Professional Documents
Culture Documents
Eremeev Mayer Turcia
Eremeev Mayer Turcia
и ново време
Раздел: «Книги»
София, 2020
Автори:
кръг читатели, тъй като проблемите на османската история винаги са били, а и днес все
още са горещи.
бива отнасяно или към XIII в., когато се създава османотурското княжество,
там — VIII–X в.
гърци, келти, арменци, асирийци, и др. Персите и римляните са основавали тук свои
редица насоки в изкуството. А и самите турци като народ се създават при наслагване на
пътища част от тях попада в Анадола и на Балканите. В тази връзка се налага да бъде
Бреговете й мият още и водите на Черно море (на север), Егейско (на запад) и
Средиземно (на юг). Думата «Анатолия» произлиза от гръцкото «анатоли» — изгрев,
търговия едва от средата на XVI в., когато след Великите географски открития, в
частност на морския път за Индия, основните търговски потоци между Европа и Азия
планини». Следва да се отбележи също така, че «Анатолия» и «Мала Азия» все по-
колонизирането на Анатолия.
скалисти хребети, чиито върхове достигат 4000–5000 метра над морското равнище — с
климат се редуват с планински вериги и високи плата с по-суров климат, където лятото
човек. В Анадола наричат такива хълмове «хьоюк». Има ги и из други страни. В Иран и
поселища, сменяли се едно след друго, на едно и също място, век след век.
постройки.
възраст. Поселището било защитено с яки стени, порти водели към вътрешността му.
Глинобитните жилища били лепени едно към друго, подобно на сакли в кавказките
аули. Нямали врати — влизало се по дървена стълба през отвор в покрива на дома.
Издатини от глина служели за маса, тезгях, нарове. Под тях впрочем погребвали
развъждали овце, кози, крави, свине. За това говорят остатъците от зърна и животински
къде са изворите на малоазийските култове към женски божества — Кибела, Ищар, Ма,
Анадол спада към региона, в който за първи път на нашата планета са се появили
народите) започват през тъй ранната история, че едва ли е възможно някой народ да
бъде определен като автохтонен за една или друга страна. По-точно би било да се
ненадеждни ориентири.
индоевропейската прародина.
намирала там, където се срещат Анатолия и Иран, в района на езерата Ван и Урмия
(Резайе).
лингвистиката. Някои хетски думи показват родство дори с руския език. «Небо» на
«два» — «тва», «три» — «три», «ты»— «ти», «вино» — «виана», «серп» — «сарпа»,
«вода» — «вадар» и др. Един от боговете, свързани с култа на бурите, се наричал Перуа
(руският Перун).
През II хил. пр. н. е. държавата на хетите била третата по сила в древния Изток
владение, наричано «саххан». Това било нещо от рода на лена; владетелят на саххана
бил длъжен да изпълнява държавна служба. Един от членовете на хетския закон гласял:
«Ако някой е получил земя в дар от царя, длъжен е да носи службата, с която е
Бедржих Грозни през 1915 г. Тези документи показаха, че през XIX–XVIII в. пр. н. е.
думи.
език. Били възприети и някои атрибути на царската власт — особеното копие, жезълът;
ритуалният трон на царя бил наричан с хатската дума «халмасуита» (буквално — «това,
на което се седи»). Дори царските обувки — меки, с огънати нагоре върхове, подобни
на кавказките чехли — били заимствани от хатите. Наследени били и много хатски
религиозни обреди.
«вино» произлиза от името на лозата — «виния». В различни форми тази дума попада в
добитък, свине. Коневъдството служело главно за военни цели. Конете били впрягани в
бойни колесници, широко прилагани във войните на хетите с Египет, Асирия и други
страни.
много векове наред — отначало гърците, подир тях византийците и накрая турците са
наречени «ахиява») или още — данайци (това второ название е може би свързано с
Дунав). Тези племена пристигнали в Мала Азия от Балканите, разрушили Троя, после
Мала Азия бил заселен от траки, също близки по език с гърците. Основната им маса
името Тракия.
След като разбили войските на персийския цар Дарий през 333 г. пр. н. е., македонците
койне.
Галатия. През III в. пр. н. е. тук се преселили галатите — келтско племе. След дълги
Анкара или Анкира, както се наричала по онова време, това и означава — котва.
слели с други народи. Само на две места са се съхранили потомците им до наши дни:
бретонците във Франция и ирландците, валийците и гелите на Британските острови.
границата между старата и новата ера. През IV в. Римската империя ту се деляла на две
обединявала под единна власт. Но през 395 г. източната част със столица
на римското право.
религия на Римската империя още в IV в., а скоро след това почти цялото население на
Още през III в. Анатолия станала арена на съперничество между Рим и Иран на
Сасанидите — една нова, набираща сили държава. През VI–началото на VII в. между
И тогава в Близкия изток се появила още една страховита сила. Леките коне и
станала бойно поле, този път между християнска Византия и мюсюлманския Арабски
живеели племена от кавказкото езиково семейство. През II хил. пр. н. е. тези места били
гръцки колонии — Трапезунд (дн. Трабзон), Керасунт (дн. Гиресун), Синопа (дн.
VI Евпатор (120–63 г. пр. н. е.). Този цар се осмелил да предизвика всесилния тогава
Рим. Опирайки се на съюз с Армения, той изцяло завоювал Мала Азия, Гърция и част
През III в. лазите (така били наричани джаните и колхите от гърци, римляни и
завоювана от турците.
арменските царства: Малка Армения (на мястото на хайаса), Софена или Цопк (в
I в. пр. н. е. при цар Тигран II (95–56 г. пр. н. е.), който обединил всички арменски
халифат над Армения продължила до 885 г. След 886 г. при Багратидите Армения
градове Ани, Ахлата, Карса и други е бил на по-високо ниво на развитие, отколкото в
арменско царство. Населението тук било с пъстър състав: арменци, араби, гърци,
Киликия била завоювана от Египет и останала под негова власт до 1516 г., когато я
урартите. През II хил. пр. н. е. те създали силно царство — Митани, в което голяма роля
Ударите, нанесени от хети и асирийци през XV–VIII в. пр. н. е., отслабили Митани; по-
парти, накрая и сасанидски Иран едни след други завземали, подчинявали или
племенна раздробеност.
ирански. Името, с което този народ нарича сам себе си, наподобява названието на
урарти. През 401 г. пр. н. е. античният историк Ксенофонт, участник във военния поход
пъстро етнически: гърци, арменци, кюрди, лази, грузинци, араби, асирийци — и това
Много номади (кюрди, араби) на свой ред се приучвали към земеделие, преминавайки
към уседнал начин на живот. Сред градското население съществено място заемали
които се преселили тук през XI–XIII в. Именно от смесването на тези тюрки с местното
номадите било отредено на коня, за първи път опитомен из сухите степи на Северното
индоевропейците. Там диви коне се въдели още от най-древни времена, за което има
дълго без да се разваля. Овцете и козите, освен мляко и месо, осигурявали на номадите
застилан с кечета, пак с тях украсявали стените му. Номадите имали и камили, и едър
култура.
Започвайки от III хил. пр. н. е., индоевропейците се пръсват оттук в няколко вълни на
запад и изток, север и юг. Част от тях отишли в Западна Европа, друга част — в Иран,
Потомците им, тохари, аси и други, през I хил. все още обитавали северозападните
асирийци се съдържат множество сведения за тези номади, повторили през I хил. пр. н.
и зеленчуци срещу месо, вълна, кожи, млечни продукти, животни за колене и работен
Руската дума «товар» (стока) произлиза от тюркското «тавар» (добитък, овца) (1).
уреждали.
съветникът на Чингиз хан, Елюй Чуцай, на кон може да завоюваш и вселената, но няма
особеност била леките колела, снабдени със спици. (Преди това, например в Шумер
през IV хил. пр. н. е. бойните коли имали тежки колела от плътни дървени дискове; те
се въртели заедно с оста, към която били твърдо свързани, и били теглени от магарета
или волове.) Леката конна колесница започнала триумфалното си шествие от III хил.
стрелец с лък, но имало и съвсем малки колесници, чийто колар бил и стрелец.
при номадите, като прилагала в сраженията стрелковата тактика на масирания удар: над
врага се изливала конна лава, изригваща облаци стрели и копия. Нашироко била
едно голямо стадо излишъци от месо, мляко, кожи, вълна. Големите стада бързо се
без да работят. Обаче това скъпоценно движимо имущество пасяло в степта, открита не
(подобно на зърното в хранилищата и хамбарите) зад крепостни стени или поне зад
племена била по-слабо развита, отколкото при уседналото население, а това водело до
племето със здрава военна дисциплина, което още повече укрепвало бойните качества
на племенната войска.
И накрая, за да осигурят насъщните си материални потребности, номадите
само поставили точката. Тюрките, оказали се в Мала Азия през XI в., лесно взели
номади много държави изграждали различни отбранителни линии. Още през III хил. пр.
— Република Турция.
Какво представлявали като етнос тюрките, преди част от тях да се озове в Мала
време се четели като ту-гю или ту-кюе (съвременният им прочит е ту-цзюе). Така,
сред тези племена имало и тюрки. С етнонима «тюрк» може да се свърже и едно по-
хуните от 284 г. са изброени редица племена, сред които е назовано племето ту-ге,
случайно. Ако наистина е така, то тюрките са били част от хунския съюз. Изобщо
между отделни хунски и кетски думи. (Кетите или енисейските остяци са народи в
палеоазиатските).
включвайки тюрки, монголи, угри (т. е. предците на маджарите), ханти и манси, а също
им име произлиза названието на турската нация (на турски — «тюрк»). Учените правят
разлика между значенията на думите «тюрк» и «турски», при което тюрки биват
тофи, тувинци, турци, туркмени, узбеки, уйгури, хакаси, чуваши, чулимци, шорци,
тюркски племена, се образувало през III в. пр. н. е. Това бил съюзът на гореспоменатите
хуните) поели към Средна Азия. Тук към тях се присъединили много ирански номади
— саки, сармати, масагети, алани. А през III в. хуните се появили в Източна Европа.
тюркски народности със свои самоназвания, говори за това, че по-рано като част от
Етнонимът «сувар», «суваз» и до днес живее в името на чувашите, тюркски народ край
Тюркски каганат. Каган, хакан, или хан е названието на върховния вожд, «царя» у
Приуралието...
усещал по-уверен при стрелбата с лък и сечта със сабя. Оръжието също се
хунско време, а кривата сабя заменила тежкия прав меч. По-рано ездачите на Европа,
класическа традиция при изобразяване на конник е без седло и стреме. По такъв начин
номади от евразийските степи (скити, саки, сармати) имали друг вид чергарски
жилища: чум, конична шатра със скелет от върлини, покрита с плъст, или големи
шатра със скелет от огънати пръти. При хуните преобладавал друг вид чергарско
пътешественик Гийом де Рубрук. Тези жилища достигат огромни размери, пише той,
Накрая и самите тюрки оставяли на бъдещите историци знак за себе си: в Северна
през VII–VIII столетие. Руните, образуващи името «тюрк», са изрязани върху каменна
Средна Азия, който пренесъл далече на Изток силно изменената арамейска азбука,
окюз (вол), бука (бик), дана (теле), ешек (магаре), кечи (коза), коч (овен), кой, кон,
коюн (овца). Всичко това е понятно, тъй като още във времената на неолита
и Иран. А тези страни били населени от индоевропейци дълго преди там да се появят
първите тюрки.
(изстискан), древноирландското «сутх» (мляко, сок). Към тази сфера се отнасят и други
като «бьорюк», и руската дума «бирюк» вероятно произхожда от тази форма, макар и с
на тюрките изглежда така. Веднъж враговете изтребили цяло племе, оцеляло само едно
шад.
езици: алма (ябълка), арпа (ечемик), чавдар (ръж), бугдай (пшеница), кендир, кеневир
следващите заемки: дам, там (дом, покрив), ул (фундамент), улуш (селище), канд, кент
(град, село), аш (храна), дон, тон (облекло), бор (вино), бекни (бира). Заимствани били
и някои числителни имена: пет (беш), десет хиляди (тюмен), пръв (биринджи).
(конник, рицар). По-късно от титула «бага» в тюркските езици произлезли нови думи:
бег, бек, бей, бай, означаващи «вожд», «господар», «княз». С корена «бага» е свързан и
друг титул — багатур («божествен бик»; сравни със славянското «буйтур», «богатир»).
«тюрк»? Свещената книга на древните иранци, «Авеста», нарича «тури с бързи коне»
ираноезичния етнос, чийто произход води към общия родоначалник Траетаона. Той
Арадж. На Тур, се казва в «Шахнаме», той дал туранската земя (туран земин), като го
ираноезични.
границата между III и II хил. пр. н. е.: западните области на Монголия били заселени по
които говори «Авеста», наричайки ги «тури с бързи коне». С тях са свързани могилите
от западните области на Монголия, датирани към първата половина на I хил. пр. н. е.–
III в. Те са аналогични на скитските погребения в Пазърък (Алтай) и в Северна Тува.
тюрките.
тюркския език в тесни: например туман — тюмен (десет хиляди), окус — окюз (вол),
сукак (персиец), кипчак, казак (казах), бедженек (печенег), кумук (кумик) и пр. И
закономерно явление.
бил прилаган към едно определено племе. За това свидетелстват текстовете върху
иранци, тюрките.
давало месо, мляко, кожа и служело като средство за придвижване. Развъждали също
водоизточници, занимавайки се със скотовъдство и лов, ядат месо, пият кумис, носят
кожуси и дрехи от щавена кожа и вълна, постоянно се упражняват във военно дело,
онези места през VI–VII в. и занимавали се с леене на желязо и земеделие, още тогава
племенна аристокрация. Надписът върху един от тях гласи: «Аз бях богат. Имах десет
написано, че покойният «се разделя» със своите «шест хиляди коня». Богатите
зоват «бег» и «бай», в противовес на простия народ — «будун» или «кара будун»
(«черния народ»).
това името «тюрк» минава на заден план; вместо него се появяват множество
киргизи, кипчаци, тюргеши, уйгури, хакаси, огузи, туркмени. Едни от тях — карлъките,
излезли чехите, поляците, сърбите, хърватите, източните славяни и др. Това е не само
време на големи етнически промени, но и на революционни социални размествания.
Само Византия — на запад и Китай — на изток успели да устоят пред наплива на нови
Страна на тюрките). Обаче още през VIII в. по-голяма част от Туркестан била
това се отразява не само писмената традиция на онези автори, чрез които арабските
в. те създали своя държава начело с хан Огуз, вожд на огузките племена. Печенегите се
отправили към руските степи, но, срещнали отпора на Киевска Рус, пропътували до
тях огузите намерили мощен съюзник — Киевска Рус, която била в разцвета на силите
«неразумните хазари» паднал под ударите на руси и торки. През 985 г. княз Владимир в
поражение.
техния натиск част от огузите се отдръпнала към границите на Киевска Рус и още по-
погранични укрепления. Огузите торки основали тук на брега на Стугна свой град,
против тях. Един от тези походи е описан в «Слово о полку Игореве». Византийците
също разселвали избягалите у тях огузи във владенията си. «Узите» — така са записали
етнонима «огуз» или «уз» е доживял до наши дни в названието на гагаузите — тюркски
народ, живеещ в България, Молдова и Украйна. (По друга версия това название
Туркмения.
Необходимо е да се разкаже по-подробно за тюркмените. Та нали много
широкия кръг ирански езици. Всички тези думи, а списъкът им лесно може да бъде
(дъска), баджа (кюнец на печка), пейджере (прозорец), мердивен (стълба), кьошк (летен
са свързани и такива заемки, като ериште (фиде), речел (сладко), хошаф (компот).
съединили двете думи «тюрк» и «иман» (на арабски «вяра», «религия»), за да дадат
Действително всички версии тръгват от името «тюрк» и вероятно именно тук се крие
истината.
тюркмените.
получи името Турция. Но тези номади (по-право полуномади — част от тях била
Средна Азия, и още по-малко с Централна Азия, където бил ареалът на зараждането на
стена била построена именно за защита от набезите на тези първи турски преселници
от Централна Азия. През IV–V в. в Анатолия и Тракия се появили първите тюрки като
резултат от Великото преселение на народите, произлязло под натиска от
хуните в Тракия и Анатолия през 395, 404, 415 г. Когато император Теодосий Велики
нанесъл поражение на хуните, много от тях попаднали в робство, а част от тях били
историци предполагат, че е бил убит във Византия). Основната хунска маса се пренесла
авари и хазари, които влизали в предишната хунска федерация. Така край Азовско море
През 530 г. част от българите била заселена от Византия в Анатолия (района на реките
Чорох и Горен Ефрат). През 680 г. хан Аспарух, възглавяващ преселението на част от
българите на Балканите, се обявил за владетел на Първото българско царство и
тях чрез изплащането на трибут), обсаждали Константинопол през 619–620 г., също и
колония, явно от авари, българи и сувари. Когато между Византия и Тюркския каганат
охрана. Синът на Ирина, императорът Лъв IV, получил прозвището Хазар. Много от
хазари заемали високи длъжности в империята, например като Варданиос Туркос, хазар
Карс. Авторът й Анания Ширакаци съобщава също за хазари и басили (басили или
между VII и VIII в., за това как с помощта на хазарската войска Юстиниан II се върнал
войните с тях, но и за мирните връзки между арменци и тюрки, за браковете между тях.
монголоидни черти.
които ги асимилирали.
Анатолия, при това предимно идващи от Средна Азия, Иран и Афганистан. Халифите
от династията на Абасидите, които дошли на власт през 750 г., започнали да привличат
автор от X в. Масуди, пръв взел на служба при себе си тюркски наемници дори и в
независими местни князе. Така през 883 г. емирът на Египет Ахмад Ибн-Тулун, сам син
но претърпял неуспех.
огузи, кимаки и карлъки напуснали Приуралието и се оказали в Мала Азия. През 932–
смятал, че по онова време там са се появили племената халадж, карлък, канглъ, кипчак.
близко с Рум». Той пише също, че печенеги живеели и във Византия. След печенегите
се появили узи, т. е. огузи или торките от руските летописи; арабите ги наричали гузи.
интензивно става това разселване през XI в., когато от изток надвиснала заплахата от
всички сфери се намерило място за тях. Особено много сведения за това се съдържат в
грабят съседните земи и превзеха няколко града; когато сетне се поукротиха, започнаха
служели като стрелци с лък във византийската войска. Мнозина от тях станали
произлизало от името на племето; друг пълководец, Аргир Караца (Караджа), също бил
уз; трети — Монасра, бил «полуварварин и знаел тюркски език», т. е. имал смесен
пише Анна Комнина; при друго сражение, «скитите, а те бяха много в ромейската
степен у последните два народа, а при първите два бил подложен на силни изменения
под действие на кипчакските езици. С други думи, сред тюрките, които взели участие в
Мала Азия (Анна Комнина ги нарича туркомани). След завоюването на Мала Азия от
думата «туркмени»; Гийом де Рубрук (средата на XIII в.) също споменава туркмените;
Марко Поло (края на XIII в.) не само пише за туркмени, но и за Туркмения; Ибн-Батута
(30–те години на XIV в.) описва Анатолия като страна на туркмените; Тимур
частност, и узите (огузи, гузи), наричани торки в руските летописи. Това е още едно
кръстоносна хроника спрямо земите, завзети от тюркски племена в Мала Азия. Още по-
бяха от облика им. Бяха стрелци с лъкове, с коси разпуснати като на жени, а арменската
надигащия се прилив на номадите. Освен това сред акритите имало немалко тюрки,
поле под стените на крепостта Манцикерт (на север от езерото Ван) с огромна войска,
включваща разноплеменни наемници (франки, арменци, алани, руси, печенеги).
Роман Диоген загинал в разразилата се гражданска война. Оттук насетне нямало какво
разорени или съвсем изтрити от лицето на земята, жителите им били отведени в плен
или били принудени да бягат в други райони на империята. Ето защо завоевателите не
автор от XII в. отбелязва направо, че след битката при Манцикерт «гърците напуснаха
борби за власт. Така през 1073 г. метежът на вожда на франкските наемници накарал
императора Михаил VII Палеолог да влезе в преговори с тюркските бейове. Един от тях
През 1081 г. Вотаниат бил сменен от Алекси Комнин, който отначало безуспешно се
оказвайки се в Мала Азия, той застанал начело на племената, които по-рано се били
Мелик шах или от халифа. По-точен показател за отношенията между никейския емир
във военните действия в Мала Азия са взели онези огузо-туркменски племена, които не
тези номади. Наред с него и напълно независимо от него действали и други племенни
път, съединяващ Задкавказието със Западна Анатолия, където действали други групи
деление на дясно и ляво крило (съответно «бозок» и «учок»). Онези от тях, които
вървели през Анатолия по южния път, принадлежали към обединението «учок» («три
Мала Азия след 1071 г., допринесла и за появата на някои независими християнски
политически образувания. Едно от тях било създадено през 1080 г. в Киликия, където
след разгрома на Анийското царство през 1065 г. избягали много арменски кланове.
Негов първи владетел бил местният византийски наместник Филарет Вахамия, който
оказали такива големи центрове като Мелитена (Малатия), Едеса и Антиохия. Когато
сключил мирния договор със Сюлейман, Алекси Комнин смятал да разгроми Филарет
в.
други народи. Ислямът — новата религия, приета от средноазиатските турци през IX–X
внимание на Западна Европа още дълго преди първия поход на кръстоносците през
1095 г., — да се грабне оръжието за борба срещу «персийското племе на турците, които
отклик. През пролетта на 1096 г. тълпи бедняци, а зад тях — отрядите на рицарите, се
отправили на «свещено поклонничество». Минала година и кръстоносното войнство
емиратът на Данишмендидите.
негово начало 1078 г., когато под разпореждането на Сюлейман се оказват Никея и
съумял да постави свои митнически постове на азиатския бряг на Босфора. През 1083–
1084 г. той разпрострял властта си далеч на изток, завземайки градовете Адана, Тарсус,
шах, за да приеме там исляма. След гибелта на Сюлейман Никейският емират преживял
обсаждали столицата на княжеството на два пъти. След смъртта на Мелик шах през
Ахмед Гази отначало бил васал на Сюлейман и едва през 1085 г. станал независим
Малатия.
васал на Мелик шах чак до смъртта му, но след това станал напълно самостоятелен
През 90–те години на XI в. пак тук се появили още две княжества. Едното било
През 1081 г. тюркският бей Чака завзел пристанището Смирна (Измир) на брега
моряци, Чака за кратко време създал собствена флота, с чиято помощ се опитал да
установи контрол над островите от Егейския архипелаг. След това започнал преговори
него Кълъч Арслан I. Последният успял да умъртви «пиратския» емир по време на пир,
Арслан, който по това време се намирал в Източна Анатолия под стените на Малатия и
не успял да се върне в столицата си. След като отбили няколко атаки на кръстоносците,
Азия кръстоносците още на два пъти встъпили в сражения с войски на «сарацините» (2).
За първи път това се случило на 1 юли 1097 г. в битката при р. Порсук, близо до
коне, магарета, камили, овце, бикове и много още.» Второто сражение се състояло
половин месец по-късно в близост до гр. Икония (Коня) и също завършило с победа на
на византийските василевси над Близкия изток нараснал забележимо към края на XII в.,
отбелязали успехи.
немския крал Конрад III достигнала едва Коня и, претърпявайки там поражение, била
принудена да се върне обратно. В Никея се прибрала едва една десета от това войнство.
Армията на френския крал Луи VII, към която се присъединили останките от немското
опълчение, избрала друг маршрут — през западните и южните области на Мала Азия
Мануил Комнин против Коня през 1176 г. Сражението със селджуките в тясната
планинска долина близо до крепостта Мириокефал (северно от езерото Егридир)
Хониат написал за случилото се: «Бедата надминаваше това, което може да бъде
успели да превземат Коня и да отнесат богата плячка. Наскоро след това обаче
— че някои от тях, мятайки се между мъката и надеждата, слагаха край на живота си;
Следвайки своя баща, той отново предизвикал багдадския султан и също трябвало да
протекция над тях. Към края на своя живот той затвърдил властта си над обширна
Селджуки, които също вече били наричани султани. Най-известният от тях, Кълъч
вражди, разделил всичките си владения между своите девет сина и двама племенника,
родствените чувства и задължения към Кълъч Арслан. Той бил принуден да напусне
Коня и последните си години прекарал в странстване от един син при друг с напразните
През това време загинали повечето претенденти за трона в Коня. Реалната власт на
Селджуките в Мала Азия отслабнала чувствително, от което се опитали да се
синовете на Кълъч Арслан II, Рукнеддин Сюлейман шах (1196–1204) успял да сложи
обединят под единна власт всички материални и човешки ресурси, но в още по-голяма
в Мала Азия.
султан завзел пристанищния град Анталия, който бил и най-големият търговски център
донесла успех, а в сражение с отряда на Ласкарис султанът бил убит. Мирният договор,
между двете гръцки държави в Мала Азия. За падането на Синоп помогнало отчасти
(1220–1237).
деянията на втория син на Кейхюсрев I, писал, че след него «още не се е появил султан,
Черно море. На юг през 1221 г. той извоювал от един васал на Киликийското царство
крепостта му, която господствала над източната част на Анталийския залив. В негова
чест тя била наречена Алай (Аланя) и сетне станала зимна резиденция за управниците
позиции.
му название било Сурож, дн. Судак). Засега е трудно да се установи, дали тези
монголско нашествие над страните от Централна и Предна Азия. Тези два тъй различни
процеса все пак били тясно свързани помежду си, защото монголските завоевания
Ерзерум, който бил дял на един от синовете на Кълъч Арслан II. Неговият приемник
ред Кейкубад сключил съюз с Аюбидите и с киликийския цар Хетум I. През юли 1231
След превземането на Амид през 1240 г., под властта на Селджуките се оказали
лък, никейският император Йоан Ватаци — още 400 без ограничение в срока на
царица Русудан трябвало да даде дъщеря си за жена на Кейхюсрев II. Сам Кейхюсрев
смокини и бадеми, големият брой на стадата от овце и кози, а също и от коне и мулета.
Средиземноморието.
всички тях през XI–XII в. била присъща общата тенденция към надделяване на
практика били близки, тъй като съгласно мюсюлманската традиция във вакъф можело
мюлковете като особена категория поземлено владение. Тяхната поява била вероятно
икта. Този вид държание е известен в мюсюлманския Изток от VII в., а около IX в. се
Трудно е да се каже кой тип икта преобладавал в Конийския султанат, тъй като
владетели.
изплащане на рента на последните във вид на поземлен данък — харадж. Освен това
поземлената рента имала по правило натурален израз и се взимала във вид на част (най-
напред земевладелеца изобщо — както едрия, така и дребния, в това число и селянина,
собственик, така и арендатор. Вероятно Ибн Биби искал да обозначи с него онези,
преминаването на част от тях към полуномадски или уседнал начин на живот. При все
съобщението на Симон Сент Квентин Конийският султанат наброявал над 100 града, а
арабският географ Абу Саид пише за 24 провинциални центрове, всеки от които имал
свой управител и кадия, джамия и бани, свои търговци на тъкани. Най-голям населен
Арабският пътешественик Ибн Батута, пребивавал в града през 30–те години на XIV в.,
споделя: «Това е голям град, добре застроен, изобилстващ с вода и ручеи, градини и
[добре] и там всеки еснаф заема отделно място». Втори по големина и значение бил
поет и мислител от XIII в. Джеляледдин Руми в посланието към сина му: «Погледни,
еснафите.
Мала Азия. Тук техните членове — фитяни — създали нова разновидност на социално-
ахи и демонстрирали своя интерес и уважение към труда на занаятчиите. Така, според
политическа сила.
селджукски тюрки към новите условия обаче не бил лесен. От друга страна,
страната.
били въведени преди почти два века в Багдад. Но условията в Анадола били различни
владетелите на Коня избрали черния цвят (цветът на абасидските халифи), който станал
голямо, както в съседните мюсюлмански държави, тъй като този пост можели да заемат
правителствените канцеларии.
административния апарат.
За разлика от съдебната система, която имала типичната за ислямския свят
преди всичко.
Кастамону носел титлата бейлербей (бей над бейовете), която свидетелства, че местните
през началния период на завоевателните походи на Чингиз хан карала много учени,
насъбрал широк кръг от хора на духовната култура, чиято дейност оказала безспорно
В началото на XIX в. в Коня все още били запазени градските стени, издигнати по
градските стени са били построени във вид на кръг със 144 кули през всеки 40 крачки.
характер: всички кули били строени от прекрасно обработен камък, украсени с антични
която се строи в Иран и Средна Азия. Отначало външният вид на съоръженията бил
фасади и куполи.
султана били тъй ревностни сунити. В селските райони, особено сред туркменските
пъти идвал в Анадола от Египет «великият шейх» на суфитите, философът Ибн Араби
(1165–1240). При това през 1215 г. той посетил Румския султанат по покана на
живял в Коня в дома на свой последовател, чийто син Садреддин Коневи (поч. 1274)
Джаляледдин Руми (поч. 1273). Да споменем и идването в Мала Азия през 1221 г. на
още един известен суфитски шейх, Шехабеддин Сухраварди, който пропагандирал там
основан в Средна Азия от Ахмед Ясеви (поч. 1166) и изиграл важна роля при
този на календерите. Тези ордени били сходни, отнасяйки се към групата на скитащите
и просещи братства, но имало и някои разлики между тях. Рифаи (друго название —
покой» и затова «не уважават нито обичаите, нито обредите и отхвърлят общоприетите
миграционен поток били номадите, на които изобщо били присъщи голяма подвижност
османска държава. Към същия период може да бъде отнесено и преселването от Иран в
Анадола на номадите карамани, спадащи към огузкото племе салор. През втората
развивал по-бързо. Като един от първите резултати на този процес може да се приеме
почва още от Кълъч Арслан I, чиято жена била Изабела, сестра на Реймонд Тулузки,
Рубрук писал, че жената на султана е от Иберия (Грузия), че той има от нея един син,
тясно с недоволството на онези тюрки, които вече станали земеделци и попаднали под
доверието на султана, съумял чрез клевети и интриги да отстрани един след друг най-
спасили живота на султана, който бил отровен при неясни обстоятелства. Също така
Иляс Хорасани, последовател на Ахмед Есеви и който наред с това споделял идеите на
ислям.
Като действал от името на своя учител, Баба Исхак съумял да обедини около
Сивас и по-нататък към Амасия. Султанът хвърлил срещу бунтовниците войските си,
но без всякаква полза: отначало бил разбит на два пъти при Малатия предводителят на
султанските поставеници и със «знатните люде». Необходими били още две години
пищели хронистите от онова време), била усетена в Мала Азия още през 20–те–
началото на 30–те години на XIII в. През 1220 г. 30–хиляден корпус под водачеството
на Джебе и Сугедей се задал откъм Западен Иран и Кавказ, след като извършил
Мала Азия поради вътрешни династични разпри, изострени особено след смъртта на
приемника на Чингиз хан — Угедей (1241). Но селджукската върхушка не съумяла да
издигнали много катапулти и разрушили стените. След това се втурнали в града, без
селджукският хронист Ибн Биби привежда значително по-скромно число — 70 000. Все
срещнат особена съпротива, завзели Сивас и Кайсери. След това спрели настъплението
онази част от страната, която не била завоювана от монголите. По-късно договорът бил
свои ръце. Отначало и тримата шахзаде били обявени за съвладетели. След това зад
враждуващите групировки.
Надделелите в двора фаворити се стремели на първо място да се обогатят за
от тях във вакъф. Така за сметка на вакъфа, който основал един от най-видните
туркменските номади.
всичко — от селските жители. Подобен курс обаче подкопавал още повече авторитета
условията за дейност на гражданите. Ибн Биби отбелязва: «Там, където няма султан [т.
емири.
халифат, като завзел Багдад (1258) и създал за себе си и за своите потомци нов улус (3). В
Армения и островното кралство Кипър, станал васал на новия улус, чийто владетел
приел титлата «илхан». Образуването на държавата на Хулагуидите означавало
Азия.
връзка с края на династическия спор между синовете на Кейхюсрев II. Още през 1254 г.
по време на пътуване към монголския хан, а през 1257 г. Мунке се опитал да разреши
спора между останалите братя, като разделил земята на султаната помежду им. После
за появата на монголска войска в Мала Азия, Кейкавус II, чиято майка била гъркиня,
гагаузи(4).
султана и дивана». Перване продължил същия курс след убийството на Кълъч Арслан
трибута, а изисквали нови поземлени владения и парични подаръци, като все по-
живота на султаната.
владетелите в Коня: запазили си само земите на запад от река Къзъл-Ирмак. Освен това,
Румския султанат. През 1284 г. по заповед на илхана бил убит Кейхюсрев III, а на
против други претенденти, в това число и против племенника си Алаеддин Кейкубад III
(поч. 1302). Основната сила, която удържала Масуд на султанския трон, била
разрушения.
* * *
собствеността на отделни лица над земята като условие за производство; тази система
история.
Анадола не била толкова висока, тъй като Баджу не стигнал по-далече от Кайсери, а
целият поход не отнел повече от три месеца. По-късно Хулагуидите неведнъж вкарвали
път през 1247 г. и било повторено 8 години по-късно. Със създаването на държавата на
Данъкът, постъпващ от Мала Азия към монголите, се делял на две: първата част
илхан. Сумата от тези постъпления завеждали две различни ведомства. Поради бързия
сред народа заради жестоките методи, към които прибягвал при събиране на данъците.
управление над Мала Азия те въвеждат редица данъци, известни в други страни от
тамга.
началото на XIV в. те възлизали само на 3,3 млн. динара, почти 5 пъти по-малко от
приел исляма. Също така не е ясно дали Хамдуллах Казвини е посочил цялата сума от
събиранията от податното население или само стойността на постъпленията в хазната
на илхана; дали е имал предвид цялата територия на Румския султанат или само земите,
можели по-лесно да продължат борбата с Аюбидите за контрола над Сирия. Освен това,
онези сили, които можели да застрашат властта им. Така погледнато, стават напълно
изявили три социални слоя: част от близките до султанския двор емири, желаещи да
Групови интереси пречели на обединението на тези сили, често влизащи във взаимна
султанската династия. Най-известен сред тях бил Изеддин Кейкавус II (поч. 1280). Най-
Той предприемал такива акции най-малко три пъти: през 1254, 1256–1257 и
войски.
обред.
Техен предводител бил Караман (поч. 1262), който започнал като горски разбойник, а
мамелюците, водени от Байбарс да навлязат в Мала Азия. Преговори с него имали вече
начело със сина на Караман и негов наследник Караманоглу Мехмед бей. Изглежда те
нова монголска армия начело с илхана, той се видял принуден да се върне в Египет.
предводители на тюркски племена, сред които — Ешреф бей и Ментеше. Тяхната 20–
зимата, впрочем, те още два пъти се появили под стените на града. Коня не била
Това било видно особено по събитията около въстанието на Джимри. Но, заемайки
също толкова силни антимонголски настроения. Така по време на новата си акция през
райони на Мала Азия, ползващият се с голям авторитет лидер на ахите спасил Коня от
екзекутира убиеца.
1327 г., спасявайки се от немилостта на Абу Саид хан, който заел престола на
държавни образувания. Този процес се развил преди всичко в уджовете, където била
почитат Мохамед и следват закона му; прости хора са и езикът им е груб. Живеят в
планините и в равнините, навсякъде, където знаят, че има свободни пасища, тъй като
уджове били въоръжени — постоянните сблъсъци със съседи заради пасбища или
бея били изпълнявани от негови родственици — синове и братя, които беят назначавал
пленявайки жителите. На два пъти разгромил войските на цар Гетум, които пазели
Коня през 1308 г., караманските емири открито заявили претенциите си да бъдат
васал на Караман, по-късно основал свое княжество в югозападната част на Мала Азия
реализират замислите си само отчасти. Успели да установят контрол над земите южно
сама по себе си появата на туркменски вождове в Коня имала важни последствия: след
нататък придобило ясно изразена цел: постигане на господство над всички тюркски
на Тимурташ за анадолски наместник бил назначен Шейх Хасан Бозорг. Той слабо се
поставеника си, уйгурът Алаеддин Еретна (поч. 1352). След гибелта на Шейх Хасан
Наред с него през 20–30–те години на XIV в. в Централен и Източен Анадол се появили
Киликийското арменско царство през 1375 г. било дело именно на управниците на тези
бейлици, които си гарантирали подкрепата на бейовете на Караман и на египетския
султан.
Постигането на тази цел можело да стане първа стъпка по пътя към бившата столица на
Великите Селджуки — Багдад, или с други думи, към утвърждаването на власт над
Егейско море на границата между XIII и XIV в. Тях имал предвид византийският автор
(Саса бей), зет на Ментеше, който действал от негово име. След това създал свой
бейлик, превземайки през 1304 г. Ефес (Селчук), Тир (Тире), Бирги и Магнезия
военачалник от Гермиян, който подчинил земите северно от река Меандър. Саса бей и
италианските държави в басейна на Егейско море. Именно към тези княжества от 20–
егейския бряг на Мала Азия било завзето през 1329 г. от айдънския емир Гази Умур
бей, който го използвал заедно със съседните бейове като база за съвместни пиратски
— завзели Смирна, унищожена била голяма част от турската флота. През 1348 г. при
опит да си върне Смирна загинал Умур бей. Към средата на XIV в. в резултат от
спаднала значително.
отколкото за другите.
покрай долното течение на река Сакария, където първоначално главна роля играели
Ертогрул, който се закрепил тук през първата половина на XIII в., се намирали западно
играят водеща роля в уджа, като оглавили походите към земите на «неверниците».
емири от събитията във Витиния. Егейските емирати били твърде заети с пиратските си
осъществени още преди смъртта на Осман бей, била завзета територията около добре
укрепената крепост Бруса (Бурса), която се предала след дълга обсада вече на сина на
Осман — Орхан бей (1324–1362) и станала новата столица на бейлика. През 30–те
съкровища, градове и войни. Той има около сто укрепени замъка, които обикаля
непрекъснато. Прекарва по няколко дни във всеки от тях, за да наблюдава състоянието
интересен като свидетелство за бързо растящата сила на бейлика. Неслучайно през 40–
район на Мала Азия от Бурса до Анкара, през който минавали основните търговски
му, било твърде рисковано, тъй като прехвърлянето на основните сили към Балканите
Сред тях особено се откроявал бейликът Еретна (или Ертена). Названието си получил
Анкара, Нигде, Амасия, Токат, Ерзинджан, Самсун и Мерзифон. След няколко години
владетел. Чак до смъртта му през 1352 г. той бил признат за един от най-влиятелните
бързо да се издигне в двора на внука на Еретна Алаеддин Али в Сивас. През 1378 г.
последният го назначил за свой везир. След смъртта на Алаеддин Али бей (1380)
владенията му в Мала Азия. Тази цел не била постигната. Нещо повече, новият
Тохтамъш.
османския господар, нито пред египетския султан, нито пред Тимур». При все това,
последните години от дейността на този политик и учен били изпълнени с трудна борба
Ако през първата половина на XIV в. в Мала Азия можели да бъдат изброени до
през 1335 г., когато завладели отново Коня, Сиваският султанат на Кади Бурханеддин и
средства, династически бракове, фиктивни покупки на едни или други земи. Първата
негова голяма военна операция била проведена през 1387 г. при конфликта му с
антиосманска коалиция в Мала Азия донесли очакваните резултати, тъй като замислите
малко жертви, разчитайки без да влиза в пряко противоборство със силния съперник,
към общи с Баязид действия срещу Тимур, другите бейове побързали да установят
както на Баязид, така и на Кади Бурханеддин и по този начин да изменят в своя полза
това неизбежен ставал сблъсъкът му с Тимур. В решаващото сражение през 1402 г. под
подялбата на княжеството в края на XIV в.). През 1428 г. последният емир на Гермиян,
Аккоюнлу.
помощ от Венеция, Унгария и някои други европейски държави. Но, както по-рано,
държавата си. В сражението при Башкент (1473) османската армия разгромила войската
на Узун Хасан и неговия съюзник караманския бей. Благодарение на този успех Фатих
Османовата династия.
средновековна Турция, но изразявал определено връщане към онези форми, които били
вече познати на селджукското общество. Разбира се, не става дума за пряко възраждане
Общ момент за по-голямата част от бейлиците смятаме появата още през XIV в.
нарушения и такси.
обкръжение на бея.
експедиции като се редували, при което тези, които в дадено време били свободни,
случаи такива задруги получавали тимар за общо ползване. Членовете им, разбира се,
сарачи и др.
половин тлъст овен струвал само 10 дирхема (т. е. 10 акчета), а за 2 дирхема можело да
се купи хляб за 10 души за цял ден; въпреки големия студ, връзка дърва струвала 1
купувани от европейците в Анадола, бил доста голям. На първо място били зърното,
вещества (корен на брош, валонея, мастилен орех, шафран), а също благовонни смоли и
грънчарските изделия.
ранният дошъл до нас такъв акт е съглашението от 1331 г. между Орхан бей от емирата
търговия.
за емира при покупка на презморски стоки. През първите три дни след пристигането на
стоката търговците били длъжни да преговарят с него за цената на вещите, които бил
си харесал. Едва след изтичането на този срок, ако стоката не бъдела купена от емира,
дейност на откупвачите.
емирски чиновници, пряко свързана с надзора над производителя. Сред тях могат да
бъдат споменати мухтасибът, чиято длъжност била да следи стандарта на продукцията
безопасност на живота и труда им. Затова неслучайно много селски жители се стремели
религиозни ордени.
нарича Мала Азия, — отбелязал ученият монах Журден де Северак след пътуване на
Баба Илияс — Саръ Салтък, който през 1261 г. се преселил в Добруджа. По-късно той
ортодоксалния ислям.
Впрочем, бекташите не били изолиран случай. Епохата на бейлиците се оказала
бъдат разделени на две групи. Към първата от тях се отнасят накшбенди, мевлеви,
халвети. Това били вече улегнали ордени, с утвърдени символика и ритуал, действали
Втората група се състояла от цяла редица нови, но вече популярни сред народа
други, които по-късно се влели в редовете на бекташите. Новите тарикати дали основа
Анкара. Той призовавал привържениците си, сред които имало много селяни и
си сред народа.
анадолските хуруфи, бил екзекутиран в Халеб «за богохулство» — одран бил жив
(1409).
фигура от онази епоха бил поетът Юнус Емре (1250–1320). Той прекарал целия си
божественото начало присъства във всичко. Възпявайки природата, поетът славел Бога,
човека, уподобен на голям град под управлението на падишаха Разум. Всяка от шестте
Емре, Ашик паша (1271–1332). Дядото на поета бил един от активните участници във
въстанието на Баба Исхак през 1239–1240 г., а баща му застанал начело на същото
братство, бидейки важен сановник. От тях Ашик паша наследил репутацията на висока
околния свят.
език, на който преди него никой не бил писал. Тази тенденция за използване на родния
в търсене на живата вода, под която авторът подразбирал науката, носеща безсмъртие
* * *
заслуга. Често възприемат тази епоха като някакъв преходен етап между две други
било единствен резултат от втората вълна на тюркска миграция в Анадола. Много по-
XV в.
Връщането към ранносредновековните форми на поземлени отношения също не
било обърнато главно към Багдад, като център на мюсюлманския свят, то след
тюркски владетели.
османската епоха.
Мала Азия.
Сведенията за дейността на основателите на османската династия Осман и
борби.
Йоан Кантакузин. Тази съвместна акция била скрепена и от династичен брак: надвил
своите съперници, новият василевс дал дъщеря си за жена на Орхан. През 1348 г. синът
пресекли пътищата на двете велики княжества, които станали основа за две могъщи
Затова, когато през 1352 г. друг претендент за византийския престол тръгнал заедно с
български и сръбски отряди срещу Кантакузин, той отново повикал на помощ войните
Обаче през март 1354 г. станало земетресение, което разрушило много галиполски
представлявало особен труд да окупира целия полуостров Галиполи, който станал база
запад, покрай брега на Егейско море, на северозапад, покрай известния от римско време
«Царски път», който съединявал Адрианопол със София и Белград, и на север —
чуждите завоеватели. В битката при Черномен (на р. Марица) през 1371 г. били
Лазар, не могло да спечели победа над войските на Мурад. Този неуспех решил съдбата
балканските страни. Загинали десетки хиляди души, други били отвлечени в робство,
кратко време се превърнал в обширна държава със силна централна власт. Всички
пренесъл столицата си. Благодарение на своята укрепнала военна мощ той могъл да
г. османските турци вече били завладели Търново, столицата на България, а през 1396
Баязид I, който заради бързите си военни успехи на Балканите и в Мала Азия получил
племенни родове съсредоточили в ръцете си големи богатства във вид на земи, добитък
занаятчийски центрове.
монета — акче, с тегло 1,15 г, която първоначално съдържала около 90% сребро.
(яя или пияде) и на конницата (мюселлем). По време на поход войните от тези отряди
били освободени от данъци. Така била направена първата крачка по пътя на прехода от
само завоевания на Балканите, но и обединение на Мала Азия под тяхна власт. Успехът
на тези планове позволил на Мурад да приеме титлата султан, което станало малко
100 хиляди акчета. Накрая, съществували и едри владения — хасове — с доходи над
100 хиляди акчета. Основно задължение на тимариотите и заимите било участието във
службата им.
от XV–XVI в. ги отнасяли към категорията «хора на меча», тъй като спахиите били
първите части постоянна войска, която била на държавна издръжка. Тя получила името
еничар (от турското «йени чери» — «нова войска»). Първият такъв пехотен отряд бил
сформиран още при Орхан и наброявал едва хиляда души. Спецификата на новия
режим.
Времето на управлението на Баязид I било белязано от големи нововъведения.
урф (обичайното право). При него било проведено първото преброяване на податното
империя в Европа и Азия — от Средиземно до Червено море. С тази цел той започнал
при Анкара, зачертало тези замисли. Армията на Баязид била разгромена, а султанът и
синовете на починалия през март 1403 г. Баязид. През 1404 г. страшният завоевател се
четиримата братя останали живи само двама — Муса и Мехмед. През 1413 г. Муса
скотовъдството със земеделието, а военния поминък с мирния живот. Тъй като ролята
популярност дълго преди въстанието. Още през 1404–1405 г., когато Бедреддин се
знаел, че народът почита Бедреддин като светец, го назначил за свой кадъаскер (военен
съдия). След поражението на Муса шейхът бил заточен в Изник. По време на своето
Западен Анадол, където недоволството било особено силно. Двама от тях — Мустафа
земята и работния добитък. Приписват му изречението: «В моя дом съм също такъв
Идеите за равенство между религиите имали също голям успех, особено сред
немюсюлманското население.
отправил към Стара Загора с цел да започне настъпление към Едирне. Бедреддин приел
името Махди (месия), който според догмите на Корана трябвало да се яви на земята, за
султана ще бъдели заети в борба срещу въстаналите в Мала Азия, също и в обсадата на
независимостта си.
правителство, което отново се заело със завоевателни походи на Балканите. През 1430
Хунияди. Едва през 1448 г. в битката на знаменитото Косово поле турците успели да
нуждите на държавата от тях, поради което бил предприет системен набор (веднъж на 3
частите, които били на заплата при султана: наред с еничарската пехота се появили
отряди на конната гвардия и артилерийски корпус — топчу. След като се убедили още
топове и мускети. Едновременно с това се създавала флотата, тъй като обширни райони
контрол.
Към средата на XV в. турската армия не отстъпвала по организация и бойни
Последното обстоятелство изиграло важна роля при разгрома на още един кръстоносен
шейх-ул-ислям като водещ духовен авторитет (главен мюфтия). Първият главен мюфтия
станал Мехмед Шемседдин Фенари (1350–1431), който бил от кръга на хората, твърде
Балкански полуостров.
суша и море.
Готвейки се усилено за поход, турците обърнали специално внимание на
Галата. Градските укрепления откъм страната на залива били стари — именно това
използвали турците. След като завзели пристана, те направили плаващ мост през
горната част на Златния рог, та започнали действия и откъм тази страна на града, с
града. Това била богата плячка, която османските войни имали право да продадат в
император Фридрих III папата го молел да «излезе срещу турците с много силна флота»
и да победи «това чудовище» (Мехмед II). Подобен призив бил отправен даже и към
държава и рязко влошило положението на ония балкански народи, които все още
дошъл редът на Сърбия (1459), на Морея (1460) и на Босна (1464). По-преди сръбските,
си той попаднал на служба при султана, приел исляма и получил турското име
Искендер бей, а жителите на Балканите го наричали Скендербег). Едва към края на 70–
Черно море.
начело с императора Давид Комнин предателски капитулирала (15 август 1461 г.).
области на Иран и Източен Анадол. Войската на Узун Хасан наброявала към 50 хиляди
конници. При все това за зле въоръженото, макар и храбро, номадско опълчение било
добре обучени във военното дело. През 1473 г. Мехмед II разбил войските на Узун
Хасан и караманския бей. По този начин завоюването на Мала Азия било завършено в
основни черти: Караман загубил независимостта си, а скоро след това владенията на
удар й бил нанесен, когато османските войски завоювали колониите й в Крим (1475),
съседи.
преобразувания.
османското аграрно право. Първият, кратък вариант на този кодекс се появил наскоро
своя полза почти всички данъци и такси от селяните. Тимарите пък били считани за
власт.
потомци без право за отдаване в чужди ръце и при условие за отчисляване на част от
сближава и това, че във вакъф можело да бъде обърнато само имущество, което се
това да получават навреме рентата си. Цялата земя била обработвана от раята, която за
земя (many) и всевъзможни глоби. Освен това, те били длъжни да изпълняват различни
българи, сърби и други — било още по-тежко, понеже от тях се събирал допълнителен
поголовен данък (джизие), който формално представлявал откуп за освобождаване от
военна служба.
значителна лична свобода. Това обстоятелство е в тясна връзка със значителните права,
доходи.
кръг хора. Бил нанесен удар преди всичко върху останките от малоазийската
земевладение.
аграрна система.
определен начин тласък към тях бил даден със завземането на Кафа през 1475 г. и
Баязид II, който в много отношения бил пълна противоположност на баща си.
Придворните кръгове, които помогнали на Баязид да заеме мястото му, чакали от него
който бил свързан със системата на служебното земевладение. Джем, другият син на
Иван III, с която го призовавал към общи действия срещу турците: «Защото ваша
милост знае по-добре и от нас, колко царства бяха: Гръцко, и не едно само, и Сръбско,
грехове да изкупват; а сега турците навлязоха в Черно море, наскоро превзеха Кафа...».
размяна на пратеници. Това съобщил през март 1488 г. кримският хан Менгли Гирай. В
сведения за това «като каква дружба» търси султанът, ханът написал, позовавайки се на
известията, които негов пратеник донесъл от Истанбул: «...Турската дума е такава: ако
ли князът велики е с тебе, Мен[гли] Гирай, приятел и брат, то щом е тъй и аз искам с
него приятелство и братство. А пък ще изпратя при брата си великия княз свои
Грамотата от 31 август 1492 г., която била изпратена на султана, е смятана за първия
твърде забележително начало, в което Иван III, след като е отбелязал, че «нашите хора
не пътуват между нас с тебе само да видят здрави ли сме», добавя: «ами нашите гости
пътуват от нашите земи в твоите, щото много полза от това биваше за нашите и вашите
хора».
1494 г., а през лятото на същата година отговорът на султана бил предаден в Москва
чрез кримския хан. Същината му Менгли Гирай изложил така: «Голям мой пратеник ще
изпратено от негово име. Но по указание на великия литовски княз, който бил явно
Кафа и среща с шахзаде Мехмед. В Истанбул пратеникът бил приет от Баязид, който му
връчил в отговор грамоти, адресирани до Иван III, но свой пратеник в Москва султанът
тогава не изпратил.
определила Портата. Иван III решил да изпрати през 1499 г. второ пратеничество в
отбелязва, че «султанът, като му оказа много почести, го пусна да върви при великия
княз». Освен ответната грамота от султана, която била съставена с твърде общи изрази,
руско-турските връзки придобили взаимен характер. През есента на 1499 г., когато
пратеничество в Москва. То останало там до март 1500 г., когато се отправило обратно,
отправено при Иван III от другия син на Баязид — Ахмед, а също и пратениците на
Баязид — Кемал бег и Давуд, които се появили в Кафа през лятото на 1500 г. Болестта
държави, които се появили на политическата карта през XIV в., били разделени от
общуване. Инициативата дошла от руска страна, което става напълно понятно, ако
Азия и Африка. Тези успехи обаче им стрували много, потребни били всички сили на
«халифе» (емисари).
власти бил по-известен като Шайтанкулу («роб на дявола»). Отначало, през април 1511
продължителна война.
Иран и отстъпили към Анадола. Напускайки Тебриз, те отвели със себе си около хиляда
Източен Анадол с град Ерзерум и северната част на Арабски Ирак с град Мосул.
държави в Киликия, Горен Ефрат и Арабия. Нейният глава, султанът Кансух ал-Гури,
Мардж Дабик край Халеб. Последвал бърз крах на мамелюкския режим в Сирия и
мамелюкските власти.
Мамелюкската войска отстъпила към Горен Египет. След известно време мамелюците
били разгромени докрай. Предводителят им Туман бей бил предаден на Селим I и
обесен в Кайро.
Хиджаз (Западна Арабия). В Кайро Селим I получил ключовете от храма Кааба в Мека,
Истанбул последния абасидски халиф Ал-Мутавакил, който бил живял при двора на
турците, били лишени от владенията си. Затова пък други, които се обявили против
били раздавани като тимари и зиамети. Този окръг бил превърнат във военен плацдарм
си.
Въстанието започнало в района на Токат и Амасия през 1519 г. Начело на
шейха били разбити от султанските войски, Джеляли попаднал в плен и бил обезглавен.
мощ и слава. След завоюването на Египет турската флота завзела Родос (1522), което
си над цялото африканско крайбрежие на Средиземно море чак до Мароко. През 1565 г.
не била успешна.
открили на турците пътя към завоюване на Унгария. През 1529 г. османските войски
чувствително накърнена.
стигнали до Йемен. През 1537 г. турците екипирали голяма флота, с която се опитали
Багдад през 1534 г., султанът принудил през 1555 г. иранския шах Тахмасп да се
съгласи да подпише мирен договор, според който цяла Западна Армения (басейнът на
души. По това време владенията на турските султани имали размери 7000 км от изток
на запад и 5000 км от север на юг, простирайки се върху територия от около 8 млн. кв.
км.
с орна земя и пасбища. Сред присъединилите се към Календер имало голям брой
спахии, чиито права били накърнени от проведената пререгистрация на тимарите.
градини и лозя били характерни не за селата, а за градовете. Като цяло обаче нивото на
били дървеното рало, сърпът и др. Воловете били основният работен добитък.
покупка на инвентар.
увеличаване на броя на раята през целия XVI в. Този процес имал важни икономически
занаятчии, строители, художници и др. за труда им. Затова в градовете особено бързо
относително малобройни.
производство.
толкова строго бил регламентиран и пласментът. Всеки цех имал определен район,
където продавал продукцията си. Никой нямал право да надвишава цените, определени
за дадена стока. В условията на силна държавна власт еснафите не играели голяма роля
занаятчийски продукти, все пак им се налагало да купуват от града сол, тъкани, някои
групи търговци на едро, разполагащи с твърде големи капитали. Най-богатите сред тях
складове.
През XVI в. Османската империя водела оживена външна търговия както със
— аскери (военни) и рая. Към първите те отнасяли всички, които представяли властта
султански диплом или указ, който бил и основанието дадено лице да бъде включено в
и данъкоплатци.
великите везири при Сюлейман Кануни — Лютфи паша — писал в едно от съчиненията
си: «За тези, които заемат някакъв пост, е неуместно да бъдат търговци на ориз или
произхожда от раята, без да има дядо или баща спахия, не може да претендира да стане
спахия. Ако бъдат открити подобни възможности, всеки би напуснал раята и ще иска да
стане спахия». Само онези от раята, които успявали да станат професионални военни
господстващата класа.
сведени до минимум.
«хората на меча».
военнофеодална организация.
за свещена и неприкосновена.
Великият везир бил първата фигура след султана в империята, той отговарял за
правителство.
започнал да се появява там все по-рядко, а след това изобщо престанал да участва в
правосъдието.
Начело на всеки еялет стоял бейлербей (губернатор), който имал титлата паша и
санджаци (области), чиито управници имали титлата санджакбей, а властта им там била
XVI в., след поредица победи над испански, португалски и венециански ескадри,
османската флота получила контрол над по-голямата част от Средиземно море. В много
била въоръжена с около 300 оръдия от различен калибър. Освен еничарската пехота
еничарският корпус наброявал всичко на всичко 3–5 хиляди души, то при Сюлейман
той достигнал 12 хиляди. В постоянните войски през тези години служили общо около
50 хиляди души.
откриването на Америка, написано за султана през 1580 г., била отбелязана опасността
отслабване на ония страни, които реално или потенциално можели да бъдат сила,
връзки били установени с Венеция, Генуа, Иран, Унгария, Австрия, Полша, Русия и
други страни. Първото официално турско пратеничество към Европа се отправило през
търговци в Османската империя. Първото такова съглашение било подписано през 1569
френски моряци.
с правото да търгува в Леванта под собствен флаг (а не под френски, както било
Астрахан. На 100 галери били натоварени топове, 5 хиляди еничари и 3 хиляди копачи
помогнало на руснаците да отстоят Астрахан. Тъй като била заета по това време с
изпратил при султана свои представители да преговарят за мир. Около сто години след
османската историография.
поета, в чиято основа била любовта към хората, «страдащи на тая черна земя», го
Истанбул, нека катурнем бейове и паши, завзехме вече всички земи». След
известен под псевдонима Абдул Бакъ («Роб на всевечния»), когото нарекли «султан на
разкази, анекдоти и шеги (наричан «латифа»), който бил съставен от Лямии, известен
писател от Бурса (поч. 1531). Латифа бил един от най-разпространените по онова време
строителното изкуство.
През своя дълъг живот (1489–1588) той построил повече от 360 различни архитектурни
в.
участие на Мехмед II; там наред с арабски и персийски език, теория на мюсюлманското
медицина. Тогава била открита и първата математическа школа. Неин основател бил
на света, изработена през 1517 г., — придобил и световно значение. Пири Реис
Хрониките били основният вид проза за онова време; в тях описвали събития от
на света») на Мехмед Нешри (поч. 1520) (7), «Хещ-и бехищ» («Осемте кръгове на рая»)
на Идрис Битлиси (поч. около 1523), многотомната «Османска история» на Ибн Кемал
(поч. 1534).
* * *
предполагало не просто приобщаване към новата цивилизация в една или друга форма,
ценности на исляма.
османските турци може да бъде открито много от онова, което било вече преживяно
Наред с това османската епоха има свои важни белези още от зараждането си.
народ като отделен етнос бил сменен от процес на образуване на общество от имперски
XVI в. се превърнала в една наистина световна държава, все пак едва ли може да бъде
потопила или пленила 224 от всичко 277 кораба на противника, загубвайки при това
Сервантес — пише за този ден: «Беше разсеяна заблудата, в която тънеше цял свят и
Лепанто. Нещо повече, до 1572 г. османската флота била възстановена. С нейна помощ
през 1573 г. великият везир Мехмед Соколлу успял да завоюва Кипър, който
«При Лепанто вие само ни остригахте брадата, но със завземането на Кипър ние ви
отрязахме ръката». И все пак поражението при Лепанто показало съвсем ясно, че е
миналото.
на земевладение.
цели, тя тласкала държавата към все нови и нови завоевателни походи. Безкрайните
район.
тимариота бил около 5000 акчета, а къща в провинциален град струвала от 1000 до 4000
акчета, воденица — 5200 акчета, роб — от 1000 до 4000, кон — 800–900 акчета.
спахиите един твърде нисък жизнен минимум. Затова военната плячка била толкова
състояние.
империя от средата на XVII в., отбелязва: «Те [спахиите], които се отличаваха пo-рано
приходите на хазната възлезли на 183 млн. акчета, а разходите били около 190 млн. За
1596 г. събиранията дали 300 млн. акчета, а разходът се равнявал на 900 млн. Трябва да
се отчете при това, че за същото време стойността на акчето паднала около 3 пъти, така
вътрешнополитическата обстановка.
население.
Особено тежки последствия понесло селското стопанство от рязкото
период голям размах. Значителна част от селските жители изпаднала в дългово робство,
ниви, за чести гладни години. «В лето 1605, — четем в един сръбски надпис, — имаше
мор велик по цялата земя... И бащата продаваше тогава чедото си за хляб, и син —
баща си, и кум кума си, и брат — брата.» Глад царял тогава и в Източен Анадол. Един
тях: «От глад погинаха хиляди и десетки хиляди. А които оцеляха, избягаха в Джезире
погребали 40 000 души, без да смятат тези, които останаха под снега, или се удавиха в
вълнения. През втората половина на XVI в. цял Анадол се оказал обхванат от серия
джелялите».
безимотните селяни.
жители, тъй като преобладавал ръчният труд, а суровинната база била ограничена и
Фактически значителна част от напускащите селата техни жители и обширен слой хора
от XVI в.
Проблемът с «излишните хора», които в османските документи биват наричани
военната свита на един или друг едър феодал, на някой бейлербей или санджакбей. Ако
последните нараснал дотолкова в края на XVI в., че думата «левенд» придобила смисъл
на бунтовник, разбойник.
народното движение.
пострадалите били двамата братя Абдулхалим, по прякор Кара Язъджи и Дели Хасан,
които станали вождове на въстанието. Отрядите на въстаниците установили свой
контрол над Източен Анадол. Кара Язъджи почнал да разпраща свои укази, да
След смъртта на Кара Язъджи през 1602 г., брат му поел ръководството на
г., но те все пак противостоели срещу султанските войски като страховита сила. Обаче
бил екзекутиран.
през 1592 г. начело на група от 80 души, а през 1607 г., когато отрядите му успели да
море. Едва през 1608 г. опитният военачалник Куюджа Мурад паша успял да нанесе
октомври 1610 г. султанът издал специален ферман, който станал известен като «Указ
поражения на турските войски през втората половина на XVI в., които свидетелствали
Михаил Храбри, който нанесъл редица поражения на турците. Под влияние на неговите
подвизите си отрядите на Дели Марко и Баба Новак. Не било рядкост тези отряди да
големи градове. През 1598 г., след навлизането на отрядите на Михаил Храбри в
под силния натиск на султанските войски Михаил Храбри бил принуден да отстъпи във
смазано от турците.
Далмация, Черна гора, Херцеговина, Морея, Албания. Тези разпокъсани локални акции
Предаден от болярите си, през 1601 г. Михаил Храбри претърпял поражение и скоро
Ливан (последователи на една шиитска секта, които се обособили в отделна група) под
могъщество.
на XVII в. останала на нивото на 90–те години на XVI в., възлизайки едва на 360 млн.
акчета.
рисале, писано няколко години по-късно, той се връща отново към същата тема:
особено на еничарския корпус, тъй като спахийската система не можела повече да бъде
власт. Още при Сюлейман върху дейността на Портата имала голямо влияние
Роксолана, която била някога отведена от Подолието в робство, и станала любима жена
на султана. Като поддържала на поста велик везир своя фаворит Рустем паша, тя
велики везири. С още по-голямо влияние се ползвала Кьосем султан (поч. 1651 г.),
При тези условия султанският двор почнал все по-често да използва исляма
завоевателните войни. През 1576 г. Мурад III (1574–1595) насочил армията си срещу
каспийския търговски път, който свързвал Иран с Русия. Военните действия, които
Истанбулския мирен договор от 1590 г., според който отстъпвал на турците Източна
Две години по-късно започнала нова продължителна война, този път срещу
Австрия — за унгарските земи. През 1605 г. шах Абас възобновил военните действия в
бил изплащан след 1547 г., но и за първи път да признае в мирен договор една
Холандия. През първата половина на XVII в. за тези страни по няколко пъти били
През това време ирано-турският конфликт продължавал. През 1612 г. шах Абас
възобнови военните действия. След няколкогодишна война през 1639 г. бил подписан
мирен договор в Каср-и Ширин, според който Ирак с Багдад отново преминали към
Османската империя; освен това турците запазили Западна Грузия, Западна Армения и
при Хотин през 1621 г. не донесла успех на султанската армия. След тежки загуби тя
на Ерзерум, Абаз Мехмед паша; унищожени били няколко еничарски гарнизона. След
запазен.
грижело да запази мирни отношения с Османската империя. Този курс може лесно да
двумесечна обсада. След като приключили войната с Иран през лятото на 1641 г.
турците потеглили към Азов. Обсадата била извършена по всички правила на военното
мирните отношения със султана след успеха при Хотин, въпреки че още през 1623 г.
залагайки дома, добитъка и бъдещата си реколта, като затъвал във все по-тежко
дългово заробване.
дипломат П. Рико писал през 1668 г., че животът на султанските поданици се определя
Азия в началото на XVIII в.: «Полята [на Анадола], половината от които са изоставени,
са загубили най-добрата част от жителите си, и сега в тази обширна част от страната
на селата.
производство.
един или друг начин с външния пазар. Някои от тях — Истанбул, Измир, Солун,
много европейски страни. Други — Ерзерум, Токат, Трабзон, Дамаск, Халеб — били
Измир, всеки месец имало кервани от полския град Краков. Освен това ежегодно
Венеция.
бюджетният дефицит възлизал на 150 милиона акчета, а през 1653 г. бил 170 милиона
които износът на монети станал най-доходната търговска операция. В тази област най-
да пада. Ако през 40–те години на XVII в. за един венециански дукат се получавали 160
монета — грош, или пиастър (120 акчета). Но покупателната стойност на турските пари
продължавала да пада.
им, като се задължавала да изпълнява определени повинности. Сега обаче, тези данъци
на държавните доходи под откуп (илтизам) означавало засилване на грабежа над раята.
над първоначално обявената. Отдаването под откуп за кратък срок — от една до три
висока печалба.
различни стоки за масово потребление. Сред тези мерки следва да бъде споменато
увеличаването на митата върху ползващите се с голямо търсене от населението тютюн,
кафе и вино.
средства, селяните улавяли оръжието. В редица случаи народният протест преливал във
отвеждали селяни със себе си. Нападани били и бирници, управители на чифлици,
такива монети. Недоволните занаятчии и търговци затворили дюкяните си. След това
изгнани. Едва след това събралите се около двореца се разотишли и били отново
масите.
които към края на XVII в. наброявали 70 000. По това време съставът на еничарската
войска претърпял сериозни изменения. През XVII в. тя започнала да се попълва от
повече от 20 години. Ако и да успели да завземат острова през 1669 г., турците платили
обсадата на Кандия загинали около 240 000, а общите загуби на турците във войната
Украйна, която по това време била присъединена към Русия, претърпели пълен провал.
Походите срещу Чигирин през 1677–1678 г., които открили поредица от руско-турски
граница между Османската империя и Русия бил обявен Днепър, като Киев и
станал обръщението към султана на група унгарски феодали начело с Имре Текели с
армия начело с великия везир Кьопрюлю Кара Мустафа паша, попълнена с конница на
върху турците в тил. Турските войски се разбягали в паника, загубвайки около 20 000
убити и ранени, и оставяйки на бойното поле артилерия, знамена, палатки и обоза си.
късно, през 1686 г., — и Русия. Действията на съюзниците били успешни. Турските
войски били принудени да напуснат Буда, Белград и почти цяла Морея. Засилила се
лоши. Опасните през мирно време еничари бягали страхливо от бойното поле. Само 3
години след поражението при Виена хазната се оказала празна, та за цяла година
година австрийският военачалник Евгени Савойски разбил турската армия при Зент на
река Тиса. В сражението загинал великият везир, а командващият войските султан
Европа. По-рано всички конфликти се решавали чрез войни, докато през XVIII в.
търговия и селско стопанство. Това обаче важи само тогава, когато те монополизират
разглежда като несправедливо и даже като явна тирания. Но ако те искат да задоволят
търговци карат сукно, а купуват вълна, стипца, поташ и други стоки и плащат за тях в
Измир, Паяс, Сайда и Александрия със злато и сребро. Тези пари остават в страната,
особено в Анкара, Сайда, Триполи, Ливан. Московците обаче ни продават скъпи кожи,
но нищо не купуват в османските земи и пазят парите си. По същия начин ние харчим
много за индийски стоки, но индусите тук нищо не купуват. Фактически те няма какво
реализират на практика подобни съвети. През 1703 г. великият везир Рами Мехмед
Мехмед паша забранил износа на вълна и на сурова коприна от страната. Скоро след
икономически преобразувания.
Този страшен съперник край северните граници на империята станал сериозна заплаха
нарушила мирния договор с Русия. Започналите през 1711 г. военни действия показали,
че Русия няма готовност да води война едновременно на два фронта — против шведи и
агресивната външна политика; през 1714 г. започнала нова война с Венеция за Морея.
изостави Белград и Темешвар — два свои опорни пункта на Балканите. Войната довела
елит станал великият везир Дамад Ибрахим паша Невшехирли (1718–1730). Опитен
след сключване на Нищатския мир през 1721 г., тяхното значение нараснало и те
придобили решаващо влияние както върху целите, така и върху характера на основните
във Франция през 1720 г. начело с Йирмисекиз Мехмед ефенди. Освен официалните
съобщи за онези от тях, които могат да бъдат приложени». В крайна сметка именно
с европейците.
града били устроени нови паркове и градини с мраморни басейни и фонтани. Особено
на цветята. Особено търсени били лалетата, чиито луковици били внасяни в големи
името «период на лалетата». Всички тези начинания били използвани от великия везир
за политически цели — за да спечели време за реализиране на собствените си планове,
приел исляма и бил взет на дворцова служба под името Ибрахим Мютеферика. Идеята
той приготвил клише и отпечатал карта на Мраморно море, която поднесъл на великия
везир. През 1724 г. по същия начин била отпечатана и карта на Черно море. Но
излязла през 1732 г. Обаче поради страха пред еничарски метежи, тези предложения,
криза в Иран, породена от фактическия крах на властта на Сефевидите през 1722 г.,
създала благоприятна ситуация за агресивните замисли на онази част от османските
си. Ибрахим паша обявил предстоящ поход в Иран, предприел военни приготовления,
въвел военни данъци. Наред с това първият министър се опитвал да инициира мирни
живот там били по-добри, отколкото в други градове на империята. В Истанбул растял
хранителните стоки.
иранския поход били наложени още извънредни данъци и сред тях — данък върху
търговията на дребно с хранителни стоки, в резултат на което цените на храната, а след
столичните площади, а Патрона Халил, като издигнал над главата си зеленото знаме,
призовал народа към въстание. Призивът му намерил бурна подкрепа сред простия
преминал целият еничарски корпус. С цел да използват събитията в своя полза, към
престола.
албанец, служил бил навремето моряк, а след бунт на кораба бил принуден да бяга,
след което се озовал в Румелия. Тук той се записал еничар и през май 1719 г. станал
като прорицател.
подкрепили Махмуд I.
голяма активност. Със свалянето на Ахмед III и след като се справило с най-
разгласен указ на султана за арестуване на всички, които взели участие във въстанието.
убити повече от 400 души. Друг очевидец на събитията твърди, че само през първите
три дни били екзекутирани повече от 7000 души, мнозина били удавени в морето.
успех. През 30–те години свой план за военни преобразувания се опитал да осъществи
отначало във френската армия, после в австрийската. Още в края на 20–те години той
което повлякло след себе си груби грешки при оценка на общата ситуация и на
г. срещу Русия и Австрия, която се разразила по време, през което продължавал ирано-
руските войски стъпили в Крим, след което Портата била принудена да предложи
на руските войски, докато Австрия, която изчерпила всичките си сили във войната за
властта на Портата се разклащала все повече. А. К. Боневал, който бил паша на Сивас
няколко години, писал в мемоарите си: «Губернаторът в Турция, особено ако е далеко
Балканите от началото на XIX в., разполагал с около 1000 чифлици. Годишният доход
«класическия» период на османската история, но все пак той оставал основен. По такъв
такива могъщи аяни като Али паша Янински, Осман ага Пазвантоглу, Мустафа паша
Байрактар, Али паша Джаникли, Сюлейман бей Чапаноглу, шейх Дагер. Действайки
При това те отчитали преди всичко набиращия сила поток ценни метали от
империята към Иран, Индия и други източни страни поради пасивния баланс на
до края на XVIII в. се отличавали с явен превес на износа от Турция над вноса, което
им.
Всичко това дало повод на френския посланик маркиз де Бонак да пише до своя крал:
практически се удвоил, като през 80–те години достигнал около 110 млн. ливри (3
манифактури, сукно преди всичко. През 60–те години от Марсилия към Близкия изток
се изнасяли до 2,5–3 млн. метра сукно, при което най-тънките и скъпи тъкани се
на Анадола и Румелия.
частност коприна и платно, растял твърде бавно, а относителният дял на тези стоки в
общата сума на износа станал нищожно малък в края на XVIII в. Още през 1730 г.
изделия.
си с Леванта. Така например венецианците, които дълго време заемали второ място по
вноса на своите промишлени стоки и износа на суровини от Леванта, като почти изцяло
вътрешните проблеми.
в кражби от хазната. Още през 1771 г. под въздействие на тежките поражения в Крим и
с руските войски през 1770 г. при Ряба Могила (28 юни), край реките Ларга (18 юли) и
били много тежки и по правило лафетите им нямали колела, поради което в боя те били
III (1757–1774) започнал да използва Тот като военен съветник; той отначало му
войната, имал важно значение както за Османската империя, така и за Русия. Той
същност на така наречения Източен въпрос, който придобил тъй важно значение през
XIX в.
Крим към Русия през 1783 г. дало сигнала за бунтове в Истанбул против
«изменниците», които в заговор с чужденците «гяури» замисляли да загробят
Османската империя. През 1785 г. Хамид паша бил свален, а след това екзекутиран
се бори за връщане на Крим и обявило война на Русия през 1787 г. Руските войски под
1789–1790 г. при Фокшани, Римник и Измаил, след което Портата, поставена пред
търговци.
под контрола на най-влиятелните аяни. Някои от тях — Али паша Янински, Махмуд
Пораженията във войните с Русия през втората половина на XVIII в., постоянните
края на XVIII в.
опасността, надвиснала над държавата. Едва стъпил на престола, младият султан Селим
джедид» (нова организация, нов ред), била укрепването на централната власт чрез
били нови; предшествениците на Селим III също били правили опити да ги осъществят.
укрепят армията като създадат редовни, обучени по европейски образец части. Указите,
войници, а 800 души били обучените артилеристи. По същото време османската флота
се състояла от 100 съда, най-големият от които имал 122 бордови оръдия и екипаж от
хазната. По това време английският дипломат Ч. Стратфорд писал: «Тази империя няма
Скоро след началото си, народното движение излязло извън рамките на борба срещу
В резултат на еничарския бунт през май 1807 г. Селим III бил низвергнат, след което —
убит.
Истанбул през 1808 г., свалил от власт султан Мустафа IV, известен с консерватизма и
тръгне по друг път. За разлика от Селим III, който се стремял да принуди насилствено
мъртвороден. Три месеца по-късно при нов еничарски метеж Байрактар бил убит, а
нововъведенията му — отменени.
осигури подкрепата на най-силните европейски държави. Този курс станал ясно видим
Франция, турците ще могат да си върнат Крим, Селим III решил да обяви война на
завзели Молдавия и Влахия, след което и Англия влязла във войната. Ескадра под
мирните преговори през 1807 и 1809 г. Възобновените след това военни действия се
развили доста благоприятно за Русия, но едва победите при Слободзея и Русе през 1811
подписване на Букурещкия мирен договор през май 1812 г. Съгласно договора Русия
турското иго. През 1821 г. в много райони на Балканите започнали антитурски бунтове,
през 1806–1812 г., оглавил народната борба против влашките господари, назначавани
въстание в Гърция. Започнало в Морея през април 1821 г., то се разпространило върху
сили в Румелия били заети в борба с Али паша Янински. Махмуд II си послужил с
гърци, сред тях и гръцкият патриарх. Погромите над гърци, съпроводени с грабежи и
убийства, обхванали цялата империя. Но нито наказателните експедиции, нито
народ, султан Махмуд II бил принуден да се обърне за помощ към египетския паша
Мохамед Али, който по това време бил вече фактически независим владетел на
не е сломен.
Темистокъл».
Правителствата на европейските държави обаче дълго време не желаели да
1826 г.; според него двете държави, към които се присъединила и Франция, поискали от
фронт. Преломът във войната настъпил през 1829 г., когато армията на И. Ф. Паскевич
мир.
Реформите на Махмуд II
обединили около султан Махмуд II. Той започнал борба срещу феодалния сепаратизъм
Истанбул: «Султанът е пуснал в ход плана, съставен от него: да унищожи един след
друг вождовете, които не признават властта му». Първи измежду тези «вождове»
станал Али паша Янински. Съпротивата му обаче била сломена едва през 1822 г.
Причина за това била изключително слабата боеспособност на еничарската войска.
разстреляни с артилерийски огън. За един ден (15 юни 1826 г.) били убити около 6–7
хиляди еничари, останалите 15–20 хиляди били заточени или пръснати по други части.
султанската власт.
от 25–те хиляди тимара и зиамета, иззети от владелците им, преминала към държавния
на държавата.
След ликвидирането на тимарите Портата извършила реформа на
ирония:
Именно по това време фесът заменил чалмата и тюрбана, като станал неотменна
властта над империята. Стремежът на Мохамед Али да създаде обширна империя под
през декември 1832 г. при Коня, египетските войски се отправили към Истанбул. Не
февруари 1833 г. в Босфора навлязла руска ескадра и скоро на азиатския бряг край
съглашение, според което Мохамед Али получавал под свое управление Египет, Сирия,
Палестина и Аданския вилает в Мала Азия, като в замяна признавал върховната власт
в Истанбул.
Нусайбин (Северна Сирия) турската армия отново била разгромена, а турската флота
Англия, Австрия, Прусия и Русия заявили през 1840 г. своето намерение да «следят за
след като Бейрут бил бомбардиран и там дебаркирали английски, турски и австрийски
войски, бил принуден да капитулира. Мохамед Али бил оставен като наследствен
владетел на Египет, но при условие да съкрати армията си от 200 000 на 18 000 души,
контрол над Проливите само по време на война. При намесата на други държави в
Европа. Основен обект за износ от Османската империя към Англия, Франция, Австрия
обработените кожи.
който изучавал внимателно икономическото положение в Мала Азия през 30–те години
на XIX в., отбелязал, че броят на тъкачните станове за вълнен плат в Анкара намалял от
2000 на 100, тъй като европейските платове от ангорска вълна стрували много по-
оставала изполицата.
като приток към годишните панаири и седмични пазари. Описвайки Мала Азия, М. П.
Почти всеки град и населено място имат такива пазарни дни; на някои места стичането
на народ е твърде голямо. Наред с това отделно съсловие търговци разнасят по селата
държавната хазна.
Контролът над земята бил в негови ръце, което обусловило запазването на феодалните
Танзиматът
Най-проницателните представители на управляващия елит в Османската
ползвал с доверието на султан Махмуд II. Години наред той бил посланик в Англия и
Франция, а след това бил назначен за министър на външните работи. Под негово
Махмуд II, а била завършена от неговия наследник султан Абдул Меджид (1839–1861).
Този документ («хатишериф» — «свещен указ») бил огласен през ноември 1839 г. пред
военната служба.
на реформите на Танзимата.
Инициаторите на Гюлханския акт отделяли много внимание за реализация на
имуществото и честта на всички поданици. За тази цел били приети Наказателен кодекс
Повече били успехите във военната реформа, според която бил въведен редовен
действителната военна служба бил съкратен от 15 години на 5–7. Мустафа Решид паша
предприел редица стъпки за разширяване на системата на светско образование. По
адмирал Нахимов разбила турската флота в Синопския залив (30 ноември 1853 г.),
срещу Севастопол. След почти цяла година на героична отбрана през септември 1855 г.
изтощили хазната. Още през 1854 г. Портата била принудена да се обърне за заеми към
държава.
Парижкият мирен договор засилил опеката на западните държави над нея, което
съобщенията.
начинания били реализирани в една или друга степен. С това се ускорил и процесът на
бюджетните средства поглъщала обновената армия (през 1870 г. тя включвала 210 000
наборници на действителна служба и 490 000 запасни). Голям бил и относителният дял
периода от 1854 до 1879 г. външният дълг от заемите, чрез които трябвало да се покрие
този дефицит, възлязъл на 2,5 милиарда франка. Финансовите затруднения водели към
растеж на данъчното бреме, което падало върху гърба на селяните, и към увеличаване
недоволство както сред турското население, така и сред жителите на България, Босна и
своите плодове. През 1864 г. в империята били налице над 15 000 светски училища за
немюсюлмани със 135 000 ученици. Приетият през 1868 г. Органически закон за
турци.
били издадени около 200 книги предимно със светски характер. От началото на 70–те
работа.
Намък Кемал, Ибрахим Шинаси, Али Суави и Зия бей, които се обявили за
и участник в революцията във Франция от 1848 г. Намък Кемал (1840–1888) бил най-
бил разкрит. Намък Кемал, Зия бей и Али Суави били принудени да избягат в чужбина,
елементи.
заеми и концесии.
правителство сума, равна на 3 300 000 турски лири, османската хазна могла да получи
само 2 500 000. Останалата сума била приспадната като различни удръжки в полза на
парижките и лондонските банкери. През 1875 г. сумата на заемите достигнала 242 000
000 лири, но Портата могла да използва едва 127 500 000, а разликата останала в касите
хазната принудило правителството да прибегне към нови заеми. През периода 1890–
1914 г. сумата им нараснала до 166 милиона турски лири. Голямата част от тези
железопътна линия Англия получила още през 50–те години, но основната борба за
завършено през 1892 г., а още през следващата година султанското правителство
империя нараснала 10 пъти и достигнала почти 4000 км. За същото време по сметката
представлявал около 7–8 млн. лири, в края на 90–те години — 8–10 млн., а през 1906 г.
достигнал 12 млн. лири. Портата повдигала неведнъж въпроса за преразглеждане на
въглища в Зонгулдаг: през 1865 г. — 61 000 тона, през 1913 г. — 827 000 тона.
чуждия капитал Портата отменила няколко вътрешни мита, но повишила с 25% размера
откупвачите.
осигуряване срещу евентуални трудни години. При първата лоша реколта настъпвали
глад, мор по добитъка и епидемии. Така слабата реколта през 1873–1874 г. причинила
разорението на много райони в Мала Азия. Пречка пред разпадането на феодалния ред
на село обаче не бил само тежкият данъчен гнет. Основната селска маса страдала
владеещи по-малко от 5 хектара земя, които при местните условия били отнасяни към
от 1915 г., в страната работели 264 предприятия с механични двигатели, в които били
Също тъй пъстър бил етническият състав и на пролетариата, при което сред
намиращи се под турска власт. Затова пък делът на турците бил значително по-висок
1% и през 1897 г. възлизало на 19 000 000 души (без да се смятат жителите на Арабия и
турците били около 10 000 000, арабите — 3 600 000, кюрдите — 1 500 000. Като най-
големи немюсюлмански групи останали гърците (повече от 2 000 000) и арменците (от
1 500 000 до 2 000 000) след като във войната от 1877–1878 г. Портата загубила
етнорелигиозните конфликти.
чуждестранния капитал. Това време било белязано от остра политическа борба между
състояние на страната.
тях забележителна роля играел видният държавен деец Мидхат паша (1822–1884). По
различно време той заемал длъжностите валия на Дунавския вилает, на Сирия, велик
на Мала Азия, в Сирия и Ливан избухнала холерна епидемия. След като не успяла да
Балканите. Тя дала тласък за Априлското въстание в България през 1876 г., потушено
активност около Източния въпрос. През януари 1876 г. западните държави връчили на
Конституцията от 1876 г.
разпуснато. През нощта на 30 май 1876 г. бил свален султан Абдул Азис.
на конституция.
движение. През февруари 1877 г., след като конференцията в Истанбул прекъснала
работата си без да постигне някакви резултати, Мидхат паша бил арестуван, заточен и
османци».
отмени конституцията. През март 1877 г. била открита първата сесия на парламента.
турската война през 1877–1878 г. Това решило съдбата на парламента: той бил
консервативните сили.
Великите сили в Лондон. След като Портата отхвърлила Лондонския протокол, в който
помолила за примирие. На 3 март 1878 г. в Сан Стефано (на брега на Мраморно море)
бил подписан мирният договор. Главното условие в него било да бъде създадено
Румъния. Този договор бил голям успех за Русия, която се стремяла да използва
За това свидетелствала поканата на германска военна мисия начело с генерал фон дер
турската армия. Турция била посетена през 1889 г. от германския император Вилхелм
сипеха щедро пари, облекло, служби. Всичко, което имаше тази нещастна страна,
биваха поверявани високи постове. И от блясъка на тези служби, чинове, пари вече не
наказателни акции и смазване на всеки най-дребен опит за съпротива. През този период
Всички учебни заведения и особено военните училища били поставени под най-строг
списания, издавани в Истанбул през 70–те години, в края на века останали само три
вестника на турски език и няколко списания с твърде ограничен тираж. В печата била
столицата. При тези стълкновения загинали около 300 000 души. Много жертви
участниците в движението.
на нетурските народи в империята. Една част от тези лидери начело с Ахмед Риза
в Османската империя.
Абдул Хамид.
смазано жестоко, действията на четите продължили в много райони. През тези години
дадаши (дадаш или таташ на местния диалект означава «приятел», «другар»), «Джан
верир» поддържала строг ред в града, контролирала пазарната търговия, въвела твърди
ангажирани в борбата срещу режима на Абдул Хамид. През 1907 г. в Париж се състоял
буржоазно-либерално в буржоазно-революционно.
Младотурската революция от 1908 г.
През юни 1908 г. по време на срещата в Ревел (Талин) руският император Николай II и
английският крал Едуард VII постигнали съгласие относно мерките, които следвало да
младият офицер Ахмед Ниязи бей, създал революционна чета от 200 души и развял
Карахисар, също и на флотските екипажи, през нощта на 24 юли 1908 г. Абдул Хамид
започнали да излизат нови вестници. Един от тях, «Танин» (Ехо), взел да печати от
230, избрани през ноември–декември 1908 г.) създали редица политически групировки,
1909 г. турският парламент не приел нито едно съществено решение. От това пострадал
религия».
простор за дейността на онези нови социални сили, чиято енергия била дълго сдържана
Младотурците на власт
Главна цел на политиката на младотурците за времето на пребиваването им във
властта (до 1918 г.) била да осигурят благоприятни условия за интензивно развитие на
държави.
(не повече от 45–50 хиляди души) и била съсредоточена главно в няколко големи града
работническото движение. Поредица закони, приети през 1909 г., забранявали стачките,
партия «Свобода и съгласие» (Хюриет ве итилаф). Сред тях основна роля играели
«капитулациите».
Новата програма на партията «Единение и прогрес», приета през 1913 г., утвърждавала
стопанство.
Разчитайки да подронят господстващите позиции на компрадорите от другите
държави.
апетити, но гнили зъби». През есента на 1911 г., след като получила съгласието на
действия се проточили, тъй като местното арабско население подело партизанска война
срещу агресорите. За да застави Истанбул към мирни преговори, Италия окупирала
Гърция и Черна гора срещу нея. Повод за новата война дал конфликтът, възникнал
Тракия. Във военните действия, които се разгърнали след октомври 1912 г., 350–
независимо княжество.
Черна гора против България. Мирният договор, подписан в Букурещ след поражението
като след загубата на почти всичките й европейски провинции арабите станали втората
успех по този път според него било обединението на всички тюркоезични народи в
империята.
военната мисия на генерал Лиман фон Зандерс. Така турската армия се оказала под
контрола на Германия.
турските армии от Кавказкия фронт, които командвал сам Енвер паша. Разгръщайки
успешните си действия, през 1916 г. руските части заели редица области в Източен
настъпление към Суецкия канал с цел завземане на Египет. Успешни се оказали само
Османската империя.
голям процент от своите човешки ресурси. Загубите й достигнали 3 милиона души (от
21 000 000 жители на Османската империя в началото на войната), в това число 600 000
убити, а около един милион останали инвалиди. Основната част от човешките загуби се
рязкото съкращаване на работната сила из селата засетите площи намалели от 6 400 000
хектара през 1914 г. на 2 500 000 през 1916 г. Главите добитък намалели с 47%.
били хвърлени в специални лагери или принудени да бягат зад граница. Законът за
режим.
означава ликвидиране на Турция като самостоятелна държава. През октомври 1918 г.,
подписан документ, който влязъл в историята под името Мудроско примирие. Той
турците Първата световна война завършила, този акт отбелязал и края на османската
* * *
През почти петвековна епоха животът на турския народ бил свързан със
време турският етнос извървял твърде сложен еволюционен път. Войнственият и силен
в племенната си сплотеност социум, устремен да утвърди своето първенство над
предишното си влияние върху хода на световната история, тази роля подели други
народи и държави.
В този процес, започнал през втората половина на XVI в., могат да бъдат
откроени няколко етапа. Първият от тях (продължил до края на XVII в.) се отличава с
икономически ред» били все още явно недостатъчни. Той не можел да влияе
в общуването.
През втория етап (XVIII–70–те години на XIX в.) положението се променя
цялост на империята.
държави върху всички сфери на обществения живот на султанска Турция. Ако в първия
ускорили гибелта на самата империя. Но без тях едва ли би било възможно създаването
на Турската република.
Бележки
на Чингиз хан, които през втората половина на XIII в. стават фактически самостоятелни
ханства, само номинално подчинени на главата на империята, Великия хан — бел. прев.
на света. Подбор и превод от османотурски език Мария Калицин. С., 1984) — бел. пр.
бел. прев.