Троя

1. История на откриването и на проучването

2. Местоположение и значение на града

3. Етапи на застрояване на Троя. Хронология

4. „Съкровището на Приам“
 История на откриването и проучването

Интересът към Троя е предизвикан от посветената на града

поема „Илиада“ от древногръцкия поет Омир, запазена до
наши дни. До средата на ХІХ в. тече непрекъснат спор
изобщо за историческото съществуване на този град и
вероятното му местонамиране. През 1822 Чарлз Макларън в
дисертацията си идентифицира мястото с хълма Хисарлък
край с. Тевфикие в северезападната част на Анатолия, до
брега на Егейско море. Франк Калвърт, воден от същото
убеждение, закупува част от земята около него и през 1865 г.
провежда разкопки там, но безуспешни.
 История на откриването и проучването

Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския

търговец Хайнрих Шлиман, който започва разкопки в района на
хълма Хисарлък през 1870 г. Той установява, че в различните пластове
има няколко града, строени един върху друг. Тъй като според него
Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположено най-
отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне
скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове.
 История на откриването и проучването

Шлиман почива през 1890 г. и разкопките са продължени от помощника

му Вилхелм Дьорпфелд, който до 1893 г. значително уточнява
стратиграфията и периодизацията на града.
 История на откриването и проучването
През 1932-1938 Троя е проучвана от американска експедиция
начело с Карл Блеген. Тя установява, че Омировата Троя е градът
със стратиграфско обозначение Троя VIIa и че унищожаването
му и съответно Троянската война са станали през първата
половина на XIII век (примерно около 1260 г. пр. Хр.).

От 1988 до 2012 г. на Троя работи немска експедиция под

ръководството на Манфред Корфман. Тя открива, че около
цитаделата е имало голямо подградие, оградено с ровове и
вероятно палисади, с което площта на града достига около 200
Карл Блеген
декара. Изчислено е, по време на неговия разцвет там са живели
около 10 000 души – изключително число за бронзовата епоха,
отстъпващо само на големите източни метрополии.

Манфред Корфман
 История на откриването и проучването

Разкопките продължават и до днес, водени

от турски екип под ръководството на
Рюстем Аслан. През последните години се
проучва участъкът около южната порта на
Троя VI, където са намерени останки от
път от бронзовата епоха, както и жилища,
доказващи наличието на квартал отвъд
стените на цитаделата.
Рюстем Аслан
 Местоположение и значение на града

Градът Троя или, както е известен от поемите на Омир, Илион

се е намирал на територията на Анатолия (днешна Мала
Азия), на входа на пролива между Егейско море и Мраморно
море (познат днес като Дарданели). Троя се намирала между
реките Скамандър и Симоис. Реката Скамандър (сега
Карамендере), извира от планината Ида (сега Каз Даг).
 Местоположение и значение на града

Когато е основана, Троя е била разположена на брега на залив със същото

име, който днес представлява равнина, образувана от затлачването с
наноси от вливащите се в него реки.
Троя играе решаваща роля в търговията в Източното Средиземноморие
през бронзовата епоха. За това най-важно е ключовото й разположение –
тя контролира търговския поток към и от Мраморно и Черно море,
пазейки единствения пролив към тях. В същото време Троя има
централно мясго като изходна база за търговия и разпространение на
стоките от Месопотамия и вътрешността на Анатолия към
Средиземноморието.
Местоположение и значение на града
 Етапи на застрояване на Троя. Хронология
Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:
●Троя I: 3000 – 2600 г. пр. Хр.
●Троя II: 2600 – 2250 г. пр. Хр.
●Троя III: 2250 – 2100 г. пр. Хр.
●Троя IV: 2100 – 1950 г. пр. Хр.
●Троя V: ХХ – ХVІІІ в. пр. Хр.
●Троя VI: ХVІІ – ХV век пр. Хр.
●Троя VIh: ХІV век пр. Хр.
●Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 г. пр. Хр
●Троя VIIb1: ХІІ век пр. Хр.
●Троя VIIb2: ХІ век пр. Хр.
●Троя VIIb3: до около 950 г. пр. Хр.
●Троя VIII: около 700 г. пр. Хр. – 85 г. пр. Хр.
●Троя IX: римска и византийска епоха, І век пр. Хр. – ХІV в.
Етапи на застрояване на Троя. Хронология
Етапи на застрояване на Троя. Хронология
Етапи на застрояване на Троя. Хронология
 Етапи на застрояване на Троя. Хронология

Троя І

Около 3000 година пр. Хр. на днешния хълм

Хисарлък е построено първото тук селище Троя
I.
Троя І е малък, но укрепен населен пункт.
Защитен е с каменна стена, широка 2,5 до 3
метра, която е наклонена в долната си част.
 Етапи на застрояване на Троя. Хронология

Троя І
Между Троя I и ранната бронзова епоха в Тракийската
низина съществуват тесни връзки. Археологическата култура
Езеро е близка като облик до троянската. Сходни са и
белезите на керамиката и на оръдия на труда между Троя І и
селищна могила Юнаците.
Около 2600 г. пр. Хр. Троя І загива в пожар.
 Етапи на застрояване на Троя. Хронология

Троя ІІ

В укрепената част на хълма – цитаделата – на Троя II

големите сгради – „дворци“ са общо шест. Вероятно това са
жилищата на владетеля и семейството му. До тях е имало и
по-малки постройки – складови помещения или помещения
за прислугата и за охраната.
 Етапи на застрояване на Троя. Хронология

Троя ІІ

Троя ІІ загива при пожар и е напълно разрушена към 2400 г. пр. Хр.
Именно в останките от този град Шлиман намира т. нар.
„съкровище на Приам“.
 Етапи на застрояване на Троя. Хронология

Троя ІІІ

През периода Троя ІІІ населението е

същото. Градът е възстановен и
разширен.
Около 2300 г. пр. Хр. Троя ІІІ е
разрушена от земетресение, а скоро след
това там се заселва население, което
принадлежи към друга култура.
 Етапи на застрояване на Троя. Хронология

Троя ІV

Троя IV принадлежи на анатолийската

култура. Градът е построен около 2300 г. пр.
Хр. и съществува до около 1950 г. пр. н. е. Той
е със значително по-малки размери.
Значителен дял в изхранването на населението
заема дивечът. В жилищата се появяват зидани
пещи вместо огнища.
 Етапи на застрояване на Троя. Хронология

Троя VІ

Троя VІ (ХVІІ – ХV век пр. Хр.) е с най-големи размери и богатство.

Градът се състои от цитадела на самия хълм Хисарлък и много голямо
подградие, заемащо значителна площ.
 Етапи на застрояване на Троя. Хронология
Описаната от Омир Троя трябва да е Троя VIIa, отнасяща се във
времето към периода около 1300 до 1190 г. пр. Хр. След
разрушаването на града от ахейците, през ХІІ век пр. Хр. местното
население прави плахи и безуспешни опити за възстановяване на
миналото величие. През периода Троя VIIb2 (ХІ век пр. Хр.)
районът е заселен от дошло тук население от Тракия. През
следващия период – Троя VIIb3, до около 950 г. пр. Хр. завършват
последните опити за градски живот на гърците на мястото на
цитаделата. Бившият залив е окончателно затлачен и територията
губи своето ключово значение. След това градът се развива в
югоизточна посока, като на хълма има храм на Атина. Макар и
мястото да не е толкова значимо, споменът за Троя остава през
цялата архаична и класическа епоха. Тръгвайки на своя поход на
изток, в Азия, Александър Македонски посещава храма на Атина в
Илион, за да принесе жертва и да се помоли за сполука.
 Етапи на застрояване на Троя. Хронология

Троя ІХ
През римската епоха градът е разрушен от съперника на Сула, римският
пълководец Фимбрия, през 85 г. пр. Хр. По-късно същата година, когато
Сула побеждава Фимбрия, в благодарност за лоялността на Илион, Сула
помага за възстановяването на града.
Нов град, наречен Илиум е основан на същото мястото по времето на 
император Август. Той процъфтява през римско време, но с
преместването на столицата в Константинопол постепенно запада
през византийската епоха и е напълно изоставен след идването на
османците.
 „Съкровището на Приам“

Според записките на Шлиман, на 31 май 1873 г. в развалините на една

от къщите от периода, който по-късно ще стане известен като Троя ІІ,
съкровище от златни, сребърни и бронзови предмети, което той
обявява за "съкровището на Приам". В действителност съкровището е
открито поне няколко дни по-рано и няма надеждна документация за
откриването на предметите. Находките са много разнородни и Шлиман
е обвинен, че е събрал изделия, намерени на различни места при
разкопките, по различно време и може би дори от различни
стратиграфски пластове. След детайлно изследване на предметите, Д.
Истън стига до извода, че общият брой на съкровищата е 21.
Султанският ферман за разрешаване на разкопките, предвиждал всичко
намерено да се дели наполовина между откривателя и Османската
империя. Шлиман обаче ги изнася тайно от страната. Става огромен
скандал, който е решен, след като Шлиман изплатил на империята 50
000 франка.
„Съкровището на Приам“

Шлиман се опитва да продаде

съкровището на големите
европейски музеи, а после да
го дари при условие, че ще
бъде изложено в специален
музей на негово име. Три
години – от 1877 до 1880 г. –
то е изложено в Лондон, в
музея „Виктория и Албърт“.
Води преговори с Ермитажа, с
Лувъра, но накрая решава да
подари съкровището на
Берлин.
 „Съкровището на Приам“

В Берлин съкровището е изложено в Етнологическия музей, а след това –

в Музея за пра- и протоистория. По време на Втората световна война е
скрито в бункер и през 1945 г. директорът на музея го предава на
съветската армия.
 „Съкровището на Приам“

Днес по-голямата част от „съкровището на Приам“ се намира в музея „А.

С. Пушкин“ в Москва. Шест от колективните находки са предадени от
Шлиман на музея в Истанбул.
„Съкровището на Приам“