„ДРЕВНИТЕ ТРАКИ - ПОЛИТИЧЕСКИ

И КУЛТУРНИ ДОСТИЖЕНИЯ“
 Траките живеят на отделни племена, всяко от които се
стреми да запази своята самостоятелност и да образува
отделна държава. Първото голямо тракийско държавно
обединение е Одриското царство, създадено в началото на 5
век пр.н.е. от Терес I. През 188 г.
пр.н.е. край Кипсела траките разбиват войските на римския
консул Манлий Вулзон, които се връщали от Галатия. След
като римляните завладяват териториите на траките в
средата на 40-те години на 1 век, през 45 г. е
създадена римската провинция Тракия, която граничила на
запад с провинция Македония, Провинция Тракия е
анексирана от Римската империя през 46 г. 
 Тракийският език е индоевропейски език. Както
показват изследванията на съвременните историци
и траколози и писмените извори на ранно
средновековните автори, като например Прокопий
Кесарийски, тракийски език е бил говорен до 5 век.
През 1912 г. край село Езерово (област Пловдив) е
намерен златен пръстен с надпис с гръцки букви
на тракийски език.
 Тракия е селска страна. В
плодородните равнини и полета е
развито орното земеделие, допълвано с
пасищно скотовъдство, а в
планинските
райони животновъдството играе
водеща роля. От земеделските култури
зърнените са предпочитани,
отглеждани са също и
различни плодове и зеленчуци, лен и к
оноп. Голямо значение има
лозарството – любовта на траките към
виното е пословична. От ечемик
приготвят питие наречено брютон.
Отглеждани са различни видове
дребен и едър добитък, добре развито
е и коневъдството. Важно стопанско
значение имат ловът и риболовът.
Развити са домашните и някои
специализирани занаяти – рударство и
металообработване, грънчарство,
кожарство, дървообработване и др.
Основната част от населението обитава малки села с
прости жилища и стопански сгради, заобиколени с
дворове. За защита от вражески нападения на естествено
укрепени места са изграждани крепости, в които при
нападение траки укриват не само покъщнината, но и
добитъка си. Войната е постоянен спътник в техния
живот. Войската е съставена предимно от
лековъоръжени пехотинци и конници. Те са въоръжени
обикновено с лек кожен щит, двойка къси копия за
хвърляне, къс меч или нож, лък и колчан стрели.
Мъжът е господар в тракийския дом,
той е глава на полигамно семейство –
многоженството е познато на траките,
според старогръцките автори. Жените
са безправни. „Траките използват
жените си, за да им обработват земите,
да им пазят и отглеждат добитъка.
 Браковете, ражданията и погребенията
ставали поводи за празнични ритуали,
съпроводени с ядене, пиене и различни
забавления.  Траките устройват пирове,
на които имат обичай да разменят
дарове с гостите си. Освен с
невъздържанието в яденето и пиенето,
както жените, така и мъжете в Тракия,
са известни с пъстрите си дрехи и
носенето на много накити.
На тракийските селяни
противостои аристокрацията и разликата между
тях са посочвани античните автори. Тракийската
аристокрация включва царете (племенните
предводители) и техните семейства,
приближените до тях лица, някои от които били
натоварени с различни служебни функции,
местните аристократи, често само полузависими
от царската власт, както и дружинниците, които
формирали царската свита, въоръжената охрана
и елитната военна сила на владетелите. Знатните
живеят в укрепени резиденции сред показен
разкош.
Начинът им на живот е характеризиран от Херодот: „Да се
стои без работа смятат за чудесно, да се обработва земята – за
унизително, а да се живее от война и грабеж – за най-
добро.“ Обичайното развлечение за знатните е ловът,
всекидневието им било съпътствано от
непрестанни пиршества и угощения. Аристократите се
сражават като тежко въоръжени конници и са основната
ударна сила на тракийската армия. Въоръжението им
включва шлем, ризница, наколенници, щит, меч и две копия.
Около царските резиденции през втората половина на
първото хилядолетие пр. Хр. започнали да се формират
първите градове. Пример за такъв „царски“ град е
проученият от археолозите Севтополис в района на
горна Тунджа., както и частично разкритият град-
резиденция на гетските владетели Хелис, край Исперих.
Древните гърци са делели траките на „варварски“ и
„цивилизовани“, като вторите са живеели в днешните
области Тракия и Македония и са научили гърците на
култа към Музите, земеделие, строежът
на крепости, военно дело и създаване на произведения на
изкуството.
Най-характерна, а и най-добре позната
чрез археологически находки проява на
тракийската аристократическа култура
са богатите погребения, често в
монументални гробници и под
величествени надгробни могили. Смята
се, че броят на тракийските могили
в България е от 10 000 до 60
000. Тракийски могили има на
териториите (и извън пределите на
днешна България), които траките
исторически обитават.

Тракийска могила в Поморие

 Със своите великолепни стенописи е
прочута Казанлъшката гробница, надписът под
купола на която, сочи, че е на тракийския цар
Ройгос, син на Севт III. Централната сцена в
куполното помещение представя тракийският цар
Ройгос, увенчан с венец и седнал пред ниска маса,
до него жена му на трон, а от двете му страни –
процесия с музиканти, слуги с дарове и коняри с
колесница и ездитни коне. По друг начин е
украсена гробницата при с.Свещари, Исперихско.
Нейното централно помещение е правоъгълно,
стените са запълнени с релефни изображения на
жени с вдигнати ръце. Над тях на стената срещу
входа е нарисувана живописна композиция, в
центъра на която богиня увенчава с венец
представения на кон тракийски владетел.
За богатството на аристокрацията и за някои религиозни ритуали
може да се съди от тракийските съкровища, заровени в земята и
днес откривани извън всякакъв археологически контекст.
Особено впечатляващо е Панагюрското съкровище, състоящо се
от девет златни съда, богато украсени с фигурни композиции.
Най-голямото засега съкровище е Рогозенското, състоящо се от
165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. 

Съд от Рогозенското
съкровище