БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПОД ВИЗАНТИЙСКА ВЛАСТ

1. Последици от византийското завоевание

Българското царство е разделено на три провинции (теми) – България,
Паристрион и Сирмион.
Българската патриаршия става Охридска архиепископия, под
командване на византийското духовенство.
Трите кръстоносни похода преминават през българските земи, като ги
опустошават и ограбват.
Българите са принудени да примат византийския начин на живот,
култура и духовенство.

2. Въстания и бунтове
През 1040 г. избухва първото неуспешно голямо въстание, водено от
Петър Делян, който се самообявява за цар.
Бунтът е подкрепен от български войници от гарнизона на град Драч, но
те обявяват за цар военачалника си Тихомир.
Двете войски заедно побеждават византийците край Скопие.
Започва спор кой да командва - Тихомир е убит, а Петър Делян поема
командването.
Появява се Алусиян – той е законният син на Иван Владислав.
Българите нападат Солун, но са победени.
Алусиян ослепява Петър Делян и избягва във Византия.
Българите са разгромени от византийците и бъдещият норвежки крал.
Петър Делян е пленен и отведен в Константинопол.

През 1072-1073 г. избухва второ неуспешно въстание, водено от Георги

Войтех.
На събор в Призрен за български цар е избран Константин Бодин (под
името Петър) - правнук на Самуил.
Не всички във войската го харесват.
Въстанието е разбито, а Георги Войтех е убит.

Българи, власи и ромеи от Тесалия се вдигат на бунт срещу високите

данъци през 1066 г.
Управителят на Паристрион Нестор е изпратен да усмири бунтовниците.
Той преминава на тяхна страна и заедно с печенегите достига до
Константинопол.
Печенегите са подкупени със злато и се отказват.
Нестор остава сам и отстъпва.
През 1078-1079 г. пловдивския павликянин Лека вдига бунт край Средец,
а Добромир – около Несебър, но и двамата се предават.
През 1084-1086 г. избухва въстанието на пловдивските павликяни,
начело с Травъл.
Павликяните и българите християни имат разногласия относно
религията и въстанието не успява.

3. Духовен живот и култура

След превземането ни от Византия запада културата.
Част от книжовното наследство от Златния век е подарено от Византия
на Киевска Рус.
Охридската архиепископия не развива българската култура, защото е
под властта на гръцката патриаршия.
Манастирите остават средища на българската книжнина – Бачковския
манастир.
Разпространяват се богомилството и павликянството, които са
неправославни учения.
Богомилът Василий Врач е изгорен на кладата от императора.
Българите са възприемани като покорен чужд народ.
Българските боляри трудно се примиряват с това положение и започват
да се бунтуват.