Въведение в българската история.

Периодизация
1. Праисторическа епоха (около 1,5 милиона години до XII в. пр. Хр.)
o Обхваща периода от първите следи за човешко присъствие в
днешните български земи до края на бронзовата епоха.
o Развитие от живот в пещери до изграждане на планирани
селища, от примитивни сечива до сложни метални оръжия, от
общности на ловци-събирачи до племенни съюзи и началото
на държавността.
2. История на Древна Тракия (XII в. пр. Хр. до IV - VII в.)
o Започва с разселването на тракийските племена в Югоизточна
Европа и Мала Азия.
o Развитие на древнотракийска цивилизация и създаване на
тракийски държави.
o Контакт с елинските колонии, интеграция в Римската империя
и превръщане на днешна България в едно от първите огнища
на християнството в Европа.
3. Ранно българско средновековие (VII - XI в.)
o Създаване на Българската държава от кан Аспарух в края на VII
век.
o Християнизация при княз Борис-Михаил (864) и интеграция в
християнска Европа.
o Основаване на Българската църква и пренос на Кирило-
Методиевата писменост.
o Времето на цар Симеон Велики (893 - 927), когато България
става хегемон на Балканите.
4. Византийско владичество (1018 - 1185)
o Прекъсване на самостоятелното развитие на България, но
съхранение на българската националност.
5. Развито българско средновековие (1185 - 1393)
o Възобновяване на Българското царство и възстановяване на
българската държавност.
o Възстановяване на Българската патриаршия (1235) и
превръщане на столицата Търново в духовен център на
Балканите.
o Въздигане на България при цар Иван Александър (1331 - 1371),
следвано от дезинтеграция на царството и османско
нашествие.
6. Късно българско средновековие (XV - XVII в.)
 o Първите векове на османското владичество, което прекъсва
естествената еволюция на българската държава.
o Съхранение на българското етническо самосъзнание, език и
християнска религия в условия на тежка религиозна
дискриминация.
7. Българското възраждане (XVIII - XIX в.)
o Преходен период към Модерната епоха, който се
характеризира с икономическо предприемачество,
национално осъзнаване и борба за политическо обособяване.
o Учредяване на Българска Екзархия (1870) и Априлското
въстание (1876).
o Възстановяване на българската държавност след Руско-
турската война (1877- 1878).
8. Освобождение и следвоенно развитие (1878 - 1918)
o Изграждане на модерната Българска държава и утвърждаване
на демократична парламентарна уредба.
o Съединението (1885) и обявяването на Независимостта на
България (1908).
o Участие в двете Балкански войни (1912 - 1913) и Първата
световна война (1914 - 1918).
9. България между 1918 и 1944 г.
o Период на политически сътресения, променливи режими и
участие във Втората световна война (1939 - 1945).
10.Комунистически период (1944 - 1989)
o Установяване на комунистически режим, следван по съветския
модел, с тотален контрол над обществото и зависимост от
СССР.
11.Развитие след 1989 г.
o Преход към парламентарна демокрация и пазарна икономика.
o Интегриране на България в Европейския съюз и НАТО.

Първите човешки общности в земите на

България
1. Възникване на човешкия вид и заселване на Европа
o Прието е, че предците на човека са проникнали в Европа от
Африка през Гибралтарския проток, Испания и Франция или
през Сицилия и Южна Италия.
 o Според проучвания на френски и български учени в пещерата
Козарника, Видинско, най-древните следи от присъствието на
пра-човек в Европа са отпреди около 1,5 милиона години.
2. Българските земи през старокаменната епоха (палеолита)
o В пещерата Козарника е открита кост с изкуствено нанесени
резки, което е най-древният пример за символно мислене.
o На българските земи има следи от присъствието на
Изправения човек (Homo Erectus), който е използвал грубо
обработени юмручни клинове от кремък, стъргалки, остриета и
ножове.
o Средният палеолит (250 000 - 45 000 г. пр. Хр.) се свързва с
Неандерталския човек, чието присъствие е регистрирано в
различни места в България.
o През късния палеолит (45 000 - 10 000 г. пр. Хр.) се появява
съвременният човек.
3. Огнище на неолитната революция в Европа
o През новокаменната епоха, или неолита (6200 - 4900 г. пр. Хр.),
земите на България са основният „коридор“ за проникване на
земеделието от Средния и Близкия изток към Европа.
o Земеделието се развива първо по долините на реките Дунав,
Струма, Марица, Тунджа и техните притоци.
o Производството на керамика и тъкачеството са други значими
нововъведения от неолита.
4. Каменно-медната епоха: една „несъстояла се" цивилизация
o Каменно-медната епоха, или енеолит (4900 - 3800 г. пр. Хр.), е
свързана с високо развитието на обществото на българските
земи.
o Медната металургия, пренесена от Средния изток и Мала Азия,
променя цялостния живот на хората.
o В района на днешна Стара Загора започва разработването на
най-древните в Европа медни рудници.
o Варненският халколитен некропол от края на V - началото на IV
хил. пр. Хр. е най-яркото свидетелство за високото развитие на
обществото по това време.
5. Заключение
o Праисторическите паметници в България показват, че
днешните български земи са коридор за разселването на
човека в Европа, а през неолита - за проникването на
земеделието на континента.
o Сензационните находки от Варненския некропол доказват, че в
нашите земи се е зародила първата европейска цивилизация.
Древна Тракия и Одриското царство
1. Формиране на тракиите като етнос
o Бронзовата епоха, III - II хил. пр. Хр.
o Тракиите са най-старите исторически доказани жители на
българските земи и значителна част от Южна Европа и Мала
Азия.
o Активно участие в политическите процеси на Балканския
полуостров, Средиземноморието и Близкия изток.
o Установени контакти с елинските полиси, илирите, скитите,
келтите, империята на персите и др.
2. Ранните траки
o Населяват територии от Карпатите до Северозападна Мала
Азия.
o Участие в Троянската война със своя "цар" Рез.
o Основават царства в Мала Азия и налагат свое "морско
господство" между Черно, Мраморно и Егейско море.
3. Одриското царство и неговите владетели
o Създаването на Одриското царство от цар Терес I през втората
половина на V в. пр. Хр.
o Управление на Ситалк (445 - 424 г. пр. Хр.), който създава силна
конница и воюва с македонския наместник Лизимах.
o Намесата на одрисите в делата на елинските полиси достига
апогея си при цар Котис I (ок. 383 - 359 г. пр. Хр.).
o След смъртта на Котис, Македония подчинява Одриското
царство под водачеството на Филип II.
4. Царствата на македони, гети и трибали
o Антична Македония е населена предимно от тракийски
племена.
o Гетите са известни от времето на похода на персийския цар
Дарий срещу скитите.
o Трибалите населяват пространството от Западна Стара
планина до р. Дунав, между реките Морава и Искър.
5. Разпадане на Одриското царство
o Икономически упадък и политическа криза в средата на III в.
пр. Хр.
o Нахлуване на войнствените келти от Централна Европа в
земите на Древна Тракия.
o Римската експанзия в началото на II в. пр. Хр. довежда до
подчинение на Тракия.
Общество, религия и култура на траките
1. Траките и тяхната значителна роля в древния свят:
o Тракитe са една от най-древните цивилизации в Европа.
o Те имат значителни постижения в областта на политиката и
културата.
o Проучването на тракийската история обогатява представите ни
за античната цивилизация.
2. Тракийското общество и държавност:
o Траките са свободни земеделци, организирани в селски
общини начело със старейшини.
o Царете и техните парадинасти взимат данъци и командват
военните походи.
o Робството при траките присъства в патриархална форма и не е
широко разпространено.
3. Религията на древните траки:
o Траките почитат боговете Арес, Дионис и Артемида, а царете
им почитат най-много Хермес.
o Великата богиня майка е важна фигура в тракийската
религиозна традиция.
o Има сведения за вярата на траките в задгробния живот.
4. Тракийската култура:
o Тракийската култура достига своя разцвет през IV - III век пр. Хр.
o Траките показват високо художествено майсторство, видимо в
Панагюрското златно съкровище и други.
o Характерни паметници на тракийската цивилизация са
надгробните могили.
o Тракийската култура показва силно елинистическо влияние и е
в състояние на синтез.
5. Взаимодействията между траките и други народи:
o Траките имат оживени културни взаимодействия с древните
гърци.
o Те оказват влияние върху древногръцката култура, което ги
прави създатели на античната цивилизация като цяло.
o Тракийските вярвания и обредности в една или друга степен са
усвоени от древните българи и славяните.
Траките в състава на Римската империя
1. В средата на II век пр. Хр. Римската република се налага като хегемон
в Западното Средиземноморие и се насочва към изток.
o Македонското царство и част от Елада стават римски
провинции през 146 г. пр. Хр.
o Десетилетия наред траките отстояват своята свобода,
включително и чрез въстанието на Спартак.
2. До средата на I век, въпреки съпротивата, тракийските земи са
включени в Римската империя.
o След разделянето на Римската империя на Западна и Източна
през 395, тракийските земи попадат в Източната Римска
империя (Византия).
3. Римското завладяване на Древна Тракия
o През 70-60 г. пр. Хр. Римската република провежда три големи
кампании срещу траките.
o През 29-28 г. пр. Хр. Дунавската равнина е завладяна от Марк
Крас и е създадена римската провинция Мизия.
o След смъртта на цар Реметалк III през 45 г. сл. Хр., е създадена
провинция Тракия.
4. Романизация и урбанизация на Древна Тракия
o При династиите на Антонините (96 - 192) и Северите (193 - 235)
Тракия, Долна и Горна Мизия се превръщат в процъфтяващи
римски провинции с богати градове.
5. Разпространение на християнството
o Жителите на Мизия, Тракия и Македония са сред най-ранните
последователи на християнството в Европа.
o След прокламирането на Миланския едикт (313)
християнството става равноправно с другите религии.
6. Под властта на "Новия Рим" (IV - VII век)
o През 330 г. император Константин I Велики създава на брега на
Босфора нова, източна столица на Римската империя -
Византион (Константинопол/Истанбул).
o След разделянето на огромната държава през 395 г.,
българските земи попадат в Източната империя (Византия).
7. Ранновизантийската култура в българските земи се изгражда в
развити форми.
8. Св. Никита Ремесиански полага много усилия за покръстването на
бесите, като превежда Библията на езика на траките (т.нар. „Библия
бесика“).
Античната култура в българските земи
1. Влиянието и спомени от древните траки:
o Интензивни контакти с древногръцката и елинистическата
култура, Мала Азия, Близкия изток, Италия и Западна Европа
o Интеграция на тракийската аристокрация в гръцката култура и
образование
2. Древногръцките колонии и тяхната култура:
o Гръцките колонии стават зона на контакт за търговия,
политика и култура
o От VI до V век пр.н.е. в Аполония Понтика (Созопол) се строят
различни обществени сгради и храмове
o По-късно, близо до древното тракийско селище, се основава
Месамбрия
o Изработвани са различни художествени паметници, като
релефи и статуи
3. Римската цивилизация в нашите земи:
o Богато римско наследство в новосъздадени градове и
трансформирани по римски образец стари тракийски средища
o Урбанизация и строга организация на градското пространство
o Строителство на театри, стадиони, терми и други обществени
сгради
o Развита инфраструктура с водопроводи и канализационни
системи
o Строеж на римски вили като центрове на поземлени имения
o Широко разпространение на римската култура и съчетаване й
с местните елинистически и тракийски традиции
4. Раннохристиянското културно наследство:
o Засилване на културните връзки с Близкия изток и
Средиземноморието след разпространението на
християнството през I в.
o Интензивно църковно строителство от IV в. с изграждането на
базилики и ротонди
o Запазване на художествената традиция в паметници на
изобразителното изкуство и малката пластика
o Превод на Библията на старогермански език от Улфила,
германски епископ и духовен водач на готска общност в
района на Никополис ад Иструм.
5. Общо впечатление: През Античната епоха, българските земи са
неразделна част от гръко-римската цивилизация, която има
фундаментално значение за развитието на човечеството.
6. Древните българи и славяните. "Старата
Велика България"
7. Велико преселение на народите (IV - VII век)
o Разпадане на Римската империя (395 - 476 г.)
o Появата на "варварските кралства" на готи, франки и други
народи в Западна и Централна Европа
o Източна Римска империя (Византия) съхранила своята власт до
завладяването й от османците през 1453 г.
o Роля на древните българи и славяните в прехода от
Античността към Средновековието
8. Българите - ранна история
o Основа на Българската средновековна държава на Балканите
o Спорове за произхода и ранната история на българите
o Появяване на българите в района на Северен Кавказ и Черно
море
o Кан Заберган, противник на Византия
o Падане под властта на аварите и западните тюрки
o Развитие на стопанство, занаяти и строителни традиции
9. „Българските славяни" на Балканите
o Заселване на Балканите в края на VI и началото на VII век
o Отличаване на българските славяни от сърбите и хърватите
o Напредък в бита и социалната организация на славяните
o Почитане на божествата Перун, Волос, Дажбог, Лада и др.
10.Кан Кубрат и „Старата Велика България"
o Създаване на мощна държава през 631 - 632 г.
o Отхвърляне на зависимостта от Аварския каганат
o Умира около 665 г.
o Завещание за пазене на държавното единство
o Потомството на Кубрат (Бат Баян, Котраг, Алцек, Кубер, Аспарух)
продължава българската държавност в различни посоки.
Изместването на Аспарух на Балканите променя политическата
карта на Югоизточна Европа.
Създаване и укрепване на българската
държава на Балканите
1. В края на VII и началото на VIII век се наблюдават активни процеси в
Европа и Средиземноморието:
o Франкското кралство се утвърждава като водеща сила в
християнския Запад.
o Римската църква усилва властта си и разпространява
християнството в Западна и Централна Европа.
o Владенията на Арабския халифат на Омаядите се разпростират
от Атлантическия океан и Испания до Индия.
o Византийската империя се опитва да се реформира, за да
отблъсне новата арабска заплаха.
o Аварският каганат се стреми да задържи властта си над
Централна Европа, а от североизток настъпват хазарите.
2. Създаване на Дунавска България:
o През 60-те и 70-те години на VII век българите под
ръководството на кан Аспарух се преселват в земите от
долното течение на Днепър до Дунав.
o Българите нахлуват на юг от река Дунав и Византия не е в
състояние да им се противопостави.
o През пролетта/лятото на 680 г. император Константин IV
Погонат предприема мащабен поход срещу Аспарух, но без
успех.
o Българите завземат земите до Варна и Стара планина и през
лятото на 681 г. Константин IV моли за мир.
o Византия се задължава да плаща на българите годишен данък
и признава новото статукво на Балканите.
o Новата Българска държава има два центъра - лагера при
Никулицел и Плиска.
o Славянските общности и князете им в завзетата от Аспарух
територия признават неговата върховна власт.
3. Появата на втората България на Балканите:
o Кубер, по-малък брат на Аспарух, вдига бунт срещу аварите и се
заселва в Керамисийско поле.
o Кубер признава върховенството на Византия, но установява
контакти и общи действия с брат му Аспарух.
o Куберовите българи създават укрепени „аули“ и влизат в тесни
връзки със славяните в Солунско.
4. Управлението на кан Тервел (700/701 - 721):
 o През 705 г. Тервел помага за възстановяването на император
Юстиниан II на престола и получава титлата кесар.
o През 711 г. Тервел изпраща военна помощ на императора, но
не успява да го спаси.
o През 712 г. Тервел за пореден път се намесва във
византийските дела и стига до стените на Константинопол.
o През 716 г. България и Византия сключват договор с важни
политически и търговски клаузи.
o България играе изключителна роля в отблъскването на
арабската експанзия през 717 - 718 г.

Българската държава (средата на VIII - средата

на IX век)
1. Византия и Франкската империя доминират в Европа през втората
половина на VIII и началото на IX в.
o Коронацията на Карл Велики за римски император от папата
(800) оформя втори център на власт в Западна Европа.
2. България е обхваната от вътрешна криза през този период.
o В България е извършена династична промяна, като кан
Кормисош (739 - 756) застава начело на държавата.
o Кан Телериг (768 - 777) успява да премине в настъпление срещу
империята.
o Кан Кардам (777 - 803) слага край на междуособиците и удържа
победа над византийците при крепостта Маркели.
3. Кан Крум (803 - 814) укрепва и разширява териториално България.
o Въведени са нови закони, които издигат владетелската власт
като висш законодател и защитават собствеността.
o През 809 г. българска войска превзема важната крепост
Сердика (Средец, дн. София) и прониква в долината на р.
Струма.
o През 811 г. кан Крум устройва засада на Никифор: ромейската
войска е унищожена, а самият император - пленен и
обезглавен.
4. Кан Омуртаг (814 -831) сключва „дълъг мир“ с Византия със срок от 30
години.
o Води война с Хазарския каганат, а българските войски
проникват на изток от р. Днепър.
o Омуртаг изпълнява реформа за централизация на държавата.
5. Кавхан Исбул и наследниците на Омуртаг
 o Около 831 - 832 г. Византия нарушава мира. Исбул, водейки със
себе си младия Маламир (831 - 836) нахлува в Тракия, превзема
крепостта Проват (до Одрин) и присъединява Филипопол
(Пловдив).
o При Пресиан I (836 - 852) властта остава в ръцете на кавхана,
който продължава своята политическа линия. Българска
войска прониква в Родопите и Беломорието, където подпомага
бунта на славянското племе смоляни срещу Византия (837).
o В края на 30-те години на IX в. вече пълнолетният кан Пресиан
води тригодишна неуспешна война на запад срещу сърбите.
Чрез успешна дипломация и умели военни действия, към 850 г.
в българската територия влиза не само цяла Македония и част
от днешна Албания.
6. Политиката на българските владетели през първата половина на IX
в. е насочена към вътрешна централизация и териториално
разширение чрез приобщаване на славянското население на
Балканите.

Християнизация на България при княз Борис I

Михаил
1. Ранното средновековие:
o Римската църква постига духовно превъзходство в Западна
Европа.
o Създаването на Папската държава (756 г.).
o Християнството се разпространява в Испания, Италия, на
Британските острови, в германските земи и в славянската
държава Великоморавия.
o Константинополската патриаршия установява своята духовна
доминация на Изток.
2. Християнството в България до IX век:
o Разпространение на християнството в Мизия, Тракия и
Македония още през I-II век.
o Преобладаващо езичество след VII век.
o Византийската вяра е приета от владетелите Кубрат и Тервел.
o Покръстването на държавата от княз Борис I (852-889/893 г.)
като част от стремежа към консолидация на народа и
повишаване на международния престиж на България.
3. Покръстването на България:
 o Покръстването на владетеля и близките му (864 г.) в Плиска,
последвани от целия народ (вероятно до 866 г.).
o Владетелят приема християнското име Михаил в чест на своя
символичен кръстник - император Михаил III.
4. Бунтът срещу "лошия закон" (865 г.):
o Борис-Михаил потушава бунта и осъжда на смърт 52-ма
водачи, принадлежащи към най-влиятелните боилски родове.
5. Основаване на Българската църква:
o Пристигане на византийско духовенство в България.
o Изграждане на собствена Църква, която само формално да
зависи от Константинопол.
o Между 866 и 869 г., княз Борис се обръща към Папството в
търсене на помощ за църковния въпрос.
o Създаване на Българска църква под върховенството на
Константинополската патриаршия, като самоуправляваща се
архиепископия (4 март 870 г.).
6. Княз Владимир-Расате (889 - 893 г.):
o Промяна на политическия курс и влизане в съюз с
източнофранкския крал Арнулф.
o Гонения срещу духовенството и непристоен живот в разрез с
християнските норми.
o Освободителен удар от княз Борис, който сваля Владимир от
престола и го ослепява.
7. Княз Борис I Михаил:
o Утвърждаване на промяната и провъзгласяване за владетел на
третия Борисов син - Симеон (893 г.).
o Обръщане към християнството, като официална религия,
формира целия етнокултурен облик на българския народ.
o Канонизация от Църквата заради своите заслуги.

Делото на светите братя Кирил и Методий и

техните ученици
1. Дейността на Кирил и Методий (IX век)
o Стремежът на Византия да християнизира славяните
o Създаване на писменост от Кирил и Методий, основа на
старобългарската християнска култура и книжнина
o Влияние на тази култура върху народите и държавите в
Източна Европа
 o Превръщането на Християнска България в духовен водач на
славянството
2. Солунските братя
o Рождението и възпитанието на Константин-Кирил Философ
(827 - 869) и Методий (815 - 885)
o Създаването на азбуката, известна като глаголица
o Преводът на Библията на славянски език
3. Моравската мисия (863 - 885)
o Изпращането на Кирил и Методий във Великоморавия по
молба на княз Ростислав
o Обучението на местни свещеници за проповед на славянски
език
o Визитата на Кирил и Методий в Рим и приемането на
славянските книги и богослужение от папа Адриан II
o Смъртта на Кирил на 14 февруари 869 г.
o Ръкоположението на Методий за архиепископ на Панония
4. Учениците на светите братя в България
o Приемането на учениците на Кирил и Методий в България след
смъртта на Методий на 6 април 885 г.
o Превръщането на България в център на славянската просвета
и култура след 886 г.
o Създаване на книжовно-просветни средища в Плиска и Охрид
o Работата на Климент и Наум в Охрид и Плиска
5. Значението на дейността на Кирил и Методий
o Въздействие на християнството и българската духовна култура
върху формирането на славяно-византийска общност от
народи и държави
o Използването на старобългарския език като официален и
богослужебен език в последвалите вековете
o Признанието на Кирил и Методий като духовни покровители
на Европа през XX век.

Цар Симеон Велики - "Златният век" на

България
1. Промени в политическата карта на Европа в края на IX и началото на
X век:
o Разпадане на Каролингската империя.
 o Оформяне на Германското кралство в източните части на
бившата Каролингска империя.
o Унищожителните набези на норманите затихват и Англия се
обединява под скиптъра на крал Алфред Велики (886).
o Шведските нормани, известни като "варяги", създават
славянската държава Киевска Рус (882).
o Нова вълна от нашествия от Азия на маджари (унгарците) и
печенеги.
o Византийската империя е хегемон на Балканите и в Мала Азия.
2. Възход на Християнска България под водачеството на княз Борис I и
неговият син цар Симеон Велики (893 - 927).
3. Царуването на Симеон Велики:
o Роден през 864 г., получава блестящо образование в
Магнаурската школа на Константинопол.
o След 886 г., Симеон се завръща в Плиска и се включва в
книжовната дейност на страната.
o От 893 г. става княз на България.
o В 894 г., в резултат на спор с Византия, Симеон води война,
като привлича печенегите срещу маджарите, които са
съюзници на Византия.
o През 896 г. е сключен мир между България и Византия, като
българското тържище е върнато обратно в Константинопол.
o През 913 г. Симеон обявява себе си за цар и започва нов
конфликт с Византия.
o В 917 г. Симеон постига голяма военна победа в битката при
река Ахелой.
o През 924 г. Симеон превръща Сърбия в българска провинция.
o На 27 май 927 г. българския владетел умира от сърдечен удар.
4. "Златният век" на старобългарската култура:
o Развитие на българската култура и нейната връзка с културния
„ренесанс“ в македонският регион през IX - X век
o Симеон лично ръководи и покровителства културата, като я
поставя във фокуса на държавната политика.
o Под негово управление българската култура достига
забележителен разцвет, наричан „Златен век“.
o Формира се интелектуален кръг от писатели и преводачи, сред
които Климент Охридски, Наум, Йоан Екзарх, Черноризец
Храбър, Константин Преславски и други.
o Велики Преслав се превръща в представителен и красив град, с
великолепни дворци и църкви.
o Постиженията на "Златния век" надхвърлят пределите на
България и се превръщат в културно богатство за всички
 православни славяни, предците на днешните румънци и други
народи.

България при цар Петър. Цар Самуил и

двубоят с Византия (927-1018)
1. X - началото на XI век:
o Динамични промени в Европа, с формиране на нови държави -
Франция, Германия и Италия, след разпадането на
Каролингската империя.
o Норманите създават държави в Скандинавия.
o Източнофранкският крал Отон I става римски император (962),
маркирайки началото на Свещената Римска империя.
o Испания е отвоювана от арабите.
o В Централна Европа се появяват Чехия, Полша и Унгария,
свързани с Папството.
o Киевска Рус преживява възход след покръстването на русите от
княз Владимир (988).
o Започват набезите на маджарите (унгарците) в българските
земи.
2. Цар Петър I (927 - 969):
o В 927 г. се постига траен мир с Византия, като Петър става
признат за "василевс"/"цар" на българите.
o Българската църква получава статут на патриаршия.
o Ромейска принцеса Мария (прекръстена на "Ирина") става
съпруга на цар Петър.
o България запазва почти всички завоевания на цар Симеон и
получава годишен данък от Византия.
o Сърбите с византийска помощ отхвърлят българската власт
(931).
o Въпреки трудностите, България остава една от най-големите
европейски държави и регионална сила в Балканите.
3. Цар Самуил (997-1014):
o В 976 г. българите предприемат контранастъпление срещу
Византия.
o В 986 г. император Василий II е разгромен от Самуил в прохода
Траянови врата.
o Самуил освобождава Велики Преслав, Плиска, Дръстър
(Силистра) и земите до р. Дунав.
 o През 991 г. цар Роман отново попада в плен. След смъртта му
български цар става Самуил, а като столица се утвърждава град
Охрид.
o През 1014 г. 15 хиляди българи попадат в плен и биват
ослепени по нареждане на Василий II.
o Самуил умира на 6 октомври 1014 г. в Преспа.
4. Цар Гаврил Радомир (1014 - 1015) и цар Иван Владислав (1015-1018):
o Гаврил Радомир е убит от заговорници, сред които е и Иван
Владислав.
o Иван Владислав строи крепости и се сражава упорито, но е убит
с измама пред стените на Драч.
o До края на 1018 г. са потушени последните огнища на
съпротива и българското царство попада под византийска
власт.
5. Обобщение:
o През 927 г. България заема водещо място след Византийската
империя в Югоизточна Европа.
o Въпреки десетилетната съпротива, българското царство
изцяло попада под византийска власт през 1018 г.

Държава, църква и общество (VII - началото на

XI век)
1. Ранносредновековна Европа и България
o Варварските кралства господстват в Европа.
o Византия запазва обществената система от Късната античност.
o Българската държава формира собствен държавен модел,
основан на наследството на древните българи и заимствани от
Византия форми.
2. Централизация на властта в България
o Предприета от владетелите Крум и Омуртаг.
o Българите преобладават във вътрешните области Добруджа и
Северна България.
o Славянските племена имат частична автономия и свои князе.
3. Военно-административно устройство на България
o Кан (княз) стои начело на държавата.
o Престолонаследникът (канартикин) играе съществена роля.
o Болярството е съставено от боили и багаини.
o Кавханът разполага с най-много власт след владетеля.
4. Българската църква
 o Създаване на българска архиепископия през 870 г.
o Процес на автономизация и ставане на автокефална църква
през 879 г.
o Признаване на патриаршески статут от Константинопол през
927 г.
5. Стопанство и социална структура на българското общество
o Земеделието е главен стопански отрасъл.
o Преобладават частните стопанства на свободни селяни.
o Аристокрацията дължи своето имотно състояние на
обвързаността си с военната и държавната служба.
6. Обедняване на свободните селяни и ускоряване на икономическата
зависимост през X - XI в.
o Причини: войни, нашествия, неплодородни години,
демографски подем.
7. Данъчна система
o България се слави с приемлива и справедлива данъчна
система.
o През XI - XII в. българите идеализират порядките в своето
царство в сравнение с новите реалности, наложени от
византийската власт.

Старобългарската култура (VII - началото на XI

век)
1. С идването си на Балканите българите на Аспарух и Кубер, и
славяните заселени на юг от р. Дунав пренасят своите традиции,
които постепенно претърпяват промени.
o Завареното местно население, най-вече потомци на траките, е
християнизирано от векове и пази своите традиции и
светоглед.
o Българската култура има общи черти с „варварските“ кралства
в Европа, но притежава и оригинални характеристики.
o Византийската империя оказва влияние върху българската
държава, общество и култура.
2. Културата на езическа България
o Културните процеси до средата на IX в. са изразени в
монументалното строителство в Плиска и други „аули“
(укрепени „дворци“).
o Един от най-оригиналните паметници е скалният релеф при
Мадара, който е част от цял култов комплекс.
 o „Именникът на българските владетели“ е показателен за
съществуването на книжовност у българите преди 864 г.
3. Българската християнска култура
o Християнизацията на България води до съществени промени и
напредък в архитектурата, изкуството, книжнината,
образованието.
o При княз Борис-Михаил започва масовото строителство на
църкви.
o Развитието на християнската книжовност, започнало при княз
Борис-Михаил, бележи апогей със „Златния век“ на цар Симеон
Велики.
4. Българското духовно и културно присъствие в православния свят
o „Първото влияние“ (X-XI в.) се илюстрира от преноса на
български книги в Киевска Рус, използване на български
преводи на свещените книги, светска литература и жития на
видни исторически личности.
o Българското духовно наследство е възприето и развито от
руските книжовници, включително изобразителното изкуство,
музиката, архитектурата.
o Пример за влияние с европейски измерения е „великата
българска ерес“ - богомилството, както е наричано на Запад.

Българските земи под Византийска власт

1. Завладяване на България от император Василий II
o Византия не може да защитава новопридобитите си граници.
o Начало на нашествията на печенеги, узи и кумани, които
нанасят сериозни щети на българското население.
o Империята преживява силен натиск на югоизток от номади и
селджукски турци, а на северозапад съперничи с Унгария и
италианските нормани.
o Българите не се отказват от идеята за възстановяване на
своето независимо царство.
2. Последици от византийското завоевание
o Административни промени и разделение на покореното
царство на три провинции: България, Паристрион и Сирмион.
o Установяване на византийска администрация и данъчна
система.
o Понижаване на Българската патриаршия в ранг на
архиепископия с център Охрид.
 o Поход на основните армии от Първия, Втория и Третия
кръстоносен поход през българските земи.
3. Въстания и бунтове
o Първото голямо въстание за възраждане на Българското
царство избухва през 1040 г. под водачеството на Петър Делян.
o Второто голямо въстание е през 1072 - 1073 г. под водачеството
на Георги Войтех.
o Множество малки размирици и бунтове раздвижват
българските земи.
4. Духовен живот и култура
o Застой в българската култура поради липсата на собствена
държава.
o Унищожаване и разпиляване на голямото българско културно
богатство.
o Основаване на манастири като огнища на българската
книжнина.
o Засилване на богомилството, павликянството и други
неправославни (еретични) учения.
o Византийското владичество не намира трайна и солидна
социална опора в покорена България.
o Съхраняване на българското болярство и идеализиране на
Българското царство от обикновените българи.

Възстановяване на българското царство.

Първите Асеневци
1. Обновителни процеси в Западна Европа (XI - XII в.)
o Поява на свободните градове комуни, свързани с развитието
на занаятите и търговията.
o Развитие на университетите като центрове на свободомислие и
нови идеи.
o Експанзия на Свещената Римска империя към Италия и
Централна Европа.
o Преодоляване на феодалния сепаратизъм от Англия и
Франция, които се превръщат в централизирани съсловни
монархии.
o Поява на първите представителни институции - Английският
парламент и френските Генерални щати.
2. Отслабване на Византия през XII в. и засилване на освободителните
стремежи на българската аристокрация.
 3. Освободителното въстание на Петър и Асен (1185 – 1188)
o Причина за въстанието - извънредният данък, наложен на
българите по повод сватбата на император Исак II Ангел.
o Въстанието започва през есента на 1185 г. при освещаването
на храма „Св. Димитър“ в Търново.
o Въстанието се разраства бързо с помощта на братята Теодор и
Иван Асен.
o Първата акция на въстанието е към старата столица Велики
Преслав.
o Подкрепа от куманите и освобождаване на земите до Стара
планина и част от Тракия.
o Признаване на възстановяването на Българската държава от
империята през 1188 г.
4. Укрепване на възобновеното царство (1189 - 1190 г.)
o Победа в Тревненския проход през 1190 г., която утвърждава
Българското царство.
5. Политика за обединение на българските земи
o Победа над византийците в Източна Тракия през 1194 г.
o Освобождаване на Средец (София) през 1195 г.
o Убийство на цар Асен от узурпатора Иванко през 1196 г.
6. Възобновяването на Българското царство в края на XII в. е резултат
от благоприятната международна обстановка и съхранената
българска идентичност. България се завръща на картата на Европа
чрез усилия продължили цяло едно десетилетие.

Укрепване и международно утвърждаване на

Второто българско царство
1. Великата схизма и кръстоносните походи (1054 - XII в.)
o Начало на кръстоносното движение, организирано от
Папството.
o Подготовка за Четвъртия кръстоносен поход (1202 - 1204) сред
населението от Франция, Фландрия и други западни страни.
2. Укрепване на българското царство
o Установяване на цар Калоян на власт (1197 - 1207) след
убийството на брат му цар Петър.
o Вътрешни усилия за укрепване на централната власт и
съпротива срещу влиянието на Византия.
o Процес на освобождаване и обединяване на българското
население на Балканския полуостров.
 o Освобождаване на областите Белград и Браничево от унгарска
власт (1202 - 1203).
3. Унията с Римската църква
o Предложение за уния от папа Инокетий III през 1199 г.
o Интензивна дипломатическа кореспонденция между Папството
и цар Калоян през 1202 г.
o Признаване на Калоян за "крал" от папата на 7 ноември 1204 г.
4. България и Латинската империя
o Превземане на Константинопол от кръстоносците на 13 април
1204 г.
o Отдръпване от преговори с Латинската империя и
установяване на контакт с Византия.
o Въстание на византийското население против латинците и
подкрепата му от цар Калоян.
o Отвоюване на Пловдив и Одрин от българската войска през
пролетта на 1205 г.
o Историческата битка при Одрин, при която латинският
император Балдуин II е пленен и по-късно умъртвен.
o Отмъщение срещу византийците заради отстъпничеството от
съюза им с българите. Калоян разрушава множество крепости
в Тракия.
5. Убийството на цар Калоян (1207 г.)
o Цар Калоян бива убит от воеводата куманин Манастър през
есента на 1207 г.
6. Историческите успехи в управлението на цар Калоян
o Цар Калоян съумява да преодолее болярския сепаратизъм и да
превърне царството в централизирана монархия.
o Постига политическо обединение на териториите на
Балканския полуостров, населени с българи.
o Получава признание и международен престиж за България в
средновековна Европа.

Могъщество на България при цар Иван Асен

II (1218 - 1241)
1. Във вековете след XIII век, градското съсловие в Западна Европа
става проспериращо.
o Великата харта на свободите (1215) дава началото на
политическите права на англичаните.
 o Във Франция, кралете Филип II Август и Луи IX укрепват
процеса на централизация.
o Венеция доминира в Средиземноморската търговия, докато в
Испания обединените християнски сили печелят над арабите.
o Наследниците на Византия - Епирското деспотство и
Никейската империя в Мала Азия, се стремят да изгонят
латинците от Константинопол.
2. Управление на цар Борил (1207 - 1218)
o Борил, племенник на Асеневци, взема властта след смъртта на
цар Калоян.
o Борил се жени за царицата куманка Анна, продължавайки
съюза с куманите.
o Въпреки някои неуспехи, Борил продължава с активната си
политика и успешно поддържа връзки с различни сили.
3. Цар Иван Асен II и битката при Клокотница (1230)
o Цар Иван Асен II, обучен в премеждията на ранната си младост,
действа трезво и обмислено.
o През 1219 г. унгарският крал Андрей II се съгласява да върне
Белград и Браничево на България.
o През 1230 г. Иван Асен II побеждава епирския деспот Теодор
Комнин в битката при Клокотница.
4. Българската хегемония в Югоизточна Европа
o След битката при Клокотница, в пределите на царството са
включени Източна и Западна Тракия, Родопската област, цяла
Македония и Албания.
o България се разширява "от море до море", достигайки до
положението на царството по времето на цар Симеон Велики.
o Цар Иван Асен II се подписва като "цар и самодържец на
всички българи и гърци".
5. Последните години от управлението на цар Иван Асен II
o Цар Иван Асен II продължава да води балансирана политика, за
да запази българската хегемония на Балканите.
o По време на управлението на цар Иван Асен II, България се
сблъсква със сериозни опасности, включително нападенията
на татарите.
o Цар Иван Асен II умира през 1241 г., като оставя зад себе си
слава като велик държавник и военен лидер
Българското царство (средата на XIII - първите
десетилетия на XIV в.)
1. Монголското нашествие
o Монголите (татарите) създават Златната орда през 1243 г. и
подчиняват руските княжества за повече от два века.
o На връщане от Унгария и Западните Балкани, през зимата на
1242 - 1243 г., войските на татарския хан Бату опустошават
България и я поставят в данъчна зависимост.
2. Политическа криза в България
o В резултат на вътрешната криза и натиска от съседи, България
губи значителни територии в полза на Никейската империя и
Унгария.
o След смъртта на цар Иван Асен II, неговите непълнолетни
синове стават жертва на болярски заговори, което
допълнително влошава положението.
3. Властта на цар Константин Тих (1257 - 1277)
o През 1257 г., Константин Тих е избран за цар в опит страната да
се умиротвори.
o Той успява да стабилизира държавните финанси и възстанови
някои от загубените територии, но положението остава
нестабилно.
4. Въстанието на Ивайло (1277 - 1280)
o Неспособността на цар Константин Асен да се справи с
татарите и да осигури справедливост за населението,
предизвиква въстание под ръководството на Ивайло.
o Ивайло успява да разбие няколко татарски дружини и се качва
на трона, след като сключва брак с царица Мария.
5. Византийската намеса
o Византия се намесва в българската политика и поставя на
трона свой поставеник - цар Иван Асен III.
o След атака от Ивайло, цар Иван Асен III бяга във Византия и на
негово място се качва Георги I Тертер.
6. Татарска хегемония
o Последното десетилетие на XIII век е отбелязано от татарско
надмощие, нови териториални загуби и нарастващ болярски
сепаратизъм.
o Цар Георги I Тертер се опитва да укрепи централната власт, но
усилията му се сблъскват със съпротивата на мощните боляри.
7. Властта на Теодор Светослав (1300 - 1321)
o При цар Теодор Светослав, татарската хегемония е преодоляна.
 o Той успява да подчини на централната власт някои от
размирните боляри и връща към България градовете по
Южното Черноморие.
8. Период на нестабилност и борба за власт
o След смъртта на цар Георги II Тертер, идва период на борба за
престола, която завършва с избирането на видинския деспот
Михаил Шишман за български цар.
o През 1330 г., след битката при Велбъжд със сърбите, цар
Михаил Шишман загива и сръбският крал Стефан Дечански
поставя свой племенник на българския престол.
9. Обобщаващи думи
o Периодът от 1241 г. до 30-те години на XIV век е време на
политическа нестабилност, вътрешни борби и външни
опасности за България.
o България се бори с вътрешния сепаратизъм, татарската
хегемония и натиска от Византия и Сръбската държава

България при цар Иван Александър (1331 -

1371). Османско нашествие
1. Четиринадесети век
o Протича Стогодишната война между Англия и Франция (1337 -
1453)
o Чумната пандемия, известна като "Черната смърт" (1348 - 1353),
унищожава една трета от населението на Европа
o Развитие на пазарна икономика и хуманизъм в
северноиталианските градове
o Нашествието на османските турци прекъсва културния и
стопански подем на балканските християнски държави
o Изчезване на България, Сърбия, Византия, Босна, Албания от
европейската карта
2. Управление на цар Иван Александър (1331 - 1371)
o Връщане на престижа на България
o Победа над ромеите в битката при Русокастро (1332)
o Връщане на Пловдив и част от Родопите към България (1345)
o Сключване на мир със сръбския владетел Стефан Душан
o Важни български области са дадени под управление на своите
синове
o Завладяване на Видинската област и потушаване на бунта на
Белаур
 o Иван Александър взима за съпруга жена от „третото съсловие“,
при това еврейка - Теодора II, наричана по традиция Сара
o Бляскаво развитие на културата и изкуството в България
3. Османската експанзия
o Османците правят дръзки набези на европейския бряг (в
средата на XIV в.)
o Отказ на Иван Александър и Стефан Душан да създадат общ
християнски флот за охрана на Проливите
o Османците стъпват на европейския бряг в Цимпе (1352)
o Овладяване на крепостта Галиполи (1354)
o Мащабната военна кампания от османците за завладяване на
полуострова
o Падане на градовете Пловдив и Боруй (Стара Загора) през 1370
- 1371 г.
o Поражение на християнските сили в битката на Косово поле (15
юни 1389)
o Османското завоевание на София (1385)
o Падане на Шумен, Провадия, Дръстър и други градове (1388)
o Изтощената столица Търново попада в ръцете на завоевателя
(17 юли 1393)
o Цар Иван Шишман е пленен и обезглавен пред Никопол(3 юни
1395)
o Катастрофален разгром на кръстоносната армия на унгарския
крал Сигизмунд (септември 1396)
o Цар Иван Срацимир е заловен от Баязид и умира в затвора
(края на 1396 или 1397).

Държава и църква през XII - XIV в.

1. Второто българско царство изгражда държавната уредба и
обществено-политически модел върху основата на наследеното от
периода на византийската власт.
o Западноевропейски влияния са налице чрез контактите с
Латинската империя и Унгария.
o Търговски обмен с италианските републики Венеция и Генуа.
2. Държавно-административно и стопанско устройство
o Административно-политическата уредба оформя още при
първите Асеневци.
o Царят е върховен владетел и „Божи помазаник“.
 o Най-високите титли са деспот и севастократор, давани само на
близки роднини на владетеля.
o Централният апарат се ръководи от царя, помаган от дворцов
съвет.
o Страната се дели на хори (области), управлявани от кефалии, а
градовете и крепостите се управляват от кастрофилакси.
3. Сепаратизъм и самостоятелни Владетели
o Политическа децентрализация характерна за
Средновековието.
o Татарската хегемония и вътрешните кризи позволяват на
съседи да владеят десетилетия наред цели български области.
o Вътрешните противоречия позволяват на силни боляри да
откъсват земи от територията на държавата.
4. Търновската патриаршия
o Възстановеното Българско царство не приема византийската
духовна власт.
o При обявяването на въстанието от - г. български архиепископ е
ръкоположен.
o През - г. папа Инокентий III дава на българския църковен глава
титлата „примас“.
o През - г. на събора в Лампсак е възстановен патриаршеският
статут на Църквата.
o Търновската патриаршия е най-високопоставената по ранг
Църква в православния славянски свят през XIII - XIV в.
5. Уредбата на Българското царство, неговите институции, длъжности и
титли са силно повлияни от Византия, но имат и свои особености.
o Държавата остава организатор на обществото и защитник на
населението въпреки сепаратистките тенденции.
o Българската православна църква е вторият стълб на
обществото, негов нравствен наставник и ръководител на
културния живот.