Идеята за пренебрегване на друг човек е сложна и често

противоречива и повдига въпроси относно етиката, емпатията и

човешките взаимоотношения. В това есе ще твърдим, че е
оправдано човек да гледа отгоре на друг човек само когато го
прави с единственото намерение да му помогне да се изправи. В
такива случаи „поглеждането надолу“ трябва да се тълкува като
помощ, подкрепа и проява на власт, а не като снизхождение или
арогантност.За да ви обедя ще представя три убедителни
аргумента в подкрепа на тази теза:

Едно от основните оправдания за това да гледате отвисоко на

друг човек с намерението да му помогнете е насърчаването на
израстването. В тези ситуации „поглеждането надолу“ не
означава омаловажаване или покровителство, а по-скоро
намирането на истинския и уникален потенциал . При проявата
на помощ от наша страна им даваме насока и знак че могат да ни
вярват защото виждаме потенциалния им растеж.

Като деца сме изпитвали затруднения в извършването на някакви

дейности. Майките ни не ни ,, гледат отвисоко“ в негативен
смисъл. Вместо това те предлагат насоки и подкрепа за да
можем да развием нашите умения и да достигнем потенциала
си. В този контекст актът на ,, поглеждане надолу“ служи като
стимул за лично израстване и усъвършенстване.

Друг аргумент за оправдаване на акта на гледане отгоре на друг

човек с намерението да му помогне е насърчаването на
самоувереността. Когато признаем, че някой се нуждае от
помощ, за да си стъпи отново на краката, това може да го
вдъхнови да поеме отговорност за ситуацията си и да работи за
подобряване. По същество тази форма на „поглеждане надолу“
насърчава индивида да стане по-самостоятелен и отговорен за
собствените си проблеми, удоволствието и щастието си.

Например, помислете за приятел, който преминава през труден

период и се нуждае от подкрепа. Като предлагаме ръка за
помощ, ние даваме възможност на нашите приятели да
възвърнат стабилноста си и да изградят устойчивост.
Подкрепящият жест е насочен към насърчаване на
самоувереността и чувството за контрол над живота си.

Третият аргумент е насърчаването на емпатия и социална

отговорност. Когато признаем, че някой се нуждае от помощ, ние
признаваме нашата споделена човечност и моралното
задължение да помагаме на другите в нужда. Този вид
„поглеждане надолу“ отразява емпатия, който насърчава
чувството за отговорност и взаимосвързаност в обществото.

Всички преминахме през времето на земетресенията в съседна

Турция. Този пример може най-добре да ви обясни това което
искам да кажа, а то е че с нашата помощ и провизии и дори
емоционална подкрепа ние възвръщаме опората им и
желанието да се възвърнат. Тази форма на гледане надолу
насърчава емпатията и социалното сближаване, подчертавайки
идеята, че всички сме отговорни за благосъстоянието един на
друг.

Гледането на друг човек отвисоко е оправдано само когато се

прави с истинското намерение да му помогнете да се изправи.
Тази перспектива трябва да се разглежда като акт на помощ,
овластяване и съпричастност, а не като израз на превъзходство
или презрение. Трите представени аргумента – насърчаване на
личностното израстване, насърчаване на разчитането на
собствените сили и насърчаване на съпричастност и социална
отговорност – показват, че има състрадателни и етични начини
да се „гледа отвисоко“ на друг човек, когато това е водено от
единствената цел да му помогне да възвърне своите сили. В
такива случаи актът се превръща в мощен инструмент за лично и
обществено развитие и е в съответствие с принципа да се помага
на другите да се изправят.