Конфликти при общуването с децата

Изготвил: Цветелина Димитрова

ПУПАЕ 3курс

Възложил: доц. д-р А. Рангелова

Конфликтът е
сблъсък на интереси,
действия,
наставления,
разбирания.
Най-често срещаните причини за
конфликтно общуване при децата:

Възрастови конфликти:
 Липса на комуникационни умения: Децата все
още учат как да изразяват своите мисли и чувства.
Некотролираните емоции могат да доведат до
недоразумения и конфликти.

 Неясни правила и очаквания: Децата се нуждаят

от ясни правила и очаквания в общуването. Липсата
на тях може да създаде объркване и конфликти в
отношенията между тях.
 Личностни конфликти: Всяко дете има своя уникална личност и това може да
предизвика конфликти в общуването. Някои деца са по-самостоятелни, докато други
изразяват по-силна нужда от внимание. Родителите трябва да бъдат чувствителни към
индивидуалните нужди и характер на детето, като същевременно го насърчават да
развива здравословни комуникативни умения.

 Конкуренция за внимание: Децата обичат вниманието и се състезават за него. Когато

се появи чувство на неравенство в разпределението на вниманието, може да се възникнат
конфликти.
 Конфликт на интереси и предпочитанията : Децата могат да имат различни интереси и
желания, когато тези различия не са разбрани и приемани от всички участници, те могат да
доведат до конфликти, ако децата не са научени как да постигнат компромис.

 Различни културни или социални фактори: Различията в културата, социалният статус или
фамилният фон на децата могат да бъдат източник на конфликти, ако те не са разбрани и
приемани от всички страни.
 Конфликт на ценностите: Децата и техните семейства
могат да имат различни ценности и убеждения, които
могат да създават напрежение и конфликти във
взаимоотношенията.

 Стремеж към самостоятелност: Децата често

изпитват желание за независимост, което може да
предизвика конфликти, особено ако те се чувстват
ограничени.
 Обстоятелствени конфликти:

 Стрес и несигурност: Ако децата се

чувстват стресирани или несигурни, това
може да доведе до неадекватни реакции и
конфликти в общуването им.

Липса на емпатия: На младата възраст децата

все още развиват способността си да разбират
и споделят чужди чувства. Липсата на
емпатията може да предизвика конфликти в
общуването.
 Неразвитие на самоконтрол: Децата
все още учат как да контролират
своите реакции и
действия. Липсата на самоконтрол
може да доведе до спорове и
конфликти.
 Състезателност: Някои деца могат
да се чувстват конкурентни по
отношение на вниманието,
играчките или успехите. Това може
да доведе до конфликти при
общуването.
Проблеми в общуването в  Различия в личността: Всяко дете е
уникално със своя характер и стил на
семейството: Децата често копират
общуване. Различията в личността
поведението на възрастните около могат да доведат до конфликти, ако
тях. Ако децата са свидетели на децата не усвоят умения за
негативно общуване в семейството, толерантност.
това може да се отрази на техните
междуличностни отношения с други
деца.
 Игрови конфликти: В играта децата учат за споделяне,
сътрудничество и решаване на проблемите. Въпреки
това, различията в предпочитанията и правилата могат
да доведат до конфликти .

 Невралгични точки и индивидуални

чувства: Всяко дете има свои чувства и
невралгични точки. Ако едно дете се чувства
обидено, пренебрегнато или неправомерно
третирано, това може да доведе до конфликт с
другите.
 Влияние на външни фактори: Фактори като
стрес, промени в средата или проблеми с
училището могат да създадат напрежение и
конфликти между децата.
Стратегии за разрешаване на проблемите в детското общуване:
  Научете социалните умения на децата: Една от
основните причини за конфликтите в детското
общуване е лишена от развитие на социални
умения. Възпитателите, родителите и грижовните
лица трябва активно да работят за учението на
децата, както да се справят с емоциите, така и да
изразят своите нужди и как да разберат чувствата
на другите.

 Ролеви игри: Позволете на децата да

участват в ролеви игри, където могат да се
занимават с различни социални сценарии.
Това ще им помогне да разберат
перспективите на другите и да развият
емпатия.
  Обучение за решаване на конфликти:
Предоставете инструкции и подкрепа за решаване
на конфликти. Научете децата как да използват
"Аз-съобщенията" за изразяване на своите
чувства и нужди, без да обвиняват другите.

 Поощряване на открития и обмен на идеи:

Стимулиране на децата да изразяват своите
мисли и чувства създават открита и позитивна
обстановка в общуването. Когато децата се
чувстват чувствени и подкрепени в
изразяването си, това намалява вероятността
за конфликти.
Създаване на безопасна
среда: Уверете се, че децата са
свободни да споделят
мненията си без страх от
осъждане. Подчертайте
важността на различието и
многозначността в идеите.
 Поощряване на активното
слушане: Учете децата да слушат
внимателно и да проявяват интерес
към това, което другите казват.
Това подобрява комуникацията и
ги учи да ценят мнението на
своите връстници.
 Развиване на емпатия: Умението да се
поставиш в положението на другия е важен
аспект от успешното общуване. Когато децата
разбират и чувстват нуждите и чувствата на
своите връстници, те стават по-толерантни и
по-способни да предотвратяват конфликтите.

 Игри и дейности, насочени към емпатия:

Включете децата в игри, които например
разбират чувствата на другите. Например,
игри, при които трябва да се познаят с
емоции и датират как се чувстват в
определени ситуации.

 Разговаряне за чувствата: Обсъждайте

чувствата с децата. Подкрепете ги да
споделят как се чувстват и какво мислят,
когато възникне конфликт.