Тракийски университет-Стара Загора

Педагогически факултет
Иванета Стоянова Шикова

ПУП II курс ФК: 040461000010 редовно

Академично есе
Философия за деца

Образователен метод , чрез който децата се упражняват да

питат и отговарят, така че да е полезно за тях. Чрез игри и
разговори философията за деца развива въображението,
организира и насочва стремежа към познание и чувството за
смисъл, тя не натрапва готови решения. В заниманията на
философия с деца всяко дете участва наравно с другите в
според своя опит, интереси и желания. Чрез нея детето ще
постигне: толерантност и откритост в отношенията си с
другите, чувство за собствено достойнство, способност да
взимат решение и да се справят с проблемите на
ежедневието. Философията с деца създава полезни умения.
Тя няма за цел да прави децата гениални, а да подпомага
свободното им формиране като личности, като насърчава
нагласата за взимане на самостоятелни и обосновани
решения.
Философският цикъл има три фази : учудване, въпроси,
диалог или дискусии. Философията започва с учудването.
Изкуството, музиката, танците, както и други занимания,
съдържат богат потенциал за предизвикване на учудване.
Втората фаза на философския цикъл започва с
предвиждането отвъд чувството за учудване към задаване на
въпроси. Важна и дългосрочна цел на “Философия за деца” ,
е у децата да се развие способността да задават ключови
въпроси, заедно с развитието на нагласата и смелостта да го
правят и едновременно с това важната способност да
разбират как да търсят отговорите на тези въпроси, когато е
необходимо. Това включва способността да разпознават и
качествено да разграничават различните видове въпроси.
Третата и може би най-важна част от цикъла се явява, когато
общността се натъкне на въпрос, който води до диалог или
дискусия. Те са в сърцето на философията за деца, когато се
появяват в контекста на рефлексиращата изследователска
общност. За диалога и дискусията и тяхното важно значение
в контекста на “Философия за деца” има много литературата.
Философия за деца изхожда от предпоставката, че макар
мисловните способности да са вродени, те са диспозиции,
които могат да се подготвят , стимулират и усъвършенстват
по най-естествения начин- чрез включването им в жизнената
среда на детето, в нормалния ход на училищния живот като
един от часовете. Следователно философстването с деца
изважда, подкрепя и шлифова на личните у децата мисловни
умения и ги подтиква да съберат и подкрепят мислите си, да
упражнят мислене от по-висок ред, т.е. рефлекция. Второто
важно обстоятелство е, че в процеса на работа не се търси
изолиране на мисловните способности от останалите
ментални съдържания у личността и на детето и на учителя. В
часовете по философия децата участват в четенията и
разискванията с всичките си емоции, настроения, страхове и
предразсъдъци. Тук всеки се чувства защитен от лични
нападки, присмех и обиди, защото правилата за поведения
са обсъдени, избрани и написани още в началото от самите
деца, защото необичайните и на пръв поглед глупави
въпроси или мнения са изслушани от учителя с внимание.
Останалите участници са се повлияли от пример за
толерантно и изследователско отношение към онова, което
се говори и прави в класа или групата.
Лично аз смятам за в бъдеще в моята професия на преден
план да използвам философски игри. Това са игри, които
подтикват към философстване,които провеждат философски
теми в сетивни възприятия, и по такъв начин дават
възможност на детето да преживее това, което като чисто
мисловно движение би било философстването. Друга
полезна дейност е да се огледат въпроси и да се види дали
има подобия , теми или точки, които свързват дадени
въпроси. Дейността “мислене от по-висок ред”, която
извежда на преден план по-глобални перспективи на
въпросите за деца от по-голяма възрастова група. След като
общността открие категории от въпроси, тя постига по-високо
ниво на обобщение. Това е особено значимо, когато децата
открият, че даден въпрос или набор от въпроси попада в
повече от една категория. В тази дейност има случаи без
единствен правилен отговор. Упражнения - целят
онагледяване, представяне чрез примери. Трябва да се
усъвършенстват своята техника не по-малко от своите
прозрения и интуиции. Пример за такъв вид упражнения са:
“Съгласен ли си с това или не си със следните твърдения”
“Приведете своите основания”
Използването на философия за деца в детската градина,
много помага за развитието на критическото им мислене и
социалните им умения. Философските игри и интерактивни
дейности, насърчават децата да изкажат собствените си
мнения и да обмислят въпросите си. Това им помага да
развият комуникационните умения, да решават проблеми и
да усъвършенстват своите способности.
Думата философия, използва за първи път древногръцкия
философ Питагор през шести век преди новата ера. Тя е
съставена от две древногръцки думи: филос- любов и софос-
мъдрост, което води до значението “любов към мъдростта. В
основата на философията са мисленето и разсъждението,
които се провокират от въпроси, но не въпроси от
ежедневието, а философски въпроси, които разклащат
разбиранията,вън от рамките на всекидневието,
озадачаващи и сами ние търсещи отговорите им. За справяне
обаче с проблеми е необходим друг тип мислене. При него
мисленето е мотивирано, активно, непредубедено,
разсъждаващо и аргументирано. Това, което привежда към
такъв тип мислене са, удивлението и съмнението.
Съмнението като способност на философското мислене
произтича от удивлението. То е и средство мисленето да
проверява своите възможности и достоверността на
резултати си.В този си вид то вече е критическо мислене,
способно да установява, изследва и решава проблемите на
съществуването. То изследва проблема задълбочено,а не
повърхностно.
Философията осветлява света, за да ориентира човека в него.
Тя не само осмисля света от позицията на човека, но
изследва и самия човек, винаги се е интересувала от
проблема за същността на обществото, за това кое е
първоначално: индивидите или общественото цяло. Най-
влиятелното философско схващане е ,че самата природа на
човека е обществена- обществото създава човека и той е
обусловен от отношенията с другите. Този възглед защитава
още Аристотел, което едно от най-известните му
произведения е “Политика”, където в него той твърди че
“човекът е обществено същество по природа” и разсъждава
за човешките общности.