Софийски университет „Св.

Климент Охридски”
Факултет по начална и предучилищна педагогика
ПНУП – 2 курс, задочно обучение

Есе
на тема

Педагогически методи на Мария Монтесори

гр. София
2012г.
 Мария Монтесори е първата жена в Италия, която получава
медицинско образование. След дипломирането си започва да
работи като педиатър в психиатрична клиника. Първоначално
професионалните и занимания са посветени на умствено
увредени деца. Години по-късно започва да работи върху методи
за възпитание на здрави деца и превъплъщава своите възгледи в
педагогическа практика. Системата и е разработвана дълго във
времето. Монтесори определя малкото дете като най-чистото
създание, което трябва да запази своята свобода и да се развива
по свой собствен начин.
Със своето раждане, детето попада в един чужд за него свят
и приспособяването към него зависи от възрастните и от
обкръжаващата го среда. Методите на Монтесори са основани
върху наблюдаването на детето в естествената му среда и
приемането му такова, каквото е. Голямо внимание се обръща на
свободата на личния избор. Основният принцип на нейната
педагогика е да се подтикне детето към самовъзпитание,
саморазвитие. В нейните групи основно детето се самообучава
чрез специално разработени предмети, които представляват
неговата среда.
Интересът – това е първото, което Монтесори извежда в
своите методи, а второто е индивидуалния подход. Всяко дете по
време на работата има свободата да избира с какво да се
занимава, а учителя само показва как да се справи само. Дава се
свобода на избора, по този начин детето се занимава с това, което
му е най-интересно и не губи интерес. Най-лесно се запомня и се
учи в периода между 0 - 6 години. Между 2,5 – 6 години в детето
възникват социалните умения, които в процеса на работа
укрепват. То също така оформя и своите навици. Мария
Монтесори държи да не се ускорява развитието на детето, но и да
не се оставя на произвола на съдбата, а само плавно да се
разкриват тайните на нашия свят. Ролята на учителя е не да
обучава, а само да ръководи самостоятелните занятия на детето.
Когато детето многократно повтаря една и съща грешка и най-
сетне намира правилния начин, то придобива самостоятелност.
Така в по-далечен план се изгражда уверен и стабилен
психически индивид, притежаващ необходимите качества и
търпение да се справя с проблемите.
 Предметите, които се използват по време на заниманията са
избирани в следствие на дълги наблюдения. Те са подредени по
определена логика, за да могат децата още от първия ден да се
учат да поддържат установения ред. Детето само избира
предметите, с които да работи. Чрез тях развива своите сетива –
усвоява букви, направени от хартия, изучава формата, цвета и
теглото на кубчета, цилиндри. Детето само избира дали да работи
само или с други деца, също така избира темпото си на работа.
Положителният резултат е наличието на чувство на
удовлетворение у детето след заниманията, тъй като то само
определя ритъма си на работа и се занимава с предмети, които са
му интересни. По този начин у детето се развива чувство за
увереност, а също така опознава своите предпочитания.
Мария Монтесори разделя детството на детето на т.нар.
чувствителни периоди на възприемане на света. Това са периоди,
в които е подходящо да се създаде специфична обучаваща среда.
От 0 до 3г. детето развива навици за ред, а също така и своята
душевност, което по никакъв начин не е повлияна от възрастните.
Речта се развива от 0 до 6г., а сензорното развитие е до 5,5г.
Социалните умения и навици се развиват в периода между 2,5 –
6г. През този период децата най-лесно усвояват различни форми
на поведение, които по-късно се превръщат в норма на живот.
Според Монтесори най-подходящо е детето да се учи да чете на
4г., а упражненията, подготвящи ръката за писане да започнат на
2,5 – 3. Децата трябва първо да се научат да пишат, а не да четат.
Наблюдавайки децата от нейните групи, тя е стигнала до извода,
че за детето е по-лесно да напише буквата, отколкото да
възприеме нейния абстрактен образ. След седмата година
обучението губи спонтанния си характер и става безинтересно.
В педагогика на Монтесори детето е на първо място, като
под това трябва да разбираме, че когато то изяви желание да бъде
обучавано, тогава трябва да се предприемат действия за това, а не
когато възрастните преценят за правилно. След като стане ясно,
че детето е готово за обучение се създава средата, подходяща за
това. От тук нататък детето се учи само, без да бърза, с желание и
интерес. В методиката на Монтесори важно място заема и
средата, в която се обучава детето. Стаята се разделя на няколко
зони, с помощта на стилажи – сензорна част, практическа част,
езикова част и математическа част. Всичко трябва да е достъпно
за детето. На рафтовете има само по един комплект от даден
материал. За всички игри и занимания са подготвени удобни маси
и столове, съответстващи на ръста на детето.
Монтесори-педагогиката представлява един нов подход в
разбирането за възпитанието и обучението на детето. За разлика
от класическите педагогически системи, тази на италианската
лекарка Мария Монтесори се съобразява с особеностите във
възрастовото развитие на детето, неговите потребности във всеки
един отделен етап и с това по какъв най-адекватен начин децата
да бъдат обучавани така, че да учат с минимално усилие и с
много радост.