9в.

Нравствено развитие и възпитание на децата от ранна възраст

Литература:
Даскалова, Ф. Педагогика на ранното детство. Благоевград. 1991 (с.26-29)
Петрова, Е. и др. Предучилищна педагогика. Велико Търново. 2001; с.59-58
Психология и педагогика на ранното детство. Под редакцията на Райна
Драгошинова. София, 1991, с. 61
Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до 3 години,
София, 2015

2.Нравствено възпитание
(от материали за подготовка по ДП)
Нравственото възпитание е целенасочен процес на приобщаване на децата към
моралните ценности на човечеството и на конкретното общество. За неговото правилно
планиране, организиране и реализиране, според тях са необходими: знания, на
основата на които у детето да се формират представи за същността на нравствените
качества, за необходимостта от тях и за преимуществата на овладяването им; мотивира
се желание за овладяване на такива качества; появява се отношение към качеството,
което на свой ред води до формирането на социални чувства. И това е така, защото
именно чувствата придават на процеса на формиране личностна значимост и оказват
влияние върху трайността на натрупване на дадено качество. Като последен елемент в
механизма на нравственото възпитание авторите определят постъпките и
поведението.
Нравствено развитие от 1 година до 1г. и 6месеца – Поставя се началото на
положителните отношения между възрастните и децата. Има голяма потребност от
общуване с възрастни, а също и от тяхното присъствие. Започва да обръща внимание на
емоционалното състояние на околните. Ако някое дете се разплаче, подсказано му от
възрастния го гали, дава му играчка, целува го. В тази възраст възникват елементарни
представи за добро и лошо. Навици детето проявява желание да върши всичко само,
въпреки че още не може. Прави опити да постави шапка на главата си, иска да се храни
само, отблъсква помощта на възрастните. Това са първите прояви на самостоятелност.
Дава знак за физиологичните си нужди [Драгошинова 1991: 61].
Нравствено развитие през – Поведението на детето през третата година придобива
определен нравствен облик при наличие на правилно възпитание – различно се отнася
към отделните хора, предмети и събития. Проявява акуратност, доброжелателност, в
известна степен честност (признава вината си), смелост. Когато във възпитанието му се
допускат грешки, тогава не са изключени прояви на грубост, жестокост, егоизъм,
ревност, инат. Поради недостатъчното развитие на съзнанието детето няма още
правилно оценъчно отношение към околните въздействия и понякога дребни наглед
неща са в състояние да предизвикат у него силни преживявания. В резултата на това то
може да промени своето поведение в положителна или отрицателна насока. Волята се
проявява все по-осезателно – не прави онова, което му е забранено. Съпоставя себе си с
другите – когато някое дете е с изцапани ръце, то показва, че неговите са чисти.
Взаимоотношенията с децата са още по-положителни – съобщава, ако някое дете се е
ударило и плаче, весело играе с децата, но когато играе с любима играчка, не желае да я
отстъпи. Това прави с повече убеждаване. Проявява грижи за по-малките деца и
изпитва известна гордост от постъпките си. Сърди се, протестира, усамотява се.
Изпълнява много от нравствените правила, подражава на хубавото и лошото у
възрастните и у децата, има по-ясна представа за добро и лошо – предпочита именно
тази леля, защото тя е по-добра от другите. Проявява свенливост, страх, смущение,
чувство на привързаност и обида [Драгошинова 1991: 61].
Навици. Самостоятелността е в период на интензивно развитие – само се
обслужва при миене, обличане, събличане, хранене, подрежда играчките,
самостоятелно изпълнява съответни действия по време на организираните занимания. С
удоволствие извършва поръченията на възрастните, грижи се за цветята, подрежда
масата за хранене, раздава материали за заниманията, не шуми, помага на другите деца
при обличане [Драгошинова 1991: 61].
Нравственото възпитание през ранното детство се преплита тясно с
физическото, умственото, естетическото и трудовото възпитание. Под влияние на
непосредствените въздействия у детето започва да се формира определено поведениe.
За формирането на уравновесено поведение у детето през този период се разчита много
на развитието на положителните емоции и поддържането на общ положителен
емоционален тонус. Положителните емоции повишават активността и
любознателността като важни черти на личността през периода на ранното детство и в
същото време създават основа за формиране на положителни взаимоотношения с
другите. Отрицателните емоции, вялото и понижено настроение, честите емоционални
преживявания на ограничение или страх водят до понижаване на активността и
любознателността, до безразличие към въздействията от околната среда, до нежелание
за изпълнение на поставени задачи, за занимания с определена дейност, за общуване с
другите, до раздразнителност в поведението спрямо другите. Така положителните
емоции се оказват първото и най-важно условие не само за умственото, но и за
нравственото възпитание. Затова първата грижа на възрастния за формирането на
определено нравствено поведение у детето през ранна възраст е така да организира
материалната и социалната среда, че да се предизвика у детето състояние на равновесие
и оптимална възбудимост [Даскалова 1991: 26-27], [Петрова 2001: 59].
Основните задачи на нравственото възпитание през ранното детство се
заключават в следното:
1. Възпитаване на положителни взаимоотношения с възрастния – спокойно
да изпълняват неговите изисквания и указанията трябва, не трябва, може,
не може; да проявяват привързаност и любов към родителите, близките,
възпитателите; да си оказват помощ според възможностите си; да
проявяват ласкаво отношение и съчувствие към другите и т.н.
2. Възпитаване на положителни взаимоотношения с връстниците – да играят
редом, без да си пречат; да разпределят играчките си и да отстъпват играчка;
да проявяват съчувствие; да си оказват помощ при затруднение и т.н.
Обикновено от начало, още в кърмаческа възраст, детето е положително
настроено по отношение на другите деца и проявява интерес не само към
детето, което е в близост до него, но и към предмета (играчката), с който то
се занимава (действа). Тъй като още не умее да помоли, то посяга към
всичко, а когато се научи да говори, към посягането се прибавят и думите
„То мое!“. За да не се затвърди това недоброжелателно отношение в
отрицателна привичка и в черта на поведението, необходимо е отрано да се
възпитават у децата задръжки и съблюдаване на правилата на поведение в
 групата – да се въздържат от това, което искат да получат или правят, но
което не трябва да получат или правят; да почакат спокойно, докато
възрастният обслужва другите деца; да се отместят на диванчето, за да има
място и за другите деца и т.н. Възпитаването на дружески, приятелски
взаимоотношения между децата в групата е най-важната задача на
нравственото възпитание през ранното детство. В групата се създават
естествени условия за по-бързо социализиране на детското поведение. В
групата естествено възниква необходимостта да се регулира поведението
съобразно с изискванията на определени „морални норми“. При контактите
си с другите деца детето има възможност по достъпен нагледно-действен път
да се научи да различава какво е добро и какво е лошо. Именно с оглед
своевременното социализиране на детското поведение условията, при които
расте и се възпитава единственото дете в семейството, се оказват
неблагоприятни.
3. Възпитание на положителни черти на личността – добрина, отзивчивост,
дружелюбие, инициативност, находчивост, умение да се преодоляват
трудностите и да се довежда до край започнатата работа и др.
4. Възпитаване на култура на поведение – да поздравява и да се сбогува, да
помоли, да благодари, да се извини, да си прибира и подрежда играчките на
място, да пази чисто и да пази чистота наоколо и т.н. Тъй като много от тези
културни навици и привички са свързани с усвояването на някои словесни
формули на речевия етикет, а първоначално говорът на детето през ранна
възраст е в значителна степен подражателна дейност, тук съществува
известна опасност от начално формиране на т.нар. по-късно „вербализъм в
поведението“. Понякога може да се наблюдава как детето по подражание на
големите активно употребява съответните думи, но не постъпва в
съответствие с тяхното съдържание. Например две годишно дете с
подчертана вежливост в интонацията многократно повтаря думичката „моля“
и в същото време грубо дърпа играчката от ръцете на друго дете. На този
момент в нравственото възпитание следва да се обърне внимание още в
ранна възраст, за да не се допусне по-късно да се появи „разминаване между
думи и дела“ в поведението на човека. За целта е необходимо да се върви
главно по нагледно-действения път за усвояване на нравствените категории и
всяко словесно обяснение да получава непосредствено подкрепление.
5. Възпитание на начални трудови умения и навици – да се самообслужват
(хранят и обличат); да помагат на по-малките и възрастните (например
заедно с възрастния да подготвят масата за обяд, да хранят рибката в
аквариума, да поливат цветята, да почистват занималнята или площадката от
едри остатъци след игра и да ги хвърлят в специално кошче и т.н.). Тук
важен е не толкова резултатът от изпълнените трудови действия, колкото
интересът към това, което правят възрастните, желанието и охотата, с които
се изпълняват поръченията на възрастния, активността, която се проявява от
децата при хранене, обличане и при други режимни процеси. Всичко това
вече успешно може да се възпитава у децата от 1г. 6м. до 3 г.
Така чрез решаване на всички тези задачи се поставят основите на моралното
поведение на детето от ранна възраст. Както се вижда от посоченото в
основни линии съдържание, нравственото възпитание през този възрастов
период наистина е твърде комплексна и глобална категория, която интегрира
в себе си всички страни на вече оформящата се детска личност. Крайната
цел е детето да достигне до различаване на двете основни категории добро и
лошо. По-нататъшното диференциране на тези категории е вече задача на
нравственото възпитание в следващия възрастов период. [Даскалова 1991:
27-28], [Петрова 2001: 60-61].
Средствата на нравственото възпитание са разнообразни. На първо място по
значение е примерът и образците на поведение на възрастния във всяка
конкретна ситуация. На второ място е изказването на одобрение за добрите
постъпки и неодобрение за лошите от страна на възрастния. Използват се
също примери и покази от художествената литература и народното
творчество за деца [Даскалова 1991: 29], [Петрова 2001: 61].