5в. Л.

Развитие и възпитание на детето през ранна детска (яслена)

възраст

Литература:
Даскалова, Ф. Педагогика на ранното детство. Благоевград. 1991 (с.7-11)
Петрова, Е. и др. Предучилищна педагогика. Велико Търново. 2001
Пирьов, Г. Личност и възпитание. София. 1997 – стр. 83 – 96; 104 – 113
Стандарти за развитие и учене в ранното детство: от раждането до 3 години,
София, 2015

nmd.bg › wp-content › uploads › 2014/11 › 13_11_2014_1_Presentation

https: /psihologiq.dokumentite.com
https://bg.wikipedia.org/wiki/
презентации - 2

Според Е. Петрова развитието на детето от ранна и предучилищна възраст се

осъществява в определена социална среда, при специфичен начин на живот и
възпитание. Като целенасочен, организиращ и формиращ процес възпитанието
обобщава комплексите социални влияния и ги целенасочва съобразно определени
възрастови и индивидуални особености в развитието на детето. Възпитанието
реализира задачите на умственото, нравственото, естетическото, трудовото и
физическото развитие. Затова всяка гледна точка на развитието на личността се
осъществява в контекста на общото психическо развитие, чрез комплексна
възпитателна дейност. [Петрова, Е. 2001: 41].
Ранната предучилищна възраст е период на ускорено психофизическо развитие.
Детето овладява ходенето и речта като основни средства за познание на природната
(предметната) и обществената среда. Формирането на механизмите на социалната
адаптация се основават на разширяването и обогатяването на социалните контакти на
детето. Водещи са задачите на физическото и на сензорното възпитание, които са в
основата на общо психическото развитие. Най-напред детето усвоявасензорни еталони
и моделни средства (предмети, играчки и др.) за нуждите на практическата дейност.
Постепенно детето се приобщава към предметния свят и встъпва към взаимодействие с
възрастните [Петрова, Е. 2001: 41-42]. (Има го и в 4въпрос)

Ранна яслена възраст (1-3- г.) https://psihologiq.dokumentite.com

Основните постижения на ЯВ са прохождането и проговорването. През ЯВ се

осъществява интензивно физическо развитие на децата. Налице е висока двигателна
активност, но недостатъчна координация в движенията, несигурна походка, често
падат, трудно преодоляват препятствия. Детето все още не е в състояние да прескача
нисък предмет. Движенията на ръцете започват да стават по-точни (опити да държи
прибори за хранене).
В края 1г. - началото 2 г. детето започва да произнася набор от думи и изрази. Почти
всички деца разбират някои изрази и думи, но не винаги могат да ги произнасят. В края
на ранната детска възраст детето вече прозинася повече думи и се опитва да съставя по-
сложни изречения от повече думи. Наблюдават се две групи деца - едните проговарят
по-рано; другите мълчат до 2-3 г., но в определен момент настигат и дори изпреварват
другите деца в речевото си развитие.Въображението на децата се развива по-
интензивно. Вниманието е по-волево (играят по-дълго с една играчка). Децата търсят
общуване с възрастния (извор на игрова култура), а не с другарчетата. Представите им
стават по-богати. Децата в тази възраст имат по-богати усещания. Паметта се развива,
увеличава се обемът й.
Налице са наченки на трудово развитие. Децата извършват елементарни трудови
оперрации (обличане, подреждане на играчките). Има наченки на естетическо
възпитание - усет към красотата в облеклото. В ЯВ децата започват да правят опити да
спазват някои от приетите норми и правила на поведение (нравствено възпитание) , но
все още имат трудности, тъй като съществува противоерчие между желание и правило.
. Цел и задачи на възпитанието през ранното детство
Цел на възпитанието през ранното детство - да се създадат условия за физическо,
умствено, нравствено, естетическо, трудово възпитание на децата от ранна възраст
Задачите на възпитанието произтичат от целта:1) опазване здравето на децата, чиито
органни системи са все още несъвършенни; 2) повишаване устойчивостта на имунната
система на децата; https://psihologiq.dokumentite.com
Периодизацията на детството и юношеството според Г. Пирьов е следната:
I. Ранното детство: 1. Новородено - до 1 месец; 2. Младенческа възраст – от 2
месеца до края на първата година; 3. Ранна детска (яслена) възраст – от 1 до
3 години.
II. Предучилищна възраст: 1. Ранна предучилищна възраст от 3 да 4 или 4 и ½
години; 2. Средна предучилищна възраст – от 4 до 5-6 години; 3. Горна
предучилищна възраст – от 5-6 до 7 години.
III. Училищна възраст: 1. Ранна училищна възраст – от 6-7 до 11 години; 2.
Средна училищна възраст – от 11 до 15 години; Юношеска възраст – от 16 до
18-19 години.
IV. Младежка възраст – от 18-19 до 22-24 години

РАЗВИТИЕТО КАТО ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ

(за тест 1 Светофар)

Развитието е философска категория, която се обозначава най-често като процес на
закономерно, необратимо и насочено изменение на предметите и явленията в макро- и
микросредата. То се определя още като универсално свойство на живата материя с
реална насоченост, което се проявява в реално време. Нещо повече, развитието се
възприема за всеобщ принцип при изясняване историята на човека, на човешкото
общество и познанието за живата природа и живота на Планетата изобщо.
Развитието е процес на качествени изменения, то е непрекъснат процес на
взаимодействие между организма и средата, при което организмът се
приспособява към средата, вследствие на което настъпва уравновесяване между
организма и средата. [Даскалова 1991: 8]
Процесът на развитие на личността е действително сложен, противоречив и
продължителен по време.(отг.тест) Осъществява се „в процеса на растенето и се
изразява във физически и психически количествени и качествени изменения“ в
личността, които най-често имат необратим характер. Неговата сложност и
противоречивост се обуславят от множеството външни и вътрешни въздействия
върху личността, на които тя е подложена в процеса на своето развитие.
 Според Г.Хрусанов и колектив, под ВЪНШНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ следва да се
разбират въздействието на материалната, естествената, социалната, целенасочено
организираната среда и др., а под ВЪТРЕШНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ - всички външни
въздействия, пречупени през призмата на вътрешните особености на индивида
(възраст, опит, знания).
Към физическите изменения, според същите автори се отнасят: развитието на
костната, мускулната, нервната система, ръста, теглото и т.н., а към психическите
- умственото развитие, формирането на психическите и обществено - социалните
качества на личността и др.
В педагогическата литература съществува единомислие по отношение на
определянето на факторите, които оказват най-силно влияние върху развитието на
детето, а именно: НАСЛЕДСТВЕНОСТ, ВЪЗПИТАНИЕ И СРЕДА.
Самата дума „фактор“ има латински произход (factor) и означава „основно
обстоятелство, причина, движеща сила, процес или явление; условие“.
Според С.А. Козлова и Т.А.Куликова, наследствеността е всичко онова, което
възпроизвежда у потомството сходни с родителите биологични особености, „това което
е заложено в гените“ (наследствена програма). Наследствената програма „съдържа
постоянна и променяща се част“ [82,с.62]. Постоянната част, според авторите,
включва тези особености, които идентифицират новороденото като представител на
човешкия род (раждането на човек от човек), а променящата се част - тези
особености, които доказват родствените връзки на детето с неговите родители, най-вече
по външни белези, като: телосложение, цвят на очите, кожата, косата, кръвна група,
предразположение към определени заболявания, особености на нервната система (т.е.
генетически наследени качества и свойства) [пак там].
Тук е мястото да се отбележи, че у всяко новородено дете съществуват вродени
свойства и инстинкти (безусловни рефлекси). Някои от тези свойства и инстинкти се
проявяват без особена външна намеса (хранене, отбраняване, ориентиране и др.).
Други, обаче, като изправеното ходене, развитието на речта, способността за мислене,
за осъществяване на трудова дейност и други, могат да се развият само в процеса на
общуването с други хора, т.е. в условията на средата (човешка, социална среда), под
въздействието на разнообразие от възпитателни взаимоотношения.
Според Г. Хрусанов и колектив, СРЕДАТА е онова социално обкръжение, в което
обикновено детето живее и усеща разнообразните външни влияния. Поради сложността
на този фактор, в научната теория съществуват два аспекта на неговото разглеждане:
широк и тесен.
• широк аспект - включва всички климатични и природни условия, в които расте
човекът; общественото устройство на държавата; условията, които тя създава за
развитието на децата; образованието, културата, бита, традициите и обичаите на
народа и др.(макросреда) [82, с.63].
• тесен аспект – включва непосредственото обкръжение на човека: най-вече
семейството (социума/микросредата), чието влияние върху формирането на
личността е практически непрекъснато – продължава през целия й живот.
Сред основните фактори, влияещи върху процеса на развитието на личността на
детето се откроява и ВЪЗПИТАНИЕТО. За разлика от предходните два фактора, то
винаги следва да притежава „целенасочен, осъзнат (макар и от страна на възпитаващия)
характер“ както и да оказва организирано въздействие върху формирането на човека.
Както вече бе посочено, възпитанието има определено социален характер и затова то
съответства на социокултурните ценности на народа и обществото, в които протича
процесът на развитие на детето. Поради тази причина, възпитанието е необходимо да се
прилага като система от положителни въздействия върху и взаимодействия с
личността, тъй като В историята на психологията и педагогиката са познати много
теории за развитието на личността. Голяма част от тях се основават на въпроса за
съотношението между биологичното и социалното, като фактори за развитието на
човека. Именно този „изходен пункт“ за изясняване на проблема се превръща в
основополагащ за оформянето на две крайни и противоположни по своята същност
концепции (биологизаторска и социологизаторска), които и до днес продължават да
предизвикват дискусии:
• Биологизаторска - обяснява всички свойства, характеризиращи човека с
наследствеността (според нейните привърженици, в процеса на развитието на
човека не възниква нищо ново, а само се разгръща онова, което е дадено в
зародишно вещество, определено от наследствените фактори). Видни защитници
на тази концепцията са: Зигмунд Фройд, който вижда главната движеща сила за
поведението на човека в „биологичната дълбочина” на индивида, в инстинктите
и подсъзнателните влечения; Чезаре Ламброзо, който обяснява всички
престъпления с наследствеността; Едуард Торндайк, който признава решаващата
роля на наследствеността и на вродените инстинкти в развитието на детето;
Джон Дюи, който твърди, че според него детето носи винаги определен кръг от
вродени способности; наследствеността ограничава възможностите на
възпитанието; човек се ражда с готови потребности и емоции, които могат да се
проявят в процеса на възпитанието [по 165, с. 56-60].
• Социологизаторска - в известна степен омаловажава влиянието на
наследствеността върху развитието на човека и поставя във водеща позиция
влиянието на средата. Сред нейните видни привърженици се открояват имената
на: Ян Амос Коменски, който вярва в безграничната сила на възпитанието, като
изтъква, че човек носи от рождението си семето на знанието, а не готови знания.
Джон Лок, който отрича всякаква наследственост и твърди, че детето се ражда с
чисто съзнание, на което може да се напише всичко, каквото възпитателят
поиска; Френските материалисти – Пол Анри Холхбах, Жулиен Офре дьо
Ламетри, Клод Адриан Хелвеций, Дени Дидро и други, които твърдят, че човекът
е продукт на средата [пак там].
През последните десетилетия се оформя и трета концепция, която учените
наричат - биосоциологизаторска. Нейните създатели и привърженици считат, че се
онаследяват не само физически качества и свойства, но и психически процеси, като:
усещане, възприятие, мислене, както и морални и интелектуални качества Сред тях се
открояват имената на: Мария Монтесори, Ерик Фром, Кондрад Лоренц, а в по-ново
време – на Н.М. Амосов, П.К.Анохин и др. [по 82, с.62].
В педагогическата литература, разгледаните две основни концепции
(биологизаторската и социологизаторската) се приемат и разглеждат като крайни и
едностранчиви. И това е така, защото отношението между социалното и биологичното
в процеса на развитие и формиране на личността е изключително сложно и оказва
различно въздействие върху нея. За правилното разбиране на това отношение е нужно
да се вникне в същността на проблема за формиране на личността въз основа на
влиянието на средата и възпитанието, от една страна, а от друга - в същността на
проблема за цялостността на личността, в което биологичното и социалното са взаимно
свързани и обусловени.
Оттук произтича и научно обоснованият извод, че каквито и промени да
настъпват в човешката личност, предизвикани от влиянието на едни или други фактори,
те винаги трябва да се отчитат във връзка с нейната цялост.
Необходимостта от възпитание през ранното детство се налага от твърде
голямата интензивност в развитието на детето през този период. През първата
година от живота с всеки изминат ден детето се променя. През втората и третата
година развитието е с вече по-спокойно темпо, но все още си остава твърде
интензивно. Именно затова всеки малък пропуск поради липса на възпитание
може да се окаже с особено голямо значение за последващото развитие [Даскалова
1991: 10].
Чрез възпитанието могат да се формират успешно първите полезни навици у
детето. Формирането на полезни навици стои в основата на възпитанието през
ранното детство. Там, където не се формират успешно положителни навици,
естествено и незабелязано възникват отрицателни навици. Така всяко
подценяване на възпитанието през ранното детство би довело до отрицателни
навици и привички, които по-късно много трудно биха се коригирали и преодолели.
[Даскалова 1991: 11].

ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА ДЕТСКОТО РАЗВИТИЕ

Сложността на процеса на детското развитие поражда затруднения по отношение

на неговата периодизация. Това обстоятелство дава основание на учените да
разработват и прилагат различни подходи за справянето с това положение. Тук е важно
да се отбележи, че всеки един от тези подходи отразява основателен стремеж да се
„проследи динамиката в човешкото развитие и да се определи по-голямото или по-
малкото значение на неговите етапи.“
Различните периодизации са отразявали и отразяват както резултати от
наблюденията на учените върху проблема, така и съответното равнище на научните
познания на даден етап от общественото развитие.
Периодизация на Аристотел
Според Аристотел, например като основни критерии за периодизиране на
детското развитие, следва да се приемат половото съзряване и умственото развитие. На
тази основа, той разграничава три възрастови периода (всеки от по седем години):
 до 7 г. - детство, през което се осъществява физическо развитие;
 от 7 до 14 г.- полово съзряване - пубертет (постига се емоционално и нравствено
възпитание на личността)
 от 14 до 21 г.- юношество (отличава се с разцвет на умствените сили и
способности).

Периодизация на Ян Амос Коменски

Ян Амос Коменски изгражда своята периодизация, отчитайки развитието на

сетивата и на психиката. Според него, детството се дели на четири периода от по шест
години:

 от раждането до 6г. - детство;

 от 6 до 12 г. - отрочество;
 от 12 до 18 г. – младост;
 от 18 до 24 г. – възмъжалост.

Периодизация на Жан Жак Русо

 За Жан Жак Русо, критериите за физическо и психическо развитие диференцират
продължителността и особеностите на различните възрастови периоди. Неговата
периодизация обхваща четири основни периода:

 от раждането до 2 г. - осъществява се главно физическо развитие на детето;

 от 2 до 12 г. е периодът на съня (т.е. детето, според него, още не може да
разсъждава, затова от значение е да се развиват сетивата му, то да натрупва
сили);
 от 12 до 15 г. се извършва ускорено развитие на ума (период на въпросите на
детето);
 от 15 г. до зрелостта - период на „съвършенстволетие“ (животът на младия човек
се отличава с бури и страсти; необходими са грижи за нравственото му
усъвършенстване).

Периодизация на Зигмунд Фройд

Периодизацията, разработена от Зигмунд Фройд се основава на процеса на

сексуалното развитие на детето и е популярна в известна степен и днес. Въз основа на
този основен критерий, Фройд различава следните стадии в израстването на детето:

 до една година - орален стадий (начало на емоционална връзка, чрез допиране

на детето до тялото на майката, а с устните и езика до гръдта й);
 втора година - анален стадий (детето привиква да се самоконтролира в областта
на отделителната система ( задържане и освобождаване);
 от три до пет години - фалусен стадий (при събличане, обличане, къпане,
бърсане, неизбежно се засяга чувствителната област между краката, което
доставя удоволствие на детето; то отправя вниманието си към нея и открива
половите различия);
 шестата – седмата година - стадий на едиповия комплекс (не само майката е
дейна в обичта и в грижите си за детето и в този смисъл е субект, но и детето не
е пасивно, то проявява активност, самостоятелност, инициативност, обич към
родителите и близките и също е субект);
 от шест до десет години - латентен стадии (либидната енергия се насочва,
съсредоточава ( сублимира ) в усилия за самооценяване и самоутвърждаване
сред околните, за приспособяване към реалностите);
 от единадесет – дванадесет години - пубертет (осъществява се усилено полово
съзряване; стремежът за автономия е причина за конфликти с родителите).

Периодизация на Жан Пиаже

За швейцарския психолог Ж. Пиаже, в основата на интелекта стои адаптирането

на хората към усложнените условия на съвременния живот, тъй като те се развиват във
взаимодействие с тях. Авторът подчертава, че обективните условия задължават
личността да бъде любознателна, активна, изобретателна, да интерпретира (да си
обяснява) възприеманото. Според него, именно чрез взаимодействията си с
действителността, личността постоянно се изменя, допълва, обогатява. Свързва в
система своите интерпретации, основавайки се на знанията и опита. Основно понятие в
теорията на Ж. Пиаже е мисловното действие или операцията. То, според автора е
обратимо, т.е. притежава възможност да се връща към началото. Този процес е известен
като рефлексия. Като особено съществено за умственото развитие на детето, Пиаже
посочва овладяването на мисловни операции. При тяхното осъществяване, въз основа
на знанията и опита си, детето преминава от един стадий (период) на развитието към
друг. Поради обстоятелството, че интелектуалното развитие се основава на знанията и
опита, то може се определи и като когнитивно развитие. Процесите, които го
опосредстват са асимилацията (интерпретиране на възприеманото в съответствие със
своите знания и опит и вграждането му в усвоените структури - разширяване,
изменение, усъвършенстване на опита), акомодацията (стремежът да се измени
личността с оглед на обективните потребности чрез допитване до възрастните, четене
на литература или творческо преодоляване на срещани трудности) и равновесието
(постигане на потребната хармония между знанията, опита и изискванията на средата).
Интелектуалните (когнитивните) способности, според Пиаже се допълват и
усъвършенстват продължително, като преминават през характерни за детството стадии.
Това обстоятелство му дава основание да предложи периодизация, в която водещи са
стадиите на умственото развитие. В нея авторът разграничава четири главни стадия:

 сетивно - моторен стадий - от раждането до година и половина (формират се

условни рефлекси, развиват се възприемателни възможности на сетивата и
движенията; значими постижения на детето са уменията да подражава на
действията на други хора, да комбинира по - рано усвоени схеми и знания, да
осъществява символно мислене т.е. да предава значения на предмети (пръчката е
конче, кубчето - печка и др.). Детето се утвърждава като субект на дейността -
проявява инициатива;
 дооперационен стадии от 18 месеца до 7 години (по – широко се проявява
символното мислене и интерес към символи – букви, цифри. Разгръщат се и се
обогатяват по съдържание ролевите игри. Ускорено се овладява езикът.
Мисленето в известна степен е ограничено и то се изразява в така наречената
егоцентричност- отчита това което то възприема, мисли и не е в състояние да
приеме друга, различна гледна точка. Например, ако от едната страна на масата
седи детето и край него има ваза с цветя и камионче, а от другата страна на
масата е поставена кукла и край нея детско креватче, гардеробче, то детето с
удоволствие и съобщава какво вижда пред себе си. Някои автори не приемат
абсолютизирането на егоцентризма на детето в тази възраст, тъй като различни
примери свидетелстват, че то е в състояние да съчувства и да съпреживява
радостите и тревогите на другите, т.е. не му е чужда другата гледна точка.
 стадий на конкретните операции от 7 – 12 години (умствените действия стават
гъвкави и обратими). Това позволява на децата да разбират и усвояват правила
(например математически, че сборът не се изменя, ако се променят местата на
събираемите; ако се прилеят две пълни чаши с вода в два различни по височина
и ширина съда, то количеството й не се променя - не става повече или по- малко,
както може привидно да му се стори. Децата разбират принципа за
еквивалентност, т.е. ако А = Б, а Б = С, то А = С и др.). Оценките им стават все
по - верни и обективни. Успехите на децата се дължат на възможността да
задържат (съхраняват) едновременно във вниманието няколко обекти, връзки и
зависимости между тях и да избягват фиксирането му върху доминиращи, но
несъществени признаци, каквото е например впечатлението, че водата в тесния
висок съд е повече, отколкото в широкия т.е. децата осъществяват децентриране,
превъзмогване на впечатляващото. През този период децата придобиват умения
да подреждат нещата по някакъв признак (тези, които служат за работа, които са
живи и летят и пр.). Осмислят логическия принцип за транзитивност - пренасяне
( например,1 ако А е по – дълго от Б, а Б е равно на В, то А е - по дълго от В ), за
 относителност ( по-високо може да бъде в други условия по-ниско или ниско и
т.н. ), да категоризират - да подвеждат вид към род (ябълки, круши, сливи –
плодове; куче, котка, вълк, слон – бозайници и др.)
 стадий на формалните операции - след 12 години (важна придобивка е
способността на децата да разсъждават с все по общи понятия: насекоми,
бозайници – животни; автомобили, влакови композиции – превозни средства),
да изказват хипотези и да използват различни подходи, стратегии при решаване
на задачи, да проявяват вариативност на мисленето, което разширява значително
интелектуалните възможности на личността (тя е способна да действа не само с
конкретни предмети, но и с понятия с все по-голяма степен на общност).
Изграждат се идеали.

Основанията, върху които различните автори извършват възрастови

периодизации не съвпадат, тъй като напълно естествено е в творческия процес
определена страна да привлича, да заема доминиращо място в съзнанието на
изследователя. Това обстоятелство стои в основата на откриването на нови
закономерности в изграждането на личността.

ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА Р.ДРАГОШИНОВА, В.МАНОВА –ТОМОВА, Ю.МИТЕВА

И Р.АРНАУДОВА има го в трети въпрос

От гледна точка на съвременната педагогика и психология, като най-

целесъобразен за изготвянето на възрастова периодизацияq Р.Драгошинова, В.Манова –
Томова, Ю.Митеваи Р.Арнаудова приемат подхода за отчитане на особеностите в
развитието на централната нервна система и преобладаващата дейност, чрез която
детето се свързва най-бързо и най-лесно с околната среда.
Въз основа на този подход, авторите разграничават следните основни периоди в
развитието на детето:
• период на новороденото (от момента на отделяне на плода от майката),
• кърмаческа възраст (от втория месец до навършване на една година),
• ранна детска възраст (от навършване на една до навършване на тригодишна
възраст)
• предучилищна възраст (от три до шестгодишна възраст)
• училищна възраст (от 6 до 15-16 годишна възраст).

РАЗШИРЕН ВАРИАНТ НА ПЕРИОДИЗАЦИЯТА НА Р.ДРАГОШИНОВА,

В.МАНОВА –ТОМОВА, Ю.МИТЕВА И Р.АРНАУДОВА
(да се обърне особеновнимание на този вариант при подготовката)
има го в 3 ти въпрос

Вътрешноутробен период
Този период обхваща времето от оплождането на яйцеклетката до раждането на
детето. Подразделя се на два подпериода пренателен и перинатален.
Пренаталният период
Продължителността на пренаталния период се определя средно около 10
лунарни месеца (280 дни) и се характеризира с изключително интензивен растеж:
Перинаталният период от развитието на детето (от лат. език „peri“ = около
и „natalis“ = отнасящ се до раждането), обхваща времето от 5 - 9 месец на
бременността до отделянето на плода от майката.
 Постнатален (следродов) период
Подразделя се на два подпериода: подпериод на новороденото и кърмачески
подпериод (кърмаческа възраст).

Подпериодът на новороденото като продължителност се определя по различен

начин. От гледна точка на психическото развитие се приема, че той обхваща първите
3 - 5 седмици след раждането (от 0 години до края на първия месец). Характеризира
се с приспособяването на детето към външните въздействия.

Подпериодът на кърмаческата възраст, според посочените автори, започва от

втория месец (след приключване на периода на новороденото) и продължава до края
на първата година.

(РАННА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ и в трети въпрос е

(да се обърне внимание при подготовката за упражнения)

Периодът обхваща времето от навършване на 1 до навършване на 3 години. Учени

- изследователи, като: В.М. Бехтерев, Н.М. Щелованов, Н.М. Аксарина, М.Ю.
Кистяковская, А.М. Фонарев, О.Л. Печора, С.Л. Новоселова, Л.П. Павлова, Е.Г.
Пилюгина, Г.Г. Филипова и други достигат до експериментално обобщеното становище,
че „характерна особеност на този период от живота на човека се явява бързият темп на
физическо и психическо развитие“. Още в началото на периода детето осезаемо
започва да се стреми към самостоятелност и независимост от възрастния,
оставайки свързано с него и обективно, (дотолкова, доколкото му е необходима
неговата практическа помощ) и субективно (доколкото се нуждае от вниманието
на възрастния и неговата оценка). Това видимо противоречие намира своето
решение в новата социална ситуация на развитие, в която попада детето и която се
изразява в сътрудничество или в съвместна дейност с възрастните. Водещо място в
съвместната дейност на децата и възрастните заема предметната дейност. Нещо
повече възрастните се превръщат не само в източници на такава дейност, но и в
участници в самостоятелната дейност на детето, и в образци на поведение. В
рамките на предметната дейност, в ранната възраст, протича интензивен процес на
психическо развитие на детето в няколко насоки, сред които главно място заемат:
речта, нагледно - действеното мислене, символичната игра, самосъзнанието. Това
е процес на превръщане на разделените с възрастните действия в индивидуално
действие, в хода на които детето открива нови способи на действие с предмети и
изработва свои собствени способи за игрови замисъл. Наблюдава се засилване на
игровата мотивация и изменение на структурата на игровите действия. Започва
активното включване на детското въображение. Още през втората година се
формира потребност от общуване с връстниците. При определени обстоятелства, в
периода на ранното детство, решаваща роля върху формирането и развитието на
детето започва да играе и детската ясла. Между втората и третата година,
детето прави важни за себе си отрития: то открива майка си, баща си и себе си
(научава личното си име и осъзнава пола си). Рязко нараства неговият стремеж към
самостоятелност и независимост от възрастния. Именно тази особеност, стои в
основата на т.нар. „криза на третата година“ [82].
Според учени като: Е.О.Смирнова, Н.Н. Авдеева, Л.Н.Галигузова,
А.О.Дробинская, Т.В. Ермилова, С.Ю. Мещерякова и др. КРИЗАТА НА ПЪРВАТА
ГОДИНА се характеризира най-често с прояви на инат, обидчивост, арогантност,
агресивност. В своите анализи авторите определят тази криза като особен етап в
личностното развитие на детето, тъй като той се явява преходен между
следродовия период и периодът на ранното детство. Характеризира с ясно изразен
стремеж на детето към по-голяма самостоятелност по отношение на възрастните.
Поради това обстоятелство, учените насочват вниманието на родителите и
специалистите, които пряко работят с деца в ранна възраст към осъзнаване на
необходимостта от особено внимание към този етап от развитието, за да осигурят
в максимална степен неговото безпроблемно протичане. Особен акцент се поставя
върху уважението към правото на детето на свободен избор на действие и желание,
както и към тактичното и умелото дозиране на изискванията към него.
КРИЗАТА НА ТРЕТАТА ГОДИНА е също изключително важен етап в
развитието на детето, който най-често се определя като труден момент, преломен
момент, второ раждане. И това определение не е случайно, тъй като от момента на
своето раждане до навършването на три години, детето се променя изключително
много, благодарение на неговото стремително развитие през периода на ранното
детство. Времето на възникване на кризата не е еднакво за всички деца, тъй като
има индивидуален характер. Като най-типичен, най-често срещан възрастов период
за нейното проявление е този от две и половина до три години. Според споменатите
по-горе учени – изследователи на ранното детство, през третата година се
формират в основни линии характера на детето, неговото цялостно отношение към
света, способността му за целенасочена и осмислена дейност, високо равнище на
социално поведение, което се изразява в чисто човешки начини за взаимодействие със
света на хората и физическите обекти. Заедно с това, те открояват и процес на
формиране у детето на съвършено уникално отношение към самото себе си, като
част от заобикалящата го среда, т.е. формиране на първите достатъчно зрели
структури на неговия „Аз – образ.“Именно тези обстоятелства дават основание на
Е.О., Смирнова, Н.Н. Авдеева, Л.Н. Галигузова, А.О.Дробинская, Т.В. Ермолова, С.Ю.
Мещерякова и др. да направят изключително важен извод, че бъдещето на детето
зависи от това как се осъществява неговото развитие особено през третата му
година. И това е така, защото в рамките на третата година у детето настъпва
цялостна промяна. То започва да осмисля по нов начин действителността и своето
място в нея. Именно тази промяна обуславя нестабилността в неговото поведение
(повишена чувствителност към отношението на възрастните към него и
несговорчивост).
Първият кризисен симптом, според посочените автори е проявата на
негативизъм от страна на детето към всичко което му се предлага, без значение
дали му харесва или не. Този негативизъм, обаче, в неговото първично проявление,
учените определят като проява на прогресивни тенденции в развитието на детето,
които се свързват със започващата у него психическа еманципация по отношение на
възрастните, изразяваща се в опита да открои своето „Аз“ като нещо специално.
Постепенно то започва не само точно и конкретно да заявява своите желания и
намерения, но се опитва да ги осъществи само, отказвайки помощта на възрастните.
Детето изгражда само представи за своите възможности и умения. Чрез начина, по
който възрастните се отнасят към него (уважително или пренебрежително), започва
да възприема своите отличителни особености в сравнение с другите, започва да
формира своята самостоятелност (втори кризисен симптом). Към тези симптоми
се присъединяват и други, които автори като Е.О., Смирнова, Н.Н. Авдеева, Л.Н.
Галигузова, А.О. Дробинская, Т.В. Ермолова, С.Ю. Мещерякова и др. определят като
своеобразен поведенчески комплекс, «гордост от постигнатото». Този комплекс от
симптоми показва, според авторите, че у детето са настъпили съществени
изменения, причинени от преобразуването на водещата дейност - предметно-
практическата. Следва да се обърне внимание на факта, че една голяма част от
кризисните симптоми при тригодишните деца са свързани с резултатите именно от
предметната им дейност. Не малка част от симптомите на кризата на третата
възраст са свързани с потребността детето да се гордее със своите успехи. Заедно с
това, обаче, детето често съчинява свои постижения, което води до появата на
негативния симптом – лъжата. Според известния немски психолог А. Адлер,
«чувството за победа» и жаждата да бъдеш положително оценен се проявява като
характерна черта на психическия облик на детето в тази възраст. Затова той
препоръчва не винаги детето да се изобличава в лъжа, тъй като чрез нея то се
опитва да завиши постигнатите от него успехи и да получи похвала от възрастните.
Заедно с това, обаче, доброжелателно и тактично, всички отклонения в негативна
посока следва да се отстраняват от поведението на детето. В периода на преход към
предучилищното детство у децата на тригодишна възраст възниква още една група
симптоми, които са свързани с въображението. Въображението може да се прояви
както в предметната дейност на детето, така и под формата самостоятелна
дейност (игра на въображението), когато детето измисля истории, които никога не
са се случвали с него или общува с въображаеми герои. Въображението може да си
прояви като защитна функция, като например съобщаване за несъществуващи
постижения. В този период могат да възникнат и други симптоми, които
свидетелстват за работата на защитните свойства на детското въображение. Така
например, при засягане на самолюбието и достойнството му, детето може да
използва наивни лъжи или да прехвърля вина на другите. Но често лъжите на детето
на тази възраст имат и користен характер.
Тук следва да се обърне внимание на факта, че основна отговорност за
обострянето на негативните черти в поведението на децата, встъпващи в кризисния
период, носят изцяло възрастните.
Предучилищна възраст
Това е периодът, който обхваща времето от навършване на 3 до навършване на 6
годишна възраст.
Училищна възраст
Според Р.Драгошинова, В.Манова-Томова Ю.Митева и Р.Арнаудова периодът
обхваща времето от навършване на 6 до навършване на 15 – 16 годишна възраст.
Следва да се обърне внимание на факта, че периодите на детското развитие
произтичат един от друг, което означава, че подготовката на всеки следващ започва в
предходния и продължава с някои свои специфични особености (които го отличават от
останалите) в следващия след него. През последните години много учени обръщат
внимание на една нова и твърде особена тенденция в развитието на детето –
АКЦЕЛЕРАЦИЯТА (от лат. aссеleratio – ускорение). Най-ясно и очевидно тя се
установява във физическото му развитие. Съществуват доказателства по отношение на
факта, че акцелерацията се съдържа и проявява във всички периоди на детството, от
раждането до юношеството, но започва да се забелязва по-ясно между 2 и 5 година (по
резултати от изследвания проведени във Франция, Германия, САЩ, Швеция и др.).
Характерна особеност на акцелерацията, според Р.Драгошинова и колектив е
съкращаването на периода на интензивното развитие. Нещо повече, авторите
основателно отбелязват, че акцелерацията в ръста и телесната маса води и до по-ранно
полово съзряване, което при съвременните деца настъпва с около 1 - 1,5 години по-
рано. Учените обръщат внимание на факта, че бързите темпове на физическо развитие
на децата предизвикват промяна в темпа и на психическото развитие. Според тях, това
ускорение в развитието на детето, според цитираните автори, води само по себе си до
намаляване на възрастовите периоди, например:
 ранната възраст приключва на 2-2,5 години вместо на 3 години;
предучилищната възраст на 2,5 - 6 години вместо на 4 -7 години;
началната училищна възраст между 6-9 години вместо между 7-10 години и
т.н. )
СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО В
РАННА ВЪЗРАСТ от материали…

1.Физическо развитие
От научната литература е известно, че ранното детство е периодът, в който
протича процес на интензивно физическо развитие (формират се
функционалните системи на детския организъм): променят се ръстът, теглото,
пропорциите на вътрешните органи (нараства гръдният кош, укрепва
диафрагмата, увеличава се сърцето; усъвършенства се работата на дихателната
система (увеличава се нейният обем ); хранителната система започва да поема и
преработва различна по вид храна. През периода втора – трета година нараства и
се развива костната и мускулната система на детето: увеличава се размерът на
главата, ръцете, краката. Към края на втората година са налице всички млечни
зъби. Увеличава се работоспособността на нервната система, нараства периодът
на бодърстването. Към края на периода на ранното детство дейността на
централната нервна система става все по-съвършена (усилва се нейната
регулираща функция). Започва да функционира дългосрочната памет. Активно
протича процес на формиране на втората сигнална система (разширява се
речниковият запас на детето и то започва да разбира все по-добре речта на
възрастните).
Първите движения на детето, след неговото раждане, имат безусловно
рефлекторен (некоординиран) характер, но още през първите седмици се
появяват и движения с условнорефлекторен характер: задържане на главата в
повдигнато състояние, при легнало положение върху корем; задържане на
главата в повдигнато състояние, при легнало положение върху корем и опора на
лакти; стъпвате на крака и пристъпване при опора под мишниците детето;
усвояване на целенасочено хващане на спуснат предмет с две ръце; обръщане по
гръб и по корем; овладяване на пълзене и сядане (изправяне до неподвижна
опора; придвижване чрез хващане за двете ръце, а след това и за едната.
Към края на първата година детето прави и първите си самостоятелни стъпки –
прохожда, а към година и половина, неговото ходене се стабилизира. Тук е
важно е да се обърне внимание на факта, че този процес се извършва с
изключително бързи темпове, при запазване на сравнително стабилно
равновесие.
През третата година ходенето се усъвършенства още повече. Децата все по-
свободно и по-спокойно се придвижват в пространството, като изменят темпото
и посоката на движение.
2.Психическо развитие
Психическото развитие на детето в ранна възраст се намира в зависимост от
двигателното, тъй като то се „обуславя от функционалната връзка на
двигателния анализатор с дейността на останалите анализатори, чрез които
детето получава сетивна информация“ [63, с.28]. И това е така, защото сетивата
имат способността „да възприемат различни видове дразнители, идващи от
външната и вътрешната среда на организма“ като „всеки сетивен орган
възприема строго определен вид въздействия“. „В сетивото се извършва
 трансформиране (преобразуване) на енергията от вътрешните и външните
дразнения и нервния процес. Възникналата възбуда се пренася по нервен път в
централните отдели на главния мозък където са разположени специални
участъци, наречени мозъчни центрове (слухов, зрителен, двигателен, осезателен
и др.). В тези мозъчни центрове се извършва трансформацията на
физиологичния процес (дразненето) в психологически, при което детето
получава един или друг вид усещане (зрително, слухово, дактилно /на допир и
натиск/, вкусово).
Важно значение за осъществяването на процеса на психическото развитие на
детето, според други изследователи, имат съдържанието на водещата за него
дейност и общуването му със заобикалящата го среда. В случая под „водеща
дейност“ се разбира такава дейност, в рамките на която се извършват основни
психологически изменения в личността на детето, възникват и се диференцират
други видове дейност, формират се или се преустройват отделни психически
процеси, подготвящи прехода на детето към нова, по-висша степен на
развитие“.Мисленето на детето „протича в нагледно-действена форма,“ а
общуването служи за приучаването на детето към практически действия, които
са ограничени по време и място. Затова и общуването в този период от
развитието на детето се определя най-често като „ситуативно делово“, тъй като
от една страна придава специфика на взаимодействието дете – възрастен, а от
друга страна – има практически (делови) характер.
Развитие на общуването на детето с възрастните
Водеща роля по отношение на правилното психическо развитие на детето, още в
първите години от неговия живот, принадлежи на възрастните. И това е така, защото
възрастните „се явяват за детето носители на общочовешкия опит“ тъй като всички
социални качества на детската личност се натрупват именно в процеса на
взаимодействие на детето с хората, които го заобикалят.
В основата на това взаимодействие стои общуването между дете и възрастен,
която има своя структура и съдържание.

5. Развитие на речта
Появата на активната реч се определя като изключително събитие в психическото
развитие на детето в ранна възраст. За да се появи желание у детето да говори, учените
посочват като необходимо условие наличието на две неща: общуване с възрастни и
дейност с предмети.
Появата на речта не става изведнъж, а постепенно, т.е. преминава през различни
етапи:
- подготвителен или довербален етап (обхваща първата година от раждането
на детето) и се характеризира с появата на устойчиво избирателно отношение
към различни звуци, както и на избирателно отношение към тях при наличието
на други звукови въздействия; развитие на фонематичен слух (формиране на
избирателна чувствителност към различни характеристики на речевите звуци);
развитие на пасивна реч (разбиране на речта на възрастните);
- преходен етап или етап на възникване на речта (обхваща периода от
втората до третата година) и се характеризира не само с все по-нарастващо
разбиране на речта на възрастните, но и с овладяване на активна реч (детето
започва да използва речта в общуването си с другите); овладява лексиката и
граматическата форма на езика. В периода на овладяване на активната реч
могат да се откроят два подпериода: от края на първата година до навършване
на година и половина и от година и половина до навършване на две години
 - етап на речево общуване – характеризира се с усъвършенстване на лексиката
и граматиката на родния език.
Тук следва да се обърне внимание на факта, че през първата половина на втората
година, темповете на речевото развитие са леко забавени. Незначително увеличение
бележи и запаса от активни думи. През втората половина, обаче, настъпва обрат, който
се изразява в бързо увеличаване на запаса от активни дум, които детето започва да
използва по – широко. Едновременно с това се изменя и характерът на неговата реч. Тя
придобива все по-голяма автономност. Характеризира се с наличието на особен звуков
състав и значение на думите. По-съществените промени в речта настъпват след година
и половина и се характеризират с нарастване на темпа на развитие на самостоятелната
реч. Заедно с това се увеличава бързо и активният речников запас на детето. В речта се
появяват глаголи и някои граматически форми като: минало време и трето лице. Към
края на втората година детето може да образува вече словосъчетания, които се състоят
от две – три думи.
Още през третата година от живота на детето, то започва да възпроизвежда
сложни речеви конструкции. Не само обича да слуша приказки, разкази, песни, но и да
ги възпроизвежда. През този етап се развиват всички страни на неговата реч.
Речниковият запас се обогатява. Детето използва почти всички части на речта.
Структурата на речта му се усложнява и се доближава до тази на възрастните. То
формира сложни изречения. Речта му се доближава сравнително бързо до тази на
възрастните. Нейното развитие има решаващо значение за общото психическо развитие
на детето в ранна възраст. Тя освобождава детето от действия ограничени само в
конкретна ситуация, с конкретни предмети (то може да действа вече с техни
заместители). Разширяват се възможностите му за общуване. Променя се характерът на
неговите възприятия по отношение на околната среда. Детето става все по-независимо
от външния вид на предмета, тъй като вече може да го разпознава и назовава по
изображение. Развива се неговото мислене. А с помощта на речта, то може да прави
вече обобщения, умозаключения, разсъждения.

Развитие на процесуалната игра

Появата на процесуалната игра има също важно значение за развитието на детето
в ранна възраст. Нейната основна особеност се изразява в многократното
възпроизвеждане на процесуалната страна на дейността на възрастните, което води до
появата на въображението. Неслучайно първото игрово действие на детето
представлява като цяло подобие на дейността на възрастните. Основните компоненти
на процесуалната игра започват да се установяват през втората година от живота на
детето, тъй като това е периодът, в който у него се формира игрова мотивация, в хода
на съвместната дейност с възрастния, която се изразява в постепенно нарастване на
интереса към играта. Детето все по - охотно откликва на инициативата на възрастния за
игра и все по-често играе само известно време. През този възрастов период характерът
на играта се променя съществено: нарастват нейното количество, разнообразие, и
самостоятелност. Играта, според посочените автори става все по-съзнателна, обобщена
и устойчива. Усложнява се нейната структура (от отделни действия с предмети и
играчки), тя постепенно се превръща в система от последователни действия). Нещо
повече, детето започва да използва и предмети-заместители в своята игра, при
участието на възрастен в нея, а в самостоятелната си игра и повече реалистични
предмети и играчки. През третата година се усъвършенства всичко, което е постигнато
в предходния период (на две години). Процесуалната игра процъфтява. Засилва се
игровата мотивация на детето. То все по-дълго време играе самостоятелно. Основно
място в неговата игра заема сюжетната играчка. Съдържанието и структурата на
игровите действия също се усъвършенстват. Особено значение добива тяхната
вариативност. Детето все по-често изпробва различни варианти за действие и
преминава от един вид към друг. Разширява се значително и репертоарът на играта
(детето започва да усвоява умения за изпълнение на една или друга роля, с помощта на
възрастния). През втората половина на третата година у него започва да се формира
ролево поведение. Изключително важно за тази възраст е бурното развитие на
въображението.

Развитие на общуването с връстници

Интересът на детето към другите се появява още през първата година на неговия
живот. За пълноценно общуване, обаче се говори едва към втората – третата година.
Разбира се такова общуване не възниква изведнъж, а постепенно, преминавайки от
един етап в друг.
За установяването на наличие или отсъствие на потребност у детето за общуване
се прилагат четири критерия:
• проява на интерес и внимание към друг човек;
• възникване на емоционално отношение към други човек;
• инициативни действия към друг човек;
• чувствителност към отношението на другия.
Като отличителна характеристика на контактите на децата през втората година,
редица автори определят двойственото отношение към връстниците. От една страна,
детето, според тях се идентифицира пред другите дeца чрез различни действия: поглед,
усмивка, смях и т.н. От друга страна – в неговото поведение се наблюдава съвършено
друг вид действия, които се характеризират с отношение като към интересен обект
(предмет или играчка). Подобно поведение, според авторите е характерно за деца от 1
до 1,5 години. След тази възраст, те твърдят, че настъпва прелом в отношението на
детето към неговите връстници: връстникът все повече се превръща в партньор за
общуване (като към края на втората и началото на третата година се развива особен вид
общуване – емоционално-практическото). Общуването с връстниците се очертава и
като един от източниците за развитие на познавателната активност на детето. То
натрупва допълнителни впечатления, преживява различни отношения, проявява
инициатива и постепенно формира адекватна представа за себе си.

Развитие на детската личност

Според теоретичните разработки на проблема за развитието на детската личност,
нейната същност се определя от три основни вида отношения:
• отношение към предметния свят
• отношение към другите хора
• отношение към самия себе си.
Основата на развитието на личността започва да се изгражда още през първата
година от живота на човека благодарение на проявата на активност, като „първо
предличностно образувание.“ През този период се създават афективно-личностните
връзки на детето с най-близките около него възрастни, а именно: доверие и настойчив
стремеж към общуване. Под влияние на общуването с възрастните и на натрупания
индивидуален опит у детето започват да се изграждат отношения с предметния свят,
проявяващи се в непрекъснат стремеж за опознаване на заобикалящото го и
усложняване на способите за запознаване с предметите.
 Изменения се наблюдават и в отношението на детето към възрастните.
Първоначално то се изгражда като към партньор и помощник в съвместната дейност.
По-късно придобива изражение на отношение като към пример за подражание и на
края като към експерт, оценител на неговите знания и умения.
Променя се и отношението на детето към себе си. То започва да отделя много по-
голямо внимание на резултатите от своята дейност, които се явяват своеобразен неин
регулатор. Като мерило за успеха или неуспеха от дейността на детето остава оценката
на възрастния. Затова именно постиженията в предметната дейност и характерът на
общуването с възрастните опосредстват отношението на детето към себе си. Процесът
на формиране на отношение към себе си в много случаи се обуславя от кризисни
проявления в поведението на детето към втората половина на ранната възраст (2,5 – 3
години). Въпреки, че кризисните проявления са взаимносвързани, те се отличават със
спецификата на проявление на симптомите. .

ПО-ИЗВЕСТНИ ШКОЛИ И МЕТОДИКИ ЗА РАННО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ

Както вече подробно бе изяснено под „развитие“ най-общо се разбира

„постоянно преминаване от един етап в друг – по-горен, по-съвършен“. Що се отнася
до думата „ранно“, нейното най-общо значение е "преждевременно". Оттук следва
изводът, че значението на термина „ранно развитие“ може да се определя като
„преждевременно развитие“. Това дава основание на много хора да поставят въпроса
необходимо ли е детето да се развива „преждевременно“, т.е. да се нарушава
естественият темп на усвояване на знания и умения. Отговорът на този въпрос е
категоричен – не е необходимо. В случая, обаче, става въпрос не за самоцелно
ускорение, а за допълнителни занимания с детето, в подходяща среда, при добра
мотивация от страна на педагози и родители, които могат да намалят времето за
развитие на неговите способности. Като основание за подобен извод може да се приеме
тълкуването на термина „ранно развитие“ като „съвременно развитие“. Терминът е
въведен от автори на различни методики за ранно развитие на детето, като отговор на
новите потребности от актуално педагогическо познание.

1. Школа на Мария Монтесори

2. Школа на Глен Доман
3. Школа на Сесил Лупан
4. Школа на Борис и Лена Никитини
5. Школа на Николай Зайцев
6. Методики на М.Ибука,
7. Дж. Силбърг,
8. С.Судзуки,
9. Уйлям и Марта Серзи,
10. Дж.Холд
11. Ж.Пиаже и др.

ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО В РАННА ВЪЗРАСТ

В педагогиката на ранното детство възпитанието следва да се разбира като

твърде широко понятие, което включва всички целенасочени и планомерни
въздействия на средата под ръководството на възрастния, целящи постигането
на определени задачи в развитието. Възпитанието обхваща всички грижи по
отглеждането на детето. От значение е и как ще се организира обстановката,
храненето, обличането, разходката, как ще се поднесе храната, какви ще бъдат
приборите т.н. [Даскалова 1991: 7]
Началото на възпитанието трябва да се търси още непосредствено след
раждането и то е свързано с началото на образуването на условни рефлекси. В
редица съвременни изследвания се обобщава, че най-уязвимият период в
развитието на мозъка завършва около 5 месеца след раждането и че през времето
на утробното развитие се образуват почти всички нервни клетки. . [Даскалова
1991: 7]

1. Възпитанието като педагогически и социален феномен

*Феномен - явление, регистрирано от сетивата,без да му се приписва елемент на

изключителност

*Предмет – процес на изследване на явление, факт, дейност и др.

Общоизвестно и общоприето в педагогическата наука е схващането, според което

възпитанието се определя като основно педагогическо понятие. Заедно с обучението и
образованието, то е неразделна съставна част на предмета на обществената наука
педагогика.
В качеството си на съставна част на предмета на педагогиката и като основно
педагогическо понятие, възпитанието се възприема и като „един от основните фактори
за формирането и развитието на личността“.(тест )От гледна точка на съвременната
наука, то се разглежда най-често като активен двустранен процес на взаимоотношение
и взаимодействие между индивиди или групи от индивиди, който има целенасочен,
организиран, ръководен, противоречив и продължителен по време характер и се
осъществява в специални педагогически системи, от професионално подготвени или
функционално изпълняващи ролята на възпитатели фактори.
В качеството си на социално явление, възпитанието се намира във връзка и
взаимодействие с други социални феномени, сред които най-вече с икономиката,
политиката, езика, културата (Виж табл. № 7)

Таблица №7 Връзка и взаимодействие на възпитанието с други социални феномени [по 95, с. 62 -

66]

• Възпитанието има за задача да подготви подрастващото поколение за

Икономика професионално-трудова реализация в икономическатасфера
• Икономическата сфера детерминира материалната обезпеченост на възпитанието,
откоято зависи неговото качество
• Основните идеи заложени във фолософско-политическите учения дават своето
Политика отражение върху педагогическите концепции, т.е. върху целите, задачите,
съдържанието, субектите на възпитанието.
• Промените в социално-политическото и соцеално-икономическото развитие на
 обществото детерминират реформите в образователната и възпитателната сфера
• Езикът е посредник в отношенията между хората, между групите в обкществото
Език • Възпитанието осигурява среда за общуване между тях, с помощта на езика.
• Възпитанието е фактор поддържащ наследяването (опит, традиции ценности) в т.ч.
и културно наследяване
Култура • Доминиращият тип култура в дадено общество, на определен еткап от неговото
развитие, оказва влияние върху образователната и възпитателната сфера.

Във връзка с изясняването на възпитанието като социален феномен интерес

представлява проблемът за неговите функции (Виж табл. № 8).

Таблица №8 Социални функции на възпитанието

Всяко ново поколение, чрез усвояването на установения в

Адаптационна обществото социален опит осъществява процес на приспособяване
към вече съществуващата в него ценностно-нормативна система.

Възпитанието предпазва от развитието на негативни явления

(различен вид физически и психочески заболявания) и позволява
Превантивна провеждането на действия за добруването на всяка отделна личност
и на обществото кат оцяло.
Оптимално заместване на нарушени функции чрез специфични
Компенсаторна методи и срудства, както и компенсаторна дейност в контекста на
интеркурлтуното въздпитание с деца- мигранти, деца от
малцинства, деца – бежанци и др.
„Коригиране на резултатите както от биологично детерминирани
Корекционна недостатъци във физическат а ипсихическата структура на човека,
така и от социално обусловени негативни за нравственото и
здравословнтоторазвните на човека влияние“ [92,с. 69].
Съдържа в себе си корекция и компенсация. Представлява комплекс
от методи на лечение, прилагани след преминаване на острия
Рехабилитационна стадий на дадено заболяване (възстановяване)
Осъществява се в два плана – по вертикала и по хоризонтала, в
плоскостта на отношението между минало – настояще – бъдеще.
Обединяваща Основен реализатор на тази функция е училището, като
едновременно образователна и възпитателна институция.

Основава се на разбирането за непреходния характер на

Диференцираща разнообразието в обществото. Осъщесктвява се на различни
обществени нива: национално, институционално, семейно.
Възпитанието изпълнява обществени задачи за формиране на
отговорни граждани и в тази връзка то поставя и винаги ще поставя
Ограничаваща известни ограничения по отношение поведението на хората.
Консервативна Възпитанието винаги е следствие от общественото развитие
Разглежда се в посока на отделния индивид и обществото като цяло.
Прогресивна Свързва се с техния прогрес

Поради своята сложност и многоаспектност, възпитанието се разглежда най-често

в два аспекта: тесен и широк.

 ТЕСЕН АСПЕКТ - като специално организирана, целенасочена, непрекъсваема,

скокообразна, педагогически управляема и продължителна по време дейност,
 която се организира най-често в рамките на образователна институция и за
това се определя като процес на училищно възпитание.(тест)

 ШИРОК АСПЕКТ – като влияние на всички фактори от външната за детето

среда и затова най-често се определя като процес на социализация (социално
формиране).

2.Възпитанието като процес

(за задача 3 тест)

Разглеждането на възпитанието като процес, дава основание то да се определя като

взаимодействие между хора с цел постигане на определен възпитателен резултат.
Самото понятие „процес” идва от латински език - „processus” и означава
„придвижване, ход на някакво явление; последователна смяна на състояния; стадий на
развитие; съвкупност от последователни действия за постигане на някакъв резултат.”
Всичко това дава основание, възпитателният процес да се определя и приема като
изключително сложен, целенасочен, организиран, ръководен, противоречив,
неравномерен, скокообразен, многофакторен, комплексен и продължителен по
време: (тест)
• сложен – тъй като е съставен от множество компоненти, отношения и дейности;
• целенасочен – защото е подчинен на конкретна възпитателна цел или на
съвкупност от взаимносвързани и взаимнообусловени цели;
• организиран – подчинен е на определени закономерности и изисквания;
• ръководен – ръководи се (управлява се) от педагогически подготвени
специалисти;
• противоречив – защото отразява основни противоречия и конфликти, които се
определят като движеща сила на възпитанието: противоречия между
взаимодействието на възпитанието и личността със социалната среда;
противоречия между възпитателните фактори, между личността и
социалните общности; противоречия в съзнанието и поведението на самата
личност;
• неравномерен и скокообразен – определя се от сложността на субектите на
взаимодействие и условията и факторите, които го обуславят;
• многофакторен – детерминиран е от множество фактори;
• комплексен – решава съвкупност от задачи;
• продължителен – постигането на резултатите е отдалечено по време от
конкретните възпитателни въздействия и взаимодействия.

Възпитателният процес винаги следва да се схваща като диалектическо единство

между възпитание и самовъзпитание, като обективно детерминиран и социално
обусловен, (подчинен на обществените закономерности и изменящ съдържанието си в
зависимост от измененията на социалната среда).
Възпитателният процес има своя структура, която е съставена от различни
компоненти, (тест) които от своя страна се намират в диалектическо единство и
взаимодействие помежду си. Въпреки, че те взаимно се обуславят и предполагат, всеки
от тях има своята относителна самостоятелност. Водещата роля принадлежи на целта,
която оказват силно влияние върху другите компоненти и определя насочеността на
целия възпитателен процес:
 • Възпитателна цел - очакван, краен, желан, предварително прогнозиран
резултат от дейностите, насочени към цялостното формиране на личността;
• Възпитателни задачи (подцели) - конкретизират, уточняват, изясняват,
декомпозират възпитателната цел:
• Съдържание на възпитанието - включва физическо възпитание, нравствено
възпитание, естетическо възпитание, умствено (интелектуално) възпитание,
трудово възпитание; полово възпитание, мирогледно възпитание, правно
възпитание, религиозно възпитание, здравно възпитание;
• Възпитателни принципи – ръководни, изходни начала, изходни позиции,
водещи идеи, върху които се основава възпитателната дейност във връзка с
постигане на възпитателна цел:
• Възпитателен метод - път, начин, средство за постигане на възпитателна цел.
• Възпитателна форма – означава най-общо външен вид, структуриране на
възпитателно съдържание, дейност, явление.
• Възпитателни средства – това е съвкупността от всички възможни предмети,
процедури, методи и условия за осъществяване на възпитателни дейности.
• Резултати – това е равнището на постигната възпитаност, изразяваща се в
конкретно поведение на личността.
• Условия, обуславящи ефективността на възпитателния процес (състояние
и влияние на макро-* и микросреда*).
*Макросреда (всички фактори, които оказват влияние върху личността). Нейното
влияние върху личността най-често е хаотично. То се пречупва през микросредата.
Възпитателното въздействие на макросредата се определя като социализация на
личността.
*Микросредата се определя от най - близко стоящите до личността фактори, с които
тя ежедневно взаимодейства и които оказват пряко влияние върху нейното формиране
(най-често семейството).
Един от най-сложните и най-дискутираните въпроси в теорията на възпитанието
е този за етапите на възпитателния процес. В научната литература съществува
многообразие от становища по този въпрос. Ние приемаме като най-ясна и подробна
класификацията на етапите на възпитателния процес, разработена от руската педагожка
Тамара Илина, според която възпитателният процес може да се раздели на пет
относително самостоятелни етапа:
- запознаване с общи норми и изисквания на поведението;
- формиране на отношение към нормите и правилата на поведение и
осъзнаване на необходимостта от спазването им;
- формиране на правилни възгледи и убеждения за заемане на определена
позиция и нейното отстояване (проява на волева активност и
последоватeлност в усилията за постигане на поставената цел);
- формиране на обща насоченост на личността, проява на устойчивост в
нейното поведение, усвояване на система от навици и привички;
- наличие на самовъзпитание и самоусъвършенстване на личността,
способност да се самооценява и самоконтролира (най-висш етап на
възпитателния процес).
 Следва да отбележим, че посочените от Тамара Илина етапи на възпитателния
процес могат да се разглеждат и като негови структурни компоненти, но те не
изчерпват цялата структура на процес.
3. Цел, задачи, съдържание, методи, средства, условия и форми на
възпитанието на децата в ранна детска възраст
(от материали…..)
Както вече бе изяснено, под цел на възпитанието следва да се разбира очаквания
резултат от дейността, насочена към формирането на личността на човека. Нейната
водеща роля по отношение на другите компоненти на възпитателния процес, изисква
сериозно отношение към нейното ясно и точно формулиране, за да може тя да бъде
ефективно реализирана „в конкретното общество, по отношение на конкретните хора.“
И това е така, защото „целите на възпитанието са насочени към удовлетворяване на
потребностите на обществото от едни или други качества на човека, от качества, които
могат да послужат за укрепване на ценностната ориентация на обществото.“ Отчитайки
спецификата на възрастовите особености на детето в ранна възраст, в педагогическата
теория целта и задачите на възпитанието се свързват с идеята за поставяне на основите
на изграждане на относително самостоятелна личност с висок морал. Казано по друг
начин, за осъществяване на единство между физическо и психическо развитие на
детската личност, което да удовлетвори обществената потребност от относително
автономни, здрави, морални и инициативни личности, които да уважават законите в
своята страна и правата на другите, техния език, религия и култура.
Като основни структуроопределящи развитието на личността на детето в ранна
възраст компоненти на възпитанието (съдържание на възпитанието) се разглеждат:
физическото възпитание, нравственото възпитание, умственото възпитание,
естетическото възпитание и трудовото възпитание.
1.Физическо възпитание
Според посочените автори, физическото възпитание е много важна съдържателна
страна на възпитанието на децата от ранна възраст, тъй като именно физическата
активност е един от водещите фактори, обуславящи тяхното здраве, общото им
физическо и интелектуално развитие. Те определят три важни групи задачи пред
физическото възпитание, през този възрастов период: оздравителни, възпитателни,
формиращи
2.Нравствено възпитание
Нравственото възпитание е целенасочен процес на приобщаване на децата към
моралните ценности на човечеството и на конкретното общество. За неговото правилно
планиране, организиране и реализиране, според тях са необходими: знания, на
основата на които у детето да се формират представи за същността на нравствените
качества, за необходимостта от тях и за преимуществата на овладяването им; мотивира
се желание за овладяване на такива качества; появява се отношение към качеството,
което на свой ред води до формирането на социални чувства. И това е така, защото
именно чувствата придават на процеса на формиране личностна значимост и оказват
влияние върху трайността на натрупване на дадено качество. Като последен елемент в
механизма на нравственото възпитание авторите определят постъпките и
поведението.
3.Умствено възпитание
Умственото възпитание се определя като планомерно, целенасочено въздействие на
възрастните върху умственото развитие на децата, с цел съобщаване на знания, от една
странна, необходими за разностранно развитие и за адаптация към обкръжаващата го
среда, а от друга страна – за формиране на познавателен процес и умения за прилагане
на усвоените знания в дейността. Нещо повече, те открояват връзката и взаимната
зависимост между умственото възпитание и умственото развитие на детето. Особено
високи темпове на умствено развитие, авторите отчитат при децата от ранна възраст.
Важна особеност на това развитие е преобладаването на образни форми на познание:
възприятие, образно мислене, въображение.

4.Естетическо възпитание
Естетическото възпитание е целенасочен процес на формиране на творческа личност,
способна да възприема, да чувства, да оценява прекрасното и сама да създава
художествени ценности. Именно поради това, то се определя като важна страна във
възпитанието на детето. Резултат от естетическото възпитание е неговото естетическо
развитие. Като основна съставна част на този процес се откроява усвояването на знания
и умения, най-вече за художествено - творческа дейност.
5.Трудово възпитание
Под „труд” в най-общ аспект се разбира „целесъобразна човешка дейност, свързана със
създаването на материални и духовни ценности“ и още „работа, занятие, занимание.“
Eстествено е въпросът с формирането на трудови умения и навици у детето в ранна
възраст да изисква открояването на неговите специфични особености, сред които
отличаваме:
трудът на детето не създава обществено значими материални ценности;
трудът има по-скоро възпитателен характер;
трудът е много близък до играта;
трудът не формира професионални навици у него;
трудът има ситуативен, несъдържателен характер.