Теми за изпит (Тита) -11-18

11.Теоритични идеи за развитието и периодизация на психичното развитие.

12. Познавателно,емоционално и социално развитие в периода от раждането до седемгодишна възраст.

13.Познавателно,емоционално и социално развитие в периода на средното детство (начална училищна

възраст)

14.Познавателно,емоционално и социално развитие в юношеска възраст.

15

16

17

18
 11.Теоретични идеи за развитието и периодизация на психичното развитие

Психологията на развитието възниква в края на 19ти век, за да изследва възрастовите особености и

динамиката на процесите на психичното развитие на личността. Психологията на развитието изучава
факторите и закономерностите на психическото развитие на човека в отногенезата. Основната и
задача е разкриването на движещите сили на психичното развитие на човека от момента на неговото
раждане до неговата дълбока старост, описание на динамиката на развитието на отделните
психически процеси (познавателни,волеви,емоционални)и свойства повлияващи формирането на
качествата на личността, възрастовите и индивидуалните особености на дейността и общуването.
Психологията на развитието изследва количествените и качествените изменения,които възникват в
психиката на детето при неговия преход от една възрастова група към друга.Обикновено
измененията обхващат значителен период от живота–от няколко месеца за новородените до няколко
години за възрастните.
Възрастовите изменения в психологията на развитието се делят на 3 основни
типа:1.Еволюционни – сравнително бавни количествени и качествени
преобразувания.2.Революционни-Такива изменения обикновено са свързани с възникването на
кризите на развитието, появяващи се на границата между относително спокойно протичащи
стабилни периоди.3.Ситуационни–влиянието на конкретната социална ситуация в периода на
обучение и възпитание.

Стадии на психичното развитие.

Психичното развитие на детето е сложен процес на интеракция между неговите вътрешни
потребности и външни влияния,непрекъсната връзка на детския организъм и средата, отразени в
адаптивните възможности на детето. Изучването на етапите на човешкото развитие довежда
изследователите до създаване на периодизация на развитието.. Независимо от многобройните теории
на психичното развитие, общоприета в Европа и САЩ е следната периодизация:
 Пренатален период (вътреутробно развитие);
 Кърмаческа възраст–от 0 до 12м;
 Ранна детска възраст-от 1 до 3 години; 
 Предучилищна възраст – от 4 до 6-7г;
 Училищна възраст-от 7 до 14г; 
 Юношество(пубертет)-от 15 до 18г.
Теории за психичното развитие.
Съществуват много теории, които оформят разбирането за развитието на детската психика. Някои от
тях са:*психоаналитичната теория на Фройд, Его-психологията на Ериксон,когнитивно-
бихевиористичната теория на Скинър и Бандруа, културно-историческата теория на
Виготски,генетичната теория на Пиаже,хуманистичната теория на Маслоу и Роджърс.
Психоаналитичната теория на Фройд е изградена на разбирането,че психичната дейност е нещо
много повече от съзнателна дейност.Според тази теория съществуват не само осъзнати,но и
неосъзнати процеси.Несъзнателните процеси са преобладаващи и са с изключително значение за
духовния живот,нищо в нашия вътрешен живот не става случайно,нищо не е без връзка.Фройд
вярва,че психичният живот на индивида/детето/се определя от нагоните.Нагоните са  генетично
детерминирани образувания,чиито действия създават определена вътрешна възбуда.Появата на
възбудата подтиква детето/индивида/към действие, действието води до“задоволяване”на тази
възбуда,а“задоволяването”й  до затихване на възбудата.Психоаналитичното виждане за развитието
на детето се основава на две теории:
1.Преживяванията в ранното детство имат решаващо значение за изграждането на индивида в
следващите периоди до достигането на зрелостта;
2.Развитието на детето преминава през различни стадии,които се обозначават като
психосексуални.Фройд отделя 5 стадия в психосексуалното развитие на детето:орален стадий
(раждане до 18 месец);анален стадий(18 месец и до около 3-та година); фалически стадий(3-та до 6-
та година);латентен стадий(между 6-7-та година и подрастващата възраст);генитален стадий(обхваща
пубертета).
Периодизация
I.Орален етап от 0-1 г.
Светът се опознава чрез усещанията на устата. важен период на отношенията на детето с майката.
При ранно или прекалено късно отбиване могат да се създадат орални фиксации. Хора с такъв
проблем често разкриват на по-късен етап "глад за дейности" ,включващи устата.
II.Анален етап от 1-3 г.
Периода , в който учим детето как да задържа и отделя при уриниране и дефикация. В този период
трябва да сем много внимателни, защото децата за пръв път се срещат с "добро " и лошо" като
оценка.  По време на втората и третата година от живота основната ерогенна зона е анусът. Децата на
този етап се смятат като извличащи значително удоволствие от временното задържане на
изпражненията (тоест позволявайки слаб натиск върху долната част на дебелото черво и
аналния сфинктер) или изхвърляне на фекалиите (тоест незабавното намаляване на напрежението). С
началото на контролираното от родителите приучване към използване на тоалетната обаче
удоволствията на детето в това отношение се натъкват на здравото противопоставяне от страна на
социалните задръжки и могат да се появят различни фиксации.
III.Фалически етап от3-5 г.
Този период е важен като такъв за придобиване на компетентности, като реч, двигателни навици и
самообслужване. Важно значение за етапа е и протичането на едиповия комплекс. В тази фаза детето
е обзето от силно чувство на любов, възхищение и привързаност към родителя от срещуположния
пол, като приема за съперник родителя от същия пол. Ако съответните комплекси не бъдат
разрешени това може да доведе до импотентност, фригидност и сексуални смущения.
IV.Латентен етап от5-12/до навлизане в пубертета/
Относително стабилна фаза -сравнителен покой на сексуална енергия и либидо
Този период продължава от края на фалическия етап на около 5-годишна възраст до началото
на пубертета.
V.Генитален етап-от пубертета
В тази фаза се открива удоволствието чрез откриване на своята сексуалност/ силен хормонален бум/.
При неуспешно преминаване и откриване на потенциала на гениталиите си , човек остава в предните
фази и приема удоволствието чрез орални и анални преживявания. Успешното излизане от периода е
способността за зряла хетеросексуална любов.
Его-психология на Ериксон.В своята теория Ериксон се опитва да покаже значението на Егото за
развитието на личността,като запазва много от идеите на Фройд.Според Ериксон конфликтите между
моралните забрани и желанията се заменят от конфликтите между Егото и средата, като именно тези
конфликти придават насоченост в развитието на индивида.Ериксон обособява осем стадия в
развитието на индивида,като през всеки един от тях личността преживява определени кризи.Кризите
или така наречените повратни моменти в живота на индивида той достига в резултат на своето
съзряване и са продиктувани от изискванията, които другите отправят към него.Ако разрешението на
кризата е положително, Егото ще се обогати с нови качества,но ако кризата остане неразрешена,
Егото ще бъде застрашено,ще вгради в себе си отрицателни качества, които ще възпрепятстват
развитието на личността.
I.Кърмачески период от0-1 год ДОВЕРИЕ-НЕДОВЕРИЕ
Основна фигура за периода е майката. При развитие на доверие в този период децата развиват
положителни способности за надежда и вяра. В обратния вариант-детето изпаднало в криза на
недоверие, може да стане затворено  в себе си или да развие сензорни дефицити.

II. Малко дете 2-3 год. САМОСТОЯТЕЛНОСТ-СРАМ НЕДОВЕРИЕ

Тук и двамата родители трябва да участват активно. Доброто възпитание за периода създава волеви и
решителни личности,а в обратния вариант проблеми с прекалена импулсивност и компулсивност.
III.Предучилищна възраст от3 -до 6 г. ИНИЦИАТИВА-ВИНА
Семеството в своя разширен кръг вкл. и пра-родители и други значими възрастни учи детето да
подражава , да общува и играе. Играта е съществена  дейност за този етап. Неуспешното
преминаване през кризата води до характерни черти на инат и поведенчески проблеми , докато
успешния изход е активно дете умеещо да поставя  цели и с кураж да ги постига.
IV.Ученик от 7 до 12 год. УСЪРДИЕ-НЕПЪЛНОЦЕННОСТ
Важната среда на влияние става училището и социалния кръг. Детето трупа важни компетентности и
се идентифицира все по - тясно. Неуспешния край на кризата е личност без амбиции с характерна
инертност, а успешния е човек с характерни способности.
V.Юношество от12-18 год. АЗ ИДЕНТИЧНОСТ-РОЛЕВО ОБЪРКВАНЕ
Тук приятелите и ролевите модели на различни социални групи са водещи поведението. Активността
е голяма и разнопосочна.
Неуспешното преминаване води до развитие на личностни качества на фанатизъм или крайно
отричане, а успешното създава хора с психосоциални качества на вярност и стабилност.
VI. Млад възрастен 20-те години БЛИЗОСТ-ИЗОЛАЦИЯ/откриване на партньорството/време за
любов
VII.Среден период на възрастен СЪЗИДАТЕЛНОСТ-ЗАСТОЙ от 20-до 50 год.време за грижа
VIII.Късен период на възрастен ЦЯЛОСТ НА АЗа-ОТЧАЯНИЕ след 50 год.време за мъдрост
Когнитивно-бихевиористичната теория на Скинър и Бандура.Според бихевиористичната теория
на Скинър и Бандура,развитието на детето е резултат от научаването.Те анализират външното
обкръжение,което според тях има решаващо значение за развитието на детето.Скинър вярва,че
поведението е зададено от различните подкрепления,които идват от външното обкръжение и това
обкръжение определя всичко.Той смята,че поведението може да бъде определено,предсказано и
управлявано и за да се разбере развитието на детето,трябва да се анализира отношението между
поведението и различните подкрепления.
Четирите стъпки в процеса на моделиране на теорията на Бандура
1. Внимание: Моделирането или вниманието на обучаемия трябва да бъдат насочени към
модела, в противен случай обучението ще бъде прекъснато.
2. Памет: индивидът трябва да запази наблюдаваното и след това да го изпълни.
3. Възпроизвеждане: поведението е започнало и човекът трябва да може да имитира това
поведение, не непременно същото, но ако трябва да го изпълнява.
4. Мотивация: в тази част е необходимо да се знае какво е накарало човека да извърши
поведението. Какво искате да постигнете, като имитирате? Може да искате да стигнете до
същото състояние като вашия модел.
Според Бандура има няколко причини, поради които искаме да научим нещо, различните видове
причини, които теорията за социалното обучение излага, са споделени по-долу:
 1. Минала награда или наказание се случва, когато сме извършили поведение и получим нещо
добро в замяна. Повторяваме го, ако има същата награда.
2. Обещано подсилване или наказание (стимули), очаквания за това, което искате да постигнете.
Те са всички онези възможни бъдещи ползи, които ни мотивират да искаме да се учим.
3. Подсилване или наказание, това, което наблюдаваме модела, от който сме се научили. В
следващата статия ще намерите дефиницията и примери за учителско обучение.

Културно-историческата теория на Виготски.

Социокултурната теория на руския психолог Виготски е една от основните в психологията на
развитието.Тя обръща внимание на влиянието на заобикалящата среда,хората и културата,върху
развитието на децата.Според социокултурната теория на Виготски,децата общуват със себе си по
подобен начин на този по който разговарят с околните.Това съществено подпомага мисленето им и
способността им да контролират поведението си.Самото развитие Виготски свързва с
диалога.Виготски спира своето внимание въру детското развитие, което приключва с навлизането в
младостта.
Периодизация:
Криза на новороденото – от раждането до 30-33 ден
Свързва се с рязка промяна в условията на живот. Дете от комфортни обичайни условия на живот
попада в трудни (ново хранене, дишане). Адаптиране на детето към новите условия на живот.
1. Младенческа възраст /бебешка/ - до 1 година;
Криза на първата година
 През този период се нарушава първичната връзка с възрастния и възниква автономност на детето от
възрастния, драстично увеличавайки неговата собствена активност. Но тази самостоятелност е много
относителна. Детето все още не знае как да направи нещо само. То постоянно се нуждае от помощта
на възрастен. Противоречието между желанието за независимост и зависимостта от възрастен е
същността на тази възрастова криза.
2. Ранно детство /яслена възраст/ - от 1 до 2,5 – 3 години
Криза на третата година
Детето се опитва да установи нови форми на взаимоотношения с другите - криза на социалните
отношения“.
Лорънс Виготски описваа следните седем симптома на тригодишната криза:
1. Негативизъм. Това не е просто неподчинение или нежелание да следва инструкциите на възрастен,
а желанието да върши всичко обратното, противно на молбите или исканията.При негативизъм
детето не прави нещо само защото е попитано за това. Освен това често това желание вреди на
собствените интереси на детето.
2. Упоритост. Трябва да се разграничава от постоянството. Например, ако детето иска предмет и
агресивно го търси, това не е упорство. Но когато детето настоява за себе си ,не защото наистина го
иска, а защото го е поискало, то вече се проявява.
3. Устойчивост. Протестът на детето е насочен срещу начина на живот. Детето започва да отрича
всичко, което спокойно е правило преди. Не харесва нищо, не иска да ходи с майка си, отказва да си
мие зъбите, да облича чехли и др. Изглежда, че се бунтува срещу всичко, с което се е занимавало..
4. Воля. Детето иска да направи всичко сам, отказва помощта на възрастните и търси независимост
там, където все още има малко.
5. Бунт срещу другите. Сякаш детето е в състояние на тежък конфликт с околните хора,
непрекъснато се кара с тях, държи се много агресивно.
6. Амортизация от личността на близките. Може да промени отношението към играчките
си,родителите си, да откаже да играе с тях.
7. Желанието за потискане на другите: цялото семейство трябва да задоволи всяко желание на
детето. Ако в семейството има няколко деца, този симптом се проявява в ревност или агресия към
други деца, в изискването за постоянно внимание към себе си.
Зад всички тези симптоми се крият лични новообразувания - съзнанието „Аз самият“, чувство на
гордост от моите постижения.Формира се самочувствието на детето.

3. Предучилищна възраст – между 2,5-3 г. до 6,5-7години

Криза на седмата година - Кризата от седем години се основава на прехода от една водеща дейност
към друга: от игра към обучение. При прехода от предучилищна към училищна възраст детето се
променя много рязко и става по-трудно в образователно отношение от преди. Проявява се
неподчинение, спорове с възрастен, възражения по всички поводи. Например, дете може да откаже
да мие ръцете си преди хранене и да докаже, че това не е необходимо. Той може предизвикателно да
направи нещо, което е неприятно и нежелателно за родителите
4. Начална /ранна/ училищна възраст – между 6,5-7 до 11-12 години
Криза на пубертета- Те се бунтуват срещу отношението на възрастните към тях. Имат усещане за
зрялост. На тази възраст се появява чувство за зрялост, родителският авторитет се обезценява. В
семейството има чести конфликти, често се реагира в знак на протест срещу всякакви опити да се
намесият в живота им. По това време детето вече иска всичко наведнъж. Човек вече вижда
възможностите, които са отворени пред него, но всъщност все още не знае как да контролира
поведението, желанията си, все още е дете. Имат силно желание да бъдат независими, равни по права
с възрастните.
5. Юношество – между 11-12 до 18-20 години.
Криза на младежката възраст- определяне на самосъзнанието,саморазвитието,комуникацията с
другите.Имат много планове,които обаче не знаят все оше как да постигнат.
6. Младежка възраст между 18-20г. и 30-35 години
Криза на средната възраст- повишено ниво на тревожност,стъпване в живота,пробване на нови
неща,липса на монотонност
7. Зряла /средна възраст – между 30-35 и 65-70години
Криза на третата възраст- човек започва не само да разбира, но и физически да чувства, че е смъртен.
криза на несъответствие на възможностите и задоволяване на нуждите.Човек преосмисля живота си.
8. Трета възраст – от 65-70 до края на човешкия живот
Криза на умирането.- чувствата на мъка и съжаление, които могат да доведат до депресия,силна
озлобеност и параноидност,но хората могат да се включат в различни дейности, с които да съхранят
смисъла на живота и целостта на своя Аз.
Генетичната теория на Пиаже.През 50-те години на миналия век се появява основната и най-
влиятелна теория на когнитивното развитие,когато работата на швейцарския психолог Жан Пиаже се
превежда на английски и става достъпна за света.Пиаже започва своето изследване на децата чрез
създаването на детайлни записки върху развитието на своите собствени деца.Той не само наблюдава
тяхното поведение,но и адаптира различни експериментални задачи,с които да може по-добре да
разбере детското мислене и моментите,в които то се променя и развива.По този начин той въвежда
по-надеждния клиничен метод в изследването на когнитивното развитие, който дава много по-точна
информация от чистото наблюдение.В периода на своето развитие децата използват различни
механизми на разсъждение,за да могат да научат повече,да се адаптират към променящата се среда и
да успеят успешно да преминат към следващите етапи на развитие.Най-характерните от тези
механизми са:схемите,асимилацията,акомодацията и тяхното уравновесяване.Теорията на Жан
Пиаже се състои от 4 стадия на развитие, започващи от раждането и приключващи в юношеството и
след това.Те са наречени според характерните за тях поведения и мислене:сензомоторен,
предоперационален,стадий на конкретните операции и стадий на формалните операции.Всеки
период е характерен с придобиването на определени умения.
 Сензомотерен стадий.Този етап описва развитието на малките от тяхното раждане до около
2-годишна възраст.Той е наречен така, защото през това време децата се научават да
координират визуалната и тактилна информация със своите моторни умения.Както всички
знаем,това е и периодът,свързан с най-динамичните промени и усвояването на най-много
нови умения.От чисто рефлексните си реакции, малките постепенно придобиват все повече
знания и от рефлекси те преминават към съзнателни, целенасочени действия.Децата
научават,че предметите продължават своето съществуване дори и когато те не ги виждат,че
действията имат своите последствия,научават се да използват механизмът на''проба и
грешка'',да имитират другите и по този начин,с всеки изминал ден,те научават все повече и
повече за света.
 Предоперационален стадий.Той започва в периода от около 2-рата година и се простира до
6-тата година на развитие.Децата на тази възраст срещат сериозни затруднения да видят света
от различна от своята гледна точка (егоцентризъм).Те мислят,че слънцето грее за тях,че то ги
следва,за да ги радва и че залязва,защото те си лягат и тогава то е свободно да се оттегли в
почивка.В този етап децата срещат трудности в разбирането и осъзнаването на чуждата
гледна точка.Те разбират света,така,както го виждат през собствените си очи и не
осъзнават,че другите виждат нещата по друг начин и имат други мисли и идеи.На тази възраст
децата също не могат добре да разбират някои лесни за нас понятия.Например,ако сложите
едно и също количество вода в тясна чаша и в широка чаша,децата ще мислят,че в тясната
чаша има повече вода.Така лесно може да ги подмамите да хапнат повече.Ако сложите
храната им в голяма чиния те ще помислят,че е по-малко,защото така изглежда в сравнение с
чинията. Проблемът се появява от факта,че те не умеят да работят с 2 понятия едновременно-
количество вода и размер на съда.На около 5-годишна възраст,те вече могат да преценят
количествата и размерите значително по-добре и по-рядко правят тези грешки.
 Стадий на конкретните операции.Във възрастта между 7 и 12 години детската мисъл става
значително по гъвкава.Те успяват да разсъждават по-умело и постепенно се разделят с
егоцентризма си.Те използват добре логиката и съумяват да съпоставят частния си опит с
общия,но все още срещат затруднения в използването на дедуктивното мислене(от общото
към частното).Най-значимото постижение в тази възраст е разбирането за обратимост.На тази
възраст те разбират,че тяхното куче е Лабрадор,Лабрадорът е вид куче,а кучето е вид
животно.Т.е,те могат да разбират и работят с няколко категории на един обект без да ги
объркват.
 Стадий на формалните операции.Този период започва след около 12-годишна възраст и е
последният от теорията на Пиаже.Характерно за него е появата и развитието на абстрактното
мислене,планирането и дедуктивното мислене. Децата не се опират вече само на опита си,но
вече съумяват да използват и по-абстрактни идеи,които са важни за решаването на проблеми
и ученето. Те успяват да създават хипотези и могат да предвидят какви ще са евентуалните
последици от определено действие без да се налага да го извършват.Тези умения са
 изключително полезни в развиването на математическото мислене и решаването на
задачи,както и в ежедневния живот.
Хуманистичната теория на Маслоу и Роджърс.Хуманистичната идея за развитието на детето се
свързва с имената на Е.Маслоу и К.Роджърс.Те вярват,че в индивида се съдържа неограничен
потенциал за самоусъвършенстване.Роджърс обяснява развитието чрез съществуването на тенденция
към актуализиране,която осигурява не само удовлетворението на това,което отсъства в организма, но
и спомага за постигането на самодостатъчност.Актуализиращата тенденция не е ориентирана
към“снемане на напрежението”,съхраняване на постигнатото,а създава напрежение,насочва към
развитие и изменение. Индивидът се намира в непрекъснато изменение,в което неговият потенциал
се реализира.Актуализиращата тенденция може да се изрази чрез желанието,стремежа да се достигне
до нещо,което би изменило живота.Необходимостта от създаването на напрежение като условие за
самоосъществяването и саморазвитието е една от основните идеи на хуманистичното учение.
Маслоу е известен със своята теория за пирамидата на нуждите, тъй като според него нуждите
следват йерархия, от най-основната до най-сложната, а нейната пирамида е изградена на пет
нива.
В основата на тази фигура са първите и вторите в горната част. Отдолу нагоре това са различните
нива на нужди:
 Физиологични нужди: яжте, дишайте, пийте ...
 Нужди от сигурност: физическа сигурност, заетост, доходи ...
 Нужда от принадлежност: сключване на брак, членство в общност ..
 Нужди от признание: уважение към другите, статус, репутация ...
 Нужди от самоактуализация: морално и духовно развитие, търсене на цел в живота ...

Алфред Адлер и теориите му за развитието на детето

Душевният живот се определя от целите. Никой не може да мисли, чувства, желае, дори да мечтае,
без всичко това да бъде насочено от една цел. Едно душевно развитие е немислимо по друг начин,
освен в очертаните вече граници и като насочено към една проблясваща цел [62, стр. 41] Според
Алфред Адлер (Alfred Adler) поведението на детето се определя не от миналите преживявания, а от
очакванията, от бъдещето, от целите, които преследва, от стремежа към съвършенство.
Основните идеи за детето според него са свързани с:

 поставянето на цели;

 чувството за непълноценност и компенсация;

 стремеж към превъзходство;

 жизнен стил, социален интерес;

 творчески Аз;

 последователност на раждане.
Чувството за малоценност според Адлер се поражда, когато усилията, вложени в компенсирането на
непълноценността на даден орган, не доведат до положителни резултати. Това е придружено от
чувството за безпомощност в обкръжението на другите – силните, могъщите и т.н. От чувството за
малоценност започва и стремежът към превъзходство, към безупречност и съвършенство. Детето се
стреми към преодоляване на това потискащо чувство. Този стремеж може да надхвърли границите на
нормалното и да доведе до т.нар. „свръхкомпенсация“, при която стремежът към власт и
превъзходство преминава в болестно състояние. В този случай детето запазва самоуважението си, не
се стреми нагоре, а се задоволява с това другият да потъне. То става егоцентрично, високомерно,
саркастично и заядливо. Стремежът към превъзходство отново е свързан с опита да се преодолее
чувството за малоценност и е фундаментален закон на човешкия живот. Според Адлер той е
единствен мотив, осъзнаването на който е свързано с осъзнаването на собствената безпомощност и
44 зависимост от другите. Друга идея представя жизнения стил като уникално съчетание от черти,
поведение, привички, които определят неповторимостта на детето. Неговото изграждане започва още
от детството, но веднъж изграден, той остава неизменяем. Развитието на детето според Адлер зависи
от въображаемата или реалната непълноценност, а жизненият стил е свързан с компенсирането на
тази непълноценност. От друга страна, със социалния интерес се обозначава чувството за общност и
отъждествяване с човечеството. Той е генетично заложен, но не възниква автоматично. Майката
въздейства върху своето дете чрез поощряване на чувството за сътрудничество. То се появява
постепенно благодарение на топлината, любовта и грижата ѝ към него. Социалният интерес е белег
за душевно здраве, „барометър за нормалност“ [62, стр. 45]. Според Адлер творческият Аз разкрива
детето като самоопределящо се същество. Но всяко дете се ражда с уникални възможности,
придобива уникален опит и е нещо повече от това. С разбирането на творческия Аз, той връща на
детето отново алтруизма, емпатията, стремежа към „съ-зидателност“ и „съ-участност“ в живота на
другите и с другите, чувството за достойнство и самоценност, а не усещането, че е жертва на своите
нагони и съдба [62, стр. 46]. Авторът разглежда последователността на раждането на детето в
семейството като фактор с решаващо значение за жизнения му стил. Жизненият стил, обаче, не е
предопределен и детето може да изгради различен жизнен стил, независимо от позицията, която
заема. При всички случаи, всяка една позиция създава специфични проблеми, с които детето трябва
да се справи. От конфликта между чувството за общност и чувството за малоценност възниква
„законът за движението“ на човека, защото животът е движение. Всеки човек още от ранното си
детство надхвърля своя „житейски план“, насочен към „фиктивна цел в живота“, той се движи
според този тайнствен житейски план като едно цяло, стремейки се към предполагаемите „ръководни
линии“ на тази цел в живота. Ако индивидуалната му цел в живота съвпада с целите и житейския
план на неговата общност и ако личният му житейски стил отговаря на стила на живот в неговата
общност, тогава той би могъл да постигне своята цел. На фона на тази теория стават разбираеми
всички големи теми на индивидуалната психология: стремежът към превъзходство като опит за
превъзмогване на несигурността и чувството за малоценност на човека; неврозата като несполучлив
опит за получаване на сигурност; бунтът на жената против потискането ѝ, изразяващ се 45 в мощен
„мъжки протест“; свръхбоязливата майка и разглезеното ѝ дете; „детронирането на първородния“ и
„борбата между братята и сестрите“ в семейството; всяко отклонение от нормите за поведение в
обществото като защитна форма за станалото несигурно Аз и като форма на агресия срещу
останалите; от неврозата и психозата до криминалното и сексуалните перверзии; от безсънието до
самоубийството [3, стр.13–14

Източници,извън библиотека на курса и лекции

http://odz3.org/wp-content/uploads/2016/06/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE
%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-
%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE.pdf

https://moradabg.com/piaget_bg.htm

https://moradabg.com/erickson_bg.htm

https://moradabg.com/freud_bg.htm