Ерик Ериксън

БИОГРАФИЯ

Ерик Хомбургер Ериксън е германски психолог и психоаналитик от еврейски

произход, известен с теорията си за социалното развитие на човешките
същества.Роден е на 15 юни 1902 година във Франкфурт, Германия, в
семейство на датчани. Води бохемски начин на живот, който в един момент го
докарва във Виена, където се запознава с Фройд. Първоначално Ериксън е
учител по рисуване, но по-късно завършва Виенския психоаналитичен
институт. През 1930 се жени за танцьорката и художничката Джоен Моват
Серсон, а през 1933 емигрира от Виена в САЩ.През 1950 г. известният
психоаналитик става жертва на преследването на марксизма в САЩ, тъй като
бива заподозрян като симпатизант на комунистите.Умира на 12 май 1994
година в Харуич (щат Масачузетс) на 91-годишна възраст.
Бохемският начин на живот- е да живеем свободно и без грижи за света.
 ДЕТСТВО

Неговата млада еврейска майка, Карла Абрахамсен, остава сама с Ерик за

известно време, преди да се ожени за лекар, д-р Теодор Хомбергер. Фактът,
че Хомбергер всъщност не е бил биологичният му баща, е бил скрит от
Ериксън от много години. Когато най-накрая научава истината, Ериксън
остава с чувство на объркване относно това кой всъщност е.
"Общата история е, че майка му и баща му са се разделили преди раждането
му, но строго охраняваният факт е, че той е дете на майка му от извънбрачен
съюз. Той никога не е виждал родния си баща или първия съпруг на майка
си." - некрологът на Ериксън, „Ню Йорк Таймс“, 13 май 1994 г.
 РАННИ ГОДИНИ

Интересно е да се отбележи, че Ериксън никога не е получавал формална степен по

медицина или психология. Докато учи в Das Humanistische Gymnasium, той се интересува
предимно от теми като история, латински и изкуство. Неговият баща, лекар, искал той да
отиде в медицинско училище, но Ериксън вместо това прави кратък престой в
художествената школа. Скоро отпада и прекарва време в Европа с приятели и обмисля
самоличността си. Бива поканен от приятел, който го изпраща да заеме преподавателска
позиция в прогресивно училище, създадено от Дороти Бърлингам, приятелка на Анна
Фройд. Фройд скоро забелязва взаимодействието на Ериксън с децата и го насърчава да
изучава формално психоанализата. В крайна сметка Ериксън получава два сертификата от
Асоциацията на учителите в Монтесори и от Виенския психоаналитичен институт.
ПО-КЪСНИ ГОДИНИ
Ериксън на сценичната теория на психосоциалното развитие генерира интерес и изследвания върху
човешкото развитие през целия живот. Его-психолог, който учи с Анна Фройд, Ериксън разширява
психоаналитичната теория чрез проучване на развитието през целия живот, включително събития от
детството, зрелостта и старостта. Този ранен опит помога да се засили интересът му към
формиране на идентичност. Макар че това може да изглежда просто като интересен анекдот за
неговото наследство, тайната на биологичното родословие на Ериксън служи като една от
ключовите сили, стоящи зад по-късния му интерес към формирането на идентичност. По-късно той
обяснява, че като дете често се чувствал объркан за това кой е и как се вписва в общността си .
 СЕМЕЙСТВО
Ериксън се среща с канадската инструкторка по танци на име Джоан Сърсън, която
също преподава в училището, където е работил. Двойката се жени през 1930 г. и
имат три деца. Неговият син, Кай Т. Ериксън, е известен американски социолог.
Ериксън се премества в Съединените щати през 1933 г. и, въпреки че няма формална
степен, получава преподавателска позиция в Харвардското медицинско училище.
Той също така променя името си от Ерик Хомбергер на Ерик Х. Ериксън, като начин
да изгради собствената си идентичност. В допълнение към позицията си в Харвард,
той също има частна практика в детската психоанализа.
Той публикува редица книги за своите теории и изследвания, включително „Детство
и общество“ и „Завършен жизнен цикъл“. Неговата книга "Истината на Ганди" е
наградена с награда "Пулицър" и с Национална награда за книга.
ПСИХО-СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ НА
ЛИЧНОСТТА
 Ериксън е неофройдистки психолог, който приема много от основните принципи на
фройдистката теория, но добавя свои собствени идеи и убеждения. Докато теорията на
Фройд за психосексуалното развитие по същество завършва в ранна зряла възраст,
теорията на Ериксън описва развитието през целия живот от раждането до смъртта.
Теорията се разпространява глобално и се ползва не само в психоанализата, но и в
педагогиката. 8-те етапа се акцентират се върху постепеноннто развитие на личността по
следния начин:
 I етап – младенчество(Доверие срещу недоверие)
 II етап - яслена възраст(Автономия срещу срам и съмнение)
 III етап – предучилищна възраст(Инициатива срещу вина)
 IV eтап - училищна възраст(Индустрия срещу малоценност)
 V етап – юношество(Идентичност срещу объркване)
 VI етап - ранна зрялост(Интимност срещу изолация)
 VII етап – зрялост(Генеративност срещу стагнация)
 VIII етап – старост(Почтеност срещу отчаяние)
 Ранна училищна
възраст

Предучилищна
Юношество
възраст

Младост
Яслена възраст
(Ранна зрялост)

Младенчество Зрялост

Старост
I И II ЕТАП
 Младенчество(Доверие срещу недоверие)-започва от 0 до 12 месеца; дали нуждите на
детето ще бъдат удовлетворявани винаги и навреме (да бъде нахранено, приспано или
подсушено) предопределя дали възрастният индивид ще бъде оптимист, песимист или
реалист, защото периодът е съсредоточен върху развиването на чувство на доверие в
предоставящите грижа и света, които получават отзивчиви грижи, могат да развият
психологическото качество на надеждата.
 Яслена възраст(Автономия срещу срам и съмнение)-започва от 1 до 3 години; в този
период детето трябва да се научи да бъде сравнително самостоятелно. Ако не успее, то
трябва да преглътне унижението и срама. Успехът на този етап позволява на хората да
развиват воля и решителност.
III И IV ЕТАП
 Предучилищна възраст(Инициатива срещу вина)-приблизително до шестата година на
човека; ако то успее да се справи с игрите и заниманията в детската градина или у дома и
да бъде достатъчно инициативно, детето ще е преминало през етапа успешно. В
противен случай ще се чувства непълноценно. Чрез успешно завършване на този етап
децата могат да развият чувство за цел.
 Училищна възраст(Индустрия срещу малоценност)-започва от 7 до 12 години; човекът
трябва да се научи на труд.Фокусира върху развиването на чувство за лична гордост и
постижение.Успехът в този момент на развитие води до чувство за компетентност.
V И VI ЕТАП

 Юношество(Идентичност срещу объркване) започва от 13 до 19 години; ключовият период в теорията на

Ериксън. Тийнейджърските години са време на лично проучване. В този период младият индивид търси себе
си, опитва се да определи кой е, да се разграничи от другите и да се възприеме като отделен, уникален
индивид. Важен елемент от този експеримент е юношеската любов. Ако юношата не успее да опознае себе
си, той се губи в другите (дифузия). Тези, които могат успешно да изградят здрава идентичност, развиват
чувство за вярност. Онези, които не завършват този етап добре, може да се чувстват объркани относно
ролята и мястото си в живота.
 Младост(Интимност срещу изолация)-започва от 20 до 40 години. Етапът, който се осъществява в ранна
зряла възраст, е всичко за изграждане на здрави взаимоотношения с другите.Това е период, в който
основната задача е намирането на партньор или спътник в живота. Въпросът, който трябва да бъде решен, е
дали човек ще успее да постигне интимност с друг индивид или ще остане в изолация. Успехът води до
способност за формиране на ангажирани, трайни и поддържащи взаимоотношения с другите.
VII И VIII ЕТАП
 Зрялост(Генеративност срещу стагнация)-продължава до 60 години; времето, в което човек вече е създал
семейство и сега на него се пада отговорността да отгледа следващото поколение. Хората се занимават с
нещо, което допринася за обществото и оставяйки своя отпечатък върху света. Отглеждането на
семейство и кариерата са две ключови дейности, които допринасят за успеха на този етап.
 Старост(Почтеност срещу отчаяние)-след 60 годишна възраст до смъртта на човека; човек вече е
изпълнил своята задача и гледа смъртта право в очите. Въпросът е дали ще успее да погледне назад към
живота си и ще бъде доволен от постигнатото ,докато онези, които са оставени със съжаление, могат да
изпитат горчивина и отчаяние.Ако не успее да стигне до мъдростта за преходността на живота, човек се
отчайва. В този период човек би трябвало да престане да се страхува от смъртта, той просто я приема.
Благодарим за вниманието!!!

Изготвено от: Никол-Вивиан Варадинова,Мадина Ареф Сайфи,

Даниела Георгиева и Симеон Бешков.