Психически особености на деца на 9 и 10 години

Детското развитие от 7 до 11 години се разгръща на основата на формираното в

края на предходния етап „експанзивно въображение“. Поради това именно на този етап
детето е най-готово да учи, да поема задължения, да бъде дисциплинирано и
изпълнително. Около този етап се водят най-много дискусии и спорове между
психоаналитиците и представителите на други психологически школи и направления.
Следвайки развитието на сексуалността З. Фройд го определя като латентен (заспал). В
сексуален аспект може би това е период на съзряване, но в социален план е период на
обучение, време, в което „децата от всички култури получават някакво системно
обучение“ (Ериксън, 1996, 2013, с. 165). Основното чувство, което доминира, е
чувството за създаване, чувството, че децата могат да правят нещата, и то добре, дори
отлично. Липсата на това чувство кара и най-добре обученото дете да се чувства
„експлоатирано“ (Ериксън, 1996, 20013, с. 166). В това се състои голямата
прозорливост на Е. Ериксън. На този етап по-голяма част от обществото става значима
за детето и това се осъществява чрез допускането му до по-значими роли. Поради това
този етап може да се разглежда като най-решителния в социално отношение (Ериксън,
1996, 2013, с. 168). Чувството за идентичност, което е характерно за него, се изразява в
думите „Аз съм това, което мога да науча, за да накарам нещата да работят“ (Ериксън,
1996, 2013, с. 170).
Основната задача, която се решава през този етап, е формиране на трудолюбие и
умение да се борави с оръдията на труда, в противовес на осъзнаване на собствената
неумелост и безполезност. По-късно Е. Ериксън определя този етап като етап на
„психосоциалния мораториум“.
За Ж. Пиаже времето от 2 години до около 12 години е свързано с развитието и
формирането на конкретните мисловни операции и представлява един от периодите на
развитие на структурите на интелекта (Пиаже, 1994). През това време се развива речта,
извършва се интериоризация на външните действия, свързани с формирането на
нагледните представи, и умствените действия стават обратими.
А. Валон определя периода от 6/7 години до 12/14 години като период на
интелектуално развитие. (Валон, 1988). Активността на детето е изцяло насочена
навън. Важен фактор за психическото развитие през този период е общуването на
детето с връстниците, съученици и приятели, което води до формирането на чувството
за колективизъм или индивидуализъм, до формирането на симпатии и антипатии, до
нови мотиви на поведение.
Според А. Джизъл възрастта 9-10 години представлява „едновременно връх на
детството и начало на юношеството” (по Остерийт, 2007, с.194). За него тази възраст е
преходна и индивидът вече не е дете, но още не е и юноша. Тези две години от живота
на детето имат своя специфика – те се характеризират с вече „изявено самоопределение
и самокритика”, с интензивност на преживяванията и с известно напрежение, което е
свързано със „зараждането на волята за контрол и господство” (Остерийт, 2007, с.194).
Детето на 9-10 години вече е уравновесено, спокойно, уверено в себе си, сигурно и
адаптирано към света, който го заобикаля. Затова и П. Остерийт определя деветата
година като начало на периода на детската зрялост, период, който според него обхваща
времето от 9 до 12 години от живота на детето.
П. Остерийт отделя няколко основни аспекта на психическото развитие през
този период, които доказват неговата противоречивост и преходност: детето все още се
интересува повече от хората и нещата, отколкото от самото себе си; все по-значимо
става общуването с връстници, детето е „повече член на група, отколкото индивид”;
осъзнава себе си „като ясно отделена личност”, полага усилия за утвърждаване и
определяне на самия себе си; интелектуално се развива, „мисълта все повече се откъсва
от конкретното” (Остерийт, 2007, с.194). Наблюдават се следните физически
особености на децата на 9 и 10 години – скок на ръста при момичетата, увеличаване на
физическата сила при момичетата, осъзнаване и развитие на всички части на тялото,
поява на по-сложни свързани действия (Крайг, 2002, с. 464). Темповете на израстване
на височина показват големи вариации. До деветгодишна възраст момичетата са
предимно по-ниски на височина и по-леки на тегло от момчетата. През деветата и
десетата година вече се наблюдава по-интензивно физическо, когнитивно и социално
развитие на момичетата. Вариациите в темпа и степента на физическия растеж могат да
окажат влияние върху изграждането на образа на тялото (физическо Аз) и на Аз-
концепцията (Крайг, 2002, с. 460).
Проведените многобройни изследвания показват, че момичетата развиват и
формират в голяма степен вербални навици (Крайг, 2002, с. 484). Изследванията на
академичните им способности в САЩ посочват, че момичетата показват добри знания
в граматиката, в писането и имат по-висока скорост на възприемане на информацията в
сравнение с момчетата от тази възраст. Според К. Гилиган момичетата на 9-10 години
показват увереност в себе си и притежават сравнително развито чувство за лична
идентичност (Крайг, 2002, с. 484). Момчетата на тази възраст имат по-добри резултати
в смятането и оперирането с пространствени представи. Те имат по-добро
пространствено въображение, по-успешни са в математиката и притежават по-развити
„механически способности” (пак там). Момчетата се проявяват като по-агресивни от
момичетата и се захващат с дейности, които изискват повече разход на енергия
(Сиймън, Кенрик, 2000). Наблюдават се полови различия в двигателните навици, които
са обусловени от начина на живот и– едните развиват навици, традиционно определяни
като мъжки, другите – като женски (Крайг, 2002, с. 460-462].
Момчетата и момичетата се учат да ценят различни човешки качества още от
ранното детство. Момчетата се възпитават в стремеж към независимост и да ценят
абстрактното мислене, момичетата – да бъдат грижливи и внимателни към нуждите на
другите хора и да ценят добрите отношения с тях (К. Гилиган, по Крайг, 2002, с. 536).
Изследванията, проведени от Н. Айзенберг също показват, че момичетата на 10 години
са по-грижливи и състрадателни от момчетата. Половите различия в поведението,
които се наблюдават в ранното детство се увеличават през училищния период. Пак по
това време децата започват да разбират, че съществуват различни типове човешки тела
и различни идеали за физическо съвършенство. У тях се формира ясна представа за
своето тяло, за неговите пропорции и ловкост (пак там).

Литература
Ериксън, Е. (1996). Идентичност. Младост и криза. Изд. Наука и изкуство, С.
Ериксън, Е. (2013). Идентичност. Младост и криза. Изд. Рива, С.
Зазо, Р. А Валон. (1988). Детството. Изд. Наука и изкуство, С.
Крайг, Г. (2002). Психология развития. Изд. Питер, СП.
Обухова, Л. Ф. (1999). Возрастная психология. Изд. Психологическое общество Росии,
М.
Остерийт, П. (2007). Въведение в детската психология. Изд. Лик, С., 2007.
Пиаже, Ж. (1994). Избранные психологические труды. М. Просвещение , 1992
Сиймън, Дж., Д. Кенрик. (2000). Психология. НБУ, С.