12.

За психолозите е характерно да употребяват понятието “пол”,

както като независима така и като завсима променлива.Като
независима променлива полът е обусловен от хромозомите и
хормоните , а кото зависима от социалните фактори.Зигмунд
Фройд създава една от най-популярните теории за развитието на
детската психика.Той установява , че първобитната орда е
предплеменната форма на обществото.Начело на ордата стои
бащата с неограничена власт.В даден момент той започва да
вижда в синовете си потенциални съперници и ги
изгонва.Преходът към племенния етап е свързан с обединението
на порасналите синове помежду им.те се връщат в ордата ,
убиват баща си и го изяждат.Чувството им за вина и опасенията
им че един ден същата участ може да сполети и тях водят до
възникването на определени норми и закони.Единната до
момента психика се разделя на три части:

“То”-най дълбоката структура на душевния апарат-

неконтролируеми сексуални влечения , агресивност

“Аз”-посредник между “То” и “Свъх -Аз”-подчинява се на

принципа на реалността

“Свъх -Аз” най висшата в душевния апарат.Движеща сила на

психичното и социално развитие.

Основен фактор на психическото развитие на детето са фазите на

детска сексуалност през които то преминава:

1фаза (0-година и половина)-е оралната.Детето има нужда от

храна и това е неговата основна потребност.По време на
кърменето майката го люлее ,целува пее му песни.Това е
единственото удоволствието за него.Развива се склонност към
пасивност , алчност и др.

2 фаза(1-година и шест месеца до 3три години)-детската

сексуалност е аналната.В ануса се създава сексуално напрежение
и удоволствие като отделянето на изпражненията му причиняват
удоволствие или неприятни усещания.Склнност има към
чистота ,запасяване и др.

3 фаза( 3-5 години)-свързана с гениталиите.Интересът и на двата

пола е насочен както към собствените си генитали така и към
гениталите на другия пол.Децата се влюбват или в бащата или в
майката като ревнуват другия родител.

4фаза ( 5-12 години)-латентната – сексуалното развитие сякаш се

прекъсва.Децата изтласкват сексуалното и се занимават с
одобрявани от обществото цели- игри , учене занимания с
изкуство , спорт и др.

5 фаза(12 – 18 години) години –гениталната –Отделянето на

детето от родителите и сблъсъка му с външната среда.С години се
е считало , че момчетете се индентифицират с бащата , а
момичетата с майката.Днес нещата са други и е установено ,че
бащи които се отнасят по топло и нежно с дъщерите си
предизвикват развитие на по мъжки черти у дъщерите.Обратно
ако родителите се отнасят по строго със децата си води до
прекомерното им изнежване , защото те се научават да се
подчиняват , стават по послушни.Момчета , чийто бащи са
отсъствали дълго време от живота им са по малко агресивни и не
толкова активни в спортовете.Мъже които не са толкова активни в
спорта и други дейности изпитват леко неудобство както и жени
които не се справят с домакинската работа.При избора на имена ,
облекло , играчки родителите се опитват да обозначат по ла на
детето си.Двама психолози правят тест с едно 9 месечно бебе като
го представят едновременно на комисия като момче и като
момиче.Като момче то е възприемано като весело ,жизнено ,
агресивно , активно и същото бебе като момиче го определят като
красиво , спокойно и слабо.В зависимост какъв е пола комисията
го възприема по различен начин.

Половите различия са действителни, неустановени и митически.

Действителни полови различия

Физическо, двигателно и сетивно развитие-Момичетата са по

развити при раждането по бързо се научават да ходят по бързо
встъпват в пубертета.Момчетата са с по развити мускули и с
напредване на възрастта момчетата надминават момичетата в
дейности с големи двигателни възможности.

Когнитивно развитие-в ранна възраст момичетата надминават

момчетата в езиковите способности и творческите ,но момчетата
ги превъзхождат в логическите и математически и пространствени
задачи.

Социално и емоционално развитие- момчетата са по агресивни ,а

момичетете по отстъпчиви.Момичетата са по грижливи към по
малките деца.

Неустановени полови различия ниво на дейност- обикновено

момчетата са по активни от момичетата , но и това не е
установено напълно.неустановените полови различия са страх,
свенливост, безпокойство , предразположение към стрес и др като
това са различия ,които не могат да се установят къде има
превъзходство към момчетата или към момичетата.

Митически полови различия- Момичетата са по добри в ученето

наизуст , а момчетата решават по сложни задачи.Момичетата са
често ориентирани и мотивирани към постижения.

Като мъжки черти се възприемат увереност , сила склонност към

господство а като женски – състрадание ,нежност общителност и
др.

Д-р Сандра Бем предполага т.нар андрогенност- човек съчетава

едновременно и мъжки и женски черти ,смесване на женско с
мъжко поведение.Идеалният андрогеннен човек едновременно
ще може да постига целите си като бъде по общителен по
способни да изразяват чувствата си и да предприема по смело
действия.

Биологичните фактори са много важни при определяне на

половите роли.Важно значение имат хормоните като мъжките и
женските полови хормони се срещат в различни концентрации
сред пеленачетата , младежите и възрастните.И двата пола носят
количества и от двата хормона ,но в зависимост от пола единият
преобладава.

Отношението на родителите към децата също има зночение при

формиране на пола.Някои психолози твърдят ,че още преди да се
роди детето някои бащи имат предпочитание към това да имат
син.С растежа на детето, бащите на момчета все повече време
прекарват с тях в игри разговори идр.Употребяват изрази като”Ела
тук юнако” др.Установено е ,че бащите играят по важна роля в
процеса на типизиране на пола.Направено е изследване как
бащите ще реагират с какво си играят децата им. Когато
момчетата си играят с коли , камиони бащите не реагират
противно и ги поощряват , но ако пипнат кукла или чинии и
тенджери те им се карат.Противно на това ако момичетата
започнат да си играят с коли и камиончета то бащите нямат нищо
против това.Това потвърждава виждането ,че бащите са глравния
фактор при утвърждаване на пола.Изследване е било направено и
при липса на баща поради различни причини и е установено ,че
има определени социални отклонения ,което показва важната
роля на бащата в семейството.

Социалното влияние на семейството и училището играят важни

роли в разделението на половете.В последно време се набляга
върху обучението на децата в андрогенност(двуполовост)т.е да се
развиват социално желаните дейности , без значение дали
принадлежат към мъжки или женски роли.
2.Познавателно развитие.Песпективи в теорията на Ж.Пиаже
за интелектуалното развитие
Познавателната способност е отправена към дейността и
умственото поведение ,чрез които децата получават
познанието.Това включва учене, памет,
възприемане ,мислене и др.За развитието на познанието
играят роля множество фактори,емоции,личен опит и
др.Теорията на Ж.Пиаже за развитието на познанието
обяснява как детето се адаптира към света и как си обяснява
предметите и събитията около себе си.Детето учи за
характеристиките и функциите на предметите (играчки, храна
и др.)както и за социалните предмети (родители, връстници и
др.)Как детето се учи да групира предметите, да намира
прилики и разлики в тях.Пиаже разглежда децата като
играещи активна роля в изграждането на собствените си
знания за реалността.Децата не приемат пасивно
информацията.
Понятието интелект Пиаже разглежда като връзка с
особеностите на биологическата адаптация на индивида.Той
го изяснява в системата на следните понятия: саморегулация,
равновесие , асимилация ,акомодация,когнитивно развитие
на детето.Пиаже свързва интелекта и с функциите на
социалната среда за неговото развитие.Това е свързано със
следните понятия: роля на действията , роля на съзряването,
роля на социалното обкръжение,роля на научаването и
др.Етапи на интелектуалното развитие:

Сензоромоторен период (0- до 2 години)-отнася се до

координацията на моторните действия т.е генетично
заложените рефлекси и завършва с появата на
говора.Рефлексите са свързани със сучене ,сграбчване на
предмети , плач и движене на ръцете и краката.Смученето на
пръста по късно се оказва че доставя удоволствие на бебето и
това се повтаря кръгово.Имитацията също се включва в този
период.Друг етап е( от 4до 9 месеца ),когато детето е
концентрирано върху собственото си тяло.Тук имаме
вторично повтарящи се кръгообразни реакции.Децата
започват да разпознават предмети.Те започват да търсят
предмети които изчезват от полезрението им.Следващият
етап е свързан с изучаването свойствата на предметите от
децата като те нарочно изпускат предмети като следят
траекторията им, мястото където се приземява
предмета ,звука , който издава.Те търсят новости.Пиаже
внмателно е наблюдавал трите си деца за да открие как
разума се появява в бебетата.Пиаже поддържа тезата ,че
всички деца преминават през едни и същи
етапи.Дооперационния етап(2-4год) е свързан с това , че
децата започват по бързо да говорят настъпват промени в
мисловната дейност.Децата приписват живот на неживи
предмети,например , че растенията изпитват болка ,когато ги
откъснат, че вятъра говори на дърветата и др.Периода на
конкретните операции(7-11год) включва използването на
логични умствени действия.Те разбират правилата и
разрешаването на определен проблем.Периода на
формалните операции(12-13год) е свързан според Пиаже с
включването на личността в живота на
възрастните,размишляват и се справят със задачите откриват
кое е лъжа и кое е истина.Появява се
егоцентризъм.Момчетата може двачаса например да стои
пред огледалото и да си представя как ще реагират
момичетата като го видят.Същото е и при момичетата.На тази
възраст се развиве и интелекта.Те се стремят да запомнят
точно това което им трябва.С увеличаване на възрастта
децата придобиват цял комплекс от умения , които им дават
възможност да контролират точно това което биха желали да
запомнят и научат.Те се нуждаят от повече информация и е
отделна от основните знания.Стратегиите за запаметяване са
широк кръг от познавателни действия , които се използват за
да се увеличат възможностите за продължително съхранение
на информацията.За разлика от големите деца , по малките не
използват повторението , докато изрично не им е казано да го
направят.По-малките проявяват много по малка способност за
спонтанно повтаряне в сравнение с големите.Обикновено
развиващата се последователност е следната:първо децата
демонстрират недостиг на посредничество , след това
показват производствена недостатъчност и накрая достигат
спонтанно използване на подходящи методи.С възрастта
механизмите на повторения стават по ефективни.
Съществуват три основни характеристики на паметта и една от
тях е капацитета на паметта.Това е количеството
информация , която се съдържа в кратковременната
памет.Познавателните умения придобити в предучилищна
възраст имат дълбоки последствия за способността на децата
да функционират като членове на обществото.Теорията на
Пиаже показва прогресивните изменения в познавателните
структури.Всеки нов етап не изключва предишния като се
подобряват уменията, придобити в предишните етапи.
3.Теоретични парадигми за интелигентността и нейното
измерване
Много известни психолози изучават човешкия интелект
и неговото развитие.
Например У.Щерн , дефинира интелигентността като
способност на индивида да променя мисленето си към
нови изисквания , задачи и условия.Това са
способностите за запомняне, учене ,разбиране и
комбиниране,умозаключения и др.
Л.Гърстоун твърди ,че интелигентността е способност за
абстракция, която е задържащ процес.Ж.Пиаже
определя интелигнтността като форма на
уравновесяване на психичната познавателна дейност , а
това се постига чрез адаптация.Д.Ваклер я вижда като
глобална способност да се действа целенасочено и
скоростно , да се мисли рационално и да се решават
ефективно проблемите на средата.Той твърди че
интелектът се развива чрез т. Нар. IQ –коефициент –
квота на интелигентност , който зависи от културното и
образователното равнище на изследваните.
IQ=умствена възраст / хронологична възраст .100
През 21 век посочената формула е подложена на
редица критики от различни психолози.Г.Пирьов
дефинира интелигентността като сложна структурна
система , която обхваща не само познавателните
процеси но и някои по –общи особености на личността
свързани с фантазната и емоционалната
сфера.Възможност за по-пълното разкриване на
понятието интелигентност предлагат факторните
теории.Ч.Спирман изгражда теория с два фактора в
структурата на интелигентността единият е генерален и
специфични.Друг психолог обсъжда 4 фактора –
генерален , групов , специален и
случаен.Интелектуалните операции варират по
сложност , като се започне от простите сензорни
операции и се стигне до функции ,които изискват
разбиране и отношение.В най високата степен се
включват висшите функции на мисленето.Логическото
мислене бива вербално, продуктивна асоциация,
разбиране на отношенията и комбиниране на
отношенията.В мого по голям план и в детайли
въпросът за структурата на способностите се поставят
многофакторните теории за структурата на
интелекта.Гилфорд построява във вид на
паралелепипед модел на структурата на
интелигентността.Като се имат предвид видовете
способности – конигтивни, паметови, мисловни ,
поведенчески и др Гилфорд определя следните типове
интелигентност:
-Конкретна интелигентност –боравене с образна
информация
-абстрактна интелигентност- при учене чрез реч и
цифри
-семантична- важна за изучаване на факти и идеи
-социална- при контакт с хората
Гилфорд подчертава ,че задачата по развитието на
способностите се свързва с ученето
Един от опитите за структуриране на способностити
насочен към пкачествените особености се прави от
Р.Мейли ,който въвежда 4 фактора на
интелигентността:пластичност, компхлексност,плавност,
глобалност.Интелектът се представя като много широка
способност да усвоява разнообразни интелектуални
навици.Болшинството от английските и американските
психолози твърдят ,че интелектът е обща способност
необходима за процеса на познанието като цяло за
ефективно използване на информацията и бързо
възпроизвеждане на знания.
4.Формиране и развитие на способностите.Творчество и
творческо мислене.
От векове предмет на дискусия е ролята на
наследствеността и околната среда , като е
установенно , че едната усилва или ограничава
действието на другата.Теорията ,която е обсъждана и
доминира до 19 век е теорията на пангенезата.Жан
Батист де Ламарк я разглежда като основен механизъм
на еволюционната изменчивост.Еволюцията е резултат
от придобити белези натрупани в редица
поколения.Принципите на наследствеността са открити
от Грегор Мендел , който доказва ,че в половите клетки
съществуват дискретни фактор на
наследствеността.Всеки един определя конкретен
признак на организма.Основна единица на
наследствеността е хромозомата , разположена в
ядрото на всяка клетка.Човек има 46 хромозоми като
сбор на две групи от по 23 хромозоми.Т.Г.Морган
разработва хромозомната теория за
наследствеността.Съгласно нея гените се разполагат в
линеен ред в хромозомите.Когато един ген и
съответстващия му признак се проявява във всички
индивиди се говори за доминантен ген – при
хетерозиготните , а при хомозиготните – рецесивен.Ако
средата е нормална, съществуват доказателства , че
наследствеността отива по далеч от физическите
характеристики като цвят на очите ,косата , височина и
др.Унаследяват се расови признаци,първични умствени
способности, пространствено възприемане на
предметите и др.Уилям Щерн разглежда таланта като
обща способност на индивида съзнателно да
установява своето мислене на нови търсения.Той
различава реактивна и спонтанна талантливост.При
първата се срещат занимания с практическа дейност а
при втората занимания с интелектуална дейност.В
психологията се оформят критерии за дефиниране
свойствата на личността като способности.От тези
свойства зависи степента на успешност на крайните
резултати от учебната дейност както и преодоляването
на неблагоприятните и противодействащи условия за
достигане на успешен резултат.Способностите не
функционират като самостоятелни психични
образувания , а са резултат и са включени в цялостната
психика на личността.При достигане на успех в
дейността , противоречията възникват отново ,
повишава се равнището на претенции и е необходимо
те дза бъдат решавани по друг начин.Един спорен
въпрос е дали способностите са вродени или се
формират в рамките на живота.Отговорите са много
противоречиви.Обикновено се приема , че
доказателство за вродеността на способностите служи
ранната им проява в детето.Известно е че при Моцарт
например музикалните способности са се появили на 3
години к.Като пример в целия свят могат да се посочат
и др.известни надарени личности.Около достатъчно
известни музикални и др.учители възникват групи от
изявени ученици което е свидетелство за въздействието
на обучението.Посочват псе данни ,че деца на
изостанали племена поставени при съответно обучение
не се различават от останалите деца на тяхната
възраст.Способността е организация на психични
функции.Деца с високо равнище на развитие на общите
способности може да се отличават с много едностранни
специални способности точно както е валидно и
обратното.Психичните свойства на индивида както и
свойствата на личността от които зависи успешността на
някъква дейност са взаимно
свързани.Индивидите ,които по някакъв начин са по
надарени в определени области надвишават нивото на
ненадарените.Геният понякога се използва за да се
фиксира определена дарба или капацитет в
определена област.Това е изключително рядка
интелектуална мощ.По голяма е вероятността родители
с висок интелект да имат надарени деца.Надарените
деца не са суперчовеци а са човешки същества с
изключителна дарба в определена област.Тези деца
обикновено харесват училището и добре се адаптират
към учители и съученици.Едо философско изказване за
надарените деца твърди че те са склонни да бъдат
далеч по напред от връстниците си лесно се научават да
четат, да рисуват пишат и др.Много от тях са социални
лидери в училище.Повечето специалисти са единни , че
учебните планове за надарени деца не трябва да бъдат
унифицирани.Действително всяко дете е уникално и
затова учебните планове трябва да отчитат интересите
и индивидуалните особености на надарените деца.В
заключение трябва да се подчертае , че знанията ,
уменията и навиците от една страна и способностите от
друга са два радикално различни типа. В обучението
трябва да се развиват заедно.Формирането на
способностите може да бъде възможно само и
единствено в процеса на дейността.
5.Езиково развитие в ранната онтогенеза.
Езикът е една от най- сложните системи от правила , които
човек изучава.Езикът е система от знаци.Те се реализират
в определено значение и се използват за съхранение и
предаване на информация.Холидей оформя седем
функции на езика:
-помощна-езика помага на детето да изрази желанията си
-заповедна- детето контролира поведението на другите
чрез езика
-междуличностна-използва го с общуването с другите
-личностна- изразява уникалните си гледни точки и чувства
-самообразователна-изследва заобикалящата го среда
-изобретателска- -детето избягва от реалността в своя
измислена вселена
-информационна-предаване на нова информация
Езикът обслужва голям обхват от цели на развиващото се
дете. Четирите страни на езика са:фонетика, семантика и
синтаксис .
Фонетиката описва система от звуковете на езика тоест
как звуковите единици формират думите.Семантиката е
наука за значението на думите и изреченията.Тя включва
две страни:първо доколкото детето разбира значението на
думите и второ доколко детето използва правилно думите
за да общува.Синтаксисът описва структурата на езика,
правилата които определят последователността и
функциите на думите в изречението.той показва как
думите трябва да се комбинират за да има значение
изречението.Прагматиката това са правилата за
използването на езика.Децата могатобикновено да
разберат повече отколкото могат пда
възпроизведат.Езикът има жизнено важни приноси като
той ни дава възможност да общуваме идин с друг и
подпомага процеса на мислене.Общуването е процес чрез
който хората предават информация, идеи ,отношение и
емоции един на друг.Той улеснява мисленето, дава ни
възможност да опишем нашите преживявания.Зрелите
хора ,които говорят на даден език могат да образуват
безкрайна редица от изречения, дори такива които никога
не са чували или изказвали.Привържениците наТеорията
за научаването смятат ,че в развитието на човека основно
значение има не неговата природа а възпитанието.Те
смятат че детето преминава към произнасяне на думи в
резултат на похвали от родителите а не от природни
предпоставки.Взаимодействието между родителите и
децата играе критична роля в езиковите
постижения.Езикат позволява широко творческо
поле.Представителите на когнитивната теория считат че
овладяването на езика зависи пот определена когнитивна
или мотивиционна предразположеност характерна за
детето още от ражданетоси.Те твърдят че още от
раждането си децата са активни и се стремят да търсят
закономерности.Решаваща е не околната среда а
вътрешната им сила.Първите смислени детски
конструкции се наричат холофрази.Холофразите са
отделни думи, които изразяват най различни значения.За
да общуват ефективно на децата им е необходимо да
овладеят и прагматическите аспекти на езика.Това се
постига в ученическите години.Пред психолозите стоят
нерешени въпросите свързани с това доколко усвояването
на езика зависи от биологичните и доколко зависи от
социалните фактори.
 6.Емоции и емоционално-мотивационна регулация на
дейността и поведението
В психологията много рядко се изследва ролята на
емоциите за развитието на личността.Древните мислители
като Аристотел за пръв път определят емоциите като
специфични преживявания.Обособени са няколко първични
страсти :удивление,любов , омраза желание ,радост и
тъга.Общото на мислителите до 20 век е ,че човек е
рационално същество ,което е добро а емоционалното е
лошо.Физиологичните реакции са същността на
емоционалните преживявания.Други учени защитават
тезата че емоционалните преживявания се пораждат в
таламуса.Това е структурата на мозъка , която е отговорна за
изпращането на информация от различните сетивни органи
до мозъчната кора.Например човек вижда мечка ,уплашва
се и започва да бяга.Мечката се явява стимул ,усещане и се
заражда емоция в таламуса,мигновенно съобщение към
мозъчната кора и двигателната система.Според други учени
възникването на емоции е свързано с дефицита на
прагматичната информация и това поражда емоции с
отрицателен характер- гняв , страх , отвращение и
др.Положителните емоции се появяват в ситуации , когато
получената информация увеличава вероятността за
удовлетворение на потребностите.Емоциите могат да
възникнат както в резултат на външни въздействия и
процеси така и в резултат на такива , които протичат в самия
организъм на човека.Това са телесните усещания- глад,
жажда, умора , болка.Важни събития в живота на хората
също предизвикват емоции.Човешкото лице може да
предизвика от 6 до 7 хиляди израза.Например потрепване
на устните на човек може да носи много
информация.Емоционалните изражения могат да бъдат
приети за вродени.Например моделът за движение , който
се назовава като усмивка се свързва навсякъде по света като
положителна емоция.Хората по света изкривяват по
еднакъв начин лицата си ,когато им покажат нещо
отвратително.Новородените започват живота си с набор от
вродени ответни реакции.Те скоро започват да подражават
на чужди изрази на лицето и да ги използват.В процеса на
развитие израженията стават все по прецизни и се
индивидуализират.Учените са изследвали влиянието на
емоциите върху дейността.Установено е ,че когато в
началото постигнеш успех в решаването на определена
задача от положителната емоция ти продължаваш да
постигаш успехи и по лоши резултати имаш ако не си
постигнал успех в началото.Емоционално по добре се
справяш с решаването на по лесни задачи отколкото на по
трудни.Емоциите променят равнището на
мотивацията.Повечето деца действат по начин , който им
носи удоволствие и щастие.Те избягват дейности , които им
носят болка, безпокойство , отвращение и тъга.Емоциите
предизвикват индивида да действа.Ниският емоционален
интензитет представя личността като такава която не се
интересува от нищо, не се притеснява от нищо.Високият
емоционален интензитет може също да причини проблеми
като неспособност за концентрация и координация на
действията.Например страхът от изпитване кара ученикът да
трепери да му се изпотяват дланите да му пресъхват устните
и др . признаци.Негативните емоции могат да имат
различен ефект върху паметта. Децата могат да бъдат
мотивирани и научени да не си припомнят негативни
изживявания и да ги изключват.Емоциите са преживявания
породени от мислещия Аз, но същевременно се възприемат
като идващи отвън и случващи се с него.
 7.Феноменология и социализация на фундаменталните
емоции
Животът на хората е изпълнен с емоции.Направен е анализ
от психолози на вътрешно протеворечивия характер на
емоциите.Радостта като емоция се характеризира с
усещането ,че си значим и си уверен че обичаш и другите
също те обичат.Решаващ фактор е познаватостта на другите
субекти в общуването.Радостта усилва социалните връзки
освобождава негативните емоции и хората са по
освободени към другите.Тя увеличава способностите на
човека да познава и оценява света без да се стреми да го
променя.Родителите и учителите не могат да научат детето
на социализация на радостта.Те могат да споделят своята
радост с децата да го научат как да се справи с
отрицателните емоции , да намалят забраните и да го
подготвят за успешна реализация.Друга емоция е интересът
(възбуда).Когато детето се чувства въодушевено и оживено
интересът му към познавателната и двигателната активност
е по голям.Родители и учители ,които проявяват интерес
към приключения подбуждат по голямо любопитство у
децата.Те са по интересни дават свобода на децата в игрите
и ученето което ги кара до по бързо усвояване и учене.
Емоцията удивление се проявява с рязко увеличаване на
нервната стимулация.Външна причина е внезапно и
неочаквано събитие. Удивлението подпомага адаптацията
към външните изменения и особено при промяна на
обкръжението.Страхът е силна емоция която води до
подтискане на поведението и дейността на
децата.Причините за възникване на страха могат да бъдат
много.Например може да има природни стимули като страх
от тъмно , страх от животни от височина от непознати
предмети.Установено е че бебетата се страхуват от
непознати , но когато майката ги държи страхът намалява и
те се държат дори приятелски.Те реагират по позитивно
когато пред тях стои непознато дете отколкото възрастен
човек.Майчиното присъствие е много важно , когато
бебетата изследват нова непозната обстановка.Той е от тези
първи неприятни чувства , които стават достъпни за човека
от най ранна възраст.Той търпи развитие като при най
малките настъпва бързо като непреодолима емоция докато
при възрастните зависи от степента на опастност.Мъката
най- често се спряга със загубана на нещо или някой.Това е
свързано с привързаността към нещо любимо и
ценно.Страданието пък е в резултат на продължителна
стимулация.Източници могат да бъдат болка , студ ,
горещина , шум и др.Лицето например на страдащо дете
обикновено предизвиква състрадание и съчувствие.То може
да се предизвика когато наказваме детето и това води до
изолацията му ,прикритост и др.Ако детето повече вярва на
други хора то с по голяма вероятност ще бъде по открито и
по готово но взаимодействие с тях.Поощрението е много
важно.Родителите поощряват детето като го
целуват ,прегръщат и то се справя по добре със
страданието.
Гневът е от емоциите ,които възникват когато се появи
усещането за физическо или психическо препятствие.Той се
появява когато сме оскърбени и излъгани от някого.Гневът
подтиска страха и мобилизира организма към защита.При
него се наблюдава импулсивност и загуба на контрол.Често
има отмъстително влияние.Когато учителят реагира с гняв
към определено поведение на детето той отнема правото
му на свободна воля.
Отвращението като емоция е свързано или с удоволствието
от потребност на храна или отвръщение към идеите на
други хора.Води до понижаване на самооценката до
самоосъждане и съжаление.
Презрението е свързано със собствено превъзходство над
други хора.Срамът ,стеснителността възниква с
осъзнаването на собственото Аз.Причини за
срамежливостта могат да бъдат разочарованието от себе
си , изолация самота , отхвърлянето и присмеха от страна на
другите.Вината пък е в резултат от вътрешните санкции
които детето си налага.Преживяването на вина се състои в
усещането че детето греши ,че не е право по отношение на
другите.Вината възниква в случаите , когато детето чувства
лична отговорност.Тя винаги се свързва с грижи за някого
или нещо.В основата на тези емоционални състояния е
установено че стои стресът с неговите разнообразни прояви-
тревожност, агресия ,ригидности др невротични и психични
разтройства.Неправилно е да се твърди че има утвърдени
методи за справяне със стреса.По правилно би било да се
обучават децата как да се извлече максимална полза от
всяка ситуация свързана със стресаПоявява се и тревожност,
която епсихично състояние ,което се предизвиква от
неприятности , неочакваности промяна на обстановката или
дейност.Симптомите на тревожността са нервна
напрегнатост, безпокойство неувереност ,несигурност и др.
Компонентите на емоциите са независими но пси
взаимодействат като образуват комплекси и комбинации в
които се проявяват различно.
8.Концепции , дефиниращи факторите и чертите на
личността в диспозиционна перспектива.