Фалически стадий, конфликти и защитни механизми

по време на стадия

Фалическият стадий е третият стадий от теорията на Фройд за психосексуалното развитие,

който според него настъпва в ранното детство, обикновено на възраст между 3 и 6 години.
По време на този етап удоволствието и сексуалната енергия се насочват към гениталиите.
Според Фройд през този етап децата развиват чувство за идентичност и пол и започват да
разбират разликата между половете, като това откритие на анатомичната разлика между
половете, сведена до пениса, разгръща и организира фалическата фаза.
Този етап се характеризира още с Едиповия комплекс или комплекса на Електра, което
според психоаналитичната теория, децата имат неосъзнати сексуални желания към родителя
от противоположния пол и ревност и съперничество към родителя от същия пол и изпитват
амбивалентни чувства.
Според Фройд този комплекс се разрешава под натиска на страха от кастрация, който
представлява страх, че бащата ще накаже момчето за инцестните му желания, като го
кастрира (премахне пениса му).
Страхът от кастрация е движещата сила, която принуждава момчето да потисне желанието
си към майка си и да се идентифицира с баща си като начин за разрешаване на Едиповия
комплекс. Отъждествявайки се с баща си, момчето възприема неговите ценности и
убеждения и се научава да потиска собствените си желания. Смята се, че чрез този процес
момчето успешно е разрешило Едиповия си комплекс и е преминало към следващия етап на
психосексуалното развитие.
От друга страна, при момичетата се твърди, че комплексът на Електра е причинен от
осъзнаването, че тя няма пенис и следователно не може да бъде обект на любовта на майка
си. Счита се, че това осъзнаване предизвиква чувство на завист и негодувание към майката.
Фройд смята, че начинът за разрешаване на този конфликт е чрез идентификация с родителя,
която формира основата на морала и Свръх-Аза и позволява потискането на сексуалния
нагон.
Лакан смята, че кастрацията е по-скоро символичен акт. Според него кастрацията се отнася
до загубата на въображаемото единство с майката, което детето преживява в края на
огледалния стадий. Детето осъзнава, че е отделено от майката и че нещо му липсва.
Всъщност идентифицирайки се с липсата на майката и забелязвайки, че тя обръща внимание
не само на него, а и на баща му, детето ще се заинтригува от баща си и за първи път ще
включи трето лице във взаимоотношенията. Появата на бащата и възможността за връзката
с него, е първата социална връзка в живота на детето. Намесата на бащата е особено важна,
защото с действията си той разделя детето от майката и забранява взаимното им
удоволствие. Нещо повече, намесата на бащата, символично обозначава за детето, че то не
може да запълни липсите на майка си. Този, който е в тази позиция е бащата. По този начин
детето се насочва към бащата, защото той е този, които притежава съответния статус и е
обект на интереса на майката. Така детето се идентифицира с бащата, разделяйки се от
майка си. При момчетата и при момичетата периода на Едипа протича по различен начин,
но и при двата пола той се простива във възрастта до към 6 години.
Разрешаването на Едиповия комплекс е свързано с отказ на детето от сексуалните и
враждебните желания, както и с идентификация с родителя от същия пол. Това означава, че
детето интегрира своя пол като възприема модела на поведение и ценностите на родителя
от същия пол. Освен това, при правилно развитие, родителските образи ще станат основата
за изграждането на Свръх-Аза на детето. Последният ще има за задача да контролира
влеченията и да разрешава и забранява конкретни поведения на Аз-а, като ги съобразно с
утвърдените морални ценности. Едиповият комплекс има ключова роля за афективното
развитие на детето.
Що се отнася до защитните механизми, по време на фалическия стадий децата все още се
развиват и са склонни да използват по-примитивни защитни механизми като потискане и
отричане.
Защитните механизми осигуряват преходни решения на конфликта между нагоните на Id и
нагоните на Аз-а. Първият защитен механизъм е потискането, блокирането на спомените,
емоционалните импулси и идеите в съзнанието, но то не разрешава конфликта между Ид и
Его. Вторият защитен механизъм е идентификацията, чрез която детето приобщава към
своето Его личностните характеристики на родителя от същия пол; като се адаптира по този
начин, момчето намалява своята кастрационна тревога, защото приликата с бащата го
предпазва от гнева на бащата като съперник на майката; като се адаптира по този начин,
момичето улеснява идентификацията с майката, която разбира, че бидейки жени, никой от
тях не притежава пенис и не се конкурират помежду си. Потискането като защитен
механизъм е акт на несъзнателно изтласкване на нежелани мисли, чувства или спомени
извън съзнанието. To е един начин да се забрави тревожното или неприятното съдържание
в съзнанието. Потискането е несъзнателен механизъм, използван от Аз-а, за да не позволи
на тревожните, заплашващи мисли да станат съзнателни. То се счита и за основен защитен
механизъм.
Пример за този механизъм е по-малкото агресия към родителя от противоположния пол по
време на Едиповия комплекс във фалическия стадий. Недостатъкът на този механизъм е, че
проблемът все още не е решен и може да създаде тревожност, а Азът да не се развие
правилно.
Отричането от друга страна е още един начин за справяне с тревожността чрез отхвърляне
на реалността или на някаква случка или истина, която е трудна за приемане.
Например, момиче, което несъзнателно таи чувства на ревност и желание към баща си и
несъзнателно гледа на майка си като на съперница за неговата обич, може да си служи с
отричането като защитен механизъм, за да потисне тези чувства и да избегне
конфронтацията с основните конфликти и тревоги. Тя може да убеди себе си, че не изпитва
ревност или желание към баща си, и вместо това да съсредоточи вниманието си върху други
аспекти на живота си.
Ако тези конфликти и тревоги не бъдат напълно разрешени, това може да доведе до
фиксация в Едиповия стадий. Това може да се прояви по различни начини, като например
постоянни чувства на ревност или обида към родителя от същия пол или прекомерна
привързаност към родителя от противоположния пол.
Фиксация във фалическия стадий може да доведе до егоизъм, ниско самочувствие,
флиртуващи жени, срамежливост, безполезност и мъже, които се отнасят с презрение към
жените. Също така може да доведе до трудности при установяването на здравословна полова
идентичност, тъй като лицето може да не е сигурно в собствената си полова идентичност.
В психоаналитичната теория на Фройд хистерията е състояние, което може да се свърже с
фалическата фаза на психосексуалното развитие. Хистерията е централно понятие в
началото на психоанализата и се свързва предимно с жените. Фройд е смятал, че това
състояние се дължи на неразрешени конфликти и тревоги, свързани с Едиповия комплекс,
особено конфликти и тревоги, свързани със сексуалното желание и кастрационната тревога.
Той предлага състоянието да се дължи на неуспеха да се разреши успешно Едиповият
комплекс, което води до потискане на неприемливите мисли и чувства, свързани с него.

Изготвил: Емел Абдула Хаджисюлейман

ФАК : F111118