18.05.2010 13:00 - Едипов и кастрационен комплекс. Психичните структури на детето.

(Лаканианска школа) - част 4

Едипов и кастрационен комплекс. Психичните структури на детето

(Лаканианска школа)

IV. ТРИТЕ ВРЕМЕНА НА ЕДИПА – ролята на Бащата (на третия)

(1) Първо време на Едипа – първа връзка на детето и майката

Първата особеност на този етап е зависимостта на детето от майката на две равнища:

първо като екзистенциална нужда от храна,вода, подсушаване и второ, като потребност
от общуване. Плачът на детето е заявка както за първите, така и за вторите му нужди.

Втората особеност е изключително важна и тя е скрита от публиката – това е едно

желание на детето да се превърне в желание на майката, което Фройд и Лакан
обозначават като фалос. Детето желае да бъде означаващо на фалос за майката. Ето
защо от този момент детето ще се подчинява на законите на желанието на майката.
Лакан нарича тази майка „Всемогъщата майка”. От този момент детето ще бъде
подчинено на капризите на майката, на ритъма на нейното присъствие и отсъствие.
Детето става идеал, но въпреки всичко то си остава просто един обект на майката, нищо
повече.

За този етап Жак-Ален Милер пише: „Това е нормалното, базисното първо време. Това
очевидно е нещо, от което по-късно субектът (детето) ще трябва да се освободи.
Колкото и очарователен да е този етап, детето не може да остане на подчинено място,
даже и да е щастливо. Да станеш субект е нещо друго.”

(2) Второ време на Едипа – забраняващият баща – бащата, който казва „НЕ”

Това е фаза, в която на сцената се появява бащата, който трябва да изпълни една много
важна функция, чиято цел е да помогне на детето да се откъсне от майката, да загуби
статуса си на идеал и на символичен фалос за майката и да премине в трети етап, когато
ще го видим вече като субект. Това е ролята на забраняващият баща, този който
заплашва детето с кастрация заради статуса му даден от майката в първия етап. Бащата
казва „НЕ” на тези желания, забранява присъствието на детето в „леглото” на майката,
развенчава го като идеал и с това спомага за разкъсване на връзката „дете-майка”.
Детето е изтикано от позицията, създадена от майката, в която то и майката имат
намерение да се задоволяват.

Как протича това разцепване?

Има три пътя, по които трябва да премине детето:

а/ Първо - Ако бащата изпълнява функцията си в норма, то той ще предизвика онзи

необходим за детето страх, който ще го подтикне към отделяне от майката. Страхът е
структурен елемент и ако забраняващият баща не е достатъчен за призоваване
всемогъществото на страха, детето трябва да поеме по втория път.

б/ Второ – Детето е принудено да развие фобия символизирайки (случая „Малкия

Ханс”, който развива фобия към коня, вместо да се страхува от баща си).

в/ Трето – Ако този страх от бащата не е в норма, ако бащата е много реален и страха
прекалено силен, детето не може да го преработи. Тогава настъпва параноята (случая
„Президента Шребер”)

Клиничен случай:

Момче на 3 години. което се страхува от кучетата, които чувало да лаят у съседа,

докато било в градината. После, когато майка му го слага да спи, то си придава
уплашен вид и споменава за кучето. Майка му го успокоява в смисъл, че кучето не
може да дойде, то е при съседа, има стена,... но детето плаче все повече и повече и е
още по-уплашено. За него е било по-добре да го има кучето, да го има страхът от
кучето, отколкото подчинението на желанието на майката. Това също така ни напомня
за удоволствието, което изпитват децата, вечер да си разказват истории с вещици и да
се плашат. Празникът Хелоуин е друг пример за комерсиализирана обща фобия, която
можем да интерпретираме като мит от епохата на мондиализацията.

(3) Трето време на Едипа – бащата, който казва „ДА”

В това последно време се крие новостта и истинската функция на Името на бащата.

Лакан казва за третото време, че бащата го носи и той трябва да го даде, за да
възстанови желания обект, който той е забранил в предишния момент, като това, което
той може да даде.

По повод на „Малкия Ханс”, Лакан набляга на това, че бащата на Ханс твърде малко
забранява. Бащата на малкия Ханс не е достатъчно забраняващ и следователно той не
може по-късно да му обещае легитимното използване на органа с различна от майка му
жена. Бащата, който казва "ДА", се появява следователно на фона на изреченото "НЕ".
Лакан уточнява, че бащата може да даде в степента, в която той дава на майката това,
което тя иска, защото той го има. Това е свързано с една позиция на Лакан, която той
ще развие по-късно в учението си:

"Бащата няма право на уважение, нито на любов, освен ако не прави жената причина на
своето желание." Бащата, който казва "да", е този, който позволява идентификация за
момчето.

Бащата който казва "да". посочва на момичето къде се намира фалосът, къде тя може да
го вземе, т. е. при този, който го има. Така детето получава всичките права да си
послужи с органа в бъдещето. В юношеските години тази възможност за
идентификация позволява да бъде намерен изход.

Пример: Става дума за юноша, отпаднал от училище, който иска да стане музикант.
Родителите му отказват. Той се включва в група, която се върти около наркотиците н
насилието, докато среща едно по-голямо момче от групата, което го въвлича в
създаването на малка група от музиканти. Тогава той може да изостави наркотиците.
Тук по-голямото момче заема мястото на бащата, който казва"да".

На какво казва бащата „ДА”?

Той не казва "да" на каквото и да е. Той казва "да" на измислянето, на "сглобяването"

на един симптом. Той подтиква детето към живот, подтиква го да впише своят начин на
наслаждение в симптом, да направи от него начин на живот. Третото време е времето
на идентификация с бащата, на конституирането на Идеала за Аз и на субективната
рамка на реалността. Субективната рамка на реалността е нещо различно от
адаптацията към реалността, тук става дума по-скоро за собствената реалност на
субекта. Конституирането на Идеала за Аз трябва да се разграничава от изграждането
на СвръхАза, който съставлява ядрото на закона и на повелите на наслаждението и се
извежда от първите две времена на Едипа.

На практика бащата е необходим на детето за да валидизира, за да каже първоначално

„НЕ” и впоследствие да може да каже „ДА” на симптома на детето.

(4) Името на лаканианския Баща

§ Лаканианският баща е Бащата, който казва „ДА”

§ Лаканианският баща е този, който поставя закона, но и този, който го

нарушава.

§ Лаканианският баща е този, който превръща обекта в субект.

§ Лаканианският баща е този, който предава закона на детето по най-добрия

начин.

§ Лаканианският баща е този, който определя рамката от „НЕ” до „ДА”.

18.05.2010г.
18.05.2010 12:00 - Едипов и кастрационен комплекс. Психичните структури на детето.
(Лаканианска школа) - част 3

Едипов и кастрационен комплекс. Психичните структури на детето

(Лаканианска школа)
част 3

III. ЕДИПОВ И КАСТРАЦИОНЕН КОМПЛЕКС. ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Фройд: „От нещата, на които се натъква субектът, различието между половете

като символи е по-трудно дори от смъртта”.
Тази мисъл на Фройд е основополагаща за половата идентификация на детето. Тази
мисъл винаги отключва детските страхове:

- кастрацията при мъжкото несъзнавано и

- липсата при женското несъзнавано.

И в двата случая се касае за упражнено насилие, и в двата случая става дума за

лишаване.

v Кратки бележки за процеса:

Ø Страховете за кастрацията винаги са обект на изтласкване в несъзнаваното,

поради непоносимостта й за Аз-а;

Ø Едиповия комплекс е много сериозен етап в развитието на детето.

Преодоляването или фиксирането (оставането и новото възпроизвеждане на комплекса
във възрастта на тинейджърството) зависи от родителите.

Ø Синът трябва да се гони от семейното ложе на родителите и тази функция е

възложена на бащата. В много случай майката греши, когато лишава и девалвира
символичния образ на бащата налагащ санкцията, кастриращ, забраняващ, като отменят
думата му. „Не”-то (забраната) на бащата не може да бъде заменяна с „Да”, нито от
него, нито от майката. Детето се нуждае от тази забрана защото пътя му да преодолее
Едипа в себе си става именно чрез кастрацията.

В „Малкия Ханс” Фройд разкрива детайлно именно тази зловредна функция на

майката, която лишава детето от символичния баща. Детето вярва, че майката, както
всички живи същества има фалос. „Фалосът е бащината означаваща в несъзнаваното. В
несъзнаваното няма означаваща за вагина” – казва Лакан. Детето като малък
изследовател непрекъснато търси доказателства за да потвърди хипотезата си и когато
това се случи, когато разбере, че не всичко (майката) има фалос, тогава настъпва му и
първата кастрация.

Впоследствие Ханс вижда, че и сестра му няма фалос. Тогава се отключва фобията,

която всъщност помага на Ханс (фобията от коня, който умира). Ханс обаче не знае
какво да прави с тревогата, появила се от наслаждението на ерекцията и точно тогава
майката го заплашва, че ще го отреже

Ø При момчето се наблюдават:

= Синът изпитва силни чувства към майката, съпроводени от желание да спи с нея;

= Синът получава наслаждение повече от колкото може да понесе;

= Синът отключва фантазмите на кастрацията;

= Синът преживява амбивалентни чувства към бащата - оценява бащата като унижаващ
го, като враждебен от една страна, а от друга го издига в идол;
= Едиповия комплекс приключва благодарение на страха от кастрация – детето прави
избор: или ще притежава майката лишен от фалос, или ще запази фалоса си за тогава,
когато ще има подходящ обект за него;

= С избора синът излиза от едиповия комплекс и навлиза във фалическия стадий,

където той вече се идентифицира с бащата и през тинейджърството той отново
преживява тези страхове към бащата. Едва тогава бащата казва „ДА” на онова, което в
момента малкото момче не може да има. Бащината функция се проявява чрез езика !
Ако не бъдат казани, обяснени, облечени с думи търсенията на детето от страна на
родителя, винаги възникват грозни фантазми и непреодолим страх. В едиповата фаза
бащата трябва да казва „НЕ” – първо, на стремежа на майката да обсеби детето и да го
постави на мястото на фалоса и второ, на детето да обсеби сексуално майката.

Ø При момичето се наблюдават:

= Първия обект на любовта е майката и тук както при момчето има изтласкване на
спомена

= Момичето също изследва – то също мисли, че майката има фалос, но е скрит.

= След като разбира, че няма такъв възниква „завистта”. Тогава момичето обвинява
майката за това и това отношение по-късно се проектира (тинейджърска възраст) в
едно непрекъснато обвиняване на майката за всички житейски злини и неуспехи, както
и непрекъснатия й страх от това: „Да не заприличам на майка си”.

= В терапията символната роля на майката е от особена важност. Тя трябва да

е символна фигура, която да поеме виновността. След това момичето се ориентира към
бащата и „иска” дете от него, защото разбира, че не може да има фалос.

= Фалосът е структурообразуваща за разграничаване на половете, за разлика

от вагината. Дъщерята винаги се кокурира с майката. Тя иска да бъде единствена и
желана по структура, докато мъжът по структура има желание към други жени.

= Кастрационният комплекс при момичето (когато разбира, че не може да има фалос)

го кара да се насочи към бащата за да има и за да даде дете. Именно кастрационния
процес играе ролята за насочване на момичето към мъжете, т.е. за половата
идентификация.

= Кастрационният комплекс при момичето е по-достъпен, именно той вкарва момичето

в едипа, докато при момчето комплексът го изкарва от едипа. По тази пътека момичето
върви от състояние на „завист” към състояние на „желание”.

= Докато Едиповия комплекс е мит, символ на въображаемото желание, то за

кастрационния комплекс има редица клинични доказателства, които позволяват да се
изведат големите психични категории - психоза, невроза и перверзия.

v Работа при клиничен случай:

(1) Установяване на психичната структура – психотичен или невротичен тип

(2) Какъв трансфер върви с терапевта.

(3) Извеждане на факти за психотична (невротична) структура

(4) Определяне как пациента приема терапевта (преноси), степен на приемане.

(5) Как облича в символи емоциите си, потребностите си, страховете си и пр.

(6) Прилагане на инструменти: игра, рисунка, преразказ на приказка, сътворяване на

история. (С порастването си детето върви все повече от преразказа към сътворяването
на собствени истории, въвеждайки персонажи, които се явяват за него означаващи
(символи).

(7) Въпросите на терапевта трябва да преминават не пряко, а чрез символите, които

сътворява детето, които се наблюдават в поведението, в рисунката, в разказа и пр.

(8) Говори се за символите безлично.

(9) Винаги символите, преживяванията, реакциите се насочват към тялото на детето:

„Като че ли нещо се случва с тялото ти”, „Мисля, че това те безпокои”, „Смятам, че
това е непоносимо за теб”.

(10) Въвежда се „другия трети” чрез езика, чрез символите. Третият е крайно и
задължително необходим за да се извърши разцепването и отделянето на детето от
майката. По този начин се създава СвръхАз-а – жесток, силен, проспериращ,
забраняващ.

(11) Когато бъдат установени непреодолими страхове и притеснения е добре да се

отмества темата за кастрацията с друга тема.

(12) Работата с родителите е от съществено. Често родителите имат свои обяснителни

модели за състоянието на детето (дискурс на родителите) и са много ригидни и
субективни в оценките си. Тук се изяснява и това, как преживяват родителите проблема
на детето и идентифицират ли родителите детето със себе си. Възможни са:
безразличие на родителите (или единия родител); голямо противоречие между майката
и бащата; възможно е бащата да присъства в семейството формално и да е лишен от
символичната си функция и пр.

(13) Чрез родителите се изяснява всичко за детето, което би могло да послужи за

терапията: как спи детето, къде спи, сънува ли, какво сънува, ролята на майката, ролята
на бащата, ролята на училището, здравословни проблеми и пр.

v Как се говори с психотично или аутистично дете, когато нахлува новата

сексуалност, която не могат да символизират
Ø Аутистът не успява да чуе това което му казваме, докато се занимаваме с
него.

Ø Аутистът не говори, не облича с думи, не назовава и не локализира

страховете си и наслаждението си. Той например (както и психотика впрочем) приема
маструбирането не като удоволствие, както например невротика, а като нещо което
трябва да се махне, като нещо нетърпимо.

Ø Аутистът реагира на думите на другия така както и психотика – приема, че

другия иска да му направи нещо лошо.

Ø За аутиста е валидна фразата: „Чувам това което казвате, но не го

разбирам”

Ø Аутистът и психотикът винаги се „залепват’ за терапевта. Ето защо

обръщението „Вие” е много добра форма.

Ø Аутистът разглежда своя свят така, сякаш е затворен в стая с прозорец и

врата. Врата е символната граница – означаваща „или-или”. За него вратата „чува”.
Прозореца е екран, чрез който вижда.

Ø При аутичното дете има две зони, в които най-силно се проявява симптома
– това са „скъсването” и „раздялата”. Скъсването означава „липса”. Липсата означава
връзка с другия, връзка със света. Липсата означава нищо във връзката.

Ø Аутистът е крайната формула на психотика. Той е вътре в „стаята”:

суперпогълнат от другия и неотделим от другия, а вън от стаята всичко го преследва.

Ø Аутистът отхвърля всякакво различие. Не е способен да понесе раздялата –

или се залепва за другия, или напълно отхвърля другия.

Ø Аутистът възприема раздялата като лишаване от идентификация –

състояние, което довежда в къщата му депресията.

Аутистът по никакъв начин не се отделя от другия, докато при психотика все пак има
някакъв процес на отделяне

Ø В процеса на терапията може да се достигне до отделяне на аутиста от

другия, но така или иначе след отделянето аутистът заема позицията на психотика.

Ø Аутистът и психотикът имат препокриващи се Аз-ве – и двамата не понасят

другите, наставления и натиск.

v Перверзна структура

Ø Туй субектът иска да стане инструмент за наслаждение на майката. Детето

е фетиш за майката. Има две хипотези: любов и желание.
Ø Майката инвестира в детето фантазия, заради мъжа си, баща си, заради себе
си.

Ø Детето се пита само: „Какво е желанието на майката?” и когато майката не

го инвестира в символиката на желанието , детето отпада от фантазната сфера. Това е
периода и на следродилната депресия. Тя се появява винаги тогава, когато съпруга и
другите не вербализират инвестиции в майката.

v За функцията на симптома, който държи и трите структури

Ø Проблемът на аутиста е проблем на общуването, при което детето все

повече не може да се отдели от майката. То не казва „Аз”, то винаги казва „Ние с
мама”.

Ø Аутизмът не е мутизъм

Ø Терапевтът може да установи симптома най-добре чрез реакцията при

раздяла.

Ø При терапията това което не може да бъде постигнато с езика, го постига

действието.

Ø Типичните характеристики на аутиста са:

= самоизолира се;

= късно проговаря;

= не общува;

= липса рефлексия на стимула;

= не приема никакви промени в обкръжението и света;

= имат автоматичен повторяем език и затова има „необикновена” памет;

= „необикновената” памет е резултат от невъзможност за изтласкване;

= липсата на изтласкване създава дефицит в несъзнаваното;

= дефицита в несъзнаваното лишава субекта от символика и означаващи;

= има непроменлив свят – свят на повторението;

= когато езикът не функционира, винаги расте напрежението, което може да достигне

до агресия;

= Ако майката не успее да отвори символичното пространство за детето, следва

аутизъм. Това състояние е определено като „нежеланото от майката дете”. Майката не
освобождава символичното пространство за детето, защото когато липсва третия тя
поставя детето на мястото на фалоса и го обсебва. Това причинява страдание на детето,
защото не е освободено за да символизира.

= Много силен маркер за наличието (отсъствието0 на функциониращ „трети” е т. нар.

„крокодилска уста”. Крокодилската уста на детето е символ, проявяващ се чрез
„гълтане”, „поглъщане”, „изяждане”, „изплюване” и пр. – всичко преминава през нея.
Крокодилската уста носи на психотика нови страдания, а на невротика нетърпимост от
насладата.

= Важния „преходен обект” се появява тогава, когато детето започва да се отделя от

майката. Този обект е споделен между детето и майката точно толкова, колкото не е
нито на майката, нито на детето. При аутиста няма това толкова важно отделяне на
детето от майката.

= когато детето няма символен обект, то започва да проектира във фантазиите си и не

може да премине в третата фаза „символичното”. Тогава е възможно да бъдат
отключени дори халюцинации.

= При аутистът думите, които произвежда го заливат като река и поради това той не
поставя при писане запетаи и точки

= Когато аутистичното дете пише, може да се установи, че то има любими и нелюбими

букви. Това е така, защото аутиста желае постоянен свят, а буквите са точно такива –
непроменливи. Колкото по-често се използва една буква от аутиста, толкова по-любима
му става тя.

= За аутиста думите на другия звучат в главата му като заплащителни гласове.

= Изследвания доказват, че аутистичното дете приема по-добре говора, езика на другия,

когато (1) е представен във вид на песен и (2) когато му се говори на непознат за него
език. Песента нулира заявката на речта към него и тушира застрашаващия аспект на
речта. Безсмислиците, както и говоренето на някой си трети в присъствието на аутиста
също се приемат като незастрашаващи.

= Наблюдения и изследвания показват, че при общуването с аутистичните деца

въвеждането на трети обект има успех. Както вече беше подчертано по принцип децата
обичат да слушат какво разговарят възрастните присъствайки около тях и особено
когато става дума за тях. В този смисъл ако терапевтът въведе един „трети” символ,
напр. мече, зайче, дори стената или пързалката и говори на този „трети”, обсъждайки
детето или питайки детето от името на „третия”, или изразявайки мнението на „третия”
по отношение на детето, то вероятността аутистичния субект да реагира е много по-
голяма, ако просто се говори на самото дете.

v Аспергер синдром

Описание на Аспергер синдром

Родителите първи забелязват, че има някаква нередност с детето им, когато то тръгва на
училище и трудно взаимодейства със съучениците си. Тогава децата с Аспергер
синдром, най-ясно проявяват симптомите на заболяването.
Какви могат да бъдат симптомите на Аспергер синдром:

- Липсата на социални умения, например да четат по езика на тялото, да следят

разговор, да се редуват в един разговор и т.н.

- Децата мразят всякакви промени в определена ситуация или опредеелно

съчетание

- Децата не показват съпричастие

- Невъзможност за разпознаване на фините нюанси при говорене,акцентите,

Категория: Хоби
Прочетен: 1096 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 08.11.2010 06:29
18.05.2010 11:00 - Едипов и кастрационен комплекс. Психичните структури на детето.
(Лаканианска школа) - част 2

Едипов и кастрационен комплекс. Психичните структури на детето

(Лаканианска школа)
част 2

г/ Особености на психотична структура

В терапията е от съществено значение още в самото начало да се установи

(диагностицира) вида психична структура. За психотичните деца при техниките „Разказ
на истории”, „Преразказ на приказки” или рисунки много често са характерни следните
особености:

= Ограничен брой метафори

= Няма едипова конфигурация (създаване на триъгълника „майка-баща-дете”)

= Героите са повечето жени, а ако се появи мъжка фигура тя бързо се разпада.

= Рядко присъстват персонажи от обкръжението (майка, баща, сестра, баба и пр.

= Края на историите са драматични и фатални. Случват се все лоши неща.

= Липсва развитие и градивност в посока преживяване успеха на героя.

= Ако в рисунките например липсва хора, това е добър маркер, че детето все още не се
е идентифицирало със себе си.

= Другия винаги е лош, заплашителен, враждебен, злосторник, рано или късно другия
ще направи на героя нещо лошо, защото „Светът е лошо място за живене”.

= Майката е опасна, а бащата го няма.

= Психотикът много трудно се адаптира и ако бъде откъснат от познатата среда това го
срива.

= Психотикът обаче има по-малка нужда от другите, за разлика от невротика.

Психотикът си е самодостатъчен.

= Психотикът е много по-агресивен, съпротивяващ се, винаги заповядва, има

опозиционно поведение, но същевременно го е страх от заповеди и санкции, от
СвръхАз-а (родителите).

= Психотичната ситуация не приема ерекцията и секса за символ, за разлика от

невротика, който умее да се наслаждава до степен, която дори е застрашаваща.

= Психотичната структура трудно се социализира и адаптира.

v Случая – психотична структура

Забележка: Показателите са изведени от наблюдение на дете, оставено в дом „Майка и

дете”, има майка, но няма баща. С детето е работено чрез използване на рисунки и
преразказ на приказки.

Чрез рисунки, преразказ на приказки и лични истории децата енигматизират, т.е.

превръщат реалното в символично.

Ø Притежава много по-редуциран символичен регистър.

Ø Нещата, които разказва са реални и страшни – като обект го режат,

разкъсват, изяждат, изпичат и пр., а като субект присъства навсякъде (той е герой във
всеки разказ или рисунка).

Ø Обкръжението му е заплашително.

Ø Объркването е типично.

Ø В Едипова ситуация бащата винаги се срива. Бащината метафора (символа)

не работи и се проектира в каприз. Тъй като няма символ за баща, детето се поставя на
негово място.

Ø Ролята на майката е много силна, подтискаща, обсебваща до нетърпимост.

Ø Темата за „разкъсването” присъства навсякъде.

Ø Доброто настроение и удоволствие са кратки.

Ø Дефицит на означаващи (липса на думи)

Ø Означаващите не са хора, а „вълка”, „колата”, „мечката” – всички са опасни

Ø Удоволствието се изчерпва с „колата” и „яденето”

Ø Няма следи от траур, депресия, страдание, невъзможност да преживява.

Ø Липсва емоционална изразеност.

Ø Психотикът не страда така както невротика когато е изоставен.

Ø Неяснота и липса на диференциация между половете (обърка женски и

мъжки род).

Ø Непрекъсната смяна на символното значение на героите- те са добри в един

момент, а в следващия стават лоши.

Ø Много редки опити да конструира двойки от символи. Всеки живее за себе

си.

Ø Който е агресивния обект (символ), той носи удоволствие.

Ø Няма конструкция за семейство (баща, майка, дете), а ако се появи лесно се

разпада.

Ø Ясно изразена „крокодилска уста” – всичко което се появява в рисунките

или разказа преминава през глаголи от типа: „реже”, „премахва”, „гълта”, „повръща”,
„изяжда”, „дъвче”, „плюе” и пр. Всички тези глаголи отпращат към оралната фаза, а в
символичния смисъл означават премахване на дистанцията между субекта и обекта на
любовта. Ето защо психотиците и аутистите се „залепват”.

Ø Липсва представа за собственото тяло.

Ø Разказите приключват зле – някой или той самия е изяден, изпечен,

погълнат и пр., докато при невротичния тип разказите имат щастлив край.

Ø Наличие на много негативизъм към света (омраза) и отхвърляне опитите за

близост от другите.

Ø Много големи трудности при изграждане на идентичност, а ако в група е

успял да се идентифицира с някого, веднага с раздялата (изчезването) на този друг
рухва и идентичността на психотика.

Ø Героите на психотика, чрез които се идентифицира непрекъснато

сервилничат, подмазват се, угодничат.

Психотичните и аутистични бебета са кротки и тихи. Те се откриват още в началото на

появата на езика. Могат да се отключат симптомите при появата на криза, напр.
поставяне на ваксина. Много добър маркер е емоцията на тъга. Ако детето изпитва
тъга, то най-вероятно не е нито психотично, нито аутистично. Те не се интересуват от
болката, от страданието и трудно емоционално се нараняват.

v Случая - психотична структура

Забележка: Дете е доведено на терапия от родителите си, когато е на 7 години, току що
започнал 1 клас. Родителите се безпокоят, че синът им прави сцени в училище, когато
нещо не става така, както той иска, прави се на клоун, тръшка се прекалено, проявява
палячовщина, често плаче. Детето е посещавало преди това и други психолози, за които
има недобро мнение. Идва на терапия с идеята на баща си „да научи някои номера за
общуване”. Терапията продължава около една година с кратки прекъсвания. С детето е
работено чрез използване на рисунки и преразказ на приказки.

Ø В рисунките липсват хора, а преобладават животни със свръхвъзможни

качества.

Ø Героите много често се разделят и изоставят.

Ø Само веднъж показва емоция на силна обич и привързаност – влюбеност.

Ø Пребивава във въображаем свят.

Ø Прояви на перфекционализъм, не търпящ конкуренция.

Ø Ригиден към чувства „лошо да си влюбен, защото спираш да мислиш за

себе си и за здравето си” и после се е „отлюбил”

Ø Самосъхраняващ се, неспособен на грижи за други «Изцяло си ангажиран с

това да мислиш как да угодиш на този, когото обичаш”.

Ø Липсва символика – не може да облече всичко в думи

Ø Героите му загиват, избива ги, унищожава ги

Ø Всички герои (символи) са застрашаващи – „грифони”, „саламандри”,

„лешояди с лъвски лапи”, „бронирани същества”, „огнени змии с драконски глави”.

Ø Изобилства присъствието на „ядене”, „гълтане”, „изяждане”.

Ø Разполага с ограничен набор от метафори.

Ø Липсват метафори, свързани с шега и хумор. Светът е зъл, опасен,

конкуриращ се.

Ø Изобилстват разрушителни фантазии, всичко се разгражда рано или късно

– „Ще ми се да убия някого”, „избива стая пълна със скелети”, „когато пребивам
някого”, „напердашил един, фраснал му няколко глави”.

Ø Отсъства метафората за енигма, т.е. въпроса „Какво искат другите от мен?”

Ø Сцените винаги са свързани с количество, на което много държи – бройки,

проценти „Знаеш ли какво е да си 50% на училище и 50% да не си, защото си болен?
Тази година слава богу съм 70% на училище и само 30% съм болен”.
Ø Липсват загадъчност, присъства реалното

Ø Не знае имената на дядо си, бащиното си име не упоменава, а имената

винаги са проекция на желанията на близките. (В терапията винаги да се проверява
дали не е било сменено името на детето по-късно. Второто име в несъзнаваното е
символ на родството. Ако родителят не може да се раздели с образа на малкото дете, то
това често се установява в езика му. Изключително е важно тинейджърът да има
символни опори в семейството – да знае своя род, своята фамилия, потомството).

Ø Всичко е конструирано, изработено, механизирано, а не е духовно и

чувствено.

Ø На лице е озлобеност, злост, мъст.

Ø Наложени забрани за и без това ограниченото удоволствие „Сега вече

разбрах какво е да четеш книги. Но татко не ми дава, щото не чета гладко”.

Ø Неадекватност на самооценката,проявяваща се като защитно поведение

„Такива пъргави като мене могат някои мускулест празноглавец да го спукат. По-
дребните като мен са надарени с ум и пъргавост. Аз съм хубав математик”.

Ø Не е ясно по каква линия преминава идентификацията на субекта, по-скоро

на този етап през майката, вместо през бащата.

д/ Особености на невротичната структура

При невротичния тип структура водещи са фантазмите. Тук винаги има родителска
констелация: дете + родители. Невротикът винаги говори за семейството, защото
семейството изпраща символичните опори. Това са хора много здраво свързани с
родителите си. На невротичните деца трябва да се обясняват тайните, те са много
любопитни, искат да знаят и ако това не се случи, те компенсират с фантазия. Ето защо
на децата не бива да се говорят безумни неща, защото ако те не могат да символизират
казаното, тогава си изработват фантазъм. За да се провери това състояние често се
прилага техниката „Разказ на истории”. Това е любимата играчка на невротика. Той е
цар на измислицата и разказа, защото въображението му е препълнено с образи.

При терапията на деца много се използват техниките „Преразказ на приказка” и „Разказ

на истории”. В почти всички приказки могат да бъдат открити фазите на развитието на
детето по Фройд. Децата затова и слушат приказки. Приказките изобилстват с глаголи
като: „изял”, „разкъсал”, „изпил”, „погълнал”, „отрязал” и пр.

При разказите на приказки е много важно да се определи детето с кой герой се

идентифицира в приказката. Счита се, че преразказа или историята сътворена от детето
е отражение на реалния свят в който живее то + всичко което го заобикаля. От тук
следва да се изясни какво става с героя, с кой той общува, с кой е приятел и неприятел,
какво иска и желае героя, от какво го е страх и пр.
При невротика приказките винаги има добър край, за разлика от психотика, при който
всичко сътворено до момента се разпада, като героя или загива, или е изоставен.

Невротикът не може без другите, а в разказите му често присъстват символи на хора от

най-близкото му обкртжение.

Невротикът се социализира по-лесно от психотика и е по адаптабилен.

Символизирането никога не покрива на 100 % реалното. Тук съществува една

зависимост: колкото по-отдалечена е символиката от реалността, толкова е по-висока
невртотичността. Именно проблема на невротика се състои в това, че той непрекъснато
генерира фантазми, които не може да контролира тъй като те нямат нищо общо с
реалността. Работата е там, че символиката е много по-устойчива от реалността и много
по-сериозно въздейства на невротика.

Други особености

В случаите, когато детето (момчето) живее само с майка си винаги възниква един
съществен проблем, който е свързан с преодоляването на едиповия комплекс и
излизането му от него, чрез идентификация с бащата. При липсата на баща обаче:

ü Детето не може да изработи символ за бащата, не може да изработи

бащината функция и поради тази причина стига само до майката. Ако майката все пак
не го смаже с любовта си, а го остави самостоятелно, то все пак има шанс да изработи
тази бащина функция. С други думи, майката не бива да поставя момчето си на мястото
на фалоса. В терапията винаги се въвежда или се търси някакъв трети символ, за да
може детето да оформи триадата – баща, майка – дете. Именно този трети символ носи
информация за идентификацията с бащата. Въвеждането на „третия” се прави за да се
помогне на детето в процеса на отделяне (разцепване) от майката и за да се улесни
идентификацията му със същия пол. Третият идва от субекта – от рисунката, от
разказа, от играта.

ü По отношение на бащината функция много внимателно трябва да се следи

какви въпроси задава детето, към какво детето проявява любопитство и жажда да знае.
Още Фройд казва, че подтика за знание (любопитството) се поддържа от либидото и
поради тази причина едно от първите неща, които иска да узнае малкия човек е
свързано с половите органи и половите разлики. Бащата е трети необходим във
връзката и без него идентификацията е затруднена или невъзможна. Бащата е нещо
символно за детето. То има нужда от този обект. Ако не намери такъв обект детето-
психотик отключва враждебност и агресия, а детето-невротик – фантазия.

Ø По отношение на майчината функция следват да се изяснят редица теми от

типа:

= Майката мотивирана ли е за терапията?

= Майката енигматизирана ли е? (присъства ли като символ в рисунките,

разказите)
 = Отделено ли е детето от майката? (Обикновено излиза израза „Аз и мама”).
Колкото по-голяма и по-силна е връзката на детето с майката, толкова по-агресивно е
детето при раздяла с нея. Детето изпълнява две функции – съблазнява и напада. При
рисунките често се среща символа „сърце (детето) обградено с кръг (майката)”. Много
често майката присъства като властна, свръхможеща, омнипотентна фигура, която
проявява капризи и всичко обърква, т.е.не освобождава от обсебването детето.

Ø Във всички случаи независимо дали детето е с психотична или невротична

структура, терапевтът трябва да установи какви фигури (символи) въвежда детето и
какво е отношението му към тях и на символите към детето.

Следва продължение - част 3

Категория: Хоби
Прочетен: 811 Коментари: 0 Гласове: 0
18.05.2010 10:00 - Едипов и кастрационен комплекс. Психичните структури на детето.
(Лаканианска школа) - част 1

Едипов и кастрационен комплекс. Психичните структури на детето

(Лаканианска школа)

I. ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЛАКАНИАНСКАТА ПСИХОАНАЛИЗА

Лаканианската школа се опира на езика на несъзнаваното. Приема, че езика е концепт

на несъзнаваното, на онова, което е било изтласкано в несъзнаваното като символ.
Именно това се търси, когато е необходимо да бъдат изведени символите на думите,
определени като „означаващо” и „означавано”.

Как несъзнаваното организира връзката с езика?

Езикът е инструмент. Еми Пиклер (австрийка, работила в Будапеща) предлага идеята:

„Не се месете на децата. Оставете ги да бъдат индивиди. Оставете го да се движи.
Когато се движи то се радва. Колкото повече движения прави бебето, толкова повече то
е щастливо и радостно”.

Според Франсоаз Далто (лаканианка) „Всичко е език” (виж „Осноени етапи на

детството”, „Тинейджърите”). В научните си изследвания Далто засяга дълбоко т. нар.
„анаклитична депресия”, която възниква при изоставянето на бебето, в буквалния
смисъл „оставяне без опора”.

Рене Шпиц (роден във Виена евреин, работи в Унгария, Франция и САЩ)) говори за т.
нар. „кърмаческа депресия” или „хоспитализация” и посочва, че всеки път когато
бебето бъде изоставено то страда.

В този смисъл лаканианството поставя проблема за отделянето, изоставянето на детето

като фундаментален. Приема се, че бебето страда, но същевременно, че то има право да
страда, т.е. то страда, защото се чувства свободно.
Лаканианството приема още една теза – с бебето трябва да се общува, да му се говори,
когато майката приема звуците и поведението на детето не просто като сигнали за
удовлетворяване на екзистенциални нужди от вода и храна, а като сигнали, чрез които
се общува и комуникира, именно тогава чрез езика се общува на несъзнавано ниво.

Знаменит е случая на Далто, в който проследява 8 месечно бебе, страдащо от

анорексия, с което тя общува на несъзнавано ниво. Когато бебето е изоставено то е
болно, то е изолирано. Изолацията е убийствена за детето. Анорекцията е типична за
бебетата с невротична структура.

Кърмаческата депресия или хоспитализацията винаги оставят следи в несъзнаваното.

Първоначално след раждането детето се появява като обект, т.е. то има нужда от храна,
вода и подсушаване. Ако това не се прави, детето отключва анорексичен синдром, то
плаче и страда. Едва по-късно в процеса на общуване с майката детето от обект се
превръща в субект.

Обикновено този процес се разполага в периода от 6 до 18 месеца, когато се формира

психична представа. До тогава детето има само откъслечни гещалти, т.е. то не разбира
себе си. След като се появи психическата представа тогава бебето може да
възпроизвежда нещо което не е в полезрението, напр. „Игра на криеница” или „Страх
от непознат”. Това е периода, в който бебето вече има психична представа (спомен) за
образа на майката и то търси този образ. В този смисъл трябва да се разбира и
изискването, че бебето има нужда непрекъснато от някой до себе си за да общува. Ако
едно бебе допуска общуване, ако е адекватно на стимулите предлагани от майката, това
бебе е добре, то е радостно и щастливо бебе.

Защо е толкова важна психичната представа за образа на майката?

Приема се, че чрез образа на майката бебето успява да символизира и само тогава е в
състояние да се измъкне от депресията. Ето защо е толкова важно да се говори на
бебето, да се успокоява, да му се казва, че „мама сега излиза, но пак ще се върне”,
„мама е тук”, „мама се радва на хубавото бебе” и пр. изрази.

Друг важен елемент, свързан с „хоспитализацията” е, че в резултат на нея бебето може

да отключи и аутизъм. Аутизмът е типичен за бебетата с психотична структура. В
периода 18 – 24 месеца бебето преминава през периода „формиране образ за
идентичност” – това е психична представа за схемата на тялото (структурата) + образа
за тялото. И двете представи имат връзка с общуването с бебето. До 24 месеца се
оформят три опори в бебето: опора на майката; опора на огледалото; опора на езика –
това, което се говори на бебето.

Опората на огледалото – чрез огледалото бебето се идентифицира със себе си. Образа в
огледалото е символичната опора на детето. Когато се премахне огледалото изчезва и
реалната идентификация, но остава въображаема идентификация, а чрез езика се
формира и символичната идентификация. Първата среща с огледалото е необикновена
и много важна за малкия човек. Много е важно да се установи дали детето се
идентифицира със себе си, има ли фиксация или не.
Символичната идентификация е устойчива във времето и именно поради нея човек
страда, когато другия го няма. Тук семейството дава идентичността. Благодарение на
езика, на говора детето се идентифицира с майката, с бащата, с бабата, с дядото.
Децата не желаят да виждат, децата много повече желаят да слушат ! Изследвания
доказват, че в група ако децата не шумят, то те със сигурност и не слушат. Много по-
добре е да се говори или на детето или за детето в присъствието му.

Джудит Милър (дъщера на Жак Лакан) изтъква, че в общуването има значение: а/ как
се говори на детето (пред него) и б/ как се говори на детето в страни от него. Според
нея основните проблеми на бебето са: самонараняванията, агресията, езика и
сексуалността.

Известно е, че всички сексуални образи и символи от този период стават продукт на

изтласкването като вид психичен защитен механизъм. Поради тази причина бебето
няма спомен за тези символи и образи.

Понятието „детска сексуалност” се свързва с автоеротизма, т.е. удоволствието е

насочено към самия субект, към собственото тяло, а не към другия, докато при
възрастния удоволствието е насочено навън, към обекта.

Първоначално при децата всичко е свързано с предмети, т.е. те искат нещо конкретно и
не използват метафори. Те не могат да обяснят защо плачат, обичат, страдат, а казват:
„Той не ми даде бонбон”, „Той ми взе куклата”. С други думи детето е развило и
използва само конкретно-ситуационно мислене и оборотира с реалния свят – няма
въображение, представа, символ. Представите и символите на детето обаче „живеят” в
несъзнаваното, те са изтласкани там. Примери за метафорите, които са изтласкани в
несъзнаваното са: (1) грешките на езика; (2)спонтанното забравяне на нещо нежелано;
(3) духовитите думи (напр. чрез вица се казва това, което човек не би казал);
(4)сънищата – царския път на несъзнаваното; (5) симптомите.

За детето думата „влачи” предмета, т.е. ако нещо не е казано, тогава това нещо го няма.
Освен това детето все още не познава отрицанието.

Всяко свое преживяване бебето се опитва да символизира, като прехвърли от другата

страна (проектира върху майката – пренос), за да се случи това майката трябва да е там,
при бебето и да му говори, защото символизацията става само чрез езика и по никакъв
друг начин. Всеки път майката дава различни сигнали (думи) за различните
преживявания. Няма ли слово възниква агресия и обратно, всеки път когато се изрече
преживяването се изпитва облекчение. Когато детето не открие символ то се
превъзбужда – почервеняват, стават трескави, очите им блестят и всичко това всъщност
се генерира от една сексуална възбуда, идваща от либидото.

Тук е мястото да се каже, че децата не бива да се пипат безразборно. Не бива да се

забравят онези забранени зони, които биха отключили сексуалната възбуда в детето.
Препоръчителни са само местата около ханш и гръб.

Майката трябва да умее да дешифрира сигналите на детето и да знае как да реагира.

Всеки път когато детето желае дистантност може да се наблюдават: обръщане на
главата в страни; опъване на краката; затваряне на устата; лапане на нещо.
II. ВЪВЕДЕНИЕ – ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Една от съществените разлики в терапията между последователите на Мелани Клайн

(Клайнианска школа) и тези на Жак Лакан (Лаканианска школа) е в това, че при
първите терапевтът прави директни интерпретации към клиента, докато при вторите
интерпретациите преминават през някаква означаваща.

Жак Лакан въвежда в психоанализата шест свои идеи:

(1) Означаващо – Според Лакан, езикът не е система от знаци, а система от

означаващи. Означаващите са символи и те живеят в несъзнаваното. Означаващите
живеят в структура, в система. То е насочено към другия, то репрезентира нещо за
някого. Означаващото става означаващо по силата на различието си от другите
означаващи в системата, в която пребивава. Означаващото никога няма едно
единствено значение. Неговото значение варира в зависимост от позицията, която заема
в системата. Означаващото получава своето значение единствено чрез езика. Именно
поради това Лакан сравнява структурата на несъзнаваното със структурата на езика.
Субектът получава своята субектна позиция едва когато влезе в релационната система
на езика. Това става, когато човек може да каже ‘аз’ спрямо ‘ти’, ‘съм’ спрямо ‘си’,
когато се самоидентифицира като Аз в една релационна система. Означаващото
сътворява означаемото. Означаващото (символа) е първично.

Една дума от несъзнаваното може да се превърне в означаваща само ако включва

смисъл и значение за детето.

(2) Принципа на удоволствието и принципа на реалността – Лакан заема от Фройд

т.нар. два основни принципа на психиката – принципа на удоволствието, който е
населен от принципа на реалността. Принципа на удоволствието е творящата част от
човешката психика. Вторият принцип – на реалността, който в европейската култура се
свързва с мъжката позиция или със законите на патриархата, изгражда онова, което
Фройд нарича Суперего. Според Лакан принципа на удоволствието и принципа на
реалността са в постоянен конфликт, като много често съдържанията на принципа на
удоволствието биват изтласквани в несъзнаваното.

(3) Въображаемото и символичното – Лакан счита, че след раждането субектът

преминава през две фази. Първата фаза е „имагинерна” (образова, въображаема) част.
При нея няма граници между субекта и обекта. Например образът на майката (обекта)
не е отделен от образа на детето (субекта). Постепенно детето става изследовател, като
майката придобива символичен смисъл, превръща се в означаващо и субектът я отделя
от себе си (разцепване) В тази втора фаза субектът търси вече не въображаемата, а
символическата насоченост в своето самоидентифициране (вече може да каже “това в
огледалото е символ на мен”).

(4) Аз-ът в речта – Лакан твърди, че Аз-ът в речта не е съзнателният Аз, а е

несъзнателният Аз.

(5) Означаващо и означаемо – Субектът или Аз-ът се състои от означаващо и

означаемо, като и двете са несъзнавани. Лакан твърди, че те непрекъснато са флуидни
или се приплъзват. Това приплъзване се осъществява в езика, при което в езика
непрекъснато се появяват метафори, метонимии (екзистенциална близост – термин
замества друг термин – “Върхът отговори с други вик – Ура! ”). Лакановата идея е ,че
тъй като езикът е система от означаващо и означаемо, термините се разместват и се
получава литературна машина.

(6) Динамиката и променливостта на означаващото – означаващото има символичен

смисъл и никога не означава едно и също, тъй като езикът е непрекъснато склонен към
вътрешни размествания.

III. БЕБЕТО ПРЕЗ ПЪРВИТЕ 24 МЕСЕЦА

След раждането си детето преминава през посочените две фази. Около 6-7 месец до 12
месец детето формира представа за раздяла с майката (влиза във втората фаза). Майката
за него става означаващо, символичен обект и тогава започва да се страхува. Това е
периода, в който майката (символния обект) започва да навлиза в езика.

Две са осите в развитието на детето:

- от пасивност ð активност (суче ð дъвче);

- от зависимост ð независимост от майката;

а/ Наблюденията на телесните прояви на бебето ни дава малко по малко ключът за

разбирането на неговите вътрешни състояния.

Много преди да започне да използва думи, малкото дете издава звуци, има лицева
експресия, двигателни движения. Двигателното движение е от съществена значимост за
детето. Всяко движение му доставя радост. Движението е тип език на детето. Известно
е, че за норма се взема до 3 месец да изчезнат безусловните рефлекси. Появява се
волевото хващане. След 6 месец се появяват и първите реакции на равновесие
(разперени ръце).

Както стана ясно при отделянето на детето от майката (разцепването на субекта от

обекта) поражда страх в детето. Този период е много съществен тъй като малкото дете
е изправено пред изпитание за справяне.

б/ Особености, произтичащи от ранната раздяла с майката

Ранното лишаване от майчини или родителски грижи може да има тежки поражения
върху психическото и даже върху физическото развитие на детето, а може то да
преодолее успешно подводните рифове на раздялата и да се развива пълноценно.

В своите изследвания Рене Шпиц формулира термина „хоспитализация”, свързан с

раздялата между майка и дете. Хоспитализацията ("анаклитичната депресия" или
„кърмаческа депресия”), е типична за случаите на изоставени деца в домове. При
хоспитализация се наблюдават следните негативни ефекти (симптоми):
- забавени движения в раменете, породени от „кърмаческата депресия” – резултат от
ранната раздяла (характерна за хипотоничните деца);

- непрекъснат плач и капризничене;

- смущенията в основните поведения: хранене, сън, отделяне;

- спад на тегло, повишава се заболеваемостта;

- регрес в поведението - ако вече се научило да ходи самостоятелно, спира да го прави.

- намалява говорната активност, отслабва мускулният му тонус.

- затваряне в себе си: детето спира да реагира на общуването на възрастните,

- отказва очен контакт, извръща глава, лицевата му мимика обеднява;

- лежи или извършва стереотипни движения, вглъбено в себе си;

- спира да се храни или непрекъснато повръща поетото (първи признаци за анорексия);

- при по-големите деца вместо анорексия може да се появи булимия;

- честа заболеваемост – горни дихателни пътища, стомашно-чревни разстройства;

При изследвания на майки-затворнички Рене Шпиц стига до извода, че всеки

път когато детето се отнема от майката възниква обстановка на хоспитализация. В този
контекст той прави връзка с тезата за „нежеланото дете”, тъй като детето заема
символично място за майката, т.е. ако детето е желано, то става означаваща за майката.
От своя страна майката е означаваща за детето.

По време на първата фаза бебето използва всичките средства, които са на негово

разположение и които са най-вече телесни, тъй като, отчитайки нивото му на развитие,
преди да е овладяло говора, именно тялото представлява основният фактор на
свързване между детето и неговото обкръжение. Така могат да бъдат наблюдавани
анорексичните феномени, смущения в съня, викове или свръхвъзбудимост. Всички тези
знаци имат стойност на повик, чиято цел е да възстанови присъствието на майката. Не
всяко отделено от майка си дете развива анаклитична депресия. Но всяко дете
преболедува раздялата с майката, особено ако тя е продължителна и е във възрастта,
която Рене Шпиц наблюдава. Субективното измерение, съществуващо в анорексичния
симптом, предполага наличието на диалектична връзка между заявка и отговор, а не
само между действие и реакция.

Потребността от хранене се замества със заявка за хранене или формулирането на

дадена потребност въвежда символичната функция. Но тази заявка чрез тази
формулировка ще трансформира и усложни завинаги тази вродена, първоначална
потребност.

Желанието ще представлява резултат от тази зависимост. В човешкия свят, поради

факта, че заявката се вписва много рано в езиковото изразяване, между потребността и
заявката се установява радикално разделяне, от което се оформя и изплува желанието.
Заявката въвежда едно друго измерение, при което е важно не това, което се дава, не
толкова обекта е важен, а това кой го дава. Следователно на хоризонта на всяка заявка
стои обичта.

Ключът към очовечаването не е толкова в перфектните грижи за детето. Раждането на

човешкото същество става в езика и благодарение на една привилегирована връзка с
някой, който го обича и който не го подценява, който не го свежда до уста, която
трябва да бъде нахранена, и тяло което трябва да бъде подсушено и преоблечено. Най-
често този някой е майката, но нейната функция може да се изпълнява и от друг човек,
който полага особени специфични грижи за детето, който му говори и който му
позволява да разбере, че може да бъде харесвано и обичано.

II. ПСИХИЧНИ СТРУКТУРИ

Формирането на психичната структура (невротична или психотична) на

детето започва във фазата на разцепването и тя е свързана с начина за връзка с майката.

а/ Невротична структура

Какво иска другия от мен?

Детето (Субект) другия

(майката)

Генериране на фантазми

б/ Психотична структура

Иска нещо лошо да направи !

Детето (Субект) другия

(майката)

Генериране на реакции:

(дъвче, гълта, плюе, повръща)

Забележка: Психотичната структура често обуславя по-късна поява на зависимости.

Зависимостта се появява като своеобразен баланс на психичното развитие.
Аутистът винаги има психотична структура. Дори при успех в терапията, след
излизането си от състояние на аутизъм, детето попада в следващия капан – психотизма.
 в/ Символично – въображаемо – реално

Светът на детето съдържа три компонента: реално, въображаемо и

символично. Нормалния път към идентификацията е да се върви от реалното и
въображаемото към символичното. Символичното позволява на детето навреме да се
откъсне от майката, да преодолее едиповия си комплекс и да определи своята
идентификация. Целия този процес представлява преход от пасивност и зависимост
към активност и автономност. Едиповия комплекс не е травма, а фантазия, с която при
благоприятни условия детето се справя, а образите изтласква в несъзнаваното. Едва по-
късно в гениталната фаза през тинейджърството, резултатите от този комплекс отново
изплуват. В зависимост от това как е бил решен комплекса, за индивида има
положителни или негативни последици.

Категория: Хоби
Прочетен: 962 Коментари: 0 Гласове: 0