Когато в семейството се появи второ дете, родителите

неминуемо се сблъскват с ревността на първородното. Някои смятат, че

това е каприз, проява на егоизъм, липса на възпитание или дори лош
характер. Но улисани в умножените грижи, те често не осъзнават, че за
малкото същество новосъздалата се ситуация е шокираща и ужасна.

Защо децата ревнуват

На практика новороденото обсебва цялото внимание и грижи на

родителите и това е съвсем естествено. Така по-голямото дете, особено
през първите месеци, се оказва на заден план. Мама и татко са или заети
или раздразнителни след върволицата от безсънни нощи. Ревността към
новопоявилото се братче/сестриче в този случай е съвсем закономерна –
просто то разрушава целият свят на първородното дете. В началото
вие, неговата майка, сте принадлежала единствено и само на него, а сега
вече се налага да ви дели. И то с кого? С едно създание, което не умее
нито да играе, нито да говори, а само яде, спи и реве. Малките деца
веднага усещат промяната в приоритетите на своите родители и ги
изживяват особено болезнено.

Често родителите още повече усложняват положението на малкото

същество. При появата на новороденото, те автоматично решават, че то
вече е „голямо” и започват да го товарят с отговорности и
задължения, непосилни за годините му. Разбира се, има деца, на
които им допада, че са смятани за „възрастни” и те с гордост поемат
новата си роля. Но обикновено се получава точно обратното – за детето
изненадващото „порастване” се превръща в източник на всички
нещастия. Вместо безгрижно да играе, то трябва да изпълнява досадни
задачи около отглеждането на малкото си братче или сестриче. В същото
време, всеки опит да го подържи или докосне предизвиква у родителите
странна реакция. Изводът е неизбежен – колкото си по-малък, толкова
по-силно те обичат. Регресия..

За да избегнат такава ситуация, на родителите често им идва на ум, да

връчат голямото дете на роднините или направо да го преселят при тях,
докато „новороденото порасте”. Бабата и дядото му дават цялото
внимание и любов, на което са способни. Но детето постоянно се чувства
откъснато от семейството си и ненужно за мама и татко. Връщайки се, то
е мълчаливо и отчуждено. В този случай чувството на ревност се потиска
дълбоко в подсъзнанието и се проявява под най-завоалирани форми.

1
Лицата на ревността

Към ревност са най-склонни децата с малка разлика във възрастта. Тогава

така нареченото голямо дете е все още тясно свързано с майката и остро
се нуждае от нейното внимание и любов. От значение също какъв е
неговия темперамент, характер и обкръжението.

Ревността може да бъде, както агресивна, така и скрита. В първия

случай детето е нетърпеливо към братчето или сестричето си,
недоволства, когато то стане център на внимание и докато уж му се
радва, го стиска задушаващо или хапе. След забележката на родителите
обикновено става много гневно, чупи различни вещи за да си отмъсти и
крещи: „Вие вече не ме обичате!” или „Мразя го!”
Агресивната ревност се проявява и в постоянно сравнение между
подаръците, лакомствата и играчките, които се купуват за него и тези за
новороденото. Сметка, разбира се, се дължи също отделеното време от
родителите в прегръдки, игри и целувки. Макар на пръв поглед подобно
поведение да е стряскащо, агресивната ревност е по-малкото зло. Тя дава
възможност на родителите, да осъзнаят, че детето им страда , както и да
облекчат ситуацията.
Много по-лошо е, когато съперничеството е скрито. Това се случва при
интровертните деца или тези, които са били наказвани за откритата си
ревност. Те страдат мълчаливо и очакват да го забележите – плачат
често, не могат да заспят нощем, боледуват продължително, разсеяни и
тъжни са. Тревогата и негативните им чувства трябва възможно най-скоро
да намерят изява, за да не се превърнат в болезнена травма, която ще
остави белег върху бъдещия им живот.

Ревността у децата
Сега бих искал да се спра на вечния проблем за ревността у детето или
както ние, психолозите, я наричаме „съперничеството между деца от един
брак".
Всеки път, когато малко братче или сестриче се появи в семейството,
детето ви реагира по определен начин. Изобщо не вярвам на майка, която
ми казва: „Томи обикна сестра си още от първия ден", защото това е
психологически невъзможно. Да направим заедно едно предположение.
Представете си, че утре съпругът ви съобщи следната забавна новина:
„Мила, другата седмица старата ми приятелка Роксана ще дойде да живее
у нас. Аз, разбира се, все така те обичам. С теб ще бъдем заедно в
понеделник, сряда и петък. Но вторник, четвъртък и събота ще бъда с
нея. За неделята ще теглим жребий." На всичкото отгоре, когато тази
съперница се настани у вас, вие откривате, че няма намерение и пръста
си да мръдне, за да ви помогне в работата, че по цял ден безделничи,
чете си списанията и се налива с разхладителни напитки.

Какви чувства ще изпитвате към нея? Несъмнено ще си умирате от яд! Е,

детето в предучилищна възраст реагира горе-долу по същия начин на
2
раждането на братче или сестриче. То се чувства ощетено, огорчено, то е
направо вън от себе си.
Струва му се, че майка му го е изоставила, когато е влязла в болницата,
за да роди новото дете. А веднъж прибрала се с новороденото, тя има
твърде малко време да се занимава с по-голямото. Цялата се отдава на
натрапника. Като капак роднините и приятелите, които идват вкъщи, до
един се прехласват пред бебето, твърдят, че е много сладко и пренеб-
регват „големия" брат или "голямата" сестра. Да се учудваме ли тогава, че
всяко дете изпитва враждебност към братчето или сестричето си?
Невъзможно е да му попречите да я изпитва, но можете да я
поприглушите.
Необходимо е преди всичко навреме да съобщите на детето за раждането,
за да не бъде то пълна изненада за него. Не става дума за девет месеца
предварително, този период е твърде дълъг. Един месец стига. (То и без
това ще разбере по-рано, като слуша разговорите около себе си.).
Ще помогнете на детето си да се освободи от чувствата си към
новороденото и ако му подарите гумена кукла с пелени, люлка и ваничка.
В зависимост от възрастта и пола си то ще поиска да се грижи за нея или
да я бие, или ще изрази по друг начин отношението си към бебето чрез
заместилата реалността кукла.
Преди да отидете в болницата, скрийте някои малки подаръци из къщата.
След това се обадете по телефона от болницата и му кажете, че за него
има изненада. Така то няма да се чувства толкова изоставено. Ще усеща,
че наистина мислите за него, макар да сте далеч. Като се приберете,
опитайте и вие, и съпруга ви да не се суетите прекалено около
новороденото и да не пренебрегвате по-голямото. Намерете време да му
окажете внимание и да, му засвидетелствате обичта си.
Обикновено детето в предучилищна възраст реагира на раждането на
ново бебе по два начина. Най-напред то иска отново да се превърне в
малко бебе. Това е защитен рефлекс, който ние всички използваме от
време на време в моменти на изпитания. Тогава поведението ни става
инфантилно. Повечето родители обаче правят точно обратното на онова,
което трябва да се направи, когато детето им прояви желание да се върне
назад. Те се опитват да му покажат предимствата на по-голямото дете.
Само че то не забелязва тези мними предимства. Вижда само, че всичко,
което се е постарало да научи - да се храни само или да не се напикава, е
било, за да дойде сега това бебе и цялото семейство внимателно да гледа
как мама му дава биберона или го преповива.
Все едно, че по-голямото дете си казва: „Хм! Може би ако се държа като
бебе, ще накарам мама да ми задели малко от обичта и вниманието си!" И
започва отново да се напикава, да настоява за биберон, или да иска да го
гушкат и люлеят.
Каква е обичайната реакция на родителите спрямо тази тактика? „Хайде
сега, ти си голямо момче. Големите момчета не са правят на бебета!"
Реакция, която още повече травматизира детето и го кара още по-силно

3
да желае да се държи като бебе и да го глезят като бебе.
Как да постъпите? Дайте на детето възможност да се върне назад, ако му
се иска. Когато се роди първият ми син, дъщеря ми беше на шест години.
Очаквахме да започне да се държи като бебе и тя точно това направи.
Поиска биберон, дадохме й и в продължение на четири-пет дни да си пие
колата или портокаловия сок от биберон. След това спонтанно заряза
биберона, сякаш искаше да ни каже: „Добре де, вече нямам нужда от
това. Май не е толкова забавно да си бебе и да пиеш от биберон!"
Повторихме опита със сина ми, когато беше на шест години и се роди
братчето му. Всеки път по-голямото дете „регресира" за известно време и
се отказа от регресията, щом задоволи краткия си порив към
инфантилност.
По-голямото ви дете ще изпитва гняв и враждебност към новороденото.
За съжаление повечето родители се опитват с разговори да го отклонят от
тези му чувства. „Не говори така за братчето си, не е хубаво. Бъди добър
с него, виж колко е сладък!" А вместо да правят това, те би следвало да
го оставят да изрази гнева и ревността си. Това е един от случаите, в
които е добре да се приложи отразяването на чувствата: „Ядосан си на
Джени, смяташ, че мама я обича повече от теб." Може да се окаже
полезно да попреувеличите и да споделите с по-голямото дете в какво
упреквате бебето (в края на краищата не рискувате да го обидите, тъй
като то още не разбира). Така по-голямото ще разбере, че не рискува
нищо, ако си признае какво не харесва у бебето.
Ето как една майка описва реакциите на момченце на година и пет месеца
при раждането на сестричката му.
“Когато се прибирах вкъщи с Джени, Марк най-напред ме изгледа, сякаш
съм чужд човек, а щом баща му я пое, за да я отнесе в колата, започна
силно да плаче. Часове наред не се приближи до нея. Мислила си бях, че
Марк може да ревнува, но смятах, че няма да е толкова явно или че ще е
насочено срещу мен. Нищо подобно! При първия удобен случай той се
отправи към бебето с каменно лице и се опита да го удари. Изглеждаше
изпълнен с решимост да смаже тази злотворна топчица и заедно с това
очевидно бе ужасно нещастен от жеста си. Разплака се и занарежда: „Не,
не!" Без да спре да се приближава... Всичко се уреди седмица след
прибирането ми. Преповивах Джени и Марк ме гледаше, сгушен в
прегръдките на баба си. Джени издаде някакъв звук, който аз
изимитирах, като казах на Марк: „Ама че глупости говори това бебе!"
Внезапно Марк широко се усмихна и повтори: „Глупости!" Явно бе открил,
че съм на негова страна, че двамата заедно се подиграваме на бебето.
След това вече практически нямаше проблеми.”
Трябва да се отбележи, че съперничеството между братя и сестри се
проявява двупосочно, от по-голямото дете към по-малкото и обратно. То
не може да се възпре, а само да се смекчи. Родителите все се питат защо
децата им толкова се карат и бият, след като чудесно умеят да си играят
мирно и тихо, "без разправии със съседското дете. Отговорът е, че

4
съседчето не ги конкурира пред майка им.
Понякога всяко дете иска останалите деца в семейството да изчезнат, та
само то да разполага с мама и татко. Какво можете да направите, за да
приглушите чувството на ревност у децата ви? Опитайте се всеки ден да
прекарвате известно време сами с всяко дете. Дайте-му да разбере, че
това е неговият миг и че никое друго дете не може да му го отнеме. Друго
средство за смекчаване на съперничеството и на пристъпите на ревност
по време на пътуване и почивка е да вземете с вас някое приятелче на
децата ви. Ще бъдете изненадани до каква степен присъствието му
намалява напрежението и разправиите между братя и сестри.

д-р Фицхю Додсън

Из книгата "Изкуството да бъдеш родител", 2000 г.

1. Обяснявайте на детето, за да не се налага то само да си обяснява

ситуацията и отношението към него по свой примитивен,
емоционален, негативен, егоистичен начин.
2. Кажете му, че обичате и него и другото, но просто изразявате
любовта си по различен начин.
3. Време, отделено САМО за по-голямото дете.
4. Не му давайте прекалено много задачи, свързани с другото дете.
5. За да не регресира, обяснете му колко е хубаво да бъдеш по-голям!
6. Не му се карайте за ревността. Така се чувства още по-отхвърлено.
7. Обяснете му, че е нормално да изпитва тези чувства и че го
приемате, но е нужно да внимава как ги изразява.
8. Покажете му снимки като бебе и му обяснете, че и с него е било
същото в началото.

Преди раждане на бебето:

Независимо, че вашето малко дете не изразява ревността си явно и вие
не сте сигурни действително какво то чувства, важното е това, което е в
него. Съзнаването на това, какво го очаква след появата на бебето ще
направи прехода по-спокоен. Добре би било, ако три-четири месеца
преди раждане на бебето кажете на вашето дете просто и честно какво
ще се промени и какво да очаква. Опишете промените, които ще настъпят
във вашето семейство, след като се роди бебето и как те могат да
засегнат детето. Опитайте се да го уверите в това, че по никакъв начин
бебето няма да промени чувствата ви и грижите към него.