Архетипите на детската травма

1. Родител, който отрича вашата реалност

Типичен пример на отричането на реалността се появява, когато дете,
което се чувства некомфортно около роднина, казва това на майка си и
получава в отговор нещо като: О, тя просто се опитва да бъде мила. По-
добре бъди любезен.
Когато родителската фигура отрича реалността на детето, несъзнателно го
учи да отхвърля своята интуиция, своето „вътрешно чувство”. Колкото
повече се учим да не вярваме на себе си, толкова по-дълбоко се оттегля
този интуитивен глас и става по-трудно да бъде чут. Това води до загуба на
интуиция и вътрешен конфликт. Научаваме, че на нашата преценка не
може да се вярва и очакваме другите да оформят реалността ни.

2. Родител, който не ви вижда и не ви чува

Всички сме чували фразата : „Децата трябва да бъдат виждани, а не
чувани.” Това е нещо като лозунг, който обобщаваше нагласата на по-
възрастното поколение за възпитанието на децата. Тази нагласа се е родила
от разбирането, че единствените потребности, които имат децата са
базисни, например храна и подслон. Оскъдността на ресурсите е била
реалност за много представители на тези поколения, мнозина от които са
били заключени в режим на оцеляване. Тези възрастни често са
дефинирали успешното родителство като задоволяване на базисните
потребности на оцеляването, без да имат особено много време за внимание
към емоционалните потребности.
Да не те виждат или чуват през детството, е преживяване на емоционална
откъснатост от родителската фигура. Понякога това включва жестоко
пренебрегване, макар, че често е под формата на по-неуловими
преживявания. Може да изглежда като родителска фигура, която е смазана
от собствените си чувства и е разсеяна от хроничен стрес, или обратното ,
човек, който е в състояние на пълно емоционално изключване и е
неспособен на изслушва и да подкрепя емоционалната експресия на детето
си.

3. Родител, който косвено живее чрез вас или ви моделира и оформя

Този тип родителска фигура обикновено е известна като „сценичен
родител” – човек, който е прекалено ревностен и тласка детето си да стане
актриса или певец, за да реализира собствените си потребности от слава,
постижения или внимание. Родителските фигури, които изживяват живота
си чрез децата си, поддържат дълбоко вкоренено, болезнено убеждение, че
те са провал или по някакъв начин са неадекватни, и често проектират това
върху децата си.
 4. Родител, който не зачита граници
Границите са ясни дефиниции на личните ни ограничения. Децата
инстинктивно разбират границите. Те им реагират и могат ясно да очертаят
собствените си граници, и последователно да ги поддържат, независимо
каква е реакцията на другия. Много от нас са расли в домове, отгледани в
родителски фигури, които не са разбирали напълно как да използват и
поддържат собствените си граници и това ги е направило неспособни да
определят подходящите граници и за нас.
Например родител, който чете дневника на детето си – това води до
засрамване и конфронтация за детето. Тези преживявания ни учат като
деца, че любимите хора могат и наистина пресичат границите ни. Така се
възприема убеждението, че то е част от любовта и близостта, което се
пренася в бъдещите им отношения.

5. Родител, който е прекалено фокусиран върху външния вид

Както знаем потребността от външно валидиране не изчезва просто така,
когато пораснем. Вместо това импулсът да бъдеш харесван и да ти се
възхищават ни следва през целия ни живот. Родителите могат да
проектират тази потребност върху децата си по ред причини. Понякога
това може да е очевидно: родител, който коментира теглото на детето си
или е фиксиран върху това детето да изглежда представително през цялото
време. Децата бързо научават, че някои аспекти на външния им вид са
приемливи, а други не. Това поставя началото на доживотно убеждение, че
получаването на любов зависи от външния вид на човека.

6. Родител, който не може да регулира емоциите си

Емоционалната регулация е процесът на преживяване на емоция,
позволяване на усещанията да преминат през тялото ( вместо да се опитаме
да ги разсейваме с например-дрога, алкохол, телефон, храна),
идентифициране на емоцията – ( „В този момент съм гневен” или „Тъжен
съм.”) Практикуването на емоционална регулация ни помага да оставаме
центрирани и спокойни в различните стресови ситуации.
Повечето от нас не са имали родители, способни да идентифицират, а камо
ли да регулират своите чувства. Вместо това не са знаели какво да правят с
тях. Някои са проектирали смазващата емоционална енергия навън
( крещейки, затръшвайки врати) или навътре ( възпитание с мълчание или
ледено поведение)