Агресивното поведение и последиците от него

За агресия говорим тогава когато, някой наранява друго живо същество, друг
човек или себе си, или когато има целенасочено повреждане или унищожаване на вещи
и предмети. Не всяко агресивно поведение, е неприемливо и вредно. Например:

 тъй нареченият „спортен хъс“- желанието да победиш в дадено състезание;

 противопоставяне срещу авторитета на възрастните – това е закономерен
процес при порастване и изграждане на собствената личност;
 чупенето на вещ с цел да се види как работи може да е начин за изследване при
любознателно дете и тъй нататък.

Агресивното поведение става проблем, когато в резултат на него има причиняване

на болка и страдание, тук се включва и повреждането на ценни вещи. Този вид
поведение, много често не се дължи на осъзнат личен избор. То може да е следствие от
различни причини:

 Биологични – приема се, че при някои хора това да са по-агресивни от други е

генетично заложено.
 Неспособност за овладяване на собствените агресивни импулси – всеки човек
има моменти, в които изпитва желание да действа агресивно. При децата, тъй
като са във възраст, в която се учат да се владеят и като цяло имат по-слаб
контрол върху поведението си, това е още по-видимо.
 Реакция на травмиращи събития в живота – това е една от най-често срещаните
причини и от най-трудните за преодоляване.
 Неспособност за справяне с изискванията на другите – децата се стремят да
отговорят на очакванията и изискванията на значимите за тях хора, но понякога
тези изисквания не са съобразени с възможностите и възрастта на детето. На
нападките, недоволството и обвиненията на възрастните при несправяне от
страна на детето, то реагира с един или друг вид агресивно поведение.
 Заучен модел на поведение – не трябва да забравяме примера, който даваме на
децата си. Те постоянно се учат от обкръжението си – когато даден модел на
действие им се демонстрира често, като нещо което е редно и има ефект, то
съвсем естествено е, те също да го пробват и затвърдят в поведението си. Във
всички изброени ситуации може да има прояви на агресивно поведение, но
детето няма да знае защо всъщност се държи по този начин. Осъзнатост и
целенасочено агресивно поведение се развива след многобройни агресивни
прояви във времето. В някакъв момент се получава натрупване на тези прояви и
детето, на базата на личния си опит, достига до убеждението, че агресията е
успешен начин да подчиниш другия, да го накараш да прави това, което желаеш.
Тези деца стават неспособни да надскочат единствения разбираем за тях модел
на поведение – на подчиняване на другите – и се опитват да го прилагат във
всички сфери на живота. Ако не се окаже навременна и адекватна помощ, най-
вероятно и като възрастни децата ще запазят тези свои ограничения и
неспособност за пълноценни контакти с хората.
Агресивното поведение може да бъде овладяно, но не и с методи на наказание,
които са остаряла и неефективна форма на възпитание и много често водят до
обратен ефект т.е. към засилване на агресията.
Тормозът е вид агресивно поведение. Той е целенасочен и се прилага съзнателно
– да се причини физическа или душевна болка на жертвата и тя да се чувства
 зле. Тези които осъществяват тормоза, рядко имат чувството, че вършат нещо
нередно и смятат, че жертвата им го заслужава.

Видове тормоз:

 физически – ритане, скубане, щипане, блъскане, биене, чупене на

лични вещи и др.;
 вербален – обиди, подигравки, сексуални намеци, заплашване, даване
на прякори т.е. жертвата се чувства зле от това, което и се казва;
 индиректен – не по-малко нараняващ от другите. Тук се включва
настройването на други хора срещу жертвата, „говоренето зад гърба“,
разпространяването на слухове и др.

Последствията за жертвите на тормоз са, че те се чувстват нещастни и

подтиснати, имат ниска самооценка и самочувствие, могат да откажат да ходят на
места, където има вероятност да срещнат агресора – в това число и на училище.
Понякога се озлобяват от преживения тормоз и впоследствие прилагат такъв на по-
слаби от тях деца. Освен изброеното дотук, на базата на изживения в детско-юношеска
възраст тормоз, може да се стигне и до по-сериозни последици в зряла възраст –
повишен риск от емоционални разстройства, трудно създаване на отношения на
близост и доверие и тъй нататък. Агресивността води до последствия и при мъчителите
– свикнали с описания модел на поведение, те често нарушават общоприети правила,
изпитват трудности в създаването на пълноценни взаимоотношения с връстниците,
пренебрегват правата на другите, формират изкривена представа за значимостта на
собствената си личност и др. Ето няколко признака, които подсказват, че с детето се
случва нещо и то може да е обект на тормоз:

 често е уморено, плаче;

 нощно напикаване и кошмари;
 промяна в обичайният маршрут до училището;
 има следи от одрано, скъсани дрехи, синини;
 страхува се от внезапни шумове, тъмно и физически контакт;
 нервно е, гризе си ноктите, започва да заеква.

Тези признаци не означават непременно, че детето ви търпи тормоз, но тяхното

присъствие загатва необходимост да поговорите с него и да се опитате да разберете
дали нещо не го притеснява. Ако разберете, че вашият син или дъщеря са жертва на
тормоз, е важно да поговорите – изслушайте ги внимателно, вярвайте на детето,
покажете че ви е грижа за това, което се случва с него и не го критикувайте. Потърсете
съдействие от училището в лицето на класния ръководител – обяснете му какво ви
притеснява и какво очаквате той да направи. Помогнете на детето да даде отпор на
агресора си – като му вярвате и му показвате че го обичате, насърчавате да създава
контакти с добронамерени деца и проявявате разбиране.

ПРИЧИНИ ЗА ПРОЯВИ НА АГРЕСИЯ ПРИ 2-7-ГОДИШНИТЕ

За появата на агресивни качества у децата могат да способстват някои соматични

заболявания или заболявания на главния мозък, но те няма да бъдат обект на нашето
внимание. За нас е по-важна огромната роля на възпитанието в семейството още от
първите дни на живота на детето. Според социолога М. Мид в случаите, когато детето
рязко се отделя от майчината гръд и общуването с майката се свежда до минимум, у
детето се формират такива качества, като тревожност, подозрителност, жестокост,
агресивност, егоизъм. И обратно, когато в общуването с детето присъства нежност, а
детето е обкръжено от грижи и внимание, тези качества не се изработват. Различните
особености на средата, в която се намира човек също повишават или снижават
вероятността за възникване на агресивни действия. Според психолозите в помещение,
където има остри неприятни миризми, цигарен дим и т.н., нивото на агресия е по-
високо, отколкото в проветрено помещение. В семейна среда, в която има агресия,
детето е по-склонно да проявява агресия. Когато детето е подлагано на насилие у дома
може да се научи да използва насилие в собствения си живот. Децата, които са били
свидетели на домашно насилие са по-склонни да прилагат насилие при решаване на
конфликтни ситуации и са по-склонни да имат насилствено поведение. Голяма роля в
проявите на агресия имат индивидуалните биологични особености на човека.
Установена е ролята на два химикала – невротрансмитера серотонин и
норадреналин в регулацията на агресивните импулси. Много ниските нива на
серотонин, който се определя като хормона на щастието, имат връзка с импулсивното
поведение и избухливия гняв. Норадреналинът действа като катализатор – високо ниво
от този мозъчен химикал се свързва със свръх възбудата, в която личността може бързо
да реагира на всяка незначителна заплаха. Затова и ранното изследване е важно за
предпазване и установяване на неврохимичния баланс на индивида.
Отрицателните емоции, свързани с драматични раздели, фрустрация
(разочарования), стрес и травми могат да предизвикат дълготрайни промени в
норадреналина и серотонина на всеки индивид. Деца, които живеят в застрашена среда,
под заплаха от насилие, се адаптират, като стават хипер (свръх) предпазливи и хипер
реактивни при възприемане на заплахите и могат да станат по-малко способни да
контролират собственото си поведение.
Именно тези биологически източници повишават възбудимостт на нервната система и
при слабо действие на активната задръжка се забелязват прояви на агресията.
Възможно е да има наследствено предаване на нарушения баланс между процесите на
възбуждане и задръжка по посока на повишена и слабо контролируема възбудимост.
Освен това отбранителният рефлекс е също вроден и при определени социални и
обществени условия може да се прояви в агресивност. По-агресивни са
раздразнителните, напористите, склонните към съперничество деца Тези, у които
преобладава желание да превъзхождат другите, които се характеризират с нетърпение,
високо ниво на враждебност, а също и тези с понижен и повишен самоконтрол. Еднакво
важно е както да се знае кое е правилно и кое не, така и да си способен да се
самоконтролираш . Изследванията показват, че ранното обучение в самоконтрол има
дългосрочен ефект. За такива деца е много важно да получат ранен емоционален опит
за добро поведение и въздържание, т.е. да е налице емоционална регулация. Това не е
наследствена способност, но се придобива при контакти с възрастните. Новородените
имат много ограничени възможности за емоционална регулация: най-малката нужда
може да ги накара да плачат интензивно и те често не са способни да се успокоят.
Придобивайки повече чувствителност и под въздействието на нежни грижи, под които
укрепва нервната им система, повечето бебета след 6 месеца започват да научават своя
собствена стратегия за реагиране. Те са способни да поддържат по-уравновесен нрав.
По-труден е самоконтролът, когато децата се научат да пълзят, да ходят, да достигат
различни обекти. Любопитството често става най-значимата характеристика от
същността на бебето и прохождащото дете. То непрекъснато иска да проучи нещата,
забранени от родителите. Точно през тази възраст се проявява агресивното поведение
като реакция на забраните. Прохождащите имат пълен контрол върху собствените си
агресивни пориви: те взаимно си отнемат играчките, удрят или блъскат всеки, който е
застанал на пътя им. Минават през краката на възрастните в стремежа си да достигнат
определена цел. Когато бъдат спрени в този си устрем, стават раздразнителни, противят
се, плачат, изпъват се силно назад, лягат на пода и започват да ритат и да пищят.
Отношението на възрастните към децата е от изключително значение за появата,
устойчивостта и ескалацията на детската агресия. Децата се нуждаят не само от
демонстрация на обич и грижи. Те имат нужда от сигурност, внимание, искреност и
доверие. Пренебрежителното, несериозното отношение на възрастните към
първоначалните агресивни изблици на детето също водят до формирането на агресивни
черти на личността у него. Когато децата не се чувстват център на вниманието и
родителската любов, те често използват агресията и непослушанието, за да привлекат
вниманието на възрастните към себе си. Постъпват така поради най-малко две причини:

Първо, защото не разполагат с особено богат поведенчески арсенал.

Второ, защото са забелязали, че когато са палави, когато направят беля, ги забелязват

веднага и реагират . В тези случаи обаче, изненадата и огорчението са особено големи
за детето, защото то в никакъв случай не очаква да бъде шамаросано или наказано, а
тъкмо обратното – очаква да го забележат и да разговарят с него.

Съществена особеност на агресивните деца е разминаването между тяхната

самооценка и очакваната оценка на връстниците и възрастните. Агресивните деца по-
остро и напрегнато преживяват своята недооцененост и непризнаването на техните
достойнства. Тези преживявания по правило не отговарят на действителността.
Тежките преживявания на тези деца не са предизвикани от действителното им
положение в семейството или в групата, а от субективното възприемане на
отношението към себе си. Агресивните деца предлагат агресивни и войнстващи изходи
от конфликтни ситуации за разлика от останалите деца. Децата, чиито родители са
прекалено отстъпчиви, неуверени и понякога безпомощни във възпитателния процес,
често се чувстват неудовлетворени, защото очакванията им не се сбъдват. Същото се
случва и при родители, които са в депресия или са под стрес. Те имат по-малки
възможности да помогнат на своите деца. Децата на такива родители са фрустрирани и
не се чувстват в пълна безопасност и също стават агресивни. Неувереността и
колебанията на родителите при взимането на някакво решение провокират детето да
проявява капризи и изблици на гняв, с чиято помощ могат да влияят на по-нататъшния
ход на събитията като при това получават своето. За появата на агресивно поведение
по-голямо влияние оказва характера на наказанията, които обикновено използват
родителите в отговор на изблиците на гняв у своето чедо. В такива ситуации могат да
се използват два коренно противоположни метода на въздействие: Децата са по-малко
склонни да показват агресивност, когато техните родители използват ефективни
родителски техники, отколкото тези деца, чиито родители са враждебни, реагират на
тяхното поведение с гняв и използват негативно вместо позитивно затвърдяване.
Децата реагират спонтанно и различно на родителския стил в отговор на тяхното
поведение, което може да влоши антисоциалното им поведение. Така се получава един
порочен, омагьосан кръг, от който може да се излезе само, ако надделее разумът. А в
случая той е притежание на възрастните. Родителите имат решаваща роля в
социализирането и поддържането на емоционалното развитие и това е практически
много важно условие детето да се раздели с конфузните и често травматизиращи
емоционални капризи.
Използването на насилие в къщи има тясна връзка с агресивното поведение при децата.
Враждебната родителска практика съчетана с използването на насилие също
предизвиква агресия. Противно на схващането, че децата до 1 година и 6 месеца не
разбират и затова извършваното пред тях насилие не може да им повлияя, много малки
деца показват симптоми, след като са били травмирани по някакъв начин. Те стават
хипер бдителни и хипер реактивни към стимули и могат да развият значителни
проблеми с вниманието и ученето в по-късна възраст. Деца, които са подлагани на
насилие са в риск да развият поведенчески проблеми и да станат насилници като
възрастни. Основни рискови фактори са и лошата комуникация между детето и
родителите и слабите родителски умения за решаване на възникнали проблеми;
съзнателно изопачаване, свързано с взаимодействията в семейството и поведението
на членовете му; структурни модели, които водят към дисхармония на двойката;
лошо адаптирани взаимовръзки между членовете на семейството и грешки на
родителите като екип, агресивни отношения между братя и сестри . Предродилното
състояние на депресия на майката също се съчетава с когнитивния и социален дефицит,
съдържащ агресия. Психическата злоупотреба е най-разпространена сред причините
от семеен характер. Много родители оказват психически тормоз на своите деца –
тероризират ги, експлоатират ги, изхвърлят ги на улицата, наказват ги, унизяват ги,
подиграват им се, или имат толкова завишени изисквания към тях, че децата не могат
да ги изпълняват. Психическата злоупотреба, за разлика от сексуалната и физическата е
незабележима за страничния наблюдател, но тя оказва негативно влияние върху децата.
Изоставените от семейството си деца също са изложени на риск от поява на
поведенчески и социални проблеми. При тях е прекъсната връзката с родителите, което
води след себе си много проблеми.

Причини за възникването на агресия при най-малките и начините за

нейното преодоляване

Много майки се оплакват, че децата им още от раждането си са много агресивни

– ядосват се, капризничат, хапят, понякога даже удрят. Но почти във всички случаи,
когато това се случва с напълно здрави деца, причината за такива реакции зависи от
майката – от нея самата, от отношението ù към бебето, от настроението и
възбудимостта ù. Бебетата са особено чувствителни към състоянието на своята майка.
Ако самата тя изпитва раздразнение и гняв, то и детето ги чувства и реагира по
съответния начин. Така то с цялото си същество показва, че не се чувства комфортно в
присъствието на майка си. А начините, с които да изрази това, не са много – вик,
движения на тялото, ухапване или удар. Не бива да се забравя, че малкото дете се учи
постоянно, за него всичко в околния свят е ново и то непрекъснато пробва различни
начини за взаимодействие с него. И ухапването може да бъде поредният опит да
установи контакт с майка си като основна част от големия свят. Само и единствено от
реакцията на майката зависи дали то ще запази този начин на общуване, или не. Около
седмия месец бебето започва да се учи как да контролира тялото си и движенията му
стават по-разнообразни: то може да хвърля играчките, да оскубе косата на майка си.
Такъв израз на агресия обикновено е предизвикан от ограниченията и препятствията,
които поставя възрастният на пътя му за постигане на целта. Често гневните реакции на
детето възникват по време на обличане. Много майки се сблъскват с този проблем.
Най-доброто средство за неговото разрешаване е спокойният глас на майката и
отвличане на вниманието му от самия процес на обличане. Обикновено около първата
си година детето започва да ходи, възможностите за изследване на околния свят
нарастват, а заедно с тях се увеличават и проблемите на родителите. Въпросът с
дисциплината застава на дневен ред. Формирането и проявите на агресията при
едногодишните деца са свързани с характерните особености на тази възраст –
усвояването на основните правила на поведение. Едногодишното дете е изследовател.
Привлича го всичко, което се изпречи на пътя му. И ако някой го възпрепятства, то
започва да се сърди, да се държи агресивно. Може да блъсне майка си, ако тя му
забрани нещо, може да хапе, да се тръшне на пода и да започне да крещи. Може да
наруши забраната и да се устреми към забраненото, крещейки и извивайки се, ако
някой опита да го спре. Обикновено родителите се сърдят на любознателното човече,
наричат го „лошо“. Те често се оплакват, че детето не разбира думата „не“ и затова този
етап от детството се превръща в поредица от скандали. За да премине този период от
живота на семейството относително спокойно, препоръчително е да се спазват някои
прости правила:

1. „Не“ и „не може“ да не бъдат много, нека бъдат около 5 основни, от категорията
опасни за живота и здравето на детето.

2. Забраните трябва да бъдат съгласувани между двамата родители, независимо от

тяхното настроение. Ако мама забранява, а татко разрешава, нищо няма да се получи.

Ако се въведат тези правила в семейството, поводите за раздразнение у

родителите и агресия при детето ще бъдат много по-малко. Формирането и проявите на
агресия при две-тригодишните деца също са повлияни от техните възрастови
особености – обучението за установяване на контакт с другите хора. И на детската
площадка, и в детската градина се открояват най-много агресивните деца – тези, които
хапят, бият и то с удоволствие. Общуването им с останалите има разрушителен
характер, те обиждат връстниците си, отнемат и чупят играчките им. Майките по
площадките са постоянно нащрек, за да могат навреме да защитят собствените си деца.
Но нека разгледаме тази ситуация от гледна точка на детското развитие. Вниманието на
възрастния е много важно за установяването на един или друг тип поведение при
децата. Тези, които изпитват недостиг на емоционален контакт с мама, обикновено
намират друг начин да привлекат вниманието ù и да направят така, че да я принудят да
реагира. Много често това става чрез агресивно поведение. На практика се получава
така, че проявявайки агресия, детето получава внимание и от майка си, и от останалите
възрастни наоколо. Естествено, че при това положение неговото поведение ще се
закрепи. Затова най-вече от родителите зависи дали ще се установят агресивните форми
на поведение, или детето ще усвои нови начини за взаимодействие с връстниците си.
Това може да стане чрез разкази, чрез разиграване на игрови ситуации или чрез
непосредствено подсказване от страна на майката в назряващата конфликтна ситуация.
Най-ефикасният начин е именно да се предотврати конфликтът, а не да се отстрани
детето, което вече е ударено или ухапано. Във втория случай агресорът стига до извод,
че „нарушителят“ е елиминиран и по този начин се закрепва неговото агресивно
поведение. Той се научава, че ако друго дете го раздразни с нещо, достатъчно е просто
да го удари и то повече няма да му пречи на играта.

Игри и занимания, които могат да понижат агресията при децата

Понеже в основата на агресивното поведение лежи гневът, децата трябва да

бъдат научени как да се освобождават от него. Естествено, това не става с хапане и бой.
Просто ние трябва сами да се научим и съответно да научим и децата си как може да се
изрази гневът с приемливи, а не разрушителни методи.

1. Ушийте или купете голяма мека играчка (или просто възглавница с цилиндрична
форма). Измислете някакво простичко име, удобно за произнасяне от малко дете (напр.
Бо-Бо, Жу-Жу и др.) Когато хлапето изяви желание да хапе или удря някого, запознайте
го с играчката и спокойно му обяснете, че мама и татко (както и останалите хора
вкъщи) не трябва да се удрят. Говорете ясно и строго. След това предложете играчката
и му кажете, че само нея може да бие. Покажете му как може да я хапе или удря.
Следете дали направлява агресивността си към играчката, а не към хората.

2. За понижаване на агресивността са много полезни и игрите с вода, пясък, глина.

Позволявайте на детето да играе колкото се може по-често с пясък или във вода. В
студеното време това може да се замени с къпане във ваната. Децата с удоволствие
преливат вода от един съд в друг, създайте им условия да го правят.

3. Добре понижава напрежението играта с глина или пластилин. Започнете да учите

детето да размесва с ръчичка колкото се може по-рано. Не се плашете, че то ще се
изцапа или че цялата къща ще стане в пластилин. Просто стойте до него и го учете още
от самото начало да съблюдава правилата на работа с тези материали (върху дъска, на
масичката и т. н.)

4. Научете детето да понижава напрежението чрез движение и подвижни игри:

гоненица, криеница, гимнастически упражнения. Децата с удоволствие участват в
такива игри заедно с възрастните. Такива занимания понижават отрицателните емоции.

5. След подвижните игри пристъпете към релаксация и отпускане, пък макар и само за
минутка. Предложете на детето да „поспи“, да „поплува“ с надуваем дюшек и др., което
може да осигури състояние на покой.

6. Започнете да редувате движение и покой. Това ще научи детето да контролира

съзнателно поведението си, а оттам и емоционалното си състояние.

7. Преди сън или къпане правете на детето лек масаж на гърба, краката, ръцете, лицето.
При това му говорете с тих и спокоен глас. Децата над 2 години с удоволствие се
подлагат на масаж под формата на игра.

8. Друг, много подходящ начин за снемане на напрежението, е рисуването, особено с

пръсти. Добре е такива рисунки да се правят на голям лист хартия. На хиперактивните
деца предлагайте листове с по-малки размери.

9. За изразходване на натрупаната енергия помагат и ролевите игри. Разигравайте

различни сюжети, включително и такива от неговото ежедневие, с помощта на
играчките . Ако усвои по време на игра правилните стратегии за поведение, на детето
ще му бъде много по-лесно да ги спазва и в реалния живот.

Още през първите години от живота на детето неговите родители трябва да

изкореняват в него чувството на агресия. Това е мнението на професорът по педиатрия,
психиатрия и психология Ричард Трембли от Университета на Монреал, Канада.
Според него, ако на агресивността в ранното детство не се обръща никакво внимание,
детето ще порасне още по-агресивно. В своя доклад, изнесен на събранието на
лондонското Кралско общество, Трембли пояснява, че най-агресивни са децата от 18
до 24 месец след тяхното раждане. Но истинска проява на агресивност може да се
наблюдава и в периода от 9-ия месец чак до четвъртата година. Именно тогава е
особено важна възпитателната роля на родителите, които трябва да пресичат всякакви
пориви на гняв и злост у своите деца. Ученият смята, че по-жестоки и по-цинични
стават децата на тези родители, които самите са били агресивни в детството си. В
бъдещето тези деца по-често стават наркомани или алкохолици. Любопитен факт е, че
жените, които пушат по време на своята бременност имат по-голям вероятност да родят
агресивно дете. Децата стават зли и поради социални причини. Пик на детската
агресия се регистрира в семействата с ниски доходи и лоши взаимоотношения между
родителите. Ако детето се е родило недоносено или неговата майка е имала
антисоциални прояви в детските си години, съществува по-голям риск детето да бъде
жестоко. Резултатите от най-новите изследвания доказват, че агресивното и жестоко
поведение на хората и животните е свързано с ниското съдържание на серотонин в
мозъка, а именно това е веществото, което контролира и апетита, съня, настроението и
емоциите на човека, съобщава ВВС. Агресията е реакция на срив на някаква дейност,
планове, ограничения забрани или неочаквани трудности. Най-склонни към агресията
са малките деца, чиято нервна система все още се формира. Признаците на тази
жестокост могат да се открият много лесно. Първоначално тя се изразява в силния
плач. Вероятността за агресивно поведение при деца на майки, страдали от
следродилна депресия или епизодични пристъпи на депресия в първите години на
майчинството, е значително по-голяма, според проучване, правено в Лондон в
продължение на 11 години. Проучването, публикувано в специализирано месечно
списание за психология, проследява 122 семейства. Майките са преглеждани за
признаци на депресия по време на бременността, след раждането и на по-големи
интервали след него. Когато децата им навършили 11 години, заедно с родителите и
приятелите си били интервюирани за признаци на агресия. При повечето деца такива не
били открити, но в случаите на агресивно поведение преобладава процентът на деца,
чиито майки са склонни към депресия. Все още не е изяснена връзката между
майчината депресия и детската агресия, но със сигурност се знае, че психичното
състояние на майката след раждането е съществен фактор за интелектуалното развитие
и умението за общуване на детето. Между първата и третата годинка проявата на
агресия от страна на детето не е признак на зла воля. Като наранява физически или
емоционално, то не проявява безсърдечие, защото все още не си дава сметка, че другите
също имат чувства. Това типично „антисоциално” поведение е толкова нормално,
колкото и естествено, агресивното поведение е характеристика на възрастта. Детето
гледа на другите деца като на предмети, които се движат и издават звуци, но така или
иначе – предмети. Предмети, които могат да бъдат избутани или изблъскани; предмети,
чиито играчки или храна само чакат да бъдат грабнати; предмети, които е интересно да
наблюдаваш или сръгваш в ребрата, но с които е трудно да си взаимодействаш.

За войнствената природа на малчугана има множество причини:

 Стремеж към независимост и идентичност. Детето пораства и се утвържадава,

понякога по агресивен начин, за да се почувства по-голямо и значимо.
 Чувство на безсилие. Когато не успява да контролира своето обкръжение така
както му се иска, детето реагира по единствения начин, който знае (напр. ще
ухапе другарчето си в стремежа си да го накара да пусне желаната играчка).
  Егоцентричност и липса на съчувствие. Детето гледа на себе си като център
на света и не е в състояние да мисли за другите. Повечето деца на тази възрас
все още гледат на връстниците си като на предмети, с които могат да се отнасят
както им отърва, а не като на равноправни същества, които също имат чувства.
 Липса на контрол върху импуслите. Дори ако разбере (което става понякога
около третата годинка), че като удря причинява болка, детето пак не е в
състояние да се удържи да не го прави. И на вас вероятно ви се иска да
зашлевите колегата, който ви вдига кръвното на работа, но заради
ограниченията поставени от обществото не се поддавате на изкушението. Детето
изпитва същите импулси, когато някой го ядоса, но все още не се е научило да
ги управлява.
 Липса на светска шлифовка. Борбеността е характерна за човешката природа.
Но социалните умения не са вродени. Те се научават чрез опита, чрез
подражанието на възрастните, които им служат като модел, чрез ипробване и
допускане на грешки, чрез често повтаряне на указания от другите.
 Неспособност за предвиждане на последствията. Детето може и да съжалява
като разплаче някое другарче, но все още няма нужната прозорливост, за да
избегне този неприятен резултат, като не удря.
 Липса на речеви способности. Детето все още не притежава словестни умения,
неоходими за изразяване на неговите чувства, нужди или желания, или за да
разясни или да се отърве от някои светски проблеми. Затова не е чудно, че
прибягва често към по-физически средства на изразяване.
 Любознателност: Интерес към причинно-следствените връзки. Изолираните
епизоди с удари може да са просто научен обществен експеримент: „Когато
ударих Р., той се разплака. Дали ще се случи същото ако ударя и Д.?“

Но! Нормалната за малките деца агресивност може да се задълбочи от външни

фактори. Тяхното елиминиране или свеждане до минимум би могло да намали
агресивното поведение на детето. Такива фактори са:

 Липса на сън. Например детето скоро се е отказало от следобедния си сън или

пък е будувало през нощта или е заспало трудно.
 Глад. Прекалено дълги периоди между храненията или косумирането на богати
на захари храни са в състояние да причинят лошо държание.
 Болест. Ако внезапно е започнало да проявява агресивност, детето може би е
хванало някакъв вирус или току що се е преборило с него.
 Важна промяна в живота. Всяка новост, от нова гледачка до отсъствие на
родителите, е в състояние да направи детето по-напрегнато от обикновено.
 Недостатъчно внимание. Деца, които не получават достатъчно внимание,
когато са добре, често започват да се държат лошо, за да бъдат забелязани.
 Враждебно обкръжение. Сприхавостта на близките на детето-родители,
гледачи, братя и сестри-могат да го направят на свой ред агресивно.
 Прекален контрол. Когато на детето не му се позволява да избира, чувството
му на безсилие може да нарасне, а заедно с него – склонността към агресивност.
 Липсата на контрол. Родители, които позволяват всичко на своето дете и не
поставят никакви ограничения, биха могли неумишлено да насърчат излизащото
от рамките поведение, включително и агресивността.
 Проблемни родители или гледачи. Когато хората около детето страдат от
депресия, злоупотребяват с алкохол, имат семейни или други проблеми, това се
 отразява върху нормалните родителски функции и детето може да изрази
страданието си, като се държи по-нападателно.

Понякога родителите гледат на агресивността като на нещо не само нормално, но и

желателно. Те смятат, че от агресивното дете ще излезе преуспяващ зрял човек. Това не
винаги е така; агресивните деца обикновено не са популярни нито сред своите
връстници, нито сред учителите. По-вероятно е в живота да прогресира детето, което
може да се утвърди и знае как да получи каквото иска без да настъпва останалите по
пръстите на краката.