ОСОБЕНОСТИ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ДЕЦАТА

Опитвайки да защити своите притежания детето може да използва сила и това е

инструментална агресия. По-големите деца могат да си послужат с личностно
ориентирана или враждебна агресия - критика,обиди, присмех, унижение.
Преминаването от инструментална към враждебна агресия е свързано с развитието на
способността да се осмислят чуждите намерения и мотиви. Агресивните деца виждат
света като враждебно място. Те откриват в чуждите действия много повече
враждебност и злонамереност, отколкото не агресивните деца. Някои от децата
реагират агресивно само, когато трябва да отговарят на определена нападка, заплаха
или фрустрация. Тази агресивност може да се определи като реактивна. Други деца
могат да демонстрират проактивна агресия - използване на сила, за да се вземе
надмощие над другите или за да упражнят натиск, заплаха, за да спечелят внимание,
някаква награда. Както реактивната така и проактивната агресивност нараства с
възрастта. Деца проявяват агресивност когато са фрустрирани от родители и
обикновено тази агресивност е физическа (удряне, блъскане), докато четири - седем
годишните деца проявяват агресивност в конфликтите с връстниците и тази
агресивност е вербална (обиди, присмех). Независимо, че много от родителите
съзнателно ограничават агресивността и то с вътрешна убеденост, в малкото
изключения на съзнателно подкрепяне на агресивността - в случаите когато детето
трябва да се защити, те могат несъзнателно да формират агресивно поведение и това
става по няколко начина:

 чрез собствен модел на поведение, с оценките и диспозициите към различни

форми на насилие и тяхното изразяване или чрез собствените си предрасъдъци;
 чрез загубата на контрол върху детето в неговия ежедневен живот, особено
когато това е съчетано с непълноценни отношения (недостатъчното познаване
на детето, нe-чувствителност към това което прави, незнание за връзките му с
другите деца, за поведението му);
 чрез слабата дисциплина и незаинтересованост от поведението му;

Ранните жизнени преживявания и опит са определящи за агресивността. Подтиснатите,

бити или малтретирани деца израстват след това често като родители, които
малтретират собствените си деца.

За да се намали агресивността е необходимо:

 да се преосмисли същността на агресивността, да се ограничат моделите

представящи агресивността в положителна светлина;

 да се намалят условията насърчаващи агресивността;

 да се ограничат сблъсъците;

 да се въведат не агресивни модели в потенциално изпълнени с насилие

ситуации.

Трудно е да се каже дали склонността към агресивност е наследствено обусловена или

придобита. Със сигурност обаче може да се каже, че много от агресивните форми на
поведение се овладяват още от детството.
1.Затвърждавайте чувството за отговорност.

Ако агресивността на детето доведе до повреждане на чужди неща или до бъркотия,

детето трябва да помогне това да се оправи. То може да залепи счупена играчка,
например, или да събере бисквитите или кубчетата, които е разхвърляло в гнева си. Не
формулирайте това като наказание, а просто като естествено следствие от гневна по-
стъпка. Също така се уверете, че детето е наясно, че трябва да каже "извинявай", когато
премине границата - дори ако трябва да го заведете за ръка до засегнатата страна и да
го кажете вместо него. Извинението на детето може първоначално да звучи неискрено,
но урокът ще намери почва у него.

2. Възнаграждавайте доброто поведение.

Вместо да обръщате внимание на детето само когато се държи лошо, опитайте се да

забележите и когато се държи добре - например когато моли да си поиграе на
компютърната игра, а не грабва направо мишката, или когато отстъпва люлката на
чакащо дете. Кажете му колко се гордеете с него. Покажете му, че самоконтролът и
мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи - и дават по-добри резултати,
отколкото блъскането на децата. Сложете например специален календар на вратата на
хладилника или на стената в детската стая и награждавайте детето с пъстър стикер,
когато е съумяло да се сдържа.

В съвременните социални условия един от най-често съпътстващите проблеми,

които се разглежда в рамките на отклоняващото се поведение, е агресията и
агресивните действия на хората. До голяма степен проблемът за агресивните прояви се
свързва със спецификата на човешкото ежедневие, със системите от взаимоотношения,
в които човек участва, както и ситуациите, в които присъства. Макар и да нарушава
обществените норми на поведение, човек често използва агресивността като
възможност да наложи своето мнение, своите позиции, своите виждания и разбирания.
Това означава, че агресивното поведение се прилага от отделния човек тогава, когато
той съзнателно и целенасочено реши да се противопостави на отделен човек или
общност от хора. Пред дългия исторически период на развитие на човечеството
агресивността се е прилагала като необходим фактор за адаптиране на човешкия
индивид към биологичната среда, както и за унищожаване на големи общности от хора.
Поради тази причина агресивното поведение се разглеждало като част от естествените
взаимодействия на човека с другите хора и поради този факт то не било санкционирано.
Много по-късно започва да се разграничава агресията от агресивното поведение и
агресивните действия. Агресията се разглежда като спонтанна, бърза емоционална
реакция на индивида, която е свързана със самозащита, тоест тя е естествена реакция на
всеки жив организъм, който усеща върху себе си някакъв вид заплаха. Агресивното
действие и агресивното поведение се разглеждат като съзнателно отношение на
личността спрямо източниците, от които идва заплахата. Човек сам решава по какъв
начин да отговори на стимулното въздействие, което получава отвън. В ПДП се
акцентира върху онези личностни характеристики, които притежават хората,
реализиращи агресивни действия или проявяващи агресивно поведение. Всяка
ситуация, в която личността чувства заплаха за своята физиологична или психологична
цялост, провокира възможността всеки участник в нея да използва агресивни действия.
Това означава, че всяка подобна ситуация за отделния индивид се възприема като
проблемна. В нея той трудно удовлетворява своите биологични и социални
потребности. Агресивното поведение се разглежда като неправилно още в древността.
Санкционирало се е не само агресивното действие, но и агресивните помисли на
личността, които са насочени спрямо другите хора. Психологическите изследвания
върху човешката агресия и поведение първоначално са се свързвали с т. н. престъпна
дейност на хората, тоест социалната общност е санкционирала крайните прояви на
агресивни действия и агресивното поведение. Като отклоняващи се те са
регламентирани и в правовите норми на общността. Криминалната психология е
първата наука, която разкрива същността и причинната обусловеност на агресивните
действия на хората. В началото на миналото столетие като причини са определяни
психофизиологичните особености като структура на телостроежа, големина на дланите,
големина на черепа. Тези характеристики с антропологически характер дават
възможност в началото на предходното столетие да се обосновава агресивното
поведение, но научен характер това придобива много по-късно. Отделните теоретични
направления в психологията, които започват да функционират самостоятелно си
изграждат специфично от гледна точка на своя предмет, обяснение на устойчивото
агресивно поведение. Акцентира се върху следните основни подходи:

 биологизаторски, който разкрива агресивността като елемент на

психофизиологичното и генетичното развитие на личността;
 социологизаторски, според който агресивността се разкрива като следствие от
нерешената социална адаптация на личността. Според представителите на това
направление социалната среда като цяло и ситуациите, в които попада човек, са
причината за проявената от него агресивност;
 съвременен подход, обединяващ горните два, разкривайки възможностите
както на отделния индивид, така и на средата да бъдат стимулиращи фактори за
реализиране на агресивно поведение.

Към този съвременен подход се прави диференциацията на терминологичното

обяснение на агресията, агресивните действия и агресивното поведение.
Агресията се разкрива като естествен елемент на поведението, като се акцентира върху
факта, че честото и прилагане подтиква личността към нейното използване в различни
ситуации, тоест повторяемостта на проява на агресията нарушава процесите на
взаимодействие между хората, агресорът се възприема като застрашаваща страна,
поради което личността изолира този човек. Проявата на агресивност е свързана с
наличието на висока тревожност, ниска толерантност, както и стремеж за доминиране.
Хората, които проявяват агресивност, трудно се справят със собствените си проблеми и
всяка ситуация, в която влязат, възприемат като особено сериозна. Агресията в рамките
на отклоняващото се поведение не се санкционира. Тя е сигнал за това, че индивидът е
предразположен към извършването на агресивно действие. Установено е , че висока
стойност на агресивност се проявява при лица с холеричен и сангвиничен темперамент.
Агресивните действия са съзнателни ориентирани поведенчески реакции на отделния
човек, които имат целенасочен и организиран характер. Обектът на агресивното
действие може да бъде както отделен човек, така и група от хора. Агресивното
действие е свързано със сензориката и психомоториката на човек. В ПДП агресивното
действие се разглежда като част от поведението, което се проявява чрез вербални
изрази или остри динамични движения, а много често и заедно. За да се реализира
агресивното действие е необходимо наличието на ситуация, в която то се проявява.
Агресивното поведение в ПДП се разглежда като отклоняващо се. То се проявява при
лица, които са извършили девиантни действия. За разлика от агресивното действие,
поведението има организиран и целенасочен характер. Личността с ДП провокира
ситуации, в които агресивното поведение се превръща във форма за тяхното
разрешаване. Агресивното поведение е съзнателно, личността го използва за да може да
разреши и удовлетвори свои потребности. Агресивните нагласи при този тип поведение
имат противообществена насоченост, поради което самото поведение води до
нарушаване на стереотипни системи от взаимоотношения и поради тази си особеност
се санкционира от общността. Лицата с агресивно поведение притежават нисък
самоконтрол, неадекватна самооценка /занижена или повишена/, висока тревожност,
липса на стремеж за общуване с околните, нежелание за приемане на чуждо мнение и
опит за налагане на своето собствено, прояви на съперничество, нисък праг на
емоционална и социална толерантност, желание за отмъщение, стремеж към
унищожение или нанасяне на вреда на други лица или хора. Характерно за лицето с
агресивно поведение е, че то много често отправя заплахи към другите хора като се
стреми да всее страх в тях. Нежелаейки да се окажат жертви в ситуации на
противопоставяне, те предпочитат да използват активно агресивни действия с цел
всяване на страх. Лицата с агресивно поведение организират собственото си отношение
така, че да могат да унищожат другите участници в ситуациите, като ги възприемат
като заплаха. Установено е, че агресивното поведение се реализира от хора, които имат
малоценностни комплекси, които са моделирали агресивни действия като единствен
вариант за справяне със ситуацията. Агресивното поведение има целенасочен характер
и за разлика от агресивните действия се проявява като устойчива характеристика на
личността, т.е. в различни ситуации лицето с агресивно поведение се държи по един и
същи начин. В по-голямата си част лицата с ДП притежават и агресивна форма. Най-
често тя се среща при подрастващите малолетни и непълнолетни правонарушители,
при които има проблеми със социалната идентичност. Агресивното поведение е
възприемано като адаптивно поведение, ориентирано към света на възрастните. За тях
последният е волеви, справящ се с всички ситуации чрез налагане на силови методи.
Агресивната форма на поведение се приема от ПДП като отклоняваща се и е причина
за:

 нарушения, смущения в социализацията, водещи до промяна на

диспозиционната система на личността – система от ценности, нагласи,цели,
ориентации, мотиви на поведение и др.
 привикване на личността към стереотипно поведение, което в основата си има
противообществен характер. Механизмите за проява на агресивното поведение
са различни, но в основата си съдържат агресивните действия.
 Агресивното поведение е свързано с емоционално напрежение – висока
тревожност, които са критерии за подчертано безсилие на личността да разреши
определена житейска ситуация. От една страна липсата на социален опит при
малолетни и непълнолетни е фактор за това, а от друга - невъзможността на
зрелия човек да използва социално приложими форми на поведение са пречка да
се чувства комфортно във всяка ситуация. Хората с агресивно поведение
проявяват много малка вариативност в моделите си на взаимодействие с другите
хора.

Агресивното поведение има целенасочен характер и за разлика от агресивните действия

се проявява като устойчива характеристика на личността, т.е. в различни ситуации
лицето с агресивно поведение се държи по един и същи начин.
В по-голямата си част лицата с ДП притежават и агресивна форма. Най-често тя се
среща при подрастващите малолетни и непълнолетни правонарушители, при които има
проблеми със социалната идентичност. Агресивното поведение е възприемано като
адаптивно поведение, ориентирано към света на възрастните. За тях последният е
волеви, справящ се с всички ситуации чрез налагане на силови методи.
Агресивната форма на поведение се приема от ПДП като отклоняваща се и е причина
за:

 нарушения, смущения в социализацията, водещи до промяна на

диспозиционната система на личността – система от ценности, нагласи,цели,
ориентации, мотиви на поведение и др.
 привикване на личността към стереотипно поведение, което в основата си има
противообществен характер. Механизмите за проява на агресивното поведение
са различни, но в основата си съдържат агресивните действия.
 Агресивното поведение е свързано с емоционално напрежение – висока
тревожност, които са критерии за подчертано безсилие на личността да разреши
определена житейска ситуация. От една страна липсата на социален опит при
малолетни и непълнолетни е фактор за това, а от друга - невъзможността на
зрелия човек да използва социално приложими форми на поведение са пречка да
се чувства комфортно във всяка ситуация. Хората с агресивно поведение
проявяват много малка вариативност в моделите си на взаимодействие с другите
хора.

В съвременния свят на комуникации и технически прогрес агресията със страшна

сила изпълва междуличностните ни отношения. Всъщност, за агресия говорим когато
някой наранява физически или психически друго живо същество, друг човек или себе
си, или когато има целенасочено повреждане или унищожаване на вещи и предмети.
Обобщената представа за агресивността днес е, че тя е постоянен и повтарящ се модел
на поведение, синоним на нападателност, изразяваща войнствения характер на човека.
Тя е и свойство на личността, което се характеризира с наличие на деструктивно
поведение. За някои субекти агресията е начин за себеутвърждаване, без да бъдат
отбягвани трудностите, разчитайки на противопоставянето. Проучванията на
човешката агресия, теориите за източниците й, факторите за проява и развитие е една
от основните теми в психологията. Итересна е аргументацията на З. Фройд, според
който човек се ражда с инстинкт към смъртта /танатос/, който се проектира по два
начина в човешкото поведение:

 когато е насочен навътре, се изразява под формата на наказание, което

индивидът налага върху самия себе си и чиято крайна форма е самоубийството;
 когато е насочен навън, се проявява като враждебност, склонност към
разрушение и убийство.

Според Фройд агресивната енергия постоянно се натрупва и нараства и затова

трябва да намери своя отдушник. Обществото има за задача да създаде някакъв
регулативен механизъм за този инстинкт, който да помогне за сублимирането му, за
превръщането му в социално приемливо или дори полезно поведение. Агресивни
прояви в поведението се появяват при различни обстоятелства на несигурност,
неувереност, реакция на неуспех, необходимост от разрешаване на конфликти с
обкръжението и др. Тези прояви са резултат на изпитването на гняв като силна
отрицателна емоция с агресивна насоченост, която се проявява чрез внезапни,
неконтрулируеми понякога, двигателни, експресивни жестове и вербални изблици.
Агресивното поведение става проблем, когато в резултат на него има причиняване на
болка и страдание на други. Този вид поведение може да не се дължи на осъзнат личен
избор. То може да е следствие от различни причини:

 биологични-приема се, че при някои хора това да са по-агресивни е от други е

генетично заложено;
 неспособност за овладяване на собствените агресивни импулси - всеки човек
има моменти, в които изпитва желание да действа агресивно. При децата, тъй
като са във възраст, в която се учат да се владеят и като цяло имат по-слаб
контрол върху поведението си, това е още по- видимо.
- реакция на травмиращи събития в живота - това е една от най-често срещаните
причини и от най-трудните за преодоляване;
 неспособност за справяне с изискванията на другите - децата се стремят да
отговорят на очакванията и изискванията на значимите за тях хора, но понякога
тези изисквания не са съобразени с възможностите и възрастта на детето. На
нападките, недоволството и обвиненията на възрастните при несправяне от
страна на детето, то реагира с един или друг вид агресивно поведение.

Причините, които активират детската агресия са комплексни и са свирзани с

училището, семейството, заобикалящата среда. Ключов фактор сред тези причини е
семейството. В семейството се формират редица качества у детето като толерантност,
съчувствие, обич, добронамереност. Но тук може да получи и урок по злоба, лъжа,
омраза, нетолерантност, враждебност, агресия. Някои родители съзнателно насаждат
агресия у децата си. Често, напоследък чуваме насърчителното - "Бият ли те, бий!",
като се оправдават, че всъщност учат децата си да се защитават или че ги възпитават в
мъжественост. В семейството на агресивното дете най - често липсва емоционалната
връзка между родителя и детето. Родителите на такива деца често от най - ранната им
възраст не полагат достатъчно грижи за тях. Това прави децата несигурни, самотни, с
усещане за провал, което често води до агресивни прояви. Не трябва да забравяме
примера, който даваме на децата си. Те постоянно се учат от обкръжението си - когата
даден модел на поведение им се демонстрира често, като нещо, което е редно и има
ефект, то съвсем естествено е, те също да го пробват и затвърдяват в поведението си.
Многобройните натрупвания на агресивни прояви при децата, води до ограничения и
неспособност за конструктивни, пълноценни контакти с хората. Агресията води до
тежки последствия както при жертвата, така и при този, който я причинява. Свикнали с
модела на агресивното поведение, те често нарушават общоприети правила, изпитват
трудности в създаването на пълноценни взаимоотношения с връстниците, пренебрегват
правата на другите, формират изкривена представа за значимостта на собствената си
личност и др. Последствията за жертвата пък са, че се чувстват нещастни и подтиснати,
имат ниска самооценка и самочувствие, могат да откажат да ходят на места, където има
вероятност да срещнат агресора - в това число и на училище. Понякога се озлобяват от
преживения тормоз и впоследствие прилагат такъв към по-слаби от тях деца. На базата
на изживения в детството тормоз, може да се стигне и до по-сериозни последици в
зряла възраст-повишен риск от емоционални разстройства, трудно създаване на
отношения на близост и доверие и т.н. Всъщност, и в двата случая е важно да говорите
с детето-изслушайте го внимателно, покажете му, че му вярвате, че ви е грижа за това,
което се случва с него и не го критикувайте назидателно. Като показвате на детето си,
че му вярвате и обичате, насърчете го да създава добронамерени контакти-с деца, с
които има общи интереси и които проявяват разбиране. Потърсете, също така,
съдействие от класния ръководител-обяснете му какво ви притеснява и какво очаквате
той да направи, но най-важното, което не бива никога да забравяме е, че за да не
натрупват агресия, децата трябва да бъдат изслушвани, да се чувстват разбирани и
обичани.

Агресивното поведение изглежда шокиращо за вас и за околните, но всъщност е

нормална част от поведението и развитието на децата. Бързото им развитие и
израстване, необходимостта да заявят себе си и независимостта си, да установят
лидерство, недоразвитата способност да контролират импулсите си – всичко това са
причини детето да проявява агресия. „В някои случаи и степени на удряне и хапане, са
напълно нормални за малките деца,“ обяснява Надин Блок, изпълнителен директор на
Центъра за Ефективна дисциплина в Калъмбъс, Охайо. Това не означава, че трябва да
игнорирате тези ситуации, разбира се. Трябва веднага да покажете на детето си, че това
поведение е неприемливо и да му дадете алтернативен начин да изрази емоциите и
желанията си.

Какво да направите?

 Покажете му как трябва. Ако детето вивлезе в басейна с топки в някой детски
кът и започне да хвърля топки по останалите деца, го извадете, вземете го в себе
си и заедно наблюдавайте другите деца. Обяснете му, че може да се върне
обратно в басейна, ако се държи добре и не удря никой. Избягвайте да влизате в
уговорки от типа: „Ти как ще се чувстваш, ако някое дете те удари, докато си
играеш?“. Малките деца (на възраст между 1 и 3 години) не притежават
познавателната зрялост да си представят себе си в определени ситуации или да
се поставят на мястото на друг, но разбират добре последствията.
 Останете спокойни. Крещейки, удряйки или наричайки детето си „лошо“, не е
начинът да му покажете, че не се е държало добре. Така само го напрягате
допълнително и му давате идеи за други варианти на неприемливо поведение.
Всъщност, да останете спокойни, е първата и най-важна стъпка към показването
на правилното държание.
 Поставете ясни граници. Опитайте се да реагирате веднага, когато станете
свидетел на агресивното поведение.Не чакайте детето да удари друго дете, за да
кажете „Достатъчно!“. То трябва да знае веднага, че е постъпило неправилно.
Извадете го за кратко от ситуацията, за да му дадете възможност да се откъсне
от нея и да успокои емоциите – за минута-две. След кратката почивка то ще си
припомни правилата и ще е уталожило емоциите си и ще знае, че ако се държи
така, ще бъде извадено от играта.
 Възпитавайте последователно. Доколкото е възможно, реагирайте на всяка
подобна ситуация,така както сте реагирали предния път – покажете, че е
недопустимо да се държи така. Не става дума за това да използвате същите думи
или наказание, с които детето да „свикне“. А да покажете, че в нито един от
случаите агресивното държание не е приемливо и че няма да си затворите очите
за него нито веднъж. Извадете го от играта за малка почивка, говорете за това
как трябва да се държи и после отново му позволете да се забавлява.
 Покажете му алтернативите. Изчакайте, докато малкото ви дете се успокои и
тогава седнете, за да обсъдите какво се е случило – това е особено важно, за да
не остава детето ви объркано след конфликтната ситуация. Спокойно и бавно му
обяснете какво се е случило и защо и как би могло да постъпи следващия път.
Обяснете му, че е нормално да се ядосва, но не е добре да показва чувствата си
по този начин и е има други (добри) начини на поведение, когато се чувства
така. Например, да говори: „Боби, не ми вземай топката!“ или да се обърне за
 помощ към възрастен. Покажете на детето си как да се извинява след
конфликтната ситуация. От начало извинението му може би няма да е напълно
искрено, но урокът е по-важен. В крайна сметка, ще се научи да се извинява,
когато е постъпил зле с друг човек.
 Награждавайте доброто поведение. Вместо да се вглеждате само в лошото
поведение у децата си им показвайте, че забелязвате и случаите, в които се е
държало добре. Кажете му, че се е държало много добре, когато е изчакало реда
си за люлката или когато не е отвърнало на обидата или блъскането на друго
дете, а е проявило търпение. Окуражавайте го и го хвалете всеки път, когато е
изразило с думи своите желания („Толкова добре постъпи, когато помоли да се
полюлееш ти“). За награда му предлагайте да го полюлеете вие или да си
поиграете на нещо след това.
 Ограничете телевизията. Анимационните филмчета не са създадени за много
малки деца и в техните очи са пълни с крещене, викане, обиди и поведение,
което вие се опитвате да избягвате. Следете стриктно какви филмчета му
пускате и когато то гледа, вие бъдете до него, за да обсъждате случките. „Това
не е най-добрият начин да покажеш какво искаш, нали?“ „Това не е най-добрият
начин да покажеш какво искаш, нали?“ и „Тя не постъпи добре, като не помисли
за последствията и така счупи вазата на старата дама, нали?“ Подобни
коментари ще покажат на детето ви, че не всичко във филмчетата е добра идея и
приемливо и няма да го оставят с погрешното впечатление, че в определени
ситуации в живота могат да действат по този начин.
 Физически излаз на енергията. Сигурно вече сте забелязали, че ако детето ви
не изразходи енергията си, в къщи се случват бедствия. Ако детето ви е в добро
настроение, му оставете цялото време на разположение за неструктурирана игра,
за предпочитане отвън, където може да се движи повече и да изразходва
енергията си.
 Не се притеснявайте да търсите помощ. Понякога агресията на децата изисква
повече внимание и намеса отколкото вие можете да предоставите. Ако детето ви
е необичайно агресивно за по-дълго време, ако изглежда тревожно или често
изпада в конфликтни ситуации с други деца, ако опитите ви да коригирате
поведението ви удрят на камък, потърсете помощ от професионалист. Заедно с
него можете да установите източника на това поведение и да помогнете на
детето да се пребори с него. Запомнете, детето ви е все още малко. Ако работите
с него търпеливо и креативно, тенденцията към добро поведение е пред вас!

Детската агресия е проблем, който не бива да се пренебрегва. Мнението, че тя е

временно явление, което ще отмине, е погрешно. Неглижирането на ситуацията от
страна на родителите само задълбочава проблемното поведение на детето. Трябва да
знаете, че агресията не е нищо друго освен отчаян призив за внимание и сигнал за
пропуски в общуването с детето. Научете как да помогнем на детето си да се раздели с
агресията. Само някои от проявите на агресивни деца са например проблеми в
обучението в училище, конфликти със съученици и приятели, неразбирателства с
учителите, бунт срещу родителите и всякакви правила, налитане на бой, обидно
държане към връстници и родители и т.н. Добре е да се знае, че не е задължително
агресията да се проявява само при по-големи деца. За съжаление според статистиките
възрастовият праг за подобно поведение се смъква все повече. Проблеми в детството
предразполагат за следните прояви по-късно и в зряла възраст: отпадане от училище,
ненамиране на работно място и неуспешно кариерно реализиране, депресии,
гневливост, невъзможност за изграждане на емоционални връзки и намиране на
подходящ партньор, криминални деяния.

Ето някои начини да помогнете на детето си, ако то е агресивно, враждебно или има
такива прояви. Те, разбира се, не отменят нуждата от консултация със специалист и
провеждане на терапия.

 Предложете положителен модел за подражание

Ясно е, че, ако самите вие подхождате с гняв и агресия към ситуациите, и
детето ви ще трансферира този модел на поведение, т.е. ще ви подражава – и
с добрите, и с лошите ви черти. Затова е важно, още докато детето е малко, да
му предложите правилната посока и да я следвате заедно.

 Огледайте се наоколо

Огледайте дома си и помислете как се чувства детето ви в него. Има ли

достатъчно пространство за игра, за учене, за забавления? Има ли лично
пространство? Ние възрастните знаем колко важно е то за баланса на човек.

 Вгледайте се в себе си

Задайте си въпроса: „Добър родител ли съм?” и отговорете честно. Много е

важно да осъзнаете, че за проблемите на децата вина имат родителите,
училището, средата, но не и децата. Те са последните, които трябва да бъдат
обвинявани. А често правим именно това. Концентрирайте се над себе си и
потърсете грешките в подхода си към детето. Поправете се, веднага ще
видите промяна и у малчугана.

 Работете над контрола на емоциите

Колкото се може по-рано е добре да обясните просто на детето си, че човек

изпитва различни чувства – редом с радостта има и тъга, нещастие, гняв,
раздразнение. Това са чувства, които не бива да се неглижират и задържат, но
и не бива да се абсолютизират, т.е те трябва да отминат по естествен път без
човек да се задълбава твърде много в тях. Често нещата, които ни
разгневяват, са незначителни и не заслужават нашите нерви. По-важни са
любовта, отношенията ни с близките, за тях трябва истински да се тревожим.
Предайте това позитивно мислене и на детето си и му внушете да бъде „над”
нещата, да контролира емоциите си и да не задържа лошото в себе си.

 Никога не отговаряйте на агресията с агресия

Така няма да постигнете нищо, а само ще задълбочите проблема и ще

препотвърдите вече изградената у детето идея, че чрез агресия се решават
проблемите между хората. Дори и да се ядосате, не го показвайте, вдишайте
дълбоко и овладейте гнева си.
  Разговаряйте с детето

Дори и в началото да ви отхвърля, бъдете търпеливи. Може би онова, което

сте загубили по пътя на времето, е връзката с детето си и именно нейната
липса предизвиква агресия. Бъдете приятел с детето си.

 Вижте как са нещата в училище

Много е вероятно детето ви, ако изведнъж стане агресивно и грубо, да има
проблеми в училище. Разговаряйте с него, с учителката му, със съучениците и
се опитайте да откриете проблема.

 Измислете си правила

Целенасочено работете в посока овладяване на агресията. Изобретете

семейни правила, например – никой няма право да повишава глас, никой няма
право да хвърля предмети, не се бием помежду си, а само се прегръщаме,
никой няма право да обижда другите членове на семейството и т.н. За да имат
ефект тези правила, спазвайте ги без никакво изключение. Ако се нарушат,
приложете наказание, и то не само спрямо детето, но и спрямо себе си, ако е
необходимо.

 Не се страхувайте от извинения

Ако сгрешите или изпуснете нервите си, не се страхувайте да се извините.

Покажете на детето си, че между близки хора не бива да остават недоизказани
неща. Така и то ще придобие навика да признава вината си и да се поправя.

 Давайте „живи” примери

Разхождате се по улицата заедно и виждате майка, която крещи на детето си,

двойка, която се разправя, човек да вика по телефона си на подчинен.
Попитайте детето харесва ли му това, което вижда. Едва ли. Посочете му, че и
то изглежда така отстрани, когато се кара с вас или със съучениците си.

 Внимавайте с телевизора

В съвременната педагогическа наука и психология има две мнения относно

влиянието на телевизията върху детето. Едното е, че тя поражда агресия,
напрежение и отрицателни чувства, които се изливат навън в обкражаващата
среда или се натрупват дълго и в един момент избухват спрямо околните.
Другото мнение е, че гледането на телевизия и по-специално на филми с
насилие и агресия карат детето, наблюдавайки ги, да преживее агресията, да я
катализира и, като след своеобразен катарзис, да се пречисти от подобни
чувства, за да не я изразява в средата си, т.е. всеки човек натрупва в себе си
агресия, телевизорът просто ни помага да я преживеем „наушким” и така тя
изчезва, без да бъде проявена реално. Към кое мнение ще се присъедините
зависи само от вас. Ясно е обаче, че твърде много гледане на телевизия не
може да е полезно, затова внимавайте дали детето ви не прекалява с това
занимание.