Социална психология на агресивността

Най-общо агресията би могла да се разглежда като психично явление при

индивидите, което е свързано с проявата на насилие. Агресията се
разглежда още и като специфично отрицателно псих. състояние, което
разстройва поведението на индивидите и е предпоставка за конфронтация
помежду им.
Разисквайки агресията от социална гледна точка ние я възприемаме като
заучено и доголяма степен волево поведение, а не както при други
обяснителни модели, които твърдят, че тя е вродена, инстинктивна или
неволева. Докато психоаналитичната дефиниция се фокусира върху
несъзнателните подбуди към агресия, социалната психология се
интересува повече от заученото поведение, което се прилага селективно и
често с диструктивна цел.
Има различни соц. перспективи – някои се съсредоточават върху ролята на
фрустрацията в предизвикването на агресията и именно от тази
перспектива са произлезли двете различни обяснения за агресията – 1)
хипотезата за фрустрация-агресия и 2) теорията за социалното учене.

 Хипотезата за фрустрация-агресия:
Фрустрацията се определя като блокиано целенасочено поведение. Тя
може да се отнася до действително блокиране или до реакцията на това
блокиране. Соц. психолози обаче разглеждат фрустрацията като
емоционално състояние, възникващо от самото блокиране.
Според тази хипотеза, фрустрацията служи не толкова за причиняването на
агресия, а за да подготви индивида за агресивно поведение. (т.е. не винаги
при фрустрация на лице е агресия). Фрустрацията сама по себе си може да
не е достатъчна да причини агресия. В някои случаи трябва нещо от
средата да задейства тази агресия, за да може тя да се освободи.
Следователно фрустрацията води индивида до крайната точка да се готов
да действа агресивно, ако има такива насоки от средата.
 Теория за социалното учене

Бандура издига теория за агресията, свързана с позициите на соц.

учене/заучаване, в която издига идеята, че агресивността се моделира и
заучава чрез имитацията.
Основата на теорията за соц. учене е ученето чрез наблюдение.
Наблюдаването на дадено поведение е в състояние да ни накара да го
заучим. При следващо наблюдение на същото или подобно агресивно
поведение, може да се предизвика заученото поведение у индивида,
който е наблюдавал. Следователно изразяването на агресията е повлияно
от имитацията и потискането.

Потискащите и освобождаващи механизми, управляващи животинскта

агресия, са релевантни при разглеждането на човешката поведение. По
същия начин функциите на нучаването и снемането на задръжките при
наблюдаването на агресивни действия, потискащия ефект на наказанието,
подготвящите ефекти на фрустрация и освобождаващото агресията
влияние на насоките от външната среда действат при детерминирането на
агресията. Степента, до която всеки един от тези фактори може да влияе
на агресията, подсказва, че тя е заучено поведение, което обаче може да
се основава на инстинктивна предразположеност. А степента, до която
агресията се влияе от насоките/сигналите от средата, подсказва, че тя до
голяма степен е волева и контролируема.
Голщейн предлага общ модел на агресията. Той я разглежда като
комплексно поведение, което зависи от редица фактори, за да се
осъществи. Трябва да са удовлетворени най-малко три елемента или
условия:
1) Вътрешните състояние или насоките от средата трябва да
осигуряват причина за агресивно поведение
2) Задръжките срещу агресията трябва да са редуцирани
(намалени; сведени до минимум) – за да може на човек
 наистина да му кипне и да не мисли за задръжките, а да
агресира
3) Ситуацията трябва да е подходяща.
Следователно има непрекъснато противопоставяне между силите,
провокиращи агресията и тези, които я потискат.

3. Преодоляване на агресията

Основните начини за преодоляването на агресията са наказанието на

агресивната личност и на агресивните модели, които тя използва и
награждаването на алтернативните модели на поведение, които не
включват агресия. Важна роля имат също и възпитанието,
самовъзпитанието и самодисциплината, както и емпатията.
Наказанието може да бъде ефективно, само ако се използва разумно и
премерено, в противен случай прекалено суровото и неадекватно
наказание може да доведе до ответна агресия.
За да се справим с агресията, най-напред трябва да започнем с
преосмислянето на нейното значние: ако агресивността се възприема като
поведение за постигане на цел в разрешаването на проблеми, то тогава
човек не би се променил, но ако се приема като недостойно поведение,
нараняващо другия, тогава човек би могъл да се промени.