БИХЕВИОРИЪ

МВ
ПСИХОЛОГИЯТ
А
Възникване на Бихевиоризма:Създател на
бихевиористичната школа в психологията е Джон Уотсън
(1878-1959). През 1913 г. излиза неговата статия
“Психологията от гледна точка на бихевиоризма”.
Създателят на тази теория използва английската дума
behavior – поведение. И на тази база той прави извода,че
психологията може да се развива като наука само ако
съсредоточи своите усилия да се изследва поведението
на живото същество,адаптиращо се към околната среда –
както физическа,така и социална. Основната идея е,че
“психологията е наука за поведението”. Развиващата се
практическа насоченост,поставя пред психологията
задачи като:способна ли е науката да обясни дадено
поведение,да го предскаже,да го управлява. Уотсън
създава психология без психика,без явленията на
съзнанието.
Бихевиористите предлагат психологията да стане наука
за човешкото поведение,за всичко онова, което се вижда,
и което може да се констатира. Според бихевиористите в
психологията не бива да се изучават такива субективни
състояния, като: усещания,възприятия,желания, мислене
и други. Всъщност те предлагат да се изучава
поведението,но без психиката,т.е. без това, което реално
го обуславя. По-известни представители на тази школа в
психологията са: Д.Вейс (1879-1931), У.Хънтър (1889-1954),
К.Лешли (1890-1958) и др. Бихевиористичната школа е
повлияна главно от:
• Иван Павлов, който изследва условните рефлекси
• Джон Уотсън, който отхвърля интроспекцията и се
опитва да ограничи психологията до експерименталните
методи
• Бъръс Фредерик Скинър, който търси етически
основания за бихевиоризма, свързвайки го с
прагматизма.
Психологията е наука за поведението, изучават причинно-
следствените връзки,“Ако..., то...”и Стимул- реакция.
Използва се условния рефлекс и стимулиране,
поощряване на желаното поведение. За поощряване на
поведението се използват стимул и отрицателно
подкрепление наказание.Бихевиоризмът е свързан с
методите на наблюдение и експеримент. Чрез
бихевиоризма могат да бъдат излекувани неврози,
фобии,страхове,заеквания,паразитни фрази,като човекът
се поставя в определени условия,близки до страховете
му. Дълго време психологията била разбирана като наука
за състоянията на съзнанието. Срещу тази теза в началото
на XX век се утвърждава ново учение,чийто енергичен
застъпник е Дж. Б. Уотсън(1878-1958) живее във
време,когато човешката практика поставя на психологията
отговорни въпроси.Наука,която не прогнозира човешкото
поведение,не дава методи за управление и контрол на
поведението,не показва как да създаваме човеци е
безполезна.Социалният източник на бихевиоризма е
потребността от управление,контрол и прогнози на
поведението и още нещо:всички живи организми постигат
успех,ако се учат успешно,затова важно е да знаем как
учат живите организми,как човек придобива опит. Уотсън
казва,че предмет на науката психология е ПОВЕДЕНИЕТО
(бихейвър) .Психологията е естествена наука,нейната
задача е да изучи поведението на живия организъм от
дъждовния червей до американския студент.Под
поведение той разбира следното:това са наблюдаемите
сетивни реакции психически и физиологични на живия
организъм .За да изучим живия организъм и неговото
поведение е достатъчно да се ориентираме в два реда
факти : S - R
S – стимули R – реакции
Стимулът е всичко,което поражда поведение-температура
на въздуха,убождане с игла и др . Човекът и живата
система са описани,като стимулно-реактивни същества .
Пространството между S - R е оставено празно и понякога
е запълнено от стабилната връзка асоциация , наречена
навик . Всички понятия на психологията са преведени на
бихевиористичен език . Мисленето е вербална
реакция,усещането е реакция на зрението,слуха .Силата
на формулата S - R е в това,че живият организъм е описан
като детерминиран,несвободен,зависим от средата от
стимули.Ние не сме свободни,не можем да избягаме от
въздействието на средата,от света,в който живеем.Ние си
взаимодестваме със стимулите.Маниполирането,
промяната им не е процес,към който ние сме
безучастни.Живият организъм се учи да реагира на
стимулите.Популярността на бихевиоризма се крие във
формулировката:Всичко е въпрос на възпитаване.
Обучаемостта е еволюционно свойство.Слабостта на тази
формула и на класическия бихевиоризъм е в това че
изключват психиката и съзнанието,като фактор,който
преработва стимулите и дефинира поведението.S
програмира едно R, но съзнанието може да елеминира
или усили стимула.Психиката е разбрана като страничен
проблем.Съществува твърдението,че ние понякога
осъществяваме поведение или реакции,не по причина на
стимул,а по причина на нещо,което е вътре в нас,което ни
носи удовлетворение и ни доказва,че не винаги
поведението е реактивно,то може да бъде и проактивно
да следва от нас.Една от най – известните фрази на Уотсън
е:
Дайте ми една дузина здрави и добре формирани деца и
моя добре определен свят,в който да ги отгледам и
възпитам,аз ви гарантирам,че ще взема едно от тях и
ще го обуча да стане типът специалист,който избере-
лекар,адвокат,художник,търговец,и да-дори просяк и
крадец,независимо от неговия талант
склонности,тенденции,способности,професионални
интереси и расата на неговите предци.
Бихевиористът в усилията си да получи единна схема на
животинските реакции не признава разделителна линия
между човека и звяра.Поведението на човека с целия си
финес и сложност формира само част от цялостната
изследователска схема на бихевиориста .Експериментите
и теоретичните формулировки на ранните изсле-дователи
и особено тези на Уотсън в своето ударение върху влияни-
ето на средата върху поведението извеждат на преден
план понятията за ученето,които стават основния фокус на
експерименталната психология през следващите
десетилетия.Класическият бихевиоризъм не е издържал
проверката на времето. Б.Ф.Скинър (1904–1990)е с
докторска степен от Харвард.Неговата първа книга
отразява резултатите от неколкогодишни изследвания
върху бели плъхове в апарат,който той създава и нарича
камера за оперантно обуславяне.Този апарат е
модифициран за изучаване на поведението на
разнообразни биологични видове,включително гълъби,
маймуни и хора.Скинър приема напълно обективен
подход към психологията исилно вярва в предвиждането
и контрола върху поведението.Според него,то не е
каприз, а е напълно детерминирано.Той създава теория
за оперантното поведение,а също и една от основните
теории за ученето на ХХ век.Според него ученето не може
да се появи при отсъствието на някакъв вид
подкрепление-положително или отрицателно.
Бихевиоризмът като философия и историческо движение
обаче продължава да представлява интерес за психолози,
философи и историци.