ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ Св. Св. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

Педагогически колеж
гр. Плевен

Изготвил: Цветелина Димитрова ПУПАЕ - 2 курс

фак.№2120011175

Възложил: доц. д-р А. Рангелова

2023г.

1
 Диференциална психология

ТЕМА

Ролята на социалната среда за усвояване на

агресивни
модели на поведение

За да разберем как социалната среда влияе върху усвояването на

агресивност, то трябва да определим какво разбираме под агресивно
поведение.
Що е то агресия?
Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което се
означава регистър от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия
или на себе си. В литературата съществуват многобройни определения за
понятието агресия. Това води до липса на конкретно и общоприето
определение на агресията, защото границите на явлението са много
широки и подходите за определянето му твърде различни.
Агресията е поведение, което е насочено към съзнателно причиняване
на вреда или болка с различни средства към околните хора. Тя се изразява
в демонстрация на неприязън или използване на сила спрямо другите.
Агресията е целенасочено, настъпателно, разрушително поведение в разрез
с утвърдените норми и правила в обществото. Обикновено води до
психическо напрежение, потиснатост, страх и болка.
Разбира се, агресията има различни видове и форми.
Видове агресия:
Физическата агресия – поведение, което включва, преки физически
атаки, като ръгане, мушкане, спъване, ритане, удари с юмруци и всяка
друга проява на насилствени действия. Тя се окачествява като враждебна
реакция, която възпрепятства целите на друг индивид или група от хора и
се съпровожда с възникването на фрустрация. В действителност главният

2
проблем се състои в това, дали фрустрираният индивид има или не
враждебни намерения.
Вербалната агресия е поведение, свързано с опити за унижаване,
оскърбяване, опозоряване на определена личност чрез викове, заплахи,
псувни и други говорни прояви.
Индиректната агресия е поведение, което цели да манипулира и
интригантства с цел да нарани трето лице, като разпространява лъжи,
клевети, тайни и клюки за него.
Враждебната агресия – насочена e към определен обект с цел
нанасяне на конкретна вреда.
Инструменталната агресия – насочена е главно към постигането
на цели с неутрален характер, като самата агресия играе ролята на
средство, инструмент. Тя се използва обикновено при възпитанието като
форма за наказание и начин на шантаж.
Импулсивната агресия тя е по – безопасна и се проявява като
гневен изблик , но всъщност се дължи на срам или вина, поради което се
отнася към моралните емоции.

Кое предизвиква агресията?

Агресията може да бъде предизвикана както от инстинкт така и от

фрустрация или социалното учене.

 Според инстинктните теории, човекът се възприема като

агресивно същество по природа. Според тях агресията е инстинкт,
който в определени интервали трябва да получи удовлетворение,
независимо дали това ще е инстинкт за смърт (фройдовата
психоанализа ) или инстинкт за борба (Конрад Лоренц – наблюдение
върху животни ).

 Фрустрацията е състояние на човека, излъган в своите очаквания,

лишен от възможността (поради външно или вътрешно препятствие ) да
постигне силно желаната цел. Обикновено тя се поражда от състояние
на разочарование, неудоволствие, гняв и всичко това предизвиква
агресивност. Източниците на фрустрация могат да бъдат външни и
вътрешни. Външните са вързани със загуба на доверие, страх от

3
 социалната обстановка или пречки за постигане на определена цел.
Вътрешните могат да бъдат от привидно съвсем незначителни събития
до ситуации, застрашаващи живота. Фрустрацията като понятие се
определя като емоционално състояние, което се наблюдава при
трудности или невъзможност да се постигне определена цел.
Колкото по – важна е целта, толкова по – изявена е фрустрацията.
Според Аристотел гневът е реакция на обида и за това е типична форма
на морално оскверняване.
Ленард Бърковиц – доказва, че когато човек е фрустриран, дори
само присъствието на предмета, който е свързан с агресията, може да
увеличи агресивността му. Съвременните теории върху съотношението
фрустрация – агресия приемат, че гневът е реакция на всяко вредно
преживяване, което се съпътства от засягане на личните интереси, като
сред тях се открояват свободата и авторитета на личността.

 Основната теория за социалното учене е ученето чрез наблюдение.

Наблюдаването на дадено поведение е в състояние да ни накара да го
научим. Следващото наблюдение на поведението може да предизвика
заученото поведение, като редуцира задръжките чрез сигнализирането,
че поведението няма да бъде наказано или, че то е позволено в дадената
среда. Изразяването на агресията е повлияно от имитацията и
потискането. От една страна поведението на другия служи като стимул,
който позволява на наблюдателя да научи и да изрази неговите
поведения. От друга страна наблюдаването на модела, който се държи
агресивно, може да редуцира или да засилва задръжките спрямо
агресията в зависимост от последствията за наблюдавания модел.

Фактори влияещи на агресивното поведение:

 Биологични фактори: генетични и физиологични.

 Психологични фактори: когнитивни и емоционални аспекти.
 Социални фактори: аспекти, свързани със семейството и обкръжението.

Тук ще обърнем внимание на социалните фактори, или по конкретно

на социалната среда и как тя влияе на агресивното поведение.

Агресивността може да бъде усвоена по пътя на подражанието, да се

превърне в модел на поведение. Изследванията на американския
психолог Алберт Бандура показват, че за малките деца е достатъчно
само да видят агресивно поведение и те са готови да започнат и те да се
държат така.
4
 Социалните аспекти на първо място се отнасят до семейното влияние
при развитието на агресивното поведение. За пионер в тази област се
счита американският детски клиничен психолог Джералд Патерсън.
Според резултатите на неговия изследователски екип в семействата на
агресивни деца могат да се откроят четири фактора на неблагоприятно
възпитание:
1. В семейството не се говори за правила и такива не се следват.
2. Родителите нямат информация какво прави детето им.
3. Родителите не подсилват с подкрепления поведението на децата си
или най-малкото не го правят последователно.
4. Не са налице способности, с които да се представят и решат
проблеми в семейството.

 Недостатъчен контрол на родителите. Често родителите

на агресивни деца често нямат никаква или разполагат с малко
информация какво прави детето им през деня. В най-добрия случай се
проявява интерес в рамките на негативен контрол. Така например при
агресивното поведение детето бива смъмрено, наказано или получава
като цяло предимно негативни забележки под формата на оплакване
или критика. Когато детето не получава похвали и като цяло получава
малко внимание, караниците осигуряват необходимото количество
внимание и действат стимулиращо на агресивното поведение.

 Недостатъчно ясни граници и правила. Според Патерсън и

колеги основна задача във възпитанието на детето е то да бъде
ориентирано, от една страна, с позитивен пример, а от друга- с ясни
правила и уговорки. Когато в рамките на възпитанието се поставят ясни
граници, се подпомага приемането на социални норми и развитието на
позитивно социално поведение. По този начин се позволява на децата
сами да регулират поведението си. Разграничими, позитивни и
негативни последствия, които идват непосредствено след постъпката на
детето, са нужни и са решаваща част от компетентността на родителите
като възпитатели.

 Негативни техники на възпитание. Вече бе спомената

липсата на контрол като негативна възпитателна техника. Има обаче и
други рискови фактори в тази сфера: конфликти между детето и
родителя и липса на позитивно участие. Конфликтите между детето и
родителя се отнасят до физическо малтретиране, в частност до удряне
5
на детето, и до очевидна антипатия спрямо детето (Wasserman et al.,
1996). Позитивното участие обхваща най-вече емоционалната подкрепа
и проявата на обич към детето. Възпитателните техники зависят,
разбира се, и от нивото на стрес в семейството. Когато майките са по-
търпеливи, а стресът в семейството е по-малък, проблемите в
поведението на детето намаляват или най-малкото не се усилват.
В семейната среда детето израства и укрепва физически и се
формира като личност. Именно семейството създава условия за изява на
всички генетични заложби, които детето носи в себе си. Това е средата,
която може да стимулира цялата гама човешки качества, от най –
добрите до най – лошите. Има привидно добри родители, които смятат,
че децата им трябва да бъдат здрави, силни, борбени, за да станат тяхна
опора и да успеят в живота. Тези родители умишлено настройват децата
си агресивно, изхождайки от максимата, че със сила може да се
постигне всичко.
Малките деца реагират по най – различен начин на събитията,
случващи се около тях . Тези различия в поведението на децата се
дължат на темперамента , който характеризира психичните основи на
личността и определя отношението на детето към заобикалящия го свят.
Поради незрялата и несъвършена регулация детският мозък е
склонен към крайни реакции. Настойчивостта и нападателността са
естествен отговор на децата , когато се учат как да контролират
поведението си в околната среда.
Много важно е да се прави разлика между деца насилници и
агресивни деца. Насилническите прояви са генетически заложени,
докато агресивното поведение е свързано с определена мотивация. Тя
може да бъде обща, неудовлетворена прищявка или неуспех в
определено начинание.
За съжаление много малко са тези деца, които разкриват мотивите си
за агресивно поведение, поради което постъпките им се възприемат
като насилнически действия. Малко са родителите, които си дават
сметка, колко време прекарва детето им в среда на любов и смях,
послушание или разумни занимания и колко време децата стават
свидетели на грубости и скандали, биват ругани и наказвани и
постоянно се чувстват виновни за нещо. Умишлено или неволно много
родители не дават възможност на децата си да изразят собствено
мнение, не ги изслушват и не споделят чувствата и желанията им.

Модели за агресивност представяни по телевизията

6
 Силен стимулатор за агресивни прояви при децата се оказват
телевизионните програми с насилие. Установено е, че големи дози от
жестокост и агресия от екрана могат да доведат до изкривяване на
детското мислене до такава степен, че подрастващите да започнат да
гледат на тези форми на агресия като приемлив и ефективен път за
разрешаване на междуличностни конфликти. Негативно влияние върху
децата оказват и интернет игрите, които в днешно време заемат по-
голямата част от времето им. Целта при тях е да удариш, да убиеш, да
взривиш, т.е. да унищожиш всичко и всеки, за да победиш. Но докато в
интернет всичко е само игра, то в ежедневните новинарски емисии се
излъчват репортажи за реални сцени на насилие. Очевидно е, че много
фактори провокират агресия и от тях детето открива за себе си:
 нови прояви на агресивно поведение, които могат да станат част от
неговия опит;
 ненаказаната агресия у другите може да създаде впечатление за
ненаказуемост на собствената агресивност;
 загубва чувствителност към изпитваната от жертвата болка;
 изменя представите си за света, започва да го възприема като
враждебен, да живее в страх от заплаха, което създава условия за
разгръщане на агресивност.
Виртуалната реалност не може да бъде спряна, но понякога става
опасна. Ние хората сме тези, които създават технологичните удобства, но и
трябва да ги използваме разумно.

Училището, приятелската среда и агресивността

Навсякъде и в ,,голямото’’ и в ,,малкото’’ общество, човек е потопен в
социално-психична атмосфера. Детската психика се формира в две
основни среди- семейната и обществената. Последната е най-вече
училището, там децата прекарват по-голямата част от активният си живот
през деня. В училището се установяват първите значими социални
контакти, както с други възрастни-учителите, така и с връстници. Много от
агресивните форми могат да бъдат придобити в училище, там детето се
сблъсква непосредствено с агресивните действия на свои връстници. В
междуличностните отношения агресивността може да бъде предизвикана
чрез:
 емоциите (най-вече гняв);
 присъствието на враждебност в намеренията на другите;
 стремежът да създаде добро впечатление и респект у връстниците
си;
 преживяване на силна провокация;
7
  съмнение в собствената ценност (чувство за малоценност);
 характера на самоконтрола.
Училището е мощен фактор, който формира или проявява агресията на
учениците. Училищната среда оказва изключително силно влияние върху
децата за възникване на напрежение, невротичност, агресивно поведение.
Факт е високата агресивност сред учениците. Децата имат
изключително голяма потребност от това да им бъде показано, че са
обичани независимо от допуснатите грешки. Родителите и училището
трябва да предаде на детето разбирането, как да намира изход от
конфликти без насилие и агресия, да разпознават симптоми водещи до
агресия, да търсят навременна помощ при възникнали проблеми.
Податливостта към агресивни прояви се формира преди всичко поради
пропуски-съзнателни или стихийни от страна на социализиращите агенти:
семейство, училище. Липсата на грижи и неразбиране от тяхна страна
рефлектират върху децата. Дали децата, които в ученическите си години са
агресивни, ще продължат да бъдат такива и по-късно, дали ще задълбочат
асоциалното си поведение, зависи от влиянието над тях. Няма определена
рецепта за преодоляване на агресията сред подрастващите, но има
фактори, които помагат.

Светът е това, което сме направили от него. Ако е безмилостен, то е

защото ние сме го направили такъв чрез нашето отношение. Ако променим
себе си, може да променим света, а нашата промяна започва с промяната
на езика и методите, с които общуваме. За да постигнем общуване без
агресия трябва да сме готови взаимно да си даваме от сърцето.

Източници:
https://bg.wikipedia.org
Петерман, Ф., Петерман, У. 2017. Работа с деца с агресивно
поведение.Изток-Запад.
https://cognitiva.bg/agresia-v-detska-vuzrast/
Гергана Георгиева \кл.психолог\ - Агресия и Агресивно поведение