АГРЕСИВНОСТТА ПРИ ДЕЦА

ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Настенка Прибиловска,
ОДЗ № 30, София
рецензент: доц. д-р Катя Гетова

Прояви на различни форми на агресивно поведение се наблюдават все по-често в

ранно и предучилищно детство. Те са един от основните проблеми, търсещи своето
разрешение. Децата проявяват все по-често агресия спрямо другите деца. Агресията и
насилието все по-често присъстват в човешките взаимоотношения и сфери на общуване
през последните години. Агресивният модел на поведение измества спокойния,
благовъзпитан, зачитащ личността на другите, комуникативен стил. Многобройни са
случаите, пораждащи тревожни въпроси за произхода, същността и развитието на
агресията при децата. В края на предучилищния период при по-голяма част от децата се
наблюдава тревожната тенденция към използване на физическа и речева агресия в
различните сфери на всекидневния живот. Това налага компетентна и целенасочена
работа на педагози и психолози. В конфликтните ситуации децата разбират, че могат да
нараняват. Агресията се появява, когато детето открие, че със своите действия е
наранило, и когато чрез това откритие отново прибягва до нараняване, за да постигне
целите си.
Според Р. Стаматов агресията може да бъде открита и скрита; физическа и
вербална; реактивна и проактивна; импулсивна и неимпулсивна; инструментална и
враждебна. Откритата агресия осигурява доминиране, утвърждаване на социален статус
и набавяне на притежания чрез заплахи и действия, докато скритата агресия постига
същите цели чрез разстройване на отношенията. И двата типа агресия са свързани с
гнева и желанието да се наранява. Скритата агресия е индиректна. Тя е представена
като форма на социална манипулация. Нараняването се извършва чрез манипулиране
на другите. Физическата и вербалната агресия се изразяват в различни действия –
удряне, блъскане, ритане, настъпване, плюене, драскане, скубане, затваряне в стая,
чупене, повреждане, вземане на притежание, подиграване, осмиване, поставяне на
прякори, крясъци, отправяне на заплахи. Физическата агресия достига най-силни

1
прояви между втората и третата година, но остава напред във времето, ако не се
осъзнават последствията.
П. Калчев обособява три типа агресивни деца:
• инструментално агресивни деца, характеризиращи с високи равнища на
агресивни действия, ниски равнища на гняв и враждебност: агресивните
действия са индуцирани не от гнева или враждебността, а от постигането на
различни цели – придобиване на вещи и т.н.; при тези деца затрудненията са
свързани с ценностите и нагласите да използват агресивните действия за
постигане на поставените цели;
• гневно агресивни деца, характеризиращи се с високи равнища на агресивни
действия и гняв и ниски равнища на враждебност; действията са индуцирани
от гнева; при тези деца затрудненията са свързани със самоконтрола,
гневните изблици не придобиват приемлива форма;
• враждебно агресивни деца, характеризиращи се с високи равнища на
агресивни действия, ниски равнища на гняв и високи равнища на
враждебност; действията се извършват хладнокръвно; индуцирани са от
желанието да се причини болка и страдание; това желание е самоцелно; зад
агресивните действия се открива враждебност, издаваща злонамереност,
натрупано ожесточение от преживяна несправедливост, унижение,
отхвърляне, травматичен опит, отмъстителност и подозрителност към
околните.
Съществуват няколко типа агресивни личности:
• самокомпенсатори – изпитват несигурност и неуважение към себе си, като
чрез агресивността опитват да прикрият слабостта си;
• активатори – те са с ниска самооценка и усещане за неприспособимост, като
използват агресията, за да накарат другите да се страхуват и да проявяват
уважение към тях;
• самоуверени и егоисти – измъчвани от съмнения за собствените достойнства;
егоисти, центрирани в себе си, интересуват се само от своите желания;
използват агресията, за да принудят другите да задоволят личните им нужди
и желания;
• славолюбиви – вярват, че ролята им е да бъдат агресивни, за да защитят
репутацията си;

2
 • самозащитници – страхуват се от другите и са обзети от мисълта как да се
предпазят от тях; използват агресията, за да се защитят от евентуална чужда
агресия;
• тирани – използват насилието, за да постигнат това, което искат; обичат да
причиняват болка заради самата болка; нахвърлят се върху тези, които не
могат да се защитят; нагаждат ситуацията така, че да имат предимство пред
жертвата.
Някои деца реагират агресивно само когато трябва да отговорят на определени
нападки, заплахи или са в състояние на фрустрация, като в случая се реализира т.нар.
реактивна агресивност. Други демонстрират „проактивна” агресия, като използват сила,
за да вземат надмощие над други деца или за да упражнят натиск, заплаха, а също и да
спечелят влияние или награда. Както реактивната, така и проактивната агресивност
нараства с възрастта.
Агресията и насилието са взаимосвързани. Резултатът и от двете е явен –
„оскверняване” на личността, независимо от това, дали формата е физическа (побой)
или психическа (травма). Агресията е изливане на собствения гняв върху околните.
Агресията може да е пряка физическа и непряка – вербална, насочена към себе си и към
околните. Негативното въздействие на всяка една информация зависи не от
количеството й, а от значението, което има за конкретния човек. Изводът е, че не
физическата същност и качествата на дразнителите, а социалната им стойност определя
нервно-психичното реагиране спрямо тях.
Много автори приемат, че любимата приказка на всяко дете става определяща
при формирането на жизнения му сценарий. Жизненият стил и сценариите на ролите в
живота ни се формират в детството под въздействието на героите на литературни
произведения. Всеки претворява в живота си сценарии, заимствани от някоя приказка.
Често децата се идентифицират с отрицателни герои от приказки или анимационни
филми. Това е характерно за деца с висока степен на тревожност като вид защитна
реакция и за деца с агресивни прояви като резултат от семейно възпитание.
Й. Факирска разграничава три групи агресивни деца. В първата група са децата,
използващи агресията, за да привлекат вниманието върху себе си (импулсивно
демонстративна агресия). Не се наблюдава жестокост, а силни емоции като викове и
обиди. Щом привлекат вниманието, стават дружелюбни. Във втората група
агресивността е норма – децата преследват определена цел. Детето е щастливо, когато я
постигне. В третата група децата причиняват болка и унижение и това ги прави

3
щастливи. Тук се наблюдава жестока пряка физическа агресия, без чувство за вина.
Всички те нямат усещането за другия до себе си. Действията им са безкористни, не
приемат успехите на околните.
Според Р. Методиева общуването е социално умение, което може да се тренира
и усъвършенства. Ако познаваме причините за агресията, имаме шанс да я
контролираме, да намалим действието на онези фактори, които могат да я провокират.
Агресивните деца по-остро и напрегнато преживяват своята недооцененост и
непризнаването на техните достойнства. Тези преживявания по правило не отговарят на
действителността. Те не са предизвикани от действителното им положение в групата, а
от субективното възприемане на отношението към себе си. Агресивните деца предлагат
агресивни и войнстващи изходи от конфликтни ситуации за разлика от останалите
деца. Всички агресивни деца проявяват нисък интерес към връстниците, нежелание
безкористно да споделят с тях или да помогнат; реакциите на успехите на партньора са
неадекватни (злорадство при неуспех или протест при постижения). Подобен тип
отношения не са свързани с реалното положение на детето в групата, нито с нивото на
развитие на играта.
В заключение може да се обобщи, че агресивното поведение при децата от
предучилищна възраст е средство за постигане на някаква цел, стремеж за лидерска
позиция, за подчиняване и потискане на другите. Причините за агресивно поведение са
привличане на вниманието върху себе си, потискане лидерството на другите, лидерство
в групата, стремеж да се получи искан предмет и др. Често децата с агресивно
поведение притежават следните особености: недостатъчно развит интелект и
комуникативни навици; неразвита игрова дейност; неадекватна самооценка; нарушени
взаимоотношения с връстниците; нисък социален статус в групата.

ЛИТЕРАТУРА

1. Агресивно поведение и пристъпи на негативизъм при деца в ранна възраст – предложения за

възпитателни превенции. Министерство на образованието и науката. Информационен бюлетин,
№ 6, 2007.
2. Анещева, Ж. Модели на поведение в семейството и в детската градина. – Предучилищно
възпитание, 2011, № 1.
3. Барон, Р., Д. Ричардсон. Агрессия. Санкт-Петергбург, 1997.
4. Възрастните и децата, децата и възрастните. Четвърта международна научно-практическа
конференция. София, 2007.

4
5. Геракова, Е. Общуването като енергиен и информационен процес. – Дом, дете, детска градина,
2001, № 4, с. 25.
6. Данева, В. Причини за агресията между децата. – Предучилищно възпитание, 2011, № 2.
7. Друмова, Н. За агресията и нейните корени. – Философия, 2006, № 3.
8. Иванова, А. Играта и превенцията на детската агресия. – Предучилищно възпитание, 2006, № 2.
9. Карталова, Р. Особености на деца, склонни към насилие. Обществено възпитание. Централна
комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при
Министерския съвет, № 2, 2004.
10. Попова, С. Възпитателни взаимодействия в семейството. София, 2000.
11. Прекоп, И. Малкият тиранин. София, 2007.
12. Розенберг, М. Общуване без агресия. София, 2007.
13. Стаматов, Р. Детската агресия. Университетски учебник, 2008.
14. Факирска, Й. Профилактика на агресията чрез формиране на нагласи за толерантно поведение. –
Предучилищно възпитание, 2006, № 7.
15. Чичикова, К. Прояви на речева агресия при шестгодишните деца. – Предучилищно възпитание,
2002, № 8.