Във връзка с количествените отношения се цели формиране на количествени

представи у децата, като този процес се осъществява на два етапа: дочислов и числов.
При дочисловия период (3 – 4,5 г.) децата различават, назовават и групират
елементите на множествата на базата на сензорния си опит и с помощта на различни
похвати – налагане (върху, на, във) и прилагане (под, над, до). Чрез образуване и
съпоставяне на двойки у децата се формират способности за установяване на
равномощност и неравномощност между елементите на множествата и овладяват
съответните термини: толкова колкото, поравно, повече, по-малко.
Работата с множества е в основата на броенето и на формирането на числови
представи при децата.
Въпроси за установяване на равномощност: „Толкова ли са, колкото?“, „Поравно
ли са?“
Въпроси за установяване на неравномощност: „Кои са повече?“, „Кои са по-
малко?“
Целта е детето да се абстрахира от несъществените признаци на
предметите/обектите – големина, цвят, пространствено разположение. Формирането на
количествените представи се осъществява най-вече на нагледно-действена основа.

При числовия период (4,5 – 6 г.) на базата на работа с множества у децата се

формират умения за количествено сравняване на предметни групи. Паралелно с това се
усвоява съзнателното броене като способ за установяване на количества. По този начин
децата се запознават с различните видове броене:
- Количествено – за установяване броя на елементите, като посоката на броене
не е от значение;
- Поредно – винаги се уточнява посоката на броене и мястото на
предмета/обекта в числовата редица;
- Броене във възходящ ред (1, 2, 3, 4…);
- Броене в низходящ ред (4, 3, 2, 1);
- Броене през едно (1, 3, 5…2, 4, 6…);
- Броене по групи (10 ръкавици – за колко деца? – за 5).
Така постепенно децата се запознават с редицата на естествените числа; с
редицата на числата от 1 до 10; с аритметичните операции събиране и изваждане;
осмислят числото като резултат от броенето, от тук се прави връзка с измерването на
обекти за обогатяване на числовите представи.

Основни мисловни операции, свързани с формирането на понятието

число:
Класификация – на базата на наблюдение и анализ на
материалите/предметите/обектите и откриването на общите им признаци се
осъществява обобщение, изразено в групиране на обектите в множества.
Класификацията на обекти по дадено общо свойство е важна мисловна операция при
формиране на математически понятия (число, геометрична фигура, величина), повечето
от които са получени при разбиването на едно множество на класове еквивалентност.

1
 Сериация – мисловна операция на подреждане на обекти по определен ред –
възходящ/низходящ. Чрез сериацията се извършва подреждане на елементите в
множеството по степен на изразеност на дадено свойство – височина, цвят, тоналност,
тегло, числова мощност, големина и т.н.
Класификацията и сериацията са в основата за формиране на обобщените
детски представи за число, числова редица, геометрична фигура, величина.
На базата на сензориката (усещания, възприятия, представи) у децата се
формират съответните математически понятия.
Инвариантност – запазване, съхранение на цялото/обема/масата/количеството;
цялото се съхранява независимо от промяната на формата, цвета, разположението в
пространството.
Пример: Въпреки че броят на правоъгълниците на първия ред е по-голям от този
на втория, децата допускат грешка и отбелязват, че правоъгълниците на втория ред са
повече от тези на първия поради по-голямото им пространствено разположение.

По същия начин могат да се объркат при изображение на цветя в букет и цветя,

подредени в редица.

Ето и други интересни примери: количество течност, преместено в по-тесен и

по-висок съд, изглежда повече в сравнение с този в по-малък и по-широк съд;
разточено количество глина/пластилин изглежда по-голямо; разтеглени в
пространството точки/предмети изглеждат повече като количество/брой.