Татяна Величкова-Маринова

в сътрудничество с
Анастасия Новикова, Вяра Михайлова

МАТЕМАТИЧЕСКИ
РЕЧНИК
за 1. и 2. клас

100 думи, без които не можем

в часовете по математика

1
Това издание е разработено в рамките на проекта „Разбираш ли езика на училище-
то?“.

Той се осъществява съвместно от фондация „Заедно в час“, „Интернационална

асоциация ЕдюкАрт“ и „Тръст за социална алтернатива“.

Целта на проекта е да се създадат специализирани и ефективни материали за

обучение на ученици с майчин език, различен от българския.

Проектът се финансира с публична дарителска кампания с над 300 дарители. През

2019 г. благодарение на Нгуен Ле и негови колеги от Европейската банка за въз-
становяване и развитие (ЕБВР) в Лондон проектът е допълнително финансиран
с 50 000 евро от банката през нейната „Инициатива на Общността“. През 2021 г.
в проекта като трети партньор се присъединява и фондация „Тръст за социална
алтернатива“ с финансов грант, експертиза и подкрепа при разпространението
на ресурсите.

Сърдечно благодарим на всички дарители!

Материали, създадени по проекта:

Наръчник за учители „Математика с граматика 1. и 2. клас“

„В цирка на Математея. Математически истории за първокласници и второклас-

ници“

Буквар „Четем с Ася и Явор“ за деца с майчин език, различен от българския, и за

деца със затруднения с четенето

Наръчник за учители „Интегрирана езикова подкрепа на ученици с майчин език,

различен от българския“

Езикова диагностика за 8-10 годишни деца с майчин език, различен от българския

Повече за проекта и материалите, създадени като част от него,

вижте на следния линк:
prepodavame.bg/bsl/

Подкрепете развитието на проекта с дарение тук:

zaednovchas.bg/bulgarian-as-a-second-language/

Татяна Величкова-Маринова, д-р Анастасия Новикава, Вяра Михайлова, автори

Катрин Костова и Румяна Петрова, коректори
Андреа Попйорданова, дизайн

© Интернационална Асоциация ЕдюкАрт, 2022

www.educ-art.eu
 Татяна Величкова-Маринова

в сътрудничество с
Анастасия Новикова, Вяра Михайлова

МАТЕМАТИЧЕСКИ
РЕЧНИК
за 1. и 2. клас

100 думи, без които не можем

в часовете по математика
 ЗА РЕЧНИКА

Математическият речник за 1. и 2. клас „100 думи, без които не можем в

часовете по математика“ съдържа основните понятия и думи, които
са необходими на учениците, за да могат да усвоят предметното зна-
ние. Речникът е насочен към учители (особено стартиращи в професи-
ята учители), родители и доброволци, работещи с деца с майчин език,
различен от българския. В него понятията са обяснени на достъпен за
възрастта академичен език и подкрепени с примери. Затова речникът
може да е в помощ на всички ученици, които тепърва навлизат в света
на математиката.

Речникът е част от цялостна концепция за езикова подкрепа по матема-

тика за деца с майчин език, различен от българския. Тя включва следните
материали:

• Наръчник „Математика с граматика 1. и 2. клас“;

• Шаблони за изготвяне на езиково подкрепящи работни листове
към наръчника;
• База данни с картинки за изготвяне на езиково подкрепящи работ-
ни листове към наръчника;
• Сборник „В цирка на Математея. Математически истории за пър-
вокласници и второкласници“;
• Илюстрации в дигитален формат към историите „В цирка на Ма-
тематея“;
• Приложение за изработване на тактилни цифри;
• Математически речник за 1. и 2. клас „100 думи, без които не можем
в часовете по математика“.

Речникът е съставен от начален учител, работещ с деца с майчин език,

различен от българския, съвместно със специалисти по ранно двуезич-
но развитие и дидактика на чуждоезиковото обучение. Авторите бла-
годарят за обратната връзка на доц. д-р Евгения Сендова (математик),
Людмил Станков (математик) и д-р Катрин Костова (българист и пре-
подавател по български език като чужд).

Авторите Ви пожелават приятна работа!

 100 ДУМИ,
БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕМ
В ЧАСОВЕТЕ ПО МАТЕМАТИКА

A аритметично Когато смятаме с числа, извършваме аритметич-

действие ни действия. Основните аритметични действия са
събиране, изваждане, умножение и деление. За всяко
действие вижте обяснението по-долу.

Б бедро (-а мн. ч.), Триъгълник, на който поне две от страните му са рав-
същ., ср. бедра на ни, се нарича равнобедрен. Равните страни се наричат
триъгълник бедра. Бедрата са горната част на краката на човека.
Те са равни по дължина. Ето защо триъгълникът с две
равни страни се нарича по този начин.

брой (-еве мн. ч.), Когато броим различни неща, откриваме техния брой.
същ., м. на брой Например, ако преброим, че в несесера има 5 молива, то-
гава моливите са 5 на брой. Тоест броят е число, което
изразява определено количество единици.

В връх При геометричните фигури върхът е обща/пресечна

(върхове мн. ч.), точка на две съседни страни, мястото, на което те се
същ., м. срещат. Например триъгълникът има 3 върха, а ква-
(на фигура) дратът - 4.

Г група Няколко неща/хора, които са събрани заедно, се нари-

(-и мн. ч.), същ., ж. чат група. Обикновено обектите в една група имат
общи характеристики. Например, ако на един лист има
нарисувани няколко жълти цветя и няколко червени,
можем да направим група на жълтите цветя и група на
червените цветя.

групирам, гл. Разпределям, разделям в групи по даден признак (цвят,

големина, форма, стойност и др.).

Д дадено Дадено е това, което знаем, преди да започнем да реша-

(-и мн. ч.), същ., ср. ваме задачата. Това е информацията, която се съдържа
в условието на задачата и която ни помага да я решим.

двуцифрено число Число, което се записва с две цифри, се нарича двуци-

френо. Както думите се пишат с букви, така и числата
се пишат с цифри. Например числото 12 се пише с две
цифри - 1 и 2, и затова е двуцифрено. Със същите цифри

5
 се пише и числото 21. Във всяко двуцифрено число пър-
вата цифра показва броя на десетиците, а втората -
на единиците.

деление Делението е аритметично действие, с което разде-

(-я мн. ч.), същ., ср. ляме определено количество (число) на равни части.
Например, ако имам 6 молива и трябва да ги разделя по-
равно между 3 деца, на всяко от тях ще дам по 2 молива.
Тогава казваме: 6 делено на 3 е равно на 2. Знакът за де-
ление е : (двоеточие). На математически език се пише
6 : 3 = 2.

делимо Числото, което делим, се нарича делимо. В задачите де-

(-и мн. ч.), същ., ср. лимото стои преди знака за деление (6 : 3 = ?). Тук дели-
мото е 6.

делител Числото, което показва на колко части разделяме дели-

(-и мн. ч.), същ., м. мото, се нарича делител. В задачите за деление делите-
лят стои след знака за деление (6 : 3 = ?). Тук делителят
е 3.

десетица Десет единици, събрани заедно, образуват една десе-

(-и мн. ч.), същ., ж. тица. Например десет монети от 1 лев могат да се раз-
менят за една банкнота от 10 лева или една десетица.
Две такива банкноти са 20 лева или две десетици. Три
банкноти са 30 лева или 3 десетици. Първата цифра от
едно двуцифрено число показва колко са десетиците в
него.

дециметър (-три Дециметърът (дм) е мярка за дължина, равна на 10 сан-

мн. ч.), същ., м. тиметра. Един метър съдържа 10 дециметра.

допълвам, гл. Добавям, слагам, прибавям още нещо към друго, за да

стане пълно, цялостно, завършено.

дължина Разстоянието между две крайни точки се нарича дъл-

(-и мн. ч.), същ., ж. жина. Можем да измерим дължината, като използваме
мерни единици, например сантиметър, метър, киломе-
тър.

Е единица Всяко отделно нещо, което можем да определим като

(-и мн. ч.), същ., ж. „един“, „една“ или „едно“, е единица. На математически
език се означава с цифрата 1. В числата може да има раз-
личен брой единици. Той е равен на последната цифра в
записа на числото от ляво надясно. Например във всяко
двуцифрено число първата цифра показва броя на десе-
тиците, а втората - на единиците.

6
 едноцифрено Число, което се пише с една цифра, е едноцифрено. Как-
число то думите се пишат с букви, така и числата се пишат с
цифри. Например числата 1 и 8 се пишат с цифрите 1 и 8.

З знак (например +; Знакът в математиката показва какво правим с числа-

-; <; >; =) (-ци мн. ч.), та в задачата. Например знакът плюс + означава, че съ-
същ., м. бираме; знакът минус - означава, че изваждаме; знаците
за по-голямо > и по-малко < означават, че сравняваме;
знакът = означава, че намираме резултата от арит-
метичните действия или че от двете страни на знака
имаме едни и същи стойности.

И изваждам, гл. Извършвам действие изваждане. (Вижте изваждане.)

изваждане Изваждането е аритметично действие, при което ва-

(-ия мн. ч.), същ., ср. дим, отнемаме от едно число друго число. Действието
изваждане се означава със знак - (минус).
Например 7 - 5 = 2. Числото, от което изваждаме, се на-
рича умаляемо (7). Числото, което изваждаме, се нарича
умалител (5), а резултатът се нарича разлика (2).

К квадрат Квадратът е специален вид правоъгълник с четири

(-и мн. ч.), същ., м. равни страни.

килограм Килограмът (кг) е мярка, с която показваме колко тежи

(-и мн. ч.), същ., м. нещо. В килограми можем да измерваме и да сравняваме
по тегло.

колко общо са Въпросът „Колко общо са?” показва, че трябва да събе-

рем числата или предметите и да кажем колко са всич-
ки заедно. Използваме знака плюс. Например, ако в една
стая има 3 стола, а в друга има 4 стола и въпросът е
колко са те общо, трябва да съберем броя им и да напи-
шем 3 + 4 = 7. Отговорът на въпроса „Колко общо са?“ е
7.

колона (-и мн. ч.), Когато данните (числа, думи и др.) са разположени вер-
същ., ж. тикално, едно под друго, те са в колона. Обикновено ко-
лони има в таблиците, но може да подредим в колона и
без таблица.

кръг (-ове мн. ч.), Кръгът е геометрична фигура без ъгли. Форма на кръг
същ., м. имат арената в цирка, палачинките, монетите, лупа-
та, някои пътни знаци, хапчета, копчета и др.

Л лев (-ове мн. ч.), Основната парична стойност в България. Цените на

същ., м всичко, което купуваме, се определят в левове. Един лев
е равен на 100 стотинки. Парите могат да бъдат мо-
нети или банкноти.

7
 липсващ (-и мн. Липсващи означава пропуснати. Това са числа, фигури,
ч.), пр. попълни знаци или картинки, които сами трябва да открием и
липсващите да поставим на правилните места (т.е. да ги попъл-
ним), след като разберем условието на задачата.

М множител Числата, които умножаваме, наричаме множители. На-

(-и мн. ч.), същ., м. пример в задачата 2 . 3 = 6 множителите са 2 и 3. (Вижте
умножение.)

Н намирам разлика Решавам задача с минус, изваждам. Намирам разликата

на 2 числа означава, че от първото изваждам второто.
Полученият резултат се нарича разлика.

намирам сбор Решавам задача с плюс, събирам 2 или повече числа. По-
лученият резултат се нарича сбор.

начертан, пр. Изобразен, направен като изображение с чертожни

инструменти (линия, триъгълник, пергел и др.) или на
ръка. Например, когато направим правоъгълник в те-
традката си с линия и молив, казваме, че правоъгълни-
кът е начертан.

неизвестен Неизвестен множител е множител, който трябва да

множител намерим в задачата, като използваме останалите из-
вестни числа. Намираме неизвестен множител, като
разделим произведението на другия множител.

неизвестно Неизвестно събираемо е събираемо, което не е посоче-

събираемо но в задачата, но което трябва да открием, като из-
ползваме останалите числа в задачата. Неизвестното
събираемо намираме, като от сбора извадим другите
събираеми.

номер Номерата са числа, които показват как са подредени

(-а мн. ч.), същ., м. отделните елементи (хора, предмети и др.), тоест
каква е тяхната последователност. Например първа,
втора, трета… задача.

0 обиколка Геометричните фигури като триъгълник, правоъгъл-

(-и мн. ч.), същ., ж. ник и квадрат са съставени от отсечки. Тези отсечки
наричаме страни. Можем да измерим страните и да на-
мерим сбора на дължините им. Така намираме обикол-
ката на тези фигури.

обратен ред В обратен ред означава от последния към първия. На-

пример да броим числата в обратен ред, означава да
броим от по-голямото към по-малкото - 10, 9, 8, 7, 6, 5...

общо, нареч. Количеството, което получаваме, когато събираме.

Казваме, че нещо е „общо“, когато включва всички. На-

8
 пример, ако на двора има две сиви и две бели котета, то
общо котетата са 4. Ако в класната стая има пет мом-
чета и четири момичета, то учениците са общо 9.

описвам, гл. Представям, разказвам подробно за нещо. Например,

когато описвам геометрична фигура, казвам колко
ъгъла има тя, колко дълги са страните и др. А ако оп-
исвам решението на задача, разказвам какви действия
извършвам и в каква последователност.
Описвам означава също, че ограждам, очертавам.

основа Страната, върху която стъпват двете бедра на три-

(-и мн. ч.), същ., ж. ъгълника, се нарича основа. Ако застанем разкрачени,
двата ни крака ще са бедрата на триъгълника, а земя-
та - основата. Къщата също се строи върху основа, за
да е здрава.

отсечка Част от права линия, която има начало и край, се на-

(-и мн. ч.), същ., ж. рича отсечка. Знаем, че правата линия е безкрайна, но
ако отрежем (отсечем) една част от нея, отрязаната
част ще бъде отсечка. Можем да начертаем отсечка,
като поставим две точки и ги свържем с права линия.

П по-малко, нареч. По-малко количество или по-малко число в сравнение с

друго количество или число. Знaкът за по-малко е <.
Например 3 < 5 (3 е по-малко от 5).

повече, нареч. Повече означава по-голямо количество или по-голямо

число в сравнение с друго количество или число. Знакът
за по-голямо е >. Например 5 > 3 (5 e повече от 3).

подреждам, гл. Разполагам нещата в определен ред по определен при-

знак. Така правя подредба по определен начин. Например
по големина, по дължина и др.

попълвам, гл. Поставям/записвам липсващите елементи на правил-

ните места.

поравно, нареч. На равни части или в еднакво количество. Например,

ако имам 4 бонбона и дам 2 от тях на брат си, ще ги раз-
деля поравно - всеки от нас ще има по два бонбона.

прав ред Последователност от първия към последния в реда.

При броенето това е от по-малко към по-голямо - 1, 2,
3, 4 и т. н. При четенето това е от ляво надясно.

правоъгълник Правоъгълникът е четириъгълник с 4 равни ъгъла.

(-ци мн. ч.), същ., м. Срещуположните страни на правоъгълника са равни,
тоест той има две двойки равни страни.

9
 преминаване Когато при събиране сборът на единиците е повече от
(-ия мн. ч.), същ., 10, казваме, че преминаваме десетицата. Например в
ср. задачата 16 + 7 сборът на единиците 6 и 7 е 13, което
събиране и е повече от 10. Ако при изваждане единиците на умаля-
изваждане с/без емото са по-малко от единиците на умалителя, също
преминаване казваме, че преминаваме десетицата. Например 13 - 5.

пресмятам, гл. Изчислявам. Извършвам аритметични действия с чис-

ла (събиране, изваждане, умножение, деление) и намирам
резултата.

прибавям, гл. Събирам. Към едно число прибавям друго, използвам

знак плюс. Ако към 3 прибавя 1, ще получа 4 (3 + 1 = 4).

проверка Да направим проверка, означава да се уверим, че сме ре-

(-и мн. ч.), същ., ж. шили задачата правилно. За да проверим резултата, из-
вършваме обратното действие. Например, след като
решим задачата 8 - 5 = 3, можем да направим проверка с
обратното действие събиране: 3 + 5 = 8. При събиране
правим проверка с изваждане, при деление правим про-
верка с умножение, при умножение правим проверка с
деление.

произведение Числото, което получаваме като резултат след арит-

(-ия мн. ч.), същ., ср. метичното действие умножение, се нарича произведе-
ние. Например в задачата 2 . 3 = 6, произведението е 6.

пропуснат, пр. Буква, дума, число, цифра, знак или обект, който липсва,
не е написан или не е поставен на нужното място.

пъти по-малко Този израз показва, че едно число (или количество) е

толкова по-малко от друго число (или количество), кол-
кото пъти се съдържа в него. Например, ако Соня има 6
тетрадки, а Борис има 2 тетрадки, то тетрадките на
Борис са три пъти по-малко от тези на Соня, защото
числото 2 се съдържа точно 3 пъти в числото 6. На-
мираме колко пъти по-малко са тетрадките на Борис
с действието деление: 6 : 2 = 3. Тетрадките на Соня съ-
ответно са три пъти повече от тези на Борис.

пъти повече Ако Сашо има 1 пакетче/кутия с 5 дъвки, а Ваня има 3 та-
кива пакетчета/кутии с по пет дъвки, тогава дъвките
на Ваня са 3 пъти повече от тези на Сашо. Пресмятаме
броя им с умножение 3 . 5 = 15. Дъвките на Сашо пък са 3
пъти по-малко от тези на Ваня.

Р равно, нареч. Знакът за равно е = . Това означава, че числата или бро-

ят обекти от двете страни на знака са еднакви по
стойност или количество. Думата „равно“ има смисъл

10
 на „колкото, толкова“. Колкото е от едната страна на
знака, толкова е и от другата. Например 5 = 5, 2 + 3 = 5.

равнобедрен Триъгълник, който има поне две равни страни, се на-

триъгълник рича равнобедрен. Равните страни се наричат бедра, а
третата страна се нарича основа. (Вижте бедро.)

равностранен Триъгълник, на който и трите страни са равни, се нари-

триъгълник ча равностранен.

разлика Числото, което получаваме, когато от едно число из-

(-и мн. ч.), същ., ж. вадим друго, се нарича разлика.

разместително Ако разменим местата на събираемите, сборът не се

свойство на променя. Например 2 + 6 е същото като 6 + 2; 5 + 1 е съ-
събирането щото като 1 + 5 и т. н. Можем да си представим, че в ля-
вата ръка имам 3 ореха, а в дясната имам 2 ореха - така
в двете ръце ще имам общо 5 ореха. Ако разменя мес-
тата на орехите, те пак ще останат общо пет.

разместително- Ако разменим местата на множителите, произведе-

то свойство на нието не се променя. Например 7 . 3 е същото като 3 . 7;
умножението 2 . 4 е същото като 4 . 2 и т. н.

разностранен Триъгълник, на който и трите страни са с различна

триъгълник дължина, се нарича разностранен.

редица Когато данните (числа, думи и др.) са разположени в хо-

(-и мн. ч.), същ., ж. ризонтална посока, от ляво надясно, те са в редица.

резултат Числото, което получаваме, след като решим задачата.

(-и мн. ч.), същ., м.

С с ... по-малко Използваме този израз, за да кажем каква е разликата

между две числа или количества. Например, ако в един
отбор има 5 момчета и 3 момичета, то момичетата са
с 2 по-малко. Използваме действието изваждане: 5 - 3 =
2.

с ... повече Използваме този израз, за да покажем с колко точно

едно число или количество е по-голямо от друго. Напри-
мер Иван има 4 лева, а Петя има 7 лева. Парите на Петя
са с 3 лева повече от тези на Иван, а парите на Иван са с
3 лева по-малко от тези на Петя.

сантиметър Сантиметърът (см) е мярка за дължина. 100 сантиме-

(-три мн. ч.), същ., тра правят 1 метър. Тъй като метърът не е подходящ
м. за измерване на всички предмети, се налага да го раз-
дробим на по-малки единици, като сантиметри. Така
както 1 лев е равен на 100 стотинки, 1 метър е равен

11
 на 100 сантиметра. В сантиметри можем да измерим
дължината например на един молив, на страните на
тетрадката или на екрана на телефона.

сбор (-ове мн. ч.), Сбор на числа наричаме резултата от събирането им. В
същ., м. примера 3 + 1 = 4 сборът е 4.

свързвам, гл. Съединявам. Правя линия от един обект (число, дума,

картинка и др.) до друг.

скоба Скобите винаги са две - отваряща, която изглежда

(-и, мн. ч.), същ., ж. така ( , и затваряща, която изглежда така ). Между
тези скоби са числата и математическите знаци за
действието, което извършваме. Вижте още съдружи-
телно свойство на събирането и умножението.

сравнявам, гл. Съпоставям числа или обекти по определен признак

или признаци - по брой, дължина, тегло и др. За да срав-
няваме, трябва да имаме две или повече неща. При срав-
нението използваме думи като по-голямо, по-малко,
по-дълго, по-тежко, колкото, толкова и др. Използва-
ме и специални математически знаци >, <, =.

стотинка Стотинката е най-малката стойност на българските

(-и мн. ч.), същ., ж. пари. Стотинките винаги са монети. 100 стотинки са
равни на 1 лев.

страна (на фигура) Отсечка, която е част от геометрична фигура, се на-

(-и мн. ч.), същ., ж. рича страна. Това е линията, която свързва два съсед-
ни върха. Триъгълникът има три страни, четириъгъл-
никът има четири страни, петоъгълникът има пет
страни и т. н.

събираемо Всяко число, което участва в действието събиране, се

(-и мн. ч.), същ., ср. нарича събираемо. Например в задачата 3 + 1 = ? числата
3 и 1 са събираеми; в задачата 4 + 2 + 3 = ? събираеми са
числата 4, 2 и 3.

събирам, гл. Извършвам действие събиране.

(Вижте събиране.)

събиране Събирането е аритметично действие, при което към

(-ия мн. ч.), същ., едно число добавяме друго число. Например, ако имаме
ср. 6 топчета в една торбичка и 3 топчета в друга тор-
бичка и съберем всички топчета заедно в една торбич-
ка, те ще бъдат общо 9. Знакът за това действие е +
(плюс). На математически език задачата се пише така:
6 + 3 = 9.
Числата, които събираме, се наричат събираеми (6 и 3).
А резултатът се нарича сбор (9).

12
 съдружително Когато решаваме задачи с повече от две събираеми,
свойство на можем да групираме числата, които събираме, по раз-
събирането личен начин, като това не променя сбора. Това правило
се нарича съдружително свойство на събирането.
Например в задачата 7 + 6 + 3 = ? можем да групираме
събираемите по различен начин, като отделяме група-
та в скоби: (7 + 6) + 3, 7 + (6 + 3), (7 + 3) + 6. Първо се из-
вършва действието в скобите.

съдружително Когато в задачата има повече от два множителя, мо-

свойство на жем да ги групираме по различен начин, като това
умножението не променя произведението. Това правило се нарича
съдружително свойство на умножението. Всяка група
се поставя в скоби. Например в задачата 2 . 7 . 5 = ? мо-
жем да групираме множителите по три начина: (2 . 7) . 5
или 2 . (7 . 5) или (2 . 5) . 7. Първо се извършва действието
в скобите. Например (2 . 5) . 7 = 10 . 7 = 70.

съкратен запис Да направим съкратен запис, означава да запишем усло-

вието на текстовата задача накратко, така че да из-
вадим само данните, които са ни нужни за решението.
В съкратения запис винаги посочваме какво е дадено
(какво знаем) и какво се търси (кой е въпросът в усло-
вието, на който търсим отговор).

съставям Създавам, измислям задача, като определям с кои числа

(задача), гл. какви действия трябва да се извършат - събиране, из-
важдане, умножение, деление... Когато съставям тек-
стова задача, формулирам сам условието, като посоч-
вам какво е дадено и какво се търси. Мога да съставя
задача по картинки, по схема, по таблица или въз основа
на други данни.

Т таблица Колони и редове, свързани заедно, в които се подреж-

(-и мн. ч.), същ., ж. дат числа, имена, думи и други данни. Таблиците ни по-
магат да работим по-лесно с информацията.

текстова задача Задача, представена чрез текст, тоест описана с думи.

В текстовата задача винаги се поставя въпрос, на кой-
то трябва да отговорим, след като направим едно или
повече пресмятания. За да решим текстовата задача,
правим съкратен запис, в който отделяме това, кое-
то знаем (дадено), и което трябва да открием (търси
се). След това решаваме задачата чрез математически
действия.

толкова, колкото, Толкова, колкото означава, че броят на едни неща е ра-

мест. вен на броя на други неща или че сравняваме еднакви ко-
личества. Например, ако имаме 6 тетрадки и 6 молива,
казваме, че броят на тетрадките е равен на броя на

13
 моливите или че тетрадките са толкова, колкото са
моливите.

триъгълник Триъгълникът е геометрична фигура, която има три

(-ци мн. ч.), същ., м. страни и три ъгъла.

търси се, гл. Означава какво се пита в задачата. Този израз се из-
ползва при съкратения запис на текстовите задачи.
Какво се търси разбираме от въпроса, на който тряб-
ва да отговорим с решението на задачата. В една зада-
ча може да има един, два или повече въпроса, т. е. едно,
две или повече неща, които се търсят.

У умалител Числото, което участва в действието изваждане,

(-и мн. ч.), същ. м. като показва колко точно вадим, с колко намаляваме, се
нарича умалител. Например в задачата 10 - 4, умалите-
лят е 4.

умаляемо Числото, от което вадим друго число при действието

(-и мн. ч.), същ., ср. изваждане, се нарича умаляемо. Например в задачата
7 - 4 = ? умаляемото е 7.

умножавам, гл. Извършвам действие умножение. (Вижте умножение.)

умножение Умножението е аритметично действие, при което

(-ия мн. ч.), същ., ср. едно число се увеличава толкова пъти, колкото е дру-
гото число. Например да умножим 4 по 3, означава да съ-
берем числото 4 три пъти, тоест да пресметнем кол-
ко е 4 + 4 + 4. Числата, които умножаваме, се наричат
множители (4 и 3), а резултатът се нарича произведе-
ние (12). Знакът за умножение е . (точка). На математи-
чески език задачата се пише така: 4 . 3 = 12.

Ф форма Външният вид, очертанието на предмет наричаме

(-и мн. ч.), същ., ж. също форма. Например вратата има правоъгълна фор-
ма.

Ц цифра Цифрите са математическата азбука. С тях пишем

(-и мн. ч.), същ., ж. числата. Както думите се пишат с букви, така и числа-
та се пишат с цифри. Цифрите са общо десет: 0, 1, 2, 3,
4, 5, 6, 7, 8 и 9 (нула, единица, двойка, тройка, четворка,
петица, шестица, седмица, осмица и деветка). С тях се
пишат всички числа.

Ч час (-ове мн. ч.), Часовете ни помагат да измерваме времето. В 1 час има
същ., м. 60 минути. В 1 денонощие има 24 часа.

частно Резултатът от аритметичното действие деление се

(-и мн. ч.), същ., ср. нарича частно. Това е числото, което получаваме, след

14
 като разделим едно число на друго. Например в равен-
ството 35 : 5 = 7, частното е 7.

чертая, гл. Правя линии или фигури с помощта на чертожни ин-

струменти, например с линия.

четни/нечетни Четни са всички числа, които се делят на 2 без оста-

числа тък. Например 2, 4, 6, 8, 10, 12, 14 и т. н. Нечетни са чис-
лата, които не могат да се разделят на 2 без остатък.
Например 1, 3, 5, 7, 9, 11, 13, 15 и т. н.

число Числото е понятие в математиката, с което изразя-

(-а мн. ч.), същ., м. ваме количество. С числата броим, смятаме и измерва-
ме. Записваме числата с цифри. Например числото 8 се
пише с цифрата 8 (осмица), а числото 12 се пише с ци-
фрите 1 (единица) и 2 (двойка).
(Вижте едноцифрено число и двуцифрено число.)

числов израз Числа, свързани със знаци за аритметични действия

(събиране, изваждане, умножение и деление). Числовият
израз може да включва и скоби. Например 7 + 5 - 2 или
(3 + 2) . 6 : 3.

числови данни Информация, представена с числа, например в тексто-

вите задачи, наричаме също числови данни.

Ш широчина Размерът на по-малката от страните във фигурата

(-и мн. ч.), същ., ж. правоъгълник се нарича широчина.

Ъ ъгъл на Две съседни страни на геометрична фигура, които се

геометрична събират в обща точка (връх), образуват ъгъл.
фигура

15