Учебен процес

Същност
Учебният процес е съвкупност от учебен план, учебни програми и целенасочени
действия на учителя и ръководените от него ученици за съзнателно и трайно
усвояване на система от математически знания, умения и навици.
Движеща сила на учебния процес е противоречието между овладените вече
знания и невъзможността с тях да се реши поставена задача. За да има движеща сила
това противоречие, то трябва да е съизмеримо с възможностите на по-голямата част от
учениците. Преодоляването на това противоречие не бива да е нито много трудно,
нито много лесно – и в двата случая учениците губят интерес.
В хода на учебния процес се преодоляват и други противоречия като
противоречия между:
 конкретно-образното мислене на учениците и абстрактния характер на
математическите знания;
 колективната форма на обучение и индивидуалното усвояване на
знанията, уменията и навиците;
 учебните и практическите задачи.

Особености при формиране на математически понятия,

съждения и умозаключения

Знанията за действителността се получават

 непосредствено – с помощта на сетивата
 опосредствано – чрез мислене
Посредством сетивните органи в съзнанието на човека се изграждат идеални
образи на реални обекти, процеси и явления. Чувственото познание преминава от
непосредствено отражение на отделни признаци или свойства на обективните явления
(усещания) към конкретно-нагледни цялостни образи на реалната среда (възприятия)
и достига до представите, като репродукция на по-рано възприети предмети или
явления. При възприятието човек непосредствено наблюдава нещата с цялото
богатство от свойства на конкретния предмет. При представата се абстрахираме от
много конкретни и несъществени качества и изграждаме обобщен, но сетивен образ.

1
Именно фактът, че представата се отличава с по-малка или по-голяма обобщеност я
прави свързващо звено между възприятието и понятието.
По своята същност мисленето е активен процес на отражение на обективната
действителност в съзнанието на човека и се осъществява с помощта на абстракции.
Образуваните абстракции са нови знания за обектите, които не могат да се получат
директно чрез сетивата. Формалната логика разграничава три основни форми на
мислене: понятие, съждение, умозаключение.
В резултат на мисленето, опосредствано от аналитико-синтетични мисловни
операции (формализация, абстракция, идеализация и др.), се създават идеални образи
в абстрактно-логична форма (понятия, съждения, умозаключения).

Формиране на математически понятия

Обектите от реалната действителност притежават единични и общи свойства.

Единичните са тези, които ги отличават един от друг, а общите ги обединяват в групи.
Общите свойства биват съществени и несъществени.
В процеса на отделяне на съществените от несъществените свойства се формира
понятие.
Понятието е форма на мислене, чрез която се отделят и обобщават общите и
съществени връзки, свойства и отношения (признаци) на предметите и явленията от
действителността.
За понятието е характерно, че е опосредствано отражение на действителността,
отразява съществените белези на обектите и явленията и е в пряка връзка с речта. То
съществува като дума или съчетание от думи под формата на езикови изрази. Тези
изрази съпоставят на определени класове от обекти или на техните мислени образи
имена в качеството им на названия.
В науката не се говори за имена, а за термини, които идентифицират строго
определени понятия. Научните термини се отличават с еднозначност и точност.
Процесът на формиране на понятия е постепенен. В него могат да се
разграничат няколко етапа. Например, при формиране на поятие за числото три има
следните епапи:
1 етап – Децата наблюдават множества с по три предмета (три къщи, три деца ..)
Децата възприемат множествата сетивно.
2 етап – Отстраняваме множествата и искаме от учениците да кажат имало ли е
нещо общо между тях. Ако те отговорят, че предметите са били по равен брой това
означава, че е формирана представа за числото 3.

2
 3 етап. Ученици осъзнават същесвеното, общо свойство на трите множества – да
имат по три предмета. Формирано е вече понятието за числото 3.

Например, понятието за правоъгълник се формира на следните етапи:

Етапи в процеса на Психологични степени при

Модел на понятието
обучение изграждане на понятието

Актуализация на знанията Усещания и възприятия Наблюдаване на предмети с

правоъгълна форма

Отделят се свойствата и Преход към представа Имат 4 страни

елементите на Имат 4 ъгъла
наблюдаваните фируги Имат прави ъгъли
Отношение между страните
Изследване елементите на Формиране на обща Отделят се съществени и
правоъгълника представа несъществени

Откриване на правоъгълни Преход от представа към Маса, врата, прозорец

форми понятие

Определяне на понятието Усвояване Учениците дават различни

определения за
правоъгълник

Всяко понятие се различава по съдържание и обем. Съдържанието е

съвкупността от съществени белези на предметите, а обемът е количеството на
предметите, които имат тези съществени белези.
В зависимост от броя на притежаваните признаци, съдържанието на едно
понятие е бедно или богато. Например, понятието „ромб” има по-бедно съдържание
от понятието „квадрат”.
Според количеството елементи, които се включват в обема на понятието,
обемът може да е широк или тесен. Например, обемът на понятието четириъгълник
е по-широк от обема на понятието успоредник.
Преминаването от понятие с по-тесен обем към понятие с по-широк обем се
нарича разширяване на понятието. Например: .
Обратният преход се нарича стесняване или специализация на понятието.

3
 Между обема и съдържанието на понятието съществува обратна зависимост,
която се изразява в закова за обратното отношение: колкото е по-широк обемът на
едно понятие, толкова е по-бедно неговото съдържание. Например, обогатяването на
съдържанието на понятието „равнобедрен триъгълник” със свойството третата страна
да е равна на другите две страни, стеснява неговия обем до понятието „равностранен
триъгълник”.
В зависимост от обема си понятията биват видови и родови.
Ако обемът на едно поятие включа обема на друго, то първото е родово по
отношение на второто, а второто е видово по отношение на първото. Например,
понятието „правоъгълник” е родово по отношение на понятието „квадрат”, а понятието
„квадрат” е видово по отношение на понятието „правоъгълник”.
Едно и също понятие може да е видово и родово по отношение на различни
понятия. (четириъгълник – успоредник – правоъгълник).
Има понятия, които са само родови – те се наричат категории. Например,
количество, форма, пространство и др.
Има и понятия, които са само видови – например, равностранен триъгълник.
Когато две понятия имат общи признаци, те се наричат сравними понятия.
Сравними понятия са например две числа, две фигури, две функции и др. Когато
понятията нямат общи признаци, понятията са несравними. Например, несравними са
число и окръжност.

Формиране на съждения
Мисъл, за която може да се каже дали е вярна или невярна се нарича съждение.
Те биват верни и неверни и за правилно опериране с тях е необходимо да се
познават законите на формалната логика.
Съждение за математически обекти се нарича математическо твърдение.
Основни видове математически твърдения са аксиомите и теоремите.
Математическо твърдение, което се приема за вярно се нарича аксиома.
Математическо твърдение, верността на което се установява чрез
доказателство, се нарича теорема.

Формиране на умозаключения
Умозаключението е основна форма на мислене, при която от едно или няколко
свързани помежду си съждения, се получава ново съждение въз основа на определни
логически правила за извод.

4
 В зависимост от обективното съдържание на умозаключенията те могат да бъдат
разделени на три вида: индуктивни, дедуктивни и традуктивни.
При индуктивните умозаключения се извършва преход от единични или частни
съждения към общи съждения за елементите на дадено множество. Така
формулираното обобщение е хипотеза, която трябва да бъде доказана.
При дедуктивните умозаключения се извършва преход от общи съждения към
частни или единични съждения за елементите на дадено множество. Основен вид
достоверно умозаключение в математиката е дедуктивното умозаключение.
Пример:
Всички естествени числа са цели числа.
Числото 2 е естествено число. Следователно, числото 2 е цяло число.
При традуктивните умозаключения не се променя количествената страна на
съжденията (нито от общото към частното, нито от частното към общото). Това са
умозаключения за отношения и релации. Например, „Ако a>b и b>c, то a>c” е
традуктивно.

Особености при формиране на умения и навици

Учебният процес не завършва с усвояването на математически знания, а с

изграждането на умения и навици за приложението им при решаване на задачи.
В началната възраст ученици запомнят и забравят бързо. Затова, за да се
изградят умения и навици е необходимо да се провеждат различни видове
упражнения. В зависимост от сложността си те биват:
Репродуктивни – учениците възпроизвеждат усвоените знания в същите условия
(решават учебни задачи);
Вариативни – прилагат се усвоените знания при различни условия.
Творчески – учениците сами си поставят въпроси и отговартя на тях.
За изгаждането на умения и навици в обучението по математика е необходимо
да се автоматизират някои действия, т.е. учениците да овладеят изчислителни умения
и навици, с цел да се освободи мисленето за решаване на нови задачи.
Условията, които трябва да се спазват за овладяване на умения и навици са:
Учениците трябва да са разбрали и осмислили учебното съдържание върху
което ще се изграждат умения и навици
Процесът на изгаждане на умения и навици е продължителен и постепенен,
затова дейностите трябва да се степенуват по трудност. Започва се с учебни задачи,
преминава се към задачи с практическо значение и оттам към реални задачи от
живота.
5
 Съвременни тенденции за усъвършенстване на учебния
процес
Проблемно обучение – използва се с цел развитието на продуктивно и
творческо мислене. Свързано е с проблемни задачи и ситуации.
В обучението по математика една и съща задача може да има и да няма
проблемен характер в зависимост от условията, при които е поставена.
Увеличава се делът на самостоятелната работа. При самостоятелната работа
учениците съзнателно полагат умствени и волеви усилия за постигане на определени
понавателни резулатати под ръководството на учителя.
В зависимост от дидактическата цел, която се преследва самостоятелните
работи биват
 с обучаващ характер
 с проверовъчен характер
В зависимост от степента на съзнателност самостоятелните работи биват
 репродуктивни – въпзоизвеждане на знаня
 вариативни – знанията се прилагат при порменящи се условия
 творчески
В зависимост от организацията на самостоятелната работа:
 общокласна
 групова
 индивидуана
Прогармирано обучение
Управляема и контролируема форма на самостоятелна работа на учениците над
определено учебно съдържание с програмирани учебници и обучаващи машини.
Препоръчва се при по-големи ученици при дисциплините от природо-
математическия цикъл тъй като изисква четивна техника и умения за продължителна
волева концентрация.
В обучението по математика могат да бъдат програмирани отделни теми в 3 и 4
клас.
Алгоритмичен подход. Използване на алгоритми при усвояването на нови
знания.