“НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ”

ПРОГРАМА: ПСИХОЛОГИЯ

Екипна задача
ТЕМА: МИСЛЕНЕ И
ПРЕДСТАВИ НА ДЖ. КРУСЕК, Р. ЛОКХАРТ И Г. УОЛТЪРС

1. КИАРА ЦЕНОВА – F113959

2. ДЕНИЦА ЙОРДАНОВА – F114978
3. EЛЕОНОРА ИВАНОВА – F109498
 Дедукция

Преход на общото към частното.

Дедукцията е валидна, когато
истинността на предпоставките
гарантира тази на заключението.
Зависими ли са заключенията от
съдържанието на предпоставките?
"Задачата на П. Уейсън за избор на четирите карти"
 предпоставка следствие пример Опровергано твърдение?

Истина Истина Потвърждава твърдението, следователно

Вариант 1
(гласна буква)
Аи2
(четно число) не е опровергано

Ирелевантно, защото условието не

Лъжа Лъжа
споменава, какво има на задната страна на съгласна
Вариант 2 (съгласна (нечетно Dи5
буква, неопровержимо
буква) число)
твърдение

Лъжа Ирелевантно, защото условието не споменава, какво има

Истина
Вариант 3 (съгласна
(четно число)
Хи6 на задната страна на съгласна буква, неопровержимо
буква) твърдение

Истина Лъжа
Отхвърля твърдението, следователно е
Вариант 4 (съгласна (нечетно Еи7
опровергано
буква) число)
Валидността на дедуктивните аргументи,
може да се установи независимо от
съдържанието на предпоставките.
Но от психологическа гледна точка, това
съдържание е от ключово значение
относно грешките които се допускат.
 Други грешки в дедуктивните заключения

Силогизъм- дедуктивно
разсъждение състоящо се от две
предпоставки и заключение.

Грешки при оценяването на

валидността на силогистичните
аргументи- "Ефектът на
атмосферата".
 Нека си поговорим за “Индукция”
Извличане на извод за общото, от конкретен пример
или примери.
Два аспекта- формулиране на хипотеза и оценката на
тази хипотеза чрез провеждането на експерименти.
Поради тези процеси на формулиране и оценка от
психологична гледна точка индукцията се разглежда
по-скоро като процес на учене, а не просто
разсъждение.
 Понятия
Концептуално мислене представлява включването на
даден обект или събитие в общ клас.
Мислейки с понятия, можем да си служим достатъчно
добре с вече дооформените ни умозаключения свързани с
даденото понятие.
Процесът на формиране на тези понятия е много по-
сложен, отколкото изглежда.
 Общи характеристики за усвояване на понятията

За да бъде усвоено дадено понятие, то

трябва да има обща характеристика.
Изследване на Хъл.
Какво установява той?
 РОДОВО СХОДСТВО

Проблем с общата характеристика? Какъв е той?

„Виждаме сложна мрежа от сходства, които се препокриват
и пресичат. Понякога цялостно сходство, друг път сходство в
детайла. Не мога да се сетя за по-добър израз за
характеризиране на сходствата от „родово сходство“. -
Витгенщайн
 Правила на свързване

Конюнктивно правило- правило чрез отношение между атрибутите

Дизюнктивно правило- правило чрез присъствието на един от двата атрибута
Изследване на усвояването на понятия от Брунър, Гуднау и Остин (1956):
- 81 карти
- 4 атрибута -форма, цвят, брой рамки и брой фигури.
- 3 възможни стойности на атрибутите - цветът може да е червен, син или зелен...
- 2 вида използвана парадигма
Цел: ИЛ да открие понятието, което експериментаторът си намисля
 Стратегии при усвояването на понятия

Фокусиране- взимане на първия положителен пример като фокус

Консервативно фокусиране- след фокусирането се избира нов
пример, различаващ се само по едно отношение от първия.
Информацията дали е положителен или отрицателен разкрива дали
атрибута е релевантен на понятието.
Стратегии при сканиране
-Едновременни?
- Последователни?
 Изкуствени и естествени понятия?

Естествени понятия- такива, отразяващи свойства на естествената среда

Изкуствени понятия- произволно комбиниране на атрибути, независимо
дали се, или не се проявяват в природата
Произволни правила- правила, които са зададени по произволен начин.
Няма свойство на обекта, което да прави дефиниращо правило по-вероятно
от друго.
 Атрибути
При изкуствените понятия:
- Добре определени атрибути
- Определен брой
При естесвените понятия:
-Атрибутите са взаимосвързани и корелирани.
- Неопределен брой
Пример с понятието „куче“ – Това понятие има много атрибути, както и много стойности. Това
прави понятието трудно за усвояване. Ако едно дете се научи, как да подбира атрибутите, за
да знае какви отговаярт на понятието „куче“, то то е усвоило правилото.
Атрибутите са независими, когато знанието за стойността на единия не ни казва нищо за
стойността на другия.
 Категорията от типа „всичко или нищо“

При изкуствените понятия положителните и отрицателните

примери са добре дефинирани, там те или попадат в даден клас
от обекти, или не. При естествените понятия не е така. Примерът,
представен от авторите за понятието „мебелировка“ показва как
при естествените понятия нямаме свойството „всичко или нищо“.
Тоест не всички положителни примери са еднакво добри.
Не можем да кажем, че са част от нашите мебели, нали?
 Вътрешна структура

Според нея, понятията не са определени нито от правила, нито от общ елемент, а биват
разглеждани около специални случаи. Авторите дават пример с понятието „ъгъл“, като 90-
градусовия заема място като „прав ъгъл“, докато такъв, който е 93 градуса, се счита за
„неправилен“ .
 Усъвършенстване на нашето концептуално мислене

Научаването на дадено понятие означава да бъде научена неговата структура, след

което човек да е способен да прави умозаключения. Знанието ни, че коалата, не е
мечка, а двуутробно животно ни позволява да правим умозаключения за всяко друго
животно.

?
 Какво всъщност са Изследванията по темата включват
“представите”, според работата на Франсис Галтън през
1883 г., който използва въпросник за
авторите и как се изследване на способността на
изследват. хората да разпознават форма и цвят
на предмет

Представите се разглеждат като символна

дейност, което ние умствено може да
манипулиране - както външни - форма,
разстояние, цвят или звук, така и вътрешни -
като репетираме танцово движение, или се
упражняваме за волейболен мач.
 Какво са ейдетични представи?

Те обясняват ейдетичните представи, Авторите предоставят за пример

като способност за точно и
дедайлизирано възпроизвеждане на
образ дълго време след като този
образ вече не е пред очите на
наблюдаващия.
експеримент, които изследва определени
лица, а те трябва да си представят обект
и според това което те си спомнят, да
отговорят на няколко въпроса за техните
характеристики.

Кратък отчен на резултата:

Общият брой лица - 151, възраст между 7 и 12 години.
Само 12 от тях характеризират в детайли картините, като
образите, които са запомнили са по-живи и с по-голяма
продължителност - 40 сек.
 Нека си поговорим за Умствените ротации

Как ще изглежда даден обект, бивайки

завъртян или наклонен на определени градуси?
Чрез експеримента, за който авторите
споменават (подаване на завъртяни букви), те
констатират, че колкото по-отдалечена е
буквата от нейното естествено изправено
положение, толкова по-трудно е на
изследваните лица да решат дали е правилна
или не.
 Друг интерес експеримент, които изследва
определени лица, които трябва да си представят
обект и според това което те си спомнят, да
отговорят на няколко въпроса за техните
характеристики. Ако едно животно е поставено до
друго животно и неговият размер е по-малък, то на
изследвания човек ще му е необходимо повече време
за отговор.Чрез този експеримент се разбира
бързата реакция и умствените сравнения на
хората.
 Какво са когнитивни карти и за какво са полезни?

Те са от голяма полза за нас, защото нашите

умствени образи могат да ни бъдат в помощ
при решаването на проблеми, свързани с
пространствените отношения.
Те дават пример, свързан с полинезийските
моряци, които използват своите
пространствени представи, предприемайки
пътешествия на много далечни разстояния.
Пътешествията им се предприемат без карти и
компаси, а единственото нещо, което ги
навигира са техните умозаключения, които се
извличат от две основни рамки. Всяка една точка изобразява отделна мисъл, а
съчетанието на осем от тях създават
повърхностната стратегия. При по внимателно
разглеждане може да се стигне и до основата на
този куб.