ПСИХОАНАЛИЗАТА КАТО ПСИХОТЕРАПЕВТИЧЕН МЕТОД

– ЧАСТ 3

1. Методи и подходи за работа

1.1. Метод на свободните асоциации

Лечението чрез говорене стои в основата на психоаналитичната

терапия. Психоанализата се основава на словото, което поражда асоциации.
Свободните асоциации приканват към думи, свободни от социални връзки
– думи, свободни от Аз-а.
За да въведе новодошлите в техниката на свободните асоциации
Фройд винаги ги е приканвал да си представят, че пътуват в купе на влак,
седят до прозореца и трябва да опишат на спътниците си в купето
бързосменящите се картини навън. Условието е да не пропускат нищо с
доводи, че е незначително, глупаво или срамно... Това Фройд нарича
свободно плаващо внимание. По същия начин и аналитикът трябва да се
отнася към пациентския тест непредубедено, без да „критикува или
подбира.“ И днес аналитиците започват сеансите с призива „Говорете
глупости!“ Първоначално да говориш глупости изглежда лесно, до момента
в който, сблъсквайки се със защитите, анализантът усети колко трудно
постижима е тази асоциативна свобода...

Говорене без привилигироване и без цензуриране прави възможна

появата на изненадващите образувания на несъзнаваното – лапсусите,
когато думата се изплъзва неочаквано и субектът остава изненадан от
собственото си слово.

1.2. Тълкуване на сънищата

Фройд нарича сънят „кралският път към несъзнаваното“.

 В „Тълкуване на сънищата“ Фройд разглежда универсалната
склонност на сънищата да „образуват нови цялости“ от отделни елементи,
„които ние бихме държали разделени в будното си мислене“ (сгъстяване),
или пък някой елемент, който няма последствия в съня, „изглежда най-
ясен“, превръщайки се по този начин в най-важната характеристика на
изразения сън (или обратното) — това Фройд нарича „изместване“.
Сгъстяванията, изместванията и символизациите характеризират начин на
мислене, при който законите на формалната логика нямат място — това е
езикът и синтаксисът на поезията, митовете, магията, мистицизма и
психозите — страховитият първичен процес. Той се различава от по-добре
познатия вторичен процес, управляван от законите на логиката. По-късно
Фройд свързва вторичния процес с „принципа на реалността“.

1.3. Терапевтични подходи в зависимост от психичната

структура

Основата на трансфера в психоаналитичната практика е

предположението, че Другият притежава нещо, което съм изгубил
(въображаема причина); Другият знае какво е моето несъзнавано – в смисъл
на верига от означаващи (символична причина); има предположение, че
загубеният обект е у Другия.
Това е понятието за „загубения обект”, създадено от Фройд и свързано
с кастрацията. В различните психични структури обектът заема различно
място – при психозата е много присъстващ, докато при неврозата е твърде
отдалечен. При перверзията субектът се опитва да ни накара да повярваме,
че обектът присъства.
Говорейки за своя живот, невротичният субект се опитва да разбере
това, което Другият иска от него, търси истината за себе си у Другия. Но
Другият не разполага с такова крайно означаващо, което обяснява живота
на субекта, той няма отговор. Това води субекта до паника и, ако е с
невротична структура, субектът се закача за фантазма. Фантазмът е активна
конструкция на субекта, която го отделя от пасивната роля на жертва на
волята, идваща от наслаждението на Другия.

Както посочва Е. Генчев „при пациентите с невротична структура се

върви в посока на разколебаване и деструктуриране на изградените смисли,
които включват и невротичните симптоми и в основата си имат един
централен фантазъм, който организира несъзнавано мисленето и действията
на пациента. Това, разбира се, е един труден, продължителен и несигурен
процес, който обаче има възможност да отиде достатъчно далеч, така че
резултата да може да бъде определен като „излекуване“.

За субекта с психотична структура не съществува предположение, че

има друг субект, който познава неговото несъзнавано.
Типично психозите имат за начало пристъп или криза. Целта на
психотерапията е да се избегнат кризите или да се смекчи тяхната сила.
Какво предизвиква кризите и какво отключва психозата? Неслучайно
психозите обикновено се отключват в периода на юношеството и ранните
младежки години, защото тогава остро се поставя въпросът за сексуалността
и сексуалните отношения. За хората с психотична структура тези отношения
са заплашителни и проблемни. Дори тези, които първоначално успяват да
се справят с тези затруднения, по-нататък в живота си и при различни
обстоятелства често губят крехкото равновесие, което са си създали
(например в случая „Председателя Шребер” в момента на повишението си
в председател на районния съд младият съдия Шребер губи опорите, които
е имал дотогава и повече не успява да възстанови психичното си равновесие
и социална интеграция).
Психиатричното лечение на психозите е един опит за успокояване на
тревогата, но психофармакологията в опита си да реши този основен
проблем на психозата – тревогата, унищожава възможността за поява на
най-същественото – срещата на пациента и терапевта, която е отправна
точка за работа. В тази среща, от една страна, стои пациентът с неговите
начини да представи страданието си, а от друга – терапевтът с неговото
желание и умението за фини клинични наблюдения.
И така, психоаналитичният поход към хората с психотична структура
предлага подкрепящо присъствие на аналитика, без очакване за
„излекуване”. Психотикът си служи с присъствието на психотерапевта, за
да „организира свои опорни точки, които му създават известна сигурност в
изцяло несигурния негов свят”. (по Генчев, Е., 2011). Трансферът при
психотичната структура е „близък до еротоманията (под формата на
параноя)”. Терапевтичен напредък за психотика е ако успее, съвместно с
аналитика, да си изобрети симптом.

Понякога такова присъствие може да изглежда скромно и дори

недостатъчно, но то винаги е професионално преизвикателство за терапевта
– да напусне позицията си на знаещ експерт и да прояви уважение към
психотичното измерение. А много често това, да бъде подкрепян и
приружаван по адекватен начин, може да се окаже от съществено значение
за живота на субекта с психотична структура.

Извод: В хода на психоаналитичната терапия се извършва промяна,

но не се изкоренява симптомът. Анализата започва поради тревога или
някакъв болезнен симптом, свързан с дисфункция и завършва с нов краен
симптом, който не е толкова болезнен и който позволява да се овладее
наслаждението в повече. Симптомът, с който се излиза от анализата, служи
на човека да назове неназовимата част от своето същество и всъщност е нов
начин на функциониране.
 Литература:

1. Генчев, Е. Психична структура, психиатрия и психотерапия. Изложение,

представено на 11-та Конференция на Сдружение „Колегиум частна
психиатрия”, София, 2011, http://psihichnozdrave.com/biblioteka/
2. Йерохам, Д. Лунатикът от луницата „Зоненщайн”. В: Председателят
Шрeбер – Психоаналитични бележки върху един автобиографично
описан случай на параноя. Издателство „Стигмати”, София, 2012.
3. Ландман, П. Фройд. Център за психосоциална подкрепа. Българско
пространство за психоанализа. София, 2006.
4. Лапланш, Ж., Понталис, Ж.-Б. Речник на психоанализата. Издателство
„Колибри”, София, 2009.
5. Монрибо, П. Тревога и либидо. В сборник „Тревогата и бащата”.
Издание на Групата на Фройдистко поле в България. Издателство
„Унипрес”, София, 2009.
6. Стоун, Ъ. Страстите на разума.
7. Фройд, З. Отвъд принципа на удоволствието. София, Издателство „Наука
и изкуство”, 1992.
8. Фройд, З. Бият детето: Принос към познанието за произхода на
сексуалните извращения. В: Детската душа. Издателство „Евразия”,
София, 1993, с.175-204.
9. Фройд, З. Лекции за въведение в психоанализата. София, ИК „Колибри”,
2013.
10. Фройд, 3. Дора. Фрагмент от анализата на един случай на хистерия.
Издателство „Стигмати”, София, 2009.
11. Фройд, 3. Човекът-плъх. Бележки относно един случай на натраплива
невроза. Издателство „Стигмати”, София, 2010.
12. Фройд, З. Малкият Ханс – анализа на фобията на едно петгодишно
момче. София, Издателство „Стигмати”, 2011.
13. Фройд, З. Председателят Шрeбер – Психоаналитични бележки върху
един автобиографично описан случай на параноя. Издателство
„Стигмати”, София, 2012.
14. Фройд, 3. Човекът вълк, из историята на една инфантилна невроза.
Издателство „Стигмати”, София, 2013.
15. Фройд, 3. Психология на сексуалността. Издателство „Колибри”,
София, 2015.
16. Фройд, З., Бройер. Й. Анна О., към психотерапия на хистерията.
Издателство „Стигмати”, София, 2016.
17. Фройд, З. Изкуство и литература. Издателство „Колибри”, София, 2017.
18. Фройд, А. Егото и защитните механизми. Издателство „ЛИК”, София,
2000.

Интернет-адреси
https://bg.wikipedia.org/wiki/Психоанализа
http://www.zapsihologa.com/p/blog-page_16.html
https://psychology.framar.bg/изтласкването-като-защитен-механизъм

Интернет-адреси на български психоаналитични общества:

1. Българско психоаналитично пространство, www.espacepsy-bg.org

2. Българска школа по психоанализа www.fspeid.com
3. Българско общество за лаканианска психоанализа