ХОМЕОПАТИЧНА

ПСИХОЛОГИЯ

Личностни профили на
големите конституционални
лекарства

д-р Филип М. Бейли

 На Шарън Лиан Бейли

Признателност
Аз съм дълбоко признателен на Л.Д. за щедростта и вярата, с които подкрепяше този
проект, на моята съпруга Шарън за безкрайните часове, посветени на набор и редактиране
и на проф. Боб Уайт за задълбочените и добронамерени бележки.

Бих искал да благодаря и на Енджи и Патриша за дизайна на корицата.

Homeopathic Psychology

Personality Profiles of the Major Constitutional Remedies

Philip M. BAILEY, M.D.

Австралия

Превод: д-р Румен Стойчев

Редакция: д-р Станка Хараламбиева

ХОМЕОХЕЛП
Българското Хомеопатично Издателство

ISBN 978-954-9379-18-1
 ВЪВЕДЕНИЕ

Аз се надявам тази книга да помогне за удовлетворяването на една необходимост, която до

голяма степен остава без адекватен отговор засега – нуждата на хомеопатите от прецизно и
реалистично описание на типовете личност на конституционалните лекарства. Старите
материи медики, на които се осланяме толкова много, описват само грубите и най-крайни
елементи на менталната картина на всяко лекарс​тво, пропускайки тънките нюанси, които
ние всъщност търсим в мен​талната картина на нашите пациенти. Аз се надявам, че моята
книга ще хвърли мост над тази празнота и ще позволи както на студентите, така и на
практикуващите хомеопати да правят по-лесно връзката с реалните персонажи, а не с
техните карикатури.
Според моя опит, менталната симптоматика продължава да бъде най-зле разбраната и най-
слабо развитият аспект на хомеопатичното предписание. Обаче личността на пациента е
поне също толкова важна, колкото и физическите характеристики за индивидуализацията
на случая и за откриването на симилимума. Толкова често се случва лекарствата,
предписани на базата на няколко физически симптома, при силно опростяване на
личностните качества на пациента, да се провáлят. Това, за съжаление, създава
впечатлението, че хомеопатията е неясна и ненадеждна дисциплина, което дава подтик и за
сравнително често срещаната сред хомеопатите нагласа, че пациентите принадлежат към
няколко конституционални типа едновременно и че което и да е съответстващо им
лекарство би им помогнало, независимо в кой момент е дадено. Това не е нищо повече от
извинение за нашите грешки, допуснати поради недостатъчна прецизност и то води до
липса на постоянство и задълбоченост у хомеопатите при снемането на случая и при
анализирането му до онази точка, при която менталното е наистина добре разбрано.
Вярно е, че някои пациенти имат няколко слоя на патология и че всеки слой съответства на
различно лекарство, но със слоевете трябва да се работи в подходящата последователност,
ако искаме да имаме прогрес в лечението и персоналният облик на пациента във всеки
отделен момент ще кореспондира преди всичко с най-повърхностния слой, който представя
настоящата честота на вибрацията на жизнената сила у пациента.
Запознавайки се задълбочено с личностните характеристики на големите
конституционални лекарства, хомеопатът ще избегне безкрайните часове на объркване и
несигурност при снемането на случая и може бързо да направи предписанията си много по-
ефективни.
Профилите на лекарствата, описани в тази книга, са резултат изцяло на моя собствен
клиничен опит. Те не се съдържат предишните материи медики и в някои случаи се
различават значително от класическите профили на лекарствата, които сме ползвали в
течение на много години. Според мен, това се дължи на тенденцията оригиналните
картини на лекарствата да се копират в течение на годините от един учител на друг и от
една материя медика в друга, в резултат от което най-очевидните характеристики остават и
се преекспонират и преувеличават, докато по-тънките нюанси отпадат, тъй като не се
смятат за надеждни. Освен това, стремежът към тънко познаване на различните персонажи
е сравнително скорошно явление, произтичащо от откритията на Фройд за подсъзнанието и
последващото развитие на дълбочинната психология. Това е другата причина за грубите
картини на менталните профили в старите материи медики. Така Natrum Muriaticum се
описва навсякъде като интроверт, макар че аз съм срещал множество силно екстровертни
представители на този тип. По подобен начин се е наложила тенденцията Thuja да бъде
описвана като противна личност на границата с психозата, докато в действителност тези
хора са много по-нормални и доста различни помежду си. (Аз никога не съм срещал Thuja-
пациент, който да усеща, че краката му са направени от стъкло! )
При описанията на менталните картини аз се опитах да предам “есенцията” на всеки тип,
която може да бъде възприета и усетена дори и при липсата на най-характерните белези, а
понякога дори може да изглежда, че им противоречи. Например, есенцията на Lycopodium е
липса на самоувереност, която трябва да бъде разпозната от хомеопата под маската на
самоувереност, която много Lycopodium-и носят. Разбирането за есенцията на менталната
картина е от същата степен на важност, както и това за специфичните симптоми на
лекарството. Понякога едното е по-явно, друг път – другото.
Където е възможно, съм посочил приблизителното съотношение на мъжете и жените във
всеки конституционален тип. Направих го, защото в много случаи единият пол явно
преобладава, достигайки понякога почти до 100%. Хомеопатът трябва да бъде много
предпазлив преди да реши, например, че има случай на Sepia-пациент или Sulphur-
пациентка. Такива могат да съществуват, но хомеопатът трябва да си дава сметка колко
рядко могат да бъдат срещнати. Освен това, се опитах да обрисувам начините, по които
един конституционален тип може да се прояви различно у мъжете и жените. Например,
мъжете Lycopodium често прикриват липсата си на самоувереност зад маската на перчещ се
самохвалко, докато жените Lycopodium са склонни да проявяват безпокойството си съвсем
открито.
Много от читателите ще се учудят от ударението, което поставям в описанията си върху
негативните характеристики на всеки тип. Аз дадох всичко от себе си да посоча
положителните черти на всяко лекарство, но истината е, че при повечето
конституционални типове е по-лесно да бъдат описани чрез техните слабости и крайности,
отколкото с другите им качества. Когато хората осъзнаят и започнат да преодоляват
недостатъците на личността си, започват да развиват еднотипни положителни
характеристики (като откритост, гъвкавост, самоувереност). Що се отнася до картините,
които изглеждат относително позитивни в сравнение с останалите, и при тях просто съм
описал това, което съм видял, а у някои типове аз наистина съм виждал повече
положителни черти, отколкото у другите. Може би представителите на тези типове, при
които картината не е напълно развита, не ходят често при хомеопат!
В края на всеки профил давам кратко описание на характерния външен облик на съответния
тип. Включих тези описания, защото външният вид е в много близка връзка с персоналните
характеристики и защото ми се струва, че този аспект на предписанието е останал
недостатъчно осветлен досега. На тези описания следва да се гледа само като на общи
насоки. Те не са изчерпателни, а има и много случаи на пациенти, които нямат типичния
физически облик за съответния тип.
Аз нямам претенции, че тази книга включва всички възможни конституционални
лекарства, а само най-често срещаните, но въпреки това смятам, че тя дава разбирането за
менталните картини на огромното мнозинство от пациенти, които търсят помощ по повод
някакви хронични проблеми. (Аз съм виждал конституция Psorinum, но менталната му
картина си остана неясна за мен, тъй като се сливаше с подлежащия слой и по тази
причина Psorinum не включен в книгата.)

Пояснение относно Конституцията, Слоевете и Острите ментални състояния

Терминът “конституционален” има повече от едно значение за хомеопатите. Трите главни

значения са следните:
1. “Конституционално предписание” означава да се избере едно лекарство, което покрива
тоталността от симптомите на пациента (и ментални, и физически) в определен момент,
противоположно на “локалното предписание”, което се базира само на няколко локални
симптома, без да се вземат предвид другите характеристики на случая, които “нямат
връзка”. По такъв начин остро лекарство може да бъде предписано по конституционалния
метод за остро заболяване, а един полихрест може да се назначи неконституционално за
локалните симптоми на остра или хронична болест.
2. “Конституционално лекарство” е това, което покрива тоталността от менталните и
физически характерни симптоми на пациента за дълъг период от време, с изключение на
временните промени в хода на някакво остро заболяване. Точно в този контекст аз
използвам термина “конституционален” в книгата си.
3. Някои хомеопати отнасят термина “конституционално лекарство” към най-дълбоките
слоеве на конституцията на човека, които могат да бъдат частично скрити от по-
повърхностните слоеве. Това е неудачен и заблуждаващ начин на употреба на термина, тъй
като никой не може да знае със сигурност какъв лекарствен тип, ако изобщо има такъв,
лежи под повърхностния слой, докато последният не бъде адекватно излекуван. Освен това,
най-повърхностният слой е и най-лесно забележим.

Слоеве

Изглежда, човешкият организъм пази спомен за всички предходни хронични състояния на

тялото и ума. Тази памет включва някои наследствени черти. Всяко стабилно състояние на
тялото и ума може да се приеме като отделен слой от конституцията на човека. Когато бъде
изместено от друго стабилно състояние, то остава в паметта на клетъчно ниво, която може
да бъде реактивирана в бъдеще. Това става, когато по-повърхностните пластове бъдат
“обелени” под действие на точното хомеопатично лекарство.
Според моя опит мнозинството от хората остават в едно и също конституционално
състояние през целия си живот. С други думи, тяхната жизнена сила ще резонира с едно и
също хомеопатично лекарство от раждането до смъртта им, с изключение на периодите на
остри болести. Травмените преживявания, както физически, така и психически, могат да
променят честотата на вибрация на жизнената сила, формирайки нов слой, но по-често те
само влошават функционирането на организма в рамките на същия слой. Така относително
здравият асимптомен Natrum Muriaticum-пациент ще развие хроничен синузит и
клаустрофобия след продължителен бракоразводен процес, които остават до момента, в
който бъде приложено хомеопатично или друго дълбоко въздействащо лечение. Тези нови
симптоми все още са рамките на Natrum Muriaticum-състоянието и лекарството просто ще
възвърне жизнената сила на пациента към по-здрава “октава” на дължината на вълнáта на
Natrum Muriaticum. Без лечение новите симптоми биха се запазили, докато нова травма не
предизвика следващо влошаване на здравето, проявяващо се, да речем, с хроничен бронхит
и повтарящи се депресивни състояния, но все още в рамките на слоя Natrum Muriaticum.
Предвид стабилността на хроничните слоеве, миналата медицинска и психологическа
анамнеза на пациента може да предостави много полезна информация, която ще спомогне
за потвърждаване на конституционалното лекарство.
Някои хора се раждат с няколко слоя на патология, които те унаследяват от своите
родители. Обикновено те продължават да проявяват чертите на най-повърхностния слой,
докато коректното хомеопатично лекарство не ги елиминира, разкривайки тези на
подлежащия слой. Разбира се, някой характеристики на по-дълбоките слоеве, както от
физическо, така и от психологическо естество, могат да се проявяват от време на време.
Така един Natrum Muriaticum-пациент с подлежащ Phosphorus-слой може да прояви в
някаква степен спонтаността, наивността и откритостта на Phosphorus, но доминиращите
характеристики ще сочат към Natrum Muriaticum, особено що се отнася до тези, които
съставляват проблема на пациента.
Според моя опит унаследените слоеве на патология често пъти съответстват на
миазматичните лекарства – Psorinum, Syphilinum, Medorrhinum и Tuberculinum. Когато тези
слоеве бъдат премахнати, под тях често откриваме слой на “немиазматично” лекарство.
Често се случва човекът да се е родил с един-единствен конституционален слой, било то
миазматичен или не, и целта на лечението е просто да се възстанови балансът на
жизнената сила в рамките на този слой. Това се постига чрез епизодични приеми на едно и
също конституционално лекарство в хода на неговия/нейния живот.
Допълнителни слоеве на патология могат да бъдат придобити след раждането вследствие
на различни травматични преживявания, било то психическа травма, пряка физическа
увреда или инфекциозна болест. Например, човек може да развие състояние Medorrhinum
след заразяване с гонорея или състояние Natrum Sulphuricum след травма на главата. Често
цитиран пример е развитието на състояние Natrum Muriaticum след шок. Трябва да се
помни, обаче, че мнозинството от пациентите, които се явяват в това състояние след тежка
загуба на близък човек или шок, вече са били в това състояние и преди съответното
събитие. По подобен начин, много пациенти, които идват с венерическа болест в състояние
Thuja, вече са били Thuja преди заразяването си.
Без да говорим за острите болести, които предизвикват временна промяна в нивото,
смяната на един слой с друг не се среща често, освен в резултат на хомеопатично лечение.
Понякога наистина се случва един човек спонтанно “да израсне”, преминавайки от едно
конституционално състояние в друго. Това се случва най-често в детството, когато някои
деца Calcarea или Pulsatilla се променят в други типове. Calcarea е типично лекарство за
ранната детска възраст, което означава, че много Calcarea-кърмачета в процеса на
израстването си се променят в друг тип. Това не е патологична промяна и този процес не
може да бъде обърнат в обратна посока от правилното хомеопатично лекарство, освен ако
предхождащото състояние не е включвало патология, която е останала неизлекувана и дори
потисната. Повечето деца преминават в състояние Pulsatilla през периода между 1 и 2-4
години. И отново, мнозинството от тези деца Pulsatilla преминават в друг тип около 5-
годишната си възраст. Много малка част от тях си остават Pulsatilla и след това.
Потенции и влошавания
Според моя опит потенция 10М работи най-ефективно за постигане на продължително
подобрение на психично ниво и аз я давам в повечето случаи на патология от
психологическо естество, освен ако организмът не е твърде слаб, за да я приеме или
съществува твърде голям риск от влошаване на физическо ниво. В такива случаи
потенцията може да се повишава постепенно в течение на няколко месеца, укрепвайки
организма до степен, при която той може да приеме по-високите потенции без никакви
рискове. Аз смятам, че LM потенциите са по-полезни на психично ниво, отколкото ниските
или средни стотични потенции, затова съм по-склонен да използвам LM потенции в
ежедневни приеми, когато е налице патология от психологическо естество и организмът е
твърде болен, за да приеме 1М или 10М. Не е задължително да се започва с LM1. Всъщност,
тя се оказва доста слаба, за да предизвика кой знае какви промени. Като груб ориентир, ако
е безопасно да се даде 30С, може без риск да се започне с LM3 и ако е безопасно да се даде
200С, може без риск да се започне с LM6. След като физическата патология бъде облекчена
до степен, при която може да се даде 1М или 10М, тези потенции ще осигурят по-
нататъшното подобрение на психологическо ниво.
Аз не съм имал случаи 10М да предизвика някакво влошаване на психично ниво, което да е
опасно или да продължи повече от 4 седмици. Все пак, значителни влошавания могат да се
появят, когато потенцията не е била повишавана постепенно и пациентът трябва да бъде
предупреден за това, като същевременно му бъде разяснено, че това е част от
оздравителния процес и ще бъде последвано от огромно подобрение на психично ниво.

Кратки съвети за снемане на менталните симптоми и техния анализ

Всеки хомеопат има свой собствен стил на снемане на случая и няма такъв стил, който да е
изцяло правилен или изцяло погрешен. Все пак, следните съвети могат да помогнат на
студента по хомеопатия да избегне обичайните грешки при снемането и анализа на
менталните симптоми, грешки, които често водят до предписване на грешно лекарство. Аз
ще опиша, също така, някои техники, които съм намерил за полезни при извличането на
информация от пациента, която не може веднага да излезе наяве, а това е информация,
която понякога е от жизнено важно значение за разпознаване на симилимума.
Нека за начало обсъдим каква информация може да ни даде първото впечатление от
пациента – от начина, по който върви и сяда на стола. Както навсякъде, и тук първото
впечатление може да бъде подвеждащо, но с натрупването на опит наблюдателният
хомеопат може да добие много полезна информация от първите няколко минути на
интервюто, която впоследствие могат да бъде анализирана в контекста на допълнителните
сведения. Очевидно, външният вид на пациента може да ни каже много. Слабичката, нежна
дама с черна коса едва ли би се нуждала от Calcarea Carbonica (макар че хомеопатът трябва
да бъде достатъчно гъвкав, за да разбира, че винаги има и изключения). Степента на
предпазливост или ентусиазъм, с които ви поздравява пациентът трябва да бъде отбелязана.
Следните лекарствени типове са склонни да поздравяват хомеопата с известна
предпазливост, страх или резервираност: Arsenicum, Aurum, Baryta, China, Kali, Natrum, Nux
Vomica, Silica и Thuja. Nux Vomica обикновено не е резервиран, но често пъти е
подозрителен спрямо неортодоксалните методи на лечение, какъвто е хомеопатията.
Типовете, които поздравяват хомеопата по-скоро ентусиазирано, дори и при първата
консултация, са: Argentum, Causticum, Ignatia, Lachesis, Medorrhinum, Mercurius, Phosphorus,
Sulphur, (Natrum Muriaticum). По-екстровертните Натрии могат да объркат хомеопата с
ентусиазма си, който може да прикрива тревожните им опасения да не попаднат в уязвима
позиция.
Тези пациенти, които влизат в кабинета видимо раздразнени от това, че са почакали 10
минути, вероятно са Arsenicum, Natrum Muriaticum, Mercurius или Nux Vomica.
Наблюдавайте позата, в която сяда пациентът. Пациент, който сяда колкото е възможно по-
далеч от вас или избира най-далечния стол, може би ще се окаже някой от предпазливите
типове, посочени по-горе. Аналогично, някой, който се навежда напред и дори премества
стола си по-близо до вас вероятно принадлежи към някой от типовете-ентусиасти и най-
вече Phosphorus.
От дрехите, с които е облечен пациентът, също можем да добием информация за него.
Крещящо и екстравагантно облеченият пациент вероятно има нужда от Argentum,
Medorrhinum, Phosphorus или Sulphur. Някои типове предпочитат да се обличат в черно,
особено Ignatia, Natrum Muriaticum и Sepia. Емоционалните типове Phosphorus, Pulsatilla и
Graphites често носят розови дрехи (или поне жените! ). Небрежно облечени пациенти с
мръсни и неспретнати дрехи вероятно са Baryta, Mercurius и Sulphur. Жени, които се
обличат по-скоро като мъже, може би са Ignatia, Natrum Muriaticum и Nux Vomica.
Стегнатата поза с изправено тяло е характерна за Aurum, Калиите и някои Натрии. В
тяхната компания и вие може да се почувствате леко напрегнати.
Докато снемате анамнезата на физическите заболявания, следете колко подробно
пациентът описва симптомите си. Следните типове са склонни към точни и прецизни
описания: Arsenicum, Aurum, Causticum, Калиите, Lachesis, Lycopodium, Medorrhinum,
Mercurius, Натриите, Nux Vomica, Silica, Sulphur и Tuberculinum.
Не бива да пропускате чисто хипохондричната тревожност, с която описват симптомите си
някои представители на следните типове: Arsenicum, Calcarea, Калиите, Phosphorus и
Natrum Muriaticum. Ignatia е склонна да драматизира всичко, което казва, следователно е
възможно и да преувеличава, подобно на Sulphur и Phosphorus. Ако анамнезата засяга
сексуалната сфера, ще видите нежеланието и дори отказа на Thuja и някои Натрии да
обсъждат тези теми, а ако се натъкнете на такава реакция, постарайте се да намерите
нейното обяснение при снемането на менталните симптоми.
Когато навлезете в развитието на менталната симптоматика, вече добивате известно
усещане за личността на пациента, дори и то да е все още неясно и да ви е трудно да го
конкретизирате. Често това е чувството, че харесвате или не харесвате пациента, което
може да ви бъде от полза, тъй като всеки хомеопат с времето научава кои типове го
привличат и отблъскват.
При снемането на менталните симптоми аз препоръчвам до подканите пациента първо да
поговори за себе си, преди да започнете да му задавате конкретни въпроси. Първите му
думи могат да ви отведат директно в целта, редуцирайки до няколко броя на възможните
лекарства. Например, пациентът може да започне с “Е, аз наистина съм много резервиран
човек” или с “Аз съм много нервен човек.” Отрицателните черти обикновено са по-
надеждни от положителните. Обичайните положителни бележки от рода на “Аз обичам
хората” или “Аз съм много общителен” нямат почти никаква стойност, защото могат да се
отнесат към толкова много типове, дори и към най-резервираните, които често пъти се
научават как да компенсират своята затвореност. В този смисъл, пациенти, които казват “Аз
съм градивно настроен”, обикновено са с конституция Natrum Muriaticum, Sulphur или Nux
Vomica.
Ако с първите си думи пациентът отрече някакви негативни черти на характера (за което
вие не сте го питали), трябва да се усъмните в обратното на това, което е казал той. Когато
го попитах за връзките му с другите хора като цяло, един високомерен мъж Lachesis ми каза
“Аз не съм ревнив”, което веднага ме убеди, че за него ревността е важна тема. (Това се
потвърди по-нататък в хода на интервюто.) Ако имате съмнение дали пациентът е бил
достатъчно точен, последващият подробен разпит ще ви помогне да изясните дали сте били
прави или сте се съмнявали неоснователно. Никога не приемайте думите на пациента за
чиста монета. Това е най-сигурният път към грешното предписание.
Когато пациентът изчерпи описанието за себе си, идва моментът за подробния разпит. Той
продължава до момента на изясняване на симилимума. Ако продължите интервюто и след
това, рискувате да размиете важните теми и да изгубите ориентация за тях (поне според
мен), защото може да не сте в състояние от дърветата да видите гората.
Аз смятам, че най-добрият въпрос, с който трябва да се започне, е “Какво бихте искали да
промените в своя характер?” Чрез този въпрос често се достига до главните слабости на
пациента, което е толкова полезно за определяне на лекарството. Ако пациентът не може
да посочи едно-единствено нещо, което желае да промени, той или е перфекционист, или
принадлежи към някой от гордите, високомерни типове като Arsenicum, Lachesis,
Lycopodium, Nux Vomica, Platina, Sulphur и понякога Natrum и Tuberculinum.
Ако главната грижа на пациента е липсата на самоувереност, можем да мислим за Alumina,
Argentum, Baryta, China, Graphites, Lycopodium, Pulsatilla, Sepia, Silica и Натриите. Попитайте
пациента в каква ситуация изпитва тази липса на самоувереност. Ако ви отговори “Сред
група хора”, той най-вероятно е от Натриевата група. Ако отговорът е “През цялото време”,
мислете за Baryta, Lycopodium, Argentum и Alumina. Стеснителност при първата си среща с
някого, която изчезва много скоро, е типична за Pulsatilla и Silica, а когато тя остава през
цялата среща, мислете за Baryta и China. Тревожните предчувствия и страхът от провал
преди важно събитие, което изисква от пациента да прояви някакви качества, често се
откриват у Argentum, Lycopodium и Silica. (Тези три лекарства са доста различни като
личности помежду си и е относително лесно да бъдат разграничени едно от друго.)
Ако пациентът се оплаква най-вече от тревожност и безпокойство, попитайте го за какво са
тревогите му. Ако отговорът е “За всичко”, мислете за Alumina, Calcarea, Lycopodium,
Калиите, Natrum Carbonicum, Phosphorus и Sepia. Пациентът, чиито тревоги се въртят около
работата му, най-вероятно е Lycopodium. Безпочвена тревожност за здравето се открива у
хипохондричните типове, изредени по-горе и по-рядко у Lachesis, Lycopodium и Натриите.
Пациент, който се безпокои изключително за здравето и благополучието на близките си,
най-често е Calcarea, Natrum или Phosphorus. Тревогите, свързани с пари, са нещо обичайно,
но ако са неоснователни, мислете за Arsenicum.
Аз винаги се интересувам за страховете и фобиите на пациентите си. Много Lycopodium-
пациенти споделят, че се страхуват, че животът им ще премине напразно. Страховете на
Natrum Muriaticum са свързани със ситуации, в които той не може да упражнява контрол,
като летене със самолет или среща с непознат. Клаустрофобията е най-често срещана при
Натриите, но също и при Argentum и Stramonium. Lachesis има особен вид клаустрофобия,
която се появява, когато притокът на въздух е затруднен или когато устата и ноздрите са
частично запушени, например, когато в операционната зала му поставят маска върху
лицето. Medorrhinum често изпитва страх, че ще си изгуби ума, както и Stramonium.
Параноидните страхове понякога се долавят трудно, но са от голяма полза за определяне на
типа. Пример за такъв е склонност у пациента да смята, че хората говорят зад гърба му или
му се надсмиват по всякакъв повод. Друг често срещан параноиден симптом е страхът от
среща с полицай, който може да ги арестува. Параноидните страхове най-често се откриват
у Anacardium, Arsenicum, China, Hyoscyamus, Lachesis, Mercurius, Natrum, Stramonium,
Veratrum и Thuja. Много хора се страхуват от змии, но ако образът на змия по телевизора
предизвика у пациента сърцебиене, това подсказва, че той най-вероятно се нуждае от
Lachesis или Natrum Muriaticum. Страхът от тъмно е обичаен за Baryta, Graphites,
Medorrhinum, Phosphorus, Pulsatilla, Stramonium и понякога за Natrum Muriaticum и Arsenicum.
Страхът от смъртта е най-често срещан при Arsenicum, Calcarea и Syphilinum. Страх, че
любимият човек ще умре, е особено характерен за Ignatia и Natrum Muriaticum, които имат и
силен страх, че ще бъдат изоставени.
Някои пациенти заявяват, че имат съвсем леки или изобщо нямат страхове. Това са или
огнени типове (Causticum, Lachesis, Nux Vomica и Sulphur), или два от по-интелектуалните
типове – Medorrhinum и Tuberculinum. Lycopodium може да претендира, че е свободен от
страхове, но това обикновено е пример за самохвално перчене и самозалъгване, които са
характерни за него.
Пациентите често се оплакват от затруднения в общуването с другите хора, което е нещо
повече от обикновена стеснителност и липса на самоувереност. Става дума за бариера,
която те спускат автоматично, за да се защитят и която им пречи да изпитат чувство на
близост с другите хора. Това е типично за Натриите, но се среща също и у Alumina,
Arsenicum, Aurum, Ignatia, Калиите, Lycopodium, Mercurius, Sepia, Staphysagria и Thuja.
Чувството на вина е често срещано, но е особено дълбоко и увреждащо за Natrum
Muriaticum, Lachesis и Thuja. Пациентът, който се чувства отговорен за всички, най-често е
Natrum Muriaticum. Това е толкова характерно за него, че аз рутинно задавам някои въпроси,
за да разпозная лекарството, когато то не е достатъчно ясно очертано. Тези въпроси са:
“Случвало ли ви се е да загубите много близък човек през живота си?” и, ако отговорът е
утвърдителен – “И как реагирахте на това?”
“Кое, според вас, е по-лесно – да даваш или да получаваш?” (Повечето Натрии отговарят с
апломб “Да даваш.” Други, които могат да дадат същия отговор, но без да акцентират
толкова силно, са Lycopodium, Sepia и Staphysagria.)
“Страдате ли от депресия и, ако е така, какво предпочитате – да сте в компания или в
усамотение – когато сте депресиран?”
“Перфекционист ли сте и, ако е така, как го проявявате?” (Другите типове перфекционисти
са Arsenicum, Silica и Nux Vomica.)
“Можете ли да плачете, когато сте тъжен?”
Гневът е много важен аспект от живота и аз обикновено го изследвам специално, ако
пациентът не го е споменал. Много пациенти са склонни да изпитват чувството на гняв или
раздразнение, но отричат, че го правят, тъй като не изразяват чувствата си. Ако пациент ви
каже “Аз не се гневя много често”, си заслужава да попитате “Но чувствате ли гняв в себе
си?” Много пациенти ще ви дадат утвърдителен отговор. Тъй като проявите на гняв като
цяло са обществено неприемливи, дори и най-раздразнителните типове, като Nux Vomica и
Sepia, понякога са склонни да сдържат гнева си. Поради това аз смятам, че степента на
изпитания гняв е по-точен показател за типа лекарство. Типовете, които са склонни да
изпитват гняв и раздразнение относително лесно, са Alumina, Arsenicum, Ignatia, Lachesis,
Mercurius, Natrum Muriaticum, Nux Vomica, Sepia, Sulphur, Syphilinum, Stramonium, Thuja,
Tuberculinum и Veratrum. Видът на ситуациите, които могат да провокират гняв, ни помага
да диференцираме тези типове. Така например, Arsenicum се дразни от безпорядък, но и от
хора, на които не може да се разчита, докато Ignatia е особено чувствителна към всяка
форма на отхвърляне и упрек и реагира гневно като защитна реакция. Nux Vomica и Sulphur,
естествените лидери, се гневят от хора, които им пречат да реализират плановете си, а
Sepia често е настроена отмъстително спрямо мъжете, които се опитват да я командват или
които я пренебрегват. Tuberculinum и Lachesis, и двамата обичат свободата и не биха приели
дружелюбно каквато и да било форма на ограничение.
Тези пациенти, които изпадат в гневни изблици най-редовно, вероятно са от някой от
следните типове: Alumina, Anacardium, Ignatia, Lachesis, Nux Vomica, Mercurius, Sepia,
Sulphur, Stramonium и Veratrum. Някои Staphysagria-пациенти също са много склонни да се
гневят, но само “Дивият” (виж главата за Staphysagria) тип би го изразил.
В обобщение, колкото по-изискан и изтънчен е пациентът, толкова по-трудно би признал
слабостите си. Пациенти, които са постигнали някакви съзнателни промени, благодарение
на положените от самите тях усилия в тази насока или с помощта на терапевт, са склонни
да отричат негативните черти, които са имали до съвсем неотдавна. Ако имате подозрения,
че пациентът принадлежи към такъв тип, попитайте го дали е имал такива черти. Много
често тези хора доброволно го признават. Личностното израстване не може да промени
конституционалния тип, което позволява на хомеопата да използва съществувалите доскоро
характеристики, когато прави своите заключения. Във връзка с това, аз открих, че ако
съберем информация за характера на личността на пациента през детството му, в много
случаи тя се оказва особено полезна. В хода на живота си човек се научава как да
компенсира слабостите си, да контролира техните крайни проявления и да прикрива
чертите, които не са обществено приемливи. Личността на детето е относително
непроменена от подобни опити за адаптация и често пъти разкрива конституционалния
тип много отчетливо. Само при децата Pulsatilla и Calcarea съществува по-голяма
вероятност от промяна на типа в хода на израстването им.
Също както често се случва пациенти, които отричат до безкрай дадено качество, всъщност
да го притежават, така и пациенти, за които се казва, че не приличат на баща си или майка
си, често пъти са от същия конституционален тип, от който е някой от родителите му. В
такива случаи аз проучвам личността на съответния родител. Жена, обсипваща с любов и
внимание детето си, за което се казва, че не прилича на студената си майка, най-вероятно е
Natrum Muriaticum, докато мъж, който се оттегля от обществото и заявява, че не го
интересува какво мислят другите за него, вероятно принадлежи към типа на своя баща
Lycopodium, който през целия живот е работил здраво, за да завоюва позиции в обществото
и винаги се домогвал до по-голяма популярност.
Професията на пациента може да разкрие много полезна за нас информация и не бива да
бъде игнорирана. Arsenicum и Natrum Muriaticum притежават добри организационни умения,
затова често ги откриваме на ръководна административна длъжност. Адвокатите и лекарите
често са Натрии, които са много добри слушатели, но не са толкова склонни да говорят за
себе си. Calcarea може да се открие сред упражняващите практично ориентирани
професии, като механик, чиновник или секретар. Calcarea е склонна да избягва поемането
на големи отговорности и често се задоволява с професия, изискваща интелектуални
възможности, много по-ниски от техните. Lycopodium-ите често могат да бъдат открити
сред научните работници и компютърните специалисти, търговските представители, а
много от тях се занимават със собствен бизнес. За тях е обичайно упражняването на
учителска професия.
Артистичните умения са характерни най-вече за Lachesis, Natrum Muriaticum, Phosphorus,
Sepia, Ignatia, Silica и Medorrhinum.
Sulphur и Nux Vomica са лидери по природа и за тях е малко вероятно да останат дълго време
в положението на подчинени. Ако не застанат на върха на някоя институция, те са по-
склонни да се самонаемат.
Sepia често бива привличана от лечителски професии, най-вече медицинска сестра,
физиотерапевт и други, свързани с чисто практически и изпълнителски задължения.
Pulsatilla, ако изобщо се залови с работа извън дома, често избира такава, свързана с грижи
за другите, докато Tuberculinum търси или работа, която да стимулира ума му, или такава,
свързана с приключения.
Сред хомеопатите битува становището, че не трябва да се вярва на думите на пациентите.
Макар че това звучи преднамерено провокативно и пресилено, в него има известна истина.
Не само, че има много пациенти, които се опитват да скрият слабостите си от хомеопата,
много повече са тези, които успяват да ги скрият от самите себе си. Затова не бива да се
очаква пациентите да дават точна преценка за себе си. Често пъти начинът, по който говори
пациентът е по-важен от това, което казва. Спомням си интервюто с един млад
университетски свещеник, който ме потърси за лечение, защото не можеше да се
възстанови след прекарана вирусна инфекция. Той изглеждаше открит и дружелюбен и
твърдеше, че е относително либерален и прогресивен свещеник. Налице бяха няколко
полезни ментални характеристики, докато физическите симптоми бяха по-скоро
неспецифични. Накрая се изясни, че най-забележителните аспекти на неговата личност
бяха известен формализъм, педантичност и вежливост, типични по-скоро за поколението
на неговия дядо, отколкото за неговото. Освен това, самото му положение на свещеник в
университетско общежитие, обграден от предимно от буйни, весели и епикурейски
настроени студенти (които бяха на неговите години или малко по-млади), подчертаваше
неговия формализъм и консервативност. По-скоро тази ригидност в характера му ме
подтикна да му предпиша Kali Carbonicum, отколкото думите, с които той се описа пред
мен. Много често впечатлението, което даден пациент създава, е от по-голяма полза,
отколкото съдържанието на неговите думи. Така един твърде зéмен човек, който очевидно
не е склонен да обсъжда своите емоции, при положение, че всичко, което иска е да бъдат
излекувани болките в гърба, може да се окаже Nux Vomica. Аналогично, пациент, който
отрича да е придирчив и склонен да се тревожи, но през цялото интервю ви следи изкосо, с
осторожност и подозрителност и иска да знае точно какви странични ефекти трябва да
очаква, най-вероятно си е Arsenicum. С натрупването на опит хомеопатът се научава да
отделя внимание и на невербалните знаци, наред с вербалните.
Сексът е тема, която много пациенти и хомеопати отбягват, но тя може да разкрие изобилие
от полезна информация и си заслужава да се обсъди, когато лекарството не е ясно. И пак,
нагласата, с която отговаря пациентът е също толкова важна, колкото и думите, които
използва, ако не и повече. Очевиден отказ да разговаря за сексуалната тема е нещо
обичайно за Natrum Muriaticum и Thuja, защото и двамата са склонни да изпитват чувство на
вина. От друга страна, лесно и почти ентусиазирано подхващат темата Causticum, накои
пациенти Ignatia, Lachesis, Medorrhinum, Mercurius, Phosphorus, Sulphur и Argentum.
Останалите лекарства се намират някъде по средата. Мъжете Lycopodium често имат
някакви проблеми с мъжествеността си, което води до различни подходи към темата от
страна на различните пациенти. Ако те осъзнават, че имат проблеми с мъжествеността си,
обикновено се опитват да избегнат с едно простичко “Там нямам проблеми.” Има други,
които се пъчат със сексуалните си успехи, хвалейки се директно или използвайки
бабаитска интонация “Е, ОПРЕДЕЛЕНО нямам никакви проблеми в ТОВА отношение.”
Третият подход – честен и прям отговор – също е често срещан.
Някои типове, въпреки че са по-скоро стеснителни, също могат да обсъждат относително
прямо темата секса. Такива са Alumina, Baryta, Calcarea, China, Калиите, Phosphorus, Silica и
Staphysagria. Те реагират смутено, когато ги попитате за сексуалния им живот, но това
обикновено не ги спира да говорят за него.
Аз винаги се опитвам да добия някаква представа за силата на либидото на пациента.
Единият начин за това е простичко да се попита “Как преценявате сексуалното си желание
– като силно, слабо или средно?” Повечето хора го оценяват като средно, но така отговарят
и тези с особено силно либидо, най-вече Argentum, Hyoscyamus, Lachesis, Lycopodium,
Medorrhinum, Nux Vomica, Platina и Sulphur. За ниско сексуално влечение съобщават
изтощената Sepia, но също и China и тези Натрии, които имат затруднения в емоционалното
общуване с партньора. Ако имам някаква причина да се съмнявам в коректния отговор, аз
продължавам с въпроси от рода на “Ако си представите, че връзката ви е идеална, колко
често според вас бихте имали сексуален контакт?”
Често пъти при снемането на труден случай аз намирам за полезно да стесня търсенето си
за типа личност на пациента до някой от четирите – ментален, емоционален, интуитивен
или практичен. Когато изборът бъде сведен до няколко лекарства, трябва да се премине към
селективни въпроси, за да стигнем до правилното. Така например, ако трябва да изберем
измежду Causticum, Medorrhinum, Lachesis и Phosphorus, въпроси относно чувството за
социална справедливост могат да подкрепят или да отхвърлят Causticum, а насочен въпрос
за усещане, че се носи в пространството, може да ни помогне да разпознаем Medorrhinum.
Понякога се случва физическите симптоми да насочват към едно лекарство, а менталните –
към друго. Според моя опит, при хроничните случаи, ако има разногласие между едните и
другите, менталните симптоми са по-надеждни при търсенето на точното лекарство.
Отчасти това се дължи на силното припокриване на физическите симптоми на отделните
лекарства, но също така и на факта, че списъкът от възможните физически симптоми на
всеки полихрест е толкова дълъг, че е невъзможно да бъде научен, а от друга страна не се
покрива точно от реперториума. Винаги ще съществуват физически симптоми на дадено
лекарство, които не са известни на хомеопата. Естествено, ако физическите симптоми на
пациента представляват ключови симптоми за едно лекарство, а менталните само неясно
отговарят на друго, следва да се даде предимство на физическите.
Практически при всеки тип съществуват атипични от ментална гледна точка случаи, които
могат да заблудят хомеопата. В такива случаи есенцията на персонажа, ако бъде усетена,
може да е от по-голяма полза, отколкото отделните симптоми. Есенцията е тема, която
пропива всеки аспект на личността, както е например с физическата несигурност на
Arsenicum. В други случаи, една-единствена странна, рядка или особена ментална
характеристика може да разбули лекарството. Добър пример за това е натрапливото
желание на Syphilinum да си мие постоянно ръцете.
Всеки хомеопат трябва да осъзнава, че информацията, дадена от пациента спонтанно, е
много по-надеждна от тази, която е получена в отговор на конкретен въпрос, особено ако
той е насочващ (такъв, на който може да се отговори само с “Да” или “Не”). Например, аз
открих, че пациентите, които спонтанно съобщават за усещане, че има някой зад гърба им,
когато се разхождат нощем, почти винаги се оказват Medorrhinum, докато тези, които
отговарят с “Да”, когато бъдат попитани дали са имали подобно изживяване, могат да
принадлежат към който и да било конституционален тип. Като компромисно решение, ако
пациентът не съобщи спонтанно някакъв специфичен ключов симптом, е допустимо да
зададем отворен въпрос, опитвайки се да извлечем този симптом. Например, може да
попитате пациента дали е забелязвал у себе си прояви на “шесто чувство”, когато е сам
навън нощем и дали въображението му е по-възбудено, когато е сам през нощта. Ако
пациентката ви отговори с “Да”, допълнителните подробности, до които можете да се
доберете, обикновено разкриват други характерни симптоми на Medorrhinum.
Безкрайно важно е да започнете интервюто с колкото е възможно по-открит и
непредубеден ум. Макар че едно или две лекарства обикновено започват да се въртят в
главата ви скоро след началото на интервюто, вие трябва да сте достатъчно гъвкави, за да
можете да се отделите от тях, когато новопостъпилата информация променя картината.
Смята се, че ако хомеопатичното интервю е добре водено, пациентът трябва да се разсмее
или разплаче поне по веднъж. Макар да не е вярно в буквалния смисъл, това подчертава
едно важно правило – че интервюто трябва да има достатъчна широта и дълбочина, че да
докосне сърцето на пациента. Твърде често хомеопатите добиват повърхностна и
подвеждаща информация за личността на пациента, поради това, че не са се разровили
отвъд незабавно дадените отговори от страна на пациента. Това може да се дължи на
леност у част от хомеопатите, но много по-често причина за него е страхът да не попадне в
неудобно положение, тормозещ не толкова пациента, колкото самия хомеопат. Другата
съществена причина е, че той се чувства некомфортно, когато пациентът изразява някакви
болезнени емоции. Колкото повече хомеопатът е наясно със себе си и в мир със себе си,
толкова по-лесно той би спечелил доверието на пациента и би видял истинското му лице,
скрито зад външната фасада.
 ALUMINA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
МЕНТАЛНА НЕСТАБИЛНОСТ

Alumina не е често срещан конституционален тип. Тя е едно от онази група лекарства, за

които хомеопатът мисли, когато има ментално нестабилен пациент с хистерична
тенденция. Такива пациенти често имат история за нестабилност в обкръжаващата ги
обстановка по време на детството, включително фамилна анамнеза за психични болести и
алкохолизъм – отражение на сифилитичния миазъм в семейството. Аз съм имал няколко
случаи на Alumina и всички те бяха жени.

Ментален упадък
Първото впечатление, което пациентката Alumina често създава, е на обърканост. Тя се
оплаква, че не е в състояние да мисли последователно, което се потвърждава от
колебливата реч и затрудненията в намирането на правилните думи (Кент: “Неспособност
да следва хода на мислите си”, “Прави грешки при писане и говорене”). Една пациентка
Alumina ми каза, че мозъкът й работи тромаво през цялото време, правейки
последователното мислене невъзможно. Тя постоянно си правеше списък на задачите, за да
си припомня какво трябва да свърши, защото мозъкът й често ставаше като “бял лист”,
оставяйки я дезориентирана, когато се “включи отново”. (Можем да си представим мозъка
на Alumina като повреден компютър, който често се изгася за момент и, когато се стартира
отново, програмата се оказва изгубена и трябва да се търси. Този компютър също така е
склонен да работи тромаво, в резултат от което информацията се омешва и се появява
произволно на екрана на монитора във вид на някаква безсмислица.)
В много случаи умствената обърканост на Alumina е налице още от детската й възраст.
Детето Alumina учи трудно, особено що се отнася до речта и писането и пациентът Alumina
ще ви каже, че като дете е бил смятан за разсеян и отнесен. Тази привидна отнесеност и
замечтаност всъщност е чиста обърканост. Тя става по-очевидна, когато пациентът Alumina
напусне дома си и се опитва да се справи със задълженията на възрастен. Той започва да се
чувства затрупан с трудни задачи и неспособен да взема решения и да се грижи за себе си.
Това поражда безпокойство, водещо до ниско самочувствие, което прави неговото мислене
още по-неясно.
Един от типичните резултати от объркването на Alumina е нерешителността (Кент:
“Нерешителност”). Повечето пациенти Alumina се оплакват от това и за голяма част от тях
то представлява много сериозен проблем. Една пациентка, млада жена на около двадесет и
няколко години, която дойде за лечение по повод тревожност и обърканост, каза, че може да
лежи през нощта будна с часове, опитвайки се да реши кое от две евентуални действия да
предприеме, ужасена, че може да вземе погрешно решение. В тези моменти изобщо не
ставаше дума за някакво съдбоносно решение. Обикновено се касаеше за дреболии, при
които и едното, и другото решение бяха еднакво приемливи, например, какво да сготви за
вечеря на следващия ден. След една доза Alumina 10М тя видимо стана “по-събрана” и с
огромна благодарност съобщи, че вече не будува по цяла нощ, агонизирайки над някаква
незначителна дилема.
Страхът от вземането на погрешно решение е естествена последица от объркването, което
Alumina изпитва. Това наистина е страх, че ако тя не може да мисли последователно,
нейният живот ще се превърне в хаос – притеснение, което никак не е безпочвено. Много
често Alumina се осланя силно на своите родители или на партньора да вземат решенията
вместо нея и, макар да осъзнава, че това е болестен признак, тя не е в състояние да си
помогне сама.

Загуба на собственото “Аз”

Друга силно характерна черта на менталната нестабилност на Alumina е усещането за
нереалност. Това може да бъде описано по различни начини. Някои пациенти казват “Това е
усещане, като че ли не съм тук.” Казвайки това, те нямат предвид, че умът им е блокирал, а
по-скоро, че тяхното усещане за собствено “Аз” ги е напуснало. Това е състояние, което
трудно можем да си представим. При него възприятието за външния свят е налице, но
липсва усещането за собствената личност. Други казват “Като че ли не аз, а някакъв друг
човек наблюдава нещата наоколо.” Ханеман в своите “Хронични болести” дава същото
описание: “Когато каже нещо, той има чувството, че го е казал някой друг”. Това е
състояние, при което умът е отделéн и наблюдава събитията (включително и когато това са
собствените му мисли и действия) от разстояние. Един мой пациент, който впоследствие
реагира добре на лекарството, каза: “Като че ли наблюдавам света иззад стъклена витрина.”
(След приема на лекарството това чувство постепенно изчезна.) Естествено, това усещане
за отделеност и изолираност може да бъде много смущаващо, потвърждавайки опасенията
на пациента Alumina, че има нещо в мозъка му, което не е наред.
Alumina понякога се обърква с Medorrhinum и дори с Cannabis Indica, тъй като и двата типа
имат усещането за нереалност и раздвояване. Medorrhinum често споменава за усещане, че
“се носи в пространството” или че е много далеч от света, но при него това е преходно,
докато при Alumina загубата на егото е постоянно чувство. Аз никога не съм чувал пациент
Medorrhinum да казва, че сякаш не съществува или че сякаш някой друг изрича това , което
той е казал. На пръв поглед, тези две състояния са много подобни едно на друго, но
всъщност са много различни.
Усещането за отделяне при Medorrhinum е подобно на това, което опитните в медитацията
хора изпитват – “Аз”-ът се усеща притихнал и разширен и отделéн от мислещия мозък.
Обратно на това, Alumina изпитва пълна загуба на усещането за собственото “Аз”, което е
изцяло патологично. (Другите ментални симптоми обикновено са достатъчни за
старателния хомеопат да направи разграничението между Alumina, Medorrhinum и Cannabis
Indica.)
Някои пациенти Alumina описват една по-мека форма на объркване на самоличността.
Когато задавате въпроси относно тяхната личност, те отговарят “Аз нямам такава” и не се
шегуват. Ако ги попитате какво означава това, те казват, че нямат усещане за личност,
защото всичко, което правят е да се опитват да проумеят объркването си и да се справят с
безпокойството си.
Една пациентка Alumina – крайно слаба и нервна жена, която имаше проблеми със
създаването и поддържането на връзки – беше настроена много аналитично спрямо тях. Тя
казваше, че няма личност, защото не е имала модел, по който да се ориентира като дете, тъй
като баща й много отсъствал от дома, а майка й се държала много отчуждено. Тъй като
подобни обстоятелства не помагат на детето да изработи чувство за собствената личност, те
не предизвикват такова дълбоко усещане за липса на собствено “Аз” у другите
конституционални типове, както това се случва при Alumina.

Депресия и Саморазрушителни импулси

Объркването и липсата на самоличност ни напомнят едно друго лекарство – Phosphoric
Acid. За разлика от него, обаче, Alumina е податлива на много мощни емоции, най-вече
отчаяние, гняв и тревога. Настроението често се колебае от отчаяние до относително
задоволително състояние, променяйки се по няколко пъти на ден (Кент: “Настроение,
променливо”). Когато бъде обхваната от депресия, Alumina изпитва безнадеждност и често
мисли за самоубийство. Тя може да плаче много често или изобщо да не е в състояние да
плаче, но и в двата случая се оттегля и усамотява, подобно на Natrum и Aurum. Една
Alumina-пациентка започна да се облива в сълзи веднага, щом седна в кабинета (Кент:
“Плаче, неволно”) и плака по време на цялото интервю, докато не й дадох Alumina 10М
(Sepia й беше давана преди и имаше много слаб ефект), след което тя вече изобщо не
плачеше и каза, че настроението й станало несравнимо по-стабилно.
Alumina е предимно женско лекарство и често има подчертано влошаване на настроението
преди менструация. По това време могат да се усилят както отчаянието, така и
агресивността, а също и страхът, че може да се самонарани. Alumina има много характерен
импулс за самоубийство, когато види нож или друг остър предмет. Една пациентка
постоянно се съпротивляваше на импулса да се самоубие с бръснач (Кент: “Гледайки кръв
или нож, тя има ужасни мисли за самоубийство, макар че се отвращава от тази идея”).
Както подсказва Кент, Alumina е податлива на тези импулси, дори и когато не се чувства
депресирана.
Същата потиснатост, която владее Alumina предменструално, може да се проточи във вид на
постнатална депресия. През това време импулсът да убие детето си може да бъде по-силен,
отколкото суицидната тенденция и може да породи както ужас, така и дълбоко чувство на
вина у клетата майка Alumina.
Alumina не е посочена в реперториума на Кент нито в желание, нито в отвращение към
компания, а и аз не съм открил едно от двете да е силно проявено. Някои пациенти Alumina
искат компания, когато са депресирани, докато други я отбягват. Една депресирана жена
Alumina сподели, че има силно чувство за отвращение от себе си и нежелание да вижда и да
говори с когото и да било, които отшумяха след приема на лекарството.

Агресия
Alumina трябва да се има предвид при всички случаи, при които имаме съчетание на
умствена обърканост с агресивни мисли и импулси. Alumina понякога се настройва
агресивно към себе си, а друг път – срещу околните. Тя може да получи внезапен изблик на
ярост, макар че в повечето случаи не я излива върху конкретен човек, а е склонна по-скоро
да блъска врати и да чупи предмети или да ругае на висок глас. Alumina обикновено е
спокойна и вежлива личност, която ненавижда агресивната си страна (Кент: “Спокойно
разположение на духа”). Много често се налага хомеопатът предварително да е спечелил
нейното доверие, преди тя да признае, че изпитва агресивни импулси. Тя често се оплаква
от чувство на гняв, но обикновено на разкрива убийствените си импулси, докато не бъде
специално разпитана за тях. (Същото може да се каже за сексуалните и агресивните
импулси на Hyoscyamus и Platina.) След като разбере, че хомеопатът не се шокира от
подобни неща, тя обикновено се отпуска и може да говори за странните си импулси. Една
пациентка Alumina ми каза, че когато е разгневена, има чувството, че от нея излиза отрова.
Друга от време на време имаше чувството, че може да убие и си представяше, че отсича
главата на детето си или на съпруга си. Тези жестоки пóмисли на Alumina почти винаги
включват рязане, независимо дали става дума за убийство или самоубийство. Пациентката
обикновено е чувствителна и е достатъчно способна да се самоконтролира и да се
съпротивлява на импулсите, но те й причиняват силно страдание и вероятно имат
достатъчно потенциал, за да бъдат реализирани.
Alumina може лесно да бъде сгрешена със Sepia, която също е склонна към мисли, свързани
с агресия спрямо любимия човек, особено предменструално и може да има усещането, че
умът й се разпада. Менталната и емоционалната патология на Alumina, обаче, е по-сериозна
от тази на Sepia. Sepia рядко може да стигне до границата на полудяването, не е толкова
склонна към суицидни импулси, не се фиксира толкова силно върху рязането и
намушкването, нито има усещане за нереалност, каквото има Alumina. Освен това, преди да
се разболее личността на Sepia като цяло е много по-цялостна и стабилна, отколкото тази
на Alumina.

Безпокойство
Имайки предвид менталната и емоционалната нестабилност на Alumina, не е изненадващо,
че индивидите Alumina са много склонни към безпокойство. Alumina е екстремно тревожен
тип, податлив към пристъпи на паника и фобии. Обикновено има страх от полудяване и
свързания с него страх, че няма да устои на импулсите към убийство или самоубийство.
Могат да се развият и всякакви други страхове. Най-често има страх да среща хора, особено
когато са на групи – страх, който може да се открие у повечето индивиди с подчертана
тревожност. Страховете при Alumina често водят до безсъние. Тя лежи будна по цяла нощ,
измъчвана от натрапливи мисли как ще се справи със задачите си на следващия ден или от
тревожни предчувствия, свързани с някакво предстоящо изпитание. Имайки предвид
разпокъсания мисловен процес на Alumina, дори и елементарни задачки, като написването
на едно благодарствено писмо, пораждат тревога и пациентката може да изпадне в паника
при всяка промяна в обстановката около нея или в ежедневния й стереотип. Тя не обича,
например, да предприема рисковани походи през ваканцията, освен ако няма до себе си
силен и надежден партньор, но дори и тогава това е твърде стресиращо за нея, за да може
да се справи лесно с него.
Една от моите пациентки Alumina имаше ужасен страх от провал, вследствие от който
стана перфекционистка и много рядко предприемаше нещо извън основните си ежедневни
задачи.
Както и другите податливи на ментална дезинтеграция типове (Argentum, Mercurius, Nitric
Acid, Phosphoric Acid), Alumina е склонна към припряност, когато бъде обхваната от тревога
(Кент: “Склонна да прибързва”). Това обикновено е безцелна припряност, резултатите от
която са почти нищожни, тъй като умът на пациентката е много разпилян. Колкото повече
бърза тя, толкова по-зле се справя и така се завърта порочният кръг. Като кулминация на
това, може да се стигне до приемане в психиатрична клиника с диагноза “нервен срив”.
Припряността на Alumina често се съпровожда със желание да се махне, да избяга далеч,
макар че пациентката няма представа къде иска да отиде.
Външен вид
Аз съм виждал само няколко пациенти Alumina, затова коментарът ми за външния им вид е
по-скоро схематичен. Повечето от тях бяха много слаби, със суховато лице и набръчкано
чело. Косите понякога са светли, понякога тъмни и почти винаги са много дълги. (Този
външен вид често напомня на Sepia, от което рискът да бъдат объркани двата типа нараства
още повече. За разлика от Sepia, обаче, кожата на Alumina обикновено е бледа.)
 ANACARDIUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ДОБРОТО СРЕЩ У ЗЛОТО

Това е рядко срещан конституционален тип, затова наблюденията ми трябва да се приемат

като експериментални, тъй като се базират само върху няколко случая. Централната
характеристика на Anacardium е много драматична и трудно може да бъде пропусната, стига
пациентът да се отпусне достатъчно и да се разкрие пред хомеопата. Старите материи
медики акцентират върху раздвоената воля на Anacardium (Кент: “Воля, противоречивост
на”, “чувства се така, сякаш има две воли”). Според мен, разделението е между
нормалната, чувствителна личност и остро контрастиращата с нея извратена или
“демонична” субличност, която се опитва да завладее индивида и да го принуди да върши
безнравствени и скверни действия. (Кент: “Той е преследван от своята зла воля, която го
увещава да извършва жестоки и несправедливи действия, но е възпиран от добрата си
воля”.) В Реперториума са изброени много от характеристиките на “тъмната” страна на
Anacardium (злобен, отмъстителен; параноя; жестокост; склонност да псува, да ругае;
безчувственост; ярост). Пациентите Anacardium, които съм виждал, обаче, успяваха да се
самоконтролират достатъчно, за да се противопоставят на внушенията на демоничната си
страна, макар че това понякога предизвикваше остра битка между двете воли (приликата с
класическото описание на “обсебен от зли демони” е поразителна).
Една от най-силните натрапливости, които съм виждал у пациентите Anacardium, е
натрапливата идея да ругае и псува другите, ползвайки агресивно сексуална реч. Един от
тези пациенти беше много изискан младеж, чиито основни интереси в живота бяха
духовни. Той медитираше редовно и имаше дълбоко разбиране за мистичната философия.
Тази негова духовна страна контрастираше ярко с другата му страна, която го съпровождаше
от раждането. Още като малко дете за семейството му беше станало ясно, че той е твърде
странен, защото уринирал в гърне до десетата си година, а и след това уринирал в
тоалетната седнал. Освен това, имаше мания да гледа уриниращи жени, което беше
основният му източник на сексуална възбуда (понякога мастурбираше, представяйки си
тази гледка, но отказваше да разговаряме за това). Основното му оплакване беше, че го
измъчват натрапливи подтици да прави неприлични и жестоки сексуални забележки
спрямо хората около него. Усилията, които полагаше да се съпротивлява на демоничната си
страна, се демонстрираха чрез скованост на говора, устните му бяха свити и напрегнати, а
веждите продължително стояха сключени и начумерени.
Този особен човек беше на достатъчно високо интелектуално ниво, за да може да си даде
рационално обяснение на симптомите и не даваше израз на никакво чувство на вина,
свързано с тях. Друг пациент Anacardium, обаче, чувстваше дълбок срам от своето alter-ego.
Той не беше толкова интелектуален тип, както гореописания и не можеше да си обясни тези
натрапливи мисли и импулси по този, до голяма степен клиничен, начин. Когато го видях за
пръв път, той беше силно стресиран и изтощен от борбата, което се водеше вътре в него и се
страхуваше, че ще полудее. Съобщи ми, че има тези скверни натрапливости откакто се
помни, но те станали особено силни след раздялата със съпругата му, която го беше
разстроила дълбоко. В хода на лечението неговата извратена субличност започна да
отслабва и вече не доминираше, макар че не изчезна напълно по времето, когато той спря
да идва при мен.

Божественото вдъхновение
Дълбокото разделение в ума на Anacardium става пълно, когато е не между демоничната и
нормалната му страна, а между демоничната и божествената му страна. Един скорошен мой
пациент беше пример за това класическо противоборство между доброто и злото. Той беше
приятен, по-скоро нервен млад мъж, който потърси психотерапевт по повод на
“емоционални проблеми”. Отначало той ми каза, че често изпада в депресия и мисли за
самоубийство. После сподели, че се страхува от жените, защото те винаги се опитват да го
манипулират и затова той ги отбягва. Каза, че има страх от секса, защото го смята за мръсен
и порочен. Дотук той би могъл да бъде който и да било конституционален тип, особено ако
симптомите се окажеха резултат от сексуално малтретиране в детството, което често води
до суицидна депресия, страх от пола на насилника и отвращение от секса. Моят пациент,
обаче, започна след това да говори с религиозни термини. Той каза, че се почувствал
“призван от Бог” да носи светлина на другите и така се доближил много до Бог. Този
контраст между суицидната депресия и божественото вдъхновение ме сепна, защото ми
заприлича на някой от относително болните психически конституционални типове. После
пациентът ми каза, че преди няколко години е имал нервен срив, при който се почувствал
“обграден от духове” (Кент: “Делюзия, вижда умрели хора”, “Делюзия, вижда дяволи”).
След това изживяване, той се почувствал полубог-полудемон (Кент: “Делюзия, че е двоен”).
Чувствал се вóден и закрилян от единия от духовете, но другите го подтиквали да върши
неприлични и скверни неща. Аз внимателно го убедих да разкрие още и да си даде труда да
схване, че аз разбирам това, което ми говори и не съм изненадан или разтревожен от него.
Пациентът сподели, че когато се разхожда по улицата чувства подтик да псува минувачите,
които среща. Имал също така видения, че облива всички хора по претъпкана улица с бензин
и ги подпалва. Някакъв глас му казвал “Целуни ги”, когато срещал непознати по улицата.
Този контраст между божественото и демоничното беше много мъчителен за него. Това го
правеше да се чувства под заплахата от вечно проклятие. Дори и най-дребните морални
решения се превръщаха в битка на живот и смърт за върховенство между неговите две воли.
Например, той работел известно време като шофьор на такси и когато видел клиент, който
чака друго такси, а то закъснява, той се гърчел от дилемата дали да “открадне” клиента на
колегата си. Чувствал, че всяко негово действие е от значение и е или праведно или
достойно за анатема. Освен това, всичко, което му се случвало в живота, от най-малката
подробност до най-голямото събитие, е или дар от Бога или наказание от Ада.
Аз дадох на този мъж Anacardium 10М и няколко седмици по-късно той ми каза, че
неприличните импулси утихнали и се свели до незначителни мисли, които лесно прогонвал
и че депресията му се разнесла. Все още се вълнуваше от темата за доброто и злото, но
беше много по-малко стресиран и в много по-голяма степен беше в досег с реалността.
Такива пациенти може никога да не се излекуват напълно, но с помощта на симилимума
достигат достатъчно високо ниво на здраве, за да могат да избягват крайностите, към които
по конституция са склонни.

Агресия
Аз не съм срещал Anacardium-пациент, който да ми признае, че е привел в действие
агресивните си импулси, но те определено имат такъв потенциал. Кент включва Anacardium
в няколко агресивни рубрики, което подсказва, че тези пациенти не винаги успяват да се
противопоставят на агресивните си импулси. Моят бивш шофьор на такси каза, че би искал
да може да изкрещи срещу някоя жена и добави, че жените са респектирани от мъже, които
им крещят. Това изречено със суха интонация мнение ме убеди, че такъв човек много лесно
може да прояви своята огромна жестокост при най-малка провокация отвън.

Параноя
Кент поставя Anacardium в няколко параноидни рубрики, включително “Въобразява си, че е
преследван”. Единственото ясно потвърждение за това, което аз съм виждал, беше страхът
от жените при горепосочения болен. Повечето склонни към полудяване типове имат
параноя и изглежда, че Anacardium не е изключение. По-меките форми на безпокойство
често се проявяват у хората Anacardium под формата на липса на самоувереност (Кент:
“Липса на самоувереност”). Един пациент, който реагира добре на лекарството, отначало
каза, че се плаши да говори, когато е сред група хора, освен когато почувства Божественото
вдъхновение. Тогава той ставаше крайно самоуверен (Кент: “Мания”).

Умствена обърканост
Повечето от пациентите ми Anacardium се оплакваха от различна по степен умствена
обърканост. Някои казваха, че паметта им е много слаба (Кент: “Забравя лесно”), а други –
че трудно се съсредоточават, когато четат и дори когато гледат телевизия. Това не звучи
изненадващо, като се има предвид конфликтът, който се разиграва в дълбините на
психиката на Anacardium. Това е нещо като срива в комуникациите, който може да се появи
в страна, в която се разразява гражданска война. Двама от моите пациенти Anacardium си
бяха съвсем нормални и нямаха психотични симптоми. В тези случаи главният симптом
беше тежката умствена битка с нерешителността пред труден житейски избор. Един мъж
дойде при мен специално заради това, че беше много стресиран от необходимостта да реши
каква посока да даде на живота си. Преди това той работел като търговски посредник,
което не му носело удовлетворение, но когато започнал да обмисля различните варианти за
смяна на работата, стигнал до агония от силната тревога и нерешителност, които го
завладели. Цялостният му външен вид издаваше силен стрес и напрежение. Човекът
говореше за затрудненията си, когато трябва да направи някакъв избор, като за изтезание.
Подобно силно страдание, когато говори за проблемите си, може да се види при Aurum, но
Aurum не е толкова нерешителен, а и моят пациент не беше толкова депресиран. Той каза,
че винаги е имал затруднения, когато трябва да направи някакъв избор. Макар че беше
сгодéн, той се измъчваше от мисълта, че “някъде там” съществува друга жена, която е
истинският спътник на неговата душа. Той беше много емоционален човек, с много
сериозни интереси и аз първоначално му предписах Natrum Muriaticum, от който нямаше
никакъв ефект. После той ми каза, че като дете лежал буден през нощта и се молел на Бог
да не позволява на злите духове да го обладаят. Това ми помогна да разбера, че той се
нуждае от психотично лекарство и, предвид неговата нерешителност, аз му дадох
Anacardium 10М, който го успокои в огромна степен и му помогна да вземе няколко много
рационални решения относно бъдещето му. Имах още един случай, при който единствената
индикация за Anacardium, освен няколкото несигурни физически симптома, беше тази
силна нерешителност, свързана с огромно страдание. Изглежда, че хората Anacardium, които
все още запазват целостта на своята личност, продължават да се люшкат между двете воли,
но това приема формата по-скоро на мъчителна нерешителност, отколкото на битка между
доброто и лошото.

Външен вид
Аз съм виждал твърде малко пациенти Anacardium, за да мога да кажа нещо за техния
външен вид, но една обща черта е по-скоро напрегнатото изражение на лицето като
отражение на вътрешната борба, която е есенцията на този тип. Общото впечатление
обикновено е на напрегнатост, която е най-ярко видима в очите.
 ARGENTUM NITRICUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ИМПУЛСИВНА, НЕСТАБИЛНА МЕНТАЛНОСТ

Argentum е едно от онези лекарства, които студентът-хомеопат научава още в началото на

своето обучение. Той е лекарство за фобийни състояния и предизпитна треска. После те
започват да го предписват свободно при такива състояния и в много случаи това не дава
резултат. Само когато лекарството съответства на конституцията на пациента, то би
помогнало в случаи на агарофобия или екстремна тревожност и, доколкото това е
сравнително рядко срещан конституционален тип, голямата част от пациентите реагират на
други, по-често срещани лекарства, като Sepia и Arsenicum.

Ексцентрикът
За да идентифицираме Argentum трябва да се научим да разпознаваме странността на този
тип. Съществува някаква чудноватост и ексцентричност у индивида Argentum, която
обикновено прави впечатление почти моментално, особено когато пациентът е мъж. Хората
Argentum в повечето случаи са много открити и общителни (по-скоро като Phosphorus) и не
се опитват да прикриват своята ексцентричност по време на интервюто. Както при всички
истински ексцентрици, менталният и интелектуалният аспект на личността са
нестандартните, тези, които са “встрани от центъра”, а не толкова емоциите. Умът на
здравия Argentum е екстремно остър и склонен по-скоро към нестандартно мислене,
отколкото към обичайния последователен и логичен тип мислене. Той много лесно прави
връзка между понятия, които биха изглеждали несвързани за средния интелект, например
цената на кафето и състоянието на околната среда. Колкото по-нормален психически е
индивидът Argentum, толкова по-смислени са подобни връзки. С отслабването на
умствената дееспособност на Argentum, съжденията му стават по-ненадеждни и бляскавата
му интелигентност се изражда първо в ексцентричност, а по-нататък и в чисти илюзии.
(Подобна прогресия може да се види и у някои Sulphur-и.)
Обикновеният Argentum-индивид е по-скоро ментален, отколкото емоционален тип. С
други думи, той живее много повече в главата си, отколкото в чувствата си. Това може да
бъде необикновено и чудновато място за живеене, нещо като Страната на чудесата на Алиса
или като Лос Анджелис. Повечето Argentum-и се забавляват да изследват света на своя
интелект. Те са склонни да се заинтересоват от неконвенционалното и от последните
разкрития на науката, чието признаване и приложение е въпрос на бъдеще; от въпроси като
завладяването на космоса, биоритмите и раждането под вода. Argentum е очарован от
подобни неща и споделя ентусиазирано своите мнения и открития. Детинският му
ентусиазъм е много заразителен и разведрява настроението на хомеопата по същия начин,
по който го прави искрящият Phosphorus. Ексцентричността на Argentum е особено видна у
мъжете-представители на този тип. У мнозинството жени Argentum, които аз съм лекувал
превалираше менталната компонента в противовес на емоционалната, но те не
демонстрираха ексцентричността, която е толкова типична за мъжете. По тази причина,
жените Argentum може да се окажат по-трудни за идентифициране. Те също имат
типичните страхове на Argentum, както и импулсивността му, но при тях това изглежда
по-“нормално”, отколкото у мъжете.
Умът на Argentum е изменчив като живак във всяко отношение. Бърз във възприятията, но
слабо издръжлив, той е склонен да прелита от един фокус на интереси към друг. В най-
добрия случай това води до много голяма дълбочина на познанията, които са стабилни и
проникновени. В най-лошия случай резултатът е повърхностен и разпилян ум, на който не
можеш да се осланяш (Кент: “Неспособен да си фиксира вниманието”).
Непредсказуемостта е ключова характеристика на Argentum. Кент казва, че Argentum е
“ирационален и върши странни неща и стига до странни умозаключения”. У здравия
индивид тази ирационалност приема форма на импулсивно занимание и казване на неща,
които го забавляват или които желае да прави, без да се съобразява с това, какво мислят
другите. Argentum обикновено има остър ум и може внезапно да се хване за казана от
събеседника му дума и да направи каламбур с нея. Неговата игривост прилича на тази на
Phosphorus, но е по-интелектуална. Дори в начина, по който се облича, Argentum клони към
неконвенционалното. Няколко от моите пациенти Argentum се обличаха в цветовете на
арлекин, което е твърде необичайно за консервативна Британия. (Цветовете обикновено
бяха в добри съчетания, което показваше наличието на стил и естетично чувство – един от
пътищата към лудостта.) Един от пациентите Argentum в действителност работеше като
клоун, пеейки по градските улици. На работа той носеше облекло на арлекин, което
куриозно ми напомняше цветовете, в които се обличаха някои от другите ми пациенти
Argentum.

Нестабилната психика
Подобно на другите предимно ментални типове, патологията при Argentum се проявява
първо на ментално, а не на емоционално ниво (Кент: “Интелектуалните черти
преобладават, чувствата са смутени в ограничена степен”). Първият знак за упадъка на
менталната функция при Argentum често пъти е нарастване на честотата и странността на
менталните импулси. Дори относително стабилните Argentum-и са податливи от време на
време на странни импулси, които те осъзнават като ирационални. Например, един учител
Argentum може да получи внезапен импулс да напише “мръсна” дума на черната дъска или
да метне мастилено петно върху главата на някой ученик. В огромната част от случаите
тези импулси остават потиснати, но те могат да се окажат толкова мощни, че да изискват от
индивида да мобилизира цялата мощ на волята си, за да им се противопостави.
Един от тези импулси е много често срещан и характерен за този тип. Това е импулсът да
скочи, когато гледа надолу от височина, било то от прозорец на най-високия етаж или от
перилата на мост. Импулсът може да бъде толкова силен, че на човека му се налага да
отбягва подобни места от страх, че може наистина да скочи (Кент: “Импулс да скочи”). Този
импулс се появява при пълно отсъствие на каквото и да било желание за самоубийство и е
напълно непонятен както за пациента, така и за хомеопата. Той е просто един от странните
импулси на Argentum.
Не е изненадващо, че индивидът – субект на такива необичайни импулси понякога си
мисли, че си губи ума. В много случаи импулсите се появяват епизодично и лесно биват
потиснати. В такива случаи хомеопатът може само да остане с впечатлението за
импулсивен характер като цяло, тъй като по-особени импулси или липсват, или не са били
споменати. (Тогава си заслужава да се попита насочено пациента дали е податлив на
някакви по-особени мисли или импулси.) В случаите с по-дълбока патология, обаче,
характерните импулси стават по-подчертани, както и страхът от психически срив (Кент:
“Страх от полудяване”).
Със задълбочаването на патологията психиката на Argentum става все по-нестабилна.
Концентрацията му е затруднена, той започва да размества думите, паметта му става
разкъсана и несигурна. Пациентът си дава сметка за умствения си упадък и това
обикновено предизвиква уплаха. Тревогата поражда порой от мисли, които се застъпват
една друга, а това води да чувство за припряност (Кент: “Забързан, когато върви”). Винаги,
когато е нервен, Argentum става припрян, подобно на Lachesis и Medorrhinum.
Колкото по-нестабилна става психиката на Argentum, толкова повече страхът се превръща в
главен проблем. Индивидите Argentum могат да развият всякакъв тип страхове. Особен
характерен страх е тревогата, която чувства, когато гледа нагоре към високи сгради. Много
хора Argentum имат в различна степен това усещане, дори и когато психиката им е
достатъчно стабилна и, когато го открием, то е надеждно потвърждение на лекарството.
Някои пациенти не могат да конкретизират кое ги прави тревожни, но много от тях казват,
че се страхуват някоя висока сграда да не се срути върху тях. Това е отражение на клатещата
се основа на психиката на пациента (също както сънищата на Thuja за падане, отразяват
чувството й на вина и страхът от наказание).
Друг често срещан страх е клаустрофобията (макар че тази фобия е много по-характерна за
Natrum Muriaticum, отколкото за Argentum). Тук отново се появява усещането, че стените ще
се срутят върху него, което е в близка връзка със страха от високи сгради.
Обхванат от подобни страхове, пациентът, естествено, изпитва чувството, че светът не е
безопасно място, вследствие от което се надига параноята. (Кент: “Страх от хора”). Аз си
спомням един класически случай на Argentum – млад мъж, който беше толкова изнервен
при първия преглед, че спираше да говори през няколко секунди по средата на изречението,
за да си събере ума и да може да продължи. Ако някой минеше близо до вратата на
кабинета, той мислеше, че ни подслушват, веднага прекратяваше разговора и, безкрайно
възбуден, излиташе навън. Няколко дни след приема на Argentum Nitricum 10М той вече
беше много по-спокоен и беше способен да говори за себе си без да се страхува от
подслушвачи. Неговата параноя всъщност беше донякъде реалистично усещане, че ако
хората узнаят за хаоса в неговия мозък, ще го помислят за твърде странен и ще го отхвърлят.
Този пациент демонстрираше и една черта, която съм виждал само у няколко пациента
Argentum. В съответната й рубрика в реперториума на Кент Argentum е във втора степен –
силното разкаяние и угризения на съвестта (Кент: “Тревожност, с вина”). Той непрекъснато
се извиняваше, че ми отнема толкова много време и често казваше, че е лош човек. (Това
донякъде беше свързано със сексуалния промискуитет, към който е бил склонен в
миналото.)
Агaрoфобията е друг характерен страх на Argentum. Той може да е лек и да предизвиква
тревожност, само когато пациентът е в много обширни открити пространства или да е
много тежък и да пречи на пациента изобщо да излиза навън. (Агарофобия може да се
появи у всеки човек, който чувства, че умът му сякаш спира да функционира, тъй като
широките открити пространства предизвикват усещане за разкриване и уязвимост.) Страхът
от надвиснала смърт също се наблюдава понякога, както и страхът от болести (вж.
Arsenicum).
Argentum е едно от главните лекарства за тревожни предчувствия (Кент: “Тревожно
предчувствие преди ангажимент”). Като че ли вече разколебаният и нестабилен ум не може
да се справи с неопределеността и неизвестността как предстоящата задача или събитие ще
протекат. Това събитие може да бъде съвсем банално като среща със стар приятел или
посещение при лекаря по повод на някакво дребно оплакване. Въображението на Argentum
е склонно да се развихря при такива обстоятелства, представяйки си обикновено най-
лошия вариант на развитие на нещата. Подобно на Lycopodium, Argentum може да стане
неспокоен, когато си мисли, че нещо се очаква от него или че трябва да се представи по
определен начин. В такива моменти безпокойството достига до крайност, придружавано от
сърцебиене и диария. То е свързано с характерното очакване на провал, което най-често е
нереалистично, поне у по-здравите индивиди Argentum. В такива моменти окуражителните
думи от страна на приятел могат да донесат огромно облекчение, потвърждавайки
впечатлителността на този тип, която е резултат от менталната нестабилност.
Когато страхът се усили до степен на паника, индивидът Argentum често изпада в бедствено
положение и започва да умолява за помощ и закрила хората, на които има доверие. При
тази нестабилна и неконтролируема природа на ума на Argentum, индивидът може да развие
напълно нереалистични очаквания спрямо другите, мислейки, че те могат да го спасят от
самия него. Откритостта, отчаянието и търсенето на закрила наподобяват състоянието на
изплашения Phosphorus. Между тези два типа наистина съществува значителна прилика. И
двата са впечатлителни, макар че тази характеристика се вижда у Argentum най-вече, когато
бъде обхванат от страх, докато за Phosphorus това е нормално състояние. Освен това, и двата
типа губят яснотата на мисленето си, когато са под стрес и чувстват, че умът им ще ги
провали, което ги оставя във властта на паниката.
Умът на Phosphorus като цяло не е толкова остър и е по-малко аналитичен, но по-
чувствителен към въздействия отвън, отколкото този на Argentum. Argentum е по-склонен,
отколкото Phosphorus, да развие специфични фобии, когато е стресиран и е значително по-
импулсивен и по-податлив на странни и чудновати идеи (Кент: “Странни представи и идеи
му идват на ума, например, че ако мине покрай определен ъгъл по улицата, той ще се спъне
и ще получи припадък и, за да избегне това, той заобикаля цялата сграда.” ) При Phosphorus
първоначалната слабост е липсата на граници на личността, докато при Argentum това е
нестабилността на мисловния процес.

Общественото животно
Някои Argentum-и са общителни, докато други са по-склонни да бъдат самотници. Повечето
са относително открити, често пъти до степен да изглеждат невинни, отново подобно на
Phosphorus. Argentum е живо и по детски любопитен и е склонен да не се съобразява с
обществените забрани. Той може да започне разговор с напълно непознат човек,
използвайки някоя изречена фраза, за да насочи разговора към интересна за него тема.
Например, ако завали, докато той е на автобусната спирка, може да изкоментира пред
непознатия до него “Знаех си, че ще завали. Забелязах, че птиците в градината ми не пеят
сутрин, когато престои да вали. Как, според вас, разбират това?” Поради подчертаната му
ексцентричност, за Argentum може да се окаже трудно да завързва приятелства. Той не е
особено стеснителен, докато не се появят страховете, но може да има затруднения при
намирането на приятели, които да не се смущават или плашат от неговите чудати идеи и
директни маниери (Кент: “Недискретност”). От друга страна, той може да получи
признание от приятелите и партньора си за тези ценни качества.
За разлика от Phosphorus, за Argentum е характерна независимостта. Жената Argentum си
има свои собствени интереси и не се притеснява от това, че съпругът й не ги споделя. Тя си
е самостоятелна личност, със свое собствено мнение, желания и отвращения и не поставя
прекомерно в зависимост от другите усещането си за идентичност. Относително здравият
Argentum е наясно какво мисли и е склонен да отстоява упорито възгледите си (Кент:
“Упорит, твърдоглав”), подобно на Sulphur. Както и Sulphur, Argentum се наслаждава, когато
изразява идеите си, но рядко пъти е толкова бъбрив, колкото е Sulphur. Все пак, когато бъде
завладян от страховете, мислите му могат да се превърнат във фикс-идеи, което се отразява
в разговорите, които води (Кент: “Говори само по една тема”). Когато е неспокоен, Argentum
има нужда от компания и нужда да говори на някого (Кент: “Компания, желание за” и
“Желае да говори на някого”). Тези Argentum-и, които стават самотници, не го правят
поради липса на възможност за избор, а по-скоро защото не са успели да открият удобна
ниша в обществото, където да се чувстват добре приети.
Аз смятам, че Argentum е приблизително еднакво представен и в двата пола. В отношенията
си с партньора Argentum е доста романтичен, а либидото му обикновено е високо.
Argentum е очарователен конституционален тип. Той лесно може да бъде пропуснат, когато
патологията е главно на физическо ниво, защото тогава по-необичайните му ментални
характеристики, които са добре известни, могат да липсват. Ментално здравият Argentum е
весел, находчив и малко ексцентричен и е по-интелектуално ориентиран, в сравнение със
средностатистическия Phosphorus и по-малко егоистичен от средностатистическия Sulphur.
Външен вид
Общо взето, Argentum има тънко, стройно и жилаво телосложение. Цветът на кожата може
да бъде светъл или тъмен. Като се има предвид интелектуалната природа на Argentum,
лицето му е с тенденция повече към триъгълна, отколкото към овална форма, а очите му
имат някакво остро, електрическо излъчване. Argentum изглежда младолик и по лицето му
могат да се видят фини бръчици или “линии на смеха”, излъчващи се от ъглите на устата
към очите. Като цяло, лицето му е широко, което отразява откритостта на личността му.
Начинът, по който Argentum се облича, често пъти е абсолютно неконвенционален.
 ARSENICUM ALBUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ФИЗИЧЕСКА НЕСИГУРНОСТ

За да разберем индивида Arsenicum, трябва да разберем “анално-ретенционния тип”, ако

използваме фройдисткия термин. (Не е случайно съвпадение, че чистият арсеник е мощен
пургатив.) Според Фройд, анално-ретенционният тип е заседнал емоционално в стадия на
ранното детство (често наричан “ужасните две”, т.е. ужасната втора година от живота – бел.
прев.) , когато детето се е учило да казва “не” и наказва своите родители, отказвайки да им
сътрудничи, особено като задържа предизвикателно изпражненията си. Аналният тип
възрастен винаги казва “не”, съпротивлява се и задържа гнева вътре в себе си. Ако
цитираме Фройд, аналният тип става “дисциплиниран, подреден, пестелив и твърдоглав.
Пестеливостта може да се появи в преувеличена форма като скъперничество, а
твърдоглавието може да стигне до предизвикателно поведение, към което лесно се добавят
яростта отмъстителността”. В тези няколко думи Фройд резюмира повечето от
отрицателните качества на Arsenicum. Ако погледнем в реперториума на Кент, ще открием
Arsenicum в следните рубрики – Упорит, твърдоглав; Придирчив; Скъперник и Ярост. (По
ирония на съдбата самият Фройд конституционално е бил почти завършен Arsenicum, ако се
съди както по външния му вид, така и по характера му.)

Придирчивост
Когато бях дете, моята леля, когато и да ме срещнеше, проверяваше ноктите ми дали не са
мръсни, преди да ме попита как съм. Ако ноктите ми бяха твърд дълги, ножицата веднага се
озоваваше в ръцете й и тя м ги подрязваше така властно и усърдно, както свещеник
извършва свещен ритуал. Наистина, за моята леля манията за чистота вървеше ръка за ръка
с набожността й. Майка ми се примиряваше с тези неочаквани маникюристки процедури.
Това, което я притесняваше понякога, беше навикът на леля ми, още с влизането в дома ни,
да прокарва пръст по полицата над камината, търсейки прах.
Arsenicum-ите се опитват да въдворяват ред около тях в стремежа си да успокоят
тревожността си. Те са най-придирчивият от всички конституционални типове (с
изключение на патологичната и маниакална придирчивост на някои Syphilinum-и и
Veratrum-и). Nux е единственото друго лекарство, посочено в реперториума в рубриката
“Придирчив, взискателен”, но той е действително загрижен по-скоро за ефективността,
отколкото за подредеността, затова често пъти е подреден и акуратен в работата с, но не и у
дома си.
Индивидите Arsenicum са ненадминати по вниманието, което отдават на подробностите. Те
често избират професии, които изискват точност и педантичност, като счетоводител,
маникюрист и занаятчия. Arsenicum е перфекционист в работата си, особено що се отнася
до външния вид на крайния продукт, било то когато подрежда книгите по библиотеката или
прането, или когато боядисва нещо. Всяко “i” трябва да си има точка, всяко “t” – напречна
чертичка. Много Natrum-и също са перфекционисти в работата си, което е причина някои
хомеопати да бъркат тези два типа. По отношение на перфекционизма разликата между тях
е много тънка. Natrum е много самокритичен и изпитва вина или чувства, че се е провалил,
ако нещо в работата му не е свършено перфектно. Това е неговият механизъм да компенсира
чувството си за малоценност. Arsenicum, от своя страна, е мотивиран по-скоро от страха от
хаос и физическа дезинтеграция. Той изпитва тревога, но не и вина, когато работата му не е
перфектна. Освен това, Arsenicum налага своя педантичен стандарт и на хората около него,
докато Natrum го прилага само спрямо себе си (и понякога върху семейството си).
Както може да се очаква, вниманието към детайлите на Arsenicum се отразява най-вече в
дрехите, които носи. Туk ние виждаме два типа Arsenicum. Единият е прагматичен, но няма
кой знае какъв усет за обличане. Дрехите му са безупречно чисти и спретнати (дори
неофициалните му дрехи изглеждат току-що изгладени), но и някак сериозни и улегнали.
Другият е със също толкова стегнат и подреден външен вид, но едновременно с това винаги
изглежда шик. Херинг нарича този тип Arsenicum “позлатени от главата до петите”.
Разделянето на Arsenicum-ите на тези два подвида става относително рано в
хомеопатичната история, като първият е бил наречен (малко грубичко) “впрегатен кон”, а
вторият – “расов кон”.
В къщи Arsenicum е също толкова педантичен, колкото и на работното си място. Аз имах
съквартирант Arsenicum, който непрекъснато “скенираше” кухнята с орлов поглед, бидейки
винаги нащрек за наличието на прах, който аз съм пропуснал да почистя. Той имаше навик
всеки ден да ми напомня да си простирам хавлията след баня, за да може да изсъхне и
наистина се ядосваше, ако пренебрегнех изискването му. След като в продължение на
няколко месеца той ми посочваше простъпките вежливо, накрая един ден избухна в ярост,
когато не ми беше останало време да измия чиниите преди да изляза. Последваха няколко
месеца, през които той редовно изливаше върху мен тлеещото си негодувание, което ме
завари напълно неподготвен.
Този инцидент илюстрира склонността на Arsenicum да се възмущава, когато неговите
високи стандарти (в материалистично отношение) не се възприемат от другите. Тъй като
повечето хора не са толкова придирчиви като Arsenicum, обстоятелства, които могат да
предизвикат негодуванието му, се появяват ежедневно, което в много случаи го прави кисел
и раздразнителен, тъй като натрупаното възмущение се процежда капка по капка.
Придирчивостта и дребнавостта, които са толкова характерни за Arsenicum, понякога се
отнасят не само до въвеждането на ред в материалния свят, но също и към речта. Моята
леля Arsenicum, например, коригираше граматичните грешки и грешките в
произношението, допускани от хората около нея, също толкова ревностно, както
отстраняваше мръсотията под ноктите ми. Нейният собствен синтаксис и произношение
бяха безупречни – Arsenicum винаги прилага на практика това, което проповядва.
По-уравновесените индивиди Arsenicum се научават да приемат по-свободните стандарти и
са по-малко податливи на негодуванието, но това им струва много и чувствителният
хомеопат би забелязал рафинирания начин, по който дори и по-спокойният пациент
Arsenicum се опитва да въдвори ред в обкръжаващата го действителност.
Физическа несигурност
Несигурността на Arsenicum (която го подтиква да контролира обкръжението си) е повече
във физически план, отколкото тази при Natrum Muriaticum или Pulsatilla, които търсят
емоционална сигурност. Съчетана с неговата придирчивост, тя се проявява под формата на
нереалистичен страх от обедняване и нищета, водещи до характерната пестеливост и
откровена низост на Arsenicum, когато му се наложи да харчи пари, особено за други хора.
Хората Arsenicum са склонни да държат портфейла си здраво затворен, поради страха, че
няма да имат достатъчно пари, за да преживяват. Това също води до тенденцията при
Arsenicum-ите да събират и да се запасяват с всичко, което един ден може да се окаже
полезно. Връвчици, кламери, стари документи и празни буркани – всичко се подрежда
старателно и се пази грижливо за бъдеща употреба. “Не прахосвай и няма да ти липсва
нищо” и “Ако се грижиш за стотинките, левчетата сами ще се грижат за себе си” са
девизите на Arsenicum. Героят на Дикенс Ебинизър Скрудж е прекрасен и достоверен
портрет на завършения скъперник Arsenicum. За Скрудж коректността във финансовите
взаимоотношения стои над всичко, засенчвайки напълно всякакви сърдечни вълнения. В
типичния за Arsenicum стил, Скрудж се опитва да оправдае духовната си немощ чрез
морални категории, заклеймявайки безотговорността, с която хората влизат в дългове. Той е
не само тесногръд, но и маниакално точен и абсолютно безмилостен в налагането на
собствените си стандарти върху другите. Но дори и Скрудж има сърце и, подобно на него,
много Arsenicum-и се приучават да смекчават упражнявания от тях финансовия контрол в
полза на по-хуманни начинания.
Хипохондрията е друго изражение на физическата несигурност на Arsenicum (Кент:
“Делюзия за болест”). Страхът от болест може да доведе до вманиачаване по отношение на
личната хигиена (макар и не до такава степен, както е у близкия в това отношение
Syphilinum), а също и по отношение на диетата. Хипохондричната личност Arsenicum може
да приема огромни количества хранителни добавки всеки ден, опитвайки се да отблъсне
болестите и е “абонирана” във всички магазини за здравословни храни в града. Често
срещана сред тези хора е фикс-идеята за редовното функциониране на червата. Ако се
придържаме към Фройдисткото описание на анално-ретенционния тип, Arsenicum може да
изпадне в свръхзагриженост за функционирането на червата си (собствените и тези на
децата му), дори и да няма запек. (Тази фикс-идея е по-присъща на жените Arsenicum,
отколкото на мъжете.) Стари дамите, които са пристрастени към пургативите и които
накрая стигат до болницата с калиев дефицит, често пъти са тип Arsenicum.
Когато пациентът Arsenicum е болен, той приема болестта си много сериозно. Неговата
склонност да се захваща с дребни оплаквания като простуда, лекувайки ги ентусиазирано с
витамин С, инхалации и дори постелен режим, може да ви се стори обикновено
благоразумие, но всъщност в основата на неговия “здравомислещ” и грижлив подход е
страхът от сериозна болест, която може да завърши със смърт. По-тревожните членове на
арсеновото семейство изпитват съвсем истински страх да не се простудят или разкашлят, в
което прозира базисният страх на Arsenicum от физическо унищожение.
Някои хора Arsenicum са толкова хипохондрични, че си създават собствен “кръг” от лекари
и лечители, отхвърляйки ги подред един по един, защото не са разпознали смъртоносната
болест, която пациентът е убеден че има. Страхът от рак е особено често срещан сред
Arsenicum-ите. Наличието на съвсем дребен симптом може да убеди тревожния Arsenicum,
че има рак и да го “изстреля” при лекаря, в търсене на спасение, ако все още не е твърде
късно. По ирония на съдбата, индивидът Arsenicum по конституция е по-склонен да развие
рак от повечето останали типове. Можем да предположим, че постоянният страх от
смъртоносна болест, в края на краищата, просто получава своята физическа изява в
организма или, че индивидът Arsenicum схваща, поне подсъзнателно, че е по-застрашен от
рак, в сравнение с повечето хора.
Страхът от смъртта спохожда от време на време дори и относително балансираните
Arsenicum-и. Те могат да се почувстват неспокойни, когато са на погребение, когато чуят, че
е починал човек, с когото не са били особено близки или когато в някакъв разговор стане
дума за смъртта. Смъртта е крайното неконтролируемо неизвестно и дори мисълта за нея
поражда тревога в търсещия сигурност ум на Arsenicum. Аналогично, Arsenicum се страхува
да бъде сам в тъмното, оплакванията и безпокойството му имат склонност да се усилват
нощем, особено в малките часове, когато подсъзнанието завладява ума и хаосът чука на
вратата. (Интересно е, че при Syphilinum, лекарствен тип, който е много близък до
Arsenicum, виждаме точно обратното – “любовна връзка” с всичко, което касае смъртта.)

Тревожност
Arsenicum е едно от главните ни “тревожни лекарства”. У относително добре балансирания
индивид, тревожността може и да не е голям проблем. Тя може да изплува епизодично под
формата на ирационален страх, че парите му свършват, че петното на ръката му е
злокачествен тумор или че децата му са болни от някаква сериозна болест. Повечето
Arsenicum-и се контролират добре и могат да понесат много стресове преди защитните им
механизми да се разпаднат. Поради това голяма част от пациентите Arsenicum могат не
изглеждат толкова тревожни при идването си в кабинета ви. По-младите от тях могат да ви
се сторят дори твърде самоуверени и безстрашни. Едва когато животът нанесе няколко
жестоки удара върху Arsenicum, той става жертва на тревожността. До този момент той
обикновено създава впечатление на самонадеяност сред хората и това впечатление не е
лъжливо (както често се случва при Lycopodium и Natrum Muriaticum). Arsenicum е в близка
връзка с Nux Vomica и Sulphur и притежава до известна степен самоувереността на тези
типове. Но поставен под постоянен стрес, той става тревожен в много по-голяма степен от
тях.
Тъй като хората Arsenicum са склонни към самодисциплина и контролират живота си
(подобно на Калиите и Натриите), при тях настъпва внезапен срив, когато се окажат
неспособни да се справят със стреса. Когато това се случи, най-често се нарича “нервен
срив”. Тревогата изведнъж става непреодолима и съответната личност престава да действа
рационално. При Arsenicum тревожността се фокусира върху характерните страхове от
болести, смърт и обедняване, както и от ситуации, при които движението му е ограничено,
най-вече когато е сам и през нощта. Истински тревожният Arsenicum се плаши от всичко и
по всякакъв повод. (В реперториума на Кент Arsenicum е във втора или трета степен в 14
подрубрики към рубриката “Тревожност”.)
Това, което се набива в очи при много тревожния Arsenicum, е неговото безпокойство.
(Кент: “Терзание, мъка – принуждава го да се мести от място на място”.) Той стига до
крайна възбуда и не може да стои на едно място нито за минута. Лекарят има срещу себе си
пациент, който непрекъснато мърда насам-натам, кърши ръце и е обезверен, че може да се
почувства по-добре. За разлика от възбудения Phosphorus, възбуденият Arsenicum много
трудно може да бъде успокоен. Ако му кажете, че всичко ще бъде наред, той може да спре
да мърда за миг и да ви каже “О, докторе, наистина ли мислите така?”, след което пак
възстановява отчаяното си и възбудено състояние, все едно че не сте му казали нищо.
Подобно на Aconite, той може да си мисли, че умира и нищо не е в състояние да го убеди в
обратното (освен висока потенция Arsenicum). Понякога това състояние на страх и възбуда
се наблюдава у хора, които наистина са в предсмъртно състояние. В такива случаи една
доза от лекарството може да им помогне да намерят покой и да си отидат умиротворени.
Някои тревожни Arsenicum-и развиват страх, че ще бъдат отровени. Тази форма на параноя е
нещо обичайно при сенилните пациенти, голяма част от които най-вероятно да са били в
резонанс с енергията на Arsenicum през целия си живот, но не са проявили тези
характеристики до момента, в който менталното им здраве навлезе в стадий на упадък и
започнат да развиват деменция. Много от лекарствата, приготвени от силно отровни
първоизточници, имат този страх, че ще бъдат отровени, като част от цялостната си
картина, следователно, не е изненада да го открием и при Arsenicum, който от векове е най-
популярната отрова в Европа.

Подозрителност
Параноята на възбудения Arsenicum е преувеличена форма на неговата подозрителност,
която се открива дори у относително здрави хора Arsenicum. Типично за пациента
Arsenicum е да провери по всички възможни начини каква е квалификацията и
компетентността на терапевта, преди да започне лечение при него. След като сте го
уверили, че освен хомеопат, сте и лекар, той може да продължи да ви разпитва “От колко
години практикувате хомеопатия?” и “Случвало ли се е да причините вреда на някой
пациент с вашето лечение?”. Само да споменете, че имате намерение да му дадете арсеник
– ще ви се наложи след това да се потрудите здраво, за да спечелите доверието му отново!
Подозрителността на Arsenicum е просто друго изражение на физическата му несигурност.
Хората Arsenicum са предпазливи по природа. Те ще проучат едно бизнес предложение
много внимателно, впрягайки цялата си проницателност в търсене на скрити капани. Общо
взето, те предпочитат практическата сигурност пред емоционалното удовлетворение,
когато възможността да го получат поставя под заплаха първото. Бащата Arsenicum,
например, може да бъде по-подозрителен от който да било спрямо приятеля на дъщеря си,
особено ако връзката им е “сериозна”. Той би бил по-загрижен за финансовите
перспективи на своя потенциален зет, отколкото от това дали дъщеря му ще бъде щастлива с
него. Подозрителността на Arsenicum в основата си е желание да се убеди, че нищо не
застрашава неговата и на любимите му хора физическа сигурност. Обратно, Natrum се
тревожи много повече за запазването на емоционалната си сигурност.

Практичност
Arsenicum е един от тези типове, които съчетават остър интелект със здраво практично
чувство. Подобно на Nux, практическата действителност е много важна за Arsenicum. Той
може да се наслади на една абстрактна интелектуална дискусия, но само ако първо е
поправил течащия кран и е платил наема. Началникът Arsenicum е много взискателен към
своите подчинени по отношение на практичните детайли от работата им и отбелязва всеки
случай на брак или неефективност. Аналогично, чиновникът Arsenicum е педантичен и
съзнателен и обикновено притежава в по-голяма степен от колегите си способността да
прави практични импровизации и приспособления. (Sulphur е човекът на големите идеи, но
Nux и Arsenicum са тези, които ще ви свършат работата.)
Много хора Arsenicum извличат полза от практичните си умения, заемайки се със
занаятчийство (това се отнася и за жените). Монтьор, стъклар, градинар, художник – това
са едни от любимите професии на Arsenicum. Образът на старателния занаятчия, прилежно
произвеждащ качествени изделия, е едно от най-положителните проявления на личността
Arsenicum. Natrum Muriaticum, Silica и Калиите също са съзнателни в работата си, но
Arsenicum съчетава това с практични умения в много по-голяма степен от който и да било
друг тип.
Както всички практични типове, хората Arsenicum обикновено получават голямо
удоволствие чрез физическите си сетива. По това те наподобяват най-вече Silica, тъй като
тяхната чувствена наслада върви ръка за ръка с проявени във висока степен здрав разум или
изтънченост. Arsenicum е почитател на изисканата кухня, изисканата музика и изисканото
изкуство. Той може да бъде много старателен в работата си, но също така обича да намира
време и за изтънчените удоволствия в живота и не се скъпи, когато реши да се поглези
малко.

Аристократът
Традиционното разделяне на Arsenicum на два подтипа се потвърждава и от моята практика
– едните са по-земни и практични, а другите са по-изтънчени и интелектуални. Втората
група традиционно се нарича “расовият кон”, тъй като той (или тя) има източени,
елегантни линии на тялото и фини черти на лицето. Този тип има аристократично
излъчване, независимо какъв е действителният социален статус на човека. Всички
Arsenicum-и са горди хора, но аристократичният тип е горд до степен на надменност
спрямо околните (Кент: “Надменен, Критичен, Строг”). “Само онези, които са толкова
изискани, колкото си мислят че са, имат последната дума.” Презрителната усмивка спрямо
някакъв недостоен възглед или коментар е едно от любимите оръжия на “расовия кон”. Аз
забелязах, че много от най-високомерните хора Arsenicum-и, с които съм се срещал,
действително имат анатомично вирнат нагоре нос (особено жените), сякаш презрителната
нагласа, която имат от векове, се е вкоренила като конституционална черта у тях.
Аристократът Arsenicum е още по-загрижен за начина, по който изглежда, отколкото по-
земните му побратими. Той се облича в най-фините дрехи, косата му изглежда безупречно,
а домът му е пълен с изящни произведения на изкуството. Дискриминацията е ключова
характеристика на “расовия кон”, както в положителния, така и в отрицателния аспект на
думата. Всичко, което е грубо и недодялано, се отхвърля, независимо дали става дума за
човек, или за вратовръзка. Естествено е, че за повечето хора се оказва трудно да бъдат в
близост до подобен човек. Самоуверените, прóбивни типове като Sulphur и Nux Vomica са
най-способни да устояват на критичните бележки, които дискриминационно настроеният
Arsenicum обича да подхвърля от време на време. От друга страна, Silica и Ignatia са
лекарствата, които споделят любовта на Arsenicum към изящното, а Natrum Muriaticum е
склонен към перфекциони-зъм и, следователно, може да удовлетвори високите изисквания
на Arsenicum към неговия партньор.
Дори и не дотам изтънчените Arsenicum-и се интересуват силно от външния си вид. Аз съм
забелязал, че пациенти Arsenicum, които имат финансови затруднения, са склонни да
преувеличават това, което наистина притежават, стремейки се да избегнат клеймото
“беден”. Имах един подобен пациент, който никога не бе работил за прехраната си. Той
имаше някакъв дребен физически недостатък, който му бе помогнал да се добере до пенсия
за инвалидност, от която живееше, разбира се, в оскъдица. По време на консултацията,
обаче, той често споменаваше колко висок стандарт на живот има, като се имат предвид
ниските му доходи. Този пациент очевидно се притесняваше как да компенсира липсата на
престиж, която той отдаваше на ниския си социален статус.
Друг мой пациент Arsenicum, преди време доста заможен, изживяваше труден за бизнеса му
период. На консултациите той винаги идваше с най-елегантните си дрехи и повече
предпочиташе да говори за предишния период от живота си, когато живеел охолно и имал
висок статус, отколкото да се изправи очи в очи с настоящото си положение. Повечето (но
не всички) Arsenicum-и търсят богатство и престиж, било спечелени със собствени усилия,
било чрез брак по сметка и огромната част успяват да ги постигнат.
Тъй като изисканият Arsenicum се държи доста дискриминационно, той може да стане
много превзет, демонстрирайки че е твърде изискан, за да може да понася нормалните
ежедневни условия на живот. Това е още по-вярно за тези Arsenicum-и, които са и изискани,
и хипохондрици. За да се чувстват защитени, те елиминират от живота си всички “груби”
фактори, които могат да им повлияят, включително и повечето хора, които са около тях.
Спомням си един мъж, който се занимаваше с вътрешен дизайн. Той беше висок и крайно
слаб и винаги обличаше много изискани дрехи, най-вече двуредни сака с копринени
вратовръзки. Беше малко над 50-те, но още не беше открил жена, която да може да приеме
високите му стандарти. Той живееше усамотено, търсейки спътника, който все му убягваше.
И почти беше открил този човек в лицето на моята леля Arsenicum, но, уви, се оказа твърде
префинен и превзет дори и за нея.
Тази превзетост, която виждаме у някои Arsenicum-и, е резултат от крайната им
изтънченост. Подобно на расовия кон или расовата хрътка, техните тяло и ум са толкова
фино балансирани, че при най-малка провокация те стават много сприхави, сковани и
напрегнати. Ако не успеят да си осигурят точно такива условия на живот, каквито смятат за
абсолютно правилни, те се разболяват, физически или емоционално. В тези случаи, най-
вероятното емоционално разстройство е тревогата.
Префиненият и превзет мъж Arsenicum добива женствена осанка, доколкото той е всичко
друго, но не и як и силен. Основните му интереси са насочени към изкуството, здравето и
диетите, които постепенно се превръщат във фикс-идеи (Кент: “Настроение, дребнаво”).
Silica, Ignatia и China също могат да бъдат изтънчени до свръхчувствителност. Въпреки това,
никой от тези три типа не е толкова превзет, колкото някои Arsenicum-и, които напомнят на
някакво разглезено дете, над което всички “треперят”. Това е така, защото в добавка към
изискаността и хипохондрията, другата изпъкваща черта на Arsenicum е себичността.

Решимост, Гняв и Себичност

Както казах по-горе, Arsenicum е много близък до Nux и притежава до известна степен
решимостта на последния. Arsenicum е склонен към еднопосочност в действията си. Той
преследва усърдно онова, което е ценно за него и се гневи, ако някой му попречи да го
постигне (Кент: “Упорит, твърдоглав”). Всички, или поне повечето, тревожни Arsenicum-и
са независими по природа. Те изграждат свой собствен начин на мислене и се придържат
стриктно към него. Това може да се отнесе и към Silica, но Arsenicum притежава много по-
силна воля и по-голяма самоувереност от Silica, когато се наложи да изрази своята гледна
точка и да реализира желанията си.
Еднопосочността на Arsenicum се съчетава в повечето случаи с различна по степен
непреклонност и липса на гъвкавост. Това може да доведе до невъзприемчивост към
мнението на другите и до нетолерантност към различни от неговите нагласа и начин на
живот. Аз се натъкнах на това у една дама, с която наскоро се запознах. Тя не беше в
състояние да възприеме, че аз съм вегетарианец. Четеше ми дълги лекции за това, какъв
егоист съм като очаквам другите да се нагодят към моята особеност и се възмущаваше
открито, че не ям месото, което беше сготвила, макар предварително да знаеше, че съм
вегетарианец. Скоро след това при един разговор със съпруга й открих, че тя е вманиачена в
чистенето и има ирационален страх от смъртта, което потвърди подозрението ми, че по
конституция тя е Arsenicum.
Себичността е характеристика, която може да бъде присъща на всеки конституционален
тип, дори и на ангелоподобния Phosphorus. Различни са, обаче, начините по които се
проявява себичността при различните конституции. Sulphur, например, е склонен към
леност и мързел и би пренебрегнал семейството си в името на любимото си занимание,
докато Ignatia често пъти е разглезена и реагира сприхаво и започва да капризничи, когато
бъде игнорирана. Себичността на Arsenicum е по-глобална. При него тя се манифестира
като цялостна тенденция да поставя собствените си интереси над тези на другите. Това е
особено вярно за мъжете Arsenicum. Жените са по-малко склонни към егоистично
поведение, но все пак и за тях собственият и на семейството им интерес е над всичко в
много по-голяма степен, отколкото при другите конституционални типове. Тази липса на
щедрост и благородство също е свързана с физическата несигурност на Arsenicum. Като че
ли Arsenicum чувства, че не може да си позволи да бъде щедър нито физически, нито
емоционално – всичко онова, което има, може да му потрябва в бъдеще.
В най-крайните си варианти Arsenicum може да стане студен и жесток, сякаш няма
абсолютно никакви добри чувства към другите, а изпитва към тях само злоба и гняв.
Полицейският офицер Жавер, герой на Виктор Юго от романа “Клетниците”, е прекрасен
пример за този тип. Животът му е посветен изцяло на вендетата, която за него се е
превърнала във фикс-идея, и преминава в преследване на един престъпник, който е
нарушил дадената честна дума. По типичния за Arsenicum начин Жавер оправдава своята
низост с висши морални подбуди. Той е едновременно жесток, но и набожен, макар че
набожността при него е по-скоро любов към реда и дисциплината, отколкото любов към
Бог. Изправен срещу все по-очевидната естествена доброта на набелязаната жертва, той
най-накрая избира да се самоубие, но не и да посрещне факта, че неговият ригиден, само на
книга морал е просто инструмент или проводник на омразата му.
Така, както може да бъде себичен, така всеки конституционален тип би могъл да бъде и
безкористен и алтруист. Не всички Arsenicum-и са непременно егоисти. Някои от тях са
щедри филантропи, които изпитват удоволствие да помагат на другите. Щедрият Arsenicum
често може да бъде видян като благородна обществена фигура. Водач на скаути или учител
са роли, които позволяват на Arsenicum да помага на другите, но в същото време и да
възпитава у тях качества като самодисциплина и стремеж към реда, които са толкова ценни
за него.
Раздразнителността е друга черта, която може да бъде открита у всеки конституционален
тип, но за някои от тях тя е особено характерна, а Arsenicum е един от най-
раздразнителните типове. (В реперториума на Кент Arsenicum присъства във втора или
трета степен в пет подрубрики на рубриката “Раздразнителен”). Най-лесно Arsenicum може
да бъде раздразнен от безпорядък, неефективност и прахосничество. Всички те касаят
материалния аспект на съществуванието, който обикновено е главният фокус за Arsenicum.
По-изтънчените индивиди Arsenicum се научават да прикриват своето раздразнение и гняв
през по-голямата част от времето, но изработването на това умение им струва много. Много
Arsenicum-и, най-вече мъже, носят винаги в себе си вулкан от тлеещ гняв, който един ден
изригва, когато раздразнението е твърде голямо, за да може да бъде сподавено. В течение на
години след това те продължават да изливат насъбраната горчилка чрез физическа или
словесна агресия (Кент: “Ярост”, “Злобен, отмъстителен”, “Внезапен импулс да убива”).
Междувременно, усилията, положени за потискане на гнева и раздразнението, водят до
усилване на вътрешното напрежение, което е проблем за огромната част от хората
Arsenicum.

Връзки
Arsenicum-ите обикновено имат лоялни и стабилни партньори. Те са напълно способни на
любвеобилност, макар че не винаги са такива. Като имаме предвид предразположението
към самотност на този тип, партньорът често пъти е единственият източник на интимни
чувства за индивида Arsenicum и семейството може да се превърне в изключително високо
ценéн и единствен фокус на целия му живот, единственият удобен и сигурен пристан в
света, който той възприема, поне в някаква степен, като враждебен. Връзката между тях
може понякога да се обтегне поради придирчивостта и критичната нагласа на Arsenicum, но
макар и не толкова практичен, партньорът му обикновено е здраво привързан към
материалните ценности. Обичайна ситуация е партньорът Arsenicum да контролира
финансите и да предпазва по-спонтанната си Sulphur или Phosphorus половинка от
безразсъдни разходи. Едно качество, което Arsenicum изисква в каквато и да било връзка, е
уважението. Той или тя биха дали всичко от себе си, стига даването да е взаимно. Arsenicum
храни твърде силно уважение към себе си, за да позволи на някаква си съпруга да доминира
или да има преимущество пред него.
Arsenicum-ите обикновено са много предани родители, приемат родителските си
задължения много сериозно и са искрено загрижени за добруването на децата си. За тях не
е типично да бъдат отстъпчиви родители и да глезят децата си, те могат да залитнат на
моменти и да се превърнат в строги надзиратели за тях, чиято единствена цел е да налагат
дисциплина. За предпочитане е в такива семейства другият родител да бъде по-мек и по-
глезещ, за да поддържа равновесието. Някои родители Arsenicum са склонни да оценяват
по-високо материалните перспективи в живота на техните деца, отколкото емоционалната
им удовлетвореност. С други думи, както много родители, те се опитват да наложат своята
ценностна система у децата си. Това естествено подтиква последните към недоволство и
съпротива, които пораждат у не особено гъвкавия Arsenicum чувство, че не е оценен и
признат и той започва да се чуди къде е сгрешил.
Погледнато откъм положителната страна, децата с родители Arsenicum обикновено знаят, че
могат да разчитат на тяхната честност и принципност. В хода на израстването си такива
деца разбират какво означава почтеност и си изработват ценностна система, която придава
стабилност и значимост на живота им. Често пъти родителите Arsenicum създават нещо
като общинска служба, помагайки на съседите по чисто практични начини като им
рециклират отпадъците или изработват схеми за доброволна охрана на квартала. Arsenicum
се наслаждава, когато дава някакъв практически принос към общността, в която живее и
често пъти активно се съпротивлява на нови проекти, които заплашват хармонията и
целостта на квартала. По такъв начин техният вроден консерватизъм се превръща в
положителен актив за общността.
Arsenicum-ите ценят многолюдното семейство като източник на подкрепа и социално
удовлетворение. Когато са в този семеен кръг, те се отпускат най-добре и често пъти там са
и приветливи, и относително топли. Макар че индивидите Arsenicum не са много склонни
да изразяват нежни чувства, те винаги са “на точното място, в точното време” за своето
семейство, когато някой негов член е в беда и могат да дадат най-добрия съвет, когато
семейството или някой приятел има проблем, защото са чувствителни, интелигентни и
имат силно усещане за истинските стойности, както и желание да помогнат на ближния си.
Когато има работа с хора извън семейството, Arsenicum е вежлив, но и леко отчужден. Той
може да бъде открит, в смисъл, че с готовност говори за себе си и дори споделя чувствата си
с другите, но почти винаги бариерата между него и тях остава спусната. Става дума за
същия тип дистанцираност, която Калиите поддържат между себе си и другите. Това става
несъзнателно и неволно, ето защо Arsenicum се чуди по каква причина не може да се
сближава с хората. Тази емоционална отдалеченост обикновено е по-подчертана у мъжете,
отколкото у жените Arsenicum. Причината е, че мъжете Arsenicum живеят повече със своя
рационален и силно проницателен интелект, отколкото със сърцето си и непрекъснато
съдят и преценяват действията на другите.
Жените Arsenicum често пъти са много сантиментални и чувствителни към чувствата на
другите, особено към тяхното страдание. За тях е типично да реагират гневно и
съчувствено, когато видят, че някой е малтретиран и често пъти в такива моменти
незабавно предлагат практическа помощ. Жената Arsenicum се държи много
покровителствено спрямо семейството си и се сближава лесно с хора, които се опитват да
закрилят нейната собствена емоционална сигурност от външни заплахи. Например, тя може
да окаже силна подкрепа на приятелка, чийто съпруг има извънбрачна връзка. Това не е
продиктувано само от високия й морал и обичта към приятелката й. Тя знае колко
опустошена би се чувствала на мястото на приятелката си. Тя е склонна да изпита гняв и
огорчение спрямо нейния съпруг, загдето е застрашил нещо толкова свещено (и сигурно)
като брака.
Жените Arsenicum са не по-малко решителни от мъжете, но обикновено те са и много
изкусни в използването на хитрост за постигането на целите си. Често пъти такива жени
умело следват избрания път, без привидно да отстояват своето, използвайки деликатни
средства, за да манипулират партньора си. Представителите на Arsenicum и от двата пола са
склонни към интриги, но жените ги правят по-приятно и свежо! Те обичат да си налагат
волята над приятелите и познатите си и го правят много разумно, използвайки завоалирани
заплахи. Ако разговорът се насочи в неприемлива за нея посока (например, в полза на
пристрастието на съпруга й да си пийва по едно питие преди вечеря), тя може да отправи
мигновен остър и пълен със студ поглед към този, който го е казал, така че той веднага се
отмята от думите си. “Атаката” е толкова внезапна и хирургически точна, че събеседникът
дори не разбира какво се е случило.
Стремежът към сигурност на жената Arsenicum често има за резултат отказа й да се
отдалечи от дома на родителите си. Подобно на жената Natrum, тя намира успокоение в
близостта на родителите си и също е склонна да изпитва чувство на вина, ако не е до тях в
момент, в който те се нуждаят от помощ. Мъжете Arsenicum също са много грижовни
спрямо възрастните си родители и са склонни да очакват същото от собствените си деца.

Външен вид
Според физическата си структура Arsenicum-ите могат да бъдат разделени на два вида –
такива с чертите на “расов кон” и такива с чертите на “впрегатен кон”, но особеностите на
двата типа значително се припокриват помежду си. И двата типа имат изопнато, стегнато и
жилаво тяло и костеливи лицеви черти. Изтънченият тип има тънко и слабовато тяло и
дълги, костеливи пръсти. Жената клони към тип “миньонче” и има фини и деликатни
черти на лицето, а мъжът често пъти е с тесен, орлов нос, който му придава изражение на
римлянин или на ястреб (Кент: “Нос, заострен”). Изтънченият тип има фина, тънка коса,
която обикновено е права.
По-земният тип има късо, мускулесто и набито тяло, къси, силни крайници и по-малко
изтънчени черти на лицето, които обаче също клонят към мършавост. Очите често имат
някак си празен поглед и са леко хлътнали в орбитите. Вероятността косата му да е черна, е
по-голяма, отколкото при изтънчения тип (чиято коса по-често е светло кестенява) и, освен
това, е с по-дебел и груб косъм.
 AURUM METALLICUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ОТВРАЩ ЕНИЕ ОТ ЖИВОТА

Никак не е забавно да си Aurum. Едно от най-приятните неща при лечението на пациенти

Aurum е да видиш как се появява светлинката в техния живот след приема на лекарството.
Подобно на златото, от което е приготвено лекарството, около Aurum се усеща някаква
тежест – тежест, която в повечето случаи е налице още от ранното детство. Когато един
пациент ви каже, че е бил в депресия през целия си живот, мислете за Aurum. За индивида
Aurum да бъде депресиран в известна степен е нормален начин на съществуване. От време
на време те изпадат в дълбока и като че ли безнадеждна депресия, но дори и между тези
епизоди ги владее чувството, че над тях непрекъснато са надвиснали черни облаци.

Чувствителното сърце
Детето Aurum расте, чувствайки че родителите му му дават любов, само когато то е дало
най-доброто от себе си, за да им угоди. Често пъти родителите са много пунктуални,
очакват детето им да превъзхожда всички в училище, но не са добри към него, когато то
очаква това от тях. Тези родители възнаграждават детето, когато успее и го наказват, когато
не удовлетвори техните очаквания. Детето Aurum е екстремно чувствително към критиките
(Кент: “Свръхчувствителен”, “Болести от подигравки и презрително отношение”), защото
критиката от страна на родителите му означава, че не им е угодило и следователно те не го
обичат. За да избегне болката от отхвърлянето, детето се стреми да дава най-доброто от
себе си през цялото време. Това води до сериозност и липса на спонтанност у детето
Aurum, които обикновено се задълбочават до чувство на потиснатост и отчаяние, дори
преди още да пораснало. (Точно същото развитие откриваме в детството на много деца
Natrum Muriaticum, а и резултатите са сходни, но не толкова тежки.)
Изолация и Връзки
Емоционалната болка, която детето Aurum изпитва в резултат от това, че получава
родителска любов, когато и само когато е изпълнило определени условия (а понякога
изобщо не я получава), е много мъчителна и затова то започва да гради защитна стена около
сърцето си. Само ако угаси емоциите си, Aurum може да се спаси от болката, която винаги
живее вътре в него. Той отрано се научава да бъде независим, да не разчита на никого, освен
на себе си и да не показва никакви признаци на слабост. В отношенията си с другите хора
той е недостъпен, никога не се разкрива изцяло, защото така рискува да отвори старите
рани, които никога не са заздравявали. Това е един от най-самотните конституционални
типове, у който огромна чувствителност се съчетава със страх от отхвърляне. Aurum
присъства в трета степен в реперториума на Кент под рубриката “Чувство на
изоставеност”. Всички Aurum-и са били емоционално изоставени от своите родители в
някаква степен и чувството, че си напълно сам в света никога не ги напуска истински.
Когато Aurum завърже романтична връзка, той усеща, че се появява шанс да бъде обичан
заради самия него и, следователно, възможност да излекува дълбоките си душевни рани.
Това предизвиква вътрешна борба между импулса да се защитава и желанието да бъде
обичан. Постепенно той може да се отвори към партньорката си (огромното мнозинство от
Aurum-ите са мъже) и, ако отношенията му с нея се развиват добре, старите стени на
доброволната изолация падат и той бива донякъде излекуван. В такива случаи Aurum става
предан партньор и цени връзката си по-високо от всичко друго на света. Той става и много
предан баща в повечето случаи и полага всички усилия да избегне грешката, която
родителите му са допуснали спрямо него. Не всички връзки на Aurum, обаче, се развиват
така добре. Понякога Aurum успява да създаде връзка, която наистина го удовлетворява, но
излива гнева си върху своите деца. Обикновено Aurum таи много гняв в душата си в резултат
от това, че е бил “пренебрегнат” като дете. Въпреки че е открил любовта у партньорката си,
гневът не го напуска и се проявява от време на време чрез бурни изблици. (В реперториума
на Кент Aurum е в трета или във втора степен в осем подрубрики на рубриката “Гняв”.) Тъй
като е чувствителен човек и е познал в дълбочина емоционалната болка, той се чувства
много виновен след подобни гневни изблици (Кент: “Угризения на съвестта”).
Друга опасност за женения Aurum е да преповтори поведението на родителите си.
(Напълно възможно е неговият баща също да е бил Aurum.) Обикновено в годините на
своето израстване Aurum е полагал голямо старание, за да докаже себе си и може да се
окаже неспособен да се възпре от оказването на същия натиск върху децата си, какъвто е
бил оказван върху самия него. При всички типове хора може да се наблюдава как пороците
на бащите се прехвърлят върху техните синове.
Подобно на Ignatia и Natrum Muriaticum, Aurum е в трета степен в реперториума на Кент под
рубриката “Скръб” и “Болести от любовно разочарование”. Не е трудно да разберем, защо
това е така. Ако все пак накрая успее да отвори сърцето си и сподели любовта на друг
човек, той става много раним и уязвим. Ако впоследствие бъде изоставен от своята
партньорка, било защото са се разделили или защото партньорката му е починала, болката,
която изпитва е безмерна. В такива моменти съществува огромен риск за Aurum да изпадне
в дълбока депресия. (Това се отнася и за загуба на друг любим човек, а не само на
интимния партньор.)

Под диктата на принудата

Както казах по-горе, детето Aurum се научава да дава най-доброто от себе си, за да завоюва
признание от страна на родителите си. Това често поставя началото на една борба, която
той води през целия си живот и чиято главна цел е да бъде успял човек в очите на
обществото. За много Aurum-и е извънредно важно да заемат престижна позиция в
обществото и в професионален аспект и по тази причина те често пъти стават
работохолици. Типичният Aurum ползва много малко почивни дни и половината от тях
отново посвещава на работата си. Той е може би вторият по амбициозност
конституционален тип. Само Nux Vomica като цяло е по-амбициозен, но съществуват и
много съществени разлики между тези два типа. За разлика от Aurum, Nux Vomica е по-
открит, контактен и оптимистично настроен. Може да се каже, че Nux е лидер по природа,
родéн победител, който е изпълнен със самоувереност и няма никакви съмнения по
отношение на себе си. От друга страна, Aurum става амбициозен в резултат на родителския
натиск и като компенсация на чувството за малоценност, което той носи дълбоко в сърцето
си. (Natrum Muriaticum може да стане работохолик и перфекционист по абсолютните
същите причини, както и Aurum, но общо взето не е толкова амбициозен. Наистина, могат
да се изброят твърде много прилики между Natrum Muriaticum и Aurum. Всъщност, може да
се каже, че Aurum е същият, като Natrum Muriaticum, но в преувеличена степен. Повечето от
характеристиките на Natrum Muriaticum са налице и у Aurum, но се проявяват в по-
екстремна форма. Чувството за малоценност при Aurum е по-силно, тенденцията към
изолация е по-ярко изразена и депресията му е по-дълбока.)
В борбата да станат важни хора, много Aurum-и се увличат да трупат състояние, заради
влиянието и уважението, което дава богатството. За някои Aurum-и е достатъчно да са
състоятелни хора. Те не се превръщат в работохолици, тъй като самото богатство им дава
усещането, че са стойностни хора, от което те се нуждаят. Ако такъв човек загуби
състоянието си, той губи и цялото си себеуважение, което е друг потенциален фактор за
изпадане в депресия при Aurum. Много от борсовите агенти, които се хвърлиха от
прозорците на своите небостъргачи по време на Големия крах на Уолстрийт през 30-те
години на XX век, трябва да са били Aurum-и. Любопитно е, че потенцираното злато може
да облекчи страданията на тези, които търсят убежище в огромните богатства. Много от
саможивите и затворени в себе си милионери биха спечелили, ако разменят малка част от
запасите си от злато срещу неговия хомеопатичен еквивалент.
Индивидите Aurum обикновено имат силно аналитичен интелект и изглеждат студени и
отчуждени, особено в работата си. Те са много взискателни към своите подчинени и
очакват от последните да проявят същите високи стандарти спрямо задълженията си,
каквито Aurum-ите налагат на самите себе си и да пилеят колкото може по-малко от
работното си време. В работата си Aurum е напълно целеустремен и последователен и не
позволява на нищо да го отклони от преследването на поставените цели. Като резултат от
това, той бързо заема ръководни изпълнителски позиции. Kali Carbonicum, Arsenicum и Nux
също се фокусират силно върху работата си и са много взискателни към подчинените си, но
и тримата са по-малко напрегнати и по-хуманни в работата си от Aurum, който е като робот,
но не скучният автоматичен робот, който наподобяват някои Калии, а по-скоро стремително
понеслата се машина, която е невъзможно да бъде спряна – такава, каквато виждаме във
филма “Робокоп”.

Ярост
Aurum е личност под силен контрол. Той е един от най-малко спонтанните
конституционални типове. Това може да види в тялото му, което е напрегнато и ригидно,
като стомана, и в движенията му, които са точни и отсечени като на робот. Aurum седи на
стола с изопнато като свещ тяло. Тази ригидност е до голяма степен резултат от опитите да
се постави под контрол огромния натрупан гняв. Aurum рядко губи самообладание, но
когато това стане, гневните изблици са много мощни (Кент: “Агресия, бурна”). По-често
той стаява гнева дълбоко в себе си, коетo допълнително усилва вече натрупаното
напрежение. Подобно на Natrum Muriaticum, Aurum може да изпитва омраза и обида спрямо
този, който го е засегнал. Той е свръхчувствителен към критика, защото тя му припомня
преживените в детството унижения, когато е бил отхвърлен от родителите си. Вероятно
тази е причината Aurum да бъде представен в реперториума под рубриката “Не понася да му
противоречат”, защото за него това е проява на критично отношение или отхвърляне.
Няколко пациента Aurum успяха чрез самоанализ да идентифицират механизма, по който в
детството им се е стигнало до появата на чувството им за малоценност. В тези случаи се
реализира един от следните два варианта.
От една страна, те могат да отхвърлят ценностната система на родителите си, най-често по
отношение на схващането за целокупността и безупречната подреденост на обществото. В
тези случаи обикновено у пациента остава дълбока горчивина и той може да реши, че
светът е джунгла, в която всичко е подчинено на силата или в която можеш да се оправиш
само с коварство. Аз си спомням един такъв случай – млад мъж, който беше изпаднал в
дълбока депресия след като фалирал. Известно време преди това той бил милионер. Този
човек беше спечелил състоянието си чрез банкова измама, но, по неговите думи, тогава не
страдал от угризения на съвестта, защото системата била изцяло корумпирана и
следователно да я експлоатираш по криминален начин не било нарушение на правилата на
играта. Макар да осъзнавал, че това не е здравословен начин да си изкарваш прехраната,
той бил измъчван от изкушението да извърши престъпление, защото това бил единственият
известен му път към спечелването на големи парични суми, които му били необходими, за
да се чувства добре и в мир със себе си. Когато говореше за властта и уважението, което
имал, докато бил богат, неговите очи за пръв и последен път през това интервю светнаха и
се оживиха. През останалото време той седеше скован и неподвижен, а лицето му беше като
маска, с изключение на момента, в който той се срина и се разплака.
От друга страна, личността Aurum може да потърси дълбоко лечение чрез психотерапия и
тези форми на терапия, които позволяват на субекта да влезе в контакт и да изрази дълбоко
потиснатите чувства на гняв и тъга, произтичащи от детската му възраст, са особено
полезни, защото позволяват на индивида Aurum да избяга от затвора на самоизолацията и
злочестината и да открие истинската любов към самия себе си. Аз имах привилегията да
присъствам на психотерапевтичния сеанс на един пациент Aurum, мъж на около 35, който
се бореше да си възвърне усещането за свързаност с другите хора, криейки се зад маската на
хладно отчуждение. Неговият баща бил заможен бизнесмен, който бил отчаян от липсата на
прагматичност у сина си. По време на сеанса пациентът се докосна до огромен гняв,
изпитван срещу баща му, от който той успя да се освободи с помощта на психотерапевта.
След това избавление, той откри, че бариерата, която беше издигнал между себе си и
другите, вече е чувствително по-ниска и му позволява да установи по-близък контакт. (Това
потвърждава в известна степен психоаналитичния възглед, че депресията е резултат от
интернализиране на гнева.) Но дори и без психотерапия, лекарството във висока потенция
може да облекчи значително бремето, което носи пациентът Aurum и да редуцира честотата
и дълбочината на депресивните епизоди. Съчетанието на хомеопатия и дълбока
психотерапия е в състояние да елиминира същинската основа на болестта при Aurum.

Мракът
Депресията на Aurum обикновено се диагностицира от психиатрите като “ендогенна” или
“органична”, което е признание за конституционалната податливост на този тип към
дълбока депресия. Когато е депресиран, Aurum изпада в бездната на отчаянието,
отвращението от себе си (Кент: “Упреква себе си”), самообвиненията, изолацията и
прогресиращата ментална парализа. Няма нищо по-мрачно от отчаянието на Aurum. То е
тихо, без плач в повечето случаи и пациентът може да продължи да се справя със задачите
си добре до момента, в който избухне в хистеричен плач, неспособен да събере мислите си
или извърши самоубийство. При Aurum вероятността опитът за самоубийство да е успешен
е много по-голяма, в сравнение с другите депресивни типове като Natrum Muriaticum или
Ignatia, които по-често търсят начин да привлекат вниманието и да получат помощ,
вземайки свръхдоза. За Aurum е по-вероятно да използва някакъв жесток начин за
самоубийство, например, да се хвърли от мост или да се разбие с автомобила си в бетонна
стена (Кент: “Скача през прозореца”). Може би тези жестоки начини резонират с яростта,
която лежи в основата на депресията на Aurum.
Самоубийството често изглежда като много привлекателна възможност за Aurum. Подобно
на главния герой на “Степния вълк” на Херман Хесе, Aurum се чувства приятно, когато
мисли за смъртта като за авариен изход за отстъпление, щом животът стане твърде
болезнен. Дори и да не е в сериозна депресия, Aurum може да мисли за смъртта с нежно
чувство. Един пациент Aurum ми каза, че сянката на смъртта го е съпътствала през целия му
живот като някакъв близък приятел и неизменен фон на всичките му останали
изживявания.
Някои хора Aurum ухажват смъртта, залавяйки се с опасни занимания като скално катерене
или мотоциклетизъм. Опъвайки тънко въже между живота и смъртта, Aurum често пъти се
чувства по-жив и безгрижен (както е и при Дивата Staphysagria). Когато започне да слиза по
наклонената плоскост към дълбоката депресия, се появяват и суицидните мисли. В този
момент хазартната игра със смъртта може да му донесе известно облекчение и често пъти
депресираният Aurum предприема пътешествие с бърза кола, за да избяга от самия себе си.
По време на депресивната криза, Aurum може да се напрегне в работата или физически,
опитвайки се да предотврати саморазпадането си. Един мой пациент Aurum се къпеше рано
сутрин в ледено студена вода, като че ли искаше да събуди, за да излезе от депресията. След
сутрешното къпане той правеше изтощителни тренировки в гимназията и, тъй като не се
хранеше, измършавя, а косата му се прошари. За щастие, две дози Aurum 10М го извадиха от
депресията и сложиха край на аскетичния му живот.
Макар че Aurum е конституционален тип, може да се случи така, че някой депресиран
пациент да влезе в състояние на Aurum, при положение че нормално не е в резонанс с
дължината на вълната на Aurum. На много дълбоко депресирани пациенти в
психиатричните клиники, включително и жени, може да се помогне с това лекарство.
Всички типични характеристики на ендогенната депресия могат да бъдат открити в
картината на лекарството. Тук влизат емоционалната безизразност, отчаянието по
отношение на оздравяването, чувството за окаяност (и оттук за заслужено наказание) и
бавният мисловен процес. Много трудно е да се докоснеш до пациента, когато е в подобно
състояние. Той седи, тотално погълнат от мъчителните си мисли. Ако му зададете някакъв
въпрос, той може да зарее безизразен поглед няколко минути, преди да ви отговори, а и
след това да се окаже неспособен да избистри достатъчно мислите си, за да обясни какво
чувства. Или може да се срине изведнъж и да се разплаче неудържимо. (Кент: “Плаче,
неволно”).
Депресията на Aurum е пълна с напрежение (Кент: “Терзание, мъка”), изтезание, което
води до все по-упорити суицидни мисли. Един застаряващ мъж, който беше в депресия от
много години, седеше в кабинета ми и не говореше за нищо друго, освен за самоубийство,
като се упрекваше за предишните си несполучливи опити и се наричаше малодушен
страхливец. Вътрешното му напрежение беше потресаващо. Всъщност, той ми каза “Аз не
съм депресиран, само това ужасно напрежение отвътре, като че ли главата ми ще
експлодира. Мисля, че единствената ми възможност е самоубийството.” След това той
удари с юмрук по масата, възкликвайки измъчено “По дяволите! Не мога да продължавам
така, трябва да сложа край.” Аз никога не съм виждал такова напрежение в депресията на
Natrum. След няколко дози Aurum Metallicum 10М, той вече беше друг човек. Все още се
чувстваше малко потиснат, но напрежението, с което страдаше, намаля, както и суицидните
мисли.
Нощта е най-тежкото време за Aurum. През нощта, както и през зимата, настъпващата
тъмнина усилва своето отражение в психиката на Aurum. Според мен, много от хората,
страдащи от сезонни депресии биха се повлияли благоприятно от това лекарство.
Бидейки до голяма степен сифилитичен тип, Aurum има силна тенденция към мания. В
частност, той е склонен да прехвърля отново и отново през ума си минали травми, особено
такива, по повод на които той се самообвинява за нещо. Aurum често обвинява себе си,
когато нещата не вървят добре и вследствие от това често го тормозят непрекъснати
разкаяния и угризения. Natrum Muriaticum и Causticum също са склонни към това, но не в
такава степен, както Aurum. Никой не е така маниакално обвързан с миналото, както
Aurum.
Угризенията на Aurum понякога приемат формата на религиозно отчаяние. Някои Aurum-и
се обръщат към молитвите от ранна възраст в търсене на спасение от изградения от самите
тях душевен затвор и могат напълно да се вманиачат в молитвите, посвещавайки им часове
в усамотение всеки ден. (Другият тип, който прави това, е Veratrum.) Когато този
религиозен Aurum влезе в дълбока депресия, главната й характеристика е чувството, че е
прокълнат (Кент: “Представя си, че е самото зло и не заслужава спасение”).
Друг аспект на депресията на Aurum е маниакалната тревожност. Особено в началните
стадии на депресията, Aurum е склонен да преувеличава всички свои проблеми, гледайки и
на относително дребните от тях като на част от планината от беди, които не може да
избегне и бидейки неспособен да спре да се безпокои за тях. Това просто е преувеличена
форма на обичайния песимизъм на Aurum, който няма желание да вижда каквото и да било
позитивно, освен ако не е много стабилно и надеждно.
Aurum не е често срещан конституционален тип и не бива да се предписва рутинно за всяка
дълбока депресия, защото много по-често показан в такива случаи е Natrum Muriaticum. В
моята практика съотношението между случаите Natrum Muriaticum и Aurum е най-малко
200: 1. Когато изглежда, че преморбидната личност е Natrum, той трябва да се предпише и в
стадия на дълбока депресия, освен ако няма други специфични характеристики на случая,
които да насочват към Aurum, включително общи и физически симптоми.

Външен вид
Хората Aurum имат компактно, мускулесто тяло. Те изглеждат по-скоро сковани и ригидни
в резултат от мускулната напрегнатост, която, от своя страна, се дължи на борбата за
сдържане на мощните подсъзнателни емоции. Техните лица са по-скоро изпити, измъчени
и ъгловати, а изражението е, общо взето, сковано, пак заради мускулната напрегнатост.
Повечето Aurum-и, които съм виждал, имаха много тъмна или черна коса.
 BARYTA CARBONICA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
НЕЗРЯЛОСТ

Baryta е едно лекарство, което може да бъде разбрано най-лесно, ако се схване неговата
есенция, която преминава през цялата картина на лекарството. Всички индивиди Baryta
имат някакъв аспект в личностния си профил, който не е съзрял напълно. Понякога това е
съвсем изолиран аспект, например, умението да общува, а в други случаи те са няколко.
Личността на някои Барити е изцяло недоразвита, във всичките си аспекти, което има за
резултат една очевидно незряла личност.

Първопричини
Забавеното развитие на детето Baryta често пъти се съпровожда от история за родова
травма, особено асфиксия, която се получава, когато пъпната връв е била увита около шията
и не е позволявала до мозъка да достига достатъчно кислород. В някои случаи е имало
механична травма на главата по време на раждането (или след него), вследствие от която се
е получил кръвоизлив в мозъка. Понякога няма изобщо физическа травма, но в ранното му
детство развитието на детето не е било стимулирано или то е било пренебрегвано, което е
довело до забавено развитие, както физическо, така и психо-емоционално. Четвъртата
възможност е единият или двамата родители да са били Baryta и да са предали своите черти
на детето, както генетично, така и чрез отглеждането и възпитанието.

Умствено изоставане
Случаите с много голямо умствено изоставане често са тип Baryta. Бебето Baryta изглежда
нечувствително и реагира слабо на дразнения. Такива важни събития като първата усмивка,
изправянето и прохождането се забавят, както става и с по-сложните умения като говорене,
писане и способност за общуване. Тези затруднения се запазват в различна степен и когато
детето пораства и се проявяват по най-разнообразни начини, включително слаба
концентрация в училище (Кент: “Концентрация, затруднена”), снижаваща се схватливост,
дислексия и поведенчески отклонения. Последните обикновено са от пасивен тип,
проявявайки се под формата на затъпяване (бедна реакция), крайна свенливост и
свръхчувствителност. Твърдоглавието също е типична черта на Baryta. Подобно на близката
до нея Calcarea, Baryta е склонна да се опъва “като магаре на мост” и да казва “не”, когато е
помолена да свърши нещо. Отчасти това се дължи на несигурност. Baryta чувства
инстинктивно, че не е подходящо “екипирана”, за да се справи със сложността на света и
една от стратегиите й е да се противопоставя на промените от всякакъв род.
Някои деца Baryta са нормално развити интелектуално, но имат затруднения с речта,
писането и общуването с други хора. Поради интелигентността си, те осъзнават по-добре
състоянието си и са склонни да страдат повече от тези със снижена интелигентност. Едно
такова дете беше доведено при мен за лечение, когато беше на 14 години, по повод на тежко
акне. Речта му беше затруднена и колеблива, създавайки впечатление за оглупяване (Кент:
“Реч, бавна”), но иначе то разговаряше интелигентно и в училище демонстрираше
възможности над средното ниво. То се оплака, че в училище му се надсмиват и го тормозят,
а съучениците му го наричат с прякора “Мозъка”, бидейки съвсем наясно с жестоката
ирония на това прозвище. Тъй като акнето му беше много тежко, на мен ми се стори по-
благоразумно да започна с ниските потенции на Baryta, която се оказа много ефективна в
подобряването на състоянието на кожата. За съжаление, детето и родителите му не
продължиха лечението достатъчно дълго, за да мога да дам високи потенции, които
вероятно биха помогнали и за речевите смущения.
Забележително е, че хора с дълготрайни мозъчни увреди могат да се възстановят до голяма
степен след приема на лекарството. Веднъж консултирах един мъж по повод поствирусен
синдром. Той ми каза, че най-големият стрес в живота му идва от малкия му син, който бил
с тежко умствено изоставане и се нуждаел от постоянно внимание. Аз му предложих да
доведе сина си за лечение и той го направи. Момчето покриваше отчетливо картината на
Baryta и аз му предписах три дози в потенция 10М. За експеримент (и без мое знание)
бащата решил да изиска от училището доклад за състоянието на сина си преди лечението и
още един три месеца по-късно. Разликите в двата доклада бяха поразителни (в училището
не знаеха, че детето е на хомеопатично лечение). Вторият доклад описваше забележително
подобрение в състоянието на детето. То не само се справяше много по-добре с учебния
материал и внимаваше повече в часовете, но за пръв път на него можеше да се разчита да
изпълни дребни задачки, например, да купи мляко. У Baryta изглежда е възможно
реактивирането на спрялото развитие във всичките му аспекти на физическо и ментално
функциониране.

Затъпялото дете
Затъпяването или липсата на интерес, реакция или ентусиазъм е основната характеристика
на детето Baryta, особено на момчетата в пубертета (Кент: “Затъпяване, у деца”). При тези
деца често пъти липсва органична мозъчна дисфункция и интелектът не е увреден. Те
просто за затъпели, апатични, нямат желание да говорят и са твърдоглави (Кент:
“Отвращение към компания”, “Безразличен”, “Настроение, лениво”, “Деца, не искат да
играят”, “Не е склонен да говори”). Такива деца са изключително трудни за гледане от
родителите, тъй като не сътрудничат и не проявяват интерес да правят каквото и да било. В
хомеопатичния кабинет те дават само едносрични отговори на зададените им въпроси,
изражението им е тъпо и унесено като на човек, който е болен от грип и е потиснат. Аз
лекувах едно такова момче, пак по повод на тежко акне и докато кожата му преминаваше
през влошаване, неговите родители ми казаха, че лекарството прави чудеса за
темперамента му. То за пръв път беше оживено, учтиво и сговорчиво, беше се възобновил
интересът към хобитата му. Тази промяна беше очевидна и в кабинета, където момчето вече
се държеше весело и говореше много по-охотно.
Тези затъпели деца Baryta трябва да бъдат разграничени от Calcarea и Sulphur, които
изглеждат по много подобен начин, както физически, така и по отношение на
темперамента. При Baryta затъпяването е много по-постоянно и непроницаемо. Затъпялото,
лениво дете Sulphur се оживява, когато се залови с любимото си занимание, било
определена игра или идея и после отново бива обхванато от леността, когато заниманието
му приключи. Освен това, детето Sulphur е по-самоуверено от Baryta. Детето Baryta е не
само затъпяло, но и свенливо (Кент; “Стеснителност”). В кабинета то извръща очите си, за
да не срещне погледа на хомеопата и обикновено леда надолу, към пода. Затъпялото дете
Sulphur не е изплашено, а просто е отегчено и се противопоставя на опитите за
установяване на контакт с него. То гледа към вас без страх, когато го питате, но отговорите
му са кратки и често пъти уклончиви, защото не му е интересно да ви сътрудничи.
Децата Calcarea понякога стават апатични и несговорчиви, но рядко в същата степен като
Baryta. Затъпялото дете Calcarea продължава да общува почти нормално, радва се на
компанията на приятелите си, но в къщи е начумерено, обикновено защото не желае много-
много да общува с родителите си. И при него има известна свенливост, но много по-слабо
изразена, отколкото при детето Baryta, което остава подозрително към непознатите дълго
след като детето Calcarea вече ги е приело.
Друго дете, което може да бъде сбъркано със затъпялото дете Baryta е затъпялото дете
Natrum Muriaticum. Последното изглежда начумерено и сърдито и също отговаря
едносрично. Все пак, когато бъде придумано да говори, то го прави по-добре от Baryta.

Липса на изтънченост
Когато човек пораства, той обикновено става по-изтънчен, както интелектуално, така и в
общуването. Тази изтънченост често пъти липсва при индивидите Baryta и относителната
им недодяланост във външния вид и обноските понякога е първото нещо, което прави
впечатление, когато човек говори с Baryta, особено с възрастна Baryta. Докато Calcarea общо
взето е груба и простовата, Baryta може да бъде недодялана и да й липсва всякакво
благоприличие и такт в общуването. Една млада жена Baryta, която познавах, винаги имаше
петна от храна по дрехи си. Тя не беше глупава, но винаги се капеше, когато се хранеше и
изглежда изобщо не забелязваше това. След една доза Baryta Carbonica 10М тя не само спря
да се капе с храна, но и започна да облича по-атрактивни дрехи вместо безформеното
облекло, което дотогава купуваше от магазините с намалени цени. Ето такава е мощта на
лекарството да ускорява развитието във всичките му аспекти.
Умението да общува често пъти е последното, което Baryta усвоява и тя винаги остава
повече или по-малко свенлива (Кент: “Отвращение към непознати, към компания”). Аз си
спомням един младеж, който ме порази мигновено с ярките си черти на Baryta, преди още
да снема неговия случай. Преди всичко, той имаше типичното за Baryta изражение и черти
на лицето и силно издадени напред горни ръбове на орбитите, които му придаваха почти
маймунски вид. Той беше много общителен, но нещо в държанието му показваше, че не се
чувства спокоен в компания. Речта му беше необикновено гръмка и често биваше насечена
от силен смях, който звучеше като мучене и освен това беше твърде неуместен. По
аналогичен начин, реакциите му към това, което казваха другите хора, бяха преувеличени.
Ако кажех, че съм уморен, той изразяваше такива съжаления, сякаш бях умрял, а ако в
думите ми се появеше иронична нотка, тя беше посрещана с взривен смях. Този момък
очевидно още се учеше да усъвършенства своите по-скоро груб начин на общуване. Някои
възрастни Барити успяват да култивират съвсем зрели умения за общуване, но си остават
леко нервни, когато са в компания и тази нервност се проявява като нервен смях или твърде
силен стремеж да угодят на другите.

Емоционална незрялост
Много индивиди Baryta са добре развити интелектуално и социално, но остават
емоционално незрели. Свенливостта е един от аспектите на тази емоционална незрялост.
Детето Baryta е толкова свенливо, че се крие зад майка си през цялото интервю.
Възрастната Baryta не отива толкова далеч, но обикновено има желание да се скрие, когато
се създаде нова ситуация, особено в присъствие на непознати. Тази свенливост може да
осакати социалното й общуване, защото пречи на Baryta да води нормален живот и особено
да посмее да се доближи до представител на противоположния пол. Много Барити са обект
на повече подигравки и насмешки като деца от нормалното и това оставя у тях постоянен
страх, че ще им се надсмиват (Кент: “Въобразява си, че е бил оскърбен”). Всички млади
хора се притесняват да не се изложат, когато се доближат до представител на
противоположния пол, когото те не познават, но параноидният страх на Baryta, че ще й се
надсмеят, прави тези й контакти невъзможни.
Baryta влиза в романтични взаимоотношения по-късно от другите хора, отчасти поради
свенливостта си и страха си от отхвърляне, но също и защото са много бавни в това да
станат привлекателни за противоположния пол. Това е още един пример за забавеното
развитие, което е есенцията на типа.
Когато Baryta намери някого, от когото не се притеснява, тя често пъти се доверява като
дете и се държи по детински открито, споделяйки за всичките си страхове и всичките си
мечти. Тя се привързва силно към този доверен човек и се отнася към него с любов,
граничеща с религиозна преданост. Бидейки толкова уязвима, Baryta е много чувствителна
към упреци и може лесно да се почувства отхвърлена, когато й бъде направена съвсем
безобидна забележка.
Възрастният индивид Baryta води голяма борба да се запази в един безмилостен и объркващ
свят. Често пъти той намира безопасна ниша, която използва като убежище, например
сигурна работа и стая в дома на роднини. По-самоуверената Baryta може да открие предан
партньор, който да й даде чувството за безопасност и сигурност, от които тя се нуждае.
Baryta е един от най-страхливите лекарствени типове. Освен свенливостта и страха от
насмешка, често се срещат и други детински страхове, включително страх от призраци (у
възрастни), страх да пътува по-далеч от дома и страх от силни шумове. Новите
предизвикателства, като промяна на местоживеенето и интервю за работа, се посрещат с
тревожни опасения, макар че те могат и да не бъдат демонстрирани открито. Много Барити
постепенно придобиват някаква степен на емоционална зрялост и накрая застигат
връстниците си на възраст около 30 или 40 години. В тези случаи ако хомеопатът поразпита
за темпото, с което се е развивала личността на пациента, би открил лекарството, дори и в
момента пациентът да изглежда относително зрял. (Почти винаги има някакви
рудиментарни признаци за незрялост, но по време на интервюто те могат да останат
незабелязани.)
Груба първичност
Подобно на Calcarea, Baryta много първичен тип. Едно от израженията на тази груба
първичност е любовта към яденето, която понякога стига до чиста лакомия. Една
тийнейджърка Baryta, която аз лекувах, призна, че редовно краде храна от хладилника на
колежа, в който учи. Когато я попитах защо прави това, тя отговори невинно “Защото
искам”. Тя не страдаше от недостиг на рана и крадеше само деликатеси като сладолед или
бисквити. Това илюстрира друг аспект от вдетинеността на Baryta – неспособността й да
носи отговорност за действията си.
Друго изражение на грубата първичност на Baryta е солидната й практичност в много
случаи. Много индивиди Baryta се справят добре с определени практични занимания от
рода на дърводелство и градинарство. Сещам се за веселия герой от един от последните
филми на Питър Селърс – градинарят Чанс от “Да бъдеш там”. Чанс е нает от едно богато и
изискано семейство, което неволно го удря с автомобила си на улицата. Когато той се
представя като “Чанс, градинар”, поради по-особеното му произношение, семейството
погрешно приема, че името му е Чанси Гарднър [1] и интерпретира склонността му
постоянно да говори за градинарство като дълбоко философска метафора. Накрая
очарователният начин, по който Чанс непрекъснато повтаря банални истини, му помага да
спечели изборите за президент на САЩ, без той изобщо да има представа как се е добрал
до Белия дом. Измисленият герой Чанс, градинарят, е прекрасен портрет на типа Baryta,
чиято наивна простота му печели възхищението на комплексираните му сънародници.
Въпреки относителната простота на мнозинството Барити, някои стават достатъчно
изискани и успяват да натрупат достатъчно увереност в себе си, за да заемат отговорни
позиции в обществото. При тези по-напреднали в развитието си хора Baryta има особено
голяма вероятност да бъдат пропуснати от хомеопата, който най-вероятно ще им даде
Calcarea или Sulphur. Те обикновено все още имат някои черти, които сочат към изолирани
области на забавено развитие като заекване, неспособност да смятат наум или изолирани
детински навици, например, да смесват различни храни в чинията си. Ако хомеопатът бъде
насочен от някакъв физически симптом или някаква подобна изолирана личностна
характеристика за вероятността пациентът му да е Baryta, тогава спецификите на
личността му от детството и пубертета обикновено разкриват и други черти на Baryta, като
късно проговаряне или прохождане, нужда от специално обучение по някои предмети в
училище или екстремна свенливост.

Старческа възраст
Старческата възраст понякога се нарича второ детство. Старите хора, които оглупяват, могат
да си възвърнат детския начин на мислене и поведение и в тези случаи Baryta Carbonica
може да спре този процес и да го насочи в обратна посока. Всички черти, които виждаме у
по-младата Baryta, могат да се появят за пръв път при сенилната деменция, включително
затъпяването, умственото изоставане, объркаността и по детски емоционалното поведение
(Кент: “”Сенилна деменция, “Разсеяност”, “Затъпяване, у стари хора”). Една специфична
черта на Баритите от всички възрасти е склонността им да се тревожат за незначителни
неща. Тъй като светът е твърде сложен за тях, за да могат да го разберат, те се фокусират
върху дребни неща, например, каква марка доматен сос да купят, и могат да се тревожат да
не направят грешен избор (Кент: “Нерешителност за дреболии”). Дементната Baryta е
особено склонна да бъде подозрителна към другите хора или да се страхува да бъде
наблюдавана и може да се самоизолира по тези причини. При нея има голяма вероятност да
стане по детски зависима от другите хора, не само от практическата, но и от
емоционалната им подкрепа. Вдетиняването е главното впечатление, което оставя
сенилният индивид Baryta.
В старческа възраст може да се окаже трудно да се разграничи Baryta от Sulphur и
Lycopodium, защото и те могат да се вдетинят на стари години. Старецът Sulphur е склонен
да важничи и дори да се мисли за велик човек и да се хвали със своите (обикновено
въображаеми или силно преувеличени) постижения. Той може, също така, да остане
обсебен от интелектуалния си интерес към определени теми и да бърбори непрекъснато за
тях по начин, който не може да се види при Baryta. Паметта на Lycopodium отслабва много и
той става объркан, когато остарее, но това става и при другите два типа. Lycopodium, обаче,
остава по-изтънчен интелектуално от Baryta, въпреки старческата си възраст и, подобно на
Sulphur, е склонен да се държи деспотично и дори тиранично. Baryta, от своя страна, е по-
пасивна, въпреки че може да стане и твърдоглава.

Външен вид
Baryta не е често срещан тип. Хомеопатите виждат рядко такива пациенти извън
старческите домове и домовете за умствено изостанали деца. Физическите характеристики
могат да насочат мисълта ни към Baryta. По отношение на телосложението обикновено се
срещат два типа. По-често срещан е набитият, як тип с груби лицеви черти, масивно тяло и
гъста, къдрава коса. Хирзутизмът е нещо обичайно за жените от този тип. Те са склонни
към напълняване, особено в областта на седалището и ханша. Понякога се вижда силно
издаден горен ръб на орбитите, а погледът е на човек, който постоянно нащрек. Устните
общо взето са сочни, отразявайки чувствена натура, а пръстите на ръцете и краката са къси
и дебели, като отражение на недодяланата, първична натура на мнозинството хора от този
тип. Другият, по-рядко срещан тип телосложение, е хилавата, дребна, недоразвита Baryta.
Тези хора са много ниски и слаби, със слаби лица с много бръчки, имат малки очи с
подпухнали торбички или бръчки под тях. Всичко това създава впечатление за недохранено,
съсухрено джудже.

Baryta Muriaticum
Този братовчед на Baryta Carbonica се среща почти толкова често, колкото него. Както може
да се очаква, при него има черти на Baryta Carbonica и Natrum Muriaticum, както на
физическо, така и на психическо ниво. От физическа гледна точка, пациентът често пъти
се появява в кабинета по повод на епилепсия, от която Baryta Muriaticum страда далеч по-
често, отколкото Baryta Carbonica. На ментално ниво, Baryta Muriaticum има същата
забавеност на мисловния процес, която виждаме и при Baryta Carbonica, a и тя също е
стеснителна и социално незряла, но не в такава степен като Baryta Carbonica. Тя е по-
емоционално чувствителна и в положителния, и в отрицателния смисъл на думата. Така тя
не само е по-лесно ранима от Baryta Carbonica, но е и по-чувствителна към чувствата на
другите и, подобно на Natrum Muriaticum, е готова тя да страда, но да избегне нараняването
на друг човек. Тя има по-богат вътрешен живот от Baryta Carbonica и, подобно на Natrum, е
склонна към резервираност по отношение на собствените чувства. Тъй като е чувствителна,
а също и с малко забавена умствена дейност, тя е по-податлива към депресия от Baryta
Carbonica. Един мой пациент Baryta Muriaticum, чиито малки припадъци се повлияха добре
от лекарството, имаше много нежна душа и се тревожеше силно преди да започне нова
работа. Той беше склонен към депресия, защото беше твърде бавен, за да може да си запази
работата, а и защото беше твърде свенлив, за да се среща с момичета. Неговият интелект
беше в състояние да схваща по-фини концепции, но беше много бавен в изпълнението и
този човек много лесно забравяше какво му е било наредено да прави. След приема на
лекарството той стана по-уверен, но си остана свенлива и по-скоро бавна Baryta.
 BELLADONNA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
МАНИЯ

Belladonna е рядък тип, по-рядък дори от сродните му типове Stramonium и Veratrum Album.
Belladonna е известна главно като остро лекарство при треска и възпаление, особено ако
високата температура се съпровожда с делириум. Това ни дава някои индикации за
естеството на конституцията Belladonna.

Метафизични интереси
Belladonna е единственият от потенциално психотичните типове, при които е еднакво
вероятно индивидът да бъде здрав психически или душевно болен и, за разлика от
пациентите ми Stramonium и Veratrum Album, повечето от пациентите ми Belladonna бяха
относително здрави, но имаха черти на личността, които насочваха към потенциала им да
развият психоза.
Една типична черта на Belladonna, която в единия си полюс е в света на психичното здраве,
а в другия – в света на болестното, е интересът й към метафизиката. Аз съм наблюдавал
това у всеки един от моите пациенти Belladonna. Както у психично здравите, така и у
душевно болните пациенти този интерес се проявяваше под формата на обсебеност от
възвишени духовни теми и парапсихология. Всичките ми пациенти Belladonna си
въобразяваха, че имат екстрасензорни способности и във всеки отделен случай те бяха
обсебени от убеждението, че разбират нематериалната страна на действителността. По
време на треска тип Belladonna пациентът е делириозен и има халюцинации за духове,
ангели или дяволи (Кент: “Вижда дяволи, фантоми”). Пациентът с конституция Belladonna
също има видения и халюцинации и е склонен към екстрасензорни изживявания. У здравия
човек Belladonna е по-вероятно да открием способности, които се срещат и у по-стабилните
типове, като предсказателство и астрални пътешествия, отколкото видения и халюцинации.
Тези пациенти са много запленени от способностите си и други парапсихологични
явления. За хомеопата е трудно да прецени до каква степен тези способности са реални и
до каква – въображаеми. Един психично здрав пациент Belladonna се беше включил в група
за проучване на екстрасензорните способности сред студентите и беше открил, че
собствените му екстрасензорни способности превишават тези на другите студенти в
групата. Той каза, че почти постоянно мисли по метафизични теми и че според него
човешкият мозък е способен на почти всичко.
Индивидите Belladonna често пъти усещат, че имат някакви мистериозни или
екстрасензорни сили, дори и когато нямат доказателства за тях. Двама мои пациенти
Belladonna казаха, че вярват, че имат способности да лекуват другите, но не бяха опитвали
да го направят. Друг беше сигурен, че със съвсем малко обучение ще се научи да премества
предмети със силата на волята си (Кент: “Делюзия, че е вълшебник”). Той каза, че това му
убеждение го плаши, но го и запленява. Това напомня за запленеността на Mercurius от
магиите, а също и за делюзиите за величие на Veratrum и Platina. Все пак, аз не съм виждал
Mercurius да претендира, че има някакви изявени естрасензорни способности, а чувството
за лична мощ при Belladonna е много по-ограничено от това, което се наблюдава при
другите два типа, ето защо то се среща само у здравите или относително здравите
индивиди.

Агресивност
Всички мои пациенти Belladonna бяха мъже. Belladonna е толкова твърд, пробивен, огнен
тип, подобен на Sulphur, че това изобщо не ме изненада (Кент: “Всички ментални
симптоми са активни, никога пасивни”). Както при всички огнени типове, агресивността е
силно изявена характеристика в менталната картина на Belladonna. В психиката на
Belladonna се натъкваме на едно привидно противоречие. Повечето пациенти Belladonna се
описват като открити и добросърдечни. Един пациент Belladonna със шизофрения се описа
като “сладка, мила секс-машина”. Това, всъщност, не е изненадващо, ако вземем предвид, че
огънят едновременно стопля, но и разрушава. Всички огнени типове имат както страстни,
така и разрушителни елементи в психиката си, а от друга страна, и двата типа елементи са
доведени до крайност в по-голяма степен у нестабилни типове като Belladonna и Platina, в
сравнение с по-стабилните огнени типове като Sulphur.
Belladonna има избухлив нрав. Той може да го сдържа продължително време, ако е
относително здрав, но от време на време експлодира и нанася щети. Индивидите Belladonna
правят най-бурните публични скандали или пък са техни подстрекатели. Един мъж
Belladonna ми каза, че се страхува в къщата му да не нахълтат крадци. Това ме наведе на
мисълта за Natrum Muriaticum, но след това пациентът каза, че всъщност се страхува от това,
че ако в къщата му влезе крадец, той ще го пребие до смърт. Друг мъж Belladonna ми
разказа, че като дете блъскал главата на сестра си в стената и родителите му трябвало да му
четат непрекъснато мъчителни лекции, за да осъзнае, че върши нещо лошо. Точно тази
липса на угризения отличава агресивността на Belladonna от яростта на по-стабилните
типове като Nux и Natrum Muriaticum.
Индивидите Belladonna, които са относително здрави, са не само склонни към открито
насилие. Както всички огнени типове, те имат склонност да се държат властно и да
доминират, особено спрямо близките си. Бидейки нестабилен тип, Belladonna се чувства
малко несигурен в себе си, когато общува с непознати и може да изглежда свенлив и
затворен. Но спрямо хората, които познава добре, той се държи много властно и агресивно.
Тези индивиди Belladonna, у които има елементи на психично разстройство, са най-
склонни към изблици на ярост. Те изпадат в маниакално състояние, което включва сляпа
ярост, както и други аспекти на възбуда от типа на религиозно просветление и сексуална
възбуда.

Мания
Belladonna има специфичен профил на умопомрачение, който се припокрива с профилите
на други потенциално психотични типове като Anacardium и Stramonium. Един силно
подчертан аспект на умопомрачението на Belladonna са зрителните и слухови халюцинации
(Кент: “Делюзии, вижда духове, призраци”, “Делюзии, чува гласове”). Един млад мъж
дойде при мен, за да му помогна да спре големите транквилизатори, които приемаше от
години по повод на параноидна шизофрения. Той беше приятен, екстровертен човек, който
се посвещаваше страстно на интереса си към метафизични теми и беше убеден в
способностите си да лекува хората. Той мечтаеше да основе здравен център, но беше много
нестабилен и това го правеше неспособен да върши каквато и да било нормална работа.
Докато говореше, погледът му беше маниакално напрегнат, а говоренето му често биваше
прекъсвано от гръмогласен смях (Кент: “Бурен, гръмогласен смях”). Все пак, той
изглеждаше обезсърчен, когато говореше за страничните действия на медикаментите, които
му отнемали чувство за просветление. Той се разплака, когато ми каза, че никой не го обича
и че дори сестра му се отнася към него с подозрение. Той чуваше много гласове в главата си
и “знаеше” имената на всичките. Подобно на много хора с психоза, той имаше
проникновено разбиране за психологията и го прилагаше за идентифициране на гласовете
по начин, който ги правеше да изглеждат по-нормални. Така той наричаше единия от
гласовете “моето по-висше Аз”, тъй като този глас му говорел за възвишената му мисия да
лекува и му припомнял за духовния му произход, а друг глас наричаше “моето второ Аз”,
защото бил зъл и се опитвал да го убеди, че не струва нищо и е прокълнат, а също така го
увещавал да прекрати опитите си да бъде стабилен. Други гласове наричаше “моето его” и
“моят водач”. Този пациент имаше и прекрасни, и ужасни видения, които интерпретираше
като истинни възприятия за рая и ада и имаше силно желание да разказва на другите хора
за тези различни светове.
Подобно на други потенциално психотични типове, Belladonna е склонен към параноя.
Когато беше в манийна фаза, моят млад пациент-шизофреник чувстваше, че другите хора
правят заговор за убийството му, а също така имаше и един по-реалистичен страх, че ще
бъде отвлечен. Той роптаеше срещу жестокостта и безчувствеността на системата за
психиатрична помощ и сподели, че го третират като животно. Неговата добросърдечност и
откритост ме доведоха до решението да назнача Belladonna, наред с по-скоро
метафизичните му, отколкото религиозни интереси. Приемайки на определени интервали
Belladonna 10М, той беше в състояние да спре транквилизаторите и остана относително
стабилен в продължение на няколко месеца. Когато отново започна да влиза в манийна
фаза, аз увеличих честотата на приемите от веднъж седмично на веднъж дневно и дори на
всеки час и това отново го успокои. За съжаление, след няколко месечно успешно лечение
той реши, че вече няма нужда да се лекува, след което направи релапс и беше приет в
болница.

Обобщение
Сред всички потенциално психотични типове при Belladonna съществува най-голяма
вероятност да остане стабилна и психично здрава. Тя притежава всички огнени качества –
вдъхновение, ентусиазъм, гняв и агресивност – и всички те са по-интензивни у душевно
болния индивид Belladonna. Обикновено Belladonna е обсебена от интереса си към
метафизичното и парапсихологичното и от убеждението си, че има екстрасензорни
способности. В контраст с нея, другите психотични типове са склонни към чисто
религиозни халюцинации и убеждения, макар че в това отношение има известно
припокриване между тях и Belladonna.
Психично здравата Belladonna страда от нестабилност и разконцентрираност на мисловния
процес, трудно се съсредоточава, но е надарена със способност за нестандартно мислене, а
оттук и с таланта да подхожда и разрешава проблемите творчески. (Това се отнася със
същата сила и за Mercurius и Argentum Nitricum, както и за някои от по-здравите
представители на другите потенциално психотични типове.) Belladonna е по-склонна да се
отдаде на мечтателност и фантазьорство, вместо да се заеме с непосредствената задача.
Фантазиите на Belladonna са много чудновати, нещо като научната фантастика или
“Властелинът на Пръстените”. Това е властен, деспотичен тип, който не страда от тежки
депресии и е склонен към безкомпромисност на възгледите.
Душевно болната Belladonna страда от халюцинации, но има и моменти на възторг, ярост,
сексуална възбуда и интелектуално вдъхновение. Тя е склонна също и към параноя.
Характеристиките, потвърждаващи Belladonna, включват данни за хиперактивност в
детството, склонност към възпаления и подчертано топлокръвие.

Външен вид
Мъжете Belladonna са мускулести здравеняци (Кент: “Силен, як, пълнокръвен”). Лицето
често пъти е широко, а устните – дебели и сочни. Косата обикновено е тъмна и къдрава.
 CALCAREA CARBONICA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ИНЕРТНОСТ

Calcarea се приготвя от мидена черупка и нейният произход говори много за психологията

на този тип. Мидата е едно от най-слабо динамичните създания в морето. тя предпочита да
стои, скрита на безопасно място в своята черупка, прилепнала до скалата, която й дава
сигурност. навътре от черупката си, тя е мека и безформена и цялата й дейност се върти
около поглъщането и смилането на храната.
Индивидът Calcarea е бавен, солиден, практичен, тромав. Докато по-огнените типове като
Lachesis и Sulphur търсят вълнения и слава, Calcarea е доволна да може да си стои в къщи и
да гледа телевизия, за предпочитане с някого, когото да гушне и добър запас от нещо
висококалорично за хрускане. Всеки лекарствен тип изразява своята нужда от сигурност по
различен начин. Lycopodium се чувства сигурен, когато има признанието на другите. Aurum
намира сигурност в богатството и престижа, Pulsatilla просто иска да знае, че е обичана.
Calcarea получава сигурност от познатото. Промените са заплаха за нея (аз открих, че около
три четвърти от Калкареите са жени) и тя ги избягва като просто си седи там, където е.
Затова Calcarea може да стои на едно работно място 20 години, въпреки че е способна да се
справи и с друга, изискваща повече умения. Тя може да живее цял живот в един град, като
го напуска само през отпуските (за да отиде по добре утъпкания път до някой популярен
курорт с добро обслужване) и винаги се радва да се върне обратно у дома.
Тази консервативна тенденция може да се види в много области от живота на Calcarea.
Специално децата Calcarea са много внимателни с новите преживявания. Те не бързат да
експериментират с нова храна, да завържат ново приятелство (макар че са общителни с
настоящите си приятели) и когато пораснат обсъждат с неохота различни философии и
гледни точки. Подобно на Arsenicum, Calcarea е много загрижена за материалната си
осигуреност. В резултат от това, и при двата типа има тенденция към хипохондрия и
тревожност за бъдещето и за това, какво ще се случи с тях в материалния смисъл на думата
(Кент: “Страх, че нещо ще се случи”). Между тях обаче съществуват и съществени различия
в това отношение. Докато Arsenicum се опитва да контролира обкръжението си като бъде
прецизен, придирчив и пестелив, Calcarea просто избягва промените и в границите на
познатите обстоятелства е в състояние да се отпусне и да си угажда в много по-голяма
степен. Сигурността е основната грижа на Calcarea и когато си я обезпечи сносно, тя се
наслаждава на живота, без да има нужда от много вълнения, богатства и престиж.

Опростеност
Calcarea не е сложна личност. Бидейки ориентиран на първо място към материалната
действителност, към удовлетворяване на телесните нужди и към също толкова естествената
радост от семейния живот, тя избягва сложното търсене на себе си, характерно за по-
интровертните типове като Natrum Muriaticum, и интелектуализма на Sulphur, Lycopodium и
някои Natrum-и. Calcarea е простосърдечна, домошарка, практична и прагматична. Нейната
опростеност е освежаваща, защото е естествена, като тази на Phosphorus (макар че е по-
тиха и не толкова лъчезарна). Дори и най-интелигентните Калкареи са естествени и
непретенциозни и обичат обикновените удоволствия в живота като ядене, пиене, разходки
и правене на любов. Повечето Калкареи са доволни, докато имат сигурност, приятелство и
свободата да си позволяват някои малки луксове от време на време, не такива, свързани с
харчене на много пари, а обикновени удоволствия като гореща вана в зимен ден или
разговор около камината на чай и кифлички. Аз имам приятел Calcarea, който се храни и
облича изключително добре, въпреки оскъдните си доходи. Храната и дрехите са два от
главните му източници на наслада и повечето от парите му отиват за това.
Именно връзката на Calcarea с физическите й сетива и със Земята я правят способна да
поддържа тази опростеност. Calcarea е един от най-чувствените типове (като Pulsatilla,
Medorrhinum и Baryta), който извлича голямо удоволствие от сетивата си, без да има нужда
от изтънчеността, на която по-изисканите типове като Silica и Arsenicum се наслаждават.
Повечето Калкареи обичат да чревоугодничат, защото го намират толкова приятно и тъй
като по природа са настроени за по-заседнал начин на живот, много скоро получават
наднормено тегло. Те се различават от Natrum-ите с наднормено тегло (които превъзхождат
по брой затлъстелите Калкареи в съотношение около 20: 1) по това, че са относително
слабо загрижени за размерите си. Natrum има склонността да се чувства грозен и недостоен
да бъде обичан и тази му склонност се подчертава от затлъстяването. Calcarea, обратното,
често пъти е много доволна, въпреки затлъстяването си, тъй като не я интересува толкова
много как изглежда, особено когато е сигурна в лоялността на своя партньор.
Подобно на другите земни, чувствено-ориентирани типове, Calcarea обикновено се справя
много добре с практически задачи, а много нейни представители имат също и добри
артистични способности. Малко вероятно е, обаче, тя да рискува да се прехранва с такива
несигурни занимания като изкуството, предпочитайки да си го остави за хоби.
Прагматичният, сериозен подход на Calcarea към живота е много полезен в работата й.
Докато близко свързаният с Calcarea Sulphur на работа е често пъти отегчен и мързелив
(макар че се случва тя да е неговата страст), Calcarea общо взето е стабилна и надеждна. Тя
може и да не е бърза, но подобно на костенурката, винаги стига до края, обикновено без да
прави никакви грешки по пътя. Освен това, тя е приветлива и не се оплаква от работата (и
общо взето приема относително ниска заплата, докато е щастлива на работното си място).
Calcarea определено не е работохоличка, макар че понякога може да работи в продължение
на много часове, за да помогне на работодателя си или да замести някой колега. Ако остане
на нея, тя би работила по малко и би се радвала да полентяйства. Въпреки че може да е
горда с работата си, главният фокус в нейния живот обикновено е семейството й (това се
отнася и за мъжете Calcarea). Уикенд в къщи със семейството звучи по-привлекателно за
Calcarea, отколкото за повечето други типове и понеделнишката сутрин обикновено не се
очаква с много ентусиазъм.
Ограниченост и Дребнавост
Всяко положително качество има и своята обратна страна. Sulphur е вдъхновен, но разсеян в
реалната действителност, докато Калиите са логични, но им липсва въображение. В случая
с Calcarea качеството опростеност се съпровожда в много случаи от дребнавост.
Интересите на Calcarea обикновено се въртят около удовлетворяването на собствените и на
семейството му нужди и желания. Това може да породи формиране на манталитет, в
центъра на който е добруването на семейството и рода. Този манталитет може да бъде
описан грубо така: “Ти си о’кей, ако си един от нас”. Тъй като фокусът на Calcarea е върху
семейството и върху практичните, ежедневни грижи като тази какво да се сготви за вечеря,
тя е склонна да схваща трудно по-голямата картина. Кент пише за това в своите “Лекции”
по характерния за него прям и възгрубичък начин: “Calcarea стига до дребните идеи, умът й
се занимава с незначителни дреболии.” (Кент вероятно е бил Sulphur, т.е. точно обратното
на Calcarea.) Това в много случаи е истина. Calcarea може да се заинтересува много повече
какво ще има за вечеря или победил ли е любимият му местен футболен тим, отколкото от
по-глобални неща като международната политика или такива абстрактни понятия като
философия и етика. Това не е просто въпрос на интелигентност. Дори и по-интелигентните
Калкареи са склонни да се интересуват повече от местните дела, отколкото от
националните или международните и повече от практични въпроси, отколкото от
абстрактна теория. Така една Calcarea, която е загрижена за околната среда, ще действа на
местно ниво, помагайки при рециклирането на отпадъците, но вероятно ще отдели съвсем
малко внимание на глобалните екологични проблеми като опазването на амазонската
джунгла.
Не всички Калкареи се интересуват само от личните и семейните си дела. Някои имат
широка обща култура и се интересуват от широк кръг теми, от съвсем простички до
философски. Calcarea често пъти е колекционер и някои Калкареи колекционират
информация вместо антики и коли-играчки. Начинът, по който правят това, е интересен. За
разлика от Lycopodium и Sulphur, които изучават любимата тема ненаситно и задълбочено,
Calcarea само се докосва до информацията. С течение на годините тя може постепенно да
прокара своя път в живота, прочитайки огромен брой специализирани книги (и най-
вероятно много белетристични между тях), поглъщайки много знание без особени усилия.
И тъй като се интересува от дребните подробности в живота, така както и от “голямата
картина”, тя може да натрупа огромен запас от малко познати факти, като например
съдържанието на мазнини в камилската гърбица или името на астролога на президента
Рейгън. После в някакъв разговор тези малки бисери излизат на бял свят, когато се обсъжда
съответната тема и приятелите на Calcarea са удивяват колко широки познания има тази
иначе семпла личност.
Kali Carbonicum също е склонен да колекционира дребни подробности и да ги подхвърля в
разговор с подходяща тема. Тези два типа имат много общи черти, както от физическо, така
и от психично естество. И двамата са много земни, практични, сериозни типове, и двамата
имат склонността да се тревожат за дреболии. Все пак, Calcarea е по-отпусната, не е такъв
фармалист и не е толкова скована, колкото Калиите. Също така, Calcarea не е педант по
отношение на фактите, които научава, докато Lycopodium и Kali биха могли да бъдат.
Аз познавах една дама Calcarea около 40-те. Тя се беше омъжила, беше си родила деца, беше
се развела и след това навлязла в нещо като втори пубертет, през който се опитваше да
навакса всичките години, които беше пропуснала поради ранното си задомяване. Тя се
обличаше много модерно, като тийнейджърка и изглеждаше по-скоро на 30, отколкото на 40
години. Лицето й беше квадратно, открито, с малки бръчици, излъчващи се от ъглите на
очите, които изглеждаха като линии на смеха. Телосложението й беше от ендоморфен тип,
но тя не беше със затлъстяване, макар че не правеше упражнения редовно. От моя гледна
точка, най-характерната черта на личността на тази дама беше любовта й към бъбренето. Тя
можеше да бъбри с всеки, на всякакви теми, и да бъбри, и да бъбри, докато овцете се
приберат у дома. Тя изпробваше моето търпение като бъбреше за хубави филми
(обикновено с жена ми). Винаги, когато се повдигнеше някаква нова тема на разговор, тя
имаше какво да каже по нея. Коментарите й бяха сериозни и подкрепени с много факти, но
не и педантични. Тя беше особено добре осведомена относно дейностите (политически
или за развлечение), които се извършваха в областта, в което тя живееше, но намираше
какво да каже по практически всяка тема. Накрая аз й дадох Calcarea 10М, когато тя един
ден дойде при мен паникьосана. Бившият й приятел не я оставяше на мира и това я
разстройваше толкова много, че тя се чувстваше неспокойна и плачеше през цялото време.
Бидейки блага и щедра душа, тя отначало била твърде мека към този нежелан “бивш”, но
накрая се принудила да му затръшне вратата под носа. Ден след приема на лекарството тя
отново беше спокойна и спря да мисли постоянно как да се справи със ситуацията.
Моята приятелка Calcarea определено беше по-“ментална” (като противоположност на
емоционална или практична) от повечето Калкареи, но тя не беше интелектуалка, тъй като
не се опитваше много-много да анализира натрупаната в главата й информация. Аз никога
не съм срещал истински аналитична Calcarea и това е в съзвучие с впечатлението, което
създава Calcarea, на предимно практичен, земен тип, въпреки факта, че интелигентността й
може да надвишава средното ниво. (Kali Carbonicum и Lycopodium, обратното, и двамата са
склонни много да анализират информацията, както прави и Sulphur, другият велик
колекционер на факти.)
Повечето Калкареи проявяват силен интерес към въпроси, засягащи пряко личността.
Положителната страна на това е, че то ги прави внимателни слушатели и добри приятели.
Това също така ги подтиква да се интересуват от клюки и от такива подробности като цвета
на одеждата на Кралицата или последната прическа на Фърги. (Calcarea често пъти е силно
заинтригувана от кралските особи, както и Natrum Muriaticum.)
Calcarea е чувствителен тип (Кент: “Свръхчувствителен”) и когато чувствата й са наранени,
има голяма вероятност тя да стане дребнава. Ако се чувства обидена или отхвърлена, тя
може да започне да се държи детински, прибягвайки към инфантилна тактика за
отмъщение. Например, може да затвори вратата под носа на съпруга си или да разгласи
пред общите им познати смущаващи подробности от личния живот на човека, комуто е
разгневена. Този тип сприхаво поведение е особено типичен за Calcarea в детската й
възраст и пубертета, най-вече при момичетата.

Гостоприемство и Домашен уют

Калцият е главният елемент на костния скелет. Подобно на костите, индивидът Calcarea
изпълнява стабилизираща и дори структурна роля в общественото тяло. Калкареите са
“добро тесто”, солта на Земята, солидни, надеждни, здравомислещи и великодушни към
всеки, който бъде приет в техния кръг. Непознатият може да бъде третиран с известна
предпазливост, но след като демонстрирал добрите си намерения, той бива допуснат в
мидената черупка, за да се порадва на домашния уют, на удобствата на домашния интериор
и на бисера на любовта и лоялността, който Calcarea поднася на тези, на които има
доверие. В този смисъл наподобява Natrum Muriaticum, но последният е по-бдителен, когато
допуска някого до себе си, настроен е по-защитно и е по-прочувствено емоционален към
сърдечните си приятели.
Когато чете за случилото се в стари времена и за хората, които са се заселвали и са
основавали нашите села и градове преди 200 или 300 години, човек остава с впечатлението,
че Calcarea е бил най-често срещаният тип в онези дни и наистина може да се окаже, че е
било така. Образът на достопочтената жена на кръчмаря, която оказва гостоприемство на
всеки, прекрачил прага на дома им, непрекъснато разменя клюки и не допуска никакви
непристойни закачки според олицетворява много от есенцията на Calcarea. Общоизвестно
е, че хората, живеещи в селските райони, макар че отначало са предпазливи спрямо
непознатите, са най-гостоприемни, щом веднъж ви поканят в дома си. Аз предполагам, че
Calcarea е по-често срещан тип в провинцията, където все още е възможно да се води по-
естествен начин на живот, а също така и в страните от третия свят. В процеса на
индустриализацията си обществото става по-изтънчено и неистинско и тогава Natrum
Muriaticum става все по-често срещан, изпреварвайки Calcarea като основен тип. (Ние ще
проучим това по-дълбоко в главата за Natrum.)
И мъжете, и жените Calcarea обичат дома си и се държат толкова грижовно, че гостите им
се чувстват като част от семейството им. Calcarea, за разлика от Natrum, не обича да се
държи церемониално и формално вежливо с непознатите. Калкареите се държат простичко
и естествено. Когато сте с тях, вие сте наясно със ситуацията, и ако ви се доверят, те
започват да си бъбрят и да се държат по-скоро свойски с вас, отколкото напрегнато или
надменно. (Добър пример за спокойна и освежаващо непосредствена Calcarea може да се
види в образа на английската журналистка от филма “Приказка в Лос Анджелис”, чиято
роля се играе от актрисата Виктория Тенант. Тя се влюбва в чалнатия метеоролог, изигран
от Стив Мартин.) Повечето Калкареи се справят добре, когато трябва да се грижат за
другите, без да падат в капана на самопренебрегването. За разлика от Natrum, друг
грижовен тип, Calcarea обикновено се чувства достойна да бъде обичана и щастлива и
приема също толкова лесно, колкото дава. В една връзка партньорът Calcarea оказва силна
подкрепа на другия, както на думи, така и с практически действия. Калкареите са много
добри в това да помнят дреболии, които потвърждават тяхното старание и внимание,
например да купят подарък за рождения ден и да поднесат букет цветя. Всъщност, Calcarea
е склонна да угажда на всеки, когото тя или той обича. Партньорът Calcarea, общо взето, е
лоялен, предан и надежден, без да губи своето чувство за самоидентичност. По това
Calcarea се различава от Pulsatilla, някои Natrum-и, Phosphorus и Staphysagria, които се
изгубват напълно в опитите си да угодят на партньора си.
Родителят Calcarea е също толкова склонен да подкрепя и да угажда, колкото и партньорът
Calcarea, но го прави по-спокойно. Семейният живот е естествената среда за Calcarea. Той
се грижи за децата си, без да ги задушава и им позволява да отлитат от гнездото, без да се
безпокои особено. Майката Calcarea най-често се тревожи за децата си, след като те
напуснат дома, но не заставя на пътя им. Сякаш Calcarea съхранява една психика, която е в
синхрон с природата и благодарение на която инстинктивно знае кое е най-добро за
семейството, без да го обмисля специално. Също както птицата приема и дори окуражава
малките си да отлетят от гнездото в подходящия момент, така и родителите Calcarea
изпълняват естествената си роля и след това отстъпват от пътя на своите деца, когато те
пораснат достатъчно, за да могат да се грижат за себе си.
Дом, в който единият или двамата родители са Calcarea, е пълен с живот. В него на децата
се дава простор, а домашните любимци са еднакво обичани и от децата, и от родителите.
Домовете на много Калкареи са истински менажерии, пулсиращи с богатия живот на
половин дузина домашни любимци и банда неуправляеми деца. В такъв дом на хаоса
майката Calcarea се чувства в стихията си, а бащата Calcarea, макар от време на време да
търси убежище в пъба при приятелите си, се чувства много по-добре в такъв домашен хаос,
отколкото би е чувствал в една тиха, изрядна и контролирана атмосфера.
Семейството е много важно за Calcarea. За нея е типично струпването на голямо семейство
и тя би поканила и престарялата си майка да се присъедини към него, когато стане твърде
слаба, за да се грижи сама за себе си. Когато са далеч от дома, Калкареите са склонни да
изпитват носталгия (особено децата Calcarea). Децата Calcarea най-много от всички се
радват на ваканция, прекарана със семейството, дори и когато вече излизат от пубертета,
докато техните връстници се дразнят и се опитват да се отделят от родителите си. При тях,
също така, е много вероятно да останат в бащиния дом, след като са завършили училище и
са започнали работа. Това е така, отчасти защото те обичат познатото и удобното, но също и
защото единият или двамата родители също вероятно са Calcarea и, следователно, са добра
компания. Освен ако не е особено напрегната, Calcarea общо взето е сговорчива и няма
много емоционални изисквания към любимите хора. Те могат да идват и да си отиват,
когато си поискат и тъй като тази майка е не само непретенциозна, но също и сърдечна и
обича да им угажда, те се наслаждават на нейната компания. Детето Calcarea чест пъти
остава в бащиния дом, докато се сгоди или ожени (често пъти за първата си любов от
детството).

Сантименталност и Чувствителност
Водата се смята за символ на емоцията, а специално морето често пъти се асоциира с
подсъзнанието, което е пълно с емоции от преживяното в миналото. Логично е лекарствата,
получени от морето (Calcarea, Natrum Muriaticum и Sepia) да съответстват на емоционални
личности. Calcarea е малко по-слабо емоционална от Natrum и Sepia, защото е силно
свързана със сетивата си, силно практична и прагматична. Независимо от това, Calcarea пак
е емоционална, в смисъл че е нежна, грижовна и сантиментална (Кент: “Благост”). Calcarea
лесно може да бъде объркана с Pulsatilla, тъй като и двете са благи и грижовни по природа,
а и си приличат на външен вид (руси и възпълнички). Главната разлика между тях е
приземеността на Calcarea, която възпрепятства постоянния поток на емоции, който е
характерна черта на Pulsatilla. Тази приземеност прави Calcarea по-стабилна и по-малко
зависима от другите. (Graphites се намира някъде между двете.)
Повечето малки деца са сантиментални в някаква степен, но детето Calcarea излиза бавно
от това състояние, ако изобщо излезе. То пази и къта плюшените си играчки по-дълго от
другите деца (понякога за цял живот). По-възрастните Калкареи са сантиментални към
годишнините, радват се да изпращат и да получават поздравителни картички със съкровени
пожелания и да говорят на определени теми, които им припомнят за доброто старо време и
за липсващите им приятели. Повечето Калкареи скътват много снимки във фотоалбумите
си. (Този вид сантименталност може да се види и у Pulsatilla, Natrum Muriaticum и понякога
у Phosphorus.)
Нежното сърце на Calcarea не понася да слуша за жестокости (Кент: “Свръхчувствителен,
когато слуша за жестокости”), макар че тя не е склонна към онзи тип морално възмущение,
което изпитва Causticum, когато се натъкне на несправедливост, и тя не е такъв тип, който
би се изложил на опасност, включвайки се в борбата за социални права. Тя просто трепва
при мисълта, че друго същество страда, особено в резултат от нечия жестокост, тъй като тя
е способна да усети болката му в някаква степен, по същия състрадателен начин като
Phosphorus. Аз съм склонен да мисля за Calcarea като за лекарство, разположено по средата
между Phosphorus и Natrum. И трите типа са чувствителни и емоционални. Phosphorus е
крайно отворен към чувствата на другите и е също така отворен към собствените си
чувства. Natrum се затваря, за да защити себе си от нараняване и от това да изпита твърде
силно болката на другия. Calcarea, бидейки в едно благоразумно и здравословно
равновесие, се намира някъде между откритостта и самозащитата. Доволната от себе си и
от живота си Calcarea може понякога да бъде объркана с Phosphorus, тъй като е семпла и
естествена, наслаждава се на живота, без да се вглежда твърде много в себе си и бе много
претенции. Когато Calcarea бъде наранена, тя може да бъде объркана с Natrum, тъй като се
оттегля в черупката си и отказва да има нещо общо с човека, който я е разстроил. в моменти
като този Calcarea може да се озлоби и да стане раздразнителна (Кент: “Лесно обидчива”).
Главната разлика между обидената Calcarea и обидения Natrum е, че тя излиза от това
състояние много по-бързо от него. Това се дължи отчасти на факта, че Natrum е склонен да
“консервира” гнева и болката си, докато ситуацията стане зловеща, а Calcarea скоро започва
да говори открито за това и така избягва последващи оскърбления.
Когато Calcarea е разстроена, тя има склонността да действа ирационално (Кент: “Тя прави
заключения по-скоро според емоциите си, отколкото според разума си”). Това също важи за
повечето емоционални типове, сред които най-силно контролираният е Aurum, а най-слабо
– Ignatia. Calcarea се намира някъде между тях. Тя може да се разплаче, когато съпругата й
забрави годишнината от сватбата им и може в своята тъга неволно да прегори вечерята или
в гнева си да излезе да вечеря навън, без да остави съобщение, но Calcarea е склонна да се
опомня много бързо.
Calcarea е посочена в реперториума на Кент под рубриката “Хипнотизирана, желае да
бъде”. Това е, защото Calcarea е пасивен тип и подобно на много от по-меките емоционални
типове се наслаждава да бъде омайвана, особено от представител на противоположния пол.
За момичетата Calcarea е обичайно да им бъдат “разбивани сърцата”, защото приемат всяка
дума на покорителя на женски сърца за чиста монета, но и тук тяхното здравомислие им
помага и меланхолията им не продължава твърде дълго, защото скоро осъзнават, че не е
настъпил краят на света и животът продължава.
Свенливата мида
През повечето време Calcarea избягва да се чувства тревожна, вкопчвайки се в познатото.
Един от най-честите резултати от това е слабото й представяне на изпити. Calcarea е
склонна да изпитва страх от предизвикателствата, пред които се изправят преуспелите хора,
особено във висшето училище или на професионалното поприще (Кент: “Точно по средата
на своя успех, той се отказва от бизнеса си.” )За Calcarea е много характерно да се запише в
колеж или да започне някакво професионално обучение и да се откаже малко преди края,
въпреки че е способна да го завърши със среден или дори по-добър успех. Например, тя
може да каже, че се е отказала от курса по живопис, защото е получила добро предложение
за работа, докато истината е, че новата работа не пречи на курса или даже предлага поле за
приложение на получените от курса умения. В друг случай тя може да изостави работата
или учението си, когато започне нова връзка, оправдавайки решението си с желанието да
има повече време за приятеля си. Всъщност, Calcarea се отказва, защото се страхува, че
няма да може да се справя с нарасналите изисквания към нея и нейните умения, което
постигнатият успех неминуемо влече след себе си. Calcarea не страда от липса на
интелигентност или умения. Тя просто се страхува да ги използва пълноценно.
Calcarea е един от онези типове, които безпричинно се тревожат за бъдещето (Кент: “Страх,
че нещо ще се случи”). Обикновено повече се тревожат жените, но мъжете Calcarea също
имат склонността да се страхуват от най-лошото, особено когато подхващат ново
начинание. Аналогично, родителят Calcarea ще се тревожи, че детето му ще претърпи
злополука и ще бъде много неспокоен, ако то закъснее с няколко минутки да се прибере в
къщи. Общо взето, Calcarea се тревожи повече за дреболии и в по-малка степен се страхува
от някакви бъдещи бедствия.
Когато Calcarea все пак поеме нова отговорност, страхът, че ще бъде неспособна да се
справи с нея, поражда общо безпокойство, мрачни опасения и всякакъв род ирационални
страхове. (Кент включва Calcarea във втора или трета степен в 40 отделни рубрики,
свързани с тревожност и 60 рубрики, свързани със страх.) Тревожната Calcarea е благодарна,
когато я успокояват и обикновено не след дълго възвръща обективния си поглед върху
действителността. За Calcarea не е обичайно да страда от някакви панически атаки и
продължителна тревожност, които са по-характерни за по-нервните типове като Argentum и
Lycopodium.

Затъпяване и Упорство
Подобно на Baryta, детето Calcarea се развива по-бавно, но за разлика от нея, то обикновено
схваща много бързо. Например, първите зъбки на детето Calcarea могат да се появят много
късно или то може да пропълзи и да проходи няколко месеца по-късно от нормалното. В
началото то се учи по-бавно да говори и да пише и тази забавеност може по-късно да
породи страх от претоварване с умствена работа. Сходството между Calcarea и Baryta се
простират по-далеч от обикновения по-бавен темп на развитието. Подобно на Baryta, някои
деца Calcarea са затъпели, непредприемчиви и апатични (Кент: “Затъпяване, мудност”). Те
могат да навлязат в един коловоз, в който да се интересуват само от гледане на телевизия
или от игра с определена играчка и да се съпротивляват на всички опити да бъде събуден у
тях някакъв интерес към разговори или други занимания. Някои деца Calcarea са такива
през цялото време, докато при други това се случва на фази. Естествено, затъпялото дете
може да страда от липсата на взаимодействие с родителите или да се е затворило в себе си,
за да се предпази от лошата атмосфера в семейството. Това може да се случи на децата от
всеки конституционален тип, но Calcarea ще изпадне в затъпялост и апатия много по-бързо
от повечето други и би реагирало по този начин на най-разнообразни негативни влияния
(като мида, която се скрива в черупката си). При Calcarea има малка вероятност да стане
агресивна като Tuberculinum, тя по-скоро ще затъпее и ще започне да се инати като Baryta.
Един от начините да различим затъпялото дете Calcarea от затъпялото дете Baryta е да си
припомним, че децата Baryta са далеч по-свенливи от децата Calcarea.
Възрастната Calcarea, общо взето, успява да избегне този вид ступор, в който децата
понякога изпадат, но независимо от това може да затъпее, да загуби въображението си, да
поведе застоял начин на живот и да се отдаде само на рутинни занимания. Животът на
Calcarea бива ограничен по-често от физическата летаргия, отколкото от умствената
апатия, но едното може лесно да доведе до другото. Това затъпяване наподобява онова на
апатичната Sepia, но рядко е толкова подчертано и обикновено не се съпровожда от
отчаяние. Calcarea е относително силна емоционално и трябва наистина да се случи голямо
нещастие, за да стигне злочестината й до депресия. Когато Calcarea е нещастна, тя по-скоро
ще плаче тихо, отколкото да вие и по-скоро ще се съжалява и ще се глези, отколкото да се
чувства презряна и отвратителна (Кент: “Хленчене, падане духом и меланхолия”). Тя рядко
(ако изобщо стигне дотам) усеща вкуса на емоционалната болка, която мъчи по-
интроспективните типове като Aurum, Natrum и Ignatia.
Подобно на Silica, Calcarea страда от недостиг на издръжливост и енергия, както
физическа, така и умствена. Дори и най-умната Calcarea може да има проблеми при
изпълнението докрай на задача, свързана с продължителен умствен труд, тъй като тя не е в
състояние да се концентрира продължително време, не защото се разсейва лесно, както е
при Phosphorus, а защото умът й се уморява бързо (Кент: “Неспособност да извършва
продължително умствено усилие”). Много студенти Calcarea са измъчвани от главоболие в
резултат от напрежението от опитите да се концентрират. За да преодолеят тези
ограничения, много индивиди Calcarea се научават да работят със специфично темпо,
когато учат или пишат, извършвайки по малко работа за определено време, след което си
почиват. (Същото прави и Silica.)
Подобно на Sulphur и Silica, Calcarea е склонна да се заинатява. Това не е изненадващо от
гледна точка на тенденцията й да избягва промените. Тъй като познатото й дава чувство за
сигурност, тя се вкопчва в него. Детето Calcarea обикновено умее да казва “Не”, опъвайки
се като магаре, когато бъде насилено да свърши нещо. Искате ли да промените поведението
на Calcarea, имате по-голям шанс за успех, ако я накарате да свърши обратното на това,
което искате да направи. Например, опитът да я накарате да върви по-бързо може да има
точно обратния ефект. Тя е бавна по природа и става още по-бавна, ако я притискате.
Инатът на Calcarea понякога се проявява като предубеждение спрямо определени хора,
спрямо цели сектори от обществото или концепции, с които не е запозната. Колкото по-
изплашена е Calcarea от промяната, толкова по-вероятно е тя да се почувства застрашена от
хора или идеи, които й се струват чужди, а оттам и по-склонна да храни някакво
предубеждение. По-добре осведомената Calcarea може да ви се стори необременена с явни
предразсъдъци, но внимателното изследване ще разкрие по-трудно доловими такива,
например, недоверие към хората от зодия Близнаци или убеждение, че бедните не се къпят
(Кент: “Отвращение към определени хора”).
Подобно на Pulsatilla, Calcarea се среща особено често в ранната детска възраст. Специално
малките бебенца често пъти са Calcarea конституционално, преди да влязат в състояние на
Pulsatilla около 18-я си месец и по-късно да преминат към конституционалния си тип като
възрастни на около 5-годишна възраст. Ранното детство е естественият период на
асимилация, когато основните дейности са ядене и спане, което обяснява резонанса с
вълнáта на относително пасивната Calcarea. Бебетата Calcarea обикновено са много
спокойни и лесни за отглеждане, като изключим склонността им да се събуждат нощем
плачейки. Те са хрисими и послушни бебета, които се радват на другите хора, но могат да
си седят и да си играят самички дълго време, стига майка им да е наблизо. Те спят много
през деня и склонността им да се будят през нощта може да е свързана със страх от тъмно и
страх да бъдат сами, като и двата вида страх могат да се проявят по-ясно в по-късна детска
възраст.

Външен вид
Повечето Калкареи имат характерен външен вид. Тялото им е възпълно, с тенденция към
затлъстяване, но деликатен пласт мастна тъкан е налице и у незатлъстелите Калкареи.
Косата у хората от европеидната раса е светло кестенява или руса, а кожата е светла и
изглежда като млечна. Цветът й може да бъде описан като тебеширено бял, като че ли е
покрита с тънък слой талк. Това се дължи отчасти на леката пухкавост на кожата поради
подкожната мастна тъкан, отчасти на финото, мъхесто окосмяване, което често пъти е
налице. Подобно на тази на Pulsatilla, цветът на кожата на Calcarea често пъти е като
“праскова със сметана”, бидейки бледа, но с розови бузи. (Silica, Syphilinum и Lachesis,
обратното, обикновено са бледи, но без розовина или като “сметана без праскова”). Лицето
обикновено е окръглено, с благо изражение, но по-интелектуалните Калкареи често пъти
имат широко, квадратно лице и широка уста. (Пълнотата на лицето на Calcarea отразява
нейната мека, емоционална страна, докато квадратната му форма отразява земната й,
прагматична натура. Обратно, земният Kali има квадратно лице, което в никакъв случай не
е пълно, тъй като той изобщо не е емоционален.) Устните общо взето са пълни, отразявайки
чувствената натура. Подобно на тези на Baryta, крайниците и пръстите на Calcarea са по-
къси и дебели от обичайното или пък са квадратни и много силни наглед.
Актрисата Виктория Тенант е добър пример за Calcarea, както що се отнася до външния
вид, така и като се имат предвид ролите, които тя обикновено играе във филмите.
 CAUSTICUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ИДЕАЛИСТЪТ

Causticum е очарователен конституционален тип. Той е доста рядко срещан и в старите

материи медики персонажът Causticum е описан бегло и повърхностно. Вследствие от това,
много хомеопати имат само неясни впечатления за начина на мислене на Causticum.

Идеализъм, Съчувствие и Несправедливост

Аспектът на личността Causticum, който почти изцяло липсва в старите материи медики е
всъщност централният за нея, а именно идеализмът. Съществуват няколко идеалистични
типа (Sulphur, Staphysagria, Phosphorus, China) и всеки от тях има различен тип идеализъм.
Така Sulphur крои огромни планове как да направи света идеален, но може и да не си
мръдне пръстта да ги реализира; Staphysagria често пъти проявява неопределен интерес
към всякакви духовни неща и е склонна да мечтае, без да направи нищо на практика, че ще
отиде в Индия, за да се научи как да израсте духовно; Phosphorus е вдъхновен от
величествените фантазии на другите идеалисти, но не винаги е в състояние да отличи
едната от другата. (China по рождение е духовна и възвишена личност, но среща много
затруднения в приспособяването си към грубия, материалистичен свят.) Идеализмът на
Causticum се основава на два фактора – дълбокото съчувствие към страданията на другите
(Кент: “Съчувствен”) и дълбокото чувство за справедливост. Никой друг тип не съчетава в
такава силна степен тези два елемента. Третият елемент (който ни помага да отличим
Causticum от Phosphorus) е високо аналитичният му ум. В комбинация, тези три елемента
често пъти раждат практичен идеалист – човек, който действително прави нещо конкретно,
за да се опита да реализира възгледите си за повече справедливост и загриженост в
обществото. (Мнозинството от хората Causticum са мъже.)
Огромна част от индивидите Causticum проявяват жив интерес към широк кръг социални
теми и се чувстват засегнати, когато политици и други хора с позиции във властта
ограничават по някакъв начин индивидуалните свободи на хората. Ако подозирате, че
пациентът ви е Causticum по конституция, би било полезно да разберете дали реагира бурно
на новините, съобщавани по телевизията или радиото. Много Causticum-пациенти казват, че
се разстройват или ядосват, когато слушат новини и затова не могат да си го позволяват
много често. За идеалиста Causticum е типично да пише често писма до вестници и
политици, опитвайки се да поправи някаква социална несправедливост. Някои се
фокусират върху тежки проблеми като расовата дискриминация или разногласията по
икономическата политика, други повеждат локални кампании за разширяване на
индивидуалните свободи. Един пациент дойде наскоро при мен за лечение на мускулен
ревматизъм, от който при всяка простуда или грип или след излагане на студен вятър
окуцяваше от болки. Този пациент изглеждаше по-скоро сериозен и сдържан и аз мислех за
Natrum Muriaticum като лекарство, но той не покриваше симптомите. После пациентът
спомена, че участвал в кампания за отмяна на местния закон за задължително използване
на каски от велосипедистите. В по-нататъшния разговор той потвърди, че често пишел
писма до редактори на вестници относно поддържаните от него позиции и много от тези
писма са били публикувани. Беше участвал също и в кампания за защита на правата на
аборигените. Тогава аз разбрах, че това е един относително интровертен Causticum и му
дадох Causticum 1М, който бързо подобри всичките му симптоми, включително и
склонността му да страда от нервно пренапрежение.
Важно да е се направи разграничение между обществения деец Causticum и обществения
деец Natrum Muriaticum. Първият е това, което аз наричам естествен пропагандатор, тъй
като в природата на Causticum е да се бори срещу несправедливостта и нарушенията на
личните свободи. Натриите са тези, които поради това, че са страдали от различни
несправедливости, природни бедствия или болести, са склонни да организират обществени
кампании от името на други хора, живеещи при същите обстоятелства. Когато детето на
един Natrum почине от мускулна дистрофия, той се захваща с благотворителност и влага
много чувства в тази си дейност. Един Natrum, който е бил жертва на сексуален тормоз, ще
стартира кампания за наказание на извършителите на подобни престъпления. Обратно на
него, Causticum влага по-малко личен елемент и е по-всеобхватно обвързан с каузата на
справедливостта и свободата. За него не е задължително да е бил жертва, за да се включи в
някаква обществена кампания. Това просто е в природата му. Най-добрите разследващи
журналисти често пъти са Causticum конституционално. Causticum е интелектуален,
аналитичен тип и е съвършено подходящ за разобличаване на несправедливостите и
корупцията в обществото чрез проницателните си статии. Противоречивият австралийски
журналист Джон Пилджър е класически пример за това. Стилът на писане на Пилджър е
толкова задълбочен и безкомпромисен, че от него се интересуват само най-сериозните
изследователи на политическите и обществените събития. Главната цел, която той си е
поставил, е да демаскира корупцията и фактите, представляващи обществена тайна, в
интерес на разширяване на индивидуалните свободи и за постигане на едно по-
информирано и загрижено общество.
Causticum е толкова посветен на истината, че в много случаи става отегчителен за околните.
Всичко, за което той иска да говори, са политиката и социалната несправедливост или
идеите му за промени в обществото. Вследствие от това, той е склонен към усамотяване,
тъй като усеща, че е твърде силно интелектуално и моралистично настроен в очите на
повечето хора. (Неговата морална нагласа има почти винаги по-скоро либерална, отколкото
консервативна окраска.) Sulphur също може да досади на хората със страстното си и
нескончаемо интелектуално философстване, но той е влюбен в идеите си, а не в
практичните и дисциплинирани опити за осъществяване на промени.
Естествено, огромен брой революционери са били Causticum конституционално. Тяхната
страст и остър интелект привличат други, не толкова блестящи идеалисти в техните
организации. Карл Маркс вероятно е бил Sulphur – интелектуалният гигант, вдигащ
революции, докато си живее в комфортно обкръжение в Лондон. Точно обратното –
повечето млади революционери, готови да загинат за своя идеал, без съмнение, са
Causticum. Causticum може да стане и леко фанатичен в своето усърдие, но без фанатизма на
Causticum много революционни промени в обществото никога не биха се превърнали в
реалност.
Не всички Causticum-и са политически активисти. Дори и бидейки идеалисти, някои
предпочитат по-духовно възвишения подход. Спомням си един възстар християнски
проповедник, който ме посети по повод на полипи по гласните връзки, които го
затрудняваха в проповедите му. Той беше топъл и силно въодушевен човек, който излъчваше
благородство, но и благоразумие. Както много Causticum-и, той беше екстроверт, с който
лесно можеш да се сближиш и беше толкова внимателен слушател, колкото и говорител (за
разлика от Sulphur). Голяма част от работата му се състоеше в организиране на центрове за
бездомни, на което той се наслаждаваше страстно и така учреди няколко подобни домове в
САЩ, преди да се премести в Англия. Този човек имаше доброто и отзивчиво сърце на
Phosphorus и интелекта на Sulphur, но не и егото на Sulphur. Аз му дадох две дози Causticum
1М и след две седмици той дойде да благодари на мен и на добрия Бог, че гласът му се е
възвърнал. (Забележително е, колко бързо могат да изчезнат полипите, когато е назначено
правилното лекарство.)

Разочарование и скръб
Не е изненадващо, че един идеалист като Causticum е склонен да се разочарова, когато
светът не отговори на неговите възгледи. Идеалистът Sulphur не би обърнал внимание на
опозицията и безразличието, на които се натъква и ако единият му план се провали, той би
бил готов с друг още следващата седмица. Causticum е малко по-чувствителен. Той ще бъде
тежко огорчен, ако обществената му дейност не доведе до никакъв резултат, тъй като
съчувства дълбоко на потиснатите. Такъв “неуспял” Causticum накрая изпада в плен на
отчаянието и мъката.
Веднъж лекувах един корпулентен, застаряващ мъж, с типичното изпито, мършаво и с
дълбоки бръчки лице на Causticum, който беше водил и загубил твърде много битки в
живота си. Неговото главно оплакване беше от остеоартрит, но бързо стана явно, че той
беше в дълбока депресия. Оказа се, че той от много години води кампания в градския съвет
за изграждане на дом за сираци и дори няколко пъти се беше местил от град на град в
търсене на по-отзивчив кмет. След като усилията му не довели до желания резултат,
провалът на мечтата му пречупил неговия дух. В хода на този процес той загубил съпругата
си, която починала, но мъжът каза, че се държал като достоен войн, защото имал мисия,
която трябвало да изпълни. Сега вече той беше на прага да се предаде и животът му да
загуби смисъл. Когато каза това, той се разплака неудържимо, като невинно детенце.
За щастие, няколко дози Causticum 10М (който е безопасен при дегенеративен артрит, но не
и при възпалителен) възстановиха неговия гаснещ дух до такава степен, че той се почувства
готов за по-нататъшни битки и отново усети, че има цел в живота. Ето каква сила имат
високите потенции. Преди лечението този човек беше не само депресиран и затворен в
себе си (Кент: “Умствено изтощение, безнадеждност, отчаяние”), но и дълбоко огорчен от
глупостта и заслепението на градските съвети, с които беше влизал в контакт (Кент:
“Вредни последствия от продължително раздразнение”). Causticum би трябвало да бъде
добавен в трета степен в Реперториума на Кент към рубриката “Негодувание”.
Провалът на усилията да осъществи мечтите си не е единственият стрес, който може да
доведе Causticum до отчаяние. Много хора Causticum съчетават активната си обществена си
дейност с богат личен живот и загубата на любимия човек може да има опустошителни
последици за тях. Causticum е едно от само петте лекарства, които са в трета степен в
рубриката “Скръб” на Реперториума на Кент. Не бива да забравяме за отзивчивото и
романтично сърце на Causticum, който обикновено е страстно влюбен в своя партньор. Това
прави толкова дълбока и скръбта му, когато загуби любимия човек. Всъщност, точно
дълбочината на неговата скръб доказва, че Causticum е по-дълбоко лекарство от Phosphorus,
който бързо се връща към нормалното си състояние след като първоначално е скърбял
почти хистерично, и по-чувствително от Sulphur, който също се възстановява много по-
бързо от Causticum след раздялата. Скръбта на Causticum е мъчително болезнена, тъй като
ликът и паметта за покойния непрекъснато се връщат в ума му и чувствителното му сърце
плаче с всеки спомен. Тези Causticum-и, които имат причина да се занимават с нещо
значимо, се възстановяват много по-бързо от другите, които продължават да линеят,
понякога в продължение на години.

Натрапливости, Интровертност и Тревожност

Не всички Causticum-и са екстровертни и страстни. Повечето от тях са идеалисти, но някой
изразяват своя идеализъм спокойно, чрез писане и са по-скоро стеснителни и социално
необщителни. Всъщност, интровертният Causticum е също толкова често срещан, колкото и
екстровертният тип, а и, подобно на Lachesis, има много представители на лекарството,
които се намират между двете крайности.
Интровертният Causticum е далеч по-податлив на тревогата, отколкото екстровертния си
събрат. При жената Causticum е по-вероятно да бъде интровертна и тревожна (което се
отнася и за поне половината от мъжете). Важно е да се помни, че Causticum е калиева сол и
тогава не е изненадващо, че по-интровертните Causticum-и имат много общи черти с
другите Калии. Една от тях са натрапливостите. Колкото по-интровертен е индивидът
Causticum, толкова по-податлив е той към натрапливости. Те могат да се проявят под
формата на придирчивост, подобна на тези на Arsenicum и Natrum. Някои хора Causticum са
крайно акуратни и привързани към реда. Те биха поправили висящата накриво картина,
веднага след влизането си в чужд дом. Други са перфекционисти в работата си.
За всички калиеви соли е характерна известна ментална ригидност. У по-екстровертния
Causticum тя приема формата на упорито отстояване на различни каузи. У интровертния
Causticum може да се оформи проблем с повтарящи се негативни мисли. Също както
Lachesis трябва да намери отдушник за мощната си сексуална енергия, иначе става
неспокоен, така и Causticum става тревожен, когато няма някакъв външен фокус, към който
да насочи менталната с енергия. Едно от израженията на това състояние е обсесивно-
компулсивната невроза. След продължителен стрес Causticum може да бъде завладян от
натрапливата идея да проверява дали вратите са заключени. Той може също така да бъде
обхванат от натраплив стремеж към чистота и миене на ръцете, синдром, който по-често се
свързва със Syphilinum.
Аз лекувах веднъж един приятен старец (менталната патология при Causticum показва
тенденция да се развива в късните етапи от живота), който се оплакваше от крампи при
писане. Той ми разказа, че в миналото е преживял нервен срив, което ме изненада, тъй като
той изглеждаше доста открит и емоционално стабилен. Този нервен срив се изразил в
непреодолимо връщане към спомените за минали неприятни преживявания. Макар че от
тези преживявания го отделяли много години, за него било трудно да се освободи от
мислите за тях. Тази привичка, която виждаме най-често при Natrum Muriaticum, в
комбинация с отзивчивостта и откритостта на пациента, ме насочиха към Causticum, който
не само излекува крампите при писане, но и значително редуцира тревожните
размишления за миналото. Това ни навежда на въпроса за противоречивата природа на
умствената картина на интровертния Causticum. Този човек може да ви се стори открит и
склонен да ви сътрудничи, тъй като е в състояние да говори за себе си без излишни
ограничения или емоции и, въпреки това, да се опише като интровертен и мълчалив. И
двете впечатления са правилни. Дори интровертните Causticum-и запазват известна
откритост и известен идеализъм, особено в сравнение с другите Калии. Те често излизат от
кожата си, когато станат свидетели на несправедливост, подобно на екстровертния си
събрат, и обикновено проявяват жив интерес към политиката. Възгледите им, общо взето, са
либерални и при тях няма да забележим онази социална “скованост”, която е характерна за
Kali Carbonicum и Kali Bichromicum. Липсва и защитната маска на интровертния Natrum. Те
създават впечатление на сериозни, интелигентни, обективни и човечни хора, за които
трудно бихте предположили, че имат проблем с някаква тревога. Но те наистина страдат от
тревожност.
Една от най-характерните форми на тревожност, от които страда интровертният Causticum,
е чувството на страх, че ще се случи нещо ужасно (Кент: “Предчувствие, че нещо ще се
случи”). Това обикновено се превръща в проблем след многогодишен стрес, особено когато
Causticum остарява. Сред хората в старческа възраст можем да открием много тревожни и
затворени в себе си Causticum-и. Идеализмът от тяхната младост е посърнал, а заедно с него
и тяхната самоувереност и бистър ум (Кент: “Стари, сринати конституции”). С усилването
на тревожността, тя преминава в това противно чувство, че ще се случи нещо ужасно. Като
че ли многобройните ужасни събития в обществото, на които са били свидетели през
годините и на които не са могли да се противопоставят, предизвикват това дълбоко
очакване за предстоящо бедствие. Този страх може да приеме специфичната форма на
страх, че нещо ще се случи с тях или техните семейства, което, от своя страна, води до
подозрителност и дори лека параноя. Това може да породи и страх от смъртта. Застарелите
Causticum-индивиди често пъти са неустойчиви, стеснителни и податливи на объркване. Те
са много чувствителни към най-леко неблагоприятно въздействие като силен шум или най-
безобидната неприятна новина, или някаква друга дреболия, която може да възбуди
нервната им система и да предизвика треперене, вълнение и дори лека паника.
По този начин нервната система на Causticum става напрегната и свръхчувствителна с
напредването на годините, особено ако е преживял и някакъв стрес в личния си живот или
такъв, свързан със здравето му. Това влошаване може да го вкара в спиралата на
непрекъснато повишаваща се тревожност, водеща накрая до отчаяние. Много често
остаряващият Causticum става още по-тревожен след смъртта на своя спътник в живота.
Този спътник е имал постоянно влияние върху Causticum и след като го е загубил, той става
жертва на глуповата тревожност и още по-голямо умствено объркване. Той може да се
плаши, когато е сам през нощта (Кент: “Тревога преди да заспи”) и да развие напълно
нереалистични страхове от типа на този, че ще бъде прогонен от дома си или че има рак.
Тези страхове просто са отражение на постепенното разпадане на функциите на нервната
система след години на напрежение.

Жената Causticum
Мнозинството Causticum-и са мъже – около ¾ от всичките. Жената Causticum, общо взето, е
от интровертния тип, тя е по-малко идеалист и по-малко аналитична от интровертния мъж-
Causticum. Тя изглежда здравомислеща, независима и тревожна личност, която лесна стига
до плач, но не е толкова напрегната емоционално. Следователно, тя наподобява донякъде
жената Silica, но не е толкова изтънчена и деликатна, и донякъде жената Natrum
Carbonicum, от която е по-енергична и свободомислеща. Съществува и близко подобие с
жената Kali Carbonicum, но жената Causticum не е такава ригидна формалистка. Много
често физическите черти на пациентката са по-полезни от менталните за
идентифицирането на жената Causticum, тъй като типичният за лекарството идеализъм не е
така подчертан.

Обобщение
Causticum е труден за изучаване личностен тип, защото не е често срещан и защото има
привидно противоречащи си аспекти. Интелектуалният идеализъм е ключова
характеристика за мъжете Causticum, в съчетание с омраза към несправедливостта.
Екстровертният Causticum е топъл, отзивчив и съчувствен като Phosphorus, но е по-
интелектуален и социално обвързан от него. Той е също толкова страстен и уверен в себе
си, колкото е Sulphur, но е по-чувствителен и по-малко егоистичен от него. Интровертният
мъж Causticum е идеалистичен и аналитичен тип, измъчван от тревожност и
натрапливости. Жената Causticum, общо взето, е здравомислеща и тревожна, има
натрапливи идеи и е по-скоро интровертна. Тя има остър интелект, освен ако не страда от
умствена обърканост, провокирана от тревогата.

Външен вид
Causticum има слабо и жилаво телосложение. Лицето му е ъгловато, като с напредването на
възрастта се оформя тенденция към хлътнали черти, измършавяване и поява на дълбоки
бръчки. (Добър пример е рок-музикантът Боб Дилън. Съдържанието на неговата поезия
също е типично за Causticum.) Лицето често има сивкав оттенък.
 CHINA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

China е един от конституционалните типове, при които е най-трудно да бъдат схванати от

гледна точка на личностния профил. Една от причините за това е, че тя е рядко срещан тип,
който малко хомеопати разбират в неговата дълбочина. На практика, повечето хомеопати
гледат на China просто като на локално или остро лекарство, без да разбират, че тя е
пълноценен конституционален тип, със свой собствен, уникален личностен профил.
Другата причина за трудната откриваемост на China са противоречивите елементи в
личността на индивида China, например, стеснителност и критичност, и третата причина е
ефирната натура на много индивиди China, която е твърде фина, за да може да бъде схваната
от безчувствен човек.

Чувствителност
China е един от най-чувствителните типове (Кент: “Екстремна чувствителност”). Тя има
емоционалната и естетична чувствителност на Ignatia, но в добавка към тях тук има и
психична чувствителност и често пъти екстремна физическа/ сетивна чувствителност.
Първото впечатление, с което остава човек, виждайки China, е това за нейната
чувствителност. Тя ще се доближи до вас много предпазливо и ще остане предпазлива,
докато ви опознае добре, но дори и тогава тя ще разкрие истинската си чувствителност,
само ако се убеди, че вие проявявате достатъчно разбиране и сте достатъчно чувствителни
(Кент: “Стеснителност”). Естествено, тези индивиди China, които са преживели някаква
травма, особено в детството си, са още по-предпазливи. Аз си спомням една такава
пациентка, млада жена на около 25 години, която беше особено бдителна спрямо мен по
време на първото интервю. Тя ме гледаше с подозрение, като че ли можех да й навредя с
нещо и посрещаше подозрително по-задълбочените ми въпроси, като ме питаше защо искам
да знам това и това. Тя беше високо интелигентна жена с много проницателен ум и любов
към истината и философията, живееше много изолирано, защото се доверяваше на съвсем
малко хора, за които смяташе, че няма да й навредят (Кент: “Страх от хората”). Тя беше
особено предпазлива с мъжете и с лекарите, тъй преди беше страдала от тяхната
безчувственост. Постепенно аз научих, че тя имала много агресивен баща, който всявал
ужас у нея и по този начин отслабил и без друго крехката самоувереност, с която се раждат
индивидите China. Главното й оплакване беше от чувствителен стомах, който се
разстройваше от огромен брой храни. След един курс China тя не само беше в състояние да
яде без проблеми много повече храни, но стана и значително по-самоуверена и се справяше
много добре в един свят, кой вече не беше толкова застрашителен за нея.
Има два типа China – от този свят и от друг свят. И двата типа са много чувствителни, но
докато първият е особено чувствителен към всяка форма на агресия, вторият има и
екстрасензорна чувствителност. Тези ефирни хора China са най-силните медиуми сред
всички конституционални типове. Те, общо взето, са пленителни хора, които се
интересуват главно от духовни теми и са още по-привлекателни с това, че техните духовни
интереси се базират по-скоро на непосредствените им преживявания, отколкото на
интелектуални търсения. Те са тихи, скромни хора, надарени с много мъдрост, която не са
склонни да “хвърлят на прасетата”. Една такава дама, млада жена на около 18 години,
имаше огромни, тъмни, “испански” очи и права, черна коса, която се спускаше до кръста й.
Въздухът около нея сякаш беше напоен с мистериозност и тя беше склонна да говори с
недомлъвки, когато правех опити да събера повече информация за духовните й
изживявания. Аз постепенно започнах да я опознавам и разбрах, че има изключителни
способности на медиум. Тя ми каза, че прекарва много от свободното си време в друг свят,
един астрален свят, който за нея беше толкова реален, колкото и този свят. Тя можеше да се
пренася там, винаги когато поиска и дори имаше приятел в този друг свят. За да ми докаже,
че говори сериозно, тя написа няколко реда на писмеността на другия свят и тази
писменост беше по-различна от всяка друга, която бях виждал, но беше и красива, и
свързана. Тази жена не беше луда или хистерична. Тя наистина се пренасяше в друг свят, в
който се чувстваше повече у дома си, отколкото в нашия. Тя трудно намираше думи, за да
опише безпросветността и бруталността на нашия свят и се чувстваше много по-защитена в
своя духовен дом. Накрая тя излезе от това убежище и си намери нов, земен приятел.
Шокът й от това напускане на убежището беше толкова огромен, че тя дойде в кабинета ми
паникьосана. Тя разви агарофобия с постоянна, безпричинна тревожност и страх, че ще
полудее. Аз й дадох China 10М и само за два дни тревожността й стана много по-
управляема.
Индивидът China с по-подчертани екстрасензорни способности лесно може да бъде приет
за хистеричен от хомеопат, който не схваща реалността на другите плоскости на
съществуване, намиращи се отвъд грубо материалната. Съществуват много доказателства, че
други измерения наистина съществуват и е добре хомеопатите, които се съмняват в това, да
бъдат достатъчно благоразумни и да държат ума си отворен за тези неща, защото само така
биха могли да помогнат на пациентите си със способности на медиум. Медиумът China е
пo-скоро смирена, деликатна личност, отколкото хистерик, който търси внимание. Хората,
които обичат да драматизират ектрасензорните си изживявания, едва ли са China
конституционално. Те най-вероятно са Natrum Muriaticum, Ignatia или, ако наистина
прекаляват в това – Hyoscyamus.
Жената China (мнозинството са жени) се бърка най-лесно с Ignatia или Thuja. Разликите
между тях са много тънки. Ignatia има по-силно его от China и изобщо е по-“силна”, в
смисъл, че е по-добре подготвена да се справя с изискванията на обществото. Thuja е също
толкова чувствителна , колкото и China, и толкова интровертна, но е по-земна и по-
привлечена от практическите умения. China е по-философски настроена от Thuja и не е
толкова практична (Кент: “Теоретизира, строи въздушни замъци”). Аз съм разпознал само
един мъж China, който беше много подобен на Mercurius по това, че беше неуравновесен,
аналитичен и дяволит. Той обаче беше по-слабо “заземен” от Mercurius, имаше особена,
ефирна красота и страстно обичаше да говори на духовни теми.
Склонност да противоречи и Раздразнителност
Огънят, който вдъхновява по-духовната личност China със самосъзерцателен възторг и
философска страст, е склонен да се проявява като раздразнителност у по-земния тип China.
Тя си остава много чувствителна, в смисъл на страхливост подозрителност, а също и
естетически и физически, но е от този свят. Общо взето, тя е аналитична личност, с фин
интелект, но и липсва самоувереност да го приложи пълноценно. Това е, също така, една
доста своенравна личност. Тук виждаме едно противоречие, подобно на това при Silica –
стеснителен човек, който е своенравен. Земната жена China е по-раздразнителна и склонна
към прояви на нетърпимост от Silica. Макар че може да й липсва самоувереност, когато
контактува с непознати и в компания обикновено да заема защитна позиция, тя може да
превърне живота на семейството си в ад със своето променливо настроение и
непрекъснатите си критики и обвинения към другите. Една такава пациентка, която
реагира добре на лекарството, изискана жена около 40-те, постоянно ми се оплакваше
горчиво колко лошо се държи дъщеря й с нея. Накрая тя изхвърли дъщеря си от дома им.
След това аз се видях с дъщерята в моята клиника. Тя ми се оплака горчиво от себичността
и нетолерантността на майка си. Още по-красноречив беше разказът на сестра й.
Последната се разбирала добре с майка си, но призна, че да се живее с нея не е лесно,
защото постоянно критикувала. Този аспект на критичност при China е свързан с нейната
себичност и обсебеност от себе си. Тя избухва в ярост и преследва членовете на
семейството си, напълно неспособна да осъзнае какво всъщност върши. Аз видях този тип
поведение у една млада жена на около 30 години, която дойде при мен за лечение по повод
на нестабилното си настроение. Тя избухваше яростно срещу своя съпруг и свекъра си,
особено преди менструация и в такива моменти напълно губеше разсъдъка си,
преувеличавайки техните грешки и приемайки всяка тяхна дума за обида (Кент: “Делюзия,
че е преследвана”). Това поведение ме изненада, тъй като през повечето време тя
изглеждаше нежна, вежлива, стеснителна и чувствителна. Тя имаше привлекателно лице с
живо, дяволито изражение, много големи, тъмни очи (интровертният еквивалент на
Phosphorus), които блестяха радостно, когато беше щастлива, но също толкова често се
втренчваха изплашено. Аз не виждах China като нейно лекарство и й помогнах да
стабилизира настроението си повече с психотерапия, отколкото с хомеопатия. След две
години се преместих в друга част на страната и тя ми се обади по телефона, за да се оплаче,
че има кръв и слуз в изхожданията и ми каза, че от години има по малко кръв в
изхожданията, но не го е споменала досега. От дистанция аз успях да видя това, което не ми
е удаде при близкия контакт. Дадох й China 200с и за няколко дни проблемът се изчисти
напълно.
Всъщност, между ефирната и земната China има плавен преход, като някои хора China са по
средата. Така някои от тях имат силна интуиция и дори екстрасензорни способности, но се
справят относително умело с материалния свят. Те никога не са такива материалисти като
Lycopodium и Nux, тъй като гледат на живота много по-задълбочено, но могат да обичат
изящните неща и да знаят как да ги получат. Веднъж аз лекувах една много необикновена
жена на около 40 години по повод на хроничен хепатит. Външният й вид беше поразителен
– тя имаше много бледо лице, черна коса, огромни тъмни очи и високи скули. В очите й
имаше нещо от далекоизточните народи, черти, които бях виждал няколко пъти у жени от
западен Китай. Тази дама имаше по-скоро драматична личност, бидейки склонна към
мащабни заключения, най-вече критични. Тя реагираше критично към всеки и към всичко,
което предизвикваше у нея неудоволствие, включително здравеопазната система,
политиците, мъжете и нейният приятел (Кент: “Презрителен, надменен”). Имаше силно
изразени екстрасензорни способности и след като спечелих доверието й, тя ми разказваше
все повече и повече за своите видения и пророчески сънища. Животът й на медиум
доминираше на ежедневните й преживявания, въпреки факта, че беше майка. Тя
посвещаваше много време на молитви, медитация и размишления върху виденията си, а
работата й като художник и поет се въртеше около ектрасензорните и духовните й
изживявания. Израснала в заможно и влиятелно семейство, тази дама изгледаше далеч по-
самоуверена от другите жени China, които познавах, но много скоро ми стана ясно, че
самонадеяната й и по-скоро агресивна фасада има за цел да защити силно ранимата й душа.
Тя беше изискана жена с много проницателен интелект и аз за малко не я взех за Ignatia, но
тя беше твърде одухотворена и твърде страхлива. Беше, също така, по-критична, отколкото
по принцип е Ignatia, а и физическите симптоми не говореха за Ignatia и така аз дадох China
200с, която предизвика кратко влошаване на симптомите, последвано от повишена
виталност. Тази пациентка беше пример за индивид China, който демонстрира
характеристики от двата края на спектъра на China, бидейки с подчертани екстрасензорни
способности и духовно ориентирана, но също и критична и с добри умения да се справя в
обществото.

Дислексия, Нерешителност и Липса на заземеност

Изглежда, че екстрасензорната чувствителност на China има своята цена и тя я плаща,
когато нещата опрат до рационално мислене или поне до словесното му изразяване. Две от
пациентките ми China страдаха от дислексия, а един пациент бъркаше думите, когато
говореше. Последният беше харизматичен млад мъж, който изглеждаше като бог. Той
подхождаше към изречението стремително като локомотив, но почти веднага се препъваше
и така речта му постоянно спираше-тръгваше, спираше-тръгваше. Проблемът ставаше най-
очевиден, когато той говореше по любимите си теми – духовност и философия. Неговият
ентусиазъм, заедно с деликатното естество на темите, го принуждаваха да се “спъва” върху
думите в опита си да изрази толкова много с толкова малко. В добавка към тази нестабилна
реч, той беше доста непостоянен и в поведението си, бидейки доста ненадежден и със
слаба памет. Умът му беше до известна степен разпокъсан и отказваше да се ангажира с
конкретни задачи. Младежът прекарваше много време по партита, когато трябваше да учи и
после зубреше през цялата нощ преди изпита. С други думи, той беше недисциплиниран и
безотговорен, но имаше много приятели, защото беше чаровен и добронамерен. Това
описание подхожда доста за Phosphorus и Mercurius, които олицетворяват архетипа на
безотговорното, харизматично “Дете на Бога”. Все пак, този мъж беше твърде аналитичен,
за да е Phosphorus конституционално и твърде ефирен, за да е Mercurius. Когато беше по-
млад, той беше преживял серия от ужасяващи епизоди на разгръщане на съзнанието до
степен, при която губеше чувството за индивидуално съществуване и тези изживявания
потвърдиха за мен избора на China пред Phosphorus и Mercurius. Аз му дадох China 10М
(която покриваше също и анамнезата за чести бронхити и уртикария) и по-късно той ми
каза, че след приема на лекарството се чувства много по-заземéн и способен да се
концентрира върху ученето си.
Не е изненадващо за човек, който е толкова чувствителен, да се оплаква от нерешителност,
което се случва често при индивидите China. Една млада жена дойде за консултация точно с
това оплакване. Тя беше кротка, скромна и много мъдра за годините си. Тя каза, че не знае
дали възприятията, които има и заключенията, до които достига относно това как трябва да
живее живота си, идват от нейното его или от интуицията й и поради това не знае дали
трябва да ги следва или не. Това беше необикновено философски въпрос за една жена на 20
години. Аз приложих отначало gestalt-терапия и след нея и за двама ни стана ясно, че
интуицията й е много силна и на нея може да се разчита и че това, което я объркваше, бяха
съмненията в себе си, породили се от склонността й да се вслушва прекалено в мнението
на другите. Аз й дадох една доза China 10М и две седмици по-късно тя ми каза, че е
преодоляла проблема с нерешителността си. Тази пациентка беше една от двете жени с
дислексия, за които споменах по-горе. Тя довърши лечението си с помощта на приложната
кинезиология.

Външен вид
Хората China обикновено имат тънки, стройни тела, дълги, изящни пръсти и дълги мигли.
Лицето е ъгловато, а по-духовно извисените индивиди China имат по-скоро триъгълно лице,
чийто връх е брадичката, което отразява преобладаването на духовните над материалните
интереси. И при двата типа лицето е широко, като отражение на тяхната свободомислеща, с
широки възгледи натура, а скулите са изтеглени нагоре, придавайки елегантен и някакси
далекоизточен вид на лицето. Очите са големи и кафяви, а косата е тъмна и права, но
понякога и руса. Устните обикновено са много сочни, отразявайки страстна натура, а устата
е широка.
При много индивиди China съчетанието между широки очи и ъгловато лице придава на
последното особено, дяволито и живо изражение.
 GRAPHITES

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
МЕКОТА

За Graphites не се мисли често като за конституционално лекарство, но има хора, които

резонират на това лекарство през по-голямата част от живота си и това не би трябвало да
ни изненадва, тъй като това е лекарство за хронични заболявания (Кент: “То е толкова
дълбоко и с толкова широки показания, колкото Sulphur.” )Когато едно лекарство е
симилимум за хронично състояние, то покрива тоталността от характеристиките на
пациента и това се отнася със същата сила за Graphites, както за по-известните
конституционални лекарства.
Една от причините Graphites да се пропуска лесно като конституционално лекарство е, че
хората Graphites имат малко отчетливи характеристики, ако изобщо имат такива. Те са
кротки, непретенциозни, нежни, здравомислещи хора, които могат да бъдат описани като
“нормални” и “приятни” от повечето им познати. Другата причина да бъдат лесно
пропускани е, че те приличат на няколко други типа, както по умствената, така и по
физическата си картина. В огромен брой случаи на Graphites се предписват Calcarea,
Pulsatilla и Natrum Muriaticum (без особен ефект), тъй като тези типове имат много общи
черти.

Простота и Доброта
Лекарството Graphites се приготвя от въглерод и, следователно, не е изненадващо да
открием сходства между менталните и физическите характеристики на Graphites и тези на
другите съдържащи въглерод лекарства, най-вече Calcarea Carbonica и Natrum Carbonicum.
Въглеродният елемент изглежда съответства на практичен тип личност и ние виждаме и
при трите посочени типа един опростен, практичен подход към живота, неусложняван от
интелектуалните претенции на по-изтънчените типове и по-уравновесен в сравнение с по-
емоционалните типове като Pulsatilla и Ignatia. По тази причина хората Graphites са по
своему невинни и простодушни. Те не са сложни хора, но не са и глупави, каквито са доста
от Калкареите. Те са склонни да говорят това, което мислят и да бъдат прями, коварството и
лукавството са им чужди, за разлика от Natrum Muriaticum, Sepia и Ignatia, чиито изтънчени
умове могат преднамерено да манипулират другите, преследвайки личните си цели.
Graphites се различава от Calcarea по това, че е по-емоционална и малко по-
интроспективна и свенлива. Нейната свенливост (огромното мнозинство от хората
Graphites са жени) и мекота на пръв поглед напомнят тези на Pulsatilla, но тя, общо взето, е
по-дълбока, по-фина личност от Pulsatilla. След като ви опознае, Pulsatilla, общо взето, е
екстровертна и много забавна. Graphites, от своя страна, остава относително мълчалива
дори и в добре позната компания. Все пак, Graphites притежава много от онова меко,
майчинско излъчване, което е толкова типично за възрастната Pulsatilla. Повечето хора
Graphites имат характерна, привлекателна мекота, която хомеопатът разпознава веднага,
след като я е видял няколко пъти. тези хора за грижовни и съчувствени и се измъчват, когато
видят нечие страдание.
Хората Graphites са нежни и чувствителни, но по-“заземени” или практични от China,
Phosphorus и Pulsatilla. Те срещат по-малко затруднения от изброените типове при
справянето си с материалния свят, тъй като са в достатъчна степен здравомислещи, а доста
често са и хора с остър интелект. Тъй като са топлосърдечни и чувствени, жените Graphites
често могат да бъдат открити сред професиите, свързани с грижи за други хора. Аз
познавам майка и дъщеря, които и двете са Graphites конституционално. Майката е едра
жена, весела и много непосредствена. Тя отделя много от времето си да се занимава с
благотворителност, грижи се за стари хора и за инвалиди просто за удоволствието да го
прави. Тя не “носи работата си в къщи” и винаги поставя семейството си преди всичко, но
когато е на работа, тя е посветена изцяло на пациентите си. Същото може да се каже и за
някои помощници Calcarea, чиято добросърдечност не е демонстративна, но е искрена.
Третият тип, който е с едро телосложение, добронамерен и привлечен от благотворителната
дейност е Natrum Muriaticum. Той се отличава от Graphites и Calcarea по това, че е по-
напрегнат емоционално, склонен да се идентифицира твърде много с тези, на които помага
и не може да казва “не”. Друга разлика е, че добронамереността на Natrum често пъти
донякъде е маска, прикриваща дълбока тъга отвътре, докато тази на Calcarea и Graphites е
съвсем автентична.
Дъщерята на помощничката Graphites също е помощничка, прави масажи и дава
консултации срещу нищожно заплащане на хората, които се нуждаят от услугите й. Тя е
тънка и стройна, по-свенлива от майка си и по-склонна да се вглежда в себе си. Аз я
лекувах за улцерозен колит и тя постепенно оздравя от приложението на Graphites в LM и
30с потенции. Тези две жени илюстрират добре двата най-често срещани подтипа Graphites.
По-старият Graphites (родените преди 1950 година) е по-скоро корпулентен, весел и
непосредствен, докато младите жени Graphites са по-интроспективни и по-погълнати от
идеите на “прогресивните движения” през последните 20 години. (Аз констатирах, че тези
отлики между по-младата и по-старата жена Graphites се откриват винаги и са съвсем
логични.) И двата подтипа често пъти са артистични, но подобно на Calcarea, и те рядко
изоставят първата си любов – домашното огнище – за да се занимават с изкуство с
комерсиална цел. Graphites е много женствен тип, който рядко поставя егото си или
интелекта си пред сърцето си. Семейният живот е нейната първа любов, основата на
нейния живот и тя обикновено е истински любящ родител. Graphites страда най-силно,
когато се появят проблеми между нея и най-близките й хора. Обикновено тя е много
зависима от отношенията си с близките й приятели и с партньора й и ако изгуби тези
връзки или в тях се появи напрежение, страданията й са огромни, както е и при Pulsatillа. В
това отношение тя е по-чувствителна от Calcarea (оттам и улцерозният колит – състояние,
което вероятно никога не може да се появи у индивид Calcarea) и в по-малка степен
способна да се откъсне от болката и да се заеме с кариерата си, в сравнение с Natrum
Muriaticum.

Нерешителност, Унилост и Променливо настроение

Индивидът Graphites споделя не само положителните си характеристики с Calcarea, Natrum
и Pulsatilla. Негативните й черти също могат да се открият у тези типове. Подобно на
Pulsatilla, жената Graphites е доволна, докато в личния й живот има достатъчно любов и
сигурност, но може да бъде свръхчувствителна към дисхармонията в отношенията й с
другите и става много унила, когато нейните родители или нейният партньор не се държат
любвеобилно с нея. Graphites може да прояви целия спектър от негативни емоции, когато е
разстроена и, подобно на Pulsatilla, тя не е в състояние да ги крие, дори и когато иска. След
един спор с любимия човек, тя може да се затвори в себе си и да се отдаде на размисли,
които са толкова мрачни, че сякаш около нея се натрупват тежки, тъмни облаци. Тя отказва
да признае, че е разстроена, крие лицето си и отвръща едносрично, когато й говорят. После
тя или се усамотява и плаче или започва да вилнее из къщи, да блъска врати, да троши чаши
и чинии, опитвайки се, както да покаже своя гняв, така и да го успокои. Тези изблици на
раздразнение са много подобни на гневните изблици при жените Sepia, Natrum и Ignatia.
Една от причините Graphites да вилнее по този начин, без всъщност да насочва
оплакванията си директно към другата личност, която обикновено е мъж, е тази, че тя се
страхува от конфронтация. Graphites е мек, чувствителен тип, но тя може да се разстрои до
такава степен, че да се разгневи (Кент: “Крайно раздразнителна, капризна и нетърпелива”)
и когато това се случи, тя показва гнева си косвено, “по допирателната”, без да смее да го
изрази директно. Когато Graphites все пак изрази словесно болката си от обидата, тя по-
скоро се залива в сълзи, отколкото да се развика, точно по начина, по който го правят
Pulsatilla и някои жени Calcarea. Тези меки типове мразят дисхармонията и, общо взето, са
склонни бързо да простят и да се сдобрят, стига и другият човек да измине своята половина
от пътя. Natrum Muriaticum, Ignatia, и някои жени Sepia, обратно, изтъкват гнева си много
недвусмислено. Те са напълно в състояние да избухнат словесно и дори физически, без да
се страхуват от реакцията, на която могат да се натъкнат. Те не прощават толкова бързо и
могат да таят злобата си дълго време.
Подобно на Pulsatilla, емоциите на Graphites, общо взето, са близо до повърхността .
Graphites е по-стабилна от Pulsatilla, но също като нея става много лабилна, когато се появят
някакви проблеми (Кент: “Нейното настроение се променя постоянно”). Тя може да се
обърка и да се отчая от себе си, защото е толкова променлива – в един момент е щастлива, а
в следващия – плачлива и сърдита. В такива моменти Graphites се раздира от съмнения в
себе си и дори от самоосъждане. Една млада жена Graphites, чието предменструално
напрежение се повлия великолепно от лекарството, описа себе си като “голяма егоистка”,
когато се срине, макар да изглеждаше чувствителен и великодушен човек и да не
проявяваше подобно отношение, когато е в нормалното си с състояние. Това ниско
самочувствие е подобно на онова, което виждаме у жените Natrum, но Graphites го
преодолява по-лесно, тъй като при нея то е преходно. Подобно на Natrum Muriaticum,
индивидите Graphites често пъти са много стеснителни пред публика и са по-склонни от
който и да било друг тип да се изчервят, когато се смутят.
Друг резултат от лабилните емоции на Graphites е нерешителността (Кент: “Не може да
реши да го направи ли или да не го прави”). Нейният, общо взето, добре развит и чувствен
интелект се парализира, когато тя попадне във властта на емоциите и това я принуждава да
се гърчи над най-дребните решения. В такива моменти тя силно разчита на другите да
вземат решенията вместо нея. Дори и когато не е толкова силно развълнувана, Graphites
може да е затруднена да избере от две или повече възможности. Това се отнася особено
силно за важни решения, например, какво да започне да учи или коя работа да предпочете,
тъй като й липсва самоувереност да поема рискове. Всички меки, чувствителни типове
страдат от нерешителност, която се поражда от страха да не вземат “грешното решение” и
от евентуалните му негативни последици (Кент: “Страх от беда, от лош късмет”).
Докато сме на темата за страха, нека разгледаме страхливостта на Graphites изобщо.
Подобно на повечето чувствителни типове, Graphites може да бъде стеснителна. В
зависимост от възпитанието си, тя може да се стеснява от хората, да се страхува от
авантюристични физически дейности като ветроходство и алпинизъм, да става нервна,
когато съпругът й кара колата малко по-бързичко или да бъде свръхчувствителна към най-
леките шумове през нощта. Една пациентка Graphites ми каза, че при най-лекия шум през
нощта тя събужда съпруга си да провери какво го издава, страхувайки се че някой е
нахълтал в къщата. Същата тази жена се страхуваше, когато е сама навън на безлюдно място,
но не от нападател, а от призраци. (Фактът, че Graphites не присъства в реперториума на
Кент под рубриката “Страх от призраци” не бива да заблуждава хомеопата. Реперториумът
на Кент не може по никакъв начин да бъде приеман като “пълен и завършен”.)
Може би най-често срещаният страх у хората Graphites е общият страх от бъдещето. Те са
склонни към песимизъм или по-скоро към страх, че ще се случи най-лошото и този страх
понякога им пречи да предприемат определено действие. Същата страхливост може да се
види и у Sepia, Calcarea, Arsenicum и Phosphorus. В случая с Graphites тези страхове
обикновено са преходни и не я владеят дълго време. Когато животът й тече гладко, Graphites
е по-скоро безгрижна като Calcarea и Phosphorus, отколкото да се оглежда непрекъснато за
проблеми като Arsenicum.
Много типичен страх за хората Graphites е страхът да не загубят любимия човек. Те се
привързват дълбоко към семейството си и към приятелите си и обикновено са съвсем
наясно със зависимостта си от тях. Това може да породи натрапливия страх “какво ще
правя, ако този и този умре? Как ще се справя сама?”. Graphites е посочен във втора степен
в реперториума на Кент под рубриката “Скръб”, което показва, че хората Graphites страдат
силно от раздяла.

Мъжът Graphites
Мъжете Graphites са в много неблагоприятно положение в днешно време. Те са свенливи и
мъжките качества, които съвременното общество силно фаворизира, са относително слабо
развити у повечето мъже Graphites. Момчетата Graphites, общо взето, са меки и
чувствителни и в училище могат да станат обект на подигравки, че са “мамини дечица”. Те
се разбират по-добре с майка си, отколкото с баща си и проявяват по-голям интерес към по-
скоро “женски” занимания като готвене и градинарство. Момчето Graphites с баща-
традиционалист, очакващ момчето му да бъде малък мъж, който обича футбола и не плаче, е
в особено неблагоприятно положение. Това момче ще расте с чувството, че е неудачник в
очите, както на баща си, така и на обществото като цяло, тъй като неговите положителни
(женствени) черти не се поощряват от тях.
Мъжете Graphites често пъти са болезнено свенливи. Като цяло те имат много по-тежко
детство от момичетата Graphites и затова растат затворени в себе си и без самочувствие. Не
е рядкост момчето Graphites да бъде прехранвано от тревожната си майка, която се опитва
да му създаде комфорт чрез храната. В резултат от това много мъже Graphites са пълни и
това още повече подчертава ниското им самочувствие. За младежа Graphites е типично да
бъде много неспокоен по отношение на противоположния пол и той може да срещне
огромни затруднения в преодоляването на свенливостта си и формирането на романтична
връзка. Бидейки много емоционална, чувствителна личност, мъжът Graphites често пъти е
болезнено самотен. Неговата затвореност не му позволява да компенсира лесно липсата на
партньор чрез друг тип вграждане в обществото, което често пъти ергенът Natrum успява да
направи. В резултат от това много неженени мъже Graphites са перманентно самотни и
депресирани.
Тези мъже Graphites, които създадат стабилна връзка с жена, обикновено искат да се оженят
за нея. Те стават солидни, надеждни партньори, които са любвеобилни и усещат и уважават
чувствата на жена си. Те, също така, стават грижовни и ангажирани родители, които
поставят нуждите на семейството си пред кариерата и очакванията на обществото към тях.
Graphites е земен тип и това намира отражение в солидните практически умения на
повечето мъже Graphites. Общо взето, те са сръчни и често пъти правят кариера в някаква
практична и техническа професия. Те не са амбициозни хора и не се стремят към поемане
на големи отговорности, но си вършат работата почтено и съвестно, година след година.

Външен вид
Graphites има закръглен и мек външен вид, подобно на Pulsatilla, макар че лицето й
понякога изглежда квадратно. По-старите жени Graphites често пъти са със затлъстяване,
макар че лицето им не изглежда подуто и подпухнало, а по-скоро розово и ясно (тъй като те
не потискат емоциите си). По-младите жени Graphites често пъти са по-слаби, но все така
по-скоро закръглени и меки, отколкото стегнати или костеливи. Устните са пълни, сочейки
топлосърдечна, чувствена натура. Кожата, общо взето, е много гладка и мека или с много
екземи. Повърхностни тумори като липоми и бенки са честа находка. Пълните хора
Graphites имат по-тъмна кожа и са практични, докато по-слабите обикновено са по-бели и с
по-дълбока емоционалност.
 HYOSCYAMUS

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ЕРОТИЧНА ПСИХОЗА

Hyoscyamus е рядък конституционален тип, едно от семейството лекарства, които

съответстват на маниакални и шизофренични състояния (другите са Stramonium, Belladonna
и Veratrum Album). Тъй като аз съм работил с относително малко пациенти Hyoscyamus,
следващите бележки са само кратък очерк за менталната картина на Hyoscyamus.
Най-често пациентът Hyoscyamus оставя у хомеопата впечатление, че е нещо като Lachesis,
само че е по-странен и ексцентричен. Четири от най-характерните черти на менталната
картина на Lachesis се наблюдават също и при Hyoscyamus – припряност (и бъбривост),
параноя, ревност и сексуална мания.

Умопомрачение
Индивидът Hyoscyamus, когато не е явен шизофреник, се пързаля по много тънък лед и
може да пропадне през него и да стигне до умопомрачение, когато попадне под стрес.
Често пъти хомеопатът усеща много бързо, че в начина на мислене на пациента има нещо
чудновато. Може оплакванията му да изглеждат леко необичайни (например, той може да
каже, че мозъкът му щрака) и се въртят около нервната му система. Една пациентка
Hyoscyamus се оплакваше от пристъпи на подсмърчане, които се появяваха, когато
“енергиите й са блокирани”, което се случваше в точно определени часове на деня. След
това тя услужливо заподсмърча, демонстрирайки оплакването си по един очевидно
хистеричен начин (Кент: “Хистерия”).
Повечето пациенти, които са на ръба на психозата, са наясно, че нещо в мисловните им
процеси не е наред. Пациентите Hyoscyamus, които аз съм виждал, обикновено се
оплакваха главно от състоянието на нервната си система и мисловните си процеси.
Колкото по-здрави са те, толкова по-голям е страхът им от полудяване.
Безсрамие
Сексуалната мания е ключова характеристика на Hyoscyamus, както в психотичната, така и
в предпсихотичната фаза. Пациентката изпитва наслада, когато говори без всякакъв свян за
сексуалния си живот (мнозинството пациенти Hyoscyamus, които съм виждал, бяха жени),
като често пъти или се хвали колко много се наслаждава на сексуалността си и с
удоволствие описва приключенията си с дълъг списък от сексуални партньори, или се
оплаква от липсата на такива в живота й. Тя се възбужда, когато говори за секс и се връща
на тази тема отново и отново, особено ако види, че това не ви шокира. Индивидите
Hyoscyamus имат много мощни сексуални чувства (Кент: “Похотлив, сладострастен”,
“Умопомрачение, еротично”), с които водят мъчителна борба, докато са още относително
здрави. Те могат да прибягват ежедневно към мастурбация, за да облекчат това напрежение.
Жената Hyoscyamus може да бъде измъчвана от силен сексуален нагон, но да избягва
изневярата, ако е омъжена, защото вярва, че това е грях. Колкото повече се приближава тя
към умопомрачението, толкова по-трудно се противопоставя на сексуалните си подтици.
У Hyoscyamus е налице явна склонност да излага тялото си на показ в сексуален контекст
(Кент: “Гол, желае да бъде”). Аз не съм срещал пациенти, които го правят публично (ако
изключим децата Hyoscyamus и един дементен пациент в психиатрична клиника), но
жените Hyoscyamus, които съм виждал, бяха склонни да показват половата си област с
извинението, че имат там някакъв физически симптом или признак, който искат да бъде
огледан и обсъден.

Параноя
Hyoscyamus е един от най-подозрителните и параноични конституционални типове (Кент:
“Подозрителен”, “Страх, че ще бъде отровен”, “Въобразява си, че е бил оскърбен”).
Повечето хора Hyoscyamus, които се консултират с хомеопати, не са с явна психоза и много
от тях са склонни да омаловажават по-странния си начин на мислене, за да не бъдат
помислени за душевно болни и така параноята им се демонстрира леко и почти неуловимо.
Например, ако хомеопатът не прояви очевидно съчувствие, пациентката може да почувства,
че той не е на нейна страна, а е против нея и може дори открито да го обвини в това. Или
може да интерпретира високата сметка за електрическия ток в края на месеца като
доказателство, че градският съвет се опитва да я изгони от къщата й. Естествено, колкото
по-силно става психичното разстройство на пациентката, толкова по-нереалистични стават
параноидните й страхове. В напредналите патологични стадии тя може да си въобрази, че в
къщата й е пуснат отровен газ или че я следи ЦРУ. Тези чисто параноидни страхове се
съпровождат от силна тревожност, която на моменти стига до абсолютна паника.

Бъбривост
Не всички пациентки Hyoscyamus говорят бързо и безспирно, но някои го правят, най-вече
тези които са на ръба на умопомрачението. Тези хора лесно могат да бъдат приети като
случаи на Lachesis, но съжденията, които последният изрича, не са толкова странни и
озадачаващи, колкото са тези на Hyoscyamus. (Другият тип, който може да говори бързо,
непрекъснато и по-скоро чудновато, е Cannabis Indica.) Подобно на Lachesis, Hyoscyamus
говори бързо и често сменя посоката на мисълта си, защото умът й е затрупан с безкраен
поток от мисли. Бързото говорене освобождава донякъде напрежението в главата й. Трудно
е да задържите такава пациентка върху темата на въпроса ви, а също така е трудно да
приключите интервюто, тъй като тя продължава да бърбори, пренебрегвайки намеците ви,
че прегледът е приключил. Понякога се налага хомеопатът буквално да излезе от кабинета,
за да вдигне бъбривата си пациентка Hyoscyamus от стола и тя продължава да дърдори в
бързо темпо, дори и когато напуска стаята.

Патологична ревност
Ревността е съчетание от привързаност (или желание за такава) и страх от загуба. Всеки
тип може да страда от ревност, но тези типове, които са едновременно тревожни и
подчертано сексуални, са най-склонни към мъчителна или патологична ревност и това се
отнася с особена сила за Lachesis и Hyoscyamus. Ревността е патологична, когато липсват
каквито и да било нотки на изневяра (и съответно на конкуренция) и признаци, че си
загубил любимия човек или нещо любимо.
У индивидите Hyoscyamus ревността е толкова мощна, че напълно доминира живота на
пациентката и нейния партньор. Жената Hyoscyamus може да изглежда напълно нормално,
освен когато бъде завладяна от ревност и тогава се превръща в хапещ, пищящ, ритащ
маниак (Кент: “Ревност”, “Желание да удря”). През останалото време тя успява да
контролира яростта си, но въпреки това последната продължава да бушува в нея.
Ревността на Hyoscyamus не е насочена само към сексуалните й партньори. Една дама
Hyoscyamus ми разказа, че като дете била “завладяна от ревност”, когато един от
приятелите й бил отмъкнат от друго момиче и останала обсебена от ревността в
продължение на няколко седмици.

Религиозност
Някои индивиди Hyoscyamus придобиват силно религиозна нагласа (подобно на Veratrum и
Anacardium) и тези религиозни убеждения се превръщат в “носител” за техните делюзии и
дори халюцинации (Кент: “Религиозна насоченост на мисленето... у тях се появява
делюзията, че са съгрешили и са загубили Божието благоволение”). Както посочва Кент,
тези религиозни хора Hyoscyamus страдат от чувства на срам и страх, че са прокълнати.
Отчасти това се дължи на факта, че те са обзети от силни сексуални импулси. Една моя
пациентка, приятна, но много нервна жена на около 40 години, дойде при мен отначало по
повод на огромната си тревожност, която ставаше най-силна, когато трябваше да говори с
хората. Постепенно аз научих, че тя е много религиозна и е измъчвана от сексуални мисли,
които тя смяташе за неприлични и аморални. Разказа ми, че когато ходела на църква, имала
видения, че Христос мастурбира на кръста, което силно я разстройвало, но едновременно с
това я и възбуждало. След няколко приема Hyoscyamus 10М тревожността и бъбривостта й
силно намаляха и тя започна да получава по-приятни религиозни видения! Интересно е тук
да направим едно сравнение между религиозния Hyoscyamus и религиозната Platina. И двата
типа имат силни сексуални подтици, които могат да се преплетат с религиозни видения.
Според моя опит, главната разлика между тях е в това, че виденията на Hyoscyamus
съдържат елемент на неприличност и скверност, което не е типично за тези на Platina. Това
е в съзвучие с характерната за типа тема за скверността, която се потвърждава от
заинтригуваността от изпражненията и урината у децата и у душевно болните индивиди
Hyoscyamus (Кент: “Речта му е изпъстрена с думи за изпражнения, урина и кравешки
екскременти”) и запленеността на Hyoscyamus от сексуалните сквернословия и псувни. В
контраст с това, Platina е по-склонна да има възторжени видения, в които тя е булка на
Христос или прави любов с дух.
Една много често срещана форма на религиозност при индивидите Hyoscyamus е интересът
им към идеите на “Новата епоха”, като разчитане на аурата, лечението с кристали и пр.
Подобно на Natrum Muriaticum, Hyoscyamus е заинтригуван от психологическите измерения
на характерния за “Новата епоха” начин на мислене, но е много по-обсебен от тях, в
сравнение с Natrum.

Ярост, Мания и Делириум

Подобно на Stramonium, Hyoscyamus крие в подсъзнанието си мощни сексуални и агресивни
подтици, които могат да изригнат драматично през преходните периоди на умопомрачение.
Между тези епизоди, общо взето, повече бие на очи високото сексуално желание, отколкото
агресивността, докато при Stramonium е обратното. Индивидите Hyoscyamus са склонни към
чувство на много силен гняв, но те контролират яростта си, освен ако не влязат във фаза на
явна психоза или не изпаднат във временно умопомрачение от ревност.
Моето впечатление е, че дори и през психотичната фаза Hyoscyamus демонстрира повече
сексуални отклонения, особено ексхибиционизъм, отколкото агресивност. Веднъж бях
свидетел на подобен епизод с една стара дама, която беше на лечение в болница от няколко
години по повод на артрит, сърдечна слабост и деменция. Объркването й нарастваше и тя
започна да обикаля из отделението (Кент: “Скача от леглото”), да си мърмори, да се смее и
да съблича дрехите си. Единствено когато се опитвахме да я склоним да се върне в леглото,
тя ставаше агресивна, хапеше, драскаше и крещеше колкото й глас държи. Накрая се наложи
да бъде седирана и тогава тя се разпищя, че ще бъде убита чрез отровна инжекция. Тази
форма на делириум е описана много подробно в старите материи медики. Тя се
характеризира с безцелно лутане, мърморене под носа, смях, пеене особено (особено
“мръсни”, неприлични песни) и сексуален ексхибиционизъм, както и от агресивност,
когато пациентът срещне съпротива. Този делириум се наблюдава най-често у престарели,
объркани хора, но може да се появи и у по-млади индивиди Hyoscyamus по време на
шизофреничните епизоди.
При децата характеристиките на Hyoscyamus не се маскират съобразно изискванията на
обществото, затова сексуалните и агресивни наклонности могат да се видят и при липса на
делириум. Подобно на децата Stramonium, децата Hyoscyamus са хиперактивни и
разрушителни и могат да започнат да удрят и ритат яростно, когато някой се изправи срещу
тях, макар че отстъпват по агресивност на Stramonium. Детето Hyoscyamus е склонно да
псува и ругае (Кент: “Ругае”) и да игнорира напълно нарежданията на по-възрастните да
спре с разрушителните си действия. Въпреки склонността си към подобен тип поведение,
децата Hyoscyamus често пъти се държат много прилично в кабинета. Едно такова дете,
около 10-годишно момче, беше изключено от училище, защото тормозеше и разсейваше
съучениците си и се разголваше в тоалетната. То се опитваше да се оправдае (доста
неубедително), че просто е забравило да си вдигне панталоните.
Срещал съм малки деца, които влизат в състояние на Hyoscyamus, след като са блудствали с
тях. Децата, с които са блудствали, често биват обсебени от сексуалността, стават
агресивни и неуправляеми. Едно дете на 3 години, с което беше блудствала бавачката му,
беше напълно обсебено от секса след тази случка. То се събличаше в кабинета, изричаше
скверни думи и се опитваше да докосва половата област на майка си. То беше, също така,
агресивно и не се подчиняваше на никакви команди. В допълнение към това, беше
обсебено от мания. То позволяваше играчките му да бъдат подреждани само по точно
определен начин и изпадаше в ярост, ако желанието му не бъде изпълнено. Настоящото му
поведение беше в ярък контраст с предишната му нормална личност. След няколко приема
Hyoscyamus то постепенно се върна към нормалното си “Аз”.
Няколко от пациентите ми Hyoscyamus не показваха никакви признаци на психично
разстройство. Главни характеристики на техните случаи бяха силната им ревност, чувството
на ярост и паническите атаки. Либидото им беше много силно, но при тях нямаше и следа
от ексхибиционизъм или натрапливо желание да говорят за секс. При тези по-здрави
индивиди Hyoscyamus диференциалната диагноза с Lachesis е още по-трудна. Общо взето,
Hyoscyamus е по-малко екстровертен от Lachesis (особено когато е относително здрав
психически) и е по-склонен към яростни изблици и паника. Естествено, физическите и
общите симптоми също помагат да разграничим тези две лекарства.

Външен вид
Жените Hyoscyamus изглеждат по един от следните два начина. Някои от тях имат възпълно,
закръглено лице и много дебели устни. Други имат квадратно лице, малки, ярки очи, често
пъти с фини бръчици, излъчващи се от ъглите им. Много жени Hyoscyamus са със
затлъстяване.
 IGNATIA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ЕМОЦИОНАЛНОСТ на “УВЕСЕЛИТЕЛНО ВЛАКЧЕ”

Ignatia не е много често срещан тип (аз виждам по около 50 пациента Natrum на всяка
пациентка Ignatia), но когато хомеопатът добие усещането за типа, започва да го разпознава
непогрешимо.

Емоционална напрегнатост
Най-явната характеристика на Ignatia е емоционалната напрегнатост. Всички емоции –
гняв, тъга, радост, любов, страх, похот – се усещат от индивида Ignatia с такава степен на
интензивност, каквато не се вижда у никой друг тип. До голяма степен Ignatia изразява
своите емоции (огромното мнозинство от Игнациите са жени) и затова приятелите и
семейството й я познават като силно емоционална личност. Все пак, при нея има известна
тенденция да потиска неприятните емоции, които се натрупват с влошаването на
психичното здраве на индивида Ignatia. Подобно на по-стабилната си посестрима Natrum
Muriaticum, тя може да бъде тъжна дълго време, слагайки маска на бодрост за пред света.
Накрая, обаче, най-потиснатите Игнации се пропукват и когато това стане, лавината от
емоции, която се излива, е далеч по-драматична от това, което се вижда у Natrum (Кент: “Тя
е неспособна да контролира емоциите или вълнението си”).
Тъй като емоциите, както подсказва и думата, са подвижни и преходни, Ignatia се чувства и
често пъти и изглежда много променлива (Кент: “Настроение – променливо,
непостоянно”). При повечето хора интелектът филтрира и смекчава емоциите, така че те да
не застрашават плавния континюитет на усещането за собствената личност. При Ignatia,
обаче, емоциите се усещат толкова напрегнати, че надвиват и овладяват интелекта, така че
човекът фактически се превръща в емоция. Повечето жени Ignatia са много експресивни и
много бързо ви дават да разберете, че са бесни, възторжени, изплашени или дълбоко
депресирани. Тези крайности в емоционалното състояние се срещат при Ignatia почти
толкова често, колкото и по-леките форми.)

Здравата Ignatia
В годините на своето формиране децата Ignatia са крайно чувствителни към емоционалното
си обкръжение. Малцина са щастливците, които преминават през детството, без да
преживеят някаква значима емоционална травма. Тези редки случаи на емоционално
здрава Ignatia изявяват всички позитивни характеристики на този тип, незасегнати от
изкривяванията на потиснатите болка и гняв и защитните механизми, които изработват, за
да могат да избягват по-нататъшни страдания.
Балансираната Ignatia е чувствителна, страстна и изтънчена (Кент: “... нежни, чувствителни,
фини жени”). Тя има дълбоко чувство за красотата на Земята, за дълбочината на своята
любов и за тръпката от постижението. Обикновено интелектът е остър, но това не е
основният начин, по който тя опознава себе си и обкръжението си. Тя го прави по-
емоционално, интуитивно и страстно. Здравото момиче Ignatia е много отворено към
чудесата на живота и има по-остра възприемчивост от повечето хора (Кент: “Сетива,
свръхизострени”). Тя е сериозна личност, която има очи за красивото и мисли задълбочено.
Когато е млада, тя е по-скоро мълчалива и леко стеснителна (Кент: “Спокойно
разположение на духа”), защото не обича вулгарността и по този начин се защитава от света
до известна степен. Подобно на Silica и China, тя се отзовава ентусиазирано на тези, които
са достатъчно чувствителни, за да я разберат, а също и на тези, които макар и да са по-
малко чувствителни, са доказали добри намерения. Здравата Ignatia е сърдечна и
любвеобилна към семейството и приятелите си и е по-приветлива и спонтанна от другите
чувствителни и изтънчени типове.
Най-здравите Игнации имат артистичен талант и изкуството често пъти е един от най-
важните фокуси на техния интерес, било като хора на изкуството, или като негови
почитатели. Ignatia има подчертан и оформен стил и изглежда шик, без да полага нарочни
усилия. По-малко здравите Игнации са принудени да изменят на себе си в известна степен,
за да изглеждат добре и да правят впечатление, но при здравата Ignatia стилът и добрият
вкус са естествена дарба, част от вродената им изисканост. Неслучайно французойките са
общоизвестни със своето чувство за стил. Много от тях са Ignatia, както и много от другите
жени с латински произход.
Аз си спомням една такава здрава Ignatia, учител по музика и композитор, която се
консултира с мен по повод на хипогликемия. Тя беше изключително открита и жизнена,
блестеше с неизчерпаема енергия, която ме разведряваше. Общуването й с мен беше
ентусиазирано и весело, от време на време се прекъсваше от смях и епизодично от плач,
когато тя говореше за преживените тъжни периоди. Нейната харизматичност и откритост
напомняха за Phosphorus, но тя има по-голяма дълбочина, а егото и чувството й за
самоидентичност са по-силни. Нейните хипогликемични симптоми изчезнаха бързо след
една доза Ignatia 1М и тя изяви силно желание да разбере всичко за хомеопатията при
втората консултация. Смесицата от чувствителност и страст при Ignatia й придават
специфична оживеност, която е много близка до тези, които виждаме при здравите жени
Lachesis и Medorrhinum.

Свободомислие и Феминизъм
За Ignatia може да се каже, че е най-силният от “женските” типове. Здравите Игнации
излъчват естествена властност, която произтича от необикновената им степен на
самообладание, съчетано с много остър интелект. Те обикновено са свободомислещи хора,
които са привлечени от най-задълбочените и най-напредничави идеи, с които често пъти се
занимават професионално и академично. В практиката си аз съм срещал три жени Ignatia,
които работеха в радиото и те и трите се занимаваха или искаха да се занимават с
програми, които “възвисяват съзнанието” на слушателите. Една от тях изучаваше будизма в
университета, а по-късно и санскритски, а друга изследваше културните ефекти на
индийската философия върху индийските жени през XVIII век. Подобно на много жени
Ignatia, тя се чувстваше задължена да говори за правата на по-слабите си посестрими,
бидейки нещо като феминистка. Огромен брой жени Ignatia изразяват феминистки идеи,
тъй като са толкова смели и толкова силни, колкото и мъжете (повече от повечето мъже) и
приемаха като оскърбление снизходителното и господарско отношение на мъжете спрямо
жените.

Несигурност и Променливост на настроението

Мнозинството Игнации изживяват някаква форма на емоционална травма през ранните си
детски години. Ignatia е толкова чувствителна, че дори относително “нормална” семейна
ситуация, която изглежда безвредна, може да породи несигурност. Например, родителите
на детето може да се обичат един друг, но с течение на годините са се плъзнали към навика
да се приемат за даденост и дават все по-малко външен израз на чувствата си. Това се
случва при по-голямата част от семейните двойки, но може да бъде възприето (макар и
подсъзнателно) от чувствителното дете Ignatia като заплаха, тъй като свободният поток от
любов, от която то се нуждае, някакси му се губи. Децата Ignatia са особено податливи към
чувството за изоставеност. Любопитно явление е, че индивидите, родени Ignatia, сякаш
привличат такива обстоятелства в живота си, които пораждат трайно усещане за
изоставеност. Може да се случи това момиче да е сираче, отгледано от осиновители, които
въпреки че са добронамерени, не могат да го разберат или единият от родителите е студен и
недостъпен. Други индивиди, родени при подобни обстоятелства, израстват като Natrum-и.
Сякаш конституционалният е бил предопределен още в майчината утроба и последващите
събития спомагат само за формиране на повече или по-малко здрави представители на
типа.
След като детето Ignatia веднъж е било дълбоко наранено, то вече никога не се доверява
някому напълно. Около нараненото му сърце започва да се издига стена, нещо като калус
[2], който става все по-плътен и твърд с всяка нова травма, която му сервира животът. В
началото тази защитна стена се проявява като гняв и възмущение, които бликват винаги,
когато индивидът Ignatia се почувства отхвърлен, изоставен или пренебрегнат (Кент: “Гняв
от противоречие”). В такива моменти иначе любвеобилната Ignatia може да се превърне в
Ледената кралица и да започне да говори със стоманен тон, процеждайки думите през
стиснатите си устни или да ругае огорчено. Шекспир вероятно е имал предвид Ignatia,
когато е написал “В ада няма толкова ярост, колкото у жената, която се е почувствала обект
на презрение и подигравка”. Подобно на Sepia, Nux и Lachesis, оскърбената Ignatia може да
прибегне към отмъщение (Кент: “Ярост, водеща към агресивни постъпки”), но по-често
обидилият я човек просто бива изгонен от сърцето й и тя повече не му проговаря.
Индивидите Ignatia са много склонни да гледат на нещата в черно и бяло, без полутонове
(тези цветове присъстват и в облеклото им много повече от които и да било други). Те или
ви обичат, или ви мразят и когато ви мразят, предпочитат да ви изолират емоционално, тъй
като омразата всъщност се дължи на дълбоко почувствана болка, която те искат да забравят.
Детето (по-често момиче) Ignatia изразява своята несигурност чрез променливост в
настроението. Тя може да бъде весела през повечето време, но някакъв дребен инцидент,
който може да остане незабелязан за по-малко чувствителното сърце, задвижва у нея
чувството, че не е обичана, което лежи в корена на нестабилността на Ignatia. Такава случка
може да бъде просто суетнята на родителите й около подготовката на рождения ден на
сестричката й или това, че не е получила очакваните похвали за някакво постижение в
училище. В такива моменти детето Ignatia е склонно да се нацупи и да се затвори за хората
около него по един драматичен начин, с цел да накаже обидилите го, както и да привлече
вниманието към себе си (Кент: “Настроение, намусено”, “Детинско поведение”, “Винаги,
когато е сърдита или й се противоречи, тя иска да остане сама и да размишлява върху
непостоянството на живота й”). Когато децата Natrum са наранени, те се затварят
мълчаливо в себе си, давайки вид, че всичко е наред. Ignatia, от друга страна, ще отвърне
глава от родителите си, ще се изнесе като торнадо в стаята си, а може и да извика “Махайте
се! Вие не ме обичате! ” за изумление на родителите, които нямат представа какво са
сторили, че да разстроят детето си толкова силно.

Несподелена любов
През девическите си години Ignatia е дори още по-склонна от връстниците си към
напрегнатост и променливо настроение. Тя е склонна да влиза в чести конфликти с
момчетата, докато накрая се влюби до полуда в някое от тях. Повечето тийнейджърки
Ignatia са наясно със слабостта лесно да се чувстват наранени и избягват по-близки
взаимоотношения, докато не се убедят, че чувствата им срещат взаимност. Ако и след това
бъдат отхвърлени от своя партньор, те изпадат в криза, изпитвайки тъга, която изглежда
несъответно голяма спрямо породилото я събитие (Кент: “Болести от любовно
разочарование”). Разбира се, това, което се е случило е, че тя е снела защитната стена, която
е закриляла сърцето й през по-голямата част от живота й и докато е в това уязвимо
положение, предателството от страна на приятеля й е събудило цялата потисната болка от
преживяната скръб в детството, когато е почувствала, че не е обичана.
По време на подобни кризи Ignatia се срива и хлипа неудържимо. Тя губи изцяло апетита си,
в продължение на седмици яде рядко и по малко (и след това повръща), мисли постоянно за
болката си и копнее по изгубената любов (Кент: “Въпреки огромните усилия, които полага,
скръбта просто я разбива на части”). Всеки опит да се говори с нея за чувствата й
провокира реки от сълзи и в отчаянието си тя казва, че би предпочела да умре. Някои
Игнации в такива моменти наистина вземат свръхдоза успокоителни или други таблетки и
могат дори да се самоубият, тъй като болката в сърцата им е непоносима.
Жените Ignatia имат “навика” да се влюбват в мъже, които не могат да отвърнат на любовта
им. Той може вече да е женен за друга жена или просто да е неспособен да обича на воля.
Кент коментира в своите “Лекции по Материя медика”, че Ignatia може да се влюби в женен
мъж или в някого, който “изобщо не е настроен на нейната вълнá”. Всички ние сме склонни
да привличаме отново и отново ситуации, които имитират събития от детството ни и
касаещи отношенията ни с нашите родители. Изглежда, че това е начинът, по който
психиката ни се опитва да излекува старите рани чрез “пренаписване на оригиналния
ръкопис”. В този ред на мисли, навикът на Ignatia да се влюбва в неподходящ мъж може да
се разглежда като огледало на нейното детство, когато любовта й към родителите й не е
била споделена от тях.

Паника
По време на емоционалните кризи Ignatia често пъти изпада в паника. Тя се чувства
уязвима и неспособна да се контролира, а това поражда у нея страх, че ще полудее. Чудесно
е да се наблюдава скоростта, с която лекарството възстановява стабилността и
спокойствието на такива пациентки. Една-единствена капчица под езика и изражението им
се променя за няколко секунди от мъчително в изражение на облекчение и учудване.
Ignatia може да развие фобии, когато е под стрес. Те могат да бъдат в пряка връзка с някакъв
спомен, свързан с болезнено преживяване, който предизвиква кризата. Например, тя може
да осъзнае, докато пътува с автобуса, че връзката й е приключена и оттам нататък да
изпитва тревога винаги, когато пътува с автобус. Тя може да не е наясно какво е
предизвикало фобията й, особено ако последната се е проявила седмици или дори години
след предизвикалото я събитие и тогава друг стрес събужда стария, подсъзнателен спомен.
Тези фобии могат постепенно да отшумят и Ignatia отново да стане по-стабилна, но
понякога това не се случва, което е знак, че дълбоката скръб не е била излекувана.

Скръб
Ignatia и Natrum Muriaticum са първите две лекарства, които всички хомеопати имат предвид,
когато лекуват случаи на дълбока и продължителна скръб. Психодинамиката при тези две
лекарства е много подобна по това, че и двата типа се чувстват необичани по време на
детството (макар че това може да е било подсъзнателно) и тяхната скръб е свързана със
старата травма от загубената любов, било поради раздяла, било поради отхвърляне. Natrum
се контролира по-силно и често пъти скърби мълчаливо, докато след раздяла Ignatia
обикновено губи всякакъв контрол, поне в началото. Първоначално тя ридае хистерично,
пребивавайки в нещо като шок, после в продължение на седмици е много нестабилна
емоционално и редува периоди на мълчаливо (но много болезнено) страдание с такива на
бурни ридания или гняв. Подобно на Natrum, Ignatia е склонна да се изолира, когато бъде
наранена (Кент: “Утешение, влошава”, “Отвращение към компания”). Тя е била изоставена
веднъж и не смее да рискува да търси втори път успокоение от друг човек. На моменти,
обаче, тя се чувства много по-зле, когато е сама, особено в острите стадии на скръб.
Всеки конституционален тип може да влезе в състояние на Ignatia след тежка загуба или
раздяла с любим човек. Основната му характеристика е неудържимият плач, резките
промени в емоционалното състояние, гаденето, повръщането и загубата на апетит, с
чувство на празнота, която нищо не може да запълни, което се усеща в стомаха и усещане за
буца в гърлото. Когато скръбта започне да става хронична и у човека се загнезди дълбока
тъга, която се проявява, когато нещо му напомни за тежката загуба, тогава Natrum
Muriaticum има по-големи шансове да успее. С други думи, Ignatia е полезна в острите
стадии на скръбта, а Natrum – за нейните хронични последици.
Една характерна, но относително рядко срещана проява на скръбта при Ignatia, е
хистерията. “Хистерия”, в медицинския смисъл на думата, означава поява на физически
симптоми в отговор на емоционален шок и в този смисъл Ignatia вероятно е N1 от
хистеричните лекарства. (Както посочва Кент в своите “Лекции”, на хистеричните
личности, които умишлено правят различни ненормални жестове, за да привлекат
вниманието към себе си, Ignatia не би им помогнала. Те имат нужда от лекарства,
съответстващи на хора с нарушено психическо равновесие, като Moschus и Lilium Tigrinum.)
Хистеричните реакции на Ignatia обикновено включват симптоми, свързани с нервната
система, като епилепсия, мускулни крампи, изтръпване и т. н. Аз наскоро имах такъв
случай – младо момиче, което бързо развило преходна слепота, съпроводена с бързи,
неволни движения на очните ябълки. Тя беше преглеждана от очен лекар, който приел тези
симптоми за хистерични, т.е. дължащи се на стрес, тъй като не установил органични
причини за тях. По време на консултацията момичето се държеше съвсем нормално. Тя
беше зряла за възрастта си (12 години) и не беше в състояние да обясни появата на такава
драматична реакция. Имаше грижовни родители и не съобщаваше за никакви скорошни
емоционални травми, които да обяснят нейната, очевидно хистерична, слепота. Все пак, тя
призна, че се чувства много напрегната от няколко месеца и потвърди, че степента на
слепотата й съответства на степента на тревожност, която чувства. От разговора ми с
родителите стана ясно, че баща й е обсебен от работата си и отделя много малко време на
семейството. Дори и когато бил в къщи, умът му продължавал да бъде зает с бизнеса, така
че детето имало много слаб контакт с него. Освен това, майка му страдала от хронично
заболяване, което я правело неспособна да бъде себе си. На всичко отгоре, пациентката
никога не се беше чувствала щастлива в училище, тъй като беше чувствителна и изтънчена,
докато всички останали деца идвали от бедни квартали, обиждали я, че е “сноб” и не
искали да се сприятеляват с нея. С други думи, въпреки че нямаше налице конкретно
травматично събитие, което да обясни симптомите й, тя страдаше от хроничен “глад” за
спонтанна любов, която може да дойде единствено от родители, които са относително
доволни от себе си и са в равновесие. При това дете беше налице едва доловимо,
непреднамерено отхвърляне от страна на родителите, чийто ефект се подсилваше от
неприятелското отношение на съучениците му към него. Една или две дози Ignatia 10М
бързо премахнаха очните симптоми, а стресът беше редуциран с преместването на детето в
по-изискано училище и с промяна в поведението на бащата, който вземаше повече свободни
дни и отделяше повече време на семейството си.

Озлобеност и Маскулинизация
Когато Ignatia бъде отхвърлена от любимия човек (или просто се почувства отхвърлена), за
нея е обичайно да се озлоби и дори да стане отмъстителна (Кент: “Унижение”, “Свадлива”,
“Гняв, с тиха скръб”). В такива моменти тя е склонна да хвърли “димна завеса” от
обвинения за това, колко несправедливо са се отнесли към нея, колко жесток е този човек,
какъв безсърдечен егоист е той. Така нейното възмущение замъглява истината, че много
дълбоко в себе си тя чувства, че никой не би я обикнал. И сега животът отново потвърждава
това нейно убеждение. Несигурната Ignatia е свръхчувствителна към всяка форма на
отхвърляне, дори и към най-леката подобна проява. Ако уречена служебна среща, която тя е
очаквала с нетърпение, бъде отменена с кратка бележка, тя ще възнегодува остро и най-
вероятно ще го направи открито. Да спечелиш отново благоразположението на оскърбената
Ignatia е възможно, но трябва първо да поднесеш извиненията си, а след това да покажеш
недвусмислено любов и уважение към нея – двете неща, от които тя има най-голяма нужда.
Тези жени Ignatia, които са имали особено труден живот, са склонни да станат груби и
злобни. И колкото по-груби стават, толкова по-силно започват да изглеждат като
мъжкарани. Продължавайки да копнее за някаква форма на признание, но вече не смеейки
да бъде емоционално уязвима, суровата жена Ignatia се опитва да прави впечатление като
доминира над другите. Тя се държи деспотично, крайно докачливо и има нрав, който кара
силни мъже да треперят от страх, когато се изправят пред нея. За да се почувства важна и
значима, суровата Ignatia става амбициозна и насочва погледа си към спечелване на
обществено признание. Тя се превръща в непоколебима кариеристка, сражаваща се с
мъжете в полето, в което е тяхната сила – състезанието и интелектуализма.
Колкото повече се маскулинизира, толкова повече Ignatia се оттегля към областта на
интелекта. Тя вече се опитва да впечатлява с острия си интелект. Ако се заеме с научна
работа, Ignatia често пъти е много горда с титлите си и поставя колкото може повече букви
след името си. Това й помага да се чувства важна и значима, което за нея е следващото най-
добро нещо, след това да се чувстваш обичан. В нашето доминирано от мъжете общество,
общо взето, е по-лесно да спечелиш признание чрез интелекта си, отколкото с изкуство или
някакъв занаят. Освен това, потапяйки се в интелектуална дейност, Ignatia се опитва да
избяга от болезнения свят на емоциите, а и за много Игнации не е проблем да бъдат
интелектуалки, тъй като Ignatia като тип е много проницателна и обикновено има остър ум.
По-маскулинизираната жена Ignatia може лесно да се обърка с Nux Vomica, който макар и
предимно мъжки тип, понякога се среща и при жени. И двете са решителни, дейни и
агресивни, а и много жени Nux също са интелектуално ориентирани. И едната, и другата
имат склонност да носят мъжки дрехи, например костюми, да си правят “строги” прически
и да се държат в напрегната, подчертано изправена поза. Хомеопатът трябва да се порови
малко, за да може да направи разлика между двете. Силата на Ignatia е по-крехка, тъй като
представлява просто една броня, предназначена да защитава чувствителното й сърце. Така
Ignatia има по-защитна нагласа от Nux и е по-склонна да изригне при най-слабата проява на
съпротива или неодобрение. Жената Nux е много уверена в себе си и в своите способности
и поради това може да пренебрегне до голяма степен мнението на другите. Суровата жена
Ignatia в много случаи продължава да търси любовта и все още е податлива на нервен срив,
ако отвори сърцето си и след това се почувства отхвърлена. (Външният вид на тези два типа
е много различен, което много помага за тяхното диференциране.)
Другият тип, който може да се обърка със суровата жена Ignatia, е суровата жена Natrum. Тук
приликите са още по-големи, поради голямото подобие в психодинамиката им. Главната
разлика е, че Ignatia е по-непостоянна. Тя може много лесно да изригне гневно или да се
залее в сълзи, докато Natrum би прикрила чувствата си и би ги контролирала. И двата типа
търсят одобрение като се доказват в кариерата си, но общо взето Ignatia е по-привлечена от
престижа, който дава една силна ръководна позиция, докато Natrum би се задоволила с това
да си спечели реноме на трудолюбив човек, без който не могат да се справят, независимо
какво точно работи.

Престиж
Емоционално несигурната жена Ignatia често пъти работи почти от тъмно до тъмно,
опитвайки се да стабилизира разклатената си вяра, че и тя струва нещо. Тя ще подаде ръка
на приятел, очаквайки и той да направи нещо в замяна, било да й изкаже на глас
признателността си, било да я подкрепи в несигурното й бъдеще. Тъй като чувства, че е
била (емоционално) малтретирана в миналото, тя е много бдителна да не допусне да
злоупотребят с нея и обикновено държи да се увери, че вие си спомняте услугата, която ви е
направила преди. Цитирането на имена е любимият начин, по който Ignatia търси престиж.
Ignatia е естествено чаровна и често пъти има позитивно и бляскаво излъчване. Нейният
външен вид, изискаността й и дарбата й да си прави самореклама често пъти наистина й
осигуряват контакти с известни членове на обществото. Ако не успее да си осигури достъп
до обществения елит като пълноправен негов член, тя ще се опита поне да се запознае с
повече негови представители. Аз познавам няколко жени Ignatia, които редовно насочват
разговора към познанството си с тази или онази знаменитост, а една от тях дори събира
изрезки от вестници с фотографиите, на които е снимана с някой известен неин клиент.
Ignatia, общо взето, е много общителна личност. Здравата Ignatia се радва да сподели своя
ентусиазъм с другите и е любвеобилна по природа. По-уязвимата Ignatia често пъти
използва общуването като средство да спечели одобрение и подкрепа. Тя често запълва
тефтерчето си с рандевута, партита и соарета, които посещава, за да може да поддържа
контакти с колкото е възможно повече хора. На тези събирания тя е чаровна и попива
охотно комплиментите, които приема, особено тези от противоположния пол. Ignatia е
много зависима от това, да получава признание и често пъти активно търси
комплиментите, ако те не я засипват спонтанно. (Героините на актрисата Дайан Кийтън
най-често са типична Ignatia и демонстрират прекрасно нейните характеристики.)

Драматизъм
Ignatia е един от най-драматичните типове. Много жени Ignatia използват това си качество,
ставайки добри актриси. Актьорството подхожда на Ignatia по много линии, тъй като чрез
него получава възнаграждение за естествените си качества емоционален драматизъм и
суетност. За да бъде драматичен, човек има нужда от публика и Ignatia се научава от ранно
детство да използва публиката, за да извоюва любов и одобрение и за да я наказва за
нещастието си. Дори и когато е щастлива, несигурната Ignatia драматизира чувствата си,
опитвайки се да провокира човека, с когото е в момента, да се отзове, да получи от него
позитивен отговор, който да й каже “Да, ти си прекрасна и аз те обичам”. Несигурната
Ignatia се перчи със щастието си, преувеличава го, защото това й помага да изглежда
специална и следователно заслужаваща любов. (Жените Natrum Muriaticum и Phosphorus
също правят това.) Когато получи похвала и дори съгласие, тя изпада във възторг и започва
да се кикоти радостно. (Кикотенето е много характерно за Ignatia.) От друга страна, най-
леко негативният отговор (или липса на отговор) от страна на публиката я обезсърчава, а
оттам и депресира или разгневява. Ignatia копнее да се чувства специална в очите на някого
и много от времето си тя посвещава на търсенето на признание.

Изисканост
Здравата Ignatia обикновено е много изискана. Изискаността на Ignatia е едновременно
интелектуална и естетична/ артистична. Тя е еднакво способна да направи тънък научен
анализ и деликатно интуитивно прозрение. По това тя напомня на Silica, а също и някои
Сепии. Бидейки толкова емоционална личност, здравата Ignatia обикновено е по-
заинтригувана да разбере състоянието на човека (или това животно или на растение),
отколкото от теоретичната наука, която има слаба пряка връзка със собствения й житейски
опит. Поезията, метафизиката и антропологията са области, към които тя често проявява
жив интерес, тъй както и лечебното хранене, лечебните науки и езотериката. Тя е склонна
да остави “трудните науки” като математика, физика, инженерни науки и икономика на по-
чисто рационалните типове, както и на по-маскулинизираните Игнации. Тя е напълно в
състояние да ги разбере, но те не докосват нейната интуитивна, чувствена натура.
Здравата Ignatia е изискана и в общуването. В повечето случаи тя се изразява учтиво и
изящно и няма нищо общо с вулгарността. Тъй като чувствата й са дълбоки, ценностната й
система е ясна и призовава за взаимно уважение и разбиране. Подобно на Silica, Ignatia
съчетава фина чувствителност със силно чувство за самоидентичност и придържане към
възвишен личен етичен кодекс. (Всъщност, чувството за самоидентичност на Ignatia като
цяло е по-силно от това на Silica, тъй като не е застрашено в голяма степен от
стеснителност и нерешителност.) Ignatia обикновено е много всеотдайна към своята
деликатност и е склонна да се обърка и да се ядоса на себе си, ако изневери на собствените
си принципи. Само ако започне да загрубява, тя може да стане по-опортюнистична и да
възприеме по-ниски етични стандарти. Дори и тогава, Ignatia обикновено държи на
дадената дума и изисква и от другите да бъдат верни на думите си, тъй като не понася да
бъде мамена или да злоупотребяват с нея. Чувството за чест на Ignatia в много случаи е
толкова силно, че тя може да се разболее, ако не е спазила собствените си стандарти.
Веднъж аз лекувах една млада жена за мъчителни панически атаки, съчетани с периодична
треска. Симптомите й се появили внезапно, когато тя пътешествала из една тропическа
държава и смесицата от психически и физически симптоми правеха поставянето на
диагнозата много трудно.
Тя ми каза с известно притеснение, че непосредствено преди да се разболее, имала
краткотрайна романтична връзка с мъж, когото срещнала по време на пътешествието си.
Той не бил някакъв особен красавец, от нейна гледна точка, и тя не страдала, когато след
края на пътешествието го изоставила, но се разболяла. Тя се чувстваше много объркана, но
потвърди, че има много стабилни отношения със съпруга си, които сега преценява, че не си
е заслужавало да поставя в опасност. Изглеждаше, че романтичната й забежка беше
засегнала чувството й за чест толкова дълбоко, че това я беше разболяло. Болестта и накрая
беше диагностицирана като вирусен хепатит, но аз бях сигурен, че времето на нейната поява
не беше въпрос на съвпадение и пациентката интуитивно разбра това. Нейните панически
атаки и треската отшумяха бързо след няколко дози Ignatia 10М и остана само чувство за
умора, което се подобри от China.

Външен вид
Физически Игнациите се делят на два типа, макар че между тях има преливане. По-
изисканата Ignatia е много тънка и стройна, с дълги, фини кости. По-маскулинзираният тип
Ignatia е по-едра и е склонна лесно да наддава на тегло. Когато Ignatia добие мъжки черти,
тя е склонна към все по-голямо окосмяване по тялото и лицето. И двата типа обикновено
имат много тъмна кожа, макар че някои са червенокоси и дори руси. Лицето е по-скоро
ъгловато, отколкото окръглено, скулите са високи, което е една от причините Ignatia да е
търсен модел. Миглите са дълги и чувствителни, а носът е прав или орлов, като отражение
на силния и тънък интелект. Една от най-забележителните черти на Ignatia са нейните
устни, които са много сочни, но деликатно очертани под формата на лък – индикация за
емоционална напрегнатост и изисканост. За разлика от Sepia, Ignatia има по-скоро гъста,
къдрава коса, тъй като е по-страстна. (Английската комедийна актриса Елинор Брон е
добър пример за Ignatia, както заради физическите си черти, така и от гледна точка на
личностните й характеристики, което се отнася и за киноактрисата Барбара Стрейзънд.)
 KALI CARBONICUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
СКОВАНОСТ

Kali е най-често срещаният представител на Калиите от конституционална гледна точка.

Единственият друг Kali, който може да бъде срещнат, е Kali Bichromium. Това са много
близки персонажи, които могат да се отличат един от друг главно по други симптоми,
различни от менталните.
Кент отбелязва в своите “Лекции”, че “пациентът Kali Carbonicum е труден за изучаване” и
че това лекарство “не се използва толкова често, колкото би следвало”. Kali е затворен тип
и това затруднява хомеопата да събере достатъчно информация за личността му, за да може
да си създаде представа за нея. Старите материи медики обрисуват една много схематична
картина за личността Kali и в резултат от това той по-често се пропуска, отколкото да се
разпознава от хомеопатите.
Повечето от менталните характеристики на Kali могат да бъдат разбрани, ако се разглеждат
като проявления на “есенцията” на типа, която е скованост. Първото впечатление, което
човек получава при срещата си с личност Kali Carbonicum е за известна официалност,
вдървеност, която разкрива липсата на релаксация на тялото и ума. Хората Kali много
трудно се отпускат. Това може да се види много ясно по партита и в дискотеки, където по-
спонтанните хора могат да накарат Kali да се чувства дори още по-потиснат и смутен. Дори
и походката на Kali е по-скоро скована (и тази скованост става особено явна, ако той
посмее да пристъпи на дансинга).

Традиционен и Стандартен
Хората Kali са отговорни, сериозни и традиционни. Един мой приятел Kali ми каза, че през
целия си живот имал затруднения да се забавлява, защото винаги бил загрижен да върши
правилните неща. Kali е най-традиционният и стандартен от всички типове. Неговият страх
от промени се проявява в съпротивата му срещу всичко, което не е изпитано и не му е
познато. Един от най-характерните начини, по които той прави това, е упоритото му
“придържане към буквата”. Един работник Kali Carbonicum ще се придържа стриктно към
точните детайли от описанието на работния процес, изпълнявайки задълженията си точно
като часовников механизъм и никога няма да рискува да направи нещо опасно или
непознато. Това може да се види особено ярко у държавните служители, бюрократите от
по-нисък ранг и у други хора с позиция, която им дава известна власт, например
регулировчиците. Чиновникът Kali никога не би нарушил правилата. Той държи на тях
повече, отколкото на работата си. (От друга страна, Kali е много чувствителен към
общественото мнение и към всякакви заплахи към неговата позиция и затова може да се
види принуден да наруши правилата тайно. Например, политиците Kali биха направили
тайна сделка, както всеки друг политик, за да запазят властовите си позиции.)
Менталната скованост на Kali води до неговата неспособност или нежелание да адаптира
общите правила към специфични обстоятелства. Например, полицаят Kali би глобил един
мотоциклетист за неправилно паркиране, дори и ако последният се е отбил от пътя, защото
двигателят на мотоциклета му се е повредил. Той не прави това от злоба, а просто защото
“законът си е закон” и той не смее да го интерпретира по-гъвкаво, най-вече защото се
страхува да не си навлече проблеми. Kali се опитва да избягва проблемите като се придържа
към изпитани и проверени формули, били те писаните закони на държавата, религиозен
кодекс, професионален протокол или ценности, следвани от неговите предшественици.
Добър пример за това е функционер на комунистически профсъюз, който обича да използва
много официален технически и политически език, опитвайки се да оправдае своите
изказвания като заимства терминологията им от Маркс или Ленин, за да придаде повече
тежест на позицията си. В по-широк мащаб, сковаността на индийската кастова система и
безчовечната бюрократична чудовищност на бившата съветска система също са примери за
ригиден консерватизъм, който е типичен за мисленето на Kali.
Веднъж аз работих с една лекарка-хомеопат, който олицетворяваше перфектно навика на
Kali да се придържа към буквата. Това, което я плашеше най-много, беше да привлече
неодобрението на колегите си-нехомеопати и един от резултатите от това беше страхът й да
не предизвика влошавания у своите пациенти. За да ги избегне, тя използваше само
потенция 30с, когато предписваше конституционално. Тя държеше много да е сигурна, че
пациентите й приемат всички алопатични медикаменти, които бяха показани за тяхното
състояние, наред с предписваните от нея хомеопатични лекарства. Подчертавам, че тя
правеше това, за да не постави под заплаха позициите си на лекар. Страхът й да не си
навлече проблеми беше толкова всепроникващ, че тя практикуваше най-консервативната
версия на хомеопатия, която съм срещал.
Привързаността на Kali към ясно дефинираните правила и наредби е подобна на тази на
индивидите Arsenicum, но между двете има тънки разлики. Arsenicum като цяло има по-
силно его от Kali и може да бъде видян да следва с жар собствените си принципи на
добросъвестност и благоприличие. Kali, от своя страна, обикновено не е толкова
самоуверен и се придържа към правилата повече поради стремежа си да се защити,
отколкото по вътрешно убеждение. Arsenicum е склонен да влага страст и решимост в
любовта си към реда, докато Kali е благоразумен, логичен и спазва принципите си без
много шум. И двата типа са склонни да търсят обществено признание, но Arsenicum го
прави с повече стил, докато Kali изглежда по-скоро сив и анонимен, бидейки загрижен
повече от това действията му да бъдат приемливи, отколкото да впечатляват хората.
“Правилност” трудно за дефиниране понятие. То комбинира няколко характеристики, най-
вече консерватизъм, липса на гъвкавост и крайна сериозност. Arsenicum често пъти е по-
скоро консервативен, но не изглежда толкова “правилен”, колкото Kali, тъй като е по-
страстен и не толкова скован. Например, Arsenicum често пъти се облича оригинално,
докато дрехите на Kali са не само старомодни, но много често им липсва всякакъв стил.
(Kali не обича да рискува и затова облича безлични дрехи в сиво или кафяво.)
Аз веднъж гостувах на изтъкнат хомеопат в Калифорния и ние обсъждахме случая на млад
мъж с оплакване от умора след тежка вирусна инфекция. Той работеше като християнски
проповедник към един университет и беше женен за кротка и благоразумна жена, която му
помагаше в работата. Самият той изглеждаше сериозен и отговорен. По време на интервюто
не излязоха наяве никакви съществени личностни характеристики, освен типичната за Kali
тревожност, усещана в стомаха. Младежът се смяташе за относително отворен и
напредничав и това можеше да се приеме за истина, в сравнение с другите проповедници
от неговата църква, но той очевидно беше по-малко спонтанен и отпуснат от повечето други
младежи на неговата възраст. Образът на този добросъвестен, по-скоро старомоден млад
проповедник, обграден от буйни, радикално настроени студенти, които бяха само с няколко
години по-млади от него, ме наведе на мисълта за Kali Carbonicum. Natrum също трябва да
се има предвид в такива случаи, но младите Natrum-и не са толкова сковани. Сериозността
на много Natrum-и е резултат от злочестината , което крият в себе си. Техните очи избягват
да срещат очите на събеседника и погледът им е някакси празен, което отразява опитите им
да държат емоциите си в убежището им. Сериозността на Kali е по-различна. Калиите,
общо взето, са толкова далеч от чувствата си, че вие ги виждате като мрачни сухари,
действащи като машини. Те не се борят с емоциите си (освен епизодично с тревогата), при
тях няма спотайваща се депресия. Налице е по-скоро ограничаване на жизнената сила,
което е резултат от почти пълната липса на емоционален живот. Подобно на Първия офицер
Спок от “Стар Трек”, Kali е изпълнителен, логичен и неемоционален. Все пак, дори и Спок
има някакви чувства, което се отнася и за повечето Калии.
Аз съм срещал много Калии, които приемат присърце алтернативните форми на медицина
и философия. Ако хомеопатът прави заключенията си само на базата на интересите на
пациента, той няма да види дълбоката същност на неговата личност. Не са толкова важни
убежденията на пациента, колкото начинът, по който той ги следва. Без значение колко
неконвенционални са неговите интереси, Kali ги следва с благоразумие, с методичност и
интелектуална задълбоченост, но без да влага много страст.
В началото на хомеопатичната си практика аз стажувах при един хомеопат, който
демонстрираше много от характеристиките на Kali. Той беше учтив, отговорен и много
здравомислещ. При снемането на случая той проучваше всеки дребен детайл от историята
на пациента и до пълно изтощение запълваше листа със стотици късове информация.
Изправен пред това изобилие от подробности, той често пъти се затрудняваше да открие
свързващата ги нишка, за да добие представа за цялото. По типичен за Kali начин, той беше
много старателен, но трудно съзираше есенцията на случая, тъй като това не изисква
линейна логика, а по-скоро интуиция. (Хомеопатът Phosphorus, точно обратното, се стреми
преди всичко да “почувства” пациента, пренебрегвайки много от подробностите. Тези два
типа са полярни противоположности от психологическа гледна точка, макар че имат много
подобни физически черти.)
Друг хомеопат Kali, който познавах, беше склонен да обръща много малко внимание на
личността на пациента (тъй като Kali се чувства некомфортно, когато става дума за
емоции), предпочитайки да основава своите предписания на данните от електронния уред
(“Вега”), който му “казваше” от какво лекарство има нужда пациентът. Много Калии се
чувстват по-удобно, когато общуват с машини, отколкото с разхвърляни и непредсказуеми
неща, каквито са емоциите.
Крайният рационалист
Личността на Kali е някакси двуизмерна. Подобно на лепяща се картинка, на него му
липсва дълбочина. Не е просто съвпадение, че калиевите соли са големи лекарства за
скелета. Ригидността и структурата са самата същност на лекарството. Ако премахнем
плътта и кръвта, ще остане скелетът. Мисленето на Kali е като скелета – ригидно, сухо и
структурирано, без плътта и кръвта на емоциите и въображението. (За щастие, дори и
скелетът е жив и дори най-сухият Kali има достъп до някои чувства. Но те са лек намек, в
сравнение с чувствата на повечето хора.)
Тъй като са неемоционални хора без въображение, Калиите живеят в и чрез интелекта си.
Те са най-рационалните от всички хора. Подобно на компютър, Kali калкулира най-
логичния начин да живее живота си, най-логичния начин да планира деня си и дори най-
логичните неща, които да каже в отговор на оплакванията на жена си, че е толкова
неемоционален. Калиите имат план за всичко и те го следват до последния детайл.
Учените-експериментатори с техния усърден начин на провеждане на експериментите
често пъти са Калии, както и банкерите. Навсякъде, където се изисква студена логика и
внимание към детайлите, Kali се справя отлично.
Kali е твърде зает да следва плановете си, за да има време да се забавлява. (Забавлението е
дълбоко чужда концепция за средностатистическия Kali.) Веднъж бях на гости в дома на
мой приятел Kali и неговото семейство. Една вечер ние се наредихме в кръг да играем на
играта Клеудо, при която трябва да правиш догадки и да пресмяташ различни варианти, за
да откриеш кой е убиецът, какво оръжие е използвал и къде е извършил престъплението. Аз
бях много развеселен и изумен от сложната таблица, която моят приятел начерта и в която
много старателно записваше всяка информацийка, до която се добираше, за тактиката на
другите играчи. Той използваше сложна диаграма за елиминиране на различните
възможности една по една, докато накрая спечели играта, не благодарение на събраните
сведения, а на пресметнатите вероятности. Той принуди жена си и децата си да възприемат
същата тактика, защото това беше единственият начин, по който можеха да се състезават с
него. Този мой приятел не беше ограничен човек, не беше и фанатик. Просто не знаеше
друг начин на действие, освен чрез използване на интелекта си. Той не беше затворен
човек, в смисъла на затвореността на Natrum и забелязваше, че не може да говори за
чувствата си, защото реално няма такива.
Kali участва в разговорите по много характерен начин. Той търси логиката (или липсата на
логика) във всичко, казано от събеседника му и след това го анализира на глас. По
адаптираният към обществото Kali прави това по по-мек начин, използвайки хумор, за да
намали тягостния ефект, но логическият анализ все пак си остава основна характеристика
на разговорите му. И отново перфектната илюстрация на това е господин Спок от “Стар
Трек”. Тези Калии, които имат по-оскъдни умения за общуване, са много трудни за
слушане, тъй като логическите им преценки звучат като текст от учебник за студенти и се
излагат монотонно, което отразява пълната липса на страст. Kali може да разкаже
впечатленията си от посетен рок концерт, като е ли чете трактат по антропология. По-
релаксираният Kali е малко по-малко обсебен от фактологията, но продължава да си е
много “добросъвестен” в разговорите, които води дори и с най-близките си приятели.
Много Калии са спокойни и тихи хора, тъй като осъзнават, че не са способни да общуват по-
спонтанно с хората около тях и остават мълчаливи, за да не станат смешни или за да не се
изолират напълно от компанията, в която се намират. Само ако открият човек, който има
по-интелектуална нагласа и който се интересува от същите неща като тях, те се осмеляват
да навлязат в сериозен дебат по темата.
Склонността на Kali към крайна рационалност в разговорите, напомня тази, която се вижда
у някои мъже Lycopodium. В това отношение двамата могат да се окажат напълно
неразличими, но често пъти свръхрационалният Lycopodium излага гледната си точка много
енергично, той е твърде самоуверен и има склонността да говори и по теми, с които е
относително слабо запознат (провокирайки публиката към възклицания от рода на “Пълни
глупости”), докато Kali се придържа стриктно към това, което познава добре. Sulphur също
е склонен към интелектуални пътешествия по любимата си тема и може да бъде също
толкова детайлен в анализите си като Kali, но Sulphur влага много повече страст в своята
реч и в своите интереси.
Контрастът между страстния идеализъм на Sulphur и прозаичния прагматизъм на Kali може
да бъде добре илюстриран от различията в стила на двамата американски президенти
Роналд Рейгън и Джордж Буш-баща. Отначало шансовете на Буш да стане президент се
оценяваха като минимални, тъй като той изглеждаше толкова скучен и неизвестен, в
сравнение с ярката фигура на Рейгън. Когато Буш спечели изборите, той призна, че не
притежава качеството, както той сам се изрази “онова нещо, наречено въображение”,
имайки предвид идеализма на доскорошния си началник. Подобно и много близко по време
предаване на властта се случи и във Великобритания, където целенасочената и решителна
госпожа Тачър (Nux Vomica) отстъпи на здравомислещия и прагматичен Джон Мейджър,
който поради типичния си за Kali стил, беше смятан за скучен и лишен от харизматичност,
но който печелеше доверие с умереността, благоразумието и честността си. Хората Kali
често пъти печелят доверието, защото са толкова безлични и отговорни и защото им липсва
пламенното его на огнените типове.
Подобно на Arsenicum, Kali е много практичен. Физическата сигурност е много важна за
него и това е една от причините той да предпочита стабилния, здрав разум пред ярките,
пламенни идеи. Kali е скептик, който отхвърля идеите, за които не вижда научни
доказателства. В резултат от това неговият свят е много надежден, но също и скучен и
еднообразен.

Несигурност
Несигурността на Kali е много подобна на тази на Arsenicum, бидейки фокусирана преди
всичко върху материалните аспекти на живота и проявявайки се като страх от болест (и
смърт), обедняване и загуба на благоразположението на обществото към него. Подобно на
Arsenicum, Kali общо взето се отнася много предпазливо към парите. Той също така е
склонен да се отнася към тялото си по-скоро сдържано, отколкото с фанатичната
загриженост за здравето, характерна за някои индивиди Arsenicum. наистина, доста Калии
водят много спокойно съществувание, в което има строг ред и липсват, както физически
упражнения, така и отклонения от диетата. Английският телевизионен комедиен сериал
“Падение и възход на Реджиналд Перен” е прекрасна пародия за администратор Kali, който
е изцяло впримчен от рутината, логиката и страха да се отклони и да не се подчини на
установения ред. Накрая Реджи прави това, за което всеки Kali тайно си мечтае – въстава
срещу ригидния си кодекс за поведение, обижда хората, пуска пиперливи забележки по
адрес на жените и общо взето се освобождава от всякакви задръжки. Някои Калии успяват
да се поотпуснат и да се държат малко по-нормално, ставайки по-гъвкави с течение на
годините, но малцина са тези, които успяват да разкъсат изцяло оковите си като Реджиналд
Перен.
Kali е склонен да се тревожи твърде много, най-вече за чисто практични проблеми. Той е
загрижен също и за отношенията си с другите хора, тъй като не умее да общува свободно,
поради което се чувства самотен и несигурен, когато е сам. Подобно на много други
подчертано рационални типове (Lycopodium, Natrum, Arsenicum), хората Kali обикновено са
много загрижени за имиджа си в обществото. Всеки от тези типове има малко по-различни
мотиви да търси обществено признание. Дълбоко в себе си Natrum се чувства малоценен и
недостоен да бъде обичан и затова има нужда да получи потвърждение от другите хора, че
струва нещо. Lycopodium се чувства по-низш от другите, неудачник, и се опитва да угажда и
да прави впечатление, за да се почувства важен. Arsenicum не е човек, който ще угажда на
другите, но цени престижа по две причини. Преди всичко, това е форма на социална
осигуровка, към която може да прибегне в момент, в който има нужда от нея, и второ, това
е приятно за егото на Arsenicum. Още веднъж ще кажа, Kali се доближава най-много до
Arsenicum. Kali не е много егоистичен тип. Повечето Калии са много скромни и
непретенциозни хора, които не търсят светлината на прожекторите. Повечето Калии се
опитват да убедят обществото да ги приеме, за да се подсигурят срещу самотата,
обедняването и влошаването на здравето им. Да бъдеш социален изгнаник е било заплаха за
оцеляването в първобитните времена и това продължава да предизвиква същия страх и
днес, особено у тези, които не са добри в общуването.

Предприемчивият Kali
Не всички Калии избягват светлината на прожекторите. Аз съм срещал няколко преуспели
бизнесмени Kali, които са намерили “рецепта за успех” и се придържат стриктно към нея,
защото тя им позволява да натрупат огромно състояние и да си създадат такъв образ пред
обществото, който те недвусмислено се опитват да налагат. Единият от тях беше собственик
на денонощен медицински център, а друг имаше огромна верига магазини за
електротехника. Тези бизнесмени Kali бяха работохолици, които не можеха да се отпуснат
и да стоят без работа. Те бяха подтиквани, както от необходимостта да се занимават
непрекъснато с нещо, така и от стремежа към материални богатства и висок обществен
статус. Аз лекувах съпругата на единия от тях, която ми каза, че нейният съпруг никога не
може да се отпусне и работи по седем дни в седмицата. Веднъж той се опитал да се
освободи за уикенда, който искал да посвети на семейството си, но станал толкова
напрегнат, че се върнал отново на работа. Може да изглежда странно, че
свръхпредпазливият Kali може да оглави една бизнес империя, но истината е, че точно тази
огромна предпазливост на бизнесмена Kali, в съчетание с неговата логика и дисциплина,
му позволяват да достигне до високата си позиция. Отначало той изгражда малко
предприятие и го прави стабилно и печелившо, след което разширява и удвоява дейността
му, докато се оформи огромна империя. При неговото внимание към детайла и очевидния
му имунитет към отегчението и скуката, той ще се убеди многократно, че бизнесът му е
издържан във всяко отношение и тогава ще пристъпи към разширяването му.
Предприемчивият Kali е абсолютно различна личност от предприемчивия Nux. Последният
излъчва самоувереност и обикновено с него се общува приятно, докато Kali очевидно се
чувства некомфортно да говори пред много хора и прикрива зад маската на учтивост
неумението си да общува уверено. Тъй като живея в Австралия, аз бях едновременно удивен
и изненадан от начина, по който някой предприемачи Kali използват лика и гласа си, за да
рекламират своите предимства и продукти. Тези мъже имат много ограничена способност
за комуникация и когато си правят реклама, са и напрегнати, и неестествени, но въпреки
това насищат ефира със своите ликове и гласове. Единственото заключение, което можах да
направя, е, че това е начинът, по който Kali се опитва да спечели слава, зад която да
прикрие липсата на увереност в себе си.
Повечето индивиди Kali Carbonicum са малко стеснителни, но веднъж аз бях свидетел на
безмилостното държание на един предприемач Kali към негов работник, когото беше
възприел като заплаха за себе си. Той го уволни с еднодневно предизвестие и не му даде
повече никакво обяснение. Предприемачът Kali, подобно на другите предприемачи, е
обсебен от своя бизнес и относителната липса на емоции вероятно прави по-лесно за него
да бъде безмилостен, когато прецени, че това е наложително.

Тревожност
Подобно на няколко други рационални типове, хората Kali общо взето много неохотно
признават за своите слабости. По време на консултацията те често пъти отричат да имат
страхове и тревоги или ги омаловажават колкото е възможно повече. Аз си спомням една
много скована и сдържана университетска преподавателка, която дойде при мен по повод
на артрит. Тя отрече да е неспокоен човек, но призна, че не спи добре, защото става в
малките часове да облекчи пикочния си мехур, след което не може да заспи отново. Когато я
попитах как се чувства в тези моменти, тя призна, че е разтревожена без никаква видима
причина (Кент: “Безпокойство при събуждане”). Две дози Kali Carbonicum 1М не само
доведоха до огромно облекчение на артрита, но направиха възможно и да заспива след
събужданията си през нощта.
Всъщност, това, че Kali страда от безпокойство, не би трябвало да изненадва никого, ако
вземем предвид строгия умствен контрол, който той упражнява върху всеки аспект от
живота си. Този контрол е както резултат от несигурност, така и източник за по-нататъшни
тревоги, тъй като колкото по-скован става един човек, толкова повече нараства
вероятността крехката му защита да се срине при появата на някакво непредвидено
обстоятелство.
Хората Kali общо взето успяват да крият своята тревожност продължително време, често
пъти през целия си живот. Тя се проявява само като лека напрегнатост или колебливост на
гласа. Понякога, обаче, те стигат до нервен срив. Особено голяма е вероятността това да се
случи след загубата на някакъв важен източник на сигурност, например загуба на работата
или на партньора.
Ако Kali стигне до нервен срив, оформящата се умствена картина е подобна на тази при
разстроения Arsenicum. Налице е силна тревожност, особено когато е сам (Кент: “Страх да
бъде сам”) и най-вече в малките часове на нощта. Пациентът е неспокоен, раздразнителен и
свръхчувствителен към шум, към физически дискомфорт и към докосване. Дори и когато
тревожността е много силна, Kali може да остави впечатлението, че се контролира и да
продължи да работи сравнително нормално.
Отношенията с противоположния пол често пъти предизвикват тревога у Kali. Това отчасти
се дължи на факта, че той се смущава и се чувства неловко. Смущението от общуването с
противоположния пол е характерно за младежката възраст, но при Kali това може да
продължи и в зрелите му години и да не изчезне никога. След като веднъж установи връзка,
Kali се отнася към нея с чувство за дълг, но не се сближава много с партньора. Семейният
живот му дава възможност да се отпусне малко и често пъти той става по-самоуверен.
Калиите са също толкова предпазливи и внимателни, колкото Arsenicum. Те бавно
възприемат нови идеи и нови познати. Тази неспособност да се доверява лесно беше
очевидна у един мой пациент, който дойде за лечение по повод на сенна хрема. Той беше
психолог, беше направил цялостен анализ на собствената си личност и беше достатъчно
открит да говори за своята тревожност. Физическите му симптоми насочваха много ясно
към Kali Carbonicum, а умствените се покриваха добре от Kali, макар че Arsenicum не
можеше да се изключи напълно. Няколко дози Kali Carbonicum 200с облекчиха сенната
хрема, но подобренията бяха много краткотрайни. Тогава аз обясних на пациента, че една
доза в 10М вероятно ще доведе до по-продължително подобрение на сенната му хрема, а ще
помогне й за тревожността му. В този момент той ме помоли да му прочета в Материя
медика умствената картина на Kali Carbonicum, за да се убеди, че той покрива неговия
случай. След като я чу, той попита кои са другите лекарства, от които би могъл да се
нуждае, след което ме помоли да опиша подробно личностните профили на тези лекарства.
После телефонира на друг хомеопат, негов приятел, който го разубеди да взема Kali
Carbonicum (защото той бил твърде “либерален” за Kali). Накрая той взе дозата и за кратко
изпадна в меланхолия, която продължи около седмица и която той отказа да отдаде на
лекарството (Кент: “Упорит”)След този прием той стана забележимо по-слабо
интелектуално настроен и беше в състояние да осъзнава някои свои чувства.
Този случай съдържа един аспект от менталността на Kali, който се проявява главно в
периодите на тревожност – склонността към фиксирани, повтарящи се мисли, които идват
и се натрапват на пациента, без да се поддават на контрол. Тези мисли могат да са дълбоки
или банални, значими или безсмислени, но каквито и да са, те не могат да бъдат прогонени
от съзнанието (Causticum, друга калиева сол, също има този симптом, както и Mercurius).
Докато се опитва да пише писмо или музика, мисълта “Всички мъже трябва да умрат” щъка
из главата му и не може да бъде изтрита. Това не е почти неустоимият импулс на Argentum
да действа, а просто една несвързана мисъл, която не иска да си отиде. Това е, сякаш умът
на Kali е малко полудял и не може да изключи една от веригите си.

Другите Калии
Аз открих в практиката си, че Kali Bichromium са най-често жени, докато обратното е вярно
за Kali Carbonicum. Личностните профили на двамата са повече или по-малко неразличими,
но различното им разпределение по полове може да обясни моето впечатление, че Kali
Bichromium е малко по-мек и не толкова скован, в сравнение с Kali Carbonicum. Всъщност,
Kali Bichromium понякога напомня на Calcarea Carbonica, както по умствената, така и по
физическата си картина, макар че е обикновено се държи малко по-официално от нея.
Другите типове Kali – Kali Arsenicum, Phosphoricum и Sulphuricum – се срещат много рядко
като конституционални типове, ако изобщо съществуват такива. Аз определено не съм ги
срещал, но ако съществуват, те вероятно биха съчетавали типичните за Kali характеристики
с характеристики на другия елемент, например, с чувствителността на Phosphorus.

Kali Bromatum
Този рядък тип е напълно различен от другите Калии. Аз съм имал само един такъв случай,
но неговата умствена картина беше толкова ясна и пациентката реагира толкова
драматично на лекарството, че оправдава включването на нейният случай в книгата. Тя
беше млада жена, на около 25 години, която дойде при мен за лечение на епилепсия и
шизофрения. Изглеждаше напълно нормална, но беше стеснителна и нервна. Получаваше
често големи припадъци, около два на седмица. Попитах я за шизофренията и тя ми
разказа, че когато била на 15 години, веднъж докато играла хокей на трева, внезапно
почувствала, че едно момиче от нейния отбор й мисли злото и иска да убие. За да се
защити, тя фраснала това момиче по главата с хокейния стик и му счупила черепа. Тогава
била приета в болницата с параноидна шизофрения и в следващите няколко години я
лекували медикаментозно. В момента не приемаше медикаменти, но продължаваше да има
параноидни мисли, съпроводени с чувство на открита ярост. Пациентката страдаше от
изключително силна хипохондрия, приемайки най-бледия симптом за признак на рак.
Въпреки че не познавах Kali Bromatum, не беше сложно да комбинирам рубриките за
епилепсия, хипохондрия и параноя и така стигнах до лекарството. След няколко дози от
него в 10М припадъците й спряха напълно, но тя беше по-щастлива, че “онези глупави
мисли” вече не я тормозят. Практически, тя се чувстваше толкова самоуверена, че започна
да си търси работа за пръв път от много години насам.

Външен вид
Физически Kali Bichromium наподобява Calcarea Carbonica, бидейки пълна в повечето
случаи, макар че косата й може да е тъмна. Kali Carbonicum обикновено е тънък и жилав, с
тъмна или средно кестенява коса. Много Калии имат слабо, костеливо лице, с по-скоро
сковано изражение. Устните най-често са тънки, особено горната, като отражение на
липсата на емоционалност. Kali Carbonicum често пъти има торбички под очите, но лицето
им е ъгловато, за разлика от по-скоро пълното, окръглено лице на повечето Natrum-и. Моята
пациентка Kali Bromatum беше тъмна и дребничка, с големи очи и уплашен поглед,
напомнящи за тези на China.
 LACHESIS

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
СЕКСУАЛНО НАПРЕЖЕНИЕ

Навитата на спирала змия е чудесен образ за представяне на индивида Lachesis, чието

лекарство е направено от отровата на змията ням кротал или сурукуку. В езотеричната
традиция навитата на спирала змия представлява енергията кундалини, разположена в
основата на гръбначния стълб. За тази енергия се смята, че има сексуална природа у
повечето хора, но тя може да бъде накарана да се надигне по гръбнака, като при това се
видоизменя в творчески потенциал и накрая в духовно изживяване.
Индивидът Lachesis е като силно изпъната тетива на лък, обтегната от сексуална енергия,
която търси отдушник и ако не го намери, се обръща срещу своя владетел.
За много от тях отдушникът е самият секс. Хората Lachesis са силно сексуални (Кент:
“Похотлив, сладострастен”) и когато правят любов, са много страстни. Сексът не само носи
много наслада на Lachesis, той също така освобождава и напрежението. Други извисяват
сексуалната си енергия, като се заемат страстно с изкуство, кариера или възвишени духовни
дела. Lachesis е много страстен тип (Кент: “Оживление”) и винаги, когато се отдаде изцяло
и изрази своята страст, резултатът е едновременно възторг и релаксация.
От девическата възраст нататък индивидът Lachesis вибрира със сексуална енергия. Тя й
дава страстна жажда за живот, за вълнения и за възбуда. Докато успява да задоволи тази си
жажда, Lachesis е почти здрава психологически. Когато сексуалната енергия бъде
потисната, когато не може да намери отдушник, тогава у Lachesis започва да се натрупва
физическо и психологическо напрежение. Причината за това може да е, че партньорът й не
проявява интерес към секса или че е останала дълго време без партньор, или че е
възпитавана в строг морал, който забранява секса преди женитбата, поради което тя е
останала девствена. В тези случаи всичко би било наред, ако бъде открит някакъв вид
дейност, която да канализира достатъчно страстна енергия и да я отдели навън, но ако това
не се случи, започват да се натрупват тревога, безпокойство и раздразнителност.
Мощният сексуален нагон на Lachesis се смекчава от изтънчена, чувствителна натура. По-
малко чувствителните типове като Nux и Sulphur биха задоволили сексуалния си глад по
един по-скоро груб, безчувствен начин, но за много индивиди Lachesis (особено жени)
сексът обикновено се запазва за романтично партньорство и е още по-страстен, точно
защото е израз на тяхната любов. Когато жената Lachesis е влюбена, нейната сексуалност
нараства и тя би станала много емоционална, ако не прави често любов със своя партньор.
Ако неговото либидо не съответства на нейното, тя започва да чувства, че той не я обича и
разстройването и болката й провокират и сълзи, и гняв. Сексуално разстроената жена
Lachesis е по-скоро като отритната Ignatia – докачлива и силно емоционална. След като е
правила любов, тя отново е спокойна.
Тази тема за напрежението, което изисква да бъде освободено, може да бъде проследена във
всички черти на Lachesis, както от ментално, така и от физическо естество. На физическо
ниво, отделянето на секрети облекчава симптомите, особено секрети от половата система и
менструацията. Енергичните физически натоварвания също могат да бъдат използвани от
Lachesis за освобождаване на напрежението. На психическо ниво, като средство за
освобождаване на напрежението се използва говоренето, оттук и прочутата бъбривост на
Lachesis. Колкото по-силно е потисната сексуалността на Lachesis, толкова по-бъбрива
става тя.

Бъбривост и Припряност
Бъбривост означава просто да говориш много. Това може да се види при почти всички
конституционални типове. Характерен при Lachesis е начинът, по който тя говори много.
Потиснатата и напрегната жена Lachesis е лесна за разпознаване, поради скоростта, с която
тя говори. (По някаква причина мъжете Lachesis, които съм виждал, бяха много по-малко
напрегнати от жените и затова говореха по-нормално. Аз предполагам, че мъжете Lachesis
са по-малко склонни да трупат сексуално напрежение, тъй като при тях е много по-
вероятно да потърсят облекчение чрез мастурбация, а също така много вероятно е да
прибегнат до случайни сексуални контакти, когато нямат постоянна партньорка.) Когато
сексуалното напрежение се повиши, Lachesis става все по-припряна в мислите, в речта и в
действията си. Отначало тя просто започва да действа по-бързо без да губи контрол. На
този етап тя силно напомня жена с тиреотоксикоза (която обикновено е Natrum Muriaticum),
чиято постоянно ускоряваща се реч буквално изтощава слушателя, дори и когато е свързана.
Такава пациентка в хомеопатичния кабинет задава на хомеопата въпрос и в момента, в
който той отговори, тя го залива с порой от думи, който завършва с друг въпрос. При такива
консултации хомеопатът говори много малко, защото не успява да вмъкне и дума, тъй като
съществуват съвсем малко пролуки, както между думите на пациентката, така и в нейния
мисловен процес.
С по-нататъшното увеличаване на напрежението, за Lachesis става невъзможно да поддържа
нормален мисловен процес. Мисленето става толкова ускорено, че се обърква и това се
отразява на речта, която става все по-блуждаеща и нестабилна. Колкото по-бърза е речта,
толкова по-подчертана е склонността на тази жена да скача от една тема на друга (Кент:
“Бъбривост, сменя темите бързо”). Отначало съществува някаква връзка между едната тема
и следващата, но колкото по-бърза става речта, толкова повече тази връзка се губи, докато
накрая се оформи нещо като мания, при която пациентката скача рязко между съвсем
несвързани теми.
Друга характеристика на бъбривостта на Lachesis е тенденцията речта й да набира скорост.
Подобно на локомотив, движещ се надолу по склона, в началото речта на Lachesis може да
си е нормално бавна, но става все по-бърза и по-бърза, докато стане съвсем неразбираема в
някои случаи. Сякаш заприщената психическа енергия е намерила в речта един мъничък
отвор навън и постепенно все по-мощен поток се насочва към него, разширявайки
отвърстието все повече.
Общо взето, Lachesis е много бърза. Дори релаксираната жена Lachesis има бърз ум, който
схваща концепцията или ситуацията мигновено. Подобно на почиваща си кобра, Lachesis
може внезапно да скочи от спокойната си поза в динамично действие, когато ситуацията го
изисква (Кент: “Бърза в действията”)По-здравите индивиди Lachesis са по особен начин
нащрек, когато са в покой, като че ли нервната им система е постоянно “заредена” и готова
да се изстреля. (Тази характеристика на внезапна и рязка промяна преминава през цялата
картина на лекарството. На физическо ниво, симптомите се развиват рязко, сякаш идват от
нищото, и се ускоряват. Секретите, например, започват да се отделят бавно, но после рязко
се ускоряват.)
По-нервните индивиди Lachesis са припрени през повечето време. Натрупаната психическа
енергия намира отдушник чрез бързите действия, но припряността обикновено се
съпровожда с раздразнителност, нетърпеливост и безпокойство и Lachesis не прави
изключение. Както може да се очаква, по-самоуверените, егоистични жени Lachesis са по-
склонни към гняв и раздразнителност, когато са нервни, докато по-малко самоуверените са
по-склонни към тревожност.

Жажда и Вдъхновение
Подобно на другите страстни типове, Lachesis е жадна за преживявания. При някои тази
жажда бива удовлетворена чрез търсене на външни дразнители. Специално младите
Lachesis-и могат да станат много щури, да сринат килиите на родителските ограничения и
страстно да се отдадат на музика, танци, алкохол и секс. Индивидите Lachesis имат
дионисианска страна в характера си. Наред с Phosphorus, Medorrhinum и Ignatia, те лесно
достигат до екстаз, както чрез задоволяване на телесните нужди, така и чрез
самовглъбяване и мадитация (Кент: “Екстаз”). Интересно е да се отбележи колко много
аспекти на типа Lachesis традиционно се олицетворяват от змията. Змията се използва от
хилядолетия за представяне на “злокобните” сили похот, коварство и плътско изкушение, а
също и като “най-висше” олицетворение на мъдростта. Всеки индивид Lachesis избира дали
да задоволи своите сексуални и плътски апетити свободно или да ги възвиси в нещо по-
изящно и по-духовно.
Плътската страна на Lachesis често пъти я подтиква към любов към алкохола и други
стимуланти (Кент: “Дипсомания”). Релаксираният Lachesis лесно може да стигне до
състояние на еуфория с помощта на наркотиците, докато напрегнатият Lachesis може да
стане зависим от тях в стремежа си да се отпусне. В това отношение Lachesis наподобява
Nux и по-екстровертните, самоуверени представители на типа, могат лесно да бъдат
сбъркани с някой от подтиповете на Nux. И едните, и другите са бързи, хедонистично
настроени, решителни и имат склонност към напрегнатост и гневни изблици. Освен това, и
двата типа могат да бъдат горди, пресметливи и отмъстителни. Кент говори в своите
“Лекции” за по-негативната страна на Lachesis по характерния си прям и рязък начин, но
коментарите му за “надменността, завистливостта, омразата, отмъстителността и
жестокостта” на Lachesis могат също толкова лесно да се отнесат и към Nux. Понякога
диференциалната диагноза между тези два типа не може да бъде направена само на базата
на менталните симптоми и трябва да се опрем на физическите и общите, за да ги отличим.
Взет в неговата цялост, типът Lachesis се отличава от Nux по това, че е по-чувствителен,
артистичен и загадъчен, докато Nux е по-прагматичен. Много от силно оригиналните
артисти са Lachesis и тук се включват и изпълнителите като певци и музиканти. Веднъж аз
снемах случая на един такъв артист, изтъкнат продуцент и композитор на електронна
музика в стил “Нова епоха”. Неговата музика беше толкова замечтана и лирична, че никой
не би предположил, че лекарството му е Nux Vomica. Освен това, къщата му беше пълна с
изящни рисунки от източната мистична традиция, а въздухът беше пропит от миризмата на
тамян. Неговото пристрастие към мистичните традиции, както и изумителната му
креативност ме наведоха на мисълта за Lachesis и това лекарство беше потвърдено от
огромен брой други характеристики на случая. Например, той мразеше да лети със самолет,
тъй като климатиците на самолетите никога не му осигурявали достатъчно въздух.
Lachesis напомня най-близко Ignatia и Medorrhinum по това, че е “дълбок” тип, с
проникновени и нежни чувства, а също така е и страстен (Кент: “Оживен”). Phosphorus, в
контраст с Lachesis, е по-повърхностен, по-безгрижен и не е толкова страстен, докато Nux
дори и не се и доближава до задълбочеността на Lachesis.
Бидейки силно интуитивен тип, Lachesis често пъти е привлечен от философските идеи
(Кент: “Религиозна привързаност”). Lachesis обикновено има остър интелект, който
използва, за да осмисли прозренията на интуицията и въображението си. Поради силно
развитата им интуиция, сред хората Lachesis не бихте открили много атеисти. (За атеистите
е по-вероятно да принадлежат към някои от чисто рационалните типове като Lycopodium и
Kali Carbonicum.)
Важно е да се разбере, че само напрегнатият Lachesis е бъбрив в по-подчертана степен.
Релаксираният Lachesis може да бъде и интровертна, и екстровертна натура, но което и да е
от двете, той няма да бъде извънредно приказлив с хомеопата. Общо взето, екстровертният
Lachesis е по-хедонистично и чувствено ориентиран, а също и по-егоистичен от
интровертния. Последният е по-философски, мистично и артистично настроен.
Интровертният Lachesis прилича на чувствителния индивид China. Той е мечтател, който
търси спокойно място да медитира върху красотата на природата или смисъла на
съществуванието. Той продължава да е страстен, особено когато има романтична връзка, и
е склонен да изрази своята страст чрез музика, поезия или белетристика. Интровертният
Lachesis може да изглежда стеснителен или отчужден в компания, а често пъти и двете
наблюдения са верни донякъде. Много хора Lachesis са свенливи с непознати и говорят
малко, докато не се сближат. Това отчасти е отражение на бдителността на типа, която
понякога със задълбочаването на патологията прераства в параноя. Отчасти това е
стратегия, която чувствителните, дълбокомислени хора прилагат, за да преценят дали
другият човек е достатъчно схватлив, за да си заслужава да говори с него. Проницателният
ум на Lachesis скоро се научава да “не храни с бисерите си прасета”.
Мъдростта се поддава на дефиниране много трудно. Само мъдрите хора могат да я
разпознаят. Другите приемат учеността за мъдрост, особено силно рационалните хора.
Никой конституционален тип няма монопол върху мъдростта, която е едно интуитивно
разбиране на вътрешните механизми на живота, скритите процеси и модели, които лежат
под външните прояви. По-интровертният индивид Lachesis често пъти владее огромна
мъдрост, но не е склонен да разгласява този факт. Всъщност, мъдрият човек никога не го
прави. Те обаче дават израз на мъдростта си пред тези, които според тях са способни да
разберат, както в разговора, така и чрез творенията си. Змията е символ не само на
мъдростта, а и на лекуването (виждаме две змии, които се преплитат около жезъла на
Хермес – древният символ на лечителя). Истинското излекуване, било твоето собствено
или на друг човек, изисква мъдрост и аз съм срещал няколко души Lachesis, които
използваха интуицията си, за да лекуват другите. Подобно на другите типове с
екстрасензорни способности (Phosphorus, Medorrhinum, China), често пъти има дарбата да
усеща невидимите енергийни потоци в тялото, наричани от хомеопатите Жизнена сила, а
от китайците – Чи. Точно чрез канализирането и насочването на тези потоци лечителите са
в състояние да повлияят върху здравето (или виталността) на своите пациенти.

Ревност, Гняв и Егоизъм

Lachesis, заедно с Hyoscyamus, водят класацията по склонност към силна ревност. Колкото
по-силно е желанието на един човек, толкова по-склонен е той да изпита ревност спрямо
тези, които притежават това, което той желае да има. Така бихме могли да разберем
ревността на Lachesis като естествена последица от неговото силно желание.
Сексуалната ревност е най-честата форма на ревност, която виждаме у хората Lachesis, тъй
като сексуалното желание е тяхното най-силно чувство. В някои случаи тази ревност може
да е напълно нереалистична и да доминира в тяхната връзка до степен, в която застрашава
самото съществуване на връзката. Аз си спомням една такава пациентка, дама на средна
възраст, която дойде при мен специално за лечение на силната й ревност, която
застрашаваше връзката й с нейния съпруг. Съпругът й не само не можеше да продума на
друга жена, без тя да му направи сцена на ревност, той не можеше дори да гледа телевизия
в присъствието на жена си, тъй като тя биваше завладявана от ревността при всяка поява на
красива жена на екрана. Интересно е да се отбележи, че тя се чувстваше силно сексуално
възбудена, когато изпитваше ревност. Няколко дози Lachesis 10М редуцираха в огромна
степен патологичната й ревност и вероятно спасиха нейния брак.
Не е изненадващо, че силната ревност може да породи силен гняв и това не е необичайно за
хората Lachesis от двата типа. Гневът на Lachesis е внезапен и в повечето случаи много
силен и се проявява като кратки, но мощни изблици (Кент: “Ярост”). Ревността е особено
честа причина за гнева на Lachesis, но не и единствената. По-напрегнатият индивид
Lachesis може да стане раздразнителен и труден за угаждане, а когато е разсърден, става
бесен и отмъстителен Кент: “Злобен”). Все пак, тъй като напрежението у Lachesis се
поражда главно от сексуалното потискане, този гняв в крайна сметка се явява облекчение за
сексуалното напрежение.
Връзката между сексуалността и гнева се вижда по-отчетливо у жените Lachesis по две
причини. Първо, при тях е по-голяма вероятността за сексуално потискане. Второ,
сексуалните чувства на жените варират с промените в сексуалния им статус и това се
отнася с особена сила за жените Lachesis. Много жени Lachesis съобщават, че либидото им е
много по-силно по време на овулация и предменструално. В тези периоди те също са и по-
склонни към раздразнителност и гневни изблици. Жените Lachesis са склонни към
предменструално напрежение под формата на гняв, свръхчувствителност към отхвърляне и
плачливост. Тяхното предменструално напрежение обикновено се облекчава подчертано от
полов акт, което подсказва, че то се дължи отчасти (или изцяло) на сексуално напрежение.
Внезапните промени в настроението също се наблюдават при жените Lachesis в
менопаузата и след раждане (Кент: “Умопомрачение, менопаузално”, “Хистерия от
потиснати секреции”). В тези периоди гневът обикновено е по-изпъкващ, отколкото
депресията, както е и при жените Sepia.
Малцина от хората Lachesis са отявлени егоисти (Кент: “Високомерие”, “Егоизъм”). Те са
обикновено представители на по-екстровертния тип и повечето от тях са мъже. Веднъж аз
вечерях с един такъв човек на вечерно парти. Той беше преуспял художник с типичните за
Lachesis изострени, костеливи черти, червена коса и много лунички. Той цяла вечер говори
за постиженията си и за бъдещите си планове, проявявайки много бегъл интерес към делата
на приятелите си. Впоследствие той дойде при мен като пациент и когато го помолих да
опише личността си, ми разказа колко е балансиран, великодушен, чувствителен, вдъхновен
и смел. Въпросът ми има ли нещо, което би искал да промени в себе си, го слиса. В
неговата история имаше много други ключови характеристики на Lachesis и аз му го дадох в
10М. Когато го видях няколко седмици по-късно, той ми съобщи за подчертано подобрение
по отношение на физическите му оплаквания. Аз забелязах, че той е много по-спокоен от
преди и е в едно състояние на покорност, в каквото много често изпадат много горделивите
хора, след като вземат симилимума си във висока потенция.
Горделивите хора обикновено са склонни да се гневят, когато бъдат критикувани и Lachesis
не прави изключение. Горделивият, екстровертен Lachesis е приятен човек, докато е център
на вниманието, но се отегчава, когато му бъде отделена по-пасивна роля и се засяга, когато
собственото му високо самомнение бъде застрашено. Той не понася това, но все още е
малко вероятно да избухне, освен ако не е сексуално разстроен или в лапите на ревността.
Колкото по-голямо е сексуалното напрежение, толкова по-малки са поводите, които служат
като спусък за освобождаването му и по-бурни са гневните изблици. Не е необходимо тези
поводи да имат каквато и да било пряка връзка с подлежащата причина за напрежението.
Смята се, че гордостта, особено у мъжете, е много тясно свързана със сексуалността, а това
се отнася за агресивността. Това се потвърждава в някаква степен и от факта, че най-
гордите конституционални типове са също и тези с най-силен сексуален нагон. Platina е
крайният пример, бидейки най-силно сексуалният, а също и най-гордият от всички типове.
Друга тема, която преминава през цялата лекарствена картина на Lachesis, е
непоносимостта към ограничения. На физическо ниво, пациентът не може да понася тясно
облекло, особено около врата. Много от болките на Lachesis се усещат като стягащи или
смазващи (като хватката на анаконда), което е отражение на стягащото напрежение отвътре.
На психическо ниво Lachesis също не може да понася ограничения. Той може и да е в
състояние да създаде една всеотдайна и близка връзка (за разлика от много хора Lycopodium
и Tuberculinum, чийто страх да не бъдат обвързани може да попречи на продължителността
на връзките им), стига да е сигурен, че ще има достатъчно пространство, когато се нуждае
от такова и при условие, че партньорът му не му казва какво трябва да прави. Много хора
Lachesis остават неженени, било от страх и стеснителност, било защото отказват свободата
им да бъде ограничавана (Кент: “Мисълта за женитба е непоносима”). Lachesis става
сприхав, когато му нареждат и много скоро изразява гнева си от това, че е ограничаван. По
аналогичен начин, за много индивиди Lachesis се оказва трудно да се адаптират към
фиксираното “от 9 до 17“ работно време в службата. Те не само имат силна нужда от свеж
въздух, но и от нещо, което да ги стимулира към творческа дейност и затова са по-склонни
да се занимават с някакъв собствен бизнес у дома, отколкото да работят в затвора на силно
структурирано обкръжение. Веднъж лекувах един човек на изкуството за тендосиновиит.
Той беше скулптор и това много пречеше на работата му. Видът му беше доста младежки,
макар че всъщност той беше на 45 години. Имаше типичните за Lachesis червена коса и
лунички и беше много слаб, сякаш гладуваше. Каза ми, че често пъти работи по цяло
денонощие върху една скулптура и когато го попитах защо, той ми отговори, че това е
неговата страст и радостта в живота му. Току-що беше напуснал жена си и децата си, за да
може “да се отдаде изцяло на изкуството си” и изглежда нямаше никакви угризения на
съвестта за това, че беше изоставил семейството си. Всъщност, той не можеше да сдържи
ентусиазма си, когато говореше за плановете си да обикаля Европа с рикша (заедно с новата
си, млада приятелка), предлагайки да прави скулптури, за да припечелва за храна и подслон
във всеки град или село. Той желаеше силно да се лекува хомеопатично и по време на
интервюто многократно нападаше “глупавата алопатична медицина”, а междувременно
философстваше или говореше лирично за смъртоносните ефекти на конвенционалния
капиталистически бизнес и за пълноценното семейство, съставено от двама родители и
няколко деца. Към края на интервюто аз не се съмнявах, че той е Lachesis
конституционално, но когато чу, че трябва да се откаже от кафето и канабиса, той каза, че
ще се върне, когато е готов да направи тези жертви. Подобно на много хора Tuberculinum,
някои индивиди Lachesis са толкова пристрастени към стимулантите и към “свободата си”,
че по-скоро биха умрели, отколкото да търпят ограничения.
Тази непоносимост към ограничения може да обясни характерното за Lachesis отвращение
да бъде докосван. Този симптом често е налице в случаи с физическа патология, при които
болката се влошава силно от най-лекото докосване, но може да се появи и на ментално
ниво. Когато Lachesis се чувства напрегнат и особено, когато се чувства психически
ограничаван, той избягва да бъде докосван и става по-раздразнителен, когато бъде
физически докоснат от други хора (Кент: “Отвращение да бъде докосван”).

Параноя
Изглежда някак естествено едно лекарство, направено от змийска отрова да има параноя
като изпъкваща характеристика в психическата си симптоматика. Както и ревността и
бъбривостта, тази характеристика може да отсъства или да бъде много леко изявена у по-
здравите индивиди Lachesis и става все по-очевидна с напредването на патологията.
Първият признак на зараждащата се параноя е подозрителността (Кент: “Подозрителност”).
Един напрегнат Lachesis започва да задава все повече въпроси за мотивите на другите и да
подозира, че те са настроени срещу него. Ролите, играни от киноактьора и режисьор Уди
Алън в неговите комедии, илюстрират прекрасно тази тенденция. Той често си въобразява,
че е обект на дискриминация или че светът е опасно място за живеене. (Например, един
подобен герой може да прочете статия за “астероид-убиец”, който се насочва към Земята и
после в продължение на няколко седмици да живее в ужас. Той ще си купи телескоп,
надявайки се така да може да научи пръв точно кога ще бъде катастрофата и дори може да
започне да си строи подземно убежище.) Щом Lachesis започне да чувства, че не е в
безопасност, неговото въображение се превръща в най-големия му враг. Един много
интелигентен млад мъж Lachesis ми каза, че в компания винаги изпитва страх, защото си
представя, че другите хора кроят злобни планове срещу него. Тази параноя беше в ярък
контраст със самоуверения, решителен и независим начин, по който изглеждаше, че той
живее живота си. Ако изключа себе си, жена му беше единственият човек, който беше
наясно докъде стигат страховете му, които бяха толкова силни, че той стигаше почти до
паника в присъствието на непознати.
Повечето хора Lachesis успяват да прикрият твърде сполучливо безпричинните си страхове.
В някои случаи, обаче, параноята става непреодолима и пациентът губи изцяло чувството
си за реалност (Кент: “Делюзия, че е преследван”, “Страх, че ще бъде отровен”). Отвсякъде
го дебнат атентатори и конспиратори и пациентът през голяма част от времето живее в
ужас, избягвайки контактите с хората, за да се защити. Тази крайна форма на параноя може
да се види също и у Rhus Tox, Arsenicum и Hyoscyamus. Последният е особено трудно
различим от Lachesis, тъй като и при него има бъбривост, ревност и повишена сексуалност.
В тези случаи преморбидната личност обикновено е по-“нормална” при Lachesis, отколкото
при Hyoscyamus, а през параноидната фаза е много по-вероятно Hyoscyamus да изрази
крайно странни и ексцентрични мисли, отколкото Lachesis, а също и да прояви сексуален
ексхибиционизъм.
Извън общите параноидни тенденции, Lachesis има три много характерни вида страх.
Разбираемо е, че един от тях е този от змии. Другият тип, който често пъти има страх от
змии, е Natrum Muriatucum, но страхът на Lachesis обикновено стига до крайност, така че
дори видът на змия на телевизора е достатъчен, за да предизвика сърцебиене и погнуса.
Като имаме предвид склонността към сърцебиене, не е изненадващо, че Lachesis често
пъти се страхува, че сърцето му ще спре. Това е отражение и на способността на
непотенцираната отрова да предизвиква спиране на сърцето на ухапаната жертва. Третият
страх също е свързан със змиите – страхът от задушаване. Няколко от по-едрите видове
змии могат да задушат плячката си, като се увият около врата й. Повечето индивиди
Lachesis не понасят нищо да ги стяга около врата и могат също да се паникьосат, ако устата
и носът им са частично запушени, например, когато на лицето им има маска. (И отново
Natrum Muriaticum е този, при когото хомеопатът среща най-често този симптом, който е
една от проявите на неговата клаустрофобия.)

Външен вид
Физически Lachesis прилича на Phosphorus и Sepia по това, че е слаб и жилав. Изглежда,
телосложението на Lachesis има два основни варианта – висок и нисък. Представителите и
на двата типа обикновено са слаби и дори костеливи, макар че жените често пъти имат
широк гръден кош. Както е при повечето чувствителни и изтънчени хора, пръстите са по-
скоро дълги и тънки. Чертите на лицето, общо взето, са по-скоро изострени и дори
ястребови (като Arsenicum), отколкото окръглени. Устните са тънки, устата е широка, но
това не са изрязаните или почти липсващи устни на типовете без емоции, а по-скоро фини
устни, наподобяващи дълъг лък, изтеглени настрани, но все още запазващи класическата
форма. Косата обикновено е червена или кестенява с червеникав оттенък, но понякога е
черна. Кожата е бледа и обикновено обсипана с лунички. Любопитно е, че горните клепачи
често пъти са леко паднали, което им придава характерния вид на змийски клепач.
Актрисите Меги Смит и Ванеса Редгрейв имат типични черти на Lachesis.
 LYCOPODIUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ИМПОТЕНТНОСТ, БЕЗСИЛИЕ

Lycopodium е голямо лекарство. Той е на второ място по честота сред хората от

цивилизованите начини след Natrum Muriaticum. Lycopodium по принцип е мъжко лекарство
и около една пета от мъжете в цивилизованите общества принадлежат към този тип.
Тъй като има толкова много хора Lycopodium, спектърът на различните личностни типове в
рамките на това лекарство е много широк. Студентът по хомеопатия трябва да се научи да
ги разпознава всичките, ако не иска да пропусне повечето от тях, когато дойдат в кабинета
му. Една дама, току-що получила диплома за хомеопат, беше на стаж при мен. След анализа
на един нов случай, който снехме заедно, тя каза, че пациентът не би могъл да бъде
Lycopodium, защото беше спортен тип и не беше много интелектуално настроен. Той не
покриваше “стандартната” картина за Lycopodium “интелектуално развит, но със слаба
мускулатура”. Независимо от това, пациентът си беше доста типичен Lycopodium и реагира
добре на лекарството.
Импотентност е общ термин, който означава “недостиг на сила”. Огромното мнозинство от
хора Lycopodium имат дълбоко, вътрешно чувство за безсилие, дори и тези, които изглеждат
относително самоуверени и дори силни хора. Те са изгубили вяра в собствените си
способности и дирята на тази липса на самоувереност може да бъде проследена чак до
детството.
Има два сценария, които могат да се разиграят в дома, в който израства дете Lycopodium.
Първо, налице е ситуация, в която единият родител, обикновено бащата, подкопава
увереността на детето в себе си. Той може да има очаквания синът му да се представя добре
в спорта и повече да го критикува, отколкото да го хвали. Този тип баща е склонен на
подобен коментар “Когато бях на твоите години, аз...” , последван от описание на
огромното му мъжество и смелост като дете и на постигнатите успехи – от победите в
спорта до завоюваните момичета. Естествено, подобно отношение скоро поражда у детето
тревожност, свързана с представянето в обществото и то започва да изпитва ужас от всяка
задача, при която от него се очаква да се справи добре. Тази тревожност само прави
представянето му по-слабо, което още повече подсилва нарастващото вътрешно чувство за
провал. По-късно през живота си детето винаги ще се бори да докаже, че е достатъчно
добро. (Много подобен сценарий се наблюдава при много деца Natrum. Natrum, обаче, става
перфекционист в опитите си да угоди на родителите си-перфекционисти. За разлика от
детето Lycopodium, такива деца Natrum вярват в способностите си, защото когато постигнат
успех, получават позитивна подкрепа от своите родители Natrum. Детето Natrum усеща, че
не е достатъчно добро, въпреки прекрасното си представяне, тъй като родителите му
поставят твърде много условия, за да му дадат любовта си. Детето Lycopodium, от своя
страна, се чувства неудачник, защото неговото представяне не е достатъчно добро.)
Вторият често срещан сценарий се разиграва, когато родителят от същия пол е неуверен в
себе си Lycopodium и детето придобива същата липса на самоувереност, която е получило за
пример. Детето може да получи повече възможности за изява, отколкото са имали
родителите му и може да получи повече насърчения, отколкото са получили те и в резултат
то може да постигне повече в живота, в сравнение с родителите си. Въпреки това, то
запазва разяждащия страх от провал, защото е всмукало страха на баща си чрез нещо като
психическа осмоза през годините, когато се е формирало като личност.
Каквато и да е била ситуацията през детството, у индивида Lycopodium, който се справя
добре в работата или в отношенията с партньора, остава един постоянен страх, че бизнесът
му ще се срине или че бракът му ще се провали. И тук има сходство с Natrum, който очаква
всичко в живота му да върви на зле. Разликата е тънка, но важна. Lycopodium тайничко
очаква провал, докато Natrum очаква нещастие. Lycopodium е щастлив, докато нещата му се
развиват добре (щастлив и спокоен), докато Natrum често пъти е вътрешно нещастен,
въпреки очевидния си успех, защото като дете се е чувствал необичан, дори и когато се е
изявявал добре.
Поради страха си от провал, Lycopodium страда от тревожни предчувствия. Преди интервю
той би се тревожил изключително много да не направи гаф (Кент: “Той се страхува, че ще
направи грешка.” ) и тази тревожност ще се прояви като стомашно неразположение и
гадене. Lycopodium обикновено се представя по-добре, отколкото е очаквал, тъй като
чувството му за некомпетентност не се дължи на липса на способности или лоша
подготовка, а на ситуацията в детството, от която му е останала нагласата “Ти никога не
побеждаваш”. С течение на времето той може да се научи да игнорира тези тревожни
предчувствия и да приема все повече и повече предизвикателства, свързани с публични
изяви, т.е. с нещото, от което първоначално е изпитвал най-голям страх.

Угаждащият
Нищо не повишава самоувереността по-добре от известността. Детето Lycopodium се
научава отрано да се подмазва, за да се хареса на връстниците си. То копира изрази и
поведение, които се харесват на другите, изпълнява всякакви желания и изисквания, както
на разни нехранимайковци, така и на хората, които са се научили да постигат желаното и,
общо взето, се опитва да бъде мило. Децата Natrum се разстройват, когато бъдат отхвърлени
от близък приятел. Lycopodium се разстройва, ако някой не го харесва, бил той и напълно
непознат. Той става добродушен и сговорчив (Кент: “Благост”), защото се страхува от
конфронтация и по-скоро би отстъпил, само да има мир. В екстремни случаи това може да
доведе до превръщането на Lycopodium в раболепен подлизурко, чиито неистови усилия да
угоди са право пропорционални на страха му от наказание. А наказанието от което се
страхува най-много, често пъти е отхвърлянето от страна на обществото.
В усилията си да стане известен, мъжът Lycopodium може да се отклони от стремежа си да
угажда на своите приятели. Обикновено той има доста на брой добри познати, вместо
няколко близки приятели, както е при Natrum. За Lycopodium е много характерно да поставя
приятелите си пред семейството. Дори и когато не е толкова близък с тези приятели, той би
направил всичко, за да запази благоразположението им. При това той често пъти
пренебрегва семейството си, защото знае, че може да разчита на неговата преданост.
Познавах един треньор по тенис, който беше много приветлив, каквито са повечето
Lycopodium-и. Той беше женен за многострадална жена Natrum, която беше получила много
малко от него. По негово желание те се бяха преселили от големия град, където живееше
нейното семейство, в малко провинциално градче. Един ден разговаряхме за живота на
село и в града и съпругата даде да се разбере много ясно, че се чувства нещастна далеч от
семейството си и че се е съгласила да е преместят, само заради настояването му. Моят
треньор Lycopodium отговори, че би бил щастлив навсякъде, защото обича да бъде приятел с
всеки, но не се е сближил достатъчно с никого. Ако някой го поканеше да играят тенис
вечерта, той винаги скачаше и отиваше, за да не изпусне шанса за социални контакти (и да
прави това, което умее добре – да играе тенис), оставяйки фактически жена си тенис-
вдовица. Най-накрая този мъж дойде при мен за лечение по повод на хронично лошо
храносмилане, което се коригира напълно след няколко дози Lycopodium 10М.
Бидейки човек, който винаги угажда на другите, Lycopodium общо взето е дипломат. Дори и
когато не храни особено уважение към някого, той се държи с него ласкателно и учтиво.
Това е причината, поради която Lycopodium-ите стават добри търговци. Специално
търговците на автомобили много често са Lycopodium. Има много причини за това. Първо,
Lycopodium осъществява мек контакт с хората, което ги успокоява и следователно ги прави
склонни да се разделят с по-големи суми. В повечето случаи той обича хората и изпитва
удоволствие от общуването дори и с напълно непознати. Дори и когато не харесва някого,
той умее добре да го прикрива със смесица от равнодушие и ласкателство. Освен това,
Lycopodium е голям опортюнист. Той е много по-склонен от Natrum да постави целта, която
преследва, над морала и затова е еднакво подходящ, както за продавач на нови автомобили с
три години гаранция, така и за по-тъмни сделки като продажба на коли втора употреба.
Накрая, повечето Lycopodium-и обичат да впечатляват, а автомобилът е силен символ на
мощ и престиж. Дори и когато не е негова собственост, продавачът Lycopodium намира
повод за гордост във величаенето на качествата на лъскавата, мощна, нова машина и
чувства, че самата му мъжественост е поставена под въпрос, ако потенциалният купувач
реши, че двигателят не е достатъчно мощен.
Водещият на телевизионна игра има много общи неща с продавача на коли и много от тези
водещи обикновено също са Lycopodium. За разлика от по-изтънчената учтивост на
дипломáта Lycopodium в служба на родината му, водещият на телевизионна игра често пъти
е противно мил с участниците. Той подчертава по особен начин своята популярност след
публиката, като се държи свойски и дружески, без да е истински близък с нея. Това
свободно, свойско отношение личи силно в традиционния поздрав, с който английският
водещ на телевизионно шоу Брюс Форсайт започвал шоуто си: “Драго ми е да ви видя, да ви
видя ми е драго”.
Въпреки че Lycopodium има нужда да угажда, за да се чувства сигурен, той често пъти
прибягва до по-възвишени обяснения на своята дружелюбност. По едно време аз посещавах
терапевтична група, чиито членове се учеха да изследват скритите мотиви на действията на
хората и да постигат по-голяма близост със себе си и с другите. Там имаше един мъж на
около 50 години, с момчешко, дружелюбно изражение, въпреки възрастта си, чийто външен
вид се допълваше от дълга коса и сини джинси. Той току-що беше дошъл в групата от друг,
“по-възвишен” курс, на който беше научил, че трябва да обича всички. По време на нашия
курс този мъж имаше големи затруднения с приемането на агресивността, която обхващаше
някои от участниците и която те трябваше да изразят. Винаги, когато някой успяваше да се
докосне до старото, спящо чувство на гняв и да го изрази, нашият миротворец-Lycopodium
се опитваше да даде рационално обяснение, посочвайки, че който и да те е разгневил, той
просто е търсил любов. Както можете да си представите, това му поведение не помагаше
ни най-малко на другите участници да се справят с потиснатия си гняв и нашият приятел
Lycopodium скоро стана много непопулярен. Той обаче безстрашно продължаваше да се
придържа към наученото и предложи на групата “Аз мисля, че ние трябва да се обичаме
един друг”, но в същия миг беше залят от викове “Глупости! ”. На този курс той по много
болезнен начин научи, че неговото дружелюбие няма нищо общо с безусловната любов, а е
по-скоро молба да бъдеш приет от другите.
Друга група хора, които дотягат със своята приветливост и със способността си да
защитават красноречиво очевидно похвални каузи, са американските телевизионни
проповедници. Аз съм сигурен, че огромна част от тях са Lycopodium, особено по-
отраканите, които изкопчват дарения от паството си със същата жар, с която търговецът
продава колите си. Тези, минаващи за възвишени, хора прилагат цинични емоционални
манипулации, за да принудят грешниците да се разделят с парите си, които самите те после
пилеят по жени и бързи коли. Те са пример за “Чаровник”, подтип на Lycopodium, който
използва способността си да убеждава хората, че е един от тях, за да може да живее на
техния гръб. Слава Богу, повечето Чародеи Lycopodium имат повече морал и по-малко сила
от тези телевизионни евангелисти. (Част от телевизионните евангелисти са по-близо до
Natrum и Sulphur.)

Самохвалкото
Самохвалковците се срещат много по-често сред Lycopodium-ите, отколкото сред другите
типове. Това е опит да прикриеш тревогата си, действайки самоуверено. Въпреки че, най-
дълбоката същност на Lycopodium е безсилието, силен негов вторичен елемент е
надуването. На физическо ниво това надуване се проявява с раздуване на корема от газове,
както и с разширени вени и хемороиди. Това са примери за надуване на физическо ниво
като следствие от слабост (на храносмилането или на съдовите стени). На психологическо
ниво ситуацията със самохвалкото е много подобна, защото това е случай на надуване без
съществено покритие като следствие от чувството за слабост.
Не всички Lycopodium-и се поддават на изкушението на самохвалството. За да опростим
нещата, нека разделим Lycopodium на три подтипа, които да наречем “Мекотелото”,
“Пуякът” и обикновеният Lycopodium. Според моя опит, представителите на последния
наброяват около половината от хората Lycopodium, а на всеки от първите два се падат по
около една четвърт. Мекотелото (както аз малко грубичко го наричам, за да поставя акцент)
не прибягва до самохвалство. Неговата нервност е неприкрита и понякога направо
осакатяваща. Той е 45-килограмовият слабак, в чието лице изритват пясък, но той не
реагира, страхливецът, който напуска бойното поле при първия изстрел, глупакът, който е
толкова нервен на интервюто за постъпване на работа, че разлива кафето си върху бюрото
на потенциалния си шеф. Той не умее да прикрива страха си зад изтънчените защити на
обикновения Lycopodium или по-грубите защити на Пуяка. Тези Мекотели изявяват всички
очевидни признаци на нервност, описани в старите материи медики (Кент: “Страхува се от
присъствието на непознати”, “Страх да предприеме каквото и да било”, “Плаши се от
дреболии”). Те често пъти имат затруднения да се изразяват, грешат думите или заекват. Те
полагат най-много усилия да угаждат на другите и реагират на лошия късмет по-скоро със
страх, отколкото с гняв. Трагикомичните образи, изиграни от Джери Люис и Норман
Уиздъм, са добри карикатури на този тип.
В ярък контраст с Мекотелото, Пуякът се противопоставя на усещането си за безсилие,
преувеличавайки мъжествената си сила. Това може да стане по най-различни начини. Има
физически Пуяци, които се залавят с боди-билдинг или с източни бойни изкуства, за да
могат да изритват пясък в лицата на Мекотелите (или поне изглежда, че биха могли да го
сторят). Огромна част от ентусиазираните по фитнеса са Lycopodium-и, но тези, които
стигат до крайност, често пъти са Пуяци, които държат да изглеждат силни в очите на
другите. Физическият Пуяк е склонен да изпитва силна гордост от сексуалните си подвизи,
поне за пред хората. Той влиза в състезание с приятелите си в това отношение, перчейки се
на чаша бира със сексуалните си завоевания и усмихвайки се похотливо на красавиците
наоколо. Тъй като цени твърде високо мъжкото начало, той подценява женското, което
означава, че Пуякът е голям сексуален шовинист. Той е склонен да мисли, че
предназначението на жените е да се грижат за него и да спят с него, а той е босът. Едва ли
трябва да казвам, че жените, омъжени за Пуяк, особено за физически Пуяк, живеят доста
труден живот.
Пуякът обича да доминира над другите (Кент: “Диктатор”). Физическият Пуяк го прави
чрез физически заплахи. Ако при завръщането му у дома, вечерята не е сервирана на
масата, той е склонен да се развика на жена си и даже да направи нещо по-лошо. Тъй като е
страхливец, физическият Пуяк тормози жените, но се плаши от мъжете и се старае да
впечатли по-силните от него и хората с по-голяма власт. Той облича дрехи, които
подчертават мускулестото му тяло, кара свръхмощни коли и хвърля много пари за алкохол.
Когато се изправи срещу достатъчно самоуверен интелект, той минава в най-дълбока
отбрана, защото не може да се състезава. Затова физическият Пуяк е склонен да се отнася и
към най-мекушавия професионалист с уважение.
Уличните хулигани най-често са Natrum Muriaticum или Lycopodium конституционално, тъй
като вътре в себе си хулиганът има дълбоко чувство, че е неспособен. Подобно на гамена
Natrum, гаменът Lycopodium силно желае да бъде харесван и би отстъпил, за да бъде мил с
този, който се е изправил на пътя му.
Интелектуалното самохвалство (наричано в разговорната реч “празни приказки”) е
главният защитен механизъм на интелектуалния Пуяк. Той не е непременно много
интелигентен или интелектуално развит, но се мисли за такъв и е в състояние да впечатли
някого, който е по-неинтелигентен от него. Добър пример за този тип е полковник
Менуоринг от британската телевизионна комедия “Армията на татко”. Полковникът
използва положението си на дребен капацитет като платформа, от която може да се
подмазва убедително и, успоредно с това, да унижава тези, чието невежество е успял да
изложи на показ. Както всички интелектуални Пуяци, той използва по-скоро помпозна,
цветиста реч, която е изключително натруфена и претенциозна. Той предпочита да използва
множество дълги думи, вместо да се изрази ясно с няколко кратки, дори и ако последното е
много по-подходящо, за да обясни точно становището си. В резултат от това, повечето
интелектуални Пуяци са ужасно отегчителни. Те изричат своите мъдри бисери (така си
мислят те) или с проповедническа страст, което означава да им придадат съдбовна важност,
или цветисто, като че ли казват “Я! Виж колко съм умен! ”(Този начин на изразяване ме
подсеща за филмовата версия на Краля на Сиам, заснета от Юл Бринър под заглавието
“Кралят и аз”.)
Интелектуалният Пуяк е убеден, че е прав в почти всичко и не приема противоречие (Кент:
“Непоносимост към противоречие”). Той научава от всичко по малко и вече се смята за
експерт във всяка област. Вследствие от това, той често може да бъде видян да се вмъква в
чужд разговор, за да коригира нечие мнение, което той смята за грешно. Той може да стори
това и с напълно непознати (Кент: “Склонност да противоречи”). Тази тенденция да излага
на показ познанията си напомня на Sulphur, който също има склонност да отегчава хората
до смърт и винаги да се мисли за прав. като цяло, може да се каже, че първата любов на
Sulphur е познанието само по себе си, а насладата да го споделя с другите е вторична.
Вследствие от това, Sulphur е общо взето добре информиран по любимата си тема и не се
държи така снизходително, когато разпространява знанията си, както го прави
интелектуалният Пуяк-Lycopodium, чийто основен интерес не е интелектуалното
съдържание на неговото послание, а възхищението, което може да спечели чрез него.
Част от действията на интелектуалния Пуяк са добре отработените усилия да оправдае или
да отклони вниманието на другите от неговите провали. Например, аз познавах един млад
мъж, който не беше работил доста години, разчитайки на държавата да плаща сметките му.
Той каза, че се сдобил с документ от свой приятел-лекар (интелектуалният Пуяк винаги е
личен приятел със своя лекар), удостоверяващ, че той не може да работи поради “нервно
напрежение”. Макар че наистина изглеждаше малко нервен, той беше абсолютно способен
да работи и го потвърди пред мен. Все пак, той оправда нежеланието си да се хване на
постоянна работа, казвайки, че лечебната дейност, с която беше ангажиран, изисква да й
посвети цялото си време. Той посещаваше много курсове по алтернативна медицина и беше
облепил една цяла стена с удостоверения от завършените курсове. Тя бяха издадени на
името на Джонатан Ърт Спирит (Джонатан “Духът на Земята”), псевдоним, който сам си
беше съчинил и беше приел за официално име. Той организираше редовни срещи за
колективна медитация у дома си, една от които посетих и аз. Там бяхме само четирима
души, но нашият герой неустрашимо обяви, бидейки в някакъв псевдотранс, че е бил избран
свише за център на здравето на нашата общност. По-късно той дойде при мен за лечение на
разстроеното си на нервна почва храносмилане. Аз му дадох Lycopodium 10М, след който
той изпадна в кратка, но дълбока депресия. После той прекрати провеждането на срещите
за медитация, върна истинското си име и си намери истинска работа. Ето такава е силата
на симилимума да изкоренява всичко фалшиво (поне в някои случаи).
Не мога да се сдържа да не спомена още един пример за способността на лекарството да
изкоренява фалшивата гордост. Гореспоменатият мъж Lycopodium на средна възраст, който
беше обучаван да обича всички, беше много горд с младоликия си външен вид. Неговата
блестяща, бяла усмивка искреше, когато някой говореше с него, което мигновено печелеше
симпатиите на хората. Той беше коцкар и бивш търговски пътник и използваше момчешкия
си чар за постигане на добър ефект и в двете неща. Все пак, той също не работеше от
години, разчитайки да получи пенсия, защото имаше поставена диагноза “епилепсия”
(макар че получаваше не повече от един припадък на година). Накрая аз го лекувах по повод
на епилепсията с Lycopodium 10М. Още първия ден след приема на лекарството неговите
фалшиви предни зъби паднаха, оставяйки грозна дупка, която той трескаво се опитваше да
запълни, залепвайки обратно зъбите със суперлепило. Изглеждаше, сякаш тялото му се
опитва да отхвърли не само психологическия, но и физическия фалш. (Той имаше един
голям припадък след спирането на антиепилептичните медикаменти и приема на
лекарството, който бе последван от период на депресия и дълбоко преосмисляне на живота
му. Подобно на Джонатан Ърт Спирит, той също реши да се върне на работа и се включи в
терапевтична програма за петдесет и няколко годишни. Няколко месеца след лечението той
не беше получавал припадъци, при все че не вземаше медикаменти.)

Обикновеният Lycopodium
Повечето Lycopodium-и не са нито мекотели, нито Пуяци. Те имат по нещо и от двата
подтипа, както и известна самоувереност и способност да общуват не от защитна позиция,
поне от време на време. Много пациенти Lycopodium признават на своя хомеопат, че са
склонни да се тревожат, най-вече за работата си и за това, дали хората ги харесват. Те са
склонни, също така, от време на време да спекулират със слабостите си или да ги отричат.
В този смисъл те понякога се преструват на по-силни, отколкото са. Често пъти съпругата
на Lycopodium е единственият човек, който има представа за грижите, които го тормозят.
Той може да е известен бизнесмен или уважаван университетски преподавател, който
обикновено създава впечатление за спокоен и сигурен в себе си човек, но вътре в себе си се
тревожи, че ще сгреши. Тъй като не е много склонен към самохвалството на Пуяка, той
може от време на време да се похвали за нещо и то деликатно. Например, той може да си
купи бляскава нова кола и да спомене за това в разговора. Или може да използва главни
букви при означаване на титлата и професионалната си квалификация. (Той ще си каже, че
просто спестява пари, използвайки служебни канцеларски принадлежности в къщи, обаче
за разлика от Пуяка, той знае, че нещата не стоят точно така, но просто е решил малко да се
поглези.)
Обикновеният Lycopodium е много сговорчив. Той е много благоразумен човек, който не е
склонен да изпада в силна еуфория или депресия. Подобно на интелектуалния Пуяк, той
разсъждава много, но не толкова отбранително. Lycopodium е ментален тип, в смисъл, че
живее много повече в мислите си, отколкото в чувствата си. Обикновено той се опира на
рационалния интелект, когато осмисля своя свят и уважава хората, които се изразяват
логично. Тук той може да бъде леко шовинистично настроен, нежно покровителствайки
приятелките си-жени, заради тяхната нелогична емоционалност. От друга страна,
обикновеният мъж Lycopodium общо взето обича жените и се разбира с тях много добре. У
повечето Lycopodium-и има нещо от чаровника, както и слабост към красивите жени.
Неговият чар е в неговото момчешко излъчване, на което много жени не могат да устоят.
Той обича да се държат майчински с него и тези жени, които обичат да правят това, се
тълпят около него, за да флиртуват, независимо дали това е тъща му или дъщеря му. Тъй
като е благ и младее, той изглежда безвреден и това го прави привлекателен за жените,
които никога не биха рискували да флиртуват с някой от по-дълбоките или по-силни
типове.

Необвързаност
Обикновеният Lycopodium никога не пораства емоционално. В своите взаимоотношения с
другите той или се опитва да угоди, но е резервиран, или е зависим. В по-близко
партньорство той търси фигурата на майката, защото иска да бъде обичан безусловно, без
да се налага да дава много от себе си в замяна. Повечето мъже Lycopodium са били много
близки с майка си като деца и точно тази близост може да се окаже пречка пред
сближаването им с други жени. Те обичат майка си, но също така я приемат като нещо,
което им е дадено безвъзмездно, и любовта им към нея е нежна, но не страстна. Дори и
когато пораснат, този модел често пъти се повтаря във взаимоотношенията им с жените, с
които се държат като с майки, а не като с обект на любовта им.
Много мъже Lycopodium са склонни по-скоро да си играят с момчета (или момичета),
отколкото да отделят време да бъдат близки и интимни (като противоположно на сексуална
връзка) със своята партньорка, тъй като се чувстват неудобно в условията на истинска
интимност. Истинската, интимната близост изисква поемането на известна отговорност, а
Lycopodium не обича да го прави, поне не и когато това включва и емоционално обвързване.
Това е отразено в старите материи медики като склонност да изостави внезапно жена си и
децата си без никакви угризения. Въпреки че има много мъже Lycopodium, които са
ангажирани съпрузи и бащи, има и много, които отбягват обвързването чрез брак, които
търсят извънбрачни връзки или които изоставят семейството си, когато в живота им влезе
красива жена. Lycopodium не е дълбоко емоционален тип. В емоционално отношение
Lycopodium-ите са “лека категория” и се наслаждават на близостта с партньорката без
голяма страст или интимност. В брака Lycopodium е по-скоро добър приятел на жена си,
има общи интереси с нея и й помага в домакинската работа и отглеждането на децата, но
остава разделéн от нея.
Това описание може да създаде впечатлението, че Lycopodium е студен тип, но обикновено
това не е така. Обикновеният Lycopodium е по-топъл от обикновения Natrum (или е по-
склонен да показва чувствата си) и обича да бъде гушкан и целуван. За него не е проблем да
каже “Обичам те” и наистина го мисли. Просто неговата любов е по-скоро нежна обич,
отколкото страст. Той е благ, сговорчив човек, който би помогнал на всеки, помолил го за
това, но не се стреми да се обвърже и рядко изпитва истински дълбоки емоции. Подобен
мъж често пъти предизвиква силно емоционални изблици у партньорката си, която би
направила всичко, за да го накара да й покаже повече емоция, която тя отъждествява с
любовта.
Друга традиционна рубрика, прилагана към Lycopodium, е желанието му за компания, която
да се намира в съседната стая. Често пъти това е вярно в буквалния смисъл. Lycopodium би
се чувствал самотен, ако е сам в къщи, но и потиснат, ако се налага да споделя живота си
твърде интимно с друг човек. Предпочитанието да има някой в съседната на неговата стая е
добра метафора за емоционалния му живот като цяло. Той се нуждае от поддръжката на
други хора, но има нужда и от личното си пространство. Често пъти това е породено от
прекомерната близост на свръхпокровителствената му майка, която оставя у него чувството,
че е зависим, но и задушаван в същото време.
Докато необвързаността на Lycopodium може да породи някои затруднения в
осъществяването на по-близка връзка, това е много положително качество в работата му.
Много професии изискват логичен, неангажиран ум и това се отнася особено силно за
научната работа. От Lycopodium-ите, както и от Калиите, стават много добри научни
работници. И двата типа обичат логиката и имат способността да следват правилата и
протокола. Едно посещение в която и да било чисто научна или инженерна университетска
катедра би ви срещнало с учени, по-голямата част от които са Lycopodium-и (поради факта,
че този тип е по-разпространен от другите рационални типове като Kali и Sulphur). Тези
учени имат много общи характеристики помежду си. Например, много от тях биха покрили
традиционното описание на Lycopodium като“интелектуално развит, но със слаба
мускулатура”, тъй като имат по-скоро слаба, костелива физика и склонност да бръчкат
вежди, било поради грижите, които имат, било поради интелектуалната си
съсредоточеност. Често пъти те имат практични хобита, които са свързани с малко
физически усилия, като конструиране на модели или поправяне на някакви уреди. В
социално отношение те са склонни по-скоро към конформизъм, отколкото към
индивидуализъм. Това се определя от желанието им да отговорят на нечии очаквания
спрямо тях, което им носи известност. Това намира отражение и в дрехите, които
Lycopodium облича, които са едновременно модерни и традиционни. Специално учените-
инженери са прочути с огромните количества алкохол, които изпиват в компания и беглият
ми опит по-скоро потвърждава това мнение. Тази група от другари е много характерна за
Lycopodium-ите и нейното сформиране се благоприятства от алкохола, който отпуска
задръжките у хора, които иначе са ограничавани от своята подчертано рационална натура.
Обикновеният Lycopodium е както предпазлив, така и амбициозен, когато нещата опрат до
напредък в кариерата. В резултат от това, той често пъти успява, тръгвайки от дъното на
бизнес-света. Тъй като е склонен да угажда на хората, той е подходящ за работа в големи
корпорации, където последователно и систематично се изкачва по служебната стълбица,
докато достигне до позицията, която е преследвал. Въпреки че не е лидер по натура,
каквито са Nux и Sulphur, Lycopodium често пъти постепенно придобива уменията и
самоувереността, които са необходими, за да можеш да упражняваш власт върху голям брой
хора. Чрез постигане на постоянен напредък в кариерата, той може да израства постепенно
в йерархията на компанията, без това да засилва прекомерно страха му от провал. От
обикновения Lycopodium става приятен началник, който е благоразумен и разбиращ и се
радва, ако подчинените му се отнасят към него дружелюбно. Началникът Natrum често пъти
също е такъв. Именно дълбоката уязвимост на тези два най-често срещани
конституционални типа ги прави човечни и достъпни, когато заемат някакви властови
позиции. (Nux и Arsenicum са по-груби, докато Sulphur е великодушен не от уязвимост, а
поради “широтата на духа си”.)
Необвързаността на Lycopodium се дължи отчасти на неговата рационална, неемоционална
натура, но отчасти и на стремежа му да сложи маска, която да прикрива вътрешната му
несигурност. Някои мъже Lycopodium са много откровени и прями хора, които не са много
суетни и не чувстват нужда да правят впечатление. Други изработват имидж на
“симпатяги”, което напомня за маската на симпатичност, използвана от много мъже Natrum
и за стремежа им да изглеждат безгрижни и невъзмутими при всякакви обстоятелства. В
кабинета тези готини Lycopodium-и приличат на Natrum и дори на Nux, но в личните им
взаимоотношения тяхната мекота и ранимост обикновено са по-очевидни. Дори и най-
готиният Lycopodium обича партньорката му да се държи с него майчински и е по-склонен
да споделя с нея тревогите си, в сравнение с обикновения Natrum. В много случаи е по-
лесно да разпознаем симпатягата Lycopodium, ако поговорим с неговата партньорка, освен
ако той не се окаже Пуяк и в този случай неговите опити да изглежда безгрижен непукист
са толкова очевидни, че все едно надписът “Lycopodium” е изписан на челата им.

Опортюнистът [3]
За да бъде опортюнист, човек трябва да бъде едновременно емоционално необвързан и
гъвкав. Така по-емоционалните типове като Natrum и Sepia са склонни да поставят
емоционалната лоялност пред личната сполука, а необвързаните, но сковани типове като
Kali и Arsenicum поставят и безопасността, и принципите пред опортюнизма.
Необвързаните, гъвкави типове са Phosphorus, Lycopodium, Argentum, Medorrhinum, Nux,
Staphysagria и Tuberculinum и всички те са склонни към опортюнизъм. Според моя опит,
Lycopodium и Tuberculinum са най-опортюнистично настроени от всички.
Tuberculinum е опортюнист, защото има огромна жажда за свобода и би се възползвал от
всяка появила се възможност да запази свободата си. Lycopodium също обича свободата, но е
толкова храбър, нито толкова дързък, колкото е Tuberculinum. Неговият опортюнизъм се
дължи отчасти на любовта му към свободата, отчасти на склонността му да избира по-
леките пътища, за да постигне целта си, без да се налага да работи здраво, нито да се
обвързва. Вероятно, той остава в обсега на взаимоотношението майка – дете, само че сега
целият свят е майката, която ще му даде всичко, без да очаква нищо от него в замяна. (Оттук
и непропорционално високият брой на мъжете Lycopodium, които не работят.) Подобно на
Phosphorus, Lycopodium очаква да спечели тази игра на комар, защото има бърз ум и е
чаровен.
Едно често срещано изражение на опортюнизма на Lycopodium е женкарят. Ромеовците,
които прелитат от една жена на друга и изчезват, когато “играта загрубее”, много често са
Lycopodium. Много мъже Lycopodium фактически са жигола, разчитайки на чара си пред
жените, за да избегнат емоционалното и професионално обвързване. За Lycopodium не е
нещо необичайно да разчита на своята любовница за финансова подкрепа, въпреки че при
това може затъне в дългове и да си навлече сам много беди. В замяна той предлага
сексуални забавления и приятна компания и при това смята, че дамата му прави разумна
сделка.
Мошеникът е друг вариант на опортюниста Lycopodium и много мошеници Lycopodium са
също и коцкари. Примери за мошеник Lycopodium са съмнителният продавач на коли втора
употреба, черноборсаджията, която продава всичко, което “падне от каросерията на
камиона” и измамниците от всякакъв род. Общото между всички тях, като изключим
липсата на морално чувство, е бързият, комбинативен ум, който подскача при всяка
възможност да се изкарат някакви пари. Специално при дребните мошеници има голяма
вероятност да са Lycopodium. За да си едър мошеник, трябват много здрави нерви и
безмилостно сърце, а това не са качества, типични за Lycopodium. Мошеникът Lycopodium
може да остане сляп за огромните последствия от неговите кражби (Lycopodium-ите от
всички типове умеят много добре да си затварят очите, когато това им изнася), но той не е
толкова коравосърдечен, че да приеме убийството, освен ако не е физически Пуяк, който
таи много гняв вътре в себе си. Дребните мошеници избират най-леката от всички налични
възможности, което е друга характерна склонност на Lycopodium.
Един прекрасен хумористичен, но точен портрет на дребен мошеник Lycopodium, можем да
видим в лицето на Кръчмаря от сценичната адаптация на мюзикъла “Клетниците”.
Следните стихове от това представление обрисуват този портрет много по-ясно, отколкото
аз бих могъл:

“Добре дошъл, мосю! Заповядайте, седнете,

най-добрия в този град кръчмар срещнете.
Другите ли? - Мошеници са всичките,
те мамят своите гости и лъжат ги с паричките.
Вий рядко виждали сте друг, честен като мен,
за който е достатъчно да бъде добронамерен джентълмен,
Господарят на Дома, човек със чар,
готов ръката ви да стисне честно и със жар.
Пикантна аз история ще ви разкажа,
която може малко да ви пораздруса даже.
Клиентите харесват бонвивана-съдържател,
и радват се да съм им аз приятел.
Нищо ми не струва да бъда мил и фин дори,
Но няма нищо без цена, сиренето е с пари.
Господарят на Дома, на сърничките Пазител,
от мижавите ви едно-две су за вас готов да е спасител.
С мъничко вода половинка вино става литър – ако не вярваш претегли.

И после свиваш хорските бижута, когато всичко пред очите им се замъгли.

Всеки гост кръчмаря си обича, защото на всеки е приятел верен той.

Аз правя всичко, що им е угодно, Боже, парите им не ще отнема с бой!
Господар на Дом, който бързо окото ви лови.
Недей го подминава ти, човече, а вътре се отбий!
На бедния – слуга, на богатия – човек доверен,
утешител, философ, за цял живот приятел верен.
На всеки – весел компаньон, за млади дами – страж на пост.
Но отворете своите джобове, Боже, аз няма да ви одера до кост!
(Жената на Кръчмаря: )
На младини да срещна принц мечтаех,
но, Всевишни Боже, туй ли беше, що желаех?
Господар имам на Дома, по-долен и от скот.
Утешител, философ и лайно за цял живот.
Измамен малък мозък, истински Волтер в душата,
Голям любовник мисли се, а няма нищичко между краката.
Каква шега ужасна на Твореца - да ме остави с тоз подлец и сводник,
Само Господ знае как издържам още да живея със такъв негодник!

Не всички Lycopodium-и са без скрупули, но всички са опортюнисти в някаква степен.

Подобно на Sulphur, някои постоянно кроят велики проекти за бързо забогатяване, които
неизменно завършват с провал. От друга страна, много Lycopodium-и са достатъчно наясно с
нещата, за да задвижат печеливш собствен бизнес, възползвайки се от ниши в пазара и
използвайки реклама и бизнес контакти, за постигане на максимални резултати.
Обикновеният Lycopodium, подобно на обикновения Natrum, си е малко биткаджия. Той би
искал да си живее безметежно, но знае, че трябва да се бори, за да си осигури такъв живот
и макар че не изпитва наслада от битките, както е при Nux, нито е убеден, че винаги ще
побеждава, както е пък при Sulphur, той е достатъчно здравомислещ, за да знае, че си
заслужава да положи усилия и има достатъчно логичен ум и подход към хората, които могат
да му помогнат да премине успешно през трудните периоди.
Говорейки за бизнесмена Lycopodium, аз бих искал да спомена за една грешка, често
допускана от неопитните хомеопати. Много бизнесмени Lycopodium са буквално обсебени
от работата си и в кабинета изглеждат като много сериозни, решителни и предприемчиви
хора, които преливат от самоувереност. Това в известна степен е действие, което заблуждава
невнимателния хомеопат да предпише Nux Vomica, който не сработва. Разликата между
двете лекарства може да е много тънка и диференциалната диагноза да се окаже трудна,
особено ако физическите симптоми на пациента са общи за двете лекарства, което се
случва много често (например, диспепсия, когато пациентът е под стрес). Аз обикновено
намирам за полезно да се поровя в спецификите на личността на пациента като дете.
Много често се случва самоувереният Lycopodium да признае, че е бил неспокоен и
загрижен преди изпит или че като дете е подценявал способностите, дори и към днешна
дата да няма никакви слабости. Също така, когато бъде зададен въпросът “Кой е най-
големият ви страх в живота?”, изненадващо много самоуверени, преуспели Lycopodium-и
отговарят “Че животът ми е минал безсмислено” или “Че бизнесът ми ще пропадне”. И
сянка от подобни мисли не може никога да се появи в главата на Nux Vomica.
Обикновеният Lycopodium не е безогледен Ромео, но често пъти е в някаква степен
сексуален опортюнист. Това може да не се прояви с нищо повече от флиртуване с
момичетата или пощипването им по задника. От друга страна, при женените мъже
Lycopodium има най-голяма вероятност да се поддадат на изкушението от една извънбрачна
връзка, веднага щом започнат да приемат съпругата си като неотменна даденост. Причината
не е, че той не я обича. По свой собствен, деликатен и необвързан начин той продължава да
я обича, но тръпката от започването на нова връзка може да се окаже неустоима за него.
Докато говорим за Ромеовци, може би е уместно да обсъдим накратко сексуалността на
Lycopodium. Lycopodium е особено докачлив на тази тема, тъй като тя се доближава твърде
много до темата за импотентността изобщо. Повечето мъже Lycopodium не са импотентни,
но много от тях се страхуват да не станат такива, което просто е друго проявление на страха
от провал. Обикновеният Lycopodium като цяло е високо сексуален и е склонен да се отдава
на сексуалните си фантазии, когато няма възможност да прави секс (а понякога и когато
има такава). По-първичните типове, като физическият Пуяк, както и някои от Ромеовците,
са склонни да правят секс и да му се наслаждават всяка нощ и могат да се отдалечат от
партньорката си, ако не са достатъчно удовлетворени. По-интелектуално настроените
Lycopodium-и са по-умерени в сексуалните си апетити, но при повечето от тях либидото е
над средното ниво. Както е при мъжете от много други конституционални типове, и
Lycopodium среща известни затруднения да бъде емоционално интимен, бидейки при това
сексуално интимен. Това е просто друга версия на предпочитанието да бъде в другата стая –
близо, но не твърде близо.
Повечето мъже Lycopodium надценяват в някаква степен сексуалните си успехи или са
свръхзагрижени за поддържането на това мнение. Те може да са били високо сексуални в
по-младите си години, а после, когато либидото им добие по-умерени размери, да приемат
това като знак за помръкване на тяхната мъжественост и да се притеснят докъде може да
стигне това. Ако имат някакви действителни проблеми с ерекцията или с преждевременна
еякулация, което се случва с всички мъже в определен момент от живота им, особено
когато са под стрес или с нов партньор, мъжете Lycopodium са склонни към свръхреакция и
това може да доведе до поява на натрапчив страх от сексуален провал, който сам по себе си
може да породи именно онова, от което този човек се страхувал най-много от толкова време
насам (Кент: “Снижена сексуална страст”). В резултат от това, тези мъже могат да
прибегнат до употребата на набедени афродизиаци в неистовите си опити да предотвратят
снижаването на сексуалната им функция и могат плахо да попитат хомеопата дали
лекарството ще им помогне и в това отношение. Спомням си един стар джентълмен на
около 70 години, който дойде при мен за хомеопатично лечение. Той беше вдовец, но имаше
приятелка, с която се срещаше епизодично. Единственото му оплакване беше, че не може да
стигне до кулминацията, когато мастурбира, което той правел по няколко пъти на ден. Той
беше по-слабо загрижен от качествата си на любовник, макар че и когато бил с приятелката
си, също не можел да достигне до кулминация. Беше интересно да се види колко свободно
говори този мъж за своя проблем. Той го описа до последния детайл без сянка на
притеснение или на някакво съзнание, че това е твърде необичайна тревога за мъж на
неговата възраст. Неговият външен вид и останалите подробности от историята му
съответстваха на Lycopodium и той се върна след приемането на една доза Lycopodium 1М,
за да каже, че има голямо подобрение по отношение на неговия проблем.
Друг, много по-млад мъж дойде при мен със същия проблем. Той беше много изпосталял и
се смяташе за експерт по йога и Източен мистицизъм. Каза ми с огромна гордост, че може
да прави любов в продължение на шест до осем часа, но сега има нова партньорка и има
проблем с поддържането на ерекцията. Аз не бях изненадан, когато той каза, че е правил
изследвания, за да определи дали няма някакъв съдов проблем, който да е в основата на
неговата импотентност. (Някак си не звучи толкова като личен провал, ако имаш съдов
проблем, отколкото ако признаеш някаква друга причина, която е в по-близка връзка с
личната отговорност.) Неговата гордост, както от предишните му сексуални подвизи, така и
от познанията му по йога, беше толкова очевидна и преувеличена, че аз нямах никакъв
проблем с избора на лекарство. След една доза Lycopodium 10М той дойде забележимо по-
малко самонадеян, а също и по-слабо загрижен за своя проблем, който в по-голяма или по-
малка степен беше отзвучал в резултат от това, че беше сложил край на връзката си.

Интелектуалецът
С риск да объркам читателя с дълбочината на разграничението между два подтипа с много
тънка разлика помежду си, аз чувствам, че трябва да можем да различаваме това, което аз
наричам псевдоинтелектуалец Lycopodium, от истинския интелектуалец Lycopodium.
Псевдоинтелектуалецът се намира някъде между интелектуалния Пуяк и истинския
интелектуалец. Той може да бъде приеман като интелектуален Пуяк, комуто не достига
самоувереност да разгласява идеите си много енергично, но за да бъдем честни към него,
неговите идеи са по-смислени и значими от тези на Пуяка. Псевдоинтелектуалецът няма
дълбочината на ума на истинския интелектуалец, но неговият аналитичен ум е зает от
поглъщането на различни концепции една след друга, подобно на малко дете, което опитва
от всички десерти, още докато са на масичката за сервиране. Този вид интелектуално
дилетантство представлява опит от страна на някои Lycopodium-и да култивират в себе си
по-силно чувство за собствена значимост. Те усещат (в повечето случаи подсъзнателно), че
колкото повече знаят, толкова по-значими личности стават. Те обикновено са по-скромни
хора от интелектуалните Пуяци и се опитват да споделят познанията си само със своите
приятели, при което има малка вероятност да бъдат отхвърлени или да им се присмеят.
Псевдоинтелектуалецът често пъти се лепва за някаква тема като пчела на цвят и си пасе
там няколко седмици или месеци, преди да се прехвърли да изследва друга тема. През това
време тази тема ангажира силно вниманието му, той чете книгите една след друга,
опитвайки се да стане нещо като капацитет по темата. Аз веднъж лекувах такъв човек,
чието главно оплакване беше “чувствителен стомах”. Той ми каза, че е в процес на
изучаване на “Теорията на хаоса”. Каза го с много съдбовна интонация, сякаш искаше да
подчертае важността на проучванията си и добави, че има намерение да напише книга по
тази тема, но когато го разпитах за теорията на хаоса, той постепенно ставаше все по-
неясен и несигурен, обяснявайки плахо, че е заинтригуван как “редът се поражда от хаоса,
особено в човешките системи”. Той работеше като компютърен оператор и нямаше никакви
познания за теорията на хаоса извън прочетеното в тази книга. Скоро ми стана ясно, че той
е привлечен от идеята да изучава тази теория, защото това звучи впечатляващо и нейното
изучаване би го направило по-интересен. Той беше самотен човек, нямаше близки приятели
и имаше проблеми в контактите с жените и опознаването им, тъй като се страхуваше да не
бъде отхвърлен. Той призна за тези проблеми много неохотно и след голямо разпитване от
моя страна. Подобно на другите псевдоинтелектуалци Lycopodium, неговата главна цел в
живота беше да изглежда достатъчно интересен, за да печели приятели, интимни
приятелки и поне мъничко уважение от страна на другите хора и точно това го подтикваше
да колекционира факти и да се опитва да събуди интереса на другите към тях.
Аз му дадох Lycopodium 10М и при следващата ни среща той ми каза, че е най-впечатлен от
ефекта на лекарството. Отначало той се почувствал по-спокоен и унил за ден-два, след
което забелязал, че храносмилането му не му създава проблеми и вече не му изтръпват
краката, когато ги кръстосва за медитация. Той изглеждаше по-отпуснат и вече не се
опитваше да ме впечатли с това, което изучава. Когато го попитах как вървят нещата с
Теорията на Хаоса, той каза, че отдавна не е мислил за нея.
Истинският интелектуалец Lycopodium е по-рядко срещан от псевдоинтелектуалеца. Той
проявява дълбок интерес към темата, която изучава и първата му цел не е да впечатлява
хората. Най-често той е експерт в избраната област, но самата област може да бъде всяко
нещо от квантовата физика до лингвистика или философия. За интелектуалеца Lycopodium
неговата академична работа често пъти е в центъра на живота му. Тя го поглъща изцяло
през по-голямата част от деня и му дава чувство на удовлетворение и усещане за цел в
живота. Това вероятно е най-суховатият от Lycopodium-ите, тъй като е фокусиран
изключително върху интелектуалната материя. Той е по-скоро стеснителен, прекарва много
време заровен в книгите и макар че е компетентен като преподавател, у него няма и следа
от яркостта на интелектуалеца Sulphur, нито от убедителността и енергичното изложение
на интелектуалеца Nux. Той обаче е старателен и търпелив с аудиторията и има задълбочено
разбиране на избраната тема. Интелектуалецът Lycopodium е ученият с бяла престилка и
високо, полегато чело, който прекарва живота си скрит в лабораторията, разработвайки
някаква високо специфична научна материя и непрекъснато изследва и анализира. Той е
по-малко вдъхновен от гения Sulphur, но е посветен на работата си и извлича истинско
удовлетворение от нея. Ако е по-скоро академичен, отколкото приложен учен, той стига до
своите идеи и ги разработва, следвайки обичайните образователни канали, за разлика от
някои интелектуалци Sulphur, които са много оригинални и сглобяват теориите си от
привидно нямащи връзка помежду си наблюдения, като включват в тях информация от
широк кръг дисциплини.
Университетските преподаватели и професори са много често интелектуалци Lycopodium.
Аз си спомням моя преподавател по физика и като си помисля за лекциите, които ни
четеше, съм сигурен, че беше Lycopodium. Начинът му на преподаване беше задълбочен, но
спокоен (за разлика от Kali или Arsenicum, които са усърдни по военному) и той като цяло
беше много непретенциозен човек, който нямаше склонността да налага своята власт над
възпитаниците си. Беше кротък човек, който се наслаждаваше да споделя познанията си и
понякога светеше от ентусиазъм, когато се отклоняваше от темата на конкретната лекция и
ни говореше за вълнуващи неща като черните дупки и относителността, но по принцип
беше много уравновесен. Беше малко стеснителен и явно се смущаваше винаги, когато се
опитвахме деликатно да се пошегуваме с него.

Хипито
През 60-те години огромен брой млади хора се присъединиха към хипи-движението в една
или друга степен и, без съмнение, те принадлежаха към целия спектър от
конституционални типове. Аз открих, обаче, че мнозинството от тези, които продължават
да се придържат към този начин на живот, са или Lycopodium, или Natrum
конституционално. Начинът на живот на хипитата включва оттегляне от основния поток на
обществото и дори и това да ви се струва не в хармония със склонността на Lycopodium към
конформизъм, то е в много голямо съзвучие със склонността на този тип да избягва
поемането на отговорности. Повечето днешни хипита нямат редовна работа и много от тях
разчитат на социални помощи, за да преживяват. Те обикновено оправдават това, казвайки
че системата е корумпирана и следователно честната игра е невъзможна или че техният
начин на живот е положителен пример за обществото. И двете оправдания са пример за
способността на Lycopodium да намира рационални обяснения на всичко. Начинът на
живот на хипито включва също и “свободна любов”, което обикновено означава секс без
емоционално обвързване, което също е много привлекателно за много Lycopodium-и. Освен
това, хипи-комуната е източник на безусловна любов и одобрение за своите членове, нещо,
което е много ценно за обикновения Lycopodium.
Веднъж лекувах десетина членове на една комуна, които бяха последователи на индийския
гуру Бхагван Шри Райнеш. Райнеш имаше много либерален подход, насърчавайки
последователите си да поставят собственото си удоволствие над всичко останало, което
имаше за резултат сексуална всепозволеност в неговата общност. Всички пациенти от тази
група се оплакваха от диспепсия и всичките бяха Lycopodium конституционално. (Това
стана като на шега – аз държах Lycopodium-а под ръка и чаках да влезе следващият
“Саниазин” (последовател на Райнеш). Аз дадох най-доброто от себе си, за да остана
непредубеден при всеки нов случай, но те всички реагираха добре на лекарството.)
Днешните хипи-комуни са изключително зависими от употребата на марихуана, за да си
правят живота приятен и това вероятно е потвърждение на склонността на Lycopodium към
бягство от действителността. За да избегне тревогите, работата и чувството за
непълноценност, когато е изправен пред някакъв конфликт, Lycopodium развива
специфична слепота за проблемите. Това разстройство на възприятието се благоприятства
от употребата на алкохол и марихуана и позволява на много Lycopodium-и, включително и
мнозинството от хипитата, да живее в някакъв измислен рай. По-традиционен пример за
това може да се види в лицето на анимационния герой Анди Кап. Винаги когато
многострадалната му жена го мъмри, че е играл комар, вместо да плати сметките, той
отговаря “Не се безпокой, миличко, ела пийни нещо”.
В общества като хипи-комуната Lycopodium се чувства приет и има чувството за
принадлежност, а това му служи като оправдание, че така се изправя срещу цялото
останало общество, т.е. той все още е до голяма степен конформист спрямо общоприетите
норми. (Което е доказателство за изключителния конформизъм на хипи културата, въпреки
нейните тениски с цветни мотиви, дълга коса, грубовати бижута и атмосферата на любов и
мир.) Относително сигурният в себе си Lycopodium е способен да се развие до голяма
степен като индивидуалист и началото на този процес често пъти се поставя с една доза
Lycopodium 10М.

Сантименталност и Добросърдечност
Много Lycopodium-и са добросърдечни. Дори и за физическия Пуяк е нормално да изпрати
цветя на майка си за Деня на майката. Мнозинството от Lycopodium-ите искрено обичат
хората, дори и любовта им да е тиха и по-скоро безлична, неадресирана към конкретен
човек. Те имат меко сърце и лесно могат да се трогнат от история, изпълнена с печал и
страдания. Lycopodium често пъти страда от вътрешно чувство за непълноценност и
обикновено взема страната на победения, защото до известна степен знае какво изпитва
той. (Той обаче се възхищава и на успеха във всичките му форми и сам се опитва да го
постигне.) От обикновения Lycopodium става сериозен и мил партньор и снизходителен
родител. Той е особено склонен да позволява всичко на дъщерите си и може да е малко по-
твърд със синовете си, стремейки се да постигне чрез тях някои от нереализираните си
мечти. Като глава на семейство Lycopodium прилага своята сговорчивост, приветливост и
чар за установяване на по-добра домашна атмосфера и тъй като донякъде все още си е дете,
той изпитва радост от играта с децата и често пъти изглежда повече като техен приятел,
отколкото като баща. Той е склонен да се чувства много горд с децата си и се наслаждава да
върши мъжки работи, като риболов или игра на футбол, заедно с момченцето си.
(Почитателите на Симпсънови ще разпознаят в този образ Хоумър Симпсън. Бащата на
световно известния анимационен герой Барт Симпсън е прекрасна карикатура на
“обикновения” Lycopodium като глава на семейство. Той е страхливко, който мечтае за
величие, пренебрегва през половината от времето семейството си, за да играе с приятели и
сантиментално удовлетворява всичките му прищевки през другата половина. Въпреки че
семейството му има много оплаквания от него, те никога не се съмняват, че той ги обича
истински и знаят, че могат да разчитат на него, когато имат проблем. През останалото
време те се справят и сами.)
Тъй като Lycopodium се стреми да бъде приет (следователно, подсъзнателно чувства, че не е
приет), много Lycopodium-и проявяват характерен вид сантименталност – склонност да
плачат, когато бъдат приети топло или получат признание (Кент: “Плаче, когато му
благодарят”). Както Блудният син, завърнал се от изгнание, те често пъти стават подвластни
на емоцията, когато получат повече любов, отколкото са очаквали. Общо взето, мъжете
Lycopodium плачат много по-лесно, отколкото мъжете Natrum и не го правят толкова
неохотно публично. Въпреки че някои малтретират своите партньорки и синове, повечето
мъже Lycopodium са наясно колко много тяхното щастие зависи от техните любими хора и
могат да станат много емоционални, когато се сбогуват, когато се срещат отново след дълга
раздяла и по празнични поводи като годишнина от сватбата, когато ги призоват да държат
реч и искрено плачат от благодарност за любовта, която са получили от жена си и от децата
си.

Депресия и Отчаяние
Обикновено не мислим за Lycopodium като за депресивен тип и мнозинството от
депресираните пациенти се нуждаят от друго лекарство, но при определени
неблагоприятни обстоятелства в депресия може да изпадне всеки конституционален тип и
Lycopodium не прави изключение. Депресията на една личност Lycopodium ще се повлияе
от лекарството, освен ако не е последица от скръб, в който случай може да има нужда от
Natrum Muriaticum или Ignatia.
Аз не съм виждал много депресирани Lycopodium-и и затова бележките ми по тази тема ще
бъдат кратки. Тези, които съм виждал, са хора, живели труден живот и получили
недостатъчно признание или любов от страна на родителите по време на детството си.
Тяхното депресивно състояние е подобно на това на Natrum Muriaticum, с добавка на някои
типични черти на Lycopodium. Те показват тенденция да се затварят в себе си, когато са
депресирани, но предпочитат да са в нечия компания. Склонни са да седят, потънали в
размисъл за проблемите си и за миналото и имат много ниско себеуважение. Това
състояние на депресия е много трудно различимо от тези на Sepia и Natrum Muriaticum, така
че главният ориентир към лекарството остават характеристиките на преморбидната
личност. Обикновено у депресирания пациент Lycopodium могат да се открият някои
типични характеристики на Lycopodium, като тревожни предчувствия и нереалистичен
страх от провал. Наистина, тези тревожни наклонности често пъти се обострят през
депресивния период. Моите депресирани пациенти Lycopodium проявяваха го - лямо
отчаяние, като че ли бяха на ръба да се откажат от живота. У някои от тях имаше суицидни
мисли, които се усилваха по време на първона - чалното обостряне след приема на
лекарството (макар че аз никога не съм срещал депресиран пациент, който да е направил
опит за само - убийство по време на хомеопатичното влошаване). Кент казва за деп -
ресирана пациентка Lycopodium “Не иска да й се говори или да я карат да прави каквото и
да било, не иска да направи каквото и да било уси - лие, но когато все пак я накарат да
направи тя нещо, тя се чувства об - лекчена”. За съжаление, тези бележки могат да се
отнесат към повечето депресирани пациенти. Когато обсъждаме Lycopodium в случаи на
деп - ресия, трябва да вземем предвид цялостната история на пациента. Една полезна
характеристика при Lycopodium е, че депресията му се обостря най-вече при събуждане и се
облекчава в хода на деня (Кент: “Суицидна нагласа при събуждане”). Депресираният Natrum
също се влошава при събуждане, но не се облекчава толкова по-късно през деня.

Старост и Деменция
Lycopodium наподобява малко на Baryta по това, че и при него има известна незрялост,
която става по-изразена в старческа възраст. (Същото може да се каже и за Sulphur.)
Основните характеристики на дементния или стареца Lycopodium са по-голямата
подчертаност на черти, типични за младите Lycopodium-и.
Лесното забравяне е обща черта на всички хора в старческа възраст, но при Lycopodium то
се проявява под характерна форма, която може да се види дори и у хора, които не са в
такава възраст и става по-очевидна с напредването на годините и с намаляването на
умствения капацитет. Това е склонността на Lycopodium да забравя лични имена. При
срещата с някой познат, Lycopodium изпада в тревога и смущение, опитвайки се да си
припомни името му, дори и да се е срещал с този човек много пъти преди това (Кент:
“Памет, слаба – за лични имена”). Сенилният джентълмен Lycopodium има навика да се
обръща с “Каквото ти беше там името” към почти всички, включително и към членовете на
собственото си семейство.
В напреднала възраст Lycopodium е склонен да се превръща в непокорен, свадлив и
своенравен старец (Кент: “Мълчалив, необщителен”, “Кавгаджия”, “Грубост, неучтивост”).
Възстарият мъж Lycopodium често пъти е като малък Хитлер и командва околните, сякаш са
му слуги (Кент: “Надменност”). Като че ли най-накрая той е събрал достатъчно смелост, за
да води битки, които винаги е избягвал, но виждайки че е изтласкан от бойното поле, той
насочва огъня си към своите подчинени, вместо към врага. Дементният мъж Lycopodium от
старческия дом има навик да напада болногледачите, когато го събличат и подготвят за баня
и тогава той им говори неприлични неща, рита и хапе. Той може и да флиртува открито с
медицинските сестри и да им предлага сексуалните си услуги, като комична имитация на
младия Ромео Lycopodium.
Хроничните страхове на много Lycopodium-и на стари години могат да се видоизменят в
подозрителност (Кент: “Недоверчив, подозрителен и придирчив”). В типичен за Lycopodium
стил, дементният Lycopo -dium ще обмисли най-критично чутото изречение, търсейки признаци на агресивност в
него и след това ще започне да възразява точка по точка, надувайки се, като че ли само той има право да изрича истината
от пос -ледна инстанция. Тази словесна фехтовка е преувеличена форма на склонността на интелектуалния Пуяк да чете
проповеди и да противо -речи. (Деменцията на Sulphur е подобна в много отношения, различа
- вайки се главно по
склонността на Sulphur да се представя за по-важен дори и от дементния Lycopodium –
класическата за Sulphur делюзия за величие. Друга разлика е, че Sulphur е склонен да говори
безспирно и несвързано за нещо, което действително се е случило през живота му и го е
очаровало силно.)

Жената Lycopodium
Аз не оставих обсъждането на жената Lycopodium накрая от мъжки шовинизъм, а по-скоро
защото по-голямата част от написаното дотук се отнася и за двата пола. Според моя опит
един от всеки десет Lycopodium-а е жена. Като се вземе предвид високият процент на
Lycopodium в човешката популация изобщо, това означава, че и жените Lycopodium не са
рядкост и аз срещам такива долу-горе толкова често, колкото и жени Sepia и по-често от
Pulsatilla и Silica.
Общо взето, жените Lycopodium са по-прями от мъжете, защото не се опитват да прикриват
несигурността си зад пелена от самохвалство или интелектуално търсене на рационални
обяснения. Всички жени Lycopodium, които съм лекувал, говореха много открито за своите
тревоги, които в повечето случаи бяха доста сериозни, а в някои от тях и направо
осакатяващи. При тях е налице същият страх от провал, който наблюдаваме у мъжете
Lycopodium. При жените този страх често се проявява под формата на страх, че са
непълноценни съпруги или майки. Тези жени, които работят някъде, общо взето, са много
тревожни относно представянето си на работното място, особено ако работата им е
свързана с говорене пред групи от хора. Една жена Lycopodium дойде за лечение по повод на
“диария на нервна почва”. Тя заемаше важен отговорен пост и едно от задълженията й беше
да прави презентации от време на време. Тревожните й предчувствия постепенно се
увеличавали до степен, че се наложило да посещава тоалетната преди всяка среща, а също и
по средата на срещите, след която трябвало отново да се върне да говори. Този вид
тревожност не се среща много често у мъжете Lycopodium в такава крайна степен, тъй като
те имат по-ефективен механизъм за избягване на тревожността чрез излагане на показ на
своето его. Нервната диария на тази дама постепенно изчезна, заедно с тревожните
предчувствия, след няколко дози Lycopodium 10М.
Един от начините, по които жените Lycopodium излагат на показ егото си, е ходенето на
фитнес и особено гимнастиката и боди-билдингът. Много от жените-инструктори по
гимнастика, които съм познавал, бяха Lycopodium. (Като казвам това, трябва да добавя, че
има много жени, ентусиазирани по фитнеса, които са или Natrum, или Tuberculinum.)
Освен че са по-очевидно нервни от мъжете, жените Lycopodium като цяло полагат още
повече усилия да угаждат на другите. Общо взето, те са покорни и боязливи и лесно се
впускат да хвалят и да предлагат помощта си на другите. Спомням си една жена Lycopodium
на около 20 години, която изглеждаше много по-млада, поради своята стеснителност. Тя ми
каза, че като ученичка в гимназията, била приканена да “отиде зад бараката” от двама по-
големи ученици. Тя от месеци слушала със смесица от ужас и интерес историите на
преждевременно развити момичета, които редовно били привиквани “зад бараката” от
момчета и започнала да си мисли, че нещо в нея не е наред, защото тя още не била канена
“там”. Когато накрая това се случило, тя била парализирана от нерешителност, разкъсвайки
се между желанието си да бъде известна и страха си от момчетата. Тя никога не надмогнала
това изживяване и го повтаряла под най-различни форми отново и отново. Този стремеж да
полагаш огромни усилия, за да угодиш някому, се среща също толкова често при жените
Natrum, Pulsatilla и Staphysagria и за хомеопата би било добре да си спомни за тази четворка,
когато анализира случай с покорна и безропотна пациентка.
За всички жени Lycopodium, които съм виждал, подхожда повече определението “момиче”,
отколкото “жена”. Това се дължи не само на техния страх или на готовността им да угаждат
на другите, тъй като съм лекувал жени Natrum, които бяха също толкова страхливи и имаха
същото желание да угаждат, но изглеждаха повече като жени, отколкото като момичета.
Аналогично, много мъже Lycopodium изглеждат някакси момчешки в сравнение с
връстниците им Natrum. Аз предполагам, че това впечатление за младоликост има повече
общо с липсата на емоционална задълбоченост у Lycopodium, както и със склонността му да
избягва поемането на отговорности, макар че и характерната липса на самоувереност, без
съмнение, допълва техния ефект.
Момичешкото излъчване на жената Lycopodium е не само обективен факт, но и субективен.
Аз съм чувал жени Lycopodium да казват, че не се чувстват напълно уверени в своята
“женственост”, точно както мъжете имат съмнения в своята “мъжественост”. Аз смятам, че
и в двата случая това се дължи на вътрешното чувство за импотентност и безсилие.
Женското усещане за женственост е в същата степен усещане за лична мощ, колкото и
мъжкото усещане за мъжественост, защото точно това е, което не достига на Lycopodium.
При жените то често се допълва от тяхната фигура, която често пъти е слаба, с плоски
гърди и поради прилича повече на мъжка.
Подобно на мъжа Lycopodium, жената обикновено има добра способност да разсъждава
аналитично (стига тя да не бъде сломена от тревогата). Тя има също така и нещо от
улегналата необвързаност на мъжа, която я прави да изглежда значително по-малко
емоционално напрегната, в сравнение с жената Natrum. Когато не е налегната от грижи, тя
изглежда весела и често пъти закачлива, почти като Phosphorus, но не толкова сияеща.
Макар да не й липсва сексуален чар, за мен жената Lycopodium е като сестра на жената
Phosphorus, която е ефирна и сърдечна, честен играч, който обича да играе, а също и да си
бъбри, стига да успее да превъзмогне първоначалната си стеснителност.
Майката и съпругата Lycopodium има много общи черти със своята посестрима Sepia. И при
двете е налице известна необвързаност от техните любими, въпреки че са склонни да се
тревожат прекалено за тях. Това обикновено е здравословно, защото представлява
съчетание на любов с относителна липса на обвързаност, което позволява на жената да
запази чувството си за независимост и самоидентичност и да не ги принася в жертва на
семейството (нещо, което жените Natrum, Staphysagria и Pulsatilla често пъти не успяват да
постигнат). Тази необвързаност обикновено не е толкова подчертана, колкото у мъжете
Lycopodium, но понякога е достатъчно силна, за да се превърне в проблем, когато жената
Lycopodium, подобно на жената Sepia, не успява да почувства връзката си със семейството
(Кент: “Безразличие към собствените й деца”). В мнозинството от случаи, обаче, жената
Lycopodium е дори по-добросърдечна от своя мъжки двойник и обича с деликатен, но
стабилен пламък в сърцето си.

Външен вид
Класическото телосложение на Lycopodium е средно високо и много мършаво.
“Мекотелото” има хилава, недоразвита физика и типичните приведени рамена. Гръдният
кош почти винаги е хлътнал в някаква степен. Много не толкова “мекотели” Lycopodium-и
също имат дребни фигури.
Лицето на Lycopodium е по-скоро ъгловато, в съзвучие с подчертаната му рационалност.
Веждите често пъти са сбърчени в резултат от хроничната тревожност, а косата обикновено
е тъмна, права и тънка. Огромен брой мъже Lycopodium оплешивяват в младежка възраст и
това за тях често е повод за грижи и притеснения, защото те имат склонност да свързват
плешивостта с липса на мъжественост. Дори и при жените Lycopodium може да се види
тенденция към оредяване на косата и лесното й падане при вчесване.
Носенето на бради е възприето от огромен брой мъже Lycopodium. Особено характерна е
брадата тип “козя брадичка”, която е почти специфична за Lycopodium. Мустаците също са
атрибут, срещан много по-често у мъжете Lycopodium, отколкото у който и да било друг тип
и аз предполагам, че те се носят, най-вече за да създадат по-мъжествен, юнашки вид. (По
същите съображения мустаците са типични за полицаите от много държави.)
В съзвучие с темата за мъжеството или неговата липса, големият процент от мъжете
Lycopodium имат много слаба окосменост на тялото и, по ирония на съдбата,
“отглеждането” на брада и мустаци им отнема много дълго време.
По-хилавите Lycopodium-и (които обикновено са “мекотели” психологически) често пъти
имат съсухрени черти, които могат да се оприличат на сушени сливи. Като бебета те
обикновено изглеждат малки старчета и с порастването им, малките им лица с близко
разположени очи понякога придобиват вид на пор.
Има един вариант Lycopodium, който има широко, квадратно лице, а често пъти и масивно,
мускулесто тяло. Общо взето, това е най-суетният тип Lycopodium и най-подчертаният
женкар. Той или е някои от истински самоуверените Lycopodium-и, или Пуяк, който създава
впечатление за самоувереност.
Повечето Lycopodium-и запазват дълго младоликия си вид и често пъти изглеждат
“момчешки”, което е следствие от тяхната емоционална необвързаност.
Жените Lycopodium, също както мъжете, имат слаба фигура, ъгловати черти на лицето,
включително и сбърчените вежди. Те обикновено имат малък гръден кош и, общо взето,
изглеждат като момичета.
Въпреки че по конституция са слабовати, доста много Lycopodium-и затлъстяват в резултат
от това, че или консумират алкохол, или ядат много сладки неща. При тях, обаче, ханшът и
краката са подчертано тънки, особено в сравнение с големия корем.
 MEDORRHINUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
СТРАСТНИЯТ АВАНТЮРИСТ

Medorrhinum е очарователен и често пропускан конституционален тип. Неговата умствена

картина е много бегло описана в старите материи медики. Освен това, огромната широта на
характера на Medorrhinum подвежда хомеопатите да го бъркат с много други типове. Той
обхваща големи крайности в темперамента – от интровертен до екстровертен, от мил до
жесток, от интелектуален и необвързан до силно емоционален и интуитивен.
За да се ориентираме в разнообразните и противоречиви изражения на психиката на
Medorrhinum, би било полезно да си припомним, че индивидът Medorrhinum има невероятна
жажда за живот и за преживявания от всякакъв род. В резултат от това, той може да бъде
изкушен да се впусне в най-различни преживявания, както приемливи от гледна точка на
обществото, така и обратното, само за да види какво представляват. Самият произход на
лекарството е едно напомняне. Заразяването с гонорея обикновено става, когато човек се
поддаде на жаждата си за възбуждащи, чувствени изживявания. (Докато заразяването с
гонорея може да насложи слой Medorrhinum върху друга конституция, то мнозинството
индивиди Medorrhinum унаследяват конституцията си в резултат от заразяване на техни
предци с гонорея.)
Хората Medorrhinum са авантюристи. Някои от тях изследват физическия свят, безстрашно
пиейки от нектара на новите преживявания, докато обикалят земното кълбо. Някои
изследват света на емоциите, създавайки една след друга множество наситено
емоционални връзки, често пъти с много различни помежду си личности. Други проучват
широк спектър интелектуални идеи, поглъщайки различни философии така жадно, както
поглъщат различните научни теории и разработки. А някои предприемат стремителни
екскурзии в царството на въображението и мистичните прозрения. Повечето хора
Medorrhinum са ентусиазирани авантюристи във всички тези аспекти на живота, те искат да
опознаят непознатото и са оптимисти, че ще оцелеят след рисковете, които поемат.
Когато пътувах из Калифорния, аз срещах индивиди Medorrhinum много по-често, отколкото
докато практикувах в Англия. Първите заселници в Северна Америка са прекосили
континента от изток на запад, разделяйки се на общности съобразно степента на техния
авантюризъм, нещо като електрофоретичните ивици, които разделят протеините според
молекулното им тегло като най-леките фракции отиват най-далеч. Тези пионери, които
стигнали Западния бряг, били най-големите авантюристи и опортюнисти, жадни да опитват
всичко в живота, както емоционално, така и физически. Много от тях трябва да са били
Medorrhinum-и, които наред с идеалистичния Sulphur и решителния Nux Vomica са търсили
новия живот, в който има свобода и възможности за забогатяване, невъзпрепятствани от
ограниченията на миналото.
Детето Medorrhinum
Всички деца са авантюристи, които разширяват своите хоризонти с всяко ново
преживяване. Детето Medorrhinum е особено подчертан авантюрист и непрекъснато търси
повече информация за света около него. То стига доста далеч в развитието си относително
рано, тъй като чувства постоянния подтик да изследва обкръжението си още и още. Почти
всички деца Medorrhinum, които съм виждал, бяха преждевременно развити по някакъв
начин. Повечето от тях имаха особено добри умения да боравят със словото, не само в
смисъл на богат речник и правилно произношение (Веднъж ми се случи да правя обиколка
с велосипед из столицата на Непал заедно с едно разкошно тригодишно дете Medorrhinum,
което носех на раменете си. То беше датчанче и изглежда не разбираше нищо от това, което
му говорех. Въпреки това, аз постоянно му бърборех, за да се държа приятелски и да го
успокоявам. Когато направих кратка пауза в края на едно изречение, то ме сащиса,
изричайки с перфектна артикулация “Катманду! ”), но също и в смисъл на зрялост в
общуването и обмяната на информация. Веднъж подхвърлих на едно петгодишно момче
Medorrhinum, че съм уморен, защото не съм спал добре и то отговори небрежно “Да, случва
се понякога.”
Децата Medorrhinum са сред най-безстрашните от всички младоци. те не са стеснителни и
обикновено обичат да говорят с напълно непознати, стига да им се сторят мили хора. Няма
нужда да казвам, че тяхното безстрашие причинява известни главоболия на родителите им.
Детето Medorrhinum е крайно любопитно, залива всички с лавина от “Защо?” и изследва
непосредственото си обкръжение с неуморно усърдие. То роптае срещу ограниченията и
игнорира критиките на родителите си, когато това му изнася. В такива моменти е много
вероятно то да измисли някакво много правдоподобно обяснение за неподчинението си или
изведнъж впряга целия си чар, за да им обясни възбудено най-новите си открития. Такива
деца носят голяма радост и наслада, но безграничната им енергия, в съчетание с
настоятелността на техните въпроси и проучвания, може да се окаже малко изтощителна.
Едно такова тригодишно мъниче постоянно пищеше радостно, докато шареше из
зеленчуковата градинка, която аз прекопавах. Говореше интелигентно, но много високо, с
голям ентусиазъм и държеше да бъде слушано. То беше син на мой приятел и аз отдавна
имах съмнения, че е Medorrhinum. След няколко дни на терор от страна на неговите гласни
връзки върху клетите ми уши, аз предложих да го лекувам хомеопатично и допълнителната
информация, която ми дадоха родителите му, потвърди съмненията ми. Няколко дни след
приема на Medorrhinum 10М, детето се върна в зеленчуковата градина, но гласът му вече не
звучеше така настоятелно и макар че продължаваше да е буйно и необуздано, то вече не
избухваше гневно, когато желанието му не беше изпълнявано. (Подобни чудотворни
промени в детския характер в резултат от хомеопатичното лечение никак не са редки, но те
често пъти са преходни и за да бъдат поддържани, се налага от време да време да се
повтарят приемите на високи потенции.)
Medorrhinum донякъде има репутация на жесток човек, но според моя опит това е вярно
само за малките деца Medorrhinum. Много често пациенти Medorrhinum потвърждават,
когато бъдат попитани, че като деца са се наслаждавали да изтезават насекоми или да ги
изгарят с лупи. Някои стигат по-далеч и измъчват кучета и котки, като хвърлят ги във ваната
или ги въртят, държейки ги за опашките. Общо взето, тази жестокост не стига дотам, че да
се насочи срещу хора, освен когато едва проходилото дете удря другарчето си, за да му вземе
играчката, но тази нагласа обикновено изчезва преди пубертета. Причината за тази
жестокост към животните не е много ясна, като се има предвид чувствителността на по-
възрастния Medorrhinum. Вероятно това е средство, чрез което младият Medorrhinum
демонстрира мускули, за да добие усещане за сила. Когато детето навлезе в пубертета, то
обикновено има достатъчно увереност и успява да смири това си желание.
Сексуалността е една област, в която е особено вероятно детето Medorrhinum да бъде
преждевременно развито. Лекарството се приготвя от полово предавана бактерия и това се
отразява в преобладаването на сексуалността в живота на повечето хора Medorrhinum.
Фройд разкри, че децата обикновено имат силни сексуални интереси, особено във
възрастта между 3 и 5 години, които после отслабват през “латентния период” (възрастта от
6 до 10 години) и се появяват отново през пубертета. “Прелатентното” либидо е особено
силно при децата Medorrhinum. За бебетата Medorrhinum не е необичайно да мастурбират
агресивно, а едва проходилите деца Medorrhinum, общо взето, за доста заинтригувани, както
от своите гениталии, така и от тези на другите деца. При тях е много по-вероятно,
отколкото при другите деца, да се включат в сексуални игри, които са безвредни до
момента, до който родителите не се възпротивят и не “инжектират” у детето чувство за
вина.
Преждевременното развитие на момичето Medorrhinum има едно качество, което според
мен е уникално за този тип. Аз констатирах, че много момичета Medorrhinum имат чар,
който е жив и чувствен, дори и на 3-4 годишна възраст. Тези съвсем малки момичета
Medorrhinum флиртуват с мъжете, които харесват, по начин, който нито е свенлив или
срамежлив като при Pulsatilla, нито е открит като при Platina, а е по-скоро е самоуверен и
естествен като при зряла жена, която се наслаждава на междуполовото общуване, без да е
настоятелна или неискрена. Повечето хора Medorrhinum имат щастието да умеят по един
естествен, по детински пълноценен начин да се наслаждават на сетивата си и да бъдат себе
си, дълго след като повечето други типове са изгубили своята спонтанност. Тази естествена
наслада просто от това, че си себе си, напомня за Phosphorus, но докато той често пъти губи
чувството си за самоидентичност, когато се потопи в емоции и възторг, Medorrhinum е
по-“заземен” в тялото си и остава “тук и сега” в разгара на удоволствието. В този смисъл
Medorrhinum изглежда по-зрял от Phosphorus.
През пубертета Medorrhinum развива много силен сексуален нагон, който обикновено води
до романтични и сексуални преживявания в относително ранна възраст. Тийнейджърът
Medorrhinum се влюбва и се отдава на сладострастието еднакво пламенно и обикновено
съчетава и двете. Някои откриват сравнително рано достатъчно подходящ и вълнуващ ги
партньор и остават дълго с него, но много млади хора Medorrhinum навързват дълга верига
от сексуални връзки, преди да се установят с един партньор.
С възхода на либидото идва и суетността, която е много подчертана у тийнейджъра
Medorrhinum, който не пропуска възможност да се погледне в огледалото или да хвърли око
към отражението си в лъскавите витрини на магазините. Тази суетност може да стигне до
такива крайности, че хвърля родителите в отчаяние, особено бащата, който гледа как синът
му непрекъснато си сплита косите като момиче. Medorrhinum е много сексуален тип и е
едновременно привлечен и привлекателен за противоположния пол. Хората Medorrhinum от
двата пола изглеждат жизнени и страстни и нямат проблем с привличането на партньор.

Човекът с опит
Средностатистическият индивид Medorrhinum е също толкова практичен и обективен,
колкото е страстен и авантюристичен. Характерът на Medorrhinum има специфичен
интелектуален аспект на безпристрастност, който му позволява да извлича много поуки от
разнообразните си преживявания. Първите заселници в Америка трябва да са усвоили
много практическа мъдрост, още докато са оставяли своята диря, прекосявайки континента.
Ако те бяха обикновени мечтатели, биха поели голям риск да се озоват на дъното на някоя
река или да умрат от жажда. Аз открих, че хората Medorrhinum са по-многостранни от всеки
друг тип. Nux е превъзходен във всичко, което прави, но не притежава емоционалната
чувствителност на Medorrhinum, нито интуицията и мистичните му прозрения. По същия
начин и Sulphur е по-малко чувствителен, но също и по вманиачен от Medorrhinum. По-
здравите емоционално представители на Lachesis и Ignatia също могат да бъдат
многостранни и на пръв поглед се различават трудно от Medorrhinum. Главната разлика
между тях е, че последният е в еднаква степен обективен и страстен, докато първите два
типа са повече страстни, отколкото обективни. Medorrhinum иска да преживее всичко на
света и да го проумее, и общо взето е добре подготвен, за да го постигне, както
интелектуално, така и емоционално и физически.
Както може да се очаква, Medorrhinum е по-склонен към безразсъдство през юношеските си
години, след което съзрява изненадващо бързо. Подобно на другите самоуверени типове, в
младостта си той може да е много щур, отдавайки се на пръв поглед сляпо на всякакъв род
чувствени изживявания като алкохол, секс и други възбуждащи дразнители. Дори и в такива
моменти, обаче, той запазва по-силен контрол, отколкото изглежда. Неговият хладен
интелект е бдителен, невъзмутим наблюдател на страстните му лудории. Един мъж
Medorrhinum коментира пред мен, че като младеж се удивлявал колко ясен остава
разсъдъкът му, когато той е пиян. Оставайки абсолютно свеж, неговият разум го наблюдавал
как той се олюлява и дори леко се забавлявал, гледайки некоординираните движения на
тялото му.
Тази склонност на Medorrhinum да запазва разума си бистър, въпреки отдаването му на
чувствени удоволствия, е прекрасно обрисувана чрез образа на принц Хал от Шекспировата
драма “Крал Хенри IV Част 1”. Хал е безпътен и развратен принц, който посрамва баща си
краля, прекарвайки цялото си време, пирувайки в кръчмата с крадци и блудници. В разгара
на пиянската оргия той се обръща към тълпата и изнася спокоен и трезв монолог, който
започва с думите: “Аз ви познавам всичките и ви подкрепям във вашето безделие, което ви
освобождава от веригите” и завършва с “Аз толкова съм грешил, че направих от
грехопадението занаят и намирам време да съгрешавам дори и тогава, когато човек най-
малко предполага, че бих могъл.” Когато родината го призовава да я защити, Хал изведнъж
се превръща в храбър и ловък капитан от войската (в “Хенри IV Част 2”), а накрая – и в
мъдър, уважаван крал (Хенри V). През всичките години, прекарани в безкрайно пируване,
той никога не откъсва поглед от себе си. Той задоволява жаждата си за забавления и
приключения, без да губи нито самоуважението си, нито остротата на ума си и бързо
зарязва тези си игри, когато настъпва моментът за по-сериозни дела.
В кабинета си хомеопатът може да се затрудни да разпознае Medorrhinum само по
менталните му характеристики, просто защото той е толкова многостранен. Ние
обикновено се осланяме на крайностите и слабостите в характера на пациента, които
трябва да ни помогнат да идентифицираме конституционалния му тип, а такива у
Medorrhinum може да има много малко налице. Вярно е, че Medorrhinum понякога стига до
крайности, особено в задоволяването на жаждата на сетивата си, но тази хедонистична
тенденция обикновено се модифицира от здравия разум на възрастния Medorrhinum и може
да се прояви само като пристрастие към добрата храна, добрата музика и правенето на секс.
Пациентът Medorrhinum общо взето е отворен и приветлив в хомеопатичния кабинет. Той
общува ентусиазирано, но запазва известно самообладание и обективност – човек с богат
опит, който е видял много в живота, който обича света и самия живот се справя с тях без
особени усилия. Той няма да демонстрира необуздания идеализъм или егоизма на Sulphur
или липсата на граници, характерна за Phosphorus, нито ще страни от разговора като
Natrum. В това отношение той напомня за самоуверения Lycopodium, който също е и
обективен, и приветлив. Все пак, Medorrhinum определено не е толкова откъснат от
емоциите и е по-интуитивен от Lycopodium.
Поради този широк спектър от психични характеристики, у Medorrhinum съществува едно
особено качество да проявява признаци, характерни за противоположния пол. Жените
общо взето са самоуверени и интелектуално обективни, без това ни най-малко да е за
сметка на тяхната женственост (за разлика от много представители на Natrum и Ignatia).
Мъжете са страстни и емоционално чувствителни, без при това да изглеждат слаби или
женствени. Тази многостранност, наред със силния сексуален нагон на Medorrhinum и
жаждата му за разнообразни преживявания, подтикват доста хора от този тип към
хомосексуализъм или, което е по-често, към бисексуализъм. Много хора Medorrhinum са
имали хомосексуални връзки в младостта си, но в зряла възраст повечето улягат и си
остават хетеросексуални, тъй като изгубват жаждата си за “по-различни” преживявания.
Независимост, Общителност и Гъвкавост
Medorrhinum е един от най-големите индивидуалисти сред всички типове, наред с Argentum,
Mercurius, Nux, Silica и Tuberculinum. В повечето случаи всеки от тези типове има силен
интелект, който по-скоро се стреми към независимост и се съпротивлява на вкопчването си
към някакъв “-изъм”. За разлика от повечето от изброените типове, Medorrhinum не е
толкова твърдоглав. Той е склонен да прави това, което е намислил, но не своенравно.
Причината за това вероятно се крие в по-слабата му привързаност към желанията му, в
сравнение с всички гореизброени, с изключение на Argentum. Medorrhinum, Mercurius и
Argentum са истински необвързани, което ги прави не само независими, но и гъвкави.
Lycopodium също е необвързан, но не е толкова независим или индивидуалист, тъй като има
нужда да угажда на другите хора. Phosphorus е гъвкав, а също и необвързан в някои случаи,
но обикновено не е много независим, тъй като, подобно на Lycopodium, има нужда от
хората. Единствено Medorrhinum, Mercurius и Argentum съчетават в себе си тези четири
качества – независимост, индивидуализъм, гъвкавост и необвързаност, а Medorrhinum
обикновено е по-многостранен от Argentum, защото последният обикновено е ограничаван
от тревожността си.
Въпреки че повечето хора Medorrhinum са свободомислещи, те рядко са самотници. Те се
радват на една вълнуваща компания повече от нормалното. Бидейки многостранни
личности, те обикновено имат способността да се разбират добре с всички типове хора
(подобно на принц Хал, който се чувства в еднаква степен на мястото си и в двореца, и в
кръчмата). Една моя приятелка Medorrhinum използваше тази своя способност в работата
си, която се състоеше в задължението да посредничи, когато между колегите му, работещи в
мощна компания се разрази спор или междуличностен конфликт. Подобно на дъщеря си,
нейната майка Medorrhinum беше също психолог, но прилагаше умението си да общува като
се занимаваше с психотерапия на трудни деца и техните родители. Medorrhinum е идеалният
посредник, тъй като разглежда проблема от всичките му страни и е достатъчно
емоционално чувствителен, за да споделя тактично своите прозрения.
В една връзка жената Medorrhinum е сърдечна, без да се държи собственически. Тя обича да
запазва контакта си с широк кръг хора и проявява разбиране, ако партньорът й направи
същото. Въпреки многобройните си положителни качества, повечето хора Medorrhinum не
са много горди и обръщат слабо внимание на хората, които са такива. Тя рядко карат
познатите си, които са по-неуверени в себе си, да се чувстват неудобно в тяхната компания.
Както може да се очаква, мъжът Medorrhinum е малко по-самодоволен от жената, но това
самодоволство не е демонстративно и по-скоро би се проявило под формата на иронична
забележка към някого, отколкото като открито самохвалство.

Ясновидство, Тревожност и “Витаене в пространството”

Дотук нашият анализ не напомняше много на схематичните образи, които се съдържат в
класическите ни материи медики. Това е, защото последните се концентрират почти
изключително върху крайните негативни характеристики и поради това дават бегла
представа за цялостния профил на личността. Когато започнем да обсъждаме ясновидската
способност на Medorrhinum и свързаните с нея страхове, студентът по класическа
хомеопатия ще се почувства в по-познати води.
Medorrhinum, подобно на Phosphorus, Lachesis, Ignatia и China е интуитивен, с развито
въображение и склонен към истински ясновидски прозрения (предсказване на бъдещето,
телепатия, предсказателни сънища). Всяко по-задълбочено разбиране на човешката психика
разкрива, че тези явления наистина съществуват, а за тези, които се съмняват в това, аз мога
само да цитирам дълбокия познавач на човешката душа и психика Уйлям Шекспир: “На
Небето и на Земята съществуват повече неща, отколкото вашата философия може да
възмечтае.”
По-прозаичното изражение на богатото въображение на Medorrhinum е фантазьорството.
Някои от по-мързеливите хора Medorrhinum, които аз съм лекувал, а също и някои от по-
нещастните, бяха склонни много често да се отдават на фантазьорство. Един младеж,
когото лекувах по повод на мъчителна екзема, беше нещастен, защото баща му беше много
строг и биеше майка му. Той беше на около 17 години и ми разказа, че прекарва много
време, разигравайки на ум фантастични битки между магьосници, дракони и вóйни,
снаряжени с вълшебни оръжия. Тези фантазии бяха изцяло контролирани от него, за
разлика от по-плашещите видения на Stramonium. Други изпадат в особен вид замечтаност,
при което се чувстват далеч от всичко (Кент: “Всичко му изглежда нереално”). Пациентите
Medorrhinum много често съобщават, че са имали подобно усещане, а понякога това е и
основното им оплакване. То бива описвано по разнообразни начини. Някой казват, че
чувстват главата си “замъглена”, докато други го описват като чувство, че са разделени или
са много далеч от всичко, като че ли са свидетели на обикновени събития от някъде
другаде, от друго измерение. Трети казват, че се чувстват, сякаш “витаят в пространството”,
имайки предвид, че сякаш мозъкът им се е разширил до невероятни размери. Това усещане
за отдалеченост и разширяване е много характерно за Medorrhinum, особено когато е под
стрес. Подобни състояния са описани и в случаи на Alumina, но при нея те са по-мъчителни
и по-продължителни. Пациентката Alumina се чувства по-скоро така, сякаш не е тук,
отколкото че наблюдава света от дистанция. Случаи на Cannabis Indica понякога са много
трудно различими от състоянието Medorrhinum, тъй като и там пациентите описват много
подобно състояние на отдалеченост и разширяване. Все пак, мисловният процес на човека,
нуждаещ се от Cannabis Indica, обикновено е много по-разстроен като цяло, напомняйки
състояние на хронично опиянение и възбуденост, с халюцинации и делюзии като тези,
които се наблюдават при действително отравяне с канабис.
Склонността на Medorrhinum да “витае в пространството” поражда един много характерен
страх – този от полудяване. Аз никога не съм имал пациент Medorrhinum, който
действително да полудял, но много от тях имат този страх. Една моя приятелка
Medorrhinum ми каза, че би разбрала, че е преминала границата, когато вдигне бутилките с
мляко, оставени от млекаря пред вратата, и после ги пусне, наблюдавайки как и бутилките,
и млякото летят. Тя беше съвършено здрава психически и не показваше никакви външни
признаци на психическа нестабилност. Тя често усещаше една от най-често срещаните
форми на проява на интуицията – тази да знаеш точния момент, в който добър приятел ще
ти звънне по телефона.
Свързано с този страх от лудост (Кент: “Страх, че ще си загуби разсъдъка”) е “усещането за
пустош” в главата. Това са точните думи, с които го описва Medorrhinum. Най-голяма е
вероятността това да се случи в моменти на стрес, но то може да се появи и във всеки друг
момент. Това “усещане за пустош” изглежда някак в съзвучие с авантюристичната природа
на типа, а също и с произхода на лекарството. Усещането е като че ли мозъкът се е
претоварил с най-различни преживявания и преминава в някаква по-обширна, но хаотична
реалност. Подобни изживявания са типични за който и да било конституционален тип в
резултат от приемането на халюциногенни медикаменти, но Medorrhinum няма нужда от
медикаменти, за да ги изпита. Не е изненада, че индивидите Medorrhinum са много
чувствителни към медикаментите и “отлитат” много бързо, когато пият алкохол или други
субстанции, които снемат задръжките им.
Една характеристика на Medorrhinum, която от диагностична гледна точка е чисто злато,
когато бъде съобщена спонтанно, но е почти безполезна, ако бъде открита след насочен
въпрос, е чувството, че има някой зад него в тъмното. Това чувство е извънредно често
срещано сред индивидите Medorrhinum и понякога е толкова силно изразено, че им пречи да
излизат навън през нощта. Свързана с това усещане е склонността им да виждат лица в
тъмното, когато там реално няма такива. Това рядко е много живата халюцинация от типа
на тези, които Stramonium и Hyoscyamus имат. То по-скоро е резултат от живото
въображение, което “прочита” погрешно играта на сенките, почти точно така, както се
случва при Phosphorus. Това са изживявания, които Medorrhinum е склонен да приеме като
потвърждения на страха си от полудяване и затова те още повече усилват усещането за
пустош отвътре. Тези необикновени възприятия изглеждат по-често срещани у жените
Medorrhinum, отколкото у мъжете, поради по-високото ниво на тревожност, което често
пъти ги съпровожда. Повечето мъже Medorrhinum са повече или по-малко безстрашни,
подобно на Sulphur и Nux. Много от жените, обаче, страдат от някаква тревога, обикновено
от ирационално естество, която се появява и изчезва, “когато си поиска” и не е свързана с
никаква реална опасност. Точно в това отношение Medorrhinum страда от тревожни
предчувствия. Докато Lycopodium, Argentum и Silica се тревожат преди някакво изпълнение,
Medorrhinum е неспокоен преди някакво сериозно житейско събитие, като женитба или
смяна на дома. Това не е страх от провал, а по-скоро от загуба на контрол, което може да
породи ирационален страх, че ще се случи нещо ужасно (Кент: “Плашещо усещане при
събуждане, като че ли се е случило нещо ужасно”). Този страх от загуба на контрол се среща
и при Phosphorus и има един и същ произход и в двата случая – свръхчувствителният разум,
който е по-отворен от обикновеното към това, което Карл Юнг нарича “Колективното
Несъзнато”. Последното често пъти се олицетворява с океан и аз съм срещал няколко жени
Medorrhinum, които се страхуваха от дълбока вода, макар че можеха да плуват.
Добре известно е, че Medorrhinum се чувства по-добре след залез слънце. Това се отнася не
само за физическото, но и за емоционалното му състояние. След залез Medorrhinum
превключва от рационален, обективен начин на функциониране към по-спонтанен,
лиричен и романтичен. Когато е в такова състояние, той гледа на света повече от гледната
точка на поета или художника и не е склонен да следва логичния ход на мислите (Кент:
“Отвращение към умствена работа”, “Бодрост, веселост вечер”). Medorrhinum е напълно
щастлив да работи в офиса от 9 до 17, стига да има възможност след това да превключи и да
се наслади на красотата на живота.
Тази нерационална част от преживяванията на Medorrhinum му носи голяма наслада (когато
не поражда тревожност) и резултатът от това е, че в повечето случаи Medorrhinum е
оптимист. Този оптимизъм общо взето е обоснован, тъй като бидейки разностранна
личност с достатъчно здрав разум, Medorrhinum обикновено се справя добре и избягва
пропаданията, към които е склонен по-впечатлителният Phosphorus.
Една от слабостите на Medorrhinum, която е свързана със склонността му да се “оттегля”
или да “витае в пространството”, е тенденцията да забравя думи, особено съществителни
имена (Кент: “Забравя собственото си име”). Подобно на Phosphorus, Medorrhinum живее
или в настоящето, или в бъдещето и това поражда много особена слабост на паметта –
неспособност да запомня какво е било казано току-що, какво е имал намерение да казва,
какво е направил току-що или какво е направил вчера. Той може да е в състояние да
задържи в паметта си всички факти, от които се нуждае, за да издържи важен изпит, но да
не може да си спомни какво е закусил. Или може да се изкачи на върха на стълбата и да не
може да се сети за какво се качил там. В този смисъл, Medorrhinum понякога е разсеян и
несъсредоточен. Тази липса на фокус обикновено е леко изразена, но може да стане много
подчертана в резултат от стрес, а също и при злоупотреба с медикаменти и тогава да
подтикне пациента да потърси помощ от хомеопат. Винаги, когато пациентът ви се стори
отнесен или разсеян, имайте предвид Medorrhinum, наред с Alumina, Argentum, Cannabis
Indica.
Още една характеристика на Medorrhinum, която е свързана с “витаенето му в
пространството” и с “усещането за пустош” отвътре, е неговата припряност (Кент:
“Склонност да прибързва”). Усещането, че не можеш да контролираш разума си води до
един вид паника, която от своя страна още повече усилва припряността, както на мислите,
така и на действията. Абсолютно същото се случва и с някои хора Lachesis и Alumina.
Обикновеният индивид Medorrhinum може на моменти да бъде припрян да задоволи най-
силните си апетити, но общо взето неспокойният Medorrhinum, който се страхува от
полудяване, е този, който е припрян до крайност.

Външен вид
“Обтекаемостта” на личността на Medorrhinum намира своето изражение и в чертите на
лицето му (което не е окръглено, а ъгловато). Лицето е широко, отразявайки открития
темперамент, с крушовидна форма, грубоват контур и прав нос, отразяващ силния интелект.
Устните са пълни и чувствени, а миглите са дълги и при двата пола, което отразява както
чувствителността, така и сладострастността. Цветът на кожата обикновено е тъмен, но
може да бъде и червеникав или светъл. Тялото обикновено е с правилни пропорции и е
относително силно окосмено, както при мъжете, така и при жените. Косата общо взето е
много гъста, спускайки се като поток от нежни къдрици.
Някои хора Medorrhinum имат замечтан поглед, което е външното изражение на склонността
към фантазьорство, а също и на способността да изпитва възторг.
Примерите на известни мъже, които имат външния вид на Medorrhinum, включват Фреди
Мъркюри, чувственият певец на рок групата “Куин”, Тим Къри, който играе ролята на не
по-малко чувствения Франк Н. Фуртър в култовия филм “Шоуто на Rocky Horror Picture” и
Мик Джагър от “Роулинг Стоунс”.
Филмовата актриса Хелън Бонъм Картър е добър пример за жена Medorrhinum.
Аз констатирах, че Medorrhinum е еднакво често срещан и при двата пола.
 MERCURIUS

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ПОСРЕДНИКЪТ

Mercurius е удивителен тип. Може би той е по-труден за схващане, “за улавяне” от който и
да било друг тип. Как можеш да схванеш нещо толкова многоаспектно, толкова променливо
и толкова противоречиво? Аз предлагам да започнем от любопитната връзка между
личностния тип Mercurius, от една страна, и образа на римския бог Меркурий и особено на
гръцкия му предшественик Хермес, от друга.
Меркурий е вестоносецът на Боговете. Той е бързоног, благодарение на крилатите си
сандали, а също и много остроумен, за което съдим по крилцата на шлема му. Негов баща е
самият Зевс, властелинът на Небесата, а майка му е обикновена земна нимфа, която е била
отвлечена от Зевс. Така Меркурий се ражда полубог – полусмъртен и следователно е
идеалният кандидат за вестоносец – посредник между Боговете от Олимп и
простосмъртните. Индивидите Mercurius общо взето с единия крак са в света на мечтите, а
с другия – “в реалния свят”. Те редуват прояви на хладнокръвна логика и изненадващо
проницателна интуиция, прагматизъм и мистицизъм, пуританство и открит хедонизъм.
Тази склонност да се люшка между двете крайности е много характерна за този тип и е
уникална черта на Mercurius. Anacardium се люшка между нормалното (или възвишеното) и
демоничното, всяко едно от които е устойчиво и стабилно. Mercurius се люшка между двата
полюса на най-различни качества, включително интроверт/ екстроверт, оптимизъм/
песимизъм, прагматизъм/ идеализъм, морализъм/ опортюнизъм и т. н.
Причината Mercurius да е способен на такава гъвкавост има нещо общо с вродената му
неутралност. Той е вестоносец, посредник. Той няма свой собствен, устойчив характер. Той
по-скоро препредава всичко, което стигне до него. Тази неутралност може да бъде много
объркваща за самия Mercurius. На моменти той не знае кой е всъщност или какво точно
мисли. Днес е моралист, вдъхновен от чистотата в речта на някой религиозен деец, а утре е
сладострастник, идеализиращ хедонизма, след като е гледал филм като “Емануела”.
Неутралността си Mercurius може да почувства като празнота. На моменти през силно
възприемчивия ум на Mercurius не минава нищо и тогава той е празен. В такива моменти
той може да се почувства много самотен, като че ли се намира сред огромна пустош, или
отегчен, или ужасен от собственото си унищожение.
Това, че има вродена неутралност, означава, че Mercurius е много впечатлителен. Той улавя
въздействията от обкръжението си и за известно време се отъждествява с тях. Веднъж
лекувах една млада жена, която ми каза, че е “междинна личност”. Аз не знаех какво
означава това, така че се наложи тя да ми обясни, че междинната личност се влияе толкова
много от обкръжението си, че не може задържи собствената си идентичност. Тя се
оплакваше от редуващи се настроения на депресия, отчаяние, тревожност и безпокойство.
Най-забележителното качество на тези настроения беше тяхната мимолетност. Тази жена
изпадаше в дълбока депресия, която продължаваше само един ден, преди да я обхване
някакво друго настроение. Пациентката изглеждаше мъжкарана, като млад човек, който
може да бъде взет и за юноша, и за девойка. Много индивиди Mercurius изглеждат така, тъй
като са толкова неутрални.
Тази пациентка говореше колебливо, защото се затрудняваше силно да опише собственото
си психическо състояние, което беше толкова сложно. За нея беше изключително важно аз
да я разбера и затова тя очевидно се стараеше да говори членоразделно и разбираемо, като
по този начин много бавно и съвсем целенасочено изследваше собствения си психически
пейзаж, използвайки думите, постепенно обрисувайки странна картина на психическо
раздвоение на границата на разпадането и на тежка битка за запазване целостта на ума си.
Сигурно очарователно да имаш такъв гъвкав ум, но Mercurius често пъти плаща за него с
цената на нестабилността и дори на менталния разпад. Картината на умствена острота и
дълбочина, в съчетание с андрогенни качества и психическа разпокъсаност ме доведоха до
решението предпиша Mercurius 10М. Той предизвика бързо интегриране на преживяванията
на пациентката в едно цяло, което я подтикна да ми каже, че няколко дни след приема на
лекарството тя била в екстаз от усещането за цялостност на ума й, за каквото не смеела
дори да мечтае. Въпреки че това драматично подобрение беше само временно, то бе
последвано от постепенно стабилизиране на усещането за концентриране с помощта на
ежедневни приеми на Mercurius vivus LM6.
Персонажът Mercurius има наистина много лица. От една страна, има незрели младежи
Mercurius, които са крайно впечатлителни, вятърничави и непостоянни, а от друга, зрели
индивиди, които са натрупали много мъдрост и са силни личности. Първите приличат на
млади жребчета, които имат неограничена енергия, но са непохватни. Аз си спомням един
такъв случай, младеж на около 18 години, който дойде при мен за лечение на Синдром на
лоша концентрация. Tой беше много буден, лесно възбудим и общителен младеж. Беше
развълнуван, защото след като прочел една книга за СЛК, си беше поставил сам диагнозата
и енергично беше търсил облекчение. Той имаше типичната за СЛК ментална
разпокъсаност и слаба концентрация, лесно се разсейваше и това беше съчетано с
импулсивност и липса на самочувствие. Само по себе си, това беше достатъчно да ме
насочи към Mercurius, но имаше и много други характеристики, които потвърждаваха това
лекарство. Едната беше неговата откритост. Толкова ярка и пламенна откритост, по
принцип, насочва към Phosphorus, Mercurius или Argentum Nitricum. Макар че речта му беше
някак си нестабилна и променлива, в смисъл че изговаряше думите много бързо, поради
импулсивността и ентусиазма си, той каза, че общуването е неговата стихия. Каза ми, че
обича да учи и другите на това, което е научил и че е много добър в това. Аз му вярвах за
това, въпреки нестабилната му дикция, защото вече бях забелязал, че бляскавата
менталност и любознателността често пъти са характерни за индивидите Mercurius. Макар
че е открит и впечатлителен като Phosphorus, Mercurius е много по-интелектуално настроен,
до като Phosphorus, обратно, е настроен по-емоционално. По това до Mercurius се
доближава само Argentum, който също е нестабилен, но подчертано ментален тип.
Куриозното е, че при цялата си импулсивност, противоречивост и склонност да стига до
крайности, Mercurius не изглежда толкова ексцентричен, колкото Argentum. Той е
вятърничав и непредсказуем, но интелектът му по своеобразен начин е толкова прецизен,
когато се фокусира върху нещо, че остава впечатлението по-скоро за целенасоченост,
отколкото за ексцентричност, която включва и известно изкривяване на възприятието.
Моят млад пациент ми каза, че има малко приятели, защото хората го намират прекалено
самоуверен и властен. Вярно е, че Mercurius обича да казва това, което мисли, а младият
Mercurius е особено склонен да говори самонадеяно, защото не е обучаван в тънкостите на
социалните взаимоотношения, а също така и защото вродената му остра възприемчивост
може да създаде у него усещането за превъзходство на другите. Аз дадох на това момче
Mercurius Vivus 10М, последван от LM6 и скоро след това той ми съобщи, че
концентрацията му се подобрила. Беше си намерил работа като продавач на прахосмукачки
и гордо ми разясни предимствата на продавания от него продукт. Изглеждаше много горд и
когато ми каза, че е спечелил наградата за най-бързо сглобяване на прахосмукачката, което
той направил за рекордно кратко време. Mercurius е много бърз. Той умее, също така, и да се
приспособява много бързо. Без каквото и да било усилие умът му е в състояние да обхване
всяко познание или концепция, защото няма някаква фиксирана отправна точка. Това му
придава огромен размах и гъвкавост, но също и огромна нестабилност. Само зрелият
индивид Mercurius е в състояние да упражнява достатъчен контрол над себе си, за да може
да оползотвори всичките си таланти, игнорирайки нещата, които го разсейват и
подреждайки правилно приоритетите си.
Индивидите Mercurius имат силна интуиция. Те живеят на границата между рационалния
интелект и интуитивното прозрение и често пъти се колебаят между двете. Това само по
себе си е противоречие. От една страна, Mercurius е в състояние да схване, класифицира и
подреди света по-добре от повечето други типове. Например, той може да направи
мигновена преценка за характера на даден човек и веднага да реши дали трябва да се
сближи с него ли да го отбягва. Той ще отстоява изненадващо твърдо и недвусмислено
своето мнение и предпочитания, често пъти без да има достатъчно обективни познания, с
които да ги обоснове. Той може да звучи догматично и дидактично, когато говори по тема, в
която никога не е се е задълбочавал достатъчно. Умът на Mercurius прави “моментална
снимка” на света пред него и мигновено класифицира съдържанието на картината, след
което я картотекира. Това може да доведе до прибързани заключения и дори до създаване
на предубеждения, но често пъти възприемчивостта на ума на Mercurius е толкова бърза, че
му позволява да стигне до точното решение в на пръв поглед невъзможно кратък период от
време, подобно на компютър. (Сравнението на Mercurius с компютър е много подходящо,
като се вземе предвид, че умът му е много бърз и често пъти странно незаинтересован от
това, което прави.)
От друга страна, много индивиди Mercurius са в състояние да изоставят логическото
мислене и да се отворят ума си към подсъзнателни или “надсъзнателни” източници на
информация. Това често пъти става неволно, когато интуитивните прозрения внезапно се
появят от “неизвестното”. Много хора Mercurius се научава да се съобразяват с
интуитивната си дарба. Mercurius може също така преднамерено да търси тази връзка с по-
дълбоките нива на съзнанието си. Моят опит сочи, че Mercurius често пъти има способност
да медитира, което може да звучи изненадващо, като имаме предвид разпокъсания му и
непрекъснато зает с нещо ум. Истина е, че Mercurius може да бъде доведен до
умопомрачение от ексцесивно мислене, но също толкова вярно е и това, че той има избор и
когато се опита да обърне взора си навътре, отвъд рационалното мислене, той открива
колко изненадващо лесно е да преустанови ромоленето на баналните, ежедневни мисли и
да се открие за прозренията на нерационалния ум. Тук виждаме защо Mercurius се
идентифицира с Хермес. Последният може да е пакостлив нехранимайко, който не може да
стои на едно място, но той е определен за посредник между света на боговете и този на
хората. Той е като амфибия и се чувства като у дома си и във водата на подземния свят, и на
сухо (в сферата на рационалното). За разлика от China, която може да се потопи изцяло във
вътрешния си свят и да загуби връзката си с външния, Mercurius общо взето стои много
здраво на краката си през повечето време, но е способен да се плъзне в дълбините (или да
отлети във висините) за кратко пътешествие в страната на небивалиците, страната на
мечтите или към по-дълбоките, по-трансцедентални сфери. Именно това придава
дълбочина на поезията на Mercurius. Това състояние може да наподобява и нещо като
обладаване, като нежелано нахлуване в ума на Mercurius на ирационални или
символистични идеи, които той се опитва по-скоро да избегне. Следните стихове на един
млад поет Mercurius са добра илюстрация на това:
изумително е колко много подсъзнателни символи можеш да откриеш в
кухнята
те са живи и са
буквално в някакво комично състояние на нереалност
трябва да призная
аз направо умирам когато разчета знаците
аз наистина се боря срещу тяхното нашествие в моето пространство
Юнгиански гноми
Фаустовски демони
играещи ролята на стихии от най-дълбоките недра
на бог знае чии умове
аз няма да отправя проклятие
докато те ми позволяват да правя нещо друго
освен да храня тези чудовища
защото да мисля зло някому все едно да наливам вода в тяхната
мелница

(този поет предпочита да пише без препинателни знаци, които вероятно представляват
препятствия пред свободния ход на мисълта на Mercurius. Той обича също така да подрежда
думите по начин, който поразява окото. Това съчетание на словесно и визуално творчество е
много типично за хората на изкуството Mercurius).

Поетът, написал горните стихове, е много млад и дори изглежда още по-млад. Той имаше
типичния за Mercurius външен вид – дълги, върлинести крайници и черти на елф. За
събеседника си той е чудноват и непредсказуем, в един момент – много задълбочен, а в
следващия – по детински глуповат. Той ми разказа история, която илюстрира драматично
психологическата откритост на Mercurius и вродената му неутралност, способността му да
се обръща с лице и към Бог, и към дявола. (Аз току-що се опитах да напечатам “good and
evil” (“добро или зло”), но някакво дяволче в пишещата машина написа “god and evil” (“бог
или зло”), което се превърна в “god and devil” (“бог или дявол”). Ето как действа Mercurius,
който подтиква нашите умове към безсмислени игрословици.) Младежът ми каза, че
веднъж, когато медитирал, усетил как някакъв дух влязъл в него. Това било много странно
изживяване, тъй като дотогава той не се бил усещал обладаван от духове. Този дух бил
мощен и зъл. Той поставил под контрол и мислите му, и тялото му, оставяйки го
безпомощен свидетел на ставащото. Духът очаровано съзерцавал света и радостно ликувал,
предчувствайки как ще го подчини и ще го използва за своите цели. Тялото на младежа
напуснало дома и започнало да разглежда улицата навън. Той можел да усети как духът се
наслаждавал на мисълта, че ще манипулира този нов свят пред него. После той/ те се
върнал/и обратно в къщата и казал/и на приятелката на поета “Той няма да се върне
обратно.” Момичето се разтревожило, виждайки злото да наднича в погледа на партньора
й, но се осмелило да се противопостави на духа “Но аз го искам обратно! ”За нейна
изненада, духът казал “О’кей”, върнал се обратно в спалнята, седнал и напуснал тялото,
допускайки поетът отново да влезе в контакт с тялото и ума си и да се опомни, седнал на
леглото с кръстосани крака. И дотук историята е достатъчно необикновена, но
последвалото я събитие завърши картината на обладаването на Mercurius от зли духове
много по-перфектно, отколкото бих могъл да го направя сам. Не мина много време, след
като нашият млад поет се почувства освободен от зловредната сила и той бе завладян от
друг дух, напълно различен от първия. Този беше добър и мъдър. Той стоя няколко минути и
през това време научи поета на много добри неща. Последният разбра, че може да общува
свободно с новия си гост, който даваше мигновен отговор на всеки зададен от домакина си
въпрос. Интересна беше формата на отговорите. Те се появяваха изписани на въображаем
екран, като този на телевизора или на компютъра. Пациентът питаше какво би се получило,
ако постъпи по един или друг начин и веднага му бяха съобщавани евентуалните
последствия от едното и от другото, както ранните, така и късните. После той питаше
какво би станало, ако постъпи мъничко по-различно и се появяваше цяла нова серия от
последици. На дълбоки философски въпроси за естеството на живота се получаваха
моментални отговори. Изглеждаше, че няма нещо, което този дух да не знае. Той изчезна
така внезапно, както и дойде, оставяйки поета да се чуди какво, всъщност, се е случило. Аз
съм сигурен, че това, което той ми разказа, е истина, както защото познавах този мъж, така
и защото неговата приятелка беше очевидец на събитията и потръпваше при мисълта за
случилото се.
Не мога да си представя по-ярка илюстрация на двойнствената природа на психическата
възприемчивост на Mercurius. Когато егото на Mercurius се раздуе, той може да злоупотреби
с прозренията, които получава, експлоатирайки ги користно за увеличаване на влиянието
си върху другите. Това е тъмната страна на Mercurius, Магьосникът. Има голяма вероятност
сценичните хипнотизатори, които заставят публиката си да върши странни и смешни неща,
да са този тип Mercurius. Същото се отнася и за някои хора, които целенасочено правят
магии (истински магии, а не фокуси), за да поставят другите под своя власт. Този тип човек
е обрисуван прекрасно във филма “Магьосникът”, който разказва за средновековен
чародей, който се телепортира в ХХ век, за да открие старинен ръкопис, който ще му даде
неограничена власт. Магьосникът е много умен и хитър, извънредно очарователен и
абсолютно безмилостен. Той не се впечатлява ни най-малко от странните и непознати за
него неща, които вижда в един свят, който е с петстотин години по-напред от неговото
време. Той знае точно как да манипулира хората от ХХ век, за да ги използва в
преследването на собствените си цели и в хода на този процес оставя след себе си много
разрушения. Аз бях смаян колко добре холивудските режисьори са подбрали актьорите си.
Във филмите от това време актьорите почти винаги са играели собствените си
конституционални типове. Ето защо техните роли са толкова убедителни. Изборът Джак
Никълсън за ролята на безскрупулно удовлетворяващия всичките си прищевки магьосник
във филма “Вещиците от Ийстуик” е точно такова попадение “в десятката”. Никълсън
винаги изглежда зъл и в същото време игрив и пакостлив. Всъщност, игривостта е една от
степените на пакостливостта, която от своя страна е една от степените на злината.
Mercurius общо взето е поне две от тези три неща. Героите на Никълсън притежават силата
на Nux Vomica, но тази сила е от по-различно естество. Тя е очароваща, хипнотизираща и в
повечето случаи изцяло користна. Nux е по-елементарен в настойчивото и явно използване
на тази (предимно физическа) сила. Mercurius-ът Никълсън е могъщ по по-дълбок начин,
който е по-изплъзващ се и поради това по-плашещ. Nux е заплашителен, защото е
безмилостен. Mercurius е заплашителен, защото е зъл (Кент: “Дълбоко зла воля”). Поради
относително лесния му достъп до трансперсоналните царства, както на силата, така и на
информацията, Mercurius може да избере между вариантите да бъде демон или ангел.
Много от тези хора са в процес на преход и изразяват алтернативно и двете качества. Би
могло да се каже, че повечето хора в различни моменти проявяват или добрата, или злата си
страна, но тази полярност е много силно подчертана у Mercurius (както и всяка друга
полярност), поради по-прекия му достъп до трансперсоналните импулси и подбуди.

В Началото бе Словото
В древногръцката митология Хермес се обучава при Музите, тези мистериозни духове,
които вдъхновяват поетите и писателите, дарявайки ги с първичното прозрение. Омагьосан
от Музите, поетът написва своите най-добри творби без всякакво усилие, защото
представлява само канал за творческото течение, минаващо през него. Mercurius
олицетворява всички характеристики, приписвани на Хермес. Той е вестоносец на
боговете, защото е достатъчно прозрачен, за да бъде използван от тях като техен глас. Много
индивиди Mercurius са надарени писатели или оратори. Някои от тях могат да творят, само
когато Музата е с тях, а през останалото време са безплодни. Други могат да се включат в
това творческо течение, когато си поискат (например, Пол Маккартни, Mercurius-ът, бивш
член на “Бийтълс”). Сещам се за книгата на даровития писател Ръсел Хобан “Клиндзит”.
Нейният герой Клиндзит е уволнен от работата си като писател на реклами, защото
написал някаква безсмислена реклама, която по някакъв начин се промъкнала в ума му,
маскирайки се като вдъхновение. След това той претърпява ужасяващи изследвания в
болницата, защото органите му един след друг отказват да функционират. Все пак, Хобан
успява да създаде брилянтна комедия от тази история. Вместо медицински понятия,
Клиндзит използва музикална и геометрична терминология. По този начин неговият
диапазон става много по-широк – болката се стрелка от точка А до точка Б и асимптотите й
се скосяват. (Това е сполучлив пример за хитроумния начин, по който Mercurius борави с
думите. Mercurius обича да си играе с думите. Те са неговата стихия и той благоговее и за
забавлява с тях.) Докато лежи в болницата, Клиндзит разговаря с Болницата, със Смъртта и
дори с Бог, но никой от тях не му вдъхва достатъчно увереност (пример как боговете
говорят по-скоро на, отколкото чрез своя вестоносец? ). Накрая, с помощта на
медицинската сестра, той избягва от болничната стая (от която никой дори не е излизал) и
се озовава в широко, празно помещение, в което има само една пишеща машина и няколко
листа хартия. Клиндзит изчаква малко и внезапно бива обладан от Словото, което посява
своите семена в него. От този момент нататък той се счепква с хартията като страстен,
сатанински любовник, който я изнасилва чрез думите, съблазнява я с малки стихчета и
после я съкрушава с напълно оформени строфи. В края на книгата Клиндзит се сприятелява
със смъртта, която се явява под формата на огромно, космато шимпанзе, и от този момент
нататък заживява щастливо. Тази особена, но блестяща малка история е пълна с образи,
характерни за Mercurius и аз нямам никакви съмнения, че самият Хобан е Mercurius
конституционално. Преди всичко, имаме рекламна агенция. Никой не пише по-добри
реклами от Mercurius. Той е факир на думите, манипулира ги под всякаква форма и с
всевъзможни цели. Общо взето, Mercurius е аморален, а това е много полезно в света на
рекламите. Той е основният изпълнител, когато работите опрат до пъргава, увличаща,
остроумна фразеология, най-бързият и най-изобретателен от ковачите на словото. После
Клиндзит развива специфична фикс-идея да си играе с няколко римувани, но безсмислени
фрази, което не само му коства работата, но му и помага да разгърне още повече
креативността си. Съзнанието на Mercurius е достатъчно открито, за да е склонно и на
внезапно вдъхновение, и на вбесяващо разсейване от тривиални мисли, и не само това, но и
от безсмислени нелепици, които завладяват ума и не искат да го напуснат.
Разговорите си с върховни авторитети като Небето, Болницата и Бог Клиндзит води като
равен с равен, без угодничене и раболепна почтителност. Това напомня за Хермес, който
сам е полубог и който не само служи на боговете, но си позволява и да фамилиарничи с тях.
В края на краищата, негов баща е самият Зевс. Индивидите Mercurius често пъти
демонстрират странна отчужденост от другите хора и създават впечатлението, че стоят над
земните неща. Тази отчужденост може да бъде неприкрито арогантна, но при по-
оформените, зрели индивиди Mercurius не става дума за арогантност, а по-скоро за усещане
за собствена дълбочина, което го отделя от тълпата. Здравият Mercurius е преодолял
опасността от самовлюбване и взаимодейства със света, бидейки в негова услуга, но все
така отчуждено, като мъдър страничен наблюдател. Тази дълбока страна на Mercurius лесно
се пропуска по няколко причини. Преди всичко, по-мъдрият индивид Mercurius е склонен
да не вдига много шум, докато не открие подходящо поле за приложение на мъдростта си.
Второ, неговите незрели събратя Mercurius са много по-видими и забележими и така
създават лоша репутация на Mercurius, и трето, изисква се мъдрост от страна на хомеопата,
за да може да съзре мъдростта у своите пациенти.
Дори и зрелите Mercurius-и не поддържат особено здрава връзка с тялото си и със Земята.
Mercurius не е много “заземен”. Той има склонност да живее в мислите си. Това е друга
причина за неговата отчужденост, а също така обяснява защо неговият ум може да бъде
овладян от импулси от отвъдното, били те вдъхновяващи или демонични (Кент:
“Импулсивно безумие”). Клиндзит открива, че всичките му органи го изоставят един по
един. Той не може да разчита на нито един от тях. Това напомня за слабата връзка на
Mercurius с неговото тяло. Много често той игнорира нуждите на тялото си, а вместо следва
желанията му. Така той може да се храни с второкачествена храна, да седи буден до
среднощ и да гледа видео, да не прави никакви физически упражнения. Той трябва да
приложи усилие, за да влезе във връзка с тялото си, освен ако това не е достатъчно забавно
за него, както е когато играе определени игри. Поради твърде малкото внимание, което
обръща на тялото си, често пъти накрая той плаща твърде скъпо – чрез изтощение,
повтарящи се или хронични инфекции или по-сериозни болести, като сърдечните.
Хитроумието на Mercurius може да бъде много банално. Неговият ум е в постоянно
движение, правейки връзки между привидно несвързани неща. Този начин на мислене е
блестящо обрисуван в пиесата на Том Стопард “Розенкранц и Гилденщерн са мъртви”. Тук
двамата главни герои са по-скоро мъдри идиоти, отколкото глупците, към които Шекспир
се обръща толкова често, за да се забавлява. Те се задяват с всеки, играейки си постоянно с
думите, което е остроумно, но и изтощително, защото в повечето случаи си е чисто
празнословие. Розенкранц и Гилденщерн всъщност са герои от Шекспировия “Хамлет”.
Едва ли има по-подходящи персонажи в пиесите на Барда, които Стопард би могъл да
използва, тъй като те са изцяло пропити с духовитостта и остроумието на Mercurius. Макар
че Шекспир е написал пиесите си по-рано, неговата “словесна фехтовка” звучи много
спонтанно и блести с ритъма си. Ето един кратък пример от “Всичко е добре, когато
свършва добре”:
- Мосю Парол, Вие сте роден под щастлива звезда.
Под знака на Марс, аз съм убеден – под знака на Марс.
- Защо под знака на Марс?
- Войните така са Ви завладели, че Вие трябва да сте роден под знака на Марс.
- Когато той е бил в апогея си.
- По-скоро когато се е оттеглял, аз мисля.
- Защо мислите така?
- Вие се движите толкова често назад, когато се биете.
И така нататък. Това е един пример за мошеническото остроумие на Mercurius. Хората,
които могат се изявяват така без предварително написан сценарий често пъти са Mercurius
по конституция. Това изисква огромна бързина и подвижност на мисълта, тъй като
отговори от подобен тип следват две логически линии едновременно. Този вид закачки
звучат налудничаво, но подобно на самия Хамлет, лудостта на Mercurius си има своя
последователност. Наистина, той е достатъчно пъргав, за да се шегува и със самия себе си.
Хамлет: “... но моят чичо-тате и моята леля-майка се мамят... Аз полудявам само от северо-
северозападния вятър; ако вятърът е южен, аз мога да различа орела от гаргата.” (превод на
Гео Милев – бел. прев.) Изглежда много вероятно самият велик Бард да е бил Mercurius. Аз
се чудих в продължение на години какъв би могъл да бъде конституционалния тип на
Шекспир и тогава открих Mercurius, и всичко си дойде на мястото. Шекспир е бил
страховит “ковач на словото”, което личи не само от широтата, с която характеризира
героите си, но и от ловкостта, с която създава игрословиците си, както и от дълбочината на
неговите възприятия. Той се е чувствал еднакво удобно и в мрачно достолепната атмосфера
на двореца, и в непристойна компания в кръчмата. Шекспир хранел специална любов към
парадокса и към неговата сестра илюзията. Така той облича крале в просяшки дрипи,
разменя близнаци при раждането им (близнаците са много привлекателни персонажи за
двойнствената натура на Mercurius) и разобличава най-набожния и благочестив човек като
мошеник, докато най-нископоставеният накрая се оказва ангел. Неговото разбиране на
човешката природа е грандиозно и въпреки това той остава безгрижно незаинтересован и
някак си отчужден (“Светът е само сцена и всички ние сме артисти, които играят на нея.”
)Неговата любов към символизма и езотериката го разкриват като човек, който в еднаква
степен се чувства у дома си и в царството на рационалната логика, и в това на
ирационалната мъдрост, а склонността му да се шегува доста солено напомня за Mercurius,
сам по себе си парадоксален, чийто ум е толкова пуст, че чрез него може да говори
мъдростта.
Подобно на Шекспир, много хора Mercurius се увличат по езотеричното и особено по
гадателството и предсказването на бъдещето. Няколко мои пациенти Mercurius се бяха
свикнали да се консултират с предсказателка или с картите Таро, или самите да
практикуват И Чинг, за да решат какви действия да предприемат. Това едва ли е
изненадващо, ако си припомним колко объркан може да бъде животът на клетия Mercurius,
пред когото стоят открити хиляди различни възможности. Памела Тайлър написа блестяща
книга за астрологическите характеристики на планетата Меркурий (озаглавена просто
“Меркурий”), която разкрива мистериозното съответствие между астрологичния Меркурий
и личността с конституция Mercurius. Аз бях поразен от следните думи в тази книга:
“Меркурий е КЛИЕНТЪТ в окултния супермаркет”. Mercurius обича да бъде провокиран, а
следователно и всичко, което излиза от рамките на установения ред, затова той се чувства
инстинктивно свързан с психологическата и окултната материя, дори и когато не е имал
лични преживявания, свързани с окултното.

Puer Aeternis
Дотук ние обсъдихме впечатлителността не Mercurius, неговата гъвкавост и умението му да
борави с думите. Сега трябва да разгледаме една негова страна, която се харесва много по-
малко от хората, а именно детинското задоволяване на личните му желания и страсти,
което може да бъде подведено под рубриката “Нарцисизъм”. Великият психолог Карл Юнг
въведе термина Puer Aeternis или вечното дете, за да опише този тип личност, което никога
не пораства и си остава очарователно, самовлюбено и често пъти склонно към
манипулативност. Даденото от Юнг описание е много точно описание на незрелия
Mercurius, но дори по-зрелите представители на фамилията Mercurius запазват някои
характеристики на Момчето (или Момичето – Puella – ако става дума за жена).
Момчето Mercurius чувства, че е по-специално, най-вече защото майка му благоговее пред
него и го разглезва, като по този начин го държи емоционално инфантилен и зависим от
нея. Много хора Mercurius като деца са толкова ярки и мисловната им дейност е толкова
бърза и жива, че родителите им ги смятат за необикновени деца. Освен това, Mercurius има
вродена способност преследвайки собствените си цели да манипулира хората,
експлоатирайки както чара си, така и по-малко привлекателни методи като гневните
изблици. Така детето Mercurius често пъти се разглезва и колкото по-разглезено е, толкова
повече напомня за Момчето. Добър пример за това е Питър Селърс в зрялата си възраст.
Към биографията на Селърс ме привлече една анотация във вестника. В нея се казваше
“Селърс можеше да влезе в кожата на която и да било личност, защото нямаше своя
собствена личност”. Това ме заинтригува, защото звучеше толкова меркуриево и така аз
прочетох книгата (“Животът и смъртта на Питър Селърс” от Роджър Люис) и открих, че
Селърс е един от най-чистите примери за Момчето Mercurius, които съм срещал. В
началото Люис бил голям почитател на Селърс, но колкото повече опознавал личността на
своя идол, толкова повече помръквало неговото сияние. Собственият чичо на Селърс
разказвал за него следното: “Той беше ужасно дете, дете-чудовище. Всеки от нас с радост
би му прерязал гърлото.” Той бил тотално разглезен от хистеричната си, превзета майка,
която му позволявала да прави всичко, което му дойде наум. Веднъж той бутнал една
гостенка в огъня, вследствие от което тя обгоряла тежко. Той плюел в шапките на хората,
осакатявал играчките си и смачкал котката си в разгъваемия диван. Ако майка му
напуснела стаята, той пищял, докато тя се завърне. Това манипулативно поведение Селърс
запазил през целия си живот. Той винаги се сдобивал с това, което поиска, каквото и да
коствало това на другите.
Селърс имал свръхестествена способност да имитира гласа и маниерите на друг човек след
много кратко запознанство с него. Дъщеря му разказва, че той имал екстрасензорни
способности да разбира другите хора, които използвал, когато се превъплъщавал в нечий
образ. Познатите му казват, че той винаги играел някого другиго и никога себе си. Самият
Селърс веднъж казал: “Аз се отказах да търся себе си преди много години.” Той бил
истински щастлив само пред камерата, когато правел това, което умеел най-добре, слагайки
си маската на друг човек (една от първите биографии на Селърс е озаглавена “Маската,
която зад маската”). Той казва, че животът му има някаква стойност, само когато снима
филм. През останалото време животът му бил безсмислен. Селърс бил извънредно надарен
като меркуриев “папагал”, но никога не успял да създаде зряла връзка с когото и да било.
Люис пише за него: “Той беше неспособен да създаде здраво приятелство, в което даваш и
получаваш.” Вместо това той използвал хората. Например, той не обръщал никакво
внимание на семейството си в продължение на седмици, а после ги изтеглял на сцената
след представление, за да бъде сниман като семеен човек. Момчето Mercurius е много
хитро, когато се опитва да се сдобие с това, което желае. Когато Селърс предизвика най-
големите главоболия на BBC, отказвайки да се придържа към предварително написания
текст на сценария (той ограничавал неговата спонтанност), неговият агент получил писмо
от работодателите му, в което те се оплаквали от погазването на контракта. Селърс
отговорил сам по следния начин. Той станал благоразумен и общителен, но не се разкаял, а
след това сам започнал да се оплаква от начина, по който го третират, добавил и няколко
измишльотини, за да подсили краските и накрая се впуснал свободно в тирада на
възмущение срещу работодателя си. Той направил това толкова умело, впрягайки целия си
талант, че получил писма с молби за извинение точно от хората, които оскърбил. Това е
диктаторско поведение и Момчето Mercurius може много лесно да се превърне в диктатор,
ако събере достатъчно сила.
Момчето Mercurius има непоносимост към каквито и да било неудобства и безпокойства.
Веднъж аз лекувах една тийнейджърка за Синдром на лоша концентрация. Тя беше ярка и
жива личност и стряскаше с хладнокръвната си хитрост. Беше компютърен гений, който
нямаше никакви проблеми, когато работеше на компютъра, но в училище беше неспокойна
и навъсена. (Това ме подсеща за Mercurius-а, който се беше увлякъл силно по електронни
джунджурии, но хората го отегчаваха.) Нейният баща ми каза, че тя има много силна воля и
изпада в гняв, когато й се пречи да следва пътя, който сама си е избрала. Каза също, че тя
има много силно шесто чувство и описа как може да хвърля заровете така, че да се паднат
желаните от нея цифри, и тя го потвърди. Нейният остър, но безучастен интелект,
склонността й лесно да стига до лудост, любовта й към компютрите и екстрасензорните й
способности – всичко това ме навеждаше на мисълта за Mercurius. Когато трябваше да й се
направи инжекция, тя хленчеше и вдигаше повече врява от тригодишно дете, както преди,
така и след инжекцията. Ако получеше накаква драскотина, настъпваше краят на света.
Тази екстремна чувствителност към неудобства и безпокойства потвърди Mercurius, който
съществено стабилизира поведението й.
Хомеопатите познават непоносимостта на Mercurius, както към горещо, така и към студено.
Той е описан в Материя медика като “жив барометър”. Разбира се, самият метал живак е
силно чувствителен към най-леки промени в температурата, заради което се използва в
термометрите. Аз имах един приятел Mercurius, който се разкихваше при мъничко спадане
на температурата. В колата той постоянно бърника отворите на вентилацията, на
отоплението и климатика, за да нагласи съвсем точно температурата към нуждите на
тялото си. Когато колата премине от слънчев в сенчест участък, той моментално наглася
въздушния поток така, че температурата да се повиши и го коригира през половин минута,
ако се налага. Когато се храни, този мъж се суети извънредно много. Ако е в ресторант, той
винаги намира пропуски в менюто и настоява за всевъзможни модификации в
предлаганите ястия, не защото е чувствителен към някакви храни, а защото иска ястието да
е приготвено точно така, както той го харесва. Ако храната е леко поизстинала (т.е. има
температура, която всеки би приел за нормална), той я връща незабавно. Той казва, че
стомахът му е много чувствителен, но не към някаква конкретна храна, а към баланса на
храните, които яде. Ако е ял нещо горчиво, трябва веднага след него да хапне нещо сладко,
за да възстанови баланса. Ако храната не е достатъчно вкусна, той ще добави сол, след
което тя става твърде солена, така че трябва да пийне нещо и т. н. (Това ми напомня
веселата ресторантска сцена във филма на Стив Мартин “Приказка в Лос Анджелес”, в
която група контета си поръчват кафе. Поръчката започва съвсем тривиално с капучино,
мачиата и късо бяло и постепенно става все по-придирчива и дребнава с добавянето на
желания за полукофеиново, абсолютно безкофеиново, абсолютно полукофеиново със
сметана и накрая, абсолютно безкофеиново със сметана и резенче лимон.) За някои
индивиди Mercurius достигането на равновесие е абсолютно невъзможно. Подобно на
живачна капка, тяхната чувствителност се разстройва много лесно и стабилността
постоянно им се изплъзва. Това се отнася за настроенията им, за тялото им и дори за
мненията им. Mercurius постоянно се люшка от едната в другата крайност. Поддържането
на някаква строга дисциплина е или невъзможно или води до вреди за Mercurius. Селърс
спазвал стриктна диета, за да изглежда гъвкав и привлекателен за изпълнителката на
главната роля в предстоящия филм София Лорен. Той успял да свали повече от 20
килограма от теглото си, но шокът от това едва не го убил. В края на своята диета той
получил първия от множеството сърдечни пристъпи. Един мой пациент Mercurius ми
разказа подобна история. Той винаги ядял много и затова беше станал мек и отпуснат. В
един момент решил да мине на диета и я прилагал през ден. Въпреки че тази диета не била
толкова тежка, той успял да превърне отпуснатото си тяло в мускулесто, но много скоро
след като постигнал целта си, рухнал, разболявайки се от мистериозна болест, която
напълно изцедила силите му. След това той отново започнал да яде много и преустановил
всяка физическа активност. Изглежда че за някои индивиди Mercurius силовото въвеждане
на ред в техния безразборен начин на живот може да има катастрофични последици.
Най-яркия и популярен пример за Момче Mercurius е вдетиненият Артър от едноименния
филм, чиято роля изигра Дъдли Мур, за когото съм почти сигурен, че сам е Mercurius. Артър
е тотално зависим от грижите на слугите си и макар да е много обичан, защото е чаровен,
той е егоист и е напълно неспособен да се справи, ако бъде оставен да се грижи сам за себе
си. За Артър е огромен проблем да преодолее вътрешната необходимост да удовлетворява
всичките си прищевки и това е проблем за много индивиди Mercurius. Ако са женени и
трябва да устоят на красива жена, например, те нямат абсолютно никаква воля и изобщо не
си дават труда дори да опитват да устояват. Същото може да се каже за храната, за
приятните тръпки и за всяко нещо, което са пожелали (Кларк: “Загубена сила на волята”).
Селърс преследва София Лорен, бидейки женен, а след това и Брит Екланд, за която накрая
се оженва. Mercurius е абсолютно импулсивен в прищевките си, като малко дете. Той е
импулсивен и когато се вдъхновени от нещо и, подобно на Sulphur, хората го понасят и
обичат, защото е чаровен и блестящ. (Добър пример за блестящ Mercurius е импровизацията
на Дъдли Мур на пиано. Той може да започне виртуозно изпълнение на тежка класическа
мелодия и много постепенно да я промени до нещо съвсем банално като “Happy Birthday to
You”.) Той е обичан от жените и заради момчешката си уязвимост. Mercurius може да се
разкрие напълно пред друг човек, особено ако той е от противоположния пол, и това само
по себе си е много привлекателно. Но то може да бъде и съкрушително бреме. Mercurius е в
състояние да се влюби мигновено, да направи предложение за женитба и също така
мигновено да разлюби изгората си, веднага след като се е оженил за нея. Това се случва със
Селърс няколко пъти, оттам и многобройните му бракове. Но той все пак трябва да е бил
донякъде наясно със себе си още в самото начало. Според биографията, написана от Люис,
Селърс направил предложението за женитба на първата си жена така: “Ан, би ли станала
моя първа жена?”Клетата жена все пак отговорила “Да”.
Момчето Mercurius постъпва по момчешки (или момичешки) в много ситуации. Той е
нагъл, непочтителен, безотговорен и пристрастéн към удоволствията. Аз съм наблюдавал
тази склонност към пристрастяване у няколко мои пациенти Mercurius. Един млад мъж
(който изглеждаше още по-млад за възрастта си) дойде при мен, за да му помогне да се
откаже от стимулиращите медикаменти. Той беше един от най-известните фризьори и
обичаше работата си, но работеше с типичната за Mercurius скорост, поради което в края на
седмицата беше изтощен и трябваше да почива и да се отдава на развлечения. Това го
подтикнало към стимулиращите медикаменти. Много медикаменти. Mercurius има
склонност да приема нещата в тяхната крайност и този мъж приемаше огромно количество
медикаменти. Въпреки това огромно количество, той се гордееше, че не пристрастéн.
Самозалъгваше се, че щом този му навик не пречи на работата му, значи не е пристрастéн, а
той действително не пречеше. Все пак това започнало да се отразява на организма му и на
взаимоотношенията му и затова той дойде и помоли да му помогна да се откаже от този
начин на прекарване на уикендите. Някои от думите, които използваше, за да опише себе
си, ме разсмиваха, тъй като съответстваха много точно на същината на Mercurius. Той ми
каза, че когато приема медикаментите, не се просва където му падне като някакво зомби.
Цялата му компания се забавлява много, разчитайки на него да прави “екшън”. Mercurius е
постоянно в движение, оттук и нежеланието на моя пациент да лежи и да съзерцава
пасивно. Той каза, че “играе за приятелите си ролята на Пъстрия свирец” и те охотно го
следват. Пъстрият свирец е изцяло меркуриева фигура, млад мъж, който обикалял
безгрижно града, омайвайки отначало плъховете, а после и децата със своята свирка. Той
правел това срещу заплащане (Момчето Mercuri-us е користно дори и в своята игривост) и
когато не получил парите си, той повел децата по лош път и те почти сринали града. Това е
тъмната страна на игривото Момче Mercurius. Разсърдиш ли го, става безсърдечен демон.
Дори и премяната му е меркуриева, представлявайки смесица от противоположни
елементи. Моят пациент-фризьор организираше международни семинари по фризьорство,
което беше много впечатляващо предвид младата му възраст. Той ми разказа, че като дете се
изправял върху един кашон от сапун в задния двор на къщата и изнасял импровизирани
речи пред въображаема публика. В тези речи той описвал колко велик и преуспяващ човек е.
Тук ние виждаме съчетание между таланта на Mercurius да борави с думите и нарцисизма
на Момчето Mercurius. Аз му дадох Mercurius Vivus 10М и след три седмици той ми каза, че
е бил много по-спокоен и се е отказал от медикаментите без всякакви затруднения.
Започнал нова връзка и беше категоричен, че няма да допусне екстремният му предишен
начин на живот да я застраши. След една доза от симилимума Момчето започна да
пораства.
Във фигурата на Момчето се вижда една специфична смесица от уязвимост и арогантна
безчувственост. Той се мисли за най-добрия, но се нуждае от одобрението и признанието на
другите. Веднъж отворил уста, той говори без да мисли за последствията от това, което
изрича, но се чувства дълбоко наранен, ако някой направи критична бележка, която звучи
правдоподобно. Той е склонен да се вкопчи в нова любов и да обвърже цялото си
съществувание с нея, докато свикне с нея, след което започва да я приема за нещо
абсолютно банално. Момчето Mercurius всъщност е много несигурно, тъй като основава
своето чувство за сигурност и неуязвимост върху безсмъртната любов на майка му към него.
Ако бъде лишен от нея, той очаква светът да го обича от цялата си душа, така както го е
правила майка му и ако не получи неговата любов, Момчето Mercurius възприема това като
тежък шок. Младият търговец на прахосмукачки със Синдрома на лоша концентрация
изглеждаше тъжен и раним, когато сподели, че трудно завързва приятелства и призна, че
другите хора го намират за прекалено самоуверен и властен. След това той потвърди, че все
още се намира във фазата на Момчето, оправдавайки се, че всъщност той не е толкова
самоуверен, а просто хората не могат да приемат истините, които той изрича. Момчето
Mercurius непрекъснато се взира в себе си, но всичко онова, което вижда, е само
повърхностния блясък. За него е много трудно да прозре, че е себичен и неспособен да
установи близки отношения с друг човек. (Как би могъл да бъдеш близък с някого, когато си
влюбен в себе си?) Момчето Mercurius може да почувства, че се е сляло напълно с другия
човек и това го изпълва с възторг, но истината е, че то всъщност е загубило себе си в другия.
Истинската близост изисква да останеш себе си и да се свържеш с другия.
Един великолепен пример за ранимо, блестящо Момче Mercurius е певецът Майкъл
Джексън. Джексън е една от най-противоречивите и ефимерни публични личности. Той е
като Питър Пан, който никога не пораства. Той живее в имението си “Невър Ленд”
(Небивала земя), в което има собствени луна-парк, кино и зоопарк. Външният му вид е
абсолютно меркуриев. Той е не само красив, подвижен и изглежда много младежки за
възрастта си, но и сменя вида си всяка седмица. Майкъл Джексън е толкова вманиачен във
външния си вид, че е превърнал лицето си в огледално отражение на това на сестра си.
Нещо повече, в типичен за Mercurius стил, той изглежда полу-бял – полу-черен, полу-мъж –
полу-жена, полу-човек – полу-елф. На сцената Джексън е жив и подвижен като
електричество. Той хипнотизира публиката си със своята лунна походка, която изглежда
сякаш се движи едновременно напред и назад. С помощта на компютърните специални
ефекти той довършва илюзията, като се превръща пред очите ни в пантера. Когато в 1994
година Джексън се появи по телевизията, за да отговори на критиките на пресата,
представяща го за особняк, той направи много малко, за да коригира този образ. Той
представляваше една крехка и призрачна фигура с мек, момичешки глас и каза, че се
чувства погрешно разбран и че иска да обича и да бъде обичан от всички. Той обясни, че
полага много грим на лицето си, защото по него се появяват бели петна. Истина е, че при
някои индивиди Mercurius се появяват физически признаци за тяхната двойнствена или
множествена природа. Например, един от моите пациенти Mercurius имаше зеници с
напълно различен размер. При цялата си странност и принудителна изолация, Джексън е
блестящ и креативен певец. Може би той беше прав, когато каза толкова невинно и искрено,
че Бог го е дарил с талант и той трябва да доставя радост на Човечеството.

Шутът
Пишейки тази глава, аз не можех да спра да се удивлявам на начина, по който Mercurius
олицетворява три от най-силно архетипните фигури от картите Таро. Той е Шутът, който е
един от аспектите на Момчето, а също и Магьосникът, и Жрецът, и Императорът. Това без
съмнение има много общо с алхимията, според която Mercurius е духът, която трябва да бъде
приведен от едно ниво на пречистеност в друго, по-високо, също както за Магьосника може
да се каже, че е “по-висока октава” на Шута. Като се има предвид, че Меркурий, освен
това, е вестоносец на боговете, връзката между подсъзнанието и рационалния разум, който
е обучаван в предсказателство от Музите, изглежда съвсем в реда на нещата той да изявява
характеристики, изпъкващи толкова ярко в картите Таро, които, в края на краищата,
представят символично стадиите, през които преминава душата в дирене на мъдростта. Хм,
аз май малко се поувлякох.
Шутът е много интересен тип, тъй като комбинира противоречивите аспекти на
слабоумието, мъдростта, невинността и Мошеника. Така се получава една в много висока
степен меркуриева фигура. В картите Таро Шутът е изобразен като безгрижен младеж-
скитник с торба на гърба, който жизнерадостно прави стъпка към пропастта, а около
краката му се мотае лаещо куче. Тази картинка изразява сангвиничната, лекомислена
невинност на Момчето Mercurius. Класическият пример за Шут се появява многократно в
пиесите на Шекспир. (В “Двамата веронци” той се нарича “Бързака”, доста подходящо име
за герой-Mercurius. Шекспир казва за един от своите шутове “Този приятел е достатъчно
мъдър, за да се прави на шут, а това изисква доста съобразителност. Той трябва да следи
какво е настроението на човека, с когото се глуми, какъв е неговият нрав и дали моментът е
подходящ. Това изисква не по малко труд от изкуството на мъдреца.” )С Шекспировите
Шутове другите герои се отнасят като с идиоти и те обикновено се “преструват на глупаци”
през повечето време, но тяхната “глупост” прикрива мъдрост, която са натрупали,
благодарение на статута си на странични наблюдатели, които не са част от “строя”. Само
глупак би казал на Краля чистата истина за него, когато никой друг не смее или не може да
я види. Шутът вижда всичко, но не казва нищо, докато не бъде попитан. Тогава той
разкрива своята забележителна проницателност и способност да наблюдава, но не го прави
горделиво и с важничене, а с лекотата на дяволче и без никаква лична ангажираност. Точно
тази безпристрастност на Mercurius го прави да изглежда глуповато. Често пъти той няма
какво да каже в един разговор, тъй като речта се върти около личното мнение, около това
какво харесваш или не харесваш, а Mercurius не проявява интерес към това. Един от моите
пациенти Mercurius, тийнейджър с хронична хрема, каза, че в училище е мълчалив през
повечето време, защото не знае нищо за модната музика, по която връстниците му лудеят и
защото той не може да се отнася с тях по емоционалния и всъщност детински начин, по
който те се закачат и се подмазват на другите. Той нямаше лично становище относно
флирта на Менди със Стивън и не се беше научил да се майтапи с учителите. В този
смисъл, той изглеждаше глупав, поради тази си отчужденост, макар че тя не беше
преднамерена. Той отчаяно желаеше да намери приятели и беше готов дори да се опита да
научи техния език, но никак не му се удаваше да се преструва на заинтересован от неща,
които смята за банални. Той имаше много широки за възрастта си познания по различни
науки, политика и история, но беше социален изгнаник. Подобно на Шута Mercurius, той
говореше с всички, но те го намираха за странен, тъй като не изглеждаше като един от тях.
Той беше по-умен, но изглежда напълно игнорираше темите, които за тях бяха важни.
Шутът Mercurius не е горделив тип. Той би говорил с всекиго. Въпросът е дали всеки би го
слушал. Общо взето, само хората, които искат да бъдат честни пред себе си и са в състояние
да погледнат нещата отвъд личните им предпочитания, биха отделили от времето си да
слушат Шута. Шутът от картите Таро е първата от големите мистериозни карти. Това не
означава, че той представя първия стадий от човешката еволюция, а по-скоро първия
стадий от развитието на съзнанието отвъд границата на “масовото съзнание”, а именно
отварянето към осъзнаването на собственото ни невежество. Шутът представя желанието и
готовността да направиш стъпка в неизвестното, без да имаш подготовка и вярвайки в
Съдбата, и тази невинна, авантюристична вяра може да се види често у Mercurius.
Шутът Mercurius е игрив и забавен тип. Някои са отдадени на собствените си желания и
страсти Момчета, които имат нужда от игра и се сърдят, стават раздразнителни и трудни за
угаждане, когато трябва да работят. Други са по-самопожертвувателни и най-много се
доближават до Шекспировия Шут. Те са пакостливи и хитри, но не и злобни. Младият поет
Mercurius, който аз лекувах, беше един такъв “глупак”. Той с удоволствие се преструваше на
глупак, шегуваше се по детински и се забавляваше с хитри игрословици. Както много
индивиди Mercurius, той изявяваше две противоположни характеристики едновременно.
Той изглеждаше много млад, открит и някак си “зелен” и неопитен, и често пъти се
запъваше на някои думи като глупак, но въпреки това в неговите думи (и особено в
поезията му) се съдържаше дълбока мъдрост. Често пъти той се изявяваше като глупак в
обществото, тъй като по този начин печелеше повече одобрение, отколкото ако бъде
задълбочен, а така у него оставаше чувството са по-малка уязвимост.
След като “открих” Mercurius като конституционален тип, постепенно започна да ми
просветва, че повечето от сценичните комици принадлежат на този тип. Сценичният комик
трябва да има много бърз ум и най-вече пластична личност, която може да имитира
различни персонажи. Нещо повече, тези от тях, които сами си пишат сценариите, трябва да
имат остра наблюдателност спрямо човешката природа. Най-добрият хумор често пъти се
основава на демаскирането на поведения и нагласи, които сме виждали милиони пъти, но
никога не сме разсъждавали истински за тях. Комедиантът трябва да е способен да обособи
тези автоматизирани нагласи, за да може да ги използва за целта си. Точно тук на сцената
излиза “всевиждащото око” на Mercurius. Изпълнители като Бен Елтън, Робин Уйлямс и
Джим Кери са чисти Mercurius-и. Те са “немлъкващи усти”, които могат да говорят
извънредно бързо с най-различни акценти. Общо взето, те са абсолютно безмилостни в
разбулването на подсъзнателни нагласи, но го правят без да изглеждат гневни или злобни.
Като добри адвокати те се прицелват в един несъзнателен жест без жалост, но и без злоба.
Mercurius е много добър в излагането на всеослушание на дълбоки и смущаващи истини, без
при това да бъдат засегнати емоционално. Това върши добра работа в комедиите и в
съдебната зала, но в реалния си живот Mercurius губи много бързо приятелите си, освен ако
не се научи да смекчава експлозиите на острата си наблюдателност. Както младият
търговец на прахосмукачки, той може да обижда другите с безкомпромисните си забележки
и после да се чуди защо е самотен. Nux Vomica също е много прям, но има разлика. Nux
умишлено “спуква сапунените мехури” на хората и почти се наслаждава на неудобството,
което им е причинил. Общо взето, Mercurius е по-малко агресивен. Той казва това, което
вижда и не спира да мисли как това би наранило потърпевшия и че би се представил в по-
добра светлина, ако не го направи, но така или иначе, в повечето случаи той не го прави от
гняв. Mercurius е далеч по-неутрален и безпристрастен от Nux, макар че острото му,
праволинейно поведение може да напомни на хомеопата за последния.
Момчето Mercurius има аспекти на глуповатост, защото не мисли преди да каже или
направи нещо. Той е толкова спонтанен, че извлича дивиденти при всяка възможност, която
Съдбата му е предоставила. И тъй като е и много “пластичен”, той умее да върви по
течението и да се приспособява, което го прави да изглежда късметлия в очите на другите.
От друга страна, той може да попадне във всякакъв сорт заплетени ситуации, защото няма
навик да се оглежда преди да скочи. Добър пример за това е склонността на Момчето
Mercurius да започва нови връзки съвсем импулсивно. Няколко мои пациенти Mercurius са
ми разказвали подобни истории. Те се впускат възбудено в нова авантюра без нито за миг да
помислят докъде може това да ги отведе. Понякога краят е добър, друг път е катастрофален.
Шутът Mercurius понякога е много разсеян и невнимателен. Една от причините за това е, че
той живее изцяло в настоящия момент. Това означава, че той не се учи от предишните си
грешки. Означава, също така, и че той не планира предварително действията си. Например,
съпругата на един от моите пациенти Mercurius ми каза, че когато излизат на излет през
уикенда, тя е човекът, който обмисля маршрута, в противен случай съпругът й го налучква и
може да се изгуби безнадеждно. Той е крайно самоуверен, че може да “импровизира” и това
често е причина да си “ожулва носа”. По аналогичен начин, смешникът Mercurius е склонен
да излезе от къщи без да си вземе ключовете. Той просто не разсъждава. Той може да е в
състояние да свърже непонятни късчета научна или езотерична информация, но не помни,
че трябва да си взема ключовете, когато излиза. Това е пример за измамната, ненадеждна
природа на Шута Mercurius. Ако поради небрежност се провали в изпълнението на
възложената му задача, той ще приложи бързата си мисъл, за да намери извинение. Или пък
умът ще стане като “бял лист” и той няма да намери такова. Понякога Mercurius е склонен
към епизоди, в които главата му се “изпразва” и той не може да мисли (както при всичко,
което прави, и тук принципът е “всичко или нищо”). Точно тази абсолютна празнота му
позволява да бъде толкова обективен наблюдател, а също и да бъде отворен към дълбоко
заложената в него мъдрост. Тя обаче може и да го остави напълно вцепенен и неспособен
да каже каквото и да било. Учителят на Питър Селърс казва за своя бивш възпитаник
“Селърс не впечатляваше с нищо. Той се сливаше напълно с фона. Нямаше почти нищо общо
с който и да било от нас.” Същият този Селърс правеше огромно впечатление като
имитатор, стига да не се опитваше да играе себе си! Mercurius може да изглежда смешен,
както поради припрения си говор (Кент: “Подчертана характеристика, проявяваща се във
всичко, е припряността му.” ), така и защото говорейки, той не казва нищо. Питър Селърс
играе ролята на подобен смешник във филма “Да бъдеш там”. (В последните години се
появиха редица филми за глуповати смешници и всички техни роли се играха от артисти,
които изглежда са Mercurius конституционално. Имам предвид “Да бъдеш там” с Питър
Селърс, “Мижитурката” със Стив Мартин, “Всенародния отказ от памфлетите” с Чеви
Чейс, “Рейнмен” с Дъстин Хофман, “Форест Гъмп” с Том Ханкс, “Хъдсъкър Прокси” с Тим
Робинс и “Глупавият и по-глупавият” с Джим Кери. Същото прави и Бил Мъри в няколко
филма. Всички тези артисти имат определени общи черти на Mercurius. Те са младолики,
невинни, необвързани, “ярки и искрящи”. Чертите на лицата им и телосложението им също
много подхождат на Mercurius. Тези актьори Mercurius са подбрани да играят огромен брой
роли на идиоти, защото са природно надарени със способността да представят куриозната
комбинация от умствена пустота и ярка спонтанност, която толкова често се наблюдава у
Mercurius.)

Пакостникът
Карл Юнг използва термина Пакостник, за да опише този аспект на подсъзнанието, който
ни подлага крак и ни препъва. Това ни прави да се спъваме в думите, да правим
фройдистки грешки и дори да лъжем, когато от нас се очаква да кажем истината.
Пакостникът е сред нас, за да ни лови в мрежите си. Той ни подмамва да тръгнем по
грешен път, да изричаме грешни думи, да си купуваме възможно най-лошите дрехи. Той е
дяволчето, демонът, леприконът, мъникът, способен на големи номера. Някои хора
Mercurius олицетворяват Пакостника, който е още едно алтер-его на Меркурий. Според
гръцката митология Хермес започнал да прави номера веднага след раждането си. Той
решил да открадне конете на брат си Аполон и привързал към копитата им големи сандали,
обърнати назад, така че когато вървели, животните оставяли дири, насочени в обратната
посока. Това му помогнало да остане неразкрит. Когато Аполон разбрал какво се е случило,
побеснял от яд и замъкнал своя полубрат пред баща им Зевс. Зевс нахокал Хермес, но бил
толкова развеселен от неговата находчивост, че решил да не го наказва. Пакостникът
Mercurius е толкова безочлив, че е склонен да използва триковете си, за да се измъква
безнаказано. Тези трикове може да са просто весели, практични шеги. Питър Селърс ги
обичаше много. Например, по средата на действието той изчезваше от сцената, обличаше
пожарникарска униформа, после излизаше и извикваше “Пожар! Пожар!”, което почти
опразваше залата. При друг случай той настояваше едно кратко интервю за телевизията да
се преснима отново и отново, така че заснемането му отне три часа, а самото интервю
беше с продължителност пет минути. Това се случи на 1 април, Денят на шегата.
Пакостникът Mercurius може да бъде лукав и коварен и да прибегне до измама в
преследване свои, користни цели. Той сплетничи и манипулира, за да се добере точно до
това, което желае. В детските си години Селърс се представял за далечен роднина на всеки
богат човек, който имал същото презиме като неговото. Той пишел писма на всеки заможен
Селърс, в които се представял за отдавна загубилия му се племенник и молел за капитал,
който да му помогне да стартира кариерата си. Усилията му не довели до успех дори и
веднъж. Люис пише за Селърс: “Той нямаше нито чувство за морал, нито собствено мнение
и никога не беше сигурен как трябва да се държи, а само се озърташе какво може да задигне
на тръгване.” Тези редове ни дават представа защо Mercurius е толкова лукав и коварен. Той
не е сигурен как трябва да се държи, както поради изолираността си от другите хора, така и
поради необходимостта да мисли и действа бързо, за да прикрие номерата си. Дълбоко
користната натура на Mercurius е по-скоро хлъзгава и неуловима, отколкото агресивна в
преследването на целта си. Той постоянно сплетничи и хитрува, за да не допусне да бъде
разобличен. У този подтип Mercurius съществува дълбок страх да не бъде заловен. Селърс
веднъж казва: “Аз нямам приятели и подозирам всички”. Той прекарва доста от последните
си години, живеейки в хотел “Дорчестър” в Лондон, след като е напуснал препатилото си
семейство. Най-малко в хотела трябвало да полага усилия да се държи благоприлично. Там
той не бил задължен никому.
Не всички индивиди Mercurius са такива егоисти, какъвто изглежда е бил Селърс. Но дори и
“средностатическият” Mercurius може да бъде малко по-“хлъзгав”, когато му изнася. Той
по-скоро ще излъже, отколкото да допусне да го разкрият и може да борави с думите
толкова хитро, че и сам почти започва да си вярва, че говори истината. Памела Тайлър казва
в книгата си “Меркурий”: “Въздушното му мошеничество е възможно най-неуловимото от
всички подобни. Тук преструвките прикриват лицемерие и неискреност. Друга въздушна
тактика е психологическото сплашване, проблемът при което е, че се прави с огромен
финес. Това е най-изтънчената и унизителна форма на хвърляне на прах в очите.
Убедителният начин, по който може да си извърта езика и педантичната софистика
оформят базата на интелектуалното хитруване и изплъзване. Двусмислието в изказа,
независимо по какви съображения се прибягва към него, е инструмент на Въздуха.”
Авторката говори за астрологическия Меркурий и за Въздушния тип изобщо. Въпреки това,
нейните бележки могат да се отнесат с пълна сила и към конституцията Mercurius. Той
наистина е един от главните “Въздушни типове” (Виж Приложението), бидейки подчертано
ментален тип. Mercurius може да се изрази толкова самоуверено, без каквото и да е
колебание в гласа, че лъжата звучи като истина. Той може да излъже, дори и оставайки
безмълвен. Един мой приятел Mercurius няколко пъти ме кани на обяд в ресторант и едва
след като отдавна сме си направили поръчката, подхвърляше небрежно, че няма никакви
пари в себе си. Аз го познавам достатъчно добре, за да си правя някакви илюзии, че има
намерение да ми върне парите.
Един от най-известните пакостници Mercurius е Джак “Нехранимайкото” Никълсън. Трябва
само да погледнеш дяволитите му очи, за да разбереш, че работата му не е чиста. Никълсън
понякога изглежда състрадателен, както в реалния живот, така и на екрана, но през
повечето време той е неуловим, преследващ личния си интерес пакостник, каквито ние
обичаме да обичаме или мразим. Бидейки силен, енигматичен Mercurius, Никълсън
хипнотизира аудиторията си и й доставя наслада със самоуверената си лукавост и коварство
и с безсрамната си самовлюбеност, така че тя му съчувства и иска той да успее. Той е най-
очарователният “лош” и често пъти е полу-добър – полу-лош. (Кой би могъл да изиграе по-
добре от този лукав пакостник Джокера в третия филм за Батман?) Джак Паланс е друг
добър пример за такъв тип. Неговият поглед е едновременно зъл и хипнотизиращ, макар че
в последните години той също започна да се присмива над себе си. Има и по-екстремни
представители на подтипа Пакостник Mercurius, които почти изцяло са “лоши”. Подходящ
пример от филмите (екранните примери за Mercurius нямат край, защото представят
великолепно собствената си блестяща гъвкавост на синия екран) е Денис Хопър. Той изигра
ролята на луд Mercurius, който е зловещ, защото те са блестящи, зли и напълно
непредсказуеми. Те проявяват отчуждението на психопата. Друг също толкова добър
пример е Джон Малкович. Той обича да играе много хитри, непрекъснато кроящи пъклени
планове злодеи, които са толкова неуловими, колкото и безсърдечни. Очите на Малкович
имат онова мистериозно, отдалечено изражение, което много често се вижда у хората
Mercurius.
Персонажът на Пакостника се слива в единия си полюс със Шута (полюса на невинността),
а в другия си полюс – с Магьосника. Последният има тънко и задълбочено познание за
начина на функциониране на подсъзнанието и може да го манипулира преднамерено. Това е
рядко срещан подтип на Mercurius, който посвещава цялата си енергия на езотерични
практики и, общо взето, обича властта. Аз предполагам, че великият магьосник Алистър
Кроули е бил Mercurius конституционално. Неговата любов към ритуала, дълбокото и тънко
познание на езотеричните учения, както и аморалната му нагласа насочват към Mercurius.
Пакостникът може да олицетвори Mercurius в една по-различна форма – като променливи и
повтарящи се мисли. По-нервният Mercurius е склонен към повтарящи се мисли, които
може да са негативни или просто нелепи. Това е тъмната страна на менталния фокус на
Mercurius. Един мъж на около 30 години дойде за лечение при мен по повод на точно такъв
проблем. Той беше напрегнат човек, който имаше много философски начин на мислене и
беше привлечен от езотериката. Очите му бяха тъмни и лъскави и шареха нервно из цялата
стая. Той каза, че винаги е бил нервен човек и че когато е напрегнат, умът му повтаря
отново и отново поредица от числа. Той беше малко екстрасенс и понякога виждаше аурата
около главата на човек. Беше слаб и фигурата му беше много изгърбена, така че той
трябваше да си изпъне врата, за да погледне напред. Острият му ум, който му играеше
номера, породи у мен идеята за Mercurius, който аз му дадох в потенция 10М. В рамките на
два дни повтарящите се мисли почти изчезнаха и след това той остана в една или друга
степен по-спокоен. Друг пациент Mercurius каза, че неговият ум никога не “забавя темпото”
и е склонен към негативно мислене, когато е уморен. Той открил, че може да се
противопостави на това чрез позитивно мислене, повтаряйки си афоризми. Аз съм срещал
няколко пациента Mercurius, които използваха по подобен начин позитивното мислене, за
да контролират своите фикс-идеи. Natrum Muriaticum използва позитивното мислене, за да
избяга от депресията, докато Mercurius го използва, за да избяга от негативните мисли и
фикс-идеите. Не е изненадващо, че Mercurius използва афоризми, за да се бори с
негативното мислене. Би могло да се очаква от една конституция, която толкова добре
борави със силата на думите и която дава воля на мистериозното мислене (виж по-долу), да
използва мисловни фрази, за да прогони дяволите на обсесивното негативно мислене.

Откъснатост и Отчуждение
Mercurius е един от най-чистите примери за Въздушен тип, което ще рече такъв, който
функционира главно с ума си, а не толкова със сетивата или емоциите си. Само Lycopodium
е толкова ментално настроен, колкото е Mercurius, но той е много различен тип. За разлика
от Lycopodium, умът на Mercurius притежава невероятна пластичност и гъвкавост. Все пак,
точно Въздушният елемент е този, който прави тези два типа отдалечени и откъснати от
другите. Mercurius е дори по-отдалечен, отколкото е Lycopodium, тъй като не му се налага да
води дълбоката лична борба за укрепване на увереността в себе си и самоуважението, която
занимава ума на много мъже Lycopodium.
Има нещо много привлекателно в откъснатостта на Mercurius. Тя му позволява да оглежда
ситуациите от всички страни и да остава спокоен и незасегнат от лични емоции, които
обикновено са пречка и пред възприятието, и пред личната изява. Тя е още по-
привлекателна и с това, че се прекъсва от периодични проблясъци на вълнение и
вдъхновение или от внезапен смях. Mercurius е толкова енигматичен, защото е
едновременно силно отчужден и подчертано спонтанен. За човек може да е трудно да си
представи това и тогава няколко конкретни примера биха му помогнали. Такъв е
комедийният артист Стив Мартин. Макар да изглежда, че той с лекота може да изрази
всяка емоция, при него се вижда тази откъснатост и безучастност. Друг подходящ пример е
енигматичният актьор Кайл Маклоклан, който играе ролята на детектив-философ в
култовия телевизионен сериал “Туин Пийкс”. Образите, които той изгражда, са винаги
толкова хладнокръвни и под контрол, но не и студени, в смисъл на безчувствени. Това се
отнася за повечето хора Mercurius. Mercurius има фази на душевен покой, когато е
хладнокръвен и отдалечен, пуст откъм мисли и чувства. Той навлиза в такива фази много
лесно. От това неутрално състояние на покой той може да реагира много спонтанно на
случващото се около него, както емоционално, така и с интелектуална преценка.
Обикновено емоциите му са краткотрайни, но могат да бъдат много напрегнати. Mercurius
може да се люшне драматично във всяка посока, но в повечето случаи бързо се връща към
състоянието на покой и душевен мир. Има обаче индивиди Mercurius, за които се оказва
трудно да открият равновесната си точка и които постоянно вибрират и се колебаят около
нея. Общо взето, дори и при тях способността за рационално мислене е по-изразена,
отколкото е при другите нестабилни типове като Ignatia и Phosphorus, при които емоциите
доминират на мисълта. Нестабилният Mercurius изпитва твърде малко емоции, но се
тормози от непрекъснати мисли, от които не може да се избави.
За много хора отдалечеността на Mercurius е смущаваща. Представете си, че се вглеждате в
очите на Джак Никълсън и ще разберете какво имам предвид. Човек остава с
впечатлението, че е бил разгледан под микроскоп от един безчувствен, всевиждащ ум и
често пъти това е точно така. Аз съм чувал израза “очи на извънземно”, с който беше
описан втренченият поглед на мой приятел Mercurius. Когато го попитах какво изпитва,
когато се втренчи безстрастно в нечии очи, той каза “Нищо. Просто се чувствам много
умиротворен вътрешно.”
Откъснатостта на Mercurius намира израз в любовта му към компютрите и другите “умни”
електронни апарати. Той изглежда вижда своето огледално отражение в тези
бързодействащи и безлични машинарии, особено ако те могат да произвеждат думи и
образи или да се движат бързо, както е при радиоуправляемите самолетчета. Пример за
машина, наподобяваща Mercurius, е Макс Хедруум – полу-компютър – полу-човек, водещ на
“Шоуто на Макс Хедруум”. Това не е сухият, напомнящ за механичния Kali Carbonicum
компютърен мозък, а по-скоро чудноват, комбинативен и много вятърничав получовек,
чийто неистов, стакато говор напомня на този на много комици Mercurius, особено на
Робин Уйлямс. Той е обичан от зрителите, защото има остра наблюдателност за
абсурдността на човешките дела и тънко чувство за хумор. Дори и в името му има игра на
думи. Той омагьосва аудиторията със своята мистериозна, компютъроподобна безличност.
Филмите са най-любимото забавление на Mercurius. Те му позволяват да се отпусне във
фотьойла и да се наслаждава на сменящите се приятни за окото картини, като търси
техния смисъл или просто се забавлява. Mercurius има неспокоен ум, който се оживява,
когато бъде стимулиран, но е твърде неспокоен, за да изпита наслада от четенето. Научната
фантастика е особена любима на Mercurius. И тук той изглежда улавя своето отражение в
безбройните отчуждени персонажи от научнофантастичните филми. Аз открих, че
Mercurius е особено очарован от извънземните. Това вероятно е свързано със собственото
му усещане за отчуждение. Ние сме склонни да си представяме, че извънземните са
умствено по-развити и емоционално необвързани, а точно това е начинът, по който се
чувства Mercurius. Влечението на Mercurius към дълбокото пространство (вътрешно или
външно) намира отражение в избора на актьори Mercurius за участие научнофантастични
филми. Една силно енигматична меркуриева фигура е Кристофър Уокън, който играе в
киноекранизацията на книгата “Взаимно общуване”, в която се разказва как авторът й е
многократно посещаван от извънземни. Самият Уокън някакси прилича на извънземен. Той
има мистериозно и напрегнато присъствие, сякаш е дошъл от друга планета. (Дори името
му звучи като излязло от научнофантастичен филм от 50-те години – Бродещият! )Друг
пример е капитанът от сериала “Стар Трек”. Капитан Жан-Люк Пикар има същия студен,
стоманен поглед като Уокън. Той е много хладнокръвен и контролиран при командването
на космическия кораб и много рядко говори за чувствата си, но няма нищо общо с
емоционалната угнетеност на Natrum Muriaticum, нито с егото на командир Nux. Макар че е
много властен и непрекъснато заповядва, той е гъвкав и изслушва членовете на екипажа си
със загриженост и добронамереност.
Отчуждеността на Mercurius е резултат от недостига на елемента Земя. Неговото съзнание
няма връзка със здравата почва под краката, а също и с тялото. Това може да го подтикне да
пренебрегне тялото си или да злоупотреби с него. Но то в много случаи довежда и до
психическа нестабилност. Елементът Земя е този, който ни дава стабилната почва под
краката. Без него ние губим стабилността си. Аз съм виждал индивиди Mercurius, които не
бяха в състояние да стоят спокойно на едно място, не поради безпокойство или някакво
неврологично увреждане, а защото мускулатурата им беше много слаба. Усилието, което
трябва да приложиш, за да стоиш неподвижен, беше непосилно за тях. Откъснатостта на
Mercurius от елемента Земя в много случаи е причина и за липсата на интерес у него към
природата. Много хора Mercurius се чувстват или отегчени, или тревожни, когато са сред
природата. Те се чувстват у дома си в изкуствено създадената, стимулираща ги атмосфера
на града и не знаят как да се отпуснат, когато са на село. В съзвучие с това, Mercurius често
пъти има нужда от високо рафинирана и преработена храна и не може да се засити, когато
яде обикновена, здравословна, сурова храна. Представете си космическото пътешествие на
“Меркурианци”, които прекосяват космоса със звездолета си, хранейки се със синтетична
храна и създавайки на кораба си всякакви пейзажи, каквито си поискат, с помощта на
напредналата си компютърна техника. Те не създават нормални семейства, а се чифтосват
по заповед и тяхното потомство се отглежда в симулиращи детски градини виртуални
паркове на родната им планета, която самата е по-скоро една безплодна пустош.
Да бъдеш Mercurius понякога означава да си много самотен. Малцина са хората, които могат
да поддържат връзка с Mercurius и малцина са тези, с които той може да поддържа връзка,
затова често пъти той е самотник. Това не е много по вкуса му, тъй като вътрешната
празнота, която той често изпитва, може да се усети като опустошеност и това да породи
копнеж за общуване с хората. Един пациент Mercurius разказа, че имал повтарящ се кошмар,
в който той е последният оцелял човек в местност, опустошена от космическите кораби на
извънземни същества. В съня си той ги наблюдава и се опитва да се скрие от тях. От време
на време той беше обхващан от параноя. Това не беше параноята на психотичните типове
(Veratrum, Stramonium, Belladonna, Hyoscyamus), а по-скоро свръхреакция към всяка проява
на социален или служебен антагонизъм спрямо него. Колкото по-отчужден се чувства
Mercurius, толкова по-склонен е той да се чувства застрашен в този свят. Това е
тревожността на чужденеца, на човек, който се чувства различен. Може би това е
причината за моето впечатление, че конституцията Mercurius е по-често срещана сред
евреите, които винаги са били в малцинство навсякъде по света. Евреите са прочути с
острия си интелект, със своята приспособимост и със своята отчужденост и надменност,
която понякога граничи с арогантността. Всички тези черти са характерни за Mercurius.
Понякога отчуждеността на Mercurius поражда у него отчаяние и желание да умре. Това се
среща у всички сифилитични типове, включително Aurum и Syphilinum. Младата жена,
чието чувство за идентичност беше толкова крехко, че лесно се разпиляваше на стотици
фрагменти, често изпитваше това отчаяние. Тя постепенно успя да събере разпилените
фрагменти, използвайки две типични за Mercurius техники. Едната беше писането.
Пишейки за едно списание, тя беше в състояние да осъзнае собствената си психика, като я
анализираше и описваше. Другата техника беше ритуалността (виж по-долу).
Гореспоменатият случай ме срещна с едно смайващо явление, което аз осъзнах като силно
характерно за Mercurius, а именно явлението “близнене” или “раздвояване”. Съществува
много любопитна връзка между индивида Mercurius, от една страна, и качествата на
Меркурий и неговия астрологичен знак Близнаци. Близнаци се изобразяват като двойка
близнаци и се смята, че хората, родени под техния знак имат “раздвоена личност”.
Индивидът Mercurius често пъти има чувството, че половината от личността му липсва.
Това понякога се съпровожда от желание да беше имал близнак или близначка и от особено
пристрастие и интерес към близнаците. Жената Mercurius, която се бореше да събере в едно
парченцата от раздробената си личност, говореше често за склонността си да третира
другите хора като свои близнаци. Всъщност тя описваше как се е чувствала погълната от
другия, до степен да не може да определи къде завършва тя и къде започва другият.
Близнакът, от една страна, носи чувство за комфорт, тъй като той или тя дава усещане за
цялостност, запълвайки празнотата от липсващите части, но от друга страна, поражда
тревога и чувство за безсилие, ето защо моята пациентка се чувстваше дълбоко зависима,
ако се поддадеше на склонността си да гледа на някого като на неин близнак. Тази млада
жена Mercurius всъщност беше убедена, че е имала близнак в майчината утроба, който
починал преди раждането й, макар че никой не й беше казвал подобно нещо. Тя биваше
обхващана от внезапна скръб, когато си позволеше да размишлява на тази тема. (Факт е, че
огромното мнозинство от бременности, започнали със зачеване на близнаци, завършват с
раждане на едно дете, докато другият близнак изчезва по някакъв начин, обикновено в
ранната бременност, така че интуицията на моята пациентка може би не я подвеждаше
толкова много.) Няколко други пациенти Mercurius са ми казвали, че имат желание да се
слеят напълно с някого, който им се струва достатъчно сродна душа, създавайки по този
начин едно неразделно цяло. В някои от случаите тези хора бяха част от връзка, която
намираха за неудовлетворителна за тях в някаква степен, дори и когато ставаше дума за
“добра” връзка, защото партньорът не беше сродна душа в достатъчна степен, за да
задоволи нуждата им от близнак. В известен смисъл тази нужда от близнак може да бъде
разглеждана като аспект на нарцисизма. Това не означава, че индивидът Mercurius
непременно е влюбен в себе си. Може и да е, може и да не е, но и в двата случая той
изглежда има нужда да се взира в собственото си отражение по някакъв начин, било то в
друг човек, който е подобен нему или директно в огледалото. Няколко пациенти Mercurius
са ми казвали, че гледането в огледалото ги успокоява и дори, че имат нужда да го правят, за
да се почувстват по-стабилно психически. Като че ли Mercurius има нужда от обективно
потвърждение на факта, че съществува. Това е в съзвучие с темата за “посредника”,
вестоносеца на боговете, който няма своя собствена, обособена идентичност.
В своята откъснатост Mercurius е склонен да анализира всичко. Той винаги подрежда
нещата, събитията и хората в графи. В хода на този процес той помъдрява, но остава
откъснат от другите. Дори и на най-баналното ниво на обикновените ежедневни дела,
способността на Mercurius да прави разграничения, го разделя от другите хора. Той е
склонен да гледа на другите или като на по-ниско- или като на по-висшестоящи от него и
действа в съответствие с това. В резултат от това, той не може да общува с хората от своето
собствено ниво. Звучи иронично, че една личност, която има гъвкавостта да изживява
толкова много и различни състояния, че е способна моментално да ги разпознава у другите
хора, е неспособна да осъществява връзка с тях. Вместо това той действа като огледало.
Подобно на Шута на Барда, той може да отразява другите хора в себе си, но не може да
установи трайни взаимоотношения с тях. Само любовта може да помогне на Mercurius да се
свърже отново с човечеството и някои наистина успяват в усилията си.

Ритуално и Магическо мислене

Влечението към ритуалното е един от най-необикновените аспекти на начина на мислене
на Mercurius. Аз съм наблюдавал това многократно и открих, че това е характерен аспект на
Mercurius. При Mercurius ритуалното поведение придобива най-различни форми. То може
да се прояви като компулсивни ритуални действия, каквито се наблюдават най-често в
детството. Например, като дете Питър Селърс правел всичко по пет пъти. Той чукал по
вратата пет пъти, разбърквал чая си пет пъти и т. н. Цифрите често участват в ритуалите на
Mercurius (както е и в мислите, от които е обсебен). На по-високо ниво на съзнанието
Mercurius може да се опитва да участва ритуалите. Поетът Mercurius, който беше завладяван
на два пъти от духове, ми каза, че като дете бил обсебен от желанието да участва в
църковната Мéса. По време на ритуала той изпадал в състояние, подобно на транс, което,
според приятелката му, било по-скоро демонично, отколкото възвишено. Тя го познаваше от
дете и посещавала същата църква. Момичето каза, че имало нещо “противно” в начина, по
който той изглеждал по време на Месата. И още, че имала усещането, че смучел енергия от
ритуала, за да става по-силен самият той. Друг пациент Mercurius ми каза, че винаги се е
чувствал омагьосан от ритуалите и при първата разкрила му се възможност отишъл на
церемониален магически уикенд. Той добави, че се чувствал на мястото си, правейки
ритуали от всякакъв род през този уикенд, след което, странно защо, се почувствал много
по-силен. След това той никога повече не извършвал ритуали, но въпреки това смяташе, че
този уикенд бил важна част от психологическото му израстване. Младата жена, която
реагира толкова добре на Mercurius и която се опитваше да възстанови стабилното си
чувство за самоличност, разчиташе много на ритуалите за повторното съединяване на
различните си фрагменти. Тя беше много добре запозната със символизма и митологията и
използваше познанията си при организирането на своите ритуали. Един прост пример за
тях беше ритуалът да прави скулптури от раковини всеки път, когато се озове в нова
ситуация в живота си. Тя каза, че това й помага да “запази енергията на ситуацията” и така
да се чувства по-малко застрашена от нея. След като нейната собствена нагласа към
ситуацията се променеше, тя или поставяше скулптурата на друго място в стаята, или
променяше нещо в нея. Този вид ритуали звучат налудничаво за много хора, но те бяха от
жизнено важно значение за тази жена. Нейното собствено чувство за идентичност беше
много лесно потискано или се предаваше под натиска на обстоятелствата, оставяйки я
ужасена, или объркана, или и двете. Тя използваше ритуалните предмети като един вид
мисловно скеле за запазване смисъла на ситуацията (например, среща с потенциален
интимен партньор) и за съхраняване по този начин на разделението между самата нея и
ситуацията. Mercurius има много променлив начин на мислене. Изглежда, че и
съзнателните ритуали, и автоматизмите са един от начините, по които Mercurius съхранява
определена психическа структура.
В близка връзка с влечението на Mercurius към ритуалите е склонността му към магическо
мислене. Магическото мислене, което придава специално значение на очевидно съвсем
обичайни или съвсем случайни събития е характерно за примитивните племена, както и за
децата. Астрологията е форма на магическото мислене и е много популярна сред хората
Mercurius. Индивидът Mercurius може да види символично значение в птичката, кацнала на
дървото в градината (обикновено отнасящо се за него) или в номера на новата кола на
приятеля му. Той е склонен да тълкува символичното значение на сънищата си и да придава
определено значение на даден цвят или дадено име. Често пъти в това магическо мислене
може да се види много проницателност и мъдрост. Тук не става дума за обикновена
психотична делюзия, както по-прагматичният ум би си помислил, а по-скоро за способност
да се прозре дълбоката взаимовръзка между ставащото в нас и събитията във външния свят.
Интересно е да се отбележи, че Хермес е бил посредник между вътрешния свят (Раят или
подсъзнанието) и обикновения, светски живот. Уместно е, също така, да се спомене, че на
него му е бил връчен жезъл от самия Зевс, с което последният го дарил със способността да
разгадава сънищата. Магическото мислене на Mercurius изглежда е действителна
способност за разпознаване на вътрешната значимост на събитията. Все пак, с това не бива
да се прекалява. Някои индивиди Mercurius са толкова хипнотизирани от символичната
връзка между нещата и събитията, че за тях се оказва голям проблем да действат, водени от
здравия разум. Те могат да подчинят здравия си разум на символичния смисъл, а това не
винаги е добра идея. Например, един мой пациент Mercurius не вземаше никакви решения
без да се допита до “И Чинг”, древна китайска книга за врачуване. Той беше толкова
погълнат от тълкуването на различни поличби и предзнаменования, че не беше в състояние
да постъпва благоразумно в елементарни ситуации. Общо взето, обаче, магическото
мислене на Mercurius обогатява значително живота му и му носи по-скоро мъдрост,
отколкото илюзии. Наистина, много индивиди Mercurius са благословени с живот, който е
богат на дълбок смисъл, и със силно чувство за магическия аромат на самия живот.
Мегаломания и Жестокост
Не е трудно да си представим защо Mercurius е склонен към мегаломания. Преди всичко,
налице е Момчешка склонност да се сдобива с всичко, което пожелае. Когато Момчето
Mercurius не получи желаното, то предизвиква опустошение. Когато диктаторът не може да
постигне целта си, той убива. Разликата е само в степента на разрушителност. Второ,
налице е специфичната отчужденост на Mercurius. Някои индивиди Mercurius са толкова
отчуждени, че не ги е грижа за чувстват на другите. Трето, налице е усещането, че си по-
специален, едно раздуване на егото, което се съчетава с истинска бързина на ума и
възприемчивост. В случая с Mercurius това раздуване може се подхранва от неговия
интуитивен усет на екстрасенс. Съберете всичко гореизброено и ще получите рецептата за
един човек, който си мисли, че е непобедим. Магьосниците, които поставят другите под
своя власт чрез ритуалите си, биха могли да принадлежат към този тип Mercurius. Същото е
и при диктаторите. Интересно е, че няколко от моите пациенти Mercurius бяха запленени от
диктаторите. Нервният мъж, който дойде да се лекува по повод “обсебения си от цифрите
мозък”, учеше немски език. Той беше очарован от нацизма и каза, че се чувства привлечен
духом от него, въпреки че беше духовно ориентиран човек, който виждаше злото в нацизма.
Понякога злото в тези хора надига глава. Питър Селърс беше способен да навлече униформа
на SS и да марширува пред хората, за да ги разсмее (или от чувство за лична мощ?) Той
мечтаел да изиграе ролята на Адолф Хитлер и изпитал истинско удоволствие, играейки
ролята на Наполеон в един от филмите си. Наистина, Селърс се държал като един малък
Хитлер през целия си живот (Люис: “Неговата невъздържаност и капризност бяха такива,
каквито обикновено имат кралете.”) По-самоувереният Mercurius е много добър в
раздаването на заповеди. Идиотът, игран от Стив Мартин във филма “Мижитурката” става
много богат и се отнася с прислужниците си по начин, силно наподобяващ Селърс. Някои
индивиди Mercurius осъзнават, че се държат по такъв начин и “омекват” преди да е станало
твърде късно. Виждал съм, все пак, запленеността от мощта и жестокостта у няколко свои
пациенти Mercurius, никой от които не изглеждаше отблъскващ. За Наполеон се говори, че
бил Mercurius по конституция. Той бил известен с навика си да щипе войниците по
носовете, жест, който намерил своето място и в Материя медика на Mercurius.
Психологическият и физически профил на великия генерал бил сглобен по писмата на
тези, които са го познавали лично, и след това бил реперторизиран. Mercurius се оказал
водещото показано лекарство.
Един добър пример за наш съвременник, потенциален диктатор, който вероятно е
Mercurius, е Владимир Жириновски, руски ултранационалист, който влезе с гръм и трясък в
парламента с най-голям брой гласове на първите демократични избори в Русия.
Жириновски е толкова чаровен и хитър, колкото и нестабилен и опасен. Той е готов да
обещае всичко, експлоатирайки слабостите на хората и копнежа им за слава и
самоуважение. Той е напълно здрав психически, но импулсивно сипе абсурдни заплахи и
обещания от сорта на победоносно навлизане на руската армия в Крим и възстановяване на
територията на Руската империя. Неговата мечта Русия да се простира от Средиземно море
(!) до Индийския океан напомня за жаждата за власт на Наполеон. Той още не е оглавил
руската държава, а вече мечтае за много по-голяма власт. Импулсивните заплахи на
Жириновски към “ядрена” Япония и лудориите, които прави из целия свят, изглежда ни
най-малко не отслабват популярността му в Русия. Mercurius умее да театралничи и това е
едно от най-силните оръжия на Жириновски като политик.
Някои би попитал защо Жириновски и Наполеон да не принадлежат към друг диктаторски
тип – Nux Vomica, Veratrum или Stramonium. Причината е, че те нито са толкова
здравомислещи и нормални като Nux, нито са достатъчно безумни за Veratrum или
Stramonium. Друг диктатор, за който е напълно възможно да бъде Mercurius
конституционално, е Саддам Хюсеин. При цялата му бруталност, у него има нещо
момчешко и чаровно, и той вероятно не е достатъчно умопомрачен, за да бъде някой от
истински психотичните типове. Неговият обичай да се обгражда със свои двойници е много
любопитен и напомня за суетността на Mercurius, както и за неговата любов към
мимикрията и илюзията. Освен това, нападението му срещу Кувейт беше абсолютно
глупаво и импулсивно, постъпка, подхождаща повече на палаво дете, отколкото на
здравомислещ, практичен генерал. Очевидното безразличие на Саддам към причинените от
него страдания е в пълно съзвучие с Mercurius, който хитроумно оправдава всяко
предприето от него действие и бързо забравя неугодните му аспекти или по-скоро изобщо
не ги запомня (Люис за Селърс: “Чрез редовно опразване на съзнанието си, Селърс се
избавяше от такива човешки слабости като, да речем, чувството за вина.”)
Мой приятел Mercurius (който отговори много отчетливо на лекарството) ми каза веднъж,
че би искал да бъде президент на Съединените щати, но само ако разполага с действителна
власт да промени нещата. Mercurius не понася досадното люшкане на демократичните
институции напред-назад и бавното темпо на промените, които те въвеждат. Той обича
бързото уреждане на въпросите, светкавичното провеждане на драматични промени и
постоянните нововъведения. От Mercurius би станал ужасен домашен прислужник.
Предразположеността на Mercurius към жестокост е свързана със способността му да се
“изключва” за човешки чувства като любов и угризения на съвестта. Всъщност, Mercurius
толкова умело подбира чувствата си, че е в състояние да изпита, да кажем, любов, но не и
угризения. Той може да си позволи всичко, което харесва, а също така и да се въздържи от
него. Точно тази извънредна ментална и емоционална пластичност на Mercurius е
подтикнала Роджър Люис да напише за Питър Селърс: “Безсърдечен и сантиментален,
щедър и стиснат, агресивен и плачлив... Селърс би побъркал цял екип от психиатри.”
Селърс би могъл да бъде всичко, каквото поиска и това го прави чудовище. Ролята на
Маската, изиграна от Джим Кери, е мистериозен полу-човек – полу-демон. По аналогичен
начин, роботизираният телевизионен персонаж Макс Хедруум е чаровен, защото умее да се
шегува и най-вече да прави изтънчени каламбури и хитри сатири по-бързо и по-забавно от
който и да било човек. Той вижда всичко, включително абсурдността и лицемерието у
хората, но не чувства нищо. Индивидът Mercurius гледа от своя мехур към чуждия за него
свят, свят, от който той се чувства разделéн и който се опитва да манипулира, често пъти
много успешно. Двегодишното дете се учи да манипулира материалното си обкръжение и
след това пристъпва към изучаване на човешките качества да споделяш, да разбираш и да
обичаш в отношенията си с другите хора. Някои индивиди Mercurius никога не преминават
истински този последен стадий на социалното си развитие, а вместо това продължават да
опитват и да манипулират човешките същества около себе си, като че ли те са неодушевени
предмети.
Външен вид
Мнозинството Mercurius-и са мъже, но и двата пола изглеждат относително по-
мъжествени. Както подобава на един подчертано ментален тип, лицето е ъгловато и
обикновено изглежда по-младолико за възрастта. Погледът често пъти е пронизващ,
веждите са по-скоро дебели и прави. Косата обикновено е тъмна и права, но може да има и
всеки друг цвят, и е по-скоро рядка и непокорна. Повечето хора Mercurius имат слабо,
крехко телосложение, но някои напълняват, защото са чревоугодници.

Обобщение
Не е лесно да се обобщи разнообразието на Mercurius. Той може да бъде лек колкото
Phosphorus, но много по-отчужден и с остър интелект. Може да бъде проницателен колкото
Nux, но му липсва решителността на последния. Може да бъде вдъхновен, колкото Sulphur, а
също и толкова себичен, но е много по-гъвкав, неспокоен е като Tuberculinum и е дори по-
приспособим от него. Някои хора Mercurius изглеждат като невинни деца, например
Майкъл Джексън и Дъдли Мур. Други са по-скоро отчуждени и затворени в себе си, и дори
параноидни, като Питър Селърс. Някои от хората Mercurius са жестоки и деспотични и
мнозина намират някакъв чар в насилието. Mercurius е склонен да се захласва по себе си и
това го прави себичен, макар че е напълно способен да бъде, също така, любвеобилен и
общителен. Той има нестабилен характер и настроенията му се сменят толкова бързо,
колкото и мислите му. Това е човек, който живее от промените и не понася предвидимостта
и рутината. Способността на Mercurius да отразява и да се приспособява към обкръжението
(като хамелеон) е уникална и се дължи на относителната липса на лична идентичност.
Неговата рязка променливост се съпътства от любов към илюзията, към магичното и към
свръхестественото. Mercurius може да бъде толкова безучастен и безличен, че да се чувства
много самотен и неговата безличност има за резултат любов към градския живот, към
анонимността и към полуинтелигентните апарати. Някои индивиди Mercurius узряват
достатъчно, за да бъдат относително стабилни и точно при тях е и най-големият риск да
бъдат сбъркани от хомеопата с някой друг тип. Един анализ на техните навици, дарби и
предишни специфики на личността и едно по-задълбочено изследване на тяхната психика
ще разкрие многообразието, променливостта и вътрешната “неутралност” на тяхната
личност.
 NATRUM CARBONICUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
NATRUM, НО ПО-“ЗЕМЕН”

След Natrum Muriaticum, Carbonicum е най-често срещаната Натриева конституция. Тя се

срещна главно у жени и е приблизително толкова честа, колкото Sepia и по-честа от
възрастната Pulsatilla. Диференциалната диагноза между Natrum Muriaticum и Natrum
Carbonicum често пъти се оказва трудна задача, поради силното сходство, както между
физическите симптоми, така и между менталните характеристики на двата типа.
Основното впечатление, което оставя личностните специфики на Carbonicum е, че са почти
същите като тези на Natrum Muriaticum, но в по-лека степен и по-мека форма. Така жената
Natrum Carbonicum е добросъвестна, но е по-малко вероятно да бъде перфекционист. Тя е
по-скоро резервирана, но е склонна да се държи открито с хората, които обича и да
изразява любовта си към тях. Тя предпочита да дава, но няма проблеми и когато получава.
Това означава, че Carbonicum е по-здрава емоционално, отколкото Muriaticum и при моите
пациенти най-често се оказва така, тъй като емоционалното потискане при тях не е
толкова подчертано, а оттук и нуждата от механизми за отбягването на определени емоции
е по-малка. Все пак, има една патологична характеристика, която е по-силно изразена у
Carbonicum и това е тревожността. Докато Muriaticum е по-склонна към депресия,
отколкото към тревожност, при Carbonicum е обратното. Повечето от тях са нервни хора с
ниско самочувствие (Кент: “Стеснителност”), които често се бъркат с Lycopodium, най-вече
поради това, че Carbonicum страда от много подобни на неговите симптоми от страна на
храносмилателния тракт, а и телосложението им е сходно. Все пак, склонността да
прикрива отрицателните чувства, да обвинява себе си и да обръща огромно внимание на
мнението на другите идентифицира пациента като някакъв вид Natrum.
Тревожността на Natrum Carbonicum е особено силно свързана със срещите й с хора и с
общуването (Кент: “Силен страх от хора”). Подобно на някои Муриатици, Carbonicum е
склонна към безпокойство, когато е в непозната компания, понякога до степен на паника.
Тя, също така, е склонна да се тревожи за всички и за всичко, което е друга сходна черта с
Lycopodium (Кент: “Настроение, тревожно”). Могат да са налице и тревожни предчувствия,
така че това не може да служи като диференциално диагностичен белег. Един вид страх,
който е много характерен за Natrum Carbonicum е страхът от гръмотевични бури или по-
скоро безпокойството по време на гръмотевични бури. Такова може да се появи и у някои
Муриатици, но не често и не в такава степен. Повечето Карбоници се чувстват много
неспокойни по време на гръмотевични бури. Natrum Muriaticum може да се изплаши от
гръмотевиците и светкавиците, но индивидът Carbonicum е тревожен в резултат от
електричните разряди в атмосферата и тази тревожност се появява преди още да се чуе
първият тътен. Физическите симптоми на Carbonicum се влошават преди и по време на
бурята, което не е обичайно за Muriaticum. (Natrum Muriaticum има любопитната склонност
да се чувства гневна във ветровит ден.)
Другата ментална патология, която е много типична за Natrum Carbonicum, е
раздразнителността. Една личност Natrum, която е много тревожна и много раздразнителна,
но не е особено склонна към депресия, по-вероятно е Carbonicum. Много изненадващо е да
се открие, че такава стеснителна жена е също и много раздразнителна. Нейната
раздразнителност обикновено се насочва към семейството й, тъй като това е най-
безопасният вариант (Кент: “Свадлив, кавгаджия”). Carbonicum се дразни особено силно от
шум (Кент: “Чувствителен към шум”) и тя много лесно се стряска от силни шумове (Кент:
“Стряска се от дреболии”).
Тъй като Carbonicum е по-открита от Muriaticum, а също и по-малко склонна към депресия,
тя има по-леко, по-естествено излъчване, което е много близко до спокойната естественост
на Calcarea Carbonica (а също и на Sepia – лекарство, много близко до Natrum Carbonicum).
Подобно на Calcarea, Carbonicum е по-скоро практична жена, отколкото такава с развито
въображение и склонност да драматизира. Нейната личност е нещо като хибрид между
Calcarea, Natrum и Lycopodium. Тя е чувствена, кротка и за разлика от някои жени Natrum
Muriaticum, никога не търси светлината на прожектора. Тя не е склонна да се унижава и
подценява в такава степен, в която го правят много жени Natrum Muriaticum. Тя е
любвеобилен човек, който с радост се раздава, но може да даде и на себе си, което не е
толкова свойствено на по-потиснатата й посестрима. Все пак, доста много жени Natrum
Carbonicum са мъченици в някаква степен, защото трудно отстояват себе си пред по-силни
личности. Те не изпитват толкова силно чувство на вина, както Natrum Muriaticum, но
стеснителността им е повече от проблем за тях. “Благост” е термин, който силно подхожда
на много жени Natrum Carbonicum, въпреки склонността им да се дразнят. Друга подходяща
характеристика е “чувствена”. Natrum Carbonicum, общо взето, е по-напрегната от Calcarea и
по-слабо аналитично настроена от Lycopodium. Тя е “сухар” по начин, силно напомнящ за
Kali, което е отражение на нейния практичен, лишен от въображение ум.
Много полезни при диференцирането между Carbonicum и Muriaticum са общите и
физическите симптоми. Carbonicum е по-чувствителна към топлина, а също и към студ и
течения. Обикновено при нея има подчертано отвращение и влошаване от мляко, което
рядко се вижда при Muriaticum. (Огромен брой Муриатици избягват млякото, защото то
може да предизвика у тях слузна диария, но това е друго нещо.) Налице е също и влошаване
от кисели храни като оцет и цитрусови плодове. Ако изключим честите оплаквания от
постназална секреция, по-голямата част от патологията на Carbonicum се съсредоточава
около тънките черва и ставите, за разлика от повечето Муриатици. Natrum Carbonicum е
склонен към подуване и неспецифична болка в корема, както и Natrum Muriaticum, но
последният може да страда и от по-сериозни възпаления като болестта на Крон или
улцерозен колит, което аз не съм виждал при Carbonicum. Един много характерен симптом
на Carbonicum е усещането за парене, особено по ходилата, но също и в ставите.
По отношение на телосложението, Carbonicum има по-предсказуем външен вид, в
сравнение с Muriaticum. Повечето Карбоници са слаби и костеливи и това се отнася и за
лицето, и за тялото. Лицето обикновено е набраздено от многобройни фини бръчки, което
отразява тревожността й. Почти винаги са налице множество лунички, макар че косата,
общо взето, е по-скоро средно кестенява, отколкото червена или руса и най-често е права.
 NATRUM MURIATICUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ПОТИСКАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА БОЛКА

Natrum Muriaticum е най-често срещаният конституционален тип, поне в модерните

индустриализирани общества. От личния си опит като хомеопат, работил в Англия, Северна
Америка и Австралия, бих казал, че около една трета от всички жители на всяка от тези
страни са Натрии. Около една пета са Lycopodium и по по-малко от два процента се падат
на повечето от останалите конституционални типове. Natrum Muriaticum е преобладаващият
тип в наше време, което е отражение на потиснатата емоционална болка вследствие от
широко наложилия се начин на възпитание в съвременното общество. Този тип е толкова
често срещан, че повечето хомеопати погрешно приемат половината от менталните му
характеристики за “нормални” и така се “разминават” с правилното лекарство за много от
пациентите си. Освен това, повечето Натрии толкова умело прикриват дълбоката си болка и
ранимост, че у много от тях хомеопатът вижда открити и добре балансирани личности, а
емоционалната болка остава невидима за него. За да стане проблемът още по-голям, много
от самите хомеопати са Natrum Muriaticum, често пъти без да го осъзнават и поради това не
могат да видят лекарството, защото то е твърде близко до тяхното. Няма друго лекарство,
което да се бърка толкова често и толкова лесно, колкото Natrum Muriaticum, макар че той е
един от първите типове, които хомеопатите научават и е смятан за лекарство, което може да
бъде определено най-лесно.
Традиционното схващане за Natrum Muriaticum е, че това са интровертни хора, които
прикриват чувствата си, избягват компания и мразят проявите на съчувствие, хора, които не
могат да плачат и да демонстрират чувства. Това е истина донякъде, но в същото време е
свръхопростенческо и хомеопатът, който познава само този “архетипен” Natrum, ще
пропусне по-голямата част от представителите на този тип.

Първоизточници
В Райската градина не е имало Натрии, докато Адам и Ева не предизвикали гнева на
Твореца. От този момент нататък, носейки срама си, те заживели труден живот далеч от
райските порти, смятали себе си за грешници и копнеели да се върнат у дома. Тази малка
алегория е много подходяща за описанието на първопричините за психическото състояние
на Natrum, което в наше време е състоянието на по-голямата част от човечеството.
Емоционалната болка, която е сърцевината на патологията на Natrum, има своите корени в
ранното детство, когато детето не получава безусловната любов, от която се нуждае.
Родителите обикновено му желаят доброто и са обичливи по свой собствен начин, но
любовта им не е безусловна, непринудена и щедра, защото е потулена зад собствената им
емоционална болка. Понякога родителите са откровено студени и враждебни и от децата на
такива родители израстват най-затворените и нещастни Натрии, типичната христоматийна
версия. Най-често родителите са обикновени, средностатистически Натрии, които се
страхуват не само да показват емоции, но дори и да ги изпитват. Емоционалното потискане
при Natrum стига много по-дълбоко от неспособността да изразяват емоции. То обхваща и
решителната забрава на болезнените емоции, за съществуването на много от които
обикновеният Natrum просто не подозира. При дълбоката психотерапия тези емоции отново
изплуват на повърхността за изумление на пациента, който си мисли, че е имал щастливо
детство. Само когато тези потиснати емоции изплуват отново в съзнанието, човек може да
ги изкрещи и да се избави от тях. Дотогава индивидът Natrum вечно седи върху бомба със
закъснител от тъга, гняв и страх, която или избухва рано или късно, предизвиквайки
“нервен срив”, или се процежда като честа или непрекъсната меланхолия.
Дори и ако към детето се отнасят любвеобилно и го гушкат, то може да усети дали
родителите му наистина изпитват любов или страх, или гняв. Бебетата са невероятно
чувствителни към емоционалната атмосфера в къщи и не могат да бъдат измамени. И така,
обикновеното дете Natrum усеща, че не получава изобилно безусловна или чиста любов
(било защото родителите му отчасти са затворили сърцата си, за да ги предпазят или
защото самите те се нуждаят от неговата любов не по-малко, отколкото то от тяхната). Този
недостиг на любов се усеща остро от детето и това усещане е толкова болезнено, че скоро
то се научава да затваря сърцето си в някаква степен, за да го направи по-малко
чувствително. Колкото по-голям е емоционалният глад на това дете, толкова по-плътна
става защитната обвивка около сърцето му и толкова по-слабо чувствително ще става
подрастващото дете към емоциите изобщо. Децата Natrum често отказват да бъдат
прегръщани и целувани, отчасти защото те не чувстват емоциите, които прегръдките и
целувките изразяват, и отчасти защото те се страхуват да разкрият сигурно затвореното си
сърце, което не ги боли, стига да не излиза иззад прикритието си.
Има два основни типа взаимоотношения между родителите Натрии и детето им. Единият е
типът, предсказан от традиционния възглед за Natrum – родителите са относително
сдържани и детето скоро си създава защита, ставайки емоционално неотзивчиво или
студено. От такива деца ще израснат затворени Натрии, които действително няма да са
наясно с повечето от чувствата, които изпитват. Другият тип взаимоотношения изглежда
коренно противоположен на първия. Родителите показват огромна любов и привързаност,
те са свръхзагрижени и така “задушават” детето си, което се прилепва към тях и става
силно зависимо. Нека анализираме тези два сценария последователно.

Затворен родител – Затворено дете

Затворените родители Natrum често пъти са много добросъвестни в осигуряването на
материални блага и добро образование за своето дете, но не могат да му дадат това, от
което то се нуждае най-силно – безусловна любов, давана недвусмислено и неограничено.
Емоционалната болка, която детето изпитва, не може да бъде сподавена напълно и в
резултат от това получаваме едно сериозно и меланхолично дете. То не може да каже какво
чувства, тъй като всяка проява на нещастност се посреща с ужас от неговите родители,
които се преструват, че всичко в тяхното семейство е наред. Когато се оплаче, то среща или
неразбиране и уверения, че всичко е наред и то просто е постъпило глупаво, или
враждебност. Скоро то се научава да държи в тайна чувствата си, което всъщност неговите
родители подсъзнателно желаят. Има и друга причина то да не споделя и тя е чувството за
вина. Много деца Natrum се изпълват с чувство на вина от много ранна възраст и това
чувство не ги напуска никога. Първопричината за продължаващото цял живот чувство на
вина у Natrum може да бъде илюстрирана чрез следното разсъждение, което се оформя
подсъзнателно (а понякога и съзнателно) у детето: “Аз не съм обичан, следователно нещо в
мен не е така, както трябва да бъде. Сигурно съм лош. Сигурно аз съм виновен.” Дълбоката
психотерапия разкрива наличието на такова убеждение в самото сърце при много хора, и то
главно Natrum-и. Много тъжна гледка са огромния брой разстроени деца, които се водят за
консултация и които винаги са казвали на родителите си, че никой не ги обича. Това
обикновено не отговаря на истината, но усещането за липса на любов, изпитано в най-
ранните детски години е преувеличено в огромна степен у детето Natrum. Щом детето
веднъж е стигнало до това заключение, всяка най-дребна критика го подсилва, а тъй като
родителите не изпитват безусловна любов, по-често става дума за много критики. Детето
възприема упреците като нож, забит в сърцето (Кент: “Свръхчувствителен”, “Болести от
презрение”). При психотерапията много пациенти Natrum действително изпитват болка в
гърдите, когато влязат в съприкосновение с тази стара скръб, и болката най-често е като
режеща.
Така скръбта е първата болезнена емоция, с която детето Natrum се среща и тя бива
погребана много дълбоко. По-късно, когато вече порасналият Natrum загуби скъп за него
човек, усещането е непоносимо, тъй като то събужда най-непоносимата от всички болки –
спомена, че си се чувствал изоставен като дете.
Детето-затворен Natrum обикновено не знае какво не е наред, защото е погребал дълбоко в
себе си първоначалната болка. Това, което то знае, е че не е напълно щастливо и че мрази да
говори за това как се чувства. Родителите му виждат в него нормално дете, на моменти леко
отчуждено, но с нищо по-различно от това, което са очаквали. Детето-затворен Natrum от
време на време има ужасното чувство на самота, но не говори за това. По-нататък в живота
си, дори и след като създаде свое собствено семейство, то ще продължи да има това чувство
и ще се чуди откъде идва то.
Детето-затворен Natrum не говори за това как се чувства, защото знае, че няма да бъде
разбрано и е право да мисли така. То още не се е научило да “изключва” чувствата си и
затова е по-склонно да търси усамотение, отколкото да се преструва, че е щастливо. То
започва да изгражда образ на суров, издръжлив човек, защото не желае да признае нито
пред себе си, нито пред някой друг, че е дълбоко наранено. Ако признае за нея, болката
става дори още по-силна. Накрая то сякаш изработва имунитет срещу критиките и
отхвърлянето и може външно да им се присмее, но вътре в него те продължава да пробуждат
старата болка.
Най-голямото дете в семейството често пъти е затворен Natrum. Неговите родители
затворени Natrum-и често пъти се научават да бъдат по-нежни и открити към следващите си
деца, но към първото те продължават да бъдат затворени. Освен това, в началото
финансовите условия често пъти са по-тежки и най-голямото дете може да вижда рядко
своя затрупан с работа баща, а и майка му е твърде заета, за да може да му посвети
достатъчно време. Ако то е част от голямо семейство, се натрупват още проблеми, защото
това дете трябва да порасне по-бързо, за да може да се грижи за по-малките си братя и
сестри – една задача, за чието изпълнение изтощените родители с радост приемат помощта
му. Детето-затворен Natrum не е много общително и има сериозни интереси от рода на
четене на книги или конструиране. Ако се налага да се грижи за братчета и сестричета, то
не може да си позволи дори и това и постепенно приема животът му да протича в служба
на другите. Единствената награда, която получава за това, е малко признание от родителите
му и уважението и любовта на по-малките му братя и сестри. Накрая това се превръща в
най-важното нещо в живота му и когато то му бъде отнето, у него остава усещането, че е
напълно изгубено и няма никаква надежда.
Най-голямото дете Natrum израства още по-затворено, ако един от родителите отсъства.
Другият родител обикновено води тежка борба да свърже двата края, както и да се съхрани
емоционално. Такъв тип родители често пъти силно разчитат на подкрепата на най-
голямото дете, както чисто практически, така и емоционално. В твърде ранна възраст на
него му се налага да се нагърби със сериозни задачи, които обикновено са ангажимент на
другия родител – справянето с финансовите проблеми, избърсването на сълзите на
единствения родител. В такава ситуация детето чувства, че трябва да бъде силно, да не се
оплаква и да не плаче, когато е разстроено. Плачът не само би отворил сърцето му, в което е
натрупана много болка, но и би добавил още проблеми към тези на родителя, който по-
скоро би изпаднал в отчаяние, отколкото да се заеме да утешава плачещото си дете. Много
деца не плачат, за да не разстроят и без това страдащия си родител. Така те започват да
отъждествяват това да си силен с това да си неемоционален и в по-нататъшния си живот те
ще продължат да се крият от емоциите си, което ще ги направи неспособни да създадат
интимна връзка с друг човек.

Детето-Бунтар
Детето затворен Natrum може да бъде любезно, намръщено или нагло, в зависимост от
възпитанието и личния пример, който му дават родителите. Много деца Natrum се бунтуват
срещу родителите си, особено срещу затворените родители. Бунтовете могат да бъдат
кратки и инцидентни или почти непрестанни, според степента, в която детето се чувства
наранено и степента, до която то се страхува да изразява себе си. Детето, което има
агресивен, непрекъснато заплашващ баща, може никога да не посмее да се разбунтува и
израства като отстъпчива личност, която не може да отстоява позициите си. Това е особено
често срещано сред жените Natrum, които чувстват, че на тях не им “позволено” да се
гневят.
Когато детето Natrum се разбунтува, това може да бъде огромен шок за родителите, освен
ако и те не са агресивни хора, за които подобни действия не са нещо необичайно.
Обикновените родители Natrum, които са затворени емоционално, но са загрижени за
детето си и не са открито агресивни, не могат да разберат какво се е случило в душата на
детето им (в края на краищата те имат основен принос за това). Родители от средната
класа, които са осигурили детето си материално, възпитали са го в строг морал и са
прикривали собствените си тревоги и усещане, че са нещастни от него, са озадачени и
ужасени да открият, че детето им може да се разгневи срещу тях. А то е много, много
гневно.
Детето-бунтар Natrum всъщност реагира по най-здравословния в психологически аспект
начин на “малтретирането”, което е причина за страданията му. През целия му живот на
него му е била отнемана любовта, от която се нуждае и, понеже и то, и родителите му са
затворени емоционално, никой не разбира другата страна. Когато родителите са общували
недостатъчно с децата си, те им налагат условия, без да си направят труда да проверят
доколко тези условия съответстват на темперамента на детето и как то се чувства в такава
ситуация. Перфектният пример за това е изпращането на детето в училище-пансион. Освен
ако животът в къщи не е бил особено нещастен, нищо не може да бъде по-заплашително и
по-неестествено за детето от това да бъде изпратено в пансион, а на всичко отгоре
родителите нямат никаква представа какво означава това за детето им, което и без друго
дълбоко в себе си се чувства необичано, но не смее да го сподели. И така, нормално е едно
дете, на което често са налагани условия, които то не желае, накрая да се разгневи, освен
ако родителите му не се държат толкова заплашително, че то да остане в едно непрекъснато
състояние на страх. Гневът е първата стъпка към преодоляването на страха при повечето
Natrum-и, а детето-бунтар Natrum просто се опитва да отстои своите права и потребности.
То казва: “Дошло ми е до гуша, повече от това не мога да поема”. Бунтът може да е съвсем
дребен и да се изразява в по-бавно подчиняване на командите на родителите или по-
драматичен, като бягство от дома или сквернословия срещу родителите. В повечето случаи
бунтът просто бива смазан чрез наказание и родителите никога не разбират, че детето им е
непослушно, защото е разгневено, а е разгневено, защото те (без да го съзнават) са го
малтретирали.
Естествено, наказанието само увеличава гнева у детето и резултатът е или още по-яростен
бунт (Кент: “Ярост”), или влизането в задънена улица, при което детето се стреми да
избегне наказанието като консервира своя гняв и се затваря още повече в себе си. В тези
случаи то накрая ще избухне и ще излее всичко насъбрано, може би години по-късно, когато
бъде оскърбено от някого, но дори и тогава то ще се гневи по-скоро на семейството си,
отколкото на оскърбилия го, защото това е по-безопасно.
Моят личен опит показва, че гневните деца (а повечето от тях са Natrum) реагират много
добре, когато бъде изслушани със съчувствие. Те се радват на възможността да изразят
своята обида и своята нещастност (стига родителите да не присъстват) и обикновено
причината за техния гняв става ясна много бързо. Едно гневно момиче Natrum на около 14
години ми разказа, че майка й винаги я е обвинявала, че е агресивна. Това много я
разстройвало, защото тя не искала да бъде агресивна и изпитвала това чувство само срещу
майка си. Оказа се, че майка й никога не се вслушвала в нейните желания, а отдавала много
по-голямо значение на външния й вид, на представянето й в училище и на нейните обноски.
След като сподели болежката си, момичето се срина и захлипа. Аз се опитах да обясня на
майката защо дъщеря й е потисната и мрачна, но тя не искаше и да чуе. Истината просто
беше твърде страшна за нея. Повечето гневни деца Natrum се разплакват, когато разкажат
какво ги гневи. Гневът стои на гребена на вълната от злочестие.

Угаждащи родители – Вкопчено дете

Вторият вариант на взаимоотношения в Natrum семейство е също толкова често срещан,
колкото първият. При него родителите Natrum са по-открити и обичливи. Те пак могат да са
резервирани спрямо другите хора, включително и към партньора, но са открити и обичливи
спрямо детето. Много често родителят Natrum, особено майката, търси да се чувства нужна,
за да се чувства обичана и по тази причина детето е ужасно важно за нея. В детето се
фокусират всичките й надежди и цялата й любов. Другият родител може да се включи в
това или да негодува срещу него. И тези “специални” отношения между родителя и детето
могат да включват или да изключват другите деца в семейството.
Въпреки това детето, което е обект на тази “задушаваща” любов, може да не получава това,
от което се нуждае. “Задушаващата” любов е отчасти любов, отчасти нужда и тази нездрава
смесица не носи пълно удовлетворение. Това е все едно да даваш на детето си витамини,
смесени с кофеин или мляко от възпалена гърда. Детето расте с чувството, че е желано, но
също и с усещането, че нещо не е наред. Това, което не е наред е, че майката не може да се
отпусне, тя е емоционално напрегната. Детето бива хранено с гъст захарен сироп, който е
твърде сладък и, макар че скоро се пристрастява към това, то не расте здраво. Безусловната
любов откърмва силни и здрави деца. Любовта, давана пресметливо, отхранва зависими,
виновни деца.
С израстването си детето бива възнаграждавано, когато отговори позитивно на своя
зависим родител. То се научава да получава най-голямото си удоволствие от това да угажда.
Другата страна на тази монета е едва доловимото (и от гледната точка на родителя –
несъзнателно) наказание, което бива налагано на детето, когато не се държи любвеобилно
спрямо родителя. Подсъзнателно детето схваща емоционалното напрежение на тези
взаимоотношения, напрежение, пораждащо се от ужасната нужда от любов у майката и
произтичащият от нея ужасяващ страх да не загуби детето си (и съответно неговата любов).
Когато детето не е достатъчно любящо, майката се чувства застрашена и това напрежение
влияе върху детето, което също се чувства застрашено. По-късно то започва да се чувства и
виновно, загдето майка му е направила толкова много за него, а то не винаги е било
признателно и така й е причинило болка.
Тъй като детето не получава истинска любов, а същевременно е тотално зависимо от
родителите си, у него често пъти се оформя ужасен страх да не ги загуби. То вече се чувства
наполовина изоставено и се страхува да не бъде изоставено напълно. Тази ситуация е
особено озадачаваща и за родителите, и за страничните хора. Тук имаме любящи родители
и привидно здраво дете, което е ужасено, че ще осиротее. Неговите страхове предизвикват
още по-неистово глезене от страна на родителите, което ни най-малко не може да го
успокои. По-късно в живота си такива вкопчени деца ще изпитват постоянен страх да не
загубят любимия човек и ще го обсипват с любов по същия начин, по който са били
обсипвани от своите родители. Хомеопатите, които очакват Natrum да бъде нелюбвеобилен,
ще се “разминат” с правилното лекарство при поне половината от пациентите си Natrum.
Вкопченото дете Natrum обича да се грижи за другите. То е научено на това от зависимите
си родители. То ще “бъде” майка за своята кукла, за любимото си кученце и за възрастните,
които са болни или зависими по някакъв начин. Неговата амбиция в живота е “да помага на
хората” и когато порасне, то ще удовлетвори тази си амбиция, често пъти в свой ущърб. По
същия начин, по който родителите му са инвестирали в това да го държат зависим (което
насърчава всякакъв род оплаквания и неразположения), точно така и детето изпитва
наслада, когато домашният му любимец е болен и то има възможност да го обгрижва.
Разбира се, тази наслада е частична, защото е примесена със страх да не загуби това, което
обича.
В хомеопатичния кабинет вкопченото дете Natrum лесно може да бъде объркано с Pulsatilla,
особено ако е русичко. То търси помощта на майка си всеки път, когато му бъде зададен
някакъв въпрос. Вкопченото момиче Natrum продължава да го прави и на 16 години, а по-
късно ще търси помощ от съпруга си. Неговата угаждаща му във всичко майка е много горда
с него, а освен това има прекомерен стремеж да го предпази. Тя е крайно разтревожена,
когато детето й излиза с някого и когато накрая то напусне дома, тя е едновременно
неспокойна и тъжна. Natrum не пуска никого да си отиде лесно, независимо дали става
дума за човек или за негативна емоция.
Съвсем естествено е вкопченото дете Natrum да е много лоялно към родителите си. Те са
всичко за него, точно както то е всичко за тях. То е готово да стигне докрай, за да ги защити
и е сляпо за техните недостатъци. Това действа много успокояващо на родителите му, но по-
късно започва да създава проблеми, когато вкопченият Natrum си има своя съпруга, но
продължава да поставя родителите си на първо място. Много често той се разкъсва между
предаността си към собственото семейство и предаността си към родителите, които
продължават да се месят в живота му и да се държат собственически спрямо него. Както и в
миналото, той не спира да се тормози от чувството за вина при мисълта, че може да
разстрои родителите си, дори и когато те се превръщат в заплаха за брака му.
Много вкопчени Natrum-и поставят родителите си пред своя партньор и когато те имат свои
деца, се превръщат в угаждащи родители, които поставят детето пред партньора. Само
преди няколко дни една жена се консултира с мен за множество проблеми, най-
потискащият от които беше, че е неспособна да се отдели от сина си. Тя се беше разделила
отдавна със съпруга си и 19-годишният им син живеел при баща си. Имала нова любовна
връзка с предан мъж, който живеел на стотици мили от нея и с когото се виждала веднъж
месечно. Тя искаше да се пресели и да живее с този мъж, но не можеше да изостави сина
си. Казваше, че синът й се нуждае от нея, тъй като в момента си търси работа тя може да му
помогне в това. Каза, че веднага, щом той си намери работа, тя ще се събере с новия си
партньор. Но синът й търсеше работа от месеци и до момента нямаше никакви изгледи да
си намери. Накрая тя призна, че се нуждае от него повече, отколкото той от нея и повече,
отколкото се нуждае от новия си партньор. Изглеждаше, че тайничко тя не желаеше синът й
да си намери работа и не полагаше особени усилия да му помогне в това отношение. Стори
ми се, също така, много вероятно и синът й умишлено да не си намира работа, за да я
задържа близо до себе си. Попадането в такова тресавище от взаимна зависимост е много
типично за Natrum-ите. Дадено във висока потенция, лекарството може да окаже огромна
помощ, позволявайки на Natrum да се освободи от тази зависимост и да посрещне болката,
с която е свързано това.

Контрол
Възрастният човек Natrum е контролирана личност. Колкото по-затворен е той, толкова по-
силно контролиран е, тъй като му се налага да упражнява силен самоконтрол, за да не
показва чувствата си и за да избягва ситуации, в които рискува да ги разкрие. Дори и по-
откритият Natrum е в някаква степен контролиран. Определени теми са табу и той трябва да
угажда на хората, за да не предизвиква тяхното неодобрение. Natrum-ите се стараят да
организират живота си. Те не обичат да оставят нищо на случайността и да изпускат
краищата, защото нещо може да се обърка, а това би ги извадило от равновесие. Има
няколко причини за това. Първо, така биха разтревожили други хора. Това ги кара да се
чувстват виновни, а те не могат да понасят чувството за вина. (Това произтича от чувството,
че са сгрешили, което се е оформило в детска възраст, когато не са получили любов.) Второ,
така биха станали емоционални, което “трябва” да бъде избегнато на всяка цена, защото би
отворило старите рани. И трето, така могат да създадат впечатление, че са несъобразителни
или глупави, което те не могат да понесат, защото това е форма на отхвърляне, а то, от своя
страна, съживява и чувството за изоставеност, и чувството, че си малоценен.
Natrum е конституция, която е пряк резултат от цивилизацията. Аз предполагам, че е имало
малко хора Natrum в слабоцивилизованите тихоокеански държави преди пристигането на
белия човек там. В такива идилични, примитивни райски места жените обичат децата си
по естествен, неемоционален начин. Те посвещават много от времето си на децата, без да
ги задушават и са много близки с тях, особено когато те са малки. Бащата излиза да гони
дивеч или да лови риба, но не поставя работата си пред семейството. Той работи за
семейството си за разлика от огромния брой цивилизовани мъже, които отдават все повече
и повече от енергията си на своята работа, мислейки за нея, дори и когато са у дома.
Когато човек се цивилизова, той става неестествен. От него се очаква да възприеме
определен модел на поведение, без да се държи сметка как се чувства и ако не успее да го
направи, бива сполетяван от тежки наказания. Той се приучва да потиска чувствата си и да
придава все по-голямо значение на външната изява. Той губи контакта с любимите хора и
прекарва все повече време в преследване на престиж, уважение и сигурност. Научава се да
лъже, отначало другите, а после и себе си, за да се приспособи към ограниченията,
наложени от този неестествен свят. В глобален аспект Човечеството следва посока,
подобна на тази, следвана от детето Natrum. То постепенно е загубило сърцето си и се е
приучило да се задоволява с жалки заместители. Обществото поражда характерните черти
на Natrum, а хората Natrum движат обществото.
Съществуват хиляда и един начина, по които индивидът Natrum налага контрол върху себе
си и своя живот. Най-лесният пример за всепроникващия контрол на Natrum, който ми идва
на ум, представляват невероятните крайности, до които са стигали хората от Викторианска
Англия, за да изглеждат “подобаващо” и да прикрият неудоволствието си под изтривалката.
Учтивостта е била най-висшата добродетел, а етикецията е била абсолютно задължителна,
ако искаш да “преуспееш”. По почти един и същ начин представителите на “управляващите
класи” по целия свят обръщат голямо внимание на церемонията, маниерите и
неестествената официалност. Тези хора почти винаги са Natrum Muriaticum
конституционално, макар че обществената система е институционализирана до такава
степен, че допада силно и на други типове, най-вече на Калиите и Arsenicum-ите.
Natrum-ите упражняват контрол върху себе си като не си разрешават да изразяват своите
емоции. Това може да ги направи много сковани и неестествени. Те, също така, упражняват
контрол върху другите хора в живота им, обикновено без да го осъзнават. Не е позволено да
се обсъждат определени теми и Natrum ги заобикаля по най-различни начини – или ще се
засмее безгрижно, махвайки с ръка или ще подхвърли нещо от рода на “Не ставай глупав”,
или ловко ще извърти разговора в друга посока. След това идва мълчаливият, но твърд
отказ, който става толкова по-твърд, колкото повече го игнорират: “Ние знаем, че не това е
начинът, нали?”. Накрая може да се прибегне и до завоалирана заплаха, която най-често
приема формата на изнудване, процедено през зъби: “Скъпи, аз съм сигурна, че мисис
Хънтсфорд-Смит би искала да знае за най-новите ти литературни интереси”, когато става
дума за камарата от броеве на “Плейбой”, която тя току-що е открила в стаята му. (Този вид
заплахи добиват много комичен вид, когато бъдат пародирани, както става в хитовия
комедиен сериал “Фолти Тауърс”, в който Сибил, една крайно типична Natrum-жена,
тероризира съпруга си Базил, принуждавайки го да се държи “благоприлично” пред
клиентите на семейния им хотел.)
Когато се разхождаш из дома на един силно контролиран Natrum, особено ако той е по-
заможен, имаш чувството, че си в клиника. Той е толкова чист и толкова спретнат, че ти е
трудно да повярваш, че някой изобщо живее тук. Децата, растящи в такава обстановка бързо
получават посланието, че могат да бъдат виждани, но не бива да бъдат чувани. Те строго
биват вкарвани в пътя, ако смутят крехкия покой на дома, вдигайки шум или забърквайки
някаква каша. Такива домове са като изложбени зали, безупречно изрядни, но им липсва
сърце.
Склонността на хората Natrum да държат под контрол обкръжението си, ги прави донякъде
консервативни. Всяка промяна се приема като заплаха, тъй като поначало нямат контрол
върху нея. Това може да се види много отчетливо при по-консервативните политически и
религиозни организации, чиито членове и поддръжници са предимно Natrum-и.
Британската Консервативна партия е един добър пример. Почти всички нейни депутати и
министри са завършили национални училища (за читателите – не-британци пояснявам, че
това означава частни училища), където са обучени да бъдат много рационални и да пазят
своите чувства за себе си. Техните речи са специално обработени, за да излъчват
сдържаност и достойнство и призовават за опазване на традиционните ценности като
Закон и Ред, Морал и Стабилност. Етикетът в парламента сам по себе си е отражение на
системно налагания стил от настоящи и предишни депутати, мнозинството от които са
Natrum-и със силен самоконтрол. Към неговите членове се обръщат с “Почитаеми
господине” опоненти, които хранят омраза към тях и най-голямата обида е да обвиниш
някого в лъжа. Това е същата обстановка, която откриваме в много Natrum-семейства, в
които трябва да се демонстрира уважение, независимо дали то е заслужено или не и всеки
трябва да подкрепя полуистините на другите. “Не бива да изменяш на отбора” е максима,
която сякаш е измислена за Natrum. А най-сигурният начин да измениш на отбора и да го
разочароваш е като показваш чувствата си. (Начинът, по който консервативните
политически партии се споразумяват помежду си, е друг класически пример за нуждата от
контрол на Natrum.)
Общоприето е Църквата на Англия да бъде наричана “Консервативната партия на
богомолците”. Макар че това е малко пресилено, то съдържа и много истина. В миналото
Църквата беше склонна да отбягва неудобните истини, предпочитайки вместо да се
занимава с тях, да функционира като доставчик на услуги, което създаваше у паството
чувство за сигурност и го освобождаваше от бремето на вината. Това е много удобно и
привлекателно за много Natrum-и, които използват Църквата като заместител на родителя –
някой, който да им прощава, но и винаги да им припомня за сторения грях. Ежеседмичното
неделно посещение на Църквата дава на Natrum чувството за пречистване от мрака вътре в
него, а също и усещането, че принадлежиш към общността, за което Natrum копнее.
(Църквата на Англия не е единствената църква, която е моделирана от надеждите и
страховете на Natrum. Такива са всички църкви – и Католическата, и Евангелистката, и
строгата Презвитерианска църква.)
Предполагам, че на доста от читателите им се е сторило, че описаните дотук ситуации не
се отнасят до тях. Ако е така, значи би било добре да продължа нататък. В едно общество,
съставено предимно от хора Natrum Muriaticum, могат да се приведат предостатъчно
примери!
Съществуват още много начини, по които хората Natrum упражняват контрол и изпитват
страх от загуба на контрол. Те могат да избягват сближаването с хората, защото то би
породило чувството, че не могат да държат нещата под контрол. Независимостта е
извънредно важна за много Natrum-и, тъй като им дава по-голяма възможност да
контролират живота си. Особено важно е да бъдат избягвани ситуации, при които те
зависят от милостта и снизхождението на другите. Един пример за това е жената Natrum,
която отказва да пътува със самолет или се страхува да пътува с кола, ако я управлява някой
друг. Друга ситуация, която много Natrum-и чувстват, че не могат да контролират и
следователно тя представлява заплаха за тях, е хомеопатичното интервю. Нищо не би могло
да бъде по-лошо за тях от това да ги накарат да говорят за себе си в ситуация, която се
контролира не от тях, а от хомеопата.

Раздаване и Себеотричане
Много Natrum-и, особено жени Natrum-и, се пристрастяват към проявите на щедрост. Natrum
е много склонен да се пристрастява, тъй като чувства недостиг на емоции и щедростта е
едно от главните неща, към които той се пристрастява. Пристрастяването е начин за
избягване на емоционалната (и физическата) болка и това е точната причина за нуждата на
Natrum да се раздава. Младият Natrum се приучва да печели одобрение като угажда на
другите и този навик се подсилва от усещането за малоценност, което имат много Natrum-и.
Оформя се горе-долу следната стратегия: “Аз съм лош човек (Сигурно съм лош, щом не ме
обичат), но като се раздавам, мога да стана по-добър и да спечеля някакво одобрение, а
може би и малко любов.” Разбира се, тази стратегия се оформя до голяма степен
подсъзнателно в много от случаите, но при дълбоката психотерапия този модел се очертава
при почти всички хора Natrum, които тогава го осъзнават за пръв път. Когато се случи това,
пациентът осъзнава, че не трябва да се раздава, а трябва да чувства собствената си болка,
докато я “изплаче” изцяло. Оттук нататък той е свободен да действа в съгласие с това, което
му диктува сърцето, а сърцето понякога ще го подтикне да се раздаде, понякога – не.
Повечето Natrum-и се чувстват виновни, когато не са се раздали, защото са възпитавани, че
човек не трябва да бъде себичен, от други Natrum-и, които също са чувствали дълбоко в
душата си, че са лоши хора. Трудно е да се раздаваш от изпълнено с желание за това сърце,
когато сърцето ти не е изпълнено с подобно желание. Вместо това много Natrum-и се
раздават, подтиквани от чувството за дълг и от страха, че са лоши хора .
Себичността е най-големият грях за много хора Natrum. Това не само е нещото, което те
най-силно се опитват да избегнат. То е също и упрек към родителите Natrum, които са
постигнали “най-големи успехи” в контролирането на децата си.
По време на психотерапията често се надига чувство на неприязън към родителите и това
чувство повечето Natrum-и понасят много тежко, тъй като са възпитани, че подобни чувства
са егоистични и затова са забранени. Може да измине известно време, преди пациентът да
си разреши да изпитва такива чувства, а още по-дълъг период е необходим, за да спре да се
самообвинява за това, че е егоист.
Много хора Natrum оправдават стремежа си да избягат от своите чувства, като казват, че не
искат да се отдават на самосъжаление, защото ако направиш това, значи си себичен. Такива
хора са по-скоро весели и услужливи към другите. Де да беше така просто. Да се опиташ да
избягаш от чувствата си, скривайки се зад фасада на бодрост и добро настроение и
посвещавайки се в служба на хората, означава да избягваш да видиш истината. Само ако се
изправи очи в очи срещу истината, Natrum би могъл да излекува болката, залегнала дълбоко
в него.
По-тежко пристрастените към това да се раздават за другите се разпознават лесно, защото
те не могат да казват “Не”. Те винаги търсят да се грижат за някого, от което другите често
пъти се възползват. Тази необходимост да се грижиш за друг човек се нарича с термина
“Взаимозависимост” и за личността, попаднала в плен на взаимозависимостта, както и за
начините за избавяне от нея е изписано много. Огромната част от взаимозависимите са
Natrum-и и ако се даде лекарството във висока потенция на хилядите хора, които посещават
групите за подпомагане на взаимозависими, тяхното възстановяване би си ускорило
неимоверно. (Аз открих, че лекарството в потенция 10М улеснява значително
психотерапевтичната ми работа с Natrum-и, помагайки им да се разкрият емоционално,
така че да могат да се изправят срещу миналото си и да го превъзмогнат.)
Главно жените Natrum са тези, който се пристрастяват към това да се раздават. Очакванията
на обществото подсилват тази тенденция до ужасяваща степен. Изключително трудна
задача е да убедиш някого, че неговата склонност към себераздаване не е здравословна,
когато цялата морална основа на обществото е базирана на християнската етика и
нагласата, че жените са особено длъжни да се грижат за другите. Емоционално здравите
жени полагат грижи за другите съвсем спонтанно и непринудено, но могат, също така, да
казват и “Не”, без да изпитват вина и да си угаждат, без да се чувстват себични.
Попитайте жената Natrum защо се раздава и тя ще ви отговори, че се раздава от любов. Това
не е истина за повечето от тях, но това е лъжа, на която те вярват. Примерът, разказан по-
горе, за жената, която се опитва да помогне на сина си да си намери работа е много добър.
Отначало тя каза, че прави това от любов и вярваше в това, което каза. При по-
задълбоченото изследване, обаче, стана ясно и за нея, и за мен, че тя се раздава за сина си,
защото се нуждае от него. В този случай определено има и любов, но тя не беше причината
за нейното компулсивно себераздаване. Любовта не подтиква човека към компулсивни
действия, нуждата – да.
Освен че постоянно се опитват да помагат на другите, Natrum-ите са склонни и да
принизяват себе си и да отхвърлят похвалите. Това е така, тъй като дълбоко в душата си те
не мислят за себе си (Кент: “Упреква себе си”, “Срам”), защото не са проявявали
достатъчно любов като деца. Дори и относително откритата личност Natrum, която
очевидно е любящ родител, принизява себе си и се чувства виновна, когато постъпи
“егоистично”. Това е така, защото родителите са също толкова нуждаещи се, колкото и
детето и, следователно, дават любовта си, поставяйки някакви условия.
Специално жените Natrum се принизяват по хиляди дребни начини. Те са склонни да
мислят, че са причинили ужасни неща на другите хора, а всъщност не са. Вследствие от
това те непрекъснато се извиняват. “Не съм ли ужасна?”, “Не съм ли глупава?” и “Извинете,
че бях толкова досадна” са типични начини, по които те с принизяват. Разбира се, винаги се
намират хора, които да поощрят тази нагласа. Преди всичко, тук са родителите, които
наричат детето “егоист”, когато то не направи това, което е обещало и дори още по-лошо –
наричат го безполезно или тъпо. (По-меката форма е да наричаш детето си “глупаче”, което,
изричано твърде често, има същия ефект, както ако го наречеш “тъпак”.) После идват
братята, на които е по-позволено да бъдат по-егоистични, отколкото на сестрите и които
могат да ги унижават. И накрая – съпругът, който приема ролята на родителите в
унижаването на жената, явно и съзнателно или чрез тънко покровителстване и шегички.
Дори и жените Natrum, имали достатъчно късмет да се сдобият с подкрепящи ги приятели и
семейство, които постоянно се опитват да спрат това самоочерняне, не могат да бъдат да
бъдат убедени, че са добри хора. Никакви похвали не са в състояние да компенсират
вредата, нанесена в ранните години, когато детето не се е чувствало достойно да получи
любов. Все пак, силата на любовта има огромен оздравителен потенциал, стига Natrum-ът
да е способен да я допусне в себе си. Много Natrum-и постепенно изграждат уважение и
любов към себе си, отчасти позволявайки си да почувстват дълбоката си болка, отчасти
неутрализирайки я с любов.
Natrum-ите често пъти са големи стоици. Те мислят, че самоотричането е добро за душата
им. То ги прави силни и неегоистични или поне така си мислят те. Майката, която след
като е сготвила и сервирала любимите ястия на всеки член от семейството, накрая не
успява да седне на масата и да се нахрани, обикновено е Natrum. Социалният работник,
който е толкова ангажиран с работата си, че й посвещава и свободното си време,
обикновено е Natrum (за Natrum-ите социалната работа е толкова привлекателна, колкото
пламъкът за пеперудите). Всъщност, мъчениците от всякакъв род обикновено са Natrum
Muriaticum, без значение каква е съзнателната им мотивация. (Някои от мъчениците са
Phosphorus, Staphysagria и Natrum Carbonicum, но в сравнение с Natrum Muriaticum, те не са
толкова често срещани.)
Когато емоционалната патология на Natrum е тежка, самоотричането се превръща в
саморазрушение. Мъжът, който работи по 18 часа на ден, седем дни в седмицата, най-често
е Natrum. Той няма усещането, че струва много и докато се труди и, за предпочитане,
плодотворно, той може да избегне вътрешното си чувство за окаяност. Разбира се, тази
злоупотреба със себе си накрая го убива. Алкохолиците и пристрастените към наркотиците,
които се опитват да избягат от болката, също се убиват, както и анорексиците, и
булимиците. При всички тях вероятността да са Natrum е по-голяма от тази да не са.
Проститутката, която се занимава с това, за да свърже двата края, е загубила
самоуважението си много преди да излезе на улицата и вече й е почти напълно безразлично
дали ще живее, или ще умре от СПИН. Смъртта не е толкова плашеща мисъл за повечето
наранени Natrum-и. Често пъти тя им действа успокояващо и бива ускорявана по най-
различни начини.
По-здравите Natrum-и са трудни за разпознаване в хомеопатичния кабинет. Много от
патологичните им характеристики може да липсват или да са съвсем леко набелязани. В
тези случаи, особено, когато пациентът е жена, въпросът “Кое е по-лесно за Вас – да давате
или да получавате?” може да бъде от полза. Много относително здрави жени Natrum ще ви
отговорят, че е по-лесно да даваш и ако ги попитате как се чувстват, когато получават, те ще
ви кажат, че са притеснени и объркани или, ако не са толкова здрави – че изпитват вина.
Нека притеснението не ви подвежда – то е само по-мека форма на срама.
Перфекционист и Работохолик
Нашето общество е пълно с перфекционисти. Много от тях получават Arsenicum от
хомеопата си, който не е схванал, че Natrum е много по-често срещан перфекционист. Но
Natrum не е споменат в книгите в рубриката “Придирчив, взискателен” и студентите по
хомеопатия рядко мислят за този аспект на Natrum Muriaticum.
Перфекционизмът на Natrum има различна мотивация от тази на Arsenicum. Arsenicum се
чувства несигурен, когато нещата не са по точните си места и това е, което го подтиква да
бъде педантичен до дребнавост. Natrum, обаче, се чувства като дете, което не е достатъчно
добро и единият от начините да противоподейства на това е да прави абсолютно всичко по
възможностите си във всяка ситуация. Няма значение, че той не си спомня моментите, в
които се е чувствал неспособен или че е бил възнаграждаван за постиженията си като дете.
Той не се чувства неспособен, защото се е представил лошо. Той се чувства неспособен,
защото не е бил обичан достатъчно, а оттам се поражда и усещането, че сигурно е извършил
нещо глупаво. (И други конституционални типове чувстват, че не са били достатъчно
обичани като деца, но изглежда, че Natrum Muriaticum е по-остро чувствителен към тази
липса от самото начало и е по-дълбоко наранен от нея.)
Много перфекционисти Natrum са имали родители перфекционисти Natrum, но не всички.
Някои от тях са имали безгрижни (“ларж”) и дори небрежни родители. Не само
обикновеното копиране на родителските черти поражда перфекционизма. Той е интимно
свързан с липсата на усещане, че имаш някаква стойност.
Перфекционизмът на Natrum може да бъде глобален или да се отнася до конкретни неща.
По принцип, представянето на Natrum трябва да бъде съвършено, особено в училище или в
работата. Ако слезе под нивото на собствените си високи стандарти, Natrum е много
самокритичен и прави всичко възможно следващия път да се справи , както трябва.
Крайната спретнатост е един от аспектите на перфекционизма на Natrum, бил той мъж или
жена. Това не е изненадващо, защото Natrum е склонен не само към перфекционизъм, но
също така отдава огромно значение на външния си вид. Много бракове са обтегнати или се
провалят от маниакалната взискателност на съпруга/ съпругата Natrum.
Стремежът към съвършен външен вид, който отнема много от времето на жените Natrum,
разбира се, се задвижва и подсилва от безумната рекламна индустрия, която намеква, че
жените със съвършен външен вид ще открият съвършения съпруг и ще имат вечен щастлив
живот. За съжаление на много жени Natrum, техните усилия да изглеждат перфектно
постоянно биват осуетявани от акне, особено в девическите им години. Това акне само по
себе си е изражение на чувството на жената, че е грозна вътрешно и й го напомня
постоянно. Много жени Natrum използват много грим, за да поддържат перфектен имидж
пред света. Жените, които чувстват, че не могат да излязат от къщи “без да са си оправили
физиономията”, почти винаги са Natrum. Те се страхуват, че светът ще ги види толкова
грозни, колкото се чувстват. Natrum-ите и от двата пола се обличат безупречно, освен ако
самочувствието им е толкова ниско, че не се интересуват изобщо как изглеждат.
Последното се случва най-вече при много бедните и много пълните Natrum-и.
Natrum-ите не налагат високите си стандарти върху другите в степента, в която го прави
Arsenicum, но са склонни да го правят със своите семейства. Най-тъжното проявление на
това е родителят Natrum, който непрекъснато пришпорва детето си да надмине себе си и
никога не е удовлетворен от нищо по-малко от съвършенството. Детето расте напрегнато и
превзето и се ужасява, че може да не успее да достигне своите, обикновено много високи
стандарти.
Аз винаги разпитвам за перфекционизъм по време на хомеопатичното интервю. Повечето
перфекционисти Natrum-и осъзнават това. Огромна част от тях, когато бъдат попитани при
интервюто дали са перфекционисти, отговарят: “Опитвам се да бъда.”
Перфекционистите Natrum-и често пъти са и работохолици, но тези две характеристики се
проявяват изолирано. Работохоликът Natrum не понася да бъде без работа и много от тях
гледат на пасивните занимания от рода на четене на книги като на бездействие. Както и
много други аспекти на личността Natrum, това също е опит да се избяга от чувствата.
Безпокойството, което работохоликът усеща, когато не се занимава с нещо, дава път на
чувствата за вина, тъга и отчаяние, ако продължи достатъчно дълго, но това се случва рядко.
Работохоликът Natrum мрази ваканциите, освен ако не са изпълнени с много дейности и се
ужасява при мисълта за пенсиониране. Когато се пенсионира, той или е непрекъснато зает
с проекти, които валят един след друг, или изпада в депресия. Домакинята Natrum може
също да бъде пристрастена към непрекъсната заетост и колкото е по-напрегната, толкова
по-бясно работи, за да задържа чувствата си в укритието им. Разбира се, много Natrum-и ще
оправдаят пристрастеността си към работа (особено продуктивна работа) с всякакъв сорт
чувствени и похвални обяснения, но истината е, че така те бягат от чувствата си.
Natrum-ите са работохолици по две причини. Първо, това е начин да избегнат чувствата и,
второ, средство да се чувстваш “цéнен” по някакъв начин (т.е. да избегнеш чувството за
малоценност). Когато Natrum няма възможност да работи, той става податлив, както на
раздразнителност, така и на депресия. Това се случва винаги, когато е болен, а също и
когато е безработен. И двете ситуации са непоносими за много Natrum-и. Толкова много
пациенти Natrum казват, че мразят да са болни, но подсъзнателно те привличат болестта
като средство да се излекуват емоционално. Само като изпита потиснатите си чувства,
Natrum би могъл да се излекува и точно това започва да се случва, макар и не особено
охотно, когато той се разболее. Аз съм лекувал огромен брой пациенти с М. Е. , известно
още като поствирусен синдром, синдром на хроничната умора или грип на юпито. Почти
всички от тях бяха Natrum-и и реагираха добре на лекарството. Тази болест е специфична с
това, че отнема цялата енергия на човека, без да изявява каквато и да било значима или
измерима физическа патология. Тя принуждава индивида Natrum да прекрати почти всяка
дейност, макар че тялото му си остава “непокътнато” и ефектите от болестта са напълно
обратими. Това е съвършената болест, която можеш да “хванеш”, ако си работохолик и имаш
нужда да спреш и да усетиш чувствата си.
Има цели общества, които изглеждат работохолици. Аз имам предвид най-вече Германия и
Япония, а също и Швейцария. Тези общества са особено потиснати емоционално и
огромното мнозинство от хората в тях са Natrum-и. Това са общества под силен контрол,
каквито са и много от държавите в Далечния Изток. А съм сигурен, че повечето от тези
азиатци са Natrum Muriaticum и опитът ми в лечението на хора от Далечния Изток
потвърждава това. Традиционно подчинената позиция на жените в тези страни също
подкрепя хипотезата ми. Когато жената е възпитавана да се държи благоприлично и да
служи без да се оплаква, тя много често в края на краищата се оформя като Natrum, ако това
не е станало още в началото. Там, където подобен шовинизъм и репресии са традиционни,
те са причина цялото общество от хора да стават конституционално Natrum-и още от
раждането си.

Позитивно мислене
Традиционното схващане за Natrum е за човек, завладян от песимизъм и фиксиран към
миналите си нещастия. Въпреки че психиката на Natrum определено има такава страна,
това не е цялата история. Мнозинството от хората Natrum прибягват към позитивно
мислене, от което очакват да им помогне да избягат от неприятните чувства вътре в тях.
Много от тях го възприемат до такава крайност, че не си признават и една-единствена
негативна мисъл. В миналото някои от пациентите ми показваха толкова позитивна
нагласа, че аз първо им давах Phosphorus, който не действаше. При по-задълбочен разпит аз
откривах, че тази позитивност беше опит да се избяга от минали нещастия и от чувството
за малоценност. На Natrum Muriaticum тези пациенти реагираха много добре.
Част от тази позитивна фасада включва многото усмивки. Някой, който се смее през цялото
време е или луд, или Natrum Muriaticum. Жените Natrum са особено склонни да поставят
маска на добро настроение. Те се усмихват, когато са нещастни, а когато са щастливи, се
смеят дори още по-пресилено и възторжено разказват колко са щастливи. Колкото по-
крехка е усмивката, толкова по-голямо е нещастието, което тя прикрива и по-лесно е за
хомеопата да спука този сапунен мехур и да отприщи пороя от сълзи. Много често жената
Natrum ще ви бърбори радостно на “безопасни” теми, усмихвайки се през цялото време.
Много характерно за Natrum е да се усмихва в края на изреченията, независимо колко
мрачно е съдържанието им. Но когато хомеопатът попита жената дали е щастливо омъжена,
в много случаи очите й се напълват със сълзи и усмивката й вече не е толкова убедителна.
Ако той е настоятелен в опитите си да погледне под повърхността, сълзите рукват като
порой и усмивката изчезва.
Дори още по-дълбока е патологията при Natrum, който винаги се смее (Кент: “Смее се
пресилено”). Той има славата на весел и приветлив човек, в чиято компания винаги е
забавно. Той знае, че е много нещастен, но не би искал това да стане известно на другите.
Един ден той се самоубива и никой не може да го повярва. Много Natrum-и се смеят, когато
си признават за сериозни неща, които ги разстройват (Кент: “Смее се, когато говори за
сериозни неща”). На първата консултация около половината от пациентите ми се смеят,
когато поискам да се опишат като личност. Всички те са Natrum-и, които се смущават и се
чувстват застрашени, когато трябва да се разкрият. По време на психотерапията аз изисквам
от тези Natrum-и да спрат да се смеят, което неизменно предизвиква много сълзи.
Позитивно мислещите много често четат книги, свързани с философията на “Новата
епоха”, в които ги поощряват да използват позитивни формули. Някои стигат много далеч с
тези формули, записват си ги и си ги закачат по стените в къщи. За нещастие, и безброй
послания, прокламиращи, че “Аз заслужавам любов”, “Аз привличам това, от което имам
нужда в моя живот” и “Аз съм красив” не могат да променят психическата нагласа на
Natrum, която е точно противоположната. Човек може временно да повярва в тези
позитивни послания, но тази вяра е много крехка и не може да докосне дълбоко
залегналите чувства. Позитивните формули са като антидепресантите. Те прикриват
негативните чувства, но не винаги успяват да ги елиминират. Накрая тези чувства трябва да
бъдат почувствани, за да може човекът да се освободи от тях и когато Natrum осъзнае това,
той изхвърля и позитивните формули, и антидепресантите и си разрешава да плаче.
Позитивно мислещият Natrum често пъти става евангелист в желанието си да прогони
меланхолията и унинието. Тя (защото това са предимно жени) започва да проповядва,
опитвайки се да въвлече другите в нейната система на позитивно мислене. За нея не е
достатъчно, че тя мисли позитивно. Ти също трябва да мислиш позитивно. Такива жени
обикновено се пристрастяват към това да се раздават и да се грижат за други хора и,
мислейки позитивно, те смятат, че са открили бисер, който трябва да споделят с целия свят.
Както е при всички фанатици, тяхната енергичност е знак за тяхната несигурност и те
могат да почувстват, че земята се разтваря под краката им, ако някой отправи
предизвикателство към техните поучения. В такива моменти те често пъти изпадат в един
особен вид духовна арогантност, казвайки неща от рода на “Ти говориш така, само защото
те боли отвътре” или “Допусни доброто вътре в себе си, както направих аз. Обичай себе си
и ще останеш изумен колко прекрасен човек си всъщност. ”Естествено, самата религия
създава условия за появата на подобен евангелизъм и огромното мнозинство от
проповедниците са Natrum-и, особено тези, които са се “родили повторно”.
Професионалните фантазьори от моралистки тип също са почти винаги Natrum-и.
Многобройните примери включват британската пропагандаторка за чист морал мисис
Мери Уайтхаус и “Права за осъдените на доживотен затвор”, които се борят за забрана на
абортите и евтаназията.
Natrum-ите обичат да вярват в нещо, особено жените Natrum (мъжете често пъти са по-
цинични). Имайки предвид огромната вътрешна болка, надеждата е много скъпоценна за
много Natrum-и. Нека вземем за пример негърските спиричуъли. Тези ужасно тъжни песни
са се появили през десетилетията на страдания, които не би могъл да изразиш или да им се
противопоставиш, без да се изложиш на опасност. В негърските спиричуъли има толкова
надежда, колкото и тъга, надежда за утрешния ден и особено надежда за завръщане у дома
при Небесния Баща. Потисничеството ражда Natrum-и, а Natrum-ите, за разлика от Aurum,
никога не изоставят надеждата.
Друг вариант на позитивно мислещ е Natrum-ът, който бива запленен от света на
екстрасенсите. Това всъщност е един заобиколен път, по който можеш да изследваш
дълбините на собствената си психика. То има предимствата да бъде бляскаво и да обещава
много за в бъдеще, а в същото време не представлява такава заплаха, както да се изправиш
лице в лице със собствената си болка. Старият стил включваше сеанси, по време на които
угриженият Natrum получаваше обещания за прекрасен живот оттук нататък и можеше да
чуе нещо хубаво за този, когото е загубил. Тук се включват още екстрасенси и гледачи на
карти Таро, които почти винаги говорят повече за положителното, отколкото за негативното
(и са почти винаги самите са Natrum-и). “Новата епоха” прибави медиумите, които говорят
направо с гласа на висшия господар и помагат на клиента да се срещне със своя дух-водач.
(Аз веднъж имах честта да чуя един от моите водачи да ми говори, ползвайки услугите на
мой познат-Natrum, който беше медиум. Духът ми каза, че се казва Демпси. Докато се
случваше това и изчаквайки словото на Помирителя, аз трябваше да положа много усилия
да остана сериозен, защото не желаех да обидя моя познат.)
Natrum-ите от “Новата епоха” имат навика да кръщават децата си с имена като Дух и
Небеса. Веднъж прекарах няколко седмици в един център на “Новата епоха” в Калифорния
като част от една работна ваканция. Точно там аз се запознах отблизо с това, което наричам
“Отрядът на Благостта и Светлината”. За разлика от други центрове, които бях посещавал и
които се съсредоточаваха върху истинските, дълбоки чувства на участниците и,
следователно, подпомагаха възстановяването на психичното здраве, този център беше
убежище на отрицанието. Всички терапевти бяха Natrum Muriaticum, които се криеха от себе
си, опитвайки се да лекуват другите. Те използваха разнообразни техники, много от които
включваха ритуали, а също и визуализация. Последната е любимият инструмент на Natrum-
а от “Новата епоха”. Тя позволява на клиента да си представи най-прекрасния изход от
проблемите му (и може, също така, да увеличи вероятността да се стигне до точно такъв
изход), но прави малко за изтръгване на потиснатата болка от корен.

Бунтовникът
Като контраст на всичко казано дотук за това да бъдеш позитивен, нека разгледаме Natrum-
ът-Бунтовник, който е много гневен. Той не иска да чува, че е прекрасен човек. Той по-
скоро би размазал нечия глава. Това би му подействало по-лечебно.
Някои Natrum-и започват своя бунт още като деца. Други порастват, преди да са успели да
преодолеят страха си в достатъчна степен, че да могат да почувстват гнева си. Добър
пример за млад Бунтар-Natrum е трудното момче, което винаги започва бóя, държи се
предизвикателно с учителите си и псува родителите си. При тези деца обикновено е съвсем
очевидно, че са били лишени от любов и те често са били малтретирани от родителите си.
Те са горди, че са способни да изтърпят един бой с каиш, без да трепнат и любимата им
дума (като изключим тези, които не смея да напиша) е “мразя”. Тези деца се чувстват много
некомфортно, когато разговорът се завърти около семейството, любовта и интимността. Те
обичат да се преструват, че не чувстват болка и като доказателство за това се подиграват на
такива разговори. Някои Бунтовници, които не са толкова дълбоко наранени, могат да ви
разкажат за болката си, ако са убедени, че ще ги разберете и могат дори да се разплачат,
докато го правят.
За съжаление, бъдещето на закоравелия престъпник Natrum не е никак розово. Той сякаш
привлича все по-големи и по-големи наказания и накрая завършва в изправителен дом или
в затвора. Такива деца стават по-меки след приема на лекарството във висока потенция, но
имат нужда от огромни грижи и подкрепа, за да не остане тази промяна само кратко
затопляне.
Natrum-ът-Бунтовник страда от своеобразна параноя. Той винаги търси обидата и скритите
мотиви и за него е страшно трудно да се довери. Това едва ли е изненадващо на фона на
трудния живот, който е водил. Той няма да се ограничи с едно обикновено съмнение, а
направо ще започне да се бие, ако си помисли, че може да сте го обидили. Този тип
“проблем в нагласата” е много често срещан в Ню Йорк, особено в по-бруталните квартали
като Бронкс. (Ню Йоркските шофьори на таксита са прочути с грубостта си и аз съм
сигурен, че мнозинството от тях са Natrum-и.) Natrum-ът-Бунтовник е дълбоко наранен и все
още е възможно да се стигне до душата му чрез последователен, загрижен подход, стига
това да не включва съчувствие, което той не може да понася.
Възрастният Natrum-Бунтовник често пъти фокусира целия си гняв върху определен сектор
от обществото. Подобно е поведението и на младия Natrum-Бунтовник, който става пънкар
или скинхед (първите се бунтуват срещу средната класа, а вторите – срещу чужденците и
евреите). Това всъщност е проектиране на гнева, който той изпитва срещу родителите си,
които са наранили детето си повече, отколкото могат да си представят. Феминистките
обикновено са Natrum-и-Бунтовници (макар че някои от тях са Sepia и Ignatia). След като са
били обект на грубостта на бащите си (а често пъти и на други мъже, които са ги
насилвали), те продължават систематично да ги атакуват в лицето на всеки срещнат мъж
(Кент: “Омраза към хората, които са го обидили”). Те не са способни да видят добротата у
един мил мъж, когото са срещнали – толкова са озлобени от миналото. Много жени стават
лесбийки в търсенето си на безопасен сексуален и емоционален контакт. Когато такива
феминистки бъдат подложени на дълбока психотерапия, те накрая установяват източника
на тяхната ярост, който обикновено е баща им или някой друг мъж, от когото са били
насилвани. След като първоначалното оскърбление бъде съживено (често пъти се оказва, че
то е било забравено преди много години) и яростта се излее срещу мъжа, който я е породил
(по-скоро по време на терапията, отколкото в реалния живот), гневът се разсейва веднъж
завинаги и повече не се проектира върху мъжете изобщо.
Някои Бунтовници намират професионално приложение на гнева си. В тази категория
попадат много спортисти, особено боксьори, които често пъти са имали тежко детство.
Сред полицаите и военните също има доста Natrum-и-Бунтовници, което е жалко, тъй като
те се освобождават от гнева си за сметка на невинни жертви. Бруталността, с която
войниците и полицаите понякога бият арестуваните, е доказателство за омразата,
съществуваща дълбоко в Natrum-а-Бунтовник (Кент: “Агресивност”, “Злобен”), омраза,
породена от това, че като дете той е бил лишен от любов.
Бунтовникът Natrum съществува под някаква форма у много хора Natrum, които подхранват
обидата си с години и са гневни през голяма част от това време (Кент: “Недоволен от
всичко”). Понякога гневният Natrum е наясно, че проектира своя гняв върху невинни
изкупителни жертви (например, семейството му), но не може да си помогне. В други
моменти той е напълно сляп за проектирането. Колкото по-наранен е гневният Natrum,
толкова по-опасен е гневът му и причината за това е, че е държан в “консервиран” вид
твърде дълго. Колкото по-дълъг е този период, толкова по-бурен е взривът от гняв. Много
случаи на домашно насилие върху жени и импулсивни убийства биха могли да бъдат
предотвратени с една или две дози Natrum Muriaticum 10М.
Една рафинирана версия на Бунтовника Natrum е циникът. Огромен брой Natrum-и стават
цинични, а в частност, около половината от мъжете Natrum са цинични в значителна
степен. Цинизмът всъщност е форма на агресия. Той вижда само негативното във всяка
ситуация. Той е форма на защита, която специално хората Natrum използват, за да държат
сърцата си запечатани. Когато някой си разкрие сърцето, той чувства или любов, или болка.
Циникът се оттегля от сърцето си в главата си, където продължава да руши всичко, което е
красиво, защото ако се докосне до красотата му, неговото сърце ще се разкрие и той ще
усети отново болката. Други подчертано рационални типове също стават циници, най-вече
Nux Vomica и Kali Carbonicum, но също и Sulphur, Ignatia и Tuberculinum. Все пак, Natrum е не
само по-многоброен от тези типове, но и по-склонен към цинизъм, защото е по-силно
изложен на опасността да бъде наранен.

Морал и Сексуалност
Повечето Natrum-и имат по-скоро висок морал в сравнение с опортюнисти като Lycopodium
и Nux. Те чувстват, че са паднали ниско, когато поведението им не отговаря на собствените
им високи стандарти. Следователно, на обещанието на Natrum обикновено може да вярва.
Дори и грубият Бунтовник Natrum държи на думата си повече, отколкото бихте очаквали,
което вероятно е първоизточника на “Кодекса на честта” на престъпниците, според който
можеш да излъжеш полицай, но не и колегата си престъпник. По този начин склонността
на Natrum-ите да се поддържат и да работят за отбора, която се е оформила първоначално
като защитен механизъм, се явява една от причините за морала на Natrum. Друга причина е,
че Natrum е страдал и, следователно, може да съчувства на чуждото страдание. Повечето
Natrum-и са много чувствителни емоционално и изпитват състрадание към другите (Кент:
“Съчувствие”). Третият фактор, който формира морала е чувството за вина, което лежи в
подсъзнанието на повечето Natrum-и – вина, която е абсолютно незаслужена. Моралният
кодекс на обществото дава на Natrum рамките, в които той може да върши правилни неща и
да избягва събуждането на чувството за вина.
Моралът на Natrum е странно животно – отчасти благороден, отчасти мотивиран от страх.
Колкото по-голям е страхът у Natrum, толкова по-скован е моралът му. Така изтъканата от
чувство за вина, покорна жена Natrum вероятно не би могла да се отнесе неучтиво към
когото и да било, докато по-здравият Natrum има много по-гъвкав етичен кодекс и се
тревожи по-малко какво мислят другите. Етичният кодекс на Natrum му дава допълнителна
сигурност в един толкова несигурен свят. Той се чувства по-защитéн и по-стабилен, когато
другите споделят принципите му и особено, когато удържи морална победа. Тази нагласа
достига до крайност у някои Natrum-и като войнстващите противници на абортите и
защитници на животните, които смятат, че трябва да наложат своя морал на другите хора.
Като се има предвид стабилизиращото влияние на моралния кодекс за Natrum, поставянето
на този кодекс под въпрос може да бъде възприето от него като голяма заплаха. Например,
ако жена Natrum е извлякла своите морални принципи от някаква религиозна организация
и по-късно разбере, че нейните религиозни водачи са покварени и развратни, ефектът може
да бъде съкрушителен. Подобен, но още по-фундаментален шок понякога се случва по време
на психотерапията, когато Natrum осъзнае, че много от високо моралните му принципи се
основават на реакция към собствените му страх и вина. Това откритие, макар и тежко, носи
облекчение, тъй като позволява на Natrum да “разпусне” малко и да отхвърли тези
стойности, породени от слабостта му. Тези стойности, които остават след това, са базирани
на любов и практичност и като цяло са по-гъвкави и по-индивидуални от предишните.
Скованите моралисти обикновено са Natrum-и (макар че могат да бъдат и Arsenicum), които
търсят опрощение за собствената си вина, без да го осъзнават. Колкото по-сковани са те,
толкова повече се отдалечават от другите хора и от собствените си чувства. Те обикновено
възприемат религиозния кодекс, за да оправдаят своите принципи, но в морала им няма
нищо духовно, защото е базиран не на любовта, а на липсата на любов. Добър пример за
такива са фарисеите от Новия завет, които възразяват на Исус, че не бива да се работи в
събота, а общуват с проститутки и други грешници.
Сексуалният морал се оформя като най-силното от всички чувства, особено сред хората
Natrum. Тъй като в рамките на конституцията Natrum има толкова различни типове,
съществуват и различни видове нагласа спрямо секса, но един-два от тях са по-често
срещани от другите. Мъжете Natrum, общо взето, са далеч по-потиснати емоционално,
отколкото жените, и следователно по-слабо чувствителни. В резултат от това техният
сексуален морал е по-освободен и изменчив. Някои от тях не виждат нищо лошо в това да
се отдадеш на промискуитет (макар че може да не възприемат подобно поведение от страна
на интимната си приятелка) и реално ще търсят секс, а не любов, защото сърцата им вече не
могат да чувстват. Други избягват любовните връзки, защото са наясно, че не биха понесли
болката с която те са свързани. Това е характерно за много жени Natrum. Някои имат близка
любовна връзка и са в състояние да бъдат любвеобилни по време на секс (под което
разбирам да “чувстват любов”, а не просто да бъдат нежни), докато други избират
моногамията, само защото е по-безопасна, а трети от морални съображения се обявяват
против промискуитета и изобщо против секса преди брака. Общо взето, най-подчертано
сексуалните мъже Natrum са най-потиснатите емоционално. Те използват секса като
средство за освобождаване от емоционалното напрежение и като удоволствие, което трябва
да замести любовта.
Когато се сближим с жена Natrum, откриваме, че нейният сексуален морал показва
тенденция да бъде по-стриктен и последователен. Това не е изненадващо от гледна точка на
обществените очаквания и в светлината на факта, че жените Natrum са далеч по-раними
емоционално в сравнение с мъжете.
Повечето жени Natrum искат сексът да бъде любвеобилен и не се наслаждават на
случайните сексуални контакти. Те ги карат да се чувстват евтини повече, отколкото всеки
друг тип, тъй като вече имат дълбоки чувства за вина и за малоценност, които само се
усилват (или се осъзнават) по време на секс, лишен от любов. Донякъде точно тази
склонност да изпитват срам много лесно (Кент: “Емоции- Срам”) е причина повечето жени
Natrum да имат висок сексуален морал. Разбира се, съществуват и по-малко патологични
причини относително здравата жена Natrum, която храни твърде голямо уважение към себе
си, да не рискува репутацията си с животински секс. Тя просто не се чувства физически
привлечена от един мъж, докато не го обикне.
Много жени Natrum са прекалено срамежливи по отношение на секса, особено тези от “по-
старото поколение”, които често пъти се ужасяват от липсата на благоприличие, която
наблюдават у някои по-млади жени. Аз съм склонен да мисля, че тази тяхна нагласа е
отчасти патологична, отражение на срама, който асоциират с голотата и секса, но също така
и отчасти здравословна реакция спрямо вманиачаването в секса, което зарази цялото
общество и което кара млади жени да се обличат съблазнително, за да хванат на въдицата
силния мъж. В нашето общество любовта попадна под жестоките удари на сексуалното
вманиачаване. Когато тази дума бъде използвана в медиите, в повечето случаи тя означава
секс и много младежи не правят разлика между двете. По-здравите емоционално индивиди
от всички конституционални типове виждат вредите, които това глобално сексуално
вманиачаване може да нанесе и се чувстват отблъснати от по-силните форми на сексуално
перчене, както в медиите, така и в ежедневното общуване. Тъй като жените Natrum са
емоционално чувствителни, огромната част от тях не желаят да бъдат разглеждани като
сексуални обекти. За съжаление, има и много, които се “примиряват със системата”,
търсейки да предизвикат сексуално мъжете, за да “завоюват” тяхното одобрение с
надеждата, че така ще спечелят и тяхната любов. Накрая те откриват, че в повечето случаи
сексът не води до любов и се чувстват прелъстени и изоставени.
Днес е толкова нормално жените да се опитват да спечелят любовта на мъжете, правейки
се да изглеждат изкусителни, че това обхваща всички конституционални типове, но Natrum-
ите имат особено силна нужда да се чувстват обичани и поради това са по-склонни от
повечето други типове да съблазняват. Някои жени Natrum стигат до крайност, като се
опитват да ловят мъжете чрез секс и се примиряват с това, че връзките им са чисто
сексуални, когато не открият мъж, който да ги обича. Мнозинството от изкусителките са
Natrum (но и мнозинството от хората също са Natrum). Във всички случаи те са били лишени
от любов в детството си (в по-голяма степен от средностатистическия Natrum) и използват
секса като лесно достъпен заместител. Естествено, това не ги удовлетворява особено и
подсилва дълбокото усещане за малоценност. Жената Natrum, която е била лишена от любов
като дете, бива лесно манипулирана от мъжете, които й дават своето одобрение в замяна на
сексуалната възбуда. Тя се преструва, че това не й прави впечатление, защото се страхува да
не загуби тяхното одобрение. В най-тежките патологични случаи това наистина не й прави
впечатление, тъй като жената се е откъснала от дълбоките си чувства. Ако изпадне в
униние, тя не го свързва с оскърбителната ситуация, в която се намира, защото дори не
осъзнава, че с нея се злоупотребява. Такова е влиянието на пресметливия секс върху хората с
ниско самочувствие.
Повечето жени Natrum изпитват наслада от секса, докато той се прави с любов. И все пак,
твърде много от тях са неспособни да изпитат оргазъм, дори и с любящ партньор. Това е
така, защото те не могат да дадат напълно “воля на чувствата си” и да бъдат емоционално
раними, тъй като се страхуват, че ще им бъде причинена болка. Някои жени Natrum са
тъжни след полов акт, защото са се разкрили и са разголили дълбоко залегналата стара
болка (Кент: “Тъга след коитус”). Други трудно се отпускат по време на секс, заради
предишни травматизиращи сексуални преживявания. (Има един вид реакция на
сексуалното малтретиране, който е силно характерен специално за жените Natrum. Много
от тях наддават на тегло, опитвайки се подсъзнателно (а често пъти и съзнателно) да станат
непривлекателни за противоположния пол, което намалява риска да бъдат малтретирани
отново. Според моя личен опит, мнозинството от много пълните жени са Natrum и голяма
част от тях използват факта за наднорменото си тегло, за да избягват секса. (Обикновено
дебелите Калкареи и Графити са такива не по тази причина.)

Актьори и Актриси
Всички Natrum-и са актьори до някаква степен. Те имат склонност да слагат маска на
радост, когато са нещастни и някои от тях не свалят тази маска никога. Акцентът, който
много Natrum-и поставят върху позитивното само по себе си е роля, особено когато то е
твърде крехко и неуместно. Някои Natrum-и, главно жени и хомосексуалисти-мъже,
драматизират емоциите си. Това е последното нещо, което някои хомеопати очакват от
хлипащия Natrum, но то е запазена марка за определена подгрупа на този тип. Специално
по-заможните жени Natrum често пъти влизат в този образ от емоции. Светската дама,
която коментира на соарето “Скъ-ъ-ъпа, това вино е просто ужа-а-асно! ” почти сигурно
резонира с вълнáта на солта.
Когато има истинска причина да е тъжна, тя пак драматизира: “Скъ-ъ-ъпа, чувствам се
толкова ужасно, ти нямаш никаква представа колко съм нещастна! ”Подобен тип хора
използват този емоционален драматизъм, за да избегнат истинските чувства. Те неизменно
са много нещастни вътрешно, но съумяват да избегнат това чувство през по-голя - мата част
от времето. Natrum ще облекчи физическите им симптоми и може би ще им помогне да
изпитат някои истински чувства, но повечето от тях са вложили твърде много в
предотвратяването на опасността да бъдат изоставени.
Драматичният Natrum обича по-скоро да говори за емоции, отколкото да ги почувства. Дори
и вашата съпруга, която е обикновен Natrum, в някаква степен също е драматург. Тя ще
симулира шок, когато чуе за изневярата на свой познат, докато си сплетничи безобидно с
приятелка и ще говори ентусиазирано за това колко чудесен е любимият й мъж и колко
прекрасен се очертава следващият й отпуск. Младите Natrum-и от двата пола са склонни да
злоупотребяват със суперлативите и да преувеличават тези свои чувства, които са
обществено приемливи, докато останалите остават скрити. Тийнейджърът Natrum ще обяви
пред приятелката си “Госссподи, как ги мразя тези тъпи цигари”, но ще пропусне да й
каже, колко е натъжен, че баща му не е спазил обещанието си да го заведе на риболов.
Когато жената Natrum иска да се хареса на някого, тя често пъти ще драматизира нещата,
които обича. Например, тя може да каже на бъдещия си интимен приятел на тяхната първа
любовна среща “Аз наистина обичам спагети, те са толкова м-м-м. . ! ”, последвано след
две минути от “Таккка обичам джаз, той е толкова непринуден! ” и т. н. Тя не го осъзнава,
но се опитва да бъде по-привлекателна, преувеличавайки насладата от живота, която
изпитва. По някаква причина често пъти тя си мисли, че драматизирането на негативните
чувства също е привлекателно. И така, тя ще каже “Не мислиш ли, че е ужасяващ начинът,
по който повишиха цените на телефонните услуги?” и “Направо не понасям походката на
този сервитьор! ”Нейната стратегия най-често се върти около това, че тя ще бъде харесана,
ако се сближи с този човек, но вместо да се опита да се сближи истински, тя имитира
сближаване, преувеличавайки тривиални чувства.
Някои жени Natrum довеждат това “псевдосближаване” до крайност. Те се залепват за
някого, за когото смятат, че е склонен към съчувствие и му разказват най-интимни
подробности от живота си по много драматичен емоционален начин: “Знаеш ли, моят
съпруг не обича секса. Пропилях толкова години! Той поиска да си вържа яйцепроводите,
защото е такъв ужáсен егоист и не желае да си направи вазектомия и, представи си, след
това не се е доближил до мен. Разбира се, затова е виновно пиенето му. Той е роб на
алкохола.” и пр. Телефонните разговори на Сибил от телевизионната комедия “Фолти
Тауърс” са типични за този “лигав” Natrum, който си опитва да създаде ново приятелство,
като интимничи с някого и често пъти успява да спечели приятелството на друг “лигав”
Natrum, с когото сключва негласен договор “Ти слушаш мен, аз слушам теб.” (Друга весела
пародия на лигав Natrum е госпожа Éдна Евъридж, въображаема австралийска домакиня,
която е драматично възторжена и словоизлиятелна, смущаващо фамилиарна и много горда
със щедростта, с която споделя подробности от своя живот с почти непознати хора.)
Най-важното, което трябва да се разбере за емоционално възторжената жена Natrum е, че тя
прави това, за да избегне реалното усещане на чувствата си. Когато такава жена се подложи
на психотерапия (което не се случва често), психотерапевтът се изправя срещу непрекъснат
порой от думи и никакъв плач или други признаци на истински емоции. Все пак, ако
попречи на пациентката да говори през по-голямата част от сеанса и поиска от нея да се
съсредоточи върху тялото си и върху чувствата си, терапевтът скоро ще може да заобиколи
ръководеното от ума дърдорене и ще достигне до истинските чувства под него. Понякога е
достатъчно да се каже “Не говорете! ”, за да се отпуши незабавно реката от сълзи.
Някои студенти по хомеопатия могат да се объркат от идеята за емоционално възторжения
и драматичен Natrum. Това, обаче, не е толкова объркващо, ако си спомним, че то просто е
друг начин, по който Natrum отбягва да се изправи срещу истинските си чувства. Старите
Материи медики не говорят за тънките и деликатни разлики между менталните картини на
лекарствата. Кент, обаче, казва, че Natrum “е лекарство за хистерични момичета”. Ако
Natrum може да бъде хистеричен, той може да бъде и “предхистеричен” или емоционално
драматичен.
Не е изненада, че много хора Natrum прилагат способността си да драматизират емоциите
си, ставайки актьори и актриси – любители или професионалисти. Мнозинството от
представителите на тази професия са Natrum (сред останалите са не по-малко
драматичните Phosphorus, Ignatia и Sulphur), каквито са и мнозинството от моделите –
професия, много близка да актьорската. Елизабет Тейлър е добър пример за актриса Natrum,
която е такава, както на екрана, така и извън него.
Много хомеопати очакват от Natrum да бъде дискретен и по-същия начин много от тях
очакват той да отбягва светлините на прожекторите. Естествено, актьорите правят точно
обратното, но това се отнася и за много “редови” Natrum-и, особено за някои от жените.
Много родители Natrum активно поощряват децата си да правят представления като
танцуват, пеят и рецитират стихотворения. Това е здравословно, докато детето го желае и не
е пришпорвано да надминава себе си, за да се представи превъзходно. Но често пъти
родителите се опитват да живеят чрез живота на детето си и това нагнетява напрежение в
него. То оформя и склонност у детето в по-нататъшния си живот да търси начин да бъде
център на вниманието. Дори и някои Natrum-и, които не са пряко подтиквани от
родителите си да се представят добре, по-късно търсят центъра на сцената – не в буквалния
смисъл на думата, а под формата на опити да заслужат положително отношение и
адмирации. Без никаква принуда от страна на родителите си малкото момиченце Natrum
може да се насочи към пеене или танцуване пред публика с цел да я впечатли и,
следователно, да заслужи одобрение и любов. Всички деца правят това до някаква степен,
но някои никога не надрастват тази си наклонност и много от тях са Natrum. Тези, които не
стават професионални артисти, намират други начини да привличат възхищение. Един от
тези начини е откритото самохвалство или “неволното” изпускане на малки късчета лична
информация, което има за цел да прави впечатление. Много от по-драматичните жени
Natrum правят това, особено пред мъжете, от които те самите са привлечени (същото се
отнася и за много жени Ignatia). Те имат необходимост да се чувстват специални, защото се
чувстват дълбоко пренебрегнати. Подходящ пример е богатата аристократична дама от
филма “Звукът на музиката”, която почти успя да стане съпруга на барон фон Трап. Тя не
беше наясно дали обича барона и затова постоянно се хвалеше и превъзнасяше, а също така
непрекъснато се опитваше да провокира комплименти към себе си. Колкото по-силно се
опитваше да впечатли, толкова по-малко впечатлителна изглеждаше тя и по-неистови
ставаха опитите й. Чувствайки се застрашена от новата гувернантка на годеника си Мария,
нашата героиня го придума да организира прием в нейна чест, на който тя парадираше пред
местния елит с натруфеното си облекло, играейки ролята на благосклонна домакиня. Уви,
всичко това не помогна и тя се провали, отстъпвайки на по-естествено чаровната Мария
(която беше Phosphorus).
Експертът Natrum
Докато много жени Natrum прибягват към емоционално драматично поведение, за да се
чувстват специални, много мъже Natrum (а и някои жени) стават прекомерно горди с
интелектуалните си познания.
Мъжът Natrum има същата огромна нужда да се чувства специален, както и жената Natrum и
подобно на много мъже Lycopodium, той често пъти става специалист в определена област
от познанието и изпитва огромна гордост при демонстрирането на своите знания и вещина
пред обществото. По-интелигентният Natrum го прави по-изтънчено. Въпреки това, той
продължава да вмъква определени цветисти формулировки в своите изказвания, сякаш иска
да каже “Вижте ме колко съм умен”. Не всички Експерти Natrum са такива, но тези, които
са, могат да бъдат много отегчителни. По принцип, те са много енергични в изразяването
на своето мнение, но не са особено заинтересувани при изслушването на чуждите. Това е
точно обратното на ситуацията при обикновения Natrum, който е добър слушател и говори
относително малко. Гордият Експерт Natrum сграбчва всяка възможност да демонстрира
познанията си и ще замълчи изчаквателно в края на лекцията си, оглеждайки се за похвала.
Това контрастира с ентусиазирания експерт Sulphur, който също толкова страстно споделя
своето познание с другите, но не търси възхвала. Той се чувства достатъчно добре вътре в
себе си и споделя познанията си, просто защото обича да го прави. Експертът Sulphur няма
да се оглежда изчаквателно за похвали и е достатъчно щастлив да вижда, че аудиторията го
разбира и особено ако тя сподели неговата наслада от направеното откритие.
Гордият Експерт Natrum понякога трудно може да бъде отличéн от гордия експерт
Lycopodium. И единият, и другият се опитват да повдигнат самочувствието си,
впечатлявайки другите с познанията си, и единият, и другият са много енергични в опитите
си да изтръгнат одобрението на аудиторията. Като цяло, аз открих, че истинският
интелектуалец Natrum рядко проявява горделивост открито и публично. Неинтелектуалецът
Natrum е този, който след като е натрупал някакво незначително познание в определена
област, става претенциозен и започва да се надува с важността си. Трудно е да се опишат
различията между Псевдо-експерта Natrum и неговия побратим Lycopodium. В такъв случай
трябва да се обърнем към други аспекти на личността като страховете, способността за
общуване с другите и степента на емоционалност, за да направим разграничението между
двамата. Често пъти физическите и общите симптоми са по-полезни в това. Едно от
различията, които аз открих, е, че псевдо-интелектуалецът Lycopodium често пъти е
всезнайко и има какво да каже по всяка тема в повечето случаи, докато неговият двойник
Natrum е склонен да се придържа към любимата си тема. Друга отлика е, че Псевдо-
експертът Natrum е по-напрегнат емоционално от Lycopodium, което го прави да се чувства
някак си по “по-тежък”. Стига хомеопатът да знае, че тези два типа мъже могат да се
представят като прекалено горди с познанията си и да бъдат твърде словоохотливи на тази
тема, тогава с натрупването на опит той може да се научи да улавя тънките разлики между
двамата.

Снобът
Една от версиите на Natrum, който се опитва да направи впечатление, е Снобът. Той може да
произлиза от заможните, културни прослойки на обществото и в този случай обикновено
не полага кой знае какви усилия, за да направи впечатление, тъй като неговото
“възпитание” и парите му са достатъчно впечатляващи. Той е сноб, защото гледа отгоре на
другите, които не са изтънчени колкото него, изпитва удоволствие да се перчи с
натруфеното си облекло и дискретно се надува с качествата си на благородник. Natrum-ите
не са единствените, които правят това. Arsenicum често пъти също е сноб, както понякога и
Nux. Аристократичният Сноб Natrum се ужасява от вулгарността на обикновените хора. Той
се представя за поддръжник на благоприличието и благородството и в подкрепа на това
обича да се занимава с благотворителност. Бидейки Natrum, в повечето случаи той е много
затворен емоционално и пази за себе си спомена за минали неприятни събития. (Не всички
аристократи Natrum са сноби, но това е една тенденция, която трудно би могла да бъде
избегната.) Той е сърдечен, но дистанциран спрямо членовете на семейството си, криейки
се зад етикета, хобитата си и авторитета си. Той е много горд с частното училище, което е
завършил като дете (въпреки че през половината от времето, прекарано там, е бил
непоносимо нещастен) и записва сина си в него веднага след раждането му. За сноба
изявите пред обществото са по-важни от всичко и той никога не позволява на децата си да
забравят това. Аристократичните по рождение Сноби Natrum са доста стабилни
емоционално (или по-скоро е “изключил” емоциите си), особено мъжете. Жената Сноб
може да има пристъпи на депресия, епизоди на театралничене или паника, но много
внимателно пази тези си настроения от чуждите погледи. Понякога става много трудно да й
се угоди, защото се държи като разглезено дете и в такива моменти тя вижда, че винаги
получава това, което поиска. (Добре де, почти винаги.) Такива хора водят едно извънредно
фалшиво съществувание, което е повърхностно и до крайност лишено от реално разбиране
на собствената личност. За съжаление, те управляват една голяма част от света и тяхното
влияние върху него все още е твърде силно.
Другият тип Сноб Natrum храни илюзията, че е от знатен произход. Това са най-често жени,
но не винаги (Базил Фолти е пример за “знатен” мъж, макар и измислен.) Тъй като не е от
аристократичен род, тя трябва да дава всичко от себе си, за да придобие атрибутите на
богатството и елегантността. Ако не успее да се ожени за богат човек, тя най-малкото ще се
ожени за човек, който може да й прокара пътя. Обикновено това е друг Natrum, който ако
самият не е сноб, поне се стреми към богатство и обществено уважение. Тези
сноби-“новобогаташи” (а също и тези, които са пред прага на забогатяването) са много по-
досадни и нетърпими от истинските аристократи, защото чувстват необходимост да излязат
от рамките на нормалното за тях поведение, за да подчертаят превъзходството си. Те
поставят силен акцент върху преследването тази цел (често пъти плащат за уроци по
ораторско майсторство) и ако не са получили много добро образование, допускат грешки
при произнасянето на по-дългите думи. Новобогаташите-Сноби са ужасно заети със себе
си, харчат много от парите и времето си за обслужване на обществените си изяви и четат
списания като “Дом и градина”, за да са в крак с последните модни тенденции. Особено
тъжна гледка е начинът, по който тези хора отглеждат децата си. Ако могат да си го
позволят, те ги пращат в училище-интернат. Ако не, ги третират като еталон за обществото
или ги изправят на позорния стълб, или и двете. Тези деца растат мъчително нещастни и
или се подчиняват на условията, наложени от родителите, оформяйки се и те като сноби,
или се разбунтуват, което е по-здравословно и дава някаква надежда за бъдещето им.
Произходът на манталитета на Новобогаташа-Сноб е интересен. При някои хора ситуацията
е “Какъвто бащата, такъв и синът”, но в други случаи детето Natrum расте в бедно семейство
без някаква особена изисканост и изпитва дълбок срам от произхода си. В този случаи то
се опитва да се отрече и откъсне от семейството си, колкото е възможно по-скоро или се
връща, след като е осигурило разкош за себе си и се държи властно с родителите си. На тези
деца вероятно им е била отказвана любов в тяхното детство, в противен случай те не биха
се срамували от него. Те имат комплекс, че са по-низши от другите, породен вторично от
скромния им произход, но на първо място от дълбокото чувство на Natrum, че е изоставен.
Твърде възможно е техните родители да са им угаждали и да са ги разглезили, но
угаждането и всепозволението не са това, което е безусловната любов и не предотвратяват
дълбокото чувство за изоставеност и пустота. Новобогаташите-Сноби твърдо защитават
своята емоционалност и никога не биха допуснали мисълта, че са нездрави по някакъв
начин, освен ако не бъдат принудени да си го признаят от някоя криза или тежка загуба.
Ако се случи нещо такова, би могло да се каже “Всяко зло за добро”, защото то им помага
да прогледнат за действителността.

Депресия
Natrum Muriaticum е по-податлив на депресия от който и да било друг тип, с изключение на
Aurum, а хора Aurum не се срещат толкова често. Огромното мнозинство от хомеопатичните
пациенти се нуждаят от това лекарство в много висока потенция, ако могат да го понесат
физически. Реакцията на депресирания пациент на лекарството в потенция 10М е една от
най-драматичните и носещи удовлетворение реакции в хода на хомеопатичното лечение,
стига пациентът да не приема антидепресанти, които бих антидотирали лекарството. След
едно- или двудневно влошаване тежкото бреме от тъга и отчаяние започва да се вдига и
след още две седмици пациентът се подобрява до такава степен, че не можете да го
познаете. (Според мен това е моментът, в който нашето лечение може да бъде потвърдено
от двойно-сляп тест – толкова надеждно и ефективно е то.)
Natrum-ите изпадат в депресия в резултат от потискането на тъгата. Ако на всяка тъга, която
те някога са почувствали, е била дадена възможност да се облекчи чрез плач в момента на
появата й, не би се стигнало до депресия, нито до чувство за малоценност, нито до
останалите безбройни механизми за защита, които Natrum използва, за да избегне подобни
чувства. Ето защо Natrum се чувства по-добре, когато плаче. Плачът изчиства слоя на тъгата,
което носи облекчение, докато започне да се оформя нов слой на тъга. (Всеки от тези
слоеве може да бъде премахнат до достигането на състояние на емоционално здраве, но
това изисква дълбока психотерапия, каквато се практикува от малцина психотерапевти в
света. Повече за тази терапия – по-нататък.)
По-голямата част от тъгата на Natrum обикновено се натрупва през детството, когато
психиката е най-ранима. Много от тъгата още тогава е била потисната, изтласкана от
съзнанието и се е загнездила в тялото под формата на химическа и енергийна памет. Оттам
насетне когато индивидът Natrum попадне в продължителен период на злочестие или в
моменти на внезапно, силно страдание, още повече тъга бива потисната, докато накрая
подсъзнателният резервоар за нея се препълни и излишъкът й се излива в съзнанието,
резултатът от което е непрекъсната тъга и депресия. Важно е да се разбере, че тъгата, която
депресираният пациент чувства, е само върхът на айсберга на психозата. Ето защо
депресията е толкова трудна за изкореняване, а не защото е резултат от някакъв химичен
дисбаланс. Дълбоката психотерапия изкоренява тъгата чрез плач, а по този начин изчезва и
химическият дисбаланс, предизвикан от “складирането” на тъгата в тялото. Това е процес,
който коства години редовна терапия, но върши работа. Първопричините за депресията са
толкова дълбоко скрити в миналото на пациента, че още не са открити от
конвенционалната медицинска наука, която използва “медицински модел” на психичните
болести, базиран на схващането, че психичните болести са по същество физически,
биохимичен проблем.
Правилното прилагане на хомеопатията при лечението на депресията е огромна крачка
напред в сравнение с медицинския модел, тъй като лекарството е енергийно и,
следователно, действа и на емоционално, и на биохимично ниво. Въпреки това,
изолираното хомеопатично лечение би излекувало само относително повърхностна
депресия или ще има палиативно въздействие върху по-дълбоката. Хомеопатичното
лекарство ще помогне за премахване на най-повърхностния слой тъга и ще донесе
облекчение. Все пак, рано или късно следващият слой ще бъде “активиран” и процесът
трябва да започне отново.
Много са непосредствените причини, които могат да дадат тласък на депресията. Една от
най-мощните сред тях е свързана с липсата на любов, защото тя реактивира старата скръб.
Така раздялата, разводът и отчуждението с любимия човек може да натежи на везната и да
постави началото на депресивен епизод. Най-често срещаната ситуация е тази на жена
Natrum, която пребивава в брачна връзка, в която има относителен недостиг на любов.
Често пъти съпругът я пренебрегва или малтретира и жената понася това насилие, защото
се страхува да не загуби съпруга си. Тя може да го прави мълчаливо, плъзгайки се бавно към
отчаянието или да стане агресивна, изливайки гнева си, както към съпруга, така и към
децата. Това определено е по-здравословният вариант. Тези жени, които не са способни да
се гневят, остават в ситуацията, в която са малтретирани, през по-голямата част от своя
живот и винаги ще се люшкат между влизането и излизането от депресията. Понякога
лекарството във висока потенция е достатъчно да мобилизира увереността й в себе си и тя
изразява гнева си за пръв път в своя живот. Веднъж лекувах една моя позната по повод на
емоционални проблеми. Тя беше жена на средна възраст, която винаги е имала проблеми да
се изправи срещу мъжете и живееше непрекъснато под сянката на страха. Нейният баща
бил много строг и я биел за относително дребни простъпки, създавайки по този начин у
дъщеря си перманентно състояние на безпомощност. Аз дадох на тази жена Natrum
Muriaticum 10М и след два дни получих съобщение, че ми е много ядосана. Аз се свързах с
нея и тя ми каза, че веднага след като взела лекарството, се почувствала ужасно обидена,
загдето съм я изиграл като съм й взел парите, а срещу тях съм й дал само две захарни
гранули. Аз й обърнах внимание, че се държи малко необичайно за нея и тя се съгласи, като
добави, че казала и на колегите си в службата, които я тормозели от години, какво мисли за
тях. След това посочих, че лекарството е увеличило нейната самоувереност и е извело
потиснатия гняв на повърхността. Тогава тя разбра какво се е случило и каза, че е изумена,
че не се е почувствала виновна, загдето е била груба с колегите си.
Понякога лекарството е достатъчно, за да се помогне на жената да се изправи срещу
съпруга си, който я пренебрегва, и да го застави да я изслушва, или да получи достатъчно
смелост да го напусне. Много по-чести са случаите, при които се налага да се провежда и
психотерапия, успоредно с хомеопатичното лечение и тогава лекарството просто помага на
пациентката да се справи с нещастната ситуация.
Някои жени Natrum са толкова “взаимозависими” от съпруга си, че изпадат в депресия,
когато той се излекува от алкохолизма си или от заболяване, което го е инвалидизирало. Той
вече не е зависим от нея и тя чувства, че вече му е непотребна и се страхува, че той може да
я напусне. (Като цяло движението на взаимозависимите се заражда, благодарение на
съпругите на мъжете от “Анонимни алкохолици”, които са се сдружили, за да се подкрепят,
когато изпаднат в депресия след излекуването на мъжете си.)
Много жени Natrum изпадат от униние в депресия внезапно, без никаква непосредствена
причина. Обикновено съществува такава, но тя е съвсем дребна и се пропуска от
пациентката. Например, тя може да изпадне в депресия след омъжването си за любящ и
внимателен мъж. По-подробният разпит разкрива, че тя има затруднения да се отпусне по
време на полов акт и, след като приеме лекарството, тя си спомня, че като дете е била
сексуално малтретирана – спомен, който е бил тотално потиснат в продължение на
десетилетия. В този случай непосредствената причина за депресията е сексуалната
активност. Без помощта на лекарството, пациентката никога не би идентифицирала
причината за депресията си, която щеше да продължи да действа през остатъка от живота й.
(Много жени не успяват да определят причината, дори и след приемането на лекарството.)
Най-трудните за лечение случаи на депресия са тези индивиди Natrum, главно жени, които
са страдали от множество травми, като се започне още от раждането им. (Удивително е
колко често такива хора съобщават, че са имали много трудно раждане.) Тези трагични хора
са били жертви през целия си живот, преминавайки от една ситуация на насилие към друга.
Те нямат нито самоувереност, нито самочувствие и реагират на всяко малтретиране и на
всички заплахи по-скоро със страх и тъга, отколкото със гняв. Те са склонни да се вкопчват
отчаяно в психотерапевта, който им дава някаква надежда и, ако се абстрахираме от
упоритостта, с която те се принизяват и приемат насилието мълчаливо, те са “примерни
пациенти”, изпълняват всички инструкции до последната буква, превръщат беседите с
терапевта в приятно преживяване и му благодарят ентусиазирано след всяка среща. Те са
склонни да се усмихват или да се смеят неуместно и да плачат изобилно, когато разказват
за миналите си страдания. Чрез хомеопатичното лекарство може да се помогне на тези
пациенти, но само най-дълбоката психотерапия може да заличи тяхната болка и, дори и
тогава, това лечението продължава с години.
Най-характерната черта на депресията на Natrum е, че през по-голямата част от времето тя е
мълчалива. Чувствата на тъга и тревога не се изразяват словесно пред никого и много често
плачът се избягва. Пациентката се съпротивлява на сълзите по няколко причини, но
главната е, че тя усеща планината от тъга под повърхността и не желае да се изправи срещу
нея, което става, когато плаче. Друга причина за потискане на сълзите се състои във вината,
която Natrum чувства, когато разстрои други хора и убеждението, че плачът е проява на
слабост. Някои депресирани Natrum-и не могат да плачат изобщо, особено някои от мъжете.
Техните стари емоционални рани са толкова болезнени, че те ги покриват с непробиваем
щит, държейки през цялото време чувствата под стриктен контрол. Този щит е бариера пред
истинското излекуване и често пъти се пропуква след вземането на лекарството.
Natrum е лекарство за задръжки от всякакъв вид – задръжка на течности, задръжка на
солени сълзи, задръжка на тъга и гняв и задръжка от привързване към любимия човек. Да
се отпусне – това е най-трудното нещо за Natrum – на толкова много различни нива.
През периодите на депресия всички стари демони, спотайващи се в подсъзнанието на
пациента, надигат глава. Депресията е резултат от прилива, който отнася всички
психологически защитни механизми и този прилив разбунва тъмните, дълбоки води,
разбужда спящите чудовища, за чието съществуване човекът едва сега разбира. Тези
чудовища са чувството за вина, страхът и чувството за малоценност, които лежат в корените
на несигурността на Natrum.
Някои депресии на Natrum са по-активни от други. Защитните механизми, които задържат
потиснатите чувства в убежището им, могат да бъдат леко пропукани. В този случай се
развива продължителна, но “нискостепенна” депресия, характеризираща се с апатия (Кент:
“Затъпяване, вялост”) и леко усещане за раздразнителност, тъга, тревожност или вина. Тази
апатична депресия може да бъде трудно различена от депресията на Sepia. Общо взето,
депресираната Sepia плаче повече, но това не е надежден диференциращ белег и по-
полезни такива бихме могли да открием сред физическите симптоми на пациентката и
особено в характеристиките на личността от преморбидния период. С малки изключения,
хората Sepia влизат в Sepia-депресия, а хората Natrum влизат в Natrum-депресия.
Апатичният депресиран Natrum започва да спи много. Изведнъж тази жена започва да се
отклонява от преследването на високите си стандарти на перфекционист, позволявайки да
се натрупва много домакинка работа. Тя вече нехае какво си мислят другите за нея и дали
разстройва някого с поведението си. Тя започва да яде много, постоянно похапва
висококалорични закуски, за да запълни вътрешната празнота. Успокояващото ядене е
много типично за Natrum и Sepia и води до затлъстяване при много Natrum-и.
За разлика от по-дълбоко депресирания Natrum, апатичният Natrum може да се чувства по-
добре в компания, тъй като тя я стимулира да забрави чувствата си за известно време и този
тип реагира позитивно на съчувствие.
По-сериозните пукнатини в защитата на Natrum водят до по-дълбоки депресии, в които се
излива повече потисната тъга. Дълбоко депресираната жена Natrum става много затворена
(Кент: “Отвращение към компания”), тя се изолира умишлено, защото чувства, че никой не
може да разбере какво изпитва и повече не се преструва, че всичко е наред. Тя плаче, само
когато е сама или с някого, когото чувства много близък, защото смята, че е най-ранима,
когато плаче. Утешенията влошават състоянието й и могат да предизвикат сълзи, защото се
докосват до сърцето й, което все още е защитено до известна степен, а тогава трябва да го
отвори.
Дълбоко депресираната жена Natrum е атакувана от болезнени спомени, които са били
потиснати в продължение на години. Тя се гърчи от болка, съживявайки травмата отново и
отново, напълно неспособна да спре тези непрекъснати повторения в ума й (Кент: “Мисли
- мъчителни”). В такива периоди жената е обхваната от угризения, разкайвайки се за неща,
които е сторила или за такива, които е трябвало да стори и може да почувства отговорна за
страшно много проблеми на другите хора, които изобщо не са резултат от нейни грешки
(Кент: “Тревога с вина”).
Въпреки че много депресирани Natrum-и не могат да плачат, други не са в състояние да
спрат да плачат (Кент: “Безпричинен плач”) и най-малката дреболия може да ги разплаче,
особено контактите с хора. Това може да се случи и при по-повърхностно, и при дълбоко
депресираните Natrum-и. Провокираните по този начин изблици на плач, общо взето, са
краткотрайни и не носят облекчението, което изпитват по-здравите индивиди.
Депресията на мъжете Natrum е много подобна на тази при жените Natrum, като понякога
към нея се добавя и страхотна ярост, чието контролиране коства на пациента огромни
усилия. Един депресиран мъж Natrum изливаше цялата си агресия върху съпругата си. Тя се
събуждаше през нощта ужасена, виждайки го да налага с юмруци възглавницата до главата
й. От време на време той удряше нея вместо възглавницата. Този мъж имал детство без
любов и знаеше, че не жена му е неговият проблем, но не можеше да си помогне сам. След
пристъпите на жестокост той изпитваше ужасни угризения, но те не бяха в състояние да
предотвратят следващите епизоди на загуба на контрол. Той имаше нужда да открие
безопасен начин за освобождаване от гнева си, но не му достигаше воля да опита. Все пак,
неговите среднощни изблици на ярост постепенно станаха все по-редки и по-редки след
приема на Natrum Muriaticum 10М. (Този мъж беше един от онези псевдо-експерти, които се
вманиачават на определена тема и говорят по нея при всяка възможност. Той искал да стане
пилот, но баща му не подкрепил финансово желанието му да се научи да лети, така че
вместо това, той станал самолетен механик. Всеки ден той гледал излитащите самолети,
измъчвайки се от съжаление, че не ги управлява сам. Той изучил всичко, което може да се
научи за самолетите, работейки много часове извънредно, просто за да може да бъде
покрай тях. В моя кабинет той непрекъснато завърташе разговора около самолетите,
изреждайки безброй технически подробности, които не представляваха никакъв интерес за
мен. При такива мъже Natrum, които не са имали близка връзка с родителите си, съществува
най-голям риск да развият депресия или някаква мания. Манията идва като заместител на
чувствата и развлеченията, с които се е разминал като дете и, всъщност, тя го предпазва от
изпадане в депресия.
При жената Natrum има особено голяма вероятност да влезе в депресия в периодите на
хормонална нестабилност. Това включва периодите преди менструация, след раждане, по
време на бременност и след менопауза(Кент: “Депресия преди менструация”, “Депресия
през бременността”). Мнозинството от жените с емоционални проблеми през тези
периоди, се нуждаят от Natrum Muriaticum. При тях всичко с хормоните им е наред. Просто
резките промени в хормоналното ниво дестабилизират емоционалната защита на Natrum,
позволявайки на потиснатите емоции да изплуват на повърхността. Ако няма потиснати
емоции, не би се стигнало до предменструална или послеродова депресия.
Суицидните мисли са нещо обичайно, когато Natrum е дълбоко депресиран. Този, който
търси облекчение от страданията в смъртта, обикновено го прави мълчаливо, използвайки
сънотворни таблетки или изгорели автомобилни газове. Все пак, някои Natrum-и, в чиято
депресия гневът е подчертана компонента, могат и да се прережат вените.
Маниакалната депресия е наследствена болест, която се характеризира с редуване на
депресия и еуфория. Според личния ми опит, огромното мнозинство от маниакално-
депресивните пациенти реагират добре на високите потенции на Natrum Muriaticum или
Natrum Sulphuricum и като личности са Natrum през периодите между двете крайности в
настроението (Кент: “Мания”). Маниакалната фаза у различните пациенти има подобни
характеристики, независимо какъв е конституционалният им тип. Сред тях са огромното
ускоряване на мисловните процеси и умствената дейност, повишено сексуално желание,
делюзии за величие и склонност към диви, разточителни гуляи. Тъй като тези черти
характеризират по-скоро болестта, отколкото пациента, те нямат особена стойност като
разграничаващи симптоми. Личностните специфики през периодите извън маниакалната
фаза са по-добър ориентир към показаното лекарство. (Понякога са показани Aurum и
Veratrum Album.) Когато лекуваме пациент с маниакална депресия, показаното лекарство е
ефективно, независимо през коя фаза на болестта е дадено. То може да съкрати
маниакалния епизод също толкова ефективно, колкото и депресивния, стига пациентът да
не приема антидепресанти.

Любовно разочарование
Natrum е много подобен на Ignatia по това, че повечето Natrum-и дълбоко в себе си имат
чувството за изоставеност и са крайно чувствителни към загубата на любов. По тези
причини и двата типа са склонни към огромно страдание, когато загубят близък човек, било
защото е починал, било защото са се разделили с него. Такива ситуации влизат в резонанс с
детските спомени за емоционална болка, извеждайки обратно на повърхността старите
чувства, които са били потиснати, когато пациентът е бил, да речем, на две или три години.
Мъчителната скръб е повторно изживяване на старата потисната емоция. Тя никога не е
нещо ново. Много Natrum-и, когато се подложат на дълбока психотерапия, изживяват
дълбоко чувство на скръб, когато преживеят отново това, което са почувствали като малки
деца.
Две са най-често срещаните “абнормни” реакции на скръб при индивидите Natrum. Първата
е пълната липса на реакция. Човекът не чувства нищо, освен, евентуално, усещане за
вцепенение. Това е обичайно чувство, когато за пръв път чуем за тежката загуба, но при
Natrum тя може никога да не бъде последвана от обичайните тъга и сълзи, защото на
нараненото му сърце не е разрешено да изпитва чувства. Друг слой на тъга бива изтласкан в
подсъзнанието, изолирайки в още по-голяма степен сърцето от чувствата. Като резултат от
това Natrum може да има перманентно чувство на загуба, следващо тази мълчалива скръб,
без да е в състояние да свърже това чувство с непосредствената причина за него. Просто в
живота му вече има много по-малко радост и много по-малко смисъл. Лекарството във
висока потенция може понякога да преодолее това потискане и да предизвика неочаквани
сълзи.
Другата честа реакция е продължителната и особено дълбока версия на “нормалната”
скръб. Човекът, който е загубил своя близък, отначало е в шок, който бързо отстъпва
мястото си на дълбока тъга и тежки ридания. През този първоначален стадий на
нестабилност Ignatia обикновено стабилизира пациента, възвръщайки му сетивността. След
стадия Ignatia пациентът може да остане в състояние на опечаление за месеци и дори
години. През това време покойникът продължава да навестява мислите му и да възобновява
болката като нов удар с нож в сърцето. Всяко нещо, което напомня за загубата, предизвиква
сълзи в очите и тежка скръб в душата. Когато загубят партньор, тези Natrum-и ще заявят, че
никога не биха обикнали друг и, наистина, те обикновено остават самотници, докато
болката не започне да отшумява, което може да отнеме много години. Ако се оженят
повторно, преди да са спрели да скърбят, те често пъти се оказват неспособни да отдадат
сърцето си на новия си партньор и остават обсебени от покойния. Една доза от лекарството
във висока потенция обикновено е много ефективна за прекратяването на тази
протрахирана реакция на скръб.
Абсолютно същата реакция се развива у Natrum-ите, когато бъдат изоставени от любимия
човек и дори, когато те самите изоставят любимия човек. Независимо дали загубата е
предизвикана от смъртта на другия или от раздяла, процесът е един и същ и лекарството
може да бъде използвано с успех и да помогне на пациента да даде воля на чувствата си.
Много типично за Natrum е да се гърчи от болка, мислейки за недовършените дела, които е
започнал съвместно с партньора, когото е загубил. Той е опустошен от чувството за вина, че
никога не й е казал, че я обича или, още по-лошо, чувства се отговорен за нейната смърт.
Става дума просто за ново повторение на вината, която детето Natrum изпитва, когато
направи заключението, че щом родителите му не го обичат, вината за това сигурно е у него.
Напълно типично за Natrum е да потиска умишлено скръбта си, защото чувства, че трябва
да бъде силен, било в името на семейството си, било за да се предпази от изпадане в
депресия. За съжаление, той не осъзнава, че тази тактика, в края на краищата се обръща
срещу самия него, защото предизвиква нови страдания. Много пациенти Natrum са ми
казвали, че като деца не им е било позволявано да скърбят, когато загубят някой роднина
(или родител). Често пъти те не са били допускани на погребения и са им били възлагани
едни или други задачи с цел да бъде отвлечено вниманието им. Това е резултат от страха от
емоции, който самият покровител на детето изпитва. То може да нанесе голяма вреда на
детето, което никога не изживява докрай нормалния процес на опечаление, защото той е
бил изкуствено замразен и изтласкан под повърхността на съзнанието. По късно в неговия
живот всичко това се повтаря и то, рано или късно, , трябва да се изправи срещу тъгата.

Клоунът
Всеки знае, че клоунът има разбито сърце. Това, което не всеки знае, е, че една доза Natrum
Muriaticum ще му помогне да го поправи. Аз съм се срещал с няколко клоуни, аматьори и
професионалисти, и всички те бяха Natrum-и. Представлението на клоуна има двойнствено
предназначение. То помага на Natrum да забрави сърдечната болка и чрез него той привлича
одобрението на другите, което за Natrum е заместител на любовта.
Има огромен брой комедианти, които правят същото. Колкото по-рано в живота си човек
стане комедиант, толкова по-голяма е вероятността той да се опитва да се скрие от огромна
емоционална болка. Децата, които натрапчиво се правят на шут в училище, обикновено са
Natrum и обикновено дълбоко в себе си са много нещастни. Австралийският комедиант и
радиоводещ Клив Джеймс дава в своята автобиография много ясно описание как се е
превърнал в комедиант в училище, за да кара хората да се смеят с него, а не на него. Natrum
не понася да му се надсмиват. Това му причинява много повече болка, отколкото той може
да понесе, което се отнася и за всяка форма на отхвърляне. Веднъж лекувах сина на един
мой приятел, който не беше в състояние да води сериозен разговор дори и за няколко
секунди. Той беше много интелигентно момче и използваше остроумието си да прави игри
на думи и находчиви забележки в отговор на всяко нещо, което му кажат. Майка му ми каза,
че той е много несигурен и изпитва неоснователна тревога, че родителите му ще умрат. Той
беше около 10 годишен, но често пъти изглеждаше по-голям, защото чувството му за хумор
беше много изтънчено. Аз му казах, че натрапливата му игра с думите не е здравословна и
изглежда той го разбра. Две седмици след приема на Natrum Muriaticum 10М той вече беше
друг човек. Стана много по-спокоен и беше в състояние да води нормален разговор, без да
се прави на шут.
Комедиантите Natrum имат най-различни видове чувство за хумор. Много от тях са
иронично, безсърдечно остроумни, което е симптоматично за циничния им поглед върху
живота (например, Базил Фолти). Сарказмът е един от прерогативите на Natrum, но той е и
един от най-често използваните защитни механизми. Това може да е най-бледата форма на
остроумие, но често пъти е единственото средство на Natrum да изрази гнева си.
Неистовият хумор също е област, където Natrum е в стихията си, един стил, доведен до
съвършенство от комедианти като Джон Клийз и Хари Секомб. Той позволява на Natrum да
удовлетвори драматичните си наклонности и така да избяга от истинските си чувства.
Палячовщината и пантомимата също са любими на Natrum. Фактически, Natrum е водеща
фигура при всички форми на хумор, без значение колко изтънчен или опростен е той.
Когато съм изправен срещу пациент Natrum, който има много негативно мнение за себе си,
аз често пъти питам “А какви са Вашите положителни черти?”Много често единствената
добродетел, която те назовават е “Имам добро чувство за хумор.” Много Natrum-и се смеят
или разсмиват другите, защото в противен случай биха се разплакали.

Пристрастеният
Пристрастяването към нещо може да се разглежда в най-опростен вид като бягство от
емоционалната болка и опит за намиране на заместител на любовта. Субстанцията или
дейността, към които се пристрастява човек, предизвикват временно усещане за
благополучие и прогонват безпокойството. Не всички пристрастени са Natrum-и, но
повечето от тях са, тъй като Natrum е толкова често срещан и за него е толкова обичайно да
е емоционално наранен. Така мнозинството от алкохолиците са Natrum Muriaticum и
повечето от тях са мъже. Мъжете Natrum, като цяло, са по-потиснати емоционално от
жените, което води до натрупване на огромно психологическо напрежение вътре в тях. Тъй
като в повечето случаи мъжете изобщо не си разрешават да плачат, те са склонни да
прибегнат към пристрастяване, за да намалят напрежението. Алкохолът, никотинът,
кофеинът, марихуаната и кокаинът са някои от най-често използваните субстанции от
пристрастения Natrum. Жените често пъти се пристрастяват към храната, особено
шоколада, който съдържа няколко стимуланта. В Съединените щати дори има сериозна
организация, наречена “Анонимни шокохолици”, които помагат на Natrum-ите с
наднормено тегло да се преборят с вредния си навик.
Утехата, която Natrum намира в яденето, може да го доведе до булимия (поглъщане на
голямо количество храна, последвано или от повръщане, или от злоупотреба със
слабителни, за да се контролира теглото). Според моя опит, повечето от булимиците са
Natrum и те обикновено отговарят много добре на лекарството. Булимикът се опитва
отчаяно да запълни пустотата отвътре, но тъй като усещането за празнота в тялото е
отражение на емоционалния глад, никакво количество храна не е като достатъчно, за да я
запълни.
Свързано с булимията е още по-сериозното състояние на Анорексия нервоза. Почти всички
анорексични пациенти, които съм лекувал, се нуждаеха от Natrum Muriaticum като главно
или единствено лекарство. Пациентът с анорексия винаги е тежко разстроен емоционално.
Това обикновено е тийнейджърка под силния контрол на единия или и на двамата
родители. (Тази ситуация е много типична за семейството на Natrum, в което родителите са
много по-заинтересувани как се представя детето, отколкото от това какво изпитва.)
Детето с анорексия решава, че това, което яде, е единственото нещо в живота му, което
може да контролира. То подсъзнателно се опитва да упражнява контрол върху живота си, а
единственият начин, по който може да го направи, е като ограничи приема на храна. Тази
негова “привичка” се подсилва от ниското му самочувствие, което (без съмнение, поощрено
от модната индустрия) го кара да се чувства грозно и да отъждествява грозотата със
затлъстяването. Тъй като се чувства грозно, значи е дебело и това подсъзнателно
заключение изкривява съзнателно създавания образ за себе си, така че дори и когато е
слабо като живи мощи, то се чувства дебело и, следователно, грозно. Анорексията
обикновено се повлиява добре от Natrum Muriaticum 10М в съчетание с психотерапия.
(Понякога конституционалното лекарство е Ignatia.)
Определени дейности могат да послужат като по-обществено приемливи форми на
пристрастяване, в сравнение с това към определени субстанции. Работохоликът е също
толкова пристрастен, колкото и алкохоликът, макар че вредните въздействия на
пристрастеността към работа са по-слаби.
Пристрастяването не засяга само индивидите Natrum, но в сравнение с тях, у другите
конституционални типове (най-вече Phosphorus, Staphysagria, Tuberculinum и Syphilinum) то
се среща значително по-рядко. Natrum Muriaticum 10М би помогнал на мнозинството
пристрастени да се откажат от вредния си навик.

Емоционална напрегнатост
Тъй като хората Natrum са склонни да “консервират” своите емоции, те са постоянно
напрегнати емоционално. Мнозинството жени Natrum и около половината от мъжете са
достатъчно открити, за да чувстват силни емоции през голяма част от времето. При тези
хора има постоянно “процеждане” на емоции от подсъзнанието към съзнанието, което
става на “приливи и отливи” в зависимост от външните поводи, както и от хормоналния
статус при жените. Резултатът от тези емоционални “приливи и отливи” е, че ежедневието
на много Natrum-и е оцветено от емоции. Това може да няма външно изражение, но то се
усеща. Ето защо хората Natrum са склонни да имат влажни очи през голяма част от времето.
Съществуват хиляда и една различни причини, които могат да стимулират надигането на
емоциите у Natrum, причини, които наподобяват по някакъв начин старите преживявания и
пораждат толкова силни емоции, че повечето от тях се “складират”, без да бъдат
почувствани изцяло. Казано на модерен психологически жаргон, тези стимули “натискат
бутоните на Natrum”. Най-често срещаните фактори, натискащи бутона в този смисъл са:
критика или отхвърляне под всякаква форма; агресия от всякакъв род; трагични или
радостни сцени и истории след огромно страдание; неочаквано засвидетелствана любов и
привързаност и емоционална позитивност (особено у мъжете).
Много хора Natrum постоянно реагират емоционално на едва доловими дразнители от
обкръжението им, подобно на ветропоказател, който се върти от променливия вятър.
Например, жената Natrum може да се събуди сутринта от някакъв сън с чувство на
необяснимо изтощение. После това попреминава, но по време на закуската тя чува по
радиото, че е била отвлечена 16-годишна девойка. Незабавно тя изпитва смесица от страх и
тъга. Отивайки към колата си, тя минава покрай непознат човек, който се вглежда в очите
й, предизвиквайки у нея безпокойство. Докато пътува с колата си към службата, тя се
чувства леко паникьосана от една полицейска кола, която я следва в продължение на миля
и нещо, макар че не е нарушила никакво правило за движение. В службата тя е поздравена
от новия рецепционист и чувства смесица от привързаност и чувство за сигурност в
компанията на този приветлив, непринуден човек. Скоро, обаче, усеща подтика да се
представи добре и напрежението се повишава, когато тя започне да се тревожи, че няма да
запази присъствие на духа. Един клиент изглежда нетърпелив и тя се чувства отговорна, и
му се усмихва извинително, макар че той е бил обслужен от неин колега. Вижда една
майка, която разхожда бебето си-момиченце и сърцето й се докосва до детето,
преизпълвайки се с любов и сантименталност. И така нататък. Жените Natrum са особено
склонни да живеят на емоционални приливи и отливи. За повечето от тях те не са много
наясно, особено за дълбоката тревожност, която регистрират, само когато стане много
силна.
Мъжете Natrum са склонни да изключват чувствата си много ефективно, но дори и тогава
много от тях са роби на натискащите бутоните им дразнители от ежедневния живот.
Именно това постоянно емоционално люшкане насам-натам кара Natrum да се чувства
излязъл от контрол и го подтиква да налага дисциплина в почти всяка област от живота си,
особено върху потенциално емоционалните си взаимоотношения с други хора. При Natrum
има тенденция да бъде силно контролиран и предпазлив в общуването си с хора, които не
познава добре, защото никога не знае срещу какъв дразнител-заплаха ще се изправи. От
друга страна, не по-малко лабилният емоционално Phosphorus е спонтанен и склонен към
авантюри в компанията на хора, с които току-що се е запознал, тъй като той не е толкова
лесно раним и, ако му бъде причинена болка, той я преодолява много бързо, за разлика от
Natrum, който е непрекъснато на тръни, тормозен от старите емоции.
Постоянните спотаени емоции, които оцветяват преживяванията на жената Natrum,
придават определена емоционална напрегнатост на общуването й с другите и особено с
хората, с които е по-близка. С непознат човек тя може и да се въздържи, но когато общува с
човек, на когото вярва, тя позволява на емоцията да се промъкне в гласа й, добавяйки нотка
на агресивност, тъга, тревога или еуфория към иначе банални фрази. Понякога
емоционалният прилив е “пълноводен” и всичко, което каже, звучи силно емоционално.
Това привлича и вдъхва увереност у другите жени Natrum, които могат да се идентифицират
с нея, но може да накара мъжете да се затворят емоционално, за да не бъдат “оплетени в
паяжината й”. (Други емоционални типове като Sepia, Ignatia, Pulsatilla и Phosphorus също
имат подобен ефект върху мъжете.)
Тъй като Natrum е склонен да “консервира” неприятните емоции, последните “имат
навика” да се трупат мълчаливо и след това да изригват бурно. Съпругата Natrum приема
пренебрежението или насилието от страна на съпруга си в продължение на няколко дни
или седмици и след това внезапно “прещраква” и се нахвърля върху него с ругатни с цялата
свирепост на натрупаното негодувание. Когато “прещрака”, тя засипва съпруга си с цялото
възмущение, което й се е събрало през времето след последното й избухване, заливайки го с
лавина от горчилка, което го сварва абсолютно неподготвен и го оставя да се чуди откъде
идва всичко това. За съжаление, този стил на общуване “на пресекулки” между
партньорите има по-скоро обратни резултати, защото позволява на проблемите да се
натрупват в големи количества, преди да излязат на бял свят, а мълчаливата неприязън,
пораждана от такива изблици на негодувание, силно затруднява благоразумния и практичен
подход към проблемите. Точно тази липса на непосредствено общуване води до
отдалечаването на много родители Natrum от децата им, оставяйки у последните чувството
на отчуждение, самотност и неразбиране и посявайки семената на младежкия бунт.
Мъжете Natrum, които не са се изключили емоционално, живеят в същите емоционални
затруднения, както и жените, но не го изразяват толкова много, тъй като това не е
обществено приемливо, а и съпругите им няма да знаят как да се справят с него. При по-
потиснатите мъже се редуват периоди на обективност, през които те са чувстват много
малки, и периодични мощни изблици на емоции, които сриват защитата като приливна
вълна. В такива моменти те могат да станат агресивни, депресирани или много тревожни,
макар че най-често тези мощни емоции биват “консервирани” и върнати там, откъдето са
дошли – в тъмните дълбини на подсъзнанието – без да бъдат някога изразени външно.
Повечето мъже Natrum си изработват хладна, незаинтересована външност и много от тях
могат стигнат далеч в отричането на своите емоции, с изключение на гнева, защото на
мъжете е “разрешено” да се гневят. По първичният мъж Natrum се впуска в същото перчене
и самохвалство, както Lycopodium, за да скрие истинските си чувства и често пъти пие
алкохол, за да поотпусне в обществото, защото алкохолът помага на съзнанието му да се
отдели от емоциите му, а така той може да преминава леко от една форма на позьорство
към друга. Много известни спортисти попадат в тази група, както и много работници,
занимаващи се с физически труд.
По-интелектуалният мъж Natrum често пъти е също толкова уклончив емоционално. Той
използва интелекта си да избягва чувствата (както правят много жени Natrum, а също така и
Ignatia) и изпитват наслада да бъдат подчертано рационални. Добър пример за такъв мъж е
героят на Хъмфри Богарт в класическия филм “Казабланка”. Той сдържа емоциите си
много дълбоко в себе си, представяйки се като хладна, логична личност и използвайки
ирония, за да се надсмее нежно над по-емоционалните изблици на жените. Логичният мъж
Natrum трудно се отличава от други подчертано рационални типове като Lycopodium и Kali.
Освен като търсим потвърждение в по-характерните атрибути на Natrum като
перфекционизъм, висок морал и предпочитание към усамотяване, Natrum може да бъде
разпознат и по това, че е по-емоционален от другите рационални типове. Например, той
може да признае, че периодично изпада в депресия или че е много емоционален, когато се
прощава с някого. Мъжете Natrum наистина са по-емоционални от Lycopodium или Калиите,
но може да не си го признае и тогава хомеопатът би могъл да се опре на силата, с която той
го отрича и на склонността му да се чувства некомфортно, когато говори за емоциите си, за
да потвърди за себе си, че пациентът е по-емоционален, отколкото се преструва.

Сантименталност
Natrum е сантиментален тип. Сантименталността всъщност е един вид повърхностна
любов, която можеш да изпиташ, без да рискуваш да бъдеш твърде раним. Това е умерена,
безопасна емоция, която поражда топлота, подобно на чаша шери. Точно това съчетание на
топлина и безопасност прави сантименталността толкова привлекателна за много Natrum-
и, особено жени, а също и за децата Natrum. Розовото е може би любимият цвят на жените
Natrum и определено любимият на децата Natrum, особено във фóрмата на стилизирано
сърце. Жените Natrum изключително много обичат, макар и не без известно смущение,
розовите или червени, меко подплатени, поздравителни картички, които им изпращат
техните мъже Natrum. Холивудските сълзливи мелодрами винаги предизвикват реки от
сълзи у повечето жени Natrum, че и у доста от мъжете – “меки” сълзи, които не застрашават
емоционалната стабилност на Natrum.
Много Natrum-и смесват любовта със сантименталността. Те стават зависими от това да
чуват думите “Обичам те” от своя партньор по няколко пъти на ден и много ценят бижутата
и другите подаръци от любимия човек, независимо дали иначе ги харесват или не. Фактът,
че техният приятел е устроил за тях вечеря на свещи е достатъчен да ги накара да
“пропуснат”, че той е емоционално незрял и неспособен на открити взаимоотношения,
както подобава на възрастен човек. Докато той “показва, че го е грижа”, тя е щастлива, без
да осъзнава, че тази показност не е по-дълбока от всяка друга, основаваща се на
сантименталност. Тъй като мнозинството от цивилизованите хора на планетата са Natrum,
не е много чудно, че любовта се представя като розови сърца, меко подплатени картички и
плюшени зайчета.
Особено лесно събуждат сантименталността на Natrum децата и животните, тъй като са
беззащитни и много обичливи и, следователно, са безопасни за тях в емоционално
отношение. Много момичета Natrum израстват, чувствайки своя кон или своето куче по-
близки от когото и да било и се чувстват сринати, когато домашният им любимец почине.
Религията е друг източник на сантиментално успокоение за огромен брой хора Natrum,
особено за децата. Привързаността към благия Исус, към историята за Рождество Христово
и към коледните песни е успокояваща и им вдъхва увереност, въпреки че има малко общо с
истинската одухотвореност. Много млади момичета Natrum искат да станат монахини,
когато пораснат, защото са погълнати от сантименталните разкази за живота на
монахините. Родителите поощряват сантименталността на децата си, без да осъзнават, че
така поощряват склонността им към бягство от действителността и тривиализирането на
любовта. Разбира се, по-здравият емоционално Natrum знае каква е разликата между
истинската любов и сантименталността, но такива Natrum-и са малцина.

Страхове и Фобии
Natrum има много повече страхове, отколкото често пъти се мисли. Главният страх у
индивида Natrum е страхът от емоционална болка, но този страх често пъти е чисто
съзнателен, макар че може да контролира голяма част от живота на човека, принуждавайки
го да избягва ситуациите, в които се чувства застрашен. Индивидите Natrum използват
разнообразни стратегии, за да избягват реактивирането на спящото чувство, че са им
причинили болка. Някои напълно отбягват интимните взаимоотношения. Ако не разкрият
сърцето си, няма да им бъде причинена болка. Други са по-малко затворени, но могат да
чакат дълго време, преди да се доверят на някого достатъчно, че да бъдат уязвими от него.
Аз вече споменах за обичайния страх на Natrum от загуба на любимия човек. Този страх е
особено често срещан у децата Natrum. Една жена Natrum ми разказа, че като дете спяла на
килима в хола, точно срещу леглото на родителите си, което ги слисало. Тя правела това, за
да попречи на родителите си да напуснат дома през нощта и да я изоставят. Въпреки че
това е един краен пример, страхът да не загубят единия или и двамата си родители е много
типичен за детето Natrum.
Възрастните Natrum-и имат подобен страх. Някои продължават да се ужасяват при мисълта
за смъртта на родителите им, към които са болезнено привързани, както от чувство за вина,
така и от емоционална зависимост. Много хора Natrum усещат подсъзнателно, че ако някой
от родителите им умре, те ще загубят всички шансове да спечелят любовта му. На ниво
съзнание те мислят, че са обичани от родителя си, който е бил малко дистанциран през
целия им живот, но в действителност те не чувстват тази любов. Една много привлекателна
и изискана майка на две деца ми каза по време на психотерапията, че чувствала, че майка й
хранела “интелектуална любов” към нея, но това не било любов от сърце и че тя изпитвала
същото към майка си. Аз обясних, че не съществува такова нещо като “интелектуална
любов” и че това е по-скоро една представа и вяра, която хората (предимно Natrumите)
използват, за да се утешават, когато любовта липсва, по същия начин, по който други се
залъгват от обещанията за вечна радост оттук нататък, докато настоящият им живот е пълен
с нещастие. Бидейки Natrum, който е бил много добре предпазван от емоционална
откровеност, тя отначало отказа да приеме тази интерпретация. Накрая, обаче, тя се
докосна до дълбоката скръб в душата си и осъзна, че никога не е била обичана от майка си.
След като осъзнаят това нещо и пролеят сълзите на пречистване, които го съпровождат,
много Natrum-и са в състояние да се избавят от страха да не загубят любимия човек.
Дори още по-често срещана е майката Natrum, която се ужасява, че нещо фатално може да
се случи с детето й. Детето е основният източник на емоционална подкрепа за нея и на
фона на факта, че се е чувствала изоставена от своите родители като дете, сега тя не може
да понесе мисълта, че ще бъде изоставена и от детето си. По подобен начин, много
щастливо омъжени жени Natrum тайно се измъчват от страха, че може нещо лошо да се
случи със съпруга им, а други се паникьосват веднага, щом нещата тръгнат на добре в
новата им любовна връзка, защото се страхуват, че ще загубят това, което е започнало да им
става скъпо.
Страхът от общественото неодобрение е много често срещан сред хората Natrum, както и
страхът от неодобрението на родителите, който почти винаги предхожда първия. В резултат
от това много Natrum-и полагат извънредни усилия, за да удовлетворят очакванията на
другите, но в старанието си никога не успяват наистина да направят това, което искат. (Този
модел се превръща в толкова дълбок навик, че те често пъти забравят какво искат в живота
и се отказват от всичките “себични” очаквания които имат към него.) Пример за това е
един мой пациент Natrum, който наскоро си травмира гърба, опитвайки се да “оправи”
гърба на свой приятел. Въпреки че гърбът го болеше силно, той не можеше да си представи
да изостави съотборниците си от отбора по тенис, отказвайки се от предстоящото
състезание. Той игра добре, въпреки огромната болка, с типичния за Natrum стоицизъм и
вследствие от това така претовари гърба си, че не беше в състояние да играе в продължение
на няколко седмици. Някои Natrum-и постепенно се научават от подобни преживелици, че
трябва да поставят себе си пред обществените очаквания, но много от тях никога не
успяват.
Близка връзка със страха от обществено неодобрение има най-типичният от всички
страхове на Natrum – страхът да не стане смешен пред хората. Особено жените Natrum
понякога са готови да отидат до крайност, за да избегнат чувството, че са смешни или
объркани. Те не казват какво имат на ум, особено пред публика, от страх да не изглеждат
смешни и се изчервяват лесно по време на хомеопатичното интервю, когато кажат нещо, за
което смятат, че е прозвучало глупаво. Този страх произхожда от детството. Детето Natrum е
екстремно чувствително към присмех от страна на когото и да било, но особено от страна
на родителите (Кент: “Болести от презрение”). То се приема като форма на отхвърляне и
затвърждава чувството, което повече деца Natrum имат в различна степен н – че нещо с тях
не е наред. Повечето деца Natrum мразят да се шегуват с тях и често пъти се стараят да
избегнат това, опитвайки се преднамерено да забавляват другите. Много жени Natrum-и се
шегуват с това колко глуповато звучат или изглеждат с цел да смекчат презрението, което те
смятат, че другите изпитват към тях. Ако забрави името на своя консултант, такава
пациентка ще се засмее и ще каже на хомеопата: “Колко съм глупава! ”Подобни опити за
прикриване обикновено изглеждат по-глупави от “глупостта”, над която се присмиват.
Класически пример за страха на Natrum да не изглежда смешен пред хората е обичайното за
него отвращение да използва обществени тоалетни. Една от причините за него е страхът на
Natrum от мръсотията, но главната е, че той се страхува от смущението, което ще почувства,
когато хората от съседните кабинки чуят какво прави. Много от хората Natrum развиват
упорит запек, защото не искат да използват тоалетната дори и дома си, ако има някой в
къщи, който може да ги чуе.
За разлика от социалните си страхове и страховете от емоционална загуба, Natrum има и
страхове, които не са толкова свързани с дълбоко залегналата емоционална болка, но
въпреки това произтичат от нея. Един пример е клаустрофобията. Този страх най-често
подтиква хомеопатите да мислят за Argentum Nitricum и Stramonium и да пренебрегват
Natrum, тъй като в традиционните текстове за него рядко се споменава при този симптом
(Natrum не е посочен от Кент в рубриката “Страх в тясно пространство”, но присъства в
“Страх в тълпа”). Това е пример, който потвърждава колко непълни са старите
реперториуми и Материи медики, особено що се отнася до менталните характеристики.
Natrum Muriaticum е главно лекарство за пациенти с клаустрофобия, защото тази фобия е
често срещана при Natrum-ите, а в сравнение с тях Argentum и Stramonium са рядко срещани
типове. Клаустрофобията на Natrum може да бъде много специфична и да се усеща само в
определени ситуации, например, в малки асансьори или стаи без прозорци, или да бъде по-
глобална и да застрашава душевния покой на пациента на най-различни места. Някои
Natrum-и усещат клаустрофобията, само когато върху главата им се излива вода или когато я
покрият със завивката. Други се паникьосват само в тълпи или в автомобили. Типично за
клаустрофобията на Natrum е да се проявява само в периоди на емоционален стрес като
проблеми в брака или след раздяла с любим човек, което подсказва нейните първопричини.
Аз подозирам, че Natrum е склонен да изпитва чувство на задушаване, защото емоционално
е препълнен до ръба от потиснати чувства. Тези чувства се надигат като нивото на водата и
когато достигнат до гърлото, Natrum чувства, че не може да диша, особено когато
обстоятелствата, които го обграждат, отразяват като огледало това, което той крие вътре в
себе си.
Близка до склонността на Natrum към клаустрофобия е и тази да получава панически атаки
от всякакъв вид (Кент: “Хистерия”). Огромен брой пациенти Natrum се консултират с
хомеопат по повод на панически атаки, които очевидно са породени от меланхолията и
често пъти мъчително ограничават дееспособността на пациента. Много често те
получават Argentum (който не им помага), защото хомеопатът на знае, че Natrum е податлив
на панически атаки. В тези атаки рядко има нещо специфично. Те представляват внезапно
чувство на ужас, съпроводено със затруднения в дишането и сърцебиене. Подобни са
атаките при хората Argentum, Sepia, Alumina, Causticum, Phosphorus, Ignatia и Syphilinum. Не
характеристиките на атаките ще ни помогнат да идентифицираме показаното лекарство, а
цялостната история на пациента и най-вече специфичните черти на личността му. Тези
панически атаки просто изразяват вътрешното напрежение, което е резултат от
непрекъснатото потискане на болезнени чувства. След като тези чувства бъдат усетени и
изразени, паническите атаки изчезват. Понякога лекарството във висока потенция е
достатъчно, за да разсее това напрежение. В други случаи се налага да се добави и дълбока
психотерапия.
Много са жените Natrum, които имат страх да не бъдат нападнати от мъже. Те описват този
страх като страх от крадци или страх да не бъдат физически малтретирани или изнасилени.
Понякога това се дължи на епизоди на малтретиране в детската възраст, които са били
насилствено забравени или на по-скорошни нападения, които са още свежи в паметта.
Често пъти се оказва, че не е имало никакви нападения и страхът произтича от чувството за
ранимост и опасност, които изпитва детето, когато не се чувства обичано. (За малкото дете
да се чувства необичано означава да се чувства изложено на опасността да бъде убито.)
Такива жени не могат да се отпуснат, когато са сами през нощта и дори и когато не са сами,
те могат да проверяват отново и отново дали вратите и прозорците са заключени, преди да
си легнат. Страхът им често се съпровожда от сънища за нападения, че са преследвани или
че са ограбени (Кент: “Сънища за крадци, и не може да заспи, докато не претърси къщата”).
При децата, които се страхуват от нашественици в къщата през нощта, също вероятността
да реагират добре на Natrum Muriaticum е по-голяма, отколкото да не отговорят.
Друг обичаен страх на Natrum е страхът от змии (който се вижда много по-често у Natrum,
отколкото у Lachesis, тъй като последният е много по-рядко срещан конституционален тип)
и страхът от насекоми, най-вече от паяци. Може да се предположи, че тези страхове са
свързани със страха на Natrum от нападение, тъй като и паяците, и змиите могат да бъдат
отровни и нападат светкавично своите жертви. По същите причини Natrum-ите често пъти
имат огромен страх от акули.
Един вид страх на Natrum, който отначало изглежда неочакван, е страхът от смъртта сама по
себе си. Много депресирани Natrum-и биха приветствали смъртта, но други живеят в
постоянен страх от тази последна неизвестност. Точно непознатите аспекти на смъртта
плашат Natrum по същия начин, по който той се страхува от непознатите дълбини на
собствения му разсъдък. Един мой приятел Natrum не се плашеше, говорейки за смъртта
изобщо, но изпитваше голям страх при мисълта за неговата собствена смърт, тъй като тя
извикваше в ума му образа на безкрайна пустош, образ, който го караше да се чувства
крайно паникьосан.
Телесните недъзи са друг класически страх на Natrum. Много от тях са готови по-скоро да
умрат, отколкото да останат инвалиди, защото като инвалиди те биха били напълно
зависими от другите хора – нещо, което те всячески се опитват да избегнат, тъй като
зависимостта влече след себе си ранимост и възможност да ти причинят болка, да не
говорим за чувството на вина от това, че си бреме за другите. Хроничните болести също
предизвикват страх, защото са свързани с недостатъчна подвижност и, следователно, с
невъзможност да избегнеш потиснатите емоции, поддържайки определена активност.
Подобно на клаустрофобията, и агарофобията (страхът от открити пространства) може да
се види у някои индивиди Natrum. Пример за това е тийнейджърът Natrum, който бе доведен
при мен от майка си по повод на страха му да излезе от къщи. Всеки път, когато се
отдалечеше от дома си, той биваше обхванат от безпокойство и явна уплаха и този страх
беше започнал да го превръща в отшелник. В неговия случай страхът изглеждаше свързан с
ранното му детство, когато майка му го отпращала далеч от дома, за да може да остава
насаме с баща му, който бил професионален спортист и пътувал за състезания из цялата
страна. Родителите на това момче не се разбирали и то чувствало много по-голяма близост
с майка си, отколкото с баща си. Така то се чувствало застрашено, когато е далеч от дома
си, защото не можело да има майка си близо до себе си и това му било припомняно от
всяко негово извеждане от пълния с несигурност семеен кръг. Всичко, което то искаше да
прави, беше да си седи в къщи с майка си и това породило нежелание изобщо да излиза от
дома, нежелание, което изчезна след няколко дози Natrum Muriaticum 10М. Много често
такива деца Natrum, които се чувстват несигурни, поради нестабилните отношения между
родителите им, редовно се напикават нощем в юношеска възраст. (Нощното напикаване се
среща много по-често при деца Natrum, отколкото при който и да било друг тип и в
повечето случаи се повлиява много добре от лекарството в потенция 10М.) Нощните
кошмари също са много типични при тези несигурни деца Natrum, които често пъти се
опитват да спят с родителите си, за да отслабят чувството за страх.

Здравият Natrum
Истински здравият индивид, който е свободен от минали емоционални травми и е както
любвеобилен, така и уверен в себе си, е рядкост, независимо за кой конституционален тип
става дума. Има, обаче, доста индивиди Natrum, които са относително здрави емоционално,
било защото са получили пълноценна любов от родителите си, било защото са се
“разделили” с миналото си чрез дълбока психотерапия. Тези “здрави” Natrum-и лесно се
пропускат от хомеопатите, тъй като повечето от атрибутите на характерната за Natrum
менталност са свързани с емоционална патология. Хомеопатът трябва внимателно да търси
останалите, по-трудно забележими признаци на несигурност и защитна нагласа, за да
разпознае тези Natrum-и и може да се опре главно на физическите и общите симптоми, за
да стигне до правилното лекарство.
Здравият Natrum не е емоционално затворен. Той осъществява контакт с емоциите си и не
се страхува да ги изрази. Въпреки това, той продължава да бъде относително прикрита и
дискретна личност, не само защото все пак храни някаква болка вътре в себе си, но и
защото е достатъчно чувствителен, за да уважава чувствата на другите и изпитва
достатъчно любов към себе си, за да защитава и себе си, и любимия човек от
безчувствеността на другите. Здравият Natrum е любвеобилен и, колкото е по-здрав, толкова
по-малко вкопчена е любовта му. Истински здравият Natrum е в състояние да даде свобода
на децата си и не скърби до безкрай, когато загуби скъп човек.
Когато един индивид става по-здрав емоционално, той се освобождава от крайностите в
характера си, които продължават да бъдат интегрална част от конституционалната му
картина, но вече нямат същата относителна тежест. Например, емоционално здравият мъж
Lycopodium ще бъде чувствителен към чувствата на другите, но не толкова чувствителен и
състрадателен, колкото емоционално здравият мъж Natrum, въпреки че последният няма да
бъде така обективен, както първият. Здравият Natrum има “дълбока” емоционалност, без да
е свръхчувствителен или обвързан с миналото. Той е способен на съчувствие, но може да
каже “Не”, когато иска, без да изпитва чувство на вина. Здравият Natrum запазва
работоспособността и организационните способности на по-малко здравия си събрат, но
вече не губи обективния си поглед върху действителността, поставяйки необходимостта от
контрол преди емоционалното удовлетворение. (По-малко здравите Natrum-и често пъти са
компулсивни организатори. Те основават комисии, стават учители и, общо взето, се опитват
да организират живота на другите, без да се вглеждат отблизо в своя собствен живот.)
Остава в миналото крайният стоицизъм на контролирания Natrum и на негово място се
установява способност за удовлетворяване и на собствените нужди, без това да се последва
от угризения. Здравият Natrum влиза в нова връзка по-смело и, тъй като той може да даде
много и не се прикрива от партньора си, подобна връзка е много по-удовлетворителна и,
ако бъде прекратена, здравият Natrum е тъжен, но не и съсипан. Моралът на здравия Natrum
продължава да бъде по-висок от този на Lycopodium или Nux, но е по-гъвкав и той не се
опитва да го налага на другите хора. По подобен начин здравият Natrum не е толкова
загрижен какво си мислят другите за него. Докато успява да устои на собствените си
високи стандарти, той е в мир със себе си и няма такава нужда да получи официалното
признание на обществото. Той винаги ще храни по-голямо уважение към традиционните
ценности благоприличие и преданост, в сравнение с някои други конституционални
типове, но няма повече да следва сляпо изкуствените ценности, наложени му от неговите
родители, от църквата или от обществото като цяло. Това е велико освобождение за Natrum,
който, когато е здрав има най-доброто и от двата свята – дълбоко емоционално
удовлетворение и свободата да бъде себе си.
Когато човек се срещне с относително здрава, открита личност, която може да е Natrum, и
го попита какво обичал преди, често пъти се разкриват по-типични за Natrum
характеристики, тъй като много индивиди Natrum стават по-здрави с течение на времето.
Също така, от голяма полза може да бъде въпросът какво най-много би искал да промени у
себе си, ако има такава възможност. Много хора, които са относително здрави
емоционално, знаят кои са слабите им места в емоционално отношение и могат да
изненадат приятно хомеопата, посочвайки в отговора си типичните за Natrum слабости.

Заключение
Natrum е доминиращият конституционален тип в света в наши дни. (Аз открих, че в слабо
развитите държави до 80% от хората са Natrum, вероятно защото изпитанията генерират
емоционално потиснати хора.) Съвсем нормално е хомеопатът да се среща с огромен
диапазон от проявления на характеристиките на Natrum и разнообразието на Natrum-
персонажи може да му се стори на пръв поглед объркващо и обезкуражаващо. Въпреки
това, дълбокото опознаване на всички различни изражения на конституцията Natrum е
единственият начин хомеопатът да предотврати пропускането на правилното предписание
при огромен брой от своите пациенти. За да направи изучаването на психиката на Natrum
по-малко обезсърчително, аз реших да изброя главните характеристики на Natrum, които
обсъдихме дотук.
Характеристики на Natrum
Неспособност да освободи емоциите, да даде свобода на любимия човек
Страх да изрази емоция; да не загуби любимия човек; от отхвърляне; да не изглежда
смешен; от загуба на контрол; от паяци и/ или змии; от смъртта
Отвращение към привързаност; към съчувствие; да говори за нечии чувства
Склонност към скръб и депресия
Трудно плаче
Контролирана реч и действия
Нужда да угоди на хората
Вина
Анорексия нервоза, Булимия
Склонност да поставя родителите на пиедестал
Избягва да изпитва чувства чрез
Намиране на убежище в сферата на интелекта
Усмихване и смях
Шеги и шутовщина
Злоупотреба с храна, алкохол и медикаменти
Намиране на занимание, заетост
Грижи за други хора
Перфекционизъм
Драматизиране на емоциите
Позитивно мислене
Заинтересованост от парапсихология
Трудно му е да приема
Бунт
Цинизъм
Представянето и външният вид са много важни
Лесно се разплаква
Предменструална, послеродова и постменопаузална депресия/ раздразнителност
Клаустрофобия
Сантименталност
Ниско самочувствие с чувство за малоценност
Самопренебрежение и прекалена склонност да се извинява
Панически атаки
Морален и религиозен евангелизъм
Интелектуална горделивост
Положителни качества
Висок морал
Грижовност
Любов към децата и животните
Съчувствие
Чувствителност
Почтеност
Съзнателност (обществена, екологична)
Организиран и работоспособен
Благотворителност, великодушие
Сговорчив, склонен да съдейства
Чувство за хумор
Дипломатичен

Някои типове Natrum

Вкопченото дете
Работохоликът
Отчужденото дете
Алкохоликът
Студеният родител
Съветникът
Успокояващият, кротък родител
Клоунът
Перфекционистът
Отшелникът
Жертвата/ Мъченикът
Евангелистът
Бунтовникът
Взаимозависимият
Позитивно мислещият
Гаменът
Лигавият Natrum
Изкусителката
Снобът и Актрисата в обществото
Силният, мълчалив тип

Външен вид
Съществуват толкова варианта във външния вид, колкото подтипове Natrum. Все пак, има
няколко общ за всички подтипове черти:
Месесто лице, с малки очички (поради подпухналите околни тъкани)
Подут вид на лицето (подобно на остарелия Елвис Пресли)
Съвършено лице и съвършена кожа (например, много модели)
Къс, месест нос
Пълни устни
Много тънки устни, когато се е “изключил” емоционално
Много затлъстял Natrum
Много мършав Natrum
Акне и окосмяване на лицето и тялото при жени
Широко, окръглено лице
Подобен на бик външен вид при тежкия, “първичен” Natrum (например, много играчи по
ръгби)
Широко и високо чело при интелектуалния Natrum, често с плешивост (интелектуалният
Lycopodium обикновено ма по-тясно лице)
Застинала, фиксирана усмивка
Широк ханш у жени
Мъже с масивно телосложение

Срещат се всякакви цветове на кожата, но тъмният е най-типичен.

Тази конституция се среща малко по-често при жени, отколкото при мъже (поради големия
брой мъже, които са Lycopodium).

Бележка относно Психотерапията

Няколко пъти по време на този анализ на Natrum Muriaticum аз споменавах за “дълбока
психотерапия”. Много хора Natrum биха имали полза от всеки вид психотерапия, който
може да им помогне да се докоснат и да преживеят отново потиснатите емоции и след това
да се избавят от тях. За съжаление, много малко психотерапевти работят достатъчно
дълбоко, за да позволят на това да се случи. По-голямата част от психотерапията се
ограничава в терапия чрез говорене и, въпреки че това помага до известна степен, при него
пациентът остава при разума си, а не при емоциите си. Natrum-ите са много умели в
избягването на емоциите, оставайки при разума си. Аз намирам, че “първичната”
психотерапия е най-дълбоката форма на психотерапия, която можем да прилагаме и тя
особено ефективна при индивидите Natrum (които могат да бъдат подтикнати към чувства
относително лесно). Други относително дълбоки техники на психотерапия са Дихателната
терапия, Хакоми, Рейки-терапията, gestalt -терапията и Психодрамата.
 NATRUM SULPHURICUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ОГНЕНИЯТ NATRUM

Natrum Sulphuricum се среща много по-рядко от своята посестрима Natrum Muriaticum. Той е
горе-долу толкова често срещан, колкото и Natrum Carbonicum. Докато последният
представлява “земният” Natrum, който е прагматичен и лишен от въображение, Natrum
Sulphuricum притежава всички огнени атрибути на Sulphur, но в смекчен вид, тъй като при
него Sulphur е в “съпружеска връзка” с интровертната емоционалност на Натриите и защото
Natrum Sulphuricum е предимно “женско” лекарство.

Вдъхновеният Natrum
Прибавянето на Sulphur към атома на Натрия прибавя огън към Natrum-а и този огън често
намира изражение под формата на вдъхновена страст. Аз съм виждал индивиди Natrum
Sulphuricum, които подхождат със страст към хомеопатията, но тази страст е по-
интелектуална, в сравнение със страстта на Sulphur. Виждал съм и по-спокойни
представители на този тип, които притежават увереността на непоклатимата духовна вяра.
И интелектуалното вдъхновение, и духовната вяра са аспекти на огнения елемент, елемента
на страстта, затова и едното, и другото се откриват по-често у индивидите Sulphuricum,
отколкото у Muriaticum. Има страстни и вдъхновени Муриатици, които трудно могат да
бъдат отличени от Сулфуриците, но все пак съществува някаква разлика, ако мога така да се
изразя, в “аромата” на страстта на Муриатиците, сравнена с тази на Сулфуриците. Огънят е
твърде общ, неперсонифициран елемент (ето защо личността Sulphur може да чувства, че
обича всички хора и така да пренебрегне собственото си семейство), докато водата е най-
персонифицираният елемент, тъй като се свързва с личната емоция. В сравнение със
Sulphuricum-а, страстната жена Natrum Muriaticum е склонна да бъде по-малко обективна и
по-емоционална в привързаността си към обекта на нейната страст, какъвто и да е той.
Жената Muriaticum, например, може да се запали по Рейки терапията по много вдъхновен
начин, но при нея обикновено съществува някаква лична нужда, която намира изражение в
този ентусиазъм и която опитният и наблюдателен хомеопат лесно може да долови. Тази
жена има нужда да се съгласите с нея. Нейната емоционална сигурност е интимно
обвързана с нейната страст. Обратно, Sulphur може да се ентусиазира без да влага нищо
лично и ако вие не се съгласите с него, той не би се засегнал ни най-малко. Natrum
Sulphuricum се намира някъде между двете, бидейки и чувствителен, воден Natrum, и огнен
Sulphuricum. Муриатикът, който има силна вяра, че е ръководен от Всемогъщия, общо взето
води по-тежка борба, за да запази тази вяра, отколкото се налага на Sulphuricum да го прави,
тъй като вярата е огнено качество и, следователно, то е естествено за последния. Освен
това, емоционалният воден елемент на практика подхранва съмненията и страха, които
трябва да бъдат преодолени до известна степен преди да проблесне истинската вяра. Често
пъти Муриатикът се опитва да компенсира съмненията чрез позитивно мислене, което
придава на неговата страст повече емоционална интензивност, отколкото е присъща на
страстта на Sulphuricum. Няколко лекувани от мен пациенти Natrum Sulphuricum,
притежаваха непоклатима вяра в Бог и в своята духовна предопределеност, която още
повече подсилваше усещането им за душевен мир.

Болногледачът
Би могло да се очаква, че огненият Natrum е по-нетърпелив и по-себичен от водния. Аз съм
срещал относително егоистични, интелектуално вдъхновени жени Natrum Sulphuricum, но
съм виждал и обратното – дълго страдали жени Sulphuricum, които са се посветили на
грижата за другите. При тях огненият елемент продължава да е налице, но вместо да се
изрази в егото, той се изявява като твърдост и духовен стремеж да служиш. Спомням си
една такава дама, която лекувах за бронхиектазии (състояние, което почти винаги изисква
Natrum Sulphuricum като конституционално лекарство). Тя беше висока и слаба, с широки
рамена и ханш и квадратно лице, което създаваше впечатление за дълбока интелигентност.
Обноските й бяха скромни, но уверени (вода и огън). Дамата имаше остър интелект, който
никога в живота си не беше използвала формално. Тя беше прекарала най-добрите години
от живота си в грижи за болната си майка, но аз не долавях в държанието й и следа от
съжаление. Тя сякаш беше родена, за да служи по този начин и беше заредена с достатъчно
търпение, любов и сила на духа, за да премине през тези изпитания без да негодува и да се
възмущава. Тя носеше собствената си болест стоически и без оплаквания. Когато я попитах
дали е изпадала в депресия, тя каза “Не точно депресия, но от време на време ме обхваща
някаква особена, почти поетична меланхолия.” В старите материи медики се казва, че
Natrum Sulphuricum е склонен към “депресия от музика”. Предполагам, че това се отнася
точно за този тип мека и нежна меланхолия, която моята пациентка описа и която напомня
за своеобразната депресия, към която е склонен Sulphur.
Когато работех в Лондонската Кралска Хомеопатична болница, ние периодично приемахме
една дама за лечение на обострящите й се язвен колит и бронхиектазии, които бяха склонни
да се обострят едновременно. Поради състоянието на червата си тя беше много слаба жена
и понасяше огромни страдания целогодишно. Това, което ме впечатляваше, беше, че при
всички пролежавания тя винаги беше в добро настроение. Тя сякаш се наслаждаваше на
пребиваването си в болницата, въпреки тежкото си състояние и намираше добра дума за
всеки, с когото се срещаше и говореше. Доброто й настроение беше по-кротко от това на
Phosphorus или Natrum Muriaticum, които се стремят лицата им да излъчват бодрост, но
въпреки това си беше стабилно и убедително. Тази пациентка винаги се подобряваше
физически след приемането на Natrum Sulphuricum 30с в продължение на една или две
седмици. Този весел стоицизъм като че ли е част от клиничната картина на Natrum
Sulphuricum. Той се открива понякога и у индивидите Natrum Muriaticum, но в повечето
случаи те или са мрачни стоици или налагат маска на фалшива веселост, за да прикрият
страданието си.

Маниакална депресия
Аз съм имал няколко пациенти, чиято маниакално-депресивна психоза отговаряше на
Natrum Sulphuricum. Не е изненада, че Sulphuricum е склонен към тази мистериозна болест,
като се има предвид, че тя е свързана с раздвояване, което се характеризира, от една страна,
с депресия (Natrum, вода) и от друга – с мания (Sulphur, огън). Депресивната фаза може да
бъде точно толкова интензивна, колкото е и депресията на много Муриатици, което ги
прави трудно различими една от друга. Аз забелязах, че когато са в манийна фаза,
индивидите Natrum Sulphuricum имат прилив на мисли, които най-често са свързани с
минали случки и събития. Така се получава ускоряване на мислите, които започват да се
трупат една върху друга (енергията на огъня) и са фокусирани върху миналото, което е
характерно за водата. Натрапливите мисли се появяват най-често през манийната фаза и
обикновено са свързани със скръб или нереалистичен романтичен копнеж. Една жена
дойде при мен да я лекувам от маниакална депресия. По време на манийната фаза тя беше
завладяна от романтичен копнеж по доктора, с който беше работила преди 20 години.
Тогава тя се принудила да прекрати преждевременно кариерата си на медицинска сестра,
тъй като станала емоционално нестабилна и била завладяна от мисли за този мъж и
приятната заблуда, че той също я обича. Аз я лекувах с Natrum Sulphuricum 10М, по един
прием на месец. Лекарството предизвика незабавно влошаване на манийните симптоми,
последвано от постепенно утихване и на депресивната, и на манийната фаза. Елементът
Sulphur, изглежда, добавя маниакалност към депресията на Natrum, което не би трябвало да
ни изненадва, като знаем какъв маниакален тип е Sulphur.
Аз не смятам, че склонността към самоубийство е по-характерна за Sulphuricum, отколкото
за Muriaticum, но такава определено съществува. Джордж Витулкас казва, че индивидът
Natrum Sulphuricum се противопоставя на суицидните мисли, поради силното чувство на
дълг към семейството си, а и аз самият съм виждал това у някои от моите пациенти
Sulphuricum. Много други пък изпитват нежна меланхолия без каквито и да било мисли за
самоубийство.
Въпреки посочените разлики между Sulphuricum и Muriaticum, изборът между двете
понякога е много труден за хомеопата, поради множеството им сходни симптоми и от
физическо, и от емоционално естество. Подобно на Muriaticum, Sulphuricum е чувствителна,
емоционална личност, със силно чувство за истинските стойности. Той е склонен да бъде
по-открит емоционално от първия, но емоционалността му не е толкова интензивна, тъй
като има по-малко потиснати емоции, поради начина му на себеизразяване. Между тях има
много общи черти, като клаустрофобия, стоицизъм, както и угризения на съвестта у по-
депресивните Сулфурици. Аз често пъти откривам, че в трудните случаи физическите и
общите симптоми могат да ни бъдат от огромна полза при диференциалната диагноза
между тези два типа. В този смисъл, Natrum Sulphuricum изглежда по-чувствителен към
топлина и много по-често се влошава като цяло във влажно или мокро време. При него
често пъти има и история на рецидивиращи диарии.

Външен вид
Natrum Sulphuricum обикновено има по-ъгловато лице от своя събрат Muriaticum. Лицето му
е много широко, а очите му изглеждат по-открити, в сравнение с Muriaticum. Тялото може
да бъде масивно или фино, но рядко е така окръглено, както е при много Муриатици, а по-
често е леко и слабо.
 NUX VOMICA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ЗАВОЕВАТЕЛЯТ

Nux е впечатляващ и относително рядко срещан тип, чийто характер е много по-интересен,
отколкото може да си представи някой, четейки старите материи медики, които се
концентрират главно върху гнева и раздразнителността. Това е жалко, не само защото в
резултат от него хомеопатите пропускат страшно много пациенти Nux, но и защото то води
до недооценяване на индивида Nux, който има също толкова много положителни, колкото и
отрицателни черти.
Най-всеобхватният и фундаментален аспект на характера на Nux е любовта към властта и
способността да се добира до властта и да упражнява уверено. Почти всички хора Nux са
силни личности, с изключение на тези, които са били смазани от неблагоприятните
обстоятелства (иска се много да можеш да смачкаш Nux) и другите, които сами са се
изчерпали. Nux е в много по-голяма степен “на ти” с властта от който и да било друг тип.
Фактически, той не би могъл да се почувства щастлив без нея. В неговата натура е да
ръководи и той го прави уверено и много често с великодушие.
Аз подбрах шест подтипа или “архетипа”, чрез които да представя разнообразните
качества, които характеризират Nux психологически. Повечето от хората Nux са
комбинации от тези “архетипове”, но обикновено един от тях преобладава.

Войнът
Истинският войн е Nux Vomica и всички хора Nux имат нещо от вóйна в кръвта си. Успехът
не е достатъчен за Nux. Да побеждава е смисълът на неговия живот и в момента на
завоеванието той изпитва най-сладкото си удоволствие. След победата Nux не може да
лежи на лаврите си. Той бързо събира силите си и търси нови битки и нови територии за
завоюване.
Малцина са истинските вóйни днес. Терминът “войн” има много по-богато значение от
биткаджия или войник и точно тези допълнителни качества открояват Nux от останалите.
Войнът не само е вещ в изкуството на войната, той е също и безстрашен, има извънредно
бързи и ловки ум и тяло и в известен смисъл аристократичност. Войникът Natrum и
войникът Kali могат да се бият, водени от чувство за дълг към родината, но те ще се радват,
когато войната свърши и ще се върнат в сигурното семейно гнездо. Войнът Nux, от своя
страна, се наслаждава на сражението и се чувства неспокоен по време на примирие.
Шекспир обрисува съвършен портрет на вóйна Nux в лицето на Хотспър, пламенен
благородник от “Хенри IV”, който изменя на краля в края на пиесата. По време на
примирието Хотспър не мисли за нищо друго, освен за следващата битка, дори и докато спи
(лейди Пърси: “Докато спеше, аз те наблюдавах и чух те да шептиш легенди за войни
жестоки.” )
Войнът Nux е под контрола на своята собствена съдба и не би следвал ничии заповеди,
освен на друг войн Nux, чиито умения и опит надвишават неговите. Ако е част от войската,
той ще стиска зъби, когато трябва да изпълнява заповед, с която не е съгласен и ще стигне
до върха на йерархията, колкото възможно по-скоро, след което вече няма да е отговорен
пред никого (Кент: “Отвращение да отговаря” – това се отнася не само за отвращението на
Nux да бъде прекъсван, но и за отказа му да бъде разпитван за мотивите на неговите
действия). Nux е крайно прагматичен и е много старателен в нещата, които прави (Кент:
“Грижливост, акуратност”), за разлика от Sulphur, който често пъти е просто теоретик.
Командирът Nux е най-суровият и най-способен човек във войската. Той води войската,
стоейки пред нея (или поне така е свикнал) и не би приел никаква друга позиция.
Nux е толкова самоуверен и сигурен в силата си, че е склонен да пренебрегне правилата и
наредбите (за разлика от Arsenicum и Natrum, други два много прецизни типа). Във всяка
ситуация Nux чувства своята отговорност и затова гледа на всякакви външни правила като
на обида към естествената му власт и авторитет. В резултат от това войнът Nux е независим
и не се подчинява никому. Той следва своите собствени правила и тъй като е толкова вещ и
храбър, той обикновено успява. Независимият и неподчиняващ се никому Nux е представен
прекрасно от актьора Клинт Ийстууд и неговите екранни герои. Дали ще е влиятелен човек
с големи планове, който доминира в града с мълчаливата си власт или нюйоркски полицай
– героите на Ийстууд следват своя собствен път и винаги успяват. Макар че това отчасти се
дължи на сценаристите, то е достоверен портрет на вóйна Nux, който много рядко губи.
Друг добър пример за войн Nux е Мохамед Али, бившият световен шампион по бокс тежка
категория. За разлика от много свои противници, които бяха тежки и затлъстели, Али “се
носеше като пеперуда и жилеше като пчела”. Неговата бързина и пъргавина бяха грациозни
и хипнотизираха смаяните му противници. По типичен за Nux начин, Али никога не
пропускаше възможността да привлече вниманието към огромната си, мощна физика, на
ринга величаеше силата си, казвайки “Аз съм най-великият! ” и предизвикаше
противниците си да го нарекат с предишното му име Касиус Клей. За разлика от мрачния,
намусен боксьор Natrum, войнът Nux е като гепард, толкова грациозен със своята бързина и
смъртоносност.
За разлика от Natrum, войнът Nux не се бие от огорчение, а по-скоро защото такава е
неговата роля в живота – това, което той умее най-добре и което му носи най-голяма
наслада. Когато пред очите му се появи противник, той е тотално решен да го срази, но след
като го стори, той не изпитва злоба към него (освен ако това не е първата битка от
продължителна война). Nux храни огромно уважение към силния противник. Това е онзи
тип уважение, което въздушните асове са изпитвали един към друг по време на световните
войни или което генералите засвидетелстват към пленените вражески офицери. Ако се
изправите на пътя на Nux, той или ще ви пренебрегне, защото сте дребна риба (Кент:
“Презрителен, надменен”) или набързо ще ви разбие със своя остър като бръснач ум, ако не
и физически. След като ви е сразил, той забравя за вас или дори може да ви стане приятел,
ако сте го заинтригували с нещо. Победата е това, което Nux преследва. Обикновено той не
е садист, след като е победил противника си.
Войнът Nux има малко време за кротки занимания като изкуство или любовни истории.
Както казва войнственият Хотспър “В този свят не можеш да си играеш на кукли или да
обсипваш жените с целувки. Ние трябва да имаме кървящи носове и нацепени глави и да не
ги оставяме да заздравеят.” Той не би допуснал някой да го отклони от избрания път и се
гневи, ако сериозната му работа бъде прекъсната от някакъв развейпрах. Хотспър отказва на
емисарите на краля да се предаде в плен. По-късно той обяснява на краля “Спомням си,
когато битката приключи и аз бях толкова разярен и изтощен, при мен дойде някакъв лорд,
спретнат, издокаран, свеж като младоженец... Беше парфюмиран като галантерист и
държеше между палеца и показалеца си кутийка с парфюм, която сегиз-тогиз поднасяше
към носа си. Той ме разпитваше, говорейки като жена. Раните по цялото тяло ме боляха и
аз бях толкова отегчен от това конте, и му отговарях пренебрежително сам не знам какво.”
(Кент: “Гняв с възмущение”)
Войнът Nux е освежаващо наивен, което до голяма степен се отнася за повечето индивиди
Nux. За него животът се състои от завоевания и насладата от тях. Няма нужда да го
усложняваме с неща като философия и морал. Той оставя тези развлечения на политиците и
на софистите, които презира, защото са страхливци и лъжци. Войнът Nux говори право в
очите. Той казва това, което смята за истина, без да се съобразява с чувствата на другите
хора (Кент: “Нетактичност”), което е много привлекателно за някои и заплаха за други,
особено такива, които се преструват на нещо различно от това, което са в действителност.
Когато великият уелски пълководец Оуен Глендоувър се хвали пред Хотспър по типичен за
Sulphur начин, че може да го научи да призовава дявола, Хотспър отговаря “А аз мога да те
науча, братовчеде, да засрамваш дявола, като казваш истината.” Нищо не носи такава
наслада на Nux, както това да пръсне сапунения мехур на нечия арогантност. Един особено
арогантен лекар веднъж вечерял с мой приятел Nux. Докторът се пошегувал с червеното
порше на приятеля ми, подхвърляйки, че това е фалически символ. Моят приятел Nux
спокойно отговорил “Аз знам, защо вие нямате порше – защото сте твърде дебел, за да
влезете в него.”
Аз съм сигурен, че почти всички велики генерали са Nux Vomica. Останалите спадат към
няколко други типа. Хора като Чингиз хан и Александър Велики олицетворяват величието
на вóйна Nux. Те са били не само блестящи военни стратези, но са били и напълно
непоколебими, а също и толкова жадни за власт, че непрекъснато разширявали своите
империи до степен да не могат да ги удържат. Ако войнът Nux има някаква слабост, тя е, че
накрая винаги прескача границата на собствените си възможности, търсейки още и още
власт.
Обикновеният индивид Nux (терминът “обикновен” малко не приляга, когато говорим за
Nux) също е своеобразен стратег. Независимо дали преследва красива жена или ръководен
пост във фирма, той планира всяка своя стъпка възможно най-прецизно и когато настъпи
точният момент, нанася удара си без никакво колебание. Natrum и Arsenicum могат да имат
прецизността на Nux, а Arsenicum може да бъде също толкова хитър и коварен, но нито един
от тях не притежава желязната воля, която гарантира успеха на Nux. Когато Nux постигне
успех, той надава бойния вик на победата и юмрукът му се вдига с предизвикателност и
самовъзхвала.
Войнът Nux не е само куршумът, който прониква в плътта, но също и барутът, който му
придава сила. Nux има безкраен резерв от енергия, който му позволява да води битки без да
се отпуска, докато победата не бъде спечелена. Тази енергия се дължи отчасти на
физическата му сила и доброто му здраве, отчасти на непрекъснатото й струене от извора
на безкрайната му решителност. Повечето индивиди Nux живеят толкова трескав живот, че
това изтощава хората около него. За тях е нищо да работят 12 часа и после да разбият на
скуош един-двама противници, преди да излязат, за да хапнат нещо. После отиват в нощен
клуб да пийнат и накрая си лягат изтощени, но въодушевени. За да могат да запазят този си
начин на живот много индивиди Nux редовно отделят време да работят за физическата си
форма. Много от тях изпитват наслада от енергичните физически дейности като скуош и
ски и се занимават с тях със същата решителност и ентусиазъм, каквито влагат в
изграждането на кариерата си. Спомням си един лекар Nux, който плуваше по няколко
мили всеки ден с голяма скорост, подготвяйки се за ваканцията, през която беше запланувал
да ходи на ски. Това не беше непреклонният стоицизъм на Aurum и Natrum, а просто
практичност. Колкото по-здрав беше той физически, толкова по-продължително и по-
енергично би могъл да кара ски по склоновете. В типичен за Nux стил, той предпочиташе
да бъде спуснат с хеликоптер на недостъпен планински връх и да прокара сам пътя си
надолу през девствения сняг. Улегналите писти оставяше на по-меките от него
простосмъртни. Също в типичен за Nux стил, той беше майстор в няколко различни спорта
и, фактически, във всичко, което му привлечеше вниманието. Неговата жена казваше, че се
чувства, сякаш е омъжена за супермен.
Дори и у най-мекия индивид Nux има по един войн, който се опитва да излезе наяве. Тези
хора Nux, които още не разполагат с достатъчно власт, имат навика да фантазират, че водят
славни битки. Един мой пациент Nux ми каза, че винаги си е фантазирал как набива банда
гангстери само с една ръка. Той не беше с кой знае каква физика и интересите му бяха по-
скоро интелектуални. Точно тези фантазии подсказваха за вóйна в него, който се опитваше
да излезе наяве иззад интелектуалната фасада. Nux се възхищава на силата и специално
младият Nux моделира себе си по подобие на друга Nux фигура, например тази на
преуспелия му баща Nux или на бляскавия боец Клинт Ийстууд, или на някой изтъкнат
генерал.

Рицарят
Не всички вóйни са безмилостни. Много други спазват кодекса на честта и обичат да
закрилят слабите. Легендарният Робин Худ е чудесен пример, каквито са и рицарите от
Кръглата маса на крал Артур. Подобно на повечето други силни фигури, истинските рицари
са или Sulphur, или Nux конституционално. Рицарят Nux не е такъв идеалист, какъвто е
неговият събрат Sulphur, но той защитава честта си и тази на своя крал и на своята дама до
смърт. (Хотспър: “От тази коприва – Опасността – аз откъснах това цвете – Честта.” )
Рицарят проявява всичко благородно в Nux. Вече няма рицари в броня, но все още
съществуват достатъчно много рицари Nux, които водят битки в защита на слабите.
Благородният Nux не понася гамените и тъй като освен благороден, е и силен, той изпитва
наслада да се изправи срещу потисниците. Един мой съученик Nux винаги се изправяше
срещу побойника в класа (който беше Бунтовник Natrum) и няколкото “зрънца”, които го
съпровождаха. Той така и не се сби с хулигана, защото стоманеният му, заплашителен
поглед винаги се оказваше достатъчен, за да го отблъсне.
Всеки мъж Nux е рицар спрямо своята партньорка и децата им. Въпреки че понякога е
обсебван от работата си, той е опора за своето семейство и би го защитавал до края на
света. Той може да приема равнопоставеността между мъжете и жените, но знае, че между
тях има разлика и че ролята на мъжа включва и задължението да защитава семейството си
и да се грижи за него. В Nux все още има нещо, останало от пещерния ловец. Той може да
завлече жена си за косата в пещерата (метафорично казано), но винаги ще защитава нея и
челядта им от всички опасности. Колкото по-голяма е опасността срещу семейството му,
толкова повече смелост намира Nux в себе си, смелост, която съдържа и ярост в добавка
към обичайната за Nux решителност.
Това ме подсеща за един мой далечен роднина Nux, който ми разказа за един бой, което
водил в хотела. Той си спял с жена си в хотела, когато те били обезпокоени през нощта от
пиянски гуляй на група мъже в съседната стая. Жена му имала главоболие, така че той
почукал на съседната врата и се оплакал от шума. Носел само една хавлия, увита около
кръста. Не е изненадващо, че получил само ругатни от пияните си съседи, едного от които
той ударил в лицето. След това бил нападнат от няколко от тези мъже и се опитал да се
измъкне надолу по коридора, спирайки само за миг пред тяхната врата, за да извика на
жена си да държи заключено. Пияните го преследвали гол по стълбището нагоре, докато
накрая стигнали най-горния етаж и той вече нямал накъде да бяга. Тук той опрял гръб о
стената и продължил да се защитава. В продължение на около пет минути той се бил с
нападателите един след друг, отблъсквайки атаките им с каратистки удари с крак или с
ръка. Накрая открил бутона за пожарна тревога, натиснал го и бил спасен от полицията, но
не преди да разкърви физиономиите на нападателите си и да остави двама от тях
безжизнени на пода. Бидейки Nux, той беше много горд с тази победа и очевидно се
наслаждаваше да ми разказва за нея, макар че запази известно равнодушие в гласа си, като
че ли казваше “Това всъщност е нищо”. За Nux е по-вероятно да изпадне в такава ситуация
от който и да било друг тип, тъй като той не понася оскърбления към себе си или към
семейството си, а често пъти защитава невинни жертви на улично насилие. Той предпочита
да вземе закона в собствените си ръце, отколкото да разчита на тромавата и непредсказуема
справедливост на правната система.
Рицарят, общо взето е много по-благовъзпитан от другите вóйни Nux. макар че никога не
раболепничи, той се отнася към хората с уважение и е особено вежлив към жените (Жените
Nux са малко, но единствената такава пациентка, която съм имал не покриваше “архетипа”
Рицар). Трудно е да се каже кога учтивостта спрямо противоположния пол престава да има
за основа чувството за чест и се превръща в средство за привличане и завоюване на жените.
Повечето мъже Nux обичат жените изобщо (макар че могат да бъдат и открити шовинисти в
любовта си към тях) и въпреки че рицарят е някакси по-чист в своето отношение към
жените от другите, той също иска да спечели благоразположението на една привлекателна
жена, дори и тя да е омъжена и да няма никакво намерение да скочи в леглото с него.
Много мъже Nux имат красив, изваян външен вид (например Клинт Ийстууд) и когато той
се съчетае с чар и проницателен поглед, получената комбинация може да се окаже
неустоима за много жени. Много от хората Nux са харизматични личности. Те излъчват
магнетизъм, който се поражда, както от силата на тяхната личност, така и от природното
им изящество. Рицарят е особено харизматичен, тъй като притежава цялата сила на един
диамант, на който при полирането са оставени остри ръбове, които често пъти правят Nux
абразивен. Подобно на Учител по източни бойни изкуства, той има силно чувство за
вътрешно равновесие. Рицарят е най-елегантният и приятно изглеждащ от всички хора Nux.
Той може и да няма нрава, с който Nux е прочут, и това може да обърка хомеопата да му
даде по-“сангвинично” лекарство като Sulphur или Lycopodium.
Рицарят може да бъде сбъркан дори с реформатора Causticum. И двамата са много отворени
типове, които изглеждат целенасочени и смели, а и двамата са склонни да се застъпват за
тези, които са по-слаби от тях. Рицарят, при цялата си храброст, е и много прагматичен, за
разлика от много Causticum-и, които сънуват фантастични сънища за накърнена
справедливост. Докато Causticum може да се посвети изцяло на мащабни проекти за
намаляване на страданието и поправяне на грешките, рицарят би се намесил в случай на
междуличностен конфликт, който е достигнал до вниманието му, възмутен от проявата на
хулиганство и жестокост, но след това ще продължи да си живее живота, а Causticum по-
скоро би останал в плен на своята “мисия”. Героични фигури като Батман и Супермен са
по-скоро рицари Nux. Те са практични хора, които се намесват в индивидуални случаи, а не
реформатори, които се опитват да променят политическата и социалната система.
Рицарят е по-духовният полюс на персонажа Nux. Много хомеопати не вземат предвид, че
Nux може да бъде духовно извисена личност, но аз познавам не малко такива. Nux винаги се
стреми към върха, а за някои хора Nux върхът е да постигнеш съвършено спокойствие на ума
и тялото, възвишено състояние на душевен мир и цялостност. Духовно извисеният индивид
Nux преследва своите възвишени цели със същата целеустременост, с която другите
преследват богатство и мимолетна власт. Той би прекарал много часове в медитация,
насочвайки вниманието си навътре със същото умение, с което генералът се концентрира
върху битката и в началните години на практикуване на медитация би бил също толкова
раздразнен, колкото и генералът, когато заниманията му бъдат прекъснати. Когато постигне
желаното присъствие на духа или се доближи до тази си цел, той се отпуска и отново
започва да се любува повече на материалния свят, този път гледайки на него в по-широка
перспектива. Традицията ученикът накрая да става учител подхожда добре на духовно
извисения индивид Nux, който охотно коленичи пред по-великия от него, защото това е
единственият начин да постигнеш неговото величие. Nux никога не е готов да остане вечно
последовател.

Императорът
Водачеството е това, за което Nux е роден. Някои крале са благородни, а други са тирани –
същото е и с водача Nux. И двата типа упражняват силен контрол и знаят точно какво
правят.
Аз познавах баща и син (и двамата Nux), които бяха постигнали позиции, свързани с
определена власт. Бащата олицетворяваше безжалостния тиранин, докато синът ръководеше
своята фирма твърдо, но справедливо. Двамата се разбираха забележително добре, като
синът уважаваше силата на баща си и факта, че следвайки своя път, беше тръгнал от
мизерията и беше станал милионер, но той самият избра да се разграничи от неговата
безсърдечна тактика. Тази двойка илюстрира много добре близостта между двата типа
ръководители Nux. Бащата беше станал безмилостен бизнесмен поради това, че беше имал
много сурово детство, но беше предоставил на сина си възможност за развитие. На сина не
беше налагало да се бори или да използва измама и изнудване, за да достигне до заемания
пост, затова той беше станал обичан и благоразумен бос. Той продължаваше да бъде син на
баща си и би уволнил свой подчинен без колебание, ако той не си върши добре работата, но
за разлика от баща си, той не забил нож в гърба на някого.
Ръководителят Nux, който се е издигнал до своята позиция, тръгвайки от дъното, е най-
страховитият деспот (Най-странното е, че Кент пропуска Nux в рубриката “Диктатор”. Той
е там в трета степен.) Той трябва да следва във всичко свой собствен път и за него
“компромис” звучи като “слабост”. Този тип Nux всъщност е много повече император,
отколкото крал. Той непрекъснато се стреми да разширява империята си и в това прибягва и
до измама, и до насилие. Бащата Nux, за когото споменах, че е изградил своята бизнес
империя съвсем сам, беше започнал като обикновен чиновник в туристическа агенция. По
време на своя метеорен възход към властта той беше прегазил много хора, които се бяха
изпречили на пътя му. Дъщеря му ми каза, че баща й искал винаги да “има по нещичко” за
този, комуто трябвало да повлияе, с други думи, нещо, с което да може да го шантажира.
Той правел това и в къщи също толкова безмилостно, колкото и в бизнеса. Ако дъщеря му
откажела да изпълни някакво негово желание, той я заплашвал, че ще продаде коня й и, още
по-лошо сравнявал я в негативна за нея светлина с дъщерята на своята метреса. В бизнеса
той знаел всичко за всички. Дори и не толкова безмилостните хора Nux са склонни да
създават връзки и да ги използват, когато трябва да повлияят на някого или да избегнат
критиките му, но тиранинът Nux използва информацията си, за да държи в подчинение и
да упражнява натиск и върху противниците си, и върху подчинените си. Такива хора не
правят нищо благородно, без имат някакви скрити помисли и тези помисли обикновено
включват увеличаване на личната им власт, удоволствието или имунитета им срещу
евентуално съдебно преследване.
Спомням си първата си среща с въпросния баща Nux. Аз бях слушал много за неговата
безмилостност, но също така бях предупреден, че той е толкова очарователен, че аз ще го
харесам. Аз смятам, че мога да правя по-добре преценки за хората от това да се водя по
първото си впечатление, но колкото и да бях сигурен в себе си, преди още да преполовим
вечерята си, бях завладян от чара на този човек. Неговият ум беше толкова остър,
познанията му – толкова широки и разностранни, а държанието му – благо и приятно. Аз
нито за момент не се усъмних в реномето му на безмилостен човек, но определено изпитах
удоволствие от тази вечер.
Много тирани имат спокойна и очарователна фасада. Те удържат властта си, отчасти защото
другите се страхуват от тях и отчасти защото са способни да заблуждават масите, че
действат от сърце в техен интерес. (При първата си среща с него, великият психоаналитик
Карл Юнг бил запленен от италианския диктатор Мусолини. Той пише за неговия замах и
абсолютен физически магнетизъм, противопоставяйки го на мрачното впечатление, което
му направил Адолф Хитлер, чиято среща с Мусолини наблюдавал от дистанция. Аз
допускам, че този контраст е отражение на различията между здравия диктатор Nux,
какъвто е Мусолини, и умопомрачените диктатори Stramonium и Veratrum като Хитлер.)
Подобно на другите типове Nux, Императорът е прагматичен човек. Ако е бизнесмен, той
знае точно кога да купува и кога да продава. Той знае коя луксозна кола да купи и кои
лекари биха направили аборт, без да задават въпроси. Той упражнява безграничен контрол
върху живота си и би поверил съвсем малка част от задълженията си и то само на много
доверени свои хора (които много често са негови роднини. Nux обича да разсъждава и
действа като част от клана, грижейки се и доверявайки се само на него). Има много
примери за Император Nux, които ми идват наум. Ярки примери са шефовете на мафията с
тяхното авторитетно излъчване и склонност да разчитат на страха в своят дейност.
Диктаторите начело на държави обикновено са Nux, каквито са и водачите на
мултинационални компании. Медийните магнати често пъти са Nux. Техният ламтеж за
власт ги тласка да овладяват нови и нови медии, които те използват да влияят не само върху
гласоподавателите, но и върху политиците, с които са взаимозависими. Само медийният
магнат е в състояние да избегне плащането на десет цента данък върху всеки спечелен
долар.

Кралят
Аз нарекох по-доброкачествения ръководител Nux Кралят, противопоставяйки го на
ненаситния Император. Кралят се наслаждава на властта си и е много ефективен в
управлението на своето кралство, но не го прави безсърдечно и, общо взето, е честен и
благоразположен бос. Синът Nux, когото споменах по-горе, беше такъв. Той изпитваше
уважение към хората (обикновено доста по-възрастни), които работеха за него, не само
защото беше почтен, но и защото можеше да върши работата на всеки един от тях. Когато
баща му го подготвял за работата на директор на едра фабрика, той беше работил на всяко
работно място в нея, започвайки от портиера. По този начин, когато бил на все още
крехката възраст 23 години, той можел да контролира целия производствен процес като
много опитен човек и винаги разбирал, когато някой от подчинените му се опитва да го
заблуждава. Негов бригадир, човек два пъти по-възрастен от него, който беше работил още
за баща му, ми каза, че макар и синът да е по-почтен, той е не по-малко твърд от баща си.
Кралят Nux може и да няма нужда да трупа такова огромно богатство и власт, за да се
почувства удовлетворен, какъвто е случаят с Императора, но той все пак продължава да
държи под много строг контрол своето царство.
Кралят е много по-здрав емоционално от Императора. Той може и да е малко по-обсебен от
работата си, но винаги намира време да бъде близо до семейството си. В работата си той
често пъти е суров и взискателен, но е достатъчно проницателен, за да бъде въздържан в
това отношение и да поомеква от време на време. У дома той обикновено е добър и весел.
Подобно на лъв, който отморява, играейки си с лъвчетата след ежедневния лов, Nux често
пъти изпитва истинска наслада от семейния живот и възможностите за топлота и
релаксация, които той му предоставя. Той и в къщи е Кралят, но с радост предоставя
правото за вземане на решения, касаещи семейството му, на своята Кралица. Тя не го
поучава как да си върши работата и в повечето случаи той й позволява да ръководи
домашните дела. (Той е убеден, че се е оженил за жена, която може да му осигури стабилен
семеен живот, в който той да намира подкрепа.)
Много политици спадат към подтипа Крал Nux, особено по-динамичните и успешни сред
тях. Те бързо набират известност и макар че грижливо запазват доверието на по-
висшестоящите, те често пъти насочват погледа си към върха на пирамидата. Няма нищо
по-забавно за публиката от гладиаторската борба между съперничещи си политици,
особено ако са от една и съща партия. В такива моменти Nux използва всички средства,
призовавайки лоялността на някои и експлоатирайки страха на други. Когато се сдобие с
власт, той не забравя своите приятели, нито кои са му врагове. Кралят може и да е по-мек
от Императора, но в действителност между тях съществува неразривна връзка и е голяма
рядкост един лидер Nux да забрави предишните си врагове, преди да ги е поставил на
мястото им.
Маргарет Тачър, бившият британски премиер-министър, е прекрасен пример за Крал Nux
(или Кралица), макар че на моменти клони повече към Император. Само една жена Nux
може да оглави партия, доминирана от мъже, и не само да ги ръководи, но и да им вдъхне
някаква смесица от страх, уважение и мотивация. В типичен за Nux стил, госпожа Тачър
управлява авторитарно. Всъщност, тя беше най-авторитарният премиер-министър, който
Великобритания имаше през ХХ век. Поддръжниците й биваха възнаграждавани, но
никаква критика не беше толерирана (Кент: “Гняв, когато му противоречат”) и когато
спечели изборите за трети пореден път, тя изгони почти всички министри от първия си
кабинет, оставяйки на длъжността им само най-покорните от тях. Въпреки
безкомпромисния си стил (или може би благодарение на него), госпожа Тачър запази
извънредно голяма популярност сред електората цяло десетилетие. Много хора не я
харесваха, но бяха респектирани и убедени, че малцина други политически водачи биха
имали куража да се изправят срещу монолитните британски трейдюниони и да сломят
тяхното господство върху британската индустрия. Подобно на повечето ръководители Nux,
госпожа Тачър не познаваше значението на думата “консенсус”. Тя знаеше, че е права и не
виждаше причина да се вслушва в другите мнения. В този смисъл, ръководителят Nux е
много по-подходящ за еднопартийна система, при която той би могъл да си върши работата,
без да се притеснява за своята популярност. Тъжното е, че подобни системи обикновено
раждат най-безмилостните от всички лидери Nux.
Госпожа Тачър изявява много атрибути на фигурата на Краля Nux. Тя храни огромно
уважение към индивидуалната свобода и принципа всеки да получава позицията си в
обществото според заслугите си. Nux е много независим и тъй като той самият не може да
търпи чужда намеса в личните му дела, очаква и другите да са като него в това отношение.
Малцина индивиди Nux обръщат внимание на системата за социално подпомагане. Те може
и да признават необходимостта от нея, но ги възмущава зависимостта и пасивността, които
те пораждат, както и злоупотребите, които се извършват с нея. (Сещам се за Норман
“Качвай се на велосипеда! ” Тебит, един от малцината министри на госпожа Тачър, които
бяха достатъчно силни и достатъчно хладнокръвни, за да спечелят уважението й. Неговият
прочут коментар, че безработните трябва да се качат на велосипедите си и да отпрашат по-
нататък да търсят работа има ярко Nux-сияние.)
Друг типичен Nux-атрибут на Тачър е склонността й да казва точно това, което мисли, без
да се церемони и да спазва обичайната дипломатическа деликатност. Тя нарича нещата с
точните им имена, която й спечели симпатиите на огромен брой хора, но също й имиджа на
груб и безчувствен човек, което я принуди да изхарчи милиони лири в опитите си да го
смекчи, наемайки най-добрите имиджмейкъри и PR-експерти, които изгладиха острите
ръбове, както в гласа, така и в прическата й.
Лидерите Nux много бързо съзират таланта. Те са склонни да обучават и подготвят свои
протежета по няколко причини. Първо, а тях е удоволствие да работят с някого, който има
тяхната смелост и умения. Върхът е самотно място, а протежето е добра компания (особено
ако и то е Nux). Второ, те могат да поверя резултатите от своята работа само на човек,
когото сами са обучили да се грижи за нея с усърдие, равно на тяхното, и трето, такова
протеже действа като твое продължение и бъдещето е пред него (значи и пред теб). Nux не
понася мисълта да няма приемник, човек, който да се погрижи за династията.
Тези хора Nux, които не успяват да добият публична известност, обикновено се окопават в
позицията на някакъв авторитет. Аз познавах един природолечител, който се беше обучавал
по природосъобразни методи на лечение, след като е бил офицер от флота. Той основа своя
клиника, в която е държеше като капитан на кораб. Той командваше непрекъснато екипа от
администраторки и се хващаше за всяка тяхна дребна грешчица. Когато ме разведе из
клиниката си, той надълго и нашироко рекламираше новото си и впечатляващо
обзавеждане. После държа кратка реч за ужасната липса на признание, от която страда
неговата специалност и за чудесните резултати, които той постига. Както много хора Nux,
той беше велик рекламен агент на самия себе си. Тази склонност е особено типична за
онези индивиди Nux, които сега изграждат своята крепост. Веднага щом го постигнат,
тяхното самохвалство става по-изтънчено. Накрая моят приятел дойде за лечение на
нервното си напрежение, което му беше развалило храносмилането, и реагира много бързо
на Nux Vomica.
Стриктният началник може да принадлежи към всеки един от широк кръг
конституционални типове. Най-често Nux се бърка с Arsenicum. И двата типа държат
особено много на ефективността и са склонни към стиснатост, когато опре до пари; и двата
типа имат нужда да представят впечатляващ имидж пред публиката, въпреки че Arsenicum е
по-загрижен за детайлите на този публичен имидж и, за разлика от Nux, е също толкова
придирчив и в личния живот. Главната разлика между двамата е степента на самоувереност,
с която те движат делата си. Arsenicum често пъти слага маска на самоувереност, но се
тревожи много повече от Nux, а това прави самоуверената фасада малко “крехка”. Той е
склонен да се разтрепери и разколебае, когато обстоятелствата се стекат неблагоприятно за
него, за разлика от Nux, който обикновено храни огромна вяра във възможностите си. И
двата типа могат да станат много раздразнителни с подчинените си, които не покриват
установените от тях стандарти, но за Nux е много по-лесно да уволнява такива хора.
(Началникът Natrum също може да бъде много взискателен. Много Natrum-и са и
перфекционисти, и работохолици и някои от тях налагат високите си стандарти върху
подчинените си. Други началници Natrum са гневливи типове, които изливат агресивността
си върху подчинените, също както правят началниците Nux и Arsenicum.)
За разлика от Arsenicum, Nux е напълно способен да прилага двойни стандарти. Тъй като се
чувства като цар, той е склонен да очаква другите да правят това, което той им е казал да
правят, а не това, което той самият прави. Той е най-малко склонният от тези три типа да се
съобразява с принципи и скрупули.
Nux е роден за водач и изпълнява най-спокойно и уверено тази роля, в сравнение с другите
типове водачи, с изключение на Sulphur, който е другият естествен лидер. Въпреки че Nux
става зъл и хаплив, когато нещата му не вървят добре, той е много весел и жизнерадостен,
когато всичко в бизнеса е наред. Nux живее от успеха и в добри времена босът Nux често
може да бъде видян да си тананика под носа и да се закача с персонала. Той е общителен
тип и изпитва особено силно удоволствие да бъде в компанията на интелигентни, уверени в
себе си хора, а също и на такива, които намира за секси. Той може да бъде най-приятният
началник, когато е щастлив и най-заплашителният, когато не е доволен от нещо или от
някого.
Ръководителят Nux често пъти е великодушен, докато позицията му не е застрашена. Когато
се появи заплаха за нея, той става дребнав и отмъстителен. Освен това, Nux е склонен да
изпада в параноя, свързана със съревнованията, в които участва (Кент: “Въобразява си, че е
преследван”). Въпреки че е преуспял и има стабилни позиции, той се изнервя, когато на
сцената се появи по-млад и неопитен конкурент, дори и когато собствената му позиция е
напълно защитена. Неговата неоснователна тревога може бързо да прерасне в гняв, който се
проявява в натрапчиви опити да принизи новодошлия. Nux може да стигне далеч в опитите
си да очерни името на своя “конкурент” (Кент: “Ревност, завист”, “Склонност да клевети”),
преструвайки се през цялото време, че не е разтревожен ни най-малко. Тези параноидни
реакции са в ярък контраст със спокойната увереност, с която обикновено Nux подхожда
към бизнеса си и разкриват уязвимото място на Краля.
Аз бях свидетел на подобна реакция в болницата, в която работех. Един от колегите ми
беше “златно момче”, млад лекар, който не само имаше повече медицински познания от
началниците си, но беше и очарователен и имаше изваяно, красиво лице. Той прилагаше
големите си познания сдържано и дискретно. На визитациите той изразяваше клиничното
си мнение спокойно, но твърдо, и консултантите неизменно приемаха неговото мнение
като свое собствено, кимайки с глава. Всичко това беше добре, докато колегата ми Nux не
започна да се ползва с репутацията на най-знаещия лекар в болницата. Скоро, обаче, аз
видях този обикновено приветлив колега в различна светлина, когато в неговия колектив се
включи нов, млад лекар. Последният може би също беше Nux, тъй като задаваше много
въпроси на началника си и се възмущаваше, когато не получи отговор или, още по-лошо,
получи снизходителен отговор. Той питаше много, защото имаше силно желание да учи, но
колегата ми Nux интерпретираше поведението му като нахалство и през следващите
няколко седмици започна систематично да го тормози, посрещайки критично всяка негова
бележка и унижавайки го публично. Когато дойде моментът новият колега да поднови
договора си, неговият пряк началник написа неблагоприятна характеристика за него и
договорът му бе преподписан при по-лоши за този лекар условия. Тази трансформация у
моя приятел Nux беше смайваща, докато не осъзнах, че той е Nux и се е почувствал
застрашен и ядосан от разпитите на своя млад и надарен колега. Nux се наслаждава на
състезанието в спорта и в други игри, но в работата, където залозите са по-високи, той
защитава превъзходството си с много тежка ръка. (Това ми напомня обичая на мафиотските
босове да елиминират всеки свой подчинен, у когото видят и най-леката тенденция да
мисли самостоятелно.)
За разлика от Пуяка Lycopodium, чиято горделивост е по-скоро очевидна реакция към
комплекса му за малоценност, Nux е убеден в своето превъзходство. (Arsenicum се намира
някъде между двамата и понякога наподобява Пуяка, а понякога демонстрира неподправена
аристократичност.) Опитният наблюдател може да разпознае Nux по начина, по който се
държи. Като истински Крал, неговата гордост е по-скоро спокойна, отколкото скована (виж
Lycopodium и Arsenicum). Той има самоуверена походка, с високо вдигната глава и вперен
напред поглед, който не се разсейва от ставащото по улицата, или се движи със спокойна,
дълга крачка. Дългата крачка (почти като скок) е много характерна за Nux (а също и за
Sulphur, чиято гордост е не по-малко естествена). Това е неподправено самоуверена
походка, каквато често имат високите хора Nux. Найдобрият пример за нея е походката на
стрелеца от уестърните Клинт Ийстууд, който ходи из непознатия град, като че ли е у дома
си. Забележете как леко се люшкат раменете и хълбоците му, докато върви, и колко
самоуверен изглежда този стрелец Nux, като че ли има всичкото време на света. Той е най-
добрият и го знае, и чувства, че има правото да казва и да прави точно това, което му
харесва. Много индивиди Nux се държат по този начин и това им спечелва възхищението на
другите, но и репутацията на арогантен и антисоциален човек.
В съзвучие с кралското си излъчване, Nux има нагласата, че само най-доброто е достатъчно
добро за него и ако по някаква причина не получи най-доброто, той обикновено знае
човека, който може да му помогне, в противен случай е склонен да купи сега, а да плати
после. В края на краищата, изобилните му умения и безпроблемният начин, по който се
изкачва нагоре, му осигуряват доходоносно бъдеще или поне той го приема за такова и
обикновено е прав. (Добър пример за това е предприемачът Nux, който всъщност дължи
повече милиони, отколкото притежава. Благодарение на самоувереността му, на него гледат
като на добър длъжник и той може да си позволи да вземе нов заем, за да финансира
екстравагантния си начин на живот, и на никого не може да му мине през ума, че този човек
дължи цяло състояние.) Nux не вижда нищо лошо в това да си купи най-скъпата луксозна
вещ, тъй като се чувства като Крал и, следователно, това безусловно му се полага. (Отново
се сещам за Пол Кийтинг, който предизвика огромна врява, поръчвайки за парламентарния
си офис маса от тиково дърво от Тайланд за няколко хиляди долара и която му беше
доставена от негов приятел. Кийтинг само повдигаше вежди, когато харчеше държавни пари
за закупуване на гравюри с австралийски птици за офиса си, които струваха 70 000 долара.)

Експертът
Много индивиди Nux стават експерти, често пъти в повече от една област. Nux има
естествен стремеж към съвършенството и когато той се съчетае с остър и проницателен
интелект, както често пъти става, резултатът е една личност с изключителни познания по
темата, която я интригува. Много хора Nux стават експерти в областта, в която работят.
Веднъж лекувах един мъж малко над 40 години по повод на бучене в ушите. Първото нещо,
което ме порази при срещата ми с него, беше чистият и директен поглед на стоманено
сивите му очи и приликата му с Клинт Ийстууд. По време на интервюто той ми разказа, че
в училище бил решен да бъде най-добрият във всичко, което прави и че изпълнил това си
желание, като станал астрофизик и освен в института, работел и в НАСА. Един ден той ме
покани у дома си, който представляваше много красиво ранчо с прекрасен изглед към
океана на върха на един хълм. По това време за мен вече не беше изненада да науча, че той
проектирал и построил дома си сам. Той имаше обширни познания по много други теми, но
за разлика от някои експерти Lycopodium и Natrum, той никога не говореше снизходително
или надменно за тях. Това беше просто нещо, което му носи радост. Неговото бучене в
учите се повлия много добре от Nux Vomica 10М. То не изчезна напълно, но след
лекарството намаля до степен да не му пречи на работата и на забавленията.
Експертът Nux наистина знае много неща, но не винаги е прав. Независимо от това, той
често пъти действа, сякаш е. Той е безкрайно уверен в своите знания и тази самоувереност
се разпростира и в области, в които знанията и личният му опит са ограничени. (Веднъж
присъствах на лекция по хомеопатия на един лекар Nux, който имаше съвсем схематични и
ограничени познания за всяко лекарство. Когато се опитах да отбележа, че има повече от
едно лекарство за бронхит, той пренебрегна забележката ми, тъй като тя не се вписваше в
неговата схема. Това е един пример за една често допускана от Nux грешка да се впуска в
материя, която надхвърля възможностите му.)
Аз съм срещал двама хомеопати Nux и познанията и на двамата бяха много над средното
ниво. И двамата смятаха, че винаги са прави и се много разгорещяваха, когато друг хомеопат
оспори някое тяхно предписание.
Има експерти Nux, които учат безспирно, за да придобият задълбочени познания, и други,
които се отнасят към обучението си по-спокойно. Първите са също толкова наясно, колкото
вторите, за повечето неща, но са по-обсебени от предпочитаната от тях тема. Единият от
хомеопатите Nux, които познавам, спадаше към първия тип. Той четеше материя медика в
леглото за ужас на жена си и говореше само за хомеопатия и почти за нищо друго. Другият
колега беше също толкова способен, но не толкова обсебен. Той придоби своите умения
постепенно, без толкова много учене и имаше и други интереси, освен хомеопатията, а
също така обичаше да се забавлява и да спортува. Много хора Nux са толкова са толкова
блестящи в работата си (Кент: “Изобилие от идеи, яснота на ума”), че не се налага да
полагат кой знае колко усилия. Те разполагат с възможност да изберат дали да търсят
световно признание и известност, или да си останат обикновени експерти и да посветят
свободното си време на други забавления.
Подобно на другия всеяден интелектуалец Sulphur, експертът Nux е щастлив да сподели
своите познания. Той наистина обича да го прави. И двата типа обичат да парадират, а
експертът няма никакви задръжки да парадира колко е начетен. За експерта Kali, експертът
Nux обикновено поддържа добра връзка с публиката, тъй като общува уверено и е
космополит, а не обикновен книжен плъх. След като опише механизма на двигателя на
един реактивен самолет, той е склонен да ви потупа по гърба бащински и да ви покани на
вечеря, на която да ви разкрие широките си познания за шанхайските локали или някакво
друго смайващо развлечение. Подобно на Sulphur, Nux е добър разказвач. При неговия богат
личен опит, самоувереност и любов да бъде в центъра на вниманието, той се чувства
еднакво удобно, когато разказва пикантна история и когато изнася лекция. Когато чете
лекция, той понякога звучи леко помпозно и се взема твърде на сериозно, но като разказвач
е небрежен и лаконичен.
Въпреки че понякога може да се омотае с някаква елементарна сметка (която обикновено
излиза вярна), на неговите познания, общо взето, може да се разчита. Nux гледа на фактите
много сериозно. Той е също толкова акуратен, колкото и Kali Carbonicum, но дори и още по-
прагматичен. Докато Kali ще знае точно устройството на двигателя на своя автомобил, Nux
ще отиде една стъпка по-нататък, разглобявайки двигателя на части и сглобявайки го отново
просто за забавление. Когато колата му се развали, той обикновено е в състояние да разбере
каква е повредата и най-често знае как да я отстрани сам, а и разполага с необходимите
инструменти. Все пак, при него не е много вероятно да ви отегчава с информация, за която
не сте го молили. (Той оставя това на Lycopodium, Sulphur и Kali Carbonicum.)
Експертът Nux се отличава от останалите по това, че е заинтригуван от определено
познание главно от гледна точка на практическото му приложение. Почти всичко около Nux
е насочено към постигане на конкретни резултати и специалните му познания не правят
изключение. Експертите Sulphur и Lycopodium обичат познанието заради самото познание и
като резултат те се наслаждават да изследват миниатюрни детайли и периферна
информация, която няма никакво практическо приложение. Експертите Kali, Arsenicum и
Natrum са много старателни и се стремят да свържат всички подробности в едно цяло,
донякъде от страх да не пропуснат нещо важно. Nux търси по-скоро дълбоката същност и е
склонен да игнорира съпътстващата я информация, която не му е необходима за постигане
на заключението, което го интересува. Например, хомеопатът Nux може да разработи
система за определяне на лекарствените типове, използвайки кратък списък на ключовите
симптоми на всяко лекарство. Ако усети, че случаят покрива някой от тези набори от
симптоми, той игнорира стотици други симптоми на пациента, тъй като не се нуждае от
тях, за да определи лекарството. Обратно на него, хомеопатите Kali и Natrum ще запишат
цялата налична информация и ще я използват при вземането на решение за лекарството.
Въпреки че консултациите му са относително кратки, хомеопатът Nux може да постигне
също толкова добри резултати, колкото и другите хомеопати, ако не и по-добри. Nux е
специалист в свеждането на информацията до нейната дълбока същност. Това не означава,
че подходът му е повърхностен. Точно обратното, той обикновено върви право към
сърцевината на нещата. Хомеопатът Nux тръгва директно към най-дълбоката патология на
случая и обръща минимално внимание на периферните проблеми. Действайки така, той
най-често стига до правилните предписания за много кратко време.
Също както войнът Nux ще предпочете светкавична атака директно в сърцето на вражеската
крепост, така и интелектуалецът Nux се насочва с необикновена прецизност към същината
на проблема. Той има способността да прави бърз преглед на информацията и след това да
се потапя в тази, която му е необходима, откривайки я мигновено сред джунглата от
заблуждаващи детайли. В този смисъл, неговият поглед е като на ястреб, кръжащ над
полето – широк по обхват, но изключително остър, когато попадне на материала, който
търси. Това е много различно от тромавия, редукционистичен подход на интелектуалеца
Kali и повечето от Lycopodium-ите. Nux няма интелектуалното вдъхновение и оригиналност
на Sulphur, нито неговата любов към абстрактните идеи, но той може да открие същината на
въпроса по-бързо от всеки друг.
Също както Sulphur е склонен към изблици на вдъхновение от абстрактно, интелектуално
естет, така Nux може да бъде погълнат от амбициозни планове за прилагане на придобитото
познание. Той може да лежи буден през нощта, кипящ от възбуда, и да конструира в ума си
основите на бъдещите си проекти (Кент: “Изобилие от идеи вечер”)Това може да са
непретенциозни проекти като избор на касета от музикалния магазин, която смята да си
купи сутринта или нещо толкова сложно като конструирането на космическа станция,
годна да функционира независимо от командния център на Земята. Експертът Nux може да
стигне много далеч, тъй като познанията му се съчетават със страст в преследването на
конкретни резултати и практически умения за постигането им.
Скоростта, с която Nux работи и свойството на интелекта му да изключва определена
информация могат да имат и своите недостатъци. Понякога експертът Nux пропуска да
насочи вниманието си към някакво обещаващо отклонение от тясната област на неговия
интерес. Например, хиропрактикът Nux може да е изключително вещ при определянето и
коригирането на сублуксациите на прешлените и ентусиазиран да го направи, той може да
пренебрегне факта, че пациентът му е с висока температура и трябва да бъде лекуван преди
извършването на манипулацията. По-често срещан пример за тесния фокус на Nux е
хирургът, който не обръща никакво внимание на психическото състояние на пациента и се
интересува само от общото му състояние и то единствено в аспекта му дали то позволява
или не позволява оперативна интервенция. Подобни хирурзи Nux, общо взето, са много
добри оператори, но тяхната безчувственост може да навреди на пациента и да вбеси
другите им колеги-лекари. (Хирурзите много често са Nux конституционално. Много
удовлетворително за Nux е да упражнява властта си, получавайки бързи резултати чрез
прецизното използване на скалпела.) Арогантността на Nux го прави двойно по-склонен да
разчита на собствената си гледна точка в случаи, когато може би има нужда от една по-
широка перспектива. Той е склонен да мисли, че може да мине и без помощта на колегите
си специалисти и това е една от основните му слабости.

Плейбоят
Всеки конституционален тип може да се превърне в хедонистичен плейбой, но най-често
това става с Nux, Lachesis, Tuberculinum и Lycopodium. При цялата си прецизност и
решителност, Nux е склонен да си угажда сладострастник. Неговият апетит за вълнения,
храна, алкохол и секс е почти неутолим, каквато е и страстта му към власт (Кент:
“Възбудим”, “Алкохолизъм”, “Развратност”). Арогантността е една от най-големите
слабости на Nux. Другата е угаждането на сетивата. Хората често пъти са изненадани да
видят, че динамичният бизнесмен, който разбива конкурентите си на фондовата борса и
налага абсолютна дисциплина сред подчинените си, си поръчва най-голямата мелба, която
са виждали и я излапва без всякакво стеснение пред очите им. Nux е много невинен в
апетитите си. Той по детински се опитва да ги задоволи, без да му мисли много-много. Той
взема почивка, за да изпафка една цигара или да пийне чаша уиски и отново се връща да
удовлетворява първата си любов, която му носи практически постижения и власт.
При много индивиди Nux нервната система работи на високи обороти, а в съответствие с
това е и бързият метаболизъм, на който те осигуряват огромни количества храна и напитки.
Някои от тях карат на закуски, грабвайки някакъв сандвич или хот-дог и хапвайки го в
движение, докато са вглъбени в работата си или в играта. Други са чревоугодници, които
предпочитат обилното угощение поне веднъж на ден, а често пъти и повече. Последните са
податливи на затлъстяване, въпреки високия си метаболизъм и склонността на Nux да има
по-скоро слаба и жилава конституция. Кралят, както и Императорът, обикновено са велики
чревоугодници. Римската империя изглежда се е базирала до голяма степен на идеалите на
Nux и, без съмнение, е била водена от вóйни и Императори Nux. Накрая тя стига до упадък,
както се случва с много индивиди Nux.
Много хора Nux се пристрастяват към стимулатори. Те живеят от “тътена” на победата,
“тътена” на опасността, “тътена” на тежката храна и алкохола и от тръпката на рискования
секс. Те карат бързи коли, натрупват много пари и ги харчат за луксозен и възбуждащ начин
на живот. Един от моите пациенти Nux беше пенсиониран собственик на казино. Той
страдаше от безсъние, откакто беше напуснал бизнеса с казиното. Тридесет години той не
беше си лягал преди полунощ, като дотогава работел и играел в казиното. Когато се отказал
от него, неговата нервна система била толкова привикнала към високите натоварвания, че
той не можел да забави оборотите й и бързо стигнал до изтощение (Кент: “Умствено
изтощение”), но не можел да спи. Когато го попитах защо никога не се е женил, той ми
отговори, че работейки в този бизнес, винаги имал под ръка жени, които охотно му се
предлагали и той не би могъл да се наслади на обвързаността си с един брачен партньор.
(Много хора Nux се отдават на безразборен секс и после стават импотентни – Кент:
“Сексуално изтощение”.) Както много пациенти Nux, и този не желаеше да признае
никакви слабости в характера си, което отначало ме насочи към Lycopodium, имайки
предвид и живота му на плейбой. Когато той не сработи, аз дадох Nux Vomica 10М и в
рамките на една седмица сънят му се подобри и стана почти до нормален.
Nux се забавлява също толкова здраво, колкото и работи. Той по-скоро би изпитал
безпокойство от перспективата да прекара вечерта пред камината, освен ако това не
включва някаква умствена или чувствена възбуда, като вино, музика и храна. Nux не обича
да седи спокойно и неподвижно дълго време, защото тогава разбира за некомфортното
безпокойство, което го изпълва. Това се отнася и за Tuberculinum. И двата типа са хедонисти
и нервните им системи са постоянно “заредени” с възбуждащи преживявания. Nux не обича
тишината (освен ако не е от рядката “порода” Nux, които медитират много). Където и да
отива, той винаги си пуска радиото и може да го вземе дори и в банята. По подобен начин,
той постоянно хапва нещо, докато работи и става нервен, когато изчерпи запасите си.
Отвращението на Nux от тишината е сродно на отвращението му към салатите, пиенето на
вода и неподвижността. Той има нужда от възбуда и вкусът на нещо, толкова чисто като
марулята, не може да бъде усетен от свръхвъзбуденото му небце. По ирония на съдбата, след
десетилетия, през които си е угаждал във всичко, много индивиди Nux “прегарят” и могат
да понасят само най-меките диети и най-спокойната обстановка (Кент: “Чувствителен към
шум”). Четенето е твърде спокойно занимание за обикновения Nux, който много повече
предпочита да се потопи в един филм, отколкото в книга. След като дълго време е живял на
високи обороти, неговото нервно напрежение просто е твърде високо, за да му позволи да
се съсредоточи върху четения материал (Кент: “Отвращение към четенето”) и той би избрал
да се разсее с нещо, което не изисква усилия, като гледането на филм, за предпочитане с
чашка силен скоч, който да му помогне да се отпусне.
Nux може да бъде много весел и забавен, когато е релаксиран. Често пъти той е пристрастéн
към игрите и може да играе също толкова ентусиазирано, колкото и децата му. Любимите
му играчки са електронните джунджурии и мощните возила, такива, които сам кара или
такива с дистанционно управление. Nux обича високите скорости и е почти толкова
очарован от електрическата кола-играчка, както и от бързия си автомобил. Последният
често пъти е най-любимата му играчка. Той му дава свобода, възможност да се
приспособява и тръпката от осезаемата мощ. Повечето хора Nux изпитват наслада от
шофирането и често пъти прибягват към него като начин за релаксация.
Компютрите са другите любимци а Nux, както заради информацията, които съхраняват,
така и като играчки. Подобно на самия Nux, те са бързи и пъргави и Nux гледа на тях като на
свое продължение. Той изпитва особено вълнение от компютърната графика. Може би
защото има предци-вóйни, Nux е много визуално ориентиран, не в смисъл, че би се
насладил на платната на старите майстори в картинната галерия, а по-скоро на бързо
променящите се красиви картини, каквито са компютърните образи и фойерверките на
видеоигрите.
Не е изненадващо, че Nux често пъти е заинтригуван от военните игри. Независимо дали
това е стрелба с пушка в стрелбището или опит за завладяване на света във видеоигра, той
търси бойния елемент и приема играта толкова сериозно, колкото неговите събратя-вóйни
водят своите битки. Nux обича да води войни и когато спечели състезанието, надава
победоносен вик. По едно време аз играех редовно тенис с един приятел Nux, който
правеше това след всяко спечелено разиграване.
Както повечето хедонисти, Nux има нужда от компания, за да се забавлява (Кент: “Желание
за компания”) и както другите двама плейбои Lycopodium и Tuberculinum, предпочита
компанията на противоположния пол. Една от причините за това е, че гледа на повечето
други мъже като на съперници (или гледа на тях от високо). Подобно на морж-самец, той се
обгражда с възхищаващи му се жени и се държи подчертано хладно с представителите на
собствения пол. Дори и да е женен, той пак предпочита повече компанията на други жени,
отколкото на мъже, макар че е напълно способен да остане верен на съпругата си, поне
докато жена му е източник на вълнения за него. Ако не е такава, той предпочита да я
задържи като стабилизиращ фактор в живота му и да търси вълненията другаде. Подобно на
типичния пример Клинт Ийстууд, обикновеният Nux е донякъде шовинист. Той е също и
много чаровен и интелигентен и обикновено търси партньорка, което да е нещо повече от
красиво лице.
Nux става неспокоен и се чувства самотен, ако остане без компания твърде продължително
време, подобно на братята си Phosphorus и Tuberculinum, с които е много близък. Когато е
съсредоточен в работата си, той може да мрази да го прекъсват, а ако се настрои на
интелектуална (и особено на духовна) вълна, може да стане съвсем саможив на моменти, но
когато иска да си достави удоволствие, търси веселите компании. Мнозинството хора Nux
нямат проблем да открият дружина за компания. По-безжалостния, коравосърдечен Nux
може и да си я купи, но повечето хора Nux са забавни компаньони, когато се отпуснат и
нямат нужда да прибягват до подобни стимули. Подобно на Sulphur, Nux има дух, който го
прави човек на крайностите и неговият ентусиазъм е много заразителен. Той по принцип е
главен подстрекател, когато нещата опрат до веселба, особено ако е материално ориентиран
тип Nux. Някои интелектуалци Nux са по-тихи в компания, но дори и те имат искрата на
вдъхновението за забавление, което ги подтиква да пеят, да правят грубовати номера или
импулсивно да се впускат в авантюри (Кент: “Импулсивен”), например, да се хвърлят в
океана с дрехите или да откраднат регистрационния номер на полицейска кола (Кент:
“Пакостлив”). Най-често по-интелигентният Nux играе с думите. Той е специалист, когато
става дума за тънка ирония, особено за бързи, иронични бележки и понякога доста се
увлича в това, закачайки се с всичко и с всички, които му се изпречат пред очите. Иронията
му не е непременно злобна, но понякога Nux може и да обиди някого неумишлено.
С каквото и да се занимава, Nux е нетърпелив, когато трябва да удовлетвори своите
желания. Това се отнася с еднаква сила и за работата му, и за забавленията му. Ако е гладен,
той може да изпрати секретарката си за кифлички по средата на сутрешната оперативка или
да изскочи от колата в пиковия час, за да си купи шоколад. Той харчи парите със същата
бързина, с която ги печели и се наслаждава на луксозните неща, които си купува.
Порасналият мъж Nux се вълнува точно като дете, когато си купи нова кола или нов
велосипед. Разбира се, много хора Nux се отегчават бързо от новите си играчки и постоянно
се озъртат за нови форми на стимулация. Астрофизикът Nux, когото споменах по-горе, ми
разказа, че в младежките си години взел участие в експеримент с много високи дози
халюциноген LSD, приемайки големи количества продължително време при много
стриктни условия. За интелектуалеца Nux е много типично да проявява сериозен интерес
към експерименти, които представляват интелектуално предизвикателство и едновременно
с това силно възбуждат сетивата. Тук има една съществена разлика между Nux и
Lycopodium. Докато Lycopodium би приел LSD, просто за да избяга от реалността в
психеделичното състояние, предизвиквано от препарата, Nux ще подходи сериозно, еднакво
заинтригуван, както от новите прозрения, така и от еуфоричното удоволствие, които
препаратът провокира. Дори и по средата на дива, сладострастна оргия Nux е нащрек и
вижда повече от другите гуляйджии. В това той е като войн, който разпуска след битката с
бутилка ейл и с момиче на коленете, но е в постоянна готовност да се брани, ако врагът му
предприеме изненадваща контраатака.
Тъй като Nux живее от вълнението, той е по-податлив от повечето хора към нервно
изтощение. След години нощен живот, прекаляване с храна, алкохол и никотин и нощни
сексуални упражнения, накрая той може и да прегори. Когато това се случи, той става
едновременно напрегнат и изтощен, като алкохолик в абстиненция. Той не може да се
отпусне, защото нервите му са съвсем раздрънкани, но не може и да работи ефективно,
защото умът му е размътен (Кент: “Умствено изтощение”) и тялото му е слабо. Кратката
версия на това е махмурлукът, който се лекува с Nux Vomica от поколения хомеопати.
Подобно на махмурлия, изтощеният Nux е раздразнителен и предпочита да бъде насаме
(Кент: “Отвращение към компания”). Той е свръхчувствителен към всякакви дразнители
(Кент: “Сетива, изострени”), особено към шум, светлина (затова толкова много хора Nux
носят тъмни очила) и тежка храна.
Безсънието е почти задължителен проблем за свръхнапрегнатия Nux. Той лежи буден с
часове, умът му блуждае, занимавайки се с банални неща или с утрешните дела. Често пъти
Nux има неспокоен сън, мята се и се върти, оставайки някъде между съня и будното
състояние, в безлюдна земя, изпълнена с бързо прелитащи мисли, които са тревожни, но
несвързани. На сутринта той се чувства много жалък и окаян и се влачи като дрипа из
къщи. Когато е в такова състояние, той често прибягва до кафе, цигари и алкохол, за да се
закрепи и това може да му помогне временно да получи прояснение, но когато продължи
твърде дълго, извежда още повече организма му от равновесие. Нервната система на Nux е
по-издръжлива от тази на Lachesis, но дори и Nux не може да приеме наказанието, което
напълно е заслужил и накрая или се преборва с алкохолизма, или се разпада напълно.

Връзки
Както може да се очаква от един император и от един плейбой, Nux е склонен да се държи
малко деспотично и арогантно в своите връзки. По-грубият и безмилостен,
материалистично ориентиран индивид Nux използва всички, включително своите жена и
деца. У него има много малко сърдечност и той може да се преструва, че семейният му
живот е в ред, само за да запази уважението на хората към него, докато прекарва повечето
си нощи със своята метреса. Дори и по-човечният индивид Nux е по-скоро егоист в своите
връзки. Обичайният съпруг Nux обича и уважава своята съпруга, но мисли първо за своите
нужди, а нейните винаги стоят на заден план. В резултат от това, повечето мъже Nux
познават онзи момент от семейната консултация, в който огорчената им партньорка
споделя колко егоистично се държи той с нея. Често пъти Nux е шокиран да чуе това. Той е
склонен да се мисли за чудесен глава на семейство и любовник и най-често изобщо не е
забелязал, че е бил безчувствен. Много мъже Nux са по-скоро невинни в своята
безчувственост и ще се постараят искрено бъдат по-внимателни и мили, когато им бъде
посочена грешката. Все пак, тези усилия най-често са краткотрайни, тъй като Nux може да
се съсредоточи само върху едно нещо в един момент, а стремежът му към власт и вълнения
винаги излиза краен победител.
По-чувствителният индивид Nux (има и такива) играе ролята на рицар в отношенията си
със своята партньорка, поне понякога. Той избира чувствена, грижовна жена, която оказва
голямо влияние в неговия живот, защото иска да е сигурна, че той се храни правилно и
почива достатъчно. Повечето жени, които за омъжени за Nux, се превръщат донякъде в
секретарки на мъжете си, защото често пъти това е единственият начин да бъдат близо до
първата си любов и да го виждат. В замяна Рицарят (от време на време) Nux се отнася към
нея като към кралица, когато е в добро настроение. Той се радва да я облече в най-изящните
дрехи, да я води в най-добрите ресторанти и да се отнася към нея с внимание и възхищение.
Nux гледа на семейството си като на продължение на самия него и обикновено много се
гордее с жена си и децата си (дори и когато в същото време ги малтретира). Той често пъти
угажда на семейството си във всичко и е склонен да третира дъщеря си като принцеса, а
сина си – като наследник на неговия трон. Ако синът е хилав и женствен, той е голямо
разочарование за бащата Nux, който го пренебрегва и насочва цялото си внимание към по-
силния му брат или сестра и дори към младеж, с когото няма родствена връзка и който се
превръща в заместител на наследника му. Nux може да понесе “слабостта” у жената, това
не е неочаквано за него, но у мъж, бил той и собствения му син – това той не може да
издържи.
Тъй като е човек, който обича да си угажда, Nux се обръща към партньорката си, когато
търси утешение и поддръжка. Ако е имал тежък ден, той може да се свлече в ръцете й и да
се “превърне” в дете. Той дори може да преувеличи физическите си оплаквания, когато е
болен, за да получи повече майчински грижи. Войнът Nux в много случаи има своя мека
страна. Той може да се бие безстрашно със своите противници на бойното поле, но когато
битката свърши, той обича да показва получените рани на жена си и се наслаждава на
нейната тревожна суетня. Ако няма битки, които да води, той започва още повече да си
угажда и й поднася за превръзка и най-дребните си драскотини.
Nux уважава силата и ако партньорката му е силна жена, той охотно споделя трона си с нея.
Той не само й предоставя правото да взема всички решения, касаещи дома, но я и
окуражава да остави своя отпечатък върху света. Много жени Nux за пред хората живеят в
сянката на своя съпруг, но някои от тях успяват да приложат своята енергия и своите
способности и да запазят собствената си самоличност. Другите стават жертва на
господстващата личност Nux и свършват като негова движима собственост.
Тъй като Nux има силни апетити и подхожда собственически към завоюваната в битката
плячка, той е много по-склонен от повечето хора към ревност. Дори и когато той самият не
е верен на жена си, пак е склонен да избухне в ярост, ако тя предпочете друг мъж и да
накаже и нея, и нейния избраник. Императорите не желаят да се съревновават, когато става
дума за сексуална любов.

Жената Nux
Жените Nux са рядкост, но все пак съществуват. Техният темперамент е много подобен на
този на мъжа Nux. Повечето стават кариеристки и преуспяват в областта, която са избрали
(например, Маргарет Тачър). Жената Nux определено е по-голяма мъжкарана от другите и
има малко време за лекомислени занимания като плетене и четене на женски списания. Тя
обикновено намира силен мъж, за който да се омъжи, но ако не намери такъв, може да се
обвърже с богат или влиятелен човек. Подобно на мъжа Nux, тя често пъти е много
загрижена за изграждането на своя крепост. Тези жени Nux, които нямат своя кариера,
често пъти се озлобяват, сриват се и се опитват да налагат властта си върху своите близки и
върху семейството си при какъвто и да било удобен случай. Хората Nux от двата пола са
родени за лидери и не се справят добре, когато не получат шанс да ръководят, било поради
лошо стечение на обстоятелствата, било поради грешен техен ход.
Когато хомеопатът се сблъска в кабинета с жена, упорито преследваща кариерата си, трябва
да избира най-вече между Nux, Ignatia и Natrum Muriaticum. Natrum е най-често срещаният от
трите, а Nux е по-рядко срещан, в сравнение с Ignatia. Жената Nux не е сантиментална, за
разлика от другите две. Тя става коравосърдечна не вследствие на емоционалната болка и,
следователно, нейните действия не изглеждат толкова като реакция на нещо, както е при
другите два типа. Упоритата кариеристка Natrum или Ignatia е склонна да заема силно
защитна позиция, когато бъде критикувана, например. Жената Nux може да се разгневи,
когато бъде критикувана, но нейният гняв не е примесен със страх и, подобно на своя
събрат-мъж Nux, тя или ще игнорира опонента си, или ще го съкруши. Когато избира между
тези три типа, хомеопатът може да си помогне много с едно по-задълбочено изследване на
характеристиките на личността в детството. При него емоционалността и ранимостта на
Natrum и Ignatia обикновено се очертават отчетливо, в контраст със спокойната решителност
на момичето Nux.

Външен вид
В съзвучие с проницателната психика на Nux, повечето хора Nux имат “заострен” вид.
Лицето общо взето е малко по-издължено, отколкото широко, а чертите му са изострени,
особено носът, който сякаш завършва в една точка. Лицевите черти са по-скоро ъгловати,
отколкото овални, отразявайки острия интелект, а долната челюст е солидна и решителна
като отражение на категоричността на Nux. Погледът е проницателен и пронизващ и сякаш
обезоръжава събеседника.
Телосложението на Nux е по-скоро слабовато и жилаво или мускулесто. Много хора Nux са
по-високи от средното. Косата е права и най-често тъмна или червеникава, макар че може
да има и други нюанси. Външният вид на актьора Клинт Ийстууд е много характерен за
този тип, както и този на австралийския премиер-министър Пол Кийтинг.
 PHOSPHORIC ACID

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ЕМОЦИОНАЛНО ВЦЕПЕНЕНИЕ

Phosphoric Acid общо взето се смята за остро или подостро лекарство за последствия от
скръб и изтощение. Аз съм срещал няколко пациенти, които изглежда са били в резонанс с
това лекарство през по-голямата част от живота си и тъй като те имаха много общи черти
помежду си, както психически, така и физически, а и реагираха добре на лекарството, аз
смятам, че Phosphoric Acid е рядко срещан, но ясно очертан конституционален тип, така
както е и остро лекарство.
Най-характерната психична черта на Phosphoric Acid е специфичната за нея емоционална
неутралност. Това е по-дълбоко, по-патологично състояние от емоционалното вцепенение,
което виждаме при апатията на Sepia, временното изтощение на Phosphorus и
неемоционалната рационалност на Kali. Чувството за неутралност е толкова всеобхватно и
толкова продължително, че пациентът съобщава “Това е, като че ли не съм жив”. Той не
изпитва абсолютно никакви емоции (освен на моменти страх) и се чувства като призрак,
който се носи през нереалния живот, в който върши всичко почти автоматично (Кент:
“Живее като в сън”), без никаква мотивация и без чувство на удовлетворение. Въпреки че
накрая се засяга и интелектът, първоначално патологията на Phosphoric Acid е на
емоционално ниво. Продължително време той се справя добре, но не чувства нищо отвътре
– нито щастие, нито любов, нито тъга – само празнота там, където би трябвало да има
чувства и той знае, че това е нездраво и ненормално.

Скръб и Любовно разочарование

Всички случаи на Phosphoric Acid, който аз съм виждал, бяха предхождани от някаква
дълбока скръб (Кент: “Болести от скръб”). Двама от пациентите ми се бяха чувствали
съвсем нормално до раздялата си с партньорките, след което емоциите им постепенно бяха
угаснали. (Същото може да се случи с Natrum Muriaticum, но при него емоционалното
“угасване” никога не е толкова пълно, както е в случая с Phosphoric Acid.) Те помнеха
времето, когато са изпитвали радост и печал и осъзнаваха, че нещо в тях никак не е наред.
Осъзнаването на това поражда чувство на безпокойство и тревожност от факта, че поне
през част от времето те са с объркано съзнание, което добавя усещане за злокобност към и
без друго стряскащото чувство, че са в преддверието на ада.
Скръбта може да се прояви в много форми. Phosphoric Acid е включен в реперториума на
Кент под рубриката “Носталгия”. Една млада жена, която е Phosphoric Acid
конституционално, но никога не е изживявала дълбока емоционална травма, може да има
меки, но реални и доловими емоции. При напускането на дома, особено ако отива много
далеч от родителите си, тя отначало тъгува за любимите си хора и после постепенно се
“плъзга” към едно състояние на емоционално вцепенение, което е толкова характерно за
патологията на Phosphoric Acid. Това е същият процес, който протича след раздяла от
партньора, загуба на близък човек или на любов под всякаква форма.
Аз предполагам, че само когато човек конституционално е Phosphoric Acid или евентуално
Phosphorus, скръбта може да доведе до такова продължително състояние на емоционално
вцепенение. (Огромното мнозинство от продължителните реакции на скръб изискват
Natrum Muriaticum.) Изглежда, че съществува някакво “претравматично” състояние на
Phosphoric Acid, което според моя опит от работата ми с пациенти, наподобява силно
състоянието Phosphorus, но е по-приглушено и по-деликатно. След лечение с лекарството,
моите пациенти Phosphoric Acid не преминават в друг конституционален тип, но емоциите
им постепенно се появяват отново. Тогава те изглеждат като Phosphorus – чувствителни,
нежни, любезни и впечатлителни, но общо взето по-спокойни и по-интровертни. (Аз не
давам на тези пациенти Phosphorus, защото вече няма ясни патологични симптоми, които
да бъдат лекувани, макар че допускам възможността някои от тях да променят
конституцията си във Phosphorus.)
Една пациентка, млада жена на около 25 години, дойде при мен по повод на апатия,
емоционално вцепенение и трудна концентрация. Тя каза, че се чувства така, сякаш
“изобщо няма личност”. Когато я попитах откога се чувства така, тя отговори “През целия
си живот”. След това ми разказа, че майка й починала, когато тя била на три месеца и й
разказали, че след смъртта на майка си тя станала много пасивна, макар че преди това била
нормално, подвижно бебе. Изглежда, че патологичното състояние Phosphoric Acid може да
се появи скоро след раждането и ако не бъде лекувано, може да продължи до безкрай. Както
и другите ми пациенти Phosphoric Acid, тази жена постепенно възвърна емоционалния си
живот след приема на лекарството в потенция 10М и умствената й обърканост изчезна.

Умствена обърканост
Кент отбелязва в своята Материя медика, че менталната патология на Phosphoric Acid
обикновено предхожда физическата (“Във всеки случай ние откриваме, че първи се
развиват менталните симптоми.” )Това, което Кент не е направил, е да разграничи
емоционалните от интелектуалните разстройства. Според моя собствен опит, първа се
появява емоционалната патология на Phosphoric Acid, последвана по-късно от
интелектуалното разстройство и най-накрая – от физическите проблеми (никой от
пациентите ми Phosphoric Acid нямаше значими физически проблеми). След период на
емоционално вцепенение пациентът започва да забравя различни неща (Кент: “Забравя”).
Постепенно, с влошаването на паметта, мисловният процес започва да “замръзва”. Това е
същото, което се е случило по-рано с емоциите. Пациентът казва, че “в главата му изведнъж
се появява бяло петно” по средата на мисълта. В кабинета той може да спре да говори по
средата на изречението по същата причина. Мислите му просто изчезват. Когато главата му
започне “да се пълни” с нови и нови “бели петна”, пациентът все по-трудно и по-трудно
поддържа логичния ход на мислите си. Когато му бъде зададен въпрос, на него му е
необходимо много време, за да отговори (Кент: “Отговаря бавно”, “Отговаря, мисли дълго,
когато”). Това е така, защото отначало му трябва много време, за да разбере въпроса, а след
това – и за да му отговори. Това не е липса на интелигентност, а по-скоро безразборно
смразяване на мисловните процеси. Накрая всеки опит за мислене изисква толкова много
усилия, че пациентът отговаря просто с “Не знам” на повечето зададени му въпроси.
Естествено, този тип ментална патология има дълбоки последствия за пациента.
Способността му да се справя в света намалява все повече и повече. Отначало той
ограничава общуването си с другите (което вече се е случило в известна степен като
резултат от емоционалното му вцепенение), започва да отказва покани и става пасивен в
компания (Кент: “Склонност да седи мълчаливо”). В същото време практическите му
умения намаляват, тъй като умът му става все по-объркан. Четенето става невъзможно за
него (Кент: “Концентрация, затруднена”, “Неспособност да мисли дълго”) и скоро той вече
не е в състояние да се справя с работата си. Накрая той трябва да бъде подкрепян от
близките си или приятелите си като инвалид или завършва в лудницата, най-вероятно с
диагноза пресенилна деменция или “пасивна шизофрения”. (Никой от пациентите, които
аз съм виждал, не беше стигнал до този стадий, а някои от десетилетия живееха без
емоции, но със сносни умствени функции.)
Интелектуалният упадък, който се наблюдава при някои пациенти Phosphoric Acid,
наподобява този на Alumina и Argentum. При Аrgentum, обаче, менталният упадък е по-
подчертана от емоционалната патология, докато при Phosphoric Acid истината е точно
обратната. Все пак, подобно на Alumina и Argentum, пациентите Phosphoric Acid могат да
бъдат обхванати от нарастваща тревожност с напредването на упадъка на мисловната им
дейност и тревогата изглежда е единствената емоция, която повечето пациенти Phosphoric
Acid могат да изпитат. Това обикновено е основателна тревога как ще се справят със
ситуацията и докъде ще стигне влошаването на умствената им дейност (Кент: “Тревожност
за бъдещето”).
Въпреки че повечето пациенти с ментална патология се оплакват от забавяне на
мисловните процеси или от изчезване на мислите, някои стават припрени, поне от време
на време. Това изглежда като универсална реакция срещу менталния упадък, тъй като се
появява също и при умствения срив на Alumina, Argentum и Medorrhinum. Паниката се
появява като резултат от неспособността за последователно мислене и пришпорва
пациента да бърза, в опитите си да я компенсира. Тази припряност още повече влошава
действията му, за разлика от припряността на Nux, Natrum и Lachesis, която често пъти е по-
целенасочена и им помага да свършат повече работа.

Разни
Един от резултатите на емоционалното изчерпване на индивида Phosphoric Acid е, че той
разчита на другите да “чувстват вместо него”. Аз веднъж лекувах един млад мъж по повод
на апатия, нерешителност и псориазис. Неговите ментални и емоционални проблеми
започнали да се развиват след раздялата с приятелката му, макар че решението за това било
негово. Той беше много открит, впечатлителен младеж и външният му вид беше като на
Phosphorus, но той се оплакваше от емоционално объркване, в смисъл че емоциите му бяха
толкова неясни и неопределени, че той изобщо не знаеше какво изпитва. Имаше и няколко
характерни физически симптома, които насочваха към Phosphoric Acid, включително
хронична, обилна и безболезнена диария, която беше свързана с тревожност. Той ми каза,
че дори и преди да се раздели с приятелката си, емоциите му винаги са били много неясни
и трудно определими и че е чувствал това, което чувствала приятелката му, но много по-
слабо (Phosphorus би го чувствал със същата сила). Собственото му тълкувание беше, че
сякаш емоциите на приятелката му помагали да може изобщо да изпита нещо. Неговото
състояние ми напомни историите за безплътните духове, които нямат тяло, с което да
чувстват и се “хранят” с чувствата на живите хора. Той приличаше на Phosphorus по много
неща, включително и по това, че беше талантлив художник и рисуваше с голямо
въображение и фантазия. Независимо от това, и псориазисът му, и емоционалното му
объркване се повлияха добре от Phosphoric Acid и аз така и не разбрах, дали у него имаше
подлежащ слой Phosphorus.
Кент включва Phosphoric Acid в своя реперториум под рубриката “Жестове, протяга се или
сграбчва нещо”. Аз съм виждал нещо подобно у един от моите пациенти Phosphoric Acid –
младият художник, за който говорих току-що. Той ми разказа, че като дете слизайки по
стълбището, винаги докосвал точно определено място от перилата. Когато пораснал, се
опитал да спре да прави това, но открил, че натрапливото желание за това било
непреодолимо. Phosphoric Acid е сифилитично лекарство с относително тежка ментална
патология. В съзвучие с други лекарства от този тип (Argentum, Alumina, Veratrum,
Stramonium), менталната картина изглежда включва компулсивно поведение, към което
индивидът прибягва автоматично в опитите си да запази някаква степен на умствена
стабилност. Друг пример за компулсивно поведение, който съм виждал у пациент
Phosphoric Acid, е булимията или компулсивното преяждане. Лесно е да си представим как
един пациент с толкова подчертана емоционална празнота се опитва да я запълни с храна.

Външен вид
Повечето от пациентите ми Phosphoric Acid имаха външен вид, подобен на този на
Phosphorus – много слаби, с ъгловати, открити черти на лицето. Все пак, има и доста
разлики, които според мен потвърждават, че това е тип, който е отдéлен от Phosphorus.
Първо, много от тези пациенти бяха с тъмна кожа, докато повечето хора Phosphorus са
светли. Второ, в много от случаите очите имах много характерен и необикновен вид.
Докато Phosphorus има големи, чаровни очи, очи, говорещи за добро здраве, повечето от
моите пациенти Phosphoric Acid имаха изпъкнали очи като на златна рибка. Това е
характерен белег на повишена активност на щитовидната жлеза, но при тези пациенти, той
се появяваше при липса на тироидна патология.
Има много физически симптоми, които потвърждават Phosphoric Acid. Двата от тях, които
аз съм срещал най-често, са безболезнената, обилна диария (особено, когато се съчетава с
тревожност) и изтръпването на крайниците.
 PHOSPHORUS

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ЛИПСА НА ГРАНИЦИ

Доскоро Phosphorus се ползваше с много добра репутация. Хомеопатите като цяло смятаха
Phosphorus за най-приятния и мил човек и за тип, към който всеки би искал да принадлежи.
Много индивиди Phosphorus наистина са лъчезарни, любящи и духовно извисени, но
истината никога не е толкова проста, още по-малко когато става дума за психологически
типове. По същия начин, както съществува прогресия от най-малко осъзнатия към най-
осъзнатия Sulphur, при която първият изявява всички негативни, а вторият – всички
положителни характеристики на типа, съществува прогресия и при Phosphorus-ите. Не
всички хора Phosphorus са щедри, великодушни или духовно извисени. По-слабо развитият
Phosphorus може да се раздава, само когато това му изнася или когато е в добро настроение,
но също толкова възможно е той да бъде егоцентричен и неделикатен.
Всепроникващата същност на Phosphorus е липсата на граници и точно тази липса на
граници включва в себе си, както положителните, така и отрицателните характеристики на
психиката на Phosphorus. У огромното мнозинство от хората в детството се формира
самоидентичността, която ги отделя от останалите хора. Преди да се случи това, бебето се
чувства едно цяло със своето обкръжение и особено със своята майка. Тази
самоидентичност съдържа в себе си стотици граници или състояния, които определят
какво детето си мисли, че е и как да се отнася то към света около него. Самоидентичността
се формира най-вече от схващания и убеждения и, следователно, е интелектуална по своята
същност категория, тъй като интелектът е онова, което разграничава и анализира, отхвърля
и одобрява. Постепенно повечето деца започват да живеят все повече и повече със своя
интелект и, докато се случва това, те все повече се отделят от света около тях, тъй като той
вече не се изживява директно, а през филтъра на егото или интелекта. Егото включва още и
емоциите, които у бебето са безлични, тъй като за него няма личност към която да се
привърже. Така бебето плува в море от задоволство или страх, без да знае защо е доволно
или изплашено и дори без изобщо да знае, че е такова. Това са просто чувствени тонове,
които просмукват всичките му изживявания. След като се формира интелектът, вече е
налице човек, който може да се идентифицира с чувствата и да каже “Това е моят гняв и
моят страх”. Човекът може, също така, да избяга от чувствата в някаква степен чрез
отделянето си от тях.
При индивида Phosphorus процесът на идентифициране с интелекта е частичен и
незавършен. Phosphorus изживява света като малко дете. Сетивните дразнители се
възприемат от Phosphorus като много по-живи и непосредствени, защото не минават през
филтъра на интелекта в същата степен, както при другите хора (Кент: “Чувствителен към
външни влияния”). В резултат от това, те оказват по-силен ефект върху него. Това се отнася
с еднаква сила за приятните и неприятните дразнения. Един красив залез може да изпрати
Phosphorus в такъв екстаз, какъвто малцина смъртни са изпитвали някога, екстаз, който
напълно заобикаля интелекта. По същия начин Phosphorus може внезапно да се почувства
нещастен, виждайки грозотата на едно гето и нищетата на хората, живеещи в него. Това не е
дълбоката загриженост на Causticum, нито е само състраданието на Natrum, а поглъщане
чрез психическа осмоза на “вибрациите” на това място, което всички ние изпитваме в
някаква степен, но от което оставаме относително изолирани чрез слой на безчувственост,
дълбоко вкоренен в нашето его. Phosphorus е като сюнгер, който всмуква всички влияния от
непосредственото си обкръжение и после бива обхванат от вълни от емоции, както
приятни, така и неприятни, които тези влияния предизвикват.
За Phosphorus световете на интуицията и чувствата са много живи и реални, а това включва
и чувството, че той съществува в другите хора. Phosphorus може да изпита чувствата на друг
човек и понякога го прави, без дори да го осъзнава. Например, една жена Phosphorus може
внезапно да се почувства тревожна, без да знае защо, само защото седи до някого, който е
много изплашен. Тя може, също така, да стане неспокойна, защото нейният любим е в
опасност на стотици мили от нея (Кент: “Ясновидство”).
Поетът-романтик Дон Кийтс е описал впечатлителността на Phosphorus много ярко в едно
писмо до свой приятел, в което пише “... колкото до характера на поета... той няма своя
самоличност; той е всичко и нищо; той няма характер; той се наслаждава на светлината и
на сянката. Един поет. . няма собствена идентичност – той винаги изпълва нечие друго тяло
– на Слънцето, на Луната, на Морето. Когато аз съм в една стая с други хора, ако изобщо
съм в състояние да се освободя от стремежа на собствения ми мозък непрекъснато да
твори, тогава не моето “Аз” се връща в лоното на моята самоличност, а самоличността на
всеки човек в стаята започва да ме притиска, така че за много кратко време аз бивам
заличен.” (Тези думи могат да се отнесат също и към Mercurius.)
В резултат от тази извънредна “отвореност” на психиката на Phosphorus, действителността
за него е много по-широко и по-богато изживяване, отколкото е за повечето други
простосмъртни, но тя е също и много по-объркваща и зашеметяваща. Въпреки че Phosphorus
има забележителна интуиция и шесто чувство, това не намалява риска от погрешна
интерпретация на емоциите и пожеланията като интуиция, нито опасността да бъде
заблуден от интуицията си. Неговите намерения не са надеждни, защото те потъват в
морето от сетивни впечатления, емоции и фантазии. Индивидът Phosphorus се носи в
океана от тези непрекъснато сменящи посоката си течения (Кент: “Хаос”), удивлявайки се
на неговата прелест, свивайки се от страх пред неговите заплахи и борейки се да се задържи
на повърхността и да избегне окончателното си потъване.

Невинност
Няма по-невинен тип от Phosphorus (макар че Pulsatilla, Baryta и China се доближават до
него). Phosphorus е отворен до степен да стане прозрачен и това му придава детско
излъчване, което му печели симпатиите на много хора и вбесява други. Съвършен пример за
невинността на Phosphorus може да се види в лицето на Мария, чиято роля във филма
“Звукът на музиката” беше изиграна от Джули Андрюс. Всички монахини я обичат, но се
нервират от нейния вятърничав стремеж постоянно да се забавлява и от неспособността й
да приеме като възрастен човек условието за сдържано и благоприлично поведение в
манастира (Кент: “Нехаен”). Невинността е колкото оръжие, толкова и слабост на
Phosphorus. Подобно на дете, много хора Phosphorus остават непокварени от покварения
свят. Те са идеалисти до крайна степен, но могат и да видят жестокостта на света много по-
ясно от повечето хора и тогава те го чувстват много чужд за тях. Мария не може да понесе
суровостта, с която капитанът Nux строява своето домочадие и когато той е далеч, тя ги учи
да пеят и ги запознава с чудесата на живота. При завръщането си (в типичен за Nux стил)
той й нарежда да си стегне багажа, виждайки липсата на дисциплина у децата си, която
Мария е насърчавала, но после сърцето му се разтапя, когато за пръв път чува децата си да
пеят. Phosphorus може да разтопи сърцето на най-студения тиранин. Нейната любов е
толкова невинна и безусловна, че само робот или дявол би могъл да й устои.
Невинността на жената Phosphorus може да й създаде проблеми, защото я прави наивна и
лековерна. Повечето Phosphorus-и са много доверчиви, особено когато харесват някого, и
въпреки че, както е и при децата, тяхната чувствителност ги държи на дистанция от
негативни хора, те могат да се подлъжат по външната добронамереност и да пренебрегнат
интуицията си, предоставяйки на манипулативния човек шанса да бъде “оправдан поради
липса на доказателства”. Phosphorus е ужасно оптимистична и е много по-склонна да
приеме някого за добър човек, отколкото за лош. За нея е нормално да бъде очарована от
търговския пътник Lycopodium и да купи от него нещо, за което никога не си е и помисляла,
че може да даде толкова много пари или да бъде изплашена от застрахователния агент и да
си направи твърде скъпа застраховка.
Phosphorus е много уязвима до степен да се паникьосва много лесно. Поради наивността си
и относително повърхностното си разбиране на действителността, тя не е способна да
преценява рисковете реалистично и е склонна на свръхреакция към обстоятелства, които я
застрашават (Кент: “Плаши се от дреболии”). Когато Орсън Уелс разпространи по
американското радио измислената от него “новина”, че извънземни подготвят нападение
срещу Земята, стотици хора побягнаха панически към планините. Много от тях трябва да са
били Phosphorus конституционално.
Близка до наивността на Phosphorus е нейната склонност да прави прибързани заключения.
Нейните разсъждения са непрецизни и силно повлияни от впечатленията й, а
въображението й е много живо. В резултат от това, Phosphorus трудно различава реалността
от илюзията и често пъти интерпретира фактите в светлината на своите страхове и
желания. Веднъж бях на море с моя приятелка Phosphorus, която забеляза, че един мъж на
средна възраст отделя прекалено много внимание на младо, красиво момиче в бански
костюм. Интересът на приятелката ми беше подсилен още повече от наблюдението, че
мъжът беше на почивка със своята съпруга, също на средна възраст, която като че ли не
забелязваше интереса, който съпругът й появява към момичето. Аз подхвърлих на моята
приятелка, че прави прибързани заключения, но тя настояваше, че този мъж скоро ще
разкрие намеренията си и ние ще станем свидетели на един спектакъл, при който
оскърбената и презряна съпруга ще излее своята ярост върху безсърдечния си съпруг, нещо,
което тя очакваше с някаква смесица от вълнение, страх и ентусиазъм. Оказа се, че младата
красавица е дъщеря на тази двойка на средна възраст, едно откритие, което спука балона,
създаден от въображението на приятелката ми, но също й донесе и облекчение, тъй като тя
не можеше да понесе мисълта за болката, която очакваше да се породи в сърцето на
оскърбената жена (Кент: “Съчувствен”).
Да имаш пациентка Phosphorus в кабинета често пъти е удоволствие, но преценката за
нейното здравословно състояние трябва да се приема с резерви. При нея е също толкова
вероятно да преувеличи оплакванията си, както и това да пренебрегне по-сериозните от тях
(особено ако е изплашена, че има някаква животозастрашаваща болест или когато
действително има такава). Тъй като е наивна, а също така изплашена от болестта (Кент :
“Страх от надвиснала болест”), пациентката Phosphorus често пъти опитва най-различни
традиционни и модни методи на лечение, в добавка към консултациите си с лекар и с
хомеопат. Тогава тя може да отдаде подобрението или влошаването на състоянието си на
другите лекарства и да се отнася към хомеопатичното просто като към една от многото й
медицински “патерици”. Това е просто още един пример за неясното мислене, което е
много типично за хората Phosphorus. То произтича от неспособността й да разграничава и
макар тя често пъти да е много очарователна, може да доведе до значителни практически
затруднения.

Безотговорност и Бягство от действителността

Поемането на отговорност не е най-силното качество на Phosphorus, тъй като това изисква
доброволно да си поставиш ограниченията на самодисциплината. Това е насочено срещу
естествената спонтанност на Phosphorus и изисква да имаш по-различен фокус на
мисленето, което Phosphorus или намира за отегчително, или пък то му коства твърде много
усилия. Phosphorus е вятърничав и ефимерен, което го подтиква да кръжи леко над пищните
неща в Живота, приемайки ги според начина, по който изглеждат и при това той гледа
повърхностно на факти, които изискват по-голяма ангажираност и по-сериозно внимание,
например подробностите на един договор или изплащането на един заем. Phosphorus е
всеизвестен със склонността си да заема пари, за да финансира някаква прищявка (било то
да си купи алкохол или Ферари, или да направи дарение на деца в нужда), без да се
съобрази и за миг с възможностите си да изплаща взетия заем. Той нито се обръща към
придобития житейски опит, който би го предупредил за опасността от настоящото му
действие, нито обмисля евентуалните бъдещи последствия от импулсивното му поведение.
Той просто вярва, че нещата ще се наредят добре и после остава слисан и паникьосан,
когато това не се случи. Той е великодушен към хората в нужда (и поради загрижеността си
към тях, и защото не разбира стойността на парите) и очаква да му станат гаранти, когато
самият той има проблеми, дори и когато те се дължат изцяло на неговото късогледство.
Точно чарът на Phosphorus и способността му да изглежда много отчаян и трогателен,
когато е разстроен, му помагат много често да успява да намери човек, който да гарантира
за него. В такива моменти той гарнира искреното си страдание с доста театралничене, за
да спечели симпатия и поддръжка. Преувеличението и емоционалният драматизъм са
типични за индивидите Phosphorus. Те прибягват към тях, когато разказват историята си, за
да я направят по-драматична и интересна, но в трудните си моменти те са особено склонни
да я разкрасяват, както словесно при обрисуване на подробностите на ситуацията, в която
се намират (едва ли трябва да пояснявам, че в това следват собствения си интерес), така и
емоционално, изливайки емоциите си на воля, за да отклонят вниманието от конкретните
факти в посока към нуждата им от подкрепа. Изключително трудно е да се устои на тези
огромни, невинни очи, особено когато са изпълнени със сълзи. Те предизвикват незабавно
съчувствие, независимо каква е действителната ситуация. Вследствие от това много
индивиди Phosphorus се отървават безнаказано, особено в младостта си. Тъй като нямат
навика да се обръщат назад, те не изпитват кое знае какво чувство за вина за главоболията,
които са причинили на другите, макар че могат да се шокират и да почувстват угризения за
стореното от тях, когато се изправят лице в лице с болката, която са предизвикали. След
това тя става част от миналото им и безгрижният им, непостоянен ум отлита някъде
другаде. Тъй като Phosphorus е отворен за толкова много, коренно противоположни чувства
и впечатления, тази му способност да се отдалечава от случилото се представлява един вид
защита, която му помага се избави от свръхтовара на преживяното.
Наскоро бях свидетел на много забавен пример на способността на Phosphorus да се
извинява. Преди няколко години аз заех на една приятелка Phosphorus (тя реагира добре на
Phosphorus, даден й по повод на сериозно заболяване) значителна сума пари, които тя ми
обеща да върне много бързо. Едва ли трябва да казвам, че тя не го направи и аз изгубих
всяка надежда, че това изобщо ще се случи някога. Срещнах я неочаквано, след като
няколко години не бяхме се виждали. Тя дойде при мен, прегърнахме се и после тя ме
погледна сериозно и каза, че има да ми казва нещо. Разказа ми, че през цялото време е
осъзнавала, че ми дължи пари и да не си мисля, че е забравила за дълга си. Аз очаквах, че
ще извади парите и ще ми ги върне и след като това не стана, я попитах кога смята да го
направи. Тя се усмихна стеснително и ми каза, че ще ме покани някога на вечеря. Бях
твърде изненадан и развеселен, за да мога да се ядосам.
Бягството от действителността е крайъгълният камък в защитния механизъм на Phosphorus.
Когато действителността стане неприятна за него, той е по-склонен дори от Sulphur и
Lycopodium да се измъкне, било физически, било в мислите си, и да потърси по-
привлекателна обстановка. Неговото бягство от действителността се подпомага от
употребата на алкохол, марихуана и други успокояващи, а също и от потапяне във
фантастични филми и романи. Phosphorus може и да не живее в миналото или в бъдещето,
но през половината време той не е и “тук и сега”, тъй като се рее някъде във въображението
си (Кент: “Бурни фантазии”). Той няма силата да постоянства и дори когато няма
“проблеми”, е склонен към безпокойство, ако трябва да се занимава по-продължително
време било с физически, било с умствени занимания. Той е по-скоро спринтьор, отколкото
бегач на дълги разстояния и много бързо се отегчава и уморява. Подобно на Sulphur и
Lycopodium, той обича да играе и изпада в лошо настроение, когато му пречат. Той може
дори да излезе от кожата си, но обикновено това са краткотрайни изблици, които рядко са
агресивни (Кент: “Благост”).
Хазартът е единият от начините, по които Phosphorus търси, както вълнения, така и бягство
от финансовите затруднения. Phosphorus има склонността да се пристрастява и е особено
застрашен от пристрастяване към хазарта, било то залагания на футбол или на коне, или на
рулетка. Когато губи, той се “самонавива” много по успешно от повечето други типове, че
следващият път непременно ще спечели и така може да се обзалага, докато стигне до пълно
отчаяние, а в някои случаи и до извършването на престъпление. Както вече намекнах,
мъжът Phosphorus е най-склонен и към пристрастяване, и към преднамерена измама.
Жената Phosphorus често пъти намира пътя за бягство под формата на мъж или най-малкото
във фантазиите си за него. Когато има проблеми, тя е склонна да се влюби в минаващия
покрай нея непознат, който става нейният Рицар в Блестящи Доспехи. Обикновено той я
намира много привлекателна и може да се превърне в част от нейната илюзия за жертвата и
спасителя, но накрая разбира, че това не е лъжица за неговата уста и я изоставя. Жената
Phosphorus е първообразът на “злочестата девойка” (заедно с Pulsatilla). Тя е толкова
невинна, толкова безпомощна и толкова красива, че изобщо не липсват рицари, готови да й
се притекат на помощ. Все пак, в тези случаи само силно влюбеният рицар може да
издържи близо до нея продължително време, а и той е най-надежден като спасител!
Когато девойката Phosphorus намери своя рицар, тя се отнася към него по един от следните
два начина. Понякога тя му се посвещава искрено и му предоставя пълната власт над
живота й. Това не е толкова трудно за Phosphorus, тъй като тя има много открито сърце и
относително слабо чувство за самоидентичност. Тогава той става фокусът на целия й живот
и докато я обича, тя е напълно доволна от зависимостта си (Pulsatilla, Natrum, Ignatia и
Staphysagria). Все пак, тъй като той е всичко за нея, тя е склонна да се разпадне на парчета,
ако той се разколебае в чувствата си. В такъв момент тя или ще се бие гневно, опитвайки се
отчаяно да го запази (Кент: “Хистерия, Ярост”), или ще се облее в сълзи и няколко дни
няма да може да яде, да говори и дори да се движи (Кент: “Болести от любовно
разочарование, с тиха скръб”).
Бягството на Phosphorus от грубата житейска действителност се съпровожда в много случаи
от любов към бляскавото. Подобно на сврака, тя се захласва по лъскавите, многоцветни
предмети и по други харизматични личности. Жената Phosphorus обикновено е естествено
грациозна (ето защо толкова много изтъкнати балерини са Phosphorus) и обича да носи
елегантни дрехи, които подчертават гъвкавата й фигура. Тя умее да въздейства с чара си
като експерт. Подобно на Natrum Muriaticum и Ignatia, тя може да бъде много съблазнителна,
когато това я устройва. Аз винаги ще с спомням снимката на една моя приятелка
Phosphorus. На нея тя гледа през рамо и изпуска цигарен дим срещу фотоапарата, клепачите
й са полузатворени, а позата й е най-сладострастната, която някога съм виждал.
Много хора Phosphorus живеят бляскав живот и обикновено изпитват наслада от
притежаването на лъскави неща. Подобно на Ignatia, тяхната красота и техният чар
привличат още повече блясък към тях под формата на престижни социални контакти и
бляскави възможности за работа. Освен това, Phosphorus обикновено е надарен с голяма
артистичност и често пъти е обещаващ актьор или актриса или има талант да работи в
служба за връзки с обществеността. Веднъж срещнах една млада жена Phosphorus, която
беше от руски произход и работеше като преводач на руски дипломати в Америка. Аз съм
сигурен, че тя беше получила тази работа, не само заради уменията си на преводач, но и
заради естествения си чар и поразителната си красота. Тя живееше много изискан живот
сред висшето общество, но когато снех случая й, за мен стана очевидно, че е много
объркана, защото подобно на толкова много индивиди Phosphorus, не беше сигурна коя е
всъщност. Това чувство на обърканост я правеше да изглежда ефирна и уязвима, когато
разговорът се върти около най-съкровените й мисли и чувства, макар че като цяло
изглеждаше по-спокойна от повечето жени Phosphorus. Все пак, тя наистина имаше
лъчезарен чар, който е толкова характерен за Phosphorus, както и типичната за Phosphorus
впечатлителност. След една доза Phosphorus 10М тя изглеждаше много по-наясно коя е и
какво иска, и ми каза, че е осъзнала колко зависима е била винаги от напътствията и
признанието на другите, зависимост, която сега беше решена да преодолее.

Сияйната звезда
Не е просто съвпадение, че думата “Phosphorus” означава “носещ светлина”. В природата
ярката фосфоресценция на светещите червеи и някои дълбоководни морски създания се
поражда от съдържащия се в тях фосфор, а и самото море свети нощем с милионите
искрици на съдържащите фосфор медузи и малки ракообразни, които се струпват на
колонии на определени места и през определени сезони на годината. Чистият метал
фосфор е толкова нестабилен, че избухва в пламъци, когато влезе в съприкосновение с
въздуха, което е още едно изражение на неговата извънредна реактивност и свойството му
да излъчва светлина. Винаги съществува значимо съответствие между първичната
субстанция и индивида, който е в резонанс с приготвеното от нея лекарство. Подобно на
фосфора, индивидът Phosphorus има бърз метаболизъм и тенденцията да “изгаря” бързо.
Кожата му е светла, косата – червеникава и той е податлив на внезапни възпаления и
парещи усещания. Личностният профил на Phosphorus също има много общи черти с
физическия си симилимум. Той е много лесно възбудим и когато е щастлив, излъчва радост
и любов без задръжки. Никой не може да се сравни с жизнерадостното излъчване на
щастливия Phosphorus. Излъчването на Phosphorus е толкова осезаемо, че почти се усеща с
телесните сетива. Жизнерадостното лице на Phosphorus е може би най-въздействащата и
вдъхновяваща гледка, за която мога да се сетя. Тези от вас, които не са сигурни как
изглежда лицето на щастливия Phosphorus, нека си представят филмовите актриси Джулия
Робъртс и Джийна Дейвис. Когато те се усмихват, ефектът е наелектризиращ и неустоим.
(Аз открих, че актьорите и актрисите почти винаги и грят роли на герои от същия
конституционален тип като техния.) По-трудни за определяне са актьорите Phosphorus, но
комикът Мартин Шорт е сериозен кандидат. Неговата усмивка печели симпатиите на
публиката почти толкова лесно, колкото и тези на дамите.
Изглежда, че повечето индивиди Phosphorus са благословени със слънчев темперамент и
достигат много лесно до състояние на възторг, способност, която другите хора изработват в
продължение на години, прекарани в мистични търсения. На малцина индивиди Phosphorus
им се налага да се обучават в медитация, тъй като те са естествено настроени на вълнáта на
дълбоката радост, поне докато животът им върви гладко. Все пак, на доста от тях би се
отразил благотворно някакъв вид медитация, който да успокоява духа им, тъй като
Phosphorus е твърде възбудим и радостта им бързо може да отлети под въздействието на
друга емоция. Поради огромната му впечатлителност, Phosphorus има склонност към по-
голяма от нормалното променливост на настроенията в зависимост от събитията, случващи
се около него. В един момент тази жена е прелестно щастлива, а в следващия изпада в
отчаяние (Кент: “Смях се редува с тъга”), защото някой казал нещо, което я разстроило или
е видяла някакво трагично събитие по новините. това емоционално люшкане нагоре-надолу
може да се види и при Ignatia, но настроенията при нея са по-драматични и специално при
отрицателните й настроения има тенденция да бъдат по-дълбоки и по-продължителни. Ако
Phosphorus не е преживяла твърде дълъг труден период, след който просто прегаря, тя е
склонна много гъвкаво да се справя с житейските кризи и да скочи ентусиазирано след
кратък период на депресия и тревоги. Phosphorus е емоционално най-непостоянният
конституционален тип. Други като Lycopodium и Tuberculinum са отпуснати и
неемоционални през повечето време, но те нямат жизнерадостния дух на Phosphorus.
Подобно на Питър Пан и Шекспировия Пук, Phosphorus е весел и ефирен елф (не е просто
съвпадение, че и тримата започват с “Р” (на латиница – бел. прев.) , буква с много голяма
“глава”, подобно на триъгълното лице на Phosphorus, който докосва земния полюс толкова
плахо и нагоре се разширява, като че ли се отваря към небето – виждате как самата тема за
Phosphorus вдъхновява автора и го настройва лирично! ). Тя няма време или не желае да
бъде унила и точно, когато си помислите, че тя е прикована към земята от нещо, което я
притиска, тя вече е горе, далеч от вас, отлитайки отвъд земните грижи, независимо дали
това става, защото е решила така, или съвсем спонтанно.
Phosphorus е много общителен. Няма друг тип, който да се радва на компанията и да зависи
от нея толкова много (Кент: “Желае компания”). Когато Phosphorus е сама, тя става
неспокойна и се чувства самотна, но в компания грейва (освен ако хората, в чиято
компания е, не я застрашават с нещо), защото обича да споделя с хората своите мисли и
чувства, както и техните. Естествената й радост е заразителна, а простичката й философия
“живей за мига” действа освежаващо на по-сдържаните типове, които се разведряват в
нейната компания. Тя е също толкова открита и когато е нещастна, но за разлика от Natrum
и Ignatia, които са склонни да поглъщат злочестието си, при Phosphorus самото споделяне на
болката носи бързо облекчение. Освен това, Phosphorus е толкова впечатлителна, че и най-
лекото утешение е достатъчно, за да разсее тревогите й, а най-лекото окуражаване разсейва
унинието й.
Когато е щастлива, жената Phosphorus е много весела и игрива. Дори и на работното си
място тя е енергична и приказлива и тъй като работата й много често е свързана с
обслужване на други хора, тя завързва много познанства с хора, с които споделя желанието
си за забавление. Медицинската сестра Phosphorus е като глътка свеж въздух в болничното
отделение. Тя може да танцува с подлогите, сякаш играе в мюзикъл, разсмивайки и най-
тежко болните пациенти с палавото си чувство за хумор (Кент: “Веселие, радост”). Някои
от другите сестри могат да се възмутят от вечно доброто й настроение и от популярността й
и да се възползват от нейната невинност и откритост. Аз съм срещал няколко млади жени
Phosphorus, които са ми се оплаквали от злонамереността на колежките си. Това отчасти е
изражение на свръхчувствителността на Phosphorus, която понякога граничи с параноята,
но отчасти се дължи и на ревността на другите. Много често Phosphorus изглежда като
“златното дете”, изпратено от Небето, за да добави малко магия в скучния ни свят. Поради
своя чар, жената Phosphorus става много популярна и може, например, да привлече много
красиво момче за приятел. Освен това, тя е по-скоро драматична в своята експресивност и
не прави нищо, за да прикрие радостта си от благосклонността на другите към нея. По-
нататък някои простосмъртни с по-малко късмет започват да се отчуждават от нея, защото
се уморяват от постоянното й напомняне колко прекрасен е животът й.
Подобно на Medorrhinum и Lachesis, Phosphorus действа предимно с дясното си полукълбо,
бидейки привлечен повече от хармонията, отколкото от логиката. Мнозинството от
индивидите Phosphorus са надарени с артистизъм и много от тях стават поети, художници и
танцьори в свободното си време, ако не и професионално. Phosphorus отразява светлината
на своя дух в творчеството си и е привлечена от изкуствата, които са по-ефирни, леки и
нежни. Тя е склонна да предпочете акварела пред маслените бои, а от маслените избира
леките и мечтателни стилове като изкуството на Моне пред по-тежките и реалистични. По
подобен начин, нейният музикален вкус е насочен повече към романтиката, баладите и
леката, жизнерадостна музика като джаз, например. Тя може да бъде силно трогната от по-
тежките стилове като оперите и Бетовен, но те я правят твърде мрачна. Phosphorus избягва
всичко, което може да я обремени. Нейното изкуство е продължение на самата нея, то е в
резонанс с красотата в нейната душа и диша от нейното страхопочитание и възторг.
Мъжете Phosphorus имат същата лекота и чувствителност, както и жените. Те трудно
асимилират рутинните неща и отговорността, но докато са способни да откриват своето
място в живота, което им позволява да бъдат верни на блестящото си “Аз”, те са също
толкова красиви, колкото и жените. (Мъжете Phosphorus са по-скоро красиви, отколкото
хубави, също както по-интелектуалните жени Ignatia са по-скоро хубави, отколкото красиви.
Нат Кинг Коул е добър пример за артист Phosphorus. Неговата красота и невинността му
спечелиха любовта на цялата нация и спомогнаха той да стане първият чернокож
изпълнител в Америка със собствено телевизионно шоу. Както никой друг изпълнител по
това време, Коул видимо се наслаждаваше на изпълненията си пред публика по най-
естествен и неподправен начин.) Най-великите балетисти обикновено са Phosphorus. За
Нижински се говори, че когато изпадне във възторг, прави толкова високи скокове, сякаш
тялото му е леко като въздуха. Всички хора Phosphorus изглеждат ефирни, така че когато ги
гледа, човек сякаш очаква да се понесат във въздуха. Обикновено те много харесват
качествата си на приказни елфи и с радост ги демонстрират, за разлика от China, която в
много случаи е по-ефирна, но далеч по-голямата й липса на самоувереност не й позволява
да се изяви в тази светлина.
Самовлюбеността на Phosphorus като че ли по-скоро добавя нещо към красотата му,
отколкото да отнеме, за разлика от горделивостта на Lycopodium и Nux, която се набива
повече в очи. Както тези два типа, Phosphorus също е склонен към суетност и към
задоволяване на личните желания и страсти, с тази разлика, че той не го прави отделно от
другите хора. Макар че той харесва себе си, не е склонен да съди другите (освен ако те не
попадат в специфична група хора, спрямо които той има някакво предубеждение). Той
наистина приема другите такива, каквито са, много е толерантен и лесно възвеличава
достойнствата на другите. За разлика от Natrum, който дълбоко в себе си се самоотрича, а
на по-повърхностно ниво може да отхвърли и всеки друг, Phosphorus се обича и приема,
както обича и приема и повечето хора, които познава. Подобно на Sulphur, неговата любов
не е много надеждна в практическия смисъл на думата, но е достатъчно реална за индивида
Phosphorus, който я чувства.
Едно от най-освежаващите неща около Phosphorus е, че той казва точно това, което мисли и
чувства. Той може да замълчи, ако не ви харесва, но рядко ще се скрие зад фалшива фасада
на учтивост, както правят повечето други типове. По аналогичен начин, той не се стеснява
да изрази приятелските си чувства към някого. Phosphorus е прелестно прозрачен във
всичко, което прави. Тайната е нещо, с което той рядко се съобразява. Той няма нищо, което
да крие и може да се разхожда гол пред очите на децата си или да разкаже на съвсем
непознат човек житейската си история. Когато разкрива най-интимни подробности от
живота си, той очаква слушателят му да бъде заинтригуван, но ако това не стане, той свива
рамене и си мисли, че губещ е другият, за разлика от Natrum и Ignatia, които се чувстват
унижени от подобно “предателство”.
Неясно мислене и Объркване по отношение на самоидентичността
Недостатъчно силното чувство за лично его, което позволява на Phosphorus да изживява
света с такава детска емоционална наситеност, от друга страна е причина за по-скоро
неясното и крехко чувство за собствената идентичност. Phosphorus е като душевен сюнгер,
който попива всички чувствени, емоционални и интелектуални впечатления, които
получава от обкръжението си, по-хаотично и на сляпо от повечето други хора и това го
принуждава да се бори, за да открие стабилен психологически център всред променливите
течения от чувства и впечатления. Тази впечатлителност на Phosphorus има и
непосредствени, и по-отдалечени във времето последствия. Само за миг той може да бъде
завладян от нова и стряскаща идея (особено такава, която е или много красива, или много
заплашителна) или от интензивна, но мимолетна емоция. В такива моменти за него няма
минало и няма чувство за самоидентичност. Той се превръща в емоция или в идея и губи
напълно чувството си за перспектива. За да се върне отново към сетивата си, може да му е
достатъчна минутка, а може да му потрябва и много повече време. Когато Phosphorus се
влюби, например, той е в постоянно състояние на опиянение, в което се разтапят всички
реални впечатления и той започва да вижда всичко в розова, трептяща светлина,
включително и данъците или цирея върху любимия нос. По подобен начин, една заплаха
срещу личната му или на любимия човек безопасност може да породи у него състояние на
неопределена тревожност, на фона на която дори и мъничкото котенце може да му се стори
опасно. Крехката способност на Phosphorus да осъзнава своята идентичност може да
попадне в такова тресавище за кратко, след което това състояние да отстъпи на период на
относителна стабилност, през който Phosphorus може да мисли нормално или да бъде
заменено от друго, също толкова силно впечатление, стимулирано от нови обстоятелства.
Не е чудно тогава, че Phosphorus от време на време стига до ментално и емоционално
изтощение (Кент: “Умствено изтощение”) и изпада в особено състояние на апатична
зомбираност, при което той или не прави нищо или действа като в сън, на “автопилот”,
докато успее да се съвземе и да дойде на себе си.
Дългосрочните последствия от впечатлителността на Phosphorus се състоят в това, че той е
склонен да взаимства самоидентичността си от тези на хората около него. В процеса на
израстването си ние се научаваме да спазваме различни норми на поведение, което
формира у нас определени условности и задръжки и сме склонни да възприемаме много от
нагласите на своите родители, както интелектуални, така и социални, но Phosphorus е
много по-мек и “ковък” от другите. Юношата или девойката Phosphorus, например, може да
възприеме всичките нагласи на родителите си и да ги оформи като свои убеждения, без да
задава въпроси, при положение, че неговите или нейните връстници отдавна са
прогледнали за недостатъците и пороците на своите родители. Добър пример за това е
детето Phosphorus, отглеждано в религиозно семейство. Независимо от естеството на
религията, тя ще бъде следвана предано от индивида Phosphorus, който ще я поставя под
въпрос в много по-малка степен, отколкото би го направил който и да било от другите
конституционални типове (с изключение, може би, на Pulsatilla). По подобен начин, детето
расте с политически и морални убеждения, които са като копия под индиго на тези на
родителите му. Ако родителите му са моралисти, то става моралист. Ако те са престъпници,
то ще приема престъплението като нещо нормално и тъй като неговите родители, както
повечето родители, са склонни да мислят и да настояват, че са прави за повечето неща,
детето Phosphorus израства, мислейки, че родителите му са винаги прави. Първите
проблясъци на ужасното осъзнаване, че родителите му могат и да грешат, се появяват у
Phosphorus много по-късно, отколкото у повечето други типове и това осъзнаване може да
се окаже твърде плашещо и обезпокоително, за да бъде възприето напълно от Phosphorus,
който е склонен да се вкопчи в едно становище, в което вярва, както би се хванал за дърво
по време на ураган. Не би трябвало да се смята, че всички Phosphorus-и са сковани и
тесногръди. Ако родителите му са гъвкави и с широки възгледи, такъв ще бъдат и той. Ако
родителите му, обаче, са сковани и строги, Phosphorus расте в нещо като недоумение. Той ще
възприеме много от техните строги възгледи, но ще се чувства неспокоен с тях, тъй като по
природа е сърдечен и спонтанен тип и човечната му топлина непрекъснато ще влиза в
конфликт с унаследената от родителите суровост. Накрая той ще смекчи много от скованите
нагласи и начини на действие на родителите си, подкрепяйки някои от тях на теория, а
други – практически.
Прекрасна илюстрация на Phosphorus, който е притиснат между скованото си, моралистко
възпитание и природната си спонтанност може да се види в лицето на Оскар Хопкинс,
героя от трагикомичния роман на Питър Кери “Оскар и Лусинда”. Оскар е син на
евангелистки проповедник с особено ригиден морал и расте в Корнуол през XIX век.
Веднъж баща му го хваща да опитва коледен пудинг, деликатес, толкова упадъчен, че
изглежда отвратителен в очите на проповедника, който стоварва тежък удар върху главата
на детето, принуждавайки го да изплюе вкусната хапка. Оскар расте с пуританския дух на
баща си, вярвайки, че трябва да се лишава от удоволствията, за да спечели одобрението на
възвишения си баща. Той живее като аскет в Оксфорд, където следва богословие,
подготвяйки се да се присъедини към духовенството и трябва да се въздържа, защото не му
е позволено да има светските интереси на колегите си-студенти. Въпреки безукорния
морал на Оскар, тесногръдият му баща се отрича от него, защото се е отклонил от неговата
секта на Плимутското братство и е станал англиканец. Оскар прави това в крехката възраст
11 години и нещо, защото не може да повярва, че суровостта на баща му е угодна Богу. По
типичен за Phosphorus начин, младият Оскар се осланя на “знаците свише” да го водят към
правата вяра. Той го прави, като хвърля камък през рамото си към решетка от квадрати,
подредени под формата на кръст. Всеки квадрат представлява различно християнско
вероизповедание и камъкът няколко пъти поред попада в квадрата на Англиканската
църква. Без да е напълно убеден, че баща му е съгрешил, Оскар страда от ужасни видения за
Ада, очакващ баща му и напуска дома си, за да намери подслон в дома на англикански
пастор, човек, който винаги е изглеждал патетичен и сърцераздирателен, дори и в очите на
Оскар. Въпреки че отхвърля религията на баща си заради неговата суровост, Оскар никога
не променя пуританската си нагласа. За разлика от баща си Sulphur, обаче, той никога не се
опитва да наложи своите убеждения на другите, на които винаги гледа във възможно най-
добра светлина.
В Оксфорд Оскар няма пари да плаща за обучението си. Той изчаква няколко седмици
проблемът да се разреши от само себе си (често пъти когато се натъкне на затруднение,
Phosphorus просто седи и се надява да го “сполети” най-доброто) и накрая това се случва –
един колега го взема със себе си на конни надбягвания. Оскар не знае нищо за залаганията,
освен че не се смятат за морално занимание. Независимо от това, той веднага стига до
убеждението, че сам Бог го е повел към надбягванията, за да му покаже как може да
припечели и да се издържа, докато се обучава за свещеник. Той изведнъж усеща в себе си
огромна сигурност, че определен кон ще спечели, залага всичките си пари на него и
интуитивното му решение бива възнаградено богато. Това е добър пример за
опортюнистичното мислене на Phosphorus. Оскар запазва всичките си възвишени
принципи, но разсъждавайки, стига до заключението, че по-важна е целта, поради която се
обръща към хазарта, а не че самият хазарт е неморален. Тъй като все още е много набожен и
благочестив мъж, той никога не харчи спечелените от залаганията пари за нещо друго,
освен за храна, за заплащане на таксите за обучението и за други дребни, неизбежни
разходи, а остатъка раздава за благотворителни цели. Неговите действия, макар и крайни,
са в съзвучие с огромната му вяра в Живота или в Бог, която дава сигурност на много хора
Phosphorus, които са склонни, както да харчат парите си безгрижно и неегоистично, тъй
като са по-загрижени за емоционалните и духовни цели в живота, така и просто да се
“носят по течението” и да вярват, че Бог ще им осигури необходимото за утрешния ден.
Фигурата на Оскар Хопкинс е толкова достоверно и задълбочено обрисувана от автора, че
разкрива сто и една типични особености на Phosphorus. Въпреки че в началото Оскар
залага на надбягвания, просто за да може да си плаща сметките, той се пристрастява към
тръпката от залаганията и накрая това го погубва. Много хора Phosphorus са склонни да се
пристрастяват, не защото бягат от болката, както е при пристрастения Natrum (макар че при
всяко пристрастяване има такъв елемент), а защото не могат да устоят на възторга, който
изпитват, отдавайки се на порочната си страст. Оскар е крайно мил и нежен, а също и
стеснителен. Той е един от по-интровертните индивиди Phosphorus, чието възпитание
поражда у него много страх. Phosphorus може да изглежда или жизнерадостен и
екстровертен, или стеснителен и хрисим, в зависимост от това колко страх е изпитал в
детството си и колко страх изпитва в настоящия момент. Дори и най-хрисимият Phosphorus
като Оскар има моменти на дива невъздържаност, когато нищо не може да удържи радостта
му, нито да му попречи да я изрази. Аз бях смаян и очарован да видя, че цяла глава от
книгата е посветена на ентусиазираното обяснение, което Оскар дава на фосфоресцирането
на морето. Дали авторът е познавал хомеопатията или това просто е един прекрасен
пример за “синхронност”? Тази книга трябва да бъде прочетена от всички студенти по
хомеопатия, не само заради детайлния портрет на личността на Phosphorus, а и заради не
по-малко последователния портрет на боязливата Silica в лицето на Лусинда Льопластрие.
Една причините индивидите Phosphorus да имат слабо развито чувство за самоидентичност
е, че те се идентифицират толкова силно с другите хора, особено с родителите си и със своя
партньор. Phosphorus има склонността да преувеличава и ако обича някого (или някакъв
принцип), той го издига на пиедестал и се съпротивлява енергично на всеки опит на
другите да го свалят от там. Неговото отъждествяване с другите води до това, че той
възприема същите убеждения, същите маниери и дори същите навици като човека, към
когото изпитва възхищение и уважение. Той може да се отъждестви не само с друг човек, но
и с някаква организация или религия и в този случай обикновено става най-преданият и
благонадежден член на тази група и изобщо не се интересува от фактите, които говорят
против религиозната догма или партийната линия.
По същия начин, по който идеализира всичко (или поне този, когото обича), по същия
начин Phosphorus преувеличава отрицателните качества на хората, които не харесва.
Например, ако баща му е строг и жесток, младият Phosphorus може отначало да търси
одобрението му и да го обича безусловно, но накрая дори и Phosphorus ще затвори сърцето
си, изправен пред непрекъснато малтретиране и когато направи това, той може да превърне
образа на баща си в олицетворение на всичко зло, избирайки да забрави всичките му
положителни качества. Дори и тогава той може да храни с десетилетия надеждата, че баща
му ще се върне при майка му и че тя като един чудотворец ще го превърне в любящ баща,
какъвто той никога не е имал. Phosphorus не може да понася дисхармонията и често пъти
играе ролята на миротворец, стигайки дотам, че е готов да жертва собствените си
интереси, за да предотврати разбиването на семейството.
Phosphorus има огромна склонност да обобщава. За него е трудно да схване безбройните
аспекти на реката на живота, в която се носи (понякога като лодка без кормило) и вместо
да ги осмисля един по един, той по-скоро ще ги обобщи на бърза ръка, за да изгради такъв
образ на света, който да е по-лесно управляем. Той започва със собствения си жизнен опит
и после се опитва да нагласи новата информация към оформилия се модел, без да се опитва
много-много да навлиза в дълбочина. Например, попитайте едно момиче Phosphorus какво
мисли за руснаците и я ще ви отговори “О, те са прекрасни хора! Аз веднъж срещнах един
руснак и той имаше толкова мила усмивка! ”Обратното на това, Natrum ще ви отговори
реалистично “Не знам, срещал съм само един.” , докато Lycopodium е напълно способен да
прикрие липсата на личен опит с руснаците като започне интелектуален трактат за
славянския характер, използвайки информация, събрана оттук-оттам от книгите.
“Неясното мислене”, което е толкова характерно за Phosphorus (в противоположност с
блуждаещото, откъслечно мислене на Argentum), е резултат от цялостната липса на фокус
при него. Както беше при руската преводачка Phosphorus, той може да добие способност за
добра ориентация в определена област и да работи добре в нейните рамки, но в широки
области от живота си той остава да се рее като в безлюдна земя. Например, той може да
забрави за здравословното си състояние, за банковата си сметка и за рождения ден на жена
си, но да се справя добре като учител. Подобно на Sulphur, неговият ум е склонен да
пренебрегва детайлите (макар че за разлика от Phosphorus, Sulphur може да е безкрайно
запознат с подробностите на темата, от която е заинтригуван), а също и неприятните
ежедневни задължения. Phosphorus е по-малко интелектуално настроен от Sulphur, бидейки
по-ангажиран да води безгрижен или бляскав начин на живот, отколкото от интелектуални
идеи. (Разликата е като тази между Айнщайн и Питър Пан.)
Тъй като е отворен към толкова много неща, мисленето на Phosphorus често пъти става
разпокъсано. Докато Sulphur би пренебрегнал дребните ежедневни задължения в името на
заниманията си по обсебилата го тема, Phosphorus прехвръква като пеперуда от една
интересна тема към друга, без да успее да схване по-дълбоко нито една от тях. Той може да
има много остър ум и да е надарен с талант, например, на математик, но има много слаба
дисциплина на умствената работа (Кент: “Несигурен, колеблив”) и от него ще стане много
неспокоен и нетърпелив студент (освен ако не учи нещо, което да подхожда на ефирната му
природа, като рисуване или балет).
Разпокъсаното мислене може да направи Phosphorus да изглежда отнесен и объркан на
моменти. Въпреки че медицинската сестра Phosphorus е съвестна, тя може да се затрудни да
следва инструкциите буквално и да обърка температурата на един пациент с пулса на друг,
когато попълва температурния лист. Общо взето, Phosphorus има достатъчно яснота на ума,
за да се справи с работата си, но не без огромен брой малки неволни грешки и пропуски
поради недоглеждане. Аз съм виждал как хора Phosphorus използват преднамерено своята
отнесеност, за да оправдаят пропуските си. Един мой пациент Phosphorus хвърляше “димна
завеса” върху подробностите, когато искаше да прикрие нещо, от което се срамуваше, а моя
приятелка Phosphorus имаше подобен навик да обърква разговора, спускайки паравана на
несвързани с темата нейни наблюдения, когато се опитваше да избегне неудобен за нея
факт.
Phosphorus е свръхчувствителна към много влияния и точно когато е под стрес, тя изглежда
най-объркана. В такива моменти тя започва да прави глупави неща като това да постави
дрехите за пране в съдомиялната машина и мръсните съдове в пералнята и когато осъзнае
грешката си, е еднакво склонна, както да се разсмее, така и да се разплаче.

Страх и Тревога
Степента, в която човек изпитва страх, зависи от неговата конституция и от степента, в
която се чувства застрашен от своето обкръжение. Phosphorus е най-чувствителен от всички
хора към обкръжението си и по време на детството му всяка дисхармония в семейството
поражда тревога, която се превръща в неразделна част от личността му, ако продължи
достатъчно дълго.
Крайната отвореност на Phosphorus към външни влияние е това, което го прави уязвим, в
съчетание с неговото относително слабо развито чувство за самоидентичност. Тъй като от
всички посоки непрекъснато го бомбардира поток от влияния и поради шеметната смесица
от емоции, които те пораждат, Phosphorus е склонен да се паникьосва, когато всичко това
му дойде в повече и той вече не е в състояние да преработва калейдоскопа от чувства и
мисли, вихрещи се в него. Така Phosphorus е особено податлив на тревога, когато е под
натиск, а също и когато е развълнуван или се намира в нова за него обстановка. За разлика
от Pulsatilla и Calcarea, той е авантюрист по природа и е напълно способен да се втурне при
всяка удала се възможност към ново преживяване, но когато го направи, неговият възторг се
последва от тревога. Това се случва особено често при децата Phosphorus. Подобно на
децата Ignatia, те са много лесно възбудими и в своята възбуда лесно престъпват границите
на онова, с което могат да се справят при този си житейски опит. Например, детето
Phosphorus може да срещне много непознати деца на празненство за рожден ден. Отначало
то е развълнувано и няма търпение да си общува с новите другарчета. В своята възбуда то
вика, танцува из стаята и се закача с другите деца. След като се опияни от възбуда (Кент:
“Вълнение, достигащо до екстаз”), настъпва някаква промяна в обстановката, която
надхвърля способността му да се справи. Това може да е появата на клоун, поканен да
забавлява децата, чиято поява по-скоро изплашва нашия герой, отколкото да го развесели.
Ако не беше толкова възбуден преди това, той не би се изплашил, но неговият ум не може
да “смели” новото обстоятелство и то реагира с паника и плач към майката.
Възрастният Phosphorus също е податлива на тревогата, когато животът му стане твърде
трескав. В такива моменти той е склонен да измисля несъществуващи проблеми.
Например, млад мъж Phosphorus може в навечерието на сватбата и да усети страх, че ще
катастрофира с колата или да си въобрази, че годеницата му вече не го обича (Кент: “Страх
от въображаеми опасности”). На следващия ден този страх може да му стори глупав или да
забрави за него, но в съответния момент той поражда много тревога.
По подобен начин, в моменти на стрес Phosphorus често пъти преувеличава дребни
проблеми или заплахи без всякаква връзка с действителната ситуация. Неговото
въображение се развихря и препуска необуздано от здравия разум. Една жена Phosphorus,
притисната от проблемите на работното място, може да се изплаши, че лошото й
храносмилане се дължи на рак (Кент: “Страх от надвиснала болест”) и този страх ще я
тормози , докато служебните й проблеми отшумят, след което изчезва като дим. Един мъж
Phosphorus, който се бори с проблемите в отношенията му с неговата приятелка, може да
стигне до убеждението, когато тя отложи уговорената среща, че го е направила, защото се
среща с друг мъж и този страх го обсебва до следващата му среща с нея, на която тя го
уверява, че страхът му е неоснователен. Въпреки че, общо взето, е оптимист (често пъти
безнадежден), когато е под стрес, Phosphorus е склонен да си представя най-лошото и да се
тревожи много. За щастие, неговите страхове се разсейват най-лесно от малко утешение.
Тъй като сам няма граници, той има нужда някой да закриля от време на време и да му
казва, че всичко е наред. Подобни утешения имат огромен положителен ефект върху него,
тъй както дребни заплахи могат да окажат отрицателен ефект. Така неговата невинност и
впечатлителност са колкото благословия, толкова и проклятие.
Phosphorus се страхува много повече, когато е сам. Присъствието на други хора (дори и
непознати) му помага да закотви съзнанието си тук и сега и да не попада във властта на
въображаеми страхове. Особено голяма е вероятността Phosphorus да стане тревожен, когато
е сам през нощта или на тъмно (Кент: “Страх, когато е бъде сам”, “Страх, когато на
тъмно”). Жените Phosphorus са дори още по податливи на тревога от своите побратими-
мъже Phosphorus, особено през нощта. Тяхното плодовито въображение работи извънредно
в тъмнината, виждайки призраци във всяка сянка и във всеки шум (Кент: “Вижда лица
навсякъде, накъдето се обърне”). Phosphorus, подобно на Medorrhinum, има страх от
призраци и духове и е много по-склонна да вярва в тях, в сравнение с повечето хора, но тя
има и по-голямо основание за това, тъй като, подобно на Medorrhinum, има известни
ясновидски способности.
Хипохондриазата е обичайна причина за тревоги при Phosphorus. Всеки мъничък симптом
или дефект може да събуди страха от смъртоносна болест, особено когато и периодът, който
изживява Phosphorus е по-тревожен. През останалото време тя е блажено неосведомена за
състоянието на тялото си или е наясно с блаженството, което я пропива (докато Arsenicum
рядко се отдалечава от страха от болест и смърт, дори и в най-добрите си моменти). И
отново, тази тревога може да бъде разсеяна много бързо от лекаря, когато е неуместна, за
разлика от тревогата на Arsenicum, която не се повлиява от успокоителни думи.
Един от най-характерните страхове на Phosphorus е необяснимият страх, че ще се случи
нещо ужасно. Това вероятно е плод на уплашеното въображение, съчетано със спомена за
точно интуитивно предположение в миналото. Тъй като нейната интуиция не я е излъгала
по-рано, тя реагира много бурно на всяко чувство за заплаха, което изпита. (Фактът, че
повечето й предчувствия не са били точни, никога не й идва наум.) В такива моменти е
много трудно тази жена да бъде успокоена, защото тя смята, че усеща по-добре бъдещето от
другите и е сигурна, че на предчувствието й за предстоящо бедствие може да се разчита.
Независимо от това, успокои ли се веднъж и изчезнат ли другите причини за стрес в
живота й, страхът също отшумява (освен ако не се окаже, че интуицията й е истинска и в
този случай страхът остава да персистира).
Тъй като е толкова уязвима и толкова открита към агресивния свят, личността Phosphorus,
познала твърде много страдания, понякога развива подозрителна и дори параноидна
нагласа. Например, ако майка й е била жестока, когато тя е била малка, растейки това
момиче очаква от почти всеки да й навреди, особено от жените, които й напомнят за майка
й (Кент: “Подозрителен”). Изстрадалата жена Natrum, която става в известна степен
параноичка, е по-скоро човек с чепат, сприхав характер и защитна нагласа. В контраст с
нея, Phosphorus става стеснителна. Ако се почувства нападната, тя няма да се отбранява,
както би направила жената Natrum, а ще се оттегли на безопасно място или най-малкото ще
премълчи, опитвайки се да избегне агресията срещу нея. Ако почувства, че наблизо няма
никого, към когото може да се обърне за помощ в такъв момент, тя изпада в паника и може
да се затвори в себе си. Когато се самоизолира, вече никой не може да се изправи срещу
параноичните й страхове, които при това положение могат по-скоро да се усилят, отколкото
да намалеят. Все пак, за Phosphorus е рядкост да развие истинско параноидно
умопомрачение.
Когато жената Phosphorus се почувства застрашена, тя може да прибегне до “магическо
мислене”, за да отблъсне опасността, точно както го правят децата. Ако е религиозна, тя ще
се моли горещо за закрила, но ако не е, може да изпълни измислен от нея ритуал, за да се
защити. Например, в моменти на реална опасност тя може да затвори очи и да започне
обратно броене от десет до едно, като че ли опасността ще изчезне по вълшебен начин в
края на броенето, или може да събира талисмани, които й носят щастие. Това може да са
талисмани, произведени с чисто търговска цел, като конски подкови или всякакви
предмети, които жената Phosphorus е решила, че й носят късмет. Така тя може да събира
цветни черупки от миди или да носи медальон с косите на старо гадже, който да я пази от
злото. Phosphorus не е посочен в реперториума на Кент под рубриката “Суеверен”, но той
трябва да бъде добавен към нея в трета степен. Питър Кери в достоверния портрет на
Phosphorus-а Оскар от романа му “Оскар и Лусинда” описва как Оскар стои в лодката и
държи остатък от “ризата” (мембрана, която понякога покрива главата на бебето при
раждането му и която била запазена за него от баща му), с която се е родил, за да отблъсне
смъртта и опитвайки се да се пребори с фобията си от морето.
Въпреки че Phosphorus е податлив на много страхове, неговият авантюристичен дух,
екстровертност и радост от живота често пъти надделяват, придавайки му вид на
безгрижен човек и късметлия. Това впечатление, общо взето, отговаря на истината, тъй като
Phosphorus е толкова “прозрачен” емоционално. Мнозинството от индивидите Phosphorus са
податливи на чести, но преходни пристъпи на тревожност, които не засенчват за дълго
жизнерадостния им дух. Малцина от тях, които са преживели наистина огромни трудности,
могат да останат тревожни за по-дълго време, но дори и тези Phosphorus-и с по-накърнен
дух са склонни да реагират забележително бързо, ако попаднат в безопасна обстановка,
обградени с обичащи ги хора, за разлика от по-интровертните типове като Natrum и Ignatia.

Външен вид
В съзвучие с харизматичната природа на личността Phosphorus, външният вид на индивида
Phosphorus често пъти е много красив. Тялото им е, общо взето, слабовато, източено и
много жилаво, бидейки по-гъвкаво от това на повечето хора до степен да остави
впечатление, като че ли е направено само от стави. Крайниците са дълги и грациозни, като
на танцьор, но не толкова крехки като на Silica. Тялото се държи свободно, отпуснато и
сякаш се движи без никакви усилия. (Има един вариант на Phosphorus, все пак, който е
висок, върлинест и несръчен в движенията, наподобявайки новородено жребче.)
Телосложението на Phosphorus много прилича на това на Tuberculinum, което не е
изненадващо, като се има предвид голямата близост между двата типа. И двата типа са
луничави и са склонни да имат pectus excavatum или хлътнала гръдна кост (обущарски
гръден кош). Все пак, тялото на Phosphorus е по-грациозно от това на Tuberculinum, което е
по-жилаво.
Лицевите черти на Phosphorus обикновено са много характерни. Най-силно изпъкват очите,
които са необикновено големи и обградени от много дълги мигли, придавайки най-
привлекателния вид на невинност. Кожата е мека и гладка, дори и тази на мъжете, и е като
кадифе при докосване. Контурът на лицето е по-скоро ъгловат, отколкото окръглен и
наподобява триъгълник, със заострена брадичка и широко чело.
Общо взето, Phosphorus има широка уста (отражение на откритата му натура) с нежно
извити устни. Зъбите обикновено са едри и изпъкващи, а горните резци са извити напред
като на заек.
Повечето хора Phosphorus имат дяволит външен вид, а мъжете често пъти изглеждат
момчешки.
Косата обикновено е права и лъскава като коприна и често пъти е светло кафява или
червеникава, макар че се случва и да е руса или черна.
Сред известните личности Phosphorus са актрисите Мишел Пфайфър и Джулия Робъртс и
актьорът Мартин Шорт. Аз мисля, че Phosphorus е и австралийският супермодел Ел
Макферсън, както и бившият съпруг на Джулия Робъртс Лайл Ловет, който има типичната
ултраширока уста, както и специфичния вид на непохватен и недодялан човек, който е
често срещан сред индивидите Phosphorus.
 PLATINA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ХИСТЕРИЯ, ГОРДОСТ, НИМФОМАНИЯ

Platina е рядко срещан конституционален тип, познат сред хомеопатичните кръгове най-
вече със сексуалната си обсебеност. Аз съм виждал само шепа индивиди Platina, оттам и
описанието ми за този тип е по необходимост кратко.
Индивидите Platina могат да бъдат разделени на две групи – такива, които за повече или по-
малко здрави и такива, които са умопомрачени или на границата на умопомрачението.
Двете групи имат много общи психологически черти, характеристики, които се изкривяват
и подчертават, когато Platina става по-нездрава психически. Доколкото знам, Platina е
изключително ‘женски” лекарствен тип.

Здравата Platina
Здравата жена Platina е чувствителна, емоционална личност, която прилича на Ignatia в
много отношения. Подобно на Ignatia, тя е страстна, не само сексуално, но и в много други
аспекти. Все пак, най-вероятно е основното оплакване, която би я отвело при хомеопат, да
бъде силното й сексуално желание. Сексуалният нагон на Platina е по-силен и по-постоянен
от този на който и да било друг тип. Въпреки че може да достави голямо удоволствие,
когато бъде удовлетворен, същевременно той е толкова трудно задоволим, че обикновено
предизвиква и сериозни тревоги. Тази иначе чувствена жена се оплаква, че от време на
време просто не може да се освободи от сексуалните мисли (Кент: “Натрапливи сексуални
мисли”), които нахлуват сред нормалните й разсъждения внезапно и агресивно, като че ли
изобщо не са нейни мисли и са съпроводени с изключително силно сексуално желание. Тъй
като е психически здрава и чувствителна жена, тя знае, че това е ненормално, но може да
се срамува твърде силно, за да потърси помощ или пък да си мисли, че нищо не може да се
направи за преборването й с внезапните сексуални импулси. Каквато и да причината, много
вероятно е нейният “проблем” да остане скрит за повечето хора около нея.
За да се справят със сексуалните си подтици, някои жени Platina прибягват към честа
мастурбация. Други просто се противопоставят на подтиците си, а трети се отдават на
промискуитет. Тези, които се подчиняват на сексуалната си обсебеност, общо взето, са по-
нездрави психически, отчасти защото са се “предали” на ненормалните си импулси и
поради това вече не са способни да се контролират, и отчасти, защото безразборните им
сексуални контакти им пречат да създадат стабилна връзка с един партньор и ги излагат на
непредсказуемото влияние на многобройните им партньори.
Погледнато отстрани, първото впечатление, което получава човек от относително здравата
жена Platina, е за нейното високомерие. Тя е склонна да се държи с хората леко
пренебрежително, като че ли не си заслужава да си губи времето с тях (Кент:
“Надменност”, “Безразличие, когато е в компания”). Веднъж аз работих в една комуна с
млада жена, която се държеше малко затворено, ако изключим общуването й с малцина
подбрани приятели. Когато пътищата ни се кръстосваха, тя винаги се държеше много
отчуждено с мен и отначало аз помислих, че тя не ме харесва по някаква причина. Един
ден тя се разболя от грип и тъй като страдаше много, един неин приятел ме помоли да я
лекувам хомеопатично. Бях повикан в нейната стая и бях помолен да снема случая. Вместо
да ми благодари, че съм дошъл, тя директно започна да описва симптомите си и в края на
интервюто ми благодари лаконично и хладно, сякаш казваше “Това е всичко, благодаря.
Отивайте си.” По-късно тя ми каза, че лекарството й е помогнало и отново ми благодари
формално, като че ли по задължение. Аз забелязах, че тя никога не ми се усмихва, когато се
срещаме и се чудех защо. Накрая един ден тази жена дойде при мен и ме попита дали имам
Platina. Попитах я защо й трябва и тя ми каза, че “има сексуален проблем”. Тя изглеждаше
твърде смутена, за да изпада в подробности, но ми каза, че един хомеопат преди време й
дал Platina 200с и тя й помогнала за малко. Макар че не ми описа естеството на сексуалния
си проблем, тя се усмихна, когато спомена за него, като че ли флиртуваше с мен или
изпитваше удоволствие да мисли за сексуалността си. Това впечатление се съчетаваше с
противоречиво смущение. Очевидно жените Platina като нея се отнасят двояко към
сексуалната си обсебеност, търсейки помощ, за да се избавят от нея и същевременно
наслаждавайки се на удоволствието, което получават. След като бях свидетел на
надменното й държание към мен, аз бях склонен да се доверя на предписанието на колегата
и й дадох една доза Platina 10М. Две седмици по-късно тя ми каза, че сексуалният й
проблем станал много по-управляем. Въпреки че не желаеше аз да снема цялостно случая,
тя призна още една характеристика на Platina. Тя беше разведена и ми каза, че докато била
женена, била склонна към внезапни импулси да намушка съпруга си с нож (Кент:
“Внезапен импулс да убива”).
Гордостта на Platina се съпровожда от чувствителност към отхвърляне, което е иронично от
гледна точка на нагласата й спрямо другите хора. Подобно на Natrum и Ignatia, тя лесно се
чувства обидена, пренебрегната или изоставена (Кент: “Болести от презрение”,
“Свръхчувствителен”, “Делюзия, че е напуснат, изоставен”). Подобно на Natrum, тя често
има отвращение към разговори и компания, влошава се от утешения и се подобрява след
плач. И пак подобно на Natrum и Ignatia, когато се сближи с някого и го загуби,
последствията са опустошителни (Кент: “Болести от скръб”), което показва, че не бива да
се съди прибързано за емоционалната дълбочина на Platina по сексуалното й желание.
Редуващите се състояния са много характерни за индивидите Platina. Дори и при здравата
жена Platina има редуващи се настроения (Кент: “Настроения, редуващи се”), но тези
редувания стигат до крайност у по-нездравата Platina. Един ден тя може да е сърдита, а на
следващия да е еуфорична. Един ден е спокойна, а на следващия – крайно раздразнителна и
напрегната. Това не бива да се разбира като обикновена променливост на настроението.
Тук става дума действително за редуване не две съвсем различни настроения. По
аналогичен начин, Platina е склонна да редува психични симптоми и физиологични
състояния. Една моя пациентка Platina се оплакваше от сексуална възбуда, редуваща се с
депресия, а друга редуваше главоболия с тревожност. Периодичността на редуването може
да бъде най-различна – от един ден до повече от седмица.
Душевно болната Platina
Душевното състояние на здравата жена Platina може в резултат от житейски трудности
(особено ако те са свързани със скръб или някакъв шок) да се влоши в посока към
умопомрачение. Аз лекувах една такава дама, която беше на прага да загуби всякаква връзка
с действителността и резултатът беше, че тя успя да възвърне почти напълно нормалния си
начин на живот. Когато я видях за пръв път, тя се оплакваше от различни, чудновати
физически симптоми, като преходни изтръпвания и усещане, че главата й е смазана в
менгеме. Отначало аз не виждах Platina в нейния случай, но на третата среща тя вече ми
имаше достатъчно доверие, за да ми разкаже повече за още по-необичайните си умствени и
физически симптоми. Започна с едно по-скоро свенливо признание, че има мощни
сексуални подтици. Тя беше омъжена и религиозна и се чувстваше малко виновна за тези си
подтици, върху които тя не беше в състояние да влияе. Попитах я дали е имала някакви
сексуални фантазии и тя отговори утвърдително. Нейните фантазии всъщност приличаха
повече на халюцинации или делюзии. Тя ми каза, че от време на време имала усещането, че
има тялото на Исус и беше много на ядосана на Исус, че е завладял тялото й, защото това й
даваше сексуалното усещане за мъж, който тя описа като “скотски брутален”. Тя каза, че в
тези моменти искала да прави любов с жени (Кент: “Болна от любов към някого от същия
пол”) или имала чувството, че Исус е правил любов с нея. Тя беше наясно, че тези чувства
са “налудничави” и беше в състояние да говори разумно с мен, но третираше тези делюзии
като по-скоро реални, отколкото въображаеми и чувстваше, че наистина е правила любов с
Исус или че е била обладана от него. За душевно болната Platina е типично да има
религиозни делюзии, независимо дали те са примесени със сексуалните й фантазии, или не
(Кент: “Религиозност, редуваща се със сексуална възбуда”, “Религиозно чувство”). Тази моя
пациентка описа също и раздуването на егото, което е толкова характерно за Platina и което
се приближава все повече към своята крайност с напредването на патологията. Тя каза, че
се усеща така, сякаш е изпратена да даде светлината на хората и че гледа от огромна
височина надолу към страдащото човечество. Въпреки че приемаше тези делюзии на
сериозно, тя същевременно направи следния коментар: “Това е егото, нали?”, което
говореше, че тя все още може да осъзнава до голяма степен състоянието си.
Понякога ние научаваме за един човек много повече от неговото семейство, отколкото от
самия него. Една млада жена веднъж ми разказа мъчителна история за начина, по който я
възпитавала душевно болната й майка, която почти сигурно е била Platina
конституционално. Майка й била религиозен фанатик и понякога говорела за себе си като
“Булката на Христос”. Тя често казвала, че в къщата има демони (Кент: “Страх от злото”) и
понякога говорела на въздуха, казвайки на децата й да не й досаждат, когато го прави. Един
ден тя извадила всички мебели, опразвайки цялата къщата, за да открие демон, който
според нея с спотайвал някъде там. (Тя заповядала на ужасените си деца да й помогнат.)
Моята пациентка ми каза, че майка й се държала така, сякаш е кралица и очаквала хората
около нея да й вършат домакинската работа, докато тя излизала навън и се забавлявала.
Специално дъщерите си третирала като робини, а синовете й били безгрешни, вероятно
защото ги намирала привлекателни и се отнасяла към тях като към заместници на съпруга
й (съпругът се самоубил, когато пациентката ми била на четири години). Нищо от това,
което правели дъщерите й не било достатъчно добро в нейните очи и те живеели в
постоянен страх от наказание. Моята пациентка, също така, живеела в постоянен страх, че
ще бъде убита от майка си. Тя имаше смътен спомен от най-ранното си детство за
възглавница, която майка й притискала към нейното лице (Кент: “Склонност да убива”), а
две от по-малките й сестри умрели внезапно от “задушаване в креватчето”. Тя, също така,
имаше усещането, че майка й е блудствала с нея, когато тя била съвсем мъничка. След като
овдовяла, майка й оставяла у хората впечатлението, че спазва целомъдрие, но всъщност
имала няколко афери с мъже от нейната религиозна общност. За съжаление, на мен не ми
се удаде възможност да лекувам майката на пациентката ми, но аз й бях благодарен за
красноречивото описание на живота на тази душевно болна жена Platina.
Редуването на настроенията, което се вижда у здравата Platina, може да премине в редуване
на периоди на душевно здраве с такива на лудост при напредване на патологията или
между две подчертано ненормални състояния като силна сексуална възбуда с неистово
фантазиране и религиозност или с делюзия за величие, или със страх от проклятие (Кент:
“Въобразява си, че е осъдена от Страшния съд”). С оттеглянето на стадия на душевно
здраве у такава жена могат да започнат да персистират агресивни мисли, особено такива,
че намушква някого, когато види нож. (Alumina има същата натрапливост, но в повечето
случаи разграничаването й от Platina не е проблем.) Аз не съм бил свидетел на това, но
вероятно съчетаването у някого на делюзия за величие и за божествена мисия с импулс да
убива представлява голяма опасност за околните, тъй като вероятността този човек да
нарани някого е огромна.
Един симптом, който става много характерен за Platina с влошаването на психическото й
здраве е склонността й да се смее неуместно (Кент: “Смее се на сериозни неща”).
Hyoscyamus също се смее неуместно и често пъти е сексуално обсебен, но смехът на
Hyoscyamus е по-обобщен, т.е. той се смее на всичко и на нищо, докато Platina се смее
специално на най-сериозните неща, които се кажат или които си помисли. Тя може най-
накрая да събере смелост да разкаже на хомеопата за сексуалните си фантазии и веднага
след това да започне да се смее. Или ще се смее през интервюто точно в моментите, когато
говори за сериозни неща, например за страха си, че ще полудее (Кент: “Страх, че ще загуби
разсъдъка си”). Тя не смята, че тези неща са смешни. Тя просто не може да спре да се смее.
Другият тип, който се смее на сериозни неща, е Natrum Muriaticum. При него също няма
елемент на забавление, а смехът му е просто рефлекторна реакция, с която човек се опитва
да избегне страха, с който е свързана дадена ситуация.
Делюзиите на Platina, че е велик човек и че наблюдава от много високо се съпровождат в
много случаи от илюзията, че тялото й е много голямо (Кент: “Делюзия за огромни размери
на тялото”). Единственият друг тип, който съобщава за това, е Cannabis Indica. За разлика от
него, Platina вижда другите хора като много малки – една зрителна халюцинация, която е
разбираема при нейната горделивост. Наред с тези халюцинации вървят странните и силно
характерни телесни усещания, най-често срещани от които са усещанията, че тялото й е
мъртво (Кент: “Смърт, усещане за”) и за общо или локално изтръпване. Друго обичайно
усещане е това за стягане или за пръстен около някоя част на тялото (което се вижда и в
някои случаи на Plumbum).
Както всички изключително “женски” лекарства, Platina е склонна към гинекологични или
хормонални проблеми. Редуването на настроенията е особено подчертано преди
менструация, а също и след раждане (Кент: “Мания, пуерперална”, “Мъка, страдание по
време на менструация”). Една пациентка Platina ми каза, че се разкъсва между огромната
си любов към съпруга й и “безумния гняв”, особено преди менструация. Нейната любов
беше толкова страстна, колкото и гневът й и тя беше намерила отдушник за огнените си
емоции в пеенето. Тя не само пееше много в къщи, но пееше и в хор. С влошаването на
психическото й състояние тя откри, че не може да пее пред публика, защото се
паникьосваше (Кент: “Страх от тълпи, вълнение”) и този отдушник на чувствата й й
липсваше силно. Тази пациентка имаше и фетиш, което аз не бях срещал при други
Платини, но което не беше изненадващо от гледна точка на силната сексуалност и
изкривената ментална функция на душевно болната Platina. Нейният фетиш включваше
столове. Тя чувстваше компулсивно желание да седне някъде, където преди това е седял
или пък току-що е седнал друг човек и когато седнеше на стола, който току-що е бил
освободен, тя получаваше сладострастна тръпка и чувство за задоволеност.

Страх и Паника
Почти всички “хистерични” типове са склонни към чувство на тревожност и паника и
Platina не прави изключение. Както при Alumina и по-психотичните типове от рода на
Hyoscyamus, тревожността при Platina се усилва, когато усещането й за реалността
отслабне. Страхът от хора, особено от големи групи хора, е обичайно оплакване, както и
оправданият страх от полудяване. Други страхове, съобщавани от хората Platina, са страхът
от надвиснала смърт (Кент: “Предчувствие за смърт”), страхът от призраци (който може да
е резултат от халюцинации за духове) и страхът, че ще убият някого. Безпричинната
тревожност е също често срещана у по-болните Платини и се редува с чувство за мощ и
превъзходство.
Platina е много чувствителен индивид и, подобно на Ignatia, тя може да се изплаши от силата
на собствените си чувства. Оттук идва и склонността й да изпитва тревога, след като е била
гневна или след силна сексуална възбуда. тя е много лесно възбудима и това може да е една
от причините да се затваря себе си. Тя знае, че не може да понася много дразнители, без да
изпадне в паника или да излезе от контрол.

Външен вид
Аз съм виждал твърде малко Платини и не съм натрупал достатъчно данни за външния им
вид. Едно от впечатленията, с които останах, е за сочността на устните им в повечето
случаи, което е логично, като се има предвид страстната им натура. Виждал съм и слаби, и
пълни Платини, и блондинки, и брюнетки.
 PULSATILLA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ЖЕНСКОТО НАЧАЛО

Pulsatilla се смята от много хомеопати за често срещан и лесен за разпознаване тип. Според
моя опит, нито едното, нито другото е вярно. При възрастните Pulsatilla не се среща често и
лесно се бърка с други лекарствени типове особено със Silica, Phosphorus, Staphysagria,
Lycopodium, Calcarea и Natrum Muriaticum. Всеки един от тези типове може да бъде
емоционален и пасивен, но има тенденция у студентите по хомеопатия да се създава
впечатлението, че Pulsatilla е емоционалният, пасивен тип, което е причина това лекарство
да бъде предписвано прекомерно често.

Детето Pulsatilla
Няма друг тип, който да е толкова универсално женствен, колкото е Pulsatilla. Мъжете
Pulsatilla са малко, а огромното мнозинство от възрастните Пулсатили са жени. С риск да
привлека негодуванието на читателките-феминистки върху себе си, ще се осмеля да
предположа, че Pulsatilla е най-женственият тип, защото тя живее почти изцяло чрез своите
емоции и не ги потиска. Тя има интелект, но го използва изключително в услуга на
емоционалните си нужди и желания. Ето защо нейните идеи изглеждат толкова
променливи. Емоциите са много променливо нещо, особено когато им се даде възможност
да господстват свободно, без да бъдат потискани и тъй като мислите на Pulsatilla, общо
взето, се въртят около емоционалното й удовлетворение, тя е склонна към лекомислие и
непредсказуемост.
Малките деца от двата пола са много често Pulsatilla конституционално. С израстването си,
мнозинството деца Pulsatilla се променят в други конституционални типове и изненадващо
малко от тях остават Pulsatilla и като възрастни (това е една от причините много руси деца
да потъмняват, когато пораснат). Във възрастта между две и пет години децата действат
преди всичко чрез емоциите си. (Преди това техният фокус е главно физически, а след това
започва все повече да доминира интелектът.) Определено това е групата, в която има най-
висок процент Пулсатили. След като интелектът започне да се налага и да “режисира”
емоционалния живот на детето, състоянието Pulsatilla се променя в друго.
Децата Pulsatilla от двата пола са силно емоционални. Те са силно привързани,
любвеобилни и благи, стига родителите им га обръщат внимание на емоционалните им
нужди, но тези деца са склонни да изискват незабавно задоволяване на желанията им и ако
това не стане, те започват да плачат и да капризничат, докато го постигнат. Pulsatilla е много
естествена. Ако детето Pulsatilla бъде наранено, то се разплаква, независимо дали е
наранено емоционално или физически. То не прави никакви опити да прикрие болката и
след като тя отмине, бива забравена мигновено. Има много общи черти между децата
Phosphorus и Pulsatilla и те често се объркват. Разликата е в степента на емоционалност.
Pulsatilla винаги е емоционална (макар че емоциите й могат да бъдат меки и деликатни
през повечето време) и оттам интересите и реакциите й са много лични, докато Phosphorus
е по-необвързан и не следва толкова пряко личния си интерес. За да съм по-точен, детето
Phosphorus на моменти може да бъде много емоционално, но неговият основен фокус е
действието, то е по-любопитно и търси приключенията, за разлика от Pulsatilla, която е по-
загрижена да бъде обичана, отколкото да изследва света около нея. Прекалената
ангажираност с личното емоционално удовлетворение е крайъгълният камък при
личността Pulsatilla, около който се въртят всички останали нейни качества.
Малките деца много често са егоисти по своята нагласа. Това важи особено силно за
Pulsatilla. На детската площадка това дете пази ревниво запасите си от бонбони (Кент:
“Скъперник”) и може да благоволи да даде един само на най-близкия си приятел (като
награда и за да го стимулира да бъде мил с него), докато детето Phosphorus ще раздаде
всичките на приятелчетата си без да се замисли. Подобно на Natrum, Pulsatilla винаги търси
емоционална сигурност и много лесно се чувства отхвърлена (Кент: “Чувство за
изоставеност”), докато другите чувствителни деца като Silica и Phosphorus всъщност са по-
издръжливи емоционално. Те може да изискват внимание и насърчение, както и да
получават достатъчно любов, за да се чувстват щастливи, но не се нуждаят от постоянни
уверения, че са обичани, което е толкова характерно за Pulsatilla и Ignatia. Точно тази
емоционална несигурност прави Pulsatilla егоист. Тя е склонна да постави своите
емоционални нужди преди всичко друго и ако трябва, ще направи сцена, за да бъде
забелязана и да се погрижат за нея. В други случаи тя хленчи и се превзема постоянно, ако
се чувства нещастна, опитвайки се да привлече любов и внимание (Кент: “Хленчи, охка”).
Веднага щом получи любовта, която търси, тя е блажено щастлива и докато тази любов е
налице и е очевидна, тя няма никакви грижи, поне не за дълго. Подобно на Calcarea,
Pulsatilla е много скромна в нуждите си. Тя просто иска да бъде обичана и докато има
любовта на околните, тя е мека, блага и доволна. В своето задоволство тя се разнежва,
осъществява най-приятните си контакти, а също така удовлетворява чувствените си
апетити.
Както може да се очаква, детето Pulsatilla е крайно зависимо от своите родители. То става
тревожно, ако те се изгубят от погледа му за повече от минута и в присъствието на други
хора стои плътно до родителите си, често пъти стиснало ръката на единия или дори
вкопчено в дрехите на майка си. Докато се чувства обичано, то изпитва огромно
удоволствие от мъничките заигравания, които са нещо много обичайно за отношенията му с
родителите му, защото детето държи особено много на физическия контакт с тях. Всички
Пулсатили имат огромна нужда от физическа топлота и контакт, независимо дали са деца
или възрастни. Те ще се разнежат блажено в ръцете на любящия си баща, изцяло отдадени и
умиротворени, и биха подскочили при всяка възможност за прегръдка и целувка. Детето
Pulsatilla се радва безкрайно на любимите си лели и чичовци, особено ако те му угаждат и
го прегръщат и целуват. когато Pulsatilla се чувства щастлива и в безопасност, тя
демонстрира много характерна свенливост, която е крайно очарователна и привлича силно
любовта на околните. Широките, невинни очи на Pulsatilla са едновременно свенливи и
игриви, а усмивката й е и плаха, и угодническа, като че ли казва “Бъди мил с мен – виж
колко съм приятна! ”Възрастната Pulsatilla не губи своя свенлив чар и знае как да го
използва като свое предимство.
Когато е извън дома, детето Pulsatilla е стеснително с непознати. Подобно на Silica,
отначало до се отдръпва от тях, докато прецени дали са безопасни и приятелски настроени,
или не (Кент: “Стеснителност, боязливост”). Ако те му се сторят враждебни, то се
изплашва много лесно и изобщо не им проговаря и дори се скрива зад родителите си. Ако
впоследствие все пак установи, че непознатият е мил, то се отказва от своята
необщителност много по-бързо от Silica и не след дълго започва да флиртува с него, да му
показва любимите си играчки и да му споделя най-скришните си тайни (като името на
момченцето в училище, в което е влюбена).
Въпреки че е много доверчива към хората, които обича, Pulsatilla може да бъде много
подозрителна към непознати и не винаги се поддава на сигналите за приятелско отношение
(Кент: “Подозрителен”). Лекарят, който мърмори успокоителни думички, докато се опитва
да постави отоскопа в ухото на детето, ще срещне писъци на неодобрение, далеч преди още
да е докоснал детето. Кого да хареса и кого не хареса е дълбоко лична работа на Pulsatilla,
чиито критерии никой не разбира, но веднъж взела решение, нейните предпочитания са
само в черно и бяло, макар че може и да не са много трайни. Въпреки че не харесва
противния доктор и се свива от страх, когато го види, един ден тя внезапно се обръща и му
изпраща пленителна усмивка, нейният знак за одобрение.
Втората любов на Pulsatilla, след личните взаимоотношения с любимите й близки хора, е
насладата на сетивата. Освен удоволствието от докосването до приятни неща, тя обича
красотата, която радва очите, а също и вкуса на любимата си храна. И отново, тя влага
много личен елемент и е много придирчива в своите предпочитания, независимо дали е на
пет, или на петдесет години. Младата Pulsatilla е непоклатима в отказа си да облече някаква
дреха, чийто цвят не харесва, а вкусовете й се менят непрекъснато. Точно този дълбоко
личен елемент и специфичните й предпочитания са подтикнали Кент да включи Pulsatilla в
рубриката “Придирчив”. Тя не е придирчива в смисъл на спретната и подредена, както е с
Arsenicum и Natrum. Тя просто е много непостоянна, като разглезено дете, което прави
всичко, което поиска. Естествено, колкото повече детето Pulsatilla успява да манипулира
родителите си с внезапните си емоционални изблици, толкова по-разглезено става. Много
деца Natrum и Ignatia са също толкова непостоянни и манипулират родителите си да ги
глезят. Тези три типа имат много общо помежду си, а главната разлика при Pulsatilla е
относителната липса на емоционално потискане. Подобно на Natrum и Ignatia, Pulsatilla
ревнува много от другите деца, ако те са облагодетелствани от родителите им. Всъщност, тя
ревнува от всеки, който отнема от времето на родителите й или от това на най-добрия й
приятел (Кент: “Ревност”). В своята ревност тя е склонна да се държи сприхаво и да излива
злобата си върху своя конкурент, както и върху любимия човек. Така тя може да счупи
новата играчка на брат си, ако реши, че е по-хубава от нейната и да откаже да си изяде
вечерята, ако той е в центъра на вниманието на собствения си рожден ден.
Pulsatilla е един от най-страхливите типове. Специално децата Pulsatilla са склонни към
всякакъв род страхове, особено ако се чувстват несигурни в резултат от недостатъчната
родителска любов или поради промяна на обстановката. Подобно на Calcarea и Natrum,
Pulsatilla се страхува от промените и реагира с тревога на относително малки заплахи
срещу личната й сигурност. Повечето деца Pulsatilla се страхуват от тъмнината в някаква
степен. Те обикновено казват, че се страхуват от призраци (Кент: “Страх от призраци през
нощта”), докато половината от децата Natrum, които се страхуват от тъмнината, казват, че ги
е страх от “хора”, подобно на възрастните Natrum-и. Когато остане сама, Pulsatilla
обикновено става тревожна, особено в детството. Дори и възрастните Пулсатили са много
зависими от присъствието на някого около тях.
Агресивността е особено заплашителна за Pulsatilla. Тя се свива и разплаква при най-леката
проява на агресия, било словесна, било физическа, и в къщи обикновено отстъпва
мълчаливо, вместо да възнегодува срещу ядосания родител и като възрастна често пъти
играе ролята на умиротворител. Когато изпълнява тази роля, тя разчита повече на
прочувствени призиви, отколкото на логични аргументи. Pulsatilla не може да понася
дисхармония, особено между хората, които обича и ги умолява да бъдат мили един към
друг, поне заради нея, ако не заради нещо друго.

Възрастната Pulsatilla – Лични грижи

В интересите на Pulsatilla има по-подчертан личен елемент, отколкото при който и да било
друг тип. Основните й грижи се въртят около любимия човек и нейният живот е посветен
на търсенето, а после и на възхваляването на личната любов. Pulsatilla почти винаги има
някого, на когото е посветена. В детството й това обикновено са нейните родители. По-
късно предаността й се прехвърля към интимния й приятел, а после – към съпруга и децата
й. Докато е с любимия човек и любовта му към нея е очевидна, тя е щастлива и
относително малко амбициозна. На феминистите им причернява, когато срещнат Pulsatilla.
Тя е напълно щастлива да си стои в къщи и да се грижи за съпруга и децата си.
Практически, това са нещата, за които тя живее. Тя е крайно грижовна и угажда на
любимия толкова, колкото обича да й се угажда и на нея. Тя се интересува много слабо от
политика, от философия или от състоянието на икономиката (Кент: “Загрижена за
домашните дела”). Докато животът в къщи върви гладко, тя живее, блажено игнорирайки
голяма част от драматичните събития, случващи се по света. По това тя наподобява Calcarea
(с която много си приличат и на външен вид, което създава условия за объркване на двете
лекарства). Все пак, дори и домошарката Calcarea, в сравнение с Pulsatilla, има повече
интереси, които не са свързани с любимия човек, като кариера или творческо хоби. Общо
взето, Pulsatilla избира развлеченията си, съобразявайки се с предпочитанията на съпруга
си или на децата си и с това, дали те ще бъдат свободни, за да могат да се забавляват заедно.
Ако съпругът й играе шах, тя ще се научи да играе шах. Ако той замине за няколко седмици
и децата са напуснали дома, тя се чувства изгубена и безпомощна, и принудена просто да
направи нещо за себе си. Една моя пациентка Pulsatilla, привлекателна и изискана дама,
наближаваща 50-те, цял живот беше живяла щастливо като домошарка, преди да почине
съпругът й. След това събитие тя била напълно объркана в продължение на година и нещо,
тъй като дотогава правела всичко заедно с него. Тя тепърва започнала да се учи как да
живее в този свят без всякаква подкрепа и без да се грижи по цял ден за своя съпруг.
Отначало тя много се страхувала да се среща лично с нови хора и изпадала в паника, когато
трябвало да реши такива практически задачи като продажбата на къщата, например. Накрая
тя усвоила някои нови умения като масажистка и рефлексолог и започнала много изкусно
да предлага услугите си като опитна бизнес дама. За да разшири интересите си и да
увеличи доходите си, тя се заела да учи лечебно хранене и се посветила напълно сериозно
на обучението си. Подобно на нея, много жени Pulsatilla не зачитат собствената си
индивидуалност, докато не бъдат внезапно изоставени от любимия човек. След това те
започват да се чудят кои са всъщност и за какво живеят, преди да открият друг близък
човек, на когото да се посветят или да се насочат към някаква светска дейност, която да
даде посока и стабилност на живота им.
Пубертетът може да се окаже много труден период в живота на Pulsatilla. Нейната обичайно
емоционално непостоянство се обостря от хормоналните промени и под натиска на
зараждащата се сексуалност. Това е период, през който привързаността на Pulsatilla към
родителите й и зависимостта й от тях трябва да бъдат отслабени в известна степен,
обикновено преди да бъде създадена някаква стабилна връзка, която да ги замени. Pulsatilla
е склонна да се държи за своите родители и да разчита на тях за много по-дълъг период от
повечето други подрастващи, . Когато накрая напусне дома, тя навлиза в много нестабилен
период, пълен със страдания, ако няма стабилна, романтична връзка. Аз имах такава
пациентка на малко повече от 20 години. Тя посещаваше колеж по изкуства и живееше в
една квартира с приятел, когото също познавах. Нейният съквартирант ми се оплака, че
приятелката му Pulsatilla постоянно търси съветите му как да живее живота си, а после ги
пренебрегва и се оплаква, че нещата се развиват зле. Тази жена Pulsatilla постоянно
започвала и приключвала някакви неподходящи романтични или сексуални връзки и след
това се оплаквала на съквартиранта си колко е нещастна без партньор или колко е нещастна
точно с този партньор. Много Пулсатили започват нова връзка импулсивно, опитвайки се
отчаяно да открият емоционалната сигурност, за която жадуват. Тази млада жена (терминът
“момиче” изглежда по-подходящ, независимо от възрастта й) страдаше от силно чувство, че
се е изгубила, тъй като нямаше стабилна връзка, която да я крепи. За да спечели одобрение,
тя залиташе по най-различни модни увлечения, включително защита на природната среда,
които обсъждаше със състудентите си, но в които влагаше много малко страст. Външният й
вид обикновено беше много размъкнат в нещо като стил “пънк”, който беше модерен сред
студентите по изкуствата, но в същото време отразяваше сполучливо вътрешното й
объркване. Тези Пулсатили, които имат достатъчно късмет да пристъпят от бащиния дом
към една стабилна, романтична и изпълнена с любов връзка се справят по-лесно в периода
на девическите години и началото на зрялата възраст и избягват до голяма степен
объркването и носталгията, измъчващи посестримите им.

Емоционална нестабилност
Тъкмо смятах да напиша, че сред най-често срещаните конституционални типове Pulsatilla
е най-нестабилна емоционално след Ignatia, когато си дадох сметка, че Pulsatilla е по-скоро
рядко срещана конституция. Аз съм срещал значително повече случаи на Ignatia, отколкото
на Pulsatilla сред възрастните пациенти, а самата Ignatia също не е често срещан тип.
Принципната разлика между Ignatia и Pulsatilla е в степента на емоционална напрегнатост.
И двете имат много променливо настроение (Кент: “Настроения, редуващи се”), но
емоциите при Ignatia са далеч по-интензивни, тъй като са по-дълбоки и голяма част от тях –
потиснати.
Когато нещата се развиват добре за Pulsatilla и тя има любящ и стабилен партньор,
негативните й настроения са относително рядко явление. Когато се появят, те обикновено
се провокират от някаква заплаха към емоционалната й сигурност. Дори и “здравите’
връзки имат своите върхове и спадове, а Pulsatilla е много чувствителна към всяко
охладняване на партньора й. Ако съпругът й е по-сдържан от обикновено, защото е уморен
след работния ден, тя може да се разтревожи, че той не я обича вече и в своята угриженост
да преувеличи сдържаността му до невероятни размери, навлизайки в такова емоционално
състояние, че ако той й каже, че не харесва новия й парфюм, тя избухва в сълзи и се скрива
в спалнята. Pulsatilla е склонна към всякакъв род емоционални състояния (Кент:
“Настроение – стеснително, нацупено, подозрително, плачливо, тъжно, неспокойно,
неприлично” и пр.) , повечето от които се пораждат от заплаха за нейната връзка с
любимия човек или от липсата на любящ партньор. Докато се чувства обичана, тя е блага и
сговорчива, но когато това бъде застрашено, Pulsatilla няма автоматичната защита на Natrum
Muriaticum. Вместо да потисне тъгата си, тя по-скоро ще се разплаче. Вместо да потисне
гнева си, тя ще се развика и ще започне да троши чинии. Когато нещата не са чак толкова
лоши, но има някакви проблеми в отношенията й с любимия, Pulsatilla може да стане
сприхава и раздразнителна (Кент: “Недоволна от всичко”). Когато е в такова състояние, тя
може и да не каже какъв е проблемът, а може дори и самата тя да не знае, но да излее
цялото си напрежение върху семейството, оплаквайки се о това или плачейки за онова
(Кент: “Безпричинен плач”). В реперториума на Кент Pulsatilla е посочена в трета или във
втора степен в не по-малко от петдесет рубрики, започващи с “Плач”. Плачът е най-честата
й реакция към емоционалната болка. В повечето случаи това е по-скоро кротък плач,
отколкото тежко ридание (Ignatia, Natrum Muriaticum), който се поддава на утешение и
отстъпва пред проявите на обич. Все пак, Pulsatilla е склонна да се привързва силно към
хора (и домашни любимци) и ако се раздели с любимо същество или то почине, тя може да
се срине в хистеричен плач и да се почувства така, сякаш е готова да се самоубие (Кент:
“Скръб” – 3-та степен, “Настроение - хистерично”, “Неутешима”).
Pulsatilla е също толкова склонна към положителни емоции, колкото към отрицателни. Тя
се вълнува лесно, особено когато е влюбена или когато изживява с любимия човек
мечтаното щастие. В такива моменти тя може да бъде толкова лесно възбудима, че се
изтощава и започва да плаче, без да знае защо или получава главоболия (Кент: “Болести от
прекомерна радост”). Общо взето, тя е голям любител на забавленията и е крайно
общителна. Извън “пърхането й като чучулига” и флиртуването й с привлекателни мъже
(Pulsatilla е велика флиртаджийка, особено когато не е ангажирана с постоянен партньор),
в компания тя е склонна да говори за личните си неща и да се интересува по-скоро от
личната страна на живота на другите, отколкото да говори за теоретични или глобални
проблеми. По това тя наподобява Calcarea, а също и много жени Natrum. Тя може да опита
силите си в интелектуален спор, но мненията й са по-скоро взаимствани от нейния съпруг,
а и тя води спора емоционално, без да прилага аргументите, които подкрепят нейната теза,
освен ако не е принудена за известно време да следва свой собствен път в живота. В
противен случай, много от нейните нагласи са “присадени” у нея от нейния партньор или
родителите й. Ако съпругът й е комунист, тя ще стане комунист. Ако той е католик, тя ще
приеме католицизма, без да задава въпроси и защото не задава въпроси, тя е склонна да
приеме на доверие новата си вяра. Това е така, не защото тя е глупава. Просто нейният ум
отстъпва водещата позиция на сърцето й, оставайки далеч, далеч на втори план.
Подобно на другите предимно женски типове, Pulsatilla е много податлива на хормонални
разстройства и на психологическите смущения, които ги съпровождат. В такива моменти тя
става много лесно докачлива и плачът постоянно е на “върха на носа й” (Кент: “Плаче
преди менструация”). Предменструално тя е склонна към гняв и раздразнителност, макар
че плачът все пак преобладава. Менопаузалните и следродовите промени могат също да
разстроят деликатния хормонален баланс на Pulsatilla. Тя е посочена в реперториума на
Кент под рубриките “Умопомрачение, менопаузално” и “Умопомрачение, пуерперално”, но
аз съм убеден, че при жените Pulsatilla много по-често срещана в тези периоди е
емоционалната лабилност, отколкото умопомрачението.

Пасивност, Наивност и Чувственост

Pulsatilla не е много динамичен тип. Подобно на Calcarea, тя обича стабилния, спокоен
живот, богат на чувствени впечатления, от който тя извлича най-голямото си
удовлетворение от любящото и сплотено семейство. Както Calcarea и Phosphorus, тя е много
естествена, тъй като при нея липсват усложненията на интелектуалните защити. Тя не се
чувства длъжна да поддържа дома си в безупречно състояние или да прави нещо “полезно”
през свободното си време. Тя е много щастлива да полентяйства, ако й се удаде възможност
(Кент: “Мързел, безделие”), освен ако съпругът й не държи тя бъде по-продуктивна. Дори и
тогава, тя е склонна да се съпротивлява на изискванията му пасивно, правейки каквото тя
иска, когото той не е наоколо (освен ако той не е достатъчно агресивен, за да бъде заплаха
за нея или пък не е създал у нея опасението, че ще я напусне). Когато е в стихията си,
Pulsatilla е като вино, направено от сладко, ароматно грозде, ленива, но изпълнена с цялата
виталност на Земята, великодушна, но почти нехайно предоставяща на всички около нея
своята подкрепа. В ролята си на майка и съпруга/ любовница тя е естествена и спонтанна,
но вместо да бъде стабилната и надеждна майка като Calcarea, тя е по-скоро Богинята на
Земята – страстна и чувствена към своя спътник в живота, щедра и спокойна спрямо децата
си. Разликата между Pulsatilla и Calcarea у дома, наистина, е по-скоро в степента, отколкото
във типа поведение. Calcarea е по-земна, делова и практична, макар че и тя е в някаква
степен чувствена и ленива. Pulsatilla е дълбоко чувствена, грижовна и нежна в чувствата си,
по-емоционална от Calcarea, по-женствена и по-малко прагматична.
Сходствата между Pulsatilla и Calcarea са многобройни и сравнението между тези два типа
спомага за изясняване на природата на всяко едно, тъй като разкрива тънките отлики, които
отразяват различни същини. Би могло да се каже, че същината на Calcarea е структурата,
инертността и “материализмът”. Тя е ангажирана с постоянството, практичността и
здравия разум. Същината на възрастната Pulsatilla е плодовитостта, чувствеността и
грижовността. Тя е олицетворение на всичко, което е чисто женско. Независимо от това,
всеки един от тези два типа съдържа същината на другия като вторична “тема”. Calcarea е
чувствена и грижовна, а Pulsatilla е “загрижена за домашните дела” и обикновено е
способна готвачка и домакиня, както и любяща майка и страстна любовница.
Един прекрасен (и малко краен) пример за жена Pulsatilla в стихията си може да се види в
образа на Ема Баджъри от веселия роман на Питър Кери “Голямата лъжа”. Отначало Ема е
описана като стеснителна и благовъзпитана учителка от затънтен район на Австралия. Тя
набързо се влюбва в младия Чарлз Баджъри, след като той й се притичва на помощ и маха
огромна игуана от гърба й, стояща там от един час, през който тя е ужасена и не смее да
мръдне. Двойката се премества в Сидни, където те отварят магазин за домашни любимци и
Ема, в типичен за Pulsatilla стил, се посвещава безусловно на своя съпруг, щастлива е да
работи с него, върши безгрижно всякаква черна и мръсна работа и прави страстна любов с
Чарлз след работа. Двамата млади живеят блажено до момента, в който Чарлз, патриотичен
и непреднамерено безчувствен Sulphur, се записва за доброволец в армията, без да каже на
жена си. Това се случва по средата на Втората световна война. Той е вече далеч, когато Ема
разбира къде е заминал и защо. Тя панически изтичва до казармите, но закъснява – той вече
не е там. Случва се така, че Чарлз не го приемат в армията по здравословни причини, но
начинът, по който той безмълвно изоставя Ема, оставя дълбока следа в техните
взаимоотношения. Ема се превръща в карикатура на Pulsatilla. Когато Чарлз се завръща в
магазинчето, в което живеят, той я заварва върху леглото в голяма клетка, постлана със
слама, да притиска детето им до гърдите си. Тя изглежда полузаспала и не отговаря на
настоятелните молби на Чарлз да излезе от клетката по никакъв начин, освен с леко
скимтене като ранено зверче (Кент: “Делириум със сънливост”, “Хленчене по време на
сън”). Въпреки че постепенно и донякъде възвръща нормалното си съзнание и често се
осмелява да излезе от клетката, за да играе с децата или да пие чай с приятелката си, тя
прекарва всяка нощ в клетката, която съпругът й обзавежда за нея с копринена възглавница,
скъпи пердета и дюшек. Той й прислужва като предан роб, носи й храна и чай и я умолява
да му прости. Тя говори малко с него (Кент: “Нежелание да говори”) и го наказва със
сърдитото си, сприхаво настроение, но в същото време се разнежва от загрижеността му
към нея и от стремежа му да й създаде луксозни условия в сигурната й малка клетка, в
която тя спи, притискайки до себе си двете най-малки деца. Аз никога не съм виждал жена
Pulsatilla да се държи толкова хистерично, но хистерията на Ема е напълно в съзвучие с
Pulsatilla. Това е нейната реакция при внезапната загуба на любовта (Кент: “Болести от
унижение”), една много пасивна реакция, която наподобява онзи тип хистерия при
Pulsatilla, описан от Кент в неговата “Материя медика” (“Умопомрачение при жена, която е
блага, нежна и плачлива... тя седи на стола си цял ден, без да отговаря на въпроси или
просто поклаща глава за “Да” или “Не”.) Жените Pulsatilla (а също и децата) често пъти
наказват своя любим с нещо като емоционална хистерия, която обикновено изчезва като по
чудо, когато се увери в любовта му към нея. Хистерията на Ема е интересна, защото не само
привързва съпруга й към нея по един дълбоко предан начин, но също така и помага да
получи уютно и топло гнезденце и един вид чувствен лукс, на който Pulsatilla толкова се
радва. Въпреки че тя е малко луда, все пак е достатъчно на себе си, за да може да говори
нормално с приятелката си (стига да не се обсъжда необикновеното й поведение) и да бъде
майка за децата си. Този тип силно избирателна хистерия е характерен за Pulsatilla. Ако се
чувства несигурна в една връзка, тя може да се държи нормално с другите хора, но изисква
абсолютна преданост от партньора си и се залива в хистерични сълзи или се затваря в себе
си, ако не я получи.
Pulsatilla е човек на прищевките, които много трудно могат да бъдат проумяни от гледна
точка на логиката, човек, пълен с противоречия (мъжката представа за типичната жена).
Нейното отношение към сексуалността е особено непредсказуемо. Старите материи
медики са пълни с бележки за отвращението на Pulsatilla към представителите на
противоположния пол и към самия секс и въпреки това, Pulsatilla е много чувствен,
страстен тип и, общо взето, е предана на своя съпруг. Отвращението, за което се говори в
старите текстове, вероятно се дължи на комбинацията от два фактора. Първо, когато
Pulsatilla се чувства несигурна, тя става сприхава, казва, че мрази хората, които всъщност
обича и се оттегля от сексуалния живот, за да накаже партньора си. Второ, Pulsatilla е много
впечатлителна и приема религиозното възпитание от страна на родителите си много
сериозно и буквално, оттук и отвращението към сексуалността, описано от хомеопатите на
XIX век – век, през който религиозните възгледи към сексуалността са били много строги и
са били много по-широко възприемани, отколкото в наши дни (Кент: “Религиозно
отвращение към противоположния пол”). Pulsatilla е много чувствителен и раним тип, тя е
страстна, но се интересува много повече от любовта, отколкото от секса заради самия секс.
Лесно бихме възприели антипатията й към сексуалните въпроси, ако тя е преживяла груб
сексуален контакт, когато е била твърде млада. Тя е крайно романтична личност, която е
събудена грубо от красивия си сън за Очарователния Принц от развратната нагласа на
обикновените мъже. От друга страна, Pulsatilla е включена в реперториума на Кент под
рубриката “Похотливост” и “Нимфомания”. Ема Баджъри се забавлява с непознати мъже в
клетката си, докато мъжът й е на работа и най-малкият й син не прилича никак на баща си
със своите източни черти – тема, която никой не смее да коментира. Аз не съм се срещал с
похотливостта, приписвана на Pulsatilla (Кент: “Еротично умопомрачение”), вероятно
защото тя е характерна за хистерията на Pulsatilla, която в наши дни не се вижда толкова
често.

Обърканост и Разхвърляност
Тъй като Pulsatilla живее толкова много със своите емоции, мисленето й е някакси неясно.
През повечето време на него не му достига прецизност и яснота. Жените Pulsatilla са
склонни да се предават лесно, когато се налага да правят рационален анализ, включително
и анализ, необходим за извършването на елементарни практически задачи като смяната на
един щепсел. Те са склонни, ако изобщо се опитат да се заемат с подобна задача, да свържат
жиците по най-лесния начин. (Добър пример за това е героинята Pulsatilla Ева от
американския комедиен сериал “Зелените поля”.) Това, че след “ремонта” щепселът
отказва да работи, тя приема като потвърждение, че “не може да прави такива неща” и за в
бъдеще тя вече не се залавя изобщо с тях. На практика тя има нужда само да изслуша
търпеливо една малка инструкция, но много често тя предпочита да остави “тези работи”
на мъжете, не само защото се страхува, че няма да се справи, но също и защото не проявява
особен интерес към логичните, рационални неща, били те практически, или теоретически.
Умът й е по-скоро мързелив, отколкото неинтелигентен и често пъти “ръждясва”, защото тя
е склонна да оставя мисленето на другите. Все пак, когато бъде принудена да учи, тя
постепенно придобива умения и в интелектуалните занимания.
Pulsatilla е много склонна към нерешителност. Това е така, вероятно защото тя се вслушва в
своите емоции, които реагират едновременно положително и отрицателно при всяка
възможност. Например, ако се опитва да избере между двама мъже, които са я поканили на
среща, тя разсъждава така: “Харолд изглежда толкова добре (сърцето й прескача един
удар), но е малко недодялан (представя си, че той може да се отнесе груб с нея), докато
Джими е сладур (това я успокоява, но тя се чуди дали няма да бъде отегчена), но майка му е
такъв деспот (сега пък сама се плаши). От друга страна, ... ”Това е мислене, по-типично за
четиригодишно дете, което е много разхвърляно, липсва му обективност и постоянно се
върти около това какво детето харесва и какво не харесва. Един по-ярък пример за начина,
по който емоционалните предпочитания определят мнението, аз получих от една жена
Pulsatilla, която дойде при мен по повод на предменструална напрегнатост. Тя беше
вдовица, която в момента изучаваше техники за медитация и езотерична философия, които
тя намираше за пленителни, докато двете й сестри, които бяха новопокръстени християнки,
заявяваха, че тя се занимава със сатанизъм и че те не биха искали да имат нищо общо с нея,
ако тя продължи по този път. Тя ме попита дали аз смятам тези й занимания за лоши,
бидейки повече или по-малко убедена, че това е така, за да намери оправдание да се откаже
от тях и по този начин да запази любовта на сестрите си. Аз усетих, че тя се колебае кое е
правилното решение и едновременно й се понрави и беше смутена, когато казах, че не
смятам, че интересите й са нездравословни. Тя беше интелигентна жена, но беше по-
склонна да пренебрегне здравия си разум, за да запази любовта, от която се нуждае.
Подобно на други силно емоционални типове, Pulsatilla започва да мисли объркано, когато
се разстрои. Ако е имала кавга със съпруга си, тя не е в състояние да мисли последователно
и може да забрави какво е имала намерение да купи (Кент: “Изчезване на мислите”), качва
се на грешен автобус, паникьосва се и избухва в сълзи. Подобно на Phosphorus, тя незабавно
привлича хорските симпатии, когато е разстроена и може да намери някой приятен човек
да откара у дома с колата си, където съпругът й се разкайва и я обикаля на пръсти, докато
тя се опомни. Тя не прави това преднамерено, но когато се разстрои, автоматично прибягва
до изпитаните методи, например да плаче продължително, докато не възбуди у околните
симпатия и желание да й помогнат. Ако в момента около нея няма човек, който да й
помогне, тя плаче, докато вълнението й отслабне, след което вече е в състояние да събере
мислите си отново и да довърши започнатата работа.

Невинност
Наред с Baryta, Graphites и Phosphorus, Pulsatilla е най-невинният конституционален тип. Тя
казва безхитростно, като дете, точно това, което чувства и мисли. Аз имах една приятелка
Pulsatilla, много загрижена за околната среда млада жена, която се ужаси, когато чу, че
местните гори ще бъдат изсечени. Тя незабавно написа писмо до министъра на околната
среда, което показа и на мен. То беше много трогателно с детската си откровеност и в него
пишеше нещо такова: “Скъпи Министре, моля спрете изсичането на дърветата, защото
скоро няма да остане нито едно и животните няма да имат къде да живеят.”
Жената Pulsatilla най-вероятно ще се изяви в обичайната си невинна светлина, когато
съпругът й доведе за вечеря началника си. Тя не маниерничи и когато има нужда да облекчи
пикочния си мехур, обявява без стеснение “Излизам само за мъничко”, като че ли не шефът
на съпруга, а сестра й им е на гости. Дали той ще приеме тази невинност за очарователна,
глуповата или неучтива, зависи изцяло от неговата нагласа. Така едно и също невинно
поведение може да спечели на Pulsatilla или незабавните симпатии, както на съпруга й,
така и на шефа му, или презрението на последния и гнева на първия, който си представя, че
предстоящото му повишение току-що е излетяло през прозореца!
Моята приятелка Pulsatilla, която писа писмо на министъра, имаше (изненадва ли се някой)
майка също Pulsatilla. Последната често пъти притесняваше публично дъщеря си като гордо
разказваше на всички заедно и на всеки поотделно (включително и на непознатите, чакащи
на автобусната спирка) за всяко постижение на дъщеря си, включително и това, че е
квалифицирана медицинска сестра. Тя беше толкова горда с дъщеря си, че не можеше да
разбере нейното смущение от тези публични възхвали. Това е друг пример за невинността
на Pulsatilla и за пълната незаинтересованост от спазването на нормите на поведение в
обществото.
Всеки начин, по който едно дете проявява своята невинност, може да бъде видян у
възрастната Pulsatilla. Тя тръпне също като дете, когато съпругът й я сюрпризира с подарък.
Тя е развълнувана също като дете от запланувания излет сред природата (особено ако това
не се случва много често). И е смутена и объркана също като дете, когато бъде наказана, а
не знае каква грешка е допуснала. Такъв тип невинност може да се види и у възрастните
пациенти Phosphorus и Baryta Carbonica. Последният обикновено е лесно различим от
Pulsatilla, тъй като при него има известно умствено изоставане и забавяне на психическото
развитие, което не е характерно за Pulsatilla. Phosphorus може да се окаже труден за
разграничаване от Pulsatilla на базата само на психични характеристики. Все пак, има
разлики в нюансите на невинността на всеки тип, тъй както има разлика в нюансите на
емоционалността на Pulsatilla и Ignatia. Невинността на Phosphorus е някакси палава и
ефирна, като тази на Пук от Шекспировата пиеса “Сън в лятна нощ”. Това е едно нито
момчешко, нито момичешко качество, напомнящо за радостта от живота, присъща на
младостта. Невинността на Pulsatilla е по-женствена и по-уязвима и прилича на
невинността на много по-малко дете на възраст, да речем, между три и пет години. Докато
невинността на Phosphorus сякаш вика “Ха! Не можеш да ме хванеш! ”, тази на Pulsatilla
припява нежно за рози и пеперуди. Това е като разликата между Питър Пан и Алиса от
Страната на чудесата. И двамата са много мили и нежни, но Pulsatilla е по-мека, по-заета
със себе си и по-емоционална.

Мъжът Pulsatilla
Въпреки че Pulsatilla е често срещан тип сред малките момченца, тя рядко се вижда сред
мъжете като конституционален тип. Мъжете Pulsatilla, които съм виждал, бяха много меки
хора, които се притесняваха от непознати и бяха много любвеобилни спрямо семейството
си. Един от тях се оплакваше от нерешителност. Той винаги се гърчеше, когато трябва да
направи някакъв избор, независимо дали ставаше дума за нещо важно или за нещо
тривиално (Кент: “Нерешителност”). Както може да се очаква, у мъжа Pulsatilla има
недостиг, както на положителни, така и на отрицателни мъжки качества. Той трудно
отстоява себе си и е склонен да отстъпи, “само мир да има”, подобно на Lycopodium и
Staphysagria. Все пак, той е далеч по-емоционален и чувствителен от Lycopodium, а също и
по-грижовен. Той няма емоционалната уклончивост на Staphysagria. За разлика от нея, той е
наясно какво чувства и е способен да изразява чувствата си, стига да спечелите доверието
му.
Не е изненадващо да откриете мъжа Pulsatilla да си стои в къщи, докато жена му работи
навън. Известна смяна на ролите е почти неизбежна, като се има предвид женствеността на
този тип. Всички мъже Pulsatilla, които съм лекувал, бяха женени и всички те бяха по-
загрижени за живота в семейството, отколкото от кариерата си (една освежаваща разлика
от това, което обикновено се очаква). Един от тях ми каза, че се чувства несигурен и има
нужда често да бъде уверяван от жена си, че го обича, но другите бяха по-сигурни във
връзките си. Никой от тях не беше “женчо” или хомосексуалист. Всъщност, те изглеждаха
като нормални мъже, но бяха склонни лесно да признаят за нежните си чувства, когато
стане дума за това.
Стеснителността може да бъде голям проблем за мъжа Pulsatilla, особено в общуването му с
противоположния пол. Тъй като в нашето общество, общо взето, се очаква от мъжа да бъде
по-активен в ухажването, стеснителността засяга романтично мъжете Pulsatilla повече,
отколкото техните посестрими Pulsatilla. Един от моите пациенти Pulsatilla години наред
понасял търпеливо самотата и липсата на приятелка, преди да срещне настоящата си жена,
защото бил твърде боязлив, за да излезе с момиче. Кент включва Pulsatilla в своя
реперториум под рубриката “Отвращение към жени”. Аз предполагам, че отвращението, за
което говори той, всъщност е страх, който се поражда от стеснителността.
Мъжът Pulsatilla може лесно да бъде объркан с мъжа Phosphorus, който се среща много по-
често. И двамата са много чувствителни, а и мъжете Phosphorus често пъти също са
грижовни, но Phosphorus е по-малко стеснителен, по-духовно извисен и по-екстровертен.

Външен вид
Pulsatilla има характерен външен вид в повечето от случаите, поне сред хората от
европеидната раса. Косата обикновено е руса или светло кестенява, очите – сини или
зелени, а миглите са естествено извити нагоре. Лицето е по-скоро окръглено (за разлика от
Phosphorus и Silica), а кожата е бледа, често пъти с руси косъмчета по нея, както при
Calcarea. Тялото обикновено е пълно, със заоблен ханш и добре развити гърди, напомнящи
за тези на Афродита, богинята на Любовта. Устните са сочни и извити като лъка на
Купидон, изразявайки чувственост и чувствителност.

Postscriptum
Според моя опит, възрастните Пулсатили се срещат изненадващо рядко, като се има предвид
колко често срещан е този тип сред децата. Огромното мнозинство от децата Pulsatilla с
израстването си преминават в други конституционални типове (главно Natrum Muriaticum) и
малко от момичетата остават Pulsatilla и в зряла възраст, а съвсем епизодично е това при
момчетата. Pulsatilla олицетворява женското начало по-чисто от който и да било друг тип и
относителната липса на възрастни Пулсатили вероятно е отражение на патриархалното
общество, в което живеем, което подценява женствеността и систематично злоупотребява с
нея, потиска я и я изкривява, което води до заробване на жените или до тяхното
маскулинизиране. Съществува много близка прилика между Pulsatilla и Natrum Muriaticum,
като първият е по-естествен, а вторият – по-“изкуствен” тип, който, според моето
убеждение, се е получил вследствие от хилядолетното потискане на емоциите.
Хомеопатите често пъти дават на по-отворените жени Natrum Pulsatilla, която не действа.
Разликата между жената Pulsatilla и относително отворената жена Natrum на пръв поглед
изглежда много тънка и изисква голяма чувствителност от част от хомеопатите, за да могат
да я съзрат. По принцип, Pulsatilla винаги е себе си – чиста емоция, докато Natrum се
приучва да се прикрива зад маска на изпълнителност, работоспособност и рационалност и
се преструва, че приема насмешките като шеги. Колкото повече се разбулват изкуствените
защитни нагласи на жената Natrum, толкова повече тя започва да прилича на Pulsatilla. (Все
пак, важно е да се разбере, че тя няма да се превърне никога в Pulsatilla. Според моя опит,
човек рядко променя конституционалния си тип. Много по-обичайно е за хората да
преминават към по-здрава версия на своя тип.)
 SEPIA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
НЕЗАВИСИМАТА ЖЕНА

Sepia е предимно женски тип и, подобно на Ignatia, Pulsatilla и Natrum Muriaticum, тя

формира своя уникална “версия” жена. Може да се каже, че всеки от тези типове
представлява различен “архетип” (буквално – “древен отпечатък”) на женствеността и ако
комбинираме атрибутите и есенциите им, ще получим цялостния образ на Жената.
Естествената независимост на Sepia я отличава от другите жени. Тя търси да бъде себе си,
без да се съобразява с очакванията на другите, особено на мъжете. По това тя се различава
от жените Natrum, които общо взето търсят независимост като реакция срещу болката,
която им е била причинена, т.е. като защитна реакция. Sepia е естествено независима. Тя не
бяга от всички, както Natrum – тя просто е себе си и отказва да позволи на другите хора да
моделират личността й съобразно собствените си цели. Тази независимост на Sepia
понякога придава в известна степен мъжествено излъчване, доколкото ние очакваме
мъжете да бъдат по-независими от жените, но тук не става дума за истинска мъжественост.
Грубоватото излъчване на защитно настроените жени Ignatia и Natrum е мъжествено – една
ефикасна, агресивна фасада, която защитава чувствителната душа под нея. Обикновената
жена Sepia няма нужда от фасада – нейната независимост е резултат от това, че тя празнува
своята собствена уникалност, а чувството й са собствена мощ произтича от връзката, която
поддържа със своето тяло и със Земята. Това чувство за собствена мощ е женствено, защото
то зависи от това дали си чувствителен към собственото си тяло и дали му обръщаш
достатъчно внимание, както и от наличието на природна мъдрост, която няма нищо общо с
интелекта. Мъжествената сила, обратно на това, е по-зависима от агресивността, грубата
сила и интелекта. Разликата е подобна на тази между карате, от една страна, което е
крайно нападателно, “остро” бойно изкуство и при което се причиняват големи вреди на
противника, и айкидо, по-“мекото” бойно изкуство, което е изцяло защитно и зависи от
гъвкавостта и способността на боеца да “се движи по течението” на движенията на
противника си.
Аз подбрах пет подтипа, за да представя различните атрибути на жената Sepia. Три от тях
отговарят на традиционните роли, които независимата жена е изпълнявала в хода на
историята. Другите две – Черноработничката и Опърничавата – демонстрират какво се
случва със Sepia, когато тя подчини своята самоличност на другите, най-вече на
семейството си.

Магьосницата
Магьосницата винаги е била наоколо и винаги е предизвиквала смесица от страх, уважение
и очарование сред простосмъртните. Дали това е магьосница от Средновековието, която
забърква загадъчни отвари и прави заклинания, или жрица от Древна Гърция или Индия,
която посвещава последователите си в Мистериозното – Магьосницата винаги се е
отдавала повече на своето “изкуство” и своята мъдрост, отколкото на съпруга си и на
семейството. Повечето магьосници са Sepia и повечето жени Sepia имат нещо от
магьосницата в себе си. За тях е някак си естествено да предусещат бъдещето и обикновено
са запленени от парапсихологията и мистиката. Освен това, те притежават здрав, освободен
интелект, който е много проницателен и може лесно да долавя скритата мистерия, която
остава невидима за чисто дедуктивния мъжки разум. Sepia обича да се заравя в скрити
мистерии, били те част от човешката психика, или от по-философско естество (Кент:
“Теоретизира, философства”) и подобно на Phosphorus и China, тя притежава
чувствителност, която й позволява в много случаи да схваща интуитивно онова, до което не
може да достигне по логичен, дедуктивен път. Например, една жена Sepia обикновено е в
състояние да разбере кога нейният съпруг не й е верен, дори и да няма реални
доказателства за това. Тя просто го усеща. Аналогично, тя може да усети, че не трябва да
има нищо общо с колега, който изглежда много приятен и едва по-късно да научи, че той е
опасен психопат, който е успял да заблуди всички със своето приятно и нормално
поведение. За разлика от Phosphorus, тя обикновено е способна да различи интуицията си
от своите страхове и желания, макар че тази способност изчезва, когато Sepia стане по-
тревожна. Sepia е нещо като хибрид между Phosphorus и Natrum Muriaticum – интуитивна и
естествена като първия и дълбока като втория. Тя обикновено е по-“заземена” от
Phosphorus, по-практична и чувствена и, следователно, по-способна да извлече практическа
полза от своите интуитивни способности. Natrum понякога също е силно интуитивен, но
неговата интуиция се смесва с личните му подсъзнателни страхове, а освен това той е
склонен да се самозалъгва. Sepia приема обективно информацията, която предусеща
интуитивно и не страда от натрапливостта на Natrum да стреми нещата винаги да изглеждат
или позитивно, или драматично. Тя е естествен пророк, който не само има интуиция, но
също така е стъпил здраво на земята и е безпристрастен във възприятията си. Обратно на
това, Phosphorus е склонен да лети в облаците на крилете на фантазията си, а Natrum често
пъти изкривява интуицията си с дълбоко личните си пристрастия и я следва само като
начин да изглежда “специална”. Като истинска мъдра Магьосница, Sepia е склонна да
държи в тайна интуитивните си способности, не само за да избегне презрението (и
гоненията, на които е била подлагана в миналото), но и защото не гледа егоистично на
своите способности и мъдростта и й диктува, че този, който се нуждае от тях, ще намери
пътя до нея.
Магьосниците могат да се занимават с бяла или с черна магия, а подобно на мнозинството
обикновени хора, повечето от тях са някъде по средата. Вашата “обикновена сива
магьосница” ще използва интуитивните си способности, както за собствени цели, така и за
да помага на другите. Аналогично, обикновената жена Sepia не е нито светица, нито
Сатана. Тя е склонна да прави услуги на хората, които харесва и да игнорира тези, които не
харесва, а понякога и да ги наказва. Веднъж аз се запознах с една жена Sepia, която
живееше в съседния апартамент. Тя беше много изтънчена и интелигентна, а също така
имаше невероятно умение да се владее. Когато го говореше, тя го правеше с една естествена
властност, едновременно спокойна и лишена от горделивост. Тя изучаваше традиционна
китайска медицина, работеше като Шиацу-терапевт, а също така пишеше художествена
литература, желанието за което се беше появило спонтанно, като дар от Музата и
произведенията й бяха напълно подходящи за публикуване. Подобно на много жени Sepia,
като че ли въздухът около нея беше пропит с мистериозност – не съблазнителната
мистериозност на жената-вамп Ignatia или Natrum, а тиха, наситена със спокойствие, която
създава усещането за огромна мъдрост. Ние се уговорихме да вечеряме заедно в нейния
дом, но на следващия ден аз и телефонирах, за да отменя този ангажимент, обяснявайки й,
че съм забравил за друг, поет по-рано. После няколко седмици не я виждах и когато накрая
се срещнахме, тя каза съвсем простичко и делово, че моето обаждане да отменя вечерята,
след като тя е била приготвила храната предварително, толкова я разгневило, че ми
направила “магия” (лошо заклинание). Тя каза това много сериозно и по-късно в разговора
стана ясно, че веднъж имала връзка с мъж, който правел магии (истинско магьосничество,
не театрално) и била тормозена от него телепатично, след като го изоставила. Накрая тя
изкрещяла такива заклинания срещу него, че той бил на прага на полудяването и спрял да я
притеснява. Ако чуете подобна история от една впечатлителна жена Phosphorus, ще ви се
прииска я приемете със щипка сол, както и ако ви я разкаже емоционално излиятелната
жена Natrum, която винаги търси светлината на прожекторите. Но тази жена Sepia беше
високо интелигентна, много сериозна, трезво мислеща и силна по един ненатрапчив начин
и аз нямах никакви резерви да й повярвам.
Тъй като Sepia е естествено настроена в хармония, както с психическата, така и с телесната
енергия, много жени Sepia стават лечители от един или друг вид. Моята съседка-
магьосница не беше единствената жена Sepia, за която знаех, че се е посветила на
лечебното изкуство. Аз познавам няколко лечителки Sepia и всяка една от тях притежава
характерно спокойствие и уравновесеност, всички бяха физически много елегантни и
напълно лишени от надменност и високомерие. Мнозинството от лечителките, които съм
познавал, са били Natrum. Някои от тях се държаха относително естествено и не
маниерничеха, но дори и тези жени Natrum бяха склонни да свръхинтелектуализират своето
изкуство и да прекаляват със жаргона на “Новата епоха”, а също така полагаха много усилия
да мислят и действат позитивно. Sepia, обратно, просто прави това, което умее да прави
добре и, общо взето, няма нужда да гради интелектуални конструкции, за да оправдае това,
което върши, нито пък каквато и да било необходимост да поставя ударение върху
позитивизма.
Sepia въплъщава присъщата на Жената мъдрост или интуицията, докато Pulsatilla е
олицетворение на грижовната и чувствена страна на Жената. Общо взето, Sepia има остър
интелект, но не е заинтересована от механичното или сухо интелектуално познание, което
тя оставя на мъжете и на по-маскулинизираните жени. Вместо това, тя се фокусира върху
познанието за живота сам по себе си (подобно на здравата жена Ignatia). Така жената Sepia
се залавя с градинарство, ветеринарна медицина, диетология, може да стане лекар или
медицинска сестра, но не и директор на фирма или статистик. Аз съм срещал много жени
Sepia, които работят като болногледачи. Подобно на природолечителите, те обичат живота
и се отнасят със съчувствие към хората, но като цяло техният интелект по-силно развит,
отколкото тяхната интуиция и затова те избират по-конвенционални и практични форми за
служене на хората.
В старите времена много хора са се страхували от магьосниците. В резултат както от
невежеството на хората, така и от догмите на доминираната от мъжете Църква, на
магьосниците се е гледало като на олицетворение на универсалното Зло, те били
подложени на гонения и изгаряни на клади. Днес мъжете продължават да се плашат от
силата на независимата жена Sepia, чиято мъдрост и изтънчен интелект често пъти
превъзхождат чисто дедуктивното мислене. Тъй като тя се стреми по-скоро да бъде себе си,
отколкото да се приспособява или да угажда някому (както е при Pulsatilla и Natrum), Sepia
често пъти представлява “скрита картинка” за мъжете, които са или запленени от нейната
тайнственост или изобщо не се занимават с нея. Здравата жена Sepia отстоява наравно с
мъжете своите позиции в обществото, но обикновено не се опитва да се състезава с тях,
както жените Natrum и Ignatia, тъй като храни уважение към женската си мъдрост и
предпочита да я опознава без много шум. Тя може да изпитва страх от бруталността на
мъжете, но рядко позволява на този страх да я застави да се съобразява с очакванията,
които имат мъжете спрямо нея.
Това самообладание и независимост от мъжете, което е толкова характерно за Sepia, е
прекрасно илюстрирано чрез образа на Джени, главната героиня в романа “Светът, видян
през очите на Гарп”. Джени е абсолютно независима натура, която погазва общоприетия
морал, без да полага каквито и да било специални усилия да изглежда различна. Тъй като
желае да има дете, но не и съпруг, Джени прави любов с войник, който е на смъртен одър.
От сполетелите го тежки травми последният е останал ням и е в почти безсъзнателно
състояние, но с постоянна ерекция. В постъпката на Джени няма злонамереност или
перверзия, а чист прагматизъм, водена от който тя игнорира общоприетите морални норми,
без да наранява никого (в книгата войникът изпитва дълбока наслада). Джени ражда и
отглежда сина си Гарп без ничия помощ, тъй като притежава всички качества от рода на
практичност и властност, които обикновено са прерогативи на бащата, както и майчински
инстинкт и дарба да се грижи за другите, който тя успешно прилага в работата си като
медицинска сестра. Когато синът й възмъжава, тя написва книга за сексуалната
експлоатация на жените, която става бестселър, а приходите от продажбите на книгата й
позволяват да основе център за рехабилитация на малтретирани жени. Въпреки че
центърът е пълен с жени, които мразят всичко, свързано с мъжете, самата Джени има по-
балансирани възгледи и ненавижда експлоатацията на жените от мъжете, но не отхвърля
мъжете като индивидуалности. Нейната безстрашна интелектуална борба за правата на
жените се съчетава с нежно сърце, способност да общува без предубеждение с хора от
двата пола и да се справя с всички житейски проблеми. Както всички жени Sepia, тя е в
състояние да се изправи срещу водачите на патриархалното общество, запазвайки дълбоко
чувствената си връзка с природата и женствеността си изобщо.

Танцьорката
Всеки хомеопат знае, че Sepia обича да танцува и като цяло се подобрява от енергични
усилия. Тези изолирани детайли ни говорят за някои генерални особености на Sepia като
тип, а именно, че обикновено тя е “в близка връзка” със своето тяло. За разлика от повечето
хора в наши дни, здравата жена Sepia продължава да осъзнава наличието на енергия в
нейното тяло, нейното естествено движение и дискомфорта, който се появява, когато тази
енергия бъде блокирана. Повечето хора се оттеглят от тялото си към сферата на интелекта и
губят представа за телесната си енергия. Децата осъзнават своето тяло, но тази осъзнатост
бързо бива разбита от свръханалитичния свят, който е забравил как да изпитва чувства, не
само емоционални, но и физически. Аналитичните типове като Lycopodium, Kali и Natrum,
имат най-слаба връзка с тялото си. По-спонтанните типове като Phosphorus, Sepia и
Medorrhinum я запазват до известна степен и това се отнася особено силно за Sepia, поне
докато е здрава емоционално. (Да осъзнаваш тялото си не означава просто да си здрав. То
има много по-дълбок смисъл от това. Един спортист може да е невероятно силен, но да не
осъзнава енергията на своето тяло, докато една крехка жена Silica може да бъде изцяло в
хармония с тялото си.) Точно това, че може да изпита удоволствието от своята физическа
енергия, привлича Sepia към танците, а също така и към йога, Тай Чи и други форми на
физическа активност, които включват усещането за физическа хармония. Чрез тази
активност тя поддържа контакт със своята жизнена сила, а когато спре да бъде физически
активна, започва да се чувства безжизнена отвътре. Това се случва с всички бездейни хора,
но Sepia усеща загубата на жизненост по-силно от всички. Това е така, отчасти защото тя е
имала усещането за физическа виталност, което й служи като база за сравнение, но другата
причина, според мен, е, че нейната нервна система е много по-фино настроена от тези на
повечето хора и, следователно, много по-лесно се “задръства”, както при прекаляване с
физически натоварвания, така и от сковаващите ефекти на монотонността и бездействието.
Впрегатният кон би използвал всяка възможност да полентяйства, но за състезателния кон е
много мъчително да бездейства по принуда. Аналогично, Calcarea се наслаждава на
бездействието, докато Sepia се нуждае от активност, за предпочитане ритмични,
хармонични дейности, за да се чувства жива.
Някои хора притежават “естествен ритъм” и обикновено Sepia е сред тях. Вие можете да
посочите хората с естествен ритъм сред тълпата на дансинга. Техните движения са леки и
грациозни, независимо дали танцуват бавен валс или шеметен джайв. Общо взето, Kali е
най-вдървеният от всички, докато Phosphorus и Sepia се движат като газели, а Natrum се
намира някъде по средата. Вроденото чувство за ритъм на Sepia може да се прояви и като
усет към музиката (Кент: “Чувствителност към музика”). Има много надарени музиканти
Sepia, а също така и много художници Sepia. Може би въображението на Sepia не е толкова
развито, както това на Phosphorus и Lachesis, но тя често пъти има изострена
чувствителност, що се отнася до петте сетива (Кент: “Свръхчувствителност на сетивата”),
което я прави експерт не само в музиката и танците, но също така и в изобразителното
изкуство и във физикалните лечителски изкуства като масаж и Шиацу. Общо взето, нейното
изкуство е по-спокойно и по-фино от това на по-екстровертните типове като Phosphorus и
Lachesis, с изключение на танците и музиката, в които тя е толкова буйна, колкото
останалите.
Естествената връзка с тялото, която съществува при Sepia, се съчетава в много случаи с
настройване в хармония със Земята и към природните цикли. В старите времена най-вече
жените Sepia са приветствали настъпването на жътвата или на пролетта танцувайки и
когато впоследствие тези танци се превърнали в ритуал, това било добре дошло за
чувствителните жени Sepia, за чиито тела движението било толкова необходимо и присъщо.
Средновековните магьосници и знахарки винаги са били близко свързани с Майката Земя и
нейните цикли и са използвали земни продукти, за да приготвят от тях лечебни отвари,
афродизиаци, а също и отрови. Днешната жена Sepia може и да не се занимава със
“занаята”, но подобно на своите предшественички-магьосници, има усещане за Земята, за
нейната красота и за скритата й мъдрост и е склонна да се вглъбява и да изпада в
състояние, наподобяващо медитация, когато й остане време да се усамоти сред природата
(стига да не загуби себе си, както се случва с много жени Sepia, които отстъпват под
диктата на обществото и потъват в света на Робията или Злобата).
Тъй като е “земна” личност, в контакт с тялото си и със Земята, Sepia е склонна да проявява
здрав разум. Преди да бъде сполетяна от някакви емоционални катаклизми, тя е практичен
човек, надарен с много практични умения като това да тъче или да плете кошници. По това
тя прилича на Arsenicum, който се чувства като у дома си в света на материалното.
Практичността и острият й интелект й помагат да бъде сдържана и гъвкава, така че тя е
способна да възприема реалистично начина, по който е устроен светът. Въпреки че може да
си дава много ясна сметка за безумието на потребителската култура, масовото изсичане на
горите, политическата корупция и други изплъзващи се от контрол прояви на
патриархалната култура, Sepia рядко подхожда към тях утопично, както е при Phosphorus и
Natrum, чийто идеализъм може да ги направи слепи за реалната действителност. За нея е
по-характерно да възприеме възгледа, че ако тя лично се посвети на стремежа към здравето,
към истината и към служенето на местно ниво, ще направи много повече за човечеството,
отколкото ако започне да бие барабана, което все пак не е напълно изключено. Спомням си
една очарователна пациентка Sepia, която беше учителка по балет и на петдесет и няколко
години продължаваше да бъде гъвкава и грациозна. Тъмната кожа, посивелите коси,
високите скули и хлътналите, тъмни очи й придаваха не само изискано, но и някак си
неуловимо, сериозно и мъдро излъчване. След смъртта на съпруга си, тя се борила известно
време с рака на тънките черва, преди да предприеме нов опит за опознаване на живота.
Преместила се от Австралия в Калифорния, където се присъединила към църковна мисия в
Сан Франциско, която помагала на бедните чернокожи в града. Тя се посветила изцяло на
новата си роля на координатор на благотворителните мероприятия за тези хора, не само
защото изпитвала наслада да помага, но и защото хладнокръвният й, бохемски темперамент
я подтиквал да изучава всички улични жаргони и обичаи на негрите и да се потопи в една
сурова и жизнелюбива култура, особено на фона на тази на бялата средна класа на Америка
(или Австралия).
Подобно на затрупаната с домашни задължения жена от средните векове, която
“оживявала” само на танцовата площадка, тази жена се чувстваше най-жива сред
блъсканицата и суетнята на тълпата в търговския център на Сан Франциско.
Много голяма част от жените Sepia притежават това необуздано качество на бохем. Аз съм
убеден, че има много циганки Sepia с техния мургав външен вид, ясновидски способности и
отказа им от конформизъм. У тази жена бяха съчетани в някаква степен магьосницата и
танцьорката. Тя беше напълно женствена, но нито беше отстъпчива, нито пасивна и беше
готова да се бие като дива котка, когато се почувства заплашена или малтретирана. По-
бохемски настроените жени Sepia, които съм виждал, бяха общо взето по-здрави
емоционално от другите и аз го отдавам на факта, че Sepia е по-скоро свободолюбива
натура, отколкото склонна да се подчинява домакиня. Жените Pulsatilla и Natrum се чувстват
“в собствената си кожа” като домакини и много от тях са напълно удовлетворени от ролята
си на майка и съпруга. Sepia, от друга страна, се нуждае от известна свобода и
независимост, за да се чувства щастлива, ето защо толкова много жени Sepia се озлобяват и
депресират, когато жертват собствената си индивидуалност, служейки на семейството си.
Всеки тип може да изглежда бохем, но някои от тях са бохеми по природа, докато други се
отдават на безгрижие и развлечения, опитвайки се да имитират бохемство. Natrum и
Phosphorus са велики имитатори, но Natrum понякога е особено склонен да влезе в ролята на
дива и необуздана жена. Това може да истина донякъде и в някои случаи, но по-често е
опит да изглеждаш “готин” и, следователно, привлекателен и желан. Обратно, жената-бохем
Sepia обикновено е самата себе си, а не го прави с цел да търси признание. Тя си оставя
дълга коса, облича се свободно и често пъти изглежда неглиже, защото това е в съзвучие с
чувството й за свобода, а не защото е модно.
Други типове, които могат да бъдат бохеми по природа, са Phosphorus, Medorrhinum,
Tuberculinum и Ignatia. Всички те са склонни да бъдат спонтанни и артистични – атрибути,
които са неразделна част от бохемския тип. В сравнение с другите типове, при тях в много
по-голяма степен преобладава функцията на дясното мозъчно полукълбо, което е лоното на
творчеството, въображението и проницателността и техният външен вид обикновено е
далеч от обичайния и конвенционалния. Сред всички тези типове, Sepia вероятно е най-
здравомислещият, спокоен и съсредоточен човек. Тя не търси бурните изживявания или
поне това не е главната й цел. Тя по-скоро се опитва да опознае тайнствата на собствената
си психика или тези на Земята, или тези на съдбата си. Тя може да бъде танцьорка или
художничка, но като бохем е по-изтънчена и потайна в сравнение с необуздаността на
Tuberculinum и Medorrhinum. Sepia не е изкушена от блясъка, от тръпката на авантюрата и от
утопичните идеали, което й позволява да общува непосредствено, както с по-консервативно
мислещите представители на обществото, така и с тези от периферията му. Tuberculinum и
Medorrhinum трябва да получават своята порция вълнение, за да бъдат щастливи и нуждата
от това вълнение изисква от тях да бъдат нещо повече от съпруга и майка. Нуждите на Sepia
са по-рафинирани и поради това, тя лесно може да ги пренебрегне, за да изиграе ролята,
която се очаква от нея, а именно ролята на нормална, благоразумна домакиня. За нея е
необходимо да се чувства независима и да следва творческата си нагласа и това може да я
подтикне да избере неконвенционалния, бохемски начин на живот. От друга страна, тъй
като нейните нужди са по-дълбоки от тези на другите спонтанни типове, тя може да
почувства, че трябва да създаде свое лично пространство, в което да размишлява, да
танцува или да пише, докато се наслаждава на тривиалния семеен живот. Много жени Sepia
успяват да сторят това, но много други постепенно изпускат от очи собствените си
потребности в опитите си да угодят на своя съпруг и на децата си.
Докато здравите Phosphorus и Tuberculinum в основата си са екстроверти, здравата Sepia е
по-скоро нещо средно между интроверт и екстроверт, подобно на Medorrhinum. Общо взето,
тя е общителен човек и контактува свободно с всички типове хора, защото е непосредствена
и неподправена. От друга страна, тя има нужда от лично време, за да се вглъби в себе си и
след това да се разкрие и да твори. Нейната интровертност не е като тази на депресираните
хора, завладяни от неприятни мисли и чувства, свързани с миналото им (макар че това
може да се случи с нездравата Sepia), а по-скоро самосъзерцание, което не ги депресира, а
ги изпълва с удовлетворение.

Куртизанката
Някои читатели ще се изненадат да видят Куртизанката като един от подтиповете на Sepia,
тъй като хомеопатите са склонни да мислят за Sepia като за незаинтересована от секса. Това
е така, защото хомеопатичната литература и обучение се съсредоточават почти
изключително върху патологията на Sepia, която се развива главно поради това, че жената
Sepia е отстъпила пред мъжете. Емоционално здравата жена Sepia, която има своето
независимо “Аз”, общо взето има силно, но добре контролирано сексуално желание и
докато следва собствените си интереси в отношенията си с мъжете и не се подчинява
безропотно на другите, тя получава много удоволствие от своята сексуалност.
Бидейки независима по природа, здравата жена Sepia обича да запазва контрола върху
тялото си. Тя не понася мисълта да бъде “сексуален плювалник” за мъжете и поради това,
се старае да се въздържа от сексуални взаимоотношения, докато не открие мъжа, който
няма да се опитва да я притежава, или има съвсем кратки и епизодични връзки. През
времето между тях, тя общо взето е в състояние, в най-голяма степен в сравнение с другите
жени, да “угаси” половото си влечение или да го трансформира в други дейности като
обществена дейност, рисуване или спортни занимания.
Неомъжените жени Sepia не за мизантропи, но са склонни да проявяват уважение към
тялото си, отказвайки да го отдават на мъжете, докато не бъдат подтикнати към това от
някакво специално привличане (това целомъдрие може да има морален или религиозен
оттенък, но обикновено причината за него не е такава). Много често Sepia бива привлечена
от мъж с особен магнетизъм, който е отчасти сексуален, отчасти духовен, но това не е
обикновеното влюбване, което връхлита другите хора. Тя усеща специфично привличане
между нея и този мъж, който или е човек с впечатляваща сила на личността или такъв,
който споделя финото й разбиране за живота. Всъщност, Sepia често пъти е привлечена от
възможността за среща на умовете и духовете, отколкото на сърцата. Тя е напълно способна
да изпитва дълбока любов, но не това е предпочитаният от нея начин на взаимоотношение,
тъй като предпочитанията й са по-скоро към физическата, умствената или духовната
връзка, отколкото към емоционалната. В резултат от това, жените Sepia могат да оставят
впечатление за студенина и отчужденост, ако ги сравним с по-топлите типове (Кент:
“Безразличие към любимия човек”). Определено може да се каже, че емоционално
нездравата Злобна Sepia е студена и че у апатичната Черноработничка Sepia не са останали
никакви чувства, но дори и здравата жена Sepia е в някаква степен отчуждена от другите.
Това не се дължи на стремежа за самозащита, както е при Natrum, а по-скоро, подобно на
жената Arsenicum, тя обича нежно, без да капитулира безусловно пред другия и без да губи
независимостта си или в един момент обича страстно (Кент: “Похотливост”), а в следващия
се заема със своите собствени дела. (Аз не мога да си представя една магьосница, която е
изцяло посветена на един мъж, но мога да си представя едно равнопоставено партньорство
между магьосница и вълшебник, което да включва привързаност, уважение и сексуална
страст.)
Куртизанката вероятно е едно екстремно въплъщение на сексуалната независимост на
Sepia, но въпреки това то е напълно логично. За разлика от обикновените проститутки,
куртизанките са се ползвали със значително уважение от страна на обществото. Те били
горди жени, които спяли само с благородници, богаташи или с мъжете, които те самите
намирали за привлекателни. Аз познавах една жена Sepia, която правеше точно това. Тя
беше много интелигентна и изискана художничка, която учеше японски език и известно
време бе живяла в Япония. (Жените Sepia често пъти са привлечени от японското изкуство,
тъй като в него се поставя ударение върху равновесието, финеса и телесната хармония.)
Докато следвала в Япония, тя изпаднала във финансови затруднения и, тъй като винаги е
искала да опознае по-дълбоко своята сексуалност, решила да стане проститутка за висшата
класа. Тя спяла с богати мъже и с такива, които харесвала, срещу много високи цени и
известно време изпитвала наслада от това. След като първоначалната тръпка отшумяла, тя
престанала да го прави. Тази жена ми разказа това без сянка от смущение или свян. За нея
сексуалността беше нещо, което трябва да бъде опознато, както всичко останало и, ако
можеш едновременно с това да печелиш и пари, толкова по-добре.
Не са много жените Sepia, които стават куртизанки, но много са тези, които притежават
необузданата, аморална страст на куртизанките – страст, която не е толкова неустоима,
колкото при Platina (освен на моменти), но която се надига мигновено в присъствието на
точния партньор. През останалото време тя остава по-скоро в латентно състояние,
отколкото да е потисната. Много жени Sepia понасят сексуалното въздържание толкова
леко, че човек може да реши, че нямат сексуално влечение, но това не е вярно. Ако са
здрави, животът им е тяхната страст и това може да включва или не сексуалната страст, в
зависимост от това с кого са в момента.
В исторически аспект съществува връзка между куртизанките и “мъдрите жени-
магьосници”. Сексуалността винаги е била използвана в окултните традиции за обуздаване
или насочване в определена посока на фините, неуловими енергии. Магьосничеството
имало през Средновековието лоша репутация, защото се свързвало с разюздани оргии,
които били част от начина на живот на “простолюдието”. Те трудно могат да се приемат за
висша форма на мъдрост и вероятно били реакция срещу потискането на сексуалността от
страна на Католическата църква по това време (без съмнение и Църквата преувеличавала
това като грях, преследвайки своите собствени цели). Въпреки това ритуалният секс от
подобен вид може да се разглежда като средство участващите в него да “почувстват
собствената си сила”, макар и в една изродена форма. Той не представлявал обладаване на
жената от мъжа, а бил по-скоро среща на равни помежду си хора и се характеризирал с
похотливост и бурна страст, и може би също така предполагал определено мистично или
дионисианско състояние на духа, но не и нежна любов. В този смисъл този вид секс
съответствал логично на сексуалните навици на много жени Sepia. В миналото били
практикувани и по-висши форми на “сексуална магия” и това продължава и в наши дни. В
Древна Гърция и Древна Индия жриците почти сигурно са били Sepia. Те били пророчици,
които не почитали и не се чувствали отговорни пред никого, освен пред боговете. Част от
свещените им задължения било покръстването на техните последователи чрез сексуално
единение. Когато тези жрици били достатъчно добре подготвени, което ставало чрез
упорито практикуване на медитация, посвещаването било по-скоро мистично, отколкото
сладострастно преживяване и разкривало нови перспективи пред съзнанието на
новопокръстените. Жриците познавали кога техният последовател е готов да бъде
покръстен и не правели избора си на базата на сексуално привличане. В Източните духовни
традиции тантрата продължава да се практикува и до днес, а започва да набира
популярност и на Запад. Истинската тантра няма нищо общо със сладострастието и може
да се практикува успешно само от духовно силно извисени хора. Посредством сексуалното
единение практикуващите тантра повишават енергията в своите тела, докато тя просветли
умовете им, предизвиквайки състояние на съвършено съзнание. Тази и други форми на
“сексуална магия” са особено привлекателни за Sepia, тъй като тя притежава необходимото
тънко усещане за енергията на собственото си тяло и е склонна да гледа на секса или като
на естествена функция като яденето и пиенето, която не може да бъде нито морална, нито
неморална, или като на свещенодействие. Когато танцува или медитира, тя е способна да
достигне до същия екстаз, както и когато прави любов с точния човек и в това отношение
превъзхожда повечето от другите типове.
Независимостта на Sepia – в сексуалния или в който и да било друг аспект – често пъти
отстъпва, погазена от мъжкия стремеж към доминиране и когато това се случи, се появяват
огорчението на Злобната жена и апатията на Черноработничката.

Злобната жена
Когато моята съседка Sepia ми направи магия, тя действаше като Злобна жена. Когато е
сърдита, особено на мъжете, Sepia става много гневна и този гняв става хроничен, когато тя
бъде унижавана достатъчно често, което има за резултат едно перманентно състояние на
огорчение. Малко са момичетата Sepia, които израстват наистина здрави емоционално. Те
са в неизгодно положение още на старта, защото често пъти родителите не схващат тяхната
независима и мечтателна натура и поради това не полагат грижите, от които тя има нужда,
или смятат, че такава нагласа е нездравословна за една жена и й се противопоставят
умишлено. Ако през детството на Sepia й бъде позволено да бъде себе си, тя ще набере
достатъчно увереност, за да избегне по-късно ситуации и взаимоотношения, в които може
да бъде малтретирана и ще бъде в състояние да следва собствените си интереси, които
обикновено включват артистични или метафизични търсения, или и двете. От друга страна,
ако нейният баща очаква от нея да му демонстрира уважението си към него, докато той
самият се отнася неуважително и повърхностно, тя ще реагира енергично,
противопоставяйки се на неговото отношение отначало мълчаливо, а после и по-бурно,
когато той се опита да потуши нейния “бунт”. Девойките Sepia са известни със своя буен и
избухлив нрав. Те са смятани, както за одухотворени, каквито наистина са, така и за
раздразнителни или непостоянни натури. Девойките Sepia стават раздразнителни, само
когато бъдат неразбрани и когато им се пречи да проявят своето независимо и изтънчено
“Аз”. Докато други типове, като Natrum и Lycopodium, могат да се поддадат и да приемат
безропотно натиска от страна на родителите като нещо нормално, да се подчинят и да
станат зависими, Sepia се противопоставя на този натиск продължително време, избухва
гневно и се залива в сълзи, което слисва нейните добронамерени родители. Накрая нейните
ум и тяло остават в постоянна готовност за битка, тъй като външният натиск заплашва да
съкруши нейната собствена идентичност и тя започва да се чуди коя е всъщност, кое е
правилно и защо е толкова чувствителна и раздразнителна през по-голямата част от
времето. От този момент нататък тя става свръхчувствителна към всяка критика и
противопоставяне (Кент: “Гняв от противопоставяне”, “Лесно обидчива”), особено когато
те идват от страна на мъжете, спрямо които тя изпитва страх и негодувание, поради честите
им опити да я усмирят и дресират. Напрежението, което се поражда от тази борба между
независимата, чувствителна натура на Sepia и безчувствените опити на обществото да я
направи по-отстъпчива, често пъти достига такава интензивност, че й идва да крещи (Кент:
“Чувства се, като че ли трябва да крещи”) или да троши чинии. (Когато наистина прибегне
до такива мерки, те облекчават вътрешното напрежение и й помагат да възстанови
равновесието си.)
За Sepia често се казва, че губи женствеността си, както личи от отвращението й към
мъжете, безразличието към децата й и агресивността й. Всичко това е налице, но то се
появява не толкова защото Sepia е загубила женствеността си, а по-скоро защото тя е
жертвала независимостта си. По природа Sepia е много женствена, но нейната женственост
е специална – интуитивна и чувствителна към живота и към тялото. Тя представлява
единия полюс на Жената, докато Pulsatilla представлява другия, по-грижовния и по-пасивен
полюс. Когато Sepia бъде притисната от възпитанието си и обществото да се отрече от своя
тип женственост, тя започва да става агресивна и накрая може да намрази мъжете (Кент:
“Отвращение към представителите на противоположния пол”).
Както всички предимно женски типове, Sepia е склонна към променливи настроения през
периодите на хормонални промени. Като практикуващ дълбока психотерапия, аз
констатирах, че подобно свързано с хормоналния дисбаланс променливо настроение винаги
е следствие от потиснат гняв или тъга в детството, както и в настоящата житейска ситуация
и то изчезва, когато пациентката бъде в състояние да изведе потиснатите емоции на ниво
съзнание в техния първоначален контекст (например, гняв срещу нейния баща, а не гняв,
проектиран върху нейния съпруг) и да ги изживее пълноценно. Понякога при Sepia нивата
на хормоните наистина добиват абнормни стойности, но дори и това също е отражение на
потисната емоция и изчезва, когато емоцията бъде освободена (виж “Новият първичен
писък” на Артър Янов, където са приведени доказателства за физиологична нормализация
в резултат от снемането на потискането върху емоциите). Най-често нивата на хормоните
при Sepia са нормални, но бързата промяна в хормоналния й статус, която настъпва
предменструално, постнатално или по време на менопаузата я прави по-нестабилна
емоционално, защото дестабилизира нормалните потискащи механизми, които задържат
болката в нейното убежище (както е у всички нас). Sepia е особено склонна към гняв и
раздразнителност през тези периоди, защото по природа е буен, независим тип. Жената
Natrum, обратно, е в същата или в още по-голяма степен склонна към депресия през тези
периоди, защото нуждата й от любов и чувствителността й към това да не бъде обичана са
по-изразени от нуждата й от независимост.
Когато Sepia бъде разстроена, при нея е също толкова възможно да стане плачлива, както и
да стане гневна (Кент: “Плаче, неволно”, “Настроение, плачливо”) и сълзите й потичат
много лесно в повечето случаи, освен когато е “прегоряла” емоционално – случаи, при
които вместо плачливост я завладяват апатия и емоционална притъпеност. Нейните сълзи
обикновено са резултат от това, че е вбесена и много напрегната, а не от тъга. Тези
усещания могат да се провокират от най-дребното нещо, което не е станало, както трябва,
когато тя е напрегната преди менструация или е общо напрегната, защото животът не се
развива добре за нея. И отново ще кажа, именно онези жени Sepia, които са жертвали
естествената си независимост, страдат най-често от хормонално обусловено променливо
настроение, тъй като точно при тях има най-много потиснат гняв.
Няколко са конституционалните типове, които са склонни към гняв и плачливост преди
менструация, включително Natrum, Sepia, Lachesis и Alumina. Когато плачът явно се
потиска, най-често конституционалният тип е Natrum, докато когато сълзите си потичат
свободно и има внезапни и силни гневни изблици, трябва да се имат предвид Sepia и
Lachesis, които се различават лесно по това, че първата е зиморничава, а втората –
топлокръвна. Все пак, има и много междинни случаи с известна плачливост, известна
раздразнителност и от време на време гневливост. При тези случаи могат да бъдат показани
всички горепосочени плюс някои други лекарства и диференциалната диагноза трябва да се
направи на базата на други характерни симптоми. Sepia често пъти е показана, когато
жената се оплаква, че “става друг човек” около седмица или повече преди менструацията,
през което време тя е истински звяр, който се зъби на всеки и на всички, оплаква се за най-
малките дреболии и троши чашите в кухнята. Въпреки че проблемът й се дължи на
потиснатия гняв, той често пъти бива облекчен или излекуван от Sepia във висока
потенция. (Вероятно, лекарството премахва до известна степен напрежението на нервната
система, което се е получило вследствие от потискането на гнева, а също така редуцира
“процеждането” на емоции през бариерата между подсъзнанието и съзнанието, което се
случва в периодите на хормонален прилив.)
Огорчението може да сполети всеки конституционален, но е характерно за малко от тях,
най-вече Arsenicum, Natrum Muriaticum, Sepia и Nux Vomica. Всъщност Sepia е по-малко
склонна да таи горчивина, в сравнение с Natrum, тъй като тя по-малко потиска гнева. След
като избухне, напрежението в нея намалява. При нея е по-вероятно да влезе в преходен
период на негодувание, което се преодолява относително бързо след гневния изблик,
особено ако тя получи извинения от този, който е провокирал негодуванието й. Най-често
това е съпругът или приятелят й, който си е позволил твърде много в някакво отношение,
усилвайки по този начин постоянното напрежение вътре в нея, натрупващо се поради това,
че й се налага да изменя на истинската си природа. Обратно, при Natrum е по-вероятно да
преглътне възмущението си за дълго време от страх да не загуби любовта на партньора си и
когато накрая “превърти”, може да се сърди месеци наред, през време на които никакви
извинения не са в състояние да я умилостивят.
В светлината на склонността на Sepia да се бунтува срещу господството на мъжете, би
могло да се очаква, че има много жени Sepia сред феминистките организации. Това
наистина е така, макар че Natrum-ите ги превъзхождат по численост и причината е че
последните, по принцип, са по-често срещани. Както и феминистката Natrum,
феминистката Sepia обикновено има остър интелект, с който бичува поддръжниците на
патриархалната система. Занимавайки се с това, тя е по-хладнокръвна от другарките си
Natrum, които често пъти са водени от омразата (Natrum е посочен в реперториума на Кент
във втора степен под рубриката “Омраза”, докато Sepia изобщо не присъства в нея). Както
Джени, героинята Sepia от “Светът, видян през очите на Гарп”, феминистките Sepia са по-
склонни да се концентрират върху изясняването на ролята и участието на двата пола в
политиката, докато феминистките Natrum са привлечени от идеята за отмъщение.
(Казвайки това, не можем да отречем, че има и твърде много феминистки Natrum, които се
отнасят към тази си дейност съвсем разумно и хладнокръвно.)

Черноработничката – Апатия и Акопия

Когато жената Sepia твърде дълго изневерява на истинската си природа, тя започва да пада
духом. В началото постепенно отслабва жаждата й за живот. Тя започва все повече да живее
живота си като робот, вършейки същите неща, каквито е вършела и преди, но без
ентусиазъм и вътрешна мотивация. Тъй като губи контакта със собствената си “жизнена
сила”, тя се чувства вяла и ленива, както ментално, така и физически (Кент: “Затъпяване,
мудност”), а и емоциите й също се притъпяват, пораждайки специфичен тип безразличие
към всичко. Особено голяма е вероятността това да се случи на една домакиня Sepia, която
няма никакви интереси извън тези на семейството, които да я стимулират. Ако има деца, тя
се отказва от спортуването и вече няма време да пише поезията си или вдъхновението й да
пише постепенно се стопява, докато тя се потапя все повече в хранене на бебета, сменяне
на памперси и готвене. Така, губейки себе си, Sepia започва да се тревожи от факта, че все
по-малко и по-малко се интересува от съпруга и децата си (Кент: “Безразличие към
любимия човек”), ако оставим настрани раздразнението, което предизвикват те у нея. Тя
също така вече губи удоволствието, което е изпитвала, от контактуването с други хора, от
яденето и пиенето, от правенето на любов (Кент: “Безразличие към удоволствията”).
С прогресирането на това състояние, жената Sepia се чувства все по-изцедена, все по-
трудно става за нея да се справя с ежедневната домакинска работа (Кент: “Отвращение към
работа”). Тя се буди сутринта, ужасена от настъпващия ден, защото няма нито енергия,
нито мотивация. (В този стадий подобряването, което тя усеща от танцуване или от
активни физически упражнения, е най-забележимо.) Може, също така, да й липсва
търпение да се занимава с децата и тя забелязва, че започва да ги навиква по най-дребни
поводи. Вечерта тя се опитва да бъде в добро настроение за своя съпруг, но това й отнема
цялата енергия и тя не може да го прави твърде дълго. В леглото тя няма желание да прави
любов и често пъти се отдръпва от ласките на съпруга си (Кент: “Страх от докосване, от
контакт”). Когато всеки прави любов, тя не чувства нищо или й се доплаква и става
раздразнителна след половия акт. Нейният ум работи все по-бавно и тя започва да греши
при изпълнението и на най-дребните задачи (Кент: “Умствена прострация”). Тя прегаря
вечерята, налива белината в миялната за съдове, вместо в пералнята и забравя за уречените
срещи. Постепенно това започва да я паникьосва, защото тя чувства, че се движи по
наклонената плоскост и не може да се справя повече. Става склонна да се разплаква без
никаква видима причина и плаче винаги, когато разказва на друг човек как се чувства (Кент
“Плаче, когато казва симптомите си”). Накрая неспособността й да се справя започва да я
прави все по-тревожна. Първо, тя се тревожи по основателни поводи – най-вече, че ще
стане неспособна да се справя с нещата, които трябва да върши. Когато започне да се
проваля при изпълнението на ежедневните си задачи, тревогата й нараства и поражда все
повече и повече страхове. Тя започва да се страхува, че ще се случи нещо ужасно, че е болна
от смъртоносна болест или че съпругът й ще я изостави. Тя се тревожи прекомерно за
парите, както и за това, че ще полудее (Кент: “Страх от полудяване”). В своята тревога тя
може да стане много неспокойна и да почувства, че трябва да излезе от къщи (вероятно
защото домашната работа и битието й на домакиня са ограбили собственото й “Аз”). В
други случаи пациентката получава агарофобия и чувства ужас, когато е извън дома.
Донякъде това е свързано със страха й от срещите с хора и от това, че няма да отговори на
техните очаквания. Дори и когато си е в къщи, тя може да се плаши да приема посетители,
защото вече не е в настроение да говори с тях. Тя се затваря все повече и повече, макар че
изпитва още по-голям страх, когато е съвсем сама. Тя иска да има някой близо до нея да й
вдъхва увереност, но не иска да й се налага да говори. Накрая може да се почувства толкова
безпомощна, че да започне да обмисля самоубийство, макар че нейната тревожност и
депресия обикновено преди това са били третирани с антидепресанти и успокояващи. Те й
помагат да “изкара” деня, но това, от което тя истински се нуждае, е да върне часовника и
да открие себе си и след това да уреди живота си по друг начин, така че да има време и за
себе си.
Така описаното развитие има различни вариации в различните случаи. Понякога тревогата
превалира над апатията, понякога плачът е най-характерната черта, а в други случаи
основни оплаквания са затъпяването и безразличието. Депресираната жена Sepia много
трудно се различава от депресирания Natrum. Общо взето, при нея (при Sepia) сълзите
потичат по-лесно, но понякога се потискат, а има и депресирани Natrum-и, които плачат
лесно. Освен това, някои депресирани Natrum-и са много апатични. Някои жени Sepia
изпадат в дълбока депресия, която е в по-голяма или по-малка степен неразличима от
дълбоката депресия на Natrum със затварянето, самовглъбяването, мрачните размисли,
самообвиненията, отчаянието и склонността към вкопчване в минали неприятни събития.
В тези случаи да отличим депресията на Sepia от депресията на Natrum ще ни помогнат
общите симптоми, физическите черти и характеристиките на преморбидната личност.
Общо взето, можем да разчитаме на правилото, че хората Natrum развиват Natrum-депресия,
а Сепиите развиват Sepia-депресии (т.е. депресии, които реагират на Sepia), въпреки че има
и някои изключения. Например, жена Sepia може да влезе в състояние Natrum след загуба
на любим човек или жена Natrum да влезе в състояние Sepia по време на бременността
(макар да е по-вероятно да развие симптоми на Natrum през бременността). В тези случаи
отново общите и физическите симптоми ще ни дойдат на помощ при избора на точното
лекарство.
Страхът е честа находка при жените Sepia, но той е най-характерен за тези Сепии, които за
загубили истинската си идентичност. (Това може да се случи и в най-ранна възраст, когато
момиченцето е на няколко годинки.) Тези жени Sepia, които запазват своята независимост
и креативност, независимо дали са омъжени или не, по принцип нямат силни страхове. Аз
често срещам жени Sepia, които са някъде по средата. Те се стараят да укрепят
независимостта, която знаят, че са загубили и често пъти се разкъсват на две между
желанието да бъдат верни на себе си и това да се посветят на партньора. Възможно е Sepia
да стори и двете, но само с мъж, който не се опитва да доминира над нея. Не е
задължително той да разбира нейните интереси, нито да споделя тънката й чувствителност,
но ако не позволи на жената Sepia да бъде себе си, тя или ще пропадне като личност, или
ще го напусне. Огромен брой жени Sepia са зависими от мъжете, защото търсят
емоционална сигурност, а също и подкрепа при вземането на решения, както и практическа
помощ. Тези, които осъзнаят, че трябва да възвърнат загубената си идентичност, преминават
през период на огромна обърканост, когато не са сигурни кои са и какво искат и през този
период те могат да бъдат много тревожни, тъй като се опитват да се освободят от
зависимостта си, която едновременно ги прави затворнички и им дава подкрепа. Такива
жени често пъти изпитват подчертан страх от мъжете, особено от агресивните мъже,
защото се стараят да отстояват себе си, без да разчитат на подкрепата, на която са се
уповавали преди да възвърнат усещането си за собствена сила.
Тези “междинни Сепии”, които не са нито независими и уверени в себе си, нито са
отстъпили тотално под натиска на конформизма, често пъти изглеждат като “побъркани”.
Те се разкъсват емоционално между стремежа да бъдат жената, която другите очакват от
тях, а това ги кара да се чувстват в безопасност, и чувството за безсилие, което този
стремеж влече след себе си. Тази вътрешна борба има объркващо и дезориентиращо
въздействие върху много жени (и момичета) Sepia и в резултат от това на моменти те
изглеждат леко объркани. Тъй като често пъти са все още много жизнени хора, те може
просто да се засмеят, когато изрекат грешна дума или направят нещо глупаво, например, да
сервират на съпруга си от храната за котката, а на писаната да поднесат пастет. Екранните
героини на актрисата Шърли Маклейн често пъти демонстрират точно този тип объркване,
както и неудържима независимост и най-често доста хапливо чувство за хумор. Phosphorus
също твърде често е объркан и на твърде много жени Sepia се предписва погрешно
Phosphorus, особено когато са по-екстровертните и развълнувани. Дори и обърканата жена
Sepia, общо взето, е по-съсредоточена ментално от Phosphorus, поне през по-голямата част
от времето. Освен това, Sepia никога не е толкова мечтателно настроена, колкото е
Phosphorus и дори и да се разстрои много от чуждото страдание, тя рядко бива завладяна за
дълго от съчувствието си към другите, докато Phosphorus може да бъде толкова съчувствен,
че да влезе напълно “в кожата” на другия човек.
За да объркам още повече нещата за студента и неопитния хомеопат, ще кажа, че огромен
брой “междинни“ Сепии имат нещо от невинността на Phosphorus. Често пъти те са крайно
наивни по отношение на светските дела, тъй като разчитат изключително много на мъжете
да се грижат за тях, а от друга страна, често пъти са абсолютно незаинтересовани от такива
светски теми като политиката, финансовите дела и дори етикецията в обществото. Те по-
скоро се занимават със собствените си творчески търсения и със своите приятелства, и
оставят светските дела на мъжете. По-независимата жена Sepia също може да има такава
нагласа, не защото не разбира от политика и от висши финанси, а по-скоро защото знае, че
може да загуби душата си, ако се ангажира с тези донякъде безчовечни практични
занимания.
Тези жени Sepia, които изминат изцяло пътя към себеопознаването (или си припомнят
какво са били преди), биват възнаградени с душевния покой и дълбокото разбиране,
присъщи на мъдрата жена, с насладата, която изпитва танцьорката и с удовлетворението от
една изпълнена с любов връзка, която не обвързва и не изтощава партньорите в нея. Sepia е
способна да бъде любяща съпруга и майка, без да изменя на себе си. Здравата майка Sepia е
по-малко сантиментална и не се отнася така собственически спрямо децата си, както
повечето майки, но тя не е студена. Силата на собствения й ум се предава на децата й,
правейки ги по-независими и по-добри индивидуалисти от другите деца. Тя е равноправен
партньор в брака и взема също толкова важни решения, и поема също толкова задължения,
колкото и съпругът й, но това не означава, че не е женствена. Точно обратното, нейната
мъдрост, естествената й връзка с тялото й и нейната ненатрапчива, някак си тайнствена
сексуалност са най-женствените и то по един твърд и безкомпромисен начин.

Мъжът Sepia
Аз мога да кажа много малко неща за мъжете Sepia, тъй като съм лекувал само двама, което
ме кара да мисля, че такива мъже са голяма рядкост. Външният вид на единия от тези
пациенти много наподобяваше този на жените Sepia със суховатото си, костеливо
телосложение и много тъмната кожа. Той беше спокоен и по-скоро интровертен, а също
така и чувствителен и нервен. Аз забравих какво беше основното му оплакване, но си
спомням, че проявяваше много слаб интерес към секса и ми каза, че либидото му винаги е
било ниско. Като цяло той силно напомняше останалите Сепии (които бяха жени), както
физически, така и в психологически аспект и аз не бях затруднен при избора на
лекарството, което подейства, въпреки че никога преди не бях виждал мъж Sepia.
Другият мой пациент Sepia беше един младеж, който страдаше от хроничен хепатит. Той
имаше кафява коса и многобройни тъмни бенки по лицето си и по тялото, а по характер
беше тих и боязлив. Той хранеше очевидно страхопочитание към своя по-скоро безчувствен
баща, който беше месар, и честичко поглеждаше към него, когато отговаряше на въпросите
ми. Описанието дотук може лесно да ни насочи към Pulsatilla и точно като Pulsatilla той се
разплакваше лесно, когато се почувства зле. Обаче той не беше толкова емоционален,
колкото другите мъже Pulsatilla, които бях лекувал. Този младеж беше пасивен и прилепчив,
което ме наведе на мисълта за предимно женските типове, а и физическите му симптоми
се покриваха много добре от Sepia. Неговото състояние се подобри забележително много
скоро след приема на няколко дози Sepia 200С, а същото може да се каже и за пасивното
чувство на депресия, към което беше склонен. Той се нуждаеше от ежеседмични приеми на
Sepia 200С в продължение на няколко месеца, за да се излекува от хепатита, което ме
накара да мисля, че Sepia е конституционалното му лекарство, а не само лекарството за
конкретното му състояние.
Кент заявява, че Сепиите от двата пола развиват отвращение към противоположния пол. Аз
не съм наблюдавал това често, но подозирам, че и мъжете, и жените Sepia са по-склонни
към хомосексуализъм от повечето други типове в резултат от тази тенденция да изпитват
отвращение към противоположния пол.

Външен вид
Повечето жени Sepia имат много характерен външен вид. Подобно на традиционната
представа за магьосниците и вещиците, те обикновено са много слаби, кокалести и имат
дълги и тънки крайници, пръсти и шии. Лицето е кокалесто и ъгловато, а носът обикновено
е дълъг и тънък и често пъти изглежда малко изгърбен. Кожата е с характерен бледен и
нездрав цвят, а косата обикновено е права и черна (или понякога червеникава или кафява) и
се оставя дълга. Често се наблюдават бенки, както по лицето, така и по тялото. При жените
е налице склонност към повишено окосмяване с тъмни косми по лицето и тялото. Очните
ямки често пъти са дълбоки и хлътнали, придавайки напрегнат и тайнствен израз на
лицето. Талията е много тънка, а ханшът обикновено е тесен, така най-типичният вариант
на телосложението на Sepia напомня за библейската Ева (или поне на средновековните й
портрети), с малките гърди, тънката талия, пълните бедра и закръгления, отпуснат корем.
Огромен брой жени Sepia, които не са открили истинската си идентичност, натрупват
наднормено тегло с годините, тъй като водят заседнал начин на живот и обичат да ядат, за
да разсеят чувството си за неудовлетворение.
 SILICA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ФИНА И РЕШ ИТЕЛНА

Silica е относително рядко срещан конституционален тип. Както всички изтънчени типове,
тя е представена в малък процент от популацията, вероятно между един и два, и поради
своята рядкост, лесно се пропуска, а също така и често пъти се предписва погрешно. Silica
има някои общи характеристики с Pulsatilla, Calcarea, Nux Vomica, Graphites и Arsenicum и
може да се обърка с всеки един от тях, но тоталността на личността Silica е много
отличителна и уникална (както и външният й вид). Всички Силики, които аз съм виждал,
бяха жени.

Интелектуална изтънченост и Дълбочина

Silica е може би най-изтънченият от всички конституционални типове. Почти всичко около
нея е изтънчено, включително нейният интелект, нейната естетична преценка, нейната
морална чувствителност и нейният външен вид. Единствено Ignatia и Arsenicum се
доближават до изтънчеността на Silica, но между тези три типа има отчетливи разлики.
В повечето случаи Silica е интелектуалка. Само това е достатъчно, за да бъде разграничена
от Pulsatilla, която понякога се обърква с нея поради стеснителността им. Интелектът на
Silica е изтънчен и фин, подобно на този на Sepia и Arsenicum, но в по-голяма степен. Стига
умът й да е прояснен, Silica може да разсъждава много проницателно, независимо дали
става дума за математически проблем, за преценка на нов познат като личност или за по-
сложен морален или философски въпрос. За разлика от Arsenicum, който често пъти е
ориентиран предимно към материалната страна на живота, Silica обикновено е дълбок
мислител, подобно на много Сепии и Игнации. Тя би била заинтригувана от метафизичната
поезия, например, и от духовни и религиозни въпроси, както и от теми, касаещи
социалната справедливост. Кент съзира тази дълбочина, когато казва за Silica (сравнявайки
я с Pulsatilla) “Това е по-дълбоко, по-мъдро лекарство”. Това се отнася не само за неговите
физически ефекти, но също и за съответната личност на индивида Silica. Silica приема
живота много сериозно, не защото е депресивна, а по-скоро защото иска да проникне в
неговата дълбочина, особено интелектуално. Бидейки много далеч от лекомислието, Silica е
склонна към спокойствие, дълбокомислие и прозорливост и това често пъти я поставя в
ролята на наблюдател. Тя стои встрани от трескавата суетня на живота и наблюдава с очи,
които виждат много повече, отколкото дават да се разбере. Тя стои встрани отчасти от
страх, че не е достатъчно груба, за да понесе грубите удари, които животът може да й
нанесе, и отчасти защото не иска да прави нищо вулгарно. Нейната деликатна
чувствителност се ужасява от бруталността, бездушието и безчестието, които вижда по
света и в резултат от това тя някакси страни от всички, с изключение на най-фините и
искрени хора (подобно на China).
Всички хора Silica, които съм познавал, бяха интелигентни, проницателни индивиди, които
бяха по-заинтригувани от тънкостите в науките за живота (като психология, медицина и в
един случай педиатрия) и от изкуствата, отколкото от тръпката на комерсиалния бизнес.
Кент посочва, че Silica не е подходяща за лечение на умствена обърканост от претоварване,
свързано с бизнеса, а по-скоро за умствено изтощение у “професионалисти, студенти,
адвокати и свещеници”. С други думи, тя има тънък и прозорлив ум, който не е склонен да
се интересува от бизнеса просто като средство за печелене на пари, а по-скоро преследва
познанието и търси начините за неговото приложение за свое собствено и това на
обществото добруване. Silica не само е твърде деликатна за комерсиалния свят. Тя е също и
твърде принципна и твърде заинтригувана от по-интелектуалните и по-духовни аспекти на
живота. Всички индивиди Silica, които съм лекувал или познавал лично, бяха идеалистично
настроени хора, но подобно на жената Sepia, те са, също така, и по-скоро практични,
отколкото мечтатели като много индивиди Sulphur и Phosphorus, и някои Natrum-и. Silica е
склонна да се фокусира върху придобиването на едно или две умения, които са или
артистични, или служат на човечеството по някакъв начин. Тя разработва тези умения
старателно, а не се опитва просто да ги получи, включвайки се ентусиазирано в някакво
идеалистично движение. Тя е изключително предпазлива по природа (Silica би трябвало да
се добави и към рубриката “Предпазлив, внимателен”, и към “Грижливост, акуратност” в
реперториума на Кент), и затова тя е лесно възбудима и може първоначално да се увлече
силно по някаква приятна изненада или нова идея, но скоро след това “стъпва на земята” и
поглежда на тях от практичната им страна.
Умът на Silica е много прецизен, подобно на този на Arsenicum. Тя ще постави точиците на
всички “i”-та и напречните чертички на всички “t”-та и изобщо си върши работата и
проучванията много старателно и акуратно. Тя е много прилежна (Кент: “Съвестна в
дреболиите”) и усърдна, но не е толкова обсебена от порядъка, колкото Arsenicum и не се
опитва да налага своите стандарти върху другите в същата степен като него. Това е така,
защото тя се интересува повече от съдържанието, отколкото от формата на познанието.
Например, една учителка по музика Silica вероятно ще има силно изтънчено разбиране за
музиката, но ще бъде по-загрижена да научи учениците си да усещат нейния дух и да я
разбират, а също и по-скоро как да свирят на определен инструмент, отколкото всеки неин
възпитаник да може да чете ноти и да назовава точно всяка струна, което може да е
основният фокус на учителя по музика Arsenicum. Познанията на Silica често пъти се
подценяват, тъй като тя рядко си позволява да поучава като Kali, Arsenicum, Sulphur и
Lycopodium. Тя е по-склонна да прикрива богатите си познания, отколкото да парадира с
тях. Тя ще разкрие това, което е уместно съобразно ситуацията и ще запази останалите си
познания, докато открие тези, които биха ги оценили. Дори и тогава тя би споделила
познанията и мненията си по-скоро спокойно, отколкото нерешително. Тя иска да разбере
много неща и ще се радва да ги обсъди с други хора с нейния начин на мислене, но в нейния
начин на себеизразяване няма егоизъм. Тя е по-скоро склонна да изглежда сериозна и
задълбочена, защото реално е точно такава.
 Стеснителност, Решителност и Упоритост
В личността на Silica има едно очевидно противоречие, което е много характерно за нея.
Макар че е един от най-стеснителните конституционални типове, тя е също и един от най-
твърдоглавите и решителни. Тя е стеснителна, защото не е уверена в себе си и защото се
страхува от агресията и непредсказуемостта на живота. В резултат от това тя е плаха, когато
трябва да изрази себе си и се въздържа от нови начинания от страх, че ще се провали или че
обстоятелствата ще предявят към нея изисквания, на които тя няма да може да отговори.
Когато нещо е много изтънчено, то става деликатно и деликатността на Silica я подтиква да
направи опит да се защити, държейки се в сянка като остава мълчалива или се оттегля.
Нейната деликатност е и физическа, и ментална. На физическо ниво тя е много
чувствителна към неблагоприятни условия на живот като неправилна диета и изнурителна
работа и лесно се уморява, ако се пренапрегне. Тъй като й липсва издръжливост и се влияе
толкова силно от неблагоприятните условия и или става тревожна, или получава главоболие
или стомашно разстройство, когато изискванията към нея са твърде големи, Silica често
пъти е отглеждана при условия, осигуряващи й максимум защита, от загрижените си и
свръхпокровителстващи родители, което само по себе си я прави още по-стеснителна.
Психически Silica обикновено е по-силна, отколкото си мисли. Тя подценява
способностите си и се страхува, че ще се провали, когато подхваща нови начинания. В
резултат от това, тя изчаква дълго, преди да се опита. Аз познавах една млада жена Silica,
която беше завършила училище за масажисти. В края на обучението си тя издържа
последните изпити, след което реши да повтори целия курс на обучение, за да се почувства
по-уверена в способностите си, преди да започне да практикува професионално. Друга
жена Silica, която познавам, посещаваше един след друг курсове по различни лечебни
методи и същевременно други курсове за учител по музика, тъй като чувстваше, че
дипломите й не са достатъчно, за да привлече повече клиенти, въпреки че беше много
надарена и като лечител, и като учител по музика. Резултатите, които постигаше в работата
си, я удовлетворяваха, но тя постоянно чувстваше, че бизнесът й ще пропадне и че след
известно време ще спре да получава добри резултати, защото не е достатъчно
квалифицирана.
Друга причина за страха на Silica да се хвърля по-енергично в някаква дейност е, че тя знае,
че силите и издръжливостта й не са много големи. Това се отнася особено силно за
умствения труд. След кратко учене умът й се замъглява и тя не е в състояние да се
концентрира (Кент: “Затъпяване от умствено усилие”). После тя влиза в порочен кръг, в
който объркването предизвиква безпокойство, което води до още по-голямо объркване.
Silica е склонна към тревожни предчувствия и при нея е особено вероятно да изпадне в
паника преди изпит или изпълнение пред публика. Тъй като се приготвя за тях много
прилежно, обикновено тя е напълно в състояние да се справи и общо взето успява, въпреки
нервността си, но избягва да поема нови задачи, защото се страхува, че не е готова за тях. С
течение на възрастта тя става по-уверена и предприемчива, след като е видяла през
годините, че обикновено успява да се справи добре, когато намери смелост да се захване с
нещо.
Стеснителността на Silica се простира отвъд недоверието й в способностите си. Тя засяга и
общуването й. Silica е свенлива, докато не опознае някого добре и не се убеди, че е
безопасен за нея. Дори и тогава тя обикновено е малко по-мълчалива от приятелите си,
въпреки че не й липсва чувство за хумор. Тя е най-стеснителна, когато общува с властни и с
агресивни хора. Аз познавах една жена Silica, която мънкаше през цялото време, така че
хората трябваше непрекъснато да казват “Моля?”. Тази й склонност ставаше още по-
подчертана, когато тя беше нервна, особено при интервюта за работа, ето защо тя все не
можеше “да се продаде добре”, тъй като хората приемаха колебливият й начин на
себеизразяване за липса на способности. Това не беше така, тъй като тя беше уверена в
работата си и я вършеше добре, но на интервютата беше съвсем различна.
Въпреки стеснителността си, Silica общо взето е наясно в какво вярва и какво иска. Тя
може да събере смелост и да каже какво мисли или да направи каквото иска, а може и да не
го направи, но мнението не се променя лесно. Всъщност, тя е изненадващо твърдоглава. За
да проумеем това, трябва да не забравяме, че Silica е интелектуален тип и човек с особено
проницателен ум. След като схване нещо, тя вярва, че го е разбрала правилно и е склонна да
се придържа към аргументите си, когато някой й опонира. Всъщност, когато стане дума за
интелектуални аргументи, Silica понякога се съживява и отстоява мнението си с
настоятелност, която изненадва другите, а когато изгуби интерес към разговора, се
умълчава и става малко нервна. Тя обича истината и често пъти забравя за страха и се
хвърля да я защитава, когато почувства, че е тя е накърнена. Във всички подобни случаи тя
говори със страст и решителност, като че ли животът й зависи от това (Кент: “Безстрашие”)
и се съпротивлява енергично на всеки опит да й се противоречи (Кент: “Не понася да му
противоречат”).
Един пример за очевидното противоречие между стеснителността на Silica и нейната
непоколебимост е склонността й, както към нерешителност, така и към твърдост на
възгледите. Нерешителността й е по-явна, когато тя е нервна и когато е умствено или
емоционално изтощена. Тогава тя губи увереността си да взема решения за себе си и е
склонна да се осланя на други хора да ги вземат вместо нея. Решението може да е съвсем
тривиално като това кой филм да гледа в киното или много важно като това каква кариера
да избере. Колкото по-стеснителна е жената Silica като цяло, толкова повече страда от
нерешителност (Кент: “Нерешителност”) и това зависи от много фактори, включително от
възпитанието й (и особено от степента, в която родителите й са уважавали нейното
мнение), от емоционалната й сигурност в съответния момент и от финансовата й
сигурност. Всеки един от тези фактори може да окаже неблагоприятен ефект върху
способността на Silica да си събере ума, която може да варира в широки граници. Когато тя
помоли някого да вземе решение вместо нея и той откаже, тя става неспокойна и може да
се измъчва дълго време от това, най-вече защото се страхува от последствията, ако направи
грешен избор. Това просто е още една последица от общата липса на вяра в себе си.
Другата страна на монетата е склонността на Silica има устойчиви възгледи. Въпреки че
може да не е сигурна за много неща, тя също така е необикновено сигурна за някои.
Например, ако е християнка, тя ще има абсолютна вяра в своите убеждения, макар това да
не са непременно ортодоксалните атрибути на вярата, на които е учена като дете. Тя ще
обмисли нещата за себе си, ще отхвърли тези, които не й се струват издържани и ще се
придържа непоколебимо към останалото. Аз веднъж разговарях за религия с една такава
жена Silica, моя приятелка, която се повлия положително от Silica, назначена й по повод на
артрит. Тя имаше по-скоро радикални християнски възгледи, които отричаха много от
общоизвестното християнско учение, но не допускаше никакво обсъждане на няколкото
схващания, останали й от традиционната вяра. Изглеждаше, сякаш тя беше издигнала
ограда около територията на своите убеждения и я беше укрепила, казвайки си “Ще се
осмеля да стигна дотук, но нито стъпка по-нататък”.
Интелектуалното твърдоглавие на Silica може да бъде интерпретирано по няколко начина.
То може да се дължи на страх от неопределеността и да представлява последваща защитна
реакция чрез демонстрация на сигурност. Би могло да се дължи на любов към истината и да
представлява отказ на Silica да види, че някой противоречи на истината. И накрая, то може
да се дължи на прекомерна привързаност към определени идеи по същия начин, по който
Arsenicum е привързан към идеята, че “всичко се плаща” или Kali Carbonicum – към идеята
да бъде рационален. Аз предполагам, че и трите варианта са верни в различна степен.
Определено Silica понякога се вкопчва в определени идеи, били те религиозни,
политически, морални или “научни”. Тя също така е склонна да се привързва към
определени неща, които са й познати, и към любими навици. Спомням си срещата на група
лечители, с които работех известно време в една клиника в Англия, на която присъствах и
аз. Една от тях беше билколечител, млада дама с много характерни за Silica черти – крехко
и по-скоро костеливо телосложение, много бледа кожа и мек, жълтеникав мъх по горната
устна. Тя мълча през по-голямата част от срещата и когато започна да говори, беше толкова
плаха, сякаш се извиняваше за нещо. Нагласата й се промени внезапно, когато преминахме
към обсъждане на въпроса дали да се оставят вестници за четене от пациентите в
чакалнята. Някои от колегите смятаха, че вестниците трябва да се махнат от там, тъй като
са пълни с негативни истории, които не са приятни за никого. Тогава въпросната колега
Silica се включи с бурна защита на вестниците. Лицето й се зачерви от емоции, когато тя
настояваше да оставим вестниците в чакалнята. Когато я попитаха защо, тя отговори, че
често й остава свободно време и тогава тя се забавлява да чете вестници. Подобна
идиосинкратична привързаност идва като изненада от страна на кротката и спокойна
Silica. Тя разкрива страстта, с която Silica се наслаждава на нещата, които са й приятни и
възмущението, което изпитва, когато се появи заплаха за тях. Същата тази билколечителка,
която защитаваше правото си на вестници толкова ревностно, накрая дойде за преглед при
мен. Главното й оплакване беше от нерешителност (да, случаите ни понякога са толкова
прости и логични! ), която я преследвала през целия й живот. Тя каза, че постоянно е в
затруднение, колебаейки се какво действие да предприеме или какъв избор да направи. Аз
й дадох Silica 10М, сигурен, че лекарството ще й помогне и след седмица разбрах, че тя не
го е приела. Когато попитах защо, тя ми каза, че не може да реши кое действие е правилно –
да вземе лекарството или да не го вземе. Аз й казах, че единственият начин да си отговори
на този въпрос е да приеме лекарството!
Твърдоглавието на Silica често пъти е отказ да се откаже от познати или любими навици и
убеждения. Тази ригидност може да се окаже буквално пагубна за нея, както показва
следващият пример. Веднъж аз лекувах млада жена Silica за лека форма на ревматоиден
артрит. Тя имаше умерено силна болка в ръцете, но отказваше да приема каквито и да било
конвенционални медикаменти. Тя ми каза, че нейната баба накрая осакатяла от артрит и че
тя се страхува да не я сполети същото. Аз й предписах редовни приеми на Silica 30с, които
очевидно й помогнаха, и после няколко приема Silica 200с, които също имаха добър ефект.
След известно време установих, че лекарството не действа достатъчно продължително
време и открих, че пациентката пуши марихуана, въпреки моя съвет да я спре. Аз й казах, че
дрогата възпрепятства лечението, но тя ми отговори, че това е единственият й порок и тя не
може да се откаже от него. Това ме изненада, като имах предвид нейната висока
интелигентност, факта, че приема дрогата съвсем епизодично, това, че изглеждаше
емоционално стабилна и се страхуваше да не осакатее. Аз осъзнах, че това беше просто още
един пример за привързаността на Silica към дадено обстоятелство и то такова, което й
вредеше повече от всичко друго.
Вероятно този тип привързаност е подтикнал Кент да включи Silica в рубриката
“Мономания”, което е старовремски термин за маниакална обсебеност. Аз нямам
впечатления, че Silica е обсесивен тип, освен в своята привързаност към определени идеи и
определени навици, които тя не се опитва да налага на други хора, но и не желае тя самата
да се откаже от тях.
Друг пример за решимостта на Silica е начинът, по който тя понякога реагира спрямо човек,
който се опитва да доминира над нея. Въпреки че е стеснителна, тя често пъти се изправя
срещу опитите на другите да се месят в делата й и се съпротивлява много храбро, дори и
вътрешно да трепери цялата. За Silica е много характерно да изпитва едновременно гняв и
страх. В един и същ момент тя се разгневява срещу опитите да се налагат над нея и се
страхува от конфронтацията, но докато други, като Lycopodium и Staphysagria, биха се
оттеглили, Silica отстоява позицията си, въпреки че вътрешно е много изплашена. Лусинда
Льопластрие, богатата, но неопитна собственичка на стъкларска фабрика от романа на
Питър Кери “Оскар и Лусинда” е съвършен пример за жена Silica. Едно от нещата, към
които тя е най-силно привързана, е хазартът и една вечер тя сяда да играе покер с
новопристигналия свещеник Оскар в присъствието на един от най-набожните енориаши.
(Историята се разиграва в Сидни в края на XIX век.) Този енориаш дава да се разбере, че е
оскърбен от тази проява на неблагоприличие от страна и на двамата и докато Оскар прави
опит да го предразположи учтиво, Лусинда с най-официално изражение на лицето нахоква
натрапника за нахалството му, нареждайки му да изчезне веднага през прозореца (през
който той се е промъкнал, шпионирайки тяхната игра на карти), заедно с огромната си,
дебела жена.
Silica отстоява изненадващо добре себе си, когато усети, че някой се опитва да й се налага.
Бузите й моментално се наливат с кръв и тя възразява най-категорично срещу начина, по
който е третирана. Общо взето, тя не е помпозна и егоистична, но не търпи неуважение,
тъй като храни голямо уважение към себе си, въпреки че на моменти не вярва в силите си.
По аналогичен начин, тя би се застъпила за някого, който е обект на оскърбление или
несправедливост, дори и да го познава съвсем бегло. Нейното чувство за справедливост и
благоприличие е по-скоро дълбоко и лично, отколкото самоцелно и стандартно и защитата
й на невинните жертви е естествено изражение на твърдите й убеждения.
Поради своята стеснителност, Silica на моменти се настройва свръхзащитно, особено
когато е изправена срещу силна личност. Тя се страхува, че крехката й независимост е
застрашена и може да реагира прибързано и неуместно. Аз си спомням как се опитах да
внуша на моята колега-билколечител с по-скоро самоуверен тон, че нейната нерешителност
ще се повлияе от приема на Silica и как после разбрах, че моето самоуверено, почти
безгрижно държание като че ли я накара да се съпротивлява на приемането на лекарството.
Тя сякаш почувства, че аз я притискам в ъгъла и не й оставям възможност за избор и че тя
трябва да отстоява себе си, за да запази свободата си. Тази склонност често се проявява
като опърничавост и своенравие при децата Silica (Кент: “Упоритост”). Те с радост се
подчиняват на желанията на родителите си, докато се чувстват уважавани от тях, но веднага
щом усетят, че нещо им е заповядано, те започват да се опъват като магарета и да се
съпротивляват, независимо от това дали желаят да направят това, което им е заповядано,
или не. Гневните изблици като тези на Sulphur и Tuberculinum, други два своенравни типа,
са малко вероятни при детето Silica, но то постига това, което си е наумило, чрез
мълчалива съпротива. Ако неговата съпротива бъде сломена със сила, то не прощава лесно
на родителите си и ще ги лиши от любовта си, за да ги накаже. Подобно на възрастната
Silica, детето Silica е гордо и твърдоглаво, без да е арогантно или агресивно. То очаква
уважение към неговите възгледи и предпочитания и докато го получава, то охотно се
съгласява и сътрудничи, но веднага щом почувства, че го е загубило, то оттегля доверието
си и трябва да бъде увещавано дълго, за да стане отново сговорчиво.
Един от резултатите от упорството на Silica, когато бъде поставена под натиск, е отказът й
да бъде пришпорвана. тя обича да разполага с много време, за да обсъди нещата и това
може да вбеси типовете-бързаци като Nux и Sulphur. В брака Silica често пъти действа като
спирачка за ентусиазма на съпруга си, не защото иска да му развали удоволствието, а
защото иска да обмисли нещата внимателно и да се убеди, че избраната посока е безопасна
и че тя може да си позволи определено действие и едва тогава пристъпва към него. Този
отказ да бъде пришпорвана се проявява дори и в движенията на Silica. Тя не само върви
бавно и спокойно, с идеално изпънато, но не напрегнато тяло, но има и склонност да се
тутка и разтакава на моменти. Аз играя тенис с една приятелка Silica, която охотно гони
късите топки, но по време на играта ходи с толкова бавна стъпка, когато трябва да вземе
топката, за да сервира, че човек си мисли, че е напълно изтощена. Тя отказва да заеме
обичайната напрегната поза за посрещане на първия, бърз сервис и предпочита да стои
безгрижно със спусната до тялото й ракета. Това вероятно е още един пример за
склонността на Silica да съхранява енергията си, защото може да й потрябва по-късно. Тя
не може да бъде пришпорена да изостави невъзмутимото си спокойствие, освен ако
ситуацията не е бедствена, но и тогава е по-склонна да се паникьоса, отколкото да се
разбърза.
Почтеност
Почтеността е качество, което трудно се поддава на дефиниране, но което почти всички
индивиди Silica притежават във висока степен. Почтеността на Silica не се изразява в
толкова силно придържане към етичния кодекс, което е по-типично за Natrum, Arsenicum и
Калиите, а по-скоро вродено усещане за това кое е правилно и кое – грешно. Лусинда
Льопластрие руши табута едно след друго, тъй като няма време за тесногръдия, лицемерен
морал на викторианското висше общество, но е остро чувствителна към повелите на
собствената си съвест и не може да намери покой, когато почувства, че е била груба към
някого (освен ако не смята, че той си го е заслужил). Индивидите Silica са много
принципни хора, без да са сковани или моралисти. Те са склонни да прилагат своите
принципи повече спрямо себе си, отколкото спрямо другите и не се отнасят особено
критично към поведението на другите, освен ако то не наранява някого явно. Те живеят и
оставят и другите да живеят и макар че се държат встрани от тълпата, го правят от
съзнанието за собствената деликатност и чувствителност, а не от арогантност. Silica знае,
че е много изтънчена, но тя рядко е надменна, ако това изобщо е възможно. По-често тя е
скромна и не е склонна да изтъква своите таланти и постижения. Тя смята
самоизтъкването за вулгарно (въпреки че понякога си позволява за кратко да се поглези
развълнувано) и рядко се опитва да бъде център на внимание, но не е склонна и към
самоохулване. Тя е премерена и здравомислеща в своите дейности и нагласи и до известна
степен е склонна към уравновесеност и самоконтрол, които изглеждат по-скоро като
достопочтеност, отколкото скованост. Аз съм склонен да мисля, че принцесата, която спи
върху дузина дюшеци и продължава да усеща граховото зърно под тях, е Silica. Тя усеща
грахчето, защото е необикновено чувствителна (Кент: “Сетива, свръхизострени”) и нейната
чувствителност е доказателството й, че е принцеса. Подобно на Arsenicum, Silica често
пъти излъчва достойнство, което подсказва аристократичния й произход или кралското й
потекло, но за разлика от Arsenicum, нейното достойнство е по-скоро смирено и сдържано,
отколкото набиващо се в очи.
Лоялността е един от аспектите на почтеността и аз виждам у моите приятели и пациенти
Silica огромна лоялност към техните приятели и към тези, към които са поели някакви
ангажименти. Понякога това се оказва пагубно за тях, тъй като те могат да бъдат повлечени
към дъното от приятели, които не са толкова старателни или имат по-малко скрупули, но
това е цена, която Silica е готова да заплати, за да съхрани самоуважението си. Аз познавах
една много изтънчена жена Silica, която се беше сприятелила с пристрастен към
наркотиците мъж. Тя положи огромни усилия да му помогне, винаги беше на негово
разположение, когато той имаше нужда от нея и не го изостави, дори когато здравето и
психиката му започнаха да се сриват. Връзката им много приличаше на тази между
болногледач и болен и не включваше сексуални или романтични отношения.
Достойнството и самообладанието на тази дама Silica контрастираха ярко с грубостта на
нейния приятел, но тя не се притесняваше от нея, нито пък беше особено ангажирана
емоционално с неговото страдание. Silica обикновено има нежно и грижовно сърце, но
подобно на другите интелектуални типове, тя често пъти е в състояние да избегне
сантименталността и свръхпривързването, когато се наложи да се грижи за някого, без при
това да изглежда студена. Това силно наподобява неангажирания, но чувствителен начин,
по който много медицински сестри Sepia се отнасят към пациентите си. Silica има много
общи черти със Sepia. И двата типа са природно чувствителни, независими и имат
относително проницателен интелект. Ако изключим общо взето очевидната разлика в цвета
на кожата (най-тъмният и най-светлият от всички конституционални типове), другите
различия включват деликатността на Silica (Sepia общо взето е по-груба и по-малко
стеснителна), нейната упоритост и нейната благост.
Въпреки че индивидите Silica имат възвишени принципи, аз не съм виждал у тях да са
маниакално съвестни, каквито са някои хора Arsenicum и Kali. Всички хора Silica, които
съм познавал и лекувал, бяха прецизни в своята работа и в своето изкуство, но никой от тях
не се измъчваше толкова дълбоко от допуснатите дребни грешки.

Сърдечност и Спонтанност
Само затова, че Silica има проницателен ум и е достойна, чувствена натура, не бива да
правим заключение, че тя е скучна и свръхсериозна личност. Мнозинството индивиди Silica
се държат леко и непринудено, което е резултат от съчетанието между доброто им
настроение и относителната липса на мрачни, потиснати емоции. Когато емоционалното
здраве на Natrum, Sepia и Ignatia бъде нарушено, е потискат негативните си емоции, което
води до състояние на мрачно размишление. Бидейки по-интелектуална и по-малко
емоционална от тези типове, Silica е склонна да бъде “по-лека”, не само като
телосложение, но също и по отношение на разположението на духа. Другите интелектуални
(или поне “ментални”) типове, като Lycopodium и Argentum, също имат някаква лекота, но
им липсва нежността, мекотата и задълбочеността на Silica. Само Silica притежава тази
комбинация от финес, лекота и задълбоченост, въпреки че по-здравите индивиди Mercurius,
Sepia и Ignatia се доближават до нея в това отношение. В контраст с това, Arsenicum е фин и
“дълбок” в много случаи, но му липсва “лекотата” (защото той се тревожи твърде много за
материални неща), докато Phosphorus е фин и лек, но му липсва задълбоченост, както
емоционална, така и интелектуална.
Лекотата на духа, която може често да се види у Lycopodium, Phosphorus и някои индивиди
Staphysagria произтича от склонността им да отбягват неприятните истини. Лекотата на
Silica рядко е проява на бягство. Когато я затрупат проблеми, тя е склонна да се тревожи
много и обикновено накрая се изправя срещу проблемите, когато натрупа достатъчно
смелост. Едва когато подреди живота си, Silica се отпуска и може да му се наслаждава. Тя
нито бяга от действителността, нито е опортюнист, но когато се справи с някакъв по-тежък
проблем, тя се радва на живота със спокойна наслада, която не е по-малко приятна от
вълнението и възторга на Phosphorus и Tuberculinum. Повечето хора Silica получават еднаква
наслада и от уединението и съзерцателните занимания като рисуване, четене или бавна
разходка, и от по-социалните дейности. Въпреки че Silica отначало е стеснителна, тя скоро
става сърдечна към приятен непознат и по-скоро си има няколко приятели, отколкото да е
самотник. Един от най-привлекателните аспекти на личността на Silica е нейната
способност да се разбира с всякакви породи хора. Отчасти това се дължи на липсата на
егоизъм. Въпреки че е много проницателна, тя не е много склонна да съди хората и
обикновено ги “оправдава поради липса на доказателства”. В компания тя по-скоро седи
мълчаливо, ако има много хора, но в по-малки групи, особено тет-а-тет, тя е и общителна, и
игрива.
Въпреки че често пъти е интелектуалка, Silica рядко “засяда” в аналитичния начин на
мислене, за разлика от много индивиди Sulphur, Kali, Lycopodium и Natrum. (Sulphur и
Lycopodium, в частност, често пъти се затрудняват да отделят егото си от интелекта си,
който те използват, за да впечатляват хората. Natrum и Kali са склонни да се крият зад своя
интелект, тъй като те често пъти се страхуват от сближаване.) Silica обикновено е способна
да бъде себе си в компания, стига да се чувства в безопасност и може да си спусне косата,
без да чувства ограничения от страна на интелекта си. Тя не е свръхпотайна, но в съзвучие с
присъщото й достойнство, е склонна да разкрива подробности от личния си живот само
пред много близки приятели, на които може да се довери и би уважила правото на другите
да пазят личните си тайни, без да бъде молена за това. Благодарение на това, тя създава
здрави и верни приятелства. Природното достойнство и уравновесеност на Silica често
пъти и печелят симпатиите и уважението на огромен брой хора. Дори когато се забавлява,
тя запазва тази уравновесеност, също както Phosphorus запазва своя чар, дори когато се
опитва да сплаши някого. (Дори в един бой с възглавници Silica запазва известно
достойнство, предпочитайки да нанесе няколко стратегически насочени удара, отколкото
да напада безогледно.)
Въпреки че Silica е по-склонна да прощава от повечето други типове, когато наистина
започне да изпитва неприязън към някого, тя може да бъде много твърдоглава в своята
враждебност. При нея е малко вероятно да стане агресивна спрямо враговете си, но тя ще
направи неприязънта си очевидна чрез една смесица от отбягване и нежелание за
сътрудничество – същия начин, по който детето Silica изразява неудоволствието си от
родителите. Тя е чувствителна и ще се защити от неприятностите по този начин, знаейки,
че конституцията й нито ще й позволи да се наслади, нито ще издържи на проявата на
открита агресия от нейна страна.

Външен вид
Silica има много характерен външен вид. В съзвучие с психическите й характеристики,
тялото на Silica е изтънчено и деликатно, като това на Phosphorus, но дори още по-тънко и
леко. Крайниците често пъти са толкова тънки, че сякаш ще се счупят като кибритени
клечки. У хората от европеидната раса косата е руса (често пъти много светла) или светло
кестенява и е права и крайно фина. Кожата общо взето е много бледа и фина до степен да
изглежда почти прозрачна, с фини сини венички, прозиращи под нея, и често пъти е
покрита с нежен, рус мъх. Лицето е издължено, слабо, нежно и ъгловато, отразявайки
изтънчен интелект, а очите най-често са сини, сиви или зелени.
 STAPHYSAGRIA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ПОТИСНАТ ГНЯВ

Staphysagria често се предписва като остро лекарство за физическите ефекти от потиснат

гняв. В такива случаи пациентът е имал ясното усещане за гняв и възмущение, но не ги е
изразил. Силата им връхлита тялото, предизвиквайки физически симптоми. За хомеопата е
важно да разбере, че острите състояния на Staphysagria могат да възникнат при всеки
конституционален тип, а също така, че гневът на човека, който конституционално е
Staphysagria, обикновено е много по-малко забележим, отколкото в остри случаи. Гневът на
Staphysagria често пъти е толкова силно потиснат, че е не само неизразен – той дори не е
почувстван. (Подобно е състоянието на много Натрии, чиято тъга може да бъде напълно
потисната през продължителни периоди от време.) Това е причина повечето Стафисагрии
да изглеждат благи и сладки, но под тази външност цъка часовникът на адската машина на
гнева.
Първоизточникът на потиснатия гняв на Staphysagria обикновено се корени в нейното
детство. (Според моите впечатления и опит, броят на мъжете Staphysagria превъзхожда този
на жените в съотношение 3 или 4 към 1.) Често пъти се открива, че родителите са били
авторитарни и са налагали много ограничения, а детето е научило, че не е безопасно да
изразяваш недоволството си, защото това може да ти навлече само по-тежко наказание.
Понякога родителите не са били особено строги, но са унижавали детето словесно,
казвайки му твърде често, че “не става за нищо”. Staphysagria реагира на това потискане по
един от четири възможни начина, което води до оформянето на четири подтипа, които аз
нарекох Сладката, Дивата, Сломената и Хитрата Staphysagria. Те всички имат проблеми с
изразяването на гнева си и, поради този потиснат гняв, много от тях имат затруднения като
цяло да изявяват себе си.
Случва се един от родителите на детето да е Staphysagria конституционално и навикът да се
потиска гневът да е предаден на детето без някакво явно потискане спрямо него. Детето
подсъзнателно чувства страха от агресия у своя родител и той се предава и на него.
Всеки от тези четири подтипа, които ще разгледаме, може да представи класическото
тлеещо възмущение на Staphysagria, но Сладкият тип е най-изложен на риска да
“мобилизира” потиснатия си гняв при съответна провокация.
Когато реално изразяват възмущението си, картината и при четирите подтипа Staphysagria е
подобна. Основното при всички е, че гневът е обсебващ. Той завладява изцяло личността,
предизвиквайки огромно напрежение в тялото и в ума, които се усещат така, сякаш ще
експлодират. Най-честата причина за това възмущение е отхвърляне от страна на любимия
човек, обикновено партньора, особено ако това е станало по агресивен, болезнен начин.
След като веднъж е излязъл на преден план, дълго стаяваният подсъзнателен гняв се
“прикрепва” към настоящите обстоятелства, пораждайки негодувание спрямо този, от
когото пациентът се чувства отхвърлен и това негодувание изглежда, сякаш никога няма да
има край. Този гняв може да има своя действителна причина, залегнала в начина, по който
човекът е бил третиран, но без значение каква е тя, няколко гневни изблика не са в
състояние да уталожат напрежението, тъй като то е подхранвано от огромен резервоар на
дълго трупан гняв.
Оскърбената Staphysagria живее с болката, храни се с болката и копнее за реванша. В
кабинета си хомеопатът, изправен пред такъв пациент, ще открие, че последният не говори
за нищо друго, освен за възмущението си. Той не се задържа за дълго върху никаква друга
тема. Може целият му стомах да е на възли от напрежение, но този човек е много по-
ангажиран с изразяването на негодуванието си, което прави непрекъснато и то по един
напълно несъзидателен начин. Аз се убедих, че да се провежда психотерапия на такъв
пациент е крайно неблагодарна работа. Дори ако бъде склонен да се освободи от
насъбрания гняв (което обикновено не се случва), облекчението е много краткотрайно.
Много редки са случаите, в които Staphysagria се съгласява да идва за терапия седмица след
седмица и да търси първопричините за своя потиснат гняв, за да може лечението да
постигне някакъв прогрес. Да се занимаваш само с настоящата изява на гнева е все едно да
инцизираш един-единствен цирей на кожата, когато цялото тяло е със сепсис. Веднага след
като гнойта от този цирей изтече, се появява нов. За щастие, няколко дози Staphysagria 10М
почти винаги са в състояние да облекчат бързо, значително и ефективно напрежението в
много от случаите. Приемът на лекарството често пъти се последва от краткотрайна
“експлозия”, при която дълго контролираният гняв се излива навън (твърде благоразумно е
да се предупреди пациентът за това, така че той да може да подбере подходящо място,
където гневът може да бъде освободен без риск от реални усложнения) и след нея се
установява дълбоко спокойствие, което може да продължи неопределен срок. Няколко дози
Staphysagria 10М могат да свършат огромна работа в неутрализирането на потиснатия гняв,
позволявайки на пациента да се освободи от негодуванието и да заживее спокойно.
Следващият анализ на подтиповете на Staphysagria се базира изцяло на собствения ми опит.
Въпреки че повечето хора Staphysagria покриват основно един от тези подтипове, винаги са
налице и елементи на другите. Така може да се окаже, че пациентът е смес от Сладкия и от
Дивия тип или от Сломения и Хитрия тип. Твърде често у един и същ индивид могат да се
наблюдават проявени в различна степен характеристики и на четирите подтипа.

Сладката Staphysagria
Този тип е най-често срещан при жени, но и при мъжете е твърде обичаен. Сладката
Staphysagria е тип, полярно противоположен на класическия образ на Staphysagria,
представян в старите материи медики, който се базира най-вече на острата картина на
кипящ гняв и едва сдържано възмущение. Сладката Staphysagria е най-потиснатият тип от
четирите. Още в детството си тя се е научила да избягва болката като бъде “добрúчка”,
толкова добрúчка, че започва да става прекалено отстъпчива и раболепна, неспособна да се
противопостави на каквото и да било. Staphysagria е много чувствителен тип, особено по
отношение на агресия и неодобрение от страна на родителите (Кент: “Свръхчувствителен”,
“Болести от упреци”). Подобно на Natrum и Aurum, тя се чувства унижена, когато е обект на
гнева и критиките на родителите си, но реакцията й е доста различна от реакцията на тези
две лекарства. Децата Natrum и Aurum реагират като се затварят в себе си, крият чувствата
си от родителите, но в повечето случаи продължават да хранят огромно възмущение вътре в
себе си. При Сладката Staphysagria страхът е по-голям и реакцията – по-крайна. Гневът и
възмущението й са толкова мощно потиснати, че тя вече не ги чувства и на тяхно място се
появява страх от това, че не е угодила - отначало на родителите си, а по-късно и на всички
останали. Това прави Сладката Staphysagria блага и смирена. Тя е най-благата и нежна
душица, която можете да си представите, но нейната благост не е така здравословна, както
е при Silica и Pulsatilla, които са способни да казват “не”. Тази благост е пряк резултат от
отчаяните й опити да избегне агресията и бързо се превръща в огромна пречка за нея да
бъде самата себе си.
Сладката Staphysagria виждаме най-често като предана на съпруга на съпруг-господар (или
предан съпруг на съпруга-господарка). В стремежа си да заслужи признание, Сладката
Staphysagria често пъти попада под господството на партньора си и му се посвещава
напълно. Както и Natrum Muriaticum, тя често пъти избира партньор с някаква слабост като
физически недъг или емоционална нестабилност. Удовлетворявайки всяка негова
потребност, тя самата става необходима. Поставяйки се в подобна ситуация, обаче, тя
нqкакси естествено предоставя възможността да бъде малтретирана, което се приема за
нормално и от нея, и от партньора й. И което е още по-лошо – тя приема ситуацията без да
се оплаква и дори смята, че вината за всичко е у нея. Когато се откаже да отстоява правата
си с надеждата да избегне агресията, тя губи способността да се грижи за себе си, а също и
възможността да разбере кога точно ще бъде малтретирана. Тъй като Сладката Staphysagria
се страхува толкова много от конфронтация, тя се самозаслепява за абсурдното поведение
на партньора й и поема вината върху себе си, за да избегне поемането на отговорността за
промяна на ситуацията, както и страха, че такава промяна може да й хареса. По този начин
тя живее с глава, заровена в пясъка, винаги избягвайки да види истината за своето
положение. Този отказ да посрещне неприятната истина е характерен за всички подтипове
на Staphysagria и води до навика да се бяга от проблемите, който е по-трудно доловим при
някои и по-очевиден при други. Основният начин, по който Сладката Staphysagria избягва
неприятните истини е да приема безропотно, да се съгласява, да мълчи или да хвърля
вината върху себе си, когато нещо не стане, както трябва. Тя е кротка и смирена до степен
на пълно обезличаване – толкова определяща е в нейния живот връзката с основния й
партньор. Нейната смиреност е толкова дълбоко вкоренена, че завладява всички аспекти на
живота й. Ако някой непознат я настъпи по крака, докато чакат на опашка, тя ще му се
извини. Ако манипулативният й приятел я помоли за някаква услуга за хиляден път, тя ще
отговори с “да”, дори и когато това й причинява огромни неудобства. По този начин
Сладката Staphysagria се превръща в затворник на собствения си страх, живеейки живота
на роб на чуждите прищевки и очаквания.
Както много индивиди Natrum и Lycopodium, Сладката Staphysagria обикновено е много
учтива и любезна. Дори и ако ненавижда компанията на даден мъж (защото той я плаши),
тя никога няма да бъде груба с него и ще усмихне, ако той се пошегува за нейна сметка.
Всички я познават като много сладка, защото тя е нежна, внимателна и деликатна и едва ли
някой от приятелите и колегите й някога разбира до каква степен тя е потискала чувствата
си. Тя обикновено се справя добре в обществото, тъй като полага много старание да се
нагоди към него и често пъти изработва приятен начин на държане пред хората, казвайки
винаги правилните неща в правилния момент. Освен това, в емоционално отношение
Сладката Staphysagria е относително стабилна. Гневът й е толкова дълбоко потиснат, че
изригва много рядко (ако изобщо изригне), а докато тя запазва една връзка, в която е в
безопасност, страхът й остава под контрол. Общо взето, настроението й е меко и весело,
стига да не попадне в опасна за нея схватка или да не усети заплахата от приближаването
на такава. Сладката Staphysagria, която има относително стабилен брак, винаги изглежда
удовлетворена и в мир със себе си и това действително е така, поне на ниво съзнание.
Както и другите Стафисагрии, Сладката Staphysagria е склонна към романтичност. В
стремежа си да избяга от собствения страх и гняв тя ще започне да си представя мъжа на
своите мечти и дори ще се опита да промени партньора си, така че той да заприлича на
него. За да поддържа жив пламъка на своите романтични надежди, тя може да започне да
чете романите на Милс и Буун или любовните истории в женските списания. Ако открие
любвеобилен и грижовен интимен приятел, тя ще му отвърне с десетократно по-силна
любов и преданост и ще се почувства най-щастливата жена в света. Тя ще продължи да бъде
неспособна да отстоява себе си, но в такава ситуация няма да й се налага да го прави,
защото ще има това, от което се нуждае и нейният партньор ще й помага да се предпазва от
жестокостите на живота. Жената, която има не толкова мил партньор, ще продължи да
прави всичко, което е по силите й, за да му угоди, но над душевното й спокойствие биха
надвиснали облаците на постоянния страх да не бъде отхвърлена.
Сладката Staphysagria, бидейки в много случаи толкова зависима от своя партньор, страда
силно, когато бъде разделена от него. Аз познавах един млад лекар – тип Сладка
Staphysagria, който имаше силно нестабилна емоционално годеница – Ignatia, също лекар.
Моят Staphysagria приятел говореше толкова тихо, че не можеше да бъде чут от уличния шум
или от работещия телевизор. Той се грижеше невероятно предано за прищевките на своята
годеница-преструвана и би помолил тихо и с хиляди извинения гостите си да напуснат, ако
тя изпаднеше в лошо настроение. Един ден аз снех неговия случай и той ми каза, че става
много мрачен и неспокоен, когато годеницата му отсъства за няколко дни. Каза още, че тя
му липсва ужасно и че няма представа какво би правил, ако я загуби (Кент: “Болести от
любовно разочарование”). Както всички Сладки Стафисагрии, той беше много
чувствителна душа и както много от тях, беше възприел някои духовни схващания. Това не
само му позволи да проучи духовната страна на съществуването, но също и да оправдае
безропотната си благост. Много Сладки Стафисагрии биват привлечени от религии и
философии, които защитават безусловната любов, пацифизма и подлагането на другата буза
(след като си получил шамар по едната – бел. прев.) . Такъв тип разбирания стигат лесно до
тях, но за съжаление това е в резултат по-скоро от страха им от агресия, отколкото
истинско духовно израстване. (Ако беше такова, то не би поощрило бягството от агресията
и търсенето на окуражителна дума, а би укрепило волята на човека.)
Моят приятел – лекарят Staphysagria – беше голям идеалист. Той трепваше при всяка
история за жестокост и беше взел решение да отиде на работа в Африка като лекар-
мисионер. По време на следването в университета той не се сближи с другите студенти, тъй
като беше твърде деликатен, за да се развеселява от техния вулгарен хумор, а и не беше
заинтригуван от техните твърде материалистични и хедонистични забавления. Неговите
основни интереси бяха духовни и той прекарваше много време в четене на сложни
езотерични книги и в свирене на цигулка. Той беше винаги готов да помогне на човек в
беда, да изслуша чуждата гледна точка и в очите на повечето си познати изглеждаше като
съвършения християнин. Това може и да е истина, ако сметнем, че “Всички деца на
Христос трябва да бъдат благи, покорни и добри, какъвто е Той”, но то не означава, че
приятелят ми беше психически здрав. Дълбоко под благостта на Сладката Staphysagria
лежи огромен страх, а още по-дълбоко – гневът, но до този гняв може да се достигне само с
най-дълбока психотерапия. Сладката Staphysagria може да се възхити на силата на
възмущението, с което Христос прогонва търговците от храма, но едва ли ще й стигне
кураж да Му подражава. Изправена пред агресивно противопоставяне, тя или ще се оттегли,
или ще възрази вежливо и ако това не успокои противника, тя е склонна да се разтрепери от
страх и да развие някакво физическо заболяване след схватката. Малцина от нас остават
спокойни и самоуверени, когато бъдат нападнати от неприятел, но Сладката Staphysagria се
разстройва по-силно от другите хора при пряко нападение срещу нея, което оставя у нея
чувство на нервност в продължение на часове или дни след това.
Когато усещането за собствена мощ напусне някого, едно от последствията е загуба на
яснотата на мисловния процес. Нищо не е способно да помрачи ума по-силно от страха, а
страхът да не разстрои другите хора много често отпраща Сладката Staphysagria в
състояние на тежка нерешителност, особено когато се опитва да угоди на желанията на
повече от един човек. В майка си ли да се вслуша или в приятелката си и ако послуша
приятелката си, дали оскърбената му майка ще му прости някога? Подобни затруднения и
колебания са нещо обикновено, когато човек живее чрез другите хора, какъвто най-често е
случаят със Сладката Staphysagria.
Индивидите Staphysagria по принцип имат тънък интелект и Сладкият тип не е
изключение. Специално мъжете от този тип много често са професионалисти в работата си
и са женени за нея, колкото и за жените си, но докато другите работохолици са мотивирани
от алчност или нужда да докажат, че струват нещо, работохоликът Сладка Staphysagria
работи, воден от чувството за дълг да служи на близкия човек. Веднъж лекувах един детски
хирург по повод на хронична диспепсия. Той беше много известен в своята област, беше
завоювал широко признание и беше много самоуверен, когато говореше за работата си (без
каквато и да било следа от горделивост). Би могло да се очаква такъв хирург, който лети в
облаците, да бъде Nux Vomica или Arsenicum, или евентуално перфекциониста Natrum, но
скоро за мен стана ясно, че това беше един много стеснителен мъж (Кент: “Боязлив”),
който беше дълбоко загрижен за своите малки пациенти и се наслаждаваше искрено, когато
те се отнасят към него като към любящ баща. Както всички Сладки Стафисагрии, той
говореше много нежно и изглеждаше твърде скромен, дори и когато описваше огромните
постижения в кариерата си (което включваше формиране на педиатричен хирургичен екип
в град, в който никога преди не е имало такъв). Когато го попитах кое занимание му доставя
най-голямо удоволствие сега, след пенсионирането му, той ми каза, че обича да играе
крокет и дори е един от най-добрите в тази игра, но му остава много малко време да играе,
защото постоянно го канят да реферира различни турнири в цялата страна. Попитах го защо
не откаже, щом предпочита да играе крокет, вместо да съдийства, а той въздъхна и каза “Аз
не мога да казвам “не”. Освен да съдийства на турнири по крокет, този човек отделяше
много от времето си за работа в различни благотворителни и медицински организации, пак
защото това го правеше да се чувства необходим и защото не можеше да каже “не”. Разбира
се, подсъзнателно той искаше да се чувства необходим, също както домакинята Сладка
Staphysagria обича да бъде необходима на своя съпруг, но той чувстваше и че е безсилен и
неспособен да се отпусне и да играе любимата си игра през свободното си време. Както
повечето Сладки Стафисагрии, той беше благ човек, който рядко проявяваше силни емоции
и който гледаше на света през призмата на проницателния си интелектуален ум, напълно
завладян от емоционалното желание за хармония и одобрение.

Дивата Staphysagria
Този подтип е малко по-близо до традиционната, разгневена версия на Staphysagria, но той е
още по-сложен в сравнение със Сладките си събратя и посестрими. Огромното мнозинство
от Дивите Стафисагрии са мъже (Аз поне никога не съм виждал жена-Дива Staphysagria).
За разлика от Сладката Staphysagria, която се справя с гнева, като го потиска изцяло (Кент:
“Потиснат гняв”), Дивият тип изживява силата на своя гняв косвено – чрез тръпката на
опасните авантюри и дивите сексуални подвизи. Това е най-дръзкият и безразсъден
конституционален тип, който само заради забавлението поема рискове, които биха ужасили
и най-смелия Nux или Sulphur. Той е дързък, защото неговата склонност към диви и опасни
приключения всъщност е пристрастеност. Ако животът му започне да става безопасен и
“нормален”, той попада в плен на силна възбуда, защото се покачва напрежението от
потиснатия гняв, което трябва да намери облекчение чрез друго диво приключение.
Tuberculinum също става много неспокоен, когато се заседи дълго време на едно място, но
неговата пристрастеност е по-скоро към разнообразието и към вълнението, отколкото към
опасността. Aurum е този, който споделя апетита на Дивата Staphysagria към смъртно
опасни дейности, но по малко по-различна причина. Aurum се успокоява, когато е близо до
смъртта, защото тогава се чувства свободен от бремето на живота. Дивата Staphysagria не е
депресиран като Aurum. Той има нужда да чувства тръпката на безразсъдството и опасните
лудории, за да разхлаби напрежението, нагнетило се в резултат от потискането на гнева му,
който се корени в събития от детските му години. Ако не получи това облекчение, той е
склонен да излезе от кожата си, особено когато се е почувствал обект на присмех и
презрение (Кент: “Лесно обидчив”).
Веднъж лекувах един млад човек в Калифорния, чиято страст беше алпинизмът. Той се
оплакваше от едно по-скоро неспецифично безпокойство в областта на стомаха след ядене
и от много променлива дефекация, а също така търсеше помощ, за да може да се откаже от
стимулантите. Той ставаше много оживен и ентусиазиран, когато говореше за своите
катерачески експедиции, хвалейки се за поведението си в ситуациите, когато
обезопасителните му съоръжения се повреждали или когато преодолявал смъртно опасни
зъбери. Когато се опитвах да науча нещо повече за личността му, лицето му добиваше
объркано изражение, той започваше да говори много неясно и да се върти неспокойно на
стола. Изглеждаше, че той няма много ясна престава какво чувства дълбоко в себе си.
Описанието на чувствата му беше някаква неясна, объркана смесица от емоции, освен
когато те касаеха върховното вълнение, което изпитваше от катеренето, стимулантите и
секса. Целият му живот изглеждаше като едно бягство от объркващите емоции, които се
появяваха, когато не е полудял от възбуда.
Този пациент беше работил най-различни неща из целите Съединени щати, но любимата му
работа, отделно от работите, свързани с катерене по небостъргачи, които той ръководеше,
беше да се занимава с няколко акра земя в пустошта на калифорнийските крайбрежни
планини. Той обичаше свободата в работата. Обичаше да не носи отговорност за други хора
и да вижда хора, само когато той го пожелае. Подобно на Сломената Staphysagria, Дивият
тип трябва да има свободата да пътува и възможността да избяга от ограниченията на
ежедневието. Обикновено той е пътешественик, който търси покой за ума си, но рядко го
намира, тъй като търси навън, а търсейки навън, намира само бурен хаос, който го плаши.
Само чрез повторно изживяване (с помощта на дълбока психотерапия) на детството, което е
зачеркнал от съзнанието си и чрез освобождаване на потиснатия гняв, Дивата Staphysagria
може да намери покой за ума си. Вместо това, той гледа навън и буквално се загубва в
трепета на опасните приключения.
Дивата Staphysagria обръща малко внимание на опасностите, които среща в търсене на
вълнения. Един алпинист загуби своята приятелка при една експедиция, когато
осигурителното въже се скъсало, но трагичната й смърт изобщо не повлия на склонността
му да поема рискове. Докато го лекувах, той предприе една импровизирана катераческа
експедиция в района на крайбрежните планини. Времето беше лошо, видимостта- слаба и
всички го предупреждаваха да не тръгва, но той пренебрегна предупрежденията и поведе
четирима неопитни катерачи, уверявайки ги, че всичко ще мине добре. Оказа се, че групата
се натъква на сериозни затруднения още в началото и един от новаците бива леко ранен. За
щастие, никой не загива при този поход. Впоследствие моят пациент обсъди тези събития с
мен и каза, че се чувствал като в сън. Той се опита да замаже истината и за опасността, в
която въвлече поверениците си и за травмата, която те преживяха и изглеждаше напълно
объркан по отношение на това, какви грешки беше допуснал. Беше, обаче, достатъчно
разумен, за да се коригира при предприемането на следващата експедиция “в по-безопасни
условия”. Дивата Staphysagria е много податлив на объркване. Това е по-скоро някаква
замечтаност, отнесеност (Кент: “Концентрация, затруднена, “усещане за празнота”).
Неговите емоции са толкова силни, колкото и тези на Сладкия тип, но потискането им е
само частично. Резултатът е състояние на загуба на свежест, на изхабеност, при което
“главата се изпразва”, за да не се изправи лице в лице с объркването и с яростта, която
лежи под него. След една доза Staphysagria 10М дивият катерач стана много по-стабилен,
по-малко възбудим и у него дори се появи желание да се задоми с новата си приятелка.
В търсенето на бурни вълнения Дивата Staphysagria често пъти прибягва към психотропни
медикаменти. И двамата пациенти от този тип, които познавам най-добре, употребяваха
наркотици, а единият не само приемаше коктейл от стимулиращи и успокояващи дроги, но
дори направи малко пари от продажбата им. Както повечето Стафисагрии, той беше
чувствителна душа и оправдаваше продажбата на наркотици, с която се занимаваше, като
възвеличаваше развиващите ума (и следователно даващи свобода) ефекти от подобна
търговия. Циничният, коравосърдечен пласьор на наркотици, който е наясно, че е
инструмент за убиване на клиентите си и не дава пет пари за тях, едва ли е Дива
Staphysagria. По вероятно е употребяващият канабис, който само от време на време се
занимава с продажбата му, да е Дива Staphysagria. Аз съм лекувал много такива хора и
всички те бяха объркани и склонни да се хвърлят към най-простото решение на проблема
си с наркотиците от рода на това да изчезнат някъде и да се втурнат в друго приключение,
но не и да се откажат от дрогата, да се опитат да се самоанализират и да се хванат на
работа. (Един прекрасен образ на Дива Staphysagria е този на Боди от наскоро излезлия
филм “Точка на пречупване”. Ролята беше изиграна от Патрик Суейзи. Боди е фанатичен
сърфист, който яхва най-големите вълнú, смърка кокаин на партитата, омайва и после
зарязва жените една след друга, прегръща философиите на 60-те години за пóлета на
съзнанието, свободата и дзен-будизма. Неговата харизма привлича група последователи,
които охотно поемат рискове и лекомислено приемат пълната му безотговорност за “лична
свобода”. Боди съчетава техния идеализъм със собствения си стремеж към тръпката,
устройвайки серия от гуляи и банкови обири. Той е мотивиран да прави това по-скоро от
желанието си да провокира властите, отколкото да печели пари и най-вече от тръпката,
която му носят тези занимания. Когато нещата се объркват, той е достатъчно решителен и
готов на убийство, за да може да избяга и достатъчно луд, за да изпита каквото и да било
угризение, но като цяло е добросърдечен и винаги готов да помогне на приятел. Както
всички Диви Стафисагрии, той е изтъкан от противоречия, сред които чувствителността и
нерешителността му изобщо не са най-дребните.)
Дивата Staphysagria е склонна да използва идеализма си, за да оправдае опасните си
занимания. Веднъж лекувах един мъж на близо 40 години по повод на лошо храносмилане.
Той имаше момчешки вид и благо, нежно държание. Беше много общителен, говореше
спокойно и шеговито, което успокояваше и околните. Този мъж работеше като фотограф в
едно списание и по времето, когато се срещнахме за пръв път, му предстоеше пътуване по
ново назначение. Дотогава животът му бил много разнообразен и изпълнен с пътешествия,
затова той изглежда не беше много склонен да се установи на постоянно местожителство.
Той ми каза, че се чувствал най-жив, когато отразявал военни събития и то точно когато бил
в разгара им, сред летящите куршуми и снаряди. При следващата ни среща го видях облян в
сълзи. Беше се разгорял нов регионален конфликт, а на него не му стигнали парите, за да
лети до там и да го отрази. Попитах го защо е толкова разстроен, а той ми отговори, че
просто иска да е там, където има екшън. После ми каза, че иска да помага на местните
селяни, които са в центъра на конфликта, защото те страдат най-много от него. Той
наистина изглеждаше извън себе си от чувството на безпомощност и мъка, но аз останах с
впечатление, че това, от което имаше истинска нужда, беше не да помага на нуждаещите се,
а по-скоро да почувства оживлението да бъдеш там, където е екшънът. Аз му дадох
Staphysagria 10М и храносмилането му се подобри много бързо, но след това не съм го
виждал от доста време и не знам дали е имал достатъчно желание или воля да се въздържа
от употребата на кафе и медикаменти, за да позволи на лекарството да възстанови
нарушеното равновесие на неговата личност.
Staphysagria е много сексуален тип (Кент: “Похотлив”, “Разврáтен”, “Нимфомания”), което
се отнася с особена сила за Дивия тип. Между похотта и агресията съществува много близка
връзка (доказано е, че мъжкият хормон тестостерон усилва и двете) и зле потиснатият гняв
на Дивата Staphysagria налива бензин в огъня на неговото либидо. Като се имат предвид
вкусът и пристрастието му към вълненията, не е трудно да се разбере защо Дивата
Staphysagria е толкова склонен към промискуитет и защо се потапя така импулсивно и
страстно в сексуални афери. Когато бях в Калифорния, аз прекарах доста време в две
комуни и имах възможност да наблюдавам пациентите си по-отблизо, отколкото
обикновено. Една вечер бях на танци и един мъж, за който знаех, че е Дива Staphysagria, се
лепна за мен. Той беше изпил твърде много алкохол и правеше неприлични предложения на
всяка жена, присъстваща на партито. След като получи отказ от всички, той ми предложи
да се състезаваме в канадска борба и се опита полу на шега, полуагресивно да ме сграбчи.
Аз се убедих в силата на ръцете му, но също и в сексуалната възбуда, която той се опитваше
да разсее чрез канадската борба. Дивата Staphysagria демонстрира и агресия, и сексуална
възбуда, когато задръжките му паднат вследствие от алкохола. Същото може да се каже и за
мъжа Natrum и за още няколко типа, но Дивата Staphysagria е особено сексуален, а когато е
трезвен е много по-благ и нежен от другите лекарства, с които може да бъде сравнен.
Стафисагриите като цяло са много чувствителни към порицание, а Дивата Staphysagria е
особено чувствителен към сексуално отхвърляне. Веднъж бях свидетел на яростта на
отхвърления мъж Дива Staphysagria. Аз го познавах като безразсъден, но мил и нежен човек.
Един ден го видях да се нахвърля върху млада жена, която беше отхвърлила неговите аванси.
Полудял от негодувание, той хвърляше оскърбителни думи срещу нея, докато не я докара до
плач. Тъй като съм наблюдавал и други подобни реакции на индивиди Дива Staphysagria, аз
ги приемам като характерни за този тип (Кент: “Ревност”, “Гняв с негодувание”).
Както и другите Стафисагрии, Дивият тип е предразположен към живи и горещи сексуални
фантазии (Кент: “Сексуални мисли нахълтват в съзнанието му”). Тези фантазии го
подтикват към често мастурбиране (Кент: “Мастурбация, склонен към” – 3-та степен), а
също и към сексуални лудории и перверзии, включително хомосексуални контакти. От
друга страна, Дивата Staphysagria е романтичен човек. Обикновено той жадува за
близостта и ласките на една интимна връзка, но склонността му да бяга от реалността и
неговата необузданост му пречат да открие партньор, който да го приеме такъв, какъвто е.
Един от моите пациенти Дива Staphysagria се просълзи, когато ми разказваше за любовна
афера, завършила с раздяла. Друг пък спря приемането на наркотици, поулегна и създаде
стабилна връзка след като взе лекарството. В почти всички случаи хомеопатът ще види
Staphysagria като чувствителен и романтичен тип, независимо от неговия гняв и
нерешителност. Дивата Staphysagria често изглежда като безпомощно момче, объркан,
възбудим, импулсивен и много тъжен, когато спре, за да се огледа и види своята самота.
Неговият чар и неговата дързост привличат множество влюбени в забавленията жени, както
и такива, които искат да бъдат като майки за тях, но този човек обикновено не е способен
да задържи една връзка продължително време, защото се страхува да се изправи срещу
горчивата истина. Той предпочита да “забрави” проблемите си, представяйки се за “силна
личност”, и да напусне партньорката, когато се появят проблемите.
За разлика от Сломената Staphysagria, Дивият тип е по-скоро открит емоционално.
Особено когато е тъжен, той говори за чувствата си охотно и честно, по начин, който
събужда съчувствие, тъй като това разкрива неговата ранимост. Когато е разстроен, той
лесно се разплаква, без да се срамува от сълзите си и , общо взето, е много привързан към
любимия човек. Склонността му да бяга от реалността се проявява не толкова в отказа му
да обсъжда чувствата си, колкото в неспособността му да се изправи лице в лице с тях.
Често пъти този човек е силно объркан от смесените чувства, които изпитва и се опитва да
избяга от тях, като се впуска в нови приключения и търси нови вълнения. Когато наистина
се опита да опише какво чувства, той се запъва и изглежда силно смутен, а накрая казва
нещо от рода на “Това е трудно да се обясни”.
Както фотографът от списанието, който се идентифицираше със селяните, въвлечени във
войната, която той отразяваше, Дивата Staphysagria обикновено не обича властта. В
повечето случаи неговият гняв е породен от строгите родители, които са го наказвали като
дете, затова той се наслаждава да вижда представителите на властта в неудобно положение,
тъй като по този начин косвено въстава срещу родителите си. Боди, героят-Дива
Staphysagria от филма “Точка на пречупване” – ограбва банки, най-вече за да дразни
органите на властта, а не толкова за да печели пари. Гангстерите от неговата банда носеха
маски с лицата на предишните президенти на САЩ, за да натрият носа на властта с
посланието си, че не изпитват нищо друго към нея, освен презрение. Презрението към
властта и хората, които я олицетворяват, е една от причините за склонността на Дивата
Staphysagria към пътешествия. Той знае, че ако се задържи на едно място или на една
работа по-продължително време, ще влезе в конфликт с властите. По-лесно е да се
преместиш и да избегнеш обвързването и поемането на отговорност. Накрая някои Диви
Стафисагрии се изчерпват и се превръщат в подозрителни самотници, неволно и
несъзнателно отблъскващи всяка възможност за любов и стабилност, която се разкрие пред
тях. В този стадий те започват да наподобяват Сломената Staphysagria.

Сломената Staphysagria
Докато Сладката Staphysagria се научава да избягва конфликтите чрез помирение,
Сломеният тип го прави като избягва социалните контакти. Това е много интровертен тип,
беглец, който страни силно от хората, за да избегне повторение на миналото си, на
детството, в което той е принуждаван да се чувства безпомощен и безполезен, с гняв, който
не е можел да изрази, защото страхът от наказание е бил дори по-силен от него. Когато
става дума за Сломената Staphysagria, винаги се появява усещането, че говорим за някаква
сянка. При него има много слаби прояви на жизненост, той демонстрира много слаб
интерес и показва малко емоции. Гласът му е сух и монотонен, той говори колкото е
възможно по-лаконично. Погледът му е хладен и подозрителен, трудно е да се осъществи
контакт с очите му. По време на разговора той изглежда напрегнат и неспокоен, а лицето му
никога не се отпуска. Натрапва се усещането, че една усмивка направо би разцепила това
лице, толкова силно са сковани неговите мускули в защитна, неутрална позиция. Тази
ригидна неутралност и липса на изражение напомнят за Kali и Aurum, но между тези трима
души има очевидни разлики. Aurum е много по-податлив на депресия и суицидни мисли,
отколкото е Сломената Staphysagria, а освен това той отстоява много по-убедително себе си
пред света. Kali обикновено също се е доказал като професионалист, той е всичко друго, но
не и пътешественик и, общо взето, е много по-контактен социално, в сравнение със
Сломената Staphysagria.
Сломената Staphysagria още в детството си се научава да избягва наказанието като се сниши
и стане “невидим”. Той запазва този навик и в зряла възраст, но правейки това, сериозно
ограничава възможностите си да получава емоционално удовлетворение. Като дете той има
малцина приятели и се отнася много сериозно към тези, с които общува. Той не може да
свали гарда от страх да не бъде наранен отново. За разлика от Natrum, който обикновено
става добър актьор, Сломената Staphysagria никога не добива добри умения за поведение в
обществото. Изражението му почти винаги е мрачно и навъсено и когато направи опит да
се усмихне, усмивката му обикновено е нервна и напрегната. Аз подозирам, че причината
Сломената Staphysagria да се отличава от Natrum в изработването на лицемерно приятелско
държание в обществото, се корени във факта, че той е едновременно твърде уплашен и
твърде озлобен, за да го направи. Natrum е загрижен най-вече да избягва емоционалната
болка. Аз имам впечатлението, че Staphysagria (и особено Сломеният тип), подобно на
Arsenicum е по-дълбоко загрижена за оцеляването си и за това да избегне физическо
малтретиране. Повечето от Сломените Стафисагрии, които съм лекувал, в детството си
често са били обект на побой от страна на бащите си. В резултат от това, те изпитват страх
от почти всякакъв вид човешки контакт и се превръщат в скиталци, опитвайки се да останат
незабелязани. Известният персонаж от уестърните на скитника, стриктно следващ
пъкления си план, е прекрасна карикатура на Сломената Staphysagria. Той е обрисуван като
самотник, който непрекъснато бяга от някаква ужасна тайна, което често го въвлича в
ситуации, при които е жестоко и хладнокръвно тормозен почти до смърт. Той крие очи в
сянката на шапката си, изрича само по няколко думи, колкото да си поръча уиски или да
наеме стая и изчезва, преди някой да е проявил интерес към него. Обикновено,
кулминацията на филма е, когато нашият антигерой си отмъщава на своя потисник и по
този начин възстановява донякъде душевния си мир. Сломената Staphysagria не изпитва
необходимост да се докосне до своя гняв и да го изрази. Само когато се изправи срещу
истинския си потисник (обикновено това е неговият баща) и излее гнева си срещу неговата
истинска първопричина, той може да се освободи както от гнева, така и от страха, който го
осакатява. Ако проектира своя гняв върху друг човек, това може да му помогне да се
почувства по-уверен, но не е в състояние да премахне трайно нито гнева, нито страха.
Не е изненадващо, че Сломената Staphysagria е много недоверчив (Кент: “Подозрителен”).
Той може да няма голямо желание да се разкрие пред хомеопата и ще се опита да завоалира
своя страх чрез много рационален начин на говорене. Staphysagria е относително ментален
или интелектуален тип и много Сломени Стафисагрии ще посветят времето си на четене и
учене, за да не им се налага да общуват с други хора. Други пък стават много практични,
обикалят много и се крият от контакта с хората в безлюдни места, където се опитват да
стъпят на краката си. Natrum Muriaticum може също да се оттегли на изолирано място и
подозрително да избягва контакт с други хора, което прави диференцирането между Natrum
и Сломената Staphysagria много трудно. Общо взето, Natrum е по-способен да изрази себе
си и неговите чувства са по-ясни, дори и когато ги изразява рядко. Всички Стафисагрии са
склонни да се объркват, когато говорят за чувствата си и да страдат по-скоро от някакво
интелектуално разстройство, отколкото от депресия. При тях се води непрекъсната
вътрешна, подсъзнателна борба между страха им и яростта им и умствените усилия, които
се изискват, за да потиснат тази борба със силата на съзнанието може понякога да доведат
до умствено блокиране и обърканост, особено когато настоящите обстоятелства събуждат
старите чувства. Чертите на лицето могат да помогнат за отличаването на Natrum от
Сломената Staphysagria. Повечето Стафисагрии получават фини бръчици, които се излъчват
от ъглите на очите, докато в останалите части на лицето почти няма никакви бръчки, което
му придава момчешки израз, подобен на този при Lycopodium, но още по-подчертан.
Когато на Сломена Staphysagria се даде лекарството във висока потенция, ефектът може да
бъде драматичен. Аз съм виждал такива пациенти да се промéнят само за една седмица и
от затворени и “обладани от духове” да се превърнат в открити и спонтанни хора. Може
буквално да се види как волята за живот се възвръща върху това посивяло, уморено лице,
как то омеква и започва да се усмихва естествено за пръв път от десетилетия насам. В хода
на този процес човекът може да изживее в известна степен гнева, който е потиснал в
детството си и да го изрази импулсивно чрез гневен изблик или в безопасната обстановка
на психотерапевтичен сеанс (Аз съветвам моите гневни пациенти да освободят своя гняв и
страх, като удрят възглавници и крещят на воля), или чрез уморителни физически
упражнения. Той може никога да не осъзнае причината за своя гняв и своя страх и никога
да не се освободи от тях напълно, но може с помощта на лекарството да намери достатъчно
смелост и самочувствие да обогати емоционалния и професионалния си живот, да “пусне
корени” някъде и да се откаже от старата тактика на бягството.

Хитрата Staphysagria
Хитрата Staphysagria притежава много от характеристиките на другите три типа плюс
няколко собствени. Това е най-успялата Staphysagria от гледна точка на социална
приспособеност и нейната пълна “нормалност” може много да затрудни разпознаването й.
Освен това, никой от тези четири типа не е толкова често срещан и младият и неопитен
хомеопат не може да се запознае много бързо с тях от собствен опит, а трябва да се осланя
на прецизните описания за тях.
Хитрата Staphysagria е много близък до Сладкия тип, но би се справил по-добре, ако
ситуацията изисква да отстоява себе си. Както и Сладкият тип, той притежава нежност и
деликатност, които са женски качества, без той да е женствен и които му спечелват
любовта и симпатиите на много хора (нежността на английския комедиен артист и певец
Дес О’Конър е добър пример за този тип обноски). За сравнение, Lycopodium, който лесно
може да се сбърка с Хитрата Staphysagria, е по-неутрален или мъжествен и изглежда по-
неемоционален. Докато Сладкият тип избягва неприятностите като се предава, Хитрата
Staphysagria е по-рафиниран и “хлъзгав”. Общо взето, той е много дипломатичен и умел в
избягването на ситуации, които могат да му причинят неудобство, независимо дали става
дума за нечия агресия срещу него или за риска да му се наложи да говори подробно за
своите емоции. По принцип, това е човек с остър интелект, който той използва не само при
опознаването на света около него, но и за отклоняване на вниманието от неговите
собствени чувства. Той е особено добър в използването на хумор за прикриване на личния
си живот и за освежаване на разговори, който го притесняват с дълбочината си. За разлика
от Сладката Staphysagria, Хитрият тип не се предава винаги, когато бъде притиснат и
накрая се ядосва. Когато е ядосан, той рядко изявява гнева си директно, а започва да говори
все по-сбито и лаконично и се опитва колкото е възможно да избягва теми, засягащи обекта
на своя гняв.
Хитрата Staphysagria, както подсказва и името й, има небрежни и безгрижни маниери,
които говорят, че този човек е емоционално здрав и спокоен. Той е много гъвкав и може да
се приспособи към най-различни ситуации без да изглежда разстроен. Главната му слабост
са емоционалната уклончивост и стремежът да отбягва определени ситуации. Не е лесно за
хомеопата да усети това качество от самото начало, преди да е проучил своя пациент много
дълбоко или да е разпитал партньора му. Освен това, хомеопатът трябва да се научи да
различава Хитрата Staphysagria от другите “мазни” и емоционално уклончиви типове като
Lycopodium и Natrum. Общо взето, Хитрата Staphysagria изглежда дори по-гъвкав и
“лековат” от Lycopodium и за него не е характерна склонността на последния да премисля
всичко и да се перчи с познанията си. Както всички Стафисагрии, Хитрият тип наглед е
скромен и непретенциозен, въпреки че често пъти се държи самоуверено в обществото. Той
изглежда по-лековато и по-момчешки от мъжете Natrum, но не се смущава толкова лесно и
не се чувства толкова застрашен от интимност. (Сравнете мекотата на естествоизпитателя
Дейвид Атънбъроу с тази на Дес О’Конър.) Natrum е “по-дълбок” тип от Staphysagria, в
смисъл че той е по-способен да изпитва силни емоции и при него е по-вероятно да бъде
привлечен до степен на дълбока загриженост от такива явления като живота на бездомните
или от религиозни въпроси. Хитрата Staphysagria просто иска да живее лесно и простичко
и, макар че е мил човек по природа, не чувства необходимост, както много Натрии, да
“оправя живота на другите”.
Въпреки че определящо влияние върху конституционалните типове оказват по-скоро
наследствените, отколкото факторите на обкръжаващата среда, изглежда има
забележителен “резонанс” между конституционалните типове и начина на възпитание.
Например, обичайно за Ignatia е да загуби любимо същество в детството, а за Natrum – да се
чувства принуден от родителите си да се представи по определен начин. В случая със
Staphysagria детето често пъти е или физически малтретирано, или у него системно е
втълпявано усещането, че не е достатъчно добро. Това впоследствие играе главна роля в
развитието на бъдещите заболявания.
Веднъж аз видях красноречив пример за това в един случай на пациент Хитра Staphysagria,
който дойде при мен за лечение на инвалидизиращ генерализиран артрит, който се появил
внезапно на 18-годишна възраст. (Типично за Staphysagria е състоянията да се развиват
много бързо в отговор на емоционалните дразнители.) Този пациент беше много любезен и
“мазен”, но същевременно и непретенциозен. Той из-глеждаше открит, приветлив и високо
интелигентен. Когато го попитах какво се е случило в живота му по времето, когато се е
появил артритът, той ми каза, че тъкмо преминал последните си изпити в училище и
очаквал резултатите. Мислел си, че се е представил лошо на изпитите и много се тревожел
какво ще си помислят за него родителите му, които очаквали той да следва право в
университет. При по-нататъшния разпит той потвърди, че родителите му винаги го
критикували за начина, по който се представя в училище и за това, което е като личност
изобщо. Попитах го как се е чувствал и той каза “Като че ли не съм способен за нищо”.
После попитах как е повлиял артритът върху живота му и той отговори “Аз не можех да
правя това, което искам да правя”. За мен беше ясно, че подсъзнателно този пациент беше
“избрал” да развие артрит, предчувствайки провала си на тези съдбоносни изпити и за да
потвърди мнението на родителите си, че е неспособен. За един сакат човек е нормално да
не може да се справи, но здравият няма такава “привилегия”. По ирония на съдбата, се
оказало, че той се е представил добре на изпитите и постъпил в юридически факултет. Аз
му назначих редовни приеми на Staphysagria 30с и ставните му болки намаляха значително.
Състоянието му беше диагностицирано като болест на Райтер – артрит, който последва или
гастроентерит, или предаден по полов път уретрит.
Интересно е да се отбележи, че най-слабите места в организма на Staphysagria са
храносмилателната и репродуктивната системи и аз имам няколко случая на болест на
Райтер, които реагираха добре на това лекарство. Абсолютно същите семейни
взаимоотношения често пъти се откриват в детството на Lycopodium, но резултатът е малко
по-различен, защото неговата конституция е различна още от раждането. Главното
последствие от обезсърчението върху Lycopodium е липсата на увереност в собствените
способности със съпътстващите я тревожни предчувствия, а много често и компенсаторно
самохвалство. Адвокатът Хитра Staphysagria с артрита не страдаше от липса на увереност в
способностите си, не го тормозеха тревожни предчувствия, нито беше склонен да се перчи.
Прекомерните очаквания на родителите му бяха оставили у него чувство на гняв, а също и
страх от наказание и точно за да избегне тези дълбоко залегнали чувства, той
подсъзнателно беше “избрал” да развие тази инвалидизираща болест.
Staphysagria е много по-склонна, в сравнение с Lycopodium, да развива внезапни и тежки
болести в отговор на емоционалния стрес. Докато при Lycopodium може да се получи
влошаване на неговата екзема или диспепсия по време на стрес, Staphysagria най-вероятно
ще получи мъчителни стомашни болки и внезапна и тежка екзема. Адвокатът Хитра
Staphysagria изглеждаше много стабилен емоционално, каквито са всички Хитри
Стафисагрии, но той плаща ужасна цена за тази стабилност. Неговата алтернатива била или
да изрази страха и гнева си спрямо своите родители, или да получи психически срив и той
избрал най-малката заплаха от трите възможности.
Хитрите Стафисагрии, общо взето, са много общителни хора. Тяхната емоционална
“лековатост”, в съчетание с техния непринуден чар и тяхната духовитост, ги прави много
известни, което се отнася и за двата пола. Мъжете Lycopodium са по-популярни сред
жените, отколкото сред мъжете, защото тяхната състезателна натура ги подтиква да гледат
на другите мъже като на съперници. Обратно на това, Хитрата Staphysagria изглежда
непретенциозна и очарователна и за двата пола, защото не се опитва да доказва нищо
никому. Това, което тя се опитва да прави, както всички Стафисагрии, е да избягва
дълбоките си чувства и това е истинският й успех, който я прави толкова харесвана.
Няколко известни артисти създават впечатление за ефирност, която напомня за Хитра
Staphysagria. (Тяхното телосложение също е нежно, което е типично и изобщо за
Staphysagria.) Имам предвид не само гореспоменатия Дес О’Конър, но също и Фред Астер,
Бинг Кросби и английския актьор Найджъл Хейвърс. (Вероятно не е просто съвпадение, че
в последните две телевизионни драми с участието на Найджъл Хейвърс, които гледах, той
играеше роли на беглец, чийто изтънчен чар не можеше да прикрие ужасната тайна, от
която той се опитваше да избяга.) Забележете палавите и дяволити черти на всички
изброени артисти, които имат почти женствен външен вид.
Естествено, след като се крие от дълбоките си чувства, Хитрата Staphysagria има по-малък
успех в личния си живот, отколкото в обществото. Неговата партньорка често пъти бива
разстроена от склонността му да бяга от проблемите, тъй като никога не може да почувства
достатъчно близък един мъж, който се крие от самия себе си. Тя е склонна да се разгневи,
когато той се опитва да замаже някакъв сериозен проблем, било то практичен или
емоционален. Много Хитри Стафисагрии правят компромис, учейки се да приемат
тревогите на партньорката си сериозно и да говорят повече за собствените си чувства. Това
спомага доста за създаването на по-взаимно удовлетворяваща връзка, макар че и тогава
голямата част от емоциите на съпруга могат да останат потиснати и да продължат да бъдат
заплаха за бъдещата стабилност на връзката. Ако някое бъдещо събитие събуди някой от
тези спящи слонове, може да последва истинско родео под формата на необясним гняв и
раздразнителност, неоправдана нервност, водеща до алкохолизъм или развитие на тежка
физическа болест. Както всички Стафисагрии, Хитрият тип седи върху резервоар от
необуздани емоции. Той непрекъснато се опитва да държи ключалката му затворена, но
понякога обстоятелствата я разбиват и той остава изумен от интензивността на
собствените си чувства.
Външен вид
Според моя опит, за жените е по-типично, отколкото за мъжете, да бъдат Сладки
Стафисагрии, но при другите три типа жените са рядкост или изобщо липсват. Сладкият,
Дивият и Хитрият тип си приличат физически и аз ще се занимая първо с тях. Общо взето,
те са дребни хора, което ще рече, че са и по-ниски, и по-слаби от средното. Лицето им
изглежда по-младо за възрастта, кожата му е гладка, с много фини бръчки и характерни
излъчващи се от ъглите на очите фини бръчици. То често пъти има игриво и дяволито
изражение, бидейки слабовато и някак си триъгълно, със заострена брадичка. Косата
обикновено е фина и може да има всякакъв цвят, но светлата и кестенявата са най-често
срещани. Очите често пъти са ярки и блестящи, като тези на анимационния герой Щуреца
Джимини, чийто цялостен външен вид напомня за този на Staphysagria. Някои
Стафисагрии, особено тези, които “пропадат” и се пристрастяват към канабиса, са високи и
крайно слаби, с ъглести лица и остри, костеливи носове. Лицето им обикновено е бледо, с
болнав вид, а рамената са с характерно изгърбване. Когато ходи, този тип придържа сковано
ръцете си прилепени към тялото, което му придава много нелеп вид, тъй като походката му
представлява своеобразно провлачено подтичване. Общото впечатление е като от походката
на орангутан. Тази хилава и съсипана версия на Staphysagria представлява комбинация
между Сладкия, Дивия и Сломения психологически типове.
Сломена Staphysagria често пъти изглежда като гореописаната, но нейните черти са
застинали в нещо като маска, която е скована и изразява много малко емоции. Тя, общо
взето, е сивокоса, дори и когато е млада, а погледът й е хладен и потаен. Аз съм виждал
само една Сломена Staphysagria, която беше с едро телосложение, а останалите бяха по-
дребни, но мускулести, в резултат от това, че животът им беше свързан с активни
физически занимания. Устните на повечето Сломени Стафисагрии са тънки или изобщо
липсват като резултат от екстремното потискане на емоциите.
 STRAMONIUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
СВЕТЛИНА И МРАК

Stramonium вероятно е най-драматичният тип и най-известното лекарство, което

съответства на състоянията на умопомрачение. Той е конституционален тип и има много
близки сходства с Hyoscyamus, Belladonna, Anacardium и Veratrum Album. Подобно на тези
типове, той е рядко срещан, а умствената му картина е толкова крайна, че повечето
индивиди Stramonium обикновено се намират в психоболниците. Интересно е, че повечето
деца, които аз съм виждал да реагират добре на Stramonium, бяха момчета, докато всичките
ми възрастни пациенти Stramonium бяха жени. От това аз направих заключение, че
Stramonium е по-често срещан сред мъжете, но има по-голяма вероятност жените
Stramonium да останат сред обществото, отколкото да бъдат настанени в клиника за
лечение.

Мракът
Един от полезните критерии, по които можем да разграничим Stramonium от неговите
сродници, е силният страх на Stramonium от тъмнината. Индивидите Stramonium са жертва
на всякакви видове страх, делюзии и халюцинации и те обикновено изпитват ужас от
нощта, защото точно тогава ги преследват страховете, изплуващи от собственото им
подсъзнание. Те ще ви кажат, че мразят залеза, защото той отбелязва началото на мрака.
Децата Stramonium често пъти имат изключителен страх от тъмнината и не влизат в
неосветена стая. Те спят на включено осветление и ако се събудят в тъмна стая, виждат
чудовища в тъмнината (много по-ясни от смътните сенки, които виждат другите деца) и
пищят и пищят, дълго след като родителите им са дошли при тях и са започнали да ги
успокояват. Stramonium има ужасни нощни страхове – кошмари, които продължават и след
като детето се е събудило, докато самото то се втренчва безумно и крещи, сякаш животът му
свършва.
Възрастните Stramonium-и са много по-склонни от който и да било друг конституционален
тип да виждат лица, различни създания и въображаеми хора (Кент: “Той вижда животни,
призраци, ангели, духове на покойници”). Една пациентка Stramonium, на която беше
поставена диагноза “раздвояване на личността”, каза, че винаги вижда малки човечета или
странни създания, които никой друг не вижда. Stramonium има тези халюцинации най-често
и те са най-живи в тъмнина. Те могат да го изплашат, защото изглеждат демонични или
опасни, но може и той не им обърне внимание.
Любопитно е, че Stramonium не само се плаши от тъмнината и от злото, но същевременно
се чувства привлечен и омаян от тях. Това се отнася особено силно за момчетата
Stramonium, а вероятно също и за мъжете Stramonium. Момчетата Stramonium са ужасени,
след като са гледали детска, страшна история по телевизията и не могат да заспят от
ужасни видения, родени от впечатленията, които е оставил у тях гледаният по телевизията
филм, но в същото време те могат да ви признаят, че са запленени от призраците,
чудовищата и насилието. Детето Stramonium може лесно да се превъплъти в образа на
някакъв ужасен герой, който е гледало или за който е слушало, и след като е обезглавило
хамстера си с кухненския нож, да ви разкаже спокойно, че не то е направило това, а
Палачът от видеофилма. Точно това рязко превъплъщение от жертва на ужасни видения в
човек, контролиран от тях, прави Stramonium толкова опасен и е спечелило на този тип
репутацията му на ужасен, агресивен човек.

Ярост и Сексуалност
Няма по-агресивен тип от Stramonium. Детето Stramonium има гневни изблици, които са от
коренно различен тип, в сравнение с тези на други агресивни типове като Tuberculinum и
Nux. Те ще пищят и ритат, но детето Stramonium ще хапе, ще се прицели и ще намушка.
Когато това дете “превърти”, нищо не може да го спре. Яростта му е напълно безумна и в
много случаи се съпровожда от твърдото желание да осакати или да убие. Пациентите
Stramonium, които са доведени при хомеопат, обикновено са спокойни през повечето време
и говорят по странно безпристрастен начин за това, как искат да убиват, когато са
разгневени и как не могат да се контролират в такива моменти. В тази безпристрастност
има някаква мистериозност, особено когато се наблюдава у малко дете. В кабинета ви
малките деца Stramonium ви гледат със стряскащо втренчен и напълно лишен от страх
поглед. Те говорят смислено и често пъти като големи хора за страховете и омразите си,
като че ли говорят за някакъв лабораторен експонат. Въпреки че ви признават, че са
намушкали майка си с ножицата, те не изпитват никакви угризения от стореното. Те просто
са превключили от ярост към нормална функция, като че ли нищо не се е случило.
Всички жени Stramonium, които аз съм лекувал, бяха склонни към пристъпи на ярост, но
през по-голямата част от времето бяха в състояние да удържат най-агресивните си импулси.
Точно това им позволяваше да се консултират с хомеопат. Те вероятно се намират в
най-“здравия” край на спектъра на Stramonium, докато мнозинството представители на типа
имат по-слаб самоконтрол и прекарват живота си по лудниците. Общо взето е вярно, че
мъжете-представители на един потенциално луд конституционален тип демонстрират
повече гняв и сексуалност, в сравнение с посестримите си и това вероятно е причината да
не съм виждал мъже Stramonium. Една обиколка из психиатричните болници за хронично
болни без съмнение би ни срещнала с много пациенти Stramonium, с които сигурно са
пълни най-строго охраняваните психиатрични крила на затворите.
Яростта, която изпитва индивидът Stramonium често пъти няма определен, ясен фокус, т.е.
гневът му не е насочен конкретно към някого. Той изглежда така, сякаш е “обладан” от
някаква сила, която е напълно безлична. Същото може да се каже и страховете му, които
често пъти нямат връзка с нещо конкретно, и за сексуалното му желание, което обикновено
не е пряко насочено към конкретна личност, от която този човек да е привлечен.
Хората Stramonium, които аз съм лекувал, през по-голямата част от времето не бяха гневни.
Те по-скоро изпадаха във внезапен пристъп на ярост, с която се бяха борили няколко часа и
след това отново се успокояваха или биваха завладени от друга емоция, например, похот
или ужасен страх. Често пъти те се обръщаха за помощ в момента, в който тези
емоционални вълни ставаха твърде силни и те не можеха да им устояват. Тогава няколко
дози Stramonium 10М обикновено незабавно намаляваха силата на пристъпите, а по-
нататъшното им повторение редуцираше в огромна степен интензитета и честотата на
всички психотични явления. По време на остър епизод на ярост или ужас може да наложи
лекарството да бъде повтаряно на всеки час или два. След това дозата може да се намали
постепенно, но често се налага да се дава в поддържаща доза веднъж седмично или нещо
такова, тъй като става дума за конституционално лекарство за силно нестабилна личност.
Повечето психотични лекарствени типове са склонни към много силно сексуално желание
и това се отнася с особена сила за Stramonium. Интензитетът на желанието е също толкова
огромен или по-огромен от този, който виждаме у Hyoscyamus, но докато Hyoscyamus е
склонен към перверзни сексуални импулси с ексхибиционистичен елемент, Stramonium или
има усещането за чиста и непреодолима похот, или за похот, примесена с ярост. Последното
може да породи бурни сексуални фантазии. Една много интелигентна пациентка
Stramonium беше измъчвана от толкова силно сексуално желание, че тя беше започнала да
работи като проститутка в публичен дом. След лечението тя беше в състояние да се
противопостави на желанието си да прави това, но само с помощта на чести приеми на
Stramonium 10М по време на кризите. Друга не можеше да получи достатъчно сексуално
удовлетворение от партньора си и беше тежко изкушена от създаването на безразборни
сексуални връзки, но им се противопоставяше поради религиозността си. Религиозността е
почти толкова честа, колкото и извънредната похотливост сред психотичните типове и
двете много често вървят ръка за ръка.
Трябва да се помни, че психотичните пациенти често пъти имат психотични родители и
следователно имат много ненормално възпитание. Една от последиците от това е по-
голямата вероятност тези пациенти да са били сексуално малтретирани като деца. Две от
моите пациентки Stramonium бяха изнасилвани в детството си и бяха склонни да изпадат в
психотични състояния, провокирани от потенциален или действителен сексуален контакт.

Разпокъсаната личност
Stramonium е много склонен да чува гласове и тези гласове са много живи и оформят своя
собствена личност. Всеки психотичен тип може да чува гласове, но аз съм срещал случаи на
чуване на много гласове само при пациенти Belladonna и Stramonium. Гласовете обикновено
говорят на човека Stramonium, понякога му дават заповеди или съвети, а друг път му се
подиграват или го обиждат. Пациентката може да вярва, че е обладана от няколко същества
и трудно контролира гласовете им, но може да е в състояние да се противопостави на
техните заповеди или подкани. Моята пациентка с раздвояването на личността се беше
научила с помощта на психотерапевт да гледа на гласовете като на различни аспекти на
самата нея и да ги “интегрира” в своята “нормална” личност. Това беше много бавен
процес, но той й помогна да се тормози по-малко от гласовете. Друг аспект на нейното
неустойчиво чувство за идентичност беше слабият й усет за “граници”. Тя беше убедена, че
възприема чувствата и заболяванията на хората около нея и това убеждение продължи да
персистира и след като повечето от психотичните й симптоми отшумяха в хода на
лечението.
Делюзии и Халюцинации
Делюзиите са нещо типично за индивида Stramonium. Често пъти човек има някакви
прозрения и знае, че те са “глупави” или невероятни, но продължава да бъде вкопчен в тях,
поне до някаква степен. Един пример за това е дамата, която израснала, правейки планове
да се омъжи за баща си. Част от нея знаела, че това е невъзможно, но все пак тази мисъл
била източник на сигурност за нея. След като пораснала и се освободила от тази мисъл, тя
я заменила с делюзията, че е омъжена за брат си. Тези делюзии изглежда бяха опит на
пациентката да компенсира ужасното чувство на изоставеност (Кент: “Чувство за
изоставеност”). Друга пациентка Stramonium ми разказа, че като дете чувствала, когато се
къпе, че мислите й изтичат през сифона и така някой може да ги улови и да ги анализира.
Много от делюзиите на Stramonium са свързани с усещането, че си обект на някакво
нападение.
Халюцинациите на Stramonium са също толкова разнообразни и чудновати, колкото и
делюзиите. Една пациентка каза, че като дете виждала червеи в главата си, след като била
докосната от дете, за което мислела, че е мръсно. Същата пациентка беше склонна да
“усеща” въображаеми миризми и да вижда котки и насекоми, които реално не са там. Често
пъти те изчезваха, когато се вгледа в тях. Подобни истории потвърждават, че Stramonium е
дълготрайно, а не временно конституционално състояние.

Страхове и Фобии
Вече споменах за страха на Stramonium от тъмнината. Друга често срещана фобия е тази от
тунели. Много хора Stramonium се ужасяват, когато трябва да преминат през тунел и изпадат
в паника, когато го правят. Някои отказват да пътуват с влак, ако линията минава през
тунел. Този страх изглежда тясно свързан със страха от тъмнина. Друг много характерен за
Stramonium страх е този от блестящи предмети или от трепкаща светлина. Много пациенти
Stramonium споделят, че изпадат в паника, когато пътуват с кола и слънцето трепка между
редицата от дървета или когато минават покрай висока ограда. Една жена ми каза, че мрази
да гледа отблясъците на слънцето върху водна повърхност. Когато я попитах защо, тя каза,
че това е “едно от онези ужасни, блестящи неща”. Друг типичен страх е страхът от
червения и черния цвят. Те очевидно напомнят за кръвта и агресията, а също и за мрака и
злото – неща, от които Stramonium е едновременно ужасéн и запленен. Веднъж попитах
една пациентка, за която имах съмнения, че е Stramonium, има ли някакви цветове, които не
харесва. Тя мигновено каза “Черно и червено”, а по-късно аз забелязах, че точно това са
цветовете, които най-често облича. Тя не можа да ми обясни това противоречие.
Изглеждаше, сякаш тя е непреодолимо привлечена от цветовете, които мрази.
Много пациенти Stramonium имат силен страх да бъдат сами. Това се отнася особено силно
за случаите, при които в началото те са се чувствали тревожни. Една привлекателна млада
дама, която по-късно реагира добре на лекарството, беше толкова зависима от приятеля си,
че не можеше да излезе от къщи без него. Тя изглеждаше напълно здрава и нормална и
говореше съвсем разумно, но беше жертва на ужасяващи импулси да убие приятеля си, а
също и на непреодолимо сексуално желание.
Светлината
По същия начин, по който хората Stramonium се страхуват от нощта и от всичко зло, но в
същото време за запленени от тях, така те мразят ярката светлина, но се чувстват по-добре
през деня и се успокояват от духовни и религиозни размисли. Много хора Stramonium се
вкопчват в нормалния си разсъдък и не допускат ужасът да изпълзи от леговището си, като
се молят пламенно. Друг аспект на полярността светлина/ мрак е склонността към
еуфория. На моменти пациентът Stramonium се чувства много извисен, с прилив на енергия
и чувство на близост с Бога. Една пациентка Stramonium тичаше и танцуваше, когато се
чувстваше извисена, а друга вършеше домакинската си работа с възможно най-бързото,
бясно темпо. За съжаление, “пиковете” на Stramonium са много по-редки от неговите
“спадове”.
Читателят може да се обърка от приликата между полярността светлина/ мрак при
Stramonium и тази при Anacardium. Главната разлика между двата типа в това отношение е,
че Anacardium изпитва и двете усещания едновременно и се разкъсва между двете си
половини, докато Stramonium ги преживява последователно и поради това или се страхува
от тъмнината, или “самият той е Мрака”, без ужасната борба между двете.

Обсесивно-компулсивно поведение
Подобно на другите психотични типове, Stramonium е склонен към обсесивно-компулсивно
поведение. Децата Stramonium често имат ритуали, които трябва да следват, за да избегнат
тревожността, например, да си връзват обувките в определен ред или да подреждат
играчките си по строго определен начин. Една пациентка Stramonium ми каза, че като дете
трябвало да си застила леглото така, че райетата на чаршафа да са идеално подравнени по
леглото, в противен случай се чувствала силно застрашена от нещастие. (Изглежда, че
райетата и ивиците се възприемат като заплаха от хората Stramonium.) Тя каза също, че след
като се изкъпела, трябвало да си избърше краката с друга хавлия, иначе се чувствала
заразена. Това напомня на Syphilinum, но при нея то се съпровождаше от много класически
характеристики на Stramonium и той сработи много добре в нейния случай.

Хиперактивност
Децата Stramonium обикновено са хиперактивни. Те не могат да стоят продължително време
на едно място без да се движат и в кабинета непрекъснато се местят от предмет на предмет,
пипат го, събарят го долу и преминават към следващия. Общо взето, това поведение при тях
изглежда по-безцелно, отколкото при по-“здравите”, хиперактивни типове като
Tuberculinum и Natrum Muriaticum. Същото може да се каже и за хиперактивните деца
Anacardium и Hyoscyamus. Тези хиперактивни деца нехаят за разговора между родителите
им и хомеопата и го прекъсват, когато им скимне, пренебрегвайки всички възражения и
заплахи. От друга страна, те могат да го прекъснат с коментар върху нещо, което са чули за
себе си, или да го отрекат, или да го дообяснят, което показва, че възприемат повече,
отколкото ви се струва на пръв поглед. В училище те са склонни да пречат и разсейват
другите деца и обикновено могат да се концентрират за много кратък период от време.
Възрастният Stramonium е хиперактивен, само когато е в манийна фаза, което се случва за
много кратко при хората извън психиатричните клиники.
 SULPHUR

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ВДЪХНОВЕНОТО ЕГО

Елементът Sulphur винаги е бил асоцииран с огъня. Sulphur е възпламеним и гори,

отделяйки неприятна миризма, която може да бъде усетена в района на изригващ вулкан, а
за сярата се смята, че поддържа огъня в ада. Когато прах от сяра бъде поставен върху кожата,
той предизвиква парене и раздразнение, което обуславя хомеопатичното му приложение
при кожни болести. Дори и жълтият цвят на този минерал напомня за огнените му
свойства. Индивидът Sulphur е огнен във всеки смисъл на думата. Огънят винаги е бил
използван за олицетворяване на Божествения дух, който просветлява направеното от глина
физическо тяло. Подчертан духовен елемент може да се открие у повечето индивиди
Sulphur, които са по-скоро вдъхновени личности, отколкото просто интелектуални. Огънят
представлява, също така, страстта – няма по-страстен тип от Sulphur, независимо дали става
дума за плътски желания, интелектуално вдъхновение, романтична любов или пламенен
ентусиазъм за почти всичко, което съществува под слънцето. Към каквото и да прояви
интерес Sulphur, той го преследва страстно. Огънят е също и гняв, и оживлението на Sulphur
лесно може да се разлее наоколо като раздразнение или открита ярост, когато
непоколебимата му воля бъде блокирана или той почувства враждебно отношение срещу
себе си. Накрая, огънят представлява искрата на креативността и гения. Индивидите
Sulphur, общо взето, са много творчески настроени личности, особено в интелектуален
аспект. Аз мисля, че истинските гении конституционално са почти без изключение Sulphur
и почти всички велики учени и философи в историята са Sulphur-и, от Сократ до Айнщайн,
както и най-великите от големите композитори. Светът би бил скучно място без
вдъхновението, оптимизма и ексцентричността на Sulphur.

Интелектуално вдъхновение
Талантът на вдъхновението е може би най-характерното качество, общо за всички
индивиди Sulphur. (Единствените хора Sulphur, на които липсва вдъхновение, са тези, които
са били вдъхновени, но са се превърнали в циници, вследствие от някакво разочарование и
нещастие.) Когато срещнете един мъж Sulphur, може да останете (или да не останете) с
впечатление за вдъхновена душа, в зависимост от настроението, в което се намира той и от
това, какво си мисли за вас. Ако успеете да го опознаете, обаче, скоро ще станете свидетели
на заразителния ентусиазъм, с който той споделя с вас страстта си. Ако е интелектуалец,
каквито са голяма част от Sulphur-ите, той не след дълго ще започне да ви третира като
пример, който потвърждава неговите теории и възгледи. Kali и Lycopodium също обичат да
излагат познанията си, но го правят по-суховато, по-умерено и реалистично, в сравнение
със Sulphur, който видимо се наслаждава да споделя ентусиазма си с всеки, който е склонен
да го слуша. На интелектуалеца Sulphur идеите въздействат вдъхновяващо по абсолютно
същия начин, по който му въздейства новината, че ще става баща. Той може да изпита
удоволствие от всяка тема – от структурата на Вселената до най-добрия начин, по който
можем да придадем въртеливо движение на топката за тенис. Независимо каква е идеята,
ако се понрави на човека Sulphur, тя ще повдигне духа му и той ще я обмисля непрекъснато
и ще се опитва да обсъжда нейната примамливост с другите, които много често се оказват
напълно неспособни да споделят неговия ентусиазъм и се чудят какво толкова вижда
събеседникът им в тази идея.
Умът на Sulphur има склонността да се заравя дълбоко във всяка тема, която го е
заинтересувала, със страст, подтикваща го все по-близо и по-близо до цялостното
разбиране за нейния субект, с всичките му разклонения и неясноти. В резултат от това
Sulphur може да демонстрира изумително подробни познания по любимата си тема, които
са още по-изненадващи при тези Sulphur-и, които нямат кой знае какво образование и са
самоуки, а такива има доста.
В своите “Лекции по Материя медика” Кент дава прекрасно описание на почти фанатичния
начин, по който Sulphur събира желаната информация. Той пише: “Sulphur лекува тази
склонност за преследване на първопричината за всичко. Той излекува един пациент, който
не правеше нищо друго, освен да размишлява какво е причината за това или онова и други
подобни, което накрая го довеждаше до Божественото провидение и тогава той питаше “А
от кого е направен Бог?”
Общо взето, Sulphur е по-заинтересован от това да разбере “голямата картина”, отколкото
да се взира в отделни аспекти на темата (което е по-типично за Kali Carbonicum и
Arsenicum). Геният на Айнщайн е добър пример за това. Айнщайн бил много слаб по
математика в училище, вероятно защото не му е било интересно да търси самоцелно сбора
на някакви числа. От друга страна, когато започнал да размишлява за Времето,
Пространството и структурата на Вселената, той бил достатъчно заинтригуван, за да прави
изчисленията си много внимателно и точно. Това разкрива друга много характерна черта на
Sulphur – склонността да се посвещава страстно на това, което е привлякло интереса му и
да не си мърда пръста за нещо, което не го заинтересувало. Да видиш Sulphur да се
занимава с нещо, което не му доставя наслада, е почти невъзможно, защото той не желае да
хвърля усилията си в подобни начинания, а дори и да се заеме, го прави толкова апатично и
половинчато, че би било по-добре да не се захваща изобщо. (На съпругите и родителите на
Sulphur това е познато до болка.)
Sulphur-ите са интелектуални мечтатели в далеч по-голяма степен от всеки друг тип. Те се
интересуват от по-широкото прилагане на новите познания и обикновено дават всичко от
себе си да популяризират своите възгледи и да ги превърнат в реалност. Американският
поет Уолт Уитмън е добър пример за Sulphur-мечтател. Той пише за обикновените хора, за
работниците, съпругите и децата им, но в същото време ги възхвалява и величае. По
типичен за Sulphur начин неговият експанзивен и оптимистичен дух намира огромно
вдъхновение на вълната на прогреса, която залива американския континент в началото на
ХХ век и го подтиква да напише “Електрическото тяло” – възторжена и страстна възхвала
на обикновения човек, на неговия неизтощим дух и на славното бъдеще, което очаква света,
благодарение на индустрията и технологиите. Уитмън мечтае, че Човекът ще бъде избавен
от бедността и робията чрез новите технологии, сътворени от науката, но не вижда
ужасяваща скука и духовна бедност, които индустриализираният, материалистичен начин
на живот ще донесе със себе си. Както повечето Sulphur-и, той е увлечен по своята
прекрасна мечта и е склонен да пренебрегва не толкова красивата й страна.
Аз смятам за симптоматично за нашето съвремие това, че обществени лидери тип Sulphur
не се срещат толкова често, колкото през миналия век. Мечтателният и вдъхновен начин на
ръководене на държавата от хора като Ейбрахам Линкълн, подобно на интелектуалният
либерализъм на Вигите в Англия, беше в съзвучие с надеждите на хората, които виждаха
изгрева на едно прекрасно бъдеще с настъпването на индустриализираното общество, но
продължаваха да се отнасят с уважение към старите ценности като чест, трудолюбие и
преданост към семейството. Днес ние живеем в далеч по-цинични, материалистични
времена и тези мечтатели Sulphur, които достигнат до върха на държавното управление,
като Уинстън Чърчил и Джими Картър, биват сваляни много бързо оттам от политическия
апарат, служещ на едно общество, заинтересовано много повече от портфейла си, отколкото
от някакви благородни ценности. Едно от изключенията е Роналд Рейгън, класически
Sulphur, чиято драматична реторика успя да възстанови националната гордост на
американците, накърнена след срама от войната във Виетнам. Неговата искрена и лишена
от всякакъв свян борба за старите американски ценности като развита индустрия,
предприемачески дух и независимост му спечелиха извънредна популярност, която му
позволи да оцелее след поредица от скандали и да заслужи прозвището “хлъзгавият
президент”. Той може и да е бил вещ в детайлите на политиката, но неговата
харизматичност и идеалистичните му възгледи допринесоха много повече за издигането му
в очите на електората.
Вдъхновеният ум на Sulphur е толкова оригинален, колкото е и пламенен (Кент: “Изобилие
от идеи, яснота на ума”). Бидейки отворени за по-широките последици от една изолирана
група наблюдения, много велики мислители Sulphur са синтезирали цялостни научни
системи на мислене и са издигнали съответните дисциплини на качествено ново равнище.
Например, аз съм сигурен, че мнозинството от великите европейски мислители през
последните три столетия са били Sulphur. Абстрактното мислене се удава лесно на Sulphur
(Кент: “Мания да философства”) и дори фермерът Sulphur или лекарят Sulphur обичат
философията, обикновено в нейния домашен вариант. Аз лекувах веднъж един готвач,
който беше уволнен от работа, защото отделяше много повече време да бъбри за смисъла на
живота, отколкото да приготвя ястия. Той прие съдбата си много философски, като
отбеляза, че колегите му не бива да бъдат обвинявани за неспособността си да разберат
дълбоките аспекти на живота. По време на интервюто той беше много оживен и се радваше
особено силно на възможността да сподели с мен прозренията за човешката природа, до
които беше достигнал по духовен път, а и още много неща. За мен стана съвсем ясно защо
са го уволнили, но аз изпитвах дълбока наслада от това, че споделях неговия ентусиазъм.
Дребните му физически оплаквания бяха напълно излекувани с няколко дози Sulphur, но аз
не съм го виждал отдавна и не знам дали лекарството му е помогнало да се задържа по-
дълго на една и съща работа.
Когато Sulphur е интелектуално запленен от някаква специфична тема, това го подтиква да
се зарови още по-дълбоко в нея и в хода на този процес той е способен да открие и
регистрира планини от информация, повечето от която е недостъпна за всички, освен за
него. Подходящ пример е един от пионерите на съвременната психиатрия Карл Юнг, който
разработи цяла нова школа в аналитичната психология. Прозренията на Юнг за човешкото
подсъзнание са също толкова революционни и ценни за практиката, колкото разработките
на неговия първоначален наставник Зигмунд Фройд, но са много по-абстрактни и
“духовни” от тях. Фройд най-вероятно е бил Arsenicum и е развивал разсъжденията си на
базата на безстрастна дисекция на умовете на пациентите си, оформяйки един по-скоро
ригиден и ограничен възглед за човечеството, който разглежда човешкия мозък по същия
начин, по който гледа на животинския и според който обществото принуждава индивида да
подчини и нагоди своите дълбоки инстинкти в името на едно по-социално приемливо
поведение. Обратно, по-духовно настроеният Юнг смята, че човекът има вродена
Божествена същност, която нарича Колективното Несъзнато и която съдържа както
животински инстинкти, така и по-тънка мотивация, която го подтиква към търсене на
своята “цялост” или “завършеност”. Интелектът на Юнг бил страховит и в типичния за
Sulphur стил, той се чувствал в свои води, както в света на обективната наука, така и в
опияняващото царство на философията, митовете и легендите. Нищо не може да
илюстрира по-точно разликата между редукционисткия начин на мислене на Arsenicum
(или Kali) и синтетичното мислене на Sulphur от теориите на Фройд и Юнг за митовете и
легендите. Фройд поддържа мнението, че древните легенди, които са се запазили в
продължение на хилядолетия, са били опит на Човека да представи и осмисли своите
животински инстинкти, най-вече агресивността и сексуалните импулси. Обратно на това,
Юнг, който цял живот е изучавал митологията, смята, че легендите са спонтанен продукт
на Колективното Несъзнато и представляват скрита мъдрост, която очаква да бъде открита
от чувствителния човешки ум. Целта на Юнг била разработването на система за
психотерапия, която създава “самоосъзнаващи се” индивиди, т.е. хора, които функционират
едновременно на първично, физическо ниво и на митичното ниво на поетичното и святото.
Обратно, целта на Фройд е по-непретенциозна, а именно разработване на терапия, която
създава “пълноценна гениталност” или способност да се наслаждаваш пълноценно на
сексуалната любов с твоя партньор. Позициите на тези двама велики мислители по
отношение на психологическите защитни механизми са в еднаква степен поучителни.
Фройд гледа на неврозата като на отслабване на защитните механизми и терапията му цели
да укрепи съпротивителните способности на пациента спрямо подсъзнателните му
подтици. (Никой не е по-защитно настроен от Arsenicum.) Обратно, Юнг разглежда
психологическите защити като препятствия, блокиращи достъпа до просветляващото
изживяване на Колективното Несъзнато. Той се опитва да отведе пациента отвъд неговата
защита, за да може пациентът да се докосне до непознатото. Подобно на много Sulphur-и,
Юнг беше едновременно изследовател и мечтател и се стремеше да присъедини пациентите
си към предприетото от самия него пътешествие в света на фантастичните му открития.
Прочитът на “Събраните съчинения” на Юнг е прекрасно въведение в начина на мислене
на гения Sulphur. Юнг прави връзка между информации от коренно различно естество,
извлечени от всевъзможни източници и ги вплита в зашеметяващо сложната картина на
психиката. Само неговият изчерпателен и тънък анализ на символите е достатъчен, за да
хвърля в пот в продължение на години старателния студент, който се опитва да схване тази
необятна материя, без дори да е пристъпил към лекциите за “комплексите”, за личностните
типове и за още множество не по-малко детайлни и абстрактни теми. Да се опиташ да
схванеш необятността на теориите на друг Sulphur, Алберт Айнщайн, е не по-малко трудно
за обикновения простосмъртен (и дори за обикновения простосмъртен интелектуалец), а
какво да кажем за тайнствата на “Органон”-а и другите трудове на основателя на
хомеопатията Самуел Ханеман, който принуждава читателя да напряга до краен предел
сивото си вещество, за да разбере цялата тази абстрактна теория.
Никой научен труд за Sulphur не би бил пълен и завършен, ако в него не е обсъдена
личността на самия Ханеман. Откривателят на хомеопатията, без съмнение, е бил
интелектуален гений и личност, която проявява множество черти на Sulphur. Вероятно не е
случайно, че Sulphur е бил крайъгълният камък на Ханемановия терапевтичен арсенал.
Хомеопатите отдавна са се убедили, че всеки е склонен да среща своя собствен
конституционален тип необичайно често у своите пациенти.
Ханеман притежавал дълбоки познания по широк кръг науки, освен тези по
конвенционалната медицина за своето време. Той изучавал трудовете на древните лекари
като Хипократ и Парацелз и проявявал огромен интерес към по-философските аспекти на
болестта, както можем да се убедим, когато четем “Органон”-а и “Хроничните болести”.
Акцентът, който Ханеман поставя върху укрепването на “Жизнената сила” на пациента, е
пример за способността на Sulphur да съчетава абстрактната и по-конкретната информация
в едно цяло. Именно благодарение на способността си да вижда цялата картина, когато
проучва здравословното състояние на пациента, Ханеман се е оказал способен да
разработи толкова могъщ терапевтичен метод, който поставя ударение върху психическото
и общото благосъстояние на пациента в много по-голяма степен от повечето други терапии.
Точно когато изоставят Ханемановия конституционален подход, хомеопатите рискуват най-
много да постигнат по-малки успехи в лечението на пациентите си.
Много интелектуалци Sulphur са надарени с таланта да вдъхновяват публиката с ентусиазма,
с който подхождат към любимата си тема. Подходящ пример за такъв е ексцентричният
астроном Патрик Мур, който се появяваше често на телевизионния екран в Англия в
продължение на много години. Държейки едното си око затворено, а другото вторачено с
почти маниакална напрегнатост, той се втурваше към историята за новооткрит астероид с
устрема на разясняващ Библията проповедник, жестикулирайки с ръце и повдигайки
рунтавите си вежди до небесата, които го очароваха в такава голяма степен. Подобно на
много Sulphur-и, Патрик Мур говореше много бързо, когато е развълнуван (Кент:
“Бъбривост”), защото имаше толкова много неща, които искаше да сподели със света.
Неговата непокорна коса, вързана с панделка, допринасяше допълнително за типичния за
Sulphur външен вид на ексцентричен професор и го правеше любимец на публиката, която
оценяваше комичните му способности не по-малко от информацията, която той й
предоставяше. Друг подобен комичен учен Sulphur, който популяризираше науката сред
широката публика във Великобритания, беше Магнус Пайк. Неговите диви жестикулации и
драматични описания на физическите явления го направиха общоизвестен. Дори и в името
си той стигаше до крайност (Високият връх) – едно качество, което прави индивидите
Sulphur толкова забавни и толкова често срещани в публичното пространство.

Човек на крайностите
Независимо дали са пред очите на обществото или не, у мнозинството индивиди Sulphur
има тенденция към драматичност и ентусиазираност, както и да мислят и действат с по-
голям замах, в сравнение с другите хора. Някои са наистина величави хора – мечтатели като
Уйлям Блейк и Уйлям Уърдсуърт, мислители като Алберт Айнщайн и Карл Юнг, водачи
като Уинстън Чърчил и Ейбрахам Линкълн. Други получават вдъхновение от истински
великите и тъй като техният дух е в резонанс с този на техните герои, те са в състояние от
своя страна да вдъхновят приятелите си. Духът е качество, което е трудно за дефиниране и
неговото наличие може да бъде почувствано и разпознато по външните си проявления.
Духът на Sulphur е експанзивен и прелива в безграничен ентусиазъм, драматизъм и
ексцентричност. Мнозинството от Sulphur-ите са екстроверти и не се стесняват, когато се
наложи да изразят себе си. Всъщност, нищо не носи по-голяма наслада за обикновения
Sulphur от изявата пред публика. Най-добрите и увлекателни разказвачи, например, са
винаги Sulphur. Докато други типове, като Lycopodium и Natrum, биха придали по-
драматичен тон, за да направят историята си по-интересна, Sulphur само трябва да бъде
себе си при разказването на своята история. На него не му се налага да се учи как да бъде
драматичен или страстен – той е драматичен и страстен. Ето защо огромен брой артисти са
Sulphur. Освен това, спектърът от интереси на Sulphur е толкова огромен и неговите
житейски преживявания са толкова разнообразни, като се има предвид безстрашната му и
авантюристична натура, че той обикновено има много истории за истории за разказване.
Сър Питър Устинов е добър пример. Подобно на много Sulphur-и, той е интернационалист в
резултат не само от това, че е пътешествал много, но и вследствие, според мен, от
естествено широкия мироглед на Sulphur. (По-голямата част от индивидите Sulphur имат
повече общи черти с други напредничави хора от целия свят, отколкото със собствените си
съседи.) Сър Питър сякаш е бил навсякъде и се е срещал с всеки (ако вярваме на историите
му), но когато разказва, не звучи нито арогантно, нито като човек, който се докарва пред
богатите и известните. Подобно на много Sulphur-и, той има естествено величествено
излъчване и остава еднакво неподправен, независимо дали се намира в бар в Бруклин или
на вечеря с кралска особа. Титлата “Рицар” приляга на Sulphur, без да го прави смешен или
помпозен, както може да се случи с други типове.
Повечето Sulphur-и имат огромна дарба да се идентифицират и да осъществяват контакт с
хора от най-различни прослойки на обществото. Техният експанзивен дух е изпълнен с
любов към приятелите им жени и мъже, която често пъти прескача бариерите на класовите
и верски различия и ги прави сладкодумни и великодушни с почти всички хора, с които се
срещат. Тук трябва да разграничим Sulphur от всезнайкото Lycopodium, който говори с
всички, защото обича да изтъква познанията си и да парадира с тях. Lycopodium е по-
стеснителен и се обижда много по-лесно, когато бъде отритнат или му се противоречи.
Sulphur възприема философския подход, той се радва на обмяната на мнения с публиката,
когато последната не е съгласна с него и спокойно се оттегля, когато тя загуби интерес към
думите му. Но той може да бъде точно толкова отегчителен, колкото и всезнайкото
Lycopodium, тъй като се увлича много по любимата си тема и може да говори безкрайно,
погрешно приемайки учтивостта за интерес.
Друг общителен тип, който може да бъде объркан със Sulphur, е мъжът Natrum, който също е
достатъчно самоуверен, но обича да бъде харесван от всички. Той е крайно учтив и
благовъзпитан, но се обръща към напълно непознати хора на малко име, включително към
лекаря и банковия мениджър, без да има позволение за това. Той може да говори изискано
за почти всичко, но зад думите, които изрича, липсва истинското чувство – просто целта на
всичките му действия е да прави впечатление. Обратно, на повечето Sulphur-и не им пука
дали изобщо правят някакво впечатление, тъй като са достатъчно заинтригувани от самия
предмет на разговора и твърде ангажирани със самото удоволствие от това, че споделя
своята разпаленост и ентусиазъм с друг човек. Разбира се, има и изключения – тесногръди
и антисоциални Sulphur-и, арогантни и дори свенливи Sulphur-и, но това са изключения,
които потвърждават правилото.
Шекспировият Фалстаф е класически пример за Sulphur, който стига до крайности във
всяко отношение. Въпреки че е измислен и нереален герой, за него е лесно да се разказва,
защото покрива много точно истинската същност на Sulphur. Фалстаф е изтъкан от
противоречия, за повечето от които е наясно, а това го прави още по-забавен. Той е рицар –
сър Джон Фалстаф – но няма пари и прекарва времето си в компанията на обикновените
крадци в кръчмата. Той е непоправим лъжец, но възприема и дълбоко вярва в честта, поне
от време на време. Той е интелигентен, начетен и духовит, но общува най-вече с глупаци и
прекарва по-голямата част от времето си в ядене, пиене и преследване на жени. Въпреки
фриволното си поведение, Фалстаф запазва известно достойнство. Подобно на много
Sulphur-и, той е твърде безотговорен и твърде зает с това да се преструва, че животът му е
обществено приемлив и “продуктивен”, но съобразителността му, умението му да разказва
страстно занимателни истории и невинният начин, по който приема недостатъците си, го
правят не само поносим, но и обичан. Повечето от лъжите му са предназначени по-скоро да
забавляват, отколкото да мамят и по типичния за Sulphur начин те са толкова натруфени,
колкото и неправдоподобни. Sulphur има склонността да стига до крайност, защото всяко
нещо може да го развълнува и защото обича да акцентира върху по-драматичните моменти
по дадена тема, понякога до степен да загуби връзка с реалността.
Sulphur може да излъже и за да се измъкне, когато бъде притиснат в ъгъла или да спаси
реномето си. Подобно на Lycopodium и Phosphorus, той е опортюнист и ще преклони глава
или ще излезе от рамките на приемливото поведение, за да не допусне да бъде разкрита
някоя негова слабост или да постигне набелязаната цел. Като прави това, той често пъти
изтъква някакви важни мотиви, за да прикрие истинските, оставайки верен както на
гордостта си, така и на склонността си да стига до крайност. Попитан от принц Хал защо е
избягал, когато е бил нападнат от преоблечения принц по време на среднощен грабеж,
Фалстаф заявява, че е разпознал принца и затова не могъл да си позволи да го нападне,
защото “храбрият лъв никога не би нападнал истински принц”. По този начин той
превръща страхливостта си в храброст. На по прозаично ниво Sulphur често пъти оправдава
леността си и абдикацията от задълженията си, казвайки, че е зает с по-важни въпроси,
което обикновено означава, че се е ангажиран с любимите си занимания.
Повечето Sulphur-и обичат да говорят. Някои са високо интелигентни и говорят само пред
неколцина души, за които смятат, че ще могат да разберат теориите и наблюденията им, но
много други говорят пред всички за всичко. Общо взето, Sulphur има много по-широк кръг
от интереси, в сравнение с другите хора и обикновено знае достатъчно, за да може да
разговаря по широк кръг теми. Това се отнася дори за провинциалиста Sulphur, който няма
кой знае какво образование. Много такива хора се отнасят с пренебрежение към
образованието изобщо, защото виждат ограничения мироглед, който то често пъти създава,
а също така и защото ги възмущава фактът, че получават по-малко уважение от хората с
дипломи, дори и когато последните имат по-ограничени познания за живота и често пъти
са “по-слаби” като личности и по дух от хората Sulphur (Кент: “Той презира образованието
и презира грамотните хора и техните постижения, и се чуди как така никой не вижда, че
той стои по-високо от образованите хора.” )Веднъж лекувах един писар за екзема. За мен
беше очевидно почти от самото начало, че той е Sulphur конституционално, което личеше от
това как обича да говори – не нервно, а с наслада, хумор и непресторена добронамереност.
По някакъв начин той започна да разказва как взел заем от банката и как банковият
служител го приканил да подпише цяла камара формуляри, най-вече относно гаранциите за
връщането на парите. Той започнал да ги попълва и потърсил поръчител, но внезапно се
ядосал, върнал се в банката, поискал да види управителя и му казал “Аз съм от село и там,
където живея, моето име е моята гаранция. Ако то не е достатъчно за вас, можете да
задържите парите си.” Управителят бил поразен, но тъй като не искал да загуби клиента си,
той отпуснал заема без обичайното поръчителство. Моят пациент разказа тази история с
гордост и завърши с това, че преди се страхувал от такива авторитетни фигури като
лекарите и банковите мениджъри, но вече не се страхува. Той се е обучавал да върши своята
работа, а те са учили да вършат тяхната, така че те с нищо не са по-добри от него. Sulphur,
както и Nux, е лидер по природа и не понася да бъде подчинен на разни бюрократи с
диплома, но без душа.

Модерният традиционалист
Експанзивният и оптимистичен по природа дух на Sulphur е причина за неговата по-скоро
либерална ориентация. Свободата е нещо, което той цени високо – свободата да прави това,
което обича, да казва това, което иска, на когото си иска. Той е индивидуалист и
обикновено е по-доволен, когато следва собствената си съдба, предпочитайки да работи за
себе си, отколкото като наемен работник за другите. Той често пъти се обявява в защита на
свободата на другите, когато тя бъде застрашена, дори и само словесно, и винаги съчувства
на тези, които се изправят срещу властта, особено срещу правителството. Би могло да се
очаква един така свободолюбив и либерално настроен тип да бъде прогресивен и
ориентиран към бъдещето, и това общо взето е така, но в същото време индивидите Sulphur
хранят огромно уважение към традиционните ценности. Има няколко причини за това.
Преди всичко, повечето мъже Sulphur обичат по-скоро мъдростта, отколкото обикновеното
учене и затова са привлечени от религиозните и философски учения от миналите векове,
били те ортодоксални, мистични или радикални. Второ, при всичките си слабости, Sulphur
е горд тип и притежава чувство за достойнство, което той вижда отразено в такива
традиционни ценности като Чест, Доблест и Милосърдие. За повечето Sulphur-и на
съвременния аморален и материалистичен начин на живот му липсва душа и те са склонни
да мечтаят за по-добро бъдеще, което да включва много от старите традиционни ценности.
Трето, при всичките му интелектуални умения, в манталитета на Sulphur има нещо
детинско и опростенческо. Вместо да затъва в решаване на изтънчени етични дилеми или
да се измъчва от въпроси за правилната морална насока на действията му, Sulphur
предпочита да възприеме някои по-простички основни ценности, като честност и
ненамеса в работите на другите и да си живее живота без да разсъждава много-много за
морала. Той често използва традиционните ценности като мерило или лесен ориентир в
живота, но за разлика от Arsenicum и някои Natrum-и, които се придържат стриктно към
тях, Sulphur е склонен да ги поизкриви или да ги пренебрегне, в зависимост от целта, която
преследва в момента. Подобно на Фалстаф, Sulphur може да призове чувството ви за чест в
един момент, а в следващия да ви излъже, за да запази репутацията си.
Въпреки че повечето Sulphur-и се възхищават от величието на старите цивилизации,
включително на тяхното благородство и мъдрост, някои са консервативно настроени по
отношение на това дали трябва да се върнат онези времена и нрави. Те могат да изчетат
всички класици и могат дори да се обличат по-традиционно, но като цяло те са наясно с
добрите страни на научния и обществения прогрес през последните два века и нещо и
гледат в бъдещето с очакването да се случат още по-велики събития.

Земният Sulphur
При типа Sulphur съществуват два полюса, които можем да наречем Земен полюс и
Въздушен полюс. Под “Земен” аз имам предвид фокусиран главно върху задоволяване на
физическите желания, което включва и известна грубоватост и липса на изисканост. Някои
Sulphur-и са много земни и ни най-малко интелектуално или идеалистично настроени.
Общо взето, те са най-себичните и инатести от всички Sulphur-и, но не винаги е така.
Земният Sulphur е простодушен човек, който живее, за да яде, да пие, да прави секс и да
играе, било то като спортист или просто за забавление. Физически той е много як и е или
жилав, или пълен, според степента на физическата му активност. Той не е непременно
глупав, но неговият интелект все пак е на второ място по значение за него, както и по
отношение на егото му. Най-земните Sulphur-и наподобяват някои индивиди Baryta
Carbonica по опростените си схващания за живота и силното, дори недодялано
телосложение (Кент: “Сякаш всяка изтънченост е напуснала пациента Sulphur.” )Съпругата
на един такъв мой пациент Sulphur ми се оплака веднъж, че съпругът й много я злепоставял
пред хората като си чоплел носа без никакво притеснение или шумно изпускал газове в
театъра. Той не обръщал никакво внимание на жалбите й, което е типично за дебелашкото
упорство, което често виждаме у по-земните индивиди Sulphur. За разлика от по-
първичните индивиди Baryta, земният Sulphur общо взето пращи от самочувствие и е
склонен да се хвали и пъчи с постиженията си. Той е далеч по-общителен от Baryta в
повечето случаи и може да бъде нещо като лидер в рамките на кръга от хора, в който живее.
Също така, той много често се държи деспотично и лесно може да излезе от кожата си,
когато бъде подразнен или му се противоречи. Дори и сред най-земните Sulphur-и може да
се открие голямо разнообразие на характери. Някои са с много материалистична нагласа,
но също така са и добродушни и вежливи, докато други са егоисти, деспотични и
агресивни. Първите, подобно на своите по-интелектуални събратя Sulphur, общо взето имат
оптимистичен, позитивен поглед върху живота и искри в очите си, докато последните
стават тесногръди и злобни. Тези по-негативни земни Sulphur-и са трудно различими от по-
негативните земни представители на Natrum и Tuberculinum. Общото между тях и другите
Sulphur-и е, че имат огромно его, отнасят се с безразличие и пренебрежение към мнението
на другите и на това отгоре очакват да получат тяхното уважение. Обикновено те нямат
много страхове, особено тези, които се занимават с по-груб физически труд, и за разлика от
земния Natrum, не са много тревожни. Някои стават скитници, войници или моряци, които
си имат по една жена във всяко пристанище и хиляди истории за разказване, и могат да
заработят вечерята си с една добра история. Други стават обикновени общи работници,
които прекарват вечерите си на чашка в кръчмата, задиряйки жените и се връщат в къщи по
никое време при жените си, които отдавна са заспали.
Дори и най-земният Sulphur има своята мека страна и обикновено се просълзява, когато чуе
някаква романтична история или трагедия. Фалстаф е добър пример за земен Sulphur,
въпреки че, подобно на много други, и той има тънък интелект, но е твърде ленив, за да го
използва по-често. Той може лесно да се трогне, както от собствените си истории, така и
от нечие нещастие и, макар че си пада малко немирник, той не е без сърце. Обикновено
Sulphur е сърдечен и страстен тип и дори и най-големите егоисти Sulphur-и имат и своята
нежна страна, за разлика от по-безчувствените Arsenicum, Kali и Nux, които остават студени
като лед.
На обратния полюс спрямо земния Sulphur е въздушният или ефирен Sulphur, който витае в
облаците, разсъждавайки по философски и духовни теми. Между двата полюса е
мислителят – учен или изобретател – интелектуалецът Sulphur. Всички тези са подтипове
Sulphur с ярки различия помежду си, но те са част от цялото. Повечето интелектуалци и
философи Sulphur имат своята земна страна. Често пъти тя се проявява просто като голям
апетит или неудържимо влечение към жените, но по-нататък този тип започва да проявява
все повече черти на земния тип, отдалечавайки се от философската си нагласа. На едно
ниво с хора като Фалстаф е Sulphur-ът в действие, който е много сръчен и практичен.
Такива са занаятчиите Sulphur, както и авантюристите Sulphur, и войниците или моряците
Sulphur, много от които стигат до висок пост. Sulphur-ът в действие е семпъл и директен,
подобно на Nux-а в действие. Обикновено той върши работата си с лекота и ентусиазъм и,
когато се наложи, може да работи по много часове без да се оплаква, но с удоволствие се
отдава на лентяйство, ако му се удаде възможност. Повечето Sulphur-и са достатъчно
надарени и предприемчиви, за да открият работа, която им доставя удоволствие, а Sulphur-
ът в действие често пъти е еднакво ентусиазиран от работата си, от семейството си и от
хобитата си. Подобни хора се ползват с доверието на другите и с тях е много забавно. Те са
много изобретателни и са чудесни хора, които е добре да имаш на разположение, когато се
нуждаеш от някаква практическа помощ, която те обикновено оказват на драго сърце, стига
да не си склонен да злоупотребяваш с нея. Писарят, за който споменах по-горе, беше
австралиец и подобно на много австралийци, той отговаряше и на молбите към него, и на
благодарностите с едно “Нямаш грижи”, което звучи като “Смятай го за сигурно”, “Няма
проблем” или “Моля, няма защо” (когато му благодарят за направена услуга). За разлика от
повечето други австралийци, той влагаше толкова ентусиазъм в тази фраза, че аз разбирах
точно какво има предвид и това винаги ме караше да се смея.
Когато пиша за Sulphur-а в действие, се сещам за първите заселници в Дивия Запад. Много
от тях са били не само изкусни занаятчии, които са можели сами да си строят домове и да
си правят каруци и плугове, но са блестели с позитивната си психическа нагласа и със
самоувереност, благодарение на която успели да преминат този нов континент от край до
край. Сините очи върху техните обветрени лица искрели със смесица от авантюризъм и
пакостливост. Дългите бели мустаци (придаващи им понякога известна комичност), както
и гордите пози, които заемали на фотографиите, подчертавали достойнството, което тези
мъже излъчвали. Без съмнение, много от тези първи заселници са били Sulphur, чиято
смелост и естествена дарба на водач вдъхновява другите да го следват и чиято преданост
към традиционните ценности вдъхва увереност у последователите му и създава чувство за
идентичност и стабилност у новосъздадените общности.

Его, Себичност и Палавост

Sulphur не е най-егоистичният тип (Platina може би печели тази титла), но не е много далеч
от това. Като конституционален тип той се конкурира с Lycopodium и Nux кой има най-
голямо его и, общо взето, е по-егоистичен от Tuberculinum и Phosphorus и определено
превъзхожда Natrum Muriaticum. Раздутото его има много аспекти и всички те могат да бъдат
открит у Sulphur. Преди всичко, той вярва в себе си, когато всички останали са загубили
вяра в него. От една страна, това може да се окаже огромно предимство, защото му помага
да не се отказва от набелязаната цел, когато времената са трудни за него и той няма ничия
подкрепа, особено ако е ангажиран с дейност или проект, с които се чувства силно
обвързан. Изобретателите са много често Sulphur, които трябва да упорстват в работата си,
без да получават нито признание, нито някакви финансови инвестиции. По аналогичен
начин, огромен брой актьори са Sulphur-и, които имат вяра в себе си много преди да
получат признанието на публиката. Дори и когато бъде сразен, Sulphur е склонен да
обвинява за своя провал по-скоро късогледството и подлостта на другите, отколкото да
потърси собствените си недостатъци. Точно в такива моменти неговата вяра в себе си може
да се превърне от актив в пасив. Някои Sulphur-и упорстват в проекти, които са
неосъществими, било защото не са интересни за хората, от чиято подкрепа зависи Sulphur,
било защото са дълбоко сбъркани и нереалистични. В такива случаи Sulphur може да
упорства като муле, докато се провали напълно, отказвайки да приеме, че преценката му е
била погрешна (Кент: “Упорит, твърдоглав”). Това се дължи отчасти на безсмъртната му
вяра в себе си, отчасти на маниакалната му страст към темата на проекта.
Друг аспект на горделивостта на Sulphur е склонността му към самохвалство. Тя е общо
взето по-изтънчена, в сравнение с перченето на превзетия Lycopodium, който има крехко его
и затова се опитва да го въздигне. Егото на Sulphur е всичко друго, но не и крехко и може да
поеме много удари, без да бъде накърнено. Бащата Sulphur може да ви покаже снимка на
дъщеря си и с гордост да ви съобщи, че тя е спечелила местния конкурс за красота. Подобно
на Nux и Ignatia, бизнесменът Sulphur и певецът Sulphur може да се изявява в много добра
светлина пред публика. Обикновено той прави това с хъс, без да прибягва до открито
самохвалство, което може да отблъсне хората. Тези Sulphur-и, които смятат, че имат
монопол върху истината и мъдростта (а такива има много), могат да използват силно
поучителен тон, за да изразят чувството си за превъзходство. Ханеман е класически случай.
Въпреки че наистина е разработил един чудесен нов терапевтичен метод, арогантният
начин, по който той прокламирал откритието си и нападките срещу “старата школа” не са
допринеси много за популяризирането на хомеопатията.
Духовните водачи в наше време много често са Sulphur, а точно за Sulphur е много типично
по най-екстравагантен начин да предяви претенциите си за уникални способности на
духовен водач на Човечеството. Той прави това горещо и убедително, вярвайки на това,
което говори, но неговата “духовна арогантност” може да бъде отблъскваща, особено когато
се съчетава с отричане на всички други духовни водачи. Хвърлящите огън и жупел
проповедници в огромната си част вероятно са Sulphur-и. Те са изцяло посветени на
призванието си да спасяват хорските души и влагат цялата си огнена страст в
преследването на тази цел. Техните проповеди са оживени от драматичната интонация и
фантастичните описания за щастието на Небето и изтезанията в Ада по начин, много
подобен на речите на Роналд Рейгън, чието богато (и доста непрактично? ) въображение
роди идеята за “Звездните войни”, чието предназначение беше да защитава боголюбивите
граждани на Съединените щати от “Империята на Злото”.
Един забавен пример за особено арогантен Sulphur от творчеството на Уйлям Шекспир е
уелският военен командир Оуен Глендоувър, появяващ се в първа част на “Хенри IV”.
Когато Глендоувър среща не по-малко пламенния войник Хотспър, с когото би трябвало да
са съюзници, ние виждаме конфронтацията между “Уелския празнодумец”, претендиращ да
има свръхестествена мощ, и никак небезобидния хаплив хумор на неговия гост Nux.
Неколкократно Глендоувър прави опити да обясни на Хотспър, че при неговото раждане
Земята потреперила и небесата били в пламъци, което било огненото предзнаменование за
неговите житейски подвизи, на което Хотспър отговаря “Така беше и когато котката ми се
окоти”. Могъщият и важен Sulphur Глендоувър отвръща, че досега не е виждал такава
наглост и, наистина, величавият водач Sulphur може да си “намери майстора” само в лицето
на лидера Nux или на друг Sulphur. Тъкмо защото усеща величието дълбоко в себе си,
Sulphur изглежда арогантен. За съжаление, някои Sulphur-и се усещат по-велики, отколкото
в действителност са (Кент: “Глупава горделивост”).
Шовинизмът е една от проявите на арогантност, която може да се види по-често у мъжете
Sulphur и Lycopodium, отколкото у който и да било друг тип. И двамата имат склонност да
гледат на жените отвисоко и да смятат, че им правят огромна услуга като ги допускат близо
до себе си. Повечето мъже Sulphur чувстват превъзходство спрямо другите мъже (Кент:
“Надменност, високомерие”) и вярват, че мъжете са по-висшестоящи от жените, макар че в
наше време са малцина онези, които биха го заявили директно. При цялата си арогантност,
Sulphur общо взето е нежна душа, поради което е склонен да се отнася бащински и
покровителствено спрямо жените, защитавайки ги и правейки им комплименти за техния
външен вид, докато чакат да бъдат обслужени от тях и си мислят, че жените по принцип
нямат мозък. Съпругът Sulphur често пъти е много ленив, мислейки че неговата задача е да
осигурява прехраната, а домашната работа е изцяло женско задължение, включително
грижите за децата, дори и през почивните дни. Точно у дома себичността на Sulphur най-
често излиза на преден план. Той не брои жена си за нищо, мислейки че той има по-важни
неща за вършене от това да дундурка децата (например, да си бъбри с приятел или да гледа
футбол) и когато съпругата му накрая излезе от кожата си, той е изумен и я нарича глупава
хистеричка. Аз съм срещал твърде често този сценарий на взаимоотношения между съпруг
Sulphur и неговата многострадална съпруга и в почти всички случаи съм бил в състояние да
го предвидя (Кент: “Той засяда някъде и не прави нищо, докато жена му пере и си
потрошава пръстите, за да се грижи за него; той си мисли, че тя трябва да му бъде
благодарна за това.” )Готвачът Sulphur, за когото споменах по-рано, ми сподели, че жена му
е малко простоватичка, тъй като мозъкът й страда от недостиг на кислород по време на
емоционалните й кризи. Той подчерта, че тя е чудесна жена и той я обича нежно, но е
малко простовата и не може да разбере много неща. Накрая аз се запознах със съпругата му
и се убедих, че нейната интелигентност е над средното ниво и че тя е леко поуморена от
детинските мечтания на съпруга й за световния мир и господството на разума.
Както може да се предположи, пренебрежението на Sulphur към съпругата му (и към
децата) често пъти е в право пропорционална зависимост със степента, в която той се
чувства привлечен от красивите жени. Подобно на Lycopodium, огромен брой Sulphur-и са
коцкари и, тъй като имат огромно самомнение, те не гледат на изневярата особено
благоразумно. Готвачът Sulphur смяташе, че брачните партньори трябва да си дават един
другиму свободата да спят с други от време на време и каза, че е обсъждал тази тема със
съпругата си, но странно защо, тя не била очарована от идеята му (Sulphur може да бъде
искрено учуден от подобна “женска логика”). Жената на друг пациент Sulphur ми разказа,
че съпругът й флиртувал открито с нейните приятелки и дори се опитвал да ги вкара в
леглото. По типичен за Sulphur начин той оправдавал поведението си с възвишени мотиви, а
именно че сърцето му е толкова преизпълнено с любов, че той трябва да я сподели с
всички. Чарът на обикновения мъж Sulphur и неговата неподправена сърдечност и
благородство са толкова впечатляващи, че той получава стотици пъти прошка от
партньорката си за неблагоразумните си постъпки. Ако се раздели с жена си, обаче, той
обикновено разбира много скоро колко безнадеждно зависим е от нея, както емоционално,
така и чисто практически. Мно-го често в емоционално отношение Sulphur е като дете,
което мисли, че трябва да получи всичко, което пожелае, без да поема никакви
ангажименти в замяна. Когато внезапно, поради своето безгрижие и нехайство, загуби
любовта на партньорката си или работата си, той е слисан и озадачен. Спомням си една
двойка, която консултирах по повод на проблеми в брака. Жената се оплакваше, че нейният
съпруг Sulphur посвещава цялото си време на манията си, която беше да играе футбол и да
тренира футболисти, и не отделя нито минута за нея и децата им (освен ако не се появят на
футболното игрище). Той седеше безпристрастно през цялото интервю и когато го попитах
каква е реакцията му на оплакванията на жена му от него, той каза, че тя е психично болна
и затова е склонна силно да преувеличава. Аз казах, че знам какъв тип човек е той и че не
се съмнявам в добрите му намерения, но за мен беше ясно, че съпругата му има пълно
основание да се оплаква. На това той отговори просто: “Аз съм такъв, какъвто съм и нямам
намерение да се променям”. Той настояваше жена му да се подложи на психотерапия, “за да
й се понаместят разхлопаните дъски”, но когато терапията укрепи самочувствието й и тя го
напусна, той се почувства разбит и физически, и психически. Нагласата му след това се
люшкаше от патетични молби да се върне при него до обвинения, че тя е отговорна за
всичките проблеми в живота му. Той дори посети един тридневен курс за “себеопознаване”,
след който каза на жена си, че вече се е освободил от своите притеснения и може да види,
колко болна емоционално е тя все още. На такива мъже Sulphur им се налага да научат по
най-болезнения начин, че имат нужда да се вгледат много дълбоко в себе си, отколкото
позволява един тридневен курс. Когато се провалят, те реагират по детински, плачейки и
търсейки съчувствие или някого, когото да обвинят за провала си. Степента на
самосъжаление у мъжа Sulphur, изпаднал в беда, е по-голяма от тази при който и да било
друг тип. В такива моменти той може да загуби цялата си мотивация за живот и да се
превърне в пълна противоположност на неукротимия Sulphur. Той се занемарява, яде
каквото му падне, спи до късно и закъснява за работа или изобщо не отива и говори бавно и
мъгляво (Кент: “Твърде ленив, за да се вземе в ръце и твърде нещастен, за да живее.” )В
такова състояние Sulphur е силно зависим от някоя приятелка, която да го мотивира и да го
върне към нормалния начин на живот. (Понякога цялото кралско войнство не е в състояние
да помогне на Sulphur да се “събере” и той остава объркан, бледо и съсипано отражение на
предишното си “Аз”.)
Както сте подразбрали от написаното дотук, много мъже Sulphur не са склонни да спазват
установения ред. Те може и да виждат необходимостта от законност и ред, но не се
притесняват особено да нарушават правилата, ако и когато това ги устройва. Когато тази
склонност се съчетае с любов към приключенията и алкохол, както често се случва, ние
присъстваме на раждането на немирника Sulphur. Sulphur е жизнерадостна натура и има
нужда да играе, и тъй като понякога бива подведен от своя ентусиазъм, той може да стане
необуздаем и да прави налудничави неща, които шокират едни и забавляват други.
Забележителни примери в това отношение са двама класически драматични актьори, и
двамата – ирландци, които се сдобиха с репутацията на хора, които могат да погълнат
огромни количества алкохол. Говоря за Питър О’Туул и Ричард Харис. И двамата стигаха до
крайности, както извън сцената, така и на нея и бяха известни с разюздания си начин на
живот, включващ често пъти жестоки запои. На сцената и на киноекрана те обикновено
играеха роли на симпатични немирници, което не е изненадващо, тъй като те си бяха точно
такива. Както и Фалстаф, и тези две луди глави бяха приемани и обичани от публиката, тъй
като чарът им беше равен на безотговорността им. Този чар не е въпрос само на дързост и
самоувереност. По типичен за Sulphur начин, тяхното държание е също толкова често
аристократично и благородно, колкото и разюздано и покварено.
Повечето немирници Sulphur имат меко сърце и когато гуляят приключи, те могат да
попаднат в плен на силни угризения за щетите, които са нанесли – и материални, и особено
емоционални. Жената на немирника Sulphur би трябвало да бъде мазохистка, но когато й
дойде до гуша и си стегне багажа, той се връща и проливайки реки от сълзи я умолява да
остане при него, тържествено заявява, че я обича и обещава да влезе в правия път. При
Sulphur това представление, изпълнено с чувства, може да бъде съвсем искрено и
неподправено и често пъти той се добира до успех, само за да го обезсмисли със
следващите погазени обещания, провинения и изневери.
Немирникът Sulphur е също толкова великодушен, колкото всеки друг Sulphur и често пъти
намира “другари по престъпление”, които да го съпровождат в приключенията му. Някои от
тях са не толкова уверени гуляйджии, които са насърчени от личния пример на Sulphur,
който си остригва главата, докато други са цинични използвачи, които злоупотребяват с
великодушието и доверчивостта му. Един прекрасен пример за немирник Sulphur, с който
бива злоупотребено, може да се види във филма “Бунт в Аризона” – черна комедия за
бездетна двойка в дълбокия Юг на Съединените щати, която отвлича едно от петте
близначета на богат бизнесмен. Хърб, чиято роля се играе от Никълъс Кейдж (който
обикновено играе роли на типове Sulphur и почти сигурно самият той е Sulphur), е дребен
мошеник, който се влюбва все повече в полицейския офицер Едуина всеки път, когато се
върне обратно в затвора и тя му прави снимка за досието. Накрая той й надява годежния
пръстен непосредствено преди да бъде отведен в килията и я убеждава, като негова
годеница, да го освободи. Малко след отвличането на Нейтън Аризона Младши, със
щастливата двойка се свързват по телефона двама току-що избягали от затвора
престъпници, които са успели да се доберат до дома на стария си другар по килия Хърбърт.
По типичен за Sulphur начин Хърб се радва да види съмнителните си приятели и им оказва
пълно гостоприемство за огромна тревога на Едуина, която знае, че те влияят зле върху
Хърб и знае колко лесно той се поддава на чуждо влияние. Хърб се опитва да върви в
правия път, защото вече е семеен човек, но колкото повече се запива със старите си другари,
толкова по-привлекателен му се струва старият му начин на живот и когато те го поканват
да участва в подготвяния от тях банков обир, той не успява да им се противопостави (тъй
като току-що е загубил работата си, защото треснал един юмрук в мутрата на шефа си,
който му предложил да си разменят жените за една вечер). Хърб плаче неутешимо, когато
преди да изчезне в нощта, пише прощалното писмо до жена си, в което й казва, че той
никога няма да бъде мъжът, който тя заслужава. Той е великолепен пример за немирника
Sulphur, който има добро сърце, но е по детски безотговорен и не може да посрещне и да
предвиди последствията от вятърничавите си действия.
Хората Sulphur често пъти имат специфичен блокаж, когато трябва да извлекат поука от
миналите си преживявания и тръгват по пътя на най-малкото съпротивление отново и
отново. Накрая те могат да се променят и да станат по-отговорни в зрялата си възраст, да
пият по-малко, да изневеряват умерено или да прекратят изневерите, да си намерят редовна
работа и тези зрели немирници Sulphur често пъти са много доволни от съдбата си, особено
ако имат добра жена и нещо, с което да се занимават.

Глава в облаците
Безотговорността е качество на всички опортюнистични типове, включително Lycopodium,
Phosphorus и Mercurius, но при никой друг тип тя не е толкова често срещана, колкото при
Sulphur. Sulphur е толкова жизнен и весел, толкова сърдечен и толкова вдъхновен, че някъде
трябва да има уловка и най-голямата уловка е, че той много често е непрактичен мечтател,
който прави това, за което има вдъхновение и пренебрегва материалната и емоционалната
действителност около него. Най-баналният пример е бащата Sulphur, който забравя
рождения ден на жена си, защото умът е твърде зает с любимата му мания, независимо дали
това е работата му или не. Той редовно обещава на децата си да ги вземе със себе си на
риболов или да поиграят на топка и редовно забравя и прави нещо друго вместо това. Всеки
път той изпитва неподправено съжаление, когато обещава следващия път да постъпи
правилно, но постепенно неговото семейство се научава да игнорира обещанията му и
разбира, че в много отношения той е просто като дете, на което не може да се разчита. Като
дете Sulphur прави това, което му се прави и когато му се прави и за него се оказва трудна
задача да порасне и да поеме отговорността си.
Когато бях тийнейджър, моят най-добър приятел беше бунтовник Sulphur, захласнат по
комунизма, който чувстваше като личен ангажимент обединяването на Човечеството и
ликвидирането на бедността и несправедливостта. По типичен за Sulphur начин той знаеше
всичко, което може да се знае за комунизма и неговият най-голям враг беше капитализмът.
Той можеше да говори с часове за историята на руската революция, на френската
революция и цитираше доказателство след доказателство за морално укоримото поведение
на предишните и настоящите правителства. Той беше идеалист, който подобно на много
Sulphur-и, имаше чувство за мисия и това правеше пребиваването в неговата компания
много вълнуващо. Неговите и моите родители бяха по-малко ентусиазирани от мен, защото
приятелят ми беше напълно лишен от добри обноски, невероятно мързелив (Кент: “Леност,
мързел”) и в училище не проявяваше никакво желание да учи предметите, които не го
интригуваха. Накрая той се записа в един радикален университет, където учеше
политология, но беше изхвърлен от там, защото не правеше нищо и отделяше повечето от
времето си на организиране на политически протести. Все пак, той постепенно промени
поведението си и се посвети на учението с усърдие и ентусиазъм. Sulphur-ите стават
прекрасни учители, защото им е по-интересно да говорят за чудесата, свързани с любимата
им тема, отколкото да изреждат сухи факти.
По-интелектуално настроените Sulphur-и са склонни да пренебрегват практическите
подробности. Стереотипният образ на разсеяния професор се базира на реалността за
интелектуалеца Sulphur, който има блестящи познания в избраната област, но никога не
помни къде си оставя ключовете за колата. Пренебрежението към практичните и
непосредствените материални аспекти на живота (Кент: “Безразличие към несъществените
неща”) може в някои случаи да доведе до характерния за интелектуалеца Sulphur външен
вид (“дрипавият философ” на Херинг). В наше време не бива да очакваме Sulphur да бъде
толкова ексцентричен, че да се облича с дрипи. Много по-често може да се види Sulphur,
облечен чисто и спретнато, но с нещо във външния му вид, което изглежда неуместно и
недогледано. Например, ризата му може да омачкана и неизгладена или вратовръзката му да
виси накриво, или косата му да е буйна и разчорлена като тази на Айнщайн, който се
осланял на жена си за всички аспекти на материалното си съществувание, от плащането на
сметките до задължението да го подканя, когато трябва да се нахрани. Sulphur е известен
със своята неспретнатост и за това си има точна причина. Често пъти той обръща малко
внимание на материалните неща, което включва реда и чистотата на дома, както и
състоянието на тялото му и банковата му сметка. Положителната страна на такава нагласа
е, че той избягва да се тревожи за дреболии, както правят други хора, които държат на
безупречния вид на дома си и непрекъснато си броят стотинките. Бидейки относително
необременен от материални съображения, той не само е в състояние да се потопи в
интелектуални размишления, но също така да се порадва на залеза, да изпита
удоволствието от едно добро хапване или да се полюбува на приятна компания.
Незаинтересоваността от материалните съображения е нож с две остриета и дава свобода,
но може да донесе и проблеми (например, да ти спрат тока заради неплатени сметки или да
ти спре автомобила, защото не си му налял гориво). Тези Sulphur-и, които си намерят
практична жена, могат да имат най-доброто от двата свята – свободата да бъдат верни на
себе си и лукса до тях да има човек, който да се грижи светът им да не се обърне с главата
надолу, докато те си играят. Отплатата за такива съпруги е различна. В най-лошия случай те
са робини, които са пренебрегвани и които никой не брои за нищо, а в най-добрия – имат
любящ и внимателен спътник, който озарява техния живот със своя ентусиазъм и чувство за
хумор и за практичните нужди на когото те нямат нищо против да се погрижат.
Както вече споменах, съществува “скáла” на Sulphur-ите – от най-земния и
материалистичен до най-ефирния и идеалистичен подтип. Последният е този, който е
склонен да изгуби контакта с действителността, потапяйки се в мечти. Гореспоменатият
готвач Sulphur е добър пример. Той беше толкова зает да говори на философски теми в
кухнята, че това му струваше работата. Съществува много тънка разграничителна линия
между рационалния или приложния идеализъм и лекомисления идеализъм и много често
се случва идеалистът Sulphur да изпревари времето си, но ако някой не е в състояние да
усети пулса на времето, в което живее, той не би могъл да общува с хората и ще бъде
оставен да си говори с вятъра. Някои Sulphur-и са толкова откъснати от реалността, че
стават обект на подигравки. Ролите на меки и невинни герои, които често играе актьорът
Джими Стюарт, обикновено са от този тип. Те живеят в свят, в който хората са водени само
от висши мотиви и мигновено прощават постъпките на тези, които действат егоистично и
жестоко, извинявайки ги заради невежеството им. Повечето Sulphur-и са “меки Марии”,
които ще дадат пари на нуждаещ се и после ще му опростят този дълг, стигайки дотам, че
много хора да злоупотребяват с тях, но някои са такива идеалисти и са толкова безразлични
към материалните блага, че сами се превръщат в най-големите си врагове. Макар такива
индивиди Sulphur да вярват, че действат, водени от най-висши и духовни съображения, в
действителност те избягват конфронтацията и се крият в света на фантазиите си, където
всичко е прелестно и не се налага да се вземат никакви трудни решения.
Много тънка е разликата между истинската духовна възвишеност и специфичния тип
фантазии, на която се отдават някои Sulphur-и. Един добър критерий, с чиято помощ може
да се разграничи едното от другото, е, че истински духовната личност (била тя Sulphur или
нещо друго) не притеснява другите, когато прибягва до тяхната помощ и не си причинява
вреда, пренебрегвайки материалните си потребности. Фантазьорът Sulphur е много
отпуснат и нехаен, но той не е изцяло тук – той е някъде другаде, в света на абстрактното и
въображението. Обратно, истински здравият Sulphur може “да бъде докоснат” и е щастлив
по-скоро да бъде тук и сега, отколкото да философства през цялото време.
Хомеопатът трябва да бъде в състояние да различи идеалиста Sulphur от другите идеалисти.
Може би най-трудна е диференциалната диагноза между него и Causticum на базата само на
личностните характеристики. Най-полезното качество тук е искреното възмущение, което
Causticum изпитва толкова често, когато се натъкне на несправедливост. Sulphur не е
завладян в такава степен от манията да “оправя света” и се гневи по-малко от
несправедливостите, които съществуват по света, особено когато те не засягат пряко него
или любимите му хора. Друга полезна отлика е тази, че Sulphur общо взето е по-егоистичен
и горделив от Causticum и по-малко склонен да жертва свободното си време и
удоволствията си за някаква кауза. Той е, също така, по-склонен да се вманиачава в
интелектуални теми в името на своя собствен интерес.
Други често срещани идеалисти са идеалистите Natrum и Phosphorus. Идеалистът
Phosphorus е по-емоционален, по-чувствителен и по-малко егоистичен от Sulphur.
Phosphorus е, също така, по-слабо интелектуално настроен, поставяйки по-силно ударение
върху връзките си с други хора, отколкото е при Sulphur, и е много по-склонен да се
съобразява с мнението на другите. Обратно, идеалистът Sulphur обикновено е догматик и
изобщо не му пука за чуждото мнение.
В медицинския университет на студентите се преподава, че сифилисът е най-великият
имитатор, защото може да предизвика огромно разнообразие от клинични изяви, по които
може да бъде сбъркан с почти всяка друга болест. Аз съм склонен да разглеждам Natrum
Muriaticum в подобна светлина. Съществува толкова широк спектър личностни профили на
Natrum, че те могат да наподобят повърхностно почти всеки друг конституционален тип.
Има два типа мъже Natrum, които могат лесно да бъдат приети за Sulphur. Първо, това е
веселият, общителен здравеняк, които почти постоянно се смее и шегува. Такива Natrum-и
обикновено са много пълни. Тяхната приветливост маскира дълбоката болка и
внимателното проучване на хомеопата ще разкрие не само много тъжно минало, но също и
много ниско самочувствие. Обратно, веселякът Sulphur има високо мнение за себе си, дори
и да има някакви болезнени преживявания в миналото и неговото добро настроение не
може да бъде разклатено толкова лесно, както това на Natrum.
Другият подобен на Sulphur Natrum е мъжът Natrum, който е възприел философията или
религията като главен фокус в живота си и освен тях има малко неща, за които му се
говори. И отново внимателното изследване обикновено разкрива типични за Natrum
характеристики като самокритичност (или данни за такава склонност в миналото), страх
от сближаване, клаустрофобия и притеснения за това, което другите си мислят за него.
Идеалистът Sulphur е дори още по-незаинтересуван за това, какво мислят другите за него, в
сравнение с по-слабо идеалистично настроеният и, освен това, е много благоразположен
към себе си.

Романтикът
Много близко до идеалиста е романтикът, главната разлика между които е, че идеалистът
мисли, а романтикът чувства. Много често едното и другото вървят ръка за ръка. Повечето
Sulphur-и са романтични, дори и когато са склонни да се занимават само със себе си и да
забравят годишнината от сватбата си. За много Sulphur-и животът е един голям романс, едно
пътешествие, изпълнено с чудеса и вълнение и за тях любовта е единственото, което дава
смисъл на живота. Малцина са Sulphur-ите, които се чувстват удовлетворени без в живота
им да има дълбока и трайна любов и общо взето сърцето на Sulphur е отворено и способно
да изпитва огромна и възвишена любов. Един мой пациент Sulphur ми разказа колко плакал,
когато намерил един умиращ елен на пътя и се наложило да го убие, за да го избави от
злочестината му. Този тип съчувствие може да се види у много други типове, но е особено
характерен за Sulphur, Phosphorus, Causticum и Natrum Muriaticum. Макар че Sulphur-ите
често пъти са доста интелектуално настроени, малцина измежду тях са неемоционални
сухари като Kali Carbonicum, Lycopodium и някои Natrum-и. Обикновено той е поетична
душа и обича вълнуващите, емоционални песни за трагедиите и триумфа на хората, както и
любовните балади. Сигурен съм, че има Sulphur-и, които са толкова погълнати от
интелектуалната си страст, че пренебрегват любимия човек, но не по-малко от тях са тези,
които ценят отношенията си с любимата повече от всичко на света.
По-чувствителният Sulphur е всепозволяващ и любящ съпруг и баща. Той е готов да си даде
и душата за своите жена и деца и е изключително горд с тях. За този мъж жена му е
наистина неговата царица, което е съвсем естествено, тъй като самият той е нещо като цар
с присъщите му вродени благородство и властност, независимо от това какъв е истинският
му произход. Семейният мъж Sulphur закриля и силно покровителства семейството си, но
това не означава, че се изолира от другите хора. Точно обратното, той е готов да покани
всеки срещнат на гости у дома си, защото се радва на общуването си с хората и обича да
бъде сгряван от човешката топлота на приятелите и семейството си.
Кент включва Sulphur в рубриката “Сантиментален” и това е вярно за някои индивиди
Sulphur, особено за тези, които преживяват труден период и поради това се обръщат към
миналото, търсейки утешение. По-често, обаче, романтизмът на Sulphur е насочен навън и
напред. Както е при поетите, неговото сърце лесно се разтуптява от красотата и човешката
любов и той може да усети импулс да сподели по характерния си високопарен начин за
възторга, който изпитва. Мъжът Sulphur ще признае на новата си възлюбена, че я обича,
много по-скоро от когото и да било, толкова скоро, че тя може дори да не му повярва, но
той наистина чувства това, което казва, дори и ако не е минал и месец от последния път,
когато е чувствал същото спрямо друга жена. Веднъж лекувах един стар моряк Sulphur,
който с гордост призна, че има по една любовница на всяко пристанище. Той поназнайваше
повърхностно няколко езика, но ми каза, че на руски може да каже само две неща –
“сладолед” и “Обичам те”.
Романтизмът на Sulphur не е свързан с някаква конкретна личност, за разлика от този на по-
сантименталните типове като Natrum и дори Lycopodium. Както повечето други
характеристики на Sulphur, и романтизмът му е по-широкообхватен и необятен. Като казвам
това, имам предвид, че красотата и любовта вдъхновяват Sulphur да се чувства част от
голямото цяло, да се чувства у дома си във Вселената, да има усещането, че всичко е такова,
каквото трябва да бъде. Например, когато научи, че жена му е бременна, един мъж Sulphur
може да изпита внезапно желание да излезе навън през нощта и да се взира в звездите,
усещайки чудото на съществованието с цялото си, преизпълнено с благодарност сърце.
Подобно на Phosphorus, Sulphur се чувства дете на Вселената, гражданин на света в много
по-голяма степен от повечето останали хора. Неговите хоризонти са широки и неговият
взор е не само аналитичен, а и дълбоко романтичен, но не както е при тийнейджърката
Ignatia, която очаква любовта, а по-скоро като на човек, който е познал тайнството на
живота и има непоколебима вяра в неговия смисъл.
Не всички Sulphur-и са религиозни, но повечето, с които аз съм се срещал, имат усещането
за връзка с по-велика сила, на която те често обръщат много малко внимание, но от която
тайно черпят мощ. Веднъж лекувах в болницата един старец Sulphur, който при падане си
беше счупил врата, и разбрах, че няма да доживее да се завърне у дома. Аз го попитах за
религиозните му убеждения и той кротко ми каза “Е, аз не съм прекрачвал прага на
църквата от много време, но аз и Исус сме едно цяло”, и аз разбрах, че той чувства точно
това, което казва, без каквото и да било преувеличение.

Старческо оглупяване и Интроверзия – Старецът Sulphur

Когато достигне последните години от живота си, при Sulphur се появява тенденция да бъде
още по-голям индивидуалист, до степен да изглежда ексцентрик. Той вече не се интересува
изобщо как изглежда в очите на хората и прави точно това, което иска, и казва точно това,
което мисли. (Това ме подсеща за Уилям Блейк, един брилянтен и ярък Sulphur, който
веднъж покани на вечеря няколко уважавани от обществото мъже и лично ги обслужваше
като сервитьор, бидейки изцяло гол.) В случаите, при които Sulphur е балансиран,
благоразумен и доволен от себе си човек, той се превръща в своенравен, но приятен стар
джентълмен, който знае това-онова за живота, но не иска да пилее мъдростта си за хора,
които не искат да знаят за него. Той се отнася много добре към децата, тъй като е изцяло
верен на себе си и децата усещат, че той ги уважава и им говори като на разумни същества.
Добросърдечният стар Sulphur става прекрасен дядо. Той има хиляди истории за разказване,
обича добрата компания (под това той вероятно има предвид хора, които се държат
непринудено, наричат нещата със собствените им имена и казват истината директно) и все
още в очите му светят онези искрици, които са толкова характерни за щастливия Sulphur.
Поради любовта му към драматичното, от време на време му щуква да плаши внуците си,
правейки се много умело на таласъм, но дори и това го прави изключително забавен. Той
може и да обича да усамотява за малко, просто за да поседи мълчаливо, но после отново
излиза навън със своето пълно със съчувствие сърце и със своето брилянтно остроумие.
Тези Sulphur-и, които изпитват някакво удовлетворение в младите си години, могат да
станат много кисели и свадливи старци. Те стават все по-саможиви и недружелюбни (Кент:
“Отвращение да му говорят”, “Иска да бъде оставен на мира”), особено по отношение на
жена си и семейството. Веднъж прекарах няколко дни с една двойка старци в планинския
район на Калифорния. Старият джентълмен беше висок и кокалест и доста активен за
своите осемдесет и няколко години. На младини той бил инженер и изобретател, а сега
прекарваше голяма част от времето си в лъскане на частите на стар двигател в една барака.
Той с гордост ми показа един часовник с висока поставка, който сам беше проектирал и
конструирал и ми обясни уникалния му механизъм на действие. Извади също и няколко
свои любими албуми за изрезки, в които старателно беше подредил писмата си до местните
вестници. Той имал навика да пише до пресата за почти всяко нещо под слънцето – от
опасността от изкуствените торове до правилната интерпретация на госпълите. Беше
съвсем ясно, че той тръпне от вълнение, когато хване някого за слушател, когото да
впечатлява с разнообразните си постижения и беше напълно глух за все по-упоритите ми и
прозрачни намеци, че ми досажда и че имам други неща за правене. Обноските му бяха
старомодни и чудновати, макар и малко отегчителни, ако изключим пълната липса на
уважение, която той демонстрираше в отношението към жена си. Той я изключваше
абсолютно от разговорите си и се обръщаше към нея, само когато искаше още кафе или
трябваше да й даде някакви други заповеди, свързани с домакинството, които нещастната
жена беше заставяна да изпълнява чрез заплахи. По-късно тя ми сподели, че съпругът й с
годините ставал все по-себичен и тираничен и обръщал нищожно внимание на нейните
желания. Този тип жестоко и арогантно поведение може да се види и у някои млади
Sulphur-и, но общо взето в по-напреднала възраст е още по-подчертан.
Застарелият Sulphur може да става все по-раздразнителен като реакция на разочарованието
от живота, който не е бил онова чудесно приключение, което човекът е очаквал. Колкото
по-нереалистични са били мечтите му, толкова по-голяма е вероятността този човек да
попадне в плен на разочарованието и негодуванието. Съвместният живот него може да
стане непоносим, тъй като той изисква от всички да му се подчиняват, спори за
всевъзможни дреболии и се цупи като дете, когато нещата не станат, както той е пожелал.
Много хора се вдетиняват на стари години и това се отнася с особена сила за Sulphur, който
през целия си живот е бил в една или друга степен дете. Всяка негативна черта на Sulphur
може да бъде доведена до крайност в старческата му възраст. Типичен пример за такава
черта е вманиачаването му. Някои старци Sulphur не говорят за абсолютно нищо друго,
освен за любимата си тема, била тя пчеларство или Апокалипсиса и с течение на времето
те губят напълно контакта с обкръжението си, плъзгайки се към старческото оглупяване,
ставайки все по-безразлични към хората около тях и мърморейки на себе си за същите
фикс-идеи, които са хранили с десетилетия.
При някои тази фикс-идея може да е някаква обида или болка, която може да бъде толкова
горчива и дълбока, колкото е при Natrum и Nux Vomica. Един възстар и крайно ексцентричен
джентълмен дойде, за да ме помоли да помогна на съпругата му, която халюцинирала от
няколко години. Неговият външен вид беше на класически Sulphur – мършав, кокалест,
разчорлен и раздърпан и носеше стара, дрипава чанта, отстрани на която бяха надраскани
телефонни номера, адреси и други жизнено важни данни (хората Sulphur често драскат
разни неща на хвърчащи хартийки, които са им подръка, само за да ги загубят в следващия
момент). По време на интервюто ми с този стар джентълмен, той се разплака жално, когато
описваше състоянието на жена си. После сълзите му внезапно бяха заменени от ярост,
когато той процеди през зъби, че неговата снаха проклела жена му, което предизвикало
нейните халюцинации. Той нарече момичето “дяволско изчадие” и се закле, че ако остане
на него, той би опрял пистолет до главата й и би я изпратил в Преизподнята. Тази проява на
ярост беше в ярък контраст с вежливия тон, с който той говори до края на интервюто.
Подобно на много старци Sulphur, той беше религиозен човек и се разплака, когато сподели
за страха си, че той също ще бъде прокълнат, защото е съпруг на жена, завладяна от зли
духове (Кент: “Хленчи отчаяно. Той мисли, че е извършил грях, заради който е загубил
Божието благоволение.”)
Ексцентричният старец Sulphur често пъти говори толкова хаотично и разпокъсано, че
неопитният хомеопат може да му даде погрешно Lachesis. Подобно на него, старецът
Sulphur прескача от тема на тема (Кент: “Блуждаеща реч”), макар че говорът му, общо взето,
е по-бавен от този на бъбривия Lachesis. И при двата типа съществува склонност да скачат
от една тема към друга, която има някаква връзка с предходната, но е свързана много
повърхностно или няма нищо общо с първоначалната тема на разговора. Например, този
злочест съпруг Sulphur ми каза “Баща ми беше студен човек, не беше като въглищар (Игра на
думи – cold man/coal man – бел. прев.). Той никога не викаше “Въглища! ” или “Риба!” (Той
правеше леко драматични етюди като този, когато поставяше ръцете си като фуния пред
устата си и се провикваше в кабинета, сякаш наистина продаваше риба! )
Много старци Sulphur прекарват много време в самосъжаления. Ако им се удаде
възможност, те ще ви надуят главата с жални истории за безбройните си нещастия, давайки
по детски воля на чувствата си. Като деца много Sulphur-и, особено старците, не могат да
приемат нещастието си и са склонни да обвиняват другите, търсейки отдушник за чувствата
си. Независимо дали е обиден от това или не, бъбривият Sulphur е склонен да се оплаква от
липсата на интерес у слушателите му към неговите истории и оплаквания.
Естествено, застаряващият Sulphur има повече проблеми с паметта си, отколкото е имал
преди. Най-често той забравя имена на хора. Дори и по-младите Sulphur-и имат проблеми
със запомнянето на имена. Веднага след като се запознаят с някого, неговото име отлита от
паметта им и те се опитват нескопосано да прикрият този факт или по-късно питат отново
за него. Вероятно, това има нещо общо със склонността на Sulphur да се изживява като
център на Вселената, при което другите хора са по-маловажни от тях, подобно на
искриците, които съпровождат главната звезда.
Някои интелектуални Sulphur-и стават все по-цинични с напредването на възрастта.
Веднъж работих заедно с един лекар Sulphur, който беше невероятен идеалист и беше писал
много по темите за духа и духовността. Аз силно желаех да се запозная с него, тъй като бях
чел една от книгите му, но когато това се случи, аз разбрах, че той е изоставил напълно
възвишените си интереси и беше едновременно притеснен, но и цинично настроен към тях.
За известно време той беше практикувал хомеопатия, но изоставил и нея, тъй като
първоначалният му ентусиазъм отстъпил на обезвереността. Той все още беше подчертано
интелектуално настроен и обичаше да обсъжда новите научни открития, но аз останах
изненадан колко саможив и отчужден човек изглеждаше. В очите му нямаше и следа от
онази страст, която нормално виждаме у индивидите Sulphur, но външният му вид,
дълбочината и широтата на интелектуалните му интереси и някак си отчужденото му
поведение ме убедиха, че конституцията му е Sulphur. Срещал съм и след това пациенти
Sulphur, които са имали тежък живот или са попаднали в труден период и вследствие от
това за загубили много от пламъка си, ограничили са значително социалните си контакти и
са в много по-малка степен идеалисти, в сравнение със “средностатическия” Sulphur.
Такива пациенти могат лесно да се сбъркат с Natrum или Causticum, тъй като са склонни да
изпадат в меланхолия и да изпитват страхове от всякакъв род, най-вече страх от хората
(Кент: “Страх от мъже”, “Страх от хора”). Техните симптоми и особено общите им
симптоми не съответстват на Natrum или Causticum, което ме провокира към по-
задълбочено изследване и тогава разбирам, че пациентът е много любопитен, има много
изобретателен ум и обича абстрактните и философските размишления. Един такъв човек в
свободното си време беше изобретател. Наглед той беше сериозен човек и ми призна, че
често пъти се измъчва от неувереност в себе си и депресия, което той отдаваше на
сексуалното малтретиране, което беше преживял като дете. Той дойде при мен по повод на
хронично главоболие, съпроводено със синдром на хронична умора. Аз се колебаех дали да
му дам Natrum или Sulphur, но бях впечатлен от прямотата, с която се взираше в мен и
говореше. Sulphur, подобно на Nux, общо взето е много директен, което помага за
диференцирането му от другите типове. Моят интровертен пациент Sulphur реагира много
бързо на Sulphur 1М, потвърждавайки с това, че Sulphur не винаги е самоуверен екстроверт.
Както и другите интроверти, интровертът Sulphur през по-голямата част от времето иска да
бъде насаме (Кент: “Отвращение да му се говори”) и може да се почувства неразположен,
когато е сред много хора. Той има склонност или да се заравя в книги и интелектуални
размишления, или да потърси усамотение сред природата и работейки на ранчото си. Често
пъти той продължава да има остроумието на Sulphur, но то е по-иронично и язвително, в
сравнение с това на по-духовно възвисените му събратя. Понякога той може дори да се
поперчи с него в по-екстровертните си моменти. Хомеопатите трябва да се
противопоставят на склонността си да подхождат стереотипно към конституционалните
типове, които са породени от унаследени фактори, но се оформят от личните житейски
преживявания. Изкуството на хомеопата се състои в това да може да прозре дълбоката
същност на личността на клиента си, прикрита зад повърхностните й изяви. Само тогава
той би могъл да идентифицира мнозинството от типовете.

Външен вид
Аз никога не съм виждал жена, чийто външен вид да показва, че е Sulphur
конституционално. Това не се дължи на някакво мое предубеждение, тъй като в първите
години от практиката си аз бях озадачен от факта, че не съм видял жени Sulphur, при все че
никога не бях мислил, че Sulphur е изключително мъжки тип. Има епизодични случаи, в
които жени се нуждаят от Sulphur в остри и подостри състояния или за премахване на
даден патологичен слой, но аз съветвам хомеопатите да бъдат много предпазливи, преди да
решат, че една жена има нужда от Sulphur като конституционално лекарство. Срещал съм
няколко жени, които смятаха, че са Sulphur, една от които беше хомеопат, но при снемането
на техните случаи аз открих, че всички те бяха екстровертни Natrum-и. (Пациентката-
хомеопат взе Natrum Muriaticum и беше силно изненадана от подобрението, което получи от
него.)
Има три типа физика, които са характерни за Sulphur и те кореспондират много точно с
трите личностни типа Sulphur. На първо място е ектоморфния тип, който има слабо, високо
телосложение и голяма глава, най-вече за сметка на високото чело. Този тип обикновено е
подчертано интелектуален и често пъти духовно възвисен.
След него идва полиморфният тип, който е дебел и може да бъде или висок, или нисък.
Обикновено той е земен и първичен и яде много, макар че може да бъде и интелектуален и
практичен (например, сър Уинстън Чърчил). На трето място е мезоморфът, който има
здраво, мускулесто тяло и по-често, но не винаги, е висок. Това е мъжът на действието
Sulphur.
Хората Sulphur могат да имат всякакъв цвят на кожата, но най-често срещани са тези със
светла или червена коса и сини, зелени или сиви очи, както и чернокосите със сини или
сиви очи. Често пъти очите им сякаш искрят, но също толкова често срещани са и хората
със замечтан, отнесен поглед. Веждите им са рунтави и с извити външни краища или краят
на едната вежда е извит нагоре, а другият – надолу, което придава малко комичен изглед
(като рунтавите вежди на британския политик Денис Хийли).
Лицето общо взето е ъгловато и обикновено е широко, носът изпъква и обикновено е
съвсем прав или леко изгърбен – това, което аз наричам “огнен нос”, тъй като тази форма
се асоциира с елемента Огън. Много често главата на Sulphur е несъразмерно голяма
спрямо тялото, което е в съзвучие с огромното му его и неговите интелектуални и духовни
интереси. (Импозантният лик на шекспировия актьор Брайън Блест е много добър пример.
Ролите, които той играе, също са класически за Sulphur превъплъщения на хора на
крайностите.)
Брадичката на Sulphur обикновено е широка и солидна и свидетелства за самоувереност, с
изключение на някои ектоморфни интелектуалци, чиито брадички са изострени, особено в
сравнение с широкото чело.
В хармония с ярката си личност, индивидите Sulphur често пъти се обличат с ярки и
крещящи дрехи. Те могат да са шикозни и елегантни, с панделки и копринени шалове
(любими аксесоари на Sulphur) или да са просто ексцентрични. Един мой съученик Sulphur
обичаше да носи палта, наподобяващи козината на як или вълната на мамут, които правеха и
без друго едрата му фигура още по-грандиозна и импозантна.
 SYPHILINUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ДЪЛБОКА ПАТОЛОГИЯ

Syphilinum е странен и затова особено интересен конституционален тип. Той се среща

рядко и менталните му характеристики са много бегло описани в старите материи медики.
Трите миазма могат да бъдат представени опростено чрез функционални термини, както
следва:
Псора – Липса на (или недоимъчна) функция (например, запек, апатия)
Сикоза – Излишък на функция (например, диария, припряност)
Сифилис – Разстроена функция (например, язвен колит, безумие)

Лекарствата, които съответстват на умствено разстроените личностни типове, като

Stramonium, Hyoscyamus и Anacardium, принадлежат основно към сифилитичния миазъм.
Едва ли някой би се учудил, че самият Syphilinum също има странна и разстроена ментална
картина. Аз трябва да посоча още в началото, обаче, че някой Syphilinum-и представят
съвсем малко или нямат никакви патологични ментални характеристики на лекарството и
могат да бъдат диагностицирани почти изключително на базата на физическата
симптоматика, фамилната анамнеза и общите характеристики.

Дъщерята на Смъртта
Най-странният и смайващ аспект на личностния профил на Syphilinum е тенденцията този
индивид да бъде привличан от всички неща, които имат някаква връзка със смъртта. Една
жена Syphilinum, която по всички критерии изглеждаше психически нормална, ми каза по
време на интервюто, че като дете е била толкова очарована от смъртта, че държала
трупчетата на мъртви животни в шкафчето си, за да може да си ги разглежда от време на
време. Тя погребала любимата си котка в градината, но в продължение на няколко месеца
често разравяла гробчето й, за да оглежда останките, без да чувства тъга, а просто защото
била очарована от процесите на разложение. Основното й оплакване беше парализираща
агарофобия, която се появяваше само в непозната обстановка и която се повлия много добре
от Syphilinum 10М.
Индивидите Syphilinum могат да се почувстват привлечени от всичко, което се асоциира със
смъртта. Една моя пациентка – момиче с типичния за лекарството блед и мършав външен
вид, ми каза, че любимите й животни са паяците и прилепите. Тя си имаше паяк за
домашен любимец и от време на време го хранеше с мухи. Тя обичаше гробища и често се
разхождаше из тях, разглеждайки надгробните камъни. Това й даваше усещане за душевен
мир. Подобно на много хора Syphilinum, външно тя изглеждаше относително нормална и
само задълбоченият преглед беше в състояние да разкрие необикновените й интереси и
сериозните й ментални симптоми. Някои Syphilinum-и имат известна садистична жилка и
се забавляват да гледат умиращи животни, да мачкат насекоми или да ги пускат във вода, за
да видят как потъват. Аз не съм се натъквал на жестокост у Syphilinum-ите спрямо хората,
но те определено имат подобен потенциал.
Syphilinum е толкова омаян от идеята за смърт и мъртъвци, че понякога това се проявява в
сънищата им. (Мнозинството от хората, съответстващи на лекарството, които аз съм
виждал, бяха жени.) Една пациентка ми каза, че често сънува скелети или черепи, или че е
погребана и че тези сънища не я притесняват.
Важно за хомеопата е да схване, че тази очарованост от смъртта е вродена и дълбоко
залегнала, а не някакъв каприз, чрез който този човек се опитва да се прави на интересен.
Обикновено хората Syphilinum знаят, че интересите им са твърде “чудати” и затова ги пазят
за себе си.
Аз не съм имал пациенти, които да имат сексуални фетиши, свързани с умрели хора, но
образите на двама души с подобни фетиши – герои на австралийския филмов режисьор Пол
Кокс от артистично изтънчените му филми “Човек, посветен на цветята” и “Златната
панделка” силно ми напомнят за Syphilinum. И двамата герои имат натрапливости, свързани
със смърт и умрели хора, но същевременно са маниакално пристрастени към
колекционирането на красиви предмети. Срещал съм само един пациент Syphilinum, чието
основно хоби беше колекционирането на изящни вази, но повечето от хората Syphilinum,
които съм лекувал, имаха изтънчено чувство за красивото и склонност да колекционират
различни неща.

Мания – Натрапливост
Всички сифилитични лекарства имат склонност към маниакално разстройство. Най-често
срещана е придирчивостта на Arsenicum, а най-популярната умствена характеристика на
Syphilinum е натрапливото му желание да се мие. Не всички Syphilinum-и имат тази черта,
но мнозинството, които аз съм виждал, имаха тази натрапливост в една или друга степен в
определени периоди от живота си (Кент: “Постоянно мие ръцете си”). Най-често се среща
натрапливостта за често миене на ръцете. Обикновено тези хора имат чувството, че са се
заразили и се страхуват от микроби, което ги подтиква да си мият ръцете десетки и дори
стотици пъти на ден. След като се здрависат с вас, те се притесняват, че са се заразили и не
се успокояват, докато не си измият ръцете. Една пациентка Syphilinum, която съобщи
всички класически симптоми за заинтригуваност от погребения и паяци, и други подобни,
се миеше по различен, но все така компулсивен начин. Тя се къпеше по цял час всяка
сутрин и всяка вечер, изтърквайки всеки инч от тялото си, преди да реши, че е достатъчно
чиста. Докато е била дете, това доста дразнело семейството й, което трябвало да прави
“програмата” си, съобразно нейния пречистващ “ритуал”. Тя каза, че се чувства мръсна, а
също и неспокойна, ако й се наложи да отдели по-малко време за къпане.
Понякога натрапливостта за миене у Syphilinum е по-трудно доловима или пациентът се
опитва да я оправдае чрез рационални аргументи. Една жена, която беше очевиден
Syphilinum, каза, че си мие ръцете често, но това е само защото работи като готвачка. На
мен ми мина през ума, че тя може подсъзнателно да е избрала професия, която да й позволи
да се подчинява на натрапливия си стремеж да се мие.
Като се има предвид произхода на този нозод, изглежда някак си подобаващо, че много от
индивидите Syphilinum имат страх от заразяване. Една млада жена дойде при мен за
лечение на чудноват синдром, който според нея се дължи на това, че била в контакт с
цианидни съединения, когато работила като печатар. Макар въпросният контакт да се беше
случил 18 месеца преди това, тя каза, че продължава да “изстъргва” цианидите от кожата си
и че всичко, до което се докосне става заразно и ако отново се допре до него на следващия
ден, се появяват същите симптоми – парене по кожата, главоболие и умствена обърканост.
Вследствие от това й убеждение, тя не беше в състояние да чете книги, да държи каквато и
да било храна в хладилника и обличаше всяка дреха само по веднъж, след което
задължително я изпираше. Тя беше интелигентна жена и с цената на много проблеми се
сдоби с лабораторни резултати, които изглежда потвърждаваха, че скоро след въпросния
контакт по дрехите й действително имало следи от изоцианати. Тя, обаче, не успя да открие
доказателства, че токсинът още се намира по кожата й година и половина по-късно и аз
подчертах, че ако е така, той би предизвикал симптоми, независимо дали се докосва или не
до нещо “заразено” от нея по-рано. Тя отговори с много остроумно и засукано обяснение, а
именно, че токсините се появяват по кожата й химически променени и когато влязат в
контакт с въздуха за известно време, отделят свободен цианид, който предизвиква нейните
симптоми, когато се докосне до него. Обясненията й изглеждаха толкова задълбочени, че аз
виждах, макар и минимална, възможност да има някаква истина в тях, но за да не бъда
изпратен за зелен хайвер, реших като начало да приложа конституционално лечение. Имах
няколко добри следи, по които можех да тръгна, но пациентката беше много слаба и имаше
онзи призрачно блед вид, типичен за Syphilinum. В допълнение към това, тя изглежда
имаше делюзия, че е заразена, така че аз й дадох Syphilinum 10М. След няколко седмици тя
ми съобщи, че физическите й симптоми са поутихнали, но което беше много по-важно, те
вече не властваха над живота й, защото тя им обръщаше много по-малко внимание. Накрая
очите й се отвориха за възможността нейните симптоми да са психогенни по своя произход
и тогава тя ми даде една много интересна информация. Малко преди контакта с
химикалите, тя била изнасилена. Предположих, че изнасилването е извело на преден план
усещанията й, че е заразена, които и преди това са били част от конституционалната й
картина. След това изнасилване непрекъснато й се привиждало лицето на изнасилвача сред
тълпата, докато пазарувала, дори и когато била на стотици мили от мястото, където се
случило нещастието. След приема на Syphilinum тези тревожни видения също отшумяха.
Другата често срещана мания на Syphilinum е склонността към колекциониране на разни
неща и подреждането им по строго определен начин. Този симптом не е толкова
специфичен за това лекарство, тъй като може да се види у който и да било сифилитичен
тип. Един пример е пациентът, който колекционира вази, увива ги прилежно и ги подрежда
в специалния си шкаф за вази. Тази склонност може да се прояви като хоби да се подреждат
консервните кутии в килера по строго определен начин или да се колекционират пощенски
марки и да се класифицират абсолютно педантично. Това вероятно е психологически
защитен механизъм, който трябва да създаде усещане за стабилност у един ум, който
подсъзнателно (или съзнателно) се страхува да не бъде разрушен.

Саморазрушителност и Отчаяние
Сифилитичният миазъм е разрушителен миазъм. На физическо ниво той се манифестира
чрез разязвявания, изтощителни болести или вродени малформации. На психическо ниво
той може да предизвика умопомрачения от най-различен вид. Една от характерните черти
на Syphilinum е тенденцията му към саморазрушителност, т.е. самоувреждане. Syphilinum е
по-пасивен тип в сравнение с Hyoscyamus и Stramonium и, общо взето, е по-нормален
психически. Докато последните два типа могат да проявят отявлено саморазрушително
поведение като самоосакатяване, саморазрушителността на Syphilinum по-често се
проявява като стоицизъм или пренебрежение към себе си. Например, една пациентка ми
разказа, че ако има камъче в обувката, тя не би го махнала от там, докато ходилото й не се
разкърви, въпреки значителната болка и факта, че тя не й доставя никакво удоволствие.
Истината беше, че това по-скоро не беше важно за нея. Друга жена, която очевидно беше
психически нормална, но беше примамена от идеята за смъртта като дете, каза, че когато се
обучавала в скално катерене, имала инцидент, при който голям камък се стоварил върху
главата й и предизвикал мозъчно сътресение. Цялата група настоявала тя да прекрати
изкачването и да се върне, но пациентката ми отказала, въпреки силното главоболие.
Всичко това са различни начини, по които някой може да се саморазрушава. Една жена
Syphilinum поддържаше връзка с мъж, който в продължение на години я малтретираше и не
й позволяваше да напуска дома. Беше й заповядано да стои в къщи и да го чака, и тя го
правеше. Тя дори зарязала обещаващата си кариера на художник, за да бъде с партньора си.
Когато я попитах защо го прави, тя можа само да ми каже, че го обича. Същата тази жена
беше склонна да се напива, когато се чувства нещастна и да танцува на много силна музика,
покривайки преди това лицето си с крещящ грим. На консултацията присъстваше и новият
й приятел, който ми разказа, че в такива моменти партньорката му изглеждала почти луда и
ставала агресивна, ако се опита да я успокои.
Никой от моите пациенти Syphilinum не беше алкохолик, но повечето от тях бяха склонни
към злоупотреба с алкохол, когато са депресирани и при много имаше фамилна анамнеза
или за алкохолизъм, или за самоубийство (което се потвърждава и от много други
хомеопати). Някои Syphilinum-и преживяват депресивни епизоди, които са много дълбоки и
силно характерни. Те съобщават за усещане за пустота, като че ли се намират сред пустош,
и чувство, че животът им никога няма да тръгне на добре (Кент: “Отчаяние за
възстановяването”, “Безразличен, нищо не го радва”). Една жена ми разказа, че в такива
периоди просто гледа в пространството с празен поглед в продължение на часове,
изпадайки в някаква забрава и не мислейки за нищо. Ако бъде изведена от това състояние
от приятел, започва да мисли за самоубийство. Същата жена се страхуваше да си легне
вечер и можеше часове да седи без да помръдне, взирайки се в мрака, докато накрая се
свлече на пода и заспи. И депресията й, и необичайното й нощно поведение изчезнаха след
две дози Syphilinum 10М, но на тяхно място се появи гняв срещу съпруга й, който
изглеждаше съвсем безпочвен. Тя била силно потискана в детството си от агресивен баща-
алкохолик и аз смятам, че това беше първоизточникът на нейната депресия и гняв. От тази
гледна точка замяната на депресията с гняв беше здравословна промяна, независимо, че тя
проектира този гняв върху съпруга си. Преди приема на Syphilinum тази пациентка беше до
голяма степен пасивна, което беше нездравословно. Тя можеше да се подчини на всеки,
чиято воля е по-силна от нейната и се чувстваше напълно незначителна. Само под
въздействието на алкохола и на силната музика тя можеше да почувства потиснатата си
виталност, а също и гнева си. След приема на лекарството тя като че ли беше в състояние в
много по-голяма степен да контролира живота си и вече не беше толкова зависима от
съпруга си в моментите, когато трябваше да вземе решение, което касае само нея.
Чувството на празнота и пустота, което някой хора Syphilinum изпитват, изглежда в съзвучие
със смъртната бледност на кожата им и често наблюдаваната измършавялост на тялото.
Това създава впечатлението, че те едва се крепят живи, което по-нататък се подчертава от
вкопчеността им в идеята за смъртта. Един пациент Syphilinum ми разказа, че като дете не
смеел да заспи, ако не се види в огледалото. Той като че ли се страхувал, че заспи ли,
просто ще спре да съществува, затова имал нужда да погледне отражението си в огледалото
за потвърждение на това, че съществува. Болестната страст към смъртта на класическия
Syphilinum персонаж, съчетана с характерната белота на кожата и заострените зъби, налага
сравнението със свръхестествените образи на вампири и зомбита. Хората Syphilinum
понякога изглеждат, като че ли са с единия крак в гроба, но поне все още виждат
отражението си в огледалото!

Страх и Психическа чувствителност

Syphilinum, както и Stramonium и Hyoscyamus, често пъти преминава границата на една
психическа нагласа, която остава неосъзната при повечето от нас. При Stramonium тези
неосъзнати сили нахлуват като буря в сферата на съзнанието и после се оттеглят. При
Syphilinum връзката между несъзнатото и съзнанието е по-постоянна и не толкова
драматична. Тези аспекти на живота (и особено идеята за смъртта), които повечето хора
предпочитат да изтласкат в своето подсъзнание, са неразделна част от личността на
Syphilinum, оформяйки относително стабилен, но много необикновен индивид. Един от
аспектите на контакта на Syphilinum с материята, която обикновено се загнездва в
подсъзнанието, е неговата склонност да развива психоза в много случаи. Много Syphilinum-
и са податливи на психотични изживявания като ясновидство и “отделяне от тялото”, а
също и на халюцинации. Една жена Syphilinum, която лекувах, не можеше да кара кола,
защото малко след като седне зад волана, започваше да халюцинира, виждайки
въображаеми хора до пътя и дори на пътя. Друга пациентка беше “забелязала”, че уличните
лампи угасват, след като тя е минала покрай тях. Една вечер я съпроводих и потвърдих пред
нея, че това действително се случва. Накрая, за своя огромна радост, тя “откри”, че ако се
концентрира, може да “запали” лампите отново. Това беше от голямо значение за нея, тъй
като тя винаги се е смятала за “урочасана”, защото я преследвали само нещастия. Когато
откри, че може не само да загасва лампите, но и да ги запалва отново, тя започна да мисли,
че има не само разрушителни, но и градивни способности.
Психотичните и халюцинаторни тенденции правят ума по-нестабилен и това поражда у
някои хора Syphilinum страх от полудяване (Кент “Страх, че ще загуби разсъдъка си”). Те
предизвикват и общо състояние на страх, което се проявява като неопределена тревожност
или като агарофобия. Една пациентка Syphilinum изпадаше в паника, ако останеше в града
по-дълго. Като момиче тя си въобразявала, че е невидима и когато излизала навън, обличала
огромен балтон и слагала огромна шапка, които трябвало да я прикрият и й помагали да се
чувства в безопасност. Много хора Syphilinum изглеждат хрисими и пасивни в компания, но
те имат и дива страна, която изявяват, когато пият алкохол, а също така и понякога, когато
правят секс.
Аз съм сигурен, че като лекарство Syphilinum покрива някои състояния на деменция и
умопомрачение (Кент: “Слабоумие, олигофрения”, “Смее се и плаче без причина”), но не
съм имал такива случаи. Като хомеопати ние рядко виждаме по-ярки случаи на ментална
нестабилност, което е било неизбежно за нашите предшественици през миналия (XIX –
бел. прев.) век.

Един сложен случай на пациент Syphilinum

Мнозинството от моите пациенти Syphilinum бяха жени и при тях яростта или липсваше от
болестната картина, или се проявяваше само под влияние на алкохол. Лекувах един мъж
Syphilinum, който изпадаше в огромна ярост, а имаше и други много характерни класически
черти на Syphilinum от рода на саморазрушителност и страх от омърсяване. Неговият случай
се отличава значително от тези на пациентките ми Syphilinum и наподобява по-силно
популярния сред хомеопатите образ на индивида Syphilinum като агресивен,
саморазрушителен тип. Това породи у мен предположението, че полът на пациента е от
голямо значение за начина, по който се проявява сифилитичния миазъм. Както и при
Stramonium, изглежда, че мъжете-представители на конституцията Syphilinum са по-склонни
да проявяват по-действените и агресивни аспекти на този тип, докато жените Syphilinum
изявяват по-пасивните му аспекти. Моят пациент Syphilinum, когото ще наричам Дейв, беше
даровит музикант, който изпадаше в почти мистично състояние на музикално вдъхновение,
което му позволяваше да композира песни съвсем спонтанно. (Това ме подсеща за
талантливия поет Mercurius, който се вдъхновяваше по подобен начин. Между тези два типа
има много общи неща.) Когато го видях за пръв път, незабавно си помислих за Syphilinum,
защото ирисите на очите му бяха с напълно различен цвят. Самият той отдаваше това на
факта, че майка му е била изложена на радиация в затънтен край на Австралия. Дали това
беше истина или още един пример за страха на Syphilinum от заразяване, не ми беше ясно.
На първата си консултация при мен Дейв беше в много активна фаза. Умът му препускаше,
а речта му беше забързана и малко разпиляна. С други думи, той беше в манийна фаза. Каза
ми, че е болен от химическа болест, която предизвикала драматична промяна в
настроението му. При него се редуваха отчаяние и мисли за самоубийство с ярост и
приповдигнато въодушевление. През периодите, когато не беше в някое от тези състояния,
той се чувстваше нормално, но нахранеше ли се, получаваше “пристъп”. Каза ми, че често
пъти предпочита да гладува, за да избегне пристъпите. По време на пристъп той чувстваше,
че умът му се разпада, а крайниците му са разпилени и нямат връзка помежду си (както е
при Baptisia и Phosphorus по време на треска). В хода на пристъпа този мъж изливаше гнева
си върху неодушевени предмети като в един от случаите мачкал ламаринени кутии,
наранявайки жестоко ръцете си. Яростта му се усилваше при всеки сексуален контакт до
такава степен, че той не можеше да прави любов с жена си. Когато го правеше, той искаше
жесток, агресивен секс, от което след това изпитваше срам. Това определено беше един
много измъчен човек, който не беше луд, но и не беше много далеч от умопомрачението.
Дейв бил свръхактивно дете. Любопитен факт е, че той не говорел, докато не стана на шест
години. Подобен тип подчертано необикновено развитие се открива често при пациентите
Syphilinum, въпреки че конкретните прояви варират в много широк диапазон. Той ми каза,
че откакто е проговорил, не е спрял да говори! Раждането на Дейв било много трудно. Той
заседнал и буквално “разцепил” майка си, която едва не умряла при раждането. Отначало
всички помислили, че е мъртво роден, но малко по-късно забелязали, че диша. Този образ
за мен е много символичен за Syphilinum. Тези хора обикновено са имали много трудно
раждане или във фамилната им анамнеза има агресия, алкохолизъм или самоубийства. При
тях обикновено има смущения във физическото или умственото развитие и те често пъти
водят много мъчителен живот. В случая с Дейв за владеещата го през целия му живот ярост
допринася и сексуалното малтретиране в детството, което също е доста обичайно за крайно
ненормалната почва, върху която покълват семената на Syphilinum.
Дейв каза, че мисли за самоубийство всеки ден, освен когато е пил алкохол. Той не беше
така болезнено привлечен от смъртта, както жените Syphilinum, под формата на любов към
погребения и пр., но вместо това имаше неприкрито отчаяние с нагласа за самоубийство.
(Аз предполагам, че болестното очарование от идеята за смъртта при някои жени
Syphilinum е пречистена форма на суициден импулс, чрез която те се опитват да проучат
смъртта.) Любопитното е, че на него му беше достатъчно да изпива по една бира на ден, за
да предотврати разпадането на ума си. Така той не беше алкохолик в истинския смисъл на
думата, но беше зависим от алкохола и си признаваше, че влечението му към него е много
силно. При Дейв другият начин да разсее умственото напрежение беше като се
самонаранява. Това беше потвърждение за саморазрушителността на Syphilinum. Той
казваше, че понякога трябва да си причини болка, за да потисне енергията, която вилнее в
него. Той беше правил това като си слагал ръката в жар или като спял върху “легло” от
пирони! Казваше, че болката създава у него чувството за душевен покой.
Дейв имаше типичния за Syphilinum страх от заразяване, който се проявяваше в няколко
форми. От време на време той не можеше да понася да се замърси и повръщаше, ако върху
него попадне нещо нечисто. В други случаи, когато се чувстваше по-релаксиран, той се
наслаждаваше на това, че се е изцапал. Той спазваше стриктна хигиена и се страхуваше
много да не “хване” някой вирус. Този страх изглеждаше резонен, защото Дейв каза, че
винаги, когато е бил нападан от някакъв вирус, той се разболявал почти смъртоносно,
отслабвал много и дори на моменти спирал да диша. Може би първопричината на страха на
Syphilinum от заразяване се корени в убеждението (което нормално е подсъзнателно), че
инфекцията ще бъде опустошителна за неговия организъм, което вероятно е свързано със
самия унаследен сифилитичен миазъм, тъй като в предантибиотичната епоха сифилисът
наистина е бил опустошителна болест. Дейв беше свръхчувствителен към безброй храни до
такава степен, че необходимостта да поеме някаква храна можеше съвсем да го извади от
равновесие. Това всъщност е друга версия на страха на Syphilinum от заразяване,
независимо дали той се базира на някаква физическа чувствителност или не. Дейв имаше,
също така, параноичен страх от всякакъв вид облъчвания, включително и от рьонтгенови
лъчи, и дори от микровълнови печки. В допълнение към това, той беше и много психотичен
и казваше, че е твърде чувствителен към лъчите, изпускани от другите хора и че е в
състояние понякога да разбере по телепатия, какво си мислят. Той даваше за пример
срещата си с една пациентка, която видял, когато ходил в психиатрична клиника на
свиждане на свой роднина. Тази не дама не говорела от години и само правела
“безсмислени” жестове с ръце. Дейв моментално разбрал какво означават жестовете й и й
отговорил. Той твърдеше, че този пробив в начина на комуникация на жената й помогнал да
се излекува и да бъде изписана от клиниката. (Ако тази история ви звучи фантастично, ще
ви припомня, че почти същата история разказва д-р Карл Юнг в ранните си записки като
психиатър. Д-р Юнг също така интуитивно разбрал особеното поведение (в конкретния
случай “безсмислено бръщолевене”) на “лудата” пациентка и отговаряйки на него,
очевидно я е излекувал.)
Психотичната свръхчувствителност на Дейв към най-различни неща породила у него ужас
да си ляга да спи нощем. През нощта той се пренасял в други реалности чрез сънищата си и
разговарял с духове в тях. Понякога това били прекрасни беседи с одухотворени същества,
но друг път ставало дума за страховити срещи с демони. Дейв имаше и ясновидски сънища
и можеше интуитивно да предусеща бъдещето на други хора. Веднъж той внезапно
почувствал, че не може да диша и скоро след това бебето на негов приятел било намерено
мъртво.
Един аспект от симптоматиката на Дейв беше очевидно сифилитичен, но преди това аз не
го бях срещал у пациентите си Syphilinum. Той ми каза, че е много аналитичен, до степен
понякога да не може да схване цялото изречение, защото е погълнат от анализирането на
всяка изречена от човека дума. В резултат от това той имал проблеми в училище, тъй като
се обърквал и отговарял на въпроси, които не са му били зададени. Свръханалитично
мислене се наблюдава и у други сифилитични типове, най-вече у Arsenicum и Kali
Carbonicum, но аз никога не съм го виждал изразено в такава екстремна степен, както беше
при Дейв. Прекалената склонност на Дейв да анализира е свързана с добре познатата
обсесивно-компулсивна тенденция на Syphilinum, която включва и прекалено фокусиране
върху детайлите. Ще кажа още веднъж, че Syphilinum изглежда като екстремна версия на
Arsenicum.
Въпреки че беше чувствителен човек, Дейв беше сътворил от себе си една деспотична,
агресивна персона, за да се защити. Той беше напълно наясно с това. Наричаше тази
персона “Диктаторът”. Като Диктатор той можеше да се справя със секса, макар и по
деспотичен начин, но казваше, че Диктаторът потиска както неговата ранимост, така и
креативността му като музикант. Така той се люшкаше между сигурността на Диктатора и
креативността на беззащитното си Аз. Този защитен механизъм на Дейв хвърля светлина
върху диктаторските наклонности на други сифилитични типове, включително Veratrum и
Mercurius. Тези два типа също са податливи на чувството за огромна ранимост, което
вероятно е първоизточника за техните диктаторски наклонности.
След като взе Syphilinum 10М, Дейв няколко часа се чувстваше много припрян и напрегнат и
след това много спокоен. Нуждата от алкохол изчезна почти моментално, а когато се
видяхме след една седмица, се убедих, че и менталните разстройства са изчезнали. Дейв
беше много по-спокоен и говореше ясно и нормално. При него се наложи известно време да
давам лекарството всяка седмица, за да го поддържам в равновесие, но постепенно
състоянието му позволи да разредим приемите. Той продължаваше от време на време да
взема лекарство, когато почувства, че умът започва да излиза от контрол. Случаят на Дейв
илюстрира много драматично колко жестоко може да бъде умственото разстройство при
някои хора Syphilinum, които едва балансират на ръба на умопомрачението, но не полудяват.
Той обяснява впечатлението за саморазрушителност, което добиваме в много случаи на
жени Syphilinum, както и психотичната тенденция на Syphilinum и разнообразните
проявления на страха от заразяване. Случаят на Дейв показва, че суицидният импулс е
подчертана характеристика на Syphilinum и потвърждава класическата рубрика за силно
влечение към алкохола (Кент: “Силно желание за алкохол”).

Външен вид
Има няколко характерни физически черти, които често се виждат у хората Syphilinum.
Преди всичко, телосложението им, общо взето, е много слабо, а цветът на кожата
обикновено е много блед. Най-често се откриват някакви аномалии на зъбите, най-вече
изострени зъби или “зъби като трион”, както още ги наричат. И трите посочени черти могат
да с забележат във впечатляващия външен вид на рок-музиканта и певец Дейвид Бауи. В
добавка към това, Бауи има ириси с подчертано различна окраска и големина. Подобни
аномалии в развитието са много по-често срещани у хората Syphilinum, отколкото у
останалите. Аз съм виждал деца Syphilinum, на които им растяха само кучешките зъби, и
други, при които липсваше един слой на кожата, което създаваше впечатлението, че са
прозрачни.
Лицето е слабо и ъгловато, а чертите му могат да са или изострени, или заоблени. Някои
хора Syphilinum са относително нормални, добре балансирани личности, но имат
подчертано абнормни физически черти, докато други са с ментални разстройства и
относително нормален външен вид. Трети пък са относително нормални и физически, и
психически. При последните трябва да се осланяме на някои физически черти и на
изолирани ментални характеристики, за да открием този лекарствен тип.
 THUJA

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
СЕКСУАЛНА ВИНА

Съществува една по-скоро екстремна картина у повечето хора Thuja , с комбинацията на

необикновено положителни и необикновено отрицателни характеристики у една и съща
личност, особено у жените. Мъжете са далеч по-обикновени. Това, което следва, се отнася
главно за жените Thuja, освен ако няма някакво допълнително уточнение.

Красавицата и Звяра
Централната полярност, която помага за разбирането на Thuja, е тази за красотата и
грозотата. Повечето жени Thuja имат много фина чувствителност, сравнима само с тази на
China, Phosphorus и Medorrhinum. Чувствителността на Thuja към красотата е по-скоро
мистична, отколкото просто естетична. Тя се слива в едно с красотата, която възприема. От
подобни преживявания Thuja изработва у себе си една мистична философия за живота,
която се превръща в преграда между нея и другите хора и която се базира повече на
житейския й опит, отколкото на интелектуални разсъждения или вяра. За да се изживее
единение с красотата по такъв мистичен начин, е необходимо невинно сърце, а сърцето на
Thuja обикновено е такова. Има нещо детско в почудата, която Thuja изживява, когато гледа
някаква красива сцена или съзира красотата в нечии очи. У нея има също и детински
ентусиазъм и игривост, когато е щастлива. В такива моменти тя става някакси немирна и
дяволита, подобно на Phosphorus и Mercurius. Тя обича да се забавлява и е склонна да го
прави малко диво, дори безразсъдно.
В близка връзка с чувствителността на Thuja към красивото е нейната чувствителност към
любовта и емоционалната болка. Въпреки че може да се влюби силно, ако си разреши да го
направи, тя скоро разбира колкото болезнено е това и оттук нататък се опитва да брани
сърцето си от подобни наранявания. Защитата й обаче е частична, тъй като тя е много по-
чувствителна от другите защитно настроени типове като Natrum Muriaticum и Ignatia, които
успяват в по-голяма степен да обградят сърцето си със защитна стена, когато то е наранено.
Резултатът е неспокойно кръжене между емоционалната откритост и избягването на
интимност. Често пъти Thuja изглежда равнодушна и откъсната от събитията, но само една
думичка, която тя възприема като критика или отхвърляне, от страна на човек, на когото
държи, и Thuja се облива в сълзи или отвръща на удара.
Когато Thuja бъде наранена, тогава тя започва да се чувства грозна, физически или
емоционално. Тя е изградила у себе си склонност да отхвърля сама себе си, когато се
почувства отхвърлена от друг човек. Ако се е почувствала наранена или отхвърлена от
родителите си в някаква степен, у нея за цял се загнездва склонността да се чувства лоша,
грозна, глупава. Силата на изпитаната болка определя степента, в която тази омраза към
себе си засенчва вродената й любов към живота в цялата му красота. Тези жени Thuja, които
са били много нещастни като деца, са склонни да чувстват, че не заслужават да бъдат
щастливи, тъй като в тях има нещо, което е дълбоко сбъркано. Това в различна степен се
случва с всеки, който е бил наранен като малко дете, но при Thuja това усещане е
всепроникващо. Natrum Muriaticum и Carcinosin развиват ниско самочувствие, ако в
детството си не са се чувствали обект на безусловна любов. Thuja развива отвращение към
себе си.
Отвращението на Thuja от себе си може да се прояви по хиляда и един начина. Често пъти
жените Thuja говорят крайно негативно за себе си (Кент: “Упреква себе си”). Те реагират
пресилено при всяка простъпка от тяхна страна. Ако са били малко по-малко сърдечни със
свой познат, те смятат, че са се държали наистина отвратително и се страхуват, че ще загубят
уважението и приятелството на този познат (Кент: “Делюзия, че той е престъпник”).
За Thuja е обичайно да очаква да бъде отхвърлена, тъй като чувства, че е лоша. Една жена
Thuja, с която провеждах психотерапия, идваше на всеки следващ сеанс с очакването и
страха, че аз ще откажа да я виждам повече, заради нещо “грешно”, което е казала на
предходния сеанс. Thuja често пъти ограничава дейностите си и общуването си с другите
хора, за да избегне отхвърлянето от тяхна страна, което тя предчувства. Това се отнася
особено за случаите, когато й се наложи да моли за помощ. Тя не би помолила добър
приятел за дребна услуга от страх, че му се натрапва и ще бъде отхвърлена като приятел.
Реалното отхвърляне е крайно болезнено за много хора Thuja. То потвърждава най-силните
им страхове, че са ужасни хора. И ги убеждава, че не бива да молят за помощ отново. По
аналогичен начин, Thuja избягва да се залавя с нови начинания, защото се страхува, че ще се
провали. Има много начини, по които Thuja мисли, че е противна личност. Обикновено
това не е вярно и когато Thuja е в по-положително разположение на духа, тя може да съзре
истината, но това няма да премахне дълбоко вкорененото отвращение от себе си, което я
преследва.
Една жена Thuja, която лекувах за пристрастяване към цигарите, изглеждаше напълно
здрава емоционално. Тя беше отпусната, самоуверена и удовлетворена от работата си. Тя
беше художник и имаше силна интуиция, чувство за смирена мъдрост и усещането, че е в
резонанс с вътрешната хармония на живота. Тя не показваше никакви признаци на ниско
самочувствие, докато не спомена за гъбичната инфекция на нокътя на палеца на крака й. Тя
стана много неспокойна, когато поисках да го видя и отначало отказа. Когато я попитах
защо, тя отговори “Защото това е толкова грозно”. Аз все пак погледнах нокътя и видях една
съвсем начална и ограничена форма на инфекция, но тя цялата се зачерви от срам и
смущение, че съм видял нейното несъвършенство.

Дълбоки тайни
Огромна част от жените Thuja изглеждат потайни, след като отмине първоначалната им
приветливост. Те не отговарят на въпросите, които се доближават твърде много до
дълбоките чувствата за вина и отвращение, които изпитват. Типично за Thuja е да прекъсва
започнатото изречение, оставяйки го недовършено. Отначало тя започва да казва нещо и
тогава вътрешните й антени долавят опасността да разкрие нещо, от което се срамува и тя
приключва изречението автоматично. Ако бъде притисната да довърши изречението, тя се
разплаква и може да разкрие някакъв факт, от който се срамува, например, това, че пуши.
После тя ви поглежда, за да открие признаците, че вие сте разбрали каква отрепка е тя
всъщност.
Вътрешната психодинамика на Thuja е много сложна, поне у по-нездравите индивиди. В
душата й има такава бъркотия от полуистини, прикриващи собствената й представа за себе
си, че Thuja непрекъснато се препъва в тях. Цялата структура е нестабилна и застрашена от
криза, тъй като във всеки един момент някаква тайна може да се изплъзне иззад завесата и
да повлече след себе си разкриването на други тайни. Една от причините Thuja да реагира
толкова катастрофично на разкриването на някаква дребна грешчица е, че по-дълбоко има
скрити наистина големи тайни и открехването на завесата може да разкрие много по-
срамни факти, като че ли се разплита чорап. Най-често срещаните ужасни тайни, скрити в
подсъзнанието на Thuja, са тези свързани със сексуалния й живот.
Thuja е страстен тип със силен сексуален нагон. Когато е здрава емоционално, тя се
наслаждава на сексуалния си живот като част от любовния й живот и не се срамува от това.
Когато обаче Thuja бъде наистина наранена, тя затваря сърцето си. Това става по-скоро на
принципа “всичко или нищо”, отколкото постепенно. И след като затвори сърцето си, тя
продължава да влиза в нови връзки, но вече не влага цялото си сърце в тях. Този сценарий
може да доведе до промискуитет, тъй като емоционалната интимност вече я плаши, но
либидото й продължава да е високо. Историята на промискуитет се среща много често сред
жените Thuja. Те могат да говорят без срам за сексуалния си живот, тъй като са си създали
дълбокото убеждение, че в него няма нищо лошо. Thuja има забележителната способност да
се откъсва от нежелани чувства и убеждения и това може да я направи уязвима за един
особен вид саморазрушително загрубяване. Когато подобни жени постепенно започнат да
се отварят по време на психотерапията, те започват да изпитват срам от своя промискуитет,
но по-силна от него е емоционалната болка, която е първопричината за затварянето на
сърцето им.
При жените Thuja картината често пъти се усложнява допълнително от историята на
сексуално малтретиране. По някаква причина Thuja изглежда е по-застрашена от сексуално
малтретиране в детството, в сравнение с другите типове. Поради естествената склонност
на Thuja да създава лесно у себе си чувство на вина, сексуалното малтретиране оставя по-
дълбок отпечатък върху нея, отколкото върху другите типове. Чувството за отвращение към
себе си добива огромни размери и дава началото на саморазрушително поведение.
Подсъзнанието има своя собствена, проста логика. В този случаи то си мисли “С мен се
случи нещо ужасно. Никой не ме закриля. Сигурно съм го заслужила. Сигурно наистина
съм лоша. Трябва да бъда наказана. Аз не заслужавам да живея.” Или: “Аз съм в Ада.
Смъртта е за предпочитане пред това.” И в двата случая малтретираното дете Thuja
израства с чувството, че е много, много лошо и когато изпадне в депресия, вече като жена,
се изкушава да се убие или да се прободе, за да й изтече кръвта. Подобни чувства на омраза
към себе си често пъти утихват временно, ако Thuja се самонарани.
Малтретираните жени Thuja са склонни към много дълбоки депресии. Една моя пациентка
Thuja лежеше с дни в леглото, когато беше в депресия. Тя нямаше воля да прави каквото и
да било, защото нямаше воля за живот. Ако се появяха мисли за самоубийство, една доза
Thuja 10М я извеждаше бързо от това състояние. Саморазрушителното поведение на Thuja
може да приеме различни форми. Злоупотребата с определени субстанции и сексуалният
промискуитет са две от най-често срещаните. Нараненият индивид Thuja често пъти
прибягва до психотропни медикаменти, цигари или алкохол, за да притъпи чувството за
безпокойство. Много често подобни пристрастявания довеждат човека Thuja в
хомеопатичния кабинет. В тези случаи травмата и отвращението от себе си, които обуславят
пристрастяването, често пъти не са известни на пациентката. Тя знае, че е потисната и
склонна към безпокойство, но е забравила причината за това. Тъй като обикновено
травмата трябва да бъде осъзната, за да бъде излекувана, пациентката Thuja, която е дошла
заради пристрастяването си към цигарите, получава много повече от това, за което се е
уговорила с терапевта. Лекарството извежда на повърхността потиснати спомени и това,
само по себе си, може да бъде много травматизиращо. Все пак, с една умела психотерапия и
продължително приемане на Thuja, болката от миналото постепенно може да бъде
разсеяна, а заедно с нея и саморазрушителните тенденции. Когато Красавицата целуне своя
Звяр, проклятието бива разрушено и грозотата му изчезва. По аналогичен начин, когато
Thuja се изправи пред своята тъмна страна и си я прости, последната изчезва или по-скоро
се трансформира във вътрешна сила.
Една често срещана форма на саморазрушение при жените Thuja, породена от сексуалната
вина, е гинекологичната патология. Thuja е много податлива на гинекологични проблеми,
включително възпаления, ендометриоза, мъчително болезнена менструация и
предменструално напрежение. Когато бъде дадено лекарството, тези симптоми изчезват
постепенно, успоредно с излекуването на подлежащата травма и породеното от нея чувство
на срам.

Дива необузданост
Thuja е страстен тип, който споделя със своята посестрима Medorrhinum качеството
необузданост. У здравата Thuja то се проявява като авантюризъм. Thuja може да бъде
“мъжко момиче”, което нехае за опасностите и изпитва “голяма тръпка” от дивите
приключения. Тя е по-палава от Medorrhinum, прави големи пакости и се смее безгрижно,
когато бъде разкрита. Здравата жена Thuja може да бъде и сексуална авантюристка, но не до
степен на саморазрушителност.
Необуздаността на Thuja я прави по-независима от другите жени. Тя има нужда от свобода,
за да изрази себе си и това често пъти води до относителната й необвързаност в
отношенията с партньора й или до връзка, в която и двамата партньори си предоставят
един другиму предостатъчно простор. Нейната необузданост има подчертано физически
характер. Тя има нужда да използва тялото си, за да се чувства свободна, било като прави
любов, било като танцува, било като се занимава с някакъв енергичен спорт. Това е по-
силна нужда от тази на Sepia, която има нужда да бъде физически активна, но не по такъв
страстен начин, както Thuja.
Дивата необузданост на нездравата Thuja има привкус на непреодолима принуда и
саморазрушителност. Тя се напива импулсивно и се хвърля в леглото с някакъв
отвратителен мъж, за да изпита още по-голяма омраза към себе си на другия ден. Или
изпада в ярост към някого, който “я е настъпил по мазола” и крещи неконтролируемо. Thuja
е много склонна да изпада в ярост, но обикновено успява да я контролира, освен ако не се
напие или по време на психотерапевтичен сеанс. Колкото по-силно е била наранена тя
преди, толкова по-опасна е дивата й необузданост, особено когато е насочена към нея. Тя
може да се усети привлечена от тъмната страна на живота, да гледа мрачни и пълни с
насилие филми, да се отдава на садомазохистичен секс и да носи черни дрехи. Подобни
дейности представляват опитите на Thuja да се изправи срещу тъмната страна вътре в нея,
макар и като я замества с нещо друго. Това няма да разсее тъмнината, но все пак
освобождава донякъде напрежението, свързано с нея. Когато човек опознае подобна дива
жена Thuja (обикновено млада жена), той открива чувствителна, нежна душа, която е
ужасена от живота, мрази себе си и е склонна към пристъпи на ярост. Той открива също и
красотата, лежаща под повърхността, деликатната изтънченост и невинността, които са
вродени качества на Thuja и никога не могат да бъдат прикрити напълно.
Thuja е много податлива на страха. Тя е един от най-чувствителните типове и тази
чувствителност включва и чувствителност към емоционална болка, а също и към
опасността. Когато е била малтретирана в детството си, Thuja е още по-склонна да изпитва
ужас. Тя може да развие безпричинна тревожност, която е особено силна, когато е сред хора
(Кент: “Страх от непознати”). Thuja е склонна да бяга, за да се справи със страха. Тя ще
напусне партито, ако не може да понася страха и ще отклонява последващите покани.
Нейните защитни механизми не са толкова здрави, колкото тези на по-стабилните типове
като Natrum или Sepia, които няма да прекратят дейностите си сред обществото, въпреки
страха си, който изобщо не показват. Thuja е по-крехка и когато с изчерпи, тя се срива или
бяга.
Страхът на Thuja се чете много ясно в нейните очи, които приличат на очите на изплашено
животинче.
Бягството не е единствената й защита срещу тревожността. Тя може, също така, да
придобие грубо, мъжко излъчване, да започне да облича мъжки дрехи, да тренира карате и
да “пуска” груби шеги, подобно на тийнейджърите-момчета, които го правят, за да се
самоизтъкват. Използването на мръсни псувни е много типично за тези жени Thuja, които
стават груби, за да се защитят. Обикновено те избягват докосването, освен ако не е грубо,
като канадската борба, защото им е по-лесно да се противопоставят срещу физическата
сила, отколкото срещу думите, които са толкова съкровени (Кент: “Отвращение да бъде
докосван”). Въпреки мъжкаранския им външен вид, тяхната чувствителност продължава да
прозира, както във външния им вид (особено в красивите им очи), така и в думите им. Една
млада жена дойде при мен за лечение по повод на крайно нестабилно настроение. Тя
имаше средно дълга, права, тъмна коса, ъгловато, дяволито лице, обсипано с лунички и
прекрасни, бистри, зелени очи. Тя се държеше много агресивно с мъжете, включително и с
миловидния си приятел и в кабинета зае юнашка поза на неуязвимост, която излъчваше
забавна агресивност. Винаги, когато се опитвах да насоча разговора към някои неудобни за
нея истини, тя се засмиваше нервно и казваше “О, я майната ти! ”Въпреки грубия си
външен вид, тя беше много нежна с приятелите си, до степен да се грижи за тях винаги,
когато някои беше болен. Всъщност, тя възприемаше техните страдания много остро.
Чувствителното й сърце лесно можеше да бъде съзряно зад позата на мачо и обикновено
така е при всички жени Thuja, които са твърде чувствителни, за да могат да го скрият, за
разлика от много жени Natrum и Ignatia.

На ръба на безумието
Аз не съм виждал случай на Thuja, който да е стигнал до умопомрачение, но изглежда, че
при тях има такъв потенциал. Материи медиките са пълни със сведения за странните
възприятия, към които е склонна Thuja, особено с делюзиите, че краката й са направени от
стъкло или че в стомаха й има фетус. Аз дълги години не приемах тези симптоми на
сериозно, тъй като не ги бях срещал у моите пациентки Thuja, но когато започнах да
приемам пациентки Thuja за психотерапия, започнах да се срещам и с тези необичайни
възприятия. Когато една пациентка се докосне до мъчителните емоции, които са били
потиснати, отначало тя ги чувства като странни физически усещания. Такива има много, но
най-чести са усещанията за някакво движение в корема, нещо като водовъртеж в стомаха и
понякога за движеща се буца. В други случаи жените имат видение, че малкият им таз е
пълен с кръв или че нещо в тях се разлага. Тези изживявания, без съмнение, са много
тревожни за огромната част от хората Thuja, които ги имат, но в контекста на
психотерапията ние сме в състояние да осмислим техния символизъм и така да ги
направим по-малко заплашителни.
Моите пациентки Thuja определено са далеч по-нестабилни психически от повечето ми
пациенти на психотерапия. Винаги когато “прещракат”, те изпадат в унесено, почти
коматозно състояние, когато не могат да се изправят срещу емоциите, които са изплували
на повърхността (Кент: “Зашеметеност”). Thuja е готова по-скоро да напусне тялото си,
отколкото да се изправи срещу болезнените емоции. Тези жени Thuja, които са били
сексуално малтретирани, често пъти изпитват ужасна физическа болка, когато изплуват
спомените им, без да споменаваме съпровождащата я емоционална болка. В този момент те
или прекъсват сеанса и се “връщат” в настоящето, или напускат тялото си, пренасяйки в
някакво подобно на сън пространство. В други случаи изпадат в ярост и гневът им отново е
по-драматичен от този, който виждам у другите пациенти. Подобно на Lachesis, за Thuja
може да се мисли като за опъната тетива на лък, но докато Lachesis или става нервен в
резултат от потискането на това напрежение или избухва в гняв, Thuja е склонна по-скоро
към саморазрушителност.
От време на време Thuja става нестабилна, когато в резултат от изплуването на стара травма
на повърхността, тя губи защитата на егото си и става твърде податлива към психози. В
такива моменти, Thuja се страхува повече от духове, отколкото от хора (Кент: “Делюзия,
вижда образи, фантоми”) и може да интерпретира обикновени събития като символични,
което представлява по-лек вариант на шизофренични налудности.

Дясно мозъчно полукълбо

Thuja има много сходства с Medorrhinum, както на физическо, така и на емоционално ниво.
Една от разликите между тях е в степента на обективност. При Medorrhinum обикновено
има добър баланс между лявото и дясното мозъчно полукълбо, което го прави в еднаква
степен аналитичен и артистичен. Thuja е много по-отклонена към дясното полукълбо. Тя не
е аналитичен тип. Тя е склонна да възприема света по детински невинно, което означава
преобладаване на интуитивното възприятие. За съжаление, когато Thuja стане емоционално
нездрава, тя започва да се съмнява в интуицията си и накрая спира да й се доверява изобщо.
Комбинацията при Thuja между “дясномозъчно мислене” и нейната напрегната и често
пъти агонизираща емоционалност може да доведе до обърканост. За Thuja е нещо обичайно
да се затруднява да мисли ясно, особено когато е по-емоционална. Това е една от
причините за колебливостта й, когато трябва да отговаря на въпроси. Понякога Thuja е
съвсем простодушна, но и достатъчно схватлива. Тя може да се счепка с някоя непозната
дума, опитвайки се да изглежда по-интелигентна и това я обърква още повече. Нейната
чувствителност, нейната интуиция, нейната уязвимост и нейната артистична чувственост
може да подведе хомеопата да обърка с China. И двата типа имат претенции за най-
чувствителен конституционален тип, в положителния и отрицателния смисъл на думата.
Основната разлика помежду им е, че China е колкото аналитичен, толкова и интуитивен тип
и в много по-малка степен земна. Също така, China е много по-интровертна от Thuja. Thuja
би била много по-весела и безгрижна на едно парти, докато China е по-свенлива и трябва да
бъде придумвана да участва в забавленията. Въпреки аналитичните си способности, China
изглежда по-женствена, защото е по-деликатна и при нея липсва грубата практичност на
Thuja. Тази комбинация от груба практичност и деликатна чувствителност е уникална
характеристика на жената Thuja.

Мъжът Thuja
Мъже Thuja се срещат много рядко и са много трудно откриваеми. Те могат да се разделят
на две групи – обикновен тип и потаен тип.

Обикновеният тип
Този тип понякога е като кръстоска между мъжа Natrum и мъжа Graphites. Той е
интровертен, стабилен и умерено емоционален. Той е умерен в изразяването на чувствата
си и е умерено склонен към безпокойство. Обикновено този човек е съвсем
конвенционален и се наслаждава на семейния живот. Той е по-скоро материалистично
настроен и няма развито въображение, а не е и свръхчувствителен. той е добросъвестен и
надежден. Може и да среща някои затруднения, когато трябва да отстоява себе си, тъй като
не обича конфронтацията, но е склонен към раздразнителност, когато е под стрес.
Конституционалният тип на един такъв съвсем нормален мъж много трудно може да се
определи само по психични симптоми. Към диагнозата на конституцията Thuja обикновено
ни водят физическите симптоми. В частност, историята за простатит е много характерна,
докато астмата и синузитът са често срещани, както и себорейният дерматит. Пациентите
рядко съобщават за сънища за падане, а сексуалността им е нормална. Външният вид може
да е от помощ, бидейки тъмен и мургав. При наличие на типичните физически черти,
абсолютната обикновеност на личностния тип потвърждава Thuja!

Потайният тип
Този тип се среща рядко. Той има много общи черти с нездравата жена Thuja, но е по-груб и
по-манипулативен. Потайният мъж Thuja е уязвим емоционално и общо взето се превръща в
манипулативна и агресивна персона, за да се защити. Един такъв мъж взе участие в група за
психотерапия, която водих. Той беше склонен да обвинява другите участници във всички
“грехове”, които самият той имаше и се опитваше да скрие от себе си. Например, той
ставаше от стола, приближаваше се до някоя дребна, уязвима женица, надвесваше над нея
масивното си тяло и я обвиняваше, че се опитва да доминира над него. Той имаше много
силно либидо, беше чревоугодник и сексуалността му беше отявлено садистична. Тук ние
виждаме изкривяването, което често пъти става неотменим атрибут на сексуалността на
Thuja в резултат от миналата травма.
Потайният тип дава много оскъдна информация по време на интервюто, докато не ви се
довери, след което разкрива агресивните импулси, към които е склонен. Това може да
включва желание да доминира над другите, склонност да изпада в ярост и към
садомазохистични сексуални практики, както и някои други саморазрушителни тенденции,
подобни на тези, които виждаме у жените Thuja. Така потайният мъж Thuja се очертава като
измъчен тип, с маска на твърд мъжага. Той е склонен да съди прибързано и да бъде
отмъстителен, но също така е лесно раним емоционално. Освен това, той може да
осъзнава, че изпитва отвращение към себе си и това да породи суицидна нагласа. Подобно
на нездравата жена Thuja, той е склонен към подозрителност и дори параноя и не е в
състояние да поддържа приятелски отношения. В кабинета може да бъде много уклончив,
да се измъква и да отговаря неясно на въпросите или отговорите му да са много
двусмислени и несигурни, вместо да разкриват дълбоките истини за него. Също подобно на
жената Thuja, той е привлечен от мистичното и може да бъде много интуитивен и
артистичен.
Външен вид
Общо взето, Thuja има тъмна кожа, но цветът й може да бъде жълтеникав и нездрав или пък
да видим светла кожа и тъмна коса. Косата обикновено е права. Обичайна находка са
бенките, луничките, както и брадавиците. Жените Thuja са по-чувствителни от мъжете и
това се отразява на лицето им, което има по-изтънчени, деликатни черти. Лицето е по-
често ъгловато, отколкото окръглено, а жените Thuja, които аз съм лекувал, имаха
изпъстрени с лунички лица, което не съм наблюдавал при мъжете. Мъжете имат
“обикновено” телосложение, докато това на жените е леко, като отражение на бързия им,
бодър и подвижен ум. Очите на Thuja често пъти са много красиви, тъй като изразяват
невинността и детинската почуда, към която тя е предразположена. Очите често пъти са
сини или зелени.
 TUBERCULINUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
БЕЗПОКОЙСТВО

Някои хомеопати гледат на Tuberculinum само като на нозод, който трябва да се предписва,
когато има фамилна анамнеза за туберкулоза. Кент предупреждава са опасността от
подобен повърхностен подход в своите “Лекции”, посочвайки че Tuberculinum е ясно
определен конституционален тип, който трябва да бъде предписван, само когато
цялостната му картина съвпада с тази на пациента. Менталните характеристики на
Tuberculinum оформят личностен профил, толкова специфичен и отчетлив, колкото на всеки
друг тип, но за съжаление това остана недоразбрано от мнозинството хомеопати и това е
една от причините лекарството да се използва повече като нозод, отколкото като
конституционално лекарство.
Лекарството е приготвено от лимфен възел на болен от туберкулоза и, както обикновено,
съществува съответствие между произхода на лекарството и характеристиките на пациента,
който се нуждае от него, включително и личностния му профил. Образът на охтичавия
писател, който се надпреварва с времето, за да завърши интелектуално-романтичната си
книга, карайки само на хляб, вино и цигари, олицетворява точно духа на Tuberculinum.
Индивидите Tuberculinum имат някаква особена жажда да преживеят страшно много и най-
различни неща за много кратко време, като че ли за тях времето наистина изтича. Те не
понасят установения ред, в който не се променя нищо, освен ако не е пълен с вълнения.
Както никой друг тип, те са във властта на ужасното чувство, че са пропуснали много неща,
когато трескавото темпо на техния живот започне да се забавя и те остават без дразнители.
В предишни времена туберкулозният пациент живеел с болестта си много години, като
постепенно губел тегло и се приближавал към смъртта си. Този продължително точещ се
модел на болестта, изглежда, е формирал отделен ”миазъм”. С други думи, той засяга всеки
аспект на здравето на заразения човек, променяйки го на клетъчно ниво и предизвиквайки
нови характеристики, които впоследствие този човек предава на своите деца. Бавното
естество на болестта й позволява да създава характерна ментална картина, която се
унаследява. Индивидът Tuberculinum е унаследил от охтичавите си предци неспокойната
жажда за преживяване на повече неща от живота, преди да издъхне. Аз си спомням един
много достоен мъж на около 50 години, който дойде при мен за лечение на алергичната му
астма. Той беше дърводелец и беше забелязал, че определени дървесини водят до
затрудняване на дишането му. Аз бях изненадан, когато научих точната му възраст, защото
той изглеждаше много по-млад. Тялото му беше слабо, стройно и здраво, беше облечен
небрежно, но стилно, което подсилваше впечатлението, че младее. Той беше нещо като
фанатик на тема здраве, тренираше в гимнастическа зала няколко пъти седмично, караше
редовно велосипед в планината и не ядеше нищо друго, освен най-добрата, здравословна
храна. Оказа се, че той има голям страх да не умре рано (на 56 години, ако трябва да бъда
точен). Неговият баща починал внезапно на тази възраст от коронарна тромбоза и той беше
решен да направи всичко по силите си, за да избегне тази участ. Всеки конституционален
тип може да реагира по подобен начин на “преждевременната” смърт на баща си, но при
по-нататъшния разпит аз разбрах защо унаследеният туберкулинов миазъм е допринесъл за
появата на този страх. Той ми разказа, че баща му цял живот работил във фабрика, мразел
работата си и умрял, преди да му се удаде шанс да се порадва на живота. Точно това
ужасяваше моя пациент толкова силно – перспективата да попадне в капана на едно
съществувание без вълнения и да умре, без да успее да изпълни най-големите си желания.
Подобно на своя баща, той не изпитваше радост от работата си и отчаяно се опитваше да
намери по-лесни начини за печелене на пари, за да има свободно време за удоволствия. Той
учеше данъчно счетоводство, подхождайки творчески към него и направи малко пари, като
помогна на няколко души да си намалят данъците. Планираше също да изнася семинари на
тема “Как да постигнем целите си в живота” и “Как да бъдем финансово независими” (той
вероятно си мислеше, че може и сам да усвои тези умения, докато подготвя и изнася
лекции). Накрая се опита да пробие в света на финансите като посредник при отпускането
на мултимилионни кредити и и на трите ни срещи той винаги беше на прага на голямата
сделка, която щеше да промени живота му. Поради всичко това, както повечето хора
Tuberculinum, той не понасяше скуката на редовната работа “от 9 до 17”, особено такава, в
която нямаше никакви вълнения и копнееше за свободата да ходи, където си иска и да
прави, каквото си иска, без за това да му се налага да жертва удобния си стандарт на живот.
Той усещаше дори по-силно от повечето хора Tuberculinum, че времето изтича, а има още
толкова много неща, които не е преживял. Той беше женен за жена, която не искаше нищо
повече от стабилност и да бъде обичана от своя съпруг, но и от нея не беше удовлетворен и
жадуваше за вълненията, които могат да му дадат по-младите, по-авантюристични жени.
Този мъж ми каза, че това, което най-много иска от живота, е да играе и че е насочил
цялата си енергия към осъществяването на тази цел. Tuberculinum 1М редуцира значително
бронхоспазмите му, но аз не го видях повече, за да мога да разбера дали 10М би намалило
неудовлетворението му от живота.
Много индивиди Tuberculinum намират отдушник на безпокойството си в агресивни
занимания със спорт. Безпокойството при Tuberculinum не е безцелно. То се съпровожда от
стремеж към търсене на нови дразнители, който го подтиква да се втурва агресивно в нови
начинания. Спортните му занимания удовлетворяват няколко негови нужди – нуждата да
бъде в добра форма, за да може да поддържа трескавото темпо на живот, нужда от
предизвикателство, което да го стимулира и вечната нужда на Tuberculinum да играе.
Вероятно най-широко известният аспект на безпокойството на Tuberculinum е желанието му
да пътува (Кент: “Желание за пътешествия, винаги иска да отиде другаде”). Много
индивиди Tuberculinum наистина прекарват години в обикаляне на света, работейки докато
пътуват. Постоянното разнообразие на подобен променлив начин на живот им помагат да
удовлетворят безпокойството си и им позволява да избегнат отегчението, към което биха
били склонни, ако животът е твърде предсказуем.
На хората Tuberculinum допада номадският начин на живот, тъй като не се привързват силно
нито към места, нито към хора. Тяхната необвързаност напомня тази на Sulphur и
Lycopodium, но е по-подчертана, отколкото при тях. Lycopodium много често е силно
зависим от съпругата си, както емоционално, така и в практически аспект, а същото може
да се каже и за много Sulphur-и. Tuberculinum е по-независим и много често оставя
впечатление, че няма нужда от никого, поне в емоционален или практически аспект. Това,
от което той се нуждае, е дразнител и затова той обича да се обгражда с интересни хора.
При своите пътешествия той среща много интересни хора и не изпуска възможността да се
запознае с тях. Tuberculinum не е затворен като Natrum. Той прилича повече на Nux по това,
че говори отрито за чувствата си, но не е много склонен към лична привързаност. Той живее
за момента и обича за момента, а утрешният ден да върви по дяволите.
Някои щастливци Tuberculinum си намират работа, която им позволява да пътуват и да
припечелват, правейки нещо интересно. Аз съм срещал много екскурзоводи Tuberculinum, а
също и инструктори по ски и гмуркане във вода. Те имат леко, ефирно излъчване на хора,
които плуват без усилие в морето на живота и играят вместо да работят. За разлика от
екскурзоводите и инструкторите Natrum (другият често срещан тип сред хората с такива
професии), Tuberculinum не полага толкова усилия да угоди на клиентите си. Той просто
играе и демонстрира познанията и уменията си, и не се обременява много-много с това
какво си мислят клиентите. Единственият случай, при който той губи хладнокръвие, е,
когато клиентите му закъсняват или не пристигат, или са твърде мудни. Tuberculinum не е
особено толерантен тип и е по-нетърпелив от повечето типове.
Друга професия, която е идеална за много хора Tuberculinum, е тази на международен
кореспондент на вестник. Тя не само включва много пътувания, но също така дава на
Tuberculinum възможност да упражнява независимия си и проницателен интелект. Дори
свободната журналистика привлича много индивиди Tuberculinum, защото и тя предполага
много пътувания, разнообразие и интелектуална стимулация.
Повечето хора Tuberculinum нямат късмета да могат да се изхранват, виждайки свят и много
от тях прекратяват странстванията си, когато се уморят да се борят за хляба и да работят
случайна и безинтересна работа. Тогава те се укротяват за малко и си намират някаква
стабилна, добре платена работа и постоянен партньор, но много от тях твърде скоро отново
стават неспокойни и започват да мечтаят за нови развлечения. Безпокойството им
преминава в раздразнителност и чувство за неудовлетвореност от всичко, докато стигнат до
момента, в който вече не са в състояние да понасят повече стабилността на живота си и
тръгнат отново на път. Този неспокоен, номадски начин на живот може да се види и при
повечето хора Дива Staphysagria и Сломена Staphysagria. Има една важна разлика между
странстването на Tuberculinum и това на Staphysagria. Tuberculinum пътешества, търсейки
нови дразнители и скучае, когато стои на едно място и прави едно и също нещо твърде
дълго. (Много хора Tuberculinum могат да се установят, стига работата и партньорът им да са
достатъчно интересни.) Staphysagria пътува, за да си отвлече вниманието от емоционалната
буря, бушуваща в гърдите й, а в случая на Сломена Staphysagria – за да избегне създаването
на връзки, което я изпълва със страх. Около повечето хора Staphysagria съществува някаква
неяснота и мъглявост, а специално Сломената Staphysagria е беглец, тя постоянно бяга. В
контраст с нея, личността на Tuberculinum е много по-ясна и по-малко сложна. Ако той
бяга, това е по-скоро от скука, отколкото от страх. Той е относително неемоционален тип и
обикновено главата му е бистра и трезва, а освен това не му липсва самоувереност. Подобно
на Nux, той преследва настървено целта си, но за разлика от Nux, тя бързо му омръзва и
опротивява, когато я постигне.
Интелектуална любознателност и Безпристрастност
Tuberculinum е преобладаващо ментален или интелектуален тип, както Lycopodium, Kali и
Sulphur. Подобно на тези типове, хората Tuberculinum са по-често мъже, отколкото жени, в
съотношение около 5:1. Както е при всички ментални типове, интелектуалните интереси и
становища на Tuberculinum са много характерни. Интелектуалецът Tuberculinum има съвсем
различен начин на мислене от този на интелектуалците Sulphur и Kali. В съзвучие с
неговото безпокойство и с жаждата му за нови преживявания, индивидът Tuberculinum е
интелектуално любознателен, но му липсва задълбочеността на интелектуалците “тежка
категория” като Sulphur и Kali Carbonicum. (“Задълбоченост” вероятно е грешен термин по
отношение на Kali. По-подходящи, като че ли, са термините усърдие и щателност.)
Tuberculinum е привлечен от нова информация, която пленява въображението му. Често
пъти той е нещо като интелектуален дилетант, който прелита от една теория или школа към
друга, за да я изостави, когато се появи нещо по-интересно. Когато се заеме да проучва една
тема по-подробно, това или е с някакви практични мотиви, например, ако касае работата
му, или е средство за преследване и оправдаване на постоянните му търсения на свобода.
Много често той се опитваше да съчетае тези две неща. Дърводелецът, който жадуваше да
се освободи от ограниченията, които му налагаше работата му, не само учеше и изнасяше
семинари как да бъдем финансово независими. Той работеше върху прераждането (терапевт
от течението “Нова епоха”, който прилагаше дихателна терапия, за да предизвика
емоционално освобождаване у клиентите си). Има няколко школи за прераждането, които
имат различен подход и различна цел. Едната школа поставя ударението върху нуждата от
емоционално освобождаване и поощрява хората да изследват миналото си, докато друга
школа стимулира изживяването на блаженство по време на терапията. Моят пациент
Tuberculinum беше твърд привърженик на последната. Той не беше заинтригуван от мъгляви
теории като емоционалното освобождаване. Те не кореспондираха с представата му за
забавление. Вместо това, той прегърна теорията, че човек може да преодолее всички
предишни емоционални блокажи, като ги разтопи в морето от блаженство. Като част от
своята теоретична подготовка по въпросите на прераждането, той работеше като
преподавател, който поддържа схващането, че човек може да постигне физическо
безсмъртие като практикува дихателна терапия и отхвърля негативните мисловни модели.
Тази идея го привличаше силно, тъй като той се страхуваше ужасно да не умре рано, преди
да се е забавлявал достатъчно. Подобно на много хора Tuberculinum, той възприемаше тези
теории и становища, които му даваха по-голямо чувство на свобода и които му помагаха да
се освободи от затвора на миналото и от баналното ежедневие на настоящето.
Много индивиди Tuberculinum са силно ориентирани към бъдещето. Бъдещето съдържа
перспективата за фантастични открития, които ще освободят Човечеството от робията на
рутинното съществувание, давайки му времето и средствата да играе и да изследва
вътрешната и външната Вселена (Кент: “Изпълнен с надежди”). Индивидите Tuberculinum
често пъти биват привлечени от прогресивни научни и психологически идеи като
паралелните вселени и виртуалната реалност, които разширяват до безкрайност
възможностите за умствена и физическа стимулация. Други се захващат с “по-дълбоки”
теми като смисъла на съществуванието и феномена съзнание, но дори и към тях имат
специфично повърхностен и безпристрастен подход, който търси да избегне ограниченията
и да оправдае постоянните им търсения на вечно изплъзващата се свобода. Най-добрият
пример, за който мога да се сетя в това отношение, е философията на екзистенциализма и
нейният основен изразител Жан-Пол Сартр, който, ако се съди по творбите му, е бил
Tuberculinum. Екзистенциализмът прокламира всички качества, които Tuberculinum вече
притежава или поне към които се стреми – чист интелектуализъм, освободеност от
ограниченията на морала и свобода от привързване към съществуващите условия. Това,
което липсва на тази философия, е сърце. За екзистенциалистите животът сам по себе си
няма някакъв специален смисъл. Движещата сила на постоянната активност на ума е
Празнотата, всепоглъщащата Пустота и нечовешкият вакуум, които заплашват да погълнат
Tuberculinum, когато се застои в една позиция по-дълго от един миг. Докато Staphysagria и
Natrum не спират да се движат, пришпорвани от безбройните неуправляеми емоции, кипящи
под повърхността на съзнанието, Tuberculinum бяга от Празнотата, от пустотата вътре в него.
Под Празнотата, която Tuberculinum изпитва, когато спре да мисли или да угажда на
сетивата си, лежи светът на чувствата. За Tuberculinum преходният възторг е познато
чувство, което се поражда от потапянето във физическото удоволствие или от пóлета на
фантазията. Отчуждението му от дълбокото чувство на любов към друг човек, е това, което
води до пълното безмълвие вътре в него, което, от своя страна, го кара да се чувства толкова
празен. Тези индивиди Tuberculinum, които успяват да преодолеят страха си от застоя за по-
продължително време, достатъчно, за да могат да изследват емоционалната си страна по-
дълбоко, са склонни към по-малко безпокойство и по-малко цинизъм. Тогава те откриват,
че в края на краищата наистина може да съществува нещо, към което си заслужава да се
привържеш.

Изтънченият бохем
Индивидите Tuberculinum много често са колкото интелектуално, толкова и хедонистично
настроени и копнеят за свобода. Това съчетание често пъти ги превръща в бохеми.
Tuberculinum рядко се нагажда към общоприетите обществени порядки, но и рядко е
революционер – той е твърде зает със себе си, за да може да си го позволи. Той е привлечен
от авангардното, защото то е толкова ново и възбуждащо и много от пътеводните му
светлини резонират с неспокойния туберкулинов миазъм. Д. Х. Лоурънс, английският
писател на романтични романи, чийто страстен романтизъм съчетава отхвърляне на
старите обществени ценности и възвеличаване на личната свобода, вероятно е бил
Tuberculinum конституционално. Друг известен писател, за който съм почти сигурен, че е
Tuberculinum, е Хенри Милър. Неговата автобиографична трилогия “Тропикът на Козирога”
илюстрира дивото безпокойство на този тип и неговите аморалност, романтизъм и
ментална възбуденост. Милър намира своя втори дом в Париж, където постоянно е в
компанията на художници-бохеми. Дълбоката същност на артистичния авангардизъм в
Париж в края на XIX и началото на XX век е в съзвучие със същността на личностния
профил на Tuberculinum. Той е изискан, хедонистичен, стилен, модерен и емоционално
повърхностен. Бохемът е романтик (в смисъла, в който поетът е романтик, което ще рече
вдъхновен от красивото и от въображението), но той не се привързва към нищо. Той е
вперил поглед в прекрасния нов свят, в който технологиите освобождават Човечеството от
работата и страданията, а също и от старомодните морални ограничения, предоставяйки му
свободата да играе, както физически, така и интелектуално. Подобно на Sulphur, с течение
на възрастта той става по-циничен, без да се доближил до своите фантазии за Рая. След
това той започва да използва интелектуалните си възможности, по-скоро за да атакува
статуквото, отколкото да се съсредоточи върху изграждането на по-добро.
Стилът е много важен за повечето хора Tuberculinum. Характеристиките на френската нация
подсказват за много силно туберкулиново влияние. В края на краищата, точно французите
са прочути с насладата, която изпитват от изящното. Много често те са шик, изискани и по-
скоро необвързани. Френските филми, в частност, демонстрират туберкулиновите качества
на нацията. Стилът й обикновено е артистичен и аморален и много често се концентрира
около търсенето на индивидуална свобода, както и върху подчертаването на
“екзистенциалната дилема” или чувството на безполезност и незначителност, което
толкова често лежи в основата на безпокойството на Tuberculinum. Французите, също така,
са склонни да бъдат индивидуалисти. Те правят това, което са си наумили и предоставят
това право и на другите. Благодарение на тази подчертано индивидуалистична тенденция,
Франция остана извън НАТО по време на Студената война, въпреки че имаше ядрено
оръжие и беше част от Западна Европа. Индивидите Tuberculinum почти винаги остават
верни на себе си. Подобно на Sulphur и Nux, те чертаят своя собствен път в живота и слабо
се интересуват от очакванията на обществото към тях. За разлика от Sulphur и Nux, те не са
лидери по природа, защото обичат свободата си твърде много, за да поемат отговорностите
на водачеството, а и им липсва дисциплината, която то изисква.
Един английски писател, чиито произведения отразяват много добре изискания, модерен
стил на Tuberculinum, е Алдъс Хъксли. Героите на неговите първи романи често пъти са
хитри, но им липсва задълбоченост. Те се носят из висшия интелектуален елит, играят
помежду си, състезавайки се по изтънченост и постигат само съвсем преходно
удовлетворение. В последните си романи Хъксли е много по-извисен духовно, прегръщайки
философията на мистичните традиции. Романът му “Прекрасният Нов свят” може да бъде
разглеждан като описание на начина, по който Tuberculinum осъзнава пустотата и
безсмислието на телесното усъвършенстване, когато то е откъснато от емоционалното и
духовно удовлетворение. Обитателите на неговия свят на бъдещето имат всички условия за
стимулиране на тялото, за които може да се мечтае, включително медикаментозно
предизвикани “отпуски на ума”, които продължават със седмици, но по време на които
хората губят душите си. Самият Хъксли търсел свобода, експериментирайки с
халюциногенни медикаменти и книгата му “Дверите на възприятието” е нещо като
ръководство за търсачите на медикаментозно предизвикана експанзия на ума. Дори и в
последните си години, години на духовни дирения, той търсел “краткия път” към
разширяване на възгледите си, разчитайки на халюциногенните химикали, подобно на тези
индивиди Tuberculinum, които са твърде нетърпеливи, за да търсят по естествен начин
удовлетворението от постигнатия душевен мир.

Писáната
Бохемът има едно котешко качество, което аз съм виждал много често у индивидите
Tuberculinum. Подобно на котка, Tuberculinum е чувствен, но необвързан. (Единствената
известна личност, за която се сещам като илюстрация на това качество и която вероятно е
Tuberculinum, това е актьорът Дейвид Нивън.) Той се отдава на чувствен и сладострастен
екстаз много лесно, тъй като няма задръжките на Natrum или Kali, но докато другите
“възторжени” типове като Phosphorus и Medorrhinum се загубват изцяло в преживяваното,
Tuberculinum запазва определена безпристрастност дори и в омаята на екстаза. Подобно на
Nux, той е нащрек и за миг може да скочи на крака, подобно на котка, която си мърка,
докато я галят и изведнъж се стрелва, защото е съзряла мишка с ъгълчето на окото си.
Tuberculinum има една острота, която много наподобява тази на Nux. И двамата са мършави,
хищни типове, които преследват личния си интерес и имат бърза реакция, както
физически, така и ментално. Разликите между тях са многобройни, но те могат лесно да се
сбъркат, ако се запознаем с тях повърхностно. Nux е целенасочен и се придържа неотклонно
към намеренията си, докато не постигне целта си, която понякога се изразява в
придобиване на определена власт. Tuberculinum е много по-непостоянен в намеренията си,
има нужда да играе повече и е много по-романтичен от Nux. Има много поети Tuberculinum,
но поетите Nux са малцина. Все пак, и двамата имат острота на ума и склонност към
физическа възбуденост, както и необвързан, по-скоро користен подход към живота.
Подобно на много котки, хората Tuberculinum са приветливи, но същевременно отчуждени.
Ако ви намерят за интересен, било интелектуално, било сексуално, те са весели и оживени,
със самоувереност, която трудно може да бъде разколебана. Може да се окаже
разстройващо, обаче, да откриете колко бързо изчезва интересът на Tuberculinum и колкото
внезапно той може да стане безразличен или в най-добрия случай, хладно учтив. Може
лесно да останете с впечатление, че един човек Tuberculinum не ви харесва, докато
всъщност той се отнася към вас със същото безразличие, както и към повечето други хора.
Друга котешка характеристика на хората Tuberculinum е тяхната приспособимост. Поставете
ги в каквато си искате ситуация или обстановка и те не само ще оцелеят, но и ще преуспеят.
Индивидите Tuberculinum, общо взето, са находчиви, хитри и изобретателни. Причината е
отчасти в това, че те са пътували много и са попадали в много и различни ситуации, но това
също така е вродено качество, общо за Tuberculinum и дивата котка. Mercurius също е силно
приспособим, а освен това е необвързан и интелектуално настроен. Все пак, Tuberculinum е
далеч “по-заземен”. Докато Mercurius е склонен да живее до голяма степен “в мислите си”,
Tuberculinum е по-материалистичен, оттук и любовта му към спорта и добрите му
практически умения. Той е също така по-малко разпилян от Mercurius в своите намерения и
не е толкова бърз и подвижен в интелектуално отношение.
Докато сме на темата за котешките черти, е уместно да спомена за безгрижието [4] на
Tuberculinum. (Много френски думи са по-уместни при описанието на характера на
Tuberculinum от техните английски съответствия, например, думи като chic [5], savoir faire
[6] и ennui [7].) Рядко може да види една личност Tuberculinum да се смути. Tuberculinum
прави това, което си е намислил и ако нещата не потръгнат, той се заема с нещо друго, без
много-много да се терзае. Подобен лежерен подход можем да видим у индивида Sulphur и у
някои представители на Phosphorus и Lycopodium. Sulphur често пъти подхожда лежерно,
отчасти защото нехае какво се случва около него. Не така е при Tuberculinum, чийто остър и
проницателен ум обикновено следи отблизо какво става в обкръжаващата го среда. Неговата
безгрижност е по-скоро резултат от интелектуалната му необвързаност, а също и от
неговата приспособимост. Той няма нужда да се тревожи, защото знае, че каквото и да се
случи, той ще се справи и ще се измъкне “сух от водата”, а и във всеки случай тревогата е
всичко друго, но не и забавление и следователно, не си заслужава да се занимава с нея. Тази
спокойна нагласа изглежда много привлекателна за огромен брой хора и когато тя се
съчетае с хитростта на Tuberculinum и с неговата обичаща забавленията натура, това помага
на Tuberculinum да добие широка известност. Когато разговаря с непознати, Tuberculinum
общо взето остава верен на себе си и у него няма и сянка от нервността, която много хора
изпитват на парти, на което не познават повечето от гостите. Подобно на Sulphur, той може
да завърже разговор с всеки и в повечето случаи изпитва наслада от него, стига да не се
проточи твърде дълго. Неговото космополитно излъчване го прави интересен и търсен
събеседник, а ако говори с противоположния пол, той излъчва много и неподправен чар.
Друг конституционален тип с подчертани котешки качества е Phosphorus. Tuberculinum и
Phosphorus са в много близка връзка помежду си, която може да се види в сходството на
тяхното телосложение, както и в психичната симптоматика. Аз съм бил свидетел на много
случаи, при които индивидът Tuberculinum се взема за Phosphorus, както от хомеопати, така
и от самите индивиди, ако имат някакви познания по хомеопатия. Спомням си един такъв
човек, който работеше като психотерапевт. Той изнесе едноседмичен семинар, на който
присъствах, така че го опознах доста добре. Най-яркото му качество беше неговата
динамичност. На този семинар той пламтеше от енергия, която насочваше към групата като
цяло и към всеки участник, към когото се обърнеше. Семинарът имаше за тема личното
израстване и нашият водещ каза, че никой няма право да седи и да се крие зад собствените
си недостатъци и страхове. Колкото беше нежен към хората с някаква болка, толкова
енергично той се противопоставяше на тези, които отказваха да се изправят срещу
проблемите си директно и през голяма част от времето се караше, обзет от безсилие и гняв,
на някого, който си губел времето като избягвал да погледне истината за себе си в очите. Аз
се чудех какъв е конституционалният тип на този мъж и имах предвид и Phosphorus, защото
той изглеждаше като момче и беше много харизматичен, но постепенно започна да ми
светва, че той е твърде агресивен и твърде “хищен”, за да бъде Phosphorus. Под “хищен” аз
имам предвид неспокоен да изживее повече и нетърпелив, когато бъде накаран да чака.
Освен това, този човек не търсеше близостта с хората по начина, по който би го направил
Phosphorus. Например, той предпочиташе динамичното вълнение на работата в група пред
индивидуалната работа с всеки участник. Накрая разговорът опря и до хомеопатията и той
каза, че се смята за Phosphorus. Аз му казах, че мисля другояче и той ме остави да снема
неговия случай, при което намерих потвърждения, че той е неспокоен, хищен Tuberculinum,
с предразположение към астма, но не и мечтателен, невинен Phosphorus. Аз съм склонен да
гледам на Tuberculinum като на кръстоска между Phosphorus и Nux Vomica, тъй като има
лекотата и романтичната чувствителност на първия и остротата и напористостта на втория.
Веднъж се запознах с друг психотерапевт Tuberculinum, който беше напълно различен от
първия, за когото говорих. Той беше много по-възрастен, някъде на около петдесет и нещо,
но също имаше това момчешко, искрящо излъчване, което е толкова типично за хората
Tuberculinum. Беше много по-спокоен от по-младия си колега, защото беше улегнал с
годините. Той си беше осигурил едно много идилично съществувание, при което почти
всичко, което правеше, му доставяше удоволствие. Живееше в прекрасна къща на хълма с
изглед към океана, в близост до града, където работеше и изнасяше семинари. Той беше
ерген и изглежда често сменяше една привлекателна дама с друга, които се нанасяха
временно при него и споделяха леглото му. Когато работеше, той беше много по-търпелив
от по-младия си колега и проявяваше по-голям интерес към индивидуалната работа с
хората. Личният му стил на работа беше най-пасивният, който съм виждал у психотерапевт.
Една от главните му техники беше да отразява обратно към клиента всичко, което
последният е каза, включително интонацията и позата. Той поддържаше тезата, че всичко,
което терапевтът трябва да направи, е да бъде отражение на клиента, а клиентът ще свърши
останалото. Това ми напомни за пациента ми Tuberculinum, който се занимаваше с
прераждането и който чувстваше, че всичко, което клиентът трябва да направи, е да
преодолее своите емоционални проблеми, като ги разтопи в море от блаженство. И двамата
терапевти имаха лековат, “лежерен” подход към работата си, което им помагаше да избягват
много от болката и “грозотата”, които се появяват, когато клиентите бъдат изправени и
принудени да погледнат към дълбоките чувства на тъга и отчаяние. В типичен за
Tuberculinum стил, този възрастен терапевт беше възприел по-безпристрастен подход, който
му позволяваше да общува и да помага на огромен брой хора, без да си “изцапа ръцете”.
Една вечер той говори пред група участници в семинара и сподели, че има всичко, което
може да се иска от живота, но все още не се чувства удовлетворен. Каза, че бил разстроен,
защото не можел да намери достатъчно време за нещата, които иска да направи. Такива са
голяма част дори и от по-зрелите и доволни от себе си индивиди Tuberculinum.
Този пример илюстрира склонността на Tuberculinum да използва присъщата си
интелигентност, за да може да се радва на сладкия си живот. Естествено, има огромен брой
хора от всички типове, които търсят по-лекия и вълнуващ начин на живот, но според моя
опит Tuberculinum успява в това по-често от повечето други, тъй като е изцяло посветен на
тази си задача, няма кой знае какви задръжки, свързани със семейство и дълг и, общо взето,
е много предприемчив и готов да поема рискове.

Жената Tuberculinum
Дотук аз не казах нищо специално за жената Tuberculinum, макар че всичко казано може да
се отнесе и към нея. Жени Tuberculinum не се срещат много често хомеопатите не ги
виждат много често, отчасти, предполагам, защото Tuberculinum, подобно на Sulphur, е
доста як физически. Няколкото жени Tuberculinum , които съм лекувал, бяха доста
самоуверени и мъжкарани. Едната от тях беше лекар, но се интересуваше много повече от
уиндсърфинг, отколкото от медицина и по тази причина беше емигрирала от Англия в
Австралия. Тя ми каза, че повечето дни нямала търпение да си свърши работата, за да отиде
на уиндсърфинг или на някое от безкрайните партита, на които посвещаваше вечерите си.
Тя пиеше много, псуваше цветисто и имаше репутацията на лекар, който е рязък към
пациентите си и не е склонен да им съчувства. Въпреки това, тя имаше женствена и
привлекателна външност и беше много харесвана от мъжете. Аз я прецених като обичаща
забавленията, но студена личност, по някаква ирония, по-студена от повечето мъже
Tuberculinum, които съм лекувал, но вероятно ако я бях опознал по-отблизо, бих открил и
по-сърдечната й страна.
Друга жена Tuberculinum, която лекувах, също беше донякъде мъжкарана, но изглеждаше
много по-сърдечна от първата. Тя беше лесбийка, обличаше се като мъж и поради
ентусиазираните й занимания със спорт, тялото й беше много мускулесто за жена.
Независимо от това, тя изглеждаше много приветлива и достъпна и по време на интервюто
беше някакси тъжна, когато говореше за емоционалния си живот, който на моменти бил
доста бурен. За разлика от много хомосексуалисти и много хора Tuberculinum, тя имаше
стабилна партньорка, която беше по-женствена от нея, а също и по-несигурна. Подобно на
много хора Tuberculinum, тя пътуваше много и продължаваше да се чувства много
неспокойна, когато се заседи по-продължително на едно място. Тя ми каза, че има
безкрайно много физическа енергия, която я “подлудява”, ако не намери начин да я
освободи и затова се занимава толкова активно със спорт, включително гребане и
алпинизъм. Основното й физическо оплакване беше астма, която не беше много тежка и
беше свързана със сенната й хрема. Астмата се повлия много бързо от няколко дози
Tuberculinum 200с, но и тази пациентка не проведе достатъчно продължително лечение, за
да видя какъв ефект биха имали високите потенции върху безпокойството й.
Рядко ми се случва да лекувам пациентка Tuberculinum, която е майка или домакиня. Такива
съществуват, но се срещат толкова рядко, колкото зъби у кокошката. Аз не мога да се
представя нищо по-ужасяващо за жената Tuberculinum от това да бъде вързана в къщи от
банда дечурлига или по-отегчително от това да си стои в къщи и да се грижи за дом и
съпруг.

Неудовлетворение, Разрушителност и Хиперактивност

Tuberculinum не винаги запазва хладнокръвие и спокойствие. Когато нещата не вървят
добре, той става не само неспокоен, но и раздразнителен. Общо взето, той запазва
самообладание за известно време и после става все по-докачлив, възприемайки студен и
авторитарен стил на излагане на оплакванията си. Колкото по-голямо е раздразнението му,
толкова по-често той псува. Бидейки тип с относително малко задръжки, Tuberculinum
лесно започва да сипе проклятия (Кент: “Псува, проклина”), а аз съм бил свидетел как
индивиди Tuberculinum използват “мръсни думи”, за да доставят удоволствие на
“животното в себе си”, дори и когато не са ядосани.
Tuberculinum има репутация на разрушителен тип, но аз не съм виждал тази черта да се
проявява в кой знае колко голяма степен, освен у децата Tuberculinum. Аз никога не съм
виждал Tuberculinum да излезе от кожата си, но някои хора Tuberculinum наистина имат
много агресивна енергия и по време на интервюто признават, че избухват рядко, но много
бурно.
Изглежда, че гневните изблици са най-често срещани и най-разрушителни при децата
Tuberculinum. Децата Tuberculinum много често са хиперактивни. Някои от тези деца са
алергични към една или две храни или подправки и алергията им не се проявява, когато не
ги консумират, но много деца са хиперактивни, независимо от диетата им. Аз имам
впечатлението, че хиперактивността на децата Tuberculinum е по-целенасочена от тази на
хиперактивните деца Natrum и особено Stramonium. Казвайки това, имам предвид, че детето
е в постоянно движение, но знае какво прави. То може да шари из къщата цял ден, да играе
и да вади душата на родителите си, а в кабинета тази ексцесивна физическа енергия да го
направи неспокойно и да го кара да тропа с крака, но в дейностите му поне има някакъв
смисъл, за разлика от очевидно безцелните дейности на други хиперактивни деца.
Не всички деца Tuberculinum са хиперактивни, но независимо дали са или не са, те често
пъти са своенравни и опърничави деца, които изпробват търпението на родителите си
докрай, настоявайки на това, което са си наумили и изпадайки в гневен изблик, ако
желанието им не бъде изпълнено. Гневният изблик на детето Tuberculinum може да бъде
много бурен и да включва унищожаване на играчки, а по-късно трошене на чинии, но все
пак рядко е толкова агресивен, както избликът на детето Stramonium, което може съвсем
преднамерено да захапе най-близко стоящия човек със зъби, да го одере с нокти или да го
нарани с някакъв предмет. Аз съм виждал деца Tuberculinum, които псуват нецензурно
родителите си, но тази черта на личността им не се задържа дълго. Тъй като Tuberculinum е
толкова склонен да се бори за свободата да върши това, което иска, не е изненадващо, че
агресивността е много често срещана у децата Tuberculinum, на които се налагат същите
ограничения, както на всяко друго дете.
Детето Tuberculinum обикновено е с много развит интелект, но в училище му доскучава
бързо и то става истинска напаст, тормозеща и разсейваща другите деца от класа. То обича
по-скоро енергичните игри, свързани с много движение, освен ако не е едно от силно
интелектуалните деца Tuberculinum, почти през цялото време прави това, което си поиска и
се противопоставя на натиска да се занимава с това, което го отегчава, наподобявайки
силно детето Sulphur.

Външен вид
Tuberculinum прилича по телосложение на Phosphorus, но е по-жилав и мускулест, а не
толкова грациозен и ефирен. Телосложението му е слабо и стегнато, а цветът на кожата
обикновено, но не винаги, е светъл. Много често по лицето и тялото му се виждат лунички.
Лицето на Tuberculinum, общо взето, е по-тясно от това на Phosphorus, а очите му не са
толкова големи, макар че миглите са също така дълги, както на Phosphorus. Лицето
обикновено е ъгловато и често пъти изглежда мършаво. Косата е права и много фина, а
устните са тънки, но не до степен да липсват.
Състоянието pectus excavatum или “обущарски гърди” се среща много често.
 VERATRUM ALBUM

КЛЮЧОВА ХАРАКТЕРИСТИКА:
ДОГМАТИЗЪМ

Veratrum е рядък конституционален тип, едно от шепата лекарства, които съответстват на

хора, живеещи на ръба на обезумяването. Той има близка връзка със Stramonium и
Syphilinum, но притежава свои собствени, много уникални характеристики.
Повечето пациенти Veratrum, които се консултират с хомеопат, са относително стабилни
психически. Въпреки това, дори и през стабилните си периоди индивидът Veratrum
изглежда някакси странен още отначало, както и някои стабилни пациенти Anacardium. В
началото най-очевидното отклонение от нормата често пъти е самият говор. Veratrum
психологически е много ригиден тип и това се отразява в гласа му. Един пациент Veratrum
ще ви говори неестествено гръмогласно по време на интервюто, докато друг ще говори в
напрегнато стакато, сякаш слушате робот. Kali Carbonicum често пъти говори малко сковано,
но той дори не се доближава до сковаността на мисленето и речта на Veratrum, който
вероятно е най-ригидният от всички типове в психологическо отношение. Другата
необичайна черта, която бие на очи, е нахаканият, свръхсамоуверен начин, по който говори
пациентът. Неговата реч звучи много по-несъответно на ситуацията, отколкото при другите
самоуверени типове като Nux и Sulphur, тъй като личността на Veratrum е психически
дизбалансирана и не интерпретира действителността нормално.
Тези пациенти Veratrum, които търсят помощ по повод на физически оплаквания, могат да
изглеждат само леко сковани и шумни до момента, в който започнем да изследваме
психичната картина. Съблюдаването на етикета в общуването, който всички приемаме като
нещо нормално и правилно, е много трудна задача за Veratrum, който е склонен да се смее
малко по-гръмогласно или се впуска в описание на симптомите си, веднага след като седне
на стола, без да изчаква въпросите на хомеопата (Кент: “Грубост, невъзпитаност”). Когато
стигнем до психичната картина, най-поразителната характеристика, на която се натъкваме,
обикновено е арогантността, с която Veratrum отстоява убежденията си и догматизмът, с
който излага мненията си. Двама мои пациенти Veratrum ми казаха, че познатите им ги
наричали “малкия Хитлер” и признаха, че са много властни хора. Друг един постоянно се
караше със съквартирантите си (Кент: “Свадлив, кавгаджия”), защото смяташе, че пускат
музиката прекалено силно, че са твърде мърляви и защото не харесваше приятелите, които
им идваха на гости. Той знаеше, че се държи малко като диктатор, но ми каза това с
усмивка и без нотка на съжаление. Друг пациент ми разказа как бил уволнен от работата си
като счетоводител заради “нагласата” си. Той ми показа цяла камара писма, които
представляваха кореспонденцията между него, бившия му шеф и адвокатите на единия и
другия. Тези писма даваха много информация за характера на пациента ми. Бившият му
шеф, управител на банка, беше писал, че пациентът ми “непрекъснато поучава другите,
проявява непоносимост и не може да установи никакви нормални отношения с колегите
си”. Това не беше единствената причина той да загуби работата си. Той имаше и епизоди на
мания, по време на които не го беше грижа какво вписва в счетоводните документи.
Въпреки че беше дал достатъчно основания за уволнението си, той упорито водеше
юридическа война за възстановяването си на работа, която му коства огромни разходи за
адвокати и в края на краищата завърши с провал. Всичко това се случи, защото той беше
сигурен в правотата си, независимо от многобройните доказателства за обратното. Докато
разказваше тази история, той ставаше все по-бесен и се наложи да го отдалеча от темата, за
да го успокоя (Кент: “Лесно обидчив”). Главното му оплакване беше от главоболие, което
изчезна бързо след една доза Veratrum 10М, но той не прояви достатъчно интерес към
лечението си, за да дойде на проследявания, така че не мога да кажа до каква степен
лекарството повлия на личността му като цяло.
Нагласата на всезнайко, която има Veratrum, прави съжителството с него много трудно.
Един от пациентите ми Veratrum беше женен и ми каза, че жена му настоявала той да е по-
малко властен. Аз го попитах как се проявява неговата властност и той ми обясни, че
трябвало да има собствено мнение по почти всички въпроси. Например, той трябвало да
избере в какъв цвят да бъде боядисана дневната и изобщо не се вслушал в мнението на жена
си. Каза ми също, че винаги докладвал в полицията, когато някой негов съсед си паркира
неправилно автомобила на улицата (дори и когато той не му пречи по никакъв начин) и
винаги подавал оплакване до властите, когато видел някого да пуши на неразрешено за
пушене обществено място.
Начинът, по който пациентът Veratrum общува с хомеопата, е добър пример за неговата
арогантност. Един такъв пациент ми зададе безброй въпроси за лекарствата и как те
действат и после направи циничен коментар, който граничеше с явно недоверие (Кент:
“Високомерие, надменност”). Аз открих, че единственият начин да избегна кръстосания
разпит и да си продължа интервюто, беше да се изразявам много твърдо и безапелационно.
Това изглежда го изненада и го направи по-сговорчив.

Маниакално-депресивна психоза и Религиозност

Хората Veratrum често пъти са склонни към маниакално-депресивна психоза, но
маниакалната фаза, общо взето, е по-подчертана от депресията. Уволненият счетоводител
обрисува всички типични черти на манията, когато описваше поведението си по време на
маниакалните епизоди. Тогава той бивал крайно неспокоен (Кент: “Склонност към
безцелна заетост”), харчел твърде много пари, правел неприлични сексуални предложения
на непознати (Кент: “Мания, еротична”) и не ядял с дни (Кент: “Отказва да яде”). Veratrum
е много неспокоен тип. Дори и извън маниакалните епизоди той се затруднява да седи
дълго на едно място. Един пациент ми каза, че често пъти му се случва да шари нагоре-
надолу из къщата вечер и когато това шарене стане по-трескаво, жена му разбира, че то
всъщност е началото на нова манийна атака (Кент: “Безпокойство, тревожно”).
След манийната фаза Veratrum може да влезе в депресивна фаза, която се характеризира с
мълчаливо, мрачно отчаяние. Депресираният Veratrum седи умълчан с часове, мисли колко
е злочест и окаян и си представя, че повече никога няма да се почувства по-добре (Кент:
“Отчаяние за възстановяването”). През тези периоди той е по-тревожен от обикновено,
особено когато е сам и може да замисли самоубийство като начин за измъкване от
несгодите.
Една много характерна черта на личността Veratrum е склонността й към религиозен
фанатизъм. От тримата пациенти Veratrum, които съм лекувал напоследък, един беше
религиозен, един каза, че преди бил обсебен от религията, а третият беше фанатик по
отношение на религията си. Обикновено подобен религиозен фанатизъм включва заплахата
от проклятие и вечни мъки в ада и възможността за изкупление. Veratrum може да бъде
обсебен от мисълта, че е прокълнат (Кент: “Тревога за спасението на душата си”) и да се
опитва да бъде благочестив и да изкупи греховете си (Кент: “Моли се” – 3-та степен) или да
стане евангелисти проповедник и да се опитва да убеждава другите, че трябва да се разкаят
и да се върнат към Бога (Кент: “Призовава към отчаяние, проповядва”). През маниакалната
фаза тази религиозност става още по-подчертана и Veratrum може да застане на улицата и
да започне да чете проповеди на минувачите. През този период той може да повярва, че е
избран от Бог да спаси тълпата и дори, че самият той е Христос (Кент: “Екзалтирано
състояние на религиозно безумие”). Това е подобно на религиозността на жените Platina,
но при тях делюзията за величие изпъква над желанието да проповядват.
Материи медиките са пълни със сведения за склонността на Veratrum към агресия и
насилие (Кент “Оскърбява”, “Хапе”, “Делириум, яростен”). Някои от пациентите ми
Veratrum признаха за агресивния си нрав, но по принцип те рядко наблягат на това, когато
разказват за себе си. Аз смятам, че човек трябва да присъства в момента на яростния
изблик или да разговаря с очевидци, които са присъствали, за да добие представа за
агресивността на Veratrum. Определено, Veratrum е догматичен, агресивен и излиза от
кожата си от време на време и лесно може да се види как тези три качества могат да
доведат до прояви на насилие, особено по време на маниакалните епизоди. Аз смятам, че
Адолф Хитлер вероятно е бил Veratrum. (Алтернативата е Stramonium.) Той не само бил
догматичен и имал свое собствено мнение по всички въпроси, той бил, също така, на
границата на безумието и чувствал, че има почти божествена мисия да създаде и поведе
новата раса от свръхчовеци. Той бил дълбоко заинтригуван от окултните традиции, които
според него потвърждавали неговата предопределеност да властва на света, а в речите му
можем да открием огромна галерия от религиозни образи.

Страх и Обсебеност
Подобно на други сифилитични типове, Veratrum може да е податлив на обсесивно-
компулсивни разстройства. Колкото по-нездрав психически е един сифилитичен тип,
толкова по-голяма е вероятността за поява на такова разстройство. Така Arsenicum и Kali
Carbonicum често пъти демонстрират лека степен на обсебеност, докато Syphilinum,
Veratrum и Hyoscyamus са подчертано обсебени. Един от пациентите ми Veratrum беше
обсебен от стремежа към точност. Той не само самият беше много стриктен и точен и
силно се възмущаваше, когато някой закъснее, но и живееше под много строг режим,
дърпаше пердетата в абсолютно едно и също време всяка вечер и четеше вестник точно по
половин час след вечеря. Други Veratrum-и са педантични по отношение на всяка дребна
подробност, било то по отношение на броя на стафидите в купата с варена пшеница, или по
отношение на начина, по който жените им им правят прическите. Докато другите обсебени
типове стават тревожни, когато техният твърдо установеният ред бъде нарушен, Veratrum по-
скоро става раздразнителен или избухва в гняв.
Страховете, които съм срещал у моите пациенти Veratrum, не бяха очебийна част от
историята им от тяхна гледна точка. Независимо от това, аз съм наблюдавал при Veratrum-и
ирационален страх от смъртта, а също и известна параноя, което беше илюстрирано в
случая със счетоводителя Veratrum, който смяташе, че е уволнен несправедливо.
Аз не съм виждал жени Veratrum, макар че Кент говори за неговата ефикасност при
хистерични или жени с умопомрачение, при които има интензивни предменструални
симптоми (“Veratrum е лекарство, което може да спаси много жени от лудницата, особено
такива с маточни заболявания”).

Външен вид
При Veratrum има тенденция към много ъгловато лице, което е в съзвучие с ригидната му
менталност. Носът обикновено е прав, като отражение на решителността, а погледът е
напрегнат или маниакален. Тялото обикновено е жилаво и напрегнато. Добра илюстрация
за външния вид на Veratrum е този на Дейвид Кореш, последният фанатичен проповедник,
участвал в масовото самоубийство на негови последователи в Уако, Тексас, който им
нареди да се самозапалят и да изгорят живи.
 ПРИЛОЖЕНИЕ

АНАЛИЗ НА КОНСТИТУЦИОНАЛНИТЕ ТИПОВЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА

КИТАЙСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ

Четирите елемента – Земя, Въздух, Огън и Вода – са използвани от хилядолетия от хората,

за да представят различни качества, които съставят тяхната конституция и материалния
свят. Те кореспондират с четирите типа, познати на лекарите от Средновековието –
Флегматичен, Сангвиничен, Холеричен и Меланхоличен.
Няколко системи за психологически анализ са използвали това четворно разделение, за да
помогнат при описването на различията между отделните личностни типове. Доколкото ми
е известно, Карл Юнг е първият, който използва теорията за четирите елемента по този
начин и неговите трудове за четирите типа характер са били доразвити в “Minesota Multiple
Personality Inventory”, който се прилага много широко в наши дни.
За да придаде на своя анализ научно звучене, Юнг използва функционални термини при
описването на четирите типа. Така Земният тип е описан като Сетивно-ориентиран тип,
Въздушният – като Интелектуален тип, Огненият – като Интуитивен или Вдъхновен тип и
Водният – като Емоционален тип. Неговите описания за четирите типа кореспондират
много тясно със средновековното разбиране за четирите жизнени флуида, а също така и с
психологическата астрология.
По-нататък Юнг усъвършенства своя анализ с твърдението, че у всяка личност има
доминантна функция (елемент) и подчинена функция (елемент). Така при предимно
емоционалните хора доминира елементът Вода, но един от останалите три елемента е
много слабо развит. Аз използвах познанията си за системата на Юнг, за да анализирам
личностните профили на конституционалните типове. Вярвам, че този необичаен подход
има своята стойност, помагайки ни да илюстрираме базисната природа на всеки лекарствен
тип и по какво той се отличава от другите типове. Например, когато сравняваме Phosphorus
и Pulsatilla – два лекарствени типа, които често се объркват от неопитните хомеопати – ние
виждаме, че и при двата Водата или емоцията е доминиращият начин, по който
осъществяват връзка със света, но при Phosphorus най-слабо развитият елемент е Земята,
което води до “липса на граници” и липса на “заземяване”, докато при Pulsatilla най-слабо
развитият елемент е Въздухът или интелектът, което има за резултат липсата на
обективност и острота на ума.
Следващият анализ по никакъв начин не е окончателен, но аз вярвам, че той е акуратен по
отношение на най-силно и най-слабо развитите елементи у мнозинството от
конституционалните типове.
Нека първо обсъдим по-задълбочено качествата на функциите на всеки елемент и после да
се върнем към лекарствата.

Земя
Този елемент се свързва с физическите сетива. Земните хора са преди всичко сетивно
ориентирани. Техният мироглед се основава на възприятията на сетивата, което ги прави
практични и делови. Ако нещо не може да бъде видяно или докоснато, то не съществува за
тях. Земните хора са най-практичните хора, те притежават най-“здравия” разум. Те са
фокусирани върху материалната действителност пред тях и не се интересуват от емоции
или въображение. Те са практични и надеждни, предпазливи, упорити и често пъти им
липсва гъвкавост. Често пъти това са хедонистично настроени хора, тъй като те до голяма
степен живеят чрез сетивата си. Физически Земният елемент се свързва със скелета,
съединителната (структурообразуващата) тъкан и с храносмилателния тракт, който
асимилира “градивните тухлички” за физическото тяло от храната, която то яде. Както ще
видим, конституционалните типове, при които преобладава Земята, са склонни към
проблеми с тези органи.

Положителни черти
Реалистичен
Практичен
Надежден
Интуитивна връзка със Земята
Отрицателни черти
Материалистичен
Тесногръд
Липса на гъвкавост

Липса на Земя
Нереалистичен
Непрактичен
Импулсивен

Въздух
Въздухът представлява менталните или интелектуалните качества. Въздушните хора живеят
в мислите си, мислят за всичко, вместо да чувстват със своите емоции и сетива. Те имат
склонността да разсъждават, да осмислят и да анализират. Въздушните хора могат да се
оттеглят назад, за да видят по-цялостна картина и се справят добре, когато работят с
абстрактни концепции. Елементът Въздух има тенденцията да създава необвързан, нехаен
подход към живота и младолик външен вид. Физически той се асоциира с белия дроб и
дихателните пътища, нервната система (особено със зрението), а също и със стомаха и
тънките черва (които са кухи и до известна степен са изпълнени с въздух).
 Положителни черти
Интелектуален
Обективен
Необвързан
Широки възгледи
Отрицателни черти
Свръханалитичен
Безчувствен
Отчужден

Липса на Въздух
Мъгляво мислене
Субективен
Привързаност

Огън
Това е елементът на личния магнетизъм, вярата, смелостта и вдъхновението. Това, също
така, е елементът на егоизма, желанието и гнева. Огнените хора са оптимисти, горди и
често пъти егоистични и себични. Подобно на Въздуха, Огънят има интелектуален аспект,
но докато Въздушният интелект е преди всичко аналитичен, Огненият интелект е също
така и вдъхновен и интуитивен. Огънят носи творческо прозрение, което след това изисква
Въздух, за да бъдат анализирани детайлите, и Земя, за да ги приложи на практика.
Физически огънят кореспондира със сърцето и кръвоносната система, с мускулите и
метаболизма, с черния дроб и жлъчния мехур и с нервната система (заедно с Въздуха).

Положителни черти
Самоувереност
Независимост
Вдъхновение
Отстояване

Отрицателни черти
Арогантност
Себичност
Делюзия за величие
Гняв

Липса на Огън
 Стеснителност
Чувство за малоценност
Апатия
Пасивност

Вода
Това е емоционалният елемент. Водните хора имат силни емоции. Те са, общо взето,
чувствителни и грижовни, а също и интуитивни.

Положителни черти
Чувствителност
Интуитивност
Грижовност
Отрицателни черти
Свръхчувствителност
Субективност
Зависимост
Липса на Вода
Безчувственост
Повърхностност
Студенина

Нека сега разгледаме конституционалните типове от гледна точка на учението за

елементите, като ги групираме според преобладаващата при всеки един от тях функция.

Земни типове

Лекарство BAR- CALC GRAPH SILICA NUX-V ARS KALI-

C C
Доминиращ Земя Земя Земя Земя Земя Земя Земя
Втори Вода Вода Вода Въздух Огън Огън Въздух
Трети Въздух Въздух Въздух Вода Въздух Въздух Огън
Подчинен Огън Огън Огън Огън Вода Вода Вода

Съгласно тази класификация Земните типове се разделят на три групи според втория най-
развит елемент при тях. (Повечето хора са относително силни в поне две функции.)
И Calcarea, и Baryta, и Graphites имат като втора функция Вода или емоция. Всеки един от
тях е практичен тип, без претенции и при всеки може да се открие известна опростеност.
Тази опростеност се дължи на комбинирането на прямотата на Земния елемент с
наивността на Водния. Освен това, всеки от тези типове е склонен по-скоро да бъде
емоционален и чувствителен в сравнение с другите Земни типове. Graphites е най-
емоционалният от тримата, за него може да се каже, че е в еднаква степен емоционален и
материалист.
Таблицата показва, че при тези три типа подчинената функция е една и съща – Огънят.
Следствие от това е, че при всеки от тези типове има тенденция по-скоро към страхливост.
В случаите с Baryta и Graphites този страх се проявява като стеснителност, докато при
Calcarea обичайната му изява е нежеланието да реализираш пълния си капацитет в живота.
Втората група, включваща Arsenicum Album и Nux Vomica, има като втори най-силно изразен
елемент Огъня. Тези типове са много различни от първата група. Доколкото това са Земни
типове, те са както практични хора, така и склонни да наричат нещата с истинските им
имена, да казват истината право в очите. Освен това, и двамата се фокусират върху
материалната действителност. Nux го прави като изгражда център, около се върти светът,
докато в центъра на вниманието на Arsenicum е физическата сигурност и физическият
комфорт, както и изучаването на практическия опит на другите.
Огненият елемент е това, което отличава тези два типа от другите Земни типове. Той им
дава непоколебима, фокусирана в целта воля, която ги прави способни на велики дела. Той
им придава и амбициозност (особено при Nux), и ги прави склонни да се гневят, когато
волята им бъде скършена. Никой не е по-добър от тези два типа в довеждането на нещата
докрай. Те могат да влязат в една организация и да я реорганизират от върха до дъното,
преди някой да е разбрал какво става, а специално Nux е особено склонен към изобилие от
творчески идеи, касаещи бъдещи проекти.
Съчетанието между чувствената Земя и жадния Огън също поражда хедонистични апетити,
което се отнася с особена сила за Nux Vomica.
И Nux, и Arsenicum, бидейки Земни типове, имат като най-слабо развит елемент Водата.
Резултатът е, че и двата типа могат да бъдат безчувствени, груби и откровено жестоки. Те
нямат много време за емоционални взаимоотношения, защото ги намират или отегчителни,
или объркващи.
Третата група Земни типове включва Silica и Kali Carbonicum. (Kali Bichromium вероятно
принадлежи към първата група с втори елемент Вода.) И двата типа са относително
интелектуални, защото имат Въздух като втори елемент. Всъщност, и за двата може да се
каже, че са в еднаква степен Въздушни и Земни, тъй като и интелектът, и практичността им
са силно изявени. Silica е Земна в смисъла, в който е Земен скулпторът или художникът – тя
има природно естетическо чувство за физическата форма. Тя притежава и упоритостта,
характерна за много Земни типове. Има тънък и проницателен ум, докато при Kali
Carbonicum той е аналитичен, но прозаичен. Kali е земен, в смисъл на скептичен и може да
се ориентира в действителността само по материалните ориентири около него. Неговият
интелект е силно аналитичен, но е затворник в Земната “усмирителна” риза, която не му
позволява да оцени каквато и да било поетична или абстрактна идея.
Най-слабо развитият елемент при Silica е Огънят, което води до стеснителност и
колебливост. При Kali най-неразвитият елемент е Водата. Той е най-сухият и най-малко
емоционалният от всички конституционални типове.

Въздушни типове

Лекарство ARG-N MED MERC LYC TUB PH-AC

Доминиращ Въздух Въздух Въздух Въздух Въздух Въздух
Втори Огън Огън Огън Земя Земя Вода
Трети Вода Вода Вода Вода Огън Земя
Подчинен Земя Земя Земя Огън Вода Огън

Когато разглеждаме Въздушните типове, ние можем да ги разделим на още три групи,
според втория най-силен елемент. Argentum, Medorrhinum и Mercurius са относително
огнени типове. Argentum е много топлокръвен и, общо взето, жизнерадостен и
оптимистичен, освен ако някакви неблагоприятни обстоятелства не породят страх.
Комбинацията от Въздух и Огън е нестабилна (възпламенима) и всички тези типове са
склонни към ментална нестабилност. Умът на Argentum е много бърз, доколкото това са
трите най-бързи елемента, и неговата ментална подвижност може лесно да бъде накърнена,
което води до блуждаещо, нестабилно мислене. Това се съчетава със слабостта на четвъртия
елемент Земя, която е необходима, за да “заземи” или да стабилизира индивида. Тъй като
му липсва здравият разум на елемента Земя, Argentum е податлив на “неразумни” импулси,
както и на нереалистични страхове.
Medorrhinum е интересен, защото при него обикновено и четирите елемента са добре
развити. Medorrhinum, общо взето, има стабилен интелект, той отстоява себе си и е
оптимист, а в същото време е интуитивен и има въображение. Освен това, Medorrhinum,
общо взето, има “дълбока” емоционалност.
Втората група включва Lycopodium и Tuberculinum, които имат Земя като втори елемент.
Това са най-стабилните от Въздушните типове. Те не са особено новаторски и
откривателски настроени като Sulphur и Argentum, но могат да използват своя остър и
методичен интелект, за да анализират информацията необвързано и безпристрастно,
бидейки относително свободни от влиянието, както на емоциите, така и страстта.
Елементът Земя има за резултат също и склонност към материалистично мислене при
Lycopodium и хедонистични черти при Tuberculinum. За разлика от първия, Tuberculinum има
и относително повече Огън, което има за резултат, както до по-голяма самоувереност, така
и силна любов към природата. Tuberculinum е много по-“жаден” за преживявания от
Lycopodium, който споделя до известна степен “сухотата” на Kali Carbonicum (тъй като и
двамата имат Въздух и Земя като доминиращи елементи и Вода като най-слабо развит).
На Lycopodium му липсва Огън и това води до липса на вяра в себе си, която е толкова
характерна за този тип. На Tuberculinum му липсва Вода, затова той като цяло е
емоционално необвързан, а често пъти и емоционално безчувствен. (Емоционалната
чувствителност на Lycopodium често пъти също е по-скоро слабо развита, което се дължи на
слабия трети елемент.) Компенсаторната горделивост, която виждаме у някои индивиди
Lycopodium, е илюстрация на принципа, описан от Карл Юнг, че недостатъчно развитият
елемент често пъти се проявява по негативен или незрял начин.
Phosphoric Acid е по-скоро труден за анализ от гледна точка на учението за елементите. Аз
поставих Въздух като доминиращ елемент при него, тъй като индивидите Phosphoric Acid
са толкова откъснати и необвързани. Наистина те се чувстват, сякаш живеят във вакуум,
лишени от всякакви чувства. Определянето на втория и третия елемент при Phosphoric Acid
е особено трудно. Може да се твърди, че щом Phosphoric Acid е толкова лишен от чувства,
Водата следва да бъде най-слабо развитият елемент, но тези индивиди изпитват много
страхове на моменти и аз смятам, че това се дължи на липса на Огън или самоувереност.
Освен това, те се чувстват, сякаш нямат самоличност и мотивация, което е пример за
недостатъчно (огнено) его.

Огнени типове

Лекарство SULPH VERAT CAUST LACH

Доминиращ Огън Огън Огън Огън
Втори Въздух/Земя Земя Въздух Вода
Трети Земя/Въздух Въздух Вода Въздух
Подчинен Вода Вода Земя Земя

Лекарство HYOS PLAT BELL

Доминиращ Огън Огън Огън
Втори Вода Въздух Земя
Трети Въздух Вода Вода
Подчинен Земя Земя Въздух

Всички Огнени типове са склонни към един или друг вид вдъхновение. Sulphur е най-
огненият от всички типове, демонстрирайки всички аспекти на елемента Огън. В повечето
случаи той е интелектуално вдъхновен, страстен, благороден, смел, решителен и, също така,
често пъти себичен, обсебен от самовлюбеност и склонен към ярост. Sulphur-ите се делят
на Въздушни Sulphur-и и Земни Sulphur-и, като първият е най-духовно извисен и
интелектуален, а вторият – най-грубият, а също и най-практичният. Комбинацията от
Въздух и Огън е вдъхновяваща, но често пъти “незаземена” и непрактична, оттук и
замечтаността на Въздушния Sulphur. Най-слабо развитият елемент при Sulphur е Водата,
което отразява емоционална безчувственост и незрялост, които ние често виждаме у този
тип.
Вдъхновението при Veratrum често пъти се проявява под формата на мания с комплекс за
спасение. Той се чувства избран да спаси света, обикновено в религиозния смисъл на
думата, и може да стои на улицата и да чете проповеди на вятъра. Той е крайно своенравен
и опърничав (Огън и Земя) и много склонен да се гневи. Той, също така, често пъти е много
себичен. Veratrum може да бъде изненадващо практичен за човек на ръба на обезумяването
(Аз познавах един фермер Veratrum, който управляваше успешно огромна ферма с много
малко чужда помощ, въпреки че беше и параноик, и пристрастéн към наркотици от време
на време), отражение на силния елемент Земя. Тази комбинация между Земя и Огън се
наблюдава и при Arsenicum, един тип, който е много близък до Veratrum. И двамата са
обсебени, особено от материални интереси, и двамата са емоционално безчувствени, тъй
като имат Вода като подчинен елемент.
Causticum е един от най-вдъхновените сред Огнените типове, поне екстровертните му
представители. Неговото вдъхновение обикновено се проявява като страстна борба за
лични права и служене на нуждаещите се. То може да приеме открито политическа форма
като революционен устрем. Повечето Causticum-и са интелектуалци и могат да обуздаят
своя идеализъм чрез неопровержими, убедителни разсъждения. Те, също така, често пъти
имат развита интуиция, която е функция на Огнения елемент. Повечето индивиди Causticum
са добре балансирани, тъй като имат поне по три еднакво добре развити функции
(елемента), а често пъти и всичките четири. Така те често пъти са емоционално
чувствителни (и плачат, когато са свидетели на нечие страдание), но могат да бъдат и много
практични. По-интровертният Causticum, общо взето, е много аналитичен и не толкова
вдъхновен, следователно може да се каже, че Огънят и Въздухът са разменили позициите си
и доминиращ е станал Въздухът.
Lachesis често пъти е вдъхновен от изкуствата. Той е, също така, Огнен в своите сексуални и
други сетивни апетити, оттук и привързаността му към алкохола и другите стимуланти
(подобно на Sulphur и Medorrhinum). За разлика от повечето Огнени типове, Lachesis е
емоционално чувствителен, а комбинацията между Вода и Огън обуславя силно
интуитивната натура на Lachesis. Това е нестабилна комбинация, която води до
нестабилност на настроението и мощни емоционални изблици, което може да се
наблюдава и у индивиди Ignatia и Hyoscyamus. Lachesis обикновено има остър интелект и
при него дори и Земният елемент често пъти е добре развит. Някои индивиди Lachesis са
доста ексцентрични, вятърничави и ненадеждни. Това е пример за слаб елемент Земя.
Hyoscyamus е като преувеличен Lachesis. Гневните изблици и сексуалната обсебеност са по-
силни, както и религиозността и ревността. Емоциите са много непостоянни, а интелектът
е по-нестабилен. Може да се каже, че са развити само първите два елемента, а липсата на
Въздух и Земя има за резултат много по-нестабилен индивид от Lachesis.
Platina е най-гордият от всички конституционални типове, при който делюзията за величие
е най-подчертана, което означава, че имаме случай на извънредно силен Огън. Сексуалното
желание също е извънредно силно в повечето случаи, а гневът вилнее на фона на пълна
липса на емоционална чувствителност, което води до жестокост и дори до убийство.
В повечето случаи интелектът е силно развит и това подсилва впечатлението за
отчужденост, което създава Platina. Липсата на Земя има като резултат силно нестабилен
индивид, който е податлив на халюцинации и делюзии.
Belladonna е също толкова огнена, колкото Sulphur, но е по-нестабилна. Силният елемент
Земя придава физическа сила (подобно на Nux, също Огън и Земя), както и твърдоглавие.
Липсата на Въздух води до страст, която не е контролирана от обективния разум, оттук и
прибързаността, необмислените действия и обсебеността на Belladonna.
Водни типове

Лекарство NAT-M AURUM THUJA CHINA PHOS

Доминиращ Вода Вода Вода Вода Вода
Втори Въздух Въздух Земя Огън Въздух
Трети Земя Земя Въздух Въздух Огън
Подчинен Огън Огън Огън Земя Земя

Лекарство NAT-C PULS SEPIA IGN

Доминиращ Вода Вода Вода Вода
Втори Земя Земя Земя Огън
Трети Въздух Огън Огън Въздух
Подчинен Огън Въздух Въздух Земя

Всички тези типове са предимно емоционални хора. Емоциите са силни и относително

дълбоки, с изключение на Phosphorus, при който те са силни, но в повечето случаи
повърхностни. Степента на развитост на Огъня и Земята варира при Natrum. Често пъти
еднакво добре развити са и четирите елемента, в резултат от което индивидът е и
практичен, и относително уверен в себе си. Ако има елемент, който е недостатъчно развит,
това най-често е Огънят, за което може да се съди по липсата на самочувствие, което е
толкова типично за индивидите Natrum Muriaticum. Както се случва и при Lycopodium, това
може понякога да породи компенсаторна горделивост.
Aurum е много подобен на Natrum, но е още по-потиснат емоционално. Конфигурацията на
елементите е същата. Тъй като емоциите са по-силно потиснати, те изригват с по-голяма
сила, когато стигнат до повърхността, пораждайки изблици на крайна ярост и отчаяние.
Тези два типа имат почти идентична психодинамика се различават по-скоро по степента,
отколкото по типа.
Thuja е друг чувствителен, емоционален тип, който обикновено има силен интелект. При
мъжете има тенденция да са емоционално потиснати, но не и при жените. Елементарният
анализ е подобен на този при предходните два типа, като липсата на Огън се проявява като
стеснителност и липса на самочувствие, най-вече като чувство, че си “мръсен”, което има
различни форми. Психичните тенденции при Thuja могат да се разглеждат като пример за
освободена от ограничения Вода. Силният Земен елемент се проявява като чувственост и
интуитивна връзка с природата.
При Phosphorus има уникално съчетание на елементи. Емоционалната чувствителност на
Водата е съвсем очевидна, но подреждането на следващите два елемента – Огън и Въздух –
не е толкова явно. Phosphorus е лек, “Ефирен” тип, не защото е аналитичен, а защото е
безгрижен и весел. Често пъти той е също и вдъхновен мечтател, следователно Огънят също
е добре проявен. Единствено Земята е очевидно недостатъчна, ето защо Phosphorus е
толкова вятърничав и често пъти малко “пернат”.
China прилича на Phosphorus по своята мистична, вдъхновяваща личност, но тя е по-
фантазьорски настроена от него, тъй като елементът Огън е по-силен. От друга страна, тя е
дори по-слабо “заземена” от Phosphorus.
И Natrum Muriaticum, и Pulsatilla имат много силен елемент Земя, но това се проявява по
много различен начин. Natrum Carbonicum е приЗемен, здравомислещ и предпазлив, но
също и в известна степен емоционален и страхлив. Pulsatilla е много емоционална, а
елементът Земя се проявява в нейната чувственост и добри практични умения. При Natrum
Carbonicum липсва Огън, затова той е по-скоро стеснителен и не е склонен към авантюри,
докато при Pulsatilla има недостиг на Въздух, откъдето идва и слабата й обективност.
При Sepia също преобладават Водата и Земята. Тя е емоционална личност, която е, общо
взето, чувствена и “приземена” в тялото си, с което тя има интуитивна връзка, оттук и
любовта й към танците и йогата. Тя има интуитивна връзка и със земята. Някои Сепии,
също така, са и много Огнени.
Ignatia е силно емоционална и често пъти непостоянна, което се дължи на комбинацията
между Вода и Огън. Огненият елемент се проявява в острия, интуитивен интелект и в
страстната натура. Ignatia има силно аналитичен ум (силен Въздушен елемент), който често
пъти се вдъхновява от духовни или артистични импулси, произлизащи от царствата на
Огъня и Водата.

Аз не включих Staphysagria в главните таблици, защото тя изглежда има по-сложна

конфигурация от елементи. Причина за това отчасти е фактът, че съществуват четири
различни подтипа Staphysagria и отчасти, защото гневът при Staphysagria често пъти е
бурен, но силно потиснат, следователно елементът Огън може да бъде оценен или като
силен, или като слаб. Следната таблица е само опит за анализ на подтиповете Staphysagria.

Staphysagria СЛАДКА ДИВА СЛОМЕНА ХИТРА ХИПИ

Доминиращ Въздух Огън Въздух Въздух Въздух
Втори Вода Вода Земя Вода Вода
Трети Земя Земя Огън Огън Огън
Подчинен Огън Въздух Вода Земя Земя

Сладката Staphysagria е много блага личност, която лесно се бърка с Lycopodium. Страстите
й не са много силни, но тя е чувствителна и обикновено има фин интелект, следователно
Водата и Въздухът преобладават. Нейният гняв или Огънят е толкова потиснат, че тя е много
пасивна, неуверена и срамежлива.
Дивата Staphysagria е страстен и неконтролируем през повечето време, тъй като
потиснатият гняв е много близо до повърхността. Той обикновено е авантюрист и може да
бъде много практичен човек, следователно елементът Земя изглежда е добре развит.
Неговата голяма слабост е липсата на обективност, което го сблъсква с всякакви проблеми и
го подвежда да интерпретира събитията от строго лична гледна точка.
Сломената Staphysagria е суха, затворена в себе си личност, която се крие от своя гняв. Той
обикновено има остър интелект и солидни практични умения и е много сдържан в
емоционално отношение.
Хитрата Staphysagria е лека, ефирна, общителна и интелигентна личност (подобна на
Lycopodium). Все пак, той е по-чувствителен емоционално от Lycopodium.
Петият тип Staphysagria е отцепникът Хипи, който обикновено е пристрастéн към
наркотиците. Той изглежда слаб и пасивен и има много неопределена самоличност. Общо
взето, той е много откъснат от емоциите си и е абсолютно непрактичен. Дори и интелектът
му е замъглен през повечето време. Така той се явява Въздушен тип, при който и четирите
елемента са слабо развити и, общо взето, се справя много трудно със живота.

В главните таблици аз умишлено пропуснах някои от по-редките, психически нестабилни

типове, отново от съображения за по-голяма яснота. Те се поддават трудно на анализ от
гледна точка на учението за елементите, но по-долу аз ще направя един опит:

Лекарство ALUM ANAC STRAM SYPH

Доминиращ Вода Огън Огън Земя
Втори Въздух Въздух Въздух Въздух
Трети Земя Вода Вода Вода
Подчинен Огън Земя Земя Огън

Alumina е склонна към крайности в емоциите, следователно може да се приеме за Воден

тип. Интелектът е силно развит, докато не бъде накърнен от патологията и Alumina е
склонна към чувство на изолация и откъснатост от другите хора, отражение на елемента
Въздух. Огънят липсва, което води до поява на страхове и характерната за Alumina липса на
усещане за самоидентичност.
Anacardium и Stramonium си приличат. И двамата са опасни, склонни са към бурни изблици
на ярост, което отразява силния елемент Огън. През спокойните периоди тези типове имат
неестествено хладна нагласа, която е характерна за много от по-патологичните
конституционални типове, което отразява силата на Въздушния елемент и относителната
слабост на Водата. Липсата на Земя се вижда в тенденцията към делюзии и халюцинации.
Syphilinum трудно се класифицира в тези таблици. Повечето хора Syphilinum са спокойни и
приЗемени и често пъти са обсебени от идеята за подреденост, което е отражение на
доминиращия елемент Земя. Те, също така, имат относително силен интелект, следователно
Въздухът е силен, и липса на самоувереност, което подсказва, че Земята е слаба.
Запленеността от идеята за смъртта може да бъде разбрана като комбинация от хладния,
необвързан Въздух (смъртта е крайният вариант на необвързаност и откъснатост) и липсата
на пулсиращ Огън.

[1] Интересна игра на думи. Героят се представя като “Chance, gardener”, което прозвучава като “Chauncey Gardiner” –
бел. прев.
[2] Калус буквално означава мазол, но с така се нарича и новообразуваната костна тъкан около зоната, в която костта е
била счупена. Бел. прев.
[3] Опортюнизъм – приспособленчество, съглашателство, безпринципност, склонност да се възползваш безкритично от
разкрилата се възможност за успех или печалба.
[4] Авторът използва думата nonchalance – френска заемка в английския език, която означава “равнодушие, безгрижие”

[5] Chic (фр.) – шикозен, моден, елегантен.

[6] Savoir faire (фр.) – умение, такт.

[7] Ennui (фр.) – досада, скука.

 HOMEOHELP HOLISTIC SCHOOL е единственото в България училище, което предлага
онлайн обучение: по Хомеопатия, по Бах терапия, по Традиционна китайска медицина
и др.
Обученията в HOMEOHELP HOLISTIC SCHOOL са насочени към активните българки и българи, които искат да
включат холистичното мислене и холистичните методи на лечение в своя мироглед, но семейните и професионалните им
ангажименти не позволяват честите и продължителни пътувания, които стандартните методи на обучение налагат.

Обучавайки се в HOMEOHELP HOLISTIC SCHOOL:

- Разширявате възможностите си да помагате на себе си и на близките си
- Навлизате в сфера на знание, което променя качеството на живота ви
- Ставате част от най-динамично развиващата се общност на холистични терапевти
(хомеопати, Бах терапевти) в България през последните години.

HOMEOHELP HOLISTIC SCHOOL организира първото по рода си в България ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ ПО

ХОМЕОПАТИЯ.
То протича в три нива.

1. Първо ниво ви учи как да се справяте с най-често срещаните спешни и неотложни

състояния с помощта на хомеопатичните лекарства. До 2012 година това ниво беше
популярно под оригиналното си заглавие „Онлайн Курс по класическа хомеопатия за
Майки”.
2. Второ ниво ви запознава по-задълбочено с основните теоретични постановки в
хомеопатията, което ви помага да се справяте с най-често срещаните обостряния на
хронични болести.
3. Трето ниво ви дава допълнителни знания и умения, които са ви необходими, за да
можете да поемете предизвикателството на хроничните болести.

- Инвестирайте в своята независимост – от лекарите и медикаментите.

- Инвестирайте в своето спокойствие – знанието прогонва паниката.
- Инвестирайте в здравето на децата си – инвестиция, с която винаги печелите.
Подробно за
· направленията на обучение в HomeoHelp Holistic School и
· начина, по който може да се включите в тях
прочетете на интернет страницата на училището: homeohelp.eu или пишете на
info@homeohelp.eu,
или позвънете на директора на училището
д-р Румен Стойчев на 0886 325 905