Уважаеми читателю,

Предлагаме на твоето внимание обширен откъс от книгата на

ВАЙКУНТАНАТ ДАС КАВИРАДЖ „ХОМЕОПАТИЯ ЗА ФЕРМАТА И ГРАДИНАТА”.

Екипът на „ХомеоХелп” – Българското

хомеопатично издателство работи активно, за да
може да ти предложи тази уникална книга най-
късно в края на май 2015 година.

„ХОМЕОПАТИЯ ЗА ФЕРМАТА И ГРАДИНАТА” е най-

добрата книга за прилагане на хомеопатия за
превенция и лечение на болести по растенията.

Ние вярваме, че в твое лице тази книга ще

намери любознателен читател, който ще прилага
активно знанието от тази книга в живата
практика.

Смисълът от това е утре да сложиш на трапезата

си истински чист, с нищо незамърсен продукт, но
далеч не само това...

Не по-малко важно е, че прилагането на

знанието, събрано и изложено в тази книга от
Кавирадж, би помогнало за възраждането и
съхраняването на чиста почва, на чиста вода, на чист въздух, а от друга страна, би било
крачка към възстановяването на отдавна нарушеното равновесие:

 между самите отделни земеделски култури,

 между земеделските култури и естествения растителен свят,
 между растителния свят и животинския свят
 между живия и „неживия свят” и в крайна сметка
 между човека и Майката Природа, която го ражда и храни.

Четейки този обширен откъс от книгата, моля, имай предвид, че коректорската и

редакторска работа по текста продължава, т. е. всичко, което прочетеш тук, в
самата книга ще бъде в своя завършен вид – и като текст, и като илюстрации.

Книгата ще бъде около 380 страници във формат А5, с твърди корици и многобройни
пълноцветни илюстрации. След излизането й на книжния пазар, нейната цена ще бъде
45 лева.

Но като истински почитател на чистото земеделие и/или на хомеопатията, ти може да

имаш книгата срещу само 36 лева.

За целта трябва да направиш поръчка за нея в интернет книжарницата на „ХомеоХелп”

и да заплатиш цената от 36 лева по банковата сметка на „ХомеоХелп”
най-късно до 15 май 2015.

След излизането на книгата на бял свят, ние ще ти я изпратим на посочения в твоята

поръчка адрес и ще те уведомим по електронната поща.
 Съдържание
1. Предговор
Агробизнесът и замърсяването
Квантов скок
Осъзнаването: Липсващата брънка
2. Въведение към второ издание
3. Основи
А. Причини и лечение на болестите
Б. Законът на подобието
В. Единственото лекарство
Г. Минималната доза
Д. Подход към диагнозата
Е. Тоталността от симптоми
Ж. Обобщение на хомеопатичния
лечебен метод
Нови лекарства за хомеопатично
лечение на растения
А. Лекарства, приготвени от
земеделски химикали
Б. Лекарства от паразити,
вредители и приятелски растения
В. Начин на приготвяне на
специални лекарства
Потискането и новите болести
по растенията
Ролята на експериментите и
опита
А. Хомеопатията и
експерименталният подход
Б. Добиване на опит в
хомеопатичното лечение
В. Видове опит
Г. Древната мъдрост и бъдещето
Красотата е в количеството
А. Правилото „de minimis”
Б. Наноразмерни потенции
В. От Авогадро до квантовата
механика
Г. Повече от един начин
Д. Водата – сложната проста
субстанция
Е. Софтуерни решения
Гените и затвореният кръг
1
Мощното плацебо
Правила за повторение на дозата
4. Земеделие
Комерсиалният подход
Естественият подход
Химичният подход
Генното инженерство и
биологичният подход
Съвременните земеделски методи
Една истинска алтернатива
5. Структура на почвата
Почвени хоризонти
Елиминация
Органична материя
Екосистеми
Отлагания
Хранителни вещества
Хранителни вещества в
земеделието
6. Структура и тъкани на
растенията
7. Употреба на хомеопатични
лекарства
8.Лечение на болести,
причинени от хранителен
дисбаланс
9. Приятелските растения като
хомеопатични лекарства
10. Вредители по растенията
Въведение
10.1 Общи лекарства от насекоми
Лечение на растения от семейство
Кръстоцветни
(Crucifers/Brassicaceae)
Лечение на растения от семейство
Тиквови Cucurbits (Cucurbitaceae)
Лечение на растения от семейство
Житни (Gramineae/Poaceae)
Лечение на растения от семейство
Бобови (Leguminosae/Fabaceae)
Лечение на растения от семейство
Картофови (Solanaceae)
10.2 Лекарства против листни и
щитоносни въшки
Лечение на растения от семейство
Кръстоцветни
(Cruciferae/Brassicaceae)
Лечение на растения от семейство
Тиквови Cucurbits (Cucurbitaceae)
Лечение на растения от семейство
Картофови (Solanaceae)
10.3 Лекарства против бръмбари
Лечение на растения от семейство
Картофови (Solanaceae)
10.4 Лекарства срещу бяла муха и
други мухи
10.5 Лекарства срещу гъсеници
Лечение на растения от семейство
Кръстоцветни
(Cruciferae/Brassicaceae)
Лечение на растения от семейство
Бобови (Leguminosae/Fabaceae)
10.6 Лекарства срещу нематоди и
други червеи
Лечение на растения от семейство
Розоцветни (Rosaceae)
Лечение на ментите, растения от
семейство Устоцветни
(Labiatae/Lamiaceae)
10.7 Лекарства срещу акари
Лечение на растения от семейство
Кръстоцветни
(Cruciferae/Brassicaceae)
10.8 Лекарства срещу охлюви и
плужеци
11. Бактериални, вирусни и
гъбични заболявания
2
A. Триумфът на объркването
Б. Диетата
В. Есенното почистване
Г. С колко сила разполагат
микробите?
Д. Гъби
Е. Бактерии
Ж. Вируси
Болести по декоративните
растения
Болести по зеленчуците
Лечение на астри, маргаритки и
слънчогледи
(Asteraceae/Compositae)
Лечение на растения от семейство
Тиквови Cucurbits (Cucurbitaceae)
Лечение на растения от семейство
Житни (Gramineae/Poaceae)
Лечение на растения от семейство
Устноцветни (Lamiaceae/Labiatae)
Лечение на растения от семейство
Картофови (Solanaceae)
Лечение на растения от семейство
Бобови/Житни
(Leguminosae/Poaceae)
Лечение на растения от семейство
Розоцветни (Rosaceae)
Лечение на растения от семейство
Лозови (Vitaceae)
12. Наранявания
13. Плевелите & Алелопатията
14. Лекарства от плевели
15. Реперториум
 1. Предговор
За земеделието хомеопатията притежава пред всички останали методи предимства, които
може би не са видими на пръв поглед. Преминаването към хомеопатия в земеделието обаче
изисква да кажем „сбогом” на голяма част от потреблението на изкопаеми горива. Ние можем,
следователно,да погледнем на тази промяна като на съзнателен екологичен избор. Живеем във
време, в което осъзнатостта ни към околната среда бавно расте в консуматорското общество,
макар и все още да не засяга мисленето на големите производители; а там, където все пак е
проникнала, все още не са въведени решения с широк обхват. Въвлеченото материално-
техническо обезпечение изглежда незаобиколимо, защото идеята изисква толкова радикална
промяна, че от самата мисъл за нея те полазват тръпки. Тя влече със себе си сравнително бързо
завръщане към животинската тяга и по-малки ферми, към ръчния труд и по-бавния ритъм на
живот. Някои страни няма да срещнат големи трудности с подобна промяна, просто защото те
все още не са преминали изцяло към такова стопанство. Други държави обаче, с по-голяма
зависимост от изкопаемите горива, ще имат много по-сериозни проблеми, с които да се
справят. Техният фонд от работни животни е твърде малък, а познанията им за управлението
на животинската сила са оскъдни. Като примери може да вземем Индия, страните от Европа и
САЩ.
В Индия 80% от транспорта все още се опира на животинската сила за кратки разстояния.
Фермите са малки и доставят храна за местните пазари. Те често използват животинска сила за
тежката работа, като оран и събиране на реколтата или за транспорт. Такова общество
сравнително лесно ще се адаптира към живот без изкопаеми горива, защото все още не е
напълно преминало към него.
Европа ще изпита големи затруднения, защото западното общество е тежко зависимо от
изкопаемите горива. От друга страна, новите страни-членки на Европейския съюз тъкмо
излизат от система на селско стопанство, опираща се на животинската сила; те разполагат и с
животните, и с познанията да научат своите братя от Запада. Въпреки че подобна промяна ще
бъде тежка за Запада в първите 15-20 години, те ще наваксат достатъчно бързо.
Щатите са в най-трудна позиция, защото при тях цялото селско стопанство е относително
зависимо към изкопаемите горива. Те също нямат животни, годни за използване, нито знания
за това, как да ръководят ферма с животни; а техните ферми са твърде големи, за да могат да
бъдат ефективни без изкопаеми горива. От всички страни в света, те ще бъдат най-засегнати.

АГРОБИЗНЕСЪТ И ЗАМЪРСЯВАНЕТО
Зависимостта от изкопаемите горива е най-голямата напаст за земеделието, такова, каквото го
познаваме. Като геолог, Дейл Алън Пфайфер посочва в своята статия „Консумация на
изкопаеми горива”, че приблизително 10 калории горива са нужни, за да се произведе една
калория храна, изяждана в САЩ. Това съотношение произтича от факта, че всеки етап в
модерното производство на храна е задвижван от изкопаеми горива и петролно-химически
продукти: пестицидите се правят от нефт, а торовете, продавани на пазара – от амоняк, който
пък е произведен от природен газ, чиято продукция ще достигне връхната си точка десет
години след петрола.
С изключение на няколко експериментални прототипи, всички земеделски оръдия, като
трактори и ремаркета, са конструирани и задвижвани чрез петрол. Системите за запазване на
храната, като хладилниците, са произведени във фабрики с петролно задвижвани инсталации;
транспортирани са посредством петролно захранвана транспортна мрежа и обикновено
работят на електричество, което пък обичайно се произвежда от природен газ или въглища.
В САЩ средностатистическата порция храна се транспортира почти 1500 мили, преди да
достигне до чинията ви. В Канада същата порция преминава 5000 мили от мястото на
производство до мястото на консумация. Шофьор на камион в Обединеното кралство
транспортира риба, която е пристигнала със самолет от Пакистан, от Лондон до Корнуол,
където я почистват и пакетират в кошове. После я транспортират до Шотландия, където я

3
обработват и консервират; а след това я транспортират до Лондон, където да бъде продадена в
супермаркетите. Днес вие купувате макарони, произведени в Западен Китай, транспортирани
до Шанхай, откъдето са изпратени до ЕС или САЩ. Тези макарони са пропътували през
половината свят, преди да се появят на вашата чиния.
Според Органичната търговска асоциация1, производството на един чифт обикновени памучни
джинси отнема три четвърти паунд торове и пестициди. Накратко, хората излапват петрола
като двукраки джипове.
Земеделието е възможно най-важната индустрия, която човечеството притежава, защото то
осигурява храната, от която всички имаме нужда, в достатъчно количество. Въпреки това,
агробизнесът неглижира земеделието и фермерите, третирайки ги сякаш те самите са стоки, с
които да разполага, както пожелае. Агробизнесът се интересува не от изхранването на хората, а
от натрупването на огромни печалби и задоволяването на акционерите на гърба на фермерите.
Земеделието трябва да се отнеме от ръцете на агробизнеса и да се върне обратно на
фермерите. Иначе бизнесът ще решава какво да отглеждат фермерите и какво да ядат
потребителите. Той ще решава кои посеви носят печалба и си струва да се отглеждат. Ето един
пример:
Отглеждането на царевица, рапица или друга някаква култура, която се използва за
превъплъщаването на дизеловите автомобили в „екологично чисти”, „с неутрални нива на
въглерод”, „устойчиви” или както там ги наричат, е едновременно погрешна употреба на
израза и оксиморон 2 . Замърсяването остава същото, докато използваме орна земя за
отглеждане на храна и покачваме цените на зърнените храни до нива, които бедните не могат
да си позволят. Това е анти-социален ход, против Хартата за правата на човека, и ние трябва да
го осъдим по възможно най-сериозния начин. Земеделието е също в бедствено положение, и не
само поради причините, споменати по-горе; защото то е изключително разточително на
изкопаеми горива и вода, замърсява подпочвените води и по-широката околна среда и,
следователно, се нуждае от драстично, фундаментално преразглеждане.
Земеделието замърсява може би повече и от индустрията, а самите продукти, които се
използват върху земята са много токсични. На следващо място, за да се произведе килограм
месо, са нужни 10 литра изкопаеми горива, 10 хиляди литра вода и 16 килограма зърно. Освен
използването на химикали, вместо органични материали за наторяване, фермерът използва
токсични хербициди, пестициди и фунгициди, за да отглежда и предпазва посевите си от
безчетните насекоми, зарази, болести и гъби, които нападат неговите слаби и прехранени
растения. Тези торове, хербициди, пестициди и фунгициди са направени от изкопаеми горива и
самите те причиняват сериозно замърсяване. Всички те изтичат в подводните поди и реките,
които ги отнасят в моретата, където убиват кораловите рифове, рибата, земноводните и
ракообразните; или ги правят опасни за консумиране.
Отровените насекоми, на свой ред, тровят птиците и малките животни, които се хранят с тях –
по този начин отровите навлизат в хранителната верига. Броят на болестите, които
произтичат от прекомерното отравяне на нашата храна, дори не може да се изброи, да не
говорим да бъде изучаван по какъвто и да било систематичен начин. Въпреки това, някои
изследователи са направили начални стъпки в установяването на коя отрова се дължи
определена болест. Ако продължаваме по този начин, скоро ще бъдем наводнени от нови
болести; а модерната медицина ще преследва съпровождащия ги микроб като виновник,
довеждайки ни не до друго, а до ще повече страдания.
Съвременният натиск за генно инженерство е самозалъгване, основано на безумие, тъй като
„пестицидното растение” вече убива най-великите преносители на цветен прашец за
опрашване – пчелите. Очевидно прашецът, отделен от тези растения, е токсичен и за пчелите.
Другите, генно модифицираните растения, които не са обработвани с пестициден генератор,
ограничават броя на пеперудите посредством отравяне на гъсениците, които се хранят от тях;

1 Организация, която представлява органичната индустрия в Северна Америка – САЩ и Канада.

Източник: http://www.ota.com. (бел.пр.)
2 Оксиморон – съчетание на взаимно изключващи се думи в речта (бел. пр.)

4
така тези гъсеници никога не достигат стадия на какавида. Пеперудите са също важни
преносители на цветен прашец. Както изглежда, тези практики бързо ще доведат до масов
глад, защото имаме нужда от опрашващи насекоми за повечето от посевите.
Болните и гъмжащи от зарази посеви не могат да абсорбират напълно въглеродния диоксид,
защото болните и нападнати от зарази тъкани намаляват отвеждащата си способност поне с
50%. Още 30% редукция има при растенията, третирани с пестициди и фунгициди. Когато
отчетем, че 30% от всички посеви по света са изгубени, а още по-голяма част са заразени,
виждаме как това добавя към злочестията на атмосферата. От IPM3 (Интегрирано управление
на вредителите) стана очевидно, че растенията, третирани с нетоксични мерки за контрол,
растат по-бързо и по-буйно от своите химически обработени братовчеди.
На следващо място, ако ние искаме да намалим парниковите газове, ще трябва да намалим
употребата на изкопаеми горива. Земеделието, което използва метода Similicure4, описан в тази
книга, използва 50 на сто по-малко изкопаеми горива, които сега се използват за производство
на пестициди, фунгициди и хербициди, торове и други субстанции, които се използват за
работа върху почвата. Такова намаление е изключително сериозно и способства за редукцията
на въглероден диоксид. Оттук, преминаването към метода Similicure ще намали парниковите
газове по повече от един начин. Общата редукция на въглероден диоксид ще бъде от порядъка
на 200 процента.

КВАНТОВ СКОК
Това, което се изисква, е революция в мисленето ни. Трябва да свалим наочниците на
линейното тунелно зрение и да направим квантов скок към периферно зрение. Трябва да
осъзнаем, че всичко е част от цялото и следователно е свързано. Ние сме точно толкова част от
него, както и всичко останало, и това, което причиняваме на всяка част, го причиняваме на себе
си. Трябва да осъзнаем, че когато замърсяваме храната си, не можем да имаме вече правилни
мисли – каквото ядеш, това представляваш. Това не е просто лозунг без смисъл, а дълбока
промисъл. Какви искате да бъдете? Чисти или отровени? Защото такъв е вашият избор като
потребители. Вие сте най-голямата група и можете да изискате закони, какъвто пример дадоха
от Калифорния – където 200 опасни пестициди бяха забранени под обществения натиск.
Природата функционира чрез хармония – така наречената битка за съществуване е измислица.
Макар че природата също налага принципа „Изяж или ще бъдеш изяден”, храната никога не е в
излишък – освен в нашите посеви. Те са по природа неестествени. Природата не търпи
излишество и ще преобрази ситуацията, като създаде внезапна смърт – болест или вредители.
Така че, за да ги отгледаме без загуби, ние трябва да имитираме природата дотолкова, че тя да
повярва, че всичко е в равновесие. Следователно, растения се отглеждат заедно, защото са си
помагали взаимно от древни времена; като домати и босилек, боб и картофи, царевица и
картофи и други растения и билки. Същото може да се постигне, ако се използват тези
растения като лекарства, защото те имат същите ефекти.
Законът за подобието е приложим в природата. Подобното създава подобно, лекува подобното
и привлича подобното във всяко отношение. Следователно, лесно е да се разбере, че подобното
също така имитира подобно и че неутрализира подобното. Приложено към земеделието, това
означава, че което расте естествено заедно, ще работи хармонично и в потенциран вид. Нещо
повече, всички естествени хищници може да бъдат използвани като лекарства вследствие на
същия принцип. Това се отнася и до феромоните, алелопатията5 и алелопатичните химикали.

3 IPM (Integrated Pest Management) – Интегрирано управление на вредителите е ефективен и насочен към
околната среда подход за управление на вредителите, който почива на комбиниране на практики,
основани на здравия разум. Източник: http://www.epa.gov/opp00001/factsheets/ipm.htm. (бел.пр.)
4 Similicure – лечебен метод, основан на Закона за подобието; от „similia” – подобно, и „cure” – лечение.

(бел. пр.)
5 Алелопатията е биологично явление, характеристика на определени растения, морски водорасли,

бактерии, корали и гъби. Един организъм произвежда едно или повече биохимични вещества, които

5
Гъбите и бактериите също могат да функционират така. По този начин е възможен един
прецизен и точен модел на контрол върху вредителите и болестите, без да бъде спъван от
резистентност, замърдяване и добавени отрови или болести, или последваща нужда от по-
силни отрови.
Изводите са, че с хомеопатичните лекарства растенията ще бъдат не само по-здрави и
следователно ще се увеличи абсорбцията на въглероден диоксид, но също така ще растат по-
буйно, увеличавайки по този начин абсорбацията на въглероден диоксид от целия посев. По
този начин може да бъде постигнато увеличение от 100 процента. Заедно с редукцията на
използването на изкопаеми горива, общото намаление на излъчването на парникови газове
може да достигне 200 на сто. Това е възможно най-доброто решение за намаляване нивата на
въглероден диоксид, заедно с проекта за озеленяване на пустините, който ще бъде споменат
по-нататък. След катоподобрим преработването на въглеродния диоксид с 200 процента за
една четвърт от земната повърхност и направим същото с друга една четвърт, която се състои
от болни гори, ние вече ще сме набрали огромна преднина.
В съчетание с Програмата за озеленяване на пустините, ние можем да увеличим процента на
обработваемата земя и да посадим гори, за да осигурим обработваемата земя с достатъчно
дъжд и така са постигнем дори по-висок процент на абсорбция на въглероден диоксид. Разбира
се от само себе си, че трябва незабавно да сложим край на необоснованата сеч – и не само в
Амазония, но също и в Австралия, САЩ, Канада и Югоизточна Азия. Всички отсечени гори
трябва да бъдат заменени – което в случая с Амазония ще бъде огромно предизвикателство. В
противен случай всеки проект, който цели намаляване на количествата въглероден диоксид,
си остава безполезно усилие.
Другаде сме обяснили нуждата и предимството от минималните дози лекарства, подходящи за
цялостния синдром от симптоми, които се разкриват пред нас. Тук имаме работа с различна
концепция, при която цялото е по-важно от неговите части. Трябва да вървим от общото към
частното, за да можем първо да разберем общото, преди да установим как функционират
частите. Когато се огледаме в природата, виждаме как дърветата си оставят едно на друго
пространство за растеж – те просто развиват повече клони встрани от пътя на техния съсед.
Всяко растение осигурява хабитат за другите растения и ние можем да разпознаем връзките
между растенията, които споделят сходни характеристики, като лекарствени ефекти,
феромони, алелохимикали, вкусове или други. От тези връзки можем да научим как
функционира цялото и как всяко създание намира своето място в цикъла.
Почвените подобрители, познати в земеделието, са животинска тор, компост и примеси от
органични отпадъци, които традиционно се произвеждат във всяка ферма и се разпръскват
върху земята. Оставя се на червеите да работят върху почвата и така почвата остава здрава.
В зората на така наречената „аграрна революция” се въведоха химически торове, при
използването на които изглеждаше, че миризмата и мухите, свързвани с животинската тор и
компоста, са отстранени. Също така изглеждаше, че почвите се хранят добре чрез редовното
изкуствено наторяване, което привидно се адаптираше към жизнения цикъл на растенията.
При фазата на растежа калият и азотът правят растенията по-големи и по-силни. Увеличеното
съдържание на фосфор във фазата на цъфтежа и плодовръзването изглежда води до по-голямо
количество и по-добре изглеждаща реколта. Това увеличение обаче върви ръка за ръка със
загубата на вкус. Произведената храна вече не е здравословна. Както при човешкото общество,
където хората трупат наднормено тегло от храненето в закусвални, и растенията просто
затлъстяват.
Когато впоследствие вредителите и болестите се увеличат, изисквайки все по-големи дози от
отровите, произведената храна става буквално опасна за ядене. Освен свръхколичествата от
азот, някои от съединенията на който са канцерогенни, консумираме и големи количества
отрови като ДДТ и органохлориди. Това се случва, въпреки най-добрите практики за избягване
прилагането на химикали в определен период от време преди консумацията от човека

въздействат върху растежа, оцеляването и репродукцията на други организми. Източник:

http://en.wikipedia.org/wiki/Allelopathy. (бел.пр.)

6
(„периоди на въздържане”) и съветите да мием плодовете и зеленчуците старателно преди
консумация.
Рудолф Щайнер пръв разбра, че култивацията на голите почви с химически торове е погрешна
тактика. Той разработи няколко препарата от кравешки тор (В500) и чист пясък (В501), за да
подобри почвата без лоша миризма и без мухи. Неговите препарати възстановяват почвената
микробна флора, добавят необходимите хранителни вещества във форма, която растенията
могат да възприемат и които подобряват структурата на почвата.
Тук бихме искали да представим някои от неговите открития и едновременно с това да
предложим на широката публика възможността да се сбогува с химикалите в градината.

ОСЪЗНАВАНЕТО: ЛИПСВАЩАТА БРЪНКА

Тъй като мисленето е в основата на живота, от елементарния до сложния, чрез мисленето
трябва да отглеждаме посевите. Пураните (древноиндийски религиозни текстове) описват как
съзнателността на живите същества настъпва в четири етапа:
Във вид на зародиш, съзнанието се открива в камъните и скалите. Диамантите са кристали,
които растат, а растежът е невъзможен без съзнание.
В растенията съзнанието се проявява във фазата на разсада. Тук също растежът определя
аспекта на съзнаване.
При животните съзнанието е като напълно израсло растение, преди да настъпи цъфтежа.
Животните притежават индивидуалност и способност да се учат, но без да философстват или
да мислят абстрактно.
При хората съзнанието е като растение с пъпки преди цъфтеж. Ако хората достигнат
себереализация и безусловна любов, пъпката започва да цъфти.
На онези, които спорят, че по-нисшите форми на живот нямат душа и следователно съзнание,
предлагаме да проследят тук приложената свободна интерпретация на разговора между крал
Барадважа и мъдрецът Бригу, който е предаден в „Махабхарата” (Санкритски епос от древна
Индия, посветен на Вяса, включващ Бхагават гита). Техните аргументи са адаптирани към
съвременната терминология. Двамата мъже обсъждат тези въпроси в следващите редове:
Мъдрецът: „Приликите са много по-близки, отколкото изглежда на пръв поглед. Имам
предвид, как онова, което е написано в човешката Материя Медика, може да има някакво
значение за растителния живот? Като погледнем на растението по начин, подобен на
онзи, който прилагаме към човека. Растението има уста в почвата – корените. При
съединяването на корена със стъблото, където той се превръща в стъбло, откриваме
сърцето и източника на кръвообращението, което изкачва азота нагоре и спуска
захарите надолу. Храносмилането, дишането, зрението, отделителните органи и
потните жлези се намират в листата. Така че растението е като човешко същество в
много отношения и страда от подобни болести и паразити.”
Кралят: „Следващото, което ще ми кажеш, ще бъде, че и растението има съзнание.
Дърветата са живи, но са слепи, глухи, без обоняние, вкус и осезание.”
В отговор на коментарите на краля за усещанията и елементите, които им принадлежат,
мъдрецът продължил: „Ти говориш за съвкупността от петте Велики Създания, които
създават материалния свят и управляват усещанията, които му принадлежат. В
Махабхарата има хубава история, която илюстрира защо растенията приличат на нас
повече, отколкото си мислиш.”
Крал Барадважа попитал мърдеца Бригу за усещанията и елементите, които им
принадлежат.
Мъдрецът: „Ухото възприема пространството, носът – земята, езикът – водата,
докосването – въздуха или вятъра, а очите – светлината или огъня. Всички твари – и
подвижни, и неподвижни – са съставени от тези пет Велики Създания.”

7
 Барадважа имал своите съмнения в правдивостта на това изявление и попитал, защо
тези пет елемента не са видими в неподвижните създания.
Кралят: „Дърветата нямат никаква топлина в телата си. Нямат никаква подвижност
и са направени от плътни части. Петте елемента не са видими в тях. Дърветата не
виждат, не чуват, нямат обоняние или вкусови органи и не могат да докоснат нищо.”
Мъдрецът: „Именно. И аз мисля така. Обаче и ти знаеш толкова добре, колкото и аз, че
дърветата нямат много място в своите вътрешни и междуклетъчни пространства. Те
винаги произвеждат листа, плодове и цветове и като последица те също притежават
топлина, която кара листата им да падат. Те също се разболяват, повяхват и изсъхват,
което показва че имат усещане за допир – как иначе болестта ще ги докосне? От звука
на вятъра, гръмотевицата и огъня, плодовете и листата падат; така че дърветата
могат да чуват и трябва да имат уши. Какво друго да кажем по този въпрос? Има дори
книга, „Тайният живот на растенията”, която описва тази съзнателност.”
Бригу имал да добави още някои неща: „Увивното растение прокарва пътя си около
дървото, нагоре и нагоре, дори да е поникнало на известно разстояние от него. То ще
търси дървото неуморно и ще се покатери по неговия ствол. Слепите неща не могат да
намерят своя път, така че растенията доказано имат очи. Също така, листата и
цветовете стоят така, че да могат да следват слънцето, прихващайки колкото може
повече светлина през деня; това доказва, че дърветата притежават зрение и
подвижност. Те разцъфтяват в съответния сезон като реакция на определени ухания,
каквото е горенето на тамяна. Те пият вода чрез своите корени и хващат болести,
които може да бъдат лекувани с различни средства. Това доказва, че те имат вкус. Те са
чувствителни към удоволствието и болката, причинени от времето и хората, които ги
подрязват и пречупват; и те прорастват отново, показвайки своята жизненост. Те
изсмукват водата и растат, и стават влажни. Ако нямаше вода в дърветата, тогава
защо зелената гора обикновено не гори? Така че виждаш, неподвижните създания също
споделят качествата на всички останали създания. Следователно, аз казвам, че те не са
много различни от хората, въпреки че подобни състояния може да изглеждат различно.”
Модерните открития, като например идеите за съзнателността на растенията, изразени в
книгата на Томпсън и Бърд „Тайният живот на растенията” (1973), може да бъдат разглеждани
като продължение на тези разговори. Въпреки че Бригу използва термини, които не се
възприемат от модерната наука, неговото изложение е доста научно по мое мнение. По същия
начин ние не упрекваме Нютон за това, че използва ненаучни термини, макар че модерната
формулировка на закона за гравитацията може би звучи доста различно от неговата. Езикът на
науката също се е развивал през вековете. Трябва само да надникнем в „Медицински речник”
на Блек, за да видим как термините са се променили в последните петдесет години. Че това се
дължи повече на по-рафинирани техники за наблюдение, отколкото на по-високо разбиране,
остава, разбира се, удобно забравено. Както обаче ние сме извели точността на наблюдение до
възможно най-високата степен, така Ведическите пророци (индийски свещеници по
традицията на Веда) са изчислявали времето по атома и са постигнали точност, която е
непосилна за нас.
Съзнанието може да бъде разглеждано като унифициращ фактор, който е общ за всичко,
дори онова, което вие и аз наричаме „мъртва и инертна материя”. Защото дори
мъртвата материя е продукт на съзнателността. Един автомобил също е продукт на
съзнателността, както масата и стола.
Ако обработим природна или растителна субстанция по хомеопатичния метод или този
на Щайнер, откриваме освобождаването на тази съзнателност, намираща се в материята
на съответния елемент или растение. Чрез добавяне на тези препарати към почвата, тя
става хармоничен жив организъм, който предава своята хармония на растенията, които
растат в нея. Плодовете, които можем да съберем от такива растения, ще добавят и към
нашата собствена хармония.
Здравословният живот не е просто купуване и ядене на добра храна. Той представлява
цялостна концепция, която включва начина, по който живеем и по който използваме

8
земята. Дали за живеене, за отглеждане на храна или за оставянето ú на разположение
на дивите растения, хармоничното използване на земята е от изначална важност за
нашето собствено оцеляване.
С тези препарати ние можем да създадем оптимални условия за отглеждане на храна и
за хармоничен, здравословен живот. Това освобождава време, за да размишляваме
върху целта, заради която сме дошли на тази земя и да я осъществим на практика.
Според Щайнер, „биодинамичните препарати притежават способността да заздравяват
конституцията на растенията”. Той като че ли разглежда конституцията на растението
като тяхна собствена същност, присъща на всички растения по идентичен начин. Тя
може би наподобява нивото на съзнателност – фазата на разсада – което повлиява
общата конституция. В крайна сметка, ние наблюдаваме същото при хората и
животните, където нивото на съзнателност определя и болестите, към които тези
конституции са склонни. Все пак, в рамките на тази обща съзнателна конституция има
подразделения, които са очевидни при огромната диференциация, която виждаме в
растителното царство – както и в животинското.

9
 3. ОСНОВИ
За да се разберат ефектите на хомеопатията, е задължително да се познават нейните основни
принципи. На следващите страници ще ви преведа през тези принципи, които ще ви
ръководят, когато третирате растенията, включително търговските посеви. Същите принципи
се прилагат към лечението на хора и животни, както и при растенията, защото те се базират на
естествени закони, приложими чрез природата и върху цялото ú прекрасно разнообразие от
създания. Дори Майката Земя може да бъде лекувана, но нейните обем и големина налагат
подход, насочен към специфично местообитание.
Тези концепции в най-чист вид са лесно разбираеми и подкрепят практическите примери,
дадени в главите за хомеопатично лечение, основано на опита. Те следват цикличните модели
на природата и включват „изначалната интелигентност”. Те изразяват истини, основани на
научни идеи, а не на спекулативни хипотези. Те са валидни и сега, както и когато са били
първоначално формулирани от Самуел Ханеман – създателят на хомеопатията. Този германски
лекар е вървял по стъпките на три епохални фигури в историята на медицината. Ние можем да
наречем тези четири фигури „ачарии”6 на медицината, Ведическият термин за духовен учител.
Хипократ, Наблюдателят, въвежда изкуството на клиничното наблюдение, като необходима
основа за патологична диагноза. Работата на Гален, Разпространителят, осигурява на учението
на Хипократ и останалите древни разпространение с голям авторитет в медицинския свят.
Парацелз, Нападателят, непоколебимият критик на немарливото мислене, прилага химически,
наред с физически анализ към практикуването на медицината. Накрая Ханеман,
Експериментаторът, ни дава най-великия дар от всички – напълно разработена научна система
на лечение, използваща квантов скок на мисленето и промяна в парадигмата, споменати в
предговора и обяснени допълнително по-нататък.
Съзнаването и разбирането на следващите основни концепции ще ви дадат възможност да ги
прилагате ефективно при лечението на растения:
А. Причините и лечението на болестите.
Б. Законът за подобието.
В. Единственото лекарство.
Г. Минималната доза.
Д. Изкуството на диагнозата.
Е. Тоталността от симптоми.
След като очертае накратко тези ръководни начала и обясни как те се прилагат при лечението
на растенията, тази секция завършва с резюме на хомеопатичния метод. Остатъкът от главата
съдържа набор от дискусионни моменти за третирането на растения и за хомеопатията
изобщо.

А. ПРИЧИНИ И ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТИТЕ

Ето как Ханеман обобщава целите на неговия интегриран и рационален подход към
медицината 7:
Най-важното и единствено призвание на лекаря е да прави болните хора отново здрави;
да лекува, както го наричат.
Най-висшият идеал на лекуването е бързото, нежно и трайно възстановяване на
здравето; тоест, извличането и унищожаването на болестта в нейната цялост по най-

6Ачария – от санскрит – означава „учител”, духовен водач. (бел.пр.)

7В шестото издание на неговия „Органон на медицинското изкуство”, преведено от Декер и О’Райли
(1996)

10
 краткия, най-надеждния и най-малко неблагоприятния начин, по ясно изпълними
(невидими) правила.
(Органон, §§ 1-2)
Той обяснява, че „истинският практикуващ медицинско изкуство” трябва да знае и да осъзнава
следното:
1. Какво трябва да бъде лекувано при болестите – разпознаване на болестите,
индикаторите.
2. Какво е лечебно в лекарствата – познаване на лечебните сили.
3. Как да прилага тези медицински знания към изявената болест – ясни правила.
4. Кое е подходящото лекарство, пригодено към случая – избор на лекарство.
5. Как да приготви лекарството и да даде точно количеството, което трябва –
правилно дозиране и точно определено време на повторение на дозите.
6. Какви пречки могат да стоят пред възстановяването на здравето и как да ги
отстрани.
7. Кои неща смущават здравето, застрашават го и поддържат болестта и как да ги
премахнем при здравите хора.
Чрез прилагането на това знание на практика, здравето може да бъде трайно
възстановено у болните и подкрепено у тези, които са добре.
(Органон, §§ 3-4)
Ханеман и Кент подчертават, че ние не можем да знаем основните, решаващи причини за
болестта, които са неизбежно скрити от погледа:
Причините съществуват в такава фина форма, че не може да бъдат видени от окото.
Няма съществуваща болест, причините за която стават известни на човека под
стъклото на микроскопа. Причините са безкрайно деликатни, за да могат да бъдат
наблюдавани от който и да било прецизен инструмент. Те са толкова нематериални, че
кореспондират на и действат върху вътрешността на човека. Тяхната връхна точка в
тялото е във вида на функция – или изменение на тъкани – които най-сетне могат да
бъдат разпознати от окото.
(Кент, Лекции по хомеопатична философия)
Следователно болестта ... не е това, което алопатите вярват, че е. Болестта не бива
да бъде възприемана като вътрешно скрито Създание, отделно от живото цяло, от
организма и неговата оживяваща енергия, дори и когато се смята за много фина. Този
абсурд именно в продължение на хиляди години е давал на досегашната медицинска
система всички онези рушителни насоки, които са я прекроили в едно наистина гибелно
изкуство.
(Органон, § 13)
Така болестта се развива, не защото самата тя е отделно същество, а защото жизнената енергия
на организма е накърнена:
Естествената болест никога не бива да се възприема като някаква вредна материя,
разположена някъде вътре или извън човека.
(Органон, § 148)
Конвенционалните подходи се стремят да изтръгнат болестта, като предполагаема отделна и
директна причина.
В това, което аз наричам „химическо земеделие”, масивни дози от високо токсични субстанции
се прилагат за борба със специфични растителни вредители и болести. Ханеман казва следното
за подобни практики, наричайки ги „антипатично лечение” или използващо „противоположни”
лекарства:
Това е много погрешно, само симптоматично въздействие, което едностранно се грижи
само за един симптом и следователно само за малка част от цялото. Очевидно е, че

11
 помощ за целокупната болест – единственото, което пациентът желае – не може да се
очаква.
(Органон, § 58)
И по-нататък:
Ако лекарите бяха способни да размислят върху тези тъжни резултати от
противоположно лекарствено въздействие, те отдавна щяха да са открили великата
истина: истинският, траен лечебен способ трябва да бъде търсен тъкмо в обратното
на това противоположно въздействие върху симптомите на болестта.
(Органон, §61)
Ханеман продължава този параграф, посочвайки, че подобно третиране носи само временно
облекчение, неизменно следвано от влошаване. Резултатите от съвременната земеделска
практика потвърждават наблюденията на Ханеман. Количеството използвани химикали е
огромно и изградената резистентност у болестите и вредителите е едно от последствията. От
тази гледна точка, преобладаващите идеи в земеделската наука са, най-меко казано, не много
рационални, а иначе – напълно погрешни.
Както Кент отбелязва:
Ние ежедневно сме свидетели, че противоположният метод не се отличава с
дълготрайност.
Този начин постига някои промени в организма и в симптомите, но не и трайно
излекуване; просто оставя тенденция към образуване на нова болест, често по-лоша от
първата, но без да я изкоренява.
(Кент, на същото място)
В хомеопатията е обратно, фокусираме се върху нарушенията, които засягат самите растения.
Гледаме на проблема от всички страни, вземаме подлежащата причина в самия организъм
така, както е изразена чрез симптомите, които възбужда, и се справяме с „пречките пред
излекуването”, които препятстват възвръщането към състояние на здраве.
Както обяснихме по-рано, истинската причина за вредителите и болестите е унаследена
слабост в комбинация с неестествен стрес, причинен от неподходящи условия на отглеждане;
включително проблеми, създадени поради неправилно разполагане, култивация на голите
почви и осланяне на химически методи за подхранване и контрол на вредители и болести,
както и киселинни дъждове.
Вместо да се прицелваме в болестта, центърът на изследването ни е пациентът, който страда,
независимо дали е човек, растение или животно. За да разберем какво трябва да лекуваме,
трябва внимателно да изучим цялостната картина на болестта, като вземем всички симптоми,
които представляват отклоняване от състоянието на здраве; после да намерим индивидуално
лекарство, което най-близко наподобява тази „тоталност от симптоми”, „симилимума”,
следвайки закона за подобието.

Б. ЗАКОНЪТ ЗА ПОДОБИЕТО
Ханеман проследява закона за подобието назад до Хипократ, въпреки че има сведения за тази
концепция в древните писания, каквито са предадените ведически традиции в Индия, отпреди
може би поне 5000 години. „Бхагавата пурана” например изразява тази идея:
О, душа, нима нещо, което е приложено терапевтично, не лекува болест, която е
причинена от същото нещо?
(К.Д. Вяса, Бхагавад пурана, 1/5/33)

12
Ханеман разграничава своя хомеопатичен подход, базиран на закона за подобието, от
„алопатичния”, който следва закона за противоположното или обратното, или често не следва
никакъв закон:
Има само два главни начина за медицинско въздействие, хомеопатичният и
алопатичният. Хомеопатичният модел се основава във всичко, което прави, на точно
наблюдение върху природата, внимателни експерименти и чист опит. ... Алопатичният
(или хетеропатичен) метод не прави това.
(Органон, § 52)
Този закон за „подобното лекува подобно” означава, че за да излекува трайно една болест,
лекарството трябва да може да причини същите симптоми, които е предписано да лекува:
Лечебните възможности на лекарствата следователно почиват върху сходството
между техните симптоми и болестта. ... Всяка отделна болест е толкова по-сигурно,
дълбоко, бързо и трайно унищожена и отстранена само от лекарство, което може да
произведе ... тоталност от симптоми, която е най-пълна и най-подобна на болестта.
(Органон, § 27)
Нито по естествен начин ..., нито чрез лекарско изкуство е възможно съществуващо
страдание или болестно състояние да бъде отстранено и излекувано от действие на
неподобна болест, колкото и да е силна; а само и единствено от такава, която е подобна
на симптомите ... според вечните неотменни естествени закони.
(Органон, § 48)
Той отбелязва също в критиките си към „изопатията” разликата между предписването на
идентична субстанция (например, чрез въвеждане на непроменена „болестна материя”) и
„симилимума”, който представлява онова, което е най-подобно на болестта. Най-подобното
лекарство стимулира организма да реагира и правейки това, го прави способен да преодолее
същите тези симптоми:
Медицинските субстанции стават лекарства, ... способни да унищожават болестите,
само когато възбудят определени явления и симптоми, ... които да отстранят и
унищожат вече проявените симптоми.
(Органон, § 22)
Тези заключения не са били хипотетични догадки, а са основавани на повтарящите се
наблюдения по време на научните експерименти на Ханеман и неговите колеги. На Ханеман му
е било абсолютно ясно, че няма известно обяснение защо или как това се случва; и доловимата
липса на научна обосновка за „механизма на действие” на хомеопатията остава сериозна
пречка за нейното приемане. (По-долу са предложени някои теории, представящи научна
основа за динамичните хомеопатични потенции). Все пак практическият опит и убеждението в
надеждността на неговите експериментални методи подтикнали Ханеман да изложи своята
система за облекчаване на човешките страдания, въпреки свирепата съпротива.
Този естествен закон за лекуването се е доказал във всички чисти експерименти и
всички истински опити; следователно, неговото съществуване е факт. Научните
обяснения за това, как той действа, нямат голямо значение.
(Органон, §28)
Той внимателно е изпитвал отделните субстанции върху здрави хора-доброволци при така
наречените „доказвания” (от германската сума “prüfung”, която означава „проучване,
изследване”), записвайки резултатите в подробната хомеопатична Материя Медика
(съдържаща информация за лекарствата), изброявайки техните ефекти. Тези ефекти
представляват също и симптомите, които може да бъдат излекувани от всяка субстанция, при
положение че е дадена самостоятелно и в подходящи малки дози.

13
 4. ЗЕМЕДЕЛИЕ
Дълго преди някой да е чувал за модерните земеделски методи, фермерите са отглеждали
реколтата си по различен начин от днешния, използвайки прости методи на традиционно
земеделие.
Използвали са тор за почвата и билкови смеси за пръскане против вредители или болести по
растенията. Използвали са засаждане на приятелски растения, като лайка, между зеленчуците.
Бобът и царевицата, босилекът и доматите са растяли заедно още от времената на Древна
Гърция и Рим.
Много стара практика е бичуването на дърветата; то измъква хибернираните насекоми,
отстранява излишните плодни клончета, освобождава соковете, разпуква кората и стимулира
растежа. Това се практикува в много култури. Бейкър и Кук (1974) уверяват, че тя е свързана с
„естественото отношение на хората към растенията, а не с прилагането на различни обичаи”. С
индустриалната революция и въвеждането на машини за събиране на реколтата, се появиха
монокултурите. В същото време фермерите въведоха пръскането в големи количества и
насекомите постепенно станаха резистентни.
Първите мерки за контрол срещу вредители и болести целяха безогледна елиминация.
Продукти като дървесна пепел, сажди, креда, прах, катран или амоняк и процесите на
опушване често се оказваха неблагоприятни за околната среда, защото хищниците и полезните
насекоми биваха също изтребвани. Употребата на киселини, соли и сапун беше всеобща. Билки
като тютюн, дерис8, ръж, артемизия, както и други вещества като мед, арсеник, олово, живак и
сяра, често са били смъртоносни за популацията на насекомите. Последната група вещества е
била вредна не само за насекомите, а и за околната среда и хората, които се хранят с реколтата.
Въглищният катран, използван интензивно в началото на двадесети век, е силен инсектицид.
Използван е също и като средство за предпазване на дървени мебели и като хербицид.
Минералните масла са били използвани за зимно обливане, задушаване и разпръсквщ агент. Те
се ползват и до днес.
Законът за чистотата на храните е въведен в САЩ по това време, за да установи степени на
приемливи химични остатъци в храната, в резултат от спорно високите нива на арсеник в
плодовете и олово в други култури.
В началото на 30-те години на 20 век швейцарски изследователи откриват инсектицидните
свойства на хлорорганични съединения, които са синтезирани за първи път през 1874 година.
Резултатът е производството на ДДТ, който е бил широко използван в последните години на
Втората световна война и едва наскоро беше забранен в повечето индустриални държави.
В началото на 50-те години на 20 век биват разработени хлорорганичните съединения
Диелдрин и Алдрин и фосфоорганичните Малатион и Диацинон. Карбамати като Фербам,
Цинеб и Каптан и хербицидите Диурин, Симазин и Паракват излизат на пазара. За кратко време
ефективността на тези продукти намалява; за сметка на това тяхната висока токсичност
спрямо околната среда се потвърждава.
След това търсенето бива насочено към биологичните агенти. Развъждат се видове за контрол
на вредителите, като хищни акари и оси срещу листните въшки и бактериални агенти като
Bacillus thuringiensis. В Австралия SCIRO9 съвместно с Държавния земеделски департамент
въвеждат гъбични болести, като патогенни гъби по плевелите. Молци, бръмбари и паразитни
оси биват използвани срещу вредителите. Че това не е непременно полезна практика се вижда
от увеличението на гъбичните зарази по ядливите посеви. Най-добрата алтернатива би била да
се използват феромони от растенията и насекомите, тъй като те нямат странични ефекти и не
изграждат резистентност.

8 Дерис е пълзящо растение, което обитава Югоизточна Азия и чиито корени съдържат ротенон – силен
инсектицид. (бел.пр.)
9 Австралийска национална научно-изследователска агенция за решения в агробизнеса – бел.пр.

14
Всички тези програми и методи губят от погледа си реалния проблем – фактът, че растенията
все още са атакувани от вредители и болести. Опитите да се унищожат вредителите и
болестите представляват преследване на непостижимото, защото проблемът не са нито
вредителите, нито болестите. Растението е това, което има проблем, следователно растението
е това, което се нуждае от лечение.
Растението е донякъде подобно на тялото на човека. Нашите лигавици са разположени във
вътрешността на тялото; докато при растението са по външните части, предпазвани само от
фин епидермис. Така белите дробове и храносмилателната система имат своя еквивалент в
най-многобройните части – листата; капилярната система напомня човешката кръвоносна
система, а отделителна система е представена чрез изпарението през листата. Захарите и
протеините са като мастните резерви и мускулната тъкан. Когато растението е болно или
страда от атака на вредител, нивата на захарите и протеините му се изчерпват по подобие на
мазнините и мускулната маса на човешкото тяло.
Естествените земеделски практики предпазват от вредители и болести в 90-95% от времето.
При химическото земеделие такава превенция е трудна. Тази книга е написана за хомеопати и
фермери, които сега използват химикали, но търсят алтернатива.
Представеното тук произтича от личния ми опит, опита на моите приятели, потвърдено
познание за приятелските растения, публикувана информация за земеделието и най-сетне от
хомеопатичната Материя Медика, тъй като тя се отнася и до растенията.

КОМЕРСИАЛНИЯТ ПОДХОД
Международните централи и производствени индустриални центрове на мултинационалните
„big ag” 10 конгломерати блестят с хай-тек архитектура и съоръжения. Рекламните им
материали представят „идеални” резултати и горди лозунги.
Човек се пита, колко от служителите им са работили някога във ферма или са стъпвали на
малка нива в Азия, Африка или Латинска Америка.
Земеделието е голям бизнес и големите корпорации инвестират милиони в проучвания и
разработки, свързани с популяризирането на продуктите си. Производството на пестициди и
генното инженерство вървят ръка за ръка. Памукът е генетично изменен, за да бъде
резистентен на хербицида Bromoxynil. Това се налагаше, защото наред с плевелите, и
памучните посеви биваха засегнати от него. В това има логика – така е възможно да се запазят
продажбите на Bromoxymil.
Ciba-Geigy11 стартира амбициозен проект за имунизиране на растенията през 1993 година.
Замисълът бе ясен – растенията, както животните и хората, имат своя имунна система, която
може да бъде стимулирана да даде на растенията устойчивост към болести и вредители. В
световен мащаб фермерите харчеха около 25 милиарда долара годишно за химически
пестициди. Те, обаче, не бяха така ефективни, както се надяваха фермерите. Вредителите и
болестите продължаваха да отнемат годишно около 30% от реколтата в света – 12% от тях от
болести и 18% от вредители.
За нещастие, имунизирането на посевите се оказа недотам безпроблемно. То понякога може да
задържи растежа на растението, вероятно защото защитните механизми се нуждаят от
хранителни ресурси и отклоняват такива от процеса на растеж. На следващо място, когато
бъдат стимулирани прекомерно, защитните механизми могат сами да увредят растението.
Някои от веществата, направени с цел да противостоят на болестите, са токсични и за
болестите, и за растението. Биолозите трябва да преодолеят „страничните ефекти”, ако искат
да продадат тази идея на фермерите. Друг проблем, установен при трансгенетично
имплантираната резистентност към вредители и болести, е че след няколко поколения самите
вредители и болести изграждат резистентност в отговор, и фермерът, заедно с посевите си, е

10 Големият агробизнес – бел.пр.

11 Швейцарска компания, понастоящем погълната от Novartis International AG – бел.пр.

15
отново на стартова позиция. Органичните фермери, които са известни с анти-пестицидната си
позиция, не приветстват новите технологии толкова ентусиазирано. И наистина, тези
технологии са погрешно прицелени. Фермерите са обезпокоени за възможните ефекти от
имунизационните техники и по-специално от генетично модифицираните посеви. Така се
произвеждат семена за една глобална монокултура.
Имунизацията на растения с хомеопатия е наистина ясна и разбираема. Тя използва най-
малките възможни дози и така растенията биват динамично имунизирани срещу вредители и
болестни атаки. Тъй като болестта е динамичен процес, а не линейно обусловен „причинно-
следствен” процес, проблемите, които среща подходът, използван в конвенционалното
земеделие, не се отнасят до хомеопатията; защото тя е динамично функциониращ метод за
контролиране на вредители и болести.
Точно както при скарлатина Belladonna прекъсва треската и треската прекъсва действието на
Belladonna, неутрализирайки се взаимно, така и при хомеопатичното имунизиране на
растенията подобното лекарство прекъсва подобната болест от вредител или зараза, като я
неутрализира. При математиката виждаме същото – минус по минус дава плюс.

ЕСТЕСТВЕНИЯТ ПОДХОД
В началото на 20 век се появява серия от книги, посветени на холистичните аспекти в
земеделието. След своята книга „Почви” през 1895 година, Франклин Кинг публикува през
1911 година един труд с повратно значение, озаглавен: „Фермери от 40 века или неизменното
земеделие в Китай, Корея и Япония”. Основана на негово проучване в Далечния Изток, книгата
описва как фермерите в Азия са обработвали своята земя вече 4000 години, без да изчерпват
плодовитостта на почвата. Тази книга и други като нея описват пълни земеделски системи с
цялостен подход, при който фермерът се опитва да имитира природата, вместо да води
обречена на загуба битка срещу нея. Приятелските растения дават възможност за
съществуването на естествени хищници за вредителите по посевите.
В своята книга „Съхранението на Земята”, Гордън Харисън заявява:
Зрелите стабилни системи – онези, които са достигнали последователно до така
нареченото състояние на връхна точка – се оказват забележителни консерватори на
минерали. Един еколог изчислил, че определена гора в Ню Хемпшир, която имала нужда
годишно от около 365 паунда калций за поддържането на живота в нея, губела на година
около 8 паунда на акър при оттичането на водите. От тях 3 паунда били възстановени
чрез дъждовете, а останалите 5 – от прясната скална ерозия. Случайно, обаче, било
установено, че при отсичане на дървета водите отмивали и отнасяли много по-големи
количества калций.
(Харисън, Съхранението на Земята)
Другаде авторът отбелязва:
Разнообразието се свързва със стабилност, защото всяко от двете е едновременно и
причина за, и следствие от другото. Изобилието в една система е най-добрата
застраховка срещу разстройването ú.
(Харисън, Съхранението на Земята)
В природата пространствената организация предпазва от пренатрупване на видове. Чрез
отглеждане на посеви от само един вид фермерът се опитва изкуствено да наруши природните
правила. В природата разполагаемото пространство бива заселено с голямо разнообразие,
доколкото позволява естественият хабитат. Това е механизмът, по който природата
елиминира болестите, а оттам и унищожението на който и да било вид растение или животно.
Твърде много животни или растения от един и същи вид на твърде малко пространство
отключват механизми, които или предотвратяват размножаването, или отстраняват
излишеството чрез бърза смърт.

16
При всички стабилни системи стават такава внезапни промени, но не и при всички популации.
При хората, както може да се забележи, не съществува подобен механизъм, ако се вземе
предвид увеличаването на глобалното население. Вредителите, особено насекомите като
Колорадски бръмбари и скакалци, и гризачите, каквито са плъховете, също не са подложени на
подобни промени. Това са видове, чиято популация изцяло се регулира от външни сили,
свързани с наличието на храна. Вредителите от този вид произвеждат много по-многобройно
поколение, отколкото е нужно, за да се поддържа стабилна популацията, и за да може
естествено да се поддържа. Един фермер, засаждащ посеви от тяхната любима храна, създава
ситуация, чийто резултат е огромна редукция в смъртността на поколенията вредители. Не е
нужен никакъв цинизъм, за да видим паралел с хората.
Видовете, които ударно размножават популацията си, са по дефиниция вредители, и
последното допълнение към вечно увеличаващия се списък от вредители е, разбира се,
самият човек.
(Харисън, „Съхранението на Земята”)
Общо взето ние приемаме всички живи същества, освен човека, за неделими от природата. Те
са част от системата и не могат да бъдат приемани като насочени срещу природата. Само
човекът може. Да кажем, че и човекът е част от природата, е генерализация. Към това прябва да
прибавим и факта, че човекът очевидно не разбира особено природата – главно поради своята
алчност. В резултат, природата бива експлоатирана по начин, който не се грижи за околната
среда, особено в така наречените „първи” страни в света. Жителите на Азия са имали
достатъчно крепки земеделски практики за повече от 4000 години. Доста е наивно да смятаме,
че само нашите съвременни стандарти имат някаква научна стойност, а да отричаме това на
онези, практикували научно съгласувани методи толкова дълго. Липсата на научна доктрина
за определен метод не го прави ненаучен. А и вярваме ли наистина, че нашите собствени норми
ще издържат проверката на времето?
От времената на Галилей и Нютон нашите теории са преминали през толкова много промени,
че такова мнение за трайни научни ценности е в най-добрия случай самозаблуждение. Ние не
знаем наистина кога е започнало земеделието; приемаме от древните писания, че е около
времето, по което човекът е започнал да пише. Следователно, рисковано е да приемаме каквото
и да било за зората на земеделието, просто защото не сме били нейни свидетели.
Базисната ни несигурност е, че не знаем какво да приемем за начало. Началото е винаги
свързано с край, така че състоянието на флуктуация всъщност формира стабилността на
системата. И Дзин12 се опира на същия принцип: промените са единствената вселенска
константа. Флуктуациите преспоставят връзки, защото има движение или поток между живите
същества в екосистемата. Когато човекът експлоатира природата, той смущава потока чрез
своята нехармонираща намеса. Човекът е във война с природата, а може да постигне много
повече, ако я види като своя любима. В не така далечното минало е настъпил момент, от който
Западът все повече се стреми да контролира природата, вместо да я подпомага в дух на
сътрудничество. Както всяко друго животно, човекът може единствено да засажда излишък от
растения, за да осигури храната си, ако иска да оцелее. Завладяването на дивата природа може
да се приеме като още една форма на естествена смърт в рамките на естествената система. Тъй
като човекът е надарен с разум, той може да излъже природата. Като адаптира природни
принципи, като достатъчното разстояние и разнообразието, човекът може да създаде околна
среда която така наподобява естественото състояние, че вредителите и болестите да останат в
миналото.
Междувременно в преобладаващата система за земеделие съществуват алтернативни начини
за освобождаване от вредители и болести, и тези начини заслужават спешното внимание на
публиката. Също така трябва да се премахнат изкуствените пречки, които не позволяват тези
нови методи да станат по-широко приложими. В много държави таксите за регистрация на
земеделски продукти за контрол на вредители, болести или плевели представляват огромно

12И Дзин – древен китайски текст за предсказания, най-старият сред китайските канонически текстове
отпреди 221 г.пр.н.е. – бел.пр.

17
бреме за малкия алтернативен бизнес. Под заплахата на рязко поскъпване на тези услуги има
реален риск, малките производители на такива устойчиви продукти да бъдат изтикани извън
пазара.
Този тип познание вече е достъпно за всички – и големите мултинационални компании го
знаят също. Те обичайно го развенчават като глупости, „връщане към предишния век” или
мечтания на хипита. Устойчивото земеделие не представлява връщане към консервативно
мислещото фермерство без употребата на модерни технологии. Устойчивите системи
използват съвременно оборудване, сертифицирани семена за разрообразно
самовъзпроизводство, почви и чиста вода, както и добитък. Акцентът се поставя върху
размяната на посевите, засилването на почвата, разнообразяването на посевите и добитъка и
естествения контрол на вредителите.
Малък е стимулът за производителите на пестициди да произвеждат прости естествени
продукти, защото те правят ниски печалби и подкопават продажбите на търговските марки,
изискващи продукция в широк мащаб, в която има огромни инвестиции. Строгите закони за
торовете и пестицидите създават големи трудности пред алтернативната индустрия за
регистрацията на нейните продукти. Австралийското законодателство например определя
минимални нива на азот, фосфор и калий, и всеки продукт, който попада под минимума, не се
допуска за регистрация като тор. По подобен начин, спрей против насекоми на основата на
чесъна, който е доказано ефективен, не може по действащото законодателство да бъде
регистриран като пестицид. Това вони на нарушаване на законите против тръстовете и
монополите. Политически се прави много малко или нищо, въпреки че все повече
доказателства стават известни за проблеми със здравето, свързани с употребата на пестициди
и хербициди. Австралийското законодателство определя минималните нива на азот, фосфор и
калий и покриване на разноските за болестите, причинени от употребата на завишени нива на
отрови от Класове 6 и 7.

18
 8. ЛЕЧЕНИЕ НА БОЛЕСТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ХРАНИТЕЛЕН
ДИСБАЛАНС

AMMONIUM CARBONICUM
Съдържа амониев карбонат, Sal volatile, [(NH4)2CO3] CO2. Разтвор, дестилиран във вода.
А. ОБЩИ
Състояние, бедно на кислород. Растенията са много засегнати от студен въздух, влага, бурно
време и дъжд. Съживяват се, когато времето се затопли. Пренапълването на капилярите води
до загуба на сокове. Цветовете са преждевременни, фотосинтезата е непълна. Дефицит на
хлорофил, като при хлорозата; намалява способността за обединяването на единични
молекули в комплекси, като скорбялата. Хлорозата е липса на пигент, и прави листата
бледозелени или жълти.
Липсата на хлорофил кара растението да капе листата си, защото не може да си позволи храна
за листа, които не функционират. При широколистните дървета това се случва всяка есен и
дървото заспива през зимата. При други растения хлорозата показва болестно състояние, като
петносване, вирус на жълтото ечемичено вджуджаване, жълта ръжда по пшеницата, листен
пригор, фузариум, жълти петна по пшеницата и хранителни дисбаланс, като недостиг на
манган, цинк или желязо. Когато Ammonium carbonicum е показан, има много симптоми.
Корените са обикновено сухи, понякога с везикули и подувания по тях. Растението обикновено
изисква често напояване, но хранителните вещества не се абсорбират, затруднявайки
допълнително фотосинтезата. Азотната фиксация при бобовите и граховите може да е
засегната от недостиг на молибден.
Когато се приложи излишък от амоняк, той се превръща в хранителното вещество азот. То на
свой ред фиксира сярата, или с други думи я антидотира, несъвместим е с нея. Сярата става на
свой ред недостатъчна в растението. В такива случаи е показан Am-s, тъй като той ще промени
действието на азота и ще подсили действието на серния компонент. Връзката между азота и
сярата е важна при болестите и симптомите, които се проявяват когато са в излишък или в
дефицит.
Ръжди
Ръждите са тъмночервени, като при Belladonna. Цветовете се появяват твърде рано и
отделянето на полени е или твърде обилно, или никак. Женските части не функционират
правилно и плодообразуването е непълно.
Б. КЛИНИКА
Уголемяване на капилярите, непълна фотосинтеза. Тъмночервени корени с оранжево
околовръст. Ръжди по стъблата, жълти ръжди по класовете, ръжди по листата, листни въшки,
ръждив трипс по бананите.
В. ПРОЯВИ
Ръждите се проявяват като пустули, пълни с тъмни, червеникаво кафяви прахообразни спори
по стъблата и листата (от двете страни), обвивките и главичките. Спорите падат лесно,
пустулите са овални и удължени. Околната част от листа или стъблото са обикновено
нацепени. Към края на сезона, когато растението съзрее, пустулите произвеждат черни спори.
Стъблената ръжда по пшеницата засяга също ечемика, твърдата пшеница и хибрида
тритикале. Гъбите оцеляват върху зелени гостоприемници, като житните растения.
По зърнените култури
Ръждите придобиват епидемични размери, когато летните/есенните дъждове подпомогнат
гъбите да преживеят сезона. Тази болест може да причини рекордни загуби по посевите за
много кратко време в края на сезона. Топли (15-30°С/60-85°F) и влажни условия

19
благоприятстват болестта. Има резистентни разновидности, но ръждата е гъвкава и развива
нови щамове, за да оцелява. Няма химически препарати за семената, а листните спрейове
самного скъпи. Am-c. или Bell. бързо слагат край на тази инфекция. Пръскането се прави рано
през сезона (вижте също Acon.).
Г. ЦВЕТОВЕ И ПЛОДОВЕ
Тиква
Ръждата засяга и главичките на цветовете, което прави цъфтежа труден, а плодовръзването
съвсем невъзможно, като резултатът е пълна загуба на цялата реколта за кратък период.
Критичните нитрати и нива на азота в дръжките на тиквата в ранното плододаване са 4000
мг/кг за напояваните и 8000-8400 мг/кг за сухите посеви.

Д. НУЖДА ОТ ВОДА
Висока.
Е. ВРЪЗКИ
Антидот на: Mang, Zinc., Ferr., Sulph., Su-ac., Moly.
Сравни: Am-s., Nit-ac., Kali-n.
Виж също: Phos., Kaliums, Calciums, Magnesiums, Ferrums, Mang., Cupr., Zinc., Natrums. Am-c. Am-c.
повлиява излишеството от всички тези елементи.
Комплементарни: Moly.

BORON
Borium metallicum. Елементът бор. Тритурация и разтвор.
А. ОБЩИ
Boron стои начело на трета група в периодичната таблица на Менделеев. Boron е познат като
микро-нутриент, защото е нужен на растенията в минимални количества в сравнение с
количеството на всеки един от останалите елементи и общото количество на всички
хранителни вещества. Поради явната незначителност на позицията му, доскоро е бил
пренебрегван. Всъщност точно поради тези малки количества микро-нутриентите са толкова
важни в живота на растението. Те дават най-добър резултат, когато се прилагат отделно. Така
наречените растителни храни – азот, калий и фосфор, макар и важни, просто поддържат
растението. Едно растение може да живее сравнително дълго и бел твърде много от тези три
вещества, докато невъзможността за усвояване на микро-елементите би довела до тежки
симптоми за сравнително кратко време, приличащи на сериозна болест.

20
Както Alumina и Alumen, с които Boron е в тясна връзка (защото принадлежат към същата
група елементи), симптомите на Boron са ясни. Огромното количество симптоми идва от
докладите за токсичност на земеделските департаменти.
Б. ТОКСИЧНОСТ НА BORON
Токсичността при Boron не е била установена до осемдесетте години на миналия век. Частично
това е така, защото той причинява леко отличаващи се симптоми при различните растителни
семейства, наподобявайки понякога други болести.
При зърнените култури ечемикът единствен изглежда проявява този проблем очевидно, със
симптоми, наподобяващи мрежестите петна по ечемика. Симптомите се проявяват като
тъмнокафяви петна по ръбовете и върха на листата, които некротизират. При споменатата
болест по ечемика петната не се уголемяват, а при отравянето с Boron те стават толкова
големи и толкова много, че листата умират. На следващо място, при болестта петната са
заобиколени от ареол от хлороза, а при отравянето с Boron – не.
При маниоката симптомите наподобяват токсичността на алуминия. Изследванията показват
специфична картина на жълти до бели петна, главно по външните ръбове на листата към
върха. Заобиколени са от тъмен ореол, некротизират и придават на листата назъбен вид.
Излишеството на Boron спира растежа и може да доведе до дифузна хлороза, започваща от
върховете на осакатените листа. Растенията може по-късно да се възстановят. Токсичността на
Boron настъпва при силно алкални почви, обратно на тази на алуминия, който е зависим от
високата киселинност.
В. НЕДОСТИГ НА BORON
Недостигът на Boron също причинява спиране на растежа (вджуджаване) и лека хлороза.
Растенията бързо се възстановяват без редукции в размера и плододаването. (Крохмал и
Самуелс, 1968)
Г. КЛИНИКА
Дисбаланс на съдържанието на Boron.

21
 10. ВРЕДИТЕЛИ ПО РАСТЕНИЯТА

ВЪВЕДЕНИЕ
Нека първо определим какво наистина е вредител по растението. Вредител е създание, което
чрез своето поведение и начин на живот вреди на ядливите растения, които ние отглеждаме.
Има много насекоми, паякообразни, гризачи и други животни, които бихме могли да наречем
„вредители” в този тесен смисъл на думата. По принцип в земеделието считаме за вредител
всяко същество, което поврежда реколтата. В конвенционалното земеделие целта е да се
унищожи вредителя, без да се вземат предвид обстоятелствата, които му дават почва за
развитие.
Първото от тези обстоятелства е свързано с пространството. В природата всички растения
растат по начин, който оставя достатъчно място за други растения; дори ако растат близко
едно до друго, винаги има простор за хармоничното развитие на другите видове. Нещо повече,
обстоятелствата обикновено предотвратяват голям брой растения от един и същи вид да
растат на едно и също място, дори и да е голямо; освен когато условията и обстоятелствата го
изискват или позволяват. Оттук и разнообразието от видове в природата.
Човечеството има нуждата и тенденцията да отглежда една култура на относително малко
пространство, за да получи максимален ефект с минимални усилия. Този подход обаче има и
някои недостатъци, първият от които е, че ние нямаме никакъв контрол върху условията и
обстоятелствата, влияещи на посевите. Второ: след това е така, почти невъзможно е да
избегнем загубата на поне част от реколтата. Докато 5-10 процента са резонна и приемлива
загуба – насекомите също трябва да живеят – ние забелязваме, че нормата е всъщност 20-30 на
сто, независимо от тоновете отрови, използвани за убиването на предполагаемите вредители.
Следователно абсолютно необходимо и подразбиращо се е обстоятелството, че се нуждаем от
различен подход към този проблем; защото конвенционалните методи за контрол са много
неефективни, а на всичко отгоре отравят храната ни и околната ни среда. Вредителите просто
развиват резистентност, създавайки необходимостта от употребата на все по-силни и по-силни
отрови във вечно увеличаващи се дози; а това само вреди на нас и на околната среда по един
постоянно утежняващ се начин.
В тази книга показваме на читателя не само един различен подход, но също цялостна гама от
нови лекарства за контрол на вредителите, както в градината, така и на полето на
професионалните фермери.
Сметнахме за необходимо да подобрим първото издание, като направим едновременно две
значителни подобрения. Първото е да групираме заедно всички лекарства, използвани за един
или няколко вида вредители; така направихме намирането на лекарството доста по-просто.
Като изоставихме азбучния подход в полза на групирането по вид проблеми, търсехме начин
да направим тази гнига още по-полезна.
Ще намерите също втора категория в книгата: по ботаническите семейства на посевите. Това е
продиктувано от факта, че определени разреди и семейства привличат определени типове
вредители.
Семейство Житни трябва да се справят с малко повече от листни въшки и скакалци, докато
Кръстоцветни са обект на нашествие от страна на гъсеници, бели мухи и листни въшки. Оттук
някои лекарства са полезни само при определени растения, не при всички. Ако едно лекарство
е полезно при повече от един разред растения, то се описва при първия, а се споменава при
всеки следващ с препратка към описанието. Така че растение, което може да се ползва върху
няколко ядливи растения от различни семейства се указва при всяко от тях.
Лекарствата са групирани по реда на важност, което значи, че най-важните са споменати
първи. Всички следващи стават все по-малко важни, но това не значи, че са по-малко ценни.
Последното споменато може да се окаже тъкмо лекарството, което ви е нужно за конкретния

22
проблем. Затова подредбата означава само, че първото лекарство е по-полезно, защото може да
лекува болести, които се срещат по-често.
Естествено, опитали сме се да увеличим броя лекарства, които могат да се ползват по този
начин. За да го постигнем, претърсихме литературата за използването на приятелските
растения, разширихме проучването върху употребата на хищниците като възможни лекарства.
Насочихме търсенето също и към минералните субстанции, защото те не бяха тествани
интензивно преди появата на първото издание. Показателите, споменати в него, са почти
изцяло основани върху токсичността и сведенията за дефицитите.
В рамките на предишното издание включихме лекарства като Allium, Phaseolus, Ocimum и
Mentha piperita. Трудно е за селските стопани да отглеждат приятелски растения заедно с
посевите, защото това създава затруднения при събирането на реколтата. За да дадат същата
защита, тези растения бяха направени на лекарства и използвани за тази цел. Това, което
предположихме в първото издание като възможен принцип, се потвърди.
Интересът ни е насочен главно към онези лекарства, които като живи насекоми и
паякообразни съдействат в борбата срещу вредителите в оранжериите и на полето. Този
подход е наречен Интегриран контрол на вредителите, съкратено IPM. Той има няколко
отрицателни аспекта, които липсват при хомеопатичните лекарства.
Първият се отнася до трудностите при развъждането на тези хищници или паразити. Поради
нуждата от постоянни климатични условия при тяхното размножаване, времето, по което
контролиращите видове ще бъдат готови за употреба, може да не съвпадне с появата на
вредителите – защото естествените условия могат да забавят или ускорят тяхното развитие.
Трябва да се има предвид и че свръх употребата на торове, фосфатни или калиеви, може да
отприщи бум в популациите на вредителите, ако контролиращите ги видове не са на
разположение.
Вторият проблем се състои в различното поведение на хищниците и паразитите по време на
различните фази от техния живот. Те може да атакуват вредителите, докато са ларви, но в
някои стадии на развитието си, или като възрастни екземпляри може да нямат въздейстие
върху популациите на вредителите. Уязвимостта на самите вредители също може да варира по
отношение на определени врагове в различните фази на живота им. Всичко това ограничава
успеха и периода от време, в който може да се действа чрез естествените врагове.
Третият проблем се корени в честото мигриране на хищниците във фазата на възрастни
екземпляри, така че при всяко ново нападение те трябва наново да бъдат внедрявани.
Накрая се оказва, че превенцията на нападенията или повторните нападения не винаги е
възможна с този метод.
За да сме сигурни, че всички фази са покрити, можем да разработим тези лекарства от всички
стадии на развитие на хищника или паразита. Опитът с Coccinella показа обаче, че лекарство,
направено от който и да е от тези стадии, действа ефективно; Coccinella е направено от
възрастния бръмбар, но осигурява цялата нуобходима защита.

23
 10.1 ОБЩИ ЛЕКАРСТВА ОТ НАСЕКОМИ

ОБЩИ ЛЕКАРСТВА

LATRODECTUS SPP. KATIPO/HASSELTI/MACTANS

Катипо паяк (Latrodectus katipo), дребен отровен австралийски червеногръб паяк (Latrodectus
hasselti), американски отровен паяк „Черна вдовица” (Latrodectus mactans). Клас: Arachnida.
Разред: Araneae. Семейство: Theridiidae. Тинктура от живия паяк. Тритурация на жив паяк.
Общи
Паякът с червен гръб е свиреп хищник, чиято отрова е опасна дори за човека. Ухапаните от
този паяк трябва да получат незабавна противоотрова, защото отровата му декомпозира
кръвта и причинява нейния разпад. Отровата му е подобна на тази на паякът кръстоносец
(Aranea diadema) и на черната вдовица. Най-близко е до черната вдовица по ефект и по външен
вид.
Животното е достатъчно голямо и може незабавно да бъде разпознато по червеното петно на
гърба му. Когато този хищник е в градината, най-добре е да не бъде обезпокояван, защото той е
агресивен наистина, но присъствието му е полезно.
Като лекарство е много полезен срещу повечето вредители, защото паякът е лаком ловец.
Следователно, лекарството от него е с почти универсална употреба в градината и у дома, за
широк кръг от вредители, които нападат ядливите и декоративните растения.
И трите лекарства Latrodectus, използвани в хомеопатията, включително по-малко познатия
вид Катипо, свойствен за Нова Зеландия, са ефективни.

Б. PORCELLIO И ONISCUS SPP

Обикновено равного. Мокрица. Porcellio scaber. Oniscus asellus. Oniscus armadillo. Подтип:
Ракообразни. Разред: Равноноги. Тритурация на живото създание.
Общи
Oniscus и Porcellо, както и Armadillidium 13 са подобни равноноги видове. Кларк описва
традиционната репутация на Oniscus при епилепсия.
Възрастната мокрица е дълга от 9 до 15 мм/0,3-0,6 инча, с овална форма и сравнително плоска.
Срещат се сиви, кафяви и розови разновидности, в зависимост от възрастта. Хранят се с
органична материя, дъвчейки стеблата и семеделните листове на разсада. Могат да бъдат
сериозна напаст.
Отличен контрол върху тях се постига за около 3 месеца, от една доза прясно приготвена
потениция D6.
Клиника
Нашествие от мокрици (Porcellio scaber, Oniscus asellus и подобни на тях). Завиващи се
мокрици (Armadillidium vulgare и подобни видове).
Сравни
Сравни: Canth.
В. Tarentula hispanica/cubensis

13Oniscus, Porcellо и Armadillidium – малки ракообразни животни от разред Равноноги, с 8 двойки крака и
сплеснато сегментирано тяло. Armadillidium при опасност се навиват на кълбо – бел.пр.

24
Европейски паяк вълк (Lycosa tarantula = Tarentula hispanica). Непознат Карибски паяк
(Tarentula cubensis).
Общи
Терминът „tarantula” днес се употребява, за да се опишат големите космати паяци, най-вече от
семейство Тарантули (Theraphosidae). Първоначално той се е отнасял за паякА вълк, който се
среща в Южна Европа (оттук наименованието „хиспаника (hispanica)” и името, наречено на
град Таранто, Южна Италия). Този паяк се е прочул – печално – заради ухапването си, което
предполагаемо причинява тарантизъм, принуждаващ човека да танцува и при най-леко
доловима музика.
По исторически причини произнасянето „tarantula” се открива в хомеопатичната литуратура.
Идентичността на разложения експонат, от който е приготвено лекарството, познато просто
като Tarentula cubensis (Кубинска тарантула), е непозната.
Ухапването от паяк Тарантула причинява рана, която не заздравява 6 и повече седмици и
причинява подобно на язва възпаление на тъканите, което се подновява всяка следваща
година, точно на същата дата, от ухапването.
Това е важно наблюдение, което дава възможна индикация за употребата на лекарството при
растенията. Полезна е, защото то може да се приложи в такава доза, която да предотврати
повторната поява на вредители по растенията, давайки по този начин постоянна защита срещу
такива нашествия. Все пак това правило не е тествано на полето, затова не представлява
задължително предписание; то е просто наблюдение, което заслужава допълнително
проучване.

Г. THERIDION
Южноамерикански паяк вдовица. Latrodectus curacaviensis = Theridion curassavicum („Теридион
от Кюрасао”). Клас: Arachnica. Разред: Aranaeae. Семейство: Theridiidae.
Общи
Паякът е маркиран с оранжево-червени знаци и често се намира по портокаловите дървета на
Южните Кариби. Това е още едно полезно лекарство срещу вредители по растенията. Паяците
образуват важна група лекарства, защото са – като поликрестите – ефективни при голям брой
вредители. При лечението на хората симптомите са приблизително сходни, отличавайки се по
модалностите си за време, тежест, място и повторение. Различия има и в умствената
симптоматика.
Умствени симптоми при растенията
Макар първоначално да изглежда, че нямат голямо значение при растенията, не трябва да
забравяме, че много от нашите ядливи растения и кухненски билки и подправки проявяват
интензивни умствени симптоми, когато бъдат приготвени хомеопатично. Затова не е
преувеличено да се каже, че такива симптоми са присъщи и на живите растения. Наистина,
това е логично заключение.
Връзките между лекарствата имат следователно по-силна и по-важна роля, когато ги
обмисляме с оглед растнеията, които отглеждаме за храна и подправки. В крайна сметка, ако
тези растения проявяват такива силни умствени симптоми в потенцирана форма, логично е да
предположим, че биха ги проявили и като живи същества. Можем да вземем за пример
Chamomilla, за да илюстрираме това схващане.
Cham проявява голяма склонност да се гневи и дразни, когато се използва като хомеопатично
лекарство. Следователно лекарствата, които са нейни антидоти в Материя Медика ще имат
същото силно действие и върху живото растение. Полезно е да се проведат експерименти, за да
се потвърдят тези ефекти върху растението и лекарството, получено от това растение.
Влиянието върху характера на Cham като същество трябва да личи от свойствата ú като
лекарство – или ще увеличи раздразнимостта и гнева, или напълно ще ги наетрализира.

25
Щайнер използва Cham като помощник при компостирането: тя отпочва процеса и помага,
когато той се застои. Компостирането е подобно на храносмилането, а Cham има силно
въздействие върху бебета, които страдат от колики – знаем, че те са храносмилателно
разстройство. Компостирането може да се приеме така: природата насочва организирано своя
гняв, по един конструктивен, позитивен начин. Всяко лекарство, което е антидот, следва добре,
допълва, хронично е или е несъвместимо с Cham, трябва следователно да има въздействие
върху свойствата ú, когато бъде потенцирана като лекарство.
От този пример е видно, че такива свързани въздействия трябва да съществуват при всички
растения, които отглеждаме за храна и ползваме в градината като лекарства. След като
лекарственото въздействие винаги включва промяна към по-добро, и е следователно
положително, лесно можем да доловим погрешната употреба, причиняваща негативно
въздействие. Изглежда, че могат да се проведат интересни опити за доказване или отхвърляне
на идеите в тези абзаци. От опит и интуиция смятаме, че вероятността тези опити да докажат
съжденията ни е по-голяма от 50 на сто; просто защото в основата им лежи разума. Мъртвата
материя винаги действа по очакван и предвидим начин, защото ú липсват най-важните
симптоми – жизнеността и съзнанието. Живите същества не винаги реагират по очаквания
начин поради индивидуалността, но тъй като лекарствата работят в определени
разпознаваеми картини, симптомите им могат да бъдат ползвани като ръководни принципи.
Както Ханеман отбелязва в Органона:
Всяка въздействаща на живите същества потенция, всяко лекарство променя
настройката на жизнената сила повече или по-малко, и поражда определени промени в
състоянието на човека за по-продължително или по-кратко време.
(Органон, § 63)
Така е, защото:
Всяко истинско лекарство работи винаги, при всякакви обстоятелства, върху всяко
живо (човешко) същество, и поражда у него особени симптоми. Тези симптоми са ясно
забележими, когато дозата е достатъчно голяма.
(Органон, § 32)

ЛЕЧЕНИЕ НА РАСТЕНИЯ ОТ СЕМЕЙСТВО БОБОВИ/ВАРИВА

(LEGUMINOSAE/FABACEAE)

SATUREIA HORTENSIS

Лятна чубрица. Семейство Устноцветни

(Lamiaceae/Labiaceae). Тинктура от цялото растение.

Общи (вижте също Глава 9)

При опитите се е доказала еднакво ефективна както

за всички вредители, така и за всички болести при
боба. (Фиг. 46)

Фиг. 46 Какавида на молеца Monoptilota pergratialis,

вредител по боба в Северна Америка

26
Клиника

Болести и вредители по боба. Мексикански бобен

бръмбар, цветен трипс, бобена муха, памукова
нощенка по нахута. Общ репелент за насекоми.

Връзки

Може да се използва Sal-ac като профилактично

средство.

Сравни: Nat-sal и/или Sal-ac.

Фиг. 47 Трипс (Thysanoptera order), увреда

ЛЕЧЕНИЕ НА РАСТЕНИЯ ОТ СЕМЕЙСТВО КАРТОФОВИ (SOLANACEAE)

SAMBUCUS NIGRA

Бъз. Семейство Бъзови (Caprifoliaceae/Adoxaceae). Тинктура от свежи листа и цветове.

Общи (вижте също Глава 9)

Листата на Samb имат неприятен мирис при ожулване, който е отблъскващ за повечето
насекоми; отвара от тези листа се ползва от градинарите, за да се отблъснат гъсениците от
деликатните растения.

На полето Samb е потвърдил своята репутация според описаното в ръководствата за

приятелските растения.

Клиника

Репелент с общо действие (Фиг. 48), по-специално върху гъсениците. Червеи по цветните
пъпки, памучен червей. Листни оси. Зелев молец. Гъсеница на бялата американска пеперуда,
гъсеници на нощни пеперуди. Картофен молец. Египетска нощенка по памука (Фиг. 49).
Flystrike и гангрена по копитата на овцете. Листни въшки.

Връзки

Сравни: Bomb-pr, Valer, Vib.

Фиг. 48 Ларви на листни оси,

Perga spp.

27
 10.7 ЛЕКАРСТВА ЗА АКАРИ

ЛЕЧЕНИЕ НА РАСТЕНИЯ ОТ СЕМЕЙСТВО КРЪСТОЦВЕТНИ

(CRUCIFERAE/BRASSICACEAE)

А. AMBLYSEIUS SPP CUCUMERIS/CALIFORNICUS/MACKENZIE

Хищен акар. Клас: Arachnida, подклас: Acari (акари и кърлежи). Тинктура от жив акар.
Тритурация на жив акар.
Общи
Очевидно сме се стремяли към разширяване на броя лекарства за борба с вредителите. Бяхме
природно любознателни да разберем дали има и други възможности за използването на
хищници, освен вече представените в първото издание на тази книга, в което Cocc-s бе първото
лекарство, направено от хищник. Чрез внимателно изучаване на литературата за IPM,
осъзнахме, че има много възможни лекарства срещу вредители. Много от представените дотук
лекарства бяха направени в резултат на връхновението от тази литература. Допълнително се
снабдихме с необходимите насекоми от компаниите, които ги отглеждат, за да направим
лекарствата и да ги тестваме на полето. Резултатите надхвърлиха очакванията ни, затова
представихме тук лекарствата, като такива от първостепенна важност за защита на растенията
от вредители.
Акарите създават проблем за стопаните, защото нападат растенията и оставят върху тях фина
мрежа около клонките и листата; така прекратяват достъпа от кислород и въглероден двуокис
и фактически задушават растението.
Акарите мигрират, като се прикрепят към други насекоми, които ги пренасят до нови места.
Много учени смятат, че акарите паразитират върху насекомите, но това е невярно схващане. Да
вземем пример с Trombidium. Хищните акари, които се хранят с акарите вредители, също
мигрират като възрастни, което създава трудности пред преценката, колко хищни акари са
необходими на определен етап, за контрол на вредителите. Вредителите се роят и мигрират по
същия начин и това затруднява определянето на броя хищници, необходими за нападение на
червенокракия земен акар или други видове акари. Броят им може да варира поради
пристигането на още акари или отпадането на част от тях поради търсене на нови ловни
територии.
Когато хищниците се прилагат под формата на
лекарство, тези обезпокоителни съображения
отпадат, защото лекарството е винаги на
разположение и една доза е достатъчна, за да защити
растението или посевите за цялото продължение на
техния едно- или двугодишен живот. Хомеопатията
има толкова много предимства пред всеки друг
метод, че реално няма база за сравнение.
Различните видове Amblyseius са еднакво ефективни.
Всеки от подвидовете може да бъде използван за
контрол на акарите по посевите, независимо дали
тези посеви се отглеждат навън или в парник.
Клиника
Акари. Червенокрак земен акар, паяжинообразуващ
акар (Фиг. 69), ръждив акар, кафяв акар, пъпков акар, двуточков акар.

28
 Б. BOVISTA
Голяма планинска пърхутка. Lycoperdon bovista. Царство: Fungi. Тритурация на свежа гъба.
Общи
Тези сферични гъби, които, според някои сведения, се ядат в Италия още преди да са
узрели, при узряването си се изпълват с възчерен прах, който разкъсва люспата, която
го задържа, с лек шум.
(Кларк)
Показанията включват подпухналост, задъхване и пъхтене, и уголемяване. Проблеми с
яйчниците при цветовете. Влажни и сухи гниения по много растения. Коренови гниения с
отвратителна миризма. Растенията са жадни, особено следобед и вечер.
Bov е прилагана при самодивски кръгове по торфа, и се е проваляла. Действието ú върху
паяжинообразуващите акари е с чудесен резултат. Това, естествено, бе голяма изненада, и ме
озадачи много, за да открия, какво в пърхутката възпира акарите. Внимателното проучване на
последните разработки за контрола върху вредителите ми даде указание.
Употребата на гъби за борба с вредителите от IPM ни даде голям набор от лекарства,
ефективни срещу няколко вредителя. Bov принадлежи към царството на гъбите и действието ú
върху паяжинообразуващите и другите акари вероятно се дължи на подобни механизми,
присъщи на гъбите, които използва IPM. Остава това съждение да бъде потвърдено под
микроскоп.
Паяжинообразуващият акар може да се види с просто око, главно поради контрастиращия му
цвят. Женските са многобройни. Те са най-трудно забележими, защото са бледозелени. През
зимата стават оранжево-червени, но се крият под кората, при съединенията на стъблото с
клоните, или в основата на растенията. През пролетта се хранят от младите филизи или от
разсада, стават отново зелени и се придвижват обратно по растението.
Бобовите остатъци ги
приютяват през
зимата. При горещо
сухо време те
причиняват най-
много щети. Силните
дъждове намаляват
броя им. Щетите се
проявяват чрез
хлороза, изсъхване и
чупливост. Листата
стават сиви.
Клиника
Паяжинообразуващи
и други видове акари
(Фиг. 70). Проблеми
на яйчниците, като деформация; отпускане на капилярите. Влъжни и сухи гниения. Плесени.

В. RICINUS COMMUNIS
Рицин. Palma Christi. Семейство Млечкови (Euphorbiaceae). Тинктура или тритурация от пресни
семена или от цялото растение.

29
Общи (вижте също Глава 9)
Това широко разпространено растение, намиращо се из тропиците и субтропиците, вероятно е
от африкански произход. Ефективно е като приятелско растеине за лозите, помага им да се
борят с вредителите.

Клиника
Вредители по лозите: лозов акар, кафяв акар, лозов молец, гълъбова опашка, щитоносни
въшки (Фиг. 71). Вредители по самайство Тиквови. Червеи.

Г. TROMBIDIUM MUSCAE DOMESTICAE

Червен кадифен акар. Клас: Arachnida. Подклас: Acari (акари и кърлежи). Семейство
Trombidiidae. Тинктура от жив акар.
Преносители: къщни мухи, оборни мухи, мухи месарки и други насекоми.
Общи
Дж. Х. Кларк споменава това лекарство в своя „Речник на практическата Материя Медика”,
където дава следното описание на малкото създание (по-скоро паякообразно, отколкото
насекомо), доказано под наблюдение на Херинг:
Trombidium е паразит, който живее сам или на групи по домашните мухи, с яркочервен
цвят, почти кръгъл по форма. Спиртната тинктура, прозрачно-оранжева на цвят, е
приготвена от около 115 броя образци, събрани във Франкфурт, Филаделфия, през
септември 1864 година.
(Кларк)
Точните видове Trombidium, използвани за доказването, остават неизвестни. Наименованието
muscae domesticae не е научно, а означава просто „върху домашна муха”. Общото наименование
„червен кадифен акар” често се използва за членовете на този род.
Макар че Кларк, наред с много други автори, включително такива с ентомологично познание,
да описва този вид акар като паразитиращ, други изследователи вярват, че много видове акари
са всъщност едни стопаджии и не проявяват интерес към превоза си.
Други видове акари също се прикрепят към по-големи насекоми, включително мухи, като
например:
Акарът Tarsonemus, който се рои, като се прикрепя към мухите.
(Хъси)

30
Tarsonemus се ражда в компоста и торта и се храни с мицела на различни видове гъби, които се
намират в торта, примесена със слама. Той напада също мицела на развиващите се спори на
ядливите гъби и представлява сериозен вредител за фермерите, отглеждащи гъби в целия
свят.
Друг често срещан земеделски вредител е червеният паяжинообразуващ акар (Teranychus spp).
Главната характеристика на Trom е влошаването от хранителни вещества и вода. Всяко
растение, страдащо от вредител или болест, и което се влошава от прилагането на торове или
вода, ще се подобри от това лекарство. Петна и плаки, по-обилни върху мъхестите листа.
Корените може да имат плесени и зле да усвояват хранителните вещества. Капилярите
изглеждат разширени и препълнени. Листата, особено мъхнатите, може да имат петна.
Дишането, фотосинтезата и изпарението са засегнати. Обширните тестове, проведени от USDA,
показват, че обилно подхранените с калий и фосфор растения са по-податливи на листни
въшки и акари, и броят на вредителите по прехранените растения нараства главоломно.
Връзки
Сравни: Bov.

31
 11. БАКТЕРИАЛНИ, ВИРУСНИ И ГЪБИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Бактериите, гъбите и вирусите са най-честите растителни патогени, както е общоприето да се
наричат. Въпреки че не сме отговорни за болестите, с изключение може би на гъбите, налага се
да приемем, че ситуацията в която отглеждаме растенията, е основна причина за възникването
на болестите. Затова веществата, които полагаме в почвата и начинът, по който обработваме
растенията по време на техния живот, имат важна роля за податливостта им към болести.
Общоприетото схващане за тези тъй наречени патогени следва същата схема, както и при
хората. За да изясним това, ще дадем някои примери.

А. ТРИУМФЪТ НА ОБЪРКВАНЕТО
Иска ми се да можех да тегля ясна черта, да нарисувам еднозначна картина за растителните
болести; само ако можеше органокултистите (тези, които вярват само в органичното
градинарство) да са прави, и всички болести от почвен произход – тоест причинените от
бактерии, вируси и гъби – да можеха да бъдат елиминирани просто чрез неупотребяването на
химични (неорганични) торове. За нещастие, отговорът не е така прост.
Практиките за подхранване имат решаващ ефект за много болести, понякога ги предизвикват,
друг път ги предотвратяват. В Годишника по земеделие на USDA за 1953 година, д-р Джордж Л.
Макню цитира много интересен пример за объркващите ефекти от подхранването. Той описва
пшеница, отглеждана на умерено плодородна почва и подхранена с азот. Това подхранване
помогнало на пшеницата да избегне болести по разсада, но я направило по-податлива към
кореново гниене, причинено от Pythium oligandrum; защитило я от всички болести, но
направили растението по-податливо към ръжди и плесени. Ако вместо повече азот я бяха
подхранили с повече фосфор, щеше да настъпи друга серия от резултати и да се развият други
болести.
Прилагането на торене върху бедните почви в Арканзас може да предпази памука срещу
петнист вирус чрез добавяне на азот и калий; но същото това наторяване върху богатата на
азот почва по делтата на Нил в Египет би направило памука податлив към същия вирус.
Подобен случай на „различни места – различни болести” е този на използването на кал от
канализацията в Калифорния, за лекуване на определена торфена болест. При моята работа в
Илиноис обаче, болестта снежна плесен по торфа бе много по-разпространена по торфа,
подхранен със същия органичен тор.
Картофеното струпясване, една болест с почвен произход, е много по-силно при алкални почви.
То може да се предотврати чрез употребата на торове и почвени подобрители, които да свалят
pH толкова, че организмите, причиняващи струпясването, да не могат да се развият. Обратното
пък е вярно за петнистия вирус и отока14 по зелето, които се влошават при кисели почви;
използването на алкални материали помага за контрола на тези болести. (За по-пълни данни
за болестите вижте „Наръчник по растителни болести” от Синтия Уесткот, публикувана от Д.
Ван Ностранд Ко.)
В изследователската станция на USDA в Бетсвил, Мериленд, докторите Маклиланд и Стюарт
доказаха, че болестите по гладиолите са много по-силни, когато се използват органични
торове, отколкото когато се подават само химични храни. От друга страна, употребата на
органични вещества около ананасови растения в Хавай са ги спасили от увреждане поради
почвени гъбички. Заровената в земята органична материя (различни отпадни продукти от
рафинирането на захарта) стимулира организмите, които използват повече азот,
предотвратявайки по този начин бързото размножаване на гъбите от рода Phytium.

Б. ДИЕТАТА

14 Причинява се от гъбичката Plasmodiophora brassicae, наричат я „гуша” по зелето – бел.пр.

32
При всички споменати случаи на болест, причината е била небалансираното хранене – дали
твърде много азот с много малко фосфор за баланс, или твърде малко от всички елементи,
необходими за израстването на силно, здраво и устойчиво на болестите растение, или пък
дефицит от някой микроелемент. В някои случаи има слаба разлика дали липсващите
елементи са доставени от органичен или химически източник. В други съществуването на
скорбяла и захари в органичните материи предлага храна за гъбите, които причиняват
конкретната болест.
Въпреки всичко, органичният тор може да даде по-добър отговор, защото е по-пълноценен или
защото съдържа елементи, липсващи в химичните растителни смеси. Когато не е известно
дали болестта е причинена от специфичен организъм, пълноценното хранене може да се окаже
лекарството. Gardener’s Loam, със своя пълен състав от необходими елементи, представлява
решение за много растителни болести.
Така че източникът на объркването не се крие толкова в различня отговор на органичните и
химичните торове, а в почвите, на които са отглеждани растенията. За ортодоксалния
мислител почвата е посредник, който задържа хранителните вещества. Тези вещества са важни
само в качеството си на храна за растенията и винаги се предоставят като такава; което прави
храненето ендостранно. Когато най-сетне се разкрие, че в храната трябва да присъстват и
микронутриенти, вече е дадено първоначално твърде много, или твърде малко, или в
неправилната форма, и така проблемът само се изостря.
От тези слепи опити можем да заключим, че химическото земеделие също губи от поглед
факта, че монокултурите са изначално неестествени, защото разстоянията между растенията и
по-големият размер на хабитата им са извън рамките на природния пространствен баланс.
Наместо да имитират природата, те се опитват да я покорят, като ú предоставят нещо,
обречено на провал.
Прилагането на торове в САЩ може да доведе до различни резултати от същото действие, но в
Египет. В Арканзас почвата е съвсем различна от тази по делтата на Нил, така че това е
обяснимо. Да се твърди очевидното, без да се уточнят детайлите, не е нищо повече от
използване на лековати заключения. Когато се използват неясни термини, заключенията са
също толкова неясни.
Кравешкият тор е с изцяло неутрално рН, докато свинският е кисел, а конският – алкален.
Всеки от тях ще има различен ефект върху посевите,така че торенето в Арканзас може да е със
свински, а в делтата на Нил – с кравешки, или конски тор. Не става ясно от статията.
Следователно заключението, че органокултистите грешат и че вместо това трябва да се
използват химикали, е базирано на слаби научни доводи и е неправилно.

33
 БОЛЕСТИ ПО ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ
Освен състоянието, познато като накъдряне на върха при доматите, малко са болестите, които
засягат растенията в домашната зеленчукова градина. Професионалните зеленчуковъди са
нападани от множество сериозни болести поради концентрацията на огромен брой растения
от един вид на едно определено място.
Важни са чистите семена. Купувайте семена на пакети от надежден източник (избягвайте
насипните семена, които се продават в буркани или контейнери).
По-добре е да се използват старомодните опрашени на открито разновидности, за да се
поддържа здрав посевен материал. Хибридите стават по-склонни към болести поради
близкородственото кръстосване, а това се отразява в загуба на качеството. Устойчивите
зърнени разновидности устояват само на една или две болести, и само за няколко години.
Една доза Siliceа ще защити растението по-добре от търговските смеси, просто защото ще даде
на растението по-твърд камбий или кожа, през които гъбичните болести няма да имат достъп.
Ако след това се извърши добро есенно почистване, засаждането на чисти семена в Gardener’s
Loam би трябвало да прекрати проблемите. Ето още някои болести, заедно с ортодоксални
съвети за борба с тях.
Ръжда по аспарагуса (Puccinia asparagi)
Ръждата се проявява като червеникави или кафеникави петна по стъблата и листата на
аспарагуса. Петната освобождават облак от спори, когато бъдат потъркани. Болестта със
сигурност причинява филизи с ниско качество, и често убива растението. Проблемът
обикновено възниква във влажни области, защото спорите се нуждаят от влага, за да се
размножават. Устойчивите разновидности като Мери Уошингтън в добре дренирани почви ще
предотвратят проблема.
Бактериален пригор (Xanthomonas spp/Pseudomonas spp/Erwinia spp)

Бактериалният пригор се проявява като големи кафеникави петна с жълти краища по листата
на растенията. Често следва изгниването на растението.
Избирайте семена, отгледани на запад, като превантивна мярка, и се въздържайте да работите
в градината, когато растенията са мокри, защото това разпространява болестите.
Бактериален шанкър или бактериално кръгово гниене (Clavibacter)
Шанкърът е гъбична болест, която образува лезия по стъблото на растението. Растението
често умира над заразената част, защото шанкърът препятства притока на вода през стъблото.
(Фиг. 84)
Заразените растения често се премахват и унищожават, въпреки че заразената част може да се
изреже. Стерилизират се всички инструменти с денатуриран спирт, за да се премахне шанкъра.

34
Това ще попречи на разпространението на болестта. Като предохранителна мярка се
препоръчва ротиране на посевите.
Кръгли листни петна (и други Cercospora spp)
Листните петна може да са причинени и от
бактерия, и от гъба. Проявяват се в различни
цветове, форми и размери. Тези, които са
причинени от бактерия, изглеждат като
наквасени с вода. Гъбичните петна са с малки
черни точки в средата. Най-често срещани в
градината са бактериалните листни петна, от
0,16 до 2 см (1/16 – 1 инч) в диаметър и тъмен
до кафеникав цвят. (Фиг. 85, 86, 87)
Ротацията на посевите ще помогне за
намаляване на проблема. Изберете третирани
семена или устойчиви разновидности.
Отстранявайте своевременно всяко заразено
листо. Органичният подход е да се напрашават
листата с вар. Ние, разбира се, ще препоръчаме
Silicea, защото тя работи много по-добре и има
предимството да не е отровна.
Бактерийно увяхване (Erwinia spp/Ralstonia spp)
Увяхването настъпва поради липса на влага в
растението. Бактерията, проникнала в
растението, образува плътна бяла субстанция,
която пречи на притока на влага и в крайна
сметка убива растението. Бактериите се
пренасят от определени вредители, които
презимуват в или близко до градината.
Царевицата може да бъде нападната от листни
бръмбари, които пренасят бактериите.
Краставиците и пъпешите са засегнати от
краставичните бръмбари (Acalymma vitata и
Diabrotica undecimpunctata), които пренасят
бактериите. Листата на краставиците първи
повяхват, последвани от тези на лозите.
Контролирането на вредителите, които пренасят
бактерията, ще контролира и самат бактерия.
Пазенето на градината чиста в края на растителния
сезон е добра превантивна мярка. Това ще попречи
на вредителите да презимуват в нея. Контролирайте
бумовете в популациите на вредителите по време на
сезона с подходящите органични методи.
Препоръчваме употребата на Carbo vegetabilis, който
е лекарство за загуба на жизнени течности. Освен
това, препоръчваме контрол на бръмбарите с
подходящо лекарство, като например Dendroctonus
micans.
Черен крак и стъблено гниене (Leptophaeria)
Черният крак се проявява като почерняване на
стъблата в основата на засегнатите растения. Проблемът се причинява от гъби и бактерии.
Разпространен е по картофите, брюкселското зеле, зелето и карфиола. Зелевото семейство ще
има също листа, които стават пурпурни на цвят в добавка към почерняването на базите на

35
стъблата. Картофените растения развиват малки
листа на върха на растението, които се навиват
навътре. Навреме отстранявайте болните растения.
Ротирането на посевите също ще помогне. Черният
крак настъпва най-вече при тежки, мокри почви,
затова се препоръчва засаждане в добре дренирани
почви. Засаждането на картофи от цели семена също е
предимство. Заразените семена не винаги са
различими с просто око, затова купувайте картофени
семена от области, в които този проблем не е
разпространен. Засаждането на заразени семена може
да разпространи болестта.
Черно гниене (Xanthomonas campestris pv campestris)
Черното гниене засяга множество растения от
семейство Кръстоцветни, включително целето,
карфиола и брюкселското зеле. Листата на
засегнатите растения развиват клиновидни области в
жълт цвят. Във вътрешността на стъблата има черни
или обезцветени области.
Гниенето не настъпва, когато растенията се
отглеждат в добре дренирани почви. Купувайте
растения, сертифицирани като обеззаразени. Също
така купувайте семена, които не са били третирани в
гореща вода. Отстранявайте и унищожавайте
заразените растения, за да предотвратите
разпространението на заразата. Честата ротация на посевите е препоръчителна.
Върхово гниене по доматите
Доматите са най-често засегнатото растение, но този проблем може да засегне и други
растения. Връхният край на плода става кафяв, когато плодът е достигнал една трета
съзряване. Засегнатата част от плода може да се вдлъбне или хлътне.
Върховото гниене е признак на калциев дефицит. Твърде малкото или твърде многото вода
пречи на растението да усвоява необходимото количество калций. Твърде много азотни торове
също може да причини твърде бърз растеж и недобро усвояване на калция.
Има няколко неща, които могат да помогнат за този проблем. Първото е да се осигури рН около
6,5. Стабилният растеж е за предпочитане пред бързия растеж. Същото се отнася и до
напояването; не прекалено малко, и не твърде много. По правилото на палеца, градината
изисква около един инч вода на седмица. Особено внимавайте с напояването, след като
растението цъфне, защото това е най-вероятното време на възникване на проблема. За да
запазите засегнатото растение, опитайте да го напръскате с калциев хлорид. Може също да
използвате Calcarea muriatica, която е по-ефективна поради подобието си с пози проблем.
Гуша по зелето (Plasmodiophora brassicae)
Гушата причинява подуване и обезформяне на кореновата система на растението. Засяга най-
вече представителите на семейство Кръстоцветни, като главестото и брюкселското зеле. Най-
честите ефекти са повехнали листа и задържан растеж. Болестта е причинявана от подобен на
гъба организъм, наречен „лигава гъба”. Болестта може да оцелее и да остане в почвата за
няколко години.
Предохранителна мярка е поддържането на почвеното рН над 7.0. Препоръчва се също ротация
на посевите.

36
 Обикновена царевична главня (Ustilago maydis)
Царевичната главня е гъба, която образува масивно
количество черни спори. Ако се остави
необезпокоявана, може да заличи цялата заревична
реколта. Изглежда като цирей по различни части на
царевичното растение, включително свилата,
дръжките и класовете. Циреите обикновено са
зеленикаво-бели на цвят. Те понякога се пръскат,
освобождавайки множество спори. Растенията не
растат, обезформят се. Болестта презимува не само в
почвата и в старите заразени царевични дръжки, но и
по други житни. Главнята е опасна гъба, затова
заразените зърнени растения трябва да бъдат
унищожавани. По-нататък в тази книга даваме
обширно обяснение на опасностите от главнята. (Фиг.
88)
Редуването на посевите ще помогне. Отстранявайте
всички циреи преди да се пръснат и да разнесат
болестта. Заразените растения трябва да се отстраняват и изгарят. Никога не използвайте
стари заразени дръжки в своя компост, защото болестта може да остане активна няколко
години.
Фитофторно гниене (Phytophtora spp)
Фитофторното гниене е гъбична болест, която атакува растението по стеблата, точно над
нивото на почвата. Проблемът може да се забележи първо като бял гъбичен налеп в основата
на стъблото или по органичната материя, лежаща по повърхността около растението.
Понякога по мухъла се развива склеротум. Той представлява малки, подобни на семенца тела,
светлотютюневи до тъмно кафяви на цвят. Листата на засегнатите растения стават жълти и
повяхват. Растението, както и тези около него, умира.
Ротацията на посевите помага донякъде, но отстраняването на засегнатите растенията и на
пръстта, заобикаляща растенията, е силно препоръчително. Отстраняването на пръстта е
важно, защото болестта може да остане в нея повече от година. Ако всичката органична
материя е добре закопана, това ще ограничи пространството за развитие на гъбите.
Загниване (няколко патогена)
Болестта „загниване” се причинява от гъби, които живеят в почвата. Този проблем кара
младите растения да покафенеят, повехнат и умрат. Гъбите нападат разсада малко преди или
малко след като поникне. Чест проблем с младите растения, посадени в лехи. (Фиг. 88)

37
Има няколко средства за борба със загниването, включително: купувайте семена, които са
обработвани против болестта. Или стерилизирайте почвата, или използвайте стерилен
междинен заместител. Вермикулитът или торфеният мъх са отлична стерилна среда за
разсаждане. Осигурете също адекватен дренаж за разсада, защото липсата му стимулира
болестта. Ако отглеждате разсада вътре, пазете ниска влажността. Високата влажност създава
добра среда за гъбите. В градината са важни добре дренираната почва и въртенето на
посевите.
Мана (Peronospora spp)
Маната не е истинска плесен. За разлика от истинските плесени, които растат по повърхността
на листата, маната произлиза от вътрешността на тъканите на увредените растения. Проявява
се като жължи, бели, сиви или пурпурни петна, основно по долната страна на листата. Тези
петна са всъщност спорите на гъбите, засегнали растението. Маната може да се види също по
стъблата и плодовете. Чилийският боб например развива бял налеп от мана по шушулките,
които понякога стават черни петна от мана. Това е особено тежък проблем по време на дългите
дъждовни периоди. Засегнатите листа често не се развиват правилно и падат от растението.
Заразените растения и листата, които падат от тях, трябва да се премахват и унищожават.
Ротацията на посевите и правилен дренаж също помагат. Органичното решение е да се
напрашава с вар, брашно или сяра.
Черни листни петна (Alternaria solani)
Тази гъбична болест засяга картофите, пипера, патладжаните, но особено много доматите.
Проявява се първо като тъмнокафяви или черни петна с пръстени, подобни на „цел”15. Болестта
напада първо по-долните листа и после се разпространява по горните. Заразените листа
повяхват, пожълтяват и често умират. Понякога проблемът се разпространява и по стъблата и
плодовете. Препоръчваме Aconitum и Silicea за контролиране на тези гъби.
Важно е да се поддържа ротация на културите, защото болестта остава в почвата около 3
години. Използвайте семена, които не са били третирани с гореща вода. Черните листни петна
се стимулират от влага, топлина и вода, така че трябват подходящ дренаж и вентилация.
Органичният подход е простото отстраняване и унищожаване на засегнатите растения, за
предотвратяване разпространението на болестта. В допълнение, избягвайте работа в
градината след напояване, за намаляване на такава вероятност. Напоявайте рано сутрин, за да
дадете възможност на растенията да изссъхват.

15 Вероятно авторът има предвид концентричните кръгове, които се поставят по стрелбищата – бел.пр.

38
 12. НАРАНЯВАНИЯ

ARNICA MONTANA
Проклятието на леопарда. Семейство Сложноцветни (Asteraceae/Compositae). Тинктура от
цялото свежо растение.
А. ОБЩИ
Расте в Алпите и други планински области.
Arnica е лекарство за първа помощ par excellence; травми във всички форми и разновидности,
вредители, кастрене, пресаждане и механистични наранявания се лекуват с Arnica, както с
никое друго лекарство (Фиг. 130).
Arnica не трябва да се пръска в отворени рани, защото предизвиква възпаление и нагнояване.
Arnica е използвана за посочените проблеми с добри резултати.
Тумори по дърветата, причинени в резултат на неправилно подрязване, дори ракови
нараствания могат да бъдат излекувани, ако са резултат на някакво нараняване. Рани от
подрязване, от които струи мъзга. Нараняване на корените след пресаждане, след градушка,
когато наранените листа станат жълти или червени, като при широколистните видове през
есента.
Б. КЛИНИКА
След пресаждане или подрязване (Фиг. 131). Също след увреда от хербициди. Не използвайте
при отворени рани. Arnica не може да се дава на растенията, които са едновременно
пресадените и окастрените – тях трябва да лекуваме с Calendula (вижте Calendula).
В. ПРОЯВИ
Вехнене след пресаждане, поради наранявания на корените; разпръснете Arnica върху листата.
Струящи рани след подрязване. Полейте корените с Arnica. Гниещи присадки, тумори по стари
рани, особено у големи дървета, с големи белези по клоните. Тъканта върху белега е мека и
гъбеста с гниеща пулпа отдолу. Горещи, твърди, лъскави, синкави или жълти подувания.
Жълти петна, причинени от удари или болести; обриви от малки надигнати участъци, като при
жълта ръжда.
Г. НУЖДА ОТ ВОДА
Жадни са пресадените растения, когато са повехнали. Иначе малко повече жажда от
обикновено.
Д. ВРЪЗКИ
Сравни: Calen, Ferr, Carb-v.

CALENDULA
Невен. Calendula officinalis. Семейство Сложноцветни (Compositae). Тинктура от цветовете;
тинктура от цялото растение.
А. ОБЩИ
Каквото е Arnica за травмите, това е Calendula за отворените рани. Където Arnica е от малко
или никаква полза, или дори опасна за растенията, Calendula оказва спасителна помощ.
Принадлежи към същото семейство Сложноцветни, както и Arnica. Порезни и разязвени рани,
като тези по корените, които са били изтръгнати или срязани при пресаждане. Calendula много
помага в такива случаи, това се потвърждава и от полевите опити.

39
Calendula е антисептик и възстановява жизнеността на наранените растения. Препречва пътя
на враждебните инфекции, пречи и на пролиферацията на вътрешните вируси, които са в
латентно състояние; но само у наранените растения. Нематодите причиняват такъв тип рани.
Calendula е доказано ефективна.
Arnica раздразва, Calendula успокоява. Подходяща е за всички случаи на пробив в обвивката
или кората. Цветовете на невена се затварят, когато преминават тъмни облаци в небето, затова
и засегнатите растения обичайно се чувстват по-зле в мрачно облачно време и през студените
зимни нощи, което може и да е причината за разязвяването на раните от подкастряне или при
счупените корени.
Calendula съдържа голям процент азот и фосфорна киселина, което е възможно обяснение за
лечебните ú сили. И двете субстанции могат да причинят сериозно нагнояване, а също и да го
лекуват. Азотът е изграждаща съставка за растителната тъкан, докато фосфорната киселина
подпомага метаболизма, като го ускорява в засегнатите области. Когато се направи прорез,
препоръчва се да се накапе с разтвор на Calendula, за да се ускори възстановяването и
кореновия растеж. Лунният календар е от неоценима помощ при определянето на най-доброто
време за изрязването на издънки и калеми (вижте Nit-ac и Phos).
Calendula притежава свойства и в контрола на вредителите, които си заслужават вниманието:
тя отблъсква бръмбарите по аспарагуса и помага много на торфа. Особено при видовете торф
за боулинг клубовете, които виреят в неестествена среда, лекарството отблъсква нематодите.
Другите разновидности, като Tagetes patula T.erecta, са високо оценени като естествени
нематоциди. Много информация е събрана от ефектите на „чайовете” в биодинамичните
препарати, за да се гарантират хомеопатичните препарати.
Б. КЛИНИКА
Пресаждания (Фиг. 132), окастряне, бури, механично увреждане. Бръмбари по аспарагуса,
нематоди.
В. ПРОЯВИ
Леко или сериозно повяхване след пресаждане.
Г. НУЖДА ОТ ВОДА
Слаба или нормална, особено когато има шок от подрязване, буря, механично или вредителско
увреждане.
При рани от подрязване Calendula лекува нараняването и насърчава кореновия растеж. Това
лекарство е част от комплекта за първа помощ за растения, който съдържа Arnica, Carbo
vegetabilis, Silicea и Calendula. Тези четири лекарства покриват почти всички проблеми,
възникващи при пресаждане.
Д. ВРЪЗКИ
Сравни: Arn.
Вижте също: Nit-ac, Phos

40
 13. ПЛЕВЕЛИТЕ & АЛЕЛОПАТИЯТА
Алелопатията и възможностите, които предлага за контрол на плевелите

А. ИСТОРИЯ
Теофраст (около 300 пр.н.е.), ученик и последовател на Аристотел, пише за
алелопатичните реакции в своите ботанически трудове. Той е наречен „баща на
ботаниката”; написал е как нахутът изтощава почвата и унищожава плевелите.
В 1 г.н.е. Гай Плиний Втори, наречен още Плиний Стари, римски учен и натуралист, е
писал как нахутът и ечемикът обгарят земята, на която се сади зърно. Той споменава
също, че ореховите дървета са токсични за другите растения.
Огюстен Пирам Дьо Кандол, ботаник и натуралист, през 1832 е предположил, че
болестта на почвата може да е причинена от химикали, освобождавани от посевите.
А в периода 1907-1909 двама изследователи на име Шрайнер и Рийд проучили няколко
фитотоксични химикали, изолирани от растения и почви16.
Можем да добавим, че някои растения винаги са били отглеждани заедно, защото се защитават
едни други. Те се наричат приятелски растения и връзките между тях са също форма на
алелопатия. Тези фитотоксични химикали, които действат като задържащи фактори в някои
случаи, в други играят ролята на стимулатори.

Б. КАКВО Е ПРЕДСТАВЛЯВА АЛЕЛОПАТИЯТА?

Думата „алелопатия” произлиза от две отделни думи: „Allelon” означава „един на друг”, а
“pathos” означава „страдание”. Алелопатия означава биохимикали, отделени от дадено
растение, които задържат развитието на друго растение. Тези химикали „забавители”
се освобождават в околната среда и въздействат върху развитието и растежа на
растящите в съседство растения (вижте бележка под линия № 1)17.
Терминът „алелопатия” се отнася до образуването, от страна на растенията, на
биохимикали (алелохимикали), които могат да влияят върху растежа и развитието на
други растения. Тези ефекти може да варират от негативни (тоест намаляване на
репродукцията) към позитивни (тоест стимулиране на растежа). С оглед контрола
върху плевелите, нас ни интересува задържането на растежа на едно растение (плевел)
от друго (обикновено това е посева) чрез образуването на алелохимикали. Тези
алелохимикали могат да бъдат образувани активно от живото растение, или да се
отделят от растителните останки след като растението е умряло. Ефектът от
алелохимикалите може да бъде намален или стимулирана от микроорганизмите.2
Алелохимикалите може да се образуват и намират във всяка част на растението. Може
да са в листата, цветовете, корените, плодовете или стъблата. Могат да се открият
още в заобикалящата почва. Прицелните растения биват засегнати от тези токсини по
няколко различни начина. Токсичните химикали могат да задържат растежа на
корените и филизите, да попречат на всмукването на хранителните вещества, или да
нападнат съществуващите естествени симбиотични връзки, като по този начин
разрушат използваемите източници на храна за растението. (вижте бележка под
линия № 1)
В. ВСИЧКИ РАСТЕНИЯ ЛИ СА АЛЕЛОПАТИ?
Не всички растения имат алопатични свойства. Макар някои да могат да проявяват
тенденция към алелопатия, те може всъщност да проявяват агресивна конкуренция, без

16 http://csip.cornell.edu/Projects/CEIRP/AR/Allelopathy.htm
17 http://organicgardening.org.uk/organicweeds/downloads/allelo.pdf

41
 тя да приема химическа форма на въздействие. Голяма част от полемиката относно
алелопатията се отнася до опита да се разграничи типа конкуренция между
растенията. В общия случай, ако тя има химичен характер, растението се счита за
алелопатично. Има някои нови връзки, сочещи към алелотоксини, насочени срещу
животни; но данните са оскъдни (вижте бележка под линия № 1).

Г. ЕФЕКТ ВЪРХУ ЗАОБИКАЛЯЩАТА СРЕДА

Алелопатията е форма на химическа конкуренция. Алелопатичното растение се бори
чрез смущаващи другите растения химикали. По дефиниция конкуренцията взема една
от двете форми – експлоатационна или смущаваща.
Конкуренцията се използва и от растенията, и от животните, за да си осигурят
съществуването в природата. Растенията се конкурират за слънчева светлина и
хранителни вещества, а също – както животните – и за територия. Конкуренцията,
както паразитирането, болестите и хищничеството, въздейства върху
разпространението и числеността на организмите в екосистемата.
Взаимодействията между екосистемите определя околната среда.
Когато организмите се конкурират един с друг, те създават потенциал за ограничаване
на ресурсите, и възможна елиминация. Алелопатичните растения пречат на другите да
използват наличните ресурси и така повлияват еволюцията и разпределението на
другите видове. Можем да кажем, че алелопатичните растения контролират средата,
в която живеят. (вижте бележка под линия № 1)
Ако това е вярно, то директно насочва към съзнателност у растенията и към съответстващата
ú мисловност. Очевидно е, че без съзнателност и мисъл не може да има контрол, само чрез
околната среда. По същия начин ние виждаме как сходните растения се търсят едни други.
Това също се дължи на съзнателност, не само на въздействията на алелохимикалите.
Последните не биха могли да бъдат образувани, ако го нямаше съответното ниво на
съзнателна мисловност. Конкуренцията е невъзможна без съзнателност и разсъдък, кочно
както стимулацията и сътрудничеството зависят от сходствата в съзнателността и разсъдъка.
Развитието върви винаги в посока от неуловимото към масивното, а вътрешните качества
рефлектират върху външните. Онова, което не съществува в съзнанието, няма шанс за
развитие, защото причината за развитието му липсва. Най-добрият пример е болестта, като
изразяване на съзнателен разсъдък и емоция. Онзи, който е щастлив и доволен, няма да се
разболее; а нещастният му, уплашен или сърдит съсед неминуемо ще се поддаде на болестта –
просто защото му липсва вътрешен мир.
Ето как се убеждаваме, че контролът върху околната среда чрез задържащи или стимулиращи
химикали е съзнателно усилие. Естествено, ние можем да използваме тези качества, за да
достигнем целта си при отглеждането на реколтата. Виждаме, че онези, които мислят
механистично, веднага пожелават да използват алелохимикалите, за да изработят скъпи
продукти, които само поради високите си дози ще отприщят нови проблеми. Тяхната надежда
е да преодолеят резистентността, като използват „естествени” субстанции. Невежеството на
тези хора за значението на дозата със сигурност ще доведе до резистентност.
Другаде говорихме нашироко за резистентността и размера на дозата. Тук ще кажем само, че
големите дози винаги потискат, докато безкрайно малките стимулират. След като желаем да
постигнем стимулация към най-бързи и трайни резултати, очевидно е, че големите дози няма
да ни помогнат, а напротив – ще донесат обратен ефект.
Използването на естествени субстанции сам по себе си е изпитано средство, но начинът, по
който ги прилагаме, трябва да е част от уравнението. В хомеопатията дозите са винаги малки,
до степен да са пренебрежими. Защитниците на ортодоксалната линия на мислене наричат
нашите микродози „плацебо”, защото за механистичния им ум е невъзможно подобни
минимални, или дори липсващи енергии да бъдат ефективни.

42
Това е общата идея и тя е изпитана. Онова, което работи между растенията поради техните
алелопатични свойства, трябва да работи и в хомеопатични потенции, защото принципът на
подобието произвежда едно и също действие, независимо в каква форма е приложен. Трябва
естествено да потърсим посеви, които проявяват такива черти. Откриваме, че зърнените
култури задържат развитието си, когато по земята се остави слама. Откриваме също, че това е
начинът на природата да каже на фермера да не отглежда два пъти последователно един и
същи посев. Природата е разработила вграден задържащ фактор, насочен към
предотвратяване изтощаването на земята от фермерите. Ако вместо зърно бъдат посадени
картофи, те ще бъдат стимулирани от същата тази слама, която същевременно ще пречи и на
развитието на плевели.

Д. КОИ КУЛТУРИ ПРОЯВЯВАТ АЛЕЛОПАТИЧНИ СВОЙСТВА

За много култури има данни, че проявяват алелопатични свойства към даден момент;
фермерите казват, че някои посеви, като овеса например, изглежда прочистват полето
от плевели повече от други. Списъкът включва: пшеница, ечемик, овес, зърнена ръж,
кръстоцветните, червената детелина, сладката жълта детелина, трилистник, фий,
елда, люцерна, ориз и сорго. (вижте бележка под линия № 2)
Веднага можем да видим, че това са лекарствата от семействата Житни и Кръстоцветни, които
могат ефективно да потиснат плевелите. Без да има нужда да отглеждаме тези растения, за да
постигнем алелопатичния им ефект, лекарствата от тях са достъпни и ефективни, независимо
от това, каква последователност от култури отглеждаме. Макар да трябва да се ограничава
повторението в отглеждането на много видове зърнени култури на едно и също място
последователно, същите тези зърнени култури осигуряват стимул за успешна реколта.
Лекарството ведната ще подейства на плевелите, които тъкмо са се размножили и върху
семената им, препятствайки развитието им. След 24 часа всички остатъци от лекарството са
унищожени от UV лъчите, или са абсорбирани от семената и плевелите. Тогава може незабавно
да се засее желаната култура безопасно, на чисто парче земя, върху което е разпръснато
достатъчно количество зелен тор, който да държи заети гъбите, бактериите и вирусите.
Недостатъците на това да отглеждаме растения с алелопатични свойства незабавно се
премахват от използването на потенциите. Има особености само за отглеждащите ориз, защото
те трябва да засаждат една и съща земя отново и отново. Как се прави това, е обяснено в
книгата на Фуруока „Революция от една сламка”.
Недостатъците са изброени по-долу. Те включват елементи като различия в силата,
специфичност само спрямо определени плевели или дори потискане на собствената
репродукция. Последното е предимство за фермера в дългосрочен план, защото му пречи да
изтощава земята. Съвременните фермерски методи отстраняват всичко от земята, в това число
очевидно и ограниченията, които самата природа поставя и правейки възможно на едно и
също парче земя да се отглежда една и съща зърнена култура. Това изтощава почвата и прави
последващото отглеждане на други култури проблематично.

43
 14. ЛЕКАРСТВА ОТ ПЛЕВЕЛИ

ATHYRIUM FILIX-FEMINA
Женска папрат.
ОБЩИ
Подалпийските смърчови гори (Picea abies) се характеризират с дефицит на естествената им
регенерация. Макар да съществува сериозно паразитиране върху техните семена, сам по себе
си пози фактор не може да обясни провала на възпроизводството на смърчовете в Алпите. Бяха
проучени алелопатичните феномени, препятстващи естественото възпроизводство на
смърчовете, както на място, така и в лабораторни условия.
Експериментите на място показаха, че между два доминиращи вида от междинния горски етаж,
Vaccinium myrtillus (черна боровинка) и Athyrium filix-femina, и фиданките на смърча,
съществува конкуренция, която е налице дори когато хранителните вещества и светлината не
са ограничени. Опитите с фиданки показаха, че хумусът ограничава репродукцията на
смърчовете (възпроизвеждат се по-малко от 1%), и е отговорен също за значителната загуба
на фиданки (поне 50 на сто) от първата им година нататък.
В лабораторни условия бяха проведени тестове за репродукция и растеж на гъбите от
микоризата, за които бяха използвани водни листни екстракти от Athyrium filix-femina,
Vaccinium myrtillus и Picea, както и хумусни разтвори. Най-голямо задържане се получи от
листните екстракти на Athyrium filix-femina и неговия хумусен разтвор. Анализът на листния
материал установи четири фенолови киселини, синтезирани от игличките на смърча и листата
на черната боровинка и женската папрат.
Тези съединения бяха открити също в хумусните разтвори на 10-5 моларна степен, и бяха
избрани за повторни идентични серии за био-оценка. Така получихме специфичен способ за
определяне на фитотоксичността на фенолните молекули. Намесата на тези фенолни киселини
в метаболитните механизми бе обяснена с използването на полярографичен кислороден
електрод: тези съединения изглежда действаха като разединители. Опитите, проведени на
място, потвърдиха този лабораторен резултат.
Така научихме, че Athyrium може да бъде ефективен за отстраняване на плевели, след като
препятства възпроизводството на семената. Щом случаят е такъв, значи плевелите имат малко
шансове, особено ако посевите растат неограничавани.
Хомеопатичните потенции не оставят следи, защото UV лъчите ги унищожават за 24 часа, а
частта, която вече е усвоена от растенията, не е на разположение на никой друг елемент на
средата. Следователно, след употребата на лекарството всеки посев ще се възпроизвежда и ще
расте, неповлияван от конкуренцията с плевелите.

FOENICULUM VULGARE
Копър. Foeniculum vulgare. Семейство Сенникоцветни (Umbelliferae). Тритурация на свежи
корени.
А. ОБЩИ
Foeniculum vulgare съдържа в корените си субстанция, която предотвратява растежа на други
растения на същото място. В тази си функция може да бъде използвано върху плевели, но само
там, където не искате след това да отглеждате други растения. Трябва да помните пова
предупреждение, защото Foeniculum може да има по-дълго действие от очакваното. Може да се
ползва екстракт, направен чрез варене на корените, но шансът за по-трайно задържане на
растежа е реален, затова не препоръчваме употребата му в неразредена форма.

44
В потенция подобни недостатъци не съществуват, макар че действието може да е по-дълго от
24 часа. Затова се препоръчва изчакване, в зависимост от климатичните условия. Слънчевото
време позволява повторно засаждане след 48 часа. Дъждовното и много облачното време
изискват изчакване до седем дни преди засаждане на растения на това място.
Съветът ни е да използвате тези периоди на „задържане”, защото лекарството не е тествано
достатъчно върху всички растения. Досега сме го пробвали само върху няколко плевела и
просто сме изчаквали с повторното засаждане, докато сме абсолютно сигурни, че действието
на лекарството е отминало.
От естествения растеж на копъра знаем, че други растения не виреят там за доста дълго време
– дори до няколко години. Затова очакваме, че лекарството ще има удължено действие.
Обикновено ефектите на крутата форма са подобрени в потенция, но тъй като UV лъчите
унищожават лекарството, виждаме, че неговото действие не продължава повече от седмица.

45
15. РЕПЕРТОРИУМ

46
15. РЕПЕРТОРИУМ

47
 Поръчай тази уникална
книга СЕГА!

Плати промоционалната
цена от 36 лева
най-късно до 15 май 2015
по банковата сметка на
„ХомеоХелп”:

Уникредит Булбанк – клон Добрич

IBAN: BG06 UNCR 7000 1521 5039 38
BIC: UBCR BGSF
„ХомеоХелп 2013” ДЗЗД
Основание: Хомеопатия за фермата и градината
... и промени живота си към по-добро!