Тълкуване на сънищата

Зигмунд Фройд.

Предговор към третото издание

Между първото и второто издание на тази книга изминаха девет години, но необходимостта от
трето се появи след малко повече от година. Имам пълно право да се радвам на този факт; но ако
преди не приемах пренебрежението от страна на читателя към труда ми като признак за неговата
негодност, сега пробудилият се към него интерес не доказва положителните му качества.
Прогресивното развитие на научната мисъл не отмина и “Тълкуване на сънищата”. Когато през
1899 г. пишех тази книга, сексуалната теория все още не беше създадена, а анализът на сложните
форми на психоневрозите все още се намираше в началото на своето развитие. Тълкуването на
сънищата трябваше да стане помощно средство при осъществяването на анализа на неврозите. От своя
страна, задълбочилото се изследване на неврозите започна да оказва влияние върху тълкуването на
сънищата. Учението за тълкуването им тръгна по път, който не беше достатъчно ясно показан в първото
издание на тази книга. Благодарение на собствения си опит и трудовете на Stekel и други учени аз се
научих да преценявам по- правилно обема и значението на символиката на сънищата (поточно на
подсъзнателното мислене). По такъв начин в продължение на всичките тези години се натрупа огромен
материал, който изискваше особено внимание. Опитах се да го използвам, прибягвайки до забележки и
допълнения в текста. Моля за снизхождението на читателя, ако тези допълнения на някои места
заплашват да излязат от рамките на изложението и ако не съм успял да доведа навсякъде
първоначалния текст до нивото на сегашните ни възгледи - всичко това е резултат от бързото
развитие на нашето познание. Освен това ще си позволя да кажа предварително по какви други
пътища ще се отклонят следващите издания на “Тълкуване на сънищата”, ако се окаже, че от тях има
нужда. Те ще се доближат повече към богатия материал, който предоставят поезията, митовете, езикът и
народното битие, а освен това ще разгледат по-подробно отношението, което имат сънищата към
неврозите и психичните разстройства.
Otto Rank ми оказа изключително ценна помощ при подбора на материала и аз му изказвам - на
него и на всички останали - своята дълбока благодарност за ценната помощ.
Виена, пролетта на 1911 г.

I
Научна литература, отнасяща се до въпроса за сънищата
В настоящото изложение ще се постарая да приведа доказателство за това, че е налице такава
психологическа техника, която позволява сънищата да се тълкуват, и че при прилагането на този
метод всеки отделен сън се явява ка.то осмислен психичен феномен и съответно може да бъде
www.spiralata.net 1
включен в душевната дейност на бодърстването. По-нататък ще се опитам да изясня онези процеси,
които обуславят странността и неразбираемостта на сънищата, и въз основа на тях да направя
заключение относно природата на психическите сили, под чието съвместно действие или
противопоставяне възникват сънищата. Но изложението ми ще приключи с това, защото по-нататък
проблемът за сънищата прераства в по-обширен проблем, чието разрешаване може да стане в друга
разработка.
В изложението си правя обзор на други автори, а също и на съвременното положение на
проблема за сънищата. Правя го, защото по-нататък ще имам малко възможности да се връщам към
това. Независимо от хилядолетните опити, научното виждане и разглеждане на сънищата не се е
придвижило много напред. Всички автори са напълно единодушни по този въпрос и смятам, че е съвсем
излишно да разглеждаме отделните им схващания. Трудовете, чийто списък прилагам в края на книгата,
съдържат редица ценни забележки и интересен материал, отнасящ се до нашата тема, но там няма
нищо, или почти нищо, което да се отнася до самата същност на сънищата и да обяснява тяхната
загадка. Още по-малко от това е достигнало до вниманието на интелигентните читатели
неспециалисти.
Първият труд, в който сънят се разглежда като обект на психологията, принадлежи на Аристотел
(За сънищата и тяхното тълкуване). Аристотел заявява, че съновидението произхожда от Дявола, а не
от Бога. Това разкрива неговия дълбок смисъл. Той изброява отделните типове сънища и знае, че сънят
превръща слабите дразнители, които постъпват по време на съня, в силни (струва ти се, че вървиш през
огън и гориш, а всъщност е налице само незначително затопляне на една или друга част от тялото) и от
това стига до заключението, че съновидението може да разкрие пред лекаря първите незабележими
признаци на започващото изменение в тялото. Не успях да изуча по-подробно труда на Аристотел,
защото нямах съответната подготовка.
Известно е, че в древността преди Аристотел съновидението е било приемано не като продукт на
душата, а като внушение от страна на Божеството. Забелязват се две противоположни направления,
които са налице при всички изследвания на съня и сънуването. Различават се истински, ценни
сънища, които са изпратени на спящия, за да го предпазят или предскажат бъдещето, и тщеславни,
лъжливи и нищожни сънища, чиято цел е да смутят спящия или да го тласнат към гибел. Това
донаучно разбиране за сънищата е било в пълна хармония с мирогледа на тогавашните хора, който е
проектирал като реалност във външния свят само това, което е имало реално съответствие в душевния
живот. Освен това [техният мироглед] е взимал под внимание само онова впечатление, което мисленето
е получавало на сутринта след останалите спомени за съня, тъй като в тези спомени съновидението се
противопоставя на останалото психично съдържание като нещо чуждо, което произхожда от друг свят.
Би било погрешно да се твърди, че учените, които смятат, че сънищата имат свръхестествен
произход, нямат привърженици и в днешно време. Да не говорим за всички онези митични и
мистични писатели, които се стараят с всички сили да напълнят с някакво съдържание остатъците от
толкова обширната в миналото сфера на свръхестественото, докато тя не се запълни естествено от
научното изследване - много често се срещат забележително интелигентни хора, които са далеч от
всяко подозрение и които се мъчат да обосноват своята религиозна вяра в съществуването и в намесата
на свръхестествените духовни сили именно с необяснимостта на явлението на съня - Haffner (32).
Разбирането за сънищата от представителите на някои философски течения, например последователите
на Шелинг, представлява очевиден отзвук от твърдото убеждение на древните хора, че сънищата имат
божествен произход.
Да се пише историята на научното изучаване на проблема за сънищата е трудна задача и поради
това, че колкото и да са ценни някои негови части, то не демонстрира прогрес в определена насока.
Никога не се е стигало до създаването на фундамент от здраво обосновани резултати, върху който
следващият изследовател би могъл да продължи да изгражда цялата структура. Всеки нов автор се
залавя за изучаването на проблема от неговото начало. Ако бях започнал да разглеждам авторите в
хронологичен ред и за всеки от тях да давам обяснение какъв е бил неговият възглед относно проблема
за сънищата, навярно щеше да ми се наложи да се откажа от общия нагледен обзор на съвременното
състояние на проблема. Именно затова предпочетох да свържа изложението със същността на

www.spiralata.net 2
разглежданите въпроси, а не с авторите и ще се постарая по време на разглеждането на всеки отделен
проблем да посочвам каква литература същества за неговото разрешаване.
Но тъй като не ми се удаде да обхвана цялата литература по този въпрос, ще помоля читателите
да се задоволят с мисълта, че не съм пропуснал нито един съществен факт и нито една съществена
гледна точка.
До неотдавна много автори мислеха, че е необходимо да разглеждат съня и съновидението заедно,
като в същото време прибавяха към това и разглеждането на аналогичните състояния, които имат
отношение към психопатологията и съноподобните явления, каквито са например халюцинациите,
виденията и др. В противоположност на тази тенденция в по-късните трудове се забелязва стремеж
темата да се стеснява и да се изследва само някой отделен въпрос от областта на сънищата. В тази
промяна виждам израз на онзи възглед, според който разбирането на тези тайнствени явления може да се
постигне само чрез серия от детайлни изследвания. Тук предлагам точно това - детайлно изследване на
психологическото съдържание. Нямам основания да се заема с проблема за съня, защото това е почти
чисто физиологичен проблем, въпреки че в характеристиката на съня трябва да бъде налице изменение
на условията за функциониране на душевния апарат. Затова пропускам и литературата, посветена на
въпроса за съня.
Научният интерес към проблема за сънищата се свежда до следните отделни въпроси, които
отчасти се преплитат един с друг.
а) Отношение на съновидението към процеса на бодърстване. Наивното убеждение на
събуждащия се човек предполага, че съновидението - дори да не произхожда от друг свят - поне
пренася самия него в същия този чужд свят. Физиологът Burdach (8:474), на когото сме задължени за
неговите добросъвестни и остроумни описания, посветени на сънищата, е изразил това убеждение в
много често цитирания откъс: “…животът през деня с неговите вълнения и преживявания, с радостите и
мъките никога не се възпроизвежда по време на съновидението. То по-скоро се стреми да ни изтръгне от
този живот. Дори тогава, когато цялата ни душа е преизпълнена от някаква мисъл, когато остра болка
разкъсва сърцето ни или когато някаква цел поглъща изцяло разума ни, дори и тогава съновидението
съживява нещо съвършено своеобразно или взима за своите комбинации само отделни елементи от
действителността, или пък влиза в тон с нашето настроение и символизира действителността.”
Аналогичен смисъл има и изказването на L. Strumpell в неговото справедливо заслужило своята
известност изследване за природата и възникването на сънищата. “Който сънува, той напуска света на
будното съзнание…” (66:16). “В сънищата споменът за строго подреденото съдържание на будното
съзнание и неговите нормални функции напълно изчезва…” (66:17). “По време на съновидението [е
налице] почти цялостно откъсване на душата от осмисленото съдържание и процеса на бодърстване”
(66:19).
По-голяма част от авторите обаче се придържат към противоположното мнение относно
взаимоотношението между съновидението и състоянието на бодърстване. Така например Haffner (32:19)
казва следното: “Преди всичко съновидението служи като продължение на будното състояние. Нашите
сънища винаги се намират във връзка с представите, които са намерили място в съзнанието ни малко
преди настъпването на съновидението. Това наблюдение винаги може да намери нишката, свързваща
съновидението с преживяванията от предишния ден.” Weygandt (75) направо се противопоставя на
гореспоменатото твърдение на Burdach: “Много често в голяма част от сънищата може да се наблюдава
фактът, че те ни връщат към ежедневието и изобщо не ни откъсват от него.” В своята лаконична
формулировка Maury (48) казва:
Поus revons de’ce que поus avons vu, dit, desire ou fait.1
В своята психология, която излиза през 1855 г., Jessen (36) прави още по- подробно изказване:
“Малко или повече, съдържанието на съня винаги се определя от индивидуалността, възрастта, пола,
общественото положение, умственото развитие, начина на живот и фактите от целия предшестващ
живот.”
В древността хората никога не са си представяли по друг начин взаимозависимостта между

1
Сънуваме това, което сме видели, казали, желали или направили.
www.spiralata.net 3
съновидението и живата действителност. Ще цитирам Radestoch (54:139). Когато преди похода си срещу
гърците Ксеркс не послушал добрите съвети, които му били дадени, а се поддал на постоянните си
сънища, старият тълкувател на сънища, персът Артабан, му казал много ясно, че в по-голяма част от
случаите сънищата съдържат това, за което човек мисли в будно състояние.
В поемата на Лукреций, De rerum natura, има едно място (IV. 959):
Et quo quisque fere studio devinctus adhaeret, aut quibus in rebus multum sumus ante morati atque in
ea ratione fuit con-tenta magis mens, in somnis eadem plerumque videmur obire; causidici causas agere et
componere leges, induperatores pugnare ac proelia obire, etc.
Цицерон (De Divination II) казва същото, което по-късно твърди и Maury: Maximeque reliquiae
earum rerum moventur in animis et agitantur, de quibus vigilantes aut cogitavimus aut egimus.
Явно противоречието между тези два възгледа относно взаимоотношението между
съновидението и будното състояние е действително неразривно. Тук е уместно да си припомним за F.
Hildebrandt (35), който предполага, че своеобразните особености на съновидението могат да бъдат
описани само чрез “цял ред контрасти, които често преминават в противоречия” (35:8). “От една
страна, първият от тези контрасти образува пълна отдалеченост и затвореност на съновидението от
действителността, от реалния живот, а от друга - непрекъснатото им съприкосновение един с друг,
постоянната им взаимовръзка. Съновидението е нещо строго отделено от действителността, която
индивидът е преживял в будно състояние. Или с други думи, херметично затворено битие, отделено
от реалната действителност чрез непроходима пропаст. То ни откъсва от действителността,
унищожава нашия нормален спомен за нея, пренася ни в друг свят, в друга среда, която няма нищо
общо с действителността…” По-нататък Hildebrandt казва, че по време на съня цялото наше битие
сякаш изчезва зад “невидима врата”. Например по време на съня си пътуваш за остров Св. Елена и
занасяш на живеещия там Наполеон превъзходно мозелско вино. Положително чувстваш тъга, когато
събуждането разрушава тази интересна илюзия, но започваш да сравняваш съновидението с
действителността. Ти никога не си бил търговец на вино и никога няма да бъдеш. Не си пътувал по
море и навярно никога не би заминал за Св. Елена. Към Наполеон изобщо не изпитваш никакви
симпатии, а дори вродена патриотична омраза. И освен това ти изобщо не си бил роден, когато
Наполеон е умрял на острова. Нямаш никакви основания да мислиш за някаква лична връзка. Цялото
съновидение се представя като някакъв чужд феномен.
“И въпреки това - продължава Hildebrandt - мнимото противоречие е напълно правдиво и
правилно. Според мен тази затвореност и обособеност върви ръка за ръка с най-тясната връзка и
общност. Дори бихме могли да кажем, че каквото и да представлява съновидението, то взима
материал от действителността и духовния живот, който се разиграва на фона на тази действителност.
Каквото и да прави с него, [съновидението] никога няма да се отдели от реалния свят и неговите най-
комични и странни форми винаги ще черпят материал от това, което е било пред очите ни в
действителността или вече е заело място по един или друг начин в нашето мислене в будно състояние,
т.е. от това, което сме преживели външно или вътрешно.”
b) Материал на съновидението. - Памет в съновидението. Това, че целият материал, който изгражда
съдържанието на съновидението, така или иначе произхожда от реалните преживявания и по време на
сън само се възпроизвежда, само се припомня, трябва да бъде признато за неоспорим факт, но би било
погрешно да се приема, че тази взаимозависимост между съдържанието на съновидението и будното
състояние може да бъде лесно констатирана с повърхностни изследвания. Тя трябва да се търси много
дълго и в редица случаи остава скрита.
Причината за това се крие в редица особености, които паметта на сънищата открива и които,
въпреки че са били отбелязвани, все още не са намерили задоволително обяснение. Няма съмнение, че
си струва да се спрем по- подробно на тях.
Преди всичко прави впечатление фактът, че в съдържанието на съновидението има материал, за
който след събуждането си човек отрича, че принадлежи към неговия кръг на познания и преживявания.
Той си спомня, че това му се е присънило, но не си спомня да го е преживявал някога. Затова той не
знае какъв е източникът на съновидението, блазни го мисълта, че съновидението има самостоятелна
творческа сила, но най- неочаквано, понякога след много дълго време, ново преживяване отнася

www.spiralata.net 4
мнимо изгубения спомен към по-ранно преживяване и именно там човек намира източника на
съновидението. Тогава се налага да признаем, че по време на съновидението човек е знаел и си е
припомнил нещо, което не е помнел в будно състояние.
Особено характерен пример за такъв вид съновидение дава Delboeuf (16), който почива на
неговия собствен опит. Той сънувал двора на своята къща, покрит със сняг. Под снега намерил две
полузамръзнали гущерчета. Той обичал животните и затова ги взел, стоплил ги и ги отнесъл до
дупката, която се намирала край стената на къщата. Поставил там няколко листа от папрат, за която
знаел, че гущерите много обичат. В съня си той знаел названието на растението: Asplenium ruta
muralis. Сънят продължил и за негово учудване той видял две нови животинчета, легнали върху
остатъците от папратта. Той погледнал към пътя и видял още един, още два гущера. Скоро целият път
бил покрит с гущери, които вървели към дупката до стената на къщата.
Познанията на Delboeuf съдържали много малко латински ботанически термини. Той изобщо не
знаел термина Asplenium. Ho за негово огромно учудване се убедил, че такава папрат наистина
същества. Нейното истинско наименование било asplenium ruta muraria. В съня това наименование било
малко променено. Трудно можело да се допусне случайно съвпадение и за него останал загадка фактът
откъде този термин би могъл да се вземе в съня му.
Този сън му се присънил през 1862 г. След шестнадесет години, по време на едно гостуване у свой
приятел, философът видял неголям хербарий с изсушени цветя. Такива, каквито продава”т в Швейцария
на туристите. Изведнъж у него се събудил спомен, той отворил албума, намерил в него asplenium и в
надписа под него познал своя собствен почерк. Веднага всичко станало ясно. Две години преди съня с
гущерите го посетила сестрата на неговия приятел, която била на сватбено пътешествие. Тя носела
със себе си хербария, който била купила за брат си, и Delboeuf се съгласил да напише под диктовката
на специалист ботаник латинските названия на растенията.
Случайността, която му разкрила тайната на съновидението, му дала възможност да обясни и
другата част на същото това съновидение. Веднъж през 1877 г. му попаднал под ръка един стар том
от илюстрирано списание, в което той видял една картинка, на която било показано шествието на
гущерите, което видял в съня си през 1862 г.. Списанието било от 1861 г. и Delboeuf си спомнил, че по
това време бил абониран за него.
Това, че съновидението може да разполага със спомени, които са недостъпни за будното
състояние, представлява толкова забележителен и в теоретично отношение толкова важен факт, че
бих искал да го подчертая със съобщаването и на други “хипермнестични” сънища. Maury (48)
съобщава, че известно време на езика му се въртяла думата “Мусидан”. Той знаел, че това е името на
френски град, но повече подробности за този град не знаел. Веднъж през нощта му се присънил
разговор с някакъв човек, който му казал, че е от Мусидан. На въпроса му къде се намира този град, той
отговорил, че Мусидан е окръжен град в департамента Дордон. След като се събудил, Maury не обърнал
никакво внимание на справката, която получил по време на съня си. Но учебникът по география му
доказал, че тя е напълно вярна. Този случай доказва превъзходството на познанията на сънищата, но
не изяснява техния забравен източник на информация.
Jessen (36:55) съобщава за аналогично съновидение от по-ранна епоха: “Става въпрос за
съновидението на Скалигер Старши, написал ода в чест на знаменитите мъже на Верона и видял в съня
си човек, който се нарекъл Бруниолус и се оплакал, че са забравили да го споменат в одата. Въпреки че
Скалигер не си спомнял да е чувал някога за него, той все пак го включил в одата си и едва впоследствие
синът му узнал във Верона, че в нея някога се е прославил известният критик Бруниолус.”
В своя, за съжаление недостъпен за мен труд (Proceedings of the Society for psychical research) Миер
описва цяла колекция от такива хипермнестични сънища. Според мен всеки, който се интересува от
сънища, трябва да признае за най-обикновено явление факта, че съновидението дава доказателство за
познания и спомени, които явно субектът не притежава в будно състояние. В психоаналитичните работи
с невротици, за които ще съобщя по-нататък, почти всеки ден имам възможност да обяснявам на
пациентите си въз основа на техните сънища, че те превъзходно знаят различни цитати, цинични изрази
и т:н. и че ги използват по време на сън, въпреки че в будно състояние не си ги спомнят. Ще приведа
като пример още един невинен случай на хипермнезия на съновидението, защото успях много лесно да

www.spiralata.net 5
намеря източниците, от които произтичат познанията, които се проявиха по време на съновидението.
Един пациент призна, че е сънувал, че е в кафенето, където си поръчал “контужовка”. Когато ми
разказа това, той заяви, че не знае какво означава. Отговорих му, че контужовка е полска водка и че
той не е измислил името по време на съня си, а то му е отдавна известно от плакатите и обявите.
Отначало пациентът не ми повярва, но няколко дни, след като сънувал съня с кафенето, забелязал името
на плакатите, които били закачени по улицата, по която от няколко месеца минавал най-малко по два
пъти на ден.
От собствените си сънища съм се убедил колко много изследването на отделните елементи
зависи от най-различни случайности. Така например, в продължение на няколко години преди
издаването на тази книга ме преследваше образът на една много обикновена църковна кула, която
според мен никога не бях виждал. Веднъж, като пътувах с влака, на малка гара между Залцбург и
Райхенхал видях селската църковна кула и веднага я познах. Това беше през втората половина на 90-те
години, а за първи път бях минал оттук през 1886 г. През следващите години, когато вече специално се
бях заел с изучаването на сънищата, една много странна картина буквално не ми даваше покой. В съня
си виждах - винаги вляво от себе си - някакво тъмно помещение, в което се мъдреха няколко странни
каменни фигури. Някакъв проблясък, в който изобщо не бях сигурен, ме караше да мисля, че това е
входът към винарска изба. Но не успях да си обясня нито какво означава този сън, нито откъде идва.
През 1907 г. случайно пристигнах в Падуа, където за мое най-голямо съжаление не бях идвал от
1.895 г. Първото ми посещение на този прекрасен град не беше успешно: не успях да видя фреските
на Джото, защото, като тръгнах, разбрах, че църквата, в която се намират фреските, е затворена, и
затова бях принуден да се върна. Когато след дванадесет години отново посетих града, реших да
наваксам пропуснатото и първо се отправих към църквата. От лявата страна на улицата, която водеше
натам, по всяка вероятност на мястото, където през 1895 г. се бях обърнал и тръгнал обратно, видях
помещението, което толкова често бях виждал в съня си. То имаше същите каменни фигури. Това
действително беше входът на малък ресторант.
Един от източниците, от които съновидението черпи своите материали за възпроизводство, който не
се припомня в будно състояние и никога не се използва, са детските години. Ще приведа като пример
само няколко автора, които отбелязват и твърдят това:
Hildebrandt (35:23): “Безспорен е фактът, че понякога съновидението възпроизвежда с
изумителна репродуцираща сила пред нас отделни и дори забравени факти от миналото.”
Strumpell (66:40): “Още по-странно е, когато забелязваш, че съновидението черпи от пълната
неприкосновеност в първоначалната им свежест образите на отделни лица, предмети и местности от
най-дълбоките пластове, наслоени от времето на ранните младежки преживявания. Това не се
ограничава само с впечатленията, които предизвикват при своята поява живото съзнание или са
свързани с възвишени психически ценности и се връщат впоследствие в сънищата като спомени, на
които будното съзнание се радва. Дълбочината на паметта на сънищата обхваща също така и онези
образи, предмети, лица, местности и преживявания от ранния период, които или са предизвикали само
незначително съзнание, или не са притежавали никаква психическа ценност, или пък са изгубили и
едното, и другото. Затова, както и по време на съновидението, така и след събуждането, те ни се струват
съвършено нови и непознати до момента, в който не открием техния по-ранен произход.”
Volkelt (72:119): “Особено забележително е това, че в съня най-често се възпроизвеждат спомените
от детството и юношеството… Съновидението неминуемо ни напомня за онова, за което вече не
мислим, за онова, което отдавна вече е изгубило всякаква ценност за нас.”
Господството на съновидението над материала от детските години дава повод за възникване на
интересни хипермнестични сънища, от които ще приведа няколко примера.
Маигу (48:92) разказва, че като дете често пътувал от родния си град Мо в съседния град Трилпор,
където баща му ръководел построяването на мост. Една нощ съновидението го пренася в Трилпор и го
кара да играе по улиците на града. До него се приближава човек в униформа. Maury го пита как се
казва. Той отговаря, че се казва С. и е пазач на моста. След като се събудил, Маигу, който се съмнявал
в истинността на съня си, попитал старата слугиня, която служела при тях от детските му години, не
си ли спомня човек с такава фамилия. Тя отговорила утвърдително и казала, че това бил пазачът на

www.spiralata.net 6
моста, който в момента строял неговият баща.
Също такъв пример за истинността на възпроизвеждания по време на сън спомен от детството дава
Маигу и с разказа на някой си r-н Ф., който прекарал детството си в Монбризон. Двадесет и пет години
след като напуснал тези места, той решил да ги посети отново и да навести старите приятели на
семейството си, които не бил виждал дотогава. През нощта преди заминаването му се присънило, че
е пристигнал и е срещнал недалеч от Монбризон на пръв поглед непознат за него господин, който му
казал, че се нарича господин Т. и е приятел на баща му. Спящият си спомнил, че като дете действително
познавал човек с такова име, но отдавна бил забравил как изглежда. След няколко дни той пристигнал в
Монбризон и наистина намерил местността, която видял в съня си, и срещнал човек, в чието лице
познал господин Т. Човекът бил доста по-стар от онзи, когото господин Ф. видял в съня си.
Мога да приведа и пример от един мой сън, в който впечатлението, което изплува в паметта ми, бе
заместено в известно отношение. По време на съня видях човек, от когото узнах, че е лекар в родното
ми място. Не успях да различа добре лицето му, но то се смеси с представата за един от моите
гимназиални учители, когото и до днес не съм срещал. Не можех да си обясня какво свързва тези двама
души и се събудих. Попитах майка ми за лекаря от детските ми години и узнах, че е сляп с едното око.
Сляп с едното око е и учителят ми от гимназията и неговата личност се бе сляла с личността на лекаря.
Бяха изминали тридесет и осем години от последната ми среща с този лекар и доколкото си спомням,
никога не бях се сещал за него, въпреки че белегът на шията и до този момент би могъл да ми
напомня за оказаната ми от него помощ.
Струва ми се, че би трябвало да бъде създаден противовес на изключителната роля на детските
спомени в сънищата, тъй като много автори твърдят, че в по-голямата част от сънищата може да се
намерят елементи от най-ранния период от живота. Robert (55:46) дори казва следното: “В общи
линии нормалното съновидение обхваща само впечатленията от последните дни.” Ние обаче виждаме,
че създадената от него теория за сънищата настойчиво изисква изместване на най-късните и изтегляне
на ранните впечатления. Фактът, който изтъква Robert, е наистина справедлив, както ми се струва въз
основа на моите собствени наблюдения. Американецът Nelson (50) предполага, че сънищата най-
често използват впечатленията от предпоследния и предпредпоследния ден, сякаш впечатленията от
последния ден все още не са достатъчно избледнели.
Някои автори, които не се съмняват, че същества тясна връзка между сънищата и будното състояние,
обръщат внимание на това, че впечатленията, които интензивно влияят върху мисленето в будно
състояние, се възпроизвеждат в съня само в случаите, когато мисленето е успяло до известна степен да
ги измести на заден план. Така например близък покойник се присънва не в първите дни след смъртта
му, когато все още скръбта изпълва душите на останалите живи - Delage (15). Между другото, една от
последните наблюдателки - Ms Fl. Hallam, е събрала примери за противоположното свойство и в това
отношение се придържа към гледната точка за психичната индивидуалност.
Третата и най-непонятна особеност на паметта в съновидението е изборът на репродуцирания
материал. Съновидението използва не както в будно състояние само най-забележителното, а точно
обратното - и най- невзрачното, най-нищожното. По този повод ще цитирам само онези автори, които
най-рязко подчертават учудването си по този повод.
Hildebrandt (35:11): “Най-учудващото е това, че съновидението обикновено заимства своите
елементи не от големите и съществени факти, не от важните и стимулиращи интереси на изминалия
ден, а от второстепенните явления, така да се каже - от нищожните отломки на неотдавна преживяното
или точно обратното - от далечното минало. Потресаващият смъртен случай в семейството, под чието
впечатление заспиваме, сякаш угасва в паметта ни дотогава, докато първият момент на будното
състояние не го върне в съзнанието ни с удвоена сила. Обратно на това, брадавицата върху челото на
случайно срещнат от нас непознат, за когото сме забравили веднага след като сме го отминали, играе
в съня ни значителна роля…”
Strumpell (66:39): “…такива случаи, при които анализираното съновидение показва съставните
части, които, въпреки че произтичат от преживяванията от последния и предпоследния ден, са
толкова незначителни и малоценни за будното съзнание, че почти веднага се забравят. Такива
преживявания са случайно чута фраза, бегло забелязани постъпки, мимолетно възприемане на лица и

www.spiralata.net 7
предмети, неголеми откъси от нещо прочетено и т.н.”
Binz (4:45) използва тези особености на паметта в съновидението, за да изрази
неудовлетвореността си от изказаното от самия него обяснение на сънищата: “Естествено
съновидението поставя пред нас аналогични въпроси. Защо то невинаги възпроизвежда впечатления от
последния ден, защо ние без всякаква видима причина се потапяме в далечното, почти забравено
минало? Защо но време на сънуването съзнанието възприема толкова често впечатленията от
незначителните спомени, а в същото време мозъчните клетки, които съдържат в себе си следи от най-
силните дразнители от преживяното, в по-голямата си част остават неми?”
Лесно разбираемо е защо странната склонност на паметта на съновидението към незначителното и
затова незабележимо трябва да доведе до това, че зависимостта на сънищата от будното състояние се
изкривява или поне във всеки отделен случай следите от. тази зависимост се затъмняват.
Благодарение на това стана възможно мис Whiton Calkins (12) да направи статистическа обработка на
нейните собствени (и на нейния сътрудник) сънища и да изчисли само единадесет процента, при които
тяхното отношение към будното състояние не може да се проследи. Безусловно Hildebrandt има правото
да твърди, че всички сънища биха ни станали ясни в генетично отношение, ако имахме достатъчно
време да изследваме техния произход. Наистина той нарича това “изключително неблагодарна и трудна
работа, защото в по-голяма част от случаите би се наложило да търсим в най-отдалечените ъгълчета на
паметта всевъзможни и съвършено нищожни в психично отношение неща, а също и да изкарваме на
повърхността всякакви незначителни моменти от отдавна отминали времена, които по всяка вероятност
са били забравени в мига, в който са станали”. Но за съжаление трябва да отбележа, че тук авторът се е
отклонил от правилно избрания път, който несъмнено би го довел до центъра на проблема за
тълкуването на сънищата.
Безспорно дейността на паметта в съновидението е изключително съществена за всяка теория за
паметта въобще. Казват, че “нищо от онова, което веднъж е било наше духовно достояние, не може
да отмре съвсем” - Scholz (59:34). Или, както се изразява Delboeuf (16),
Que toute impression, meme la plus insignifiante, laiss’e une trace inalterable indefmiment susceptible
de reparattre au jour.2
До този извод довеждат и много други патологични явления от душевния живот. Не бива да
забравяме тази изключителна работоспособност на паметта по време на съновидението, за да можем да
разберем противоречието, което неминуемо ще изтъкнат другите теории за сънищата, ако се опитат да
изтълкуват абсурдността на сънищата с частичното забравяне на възприятията и впечатленията от деня.
Дори може да се изкаже твърдението, че сънищата се свеждат до спомена и в тях се вижда
проява на непреставащата и през нощта репродуктивна дейност, извършваща се самоцелно. Към този
вид твърдения се отнася и твърдението на Pilcz (51), според което е налице определена зависимост
между времето на съня и съдържанието на съновидението: по време на дълбок сън през нощта се
репродуцират впечатления от близко време, а призори - от по-ранен период. Този възглед се опровергава
с това, че съновидението използва материали от спомените. Striimpell (66) напълно справедливо обръща
внимание на факта, че в сънищата няма повтаряне на преживяванията. Наистина съновидението нрави
опит за това, но следващото звено липсва: то или се проявява в променен вид, или на негово място се
наблюдава нещо съвършено ново. Съновидението дава само откъси от репродукцията. Това безусловно е
справедливо, и то толкова, че дава основание да се направи теоретичен извод. Разбира се, има и
изключения: в случаите, когато съновидението повтаря преживяванията толкова пълно, доколкото е
способна на това нашата памет в будно състояние. Delboeuf разказва за свой колега от университета,
който преживял на сън с големи подробности опасното пътуване, по време на което останал жив като
по чудо. Мис Calkins (12) съобщава за два свои съня, които представляват точна репродукция на нейните
преживявания през деня, а аз самият по-късно ще имам повод да дам пример за непроменена
репродукция по време на съновидение на детско преживяване.2
с) Източници на сънищата. Това, какво трябва да разбираме под източници на сънищата, може да
се обясни с народната мъдрост: сънят идва от стомаха. Зад нея се крие теория, която разглежда

Всяко впечатление, дори и най-незначителното, неизменно оставя следа, която е напълно възможно да се появи отново през
2

деня.
www.spiralata.net 8
съновидението като следствие на неспокойния сън. Човек не би сънувал нищо, ако сънят му е спокоен;
съновидението е реакция на такова странично влияние.
Изследванията на причините, които предизвикват появата на сънищата, заемат особено видно място
в научните трудове. От само себе си се разбира, че проблемът стана достъпен за разрешаване едва
тогава, когато съновидението стана обект на биологичното изследване. В древността хората, за които
сънищата са имали божествен произход, не са се опитвали да търсят източника, който ги предизвиква.
Според тях съновидението се появявало по волята на Бога или Дявола и намеренията или знанията на
божествената или демоничната сила оформяли неговото съдържание. Още по време на своите първи
стъпки науката повдига въпроса дали подбуждащите причини на сънищата са винаги еднакви, или
могат да бъдат различни, а едновременно с това - отнася ли се причинното тълкуване на сънищата
към областта на психологията, или обратно - към физиологията. По-голяма част от авторите явно
предполагат, че разстройството на съня или с други думи, източниците на съновидението могат да бъдат
най-различни и че физическото дразнене заедно с душевните вълнения може да играе ролята на
възбудител на сънищата. В зависимост от значението им за възникването на сънищата възгледите по
въпроса за” източниците на сънищата и за тяхната йерархия си приличат извънредно много.
В общи линии източниците на сънищата могат да бъдат разделени на четири групи, които се
използват и за класификация на самите сънища.
1. Външен (обективен) сетивен дразнител.
2. Вътрешен (субективен) сетивен дразнител.
3. Вътрешен (органичен) физически дразнител.
4. Чисто психични дразнители.
1. Външни сетивни дразнители. Младият Strumpell, син на философа, чиито изследвания,
посветени на сънищата, са ни служили нееднократно като ръководство по проблемите на сънищата,
съобщава за наблюденията си върху свой пациент, страдащ от обща анестезия на телесните тъкани и
парализа на някои висши сетивни органи. Когато му закривали малкото останали здрави сетивни
органи, той потъвал в сън. Когато заспиваме, ние винаги се стремим да постигнем ситуация,
аналогична на описаната от Strumpell. Затваряме най-важните сетивни органи - очите, и се стараем да
отстраним всякакъв вид дразнители от останалите [сетивни органи], или поне всяка промяна, която
предизвикват тези дразнители. Ние заспиваме, въпреки че намерението ни невинаги се осъществява
напълно. Ние не можем нито да отстраним напълно влиянието на дразнителите върху сетивните ни
органи, нито да премахнем тяхната възбудимост. Това, че по всяко време можем да бъдем събудени от
един или друг дразнител, доказва, че “дори и по време на сън душата остава в непрекъсната връзка с
външния свят”. Сетивните дразнители, които действат върху нас по време на сън, много лесно могат
да станат източник на сънища.
Сред тези дразнители има такива, които са съвършено неизбежни и които сънят носи със себе си
или е принуден да допусне, и такива, които са случайни и са предназначени за прекратяването на съня.
В очите ни може да блесне светлина, можем да чуем шум, лигавицата на носа ни може да бъде възбудена
от някаква миризма. В съня си можем неволно да разголим някои части на тялото си и по този начин да
изпитаме чувство на студ или усещане за допир с някакъв друг предмет. Може да ни ухапе комар или
пък нещо да раздразни наведнъж няколко наши сетивни органа. Имаме редица примери на сънища, при
които дразненето, констатирано след събуждането, и фрагментите от съновидението съвпадат дотолкова,
че дразненето може с пълно право да бъде наречено източник на съновидението.
Ще заимствам материал за такива сънища, предизвикани от обективните сетивни дразнители -
повече или по-малко случайни - от Jessen (36:527): Всеки смътно възприеман шум предизвиква
съответното съновидение - гръмотевиците ни пренасят на бойното поле, кукуригането на петела се
превръща в отчаян човешки вопъл, скърцането на врата предизвиква съновидение за нападение на
разбойници. Когато през нощта одеалото се свлича на земята, ние сънуваме, че се разхождаме голи
или сме паднали във вода. Когато тялото ни е в неудобна поза или краката ни се свличат от леглото,
ние сънуваме, че стоим на ръба на страшна пропаст или падаме от огромна височина. Когато главата ни
е затисната от възглавницата, над нас се надвесва огромна скала, която сякаш ще ни погребе под
тежестта си. Натрупването на семенна течност предизвиква сладострастни сънища, локализираната

www.spiralata.net 9
болка - представа за побой, неприятелско нападение или тежко нараняване и осакатяване…
“Веднъж Майер (Опит да се обясни лунатизмът. Хале, 1758, с. 33) сънувал, че са го нападнали
няколко души. Те го повалили на земята и забили между големия и втория пръст на крака му в земята
кол. След като се събудил, той видял, че между пръстите на крака му стърчи сламка. Хьонигс (За
сънищата и лунатиците. Ваймар, 1784, с. 258.) веднъж сънувал, че са го обесили. Като се събудил, видял,
че яката на ризата стяга врата му. В младежките си години Хофбауер сънувал, че е паднал от висока
стена, но като се събудил, забелязал, че леглото се е счупило и той наистина е паднал на земята…
Грегори съобщава, че веднъж, като си лягал да спи, той поставил до краката си бутилка с гореща вода, а
по време на съня се разхождал по върха на Етна, където лавата нетърпимо изгаряла краката му.
Пациент, върху главата на когото бил поставен пластир за изсмукване на циреи, сънувал, че
индианците го скалпират, а друг, който спял с мокра риза - че се дави в река. Пристъпът на подагра,
появил се по време на сън, предизвикал у пациента чувството, че е попаднал в ръцете на инквизицията
и го измъчват.”
Аргументът, който почива на твърдението, че между дразнителя и съновидението има сходство,
може да бъде подкрепен, ако успеем да предизвикаме чрез системни сетивни дразнители у спящите
съответните сънища. По думите на Макниш такива опити вече е правил Жирон де Бузеренг. “Преди да
заспи, той заголвал коленете си и после сънувал, че пътува в дилижанс. При това той отбелязва, че
пътешествениците навярно знаят, че нощем в дилижанса коленете изстиват. Друг път той не покрил
главата си и сънувал, че присъства на религиозна церемония. Въпросът е в това, че в страната,
където живеел, имало обичай мъжете да покриват главите си. Изключение прави само споменатият
случай.”
Маигу (48) съобщава за своите наблюдения върху сън, предизвикан от самия него. (Редица други
опити не са довели до успех).
1. Гъделичкат го по устните и носа: Присънва му се мъчение - върху лицето му поставят маска
от смола, а после заедно с нея свличат кожата му.
2. Трият един в друг ножове: Чува камбанен звън, кой то се превръща в набат; присъства на юнските
събития от 1848 г.
3. Дават му да помирише одеколон: Той е в Кайро в магазина на Йохан-Мария Фарина, след което
следват редица приключения, за които след събуждането си не може да си спомни.
4. Леко го щипят по врата: Присънва му се, че му поставят пластир против циреи и той вижда
лекаря, който го е лекувал в детството му.
5. До лицето му доближават нагорещено желязо: Присънват му се “шофьорите”,3 които нахлуват в
къщата и карат обитателите й да им дадат парите си, като ги принуждават да ходят боси върху
въглени. Изведнъж се появява херцогиня Абрантска; той е неин секретар.
6. Върху челото му капят вода: Той е в Италия, поти се страшно и пие бяло орвиетско вино.
7. Светлината на свещта пада върху него, минавайки през червена хартия: Сънува буря. Намира се
на кораба, на който веднъж е преживял буря в Ламанша.
Други опити за експериментално предизвикване на сънища принадлежат на d’Hervey (34),
Weygandt и др. Много учени забелязват “невероятната способност на сънищата да използват до такава
степен неочакваните възприятия на сетивните органи, че те постепенно се превръщат във вече
подготвена катастрофа”. Така например Hildebrandt (35) казва следното: “В младежките си години
постоянно използвах будилник, за да ставам рано. Много често неговият звън се сливаше с един
много дълъг сън и ми се струваше, че (звънът на будилника) се появява точно заради него и е
пресметнат така, че да има своя логически естествен завършек в него.”
С друга цел ще приведа още три аналогични примера.
Volkelt (е. 67) съобщава следното: “Веднъж един композитор сънувал, че дава урок в училището и
обяснява нещо на учениците. След като завършил урока, той се обърнал към едно от момчетата с
въпроса: “Разбра ли ме?” То изкрещяло като лудо: “О, ja!” Volkelt се ядосал и му забранил да крещи, но
изведнъж целият клас започнал да крещи: “О, ja!”, а след това: “Eur’jo!” и накрая : “Feuer’jo!”. Той се
събудил от вика “Пожар!” (“Feuer!”), идващ откъм улицата.
Гарние (Trait`e des facult`es de I’ame, 1863) съобщава, че веднъж Наполеон се събудил от взрив на

www.spiralata.net 10
адска машина. Той спял в каретата си и му се присънили преминаването през Талиаменто и канонадата
на австрийците. Събудил се от вика: “Минирани сме!”
Много известен е сънят на Маигу (48:161). Бил лежащо болен и до него седяла майка му.
Присънило му се господството на терора в епохата на революцията. Той бил свидетел на страшни
убийства и накрая сам застанал пред трибунала. Там видял Робеспиер, Марат, Фуке-Тенвил и всички
останали герои от онази страшна епоха, които загинали трагично. Отговарял на въпросите, бил осъден и
съпроводен от огромна тълпа, се отправил към мястото на екзекуцията. Качил се на ешафода,
палачите вързали ръцете му, гилотината се сгромолясала и той усетил как главата му се отделила от
тялото. Събудил се обзет от неописуем ужас и видял, че цилиндричната възглавница на дивана, на
който спял, се била отместила назад и тилът му се опира в края на дивана.
С този сън е свързана една интересна дискусия между Le Lorain (45) и Egger (20) на страниците на
“Revue philosophique” по повод на това, може ли спящият - и ако може, то по какъв начин - да преживее
обилния материал на сънищата за краткото време, което отделя възприятието от дразненето и
събуждането.
Тези примери ни карат да приемем обективния сетивен дразнител по време на съня за най-
определен и рязко изразен източник на съновидението. Освен това той играе важна роля в представите и
понятията на профаните. Ако попитаме интелигентен човек, който не познава съществуващата по
въпроса литература, как се образуват сънищата, той несъмнено ще отговори, като използва някой
преживян от него сън, че съновидението се обяснява с обективното сетивно дразнене, изпитано по
време на събуждането. Но научното изследване не може да спре дотук. Като повод за по-нататъшните
въпроси служи фактът, че дразнителят, въздействащ върху сетивата по време на сън, в съновидението се
проявява не в своя действителен вид, а заменен от някаква друга представа, намираща се в определено
взаимоотношение с него. По думите на Maury (47:72), това отношение, свързващо дразнителя с края
на съня, е “une aflnit`e quelconque, mais qui. n’est pas unique et exclusive”.3 Да вземем макар и само
трите сънища на Hildebrandt. Възниква въпросът, защо един и същ дразнител предизвиква толкова
различни сънища и защо именно такива, а не други?
“През една ранна пролетна утрин се разхождам и вървя по зелената ливада, отивайки до съседното
село. Там виждам селяни, облечени в празнични дрехи, които отиват на църква и носят молитвеници в
ръце. Неделя е и скоро богослужението ще започне. Решавам да отида и аз, но искам малко да се освежа
на гробището до църквата, защото ми е много топло. Докато чета различните надписи върху гробовете,
чувам как клисарят се качва на камбанарията и виждам малката камбана, която се намира там и с
която той ще възвести началото на литургията. Няколко минути тя е неподвижна, а после се чува звън
- толкова силен, че ме събужда. Всъщност камбанният звън се оказа звънът на моя будилник” (с. 37).
“Втора комбинация. Ясен зимен ден. Улицата е покрита със сняг. Обещал съм да участвам в
разходката с шейни, но ми се налага да чакам дълго, докато ми съобщят, че шейната е готова. Най-
накрая съм готов - обличам кожуха си и се качвам в шейната, но все още не тръгваме. Най-накрая
поводите се изпъват и звънчетата запяват своята мелодия. Но тя е толкова силна, че мигновено разкъсва
паяжината на съня. Всъщност това отново е звънът на будилника.”
“Трети пример. Виждам как готвачката върви по коридора към трапезарията и носи цял куп чинии.
Порцелановата грамада в ръцете й ме плаши. Струва ми се, че всеки момент ще рухне. “По-внимателно
- предупреждавам я аз, - сега ще събориш всичко.” Тя, разбира се, ме успокоява, като ми казва, че вече е
свикнала и т.н. Но аз все пак я следя със загрижен поглед и, разбира се, на прага тя се спъва, съдовете
падат със звън и трясък и се разбиват на парчета. Но този трясък продължава твърде дълго и изведнъж,
неизвестно защо, преминава в продължителен звън - този звън, както показа събуждането ми, идваше,
както и преди, от будилника.”
Въпросът, защо по време на съня душата изопачава природата на обективния сетивен дразнител,
е разработен от Strumpell (66), а също и от Wundt (76). Те предполагат, че по отношение на такива
дразнители душата се намира в условията на образуване на илюзии. Сетивното впечатление се
разпознава и получава правилно тълкуване от нас, т.е. то се включва в групата на спомените, към
която се отнася въз основа на всички предшестващи преживявания, ако впечатлението е силно, ярко и

някакво родство, което не е уникално или изключително

3

www.spiralata.net 11
достатъчно здраво и ако имаме на разположение достатъчно дълго време. Ако тези условия отсъстват, то
обектът се изопачава в представите ни и от това произтича впечатлението, въз основа на което
изграждаме илюзиите. Когато някой се разхожда в полето и вижда пред себе си смътните очертания на
някакъв предмет, може да стане така, че първоначално да го помисли за кон. Като се приближи малко,
той може да реши, че това е легнала крава, а когато съвсем се доближи, да види, че това са група
седнали хора. Точно толкова неопределени са и впечатленията, които душата получава по време на
сън от външните дразнители. Въз основа на тях тя изгражда илюзии, като извиква благодарение на
впечатлението повече или по-малко спомени, от които впечатлението получава своята психична ценност.
От кои области на спомените се извикват образите и какви асоциации излизат на преден план - това,
по мнението на Strumpell, е неопределено и зависи изцяло от произвола на душевния живот.
Пред нас е следната алтернатива: Можем да се съгласим с това, че закономерността при
образуването на сънищата действително не може да бъде проследена по-нататък и в такъв случай ще
бъдем принудени да се откажем от въпроса, не зависи ли тълкуването на илюзията, предизвикана от
сетивния дразнител, получен от нас по време на сън, и от други условия? Или можем да предположим,
че обективният сетивен дразнител, който получаваме по време на сън, играе в качеството си на източник
на съновидението доста скромна роля и че моментите, които обуславят подбора на предизвиканите
спомени, са други. И наистина, ако се вгледаме в експериментално предизвиканите сънища на Maury,
които разгледах толкова подробно точно за тази цел, ще бъдем изкушени да заявим, че опитът ни
обяснява произхода само на един от елементите на съновидението, а цялото му останало съдържание е
твърде самостоятелно, за да може да бъде изтълкувано единствено с изискването за съгласуване с
експериментално въведения елемент. Когато разбереш, че понякога това впечатление претърпява най-
причудливи и странни преобразувания по време на съновидението, започваш да се съмняваш дори в
теорията за илюзиите и в способността на обективния дразнител да предизвиква сънища. Така
например Simon (63) съобщава за един сън, по време на който той видял насядали край масата исполини
и ясно чул шума, който издавали челюстите им, като дъвчели. Когато се събудил, той чул шума от
копитата на минаващия под прозореца кон. Ако в този случай шумът от копитата на коня е
предизвикал представа, свързана с пътешествията на Гъливер при великаните и при добродушните
конеподобни същества - решавам се да тълкувам това без всякаква поддръжка от страна на автора - то
нима изборът на тези толкова необичайни представи не е бил предизвикан и от други мотиви?4
2. Вътрешни (субективни) сетивни дразнители. Въпреки всички възражения трябва да признаем, че
по време на съня обективният сетивен дразнител има важна роля в качеството си на възбудител на
сънищата и макар по природа тези дразнители да ни се струват несъществени за тълкуването на
сънищата, от друга страна, налага се да търсим и други източници на сънищата, които действат
аналогично на тях. Не зная на кого за първи път е хрумнала мисълта да постави редом с външните
сетивни дразнители и вътрешното (субективното) възбуждане на сетивните органи, но в едно няма
съмнение - на него му се отрежда малко или много видно място във всички по-нови изследвания на
етиологията на сънищата. “Немаловажна роля в сънищата играят - казва Wundt (76:363) -
субективните зрителни и слухови усещания, които в будно състояние са ни познати като смътно
усещане на светлината при затворени очи, шум и звън в ушите и т,н. Особено важно е субективното
дразнене на ретината на очите. С това се обяснява и изумителната склонност на сънищата да
извикват пред погледа на спящия множество аналогични и напълно съвпадащи помежду си обекти.
Ние виждаме пред себе си много птици, пеперуди, риби, пъстри камъчета, цветя и т.н. Светлинният
прах в тъмното зрително поле добива фантастични форми, а многочислените светли точици, от които
се състои, по време на съня се въплъщават в толкова много неща, които вследствие подвижността на
светлинния хаос ни се струват като подвижни предмети.”
В качеството на източник на сънища субективните сетивни дразнители имат явното преимущество,
че противно на обективните, те не зависят от външните случайности. Те са, така да се каже, годни за
тълкуване всеки път, когато се наложи. Но те отстъпват на обективните сетивни дразнители в това, че са
почти или напълно недостъпни за наблюдение и извършване на опити по отношение на
възбудителите на сънища. Главен аргумент в полза на твърдението, че те също се явяват причина за
сънища, са така наречените “сънища наяве”, обозначени от Йохан Мюлер като “фантастично зрително

www.spiralata.net 12
явление”. Най-често това са изключително ярки, изменчиви образи, които при много хора се появяват в
периода преди заспиването и при някои от тях продължават известно време и след момента на
събуждането. Maury (48), който до голяма степен е бил подложен на тяхното влияние, им е обърнал
особено внимание и е установил тяхната връзка, поточно тъждеството им, със сънищата (както впрочем
е направил това и Йохан Мюлер). Maury (48:59,134) казва, че за тяхното възникване са необходими
известна душевна пасивност и отслабване на вниманието. Достатъчно е човек да изпадне само за миг в
такава летаргия, за да може - при наличие на известно предразположение - да започне да сънува наяве,
след което отново да се събуди, и така дотогава, докато тази повтаряща се няколко пъти игра не завърши
с настъпването на съня. Maury твърди, че ако след това субектът се събуди, ще можем да проследим и в
съновидението му същите образи, които са витаели пред него по време на сънуването наяве. Самият той
веднъж е видял редица чудновати фигури с изкривени лица и странни прически, които - както му се
струвало, след като се събудил - бил видял в съня си. Друг път, когато бил гладен, защото лекарят му
предписал строга диета, той видял чиния с храна и ръка, която държала вилица и си взимала от
храната в чинията. По време на съня си той седял на отрупана с храна маса и чувал шума от
приборите. Друг път, като затворил уморените си болни очи, той видял микроскопично малки знаци,
които с огромни усилия се мъчел да разбере. Когато след час се събудил, той си спомнил, че сънувал
разтворена книга, напечатана с много дребен шрифт, който много трудно четял.
Аналогично на тези образи могат да се появят и слухови халюцинации, които да представляват
отделни думи, имена и т.н. и които после да се повтарят по време на съновидението - също като
увертюрата, известяваща със своя лайтмотив началото на операта.
По този път на изследване върви и Ladd (40). Чрез упражнения той успява да се научи да се
събужда две-три минути след постепенно настъпилото заспиване, без да отваря очите си.
Благодарение на това имал възможността да сравни изчезналите възприятия на ретината с останалите в
паметта сънища. Той твърди, че всеки път може да се установи тясна връзка между едното и другото по
такъв начин, че светещите точки и линии, появяващи се пред ретината, да представляват свой рода
очертания, схема на психично възприеманите сънища. Едно съновидение например, по време на което
ясно видял пред себе си напечатани редове, които четял и изучавал, съответствало на разположението на
светлинните точки пред ретината, които били във вид на права линия. Без да отрича централната
същност на явлението, Ladd предполага, че у нас едва ли възниква зрително възприятие, което да не се
опира на материала от вътрешните дразнители върху ретината. Това важи с особена сила за сънищата,
възникващи малко след заспиването в тъмна стая, а в същото време при сънищата призори и близки
до момента на събуждането като дразнител служи обективната светлина, която прониква в очите.
Променливият характер на вътрешното зрително възбуждане съответства на върволицата образи,
изнизваща се пред нас по време на сънуването. Ако придадем сериозно значение на неговите
наблюдения, ще трябва да признаем, че субективните дразнители играят много голяма роля, тъй като,
както е известно, зрителните възприятия образуват главната съставна част на сънищата ни. Участието на
другите сетивни органи, в това число и на слуха, е много по-малко и непостоянно.
3. Вътрешни (органични) физически дразнители. Ако искаме да търсим източника на сънищата
не извън, а вътре в организма, трябва да си припомним, че почти всички наши вътрешни органи,
които при здрав организъм почти никога не напомнят за себе си, във възбудено състояние или по
време на болестен процес в по-голяма част от случаите стават източник на крайно неприятни
усещания, които би трябвало да бъдат поставени наравно с възбудителите на усещанията за болка,
получавани отвън. Много стари и известни на всички истини карат Strumpell (66:107) да направи
следното изказване: “По време на сън душата притежава много по-дълбоки и пространни усещания за
своето физическо битие, отколкото в будно състояние. Тя е принудена да изпитва известни дразнения,
идващи от различни части и изменения в тялото, за които в будно състояние тя нищо не знае.” Още
Аристотел (1) смята, че е напълно вероятно по време на сънуването човек да бъде предупреден за
началото на болест, която не се забелязва в будно състояние (благодарение на засиленото впечатление от
страна на сънищата), а представителите на медицината, които между другото са били далеч от вярата в
пророческата сила на сънищата, винаги са смятали, че е възможно сънят да предупреди за настъпващата
болест. Това отбелязват Simon (63:31) и много други автори.

www.spiralata.net 13
 Не ни липсват и най-нови и напълно достоверни примери за тази диагностична дейност на
сънищата. Така например, въз основа на казаното от Артиг (Essai sur la valeur semiologique des reves),
Tissi`e съобщава за една 43-roдишна жена, която в продължение на няколко години въпреки доброто си
здраве сънувала кошмари и при която по-късно лекарите открили начало на сърдечно заболяване,
станало причина за преждевременната й смърт.
Началото на нарушаването на функцията на вътрешните органи служи като възбудител на сънища у
много хора. Има съобщения за чести кошмари у страдащите от сърдечни и белодробни заболявания -
това е подчертано от толкова много автори, че бих могъл да се огранича само с изброяването им:
Radestoch (54), Spitta (64), Maury, Simon, Tissi`e . Tissi`e изказва предположението, че болните органи
придават характерна окраска на сънищата. Сънищата на сърдечноболните обикновено са доста
кратки и завършват с кошмарни събуждания. Почти винаги важна роля в тях играе смъртта, която
настъпва при особено мъчителни обстоятелства. Хората с белодробни заболявания сънуват, че се
задушават, усещат притискане, бягат и в повечето случаи виждат кошмара, който Brander (7)
експериментално предизвикал върху самия себе си, заспивайки с лице, покрито с възглавница, със
запушени нос и уста и т.н. При храносмилателни разстройства спящият сънува отрова, повръщане и
т.н. Влиянието на сексуалната възбуденост върху съдържанието на сънищата в голяма степен е
известна на всеки и служи като опора за цялото учение за предизвикването на сънищата чрез органични
дразнители. Този, който познава литературата, свързана с въпроса за сънищата, несъмнено ще обърне
внимание на това, че някои автори - Маигу (48), Weygandt (75) - са започнали изучаването на проблема
за сънищата вследствие влиянието на своите собствени заболявания върху съдържанието на
съновиденията им.
Но количеството на източниците на сънищата не се увеличава толкова много от тези безспорни
факти, както това ни се струва на пръв поглед. Съновидението е феномен, който се наблюдава и при
здрави хора, почти при всички здрави хора, а при някои дори ежедневно, и заболяването на някой орган
не е единственото условие за неговото възникване. В дадения момент за нас не е важно какъв е
произходът на особените сънища а това, което е източник на дразнене за обикновените ежедневни
сънища на здравите хора.
Между другото, достатъчна е само една крачка, за да се натъкнем на един значително по-обилен
източник на сънища, отколкото са предишните, който е неизчерпаем. Ако е вярно, че вътрешните
органи, които се намират в болестно състояние, са източници на сънища и ако дори признаем, че по
време на съня душата се отърсва от влиянието на външния свят и може да отдели по-голямо
внимание на вътрешните органи, става ясно, че за органите не е нужно да бъдат в болестно
състояние, за да предадат на спящата душа дразненето, което лесно преминава в съновидение. Това,
което изпитваме в будно състояние в доста неясна форма, през нощта има силно въздействие.
Съпроводено с други елементи, то става могъщо и заедно с това - най-обикновен източник на сънища.
Остава само да изследваме по какъв начин органичните дразнители преминават в сънища.
Стигнахме до теорията за възникване на сънищата, която се ползва с голяма популярност.
Мракът, с който е обвита същността на нашето вътрешно “Аз”, и загадъчността на съновидението
толкова много съответстват едно на друго, че могат да бъдат разглеждани във взаимовръзка. Ходът на
мислите, превръщащ вегетативните органични усещания във възбудители на сънища, за лекаря има и
друго значение. Той дава възможност сънят да бъде съединен с душевното разстройство. Тези явления
са много сходни и в етиологично отношение, тъй като алтерациите на общото чувство и дразненията,
произлизащи от вътрешните органи, имат изключително важно значение за възникването на психозите.
Затова няма нищо странно, че теорията за физическите дразнители не се свежда до един възбудител.
Много автори се придържат към възгледа, формулиран от философа Шопенхауер (60) през 1851
г. За нас вселената възниква, благодарение на това, че нашият интелект излива впечатленията си, които
получава отвън, във формите на времето, пространството и каузалността. Дразнителите, постъпващи в
организма отвън, от симпатичната нервна система през деня, оказват в най-добрия случай неосъзнато
влияние върху душевното ни състояние. През нощта, когато изключителното въздействие на
впечатленията през деня се прекратява, впечатленията, произтичащи отвътре, имат възможността да
привлекат вниманието към себе си - подобно на това, когато през нощта слушаме ромоленето на

www.spiralata.net 14
поточето, което през деня се заглушава от силните шумове. По какъв начин интелектът може да реагира
на тези дразнители? Той ще започне за изпълнява присъщите му функции. Той им придава времеви и
пространствени форми, неразривно свързани с каузалността. По този начин се образува съновидението.
Sherner и Volkelt са се опитали да обосноват по-тясната зависимост между физическите дразнители и
сънищата, но техните възгледи ще бъдат разгледани в главата, посветена на теориите за сънищата. В
една своя много последователна студия психиатърът Krauss (39:33,11,24) обосновава възникването на
съновидението наред с психозата и натрапчивите състояния с един и същ елемент, органически
обусловен от усещането. Не можем да си представим нито една част на организма, която да не може
да стане източник на сънища или халюцинации. Органически обусловеното усещане се разделя на две
части: 1) Общи чувства. 2) Специфични усещания, присъщи на главните системи на вегетативния
организъм, в които можем да разграничим пет групи - а) мускулни усещания, b) пневматични, с)
гастрични, d) сексуални и е) периферни.
Той описва процеса на образуване на сънищата, възникнали от физически дразнители, по
следния начин: По силата на някакъв асоциативен закон усещането предизвиква родствени с него
представи и се слива с тях в органично цяло, на което обаче съзнанието реагира по друг начин,
различен от начина на реакция в нормално състояние. То обръща внимание не на самото усещане, а
само на съпътстващата го представа, което в същото време е и причина за това, че подобно
положение на нещата до този момент не е било забелязано. Krauss нарича този процес с особения
термин “транссубстантивация” на усещанията в сънищата.
В наши дни влиянието на органичните физически дразнители върху образуването на сънища се
признава почти от всички. Въпросът за тази закономерна взаимозависимост намира доста разнообразни
отговори, които понякога твърде много си противоречат. Въз основа на теорията за физичните
дразнители при тълкуването на сънищата изниква особена задача - да се сведе съдържанието на
съновидението до причинилите го органични дразнители и ако не признаем изказаните от Schemer
(58) правила, ще трябва много често да се сблъскваме с неприятния факт, че органичните дразнители
се проявяват предимно посредством съдържанието на съновидението.
Твърде еднообразно е тълкуването на различните форми на т. нар. “типични” сънища, защото
при по-голяма част от хората те имат почти съвършено аналогично съдържание. Това са известните
сънища за падане от височина, падане на зъби, летене, притеснение, възникващо, когато сънуващият се
види гол или полуоблечен. Причината за последния сън е предимно в това, че спящият отмята от себе
си завивката и лежи отвит. Сънят, свързан с падането на зъби, обикновено се свежда до това, че в
устната кухина има някакъв дразнител, което, разбира се, не винаги означава зъбобол. Падането от
височина се обяснява с това, че при настъпилото отслабване на осезанието ръката неочаквано пада
или сгънатият крак се изпъва. Благодарение на това осезанието отново се събужда, но преходът към
съзнанието психически се въплъщава в съновидение, свързано с падане от височина Strumpell (118).
Слабото място на тези популярни тълкувания се обяснява с това, че те без всякаква причина изхвърлят,
или обратното - включват една или друга група органични усещания дотогава, докато не достигнат до
благоприятна за тълкуване констелация. По-долу ще имам възможност да се върна към типичните
сънища и тяхното възникване.
Simon (63:34,3-5) се е опитал, сравнявайки поредица аналогични съновидения, да изведе някои
закони за влиянието на органичните дразнители върху сънищата. Той казва следното: “Когато по време
на сънуването някой орган, участващ в нормално състояние в афект, по някаква причина се намира във
възбуденото състояние, в което се е озовал по време на афекта, възникналият сън съдържа представи,
свързани с този афект.”
Друго правило гласи, че “Ако някой орган по време на сън се намира в активно състояние на
възбуда или разстройство, съновидението ще съдържа представи, свързани с проявата на органичната
функция, присъща за този орган.”
Mourly Void (73) прави опит експериментално да обоснове представяното от теорията за физичното
дразнене влияние върху образуването на сънищата за една област. Той променял положението на
отделните части на тялото на спящ човек и сравнявал сънищата, които се появявали под влияние на
тази промяна. Той стигнал до следния извод:

www.spiralata.net 15
 1. Положението на частите на тялото по време на сънуването съответства приблизително на тяхното
действително положение, т.е. субектът сънува статичното състоя ние на частите на тялото, което
съответства на тяхното реално състояние.
2. Ако субектът сънува движението на някаква част от тялото си, това движение почти винаги е
такова, че едно от положенията му съответства на действителното.
3. Положението на частите от собственото тяло по вре ме на съня може да бъде приписвано и на
друго лице.
4. Може да се присъни, че дадено движение среща препятствие.
5. По време на съновидението отделна част от тялото може да приеме в дадено положение
формата на животно или чудовище, като в такива случаи между тях съществува известна аналогия.
6. По време на съня положението на отделните части на тялото може да възбуди появата на образи,
които имат някакво отношение към него. Например движението на пръстите може да предизвика
появата на цифри в съновидението.
Лично аз бих заключил от тези изводи, че и теорията за физическите дразнители не може да
изключи мнимата свобода при обуславянето на предизвиканите сънища.
4. Психични дразнители. Когато се спряхме на отношението, което имат сънищата към будното
състояние и произхода на материала за тях, знаехме, че както предишните, така и съвременните
изследователи на сънищата са предполагали, че хората сънуват това, което са видели през деня, и
това, което ги интересува в будно състояние. Този пренесен от будното състояние в съновидението
интерес не само представлява психичната връзка, обединяваща съновидението и живота, но ни
довежда до един твърде важен източник на сънищата, който наред с дразнителя, действащ по време на
съня, е способен да обясни произхода на всички сънища. Чували сме обаче и възражения против това
твърдение, а именно, че съновидението отделя субекта от дневните му интереси и ние сънуваме
нещо тогава, когато то вече е изгубило своята особена важност, която е имало в будно състояние. При
анализа на сънищата постоянно имаме чувството, че е почти невъзможно да се формулират
общовалидни правила, без непрекъснато да правим уговорката с думи като “често”, “обикновено”, “в
по-голяма част от случаите” и т.н. и да предупреждаваме за различни изключения.
Ако интересите ни от ежедневието заедно с вътрешните и външните дразнители бяха достатъчни за
изясняване на етиологията на сънищата, в такъв случай бихме могли да дадем обяснение за произхода
на всички елементи на сънищата. Загадката за източника на сънищата щеше да бъде решена, а за нас
щеше да остане само да разграничим ролята на психичното и соматичното дразнене в отделните
сънища. В действителност подобно пълно тълкуване на сънищата е невъзможно и всеки, който прави
такива опити, в по-голяма част от случаите се сблъсква с много съставни елементи, за чийто произход
не може да намери обяснение. Интересите от деня като психически източник на сънищата явно нямат
такова важно значение, каквото би следвало да се очаква след категоричните твърдения, че по време
на сънуването всеки продължава дейността, с която се е занимавал в будно състояние.
Не са ни известни други психически източници на сънищата. Всички теории за сънищата,
разглеждани от литературата, навярно само с изключение на теорията на Schemer (58), която ще
анализираме допълнително, откриват големи проблеми там, където става дума за обясняването на най-
характерния за съновидението материал на представите. В това отношение по-голяма част от авторите са
склонни да омаловажават ролята на психиката за образуването на сънищата, която между другото е и
източник на много трудности. Наистина те различават сънища, произтичащи от нервно напрежение,
и сънища, произтичащи от асоциации, които са източник за създаването на репродукции, Wundt
(76:65), но не могат да се отърсят от съмненията си относно това, дали сънищата могат да се образуват
без подбуждащи ги физически дразнители, Volkelt (72:127,118). Характеристиката на чисто
асоциативното съновидение не е пълна: “В действително асоциативните сънища и дума не може да
става за такова твърдо ядро. Тук слабото групиране прониква и в центъра на съня. Представите, които и
без това са независими от разума и разсъдъка, тук не се обуславят от закономерни физически и
душевни дразнители и са изцяло предоставени на своето собствено хаотично смесване”. Wundt (357
и сл.) също принизява ролята на психиката при образуването на сънищата и твърди, че “фантазиите
на съновидението неправилно се смятат за чисти халюцинации. По всяка вероятност по-голяма част

www.spiralata.net 16
от представите в сънищата са в действителност илюзии, произлизащи от слаби сетивни впечатления,
които по време на сън никога не угасват”. Weygandt (75:17) също се придържа към този възглед, само че
го генерализира. Относно всички сънища той твърди, че най-важната причина за тяхната поява е
сетивният дразнител и едва тогава тук се включват репродуктивните асоциации. Tissi`e (68:183,6)
поставя на още по-заден план психическите дразнители. Той казва следното:
Les reves d’origine absolument psychique n’existent pas, а също така и следното: Les pens`ees de поs
reves поus viennent du dehors.4
Онези автори, които подобно на философа Wundt заемат средна позиция по въпроса, бързат да
заявят, че в по-голяма част от сънищата действат соматични дразнители и неизвестни или известни в
качеството си на дневни интереси психически възбудители.
Впоследствие ще разберем, че загадката на образуването на сънищата може да бъде разгадана с
откриването на неочакван психически дразнител, но засега няма да се учудваме на преувеличената роля
на дразнителите, които не се отнасят до душевния живот и играят определена роля при образуването
на сънищата. Това става не само защото са лесни за наблюдение и дори могат да се потвърдят
експериментално. Соматичното разбиране за образуването на сънищата напълно съответства на
господстващите възгледи в съвременната психиатрия. Въпреки че господството на мозъка над организма
е подчертано, всичко, което доказва независимостта на душевния живот от очевидните органични
изменения или постоянството на неговите прояви, толкова много плаши психиатрите, сякаш
признаването на този факт трябва да ни върне към епохата на натурфилософията и теориите за
метафизичната същност на душата. Недоверието на психиатрите като че ли е поставило психиката
под непрестанна опека и иска да не се споменава нищо за нейната самостоятелност. Това обаче
свидетелства за незначителното доверие в здравината на каузалната връзка, обединяваща физичното и
психичното. Дори там, където по време на изследването психичното се е оказало първично явление,
по-задълбоченото изследване ще разкрие по-нататъшния път до органически обоснования душевен
живот. Там, където психичното представлява краен пункт, все още не бива да се отхвърлят
неопровержимите истини.
d) Защо човек забравя сънищата си, след като се събуди? Всички знаят, че на сутринта сънят
“изчезва”. Наистина той може да се съхрани в паметта. След като се събудим, ние знаем, че сме
имали съновидение, когато си спомним за него. Често ни се струва, че го помним изцяло. През нощта
сме го знаели по-подробно, но ставаме свидетели на това, как през деня живият спомен малко по малко
изчезва. Често знаем, че сме сънували нещо, но не знаем какво точно, и толкова сме свикнали с факта на
забравяне на съня, че изобщо не ни се струва абсурдно през нощта човек да сънува нещо, а на сутринта
да не знае, че го е сънувал, дори да не помни какво е било съдържанието на съня. От друга страна, не са
редки случаите, когато сънят остава задълго в паметта. Много често съм анализирал сънища на
пациентите си, които те са сънували преди двадесет и пет и повече години. Аз самият помня и до днес
един сън, който ми се присъни преди тридесет и седем години и който и досега не е избледнял в
паметта ми. Всичко това е много учудващо и на първо време доста непонятно.
За забравянето на сънищата най-много пише Strumpell (66). Явно това забравяне е много сложно
явление, защото той го обяснява не с една, а с редица причини.
Преди всичко забравянето на сънищата се обяснява с всички онези причини, които предизвикват
забравянето в реалния живот. По време на будно състояние обикновено забравяме редица усещания
и възприятия. Този факт може би се дължи на това, че те са твърде слаби, или защото имат твърде
слабо отношение към свързаните с тях душевни преживявания. Същото се отнася и за по-голяма част
от сънищата. Те се забравят, защото са твърде слаби. Впрочем моментът на интензивност сам по себе си
няма решаваща роля при запомнянето на сънищата. Заедно с други автори като Calkins (12) Strumpell
признава, че често бързо се забравят сънища, за които в първия момент се помни, че са били
изключително живи и релефни, а в същото време в паметта се запазват много призрачни слаби и
съвършено неотчетливи образи. По-нататък, в будно състояние, обикновено много лесно се забравя
случилото се само веднъж и се помни онова, което е достъпно за възприятията нееднократно. По-
голяма част от сънищата представляват еднократни преживявания.5 Тази тяхна особеност помага за

Сънища с абсолютно психичен произход не съществуват… Мислите в нашите сънища идват отвън.
4

www.spiralata.net 17
забравянето им. За да могат усещанията, представите, мислите и т.н. да добият известна сила, достъпна
за запомнянето, необходимо е те да не се появяват поотделно, а да имат помежду си някаква връзка и
зависимост.
Ако разделим едно двустишие на отделни думи и ги представим в друг ред, ще ни бъде много по-
трудно да го запомним. “Стройната, логично свързана фраза се задържа в паметта много по-лесно и
дълго. Абсурдното се запомня толкова трудно и толкова рядко, колкото и несвързаното.” В по-голямата
си част сънищата са лишени от смисъл и са несвързани. Те се забравят, защото са лишени от вътрешна
връзка. Но това, което казва Radestoch (54:168), не се намира в пълно съгласие с горното. Той твърди, че
запомняме най-добре най-странните сънища.
Според Strumpell (87) още по-значителни за забравянето в сънищата са моментите, произтичащи
от съотношението между съня и живота в будно състояние. Забравянето на сънищата от будното
съзнание явно представлява само добавка към гореспоменатия факт, че сънят почти никога не заимства
свързани спомени от реалния живот, а взима от него детайли, откъснати от неговата психична цялост, в
която те се възприемат в будно състояние. Затова в композицията на сънищата нямат място
психичните редове, с които е изпълнена душата. На тях не им достигат помощни средства за
запомняне. “По този начин сънищата сякаш се издигат над равнището на нашия душевен живот и се
реят в психичното пространство като облаци в небето, които и най-малкият порив на вятъра може да
прогони.” В същото направление действа и обстоятелството, че когато се събудим, вниманието ни
веднага се завладява от външния свят и само малка част от сънищата оказва съпротивление на
неговата сила. Сънищата изчезват под впечатленията от настъпващия ден по същия начин, по който
изчезва светлината на звездите, победена от сиянието на слънцето.
Освен това за забравянето на сънищата спомага и фактът, че по-голямата част от хората малко се
интересуват от това, което им се присънва. Онзи, който в качеството си на наблюдател се интересува
от сънищата, сънува повече - той запомня сънищата по-често и по-лесно.
Към причините, които изтъква Strumpell за забравянето на сънищата, Benini (3) добавя още две.
Всъщност те се съдържат в споменатото по-гope. Първата причина е промяната на чувството за връзка
между съня и будното състояние, което е неблагоприятно за взаимната репродукция. Втората се състои в
различното разположение на представите в съня, което го прави непреводим за будното съзнание.
Както сам забелязва и Strumpell, при наличието на толкова много причини за забравянето на
съновидението не може да не ни учудва фактът, че редица сънища се запазват в паметта.
Непрекъснатите опити на авторите да формулират някакво правило за запомнянето на сънищата са
равносилни на признание, че и тук остава нещо загадъчно и неразрешено. Неотдавна беше обърнато
внимание на някои особености на запомнянето на сънищата. Например съновидението, за което на
сутринта субектът мисли, че е забравил, може да изплува в паметта през деня благодарение на някое
възприятие, което има случайно отношение към вече забравеното съновидение (Radestoch 54, Tissi`e 68).
Все пак запомнянето на сънищата подлежи на ограничение, значително понижаващо ценността му за
критично настроените. Имаме основание да се съмняваме дали нашата памет не изопачава в съня и това,
което задържа.
Такива съмнения относно правдивостта на възпроизвеждането на сънищата изказва и Strumpell:
“Много често будното съзнание включва наяве много неща в спомена за сънищата: субектът си
въобразява, че му се е присънило нещо, което изобщо няма място в съновидението.”
Особено критично е изказването на Jessen (36:547), който твърди следното: “При изследване и
тълкуване на свързани и последователни сънища трябва да обръщаме внимание и на доста
пренебрегвания досега факт, че извиквайки в паметта си видяното съновидение, ние, без да искаме
или забелязваме, попълваме и допълваме пропуските в него. Много рядко или почти никога
сънищата са толкова свързани, колкото ни се струва в спомените за тях. Дори и най-правдивият човек
не е в състояние да предаде видения от него сън, без да направи някакви допълнения или да го
поукраси. Стремежът на човешкия разум да вижда във всичко последователност и взаимна връзка е
толкова голям, че когато си припомня някакво несвързано съновидение, неволно допълва недостатъците
на тази свързаност.”
Като точен превод на тези думи звучи и направеното напълно самостоятелно изказване на Egger

www.spiralata.net 18
(20):
…Pobservation des reves a ses difficult`es sp`eciales et le seul moyen d’`eviter toute erreur en pareille
matiere est de confier au papier sans le moindre retard ce que I’on vient d’`eprouver et de remarquer; siпоn,
1’oubli vient vite ou total ou partiel; Poubli total est sans gravit`e; mais 1’oubli partiel est perfide; car si
1’on se met ensuite a raconter ce que I’on n’a pas oublie, on est expose a compl`eter par imagination les
fragments incoh`erents et disjoints fourni par la m`emiore…; on devient artiste a son insu, et le r`ecit
periodiquement r`ep`et`e s’impose a la cr`eance de son auteur, qui, de bonne foi, le pr`esente comme un trait
authentique, dument `etabli selon les bonnes m`ethodes…5*
Подобно е и мнението на Spitta (64:338), който предполага, че при опита си да възпроизведем
съновидението ние създаваме ред и връзка в слабо асоциираните помежду си негови елементи,
“извършваме процес на логическо съединяване, който отсъства в съновидението”.
Понеже не притежаваме никакъв друг контрол върху истинността на нашите спомени освен
обективния, а освен това, тъй като по време на съновидението, което е наше собствено преживяване
й за което ние имаме само един . източник на познание - спомена, този контрол липсва, каква
ценност би могла да се приписва на нашите спомени за съновидението?
е) Психологически особености на съновидението. При научното изследване на сънищата тръгваме
от предположението, че те са резултат от нашата душевна дейност. Въпреки това самото съновидение ни
се струва чуждо, то е нещо, при чието създаване имаме толкова малка роля, че дори казваме “присъни
ми се”. Откъде произтича тази “отчужденост” на съновидението? След като разгледахме източниците на
съновидението, бихме могли да приемем, че тази отчужденост не се обуславя от материала или
съдържанието на сънищата. Последното в по-голямата си част е общо и за сънищата, и за будното
състояние. Можем да си зададем въпроса дали това впечатление не е предизвикано от своеобразието
на психологичните процеси по време на сънищата и да се опитаме да направим психологическа
характеристика на сънищата.
Никой не утвърждава толкова категорично разликата между сънищата и будното състояние както
Fechner (25:529) във втория том на труда си “Психофизика”. Той мисли, че за пълното обясняване на
своеобразната разлика между сънищата и будното състояние не са достатъчни нито “обикновените
понижения на съзнателния душевен живот”, нито отклоняването на вниманието от влиянието на
външния свят. Fechner твърди, че и полето на действие на сънищата е съвършено различно от това на
будното състояние, “Ако полето на действие на психофизичната дейност по време на сън и в будно
състояние е едно и също, според мен би било възможно да се продължи изкуствено будното състояние,
само че в по-малка степен интензивно, и тогава ще се наложи сънищата да разделят с него и формата,
и съдържанието си. А в действителност нещата стоят съвсем по друг начин.
Какво е разбирал Fechner под такова изместване на душевната дейност, не става ясно. Доколкото
ми е известно, идеите му не са продължени. Налага се да изоставим анатомичното тълкуване в смисъл
на мозъчна локализация или дори в смисъл на хистологично разслояване на мозъчната кора. Но може
би неговата мисъл някога ще се окаже плодотворна, ако я пренесем върху душевния апарат, изграден
от различни последователни субстанции.
Някои автори се задоволяват с това, че указват само една конкретна причина за психологическите
особености на сънищата и я правят изходен пункт за широки опити за обяснение и тълкуване. Те с
пълно право твърдят, че една от най-главните особености на сънищата се проявява още в периода на
заспиването и може да бъде характеризирана като явление, което довежда до състояние на сън. Според
Schleiermacher (61:351) най-характерният белег за будното състояние е, че мисленето се извършва чрез
понятия, а не чрез образи. Съновидението “мисли” предимно чрез образи. Можем да наблюдаваме
факта, че с приближаването на съня колкото по-затруднена е съзнателната дейност, толкова по-голяма

…изучаването на сънищата има специфични трудности и единственият начин да се избегнат грешките в тази област е
5

[сънувалият] да довери на хартията, без да се бави, всичко, което е изпитал или забелязал; в противен случай забравата идва
бързо - пълна или частична; пълното забравяне не е от значение, но частичното е коварно, тъй като, ако [сънувалият] започне
веднага да разказва, това, което не е забравил, има опасност въображението му да допълни несвързаните и непоследователни
откъси, запазени в паметта…; без да съзнава, [сънувалият] става творец и неколкократно повтореният разказ се налага над
създаденото от автора, който, съвсем благонамерено, го представя като автентичен факт, установен, както подобава, от
добрите методи…
www.spiralata.net 19
е появата на нови представи, отнасящи се без изключение към образите. Неспособността да се
предизвикват представи, която, както ни се струва, е преднамерено произволна и свързаната с това
поява на образи са двете съществени особености на сънищата, които по време на психологическия им
анализ трябва да признаем за тяхно най-съществено свойство. Относно образите и сънуването наяве
вече казахме, че дори по съдържание те са тъждествени на сънищата.
По такъв начин съновидението “мисли” предимно със зрителни образи, но това не е
задължително. То оперира и със слухови възприятия, а в незначителна степен и с възприятия от
останалите сетивни органи. Много от нещата в сънищата просто се мислят или представят така, както
в будно състояние. Но за съновидението са характерни само тези елементи от неговото съдържание,
които виждаме като образи, т.е. те са по-близо до възприятията, отколкото до представите на паметта.
Като отстраним известните за всеки психиатър разногласия относно същността на халюцинациите,
можем да кажем, че съновидението халюцинира, замествайки мислите с халюцинации. В това
отношение няма никаква разлика между зрителните и слуховите представи. Беше отбелязано, че
споменът за звук, възприет преди момента на заспиване, по време на съновидението се превръща в
халюцинация на същата мелодия, за да може при събуждането отново да отстъпи място на по-слабата и
в качествено отношение съвършено различна представа в паметта.
Превръщането на представата в халюцинация не е единственото отклонение на съновидението от
съответната на него мисъл в будно състояние. От тези образи съновидението създава ситуации -
драматизира мисълта, както казва Spitta (64:145). Но характеристиката на тази страна от сънищата ще
бъде пълна само когато добавим, че по време на сънуването субектът, както на него му се струва, не
мисли, а преживява. С други думи, отнася се с пълно доверие към халюцинациите или поне ги приема
за нормални. Изключенията изискват особено обяснение. Критично подплатените съмнения, че
всъщност нищо не е било преживяно, а само премислено в особена образна форма, като
съновидение, се появяват едва след събуждането. Тази особеност отличава съновидението от мечтае-
нето в будно състояние, което никога не се смесва с реалната действителност.
Burdach (8:476) резюмира по следния начин гореспоменатата особеност на сънищата: “Към
съществените признаци на сънищата се отнасят: а) това, че субективната дейност на нашата душа се
представя като обективна - субектът възприема продуктите на фантазията така, сякаш те са сетивни
усещания… b) сънят унищожава самостоятелността. Затова той изисква известна пасивност…
Съновидението се обуславя от понижаването на властта на субекта над самия себе си.”
По-нататък трябва да се обясни причината, караща душата да вярва на халюцинациите на сънищата,
които могат да се проявят едва след прекратяването на самостоятелната произволна дейност.
Strumpell (66:34,35,36,43,58) твърди, че начинът на действие на душата е напълно коректен и
изцяло съответства на нейния вътрешен механизъм. Елементите на съновидението изобщо не са
само обикновени представи, а действителни и истинни преживявания на душата, които в будно
състояние се проявяват чрез сетивните органи. Душата, която в будно състояние мисли и си служи с
думи, по време на съновидението използва реални образи. Освен това по време на съновидението се
проявява съзнанието за пространство: както и в будно състояние, различни усещания и образи се
пренасят на определено място. Следователно трябва да признаем, че по време на съновидението
душата заема същата позиция по отношение на своите образи и възприятия, както и в будно
състояние. Ако въпреки това тя се заблуждава, това може да се обясни с факта, че по време на
сънуването тя няма достатъчен критерий, който да отличи сетивните възприятия, получени отвън и
отвътре. Душата не може да подложи тези образи на изпитание, което да разкрие тяхната обективна
реалност. Освен това тя пренебрегва различието между произволно сменяемите образи и другите,
при които такъв произвол липсва, и се заблуждава, тъй като не може да приложи закона за
каузалността към съдържанието на своето съновидение. Накратко казано, нейното отделяне от външния
свят съдържа в себе си и причината за нейната вяра в субективния свят на сънищата.
Delboeuf (16:84) прави същия извод въз основа на психологични съображения, които отчасти се
различават от вече посочените. Ние вярваме в реалността на сънищата, защото по време на
сънуването нямаме други впечатления, които да ни послужат за сравнение, и защото сме съвършено
откъснати от външния свят. Но ние вярваме в истинността на нашите халюцинации не защото по време

www.spiralata.net 20
на сънуването сме лишени от възможността да проверим. Съновидението може да ни предостави всички
тези проверки - например ние можем да видим как се докосваме до някакъв предмет, а в същото това
време той само да ни се присънва. Съгласно Delboeuf няма друг здрав критерий дали това е било сън,
или действителност освен събуждането. Бих могъл да приема за илюзия всичко, което съм преживял
между момента на заспиването и момента на събуждането, ако, след като се събудя, видя, че съм
съблечен и лежа в леглото си. По време на сън аз приемам съновидението за действително вследствие
неуморната склонност на мисленето да допуска наличността на външния свят, за който моето вътрешно
“Аз” служи като контраст.
Ако по този начин откъснатостта от външния свят е определящ момент предимно за
съдържанието на сънищата, в такъв случай трябва да приведем направените остроумни забележки от
страна на Burdach (8:457), които хвърлят светлина върху взаимоотношението между спящата душа и
външния свят и могат да предпазят от преувеличение гореспоменатите отклонения: “Сънят е възможен
само тогава, когато душата не е възбудена от сетивни дразнители… Но като условие за сънуването
служи не толкова липсата на сетивни дразнители, колкото отсъствието на интерес към тях. Дори
някои сетивни възприятия са необходими дотолкова, доколкото служат за успокояване на душата:
мелничарят може да заспи едва когато чуе шума на воденичния камък, онзи, който е свикнал да спи
на запалена свещ, не може да заспи на тъмно” и т.н.
“По време на сън душата се изолира от външния свят… Но връзката между тях не е съвсем
нарушена. Ако допуснем, че субектът чува и усеща не по време на съня, а само след събуждането, в
такъв случай ще бъде невъзможно да го събудим.” “По още по-убедителен начин се доказва наличността
на усещания с факта, че спящият субект се събужда не само от чувствената сила на впечатленията, а от
психологичното им съотношение. Отделна безлична дума не може да го събуди, но ако назовем
името му, той се събужда… По този начин по време на сън душата различава сетивните възприятия.
Затова, от друга страна, можем да събудим даден субект и чрез отстраняване на сетивния дразнител.
Така например субектът се събужда, тъй като свещта е изгаснала, мелничарят - защото мелницата е
спряла, т.е. след прекратяване на сетивната дейност.”
Ако изключим тези твърде съществени възражения, трябва да признаем, че гореспоменатите
свойства на съновидението, предизвикани от изолираността от външния свят, не могат да обяснят
изцяло факта, че съновидението е чуждо на нашето съзнание. В противен случай бихме могли да
извършим обратно превръщане на халюцинациите на сънищата в представи и ситуации на мисълта и
по този начин да разрешим проблема за тълкуването на сънищата. Постъпваме така, възпроизвеждайки в
паметта си след събуждането съновидението, но колкото и успешни да са понякога тези обратни
превръщания, съновидението винаги запазва своята загадъчност.
Всички автори са съгласни с това, че по време на съновидението материалът от живота в будно
състояние претърпява и други, още по- дълбоки промени. За една такава промяна говори Strumpell
(66:17): “Едновременно с прекратяването на дейността на сетивата и нормалното съзнание душата губи
и почвата, където се коренят нейните чувства, желания, интереси и постъпки. Дори и онези душевни
състояния, чувства, интереси и оценки, присъщи в будно състояние на образите на паметта,
претърпяват… мрачно потискане, вследствие на което се нарушава тяхната връзка с образите.
Възприемането на предмети, лица, местности, събития и постъпки от живота в будно състояние много
често се възпроизвежда поотделно, но нито едно от тези събития няма психическа ценност. Тя е
отделена от тях и затова те търсят в душата някакви самостоятелни средства…”
Това лишаване на образите от психическа ценност, обясняваща се с изолираността от външния свят,
според Strumpell е главната причина за онази отчужденост, с която се появява съновидението в
спомена ни за реалния живот.
Ние видяхме, че още със заспиването е налице отказ от един от видовете душевна дейност:
произволното управление на представите. У нас се затвърждава и без това вече очевидното
предположение, че състоянието сън се разпростира и върху душевните операции. Една или друга
операция се отстранява напълно, а дали останалите продължават така, както и преди, и дали се
извършват по нормален път, това все още остава открит въпрос. Съществува мнение, че особеностите на
сънищата се обясняват с понижаването на психичната дейност по време на сън. На това мнение се

www.spiralata.net 21
противопоставя впечатлението, което оказва съновидението върху нашето съждение в будно състояние.
Съновидението е несвързано, то обединява резки противоречия, допуска невъзможни неща, отстранява
познанията ни, притъпява етичните и моралните ни сетива. Кой би се държал в будно състояние така,
както се вижда понякога в сънищата си? Навярно бихме нарекли такъв човек луд. Кой би дръзнал да
говори нещата, които казва в съня си? Такъв човек положително ще бъде взет от останалите за
слабоумен. Предвид на това имаме пълното основание да твърдим, че психическата дейност по
време на сън е извънредно слаба, а висшата интелектуална дейност е почти или съвършено
невъзможна.
С необичайно единодушие - за изключенията ще споменем по-долу - авторите изказват тези
твърдения за сънищата, пряко водещи до определена теория за тях. Смятам за необходимо да обърна
внимание на мнението на много различни автори - философи и лекари - за психологическата същност на
сънищата.
По мнението на Lemoine (42) липсата на връзка между отделните образи е единствената
съществена особеност на сънищата.
Maury (42:163) е съгласен с Lemoine. Той казва следното: II n’y a pas des reves absolument
raisonnables et qui ne contiennent quelque incoherence, quelque anachronisme, quelque absurdit`e.6
По думите на Spitta (64) Хегел, отрича съществуването на каквато и да било обективна разумна
свързаност по време на съновидение.
Duga (19) казва:
Le reve, c’est 1’anarchie psychique, affective et mentale, c’est le jeu des fonctions livr`ees a elles-memes
et s’exercant sans controle et sans but; dans le reve 1’esprit est un automate spirituel.7
За “отслабване на вътрешната връзка” и смесване на представите, свързани в будно състояние с
логичната сила на централното “Аз”, говори дори Volkelt (72:14), съгласно чието учение психическата
дейност по време на сън изобщо не е безцелна.
Цицерон (De Divination II) прави може би най-рязката оценка на абсурдността на връзката между
представите в сънищата. Той казва следното:
Nihil tam praepostere, tarn incondite, tarn monstruose cogitari potest, quod поn possimus somniare.”
Fechner (25:522) казва: “Като че ли психическата дейност се пренася от мозъка на разумен човек в
мозъка на глупак.”
Radestoch (54:145): “В действителност изглежда невъзможно да различим сред този хаос каквито
и да е твърди закони. Освобождавайки се от строгия контрол на разумната, ръководеща представите
в будно състояние воля и от вниманието, съновидението смесва като калейдоскоп всичко в своя
хаос.”
Hildebrandt (35:45): “Какви изумителни скокове си позволява спящият субект в своите
умозаключения! Колко смело преобръща с краката нагоре всички утвърдени истини. С какви нелепи
противоречия в природния и обществения ред се примирява, докато най-накрая апогеят на
безсмислицата го събужда. По време на сън може да се умножава - например: 2x2 = 20. Няма да се
учудим, ако кучето рецитира стихотворение, покойникът сам влезе в ковчега, скалата плава по
вълните. С напълно сериозен вид поемаме изпълнението на отговорни задачи, ставаме министри или
постъпваме на служба при Карл XII малко преди Полтавската битка.”
Binz (4:33) се опира на своята теория за сънищата: “От десет най-малко девет са абсурдни. По
време на тези [сънища] ние обединяваме лица и предмети, които нямат нищо общо помежду си. И
само след миг, също като в калейдоскоп, групирането е друго, може би още по-абсурдно и нелепо
отпреди. Изменчивата игра на дремещия мозък продължава нататък, до мига, в който се събуждаме и
удряйки се по челото, се питаме дали все още сме с всичкия си!”
Maury (48:50,27) намира, че за лекаря е изключително важно сравняването на съновидението и
мисленето в будно състояние:

Няма напълно смислени сънища, които да не съдържат в себе си някаква несвързаност, някакъв анахронизъм, някаква
6

абсурдност.
Съновидението е психична анархия, чувствителна и душевна, то е игра на функциите, оставени на произвола, които се
7

извършват без контрол и без цел; в съня духът е един духовен автомат.
www.spiralata.net 22
 La production de ces images que chez Phomme `eveill`e fait le plus souvent naitre la volont`e,
correspond, pour Pintelligence, a ce que sont pour la motilit`e certains mouvement que поus offrent la choree
et les affections paralitiques…8
В общи линии той си представя съновидението като toute une s`erie de d`egradations de la facult`e
pensante et resonante.9
Едва ли е необходимо да привеждам тук и мненията на други автори, които повтарят твърденията
на Maury относно висшите форми душевна дейност.
Според Strumpell (66:26) при съновидението - от само себе си се разбира, че това се отнася и за
случаите, при които абсурдността не прави силно впечатление - всички логически операции на душата,
почиващи на различни взаимоотношения и взаимозависимости, отстъпват на заден план. Според Spitta
(64:148) всички представи по време на сънуването се отклоняват напълно от закона за причинните
връзки. Radestoch и други учени подчертават свойствената за сънищата слабост на съжденията и
умозаключенията. Според Jodl (37:123) при съновидението отсъства критика и възприятието не се
поправя чрез това, което съдържа съзнанието: “Всички форми на дейност на . съзнанието се
проявяват по време на съновидението, но в непълен, изолиран и приглушен вид.” Противоречието, в
което съновидението се намира по отношение на будното състояние, Sticker (77;78:98) и някои други
автори обясняват с това, че по време на съновидение фактите се забравят или се губи логическата връзка
между представите и т.н.
Авторите, изказващи се толкова неблагоприятно за психическата дейност по време на съновидение,
все пак признават, че за него е присъщ известен остатък от душевна дейност. Wundt (76), чиито
учения са толкова ценни за всеки интересуващ се от проблема за сънищата, категорично утвърждава
това, но тук възниква въпросът за формата и характера на проявяващия се по време на сънищата
остатък от нормална душевна дейност. Почти всички са съгласни, че репродуциращата способност
най-малко страда по време на сънищата и при нея дори се забелязва известно превъзходство по
отношение на същата тази способност в будно състояние, въпреки че абсурдността на сънищата трябва
да бъде обяснена със забравянето именно на този елемент. Според Spitta (64:84) сънят не оказва
въздействие върху вътрешния душевен живот, който изцяло се проявява след това в съновидението. Под
вътрешен душевен живот той разбира проявата на постоянен комплекс от чувства в качеството на
съкровена субективна същност на човека.”
Scholz (59:37) вижда проявяващата се в съновидението форма на душевна дейност в
“алегоризиращото преобразуване”, на което е подложен материалът на съновидението. Siebek (62:11)
констатира в съновидението наличието и на “допълнителна” тълковна дейност на душата, която тя
проявява по отношение към всичко, което се възприема. Особена трудност за съновидението
представлява оценката на висшата психическа функция на съзнанието. Тъй като за наличието на
съновидението знаем благодарение на съзнанието, за запазването му по време на сън не може да има
място за никакво съмнение според Spitta, но в съновидението се запазва само съзнанието, а не
самосъзнанието. Delboeuf признава, че не разбира това различие.
Законите на асоциациите, по които се свързват представите, се отнасят и до съновидението. Те се
проявяват и в съновидението, но в по-чист и ярък вид. Strumpell (66:70) казва следното: “Очевидно
съновидението протича по законите на чистите представи или органичните дразнители с помощта на
такива представи, или с други думи - без участието на рефлекс и разсъдък, естетичен вкус и морална
оценка.” Авторите, чиито мнения привеждам тук, си представят образуването на сънищата по следния
начин: сумата от сетивни дразнители, действащи по време на сън, причинени от различните
гореспоменати източници, събужда в душата преди всичко редица впечатления, явяващи се пред нас
под формата на халюцинации (според Vundt във вид на илюзии, благодарение на произхода им от
външни и вътрешни дразнители). Тези халюцинации се съединяват една с друга по известните закони
на асоциацията и от своя страна съобразно с тези закони предизвикват нов ред представи (образи). След
това целият материал се преработва от активния рудимент на регулиращата и мислеща душевна

Образуването на тези картини, които при будния човек най-често са по родени от волята, съответства за разума на това,
8

което са за подвижността определени движения, подсказващи хорея или парализа…

Съновидението е цяла серия от деградации на мисловната и съдната способност.
9

www.spiralata.net 23
способност дотолкова, доколкото това е по силите й. Но и досега не са разработени мотивите,
обуславящи зависимостта на халюцинациите от един или друг закон за асоциациите.
Нееднократно е било подчертавано, че асоциациите, съединяващи представите по време на
съновидение, се. различават от асоциациите, действащи в будно състояние. Така например Volkelt
(72:15) казва следното: “Представите на съновидението се групират и съединяват една с друга по силата
на случайни аналогии и едва забележима вътрешна връзка. Всички сънища са пълни с такива слаби
асоциации.” Maury (48:126) придава най-голямо значение на този характер на съединяване на
представите и това му позволява да съпостави сънищата с някои душевни разстройства. Той открива две
главни отличителни черти на “d`elire “: 1) une action spontan`ee et comme automatique de I’esprit;10 2) une
association vicieuse et irreguli`ere des id`ees.11 Maury (137) дава два превъзходни примера за съновидение,
в което простото съзвучие на думите способства за съединяването на представите. Веднъж той сънувал,
че отива на поклонение - пилигримство (p`elerinage) в Йерусалим или Мека. След многобройни
приключения изведнъж се озовал при механика Пелетие (Pelletier), който след разговор с него му дал
цинков лизгар (pelle), който в следващата част от съня се превърнал в исполински меч. Друг път по
време на сън се отправил по някакъв голям път и по километражните стълбове започнал да брои
километрите, после се озовал в едно магазинче. Там имало голям кантар и продавачът слагал в
теглилките килограми, за да претегли колко тежи стоката на Mauri. После продавачът му казал: “Вие
не сте в Париж, а на остров Гилоло. По-нататък той видял цвят от лобелия, генерал Лопес, за чиято
смърт неотдавна бил чел, а най-накрая, преди да се събуди, играл на лото. Не можем да се учудваме от
обстоятелството, че това намаляване на психичната дейност на съновидението среща резки
противоречия от друга страна. Наистина тези противоречия са доста озадачаващи, но не бива да се
придава сериозно значение на това, че един от привържениците на намаляването на душевната дейност -
Spitta (64), твърди, че при съновидение господстват същите психологически закони, както и в будно
състояние. Или друг - Dugas (19), който казва следното:
Le reve n’est pas d`eraison, ni meme irraison pure.12
И двамата дори не се опитват да свържат това твърдение с описаната от самите тях психическа
анархия и потискането на всички функции по време на сънищата. Но за други мисълта, че
абсурдността на сънищата все пак има някакъв метод, бе напълно допустима. Но тези автори не са се
възползвали от тази мисъл и не са я доразвили.
Така например Ellis Havelock (23) определя съновидението, без да се спира на неговата мнима
абсурдност, като “an archaic world of vast emotions and imperfect thoughts”,13 чието изучаване би могло да
ни даде представа за примитивните фази на развитието на психичния живот. Такъв мислител като
Delboeuf (16:222) твърди, наистина без да дава доказателства срещу противоречащия материал и
затова всъщност несправедливо, следното:
Dans le someille, hormis la perception, toutes les facult`es de , 1’esprit:
intelligence, imagination, m`emoire, volonte, quent a des objets imaginaires et mobiles. Le songeur est un
acteur qui joue a volont`e les fous et les sages, les boureaux, et les vietimes, les nains et les g`eants, les
d`emons, et les anges.14
Най-енергично от всички оспорва намаляването на психическата дейност по време на
съновидение маркиз d’Hervey, с когото Maury е бил в полемика и чиито съчинения за съжаление,
въпреки всичките си усилия, не успях да си набавя. За него Maury (19) казва:
М. le Marquis d’Hervey prete `a Pintelligence, durant le sommeil, toute sa libert`e d’action et d’attention et
il ne semble faire consister le sommeil que dans 1’occlusion des sens, dans leur fermeture au monde ext`erieur:
en sorte que I’homme qui dort ne se distingue guere selon sa maniere de voire, de I’homme qui laisse vaguer sa

Спонтанна и сякаш автоматична дейност на разума.

10

Неправилно и непоследователно свързване на идеите

11

Съновидението не е безразсъдство, нито дори чиста безсмислица.

12

Архаичен свят на необятни емоции и несъвършени мисли.

13

По време на сън, с изключение на възприятието, всички способности на разума въображение, памет, воля, моралност,
14

остават непокътнати в тяхната същина; те се прилагат единствено по отношение на въображаеми и непостоянни неща.
Сънуващият е актьор, който играе по желание ролята луд и мъдрец, палач и жертва, джудже и великан, демон и ангел.
www.spiralata.net 24
pens`ee ordinaire du celle du dormeure c’est que, chez celui- ci, 1’id`ee prend une forme visible, objective et
ressemble a s’y meprendre, a la sensation d`etermin`ee par les objets ext`erieurs: le souvenir revet 1’apparence
du fait pr`esent.15
В литературата оценъчната скала на съновидението като продукт на психиката е изключително
обширна. Тя се простира от пълното пренебрежение, с което вече се запознахме от предчувствието за
все още неоткритата до този момент ценност, до преоценката, поставяща съновидението значително
по-високо от душевната дейност в будно състояние. Hildebrandt (35:19), който, както знаем, дава
психологична характеристика на сънищата в три антиномии, характеризира в третото от тези
противоречия крайния пункт на този ред по следния начин: “Той се намира между повишаването и
потенциализацията, често стигаща до виртуозност, и решителното понижение и отслабване на
душевната дейност, която понякога стига до най-ниското човешко равнище.”
“Колкото до първото, всеки от нас знае от собствен опит, че понякога в творческия гений на
съновидението се проявяват дълбочината и искреността на чувствата, тънкостта на усещането,
яснотата на мисълта, точността на наблюдението, находчивостта, остроумието и всичко онова, което
в будно състояние от скромност не бихме признали, че притежаваме. Съновидението притежава
прекрасна поезия, превъзходна алегория, несравним хумор, изумителна ирония. То вижда света в
своеобразна идеализирана светлина и често потенциира ефекта на своите интереси в дълбокомислено
разбиране на тяхната съкровена същност. То ни представя земната красота в истински небесен блясък,
обкръжава възвишеното с висше величие, придава на страшното ужасяващи форми, представя ни
смешното с несравним комизъм. Понякога след събуждането дотолкова сме преизпълнени с подобно
впечатление, че ни се струва, че реалният свят никога не ни е давал такива възможности.”
Неволно се питаме, дали по отношение към един и същ обект сме чували толкова пренебрежителни
забележки и толкова въодушевени хвалебствия. Нима някои не са забелязали абсурдните сънища, а
други - пълните със смисъл и живот? Но ако има и от едните, и от другите сънища, заслужаващи и
едната, и другата оценка, нима не е безсмислено занимание търсенето на психологическата
характеристика на сънищата? Нима не е достатъчно само да се каже, че по време на съновидение е
възможно всичко, като се започне от най-голямото понижение на душевната дейност и се стигне до
нейното повишаване, което е необичайно дори за будното състояние. Колкото и да е удобно това
решаване на въпроса, то се намира в противоречие с това, което е в основата, в стремежа на всички тези
изследвания - според тях въпреки всичко съществува задължителна по своята същност характеристика
на съновидението, която отстранява гореспоменатите противоречия.
Не бива да се отрича фактът, че психическата дейност на сънищата е била признавана с по-голяма
охота през онзи отдавна отминал интелектуален период, когато умовете са били завладени от
философията, а не от точните естествени науки. Възгледи като например този на Шуберт, че
съновидението е освобождаване от властта на външната природа, освобождаване на душата от
оковите на сетивността и аналогичните възгледи на по-младия Fichte и на други учени, които също
характеризират съновидението като подем на душевната дейност, в днешно време ни се струват
малко понятни. Сега с тях могат да се съгласят само мистиците и религиозно настроените хора.
Развитието на естественонаучния начин на мислене предизвика реакция при оценката на сънищата.
Представителите на медицината по-скоро са склонни да приемат психическата дейност на сънищата
за нищожна и незначителна, а философите и непрофесионалните наблюдатели (психолозите любители),
чието мнение не бива да се пренебрегва точно в тази област, все още се придържат към народните
възгледи, признавайки високата психическа ценност на сънищата. Този, който е склонен да омаловажи
психическата дейност в сънищата, напълно обяснимо отдава предпочитание на соматичните
дразнители при етиологията на сънищата. Онзи, който признава, че сънуващият притежава по-голяма

Маркиз д’Ервей приписва на разума по време на сън цялата му способност за дейност и внимание и изглежда, че включва
15

съновидението само в сетивата, в тяхната затвореност спрямо външния свят, така че по начина си на виждане спящият
изобщо не се различава от този, който оставя мисълта си да блуждае, затваряйки сетивата си; в такъв случай
единственото, по което се различава обикновената мисъл от тази на сънуващия, е, че при спящия идеята придобива
визуална и обективна форма и изглежда, че се обърква при определено усещане на външните предмети: споменът облича
формата с наличното впечатление.
www.spiralata.net 25
част от своите способности в будно състояние, няма никакви основания да не признае и факта, че
притежава и самостоятелни подбуди към съновидение.
От всички форми на психическа дейност, които при трезво сравняване трябва да признаем за
съновидения, най-голяма е работата на паметта. Вече разгледахме подробно нейните рефлекторни
прояви. Друго, нерядко превъзнасяно в миналото преимущество на сънищата - това, че те са
способни да господстват над времето и пространството, може с лекота да бъде признато за илюзорно.
Hildebrandt (35) казва направо, че това свойство е безспорна илюзия. Съновидението не се възвишава
над времето и пространството по по-различен начин от мисленето в будно състояние, защото самото
съновидение е форма на мисленето. По отношението на понятието време сънят има друго
преимущество и в друг смисъл може да бъде независим от времето. Такива сънища - като например
гореописаните от Maury за неговото гилотиниране - доказват явно, че сънят концентрира за кратък
промеждутък от време голямо съдържание от психическа дейност в будно състояние. Това наблюдение
обаче се оспорва от различни аргументи. Последните изследвания на Le Lorrain (45) и Egger (20) за
“мнимата продължителност на сънищата” поставиха началото на интересна полемика, която обаче все
още не е довела до определени резултати по този труден и сложен въпрос.
Въз основа на многочислени съобщения и събрани примери, предложени от Chabaneix (11), няма
никакво съмнение, че сънищата са способни да продължат интелектуалната работа, започнала през деня,
и да я доведат до краен резултат. Също така е безспорно и това, че те могат да разрешат съмненията и
проблемите и могат да служат на поетите и композиторите като източник за нови вдъхновения. Но
въпреки че това е безспорен факт, тълкуването му все още подлежи на голямо принципно съмнение.
f) Моралното чувство по време на сън. По мотиви, които стават понятни едва при изясняване на
моето собствено изследване на сънищата, от темата за психологията на сънищата частично отделям
проблема за това, в каква степен се проявяват моралните подбуди и чувства от будното състояние по
време на съновидението. Противоречията на повечето автори, отбелязани от нас във връзка с
психическата дейност на сънищата, са налице и по този въпрос. Те категорично твърдят, че сънят няма
нищо общо с моралните изисквания, а други, точно обратно, казват, че моралната природа на човека
остава неизменна и но време на сънуването.
Наблюденията от ежедневието явно потвърждават правилността на първото твърдение. Jessen
(36:553) казва: “По време на сън човек не става нито по-добър, нито по-добродетелен. Напротив,
съвестта сякаш мълчи по време на сън, човек не изпитва нито жалост, нито състрадание и може
напълно безразлично и без каквото и да било разкаяние да извърши тежки престъпления - кражба,
убийство и грабеж.”
Radestoch (54:146): “Трябва да се вземе под внимание фактът, че ходът на асоциациите по време
на сън и съединяването на представите става без участието на рефлекса, разсъдъка, естетическия вкус
и моралната преценка. В най-добрия случай тя е слаба и е налице пълно естетическо безразличие.”
Volkelt (72:23): “Както всеки знае, това се проявява особено ярко при сънищата със сексуално
съдържание. По същия начин, по който сънуващият е лишен напълно от благоприличие и губи всякакво
чувство за нравственост и здрав разум, пред него се явяват и други, много уважавани хора. Той ги вижда
да извършват такива постъпки, каквито в будно състояние не би дръзнал да им припише.”
В рязко противоречие с това се намира възгледът на Шопенхауер, който казва, че в съня си всеки
действа в пълно съгласие с характера си. Фишер твърди, че субективното чувство, стремежът към афект
и страстите се проявяват в сънищата в такава форма, която отразява моралните свойства на личността.
Haffner (32:25) казва следното: “Без да взимаме под внимание някои редки изключения, всеки
добродетелен човек е добродетелен и по време на сън. Той се бори с изкушенията, с ненавистта, със
завистта, с гнева и с всички възможни пороци. Човек, лишен от чувство за морал, по време на съня
си ще вижда образите и картините, които вижда и в будно състояние.”
Scholz (59:36): “В съновидението се крие истината. Въпреки маската на величие или унижение ние
винаги познаваме самите себе си. Честният човек и по време на сън не би извършил нечестна постъпка.
Ако пък извърши, той самият ще се възмути от нея, защото тя не е свойствена за него. Римският
император, заповядал да убият един от неговите поданици, защото сънувал, че е отрязал главата му, не
е бил далеч от истината, когато се оправдал, че онзи, който сънува подобни неща, и наяве мисли за

www.spiralata.net 26
тях. За това, което съзнанието ни не може да възприеме, много често казваме: “Дори и на сън не съм
виждал такива неща.”
Pfaff перефразира една известна поговорка: “Разкажи ми какво сънуваш и аз ще ти кажа какъв
си.”
Неголемият труд на Hildebrandt (35:45 и сл. ), от който вече приведох няколко цитата и който има
ценен принос в изучаването на сънищата, поставя на преден план проблема за нравствеността в тях.
Той също е категоричен: “Колкото по-чист е животът, толкова е по-чисто и съновидението. И обратното-
колкото по-позорен е животът, толкова по- позорно е съновидението”.
Нравствената природа на човека остава непроменена и по време на сън: “Но в същото време,
когато никаква очевидна грешка в елементарната задача по аритметика, никакво романтично
отклонение в науката и никакъв куриозен анахронизъм не оскърбяват нашето съзнание и дори не ни
се струват подозрителни, никога не ни се изплъзва разликата между добро и зло, истина и лъжа,
добродетел и порок. Каквато и част от това, което ни съпътства в будно състояние, да изчезва по време
на съновидение, категоричният императив на Kant ни следва неотстъпно по петите и не ни изоставя
дори и в съня ни. Този факт може да бъде обяснен само с факта, че основата на човешката природа,
нейната морална същност е достатъчно здрава, за да вземе участие в калейдоскопичното смесване,
което претърпяват фантазията, разумът, паметта и другите особености на нашата психика.”
В по-нататъшното обсъждане на въпроса се проявяват забележителни отклонения и
непоследователности при двете групи автори. Строго казано, при всички онези, които предполагат,
че при сънищата моралната личност на човека е унищожена, това обяснение би трябвало да постави
край на какъвто и да било по-нататъшен интерес към нормалните сънища. Със същото спокойствие те
биха могли да отклонят опита да се стовари цялата отговорност за сънищата върху спящия, от
“поквареността” на съновиденията да се прави извод за “поквареността” на сънуващия, както и
равностойния опит от абсурдността на сънищата да се докаже нищожеството на интелектуалния
живот на бодърстващия субект. А други, при които “категоричният императив” се разпростира и върху
сънищата, би трябвало да поемат без ограничения отговорността за аморалните сънища. Бих могъл
само да желая съответните сънища да не ги разубеждават в непоколебимата им убеденост в тяхното
високо морално съзнание.
Всъщност, очевидно е, че никой не би могъл да знае доколко е добър или лош и никой не може да
отрече наличието в паметта си на аморални сънища. Тъй като въпреки това противоречията при
оценката на сънищата на двете групи автори показват стремеж да се изясни произходът на
аморалните сънища, възниква ново противоречие, свързано с това дали крайният им източник се
намира във функциите на психическия живот, или във въздействието на соматичното съдържание.
Неотразимата сила на фактите кара привържениците на отговорността и безотговорността на сънищата
да изтъкнат единодушно някакъв особен психичен източник на аморалните сънища.
Всички, които признават наличието на нравственост в сънищата, избягват да поемат пълна
отговорност за своите. Haffner (32:24) казва следното: “Ние не носим отговорност за сънищата си,
защото нашето мислене и волята ни се лишават от базата, върху която се градят правдата и реалността
на нашия живот…”
Все пак човек носи отговорност за аморалните сънища, защото ги предизвиква, макар и косвено.
Пред нас се изправя задължението да пречистваме нравствено душата си, както в будно състояние,
така и преди да потънем в дълбок сън. Много по-дълбок анализ прави на това смесване на
отрицанието и признанието на отговорността за нравствените сънища Hildebrandt (35:49,52). След като
твърди, че драматизиращата репродукция на сънищата, концентрацията на най-сложните представи и
процеси в нищожен промеждутък от време и признаваното също и от мен обезценяване на отделните
елементи на сънищата трябва да бъдат взети под внимание при обсъждане на аморалното
съдържание на съновиденията, той признава, че все пак не бива да отричаме напълно отговорността ни
за греховните постъпки по време на сънуването.
“Когато се стараем да отхвърлим категорично някакво несправедливо обвинение, особено някое,
отнасящо се до нашите намерения и планове, обикновено казваме: “Това и насън не съм го виждал”.
По този начин признаваме, че приемаме съня за най-отдалечената област, в която носим отговорност за

www.spiralata.net 27
своите мисли, тъй като там тези мисли са толкова свързани с реалния ни живот, че едва ли бихме могли
да ги признаем за наши собствени. Без да отричаме наличието на тези мисли и в тази област, в същото
време обаче допускаме, че нашето оправдание ще бъде непълно, ако не се простира до тази област. И на
мен ми се струва, че макар и несъзнателно, сега говорим истината.”(35:49)
“Немислимо е да си представим каквато и да е постъпка от сънищата, чийто главен мотив да не е
преминал през душата на бодърстващия субект — било като желания, било като подбуда или
мисъл.”(35:52) Относно това предшестващо преживяване трябва да кажем, че сънят не го е създал, а
само развил, обработил е частица от историческия материал, който е налице в душата ни, въплътил е
думите на апостола, който казва, че “Онзи, който ненавижда брат си, е негов убиец.” Ако по време на
своето събуждане субектът, уверен в нравствената си сила, си спомни с усмивка греховния сън, едва ли
може да се отърве със същата усмивка от първоначалната му основа. Човек се чувства виновен, ако не за
всички елементи на съня, то поне за известен процент от тях. Тук пред нас се изправят трудно
разбираемите думи на Исус Христос, който казва, че “Греховните мисли идват от сърцето. Ние едва ли
можем да избягаме от мисълта за това, че всяка извършена от нас постъпка в съня ни довежда след
себе си макар и минимален грях на душата ни.” Hildebrandt вижда като източник за аморалните
сънища зародишите и печалните подбуди, които постоянно възникват в душата ни дори и само под
формата на описани изкушения, и настоява те да бъдат включени в моралната оценка на личността.
Това са същите онези мисли и същата онази оценка, която, както знаем, е карала благочестивите и
светите личности от всички времена да се оплакват, че и те са грешници.
Не бива да се съмняваме във всеобщата проява на тези противоречащи представи; при по-голяма
част от хората дори и не само в нравствената сфера. Но тяхното обсъждане не се прави с
необходимото внимание. При Spitta (64:144) намираме следното мнение на Целер: “Рядко разумът е
толкова добре организиран, че винаги да притежава пълната си сила и постоянният ход на мислите
му да не бъде нарушаван не само от несъществени, но дори и съвършено абсурдни представи. Най-
великите мислители са се оплаквали от този призрачен, досаден и неприятен хаос, смущаващ тяхното
мислене и техните сериозни мисли.”
Още по-ярко освещава психологическото положение на тези противоречащи мисли Hildebrandt
(стр. 55), който твърди, че съновидението понякога ни дава възможност да надникнем в дълбините и в
съкровените тайни на нашата същност, които в будно състояние остават недостъпни за нас. Същото това
има предвид и Кант в своята “Антропология”, когато казва, че съновидението съществува по всяка
вероятност, за да ни разкрие скритите наклонности и ни покаже какво всъщност представляваме и
какво щяхме да бъдем, ако имахме възможност да получим друго възпитание. Според Radestoch
(54:84) сънят често ни разкрива само това, което самите ние не бихме искали да си признаем, и че
именно това е причината да го наричаме несправедливо лъжлив и измамен. Ние обръщаме внимание
на това, че проявата на тези подбуди, чужди на нашето нравствено съзнание, е само аналогично с
известното ни вече господство на сънищата над другите представи, отнасящи се към будното състояние
или имащи там нищожна роля. По този повод Volkelt (72:105) казва следното: “Представите, останали
почти незабелязани в будното съзнание, които по всяка вероятност никога няма да бъдат извадени от
забрава, много често ни напомнят за себе си по време на сънищата. Накрая е необходимо да споменем,
че според Schleiermacher (61) заспиването е съпроводено с проявата на нежелателни представи.
Нежелателни представи могат да бъдат наречени всички онези представи, чиято поява както в
аморалните, така и в абсурдните сънища събужда у нас неприятно чувство. Същественото различие се
крие в това, че нежелателните представи в областта на морала са противоречиви спрямо нашите
обикновени преживявания, а в същото време останалите просто ни учудват. До този момент още никой
“е се е опитал да обоснове по-задълбочено и по-подробно това различие.
Какво значение има проявата на нежелателни представи по време на сънуването, какъв извод
относно психологията на будната и сънуващата душа може да се направи от тази нощна проява на
противоречивите етически подбуди? Тук трябва да отбележим едно ново разногласие и да споменем
нова група автори. По мнението на Hildebrandt и неговите привърженици трябва да се признае, че
аморалните движения на душата съществуват с известна сила и в будно състояние, но не могат да се
проявят в действителност и че по време на съня отпада това, което ни е пречило до този момент да

www.spiralata.net 28
осъзнаем тяхното съществуване. По този начин сънят изяснява реалната същност на човека, въпреки
че не я изчерпва напълно и принадлежи към средствата, облекчаващи достъпа на нашето съзнание до
скритите тайни на душата. Само въз основа на това Hildebrandt може да приписва на сънищата ролята на
“предпазител”, насочващ вниманието ни към скритите дефекти на нашата душа също както според
лекарите те предупреждават съзнанието за незабелязаните до този момент физически страдания.
Навярно Spitta (64) също се е ръководил от това, когато е определял източниците на възбуда, които
имат важна роля в периода на съзряването, и утешава сънуващия субект с думите, че е направил
всичко възможно, ако по време на будно състояние е водил добродетелен живот и всеки път се е
стараел да потиска греховните си мисли, без да им дава възможност да се проявят. Съгласно този
възглед можем да наречем “нежелателни” представите, “потискани” през деня, и да виждаме в
тяхната проява чисто психичен феномен.
Според други автори ние нямаме право да правим подобни заключения. Според Jessen (36:160)
нежелателните представи в сънищата, а също и в будно състояние и по време на бълнуване “имат
характер на преустановена волева дейност и до известна степен на механично възпроизвеждане на
образи и представи чрез подбудите. Аморалното съновидение само доказва, че сънуващият субект
някога, може би случайно, е узнал за дадената представа, и това изобщо не е задължително да бъде
съставна част на неговата психика. Запознавайки се с мнението на Maury (47:113) по този въпрос,
започваме да се съмняваме дали той не приписва на съновидението способност да разлага душевната
дейност на съставните й части, вместо просто да я разруши. За сънищата, по време на които човек
престъпва всички морални граници, той казва следното:
Се sont поs penchants qui parlent et qui поus font agir, sans que la conscience поus retienne, bien que
parfois elle поus avertisse. J’ai mes d`efauts et mes penchants vicieux; a 1’etat de veille, je tache de lutter
centre eux, et il m’arrive assez souvent de n’y pas succomber, Mais dans mes songes j’y succombe to.uj-:
ours ou pour mieux j’agis, par leur impulsion, sans crainte et sans remords… Evidemment les visions qui se
d`eroulent devant ma pens`ee et qui constituent le reve, me sont sugg`er`ees par les incitations, que je
ressens et que ma volont`e ne cherche pas 2d refouler.16
Ако вярваме, че сънищата наистина са способни да разкрият същественото, но потиснато или
скрито морално предразположение на сънуващия субект, ще ни бъде трудно да намерим по-ярка
характеристика от тази, която прави Maury (47:115,462):
En reve 1’homme se revele donc tout entier a soi-m`eme dans sa nudit`e et sa misere natives. Des qu’il
suspend 1’exercice de sa volont`e, il devient le jouet de toutes les passions contre lesquelles, a 1’etat de veille
la conscience, le sentiment d’honneur, la crainte поus d`efendent.17
И после, на друго място в същия труд, той казва:
Dans le reve, c’est surtout 1’homme instinctif que se r`evele… L’homme revient pour ainsi dire a l‘6tat de
nature quand il reve; mais moins les id`ees acquises ont penetr`e dans son esprit, plus les penchants en
d`esaccord avec elles conservent encore sur lui d’influence dans le reve.18
След това Maury привежда като пример факта, че по време на сън нерядко е виждал себе си като
жертва точно на това суеверие, с което е водил най- ожесточена борба в трудовете си.
Ценното на всички тези забележки относно психологическото съдържание на сънищата обаче се
нарушава при Maury и с това, че в толкова правилното отбелязано от него явление той вижда само
доказателство за “automatisme psychologique”, който според него господства над сънищата. Този

Нашите наклонности са тези, които говорят и ни карат да действаме, без да може съвестта да ни възпре, въпреки че
16

понякога тя ни предупреждава. Аз си имам моите недостатъци и порочни наклонности; в будно състояние полагам усилия
да им се противопоставя, но доста често ми се случва да се проваля в опитите си. В сънищата си обаче винаги съм
победител, действам без страх и без угризения… Очевидно към виденията, преминаващи пред мисълта ми и съставляващи
съня, ме подтикват дразнителите, които усещам и които отсъстващата ми воля не търси, за да ги отблъсне.
В съновиденията си човек се показва такъв, какъвто е, с вродената му голота и нищета. В момента, в който се откъсне
17

от надзора на своята воля, той се превръща в играчка на всичките си страсти, от които в будно състояние ни възпират
съвестта, чувството за чест и страхът.
В съновидението се проявява преди всичко първобитната същност на човека… Когато сънува, той, така да се каже, се
18

връща към своя примитивен стадий; но колкото по-малко придобити идеи се промъкнат в съзнанието му, толкова повече
наклонностите, които са в несъгласие с тях, запазват своето влияние върху съня.
www.spiralata.net 29
автоматизъм той противопоставя на психическата дейност.
На едно място в своя анализ на съзнанието Strieker (77) казва следното: “Сънят се състои не само
от лъжливи илюзии. Ако по време на сън спящият се страхува например от разбойници, въпреки че те
са илюзорни, страхът е напълно реален. Това ни кара да мислим, че развитието на афекта по време на
съновидението не допуска оценка, която да се отнася и до останалите елементи на съня, и пред нас
възниква въпросът кой от психичните процеси по време на сън е реален или, с други думи, кои от
тях могат да претендират да бъдат включени в състава на психичните процеси на будното състояние.
g) Теории за сънищата и техните функции. Съждението за съня, което се старае от някаква гледна
точка да обясни възможно повече негови страни и в същото време да определи отношението му към
някое по-широко явление, може да бъде наречено теория на съня. Отделните теории се различават по
това, дали издигат една или друга черта на съновидението и я поставят на преден план. За теорията
изобщо не е задължително да извежда някоя определена функция или, с други думи, полза или някаква
друга дейност на съновидението, но нашето мислене, свикнало с телеологическия метод, несъмнено
много по-добре ще се отнесе към. теорията, отделяща внимание и на функциите на съновидението.
Вече се запознахме с няколко гледни точки по въпроса за съновидението, които в по-голяма или
по-малка степен заслужават в указания смисъл да бъдат наречени теории. Вярата на древните хора в
това, че сънят се изпраща от боговете, които направляват постъпките на хората, е била пълна теория
На сънищата, даваща отговори на всички въпроси, свързани с тях.
От момента, в който сънят става обект на биологическо изследване, познаваме редица теории за
сънищата, въпреки че много от тях са непълни и неясни.
Без да претендираме, че ще ги разгледаме всички до една, ще приведем следната групировка,
базираща се въз основа на техния възглед относно степента на участие на характера и психическата
дейност в сънищата.
1. Теории, според които по време на сънуването психическата дейност от будното състояние се
запазва напълно. Представител на тези теории е Delboeuf (16). Тук душата не спи. Нейният механизъм
остава неприкосновен, но тъй като тя се намира в условия, различаващи се от будното състояние, при
своето нормално функциониране душата естествено дава резултати, които се отличават от тези в будно
състояние. Тези теории предизвикват у нас въпроса дали могат да изведат разликата между съня и
мисленото . предимно от условията на състоянието на сън. Освен това те не се докосват до функциите на
съновидението и не казват нищо по въпроса защо човек сънува, защо сложният механизъм на душевния
апарат продължава да работи дори и тогава, когато се намира в условия, явно неподходящи за него.
2. Теории, според които по време на сънуване психическата дейност се понижава - асоциациите
отслабват и преработваният материал обеднява. Съгласно тези теории сънят има психологическа
характеристика, коренно различаваща се от тази при Delboeuf. Сънят излиза далеч извън пределите на
душата, той не само отделя душата от света, но и прониква в нейния механизъм на действие и за
известно време го прави негоден. Ако направим сравнение с психиатрическия материал, ще установим,
че първата теория конструира съновидението във вид на параноя, а втората го рисува като слабоумие.
Теориите, според които по време на сънищата се проявява само една част от душевната дейност,
парализирана от съня, имат най- голяма популярност сред лекарите и в научните среди. Тъй като се
проявява интерес към тълкуването на сънищата, те могат да бъдат наречени господстващи теории.
Трябва да се спомене лекотата, с която именно тази теория избягва най-опасните пунктове, всякакъв
вид обяснения на сънищата и главното - противоречията, които въплъщават. Тъй като съгласно тази
теория съновидението е резултат на частично бодърстване (“постепенно, частично и в същото време
нормално бодърстване”, казва Herbart в своята Психология на съновиденията), на редица състояния,
започвайки от постепенното събуждане до пълното будно състояние, тя може да противопостави
паралелен ред, започвайки от понижената дейност на сънищата, откриваща се в тяхната абсурдност, и
стигне до концентрираното мислене.
Който смята физиологичната гледна точка за най-правилна или поне за най- научна, той може да
открие най-доброто изложение на тази теория у Binz (4:43), който казва следното:
“Това състояние (на вцепенение) призори е към своя край. Предизвикващите умора вещества,
които са се натрупали в бялото мозъчно вещество, стават все по-малко. Тук и там се събуждат

www.spiralata.net 30
отделни групи клетки, а в същото време всичко около тях все още се намира в състояние на
вцепенение. В този момент в нашето помръкнало съзнание започва изолираната работа на отделни
групи. На нея все още й липсва контролът на останалите части на мозъка, главна част от които се
явяват асоциациите. Именно затова образите, които в по-голямата си част съответстват на материалните
впечатления от близкото минало, следват един след друг в хаотичен безпорядък. Количеството на
освободените мозъчни клетки непрекъснато расте и абсурдността на съня постепенно намалява.
Разбирането за съня като за частично будно състояние се среща у всички съвременни физиолози
и философи. Тази теория най-подробно е изложена от Maury (48). Неговото изследване ни кара да
мислим, че авторът си представя будното състояние и съня свързани с определени анатомични
центрове, където определената анатомична област и определената анатомична функция са
неразривни. Мога само да кажа, че Дори тази теория за частичното бодърстване да се е оправдала, тя
все още е далеч от окончателната си разработка.
При подобно разбиране за съня няма място за дискутиране на неговите функции. По въпроса за
положението и значението на сънищата най-последователно се изказва Binz (4:357). “Всички
наблюдавани от нас факти ни дават възможност да характеризираме съня като материален, винаги
безполезен и почти винаги болезнен процес…”
По отношение на съня изразът “материален” има съвършено особено значение. Той се отнася
преди всичко до етиологията на съня, от която Binz особено много се интересува, когато е
предизвиквал по експериментален път сънища, правейки опити с различни отрови. Тези теории за
сънищата напълно естествено търсят обяснение за техния произход, по възможност предимно сред
соматичните източници. Изразена в краен вид, тази теория гласи следното: след като сме отстранили
от себе си дразнителите и сме преминали в състояние на сън, ние не изпитваме никаква потребност от
сънища почти до самото утро, когато постепенното събуждане чрез нови дразнители се отразява в
сънищата. В същото време сънят не може да се отдели от дразнителите. Отвсякъде към спящия
прииждат различни дразнения - отвън, отвътре, и дори от всички онези части на тялото, на които в
будно състояние той не би обърнал никакво внимание. Вследствие на това сънят се нарушава, душата
се подлага на частично събуждане и след това функционира заедно със събудената част, като се
стреми отново да заспи. Съновидението представлява реакция срещу нарушаването на съня,
предизвикано от дразнител - наистина напълно излишна и ненужна реакция.
Отбелязването на съновидението, което все пак е проява на дейността на душевния механизъм, като
материален процес ще има и друг смисъл; по този начин се отрича почетното му название на психичен
процес. Изключително старото по отношение на съновидението сравнение с “десетте пръста на
немузикален човек, които пробягват по клавишите на пианото” може би илюстрира по най-нагледен
начин оценката, която най- често намира съновидението в точните науки. Тази теория представя съня
като съвършено безсмислено явление, така както десетте пръста на немузикалния изпълнител не могат
да изсвирят никаква мелодия.
Теорията за частичното бодърстване вече отдавна се е сблъскала със сериозни възражения. Още
през 1830 г. Burdach (8:483) казва: “Ако приемем, че сънуването е частично бодърстване, първо, не
можем да обясним нито бодърстването, нито съня и, второ, твърди се, че по време на сън се проявяват
само някои душевни сили, а през това време останалите се намират в състояние на покой. Но това се
наблюдава непрекъснато в продължение на целия живот…”
С господстващата теория за съня, която вижда в него “материален” процес, е свързано особено
интересното обяснение на сънищата, изказано през 1866 г. от Robert (55:10). То има изключителен ефект,
защото приема, че по време на сънищата е налице определена функция - а именно, че човек сънува
твърде често второстепенни впечатления от деня и изключително рядко - по-важни. Той смята, че
следното положение е безусловно правилно: завършените мисли никога не стават възбудители на
сънища. Такъв източник са тези, които се мяркат някъде в главата ни или преминават бегло покрай
нашия разсъдък. “Именно затова в по-голяма част от случаите сънищата не могат да бъдат тълкувани,
защото са породени от сетивните впечатления от изминалия ден, които не са били напълно осъзнати
от спящия.” За да може едно впечатление да проникне в съня, то трябва да е било нарушено по време
на неговата обработка или да е било достатъчно нищожно за такава обработка.

www.spiralata.net 31
 Според Robert сънят е “физически процес на отделяне, което стига до съзнанието в своята душевна
реакция”. “Ако на някой човек му се отнеме способността да сънува, той би трябвало да се побърка, тъй
като в мозъка му ще се натрупат много несвързани мисли и бегли впечатления, под чието бреме би
могло да угасне това, което би трябвало да се внедри в паметта във вид на завършено цяло.”
“Съновидението служи като един вид предпазен вентил за пренатоварения мозък. Сънищата
притежават спасителна, “разтоварваща” сила.” (55:32)
Би било неразумно да задаваме на Robert въпроса по какъв начин сънят предизвиква
“разтоварване” на душата. От тези две особености на материала за сънищата авторът явно прави
заключението, че по време на сън по някакъв соматичен път се осъществява отделяне на
несъществените впечатления и съновидението не е психически процес, а само признак на такова
отделяне. Впрочем това отделяне не е единственият процес, който се извършва през нощта в душата
ни. Самият Robert добавя, че освен това се изработват подбудите на деня и мислите, поддаващи се на
това отделяне се свързват в едно цяло с връзки, заимствани от фантазията, и по този начин се
внедряват в паметта във вид на завършени продукти на фантазията.
В рязко противоречие с господстващата теория се намира разбирането на Robert за източниците
на сънищата. В същото време, когато съгласно тази теория човек изобщо не би сънувал нищо, ако
външните и вътрешните дразнители не събуждаха непрекъснато душата, според Robert източникът на
сънищата се намира в самата душа, в нейното претоварване и Robert казва доста последователно, че
причините, обуславящи сънищата и заложени във физическото състояние, имат второстепенна роля. Те
не биха могли да предизвикат съновидения в мозък, в който няма материал за образуването на
сънища, който е заимстван от будното съзнание. Само трябва да допуснем, че продуктите на
фантазията, възникващи в сънищата от дълбините на душата, биха могли да бъдат обусловени от
нервни дразнители (55:48). По такъв начин според Robert съновидението не зависи изцяло от
соматичните дразнители. Въпреки че то не е психически процес, все пак е повседневен соматичен
процес в апарата на душевната дейност.
То има защитна функция и предпазва този апарат от претоварване.
Върху същите особености на сънищата, проявяващи се при избора на материал за тях, гради своите
разсъждения и друг автор - Delage (15). Забележително интересен е фактът, че едва забележимият
поврат в разбирането на същите факти го довежда до съвършено различен краен резултат.
Претърпял загубата на близък, Delage се е уверил от собствен опит, че обикновено човек не сънува
това, което непрекъснато занимава мислите му през деня, а ако го сънува, това става след известно
време, когато то започва да се измества от други интереси. Тази негова мисъл се е затвърдила още
повече и от наблюденията му над други хора. Интересни изказвания прави Delage относно сънищата на
млади съпрузи: S’ils ont `et`e fortement `epris, presque jamais ils n’ont reve Pun de 1’autre avant le
manage ou pendant la lune de miel; et s’ils ont reve d’amour, c’est pour etre infid`eles avec quelque
personne indiff`erente ou odieuse.
Ho какво все пак сънува човек? Delage казва, че материалът на нашите сънища се състои от
откъси и остатъци от впечатленията ни през последните дни. Всичко, което се появява в сънищата
ни, всичко, което в началото сме склонни да приемем за създадено от сънищата, при по-внимателно
разглеждане и анализ се оказва, че е неосъзнат спомен. Но всички тези представи имат общ характер
- те произтичат от впечатленията, които по всяка вероятност са се докоснали най-силно до нашата
душа, отколкото разума или от които вниманието ни се е отклонило много скоро след тяхната поява.
Колкото по-малко е присъствието на съзнанието и едновременно с това, колкото по-силно е
впечатлението, толкова по-големи са шансовете то да има значителна роля в сънищата.
Подобно на Robert, Delage различава същите две категории впечатления - второстепенни и
незавършени, но той прави въз основа на това друг извод. Предполагайки, че впечатленията намират
място в сънищата не затова, че нямат никакво отношение, а именно защото не са завършени.
Второстепенните впечатления също до известна степен не са напълно завършени. Още по-големи
шансове да се появи в сънищата от слабите или почти незабележими впечатления има силното
преживяване, чиято обработка е случайно парализирана или то умишлено е изтласкано на заден план.
Психическата енергия, подхранвана през деня от потискането и парализирането на впечатленията,

www.spiralata.net 32
през нощта се превръща в движеща сила на сънищата. В сънищата се проявява това, което е
психически потиснато.7
За съжаление на това място ходът на мислите на Delage се прекъсва. Той отрежда на
самостоятелната психическа дейност на съновидението незначителна роля и заедно със своята теория за
сънищата се присъединява към господстващото учение за частичен сън на мозъка:
En somme le reve est le produit de la pens`ee errante, sans but et sans direction, se fixant
successivement sur ies souvenirs, qui ont gard`е assez d’intensit`e pour se placer sur sa route et 1’areter au
passage etablissant entre eux un lien tantot faible et ind`ecis, tantot plus fort et plus serr`e, selon que
1’activit`e actuelle du cerveau est plus ou moins abolie par le someille.19
Към третата група спадат онези теории за сънищата, които приписват на сънуващата душа
способност и склонност към особена психическа дейност, на каквато тя в будно състояние или изобщо
не е способна, или е способна в съвсем слаба степен. От проявата на тези способности произтича
полезната функция на сънищата. Възгледите на старите психолози за сънищата в по-голямата си част се
отнасят към тази група. Ще се задоволя да приведа вместо тях мнението на Burdach (8:486), съгласно
който сънищата представляват “естествена дейност на душата, която не е ограничена от силата на
индивидуалността, не е нарушена от самосъзнанието, не е обусловена от самоопределението, а
представлява жива и свободна игра на чувстващите центрове”.
Тази свободна игра на собствените сили Burdach и други автори си представят като особено
състояние, в което душата се освобождава и набира нови сили за работата си през деня - нещо като
ваканция. Burdach цитира и напълно се съгласява с думите на поета Новалис относно сънищата:
“Съновидението представлява особена опора срещу монотонността и еднообразието на живота,
свободен отдих на фантазията, когато тя смесва всички образи от живота и прекъсва постоянната
сериозност на възрастния човек чрез една детска игра. Без сънищата навярно бихме се състарили
преждевременно и затова те може би са ни изпратени свише - това е драгоценен дар, радостен спътник
по пътя към отвъдното.”
Purkinje (53:456) показва още по-ярко освежаващата и лечебна сила на сънищата:
“Продуктивните сънища изпълняват особено ревностно тези функции. Това е една лека игра на
въображението, която няма никаква връзка със събитията от деня. Душата не иска да продължава
напрегнатата дейност от живота в будно състояние, а иска да се отърси от нея, да си почине. Тя лекува
печалното с радост, грижите с надежда и светли образи, ненавистта с любов и привързаност, страха - с
мъжество и увереност. Съмненията разсейва чрез убеденост и твърда вяра, очакването - с
осъществяване на мечтите. Сънят лекува душевните рани, които остават отворени в продължение на
целия ден. Той им помага да зараснат и ги предпазва от ново раздразване. Върху това отчасти почива
лечебното действие на времето.” Всички ние чувстваме, че сънят е благодеяние за душевния живот и
смътното предчувствие на народното съзнание винаги е съхранявало предразсъдъка, че
съновиденията са един от начините, по които сънят ни изпраща своите дарове.
През 1861 г. Schemer (58) прави най-оригиналният и обширен Опит да докаже, че сънят произлиза
от особена душевна дейност, проявяваща се свободно по време на сън. Неговата книга, написана на
тежък и трудно разбираем стил и преизпълнена с въодушевление от темата, което несъмнено действа
отблъскващо, ако не успее да увлече читателите, е толкова трудна за анализиране, че с голямо
удоволствие ще се възползваме от по-ясното и просто изложение, в което философът Volkelt (72) ни
представя учението на Schemer.
Schemer не се числи към авторите, които мислят, че душата пренася способностите си в
съновидението. Той говори за това, че по време на сънуването централизирането отслабва и
вследствие на тази децентрализация познанията, чувствата, желанията и представите се променят и
за остатъка от душевни сили е присъщ не чисто духовен характер, а само свойствата на механизма.
Но затова пък по време на сънищата специфичната дейност на душата достига неограничено

Като цяло сънят е резултат от блуждаещата мисъл, без цел и без посока, която фиксира последователно спомените, които са
19

запазили достатъчно интензивност, за да се активизират, установявайки помежду си една слаба и неопределена връзка, която
става по-силна или по-слаба в зависимост от това, доколко дейността на мозъка е повече или по-малко възпрепятствана от
съня.
www.spiralata.net 33
господство - фантазията е освободена от господството на разума и заедно с това - от каквито и да било
прегради и спънки. Въпреки че едва успява да се добере до последните устои на паметта, фантазията
успява да изгради от останалите отломки едно ново здание, което изобщо не прилича на създаденото
от бодърстващото съзнание. По време на сънищата тя има не само репродуцираща роля, но и
продуцираща. Нейните особености придават на съновидението неговия специфичен характер.
Фантазията е склонна към преувеличение и липса на чувство за мащаб и мярка. Но в същото време
благодарение на освобождаването от препятстващата категория на мисленето, придобива голяма
еластичност. Тя е изключително възприемчива дори за най-леките възбуди на душата, веднага пренася
вътрешния живот във външната психическа нагледност. На нея й липсва езикът на понятията. Това,
което иска да каже, трябва да го рисува нагледно, а тъй като тук понятието няма отслабващо
въздействие, фантазията рисува с невероятна пълнота, величие и сила. Благодарение на това, колкото
и да е отчетлив и ясен нейният език, той става тежък и тромав. Ясността на нейния език се
затруднява особено силно от това, че той обикновено не изобразява обекта с неговия истински образ,
а много по- охотно избира чужди образи, дотолкова, Доколкото са в състояние да възпроизведат
необходимата страна от изобразявания обект. В това се заключава и символизиращата дейност на
фантазията… Особено важно по-нататък е това, че фантазията не изобразява нещата изчерпателно, а
само набелязва техните контури. Затова се създава впечатление за някакво гениално вдъхновение. Но
фантазията не спира до простото изображение на предмета. Тя изпитва вътрешна необходимост в по-
голяма или по-малка степен да съедини с него Аз-а на сънуващия човек и по този начин да изобрази
действие. Сънищата, чийто обект са зрителните възприятия, например рисуват златни монети,
разпилени на улицата. Субектът ги събира и се радва, отнасяйки ги със себе си.
Материалът, с който оперира фантазията по време на своята художествена дейност, според Schemer
се състои от смътни за будното съзнание органични физически дразнения, така че по отношение на
източниците и възбудителите на сънищата извънредно фантастичната теория на Schemer и
изключително трезвото учение на Wundt и другите физиолози, противопоставящи се едно на друго като
два антипода, тук напълно съвпадат. Но в същото време, когато съгласно физиологичната теория
душевната реакция на вътрешните физически дразнители се изчерпва от извикването на някакви
собствени представи, които след това извикват чрез асоциациите на помощ други представи, според
теорията на Schemer физическите дразнители дават на душата само материала, който тя използва за
своите фантастични цели. Според Schemer образуването на сънищата започва там, където те се
скриват от погледа на останалите.
Не можем да наречем целесъобразно това, което фантазията на сънищата прави с физическите
дразнители. Тя играе с тях опасна игра и си представя органическия източник, от който в съновидението
идва дразненето чрез някаква пластична символика. Противоположно на Volkelt и други автори Schemer
дори предполага, че фантазията по време на сънищата има един любим символ за организма като цяло.
Този символ е домът. Но за щастие за своите образи тя не е свързана с този символ. Тя може да изобрази
редица домове, желаейки да изобрази отделните органи - например цяла улица, искайки да даде
израз на дразненето, идващо от страна на червата. Друг път отделните части на дома могат да
изобразяват отделните части на тялото. Например по време на съновидението, предизвикано от болки в
главата, таванът на стаята, (който е покрит с паяци) може да символизира главоболието. Като се
абстрахираме от символа “дом”, ние виждаме, че различните други предмети се употребяват, за да бъдат
изобразени онези части на тялото, от които идват дразненията. “Така например белите дробове имат за
символ нажежена печка, в която бушува силен огън, сърцето - празни кутии и сандъци, пикочният мехур
- кръгли издълбани предмети. В съновидението на мъж, предизвикано от болезнени усещания в
половите органи, субектът сънува, че намира на улицата горна част от кларнет, а до нея - лула и шуба.
Кларнетът и лулата изобразяват penis, а шубата - окосменост. По време на аналогично съновидение при
жена тясната област на слабините се изобразява като тесен двор, а влагалището - като тясна лепкаво
мочурлива пътечка, по която й се налага да върви, за да отнесе писмо на някакъв мъж. Особено
важно е, че като резултат от такъв сън, свързан с физически дразнители, фантазията един вид се
демаскира, представяйки пред погледа на спящия органа, от който идва болката, или неговата
функция. Така например съновидението, предизвикано от зъбобол, завършва обикновено с това, че

www.spiralata.net 34
спящият си вади зъб.
Но по време на съновидението фантазията може да обръща внимание не само на формата на органа,
предизвикващ дразненето. В качеството на обект на символизацията тя може да се възползва и от
съдържанието на този орган. Така например съновидението, предизвикано от бол: ка в стомаха, може
да изобрази кални улици. Символически се или изобразява самото дразнене, или неговият характер,
или най-накрая спящият встъпва в конкретна връзка със символизацията на собственото си
състояние. Например при болезнени дразнения ни се присънва, не се борим с бясно куче или с бик
или по време на еротични сънища жените сънуват, че ги преследва гол мъж. Колкото до богатството на
краските на художествената дейност на фантазията, нейната символизираща дейност остава
централната сила на всяко съновидение. В своята прекрасно написана книга, която обаче е малко
неразбираема за неподготвените да възприемат философските системи, Volkelt (72) се мъчи да проникне
в същността на фантазията и да покаже мястото на тази своеобразна психична дейност в системата на
философските идеи.
Според Schemer с дейността на символизиращата фантазия в сънищата не са свързани никакви
полезни функции.
Сънуващата душа си играе с дразнителите, намиращи се на нейно разположение. Може да се
допусне, че тази игра е опасна, но също така можем да си зададем въпроса дали подробното ни
запознаване с теорията на Schemer има някакъв смисъл, защото произволността и нейната
освободеност от каквито и да било правила на научното изследване правят прекалено силно
впечатление. Тук е съвсем уместно да предотвратим каквато и да било критика относно учението на
Schemer. Това учение се базира на впечатленията, получени от човек от неговите сънища, човек, който
им е отделил много внимание и който по природа явно е бил особено склонен да изследва мъглявите
душевни въпроси. По-нататък неговото учение разглежда предмета, който в продължение на
хилядолетия е бил твърде загадъчен за хората, но в същото време е предизвиквал техния интерес, и
за чието освещаване строгата и точна наука, както сама признава това, едва ли може да добави нещо
повече освен пълното отрицание на неговото съществено значение. Накрая ще бъдем откровени и ще
кажем, че и ние се придържахме към това мнение, че при опитите си да изясним същността на сънищата
едва ли бихме съумели да избегнем фантастиката. Надявам се, че по-нататък ще успея да докажа, че зад
опита на Schemer се крие нещо съвсем реално, което наистина е много мъгляво и лишено от каквато и да
е общовалидност, за каквато може да претендира теорията за сънищата. Засега теорията за сънищата на
Schemer, противоречаща на медицинската, трябва да ни покаже между какви крайности се колебае,
дори и в момента, решаването на проблема на сънищата.
h) Отношение между сънищата и душевните заболявания. Говорейки за отношенията на сънищата
към душевните разстройства, можем да разбираме: първо, етиологичното и клиничното
взаимоотношение - например, ако съновидението изобразява психическо състояние; второ,
изменения, които съновидението претърпява в случай на душевно разстройство и, трето, вътрешното
взаимоотношение между съновидението и психозите - аналогия, която показва вътрешното сходство.
Тази разлика във взаимоотношенията между двата реда явления е съществувала и преди, а днес, както
показва литературата на предмета, указана от Spitta (64), Radestoch (54), Maury (48), Tissi`e (68), отново е
любима тема на лекарите. Неотдавна Sante de Sanctis (56, 57) обърна внимание на това обстоятелство.
Достатъчно ще бъде да разгледаме този въпрос.
Относно етиологичното и клиничното взаимоотношение между сънищата и психозите и като
предпоставка ще приведа следното наблюдение. Хорнбаум смята, че първото пламване на безумието
много често се проявява в страшен кошмарен сън и че ръководната мисъл се намира във връзка с него.
Sante de Sanctis привежда примери с аналогични наблюдения, направени над параноици и мисли, че за
някои от тях съновидението е “vraie cause d`eterminante de la folie”. Психозата може да се прояви веднага
след съновидението, което съдържа безсмислената идея, или пък да се развие бавно благодарение на по-
нататъшни сънища, които се борят със съмненията. В един от случаите Sante de Sanctis присъединява
към тези възбуждащи сънища и леките истерични припадъци, а след това и боязливо меланхоличното
състояние. Фер съобщава за съновидение, Станало причина за истерична парализа. Тук
съновидението се явява като душевно разстройство, въпреки че с пълно можем да кажем, че

www.spiralata.net 35
душевното разстройство за първи път се е проявило в съновидението. В други примери
съновидението съдържа болезнени симптоми или психозата се ограничава от съновидението. Така
например Thomayer (70) обръща внимание на страшните сънища, които би трябвало да се приемат за
еквивалент на епилептичните припадъци. Алисън (при Radestoch) описва нощната душевна болест
(поcturnal insanity), при която наблюдаваните субекти през деня са съвършено здрави, а в същото време
през нощта редовно получават халюцинации, пристъпи на лудост и т.н. Намираме аналогично
наблюдение и при Sante de Sanctis (параноичните сънища при алкохолик, гласове, които обвиняват
съпруга в изневяра) и при Tissie . Той прави редица наблюдения в по-ново време, в които постъпките с
патологичен характер се обясняват със сънищата. Giebler описва един случай, при който сънят се е
сменял с редуващо се безумие.
Няма никакво съмнение, че ще дойде времето, когато заедно с психологията на сънищата лекарите
ще проявяват интерес и към тяхната психопатология.
Много често в случаите на оздравяване от душевни болести се наблюдава фактът, че при
съвършено здрави пациенти през деня сънищата имат характер на психоза. Грегори (вж. Krauss 30)
явно пръв обръща внимание на този факт. Макарио (у Tissi`e) съобщава за един маниак, който една
седмица след пълното си оздравяване по време на съновидението отново изпитал симптомите на
заболяването си. Относно измененията, които търпят сънищата при душевно заболяване, до този момент
има малко достоверни известни неща. Но вътрешното сходство между сънищата и душевните
разстройства, проявяващо се в пълното съвпадане на двете явления, отдавна вече е привлякло
вниманието на учените. Според Маигу (47) пръв за това говори Кабанис в своите “Rapports du
physique et du поrmal”, a след него и Лелю, Moreau и особено философът Мен де Биран. Но по всяка
вероятност това сравнение е твърде старо. В главата, разглеждаща този въпрос, Radestoch (54)
привежда редица мнения, които правят аналогия между съновидението и безумието. На едно място
Кант казва следното: “Лудият все едно, че сънува в будно състояние.” Krauss: “Безумието е
съновидение в будно състояние.” Шопенхауер нарича съновидението “кратко безумие”, а безумието -
“продължително съновидение”. Хаген нарича delirium съновидение, предизвикано не от съня, а от
болестите. В своята “Физиологическа психология” Wundt казва следното: “И наистина, по време на
съновидението можем да преживеем почти всички явления, които сме наблюдавали в лудниците.”
Spitta (64), а също и Маигу изброяват отделни признаци, на основание на които се прави
заключение за това сходство по следния начин: “1) Изчезване на самосъзнанието, вследствие на това -
несъзнаване на състоянието като такова,.т.е. невъзможност за учудване, липса на морално съзнание. 2)
Изменение на възприемчивостта на сетивните органи - понижаване по време на съновидението и
изключително повишаване при душевно разстройство. 3) Съединяване на представите предимно според
законите на асоциациите и репродукцията, т.е. автоматично образуване на редове - оттук
пропорционалност на отношенията между представите (преувеличения, фантазиране) и произтичащото
от всичко това 4) изменение на личността, а понякога и свойствата на характера (извращения).”
Radestoch добавя към това и аналогия в материала: “В сферата на слуха, зрението и общото чувство
се наблюдават много халюцинации и илюзии. Най-малко елементи дават, както и при съновидението,
обонятелните и вкусовите усещания. При болния, както и при спящия човек, се появяват спомени за
далечното минало. Това, което за будния и здравия е отдавна забравено, спящият и болният си го
спомнят.” Аналогията между съновидението и психозата придобива своето пълно значение и с това,
че тя, подобно на семейните сходства, се отнася дори до мимиката и най-дребните детайли.
“На страдащия от физически и душевни болести съновидението разкрива това, което е недостъпно
за него в будно състояние. Доброто самочувствие и щастието и на душевноболния рисуват светли
картини на щастие, величие и богатство. Мнимото притежаване на блага и мнимото осъществяване на
желанията, неспособността на чието осъществяване са послужили като психически базис на безумието,
много често образуват главното съдържание на сънищата на delirium. Жена, загубила скъпото за нея
дете, е изпълнена с радостни майчини чувства, човек, преживял разорение, се вижда страшно богат,
измамената девойка преживява нежна любов.”
(На това място Radestoch излага накратко мисълта на Griesinger (31:11), който в осъществяването
на желанията вижда общия елемент между съновидението и психозата. Моите собствени наблюдения

www.spiralata.net 36
ми доказаха, че точно тук трябва да се търси ключът към психологическата теория за сънищата и
психозата.)
“Причудливата комбинация на мислите и слабостта на съжденията характеризират преди всичко
съновидението и безумието. Преувеличаването на собствената духовна дейност, което на трезвия
разсъдък се струва безумно, се среща както при съновидението, така и при безумието. На бързата смяна
на представите по време на съновидение съответства бързината на мислите при психоза. И в единия, и в
другия случай липсва каквото и да било понятие за време. Разделянето на личността в съновидението,
която например разделя собствените си познания между две лица, второто от които поправя собственото
“Аз”, е съвсем равнозначно на известното раздвояване на личността при параноята. Спящият също
чува собствените си мисли, произнесени от друг глас. Дори за елементарните състояния на
бълнуване има аналогия в стереотипно повтарящите се патологични сънища (reve obs`edant). След
оздравяването болните често казват, че през цялото време болестта им се е струвала като дълбок сън.
Те дори разказват, че по време на боледуването са имали чувството, че сънуват.
След всичко казано дотук не би следвало да се учудваме на това, че Radestoch резюмира своето
мнение и мнението на други автори като казва, че безумието, анормалното болезнено явление, трябва
да се приема като повишение на периодично повтарящото се нормално състояние на съновидение
(228).
Може би още по-ясно, отколкото с помощта на този анализ, Krauss се е опитал да обоснове
етиологично (поточно - чрез сходството на възбудителните източници) сходството между
съновидението и безумието. Според него общо за двата елемента се явява органически обусловеното
усещане, общото чувство, произтичащо от усещанията на всички органи.
Обширното, обхващащо и най-дребните характерни детайли съвпадение между съновидението и
душевното разстройство се отнася до най-здравите устои на медицинската теория за сънищата, съгласно
която те се явяват безполезен процес и са проява на понижена душевна дейност. Но не бива да очакваме
завършено тълкуване на сънищата от изследване на душевните разстройства, защото и без това вече е
известно колко неудовлетворителни са нашите познания относно тях. Вероятно измененото разбиране за
сънищата трябва да обуслови и нашите възгледи относно вътрешния механизъм на душевното
разстройство. Затова имаме право да кажем, че ние ,се стремим да разкрием тайната на психозите, като
се опитваме да разрешим загадката на сънищата.
Трябва да обясня защо не продължих да разглеждам литературата, свързана с проблема на
сънищата, започвайки от момента на появяването на първото издание до второто. Може би читателят
ще реши, че оправданието ми е излишно, още повече, че аз извънредно много се ръководех от него.
Мотивите, които ме накараха да разгледам проблемите на съновидението в литературата, бяха изчерпани
от настоящата глава и може би продължаването на този труд би ми струвало много сили, а от него едва
ли ще има голяма полза. Деветте години, за които сега става дума, не донесоха нищо ново и ценно нито
в областта на натрупване на фактически материал, нито в областта на установяване на нови гледни
точки в разбирането на проблема на сънищата. Моят труд не беше споменат в повечето други научни
трудове; разбира се, не му беше обърнато по-голямо внимание и от така наречените “изследователи
на сънищата”, които по този начин дадоха поразителен пример за свойственото за човека на науката
отвращение към всичко ново. “Les savants пе sont pas curieux” 20 e казал гениалният присмехулник
Анатол Франс. Ако в науката съществува правото на реванш, в такъв случай аз имам пълното право и
от моя страна да пренебрегна литературата, издадена след отпечатването на моята книга. Малкото
статии, появили се в научните списания, са пълни с такова невежество и неразбиране, че мога само да
пожелая на критиците още веднъж да прочетат книгата ми. Навярно би трябвало да ги помоля да я
прочетат за първи път!
В работите на онези лекари, които прилагат метода на психоанализата при лечението (Jung,
Abraham, Ricklin, Mutman, Stekel, Rank и др.) са публикувани много сънища, изтълкувани съгласно
моите указания. Тъй като тези работи излизат от рамките на аргументирането на моите положения,
включих изводите им в изложението си. Показалецът на литературата в края на предлаганата книга
включва всички тези най-нови трудове. Обширната книга на Sante de Sanctis относно сънищата, която

Учените не са любопитни.
20

www.spiralata.net 37
веднага след появата си беше преведена на немски език, се появи едновременно с моето “Тълкуване на
сънищата”, така че можах да я използвам толкова малко, колкото и италианският автор - моята. Освен
това със съжаление трябва да отбележа, че неговият труд е извънредно беден на мисли, толкова беден,
че дори не поставя някакви определени проблеми.
Трябва да спомена само две съчинения, които се приближават до моето разбиране за проблема на
сънищата. Младият философ Г. Свобода, който се опита да разпространи биологичната периодичност (в
интервал от двадесет и три до двадесет и осем дни), открита от В. Флис, върху явленията на психичния
живот, с това в своето фантастично съчинение намери ключа и към загадката на сънищата. Значението
на сънищата при него се свежда до следното: тяхното съдържание се обяснява със съвпадането на
всички онези спомени, които през дадената нощ завършват за пръв или за n-ти път един от указаните
биологични периоди. Това изказване на автора ме накара отначало да си помисля, че самият той
защитава несериозно своето учение. Но се оказа, че се бях заблудил. По-надолу ще приведа няколко
наблюдения относно позицията на Свобода, които обаче не я подкрепят. За мен беше много ценно, че
се сблъсках с едно разбиране за сънищата, напълно съвпадащо по своята същност с моето. Времето,
по което се появи този труд, изключва възможността той да е написан под влияние на моята книга.
Затова съм длъжен да поздравя независимия мислител за единственото в литературата съвпадение със
същността на моето учение за сънищата. Книгата на Линекус, в която срещнах възгледи, аналогични с
моите, е излязла през 1900 г. като второ издание под заглавието “Фантазиите на реалиста”.

II
Метод за тълкуване на сънищата Анализ на сънищата
Заглавието, дадено от мен на моята книга, говори само по себе си за традицията, с която е свързано
разбирането ми за сънищата. Поставих си за цел да покажа, че сънищата са достъпни за тълкуване, и
допълненията към проблема за сънищата само ми помагат да осъществя задачата си. Като правя
предположението, че сънищата могат да се тълкуват, веднага влизам в противоречие с господстващото
учение за тях, а и изобщо с всички теории, с изключение на учението на Schemer, защото “да се
тълкува” съновидението означава да се разкрие неговият “смисъл”, да го заменим с това, което
пълноправно би могло да намери мястото си в общата верига на нашите душевни процеси. Както
вече видяхме, научните теории за сънищата не включват в себе си проблемите за тълкуването им,
защото за тях съновидението не е душевен, а само соматичен процес. По друг начин обаче стоят
нещата с по-голямата част от широката публика. Тя смята, че нейно право е да бъде последователна, и
макар да признава, че сънищата са непонятни и абсурдни, все пак не може да се реши да отрече, че те
изобщо нямат никакво значение. Ръководена от неясно предчувствие, широката публика предполага, че
съновидението има определен смисъл, който може би е скрит и заменя друг мисловен процес - трябва
само правилно да се разкрие тази замяна и тогава скритото значение на съновидението ще бъде
разбрано.
Широката публика винаги се е мъчила да “тълкува” сънищата и се е ползвала от два различни
метода. Първият от тях разглежда съдържанието на съновидението като нещо цяло и се старае да го
замени с друго - понятно и в известно отношение аналогично съдържание. Това е символичното
тълкуване на сънищата. Разбира се, то търпи крушение от самото начало при сънищата, които ни се
струват не само неразбрани, но и объркани и хаотични. Като пример за такъв метод служи тълкуването,
направено от библейския Йосиф на съня на фараона. Седемте охранени крави, след които се появяват
седем мършави, които изяждат охранените, се явява символично предсказание за седемте гладни години
в Египет, които ще погълнат всичко, което ще бъде създадено през плодородните години. По-голяма
част от изкуствените сънища, създадени от поетичната фантазия, са предназначени за такова
символично тълкуване, тъй като те предават мислите на поета в замаскиран вид, приспособен към
известните особености на нашите сънища.8 Възгледът, че съновидението се интересува предимно от
нашето бъдеще, което може предварително да види, е остатък от пророческата роля, приписвана на
сънищата в миналото, и по-късно става мотив, предизвикващ символичното тълкуване да изложи
открития смисъл на сънищата в бъдещето. Разбира се, няма никакви определени указания относно това,
как да се намери пътят към такова символично тълкуване. Успехът се гарантира от остроумието, от

www.spiralata.net 38
непосредствената интуиция на субекта и затова тълкуването на сънищата чрез символиката зависи
напълно от нашето изкуство, очевидно свързано с особен талант.9 Но на това тълкуване напълно се
противопоставя друг метод. Той може да бъде наречен “разшифроване”, тъй като разглежда
съновидението като един вид условен шифър, при който всеки знак може да бъде заменен с друг, който
има общоизвестно значение и смисъл благодарение на предварително съставен ключ. Например
присънило ми се е писмо, а след това - погребение. Чета съновника и откривам, че “писмо” означава
“досада”, а “погребение” - “годеж” и т.н. По-нататък всичко зависи от мен - как ще свържа тези
понятия и как ще ги пренеса в бъдещето. Интересен вариант за този начин на разшифроване, който до
известна степен премахва неговата механичност, е съчинението на Артемидор за тълкуването на
сънищата.
Тук под внимание се взима не само съдържанието на съня, но и личността на сънуващия, така че
един и същ елемент има едно значение за богатия, женения или интелигента и друго - за бедния,
неженения или търговеца. Най-същественото при този метод е, че съновидението се взима не като цяло,
а като конгломерат, в който всяка отделна част има особено значение и се тълкува поотделно.
Очевидно за създаването на този метод са послужили несвързаните и кратки сънища.10 За
научното разглеждане на темата непригодността на двата популярни метода за тълкуване на
сънищата е очевидна. Областта на приложение на символичния метод е съвсем ограничена и не може
да претендира за някаква общовалидност. В методите за разшифроване всичко е направено с такава цел,
че “ключът”, “съновникът” да бъде напълно надежден източник, а за това, разбира се, няма никакви
гаранции. Неволно възниква изкушението да се съгласим с философите и психиатрите и заедно с тях да
се откажем от проблема за тълкуването на сънищата като от някаква призрачна и излишна задача.
Но аз съм на друго мнение. Имах възможност да се убедя, че пред нас отново се изправя един от
онези нередки случаи, при които изключително упоритите народни вярвания са се приближили
повече до истината на нещата, отколкото съжденията на съвременната наука. Смятам за мой дълг да
декларирам, че съновидението наистина има значение и действително е възможен научен метод за
неговото тълкуване. Стигнах до това заключение по следния начин.
От много години се занимавам с изучаването на някои психопатологични явления, истерични
фобии, натрапчиви мисли и т.н. с терапевтична цел. Със съдействието на своя сътрудник Бройер
имах възможност да се убедя, че за явленията, възприемани като болестни симптоми, тяхното
откриване и отстраняване съвпадат.11 Когато такова патологично явление се сведе до отделните
елементи, от които е произтекло в душевния живот на болния, по този начин явлението се отстранява и
болният се излекува. Поради безсилието на другите ни терапевтични опити и предвид загадъчността
на тези състояния на мен ми се стори за най-целесъобразно да тръгна по пътя, открит от Бройер, и
въпреки многочислените трудности да достигна набелязаната цел. По какъв начин в края на краищата
се създаде техниката на този метод, какъв беше резултатът от нашите старания - за всичко това ще имам
възможност да говоря по-нататък в своето изложение. По време на тези психоаналитични занимания
имах възможност да се натъкна на тълкуването на сънищата при пациенти, които карах да ми разказват
всичките си мисли и чувства, възникващи у тях във връзка с определени въпроси, разказвах им
сънищата си и по този начин им показвах, че съновидението може да бъде включено в
психологическата верига, която от дадена патологична идея се простира в дълбините на спомените.
Сега вече не беше трудно самото съновидение да се разглежда като симптом и към него да се прилага
същият метод за тълкуване.
За това, разбира се, е необходима известна психическа подготовка на болния. От него се искат две
неща: засилване на вниманието към неговите психични възприятия и отстраняване на критиката, с
помощта на която обикновено извършва подбор на възникващите в мозъка му мисли. За целите на
самонаблюдението с помощта на повишеното внимание е целесъобразно болният да заеме удобна
поза и да затвори очи. Особено важно е отстраняването на критиката на възприетите мисли и
усещания. Необходимо е да му се каже, че за успеха на психоанализата е необходимо той да забелязва и
да ни съобщава всичко, което преминава през мозъка му, и да не се мъчи да потиска мислите, които
му се струват несъществени, абсурдни или неотнасящи се към дадената тема. Болният трябва да се
отнася съвършено безпристрастно към мислите си, защото именно тази критика играе важна роля, ако

www.spiralata.net 39
той не успее да намери желаното обяснение на съновидението, натрапчивата идея и т.н.
По време на тези психоаналитични наблюдения имах възможността да забележа, че психическата
структура на размишляващия човек е съвсем различна от тази на индивида, наблюдаващ своите
психични процеси. По време на размишлението психическият процес играе по-голяма роля, отколкото
при най-внимателното наблюдение, както показват дори напрегнатата физиономия и бръчките по челото
на човек, потънал в размисъл, противоположно на мимическото спокойствие на самонаблюдаващия се
субект. И в двата случая е необходимо засилено внимание, но размишляващият човек заедно с това
извършва и критика, по силата на която отхвърля част от възникналите мисли или прекъсва други от тях,
така че не следи хода на мислите, който може би следват. Други мисли той изобщо не съзнава, тъй като
те се потискат преди тяхното възприемане. Обратното, самонаблюдаващият се субект се старае само да
потисне критиката. Ако успее да направи това, той започва да осъзнава огромното множество мисли,
които в противен случай биха останали неосъзнати. С помощта на получения по такъв начин
материал може да се осъществи тълкуване на патологичните идеи, а също така и на сънищата. По
този начин се вижда, че тук става въпрос за подготовка на психично състояние, което по отношение на
разпределянето на психическата енергия има известна аналогия със състоянието на заспиването (а
заедно с това безусловно и с хипнотичното състояние). По време на заспиването “нежелателните”
представи се появяват навън заедно с отслабването на произволния - разбира се, също така и
критичния - процес, който оказва влияние върху хода на нашите представи. Като причина за такова
отслабване обикновено изтъкваме “умората”, появяващите се “нежелателни” представи се
преобразуват в зрителни и слухови образи. При състоянието, използвано за анализа на сънищата и
патологичните идеи, умишлено се пренебрегва активността и се използва запазената психическа
енергия (или част от нея), за да може внимателно да се проследи появата на нежелателни мисли, които
запазват характера си на представи (в това се крие и разликата от състоянието на заспиване). По този
начин “нежелателните” представи се превръщат в “желателни”.
Изискването за “свобода” на мислите и отстраняване на критиката явно е извънредно трудно за
много хора. “Нежелателните” мисли обикновено оказват силно съпротивление, което им пречи да
изплуват на повърхността. Ако повярваме обаче на нашия велик поет мислител Шилер, такъв процес
е необходим и в поезията. В своята кореспонденция с Кернер Шилер отговаря на оплакването на своя
приятел по повод неговата недостатъчна плодотворност по следния начин: “Причината на твоите
оплаквания се обяснява, както на мен ми се струва, с онази принуда, която разумът ти оказва върху
въображението ти. Ще изкажа тук една своя мисъл и ще я илюстрирам с едно сравнение. Струва ми се,
че е вредно разумът да критикува твърде рязко мислите, които се появяват, и самия порив като някой
страж. В своя изолиран вид идеята може би е изключително нищожна и опасна, но заедно с другите,
които я следват, може да стане извънредно важна. Заедно с тези други идеи, които поотделно са също
толкова нищожни, тя може да ти представи твърде интересен и съществен ход на мислите. Разумът не
може да съди за това, ако не съхрани идеята дотогава, докато тя не бъде в състояние да се разгледа във
връзка с останалите. По време на творчеството разумът сваля стражата, идеите се раждат в
безпорядък и едва след това той ги обгръща с поглед - оглежда всички идеи. Вие, господа критиците,
видението може да бъде включено в психологическата верига, която от дадена патологична идея се
простира в дълбините на спомените. Сега вече не беше трудно самото съновидение да се разглежда
като симптом и към него да се прилага същият метод за тълкуване.
За това, разбира се, е необходима известна психическа подготовка на болния. От него се искат
две неща: засилване на вниманието към неговите психични възприятия и отстраняване на критиката,
с помощта на която обикновено извършва подбор на възникващите в мозъка му мисли. За целите на
самонаблюдението с помощта на повишеното внимание е целесъобразно болният да заеме удобна поза и
да затвори очи. Особено важно е отстраняването на критиката на възприетите мисли и усещания.
Необходимо е да му се каже, че за успеха на психоанализата е необходимо той да забелязва и да ни
съобщава всичко, което преминава през мозъка му, и да не се мъчи да потиска мислите, които му се
струват несъществени, абсурдни или неотнасящи се към дадената тема. Болният трябва да се отнася
съвършено безпристрастно към мислите си, защото именно тази критика играе важна роля, ако той не
успее да намери желаното обяснение на съновидението, натрапчивата идея и т.н.

www.spiralata.net 40
 По време на тези психоаналитични наблюдения имах възможността да забележа, че психическата
структура на размишляващия човек е съвсем различна от тази на индивида, наблюдаващ своите
психични процеси. По време на размишлението психическият процес играе по-голяма роля, отколкото
при най-внимателното наблюдение, както показват дори напрегнатата физиономия и бръчките по челото
на човек, потънал в размисъл, противоположно на мимическото спокойствие на самонаблюдаващия се
субект. И в двата случая е необходимо засилено внимание, но размишляващият човек заедно с това
извършва и критика, по силата на която отхвърля част от възникналите мисли или прекъсва други от
тях, така че не следи хода на мислите, който може би следват. Други мисли той изобщо не съзнава, тъй
като те се потискат преди тяхното възприемане. Обратното, самонаблюдаващият се субект се старае
само да потисне критиката. Ако успее да направи това, той започва да осъзнава огромното множество
мисли, които в противен случай биха останали неосъзнати. С помощта на получения по такъв начин
материал може да се осъществи тълкуване на патологичните идеи, а също така и на сънищата. По този
начин се вижда, че тук става въпрос за подготовка на психично състояние, което по отношение на
разпределянето на психическата енергия има известна аналогия със състоянието на заспиването (а
заедно с това безусловно и с хипнотичното състояние). По време на заспиването “нежелателните”
представи се появяват навън заедно с отслабването на произволния — разбира се, също така и
критичния - процес, който оказва влияние върху хода на нашите представи. Като причина за такова
отслабване обикновено изтъкваме “умората”, появяващите се “нежелателни” представи се
преобразуват в зрителни и слухови образи. При състоянието, използвано за анализа на сънищата и
патологичните идеи, умишлено се пренебрегва активността и се използва запазената психическа
енергия (или част от нея), за да може внимателно да се проследи появата на нежелателни мисли,
които запазват характера си на представи (в това се крие и разликата от състоянието на заспиване). По
този начин “нежелателните” представи се превръщат в “желателни”.
Изискването за “свобода” на мислите и отстраняване на критиката явно е извънредно трудно за
много хора. “Нежелателните” мисли обикновено оказват силно съпротивление, което им пречи да
изплуват на повърхността. Ако повярваме обаче на нашия велик поет мислител Шилер, такъв процес
е необходим и в поезията. В своята кореспонденция с Кернер Шилер отговаря на оплакването на своя
приятел по повод неговата недостатъчна плодотворност по следния начин: “Причината на твоите
оплаквания се обяснява, както на мен ми се струва, с онази принуда, която разумът ти оказва върху
въображението ти. Ще изкажа тук една своя мисъл и ще я илюстрирам с едно сравнение. Струва ми се,
че е вредно разумът да критикува твърде рязко мислите, които се появяват, и самия порив като някой
страж. В своя изолиран вид идеята може би е изключително нищожна и опасна, но заедно с другите,
които я следват, може да стане извънредно важна. Заедно с тези други идеи, които поотделно са също
толкова нищожни, тя може да ти представи твърде интересен и съществен ход на мислите. Разумът не
може да съди за това, ако не съхрани идеята дотогава, докато тя не бъде в състояние да се разгледа във
връзка с останалите. По време на творчеството разумът сваля стражата, идеите се раждат в безпорядък и
едва след това той ги обгръща с поглед - оглежда всички идеи. Вие, господа критиците, се срамувате
или се страхувате от мигновено преминаващото безумие, характерно за всеки творчески разум, чиято
продължителност отличава мислещия художник от мечтателя. Именно на това се дължат и оплакванията
ви, че не сте продуктивни. Вие твърде рано отстранявате мислите и прекалено строго ги сортирате.”
(Писмото е от 1 декември 1788 г.)
Повечето от моите пациенти преодоляват тези трудности още след първите указания. Лично за мен
това също не представлява особена трудност, особено тогава, когато записвам мислите си. Сумата от
психическа енергия, с която по този начин се понижава критичната дейност и която в същото време
повишава интензивността на самонаблюдението, се колебае значително в зависимост от темперамента,
на който се обръща вниманието на пациента.
Първата стъпка при прилагането на този метод ни учи, че в качеството на обект на вниманието
трябва да се взима не цялото съновидение, а само отделни елементи от неговото съдържание. Ако
попитам някой неопитен пациент какво е предизвикало у него това съновидение, той обикновено не
може да намери нищо подходящо в своя умствен кръгозор. Налага ми се да разложа съновидението
на отделни части и тогава към всяка част той привежда редица мисли, които биха могли да се нарекат

www.spiralata.net 41
“задни мисли” на тези елементи от съновидението. В това първо важно условие моят метод за тълкуване
на сънищата се отличава от вече популярния исторически метод за тълкуване с помощта на символите и
се приближава до втория метод на “дешифрирането”. Той, както и последният, представлява тълкуване
en detail, a не en masse: както и последният, и той от самото начало взима съновидението като нещо
сложно, като конгломерат от психични явления.
По време на моите психоанализи на невротици успях да изтълкувам хиляди сънища, но тук, при
въвеждането в техниката и същността на тълкуването на сънищата, няма да се възползвам от този
материал. Освен че биха могли да ми възразят, че тези сънища са на нервноболни и те не дават
възможност да се направи аналогия между тях и сънищата на здрави хора, за това има и друга причина.
Темата, която е в основата на тези сънища, почти винаги се отнася до историята на заболяването, на
която се базира дадената невроза. Благодарение на това за всяко съновидение бяха необходими твърде
обширни предварителни съобщения и запознаване със същността и етиологичните условия на
психоневрозите. Всички тези неща са много сложни и те навярно биха отклонили вниманието от
самия проблем за сънищата. А моята цел се състои точно в обратното - тълкуването на сънищата да
подготви решаването на по-трудния и сложен проблем за психологията на неврозите. Ако се
отказвам от основния си материал - сънищата на невротиците, - в такъв случай имам право да не бъда
твърде придирчив към другия материал. Остават ми на разположение само онези сънища, които са ми
съобщени случайно от здрави хора или които самият аз съм открил като примери в литературата,
посветена на проблема за сънищата. За съжаление всички те са лишени От анализ, без който не мога да
намеря смисъла на съновидението. Моят метод не е толкова удобен, както методът на популярното
дешифриране, който с помощта на един постоянен ключ разкрива съдържанието на съновидението.
Напротив, аз съм готов за това, че едно и също съновидение при различни хора и различни
обстоятелства може да разкрие съвсем различни мисли. Благодарение на всичко това аз се старая да
използвам свои собствени сънища като най-удобен и най- изобилен материал, произтичащ, първо, от
една твърде нормална личност и, второ, отнасящ се до различни сфери от ежедневието. Читателите
могат да се усъмнят в надеждността на такъв “самоанализ”. Разбира се, тук произволът не е
изключен, но според мен самонаблюдението е значително по-удобно и по-целесъобразно, отколкото
наблюдението над другите. Поне можем да се опитаме да установим каква е ролята на самоанализа при
тълкуването на сънищата. Наложи ми се да преодолея една друга, доста голяма трудност, която се
намираше вътре в самия мен. Човек изпитва напълно разбираем страх да разкрива пред другите
интимни подробности от своя душевен живот. Винаги рискува да срещне неразбиране от страна на
околните. Но този страх трябва да се потисне.
Tout psychologiste - пише Delboeuf (16) - est oblige de faire 1’aveu meme de ses faibleses s’il croit
par la jeter du jour sur quelque probleme obscure.21
Както ми се струва, и при читателя началният интерес към интимните подробности трябва бързо да
отстъпи пред прекаленото задълбочаване в психологическия проблем, който се решава с това.
Затова ще приведа като пример едно от моите собствени съновидения и въз основа на този пример
ще разясня своя метод за тълкуване. Всяко такова съновидение трябва предварително да бъде
разказано. Но ще ми се наложи да помоля читателя за няколко минути да превърне интересите ми в
свои собствени и заедно с мен да се потопи в подробностите от моя живот, защото такова пренасяне
ще предизвика интерес към скритото значение на съновидението.
Предварително съобщение. През лятото на 1895 г. ми се наложи да подложа на психоанализа една
млада дама, която беше в тесни приятелски отношения със семейството ми. Напълно разбираемо е, че
такова смесване на взаимоотношенията би могло да доведе до редица неприятни за лекаря явления,
особено за психотерапевта. Личният интерес на лекаря е голям, а авторитетът му намалява. Неуспехът
заплашва да развали старата дружба с близкия му пациент. Лечението завърши с частичен успех,
пациентката се отърси от истеричния страх, но не и от всички свои соматични симптоми. По това
време не бях напълно уверен в критериите, определящи пълното изчезване на истерията, и
предложих на пациентката си “решение”. То обаче й се стори неприемливо. Тъй като мненията ни

Всеки психолог трябва да признае дори слабостите си, ако се надява по този начин да хвърли светлина върху някой
21

неясен проблем.
www.spiralata.net 42
бяха различни, в средата на лятото временно прекратихме лечението. Един прекрасен ден ме посети
моят млад колега - един от близките ми приятели, който неотдавна беше гостувал на пациентката ми
Ирма и на семейството й. Попитах го как е тя, а той отговори, че състоянието й се е подобрило, но не е
съвсем добре. Спомням си, че думите на приятеля ми Ото, или поточно тонът, с който
бяха казани, ме ядоса. Стори ми се, че в тях имаше упрек, сякаш бях дал на пациентката напразни
надежди. Обясних си мнимото пристрастие на Ото по отношение на мен с влиянието на близките на
пациентката, които отдавна вече, както ми се струваше, не бяха доволни от лечението ми. Впрочем
неприятното чувство, което ме обзе, беше доста смътно и аз не го показах с нищо. Същата вечер записах
подробно историята на заболяването на Ирма, за да го дам за свое оправдание на доктор М., наш общ
приятел и много известен лекар. Същата нощ, поточно призори, имах съновидението, което ще
приведа по-долу и което записах веднага след събуждането си.

Съновидение от 23/24 юли 1895 г.

Голяма зала - много гости. Сред тях е Ирма. Хващам я под ръка, сякаш искам да отговоря на
писмото и. Упреквам я, че не е приела моето “решение”. Казвам й: “Ако все още те боли, вината е твоя.”
Тя ми отговаря: “Ако знаеше само какви силни болки имам в гърлото, в стомаха и корема, всичко ме
стяга.” Аз се плаша и я гледам. Лицето й е бледо и подпухнало. Идва ми наум, че може да не съм
забелязал някакво органично заболяване. Водя я до прозореца и преглеждам гърлото и. Тя се противи
леко като всички жени, които имат зъбни протези. Мисля си, че това не е необходимо. Тя отваря
устата си и вдясно виждам бяло петно, а малко по-встрани - израстък, който прилича на носна кухина.
Виждам сивкавата й кора.
Веднага викам доктор М. Той оглежда и приема мнението ми… Видът на доктор М. е съвсем
различен от обикновено. Той е много блед, куца и неизвестно защо няма брада… Приятелят ми Ото стои
до мен, а приятелят ми Леополд преслушва белите й дробове и казва: ” Тя има загуба на
чувствителността долу вляво!” Въпреки роклята той показва и инфилтрация на лявото рамо. Аз също я
напипвам, както и той… Доктор М. казва: “Безспорно това е инфекция. Но нищо: Тя ще се разболее
от дизентерия и инфекцията ще мине. Неотдавна, когато тя се почувства зле, Ото й инжектира
пропил - пропилен… пропиленова киселина… триметиламин (виждам ясно пред очите си
формулата)… Такава инжекция не бива да се прави лекомислено… По всяка вероятност
спринцовката не е била стерилна.”
Това съновидение има пред останалите едно преимущество. Веднага става ясно с какво събитие от
изминалия ден е свързано и за какво се отнася. Предварителното съобщение го обяснява напълно.
Съобщението на Ото относно здравето на Ирма и историята на заболяването, която писах до късно, са
занимавали душевната ми дейност и по време на съня. Въпреки това никой, който се е запознал с
предварителното съобщение и със съдържанието на съновидението, не може да предположи какво
означава то. Аз самият не зная. Учудвам се на болезнените симптоми, които ми показва Ирма в
съновидението, тъй като те изобщо не приличат на онези, които лекувах. Усмихвам се на
безсмислената идея за инжекцията с пропиленова киселина и на утешението на доктор М. Краят на
съновидението ми се струва още по-неясен от началото. За да го изтълкувам, правя подробен анализ.
Анализ
Голяма зала - много гости. Това лято ние живеехме на улица “Белвю” в голяма къща, която се
намираше на едно възвишение. Тази къща някога е била предназначена за ресторант и затова стаите
й бяха много високи и приличаха на зали. Всичко това ми се присъни именно в тази къща няколко дни
преди рождения ден на жена ми. През деня жена ми беше казала, че на рождения си ден очаква много
гости, сред които ще бъде и Ирма. Съновидението ми се е възползвало от тези думи: рожденият ден на
жена ми, много гости, сред тях и Ирма. Приемаме гости в голямата зала на къщата, която се намира на
“Белвю”.
Упреквам Ирма за това, че не е приела моето “решение”. Казвам й: “Ако имаш още болки, вината
е твоя.” Бих могъл да й кажа това и в действителност и може би дори съм й го казвал. Тогава аз се
придържах към мнението (впоследствие се отказах от него), че моята задача се ограничава със
съобщаването на пациентите на скрития смисъл на техните симптоми. Дали ще приемат

www.spiralata.net 43
“решението”, от което зависи успехът за тяхното излекуване, или не - за това вече не нося
отговорност. От фразата, която казвам на Ирма, правя извода, че преди всичко не искам да бъда виновен
за болките, които все още изпитва. Ако за тях е виновна самата Ирма, в такъв случай аз самият няма да
имам никаква вина. Дали не трябва да търся смисъла на съновидението в това направление?
Оплакванията на Ирма: болки в гърлото, стомаха и корема, всичко я стяга. Болките в стомаха се
числят към обичайните болезнени симптоми на пациентката ми, но преди това те не я безпокояха
толкова много. Тя се оплакваше само от тежест и гадене. Болките в гърлото и в корема почти нямаха
никаква роля в нейното заболяване. Учудвам се защо съновидението се сиря именно на тези симптоми,
но засега това остава непонятно за мен.
Лицето и е бледо и подпухнало. Ирма имаше винаги розово лице. Подозирам, че по време на
съновидението й нейното лице е заменено с друго.
Плаши ме мисълта, че може би не съм забелязал някакво органично заболяване. Това е напълно
естествен и постоянен страх от страна на специалиста, който навсякъде вижда само невротици и
свиква да приписва на истерията всички явления, които за другите лекари са просто органични. От
друга страна, аз съм овладян - и аз самият не зная откъде - от леко съмнение, че страхът ми не е
съвсем добросъвестен. Ако болките на Ирма имат органични причини, в такъв случай отново не съм
задължен да ги лекувам. Моето лечение отстранява само истеричните болки. Струва ми се, че искам
тази диагностична грешка. По този начин няма да ме упрекват за неуспешното лечение.
Отвеждам я до прозореца и искам да прегледам гърлото й. Тя се съпротивлява малко като жените,
които имат зъбни протези. Мисля си, че това е излишно. Никога не ми е идвало наум да преглеждам
гърлото на Ирма. Съновидението ми напомня за неотдавнашния преглед на една гувернантка, която
правеше впечатление на млада красива жена. Преди да си отвори устата, тя се мъчеше да прикрие
зъбната си протеза. С това са свързани и други спомени от лекарската ми практика и малките тайни,
открити благодарение на нея. “Това не е необходимо” - тези думи за Ирма са комплимент. Но аз
подозирам и друго значение. По време на един внимателен анализ винаги се усеща дали всички задни
мисли са изчерпани, или не. Позата, която Ирма е заела до прозореца, неочаквано събужда у мен още
един спомен. Ирма има една близка приятелка, която много уважавам. Когато една вечер отидох у тях,
аз я заварих в същата поза до прозореца и нейният лекар - същият доктор М., ми съобщи, че има
дифтеритни налепи. Личността на доктор М. и налепите се възпроизвеждат в останалата част на
съновидението. Спомням си, че през последните месеци често съм си мислел, че приятелката на Ирма
също е истеричка. Дори нещо повече: Ирма сама ми е говорила за това. Но какво зная аз за състоянието
й? Единствено, че тя също страда от истерични спазми на гърлото, както и Ирма в моето съновидение.
По този начин съновидението подмени пациентката ми с нейната приятелка. По-нататък си спомням, че
в главата ми често се е появявала мисълта, че тази приятелка също може да се обърне към мен с молба
да я излекувам. Но аз мислех това за невероятно, защото тя има извънредно затворен и потаен характер.
Тя се съпротивлява. Това се вижда и по време на съновидението. “Това не й е необходимо”.
Действително до този момент тя се е владеела превъзходно без каквато и да било странична помощ.
Но има още няколко детайла, които не са подходящи нито за Ирма, нито за нейната приятелка.
Бледото подпухнало лице, изкуствени зъби. Изкуствените зъби ме отвеждат до гореспоменатата
гувернантка. Склонен съм да се задоволя с обяснението за лошите зъби. Но изведнъж си спомням и
една друга личност, към която тези детайли биха могли да се отнасят. Тя също не се лекува при мен и
не ми се иска да е моя пациентка, защото забелязах, че се притеснява от мен и затова лечението й ще
бъде трудно. Тя обикновено е много бледа и лицето й понякога е подпухнало.12 По този начин
сравнявах пациентката си Ирма с другите две жени, които еднакво биха се противопоставили на
лечението. Питам се, защо по време на съновидението я смесих С нейната приятелка? Може би тази
замяна е умишлена. Може би приятелката на Ирма предизвиква у мен по-голяма симпатия или пък
имам по-високо мнение за нейните интелектуални способности. Въпросът е в това, че според мен Ирма
не е много умна, защото не е останала доволна от лечението ми. Другата е по-умна и навярно би се
съгласила с мен. Устата все пак се отваря - тя би ми разказала повече неща от Ирма.13
Виждам бели налепи в гърлото и покрита със сива кора носна кухина. Белият налеп ми напомня
за дифтерита, а едновременно с това - за приятелката на Ирма. Освен това - и за тежкото заболяване

www.spiralata.net 44
на моята по- голяма двегодишна дъщеря и за целия ужас от това време. Кората в носната кухина ми
напомня за грижите за моето собствено здраве. Тогава често прибягвах до кокаин в моментите,
когато лигавицата ми набъбваше. Преди няколко дни бях чул, че един мой пациент е получил от
кокаина некроза на лигавицата на носа. Едно мое изследване за кокаина, направено през 1885 г., ми
докара много упреци от страна на другите. Мой близък приятел почина през 1895 г. вследствие
злоупотреба с това средство, което ускори смъртта си.
Викам бързо доктор М., който извършва също преглед и потвърждава заключението ми. Това е
напълно естествено, като се има предвид репутацията, с която се ползваше доктор М. в нашите среди.
Но това, че го правя бързо, изисква особено обяснение. То ми напомня за един много неприятен случай.
Веднъж, след като продължително време бях предписвал на една пациентка средство, което по това
време всички смятаха за безобидно - сулфонол, - предизвиках интоксикация при друга своя
пациентка и бързо се обърнах по този повод за помощ към един по-опитен и по-възрастен колега.
Това, че си спомних именно този случай, се потвърждава и от друг факт. Пациентката, получила
интоксикация, се казваше като по-голямата ми дъщеря. До този момент това не ми беше идвало наум.
Сега то ми се струва като един вид съдбоносно съвпадение - сякаш тук продължава заместването на
личностите. Тази Матилда вместо онази Матилда. Струва ми се, че търся всевъзможни случаи, които
биха могли да докажат моята недостатъчна лекарска добросъвестност.
Доктор М. е блед и няма брада. Той куца. Действително видът на доктор М. в последно време
предизвикваше загриженост сред приятелите му. Останалите две неща трябва да бъдат отнесени към
друг. Спомням си по- големия ми брат, който живее в чужбина. Той също няма брада и много прилича
на доктор М. във вида, в който го видях по време на съня си.
Преди няколко дни получих от него писмо, в което ми пише, че кракът го боли и той куца.
Смесването на двамата по време на съновидението обаче трябва да има особена причина. Действително
си спомням, че съм сърдит и на двамата по един и същ повод. И двамата неотдавна отклониха
предложението, което им бях направил.
Колегата Ото стои до болната, а колегата Леополд я преглежда и установява затъмнение в левия
бял дроб. Колегата Леополд също е лекар, роднина на Ото. Съдбата беше решила и двамата да изберат
една и съща специалност и да станат конкуренти. Непрекъснато ги сравняват един с друг. В
продължение на няколко години ми бяха асистенти. Такива сцени, като тази по време на съновидението,
се случваха много често. Когато веднъж спорех с Ото относно диагнозата на един случай, Леополд
прегледа пациентката и неочаквано изтъкна доказателство в полза на моето мнение. Ото беше смел,
находчив и ловък, а Леополд - изключително предпазлив и благоразумен. Сравнявайки по време на
съновидението Ото с предпазливия Леополд, очевидно съм имал намерение да дам преимущество на
втория. Това е същото сравнение, както и по-горе - непослушната пациентка Ирма и нейната по-
благоразумна приятелка. Затъмнението в левия бял дроб ми прави впечатление, че съответства с всички
подробности на случая, когато Леополд ме порази със своята предпазливост. Освен това в главата ми
идва мисълта за нещо като метастаза, но то по-скоро се отнася до пациентката, която бих
предпочитал да имам вместо Ирма. Тази пациентка имитира, доколкото можах да забележа,
туберкулоза.
Инфилтрация на лявото рамо. Убеден съм, че това е собственият ми ревматизъм на рамото, който
усещам всеки път, когато нощем не мога дълго да заспя. Това доказват и самите думи на
съновидението: че аз… също усещам това, което и той. С това искам да изразя това, което усещам
самият аз.
Докторът казва: “Това е инфекция. Няма нищо. Ще получи дизентерия и инфекцията ще се изхвърли
навън”. Това отначало ми се струва смешно, но аз го подлагам на анализ, както и всичко останало. При
по-внимателно разглеждане и то има своя смисъл. Докато изследвах пациентката си, открих локален
дифтерит. За такава обща инфекция говори Леополд, като установява затъмнението, което го кара да
мисли за наличието на метастази. Но на мен ми се струва, че такива метастази не са характерни за
дифтерита. Те по-скоро ми напомнят пиемия.
Няма нищо. Това е утешение. Според мен то има следния смисъл: Краят на съновидението показва,
че болките на пациентката са предизвикани от някакво тежко органично заболяване. Струва ми се, че по

www.spiralata.net 45
този начин искам да отхвърля вината от себе си. Психичния метод на лечение няма ефект при
наличието на дифтерит. Bсe пак ми е неловко, че приписвам на Ирма такова тежко заболяване само за
да се застраховам. Това е твърде жестоко. Трябва все пак да изкажа своето убеждение, че изходът от
заболяването ще бъде благоприятен, и аз го правя доста умело чрез доктор М. Тук, така да се каже, аз се
издигам над съновидението, но това се нуждае от по-особено обяснение. Защо обаче това утешение е
толкова абсурдно? Дизентерия. Някъде бях се сблъсквал с едно теоретично твърдение, че болестните
вещества могат да се изхвърлят през червата. Може би тук искам да се посмея над странните, понякога
действително куриозни възгледи на доктор М. Но във връзка с дизентерията си спомням и нещо
друго. Преди няколко месеца лекувах един младеж, който страдаше от едно твърде странно
заболяване на стомаха. Установих, че то има истеричен характер, но не пожелах да го подлагам на
психотерапия и го изпратих на морско пътешествие. Преди няколко дни получих от него отчаяно
писмо от Египет. Там той получил тежък припадък и лекарят установил дизентерия. Макар да бях
убеден, че тази диагноза е само грешка на моя колега, който не притежава голям опит и приема
истерията за органично заболяване, не можех да не се упрекна, че съм дал възможност на пациента си
освен от истерия да се разболее и от органично заболяване. Освен това дизентерията звучи аналогично с
дифтерита, но той не се споменава в съновидението.
Да, навярно искам да се посмея над доктор М. с утешителната си диагноза.
Спомням си, че преди няколко години той ми беше разказвал аналогичен случай за един свой
колега, който го извикал за консултация при тежко болна пациентка. Той се смятал за длъжен да му
каже, че е открил в урината й белтъчини. Колегата не се смутил и спокойно казал: “Нищо, те ще се
изхвърлят навън!” По този начин няма никакво съмнение, че тази част на съновидението съдържа
подигравка над колегата, който нищо не разбира от истерия. Като потвърждение на това възниква
въпросът: Знае ли доктор М., че явлението у пациентката, приятелка на Ирма, което ни кара да мислим
за туберкулоза, трябва да бъде причислено към истерията?
Какви мотиви мога да имам за такова лошо отношение към колегата си? Това е много просто: доктор
М. е толкова против моето “решение” при психоанализата на Ирма, колкото и самата тя. По такъв
начин по време на това съновидение отмъстих на двама души: на Ирма - с думите, че ако още
изпитва болка, вината е нейна, и на доктор М., като го накарах да каже това толкова абсурдно
утешение…
Веднага разбираме причината за инфекцията. Тази част от съновидението е твърде странна. А нали
ние току-що не знаехме за това и пръв доказа инфекцията Леополд.
Колегата Ото и направи инжекция, когато тя се почувства зле. Ото действително ми беше
разказал, че по време на посещението си у семейството на Ирма неочаквано го повикали при
съседите и там направил инжекция на една дама, която внезапно се почувствала зле. Инжекцията ми
напомня за моя нещастен приятел, който се отрови с кокаин. Бях му го предписал само вътрешно, но той
си беше направил инжекция.
Препаратът пропил… пропилен… пропиленова киселина. Защо ми хрумна това? През онази вечер,
когато писах историята на заболяването и после заспах, жена ми отвори бутилка ликьор, на чийто
етикет беше написано “Ананас”.14 Ликьорът ни беше подарък от колегата Ото. Той имаше навик да
прави подаръци по всякакъв повод. Този ликьор миришеше толкова лошо, че дори не го опитах. Жена
ми искаше да го даде на прислугата, но аз не й разреших, защото се страхувах да не се отровят.
Миризмата (амил…) събуди у мен спомена за редица подобни вещества: пропил, метил и т.н. Но
съновидението смени нещата, присъни ми се пропил в същото време, когато бях усетил мириса на амил.
Триметиламин. Видях ясно пред себе си химическата формула на това вещество - това доказва
изключителното напрежение на паметта ми. Какво значение има триметиламинът? Спомням си
разговора с един мой приятел, който в продължение на много години постоянно беше в течение за
всички мои неща. Съвсем неотдавна, той ми бе съобщил за своето изследване в областта на сексуалната
химия и между другото ми беше казал, че в триметиламина вижда един от продуктите на сексуалния
обмен на веществата. По този начин това вещество ме довежда до сексуалността - до онзи момент, на
който отдавам най-голямо значение при възникване на нервните заболявания. Пациентката ми Ирма
е млада вдовица. Ако се старая да оправдая неуспеха на лечението ми, в такъв случай за мен е по-

www.spiralata.net 46
целесъобразно да се базирам на обстоятелството, което толкова много биха искали да променят нейните
приятели. Какво странно нещо представлява съновидението! Другата пациентка в съновидението, която
в съня си бих искал да имам вместо Ирма, също е млада вдовица.
Започвам да разбирам защо по време на съновидението толкова ясно видях формулата на
триметиламина. Този химически термин има изключително важно значение. Триметиламинът
свидетелства не само за твърде важното значение на сексуалността, но и ми напомня за един човек, за
чието одобрение си мисля с удовлетворение, когато се чувствам самотен в своите възгледи. Нима този
колега, който играе толкова важна роля в живота ми, ще окаже известно влияние на по-нататъшния ход
на съновидението? Не греша: той е специалист в областта на ринологията. Той проявява интерес към
изключително интересните зависимости между носовата кухина и женските полови органи
(израстъкът в гърлото на Ирма). Помолих го да изследва Ирма, предполагайки, че болките в корема й
са предизвикани от някакво заболяване на носа. Последното ме тревожи и по всяка вероятност тук се
отнася и пиемията, за която мисля, взимайки под внимание метастазите по време на съновидението.
Такава инжекция не бива да се прави лекомислено. Този упрек отправям непосредствено към
колегата Ото. Струва ми се, че си помислих нещо подобно в деня, в който Ото с думи и жестове изрази
несъгласието си с мен. Мисълта по всяка вероятност е била следната: Колко лесно се подава на влияние,
колко е прибързан в заключенията си. Освен това упрекът за лекомислието отново предизвиква спомена
ми за покойния ми приятел, който си беше направил инжекция с кокаин. Предписвайки му това
средство, както вече споменах по-горе, нямах предвид инжекции. Упрекът, който правя на колегата Ото
за лекомисленото му отношение към опасните химически вещества, ми припомня историята за
нещастната Матилда, която би могла да ми отправи аналогичен упрек. По всичко личи, че тук се каня да
докажа своята добросъвестност.
По всяка вероятност спринцовката не е била стерилна. Нов упрек към колегата Ото, който обаче
има други причини. Вчера случайно срещнах сина на една 82-годишна дама, на която ежедневно правя
по две инжекции с морфин. Тя живее във вилата си и аз бях чул, че е получила възпаление. Веднага си
помислих, че може би причината е замърсена спринцовка. Гордея се, че в продължение на две години
моите инжекции са принасяли само полза. Непрекъснато се грижа спринцовките ми да бъдат чисти. От
възпалението на вените мислено се пренасям към жена ми, която по време на бременността си страдаше
от тромбофлебит. В паметта ми изплуваха три аналогични ситуации: жена ми, Ирма и покойната
Матилда - тяхното тъждество очевидно ми беше дало право да смеся по време на съновидението си
тези три лица.
Завърших тълкуването на съновидението.15 По време на анализа се мъчех да съобщя всички мисли,
които извикваше у мен съдържанието на съновидението заедно със скрития си смисъл. Отбелязах
желанията и намеренията си, които се бяха осъществили по време на съновидението и които явно
бяха неговите мотиви. Съновидението осъществява няколко желания, проявили се у мен благодарение
на събитията от последната вечер (съобщението на Ото и историята на заболяването.) Резултатът от
съновидението е следният: аз не съм виновен за това, че болестта на Ирма продължава, виновният е
Ото. Той ме ядоса със забележката си относно недостатъчното лечение на Ирма. Съновидението му
беше отмъстило заради мен, отправяйки към него същия упрек. Съновидението ме беше освободило от
отговорността за самочувствието на Ирма, свеждайки го до други моменти. Съновидението бе
създало ситуацията, която бих искал да видя; по такъв начин неговото съдържание е осъществяване
на желанието, а неговият мотив - самото желание.
Това е безспорно. Но от гледна точка на осъществяването на желанието някои детайли на
съновидението ми стават ясни. Отмъщавам на Ото не само за прибързаното му съждение за моето
лечение, приписвайки му невнимание (инжекцията), а също и за разваления ликьор с лошата миризма.
По време на съновидението двата упрека се съединяват в един - чрез инжекцията с пропил, пропилен.
Но аз все още не съм напълно удовлетворен и продължавам да си отмъщавам, противопоставяйки му
един по-способен от него конкурент. С това явно искам да кажа, че той ми е по- симпатичен от него.
Но не само Ото е подложен на моето отмъщение. Отмъщавам и на непокорната си пациентка, като я
сменям с друга - по- благоразумна и послушна. Не прощавам упрека и на доктор М., а доста ясно му
изказвам мнението си, че по тези въпроси е доста невеж (“ще има дизентерия” и т.н.). Дори ми се

www.spiralata.net 47
струва, че апелирам към по-знаещия (моя приятел, който ми съобщи за триметиламина) по същия начин,
по който От Ирма се обръщам към нейната приятелка и от Ото - към Леополд. Махнете от мен тези
хора, заменете ги с други трима, избрани от мен, и тогава ще се избавя от напълно незаслужените
упреци. Неоснователността на тези упреци много ясно се забелязва в съновидението. Аз не съм виновен
за болестта на Ирма. Тя сама си е виновна, защото не прие моето “решение”. Нейната болест не ме
засяга. Тя има органичен произход и не се лекува чрез психотерапия. Страданията й се обясняват с
вдовството й (триметиламин), което аз по понятни причини не мога да променя. Те са предизвикани от
невнимателната инжекция. Ото е инжектирал вещество, което никога не съм използвал. За
заболяването на Ирма е виновна замърсената спринцовка също както при моята възрастна пациентка,
която получи възпаление на вените. Но аз забелязвам, че тези обяснения на заболяването на Ирма,
които ме оправдават, изобщо не съвпадат помежду си, а по-скоро взаимно се изключват. Всичко това
много ми напомня за оправданията на един човек, когото съседът обвинил, че му върнал взетата назаем
тенджера повредена. Първо, той я върнал непокътната, второ, тенджерата била пробита още когато я
взел и, трето, той изобщо не е взимал от него тенджерата. Ако поне един от тези доводи се окаже
истинен, този човек трябва да бъде оправдан.
В съновидението има и други елементи, чието отношение към моето оправдаване не е толкова
очевидно: болестта на дъщеря ми и пациентката - нейна едноименница, вредата от кокаина,
заболяването на моя пациент, пътешестващ в Египет, загрижеността за здравето на жена ми, брат ми,
доктор М., моят собствен недъг, загрижеността за присъстващия приятел, който има гной в носната
кухина. Ако обаче събера всичко това в едно цяло, ще видя, че зад него се крие само загриженост за
здравето: моето собствено и на останалите - лекарска добросъвестност. Смътно си спомням
неприятното усещане, което изпитах при съобщението на Ото за състоянието на Ирма. Струва ми се,
че той ми каза, че не се отнасям достатъчно сериозно към лекарските си задължения, не съм съвсем
добросъвестен и не изпълнявам обещанията си. След това аз се възползвах от всички тези мисли, за
да докажа колко съм добросъвестен и колко много се грижа за здравето на близките си, приятелите и
пациентите. Сред тези мисли по странен начин се оказаха и неприятни спомени, които по-скоро
свидетелстваха за справедливостта на упрека, направен от мен на колегата Ото, отколкото в полза на
моите извинения. Явно, че целият материал е безпристрастен, но връзката между базиса, върху който се
изгражда съновидението, и по-конкретната тема на съня, от който произтича желанието да се оправдая
за болестта на Ирма, въпреки това е очевидна.
Съвсем не искам да твърдя, че съм разкрил напълно смисъла на това съновидение и че тълкуването
му е лишено от някои пропуски.
Бих могъл да продължа този анализ и да се постарая да разкрия още много различни детайли.
Известни са ми дори онези пунктове, от които мога да проследя различните асоциации, но много
съображения, неизбежни за всеки анализ на собствено съновидение, ми пречат да направя това. На тези,
които искат да ме упрекнат, че крия нещо, бих препоръчал сами да опитат да бъдат докрай откровени.
Затова ще се задоволя да направя от това следния извод: Ако проследим указания тук метод за
тълкуване на сънищата, ще установим, че съновидението действително има смисъл и в никакъв
случай не е израз на отслабена мозъчна дейност, както твърдят различни автори. Съгласно
направения от нас анализ съновидението е осъществяване на желанието.

Като минем през тесния проход и неочаквано излезем на възвишението, откъдето пътят тръгва
във всички посоки и пред очите ни се открива чудесен изглед, можем да поспрем за миг и да
размислим накъде е най- добре да тръгнем. На такъв кръстопът се намираме и сега, след като сме
направили първия анализ на съновидението. Поразява ни яснотата на неочакваната истина.
Съновидението не прилича на несвързано изпълнение на музикален инструмент, до който са се
докоснали пръстите на немузикален човек. То не е безсмислено, не е абсурдно, не доказва, че част от
душата ни спи, а другата е започнала да се събужда. Съновидението е пълноценно психично явление. То
е осъществяване на желанието. Съновидението може да бъде включено в общата верига на понятните за
нас явления от живота в будно състояние. То се гради с помощта на сложна интелектуална дейност. Но
след като сме разкрили тази истина, ние се спираме пред редица въпроси. Ако съновидението, съгласно

www.spiralata.net 48
неговото тълкуване, представлява осъществяване на желанието, в такъв случай, откъде се взима
неговата странна форма? Какви промени претърпяват мислите, преобразуващи се в съновидение, за
което си спомняме, след като се събудим? Какъв е произходът на материала, който се преработва по
време на съновидение? Какъв е произходът на тази особеност на мислите, която забелязахме -
например това, че те си противоречат една на друга? (вж. гореспоменатата аналогия с тенджерата).
Може ли съновидението да ни научи на нещо ново относно нашите вътрешни психически
преживявания, може ли неговото съдържание да внесе някакви поправки в нашите възгледи и
убеждения? Според мен засега трябва да оставя тези въпроси настрана и да тръгна по друг път.
Видяхме, че съновидението изобразява желанието в неговата завършена форма. В момента най-много ни
интересува дали това е най-обща характеристика на всяко съновидение, или е случайно съдържание
само на едно - това, на което направихме анализ. Дори и да повярваме, че всяко съновидение има свой
смисъл и своя психическа ценност, трябва да предположим, че този смисъл не е еднакъв при всяко
съновидение. Нашето първо съновидение беше осъществяване на желание, друго може би
представлява осъществяване на опасение, трето навярно съдържа някакъв рефлекс, четвърто
евентуално само възпроизвежда някакъв спомен и т.н. Има ли съновидения, които не съдържат в себе си
осъществяване на желание?
Лесно е да се каже, че съновиденията често съдържат толкова ясно изразено осъществяване на
желания, че се налага да се учудваме защо досега езикът на сънищата ни се е струвал така
неразбираем. Ето например едно съновидение, което мога да предизвикам винаги, когато пожелая. Ако
вечерта ям колбаси, маслини или някакви други солени храни, през нощта се събуждам от чувство за
жажда. Но преди да се събудя, сънувам един и същи сън - че пия вода. Изпивам на един дъх водата. Това
ми доставя голямо удоволствие; като на всеки, измъчван от жажда. После се събуждам и действително
много ми се пие вода. Повод за това постоянно съновидение е жаждата, която изпитвам по време на
събуждането си. От това усещане идва желанието да пия и съновидението показва това желание в
осъществен вид. Едновременно с това то изпълнява една функция, за която ще спомена по-нататък. Аз
сия добре. Когато успявам да утоля жаждата си с това, че сънувам, че съм пил вода, изобщо не се
събуждам. По този начин това е “съновидение за удобство”. Съновидението замества постъпката, все
едно че се случва в действителност. За съжаление нуждата от вода не се удовлетворява толкова лесно
от съновидението както моята отмъстителност по отношение на колегата Ото и доктор М., но
желанието и в единия, и в другия случай е еднакво. Така се случи, че неотдавна това съновидение беше
малко модифицирано. Преди да заспя, усетих жажда и изпих водата от чашата, която стоеше на
масичката до леглото на жена ми. След това сънувах, че жена ми дава да пия от голям съд. Този съд беше
старата етруска урна, която бях донесъл от Италия и подарих на един познат. Водата в нея ми се стори
толкова солена (навярно от праха, който се намираше в урната), че се събудих. От това става ясно какво
“удобство” може да създаде съновидението. Тъй като единствената му цел е осъществяване на
желанието, то може да бъде егоистично. Любовта към, удобствата е несъвместима с алтруизма.
Урната по всяка вероятност отново се явява като осъществяване на желанието. Съжалявам, че не
притежавам тази урна точно така, както съжалявам, че чашата с вода се намира близо до жена ми.
Урната се появява също така и поради ясното усещане на соления вкус, който ме кара да се
събудя.16
Много често на младини съм сънувал такива сънища “за удобство”. Работейки до късно през
нощта, с мъка се събуждах навреме. Често сънувах, че вече съм станал и стоя пред умивалника. След
известно време започвах да осъзнавам, че все още съм в леглото, но продължавах да спя. За такова
съновидение, предизвикано от леност, ми съобщи един мой млад колега. Хазайката, при която живеел,
имала строго нареждане да го буди всяка сутрин, но тя винаги трябвало да полага много усилия, докато
го събуди. Една сутрин той спял доста дълбоко. Хазайката почукала на вратата и казала: “Господин
Пепи, ставайте. Време е да отидете в болницата”. Веднага му се присънила стая в болницата и в нея -
легло. Той лежал на леглото, а над главата му висяла табелка с надпис: “Пепи Г., cand. med., 22-
годишен”. В съня си той си помислил: “След като вече съм в болницата, значи няма нужда да отивам
там”. Обърнал се на другата страна и продължил да спи.
По време на друго съновидение дразнителят оказва своето въздействие също по време на сън.

www.spiralata.net 49
Една от моите пациентки, претърпяла доста неудачна операция на челюстта, трябваше да спазва
предписанието на лекаря и непрекъснато да държи студени компреси на бузата си. Заспивайки, тя
обикновено ги махаше. Веднъж ме помолиха да й внуша да не прави това. Пациентката започна да се
оправдава: “Наистина не съм виновна. Особено днес. През нощта ми се присъни един сън. Сънувах, че
се намирам в една ложа в операта и с интерес следя представлението. В санаториума лежеше господин
Майер и стенеше от болки в главата. Помислих си, че нищо не ме боли и че студените компреси не са
ми необходими. Затова ги махнах.” Безспорно това съновидение също изобразява осъществяване на
желанието. Господин Майер, на когото пациентката бе приписала своите болезнени усещания, беше
неин далечен познат.
Не е трудно да се открие осъществяване на желанието в някои други сънища, разказани ми от
здрави хора. Мой колега, запознат с теорията ми за осъществяването на желанията, веднъж ми каза:
“Знаеш ли, жена ми вчера сънува, че й е дошъл мензисът. Интересно как ще изтълкуваш това
съновидение.” Не е никак трудно. Ако на една млада жена й се присъни, че мензисът й е дошъл, значи в
действителност тя няма мензис. Знаех, че искаше, преди да стане майка, да се възползва малко от
свободата си.
Една млада жена, която е откъсната от целия свят, защото трябва да се грижи за болното си дете,
след благополучното оздравяване на детето сънува следния сън: Тя се намира сред много хора, между
които Алфонс Доде, Пол Бурже, Марсел Прево и други личности. Всички са изключително любезни с
нея и тя се забавлява чудесно. По време на съновидението й писателите много си приличат с
портретите, които е виждала. С изключение на Прево - тя не е виждала портрета му и той й прилича на
един човек, който в навечерието на съня е дезинфекцирал стаята на болното дете и който е бил първият
посетител в дома й след толкова дълго време. Това съновидение може да се обясни много лесно: Време е
вече малко да се разсееш, стига с тези грижи и мъки!
Тези примери може би са достатъчни, за да докажем, че много често и при всевъзможни условия
могат да се намерят сънища с изключително ярко изразено осъществяване на желанието. В по-
голямата си част това са кратки и прости сънища, различаващи се рязко от обърканите и
продължителни сънища, които предимно привличат вниманието на изследователите. Но тези прости
сънища заслужават по-подробно разглеждане. Би трябвало най-простата форма на сънищата да бъде
най- разпространена сред децата, чиято психична дейност безусловно е по-малко сложна, отколкото при
възрастните. Според мен детската психология е призвана да оказва на психологията на възрастните
аналогични услуги, както изучаването и развитието на низшите животни при изучаването на висшите.
Но за съжаление досега детската психология не е била използвана в този смисъл.
Сънищата на малките деца много често представляват осъществяване на желанието и затова
противно на сънищата на възрастните почти не представляват никакъв интерес. Те не съдържат никакви
трудноразрешими загадки, но безспорно са изключително ценни, когато трябва да се докаже, че
съновидението по своята същност представлява осъществяване на желанието. Ще приведа като пример
няколко съновидения, сънувани от собствените ми деца.
През лятото на 1896 г. направих разходка из красивия Галщат, на която дължа две съновидения -
едното на моята тогава 8-годишна дъщеря, и другото - на 5-годиш-ния ми син. Предварително трябва
да кажа, че през цялото лято живеехме в Аусзее, откъдето в хубаво време се откриваше хубава гледка
към Дахщайн. Децата много често гледаха с далекоглед към планината. Преди разходката им разказах,
че Галщат се намира в подножието на Дахщайн. Те много се зарадваха на разходката. От Галщат
отидохме до Ешернтал. Това също се хареса на децата. Само че моят петгодишен син изведнъж започна
да капризничи и винаги когато видехме планина, той питаше това ли е Дахщайн. Трябваше да му
отговарям отрицателно. След като ме попита няколко пъти, най-накрая замълча с недоволен вид. Той
категорично отказа да върви към водопада. Помислих си, че е изморен. На следващата сутрин синът ми
дойде при мен със сияещ поглед и ми каза, че през нощта е сънувал, че е бил на Дахщайн. Разбрах го.
Беше очаквал, че по пътя към Галщат ще видим планината, за която децата бяха слушали толкова много.
Когато след това беше разбрал, че няма да види планината и трябва да се задоволи само с хълмовете и
водопада, изпитал разочарование. Съновидението го беше възнаградило. Започнах да го разпитвам за
подробности от съновидението. Но той ми разказа много малко: “До нея се отива за шест часа” - каза

www.spiralata.net 50
само той.
По време на друга разходка моята осемгодишна дъщеря изпита желание, което също беше
удовлетворено от съновидение. Бяхме взели с нас в Галщат дванадесетгодишния син на съседите, който
според мен беше завоювал всички симпатии на малкото момиченце. На следващата сутрин тя ми разказа
следното съновидение: “Представи си, сънувах, че Емил ми е брат, че ви казва “мамо” и “татко” и спи
заедно с нас в голямата стая. В стаята изведнъж влезе мама и хвърли под завивките ни купчина
шоколадови бонбони, обвити в сини и зелени хартийки.” Братята й казаха, че е сънувала глупости.
Момичето проявяваше интерес към своето съновидение и се съгласи с тях, че това, че е сънувала
Емил, е глупаво, но то не се отнасяше за шоколадовите бонбони. И аз самият не разбирах последното,
но после от жена ми разбрах неговото обяснение.
По пътя от гарата към къщи децата бяха спрели пред автомат и бяха помолили майка си да пусне
монета, за да получат шоколад. Тя обаче беше преценила, че през този ден са били изпълнени прекалено
много техни желания, и затова бе предоставила изпълнението на това желание на съня. Не бях обърнал
внимание на тази сцена. Другата част на съновидението, отхвърлена от самата ми дъщеря, разбрах без
никакви коментари. Лично аз бях чул как малкият Емил казваше по пътя на децата, че трябва да почакат
мама и татко. Съновидението на момичето бе превърнало тази случайна фраза в “осиновяване”. Разбира
се, не можех да обясня защо шоколадовите бонбони са били хвърлени под завивките, без да задам
допълнителни въпроси на детето.
За аналогично на първото от последните две съновидения чух и от един мой приятел. Той има
осемгодишна дъщеря. Бащата заедно с няколко деца се отправил на разходка в Дорнбах с намерение да
посети Рорергьоте. Но тъй като вече било късно, не стигнали до крайната цел и той обещал на децата да
отидат там друг път. Когато се връщали обратно, минали покрай един километражен стълб, който
показвал пътя към Гамо. Децата поискали да тръгнат натам, но бащата отложил и тази разходка за
следващия ден. На сутринта 8-годишното момиченце разказало на баща си следното: “Татко, тази нощ
сънувах, че беше с нас в Рорергьоте и Гамо.” По този начин нейното нетърпение бе изпреварило
обещанието на бащата чрез съновидението.
Също така праволинейно е и друго съновидение, предизвикано при моята тогава 3-годишна
дъщеричка от красивия изглед на Аусзее. Детето за първи път пътуваше по вода и разходката й се беше
сторила твърде кратка. Когато стигнахме до брега, тя не искаше да слиза от лодката и плачеше тъжно.
На следващата сутрин ми разказа следното: “Тази нощ се возих с лодка по езерото.” Да се надяваме, че
продължителността на тази разходка по време на сън я е задоволила.
На моя по-голям син, по онова време на 8 години, се беше присънило осъществяване на негова
фантазия. Той се намирал заедно с Ахил в неговата колесница, която била управлявана от Диомед. В
навечерието на това съновидение той се възхищаваше от гръцката митология - на една книжка, която му
беше подарила по-голямата му сестра.
Ако възхваляваме детството за това, че не познава сексуалните страсти, в същото време не бива
да забравяме колко богат източник на разочарования, лишения, а заедно с това и подбудители на
съновидения може да стане за него една друга важна потребност.17
Ето един пример за това. Моят 22-месечен племенник трябваше да ме поздрави за рождения ми ден
и да ми подари кошничка с вишни. Това явно беше трудна задача за него, защото той непрекъснато си
повтаряше: “Ето ги вишните!” Но никой не можеше да го накара да остави кошницата. Той обаче все
пак беше успял да се възнагради за това. И досега непрекъснато, всяка сутрин, разказва на майка си,
че му се е присънил “бял войник” - гвардейски офицер, когото очевидно срещнал на улицата. На
следващия ден след жертвата, принесена от него по случай рождения ми ден, той се събудил доволен
с думите, които биха могли да бъдат внушени само от съновидението: “Херман изяде всичките
вишни.“18 Цялата теория, която твърди, че съновидението представлява осъществяване на желанията,
се съдържа в тези две изречения. Виждаме, че бихме достигнали до нашето учение за скрития смисъл
на сънищата по-бързо, ако се обърнем към народните мъдрости и към общоупотребителните изрази, в
които съновидението обикновено се явява като осъществяване на заветни желания. “Дори и на сън не
съм виждал това” възкликва възхитено онзи, за когото действителността е надминала всички
очаквания.

www.spiralata.net 51
 IV
Изопачаващата дейност на съня
Ако реша да твърдя, че осъществяването на желанието е смисъл на всяко съновидение, т.е., че
няма други сънища освен “сънищата на желанията”, в такъв случай предварително мога да предвидя
най-решителни възражения. Преди всичко ще ми бъде казано, че наличието на сънища, съдържащи
осъществяване на желанието, не е нещо ново, че за това са писали вече много автори, [вж. Radestoch
(54:137-138), Volkelt (72:110-111), Purkinje (53:456), Tissi`e (68:70, Simon (63:42) (за гладните сънища на
затворения барон Тренк) и един пасаж у Griesinger (31:111)]. Но това, че няма други сънища освен тези,
които означават осъществяване на желанието, е отново едно от онези неправилни обобщения, към
които сме особено склонни в последно време. Много често се срещат сънища с доста неприятно
съдържание, които са твърде далеч от каквото и да било осъществяване на желанията. Писателят
философ Е. Хартман (334) категорично се противопоставя на теорията за осъществяването на
желанията. В своята “Философия на подсъзнанието” той казва следното: “Колкото до сънищата,
заедно с тях в състоянието сън се пренасят всички елементи от живота в будно състояние. Не се пренася
само едно нещо, което до известна степен помирява културния човек с живота: научният интерес и
естетическата наслада…” Но и по-малко недоволни наблюдатели са забелязали, че съновидението по-
често изобразява недоволство, отколкото удовлетворение. Например Scholz (59:33), Volkelt (72:80) и
други. Дори жени като Sara Weed и Fl. Hallam (33) са дали цифров израз на преобладаването в сънищата
на чувството на недоволство. Според тях петдесет и осем процента от сънищата са неприятни и само
двадесет и осем на сто - приятни. Освен сънищата, възпроизвеждащи продължението на разни
неприятни усещания от живота в будно състояние, има и страшни сънища, по време на които се
чувстваме обзети от това най-тежко от всички неприятни усещания. На такива страшни сънища особено
често са подложени децата [вж. Debacker (17) относно pavor поcturnus], при които утвърждавате
преобладаващото наличие на сънищата за желанията.
Страшните сънища сякаш действително изключват възможността за обобщаване на
заключението, което направихме от примера от предишната глава, че съновидението се явява
осъществяване на желанието. Това твърдение ни , се струва едва ли не абсурдно.
Въпреки това не е трудно да се опровергаят тези мнимо справедливи възражения. Трябва само да
се вземе предвид, че нашето учение се гради не върху разглеждането на явното съдържание на
съновидението, а се докосва до онова вътрешно съдържание, което може да бъде разкрито едва след
тълкуването на съновидението. Ще съпоставим явното и скритото съдържание на съновидението.
Опитвал ли се е някой да изтълкува тези сънища, да разкрие скрития вътрешен смисъл? Ако не, в такъв
случай двете гореспоменати възражения отпадат от само себе си. Предвид на това можем да допуснем,
че след като бъдат . разтълкувани, и неприятните сънища, и страшните сънища ще се окажат
осъществяване на желания.19
В науката е много целесъобразно в случаите, когато решаването на някакъв проблем, който е
много труден, да се стигне до решаването и на друг проблем - така както е по-лесно да строшиш два
ореха наведнъж. Вследствие на това пред нас възниква не само въпросът по какъв начин неприятните и
страшните сънища могат да бъдат осъществяване на желания, а и друг въпрос - защо сънища с
индиферентно съдържание, които след тълкуване се оказват осъществяване на желание, не разкриват
направо този свой смисъл. Да вземем толкова детайлно анализираното от нас съновидение за
инжекцията на Ирма. То няма неприятен характер и след тълкуването се оказва твърде ясно
осъществяване на желание. За какво изобщо е необходимо тълкуването? Защо съновидението не
казва направо това, което означава? Съновидението за Ирма също не показва веднага, че представлява
осъществяване на желанието на сънуващия. Читателят не разбира това. Аз самият не го разбирах
дотогава, докато не го анализирах. Ако наречем това странно поведение на съновидението към
материала, който съдържа, изопачаване в съня, в такъв случай веднага ще си зададем въпроса каква е
причината за това изопачаване в съня.
На този въпрос може да се отговори по най-различни начини - например може да се каже, че по
време на сън човек не е в състояние да даде съответния израз на своите мисли. Но, анализът на някои

www.spiralata.net 52
сънища ни кара да дадем друго обяснение на изопачаването в съня. Ще се постарая да покажа това въз
основа на тълкуването на друго съновидение, което, въпреки че изисква голяма откровеност от моя
страна, ме възнаграждава за тази жертва, с изключително релефната постановка на проблема.
Предварително съобщение. През пролетта на 1897 г. двама професори от нашия университет
внесоха предложение за назначаването ми за извънреден професор. Тази новина беше неочаквана и
ме зарадва като израз на приятелските отношения от страна на двама известни учени. Но аз веднага
си помислих, че нямам никакви основания да свързвам с това каквито и да било надежди. През
последните години Министерството на народната просвета не беше удовлетворило редица такива
ходатайства и няколко мои по-възрастни колеги, които имаха не по-малко заслуги от мен, вече много
години търпеливо очакваха своето назначение. Нямах никакви причини да смятам, че ме очаква по-
добра участ. Затова реших да не се надявам на нищо. Доколкото мога да съдя за себе си, не съм
честолюбив и успешно изпълнявам лекарските си задължения и без гръмки титли. Впрочем изобщо не
ставаше въпрос дали гроздето ми харесва, или не, защото беше много високо.
Една вечер ме посети мой колега, един от онези, чиято участ ме накара да се откажа от надеждата да
получа професорска титла. Той беше от доста дълго време кандидат-професор - титла, която, както е
известно, превръща лекаря в полубог. Той е по-малко скромен от мен и от време на време ходеше в
министерството, за да ускори назначението си. След едно от тези посещения дойде при мен. Съобщи
ми, че този път е успял да притисне до стената едно много високопоставено лице и да го попита вярно
ли е, че за назначаването му пречи само неговото вероизповедание.
Отговорили му утвърдително, защото при съществуващите настроения негово превъзходителство
точно сега не можел да бъде назначен и т.н. “Сега поне зная каква е причината” - завърши разказа си
моят приятел. В думите му за мен нямаше нищо ново и той само затвърди убежденията ми. Същите
съображения относно вероизповеданието стояха и на моя път.
Призори след това посещение ми се присъни следното съновидение, което е доста интересно и по
форма. То се състоеше от две мисли и два образа. Тук обаче ще разгледам само първата част, защото
втората няма никаква връзка с целта, заради която излагам съновидението си.
I. Колегата Р. ми е чичо. Аз изпитвам към него нежни чувства.
II. Много се е променил. Кожата на лицето му е опъната, силно впечатление прави голямата му
червеникава брада. Тълкуването на това съновидение извърших приблизително по следния начин:
Когато се събудих и си спомних съновидението, само се засмях и си помислих, че това е
безсмислица. Но не можех да се отърся от спомена за съновидението, то през целия ден ме преследваше
и накрая вечерта се упрекнах. Ако някой от моите пациенти кажеше за свое съновидение, че е
безсмислица, навярно щях да се ядосам, защото си мислех, че може би в него се крие някаква
неприятна мисъл, която не иска да осъзнае. Аз постъпвах точно така. Мнението, че съновидението е
безсмислица, означава само вътрешно нежелание да бъде изтълкувано. Това е непоследователно от
гледна точка на убежденията.
Започнах да тълкувам съня си.
“Р. е мой чичо. Какво означава това? Имах само един чичо - чичо Йосиф.20
С него се случи една твърде печална история. Веднъж, преди повече от тридесет години, той се
поддаде на изкушението да спечели много пари и извърши деяние, наказуемо от закона. Баща ми, който
за тези няколко дни побеля от мъка, след това много често казваше, че чичо Йосиф не е лош човек, а
просто “глупак” както се изразяваше той. След като колегата Р. е мой чичо, значи навярно с това искам
да кажа, че Р. е глупак. Малко вероятно и много непонятно. Но веднага си спомних лицето, което видях в
съня си - с опъната кожа и рижа брада. Чичо ми наистина имаше такова лице - опнато и с гъста
светлоруса брада. Колегата ми Р. беше тъмен брюнет, но когато брюнетите започнат да побеляват,
черните им коси претърпяват твърде некрасива метаморфоза: отначало стават рижави, след това
жълтокафяви и накрая побеляват. В този стадий се намираше и брадата на колегата ми Р. Между
другото, моята също - факт, който неотдавна бях забелязал с огорчение. Лицето, което видях в съня
си, принадлежеше едновременно и на колегата ми P., и на чичо ми. Няма никакво съмнение - аз
действително мислех, че колегата ми Р. е глупак като чичо ми. Не зная още с каква цел съм направил
това съпоставяне, против което се противопоставих решително. Във всеки случай съпоставянето

www.spiralata.net 53
беше доста повърхностно, тъй като чичо ми беше престъпник, а колегата Р. никога не бе имал работа
със съдебните власти. Само веднъж е бил привлечен под отговорност за това, че блъснал с
велосипеда си някакво момче. Нима това произшествие бе станало причина за съпоставката? Но в такъв
случай това означаваше, че съновидението ми действително е било безсмислица. Неочаквано в главата
ми изплува друг разговор на тази тема, който бях водил преди няколко дни с друг колега - Н, Бях
срещнал Н. на улицата. Той също беше кандидат професор. Беше научил за направеното ми
предложение и ме поздрави. Отклоних поздравленията му. “Точно вие нямате право да се шегувате,
защото сам знаете цената на такива предложения.” Той отговори явно не много сериозно: “Човек
никога не знае. Против мен има сериозни възражения. Нима не знаете, че преди време една особа
повдигна срещу мен съдебен иск? Няма да ви обяснявам, че по време на делото не се стигна до никакво
съгласие. Това беше долно изнудване и после ми се наложи да спасявам обвинителката от привличане
под съдебна отговорност за недобросъвестно обвинение. Но може би в министерството знаят за това и
го имат предвид.
Вие никога в нищо не сте били замесен.” Ето го престъпникът, а заедно с това и тълкуването на
моето съновидение. Чичо ми Йосиф обединява в себе си двамата неназначени за професори мои колеги:
единия като “глупак”, а другия като “престъпник”. Тогава разбрах и каква е била целта на това
обединяване. Ако за отлагането на назначението на колегите ми Р. и Н. е играела роля
вероизповеданието, в такъв случай и моето назначение бе подложено на голямо съмнение. Ако
неназначаването на двамата е било предизвикано от други причини, които нямат към мен никакво
отношение, значи можех да имам надежда. Съновидението ми превръщаше единия от тях - P., в
“глупак”, а другия Н., в “престъпник”. Не бях нито като единия, нито като другия. Общото в
интересите ни бе нарушено, аз можех да се радвам на скорошното си утвърждаване - отговорът,
получен от колегата Р. от високопоставеното лице, не се отнасяше за мен.
Но аз не спрях дотук тълкуването на моето съновидение. То все още не би беше напълно ясно и аз
се чувствах обезпокоен от лекомислието, с което се отнасях към двамата си уважавани колеги, като
имах предвид единствено откриването на път за себе си към професорската титла. Но недоволството
ми от собственото ми поведение намаля в момента, когато разбрах какво означава поведението ми.
Категорично отричам, че мислех колегата Р. за глупак и не вярвах в долните обвинения, приписани на
колегата Н. Не вярвах и това, че Ирма се е разболяла от инжекцията с пропил, направена й от Ото. И в
това съновидение, както и в другото сънят ми изразяваше само желанието ми нещата наистина да са
такива. Твърдението, в което моето желание се реализираше, във второто съновидение звучеше по-
абсурдно. Тук то се оформи при по-изкусното използване на фактическите изходни пунктове. В
мненията ми за моите колеги имаше частица правда. Един изтъкнат специалист преди време се беше
изказал против колегата Р, а колегата Н. сам ми даде материал относно неговото обвинение. Но
въпреки това, отново повтарям, според мен съновидението трябваше да бъде тълкувано по-нататък.
Спомням си, че съновидението съдържаше още един елемент, на който по време на тълкуването
до този момент не бях обърнал внимание. В съня си изпитвах нежни чувства към чичо си. За кого се
отнасяха тези чувства? Разбира се, към чичо си никога не бях изпитвал нежни чувства. Колегата Р. ми
е много симпатичен, но ако отида при него и му открия симпатиите, поне приблизително
съответстващи на нежното чувство, което изпитах по време на съновидението, той навярно би се учудил
много. Нежността ми към него ми се струваше неискрена и преувеличена, както и съждението ми
относно неговите духовни способности, но преувеличена, разбира се, в обратен смисъл. Започнах да
разбирам същността на нещата. Нежните чувства в съновидението се отнасяха не към явното
съдържание, а към мислите, скрити зад съновидението. Те навярно имаха за цел да скрият от мен
истинския смисъл на съновидението. Припомням се с какво неудоволствие започнах да тълкувам
съновидението, как се мъчех да отложа това и мислех, че то е чиста безсмислица. Психоаналитичните
ми занимания много често са ми показвали какво значение има такова нежелание да се тълкува
съновидението. В повечето от случаите то не се отнася до действителното положение на нещата, а само
изразява известно чувство. Когато малката ми дъщеричка не иска ябълката, с която я черпят, тя твърди,
че плодът е горчив, въпреки че в действителност изобщо не я е опитала. Когато моите пациентки се
държат като дъщеричката ми, зная, че при тях става въпрос за представа, която биха искали да изместят.

www.spiralata.net 54
Същото трябва да се каже и за моето съновидение. Не исках да го тълкувам, защото тълкуването му
съдържаше нещо неприятно за мен. След неговото разтълкуване вече знаех какво точно ми беше
толкова неприятно: твърдението, че колегата Р. е “глупак”. Не мога да отнеса нежните чувства, които
изпитвам към колегата Р. към явното съдържание, а само към това мое нежелание. Ако моето
съновидение по сравнение със скритото му съдържание извършваше в това отношение изопачаване,
нежното чувство, което се появяваше в него, служеше именно на това изопачаване. С други думи,
изопачаването тук се проявяваше умишлено като средство за маскировка. Моите мисли, скрити в
съновидението, съдържаха един вид клевета към P., и за да не го забележа, съновидението изобразява
пълната противоположност - нежни чувства към него.
Безспорно това може да бъде общо правило. Както показаха примерите от Трета глава, има много
сънища, които представляват явно осъществяване на желанията. Там, където това осъществяване е
скрито, замаскирано, трябва да има тенденция, противоположна на желанието, и вследствие на тази
тенденция желанието би могло да се прояви предимно в изопачен вид. Иска ми се да съпоставя това
явление от психичния живот с явления от социалния. Къде в социалния живот може да се намери
аналогично изкривяване на психичния акт? Само там, където има двама души, единият от които
притежава известна сила, а другият е принуден да се съобразява с това. В този случай второто лице
изопачава психичната си дейност, или както казваме - “представя се”. Нашата вежливост отчасти не
е нищо друго освен резултат на това “представяне”. Тълкувайки за читателите своите съновидения,
самият аз съм принуден да правя такива изопачавания.
В аналогично положение се намира и политическият коментатор, който иска да казва на силните на
деня горчивата истина. Той се страхува от цензурата и затова изопачава мнението си. В зависимост от
силата и чувствителността на тази цензура, той е принуден или да запазва само една част от
нападките, или да говори с намеци, като ги замаскира. Например той може да разказва за
стълкновението между двама мандарини, но всъщност да има предвид родните чиновници. Колкото
по- страшна е цензурата, толкова по-малко прозрачна е тази маска - толкова по-остроумни са
средствата, които въпреки всичко довеждат читателя до истинското значение на думите.
Поразителното съвпадение между цензурата и признаците на изопачаване в сънищата ни дава
право да установим и за едните, и за другите едни и същи условия. По този начин имаме основание
да предположим, че по време на съновидение най-голяма роля имат две психични сили (течения,
системи), от които едната образува желанията, проявяващи се по време на съновидението, а другата
изпълнява функциите на цензура и благодарение на тази цензура помага за изопачаването на това
желание. Въпросът обаче е в какво се състоят пълномощията на тази втора сила, проявяваща се в
качеството си на цензура. Ако си спомним за това, че скритите в съновидението мисли преди анализа
не се осъзнават от човека, а в това време произтичащото от тях явно съдържание на съновидението
съзнателно се припомня, оттук следва да се предположи, че функцията на втората инстанция се
заключава именно в допускането до съзнанието. От първата система до съзнанието не може да достигне
нищо, без предварително да премине през втората инстанция, а тя не пропуска нищо, върху което не е
оказала цензуриращото си влияние. При това ние забелязваме съвсем особено разбиране “на същността”
на съзнанието. Осъзнаването за нас се явява особен психически акт, различаващ се и независим от
процеса на допускането или представите, и съзнанието ни се струва като сетивен орган, който
възприема подаденото му отвън съдържание. Може да се покаже, че психопатологията не може да
мине без допускането на тези основни предпоставки, които ще разгледаме подробно по-нататък.
Ако вземем под внимание ролята на двете психически инстанции и тяхното отношение към
съзнанието, можем да забележим аналогията между нежното чувство, изпитано от мен по време на
съновидението към колегата ми P., толкова принизен в по-нататъшно тълкуване, и политическия живот
на човека. Пренасям се в обществения живот, в който властелинът, отнасящ се извънредно ревностно
към своята власт, се бори с живото обществено мнение. Народът се опълчва срещу лошия
администратор и иска неговото уволнение; за да покаже, че не се съобразява с народната воля,
властелинът трябва да даде на администратора повишение, за което при други обстоятелства не би
имал и най-малък повод. По такъв начин и моята втора инстанция, властваща над входа в съзнанието, се
обръща към колегата Р. с преувеличено нежно чувство, тъй като желанията на първата система въз

www.spiralata.net 55
основа на особения интерес, с който именно са свързани, се стараят да го нарече глупак.
Тук може да възникне мисълта, че тълкуването на сънищата е в състояние да ни даде разяснение
относно структурата на душевния ни апарат, което напразно очакваме от философията. Но ние няма да
тръгнем по този път, а след като си изяснихме изопачаващата дейност на съновидението, ще се върнем
към нашия изходен проблем. Зададохме си въпроса по какъв начин неприятните сънища могат да
означават единствено осъществяване на желанията. Сега виждаме, че това е напълно възможно при
наличието на изопачаващата дейност на съновидението, ако неприятното съдържание служи само за
маскировка на приятното и желаното. Отчитайки нашето предположение за втората психична
инстанция, можем да твърдим, че неприятното съновидение действително съдържа нещо, неприятно за
втората инстанция, но в същото време осъществяващо желанието на първата. Такива неприятни сънища
означават осъществяване на желания дотолкова, доколкото всяко съновидение произлиза от първата
инстанция, а втората действа само като задържащ елемент. Ако се ограничим само с оценката на това,
което втората инстанция внася в съновидението, никога няма да го разберем. Пред нас ще останат
все същите тайни, които са се стрували толкова неразрешими за повечето от учените.
Това, че съновидението наистина има таен смисъл, който винаги означава осъществяване на някакво
желание, трябва да бъде доказано за всеки отделен случай с помощта на анализ. Затова ще приведа
няколко съновидения с неприятно съдържание и ще се постарая да им направя анализ. В по-голямата си
част това са сънища на истерици. Те изискват обстоятелни предварителни съобщения, а понякога и
проникване в психичните явления при истерията. Но аз не мога да избягна това усложнение на
изложението. Когато един психоневротик се подлага на моето аналитическо лечение, неговите
сънища веднага, както беше споменато по-rope, стават една от най-важните теми в беседите ни. При
това ми се налага да му давам различни психологични разяснения, с помощта на които самият аз
достигам до разбирането на симптомите. В отговор от негова страна почти винаги чувам неумолима
критика - такава, каквато не съм чувал дори от най-заклетите си противници. Пациентите непрекъснато
се опълчват против твърдението ми, че всички техни сънища съдържат в себе си осъществяване на
желания. Ето няколко примера за съновидения, които са ми съобщени сякаш за да опровергаят теорията
ми.
“Винаги казвате, че съновидението е осъществяване на желание - каза ми една остроумна
пациентка. - Сега ще ви разкажа едно съновидение, което, точно обратно, доказва, че желанието не
се е осъществило. Как ще го съгласувате с теорията си? Сънувах следното: Искам да приготвя вечеря
за гостите си, но нямам нищо друго освен пушена сьомга. Искам да отида и да купя нещо, но се
сещам, че е неделя и магазините са затворени. Звъня по телефона на един познат доставчик, но
сякаш напук, телефонът е развален. Налага ми се да се откажа от желанието да поднеса вечеря.”
Разбира се, отговарям, че само анализът може да изясни действителния смисъл на съновидението,
макар да признавам, че на пръв поглед то е напълно разумно и свързано и сякаш действително
противоречи на теорията за осъществяване на желанията. “От какъв материал произтича това
съновидение? Вие знаете, че поводът за съновидението винаги се съдържа в преживяванията от
предишния ден.”
Анализ: Съпругът на пациентката ми, търговец на едро с месо, в навечерието на съновидението й
заявил, че е напълнял прекалено много и затова иска да започне да лекува затлъстяването си. Ще
става рано, ще прави разходки, ще спазва строга диета и преди всичко - никога няма да приема
покани за вечеря. По-нататък пациентката разказа през смях, че съпругът й се запознал в ресторанта с
някакъв художник, който искал от него да му позира на всяка цена, тъй като никога преди това не бил
виждал толкова характерна глава. Но мъжът й доста рязко отвърнал, че отказва на предложението, и
покорно му благодарил. Пациентката ми е много влюбена в мъжа си и често го дразни. Неотдавна тя го
помолила да не й купува хайвер. Какво означава това?
Въпросът е в това, че тя отдавна иска всяка сутрин да има сандвичи с хайвер. Но тя не се решава на
такива разходи. Разбира се, съпругът й веднага би й купил хайвер, ако го помоли. Но тя, точно
обратното, го помолила да не й купува хайвер, за да може след това да го упрекне.
Това обяснение ми се струва твърде неправилно. Зад такива неудовлетворителни сведения
обикновено са скрити някакви задни мисли. Достатъчно е да си спомним за пациентите на Бернхайм. Те

www.spiralata.net 56
извършвали постхипнотични заповеди и след това, когато ги питали за мотивите им, не отговаряли, че
не знаят защо са направили това, а изнамирали извънредно неправдоподобни обяснения. Явно в дадения
случай точно по този начин стоят и нещата с хайвера. Забелязвам, че пациентката ми е принудена да
измисли в живота си неосъществено желание. В съновидението това неосъществено желание
наистина се появява. На за какво й е то?
Всичко това е недостатъчно за тълкуването на съновидението. Търся по- нататъшно обяснение.
След кратко мълчание, напълно съответстващо на преодоляването на желанието да бъде откровена, тя
съобщава, че предишния ден е била у своя приятелка, от която ревнува мъжа си, а той непрекъснато й
прави комплименти. За щастие тази приятелка е доста кльощава, а съпругът й харесва закръглените. За
какво е говорила тази кльощава приятелка? Разбира се, за желанието си да напълнее. Между другото, тя
попитала приятелката си: “Кога ще ни поканите у вас? Винаги ни гощавате много добре.”
Смисълът на съновидението е ясен. Казвам на пациентката си: “Това е все едно да си помислите при
думите й следното: “Как не, ще те поканя, за да се наядеш у нас, да напълнееш и след това да се
харесаш още повече на мъжа ми! По-добре да не давам вечеря!” И наистина, съновидението ви казва,
че не можете да дадете вечеря. По този начин то осъществява желанието ви да не помагате на вашата
приятелка да напълнее. Нали именно за това, че човек напълнява, когато е поканен на гости на вечеря,
е говорил съпругът ви, който искал да отслабне и решил да не приема покани за вечеря. Липсва ни още
само един елемент, който да потвърди това тълкуване. Освен това не обяснихме значението на пушената
сьомга. Защо ви се е присънила сьомга?” “Това е любимото ястие на приятелката ми” - отвръща тя.
Случайно познавам тази дама и мога да потвърдя, че тя обича сьомга така, както моята пациентка -
хайвер.
Това съновидение допуска още едно по-прецизно тълкуваме, което дори е необходимо, като се
вземе предвид едно странично обстоятелство. Двете тълкувания не си противоречат, а съвпадат и
дават превъзходен пример за изключително разпространената двусмисленост на сънищата, както и на
всички останали психонатологични явления. Знаем, че преди съновидението си пациентката е мислила
за неосъщественото желание (сандвичите с хайвер), приятелката й също е изказала свое желание (да
напълнее). Не бива да се учудваме, че пациентката ми е сънувала, че желанието на приятелката й не се е
изпълнило. Става дума за това, че на нея й се иска желанието на приятелката й да не се изпълни. Но в
същото време тя сънува, че нейното собствено желание не се осъществява. Съновидението
придобива ново тълкуване, ако в него тя вижда не дамата себе си, а приятелката си, ако заема
мястото й или, както би трябвало да се изразим поточно - отъждествява себе си с нея.
Според мен пациентката ми действително е извършила такова отъждествяване и за да го докаже,
съновидението е изобразило неосъщественото й желание. Но какъв смисъл има истеричното
отъждествяване? Неговото обяснение изисква известно отклонение от нашата тема. Отьждествяването,
идентификацията, е изключително важен момент за механизма на симптомите на истерията. По този
начин в своите симптоми болните показват не само собствените си преживявания, но и
преживяванията на редица други хора. Те сякаш страдат вместо другите и изпълняват всички роли в
голямата пиеса на живота. Някои ще възразят, че това е общоизвестна истерична идентификация.
Истериците имат способността да подражават на всички симптоми, които наблюдават у другите. Това е
един вид състрадание, превърнато в репродуциране; Но в същото време по този начин се характеризира
пътят, по който протича психичният процес при истеричната идентификация. Съвършено различен
обаче е пътят и душевният акт, протичащ по този път. Последният е малко по-сложен от обикновените
имитации при истериците. Той съответства на подсъзнателния процес. Ще се опитам да илюстрирам
думите си с един пример. Лекар, сред чиито пациенти в болницата има жена, страдаща от характерни
гърчове, не трябва да се учудва, ако един прекрасен ден разбере, че този истеричен симптом си е
намерил подражание. Той само ще си помисли: другите са видели този симптом и са започнали да му
подражават. Това е психична зараза. Да, но психичната зараза произлиза приблизително по следния
начин: болните обикновено знаят много повече един за друг, отколкото лекарят, и се интересуват от
болестите на околните. Една от пациентките получава припадък. Останалите веднага научават, че
причина за това е писмо от дома, спомен за изживяна скръб и т.н. Те й съчувстват, при тях се появява
следната мисъл, която впрочем не стига до съзнанието: щом такава причина е способна да

www.spiralata.net 57
предизвика припадък, значи и аз мога да получа такива припадъци, защото имам същите причини. Ако
тази мисъл стигне до съзнанието, тя навярно би се проявила под формата на страх от такъв припадък.
Но тя възниква в друга психична сфера и завършва с реализацията на дадения симптом. Затова
идентификацията не е обикновена имитация, а усвояване на почвата на еднакво етиологично условие.
Идентификацията в истерията най-често се употребява за изразяване на сексуалната общност.
Най-често - ако не и винаги - истерикът се идентифицира в симптомите на своето заболяване с лицето, с
което се намира в интимни отношения или с човека, имал сексуална връзка с лицето, с което в момента
поддържа такава. За идентификация в истеричните фантазии, и съновиденията е достатъчна
представата за сексуални отношения, което изобщо не е задължително да бъде истина. Затова
пациентката само следва законите на истеричното мислене, когато дава израз на ревността си към
своята приятелка (която впрочем тя признава, че е неоснователна), поставя се по време на
съновидението на нейно място и се отъждествява с помощта на създаването на симптом (неосъществено
желание). Поточно казано, този процес се извършва по следния начин: в съновидението тя се
идентифицира с приятелката си, защото заема нейното място край мъжа и защото й се иска да заеме и
мястото й в мнението на мъжа за нея.
В по-проста форма и все според тази схема, че неосъществяването на дадено желание означава
осъществяване на друго, се разрешава и протестът против теорията ми, направен от друга пациентка.
Веднъж й обясних, че според мен съновидението представлява осъществяване на желание. На
следващия ден тя ми съобщи, че е сънувала, че тя и свекърва й са се настанили в една и съща вила.
Между другото, знаех, че пациентката ми не искаше да прекарва лятото със свекърва си. Знаех също, че
тя избягва съвместното летуване, като наема вила, намираща се далеч от мястото, където живее
свекърва й. Но съновидението беше превърнало осъщественото желание в неосъществено. Нима това
не е ярко опровержение на моята теория? Разбира се, беше достатъчно да се направи извод от това
съновидение, за да се извърши неговото тълкуване. Това съновидение доказваше, че не съм прав. По
този начин желанието й беше аз да не бъда прав и съновидението бе осъществило именно това желание.
Но желанието да не съм прав имаше отношение към друг по-сериозен въпрос. Въпросът е в това, че от
материала, който имах у себе си след лечението чрез психоанализа, разбрах, че в живота й се бе
случило нещо, станало непосредствена причина за заболяването й. Пациентката ми отричаше това и
не можеше да си спомни нищо подобно. Но скоро се убедихме, че съм прав. По такъв начин
желанието й да не съм прав, проявило се в съновидението за съвместния й живот със свекърва й,
съответстваше на напълно справедливото желание подозираното от мен събитие никога да не намери
място в действителността.Без какъвто и да било анализ, предимно с помощта на , обикновено
предположение, аз разясних съновидението на един приятел от гимназията. Веднъж той слушал моя
лекция и научил от нея, че според мен съновидението представлява осъществяване на желание.
След лекцията тръгнал към дома си и сънувал, че е спечелил всичките си дела. Той беше адвокат.
Дойде при мен и ми разказа съня си. Отвърнах му: “Не може да се спечелят всички дела, а наум си
помислих: Ако в продължение на осем години в гимназията аз бях пръв по успех, а той един от
последните, няма нищо странно, че от детските си години е запазил желанието си да дойде миг, в който
да ме засрами. Друго съновидение, с доста помрачен характер, ми беше разказано от моя пациентка,
която също се противопоставяше на моята теория. Пациентката ми, младо момиче, ми разказа следното:
“Вие навярно знаете, че сега сестра ми има само един син - Карл. По-големият - Ото, умря, когато
живеех в дома й. Ото беше мой любимец. Аз самата го бях възпитала. Обичах и по-малкия, но не така,
както покойния. Тази нощ сънувах, че Карл е умрял. Той лежи в малкия ковчег, сложил ръце на
гърдите си. Около него горят свещи също както тогава около Ото, чиято смърт ме потресе. Кажете ми
какво означава това? Вие ме познавате. Нима съм толкова лоша, че да пожелая смъртта на Карл? Или
съновидението ми означава, че бих предпочела да умре Карл, а не Ото, когото обичах много повече?”
Уверих я, че нещата не стоят толкова зле. Като помислих малко, дадох правилно тълкуване на
съновидението, което тя после потвърди. За мен това не беше трудно, тъй като познавах целия живот на
пациентката си.
Останала рано сираче, тя беше възпитана в дома на по-голямата си сестра и там беше срещнала
човека, който й бе направил силно впечатление. По едно време си мислехме, че това ще доведе до

www.spiralata.net 58
желания резултат - до сватба, но сестра й попречи на брака. Мотивите за постъпката й така и не се
изясниха. След разрива господинът, в когото се беше влюбила моята пациентка, престана да посещава
дома на сестра й. Известно време след смъртта на малкия Ото, на когото бе дарила любвеобвилното
си сърце, моята пациентка също напусна къщата на сестра си. Но тя не беше успяла да се освободи
напълно от чувството към онзи човек. Гордостта й забраняваше да се среща с него, но нямаше сили да
обикне другиго. Когато нейният любим, който в това време получи катедра, четеше някъде лекции, тя
винаги присъстваше на тях и се стараеше да го вижда винаги когато може, оставайки в същото време
незабелязана. Спомних си, че преди няколко дни ми бе казала, че професорът ходи на концерти и тя
също се кани да отиде, за да го види отново. Това беше точно в навечерието на съновидението и
концертът бе насрочен за същия ден, в който тя дойде при мен. Затова ми беше лесно да изтълкувам
съновидението й. Попитах я дали не помни някое събитие, тясно свързано със смъртта на малкия Ото.
Тя ми отговори веднага: “Разбира се, същия ден при нас дойде професорът и аз седях с него до ковчега
на момчето.” Това съответстваше точно на предположението ми и аз изтълкувах съновидението й по
следния начин: “Ако сега умре другото момче, това ще се повтори отново. Вие ще прекарате целия ден
при сестра си, защото там навярно ще дойде и професорът, за да изкаже съболезнованията си. Вие
ще го видите в съвършено същата обстановка както и тогава. Съновидението не означава нищо друго
освен вашето желание отново да видите професора, желание, с което вътре в себе си се борите. Зная,
че в джоба си имате билет за днешния концерт. Съновидението изразява нетърпението ви, то е
изпреварило срещата ви, която трябва да стане довечера.”
За да прикрие желанието си, тя беше избрала такава ситуация, в която подобни желания се
потискат най-лесно: ситуацията, в която човек е толкова обзет от скръб, че забравя дори и любовта.
Въпреки това е възможно и в реалната ситуация, която съновидението беше възпроизвело правилно - до
ковчега на любимото на пациентката ми момче, да не е успяла да потисне нежното чувство към
професора, когото не е виждала от много отдавна.
Направих друго тълкуване на аналогично съновидение на друга моя пациентка, която преди се
отличавала със своята находчивост, остроумие и жизнерадост й която сега откри всички тези качества
по време на моята психоанализа. Тази дама беше сънувала, че единствената й 15-годишна дъщеря е
умряла и лежи пред нея в голяма кутия. Тя, както и останалите, се възползва от това съновидение, за да
опровергае теорията ми за осъществяването на желанията, макар да предчувстваше, че наличието на
“кутия”, навярно ще й покаже пътя за друг начин на тълкуване на съновидението.21 По. време на
анализа тя се сети, че в навечерието е била на гости и там е станало въпрос за английската дума “box”,
която има различни значения: кутия, сандък, метална консерва, плесница и т.н. Въз основа на други
елементи от същото съновидение се установи, че тя е мислила за съзвучието на английското “box” с
немското “Buchse” (консерва) и че след това й минало през ума, че “Buchse” е вулгарен израз, който се
употребява за наименованието на женски полов орган. Отнасяйки се снизходително към познанията й
по топографска анатомия, би могло да се предположи, че детето в “кутията” означава плода в майчината
утроба. Съгласявайки се с това, тя не отрече, че съновидението действително съответства на едно от
нейните желания. Като много млади жени, тя не била в особен възторг от бременността си и неведнъж
бе признавала пред себе си, че е искала детето да се роди мъртво. Веднъж след скандал със съпруга
си в пристъп на силен гняв тя започнала да удря с юмруци корема си с надеждата, че ще убие детето.
Мъртвото дете би било наистина осъществяване на желание, но желание, изчезнало преди не по-
малко от петнадесет години. По тази причина нямаше нищо странно в това, че осъществяването на
такова желание не можеше да бъде открито веднага. През това време се бяха променили много неща.
Групата съновидения, към която се отнасят и двете последни, имаща като съдържание смъртта на
близки хоpa, заслужава по-подробно внимание. Но аз ще отложа това до изследването на типичните
сънища. Там, въз основа на много други примери, ще съумея да докажа, че въпреки нежелателното
съдържание на всички тези съновидения те всъщност се оказват осъществяване на желания. Не на
пациент, а на един мой познат, забележително интелигентен юрист, съм задължен за съобщаването на
посоченото по-долу съновидение, което също ми бе разказано с намерението да ме възпре при
преждевременните ми обобщения относно моята теория за осъществяването на желанията. “Сънувах -
каза ми моят познат, - че се приближавам към дома си под ръка с една дама. Там ме очаква закрита

www.spiralata.net 59
карета. Към мен се доближава някакъв човек и казва, че е полицейски агент, и ме приканва да го
последвам. Моля го да ми даде време да приведа в порядък делата си. Нима според вас наистина ми се
иска толкова силно да ме арестуват?” Разбира се, че не. Налага се да се съглася с него. “Може би
знаете по какъв повод са искали да ви арестуват?” - “Да, струва ми се за детеубийство.”
— “За детеубийство ли? Вие знаете, че такова престъпление се извършва обикновено от майката;
която убива новороденото, нали?” - “Имате право.“22 “А при какви обстоятелства е възникнало това
съновидение? Какво сте пра вили вечерта?” - “Не ми се иска да ви разказвам, това е твърде пикантен
въпрос.” - “Както искате. Ще се наложи да се откажа да тълкувам съновидението ви.” - “Добре
тогава, слушайте. Нощувах не у дома, а при една дама, с която живея от дълго време. Призори заспах
дълбоко и ми се присъни това, което вече знаете.” - “Тя омъжена ли е?” - “Да.” - “Не ви ли се иска да
имате дете от нея?” - “Не, не, това веднага ще издаде тайната ни.” - “Вие навярно нямате нормален
coitus.” - “Да, използва ме coitus interruptus.” - “Прав ли ще бъда, ако допусна, че през онази нощ сте
имали няколко пъти такъв coitus и сте заспали с чувство на страх, че тя може да забременее?”
— “Да.” - “В такъв случай вашето съновидение несъмне но е осъществяване на желанието ви.
Благодарение на не го вие сте се успокоили. Вие нямате дете или почти също то - вие сте го убили. Ето
ви помощните звена. Спомнете си, че преди няколко дни говорихме с вас за това, че предпазните
мерки против забременяване са напълно позволени, докато всякаква изкуствена мярка, предприета след
оплождането на яйцеклетката, се наказва от закона. Във връзка с това вие сте си спомнили за един
средновековен спор, кога всъщност душата се вселява в зародиша - от това зависи самото разбиране на
убийството на детето. Вие навярно знаете стихотворението на Ленау, който поставя на едно равнище
детеубийството и предотвратяването на бременността.” - “Неизвестно защо си спомних за него днес
сутринта.” - “Това също е отзвук от вашето съновидение. Сега ще се опитам да намеря в него още едно
странично осъществяване на желание… Вие се приближавате към дома си под ръка с тази дама. По този
начин вие я водите у вас вместо да прекарате нощта при нея. За това, че осъществяването на
желанието, образуващо централния пункт на вашето съновидение, приема толкова неприятна форма,
явно има не само една причина. От статията ми за етиологията на страховата невроза бихте могли да
разберете, че аз намирам coitus interruptus за една от най-важните причини за възникването на
невротични страхове. Няма нищо странно, ако след такъв coitus у вас се появи чувство на боязън,
което е съставлявало и един от елементите на вашето съновидение. От това чувство се ползвате и за
да замаскирате осъществяването на желанието си. Впрочем с това детеубийството още не може да се,
обясни. Как ви е дошло на ум това специфично женско престъпление?” - “Трябва да ви призная, че
преди няколко години бях въвлечен в аналогичен случай. По моя вина едно момиче направи аборт,
опасявайки се от последствията от връзката й с мен. Аз, разбира се, не съм съпричастен към нейната
постъпка, но дълго време се намирах под влиянието на напълно обясним страх, че работата ще излезе
наяве.” - “Напълно разбирам. Този спомен е втората причина за това, защо мисълта за неудачен coitus
interruptus се е вселила във вас под формата на толкова неприятно чувство.”
Един млад лекар, на когото съобщих за това съновидение, толкова се заинтересува от него, че
през същата нощ му се бе присънило друго, аналогично по съдържание съновидение, което обаче
имало за обект съвършено друга област. В навечерието той бе подал в магистрата сведения за
доходите си. Те били напълно верни, тъй като той наистина печелел малко. Присънило му се обаче,
че при него идва един познат, който присъствал на заседанието на комисията, и му разказва, че всички
сведения били признати за верни, а само неговите събудили недоверие. Бил осъден да заплати твърде
висока глоба. Това съновидение представлява зле покрито желание да стане лекар с голяма и доходна
практика. Впрочем то напомня за известната история за една млада девойка, която съветвали да не се
омъжва, защото годеникът й бил доста сприхав и било напълно вероятно след женитбата да я бие. Тя
отговорила: “Нека само да се опита.” Желанието й да се омъжи било толкова силно, че тя се
примирила дори с печалната перспектива, свързана с брака й, и дори сякаш се стремяла към това.
Обръщайки се към тези твърде чести сънища, явно противоречащи на моята теория - всички те
съдържат неосъществено желание или настъпване на нежелателно явление, - виждам, че те могат да се
сведат до два принципа, единият от които още не е споменаван от мен, въпреки че играе важна роля и
в живота, и в сънищата. Една от причините за тези сънища се явява желанието да не съм прав.

www.spiralata.net 60
Такива сънища се наблюдават постоянно по време на моето лечение, когато пациентът ми се
противопоставя, така да се каже, и аз почти винаги мога да предизвикам изкуствено такива сънища,
разяснявайки подробно на пациента своята теория за осъществяване на желанието.23 Няма нищо
учудващо в товa, че и читателите ми ще изпитат такива сънища. По време на съновидението те
охотно ще се откажат от някое желание само за да докажат, че не съм прав. Ще приведа още един
пример за такова съновидение, тълкувано от мен по време на лечението с психоанализа на една
девойка, лекуваща се при мен въпреки желанието на нейните близки и съвета на домашния лекар. Тя
сънувала следното: Вкъщи й забраняват да идва при мен. Тя ми напомня за даденото от мен обещание в
краен случай да я лекувам безплатно и аз й казвам, че в материално отношение не мога да бъда
снизходителен към никого.
Наистина тук е трудно да се проследи осъществяване на желание, но в такива случаи
едновременно с едната загадка винаги има и друга, чието разрешаване ще помогне за решаването на
първата. Откъде е взела думите, които приписва на мен? Разбира се, аз никога не бях казвал нещо
подобно, но един от братята й, именно онзи, който има върху нея най-голямо влияние, е изказал пред
нея такова мнение за мен. По този начин съновидението се стреми да докаже, че брат й е бил прав. Тя не
се мъчи само по време на сън да смята, че брат й е справедлив. Този стремеж преминава през целия й
живот и е една от причините за заболяването.
Друг мотив за такива сънища, които сякаш опровергават моята теория, е толкова очевиден, че
изобщо не е трудно да не му обърнем внимание, както ми се случваше доста често в началото. В
сексуалната конструкция на много хора има доста мазохистични елементи, възникващи благодарение на
превръщането им в други, противоположни - “агресивно садистични”. Такива хора се наричат “идейни
мазохисти”, ако виждат насладата не в причиняваните от тях физични страдания, а в унижаването и
душевните мъки. И без по- нататъшно обяснение е ясно, че тези хора могат да имат съновидения,
чието съдържание е неосъществено желание, но им се струват, че са именно осъществяване на
желанията, удовлетворени от мазохистичните им наклонности.
Надявам се, че предишните обяснения и примерите са напълно достатъчни, за да покажат, че и
сънищата с неприятно съдържание са все същото осъществяване на желанията. Не е случаен фактът,
че по време на тълкуването на тези сънища всеки път се отклонявахме към въпроси, за които не е
приятно да се говори, дори да се мисли. Неприятното чувство, което се събужда вследствие на тези
сънища, навярно е просто идентично с неприятното чувство, което ни възпира да започнем
обсъждането на, тези въпроси и дори да размишляваме над тях и което трябва да бъде преодоляно от
всеки от нас, ако искаме все пак да се докоснем до тях. Това повтарящо се по този начин в
съновидението неприятно чувство не изключва обаче наличието на желания. Всеки човек има желания,
за които не говори с другите хора, и желания, за съществуването на които не признава дори и пред себе
си.
От друга страна,, имаме пълно право да направим връзка между неприятния характер на всички
тези сънища с факта на тяхната изопачаваща дейност и да заключим от това, че тези сънища са толкова
изопачени и осъществяването на желание е така дълбоко скрито, защото в тях е заложено недоволството
от въпроса, разглеждан в тези сънища, и от желанията, изобразени в тях. В действителност
изопачаващата дейност на сънищата се оказва дейност на цензурата. Ще обобщим всичко, което ни
даде анализът на неприятните сънища, ако променим нашата формулировка, изразяваща същността на
сънищата, по следния начин: Съновидението представлява (скрито) осъществяване (на потиснатото,
изместено) желание.
Остават ни още страшните сънища. Те представляват особена разновидност на сънищата с
неприятно съдържание и наличието в тях на осъществяване на желанието трябва да срещне най-
голямо съпротивление от страна на много противници. Но страшните сънища се обясняват
изключително лесно, те не представляват нова точка в проблема за сънищата. Тук просто става дума
за разбирането на невротичните страхове. Страхът, който усещаме по време на съновидение, само
мнимо се обяснява с неговото съдържание. Когато подложим на тълкуване това съдържание, виждаме,
че страхът не се оправдава със съдържанието на съновидението точно така, както страхът при някоя
фобия много малко се обяснява с представите, с които е свързана самата фобия. Въпреки че е

www.spiralata.net 61
възможно човек да падне от прозорец и затова е съвсем нормално да бъде предпазлив, когато се
приближава до него, трудно е да се разбере защо при съответната фобия страхът е толкова силен, че
пречи на болния изобщо да се приближи до прозорец. Същото се отнася и за страшните, сънища. И на
двете места страхът само допълва съпътстващите представи и неговите източници са съвсем други.
Разглеждайки тази тясна връзка на страха по време на съновидение със страха при неврозите,
при разглеждането на първия трябва да се опра на втория. В една неголяма статия, посветена на
“страховите неврози”, писах, че невротичният страх произтича от сексуалния живот и съответства на
потиснатото и неудовлетворено libido. Мнението ми се потвърди от практиката. От него може да се
направи заключението, че страшните сънища са сънища със сексуално съдържание. В тях libido-то се
превръща в страх. По-нататък ще имаме възможност да потвърдим това положение с анализа на някои
сънища на невротици. В по-нататъшните опити да се приближим до теорията за сънищата ще
разгледам още анализи на тези сънища и тяхното отношение към теорията за осъществяването на
желанията.

V
Материал и източници на сънищата
Когато от анализа на съновидението за инжекцията на Ирма видяхме, че съновидението
представлява осъществяване на желание, преди всичко се заинтересувахме от това дали по този
начин сме успели да открием най- общия характер на сънищата. За известно време накарахме да
замре всякакъв друг научен интерес, който би могъл да се прояви у нас по време на този анализ. За
да разберем сега това, ще трябва да се върнем обратно и да изберем нова изходна позиция за нашето
по-нататъшно изследване на проблема на сънищата, въпреки че за тази цел ще ни се наложи да
изоставим за известно време все още не напълно разгледаната от нас теория за осъществяването на
желанията.
След като се научихме чрез използването на нашия метод за тълкуване на сънищата да
разкриваме скрития им смисъл, който измества по важност явното им съдържание, трябва отново да
разгледаме отделните проблеми на сънищата, за да се опитаме да установим дали благодарение на това
няма да бъдат решени всички загадки и противоречия, които ни се струваха непостижими, когато
разполагахме само с явното съдържание на съновидението.
Мнението на учените относно взаимоотношението между сънищата и живота в будно състояние,
а също така и относно материала на съновидението, са изложени подробно в първа глава.
Нека си припомним трите главни особености на паметта в съновидението, за които толкова
много говорихме, но които останаха непонятни за нас.
1. Съновидението предпочита впечатленията от изминалите дни – Robert (55), Strumpell (66),
Hildebrandt (35), Fl. Hallam (33).
2. Съновидението прави подбор въз основа на други принципи, различни от тези на паметта в
будно състоя ние. То си припомня не същественото и важното, а второстепенното и незначителното.
3. Съновидението разполага с ранните ни детски спомени. То дори възпроизвежда детайли от този
период, детайли, които ни изглеждат тривиални и които, както ни се струва в будно състояние,
отдавна вече са забравени.24
Тези особености при подбора на материала за съновидението са отбелязани от изследователите при
неговото явно съдържание.
а) “Свежото” и безразличното в сънищата. Ако за разглеждането на произхода на елементите на
съдържанието на съновидението се обърна към собствения си опит, преди всичко трябва да отбележа
твърдението, че във всяко съновидение може да се намери връзка с преживяванията от изминалия
ден. Каквото и съновидение да взема - свое или чуждо, всеки път мнението ми се потвърждава. Като
имам предвид това обстоятелство, мога да започна тълкуването от изследването на преживяванията
от изминалия ден, предизвикали това съновидение. За много от случаите това дори е най-краткият
път. В двете съновидения, подложени на анализ в предишната глава - за инжекцията на Ирма и за моя
чичо с рижата брада, - връзката с впечатленията от изминалия ден е толкова очевидна, че не се нуждае
от по-нататъшно обяснение. Но за да докажа колко здрава е тази връзка, ще приведа няколко примера от

www.spiralata.net 62
своите собствени сънища. Тук ще съобщя само необходимото за откриването на техния източник.
1. Пристигам вкъщи, едва ме пускат да вляза там и т.н., на улицата ме чака някаква жена.
Източник: Вечерта бях разговарял с моя близка, която трябваше да чака, докато получи това, което
й е необходимо и т.н.
2. Написал съм монография за някакво растение.
Източник: Сутринта на витрината на една книжарница бях видял монография за цикламите.
3. Виждам на улицата две жени - майка и дъщеря. Дъщерята се лекува при мен.
Източник: В навечерието на това съновидение една моя пациентка ми беше съобщила, че майка й се
противопоставя на по-нататъшното й лечение при мен.
4. В книжарницата на С. се абонирам за периодично издание, чийто едногодишен абонамент
струва 20 гулдена.
Източник: Вечерта съпругата ми напомни, че й дължа 50 гулдена.
5. Получавам циркулярно писмо от социалдемократическия комитет, от което научавам, че ме
смятат за член на тази партия.
Източник: Бях получил циркулярно писмо от либералния избирателен комитет и от президиума на
хуманитарния съюз, в който членувам.
6. Виждам сред морето висока скала и на нея един човек. Природата ми напомня картина на
Беклин.
Източник: Драйфус на Дяволския остров. Вест, получена от мен от близките ми в Англия и т.н.
Възниква въпросът: Винаги ли съновидението е свързано със събитията от изминалия ден, или
обхваща по-значителен промеждутък от време, чийто диапазон включва и близкото минало. Разбира се,
този въпрос няма особено голямо значение, но въпреки това ми се иска да кажа, че преимущество има
денят, предшестващ съновидението. Винаги когато ми се струва, че източник на съновидението е
събитие, станало преди два-три дни, при по-внимателно изследване установявам, че това събитие се
е повторило в навечерието и по този начин между деня на възприятието и съновидението се намира
неговата очевидна репродукция, която има място в изминалия ден. Освен това всеки път успявам да
установя нов повод, послужил като причина за спомена за по-ранно впечатление. [Въпреки голямото си
желание трябваше да констатирам, че между впечатлението, предизвикало съня, и неговото
пресъздаване в съновидение е налице постоянен интервал, който има биологично значение].
Както вече споменах в Първа глава, Г. Свобода придава голямо значение на открития от Флис
биологичен интервал от двадесет и три до двадесет и осем дни в областта на душевната дейност и
твърди, че тези периоди имат голямо значение за наличието на едни или други елементи в сънищата.
Разбира се, дори това твърдение да се окаже вярно, тълкуването на сънищата изобщо няма да се
промени, но в такъв случай за произхода на материала на сънищата ще се появи нов източник.
Неотдавна изследвах собствените си сънища, воден от желанието да проверя приложимостта на
“теорията за периодите” към материала за сънищата. За тази цел избрах един особено отчетлив елемент
от съдържанието им. Тяхната поява от живота в будно състояние може да бъде установена точно.
1. Съновидение от 1/2 октомври 1910 г.
Аз съм някъде в Италия. Моите три дъщери седят на коленете ми и ми показват забележителности.
Аз разглеждам забележителностите и при вида на една от тях казвам: “Нали ви подарих това!” Виждам
ясно един неголям барелеф и разпознавам лицето на Савонарола. Кога за последен път бях виждал
неговия портрет? Според дневника ми на 4-ти и 5-ти септември съм бил във Флоренция. Там ми се
прииска да покажа на своя спътник барелефа на фанатичния монах, намиращ се на Пиаца Синьория на
мястото, където е бил изгорен. От момента на това впечатление до неговото възпроизвеждане в
съновидението са изминали двадесет и осем дни т.нар. “женски период” според Флис. Но за съжаление
трябва да спомена, че в навечерието на съновидението бях посетен от мой колега (за първи път след
завръщането), когото много отдавна на шега наричам Савонарола. Той доведе при мен един болен,
обезобразен по време на железопътна катастрофа, станала на същата жп линия, по която пътувах преди
една седмица, връщайки се от Италия. Наличието на елемента “Савонарола” в съновидението се
обяснява с посещението на колегата ми и двадесет и осемдневният интервал губи значението си.
2. Съновидение от 10/11 октомври.

www.spiralata.net 63
 Занимавам се с химия в университетската лаборатория. Колегата Л. ми предлага да го последвам
някъде и тръгва пред мен по коридора, като държи високо в ръка лампа или нещо подобно. Той е заел
странна поза. Изпънал е врата си напред. Минаваме през голям площад… (Останалото е забравено).
При това съновидение преди всичко прави впечатление начинът, по който Л. държи лампата (или
лупата) и се взира в пространството. Не съм виждал Л. много отдавна, но разбирам, че той само
замества нещо друго: статуята на Архимед в Сиракуза, изобразяваща Архимед, който стои точно в
такава поза с лупа в ръка и с поглед, устремен към обсадните войски на римляните. Кога за първи (или
за последен) път видях тази статуя? Бях в Сиракуза на 17-ти септември вечерта. Значи до момента на
съновидението са изминали наистина двадесет и три дни - “мъжкият период” според Флис. За
съжаление тълкуването на това съновидение и тук омаловажава значението на тази теория. Като
повод за съновидението е послужило известието, което получих в навечерието - че клиниката, в
чиято аудитория чета лекциите си, ще се мести на друго място. Новото помещение изобщо не ми
харесваше и аз си помислих, че това е все едно да нямаш аудитория. Оттук мислите ми очевидно са
се устремили към началния период на професорската ми дейност, когато наистина нямах аудитория и
всичките ми усилия да си намеря се разбиваха в нелюбезното отношение на достопочтените
професори. Тогава отидох при Л., който по онова време беше декан и за когото мислех, че има добро
мнение за мен.
Той обеща да ми помогне, но не изпълни обещанието си. В съновидението той е Архимед и
наистина ме води в друго помещение. Всякакво тълкуване ще покаже, че за мислите, които съдържа
съновидението, не са чужди нито отмъщението, нито съзнанието за лично достойнство. Според мен
без този повод едва ли щеше да ми се присъни Архимед през онази нощ. Не зная дали и през друг по-
продължителен период не са се появявали по-силни и по-свежи впечатления за Сиракузката статуя.
III. Съновидение от 2/3 октомври 1910 г.
Сънувам професор Озер. Той сам съставя меню за мен, което ми действа успокояващо…
(Останалото е забравено).
Съновидението е резултат от разстройство на храносмилането от предишния ден, което ме накара да
си помисля дали да не се обърна към някой колега да ми предпише диета. Това, че в съня си се обръщам
към умрелия през лятото Озер, е свързано с неотдавнашната (1 октомври) смърт на друг високоуважаван
от мен професор. Но кога умря Озер и кога научих за неговата смърт? Той умря на 22 август. Тъй като по
това време бях в Холандия, където редовно ми изпращаха виенски вестници, прочетох новината за
смъртта му едва на 24 или 25 август. Този промеждутък не съответства на нито един от периодите на
Флис. Той е равен на тридесет и осем или тридесет и девет дни. Не си спомням през това време да съм
говорил или да съм мислил за Озер.
Такива различни по своята продължителност периоди се срещат в сънищата ми често, но не
редовно. Постоянна ми се струва само установената от мен връзка между сънищата и впечатленията от
изминалия ден.
Според мен всяко съновидение се предизвиква от впечатления, получени през изминалия ден.
Впечатленията от близкото минало - с изключение на деня, предшестващ съновидението - нямат
особено отношение към съдържанието на съновидението, както и впечатленията от всеки по-
отдалечен период. Съновидението може да си избира материал от всеки период от живота, тъй като
впечатленията от изминалия ден (“свежите” впечатления) мотат да прокарат идейна нишка към този по-
ранен период.
С какво се обяснява тази роля на свежите впечатления? Ще се опитаме да обясним това, като
подложим на подробен анализ едно от споменатите съновидения. Да вземем съновидението за
монографията.
Съдържание на съновидението: Написал съм монография за едно растение. Книгата лежи пред мен,
аз разглеждам цветните таблици вътре. Към книгата са приложени изсъхнали екземпляри от растения
като в хербарий.
Анализ: Сутринта на витрината на една книжарница съм видял новата книга под заглавия
“Циклами”. По всяка вероятност това е била монография за това растение.
Цикламите са любимите цветя на жена ми. Упреквам се, че много рядко и подарявам цветята,

www.spiralata.net 64
които толкова обича. При мисълта “подарявам цветя” си спомням за един случай, който разказах
неотдавна на няколко приятели като доказателство за моето твърдение, че забравянето много често е
резултат на подсъзнателно намерение или поне дава възможност да се предполага за скрито намерение
на този, който забравя. Една млада дама, свикнала да получава на рождения си ден цветя от съпруга
си, този път не ги получила и се разплакала. Мъжът й се върнал и не успял да разбере причината за
сълзите, докато тя не му казала: “Днес е рожденият ми ден”. Той се плеснал по челото и възкликнал:
“Прости ми, съвсем съм забравил!” След това поискал да отиде да й купи цветя, но това не я
утешило, защото фактът, че е забравил, я карал да мисли, че вече няма никакво значение за него. Жена
ми беше срещнала преди няколко дни тази госпожа Л. и тя й казала, че се чувства добре и се осведомила
за здравето ми. Преди няколко години тя беше моя пациентка.
По-нататък: Преди години наистина бях написал нещо като монография за едно растение -
изследване на свойствата на растението кока, което беше привлякло вниманието на К. Колер, който
бе проявил интерес към анестезиращите свойства на кокаина. В своя труд бях споменал за това
свойство на алкалоид, но не го подложих на подробно изследване. Спомням си, че на сутринта след
съновидението (започнах да го тълкувам чак вечерта) си мислех за кокаина. Смятах, ако получа
глаукома, да замина за Берлин и да се оперирам, без обаче да си казвам името. Лекарят, който няма да
знае кого оперира, навярно ще започне да приказва колко лесно се правят сега тези операции
благодарение на използването на кокаин. Няма да се издам, че самият аз имам отношение към това
откритие. Оттук мислите ми се насочиха към това колко неловко се чувства лекарят, когато се налага да
се обръща за помощ към колегите си. Разбира се, ще намеря начин да заплатя на берлинския си колега,
който изобщо не ме познава. Като си припомних тези мисли, аз се сетих, че зад тях е скрито едно мое
преживяване. Скоро след откритието на Колер баща ми се разболя от глаукома. Неговият приятел -
доктор Кьонигщайн, го оперира. Доктор Колер му инжектира кокаин и отбеляза, че в операцията
взимат участие всички, на които медицината е задължена за тяхното откритие на анестезиращите
свойства на кокаина. Иска ми се да установя кога за последен път съм си спомнил за тази история с
кокаина. Сещам се, че това е било преди няколко дни, когато ми попадна една статия, написана от
благодарните ученици по повод юбилея на техния учител и завеждащ лаборатория. При изброяването
на заслугите на тази лаборатория открих, че именно там Колер е открил свойствата на кокаина.
Неочаквано разбирам, че съновидението ми е свързано с едно от преживяванията ми от предишната
вечер. Докато изпращах доктор Кьонигщайн до дома му, стана дума за един въпрос, който винаги ме е
интересувал. Като стигнахме до дома му, срещнахме професор Гертнер (Gartner-на немски, означава
градинар) и младата му съпруга. Не можах да се въздържа и им направих комплимент, че и двамата имат
цветущ вид. Професор Гертнер е един от авторите на статията, за която споменах. Навярно той беше
причината да си спомня за него. Госпожа Л., за чието неприятно разочарование на рождения й ден
разказах по-горе, също беше спомената в разговора ми с доктор Кьонигщайн - наистина по друг повод.
Ще се опитам да разтълкувам и останалите елементи на съновидението ми. Към монографията са
приложени изсушени екземпляри на растения като в хербарий. С хербария е свързан един спомен от
гимназията. Директорът на гимназията веднъж бе накарал учениците от горните класове да прегледат
и почистят хербария на кабинета по ботаника. Оказа се, че в него има малки червейчета - книжни
червеи. Директорът навярно нямаше голямо доверие в мен и затова ми даде само няколко страници от
хербария. И досега помня, че това беше точно разделът за кръстоцветните. Никога не съм изпитвал
голям интерес към ботаниката. На изпита по ботаника ми се падна да определям също кръстоцветни,
но не ги познах. Навярно щях да се проваля на изпита, ако не ми бяха помогнали теоретичните ми
познания. От кръстоцветните преминавам към сложноцветните. Всъщност и цветното зеле
принадлежи към сложноцветните, а това е любимият ми зеленчук. Тъй като е много по- благородна от
мен, жена ми доста често купува на пазара цветно зеле.
Виждам пред себе си монография, написана от самия мен. За това също има причина. Предишния
ден бях получил писмо от един приятел от Берлин, в което пишеше следното: “Страшно се
интересувам от книгата ти за сънищата, вече я виждам пред себе си, дори ми се струва, че я
разлиствам”.
Цветните таблици. Като бях студент, винаги се стараех да уча не по учебници, а от монографии.

www.spiralata.net 65
Въпреки ограничените си средства тогава имах много медицински атласи и непрекъснато изпадах във
възторг от цветните таблици. Гордеех се със стремежа си да изучавам по този начин предмета. Когато
след това станах писател, наложи ми се аз самият да правя таблици и си спомням, че една от тях стана
толкова лоша, че един мой колега от сърце се смя с мен. Тук се присъединява и още един по-ранен
спомен от детството. Веднъж на шега баща ми даде на мен и на сестра ми една книга с цветни картинки
(описание на пътешествие в Персия) и ни накара да я накъсаме. От педагогична гледна точка това едва
ли беше разумно. Тогава бях на пет години, а сестра ми - на три, и този епизод, когато с радост
разпокъсахме книгата (също като цветно зеле - лист по лист) е почти единственото нещо, което е
съхранила паметта ми от онзи период. Когато след това станах студент, започнах да събирам книги
(аналогично на склонността ми да уча по монографии - това е особена страст, любов, проявяваща се
вече в мислите на съновидението спрямо цикламата и цветното зеле). Превърнал съм се в книжен
червей, буквояд (вж. хербария). Тази своя първа склонност в живота си винаги съм свеждал към
онова впечатление, или поточно - винаги съм признавал, че този епизод е послужил като “покриващ
спомен” на последвалата библиофилия.25 Разбира се, наложи ми се да се убедя и в това, че всички
тези увлечения имат и своите неприятни страни. Бях на седемнадесет години. Бях взел от
книжарницата толкова много книги, че не можах да ги платя. Баща ми изобщо не прие като извинение
факта, че съм дал парите за книги, а не за нещо друго. Споменът за този епизод от юношеските ми
години веднага ме навежда на мисълта за разговора ми с моя приятел доктор Кьонигщайн. В
навечерието на съновидението двамата разговаряхме именно за упреците, отправени за тези мои
чести “увлечения”.
Поради причини, нямащи никакво отношение към тълкуването, ще спра дотук и само ще набележа
пътя, по който протече тълкуването. Причината да си спомня по време на тълкуването за разговора с
доктор Кьонигщайн не беше само една. Докато си припомнях за какво си бяхме говорили с него,
смисълът на съновидението стана по-ясен. Всички гореспоменати елементи - увлеченията на жена ми и
моите собствени, кокаинът, неловкостта, увлечението ми по монографиите и собственото ми невежество
по отношение на ботаниката - всичко това имаше своето продължение и се обединяваше в едно цяло.
Съновидението отново придобиваше характер на оправдание, защитаваше правотата ми, както и
първото съновидение за инжекцията на Ирма. Нещо повече - то продължаваше започнатата от него тема
и я илюстрираше с нов материал, възприет от мен в промеждутъка между тези две съновидения. Дори
привидно безразличната изразна форма на съновидението придобиваше свой смисъл - вее пак съм
човек, написал едно твърде ценно изследване (за кокаина). Ще спра с тълкуването дотук, защото
причината да разкажа това съновидение беше единствено желанието ми да покажа с пример
взаимоотношението между съновидението и предизвикващите го преживявания от изминалия ден.
Докато знаех само явното му съдържание, съновидението беше свързано само с едно впечатление, но
след анализа се намери и втори негов източник в друго преживяване от същия ден. Първото
впечатление, с което е свързано съновидението, има второстепенна роля. Виждам на витрината книга и
чета заглавието й, но съдържанието й едва ли ме интересува. Второто преживяване има висока
психическа ценност. Почти цял час беседвах с моя приятел, очния лекар, дадох му извънредно ценно
разяснение по важен въпрос, във връзка с който в паметта ми изплува един отдавна забравен спомен.
Този разговор беше прекъснат, защото срещнахме познати. В какво взаимоотношение се намират тези
две впечатления с моето съновидение?
В съдържанието на съновидението намирам указание за безразлично впечатление и затова мога
да твърдя, че съновидението включва в своето съдържание предимно второстепенни впечатления. Но
тълкуването на съновидението ни насочва към важни и значителни преживявания. Ако определя
смисъла на съновидението по неговото скрито съдържание, разкриващо се едва след анализ, ще направя
нов важен извод. Твърдението, че съновидението се занимава само с незначителните отломъци от
живота в будно състояние, отпада. Трябва да се противопоставя и на твърдението, че душевният
живот в будно състояние не продължава в съновидението и че съновидението хаби своята психическа
дейност за материал, който има нищожно значение. Твърдя обратното: това, което ни занимава през
деня, владее нашите мисли и по време на сънуването.
Обстоятелството, че сънувам впечатление без никаква важност, при положение, че

www.spiralata.net 66
съновидението е предизвикано от много по-значително преживяване, се обяснява по всяка
вероятност с факта, че пред нас отново се появява изопачаващата дейност на съновидението, на
която приписахме особена психична сила, която играе ролята на цензура. Споменът за монографията,
видяна от мен на витрината, има единственото значение, че ме насочва към разговора с колегата - точно
както при съновидението за провалената вечеря мисълта за приятелката се заменя с представата за
“пушената сьомга”. Възниква само въпросът с помощта на какви междинни звена представата за
монографията се свързва с разговора с колегата ми. Връзката между тях е доста мъглява. В примера с
пропадналата вечеря съотношението е по-ясно: “пушената сьомга” е любимото ядене на приятелката и
има пряко отношение към кръга на впечатленията, предизвикани от личността на приятелката върху
сънуващата, В нашия нов пример става въпрос за две отдалечени впечатления, общото между които е, че
и двете са възприети в един и същ ден. Монографията съм видял сутринта, а разговорът с колегата е
проведен вечерта. Отговорът, който дава анализът, гласи следното: Това съотношение между двете
впечатления възниква едва в последствието между съдържанието на първото и съдържание на
второто. Споменах за интересуващите ни междинни звена в процеса на анализа. С представата за
монографията, която бях видял сутринта, без каквото и да било външно влияние, свързах само
мисълта, че цикламата е любимото цвете на жена ми, и също така спомена за разочарованието на
госпожа Л. Но не мисля, че тези мисли са били достатъчни да предизвикат съновидението.
В “Хамлет” четем:
“There needs по ghost, my lord, come from the grave To tell us This”.22
Ho неочаквано в анализа си спомням за това, че фамилията на човека, който прекъсна разговора ни,
беше Гертнер и че отбелязах цветущия вид на жена му. Сега си спомням също така, че по време на
разговора заприказвахме за една от моите пациентки, която носи красивото име Флора. Няма никакво
съмнение, че с помощта на тези междинни звена, отнасящи се до ботаническите представи, съм
направил връзка между двете преживявания от този ден, между незначителното и важното. Към това се
присъединява и едно друго взаимоотношение - представата за кокаина, което несъмнено свързва
мисълта за доктор Кьонигщайн и ботаническата монография, написана от мен, и обединява двата кръга
на представите, защото един от елементите на първото преживяване сега може да стане средство за
предизвикване на втория.
Готов съм за обвинението, че обяснението може да бъде наречено произволно и дори изкуствено.
Какво щеше да стане, ако към нас не се беше приближил професор Гертнер с неговата цветуща съпруга
или моята пациентка не се наричаше Флора, а Ана? Не е трудно да се намери отговор на този въпрос.
Ако тези звена липсваха, съновидението щеше да си избере други. Тези взаимоотношения се създават
много лесно и това се доказва от шеговитите въпроси и задачи, с които често се забавляваме. Сферата на
остроумието е безгранична. Да вървим нататък. Ако между двете впечатления от деня нямаше
достатъчно междинни звена, в такъв случай и съновидението щеше да приеме друга форма. Други
незначителни впечатления от деня, които винаги са достатъчно много и които ние винаги забравяме,
щяха да заемат мястото на “монографията” и да се съединят със съдържанието на разговора, т.е.
щяха да намерят мястото си в съновидението. Тъй като участта на “монографията” не бе разделена
от никакво друго впечатление, явно, че тя е била най-подходяща за съновидението.
Психичният процес, чрез който според нас маловажното впечатление се свързва с психически
ценното и сякаш го покрива, все още е твърде странен и непонятен за нас. Впоследствие ще се
постараем да обясним особеностите на тази явно твърде сложна операция. Тук ни интересува само
резултатът на процеса, за чието наличие съдим в резултат на постоянно повтарящите се наблюдения при
анализа на съновидението. Той прилича на извършването на преместване на психичните ценности с
помощта на гореспоменатите звена. Слабо заредените в началото с интензивност представи,
благодарение на зареждането си от други, по- интензивни, придобиват сила, която им дава възможност
да получат достъп до съзнанието. Тези премествания изобщо не ни учудват, когато става въпрос за
преместване на афектите или изобщо за моторни действия. Съвсем не е странен например фактът, че
старата мома пренася своите нежни майчини чувства върху животните, ергенът се превръща в страстен
колекционер, войникът защищава до последна капка кръв парчето пъстра материя, наречено знаме,

Не трябва дух, о господарю, да стане от гроба, за да ни каже това.

22

www.spiralata.net 67
Отело обезумява от ярост, когато вижда носната кърпичка - всичко това са примери за психическо
преместване. Но фактът, че по тези пътища и според тези закони се решава въпросът кое има право
да достигне до нашето съзнание и кое да остане извън него, ни прави впечатление за нещо
болезнено: в будно състояние бихме го нарекли грешка на мисленето. Да допуснем, че, както ще
видим впоследствие, психическият процес, проявяващ се в преместването, макар и да не представлява
болезнено явление, все пак е отклонение от нормалната душевна дейност в качеството на процес с по-
първичен характер. Предвид това обстоятелството, че съновидението съдържа в себе си остатъци от
второстепенни преживявания, се оказва проява на изопачаващата дейност на съновидението (чрез
изместване). Да си припомним, че обяснихме изопачаващата дейност на съновидението с
въздействието на психическата цензура.
Очакваме, че анализът на сънищата винаги трябва да ни открива действителния, психически
ценен техен източник, споменът за който е преместил неговото значение към по-незначителен спомен.
Този възглед ни води до пълно противоречие с теорията на Robert (55). Фактът, за който говори Robert, в
действителност не съществува. Неговото допускане почива на недоразумение, на нежелание мнимото
съдържание на сънищата да се замени с техния истински смисъл. На теорията Robert може да се
противопостави и следното: ако съновидението действително има за задача да освобождава паметта ни с
помощта на особена психична дейност от “отпадъците” на дневните преживявания, в такъв случай
сънят трябва да бъде много по-мъчителен, ние, докато сънуваме, да извършваме по-изморителна работа
от онази, която извършваме в будно състояние.
Количеството маловажни спомени, от които предпазваме паметта си, често е огромно. И цялата
нощ не би ни стигнала, за да ги преодолеем всичките. Много е вероятно забравянето на маловажните
впечатления да става без активното вмешателство на нашите душевни сили.
Въпреки това не можем да се разделим толкова лесно с теорията на Robert. He изяснихме факта, че
едно от маловажните впечатления от изминалия ден непрекъснато се намира в състава на
съновидението. Взаимоотношението между това впечатление и истинския източник на съновидението
невинаги се забелязва от пръв поглед. Както видяхме, то се проявява впоследствие по време на самото
съновидение сякаш за нуждите на предстоящото преместване. По този начин по всяка вероятност трябва
да се установи връзка именно по посока на прясното, макар и маловажно впечатление. То трябва да
притежава способност за това благодарение на някакво друго свойство. В противен случай мислите
на съновидението много лесно щяха да пренасят значението си върху някаква несъществена съставна
част на своя собствен кръг от представи.
Следващите наблюдения ще ни помогнат да намерим желания път. Ако през деня сме имали две или
три впечатления, способни да предизвикат съновидение, в такъв случай последното ги обединява в едно
цяло. При това то се подчинява на някаква необходимост. Например една вечер влязох в купе, в което
срещнах двама познати, които обаче не се познаваха помежду си. Единият ми беше колега, а другият -
член на известно семейство, на което бях домашен лекар. Представих ги един на друг, но през цялото
време разговорът се поддържаше благодарение на мен. Помолих колегата си да окаже съдействие на
един наш общ познат, който току-що беше започнал да практикува. Той ми отговори, че макар да е
убеден в познанията на младия ни колега, с неговата невзрачна външност ще му бъде трудно да си
намери място в добрите къщи. Възразих му: “Именно затова той има нужда от твоето съдействие.”
Попитах другия си спътник за здравето на леля му - майка на една от моите пациентки, - която
наскоро бе прекарала тежка болест. През нощта в същото купе сънувах, че моят млад приятел, за
когото молих за съдействие, се намира в един елегантен салон и сред изискано общество. Той
произнася реч в памет на починалата старица - лелята на другия ми спътник. По такъв начин
съновидението беше намерило връзка между двете впечатления от изминалия ден и ги беше обединило в
едно цяло.
На базата на многочислени подобни наблюдения твърдя, че работата на съновидението се подчинява
на необходимостта да съедини в едно цяло всички източници на съновидението.
Ще разгледаме това в следващата глава.
Сега искам да разгледам въпроса дали източникът, предизвикващ съновидението, трябва да бъде
във връзка с пресните (и значителните) спомени за нашите преживявания от деня, или, казано с

www.spiralata.net 68
други думи, могат ли спомените за психически ценното явление да се явят като възбудители на сънища.
Многобройните ми анализи отговарят на този въпрос именно с последното предположение. Възбудител
на съновидението може да бъде вътрешният процес, който с помощта на дневното мислене сякаш се
освежава. Тук е мястото да съпоставим едно. с друго различните условия, разкриващи пред нас
източниците на сънища.
Източник на съновидение може да бъде: а) свежо и психически ценно преживяване, което пряко
се предава в съновидението,26 b) няколко свежи, значими преживявания, съединени от съновидението в
едно цяло;27 с) едно или няколко свежи значителни преживявания, застъпени от съновидението с
едновременно, но незначително преживяване;28 d) вътрешно значимо преживяване (впечатление,
мисъл), което след това се замества постоянно в съновидението от свежо, но незначително
впечатление.29
Както личи, условие за всяко тълкуване на съновидение се явява това, че свежото впечатление от
изминалия ден винаги се повтаря в съдържанието на съновидението. Този елемент може да се отнася
или към кръга от представите на действителните възбудители на съновидението и да бъде съществена
или несъществена негова част, или да произтича от областта на индиферентното впечатление, свързано
по някакъв начин с областта на възбудителя на съновидението. Мнимата многочисленост на
условията зависи изключително от алтернативата дали става преместване, или не и ние забелязваме,
че тази алтернатива ни дава възможност да обясним с лекота контрастите на съновидението, а също
и медицинските теории за сънищата - като вид частично или пълно бодърстване на мозъчните клетки.
Оттук следва, че психически ценен, но не “свеж” елемент (ход на мислите, спомен) може да бъде
заместен за целите на образуването на съновидението от свеж, но психически индиферентен елемент,
ако обаче са изпълнени следните две условия: първо, съдържанието на съновидението да бъде
свързано само с току-що преживяното и, второ, възбудителят на съновидението да си остане
психически ценно преживяване. Само в един случай (а) и двете условия са изпълнени от едно и също
впечатление. Ако вземем под внимание, че същите маловажни впечатления, които се използват за
съновидението, докато са все още “свежи”, губят това свойство веднага щом измине поне един ден,
оттук можем да направим извода, че свежестта на впечатлението придава някаква психическа
ценност за образуване на съновидението. Впоследствие ще покажем от какво се обосновава тази
ценност на свежите впечатления за образуване на съновидението.
Впрочем вниманието ни тук се спира на факта, че през нощта - незабелязано за съзнанието ни -
целият материал от спомени и представи може да претърпи значителни промени. Често срещаният
стремеж да се отлага решаването на някакъв важен въпрос за сутринта, намерил израз в поговорката
“Утрото е по-мъдро от вечерта”, безспорно има значение. Но ние забелязваме, че сега от психологията
на съновидението преминаваме към психологията на съня. Това впоследствие ще става често.
Налице е още едно възражение, което застрашава да опровергае нашето последно твърдение. Ако
индиферентните впечатления могат да попаднат в съдържанието на съновидението само докато са
свежи, в такъв случай, защо все пак в съновидението се срещат елементи и от предишните житейски
периоди, които по времето на своята свежест - изразявайки се с думите на Strumpell - не са имали
никаква психическа ценност и би трябвало отдавна да са забравени, или иначе казано - това са
елементи, които нямат нито някаква психическа ценност, нито са свежи? Това възражение е
неоснователно, ако разгледаме резултатите от психоанализата на различни невротици. Преместването,
което замества психически ценния материал с индиферентен (както за съновидението, така и за
мисленето), тук става в онзи ранен период и от този момент се запечатва в паметта. Тези
първоначално индиферентни елементи сега вече не са такива от момента, в който благодарение на
преместването са придобили ценността на психически важен материал. Това, което действително се
е оказало индиферентно, никога не може да бъде възпроизведено в съновидението.
От предшестващото изложение не без основание може да се направи изводът, че твърдя, че няма
индиферентни възбудители на съновидение, а заедно с това и невинни (с нищожно значение). Това
наистина е моето категорично мнение. Разбира се, изключвам сънищата на децата и сънищата,
предизвикани от различни нощни усещания.
Това, което се присънва на човек, има своята психическа ценност или ни се представя в изопачен

www.spiralata.net 69
вид и затова подлежи на тълкуване, е което разкрива психичното значение на съдържанието на
съновидението. Съновидението никога не се занимава с дребни неща. Привидно невинните сънища
се оказват твърде сериозни след тяхното разтълкуване. Тъй като отново мога да срещна възражения по
този пункт и понеже според мен трябва винаги да илюстрирам с примери, ще направя анализ на
няколко такива невинни съновидения.
I. Една доста умна и интелигентна млада дама ми разказа следното съновидение: Съпругът й
пита дали да не даде рояла за акордиране. Тя отговаря, че не си струва, защото трябва да бъде отново
поправен. Съновидението представлява случка от изминалия ден. Мъжът наистина пита за това и тя
му отговаря приблизително същото, но съновидението има свой скрит смисъл. Макар тя да разказва
за рояла, че това е “отвратителен сандък”, който има ужасен звук и е принадлежал на съпруга й още
преди сватбата и т.н., ключът за тълкуването на съня се намира не в това, а в думите “не си струва”. Тези
думи се обясняват с посещението й, направено предишния ден на приятелката й. Там я накарали да си
свали палтото, но тя отказала с думите: “Не си струва, и без това трябва да тръгвам.” В този момент
си спомням, че когато беше последния път при мен, тя неочаквано се хвана за палтото си, което беше
разкопчала. Вероятно с този жест искаше да каже: “Не гледайте, моля, не си струва.” По този начин
сандъкът (на немски Kasten) се превръща в гръден кош (Brustkasten) и тълкуването на съновидението
ни води към периода на нейното физическо развитие, когато е започнала да се чувства недоволна от
формите на тялото си.
II. Един младеж ми разказа за едно свое, на пръв поглед съвсем “невинно” съновидение. Той
сънувал, че облича зимното си палто, въпреки че изпитва страх. Като повод за то ва съновидение са
послужили навярно неочакваните студове. При по-подробно разглеждане на съновидението забелязваме,
че двете му части не са в хармония една с друга. Какво страшно може да има в това, че през зимата
човек облича дебелото си палто? “Невинността” на съновидение то изчезва още с първата мисъл,
появила се при анализа. В навечерието на съновидението една дама откровено споделила с него, че
последното й дете е резултат от скъсан презерватив. По-нататък той си спомня, че като чул това, в
главата му се появила мисълта, че тънкият презерватив е опасен, а дебелият е лош. Презервативът е
аналогичен на палтото - него също го “обличат”. Разказът на неговата позната наистина е бил
“страшен” за него - ергена.
III. Дамата от предпоследното съновидение сънувала следното: Тя поставя свещ в канделабъра, но
свещта е счупена и едва се крепи. Съученичките й казват, че е несръчна, но гувернантката и намира,
че вината не е нейна.
Тук също е налице реален повод - предишния ден пациентката ми наистина е поставяла свещ в
свещника, но свещта изобщо не била счупена. В този случай се изправяме пред една твърде прозрачна
символика. Свещта е предмет, способен да дразни половите органи на жената. Ако тя е счупена и не
стои стабилно в свещника, това означава мъжка импотентност (“вината не е нейна”). Но дали тази
добре възпитана млада жена познава това предназначение на свещта? По една случайност тя има
възможност да установи откъде знае това. Возейки се с лодка по Рейн, срещнали друга лодка, в която
имало студенти, които пеели вулгарна песен: “Когато кралицата зад затворения прозорец със свещ…” Тя
не разбрала значението на песента и се наложило съпругът й да й го обясни. Тези думи били заменени в
съновидението с един невинен спомен за поръчението, което веднъж изпълнила в пансиона доста
неловко: това станало точно при затворени прозорци. Връзката на темата за онанизма с импотентността
е очевидна. По този начин става ясно, че и дума не може да става за “невинния” характер и на това
съновидение.
IV. За да не ни се струват твърде прозрачни взаимоотношенията между действителните
преживявания на спящия и съновидението, ще приведа като пример още едно съновидение, което на
пръв поглед също изглежда невинно. “Сънувах - разказва ми същата пациентка, - че съм поставила в
сандък толкова книги, че не мога да го затворя. Точно това се случи с мен вчера.” Тук пациентката сама
обръща внимание върху съвпадението между действителността и съновидението. Всички подобни
съждения за съновидението винаги се отнасят към неговото явно съдържание. Това ще ни покажат и по-
нататъшните примери. Казват, не това, което човек е сънувал, действително е . преживял предишния
ден. В дадения случай тълкуването тук отново разкрива съвършено друг смисъл. Без да изпадаме в

www.spiralata.net 70
подробности на анализа, ще кажем, че отново става дума за английската дума “box” (спомнете си
съновидението за мъртвото дете в кутията).
Във всички тези “невинни” сънища прави силно впечатление сексуалният момент в качеството на
мотив на цензурата. Но това е въпрос с принципиално значение и ние ще го оставим настрана.
b) Детските спомени като източник на сънищата. Относно третата особеност на съдържанието на
сънищата и ние заедно с другите автори (включително и Robert) се придържаме към мнението, че в
съновидението могат да намерят израз впечатления от ранните периоди, по отношение на които в
будно състояние паметта се оказва безсилна. Трудно е да се каже колко често се наблюдава това, тъй като
след събуждането ранният произход на тези елементи на съновидението не е явен и очевиден.
Доказателството, че тук става дума за впечатления от детските години, трябва да бъде направено по
обективен път, за което много рядко са налице необходимите условия. Особено красноречива е
историята, описана от Maury (48), на един млад човек, който решил да посети отново родината си
след двадесетгодишно отсъствие. Нощта преди заминаването сънувал, че се намира в непознат град и на
улицата среща непознат господин, с когото повежда разговор. Когато се върнал в родината си, видял, че
тази улица се намира недалеч от къщата, в която живеел, и непознатият мъж се оказал приятел на баща
му, който живеел там. Това е твърде убедително доказателство, че и улицата, и човека той е видял в
детството си. В съновидението обаче трябва да се види изразът на нетърпение точно така, както в
съновидението на момичето, в чийто джоб има билет за концерт, или в съновидението на детето, на
което бащата обещал да отидат на разходка в Гамо и т.н. Мотивите, предизвикали в съновидението
появата именно на тези спомени от детството, могат да бъдат разкрити само чрез задълбочен анализ.
Мой колега, който обичаше да се хвали, че неговите сънища рядко се подлагат на изопачаване, ми
разказа, че неотдавна сънувал, че управителят на баща му влиза през нощта в стаята на неговата
бавачка, която живяла в дома им до неговата единадесетгодишна възраст. Заинтригуван от това
съновидение, той го споделил с по-големия си брат, който потвърдил през смях реалността на това
съновидение. Той си спомнил, че по това време бил на шест години. Любовниците му давали да пие
бира и той веднага заспивал. Но с по-малкия брат, който бил само на три години, те изобщо не се
съобразявали.
В други случаи дори не е необходимо да се тълкува съновидението, за да се констатира, че то
съдържа в себе си елементи от детството - когато съновидението има повтарящ се характер и когато
това, което човек е сънувал в детството си, му се присънва от време на време и по-късно. Към
известните примери мога да прибавя и още някои, разказани от мои пациенти, макар че лично аз не мога
да си спомня такива повтарящи се сънища. Един тридесетгодишен лекар ми разказа, че от детските си
години сънува жълт лъв. В действителност този лъв се оказа порцеланова дреболия и младият мъж
научи от майка си, че когато е бил малък, това е било любимата му играчка, но самият той, разбира се,
отдавна беше забравил този факт. Ако от явното съдържание на съновидението се обърнем към
скритото съдържание, което откриваме само след анализ, ще забележим, че дори и в такива сънища,
чието съдържание не ни подсказва нищо, ще намерим наличие на детски преживявания. На
гореспоменатия колега, който сънувал “жълт лъв”, съм задължен за разказването на забележително
поразяващ пример за такова съновидение. След като прочел книгата на Нансен за неговото
пътешествие до полюса, моят колега сънувал, че галванизира в ледената пустиня смелия
пътешественик, като се мъчи да го излекува от ишиаса, от който страда. По време на анализа на това
съновидение той си спомни един епизод от детството си, без който съновидението нямаше да може да
бъде разбрано. Когато бил на три-четири години, веднъж слушал с любопитство как възрастните
говорят за полярните експедиции. Той попитал баща си страшна ли е тази болест. (На немски има
съзвучие. Той е сбъркал думата “Reisen” - пътешествие, с думата “Reissen” - болка). Смехът на околните
се погрижил този спомен да не изчезне от паметта му.
Съвсем аналогични са нещата с моя анализ на съновидението за монографията, в което се
натъкнах на спомена за един епизод от моето детство, когато баща ми даде на мен, петгодишното
момче, книга с картинки, за да я унищожа. Но възниква съмнение дали този спомен действително играе
голяма роля за образуване на даденото съновидение и не се ли проявява случайно по време на анализа.
Но разнообразието и взаимната връзка между отделните асоциативни елементи говори в полза на

www.spiralata.net 71
моето предположение: циклама - любимо цвете - любимо ядене - цветно зеле - разкъсването на
книгата лист по лист - хербарият - книжният червей и т.н. Последната част на съновидението, за която
реших, че не е необходимо да разказвам, също служи като свързващо звено между съновидението и този
епизод от детството.
Анализът на други сънища показва, че желанието, което е послужило като повод за образуване
на съновидението и чието осъществяване води до неговото възникване, произтича от детските
спомени, така че, за свое голямо учудване, субектът забелязва, че в съновидението сякаш продължава
своя живот от детството с неговите желания и импулси.
Тук ще продължа тълкуването на съновидението, от което направихме много ценен извод -
съновидението за чичо. Неговото тълкуване ни показа, че в основата му лежи несъмненото желание
да бъда назначен за професор. Нежните чувства, проявени по време на съновидението към колегата P.,
обяснихме с протеста, присъстващ в скрит вид в съдържанието на съня, против оскърблението на
двамата ми колеги. Тъй като това е лично мой сън, сега мога да продължа анализа му, заявявайки, че
съвсем не съм бил удовлетворен от намереното обяснение. Знаех, че моето мнение за колегите ми,
намерили място в съдържанието на съновидението, в действителност беше съвсем различно. Силата на
желанието да не споделя съдбата им по отношение на получаването на професорската титла ми се
струваше съвсем незначителна, за да обясня изцяло противоречието между моето съждение в будно
състояние и по време на съновидението. Ако желанието ми да получа тази титла е било толкова голямо,
това говори за болезнено ми честолюбие, от което според мен съм твърде далеч. Не зная какво биха
казали по този повод близките и приятелите ми. Може би наистина съм честолюбив, но навярно
честолюбието ми не би стигнало толкова далеч, ако ставаше въпрос за някаква друга титла.
Откъде тогава се бе появило честолюбието, което ми бе приписало съновидението? Спомням си, че
в детството често ми разказваха, че по време на раждането ми някаква стара селянка предсказала на
майка ми, че е дарила с живот велик човек. Такова предсказание не може да учуди никого. Има много
щастливи майки, които търсят с охота предсказанията на разни врачки. Нима това е източникът на моето
честолюбие? Но си спомням още едно аналогично впечатление от детството си, което ще даде още по-
подробен отговор. Една вечер в един от ресторантите на Пратера, където често ме водеха родителите ми
(тогава бях на единадесет или дванадесет години), видяхме един човек, който ходеше от маса на маса и
срещу приличен хонорар импровизираше доста удачно разни стихотворения. Родителите ми ме
изпратиха да го поканя на нашата маса. За да ми се отблагодари, след като се приближи към нас,
съчини в моя чест едно стихотворение, в което предричаше, че ще стана министър. Живо си спомням
впечатлението от това пророчество. Това беше точно по времето на гражданското министерство.
Малко преди това баща ми беше донесъл у дома портретите на новите министри. Сред тях имаше дори
един евреин и всяко умно еврейско момче виждаше пред себе си министерски пост. Нещо повече, с това
впечатление беше свързано в последствие и едно мое желание - да постъпя в Юридическия факултет,
което беше променено едва в последния момент. За медика министерската кариера е недостъпна.
Връщам се отново към съновидението си. Започвам да разбирам, че то ме е пренесло от печалното
настояще в пълното с надежди време на гражданското министерство и е изпълнило тогавашното ми
желание. Като оскърбявам двамата си уважавани колеги само защото са евреи и наричам единия от
тях “глупак”, а другия - “престъпник”, изпълнявам ролята на един вид министър - просто по време
на съновидението заемам министерското кресло. Какво отмъщение за Негово Превъзходителство!
Той отказва да ме утвърди като извънреден професор, а аз, за да му отмъстя, заемам неговото
място в съновидението.
В друг случай забелязах, че желанието, възбудило съновидението, макар да се отнасяше до
настоящето, в голяма степен беше подкрепено от спомен от детството. Става въпрос за редица
сънища, предизвикани от желанието ми да видя Рим. По всяка вероятност това желание още дълго
време ще трябва да бъде удовлетворявано само от сънищата, тъй като в това време на годината, през
което имам възможност да пътувам, пребиваването в Рим е вредно за здравето ми. Веднъж ми се
присъни, че от прозореца на вагона виждам Ибър и Мостът на ангелите. Влакът тръгва и тогава се
сещам, че всъщност не съм бил в града. Изгледът, който видях в съня си, ми напомни една известна
картина, която бях видял в навечерието на съновидението си в гостната на моя пациентка. Друг път

www.spiralata.net 72
сънувах, че някакъв човек ме води в планината и ми показва Рим, обвит в мъгла. Градът бе толкова далеч
от мен, че се учудих на яснотата на картината, откриваща се пред мен. Това съновидение имаше и
продължение, но тук нямам възможност да го опиша. В него обаче лесно се забелязва мотивът на
съзерцаване отдалеч на обетована земя. По време на трето съновидение най-накрая попаднах в Рим.
Но за мое голямо разочарование видях не самия град, а само малка рекичка с мътна вода. На единия
бряг имаше черна скала, на другия - поляни с високи бели цветя. Видях някой си господин Цукер
(когото познавам много малко) и реших да го попитам за пътя, който води в града. Ясно е, че упорито
се стараех да видя в съня си града, който в действителност не съм виждал никога. Ако разложа
съновидението на съставните му части, белите цветя, които видях, насочват към познатата ми Равена,
град, който известно време си е оспорвал първенството с Рим. В блатата около Равена, в черната вода,
намерихме прекрасни морски рози. В съновидението те растат на поляни, подобно на нарцисите в
нашето Аусзее. В Равена беше много трудно да се стигне по водата до тях. Черната скала на брега
живо напомня долината Теил близо до Карлсбад. Карлсбад ми дава възможност да обясня защо
питам господин Цукер за пътя. В материала на моето съновидение може да се забележи наличието на
два забавни еврейски анекдота, които съдържат дълбока, макар и печална житейска мъдрост.
Единият от тях разказва как един беден евреин се качил без билет в бързия влак, пътуваш, за
Карлсбад. На всяка гара го сваляли и най-накрая, на една гара, той срещнал познат, който го попитал за
къде пътува. Той му отговорил: “Ако издържа, до Карлсбад”. Спомням си и друг анекдот за един евреин,
който не знаел френски и попаднал в Париж. Париж също беше дълги години цел на моите стремежи и
щастливото чувство, което ме обзе, когато попаднах за първи път в този град, ми се стори като
предзнаменование, че и останалите ми желания ще се сбъднат. Въпросите за пътя са тясно свързани с
Рим, където, както е известно, водят всички пътища. Освен това фамилията Цукер (захар) насочва към
Карлсбад, където изпращаме всички болни от диабет. Като повод за това съновидение послужи
предложението на един мой берлински приятел да се срещнем на Великден в. Прага. Предстоеше ни
да си изясним с него някои въпроси, отнасящи се до диабета.
Четвъртото съновидение, което ми се присъни скоро след третото, отново ме пренесе в Рим:
Виждам улица и се учудвам на множеството немски плакати, налепени там. В навечерието бях написал
писмо на приятеля си, в което казвах, че в Прага немците едва -ли могат да прекарат приятно времето
си. По този начин съновидението изразява и желанието ми да се срещна с него в Рим, а не в столицата
на Бохемия, а освен това и желанието ми, отнасящо се към Студентските ми години - немският език да
получи по-голямо разпространение в Париж. Зная малко чешки от детските си години, защото съм
роден в градчето Мерене, населено предимно със славяни. Едно чешко стихотворение, което съм
чувал в детството си, така се е запечатало в паметта ми, че и сега мога да го кажа наизуст, макар да
не разбирам значението на думите. По такъв начин и тези сънища са били тясно свързани с детските
ми спомени.
При последното ми италианско пътешествие, по време на което минах покрай Тразименското езеро,
видях Тибър и за голямо свое съжаление трябваше да тръгна обратно, без да измина осемдесетте
километра, които ме отделяха от Рим. Най-накрая намерих способ, който подхранваше моя стремеж да
видя вечния град от външни впечатления. Реших да отида на следващата година в Неапол през Рим и
неочаквано ми дойде наум една фраза, която бях прочел по всяка вероятност у някой от нашите
класици: голям въпрос - кой по-усърдно е тичал напред-назад из стаята, решавайки най-накрая да се
отправи към Рим: конректорът Винкелман или пълководецът Анибал. Всъщност аз се движех по
стъпките на Анибал. И на мен, както и на него, не ми беше съдено да видя Рим. Той също се беше
отправил в Кампания в същото време, когато целият свят е очаквал да тръгне към Рим. Анибал, с когото
си приличаме по това, беше любимият ми герой през гимназиалните ми години. Както много други
младежи на тази възраст, симпатизирах в пуническите войни не на римляните, а на картагенците. Когато
след това в горните класове започнах да разбирам целия смисъл на произхода си от семитската раса и
антисемитските течения сред приятелите ми ме накараха да заема определена позиция, тогава личността
на семитския пълководец още повече се издигна в очите ми. За мен - юношата, Анибал и Рим бяха
символ на противоречието между издръжливостта на евреите и организацията на католическата
църква. Значението, което придоби за моята психика антисемитското движение от тези времена,

www.spiralata.net 73
фиксира след това мисли и усещания от онзи ранен период. По такъв начин желанието да попадна в
Рим стана символ и на много други горещи желания, за чието осъществяване трябва да се трудиш с
цялата издръжливост и търпение на картагенците и за чието изпълнение съдбата толкова малко помага,
както и за осъществяването на задачата на Анибал.
Отново се натъквам на едно юношеско преживяване, което се проявява във всички тези усещания и
съновидения. Бях на десет-дванадесет години, когато баща ми започна да ме взима със себе си на
разходка и да беседва с мен по различни въпроси. Така, веднъж, в желанието си да ми докаже до
каква степен моето време е по-добро от неговото, той ми каза: “Когато бях млад, всяка събота ходех в
твоя роден град, облечен в празнични дрехи и с шапка на главата. Веднъж към мен се приближи един
християнин, свали с ръка шапката от главата ми и завика; “Чифут! Слизай от тротоара!” “А ти какво
направи?” - попитах го аз. “Слязох на паважа и взех шапката си.” - отвърна баща ми. Това не ми се
стори голямо геройство от страна на този силен човек, който ме водеше, мен, малкото момче, за ръка.
На тази ситуация противопоставих друга, която съответстваше повече на моите чувства: сцената, в която
бащата на Анибал, Амилкар Барка, кара сина си да се закълне пред олтара, че ще отмъсти на
римляните. От този момент Анибал зае видно място в моите фантазии.
Струва ми се, че мога да проследя и по-нататък в детските си години увлечението по картагентския
пълководец, тъй като тук става дума за пренасяне на вече създадена представа върху нещо ново. Една от
първите книги, които ми попадна, беше “Историята на Консулат и Империята” от Тиер. Спомням си, че
бях налепил надписи върху оловните си войници, които носеха имената на първите императорски
маршали, и по това време Масена (аналогия с еврейското име Манасе) беше мой любимец. Самият
Наполеон, благодарение на прехода си през Алпите, има връзка с Анибал. Може би това развитие на
военния идеал може да се проследи още по- далеч в дълбините на детството до желанието, което се
появи благодарение на полудружеското-полувраждебно отношение между моите по-големи приятели и
мен.
Колкото по-дълбоко проникваме в анализа на съновиденията, толкова по- често попадаме на
следи от детските преживявания, които в скритото съдържание на съновидението играят ролята на
негов източник.
По-гope споменахме, че съновидението възпроизвежда много рядко спомените по такъв начин, че те
да образуват в непроменен вид явното му съдържание. Въпреки това могат да се намерят примери за
това явление. Ще добавя от себе си още няколко съновидения, отнасящи се пряко до преживяванията в
детството. При един от моите пациенти негово съновидение представляваше почти непроменен
спомен от един сексуален епизод. Наистина за него споменът никога не беше изчезвал от паметта, но
с течение на годините бе избледнял и единствено анализът на съновидението го накара да изплува на
повърхността. Когато бил на дванадесет години, пациентът ми посетил един болен приятел, който, без
да иска, смъкнал одеалото от себе си и за минута останал гол. При вида на половия му орган
пациентът ми, подчинявайки се на един вид принуждение, също се разголил и докоснал penis-a на
приятеля си. Но приятелят му толкова се разсърдил, че пациентът ми се смутил и си тръгнал. Тази
сцена била възпроизведена с голяма точност от съновидението след двадесет и три години. Разликата
била само в това, че пациентът ми играел не активна, а пасивна роля, а личността на приятеля му от
ученическите години била заменена с личността на негов сегашен познат.
Но обикновено детските епизоди в явното съдържание се проявяват само чрез отделни намеци и
трябва да бъдат разкрити чрез тълкуване. Разказването на такива примери едва ли е особено
убедително, защото за детските преживявания няма никакви гаранции.
Дори и паметта в по-голяма част от случаите отказва да ги признае. Правото да се констатират в
съновидението такива детски преживявания възниква при психологическата дейност от редица
моменти, които в своето взаимоотношение се явяват достатъчно надеждни. Взети за целите на
тълкуването на съновидението от своя комплекс, те може би не правят впечатление на нещо особено
ценно, още повече, че не съобщавам дори целия материал, върху който се гради тълкуването. Но всичко
това не може да ме накара да се откажа да приведа тези примери.
I. Моя пациентка ми разказва своето съновидение: Тя се намира в голяма стая, в която има
всевъзможни машини. Струва й се, че се намира в ортопедична болница. Чува, че нямам време и се

www.spiralata.net 74
налага да я лекувам заедно с други пет пациентки. Тя не е съгласна и не иска да легне на
предназначеното за нея легло. Стои в ъгъла и чака да и кажа, че това не е истина. През това време
останалите й се присмиват и казват, че това е каприз.
Първата част на това съновидение е свързана с лечението при мен. Втората отново съдържа
епизод от детството. Двете части са свързани със споменаването на леглото. “Ортопедичната болница”
се обяснява с моите думи. Веднъж направих, сравнение на продължителността на нейното лечение с
лечението в ортопедична болница. В началото на лечението й казах, че не разполагам с много време, но
по-късно ще мога да й отделям цели часове. Това е събудило у нея старото чувство, изключително
характерно за децата, склонни към истерия. Те са ненаситни за ласки. Моята пациентка е била най-
малката от шест сестри (оттук и това, че ще я лекувам заедно с пет други пациентки) и като такава -
любимка на бащата. Но на нея й се е струвало, че въпреки всичко нейният баща й отделя много малко
време. Това, че очаква от мен да кажа нещо, има съвсем друг смисъл. То има следното обяснение:
Веднъж шивачът й изпратил палтото по едно момче и тя му дала парите. После попитала мъжа си дали
няма да й се наложи пак да плати, ако момчето загуби парите. За да й се присмее, по време на
съновидението също й се присмиват, съпругът й казал, че сигурно ще се наложи. Тя не преставала да го
пита, желаейки той да й каже, че няма да се наложи да плаща, че това не е истина. За тълкуване на
скритото съдържание на съновидението можем да вземем мисълта, че тя се страхува, че ще й се
наложи да плати двоен хонорар, ако й отделя двойно повече време. Мисълта за скъперничеството й е
неприятна, “кална”. (Неприятното в много от детските епизоди много често се заменя в съновидението
от скъперничество. Думата “кален” представлява свързващото звено).
Ако всичко, за което става въпрос в съновидението за очакването, трябва да изобрази думата
“кален”, в такъв случай стоенето в ъгъла и отказът да
легне в леглото също се отнасят до това. Веднъж в детските си години пациентката ми изцапала
леглото си и за да я накажат, я оставили да стои в ъгъла, като й казали, че татко повече няма да я обича
и т.н.
II. В следващото съновидение на една млада дама се намира цял комплекс от детски спомени.
Дамата отива на пазар и много бърза. На Грабен тя изведнъж пада на колене. Около нея се събира
тълпа. Има много файтонджии, но никой не й помага. Напразно се опитва да стане. Най-накрая
успява. Настаняват я в карета, която трябва да я откара у дома. Хвърлят и през прозореца голямата
препълнена чанта.
Навярно първата половина от съновидението се обяснява с вида на паднал кон. В младежките си
години тя е яздила. С падането има връзка първият й спомен за 17-годишния син на готвача, който
паднал на улицата в пристъп на епилепсия и когото докарали вкъщи с карета. Разбира се, тя само чула за
това, но представата за епилептичните припадъци, за “падането”, е завладяла фантазията й и
впоследствие в твърде своеобразна форма е оказала влияние върху нейните собствени истерични
припадъци. Когато някоя жена сънува падане, това почти винаги има сексуален смисъл - тя става
“паднала”. В нашия случай това тълкуване е уместно, защото тя пада на Грабен - място във Виена,
известно като сборище на проститутки. Никой не й помага. Това също сочи за позорния занаят на
“падналата”. Пазарската чанта има връзка с мисълта за това, че се е омъжила за човек с по-ниско
обществено положение от нейното и сега трябва сама да ходи на пазар. Освен това тук чантата може
да бъде изтълкувана и като атрибут на прислугата. Към това имат отношение и по-нататъшните
детски спомени: За готвачката, която била уволнена за това, че краде. Тази готвачка също паднала на
колене и молила за прошка. Тогава тя била на дванадесет години. След това за слугинята, която била
уволнена защото се срещала с коняря, за когото по-късно се омъжила. Този спомен служи като
източник за появата на файтонджии в съновидението. Остава ни само да обясним защо
й хвърлят чантата през прозореца. Това ни напомня за начина, по който хвърлят багажа на
пътниците на малките гари, и има връзка с престоя на село, със спомена за това как един господин
хвърлял на позната дама през прозореца сливи, как малката й сестра непрекъснато се страхувала, след
като някакъв скитник надникнал през прозореца й. След всичко това изплува смътният спомен за
слугинята, която е живяла у тях на село и имала връзка с лакея. Тя била уволнена, “изхвърлена зад
вратата” (в съновидението е противоположно).

www.spiralata.net 75
 В колекцията си имам много такива съновидения, чийто анализ води до смътни, а понякога и
напълно забравени спомени от детството, дори и от тригодишна възраст. Но от това не бива да се правят
заключения, които имат някакво общо значение за теорията на сънищата. Във всички тях става въпрос
за невротици и дори истерици и ролята на детските спомени в техните сънища може да бъде
обусловена от наличието на неврози, а не от същността на самите съновидения. Но при тълкуването на
моите собствени сънища също много често срещам най-неочаквано в тяхното скрито съдържание
епизоди от детството. Понякога за обяснение на цяла поредица от сънища служи някое детско
преживяване. Вече дадох примери за това и ми предстои да дам още.
Мога да завърша със изброяването на няколко собствени сънища, в които свежите впечатления и
отдавна забравените детски преживявания едновременно играят твърде важна роля.
Дълго съм ходил из града, изморен съм и си лягам, без да се нахраня. Сънувам следното: Отивам
в кухнята и искам да ми дадат нещо за ядене. Там има три жени, едната от които е стопанката. Тя
върти нещо в ръцете си, сякаш се кани да прави топчета от тесто. Казва ми да изчакам, докато ги
направи. Аз съм нетърпелив и обиден. Излизам от кухнята и обличам едно палто, но първото, което
пробвам, ми е твърде дълго. Свалям го и се учудвам, че има кожена яка. Другото, неизвестно защо, има
колан с турски орнаменти. Появява се някакъв непознат с продълговато лице и малка брадичка и не ми
разрешава да облека палтото, защото било негово. Показвам му, че то е обшито цялото с турски
орнаменти. Той ми отговаря, че това не ме интересува. Неочаквано с него ставаме приятели.
При анализа на това съновидение изведнъж се сещам . за първия роман, който съм прочел още като
13-годишно момче. Започнах да го чета от края на първия том. Заглавието на романа и името на
автора не са ми известни, но много добре си спомням развръзката. Героят полудява и през цялото
време си повтаря имената на трите жени, които са му донесли висше щастие и много мъка. Едно от
тези имена е Пелагия. Но все още не зная каква роля има този спомен при по-нататъшния анализ.
Неочаквано тези три жени се превръщат в мислите ми в трите орисници, които определят човешката
съдба, и зная, че едната от тях, “стопанката” в съновидението, е майката, която дава живот, а понякога,
както е при мен, и първите житейски уроци. Женската гръд е символ на любовта и на глада. Според един
анекдот млад мъж, голям поклонник на женската красота, веднъж, когато се заговорило за красивата му
дойка, казал, че съжалява, че не се е възползвал от възможността, когато го е кърмела. Една от
орисниците върти нещо в ръцете си, сякаш прави топчета от тесто. Странно занимание за орисница. То
се нуждае от обяснение. Това обяснение намирам в друг по- ранен спомен от детството. Когато бях на
шест години и майка ми ме учеше на разни неща, тя ми каза, че съм направен от пръст и ще се
превърна в пръст. Това не ми хареса и изразих съмнение. Тогава тя потърка ръце, също като
стопанката, която в съновидението правеше топчета от тесто, само че в ръцете на майка ми нямаше
тесто. После ми показа черните частици епидермис, които се отделят при търкането на дланите на
ръцете. По този начин искаше да ми покаже нагледно, че сме направени от пръст. Удивлението ми
беше безкрайно и затаих в себе си вярата в това, което впоследствие прочетох в думите: “Ти си
задължен на природата със смъртта.” По този начин, отивайки в кухнята, наистина отивам към
орисниците. Като дете, когато огладнявах, често отивах в кухнята и майка ми, която стоеше до
готварската печка, ме молеше да почакам докато обядът стане готов. Но ето ги топчетата (на немски
Kпоdel). Един от моите професори, точно този, на когото дължа познанията си по хистология,
(епидермис), е свързан с тази дума (Kпоdel). Кньодел беше фамилията на човека, когото обвини в
плагиатство. Да извършиш плагиатство, да си присвоиш нещо, което принадлежи на друг - това ни
отвежда до втората част на съновидението, в която сякаш извършвам кражба на палто. Това ми напомня
за крадеца, който дълго време крадеше в университета палтата на студентите. Употребих думата
“плагиатство” случайно, но забелязвам, че тя има отношение към скритото съдържание на
съновидението, защото може да послужи за свързващо звено между отделните откъси на явното
съдържание. Асоциацията: Пелагия - плагиат - плагиостоми30 (на акула) - рибешки мехур - свързва
прочетения от мен роман с делото Кньодел и с палтото, което очевидно има някакво отношение към
сексуалността.
Това наистина е твърде пресилено съпоставяне, но мисленето в будно състояние не би могло да го
състави, ако не беше дадено в готов вид в съновидението.

www.spiralata.net 76
 По такъв начин обърканият ход на мислите може да бъде продължен и по-нататък и с помощта
на тълкуването мога изцяло да разкрия цялото съдържание на съновидението, но се отказвам, тъй
като личните жертви, които би ми струвало, ще бъдат твърде големи. Ще се възползвам само от една
нишка, която води пряко към мисълта, която лежи в основата на целия този хаос. Непознатият с
продълговатото лице и малката брадичка, който ми пречи да се облека, ми прилича на един търговец в
Спалато, от когото жена ми закупи множество турски материи. Покупките в Спалато ми напомнят за
други покупки в Катаро. Бях малко стиснат и пропуснах възможността да купя някои хубави стоки
(“изпуснах удобния случай при дойката” и т.н.). Една от мислите, внушена на спящия от глада, гласи
следното: нищо не бива да се пропуска, трябва да се взима всичко, което може да се вземе, дори с риск
да бъдем несправедливи. Не бива да изпускаме случая, животът е толкова кратък, смъртта - неизбежна.
Тъй като тази мисъл има и сексуален смисъл, а и желанието не се спира пред несправедливостта, това
“carpe diem” трябва да се страхува от цензурата и да се крие зад съновидението. Към това се
присъединяват и всички противоположни мисли, спомени за онова време, когато спящият е имал
достатъчно духовна храна, всички увещания на по-възрастните и дори заплахите от страшни
сексуални наказания.
II. Следващото съновидение изисква по-обстойно предварително съобщение.
Отправих се към западната гара, защото исках да замина за Аусзее, но неизвестно защо излязох на
перона, на който бе композиран влакът за Ишл. Там видях граф Тун, който отиваше в Ишл при
императора. Въпреки дъжда той бе пристигнал в открита карета. Слязъл пръв на перона и с жест
отстранил пазача, който не го познал и му поискал билет. Влакът за Ишл замина. Трябваше да се
махна от перона и да се върна в чакалнята, където беше много задушно. Едва ми позволиха да
остана. Времето ми мина в наблюдаване кой с помощта на ходатайство ще заеме пръв купе. Реших,
ако забележа нещо, да направя скандал, т.е. да отстоявам правата си. През това време си тананиках
нещо. Впоследствие се оказа ария от “Сватбата на Фигаро”:
Ако графът иска да танцува, да танцува,
Нека веднага да каже,
аз ще му посвиря.
През цялата вечер бях в много добро настроение. Дразнех и се заяждах с келнерите и
файтонджиите, но без да обидя някого от тях. В главата ми се мяркаха всевъзможни смели
революционни мисли в pendant към думите на Фигаро и комедията на Бомарше, която бях гледал в
Комеди Франсез. Спомних си думите за високопоставените персони, които “са си направили труда да се
родят на този свят”, правото на господар, което Алмавива иска да използва пред Сузана, Минава ми през
ума и за това, как опозиционните журналисти се присмиват над граф Тун, като го наричат “Nichstun”
(безделник). Не му завиждах. Сега си имаше тежка мисия. Всъщност, в момента аз бях граф Nichstun
и се отправях на пътешествие. Бях в отпуска и в главата ми се въртяха прекрасни планове. Към мен се
приближи един господин. Познавах го. Той беше правителствен депутат на изпитите във факултета по
медицина. Изтъквайки като основание своето високо звание, той поиска за себе си половин вагон в
първа класа. Чух как един от чиновниците попита другия: “Къде ще настаним този господин?”
Накрая и аз успях да получа купе, но такова, че през нощта щях бъда лишен от тоалетна.
Чиновникът не обърна внимание на оплакванията ми.
Отмъстих си, като му предложих да пробием дупка в пода на купето за удобство на пътниците. В
три часа през нощта наистина се събудих от желанието да отида по малка нужда. Преди това бях
сънувал следното:
Тълпа. Студентско събрание. Говори граф (Тун или Тафе). В отговор на предложението да изкаже
мнението си за немците, той казва с ироничен жест, че те са неговото любимо цвете - копитник,31 и
затъква в ревера си нещо, което прилича на обрулено зелено листо. Аз се ядосвам, като се удивлявам на
германофилските си настроения. После виждам смътно: Намирам се в аудиторията, всички изходи са
затворени, трябва да бягам. Спасявам се, като преминавам през редица прекрасно обзаведени стаи с
червеникаво-лилави мебели и най-накрая попадам в коридора, в който седи портиерката - възрастна
пълна жена. Успявам да избегна разговор с нея, но тя очевидно смята, че имам право да минавам
оттук, защото ме пита искам ли да ми свети с лампа. Казвам й да остане на стълбата и сам се учудвам на

www.spiralata.net 77
хитростта, с която успях да избягна контролата. Слизам долу, намирам тесен и стръмен проход, водещ
нагоре, и тръгвам по него.
Отново виждам неясно следното: предстои ми втора задача - да се измъкна от града, както преди
малко от аудиторията. Взимам файтон и казвам да ме откарат на гарата. “По-нататък няма да отида с
вас” - отвръщам аз, когато файтонджията ми казва, че е много изморен. Но на мен ми се струва, че
вече съм изминал с него част от пътя, по който обикновено пътувам за гарата. Гарата е пълна. Чудя
се дали да замина за Креймс или за Цнайм, но не се сещам, че сега там се намира резиденцията на
двора, и решавам да тръгна към Грац. Намирам се във вагон, който прилича на трамваен. В ревера си
имам някакво странно дълго стъбло. На него има червеникаво- лилава виолетка, която прави силно
впечатление. Тук сънят прекъсва.
Отново съм на гарата, но с някакъв възрастен господин. Мъча се да остана незабелязан, но
усещам, че мисълта ми вече е приведена в изпълнение. Изобщо тук мислите и преживяванията са
слети в едно. Спътникът ми е сляп поне с едното око и държа пред него подлога (каквато трябваше да
си купим или вече сме си купили от града). По такъв начин съм негова болногледачка и трябва да държа
подлогата пред него, защото той е сляп. Събуждам се и усещам естествената потребност да отида по
малка нужда.
В съновидението прави впечатление фантазията, която пренася спящия в революционната 1848 г.,
споменът за която е бил събуден от юбилея 1898 г., а също и от разходката по Вахау, когато видях
Емерсдорф. Преди погрешно се смяташе, че там е бил погребан главатарят на студентското движение
Фищхоф. За това говорят някои детайли от явното съдържание на съня. След това асоциацията ме
отвежда в Англия, в къщата на брат ми, който ядосваше жена ми с фразата “fifty years ago” - заглавие
на едно стихотворение на Тенисън, на което децата обикновено отговаряха “fifteen years ago”. Тази
фантазия, свързана с мислите, предизвикани от вида на граф Тун, подобно на фасадите на
италианските църкви, няма органична връзка със самото здание, но противоположно на тези фасади
изобилства с проблеми и дефекти, отделните й части са неясни и се прекъсват тук-там от елементите на
вътрешното съдържание.
Първата ситуация на съновидението се състои от няколко епизода, на които я разлагам.
Високомерното настроение на графа по време на съновидението ми напомня за един епизод от
гимназията. Имахме един невеж учител, когото мразехме. Направихме заговор против него. Начело
на този заговор стоеше приятелят ми, който по онова време подражаваше на Хенрих VIII Английски.
Нанасянето на главния удар се падна на мен. Като повод за явното възмущение на гимназистите
послужи спорът относно значението, което има за Австрия Дунав (Вахау). В заговора беше замесен и
единственият в класа ни аристократ, когото наричахме “жираф” заради високия му ръст. Когато
нашият училищен тиранин, преподавателят по немски език, го изкарваше на дъската, той се държеше
приблизително така, както и графът по време на съновидението. Споменаването на любимото цвете и
това, че графът се закичва с нещо, което прилича на цвете, ми напомня за сцена от една от трагедиите на
Шекспир, които започват с Гражданската война между Червената и Бялата роза. За този спомен
послужи като повод мисълта за Хенрих VIII. След това не е много трудно да се стигне от розите до
белите и червените карамфили (в анализа неочаквано се вмъкват два стиха: единият немски, другият -
испански: “Рози, лалета, карамфили, всички цветя увяхват”. - “Isabelita, по llores que se marchitan las
flores”.23 Испанският стих е от “Фигаро” и във Виена е отличителен знак на антисемитите, а червеният -
на социалдемократите. Неочаквано изплува споменът за антисемитската проява по време на едно мое
пътуване из прекрасната Саксония (Англо-Саксония). Третият епизод, който дава повод за образуването
на първата ситуация на съновидението, се отнася към студентските ми години. На една немска
студентска сбирка се състоя дискусия относно взаимоотношението между философията и
естествознанието. Аз, съвсем млад юноша, убеден привърженик на материалистичната теория, започнах
да защитавам във висша степен едностранчива гледна точка. След това се изказа един по-възрастен мой
другар, който по-късно се прояви като виден политик и организатор. Фамилията му напомняше
названието на едно животно. Той ни постави на мястото ни. На младини той също беше залитал, но
после се бе разкаял и се беше върнал на правия път. Аз се ядосах (както и по време на

Исабелита, не плачи за увяхването на цветята.

23

www.spiralata.net 78
съновидението), кипнах и отвърнах, че, след като е пасъл свине, изобщо не се учудвам на тона на
речта му (в съновидението се учудвам на своето германско настроение). Настъпи всеобщо
негодувание, накараха ме да взема думите си обратно, но отказах. Оскърбеният беше достатъчно умен,
за да не ме извика заради такава дреболия на дуел, и не обърна внимание на случилото се.
Останалите елементи от първата ситуация се отнасят до по-дълбоки слоеве. Какво значение има
това, че графът споменава за копитник? Обръщам се към асоциацията. Копитник - на немски
“Huftattich” - lattice - салата Salathum - (на немски този израз е аналогичен на поговорката за кучето,
което лежи на сеното, самото то не яде, но и на другите не дава). Оттук лесно се стига до редица
ругатни: жираф, свиня, куче. Бих могъл въз основа на гореспоменатата фамилия на моя по-възрастен
другар да стигна и по други пътища до ругатнята “магаре”, а също така и отново до спомена за един
професор. По-нататък превеждам - не зная дали правилно - копитник Huflattich - с френското “pisse-en-
lit”. Правя това въз основа на романа на Зола “Жерминал”, в който децата донасят от това растение.
Кучето - chien - напомня по съзвучие друга функция на човешкия организъм (chier). Сега вече можем да
обединим всички тези цинични изрази. В “Жерминал”, разглеждащ въпроса за съзидателната
революция, е описано едно твърде съобразно съревнование, което е свързано с отделянето на
газообразни екскреции “flatus”. Забелязвам, че се приближавам отдалеч към този “flatus” - от цветето,
испанското стихче, Исабел и Фернандо, Хенрих VIII и английската история до борбата на Непобедимата
армада с Англия, след чийто победен край англичаните секат медал с надпис: “Afflavit et dissipati sunt”,
тъй като флотата е била разбита по време една буря. Възнамерявах да използвам това изречение като
епиграф към главата “Терапия”, ако можех да дам подробен отчет за своите възгледи относно
същността и метода за лечение на истерията.
Не мога да анализирам толкова ясно втората ситуация от съновидението предимно поради
съпротивата на цензурата. Въпросът е там, че тук заставам на мястото на едно високопоставено лице от
онзи революционен период, страдащо от “incontinentia alvi” и т.н. Според мен в този случай нямам
право да избягна цензурата, въпреки че по-голяма част от тази история ми разказа един мой хофрат
(аудитория, аула, consilarius aulicus). Появата на редицата от стаи очевидно е предизвикана от салона-
вагон на негово превъзходителство, в който успях да надникна за момент. Пазачката ми напомня за
една възрастна дама, на която изказах твърде съмнителна благодарност за почерпката й и многото
прекрасни истории, които съм чувал в дома й. Шествието с лампата ме отвежда до Хрилпарцер, който е
описал чудесен епизод с аналогично съдържание, по-късно използван в “Херо и Леандър” (вълните на
морето и любовта - армада и буря).
Принуден съм да се откажа и от подробен анализ на двата последни откъса на съновидението.
Ще взема от тях само онези елементи, които имат връзка с двата детски епизода, които всъщност са
причината да опиша това съновидение. Читателят с пълно право може да предположи, че към отказа
от анализ ме подтиква наличието на сексуален материал. Това наистина е едно от моите основания, но
то не е единственото. Често пъти човек не крие от себе си много неща, които трябва да държи в тайна от
другите. Тук става дума не за причините, които ме карат да скрия резултатите от анализа, а за мотивите
на вътрешната цензура, които скриват от мен истинското съдържание на съновидението. Затова трябва
да кажа, че анализът на всички тези три откъса на съновидението ми разкрива в тях неприятно
самохвалство и смешна мания за величие, която отдавна вече няма място в живота ми в будно състояние.
Манията за величие се проявява дори в явното съдържание на съновидението (учудвам се на своята
хитрост) и обяснява самоувереното ми поведение в навечерието ми на съновидението.
Към двата гореспоменати епизода от детството ми се отнася следното: купих си за едно пътуване
нов куфар, чийто цвят - лилаво-червеникав - се появява няколко пъти в съновидението ми (виолетките
в ревера ми и мебелите в аудиторията). Фактът, че всичко ново се набива в очите на хората, представлява
общоизвестно убеждение у децата. Разказвали са ми за един случай от моето детство, споменът за
който е заместен от спомена за разказа. Когато съм бил на две години, аз съм страдал от enuresis
поcturna и в отговор на упреците на баща ми съм се опитал да го утеша, като съм му обещал да купя в
Н. (най-близкия град) нови хубави червени чаршафи. (Оттук в съновидението се появява мисълта, че
трябва да купим или вече сме купили в града подлога. Обещанието трябва да бъде изпълнено.) В това
обещание се съдържа цялата мания за величие на детето. Значението за детето на enuresis поcturna в

www.spiralata.net 79
съновидението вече бе обяснено в анализа на едно от предишните съновидения. Има още един епизод,
отнасящ се до моята седемгодишна възраст, който се е съхранил прекрасно в паметта ми.
Една вечер преди да си легна, въпреки забраната от страна на родителите ми, удовлетворих своите
потребности в спалнята им и в тяхно присъствие. Баща ми се ядоса и ме наруга. Той каза: “Нищо няма
да излезе от теб!” Явно това е било страшна обида за моето самолюбие, тъй като споменът за този
епизод непрекъснато се проявява в моите сънища и обикновено е свързан с изброяването на заслугите и
успехите ми, сякаш искам по този начин да кажа следното: “Виждаш ли, все пак от мен излезе нещо.”
Този епизод от детството ми дава материал за последната ситуация в съновидението, в която, разбира се,
за отмъщение ролите са разменени.
Възрастният господин очевидно е баща ми, защото слепотата на едното око се обяснява с неговата
глаукома. Той прави пред мен това, което бях направил някога пред него. Чрез глаукомата му
напомням за кокаина, който много му помогна по време на операцията, и с това сякаш изпълнявам
обещанието си. Освен това му се присмивам. Той е сляп и държа подлога пред него - това е намек за
моите успехи в областта на изучаването на истерията, с които много се гордея.
Ако двата епизода от детството ми и без това са свързани с темата за манията за величие, за тяхното
припомняне по време на пътуването ми до Аусзее спомага и случайното обстоятелство, че в купето ми
нямаше тоалетна. Бях сигурен, че ще изпитам нощното неудобство, и действително се събудих със
съответното усещане. Самият аз бях склонен да придам на тези усещания ролята на активен
възбудител на съновидението, но по-скоро се придържам към друг възглед, а именно, че от споменатата
потребност са предизвикани единствено мислите, скрити в съновидението. Никога не се събуждам
заради това, особено толкова рано, както този път - в 2:45 сутринта. Опитът ми при анализите на
сънища ме убеди, че дори при съновиденията, при които на пръв поглед тълкуването е изчерпателно,
тъй като техните източници и желанията, криещи се в тях, са напълно достъпни и очевидни, дори и в
тях се съдържат мисли, свързани с далечното детство. Във връзка с това трябва да си задам въпроса: Не
се ли явява тази особеност съществено условие за всяко съновидение? Обобщавайки тази мисъл,
казвам, че в своето явно съдържание всяко съновидение е свързано с пресни преживявания - скритото
му съдържание разкрива връзката с по-ранни преживявания, които - например при анализа на историята
- остават свежи до последния ден. Но това твърдение е трудно за доказване. Ще имам и друга
възможност да се върна отново към вероятната роля на ранните детски преживявания при образуването
на сънищата. От трите разгледани особености на паметта в сънищата едната е преобладаването на
елементи с второстепенно значение. Тя се обяснява с изопачаващата дейност на съновидението.
Останалите две особености - наличието на свежи впечатления и преживявания от детството, са само
констатирани от нас, но не са достатъчно обяснени. Засега ще се задоволим само да ги отбележим,
без да се опитваме да ги обясняваме. Ще се върнем отново към тях, когато се заемем с
психологичното обяснение на състоянието сън и при разглеждането на структурата на душевния апарат,
когато видим, че вследствие тълкуването на съновидението, както на отворения прозорец, можем да
надникнем в най-затънтените ъгълчета на нашата психика.
Но тук ще спомена за един извод от нашите последни анализи. Често пъти съновидението
изглежда многозначно. В него могат да се обединяват, както показват гореспоменатите примери, не
само няколко осъществявания на желанията, но е възможно един смисъл, едно осъществяване на
желанието, да покрива друг, докато в последния смисъл не се натъкнем на осъществяване на желание
от ранното детство.
с) Соматични източници на сънищата. Ако попитаме един интелигентен човек, който не е запознат с
проблемите на психологията, но се интересува от проблема на сънищата, какви според него са
източниците, предизвикващи съновидения, ще забележим, че запитаният винаги ще бъде убеден в
неопровержимостта на своето решаване на поне една част от този проблем. Той веднага ще спомене за
влиянието, което оказват върху сънищата лошото храносмилане, случайното положение на тялото и
други дребни усещания. Но той дори и не предполага, че освен всички тези изброени моменти остават и
още много други неща, изискващи особено внимание и обяснение.
В Първа глава разгледахме подробна ролята на соматичните източници за образуване на
сънищата според научната литература, затова тук ще бъде достатъчно само да споменем изводите на

www.spiralata.net 80
нашия обзор. Казахме, че има три различни соматични източника: обективните сетивни дразнители,
получавани отвън, субективните вътрешни възбуждания на сетивните органи и физическите дразнители,
получавани отвътре. По-нататък забелязахме, че по-голяма част от учените, които говорят за наличието
на тези соматични източници, изместват на заден план или напълно отричат наличието на каквито и
да било психични източници на сънищата. При разглеждането на възгледите относно тези соматични
източници научихме, че значението на обективните дразнения на сетивните органи - отчасти от
случайни дразнители по време на сън, отчасти от такива, които се характерни и за душата на спящия
човек - се потвърждават от многобройните наблюдения, които са доказателство, че в сънищата ролята
на субективните сетивни дразнители се проявява чрез възпроизводството на халюцинации и че
свеждането на нашите сънища до вътрешните физични дразнители, макар да е недоказуемо в целия си
обем, се основава на общоизвестното въздействие, което оказва възбуденото състояние на органите на
храносмилателната и пикочно-половата система върху съдържанието на съновиденията.
“Нервните” и “физическите” дразнители са соматичните източници на сънищата, т.е. съгласно
повечето автори - изобщо единствените източници на сънищата.
Но ние сме чували редица възражения, насочени не толкова против правилността, колкото
против приложимостта на теорията за соматичните дразнители.
Колкото и да са убедени представителите на тази теория в своята непоколебимост и в своите
фактически основания - особено по отношение на случайните и външните нервни дразнители, които
не е трудно да бъдат забелязани в съдържанието на съновидението, - все пак Никой от тях не отрича
факта, че обилният материал на представите, който е налице в сънищата, не допуска свеждане само
до външните нервни дразнители. В продължение на шест седмици Ms Calkins (12) наблюдавала
своите собствени сънища и сънищата на други хора точно с такава цел и установила, че само в 13,2
процента от тях може да се проследят елементи на външно сетивно възприятие. Само два от
случаите в нейната колекция могат да бъдат изцяло отнесени към органичните усещания. Тази
статистика потвърждава това, в което вече се убедихме при беглия обзор на нашите собствени
наблюдения.
Често учените се ограничават с това, че отделят сънищата, предизвикани от нервни дразнители, от
останалите форми на сънища. Spitta (64) разделя сънищата на асоциативни и произтичащи от нервни
дразнители. Ясно е обаче, че това решаване на проблема е непълно. Трябва да се установи връзка
между соматичните източници на сънищата и комплекса от представи в тях.
Заедно с това възражение относно постоянното наличие на външни дразнители може да се
изтъкне и второ, отнасящо се до непълнотата на теорията за обясняването на сънищата, което се постига
със сведението, което те дават за този вид източници. Представителите на тази теория трябва да ни
обяснят, първо - защо външните дразнители не се представят в съновидението в истинския си вид и,
второ - защо резултатът на реакцията на възприемащата душа от това изкривено дразнене е толкова
изменчив и неопределен. В отговор на този въпрос Strumpell (66:108) казва, че вследствие на своята
изолираност от външния свят по време на сън душата не може да даде правилно тълкуване на
обективните сетивни дразнители и е принудена да образува илюзии въз основа на неопределени
дразнения. Той казва следното: “Веднага след като благодарение на външното или вътрешното дразнене
по време на сън възникне усещане или комплекс от усещания, чувства или изобщо някакви психични
процеси и те се усвоят от душата, това предизвиква в нея образи, които се отнасят към кръга на
представите от живота в будно състояние, т.е. възпроизвеждат предишните възприятия било в суров вид,
било във връзка със съответните психически ценности. Този процес сякаш събира повече или по-малко
такива образи, от които впечатлението, произтичащо от нервното дразнене, получава своя психическа
ценност. В съответствие с живота в будно състояние и тук обикновено казват, че по време на сън душата
тълкува впечатленията, породени от нервните дразнители. В резултат на такова тълкуване получаваме
сънища, чиито съставни части са обусловени от това, че нервното дразнене извършва по законите на
възпроизвеждането свое психическо въздействие върху душевния живот.”
По същество това учение е сходно с твърдението на Vundt (76), който казва, че представите в
съновидението произтичат в по-голямата си част от сетивните дразнители, предимно от дразненето на
общите сетива, и затова в повечето случаи представляват фантастични илюзии и много рядко - чисти

www.spiralata.net 81
представи на паметта, повишени до степен на халюцинации. Съотнасянето на съдържанието на
съновидението с дразнителите, произтичащо от тази теория, според Strumpell (66:84) наподобява
ситуацията “сякаш пръстите на немузикален човек са се докоснали до клавишите на рояла”. По този
начин съновидението не се представя като душевно явление, което има психични мотиви, а като
резултат от физическо дразнене, изразяващо се в психичната симптоматика, тъй като душевният
апарат, който изпитва дразненето, не е способен на друго изменение. Аналогични предпоставки
използва и Майнерт, когато прави опит да обясни натрапчивите идеи със своя известен пример с
циферблата, върху който някои цифри ни се струват по-отчетливи.
Колкото и да е популярна теорията за соматичните дразнители, колкото и да е подкупваща със
своята простота, не е трудно да се забележат слабите й страни. Всеки соматичен дразнител, който по
време на сън кара душевния апарат да тълкува посредством образуването на илюзии, може да послужи
като повод за безброй такива тълкувания, т.е. в съдържанието на съновидението това ще се изрази в
извънредно разнообразни форми. Но учението на Strumpell и Wundt не може да посочи нито един мотив,
който да регулира съотношението между вътрешното дразнене и представата, избрана за неговото
тълкуване. Тя не може да обясни “странния избор”, който често имат дразненията по време на
peпродуциращата си дейност. (Липс “Основни предпоставки на душевния живот”, стр. 170). Другите
възражения са насочени срещу основната предпоставка на цялото учение за илюзиите, срещу това,
че душата по време на сън не е в състояние да различи истинската природа на обективните сетивни
дразнители. Старият физиолог Burdach (8) ни показва, че дори по време на сън душата е в състояние да
тълкува правилно възприеманите сетивни впечатления и да реагира на тях. Той твърди, че някои по-
важни за индивида впечатления не са подложени на изопачаване и че субектът много по-често се
събужда от произнасянето на собственото му име, отколкото от някакво неопределено слухово усещане.
Но това предполага, че душата дори по време на сън различава отделните усещания. Въз основа на това
Burdach прави заключение, че по време на сън е налице не неспособност за тълкуване на сетивните
впечатления, а недостатъчен интерес към тях. Същите аргументи, които през 1830 г. бяха използвани
от Burdach, са налице и при Липс през 1883 г. в неговата критика на теорията за соматичните
дразнители. Затова душата ни прилича на спящия човек в анекдота, когото попитали: “Спиш ли?” “Не” -
отговорил той. Но в отговор на молбата: “Дай ми сто крони”, той отговорил: “Спя”.
Празнините на теорията за соматичните дразнители се виждат и в друго отношение. Наблюденията
показват, че външните дразнители невинаги предизвикват сънища, въпреки че се появяват в тяхното
съдържание, ако те са налице. На дразненето на осезанието ми, което усещам по време на сън, мога да
реагирам по различен начин. Вероятно е да не му обърна внимание и да установя например след
събуждането си, че кракът ми не е завит или че ръката ми е сгъната неправилно. Патологията посочва
много примери, в които различните дразнители по време на сън не оказват никакво въздействие. Мога
да усетя дразненето в съня си. Това обикновено става с болезнените усещания. Но това усещане няма да
стане повод за съновидение. И, трето, мога да се събудя ядосан с цел да го отстраня. И чак четвъртата
възможност се заключава в това, че нервното дразнене може да предизвика у мен съновидение. Но
първите три възможности се срещат много често. Дори може би повече от четвъртата. Последната не
би могла да настъпи, ако не са налице мотиви за съновидението, вън от соматичните дразнители.
Отбелязвайки напълно справедливо тези пропуски в обясненията на сънищата чрез соматичните
дразнители, други автори, като Schemer (58) и Volkelt (72), са се постарали да определят поточно
душевната дейност, с чиято помощ соматичните дразнители предизвикват причудливи и странни
сънища. По този начин те отново пренасят същността на съновидението в областта на душевния живот,
в психичната активност. Sherner дава не само поетичното образуване на психичните особености,
проявяващи се при образуването на сънищата, но и е бил уверен, че е открил закон, съгласно който
душата оперира с възприетите от нея дразнения. Според него освободената от дневните окови фантазия
по време на съновидението се стреми да изобрази символично природата на органа, от който
произтича дразненето, и самия характер на това дразнене. По този начин се получава един вид
“съновник”, с помощта на който може да се съди въз основа на сънищата за физичните усещания, за
състоянието на отделните органи и различните дразнители.
“Така например образът на котка е израз на лошо настроение, видът на светъл гладък хляб

www.spiralata.net 82
изобразява голота, човешкото тяло като цяло се изобразява с помощта на дом, а отделните части на
тялото - чрез отделните части на дома. В сънищата, предизвикани от зъбобол, на устната кухина
съответстват сводестите стени на дома, а на прехода на глътката в хранопровода - стълба. В сънищата,
предизвикани от главоболие, за изобразяване на главата фантазията избира тавана на стаята, плътно
покрит от отвратителни паяци”, твърди Volkelt (72:30, 35). За всеки орган съновидението избира
различни символи: поемащият си въздух бял дроб открива себе си в нажежената до червено печка, в
която бушуват пламъци, сърцето - в празните сандъци и кошници, пикочният мехур - в кръгли
торбовидни или изобщо обли предмети. Особено важно е, че в края на съновидението органът или
неговата функция се представят в своя истински вид и дори много често - в собственото тяло на
спящия. Така например съновидението за зъбобола завършва с това, че спящият сам изтръгва зъба от
устата си.” Не може да се каже, че тази теория за тълкуване на сънищата е намерила широко
разпространение в научните среди. Тя е била възприемана преди всичко като прекалено
екстравагантна. В нея не е била забелязана дори онази частица истина, която несъмнено присъства
там. Тази теория довежда до възстановяване на тълкуването на сънищата с помощта на символиката,
която са ползвали хората в древността. Разликата е само в това, че областта, от която се взима
тълкуването, се ограничава с физическия свят на човека. Слабата страна в учението на Sherner е
недостигът на конкретна научна техника при тълкуването. Явно тук не се изключва възможността за
произвол при тълкуване на сънищата предимно за това, че всяко дразнене може да се прояви в
съновидението по различен начин. Така например последователят на Sherner - Volkelt, не е бил
съгласен с неговото твърдение, че човешкото тяло в съновидението се изобразява с дом. Несъмнено
предизвиква възражение и фактът, че тук съновидението се представя във вид на безполезна и безцелна
душевна дейност, тъй като съгласно дадената теория душата се задоволява с фантазиране за
интересуващото я дразнене.
Има още едно възражение, нанасящо удар на учението на Sherner за символизирането на
физичните дразнители в съновидението. Тези физически дразнители са непрекъснато налице. По
време на сън душата е по-достъпна за тях, отколкото в будно състояние. Но не е ясно защо душата не
сънува непрекъснато през цялата нощ и не всяка нощ всички тези органи. Ако отговорът на това
възражение е, че очите, ушите, зъбите, стомахът и др. трябва да изпитат особени дразнения, за да
предизвикат дейността на съновидението, веднага възниква трудността за установяване на такова
засилено дразнене. Това е възможно само в много редки случаи. Ако съновидението за полет
символизира повдигането и отпускането на стените на белите дробове, в такъв случай този сън би
трябвало да се присънва по-често, защото по време на това съновидение би следвало да се наблюдава
засилена дейност на белите дробове. Но възможен е и трети случай, който е най-вероятен от всички.
Понякога действат особени мотиви, имащи за цел да насочват вниманието към постоянните усещания,
които са налице. Но този случай вече ни извежда извън пределите на теорията на Sherner.
Значението на теорията на Sherner и Volkelt се състои в това, че тя насочва вниманието към
редица особености в съдържанието на сънищата, които трябва да бъдат обяснени и крият в себе си
нови истини. Истина е, че в сънищата се съдържа символизация на телесните органи и техните
функции, че често водата в съновидението означава потребност от уриниране, че мъжкият полов
орган се изобразява чрез помпа, пръчка или колона.
Съновиденията, в които има много ярки цветове, могат да бъдат сведени до дразнене на зрителните
органи. Съновидението, разказано от Sherner, в което на един мост стоят две красиви руси момчета,
бият се, после се връщат на местата си и това продължава дотогава, докато най-накрая спящият сам
се изкачва на моста и изважда от устата си голям зъб, или друго съновидение на Volkelt, в което вижда
два реда сандъци и което също завършва с ваденето на зъб - тези съновидения не ни дават право да
мислим, че теорията на Sherner е безпочвена, и да отричаме наличието на зърното истина, което се
намира в нея.
Обсъждайки теорията за соматичните дразнители, през цялото време не посочвах аргумент,
произтичащ от нашите анализи на сънищата. Ако с помощта на метод, неизползуван от другите
автори относно техния материал, установихме, че съновидението притежава особена ценност в
качеството си на психичен акт, че мотив за неговото възникване е желанието и че преживяванията от

www.spiralata.net 83
изминалия ден дават основния материал за съдържанието му, всяка друга теория за съновидението,
отричаща този метод и заедно с това приемаща съновидението за безцелна и загадъчна психична
реакция на соматични дразнители, е напълно безпочвена. В този случай, а това е съвсем невероятно, би
трябвало да има два различни вида сънища, единият от които да се наблюдава само от нас, и друг,
който да се наблюдава от предишните изследователи на сънищата. Сега сме длъжни да съгласуваме с
нашата теория фактите, на които се опира разпространеното учение за соматичните дразнители.
Първата стъпка към това направихме, когато казахме, че дейността на съновидението е принудена
да преработва всички възбуждащи го моменти в едно цяло. Ние видяхме, че ако от изминалия ден
останат две или повече ценни преживявания, желанията, произтичащи от тях, се обединяват в
съновидение, а също и това, че впечатленията, имащи психична ценност за материала на
съновидението, се обединяват в незначителните преживявания от изминалия ден при условие, че
между едните и другите могат да бъдат образувани свързващи представи. По този начин сънищата
използват реакцията на всичко, което в дадения момент е живо и свежо в спящата душа. От предишните
анализи на сънищата знаем, че техният материал представлява сбор от психичните рудименти и следи
на спомените, на които трябва да признаем съществуването (вследствие на предпочитанието към свежия
и детския материал) на психологически неопределен характер на “живост”. Няма да ни е трудно да
отговорим на това, какво ще стане, ако към този материал по време на съня се прибави нов - дразнене.
Тези дразнения също придобиват ценност за съновидението с това, че те са “живи”. Дразненията се
обединяват с другите психични моменти и заедно с тях образуват материала на съновидението. С други
думи, дразненията по време на сън се преработват в осъществяване на желание, чиито останали
части остават вече познатите ни психични остатъци от изминалия ден. Такова съединяване може
обаче и да не стане. Вече видяхме, че по отношение на физическите дразнители по време на сън
може да се наблюдава и безразличие. В случаите, в които това става, очевидно се намират представи,
способни да дадат израз на двата източника на съновидението - соматичния и психичния.
Същността на съновидението изобщо не се променя, когато към неговия психичен източник се
прибави и соматичен материал. То остава осъществяване на желание независимо от това по какъв начин
се обуславя неговото изразяване от “живия” материал.
Тук с охота ще отделя място за редицата особености, които правят значението на външните
дразнители изменчиви за съновиденията. Твърдя, че взаимоотношението между индивидуалните,
физиологичните и случайните моменти е обусловено от това, как в отделните случаи се възприемат
интензивните обективни дразнители по време на сън. Обикновената или случайна дълбочина на съня,
свързана с интензивността на дразненето, понякога дава възможност да се потисне дразненето
дотолкова, че то изобщо да не наруши съня, а в други случаи същото дразнене може да ни накара да се
събудим или да стане повод за включване на дразненето в съновидението. Съобразно това външните
обективни дразнители при даден субект могат да се проявяват често в съновидението, а при друг -
рядко. Лично аз имам чудесен сън и е много трудно да бъда събуден. В моите сънища външните
впечатления се проявяват изключително рядко, а в същото време психичните мотиви доста често ме
карат да сънувам. Наблюдавал съм само едно съновидение, при което може да се констатира наличието
на обективни болезнени дразнители и този пример е много подходящ да покажа какъв ефект може да
има външният дразнител.
Яздя сив кон, в началото плахо и нерешително, сякаш седя неудобно на седлото. Срещам един
колега. Той седи гордо на седлото си и неизвестно защо ми се присмива (вероятно, защото едва се крепя
на коня). Мъча се да се наместя удобно на гърба на моя умен кон, закрепвам се по-добре на седлото и
изведнъж забелязвам, че се чувствам като у дома си. Вместо седло под мен има нещо като дюшек.
Той изпълва целия промеждутък между шията на коня и тялото му. Като минавам по улицата,
завивам и се опитвам да сляза пред малка отворена кула. Но минавам покрай, нея и слизам чак до
съседната. На същата улица има и хан. Бих могъл да оставя коня и сам да отиде там, но предпочитам
да го заведа. Имам чувството, че ме е срам да яздя дотам. Пред хана стои момче, което ми показва
изпуснатата от мен бележка и ми се присмива. На бележката пише и два пъти е подчертано следното:
“Да не се яде”. И второ изречение: “Да не се работи.” Имам чувството, че се намирам в чужд град и
нямам какво да правя.

www.spiralata.net 84
 При това съновидение е трудно да се забележи, че то е възникнало под влиянието на някакъв
болезнен дразнител. Но в навечерието му страдах от циреи, които ми пречеха да се движа. Най-
големият от тях беше на слабините ми и при най-малкото движение ми причиняваше нетърпима
болка. Отпадналостта, отсъствието на апетит и многото работа по време на заболяването ми - всичко
това беше причина за моето потиснато състояние. Беше ми трудно да приемам болни, но естествено това
не беше толкова невъзможно предвид характера на заболяването ми, както например язденето на кон.
Съновидението обаче показва точно това. Това е най- енергичното отричане на страданията. Аз изобщо
не яздя и никога не ми се е присънвала езда. Само веднъж в живота си съм се качвал на кон, и то на
неоседлан. Но в съновидението яздя, сякаш нямам никакви циреи - по-скоро именно защото не искам
да ги имам. Седлото ми съответства на сгряващия компрес, благодарение на който успях да заспя.
Вероятно в началото не съм усещал болка, но по-късно болезненото усещане се е появило и се е
помъчило да ме събуди. Обаче се появява сънят и казва с успокоителен тон: “Спи, ти няма да се
събудиш. Нямаш никакви циреи, след като яздиш кон. Ако имаше циреи, нямаше да можеш да го
направиш!” Съновидението бе успяло да изиграе своята успокояваща роля. Болката бе притъпена и
продължих да спя.
Но съновидението не се задоволи само да ми внуши отсъствието на циреи с помощта на представа,
съвършено несъвместима със заболяването ми. Подробностите от потиснатото усещане и образът,
послужил за неговото потискане, му служат и за материал за създаване на връзка между ситуацията на
съновидението с онова, което е “живо” в душата ми. Яздя сив кон. Цветът на коня съответства точно
на цвета на каретата, в която неотдавна срещнах колегата си П. Пикантните храни са ми забранени
заради циреите. Колегата П. малко си вири носа пред мен (непреводима игра на думи: на немски
изразът “седя гордо на седлото на коня” - “hoch zu Ross sitzen” означава и “виря си носа”), особено от
деня, в който ми отне една пациентка, с която правех всевъзможни номера. (В началото на
съновидението седя на коня в странна поза като клоун, който прави номера.) Тази пациентка, подобно на
коня от анекдота за неопитния ездач, си правеше с мен каквото си поиска. По такъв начин конят служи
за символично изображение на пациентката ми (в съновидението той е много умен). ” Чувствам се като
у дома си” - това съответства на положението ми в дома, в който ме смени моят колега. “Мислех си,
че се държите здраво на седлото” - каза ми неотдавна по този повод един от колегите ми. С такива
болки като моите наистина беше голям номер да се занимавам по 8 - 10 часа с психотерапия и знаех, че
поради заболяването си няма да мога дълго да продължа да работя така. Съновидението съдържа мрачен
намек за тази ситуация, която ме заплашва: “да не се работи, да не се яде”. При по- нататъшния
анализ забелязвам, че съновидението е успяло от желанието да се избавя от болестта си,
осъществено с ездата, да премине към един епизод от детството ми: разправията, станала между мен и
мой роднина. Освен това то използва елементи от пътуването ми в Италия. Улицата в съновидението ми
напомня за пътуването ми до Верона и Сиена. По-задълбоченият анализ ме довежда до мисли за
сексуалния му характер.
Сред сънищата, приведени като примери в предишната глава, могат да се намерят няколко ярки
примера за преработката на така наречените нервни дразнения. Такъв пример може да бъде
съновидението за пиенето на един дъх. В него соматичният дразнител явно се явява единственият
източник на съновидението, а желанието, предизвикано от усещането за жажда - единственият му
мотив. Аналогични са нещата и при другите, обикновените сънища, когато соматичният дразнител сам
по себе си е способен да осъществи желание. Съновидението на болната, която през нощта сваля от
бузата си студения компрес, разкрива твърде необичайна реакция на осъществяването на желанието на
болезненото усещане.
Моето съновидение за трите орисници очевидно е предизвикано от глад, но то свежда тази
потребност до нуждата на детето от майчина гръд и се ползва от най-невинната необходимост, за да
прикрие друга, по-сериозна и лишена от възможността да се появи в толкова открит вид. В
съновидението за граф Тун видяхме по какъв начин случайната физиологична потребност се съединява
с по-силни, но и с по-потиснати движения на душата. В разказания от Гарние случай, в който Първият
Консул превръща шума от взривилата се адска машина в съновидение за битка, изключително ясно
се вижда стремежът, заради който душевната дейност изобщо се интересува по време на съня от

www.spiralata.net 85
усещанията. Да съпоставим това съновидение на Наполеон, който впрочем е имал чудесен сън, със
съновидението на студента, който при думите на хазайката, че трябва да става, за да отиде в
болницата, сънува, че вече е там и продължава да спи, защото е решил, че след като вече е в болницата,
няма защо да става и да отива там. Очевидно последното съновидение е предизвикано от стремеж към
удобство. Спящият осъзнава мотива за своето съновидение, но заедно с това разкрива и загадката на
съновидението изобщо.
В известен смисъл всички сънища са предизвикани от стремежа към удобство. Те служат на
желанието да се продължи сънят, вместо да се събудим. По отношение на психичните моменти ще
докажем правилността на това твърдение на друго място, а тук ще се опитаме да обосновем неговата
приложимост спрямо ролята на обективните външни дразнители. Душата или изобщо не се
съобразява с усещанията по време на сън, ако това е възможно по отношение на интензивността и
нейното осъзнаване на значението на тези дразнения, или използва съновидението, за да ги отрече, или,
трето, принудена да ги признае, тя се старае да ги изтълкува по такъв начин, че те да станат съставна
част от желаната и съгласувана със съновидението ситуация. Усещането се вплита в съновидението и
същевременно се лишава от своята реалност. Наполеон може да продължи да спи. Сънят му е нарушен
само от спомена за канонадата край Аркол.
Но не бива всеки път да приемаме желанието за сън като мотив за образуването на съновидение.
Всяко съновидение е негово осъществяване. По какъв начин това усещане за постоянно и еднакво
навсякъде и винаги желание се съгласува с другите желания, от които съновидението осъществява ту
едно, ту друго, ще бъде тема на друго изследване. В желанието за сън обаче имаме момент, който може
да запълни пропуските в теорията на Strumpell и Wundt и да обясни чудатостта и изменчивостта на
тълкуването на външните дразнители. Правилното тълкуване, на което е способна спящата душа,
изисква активен интерес и прекратяване на съня. Затова душата избира тълкуване, съвместимо с
повелителната цензура на желанието да се спи. Например това е славей, а не лястовичка, защото ако
е лястовичка, сънят свършва - утрото настъпва. От всички достъпни тълкувания дразнителят избира
само това, което може да бъде приведено в най-тясна връзка с желанията, които са налице в душата.
По такъв начин всичко е предварително строго обусловено и в никакъв случай не зависи от
случайността.
Ако външните нервни и вътрешните физични дразнители са достатъчно интензивни, за да бъдат
в състояние да предизвикат психична реакция (тъй като техни последствия са сънищата, а не
пробуждането), те се явяват база за образуването на съновидение и твърдото ядро в неговия материал,
към което след това се подбира съответното, осъществяване на желанието, както и опосредстващите
представи между двете психични дразнения. Това се отнася за повечето соматични елементи. В някои
сънища соматичният елемент преобладава в тяхното съдържание. В този краен случай заради
образуване на съновидението се пробужда дори неинтензивно желание, но съновидението не може да
изобрази желанията по друг начин освен в осъществен вид. На него сякаш му предстои да реши
задачата какво желание да избере за това. Дори усещанията да имат болезнен или неприятен характер,
те все още не могат да бъдат смятани за годни за образуване на съновидение. В разпореждане на
душевния живот се намират желания, чието осъществяване предизвиква неприятни чувства. Това е
непонятно, но може да бъде обяснено с наличието на двете психични инстанции и цензурата между
тях.
Както вече казахме, в душевния живот се наблюдава изместване на желанията, отнасящи се към
първата система, против осъществяването на които се бори втората. Но тези желания не се унищожават.
Учението за изместването, необходимо в психоневротиката, твърди, че изместените желания
продължават да съществуват, но към тях се упражнява натиск, който ги отлага. Изразяваме се много
правилно, когато говорим за “потискането” на такива импулси. Когато такова потиснато желание се
осъществява, сваленият натиск на втората система се проявява под формата на неприятно усещане. Ще
резюмирам мисълта си по следния начин: Когато в съня се появяват неприятни усещания от соматичен
източник, съновидението използва това за осъществяване на някакво потиснато желание - при по-голямо
или по-малко участие на цензурата.
Това положение на нещата обяснява редица страшни сънища, а в същото време други

www.spiralata.net 86
съновидения, явно противоречащи на теорията за желанията, разкриват наличието на друг механизъм.
Страхът в сънищата може да бъде психо-невротичен. Той може да произтича от психо-сексуални
дразнители, при което самият той да съответства на потиснатото libido. Тогава този страх, както и
всички сънища, свързани с него, получава значението на невротичен симптом и ние се намираме на
прага на крушението на тенденцията за осъществяването на желанията в сънищата. В други сънища
усещането за страх се предизвиква по соматичен път (например при болни от белодробни
заболявания и сърдечноболни при случайни затруднения при дишането). Тогава то се използва за
осъществяването в съновидението на такива енергично потиснати желания, чиято проява в
съновидението е имала по психични причини като последствие същото усещане за страх. Не е трудно да
се обединят тези два различни случая. От двете психични явления - афект и представа, едното
предизвиква по-интензивно другото и по време на съновидението. Понякога соматично обусловеният
страх пробужда потиснатото желание, друг път пробудената и свързана със сексуална възбуда представа
предизвиква появата на страх. За първия случай можем да кажем, че соматично обусловеният афект
получава психично тълкуване, а в другия всичко е на психична основа, но потиснатото съдържание
на представата лесно се заменя от соматично тълкуване, съответстващо на усещането за страх.
Възникналите тук трудности за разбиране имат много малко общи неща със съновиденията.
Те произтичат от това, че с твърдението си ние засягаме въпроса за проблема за страха и
неговото изместване.
Безспорно към най-значителните дразнители от вътрешен характер се отнася общото самочувствие
на субекта. То не обуславя съдържанието на съновидението, но го кара да прави подбор на материала,
който служи за образуване на съновидението, приближавайки една част от този материал,
съответстваща на неговата същност, и отдалечавайки друга. Освен това общото самочувствие от
изминалия ден е тясно свързано с психичните остатъци, играещи важна роля в съновидението.
Според мен, когато соматичните дразнители не са много интензивни, те играят същата роля при
образуването на съновидението, както и свежите, но индиферентни впечатления от изминалия ден. С
това искам да кажа, че те се взимат за образуването на съновидение само в случай, че са в състояние да
се присъединят към съдържанието на представите на психическия източник. Те представляват евтин
материал, който се използва винаги когато има нужда от него. А ценният материал ни показва характера
и целта на неговата употреба. Това ни напомня за случая, в който меценатът носи на художника рядък
камък и му заръчва да направи от него художествено произведение. Големината на камъка, неговият цвят
и чистота обуславят характера на произведението, а в същото време при наличието на много
материал - например мрамор, ръководна роля играе не материалът, а идеята на художника. Само по
такъв начин може да бъде обяснен фактът, че съдържанието на съновидението, предизвикано от
изключително интензивни вътрешни дразнители, не се повтаря при всички сънища и не е налице
всяка нощ във всички сънища.
Ще се опитам да илюстрирам мнението си с един пример, който отново ще ни върне към
тълкуването на сънищата. Веднъж се опитах да разбера какво означава усещането за скованост и
невъзможност да помръднеш от мястото си, привързаността, недодялаността и т.н., което толкова често
се присънва на хората и граничи със страха. Веднъж ми се присъни следното: Не съвсем облечен,
излизам от квартирата на долния етаж и тръгвам по стълбата към горния. Изкачвам се, като взимам
по три стъпала наведнъж, и се учудвам, че мога да се движа с такава лекота по стълбата. Внезапно
виждам, че срещу мен слиза слугинята. Хваща ме срам, бързам и изведнъж ме завладява чувство на
скованост - сякаш съм закован към стъпалата и не мога да помръдна от мястото си.
Анализ: Ситуацията на съновидението е заимствана от ежедневието. Във Виена имам две квартири,
които са разделени със стълба. В партера се намират приемната и кабинетът ми, а на втория етаж е
жилището ми. Когато оставам да работя до късно вечерта, през нощта се качвам по стълбата, за да
отида в спалнята. Вечерта преди съновидението наистина се изкачих по стълбата не съвсем облечен -
бях си свалил вратовръзката, яката и маншетите. В съновидението това се бе превърнало едва ли не в
пълно неглиже, макар и доста мъгляво. Прескачането на стъпала е мой стар навик. Впрочем
съновидението осъществява едно мое желание, тъй като лекотата при изкачването на стълбата ме
убеждава в доброто състояние на сърцето ми. По-нататък навикът да се изкачвам по този начин по

www.spiralata.net 87
стълбата представлява рязък контраст с чувството на скованост във втората половина на съновидението,
която ми показва - това дори не изисква доказателство, - че съновидението си представя много лесно
моторните действия в цялото им съвършенство. Достатъчно е да си спомним за летенето по време на
сън!
Но стълбата, по която се изкачвам, не приличаше на стълбата в моето жилище. Отначало не можах
да я позная и само слизащата срещу мен слугиня ми показа къде се намирам. Тя беше една възрастна
дама, при която ходех два пъти на ден, да й правя инжекции. Стълбата много приличаше на онази, по
която се изкачвах всеки ден там.
Но какво отношение имат тази стълба и тази жена към съновидението? Чувството на срам по повод
небрежния ми вид безспорно има сексуален характер. Слугинята, която ми се присъни, е много постара
от мен, мърмори и е извънредно непривлекателна. В отговор на този въпрос в главата ми идва една
мисъл: Когато сутрин отивам в този дом, на стълбата обикновено започвам да кашлям и да храча.
Обикновено храча на стълбата. На нея няма нито един плювалник и се придържам към мнението, че
не съм длъжен да пазя чистота и че точно това ще накара собственика да постави плювалник.
Портиерката, която също е стара мърмореща жена, но има преувеличен стремеж към спретнатост, в
това отношение е на друго мнение. Тя дебне дали няма отново да си позволя тази волност, постоянно
мърмори, когато ме залови на местопрестъплението и обикновено след това но няколко дни не ме
поздравява. Денят преди съновидението, както винаги, бързах да поставя инжекцията и се канех да си
тръгна, когато прислугата ме спря на вратата и каза: “Докторе, не е зле да си триете краката, преди да
влезете в стаята. Червеният килим е целият изпоцапан от калните ви ботуши.” Несъмнено това е
причината, предизвикала появата на стълбата и на слугинята в моето съновидение.
Между прескачането на стъпала и храненето на стълбата има тясна връзка. Катарът на гърлото и
сърдечната болест се взимат в еднаква степен за наказание на порока пушене, за който чувам
аналогични упреци от страна на моята съпруга.
От по-нататъшно тълкуване трябва да се откажа до установяването на общите основания,
предизвикващи типичните сънища. За небрежното облекло ще кажа само, че усещането за скованост
в съновидението се появява винаги когато някаква асоциация изпитва необходимост от него.
Особеното състояние на моята подвижност по време на съновидението не може да бъде причина за
него, тъй като минута преди това сънувах, че с лекота прескачам стъпалата.
d) Типични сънища. По принцип не можем да изтълкуваме съня на друг човек, ако той не желае да
ни изясни подсъзнателните мисли, които се крият в съновидението. Този отказ спъва практическото
прилагане на нашия метод за тълкуване на сънищата. Но в противоположност на свободната воля на
индивида да създава оригинални сънища и по този начин да ги прави недостъпни за разбиране от
другите, има голям брой съновидения, появяващи се в съвършено еднаква форма при всички хора.
Дори сме свикнали да мислим, че при всеки човек те имат еднакво значение. Тези типични сънища
са особено интересни с това, че по всяка вероятност при всички хора имат еднакви източници, т.е. явно
са твърде подходящи за обясняване на характера на тези източници.
Съновидение, показващо сънуващия да се разхожда гол или зле облечен в присъствието на други
хора, се наблюдава и без каквото и да било съпътстващо чувство на срам. Но съновидението за
голотата ни интересува само в случая, когато субектът изпитва срам и смущение и иска да избяга или
да се скрие, но в същото време изпитва своеобразно чувство на скованост - той не може да помръдне
от мястото си или не може да промени неприятната ситуация. Само в този смисъл съновидението е
типично: неговото съдържание в друго отношение може да представлява най-различни вариации и да
има индивидуални особености. Става въпрос главно за неприятното усещане на срам, за това, че
субектът иска да прикрие голотата си, но не може. Мисля, че за повечето от моите читатели това
чувство е добре известно.

Обикновено характерът на небрежния вид е доста неопределен. Макар и често да чуваме “бях по
риза”. - това много рядко се присънва отчетливо. Голяма част от небрежния вид е толкова смътна, че
в разказа се представя като алтернативна: “бях или по риза, или по фуста”. Дефектите в тоалета
обикновено не са толкова съществени, че да оправдаят твърде силното чувство на срам. За този,

www.spiralata.net 88
който носи офицерски мундир, голотата често се заменя от незначителни промени в униформата:
Вървя по улицата без шпага и виждам офицери; не съм си сложил вратовръзка; обут съм в раиран
панталон и т.н.
Хората, от които спящият се срамува, обикновено винаги са непознати. При тези типични сънища
никога не се наблюдава дефектите в облеклото, предизвикващи такъв вид срам, да са забелязани от
някого или да водят до някакви последствия. Както забелязах при едно твърде отчетливо съновидение,
лицата на хората са напълно безразлични, изражението им е тържествено. Това предизвиква размисли.
Чувството на срам у спящия и безразличието на околните представляват противоречие, което по
принцип често се проявява в съновидението. На усещането на спящия би трябвало да съответстват
учудване, осмиване и дори възмущение от страна на останалите. Но предполагам, че тази
необходима особеност се отстранява от осъществяването на желанието, докато в същото време друга,
сдържана от някаква сила, продължава да съществува и те двете са в дисхармония помежду си.
Разполагаме с едно интересно доказателство за факта, че в своята частично изопачена от
осъществяването на желанието форма съновидението не среща правилно разбиране. Това съновидение е
послужило като основа на една известна приказка на Андерсен - “Новите дрехи на царя”. В тази
приказка се разказва за двама мошеници, които изтъкали за царя нови скъпи дрехи, но които можели
да се видят само от добрите поданици. Царят излязъл на улицата, облечен в невидимите си дрехи.
Преизпълнени от магична сила, всички се престрували, че не забелязват голотата на царя.
Това възпроизвежда ситуацията от нашето съновидение. Не е необходима особено голяма
смелост, за да твърдим, че непонятното съдържание на съновидението дава повод за представа за
голотата, в която припомнената ситуация намира своя смисъл. В същото време тази ситуация се
лишава от първоначалното си значение и служи на чужда цел. Но можем да чуем, че подобно
разбиране за съдържанието на съня на съзнателното мислене на двете психични системи се
наблюдава много често и трябва да бъде признато за фактор при окончателното формиране на
съновидението. По-нататък ще видим, че при образуването на натрапчивите мисли и фобии
доминираща роля играе точно такова разбиране - все така в сферата на същата тази психическа
личност. Можем да кажем и относно нашето съновидение откъде е взело материал за превръщането.
Мошениците - това е съновидението, а кралят - самият спящ субект. Морализиращата тенденция смътно
съзнава, че в скритото съдържание на съновидението става въпрос за непозволени желания, подложени
на процеса на изместване. В анализите ми на сънища на невротици, общият комплекс, проявяващ се в
такива съновидения, не оставя никакво съмнение, че в основата им лежи някакъв спомен от детството.
Само тогава е имало период, когато сме се показвали пред близките си, пред възпитателите си,
прислугата и гостите недостатъчно облечени и в същото време не сме се срамували от голотата си.32
При много деца, дори когато вече са пораснали, се наблюдава фактът, че при тях голотата изобщо не
предизвиква чувство на срам. Те се смеят, скачат, пляскат се по тялото, а майка им забранява да правят
това и казва: “Пфу, как не те срам?!” При децата често се забелязват ексхибиционистични наклонности.
Разходете се в което поискате село и положително ще срещнете някое 3-4-годишно дете, което сякаш
във ваша чест непременно ще вдигне ризката си. При един от моите пациенти се е запазил спомен за
един епизод от ранното детство: Той бил на осем години, когато веднъж, вече съблечен за лягане,
поискал да отиде по нощница в съседната стая при малката си сестра, но прислугата му преградила
пътя. В разказите на невротици за техните детски разсъбличания пред деца от друг пол това играе
съществена роля. С това е тясно свързана манията на параноиците - че някой ги наблюдава, когато се
събличат и обличат. В половата психопатология се различава група хора, при които детското желание се
превръща в своеобразен вид натрапчива идея - това са ексхибиционистите.
Това детство, лишено от чувство на срам, впоследствие ни се струва като някакъв рай, а
всъщност истинският рай не е нищо друго освен масова фантазия за детството. Именно затова в рая
хората се разхождат голи и не се срамуват от голотата си до момента, в които у тях се пробуждат
срамът и страхът - следствие на изгонването от рая, - започват полов живот и културна дейност. В този
рай съновидението може да ни пренася всяка нощ. Вече изказахме предположение, че впечатленията от
ранното детство (в доисторическия период приблизително до четири години) сами по себе си изискват
възпроизвеждане и че то се явява осъществяване на желание. По този начин сънищата за голотата са

www.spiralata.net 89
ексхибиционистични.33
Център на ексхибиционистичното съновидение се явява собственото “Аз”, което обаче се
представя не в детския период, а в настоящия момент. Към това се отнасят и нередностите в дрехите,
представени твърде мъгляво и неясно благодарение на наслояването на многобройни по-късни спомени
или може би вследствие на цензурата. Немаловажен елемент на тези сънища са и хората, от които се
срамува спящият. Не мога да посоча нито един пример, в който спящият да е видял действителните
зрители на своите детски разголвания. Съновидението не е просто детски спомен. Странно е, че хората,
към които е бил насочен нашият сексуален интерес в детските години, никога не се възпроизвеждат
нито в сънищата, нито в истерията, нито при неврозите. Единствено параноикът извиква техните
образи; тези, с които по време на съня те се заменят - чужди, не обръщащи никакво внимание на
недостатъците на тоалета или дори голотата, - представляват контраст спрямо близките, които са били
свидетели на нашето разголване.
Освен това в ексхибиционистичните сънища се проявява процесът на изместване. Неприятното
смущение в съновидението представлява реакция на втората психична система за това, че
отстраненото от нея съдържание на ексхибиционистичния епизод все пак е изплувало на
повърхността.
По-нататък ще имаме възможност да говорим за чувството на скованост. В съновидението то служи
за изразяване на конфликта на волята, на отричането. Съгласно подсъзнателното желание разголването
трябва да бъде продължено; съгласно изискването на цензурата обаче то трябва да се прекрати.
Взаимоотношението на нашите типични сънища, приказки и други продукти на поетичната
фантазия не е случайно и единично явление. Много често проницателното поетично око забелязва
процеса на превръщане, чието оръдие обикновено е самият поет, и го възпроизвежда в обратен вид, т.е.
свежда поезията до съновидение. Мой колега насочи вниманието ми към следния пасаж от “Зеления
Хенрих” на Келер: “Не ви пожелавам, скъпи Ли, да изпитате някога върху себе си изключително
пикантното положение на Одисеи, когато той, гол, покрит само с мокра тиня, застава пред Навзикая
и нейните приятелки. Искате ли да узнаете как става това? Нека вземем който и да било пример. Вие
сте далеч от родината и от всичко, което ви е скъпо. Видели сте много неща, много сте слушали,
душата ви е пълна с грижи и мъка. Вие сте самотен, напуснат, в подобно състояние през нощта навярно
ще ви се присъни, че се приближавате към родината си, тя заблестява пред очите ви в ярки цветове,
насреща ви излизат красиви и скъпи за вас близки хора. Но изведнъж забелязвате, че дрехите ви са
скъсани, че дори сте гол, тялото ви е покрито само от един слой засъхнала кал. Обземат ви неописуем
срам и страх и вие се мъчите да се прикриете, да се скриете и се събуждате облян в пот. Това е сън на
загрижен човек и Омир е заимствал тази ситуация от най-дълбоката и древна човешка същност.”
Най-дълбоката и древна човешка същност, на чието пробуждане обикновено разчита поетът при
своите слушатели - ето това са движенията на душевния живот, които се крият в доисторическия
период на детството. Зад съзнателните и естествени желания на сиротните хора в съновидението
изплуват потиснатите забранени желания на детството и именно затова сънят, обективиран в легендата
за Навзикая, винаги се превръща кошмар.
Моето собствено съновидение за прескачането на стъпалата на стълбата, превърнало се после в
чувство на скованост, все пак има ексхибиционистичен характер, тъй като в него се забелязват
съществени признаци на ексхибиционизъм. Затова то може да бъде отнесено към преживяванията от
детството и те би трябвало да разяснят доколко поведението на слугинята, нейният упрек за това, че съм
изцапал стълбата, я пренасят в ситуацията, тя заема в съновидението. Аз наистина бих могъл да дам
такъв вид тълкуване. При психоанализата човек се научава да заменя връзката във времето с връзката
по същество. Две мисли, които на пръв поглед не са свързани една с друга, очевидно представляват
нещо цяло, което само трябва да бъде установено - точно като буквите А и Б, написани една до друга,
трябва да бъдат произнесени като сричка - АБ.
Точно така стоят нещата и с вътрешната връзка на съновидението. Гореспоменатото съновидение
за стълбата е взето от редица други сънища, които са ми познати по тяхното тълкуване. В основата
им лежи споменът за бавачката, която се грижи за мен до двегодишната ми възраст. Самият аз си я
спомням много смътно. По сведенията, които неотдавна получих от майка си, зная, че бавачката е била

www.spiralata.net 90
стара и грозна, но много умна и добросъвестна. От анализа на моите сънища зная, че невинаги се е
отнасяла към мен ласкаво и нежно, а понякога дори ми се е карала, когато не съм спазвал изискванията й
за чистота и спретнатост. За да продължи моя спомен, прислугата в съновидението претендира да се
отнасям към нея като към въплъщение на моята “доисторическа” бавачка. Трябва да се предположи,
че въпреки строгия й характер, детето все пак я е обичало.
Друга група сънища, които могат да бъдат наречени типични, е свързана с представата за смъртта на
близки хора, родители, братя, сестри, деца и т.н. Сред тях може да се забележат две разновидности. В
съновиденията от първата разновидност спящият не изпитва силна скръб и след събуждането си се
учудва на своята безчувственост. Във втората мъката и загубата могат да предизвикат истински сълзи
на скръб по време на съня.
Сънищата от първата група ще оставим настрана, защото не могат да бъдат наречени типични. При
техния анализ се убеждаваме, че те означават нещо съвършено далечно от тяхното съдържание и служат
предимно за прикритие на някакво друго желание. Такова е съновидението на лелята, която вижда пред
себе си единствения си син на сестра си в ковчег.
Нейното съновидение не означава, че желае смъртта на своя малък племенник, а само прикрива
желанието да види след дълга раздяла любимия човек, същия, когото след също толкова дълга раздяла е
видяла пред ковчега на другия си племенник. Това желание, образуващо истинското съдържание на
съновидението, не дава повод за чувство на скръб и затова спящият не изпитва мъка. Оттук става ясно,
че съдържащото се в съновидението усещане не се отнася до явното му съдържание, а до скритото, и
че усещанията не търпят изопачаването, което става с представите.
По друг начин стоят нещата със сънищата, при които е изобразена смъртта на близък за нас човек и
са свързани с болезнен афект. Тези сънища означават точно това, за което говори тяхното съдържание -
желание даденото лице да умре. Тъй като имам право да очаквам, че чувствата на всички мои
читатели и на всички онези, сънували нещо подобно, ще се противопоставят на моето убеждение, ще
се постарая да се обоснова колкото може по-обширно.
Вече анализирахме едно съновидение, от което узнахме, че желанията, изобразени в
съновидението, в осъществен вид невинаги имат жив и насъщен характер. В съновидението могат да
бъдат осъществявани и отдавна забравени желания, отстранени и изместени от желания, чието наличие
се проявява само в тяхното изразяване в сънища. Те не са мъртви, като покойниците в нашите
представи, а приличат на сенките от Одисеята, които, след като се напият с кръв, се събуждат за живот.
В съновидението за мъртвото дете в кутията ставаше въпрос за желание, изпитано преди петнадесет
години и впоследствие забравено. За теорията на сънищата не е безразлично, ако добавя, че дори зад
това желание се крие спомен от най- ранното детство. Още като малко дете пациентката ми чула, че
майка й, когато била бременна с нея, страдала от меланхолия и желаела с цялата си душа смъртта на
детето. След като пораснала, пациентката ми последвала примера на майка си.
Няма да се възползвам от съновиденията на хора, сънували мъртви майка си, баща си, брат си или
сестра си, за да докажа, че те действително са желаели смъртта на своите близки. Теорията за сънищата
не иска това. Тя се задоволява да констатира, че сънуващият е желал - някога, в детството си - тяхната
смърт. Но се страхувам, че и това ограничение все още не е достатъчно, за да успокои моите читатели.
Навярно те ще се противопоставят толкова енергично и на това, че дори и в детството си не са
изпитвали такива желания. Затова ще ми се наложи да разгледам накратко тук една от чертите на
детската психология.
Нека обърнем преди всичко внимание на отношението на децата към техните братя и сестри. Не
зная защо и на какво основание твърдим, че това отношение се основава предимно на обич. Имаме
достатъчно много примери за вражда между братя и сестри в периода на зрелостта и често можем да
констатираме, че тази вражда води началото си от детството или се наблюдава дори при тяхното
раждане. Но, от друга страна, има твърде много възрастни хора, отнасящи се с нежност към своите
братя и сестри, към които в детските години са изпитвали непрекъсната открита вражда. По-
голямото дете се е отнасяло зле с по-малкото, ядосвало го е, биело го е, взимало му е играчките. По-
малкото е хранело безсилна злоба към по-голямото, завиждало му е, страхувало се е от него и при
първите проблясъци на стремежа към свобода и право на съзнание се е обръщало срещу угнетителя.

www.spiralata.net 91
Родителите казват, че децата не се понасят и свиват рамене, когато ги попитат за причините. Но не е
трудно да се установи, че и характерът на “доброто дете” е твърде своеобразен. Детето е абсолютен
егоист, то усеща с голяма сила своите потребности и се стреми на всяка цена да ги задоволи; особено
против своите съперници, другите деца и предимно братята и сестрите си. Но ние не наричаме за това
детето лошо. То не е отговорно за своите постъпки нито пред нас, нито пред закона. И с пълно право:
имаме основание да се надяваме, че още в периода на детството в малкия егоист ще се събудят
алтруистични наклонности и морал и, използвайки думите на Майнерт, вторичното “Аз” ще постави
своя отпечатък върху първичното и ще го потисне. Наистина чувството на морал не се събужда
едновременно и продължителността на аморалния детски период е изключително различна при
отделните индивиди. Там, където отсъства развитието на тази моралност, имаме работа с “дегенерати”.
Тук очевидно се сблъскваме с нарушено развитие. Но и там, където първичният характер е отстранен
от по-късно развитие, има вероятност вследствие на заболяване от истерия отново да се прояви
частично. Прави силно впечатление сходството между така наречения истеричен характер с
характера на “лошото” дете.
По такъв начин много хора, които в момента обичат братята и сестрите си и за които тяхната загуба
би била много тежка, подсъзнателно носят у себе си зли желания, за които има вероятност да се появят в
сънищата. Интересно е да се наблюдава отношението, което имат малките деца до три години и дори по-
малките към техните по-малки братя и сестри. Преди бебето да се появи на бял свят, по-голямото дете е
било единственото в семейството. После му казват, че “щъркелът ще му донесе братче или
сестриче”. Детето гледа пришелеца и казва категорично: “Нека щъркелът да си го вземе обратно.“34
Готов съм напълно сериозно да твърдя, че детето съзнава какъв ущърб може да му нанесе
новороденият брат или сестра. От моя близка, която сега нежно обича по-малката си сестра, наумих,
че когато й съобщили за нейното раждане, казала следното: “И все пак няма да й дам своята червена
шапчица.” Ако детето започне да осъзнава този ущърб известно време след раждането на бебето,
неговите враждебни чувства също се проявяват по-късно. Зная за един случай, когато тригодишно
момиченце се опитвало да удуши по-малкото си братче в люлката, защото мислело, че след като се
появило на бял свят, “са започнали да я обичат по-малко”. В тази възраст при децата се забелязва
изключителна и понякога преувеличена склонност към ревност. Ще дадем още един пример:
Новороденото наистина умира. Всички ласки на родителите отново са насочени към по-голямото дете,
но щъркелът отново донася бебе. Нима не е естествено, че у детето отново се появява желание и
новият съперник да бъде постигнат от същата участ като първия и то отново да заживее така, както в
промеждутъка между смъртта на първото и раждането на второто? При нормални условия това
отношение на детето към по-младите братя и сестри се явява непосредствен резултат от разликата
във възрастта. При по-голяма възрастова разлика у по-голямото момиче могат да се породят
майчините инстинкти към безпомощното новородено. Враждебното чувство по отношение на братята и
сестрите в детската възраст се среща значително по-често, отколкото се струва на притъпената
наблюдателност на възрастния.
Аз лично изпуснах възможността да направя такива наблюдения над собствените си деца. Сега
ги правя над своя малък племенник, чието петнадесетмесечно единовластие бе нарушено от появата
на малка съперница. Макар да чувам, че момчето се отнася рицарски със своята сестричка, целува
ръката й, гали я, все пак забелязвам, че той, който все още няма две години, започва да критикува
своята съперница, която според него е напълно излишна. Веднага щом стане дума за нея, той се
намесва и казва с недоволен тон: “Тя е толкова малка, толкова малка!” Напоследък племенникът ми е
завладян от презрително отношение и обосновава желанието си да отклони вниманието на
възрастните от сестра си. При всеки удобен или неудобен случай казва: “Тя няма зъби.” По-голямата
дъщеря на другата ми сестра, която още няма шест години, няколко пъти досажда на лелите си с
въпроса: “Наистина ли Люси нищо не разбира?” Люси е по-малка от нея с две години и половина.
При всички свои пациентки съм наблюдавал сънища за смъртта на брата или сестрата,
доказателство за съществуването на засилено враждебно чувство. Само едно от тях правеше
изключение, но при анализа и то се оказа потвърждение на общото правило. Когато веднъж по време на
психоанализата й казах, че всяка жена има такива сънища, за мое учудване тя отговори, че никога не е

www.spiralata.net 92
сънувала подобни неща. Но пациентката ми си спомни за едно друго съновидение, което беше сънувала
за първи път на четири години и което след това често се повтаряло: Много деца, всичките нейни братя,
сестри, братовчеди и братовчедки играят на поляната. Изведнъж на гърбовете им се появяват крила, те
отлитат и изчезват.”
Пациентката ми нямаше никакво понятие за значението на това съновидение. Не е трудно обаче да
открием в него съновидението за смъртта на братята и сестрите в неговата първоначална форма,
малко изопачена от цензурата. Направих следния анализ на това съновидение: След смъртта на един
от нейните братовчеди моята пациентка (тогава четиригодишна) попитала своя възрастна родственица:
“Какво става с децата, когато умрат?” В отговор навярно е чула, че им порастват крила и стават ангели.
В съновидението на всички братя и сестри им порастват крила като на ангели и - най-главното - отлитат.
Нашата малка “създателка на ангели” остава сама. Тъй като това, че децата играят на поляната, от която
после отлитат, очевидно ни насочва към пеперуди, явно детето се е ръководило от същата асоциация,
която е карала хората в древността да дават на душата, въплъщаваща се в Психея, крила на пеперуди.
Може би някой ще ме попита следното: Въпреки че враждебните импулси на детето по отношение на
неговите братя и сестри са действително допустими, защо детската душа изведнъж става толкова
лоша, че желае смъртта на своите съперници или по-силни връстници. Сякаш всички лоши постъпки
и цялата несправедливост могат да бъдат изкупени само чрез смъртта. Който казва това, той очевидно
не знае, че представите на детето за смъртта имат много малко общи неща с нашите понятия за нея.
Детето не познава ужаса на тленните останки, мъртвешкия студ, безкрайното “нищо” и всичко онова,
което представите на възрастния свързват с думата “смърт” и което е налице във всички митове за оня
свят. Страхът от смъртта му е чужд и то си играе с тази страшна дума и заплашва другото дете: “Ако
още веднъж направиш това, ще умреш като Франц.” Нещастната майка трепери от страх. Тя навярно не
може да забрави, че по-голяма част от хората не доживяват до зряла възраст. Дори осемгодишно дете,
което се е върнало от посещение в природонаучния музей, може да каже на майка си: “Мамо, толкова
много те обичам. Когато умреш, ще те препарирам и ще те поставя в стаята, за да те виждам винаги.”
Детските представи за смъртта толкова малко приличат на нашите.35
“Да умреш” за детето, което изобщо не познава предсмъртните мъки, означава просто “да си
отидеш”. То не различава по какъв начин се осъществява това отсъствие - чрез заминаване или чрез
смърт. Когато уволнят бавачката на детето, а скоро след това майка му умре, в неговите спомени и
двете събития се намират едно до друго. Фактът, че детето не изпитва особено голяма скръб по
отсъстващия, е познато на всяка майка. Връщайки се след продължително отсъствие у дома, често тя
с прискърбие чува: “Децата нито веднъж не попитаха за мама”. Когато тя наистина се преселва в “по-
хубавия свят, откъдето никой не се връща”, в началото децата напълно забравят за нея и едва
впоследствие започват да си спомнят за покойницата.
Ако при детето има мотиви за желание другото дете да го няма, нищо не му пречи това желание да
приеме формата на желанието за смъртта на другото дете. Психичната реакция на такива сънища за
смърт показва, че въпреки разликата по същество желанието на детето все пак е сходно със същото
желание на възрастния.
Но ако желанието на детето братята и сестрите му да умрат може да се обясни с неговия егоизъм,
вследствие на който гледа на тях като на съперници, с какво обаче може да се обясни неговото
желание да умрат родителите му, които за детето са източник на любов и изпълнители на неговите
капризи и желания и чийто дълъг живот трябва да желае точно от егоистични подбуди.
За решаването на тази трудна задача помага обстоятелството, че сънищата за смъртта на родителите
в повечето от случаите се отнасят за лице от същия пол като спящия мъжете в повечето случаи сънуват
смъртта на бащата, а жените - на майката. Не мога да твърдя, че това е категоричен закон, но наличието
на множество примери е толкова убедително, че изисква обяснение с някакъв елемент на общо значение.
Нещата стоят така, сякаш тук играе роля някакво сексуално влечение. Изглежда, че момчето в бащата
и момичето в майката виждат съперници на тяхната любов, чието отстраняване може да им бъде
само от полза. Преди да отхвърля това твърдение като невероятно, трябва да подложа на анализ
отношенията между родителите и децата. Необходимо е да се отдели онова, което изисква културният
елемент на уважение към родителите, от онова, което ни показва ежедневното наблюдение. В

www.spiralata.net 93
отношенията между децата и родителите има доста поводи за враждебни чувства, има и не малко
условия за възникване на желания, които обаче не издържат на съпротивата на цензурата. Нека първо да
се спрем на отношенията между бащата и сина. Според мен светинята, обкръжаваща десетте Божи
заповеди, притъпява нашето съзнание при разбирането на истинското положение на нещата. Ние не
се решаваме да си признаем, че голяма част от човечеството нарушава четвъртата заповед. Както във
висшите, така и в низшите слоеве на човешкото общество, почитането на родителите отстъпва на
заден план пред другите интереси. Мъглявите сведения, достигнали до нас от митологията, и
сказанията за първобитното състояние на човешкото общество ни дават доста мрачни представи за
властта на бащата и безсърдечието, с която я използва. Хронос изяжда децата си, а Зевс кастрира баща
си и заема неговото място. Колкото по-пълновластен бил бащата в древното семейство, толкова по-
голямо основание имал синът като признат негов наследник да проявява към него враждебно
отношение, толкова по-голямо било нетърпението му да се добере до властта чрез смъртта на родителя.
Дори и в нашето буржоазно семейство бащата, стеснявайки самоопределението на сина, сам
способства за развитието на естествения зародиш на вражда, който се крие в техните отношения.
Лекарят често може да наблюдава случаи, в които скръбта от загубата на бащата не може да скрие
радостта от получената свобода. Всеки баща трескаво се мъчи да запази за себе си съхранилата се и при
нас potestas patris familias. Това е добре познато на всички поети. Ненапразно Ибсен издига на преден
план в своите исторически драми вековната борба между бащата и сина. Поводи за конфликти между
майката и дъщерята възникват тогава, когато дъщерята порасне и срещне в лицето на майка си
противник на своята сексуална свобода. Зрелостта на дъщерята напомня на майката, че е дошло
времето, когато трябва да се откаже от своя полов живот.
Всичко това е ясно и очевидно, но все още не ни дава възможност да обясним сънищата за
смъртта на родителите, сънувани често от хора, за които уважението към родителите е
неприкосновено и свято. Гореспоменатото изложение ни насочва към мисълта, че желанието за смъртта
на родителите трябва да се отнася към ранното детство.
С неопровержимост, изключваща каквито и да било съмнения, това предположение се потвърждава
по отношение на невротиците, когато се прави анализ. Той показва, че сексуалните желания на детето
се проявяват много често - доколкото в това зачатъчно състояние могат да бъдат наречени сексуални -
и че първата склонност на момичето е насочена към бащата, а на момчето - към майката. По такъв
начин бащата става за сина, а майката — за дъщерята, съперник, а колко малко е необходимо, за да
приеме това усещане при детето формата на желание за смърт. Това доказателство за това вече видяхме
в аналогичните случаи по отношение на братята и сестрите. Половият подбор намира своя израз
обикновено по отношение на родителите. Естественото предразположение нарежда нещата така, че
бащата глези дъщерята, а майката — синовете, а в същото време и двамата, когато влияние то на пола
не помрачава чистотата на техните съждения, се отнасят еднакво строго към възпитанието на децата.
Детето забелязва предпочитанието и се опьлчва срещу родителя, който му се противопоставя. Да
намери любов сред по-възрастните не означава само да удовлетвори някаква особена потребност, но и
това, че неговата воля вече получава удовлетворение и във всяко друго отношение.
В повечето случаи признаци на такива склонности у децата не се забелязват, но в същото време
някои от тях се откриват в най-ранна възраст. Осемгодишната дъщеря на мои познати се възползва от
случая, когато майка й става от масата в кухнята и се провъзгласява за нейна приемница: “Сега ще
бъда майка. Карл, искаш ли още салата? Вземи си, моля!” и т.н. Едно умно и много живо момиченце
на осем години, при което чертите на тази детска психология са много ярко изразени, дори казва
направо: “Нека мама си отиде, татко ще се ожени за мен и аз ще му бъда жена…” Това желание в
детския период изобщо не означава, че детето не обича майка си. Ако малкото момче може да спи в
леглото на майка си, когато баща му отсъства, но след неговото завръщане отново го пращат в детската
стая при бавачката, която му харесва много по-малко, напълно естествено у него може да възникне
желанието бащата непрекъснато да отсъства и то да може да запази мястото си при милата мама.
Едно от средствата за постигане на това желание очевидно е смъртта на бащата, защото детето знае, че
“мъртвите, като дядо например, никога ги няма, те никога не идват”.
Ако тези наблюдения над малките деца ни довеждат до гореспоменатите заключения, във всеки

www.spiralata.net 94
случай те още не дават пълната увереност, която изпълва лекаря по време на анализ на психоневротик.
Разказването на съответните сънища тук се дава в такива подробности, че при тях откриването на
определени желания не може да предизвика никакви съмнения. Веднъж заварих една пациентка
разплакана. Тя ми каза: “Не искам повече да виждам роднините си. У тях всявам само ужас.”
Пациентката ми каза, че си е спомнила едно съновидение, чието съдържание не разбира. Сънувала го,
когато била на четири години. Присънило й се следното: По покрива се разхожда някакво животно, рис
или лисица (на немски език има съзвучие Luchs и Fuchs). След това нещо пада, тя самата пада. А
после от къщата изнасят мъртва майка и, което я кара да плаче…
Обясних й, че това съновидение би трябвало да означава детското й желание да види майка си
умряла и че вследствие на този сън си мисли, че всява в душите на роднините си само ужас. В отговор
на думите ми тя веднага ми разказа материала за съновидението. “Luchsaug” (пройдоха) е ругатня, която
чула веднъж в детството си от някакво бездомно момче. Когато била на три години, върху главата на
майка й паднала тухла от покрива и я ударила много лошо.
Веднъж имах възможността да наблюдавам продължително време една девойка, претърпяла
редица психични сътресения. В пристъпи на буйстваща лудост, с които бе започнала нейната болест,
пациентката разкриваше отвращението към майка си, биеше я, ругаеше я, когато се приближаваше до
леглото й, а в същото време изпитваше нежни чувства към по-малката си сестра и я слушаше за всичко.
След прекратяването на тези пристъпи състоянието й се подобри значително, но изпадна в
продължителна апатия и страдаше от безсъние. В тази фаза се заех с лечението й и подложих на анализ
сънищата й. Повечето от тях съдържаха в по-явна или по-скрита форма желанието за смъртта на
майката. Тя ту присъстваше на погребението на някаква възрастна дама, ту виждаше себе си и сестра
си в траур. Разбира се, нямаше място за никакви съмнения относно съдържанието на сънищата. При
последвалото подобрение се появиха истерични фобии. Най-мъчителна от тях беше страхът, че с
майка ще се случи й нещо. Където и да се намираше, тя бързаше да се прибере у дома, за да се убеди,
че майка й е жива. Този случай е твърде поучителен по отношение на другите ми наблюдения. Той
показва различните начини на реагиране на психичния апарат по отношение на една и съща
възбуждаща представа. В състояние на буйстваща лудост, което ми се струваше потискане на втората
психична инстанция от страна на първата, обикновено намираща се в потиснато състояние,
подсъзнателната враждебност към майката се проявяваше в моторни действия. Когато след това
настъпи първото успокояване и господството на цензурата бе възстановено, тази враждебност
трябваше да бъде изместена в единствената достъпна за нея сфера на сънищата, за да може да
осъществи там желанието за смърт на майката. Когато процесът на оздравяване напредна още повече, в
качеството си на истерична противореакция той създаде преувеличена загриженост за майката. В този
смисъл е напълно разбираемо защо склонните към истерия момичета толкова пламенно обичат майките
си.
В друг случай успях да проникна в подсъзнателния душевен живот на един млад мъж, който
страдаше от натрапчива невроза и не можеше да излиза на улицата, защото го измъчваше мисълта, че
може да убие всички хора, които срещне по пътя си. Той прекарваше цялото си време в събиране на
доказателства за своето алиби в случай, че против него бъде възбудено обвинение за някое убийство,
извършено в града. Излишно е да споменавам, че той беше изключително нравствен и интелигентен
човек. Анализът на неговото състояние откри като причина за тази тежка натрапчива идея желанието
му да убие своя твърде стар баща. За негово учудване това желание се беше появило на седемгодишна
възраст, но безспорно бе възникнало в още по-ранен период от детството. След тежкото заболяване на
бащата и неговата смърт у болния, който тогава бил на тридесет и една години, се проявява
натрапчивият упрек, който под формата на гореспоменатата фобия се пренася на чуждите хора. За този,
който е в състояние да изпита желание да блъсне баща си от върха на планината в пропастта, може да
се помисли, че няма да пощади живота и на другите хора. Затова този човек има основание да се
затваря в стаята си и да не излиза на улицата!
Въз основа на многочислените си наблюдения установих, че родителите имат преобладаваща роля в
детския душевен живот на всички по-късни невротици и любовта към единия и омразата към другия
образуват неизменната съставна част на психичния материал, образуван по това време и изключително

www.spiralata.net 95
важен за симптоматиката на последвалата невроза.
Но не мисля, че това е черта, по която психоневротиците се отличават рязко от останалите хора,
поточно - това се потвърждава от моите случайни наблюдения над нормални деца, -. че със своите
дружелюбни и враждебни желания по отношение на родителите си те въплъщават само процеса на
преувеличение, протичащ повече или по-малко интензивно и отчетливо при повечето деца. За да
потвърди тази истина, древността ни е оставила един изключително убедителен мит, чието дълбоко и
всеобхващащо значение става ясно с помощта на установяването на гореспоменатите
общозадължителни черти на детската психика.
Имам предвид мита за цар Едип и едноименната трагедия на Софокъл. Едип, син на Лай, тавански
цар, и Йокаста е бил подхвърлен от родителите си, защото оракулът предсказал, че още нероденият
син ще убие баща си. Едип бил спасен и отгледан от друг цар, докато сам не задава въпрос на
оракула и не получава съвет от него да избяга от родината си, защото ще убие собствения си баща и ще
стане мъж на собствената си майка. По пътя от мнимата родина той срещнал цар Лай и го убил по време
на сражение. После отишъл в Тива и разкрил тайната на сфинкса, преграждащ пътя. За благодарност
му дали престола и той станал мъж на Йокаста. Дълги години той царувал в мир и имал от своята жена-
майка две дъщери и двама синове. Но изведнъж избухнала чумна епидемия, която накарала жителите
на Тива отново да се обърнат към оракула за помощ. Именно тук започва трагедията на Софокъл.
Вестоносецът донесъл вест от оракула, че чумата ще спре, когато от града бъде изгонен убиецът на Лай.
Но къде бил той?
Действието на трагедията се състои в постепенно пробуждащото се и изкуствено забавяно
разкритие - аналогично с процеса на психоанализата, - че самият Едип е Убиецът на Лай, а в същото
време и син на Йокаста. Потресен от своето страшно злодеяние, Едип се ослепил и напуснал родината
си. Искането на оракула било изпълнено.
“Едип цар”, така наречената трагедия на съдбата. Нейното трагично въздействие се дължи на
противоречието между всеобхващащата воля на боговете и напразното съпротивление на хората,
заплашени от страшно бедствие. Подчиняване на волята, бягство и осъзнаване на собственото
безсилие - ето в какво трябва да бъде убеден потресеният зрител на трагедията. Съвременните
писатели са се опитали да достигнат същата цел, изобразявайки в своите поетични творби указаното
противоречие, но те го развиват по свой начин. Зрителят обаче е оставал безчувствен и е наблюдавал
безучастно как въпреки своята съпротива невинните хора са били длъжни да се подчиняват на
осъществяването на надвисналото над тях проклятие. По-късните трагедии на съдбата не са имали
почти никакъв успех.
Но ако “Едип цар” има същото потресаващо значение за съвременния човек, както и за гръцкия,
причината за това значение на древногръцката трагедия се крие не в изобразяването на
противоречието между съдбата и волята на човека, а в особеностите на самата тема, в която е
изобразено това противоречие,. Очевидно в душата ни има вътрешен глас, който е готов да признае
неотразимата воля на съдбата в “Едип цар”. В историята на цар Едип действително има такъв момент.
Неговата съдба ни пленява толкова много, защото би могла да стане и наша съдба, защото оракулът ни е
дарил с проклятие както и Едип още преди да се родим. Може би на всички ни е съдено да отправим
първото си сексуално чувство към майката и първата си ненавист и насилствени желания към бащата.
Нашите сънища ни убеждават в това. Цар Едип, който убива баща си Лай и се жени за майка си Йокаста,
представлява само осъществяване на желанието от нашето детство. Но по-щастливи от него, ние сме
успели да победим нашето сексуално чувство към майката и забравим своята ревност по отношение на
бащата. Човекът, осъществил това първобитно детско желание, вселява у нас тръпки на ужас. Ние се
разграничаваме от него с цялата сила на процеса на изместването, което претърпяват в душата ни
тези желания от самото ни детство. Излагайки престъплението на Едип, поетът ни кара да опознаем
своето “Аз”, в което все още са живи същите импулси, макар и в потиснат вид. И ние, също като
Едип, живеем, без да осъзнаваме противоморалните желания, натрапени ни от природата. Когато ги
осъзнаем, отвръщаме очи от епизодите от нашето детство.
Това, че митът за Едип е възникнал от древния материал за сънищата, който има за съдържание
тежкото разстройство на отношенията към родителите вследствие на първите признаци на половото

www.spiralata.net 96
чувство - в това отношение в самия текст на трагедията на Софокъл има доста прозрачни
доказателства. Йокаста утешава Един, който още не е разбрал истинското положение на нещата, но все
пак е разтревожен от думите на оракула. Йокаста му напомня за съновидението, което много хора
сънуват, но което според нея няма никакво значение.
Съновидението за полово сношение с майката се наблюдава както тогава, така и сега у много
хора, които разказват за него с възмущение и негодувание. Няма съмнение, че именно то е ключът към
трагедията и се намира в съответствие със съновидението за смъртта на бащата. Митът за Едип
представлява реакция на фантазията срещу тези две типични съновидения и също както тези две
съновидения пораждат у възрастните чувство на отвращение, така и самият мит ни внушава чувство на
ужас. В своя завършен вид той носи чертите на по-нататъшната вторична обработка, която се мъчи да
му придаде теологизираща тенденция. Опитът да се обедини божественото всемогъщество с
отговорността на човека би трябвало да се провали както при този, така и при всеки друг материал.36
Не мога да завърша разглеждането на типичните сънища и сънищата за смъртта на близките
роднини, без да кажа няколко думи за значението, което имат в теорията за сънищата изобщо. Тези
сънища представляват един твърде необичаен случай за това, че мисълта на сънищата, възникнала
благодарение на изместеното желание, не се подлага на влиянието на цензурата и в непроменен вид
преминава в съновидението. За това трябва да има особено важни причини. Предполагам, че тук
решаваща роля имат два момента : първо, няма нито едно желание, от което да сме много далеч. Ние
предполагаме, че тези желания “и на сън не са ни се присънвали” и именно затова и цензурата не им се
съпротивлява достатъчно силно. Също както законодателството на Салон няма определено наказание
за отцеубийството. Второ, изместеното и подсъзнателно желание много често се сблъсква с остатъците
от впечатленията от изминалия ден във вид на грижи за близък човек. Тези грижи не могат да бъдат
включени в съновидението по друг начин освен с помощта на едноименното желание, а желанието не
може да бъде замаскирано със загриженост. Ако приемем, че всичко става много по- просто, че през
нощта сънищата само продължават това, което е започнато през деня, то сънищата за смъртта на
близките ни изобщо няма да се вместват в каквато и да било теория за сънищата и ще бъдат една
необяснима загадка.
Твърде целесъобразно е също да се проследи взаимоотношението на тези сънища със страшните
сънища. В съновидението за смърт на близки хора изместеното желание си намира път, по който да
избегне цензурата, а заедно с това и обусловеното от нея изопачаване. Постоянно съпътстващо
явление в дадения случай се явява фактът, че по време на съновидението субектите изпитват болезнено
усещане. По същия начин и страшните сънища се наблюдават само тогава, когато цензурата потиска
напълно или поне частично и, от друга страна, на потискането на цензурата помага това, че страхът вече
е налице в качеството си на “живо” усещане, произтичащо от соматични източници. Начинът, по който
цензурата се придържа към някаква тенденция, обуславяща изопачаващата дейност на съновидението,
има за задача предотвратяването на страха или другите неприятни афекти.
По-гope споменах за егоизма на детската душа и сега ще се върна отново към него, за да покажа, че
сънищата запазват и този характер. Всички те без изключение са абсолютно егоистични и в тях се
проявява нашето скъпоценно “Аз”, макар понякога то да е замаскирано. Желанията, които се
осъществяват в тях постоянно, са желания на това “Аз”. Интересът към други лица в съновидението
винаги е илюзорен. Тук ще направя анализ на няколко примера, които явно противоречат на това мое
твърдение.
I. Четиригодишно момче разказва. То е сънувало голяма чиния, в която имало голямо парче печено
месо. Неочаквано това парче било изядено, без дори да бъде нарязано. Момчето не видяло човека,
изял месото.37
Кой е бил човекът, чийто обилен обяд е сънувало момчето? В това отношение ни помагат
обясненията от предишния ден. За няколко дни лекарят е бил предписал на момчето млечна диета. В
навечерието на съновидението то направило пакост и затова било лишено от вечеря.
Веднъж вече то било наказвано по този начин и се държало като мъж. Детето знаело, че няма да
получи нищо, но дори и пред себе си не е смеело да си признае, че е гладно. Възпитанието започва да
оказва върху него своето влияние. То вече се проявява в съновидението, откриващо зародиш на

www.spiralata.net 97
изопачаващата дейност. Няма съмнение, че момчето е този, чиито желания са насочени към обилната
вечеря. Но тъй като момчето знае, че е наказано и няма право да яде, то не се решава дори и на сън
да изяде обилната и вкусна храна.
II. Веднъж сънувах, че на витрината на една книжарница виждам ново издание на поредицата
книги в разкошни подвързии, от които си купувам обикновено (Монографии за художници и т.н.)
Новата поредица се нарича “Знаменити оратори” (или речи) и броят е посветен на доктор Лехер.
При анализа на съновидението се учудвам, че може да ме заинтересува славата на доктор Лехер,
поставил рекорд по дълга реч в парламента. Всъщност няколко дни преди съновидението бях започнал
психолечението на няколко нови пациенти, така че в момента бях принуден да говоря от десет сутринта
до единадесет вечерта. По такъв начин самият аз поставях рекорд по продължителност на изказването!
III. Друг път сънувах, че мой познат, университетски преподавател, ми казва: “Моят син Миоп… ”
После следва диалог от кратки въпроси и отговори. След това виждам самия себе си и синовете си.
Поради някои особености на това съновидение ще го разгледам по-късно. IV. Моят приятел Ото
изглежда много зле. Цветът на лицето му е ужасен и очите му са някак странно изпъкна ли.
Колегата Ото е мой домашен лекар. Много съм му задължен, тъй като от няколко години се
грижи за здравето на децата ми и ги лекува много успешно. Освен това им прави подаръци при всеки
повод, дори и най- дребния. В навечерието на съновидението той беше у дома и жена ми забеляза, че е
изморен и изглежда зле. През нощта имах съновидение, което му приписваше някои признаци на
базедова болест. Онзи, който не се придържа към правилата ми за тълкуване на сънищата, ще направи
извод, че съм бил загрижен за здравето на приятеля си и тази загриженост се е реализирала в
съновидението. Това би било възражение не само против моето твърдение, че съновидението е
осъществяване на желанието, но и против друго твърдение - че то е достъпно само за егоистични
интереси и цели. Но този, който е изтълкувал по този начин съновидението, трябва да ми отговори на
въпроса защо допускам наличието на базедова болест при Ото, след като нямам никакво основание
за такава диагноза. Но моят анализ дава следния материал, отнасящ се до нещо, станало преди шест
години. С малка компания, в която впрочем се намираше и професор P., пътувахме през нощта в гората,
намираща се на няколко часа път от нашата вила. Кочияшът, който беше пийнал, ни изхвърли от
каретата и бяхме благодарни на съдбата, че се отървахме леко. Наложи ни се обаче да пренощуваме в
близката кръчма, където вестта за постигналото ни нещастие предизвика голямо съчувствие. Някакъв
господин с доста ясни признаци на базедова болест ни предложи услугите си и попита с какво може да
ни бъде полезен. С обичайния си маниер професор Р. каза: “Можете да ни услужите с пижамата си.”
Благородният господин отвърна: “За съжаление не мога да го направя.” После излезе.
Продължавайки анализа, спомням си, че “Базедов” не е само име на лекаря, но и на един от най-
известните педагози (въпреки че не съм напълно убеден дали това е така). Между другото бях помолил
точно колегата Ото да се грижи за физическото развитие на децата ми, особено в периода на зрелостта
(във връзка с това е и пижамата), ако с мен се случи нещо. Давайки в съновидението на колегата Ото
болезнените симптоми на гореспоменатия благороден господин, явно искам да кажа, че ако с мен се
случи нещо, мога да очаквам от него толкова, колкото и от онзи човек, въпреки любезността му.
Егоистичната тенденция в това съновидение е напълно очевидна.38
Къде обаче е желанието в това съновидение? Разбира се, това не е отмъщението на колегата Ото,
на когото наистина е отсъдено да играе незавидна роля в сънищата ми, а съвършено другаде.
Заменяйки в съновидението колегата Ото с гореспоменатия господин, в същото време отъждествявам
себе си с друг човек, а именно - с професор P., тъй като искам от Ото онова, което по друг повод
професорът беше поискал в кръчмата от господина. Именно тук се крие и решаването на загадката.
Също като мен професор Р. беше направил кариера без участието на университета и едва впоследствие
получи отдавна заслуженото си звание. По този начин отново искам да стана професор. Дори това
“впоследствие” представлява осъществяване на желание, тъй като означава, че ще живея достатъчно
дълго, за да мога сам да се погрижа за развитието на децата си в периода на зрелостта.
В първото издание на настоящата книга разгледах накратко останалите форми на типични
сънища, защото нямах достатъчно съответен материал. Моят сегашен опит ми дава възможност да
разделя тези сънища на две основни големи групи: едните наистина винаги имат едно и също значение,

www.spiralata.net 98
а другите, въпреки еднаквото или аналогично съдържание, разкриват най-различен смисъл. От
типичните сънища от първата група ще разгледам по- подробно сънищата за изпити и сънищата,
свързани със зъбобол.
Всеки, държал матура, се оплаква от упоритостта, с която го преследва съновидение, в което се е
провалил на изпита и е останал да повтаря последния клас и т.н. За този, който има висше
образование, това съновидение се сменя от друго - той сънува, че е на изпит и дори в съня си се
противи на това, казвайки, че вече отдавна практикува, вече е доцент или ходи на работа. Всичко това са
незаличими спомени за наказания, които сме изтърпявали в детството си за извършени лоши постъпки
и които отново са се събудили в душата ни във връзка с други възлови моменти от нашите учебни
занимания.
“Страхът от изпит” при невротиците е подкрепен и от детския страх. Вече сме излезли от детската
възраст и родителите, учителите и възпитателите нямат никакво отношение към нас. Неумолимата
причинна житейска връзка е поела нашето по-нататъшно възпитание и на нас ни се присънват
гимназиални или университетски изпити всеки път, когато се страхуваме, че няма да се справим с нещо
така, както трябва, или чувстваме върху себе си тежестта на отговорността.
За тези обяснения на сънищата за изпити съм задължен на забележката на мой колега, който в
един свой научен труд подчерта, че според него сънищата за изпити се сънуват от хора, които са ги
издържали, и никога от хора, които са били скъсани. Сънищата за изпити, които обикновено се
наблюдават само когато на следващия ден на субекта му предстои отговорна задача или има вероятност
да се провали, избират за свой материал някакъв епизод от миналото, когато страхът ни се е оказал
неоснователен и е бил опроверган от успешния резултат. Това наистина е изключително ярък пример
за неразбиране на съновидението от страна на бодърстващата инстанция. Възражението, правено
обикновено с негодуванието: “Но нали вече съм доктор” и т.н. в действителност представлява
утешението, сънищата донасят което. То би трябвало да означава следното: “Не се страхувай от
утрешния ден, спомни си как се боеше от матурата и все пак я издържа. Сега вече си доктор и т.н.”
Страхът, с който е свързано това съновидение, несъмнено се отнася до впечатленията от изминалия
ден.
Моите по-нататъшни наблюдения, макар и не многобройни, потвърдиха правилността на това
обяснение. Като студент се провалих на изпита по съдебна медицина. Никога не съм сънувал този
епизод, но съновидението често ми показва изпити по ботаника, зоология и химия. Когато отивах на
тези изпити, усещах напълно обоснован страх от провал, но благодарение на благосклонната съдба и
на изпитващия ги взех всичките. В сънищата за матурата в гимназията непрекъснато сънувах изпита
по история, който издържах блестящо, макар успехът ми да се дължеше на факта, че симпатичният ми
преподавател бе забелязал, че на билета, който изтеглих и му върнах, бях задраскал с нокът единия от
въпросите и по този начин го молех да не ми го задава. Един от моите пациенти, който бе завършил
успешно гимназия, но след това се провалил на изпита за офицерски чин и затова не станал офицер, ми
разказа, че много често сънува изпита от гимназията, но никога - офицерския.
Гореспоменатият колега (Dr. Stekel във Виена) обръща внимание на двусмислието на думата
“зрелост”. Той твърди, че сънищата за зрелостни изпити се сънуват много често, когато на следващия
ден предстои сексуално “изпитание”. На това един немски колега възразява - напълно основателно, -
че на немски език тези изпити носят друго название - Abiturium - и поради това не може да се твърди
за наличие на двусмислие.
Благодарение на аналогично впечатление съновидението за закъсняване за влак може да бъде
отнесено към същата тази група. Тълкуването му потвърждава тази мисъл. Въпросните сънища
съдържат в себе си утешение за изпитвания по време на съня страх - страха от смъртта.
“Заминаването” е един от най-употребяваните и най-разбираеми символи на смъртта.
Съновидението ни утешава: “Бъди спокоен, няма да умреш (няма да заминеш).” Също като
съновидението за изпита: “Не се страхувай, няма да се провалиш.” Трудността за разбирането на тези
два вида сънища се обяснява с това, че усещането за страх е свързано именно с изразяване на утешение.
В своята книга “Езикът на сънищата” Stekel говори именно за символите на смъртта Смисълът на
сънищата, свързани със зъбобол, които имах възможност да наблюдавам при своите пациенти, дълго

www.spiralata.net 99
време ми се струваше загадъчен, защото при тълкуването му непрекъснато се натъквах на
всевъзможни препятствия.
Накрая се убедих, че при мъжете подбуждаща сила на тези съновидения дава склонността към
онанизъм в периода на съзряването. Ще подложа на анализ две такива съновидения. И двете са ми
разказани от едно и също лице, млад мъж с рязко изразена, макар и потисната склонност към
хомосексуализъм.
Той се намира в операта и слуша “Фиделио”. Седи в партера до Л., който му е много симпатичен
и към чието приятелство много отдавна се стреми. Неочаквано той прелита над партера, стига до
ложите, пъха пръст в устата си и си вади два зъба.
По отношение на полета той самият казва, че имал чувството, че са го “подхвърлили във
въздуха”. Тъй като това явно е предизвикано от впечатлението от операта, тук имат значение думите
на поета:
“Wer ein holdes Weib errungen”39
Ho желанието на моя пациент не е “обладаването на прекрасната дева”. За него очевидно по-
подходящи са следните два реда:
Wem der grobe Wurf gelungen, Eines Freundes Freund zu sein…40
Тук има непреводимо съзвучие. Субектът сънува, че са го “подхвърлили във въздуха”. В
стихотворението “Wurf” означава две неща: първо, по съзвучие - “хвърляне” и, второ, в преносен смисъл
- “жребий, късмет”.
И съновидението съдържа в себе си това “Wurf, което обаче не се явява осъществяване на желание.
Зад него е скрита и неприятната мисъл, че вследствие опитите си да завърже приятелство неведнъж
“е бил изхвърлян през вратата” и страхът, че това отново ще се случи. Тук се присъединява и
признанието на спящия, че веднъж след такъв неуспех, от мъка по “приятеля”, два пъти подред е
онанирал.
Друго съновидение: Вместо мен го лекуват двама известни професори. Единият прави нещо с
неговия penis. Той се страхува от операция. Другият го удря с нещо тежко по устата, така че загубва
един или два зъба. Завързан е с четири копринени кърпи.
Сексуалният смисъл на това съновидение е очевиден. Копринените кърпи съответстват на
идентификацията на един познат хомосексуалист. Спящият, който никога не е имал coitus и никога не
е търсил възможности за полов контакт с мъже, си представя половото сношение по образеца на
познатата му мастурбация.
Предполагам, че по същия начин могат да бъдат изтълкувани и други различни модификации на
типичните сънища за зъбобол. Например, когато друг човек вади зъби на спящия. Не е ясно обаче по
какъв начин дразненето, предизвикано от болките в зъбите, крие в себе си гореспоменатия смисъл. Тук
обръщам внимание на толкова честото “пренасяне от долу на горе”, което се наблюдава при
изместването на сексуалните елементи и с чиято помощ при истерия в различни части на тялото
могат да се предизвикат усещания, отнасящи се до половата област. Устата и устните често
символизират влагалището, “срамните устни”, носът - penis, косата - окосмяването в срамната област
и т.н. Само една част от тялото не се поддава на сравнение - това са зъбите и именно това
обстоятелство ги прави особено подходящи за изобразяване на сексуални елементи под влиянието на
изместването.
Няма да твърдя, че съм изяснил и доказал значението на елемента на онанизма в сънищата за
зъбобол, въпреки че лично аз никога не съм се съмнявал в това.
Към втората група сънища се отнасят съновиденията, в които спящият лети, рее се из въздуха, пада
и т.н. Какво означават те? Трудно е да се даде общ еднозначен отговор. Както ще видим, всеки път тези
сънища означават нещо различно. Единствено материалът на усещанията, съдържащ се в тях, има
винаги един и същ източник.
От данните на психоанализата може да се направи извод, че и тези сънища възпроизвеждат
впечатления от детството, отнасяйки се предимно до подвижните игри, които децата толкова много
обичат. Много често възрастните карат децата “да летят”, вдигайки ги на ръце и тичайки с тях из
стаята, или симулират “падане”, като ги слагат на коленете си и неочаквано изпъват краката си.

www.spiralata.net 100
Децата се смеят и молят играта да продължи, особено когато в нея има малко страх и главозамайване.
Тези игри се повтарят след много години в съновиденията. Разликата е в това, че в сънищата
възрастните не се държат за нищо, а се носят свободно из въздуха и действително падат. Интересът на
всички деца към тези игри, а също така и люлеенето с люлка, са общоизвестни. Когато виждат
гимнастиците и акробатите в цирка, децата си спомнят игрите в своето ранно детство. При много
момчета истеричните припадъци се състоят единствено във възпроизвеждане на такива упражнения,
които правят много умело. Нерядко именно при тези сами по себе си невинни игри се пробуждат и
сексуалните отношения.41 Сънищата за летене, падане, виене на свят и т.н., възпроизвеждащи
такива впечатления от детството; превръщат приятното чувство, свързано с тях, в усещане на страх.
Почти всички майки знаят, че обикновено тези детски игри завършват със сълзи.
Предвид гореспоменатото имам пълно основание да отклоня твърдението, че по време на сън
нашето осезание, усещането на движението на белите ни дробове и т.н. предизвикват сънища за
летене и падане. Предполагам, че тези усещания се възпроизвеждат благодарение на спомена, за
който се отнася съновидението, т.е. служат като съдържание на съня, а не като негов източник.
Този еднообразен и произтичащ от един и същ източник материал служи за въплъщение на най-
различни мисли, скрити в съновидението. Една от моите пациентки сънувала, че лети над улицата, без
да докосва земята. Тя беше много ниска и непрекъснато се страхуваше да не развали репутацията си,
което според нея беше неизбежно при общуването с непознати хора. Нейните съновидения
осъществяваха желанията й: издигаха я над земята и я караха да се носи из въздуха далеч от хората.
При друга пациентка съновидението за летене означаваше друго желание, което тя често изразяваше с
думи: “Ах, ако можех да бъда птица.” Други през нощта често стават ангели, тъй като страдат от това, че
никой не ги нарича с това име. Тясната връзка между летенето с представата за птица се обяснява с
грубото чувствено значение, което често има при мъжете съновидението за летене. Затова изобщо няма
да се учудим, ако чуем, че при такива сънища мъжете много често се гордеят със своя умствен
авторитет.
Доктор П. Федерн (Виена) прави интересното предположение, че повечето от сънищата за летене
са свързани с представата за ерекция, тъй като удивителното и непрекъснато занимаващо човешката
фантазия явление ерекция предизвиква представа за изчезване на силата на притеглянето (ср.
крилатите фалоси от древността).
Повечето от сънищата за падане носят в себе си чувството на страх. При жените тяхното тълкуване
не се сблъсква с никакви трудности, тъй като почти винаги символизират “падение”, което се явява
израз на това, че жената се е поддала на еротично изкушение. Все още не сме разгледали детските
източници на сънищата за падане. Почти всички деца падат. Вдигат ги и ги утешават. Когато нощем
падат от креватчето, бавачките веднага ги вдигат и внимателно ги слагат обратно в леглото.
Хората, които често сънуват, че плуват и порят с наслада вълните и т.н., обикновено в детството
си са страдали от enuresis поcturna и в съновидението възпроизвеждат приятното чувство, от което
отдавна са се научили да се отказват. Ще видим по-нататък какви елементи се съдържат в тези сънища.
Тълкуването на сънищата за пожар има връзка със забраната на децата “да си играят с огън”. В
основата им също лежи споменът за enuresis поcturna от периода на детството. В “Откъс от анализ на
истерията” - 1905г. съм направил пълен анализ и синтез на такова съновидение за пожар във връзка с
историята на заболяването на една пациентка и съм доказал за образуването на какви впечатления от по-
зряла възраст е пригоден този материал от детството.
Би могло да се приведат още редица типични сънища, ако разберем в тях наличието на честото
повторение на едно и също съдържание при различни субекти. Така например сънищата за минаване
по тесни улици, бягство през стаи, нощни разбойници, преследване на диви животни или за заплаха от
ножове, кинжали, копия. Последните две са характерни за страдащите от фобии. Анализът на тези
сънища дава твърде интересни резултати, но той би ни отвел твърде далеч и затова ще се огранича само
с две значения, които обаче се отнасят към типичните сънища.
I. Колкото повече човек се занимава с анализ на сънища, толкова повече се убеждава, че повечето от
сънищата на възрастните имат в основата си еротичен характер и дават израз на еротични желания. Но
в това може да се убеди само онзи, който действително анализира сънищата, т,е. от явното

www.spiralata.net 101
съдържание на съновидението преминава към скритите зад него мисли. Явното съдържание никога
няма да разкрие сексуалния характер на съновидението.
В това няма нищо странно, а е в пълно съгласие с нашите принципи на теорията за сънищата.
Никакви други инстинкти от детските години не претърпяват такова потискане, както сексуалното
влечение във всичките негови многобройни съставни части.42 Нито един инстинкт не поражда толкова
много подсъзнателни желания, колкото е способно да извика съновидението. При тълкуването на
сънищата не бива да се изпуска предвид значението на сексуалните комплекси, въпреки че не е
необходимо да им се приписва изключителна роля.
Подробният анализ на много сънища показва, че те дори могат да бъдат изтълкувани
бисексуално. Съновиденията допускат и особено тълкуване, в което се осъществяват и
хомосексуални влечения, противоречащи на нормалния полов инстинкт на спящия субект. Но това, че
всички сънища без изключение би трябвало да бъдат тълкувани като бисексуални, както правят В.
Stekel “Езикът на сънищата”, 1911 г. и А. Адлер “Психически хермафродитизъм в живота и неврозата”,
във Fortschritte der Medizin, брой 16 и други трудове, публикувани в Zentralblatt fur Psychoanalyse Т. I,
1910-1911 г., е колкото недоказуемо, толкова и невероятно обобщение. Как биха стояли в такъв случай
нещата с многобройните сънища, в които се осъществяват не еротични - в широкия смисъл на думата -
потребности, а други, като например глад, жажда, стремеж към удобство и т.н. По същия начин и
твърдението, че зад всяко съновидение се крие страх от смъртта (Stekel), сякаш всяко съновидение
разкрива “преход от женската към мъжката линия” (Адлер) - според мен излиза от всякакви граници на
вероятното в тълкуването на сънищата.
Това, че на пръв поглед невинни сънища дават израз на груби еротични желания, вече установихме
по-горе и сега бихме могли да го потвърдим с многобройни нови примери. Но има и много, явно
безразлични сънища, в които на пръв поглед не може да се забележи нищо особено, а при анализ често
се свеждат до несъмнено сексуални желания с най-неочакван характер.
Кой би могъл преди тълкуването да предвиди наличието на сексуално влечение в следното
съновидение? Субектът разказва: “Между два двореца се намира малка къщичка. Вратата е залостена.
Жена ми ме води по улицата, завежда ме до къщурката, бута вратата и бързо влизам в двора, който е
малко стръмен и се издига към планината.”
Този, който има опит при тълкуването на сънища, веднага ще забележи, че проникването в тесни
помещения и отварянето на заключени врати е най- често употребяваната сексуална символика, и
лесно ще открие в това съновидение изобразяването на опит за coitus a posteriori. Тесният двор, който е
стръмен и се издига към планината, несъмнено е влагалището, а помощта, която жената оказва по време
на съновидението, несъмнено е свързана с това, че в действителността единственото препятствие за
осъществяването на такъв опит е било уважението към жената. Получените сведения показват, че в
навечерието на съновидението в дома на спящия е постъпила на работа млада прислужница, която му
дала повод и е предизвикала у него мисълта, че навярно не би отклонила предложение от негова страна.
Малката къщурка, намираща се между два двореца, е взета от спомена за Прага и на свой ред показва,
че става въпрос за слугинята, която е родом от там.
Когато убеждавам пациентите си, че наличието на “едипови” сънища е връзка със собствената им
майка, постоянно чувам от тях следното: “Не мога да си спомня нито едно такова съновидение.”
След това обаче веднага изплува спомен за друго смътно и незначително съновидение, което често се
повтаря. Анализът му показва, че то има аналогично съдържание. Твърдя, че замаскираните
съновидения за връзка с майката са много по- чести от явните и очевидните.43
Има съновидения за местности и места, за които спящият веднага си казва категорично: “Вече
съм бил там!” Тази местност е винаги половата област на майката и е учудващо, че за нито едно
място човек не може да твърди с такава сигурност, че е бил вече там, както в този случай.
В основата на много сънища, свързани обикновено с чувство на страх и имащи за съдържание
преминаване по тесни улици и плуване във вода, се крият мисли за вътре-утробния живот, за времето,
когато плодът е бил в майчината утроба, за акта на раждането. Ще дам като пример съновидението на
един млад мъж, който използва пребиваването си в майчината утроба, за да наблюдава коитуса на
родителите си.

www.spiralata.net 102
 Намира се в дълбока шахта. В нея има отвор като в Земерингския тунел. През този отвор
отначало вижда някакво пусто място, но после сам съставя във въображението си картината, която
запълва празнотата. Картината изобразява оран. Той върви по-нататък, вижда отворена книга по
педагогика… и се учудва, че тя отделя толкова внимание на сексуалното чувство (на детето). Заедно с
това си спомня за мен.
Друго съновидение, което принадлежи на моя пациентка. То изигра особена роля за по-
нататъшното й лечение.
Тя е на вилата си. Веднъж през нощта се хвърля в тъмната вода на езерото на мястото, където
бледата луна се отразява върху гладката повърхност.
Сънищата от този род са сънища за раждането. Техният смисъл става ясен, ако фактът, който се
съдържа в явното съдържание, бъде превърнат в неговата противоположност: вместо хвърлянето във
водата - излизане от водата, т.е. раждането. Но какво означава “да се родиш” в онази местност, където тя
живее във вилата си? Питам я и тя ми отговаря, без да се замисля: “Нима лечението не ме прероди?” По
такъв начин съновидението прави предложение лечението да продължи и на вилата, т.е. да я посещавам
и там. То може би съдържа и неясен намек за желанието й самата тя да стане майка.44
Ще заимствам едно съновидение заедно с тълкуването му от книгата на Jones (95): “Тя стояла на
морския бряг и гледала едно малко момче, навярно неин син, което си играело във водата. Детето
влязло толкова навътре в морето, че тялото му било цялото под водата. Тя виждала само главата му,
която се движела напред-назад морската повърхност. Неочаквано тази картина се превърнала в
препълнено с хора фоайе на хотел. Съпругът й заминава и “тя започва разговор” с някакъв непознат
мъж:.”
Втората половина от разговора се оказва раздяла със съпруга и започване на връзка с друг мъж.
Първата част на съновидението е очевидно фантазия за раждането. В сънищата, както и в митовете,
излизането на детето от околоплодните води обикновено се изобразява с помощта на обратното
превръщане: влизането на детето във водата. Заедно с много други за примери служат и митовете за
раждането на Адонис, Озирис, Мойсей и Вакх. Движенията на главата на детето във водата припомнят
на пациентката мърдането на бебето в утробата по време на единствената й бременност.
По такъв начин втората половина на съновидението Дава израз на мисълта, свързана с напускането
на дома.
Това се намира в основата на втората половина. Освен гореспоменатото обратно превръщане в
двете части на съновидението имат място и други превръщания. В първата половина детето върви
във водата и си движи главата. В представата, която се намира в основата на съновидението, са
налице първо, движението на детето, а после и неговото излизане от водата (двойно превръщане). Във
втората половина на съновидението съпругът й я изоставя, а в действителност тя напуска мъжа си.
Друго съновидение за раждането разказва Abraham (79). Млада жена, която очаква да роди, сънува:
От едно място на пода започва черен канал, който води до водата (родовия път, околоплодните води).
Тя вдига люка на пода и веднага се появява някакво същество, покрито с косми, което прилича на
тюлен. Оказва се, че това е по-малкият брат на сънуващата, към когото от детските си години изпитва
“майчини чувства”.
Към сънищата за раждане се отнасят и сънищата за “спасяване”. Спасяването, особено от водата,
е равносилно на раждане, ако се присънва на жена. Но то има друг смисъл, ако се присънва на мъж (вж.
такова съновидение при Пфистер: “Случай на психоаналитични душевни грижи и душевно изцеление”,
1909). За символа “спасяване” препоръчвам моята статия: “Бъдещите шансове на психоаналитичната
терапия” в Zentralblatt fur Psychoanalyse, № 1, 1910, а също така “Психология на половия живот” в
Jahrbuch Bleuler-Freud, т. II, 1910 г.
Разбойниците, чудовищата и привиденията, от които обикновено се страхуват децата преди да
заспят, идват от един и същ детски спомен. Това са хората, събуждали нощем детето, за да видят дали
не е изцапало чаршафите и къде държи ръцете си по време на сън. При анализа на няколко такива
съновидения успях да установя личността на тези нощни посетители. Разбойникът винаги беше бащата,
а привиденията в по- голямата си част бяха жени, облечени в бели дрехи.
II. След като се запознахме с богатата употреба на символиката при образуването на сънищата,

www.spiralata.net 103
трябва да си зададем въпроса дали повечето от тези символи не притежават едно и също, установено
веднъж завинаги значение. С други думи, ние се изкушаваме от мисълта да съставим един вид
“съновник” от нов тип. В същото време трябва да отбележа, че тази символика се отнася не до самите
сънища, а до подсъзнателната представа на народа и може много често да бъде констатирана в цялата си
пълнота във фолклора, митовете, сагите, езика, пословиците и поговорките.45
Съновидението използва тази символика, за да замаскира образуваните, скрити зад него мисли.
Сред тези символи много от тях, постоянно или почти постоянно, означават едно и също. Достатъчно
е само да се вземе под внимание пластичността на психическия материал. Символът може да се прояви
в съновидението не в символична форма, а в своето истинско значение. Друг път, въз основа на своя
индивидуален материал на спомените, спящият може да използва в качеството на символ нещо друго.
Освен това дори и най-често срещаните сексуални символи невинаги съдържат един и същ смисъл.
Тук ще изброя най-често срещаните символи: крал и кралица почти винаги изобразяват
родителите на спящия, принц и принцеса - него самия. Всички продълговати предмети, пръчки,
бастуни, дървета, чадъри (аналогия с ерекцията), дълги и остри оръжия, ножове, кинжали и т.н. служат
за изобразяване на мъжкия полов орган. Като негов символ, макар и трудно разбираем, служи и
пилата за нокти. Кутии, консерви, чекмеджета, шкафове, печки и т.н. съответстват на половата област
на жената (на немски език има съзвучие между Zimmer и Frauenzimmer). Определенията “затваряне”
или “отваряне”, очевидно се отнасят до същото. Съновидение, в което спящият се спасява през редица
стаи, изобразява публичен дом.
Стълбите и слизането и качването по тях е символичното изобразяване на половия акт. Голите
стени, по които се катери спящият, фасадите на къщите, по които се спуска (често със страх),
съответстват на човешкото тяло в изправено положение и по всяка вероятност в съновидението
възпроизвеждат катеренето на детето по тялото на родителите. “Гладките” стени представляват мъжа;
спящият често се хваща за “издатините” на къщите. В повечето от случаите масите изобразяват жени.
По всяка вероятност това е така вследствие на контраста между тяхната гладка повърхност и релефното
женско тяло. Тъй като “масата и леглото” са задължителни атрибути на брака, в сънищата масата често
заменя леглото и понякога комплексът от сексуални представи се пренася върху комплекса на
“яденето”. От дрехите женската шапка изобразява почти винаги мъжките полови органи. В сънищата
на мъжете вратовръзката често служи като символ на penis, не само защото има продълговата форма,
“виси” и е характерен атрибут на мъжа, а и защото всеки може да си избере каквато си иска
вратовръзка, по свое собствено желание, а това е съвършено недопустимо по отношение на
истинското значение на този символ. Хората, използващи този символ в съновидението, обикновено
имат цяла колекция от вратовръзки и често ги сменят. В по-голямата си час всички сложни машини и
апарати в сънищата са половите органи, в чието изобразяване символиката на съновидението е
извънредно изобретателна. Тук трябва да бъдат споменати и природните местности, особено тези,
където има мостове или планини, обрасли с гори. Накрая, различни непонятни нови
словообразувания могат да се окажат съединяване на няколко думи, отнасящи се до половия живот.
Заниманията с малко дете и неговото физическо наказание обикновено съдържат акт на онаниране.
Stekel (114:466,473) привежда редица други символи, все още недостатъчно проверени, като ги
илюстрира с примери. Според него дясната и лявата страна трябва да бъдат тълкувани в етнически
смисъл. Десният път винаги означава пътят на праведника, а левият - на грешника. По такъв начин
първото може да означава извратеност, хомосексуализъм, а второто - брак, сношение с проститутка и др.
Разбира се, всичко зависи от индивидуалната морална гледна точка на спящия. В повечето случаи
роднините в съновидението представляват половите органи. Според Stekel невъзможността да се догони
превозно средство означава съжаление, че не може да се изглади разликата в годините. Багажът, който
взимаме по време на пътуване, представлява греховното бреме, което тегне над човека. На цифрите и
числата, които често се наблюдават в сънищата, Stekel също приписва определени символични
значения, въпреки че това е малко доказуемо и не подлежи на толкова широко обобщение. Но в
отделни случаи подобно тълкуване може да се окаже наистина правилно. В неотдавна публикуваната
книга на Stekel “Езикът на сънищата” (72), от която не можах да се възползвам, има списък на най-
често употребяваните сексуални символи, който трябва да служи като доказателство, че всички

www.spiralata.net 104
сексуални символи се употребяват в бисексуален смисъл. “Няма нито един символ, който - доколкото
поне отчасти позволява фантазията - не би могъл да бъде употребен и в мъжко, и в женско значение.”
Това “доколкото” до голяма степен ограничава твърдението на Stekel, тъй като именно фантазията далеч
невинаги позволява това. Смятам за необходимо да добавя, че според мен твърдението на Stekel трябва
да отстъпи на заден план пред признанието за огромното разнообразие. Освен символите, които
изобразяват както мъжките полови органи, така и женските, има много други, отнасящи се предимно
или почти винаги за единия пол, и такива, които изобразяват или само мъжа, или само жената.
Фантазията не ни позволява да се ползваме от продълговатите предмети, за да символизираме с тях
женските полови органи, и от облите (сандъци, кутии и т.н.) в качеството им на символи на мъжките.
Не подлежи на съмнение фактът, че склонността на съновидението и подсъзнателната фантазия
да се ползват от сексуални символи в бисексуален смисъл открива архаичен характер, тъй като в
детството разликата между половете е неизвестна и се приписват и на двата пола едни и същи полови
органи.
Тези, в голяма степен неизчерпващи указания, са достатъчни за по-нататъшните подробни и
щателни наблюдения.46
Тук ще приведа само няколко примера за употребата на такива символи от сънищата. Тези примери
имат за цел да докажат, че е невъзможно да се тълкува съновидението, отричайки се от учението за
символиката и че в повечето от случаите тя минава на преден план.
1. Шапката като символ на мъжа (на мъжкия полов орган).47 (Откъс от съновидението на млада
жена, страдаща от агорафобия). “Отивам през лятото да се разхождам по улицата. Нося шапка със
странна форма: горната част е извита напред, а периферията виси надолу, при което едната страна е
по-ниско от другата. Аз съм във весело настроение. Срещам няколко млади офицери и си мисля:
“Нищо не можете да ми направите.”
Тъй като тя не може да даде никакво обяснение, съответстващо на представата за шапката в
съновидението, аз й казвам, че по всяка вероятност шапката представлява мъжки полов орган с вдигната
средна част и две провесващи се странични. Умишлено не правя тълкуване в детайли по отношение на
нееднаквата дължина на двете страни на периферията, въпреки че точно тези подробности показват
пътя, по който трябва да върви тълкуването. Продължавам. Ако съпругът й притежава хубав полов
орган, тя няма защо да се страхува от офицерите, но пациентката ми, вследствие на фобията си, не се
решава Да излиза на улицата сама. Такова разяснение на страха бих могъл да й дам и преди това, и то
нееднократно във връзка с друг материал.
Много интересен е начинът, по който пациентката посреща моето тълкуване. Тя отрича да е казвала,
че периферията на шапката виси надолу, но добре си спомням думите й и настоявам. Пациентката ми
мълчи и най-накрая се решава да ми каже, че при мъжа й едното яйце е по-ниско от другото и ме пита
при всички мъже ли е така. С това се обяснява отличителният детайл на присънилата й се шапка и тя
приема тълкуването.
Шапката като символ ми беше известна много преди разказването на това съновидение. От други,
по-малко прозрачни случаи се убедих, че шапката може да бъде символ и на женските полови
органи.
2. Детенце - полови органи; премазването - символ на coitus.
(Друго съновидение на същата пациентка, страдаща от агорафобия). “Нейната майка оставя малката
й дъщеричка да върви сама. После тя пътува с майка си с влак и вижда дъщеря си, която върви по
релсите срещу влака. Чува шума от чупенето на костите (изпитва неприятно чувство, но не страх). Гледа
през прозореца на вагона дали няма да види отзад тялото и упреква майка си, че е оставила детето
само.”
Анализ. Трудно е да се даде пълното тълкуване на това съновидение. То се отнася към цял цикъл
други сънища и може да бъде изтълкувано изчерпателно само във връзка с тях. Особено трудно тук е
да се Отдели в изолиран вид материалът, необходим за установяване на символиката. Пациентката сама
установява съответствието на пътуването с влак със завръщане от нервната клиника, в чийто управител
тя, разбира се, е била влюбена. Майка й е отишла да я вземе оттам. Лекарят дошъл на гарата и й донесъл
букет цветя. Било й неприятно, че майка й станала свидетелка на тази любезност. По този начин

www.spiralata.net 105
майката се явява нарушителка на любовните стремежи. Аналогична роля е имала и в младежките
години на пациентката ми. По-нататъшната мисъл е свързана с пътя. Пациентката се обръща назад да
види дали не се виждат части от тялото. Разбира се, в съновидението това са остатъци от тялото на
премазаното момиченце. Но мисълта й се движи в друга посока. Жената си спомня, че веднъж е видяла
баща си отзад гол. Започва да говори за половите различия и казва, че при мъжете половите органи се
виждат и отзад, а при жените - не. във връзка с това сама тълкува съновидението в смисъл, че малкото
момиче олицетворява половите органи - нейното момиче (тя има 4-годишна дъщеря), нейните собствени
полови органи. Пациентката ми упреква майка си, че иска от нея да живее така, сякаш изобщо няма
полови органи, и намира съответствие на този упрек в първата част на съновидението. Майка й оставя
малката й дъщеря да върви сама. Във въображението й да вървиш сама по улицата означава да нямаш
мъж, да нямаш полови сношения (coire - да вървиш заедно), а Тя не е способна на това. От разказите й
научавам, че като дете наистина е страдала от майчината ревност вследствие на явното предпочитание,
което й е оказвал нейният баща. За “малкото дете”, като за символ на (мъжки или женски) полови органи
вече е писал Stekel.48, който при това се опира на общоупотребителните речеви средства.
По-задълбоченото тълкуване на това съновидение произтича от нощта, в която тя се отъждествява с
брат си. В детството си наистина е приличала на момче и често са й казвали, че от нея би станало
чудесно момче. Във връзка с тази идентификация става напълно очевидно, че “малкото дете” означава
полови органи. Майка му (я) заплашва с кастриране, която не е нищо друго освен наказание за това, че
си играе с половия си орган. По такъв начин тази идентификация показва, че самата тя в детството си е
онанирала, а в паметта й това се е запазило само по отношение на брат й. Запознанството с вида на
мъжките полови органи, впоследствие забравено от нея, се отнася, съгласно данните от втората част на
съновидението, до ранното детство. По-нататък второто съновидение насочва към детската сексуална
теория, която твърди, че момиченцата произхождат от момченца, които са били кастрирани.
По този начин отпращането на момиченцето в първото съновидение се отнася към кастрацията.
Освен това пациентката ми се сърди на майка си, че не я е родила момче.
В това съновидение не си личи, че “премазването” символизира полов акт, но се потвърждава от
редица други символи.
3. Изобразяване на половите органи с помощта на здания, стълби и шахти. (Съновидение на един
млад мъж).
Той върви с баща си по улица, която му напомня “Пратера”. Там има голяма естрада с малка
издатина. Към нея е завързан малко надут въздушен балон. Баща му го пита за какво е всичко това.
Пациентът ми се учудва, но му обяснява. Влиза в някакъв двор. На земята лежи голям лист ламарина.
Баща му иска да си откъсне едно голямо парче, но предварително се оглежда дали няма някой. Младият
мъж му казва, че трябва само да попитат пазача и тогава ще могат да вземат колкото си искат. В този
двор стълбата води надолу в шахта, чиито стени са обвити с нещо меко, също като облегалка на кресло.
В края на шахтата има продълговата платформа, а зад нея – още една шахта…
Анализ. Този пациент принадлежи към изключително неблагодарния тип болни, които до
известно място на анализа не оказват никакво съпротивление, но после стават съвършено
недостъпни. Той обясни това съновидение самостоятелно. “Естрадата - каза той, - това са моите
полови органи. Въздушният балон пред нея - моят penis, от чиято вялост имам основание да се
оплаквам.” Разглеждайки детайлите, можем да кажем, че кръглата естрада е седалище (което децата
обикновено също причисляват към половите органи), а издатината отпред - scrotum. В съновидението
баща му пита за какво е всичко това, т.е. осведомява се за предназначението и устройството на половите
органи. Очевидно тук трябва да се предположи, че въпросите задава моят пациент, а не бащата. Тъй като
в действителност той никога не е питал баща си за това, мисълта, която лежи в основата на
съновидението, трябва да бъде изтълкувана като желание или да бъде взета в условна форма: “Ако
бях започнал да разпитвам баща си за тези неща…” По-долу ще се срещнем с продължението на тази
мисъл.
Дворът, в който се намира ламарината, не трябва да бъде тълкуван символично. Той просто
изобразява двора на къщата, в която търгува бащата на пациента. За да не издам неговата
самоличност, заменям метала, с който търгува бащата, с ламарина. Това изобщо не променя същността

www.spiralata.net 106
на съновидението. Пациентът ми бе започнал да помага на баща си и бе възмутен от машинациите, на
които се дължаха бакшишите му. По такъв начин продължението на гореспоменатата мисъл би гласяло:
“(Ако го бях помолил)… той щеше да ме излъже, както лъже своите клиенти.” Относно откъсването,
което служи за израз на комерческата нечестност, пациентът ми намира друго тълкуване: то означава
мастурбация. Съвсем в реда на нещата е, че мастурбацията се приписва отново на бащата, както и
въпросите в първата част на съновидението. Пациентът ми тълкува шахтата като символ на vagina,
основавайки се на меката обвивка. Това, че слизането и изкачването по стълба означава coitus, зная и
от други източници (ср. Zentralblatt fur psychoanalyse, 1).
Детайлите относно продълговатата платформа в първата и втората шахта той разяснява като
свързани с биографията му. Някога е имал полови сношения, след това е бил принуден да ги прекъсне и
сега с помощта на лечението се надява отново да ги поднови. Към края съновидението става по-
неясно.
4. Мъжки полови органи, символизирани от лица, и женски - от природни картини.
(Съновидение на обикновена жена, чийто мъж работи като пазач.)
Някой се вмъкнал в къщата и тя, в уплахата си, повикала пазача. Но той кротко тръгнал заедно с
бандитите в църквата49, към която водят няколко стъпала50. Зад църквата има планина51, а на
планината - гъста гора.52
Пазачът е облечен с шлем и расо. 53 Бандитите, които вървят заедно с него, са облечени в дълги,
приличащи на торби престилки. 54 От църквата към планината има път. Той е обрасъл от двете
страни с трева и храсталаци, които стават все по-гъсти и на върха на планината преминават в гъста
гора.
5. Съновидение за стълбата.
(Съобщено и изтълкувано от Otto Rank.)
“Тичам надолу по стълбата след едно малко момиченце, което ми е направило нещо, за да го
накажа. Долу някой (възрастна жена?) задържа момиченцето. Аз я хващам, но не зная дали съм я бил,
или не, защото внезапно попадам в средата на стълбата и имам полово сношение с момичето (сякаш във
въздуха). Всъщност това дори не е полово сношение. Само докосвам с penis’а половите и органи, при
което виждам ясно отметнатата назад глава. По време на coitus’а виждам вляво от себе си (също като че
ли във въздуха) две малки картини, изобразяващи дом, ограден със зеленина. На по-малката вместо
подписа на художника стои моето име, сякаш картината е предназначена за мен по случай рождения ми
ден. Пред картините виси бележка, на която пише, че мога да имам и по-евтини картини. След това
неясно виждам себе си в леглото на горната площадка на стълбата и се събуждам от усещане за влага,
обясняващо се с изпитаната от мен полюция.”
Тълкуване: В навечерието на съновидението пациентът е бил в книжарница, където разглеждал
картини с аналогичен сюжет. Особено много му харесала една от малките картини. Той се приближил
и прочел името на напълно непознат за него художник.
Същата вечер бил в компания, където се разказвала историята на една слугиня, която се хвалела, че
е заченала извънбрачното си дете на стълбата. Той разпитал за подробностите на този странен случай и
узнал, че слугинята отишла със своя обожател в дома на родителите си, където не било удобно, и
възбуденият ухажор извършил coitus на стълбата.
Това са впечатленията от изминалия ден, които са се съхранили изцяло в паметта на пациента ми.
Също толкова отчетливо се е запазил в паметта му и един спомен от детските години, който също е
включен в съновидението. Стълбата прилича на стълбата на къщата, където е прекарал голяма част
от детството си и където за пръв път се е запознал с възторзите на половия живот. Пациентът ми
често е играл на тази стълба и нерядко се е спускал надолу по перилата, изпитвайки полова възбуда. В
съновидението също бързо слиза по стълбата, толкова бързо, че според думите му не усеща стъпалата, а
има чувството, че “лети надолу”. Във връзка с детското преживяване началото на съновидението явно
изобразява момента на сексуална възбуда. Именно на стълбата в съседната къща в детските си години
пациентът е започвал различни игри със съседските деца, при което по аналогичен начин е
удовлетворявал понякога половите си желания.
Знаейки от основата на сексуално-символичните изследвания на Фройд (вж. Zentralblatt f.

www.spiralata.net 107
Psychoanal. I, стр. 2 и сл.), че стълбата и изкачването по нея почти винаги символизират coitus, трябва
да признаем, че това съновидение е твърде прозрачно. Неговият морал, както и резултатът полюцията,
носи чисто сексуален характер. Сексуалната възбуда се събужда по време на сън. Тя се повишава и
довежда до полов акт (изобразен в съновидението с хващането на момичето и завличането й до средата
на стълбата). До тук съновидението има чисто сексуално- символичен характер и за неспециалиста е
съвършено непонятен. Но за повишената сексуална възбуда това символично удовлетворение е малко и
не би нарушило спокойствието на съня. Възбудата води до оргазъм и цялата символика, свързана с
представата за coitus, се оказва изобразяване на coitus. Ако Фройд посочва ритмичния характер и на
двете процедури като една от причините за сексуалния характер на този символ (стълбата), в такъв
случай нашето съновидение представлява най-нагледният пример за това, тъй като по категорично
твърдение на сънуващия, ритмичността на половия акт е била най-релефният елемент на цялото
съновидение.
Още няколко думи за двете картини, които освен реалното си звучене имат и символично. Това личи
от факта, че сънуващият вижда две картини, едната по-голяма, другата по-малка, аналогично на двете
жени - възрастната и момичето. Това, че “може да има и по-евтини картини”, води до представата за
проституция.
Смътната заключителна сцена, когато сънуващият вижда себе си в леглото на горната площадка на
стълбата и усеща влага, по всяка вероятност не е свързана само с детската мастурбация, но и с по-
ранната enuresis поcturna.
6. Модифицирано съновидение за стълбата.
Казах на един свой пациент, чието въображение се върти около майка му и който често сънува, че се
изкачва по стълба с майка си, че по всяка вероятност умерената мастурбация ще бъде по-малко вредна за
него, отколкото принудителното въздържане. Тези думи станали причина за следното съновидение:
Учителят по музика го упреква, че е престанал да свири на роял и не свири етюдите на Мошел и
“Gradus ad Parnassum” на Клементи.
Пациентът ми разказа съновидението и отбеляза, че “Gradus” също стълба, както и клавиатура
със скала.
Уверено може да се каже, че не съществува нито една област от представи, която да бъде
недостъпна за изобразяването на сексуални явления и желания. .
Ще завърша тази глава със съновидението на един химик, млад човек, който заменя своите
онанистични навици с полови сношения с жени.
Предварително съобщение. В навечерието той обяснявал на един студент същността на
гриляровата реакция, при която при каталитичното действие на йод магнезият се разтваря до чист
етер. Два дни преди това по време на този опит станал взрив, при който лаборантът си изгорил лошо
ръката.
Съновидение I. Пациентът ми трябва да приготви бромисто съединение от фенил и магнезий,
като в същото време самият той е магнезият. Младият мъж е в странно състояние. През цялото време
говори: “Съвсем правилно, краката ми се разтварят, коленете ми омекват.” Той опипва краката си,
изважда ги (той самият не знае по какъв начин) от колбата и казва: “Не може да бъде. Не, всичко, всичко
е вярно.” Пациентът ми се събужда, но не съвсем и си повтаря съновидението, тъй като решава да ми
го разкаже. Страхува се да не го забрави, много е възбуден и през цялото време повтаря: “Фенил!
Фенил!”
II. Пациентът заедно с цялото семейство се намира в местността Х. В 11:30 ч. има среща с една
дама, но той се събужда в 12:30 и си казва: “Късно е, докато стигна, ще стане 12:30.” В този момент
забелязва, че цялото му семейство е там и обядва. Особено ясно вижда майка си и слугинята със
супена чиния. Мисли си: “Е, щом вече е обяд, няма да успея да изляза.”
Анализ: Няма никакво съмнение, че и първото съновидение е свързано с очакваната среща.
Студентът, на когото е обяснявал, е много противен субект. Моят пациент му казал, че това е
неправилно, защото изобщо не е имало магнезий. Студентът отвърнал, сякаш не го засяга: “Нека бъде
неправилно.” Този студент навярно е самият той. Той е също толкова равнодушен към своя анализ, както
другият към синтеза.

www.spiralata.net 108
 От друга страна, моят пациент е това, с което се прави анализ (синтез). Става въпрос за успеха на
лечението. Краката в съновидението извикват спомена за вечерта преди съновидението. Той танцувал
с една дама, към която имал симпатии, и толкова здраво я притискал към себе си, че тя дори веднъж
извикала. Докосвайки краката й, пациентът ми усетил нейното ответно движение. По такъв начин в
тази ситуация жената е магнезият, с който нещата стават както трябва. В отношението, си с мен той е
женствен, както е девствен по отношение на жената. Ако нещата с жената тръгнат добре, същото ще
стане и с лечението. Опипването на краката и на цялото тяло говори за онанизъм и умора от изминалия
ден. Срещата наистина е била насрочена за 11:30. Желанието му да се успи и да си остане в обичайната
домашна обстановка (т.е. да продължи да се занимава с онанизъм) съответства на неговата съпротива.

VI
Дейността на съновидението
До този момент всички опити да се реши проблемът за тълкуването на сънищата са били
свързвани с явното съдържание на сънищата, което се запазва в паметта, и са били насочени именно
към тълкуването на това съдържание. В някои случаи изследователите са се отказвали от каквото и
да било тълкуване, обосновавайки своето съждение за съновидението с постоянно посочване на
съдържанието му. Според нас нещата стоят съвсем различно. Между съдържанието на съновидението
и резултата от нашето психично изследване има нов психичен материал: скритото съдържание, до което
стигнахме с помощта на нашия метод, и мислите, скрити в съновидението. Именно от скритото, а не от
явното съдържание, правим своите изводи за съновидението. Затова сега ни предстои задачата да
разгледаме взаимоотношението между явното и скритото съдържание и да проследим с помощта на
какъв процес (скритото съдържание) се образува от явното.
Мислите и съдържанието на съновидението се изправят пред нас като две изображения на едно и
също съдържание на два различни езика. Поточно казано, съдържанието се явява пред нас като превод
на мислите на друг език, чиито граматични правила и знаци можем да изучим чрез сравняване на
оригинала с превода. Мислите на сънищата са ни ясни без никакви по-нататъшни обяснения веднага
след като ги узнаем. Съдържанието сякаш е съставено от йероглифи, чиито отделни знаци трябва да
бъдат преведени на езика на мислите. Разбира се, ще изпаднем в голяма заблуда, ако се опитаме да
четем тези знаци според тяхното очевидно значение. Трябва да проникнем до техния вътрешен смисъл.
Нека си представим, че пред нас има един ребус: дом, на чийто покрив се намира лодка, после отделни
букви, след това човек, който тича, а вместо глава има голям апостроф и т.н. На пръв поглед ще
кажем, че това е пълна безсмислица. Както цялата картина, така и отделните й елементи. Мястото на
лодката не е върху покрива на къщата, а човек, който няма глава, изобщо не може да тича. Освен това
човекът е по-висок от къщата и накрая, ако всичко това трябва да изобразява природна картина, защо са
тези букви, чието място изобщо не е сред природата. Ребусът може да бъде решен правилно едва след
като изоставим тези разсъждения към цялото и отделните му елементи и се опитаме да заменим всеки
елемент със сричка или дума, които да се намират в някакво взаимоотношение с изобразявания предмет.
Тогава думите, които ще получим, изобщо няма да са абсурдни, а ще могат, съединени в едно цяло, да
изобразят прекрасно и дълбокомислено изречение. Такъв ребус е и съновидението, и нашите
предшественици, които са се опитвали да го тълкуват, са допускали грешка, разглеждайки го само
като една композиция на художника. Като композиция ребусът, разбира се, е абсурден и лишен от
какъвто и да било смисъл.
а) Процеси на сгъстяват. При сравняването на съдържанието на съновидението с мислите, скрити
зад него, силно впечатление прави неуморимият процес на сгъстяване. Съновидението е оскъдно, бедно
и лаконично в сравнение с обема и богатството на мислите. Ако решим да запишем едно съновидение,
ще ни е необходима само половин страница. Но анализът на това съновидение, в който са развити
мислите, скрити зад съдържанието, заема понякога пет, шест или повече страници. Обикновено
размерите на произведеното сгъстяване се омаловажават. Откритите в съновидението мисли се
приемат за изчерпани, но в същото време по- нататъшното тълкуване открива нови мисли и т.н. Вече
споменахме, че никога не можем да сме сигурни дали сме изтълкували цялостно дадено
съновидение, дори когато тълкуването напълно ни задоволява и на пръв поглед в него няма никакви

www.spiralata.net 109
пропуски. Все пак постоянно съществува възможност същото съновидение да има и друг смисъл.
Мащабът, големината на сгъстяването са винаги неопределени. Някои твърдят, че стълкновението
между съдържанието на съновидението и мислите, скрити в него, кара съновидението да извърши по-
обширно сгъстяване на психичния материал. Против това твърдение могат да се направят възражения,
които на пръв поглед изглеждат напълно основателни. Много често ни се струва, че сме сънували
през цялата нощ и сме забравили по-голяма част от съня си. Съновидението, което си спомняме, сякаш
представлява само част от целия сън, който по своите мащаби би трябвало да съответства на мислите,
ако можехме да си ги припомним изцяло. В това има известна доза истина. Не бива да се лъжем, че
съновидението се възпроизвежда съвсем точно, след като се събудим, и че до вечерта в спомена за него
се появяват все повече пропуски. От друга страна обаче, трябва да се отбележи, че чувството, че сме
сънували много повече от това, което можем да си припомним, често пъти се основава на илюзията,
причините за която ще се опитаме да обясним по-нататък. Наличието на процеса на сгъстяване не може
да бъде опровергано от възможността за забравяне на съновидението, тъй като то се доказва от
комплекса представи, отнасящи се до отделните, останали в паметта части на сънищата. Ако
наистина голяма част от сънищата се забравя, в такъв случай по този начин се лишаваме от достъпа
до редица мисли. Едва ли бихме имали основание да предположим, че загубените части от
съновидението се отнасят към мислите, които откриваме при анализа на съхранилите се в паметта
моменти.
Предвид огромното множество от мисли, което ни дава анализът на съновидението относно всеки
негов елемент, у читателите може да се породи принципно съмнение: може ли да се отнесе към мислите,
скрити в съновидението, всичко, което ни идва в главата вследствие на анализа на съновидението, т.е.
може ли да се предположи, че всички тези мисли са били налице по време на състоянието на сън и са
взели участие в образуването на съновидението. Може би, точно обратното, само по време на
анализа възникват нови мисли, които са далеч от образуването на съновидението. Мога да се съглася
с това ограничение, но само условно. Това, че някои мисли възникват само по време на анализа, е
напълно вярно, но всеки път можем да се убедим, че тези нови групи мисли се образуват само от
мислите, които в мислите на съновидението са били свързани помежду си по друг начин. Новите
съединения представляват само второстепенна групировка, станала възможна благодарение на помощта
на другите, по-дълбоки пътища за съединяване. По отношение на повечето разкрити по време на
анализа мисли трябва да се каже, че вече са имали активна роля при образуването на съновидението,
тъй като, проследявайки веригата от мисли, които сякаш не са свързани с образуването на
съновидението, внезапно се сблъскваме с мисълта, която, представена в съдържанието на
съновидението, е необходима за неговото тълкуване и в същото време е достъпна само благодарение на
наличието на гореспоменатата верига от мисли. Нека си припомним описаното от нас съновидение за
монографията по ботаника, което представлява резултат от поразителен процес на сгъстяване, въпреки
че не го анализирах докрай.
Как трябва да си представяме психичното състояние по време на сън, предшестващо
съновидението. Дали всички мисли са една до друга, или се появяват една след друга и различните
едновременни мисли протичат, устремявайки се от различни центрове, и след това се съединяват една с
друга. Предполагам, че не е необходимо да си създаваме пластична представа за психичното състояние
по време на образуване на сънищата. Само не бива да забравяме, че тук става дума за подсъзнателно
мислене и че самият процес много лесно може да бъде друг, а не този, който забелязваме у себе си при
съзнателното преднамерено мислене.
Но въпреки това фактът, че образуването на сънищата се основава на процеса на сгъстяването,
остава безспорен и непоколебим. По какъв начин се извършва това сгъстяване?
Ако предположим, че от намерените мисли, скрити в съновидението, само малка част са
представени в него, в такъв случай би трябвало да твърдим, че сгъстяването се извършва по пътя на
изключването. Съновидението представлява не точен превод или проектиране на мислите, а
извънредно или размазано възпроизвеждане. Скоро ще разберем, че това твърдение е съвсем
неправилно. Но засега ще се спрем на него и ще си зададем следния въпрос: Ако в съдържанието на
съновидението попадат само малка част от елементите на мислите, в такъв случай, какви са условията,

www.spiralata.net 110
определящи техния избор?
За да отговорим на този въпрос, трябва да обърнем внимание върху елементите на съдържанието
на съновидението, което по този начин би трябвало да изпълни исканото от нас условие.
Съновидението, до чието образуване е довел интензивен процес на сгъстяване, ще бъде най-малкото
благоприятен материал за подобно изследване. Затова ще разгледам гореспоменатото съновидение за
монографията по ботаника.
Съдържание на съновидението: Написал съм монография за някакво растение. Книгата е пред мен,
аз разглеждам цветните таблици. Към книгата са приложени изсушени екземпляри от растения.
Централен елемент на моето съновидение е монографията по ботаника. Тя има връзка с
впечатленията от изминалия ден. На витрината на една книжарница наистина съм видял монография
за растения и циклами. Споменаването на това растение отсъства в съдържанието на съновидението,
в което е останала само монографията и нейната връзка с ботаниката. Монографията по ботаника
веднага разкрива взаимоотношението си със статията по въпроса за кокаина, която съм написал. От
кокаина мислите вървят, от една страна, към юбилейния труд и някои . епизоди от университетската
лаборатория, а от друга, към моя приятел - очния лекар Кьонигщайн, който е взел участие при
изследването на кокаина. С личността на доктор Кьонигщайн по-нататък е свързан споменът за
прекъснатия разговор, който съм водил с него предната вечер и различното ни мнение за
възнаграждението на лекарите, когато става въпрос за услуги между колеги. Именно този разговор е
главният възбудител на съновидението. Монографията за цикламите също служи като повод, но има
индиферентен характер. Предполагам, че в съновидението монографията по ботаника има значение
на свързващо звено между двете преживявания от изминалия ден. Тя е взета в непроменен вид от
индиферентното впечатление и с помощта на различни асоциативни съединения е свързана с
психически важно преживяване.
Обаче не само сложната представа за монографията по ботаника, но и всеки от елементите й -
монография и ботаника, влизат поотделно посредством различни съединения доста навътре в мрежата
от мисли на съновидението. Към ботаниката се отнасят спомените за личността на професор Гертнер, за
неговата цъфтяща съпруга, за моята пациентка, която се казва Флора, и за дамата, за която се отнася
разказаната от мен история за забравените цветя. Гертнер отново ни отвежда до лабораторията и до
разговора с Кьонигщайн. Към този разговор се отнася и споменът за двете пациентки. От дамата с
цветята ходът на мислите се насочва към любимите цветя на жена ми. Другият край на тези мисли се
отнася до видяната от мен предишния ден монография. Освен това понятието “ботаническа” ми
напомня за един епизод от гимназията и за изпита в университета, а засегнатата от разговора ни тема
за моите увлечения се свързва чрез любимия ми зеленчук - цветното зеле - с хода на мислите, идващи
от забравените цветя. Зад цветното зеле изплува споменът, от една страна, за Италия, а от друга, за онзи
епизод от детството, който обяснява моята любов към книгите. По такъв начин понятието
“ботаническа” представлява най-важният възлов пункт, в който се срещат многочислени вериги от
мисли, свързани съвсем основателно с гореспоменатия разговор.
“Монография” в съновидението се отнася също до две теми - до едностранчивостта на заниманията
ми и до това, че увлеченията ми са твърде скъпи.
Първоначалното изследване предизвиква впечатлението, че елементите “ботаническа” и
“монография” са възприети от съновидението, защото разкриват най-много точки на
съприкосновение с повечето мисли, скрити в съновидението, т.е. образуват възловия пункт, в който
се пресичат много мисли, или иначе казано, защото са “многосмислени” по отношение на тълкуването
на съновидението. Обстоятелството, лежащо в основата на това обяснение, може да бъде изразено и по
друг начин: Всеки о,т елементите на съдържанието на съновидението се обуславя по различен начин
и се детерминира, т.е. има цял ред съответстващи пунктове в мислите, скрити в съновидението.
Ще научим значително повече, ако проследим и относително други съставни части на
съновидението, техния произход в мислите. Цветните таблици, които разглеждам, се отнасят към нова
тема: към критиката на моите трудове от страна на колегите и към представените вече в съновидението
увлечения. Освен това те имат отношение и към детските спомени за това, как съм унищожил книгата с
картинките. Изсушените екземпляри от растението се отнасят до спомена с хербария от годините на

www.spiralata.net 111
гимназията. По този начин се вижда какво е отношението между съдържанието на съновидението и
мислите, скрити в него: по различен начин от мислите се детерминират не само елементите на
съновидението, но и отделните мисли на съновидението се представят в него с различни елементи.
От единия елемент на съновидението асоциативният път води до няколко мисли. От една мисъл до
няколко елемента на съновидението. Следователно съновидението не се образува по такъв начин, че
отделна мисъл или група от мисли да дава част от съдържанието на съновидението, а следващата
мисъл - следващата част от съня. Точно обратното, всички мисли на съня подлежат на известна
обработка, след която най-способните елементи се избират за включването им в съдържанието на
съновидението. Каквото и съновидение да подложа на анализ и подобно разчленяване на съставните му
елементи, винаги ще намеря потвърждение на принципа, че елементите на съновидението се образуват
от цялата маса мисли и че всеки от тях се детерминира по различен начин в общия комплекс от
мисли.
Мисля, че трябва да потвърдя съотношението на съдържанието с мислите, скрити зад тях, с нов
пример, който се отличава с изключително изкусното преплитане на това взаимоотношение.
Съновидението ми е разказано от мой пациент, когото лекувам от клаустрофобия (страх от затворени
помещения). По-нататък ще видим защо озаглавих това интересно съновидение по следния начин:
“Красиво съновидение”.
Той върви с голяма компания по улица Х., на която има малък хан (това не е вярно). В хана има
представление, в което той е ту публика, ту актьор. Накрая му се налага да се преоблече, за да се върне в
града. Част от персонала се намира на партера, а останалите са на балкона. Започва разправия. Хората
от балкона се сърдят на тези долу, защото още не са готови и им пречат да излязат. Брат му е горе, а
той се намира долу. Той се сърди на брат си, че го блъскат (тази част от съновидението е най-неясна).
Още преди да стигнат в хана, вече са били решили кой от тях да бъде горе и кой долу. После сам се
изкачва към планината по същата улица Х., трудно му е да върви, не може да помръдне от мястото си.
Към него се приближава някакъв възрастен господин и ругае италианския крал. Вече към върха на
планината му е много по-леко да върви.
Трудността от изкачването е била толкова осезателна, че след събуждането си пациентът ми
няколко минути се е питал дали това чувство е било сън, или истина.
Съдейки по явното съдържание, едва ли е възможно това съновидение да бъде похвалено за нещо.
Въпреки навиците си ще започна тълкуването от мястото, което според пациента ми е най-ясно.
Присънилите се на пациента ми трудност при изкачването и запъхтяване са един от симптомите, от
които той наистина се е оплаквал преди няколко години. Този симптом заедно с други явления е бил
свързан от лекарите с туберкулоза (по всяка вероятност симулирана на истерична основа). Вече
познаваме своеобразното усещане на скованост от ексхибиционистичните сънища и тук отново
виждаме, че в качеството си на постоянен наличен материал те се явяват за каквито и да било цели
на каквото и да било друго изобразяване. Тази част от съновидението, която показва колко трудно е
било отначало изкачването в планината, а после станало по-лесно, ми напомня известното и
майсторски написано въведение към “Сафо” на А.
Доде. Там младежът носи по стълбата своята любима, която отначало му се струвала лека като
перце. Тази сцена символизира мисълта, която Доде искал да втълпи на младите, за да ги предпази от
сериозен интерес към момичета със съмнително минало и произход. Макар да зная, че пациентът ми
има връзка с една актриса и неотдавна е скъсал с нея, все пак се надявам, че тълкуването ми ще се окаже
правилно. Освен това в “Сафо” ,е описано обратното на това, което виждаме в съновидението. В него
изкачването в началото е било трудно, а после - лесно. В романа това може да служи като символика
само в случай, че това, което в началото е било лесно, впоследствие се оказва тежко бреме. За мое
учудване пациентът ми казва, че това тълкуване се съгласува със съдържанието на пиесата, която
гледал предишната вечер в театъра. Тя се наричала “Разглеждане на Виена” и показвала живота на
една девойка, възпитана в добро семейство, която после попада в demi-monde, започва връзка с
високопоставени личности, “издига се във висините и накрая пада па земята”. Тази пиеса приличала
на друга, която пациентът ми бил гледал преди няколко години и се казвала “От стъпало на стъпало”.
Продължаваме анализа си. На улица Х. живее актрисата, с която имал връзка. На тази улица няма хан,

www.spiralata.net 112
но някога заради нея пациентът ми прекарал част от лятото във Виена. Там бил отседнал в малък хотел,
който се намирал близо до дома й. Напускайки хотела, той казал на кочияша: “Радвам се, че поне не
видях насекоми.” (Това също е една от фобиите му.) Кочияшът отвърнал: ” Че как сте могли да отседнете
там! Това не е хотел, а истински долнопробен хан!”
С хана у него веднага възниква спомен за стихотворението на Уланд: Bei eincm Wirte wundermild
Da war ich jungst zu Gaste.55
Домакинът в стихотворението на Уланд е една голяма красива ябълка. Веднага след това той си
припомня едно място от “Фауст”:
Einst hatt Faust ich einen schonen Traum; Da sah ich einen Apfelbaum,
Zwei schone Apfel glanzten dran,
Sie reizten mich, ich stieg hinan. Die Schone:

Der Apfelchen begehrt ihr sehr

Und schon vom Paradiese her.
Von Freunden fuhl’ich mich bewegt, Dab auch mein Garten solche tragt.56
Няма никакво съмнение какво се подразбира тук под ябълково дърво и ябълка. Красивият бюст
също е влизал в числото на прелестите на актрисата, които са привличали вниманието на моя пациент.
Имаме пълно основание да мислим, че съновидението се отнася към някакво впечатление от
детството. Ако това е така, в такъв случай би трябвало да има отношение към дойката на пациента
ми, който скоро ще навърши петдесетте. Дойката и Сафо на Доде представляват намек за
неотдавнашната раздяла с възлюбената.
В съновидението се появява и по-големият брат на пациента. Той е горе, а пациентът ми долу. Това
отново е “преобръщане” на истинското положение на нещата, тъй като, доколкото зная, брат му е
загубил мястото си в обществото. Пациентът ми се ползва с чудесна репутация. “Преобръщането” има
особен смисъл. То има значение и за друго съотношение със съдържанието на съновидението и
мислите. Вече споменахме за това, къде се среща още веднъж. В края на съновидението, където
въпросът за бремето е поставен.точно обратно на този, разгледан в романа “Сафо”. Там мъжът носи
жена, която е в интимни отношения с него. В мислите на съновидението е точно обратното. Там
става въпрос за жена, която носи мъж, а тъй като този случай може да бъде отнесен само до детските
години, това означава, че става въпрос за дойката, която едва успява да носи своя питомец. По такъв
начин краят на съновидението отново съдържа съединяването на представата за Сафо и дойката.
Както Доде е избрал името “Сафо”, не без намерение да го свърже с известния порок, така и
елементите на съновидението, в което някои хора се намират горе, а други - долу, говорят за
фантазии от сексуален характер, които занимават пациента ми, и в качеството на потиснати инстинкти
имат несъмнена връзка с неговата невроза. Тъй като съновидението изобразява именно тази фантазия, а
не спомен за приключения от детските години, следователно и тълкуването само по себе си не ги
открива. Единствено съдържанието на мислите ни насочва към тях и ни позволява да разкрием
значението им. Истинските и въображаемите произшествия тук - а и не само тук, но и при създаване на
по-значими психични феномени, отколкото е сънят - са равнозначни. Както вече знаем, голямата
компания означава тайна, братът не е нищо друго освен заместител на всички съперници при жените.
Това, че е братът, а не някой друг, се обяснява отново с взаимозависимостта между съновидението и
спомените от детството. Епизодът с господина, който ругае италианския крал, отново се отнася -
посредством едно свежо и само по себе си индиферентно преживяване - до проникването на хора от
низшите слоеве във висшето общество. Струва ни се, че заедно с предупреждението, което отправя
Доде към младите, се поставя и аналогично, отнасящо се до кърмачето.
В желанието си да дам трети пример, който да покаже изучаването на процеса сгьстяване при
образуване на съновидението, ще изложа частичния анализ на друго съновидение, което разказано ми от
една възрастна дама, която се лекуваше при мен чрез психоанализа. В съответствие с тежките фобии,
от които страдаше пациентката ми, нейното съновидение изобилстваше от сексуален материал, чието
констатиране в началото я учуди и дори изплаши. Тъй като нямам възможност да доведа тълкуването
на съновидението й докрай, на пръв поглед този материал се разлага на няколко групи без видима

www.spiralata.net 113
връзка между тях.
II. Съдържание на съновидението: Тя си спомня, че има кутийка с два майски бръмбара. Трябва да
ги пусне на свобода, защото в противен случай ще се задушат. Отваря кутийката. Бръмбарите са
останали съвсем без сили. Единият от тях успява да излети през отворения прозорец, но другият е
притиснат от рамката, когато тя затваря прозореца. Някой я кара да затвори прозореца.
Анализ: Мъжът й е заминал. Заедно с нея в леглото й спи нейната четиринадесетгодишна дъщеря.
Вечерта момичето й казало, че в чашата с вода е паднала малка пеперуда, но тя забравила да я извади
и на сутринта съжалила бедното насекомо. В романа, който чела преди да заспи, се разказвало за
някакви момчета, които хвърлили едно коте във вряла вода и наблюдавали мъките му. Това са двата сами
по себе си индиферентни повода за съновидението. Темата за жестокостта по отношение на животните я
интересува. Преди няколко години, когато живеели във вилата си, нейната дъщеря също проявявала
жестокост към животните. Тя си направила колекция от пеперуди и помолила да й дадат отрова, за да
умъртви насекомите. Веднъж станало така, че една от пеперудите, чието тяло било прободено от
карфица, все пак успяла да полети из стаята. Друг път тя намерила няколкото гъсеници, които пазела
внимателно, умрели от глад. В ранното си детство това момиче имало лошия навик да къса крилата
на бръмбарите и пеперудите. В настоящия момент тя, разбира се, не би се решила да извърши такава
жестокост. Станала е много добра.
Това противоречие интересува пациентката ми. То й напомня за едно друго противоречие между
външността и начина на мислене, изобразени в романа “Адам Бед” на Елиът. Красива, но тщеславна и
глупава девойка, а до нея - грозна, но благородна. Аристократ, съблазняващ глупачката, и работник,
благороден по характер и с благородни постъпки. Благородството на душата не се забелязва веднага.
Кой би могъл да си помисли, че тя страда от чувствена неудовлетвореност?
Същата година, когато момичето събирало своята колекция от пеперуди, местността, където
живеели, била нападната от невероятно голямо количество майски бръмбари. Децата убивали
насекомите. Размахвали ги на цели купчини. Самата тя се е родила през май и през май се омъжила. Три
дни след сватбата писала на родителите си, че е много щастлива, но всъщност това не било истина.
Вечерта преди съновидението пациентката ми се ровила в старите писма и чела на глас на своите
близки разни сериозни и смешни откъси, между другото и едно смешно писмо от един учител по
музика, който на младини я ухажвал, и писмото на един неин поклонник, аристократ.57
Пациентката ми се упреква, че една от дъщерите й е прочела една лоша книга от М опасан.
Арсенът, който дъщеря й поискала, й напомня за арсеновите прахчета, които възвърнали юношеската
сила на граф де Мор в “Набаб”.
Относно пускането на свобода, тя си припомня едно място от “Вълшебната флейта”:
Zur Liebe kann ich dich nicht zwingen, Doch geb’ich dir die Freiheit nicht58
Относно майските бръмбари тя си спомня думите на Кетхен:
Verliebt ja bist du wie ein Kafer mir.59 И от “Танхойзер”: Weil du von boser
Lust beseclt…60
Пациентката ми е изпълнена със загриженост и притеснение за отсъстващия си съпруг. Страхът, че с
него може да се случи нещо по време на пътуването, намира израз в най-различни фантазии наяве.
Малко преди това, по време на анализа, в своите подсъзнателни мисли тя откри недоволство от
неговата “грохналост”. Желанието, скриващо се зад съновидението, може би ще се разкрие по-ясно
само ако кажа, че няколко дни преди съновидението тя неочаквано се изплашила, когато в главата й
изведнъж се появила мисъл, насочена към мъжа й: “Обеси се!” Оказало се, че наскоро била чела
някъде, че в момента на обесването се появява силна ерекция. Именно желанието да предизвика
ерекция е придобило при нея такава ужасяваща форма. “Обеси се” е равносилно на “Получи ерекция
на каквато и да било цена.” Арсеновите прахчета на доктор Дженкинс “в “Набаб” също се отнасят
към това. Такъв смисъл има и главната съставна част на съновидението.
Отварянето и затварянето на прозорците е една от постоянните причини за разправиите с мъжа й.
Пациентката ми обича да спи на отворен прозорец, а мъжът й - на затворен. Отпадналостта е най-
главният симптом, от който се оплаква в последно време.
Във трите съновидения, за които разказах, подчертах местата, в които епизодите от съновидението

www.spiralata.net 114
се повтарят в мислите, скрити в него, за да направят по-нагледни различните им взаимоотношения. Но
тъй като в нито едно от съновиденията анализът не е извършен докрай, трябва да се обърнем към
съновидение с по-подробен анализ, за да открием в него разнообразното и сложно детерминиране на
съдържанието на съня. За тази цел ще взема съновидението за инжекцията на Ирма. При този пример
лесно ще установим, че процесът на сгьстяване не използва само едно средство при образуване на
съновидението.
Централно място в съдържанието на съновидението заема пациентката ми Ирма, която се появява в
истинския си вид и затова в началото изобразява само себе си. Обаче позата, в която я изследвам до
прозореца, заимствам от спомена за друга дама, с която охотно бих заменил пациентката си. За това
говорят мислите, скрити в съновидението. Тъй като при изследването откривам у Ирма дифтеритни
налепи, напомнящи ми грижите за по- голямата ми дъщеря, това служи за изобразяване на детето ми.
Зад дъщеря ми обаче е скрита свързаната с нея с еднакво име личност на една пациентка, починала
от интоксикация. В по-нататъшния ход на съновидението значението на личността на Ирма се сменя
(но образът й остава без изменение). Тя става едно от децата, които изследваме в детската болница. При
тях колегите ми констатират различие в духовните им ценности. Този преход се е извършил очевидно
под влиянието на представите за моята дъщеря. Вследствие на съпротивата при отварянето на устата,
Ирма отново става друга и най-накрая се превръща в собствената ми съпруга. Болезнените изменения,
които забелязвам в гърлото й, се отнасят и за редица други хора.
Всички тези хора, на които се натъквам, докато проследявам мислите на “Ирма”, се появяват от плът
и кръв. Те са скрити зад Ирма, която по този начин става колективен образ, чиито черти обаче имат
противоречив характер. Ирма става представителка на всички други личности, принесени в жертва от
процеса на сгъстяване. Давам й всичко, което стъпка след стъпка ми напомня за тези личности.
Мога да си съставя колективна личност и по друг начин, съединявайки отличителните черти на
две или няколко лица в един образ в съновидението. По такъв начин е възникнал образът на доктор
М. В съновидението ми той носи името на доктор М, говори и действа като него, но характеристиката и
болестта му се отнасят до друг човек - моя по- възрастен брат. Само една черта - бледността на лицето, е
детерминирана два пъти. В действителност тя съответства и на единия, и на другия. Аналогичен
колективен образ е доктор Р. в моето съновидение за чичо ми. Но тук колективният образ е съставен
но друг начин. Аз не правя обединение на чертите, свойствени за единия, с чертите на другия и по този
начин не съкращавам спомените за всеки от тях, но употребявам начина, с който Галтън си служи при
създаването на своите фамилни портрети: Той прави две снимки една над друга. Общите черти изпъкват
по-ясно, а противоречивите се отстраняват една друга и в общия портрет са неясни. В съновидението за
чичо от физиономиите, отнасящи се до двете личности и затова доста неясни, се отделя русата брада,
която има отношение и спрямо мен самия и към баща ми посредством свързващото звено -
побелялата коса.
Съставянето на колективни образи е едно от главните средства на процеса на сгъстяване в
съновидението. По-нататък отново ще имаме възможност да говорим за това.
Елементът “дизентерия” в съновидението за Ирма също е детерминиран по забележително сложен
начин. От една страна, чрез съзвучието на тази дума с думата “дифтерия”, а от друга, със спомена за
един пациент, когото изпратих на Изток и който страдаше от непонятна за тамошните лекари истерия.
Интересен момент на процеса на сгъстяване открива и споменаването в съновидението на “пропилена”.
В мислите, скрити в съновидението, се съдържаше не “пропилен”, а “амилен”. Тук можем да
предположим, че е станало най-обикновено преместване. Това е точно така, но въпросното преместване
служи на целите на сгъстяването. За това говори следващото допълнение в нашия анализ. Когато
произнасям думата “пропилен”, веднага ми идва наум съзвучието му с думата “Пропилей”. Пропилейте
се намират не само в Атина, но и в Мюнхен. Година преди съновидението бях посетил в този град един
мой болен приятел, споменът за когото се проявява с помощта на “трителамина”, появяващ се в
съновидението непосредствено след “пропилена”.
Пропускам обстоятелството, че тук, както и в другите анализи, за съединяването на мислите се
използват асоциации от най-различен вид и с различна ценност и отстъпват пред изкушението да
изобразят по-пластично процеса на замяна на амилена в мислите с пропилена в съдържанието на

www.spiralata.net 115
съновидението.
Тук се намира и групата на представите за моя приятел Ото, който не ме разбира, упреква ме и ми
подарява ликьор с аромат на амилен. Тук е и свързаната с него по законите на контраста група
представи за моя приятел Вилхелм, който ме разбира и на когото дължа многото ценни данни по
въпроса за химията на сексуалните процеси.
Това, което от групата “Ото” трябва да привлича особено силно вниманието ми, се обуславя от
пресните впечатления, предизвикали съновидението. Амиленът се отнася към елементите, определящи
съдържанието на съновидението. Изобилната група от представи “Вилхелм” изплува вследствие на
контраста с групата “Ото” и отделя от себе си елементите, които разкриват аналогия с елементите,
отделени от другата група. В цялото това съновидение преминавам от лицето, предизвикващо у мен
неприятно чувство, към лицето, което по свое усмотрение мога да противопоставя на първото. По такъв
начин амиленът от групата “Ото” предизвиква и в другата група спомени от областта на химията.
Трителаминьт, който намира подкрепа от различни страни, попада в съдържанието на съновидението.
“Амиленът” също би могъл да попадне в съновидението, но той претърпява въздействие от страна на
групата “Вилхелм”. От комплекса спомени, скриващи се зад това име, се избира елемент, който е в
състояние да даде двойно детерминиране на “амилена”. От “амилена” и “пропиленът” не е далеч от
асоциацията. От групата “Вилхелм” срещу него се появява и Мюнхен с Пропилейте. В “пропилена-
пропилеи” двете групи представи се пресичат и по пътя на компромиса този среден елемент преминава в
съдържанието на съновидението. По този начин тук се съставя средно общо, което допуска и сложно
детерминиране. Ясно е, че сложното детерминиране трябва да облекчи достъпа в съдържанието на
съновидението. За целите на образуването на това средно се извършва и преместването на
вниманието от действителната мисъл към близката до нея асоциация.
Анализът на съновидението за Ирма ни дава възможност да резюмираме нашето изследване на
процеса на сгъстяване при образуването на сънищата. Разгледахме подробно елементите, образуването
На нови съставни части (колективни образи) и съставянето на средно общо. Всичко това са детайли на
процеса на сгъстяване. За какво служи процесът на сгъстяване и какво му помага ще видим чак когато се
опитаме да обединим всичките отделни психични процеси за образуване на сънищата. Сега ще се
задоволим само да констатираме процеса на сгъстяване като едно от най- важните средства за
съединяването на съдържанието на съновидението с мислите, скрити в него.
В своята най-конкретна форма процесът на сгъстяване със съновидението се проявява в случаите,
когато избира за свой обект думи и имена. Изобщо думите много често играят в съновидението ролята
на предмети и претърпяват същите съединения, както и представите за предметите. В резултат на такива
съновидения намираме много комични и странни комбинации от думи. Когато веднъж един от моите
колеги ми изпрати статията си, в която според мен преувеличаваше значението, на едно ново
физиологично откритие и го превъзнасяше неимоверно много, на следната нощ ми се присъни една
фраза, която по всяка вероятност имаше отношение към гореспоменатата статия. Фразата беше
следната: “Какъв норекдален стил има.” Разкриването на загадката на тази дума отначало ми създаде
големи трудности. Нямаше никакво съмнение, че това беше пародия на дума. Колосален, пирамидален и
т.н., но откъде все пак се беше взела тя? Трудно ми беше да отговоря на този въпрос. Но неочаквано тази
дума се разпадна в съзнанието ми на две имена: Нора и Екдал от две известни драми на Ибсен.
Колегата, чиято статия бях критикувал, неотдавна беше писал някаква забележка за Ибсен.
II. Една от моите пациентки ми разказа кратко съновидение, чийто център беше безсмислена
комбинация от ду ми: Тя се намира с мъжа си на някакъв селски събор и казва: “Той ще завърши с
всеобщ “Maistollmutz”.” При тези думи в главата й се появява смътната мисъл, че това е каша от маис,
вид зърнено растение. Анализът разлага съновидението на: Maiss - toll - mannstoll - Olmutz61 Всички
тези елементи се оказват части от разговора, който провела по време на вечерята предишния ден. Зад
думата Mais се крият следните думи: Meiben (майсенска порцеланова фигура, изобразяваща птица),
miss (англичанката, живееща при нейни роднини, заминала за Олмютц, mies (на еврейски жаргон
означава “предизвикващ гадене”). От всяка сричка на тази дума излиза дълга верига от мисли и
различни асоциации.62
III. Веднъж по време на едно дълго и доста оплетено съновидение, чийто център беше пътуване по

www.spiralata.net 116
море, ми се присъни, че най-близкото пристанище се казва Херзинг, а следващото - Флис. Флис е
фамилното име на мой приятел от Берлин, при когото ходя често. Херзинг е комбинация от станция от
нашата виенска извънградска околност, чиито названия винаги завършват на “инг” и английското
hearsay (слухове), което има връзка с клеветата и именно с това се съединява с индиферентния
възбудител на съновидението - стихотворение от “Fliegende Blatter”, което бях прочел в навечерието
на съня. Като съединим крайната сричка “инг” с названието Флис, получаваме Флисинген, което
действително е морско пристанище, през което винаги минава брат ми, когато се връща от Англия.
Английското название на Флисинген - Flushing означава “да се изчервя” и ми напомня за пациентките
с този вид фобия, които често ми се е налагало да лекувам, а също така и за неотдавнашната статия на
Бехтерев, посветена на проблемите на тази невроза, която предизвика недоволството ми.
IV. Друг път имах съновидение, състоящо се от две отделни части. В първата централно място
заема думата “автодидаскер”, друга има отношение към появилата се у мен в навечерието мисъл, че
когато видя професор Н., трябва да му кажа, че пациентът, когото неотдавна е преглеждал, наистина
страда само от невроза, както е предполагал. Думата “автодидаскер” не само съдържа в себе си “сгъстен
смисъл”, но този смисъл се намира в тясна връзка с моето намерение да дам гореспоменатото
удовлетворение на професор Н.
“Автодидаскер” се разлага на: автор, автодидакт и ласкер, а последната дума е с близко звучене
като името Ласал. Първите две думи се обясняват от прекия причинител на съновидението. Занесох
на съпругата ми няколко тома на известния автор, с който дружеше брат ми и за когото неотдавна
научих, че се е родил в същия град, в който и аз. Една вечер жена ми сподели с мен силното
впечатление, което й бе направила увлекателната тъжна история в една от новелите на този автор.
Разговорът ни премина към признаците на необикновен талант, който проявяват децата ни. Под
впечатление на прочетеното тя изрази опасение, отнасящо се до децата ни, и аз я утеших със
забележката, че тези опасности могат да бъдат отстранени чрез възпитанието. През нощта мислите ми
се развиха в това направление и включиха в себе си загрижеността на жена ми. Забележката, която беше
направил писателят по адрес на брат ми и която имаше отношение към женитбата, насочи мислите ми
по друг път. Този път водеше в Бреслау, където се беше омъжила моя позната. Опасението, че
даровитият човек може да загине от една жена, беше центърът на моите мисли и се намери в Бреслау в
качеството на примери от Ласкер и Ласал.63
Елементът “Chercher la femme”, с който могат да бъдат резюмирани тези мисли, ме отвежда до
моя неженен брат, който се казва Александър. Забелязвам, че името Алекс, както обикновено го
наричаме, е съзвучно с Ласкер и че очевидно този момент е спомогнал за насочването на мислите ми
към Бреслау.
Играта с имена и думи има и друг, по-дълбок смисъл. Тя въплъщава у себе си желанието за
щастлив семеен живот за брат ми и прави това по следния начин. В романа на Зола “L’oeuvre”, с който
мислите на писателя са тясно свързани по същество, авторът, както е известно, изобразява самия себе си
и своето собствено семейна щастие. В романа той фигурира под името Сандо. По всяка вероятност
при измислянето на това име е постъпил по следния начин. Ако името Зола се прочете обратно, ще
звучи като Алоз. Но. това му се е сторило твърде прозаично, затова той е заменил първата сричка
“ал”, с която започва името Александър, с третата сричка на същото име “санд”. Така се е получило
Сандо (на френски - “Sandos”), По аналогичен начин са стояли нещата и с моята дума “автодидаскер”.
Мисълта, че трябва да съобщя на професор H., че нашият общ пациент страда само от невроза,
беше включена в съновидението по следния начин: Малко преди края на работната ми година при
мен дойде пациент, но не се реших да поставя категорична диагноза на заболяването му. При него
можеше да се допусне наличието на органично заболяване, някакво изменение на гръбначния стълб,
въпреки че нямаше очевидни признаци за подобно нещо. Беше много лесно да поставя диагноза
“невроза”. Това щеше да постави край на всякакви съмнения, но не можех да го направя, тъй като
болният категорично отричаше каквото и да било наличие на полова амнезия, без която по мое
дълбоко убеждение не може да има невроза. Не знаех какво да направя и затова се обърнах към един
лекар, пред чийто авторитет се прекланям. Той изслуша съмненията ми, съгласи се с тях, но въпреки
това каза: “Наблюдавайте го известно време. Все пак той има само невроза.” Тъй като зная, че моят

www.spiralata.net 117
познат лекар не споделя възгледите ми относно етиологията на неврозите, не започнах да му
противореча и само прикрих недоволството си с отговора. След няколко дни казах на пациента, че не
зная какво да правя с него и го посъветвах да се обърне към друг лекар. За мое голямо учудване той ми
отговори, че ме моли за извинение и си призна, че е лъгал. Много се срамувал, но сега бил готов да
разкрие половия си живот. Оказа се, че действително страда от полова амнезия, чието наличие е
необходимо за установяването на невроза. При тези думи изпитах чувство на удовлетворение, макар
че в същото време се засрамих. Трябваше да си призная, че моят консултант, без да се смущава от
отсъствието на амнезия, се бе оказал по-далновиден от мен и реших да му го кажа, когато се видя с него,
и да си призная, че е бил прав, а аз съм се заблуждавал.
Точно това правя в съновидението. Но къде тук е осъществяването на желанието, след като си
признавам грешката? Точно това е моето желание. Не искам да се окажа прав в опасенията си,
поточно, искам да се окаже, че жена ми, чиито опасения бяха включени в мислите, скрити в
съновидението, не е права. Темата, към която се отнася “правотата” и “неправотата” в сънищата, не е
далеч от елемента, наистина съществуващ в мислите ми. Тук е налице същата алтернатива от
органичен или функционален ущърб от жената, поточно, от половия живот.
В това съновидение професор Н. играе важна роля не само благодарение на тази аналогия, но и
вследствие на моето желание да не съм прав, а също и не поради неговата близка връзка с Бреслау и
дружбата с дамата, омъжена там, а заради краткия ни разговор, проведен след гореспоменатата
консултация. След като изпълни лекарския си дълг, той започна с мен разговор за семейството ми.
“Колко деца имате?” - “Шест.” - “Момчета или момичета?” - “Три момчета и три момичета. Това е моята
гордост и цялото ми богатство.” - “Внимавайте, с момичетата не е толкова трудно, но не е лесно да се
възпитават момчета.” Отбелязах, че моите момчета са много послушни. По всяка вероятност думите
му за бъдещето на синовете ми не са ми харесали, както мнението му за пациента ми. Двете
впечатления са свързани помежду си с непосредственото им появяване едно след друго. Като
включвам в съновидениетo историята с неврозата, аз заменям с нея разговора за възпитанието,
разкриващ още по-голяма връзка с мислите на съновидението, тъй като той е още по-близо до
изказването на жена ми, направено в навечерието на съновидението. По такъв начин страхът, че
професор Н; е бил прав по отношение на трудностите във възпитанието на момчетата, се включва в
съдържанието на съновидението. Той се скрива зад изобразяването на моето желание да не изляза прав в
опасенията си. Същата тази мисъл служи в неизменен вид за изобразяване на двете противоположни
страни на алтернативата.
Словообразуванията в съновидението напомнят за словообразуванията при параноята. Те играят
известна роля и при истерията и натрапчивите мисли. Филологичните фокуси на децата, които понякога
се отнасят към думите като към вещи, измисляйки нови езици и изкуствени словосъчетания, тук
образуват общия източник както за сънищата, така и за психоневрозите..
Когато в съновидението се появява реч или разговор, който рязко се отличава от мислите, и тук
като общо правило можем да кажем, че разговорът в съновидението произтича от спомените за такъв
разговор, състоял се в действителния живот. Този разговор или се запазва в непроменен вид, или
претърпява незначително изкривяване. Такъв разговор отчасти се съставя от избрани откъси от фрази и
диалози от изминалия ден. Въпреки че външно остава непроменен, мисълта придобива съвършено друго
значение. Думите или разговорът в съновидението често служат като обикновен намек за епизод, в
който е имал място припомненият диалог.
b) Процес на преместване. Когато разглеждахме примерите за процеса на сгъстяване в
съновидението, би трябвало да ни направи силно впечатление друго, по всяка вероятност не по-малко
съществено обстоятелство. Забелязахме, че елементите, които се отделят в съня в качеството си на
съществени съставни части, изобщо нямат такава роля в мислите, скрити в съновидението. Обратно,
това, което в мислите има важно значение, може изобщо да не бъде изразено в съновидението. Сякаш
съновидението се съставя по съвършено различен начин. Неговото съдържание се разполага около
други елементи, вместо мислите, които служат за негова основа. Така например в съновидението за
монографията по ботаника за център служи елементът “ботанически”. В мислите, скрити в това
съновидение, става дума за конфликти, възникнали поради взаимните услуги между лекарите и за

www.spiralata.net 118
упреци, че принасям на увлеченията си прекалено големи жертви. Елементът “ботанически” изобщо
няма място в този централен пункт на моите мисли. Той само е свързан с него по силата на закона за
контраста, тъй като ботаниката никога не е била сред любимите ми занимания. В съновидението “Сафо”
на моя пациент за централен пункт служат “изкачването” и “слизането-“. Съновидението обаче
разглежда опасностите от полови сношения с жени с ниско социално положение, така че в
съдържанието на съновидението е влязъл само един от елементите на мислите. Аналогично стоят
нещата и в съновидението за майските бръмбари, което разглежда отношенията между сексуалността и
жестокостта. Макар моментът жестокост да се проявява в съновидението, той е в съвършено друга
връзка и при пълно отсъствие на сексуален елемент. По този начин той сякаш е откъснат от общия
комплекс и освен това е представен в съвършено преобразен вид. В съновидението за чичо ми русата
брада, която служи като централен пункт, няма никакво отношение към манията за величие, която
след анализа се оказа всъщност мисълта, скрита в този сън. Всички тези сънища претърпяват процес
на “преместване”. Пълна противоположност на посочените примери е съновидението за инжекцията
на Ирма. То показва, че при образуване на съновидението отделните елементи могат да запазят след
себе си мястото, което са заемали в мислите. Наличието на това ново, но извънредно непостоянно
съотношение между мислите и съдържанието на съновидението би трябвало да събуди удивлението ни в
първа глава. Когато при някакво психично явление от нормалния живот намираме, че дадена представа
се взима от редица други и придобива особена живост, ние се ползваме от това за доказателство, че
събуждащата се представа придобива особена живост, и го използваме, за да докажем, че
събуждащата се представа придобива особено висока психическа ценност. Ние обаче знаем, че тази
ценност на отделните елементи на мислите, скрити в съновидението, не остава налице при
образуването му или поне няма никаква важна роля. Ние не се съмняваме в това, какви елементи играят
най-голяма роля в мислите, които служат за основа на съновидението.
Нашето съждение веднага ги открива. При образуването на съновидението тези най-важни
елементи, снабдени с много интензивен интерес, могат да загубят напълно своята ценност. Мястото
им в съновидението заемат други елементи, безспорно несъществени или дори нищожни в мислите. На
пръв поглед това създава впечатление, че психичната интензивност на отделни представи няма
никакво значение при подбора им за съновидението. Важно
е само повече или по-малко сложното им детерминираме. В съновидението попада не това, което
има най-голяма ценност в мислите, а онова, което се съдържа в тях нееднократно. Това обаче не помага
да се обясни образуването на съновидението, тъй като нямаме основание да предполагаме, че двата
момента - сложното детерминиране и субективната ценност - биха могли да действат по друг начин при
подбора на материала за съновидението освен в пълно съответствие. Тези представи, имащи най-
голяма роля в мислите, се повтарят най-често, тъй като от тях като от централни пунктове излизат
отделните мисли. Въпреки това съновидението може да отклони тези интензивно подчертани и
сложно детерминирани елементи и да включи в съдържанието си други, които имат само, последното
свойство.
За да решим тази трудност, ще се възползваме от впечатлението, получено при изследването на.
детерминирането на съдържанието на съновидението. Може би много от читателите мислят, че
детерминирането на елементите на съновидението само по себе си не представлява нищо ново, тъй
като се разбира от само себе си. Нали при анализа тръгваме от елементите на съновидението и
записваме всички мисли, свързани с него. Не е необичайно, че в получените по такъв начин мисли
изключително често се срещат именно тези елементи. Бих могъл да не се съобразя с това
възражение, но самият аз ще приведа друго, аналогично на него. Сред мислите, които открива анализът,
има много, които се намират далеч от същността на съновидението и ни се струват изкуствено въведени
от нас с известна цел. Тази цел се открива много лесно. Тези мисли образуват връзката, която понякога е
изключително предизвикана и изкуствена, между съдържанието на съновидението и мислите, скрити в
него. И ако отстраним тези елементи от анализа, съставните части на съновидението не биха
намерили своето детерминиране в мислите. Това ни довежда до мисълта, че сложното
детерминиране, което има решаващо значение при подбора на материала на съновидението, невинаги
образува първичния момент на образуване на съновидението, но често е вторично последствие на

www.spiralata.net 119
психична сила, която все още не познаваме. Въпреки това обаче то има значение за допускането на
отделните елементи, тъй като можем да наблюдаваме как се образува без труд там, където възниква
само по себе си от материала на съновидението.
По такъв начин става ясно, че в работата на съновидението намира израз психическата сила, която,
от една страна, се лишава от интензивността на психически ценните елементи, а от друга, по пътя на
детерминирането от малоценните елементи се създават нови ценности, които след това попадат в
съдържанието на съновидението. Ако нещата стоят по този начин, в такъв случай по време на
образуване на съновидението се извършва пренасяне и преместване на психическа интензивност на
отделните елементи и в резултат се появява различие между съдържанието на съновидението и
мислите, скрити в него. Протичащият процес съставлява съществена част от дейността на
съновидението. Ще го наречем процес на преместване. Преместването и сгъстяването са два процеса, на
които имаме пълно основание да припишем образуването на съновидението.
Предполагам, че няма да ни е трудно да се запознаем със същността на психичната сила,
проявяваща се в процеса на преместване. Резултат от преместването е това, че съдържанието на
съновидението не прилича по своята същност на мислите, скрити в него, и че съновидението
отразява само подсъзнателното изопачаване на действителността. Изопачаващата дейност на
съновидението вече ни е позната. Ние я обяснихме с цензурата, която оказва една психическа
инстанция по отношение на друга. Процесът на преместване в съновидението е едно от главните
средства за достигане на такова изопачаване. Is fecit, cui profuit. Можем да допуснем, че процесът на
преместване се осъществява вследствие на влиянието именно на тази цензура.
Тъй като намирам, че обяснението на изопачаващата дейност на съновидението чрез влиянието на
цензурата е централен пункт в моята теория за сънищата, тук ще приведа заключителното място от
новелата “Сън и бодърстване” от книгата на Линекус “Фантазиите на реалиста”, Виена, 1900г., в която
намирам тази доминираща черта на своето учение:
“За човека, притежаващ странната способност да вижда само разумни сънища…”
“Твоята странна способност да сънуваш така, както мислиш наяве, се обяснява с твоите
добродетели, с твоята добрина, с твоята справедливост и твоята любов към истината. Моралната
чистота на душата ти ми обяснява всичко.”
“Но ако помислим добре - отвърна другият, - струва ми се, че всички хора са създадени така, както и
аз. Никой никога не сънува безсмислици. Съновидението, за което си спомняш ясно, което после
момееш да разкажеш и което именно затова не е бълнуване, винаги има дълбок смисъл и не може да го
няма! Понеже това, което се намира в противоречие, изобщо не би могло да бъде свързано в едно цяло.
Прегрешенията, които съновидението извършва по отношение на пространството и времето, не нанасят
никакъв ущърб на неговия смисъл, тъй като това няма никакво значение за съдържанието му. И в будно
състояние често постъпваме така. Помисли си само за приказките, за безкрайните смели и мъдри
създания на фантазията, при които само невежият човек . би могъл да каже: “Какъв абсурд, това не е
възможно!” “Да, ако можеше съновиденията да се тълкуват винаги правилно - какво ще кажеш за това! -
отбеляза друг.” “Действително това изобщо не е лесно, но при известно внимание самият сънуващ
винаги би могъл да тълкува своите сънища. Защо това не ни се удава винаги? В нашите сънища
постоянно има нещо скрито и затова често ни се струват лишени от смисъл, а понякога и съвсем
нелепи и абсурдни. Но в основата си те съвсем не са такива. Те не могат да бъдат безсмислени дори
само защото и по време на сън, и в будно състояние субектът е един и същ човек.”
По какъв начин се съгласуват помежду си моментите на преместване, сгъстяване и детерминиране
при образуването на съновидението, кой от тези фактори играе главна и кой - второстепенна роля - ще
видим по-нататък. Засега, в качеството на второ условия, на което трябва да отговарят елементите,
включвани в съновидението, можем да установим, че те трябва да бъдат отстраними от цензурата.
с) Изобразителни средства в съновидението. Освен двата момента - процес на сгъстяване и
процес на преместване, които установихме при превръщане на скритото съдържание на
съновидението в явно, сега ще се сблъскаме и с две по-нататъшни условия, оказващи несъмнено
влияние при подбора на материала на съновидението. Но с риск да се отклоня от набелязания път,
предварително трябва да хвърлим един поглед върху процеса на тълкуване на сънищата. Не отричам,

www.spiralata.net 120
че по-добре и по-целесъобразно би било да вземем за образец някое съновидение, да дадем
тълкуването му така, както направих това във втора глава със съновидението за инжекцията на Ирма,
после да съпоставим намерените там скрити мисли и по обратен път да съставим от тях съновидение.
Накратко казано, да допълним анализа на сънищата с техния синтез. Действително аз направих това с
няколко примера, но не мога да го публикувам тук, тъй като имам различни съображения, които са лесно
понятни за мислещия читател. При анализа на съновидението тези съображения нямат толкова важна
роля, тъй като анализът може да не бъде съвсем изчерпателен и те да запазят своята ценност. Би било
достатъчно дори само да се вникне в хитро преплетените сънища. За пълното доказване синтезът трябва
да бъде напълно изчерпателен. Но аз мога да дам изчерпателен синтез само в случай, че става въпрос
за сънища на хора, съвършено непознати за четящата публика. Но тъй като имам на разположение
само сънищата на мои пациенти - невротици, ще трябва да отложа този синтез на сънищата им, докато
не успея да доведа психологическото тълкуване на неврозите до пълната им връзка с нашата тема.64
От опитите ми да образувам по синтетичен път съновидение от мислите, лежащи в неговата
основа, зная, че материалът, който се получава при тълкуването, има различна стойност. Част от него е
образувана от съществени мисли, които по този начин напълно заместват съновидението и биха могли
изцяло да го заменят, ако в него нямаше цензура, а другата част може да бъде обединена под названието
колатерални мисли. В своето цяло те представляват пътищата, по които реалното желание, произтичащо
от мислите, се пренася в желание, което е налице в съновидението. Част от тези колатерални мисли се
състои от връзки с действителните мисли. В съновидението тези съединения имат схематичен вид и
съответстват на преместването от същественото към второстепенното. Другата част обхваща мислите,
които се свързват помежду си с помощта на второстепенните елементи, получили значение вследствие
на преместването, и се включват в съдържанието на съня. Третата част съдържа мисли и техните
съединения, с помощта на които при тълкуването на съновидението от съдържанието му стигаме до
средните колатерални и които изобщо не са длъжни да участват в образуването на съня.
Тук ни интересуват изключително много съществените мисли, скрити в съновидението. В по-
голямата си част те представляват комплекс от мисли и спомени, притежаващи всички особености на
мисленето, които познаваме от будното състояние. Често тези мисли не идват от един център, но всички
те имат точки на съприкосновение. Почти винаги около един ред мисли се намира неговият
противоположен, свързан с него с помощта на асоциациите по контраст.
Разбира се, отделни части на това сложно цяло се намират в най- разнообразно логическо
съотношение една с друга. Те образуват преден и заден план, отклонения и допълнения, условия,
аргументи и възражения. Когато цялата маса на тези мисли се подложи на влиянието на дейността на
съновидението, при което отделни нейни части се разкъсват, разчленяват и после отново се съединяват
в едно цяло, възниква въпросът какво става с логичната връзка, която е налице в това сложно цяло.
По какъв начин в съновидението се образуват всички тези “ако”, “защото”, “подобно на това, което”,
“въпреки че”, “или - или” и останалите съюзни изречения, без които сега не можем да си представим
нито едно изречение, нито една фраза.
Тук трябва първо да кажем, че съновидението не разполага с изобразителни средства за тези
логически връзки между мислите. В повечето случаи анализът оставя настрана съюзните изречения и
подлага на преработка само обективното съдържание на мислите. След това тълкуването отново трябва
да възстанови връзката, която е била унищожена от дейността на съновидението.
Отсъствието в съновидението на способността за изразяване на тази връзка очевидно се
обяснява със самата същност на психическия материал. Аналогични изменения претърпяват и
изобразителните изкуства - живописта и скулптурата, които в сравнение с поезията нямат изразни
средства като думите. И тук отсъствието на тази способност лежи в материала, с помощта на който
двете изкуства се стремят към въплъщаване на нещо изобщо. До времето, в което живописта достига
разбиране на нейните закони, тя се старае да отстрани дефектите. Върху древните портрети хората са
били изобразявани с бележка в ръка, на която пишело това, което художникът е искал да изобрази.
Може би тук ще направите възражение, което ще оспори необходимостта от отказ на съновидението
от изобразяване на логичната връзка. Има много съновидения, в които се извършват забележително
сложни умствени операции, в които намираме аргументации и противоречия, сравнения и връзки -

www.spiralata.net 121
също като в процес на мислене в будно състояние. Но това е само илюзия. Ако подложим такова
съновидение на анализ, ще видим, че всичко това е само материал на съновидението, а не
изображение на интелектуалната дейност в него. Мнимото мислене в съновидението предава само
съдържанието на мислите, а не тяхната взаимна връзка, в чието установяване участва и мисленето. Ще
дам примери за това. По-лесно е да се установи обаче, че всички разговори, диалози и изречения,
наблюдаващи се в съновидението, представляват непроменени или само малко променени
възпроизвеждания на разговори и диалози, които са налице в спомените на спящия. Разговорът често
е само указание за събитието, запечатано в мислите, скрити в съновидението. Смисълът на
съновидението е съвсем различен.
Няма да възразявам против това, че в образуването на съновидението взима участие и
критичното мислене, възпроизвеждащо материала от мислите. Влиянието на този фактор ще изясня в
края на изложението. Тогава ще видим, че работата на мисленето се предизвиква не от мислите,
скрити в съновидението, а от самото, в известен смисъл вече готово съновидение.
По този начин виждаме, че логическата връзка между мислите не намира особен израз в
съновидението. Така например там, където в съновидението има противоречие, действително
съществува или противоречие против цялото съновидение, или противоречие в съдържанието на
някои мисли. На противоречието между мислите, скрити в съновидението, съответства противоречие в
съновидението само в изключително скрито предадена форма.
Подобно на начините, с които в живописта успяват да изразят речта на хората и техните чувства по
друг начин, а не чрез словото, така и съновидението е намерило възможност да възпроизведе някаква
връзка между своите мисли с помощта на съпътстващата модификация на своеобразното си
изображение. Можем да видим, че различните сънища постъпват по различен начин. Докато едно
съновидение минава покрай логическата структура на своя материал, друго се старае да я
възпроизведе. При това съновидението се отделя в по-голяма или по-малка степен от предоставения му
за обработка текст. По аналогичен начин постъпва съновидението и с временната връзка на мислите,
скрити в него, когато тази връзка се създава в подсъзнанието.
С какви средства може дейността на съновидението да възпроизведе трудно вьзироизводимата
логическа връзка? Ще се опитам да разреша този въпрос, разглеждайки всяка от най-често
срещаните логически връзки поотделно.
Първо, съновидението отчита общата връзка на всички елементи на мислите, скрити в него, по
такъв начин, че съединява целия материал в едно цяло под формата на някаква ситуация или събитие.
То предава логическата връзка под формата на едновременност. В това отношение съновидението
постъпва като художник, който изобразява всички философи или поети в една школа в Атина или на
Парнас, които, разбира се, никога не са били там заедно, но за мислещия поглед несъмнено
представляват едно цяло.
Съновидението използва такива начини на изобразяване. Като изобразява два елемента един до
друг, то свидетелства за тясната връзка между съответстващите им елементи в мислите. Това
прилича на нашата система на писане. АБ означава, че двете букви трябва да бъдат произнесени в една
сричка, - а и б с пауза ни кара да мислим, че о е последната буква на една дума, а б - първата на друга.
Вследствие на това комбинациите на съновидението се образуват не от каквито и да е съвършено
разделени съставни части на материала, а от такива, които се намират в тясна връзка една с друга и в
мислите, служещи за основа на съновидението.
За изобразяване на причинната връзка съновидението има на разположение два начина, които по
същество са еднакви. Най-често срещаният начин на изобразяване е следният: Тъй като еди-какво си
стои по следния начин, то трябва да стане следното. Този начин се състои в това, че причината се
изобразява във вид на предварително сьновидение, а съновидението - във вид на неговата главна
част. Ако не греша, тази последователност може да бъде и обратна, но следствието винаги
съответства на главната част на съновидението.
Прекрасен пример за такова изобразяване на причинна връзка ми разказа моя пациентка. По-късно
ще приведа съновидението й изцяло. Това съновидение се състои от кратко встъпление и изключително
обширна част. Встъплението е следното: Тя отива в кухнята при двете си слугини и им се кара, че не

www.spiralata.net 122
могат да се справят с “такива дреболии”. На масата в кухнята вижда куп всякакви съдове. Слугините
отиват за вода. За да налеят вода, трябва да влязат в реката, която минава покрай дома или покрай
двора.
След това идва ред на главната част, която започва така: Пациентката ми слиза по някаква странна
стълба и се радва, че при слизането роклята й никъде не се е закачила и т.н. Встъплението се отнася за
дома на родителите на моята пациентка. Думите в кухнята тя наистина често е слушала от майка си.
Купчината със съдове се отнася до полицата със съдове в дома им. Втората част съдържа намек за
бащата, който често се мъкнел след прислугата и по време на едно наводнение - къщата им наистина
се намирала на брега на реката - се простудил и умрял. Мисълта, скрита зад това встъпление, гласи
следното: Аз произлизам от този дом, от тази мрачна обстановка. Главната част на съновидението
възприема същата тази мисъл и я изобразява в изменена - вследствие на осъществяването на желанието -
форма: имам благороден произход. По този начин: Тъй като произхождам от низините, животът ми се
нареди така и така.
Доколкото зная, разделянето на съновидението на две неравни части невинаги означава причинна
връзка между мислите на двете части. Много често изглежда като че ли в двете съновидения е
изобразен един и същ материал, но от различни гледни точки, или сякаш двете съновидения произтичат
от различни центрове на материала и се кръстосват едно с друго в съдържанието така, че в едното
съновидение за център служи това, което в другото се явява само косвено указание и обратното. В много
съновидения обаче разделянето на кратко встъпление и обширна главна част действително съответства
на причинната взаимозависимост на двете части.
При не много обширен материал се употребява друг начин за изобразяване на причинната връзка.
Той се състои в превръщането на един от образите в съновидението - лице или вещ - в друг. Само там,
където в съновидението действително става такова превръщане, можем/да говорим за наличието на
причинна взаимозависимост, но не и там, където само забелязваме, че на мястото на единния образ се
е появил друг.
Вече споменах, че двата начина за изобразяване на причинната връзка всъщност съвпадат един с
друг. И в двата случая причинната връзка се заменя от последователност. В единия случай с помощта на
последователността на съновидението, в другия - с непосредственото превръщане на един образ в друг.
Наистина, в повечето случаи причинната връзка изобщо не се изобразява, а се заменя от неизбежната и
в съновидението последователност на елементите.
Алтернативата “или - или” в сънищата изобщо не се изобразява. Те включват звена на тази
алтернатива в качеството на равнозначни елементи. Класически пример за това е съновидението за
инжекцията на Ирма. Впрочем неговите скрити мисли гласят следното: Не съм виновен за болестта на
Ирма. Причината за това се крие или в съпротивата,” оказана на моето лечение, или в това, че тя се
намира в неблагоприятни сексуални условия, които не мога да променя, или защото нейната болест
изобщо няма истеричен произход, а е органична. Съновидението обаче осъществява всички тези почти
взаимноизключващи се възможности. Ние откриваме алтернативата “или - или” едва при тълкуването.
Но когато при разказването на съновидението сънувалият е употребил съюзна конструкция “или
- или” - например: “Сънувах градина или стая”, в мислите, скрити в съновидението, се съдържа не
алтернатива, а обикновено съпоставяне, характеризиращо се със съюза “и”. С помощта на “или - или”
обикновено изобразяваме неясния характер на някой елемент на съновидението, което се стараем да си
припомним и обясним. В този случай правилото за тълкуване гласи следното: Отделните части на
мнимата алтернатива трябва да бъдат съпоставени и свързани с помощта на съюза “и”. Сънувам
например, че търсейки дълго адреса на своя намиращ се в Италия приятел, получавам телеграма, в
която ми съобщават този адрес. Виждам го върху телеграфната бланка. Първата дума е неясна. Тя е
или - via, или Villa, а втората личи ясно - Sezerпо.
Втората дума, която напомня по съзвучие италианско име и предизвиква у мен представа за
нашите етимологични спорове, изразява също и досадата ми, че толкова дълго е крил от мен своето
местопребиваване. При анализа всяко от предположенията за първата дума се явява като изходен пункт
за цяла поредица от мисли.
През нощта, в навечерието на погребението на баща ми, сънувах печатни таблици или плакати,

www.spiralata.net 123
наподобяващи надписите за забрана за пушене, които се намират обикновено на гарите. На плаката
прочетох следното: или “Моля, затваряйте си очите”, или “Моля, затворете си окото”.
Всеки от тези надписи има свой особен смисъл и при тълкуването води до различни пунктове.
Умишлено реших да направя погребението колкото може по-скромно, тъй като знаех желанието на
покойника. Другите членове на семейството не бяха съгласни с моята пуританщина.
Мислеха, че ще се срамуваме от хората. Затова единият от надписите: “Моля, затваряйте си окото.”
(на немски Ein Auge zuzudrucken) има преносно значение и изразява молба за снизхождение. Значението
на мъглявост, което описваме тук с помощта на “или - или”, е очевидно от пръв поглед. Съновидението
не е успяло да състави единно, недвусмислено словесно изразяване на мисълта, която лежи в
основата му. Затова двата реда мисли се разделят в самото съдържание на съновидението.
В някои случаи разделянето на съновидението на две равни части действително изразява трудно
поддаваща се на тълкуване алтернатива.
Твърде любопитно е отношението на съновидението към категорията противоположност. Тази
категория почти не се изразява в съновидението. Обикновено противоположностите се обединяват в
едно цяло или поне се изобразяват в този вид. Съновидението дори отива по-далеч и изобразява
отделните елементи с помощта на техните противоположности, така че един елемент, способен да
намери своята пълна противоположност, не показва веднага дали има в мислите, скрити в
съновидението, положителен или отрицателен характер. В едно от гореспоменатите съновидения,
първата част на което вече изтълкувахме (“тъй като имам такъв произход…”), моята пациентка се спуска
по перилата и в същото време държи в ръце разцъфнало клонче. Тъй като в този момент тя си мисли, че
при изобразяването на Благовещение (тя се казва Мария) ангелът държи в ръка лилия, и понеже тя
вижда девойки, облечени в бели рокли, да вървят по улиците, украсени със зелени клонки, без съмнение
цъфналото клонче в съновидението съдържа в себе си указание за сексуална невинност. Това клонче
обаче е плътно осеяно с червени цветя, всяко от които прилича на камелия. В края на пътя й почти
всички цветчета са опадали. По-нататък следват указания за менструацията. По този начин клончето,
което напомня лилия и се носи сякаш от невинна девойка, ни насочва към “дамата с камелиите”, която,
както е известно, винаги е носила беди камелии, a по време на менструацията - червени.
Разцъфналото клонче изобразява непорочната чистота и в същото време - нейната
противоположност. Едно и също съновидение, изразяващо радостта от това, че е успяла да изживее
непорочно живота си, разкрива в някои свои части (например елемента с опадането на цветята) и
противоположен ход на мислите и намеква, че не са и чужди и малките прегрешения против сексуалната
чистота и невинност (в детството). При анализа на съновидението бихме могли да проследим двата реда
мисли. Радостният е разположен горе, а тъжният - долу. Двата реда вървят паралелно, но са насочени
в противоположни посоки. Техните еднакви, но противоположни елементи намират израз в
съответните елементи на съновидението.
Но съновидението изцяло се съобразява с една от логическите връзки. Това отношение на
сходство, съгласувано съприкосновение, изразяващо се чрез съюзното изречение “подобно на това,
както”, намира в съновидението своето най-пълно изразяване. Намиращите се в материала; на
съновидението елементи с такова взаимоотношение съставляват главните опорни пунктове за
образуването на съновидението и най-съществената част от дейността му се състои в създаването на
нови елементи в случаите, когато тези, които са налице, не могат да попаднат в съновидението поради
съпротивлението на цензурата. На помощ на изобразяването на отношението на сходството идва
процесът на сгъстяване в съновидението.
Сходството, съгласуването и общността в съновидението обикновено се изобразяват чрез
съединяването в едно цяло, което или вече е налице в материала на съновидението, или отново се
образува. Можем да наречем първия случай идентификация, а втория - образуване на сложни
комбинации. Идентификацията се употребява там, където става въпрос за хора, а образуването на сложи
комбинации - където за материал на съновидението служат вещи, въпреки че сложните комбинации се
образуват и от хора. Местностите често се подчиняват на същите правила, на които се подчиняват и
хората.
Идентификацията се състои в това, че само едно от лицата, свързани помежду си със сходство,

www.spiralata.net 124
намира израз в съновидението, а в същото време второто или всички останали сякаш се отстраняват от
съновидението. Това лице влиза в съновидението във всички онези отношения и ситуации, които
произтичат от него или от лицата, които замества. При образуването на сложни комбинации от лица в
съновидението има черти, свойствени за отделни лица, но които не са общи за всички тях, така че
вследствие на обединяването на тези черти възниква нова единица, сложна комбинация на
колективни лица. Този процес се извършва по различен начин. Или лицето в съновидението получава
името на някого, когото замества, а в същото време външността остава същата, или самият образ в
съновидението се състои от черти, с които в действителността се обединяват всички заместени лица.
Вместо от тези външни черти лицето може да бъде представено също от свойствени за него маниери, от
думи или ситуация, характерна за него. В последния случай рязката противоположност между
идентификацията и образуването на сложни комбинации почти изчезва. (Случва се обаче
образуването на такива колективни лица да не се получи. Тогава сцената в съновидението се приписва
на едно лице, а другото - в повечето случаи главно - се появява в качеството си на безучастен зрител.
Спящият например разказва: “Там беше и майка ми” (Stekel). Общите черти, лежащи в основата на
обединението на две лица, могат да бъдат изобразени в съновидението, но могат и да отсъстват от него.
Обикновено идентификацията или образуването на колективни лица служи именно за да се избегне
изобразяването на общи черти. Вместо да повтаря, че А е настроен враждебно към мен и Б също, в
съновидението се образува едно колективно лице от А и Б и А се представя в ситуация, характерна за Б.
Полученото по такъв начин колективно лице се появява в съновидението в някаква друга обстановка и в
обстоятелството, че то означава както А, така и Б, намирам основание да тълкувам съответното място от
съновидението в смисъл, че колективното лице изобразява своето враждебно отношение към мен. По
такъв начин често достигам до изключително интензивното сгъстяване на съдържанието на
съновидението. Избягвам необходимостта от непосредствено изобразяване на сложни условия,
имащи отношение към дадено лице, и намирам друго лице, което да е свързано поне с част от тези
условия. Не е трудно да се разбере, че с помощта на идентификацията това изображение помага също
така да се избегне цензурата, която поставя толкова сериозна преграда пред дейността на
съновидението. Повод за влиянието на цензурата могат да дадат именно представите, които в материала
са свързани с дадено лице. Затова аз намирам второ лице, което също има отношение към моя материал,
но само като част от него. Съприкосновението в пункта, подлежащ на влиянието на цензурата, ми дава
право да образувам колективно лице, което се характеризира в двете направления с индиферентни
черти. Тези колективни лица, свободни от цензурата, получават пряк достъп до съдържанието на
съновидението и по такъв начин, използвайки процеса на сгъстяваме, аз съм удовлетворил изискванията
на цензурата.
Там, където в съновидението се изобразяват общи черти на общи лица, това обикновено служи
като указание за наличието на друго скрито сходство, чието изображение е възпрепятствано от
цензурата. Тук до известна степен за целите на облекчаване на изобразяването е станало преместване в
областта на общите черти. Колективното лице с индиферентни общи черти указва наличието на общи
черти в мислите, скрити в съновидението, които съвсем не са индиферентни.
Идентификацията или образуването на колективни лица в съновидението служи на различни цели.
Първо, за изобразяването на общи черти на второ лице. Второ, за изобразяването на преместено
сходство. Трето, за изобразяването на желаното сходство. Тъй като желанието да се намерят общи черти
при две лица често съвпада със смесването им, взаимоотношението се изразява в съновидението чрез
идентификация. В съновидението за инжекцията на Ирма ми се иска да смеся тази пациентка с друга.
По такъв начин искам друга да бъде моя пациентка така, както Ирма се явява и за нея. Съновидението се
съобразява с това желание, представяйки ми лицето, което носи името Ирма, но е изследвано от мен в
ситуация, имаща място при изследването на другата желана пациентка. В съновидението за чичо ми
това смесване служи като централен пункт в съновидението. Аз идентифицирам себе си като
министър, отнасяйки се към колегата си така, както се отнася той.
Неведнъж споменавах, че всички сънища без изключение непременно изобразяват самия спящ
субект. Съновидението е абсолютно егоистично. Там, където в съдържанието му се съдържа не моето
собствено “Аз”, а друго лице, имам пълно основание да предположа, че моето “Аз” е скрито чрез

www.spiralata.net 125
идентификацията зад това лице. В друг случай, когато моето “Аз” е действително налице в
съновидението, ситуацията, в която се намира то, може да покаже, че зад него чрез идентификацията
се крие друго лице. Съновидението показва, че при тълкуването му трябва да пренеса върху себе си
присъщото за това лице - скритите общи черти. Има и съновидения, в които моето “Аз” се проявява
също наред с други лица, които при анализа, след разкриването на идентификацията, се оказват също
мое “Аз”. Тогава с помощта на тези идентификации трябва да свържа известни представи със своето
“Аз”, против чието възприятие е въстанала цензурата. По такъв начин в съновидението мога да изобразя
своето “Аз” по различни начини. Понякога дори едновременно: или пряко, или с помощта на
идентификация с друго лице. Някои такива идентификации помагат за сгъстяването на изключително
обилния материал на мислите.65
Още по-прозрачно е разкриването на идентификации на местности, обозначени със собствени
имена, тъй като тук отсъства влиянието на всесилното в съновидението “Аз”. В едно от моите
съновидения за Рим местността, където се намирам, се нарича Рим. Но аз се учудвам на многото
немски плакати по улиците. Последното представлява осъществяване на желание, при което у мен
веднага се появява мисълта за Прага. Самото желание произтича, по всяка вероятност, от отдавна
изминал период на увлечение по пангерманизма. Точно по времето на моето съновидение в Прага
трябваше да имам среща с един колега. Идентификацията на Рим и Прага се обяснява с желаното
сходство. Предпочитам да се срещна с колегата си в Рим, а не в Прага.
Възможността да образува сложни комбинации носи у себе си черти, които придават на
съновидението често фантастичен характер. Благодарение на това в съдържанието на съновидението се
вкарват елементи, които никога не биха могли да станат обект на нашето възприятие. Психичният
процес при образуването на сложни комбинации в съновидението по всяка вероятност е същият,
който протича, когато в будно състояние си представяме кентавър или дракон. Разликата е само в
това, че при фантазиране в будно състояние решаваща роля играе желаното впечатление от
съставяната фантазия, а образуването на сложните комбинации в съновидението се обуславя от
момента, намиращ се в началото на това образуване - с отношението на сходството в мислите, скрити в
съновидението. Образуването на сложни комбинации в съновидението може да става по най-различен
начин. В най-простия случай се изобразяват само свойствата на една вещ и това изображение е
съпроводено от съзнанието, че то се отнася и за друг обект. По-прецизната техника съединява чертите на
един и друг обект в нова единица и при това умело използва сходството на двата обекта, които са
налице в действителност. Новият обект може да има най-нелеп характер съдейки по това, каква роля е
играл материалът при образуването. Ако обектите, обединени в съновидението в едно цяло, са твърде
различни, съновидението се ограничава с образуването на сложен комплекс с по- отчетливо централно
ядро, което се допълва от по-малко отчетливи черти. Тук съединяването в едно цяло сякаш не се
получава. Двете изображения се покриват едно с друго. В съновиденията могат да се наблюдават
множество такива комбинации: Вече дадох няколко примера с гореспоменатите съновидения. Ще
добавя още няколко. В съновидението, изобразяващо живота на пациентката ми с помощта на цвете,
“Аз”-ът на съновидението носи в ръце цъфнало клонче, което, както вече разбрахме, означава
едновременно и невинност, и сексуална греховност. Разположението на цветовете на клончето напомня
вишнево клонче, а самите цветя, взети поотделно - камелии. Освен това всичко като цяло създава
впечатление за екзотично цвете. Общите черти в елементите на този сложен комплекс намираме в
мислите, служещи за основа на съновидението. Цъфналото клонче се състои от указания за
подаръците, които би трябвало да я склонят да бъде по-отстъпчива. В детството това са вишните, в
по-зрелите години - клончето камелия. Екзотичният елемент е указание за пътешественика
естествоизпитател, който се стараел да получи благоволението й. Друга пациентка създава в
съновидението сложна комбинация, състояща се от представи за морска кабинка, курортен аборт и
мансарда на градска къща. Първите два елемента имат отношение към голото човешко тяло. От
съпоставянето им с третия елемент може да се направи заключение, че и мансардата (в детството) е
свързана с някакво разголване. На девойката, чийто по-голям брат обещал да я почерпи с хайвер, се
присънва, че краката на този брат са покрити с черни зрънца хайвер. Тук елементите на
“заразяването” в морален смисъл и споменът за детска шарка, която се състои от червени, а не от

www.spiralata.net 126
черни петънца, са се съединили със “зрънцата хайвер” в нова представа за това, “което е получила от
брат си”. Частите на човешкото тяло в това съновидение се разглеждат като обекти. Между другото,
това е характерно за всяко съновидение. В едно съновидение, разказано от Ferenczi (87) има сложна
комбинация, състояща се от личността на един лекар, кон и пижама. Общите черти на тези три
елемента се откриват при анализа. Пижамата съдържа в себе си указание за ролята на спящия баща в
един от детските спомени. Във всички тези три елемента става дума за обекти на сексуалното
любопитство.
По-гope твърдях, че съновидението няма средства за изразяване на отношението противоположност,
противоречие. Но ще се постарая да опровергая това твърдение. Част от случаите, съдържащи в себе си
елементи на противоположност, се изобразява просто с помощта на идентификацията, когато с
противопоставянето могат да бъдат свързани замяна или смесване. Вече дадохме примери за това.
Друга част на противоположност в мислите, скрити в съновидението, изразявана чрез съюзни речеви
средства от рода на “срещу това”, “обратно” и т.н., намира израз в съновидението по следния
изключително оригинален начин. Логичното противопоставяне “обратно” само по себе си не се
изразява в съдържанието на съновидението, а се проявява в материала му с това, че някой елемент от
вече образуваното съдържание на съновидението сякаш впоследствие “се преобръща”. По-лесно е да се
илюстрира този процес, отколкото да се опише. В съновидението “Сафо” изкачването е изобразено
обратно на описаното в увода на романа на Доде. В съновидението спящият се движи отначало трудно, а
после по-лесно, а в романа е обратно. Намирането на “горе” и “долу” по отношение на брата в
съновидението също е изобразено обратно. Това показва съотношението на противоположност в
двете части на материала в мислите, скрити в съновидението. В детската фантазия на спящия дойката
го носи на ръце противоположно на начина, по който героят от романа носи любимата си. В своето
съновидение за нападките на Гьоте срещу господин М. (виж по- долу) се съдържа такова
“преобръщане”, чието разкриване дава възможност да се пристъпи към тълкуване на съновидението.
В него Гьоте напада един млад човек, господин М. В действителност, както показват мислите, скрити
в съновидението, известен човек, мой колега, е бил подложен на нападки от страна на неизвестен млад
автор. В съновидението водя сметка за годината на смъртта на Гьоте, а в действителност това става по
отношение на годината, в която се е родил паралитикът. Мисълта, доминираща в материала на
съновидението, се оказва противоречие на това, че на Гьоте трябва да се гледа като на луд. Обратно,
съновидението казва, че ако не разбираш книгата, значи невежият си ти, а не авторът. (Тук трябва да
отбележим, че с този процес често се ползват съновидения, в чиято основа лежи потиснато
хомосексуално влечение.)
Преобръщането, превръщането в противоположност, е едно от любимите изобразителни средства на
сънищата. То намира най-различни приложения и преди всичко служи за осъществяване на желание,
противоположно на някакъв елемент в мислите, скрити в съновидението. Поне това да бъде обратно!
Ето го най-добрия израз на отношението на моето “Аз” към неприятния елемент в спомените. Това
средство оказва изключително ценни услуги при цензурата, изпитвайки онази степен на изкривяване на
изобразявания материал, която сякаш парализира напълно тълкуването на съновидението. Предвид на
това, когато съновидението крие упорито своя смисъл, може все пак да се опитаме да “преобърнем”
някои негови части от явното му съдържание, след което то често става съвсем прозрачно.
Заедно с “преобрьщането” трябва да се спомене по същество и един аналогичен процес по
отношение на времето. В своята изопачаваща дейност съновидението често изобразява завършека на
някакво събитие или заключителното звено на редица мисли, а в края показва предпоставките за
мислите или причините за събитията. Който не взима под внимание това техническо средство на
изопачаващата дейност на съновидението, той е абсолютно безсилен да тълкува сънищата.66
В някои случаи смисълът на съновидението се открива едва след няколко преобръщания на цялото
съдържание на съновидението, а също и на отделни негови елементи. Така например зад съновидението
на един млад невротик е скрит спомен за детското му желание възрастният му баща да умре. Той
сънува, че неговият баща му се кара, защото се е прибрал късно у дома. Психоаналитичното лечение
и мислите на пациента показват, че съновидението би трябвало да е следното: Пациентът се сърди на
баща си, защото му се струва, че се е върнал твърде рано вкъщи. Той предпочита баща му изобщо да

www.spiralata.net 127
не се връща у дома, което е тъждествено на желанието му за неговата смърт. В детството си пациентът
бил извършил някаква пакост и го заплашили, че когато баща му, който в момента отсъствал, се върне,
ще го накаже.

Поставяйки си за цел да проследим взаимоотношението между съдържанието на съновидението и

мислите, скрити в него, ще вземем като изходен пункт самото съновидение и ще си зададем въпроса
какво означават някои формални особености на неговото съдържание в отношението им към мислите.
Към тези формални особености, които ни правят силно впечатление при съновидението, се отнасят
преди всичко разчленяването в чувствената интензивност на отделните елементи на съновидението и
ясното отделяне на негови части или цели съновидения. Различията в интензивността на отделните
елементи на съновидението представляват цяла скала, като се започне от силна отчетливост до
досадна мъглявост, която често се приема за характерна за съновиденията, тъй като по своето
същество тя изобщо не прилича на мъглявите обекти от действителността, които понякога
възприемаме. Освен това впечатлението, което сме получили от неясния елемент на съновидението,
наричаме “бегло”, предполагайки, че по-ясните елементи са били възприемани от нас за по-
продължителен период. Въпросът е какви условия са предизвикали тези различия в яснотата на
отделните части на съновидението.
Преди всичко тук трябва да предупредя за някои неизбежни очаквания. Тъй като в материала на
съновидението могат да бъдат включени и реални усещания по време на сън, по всяка вероятност
може да се предположи, че тези елементи на съновидението или други, техни производни, се отличават
с особена интензивност или точно обратно - че това, което в съновидението ни се струва най-ясно, може
да бъде сведено до реални усещания по време на сън. Но моите наблюдения не потвърдиха това
предположение. Смятам за неправилно, че елементите на съновидението, които представляват резултат
от реални впечатления по време на сън, се отличават със своята отчетливост от другите, предизвикани
от спомени. Моментът реалност няма отношение към интензивността на елементите на съновидението.
По-нататък би могла да възникне мисълта, че чувстваната интензивност (отчетливост на
отделните елементи на съновидението) е свързана с психичната интензивност на съответните елементи
на мисленето, лежащи в основата на съня. В тях интензивността съвпада с психичната ценност. Най-
интензивните елементи са най-важни. Те образуват централните пунктове на мислите. Знаем, че
вследствие на цензурата в повечето случаи тези елементи не са включени в съдържанието на
съновидението. Но би могло да стане така, че заменящите ги най-близки елементи да притежават най-
голяма степен на интензивност, без да станат обаче център на съдържанието на съновидението. Но и
това предположение се разрушава от сравнителното разглеждане на съновидението и неговия
материал. Интензивността на елементите в съня няма нищо общо с интензивността в неговия
материал. Между материала на съновидението и самото съновидение се извършва пълна преоценка
на всички психични ценности. В бегъл, но отчетлив елемент на съновидението, скрит от по-ясен и
отчетлив образ, много често може да се открие непосредствено отражение на това, което е
преобладавало и служило като централен пункт в мислите, скрити в съня.
Интензивността на елементите на съновидението се определя по съвсем друг начин. Тя се
обуславя от два, независими един от друг момента. Преди всичко, лесно е да се забележи, че най-
интензивно се образуват елементите, с чиято помощ се изразява осъществяване на желание. По-
нататък, анализът показва, че от най-отчетливите елементи на съновидението се махат повечето от
редовете мисли, че най-отчетливите елементи в същото време са и най-сложно детерминирани. Ние
изобщо няма да изкривим смисъла, ако изразим последното положение по следния начин: най-голяма
интензивност разкриват тези елементи на съновидението, за чието образуване се е наложила най-
интензивна работа на сгъстяването. Имаме основание да предполагаме, че това условие и другото -
осъществяването на желание, могат да бъдат изразени по този начин във формула.
Бих искал да предпазя проблема, който току-що разгледах (причините за по-голямата или по-
малка интензивност и отчетливост на отделните елементи на съновидението), от смесване с един
друг проблем, който разглежда различната отчетливост на отделните сънища или откъси от тях. В
първия случай противоположна на отчетливостта е неопределеността, а във втория - объркаността.

www.spiralata.net 128
Но не бива да се отрича, че и в двете скали възходящата и низходящата особеност постоянно се
съпътстват. Често съновидението, което ни се струва ясно и отчетливо, в повечето случаи съдържа
интензивни елементи. Обратно, неясното съновидение се състои от по-малко интензивни елементи.
Въпреки това проблемът, който възниква пред нас във вид на скала от изключителна яснота до
обърканост, е значително по-сложен, отколкото въпросът за колебанието на интензивността на
отделните елементи на съновидението. В отделни случаи за голямо учудване забелязваме, че
впечатлението за яснота или отчетливост, което възприемаме от съновидението изобщо, няма
отношение към самото съновидение, а произтича от материала му във вид на негова съставна част.
Спомням си едно съновидение, което след събуждането ми се стори толкова очевидно, лишено от
пропуски и ясно, че реших, още докато бях под негово впечатление, да установя нова категория
сънища, неподлежащи на процесите на сгъстяване и преместване, които да се наричат “фантазии по
време на сън”. Но внимателното разглеждане показа, че това рядко съновидение има в структурата си
същите пропуски и пукнатини. Затова оставих настрана новата категория сънища. В гореспоменатото
съновидение развивах пред един колега изключително сложната теория за бисексуалността.
Волеосъществяващата сила на съновидението спомогна тази теория да ни се стори много ясна и
изчерпателна. Това, което приех по този начин за съждение за готовото съновидение, беше част, и то
съществена, от неговото съдържание. Тук дейността на съновидението нахлу сякаш в будното мислене и
във вид на съждение за съня ми връчи тази част от материала, чието детайлно изображение не й се беше
отдало. Точно обратното наблюдавах при една пациентка, която в началото отказа да ми разкаже съня си,
като твърдеше, че е прекалено неясен и объркан, и едва след моите нееднократни протести каза, че са й
се присънили няколко лица - тя, мъжът й и баща й. Струвало й се, че не знае дали това е баща й, или
мъжът й, кой изобщо е неин баща и т.н. По време на анализа съпоставянето на съновидението с
мислите на пациентката показа, че тук става въпрос за твърде обикновена история със слугинята,
която навярно е сънувала, че очаква дете и се съмнява кой е бащата. Неяснотата, открита по този
начин от съновидението, и тук е била част от материала, послужил за неговото създаване. Част от
това съдържание е намерила израз в самата форма на съновидението.
Всички съновидения от една и съща нощ представляват по съдържание едно цяло. Тяхното
разделяне на няколко части, групирането им и взаимната връзка - всичко това има свой смисъл и се
обуславя от скритото съдържание. При тълкуването на сънищата, съставени от няколко части или
отнасящи се до една и съща нощ, не бива да се изключва възможността тези различни,
последователни съновидения да имат едно и също значение. Първото от тях обикновено е най-
изопачено и плахо, следващите са посмели и отчетливи.
Именно такова е било и библейското съновидение на фараона за кравите, изтълкувано от Йосиф.
При Йозевус (“Иудейски древности”, кн. II, гл. 5 и 6) то е разказано по-подробно, отколкото в
Библията. Разказвайки първото си съновидение, фараонът произнесъл: “След първото съновидение
се събудих озадачен и се замислих какво може да означава. После отново заспах и сънувах още по-
странно съновидение, което ме хвърли в още по- голям страх и смут.” След като изслушал разказа му,
Йосиф отвърнал: “И двете ти съновидения, о, фараоне, имат едно и също значение!”
Jung (99:87), който в своя “Очерк за психологията на слуха” разказва как скритото еротично
съновидение на една ученичка било разбрано без никакво тълкуване от нейните приятелки и
продължено от тях, отбелязва, че “крайната мисъл на един дълъг ред от образи в съновидението
съдържа именно това, което се е старал да изобрази първият образ от първия ред. Цензурата прокарва
комплекс чрез възможно най-дългия ред от постоянно възобновяващи се символични прикрития,
премествания и т.н.” Sherner (58:166) е разбирал съвсем ясно тази особеност на изобразяването в
съновидението и във връзка с теорията си за органичните дразнители й приписва значението на особен
закон. “Накрая обаче, във всички символични елементи на съновидението, произтичащи от определени
нервни дразнители, фантазията набелязва общозадължителен закон. В началото на сънищата тя
изобразява обекта на дразнене със слаби, отделни намеци, а в края, когато творчеството й е към своя
край, представя дразненето, съответния орган или неговата функция в действителен вид и
съновидението свършва.”
Нагледно потвърждение на този закон на Sherner прави Otto Rank (106) в “.Съновидението,

www.spiralata.net 129
тълкуващо самото себе си”. Съобщеното от него съновидение на една девойка се състои от две различни
по времетраене съновидения от една и съща нощ. Второто съновидение завършило с полюция. То
облекчило подробния анализ, направен почти без участието на самата девойка, а многобройните точки
на съприкосновение между двете съновидения дали възможност да се установи фактът, че първото
съновидение изобразявало в плаха форма същото, което показвали и второто, така че завършилото с
полюция послужило за изчерпателен анализ на първия сън. С този пример Otto Rank доказва
значението на сънищата, съпроводени от полюция, за теорията на сънищата изобщо.
Според мен невинаги има възможност да се разтълкува яснотата или неяснотата на
съновидението с увереност или съмнение в неговия материал. По-нататък ще приведа един фактор за
образуване на сънищата, за който досега все още не съм споменавал. От неговото влияние до голяма
степен зависи качествената скала на сънищата.
В някои от съновиденията, изобразяващи някаква ситуация или епизод, се наблюдава прекъсване,
което се описва с думите: “После изведнъж ми се стори, че това вече не е същата местност и
действието е друго” и т.н. Прекъсващото по този начин главното действие в съновидението, което
след това продължава отново, се оказва в материала придатъчно изречение, вмъкната мисъл.
Условието в мислите, скрити в съновидението, се изобразява в него с помощта на едновременност
(когато - тогава).
Какво означава често изпитваното в съновидението чувство на скованост, толкова близко до
чувството за страх? Човек иска да върви, но не може да помръдне от мястото си. Иска да направи
нещо, но през цялото време се натъква на препятствия. Влакът тръгва, а човекът не успява да се качи,
вдига ръка, за да отмъсти за нанесената му обида, но ръката отказва да му се подчинява и т.н.
Срещнахме това усещане при анализа На ексхибиционистичните сънища, но все още не сме се
приближили напълно до тяхното обяснение. Изключително лесно, но в същото време и недостатъчно е
да се каже, че по време на сън се наблюдава моторна парализа, която намира израз в гореспоменатото
усещане. В такъв случай можем да си зададем въпроса защо невинаги сънуваме усещане за
скованост. Бихме могли да предположим, че това усещане, винаги свързано със състоянието на съня,
служи на някакви цели на изображението и се събужда единствено от потребността за това
изображение от страна на материала на съновидението.
“Невъзможността да се доведе работата докрай” в съновидението невинаги се проявява под формата
на усещане, а понякога по-просто и във вид на част от съдържанието на самото съновидение. Според
мен следващият пример е особено подходящ за изясняването на значението на този реквизит на
съновидението. Ще то разгледам накратко. Той ме уличава в нечестност.
Мястото на действието е частна клиника или някакво друго учреждение. Появява се служител и ме
вика за “изследване” (на немски Untersuchung означава съдебно следствие и медицинско изследване).
Разбирам, че е разкрита някаква липса и “изследването” е предизвикано от подозрението, че за
липсата съм виновен аз. Съзнавайки своята невинност, от една страна, и своите лекарски
задължения, от друга, спокойно вървя след служителя. До една от вратите стои друг служител и
казва, сочейки към мен: “Защо си го довел? Той е порядъчен човек.” След това влизам сам в голяма
зала, където има много машини. Тази зала обаче ми напомня за ада с неговите средства за мъчения.
Зад една от машините стои мой колега, който би могъл да все намеси, но не ме забелязва. Мога да си
вървя. Но не намирам шапката си и затова не мога да си тръгна.
Очевидно съновидението осъществява желанието да ме признаят за честен човек. В мислите има
всевъзможен материал, който противоречи на това. Фактът, че ми разрешават да си тръгна, е признак за
моята невинност. В своя край съновидението изобразява препятствие за моето тръгване. Оттук трябва да
се направи заключение, че именно в това намира израз потиснатият противоречащ материал.
Следователно невъзможността да намеря шапката си означава следното: “Ти все пак си нечестен човек.”
Безсилието да се направи нещо в съновидението представлява израз на противоречие, на съюзни
изречения “Не, няма”. По такъв начин трябва да внесем поправка в нашето твърдение, че
съновидението не е в състояние да изрази логическа връзка.
В други сънища, съдържащи тази свързаност на движението не само във формата на усещането, но
и във формата на ситуацията, същото противоречие се изобразява по-рязко с помощта на това усещане,

www.spiralata.net 130
отколкото волята, на която се противопоставя друга. По такъв начин усещането за скованост на
движенията представлява конфликт на волята. По-нататък ще видим, че именно моторното паралитично
състояние е едно от основните условия на психичния процес, който е налице по време на
съновидението. Импулсът, предаден на моторните пътища, не е нищо друго освен воля. Фактът, че по
време на сън този импулс ни се струва парализиран, спомага за пригодността на целия процес да
изобрази желание и “не”, противостоящо на него. От обяснението ми за страха лесно се разбира, че
усещането на парализираната воля опира до страха и много често в съновидението се съединява с него.
Страхът е импулс, носещ характер на влечение. Той произлиза от подсъзнателното и се парализира
от предсъзнанието. Където по такъв начин усещането за скованост се съединява в съновидението със
страха, там става въпрос за желание, което преди е можело да развие влечение, т.е. за сексуално
желание.
Какво означава често появяващото се в съновидението съждение “Та това е само сън” и каква е
психичната сила, която го предизвиква, ще обясня по-нататък. Близкия до гореспоменатото съждение
интересен проблем за това, какво означава, ако част от съновидението се струва на спящия сън -
загадката “съновидение в съновидението”, - Stekel (114) разрешава по аналогичен начин с помощта на
няколко изключително удачни примера. “Съновидението” в съновидение трябва все пак да се лиши от
своята стойност и реалност. Присънващото се след събуждането от такова “съновидение” желание,
скрито в действителното съновидение, се стреми да постави на място унищожената реалност. По този
начин можем да предположим, че “съновидението” в съновидение съдържа изобразяване на
реалността, истински спомен. По-нататъшният сън е само изображение на желаното от спящия.
Следователно включването на известно съдържание в “съновидението” в съновидение съответства
на желанието това, което ни се струва “съновидение”, в действителност да не стане. Дейността на
съновидението използва “съновидението” като своеобразен протест.
d) Отношение към изобразителност. Досега разглеждахме по какъв начин съновидението изобразява
взаимоотношението между мислите, скрити в него, но в същото време неведнъж се докосвахме до по-
обширния въпрос, какви изменения претърпява материалът на съновидението за целите на неговото
образуване. Знаем, че след като се лиши от голяма част от своите вътрешни взаимоотношения, този
материал се подлага на процес на сгьстяване, а в същото време процесът на преместване на отделните
негови елементи предизвиква психическа преоценка на целия материал.
Преместването се оказа заместване на една представа от друга, която по един или друг начин
съответства по асоциация. То служи на целите на сгъстяването. Вместо два елемента в съновидението се
включва едно средно общо. Все още не сме споменали за съществуването на друг вид преместване. От
анализите обаче става ясно, че такова преместване наистина същества и се открива при замяната на
словесния израз на мислите. И в двата случая имаме преместване по дължината на асоциативния ред, но
един и същи процес се извършва в различни психични сфери. Като резултат от преместването от
първи ред се явява това, че един елемент се замества от друг, а от втори род - че словесният израз на
елемента се заменя с друг.
Този втори род преместване, който е налице при образуването на съновидението, представлява не
само голям теоретичен интерес, но и е изключително подходящ за обяснение на мнимата фантастична
абсурдност, с която се маскира съновидението. Обикновено преместването се извършва така, че
безцветното и абстрактно изразяване на мисълта, лежаща в основата на съновидението, се заменя с
по-пластично и конкретно. Изгодата, а заедно с нея и целите на такава замяна са очевидни.
Конкретното е достъпно за изобразяване в съновидението. То може да се прояви под формата на
ситуация. Абстрактното изразяване би доставило на изобразяването в съновидението приблизително
същите трудности, както например политическата статия, която трябва да бъде илюстрирана. Но от тази
замяна печели не само изобразителността на елемента, а и интересите на процеса на сгъстяване и
цензурата. Когато абстрактно изразената мисъл се превежда на конкретен език, между новото
изразяване и останалия материал на съновидението по-лесно се намират точките на съприкосновение,
необходими на съновидението, които то търси. Във всеки език, вследствие на неговото развитие,
конкретните изречения допускат повече обширни асоциации, отколкото абстрактни. Можем да си
представим, че голяма част от промеждутъчната дейност при образуването на съновидението, което се

www.spiralata.net 131
старае да сведе отделните мисли към възможно по-стегнати и еднообразни изречения, се извършва
точно по такъв начин - чрез съответното словесно преобразуване на отделните мисли. Мисълта, чието
изразяване по някакви причини не се поддава на изменение, без съмнение ще окаже влияние на
изразяването на друга. По аналогичен начин стоят нещата и при работата на поета. При съчиняването на
стихотворение всяка следваща строфа трябва да отговаря на две условия. Необходимо е тя да съдържа
нужния смисъл и словесното изразяване на този смисъл трябва да бъде римувано с предишната строфа.
Безспорно най-добрите стихотворения са тези, при които старанието да се намери подходяща рима е
незабележимо, където чрез взаимното си въздействие двете мисли веднага са получили словесен израз,
който при незначителна обработка дава римата.
В някои случаи замяната на словесното изразяване подпомага процеса на сгъстяване по още по-
кратък начин. Намира се израз, който е двусмислен и въплъщава в себе си не една мисъл. Не трябва да
се учудваме на ролята, която имат думите в съновидението. Като възлов момент на различни представи
думата може да въплъщава в себе си най-различен смисъл и неврозите (натрапчиви мисли и фобии) не
по-малко от съновидението използват изгодата, предоставяна от думите за сгъстяване и замаскиране.
Няма никакво съмнение, че замаскиращата дейност на съновидението печели при замяната на
словесното изразяване. Замяната на две думи с определен смисъл с една двусмислена много лесно
може да заблуди. Замяната на обикновеното и просто изречение с образно спира вниманието ни най-
вече с това, че съновидението никога не показва дали трябва да тълкуваме неговите елементи в пряк или
в преносен смисъл и дали да търсим съответните им елементи в материала на съновидението пряко
или с помощта на обратната замяна на словесните изрази.67 Вече дадох няколко примера на сънища,
в които двусмислеността на изразяването играе важна роля (“Устата все пак се отваря” в
съновидението за инжекцията на Ирма, “Въпреки това не мога да си тръгна” в последното ми
съновидение и т.н.) Сега ще разкажа едно съновидение, в чийто анализ на първи план стои
конкретизация на абстрактна мисъл. Разликата между това тълкуване и тълкуването с помощта на
символиката е очевидна. При символичното тълкуване ключът на символизацията се избира
произволно, а при нашия метод този ключ е общоизвестен и се дава чрез общоупотребителни речеви
средства. При наличието на подходяща мисъл съновидението от този вид може да се разреши изцяло
или отчасти без помощта на самите субекти.
Моя позната сънувала следното: Тя е в операта. Дават Вагнер. Представлението продължило до
7:45 сутринта. В партера са наредени маси. Публиката яде и пие. На една от масите седи братовчед й,
който току- що се е върнал от сватбено пътешествие с младата си съпруга. С тях е и някакъв аристократ.
За него казват, че младата съпруга го е довела със себе си от сватбеното пътешествие, така както си
донасят шапка от някое пътуване. В средата на партера се издига кула с платформа, оградена с
желязна решетка. Там стои диригентът, чието лице напомня лицето на Ханс Рихтер. През цялото
време той тича по платформата, поти се страшно и дирижира оркестъра, разположен в основата на
кулата. Самата тя заедно с приятелката си (също моя позната) седи в ложа. По-малката й сестра й
подава от партера голямо парче въглища и казва, че не е предполагала, че ще продължи толкова
дълго, и че тя навярно съвсем е премръзнала. (Ложите като че ли се отопляват по време на дългото
представление.)
Макар и безсмислено, това съновидение изобразява ситуацията доста удачно. Кулата в театъра,
платформата, от която диригентът ръководи оркестъра, въглищата, които сестрата подава! Умишлено не
поисках от пациентката ми никакви поясняващи данни/Повърхностното запознанство с живота й ми
беше достатъчно, за да използвам отделните елементи на съновидението й. Знаех, че тя таи симпатии
към един музикант, чиято кариера беше прекъсната от душевно заболяване. Реших да взема кулата в
партера в буквален смисъл и направих заключението, че човекът, когото тя би искала да види на мястото
на Ханс Рихтер, е доста по-високо от останалите членове на оркестъра (на немски Turm означава кула,
turmhoch uberragen - да бъдеш над другите в преносен смисъл.) Тази “кула” е сложна представа.
Височината й олицетворява величието на този човек, а решетката, зад която тича като звяр в клетка, -
неговата по-нататъшна съдба.
Установявайки по този начин метода на изображение в даденото съновидение, можем да се опитаме
да разкрием със същия ключ и втората очевидна абсурдност: въглищата, които подава сестрата.

www.spiralata.net 132
“Въглищата” означават “тайна любов”.
Kein Feuer, keine Kohle, Kann brennen so heib, Als wie heimliche Liebe Von der niemand was
weib.68
Самата тя и приятелката й седят в ложата (“останали стари моми”), нейната по-малка сестра,
която все още има шансове да се омъжи, й подава парче въглища. “Тя не знаела, че ще продължи
толкова дълго.) Кое именно ще продължи. За това в съновидението не се казва нищо. В разказа
бихме добавили: представлението, но в съновидението можем да приемем тази фраза двусмислено и
да добавим: “Докато тя се омъжи”. Тълкуването “тайна любов” се подкрепя от споменаването на
братовчеда, който седи в партера със съпругата си, и обвиняването на жената в открита любовна връзка
с аристократа. Съновидението се определя от противоречието между тайната и явната любов, между
нейната страст и безразличието на младата жена. И там, както и тук, обаче има свързващо звено -
“високото положение” - между аристократа и музиканта, който дава големи надежди.
По този начин нашето изследване открива трети момент, чието участие в превръщането на мисълта,
лежаща в основата на съновидението, е изключително голямо и обширно в неговото съдържание:
отчитане на изобразителността на психичния материал, с който се ползва съновидението. Сред
разнообразните асоциации с мислите, лежащи в основата на съновидението, се избира тази, която
допуска зрително изобразяване, и съновидението не се спира пред никакви трудности, за да преобразува
някаква абстрактна мисъл в друга словесна форма, дори и най- необикновената, само да може тя да
облекчи изображението и с това да отстрани психологическата ограниченост на мисленето. Това
преливане на съдържанието на мисълта в друга форма може да бъде използвано едновременно и от
процеса на сгьстяване и да изгради връзка с друга мисъл, която в противен случай нямаше да бъде
налице. Тази друга мисъл може сама да измени предварително за целите на облекчаване на този
процес своето първоначално изразяване.
Като се има предвид ролята на поговорките, пословиците, цитатите и песните в мисленето на
интелигентния човек, няма нищо учудващо, че превръщанията от такъв вид се използват много често за
целите на изобразяване на мислите, скрити в съновидението. Какво например означават в
съновидението колите, натоварени всяка от тях с различен вид зеленчуци. Няма никакво съмнение, че в
основата на това съновидение лежи мисълта за “безпорядък”. Тези коли представляват контраст на
образната немска поговорка “Kraut und Ruben” (“безпорядък и хаос”). Учудвам се, че това
съновидение ми е разказвано само един път. Само за малко обекти се е изработила общоприета
символика, в основата на която лежат общоизвестни речеви средства. Впрочем голяма част от тази
символика съновидението разделя с психоневрозите, легендите и народните обичаи.
Като се вгледаме по-добре, трябва да признаем, че в този случай съновидението не прави нищо
оригинално. За да достигне целите си, в този случай, за да достигне изобразителност, свободна от
цензурата, то върви само по пътя, който е вече продължен за него в подсъзнателното мислене, и избира
тези форми на превръщане на изместения материал, които в качеството си на продукти на
остроумието могат да бъдат възприети и от съзнанието и с които са изпълнени всички представи на
невротиците. Тук неочаквано изясняване получава тълкуването на сънищата на Sherner, зърното истина,
за което споменах по-горе. Интересът на фантазията към собственото тяло на субекта не е свойствен
само за съновидението и дори не е характерен за него. Моите анализи ми показаха, че то представлява
обикновено явление в съзнателното мислене на невротиците и се свежда до полово любопитство, обект
на което за юношата или девойката служат половите органи на другия или дори на собствения пол. Но,
както съвсем основателно отбелязват Sherner и Volkelt, домът съвсем не е единственият кръг от
представи, използвани за символизацията на тялото на субекта - както в сънищата, така и в
подсъзнателните фантазии на невротиците. Познавам пациенти, които развиват архитектонична
символика на тялото и половите органи (половото любопитство надхвърля пределите на външната
полова сфера), символика, в която колоните и мертеците означават крака (както в “Песен на
песните”), изходите - отворите в тялото, водопроводните съоръжения - органа за уриниране и т.н.
Също толкова охотно се избират за изобразяване на сексуалните елементи и кръг от представи,
отнасящи се до растителното царство и кухнята. В първия случай голяма роля играят частите на речта и
сравненията, достигнали до нас от дълбока древност (“лозето на господина”, “семето” и “градината” на

www.spiralata.net 133
девойката в “Песен на песните”). В твърде невинна връзка с атрибутите на кухнята се мислят и сънуват
най-интимните детайли от половия живот и симптоматиката на истерията би била съвършено
неразбираема, ако не вземем под внимание, че сексуалната символика с по-голяма охота и най-често
се скрива в най-ежедневното и незабележимото. Безспорно сексуална основа има фактът, че
невротичните деца не могат да гледат кръв и им се гади от яйцата и макароните, че естественият за
човека страх от змията при невротика достига преувеличени размери. Навсякъде, където неврозата
прибягва до такъв род прикрития, тя върви по пътя, по който някога в ранните периоди е вървяло
цялото човечество и за наличието на който свидетелстват и сега нашият език, суеверията и обичаите.
Ще приведа гореспоменатото съновидение на моята пациентка, в което с отделен шрифт ще
разгранича всичко, което има сексуален смисъл. Прекрасното на пръв поглед съновидение напълно
престана да се харесва на пациентката ми, след като й го разтълкувах, а) Предварително съновидение:
Тя отива в кухнята при двете си слугини и им се кара, че не могат да се справят “с такива дреболии”.
На масата в кухнята вижда множество най-различни съдове. Слугините отиват за вода и трябва да
нагазят в реката, която минава покрай дома или покрай двора.
Главна част24: Тя слиза надолу 69 и прескача някакви странни огради или стени, сплетени от клони
във вид на неголеми квадрати 70 Всъщност те изобщо не могат лесно да се прескочат. През цялото
време търси къде да стъпи с крак и се радва, че никъде не е закачила роклята си и че видът й е
приличен.71 В ръцете й72 има голям клон, който прилича на дърво. Той е разклонен, голям и целият е
покрит с червени цветя.73 Неизвестно защо тя си мисли за вишневи цветове, но цветята приличат на
кадифени камелии, които в действителност не растат по дърветата. По време на прескачането
отначало има един клон, после два и след това отново един.74 Когато стига долу, долните цветя
почти са опадали. Долу вижда слугата. Той държи в ръцете си същия клон и сякаш го “чеше”, т.е. с
помощта на парче дърво изскубва гъсти кичури коса, с които е обрасъл сякаш с мъх. Другите
работници са отсекли няколко такива клона в градината и са ги изхвърлили на улицата, където те лежат.
Минувачите ги взимат със себе си. Тя пита дали може да вземе един клон. В градината стои млад мъж,
когото изобщо не познава. Тя се приближава до него и пита как да пресади такива клони в собствената
си градина.75 Той я прегръща, но тя се съпротивлява и го пита кой му дава право да се държи така с
нея. Той казва, че има пълно право, че това е позволено.76 Той й обяснява, че е готов да отиде с нея в
другата градина, за да й покаже как трябва да пресади клоните и й казва нещо, което тя не разбира
съвсем: “На мен и без това не ми достигат три метра (впоследствие тя казва квадратни метра) или три
клафтера земя. Струва й се, че той ще поиска от нея награда за любезността си, сякаш има намерение да
се възнагради в градината й или да заобиколи закона, да извлече изгода, без да й навреди: Дали после
й показва нещо, не знае.
Трябва да спомена за един кръг от представи, който, както в сънищата, така и при неврозата, твърде
често служи за прикриването на сексуалното съдържание. Тук имам предвид “смяната на квартирата”:
“да сменяш квартира” лесно се заменя с “да сменяш дрехите си”, т.е. довежда до кръга на “дрехите”.
Разполагам с много примери, за да илюстрирам това положение, но тяхното излагане би ни
отвело твърде далеч в дълбините на изследването на неврозата. Всичко, казано по-горе, ни довежда до
заключението, че съновидението не предполага никаква особена символизираща дейност на душата, а
използва символика, която вече е в готов вид в подсъзнателното мислене, тъй като вследствие на своята
изобретателност, а често и благодарение на свободата от цензурата, най-много съответства на
изискванията на образите в сънищата.
е) Примери: Броене и реч в съновидението. Преди да преминем към установяването на четвъртия
момент, обуславящ образуването на сънищата, смятам за необходимо да дам няколко примера от
колекцията си, които отчасти могат да хвърлят светлина върху съвместното въздействие на трите вече
познати ни момента, и да приведа доказателства в полза на показаните от нас положения или да изведа
от тях естествени заключения. В предшестващото изследване ми беше доста трудно да подкрепям
изводите си с примери. Примерите в полза на отделни положения са доказателствени само във връзка
с изчерпателното тълкуване на сънищата. Откъснати от общата връзка, те изгубват своята красота, а
повече или по-малко изчерпателното тълкуване винаги е толкова обширно, че се губят нишките на

На нейния живот.
24

www.spiralata.net 134
изложението. Този технически мотив трябва да послужи като оправдание, че сега ще обърна вниманието
на читателя върху това, което се обединява помежду си само с връзката си с текста на
предшестващото изложение.
Преди всичко ще дам няколко примера за своеобразни или необичайни начини на изразяване в
сънищата. ( Съновидението на една дама: На стълбата стои слугинята и мие прозореца. В ръцете си
държи шимпанзе и горила. Тя хвърля животните върху сънуващата. Шимпанзето се гали в нея и това й е
много противно.
Това съновидение е достигнало целта си с помощта на изключително просто средство, вземайки
в буквален смисъл общоупотребителен речеви израз и изобразявайки го в тази форма. “Маймуна”, и
изобщо названията на животни, означава ругатни. Ситуацията на съновидението представлява “да се
нахвърля с ругатни” (на немски това е общоупотребителен израз: “mit Schimpfworten um sich
werfen”.)
По аналогичен начин постъпва и друго съновидение. Жена с дете на ръце. По рождение главата на
детето е странна. Има уродлива форма. Лекарят казва, че формата на главата може да се оправи, но това
ще повреди мозъка. Тя мисли: “Нали е момче, за него това не е кой знае каква беда.”
Това съновидение съдържа пластично изобразяване на абстрактното понятие “Kindereindrucke”,
чуто от пациентката по време на анализа. (Тук има непреводима игра на думи: Kindereindrucke - са
впечатления от детството, думата Eindrucke има един и същ корен с Druck, eingerdruckt - натиск,
вдлъбнат. Бел. прев.)
В някои случаи разговорната реч облекчава съновидението в изобразяването на мислите,
разполагайки с редица думи, които първоначално са се разбирали образно и конкретно, а сега се
употребяват в преносен и абстрактен смисъл. За съновидението е достатъчно само да върне на думите
тяхното предишно значение. Някой например сънува, че брат му седи в сандък (Kasten). При
тълкуването сандъкът се заменя с шкаф (Schrank) и мисълта, лежаща в основата на съновидението,
гласи, че този брат би трябвало да “sicheinschranken. (Отново непреводима игра на думи: (sick
einschranken” - да се огранича, да бъда скромен - има същия корен като думата “Schrank” - шкаф. Бел.
прев.)
Би било изключително интересно да съберем в едно тези начини на изразяване и да ги разположим
по принципите, намиращи се в тяхната основа. [Някои от тях положително са остроумни. Човек има
чувството, че никога не би успял да разкрие истинския смисъл без обяснения от страна на сънувалия.
1. Един човек сънува, че го питат за името му, но той не може да си го спомни. Той сам казва, че
това означава: (Es fallt mir nicht im Traume ein” - “И на сън не ми се е присънвало.” (Само буквалният
превод на немския израз може да бъде поставен във връзка със съновидението: “На мен и на сън не
би ми дошло наум” Бел. прев.
Една пациентка разказва съновидение, в което всички действащи лица са необикновено високи.
“Това означава - казва тя, - че става дума за някакъв епизод от моето ранно детство, тъй като тогава
всички възрастни ми се струваха, ясно защо, невероятно високи.” Самата тя не участва в
съновидението.
Пренасянето в детството в други сънища се изобразява и по друг начин, с помощта на заместване на
времевата отдалеченост с пространствена. Лицата и природните картини се представят виждани
отдалеч, сякаш в края на дълъг път или като в обърнат наопаки бинокъл.
3. Един пациент, който в живота е склонен към абстрактни форми на изразяване, веднъж сънувал,
че стои на перо на в очакване влакът да пристигне. Неочаквано обаче картината се променя. Не влакът
се приближава към перона, а той се движи към влака. Този детайл показва, че в съдържанието на
съновидението на “преобръщане” трябва да бъде подложено нещо друго. Анализът на съновидението
до вежда до спомена за детска книжка с картинки, на които били нарисувани хора, които ходят
нагоре с краката.
4. Същият пациент разказва още едно съновидение, напомнящо по своята техника за ребус: Чичо му
го целува в автомобил. Пациентът сам тълкува съня си и казва нещо, което никога не би ми дошло
наум: “Това означава автоеротичност.”
С помощта на съвсем отдалечени асоциации съновидението понякога оперира с такъв тежък

www.spiralata.net 135
материал като собствените имена. Веднъж ми се присъни, че по указание на моя учител приготвям
някакъв препарат и ми се налага използвам сребърно фолио. (Подробности за това съновидение ще
дам по-долу.) Тълкуването показва следното: “Staniol” (фолио) ми напомня името на учения Stannius,
първия, на когото принадлежи изследването на нервната система при рибите. Първата научна задача,
която ми постави моят учител, беше описанието на нервната система на един вид риби.
Не мога да се откажа от разказването на още едно съновидение с твърде своеобразно съдържание,
интересно като детско съновидение, което изключително лесно се подава на анализ.
Една дама разказва: “Помня, че като дете често сънувах, че нося на главата си островърха хартиена
шапка. Често ми слагаха такава шапка по време на обяда, за да не мога да гледам в чиниите на другите
деца и да сравнявам колко ядене са получили те. Тъй като съм чувала, че Бог знае всичко,
съновидението означава, че и аз зная всичко въпреки хартиената шапка на главата ми.”
В какво се заключава дейността на съновидението и какво прави то със своя материал и мислите,
можем да видим съвсем нагледно в цифрите и аритметичните операции, които често се срещат в
сънищата.
I. Из съновидението на една дама, малко преди завършване на лечението й. Тя се кани да плати
нещо. Дъщеря и изважда от портмонето си 3 гулдена и 65 крони, но тя казва: “Какво правиш? Това
струва само 21 крони.” Успях да разтълкувам този откъс от съновидението без каквито и да било
обяснения от нейна страна благодарение на това, че познавах живота й. Пациентката ми беше
чужденка. Беше настанила дъщеря си в един от виенските пансиони и можеше да се лекува при мен
само докато дъщеря й се намираше във Виена. След три седмици занятията на дъщерята завършиха и
лечението също трябваше да приключи. В навечерието на съновидението директорката на пансиона
я беше уговаряла да остави момичето за една година. За себе си пациентката ми бе придала на
разговора смисъл, че заедно ще може да продължи лечението си при мен. Непосредствено тук се
отнася и съновидението, тъй като годината има 365 дни, а в трите седмици, оставащи до края на
лечението и занятията, има 21.
Цифрите, означаващи в мислите време, в съновидението се отнасят за пари.
Няма съмнение, че това превръщане има свой дълбок смисъл във връзка с поговорката “Времето
е пари”. 365 крайцера З гулдена и 65 крони. Незначителността на тези суми очевидно представлява
осъществяване на желанието. Желанието е умалило стойността на лечението и пребиваването на
дъщерята в пансион.
II. По-сложна е връзката, която разкриват цифрите в едно друго съновидение. Една млада дама,
отдавна омъжена, узнава, че нейната позната - Елиза Л., нейна връстница, току-що се е сгодила. След
това сънува следното: Седи с мъжа си в театъра, едната страна на партера е съвсем празна. Съпругът й
казва, че Елиза Л. и годеникът й са искали да отидат с тях, но имало само лоши места: З по ] гулден и 50
крони. Те не са искали да взимат такива. Тя отвръща, че това не би имало особено значение за тях.
Откъде е това гулден и 50 крони? От едно твърде индиферентно впечатление от предния ден.
Нейната зълва получила от мъжа си като подарък 150 гулдена и побързала да ги похарчи, купувайки си
някакво украшение. Нека отбележим, че 50 гулдена са 100 пъти повече от 1 гулден и 50 крони.
Откъде идва цифрата 3? Три места? Тя може да се съпостави с това, че Елиза Л. е по-млада от нея с три
месеца. За тълкуването на съновидението помага и детайлът, че едната страна на партера е празна.
Това е точно възпроизвеждане на един незначителен епизод, който дал повод на мъжа й да я ядоса.
Става въпрос за следното. Много искала да отиде на един спектакъл и затова купила билети няколко
дни предварително, за което платила малко повече. Когато отишли на представлението, видели, че
почти половината места са свободни. Тя изобщо не е трябвало да бърза толкова.
Сега ще се опитам да заменя съновидението с мислите, скрити в него. “Колко е безсмислено да се
омъжваш рано. Нямаше нужда да бързам толкова. Като гледам Елиза Л., разбирам, че винаги бих могла
да си намеря мъж, и то сто пъти по-добър (мъжа, украшението), ако бях почакала (противоположно
на привързаността на зълвата). Трима такива мъже бих могла да си купя с пари (чеиз)!” По такъв
начин виждаме, че в това съновидение числата са запазили в значително по-голяма степен своето
значение и вътрешна връзка, отколкото в предишното. А процесите на превръщане и изопачаване тук са
били значително по-сложни, което се обяснява с това, че мислите преди своето изобразяване е

www.spiralata.net 136
трябвало да преодолеят значителна част вътрешнопсихическо съпротивление. Да не забравяме и факта,
че в това съновидение се съдържа един абсурден елемент: Двама души искат да си купят три билета.
Ще си обясним тази абсурдност, ако забележим, че този детайл от съдържанието на съновидението
изобразява най-релефната мисъл: “Колко безсмислено е било да се омъжвам толкова рано!” Числото 3,
характеризиращо сравняването на две лица (3 месеца е разликата във възрастта) изключително изкусно
е било използвано от съновидението за създаване на необходимия му абсурд. Намаляването на реалните
150 гулдена до 1, 50 съответства на нищожната част на уважение към мъжа (или оценката на купеното
украшение) в потиснатите мисли на сънуващата.
III. Следващото съновидение ни дава нагледен пример за аритметичните способности на сънищата.
Един господин сънува: Той седи при Б. (негови близки познати) и казва: “Колко е безсмислено, че не ми
разрешихте да се оженя за Малли.” След това пита девойката: “На колко години сте?” Тя отговаря:
“Родена съм през 1882 г.” “О, вие сте на 28 години.”
Тъй като съновидението се отнася за 1898 г, става ясно, че изчисляването е грешно.
Математическите способности на сънуващия щяха да изискват повече, ако грешката му не се беше
обяснила съвсем по друг начин. Пациентът ми е от хората, които не пропускат равнодушно нито една
жена. В продължение на няколко месеца по време на посещенията му при мен неговият ред беше
винаги след една млада дама. Той се интересуваше от нея и ме разпитваше. Даваше й 28 години.
Вероятно това е обяснението за аритметичната грешка, допусната от него в съновидението. 1882 г. е
годината на неговата женитба.
[IV. Още едно математическо съновидение, което се отличава с много прозрачна
детерминираност. Това съновидение ми бе съобщено заедно с тълкуването от господин Б. Датнер.
“Моят хазяин сънува, че стои на пост. Към него се приближава инспектор.
На яката на мундира му има цифра 2262 или 2226 - във всеки случай в цифрата има няколко двойки.
Разлагането на числото 2262 показва, че всяка от съставните му части има свое особено значение.
Сънуващият си спомня, че предишният ден беседвал заедно с колеги за продължителността на тяхната
служба. Като повод за разговора послужил бившият инспектор, който на 62 години излязъл в оставка и
се пенсионирал. Самият той служи 22 години и му остават още две години и два месеца до получаване
на 90% пенсия. Съновидението съдържа осъществяване на желанието да получи чин инспектор.
Началникът с цифрата 2262 е той самият. Служил 22 години и 2 месеца и сега като 62-годишен
инспектор може да излезе в оставка с пълна пенсия.
Съпоставяйки тези и други аналогични примери (вж. по-долу), имаме основание да кажем, че
съновидението не се занимава с математически изчисления. То не смята - нито правилно, нито грешно.
Съновидението разполага само под формата на аритметични действия с числата, които съществуват в
мислите, скрити в него, и могат да служат като намек и указание за материал, който не може да се
изобрази. При това то използва числата като материал за осъществяване на своите намерения по същия
начин, както и всички други представи, собствените имена и дори диалозите.
Съновидението не може да съставя нови диалози. Тъй като те се намират в сънищата,
независимо дали са осмислени или абсурдни, анализът винаги ни показва, че съновидението заимства
от мислите, скрити в него, само откъси от действително водени или чути разговори и постъпва с тях
по свой начин. То не само откъсва от тях общата връзка, разкъсва ги на по-малки части, взима една
от тях, а друга изхвърля, но и създава нови техни съединения, така че на пръв поглед свързаният
диалог при анализ се разпада на две или три части. При това преобразуване съновидението често
отхвърля смисъла, който са имали думите в мислите, лежащи в неговата основа, и им придава друго
значение. При по-внимателното разглеждане на диалога в съновидението ясно могат да се различат
отделните откъси, които служат за връзка и по всяка вероятност са били запълнени точно така, както
попълваме пропуснатите букви или срички, когато четем. Диалогът в съновидението има структурата
на брекча, в която едрите отломъци са свързани с вкаменена промеждутъчна маса.
Но това е валидно само по отношение на разговорите в съновидението, които носят известен
чувствен характер на диалог и се описват именно като “разговори”. Други, с които не е свързано
усещането за “казано” или “чуто” (които не са съпроводени от акустични или моторни усещания в
съновидението), представляват само мисли, съдържащи се в нашето мислене в будно състояние, и

www.spiralata.net 137
преминават в неизменен вид в много съновидения. За индиферентния разговорен материал в
съновидението като изобилен източник служи също и четенето, но да се проследи това е доста трудно.
Обаче всичко, което в съновидението има ясните форми на реч, диалог или разговор, се отнася до
реалната произнесена или чута реч.
С такива примери вече се запознахме при анализа на съновидения, разказани ни по други поводи.
Например “невинното” съновидение за покупките на пазара, в което фразата: “Това вече го няма” служи
за отьждествяване с месаря, а откъсът от друга фраза: “Не познавам това и няма да го взема” изпълнява
задачата на предаване на съновидението на “невинен” характер. В навечерието на съновидението
сънувалата отвърнала на готвачката по повод на някаква нейна дързост: “Не зная това, дръжте се
прилично” и пренася от тази фраза в съновидението първата индиферентна част, за да намекне с нея
за следващата, която, макар че напълно съответствала на фантазията, лежаща в основата на
съновидението, веднага би я разобличила.
Ето още един пример, вместо цялата поредица съновидения, които биха дали все тъждествени
резултати:
Голям двор, на който се изгарят трупове. Той казва: “Ще се махна, не мога да гледам това.” (Тази
фраза се помни неясно.) После среща двете момчета от магазина за месо и ги пита: “Е, какво, вкусно ли
беше?” Единият отговаря: “.Не особено. Като че ли беше човешко месо.”
Невинният повод за това съновидение е следният: След вечеря пациентът бил заедно с жена си
на гости у свои симпатични, но много нечистоплътни и “неапетитни” съседи. Гостоприемната
стопанка вечеряла и започнала да настоява той също да хапне нещо. Отказал, защото вече бил сит. Тя
продължила да настоява и той от вежливост трябвало да опита. Похвалил яденето с думите: “О, Колко е
вкусно!” Като останал насаме с жена си, той се възмутил от съседката и от това, че яденето изобщо не
било вкусно. “Не мога да гледам това” - тази фраза, която е твърде смътна и в съновидението,
представлява само една мисъл, отнасяща се до външността на досадната домакиня.
По-поучителен е анализът на друго съновидение, което предавам тук заради доста ясния разговор,
образуващ централната му част, но което ще подложа на детайлен анализ при изясняването на ролята на
афектите в сънищата. Присънва ми се много ясно: През нощта отивам в лабораторията на проф. Брюке
и в отговор на лекото почукване отварям вратата на (покойния) професор Флайшел, който влиза с
няколко непознати за мен души и казвайки нещо, сяда зад своята маса. След това съновидение
непосредствено последва друго. Моят приятел Ф. е пристигнал случайно през юли във Виена.
Срещам го на улицата заедно с моя (покоен) приятел П. и отивам с тях някъде, където те сядат на
една малка масичка един срещу друг. Аз седя по средата от тясната страна на масичката. Ф. разказва за
сестра си и заключава: “След три четвърти час нея я нямаше.” После добавя нещо като: “Това е
пределът.” Тъй като П. го разбира, Ф. се обръща към мен и пита какво именно е разказал за него П. В
отговор, обзет от някакъв странен афект, искам да кажа на Ф., че П. (не може нищо да не знае, защото
изобщо) не е сред живите. “П - казвам, като сам забелязвам грешката си - non vixit.” В същото време
гледам втренчено П. Той пребледнява, очите му стават болезнено сини и накрая изчезва. Чувствам се
безкрайно радостен и разбирам, че Ернст Флайшел е бил само видение. Струва ми се напълно
възможно, че такова лице същества дотогава, докато искаш, и че то може да бъде отстранено от
произволното желание на друг.
Това интересно съновидение съдържа в себе си твърде загадъчни черти: критика по време на
съновидението, това, че сам забелязвам грешката си, казвайки вместо “поп vivit” - “поп vixit”, прякото
общуване с умрели. Самият аз по” време на съновидението зная, че те не са живи. Абсурдността на
крайния извод и накрая - чувството на удовлетворение, което извиква у мен последният. Имам голямо
желание да съобщя разгадаването на всички тези тайни елементи, но не мога да го сторя, въпреки че в
съновидението го правя и принасям в жертва на своето честолюбие паметта на толкова скъпи за мен
хора. Но всяко замаскиране би показало действителния смисъл на това съновидение. Затова първо ще се
огранича, а после ще изтълкувам само отделни елементи от съновидението.
За център на съновидението служи сцената, когато с поглед унищожавам приятеля си П. Тогава
неговите очи се изпълват с някаква странна синева. После той изчезва. Тази сцена е твърде ясно копие
на преживяна от мен случка. Когато бях демонстратор във физиологичния институт, трябваше да съм

www.spiralata.net 138
там рано сутрин преди началото на занятията. Узнал, че съм закъснявал няколко пъти и не съм се явявал
навреме в лабораторията, Брюке отишъл навреме и ме беше изчакал. Когато се появих, той ме смъмри
хладно и строго. Работата не е в думите, а в погледа, с който ме гледаха страшните му сини очи.
Направо се “смалих” - изчезнах като П. в съновидението, с когото си смених ролята. Който помни
изумителните очи на великия учен, чиято сила се беше съхранила до дълбоки старини, който го е
видял поне веднъж ядосан, той лесно ще разбере чувството, което ме беше обзело тогава, когато бях
съвсем млад.
Но дълго не успявах да обясня произхода на моята фраза: “Non vixit”, с която в съновидението
извършвам своето правосъдие. Накрая разбрах, че тези две думи бяха толкова ясни в съновидението,
защото не ги бях нито казвал, нито чувал, а виждал. Тогава си спомних къде. На пиедестала на
паметника на император Йосиф в Хофбург са изсечени прекрасните думи:
Saluti patriae vixit поп diu sed totus.
От този надпис бях взел това, което съответстваше на враждебната стихия на мислите, скрити в
моето съновидение, и което би трябвало да означава следното: Той няма какво да говори, той е
мъртъв. Тогава си спомних, че всичко това ми се беше присънило няколко дни след откриването на
паметника на Флайшел в университетския парк. След церемонията разгледах паметника на Брюке и
(несъзнателно) съм съжалил, по всяка вероятност, че моят високонадарен и предан с цялата си душа
на науката приятел П бе загубил правото си на паметник вследствие на преждевременната си смърт.
Такъв паметник му бях издигнал в съновидението.77
По правилата за тълкуване на сънищата все още нямам право да заменя необходимото ми “поп
vivit” с фразата “поп vixit”, запазила се в спомените ми за паметника на император Йосиф. Очевидно
тази замяна е била предизвикана под влияние на друг елемент на мислите, скрити в съновидението.
Нещо ме кара да обърна внимание на това, че в съновидението си изпитвам към приятеля си П. и
враждебни, и дружелюбни чувства. Първите минават в съновидението по повърхността, а вторите са в
скрит вид, но и двете намират израз в думите: поп vixit. Затова, че е служил на науката, му издигам
паметник, но за това, че е имал лошо желание (изразено в края на съновидението), го унищожавам. Тук
съм образувал своеобразно звучаща фраза. Няма никакво съмнение, че съм бил ръководен от някакъв
пример. Но къде се среща аналогичната антитеза, аналогичното кръстосване на две противоположни
чувства по отношение на един и същ човек, чувства, които претендират за своята обоснованост и
въпреки това не искат да си пречат едно на друго? В единственото място, завинаги запечатало се в
паметта на читателя: в оправдателната реч на Брут в “Юлий Цезар” на Шекспир: “Цезар ме обичаше и
плача за него. Той беше щастлив и аз се радвам на това. Той беше храбър и аз го почитам. Но той
беше властолюбив и аз го убих.” Нима не виждаме тук антитеза, аналогична на тази, която разкрихме
в мислите, намиращи се в основата на моето съновидение? В него аз изпълнявам ролята на Брут. Само
да може да се намери в съдържанието още някаква доказателствена следа на това странно съпоставяне!
Струва ми се, че имам право да изкажа следното предположение: Моят приятел Ф. пристига през юли.
Този детайл няма никакво съответствие с действителността. Доколкото ми е известно, приятелят ми
никога не е бил през юли във Виена. Но месец юли носи името на Юлий Цезар и затова може да служи с
пълно основание като свързващо звено с мисълта, че играя ролята на Брут. Колкото и странно да
звучи, но веднъж наистина съм играл ролята на Брут.
Когато бях на 14 години, заедно с племенника ми, който е по-малък от мен с една година, разиграх
сцената между Брут и Цезар. Племенникът ми беше пристигнал при нас от Англия. Той възкреси в
паметта ми игрите от нашето детство. До тригодишна възраст с него бяхме неразделни, обичахме се и
тази дружба беше оказала несъмнено влияние - както вече ми се наложи да спомена - върху всички мои
по-нататъшни отношения с връстниците ми. Оттогава племенникът ми Джон претърпя много
превъплъщения, които възкресяваха ту една, ту друга страна от неговата личност, завинаги запечатана
в моята подсъзнателна памет. По всяка вероятност той доста често е злоупотребявал с нашата
дружба, а аз, от своя страна, също се осмелявах да се опълчвам срещу своя тиранин, тъй като после
често са ми разказвали, че на въпроса на баща ми - негов дядо, “Защо си набил Джон?” аз съм
отговарял: “Ударих го, защото той ме удари” (Ich habe ihn geschlagt. weill er mich geschlagt hat).
Именно този епизод от детството обяснява замяната в моето съновидение на една фраза с друга. Тъй

www.spiralata.net 139
като на езика на децата “schlagen” означава “wichsen”, съновидението с охота използува такива
съпоставки. Враждебното чувство към приятеля ми П., в действителност толкова малко обосновано,
несъмнено допуска свеждане до моите сложни детски отношения с Джон.
Както вече казах, ще ми се наложи още веднъж да се върна към това съновидение.
f) Абсурдни сънища. Интелектуалната дейност в сънищата. При тълкуването на сънищата
толкова често се натъкваме на абсурдни елементи в тяхното съдържание, че намирам за
нецелесъобразно да отлагам по-нататък обсъждането на това, откъде произтичат тези елементи и
какво означават. Предварително ще припомня само, че абсурдността на сънищата е давала в ръцете на
противниците на тълкуването техния главен аргумент в полза на това, че съновидението не е нищо друго
освен безсмислен продукт на понижената и разсеяна душевна дейност.
Ще приведа няколко примера, в които абсурдността на съдържанието на съновидението е само
мнима. При по-дълбоко проникване в смисъла тя веднага изчезва. Това са няколко съновидения, които
разглеждат - на пръв поглед случайно - смъртта на бащата.
I. Съновидение на пациент, загубил баща си преди шест години.
С баща му се случило голямо нещастие. Той пътувал с влак, влакът излязъл от релсите,
седалките на купето изхвръкнали и му размазали главата. Пациентът вижда баща си в леглото. Над
лявата му вежда има вертикална рана. Учудва се, че с баща му е станало нещастие (та той е вече
мъртъв, както добавя той по време на разказа си). Очите му са ясни.
Според господстващия възглед това съновидение би трябвало да се изтълкува по следния начин:
Като описва нещастието, случило се с баща му, сънувалият е забравил, че баща му е мъртъв от няколко
години. В по-нататъшния ход на съновидението този спомен обаче се пробужда и сънуващият се
учудва на съня си. В това време анализът показва, че такова обяснение е излишно. Пациентът ми
наскоро бил поръчал бюст на баща си. Именно с бюста станал “нещастен случай” (немската дума
“verungluckt” подхожда и в този случай). Скулпторът никога не е виждал баща му и е работил по
снимка. В навечерието на съновидението преданият син изпратил в ателието старият слуга на
семейството, за да си каже мнението относно бюста. Синът имал чувството, че лицето е прекалено
тясно в разстоянието между скулите. По-нататьк следват спомени, спомогнали за конструирането на
съновидението. Бащата имал навик, когато бил загрижен или изпадал в мрачно настроение, да притиска
слепоочията си с ръка, сякаш искал да смачка главата си, която му се струвала подута. Когато бил на
четири години, пациентът ми станала свидетел как един изстрел от случайно зареден пистолет ослепил
очите на баща му (“очите му бяха ясни”). На това място, където в съновидението пациентът вижда
раната, при бащата се появявала дълбока бръчка, когато се замислял или бил мрачен. Заменянето на
бръчката с рана показва втория мотив за съновидението. Пациентът ми снимал малката си дъщеря.
Когато проявил плаката, без да иска я изпуснал на земята, тя се счупила и пукнатината минала точно
през челото на детето. Той не можел да се отърси от суеверния страх, тъй като помнел, че в
навечерието на смъртта на майка си счупил фотографията й.
По такъв начин абсурдността на това съновидение се явява само резултат на недостатъчната
точност на речта ни, която не прави разлика между бюст и снимка на човек. Всички сме свикнали да
казваме: “Нима татко не си прилича?” В този случай мнимата абсурдност на съновидението наистина
е била лесно отстранима.
II. Втори аналогичен пример от моите собствени сънища. (Баща ми почина през 1896 г.)
След смъртта си баща ми започва да играе важна роля в Унгария. Той способства за
политическото обединение на маджарите. Смътно виждам следната малка картина; много хора, като
в парламента. Баща ми седи на един или два стола, около него се тълпят хора. Спомням си, че на
смъртното си легло той приличаше на Гарибалди и се радвам, че това предзнаменование се е сбъднало.
Сънят е доста абсурден. Той ми се присьни по времето, когато вследствие на парламентарната
обструкция в Унгария избухнаха сериозни сблъсъци. Дребният на пръв поглед факт, че сцената, която се
появява в съновидението, се състои от дребни картини, има важно значение. Обикновеното
съновидение, показващо мислите ни, оперира със зрителни образи, които правят впечатление с
натуралната си големина. Но моето съновидение представлява репродукция на една от гравюрите от
илюстрираната история на Австрия, изобразяваща Мария Тереза в парламента в Пресбург. Става дума за

www.spiralata.net 140
знаменитата сцена: “Moriamur pro rege поstro”.78 Както и Мария Тереза, така и в моето съновидение
баща ми е обкръжен от тълпа. Той седи обаче на един или два стола (като Stuhlrichter - член на тайния
съд). Той е помогнал за обединението на маджарите. Като свързващо звено тук служи изразът: “Wir
werden keinen Richter brauchen” “He ни е нужен съдия.” Приликата му с Гарибалди, когато беше на
смъртно легло, тогава наистина ни направи впечатление. При него имаше посмъртно повишаване на
температурата и страните му се покриха с руменина.
“Посмъртно” повишаване на температурата съответства на думите “след смъртта” в
съновидението. Най-мъчителната болка в последните му дни беше пълната парализа на червата
(обструкция). С обструкцията са свързани всякакъв род “кални” мисли. Един от връстниците ми, който
загубил баща си като момче, (точно по този повод станахме близки с него), веднъж ми разказа с
ироничен тон за мъката на своя родственица. Баща й умрял на улицата, занесли го у дома и когато го
съблекли, видели, че в момента на смъртта или след нея станало изпражнение (на немски
Stuhlentleerung). Дъщерята била толкова разстроена от това, че то помрачило спомена за баща й. Тук се
приближихме до желанието, въплътено в моето съновидение, Да останеш за децата си след смъртта
чист и велик - нима всеки от нас не го иска. До какво се свежда абсурдността на съновидението? Тя се
проявява в това, че в съновидението се изобразява правдиво напълно допустим израз на речта, който
обикновено не събужда у нас представи за абсурдност.
Обстоятелството, че а сънищата често фигурират умрели хора, разговарят с нас и действат,
отдавна е предизвикало недоумение и е пораждало най- странни тълкувания, които често са
свидетелствали за нашето неразбиране на съновиденията. В същото време обясняването на такива
сънища не представлява никаква трудност. Очевидно често ни се налага да си мислим: “Ако беше жив
баща ми, щеше да каже това и това.” Това “ако” съновидението може да изобрази само като налична
ситуация. Така например един млад човек, чийто дядо му оставил голямо наследство, сънувал, че дядо
му е жив и го упреква за неговата разточителност. Това, което ни се струва като протест против
съновидението, опирането на факта, че този човек е умрял отдавна, в действителност се явява само
утешение:
На покойника не му се е наложило да преживее това. Или удовлетворение: Той вече нищо не
може да каже. [Друг ред абсурдности, срещащи се в сънищата за умрели близки хора, изразява не
ирония и насмешка, а служи като един от видовете категоричен протест против изобразяването на
изместената мисъл, която искаме да представим в цялата й нелепост. Такива сънища се поддават на
тълкуване само ако се вземе предвид обстоятелството, че съновидението не прави никаква разлика
между желаното и реалното. Така например един господин, който се грижил за баща си по време на
боледуването му и тежко страдал след смъртта му, сънувал следната безсмислица: Бащата отново е жив
и говори с него както обикновено. Но през това време той все пак е умрял, само че не знае.
Съновидението ще стане ясно, ако думите “той все пак е умрял” се допълнят с думите “вследствие на
желанието на сънуващия”, а след “само че не знае” се добави “че сънуващият е имал такова
желание”. По време на боледуването синът неведнъж е искал смъртта на бащата, т.е. имал е
благородното желание смъртта да постави край на мъките на любимия човек. В скръбта по неговата
смърт това състрадание е дало храна на подсъзнателния самоупрек, сякаш със своето желание
наистина е станал причина за смъртта на баща си. Вследствие на събуждането на детското чувство към
бащата това желание се е изобразило в съновидението, но като резултат от рязката противоположност
между възбудителя на съновидението и мислите от изминалите дни съновидението неминуемо е
трябвало да се облече във формата на абсурд (ср. “Два принципа на психичните процеси”. Jahrbuch
Bleuler - Freud, III, I, 1911).
III. В настоящия пример имам възможността да наблюдавам как съновидението умишлено
създава абсурд, макар че материалът не дава никакъв повод. Този пример се отнася до
съновидението, внушено ми от срещата с граф Тун по време на ваканционното ми пътуване. Пътувам
в карета и нареждам да ме откарат на гарата. “Разбира се, на влака няма да се кача с вас”, казвам в
отговор на неговата забележка, че е изморен. Но забелязвам, че сякаш съм изминал и част от пътя, по
който се пътува с влак.
По отношение на тази забъркана и нелепа история анализът дава следното обяснение: В този ден

www.spiralata.net 141
бях наел карета, която трябваше да ме откара на една отдалечена улица в Дорнбах. Кочияшът не
знаеше пътя, но не ми каза. Накрая го разбрах и му показах пътя, но не се въздържах и направих
няколко иронични забележки по негов адрес. От този кочияш едната нишка на мислите отива към
аристокрацията. Но това ще разгледам по-нататък. Засега ще се огранича с указанието, че на нас,
буржоазните плебеи, ни прави силно впечатление факта, че аристокрацията охотно заема мястото на
“кочияша”. Граф Тун управлява държавната колесница на Австрия. Следващата фраза в съновидението
се отнася до моя брат, когото отъждествявам с кочияша. През онази година му бях отказал да замина
с него за Италия (“Няма да се кача с вас на влака”). Този отказ бе предизвикан от вечните му
оплаквания, че се изморява, когато пътува с мен (в съновидението това е влязло в непроменен вид),
тъй като никъде не се застоявам дълго. В деня на заминаването брат ми ме изпрати на гарата, но по
пътя (тръгнахме за гарата с трамвай) слезе, за да отиде направо в Пукерсдорф, Казах му, че може да
измине с мен още малко от разстоянието и да замине за Пукерсдорф не с трамвай, а с влак от Западната
гара. В съновидението този разговор е намерил израз в това, че изминавам част от пътя с карета вместо с
влак. В действителност нещата стояха точно обратно: казах на брат си, че може да измине с мен част от
пътя, по който иска да пътува, с трамвай. Цялото изопачаване в съновидението се свежда до това, че
вместо с трамвай пътувам с карета, което също способства за отъждествяването на брат ми с кочияша.
След това в съновидението има абсурд, който на пръв поглед изглежда доста загадъчен и противоречи на
току-що казаното от мен: “Няма да се кача с вас на влака”. Но тъй като изобщо не ми е необходимо да
смесвам трамвая с кочияша, навярно съвсем умишлено съм създал цялата тази загадъчна история.
Но с каква цел? Сега ще разберем каква роля играе в съновидението абсурдността и какви са
мотивите, които обуславят нейното допускане и създаване. В съновидението ми трябва някаква
абсурдност и нещо неразбираемо във връзка с думата “Fahren” (пътуване), тъй като в мислите, скрити в
съновидението, има едно съждение, което изисква изображение. Една вечер, малко преди
съновидението, бях на гости у моя позната, която се появява в съня ми в ролята на “портиерка”, и чух
две гатанки, които не успях да отгатна. Тъй като всички останали знаеха тези гатанки отпреди, моите
неуспешни опити да ги отгатна създадоха комична ситуация. Ето и гатанките:
1. Der Herr befiehlt’s. Der Kutscher tut’s.
Ein jeder hat’s. Im Grabe ruht’s.
Първите две строфи на втората гатанка съвпадат с тези на първата:
2. Der Herr befiehlt’s
Der Kutscher tut’s,
Nicht jeder hat’s In der Wiege ruht’s.
Отговорът на първата е: “Vorfahren” - предци, а на втората - Nachkommen” - потомци.
Когато покрай мен с високомерен вид преминава граф Тун (vorfahren sah) и неволно си спомням за
Фигаро, който счита като заслуга на аристократите това, че си дават труда да се родят на света,
използвам двете гатанки за промеждутъчно звено в съновидението. Тъй като “аристократ” лесно се
заменя в съзнанието с “кочияш” (вж. по-горе) и понеже преди у нас величаеха кочияшите с “Herr
Schwager” (“зетко”), процесът на сгъстяване е успял да включи в съновидението и брат ми. Мисълта,
която се е намирала в съновидението, гласи: Нелепо е да се гордеем със своите предци (Vorfahren). По-
добре е аз самият да съм такъв. Вследствие на тази мисъл (“нелепо” и т.н.) се появява и нелепостта в
съновидението.
И така, съновидението става абсурдно в случаите, когато в мислите, скрити в него, се съдържа в
качеството на един от елементите на съдържанието му съждението: “Това е нелепо”, когато някоя от
подсъзнателните мисли на сънуващия е съпроводена от критика и ирония. Затова абсурдното служи като
едно от средствата, с чиято помощ съновидението изобразява противоречие, също като преобразуването
на взаимозависимостта между мислите и съдържанието на съновидението, също като използването на
усещанията на моторната скованост. Но абсурдността не бива да се превежда с обикновеното “не”.
Тя трябва да възпроизвежда склонността на мислите, скрити в съновидението, към ирония,
включваща в себе си и противоречие. Само с такава цел съновидението дава нещо куриозно,
заслужаващо смях. Тук то отново превръща част от скритото съдържание в явна форма.
Всъщност вече имахме възможност да се запознаем с един изключително доказателствен пример за

www.spiralata.net 142
такова значение на абсурдно съновидение. Изтълкуваното от нас без анализ съновидение за операта на
Вагнер, която продължава до 3.45 сутринта, за оркестъра, чийто диригент стои на върха на кула и т.н.
изразява явно едно: Колко нелепо е всичко на този свят! Този, който действително заслужава, той
нищо не получава, а който е безразличен, той има всичко. Тук очевидно сънуващата прави паралел
между своята съдба и съдбата на братовчедка си. Това, че всички дадените по-горе примери за абсурдни
сънища бяха съновидения с умрели бащи, също не е случайно. В тези съновидения са налице в типична
форма всички условия за създаването на такива сънища. Авторитетът, присъщ на бащата, отрано
предизвиква критиката от страна на детето. Неговите строги изисквания карат детето отрано да следи
неговите дребни слабости, но чувството на уважение, свързано в мислите ни с личността на бащата,
особено след смъртта му, изостря цензурата, която измества от съзнанието проявата на тази критика.
IV. Още едно абсурдно съновидение за умрял баща.
Получавам съобщение от общинския съвет на моя град. От мен се иска да внеса такса за престоя в
болница през 1851 г. Смея се, защото, първо, през 1851 г. още не съм бил роден, и второ, баща ми, за
когото би могло да се отнася това съобщение, е умрял. Но аз отивам в съседната стая, където той
лежи в леглото, и му разказвам какво съм получил. За мое учудване той си спомня, че през 1851 г. е
бил много пиян и са го откарали някъде. Това се случило, когато работел за Т. “Така значи, ти си
пиел? И скоро след това си се оженил?” - питам го аз. Пресмятам, че съм се родил през 1856 г. Двете
години ми се струват последователни.
Настойчивостта, с която това съновидение разкрива своята абсурдност, трябва да бъде изтълкувана
в силата на гореспоменатите съображения само като признак на изключително ожесточена и страстна
полемика на мислите, скрити в съновидението. Но със същото учудване констатираме и факта, че в
това съновидение полемиката се води открито и баща ми се явява лицето, което служи като мишена
на иронията. Такава откровеност явно противоречи на нашите представи за ролята на цензурата в
дейността на сънищата. Недоразумението се разяснява с това, че тук бащата служи като заместител на
друго лице, за което в съновидението има само едно указание. По начало съновидението разглежда
неприязненото чувство по отношение на други лица, зад които се скрива бащата, но тук нещата стоят
по друг начин. Бащата става параван за другите и затова съновидението може да си служи с
неприкосновената си дейност толкова откровено, че доминираща роля да играе съзнанието, че в
действителност изобщо не става дума за него. Това положение на нещата си личи от мотивите на
съновидението. Този сън ми се присъни скоро, след като чух, че моят по- възрастен колега, смятащ се за
безпогрешен, се изказал с възмущение и учудване по повод това, че един от пациентите ми се ползва от
моето психоаналитично лечение вече пета година. Началото на съновидението показва в твърде
прозрачна форма, че този колега някога е поел задължения, които бащата не може повече да изпълнява
(таксата за престоя в болницата). Когато нашата дружба започна да се разпада, на мен се падна
конфликтът на усещанията, които в случаите на разногласия между син и баща са предизвикани от
ролята и предишните заслуги на бащата.
Мислите, скрити в съновидението, силно протестират против упрека, че не се придвижвам
напред. Този упрек, който в началото ,се отнася за лечението на моя пациент, след това се прехвърля и
върху друго. Нима той познава някого, който би могъл да направи това по-бързо? Нима не знае, че
подобни състояния се смятат за неизлечими и продължават цял живот? Какво означават някакви си
четири или пет години в сравнение с цял живот, особено ако лечението носи на пациента значително
облекчение?
Абсурдният характер на това съновидение е предизвикан отчасти от това, че в него са съпоставени
без опосредстващи звена откъси от различни мисли, намиращи се в неговата основа. Така например
изречението: “Отивам при него в съседната стая” оставя темата, свързана с предишната част на
съновидението и точно възпроизвежда ситуацията, в която съобщих на баща си за своя годеж. По този
начин тя иска да ме убеди в благородството, показано тогава от баща ми, и да ми противопостави
друго лице. Забелязвам, че съновидението има право да иронизира баща ми, тъй като в мислите,
лежащи в неговата основа, то слага други. На всяка цензура й е присъщ фактът, че за забранените
неща може да се излъже, но не и да се каже истината. По-нататък баща ми си спомня, че веднъж е бил
много пиян и са го откарали някъде. Тук вече няма нищо, което да е имало в действителност някакво

www.spiralata.net 143
отношение към баща ми. Лицето, скриващо се зад него, не е никой друг освен знаменитият Майнерт.
Аз тръгнах по неговите стъпки, но скоро неговото дружелюбно отношение към мен се замени с открита
враждебност. Съновидението ми напомня, първо, неговия собствен разказ, че на младини се
пристрастил към опиатите с помощта на хлороформ и се наложило да постъпи в болница, за да се
лекува, и второ, моята среща с него малко преди смъртта му. Водих с него ожесточен литературен спор
по повод мъжката истерия, която той отричаше. Когато го посетих по време на болестта му и се
осведомих за състоянието му, той започна да описва подробно страданията си и завърши с думите:
“Знаете, че винаги съм бил един от нагледните примери за мъжка истерия.” Така за мое удовлетворение,
но и учудване, той се съгласи с това, което толкова дълго и упорито отричаше. Заместването на Майнерт
с баща ми се обяснява не с аналогията, проведена между тях, а с лаконичното, но напълно достатъчно
изображение на условното изречение в мислите, скрити в съновидението, което в по-разширена
форма гласи: “Да, ако бях син на професор, навярно по-лесно щях да се издигна.” В съновидението
правя баща си професор. Най-яркият и странен абсурд се крие в това, че 1856 г. ми се струва
равнозначна на 1851, сякаш разликата от пет години няма никакво значение. Но именно тази част на
мислите, скрити в съновидението, трябва да намери изразяване. Четири-пет години - това е точно
периодът, през който се ползвах от поддръжката на гореспоменатия ми колега. През това време бях
годеник на бъдещата си съпруга и накрая, в продължение на тези години, карах пациента си да очаква
пълно оздравяване. Последното съвпадение има случаен характер, но се ползва с голяма охота от
съновидението. “Какво са пет години?” - питат се мислите, скрити в него. “За мен това не е време.
Пред мен има още много и подобно на това, как се осъществи онова, в което също не вярвахте, ще се
осъществи и другото.” Освен това цифрата 51, отделена от цифрата на столетието, е обусловена и в
друг, противоположен смисъл. Именно затова тя се среща в съня ми няколко пъти. 51 години е най-
опасната възраст за мъжете. На тази възраст починаха скоропостижно няколко мои колеги. Единият
умря няколко дена, след като получи дългоочакваната титла професор.
V. Ето още едно абсурдно съновидение, което си играе с цифрите. Мой познат - господин М., е
подложен на нападки от страна на самия Гьоте. По наше общо мнение тези нападки имат обиден
характер и естествено унищожават господин М. Той горчиво се оплаква пред наши общи познати. Но
неговото преклонение пред Гьоте, разбира се, не се променя от тази лична обида. Мъча се да си
обясня съотношението на времето, което ми се струва невероятно. Гьоте е умрял през 1832 г. Тъй
като неговите нападки срещу господин М. се отнасят към по-ранен период, по това време М. е бил
съвсем млад, Мисля си, че е бил на 15 години. Но не зная коя година е сега и затова моите сметки се
губят в мрака. Нападките срещу господин М. се съдържат в известното произведение “Природа”.
Никак не е трудно да се разясни абсурдността на това съновидение. Господин М, с когото се
срещаме у едни общи познати, неотдавна ме помоли да изследвам брат му, който показва признаци
на паралитично умствено разстройство. Неговите опасения се оказаха верни. По време на
консултацията болният без всякакъв повод започна да упреква брат си за младежките му грехове.
Попитах пациента си кога е роден и го накарах да извърши някои елементарни аритметични действия,
за да констатирам степента на отслабване на паметта. Той издържа това изпитание едва-едва. Вече
разбирам, че в съновидението заемам мястото на този паралитик (“не зная коя година сме”). Останалият
материал на съновидението се отнася до друг източник. Мой познат, редактор на медицинско списание,
публикува в него една рецензия, която беше във висша степен рязка и “убийствена” за последната
книжка на моя колега Ф. в Берлин. Тази рецензия беше на един млад и малко разбиращ лекар. Реших,
че е мой дълг да се намеся, и се обърнах към редактора. Той отговори, че много съжалява за станалото,
но смята за невъзможно да изрази съжалението си на страниците на списанието. В отговор скъсах
отношенията си със списанието, но в писмото до редактора изказах увереност, че нашите лични
отношения няма да пострадат от този инцидент. Третият източник на това съновидение е разказът на
една пациентка за психическото заболяване на брат й, чиито припадъци се съпровождали от
нескончаеми викове: “Природа, природа!” Лекарите предполагали, че тези викове се обясняват с
четенето на прекрасното произведение на Гьоте и свидетелстват за преумората на болния със знания в
областта на натурфилософията. Аз обаче предпочетох да установя наличието на сексуален елемент.
Моето мнение се потвърди съвсем скоро: в пристъп на лудост той увреди половите си органи. По време

www.spiralata.net 144
на първия пристъп болният бил на 18 години.
Ако добавя, че рязката критика на книгата на моя приятел (“Неволно се питаш дали авторът не е
лишен от разсъдъка си или ти самият”), беше се изразил за нея друг критик) разглежда значението в
живота на съотношението на времето, а свежда между другото и продължителността на живота на
Гьоте към едно изключително важно биологично число, оттук не е трудно да се направи заключение, че
в съновидението се поставям на мястото на своя колега. (Мъча се да си изясня съотношението на
времето…) Но аз се държа като паралитика и съновидението приема абсурден характер. Това означава,
че мислите, намиращи се в основата на съня, иронично казват: “Разбира се (на немски “naturlich” е
еднокоренна дума с “Natur”, “природа”), той е глупак, луд, а вие сте гениални, вие разбирате по-
добре. Но може би нещата стоят точно обратно. Именно това “обратно” е изразено в съновидението
в изключително пластична форма: Гьоте напада младия човек. Това е абсурдно, но в същото време
младият човек сега би могъл Да нападне много по-лесно безсмъртния Гьоте и по- нататък -
изчислявам годината, в която е умрял Гьоте, а в действителност се бях осведомил от пациента за
годината на неговото раждане.
Но бях обещал да покажа, че нито едно съновидение не използва други мотиви освен егоистичните.
В дадения случай ми се налага да изясня защо приписвам на себе си неприятната история с моя приятел
и заемам неговото място. Моето мнение в будно състояние изобщо не е толкова определено. Но тук има
значение следното: Историята на 18-годишния болен съдържа указание за това, че се разминавам с
повечето лекари, като твърдя, че същества сексуална етиология на психоневрозите. Мога да кажа на
самия себе си: “Критиката ще се отнесе с теб така, както с твоя приятел, или поточно, отдавна вече се
отнася по този начин.” Сега с пълно право мога да заменя елемента “той” в мислите с елемента “ние”:
“Да, вие сте прави, ние и двамата сме глупаци.”
За това, че “mea res agitur” ме насочва категорично споменаването на това малко и прекрасно
произведение на Гьоте, тъй като цитирането му в една популярна лекция окончателно ме тласна мен,
младия и колебаещия се студент, към изучаването на естествените науки.
VI. По-rope споменах и за още едно съновидение, в което не се проявява собственото “Аз”, и казах,
че и то е егоистично. Съобщих за съня си, в който професор М. ми казва следното: “Моят син
Миоп…” и споменах, че това е само встъпителната част към друго съновидение, в което участвах и
аз. Ето го и главното съновидение, чието абсурдно и непонятно словообразуване изисква специално
разясняване.
Вследствие на някакви събития в Рим се наложило да изведат от града всички деца. Действието се
развива до големите антични порти. (Porta romana в Cueна. Зная го още по време на съновидението.)
Седя до един кладенец. Много съм разстроен и почти плача. Някаква жена - слугиня, монахиня -
довежда две момчета и ги предава на бащата, но това не съм аз. По-голямото момче прилича на моя по-
голям син, а лицето на по-малкото не се вижда. Жената, довела момчетата, иска да ги целуне за
сбогом. Тя има голям червен нос. Момчетата не искат да я целунат, те й подават ръка и казват: “Auf
Geseres”, а на нас двамата (или само на единия) - “Auf Ungeseres”. Смътно разбирам, че в последните
думи се съдържа предпочитание.
Това съновидение изцяло се базира на комплекса мисли, предизвикани у мен от гледаната в театъра
пиеса “Новото гето”. Не е трудно да се открият в мислите, скрити в съновидението, еврейският въпрос и
грижата за децата, които не могат да имат отечество.
“Седяхме на реките Вавилонски и плачехме.” Сиена, както и Рим, се слави със своите красиви
кладенци. В моите представи (вж. по-горе) се налага да заменям Рим с други известни градове. Близо
до Porta romana в Сиена видях голямо ярко осветено здание и научих, че това е Маникомио, приют за
душевноболни. Малко преди съновидението бях научил, че мой единоверец, лекар, е трябвало да
напусне своята трудно получена работа в дома за душевноболни.
Но нашето внимание е привлечено от думите на момчетата: “Auf Geseres”, които са произнесени
вместо подходящата за ситуацията в съновидението фраза “Auf Wiederseheri”, (довиждане) и съвсем
безсмисленото “Auf Ungeseres”.
По сведенията, получени от филолозите, geseres е древноеврейска дума, производна на глагола
goiser. Тя означава “предопределени от съдбата страдания”. “Ungeseres” е дума, създадена от мен

www.spiralata.net 145
самия, и затова привлича вниманието ми. В началото недоумявам. Но заключителното изречение на
съновидението, което доказва, че в тази дума се съдържа известно предпочитание в сравнение с
geseres, разсейва недоумението ми. Аналогично сравнение се прави и между хайвера. Несоленият се
цени повече от соления (“ungesalzen” и “gesalzen”). За хората от народа хайверът е “прищявка на
богатите”. В това се съдържа шеговито указание за една особа, която служи у дома, за която мисля, че
след като е по-млада, значи може по-добре да се грижи за възпитанието на децата ми. С това се
съгласува и фактът, че бавачката на децата ми силно напомня за слугинята (или монахинята) в
съновидението. Между редовете “gesalzen - ungesalzen” и “Geseres - Ungeseres” обаче липсва
свързващото звено. То се съдържа в реда “gesauert ungesauert“ (заквасен - незаквасен). Когато
напускали Египет, децата на Израел не успели да заквасят тестото си и досега в памет на това на
Великден ядат пресен хляб. Спомням си, че този Великден заедно с един колега от Берлин се разхождах
по улиците на непознатия за мен Бреслау. Към мен се приближи някакво момиче и ме попита за една
улица. Отговорих й, че не зная къде се намиpa улицата и се обърнах към спътника си с думите:
“Надявам се, че по- късно това момиче ще бъде по-опитно, когато избира хората, които ще я ръководят.”
Малко след това пред очите ми се изпречи дъсчица с надпис: “Доктор Ирод” Забелязах: “Да се надяваме,
че този лекар не лекува детски болести.” В това време спътникът ми развиваше своите възгледи за
биологическото значение на двустранната симетрия и едно от неговите изречения започваше така: “Ако
имахме само по едно око по средата на челото като Циклоп…” Това ни довежда до думите на професор
М. в увода на съновидението: “Моят син Миоп…” Оттук стигам до източника на думата “geseres”.
Преди много години, когато синът на професор М. беше още ученик, очите му се разболяха. Лекарите
изказаха известни опасения, но все пак успокояваха, че болестта е засегнала само едната страна и няма
място за тревога. Ако бъде засегнато и другото око, тогава щяха да вземат решителни мерки. Болното
око скоро оздравя, но след известно време болестните симптоми бяха забелязани и при другото.
Изплашената майка бе извикала в селото, където по това време живееха, лекар. Но той се беше
ядосал: “Was machen Sie fur Geseres? (Защо се измъчвате напразно?) - започнал да вика той. - След
като едната страна се е оправила, ще се оправи и другата.” Той се оказа прав.
А сега ще се спра на връзката на всичко това с мен и моите близки. Ученическата скамейка, чинът,
на който се е учил в детските си години синът на професор М., бе подарен от майка му на моя по-голям
син, който произнася думите на раздяла. Не е трудно да се открие едно от желанията, свързани с това
пренасяне. Благодарение, на особената си конструкция този ученически чин предпазваше детето от
късогледство и гръбначно изкривяване. Оттук в съновидението се появява Миоп (след него Циклоп) и
разсъждението за двустранната симетрия. Грижата за едностранчивостта има различен смисъл. Освен
физическото изкривяване тук може да става дума и за едностранчивостта в умственото развитие.
Нещо повече: нима със своята абсурдност съновидението не противоречи именно на тази грижа?
Обръщайки се с думи за сбогом към жената, на нас момчето ни казва точно обратното, сякаш иска да
възстанови равновесието. Сякаш спазва правилата за двустранната симетрия.
По този начин виждаме, че съновидението често се оказва най- дълбокомислено там, където ни
се струва най-абсурдно. Та нали винаги именно хората, които са искали да кажат нещо, но не са имали
възможност да го сторят, са надявали маската на шута. Слушателят, за когото са били предназначени
забранените думи, са ги търпели само защото са можели да се посмеят и да се утешат с това, че въпреки
всичко в горчивия хап има и нещо смешно. По същия начин, както съновидението в живота, постъпва и
Хамлет, който трябва да се преструва на луд. Затова и за съновидението може да се каже същото, което
казва Хамлет за себе си, заменяйки истинските условия с шеговито неразбираеми: “Аз съм безумен само
при нордвест, ако вятърът духа от юг, мога да различа сокол от чапла.“79
По този начин реших проблема на абсурдните сънища-в смисъл, че мислите, скрити в тях, никога
нямат абсурден характер - поне при умствено нормални хора - и че дейността на съновидението
създава напълно или частично абсурдни съновидения само когато изображението в тях подлежи на
критика, ирония и насмешка, които са налице в мислите. Остава ми само да покажа, че дейността на
сънищата се изчерпва напълно с взаимодействието на трите назовани момента - и на още”един
четвърти, за който ще говорим по-нататък. Става въпрос за това, че строго погледнато, нейната функция
се свежда само до превод на своеобразен език на мислите, скрити в съновидението, при съблюдаване на

www.spiralata.net 146
четирите предписани й условия и че самият въпрос проявява ли душата по време на съновидението
своите духовни способности или само част от тях е поставен неправилно, в несъответствие с
фактическото положение на нещата. Но тъй като има множество сънища, в чието съдържание
намираме оценка, критика на утвърждаването, недоумение по повод на някои отделни елементи, опити
за обяснение и аргументация, смятам за необходимо да докажа с няколко избрани примера
необосноваността на всякакъв род възражения, основаващи се именно на това.
Аз твърдя, че всичко, което в сънищата има формата на мнима проява на функция на мисленето,
не трябва да се приема за мисловен процес на дейността на съновидението, защото се отнася само до
материала на мислите, скрити в него, и се пренася оттам във вид на готово цяло в явното съдържание на
съня. Мога да кажа и още нещо. Към скритото съдържание на съновидението се отнася и голяма част от
съжденията, изказвани по повод на припомняното съновидение след пробуждането от сън и усещанията,
предизвикани у нас от репродукцията на това сьновидение. Всички те трябва да бъдат включени в
неговото тълкуване. I. Нагледен пример за това дадох по-горе. Една пациентка не иска да ми разкаже
своето съновидение, защото е доста неясно. Тя сънувала някого, но не знае дали това е бил баща й,
или мъжът й. Във втората част на съня й “кофата за боклук” (Misttrugert) е имала някаква роля, с която
е свързан следният спомен: Като млада домакиня тя казала в присъствието на свой роднина, че
първата й работа ще бъде да си купи нова кофа за боклук. На следващата сутрин той й изпратил такава
кофа, пълна с момини сълзи. След като продължих анализа, научих, че в мислите, скри ти в основата
на съновидението, се намира следа от спомена за една история, която чула в детството си: Една девойка
родила дете и не знаела кой е бащата. По този на чин дейността на съновидението тук се простира
върху мисленето в будно състояние и дава възможност да се изрази един от елементите на
съновидението със съждение за цялото, изказано в будно състояние.
II. Аналогичен случай.
На мой пациент съновидението му се сторило толкова интересно, че веднага след като се
събудил, той си помислил, че трябва да ми го разкаже. След анализ в съновидението бе открита
очевидна любовна връзка, която той започнал по време на лечението и за която твърдо решил да не
ми казва нищо.80
III. Мое собствено съновидение.
Заедно с П. отивам в болницата. Вървим по една улица, където виждам много къщи и градини.
Минава ми мисълта, че вече съм сънувал тази местност не веднъж. Но не зная пътя. П. ми казва, че зад
ъгъла има ресторант. Отивам там и питам за госпожа Дони. Казват ми, че госпожа Дони живее с трите
си деца в една малка стаичка. По пътя за дома й срещам някаква жена с двете ми дъщери. Постоявам
малко с тях и ги взимам със себе си. Като че ли упреквам жената, че ги е оставила там.
След събуждането изпитвам чувство на удовлетвореност, което си обяснявам с това, че от анализа
ще разбера какво означава мисълта ми “Вече съм го сънувал не веднъж”.81 Но анализът не ми го
обяснява, а само показва, че чувството на удовлетворение се отнася до скритото съдържание на
съновидението, а не до съждението за него. Изпитвам удовлетворение, че имам деца. Човекът, с когото
съм извървял заедно част от жизнения си път, по-късно ме изпревари в социално и материално
отношение, но бракът му беше бездетен. Анализът на съновидението разкрива два мотива. В
навечерието на съня си бях прочел във вестника обява за смъртта на някоя си госпожа Дона А. (оттук
и фамилията Доим), починала по време на раждане. Съпругата ми каза, че детето е било израждано
от същата акушерка, която била по време и на нейното раждане. Запомних името Дона, тъй като
наскоро го бях срещнал в един английски роман. Друг източник на съновидението се открива от времето
на неговото появяване: Сънувах го точно през нощта преди рождения ден на по-големия ми син, който
несъмнено е надарен с поетичен талант.
IV. точно такова чувство на удовлетворение изпитах след събуждането си от абсурдния сън, в който
баща ми след смъртта си играеше видна политическа роля в Унгария. Това чувство се мотивира с
продължаването на усещането, съпровождащо последната част на съновидението: “Спомням си, че на
смъртното си легло той приличаше на Гарибалди и се радвам, че това все пак е станало в
действителност.” (По-нататък е забравено).
Анализът ми показа кое се отнася до този пропуск в съновидението: споменаването за моя втори

www.spiralata.net 147
син, когото нарекох с името на един велик човек. В юношеските си години, особено след
пребиваването ми в Англия, този човек ми правеше огромно впечатление. През цялото време, докато
очаквахме детето, си мислех, че ще му дам неговото име. Посрещнах появата му на бял свят с
чувство на удовлетворение и за това, че детето беше момче. Не е трудно да се забележи как
потиснатата мания за величие на бащата се пренася и върху децата. Налага се да се съгласим, че това е
един от пътищата, по които преминава станалото необходимо потискане на този стремеж. Правото си да
бъде включен в съновидението ми синът ми е получил благодарение на това, че с него е бил извършен
същия грях - извинителен както за детето, така и за умиращия.
Обръщайки се към съжденията, които остават в съновидението и не се простират върху будното
състояние, с •чувство на облекчение забелязвам, че със същата цел мога да приведа няколко
съновидения, вече разгледани от нас в друга светлина. Съновидението за Гьоте, който се нахвърля с
обвинение върху господин М., явно съдържа редица такива съждения. Опитвам се да си изясня
съотношението за време, което ми се струва малко вероятно. Нима тук не се съдържа критично
съмнение в това, че Гьоте би могъл да се нахвърли върху младия човек? “Струва ми се, че той беше на
18 години.” Това звучи като резултат на невярно изчисление, а изречението “Не зная коя година сме
сега” би могло да послужи като пример за наличието на колебание или съмнение в съновидението.
От анализа на това съновидение обаче зная, че тези съждения, изказани явно само в
съновидението, допускат друго обяснение, което ги прави необходими за тълкуването на сънищата и
благодарение на което се отстранява тяхната абсурдност. С изречението “Опитвам се да си обясня
съотношението на времето” заставам на мястото на своя приятел, който действително се стреми да си
изясни ролята на времето в живота. Благодарение на това изречението губи смисъла на съждение, което
би се съпротивлявало на абсурда от предишното. Краят му: “…което изглежда невероятно” се отнася
към по-нататъшното: “Струва ми се…” Приблизително с такива думи отговорих на дамата, която ми
беше разказала за болестта на брат си: “Струва ми се невероятно, че възклицанието “Природа,
природа” е имало нещо общо с Гьоте. Според мен то по-скоро има сексуален характер.” Тук наистина
е налице съждение, изказана мисъл, но не в съновидението, а в действителността. Поводът за него се
спомня и използва от мислите, скрити в съновидението. Съдържанието на съня си присвоява това
съждение, както и всяка друга част от мислите, лежащи в неговата основа.
Цифрата 18, с която е свързано по най-безсмислен начин това съждение в съновидението, запазва и
следите на този източник, от който е взето самото съждение. Накрая “Не зная коя година сме сега” не
означава нищо друго освен моето отъждествяване с паралитика.
При разясняване на мнимите съждения в съновидението трябва да се ръководим от
гореспоменатите правила за тълкуване, които гласят, че връзката на отделните елементи в
съновидението е толкова прозрачна, че може да бъде оставена настрани и всеки отделен елемент да бъде
подложен на анализ поотделно. Съновидението представлява конгломерат, който за целите на анализа
трябва отново да бъде раздробен на отделни части. От друга страна, не бива да се отрича психичната
сила, създаваща тази мнима връзка между отделните елементи, или казано по друг начин, подлагаща на
вторична обработка материала, добит от дейността на съновидението. Тази сила се явява четвъртият
момент при образуването на сънищата. За нея ще стане дума по-нататък.
VI. Търся други примери за мисловна дейност в сънищата, съобщени от мен до този момент. В
абсурдното съновидение за писмото от общинския съвет питам: “Скоро след това ли си се оженил?”
Пресмятам, че съм се родил през 1856 г. Струва ми се, че двете години са последователни. Тук
намираме своеобразно умозаключение. Баща ми се е оженил през 1851 г., аз - по-големият, съм се
родил през 1856 г. Това е вярно. Знаем, че това е умозаключение на желанието и че в мислите, скрити
в съновидението, разликата от 4-5 години няма никакво значение. Но всяка част от това
умозаключение, както по своето съдържание, така и по формата си, се детерминира по друг начин в
мислите, намиращи се в основата на съновидението. Да се ожени веднага след лечението се кани моят
пациент, от чието нетърпение колегата ми се оплаква. В съновидението моето отношение към баща ми
напомня разпит или изпит и предизвиква в паметта представата за един университетски преподавател,
който по време на записването на студентите провеждал истински разпит. “Кога се сродил? Бащата?”
Казвали му името на бащата с латинско окончание. Ние, студентите, си мислехме, че от името на

www.spiralata.net 148
бащата прави умозаключения, за които има твърде малко данни в името на самия студент. По такъв
начин умозаключението в съновидението се явява само повторение на друго, представляващо част от
материала в мислите, скрити в съня. Оттук научаваме нещо ново. Ако в съдържанието на съновидението
има умозаключение, в такъв случай то произлиза навярно от мислите. В тях то може да бъде част от
материала на спомените или в качеството си на логическа връзка да съединява ред отделни мисли. И в
двата случая умозаключението в съновидението представлява умозаключение в мислите, лежащи в
неговата основа.82
Можем да продължим анализа на съновидението. С разпита на студентите е свързан споменът за
списъка на студентите (който по мое време се правеше на латински). И по-нататък за моите занятия.
Петте години, предназначени за обучението във факултета по медицина, се оказаха недостатъчни за
мен. Продължавах заниманията си, макар че близките ми ме смятаха за безделник, съмнявайки се, че
от мен ще “излезе” нещо. Тогава реших да издържа по-бързо изпитите и успях да го направя. Ново
подкрепление на мислите, скрити в съновидението. “Макар да се съмнявате в мен, постигнах целта си.
Въпреки всичко, завърших (zum Schluss gekommen.)”
Същото съновидение съдържа в началото си един елемент, за който трябва да кажем, че има
характер на аргументация. Тази аргументация дори не е абсурдна. Тя би могла да се отнася със
същия успех и за мисленето в будно състояние. В съновидението се надсмивам над писмото от
общинския съвет, защото през 1851 г. изобщо не съм бил роден и защото баща ми, за когото може би
се отнася писмото, отдавна е умрял. И двете неща действително стоят по този начин, а освен това
напълно съвпадат с аргументите, които бих могъл да изтъкна в случай, че наистина получа такова
писмо. От предишния анализ знаем, че това съновидение е възникнало въз основа на миели,
преизпълнени с горчив сарказъм. Ако вземем под внимание и изключително съществените мотиви
към въздействието на цензурата, ще разберем, че съновидението има пълно основание да конструира
безупречно опровержение на абсурдното предположение по примера, съдържащ се в мислите, скрити
в него. Но анализът показва, че на съновидението не се възлага работата на самостоятелно
творчество. То може и е длъжно за тази цел да използва материала от мислите. Всичко това прилича на
алгебрично уравнение, в което освен знаците + и - има и знаци за потенциал и радикал и някой, който не
ги разбира, ги е преписал заедно с цифрите в пълен безпорядък. Двата гореспоменати аргумента могат
да бъдат сведени до следния материал. Неприятно ми е да призная, че някои положения, които поставям
в основата на своето психологическо разбиране за психоневрозите, могат да предизвикат след
публикуването им недоверие и присмех. Така например твърдя, че впечатленията от втората година от
живота, а понякога и от първата, оставят здрава следа в душата на заболелите по-късно и въпреки че са
изключително преувеличени и изопачени от паметта, все пак могат да дадат първата и най-дълбока
основа на истеричните симптоми. Пациентите, на които обяснявам това в необходимия момент, се
стараят да пародират моето положение, като търсят спомени за време, когато още не са били родени.
Според мен същото би могло да се случи и с разкриването на неочакваната роля, която е играл
бащата при болните жени в техните ранни сексуални подбуди. Според мен и едното, и другото е
напълно вярно. За потвърждение прехвърлям в главата си няколко примера, когато детето загубва баща
си в ранното си детство и когато по-късните факти, които не се поддават по друг начин на обяснение,
доказват, че сирачето е запазило подсъзнателния спомен за този толкова рано изгубен близък човек.
Зная, че двете ми твърдения почиват на изводи, чиято основателност може да предизвика възражения.
По този начин единствено задачата на осъществяването на желанието помага на съновидението да
използва за конструирането на безупречни умозаключения именно материала от тези изводи.
VII. В съновидението, което разгледах по-горе само бегло, се изказва учудване по повод на
разглежданата от него тема.
Старият Брюке ми е наредил да направя някакъв опит. По много странен начин става въпрос за
препарирането на долната част на собственото ми тяло - на таза и на краката. Виждам ги пред себе си
като в зала по анатомия, но не чувствам нито болка, нито ужас. Препарира ме Луиза Н. Тазът ми е
изчистен от мускулите. Виждам го отгоре и отдолу, виждам и големите кървави възли на мускулите и
си мисля за хемороиди. Нужно е да се свали и всичко, което покрива стените и прилича на станиол. Но
ето че отново съм на крака, тръгвам из града, обаче бързо се изморявам и спирам една карета. За мое

www.spiralata.net 149
учудване каретата влиза през някаква врата. Намираме се в тесен проход, който завива и ни води към
площада. След това тръгвам нанякъде в компанията на планински водач. Краката ми са изморени и той
ме носи. Наоколо има блато. Вървим по края му. На земята седят хора, сред тях и девойки. Имам
чувството, че това е цигански табор или индианско селище. Преди това аз сам съм вървял по блатистата
местност и съм се учудвал как мога да го направя след тази операция. Накрая пристигаме в някаква
малка дървена къщурка, която вместо задна стена има голям прозорец. Водачът ме спуска на пода и
поставя на дървената рамка на прозореца двете дъски, които се намират, така, че да мога да премина
над рова, изкопан под прозореца. Обзема ме страх за краката ми. Но вместо прехвърления мост
виждам двама възрастни мъже, които лежат на дървени скамейки покрай стените, и до тях две деца.
Сякаш не дъските, а децата трябва да послужат като мост за преминаването. Събуждам се от страх.
Този, който си е съставил достатъчно ясна представа за интензивността на процеса сгъстяване в
съновидението, лесно ще разбере колко много страници би трябвало да заеме анализът на това
съновидение. Но като се има предвид свързаността на изложението, ще се възползвам от него само
като пример за елемента на учудване, което в дадения случай се реализира с израза “странен начин”.
Преминавам към мотива за моето съновидение. За него служи визитата на същата тази Луиза Н., която в
съновидението препарира тялото ми. Тя ми беше казала: “Дай ми нещо за четене.” Предложих й романа
на Р. Хагард “Тя”. Започнах да й обяснявам: “Странна книга, но в нея е скрит голям смисъл. В нея има
и за вечната женственост, и за безсмъртието на чувствата…” Но тя ме прекъсна с думите: “Вече съм я
чела. Нямаш ли нещо твое?” “Не, моите собствени безсмъртни произведения още не са написани.” - “А
кога ще излезе последният ти труд, за който сам каза, че ще бъде достъпен и за нас?” Разбрах, че това са
думи на някой друг и замълчах. Мислех си за това, какво ще ми се наложи да победя у себе си, за да се
появи на бял свят трудът ми за сънищата, в който трябва да публикувам толкова много подробности от
личния си живот. По този начин препарирането на собственото ми тяло, което виждам в съновидението,
не е нищо друго освен самоанализ, свързан със съобщаването на собствените сънища. В съня ми
старият Брюке си е съвсем на мястото. Дълго време не се решавах да публикувам един от своите
трудове, докато не срещнах неговото енергично въздействие, което ме накара да го направя. Но по-
нататъшните мисли, свързани с разговора с Луиза Н., имат твърде дълбоки корени, за да бъдат
съзнателни. Те се отклоняват от своя път благодарение на споменаването на романа “Тя”.
Съждението “по странен начин” се отнася за тази книга, както и за още една от същия автор -
“Сърцето на света”, докато многобройните елементи на самото съновидение са заимствани от двата
фантастични романа. Блатото, през която ме носи водачът, ровът, над който трябва да премина по
мостчето и ‘т.н. се отнасят към романа “Тя”, а индианците и момичето с дървената къщурка - към
другия. Общото в двата романа е, че главен образ е жена и се описват опасни пътешествия. Изморените
крака несъмнено са отражение на реалното усещане от предишните дни. По всяка вероятност на
изтощението в съновидението е съответствала общата умора и мисълта: “Колко още ще мога да си
влача краката?” В романа “Тя” вместо героинята да намери безсмъртие за себе си и за другите,
намира смъртта си в централния огън на земното кълбо. Без съмнение, аналогичното чувство за страх е
било налице и в мислите, намиращи се в основата на съновидението. “Дървената къща”, това е гроб,
ковчег. Но в изображението на тази най-неприятна и най-страшна от всички мисли, с помощта на
осъществяването на желанието, съновидението е проявило изключителни способности. Аз наистина съм
бил веднъж в гроб, в етруската гробница в Орвието. Това беше едно тясно помещение с две каменни
скамейки покрай стените, на които лежаха два скелета. Точно така изглеждаше дървената къща в
съновидението. Разликата е само в това, че камъкът бе заменен с дърво. Явно съновидението е искало да
каже: “След като ти е съдено да бъдеш в гроб, нека бъде поне етруска гробница.” С това заместване
сънят превръща печалната мисъл в желание. Но за съжаление съновидението, както ще видим по-
нататък, може да обърне в противоположност само представите, съпровождащи афекта, а не самия него.
Именно затова се събуждам с чувство на страх. Обаче предварително намира изображение мисълта, че
може би децата ще постигнат онова, което не е постигнал бащата. Това е още едно доказателство за
фантастичния роман, в който се прокарва мисълта за запазването на съществените черти на
личността през поколенията.
VIII. В следващото съновидение също има изразено учудване по повод на преживяното, но тук то

www.spiralata.net 150
е свързано с опит за толкова оригинално, дълбоко и остроумно обяснение, че смятам за необходимо да
подложа на анализ цялото съновидение, дори ако не съдържаше двата елемента, които могат да се
окажат интересни за нас. През нощта на 18 срещу 19 юли пътувах на юг, заспах в купето и в съня си чух:
“Холтурн, 10 минути!” Веднага си помислих за Холотурия - естествено-исторически музей. Това е едно
местенце, в което шепа храбреци мъжествено са се борили срещу деспотизма на повелителя на
страната. Да, Да, контрареволюцията в Австрия. Изглежда, това място се намира в Щирия или
Тирол. Но ето че смътно виждам малък музей, в който са запазени спомените за тези хора. Искам да
сляза от вагона, но се колебая. На перона има много жени, продаващи зеленчуци. Те седят с подвити
крака и протягат към пътниците кошниците си. Не се решавах да сляза от вагона, защото се
страхувах, че влакът може да тръгне. През това време влакът все още стои на гарата. Неочаквано се
озовавам в друго купе. Седалките тук са толкова тесни, че с облегалката се опираш непосредствено в
облегалките.83 Учудвам се, но нали все пак по време на сън мога да се преместя в друго купе. Тук
има няколко души. Сред тях са брат и сестра, англичани. На полицата на стената има много книги.
Виждам “Wealth of nations” и “Matter and Motion” на Максуел в дебели кафяви подвързии от плат. Братът
пита сестрата дали не е забравила да вземе съчиненията на Шилер. Книгите на стената сякаш
принадлежат ту на мен, ту на англичаните. Иска ми се да се намеся в разговора им. Събуждам се целият
в пот. Прозорците на купето са затворени. Влакът е спрял в Марбург.
По време на записа на съновидението ми идва наум още една част, пропусната от паметта.
Показвам на англичаните една от книгите и казвам: “It is from…” Ho веднага се поправям: “It is by…”
Братът казва на сестрата: “Той го каза правилно.”
Съновидението започва с назоваването на гарата. Викът на кондуктора очевидно ме е събудил
напълно. Заменям Марбург с Холтурн. Това, че съм чул възклицанието “Марбург”, в съновидението
се доказва със споменаването на Шилер, който се е родил в Марбург, макар и не в Щирия.84
Макар че пътувах в първа класа, чувствах се много неудобно. Влакът беше препълнен, в купето
имаше един господин и една дама. Те бяха достатъчно нетактични и дори не намериха за необходимо да
скрият неудоволствието си от моето влизане. Даже не отвърнаха на вежливия ми поклон. Въпреки че
седяха един до друг на противоположните седалки, дамата побърза да заеме с чадърчето си и третото
свободно място вдясно от прозореца. Веднага затвориха демонстративно вратата и започнаха да говорят
за опасността от течение. Навярно бяха забелязали, че горещината ме измъчва. Нощта беше топла и в
затвореното от всички страни купе беше много горещо. От опит зная, че така се държат пътници,
които пътуват с безплатни билети. И наистина, когато кондукторът дойде и поиска билетите, раздаде
се важният, едва ли не заплашителен глас на дамата: “Ние сме със служебни.” Тя беше висока и пълна
и се намираше в критичната за женската красота възраст. През цялото време мъжът й мълчеше и седеше
неподвижно. Опитах се да заспя и в съновидението си отмъстих жестоко на своите нелюбезни
спътници. Трудно е да си представи човек какви оскърбления и ругатни по техен адрес са скрити зад
откъслечните елементи на първата половина на съновидението. След като удовлетворявам жаждата за
мъст, появява се желанието да се преместя в друго купе. Тук обаче нещо ме кара да намеря обяснение за
промяната на мястото на действието в съновидението. Как съм попаднал изведнъж в друго купе? Не си
спомням да съм преминавал.
Остава ми само едно - да допусна, че съм го направил по време на сън. Това е много странно
явление, но то е познато на невропатолозите. Известни са случаи, когато човек извършва пътешествие в
полусъзнателно състояние, без обаче да го забелязва. Минава известно време и той идва на себе си,
учудвайки се на белите полета в спомените си. Смятам моето преминаване в съновидението от едно
купе в друго за такъв случай на “automatisme ambulatoire”.
Анализът допуска и друго тълкуване. Обяснението, което ме учудва, ако го приписвам на
дейността на самото съновидение, не е оригинално, а прекопирано от неврозата на един от моите
пациенти. Вече разказах за изключително интелигентния младеж, който скоро след смъртта на
родителите си беше започнал да си приписва престъпни наклонности на убиец и страдаше от мерките за
сигурност, които беше предприел против самия себе си в желанието си да предотврати възможната
проява на тези наклонности. Това беше случай на тежка форма на натрапчиви идеи при пълно запазване
на разума. Отначало младежът се измъчваше, ходейки по улиците, от необходимостта да си дава сметка

www.spiralata.net 151
къде се намират срещнатите от него минувачи. Когато някой изчезваше от преследващия му поглед,
той се измъчваше дали не го е “премахнал”. Между другото, зад това се криеше представа за Каин,
защото нали “всички хора са братя”. В края на краищата той беше престанал да излиза от къщи и
живееше затворен между четирите стени на дома си. Но въпреки това с вестниците до него
продължаваха да идват съобщения за убийства, извършвани в града, и неговата съвест му внушаваше
своеобразно съмнение дали той не е престъпникът, когото търсят. Съзнанието, че от няколко седмици
не е излизал от къщи, на първо време предотвратяваше тези съмнения, докато веднъж не му дойде наум,
че е могъл да излезе от дома си несъзнателно и да извърши убийство, без сам да разбере. Тогава
младежът заключи входа, даде ключа на портиерката и категорично й забрани да му дава ключа, Дори и
да й го поиска.
Към това се отнася фактът, че съм преминал в другото купе несъзнателно. Това състояние е
пренесено в съновидението в готов вид от мислите, скрити в него, и очевидно има за цел да ме
отъждестви с личността на пациента. Споменът за него се пробуди вследствие на следната асоциация.
Преди няколко седмици ми се бе наложило да проведа с този господин една нощ в купе. Той беше
напълно оздравял и ме съпровождаше в провинцията, където отивахме при негови роднини, които ме
бяха извикали за консултация. Заехме отделно купе, отворихме прозореца и дълго беседвахме. Знаех, че
корените на болестта му се крият във враждебните импулси към бащата, който се отнасяха до ранното
детство и имаха сексуална основа. Втората сцена от съновидението се свежда към мисълта, че моите
нелюбезни спътници са се ядосали, защото съм им попречил да се усамотят. Тази представа обаче се
отнася до спомена от детството: Детето, подбуждано вероятно от полово любопитство, се промъква в
спалнята на родителите, но го посреща страшният вик на бащата.
Смятам, че не е необходимо да привеждам повече примери. Те само биха потвърдили това, което
вече открихме в разгледаните случаи - актът на съждение в съновидението представлява само
повторение на неговия образец в мислите, скрити в съня. По-нататък ще се спрем на психическата
дейност, която, макар и невинаги, фигурира при образуването на сънищата, но след като е вече налице,
се стреми да съедини безупречно и осмислено в едно цяло елементите на съновидението, толкова
различни по своя произход. Първо обаче трябва да разгледаме афектите в сънищата и да ги сравним с
афектите, открити от анализа в мислите, лежащи в съновидението.
g) Афектите в съновидението. Изключително точната забележка на Strieker (77) обърна
вниманието ни върху това, че проявите на афектите в съновидението не допускат пренебрежителното
отношение, с което след събуждането се отнасяме към съдържанието на съновидението. “Ако по
време на съновидението си се страхувам от разбойници, страхът е истински, въпреки че разбойниците
са илюзия.” По същия начин стоят нещата и когато по време на съновидението изпитваме радост.
Според това, което показват нашите сънища, афектът, изпитван от нас по време на съновидение, е не по-
малко значителен от този, който изпитваме в будно състояние, и притежава същата интензивност. Със
своите афекти съновидението изисква включването си в числото на действителните преживявания в
нашата душа по-енергично, отколкото със своите представи. Но ние не извършваме това включване в
будно състояние, тъй като не умеем психически да оценяваме афекта по друг начин освен във връзка
с определен кръг от представи. Ако афектът и представите по своя характер и интензивност не
съвпадат, в такъв случай в будно състояние нашето съждение е смутено.
В сънищата винаги е предизвиквало учудване обстоятелството, че в будното мислене приемаме
представите за необходими. Strumpell казва, че в съновидението представите губят своята психична
ценност. От друга страна, често можем да наблюдаваме факта, че интензивният афект възниква по
повод на съдържанието, което не дава ни най-малък повод за това. По време на съновидението се
намираме в извънредно опасно положение или в отвратителна обстановка, но не изпитваме нито
страх, нито отвращение. Друг път става точно обратното - можем да се възмутим от най-невинни
неща или да се зарадваме по повод на някаква дреболия. Тази загадка на съновидението може да бъде
разрешена много по-лесно от всяка друга. Достатъчно е да преминем от явното съдържание към
скритото. Няма да се спираме на този въпрос, а само ще кажем, че анализът ни показва, че представите
претърпяват различни замествания и премествания, докато в същото време афектите остават в
непроменен вид. Затова няма нищо странно, че променените от изопачаващата дейност на

www.spiralata.net 152
съновидението представи престават да съответстват на неизменения афект. Достатъчно е анализът да
си представи истинското съдържание на предишното му място и съответствието отново ще бъде
възстановено.
В психичния комплекс, подложен на въздействието на цензурата, единствената неприкосновена
съставна част са афектите. Единствено те могат да ни покажат правилния път за тълкуването. В
психоневрозите тази особеност се проявява още по-релефно, отколкото в сънищата. Тук този афект
винаги е обоснован, поне по своя характер. Само неговата интензивност може да се повишава
вследствие на колебанието на невротичното внимание. Ако истерикът е учуден, че се страхува от
някаква дреболия, или човекът, който страда от натрапчиви мисли, не разбира защо някаква глупост
може да предизвика у него толкова тягостни угризения на съвестта, и двамата се заблуждават, мислейки,
че тази дреболия или глупост са съществени. Те се борят старателно, като взимат за изходен пункт на
своето мислене дреболията от тези представи. Психоанализата ни показва правилния път, признавайки
точно обратното - че самият афект е напълно обоснован, и търсейки представата, отнасяща се до него,
но изместена от направеното заместване. Разбира се, ние предполагаме, че проявите на афекта и кръгът
на представите не представляват органическо ,цяло, както сме свикнали да мислим. Тези две части са
само споени помежду си и лесно могат да бъдат разделени с помощта на анализа. Тълкуването на
сънищата показва, че нещата действително стоят по този начин.
Като начало ще дам един пример, при който анализът обяснява отсъствието на афект в кръга на
представите.
I. Моя пациентка вижда в пустинята три лъва, единият от които се смее. Тя не се страхува от тях,
но все пак сякаш й се налага да се спасява от тях с бягство. Иска да се качи на едно дърво, но
братовчедка й я изпреварва, учителката по френски също и т.н.
Анализът ни предоставя следния материал: Като индиферентен мотив на съновидението е
послужила фразата от учебника по английски език: Гривата е украшението на лъва. Баща й имал
голяма брада, която обвивала лицето му като грива. Учителката й по английски се казвала мис Лайънс
(Lions - лъвове). Един познат й изпратил томче с балади на Льове (Lowe - лъв). Ето ги и трите лъва.
Защо да се страхува от тях? Неотдавна чела някакъв разказ, в който тълпата преследва един негър.
Негърът се покатерва на едно дърво. После следват други спомени от аналогичен вид, съвет за лов на
лъвове, даден в едно хумористично списание, според който трябва да се вземе сито, за да се пресее
пустинята. Пясъкът ще изпада през дупките и ще останат лъвовете. След това един забавен, но не много
приличен анекдот за някакъв чиновник: Попитали го защо не се опита да завоюва благоразположението
на началника си, а той отговорил, че би искал да допълзи, но го е изпреварил друг. Целият този материал
става ясен, ако вземем под внимание, че сънуващата поканила в навечерието на съновидението
началника на съпруга си. Той бил много любезен, целунал й ръка и тя престанала да се страхува от
него, въпреки че той бил “едър звяр” и в обществото го смятали за “светски лъв”. II. Като втори
пример ще взема съновидението на девойката, която сънувала, че вижда малкия си племенник в
ковчег, но не изпитала нито скръб, нито мъка. От анализа вече знаем защо. Съновидението скрива
нейното желание да се срещне отново с любимия си. Афектът е насочен именно към това желание, а
не към неговото прикриване. Не е имало никакъв повод за скръб.
В някои съновидения афектът все пак запазва слабата връзка с кръга от представи, който е заместил
неговия съответстващ. В други разпадането на комплекса става по-енергично. Афектът се отделя
напълно от съответстващата му представа и се включва в някое място на съновидението, най-
подходящото за него след новото разположение на елементите на съня. Тук нещата стоят аналогично,
както във въпроса за ролята и значението на актовете на съждение в съня. Ако в мислите, скрити в
съновидението, има някакво повече или по-малко значително съждение, същото се появява и в
самото съновидение, но в него то може да се отнася към съвсем друг материал. Често подобно
предвижване се извърша на принципа на противоположностите.
Ще обясня това със следния пример, който подлагам на изчерпателен анализ.
III. Замък на брега на морето. Впоследствие се оказва, че е на брега не на море, а на тесен канал. Г.
Д, е губернатор на крепостта. Стоя с него в голяма зала. Пред прозорците се издигат фортовете. Аз съм
морски офицер, командирован в гарнизона. Страхуваме се от нападение на неприятелски кораби.

www.spiralata.net 153
Крепостта се намира в обсадно положение. Г. П. има намерение да напусне и ми дава указания как да
действам в случай на нападение. Болната му жена и децата му са в крепостта. Когато бомбардировката
започне, трябва да се опразни голямата зала. Той диша тежко и иска да си тръгне, но аз го задържам и го
питам как да му изпратя известие в случай на нужда. Той ми отговаря нещо, но изведнъж пада мъртъв.
По всяка вероятност съм го преуморил с въпросите си. Но смъртта му не ми прави никакво
впечатление. Мисля си дали вдовицата ще остане в замъка, дали трябва да съобщя за смъртта на
губернатора на главнокомандуващия и дали аз, като следващ по старшинство, ще заема длъжността
му. Стоя до прозореца и гледам минаващите кораби. По зелената вода се носят търговски плавателни
съдове. Някои имат по няколко комина, а други - издут покрив (приличащ на покрива на гара във
встъпително съновидение, което не съобщавам). До мен е брат ми. И двамата гледаме през прозореца
към канала. При вида на един кораб се изплашваме и извикваме: Неприятелски кораб! Но се оказва, че
се връщат корабите, които вече познавам. Преминава един плавателен съд. Той е много смешно срязан
на половина по дължината на палубата, върху която се виждат странни предмети. Нещо като чаши и
флакони. Ние викаме в един глас: “Fruhstucksschiff” (“плавателен съд за закуска”).
Бързото движение на корабите, тъмната синева на водата, черният дим от комините - всичко това
създава мрачно настроение, което е доста угнетяващо.
Мястото на действието в това съновидение е съставено от спомените за няколко пътешествия по
Адриатическо море (Мирамар, Дуино, Венеция, Аквилия). Кратката, но извънредно приятна разходка до
Аквилия заедно с брат ми няколко седмици преди това беше още в паметта ми. Морската война между
Америка и Испания и свързаните с нея грижи за съдбата на роднините ми, живеещи в Англия, тук
играят доста важна роля. В това съновидение има проява на афект на две места. На едно място
очакваният афект липсва - тук има категорично указание, че смъртта на губернатора не ми прави
никакво впечатление. На друго място, мислейки, че виждам неприятелски кораб, аз се изплашвам и в
съновидението наистина изпитвам чувство на страх. В това превъзходно конструирано съновидение
афектите са разположени толкова добре, че е избягнато каквото и да било противоречие. От една
страна, нямам никакво основание да се плаша от евентуалната смърт на губернатора, а от друга,
напълно естествено е в качеството си на комендант на крепостта да се плаша от вида на вражеския
кораб. Анализът обаче показва, че господин П. само замества моето собствено “Аз” (в съновидението
съм негов приемник, заместник). Аз съм губернаторът, който внезапно умира. Мислите, скрити в
съновидението, се интересуват от бъдещето на близките ми в случай, че внезапно умра. Друга
неприятна мисъл в материала на съновидението няма. Страхът, свързан в съновидението с вида на
вражеския кораб, трябва да бъде пренесен оттам и да бъде включен тук. Анализът обаче показва, че
кръгът от мисли, от които е взет военният кораб, е пълен с радостни и светли спомени. Година преди
това бяхме във Венеция. През един чудесен летен ден стояхме на прозореца на стаята си в “Рива
Чиавони” и гледахме лазурната лагуна, по която имаше по-голямо движение, отколкото обикновено.
Очакваха английски кораби и се готвеха да ги посрещнат тържествено. Изведнъж жена ми завика
радостно като малко дете: “Английски кораб!” В съновидението тези думи будят страх. Тук отново
виждаме, че думите в съновидението произлизат от думите в действителността. Скоро ще се убедим,
че и елементът “английски” не е останал неизползуван от дейността на съновидението. Следователно
тук превръщам радостта в страх. Остава ми само да спомена, че вследствие на това превръщане
изобразявам част от скритото съдържание на съновидението. Примерът обаче ни показва, че на
съновидението е предоставено право да отдели повода за афект от неговата обща връзка с мислите и
да го включи в което и да било място от съдържанието на съня.
Ще се възползвам от случая и ще подложа на по-внимателен анализ появата на “кораба за
закуска” в съновидението, която приключва по толкова абсурден начин тази превъзходно осмислена
и конструирана ситуация. Напрягайки паметта си, аз си спомням, че този кораб беше черен. Неговата
срязана страна ми напомняше за една вещ, която бях виждал в музеите на етруските градове. Това
беше правоъгълна чаша от черна глина с две дръжки. В нея имаше неща, които наподобяваха чаши за
чай или кафе. Всичко това напомняше сервиз за закуска (Fruhstuck). На въпросите ни отговориха, че
това са принадлежности на етруска жена - руж и пудра. Пошегувахме се, че не би било лошо да ги
вземем за подарък на жените си. Следователно обектът на съновидението означава черен тоалет,

www.spiralata.net 154
траур, и показва за смъртта. С другия си край обектът на съновидението напомня ладия, върху която в
древността са полагали тялото на умрелия и са я пускали по вълните. Тук се отнася и това, че корабите в
съновидението се връщат.
“Тихо върху спасената ладия към пристанището плава старецът.”
Това е завръщане след корабокрушение (nach dem Schiffbruche), корабът е пречупен на две части
(abgebrochen). Откъде тогава се взима названието Fruhstucksschiff. Именно тук е използвана думата
“английски” (вж. по- горе). Закуска - fruhstuck - breakfast - Fastenbrecher. Brechen се отнася до
Schiffbruch, a Fasten (пост) е свързано с траура.
Но при този кораб само името е образувано от съновидението. Самото то е действителност и ми
напомня за най-приятните часове от моето последно пътешествие. Отнасяйки се със съмнение към
храната в Аквилия, ние си взехме провизии от Харц. В Аквилия си купихме бутилка чудесно истрийско
вино и докато малкият кораб плуваше бавно по канала delle Mee, насочвайки се към Градо, ние,
единствените пасажери, си устроихме на палубата чудесна закуска, която ни се стори по-хубава от
всякога. Именно това е означавало “Кораб за закуска” и именно зад този спомен за приятното
удоволствие съновидението скрива тъжните мисли за неизвестното и загадъчно бъдеще.
Отделянето на афектите от представите, предизвикващи тяхното проявление, е най-яркото и
релефно изменение, което претърпяват при образуване на съновидението, но далеч не е единственото и
най- същественото от всичко, на което се подлагат по пътя от мислите, скрити в съновидението, до
неговото явно съдържание. При сравняването на афектите в мислите с афектите в съновидението
веднага прави силно впечатление следното: там, където в съновидението има афект, той е налице и в
мислите. И обратното. В общи линии съновидението е по-бедно на афекти, отколкото психическият
материал, от чиято обработка се е образувало. Възстановявайки мислите, лежащи в съновидението,
виждам, че в тях постоянно се отразяват най-интензивните душевни движения, които често се борят с
други, диаметрално противоположни на тях. Обръщайки поглед към съновидението, виждам, че почти
винаги то е безцветно и лишено от каквато и да било окраска на интензивен афект. Съновидението
издига до равнището на безразличие не само съдържанието, но и емоционалната окраска на моето
мислене. Дори си позволявам да твърдя, че съновидението извършва и потискане на афектите. Да
вземем отново съновидението за монографията по ботаника. На афекта в съновидението съответства
пламенната и убедена защита на правото ми да постъпвам така, както искам, и да уреждам живота си
така, както ми се струва правилно. Възникналото вследствие на това съновидение казва с безразличен
тон следното: Написал съм монография, тя е пред мен, в нея има много цветни таблици и изсушени
цветя. Тук цари спокойствие като на гробищата. Няма никакъв шум от битки.
Наистина, може да бъде и по друг начин. В самото съновидение може да има интензивни прояви
на афекти, но засега ще се спрем на неоспоримия факт, че повечето сънища се представят пред нас
като крайно индиферентни, докато мислите, скрити в сънищата, са винаги свързани с дълбоки и
интензивни чувства.

Тук се затруднявам да дам пълно теоретично обяснение на потискането на афектите от Страна на

сънищата. Това би предизвикало подробно разглеждане на теорията за афектите и на самия процес
на потискане. Ще представя само две положения. По други съображения съм длъжен да приема
потискането на афекта за центробежен процес, насочен към вътрешността на нашето тяло и
аналогичен на моторния и секреторния процес на инервацията. Както това, че по време на сън явно
отсъства изпращането на моторни импулси към външния свят, така и центробежното предизвикване на
афектите може да бъде затруднено от подсъзнателното мислене в спящо състояние. Проявата на афекти
в хода на мислите, които се намират в основата на съновидението, в значителна стенен отслабват.
Оттук става ясно, че не могат да бъдат силни и тези, които се включват в съновидението. Съгласно с
това за “потискането на афектите” като че ли е виновна не дейността на съновидението, а състоянието
на сън. Може и да е така, но във всеки случай това далеч не е всичко. Трябва да помислим и за това, че
всяко по-малко или повече сложно съновидение се оказва резултат от взаимодействието на различни
психични сили. От една страна, на мислите, образуващи желание, се налага да издържат
съпротивлението на цензуриращата инстанция, а от друга, вече нееднократно видяхме, че дори в

www.spiralata.net 155
подсъзнателното мислене всяка мисъл е свързана с друга, която й противоречи. Тъй като всички тези
мисли са в състояние да предизвикат афекти, едва ли ще сгрешим, ако приемем, че потискането на
афектите е резултат от спиращото въздействие, което си оказват един на друг противоречивите
елементи и което потиснатите стремежи изпитват от страна на цензурата. По този начин потискането
на афектите се явява втори резултат от въздействието на цензурата в съновидението. Първият резултат
беше изопачаването.
Ще дам тук един пример, в който индиферентният тон на съдържанието на съновидението може да
бъде обяснен с противоречивостта на мислите, скрити в него. Изложеното по-долу кратко съновидение
трябва да предизвика у всеки читател чувство на отвращение.
IV. Възвишение. На него има нещо, което прилича на отходно място.
Дълга пейка, на единия й край има голям отвор. Целият заден край е покрит с изпражнения -
различни по големина и свежест. Зад скамейката има храсти. Изхождам се на скамейката. Силна струя
урина измива всичката мръсотия. Засъхналите екскременти се отделят и падат в дупката. Но по края все
пак остава нещо.
Защо не изпитвам никакво отвращение при това съновидение?
Както показва анализът, само защото за образуването му са способствали приятни мисли. При
анализа веднага ми идва наум мисълта за Авгиевите обори, почистени от Херкулес. Този Херкулес
съм аз. Възвишението и храстите имат отношение към местността в Аусзее, където сега живеят децата
ми. Аз открих детската етиология на неврозите и по този начин предпазих собствените си деца от
заболяване. Скамейката (изключвайки, разбира се, отвора) много прилича на мебела, който ми подари
моя благодарна пациентка. Скамейката показва, че пациентите ме ценят. Дори човешките екскременти
допускат най-невинно тълкуване. Колкото и да е странно, това е само спомен за прекрасната Италия.
Както знаем, в малките градчета там канализацията е много примитивна. Струята урина, която
отмива всичко, несъмнено е указание за мания за величие. Точно по същия начин Гьливер гаси
пожара при лилипутите. Наистина с това той изпада в немилост пред миниатюрната кралица. Но и
Гаргантюа, свръхчовекът на Рабле, отмъщава по аналогичен начин на парижаните. Той яхва Нотр Дам и
насочва към града струя урина. Вечерта преди съновидението прелиствах книгата на Рабле,
илюстрирана от Гарние. Колко странно. Още едно доказателство, че съм свръхчовек. През лятото, по
време на пребиваването ми в Париж, Нотр Дам беше любимото ми място за разходки. Това, че всички
екскременти изчезват толкова бързо, има отношение към изречението afflavit et dissipati sunt, което
някога бях поставил като епиграф върху един мой очерк за терапията на истерията.
А ето го и активният повод за съновидението. През една гореща лятна вечер четях лекция за
истерията с извращения. Неизвестно защо нищо от това, което казвах, не ме удовлетворяваше и ми се
струваше несъществено и маловажно. Бях уморен, не чувствах никакво удовлетворение от работата си и
се стремях далеч от това ровене в човешката мръсотия към своите деца и към прелестите на Италия. В
такова състояние на духа тръгнах от аудиторията към кафето, за да поседя малко на въздух и да хапна
нещо. Но нямах апетит. С мен тръгна един от слушателите ми. Той ме помоли да му разреша да остане
малко с мен, докато си изпия кафето. Започна да ме хвали, че много научил от мен. Каза, че след
моята лекция гледа на всичко с други очи, че е почистил авгиевите обори от заблудите и
предразсъдъците в учението за неврозите. “С една дума - завърши той, - аз съм велик човек.” Едва
сдържах отвращението си. Тръгнах си, мислейки как по-скоро да се отърва от него. Преди да си легна,
прелистих книгата на Рабле. Прочетох и разказа на К. Майер “Страданията на едно момче”.
Именно от този материал се е образувало съновидението. Новелата на Майер включва в съня ми
един спомен от детството (вж. съновидението за граф Тун, последната част) Настроението,
проникнато от чувство на отвращение и неудовлетвореност, в съновидението се е проявило само
толкова, колкото да достави почти целия материал на съдържанието. Но през нощта се проявява
противоположно настроение и взима връх над първото. Наложило се е съдържанието да приеме такъв
характер, който би дал възможност в един и същ материал да се изрази и желанието да намалиш
заслугите си, и желанието да се превъзнесеш. . Именно от този компромис се е образувало
двусмисленото съдържание на съновидението, а от тълкуването на двете противоречия - неговият
индиферентен тон.

www.spiralata.net 156
 Според теорията за осъществяване на желанието на съновидението това щеше да бъде
невъзможно, ако с чувството за отвращение не се беше сблъскала противоположната, макар и
потисната мания за величие. Неприятното не намира израз в съновидението. Неприятното в нашите
мисли е включено в съновидението само в случаите, когато отстъпва съдържанието си на
осъществяването на желанието.
Но съновидението може да извършва с афектите в мислите, скрити в тях, и други операции - не
само да ги включва в съдържанието си или да ги потиска. То може да ги преобразува в тяхната
противоположност. Разглеждайки правилата за тълкуване, говорихме за това, че всеки елемент на
съновидението може да означава в тълкуването както своята противоположност, така и самия себе си.
Това никога не може да се определи предварително. Решаващата дума тук принадлежи на общата връзка
на цялото. Това обстоятелство явно е било забелязано и от народната мъдрост. При тълкуването на
сънищата народните съновници много често постъпват на принципа на контраста. Такова преобразуване
в противоположност става възможно благодарение на вътрешната асоциативна връзка, която в нашето
мислене свързва представите за някакъв предмет с представите за неговата противоположност. Както и
всяко преместване, то служи на целите на цензурата, но често става и средство за осъществяване на
желанието, тъй като желанието се състои просто от заместване на неприятната представа с нейната
противоположност.
Подобно на представите, могат да се превърнат в своята противоположност и афектите в
мислите, скрити в съновидението. По всяка вероятност това превръщане на афектите се извършва
предимно от цензурата. Потискането на афектите и тяхното преобразуване в социалния живот, в който
се сблъскваме със същата цензура, както и в съновидението, служи преди всичко за целите на
замаскирането, на скриването. Когато разговарям с някого, с когото трябва да се съобразявам, но на
когото ми се иска да изкажа враждебните си чувства, за мен е много по-важно да прикрия от него
изразяването на своя афект, отколкото да смекча словесния израз на мислите си. Ако не кажа на този
човек нещо враждебно, но съпроводя думите си с ненавистен поглед или с жест на презрение,
впечатлението, което ще оставя у този човек, е почти същото, ако му хвърля в лицето своята ненавист.
По този начин цензурата ме принуждава да потискам своите афекти и ако съм добър актьор, ще съумея
да проявя противоположния афект: ще се смея тогава, когато ми се иска да се възмутя, ще бъда вежлив,
въпреки че ми се иска да покажа презрението си.
Вече познаваме един превъзходен пример на такова превръщане на афектите за целите на
цензурата на съновидението. В съновидението за “чичото с брадата” изпитвам нежно чувство към
своя приятел Р, а в същото време мислите, скрити в съновидението, го наричат глупак. От този
пример за превръщане на афектите изведохме първото доказателство за наличието на цензура в
съновидението. И тук нямаме основание да предполагаме, че съновидението отново създава този
контраафект. То обикновено го намира в готов вид в материала на мислите и само го издига чрез
психическата сила на контрамотивите, докато не стане годен за образуване на съновидение. В
споменатото съновидение за чичото нежният контраафект явно произтича от някой източник от
детството (както това става ясно от продължението на съновидението), тъй като вследствие на
своеобразния характер на преживяванията от ранното ми детство отношенията между чичото и
племенника за мен са станали източник на всички дружески и враждебни чувства.
Има една група сънища, които претендират за наименованието “лицемерни” и подлагат на тежко
изпитание теорията за осъществяване на желанието. Обърнах й внимание, когато госпожа д-р М.
Хилфердинг докладва във “Виенско психоаналитично общество” следното интересно място от
произведението на Розегер:
В “Горска родина” (т. II) в разказа “Чуждият” (стр. 303) пише следното: “В общи линии не мога
да се оплача от липсата на сън, но в много от нощите аз, заедно със скромния си живот на студент и
литератор, влачих и живота на шивашки калфа - това беше сянка, призрак, от който не можех да се
отърва.
През деня не се отдавах много често на размисли за миналото си. Един мечтател, израснал от кожата
на филистер, има за какво да размишлява. Но той не мисли за нощните си сънища. Едва впоследствие се
научих да размишлявам за всичко и когато у мен отново се пробуди душата на филистера, се

www.spiralata.net 157
замислих над защо всъщност в сънищата си винаги изпълнявам ролята на шивашки калфа и защо работя
като такъв цял живот, без да получавам никакво възнаграждение от майстора. Когато седях до него,
гладех или тропосвах, прекрасно съзнавах, че имам много други грижи и интереси. Беше ми тежко,
неприятно, съжалявах за изгубеното време, което бих могъл да използвам по-добре и по-целесъобразно.
Когато не правех това, което искаше майсторът, понасях търпеливо ругатните му. Но никога не ставаше
дума за възнаграждение. Често, седейки превит в тъмната работилничка, решавах да се откажа. Веднъж
дори го казах на майстора, но той не обърна никакво внимание на думите ми и аз продължих да работя
за него.
Колко радостно беше за мен събуждането след тези мъчителни и скучни часове. Твърдо решавах,
че ако този тягостен сън се повтори, ще го отхвърля енергично и ще извикам силно, че всичко това е
глупост, че се намирам в леглото и спя… Но на следващата нощ отново седях в работилницата.
Така в тягостно еднообразие минаваха годините. Един прекрасен ден, когато работехме с майстора
при АлпелхоФер (селянина, при когото бях постъпил на учение), майсторът беше доста недоволен от
работата ми. “Бих искал да зная за какво мислиш!” - каза той и ме погледна сърдито. Помислих си, че
най-разумно ще бъде да стана и да му кажа, че работя за него само от любезност, и да си тръгна. Но не
го направих. Отнесох се спокойно към това, че майсторът нае още един калфа и ми нареди да му
сторя място. Преместих се в ъгъла и продължих да шия. Същия ден беше нает още един калфа - онзи
същия, който беше работил при нас преди деветнадесет години и тогава по пътя от кръчмата беше
паднал в реката. Погледнах въпросително майстора и той ми каза: “Ти не си за този занаят. Можеш
да си вървиш.” Обзе ме такова чувство на страх, че се събудих.
Навън беше настъпило сивото утро. Бях обкръжен от произведения на изкуството. В една стилна
библиотека ме чакаха вечният Омир, исполинът Данте, несравнимият Шекспир, славният Гьоте -
всички гиганти на мисълта, безсмъртни. От съседните стаи се носеха силните гласове на събудилите
се деца, приласкани от майката. Имах чувството, че отново съм придобил тази идилична, сладостна,
мирна, поетична атмосфера, в която толкова често изпитвах голямото щастие да бъда човек! Но все пак
ме измъчваше мисълта защо не предупредих майстора, защо не се отказах сам, а получих отказ от него.
Колко е странно всичко това! От нощта, в която майсторът ме “уволни”, аз се наслаждавам на пълен
покой. Не сънувам това отдавна минало време, когато наистина съм бил шивашки калфа, време, което
имаше особена прелест със своята непривлекателност, но което беше хвърлило толкова силна сянка на
целия ми по-нататъшен живот.”
В тези сънища на писателя, който на младини е бил шивашки калфа, е трудно да се забележи
наличието на осъществяване на желанието. Всичко желано и радостно има отношение към живота
през деня, а съновидението влачи след себе си призрачната сянка на преодоляното, за щастие,
нерадостно съществуване. Аналогични собствени сънища ми помогнаха да намеря отговор на тази
загадка. Като млад лекар дълго време работих в един химически институт, но без да постигна никакъв
успех. Сега се мъча никога да не си спомням за този неблагодарен и всъщност срамен период от моята
практика. Въпреки това нееднократно ми се е присънвало, че работя в лаборатория, правя анализи,
преживявам различни епизоди и т.н. В по- голямата си част тези съновидения са неприятни, подобно на
сънищата за изпитите, и винаги много мъгляви. При тълкуването на едно от тях обърнах внимание на
думата “анализ”, която ми даде ключ към разгадаването. Сега вече съм “аналитик”, правя успешни
“анализи” - наистина не химически, а психоанализи.
Разбрах следното: ако в действителния живот се гордея с тези анализи и дори искам да се похваля
пред самия себе си с успехите, които съм постигнал, през нощта съновидението рисува пред мен други
неудачни анализи, с които нямам никакво основание да се гордея. Това са наказващите съновидения на
късметлията. Точно както съновиденията на шивашкия чирак, превърнал се в писател. Но по какъв
начин съновидението застава в конфликта между гордостта и самокритиката на страната на
самокритиката и включва в съдържанието си напълно разумно увещаване вместо незадоволено
осъществяване на желанието? Вече споменах, че отговорът на този въпрос е доста труден. Досещаме се,
че като основа на съновидението е послужила честолюбивата фантазия, а в неговото съдържание е
влязла нейната противоположност. Тук може да се спомене, че в душевния живот има мазохистични
тенденции, на които бихме могли да припишем такова превръщане. Внимателното изследване на

www.spiralata.net 158
отделни сънища от този вид обаче показва нещо съвсем друго. В мъглявото встъпление към едно от
моите съновидения за работата в лабораторията се видях във възрастта, към която се отнася
неудачния период от моята медицинска кариера. Нямах още специалност и не знаех как да подредя
живота си. Неочаквано разбрах, че трябва да избера една от няколкото жени, които ми предлагаха. По
този начин отново бях млад и - най-важното - отново беше млада и тя, жената, която раздели с мен
дългите години на тежка борба. С това се разкрива едно от неизбежните и естествени желания на
остаряващия човек, послужило като подсъзнателен възбудител на съновидението. Борбата между
самодоволството и самокритиката, разиграла се в другите психични слоеве, въпреки че беше
обусловила съдържанието на съновидението, само по-дълбоко вкоренилото се желание за младост
беше направило възможно проявлението на това желание под формата на съновидение. Наистина
човек много често мисли: “Сега ми е добре, тежкото време мина, но все пак тогава не беше лошо,
тогава бях още млад.”
При разглеждане на съновидения, съобщени от писатели, почти, винаги може да се предполага, че
авторът изпуска тези неща, които му се струват излишни и несъществени детайли в съдържанието на
съновидението. Затова тези съновидения поставят редица загадки, които лесно могат да се решат при
точното предаване на съдържанието на съня.
Otto Rank ми обърна внимание, че в приказката на братя Грим за храбрия шивач е съобщено
аналогично съновидение. Шивачът, който после става крал, веднъж сънува предишната си професия:
той приказва на глас в съня си и принцесата, неговата жена, в която се събужда съмнение, поставя през
следващата нощ хора до леглото му, които трябва да запишат думите му. Но шивачът е предупреден и
всичко завършва благополучно.
Сложният комплекс от процеси на потискане, сгъстяване и превръщане, след които афектите в
мислите, лежащи в основата на сънищата, се включват най-накрая в тяхното съдържание, се проявява
нагледно при един умел синтез на изцяло анализирани сънища. Ще дам още няколко примера за ролята
на афектите в сънищата.
V. В съновидението за странното поръчение, което ми дава старият Брюке - да препарирам
собственото си тяло, не изпитвам ужас дори и в съня си (Grauen). Това несъмнено е осъществяване
на желание, и то не само в определен смисъл. Препарирането означава самоанализ, направен от мен
чрез публикуването на книгата ми за сънищата. Това публикуване ми беше толкова неприятно, че
отложих отпечатването на вече готовия ръкопис повече от година. Но у мен се появи желание да
отстраня неприятното чувство - именно за това по време на съновидението не изпитвам ужас
(Graueri). “Grauen” (побелели коси) в друг смисъл също би ми се искало да избегна. Моята коса доста
побеля и това “Grauen” (бели коси) ме кара да спра да се колебая. Знаем, че в края на краищата в
съновидението намира израз мисълта, че ще ми се наложи да предоставя на децата си да достигнат
целите на тежкото странстване.
В две съновидения, които пренасят чувството на удовлетворение върху първите мигове от
живота в будно състояние след събуждането, това удовлетворение се мотивира в единия случай с
очакването, че ще разбера какво означават думите: “Това вече съм го сънувал” и в другия - с
увереността, че ще стане нещо, което “е предсказано”. Това чувство на удовлетворение е същото, с което
на времето посрещнах появата на втория си син. Тук в съновидението са останали същите афекти, които
са били в мислите, скрити в съня, но не при всички сънища нещата стоят толкова просто. Ако се
задълбочим малко в анализа и на двете, ще видим, че това удовлетворение, което не подлежи на
въздействието на цензурата, получава подкрепление от източника, който има основание да се бои от
цензурата, и чийто афект навярно би предизвикал конфликт, ако не се скрие зад еднороден, напълно
допустим афект на удовлетворение, идващ от друг, напълно допустим източник. За съжаление не мога да
дам такъв пример от областта на сънищата, но един пример от друга област ще илюстрира нагледно
мислите ми. Да допуснем следното: До мен стои човек, когото ненавиждам, така че у мен възниква
напълно естественото желание да се зарадвам, ако с него се случи нещо лошо. Но това чувство
противоречи на моя морал. Не се решавам да изкажа желанието си. Ако след това с този човек
наистина се случи нещастие, ще потисна удовлетворението си и насила ще предизвикам у себе си
мисли и думи на съжаление. Навярно всички са изпадали в аналогични ситуации. Но ако този човек

www.spiralata.net 159
наистина е предизвикал всеобщо негодувание, тогава ще имам право свободно да изкажа своето
удовлетворение от това, че си е получил заслуженото. В това отношение вече ще бъда единодушен с
останалите, които имат към него съвсем безпристрастно отношение. Но мога да отбележа, че моето
удовлетворение ще бъде по-голямо от това на другите. То ще получи подкрепа от източника на моята
ненавист, който до този момент, благодарение на вътрешната цензура, не може да отдели от себе си
афекта, но сега, вследствие на променените условия, е получил пълна свобода. Такива положения
имат място в обществото навсякъде, където антипатични личности или членове на не-любимо
малцинство се оказват виновни за нещо. Тогава обикновено наказанието им не съответства на вината
им, а на вината плюс безрезултатната до този момент антипатия, която е била насочена към тях. В
това отношение наказващите извършват несъмнена несправедливост, но не я осъзнават вследствие на
съпротивлението на чувството за удовлетворение, което им осигурява отстраняването на толкова
продължителния гнет, тегнел над душите им. В такива случаи афектът може би има основание, но само
по отношение на качеството, а не по отношение на мащабите. Успокоената по един пункт самокритика
пренебрегва по твърде лекомислен начин втория пункт. Ако разтворим вратите, през тях обикновено ще
влязат повече хора, отколкото се е предвиждало.
Правещата силно впечатление черта на невротичния характер, че поводите, възбуждащи афектите,
достигат резултати, които макар и качествено обосновани, са несъразмерни количествено, се обяснява
само по този начин, доколкото изобщо допуска психологическо обяснение. Излишъкът в тези случаи
произтича от останалите неосъзнати до този момент потиснати източници на афекти, които могат да
влязат в асоциативна връзка с реалния повод, и от проявлението на афекти, за които безупречният и
позволен източник открива желания път. Това ни доказва, че трябва да отчитаме не само взаимното
потискане между потиснатата и потискащата душевна инстанция. Също такова голямо внимание
заслужават и случаите, в които вследствие на съвместното действие и подкрепата от двете страни двете
инстанции предизвикват патологичен афект. Тези, само набелязани от наша страна в общи линии
принципи на психичната механика, можем да използваме при обяснението на ролята на афектите в
съновидението. Чувството на удовлетворение, което се проявява в съновидението и естествено е на
лице и в мислите, не се обяснява напълно от това. Обикновено се налага да се търси втория източник
в мислите, скрити в съновидението. Върху този източник е наложен гнетът на цензурата. Под негово
влияние той би дал не удовлетворение, а друг противоположен афект, но наличието на първия източник
му дава възможност да се измъкне от изместването на своя афект на удовлетворение и да намери
необходимата му подкрепа в този друг източник. Благодарение на това афектите в съновидението са
сложни по своя произход и точно толкова, сложно се детерминират в материала на мислите.
Източниците на афектите, които могат да дадат един и същ афект, встъпват в съновидението във
взаимодействие за образуването му.
Известно обяснение на този забъркан въпрос дава анализът на прекрасното по своята конструкция
съновидение, в което централно място заема изразът “поn vixit”. В него проявата на афекти от различен
характер се сблъсква на две места с явното съдържание. Враждебните и неприятните усещания се
кръстосват там, където унищожавам с две думи приятеля си. В края на съновидението се радвам и
констатирам възможността (която в будно състояние е призната за абсурдна) да унищожа противника
си само с едно силно желание.
Все още не съм съобщил мотивите за това съновидение. Те са твърде съществени и ни довеждат до
разбирането на съновидението. От моя приятел в Берлин (когото нарекох Фл.) получих известие, че му
предстои операция и че за състоянието му ще ми съобщят неговите близки, живеещи във Виена.
Навярно щях да замина при него, но точно по това време ме измъчваха силни болки, които ми
пречеха да се движа. От мислите, скрити в съновидението, разбирам, че съм се страхувал за живота
на близкия си приятел. Неговата единствена сестра, която не познавах, беше умряла на младини след
кратко боледуване. (В съновидението Фл. говори за сестра си и казва: “След 45 минути нея я нямаше.”)
Очевидно съм си помислил, че и неговият организъм не е по-силен от нейния и че след лошите
новини все пак ще замина при него, но ще закъснея, а това за мен ще стане източник на вечни
упреци.85 Този упрек за закъснението става централно място в съновидението, но намира израз в
сцената, в която уважаваният учител от студентските ми години Брюке ме упреква със страшния поглед

www.spiralata.net 160
на сините си очи. Какво именно е предизвикало изместването на тази сцена ще разберем скоро.
Съновидението не може да я възпроизведе точно както съм я преживял. Въпреки че то предоставя на
друг сините очи, възлага на мен унищожителната роля. Безспорно това превръщане е начин за
осъществяване на желанието. Загрижеността за здравето на приятеля, упрекът за това, че не отивам при
него, срамът ми (той случайно е пристигнал при мен във Виена), необходимостта, която изпитвам, да
изтъкна за свое оправдание болестта си - всичко това предизвиква истинска буря от чувства. Тази буря в
съня се усеща ясно и бушува в областта на мислите, скрити в съновидението.
В мотивите на съновидението обаче има и нещо друго, което оказва върху мен съвсем
противоположно въздействие. Заедно с неблагоприятните новини за операцията получих и настойчива
молба да не казвам на никого за нея. Тази молба ме оскърби, тъй като бе равносилна на недоверие към
мен. Макар да знаех, че тази молба не идва от моя приятел, а се обяснява от липсата на такт или може
би с вълнението на посредниците, все пак скритият в нея упрек ме обиди, защото не беше съвсем
неоснователен. Наистина това няма отношение към дадения случай, но на младини, когато бях много
близък с двама неразлъчни приятели, казах на единия това, което другият беше говорил за него. Не съм
забравил упреците, които ми се наложи тогава да чуя. Единият от приятелите, между които посях семето
на раздора, беше професор Флайшел, а другият се наричаше Йосиф. Така се нарича и появилият се в
съновидението мой приятел и противник П.
За упрека, че не умея да пазя чужди тайни, в съновидението свидетелства въпросът на Ф. какво
всъщност съм разказал за него на П. Включването на този спомен пренася упрека за закъснението от
настоящето във времето, когато работех в лабораторията на Брюке. Замествайки в “унищожаването”
второто лице с Йосиф, карам тази сцена да изобрази не само упрек за закъснението, но и друга, която е
повече подложена на преместване, за това, че не умея да пазя чужди тайни. Процесите на сгъстяване и
преместване в съновидението, а също и мотивите за тях правят силно впечатление.
Незначителната в настоящия момент досада по повод на молбата операцията на приятеля ми да се
пази в тайна черпи подкрепа от източниците, протичащи в дълбочина, и се превръща в поток
враждебни чувства към лицата, които в действителност много обичам. Източникът, който дава тази
подкрепа, води началото си от детските години. Вече споменах, че всички дружески и враждебни
чувства допускат сведение за моите отношения с племенника ми, който е с една година по-голям от мен.
Той ме потискаше и се научих да се боря с него. В общи линии живеехме мирно и тихо и се обичахме,
макар че според родителите ни често сме се биели и сме се оплаквали един от друг. Всички мои по-
нататъшни приятели въплъщаваха в изместен смисъл у себе си този първи неприятел за мен. Близкият
приятел й ненавистният враг винаги са били необходимите обекти на моите чувства. Непрекъснато
подсъзнателно се стараех да ги намирам и детският идеал често се осъществяваше до такава степен,
че приятелят и лекарят се сливаха в едно и също лице - разбира се, не едновременно, както беше в
периода на моето детство.
Но тук няма да обяснявам по какъв начин при тези условия “свежият” повод за афектите може да
бъде сведен до детските преживявания, за да отстъпи място на обяснението на този афект. Това се
отнася до психологията, подсъзнателното мислене и психологичното обяснение на неврозите. За целите
на тълкуването на сънищата е достатъчно да се допусне, че пред нас изплува или се образува по
фантастичен начин спомен от детството със следното съдържание: Две деца спорят за някаква вещ -
за каква за нас няма значение, - въпреки че споменът или илюзията за това има предвид съвсем
определен предмет. Всеки твърди, че е дошъл пръв, че предметът е негов. Стига се до бой, силата
тържества над правото. По данните от съновидението навярно съзнавам, че не съм бил прав (сам
забелязвам своята грешка), но този път победата е на моя страна, аз съм победител, а победеният тича
при чичо, оплаква се от мен, а аз се защитавам с думите, съобщени ми впоследствие от баща ми. Бил
съм го, защото той ме е бил. По такъв начин този спомен, или по-скоро фантазията, възникваща у мен
по време на анализа на съновидението, се явява елемент на мислите, скрити в него. Елемент, който
събира афектите, които са налице в тези мисли, е като воден басейн, в който от всички страни вода се
стича вода. Оттук мислите тръгват в следните направления: Наложи ти се да ми отстъпиш, защо не
пожела да ми отстъпиш доброволно? Нямам нужда от теб, ще си намеря друг приятел, с когото ще си
играя и т.н. След това се разкриват и пътищата, по които идват тези мисли в съновидението. В такова

www.spiralata.net 161
“ote-toi que je m’y mette” аз, по всяка вероятност, съм упреквал навремето приятеля си Йосиф.86 Той
постъпи след мен в лабораторията на Брюке. Да се издигне човек в служебно отношение там беше
много трудно. Асистентите седяха здраво на местата си, а младите нямаха търпение. Приятелят ми
изрази гласно нетърпението си. Тъй като асистентът, на чието място разчиташе, беше болен, желанието
той да отстъпи мястото си беше доста двусмислено. Напълно разбираемо е, че и аз преди няколко
години бях изпитвал същото желание. Пътят за желанията, които трябва да бъдат потискани, е отворен
навсякъде, където има йерархия. У Шекспир виждаме, че принцът, който се намира пред леглото на
болния си баща, не може да потисне изкушението да провери дали короната му отива. Но
съновидението наказва за това безнравствено желание, разбира се, не мен, а него.
“Той е бил властолюбив и аз го унищожих.” Не можеше да изчака, докато се освободи място, и
затова самият той беше отстранен. Тези мисли се появиха у мен веднага след присъствието ми на
откриването на паметника в университета. Част от изпитаното в съновидението удовлетворение
означава следното: “Справедливо възмездие, ти го заслужаваш.”
На погребението на приятеля ми един младеж си позволи една некоректна забележка: Ораторът
говорел така, сякаш светът нямало да. просъществува без този човек. Всъщност у него говори
чувството на неудовлетворение на човек, чиято искрена скръб е нарушена от излишно
преувеличение. Но с. тази забележка са свързани следните мисли: Няма незаменими загуби.
Колко вече съм погребал, а самият аз все още съм жив, надживях всички, мястото остана за мен.
Подобна мисъл, възникнала в момента, когато се страхувам, че няма да заваря приятеля си жив,
допуска и по-нататъшно развитие: Радвам се, че ще надживея още един човек, че не аз съм умрял, а.
той, че победих така, както в гореспоменатия епизод от детството. Това удовлетворение, произтичащо от
детските източници, покрива почти целия афект, възприет от съновидението. Радвам се, че съм
надживял другия, и изразявам задоволството си с наивния егоизъм на един от съпрузите в анекдота:
“Когато единият от нас умре, ще се преместя в Париж”. За мен няма никакво съмнение, че мъртвият
няма да съм аз. Не може да се отрече, че тълкуването и съобщаването на собствените съновидения
изисква голяма саможертва. Налага се да се показваш лош като някакъв зъл дух сред всички останали,
които са толкова благородни и с които живееш.
Затова намирам за напълно естествено факта, че противниците съществуват само докато ги
търпиш и че те могат да бъдат отстранени чрез собственото ти желание. По такъв начин е наказан и
моят приятел Йосиф. Но противниците се явяват въплъщение на моя приятел от детските години.
Следователно изпитвам удовлетворение и затова, че непрекъснато го замествах с някой друг и че сега
отново ще намеря заместник на този, когото се страхувам да загубя. Няма незаменима загуба.
Но къде е цензурата на съновидението? Защо не протестира настоятелно против тези груби и
егоистични мисли и не превръща свързаното с тях удовлетворение в чувство на тягостна досада?
Предполагам, че не го прави само защото други безупречни мисли, свързани с този човек,
предизвикват същото чувство на удовлетворение и със своя афект покриват чувството, произтичащо
от забранения източник от детството. При гореспоменатото откриване на паметника в друга сфера на
мисли си казвам сам на себе си: “Загубих толкова близки приятели - едни умряха, с други се
разделихме. Колко е хубаво все пак, че ги замених с други, че се сдобих с приятел, който ми е по-скъп
от останалите и когото сега, когато се намирам във възрастта, в която е най-трудно да се завържат
приятелски отношения, мога да запазя завинаги.” Удовлетворението, че съм намерил заместник на
умрелия си приятел, може да бъде безпрепятствено пренесено в съновидението, но зад него се
прокрадва и задоволството от враждебния характер от детския източник. Детското нежно чувство
способства за укрепването на сегашното; напълно обосновано. Но и детската неприязън си е
прокарала път към съдържанието на съновидението.
В съновидението обаче ясно личи и още една нишка от мисли, която може да бъде свързана с
чувството на удовлетворение. Неотдавна, след много дълго очакване, на приятеля ми му се роди дъщеря.
Знаех колко много тъгува за своята преждевременно умряла сестра и му писах, че ще пренесе любовта
си, която е изпитвал към сестра си, върху това дете. Малкото момиченце щеше да му помогне да забрави
незаменимата загуба.
По такъв начин и този ред се свързва с промеждутъчните мисли от скритото съдържание на

www.spiralata.net 162
съновидението, от което пътищата се разминават в най-различни посоки. Няма незаменима загуба.
Всичко, което губиш, се връща отново. Асоциативната връзка между противоречащите елементи на
мислите, лежащи в основата на съновидението, се стеснява вследствие на случайното обстоятелство, че
малкото момиченце на моя приятел се казва също като една приятелка от детските ми години - сестра
на мой приятел и противник и моя връстница. Чух името “Полина” с удовлетворение. За указание на
това съвпадение в съновидението заменям единия Йосиф с друг и приемам за невъзможно да отстраня
съзвучието в имената: Флайшел и др. Оттук посоката на мислите отива към имената на моите собствени
деца. Настоявах да не ги наричат с модни имена, а с имена в памет на близки хора. Това отново има
пряко отношение към съновидението. И накрая - нима децата, нашето потомство, не са единствената ни
възможност за безсмъртие?
По отношение на афектите в съновидението ще се огранича с няколко забележки от друга гледна
точка. Възможно е в душата на спящия да е налице в качеството на доминиращ елемент склонност към
афект, която наричаме настроение и която може да окаже определящо въздействие върху съня. Това
настроение може да бъде предизвикано от преживявания и мисли от изминалия ден, но е вероятно да
има и соматичен характер. И в двата случая обаче то е съпроводено от съответните му мисли. Това, че
тези представи, съдържащи се в мислите, лежащи в основата на съновидението, в едни случаи
обуславят афекта, а в други само впоследствие са предизвикани от общото настроение, което явно има
соматичен характер, няма абсолютно никакво значение за образуването на съновидението.
Съновидението е ограничено в изобразяването единствено на това, което влиза в осъществяването на
желанието. Своята психическа движеща сила то може да заимства само от желанието. Настроението
се изменя според усещането, появяващо се по време на сън: или е съвсем пренебрегнато, или се
тълкува в смисьл на осъществяване на желание. Тягостните настроения по време на сън стават повод
за образуване на съновидение. Те събуждат настойчиви желания, които съновидението трябва да,
осъществи. Материалът, с който са свързани тези желания, се преработва, докато не стане годен за
изобразяване на осъществяване на желание.
Колкото по-интензивен и съществен е елементът на тягостно настроение в мислите, скрити в
съновидението, толкова по-уверено се възползват от възможността на намерят израз най-потиснатите
желания. Наличието на тягостно чувство, което в противен случай би им се наложило да предизвикат
сами, облекчава най-тежката част от дейността им, предприета за целите на тяхното изобразяване.
По такъв начин отново се приближаваме до проблема за страшните съновидения, които, както ще
видим, представляват предел в дейността на сънищата.
h) Вторична обработка. Най-накрая преминаваме към разглеждане на последния от четирите
момента, които взимат участие в образуването на сънищата.
Ако продължим анализа на съдържанието на съновидението по гореспоменатия начин, изследвайки
произхода на рязко изразените елементи в неговите мисли, в края на краищата ще се намерят елементи,
чието тълкуване изисква установяването на нови предпоставки. Напомням за случаите, когато
сънуващият е учуден, сърди се, съпротивлява се против някакъв елемент от съдържанието на съня.
Но повечето от тези прояви на критика в съновидението не са насочени към неговото съдържание, а се
оказват пренесени и съответно използвани части от материала на съновидението. Опитах се да го
докажа с примери. Но тук-там такъв род сведения са недопустими. Те не корелират с материала на
съновидението. Какво например означава много често срещаната в съновидението критика: “Та това е
само сън.” Тази констатация е истинска критика на съновидението, която би могла да бъде изказана и в
будно състояние. Много често тя предшества събуждането. Още по-често самата тя се предшества от
неприятно чувство, което се успокоява след констатирането на наличието на съновидение. Мисълта
“Та нали това е само насън.”, възникваща в самото съновидение, преследва същата цел, която си
поставя прекрасната Елена в оперетата на Офенбах: Тя се старае да омаловажи значението на току-
що преживяното и да облекчи очакването на това, което ще последва. Тази мисъл служи за успокоение
на цензуриращата инстанция, която в дадения момент има всички основания да заяви своето
съществуване и да забрани продължаването на съня. Но много по-приятно е да продължиш да спиш и
спокойно да понесеш съновидението: “Та това е само сън.” Предполагам, че презрителната критика: “Та
това е само сън” се проявява в съня само когато никога незаспиващата цензура се чувства излъгана от

www.spiralata.net 163
допуснатото от нея съновидение. Да се потиска е късно и тя реагира с тази критика срещу страха или
неприятното чувство. Това е проява на esprit d’escalier от страна на психическата цензура.
Но този пример дава безспорно доказателство, че не всичко, което се съдържа в съновидението,
произтича от мислите, скрити в него, а че добавки към неговото съдържание може да прави и
психическата функция, която не се отличава от нашето мислене в будно състояние. Въпросът е дали това
става само в изключителни случаи, или психическата инстанция, изпълняваща обикновено само ролята
на цензура, взима непрекъснато участие при образуването на сънищата?
Без да се колебаем, приемаме второто положение. Няма никакво съмнение, че цензуриращата
инстанция, чието въздействие до този момент се е проявявало само по отношение на ограничаване на
съдържанието на съновидението и при изхвърляне от него, спомага и за неговото допълване и
усложняване. Не е трудно тези допълнения да бъдат забелязани. Те се съобщават с неувереност,
съпроводени са от думите ” сякаш”, “като че ли”, не се отличават с особена живост и винаги са
разположени там, където могат да служат за съединяване на две части от съдържанието на
съновидението или за установяване на връзка между тях. Те се запечатват в паметта по-слабо, отколкото
истинските откъси от материала на съновидението. Когато съновидението се забравя, те изчезват почти
веднага. Според мен нашето често оплакване, че сме сънували много, но сме забравили по-голяма
част от съня, почива именно на това, че тези съединителни мисли изчезват почти мигновено. При
изчерпателен анализ тези допълнения се откриват обикновено с това, че в мислите, скрити в
съновидението, няма съответстващ на тях материал. Но при по-внимателно разглеждане трябва да
назова този случай изключително рядък. В повечето случаи допълващите мисли допускат свеждането
им към материала в мислите, лежащи в основата на съновидението. Този материал обаче не може да
претендира за включване в съновидението нито благодарение на своята ценност, нито вследствие на
детерминирането. Психическата функция при образуването на съновидението, която разглеждаме в
дадения момент, явно прибягва само в най-крайните случаи до новообразувания. Доколкото е
възможно, тя използва това, което може да намери и е подходящо в материала на съновидението.
Тази част от дейността на съновидението се открива предимно чрез нейната тенденция. Тази
функция преследва същата задача, която поетът злостно приписва на философа: Със своите кръпки и
парченца тя закърпва пропуските в конструкцията на. съновидението. В резултат на нейната дейност
съновидението губи своя абсурден и несвързан характер и се приближава до един образ, достъпен за
разбиране, до едно реално преживяване. Но нейните старания невинаги се увенчават с успех. По този
начин откриваме сънища, които на пръв поглед са напълно логични и смислени, произтичат от
някаква напълно допустима ситуация, подлагат я на различни естествени промени и имат край, който
съвсем не ни учудва.
Това наистина се среща доста рядко. Тези съновидения претърпяват коренна преработка от страна
на психическата функция, аналогична на мисленето в будно състояние. На пръв поглед те са напълно
осмислени, но всъщност този смисъл е твърде далечен от значението на съновидението. При анализа се
убеждаваме, че вторичната обработка на съновидението е направила произволно преобръщане на целия
материал, особено на неговите вътрешни взаимоотношения. Тези съновидения вече са били изтълкувани
преди нашето тълкуване в будно състояние. В някои сънища тази тенденциозна обработка се простира
само върху част от тях. В тази част всичко е свързано и разбираемо, но по-нататък съновидението става
абсурдно и объркано. Често обаче в по-нататъшния ход на съновидението абсурдността може да се
смени отново с яснота. В други сънища изобщо няма следи от обработка. Ние стоим безпомощно
пред безсмисления хаос от отделни откъси от съдържанието.
Не ми се иска категорично да отрека способността да се внасят самостоятелно в съновидението
нови елементи на сънообразуващата сила, която ще се окаже, че ни е добре позната и от четирите
фактора на сънищата е най-достъпна и близка до нас. Нейното въздействие, аналогично на другите три
фактора, се проявява предимно при подбора и сортирането на готовия психически материал в мислите,
скрити в съновидението. Има само един случай, в който в значителна степен се избавя от труда да
издига нещо като фасада за съня благодарение на това, че в материала на мислите, скрити в
съновидението, вече има готов елемент, който само очаква да бъде използван. Обикновено го наричам
“фантазия”. Навярно ще успея да избегна многочислените недоразумения, ако веднага направя

www.spiralata.net 164
аналогия с едно състояние в будно състояние - сънуването наяве. Ролята на този елемент в нашия
душевен живот съвсем не е изчерпателно обяснена и изследвана от психиатрията. Почти единствено
изключение в това отношение прави М. Бенедикт. От с нищо непомрачения и проницателен поглед на
поета не може да се изплъзне значението на дневните съновидения. Общоизвестно е мястото в “Набаб”
на Доде, където се описва аналогично състояние на един от героите на романа. Изучаването на
психоневрозите ни довежда до неочаквания извод, че тези фантазии или дневни съновидения се явяват
най-ранните предвестници на истерическите симптоми или поне на редица такива. Симптомите на
истерията са свързани не със самите спомени, а с фантазиите, построени на тяхна почва. Честата проява
на съзнателни дневни фантазии ни дава възможност да се запознаем по-добре с явления от такъв род, но
подобно на тези съзнателни фантазии има и още много подсъзнателни, които остават такива
благодарение на своето съдържание, а също така и на произхода от изместен материал. По-дълбокото
проникване в характера на дневните фантазии показва, че им е присъща голяма част от особеностите
на съновиденията и тяхното изследване би ни открило най- краткия и най-лесния път за разбирането
на сънищата.
И те, също като съновиденията, представляват осъществяване на желание и се базират в значителна
степен на впечатления, получени в детството. Подобно на сънищата, дневните фантазии също се
ползват за своето създаване от известна снизходителност от страна на цензурата. Изследвайки
структурите им, забелязваме, че мотивът на желанието, обуславящ тяхната дейност, смесва, преобразува
и отново сплотява в едно цяло материала, от който са съставени. Те се намират почти в същото
отношение към спомените от детството, към които лесно могат да бъдат сведени, в каквото са много
римски дворци в бароков стил, сега в развалини, чиито останки са дали началото и материала на
съвременната архитектура.
При “вторичната обработка”, която приписахме на четвъртия елемент за образуване на сънищата,
намираме същия процес, който може, без да се влияе от външните явления, да се проявява при
създаването на дневни сънища, фантазии. Дори бихме могли направо да кажем, че нашият четвърти
момент се стреми да създаде от предоставения му материал нещо като дневно съновидение. Там,
където това дневно съновидение е съставено в общата връзка на мислите, този фактор веднага ще се
обърне към него и ще съдейства за включването му в съдържанието на съня.
Някои сънища се състоят предимно от повторението на дневната фантазия, която може би е
останала неосъзната. Пример за това е съновидението на момчето, което сънува, че се вози на колесница
заедно с герой от Троянската война. В моето съновидение “Автодидаскер” втората част представлява
пълно и точно повторение на една сама по себе си напълно невинна фантазия за запознанството ми с
професор Н. Комплексът от условия, на които трябва да отговаря съновидението при своето възникване,
спомага на предшестващата фантазия да образува само част от съновидението или в него да проникне
само част от нея. В останалото фантазията претърпява същото, което претърпяват и другите части на
скрития материал. Но тя често запазва дори и в съновидението формата на завършено цяло. В моите
сънища често има места, които рязко се различават от останалите по впечатленията, които правят. Те
ми се струват по-свързани, но в същото време и по-бегли, отколкото останалите части на
съновидението. Зная, че това са подсъзнателни фантазии, включени в съновидението, но все още
нито веднъж не ми се е удало да зафиксирам поне една такава фантазия. Тези фантазии, както и всички
други съставни части на мислите, скрити в съновидението, са подложени на преместване, сгъстяване и
т.н. Но има и преходи от едната крайност, когато в неизменен вид образуват съдържанието на
съновидението или поне неговата фасада, до другата, когато са представени в съдържанието на
съновидението само от един техен елемент или от отделен намек за такъв. За участието на фантазиите
в мислите, скрити в съновидението, е изключително важно колко са изгодни по отношение на
изискванията на цензурата и необходимостта от сгъстяване.
При избора си на примери за тълкуване на сънищата се стараех да избягна тези, в които
подсъзнателните фантазии имат водеща роля, тъй като включването на този психичен елемент би
наложило подробно излагане на психологията на подсъзнателното мислене. Въпреки това не мога да
избегна съвсем тези “фантазии”, понеже твърде често изцяло влизат в съновидението и още по-често се
наблюдават доста ясно в него. Ще приведа като пример едно съновидение, което се състои от две

www.spiralata.net 165
различни, противоположни, но на някои места съвпадащи една с друга фантазии. Едната има
повърхностен характер, а другата сякаш служи за тълкуване на първата.87
Съновидението - единственото, което не съм записал подробно - гласи приблизително следното:
Сънуващият - млад ерген - седи в ресторант. Изведнъж се появяват няколко души. Те са дошли за него.
Един от тях иска да го арестува. Той казва на съседите си по маса: “Ще платя, а после ще се върна.” Но
те отговарят с ирония: “Позната песен, всички казват така.” Един от посетителите извиква след него:
“Още един си отива.” Завеждат го в някакво тясно помещение, където вижда жена с дете на ръце. Един
от спътниците му казва: “Това е господин Мюлер.” Комисарят или някой друг с полицейски чин
разглежда куп хартии и в същото време повтаря:
“Мюлер, Мюлер, Мюлер!” Накрая му задава въпрос, на който сънуващият отговаря утвърдително.
После поглежда към жената и вижда, че на лицето й се е появила дълга брада.
Не е трудно да се разделят двете съставни части. Фантазията за ареста има повърхностен
характер. Тя явно е създадена от дейността на съновидението. Зад нея обаче, в качеството на материал,
претърпял неголямо изменение, се открива фантазията за жената. Общите и за двамата черти се
появяват много ярко като в смесена фотография на Халтон. Обещанието на сънуващия да се върне в
ресторанта, недоверието, основаващо се на личен опит, на неговите сътрапезници и възклицанието
“Още един си отива” (жени се) - всичко това са твърде характерни и напълно разбираеми симптоми.
Същото се отнася и за утвърдителния отговор, даден на полицейския чиновник. Прелистването на
хартиите, при което се повтаря едно и също име, съответства на второстепенната, но също така
характерна черта на сватбата церемония - прочитането на купища поздравителни телеграми, в които е
написано едно и също име. В конкретното появяване на невестата в това съновидение фантазията за
жената е победила покриващата я фантазия за ареста. Това, че накрая на лицето й се появява брада, си
обясних благодарение на една справка - анализ изобщо не съм правил. Сънуващият прекарал вечерта
преди съновидението в компанията на свой приятел, също заклет ерген като него. Докато вървели по
улицата, срещнали красива брюнетка. Сънуващият насочил вниманието на приятеля си към нея, но той
само казал: “Да, така е, само че да не им поникваха по-късно бради като на бащите им!”
Разбира се, на това съновидение не му липсват елементи, които са били подложени на по-силно
изменение от страна на изопачаващата дейност на съновидението. Така например изречението: “Ще
платя по-късно” очевидно намеква за възможния начин на действие на тъста по отношение на зестрата.
По всяка вероятност тук са налице различни съображения, които пречат на сънуващия да се отдаде
изцяло на фантазията за женитба. Едно от тези съображения е опасението, че след сватбата човек
губи свободата си. То се е въплътило в сцената на ареста.
Доказвайки още веднъж твърдението, че дейността на съновидението предпочита да използва
намерената от нея в готов вид фантазия, отколкото да си създава от материала на мислите, скрити в съня,
по този начин може би разрешаваме една от най-интересните загадки на съновидението. В началото
на книгата съобщих за едно съновидение на Маигу (48). По време на съня възглавницата на дивана,
на който спял, паднала назад, той ударил тила си в ръба на дивана и му се присънила цял роман от
епохата на великата революция. Тъй като това съновидение е предадено в изключително свързана
форма и обяснението му се свежда до въздействието на външния дразнител, за чието настъпване
спящият не би могъл нищо да знае, остава само да предположим, че цялото това сложно съновидение се
е създало в някой кратък промеждутък от време между падането на главата на спящия и събуждането му
след това. Никога не бихме се решили да припишем на бодърстващото мислене такава бързина и
стигаме до заключението, че дейността на сънищата се отличава с изумителната бързина на процесите
си.
Против този изключително разпространен извод решително се противопоставят новите автори - Le
Lorrain (43), Egger (20) и др. От една страна, те се съмняват в точността на предаването на
съновидението от самия Маигу, а от друга, се стараят да покажат, че скоростта на нашето мислене в
будно състояние съвсем не е по-малка от скоростта на протичането на съновидението. Този спор повдига
редица принципиални въпроси, чието решаване според мен няма да стане толкова скоро. Но трябва да
призная, че например аргументацията на Egger против съновидението на Маигу за гилотината не ми
прави убедително впечатление. Бих предложил следното тълкуване на въпросното съновидение, ако има

www.spiralata.net 166
нещо невероятно в това, че съновидението на Маигу представлява фантазия, която се е съхранила в
готов вид в неговата памет и се е събудила в момента, когато е изпитал дразненето. При това преди
всичко отпада трудността за съставянето на такава дълга история с толкова много детайли за такъв
кратък промеждутък от време, с който разполага сънуващият. Всичко това е съставено
предварително. Ако Маигу бе опрял тила си в края на дивана в будно състояние, може би щеше да си
помисли: “Това прилича на гилотиниране.” Но тъй като се е ударил по време на сън, дейността на
съновидението постепенно използва дразнителя за създаването на осъществяване на желание, сякаш
си мисли следното: “Сега е много удобно да въплътя фантазията, образувана еди-кога си по време на
четене.” Това, че присънилият се роман съответства на фантазиите, които обикновено възникват у
юношите под влиянието на силни впечатления, според мен не подлежи на никакво съмнение. Кой не се е
увличал от епохата на терор, когато елитът на обществото е показвал как може да се умира с радост и
до самия си край е запазвал свежестта на остроумието и красотата на душата си. Колко е
съблазнително за един младеж да си представя как целува галантно ръката на дамата на сърцето си,
преди да се качи на ешафода. Или, ако главен мотив на фантазията е честолюбието, да се въплъщава
в някоя от могъщите личности, които със силата на мисълта и пламенното красноречие са властвали
над града, в който по това време е туптяло сърцето на цялото човечество, изпращали са на смърт
хиляди хора, прокарвали са нови пътища в историята на Европа и в края на краищата сами са подлагали
главите си под острието на гилотината. Нима не е съблазнително да си представим, че сме жирондисти
или Дантон! Това, че фантазията на Маигу е имала именно такъв честолюбив характер, се доказва от
един елемент, съхранен от паметта: “Обкръжен от огромна тълпа.”
Цялата тази готова фантазия изобщо не е длъжна да се проявява по време на съновидението в своята
пълнота. Напълно достатъчно е само “да бъде докосната”. Имам предвид следното: Ако на някакъв
музикален инструмент се изсвирят няколко такта и някой, както в “Дон Жуан”, каже “Това е от Сватбата
на Фигаро от Моцарт”, в душата веднага изплува цял куп спомени, от които отделни детайли не
достигат до съзнанието. Тези няколко такта служат като дразнители. Дразнителят възбужда психичната
ситуация, откриваща достъп до фантазията за гилотината. Но тя се проявява вече не в съня, а в
спомена на събудилия се. След като се събуди, човек си спомня фантазията във всичките й детайли.
В съновидението само е било намекнато за нея като цяло. При това сънувалият няма никакви
доказателства, че си спомня нещо, което действително е видял по време на съня си. Същото
обяснение - че тук става въпрос за готови фантазии, пробуждани с помощта на дразнители - може да се
приложи и спрямо други сънища, свързани с някакъв определен дразнител при събуждането.
Такова например е съновидението на Наполеон при взривяването на адската машина. Нямам
намерение да твърдя, че всички съновидения допускат това обяснение или че с него проблемът за
ускорената дейност на съновидението се изчерпва напълно.
Тук се налага да се спрем на отношението на вторичната обработка на съдържанието на
съновидението към останалите фактори от дейността му. Не става ли така, че сънообразуващите
фактори, сгъстяването, старанието да се избегне цензурата и отношението към изобразителността
предварително създават от материала временно съдържание на съновидението и че след това сънят се
подлага на изменение дотогава, докато не удовлетвори всички възможности на изискването на втората
инстанция? Това е малко вероятно. По-скоро трябва да предположим, че тази инстанция предявява
още от самото начало едно от условията, на които трябва да съответства сънят, и че това условие, заедно
с условията на сгьстяването, съпротивлението на цензурата и изобразителността, оказва решаващо
въздействие върху обилния материал на мислите, скрити в съновидението. От четирите условия за
образуването на съновидението последното го стеснява най-малко. Идентификацията на тази
психическа функция, извършваща така наречената вторична обработка на съдържанието на
съновидението, с дейността на нашето мислене в будно състояние проличава много добре от
следното: Нашето будно (предсъзнателно) мислене се отнася към някакъв материал от възприятие, по
същия начин, както указаната функция към съдържанието на съновидението. За него е напълно
естествено да подрежда такъв материал, да създава логическа връзка в него. Дори стигаме твърде
далече. В стремежа си да свържем логически наличните чувствени възприятия често извършваме
странни грешки или изопачаваме правдивостта на материала, с който разполагаме. Отнасящите се до

www.spiralata.net 167
това примери са твърде общоизвестни и не изискват подробно изброяване. Ние не забелязваме
изопачаващия смисъл на грешките, създавайки си илюзия за правилност. Редакторът на едно
известно френско списание се басирал, че във всяко дълго изречение ще постави думата “отпред”
или “отзад” и нито един читател няма да забележи това. Той спечелил. Преди няколко години в
някакъв вестник четох за един куриозен случай на неправилна съпоставка. Става въпрос за
заседанието на френската палата, когато Дюпюн със своето хладнокръвие обявил: “Заседанието
продължава” и по този начин успял да предотврати паниката, която едва не възникнала, след като
хвърлената от анархистите бомба избухнала в залата. Публиката, която се намирала в залата, била
подложена на разпит във връзка с покушението. Сред присъстващите имало двама провинциалисти.
Единият от тях казал, че след речта на депутата чул взрива, но си помислил, че това е обичай в
парламента - да се оповестява с изстрел завършването на речта на оратора. Другият, който явно бил
изслушал няколко оратори, направил същата грешка, само че с тази разлика, че той си мислел, че с
изстрели приветстват особено отличилите се депутати.
По такъв начин, не някаква друга психическа инстанция, а преди всичко нашето нормално
мислене изисква от съдържанието на съновидението то да е ясно, подлага го на тълкуване и по този
начин само помага за неговото замъгляване. По време на тълкуването трябва да се придържаме към
следното правило: Не е необходимо да се обръща внимание на мнимата свързаност на
съновидението, тъй като не знаем нейния, произход. Както в ясно, така и в забъркано съновидение
трябва да вървим по обратен път, към разкриването на неговия материал.
При това забелязваме от какво зависи скалата на яснотата и отчетливостта на сънищата. Отчетливи
ни се струват тези техни части, които носят следите на вторичната обработка, а объркани - онези, в
които силата на вторичната обработка отслабва. Тъй като забърканите части на сънищата често са най-
малко отчетливи, оттук можем да направим заключението, че вторичната дейност на съновидението
отговаря и за пластичната интензивност на отделните елементи.
За да сравня с нещо окончателния вид на съновидението, получено при съдействието на
нормалното мислене, не мога да подбера нищо по- подходящо от загадъчните надписи, с които в
рубриката “Събрано” много списания забавляват своите читатели. Някакво изречение, изразено за
контраст на диалект и имащо възможно най-шеговито значение, трябва да предизвика
предположението, че съдържа латински надпис. За тази цел отделните букви са разположени в друг
ред. На места наистина се образува истинска латинска дума, на други пред нас се появяват откъси от
такива думи и накрая има места, чиито изтрити букви и пропуски в надписа ни заблуждават относно
безсмислието на всичко това. За да не се измамим, трябва, без да обръщаме внимание на всички
реквизити на надписа, да се съобразяваме само с буквите и въпреки тяхното дадено разположение да ги
съединим в думи на нашия роден език.
Сега трябва да резюмирам цялото подробно разглеждане на дейността на съновидението. Опитахме
се да отговорим на въпроса дали при образуването на сънищата душата използва всичките свои
мощности или само една част от тях, стеснена в пълното си проявление. Изследването ни кара да се
откажем от такава постановка на въпроса, тъй като това не съответства на истинското положение на
нещата. Ако въпреки това трябва да дадем отговор в плоскостта, в която се намира и въпросът, в такъв
случай ще ни се наложи да отговорим утвърдително и на двете, по всяка вероятност
взаимноизключващи се предположения. При образуването на сънищата душевната дейност се разлага на
две функции: съставяне на мислите, скрити в съновидението, и превръщането им в съдържание на
съня. Мислите, скрити в съновидението, се съставят напълно коректно със загубата на всички
психически способности, които притежаваме. Тези мисли се отнасят до нашето недостигащо до
съзнанието мислене, от което произтичат по пътя на някакво превръщане и съзнателните мисли. Колкото
и да е любопитна и тайнствена сама по себе си тази загадка, все пак тя няма нищо общо със
съновидението и не заслужава да бъде включена в числото на неговите проблеми. Напротив, част от
дейността, превръщаща подсъзнателните мисли в съдържание на съновидението, е характерна за
неговата обща същност. Тази истинска дейност на съновидението обаче е твърде далеч от мисленето
в будно състояние - повече, отколкото предполагат дори и тези, които решително намаляват значението
на психичната дейност при образуването на сънищата. Тя изобщо не е по- небрежна, по-малка и по-

www.spiralata.net 168
малко изчерпателна от мисленето в будно състояние. Тя представлява нещо съвсем различно в
качествено отношение и затова дори не може да бъде сравнена с нея. Тя не мисли, не пресмята, не
осъжда, а се ограничава само с едно преобразуване. Тя може да бъде описана, като се вземат под
внимание всички условия, на които трябва да отговаря нейният продукт - съновидението. Преди
всичко е необходимо този продукт да бъде отстранен от влиянието на цензурата. За тази цел
дейността на съновидението използва преместването на психичната интензивност до пълната
преоценка на всички психически ценности. На възпроизвеждане подлежат мисли - изключително или
преимуществено - от материала на зрителните и акустични следи на спомените. От това изискване за
дейността на съновидението произтича необходимостта да се обръща внимание на
изобразителността, което и прави чрез нови премествания. Ако се наложи да бъдат създадени по-
интензивни елементи, от тези, които са налице в мислите, скрити в съновидението, в такъв случай за
тази цел се използва обширното сгъстяване, извършвано над сьставните части на мислите. Малко
внимание се обръща на логическата връзка на мислите. Тя намира своя скрит израз във формалните
особености на съня. Афектите на мислите, скрити в съновидението, са подложени на по-малки
изменения, отколкото представите в тях. Обикновено те се потискат. Само част от дейността на
съновидението - непостоянната в целия си мащаб преработка на отчасти пробудилото се мислене,
съответства на възгледите на повечето автори върху обширната картина за образуването на сънищата.

VII
Психология на дейността на съновидението
Сред сънищата, съобщени ми от различни хора, има едно, на което заслужава да обърнем
внимание. То ми бе разказано от моя пациентка, която чула за него по време на лекция за сънищата.
Истинският му източник остава неизвестен за мен. На пациентката ми то направило впечатление със
своето съдържание и не пропуснала да го повтори в своето съновидение.
Обстановката на съновидението-образец е следната: Един баща денонощно седи до леглото на
болното си дете. Детето умира. Бащата ляга да спи в съседната стая, но оставя вратата отворена, за да
може да вижда от спалнята тялото на покойника, обкръжено от големи запалени свещи. До тялото
седи старец и чете молитви. След няколко часа сън бащата сънува, че детето се приближава до
леглото му, хваща го за ръката и му казва с упрек в гласа: “Татко, нима не виждаш, че горя?) Той се
събужда, вижда силна светлина в съседната стая, отива бързо там и установява, че старецът е заспал,
а дрехите и едната ръка на умрялото дете са обгорели от падналата върху него запалена свещ.
Тълкуването на това затрогващо съновидение не е никак трудно и според думите на пациентката ми
е било извършено съвсем правилно от лектора. Силната светлина падала през отворената врата върху
лицето на спящия и предизвикала у него същата мисъл, която би възникнала и в будно състояние: В
онази стая е паднала свещ и е избухнал пожар. Може би бащата е заспал, обзет от мисълта, че
старецът не може да изпълни добросъвестно задълженията си.
Ние също не можем да променим нищо в това тълкуване. Само ще добавим, че съдържанието на
съновидението би трябвало да бъде сложно детерминираме и че обръщението на детето е съставено от
думи, които наистина е казвало приживе и които са свързани с важни за бащата преживявания. Неговото
оплакване: “Аз горя” е свързано с треската, от която е умряло, а думите: “Татко, нима не виждаш?” – с
някакъв неизвестен за нас, но богат на афекти епизод.
След като обаче от предишните изследвания се убедихме в това, че съновидението представлява
напълно осмислено явление, което може да бъде включено в общата верига от психични процеси, имаме
пълно основание да се учудим как съновидението е могло да възникне при условия, които са изисквали
бързо събуждане. Но ние забелязваме, че и това съновидение съдържа осъществяване на желание. По
време на съновидението мъртвото дете се държи като живо, разговаря с бащата, приближава се до
леглото му, хваща го за ръката, както навярно прави и в спомена, от който съновидението е заимствало
първата част от думите на детето. Именно заради това осъществяване на желанието бащата е
продължил за миг своя сън. Съновидението е било предпочетено пред мисленето в будно състояние,
защото е можело да покаже детето живо. Ако бащата се беше събудил веднага, в ума му щеше да се
появи мисъл, която би го отвела в съседната стая, и той като че ли е щял да съкрати живота на детето

www.spiralata.net 169
с един миг.
Ясно и очевидно е кои особености на това съновидение привличат вниманието ни. Досега се
интересувахме предимно от това, в какво се състои тайният смисъл на съня, по какъв начин да го
открием и с какви средства си е служила дейността на съновидението, за да го прикрие. До този
момент в центъра на нашето внимание се намираха задачите за тълкуването на сънищата. Сега се
натъкнахме на съновидение, което не представлява никаква трудност за тълкуване и което разкрива в
очевидна форма своя смисъл. Забелязваме, че този сън все пак запазва съществените черти, с които
съновидението се отличава от мисленето в будно състояние, и ни кара да го обясним. Едва след като
отстраним всичко, отнасящо се до тълкуването, забелязваме колко непълна е нашата психология на
сънищата.
Но преди да поемем по този нов път, трябва да спрем и да се обърнем назад, за да проверим дали не
сме пропуснали нещо важно и съществено. Трябва да се убедим, че удобната и приятна част от нашия
път вече е измината. До този момент всички пътища, по които вървяхме, ни отвеждаха, ако не греша,
при светлината, познанието и пълното разбиране. Но от момента, в който у нас се появява желание
да проникнем по-дълбоко в душевните явления при сънищата, пътят ни се устремява към пълния
мрак. Ние изобщо не можем да разясним съновидението като психичен процес, защото
разясняването означава свеждане до нещо известно, на което бихме могли да подчиним това, което в
качеството си на основа на обяснението произтича от психологическото изследване на сънищата.
Обратно, ще бъдем принудени да издигнем редица нови хипотези, които ще засегнат конструкцията на
душевния апарат и дейността на присъщите му сили и които ще трябва да внимаваме да не
разпростираме твърде далеч зад пределите на първата логическа връзка, тъй като в противен случай
тяхната ценност ще се окаже твърде неясна и неопределена. Дори и да не направим никакви грешки в
умозаключенията и да вземем под внимание всички логически очевидни възможности, все пак сме
застрашени от вероятната непълнота при установяването на елементите, а също и от пълен провал на
всички предвиждания. Най-внимателното разглеждане на съновидението или на някое друго
единично явление няма да ни даде пълна представа за конструкцията и за функциите на душевния
апарат, а само ще предостави за тази цел на наше разпореждане всичко, което се оказва най-постоянно
при сравнителното изучаване на цял ред психични явления. По такъв начин психологичните положения,
изведени от нас от анализа на процесите на съновидението, ще трябва да очакват своето присъединяване
към изводите от други изследвания, които, от друга страна, се стремят да проникнат до центъра на
същия проблем.
а) Забравяне на съновидението. Сега се обръщаме към една тема, от която произтича възражение,
на което до този момент не сме обръщали внимание, но което е способно да разруши опитите ни да
поставим тълкуването на сънищата на твърда основа. Неведнъж сме чували, че изобщо не знаем
съновидението, което искаме да изтълкуваме, че нямаме никаква гаранция, че го знаем наистина във
вида, в който се е появило в действителност. Това, което си спомняме за съновидението и към което
прилагаме нашето изкуство за тълкуване, първо, е изопачено от ненадеждната ни памет, която е във
висша степен непригодна за съхраняване на съновидението и може би пропуска точно най-важните и
съществени части от неговото съдържание. Обръщайки внимание на нашите съновидения, често
имаме основание да се оплачем, че сме сънували много повече и че за съжаление помним само
отделни откъси. Но дори и при този случай спомените често ни се струват недостатъчно надеждни.
Второ, всичко говори за това, че спомените ни възпроизвеждат съновидението не само непълно, но и
невярно, в изопачен вид. По този начин, както можем да се съмняваме дали съновидението
действително е било толкова несвързано и неясно, колкото е останало в паметта ни, така, от друга
страна, с пълно право можем да се съмняваме и дали съновидението е било толкова свързано, колкото го
съобщаваме. Дали при опита си за репродукция не сме запълнили всички съществуващи или създадени
само от процеса на забравяне пропуски с произволно избран нов материал? Дали не сме разкрасили
съновидението? Дали не сме го допълнили? По този начин става невъзможно съждението за това,
какво в действителност е било съдържанието на съновидението. При един автор (Spitta 64) намираме
дори твърдение за това, че целият порядък и цялата свързаност на съновидението се внасят в него само
при опита да се възпроизведе съдържанието му. Следователно ние сме подложени на опасността да ни

www.spiralata.net 170
отнемат този предмет, чиято ценност се опитваме да определим.
До този момент минавахме покрай това обстоятелство при тълкуване на съновидението. Обратно,
през цялото време тълкуването на най-дребните и смътни части на съновидението ни се струваше не по-
малко настойчиво необходимо, отколкото тълкуването на неговите ясни и очевидни елементи. В
съновидението за инжекцията на Ирма има едно място: По спешност извиквам доктор М.
Предполагахме, че този детайл безспорно не е би бил включен в съновидението, ако не съдържаше
особено сведение за особен източник. Сведохме го до историята на нещастната пациентка, при която по
спешност бях извикал своя по-възрастен колега. В мнимо-абсурдното съновидение, смятащо разликата
между 51 и 56 за quantit`e n`egligeable, цифрата 51 се повтаряше няколко пъти. Вместо да приемем това
за напълно естествено и затова без значение, въз основа на него направихме заключение за втората
редица от мисли в скритото съдържание на съновидението, която води до числото 51. Този път ни
отведе до опасенията, които предизвиква тази възраст у мъжете, и се намира в рязко противоречие с
доминиращите мисли, които “подхвърлят” самоуверено годините. В съновидението “Поn vixit”
изречението “Тъй като П. не го разбира, Ф. ме пита” и т.н. отначало ми се стори като незначително
допълнение. Когато след това тълкуването беше затруднено, аз се върнах към това изречение и от него
намерих пътя към детската фантазия, проявяваща се в мислите, скрити в съновидението, в качеството си
на среден възлов момент. Това стана с помощта на думите на поета:
Selten habt Ihr mich verstanden, Selten auch verstand ich Euch, Nur wenn wir im K ot uns fanden, So
verstanden wif uns gleich.88
Всеки анализ дава примери за това, колко са ни необходими тълкуванията именно на тези дребни
нюанси на съновидението и как решаването на задачата се забавя, ако им обръщаме внимание само
впоследствие. Такова значение при тълкуването на съновидението придавахме и на всеки най- малък
оттенък на словесен израз в текста на съня. Дори в случаите, когато пред нас имаше безсмислен или
недостатъчен текст, ние се съобразявахме и с тези недостатъци на словесно изразяване. Накратко
казано, това, което според мнението на повечето автори се явява произволна и набързо компилирана
импровизация, ние винаги го приемахме за свято и неприкосновено. Това противоречие трябва да бъде
обяснено, защото накланя везните в наша полза, но без да уличава в неправилно мислене и повечето
автори. От гледна точка на нашите нови възгледи за възникването на съновидението всички
противоречия без остатък се помиряват помежду си. Не бива да се отрича, че при опита за репродукция
изопачаваме съновидението. Тук отново виждаме, че наричаме вторична и толкова често невярно
разбираната обработка на съновидението от страна на инстанцията на нормалното мислене. Но самото
това изопачаване не е нищо друго освен част от обработката, на която благодарение на цензурата се
подлагат мислите, скрити в съновидението. Авторите забелязваха действащата част на изопачаването, а
нас тя малко ни учудва, тъй като знаем, че значително по-обширното изопачаване, което обаче е по-
малко доловимо, вече е избрало за свой обект съновидението от скритите мисли. Авторите се
заблуждават само в това, че мислят за произволна модификацията на съновидението при неговото
припомняне и при словесното му изразяване, т.е. предполагат, че тя не подлежи на тълкуване и е
способна само да ни заблуди относно познаването на същността на съня. Те омаловажават значението на
детерминирането в сферата на психичното. Там няма нищо произволно. С всеки пример може да се
докаже, че втората нишка мисли поема върху себе си определянето на елемента, който не е обусловен от
първата. Например искам съвсем произволно да си измисля някакво число. Но това е невъзможно.
Числото, което ми идва наум, е едностранно и неизбежно обусловено от моите мисли, които може би
дори са твърде далеч от намерението ми.89 Толкова са малки и промените, които съновидението
претърпява при редакцията му в будно състояние. Те остават в асоциативна връзка със съдържанието,
чието място заемат, и ни показват пътя към това съдържание, което обаче може да замества друго.
При анализа на сънища на мои пациенти обикновено успявам да проведа успешно следното
изпитание: Когато съобщеното съновидение в началото ми се струва неразбираемо, моля разказвача да
ми го повтори. В много редки случаи сънувалият успява да предаде съновидението си със същите
думи, както първия път. Частите, получили променен израз, за мен се оформят като слаби места на
замаскиране на съновидението. Те ми служат така, както са служили на Гоген избродираните знаци
върху дрехите на Зигфрид. Именно от тях може да бъде започнато тълкуването на съновидението.

www.spiralata.net 171
Молбата да ми повторят още веднъж съновидението предупреждава разказвача, че се каня да приложа
особено усилие за неговото тълкуване. Затова, под влияние на чувството на съпротива, той веднага
предпазва слабите места, заменяйки предателския им начин на изразяване с някакъв друг, по-малко или
повече отдалечен. По такъв начин той насочва вниманието ми към промяната на неговото изразяване. По
усилията, с които се защитава разрешаването на съновидението, мога да съдя за старанието, с което то е
замаскирано.
Не са прави авторите, като настояват на това съмнение, с което нашето съждение посреща
съобщението на съновидението. Това съмнение е лишено от каквато и да било интелектуална
гаранция. Нашата памет не познава никакви гаранции. И все пак твърде често, много по-често,
отколкото е необходимо от обективна гледна точка, намираме за нужно да се доверим на показанията й.
Съмнението относно правилността на предаването на съновидението или на отделните негови части
представлява резултат от цензурата на съпротивата на проникването на мислите, скрити в
съновидението, в нашето съзнание. Това съпротивление невинаги се изчерпва с предизвиканите от
него премествания и замествания. Под формата на съмнение то се насочва след това към пропуските и
празнините. Съпротивлението лесно остава незабелязано, защото от предпазливост никога не се насочва
към интензивните елементи на съновидението, а винаги към слабите и неясните. Но ние вече знаем, че
между мислите, скрити в съновидението, и самото съновидение се извършва пълна преоценка на всички
психически ценности. Изопачаването е възможно само благодарение на лишаването им от ценности.
Обикновено то се проявява в лишаването от ценности и понякога се удовлетворява от лишаването от
ценности. Ако към някой неясен елемент от съдържанието на съновидението се присъедини и
съмнението, в такъв случай ние, следвайки указанието, можем да забележим в него непосредствения
продукт на една от отхвърлените мисли. Тук нещата стоят по същия начин, както са стояли след голям
преврат в някоя от републиките от древността или епохата на Възраждането: Господстващата
аристокрация е осъдена на изгнание, властта преминава в ръцете на авантюристи. В републиката има
търпимост само към съвсем обеднелите и далечни роднини на свалените властелини. Но и те нямат
пълните права на гражданите, над тях е установен непрекъснат контрол. В нашия Случай мястото на
недоверието се заема от съмнението. Затова при анализа на съновидението изисквам от разказвача да се
отърси от всички градации на увереността в точността на предаването и приемам за неоспорима истина
и най-малкото предположение, че това и това е имало място в съновидението го. Докато при
проследяването на някой елемент на съновидението субектът не изпълни това мое изискване, анализът
няма да напредне изобщо, Пренебрежителното отношение към даден елемент оказва върху субекта
психично въздействие, което се изразява в това, че на него никога няма да му дойде наум нито една
от нежелателните представи, скрити в него. Всъщност това въздействие е твърде неестествено. Не
бихме се учудили, ако някой ни възрази: “Дали това и това е било в съновидението, не зная, но във
връзка с него ми идва наум следното.” Но никой не го казва и именно това нарушаващо анализа
въздействие на съмнението ни кара да го приемем за продукт и оръдие на психичното
съпротивление. Напълно оправдано е психоанализата да бъде доста недоверчива. Едно от нейните
правила гласи следното: Това, което пречи на продължаването на работата, е съпротивлението.
Забравянето на съновидението също остава непонятно до момента, в който не привлечем за
неговото обяснение психическата цензура. Усещането, че през нощта ни се е присънило много, а сме
запомнили само нищожна част, в редица случаи като цяло има особен смисъл. Въпреки че дейността на
съновидението е продължила цяла нощ, тя е оставила само едно късо съновидение. В противен
случай е невъзможно съмнението по отношение на това, че след момента на събуждане съновидението
малко по малко се забравя. Много често го забравяме, въпреки напрягането да го запомним.
Аз обаче предполагам, че подобно на това, как се преувеличава степента на забравянето, така се
преувеличава и свързаната с празнините в съновидението непълнота на неговото познаване. Всичко,
загубено в съдържанието на съновидението вследствие на забравянето, може да бъде възстановено чрез
анализа. Или поне в редица случаи въз основа на един запазен откъс може да се разкрие, ако не самото
съновидение - а и за него сега не става въпрос, - поне мислите, скрити в него. Това изисква голямо
изразходване на вниманието и извънредно самообладание при анализа. Макар това да не е всичко, то все
пак доказва, че забравянето на съновидението достига своята враждебна цел по отношение на съня.

www.spiralata.net 172
 Твърде убедително доказателство90 за тенденциозно служещия за целите на съпротивлението
характер на забравянето на сънищата се получава при анализа от разглеждането на предварителния
стадий на забравянето. Често се случва при тълкуване на съновидението неочаквано изплува някоя част,
за която се е мислело, че е забравена. Тази част от съновидението, изтръгната от забравата, обикновено е
най-важната и съществената. Тя се намира на най-краткия път за откриване на съдържанието на
съновидението и затова е подложена най-силно на съпротивата. Сред примерите на съновиденията,
дадени от мен в предишните глави, има едно, към което едва впоследствие прибавих още една част
към неговото съдържание. Това е съновидението за моето отмъщение на нелюбезната ми спътница.
Вследствие на неговото отчасти цинично съдържание почти не го подложих на тълкуване.
Пропуснатото място гласи следното: Показвам на англичаните една от книгите и казвам: “It is from”, но
веднага се поправям: “It is by.” Братът се обръща към сестра си: “Той го каза правилно.”
Автокоригирането в съновидението, което учудва много от нас, изобщо не представлява интерес.
Относно грешките в сънищата ще приведа един образ от собствените си спомени. Когато бях на
дванадесет години, за първи път попаднах в Англия и прекарах целия ден на брега на Irish Sea.
Разбира се, бях увлечен от ловенето на морски животни, останали по брега след прилива, и вниманието
ми бе привлечено от една морска звезда. Точно в този момент до мен се приближи едно прелестно
малко момиченце и попита: “Is it a starfish?” Аз й отговорих: “Yes, he is alive”, но се засрамих от
грешката си и веднага повторих изречението правилно. На мястото на грешката, направена тогава от
мен, съновидението поставя друга, която лесно може да бъде допусната от немец. Изречението “Das
Buch ist von Schiller” би трябвало да се преведе не с from, a c by. Това, че дейността на съновидението
прави тази замяна, защото from - вследствие на съзвучието си с немското прилагателно fromm
(благочестив) - допуска широко сгъстяване, не може да ни учуди след всичко, което научихме за
намеренията на тази дейност и за нейната непридирчивост към избора на средства. Но какво означава
този невинен спомен за морския бряг? То показва, че неправилно употребявам членната форма при
определянето на рода (he вместо it). Това е един от ключовете за разрешаване на съновидението.
Мога да подкрепя с доказателства това, че забравянето на съновидението е резултат на
съпротивлението С помощта на demonstratio ad oculos. Един пациент ми каза, че сънувал нещо, но
изобщо не може да си спомни какво. Пристъпих към анализ, но се натъкнах на съпротива. Тогава
обясних някои неща на пациента си и му помогнах със съвети и увещания да се примири с някоя
неприятна за него мисъл. Едва успял да го направи, той възкликна: “Сега си спомних какво сънувах!”
Същото съпротивление, което му бе пречило да работи, го бе накарало да забрави и съновидението.
Накарах го да преодолее това съпротивление и в същото време му помогнах да си спомни
съновидението.
По същия начин пациент, достигнал до известно положение в работата, успя да си спомни
съновидение, видяно от него преди три-четири дни и веднага след това забравено.
Психоаналитичният опит ще ни даде и друго доказателство, че забравянето на сънищата зависи
много повече от съпротивлението, отколкото от голямата пропаст, разделяща състоянието на сън от
будното състояние, както предполагат повечето от авторите. С мен, както и с другите аналитици, а също
и с пациентите, ползващи се от лечението на психоневрозите, често, след като сме се събудили
вследствие на съновидението, напълно обладани от мисловната си дейност, веднага пристъпваме към
тълкуване на съня си. Лично аз в такива случаи не се успокоявам, докато не си разясня напълно
съновидението. Въпреки това често ми се е случвало след събуждането да забравя тълкуването на
съновидението, както и неговото съдържание, макар много добре да знаех, че нещо ми се е
присънило и че съм изтълкувал съдържанието. Значително по-често съновидението е подлагало на
забрава резултата от тълкуването, отколкото на душевната дейност й се е удавало да зафиксира съня
в паметта. Но между това тълкуване и мисленето в будно състояние липсва огромната пропаст, с
помощта на която изследователите се мъчат да обяснят тълкуването на сънищата. Ако Morton Prince ,
(105) възразява против моето тълкуване на забравянето на съновиденията, че това е само специален
случай на амнезия на дисоциирани душевни състояния и че невъзможността да се използва моето
тълкуване на тази специална амнезия спрямо другите типове доказва непригодността му и за
решаването на неговите най-близки задачи, той само напомня на читателя, че в цялото си изследване на

www.spiralata.net 173
такива дисоциирани състояния дори не се е опитал да даде динамическо обяснение на тези явления.
В противен случай би забелязал, че изместването (а също така и предизвиканото от него
съпротивление) представлява причината както за тези дисоциации, така и за амнезията на тяхното
психично съдържание.
Това, че съновидението се забравя също толкова малко, както и останалите душевни актове и че
по отношение на неговата фиксация в паметта то трябва да бъде поставено наравно с другите
психични функции, се доказва от наблюденията, които съм направил при написването на тази книга.
Имам много записани собствени сънища, който навремето по разни причини почти или изобщо не съм
подлагал на тълкуване. Някои от тях се опитах да тълкувам след година или две, за да получа
илюстративен материал за доказване на твърденията си. Тези опити излязоха успешни във всички
случаи без изключение. Готов съм да твърдя, че това тълкуване стана лесно дори и дълго време, след
като съновиденията бяха свежи преживявания. Мога да обясня този факт с това, че през изтеклото време
съм преодолял различни съпротивления, които в същото време са оказвали и затормозващо действие.
При следващите тълкувания сравнявах тогавашните резултати на мислите, скрити в съновидението, с
по-късните, които бяха доста по-богати със съдържание, и не намирах никаква промяна. Но скоро
престанах да се учудвам на това. Помислих си, че със пациентите си отдавна съм се научил по същия
начин и със същия успех да тълкувам сънищата, които случайно ми разказваха, сякаш са били от
изминалата нощ. При разглеждането на страшните сънища ще съобщя два примера на късно
тълкуване. Когато за първи път направих такъв опит, аз се ръководех от напълно обоснованото
предположение, че и тук нещата стоят така, както с невротичните симптоми. Подлагайки на
психоанализа невротик или истерик, аз се старая да намеря обяснение на симптомите, които не само
са налице в дадения момент и са го накарали да дойде при мен, но и предишните, които вече отдавна е
преодолял. Колкото и да е странно, в повечето случаи тази задача е значително по-лесна. В своя труд
“Изследване на истерията”, публикуван през 1895 г., съобщих обяснението на първия пристъп на
истеричен страх, изпитан от 45-годишна жена, когато била на 15 години.
Във връзка с изложението тук ще приведа още няколко указания относно тълкуването на
сънищата. Те може би ще помогнат на читателя, който иска да ме проконтролира с анализа на
сънищата си.
Едва ли някой си мисли, че е лесно да се тълкуват сънища. Само за фиксирането на ендопатичните
явления и Другите усещания, които обикновено се изплъзват от вниманието ни, е необходима опитност,
макар че нито един Психичен мотив не се съпротивява на тази група възприятия. Много по-трудно е да
се овладеят “нежелателните представи”. Който поиска да направи това, той ще се изпълни с
очакванията, за които става въпрос на страниците на тази книга. Следвайки даваните от мен указания,
той ще се старае да потисне у себе си по време на работа каквато и да било критика, всяка
предвзетост, всяко афективно или интелектуално пристрастие. Той ще помни правилото, написано от
Клод Бернар за работещите във физиологичната лаборатория: “Travailler comme une bete”, т.е. не
само прилежно, но и без да се интересуваме от резултатите. Който следва това правило, ще види, че
задачата не е толкова трудна за изпълнение. Освен това тълкуването на сънищата не става изведнъж.
Често усещаш, че аналитичната ти способност е изчерпана. В този ден съновидението няма да ти каже
нищо повече. В такъв случай най- добре е да оставиш всичко и да продължиш на другия ден. Тогава
друга част от съдържанието на съновидението може да привлече вниманието ти и да бъде намерен
достъп до нов пласт мисли, скрити в съня.
Най-трудно от всичко е да се внуши на новака в тълкуването на сънища, че работата му съвсем
не приключва с намирането на изчерпателно тълкуване на съновидението - остроумно, свързано и
обясняващо му всички елементи от съдържанието. Същото съновидение може да допуска и друго
тълкуване, което да не му се е удало преди това. Напълно съм съгласен, че е много трудно да си
създадем представа за изобилието на мисли в нашето мислене, които упорито се мъчат да намерят
своето изразяване и че не по-малко трудно е да се повярва със способността на дейността на
съновидението. Читателят винаги ще бъде склонен да упрекне автора в това, че той просто задоволява
Остроумието си, но после сам ще се убеди, че греши.
На въпроса дали всяко съновидение може да бъде тълкувано трябва да отговоря отрицателно. Не

www.spiralata.net 174
бива да се забравя, че по време на тълкуването се налага да се борим с психичните сили, които са
виновни за изопачаването на съновидението. Предвид на това възниква въпросът за съотношението на
силите, може ли субектът да преодолее вътрешното съпротивление със своя интелектуален интерес, със
своята способност към самообладание, със своите психични познания и своята опитност в тълкуването
на сънищата. До известна степен това винаги е възможно. Почти винаги субектът успява да се убеди, че
съновидението е осмислен феномен, а също така и в повечето от случаите да се досети за същността на
неговия смисъл. Много често последващото съновидение дава възможност да се констатира
правилността и да се продължи тълкуването на предишното. Редица сънища, продължаващи няколко
седмици или месеци, обикновено почиват на една основа. Всички те трябва да бъдат подложени на общо
тълкуване. В две последователни съновидения може често да се забележи как за централен пункт на
едното служи това, което в другото е само бегло засегнато и обратното. Следователно две такива
съновидения се допълват и в тълкуването. С примерите, които разгледах, показах, че различните
съновидения от една и съща нощ трябва да се тълкуват като едно цяло.
В съновиденията, допускащи най-нагледно тълкуване, много често се налага да оставяме някоя
част неразяснена, тъй като при разясняването забелязваме, че там има кълбо от мисли, което не е
внесло никакви нови елементи в съдържанието на съновидението. Това е мястото, където то се
докосва с неопознатото. Мислите, скрити в съновидението, които изплуват при неговото тълкуване,
трябва да остават незавършени и да се разотиват във всички посоки на мрежовидната структура на
нашето мислене. Именно над най-гъстата част на тази мрежа се издига и желанието на съновидението.
Да се върнем към забравянето. Все още не сме направили нито един важен извод. Ако будното
състояние разкрива несъмнено желание да се забрави съновидението, образувано по време на съня,
непосредствено след събуждането или на части в продължение на деня, и ако приемем, че главен
виновник за това забравяне е психическото съпротивление на съновидението, което още през нощта си е
свършило работата по отношение на съня, в такъв случай възниква въпросът какво всъщност
(въпреки това съпротивление) е дало възможност да бъде образувано съновидението. Да вземем случая,
когато будното състояние отстранява съновидението, сякаш изобщо го е нямало. Ако вземем под
внимание дейността на психичните сили, трябва да кажем, че съновидението изобщо не би се
образувало, ако през нощта съпротивлението е било толкова упорито, както през деня. Оттук следва
изводът, че през нощта съпротивлението губи част от своята сила. Знаем, че то не е било отстранено
напълно. Намерихме следи от неговото участие при образуването на съновидението в изопачаването на
съня. Но виждаме, че през нощта то не е било толкова упорито и че именно на това отслабване на
съпротивлението се е образувало съновидението, и лесно разбираме, че то, възстановено след
събуждането в пълната си сила, веднага отстранява това, което му се е наложило да допуска, когато е
било твърде слабо. Описателната Психология ни учи, че най-главното условие за образуване на
съновидението е съненото състояние на душата. Бихме могли да го обясним по следния начин:
Състоянието на сън дава възможност да се образува съновидение, понижава и отслабва ендопсихичната
цензура.
Разбира се, изпитваме изкушение да приемем това положение за единствено възможен извод от
факта на забравянето на съновидението и да изведем от него “по-нататъшните заключения по
отношение на разпределянето на енергията в състояние на сън и в будно състояние. Но засега няма да
го правим. Ако малко се задълбочим в психологията на съновидението, ще разберем, че допускането
на образуването на сънища може да бъде охарактеризирано и по друг начин. Съпротивленията на
осъзнаването на мислите, скрити в съновидението, може да се избегне и без понижаването на неговата
интензивност. Очевидно двата момента, благоприятстващи образуването на сънищата - отслабване и
избягване на съпротивлението, са възможни благодарение на състоянието на сън. Засега ще прекъснем
обсъждането на този въпрос, но скоро отново ще се върнем на него.
Има и други възражения против нашия метод на тълкуване на сънищата, с който трябва да се
заемем. Постъпваме по следния начин: изпускаме всички целеви представи, които обикновено
господстват над нашето мислене, насочваме вниманието си към някой елемент на съновидението и
забелязваме коя от нашите нежелани мисли му съответства. След това взимаме следващата съставна част
от съдържанието на съновидението, извършваме с нея същата дейност, и без да обръщаме внимание на

www.spiralata.net 175
пътя, към който ни насочват мислите, тръгваме след тях с убеждението, че накрая, без каквото и да било
съдействие от наша страна, ще стигнем до мислите, от които е възникнало съновидението. Против този
метод критиката казва приблизително следното: Няма нищо странно, че всеки елемент на
съновидението довежда до нещо определено. С всяка представа може да се свърже нещо по
асоциативен път. Странното е, че при това безцелно и произволно мислене до нас достигат точно
мислите, скрити в съновидението. По всяка вероятност става дума за самозалъгва-не. От единия
елемент се върви по асоциативната верига дотогава, докато тя неочаквано не се прекъсне без всякаква
видима причина. Когато след това се включи вторият елемент, напълно естествено е, че първоначалната
неограниченост на асоциациите претърпява свиване. Предишната нишка на мислите е все още свежа в
паметта и затова при анализа на втората представа по-лесно може да се намерят отделни мисли,
които имат нещо общо със звената от първата верига. При това аналитикът си повтаря, че е успял да
намери мисълта, която служи като възлов момент между двата елемента на съновидението. Тъй като
обикновено при съединяването на мислите са позволени всякакви волности и всъщност е изключен само
преход от една представа към друга, встъпващи в сила при нормалното мислене, в края на краищата не е
трудно от редицата “промеждутъчни мисли” да се сглоби нещо, което след това се нарича мисли, скрити
в съновидението, и се представя без доказателства за психична основа на съня. Във всичко това обаче
цари произвол и остроумно използване на случайността и всеки, който се реши на такъв безцелен
труд, ще съумее да даде тълкуване на всяко съновидение.
В отговор на такива възражения можем да се опрем на впечатлението от нашето тълкуване на
сънищата, на неочакваната и забележителна връзка с други елементи на съновидението, която се
открива при проследяването на отделните представи, и на невероятността, че нещо, което е толкова
изчерпателно, разкрива пълно съновидението, както нашето съновидение може да бъде достигнато по
друг начин, а не с разкриването на по-рано съставените психични съединения. В своя защита бихме
могли да кажем, че нашият метод за тълкуване на сънищата е идентичен с метода на “разрешаване” на
истеричните симптоми, където правилността на метода се потвърждава с появата и изчезването на
симптомите и по такъв начин обяснението на текста се опира на съпътстващите илюстрации. Но нямаме
основание да избягваме проблема по какъв начин вследствие на проследяването на произволно и
безцелно развиващата се верига от мисли се стига до напълно определена цел - възможно е да не
разрешим този проблем, но затова пък можем изцяло да го отстраним.
Въпросът е в това, че е неправилно твърдението, че проследяваме безцелния ход на представите,
ако, както при тълкуването на сънищата, караме да се появяват навън нежелателни представи. Може да
се докаже, че винаги сме в състояние да се откажем само от известните ни целеви представи и че заедно
с тяхното изчезване се появяват неизвестните или, както неправилно ги наричаме, подсъзнателните,
целеви представи, които след това обуславят появата на нежелателните представи. Мислене без
целеви представи вследствие на въздействието на нашия душевен живот изобщо не същества. Дори
не зная при какви състояния на психична неуравновесеност би било възможно. Тук психиатрите се
отказаха твърде рано от здравината на психичната мрежа. Зная, че безредният ход на мислите, лишен от
целеви представи, се проявява много рядко при образуването на истерията и параноята, както и при
създаването и тълкуването на сънищата. При ендогенните психични заболявания той изобщо може би
няма място. Дори бълнуването на умопобьрканите, по едно остроумно предположение на Лере, е съвсем
осмислено, но неразбираемо за нас вследствие на неговата накъсаност. При наблюденията си съм
достигал до аналогични резултати. Бълнуването е резултат от дейността на цензурата. Тя не си дава труд
да скрива тази дейност и вместо да помага за преработката, безпощадно изхвърля всичко, насочено
против нея. Останалото ни се струва неразбираемо и несвързано.
Свободното придвижване на представите по всяка асоциативна верига може би се проявява при
деструктивните органични мозъчни процеси. Какво се разбира под това при психоневрозите може да
бъде веднъж завинаги обяснено с въздействието на цензурата на реда от мисли, който излиза на преден
план на продължаващите да бъдат скрити целеви представи.91 Като несъмнен признак за асоциация,
лишена от целеви представи, се приема това, когато появяващите се представи (или образи) са били
свързани с така наречените повърхности асоциации - т.е. с помощта на съзвучие, словесна
двусмисленост, съвпадение по време извън смисъл, с една дума - с помощта на всички асоциации, с

www.spiralata.net 176
които се сблъскваме в анекдотите и игрите на думи. Този признак се отнася към съединенията на
мислите, които от отделните елементи на съдържанието на съновидението ни довеждат до колатералите,
а оттам - до истинските мисли, скрити в съновидението. При много анализи се сблъсквахме с примери
за това и те съвсем естествено би трябвало да предизвикат нашето учудване. При това нито една
асоциация не е била нищожна, нито едно остроумие - незначително, за да не може да бъде като мост
от една мисъл към друга. Но правилното разбиране на такава снизходителност не е трудно. Всеки
път, когато някакъв психичен елемент се свързва с друг с помощта на странна и повърхностна
асоциация, има и друга, по-естествена и по-дълбока връзка между едното и другото, търпяща
съпротивата на цензурата.
Натискът на цензурата, а не отстраняването на целевите представи, служи като причина на
господството на повърхностните асоциации. Те заместват в изображението по-дълбоките асоциации,
когато цензурата прави недостъпни тези нормални пътища за съединяване. Това прилича на ситуацията,
когато някаква катастрофа, например наводнение, прегражда големите шосета и съобщенията се
предават по неудобни и обиколни тесни селски пътища, по които обикновено минават само ловци.
Тук можем да различим два случая, които всъщност се сливат в едно цяло. Първият случай е,
когато цензурата се насочва само срещу съединяването на две мисли, от крито всяка една по отделно
не буди нейния протест. Тогава двете мисли влизат в съзнанието една по една. Тяхната връзка остава
скрита. Затова забелязваме повърхностната връзка между тях, която иначе не би ни дошла наум и
която обикновено произлиза от друга точка на комплекса от представи, а не от този, от който
произлиза потиснатата, но съществена представа. Вторият случай е, когато двете мисли, предвид на
своето съдържание, сами по себе си подлежат на цензуриране. В този случай те се появяват не в
правилна, а в модифицирана форма. Мислите, които ги заменят, се избират така, че с помощта на
повърхностна асоциация изразяват съществената връзка, в която се намират заменените от тях
мисли. И в двата случая под натиска на цензурата става преместване от нормалната естествена
асоциация към повърхностната и изглеждаща абсурдна.
Отчитайки това преместване, при тълкуването на съновидението спокойно се доверяваме и на
повърхностната асоциация.92
Психоанализата на неврозите широко използва тези Две положения - както това, че господството
над хода на представите преминава от отстраняването на съзнателните Целеви представи към
скритите, така и това, че повърхностните асоциации само подменят тези, които са потиснати и по-
дълбоки. И двете положения служат за основа на цялата техника на тази психоанализа. Когато карам
някой пациент да отхвърли всички мисли и да ми казва това, което му идва наум, предполагам, че той не
може да загърби представите за целта на лечението и мисля, че имам правото да направя извода, че
всичко това, невинно и произволно, за което ми говори, се намира във връзка с неговото болестно
състояние. Втората целева представа, за която пациентът не се досеща, е представата за мен. Пълната
оценка и подробното разглеждане на този въпрос се отнася към изложението на психоаналитичната
техника като терапевтичен метод. Тук стигнахме до един от пунктовете, които излизат извън границите
на проблема за тълкуването на сънищата.
От всички гореспоменати възражения основателно е само възражението, че изобщо не сме
длъжни да пренасяме в дейността на съновидението всички елементи от неговото тълкуване. При
тълкуването в будно състояние вървим по път, който от елементите на съновидението води обратно към
мислите, скрити в него. Дейността на съновидението върви по обратния път и няма голяма вероятност
тези пътища да бъдат достъпни и в обратно направление. При внимателно разглеждане се оказва, че
в будно състояние прокарваме пътища през нови съединения на мислите и тези пътища ту- тук, ту-там
се пресичат с промеждутъчните мисли и мислите, скрити в съновидението. Виждаме как свежият
материал от дневните мисли се включва в редовете за тълкуване. По всяка вероятност и повишеното
съпротивление ни кара да търсим нови, по-отдалечени заобиколни пътища. Броят и характерът на
промеждутъчните мисли, появяващи се през деня, обаче няма никакво значение в психологично
отношение само ако те ни водят по посока на търсените мисли, намиращи се в основата на
съновидението.
b) Регресия. Сега, след като се застраховахме срещу всички възможни възражения или поне

www.spiralata.net 177
показахме начините, по които да се защитим от тях, можем да преминем към прякото психологично
изследване, за което от доста дълго се подготвяме. Преди това ще резюмираме изводите от нашето
досегашно изложение. Съновидението е пълноценен психически акт. Негова движеща сила е
стремящото се към удовлетворение желание. Скритата форма на желанието, а също и многото
странности и абсурдности на съновидението се дължат на въздействието на психическата цензура, което
изпитва сънят при своето образуване. Освен необходимостта да избегне цензурата, за неговото
образуване способства и необходимостта от сгьстяване на психическия материал, степента на
изобразителност, а понякога и стремежът да се приеме рационална форма. От всяко от тези условия
пътят води по-нататък към психологичните изисквания. Необходимо е да се разгледа
взаимозависимостта на мотива на желанието и четирите условия, а също и взаимозависимостта на тези
условия помежду им и накрая да се включи съновидението в общото цяло на душевния живот.
В началото на тази глава съобщихме едно съновидение, за да напомним за загадката, чието
решаване ни предстои. Тълкуването на това съновидение за горящото дете не беше трудно, въпреки че
не бе направено изцяло по нашия метод. Запитахме се защо изобщо субектът е сънувал вместо веднага
да се събуди и видяхме, че мотив за съновидението е послужило желанието да си представи още веднъж
детето живо. По-долу ще видим, че тук играе роля и още едно желание. По такъв начин мисловният
процес на съня се е превърнал в съновидение само заради осъществяването на желанието.
Освен желанието остава само една особеност, отличаваща двата вида психичен живот. Мисълта,
скрита в съновидението, гласи следното: Виждам светлина в стаята, в която лежи тялото. Може би е
паднала свещ и детето се е подпалило. Съновидението предава в непроменен вид резултата от тази
мисъл, но го изобразява под формата на ситуация, която трябва да бъде възприета в сегашно време и
в качеството на преживяване в будно състояние. Това обаче се явява обща й най-характерна
психологическа особеност на съновидението. Мисълта, обикновено желана, се обективира в
съновидението, изобразява се във вид на ситуация или, както ни се струва, се преживява. Как да се
обясни тази характерна особеност на съновидението или, изразявайки се по-скромно, по какъв начин
да бъде включено съновидението в общата верига на психичните явления?
При внимателно разглеждане забелязваме, че в изобразителната форма на съновидението се
откриват две почти независими една от друга черти. Първата е изобразяването под формата на
настояща ситуация с изпускане на “може би”, “вероятно” и т.н. Втората е превръщането на мислите в
зрителни образи и реч.
Вследствие на това, че изразяваното или очакваното се пренася в сегашно време, преобразуването,
изпитвано от мислите, скрити в съновидението, не прави особено впечатление. Това се обуславя с
особената, всъщност само второстепенна роля на осъществяване на желанието в цитираното
съновидение. Да вземем друго съновидение, в което желанието не се отличава от продължението на
будната мисъл в съня, например за инжекцията на Ирма. Тук в мисълта, получила изображение в
съновидението, намираме желателно наклонение: Ах, ако Ото е виновен за болестта на Ирма!
Съновидението отстранява желателното наклонение и го заменя със сегашно време: Да, Ото е виновен
за болестта на Ирма. По такъв начин това е първата от трансформациите, които свободното от
изопачаване съновидение прави с мислите, скрити в него. Но няма да се спираме дълго на тази първа
особеност на съновидението. Ще приключим с нея, показвайки съзнателната фантазия, дневното
съновидение, което постъпва по този начин с кръга на своите представи. Когато г-н Жоайез на Доде
се шляе по улиците на Париж, докато дъщерите му си мислят, че е на работа, той си фантазира в
сегашно време за най-различни събития и случайности, които ще му помогнат да си намери работа. По
такъв начин и съновидението си служи със сегашното време със същото право, с което и съзнателната
фантазия. Сегашното време е категория, в която желанието се изобразява в осъществен вид.
За разлика от съзнателната фантазия за съновиденията е характерна и втора особеност, а именно,
че представите не се измислят, а се превръщат в сетивно възприемани образи, в които сънуващият вярва
и които, както му се струва, преживява. Но ще добавим, че не при всички сънища има превръщане на
представите в образи. Има сънища, които се състоят само от мисли, но въпреки това не можем да им
отречем характера на сънища. Моето съновидение “Автодидаскер” е именно такова. Ако бях
измислил съдържанието му през деня, едва ли в него щеше да има повече чувствени елементи. Освен

www.spiralata.net 178
това във всяко повече или по-малко продължително съновидение има елементи, които не търпят никаква
промяна и които просто се измислят или осъзнават - както сме свикнали да правим това в будно
състояние. По-нататък трябва да насочим вниманието си към факта, че подобно превръщане на
представите в. чувствени образи става не само в съновидението, но и при халюцинациите и виденията,
които се наблюдават при здрави хора или служат като симптоми за психоневроза. Накратко казано,
взаимоотношението, което разглеждаме, изобщо няма изключителен характер, но тази особеност на
съновидението ни се струва отличителна, тъй като не можем да си го представим без нея. Разбирането
обаче на тази особеност изисква особено пояснение.
От всички мнения относно теорията на сънищата при различните учени ще приведа тук само едно,
което ми се струва напълно основателно. В своята “Психофизика” великият Fechner (25) изказва по
повод на сънищата следното предположение: “При съновидението полето на действие се различава от
това на мисленето в будно състояние. Нито една друга хипотеза не дава възможност да си изясним
специфичните особености на съновидението.”
По този начин се приближаваме до идеята за психичната локалност. Ще оставим настрана това,
че душевният апарат, за който става въпрос, ни е познат в качеството на анатомичен апарат, и ще се
постараем да избегнем изкушението да определим психичната локалност в някакъв анатомичен смисъл.
Ще останем на психологична почва и само ще си представим, че инструментът, който служи на целите
на душевната дейност, е нещо като сложен микроскоп, фотоапарат и т.н. Психическата локалност
съответства на онази част от този апарат, в която се осъществява един от предварителните етапи на
образа. Както е известно, в микроскопа и далекогледа това са идеалните точки и плоскости, в които
няма никакви конкретни съставни части на апарата. Смятам за излишно да моля за извинение за
несъвършенството на тези и всички аналогични сравнения. Те трябва само да помогнат на опитите ми
да обясня цялата сложност на психичната дейност. Ще я разложа на отделни части и ще ги поставя в
съответствие на отделните части на апарата. Доколкото ми е известно, никога не е правен опит за
обяснение на структурата на душевния инструмент чрез подобно разлагане. Този опит ми се струва
съвсем невинен. Предполагам, че ще можем да дадем пълна свобода на нашите предположения. Трябва
обаче да запазим трезвия си разсъдък и да не приемаме скелето за здание. Тъй като за приближаване до
неизвестното са ни необходими само спомагателни представи, преди всичко ще представим конкретните
и груби предположения.
Представяме си психичния апарат като сложен инструмент, чиито съставни части ще наречем
инстанции или, за по-голяма прегледност - системи. По-нататък ще допуснем, че тези системи се
намират в постоянно пространствено съотношение една с друга - точно така, както са разположени
например различните системи от оптични стъкла в далекогледа. Строго казано, изобщо не ни е
необходимо да допускаме някакво реално пространствено разположение на психичните системи.
Достатъчно е да се създаде някакъв определен психичен ред от това, че при известни психични процеси
възбуждането с определена последователност във времето преминава по всички тези системи. Трябва
да допуснем възможността, че при другите процеси тази последователност може да търпи промени.
За краткост ще наречем съставните части н апарата “пси-системи”.
Първото, което прави впечатление, е, че този апарат, който се състои от пси-системи, има
определена посока. Цялата ни психична дейност произлиза от (външни или вътрешни) дразнители и
завършва с инервации. В същото време твърдим, че апаратът има два края - сетивен и моторен. В
сетивния се намира системата, получаваща възприятията, а в моторния - тази, която отваря шлюзовете
на движението. Психичният процес протича винаги от възприемащия край към моторния. Общата
схема на психичния апарат може да бъде представена в следния вид:
Това обаче се явява осъществяване на отдавна познатото ни твърдение, че по конструкция
психичният апарат напомня устройството на рефлекторен апарат. Рефлекторният процес служи за
образец на всякакъв вид психична дейност.
Да допуснем, че на възприемащия край се извършва някаква диференциация. Възприятията,
които получаваме, оставят в нашия психичен апарат следа, която ще наречем “спомен”. Функцията,
която има отношение към спомена, се нарича памет. Ако погледнем сериозно на намерението да
свържем психичните процеси със системи, спомените ще се явят във вид на продължителни изменения

www.spiralata.net 179
на отделните елементи на системите. Но по-нататък ще възникне затруднение. Системата трябва точно
да съхранява измененията на своите елементи и в същото време да бъде готова за възприемането на
нови поводи за изменения. Съгласно с принципа, от който се ръководи нашият опит, ще разпределим
тези две функции върху различни системи. Ще допуснем, че първата система на апарата получава
възприятията, но не ги запазва и следователно няма памет и че зад нея е разположена втора система,
превръщаща мигновените дразнения на първата в трайни следи на спомена. В такъв случай нашият
психичен апарат ще придобие следния вид:
Знаем, че възприятията, които действат върху система В оставят у нас не само своето съдържание,
но и още нещо. Възприятията се представят пред нас свързани едно с друго в паметта - за тяхна
връзка служи предимно съвпадането им във времето. Това съвпадане ще наречем факт на
асоциациите. Очевидно е, че ако системата В не съдържа памет, тя няма да може да запазва и следите за
асоциациите. Функциите на отделните елементи на В ще бъдат парализирани, ако на новото възприятие
пречи остатъкът от предишната връзка. За основа на асоциациите ни се налага да приемем по-скоро
системата от спомени. В такъв случай фактът на асоциациите се състои в това, че вследствие на
въздействието на съпротивлението дразненето от един от елементите Р се предава на втория, а не на
третия.
При внимателно разглеждане намираме за необходимо да допуснем наличието не на една, а на
няколко системи Р, в които едно и също дразнене, предадено от елементите на В, претърпява различно
зафиксиране. Първата от тези системи Р ще съдържа в себе си фиксацията на асоциациите по
едновременност, а в следващите същият този материал ще бъде разположен по други видове
съвпадения, така че тези системи ще изобразят съотношение на подобие и т.н. Излишно е да се
обяснява психичното значение на тази система. Нейната характеристика се състои в тясната й връзка
с елементите на суровия материал на спомените, или с други думи, съгласно с по-изчерпателната
теория, в модификациите на съпротивлението по отношение на тези елементи.
Тук ще включим една забележка от общ характер, която може би ще ни насочи към нещо важно.
Системата В не може да запазва измененията, т.е. тя няма памет и дава на нашето съзнание цялото
многообразие от сетивни възприятия. Противно на това нашите спомени, включително и най-
дълбоките, сами по себе си са подсъзнателни. Те могат да бъдат доведени до съзнанието, но няма
никакво съмнение, че именно в подсъзнателно състояние проявяват цялото си действие. Това, което
наричаме наш характер, се основава на спомени за впечатления, точно онези, които са оказали върху
нас най,-силно действие, на впечатления от нашата ранна младост, които обикновено никога не
достигат до съзнанието ни. Когато тези спомени стигнат до съзнанието, те или не разкриват никакъв
чувствен характер, или той е много нищожен в сравнение с възприятията. Ако успеем да докажем, че
паметта и качеството се изключват взаимно за съзнанието във пси-системите, бихме могли да установим
условията за раздразване на невроните.
Всичко, което казахме до този момент за конструкцията на сетивния край на психичния апарат,
нямаше никакво отношение към съновидението и изводимите от него психологични данни. За обяснение
на характера на другата част на психичния апарат съновидението може да ни послужи като източник на
доказателства. Видяхме, че не можем да обясним образуването на съновидението, без да допуснем
наличието на две психични инстанции, едната от които подлага дейността на другата на строга критика.
В резултат се появява недопускане в съзнанието.
Споменахме, че критикуващата инстанция контактува по-тясно със съзнанието, отколкото
критикуваната. След това намерихме основание да отъждествим критикуващата инстанция с това, което
направлява нашия живот в будно състояние и обуславя свободната ни и съзнателна дейност. Ако в духа
на нашата хипотеза заменим тези две инстанции със системи, вследствие на току-що споменатото
заключение критикуващата система ще се придвижи към моторния край. Да нанесем тези две системи
върху нашата схема и да ги изразим чрез отношението им към съзнанието.
Ще наречем последната от системите на моторния край предсъзнателна, за да покажем, че
процесите на дразнене в нея могат да достигнат до съзнанието без каквато и да било по-нататъшна
задръжка, при условие че са удовлетворени още някои условия, например достигане на известна степен
на интензивност, известно разпределение на функцията, наречена внимание, и т.н. В същото време

www.spiralata.net 180
това е и системата, в която се намира ключът към произволната моторност. Системата зад нея ще
наречем подсъзнателна, тъй като няма друг достъп до съзнанието освен чрез предсъзнателната. При
това преминаване на нейния процес на дразнене се налага да претърпи различни по род изменения.
Към коя от тези две системи ще отнесем образуването на сънища? За по- просто ще го отнесем
към системата Под. (подсъзнателно). В по- нататъшното изложение ще видим, че. това не е съвсем
правилно, защото образуването на сънища е принудено да влиза в контакт с мислите, отнасящи се до
системата на предсьзнателното. Но говорейки за желанието на съновидението, ще видим, че
движещата сила на съновидението произлиза от системата Под. Предвид на това за изходен пункт на
съновидението взимаме подсъзнателната система. Възбуждането на съновидението, подобно на всички
други дразнения, разкрива стремеж към проникване в системата Пред. (предсъзнателна), а оттам и
желание да продължи пътя си към съзнанието.
Наблюденията показват, че през деня пътят, който води от Предсъзнателното в съзнанието, е
затворен за мислите, скрити в съновидението, вследствие на цензурата на съпротивлението. През нощта
те си пробиват път към съзнанието. Но веднага възниква въпросът - по какъв начин и вследствие на
какво тяхно изменение. Ако това става поради факта, че през нощта съпротивлението, намиращо се на
границата между Подсъзнателното и Предсъзнателното, отслабва, в такъв случай бихме получили
съновидение от материала на нашите представи, които не биха имали интересуващия ни
халюцинаторен характер.
Следователно отслабването на цензурата между системите Под. и Пред. би могло да обясни
образуването на сънища като “Автодидаскер”, но не и на такива като съновидението за горящото
дете, което поставихме като проблемно в началото на тази глава.
Това, което става в халюцинаторното съновидение, може да бъде обяснено само по следния
начин: Дразненето минава по обратен път. Вместо към моторния край на апарата то се насочва към
сетивния и накрая достига до системата на възприятията. Ако наречем проградиентна посоката, по
която в будно състояние протича психичният процес от подсъзнанието, в такъв случай характерът на
съновидението би трябвало да бъде наречен реградиентен.
Безспорно тази регресия се явява една от най-важните психологични особености на процеса на
сънищата, но все пак не бива да забравяме, че тя е характерна не само за съновидението.
Преднамереният спомен и други частични процеси на нашето нормално мислене съответстват на
обратното изместване на сложния акт на представите към суровия материал на спомените, намиращи
се в неговата основа. Но в будно състояние това образно изместване никога не отива по-далеч от
спомените. То не може да предизвика халюцинаторно оживление на възприеманите образи. Защо в
съновидението нещата стоят по друг начин? Когато говорихме за процеса на сгъстяване в
съновидението, не можехме да избегнем предположението, че вследствие на дейността на
съновидението интензивността на отделните представи се пренася от едното на другото. По всяка
вероятност именно това изменение на психичния процес дава възможност да се заеме системата В
изцяло до пълната чувствена живост в обратна посока.
Надявам се, че сме далеч от това да се заблуждаваме относно значението на тези положения.
Ограничихме се да дадем наименование на необяснимо явление. Говорихме за регресия, когато в
съновидението представите се превръщат обратно в чувствен образ, от който някога е било съставено.
Но за какво е наименованието, след като не обяснява нищо? Предполагам обаче, че названието
“регресия” ще ни бъде от полза, тъй като свърза известния ни факт със схемата на душевния апарат,
който има определена посока.
Тази схема ни обяснява още една особеност от образуването на сънищата. Ако разгледаме процеса
на съновидението като регресия вътре в предполагаемия от нас душевен апарат, тогава ще стане ясен
емпирично установеният факт, че всички съотношения на мислите изчезват при дейността на
съновидението или си намират неясен, смътен израз. Тези съотношения се съдържат не в първите
системи Р на нашата схема, а в следващите. При регресия до възприетите образи те губят своя израз.
Връзката на мислите, скрити в съновидението, се губи при регресията към суровия материал.
Вследствие на какви изменения става възможна регресията, която е невъзможна през деня? Тук
вероятно става дума за изменение на разпределянето на енергия в отделните системи, вследствие на

www.spiralata.net 181
което стават повече или по-малко достъпни за преминаване на възбуждането. Но във всеки такъв
апарат същият афект не би могъл да бъде достигнат само с един ред такива изменения. Тук, разбира
се, веднага възниква мисълта за състоянието на сън и за измененията, които предизвиква на сетивния
край на апарата. През деня се осъществява постоянно насочване от системата V на възприятията към
моторността. През нощта то се прекратява и не може да поставя преграда към обратното протичане на
дразненията. Става дума за същото онова “изолиране от външния свят”, което по теорията на някои
автори би трябвало да обясни психологичния характер на съновидението. Въпреки непрекъснатото
чувстващо течение в проградиентна посока регресията все пак има място.
Халюцинациите при истерия и параноя, а също и виденията на психично нормални хора,
съответстват действително на регресиите и представляват мисли, превърнали се в образи. Това
превръщане претърпяват само мислите, намиращи се в тясна връзка с потиснатите и останали
подсъзнателни спомени. Например мой пациент, дванадесетгодишен истерик, вечер не можеше да
заспи. Той се плашеше от “зелени лица с червени очи”. Като източник на това явление служеше
потиснат, но все пак съзнателен спомен за едно момче, което често срещал преди четири години и което
за него въплъщавало страшната картина от недостатъци, в това число и онанизъм, който за него беше
главната причина на постоянни угризения на съвестта. Майката на пациента ми му казала, че лошите
деца имат зелен цвят на лицето и червени очи. Оттук и кошмарното видение, което обаче имаше за цел
да му напомни друго предсказание на майката - че такива момчета се побъркват, не се учат в училище и
умират рано. Моят млад пациент бе осъществил част от това предсказание. Той останал да повтаря
класа и се страхуваше, както показа анализът на неговите нежелателни мисли, от осъществяване и на
втората. Но лечението скоро си свърши работата. Пациентът ми престана да страда от безсъние и да се
страхува и благополучно завърши годината.
Тук мога да отнеса и “разрешаването” на халюцинациите, за което ми съобщи една моя 40-
годишна пациентка и което беше изпитала още когато била здрава. Една сутрин отворила очи и видяла в
стаята брат си, който, както знаела, се намирал в лудница. До нея в леглото спял малкият й син. За да не
се изплаши детето и да не получи припадък, ако види чичо си, тя го завила през глава с одеялото и в
този миг видението изчезнало. Тази халюцинация е преработка на един детски спомен на
пациентката ми, който, макар и съзнателен, все пак се намира в тясна връзка с подсъзнателния материал
на душата й. Бавачката й разказвала, че нейната рано починала майка (тя умряла, когато пациентката ми
била само на година и половина) страдала от епилептични или истерични припадъци, появили се, когато
брат й (чичото на моята пациентка) я изплашил, като се появил в стаята й като привидение.
Халюцинацията съдържа същите елементи, които имал и споменът: появата на брата, одеялото,
уплахата и нейните последствия. Тези елементи обаче са съединени в друга форма и са приписани на
други хора. Очевиден мотив за халюцинацията, мисълта, която тя заменя, е бил страхът, че малкият й
син, който много приличал на чичо си, ще сподели съдбата му.
И двата примера са свързани до известна степен със състоянието на съня и може би не са удачни за
доказателството, за което са ми необходими. Затова ще се опра на своя анализ на параноичните
халюцинации.93 и на изводите в още непубликуваното от мен изследване на психологията на
психоневрозите, за да подчертая, че в тези случаи на регредиентно превръщане на мислите не може
да не се отчете влиянието на потиснатия или останал подсъзнателен спомен, който в по-голямата си
част се отнася до детството. Този спомен тласка стоящата във връзка с него мисъл, която обаче не е
намерила своя израз вследствие на цензурата, към регресия, като във формата на изобразяване, в която
психически самият той е налице. Като извод от изследването ми на истерията мога да кажа, че детските
епизоди (било спомени или фантазии), в случая, когато могат да стигнат до съзнанието, се представят
под формата на халюцинации и едва след съобщаването им губят този характер. Известно е също така,
че дори при хора със слаба памет спомените от ранното детство дълго запазват характера на чувствената
си живост към отчетливостта.
Ако вземем под внимание каква роля играят преживяванията от детството или основаващите се на
тях фантазии в мислите, скрити в съновидението, колко често изплуват откъси от тях в съдържанието
на съня и колко често желанията се извеждат от тях, не можем да отричаме и относно съновидението
възможността, че превръщането на мислите в зрителни образи е резултат от “привличането”, което

www.spiralata.net 182
изобразеният в зрителна форма и стремящ се към повторно оживяване спомен оказва на домогващите се
изображения и изолирани от съзнанието мисли. Съгласно с това съновидението може да бъде
определено като изменено вследствие на пренасянето на нов материал допълване на епизод от
детството, който не може да бъде възобновен. Той трябва да се задоволи само с неговото
възпроизвеждане под формата на съновидение.
Доказването на значението на епизодите от детството (или на тяхното повтаряне във фантазиите)
в качеството на своеобразни образци за съдържанието на съня прави излишно едно от допусканията на
Schemer и неговите привърженици относно вътрешните източници на дразнене. Той допуска наличието
на “зрителен дразнител”, вътрешно дразнене на зрителния орган, когато съновидението съдържа
особена живост на неговите зрителни елементи или особено изобилие на такива. Изобщо не е
необходимо да се противопоставяме на това допускане и можем да се задоволим с твърдението, че
подобно състояние на възбуда се отнася единствено до психичната система на вьзприемане на
зрителните органи, но въпреки това ще кажем, че това състояние на възбуда е предизвикано от
спомена и представлява възкресяване на зрителното дразнене, което е било достатъчно ярко изразено.
В момента не разполагам с нито един пример за такова въздействие на детски спомен. Моите сънища
са по-бедни на чувствени елементи, отколкото сънищата на другите хора, но с примера на най-
красивото и ясно съновидение от последните години все пак ще успея лесно да сведа
халюцинаторната отчетливост на съдържанието на съновидението до чувствения характер на свежите
и неотдавнашни впечатления. По-горе съобщих за едно съновидение, чиито отделни елементи - тъмно-
синият цвят на водата, синкавият дим от комина на парахода и ярките цветове на околните постройки -
ми направиха дълбоко впечатление. Това съновидение би трябвало да бъде сведено до зрителните
дразнители. Но какво е предизвикало такова състояние на дразнене на моя зрителен апарат? Едно
неотдавнашно впечатление, съединило се с редица предишни. Ярките цветове, които видях в
съновидението, имат отношение към кубчетата, от които децата ми бяха построили вечерта къща, на
която се любувах. Тук се присъединяват и впечатленията от последното ми пътуване в Италия. Яркостта
на съновидението само възпроизвежда красотите, запазени в спомените.
Сега да резюмираме това, което научихме относно способността на съновидението да превръща
представите в чувствени образи. Ние не обяснихме тази особеност от дейността на съновидението и
не я подведохме под някой общоизвестен закон на психологията, а само намерихме в нея указание за
някакви неизвестни за нас факти и й дадохме наименованието “регредиентен характер”. За тази
регресия допуснахме, че навсякъде, където се появява, представлява резултат, от съпротивлението,
противодействащо както на проникването на мисълта по нормален път в съзнанието, така и на
едновременното “притегляне”, което му оказват рязко изразените спомени. На помощ на регресията в
съновидението навярно би дошло отстраняването на прогредиентното течение на сетивните органи.
Това спомагателно средство при другите форми на регресия би трябвало да бъде уравновесено
вследствие на усилването на другите регресивни мотиви. Да не забравяме и това, че както и при
съновидението, в такива патологични случаи на регресия процесът на пренасяне на енергия би
трябвало да е различен от този при регресията в нормалния душевен живот, тъй като благодарение на
него става възможно пълното халюцинаторно заместване на системите на възприятие. Това, което при
анализа на дейността на сънищата охарактеризирахме като (отношение към изобразителността”, трябва
да бъде отнесено към подбора на зрително припомняните епизоди, засегнати от мислите, скрити в
съновидението.
Тази първа част на нашето психологично изследване на съновидението не ни удовлетворява изцяло.
Можем само да се утешим, че сме принудени да се движим пипнешком в тъмна стая. Ако не сме се
заблудили съвсем; сега ще разгледаме същия въпрос от друга гледна точка с надеждата, че този път ще
можем да го разберем по-добре.
с) Осъществяване на желание. Съновидението за горящото дете ни дава повод да се ориентираме в
трудностите, с които се сблъсква умението за осъществяване на желанието. Първо, навярно всички
сме учудени от факта, че съновидението не е нищо друго освен осъществяване на желанието, и не
само предвид противоречието, което в дадения случай въплъщава в себе си страшният сън. След като
от първия анализ се убедихме, че в съновидението е скрит известен смисъл и съдържа известна

www.spiralata.net 183
психическа ценност, изобщо не очаквахме такова едностранно определение на този смисъл. Според
напълно правилното, но твърде лаконично определение на Аристотел съновидението е мислене,
продължено в състояние на сън. Но ако нашето мислене създава и през деня толкова разнообразни
психични актове, съждения, умозаключения, опровержения, предположения, намерения и т.н., какво го
кара през нощта да се ограничава със създаването на тези само желания? Нима няма други съновидения,
които да използват съвсем друг психически акт, например загриженост, и нима гореописаното
извънредно прозрачно съновидение за детето няма именно такъв характер? Светлината, която пада
върху лицето на спящия по време на сън, го кара да направи загрижения извод, че е паднала свещ и
че тялото на покойника може да се подпали. Този извод той превръща в съновидение, придава му
формата на дадената ситуация и на сегашно време. Каква роля играе тук осъществяването на желание и
как може да не се забележи преобладаващото влияние на мисълта, продължена от будното състояние
или предизвикана от ново сетивно впечатление?
Всичко това е съвсем правилно и сега трябва да разгледаме по-подробно ролята на осъществяването
на желание в съновидението и значението на мисълта от будното състояние, продължена в
съновидението.
Именно осъществяването на желанието ни накара да разделим съновиденията на две групи.
Видяхме, че някои съновидения очевидно представляват осъществяване на желание, а други се мъчат с
всички средства да скрият наличието на този елемент. В тях забелязахме следи от дейността на
цензурата. Съновиденията, съдържащи явни, не-изопачени желания, се срещат предимно при децата, но
кратки аналогични съновидения се наблюдават, все пак, и при възрастните.
Можем да се запитаме откъде произтича желанието, осъществявано в съновидението? Но към кое
противоречие или към кое разнообразие отнасяме това “откъде? Предполагам, че единствено към
противоречието между станалия съзнателен дневен живот и останалата подсъзнателна психична
дейност, която може да бъде открита само през нощта. Също така виждам три възможности за
произход на желанието. То може: 1) да се събуди през деня и вследствие на външните обстоятелства
да не бъде удовлетворено. В този случай през нощта се появява признатото и неосъществено желание.
2) да възникне през деня, не да бъде отстранено. Тогава става дума за неосъществено но потиснато
желание. 3) да няма отношение към будното състояние и да се отнася към желанията, пробуждащи се от
потиснатото състояние само нощем. Връщайки се към нашата схема на психичния апарат, можем да
отнесем желанието от първи вид към системата на Предсъзнателното. Относно желанието от втори вид
можем да предположим, че то е от системата на Предсьзнателното, но е изместено към системата на
Подсъзнателното и фиксирано там. Колкото до желанието от третия вид, то изобщо не е в състояние
да излезе от системата на Подсъзнателното. Нека се запитаме дали желанията, произтичащи от тези
различни източници, притежават еднаква ценност за съня и еднаква способност да предизвикат
съновидение.
Обзорът на примерите за съновидения, с които разполагаме, за да отговорим на този въпрос, ни
кара преди всичко да добавим в качеството на четвърти източник и интензивните желания, проявяващи
се нощем (например жажда, полова потребност и др.). С това се убеждаваме, че произходът на желание
изобщо не променя неговата способност да предизвиква съновидение. Ще напомня съновидението на
момиченцето, съдържащо в себе си продължението на прекъснатата през деня разходка с лодка, и
другите детски сънища. Те се обясняват с неосъществяване, но не потискане на дневното желание.
Могат да бъдат дадени много примери за това, че потиснатото през деня желание намира израз в
съновидението. Като пример ще дам едно обикновено съновидение. На една доста остроумна дама,
чиято близка приятелка се сгодила, се наложило да отговаря на безкрайните въпроси на близки и
познати дали познава годеника и какво й е мнението за него. Тя го хвалела пред всички, но се замислила
защо в ума й непрекъснато се върти изречението: “Такива като него са един на хиляда.” През нощта
сънувала, че отново й задават същия въпрос и тя отговаря със стереотипната търговска фраза: “.При
повторни поръчки е достатъчно само да назовете номера:” Това, че във всички съновидения, които
търпят изопачаване, желанието произтича от подсъзнанието и не стига до будното съзнание,
забелязахме нееднократно при анализите. По такъв начин явно всички желания имат еднаква
ценност и еднаква сила за образуването на сънища.

www.spiralata.net 184
 Тук нямам възможност да докажа, че всъщност нещата стоят по друг начин, но съм склонен да
допусна по-строга обусловеност на желанието в съновидението. Детските сънища не оставят никакво
съмнение, че неосъщественото през деня желание може да предизвика съновидение. Но не бива да се
забравя, че това е желание на дете, желание, за което е характерна специфичната сила на детството.
Но силно се съмнявам дали при възрастния е достатъчно наличието на неосъществено желание за
създаването на съновидение. Струва ми се, че вследствие на прогресиращото доминиране на мисленето
над нашия инстинктивен живот все повече и повече се отказваме от образуването или фиксирането на
интензивни желания, характерни за децата, намирайки това за нещо безсмислено. Могат обаче да се
наблюдават индивидуални различия. Един от нас ще съхрани детския тип на душевни процеси по-
дълго, отколкото друг. Аналогични различия съществуват и по отношение на отслабването на
първоначално отчетливите зрителни представи. Но в общи линии предполагам, че за възрастния
индивид неосъщественото желание не е достатъчно за образуването на Съновидение. Затова допускам,
че тласък за образуването на съновидение може да даде произтичащото от съзнателната сфера желание.
Ако предсъзнателното желание не получи подкрепата от друга сфера, няма да се образува съновидение.
Става въпрос за сферата на подсъзнателното. Според мен съзнателното желание става възбудител на
съновидение само когато успее да събуди разнозначно подсъзнателно и намери в него поддръжка и
подкрепа. Тези подсъзнателни желания ми се струват, съгласно с данните от психоанализите на
невротици, винаги интензивни, готови да намерят своя израз, когато им се удаде случай да се
обединят със съзнателното желание и да му пренесат своята повишена интензивност.94
Тогава ни се струва, че дребните детайли от формите на това съновидение ще ни послужат да
намерим следите на могъщия помощник от сферата на подсъзнателното. Тези винаги активни, така да
се каже, безсмъртни желания от нашата подсъзнателна сфера, напомнящи митичните титани, върху
чиито рамене боговете са струпали тежки планински масиви, разтърсвани и до наши дни от движението
на техните мускули, тези намиращи се в изместено положение желания, произтичат от детството, както
показва психологичното изучаване на неврозите. Предвид на това бих искал да се откажа от
гореказаното твърдение, че произходът на желанието не играе никаква, роля и да го заменя с друго:
Желанието, изобразявано в съновидението, трябва да се отнася към детството. При възрастните то
произтича от системата на Подсъзнателното, а при детето, където все още няма разделяне и цензура,
между Безсъзнателното и Предсъзнателното или там, където то се образува само, представлява
неосъществено и неизместено желание от будното състояние. Добре разбирам, че е много трудно да се
докаже това твърдение, но твърдя, че все пак много често се поддава на доказателство, и - обратно,
именно в него се разбиват всички възражения.
По такъв начин измествам на заден план желанията, произтичащи от съзнателния буден живот,
относно значението им за образуване на сънищата. Приписвам им само ролята, която приписвам
например и на материала на усещанията по време на сън. Няма да се отклоня от пътя, начертан от мен с
това твърдение, ако подложа на разглеждане други психични моменти, които остават от будното
състояние и нямат характер на желания. Може временно да ни се удаде да отстраним интензивността на
нашето будно мислене, ако решим да заспим. Този, който е в състояние да го направи, има здрав сън.
Казват, че Наполеон бил образец в това отношение. Но далеч невинаги това ни се отдава. Неизяснени
въпроси, мъчителни грижи и властта на впечатленията карат мисленето да продължи своята дейност
и дори по време на сън поддържат душевните процеси в този система, която нарекохме
предсъзнателна. Ако решим да класифицираме тези продължаващи да оказват своето въздействие и по
време на сън моменти от мисленето, ще можем да различим следните групи: 1) това, което през деня
вследствие на случайната задръжка не е било доведено до край; 2) всичко, незавършено и
неразрешено вследствие на умората на нашите мисловни способности; 3) всичко, изместено и
потиснато през деня. Към изброените три се присъединява още една, четвърта група - това, което
благодарение на дейността на Предсъзнателното намира отклик в нашето подсъзнание и, накрая,
петата група - индиферентните и затова останали незавършени дневни впечатления.
Значението на психичните интензивности, пренасяни в състоянието на сън от остатъците на
дневния живот, особено от групата на “неразрешеното”, не бива да се омаловажава. Дразненията се
мъчат да намерят свой израз и през нощта. Със същото основание имаме право да предположим, че

www.spiralata.net 185
състоянието на сън прави невъзможно обикновеното продължаване на процеса на дразнене в
подсъзнанието и неговото завършване в съзнанието. Ние не спим, доколкото по нормален път
съзнаваме нашите мисловни процеси. Не мога да кажа какво изменение предизвиква състоянието на сън
в системата на Предсъзнателното, но няма съмнение, че психологичната характеристика на съня трябва
да се търси именно в изменението на съдържанието на системата, властваща също така и над
достъпа към парализираната по време на сън моторност. В противовес на това не зная нито един фактор
от психологията на съновидението, който би ни навел на мисълта, че сънят не извършва само вторично
промени в системата на Подсъзнателното. Той трябва да търси поддръжка в Подсъзнателното, за да
тръгне по заобиколните пътища на подсъзнателните дразнители. Но в какво отношение се намират
предсъзнателните дневни остатъци към сънищата? Няма съмнение, че те проникват в съновидението и
се ползват от неговото съдържание, за да могат през нощта Да достигнат до съзнанието. Понякога те
дори доминират в съдържанието на съновидението и го принуждават да продължи дейността от деня.
Също така няма съмнение, че дневните остатъци могат да имат какъвто и да е характер - не само на
желания, но е твърде интересно и особено важно за теорията на осъществяване на желанието да се
установи на какво условие трябва да съответстват, за намерят достъп до съновидението.
Да вземем един от избраните примери - примера със съновидението, в което виждам колегата
Ото с признаци на Базедова болест. През деня не ме оставяше мисълта за здравето на Ото. Моето
опасение развали настроението ми както всичко, свързано с него, тъй като ми беше много близък.
Предполагам, че безпокойството е последвало и в състоянието на сън. По всяка вероятност ми се е
искало да разбера какво му е. През нощта загрижеността ми е намерила израз в съновидението,
чието съдържание, първо, е безсмислено и, второ, не съдържа никакво осъществяване на желание. Но
аз започнах да се питам откъде произтича този толкова странен израз на дневната загриженост.
Анализът ми показа търсената връзка. Просто го отъждествявах с барон Л., а себе си - с професор Р. Има
само едно обяснение на въпроса защо съм избрал точно тази замяна на дневните мисли. За
идентификация с професор Р. навярно винаги съм бил готов в системата на Подсъзнателното, защото в
нея се осъществява едно от неумиращите детски желания - манията за величие. Лошите мисли по
отношение на колегата, които несъмнено щяха да бъдат отхвърлени през деня, са се възползвали от
случая, за да намерят своя израз. Дневната загриженост обаче също се е изразила в съновидението.
Дневната мисъл, която сама но себе си не е желание, а опасение, е трябвало да се съедини по някакъв
начин с детското, сега обаче подсъзнателно и потиснато желание, което й е дало възможност “да
възникне” за съзнанието макар и в доста изопачена форма. Колкото по-доминираща е била тази
загриженост, толкова по-изкуствено е можело да бъде това съединяване. Между съдържанието на
желанието и съдържанието на опасението изобщо не е трябвало да има връзка. В нашия пример
наистина няма.
Сега мога точно да определя това, което означава за съновидението подсъзнателното желание.
Допускам, че има редица съновидения, повод за образуването на които предимно или дори се дава от
остатъците на дневния живот, и предполагам, че моето желание да стана най-накрая професор, навярно
би ме оставило да спя тази нощ спокойно, ако не беше налице остатъкът от моята загриженост през
деня за приятеля ми. Но тази загриженост не е образувала съновидението. Двигателната сила, от която
се е нуждаело съновидението, е трябвало да дойде от желанието, а задачата на тази загриженост е била
да осигури желание. Ще направим едно малко сравнение. Да приемем, че за съновидението дневната
мисъл играе ролята на предприемач. Но предприемач, у когото има, както обикновено се казва, идеи и
желание да ги осъществи. Все пак нищо не може да се направи без наличен капитал. Предприемачът
има нужда от капиталист, който би покрил разходите му. Капиталист, който да доставя на съновидението
психичен капитал, винаги и несъмнено, каквито и да са дневните мисли, е желанието от сферата на
подсъзнателното.
В други случаи капиталистът е и предприемач. За съновидението това дори е съвсем обикновен
случай. Дневната дейност събужда подсъзнателното желание и то създава съновидението. Относно
всички други възможности, приведени тук от нас в качеството на сравнение на икономическите
отношения, процесите на съновидението остават успоредни. Предприемачът може сам да внесе част от
капитала. Към един капиталист могат да се обърнат няколко предприемачи и накрая - няколко

www.spiralata.net 186
капиталисти могат да дадат заедно необходимите средства на предприемача. Има сънища, които крият в
себе си не едно желание; съществуват и други изрази, но те не ни интересуват. Проблемите, които са
налице в нашето изследване, както и ролята и значението на желанието в съновидението ще бъдат
запълнени от нас по-долу.
Tertium comparationis на приведените от нас сравнения е определено количество, предоставено
на разположение, допуска и друго използване за целите на освещаване на структурата на
съновидението. В по-голяма част от сънищата има определен център, който притежава особена
чувствена интензивност. Обикновено става дума за непосредствено изобразяване на осъществяване на
желанието, тъй като, ако извършим действия, обратни на процесите на дейността в съновидението, ще
установим, че психическата интензивност на елементите на мислите, скрити в съновидението, е
заменена от чувствена интензивност на елементите от съдържанието на съновидението. Елементите,
които са близо до осъществяване на желанието, често нямат нищо общо с неговия смисъл, а се оказват
части от неприятни мисли, противоречащи на желанието. Вследствие обаче на обикновено изкуствената
връзка с централния елемент те получават такава интензивност, че стават способни да изобразяват. По
този начин изобразителната сила на осъществяването на желанието дифундира през някаква сфера на
взаимозависимост и дори най-слабите се повишават до интензивност, необходима за изображение. В
сънищата с няколко желания се удава много лесно да се разграничат сферите на отделните
осъществявания на желанията. Съответно с това пропуските в съновидението ще се окажат гранични
зони.
С предшестващите забележки ограничихме значението на дневните остатъци. Ще им отделим
още малко внимание. Все пак те служат като необходим ингредиент за образуване на сънищата, след
като наблюдението показва, че със съдържанието си всяко съновидение открива връзка със свежите
дневни впечатления, които често са от незначителен характер. Още не сме отчели необходимостта от
такъв елемент в сънищата. Тя се открива едва когато се вземе под внимание ролята на подсъзнателното
желание и за обяснението на въпроса се привлече психологията на неврозите, която показва, че
подсъзнателната представа като такава изобщо не може да влезе в сферата на предсъзнателното и че там
може да предизвика само един ефект: Тя се съединява с невинните представи, които принадлежат към
сферата на предсъзнателното, пренася върху него своята интензивност и се крие зад нея. Именно това
фактът е на пренасянето, който обяснява толкова различни явления в психичния живот. Пренасянето
може да остави без изменение представата от сферата на подсъзнателното, която с това стига
незаслужено висока интензивност, или да й наложи модификация, вследствие на съдържанието на
преносимата представа. Въпреки голямата ми страст към примерите от ежедневието много ми се
иска да спомена, че тук нещата с изместените представи стоят аналогично на случаите, когато у нас се
появи американски зъболекар, който няма право да практикува, ако не се свърже с някой доктор по
медицина, за да напише името му на фирмата си с цел да затвори очите на властите. Също както далеч
не най-добрите и имащи голяма практика лекари се съюзяват със зъболекарите, така и в психическата
област за прикритие на изместваната представа избират не предсъзнателните и безсъзнателните
представи, които сами са привлекли към себе си достатъчно внимание, проявяващо своята дейност в
предсъзнателната сфера. Със своите съединения Подсъзнателното обхваща предимно впечатленията
и представите от Предсъзнателното, които или са били оставени без внимание в качеството на
индиферентни, или впоследствие са били лишени от него. Базирайки се на опита, учението за
асоциациите твърди, че представите, завързали твърде тесни връзки в една насока, се отнасят
отрицателно към цели групи нови съединения. Въз основа на това положение вече се опитах да
обясня теорията на истеричните парализи.
Ако допуснем, че същата потребност от пренасяне, която наблюдаваме при анализа на неврозите,
се проявява и в съновидението, с това ще разкрием наведнъж две загадки на съновидението: първо, че
всеки анализ на съновидението открива използването на свежо впечатление, и второ, че този свеж
елемент често има съвсем неутрален характер. Тук ще добавим и нещо, с което вече се запознахме на
друго място: В качеството на заместване на по-ранни мисли тези свежи и индиферентни елементи,
скрити в съновидението, постъпват в съдържанието на съновидението така, защото по-малко им се
налага да се опасяват от съпротивата на цензурата. Но в същото време, когато свободата от цензурата ни

www.spiralata.net 187
обяснява само предпочитанието на тривиалните елементи, постоянството на свежите елементи ни
позволява да разберем необходимостта от тяхното пренасяне. На необходимостта от изместена
представа в още свободния от асоциации материал съответстват двете групи впечатления:
индиферентните - тъй като не дават повод за твърде голямо съединяване, и свежите, защото не са
имали достатъчно време за това.
По такъв начин виждаме, че дневните остатъци, към които можем да отнесем индиферентните
впечатления, не само не заимстват нищо от системата на Подсъзнателното, когато взимат участие в
образуването на съновидението - не само не заимстват от нея движещата сила, с която разполага
изместеното желание, но и самите те дават на Подсъзнателното нещо, от което то се нуждае. Ако искаме
да проникнем по-навътре в психичните процеси, ще ни се наложи да осветим по-ясно играта на
спомените между Предсъзнателното и Подсъзнателното. Към това ни подтиква изучаването на
неврозите, но то няма нищо общо със съновидението.
Още една забележка относно остатъците от преживяното през деня. Няма никакво съмнение, че
именно те се явяват истинските нарушители на съня, а не съновидението, което се старае да запази съня.
Ще се върнем към този въпрос по-нататък.
До този момент разглеждахме желанието, заложено в съновидението, извеждахме го от системата
на Подсъзнателното и изследвахме неговото отношение към остатъците от деня, които на свой ред
могат да бъдат или желания, психични движения от някакъв друг вид или просто свежи представи. С
това се постарахме да предвидим всички изисквания, които могат да се предявят в полза на .
сънообразуващото значение на будното мислене в цялото му разнообразие. В това не би имало нищо
невъзможно дори ако въз основа на редица наши мисли обясним онези крайни случаи, в които в
качеството на продължител на дневната дейност съновидението довежда до успешен край
неразрешената задача от будното състояние. Липсва ни само пример, за да можем с помощта на
анализа му да открием детския или изместен източник на желанията, чието привличане значително е
укрепило предсъзнателната дейност. Но ние изобщо не сме се доближили до решаването на въпроса
защо подсъзнателното в съня не дава нищо освен движещата сила за осъществяване на желания.
Отговорът на този въпрос трябва да хвърли светлина върху психичната природа на желанията. Ще се
опитаме да го дадем във връзка с нашата схема на психичния апарат.
Няма съмнение, че той е достигнал до своето сегашно съвършенство след продължително
развитие. Ще се опитаме да го сведем до по-ранен стадий от еволюцията му. Иначе обоснованите
предположения ни казват, че в началото този апарат е следвал стремежа си да се предпази от
дразненията и затова при своята първоначална конструкция е възприел схемата на рефлекторен апарат,
която му е давала възможност да отвежда по моторен път всички постъпили отвън сетивни дразнители.
Но жизнената необходимост нарушава тази проста функция. Психичният апарат дължи на нея и тласъка
към по-нататъшното му развитие. В началото жизнената необходимост се появява пред него под
формата на съществена физическа потребност. Предизвиканото от вътрешната потребност дразнене
търси изход в моторността, която може да бъде наречена “вътрешна промяна” или “израз на
душевното движение”. Гладното дете плаче безпомощно и се мята. Но ситуацията остава
непроменена, тъй като дразненето, произтичащо от вътрешната необходимост, съответства не на
мигновено тласкащата, а на непрекъснато действаща сила. Промяна може да настъпи само в случай че
по някакъв начин - при детето с чужда помощ - бъде изпитано чувство на удовлетворение,
отстраняващо вътрешния дразнител. Съществена съставна част на това преживяване се явява
наличието на определено възприятие (например храната). От този момент споменът за него се асоциира
завинаги със спомена за удовлетворението. Когато гази потребност се прояви отново, вследствие на
асоциациите се предизвиква психично движение, което се стреми да предизвика спомена за първото
възприятие, с други думи, да възпроизведе ситуацията от предишното удовлетворение. Именно това
психично движение наричаме желание. Повторната поява на възприятието е осъществяване на
желанието, а пълното възстановяване на възприятието за усещане на удовлетворение - най-кратък
път за осъществяване. Нищо не ни пречи да допуснем примитивното състояние на психичния апарат, в
който процесът протича действително по този път, т.е., в който желанието се превръща в халюциниране.
Следователно тази първа психична дейност е насочена към идентичността на възприятието, с други

www.spiralata.net 188
думи, към повторение на възприятието, свързано с удовлетворяване на потребността.
Горчивият житейски опит модифицира тази примитивна мисловна дейност в по-целесъобразна.
Образуването на идентичност на възприятието по кратък регредиентен път вътре в апарата вече няма
последствия на друго място, които да са свързани с укрепването на това възприятие отвън.
Удовлетворение не настъпва и потребността продължава да бъде налице. За придаване на вътрешното
укрепване еднаква равноценност с външното то би трябвало да се поддържа непрекъснато на едно
равнище. Точно както става при халюцинаторните психози и фантазиите, предизвикани от глад, които
изчерпват своята психическа дейност с фиксирането на желания обект. За постигането на по-
целесъобразно използване на психичната, сила трябва да се спре ходът на регресията, за да не излиза
извън границите на спомените и да търси други пътища, които в края на краищата водят до
образуването отвън на желаната идентичност. Това парализиране, а също така и следващото го
отклонение на дразненето стават задача за втората система, господстваща над произволната моторност,
или с други думи, с чиято функция се свързва Употребата на моторността за гореспоменатите цели. Но
Цялата тази сложна мисловна дейност, протичаща от спомените до образуването от външния свят на
идентичност на възприятието, представлява само заобиколен път по посока на осъществяване на
желанието, станал необходим вследствие на опита. Все пак мисленето не е нищо друго освен замяна на
халюцинаторното желание и ако съновидението представлява осъществяване на желанието, това би
могло да се приеме само като естествено и разбиращо се от само себе си, тъй като единствено
желанието е в състояние да тласне към действие психичния апарат. Съновидението, осъществяващо
своите желания по кратък регредиентен път, е съхранило образа на примитивната и отхвърлена от нея
целесъобразност на психичния апарат. Сякаш в нощния живот е прогонено това, което някога е
господствало в будното състояние, когато психичният живот е бил още млад и неопитен. Това прилича
на случая, когато в детската стая намираме отдавна захвърлени примитивни оръдия на възрастен човек,
лък и стрела. Съновидението е част от преодоления душевен живот на детето. При психозите тези,
обикновено потискани в будно състояние форми от дейността на психичния апарат се проявяват
отново и разкриват своята неспособност да удовлетворят нашите потребности по отношение на
външния свят.
Подсъзнателните желания се мъчат да се проявят и през деня. Фактът пренасяне, а също така и
психозите ни показват, че се опитват да проникнат през системата на предсъзнателното в съзнанието и
да овладеят моторната система. В цензурата между Подсъзнателното и Предсъзнателното, която
буквално ни принуждава да признаем съновидението, виждаме пазача на нашето душевно здраве. Но
нима не е непредпазливо от негова страна да отслабва през нощта своята бдителност и да дава
възможност на потиснатите движения от Подсъзнателното да намерят своя израз и да допуска отново
халюцинаторна регресия? Предполагам, че не, тъй като, когато пазачът почива-а ние имаме
доказателства, че той не спи дълбоко, - той затваря и достъпа до моторността. Каквито и елементи от
обикновено потиснатата система на Подсъзнателното да се появяват на сцената, можем да ги
възприемем съвсем спокойно, защото са невинни. Те не могат да приведат в движение моторния апарат,
който единствен може да оказва модифициращо влияние на околния свят. Състоянието на съня
гарантира непристъпността на охраняваната крепост. по-малко невинни изглеждат нещата, когато
придвижването на силата става не от отслабналата през нощта бдителност на критичната цензура, а от
нейния патологичен упадък или от патологичното засилване на подсъзнателните дразнители по времето,
когато системата на Предсъзнателното е заета от нежелателни елементи, а достъпът до моторността е
открит. Тогава пазачът е победен, подсъзнателните дразнители подчиняват системата на
Предсъзнателното, овладяват речта ни и нашите действия или предизвикват насилствено халюцинаторна
регресия и направляват апарата, който изобщо не е предназначен за тях, вследствие на привличането,
което оказват възприятията върху разпределянето на нашата психична енергия. Това състояние наричаме
психоза.
Предоставя ни се изключителен случай да продължим да изграждаме психологическото здание,
което оставихме, след като включихме системите Подсъзнателно и Предсъзнателно. Но имаме още
достатъчно мотиви да се спрем на разглеждането на желанието, тази единствена движеща сила на
съновидението. Възприехме обяснение, съгласно с което съновидението служи за осъществяване на

www.spiralata.net 189
желание, защото е продукт на системата на Подсъзнателното, която не знае друга цел на дейността
освен осъществяването на желанието и не разполага с други сили освен със силите на желанието. Ако
макар и за миг настояваме на нашето право чрез тълкуване на сънищата да съставяме дълбоки
психологични спекулации, веднага ще ни се падне задължението да докажем, че вследствие на тях
включваме съновидението в общата верига, която може да обхване и други психични образувания. Ако
системата на Подсъзнателното същества - или нещо, аналогично на нея, - в такъв случай
съновидението не може да бъде неин единствен израз. Всяко съновидение може да бъде
осъществяване на желание, но освен сънищата трябва да има и други форми на анормално
осъществяване на желанието. И наистина, теорията на всички психоневротични симптоми се свежда до
това, че и те трябва да бъдат признати за осъществяване на желания от сферата на подсъзнателното.
Съгласно с нашия възглед съновидението образува само първоначалното звено на изключително
важната за психиатъра верига, чието разбиране е равнозначно на чисто психологичната страна на
психиатричната задача. Другите звена на този ред на осъществяване на желания, например при
истеричните симптоми, имат съществена особеност, която липсва при съновидението. От нееднократно
споменатите в тази книга изследвания зная, че за образуването на истеричния симптом е необходимо
наличието и съвпадението на двете течения на нашия душевен живот. Симптомът се явява не само израз
на осъщественото подсъзнателно желание. Тук трябва да бъде присъединено и желанието от сферата на
предсъзнателното, което се осъществява с помощта на същия симптом, така че той се детерминира
поне от две желания, по едно от стоящите в конфликт системи. За по-нататъшното детерминиране -
аналогично на това, както при съновидението - няма никакви граници. Детерминирането,
произтичащо не от системата на Подсъзнателното, според мен се явява реакция на подсъзнателното
желание; например самоукорът. Следователно мога да кажа, че истеричният симптом се образува само
там, където в един израз могат да съвпаднат две противоположни осъществявания на желания, по едно
от различните психични системи. (Вж. моето последно изследване за възникването на истеричните
симптоми в списанието на Хиршфелд Zeitschrift fur Sexualwissenschaft, 1908.) Тук примерите няма да
дадат нищо, тъй като само пълното разкриване на целия този сложен комплекс може да обясни
неговата същност. Ще се задоволя с твърдението и ще приведа един пример не заради неговата
доказателствена сила, а само поради неговата нагледност. При една моя пациентка повръщането на
истерична основа се оказа осъществяване на подсъзнателна фантазия, отнасяща се до младежките й
години - желанието да бъде колкото може по-често бременна и да има много деца. Тук впоследствие се
присъединява и допълнителна мисъл: от възможно повече мъже. Това странно желание среща силно
съпротивление и отпор. Но тъй като от повръщането пациентката би могла да отслабне и да погрознее
и тогава да не се хареса на нито един мъж, симптомът е платил данък и на наказващите мисли и по
този начин, след като е отпуснат съвсем и от двете страни, достига своето осъществяване.
Това е същият начин на осъществяване на желанието, от който се възползвала и спартанската царица
по отношение на триумвиратора Крас. Според нея той предприел поход от користолюбие, затова
заповядала да запълнят устата на трупа му със злато. “Ето ти това, което толкова силно искаше”.
Относно съновидението до този момент знаем само, че то изобразява осъществяване на желание от
сферата на подсъзнателното. Господстващата предсъзнателна система явно допуска това осъществяване,
подлагайки го на известно предварително изопачаване. И наистина, не е възможно да се проследи ходът
на мислите, противоположен на желанието, който, както и неговият антагонист, би се осъществил в
съновидението. Само тук-там при анализите срещнахме указания за продуктите на реакцията -
например нежното чувство към колегата Р. в съновидението за чичо ми. Но можем да намерим на друго
място липсващото допълнение от сферата на предсъзнателното. Съновидението може да даде израз на
желанието от системата на Подсъзнателното след различни изопачавания, а в това време господстващата
система се концентрира около желанието да спи, реализира го и го поддържа в процеса на съня.
(Тези мисли заимствам от теорията на Лиебо, спомогнала за създаването на интерес към хипнозата в
последните години с неговия труд “Du sommeil provoqu`e”, Париж, 1889.)
Желанието за сън, произтичащо от сферата на предсъзнателното значително облекчава образуването
на съновидението. Да си спомним съновидението на бащата, когото светлината в съседната стая кара да
предположи, че тялото на мъртвото дете може би се е подпалило. В качеството на една от психичните

www.spiralata.net 190
сили, доказващи, че бащата прави този извод в съновидението, вместо да се събуди от зрителния
дразнител, показахме желанието животът на присънилото му се дете да бъде продължен поне за миг.
Другите желания, произтичащи от тази изместена сфера, по всяка вероятност ни се изплъзват,
защото не можем да направим анализ на това съновидение. Но в качеството на втора движеща сила на
това съновидение можем да допуснем потребността на бащата от сън.
Също както и живота на детето, съновидението може да продължи за миг и съня на бащата. Трябва
да оставя това съновидение - гласи този мотив, - в противен случай ще ми се наложи да се събудя.
Както в това, така и във всяко друго съновидение желанието за сън поддържа подсъзнателното
желание. По-гope споменахме за сънищата, свързани с мотивите за удобство. Всъщност всички сънища
имат такъв характер. В сънищата, които преработват външния сетивен Дразнител така, че той допуска
възможност да се продължи сънят, и които го вплитат в своето съдържание, за да го лишат от
изискванията, които би могло да предяви към външния свят - в тези съновидения желанието да се
продължи състоянието на сън се открива особено ясно. Но това желание трябва да взима участие в
образуването и на всички други съновидения, които могат да нарушат сьстоянието на сън само отвътре.
Това, че системата на Предсъзнателното казва на съзнанието кога съновидението отива твърде далеч:
“Не се безпокой, продължавай да спиш, това е само сън” - съответства на отношението на нашата
господстваща душевна дейност към съня. Трябва да направя извода, че в продължение на цялото
състояние на сън знаем точно толкова добре, че това ни се присънва, както и че спим. Не трябва да
отдаваме никакво значение на възражението, че в съзнанието ни никога не постъпва само една мисъл.
Друга мисъл е налице единствено когато цензурата се чувства излъгана. Напротив, има хора, които
съзнават, че спят и сънуват и че за тях е присъща съзнателната способност да насочват своите сънища.
Такъв субект е недоволен от обрата, който взема съновидението, прекъсва го, без да се събужда, и го
започва отначало. Точно както писателят според своето желание дава на пиесата си благополучен край.
Когато съновидението го поставя в ситуация, възбуждаща неговата сексуална сфера, субектът може
да си помисли: “Не искам да сънувам това, не искам да се изтощавам от полюции.”
d) Пробуждане вследствие на съновидението. Функция на съновидението. Страшни сънища. След
като се убедихме, че през нощта предсъзнателната сфера е заета от желанието за сън, можем да
продължим по-нататъшното разглеждане на сънищата. Но предварително ще се опитаме да резюмираме
всички изводи, до които стигнахме в досегашното изложение. Има три възможности: 1) след будното
мислене се запазват “остатъците от деня”; 2) будното мислене пробужда едно от подсъзнателните
желания; 3) този случай обединява първите два. По-гope разгледахме подробно и трите възможности.
През деня или чак с възникването на състоянието на сън подсъзнателното желание си проправя път към
остатъците от деня.
Вследствие на това се образува желание, пренесено върху свежия материал, или потиснатото свежо
желание отново се съживява благодарение на поддръжката от сферата на подсъзнателното. То се старае
да проникне по нормален път чрез мисловните процеси в системата на Предсъзнанието, с което е
свързано посредством своя съставна част. Но тук то се натъква на цензурата и търпи нейното
въздействие, подложено е на изопачаване, което веднъж вече е направено при пренасянето му върху
свежия материал. До този момент желанието е било готово да се превърне в нещо като натрапчива
представа, бълнуване и т.н. С други думи, мисъл, укрепена от пренасянето и изопачена от цензурата.
Но състоянието на сън на предсъзнателната сфера не допуска по-нататъшно проникване. По всяка
вероятност тази сфера прегражда достъпа но път на отслабването на своите дразнения. Затова
съновидението тръгва по пътя на регресията, отворен именно вследствие на състоянието на сън, и се
подчинява на притеглянето, което му се оказва от страна на групата на спомените. По пътя към
регресията то придобива изобразителност. За сгъстяването ще поговорим по-нататък. По такъв начин
съновидението преминава втората част на своя изкривен и зигзагообразен път, Първата част се простира
от постъпателната насока от подсъзнателните сцени или фантазии до системата на Предсъзнанието.
Втората част - от пределите на цензурата обратно до спомените. Когато съновидението получава
съдържание, сякаш по този начин заобикаля преградата, поставена от цензурата и състоянието на сън в
системата на Предсъзнателното. То успява да привлече вниманието и да бъде забелязано от
съзнанието. Съзнанието, което за нас означава сетивен орган за възприемане на психични качества, в

www.spiralata.net 191
будно състояние е достъпно за дразнители в два пункта. Първо, от периферията на целия апарат, от
системата на възприятията. Второ, от дразнителите за приятно и неприятно, които са единствените
психични качества при изменянето на енергията вътре в апарата. Всички други процеси в системите V
са лишени от психична ценност и затова не представляват обект за съзнанието, тъй като не му дават
приятно или неприятно чувство за възприятията. Бяхме принудени да предположим, че тези приятни и
неприятни усещания автоматично регулират хода на процесите на запълване на съзнанието.
Впоследствие обаче се откри необходимостта заради облекчаването на трудната дейност да направим
хода на представите по независим от усещанията за неудоволствие. За тази цел системата на
Предсъзнателното се нуждае от собствени качества, които биха могли да привлекат съзнанието. Тя ги е
получила по всяка вероятност вследствие на обединяването на предсъзнателните процеси с нелишената
от качества система за спомените за думи. Благодарение на качествата на тази система съзнанието,
което до този момент е само сетивен орган за възприятия, става сетивен орган и за част от нашите
мисловни процеси. По такъв начин се образуват две сетивни плоскости, едната от които е обърната
към възприятията, а другата - към предсъзнателните мисловни процеси.
Трябва да предположа, че сетивната повърхност на съзнанието, обърната към системата на
Предсъзнателното, вследствие на състоянието на сън става значително п о - м а л к о раздразнителна,
отколкото системата В. Загубата на интерес към нощните мисловни процеси е напълно целесъобразна.
В мисленето не бива да става нищо. Системата на Предсъзнателното иска да спи. Когато обаче
съновидението става възприятие, вследствие на новополучените качества може да предизвика
съновидение. Това сетивно възбуждане извършва това, в което се заключава неговата функция. То
насочва част от съществуващата в системата на Предсъзнателното енергия към възбуждащия фактор.
Трябва да допуснем, че всеки път съновидението събужда, подбужда към дейност почиващата сила на
системата на Предсъзнателното, но и претърпява въздействие от нейна страна. За по-нагледно
нарекохме това въздействие вторична обработка. С това искаме да кажем, че нейното поведение
спрямо съновидението е аналогично на поведението й спрямо всяко друго съдържание на възприятието.
То се подлага на въздействието на такива представи само дотолкова, доколкото позволява съдържанието
му. Тъй като и четвъртата дейност на съновидението протича по някакъв път, той отново има
постъпателен характер.
За да избегнем недоразуменията, налага се да обърнем внимание на времевите особености на тези
процеси в съновидението. Твърде любопитна е теорията на Goblot (29), създадена по всяка вероятност
под влиянието на съновидението на Маигу за гилотината, която се опитва да докаже, че съновидението
запълва само краткия преходен период между съня и събуждането. На събуждането му е необходимо
известно време и именно през това време се осъществява съновидението. Предполага се, че
заключителната сцена в съновидението е толкова ярка и силна, че ни кара да се събудим. В
действителност обаче тя е толкова силна именно защото се намираме близо до събуждането. “Un reve
c’est un reveil qui commence.”
Duga (18) насочва вниманието към факта, че доста често Goblot не се съобразява с фактическия
материал само и само да докаже правилността на своята теория. Има сънища, от които не се
събуждаме. Например, когато ни се присънва, че сънуваме. Съгласно с нашето разбиране за
дейността на съновидението изобщо не можем да се съгласим, че то се простира само върху периода
на събуждането. Точно обратно, трябва да предположим, че първата част на съновидението започва през
Деня, още по време на господството на предсъзнателната сфера. Втората й част, изменението
вследствие на въздействието на цензурата, привличането на подсъзнателните фантазии и
проникването до възприятието, продължава през цялата нощ и следователно сме напълно прави,
когато казваме, че цяла нощ сме сънували нещо, макар и да не знаем какво точно. Според мен обаче не е
необходимо да признаваме, че процесите на съновидението преди съзнаването им издържат времевата
последователност, която току-що охарактеризирахме. Първо се появява пренасянето на желанието,
после става изопачаването под влияние на цензурата, след това обръщане към регресията и т.н. В
изложението ни се наложи да се придържаме към такава последователност, но в действителност става
въпрос по-скоро за едновременно изпробване на едни или други пътища. Дразненията се
разпространяват ту на една, ту на друга страна, докато накрая, благодарение на тяхното най-

www.spiralata.net 192
целесъобразно разпределение, се фиксира някоя групировка. Някои мои лични наблюдения дори
показват, че понякога на дейността на съновидението е необходим не един ден и не една нощ за
получаването на своя продукт. Тогава изключителната сила на конструкцията на съновидението губи
целия си чудесен облик. Според мен дори. отношението към разбираемост, в качеството на възприятие,
може да се появи, преди съновидението да е стигнало до съзнанието. От този момент процесът
значително се ускорява, тъй като съновидението среща същото отношение както и всяко друго
възприятие. В този момент то прилича на фойерверка, правена дълго време, но изгаряща само за миг.
Вследствие на дейността на съновидението неговият процес, или придобива достатъчна
интензивност, за да привлече към себе си съзнанието и да събуди предсъзнателната сфера напълно
независимо от времето и дълбочината на съня, или неговата интензивност не е достатъчна и то
трябва да изчака, докато не срещне непосредствено преди събуждането станалото по-подвижно
внимание. Повечето съновидения оперират със сравнително незначителните психични интензивности,
тъй като се изчаква пробуждането. С това обаче се обяснява и фактът, че обикновено възприемаме
съновиденията, когато ни будят от дълбок сън. В такъв случай, както при неочаквано събуждане,
първият поглед се устремява към съдържанието на възприятието, създадено от дейността на
съновидението, и едва вторият - към възприятието, получено отвън.
Но най-голям теоретичен интерес представляват съновиденията, способни да събудят по средата
на съня. Отчитайки господстващата навсякъде целесъобразност, можем да се запитаме защо на
съновидението, или с други думи, на подсъзнателното желание, е дадена власт да нарушава съня, т.е. да
осъществява предсъзнателно желание. Отговорът е, че притежаваме твърде недостатъчни знания
относно съотношението на енергията. Ако имахме тези знания, навярно бихме открили, че даването на
свобода на съновидението и загубата на известно специално внимание към него се явяват икономия на
енергия в сравнение с това, че подсъзнателното през нощта трябва да се държи в тези рамки, както и
през деня. Както показва наблюдението, съновидението е напълно съвместимо със съня, дори и да го
прекъсва няколко пъти. Субектът се събужда за миг и отново заспива.
Точно както по време на сън се гони досадна муха. Събуждаш се само ad hoc. Заспивайки отново,
ние отстраняваме нарушението. Осъществяването на желанието да се спи, както показват известните
примери за съня на кърмачки и т.н., е напълно съвместимо с поддържането на известна загуба на
внимание в определено време.
Тук обаче трябва да се спрем на едно възражение, основаващо се на внимателното запознанство с
подсъзнателните процеси. Казахме, че подсъзнателните желания са винаги изключително активни и
живи. Въпреки това през деня те не са достатъчно силни, за да бъдат чути. Но ако е налице състоянието
на сън и подсъзнателните желания откриват възможността да образуват съновидение и с негова
помощ да събудят предсъзнателната сфера, защо тази способност изчезва след осъществяването на
съновидението? Нима не би трябвало съновидението постоянно да се възобновява като досадната
муха, която се връща веднага, след като е била прогонена? Какво право имахме да твърдим, че
съновидението отстранява нарушението на съня?
Съвсем естествено е, че подсъзнателните желания запазват своята живост. Те представляват
пътищата, винаги достъпни за преминаване, след като по тях са се насочили дразнители. Именно
фактът, че са неразрушими, е забележителната способност на подсъзнателните процеси. В
подсъзнателното нищо не може да бъде доведено докрай.
в него нищо не преминава и не се забравя. В това се убеждаваме при изучаването на неврозите,
особено на истериите. Подсъзнателният ход на мислите, които се насочват към своето разреждане в
припадъка, е отново достъпен за преминаване, след като се натрупат достатъчно дразнители.
Заболяването, възникнало преди три десетилетия, прониква до източниците на подсъзнателните афекти
и запазва своята сила в продължение на всичките тези години. Щом споменът се докосне за него,
заболяването се възкресява и разкрива своята връзка с дразненето, което намира моторен изход в
припадъка. Точно тук трябва да се намеси психотерапията. Нейната задача е да помогне за
превръщането и забравянето на подсъзнателните процеси. Това, което сме склонни да приемем от само
себе си, и това, което ни се струва първично влияние на времето върху душевните рудименти на
спомените - избледняването на спомените и афективната слабост на старите впечатления, - всъщност

www.spiralata.net 193
се явява последващо, вторично изменение и се осъществява много трудно. Това изменение се
извършва от предсъзнателната сфера и психотерапията не може да тръгне по друг път, освен да
подчини системата на Подсъзнателното на господството на системата на Предсъзнателното.
По такъв начин за отделния подсъзнателен процес на дразненето има два изхода: или остава
предоставен на самия себе си - тогава в края на краищата все някъде се прекъсва и предоставя на своя
дразнител изход към моторността, или се подлага на въздействие от страна на предсъзнателната сфера -
в такъв случай вследствие на това дразненето не се отвежда, а се свързва. Свързването става при
процеса на съновидението. Запълването, идващо от системата на Предсъзнателното срещу
съновидението, станало възприятие - то се поправя от дразненето на съзнанието, - свързва
подсъзнателния дразнител на съновидението и обезврежда нарушаващото му действие. Ако
сънуващият се събуди за миг, той наистина е прогонил мухата, заплашвала да наруши съня му.
Разбираме, че наистина е по- целесъобразно и по-изгодно да предоставим свобода на
подсъзнателното желание, да му отворим път към регресията, за да може да образува съновидение и
след това да свърже и приключи със съновидението с помощта на неголяма загуба на предсъзнателна
дейност, отколкото през цялото време на съня да обуздаваме сферата на подсъзнателното. Би могло да се
очаква, че съновидението, дори и първоначално да не е било целесъобразен процес, ще овладее в
борбата силите от душевния живот на някаква определена функция. Виждаме каква & неговата
функция. Съновидението си е поставило задача да подчини освободеното дразнене на подсъзнателната
система на господството на предсъзнателната. Преди това то отвежда дразненето на Подсъзнателното,
служи му като отдушник и в същото време предпазва от незначителни загуби на бодърстваща дейност
съня на предсъзнателната сфера. По такъв начин в качеството на компромис, аналогично на другите
психични образувания от същия вид, то служи и на двете системи, осъществявайки желанията ту на
едната, ту на другата, доколкото, разбира се, тези желания са съвместими. Ще върнем читателя към
разгледаната в Първа глава теория на Robert. Ще видим, че сме длъжни да се съгласим с този учен в
неговата основна предпоставка, в установяването на функциите на съновидението, докато в друго
отношение, особено в оценката на процеса на съновидението, възгледите ни се разминават.
Ограничението “доколкото двете желания са съвместими” съдържа в себе си указание за вероятните
случаи, когато функцията на съновидението търпи крушение. Процесът на съновидението се допуска
преди всичко като осъществяване на желания в системата на Подсъзнателното. Ако обаче този опит за
осъществяване на желание колебае предсъзнателната система толкова рязко, че тя не може вече да
запази спокойствието си, следователно по този начин съновидението е нарушило компромиса и не е
осъществило втората част от задачата си. В такъв случай то веднага се прекъсва и се заменя с пълно
пробуждане. Всъщност и тук не бива да се вини съновидението, ако то, постоянен страж на съня, е
принудено да го наруши. Това изобщо не променя мнението ни за неговата целесъобразност, защото не
е единственият случай в организма, когато целесъобразен фактор става нецелесъобразен, след като в
условията за възникването му настъпи някаква промяна. Нарушението в тези случаи също служи на
определена цел. То изобличава промяната и пробужда средствата на организма за неговото регулиране.
Разбира се, тук имам предвид страшните сънища. За да не остане читателят с убеждението, че
избягвам този мним нарушител на теорията за осъществяване на желанието, ще се опитам, макар и в
общи линии, да обясня съновидението от този род.
Според мен вече не може да ни учуди фактът, че психичният процес, способстващ на проявата на
страх, може да бъде въпреки всичко осъществяване на желание. Можем да обясним това явление с
факта, че желанието се отнася към системата на Подсъзнателното, докато системата на
Предсъзнателното е отхвърлила това желание и го е потиснала. Подчинението на системата на
Подсъзнателното от страна на системата на Предсъзнателното не е пълно и при пълно психично
здраве. Степента на това подчинение образува нашата психична нормалност. Невротичните
симптоми ни показват, че двете системи се намират в конфликт една спрямо друга. Те са компромисните
резултати на този конфликт, които му подготвят преждевременен край. От една страна, те служат като
изход за дразненията в системата на Подсъзнателното, а от друга, дават възможност на системата на
Предсъзнателното до известна степен да властва над Подсъзнателното. Любопитно е да се изследва
значението на някоя фобия. Невротикът например не е в състояние да върви сам по улицата. Това е

www.spiralata.net 194
симптом. Ако се опитаме да отстраним този симптом, като накараме пациента да направи нещо,
което не е в състояние да извърши, той ще получи пристъп на страх. Такъв пристъп на улицата за
него вече е бил повод за агорафобия. Следователно виждаме, че симптомът е налице, за да
предотврати проявата на страх. Фобията сякаш представлява граничната кула на страха.
Не можем да продължим изложението, без да разгледаме ролята на афектите в тези процеси. Но това
може да бъде направено в не много пълен мащаб. Потискането на системата на Подсъзнателното е
необходимо преди всичко за това, че предоставеният сам на себе си ход на представите в
Подсъзнателното е развил афект, който първоначално е имал характер на удоволствие, а след процеса
на изместване е приел характер на неудоволствие. Потискането преследва целта на предпазването на
развитието на този неприятен афект. То се простира върху представите от системата на подсъзнателното,
защото афектът може Да възникне точно оттам. Тук поставяме в основата напълно определено
предположение относно същността и характера за развитието на афектите, което представлява
моторен или секреторен акт, инервационният ключ за който се намира в представите на системата на
Подсъзнателното. Вследствие на господството на подсъзнателната система тези представи сякаш се
притьпяват и изпращането на импулсите, развиващи афектите, се парализира. Следователно
опасността при отсъствието на въздействие от страна на системата на Предсъзнателното се състои в
това, че подсъзнателните дразнители могат да развият афект, който впоследствие на по-рано
изпитано изместване може да бъде усетен само под формата на неудоволствие или страх.
Тази опасност се създава чрез предоставянето на свобода на процесите на съновидението. Като
условия за наличието на такава опасност служат извършеното изместване и достатъчната сила на
желанията. По такъв начин те се намират изцяло извън психологичните рамки, на образуване на
съновидението. Ако нашата тема за освобождаването на системата на Подсъзнателното по време на
сън не се свързваше с темата за развитието на афекта страх, бих могъл изобщо да се откажа от
изследването на страшните сънища и да се избавя от всички свързани с тях неясноти.
Както вече казах неведнъж, учението за страшните сънища се отнася към психологията на
неврозите. (Дори бих казал, че страхът в съновидението е проблем на страха, а не на съновидението.)
Показахме допирната му точка с темата за процесите на съновидението и можем напълно да се
задоволим с това. Но мога да направя още нещо. Тъй като споменах, че невротичният страх
произтича от сексуални източници, мога да подложа на анализ страшни сънища, за да открия в
мислите, скрити в тях, наличието на сексуален материал.
По редица съображения се отказвам от обсъждането на всички примери, съобщени от мои
пациенти, и отдавам предпочитание на страшните сънища при деца и юноши.
Аз самият от много години не съм имал страшно съновидение. Но си спомням за едно от
периода, когато бях на седем-осем години. Тридесет години по-късно го подложих на тълкуване. То
беше изключително живо и ясно и представяше любимата ми майка със странно спокоен, сякаш
застинал израз на лицето. Две (или три) същества с птичи клюнове я внесоха в стаята и я положиха на
леглото. Събудих се със сълзи на очи и викове и разбудих родителите си. Странните същества с птичи
клюнове бях взел от илюстрациите към Библията в едно издание на Филипсон. Струва ми се, че това
бяха богове с ястребови глави от египетски надгробен барелеф. За останалото обаче анализът ми
дава спомена за едно момче, което играеше с нас на полянката пред къщи. Почти съм сигурен, че се
казваше Филип. По-нататък ми се струва, че именно от това момче за пръв път чух вулгарната дума,
обозначаваща полов акт и достатъчно ясно характеризираща аналогия с ястребови глави (тук на
немски е налице игра на думи). За сексуалното значение на тази дума се досетих от израза на лицето
на моя опитен учител. Изражението върху лицето на майка ми в съновидението беше заимства-но от
лицето на чичо ми, когото видях няколко дни преди смъртта му. Тълкуването на вторичната обработка на
съновидението гласеше, че майката умира. Надгробният барелеф също има отношение към това.
Събудих се с чувство на страх и не се успокоих, докато не разбудих родителите си. Спомням си, че
видях лицето на майка си и веднага утихнах. Сякаш ми беше необходима утеха: тя не е умряла.
Вторичното тълкуване на съновидението се е извършило под влиянието на развилия се страх.
Страхувах се не защото бях сънувал, че майка ми е умряла. Изтълкувал съм съновидението в
неговата предсъзнателна обработка така, защото по това време вече съм се намирал под влиянието на

www.spiralata.net 195
страха. Страхът с помощта на изместването се свежда до смътно, несъмнено сексуално чувство,
намерило израз в зрителното съдържание на съновидението.
Един 27-годишен младеж, който повече от година страда от тежък недъг, когато бил на 11-13
години често сънувал, че го гони някакъв човек с вила. Искал да избяга, но сякаш бил закован на едно
място и не можел да се движи. Всеки път той изпитвал силен страх. Неговият сън е много хубав пример
за изключително типично, и в полово отношение съвсем невинно страшно съновидение. При анализа
сънуващият си спомни за един по- късен разказ на чичо си, който една нощ бил нападнат на улицата от
някакъв подозрителен субект, и сам направи заключението, че в периода на съновидението вероятно е
чул за такова приключение. Относно вилата, пациентът ми си спомни, че точно по това време бил
наранил ръката си с вила. Оттук той премина към своето отношение към по-малкия си брат, когото
често биел и малтретирал. Особено ясно си спомни как веднъж хвърлил по брат си един ботуш и го
Ударил лошо по главата. Тогава майката казала: “Страхувам се, че някога ще го убие.” Спирайки се
върху темата за проявата на насилие, пациентът ми изведнъж си спомни за един епизод, отнасящ се
до деветгодишната му възраст.
Веднъж родителите му се върнали късно у дома. Детето се престорило, че спи. Те си легнали и
той скоро чул учестено дишане и други звуци и дори можел да се досети за тяхното положение в
леглото. По-нататъшните му мисли показват, че между отношенията на родителите и неговото
отношение към брат му пациентът ми прави аналогия. За него станалото между родителите му също е
проява на насилие и затова, както и много други деца, той достига до садистичното възприемане на
половия акт. Като доказателство за това му послужил фактът, че много често виждал кръв в леглото
на майка си.
Има много примери за това, че половите сношения предизвикват у децата, които са ги наблюдавали,
страх. Според мен този страх е породен от полово дразнене, недостъпно за тяхното разбиране, което
среща и съпротивление, защото е свързано с родителите, и което вследствие на това се превръща в
страх. В по-ранен период от живота сексуалното влечение към противоположния по пол родител не се
подлага на изместване и се проявява, както видяхме, съвсем свободно.
Бих използвал същото обяснение и спрямо честите при децата нощни пристъпи на страх,
придружени с халюцинации (pavor поcturnus). И тук става дума само за непонятни и отхвърлени
сексуални усещания. При тяхното констатиране вероятно би се разкрила правилна периодичност, тъй
като повишаването на сексуалното влечение се предизвиква както от случайни възбуждащи впечатления,
така и от постоянни, периодично настъпващи явления на развитието.
Аз лично не разполагам с необходимия материал, с който да подкрепя твърдението си, а на
педиатрите, напротив, им липсва гледна точка, която единствена е в състояние да даде възможност да
бъдат разбрани редица явления както от соматична, така и от психична страна. В качеството на куриозен
пример за това, колко лесно може да се мине в медицинската митология покрай такива случаи, ще
приведа един случай, който открих в изследването на pavor поcturnus на Debacker (17:66).
Едно доста болнаво тринадесетгодишно момче станало страхливо и плахо. Сънят му бил
неспокоен и всяка седмица поне веднъж бил придружаван от пристъпи на страх и халюцинации.
Спомените за тези съновидения били винаги много отчетливи. Той разказвал, че дяволът му викал:
“А, най-после те хванахме, падна ни!” Около него миришело на смола и сяра и кожата му била
изгаряна от пламък. Момчето се събуждало от страх. Отначало не можело да извика, но после гласът
му се възвръщал и се чувало ясно как казва: “Не, не мен, аз нищо не съм направил.” или “Не, никога
повече няма да правя така!” Веднъж дори казало: “Алберт не е направил това!” Момчето престанало да
се съблича, защото според думите му пламъкът го изгарял само когато бил съблечен. Тези
съновидения заплашвали здравето му и затова го откарали на село. Там той останал година и
половина и се поправил. После признал:
Je n’osais pas 1’avouer, mais j’`eprouvais continuellement des picolements e’t des surexcitations’ aux
parties; a la fin, cela m’`enervait tant que plusieurs fois, j’ai pens6 me jeter par la fenetre au dortoir.25
He е трудно да се досетим, че: 1) преди момчето е онанирало, отричало е по всяка вероятност

Не смеех да си призная, но често изпитвах сърбеж и свръхвъзбуда; накрая това толкова ме изнерви, че мислех да се хвърля
25

през прозореца на спалнята.

www.spiralata.net 196
вината си и е слушало непрекъснати заплахи (възклицанието му “Никога повече няма да правя това”,
“Алберт никога не е правил това”); 2) в периода на възмъжаването у него отново се е събудило
желанието за мастурбация, но 3) у него е възникнало съпротивление, потиснало либидото и
превърнало го в страх, който впоследствие е включил в себе си и страха от тежко наказание.
Нека обаче да видим изводите на автора (стр. 69): “От нашето изследване личи, че:
1) Влиянието на половото съзряване при юношата със слабо здраве може да предизвика състояние
“а обща слабост и дори силна мозъчна анемия.
2. Такава анемия на мозъка предизвиква промяна в характера, демономанически халюцинации и
изключително силни нощни, а може би и дневни прояви на страх.
3. Демономанията и самообвиненията на момчето могат да се сведат към въздействието на
религиозното възпитание, което е получило в детството си.
4. След периода на възмъжаването вследствие на продължителното пребиваване на въздух,
физическите упражнения и възстановяването на силите всички тези явления са изчезнали.
5. Причината за образуването на мозъчните явления при детето може би се дължат на
наследствеността и на застаряла форма на сифилис у бащата.
И заключението:
Поus avons fait entrer cettc observation dans le cadre des d`elirs apyr`etiqeus d’inanition, car c’est a
Pisch`emie c`er`ebrale que поus rattachons cet `etat particulier.26
е) Първичен и вторичен процес. Изместване. Правейки опит да проникна по-дълбоко в
психологията на процесите на съновидението, аз си поставих изключително трудна задача, която едва ли
е по силите на моите способности. Твърде трудно е да изобразя едновременност на толкова сложно
явление с помощта на последователността и при това през цялото време то да остава недоказуемо. Става
дума за един вид последствие от това, че при изследването на психологията на съновидението не мога да
следвам историческото развитие на моите възгледи. Основната гледна точка относно разбирането на
съновидението ми бе дадена от предшестващите трудове в областта на психологията на неврозите, на
които тук не мога, но в същото време непрекъснато съм принуден да се основавам. И все пак ми се
иска да мога да вървя по обратния път и едва след съновидението да премина към психологията на
неврозите. Ясни са ми всички трудности, възникващи за читателя, но не зная как да ги избегна.
Неудовлетворен от това положение на нещата, аз се спирам на друга гледна точка, която явно
повишава ценността на моите усилия. Пред мен стоеше въпрос, относно който сред учените цареше
пълно разногласие, както видяхме в Първа глава. Нашият начин на разглеждане на проблема за
сънищата отдели внимание на всякакви възражения. Опровергахме само две от тях - че
съновидението е безсмислено и че то представлява соматично явление. Останалите противоречиви
възгледи обаче удовлетворявахме така, че във всеки от тях открихме зърното истина. Фактът, че сънят
съдържа в себе си продължение на възприятията и интересите от будния живот, се потвърди от
разкриването на мислите, скрити в съновидението. Тези мисли се занимават само с това, което ни се
струва съществено важно и привлича интереса ни. Съновидението никога не обръща внимание на
дребните неща. Но ние се убедихме и в обратното. Съновидението събира незначителните остатъци от
изминалия ден и не може да придобие голям интерес, докато той не се отклони в известна степен от
будната дейност. Открихме, че това се отнася до съдържанието на съновидението, което дава на
мислите, скрити в него, израз, изцяло променен вследствие на изопачаването. Казахме, че на
основата на законите на механиката на асоциациите процесът на съновидението се овладява
значително по-лесно от свежия или индиферентен материал, който още не е заклеймен от будното
мислене. Вследствие на цензурата той пренася психичната интензивност от значителното и важното към
индиферентното. Хиперамнезията на съновидението и използването на материал от детството станаха
основа на нашето учение. В нашата теория за сънищата приписахме на желанието, възникнало от този
материал, ролята на най-необходимия двигател при образуване на сънищата. Разбира се, не ни е идвало
на ум да се съмняваме в експериментално доказаното значение на външните сетивни дразнения по
време на сън, но поставихме този материал в такава зависимост от желанието в съновидението, в

Включихме този случай към апиретичните бълнувания вследствие на изтощение, тъй като става въпрос за церебрална
26

исхемия, къи която свеждаме това състояние.

www.spiralata.net 197
каквато се намират от него остатъците от мислите през деня. Не ни се наложи да оспорваме факта, че
съновидението тълкува обективното сетивно дразнене под формата на илюзия, но установихме
оставащия неясен за повечето изследователи мотив за това тълкуване. Тълкуването се извършва но
такъв начин, че възприетият обект става безвреден за продължаването на съня и в същото време
помага за осъществяването на желанието. Въпреки че не приемаме като особен източник на съня
субективното дразнене на сетивните органи - чувство, безусловно установено от Ladd (40), - можем
да го обясним с регредиентното пробуждане на спомените, Действащи зад съновидението. На
вътрешните усещания от органичен характер, охотно приемани за изходен пункт за образуването на
съновидението, се падна твърде скромна роля. Те - в лицето на усещания за падане, летене и скованост -
винаги представляват готов и наличен материал, от който в случай на нужда се ползва дейността на
сьновидението за изобразяване на мисли, скрити в него.
Фактът, че процесът на съновидението има бърз, мигновен характер, ни се струва напълно
правилно относно възприемането на съдържанието от страна на съзнанието. По отношение на
предшестващите стадии на процеса предположихме точно обратното - по-бавно, по-спокойно темпо.
Относно обилното съдържание на съновидението, съществено в много кратък промеждутък от време,
казваме, че става въпрос за включването на готови образувания от психичния живот. Приехме за съвсем
нормално факта, че съновидението се изопачава от спомена, но според нас това не е отрицателен
показател, тъй като се явява само като последният явен стадий на процеса на изопачаване, действащ
от самото начало на образуването на съня. В ожесточен и непримирим спор по повод на това, дали
през нощта душевният живот спи, или разполага така, както и през деня със своите способности,
открихме частица истина в твърденията и на двете страни, макар че не можахме да приемем изцяло нито
една от гледните точки. В мислите, скрити в съновидението, открихме изключително сложна дейност,
осъществена с участието на почти всички средства на душевния апарат. Не можем обаче да отречем,
че тези мисли са се образували през деня, и все пак трябва да допуснем, че душевният живот може
да се намира в състояние на сън. По такъв начин се получи теорията за частичния сън. Но
характеристиката на състоянието сън намерихме не в разпадането на душевния живот, а в
приспособяването на психичната система, властваща над будното състояние, към желанието да се спи.
Изолираността от външния свят запази своето значение и за нашата теория. Тя помага, макар и не в
качеството на единствен момент, за конструирането на регресията на изобразителната дейност на
съновидението. Отсъствието на възможност за произволно направление на хода на представите не
подлежи на съмнение, но от това психичният живот не става безцелен, както твърдят някои автори, че
след отстраняването на желаемите целеви представи доминиращи позиции придобиват нежелателните.
Ние не само признахме слабата асоциативна връзка в съновидението, но и приписахме на произхода я
значително по-голямо значение, отколкото можеше да се предположи. Ние обаче се убедихме, че тази
слаба връзка служи само като принудителна замяна на друга, законна и осмислена. Разбира се,
нарекохме съновидението абсурдно, но примерите ни показаха колко е осмислено, когато иска да се
представи за абсурдно. По въпроса за функциите, приписвани на съновидението, се съгласихме с
повечето автори. Мнението, че съновидението “разтоварва” душата като отдушник, и че по думите
на Robert чрез изобразяването във съновидението много вредни неща стават безвредни, изцяло
съвпада с нашата теория за двояко осъществяване на желанията. При нас свободната изява на душата
от страна на нейните способности съответства на представата на съновидението за свобода от страна
на предсъзнателната дейност. Връщането към ембрионалната гледна точка за душевния живот в съня и
забележката на Havelock Ellis (22) “an archaic world of emotions and imperfect thoughts” ни се струва
доста удачно изпреварване на нашето твърдение, че примитивният, потискан през деня характер на
дейността участва в образуването на съновидението. Както при Delage (15), така и при нас
“потиснатото” става движеща сила на съновидението.
Приехме изцяло ролята, която приписва Sherner на фантазията в съновидението, и изобщо цялата му
теория, но трябва и да намерим друго място в проблема. Не съновидението създава фантазията -
подсъзнателната дейност на фантазията приема видно участие в образуване на мислите, скрити в
съновидението. Задължени сме задължени на Sherner за това, че показва източника на мислите, скрити в
съновидението. Но почти всичко, което приписва на дейността на съновидението, трябва да се отнесе

www.spiralata.net 198
към дейността на активната и през деня подсъзнателна сфера, даваща на съня не по-малко поводи,
отколкото на невротичните симптоми. Наложи ни се да отделим дейността на съновидението от тази
дейност като нещо съвсем различно и доста по-малко самостоятелно. Накрая, изобщо не отричаме
връзката на съновидението с душевните разстройства. Обратно, само я заздравихме, но от друга гледна
точка.
Обединени в едно ново цяло от нашето учение за съновидението, различията и често
противоречията на изследователите бяха приети от нас с много малки изключения. Но нашата постройка
не е завършена. Без да говорим за многото неясноти, с които се сблъскахме по време на опита си да
проникнем в дълбините на психологията, сега се изправяме пред ново противоречие. От една страна,
казвахме, че мислите, скрити в съновидението, възникват по пътя на съвсем нормална умствена
дейност. От друга страна обаче, предвидихме и редица анормални мисловни процеси сред тези мисли, а
от тях - и в съдържанието на съновидението, които след това повторихме при неговото тълкуване.
Всичко, което нарекохме “дейност на съновидението” е толкова далеч от известните ни нормални
психични процеси, че най-резките съждения на авторите относно нищожността на психичната функция
на съновидението ни се струват напълно основателни.
Тук ще успеем да се справим само ако се задълбочим още повече в интересуващия ни проблем.
Убедихме се, че съновидението замества редица мисли, произтичащи от дневните и напълно
логично свързани една с друга. Затова не можем да се съмняваме, че тези мисли произтичат от нашия
нормален душевен живот. В мислите, скрити в съновидението, намираме всички свойства, които
толкова много ценим в мислите си в будно състояние и които ги характеризират като сложен продукт
на дейност от висш ранг. Не се налага обаче да предполагаме, че това мислене се извършва по време на
сън; това би разрушило нашата представа за психичното състояние сън. Тези мисли обаче биха могли да
произтичат от дневната работа. Незабелязано за съзнанието те са в състояние да се продължат и в
периода на заспиването да се появят в готов вид. От всичко това можем да заключим, че и най- сложната
мисловна дейност е възможна без участието на съзнанието. Впрочем това ни е известно от
психоанализата на който и да било истерик или човек, страдащ от натрапчиви мисли. Тези мисли,
скрити в съновидението, могат да достигат до съзнанието. Ако не ги осъзнаваме през деня, за това има
редица причини. Осъзнаването е свързано с обръщането към определена психическа функция, която
явно се използва в определен мащаб. Другият начин, по който тези мисли се изземат от съзнанието, се
състои в следното: Нашето съзнателно мислене показва, че при използването на вниманието се движим
по определен път. Ако по този път се натъкнем на представа, която не може да издържи влиянието на
критиката, ние се връщаме обратно. Започнатият и оставен ход на мислите после може да бъде
продължен без участието на вниманието само ако в някой пункт не достига особено висока
интензивност, привличаща вниманието. Следователно началното, извършено с помощта на
съзнанието отхвърляне на мисълта посредством съждение за нейната неправилност или непригодност
за насъщните цели на мисловния акт може да бъде причина за продължаването на мисловния процес,
незабелязано от съзнанието, до самото заспиване.
Този ход на мислите наричаме предсъзнателен, приемаме го за напълно законен и предполагаме,
че може да бъде в равна степен както маловажен и нищожен, така и откъслечен и потиснат. По-нататък
ще отбележим накратко как си представяме хода на представите. Предполагаме, че от целевата
представа по избраните от нея асоциативни пътища се движи някаква единица на дразнене. “Нищожен”
ход на мислите на такова дразнене изобщо няма. От “потиснатия” то може да се върне обратно. И двете
се предоставят на техните собствени дразнения. Целесъобразният ход на мислите е в състояние да
привлича към себе си при известни условия вниманието на съзнанието. Тогава чрез него той получава
“превод”. По-нататък ще развием нашето разбиране за природата и функцията на съзнанието.
Такъв, укрепен от предсъзнателната сфера ход на мислите може неочаквано да изчезне или да се
задържи. В първия, случай ни се струва, че енергията му дифундира по всички преминати от него
асоциативни посоки и подлага цялата верига от мисли в състояние на възбуда, което се поддържа за миг,
а след това изведнъж изчезва. В този случай целият процес няма никакво значение за образуване на
съновидението. В нашата предсъзнателна сфера обаче има и други целеви представи, произлизащи от
източниците на нашите подсъзнателни и постоянно активни желания, които могат да овладеят

www.spiralata.net 199
дразненето в предоставения му кръг от мисли. Те образуват връзка между дразненето и подсъзнателното
желание, пренасят върху него свойствената за подсъзнателното желание енергия и от този момент
нищожният или потиснат ход на мислите вече е в състояние да се задържи, въпреки че вследствие на
това укрепление той все пак не може да претендира за достъп в съзнанието. Можем да кажем, че до
този момент предсъзнателният ход на мислите се превежда в сферата на подсъзнателното.
Другите случаи на образуване на сънища могат да бъдат следните: Предсъзнателният ход на
мислите от самото начало се съединява с подсъзнателното желание и затова се натъква на отпор от
страна на господстващия целеви стремеж. Или пък подсъзнателното желание се сьбужда от други
(например соматични) мотиви и се домогва до пренасяне върху психичните остатъци, които не са
обусловени от системата на Предсъзнателното. В края на краищата и трите случая се срещат в един и
същ край. В предсъзнателната сфера се образува ход на мислите, който, лишен от подкрепление от
страна на тази сфера, намира друго от страна на подсъзнателните желания.
След това мислите претърпяват редица преобразувания, които вече не намираме за нормални
психични процеси и които дават в резултат психопатологичното явление. По-нататък ще се опитаме да
охарактеризираме и съпоставим тези преобразувания.
1. Интензивностите на отделните представи преминават от една представа на друга така, че като
резултат се образува представа, която има изключително висока интензивност. След многократното
повторение на този процес интензивността на цял ход мисли може да се натрупа само. в една представа.
Именно това е процесът на компресия или сгъстяване, с който се запознахме при разглеждането на
дейността на съновидението. Точно той е причината за странното впечатление, което оказва
съновидението, тъй като в нормалния и достъпен до съзнанието душевен живот не познаваме нищо,
аналогично на него. И тук имаме представи, които в качеството на възлови моменти или краен извод на
цели вериги от мисли притежават голямо психично значение, но тази ценност не се открива в някакъв
очевиден за вътрешното възприятие характер. Представата, свързана с нея, изобщо не става
интензивна. В процеса на сгъстяване цялата психическа връзка се превръща в интензивност на
съдържанието на представите. Точно както искам някоя дума, на която придавам голямо значение за
разбирането на останалия текст, да бъде набрана с отделен шрифт. По време на разговор бих
произнесъл тази дума бавно, високо и с ударение. Първото сравнение води до пример, заимстван от
дейността на съновидението (триметиламин в съновидението за инжекцията на Ирма). Историците на
изкуството насочват вниманието ни към факта, че древните скулптори следват този принцип,
предавайки степента на обществено положение на изобразяваните лица със съответната големина на
статуята. Ръстът на царя е два или три пъти по-висок от този на неговите приближени или на
победения противник. Произведенията от римската епоха прибягват към по-изтънчено средство за
постигане на същите цели. Ваятелят поставя фигурата на императора в средата, придава му
величествена осанка, като прави всичко това с особено старание, после разполага враговете в краката
му, но изобщо не се мъчи да го представя като великан сред джуджета. Преклонението на
подчинените пред господаря и до днес представлява остатък от този стар принцип на изображение.
Посоката, по която протича процесът на сгъстяване на съновидението, се показва, от една страна,
от логичната, предсъзнателна връзка на мислите, скрити в съновидението, а от друга, от привличането
от страна на зрителните спомени в сферата на подсъзнателното. Резултатът на процеса на сгъстяване е
насочен към достигането на интензивностите, необходими за съпротивлението на системите на
възприятие.
2. Вследствие на свободното пренасяне на интензивността и за целите на сгъстяването се
образуват опосредстващи представи - нещо като компромиси (вж. многочислените примери). Това също
е нещо небивало в нормалния ход на представите, в който става въпрос преди всичко за фиксиране и
подбор на “правилни” елементи. Обратно, сложните и компромисни образувания се срещат много
често, когато търсим словесни изрази на пред съзнателните мисли. Такива образувания се правят в
качеството на “допълнителни забележки”.
3. Представите, пренасящи една на друга своите интензивности, се намират в изключително слаба
връзка по между си и се обединяват от асоциации, пренебрегвани от нашето мислене и използвани
само за остроумие. Равно ценни на другите се явяват особено асоциациите по съзвучие.

www.spiralata.net 200
 4. Противоречивите мисли изобщо не се стремят да се взаимоунищожат. Те съществуват една до
друга и много често, сякаш между тях не е имало противоречие, се обединяват в продуктите на
сгъстяването или образуват компромиси, които никога не бихме простили на нашето мислене, но с
които охотно се съгласяваме в нашата дейност.
Това са някои от най-честите нормални процеси, на които в продължение на дейността на
съновидението се подлагат предварително образуваните напълно рационално мисли. Тяхна характерна
черта е, че всички старания се устремяват към придаването на подвижност на елемента на
интензивността. Съдържанието и значението на психичните елементи, с които са свързани тези
интензивности, се изместват на втори план. Може да се предположи, че сгъстяването и образуването
на компромиси се извършва само с помощта на регресията, ако речта е резултат от превръщането на
мисли в образи. Анализът и в още по-рязко изразена форма синтезът на такива съновидения, в които
липсва регресия, като например съновидението “Автодидаскер”, разкриват същите процеси на
сгъстяване и изместване, както и другите.
Не можем да оспорим мисълта, че при образуването на съновидението взимат участие различни
по същество психични процеси. Единият от тях създава коректни, равноценни с нормалното мислене
мисли, които се* полагат в основата на съновидението. Другият се отнася към него във висша степен
странно и некоректно. В Шеста глава определихме втория процес като самата дейност на
съновидението. Но какво можем да кажем относно произхода на този психичен процес?
Не бихме могли да отговорим на този въпрос, ако не се задълбочим в психологията на неврозите,
особено на истерията. Тук обаче разбрахме, че същите тези некоректни психични процеси - има и
други, които не споменахме - обуславят образуването на истеричните симптоми. В истерията намираме
редица коректни мисли, равноценни на нашето съзнателно мислене. В тази форма обаче не можем да
научим нищо за тяхното наличие и ги възстановяваме едва впоследствие. Ако проникнат до нашето
възприятие, от анализа на образувания симптом виждаме, че тези нормални мисли са претърпели
анормално въздействие и са били пренесени в симптома с помощта на сгъстяването, образуването на
компромиса, чрез повърхностните асоциации, под прикритието на противоречията, а също и по пътя на
регресията. При пълна идентичност на своеобразните особености в дейността на съновидението и
психичната дейност, продуцираща психоневротичните симптоми, имаме право да пренесем върху
съновидението изводите, които ни дава истерията.
От изучаването на истерията заимстваме постановката, че анормалната психична обработка на
нормалния ход на мислите се проявява само когато той става чрез пренасяне на подсъзнателното
желание, което произтича от детския материал и е било подложено на изместване. Заради този принцип
обосновахме теорията за сънищата от предположението, че активното желание на съновидението винаги
произтича от сферата на подсъзнателното и че, както самите ние признахме, невинаги може да бъде
доказано, но и не може да бъде отхвърлено. За да можем обаче да определим поточно какво
представлява “изместването”, с което се сблъскахме неведнъж, ще ни се наложи да продължим
изграждането на нашето психическо здание.
Ние се задълбочихме в разглеждането на фикцията на примитивния психичен апарат, чиято
дейност се направлява от стремежа да се избегне натрупването на напрежение.
Затова той беше конструиран по схемата на рефлекторния апарат. Моторността, като път към
вътрешните промени на тялото, беше намиращият се на негово разположение отвеждащ път. По-
нататък разгледахме психичните последствия от усещането за удовлетворение и допуснахме
следното: че натрупването на дразнения по различни начини, които не ни интересуват, се изпитва под
формата на неприятно усещане и привежда апарата в движение, за да предизвика отново чувство на
удовлетворение, при което отслабването на дразненето се усеща под формата на приятно чувство.
Излизащото от нас неприятно усещане, насочено към приятното течение в апарата, наричаме желание.
Казахме, че нищо освен желанието не може да приведе в действие апарата и че ходът на дразненето в
него се регулира автоматично от приятните и неприятните усещания. Първото желание явно е
халюцинаторното възпроизвеждане на спомените за удовлетворение. Но когато тази халюцинация не се
задържи до края, тя не е в състояние да предизвика утоляване на потребностите, т.е. приятното чувство,
свързано с удовлетворението.

www.spiralata.net 201
 По такъв начин възниква необходимост от втора дейност - на нашия език, дейност на втората
система, която не би позволила споменът да проникне до възприятието и оттам да свърже психичните
сили. Той трябва да насочва дразненето, произтичащо от потребността, към обиколния път, който с
помощта на произволната моторност променя външния свят толкова, че е възможно да настъпи
реално възприемане на обекта на удовлетворение. Дотук проследихме схемата на психичния апарат.
Двете системи представляват това, което в напълно завършения апарат нарекохме Подсъзнателно и
Предсъзнателно.
За да може посредством моторността външният свят да се променя целесъобразно, е необходимо
натрупване на известно количество наблюдения в системите на спомените и отделни фиксирани
взаимоотношения, предизвиквани в материала на спомените от различни целеви представи.
Продължаваме да разсъждаваме. Проявяващата се слепешката дейност, която изпраща енергия и
отново я връща на втората система, се нуждае, от една страна, от свободно разпореждане с целия
материал на спомените, но от друга, би било излишно разточителство, ако изпраща твърде много
енергия към отделните пътища на мисленето, които в. този случай биха протичали твърде
нецелесъобразно и биха ограничили количеството, необходимо за изменение на външния свят. Предвид
на тази целесъобразност предполагам, че втората система успява да запази голяма част от енергията и
да използва за изместването само малко количество от нея. Механизмът на тези процеси изобщо не
ми е известен. Този, който иска да се заеме сериозно с това, трябва да избере аналогичен случай от
физиката и да продължи да си прокарва път към разбирането на процеса на движението при дразненето
на невроните. Настоявам само, че дейността на първата система е насочена към свободното минаване на
дразненето и че втората, вследствие на изходящите от нея въздействия, предизвиква парализиране на
това преминаване. Следователно предполагам, че преминаването на дразненията при господството на
втората система се свързва със съвсем други механични моменти, отколкото при господството на
първата. Когато втората система завърши своята критична мисловна дейност, парализираното дразнене
отпада и това дава възможност за тяхното преминаване към системата на моторността.
Стигаме до изключително любопитно заключение, ако вземем под внимание отношението на
това парализиране от страна на другата система към регулирането чрез принципа за неприятно
усещане. Да вземем противоположността на непосредственото усещане на удовлетворение - чувството
на страх. Върху примитивния апарат действа дразненето на възприятието, явяващо се източник на
усещането за страх. В резултат безпорядъчните моторни прояви ще продължават до момента, в който
някоя от тях не отнеме апарата от въздействието на възприятието. При повтарянето на възприятието тези
прояви (например готовността за бягство) ще се повтарят дотогава, докато възприятието не изчезне
отново. Но тук вече няма да има склонност да се закрепва отново - халюцинаторно или по някакъв
друг начин - източникът на неприятно усещане. Отклонението от спомена, явяващо се само
повторение на предишното бягство от възприятието, се облекчава и с това, че споменът, обратно на
възприятието, няма достатъчна сила да възбуди съзнанието и по този начин да привлече към себе си
ново подкрепление. Това лесно и редовно извършващо се отклонение на психичния процес от
спомените за нещо, което е било неприятно, ни дава първия пример за психично изместване.
Общоизвестно е колко много такива отвръщания от неприятните усещания са заложени в нормалния
душевен живот на възрастния човек.
Вследствие на неприятното усещане първата пси-система не може да включи в общата верига на
мисленето нещо неприятно. Тази система може само да желае. Но ако нещата се изчерпваха само с
това, в такъв случай мисловната дейност на втората система, която трябва да разполага с всички
налични спомени, щеше да бъде парализирана. Тук има два пътя. Или дейността на втората система се
освобождава от зависимостта от принципа на неприятното усещане и продължава свря път, без да
обръща внимание на неприятните спомени, или намира възможност да свърже неприятния спомен така,
че той да не предизвика неприятно усещане. Длъжни сме да отхвърлим първата възможност, тъй като
принципът на неприятното усещане се оказва и регулатор на хода на дразненията на втората система. По
този начин остава само втората система, която свързва спомена така, че парализира цялото му внимание,
а следователно и аналогичния на моторната инервация процес за предизвикване на неприятни
усещания. До хипотезата, че укреплението от страна на втората система означава в същото време и

www.spiralata.net 202
парализиране на отвеждането на дразненията, ни довеждат два изходни пункта: принципът на
неприятното усещане и процесът на нищожната инервационна загуба. И така, можем да кажем, че
именно това е ключът към цялото учение за изместването и че втората система може да укрепи
представата само ако е в състояние да парализира излизащото от нея неприятно усещане.
Това, което успява да се отклони от това парализиране, остава недостъпно за втората система и
трябва да бъде оставено по силата на принципа за неприятно усещане. Парализирането на неприятното
усещане обаче не бива да бъде пълно. То трябва да разкрие пред втората система природата на
спомена и степента на неговата годност за целта, която си е поставило мисленето.
Ще нарека психичния процес, който допуска първата система самостоятелно, първичен, а другия,
извършван под въздействието на втората система - вторичен. Мога да покажа в още един пункт защо на
втората система й се налага Да поправя първичния процес. Първичният процес способства за
преминаването на дразненето, за да може с помощта на натрупаната по такъв начин големина на
дразненето да образува идентичност на възприятието. Вторичният процес оставя това и вместо с него
се заема с друго - да образува идентичност на мисленето. В мисленето има само заобиколен път,
който върви от приемания в качеството на целева представа спомен за удовлетворение до идентичното
овладяване на този спомен, което се достига отново с помощта на моторната система. Мисленето трябва
да се интересува от съединителните пътища между представите, без да позволява на тяхната
интензивност да го заблуди. Очевидно обаче, сгьстяването на представите и опосредстващите и
компромисните образувания пречат за достигането на тази цел на идентичност. Заменяйки една
представа с друга, те се отклоняват от пътя, водещ от първата. Вторичното мислене внимателно избягва
такива процеси. Не е трудно да се разбере също така, че принципът за неприятно усещане поставя
препятствие по пътя за достигането на идентичност на мислене на мисловния процес, на който
обикновено предоставя най-важните изходни пунктове. Тенденцията на мисленето е длъжна да се
стреми към освобождаване от изключителното господство на принципа за неприятно усещане. То
трябва да ограничи до минимум развитието на афектите. Това подобрение на резултата на дейността
трябва да се извършва с помощта на ново въздействие от страна на съновидението. Но ние знаем, че
това се удава напълно изключително рядко дори и в най-нормалния психичен живот. Нашето мислене
е непрекъснато достъпно за извращения вследствие на включването на принципа за неприятно усещане.
Но не това е дефектът на функционалната способност на нашия душевен апарат, вследствие на
който мислите, явяващи се резултат на вторичната мисловна дейност, се подлагат на въздействието на
първичния психичен процес. Сега ще се възползваме от тази формула, за да изобразим процеса,
който води до съновидение и истерични симптоми. Отрицателен случай се наблюдава при
съвпадането на два момента от историята на нашето развитие единият се отнася изцяло до душевния
апарат и оказва могъщо влияние на съотношението на двете системи, а другият включва в душевния
живот движещите сили от органичен произход. И двата произтичат от периода на детството и се
явяват остатък от изменението, което е претърпял в детството нашият психичен и соматичен организъм.
Нарекох единия психичен процес в душевния апарат първичен не защото съм спазвал йерархията, а
защото се ръководех от съотношението на двата процеса във времето. Макар че, доколкото ни е
известно, няма психичен апарат, който да притежава само един първичен процес затова той се явява
само една психическа фикция, - няма съмнение, че първичните процеси в него са дадени от самото
начало, докато вторичните се развиват постепенно, парализират първите, но достигат пълно
господство над нас едва в зенита на живота. Вследствие на тази закъсняла проява на вторичните
процеси ядрото на нашата натура, което се състои от подсъзнателни желания, остава неприкосновено и
не се подлага на парализиране от страна на предсъзнателната сфера, чиято роля е ограничена
завинаги с указанието на най-целесъобразните пътища за желанията, произтичащи от сферата на
подсъзнателното. Тези подсъзнателни желания налагат на всички последващи стремежи натиск, на
който трябва да се подчинят. Но те могат да се мъчат да го отклонят и да се насочат към по-висока
цел. Вследствие на закъснялото въздействие на предсъзнателната сфера обширната област на материала
на спомените остава напълно недостъпна.
Сред тези неразрушими и недостъпни за парализирането желания се срещат и такива, чието
осъществяване се намира в противоречие с целевите представи от вторичното мислене.

www.spiralata.net 203
Осъществяването на тези желания би предизвикало не приятно, а неприятно усещане и именно
превръщането на афектите съставлява същността на това, което наричаме “изместване” и в което
виждаме детския стадий на осъждане (отклонение с помощта на съждение). По какъв начин и с
помощта на какви движещи сили се извършва това превръщане - именно това представлява проблема
на изместването, който ще разгледаме само бегло. Достатъчно е да покажем, че такова превръщане
на афектите се извършва в течение на развитието (нека да си спомним за появата на първоначално
отсъстващото отвращение в детството) и че то е свързано с дейността на втората система. Спомените,
от които подсъзнателното желание извиква проявата на афекти, са недостъпни за системата на
Предсъзнателното. Затова тази проява на афекти не се поддава на парализиране. Вследствие на тази
проява на афекти представите са достъпни и от страна на подсъзнателните мисли, върху които са
пренесли своята сила на желанието. На сцената излиза принципът на неприятното усещане и кара
системата на Предсъзнателното да се отвърне от тези мисли, които са предоставени сами на себе си, и
по такъв начин наличието на детския комплекс от спомени става основно условия на изместване.
В най-добрия случай проявата на неприятно усещане се прекратява веднага след като системата на
Предсъзнателното се отвърне от мислите. Този случай характеризира целесъобразността на
вмешателството на принципа на неприятното усещане. По друг начин обаче стоят нещата, когато
изместеното подсъзнателно желание получава органично подкрепление, което може да даде назаем на
своите мисли. По този начин то им дава възможност да направят опит заедно е дразненето да
проникнат по-нататък дори и когато системата на Предсъзнателното се е отвърнала от тях. Тогава се
стига до борба - системата на Предсъзнателното укрепва противодействието на изместените мисли
до победа на мислите, носители на подсъзнателното. Тази победа се изразява в образуването на
симптом. От този момент обаче, когато изместените мисли получат силна подкрепа от страна на
подсъзнателното желание и се напускат от предсъзнателната сфера, те се подлагат на въздействието на
първичния психичен процес, устремяват се предимно към моторния изход или, ако пътят е отворен, към
халюцинаторното оживяване на желателната идентичност на възприятието. По емпиричен път ние
установихме, че описаните неправилно процеси се извършват само с мислите, подложени на
изместване. Сега ще отидем по- далеч. Тези неправилни процеси са първични процеси в психичния
апарат. Те се извършват навсякъде, където представите се напускат от сферата на Предсъзнателното,
предоставят се сами на себе си и могат да намерят своето осъществяване вследствие на свободната,
стремяща се към изхода енергия от сферата на подсъзнателното. Други наблюдения потвърждават
възгледа, че така наречените неправилни процеси не представляват фалшификация на нормалните
грешки на мисленето, а са само недостъпни за парализиране форми в дейността на психичния апарат.
Виждаме, че свеждането на Предсъзнателното дразнене към моторността се извършва както и
съединяването на подсъзнателните представи с думите лесно разкрива такива, приписвани на
невниманието на преместването и смесването. Доказателството за нарастването на дейността,
необходима при парализирането на първичните процеси, произлиза от факта, че достигаме комичен
ефект, някакъв излишък, проявяващ се под формата на смях, когато даваме възможност на тези процеси
на мисленето да проникнат в съзнанието.
Теорията на психоневрозите категорично доказва, че единствено сексуалните желания от периода на
детството могат да претърпят в хода на развитие процеса на изместване (превръщане в афекти). В по-
нататъшните фази на развитие те са в състояние да възкръснат отново било вследствие на сексуална
конституция, възникваща от първоначална бисексуалност, било вследствие на неблагоприятни влияния
на половия живот, и да дадат движещите сили за образуването на някакъв психоневрологичен
симптом. Само с включването на тези сексуални сили могат да се запълнят пропуските, които все
още съществуват в теорията за изместването. Няма да разглеждам въпроса може ли изискването за
сексуален и детски елемент да се отнесе към теорията на сънищата. Ще оставя тази теория
незавършена, защото и без това вече прекрачих границите на доказуемото с предположението, че
съновидението винаги произтича от Подсъзнателното.
Този и други пропуски в моята разработка оставим напълно съзнателно, тъй като тяхното запълване
би предизвикало, от една страна, изключителни усилия, а от друга - обосновка с материал, който е
напълно чужд на съновидението. Така например не показах дали под думата “потиснат” разбирам

www.spiralata.net 204
нещо различно от това, което разбирам под думата “изместен”. Всъщност е съвсем очевидно, че
думата “изместен” подчертава по-силно връзката с Подсъзнателното, отколкото думата “потиснат”. Не
се впуснах да разглеждам и въпроса защо мислите, скрити в съновидението, търпят изопачаване от
страна на цензурата и в случаите, когато се отказват от постъпателното движение към съзнанието и
избират пътя към регресията. Моята задача беше да очертая рамките на въпросите, към които води по-
нататъшното разчленяване на дейността на съновидението, и да покажа другите теми, с които се
сблъсква даденият проблем. Беше ми много трудно да реша къде точно да прекъсна изложението във
всеки отделен случай. Недостатъчно изчерпателното обяснение на въпроса за ролята на сексуалните
представи в сънищата, както и това, че избягвах тълкуването на сънища с явно сексуален характер, има
особени причини, които по всяка вероятност не съответстват на очакванията на читателите. Възгледите,
които защитавам в невропатологията, са далеч от мисълта, че в половия живот има нещо забранено,
което не може да интересува нито лекаря, нито учения. Стори ми се смешно нравственото негодувание,
което явно е ръководило преводача на “Символиката на съновиденията” на Артемидор от Далдис,
когато е пропуснал главата за сексуалните съновидения. (По-късно той лично ми съобщи, че го е
направил по настояване на издателя). Моят мотив беше, че при разглеждане на сексуалните сънища би
ми се наложило да се задълбоча в съвсем нерешените проблеми за половите извращения и
бисексуалността. Реших, че е по-добре да оставя този материал за друго, специално изследване.
Нямам намерение и да продължавам да изследвам в какво се състои разликата в проявата на
психичните сили при образуване на съновидението и при образуване на истеричните симптоми, тъй
като не разполагаме с достатъчно познания за едно от подлежащите за сравнение звена. Затова
придавам по-голямо значение на един друг пункт и трябва да си призная, че само заради него
предприех разглеждането на двете психични системи, тяхната дейност и процеса на изместване. Става
въпрос не дали съм разбрал правилно тези психологични процеси, или неправилно и недостатъчно.
Впрочем непълното разбиране е твърде възможно при такъв обширен въпрос. Каквато и насоченост да
приеме тълкуването на психичната цензура, на нормалната и анормалната обработка на съдържанието
на съновидението, няма съмнение, че тези процеси действително имат място при образуването на
съновидението и разкриват огромна аналогия по същество с процесите, установени от нас при
образуването на истеричните симптоми. Съновидението не е патология. То не предполага нарушаване на
психичното равновесие, не отслабва психичната работоспособност. Възражението, че моите лични
съновидения и съновиденията на моите невротични пациенти не ни дават право да съдим за сънищата
на здравите хора, трябва да бъде отхвърлено. Ако съдим по явленията за техните движещи сили, стигаме
до заключението, че психичният механизъм, от който се ползва неврозата, изобщо не е предизвикан от
болезнени разстройства, които овладяват нашия душевен живот, а е налице в нормалната структура на
психичния апарат. Двете психични системи, преходната цензура между тях, парализирането на
едната от страна на другата, отношението на двете към съзнанието - или онова, чието наличие бихме
могли да изведем от по-правилното разбиране на фактическото положение на нещата - всичко това се
отнася до нормалната структура на нашия душевен апарат и съновидението ни показва един от
пътищата, водещи към познанието на тази структура. Ако решим да се ползваме от минимума на
безусловно достоверни познания, ще успеем да кажем: Съновидението ни показва, че потиснатото
продължава да бъде налице при здравия човек и запазва способността си за психични функции. Въз
основа на конкретните наблюдения в повечето от случаите, които разкриват най-ярките отличителни
особености на съновидението, теоретично можем да кажем, че съновидението е една от проявите на
Подсъзнателното. Психически потиснатото, което не е успяло в будно състояние да намери своя
израз и е било изолирано от вътрешното възприятие, в нощния живот, при господството на
компромисите на образуванията, си намира път и средства за проникване в съзнанието.
Flectere si nequo Superos, Acheronta movebo.
Тълкуването на съновидението е via regia към познанието на подсъзнателното в душевния живот.
Следвайки анализа, макар и не надълбоко, ние все пак проникваме в дълбините на този чудесен
и тайнствен механизъм. Но и е достатъчно да се постави началото. Другите патологични явления ще
ни помогнат да проникнем още по-надълбоко в него. Болестта - с основание наречена функционална,
допуска не разрушаване на апарата и не ново разглобяване на неговия механизъм. Тя трябва да бъде

www.spiralata.net 205
обяснявана по динамичен път на усилване, усилване на отделните й движещи части, които при
нормално функциониране крият твърде много неща. На друго място бихме могли да покажем, че
образуването на този апарат от две инстанции допуска изтъняване и на нормалната дейност, което
изобщо не е по силите на едната инстанция.95
f) Подсъзнателното и съзнанието. Реалност. Ако се вгледаме по-внимателно, ще видим, че
психологичното изследване на предшестващото изложение ни доведе до предположението за наличието
не на две системи в близост до моторния край на апарата, а на двояки процеси или начини за
преминаване на дразненията. Това няма значение. Винаги трябва да сме готови да се откажем от нашите
спомагателни представи. Ако имаме възможност да ги заменим с нещо друго, по-близко към
непознатата ни действителност. Сега ще се опитаме да обясним някои недоразумения, които лесно
биха могли да възникнат, докато под две системи в груб смисъл разбирахме два пространствени
пункта в психичния апарат. Недоразумения, отзвук в които намираме и в изразите “изместване” и
“проникване”. Ако твърдим, че подсъзнателните мисли се стремят към преминаване в сферата на
предсъзнателното, за да могат след това да проникнат в съзнанието, с това не искаме да кажем, че трябва
да бъде образувана втора мисъл на новото място, нещо като копие, до което продължава да се намира
и оригиналът. Необходимо е да отделим представата за пространствено придвижване и от проникването
в съзнанието. Ако казваме, че предсъзнателната мисъл се измества и след това се приема в
подсъзнателната сфера, в такъв случай тези образни изрази, заимствани от кръга на представите за
борба за определена територия, наистина могат да ни тласнат към предположението, че от един
психичен пункт се отстранява нещо и се заменя в друг пункт с друго нещо. Вместо това сравнение ще
вземем друго, което съответства по-добре на действителното положение на нещата. Даденото психично
образувание претърпява действието на определена енергия, така че психичното образувание попада под
властта на инстанцията или се освобождава от нея. Тук заменяме типичния кръг от представи с
динамичен. Не психичното образувание ни се струва подвижно, а неговата инервация. Въпреки това
мисля, че е целесъобразно и необходимо да се запази нагледната представа за двете системи. Ще
избегнем опасността от каквито и да било недоразумения, ако си спомним, че представите, мислите
и изобщо всички психични образувания са длъжни да бъдат локализирани не в органичните
елементи на нервната система, а, така да се каже, между тях - там, където съпротивленията и
пътищата образуват съответстващия им корелат. Всичко, което може да стане обект на нашето
вътрешно възприятие, е мнимо като образът в телескопа, който се получава от пресичането на лъчите.
Сами по себе си системите не представляват психични образувания и не могат да станат достъпни за
нашето психично възприятие. Затова имаме право да ги съпоставим с лещите на телескопа, които
помагат да се получи образ. Продължавайки това сравнение, бихме могли да кажем, че цензурата
между двете системи съответства на пречупването на лъчите при тяхното преминаване в друга среда.
До този момент се занимавахме със самостоятелни психологични изследвания. Време е обаче да
погледнем към възгледите на съвременната психология и да си изясним тяхното отношение към
нашите изводи. Според точния израз на Липс въпросът за подсъзнателното в психологията96 е не
толкова психологичен, колкото въпрос на психологията. До времето, когато психологията решаваше
този въпрос по пътя на обяснението на думите, например, че “психичното” е същото като
“съзнателното”, а “подсъзнателният психичен процес” е явен абсурд, психологическото използване на
наблюденията на лекаря над анормалните душевни състояние изобщо не беше възможно. Лекарят и
философът си сътрудничат само когато и двамата признаят, че подсъзнателните психични процеси
служат като “целесъобразен и напълно законен израз на съществуващите факти.” Лекарят може само да
свие рамене при твърдението, че и съзнанието е необходим отличителен признак на психичното или, в
краен случай, ако неговото уважение към възгледите на философите все още е достатъчно силно, да
каже, че те говорят за различни неща и се интересуват от различни области на науката. Тъй като е
достатъчно само едно внимателно наблюдение над душевния живот на невротика или един анализ на
съновидение, за да можем да се убедим, че най-сложните мисловни процеси, които изобщо не могат да
не бъдат наречени психични, са в състояние да се извършват без участието на съзнанието. Няма
съмнение, че лекарят ще узнае за тези подсъзнателни процеси, когато те оказват въздействие върху
съзнанието. Въздействие, допускащо съобщение или наблюдение. Но този съзнателен ефект може да

www.spiralata.net 206
има психичен характер, съвсем различен от подсъзнателния процес, така че вътрешното възприятие
изобщо да не успее да види в едното смяната на другото. Лекарят трябва да си запази правото да
стигне до подсъзнателния психичен процес по пътя на умозаключението от ефекта на съзнанието. По
този път той ще научи, че ефектът на съзнанието е само отдалечен психичен резултат на подсъзнателния
процес и че подсъзнателният процес не се осъзнава като такъв, защото е протичал, без да разкрива с
нищо пред съзнанието своето наличие.
Отказът от извънредна оценка в съзнанието става необходима предпоставка за всяко правилно
разбиране на произхода на психичното. Според Липс подсъзнателното трябва да стане обща основа
на психичния живот. Подсъзнателното е големият кръг, включващ в себе си по-малкия кръг на
съзнателното. Всичко съзнателно има предварителен подсъзнателен стадий,.но в същото време
подсъзнателното може да остане на този стадий и въпреки това да претендира за пълна ценност на
психично действие. Подсъзнателното е истинското реално психично, което ни е неизвестно по своята
същност, както и реалността на външния свят, и се разкрива от данните на съновидението в
незначителна степен, също като външният свят с показанията на нашите сетивни органи.
Ако предишната противоположност на съзнанието и съновидението се обезценява с
предоставянето на подсъзнателното на подобаващото му положение, в такъв случай, отпадат редица
проблеми на съновидението, които са били подробно разгледани от много автори. Много явления, чието
наличие в съновидението преди е учудвало, сега трябва да се отнесат към действащото и през деня
подсъзнателно мислене. Ако съновидението по думите на Sherner сякаш си играе със символични
изображения на тялото, това е резултат от дейността на някои подсъзнателни фантазии, свързани със
сексуалния живот и намиращи своя израз не само в съновидението, но и в истеричните фобии и други
симптоми. Когато съновидението продължава и завършва дневната дейност и дори отразява ценни и
важни моменти от нея, само трябва да махнем своеобразната маска - резултат от дейността на
съновидението и загадъчните сили на дълбините на психиката. Интелектуалната дейност също се
намира под властта на тези душевни сили. По всяка вероятност ние сме склонни към твърде голяма
преоценка на съзнателния характер на интелектуалното и художественото творчество. От
признанието на някои високонадарени личности, като Гьоте и Хелмхолц например, знаем, че всички
съществени черти на тяхното творчество са им били внушени под формата на вдъхновение и са
стигали до техните възприятия почти в готов вид. Ние съвсем не се учудваме на участието на
съзнателната дейност в случаите, когато е било налице напрежение на всички духовни сили. Но
привилегията на съзнателната дейност, с която толкова често злоупотребява, се състои именно в това,
да скрива от нас всички останали.
Едва ли си струва да се спираме в отделна тема на историческото значение на съновидението. В
това, че някоя историческа личност се е решила вследствие на своето съновидение на смел подвиг,
който е имал решаващо значение за хода на световната история, можем да виждаме особен проблем
до момента, в който сънят, в качеството на някаква непостижима тема, се противопоставя на други, по-
достъпни душевни сили, а не когато съновидението се представя под формата на израз на чувства и
мисли, върху които през деня е тегнела съпротивата и които през нощта са получили подкрепа от
дълбоките източници на дразнене.97 Почтителното уважение към съновидението от страна на всички
народи от древността е основано на правилната психологическа хипотеза за преклонение пред
неукротимата и неразрушима страна на човешката душа, пред демоничния елемент, от които произтича
желанието на съновидението и който намираме в нашето подсъзнание.
Умишлено казвам “в нашето подсъзнание”, тъй като изразът, който използвам, не съвпада с
подсъзнателното при философите и с подсъзнателното при Липс. При тях то е само противоположност
на съзнателното, което означава, че освен съзнателните има и подсъзнателни психични процеси -
всички те спорят за това. При Липс намираме и твърдението, че всичко психично същества под формата
на подсъзнателно и само много малка част - под формата на съзнателно. Но ние не разгледахме
процесите на образуване на сънища и истерични симптоми, за да го докажем, тъй като за неговото
неопровержимо доказателство е достатъчно наблюдението над нормалния живот през деня. Новото,
което ни показа анализът на психопатологичните образувания и особено на неговото първо звено -
съновидението, се състои в това, че подсъзнателното, или с други думи - психичното, се открива в

www.spiralata.net 207
качеството на функция в двете отделни системи. Следи от него намираме и в нормалния душевен
живот. Следователно подсъзнателното има двояк характер. Психолозите не правят такова
подразделяне. И едното, и другото е подсъзнателно в психологичен смисъл, но в нашия това, което
наричаме подсъзнателно не може да достигне до съзнанието, а другото - за това се нарича
предсъзнателно, - може би, защото дразненията след преодоляване на Цензурата, но във всеки случай
без каквото и да било отношение към системата на подсъзнателното, могат да проникнат в съзнанието.
Фактът, че за да проникнат в съзнанието дразненията трябва да понесат последователен ред от процеси,
открити от нас вследствие на тяхното цензурно изменение, ни послужи за сравнение с
пространствените представи. Ние изобразихме взаимоотношението на Двете системи и тяхното
отношение към съзнанието и казахме, че системата на предсъзнателното стои като преграда между
системата на подсъзнателното и съзнанието. Системата на предсъзнателното прегражда не само
достъпа до съзнанието, но и бди над достъпа към произволната моторност и се разпорежда с
изпращането на енергия, част от която ни е позната под формата на внимание.
Трябва да стоим настрана и от подразделението “горно и долно съзнание”, толкова харесвани в най-
новата литература за психоневрозите, тъй като то подчертава именно тъждеството между психичното
и съзнателното.
Каква е в такъв случай ролята на толкова всемогъщото и оставящо настрани всичко останало -
съзнанието? Ролята на сетивен орган за възприемане на психичните качества. Съгласно основната мисъл
на нашия схематичен опит можем да си представим съзнателното възприятие предимно под формата на
самостоятелна функция на особена система, която за кратко ще наречем Съзнание. По своите механични
свойства тази система е аналогична на възприемащата система В. Тя е неспособна да запечата следите
от измененията, т.е. тя е лишена от памет. Психичният апарат със сетивните органи на системата В,
обърнат към външния свят, служи като външен свят за органа на системата Съзнание, чието
телеологично оправдание почива именно на това взаимоотношение. Тук принципът на преминаването
на инстанциите, господстващ в общата структура на апарата, още веднъж се разкрива пред нас.
Материалът на дразненията протича до сетивните органи на системата Съзнание от две страни: от
системата В, чието дразнене, обусловено от качествата, претърпява вероятно нова преработка, докато
не стане съзнателно усещане, и вътре от апарата, чиито количествени процеси се усещат под
формата на приятно и неприятно чувство, когато се подлагат на определени изменения.
Философите, които са разбирали, че напълно законни и във висша степен сложни продукти на
мисленето могат да се образуват и без участието на съзнанието, са отстъпили обаче пред трудната задача
да припишат и на съзнанието същата функция. Това им се е струвало излишно отражение на завършения
психичен процес. Аналогията между нашата система Съзнание с възприемащите системи ни извежда от
това затруднение. Виждаме, че с помощта на сетивните органи възприятието има като резултат факта, че
вниманието се устремява не по пътищата, по които се разпространяват сетивните дразнения.
Качественото дразнене на системата В служи като регулатор на количественото разпределение на
подкрепленията в психичния апарат. Такава функция може да припишем и на органите от системата
Съзнание. Като възприемат новите качества, те способстват за насочването и на целесъобразното
разпределение на подкрепленията. С помощта на възприемането на приятното и неприятното усещане
те обуславят преминаването на подкреплението навътре в целия си подсъзнателен психически апарат,
чиято дейност протича чрез преместване на отделни количества. Твърде вероятно е отначало принципът
за неприятно усещане автоматично да регулира придвижването на подкрепленията, но е възможно и
съзнанието да извършва второ, поточно регулиране, което да се противопостави дори на първото и
което усъвършенства работоспособността на апарата. Въпреки неговите първоначални способности
то му дава възможност да укрепва и преработва дори и свързаното с проявите на неприятно чувство.
От психологията на неврозите знаем, че с помощта на качествени дразнения на сетивните органи на
това регулиране се приписва немаловажна роля в общата функционална дейност на апарата.
Автоматичното господство на първичния принцип на неприятното усещане и свързаното с това
ограничение на работоспособността се нарушава от сетивните регулирания, които на свой ред се явяват
автоматизми. Виждаме, че изместеното, макар и да е било в началото целесъобразно, в края на краищата
се превръща в пагубен отказ от парализиране и психично господство и значително по-лесно се

www.spiralata.net 208
извършва над спомените, отколкото над възприятията, тъй като при спомените отсъства приток на
подкрепления, получаван вследствие на дразненето на психичните сетивни органи. (Ако мисълта,
изпитваща съпротивление, не се осъзнава, защото е подложена на изместване, в такъв случай
следващия път тя може да бъде изместена само на основанието, че е била отделена от съзнателното
възприемане по други причини. Такива са данните, които ползва терапията с цел възстановяване на
вече извършеното изместване.
Ценността на свръхподкрепата, образувана от регулиращото въздействие на системата на
Съзнанието върху количествената подвижност, телеологично може да бъде показана най-добре чрез
създаването на нов качествен ред, а сьщо така и на ново регулиране, създаващо предимството на човека
пред животните. Сами по себе си мисловните процеси нямат качества до момента на
съпровождащите ги приятни и неприятни дразнения, които в качеството на разстройство на
мисленето трябва да се държат в строги граници. За придаване на качественост при човека те се
асоциират със словесни спомени, качествени остатъци от които са достатъчни, за да привлекат
вниманието на съзнанието и за да го накарат да изпрати на мисленето ново подкрепление.
Цялото разнообразие на проблема на съзнанието се обхваща с поглед само при разчленяването на
истеричните процеси на мисленето. В тези случаи имаме чувството, че и преходът от
Предсъзнателното към Съзнанието е свързан с цензура, аналогична на цензурата между
Подсъзнателното и Предсъзнателното. Тази цензура се отстранява само при наличието на известен
количествен предел, така че я избягват много малко мисли. Всички възможни случаи на отклонение от
съзнанието, а също и на непълно проникване в него, се обединяват в рамките на психоневротичните
явления. Всички те говорят за наличието на тясна и двустранна връзка между цензурата и
съзнанието. Искам да завърша това психологично изследване със съобщаването на такива случая.
Миналата година бях поканен на консилиум при една интелигентна девойка. Тя изглеждаше
доста странно. Жените обикновено се отличават със своята спретнатост, а тя беше облечена доста
небрежно. Единият й чорап беше свлечен едва ли не до петите, на блузата й липсваха две кончета.
Оплака се от болки в крака и веднага, без никаква подкана от наша страна, вдигна полата си. Главното
й оплакване беше следното: Струвало й се, че в корема й има нещо, което се движи напред-назад. Освен
това понякога цялото и тяло сякаш се вцепенявало. Колегата ми ме погледна. За него нейното оплакване
изобщо не беше двусмислено. Но и на двамата ни се стори, че майката на болната не се досеща нищо, а
явно самата тя се е намирала в ситуацията, която ни описваше момичето. Девойката изобщо не
съзнаваше значението на думите си. В противен случай не би ги казала. Тук цензурата е била толкова
успешно заслепена, че фантазията, обикновено оставаща в сферата на подсъзнателното, някак невинно,
под маската на оплакване, е била допусната до съзнанието.
Друг пример. Пристъпвам към психоаналитично лечение на 14-годишно момче, което страда от
конвулсивен тик, повръщане на истерична основа, болки в главата и т.н. Карам го да си затвори очите и
му обяснявам, че ще види картини или ще си спомни мисли, за които трябва да ми каже. В паметта му
изплува образно последният спомен до идването му при мен. Той играл с чичо си на шах и сега
вижда шахматна дъска. Мисли за различни положения, ходове, които не трябва да прави. После
вижда кинжал до дъската. Той е на баща му. След това върху дъската се появява първо сърп, а после
коса. Вижда един стар селянин, който коси тревата на поляната пред тяхното отдалечено имение.
След няколко дни успях да обясня последователността на тези образи. Възбуденото състояние на
момчето се обяснява с неблагоприятната семейна среда. Със жестокостта и избухливостта на бащата,
който не се разбира с майката и не познава никакви педагогически средства освен заплахите. Разводът
на бащата с добрата и ласкава майка. Втората женитба, когато през един прекрасен ден довел у дома
млада жена, “новата майка”. Няколко дни след това се проявила и болестта на момчето. Потиснатата
злоба по отношение на бащата превърнала тези образи в прозрачни намеци. За материал са
послужили спомените от митологията. Със сърп Зевс е кастрирал баща си; косата и старецът
изобразяват Хронос, могъщия титан, който изял децата си и на когото Зевс е отмъстил по този
несиновен начин. Женитбата на бащата е послужила на момчето за повод да насочи към него упреците
и заплахите, които е слушало от него за това, че играе с половите си органи (играта на шах,
погрешните ходове, които не бива да прави, кинжалът, с който може да се убие). Тук в съзнанието

www.spiralata.net 209
проникват Отдавна изместени спомени и техните останали подсъзнателни следи. Те се промъкват по
заобиколни пътища под маската на мнимо безсъзнателни образи.
Смятам за необходимо да търся теоретичната ценност на изследването на сънищата в
разясняването на психичните проблеми и подготовката за разбирането на психоневрозите. Кой би
могъл да каже какво значение може да получи запознаването със структурата и функциите на
психичния апарат, ако днешното състояние на нашето знание вече допуска твърде удачно терапевтично
въздействие на изцелимите форми на психоневрозите? Вероятно ще ме попитат в какво се състои
практическата ценност на това изследване за познаването на психиката и за разкриването на скритите
особености и свойства на характера на индивида? Нима подсъзнателните миели и чувства,
разкривани от сънищата, нямат ценността на реални сили в душевния живот? Следва ли да се
придава маловажно етическо значение на потиснатите желания, които, създавайки сънища, са в
състояние да създадат и други психични форми?
Мисля, че нямам право да отговоря на този въпрос. Лично аз не съм подлагал на изследване тези
страни от проблема за сънищата. Само предполагам, че римският император е постъпил
несправедливо, като е заповядал да убият неговия поданик само защото му се е присънило, че е убил
господаря си. Трябвало е първо да се поинтересува какво означава това съновидение. По всяка
вероятност неговият смисъл щеше да се разкрие пред нас в съвсем различна светлина. И дори друго
съновидение да има такъв престъпен смисъл, уместно е все пак да си припомним думите на Платон,
че добродетелният човек се ограничава с това, което му се присънва, че прави лошият. Да се признаят
ли за безсъзнателни желания значенията на реалността и в какъв смисъл, засега не мога да кажа.
Разбира се, тя липсва във всякакъв род преходни и опосредстващи мисли. Ако поставим пред себе си
подсъзнателните желания в тяхната крайна и истинска форма, ще си спомним, че и психично-реалното
може да се разкрие не само в една форма. За нуждите на практиката - съжденията за характера на човека
- в повечето Случаи са достатъчни постъпките и съзнателно проявявания мироглед. Естествено на
преден план трябва да се поставят постъпките, тъй като много импулси, протичащи в съзнанието, се
отстраняват от реалните сили на душевния живот, преди да преминат към осъществяване. Много често
причината да не срещнат психични прегради на пътя си е, че сферата на подсъзнателното е твърдо
убедена, че те ще срещнат непреодолимата преграда на друго място. Във всеки случай е твърде
поучително да се запознаем отблизо с тази рохкава почва, на която горделиво се извисяват нашите
добродетели. Динамично подвижен във всички посоки, човешкият характер изключително рядко
може да бъде изправен пред прости алтернативи, както би искал това нашият морал, А значението на
съновидението за предсказването на бъдещето?
За това, разбира се, не трябва и да говоря.98 Вместо това би могло да се каже: за запознаване с
миналото. Тъй като съновидението винаги и във всякакъв смисъл произтича от миналото. Но и
вярата в това, че съновидението разкрива пред нас бъдещето, не е лишена от истина. Рисувайки пред
нас осъществяването на желание, сънят ни пренася в бъдещето. Но благодарение на неразрушимото
желание това бъдеще, представящо се пред сънуващия като настояще, е копие и репродукция на
миналото.

БЕЛЕЖКИ
1. До 1900 г.
2. Въз основа на по-късни наблюдения може да се уточни, че често пъти дребни и незначителни
занимания се повтарят по време на съновидението, например подрежда нето на скрина, шетнята в
кухнята и т.н. По време на такива сънища спящият подчертава характера не на спомена, а на
действителността: “Всичко това съм го правил през деня”.
3. “Шофьорите” се е наричала една банда във Ванд, която винаги прибягвала до такива мъчения.
4. Великаните в съня дават възможност да се предположи, че очевидно става въпрос за някакъв
епизод от детството на спящия.
5. Периодично повтарящи се сънища са наблюдавани доста често при Chabeneix.
6. По-нататък ще изследваме сънища, които се характеризират с думи, имащи еднакви начални
букви и аналогично звучене.

www.spiralata.net 210
 7. Аналогично изказване прави и поетът Анатол Франс (“.Червената лилия”):
“Се que поus voyons la unit, се sont les restes malheurewc de ce que поus avons neglige dans la veille.
Le reve esi souvent le revanche des chases qu’on m`eprise ou le reproche des etres ahandonnes. “
8. В новелата “Градива” на Jessen случайно намерих няколко изкуствено създадени сънища,
измислени много умело и толкова достъпни за тълкуване, сякаш бяха съчинени от автора, а
действително сънувани от някого. В от говор на моето запитване авторът отговори, че не е запознат с
учението ми. Възползвах се от съвпадението на изследването ми с творчеството на писателя, като го
приведох в качеството на доказателство за правилността на анализа ми на сънищата (вж. моята
брошура: Бълнуване и сънища в “Градива” на Jessen, 1900 г.) Dr. Robitsek след то ва показа, че
съновидението на героя Егмонт допуска такова тълкуване, както и всяко друго съновидение (Анализ
на съновидението на Егмонт, 1910 г.).
9. След завършването на моята книга в ръцете ми по падна трудът на Stumpf, в който неговото
мнение съвпада с моето в това, че съновидението не е лишено от смисъл и е достъпно за тълкуване. Но
при него тълкуването става с помощта на алегоризираща символика, без да се ангажира с
общоприетостта на този метод.
10. Доктор Robitsek привлече вниманието ми към факта, че източният съновник, в сравнение с
който нашите представляват жалко подражание, извършва тълкуването на елементите на
съновидението в повечето случаи по съзвучието и сходството на думите. Странното тълкуване в
нашите народни съновници се обяснява с това, че при превода на нашия език тази аналогия
несъмнено се губи. Хуго Винклер подробно разглежда тази изключителна игра на думи в древните
източни култури. Най-яркият пример за тълкуване на съновидение, достигнал до нас от древността, се
основава върху играта на думи. Артемидор (2:225) съобщава: “Аристандър много удачно е изтълкувал
на Александър Македонски неговото съновидение. Когато той обсадил Тир, бил ядосан от упоритата
съпротива на града. Видял в съня си сатир, който танцувал върху щита му. Аристандър разложил
думата сатир (satyros) на съставните й части (satyros) и по този начин накарал Александър Македонски
да засили обсадата и да завземе града” (satyros означава “Тир е твой“). Впрочем съновидението е
толкова тясно свързано с неговия словесен израз, че Ferenczis (87) напълно справедливо отбелязва, че
всеки език си има и свой собствен език на сънищата. Обикновено съновидението е непреводимо на
друг език.
11. Бройер и Фройд. “Изследване на истерията”, Виена, 1895 г., 2-ро издание, 1909 г.
12. Към това трето лице може да се отнесе и необяснената до този момент болка в корема. Разбира
се, става въпрос за жена ми. Болките в корема ми напомнят за един случай, когато станах свидетел на
нейния страх.
13. Чувствам, че тълкуването на тази част от съновидението не е достатъчно пълно, за да бъде
открит скритият смисъл. Ако бях започнал да сравнявам трите жени, Щях много да се отклоня. Във
всяко съновидение има по не едно място, което е непонятно.
14. Думата “ананас” по много странен начин напомня фамилията на моята пациентка Ирма.
15. От само себе си се разбира, че не мога да опиша всичко, което ми мина през ума по време на
анализа.
16. Съновиденията, предизвикани от жажда, са привлекли вниманието и на Veygandt (75:11), който
пише по този повод следното: “Усещането за жажда се възприема най-ясно от всички. То предизвиква
непрекъснато представата за утоляване на тази потребност - начините, по които съновидението
представя утоляване.то на жаждата, са различни и зависят от спомена, който е скрит в него. Обикновено
след представата за утоляване на жаждата се появява разочарование за нищожността на ефекта от
мнимото утоляване.” Но той не говори за обшозадължителния характер на реакцията на съновидението
относно дразнителя. Това, че някои хора, които през нощта изпитват жажда, се събуждат, без да сънуват,
не противоречи на нашите твърдения, а само доказва, че тези хора имат много лек сън.
17. Едно по-задълбочено изучаване на душевния живот на детето ни показва, че и в психичната
дейност на детето сексуалният елемент играе доста голяма роля, на която обаче не се е обръщало
достатъчно внимание. Това до из вестна степен ни кара да се съмняваме в безметежната радост на
детството, за която ние, възрастните, често говорим с такова упоение, (вж. моите “Три очерка за

www.spiralata.net 211
сексуалната теория”, 1905г, второ издание през 1910 г.
18. Трябва да споменем, че понякога при малките деца се наблюдават изключително сложни и малко
прозрачни сънища и че, от друга страна, сънищата, които имат обикновен детски характер, често
могат да се присънват и на възрастните. Колко много неочакван материал съдържат сънищата на деца
от 4 до 5-годишна възраст, показват примерите в моя “Анализ на фобията на 5-годишно момче”
(Jahrbuch von Bleuler-Freud. I. 1909), а също така и при Jung “За конфликтите на детската душа” (пак
там, II, 1910 г.). От друга страна, при възрастните сънища с детски характер се срещат особено често
тогава, когато са поставени в необичайни жизнени условия. Така например Ото Норденшолд в книгата
си “Антарктика” пише за екипажа на плавателния съд, с който прекарал цялата зима, следното:
“Особено характерни за насоката на нашите най-съкровени мисли бяха сънищата ни, които никога не
се бяха отличавали с такава живост и многообразие, как то през това време. Дори онези от другарите ни,
които иначе сънуваха много рядко, всяка сутрин, когато си разказвахме дълги истории, имаха да
разкажат по нещо. Всички тези истории се отнасяха за онзи свят, от който бяхме напълно отрязани, но
често се приспособяваха и към нашето ежедневие. Едно особено характерно съновидение се състоеше
в това, че един от членовете на екипажа седи на чин и свлича кожите на малки тюлени, предназначени за
учебни цели. Един от нас беше много радостен, когато на сутринта имаше възможност да ни разкаже, че
е “ял на обяд три блюда”, друг беше сънувал тютюн, цели планини тютюн, трети - кораб, който се носи
по морската шир с опънати платна. Трябва да спомена и за още едно съновидение: Появява се
пощальонът и обяснява защо не е имало толкова дълго време писма. Бил ги дал на грешен адрес и едва
успял да ги върне обратно. Напълно естествено е, че сънувахме невероятни неща, но почти при всички
сънища голямо впечатление правеше бедната фантазия. Би било изключително интересно за
психологията да се запишат всички тези сънища”.
Не зная какво сънуват животните. Явно немската поговорка е по- осведомена от мен, защото на
въпроса какво сънуват гъските тя отговаря - царевица. Една унгарска поговорка, която привежда
Ferenzci (87), дори твърди, че “свинете сънуват жълъди, а гъските - царевица.”
19. Невероятно е упорството, с което читатели и критици не искат да вземат това под внимание и
подминават различието между проявеното и скритото съдържание на сънищата.
20. Удивително е как тук паметта ми в будно състояние се ограничава за целите на анализа.
Познавах петима свои чичовци, но обичах и уважавах само един от тях. В момента, когато преодолях
нежеланието си да изтълкувам съновидението, аз си казах: “Та нали имам само един чичо, този,
когото видях в съня си.”
21. Подобно на това, което пушената сьомга имаше в съновидението за провалената вечеря.
22. Често се наблюдава фактът, че субектът не разкрива напълно съновидението, и едва по време
на анализа в паметта му изплуват отделни детайли. Именно тези припомняни впоследствие елементи
дават обикновено ключа към тълкуването на сънищата (вж. по-долу за забравянето на сънищата).
23. Аналогични сънища са ми съобщавани нееднократно от моите слушатели студенти. Те са
несъмнена реакция на тяхното запознаване с моята теория за осъществяване на желанията.
24. Ясно е, че възгледът на Robert, че сънищата са предназначени да разтоварват паметта ни от
незначителните впечатления от изминалия ден, не може да бъде приет за правилен, след като в
сънищата често изплуват незначителни спомени от детството ни. Оттук би следвало да направим
заключението, че сънищата изпълняват задачата си извънредно зле.
25. По този повод виж моята статия в Monatsschrift fur Psychiatric und Neurologie, 1899 r.
26. Съновидението за инжекцията на Ирма; съновидението за чичото.
27. Съновидението за погребалната реч на младия лекар.
28. Съновидението за ботаническата монография.
29. Такива са повечето сънища на моите пациенти по време на психоанализата.
30. За плагиостомите споменавам неслучайно. Те ми припомнят за един неприятен за мен епизод
по време на изпит при същия този професор.
31. Копитник (Asarum Europacum L.) - многогодишно тревисто растение с дебело пълзящо
коренище и виолетово-кафяви цветове. - Б.пр.
32. И в споменатата приказка едно дете играе важна роля. Там неочаквано се разнася глас на малко

www.spiralata.net 212
момиченце, което казва: “Та той е съвсем гол!”
33. За няколко аналогични сънища при жени, допускащи сведения за тяхната детска склонност
към ексхибиционизъм, но в известен смисъл отклоняващи се от гореспоменатите “типични” сънища,
разказва Ferenczi (87).
34. Тригодишният Ханс, чиято фобия ми послужи за обект на анализ в една от моите статии, малко
преди да се роди сестра му, извиква трескаво следното: “Не ми трябва сестричка.” Една година по-
късно момчето се разболява от невроза и тогава си признава, че искало майка му да изпусне бебето във
ваната и то да умре. По принцип Ханс е изключително добро и нежно дете. Няколко години след това
момчето искрено се привързва към сестра си.
35. Останах много учуден, когато чух от едно много способно десетгодишно момче следната
фраза, казана скоро след смъртта на баща му: “Това, че татко умря, го разбирам, но защо той не си идва
у дома да вечеря, това изобщо не мога да го разбера.”
36. На същата основа на “Едип цар” се гради и друга голяма трагедия - “Хамлет” на Шекспир. Но в
променената обработка на един и същ материал се откриват всички различия в психичния живот на
двата толкова отдалечени един от друг културни периода и предимно по отношение на развитието на
процеса изместване в душевния живот на човечеството. В “Едип цар” намиращото се в основата
желание на детето изплува на повърхността и се осъществява, точно както в съновидението. В
“Хамлет” то остава в сянка и научаваме за него - аналогично на същността на неврозата - единствено
посредством оказваното му противодействие. Характерът на героя е неясен. Драмата е изградена
върху колебанието на Хамлет дали да изпълни падналата му се задача за отмъщение. Какви са основите
или мотивите за това колебание? В това отношение текстът не казва нищо. В това отношение
многобройните опити за тълкуване на драмата са дали много малко. Съгласно господстващото и днес
тълкуване на Гьоте Хамлет е представител на хората, чиято жизнена енергия се парализира от
преувеличено развитие на мисленето. Съгласно друг възглед Шекспир се е мъчил да изобрази слаб и
нерешителен характер, склонен към неврастения. Но фабулата на драмата ни показва, че Хамлет съвсем
не е безпомощен. На два пъти сме свидетели на неговите постъпки. При първия той намушква в
неочакван пристъп на гняв подслушващия Полоний, а при втория умишлено, и дори коварно, изпраща
на смърт двама царедворци. Какво му пречи да осъществи задачата, която му повелява духът на баща
му? Тук отново ни идва наум мисълта, че тази задача има твърде особен характер. Хамлет е способен
на всичко, но не и на отмъщение към човека, отстранил баща му и заел мястото му до неговата
майка; човек, въплътил неговите изместени детски желания. Ненавистта, която би трябвало да събуди
у него чувството на мъст, се сменя с упреци, отправени към самия него, дори и угризения на съвестта,
които му казват, че той самият, в буквален смисъл, не е по-добър от престъпника, когото трябва да
накаже. С това само пренасям в съзнателната сфера това, което се таи подсъзнателно в душата на героя.
Ако някой нарече Хамлет истерик, ще реша, че това е извод от моето тълкуване. Сексуалното
отвращение, което показва Хамлет в разговора си с Офелия, тук играе решаваща роля - става дума за
същото онова сексуално отвращение, което в следващите години все повече и повече е овладявало
душата на Шекспир до неговото окончателно развитие в “Тимон Атински”. Разбира се, в “Хамлет” е
въплътен собственият душевен живот на поета. От книгата на Брандес за Шекспир, написана през
1896 г., узнаваме, че тази трагедия е създадена скоро след смъртта на баща му, т.е. под впечатление на
свежата скръб и възкръсналите детски чувства към него. Известно е също така и това, че рано
починалият син на Шекспир се е казвал Хамлет. В същото време, когато в “Хамлет” се разглежда
отношението на сина към родителите, в трагедията “Макбет”, свързана с нея по време, се разглежда
темата за безплодието. Подобно на това, че всеки невротичен симптом и самото съновидение
допуска различни тълкувания и дори изисква редица такива за своето пълно разбиране, всяка
истинска поетична творба произтича в душата на поета не от един мотив и допуска не само едно
тълкуване. Опитах се Да разкрия тук най-дълбокия слой на душевния живот на Шекспир. [Доктор
Джонс потвърди моето разбиране относно проблема на Хамлет в своя обширен труд и го подкрепи с
нови аргументи, основавайки се на връзката на този проблем с мита за “раждането на героя”.]
37. Всичко голямо, обилно и преувеличено в сънищата без съмнение носи характер на детството.
Най-голямото желание на детето е да стане възрастен човек и преди всичко да получава толкова, колкото

www.spiralata.net 213
получават възрастните. Детето трудно може да бъде задоволено. То непрекъснато иска онова, което му е
харесало и което е било вкусно, да се повтори пак. То се научава да бъде скромно и умерено
благодарение на възпитанието. Както е известно, невротикът също е склонен към неумереност и
преувеличение.
38. Когато по време на една своя научна лекция в Америка доктор Джонсън говорил за егоизма в
сънищата, някаква учена дама се възпротивила срещу това уж ненаучно съобщение и заявила, че
авторът може да съди само по сънищата на австрийците и няма право да обвинява в това и
американците. Тя лично можела да гарантира, че нейните сънища били напълно алтруистични.
39. “Който облада прекрасната дева”.
40. На когото се е паднал щастливият жребий да бъде приятел на своя приятел.
41. Един млад и напълно здрав колега ми разказва следното: “От собствен опит зная, че когато се
люлеех на люлка, особено в момента на излитането назад, изпитвах своеобразно усещане в половата
област, което, макар и неприятно, все пак можеше да се нарече “сладострастно”. Често съм чувал от
пациентите си, че първите ерекции, съпроводени с приятни усещания, са били забелязани по време на
катерене по дървета. От психоанализите се вижда, че много често първите проблясъци на сексуалното
чувство се появяват при тичане, боричкане и бой между децата.
42. Вж. моите “Три очерка за сексуалната теория”, 1910 г., II издание.
43. За един типичен пример за такова съновидение писах в първи брой на Zentralblatt. Друг пример
заедно с подробен анализ дава О. Rank в четвърти брой. За хората от древността не е било чуждо и
символичното тълкуване на такова явно съновидение. [вж. О. Rank (106:534): “Юлий Цезар разказва,
че му се присънило полово сношение с майка му. Тълкувателят на сънища видял в това съновидение
предсказание, че господарят му ще завладее земята (земята-майка). Също много известни са думите на
оракула, казани пред Тарквинците: “Господството над Рим ще бъде за онзи, който пръв целуне
майката (osculum matri tulerit), което за Брут е имало значение за указание за земята-майка (terram
osculo contigit, scilicet quod ea communia mater omnium mortalium esset. Livius, I, LXI.)” Тези митове и
тълкувания говорят за един съвсем правилен психологичен извод. Но се убедих, че хората, които
неизвестно защо майката е отделяла в детството, по-късно разкриват особена самоувереност и
непоколебим оптимизъм, който често изглежда геройски и действително им обезпечава успехи в
живота.
44. Едва неотдавна изучих напълно значението на фантазиите и подсъзнателните мисли за
пребиваването в майчината утроба. Всички те съдържат както обяснение на страха на хората да бъдат
погребани живи, така и дълбоката подсъзнателна основа на вярата в отвъдния свят, който се представя
като продължение в бъдещето на загадъчния живот преди раждането. Впрочем актът на ражда нето е
само първото усещане на страх, а заедно с това и източник на първото усещане.
45. Вж. трудовете на Bleuler и неговите цюрихски ученици Maeder и Abraham и др. за символиката,
а също и авторите, не лекари, на които се основават (Клайнпаул и др.).
46. При цялото различие между разбиранията на Sherner за символиката на съновидението с току-
що развитата от мен, все пак трябва да отбележа, че той трябва да бъде признат за откривател на
символиката и че с данните на психоанализата успяхме да възстановим заслугите на неговото
съчинение, появило се преди половин век и прието тогава като плод на фантазията.
47. От “Очерци по тълкуване па сънищата”. Zentralblatt fur Psychoanalyse, I,5/6, 1911.
48. “Очерци по тълкуването на сънищата”. Jarbuch fur psychoanalyt. und psychop. Forsch. T. I, 1909
r., c. 473. Пак там (475), той разказва за едно съновидение, в което шапката с криво поставеното по
средата перо символизира (импотентен) мъж.
49. Vagina.
50. Символ на coitus.
51. Mons veneris.
52. Crines pubis.
53. Според специалистите демоните с расо винаги имат фалистичен характер.
54. Двете части на scrotum’a.
55. “На един симпатичен домакин бях неотдавна на гости”.

www.spiralata.net 214
 56. Фауст: “Веднъж ми се присъни прекрасен сън. Видях ябълково дърво, на него се кипреха две
прекрасни ябълки, те ме прелъстиха и аз се качих на дървото.” - Красавицата: “Вие винаги искате
ябълчици. Още от време то, когато бяхте в рая. Радвам се, че и в моята градина има такива ябълки.”
57. Именно това е било истинският възбудител на съновидението.
58. Не мога да те принудя да ме обичаш, но няма да ти дам свободата.
59. Та ти си влюбен в мене като майски бръмбар.
60. Ти си във властта на пагубна страст…
61. Маис - луд - нимфомания - Олмютц.
62. Първият читател и критик на моята книга ми направи възражение, което по всяка вероятност
ще бъде използвано и от други. По отношение на думите, срещащи се в съновиденията, които разлагам,
той заяви, че според него спящият често сякаш изглежда твърде остроумен. Това е напълно
основателно, доколкото се има предвид спящия, и се явява възражение само в случаите, когато се
отнася до тълкувателя на сънища. В действителност много малко претендирам за името “остроумен”.
Ако сънищата ми изглеждат остроумни, това се отнася не за мен, а за своеобразните психични
условия, при които се създава съновидението, и е тясно свързано с теорията за остроумието изобщо.
Сънищата прибягват до остроумие, защото прекият и най-кратък път за изразяване на мислите е
затворен за тях. Читателите могат да се убедят, че сънищата на моите пациенти правят впечатление на
“остроумни”, ако не в по-голяма, то в еднаква степен с моите.
63. Ласкер е починал от прогресивна парализа, т.е. от последствията от луеса, с който се е заразил от
жена, а Ласал, както се знае, е загинал на дуел заради жена.
64. Изчерпателен анализ и синтез на две съновидения съм направил в моя труд “Очерци по анализ
на истерия та”, 1905 г.
65. Ако се съмнявам зад кое лице в съновидението трябва да търся своето “Аз”, тогава трябва да се
придържам към следното правило: Лицето, изпитващо по време на съновидението афект, който усещам
в състоянието на сън, винаги крие у себе си моето “Аз”.
66. От същата техника се ползва понякога и истеричният припадък, за да скрие смисъла си от
погледа на зрителите. В пристъп на истерия едно момиче например разказва кратко романтично
приключение, създадено от под съзнателната й фантазия във връзка с една среща в трамвая.
Пациентката иска да изобрази как непознатият, омаян от красивите й крака, започва да й говори,
докато тя чете, тръгва заедно с нея и тя преживява гореща любовна сцена. Припадъкът й започва от
изобразяването на тази любовна сцена. Появяват се гърчове (устните й се мърдат като при целувка,
ръцете й се движат, сякаш прегръщат), тя. бързо отива в съседната стая, сяда на стола, показва си
крака, прави се, че чете книга, и започва да говори с мен.
67. При тълкуването на всеки елемент от съновидение то възниква следното съмнение:
a) как трябва да го вземем - в противоположен или в отрицателен смисъл (отношение на
противоречие); b) Дали да го тълкуваме исторически (като спомен); c) символично или;
d) тълкуването трябва да се опре на неговото словесно изразяване. Въпреки това може да се каже, че
съновидението, което изобщо няма предвид да бъде достъпно за разбиране, не създава на тълкувателя
големи трудности, как то например йероглифите на техните читатели.
68. “Нито огънят, нито въглищата горят така буйно, както тайната любов, за която никой не знае.”
69. Висок произход.
70. Сложен комплекс, обединяващ две места: чардака на къщата на баща й, където е играела с брат
си, обект на по-късните й фантазии, и двора на чичо й, който често я дразнил.
71. Желание, контрастиращо с реалния спомен за къщата на чичото, където през нощта често
свличала одеялото от себе си и разголвала тялото си.
72. Като у ангела - стрък Лилия.
73. Невинност, менструация, дамата с камелиите.
74. Съответно няколко лица, обекти на нейната фантазия.
75. Клонът, клончето отдавна служи като символ на пениса.
76. Става въпрос за предпазните мерки в брачния живот.
77. Още един любопитен детайл. В отговор на упреците на Брюке започнах да се оправдавам, че

www.spiralata.net 215
живея много далеч и трябва много да вървя: от улицата на император Йосиф на Верингерщрасе.
78. Не помня кой автор съобщаваше съновидение, пълно с невероятно дребни фигури. В качеството
му на източник се посочва една от гравюрите на Жан Кало, която в навечерието привлякла
вниманието на сънуващия. Тази гравюра съдържа също множество дребни фигури. Част от тях
изобразява ужасите на 30-годишната война.
79. Това съновидение доказва, че сънищата от една и съща нощ, макар и разделени от спомените,
се базират на един и същ материал на мислите. Съновидението, което по казва, че извеждам децата си
от Рим, има връзка с един аналогичен епизод от моето детство и затова съдържа толкова големи черти
на изкривяване. Смисълът е този, че за виждам на своите роднини, които преди няколко години са
имали възможност да отведат децата си в друга държава.
80. Съдържащото се в съня решение или намерение:
“Това трябва да го разкажа на доктора.” при сънищата по време на психоаналитично лечение
обикновено съответства на съпротивлението за съобщаването на съновидението и често е съпроводено
от пълното му забравяне.
81. По повод на този въпрос се завърза обширна полемика на страниците на “Revue philosophique”
(парамнезията в сънищата)..
82. Това положение внася известна поправка в моите предишни твърдения относно изобразяването
на логическа та връзка. Но по-горе описах общия характер от дейността на съновидението, без да се
спирам на дребните детайли.
83. Това изречение е непонятно и за мен самия, но аз следвам правилото да излагам
съновидението такова, каквото ми е дошло наум по време на записването му. Словесният израз също е
част от изобразителната дейност на съновидението.
84. Шилер е роден не в Марбург, а в Марбах. Това го знае всеки немски ученик. Разбира се, зная го
и аз. Това отново е една от грешките, които се промъкват в изложението във вид на изместване на
умишленото изопачаване и които се опитах да обясня в своята “Психопатология на ежедневието”.
85. Именно тази фантазия от подсъзнателните мисли, скрити в съновидението, настоява властно
на поп vivit вместо поп vixit: “Ти закъсня, той вече не е между живи те”. Това, че и явното съдържание
говори за “поп vivit”, вече бе споменато по-горе.
86. На читателите навярно ще направи впечатление колко често се среща името Йосиф в моите
сънища (срв. съновидението за чичото). Зад лицата, носещи това име много лесно мога да открия
моето вътрешно “Аз”, тъй като, както е известно, библейският Йосиф е бил тълкува тел на сънища.
87. Добър пример за такова съновидение, възникнало от натрупването на няколко фантазии,
подложих на анализ в “Откъс от анализа на истерията”, 1905 г. Трябва обаче да си призная, че
омаловажавах значението на тези фантазии за образуването на сънищата до момента, в койтo
анализирах предимно свои сънища, в чиято основа рядко се намират дневни фантазии, а предимно
спорове и конфликти на мислите. При други лица е много по-лесно да се покаже пълната аналогия
между нощното съновидение и дневното.
88. “Вие рядко ме разбирахте, рядко ви разбирах и аз, но когато се озовавахме в калта, веднага
започвахме да се разбираме един друг.”
89. Вж.”Психопатология на ежедневието.”
90. Вж. за умишленото забравяне моята статия “Психическите механизми на разсеяността”,
публикувана в Monatsschrift fur Psychiatrie und Neurologie. [Впоследствие тя е публикувана в
“Психопатология на ежедневието”].
91. Вж. блестящо доказателство за това у K.Jung. “Към психологията на dementia praecox”.
92. Същите съображения се отнасят, разбира се, и до случая, когато повърхностните асоциации
се проявяват в самото съдържание на съновидението. Например в двете съновидения, съобщени от
Maury (вж. по-горе: p`elerinage I Pelletier I pelle, километър - килограм - Гилоло - лобелия - Лопес -
лото). От анализите на невротици зная кой спомен обикновено намира израз: споменът за четенето
на енциклопедични речници (и речници изобщо), от които повечето от хората в периода на зрялост
удовлетворяват своето любопитство относно разкриването на тайните на пола.
93. “По-нататъшни забележки за психоневрозите”, “Neurologisches Zentrallblatt”, 1896, 40..

www.spiralata.net 216
 94. Те разделят този характер на неразрушимост Със всички други, наистина подсъзнателни, т.е.
отнасящи се предимно към системата подсъзнателни, душевни актове, които представляват окончателно
прокарани и никога непреграждани пътища, способстващи за предаването на процеса на дразнене
веднага след като ги обземе под съзнателното дразнене. Ще направим малко сравнение: Те могат да
бъдат унищожени само като сенките в подземния свят на Одисеи, които се пробуждат за нов живот все
ки път, когато се напият с кръв. Явленията и процесите, зависещи от предсъзнателна система, се
подлагат на разрушение съвсем в друг смисъл. Именно на тази разлика почива и психотерапията на
неврозите.
95. Съновидението съвсем не е единственото явление, даващо възможност да се обоснове
психопатологията на психологична почва. В един неголям, още незавършен от мен цикъл от статии в
“Monalsschrift fir Psychiatrie und Neurologievia психическия механизъм на забравянето [1898] и за
скритите спомени [1899]) се опитах да обясня редица повседневни психични явления, за да докажа
тази постановка. Тези и по-на татъшните статии за забравянето, грешките и др. са събрани от мен в
книгата “Психопатология на ежедневието”.
96. “Понятието подсъзнателно в психологията” - Доклад на третия международен конгрес по
психология в Мюнхен през 1897 г.
97. Срв. гореспоменатото съновидение на Александър Македонски преди завземането на Тир.
98. Въз основа на етнологически материал проф. Ернст Опенхаймер (Виена) ми показа, че има
категория сънища, на които и народът не придава значение за предсказване то на бъдещето. Други
съновидения просто се свеждат до желания и потребности, появяващи се по време на сън. Той ми
обеща да разгледа скоро тези сънища, които обикновено са съобщени във вид на шеги и анекдоти.

БИБЛИОГРАФИЯ
1. АРИСТОТЕЛ. За сънищата и тълкуването на сънища.
2. АРТЕМИДОР. Символика на сънищата.
З. BENNINI V. La memoria е la durata dei sogni. Riv. ital. di filosofia, III-IV, 1898.
4. BINZ C. Uber den Traum. 1878.
5. BORNER J. Das Alpdrucken, seine Begrundung und Verhutung. 1855.
6. BRADLEY J.H. On the failure of movement in dream. Mind, July 1894:
7. BRANDER R. Der Schlaf und das Traumleben. 1894.
8. BURDACH. Die Physiologie als Erfahrungswissenschaft, Band 3, 1830.
9. BUCHSENSCHUTZ B. Traum und Traumdeutung in Altertum. 1868.
10. CHASLIN PH. Du ro1e du reve dans 1’evolution du d`elire. These de Paris, 1887.
11. CHABENEIX. Le subconscient chez les artistes, les savants etc. Paris, 1897.
12. CALKINS MARY WHITON. Statistics of dreams. Am. J. of Psychology, 1893.
13. CLAVIERE. La rapidit`e de la pens`ee dans le reve. Rev. philosoph., XLIII, 1897.
14. DANDOLO G. La conscienza nel sonпо. Padova, 1885.
15. DELAGE IVES. Une th`eorie du reve. Revue scientifique, 1895.
16. DELBOEF J. Le sommeil et les reVes. Paris, 1895.
17. DEBACKER. Terreurs поcturnes des enfants. These de Paris, 1881.
18. DUGAS. Le souvenir du reve. Revue philosophique, XLIV, 1897.
19. DUGAS. Le sommeil et la. cerebration inconsciente durant le sommeil. Revue philos ophique,
XLIII, 1897.
20. EGGER V. La dur`ee apparente des reves. Revue philosophique, 1895.
21. EGGER V. Le souvenir dans le reve. Revue philospphique, XLV1, 1898.
22. ELLIS HAVELOCK. On dreaming of the dead. Ps. Rev., II. 5. 1895.
23. ELLIS HAVELOCK. The stuff that dreams are made of. Appleton’s popular science monthly.
24. ELLIS HAVELOCK. A поte on hypnagogic paramnesia. Mind, April 1897.
25. FECHNER G.TH. Elemente der Psychophysik. 2. Aufl., 1889.
26. FICHTE J.H. Psychologie. Die Lehre vom bewubten Geiste des Menschen. Teil I, Leipzig, 1864.
27. GIESSLER M. Aus den Tiefen des Traumlebens. Halle, 1890.

www.spiralata.net 217
 28. GIESSLER M. Die physiologischen Beziehungen derTraumvorgangc. Halle, 1896.
29. GOBLOT. Sur le souvenir des reves. Revue philosophique, XLII, 1896.
30. GRAFFUNDER. Traum und Traumdeutung, 1894.
31. GRIESINGER. Pathologie undTherapie der psychischen Krankheiten. 3. Aufl., 1871.
32. HAFFNER P. Schlafen und Traumen, 1894. “Frankfurterzeitgemasse Broshuren”.
33. HALLAM FL. und SARAH WEED. A Study of the dream consciousness. American Journal of
Psychology, VII, 3, April 1896.
34. D’HERVEY. Les reves et les moyennes de les diriger. Paris, 1867.
35. HILDEBRANDT F.W. DerTraum und seine Verwertung firs Leben, 1875.
36. JESSEN. Versuch einer wissenschaftlichen Begrundung der Psychologie, 1856.
37. JODL. Lehrbuch der Psychologie. Stuttgart, 1896.
38. KANT J. Antropologie in pragmatisher. Hinsicht. Leipzig, 1880.
39. KRAUSS A. Der Sinn in Wahnsinn. “Allgemeine Zeitchrift fur Psychologie”, XV und XV, 1858-
1859.
40. LADD. Contribution to the psychology of visual dreams. Mind, April 1892.
41. LEIDESDORF M. Das Traumleben. Wien, 1880.
42. LEMOINE. Du sommeil au point de vue physiologique et psychologique. Paris, 1885.
43. LIEBEAULT A. Le sommeil provoqu`e et les `etats analogues. Paris, 1889.
44. LIPPS TH. Grundtatsachen des Seelenlebens. Bonn, 1883.
45. LE LORRAIN. I e reve. Revue philosophique, 1895.
46. MANDSLEY. The Pathologie of Mind, 1879.
47. MAURY A. Analogies des pheпоm`enes du reVe et de 1’ali`enation mcntale. Annales m`ed psych.,
1854, p. 404.
48. MAURY A. I,e sommeil et les reves. Paris, 1878.
49. MOREAU J. De 1’identit`e de 1’etat de reve et de la folie. An. med psych.,1885, p. 361.
50. NELSON J. A Study of dreams. American Journal of Psychology, 1,1888.
51. PILZ. Uber eine gewisse Gesetzmassigkeit in den Traumen. “Monatsschrift fur Psychologic und
Neurologie”. Marz 1889.
52. PFAFF E.R. Das Traumleben und seine Deutung nach den Prinzipien der Araber, Perser, Griechen,
Indier und Agypter. Leipzig, 1868.
53. PURKINJE. “Wachen, Schlaf, Traum und verwandte Zustande” - “Handworterbuch der Physiologie”,
1846.
54. RADESTOCH P. Schlaf und Traum. Leipzig, 1878.
55. ROBERT W. Der Traum als Naturпоtwendigkeit erklart, 1886.
56. SANTE DE SANCTIS. Les maladies mentales et les reves. 1897. (Extrait des Annales de la
Soct`et`e de m`edecine de Gand.)
57. SANTE DE SANCTlS. Sui rapporti d’identit`a, di somiglianza, di analogia е di equi valencia fra
sogпо е pazzia. - Rivista quindicinale di Psicologia, Psichiatria, Neuropatolo gia, 1897.
58. SHERNER R. A. Das Leben des Traumes. Berlin, 1861.
59. SHOLZ FR. Schlaf und Traum. Leipzig, 1887.
60. SHOPENHAUER. Versuch uber das Geistersehen und was damit zusammenhangt. Paregra und
Paralipomena, Band 1.1857.
61. SCHLEIERMACHER FR. Psychologie. Berlin, 1862.
62. SIEBEK A. Das Traumleben der Seele. 1877. - Reihe Virchow-Holtzendorf. По. 279.
63. SIMON M. Le monde des reves. Paris 1888. - Biblioth`eque scientifique contemporaine.
64. SPITTA W. Die Schlaf-und Traumzustande der menschlichen Seele. 2. Aulf., 1892.
65. STUMPFE.G. Der Traum und seine Deutung. Leipzig, 1899.
66. STRUMPELL L. Die Natur und Entstehung der Traume. Leipzig, 1877.
67. TANNERY. Sur la m`emoire dans le reve. Revue philosophique, XLV, 1898.
68. TISSIE PH. Les reves, physiologie et pathologie. 1898, Bibliotheque de philosophie contemporaine.
69. TITCHENER. Taste dreams. American Journal of Psychology, VI, 1893.

www.spiralata.net 218
 70. THOMAYER. Sur la signification de quelques reves. Revue neurologique 4,1897.
71. VIGПОLI. Von den Traumen. Illusionen und Halluzinationen. Internationale wis senschaftliche
Bibliothek, По. 47.
72. VOLKELTJ. Die Traumphantasie. Stuttgart, 1875.
73. VOLD J. MOURLY. Experiences sur les reves et en particulier sur ces d’origine mus culaire et optique.
Revue philosophique, XLII, 1897.
74. VOLD J. MOURLY. Einige Experimente uber Gesichtsbilder im Traume. Third In ternational
Congress of Psychology. Munchen, 1897.
74 &. VOLD J. MOURLY. Uber den Traum. Experimentell-psychologische Untersuchungen. Band I,
Leipzig, 1910.
75. WEYGANDT W. Entstehung der Traume. Leipzig, 1893.
76. WUNDT. Grundzuge der physiologischen Physiologie. Band II, 2. Aufl.,1880
77. STRICKER. Studien uber das Bewubtsein. Wien, 1879.
78. STRICKER. Studien uber die Assoziation der Vorstellungen. Wien, 1883. Психологическа
литература по проблемите на сънищата
79. ABRAHAM KARL. Uber hysterishe Traumzustande. Jahrbuch fur psychoanalyt und psychopatholog.
Forshungen, Band II, 1910.
80. ABRAHAM KARL. Traum und Mythe.
81. ADLER ALFRED. Zwel Traume einer Prostituierten. Zeitschrift fur Sexualwissens chaft, 1908. По. 2.
82. ADLER ALFRED. Em Erlogener Traum (Zentralblatt fur Psychoanalyse 1910, 3).
83. BLEULER E. Die Psychoanalyse Freuds (Jahrbuch fur psychanalyt. und psychopato log. Forschungen,
Band II, 1910.
84. BRILL A.A. Dreams and their Relation to the Neurosis. New York Medical Journal, April 23,1910.
85. ELLIS HAVELOCK. The Symbolisme of Dreams (The Popular Science Monthly, July 1910).
86 ELLIS HAVELOCK. The World of Dreams, London 1911.
87. FERENCIS S. Die Psychologische Analyse der Traume. Psychiatrich- Neurologjsche Wochenschrift,
По. 11-13,1911.
88. FREUD S. Uber den Traum. - (Grenzfragen des Nerven-und Seelenlebens. По. 8) 2. Aufl., 1911.
89. FREUD S. Bruchstuck einer Hysterieanalyse. (Monatsschr. fur Psychiatrie und Neurologic По. 4
und 5, 1905). Sammlung kleiner Schriften zur Neurosenlehre, Leipzig und Wien, 1909.
90. FREUD S. Der Wahn und die Traume in W. Jensens “Gradiva”. Schriften zur ange wandten
Sellenkunde По. 1. Wien und Leipzig, 1907.
91. FREUD S. Uber den Gegensinn der Urworte. (Jahrbuch fur psychoanalyt. und psychopatolog.
Forschungen, Band II, 1910).
92. FREUD S. Typisches Beispil eines verkappten Odipustraumes (Zentraiblatt fur Psychoanalyse, 1910,
По. 1).
93. FREUD S. Nachtrage zur Traumdeutung. (Ibid. По. 1).
94. HITSCHMANN ED. Freuds Neurosenlebre. Nach ihrem gegenwartigen Stande zu sammenfassend
dargestellt. Wien und Leipzig, 1911. Kap. V: Traum.
95. JONES ERNEST. Freud’s Theory of Dreams, American Journal of Psychology, 1910.
96. JONES ERNEST. Some Instances of the Influence of Dreams on Waking Life (The Journal of
abпоrmal Psychology, 1911).
97. JUNG C.G. L’analyse des reves (L’ann`ee Psychologique, Band V).
98. JUNG C.G. Assoziation, Traum und hysterisches Symptom (Diagпоstische Assozia - tionsstudien.
Beitrage zur experimentellen Psychopatologie. 1910. По. VIII, SS.31-36).
99. JUNG C.G. Ein Beitrag zur Psychologie des Geruchtes (Zentralblatt fur Psychoana lyse 1910, По. 3.
100. MAEDER ALPHONSE. Essai d’interpr`etation de quelques reves (Archives de Psy chologic, По.
24, 1907).
101. MAEDER ALPHONSE. Die Symbolik in den Legenden, Marchen, Gebrauchen und Traumen
(Psychiatrisch-neurologiscne Wochenschrift, Jahrgang X).
102. MEISL ALFRED. Der Traum, Analytische Studien uber die Elemente der psychischen Funktion,

www.spiralata.net 219
1907).
103. ONUF B. Dreams and their Interpretations as Diagпоstic and Therapeutic Aids in Psychology (The
Journal of abпоrmal Psychology, 1910).
104. PFISTER OSCAR. Wahnvorstellung und Schulerselbstmord (Schweiz. Blatt. Fur Schulerges. 1909,1).
105. PRINCE MORTON. The Mechanisme and Interpretation of Dreams (The Journal,of abпоrmal
Psychology, 1910).
106. RANK OTTO. Ein Traum, der sich selbst deutet (Jahrbuch fur psychoanalyt. Und psychopatolog.
Forschungen, 1910).
107. RANK OTTO. Ein Beitrag zum Narzissimus. (Ibid.)
108. RANK OTTO. Beispeil eines verkappten Odipustraumes (Zentralblatt fur Psycho analyse, 1910).
109. RANK OTTO. Zum Thema der Zahnreiztraume. (Ibid.)
110. RANK OTTO. Das Verlieren als Symptomhandlung. (Ibid.)
111. ROBITSEK ALFRED. Die Analyse von Egmonts Traum (Jahrbuch fur psychoana lyt. und
psychopatolog. Forschungen, 1910).
112. SILBERER HERBERT. Bericht Uber eine Methode, gewisse symbolische Halluzina
tionserscheinungen hervorzurufen und zu beobachten (Jahrbuch Bleuler-Freud, 1909).
113. SILBERER HERBERT. Phantasie und Mythes (Ibid., 1910).
114. STEKEL WILHELM. Beitrage zur Traumdeutung. (Jahrbuch fur psychoanalyt. Und
psychopatolog. Forschungen) Band 1,1909.
115. STEKEL WILHELM. Nervose Angstzustande und ihre Behandlung. Vienna-Berlin,1908, 2. Aufl,
1912.

КРАТЪК РЕЧНИК НА ПСИХОАНАЛИТИЧНИТЕ ТЕРМИНИ

Автоеротизъм - нормален, ранен стадий от развитието на сексуалността, при който
задоволяването на сексуалните влечения става в отсъствието на някакъв външен обект, т.е. с помощта на
органи и участъци от собственото тяло.
Аз - подструктура на душевния живот, посредник между Свръх-Аза и То, индивида и реалността.
Подчинява се на принципа на реалността.
Амбивалентност (на чувствата) - наличие на нежни и враждебни чувства, едновременно изпитвани
от човек по отношение на едно и също лице.
Влечения - образования на границата между соматичното и душевното. Характеризират се с
четири аспекта - източник, цел, обект и енергия.
Фройд различава индивидуално съхраняващи, видово съхраняващи, влечения към живота и
влечения към смъртта.
Вторична обработка – един от механизмите на работа на съновидението, заключаващ се в
прегрупиране и свързване на елементите на проявеното съновидение в повече или по-малко хармонично
цяло.
Дейност на съновидението - съвкупност от процеси, благодарение на които от скритите мисли на
съновидението, соматичните дразнители по време на сън и остатъците от впечатленията от
предишния ден се формира проявеното съдържание на съновидението. Сгъстяване, изместване,
вторична обработка и нагледно изобразяване на мисли и изказвания.
Задържане - спиране на развитието на една от неговите степени. Използува се и като синоним на.
препятствие (спирачка за развитието на някакво влечение).
По-късно се използва и като синоним за влечението към живота.
Заместване - механизъм за преобразуване на несъзнателните, неприемливи за Аз-а (Свръх-Аза)
желания в приемливи. В резултат на това се появяват погрешни действия, невротични симптоми,
определени характеристики на съновидението.
Защита психична - съвкупност от несъзнателни психични процеси, призвани да защитават Аз-а
от заплахите на реалността (в детството) или от влеченията и Свръх-Аза (при възрастните).
Защитни механизми - специални форми на психична защита, изработвани от Аз-а. Към тях спадат
изтласкването, сублимацията, регресията и т.н.

www.spiralata.net 220
 Идентификация - несъзнателен процес, благодарение на който индивидът мисли, чувства или
действа като друг човек.
Изместване - един от основните механизми в работата на съновидението, при който акцентът се
измества от главното към второстепенното.
Изтласкване - прехвърляне на психичното съдържание от сферата на съзнанието в несъзнателното
или задържането му в несъзнателно състояние. Един от най-важните защитни механизми, благодарение
на който неприемливите за Аз-а желания стават несъзнателни.
Инцест - сексуални отношения с кръвни родственици.
Комплекс - съвкупност на афективно натоварени мисли, интереси и личностни нагласи, които
въздействат несъзнателно на психичния живот.
Едипов комплекс, кастрационен комплекс, екскрементален комплекс.
Либидо - лежащата в основата на всички сексуални прояви на индивида психична енергия.
Нарцисизъм - привързаност на либидото към собственото Аз.
Невроза - психическо разстройство, симптомите на което изразяват в символична форма
породилия го конфликт.
Несъзнателно - съдържания на психичния живот, за които човек не подозира нищо в течение на
дълго време или въобще не е знаел за тях. Има два вида Н. - предсъзнателно и Н. в собствения
смисъл на думата. В динамичен смисъл Н. може да се нарече това, осъзнаването на което, за разлика
от предсъзнателното, изисква значителни усилия или въобще е невъзможно. Според Фройд Н. може
да бъде както ниско (неконтролираните сексуални и агресивни влечения на То, така и високо (дейността
на Свръх-Аза).
Предсъзнателно - психични съдържания, които в дадения момент са несъзнати, но могат лесно да
се осъзнаят.
Пренос - пренос от пациента върху психоаналитика на чувства, изпитвани към други хора.
Позитивен или негативен.
Принцип на реалността - отчитане на реалните условия и възможности за удовлетворяване на
влеченията. Противостои на принципа на удоволствието.
Принцип на удоволствието - стремеж да се избягва неприятното и да се получава максимум
наслаждение.
Проявено съдържание на съновиденията - образи от съновидението, както те са представени
на сънуващия, символично изображение на скритите мисли на съновидението.
Регресия - връщане на психичното развитие на по-ранен етап. Свръх-Аз - висша инстанция в
структурата на душевния живот, изпълняваща ролята на вътрешен цензoр. Възниква с изчезването на
Едиповия комплекс. Дейността му е несъзнателна.
Сгъстяване - сливане на различни представи в единна структура. Един от най-важните механизми
за работа на съновидението.
Сублимация - отклоняване на енергията на сексуалните влечения от тяхната пряка цел -
получаването на удоволствие и продължението на рода, и насочването й към несексуални (социални)
цели.
Сън - състояние, характеризиращо се със загуба на интереса към външния свят. Различава се от
съновидението.
Съновидение - душевният живот по време на Сън. Целта на С. е да отстрани пречещите на съня
дразнители под формата на халюцинаторно изпълнение на неудовлетворените в будно състояние
желания. Притежава явна форма на изражение (проявено съдържание) и скрито зад нея несъзнателно
съдържание (скрити мисли).
Съпротива - стремеж да не се позволява изместване на несъзнателните мисли и желания от
съзнанието.
То - най-дълбоката подструктура на душевния апарат. Съдържа неконтролирани сексуални и
агресивни влечения. Ръководи се от принципа на удоволствието, като се намира в конфликт със
структурите на Аз-а и Свръх-Аза.
Тълкуване - разкриване на скрития смисъл на симптомите, съновиденията, погрешните действия и

www.spiralata.net 221
т.н.
Фобия - непреодолим натрапчив страх от някакъв предмет или явление. Житейски и специални
фобии.
Цензура - действие на силите, които се стремят да не допуснат в съзнанието несъзнателни мисли
и желания.

www.spiralata.net 222