Сходства и различия във възгледите на Зигмунд

ПСИХОДИНАМИЧНО
НАПРАВЛЕНИЕ В Фройд, Алфред Адлер и Карл Густав Юнг
ЛИЧНОСТНАТА
ТЕОРИЯ
А ЗАЩО НЕ И НА САБИНА ШПИЛРАЙН?
 Възможно ли е “бащата” и “синът” на психоанализата да не са
Въпроси на разрешили Едиповия комплекс във взаимоотношенията си?
Как Фройд възприема критиките от своя ученик Адлер? 
които ще Сходни ли са възгледите на Юнг и
фройдовата концепция за Едиповия комплекс?
Адлер за

се опитам На каква цена се развива Фройдовата психоанализа?

Какво влияние оказва “забравената” дама на психоанализата
да върху живота и творчеството на Зиги и Юнг? 
Каква е съдбата между Сабина и Юнг? Вярна ли е тезата, че
отговоря: двамата са поддържали сексуални отношения?
Защо Зигмунд Фройд нарича Сабина “талантлива и
ненормално амбивалентна”?
 КРАТКИ
БИОГРАФИИ
 КОЙ СИ ТИ PROF. DR.  СОЛОМОН
СИГИЗМУНД ФРОЙД?

"Развитието на психоанализата ми струваше

загубата на приятелството  с Бройер. Не ми
беше лесно да я заплатя на такава висока
цена."
- Зигмунд Фройд (Намора Ф., 1984). Богове и
демони на медицината, С., "Медицина и
физкултура" - превзето от Мавродиев С.,
История на психологията, Благоевград, 2015 г.
Зигмунд Фройд е роден на 6 май 1856 година в град Фрайберг
Рожденото име на бъдещият психоаналитик е Соломон Сигизмунд Фройд
Като малък, на галено го наричали Зиги, но той не го харесвал това име и го променя на Зигмунд чак на 22 годишна възраст
Като дете той изпитва амбивалентни чувства (страх и любов) към баща си, а към майка си силна привързаност и любов. Това
отношение към родителите си по-късно той ще нарече "Едипов комплекс"
Интелектуално момче, чувствителен, мълчалив, обидчив и има вътрешни конфликти
Избира да учи медицина под влиянието на теорията на Дарвин, записва се във Виенския университет
В зряла възраст става самоуверен, амбициозен, полагащ усилия за постижения, мечтае за слава и великолепие
Занимава се с изследвания в областта на биологията, физиологията и нервната система
Бил е в плен на кокаина около 10 години - употребява го, дава го на годеницата и близките, въвежда го в медицинската практика
След като е избран за преподавател по невропатология, заминава за Франция за да стажува и учи хипноза при Жан-
Мартен Шарко (Jean-Martin Charcot)
Среща се с австрийския невролог Йозеф Бройер, заедно работят върху случаят Ана О. и върху въпросите за хистерията. Резултат
от сътрудничеството е монографията "Изследвания върху хистерията", излязла през 1895 г., което е формалното начало на
психоанализата.
"Бергасщрасе" № 19 във Виена става кабинет, в който пише трудовете си, приемна за пациентите, убежище, в което се завръща
след лекционните турнета, а днес домът му е един прекрасен музей
Страстен пушач на цигари и пури
През 1923 г., на върха на славата, Фройд се разболява от рак на устата, заболяването прогресира и през 1939 г., на 23 Септември
Зигмунд Фройд ляга на кушетката, за да умре със смърт, каквато той е решил
„Животът ми вече е само мъчение, нищо повече” – казва Фройд и заминава в блаженството заедно с трите си дози морфин,
поставени от лекуващия го до тогава приятел д-р Макс Шур.
 Кой е човекът който бил на 60 години
когато се научил да кара кола, но никога
не станал добър шофьор?

“Трънчето, което са ви забили в ранното

детство, никога няма да излезе”
- Алфред Адлер 1995б: 83
Алфред Адлер е роден във Виена през 1870 г. в принадлежащо към средната класа семейство на евреин-търговец, също като Фройд
Завършва медицина във Виенския университет през 1895 г. и започва лекарска практика като психиатър
Любимото дете на баща си, а дълго време се чувствал отхвърлен от майка си
Страдал от рахит и пристъпи на задух
Желанието му да стане лекар идва от раждането на малкия брат и последващата му смърт, както и самото заболяване което имал
Бил много добър актьор, обичал музиката, пеенето и театъра
Основател е на Индивидуалната психология, работи като общопрактикуващ лекар най-вече в областта на офталмологията, специализант
по патология
Запознава се с идеите на Зигмунд Фройд и е много впечатлен от тях. През 1902 г. се запознава и със самия Фройд. 
Член е на ВПО до 1911 г. 
Адлер заема поста президент на Виенското психоаналитично общество, но напуска и оформя нова група - Общество на свободната
психоанализа
Организира собствена школа и през 1920 г. прави първата консултация за учители, на която обсъждали проблеми с трудните деца. От този
момент все повече се свързва с развитието на индивидуалната психология
Продава къщата си във Виена и се установява в САЩ
Именно, той е човекът който бил почти на 60 г., когато се научил да кара кола, но никога не станал добър шофьор
Отличен лектор, Адлер изнася лекции по цял свят
От 1935 г. е професор в САЩ. Повлиява на бележити фигури в последващите училища по психотерапия като Роло Мей, Виктор Франкъл,
Ейбрахам Маслоу и Албърт Елис
След изнасянето на лекции в Хага, Холандия, заминава за Англия. На четвъртия ден от неговата лекторска обиколка той припада в
Абърдийн на улицата и умира в линейката на път за болницата. Закарват останките му в Единбург, където е кремиран. Това се случва през
деня на 28 май 1937 година
 Тежко ли е да бъдеш
интроверт?
"Аз останах сам с мислите си. Харесвах това
състояние повече от всичко. Играех сам,
мечтаех и скитах в гората сам, имах си свой
таен свят"
- К. Г. Юнг (Стивънс А., Юнг, изд. "Захари
Стоянов", превзето от Мавродиев С., История
на психологията, Благоевград, 2015 г.)
Карл Густав Юнг е роден на 26 юли 1875 г. в село Кесвил, Швайцария
Той е една от емблематичните фигури на 20 век, създател на ново направление в психологията, наречено “аналитична
психология“
Най-мощното изречение което владее в неговия жизнен път е "Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам."
Има майка страдаща от остро емоционално разстройство и поради тази причина никога не е изпитал майчината обич
Тъй като не можал да си довери чувствата нито на един от родителите си, той се обръща към вътрешния свят, към
своите фантазии и света на безсъзнателното
Под влияние на своите съновидения, записал специалност Естествени науки и медицина в Базалския университет
След като завършва става асистент по психиатрия и неврология в Цюрих, а по-късно и професор в същия университет
Бил високо момче, широкоплещест, имал сини очи, високи скули, брадичка, орлов нос и малки мустачки. Имал силна
социална нагласа и чувство за хумор
Юнгианската психология е много по-комплексна и по-холистична, тя интегрира в себе си редица аспекти на
познанието, което я превръща в една мета-наука, излизаща от ограниченията на "чистата психология"
Наблюдавайки Хитлер и Мусолини, през 1937 година започнал да се интересува от проблемите на масовата психология
През 1943 г. получава титлата професор по психология и психотерапия в универзитета в Базел
През 1944 г. си счупва крака и получава инфаркт при което загубил съзнание и почувствал, че умира
Четири години по-късно се открива институт в Цюрих с неговото име
В последните години от живота му го обгръща самота - загубил е съпруга си, а умира на 6 юни 1961 г. в дома си
"Безумната и страстна любов" към К. Г.
Юнг? Голямата дама на психоанализата!

„Има много случаи, които лекарят не може да

излекува, ако не отдаде себе си. Когато става
дума за важни неща, решаващо е дали лекарят
се смята за част от драмата, или се скрива зад
авторитета си..“
- Сабина Николаевна Шпилрайн
Талантлива руска еврейка, родена в Ростов на Дон през 1885 г.
Баща й е богат търговец, майка й е лекар - стоматолог
Не успява да завърши гимназия защото страда от нервно разстройство и баща й я изпратил на лечение в Швайцария, което се оказало съдбоносно
Постъпва на лечение в клиниката в Цюрих, където младият Карл Юнг става лекуващия я лекар.
Сабина се влюбва в него и между тях пламва страстна любов.  Шпилрайн, Фройд и Юнг запазват дълбоко мълчание за тази любовна история. Тя
излиза на бял свят едва през 1977 г., когато в Женева откриват дневниците на Сабина Шпилрайн.
Няколко откъси от дневниците на Сабина:
„Отначало мислех, че ще отмине като потъна в науката, но когато отново Ви видя, след като в душата ми се е насъбрало толкова много,
всичко се обърква.“ … „Най-важният краен резултат беше, че ние двамата отново се обичахме искрено. Той ми призна, че досега нито
един женски индивид не е могъл да ме замести. Било нещо като огърлица, в която всички останали обожателки можели да се сравнят с
перли, обаче аз съм била медальонът.“
„От вчера, когато бях при него, разумът отново отлетя. Разум! Има ли такова нещо? Може ли човек да бъде и разумен, когато обича
така? Да разкажа ли какво се случи? Какво ми каза той? Да, по-силната поезия беше може би във вторник, преди осем дни. Тогава каза, че
ме обича, защото имаме забележителен паралелизъм в мислите си.“За първи път тя използва в тази връзка една дума, с която шифрова своето
любовно отношение към Юнг: „Поезия“. „Да правим поезия“, „да имаме поезия“ – това се превръща в многозначен евфемизъм за тяхната интимна
връзка.
„Аз искам да бъда съпруга и майка, а не някоя за приятно прекарване на времето.“
Тя завършва медицина в университета в Цюрих, същевременно Юнг продължил нейната терапия до 1909 г. когато започва да си пише с Фройд.
Автор е на първата психоаналитично ориентирана дисертация, написана от жена, става въпрос за дисертацията "За психологичното съдържание на
един случай на шизофрения", която защитава успешно през 1911 г. под редакция на Юнг
Сабина става втората жена - член на Виенското психоаналитично общество, защитила докторат.
Най-вече работи върху въпросите за деструктивността, психозите и двойствеността на сексуалното влечение
З. Фройд е впечатлен от идеите и практиката на Шпилрайн и често й изпраща пациенти
Лично с Фройд се запознава през 1911 г., а през 1912 г. изнася доклад по повод книгата си "Разрушението като причина за изграждането"
В тази книга тя изказва идея, която предхожда тезата на Фройд за деструктивния компонент на сексуалното влечение
През този период (1911 г. - 1912 г.) отношенията между Юнг и Сабина се усложняват и се прекратяват след като тя се омъжва за руски лекар
Самата тя започва да обучава психоаналитици, най-известният й ученик е Жан Пиаже, който преминава курс по психоанализа при нея и по този
начин Сабина му помага да осъзнае своите интереси в психологията
Сабина Шпилрайн е талантлив психоаналитик, преминал през лична анализа и справяйки се с душевните си страдания, тя развива една тънка
сензитивност към човешката природа, което и позволява да развие интересни и ценни идеи с които обогатява психоанализата и оказва влияние
върху творчеството на Фройд и Юнг
Умира трагично заедно с двете си дъщери в Ростов на Дон през 1942 г., убити от нацистите
Делото на Сабина Шпилрайн трябва да се помни и познава, тъй като прозренията й за човешката природа са във фундамента на психоаналитичната теория
Съпоставителен анализ
на отношенията и
възгледите на най-
известните имена в
психоаналитичната
парадигма
Често З. Фройд се възприема като „откривател“ на несъзнателното. В тази връзка уместно е да се прави
разлика между общата идея за скрити когнитивни процеси и специфични идеи, въплътени във фройдиския
възглед за динимичното несъзнателно.
Прегледът на историята на идеята за несъзнателното показва, че разграничението между съзнателни и
несъзнателни процеси може да се проследи назад във времето до Платон.
Възгледите на Фройд относно организацията на психиката са наречени "топографски модел на личностната
организация". Съгласно този модел в психичния живот на човека могат да се разграничат три
степени: съзнавано, предсъзнавано и несъзнавано.
Фройд използва тази "психична картина", разглеждана в единство, за да покаже степента на осъзнатост на
такива психични явления като мисли и фантазии.
Конструктивизмът на З. Фройд се различава в едно отношение от традиционния подход: перцепциите и
спомените биват реконструирани не само от мисловни съображения, необходимост от разбираемост,
съгласуваност и съвместимост с културалните очаквания, които той разглежда под името „вторична ревизия“
в своята теория на сънищата, но и от специфични съображения (емоционален континуитет). В този смисъл
приносът на З. Фройд по отношение на конструкта „несъзнателно“ се състои в разширяването на
конструктивистката традиция така, че да обхване емоционално мотивираните реконструкции, включително –
защитни реконструкции. 
Концепцията за несъзнателното се превръща в основна хипотеза в психодинамичната теория на З.
Фройд.
Както стана ясно досега, когато става дума за психоанализа, едно и също име изплува в съзнанието на всеки
– Зигмунд Фройд. В това поле на психологията, което се свързва с разбирането ѝ като емпирична наука за
душата, е несъмнен приносът на още една личност, довела до нов прочит на психичните процеси. Ако Фройд
е „бащата“ на психоанализата, то Карл Густав Юнг е „синът“. И като всеки потомък, той прави ревизия на
наследеното, колкото и това да не се харесва на родителя.

Взаимоотношенията между двамата започват с размяна на трудове, а когато след 6 години се срещат, те водят
разговор с продължителност от около 13 часа. Фройд вижда в Юнг фигурата, която ще изведе
психоанализата до нови хоризонти. Това едновременно се превръща в предпоставка за близко приятелство
между учените, но е и причината, поради която Фройд започва да се чувства застрашен, превърнал се сам в
представителна извадка за случаите, които анализира.

Основният конфликт в сферата на науката между основоположниците на психоанализата води до

приключване на отношенията им. Той гравитира около разликата в схващанията за понятието
„несъзнавано“.  Ако за Фройд несъзнаваното се изчерпва до „събирателно място за потиснати и забравени
съдържания“  (Юнг 2016:13) и има подчертано личностен характер, според Юнг то е двукомпонентно.
Състои се от личностен пласт, в който се помещават емоционално обагрените комплекси, и от по-долен,
вроден пласт, наречен от него „колективно несъзнавано“.
Едно от предизвикателствата, с които Юнг е трябвало да се справя, било да обясни в
какво се различава от психоанализата на Фройд. В своите лекции, изнесени пред
около двеста лекари в клиниката в Тависток в Лондон през 1935 година и
впоследствие публикувани в книгата му „За основите на аналитичната психология“,
той дава отговор и на този въпрос.

„Не бих могъл да тръгна от една и съща основа с Фройд, когато той нарича една
определена част от несъзнаваното „То“. Защо трябва да му се дава такова странно
име? Това е просто несъзнаваното – нещо, което ние не познаваме. Защо трябва да го
наричаме То? Разбира се, различието на темпераментите води до различни възгледи.
Не бих могъл да намеря сили да се заинтересувам толкова много от тези сексуални
случаи. Естествено е да ги има – това са хората с невротичен полов живот; с тях
трябва да се говори за това, докато им омръзне и тази скучна тема да бъде
изоставена.”
- К.Г. Юнг
З. Фройд и А. Адлер, макар и да споделят една обща теоретична база, се различават съществено помежду си. А.
Адлер разглежда човека като цялостен, неделим индивид, който не се „разкъсва“ от вътрешни противоречия,
съставляващи структурата на личността.
Личността – това не е за Адлер поле на битка между съзнателното и несъзнателното, между то, его и супер-его, както е
считал З. Фройд. Според Адлер личността е ориентирана към постигането на цели с присъщата ѝ независимост и
искрено се стреми към съвършенство и успех. Невротичният тип личност следва нереалистични цели, излизащи извън
границите на възможностите му и затова не може да се избави от чувството си на непълноценност. Следователно
психологическата терапия и консултиране чрез метода на превъзпитание трябва да бъдат ориентирани според Адлер
към замяна на погрешния начин на живот показателен за нормално функционираща личност.
Въпреки че Юнг до голяма степен може да се счита задължен на З. Фройд в теоретичен план, неговата трактовка за
несъзнателното още от самото си начало се различава от фройдистката. 
По отношение на методите на психотерапевтично лечение Юнг си остава първият „еретик“ от гледна точка на
ортодоксалната психоанализа. На първо място в теорията на З. Фройд стои конфликтът на съзнателното с изтласканите в
несъзнателното влечения, имащи преимуществено сексуален характер.
К. Юнг се отказва от идеята за „пансексуализма“ („десексуализация на либидото“) и въвежда понятието за „колективно
безсъзнателно“. Последното се отличава от „личностното безсъзнателно“, в което се включват предимно изтласкани от
съзнанието представи – всичко, което е потиснато и забравено. Този тъмен двойник на нашето „Аз“ (неговата „Сянка“) е
приет от З. Фройд за безсъзнателно като такова. По тази причина З. Фройд отделя такова внимание на ранното
детство, докато К. Юнг смята, че „дълбинната психология“ трябва да е насочена към тълкуване на още по-
отдалечено време в миналото. 
Може да се счита, че „колективното безсъзнателно“ отразява именно това по-отдалечено в миналото време. То е
присъщо на всички хора и се предава по наследство, като е свързано с еволюцията на човешката психика.
К. Юнг за разлика от З. Фройд счита, че не всички проявления на безсъзнателното трябва да се отнесат към
сферата на психопатологията. Според него забравянето например е съвършено нормален процес, обусловен от това,
че някои съзнателни мисли губят своята специфична енергия, поради отвличане на вниманието. Забравянето е
нормално и необходимо, за да се освободи място в съзнанието за нови впечетления и идеи. 
К. Юнг прави и откритието, че безсъзнателното не е просто склад на миналото, а е пълно със „зародиши на бъдещи
психични ситуации“. В този смисъл, от безсъзнателното могат да възникнат съвършено нови мисли и творчески
идеи, които до този момент никога не са се осъзнавали.
Основен концепт, свързан с безсъзнателното в теорията на К. Юнг, е тази за архетипа. З. Фройд пръв открива
архаични останки и примитивни форми в несъзнателното, като К. Юнг доразвива тази идея в концепция за
архетипите. 
Трансферът се третира като несъзнателен пренос на чувства от страна на пациента, произхождащи от детството,
свързани с родителите му, върху аналитика.
Архетипите се явяват своебразни ядра на колективното несъзнателно. 
Архетипът представлява символна схема, която започва да действа, когато липсват разумни идеи или когато тези,
които са налице, са неприложими. Той е средство за справяне с проблемите, използващ колективното несъзнателно,
което е трупало опит, преповторен хиляди пъти. Архетипът кара индивида да действа по начин, несъзнаван за
самия него. 
В тази връзка К. Юнг счита, че всички психични явления у човека са налице от неговото раждане в
естествено несъзнателно състояние и че всички психични функции, които днес са съзнавани, са били
несъзнавани, като са се проявявали така, сякаш са били осъзнати.
Колеги, ако сте съгласни, предлагам да направим 5 минути почивка
„Зная, че онова, което казва Фройд, съответства на състоянието на много хора, и приемам, че те имат точно такъв психологически тип, какъвто е
описал той. Адлер, който представя съвсем различни възгледи, също има много последователи и аз съм убеден, че много хора притежават
психологическия тип, описан от Адлер. От своя страна, аз също имам последователи – не толкова много като Фройд, които, предполагам имат
моята психологическа нагласа… но аз имах и пациенти, с които правя Фройдова анализа и следвам всички детайли, описани съвсем вярно от
Фройд. В други случаи съм принуден да разглеждам нещата от позицията на Адлер, защото става дума за хора с комплекс за власт. Онези, които
могат да се приспособяват и имат успех, притежават вероятно Фройдов тип психология, защото човек в такова положение се стреми към
осъществяване на своите желания. Оня пък, който не се радва на успех, няма време да размишлява над каквито и да било желания. Той има само
едно желание – да стигне до целта, и затова ще бъде причислен към Адлеровата психология, защото всеки, който дълго време стои на второ място,
положително развива комплекс за власт. От този аспект аз нямам комплекс за власт, защото имах достатъчно голям успех и бях в състояние да се
приспособя почти във всяко отношение.
Напълно безразлично ми е дали целия свят би отхвърлил моите възгледи… От моя гледна точка би било добре да констатирам, че очевидно има
хиляди хора, които имат Фройдов психологически тип, и хиляди – с Адлеров тип. Едни търсят изпълнение на желанията, други осъществяване на
стремежа към власт, а трети искат да виждат света такъв, какъвто е и оставят всичко на мира. Ние (тук Юнг има предвид себе си и хората, които са
привлечени от неговата анализа) не искаме нищо да променяме. Светът си е добър такъв, какъвто е.” 
Юнг продължава:
За Фройд несъзнаваното е преди всичко съд за събиране на потиснатите съдържания. Той го разглежда от гледна точка на детската стая. За мен то е
огромен склад на исторически материал. Признавам, че и аз имам своята детска стая, но тя е малка в сравнение с огромните времепространства,
които още от детството са ме интересували много повече от детската стая.
Има много хора като мен – в това отношение съм оптимист. Имаше периоди, в които смятах, че няма друг такъв, страхувах се, че моят начин на
мислене е всъщност може би комплекс за власт. После установих, че много хора споделят възгледите ми, и бях изпълнен със задоволство,
защото вероятно съм представител на едно малцинство, чиито основни психологически дадености могат да бъдат повече или по-малко
сполучливо изразени с моите формулировки. Когато човек работи с анализата на такива хора разбира, че гледните точки на Фройд и Адлер са
неприложими към тях, за разлика от моята. Упрекнаха ме за моята наивност. Ако при някой пациент нещата не са ми ясни, аз му давам книги на
Фройд и Адлер и го карам да избере с надеждата, че ще стигнем до истинска следа. Но излиза, че сме вървели по погрешен път.
По принцип хората, достигнали определена зрялост, с философска нагласа, успели повече или по-малко в светския живот и не твърде изнервени,
споделят моите възгледи…“   
К.Г.Юнг, „За основите на аналитичната психология’’, с. 144
Университетската кариера на Адлер е спряла в началото, за разлика от тази на Фройд. Пациентите
му принадлежили към нисшата или средната класа и социалните проблеми са били винаги в центъра
на неговия интерес. За разлика от Фройд той нямал колекции от картини, живеел като дребен
буржоа и обикновено. Всички които са го познавали са единодушни, че е притежавал дарбата
интуитивно да разбира човека. Когато имало нов болен, без да знае нищо за него, само
наблюдавайки го, и задавайки няколко въпроса, можел да разбере неговите проблеми, клинична
картина. Стигнал до способността почти моментално да открива позицията на даден човек в реда от
братя и сестри. Можел да установява много бръз контакт с всеки човек - болни, престъпници и т.н.
Тъй като Адлер не изпитвал по-голяма близост към баща си, отколкото към майка си, и той не
приема конципцията за Едиповия комплекс (както и Юнг)
Адлер си позволявал открито да критикува Фройд заради преувеличаването на ролята на
сексуалните фактори
Различие между Фройд и Адлер откриваме и по отношение на жените. Адлер не е приемал идеята,
че при жените има завист към пениса, което ги кара да изпитват чувство за малоценност.
През 1911 г. се състоял окончателният разрив между Фройд и Адлер. Конфликтът бил твърде
драматичен. Адлер нарекъл Фройд мошеник, а психоанализата "мерзост и непристойност". Фройд
не му останал длъжен и го нарекъл ненормален.
Възгледите на Фройд за жените, женственото и за тяхното място в практикуването на създадената от него система са ясни и
категорични: законът и традицията трябва да дадат на жената много права, от които тя е лишена. Но положението й пак ще
остане каквото винаги е било – едно обожавано създание в младостта и обичана жена в зрелостта. 
Фройд се страхува от възможността в бъдеще да не изчезне „идеалът ни за женственост”. Въпреки това той се отнася с
възхищение и подкрепя развитието на жените - психоаналитици.
В неговите очи, те хармонизират известна професионална конкурентност с „красотата и добротата”, присъщи на
женствеността.

Оригиналните идеи на д-р Шпилрайн оказват влияние върху творчеството на Зигмунд Фройд, а от тук и върху
цялата психоанализа, за което малко се знае.
Сабина Шпилрайн е малко известна не само на широката публика, но и на историците на психологията, но тя е една от най-
големите личности в световната психология, в частност – в психоанализата. Общувайки с класиците на
психоанализата като Фройд и Юнг, Шпилрайн не само се учи от тях, но със своето творчество, тя също оказва
влияние върху тях.
Историците
Юнг: на психологията
“Общоприето си припомнят
вярване за Сабинаекогато през
е, че мъжът този който 1974трябва
г. е публикувана
да поемекореспонденцията
инициативата” между(това
Фройдгои
Юнг. В
казва тази кореспонденция
Юнг, след като тя за името на Сабина
първи път се Шпилрайн
предава насе любовните
споменава 40 сипъти. През 1980
влечения г. италианският
към юнгиански
Юнг и демонстрира
аналитик Алдо Коротенуто, след като открива и се запознава с кореспонденцията между Шпилрайн и Юнг, и Шпилрайн, и
със страста целувка)
Фройд, пише книгата „Тайната симетрия. Сабина Шпилрайн между Фройд и Юнг” , която се превръща в бестселър и е
преведена на
Сабина: “Не много езици. ли, че има нещо мъжко във всяка жена, и нещо женско във всеки мъж?
мислиш
До 70-те
Или години на
че трябва даХХ век нито една от нейните статии не е преведена на английски език, а Сабина Шпилрайн
има?”
съществува в психоаналитичния свят само в бележките под линия на Фройд.
Юнг: “Може би. Предполагам, че да…да, права си.”
Докато е в медицинското училище, Шпилрайн продължава да асистира на Юнг в лабораторията, както преди, когато е била пациент. Също така,
тя присъства на обиколките му в болницата, а отделно от това двамата се срещат и извън нея. Силните ѝ чувства към него, които тя развива като
негов пациент, продължават по време на първите ѝ три години в медицинското училище, като тя създава фантазия, в която двамата имат дете,
което наричат Зигфрид.
Тя няма последващи терапии с него въпреки че към края на 1907 г. той се опитва неформално да анализира нейното желание да има дете от
него. През лятото на 1908 г., когато тя вече е в четвъртата си година в медицинското училище, тя и Юнг започват да имат все по-интимни срещи,
които тя описва в дневниците си като „поезия“. Има различни мения дали двамата са имали сексуални отношения.
През следващите месеци Юнг пише на Фройд за връзката, първоначално обвинявайки Шпилрайн, че се е опитала да го прелъсти (безуспешно),
като след това признава, че е в романтични отношения с нея. Шпилрайн също пише на Фройд, като изяснява, че за няколко месеца отношенията
им са в известна степен физически, като включват, онова, което тя описва с думата „поезия“.
„Накрая неизбежното се случи... Стигна се до момента, в който не издържаше повече и искаше „поезия“. Аз не можах и не исках да се
съпротивлявам по свои причини.“ Междувременно Юнг подава оставка от своя медицински пост, въпреки че продължава своята лабораторна
работа и преподаването си в университета.
След прекъсване от няколко месеца, поради гореописаното противоречие, двамата възстановяват връзката си през лятото на 1909 г. като
продължават да се виждат лично до към края на 1910 г. Шпилрайн окончателно напуска Цюрих през януари 1911 г. 
В личния дневник на Шпилрайн е написана датата 11 септември 1910 г. – точно 4 месеца, преди да завърши медицинското училище и преди да
напусне и Юнг и Цюрих – че отново е размишлявала върху своята фантазия за раждането на дете от Юнг. Сабина вижда, че реално това е
абсолютно невъзможно, как ще разруши нейния шанс да намери друга любов и ще унищожи нейите научни и професионални амбиции: 
„С бебе няма да бъда приета никъде. И това ще е в най-добрия случай; какво, ако дори не успея да забременея? Тогава нашето чисто
приятелство ще бъде унищожено от интимната връзка, а нашето приятелство е това, което ми е толкова скъпо.“
Този откъс от личния ѝ дневник от края на 1910 г. силно навежда на мисълта, че Шпилрайн ясно съзнава, че дори те най-накрая да имат
сексуални отношения, тя може да не забременее. А, правейки подобна стъпка, „нашето чисто приятелство ще бъде унищожено от интимната
връзка...“. Тези думи, написани малко преди нейното напускане на Цюрих, ясно показват, че каквото и да е било естеството на тяхната
физическа „поезия“, Юнг и Шпилрайн никога не са били в сексуални взаимоотношения.
По онова време Фройд е толерантен към случващото се между Юнг и Шпилрайн и го разглежда като пример за контрапренос. По-късно той
споделя на Шпилрайн, че това е изиграло голяма роля в схизмата между двамата: 
„Неговото поведение беше твърде лошо. Моето мнение страшно много се промени от времето, когато получих онова първо писмо от
теб.“ 
Връзката между Шпилрайн и Юнг показва на Фройд, че емоциите и човечността на терапевта не могат да бъдат държани настрана от
психоаналитичната връзка. Юнг стига до същото заключение.
Преди това, Фройд очевидно вярва, че лекарят може да изключи емоциите си, когато анализира пациенти. Когато Юнг се обръща към Фройд
заради връзката си с Шпилрайн, Фройд променя идеите си относно връзката между лекар и пациент. Сабина, от своя страна, изглежда
счита отношенията си с Юнг като повече ползотворни, от колкото негативни. 
Тя продължава да го копнее още няколко години, като пише на Фройд, че за нея е много по-трудно да прости на Юнг това, че напуска
движението на психоанализата, отколкото „онази история с мен“.
Сабина е разглеждана като една от причините за създадената от Юнг концепция за анима.
В света на психоанализата Шпилрайн се дава просто като бележита под линия за нейната концепция за сексуалния подтик, съдържащ
едновременно инстинкт за разрушение и инстинкт за трансформация, като по този начин тя изпреварва и двамата: както „инстинкта за
смъртта/ нагон към смъртта“ на Фройд, така и вижданията на Юнг за „транформацията“; 
От неясната връзка с Юнг се ражда нещо позитивно и много полезно за психотерапията. Кореспонденцията на Юнг с Фройд за връзката му
с Шпилрайн, вдъхновява Фройд за концепцията му за преноса и контрапреноса. 
През 1912 г. Сабина публикува една интересна книга: „Разрушението като причина за изграждането”. В книгата тя изказва идея, която
предхожда тезата на Фройд за десткуртивния компонент на сексуалното влечение. В този си труд Сабина Шпилрайн излага много тези за
склонността към разрушение и смърт, по които Фройд се изказва доста по-късно. Фройд казва следното за Сабина и нейните идеи: 
„Тя е много талантлива и във всичко, което казва има смисъл. …. Нейното деструктивно желание не ми харесва, защото ми се струва, че
то е лично обусловено. Тя изглежда ненормално амбивалентна“ 
Именно, Фройд критикува част от идеите на "дамата на психоанализата" и нейните възгледи са основна причина за жестокото
отношение на "бащата" към "майката на психоанализата"
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ – ПОЛЕ ЗА ДИСКУСИИ

Сходни ли са възгледите на Юнг и Адлер за фройдовата  концепция за Едиповия комплекс?

Адлер отхвърля Фройдовото определение на едиповия комплекс, може би защото – подобно на Юнг – той не отразява детските му преживявания.

На каква цена се развива Фройдовата психоанализа?

Цената на която се развива Фройдовата психоанализа е загубата на приятелството между великите Фройд и Бройер

Каква е съдбата между Сабина и Юнг?

Дълга любовна история която няма щастлив край защото Шпилрайн се омъжва за руски лекар, напуска Юнг, Цюрих и всичко което я свързва с този психоаналитик

Защо Зигмунд Фройд нарича Сабина “талантлива и ненормално амбивалентна”?

Единствено и само заради възгледите й които се различават от неговите формулировки и неговото светоусещане

Какво влияние оказва “забравената” дама на психоанализата върху живота и творчеството на Зиги и Юнг?  

Повлиява върху концепцията за трансферът на Фройд, разбиранията му за деструкцията, върху анимата и анимусът на Юнrг

Как Фройд възприема критиките от своя ученик Адлер?

Възможно ли е “бащата” и “синът” на психоанализата да не са разрешили Едиповия комплекс във взаимоотношенията си?

Фройд не остава равнодушен към критиките на Адлер и по един много жесток начин той го категоризира в графата "ненормален"

Да, възможно е защото несъзнаваните динамични потиснати идеи и чувства от страна на Фройд не успяват да задържат Юнг в негова близост и резултират в разваляне на отношенията между двамата
 КОЛЕГИ, БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА
ВНИМАНИЕТО!
Надявам се, поне от части да отговорих на въпросите
поставени в началото на презентацията!

Изготвил: Кирил Зърлевски