СВЕТЪТ МЕЖДУ СИГУРНОСТТА И

КОНФЛИКТА
Сборник доклади от едноименния
Национален студентски конкурс

Фондация „Устойчиво развитие за България“

София 2021 г.
 Фондация „Устойчиво развитие за България”,
Национално представителство на студентските съвети
и
Организационен комитет с участието на:
Съюз на учените в България
Съюз на Българските писатели
Съюз на българските журналисти
Академия за иновации и развитие
Представителството на Россътрудничество в България –
Руски културно-информационен център
Союз друзей Болгарии – Москва
под патронажа на Посолството на Руската Федерация
в Република България
СВЕТЪТ МЕЖДУ СИГУРНОСТТА И КОНФЛИКТА
СБОРНИК
Издание първо
© Фондация „Устойчиво развитие за България“ – издател
Научно жури: проф. д. н. Нина Дюлгерова – председател,
проф. д-р Андрей Андреев, проф. д.ф.н. Ваня Добрева, доц.
д-р Благовеста Иванова, Владимир Климанов, проф. д-р
Дарина Григорова, доц. д-р Тихомир Стойчев
Текстовете на докладите са публикувани в авторската им редакция
Електронно издание

ISBN 978-619-7136-33-3

София, 2021
 Втора награда

Доклад:
Модели на конфликтите – структура и
динамика

Автор: Кирил Зърлевски

Студент в ЮЗУ „Неофит Рилски“

Увод

Още от древността конфликтите се явяват обект на изследвания в най- различни области на

човекознанието. Първите човешки общности са свидетели за възникването на вътрешни и
външни противоречия, които им създавали трудности в общуването и извършването на
ежедневните задължения. Историята на човечеството е изпълнена с описание на конфликти
и опити за тяхното обяснение.
С течение на времето, начинът и условията на живот се промениха, а с това се обуславя и
промяна на разбиранията, обясненията и разрешаване на самите конфликти.
Живеем във време, в което поради прехода в различните сфери от нашия живот – социален,
политически, икономически и ценностен – конфликтите между хората са явление, с което
постоянно се сблъскваме. Последствията от конфликтите днес – физически, психически,
икономически, социални и др., имат многообразно тълкуване и теоретично обяснение, в
сравнение с гледищата на хората от изминалите векове. Първите холистични концепции за
конфликта се появиха в началото на 19-ти и 20-ти век, но дори и в предишните векове най-
добрите умове на човечеството предлагат своето виждане за естеството на това явление,
начини за предотвратяване и разрешаване на конфликтите. Човечеството винаги е живеело
в дихотомиите: мир – война; хармония – конфликти, които са били от значение и за
религиите. Темата на борбата срещу злото е представена в значителен брой произведения
на културата и изкуството. Обикновеното съзнание също е мощен източник на
противоречия, отразяващ отношението на хората към конфликти на различни нива.
Според мен, за да се анализира проблематиката, развитието и разрешаването на всяко едно
явление в действителността, най-напред трябва да се проникне в същността на това явление.
В този случай ще предложа въведение и характеристика на същността на понятието
„конфликт“, и по-подробна диференциация на структурата и динамиката на
конфликтите.
Същност на понятието “конфликт” – кратко въведение
Думата “конфликт“ произлиза от лат. conflictus (сблъсък). В различните езици това
понятие се използва като: conflict (английски), confliet (немски), conflit (френски).
Произлизайки от етиологичното му тълкование, всички те предполагат едно и също
семантично значение на термина. В българските условия , това понятие се определя и
тълкува като “стълкновение, сблъсък на сили, интереси”(Буров С. 1995). Интерпретацията
на съдържанието на понятието, обаче има по-широки рамки. Конфликтът се разглежда
като: състояние на открита борба, като дисхармония в отношенията между хората за
техните идеи, интереси, водещи до противопоставяне и противоположност (Щепанский Я.
1969), психична борба, възникваща като резултат от едновременното функциониране на
взаимноизключващи се импулси, желания и тенденции (З. Фройд, 1993), състояние на
емоционално напрежение (вълнение, безпокойство), възникващо като сила на
противопоставяне на противоположни импулси или от неспособност за съгласуване,
приемане на вътрешни импулси с реалността или моралните ограничения, като
взаимодействие между страни, при които достигането на целите на едната, препятства
достигането на целите на другата (Deutsch M. 1985), като борба за ценности и претенции за
определен статут, власт и ресурси, чиято цел е неутрализиране, нанасяне на вреда или
унищожаване на съперника (Козер Л. 1991) (по Р. Манчева, Конфликти и конфликтно
поведение, 2005).
Според мен, конфликтът е много сложен социален и психологически феномен,
разбирането и разрешаването на който зависи от методологичните и теоретични
допускания. Феноменът е не само състояние, психична борба, взаимодействие, но и сблъсък
на ценности, идеи, желания и потребности. Бих казал, че въпреки характеристиките,
съдържанието и функционалните динамични особености на конфликта, той в себе си
съдържа най-съществената характеристика необходима за “диагностициране” на
конфликтна ситуация – противопоставянето. Това противоречие е съществен социално-
психологически детерминант за полярността на конфликта. Двупосочното измерение на
конфликтите се поражда не само от себе си, а в резултат на взаимедействието между
участниците в конфликта, заради тяхното специфично отношение. С други думи,
биполярността би могло да се каже, че е особен плод на противоречивите идеи, схващания
и разбирания. Интересите които застъпват различните страни са различни по своята
същност, природа и насоченост. Това довежда до разединяване на общонасоченото мнение
(между две личности, цяла група или между две или повече групи) резултиращо в
съзнателна конфликтна ситуация. Чувствата и емоциите породени от тази жестока
противоположност могат да бъдат открити (съзнателни, обективни) или да бъдат закрити
(неосъзнати, субективни). Но, тук се поставя въпросът, от какво зависят тези особени
състояния? Според мен, в не малка част, структурата и динамиката на конфликта
предопределят неговата социално-психологическа същност.

СТРУКТУРА НА КОНФЛИКТИТЕ

Факт е, че конфликтът е социално-психологически сложен феномен. От тук следва да

отбележим и това, че сложна и особена ще бъде и самата структура на конфликта. В
научната литература са описани два основни модела (подходи) при разглеждането на
проблема за характерната и специфична структура на конфликта. Първият модел е
 структурния модел. Той разглежда системната природа на конфликта, който е изграден от
елементи от неизменно естество и са присъщи само за него. Втория модел, съсредоточава
своето внимание най-вече върху процесуалната природа на конфликта – фази и поведение
на страните. Съвременните автори занимаващи се с тази проблематика, нерядко използват
един по-подходящ модел при разглеждане на структурата на конфликта, а именно смесения
модел. Той е подходящ именно заради своя специфичен подход към структурата – обхваща
и двете страни на конфликта като система – разглеждан едновременно и като структура и
като процес. Структурата на конфликта е съвкупност от устойчивите му отношения и
връзки, които го отличават от всички други явления на обществения живот и са
взаимосвързани в цялостна система и динамичен процес. Основните елементи на
структурата на конфликта са представени на фиг. 1. (според Д. В. Димитров [80, c. 43-44])

Структ
Конфли
Конфли Зона на разногласия ури и
Структур ктно
ктно субект
ии поведен
поведе и,
ие
субекти, ние подкр
подкреп (действ
(действ епящи
ПРЕДМЕТ ие) на
ящи ие) на страна
страна Б
страна А страна ОБЕКТ Б
А
Страна А Страна Б

Странични наблюдатели

Микро- и макросреда

Фигура 1. Структура на конфликта

Съгласно този модел, се създава обща картина за структурата на конфликта от неговите две
страни: съдържателна (структурна) страна и функционална (процесуална) страна. В някои
литературни теоретични обяснения се разглежда и структура на конфликтния процес
(Приложна социална психология, Иванов П., Изд. Ахат, 2007 год.). Структурният модел на
конфликта е изграден върху системната му природа и притежава следните страни:

1. Участници в конфликта

1.1. Основни участници

Условно наречени страна А и страна Б (вж. фиг. 1), участниците на конфликта са
основни участници. Това могат да бъдат най-малко две взаимодействащи си страни,
които са основните протагонисти на сблъсъка. Те представляват както отделни
субекти, така и по-големи социални общности, организации, държави или коалиции
от държави. Тези два опонента са носителите на несъвместими тенденции. Всеки от
опонентите се характеризира с ранг – неговата сила. Той се определя от
върховенството на инстанцията, на която се опират аргументите на опонента. В
борбата си за надмощие в конфликта, страните проявяват постоянен стремеж за
“надиграване”, търсейки да си присвоят по-висок ранг (по С. Джонев, Социална
организация, Изд. Софи-Р, 2001). Непосредствени участници са онези, които със
своите действия са въвлечени в конфликтното взаимодействие. Буквално, те са
изпълнители, своеобразни артисти или агенти, действащи по определен сценарий,
 често пъти, не осъзнаващи напълно своята роля и действителния характер на
произтичащите действия и техните последици. Преки участници в конфликта са
личности, чиито интереси и цели са недостижими и неизпълними в първоначалния
си вид, в резултат на създадената конфликтна ситуация. Само те, по същество, са
субектите, разрешаващи конфликта. Всички останали, в една или друга степен,
могат да способстват или да възпрепятстват неговото разрешаване.

1.2. Структури и субекти, подкрепящи основните участници

Редки са случаите когато един възникнал конфликт остава в своя “чист” вид. На
практика, почти винаги се забелязва намесата на други структури и субекти около
двете противоборстващи си страни, които ги подкрепят. Тази подкрепа може да бъде
както активна, така и пасивна. Както при основните участници в конфликта, така и
тук структурите и субектите могат да бъдат най-разнообразни по своята структура и
специфичност. Участието на двете страни в конфликта може да бъде описано чрез
характеристиката на ролите, които те изпълняват в конфликтните ситуации.
Далеч не всички, които, така или иначе, са въвлечени в конфликта, са негови
непосредствени и преки участници. В сложната структура на конфликтното
взаимодействие може да се разграничат неговите същински субекти-позиционери в
конфликта и техните агенти и фигури, представляващи, от своя страна, ресурсите на
страните. Позицията на страна в конфликта, често пъти, не е свързана с пряко
отношение към разрешаваните в него противоречия или към другите съдържателни
или формални характеристики на взаимоотношенията. Такава позиция може да бъде
обусловена от предходни взаимоотношения и да се реализира априори. Така,
приятелите се застъпват един за друг, децата солидарно се защитават от възрастните,
колегите се противопоставят на ръководителите и т. н. Редом с това, появата на
подкрепяща страна за един от конфликтуващите, може да се разглежда като
допълнителен ресурс за участника, който се отчита при вземането на решение.

1.3. Странични наблюдатели

Във всеки конфликт се откриват и т.нар. странични наблюдатели – т.е. субекти,
групи или организации които само наблюдават конфликта между страна А и страна
Б, но не се намесват по никакъв начин – било то пряко или косвено. С други думи,
това са всички хора които създават отношение към конфликтуващите страни. Това
отношение може да бъде индивидуално или колективно, но никога не се превръща
в целенасочени действия и се характеризира най-често с мълчание. Иначе казано,
това са хората които стоят настрана от сблъсъците, наблюдават ги и изграждат
субективно отношение към останалите участници в конфликта. Може би и най-
вероятно, това е поради психологическата нееднородност на хората и тяхното
индивидуализирано възприятие на събитията и ситуациите. Това ги прави
различно реактивни към конфликтите.

2. Зона на разногласия (граници на конфликта)

Тя е онази сфера, в която ясно са очертани обекта и предмета на конфликта.

Включва обстоятелствата, при които възниква и протича конфликта. Границите на
конфликта показват неговите структурно-динамични предели. Биват: субективни
(включват броя на основните участници); пространствени (посочват територията,
в която протича конфликта); времеви (показват продължителността на конфликта).
В случая, представлява интерес фактът, че зоните на разногласия, много често, са с
 различни измерения за участниците в конфликта (например, позициите на
палестинци и евреи, относно идеята за независима палестинска държава - едните
предлагат широка автономия, а другите държат на независима държава; на същата
полоса са и отношенията на Грузия с Южна Осетия и Абхазия, които обявиха
едностранно независимостта си, подкрепяни от Русия).

3. Предмет на конфликта

При определяне предмета на конфликта се търси ядрото от противоречия, които го

формират. Определянето предмета на конфликта се свързва с основното
противоречие в него. То отразява сблъсъка между интересите и целите, които си
поставят участниците в конфликта. В хода на развитие на конфликта борбата между
двете страни може да затихва и да се усилва в зависимост от начините по които се
премахват противоречията. Ето защо предмета на конфликта се разглежда като
обективно съществуващ или въображаем проблем, служещ за основа на конфликта.
Активността на субектите участващи в конфликтната ситуация зависи от това,
доколко конфликтът може да бъде явно или неявно поддържан и доколко предмета
на конфликта има личностна и социална значимост. В съзнанието на
конфликтуващите страни, като взаимодействащи се отразява именно предмета на
конфликта и личността започва да изгражда образа на конфликтната ситуация на
основата именно на това. Предметът намира израз в стълкновението на интересите,
убежденията и целите на участниците в конфликта. Това, което е обект на
разногласие или причина за разминаване на интересите на страните, участващи в
конфликта. Често пъти, предметът на конфликта не е ясно осъзнат и диференциран,
а това, от своя страна, води до погрешни стъпки и действия.

4. Обект на конфликта

Друг незаменим атрибут на конфликта е неговият обект. Не винаги е възможно да

се разграничи незабавно във всеки отделен случай. Предметът на конфликта се
идентифицира по-лесно. Обектът лежи по-дълбоко, той е, като че ли, покрит с
черупка и е сърцевината на проблема, централната връзка в конфликтната ситуация.
Обектът на конфликта може да бъде материален ресурс (пари, имущество, пътуване
и др.), социален (власт, авторитет, престиж), или духовен (идея, норма, принцип),
ценност, към която се стремят участниците в конфликта. Всички конфликти имат
по-слабо или по-силно изразена структура, но във всеки конфликт присъства обект
на конфликтната ситуация, свързан или с технологични или организационни
трудности или със спецификата на деловите и лични отношения на
конфликтуващите страни. Обектът в конфликтната ситуация е фокус, в който се
кръстосват противопоставящите се тенденции. Обектът на конфликта е по-
завоалиран от неговия предмет и лежи в основата на възникналите проблеми.
За да се превърне в обект на конфликт, елемент от материалната, социалната или
духовната сфера трябва да бъде на пресечната точка на личен, групов, обществен
или държавен интерес на структури или субекти, които се стремят да го контролират.
Ето защо някои автори смятат, че обектът на конфликта трябва да бъде неделим.
Неделимостта на даден обект е едно от необходимите (макар и недостатъчни)
условия за съществуването на конфликтни ситуации. Обектът на конфликта обаче
може да бъде както неделим, така и делим. За конструктивно разрешаване на
конфликта е необходимо да се променят не само неговите обективни компоненти,
но и субективни. Съществува мнение, че конфликтът може да няма обект. Наред с
 „обектните“ конфликти съществуват и „необектни“ конфликти, които не се
основават на взаимен стремеж за контрол над нещо. Важно е да може да се определи
обекта на конфликта, за да се реши по конструктивен начин. Загубата на обекта на
конфликта, грешното разпределение на фалшив обект значително усложнява
процеса на решаване на проблема.

5. Макро- и микросреда поправка

Това не е изолирано явление и винаги има за фон определена социална среда-

колеги, съученици, състуденти, ръководители, приятели, неволни участници.
Конфликтът не е едноминутен факт или събитие, а е процес, който винаги протича в
определени граници и съответна среда - производствена, учебна, семейна,
приятелска, съсловна, населено място, политическа класа, общество.
От особеностите на живота в съответната среда зависят и специфичните форми на
всеки конфликт, например, битовите конфликти са по-често срещани сред хора с
ниска степен на образованост, при професии с нисък статут, в малки населени места.
Когато се анализира конфликт, е необходимо да се открои такъв елемент като
условията, в които са и действат страните в конфликта, тоест микро- и
макросредата, в която е възникнал конфликтът. Този подход ни позволява да
разглеждаме конфликта не като изолирана система, а като социална ситуация.
Известният руски психолог В. Мясищев посочи необходимостта да се вземат
предвид социалните условия, в които протича конфликтът. Като цяло, в родната
наука конфликтология, социалната среда е комплекс от условия и се разглежда доста
широко. Този комплекс включва не само най-близката среда на индивида, но и
социални групи, представител на които е дадения индивид. Отчитането на тази среда
на нивото на микросредата и макросредата ни позволява да разберем
съдържателната страна на целите, мотивите на страните, както и тяхната зависимост
от тази среда.

6. Конфликтно поведение (действия)

Това са действията, които го пораждат и поддържат, т. е., тези форми на дейност,

които извършват противостоящите страни. Този елемент е най-показателен и, сам по
себе си, е видимата страна на конфликта. В съвременната конфликтология са приети
и намират приложение, при изясняване на конфликтите, понятията: „стил на
поведение”, „стратегия на поведение”, „конфликтна нагласа”, „конфликтно
отношение”, „конфликтно действие”. Те са взаимно свързаните елементи на
конфликтното поведение на личността. Стилът на поведение има времеви и
пространствен характер и това, от своя страна, го прави по-приемлив за описание на
поведението на личността по време на появата на конфликтната ситуация и
конфликтите. Стратегията на поведение има по-широко обхватно значение. Тя е
програма и план на действие, насочени към реализация на поставените цели, т. е.,
това е решение на задачите за удовлетворяване на личностните потребности и
интереси в и чрез съответните контакти. Стратегията предполага по-дълготрайна
перспектива за проявата на определен стил и включва прогнозиране на поведението,
очакване на резултат, както и очакван ефект, като личностен и социален опит за
личността. Конфликтната нагласа е специфична личностно-субективна
насоченост на участващите в конфликта, която създава условия за противопоставяне
на собствените им системи от възприятия и представи за другите участници.
 Конфликтните нагласи на личността са насочени към познавателния й свят и тя
оценява отрицателно всичко, което е свързано с другите участници в конфликта и
техните отношения към нея. Конфликтното отношение е пряко свързано със
системите от емоционални и информационни взаимовръзки на личността,
осъществявани по време на конфликтното противопоставяне. Конфликтно
действие на личността обединява в себе си стереотипните модели на поведение и
непрекъснато търсене на нови такива, които биха усилили, контролирали,
разширили или довели до успешен край конфликта (разбира се, в нейна полза). При
анализа на конфликтното поведение, би могло да се изведат на преден план
следните въпроси: „Какви форми на поведение в конфликтни ситуации са
характерни за хората?”; „Кои от тях са продуктивни и деструктивни?”; „По какъв
начин може да се стимулира продуктивното поведение на личността?”.
При описанието на моделите на човешко поведение в конфликтните ситуации,
необходимо е прилагането на двуизмерен модел за регулиране на конфликтите,
чиито основополагащи измерения са кооперацията, свързана с вниманието на човека
към интересите на другите хора, въвлечени в конфликта, и упоритостта, за която е
характерен акцентът на защита на собствените интереси. (по: Л. Милков,
Конфликтология, София 2014)

ДИНАМИКА НА КОНФЛИКТИТЕ

Динамиката на конфликта е развитие, промени в конфликта под влиянието на вътрешните

механизми и външни фактори. Като социален феномен конфликта може да се счита за
процес, който се случва във времето. Всички изследователи са единодушни, че в своето
развитие конфликтът преминава през определени етапи, всеки от които може да бъде
разделен на различни фази. Конфликтът притежава всички белези на обществото, в което
се проявява, развива и разрешава. Д. Й. Димитров посочва три основни фази (етапа) на
протичане на конфликтите: предконфликтен етап, явен (открит) и следконфликтен етап.
Важно е да се отбележи, че всеки етап не е абсолютно задължителен, а понякога се случва
и някой от тях да бъде избегнат. Основните етапи и фази на конфликта са представени на
Фигура 2.
Фиг. 2. Основни етапи и фази в динамиката на конфликта

1
2
3

1 II Фаза
I Фаза II Фаза
III Фаза 2 Оценка на
Възниква Намаляване на
Възниква I Фаза резултатите
II Фаза напрежението
не зона не на Завършва и 3
на предкон Инцидент Ескалация не на противопостав
янето Нормализация:
разноглас фликтна конфликта
1. частична
ия ситуация
2. пълна
3. липса
Предконфликтен етап
I предконфликтен етап II явен етап на конфликта III следконфликтен етап
Описва се със следните най-характерни свои особености: нарастване на социалното
напрежение, открояване на взаимодействащите си страни, реално накърняване на
интересите на страните (зона на разногласия). Първата фаза на този етап се нарича
възникване на зоната на разногласия. Тя е обективна, макар и субективно възприемана
реалност. Тя е пресечната точка, в която се вплитат противоположностите. В тази фаза се
наблюдават опити за решаване на конфликтните проблеми чрез неконфликтни способи, а
именно: по пътя на разяснението, молбите, осведомяване на взаимодействащите си страни
с най-различен тип и вид информация. Ако всички тези начини не дадат конкретен,
взаимоприемлив резултат, то този етап преминава в следващата си фаза – възникване на
предконфликтна ситуация. Тя се характеризира и различава от първата фаза по това, че
тук вече е налице осъзнаване на реалните нарушения на интересите между
конфликтуващите страни.

Открит етап на конфликта

До него се стига при условие, че реалната конфликтна ситуация се превръща в открит

конфликт. Необходимо е само формален повод, който може да възникне случайно, или да е
провокиран съзнателно от една от страните. Този формален повод е инцидентът, който е и
първата фаза на явния етап от протичането на конфликта. Той представлява първото
съзнателно и открито противопоставяне между страните. Те започват да се атакуват, с
различни методи и сили, с цел спечелване на “победата”, или така да се каже, в полза на
всяка една от страните, нараства стремежът за решаване на конфликта. След тази фаза, като
резултат от “естествения” ход на развитие на конфликта, настъпва II фаза – ескалация.
Димитър В. Димитров в своята книга “Управление на конфликта” определя
характеристиката на ескалацията като рязко усилване на взаимонасочените действия на
опонентите. В тази втора фаза конфликта достига своя връх. Ескалацията може да завърши
с кулминация. Тя е връхната точка на ескалацията и представлява най-силно изражение на
конфликтното взаимодействие между страните. След ескалацията настъпва третата фаза на
открития етап на конфликта – завършването на конфликта. То може да се опише като
преминаване от активното и интензивно взаимодействие към търсене на начини за
решаване на конфликтните проблеми от зоната на разногласия и преустановяването на
конфликта. Конфликтолозите използват два термина за описание на тази заключителна
фаза: регулиране на конфликта (постига се частична нормализация на отношенията) и
разрешаване на конфликта (пълна нормализация на отношенията).

Следконфликтен етап на конфликта

В преобладаващата част от случаите този етап се отличава в по-голяма или по-малка степен
от предконфликтния и особено от открития етап. Първата фаза на този етап е значителното
намаляване на напрежението и противопоставянето между страните в конфликта.
Втората фаза е т.нар. оценка на резултатите която може да бъде три вида: частична, пълна
и липса. Това зависи от нормализацията на отношенията между страните.
Частична нормализация е налице тогава, когато взаимодействащите си страни са
удовлетворили отчасти собствените си интереси, лежащи в зоната на разногласията.
Пълна нормализация имаме в случаите, когато двете взаимодействащи си страни са
намерили взаимоприемливи решения на конфликта, удовлетворяващи интересите и на
двете страни.
Липсата на нормализация по същество е предпоставка за избухване на нов конфликт, тъй
като нито една от страните не е получила дори частично удовлетворяване на своите
интереси.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разглеждайки и анализирайки феноменологията на конфликта, можем да обобщим, че

структурните и динамични свойства на конфликтите отразяват обективните
характеристики на явленията, в които те се зараждат и развиват. Всеки конфликт,
обаче, притежава и субективни характеристики, които, макар и свързани с обективните,
имат свое специфично проявление и за анализа им е необходимо изграждането на
специални модели.
Конфликтното състояние на социалната система на дадено общество е противоположно на
безконфликтността в нея. Тези две състояния могат да бъдат осъзнати и правилно разбрани,
само при търсене на взаимовръзката между тях, т. е., когато бъдат осмислени условията за
трансформацията на системата от едното в другото. „Създаването на структурен модел,
изучаването на структурните свойства на конфликтното и безконфликтно състояние на
социалните системи, е първата крачка при реализацията на програма за системен анализ на
конфликта”, пише В. А. Светлов (по: Л. Милков. Конфликтология, София 2014). Това е така,
защото невъзможно е да се направи качествен анализ и строга оценка на същността на
конфликтните прояви в социално-психологически контекст без да се изучат структурните
и динамичните елементи и тяхното протичане, развитие и завършване. Ако на конфликтите
се гледа като на социални явления, може да се заключи, че всички те са опит да се постигне
или да се попречи на някаква промяна. Всеки конфликт възниква, защото някой желае
някаква промяна, на която друг се противопоставя. Конфликтите са били и ще бъдат част
от човешката природа и обществените отношения. Познаването, и управлението
конфликтите биха предотвратили масови социални явления.
Използвана литература:

1. Р. Манчева. Конфликти и конфликтно поведение. УИ "Неофит Рилски", 2005 г.

2. Димитър В. Димитров. Управление на конфликти, Изд. „Марица“, Пловдив, 2005 г.
3. П. Иванов. Приложна социална психология. Изд. „Ахат“, 2007 г.
4. Д. Димитров. Конфликтология. Изд. „Стопанство“, УНСС, С., 2004 г.
5. А.Я. Анцупов. А.И. Шипилов. Конфликтология. Москва, 2000 г.
6. Л. Милков. Конфликтология, София 2014г.
7. С. Джонев. Социална организация - Том 1, Изд. “Софи-Р“, 2001 г.
СВЕТЪТ МЕЖДУ СИГУРНОСТТА И КОНФЛИКТА
СБОРНИК
Издание първо
© Фондация „Устойчиво развитие за България“ – издател
Научно жури: проф. д. н. Нина Дюлгерова – председател,
проф. д-р Андрей Андреев, проф. д.ф.н. Ваня Добрева, доц.
д-р Благовеста Иванова, Владимир Климанов, проф. д-р
Дарина Григорова, доц. д-р Тихомир Стойчев
Текстовете на докладите са публикувани в авторската им редакция
Електронно издание

ISBN 978-619-7136-33-3