Житейска психология, философска психология, научна психология

М. С. Роговин посочва, че терминът психология се характеризира с

многостранност, която се определя от това, че той включва в себе си три различни и в
същото време взаимно свързани съдържания.
Първото съдържание е породено от дейността на хората и от техните
взаимоотношения, от необходимостта да се разбират хората помежду си в процеса на
съвместния им труд. Според Пиер Жане това е психологията, която народът създава
още преди психолозите, психология в която знание и дейност са слети. Тази
психология обикновено се обозначава като “донаучна”, “житейска”.
Второто съдържание се появява в резултат на развитието на човешкото
общество, на религията, културата, философията, морала и правото и се нарича
философска психология. Поради това, че не се прилагат специални методи за
изследване на психическото тя е много близко до житейската психология.
Третото значение на термина психология се поражда през втората половина на
XIX век и е свързано с оформянето на психологията като област на научното познание.
То се предизвиква от редица обстоятелства, характерни за този период от развитието на
науките. Това са преди всичко навлизането на експеримента и математическите методи
за обработка на данни в психологическото изследване, и приложението на генетичните
идеи при интерпретацията на психическите явления. Тези три значения на термина не
се сменят във времето, в исторически план те не следват един след друг и не се
надграждат един върху друг. И днес те продължават да съществуват заедно, като си
оказват влияние един на друг. Съвременната научна психология се обединява с най-
развитите области на житейската психология, като ги обогатява и издига на по-високо
равнище.
С. Л. Рубинщайн посочва, че научната психология се предшества от столетия
философски размишления и хилядолетия практически познания на хората. Ю. Б.
Гиппенрайтер посочва пет разлики между житейските и научните психологически
знания.
1. Житейските психологически знания са конкретни, те винаги се отнасят до
конкретна ситуация, до конкретни хора, до конкретна задача. Водещи житейски
психолози са великите писатели. Такива са и някои представители на професии, които
изискват постоянно общуване с хората – педагози, лекари, свещеници. Твърди се, че
барманите и шофьорите на таксита са много добри психолози. Задачите, които те
решават са чисто практически. Такива конкретни психологически, практически задачи
решава и детето като общува по различен начин с майка си, с баща си, с приятелите си.
Научната психология се стреми към обобщение. Тя борави с понятия и в тях се
отразяват най-съществените свойства на предметите и явленията, най-общите връзки и
отношения. Съществува една особеност на научните психологически понятия. Те често
съвпадат по своята външна форма със житейските, т.е. изразяват се с една и съща дума.
Но по вътрешното си съдържание те се различават.
 2. Житейските психологически знания имат интуитивен характер, защото са
придобити по пътя на практиката.
Научните психологически знания са осъзнати, придобити са целенасочено и са
рационални.
3. Третата разлика се състои във възможностите и начините за предаване на
знанията, които са натрупани от житейската и научната психология. Житейският
психологически опит се предава от поколение на поколение и е свързан с вечния
проблем за отношенията между родители и деца. Всяко ново поколение до голяма
степен само преоткрива сложните психически взаимоотношения между хората и трупа
собствен житейски опит и психически познания.
Натрупването и предаването на научни знания се осъществява благодарение на
това, че те са „събрани” в понятия и закони, подредени са в научни теории. Те са
фиксирани в научната литература и се предават с помощта на вербални средства, т.е.
реч и език.
4. Житейската и научната психология се различават и по методите, чрез които се
получават знания. В житейската психология те се натрупват главно по пътя на
наблюденията и разсъжденията, а в научната и по пътя на експеримента. Същността на
експерименталния метод се състои в това, че изследователят не чака стечение на
обстоятелствата за да наблюдава интересуващото го явление, а предизвиква това
явление сам, създавайки съответстващи условия. Тези условия могат да се променят
целенасочено, за да се разкрият закономерностите, на които се подчинява това явление.
5.Научната психология разполага с огромен обем от научни факти и данни,
които са натрупани от различните нейни отрасли – психология на развитието,
педагогическа психология, трудова психология, социална психология, патопсихология
и др. Като обем тези знания са недостъпни за обикновения човек, носител на
житейската психология.
Научната психология представлява система от теоретични (понятийни),
методически и експериментални средства за познание и изследване на психическите
явления (донаучни). Тя се опира на житейския психически опит, открива в него своите
задачи и пак в него проверява достоверността на своите научни твърдения. Тази връзка
между науката и реалните житейски явления носи и определени негативи. Те са
свързани с факта, че част от понятията на науката психология изобщо не се определят и
се използват в нейния език така, както и в обикновения. Друга част от понятията в
психологията се създават и осмислят във връзка с една или друга психологическа
концепция. Понятията усещане, възприятие, емоции, памет, мислене носят ясно изразен
функционален характер. Тяхното съдържание е установено по примера на
биологическите понятия за функциите на организма. Все по-голямо значение
придобиват и други понятия, които се осмислят от нивото на личността.
Многообразието на психологическата терминология е предизвикано и от
бурното навлизане на психологическата наука в други области от научното познание и
нейното обединяване с тях. В резултат на това в психологията “прониква” чужда,
неприсъща на нея терминология, напр. от кибернетиката и биониката, от техническите
и икономическите науки.

Роговин М.С. Введение в психологию. М., 1969.

Гиппенрейтер Ю.Б. Введение в общую психологию. М., 1988.
Годфруа, Ж. Что такое психология.Т.1. М.: Мир, 1992.
Речник по психология. С., 1989.
Енциклопедия Психология, под ред. на Р. Корсини. С., 1998.
Шулц Д., С. Шулц. История на модерната психология. С., 2006.
Леви Л. Увод в психологията. С., 2003.

Житейска психология, философска психология, научна психология

М. С. Роговин посочва, че терминът психология се характеризира с

многостранност, която се определя от това, че той включва в себе си три различни и в
същото време взаимно свързани съдържания.
Първото съдържание е породено от дейността на хората и от техните
взаимоотношения, от необходимостта да се разбират хората помежду си в процеса на
съвместния им труд. Според Пиер Жане това е психологията, която народът създава
още преди психолозите, психология в която знание и дейност са слети. Тази
психология обикновено се обозначава като “донаучна”, “житейска”.
Второто съдържание се появява в резултат на развитието на човешкото
общество, на религията, културата, философията, морала и правото и се нарича
философска психология. Поради това, че не се прилагат специални методи за
изследване на психическото тя е много близко до житейската психология.
Третото значение на термина психология се поражда през втората половина на
XIX век и е свързано с оформянето на психологията като област на научното познание.
То се предизвиква от редица обстоятелства, характерни за този период от развитието на
науките. Това са преди всичко навлизането на експеримента и математическите методи
за обработка на данни в психологическото изследване, и приложението на генетичните
идеи при интерпретацията на психическите явления. Тези три значения на термина не
се сменят във времето, в исторически план те не следват един след друг и не се
надграждат един върху друг. И днес те продължават да съществуват заедно, като си
оказват влияние един на друг. Съвременната научна психология се обединява с най-
развитите области на житейската психология, като ги обогатява и издига на по-високо
равнище.
С. Л. Рубинщайн посочва, че научната психология се предшества от столетия
философски размишления и хилядолетия практически познания на хората. Ю. Б.
Гиппенрайтер посочва пет разлики между житейските и научните психологически
знания.
1. Житейските психологически знания са конкретни, те винаги се отнасят до
конкретна ситуация, до конкретни хора, до конкретна задача. Водещи житейски
психолози са великите писатели. Такива са и някои представители на професии, които
изискват постоянно общуване с хората – педагози, лекари, свещеници. Твърди се, че
барманите и шофьорите на таксита са много добри психолози. Задачите, които те
решават са чисто практически. Такива конкретни психологически, практически задачи
решава и детето като общува по различен начин с майка си, с баща си, с приятелите си.
Научната психология се стреми към обобщение. Тя борави с понятия и в тях се
отразяват най-съществените свойства на предметите и явленията, най-общите връзки и
отношения. Съществува една особеност на научните психологически понятия. Те често
съвпадат по своята външна форма със житейските, т.е. изразяват се с една и съща дума.
Но по вътрешното си съдържание те се различават.
2. Житейските психологически знания имат интуитивен характер, защото са
придобити по пътя на практиката.
Научните психологически знания са осъзнати, придобити са целенасочено и са
рационални.
3. Третата разлика се състои във възможностите и начините за предаване на
знанията, които са натрупани от житейската и научната психология. Житейският
психологически опит се предава от поколение на поколение и е свързан с вечния
проблем за отношенията между родители и деца. Всяко ново поколение до голяма
степен само преоткрива сложните психически взаимоотношения между хората и трупа
собствен житейски опит и психически познания.
Натрупването и предаването на научни знания се осъществява благодарение на
това, че те са „събрани” в понятия и закони, подредени са в научни теории. Те са
фиксирани в научната литература и се предават с помощта на вербални средства, т.е.
реч и език.
4. Житейската и научната психология се различават и по методите, чрез които се
получават знания. В житейската психология те се натрупват главно по пътя на
наблюденията и разсъжденията, а в научната и по пътя на експеримента. Същността на
експерименталния метод се състои в това, че изследователят не чака стечение на
обстоятелствата за да наблюдава интересуващото го явление, а предизвиква това
явление сам, създавайки съответстващи условия. Тези условия могат да се променят
целенасочено, за да се разкрият закономерностите, на които се подчинява това явление.
5.Научната психология разполага с огромен обем от научни факти и данни,
които са натрупани от различните нейни отрасли – психология на развитието,
педагогическа психология, трудова психология, социална психология, патопсихология
и др. Като обем тези знания са недостъпни за обикновения човек, носител на
житейската психология.
 Научната психология представлява система от теоретични (понятийни),
методически и експериментални средства за познание и изследване на психическите
явления (донаучни). Тя се опира на житейския психически опит, открива в него своите
задачи и пак в него проверява достоверността на своите научни твърдения. Тази връзка
между науката и реалните житейски явления носи и определени негативи. Те са
свързани с факта, че част от понятията на науката психология изобщо не се определят и
се използват в нейния език така, както и в обикновения. Друга част от понятията в
психологията се създават и осмислят във връзка с една или друга психологическа
концепция. Понятията усещане, възприятие, емоции, памет, мислене носят ясно изразен
функционален характер. Тяхното съдържание е установено по примера на
биологическите понятия за функциите на организма. Все по-голямо значение
придобиват и други понятия, които се осмислят от нивото на личността.
Многообразието на психологическата терминология е предизвикано и от
бурното навлизане на психологическата наука в други области от научното познание и
нейното обединяване с тях. В резултат на това в психологията “прониква” чужда,
неприсъща на нея терминология, напр. от кибернетиката и биониката, от техническите
и икономическите науки.

Роговин М.С. Введение в психологию. М., 1969.

Гиппенрейтер Ю.Б. Введение в общую психологию. М., 1988.
Годфруа, Ж. Что такое психология.Т.1. М.: Мир, 1992.
Речник по психология. С., 1989.
Енциклопедия Психология, под ред. на Р. Корсини. С., 1998.
Шулц Д., С. Шулц. История на модерната психология. С., 2006.
Леви Л. Увод в психологията. С., 2003.