Медицински университет- Варна

„Проф. Д-Р Параскев Стоянов“

Факултет: ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

КУРСОВА РАБОТА
ПО
МЕДИЦИНСКА ПСИХОЛОГИЯ

НА ТЕМА:
Психичното в определението на СЗО.
Био-психо-социален подход

СТУДЕНТ: Мюрифе Орхан Сали ПРОВЕРИЛ:

СПЕЦИАЛНОСТ: АКУШЕРКА ДОЦ. Д-Р Петър Петров
ГРУПА:2 ФАКУЛТЕТЕН НОМЕР: 37019016 КУРС:1

1
 Съдържание

1. Психичното в определението на СЗО………………….3

1.1. Здраве…………………………………………………………….3
1.2. Психично здраве………………………………………........3
1.3. Лошо психично здраве…………………………………..4

2. Био-психо-социален подход…………………………………4
2.1. Въведение. Подходи………………………………………..4
2.2. Биопсихология………………………………………………..5
2.3. Социална психология……………………………………...5
2.4. Био-психо-социален метод в медицината………5
2.5. Био-психо-социален модел за разбиране на човешкото
поведение и
боледуване………………………………………………………7

3. Източници…………………………………….……………………….8

1. Психичното в определението на СЗО.

2
 1.1. Здраве

Здравето е ниво на функционалност при живите организми. То е състояние –

хомеостаза, при което организмът е уравновесен, т.е. постъпващите и
произведените енергия и маса са приблизително едни и същи, налице е
метаболитна ефективност.
При хората, това е общо състояние на ума, тялото и духа, при което няма
болест, нараняване или болка. СЗО дава по-широка дефиниция: „Състояние на
пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на
болест или недъг.“ Поддържането и повишаването на здравето се постига чрез
различна комбинация от физическо, умствено и социално благосъстояние и
благоденствие, които заедно понякога са наричани „триъгълник на здравето“.
Терминът „здрав“ е още широко приложим в контекст, като здравословна
общност, здравословен град или здравословна околна среда. [7]

1.2. Психично здраве

Според психиатрите психичното здраве е противоположността на психичната

болест, т.е. здрав е този, кой то няма симптоми. Това схващане поражда все
повече съмнения в коректността си, както и убеденост в необходимостта от по-
прецизни дефиниции [1].
Определението на СЗО за психичното здраве гласи: „състояние на
благополучие, при което човек реализира своите способности, може да се справи с
нормалните стресови ситуации, да работи продуктивно и е способен да
допринася за своята общност“.
Психичното здраве се дефинира и като „успешно психическо функциониране,
което води до продуктивни дейности, пълноценни взаимоотношения с другите
хора, способност за адаптиране към промените и справяне с несгодите …
психичното здраве е основа за формиране на позитивно мислене, комуникативни
умения, учене, емоционална устойчивост и самоуважение“ [2].
Според СЗО умственото и физическото здраве са буквално липсата на
заболяване. Същото се отнася и за психичното здраве [7].
От дефинициите става ясно, че психичното здраве е състояние, което не е само
отсъствие на психично заболяване, а е интегрална част от здравето и
детерминира качеството на живот. Може би психичното здраве е свързано най -
тясно с притежаването на адаптивни стратегии за справяне и защита в
различните ситуации и периоди на развитието [1].

1.3. Лошо психично здраве

3
 Терминът лошо психично здраве се използва за описание на редица негативни
психични състояния, включително и разстрой ствата, които отговарят на
критериите за психиатрично заболяване. Тук се отнасят и тези психични
проблеми, които не отговарят на критериите за психиатрично разстрой ство.
Проблемите с психичното здраве могат да бъдат категоризирани като общи
психични разстрой ства (напр. тревожни разстрой ства), тежки психични
разстрой ства(шизофрения, биполярно разстрой ство) и различни поведенчески
разстрой ства. В общественото здравеопазване се избягва използването на
термина психично разстрой ство, тъй като този термин се асоциира основно с
биологичния модел/генезис на психичните проблеми и заболявания,, както и да
се избегне стигмата, която често съпровожда тази диагноза.
Понятието психично заболяване има различни значения и тълкувания в
различните дискурси [3]. Всяка дисциплина има своя собствена гледна точка при
тълкуването и разбирането на концепцията за психичното здраве. Например, при
медицинския модел на психичното заболяване, фокусът е върху вътрешните
процеси на индивида, докато социалният модел се фокусира върху външно
проявеното, манифестирано, социално неприемливо поведение, което е
обозначено като девиантно, отклоняващо се от социалните норми и приемливи
модели на поведение в дадено общество и култура [4].
В оксфордския речник по социология се казва, че психическото заболяване,
характеризиращо се с наличие на психична патология: „тоест, смущения в
психическото функциониране, аналогично на смущенията в телесното
функциониране” [5].
Тези различия в тълкуването и разбирането на психичното заболяване водят
до различията във вижданията относно подходите за справяне.

2. Био-психо-социален подход

2.1. Въведение. Подходи

Думата „психология“ произлиза от гръцките думи „психи“ (ум, душа или дух)
и „логос“ (знание, беседа или учение). Буквално психологията е „учение за
душата“. По определение психологията включва научното изследване на
човешката психика и поведение. Неин предмет са поведенчески процеси, които
могат да бъдат наблюдавани (например: жестове, реч, физиологични промени) и
процеси, за които може само да се предполага, като мисли и сънища. Целта на
психологията, като наука за поведението, е също така да предсказва и
контролира поведението. Психологията има различни дялове:
• Биопсихология;
• Сравнителна психология;
• Социална психология;
4
• Психология на развитието;
• Психология на личността;
• Анормална психология /патопсихология/;
• Невропсихология;
• Съдебна психология;
• Консултативна психология;
• Клинична психология. [9]

2.2. Биопсихология

Поведенческата неврология, също позната като биологична психология,

биопсихология или психобиология е прилагане на принципите на биологията, в
частност на невробиологията, за изучаване на умствените процеси и поведението
на хората и животните (без примати). Обикновено изследва на нивата на
нервите, невротрансмитерите, циркулацията в мозъка основните биологични
процеси, които стоят в основата на нормалното и анормалното поведение.

2.3. Социална психология

Социалната психология е изследване на отношенията между хората и групите.

Изследователите в тази интердисциплинарна област са или психолози, или
социолози, макар че и двата вида изследователи в социалната психология
наблюдават както индивидуалното, така и груповото в техния анализ [7].

2.4. Био-психо-социален метод

Съвременната медицина променя погледа си върху пациента и заболяването.

Докато в миналото всяко заболяване е свързано само с конкретна биологична
нокса – ендогенна или екзогенна, то съвременният подход е разглеждане на
болестта като резултат на био-психо-социално единство. В тази връзка се налага
био-психо-социалният като доктрина както в етиологията, така и в патогенезата
и лечението на заболяванията. Био-психо-социален модел е понятие, въведено от
George Engel(1913-1999) като алтернатива на преобладаващия в медицинските
среди биомедицински модел т.е. болестта е резултат от биологично нарушение в
дей ността на орган или система, в резултат на настъпили патофизиологични
процеси. Био-психо-социалният модел застъпва тезата, че психосоциалните
фактори участват в етиологията и патогенезата на всички заболявания
(соматични и психични) едновременно и заедно с биологичните. Те си
взаимодей стват и потенцират. Този подход намира все повече поддръжници и
формира в голяма степен понятието „интегративна медицина“, която по
5
 същество е психосоматична медицина или психосоматичен подход. Те като
научна теория и практика съчетават в себе си компонентите на биологичното,
психичното и социалното, с което предлагат и комплексен терапевтичен подход
при всички заболявания. [10]
Био-психо-социалният модел на болестта се базира на общата системна теория
и постулира, че болестта може да бъде всеобхватно разбрана само ако се вземат
предвид 4-те системи:

➢ Биологична система- анатомични, клетъчни и биохимични фактори;

➢ Система на личността – мотивации, навици и когнитивни характеристики;
➢ Социална система – характеристиките на големи групи от хора;
➢ Културална система – обичаите, вярванията, поведенията на конкретна група, в
която живее индивидът.

Според системната теория всеки индивид се състои от по-малки вътрешни

системи напр. молекули, клетки и органи, а самият той е част от по-големи
външни системи напр. всеки човек е и член на семей ство, община, култура,
нация, свят. Разстрой ството на всяко едно ниво от тези системи може да повлияе
на всяка една от другите системи, както по-малките системи могат да влияят на
по-големи, така и обратното. Например, заразата в един орган може да направи
човека болен, което да наруши динамиката в семей ството или дори да зарази
други хора в общността. Обратно, лошата здравна политика на една нация може
да наруши здравето в много общности, на много индивиди (техните системи
органи).
За разлика от биомедицинския модел за здраве и болест , биопсихосциалният
модел поддържа виждането, че човешките същества са сложни системи. Болестта
е често причинена от комбинация от биологически (като вируси, генетични,
бактерии, наранявания), психологически (поведение-пушене, пиене, диета,
убеждения, емоции, стрес) и социални (като труд, среда, пол, етнос) фактори.
Последствията и терапията на заболяванията са също биопсихосоциални [8].

2.5. Био-психо-социален модел за разбиране на човешкото

поведение и боледуване

Био-психo-социалният модел за разбиране на поведението на индивида трябва да

се възприема като основна парадигма, водещо начало в организацията и
провеждането на здравните грижи, и преди всичко в отношението към болния човек.
Отношението, което индивидът проявява към собственото здраве е различно и
невинаги адекватно. В голяма степен това зависи от характеровите особености,
личностната ориентация, възпитанието в ранна възраст за утвърждаване на

6
 здравословен начин на живот, от преживени здравни неблагополучия (лични или на
най -близките), от религиозни убеждения и отношение към възможностите на
медицината.
Най -общо могат да се разграничат четири типа на отношение към здравето:
• Оптимистично, до неоснователно оптимистично и нехайно – Към
този стил на отношение са склонни личности, обичащи живота и удоволствията.
Нямат желание да ангажират вниманието си с наблюдение и анализиране на
функционирането на собствения си организъм и са убедени в неговото перфектно
състояние. Това повишава възможността да бъдат омаловажени ранни симптоми на
заболявания. Нерядко прекаления оптимизъм е защитна реакция по механизма на
изтласкването или отрицанието, а в дълбоката същност се крие страх от болестта. •
Фаталистично отношение към собственото здраве – Хора от този тип
живеят с девиза: „Каквото му е писано на човек, това ще се случи”. Често този
фатализъм е свързан с религиозни предразсъдъци, създадено недоверие към
медицината и ней ните възможности. И тук могат да се разкрият неосъзнати
механизми – „Нещата не зависят от мен, а от неопредолими сили”.
• Песимистично отношение, до хипохондрична ангажираност за
собственото здраве – Подобно отношение имат индивиди, които са склонни да
очакват лошото, както по отношение на житей ски събития, така и за здравето си.Това
ги води до непрестанно самонаблюдение. Изискват непрекъснато здравното им
състояние да се проверява, настояват за изследвания. Тази свръхангажираност със
собственото здраве ограничава нормалния им начин на живот. Когато правилно бъдат
насочени към консултация с психиатър, те реагират с обида, търсят друг лекар, кой то
„да им отдели нужното внимание”.
• Реалистично отношение към собственото здраве - Реалистично
гледащият на здравето си индивид е в състояние спокой но и точно да отразява
неблагоприятните сигнали от страна на организма си, навреме се насочва към
търсене на медицинска помощ, стреми се да представи пред лекаря максимално точно
и обективно оплакванията си. Обикновено при тези хора навиците за здравословен
стил на живот са интериоризирани отрано, чрез възпитанието [10].

Източници:
1. Попов Г. Обща и клинична психопатология. Варна: Стено, 2010

2. Tseng, W. (2001). Culture and psychopathology. In S. Diego (Ed.), Handbook of cultural

psychiatry. CA, USA: Academic Press.
3. Mguni N. and Bacon N. (2010). Taking the temperature of local communities: The wellbeing
and resilience measure. UK: Young Foundation.
7
4. Aneshensel, C. and Phelan C. (1999). The sociology of mental health: Surveying the field.
In C. S. Handbook of the sociology of mental health, Netherlands: Springer, 3-
17.
5. Steward Brown S., Samaraweera P., Taggart F., Kandala N-G., Stranges S. (2015).
Socioeconomic gradients and mental health: implications for public health. The British
Journal of Psychiatry. 208 (5).
6. [1], [2], [3], [4], [5]- Иван Попов. Социална Медицина
7. https://bg.wikipedia.org/
8. Под редакцията на Проф. Д-Р Риналдо Шишков. Психиатрия. Учебник за медицински
сестри и акушерки. Медицински университет Варна
9. С. Ангелова, д-р З. Арабаджиев, д-р Т. Атанасов, К. Георгиева, В. Кадиян, А. Каканакова,
С. Кандиларова. Медицинска психология. Лакс бук(2016)
10. https://preview.pomagalo.com/162773/bio+psiho+socialen+model+za+razbirane+
na+choveshkoto+povedenie+i+boleduvane/