Съдържание:

01. НАУЧНО ПОНЯТИЕ ЗА ПСИХИКА

02. ПРОБЛЕМА ЗА СЪЩНОСТ И ПРОИЗХОД НА СЪЗНАНИЕ

I. Когнитивни структури и функции на съзнанието.
II. Екзистенциално-афективни структури и функции на съзнанието.
III. Интенционално-волеви структури на съзнанието.
IV. Рефлексивно структури на самопознание.

03. ВЪЗНИКВАНЕ И ОБОСОБЯВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА КАТО

САМОСТОЯТЕЛНА НАУКА
I. Интроспективно-емпирична психология
II. Интенционална теория
III. Гещалтпсихология
IV. Функционална психология
V. Класически бихевиоризъм или бихевиоризъм
VI. Оперантен необихевиоризъм
VII. Класически психоанализ

ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА ЗИГМУНД ФРОЙД (1856 – 1939)

ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА АДЛЕР (1870 – 1937). ИНДИВИДУАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА КАРЛ ГУСТАВ-ЮНГ (1875 – 1961)

VIII. Карен Хорни

IX. Културно-историческа психология
X. Хуманистична психология
XI. Когнитивна психология
 ИСТОРИЯ НА ПСИХОЛОГИЯТА

Много важно е да имаш собствена гледна точка и да я отстояваш.

Много важен е контрола и да можеш да се контролираш.
Добро – добрия човек е този, който прави жертва за друг човек.
Ефекти:
знание  работа
да промениш себе си (да подчертаеш индивидуалността си), да тежиш с
нещо
психика
съзнание (инструмент  култура  сътворява друг човек)

НАУЧНО ПОНЯТИЕ ЗА ПСИХИКА

Традиционно психологията се дефинира, като наука за психиката или за

душата. Има и много други дефиниции за психологията – наука за: поведението, за
дейността, за съзнанието и т.н.
Психологията не е наука за човек. Науката за човека е антропологична
психология.
Какво е това психика? Къде има психика? Къде я откриваме? Коя е
територията й? Кой е носител на психичното?
При отговорите на въпросите има няколко гледни точки. Една от тях се нарича
Панпсихизъм.
 Панпсихизъм.
Това е гл.т. според която всички предмети, явления и процеси обладават
психика. Това е не научна гл.т. и тя се опровергава както от науката, така и от
здравия разум (абсурдно е да си мислим, че бюрото, чантата и други предмети
обладават психика).
 Биопсихизъм.
Това е гл.т. според, която всяка жива материя обладава психика. Началото на
тази гл.т. поставя Аристотел с учението си за душата. Той говори за растителна,
животинска и човешка душа. В това течение има една голяма истина и една малка
неистина. Голямата истина е, че на земята не е открита психика вън от някаква жива
материя, а малката неистина е, че обладаната психика расте.
Истината е тази, че растенията обладават еволюционното свойство дразнимост
и реагират на фактори, които имат значение за живота им. Тези реакции на
растенията се нар. тропизми или таксисии. Те могат да бъда гео-тропизми, тео-
тропизми, фото-тропизми.
Има експерименти с които се цели да се установи дали растенията не реагират
на ....................... състояния, но това много трудно може да стане. Този въпрос остава
открит.
 Антропсихизъм.
Това е гл.т. според която единствено човек обладава психика. Декарт казва, че
това не е вярно. Според него и животните обладават психика, но единствено човек
обладава тази психика, която се нарича съзнание. (кравите)
 Зоопсихизъм.
Това е гл.т. според, която единствено животните обладават психика. Това не е
така и човек обладава психика, която е различна, тя е друга.
 Невропсихизъм или нейропсихизъм (нервна клетка).
Това е научна гл.т. според която материален носител на психиката е нервната
клетка, нервната система – главния и гръбначния мозък, нервно организираната
материя. Това означава протичането на определени процеси в нервната система
прави възможно съществуването на психика.
[(захар – въглехидрати)  мислене, пълна амнезия] алцхаймер – едни клетки в
мозъка са изчезнали, като на тяхно място не са се образували други, нито
съединителна тъкан, а са останали каналчета.
Шизофренията не е психо-генетична, а има нервно-генетичен характер.
Зачатъчна психика – психика преди да се появи нервната система.
Още преди появата на нервната система в живите организми има химични
процеси, които реагират на
храна, ..............................................................................................
Още на психично-химично равнище се зараждат емоциите  после след като
се заражда нервна система организма реагира с чувствителност (по по-различен
начин) – Леонтиев.
 Ние можем да отговаряме на въпросите Защо?
1) Защо хората са различни? – това е голяма загадка [офицерски апарати за

разчитане на човешката мисъл – това е различно от полиграфа; с тези апарати

можем да хванем само емоционално-хормоните състояния, а не мисълта]
Човек има свобода само вътре в себе си – мисълта. За хората най-
важното не е свободата, а сигурността.
2) Не се знаят законите за учене.

3) Не може да се прогнозира поведението на човека, особено сложно-отговорното

му поведение  адекватност.
Никои не може да предвиди интервенцията в душата на човек (една дума може
да го разстрои, една постъпка, подкрепа може да го извиси).
Един човек, който има неадекватно поведение лесно може да нарани,
повреди хората, които обича.
Хората имат някакви очаквания – изисквания затова не може да имаме
неадекватно поведение.
САМОУБИЙСТВО – правят го хора при които липсва една белтъчна молекула
(меланин) в мозъка им.
Процесите вътре в нас + опита  следва да го изведем, като поведение.
Четирите вида темперамент реагират различно на даден дразнител, стимул и т.н.
За да има психика са необходими две фундаментални условия:
1. Мозък – нервно организирана материя.
2. Външен свят – стимули, дразнители, въздействия.
Психиката е продукт от взаимодействието от нервно организираната материя
и външния свят. Ако нямаме нервно организирана материя или въздействие върху
нея – нямаме психика.
Психиката е свойство на нервно организираната материя да отразява и
преработва външните въздействия до равнище на специфични процеси (когнитивни,
емоционална и волеви), състояния и свойства.
Процесите, които протичат в нервната клетка са запис на външно въздействие
на езика на нервната система. Този запис се нарича нервен код.
Пример: При всяко едно състояние (получаване на подарък) се извършва някакъв
биохимичен процес (отделяне на рибонуклеинова киселина). Но физиологичния
процес не е психика. Тези процеси – физиологичните, не се съзнават, те описват
свойствата вън от човек.
При психиката имаме трансформиране на нервен код
в ............................................... физиологичният процес не е източник, той е
материален.
Какво е психичен процес?
Въздействието на външния свят се опосредства от физичното. Не може да се
измери психика.
Емоционален коефициент – тест за емпатия
Жорж Полицер
Хората са уникални. Няма мярка за уникалност, не може да сравняваме
уникалности.
Психиката е трагично невидима, за нея може само да се мисли. Нямаме
сетивно познание за психичното. Същевременно с това психичното е адекватен
образ. Факта, че нямаме
сетивно ............................................................................................................................

ПРОБЛЕМА ЗА СЪЩНОСТ И ПРОИЗХОД НА СЪЗНАНИЕ

Съзнанието е най-висшата степен на развитие на психиката. Носител на

съзнание е човек достигнал определена степен на развитие способно да го направи
адекватен на културата в която съществува.
Трудно е да кажем, че бебето е носител на съзнание или, че е личност; трудно
е да кажем, че психично болния човек или неадекватния човек има съзнания в
качеството на личност (не съзнава какво прави, не съзнава какво е значението на
нещата).
Как субективното отразяване на реалността се превръща в съзнание?
Съществува еволюционно психически закон според който в колкото по-
сложни условия на живот съществува една жива система, организми, толкова по-
сложни форми на психика развива. Човек е жива система, която съществува на
границата на две култури, два типа природа – биологична и социална.
Фундаменталният факт от който следва да тръгнем е, че човек е абсурден, той
е невъзможен вън от човешкото общество, от човешките групи, вън от човешките
организации.
Например случаите за деца отгледани от животни не са верни
(измислици са) или ако са верни те не живеят дълго. Това е измислица,
защото обществата на животните се управляват от биологични закони.
Между животните и инстинктите управляват безпогрешно тези общества.
Животните никога не вършат безсмислени неща. В тези общества няма
независим индивид. Човекът е единствения, който обладава независимост
или създава зависимости.
Защо човек е невъзможен вън от човешкото общество?
Връзката на човека с другите хора се изразява чрез вещите, предметите. Човек
е невъзможен без другите, защото не може сам да произведе всичко което му е
необходимо; сам не може да удовлетвори своите потребности. Това може да стане
само в общества. Ако това е така хората трябва да влизат в контакт един с друг, да
се разбират, да постигнат съгласие, да си разпределят роли, да се грижат един за
друг, да осъществяват различни връзки и взаимозависимости.
Как да стане това?
Точно това, необходимостта от общуване. В широкия смисъл на думата е
създаден един гениален инструмент, едно уникално, културно оръдие, една система
от знаци и значения, наречени език, реч, най-общо знак.
Въвеждането на думи и знаци е ключовия момент за превръщане на психиката
в съзнание. Съзнанието е вербализирана психика облечена и затворена в думите
психика. С други думи съзнанието е културно обусловена психика.
Човек е знаково същество, а животните не са. Животните не учат езици.
Например маймуната може да научи няколко думи, но не може да ги свърже в
изречения, защото не работи с понятия. Езика у животните има емоционална
природа, това са сигнали свързани с инстинктите. При човека картината е друга.
Животните кодират, запомнят с образи. Те свързват образите, те не записват опита
си с думи и понятия, не правят т.нар. концептуализация.
 Думата изпълнява т.нар. сигнификатативна функция.
Сигнификация – това е означаване, символизира значение, нещо с което
обозначаваме знак (съществено общо – например гъба). Животните не работят с
обобщения, те не учат значения, не реагират на понятията – значението на
същественото общо.
Когато се усвои значението на думата човек върви към два процеса – той
приема ....................................., човек отива към комуникация (разбиране). Ученето на
думите, значението е един показател за умствено развитие на човека.
човек е креативен
стеснен диапазон на познание
Думите дават възможност на човек да се откъсне от конкретната реалност, да
я пренесе във вътрешното си пространство, да измени в този вътрешен план нещата
и да се завърне отново към реалността.
Думите са лицето на културата (когато един човек използва повече от 10
понятия в изречение означава, че не е наред психично). Всичко, което създава човек
е култура. Всеки човек се развива в конкретна култура. Без труда, езика,
организациите съзнанието не би възникнало.
Големият въпрос е за Анатомията на съзнание, основни структури на
съзнание!
V. Когнитивни структури и функции на съзнанието.
Всички живи системи учат и познават. Всяка научна система е обучаема.
Дълбоко във фундамента на съзнанието лежат знания, няма съзнание без
знание. Знанията правят карти, образ на света. Тук е представата за света. Знанията
очертават заедно с когнитивните познания рамката към които гледа света.
Карл Роджерс. Абстрактните знания очертават дълбока рамка, карат човек да
мисли критично  свободолюбие. Интелигентността е родово качество на живите
системи.
Хляб разделен на три части:
 97% от хората са елит, за които работят други
 хора манипулатори
 95% от хората са каторжници – работят за елита
 Най-голямата ценност, която обществото не иска да признае са ПАРИТЕ.
Икономика, която не работи не може да прави едни богати, а други бедни.
Познанието на човек е абстрактно, животните нямат абстрактни знания. Като
цяло познавателните функции имат за предмет търсене на истината – нещата такива,
каквито са. Когато се знае истината организма се адаптира и оцелява (създават се
ценности).
Човек не е същество, което само познава. Ако всичко се изчерпваше с това,
нещата биха били по-лесни. Съзнанието има и други функции, и друга страна.
VI. Екзистенциално-афективни структури и функции на съзнанието.
Когато имаме работа едно лице, обект пред нас изникват два въпроса. Първият
гласи:
 Какво е това?
Тук отговор дава интелигентността, интелекта. Това е чанта, закон, причина,
следствие и т.н.
Вторият въпрос е много сложен и той гласи:
 Какво значение има това лично за мен? Искам ли го или не? Обичам ли го или го
ненавиждам? Приятно ли ми е или не? За него ли съм или против него? Ценност ли
е за мен или никаква ценност не е за мен?
Когато човек започне да открива смисъла на нещата, тяхната ценност лично за
себе си, за своя живот, той вече се отнася екзистенциално, манифестира своя лична,
собствена позиция, открива субективната ценност на нещата. Тя не винаги съвпада с
обективната ценност. Вътре в себе си, за себе си и пред себе си човек е винаги
пристрастен. Всяко индивидуално съзнание е психически пристрастно – или за, или
против; или да, или не.
Няма безпристрастни хора. Пристрастните хора често са маскирани, те лъжат,
че не са пристрастни – не искат да отговарят, не искат да разкриват “истината”.
Пристрастността е фундаментален признак на съзнанието и нейната
психическа тъкан са емоциите и чувствата.
Афективното осмисляне на реалността очертава
съзнанието откъм най-сложната ме страна.
Емоциите и чувствата са процеси, които ни откриват под формата на
вътрешни преживявания личното отношение към реалността. Това е друг език на
съзнание, който има две думи, две модалности – удоволствие и неудоволствие,
приятно и неприятно. Разума ни казва какви са нещата, а емоциите и чувствата –
какви са нещата за нас – желани или нежелани. Емоциите и чувствата не са
когнитивни процеси, не са нито мисли (мисълта може да е “истина” или “неистина”,
а чувствата не могат да са “такива”, не може да се каже дали са правилни или не са),
нито усещания (усещане е когато иглата прободе кожата, тогава изпитваме болка –
точно това е усещане).
Жестока класификация на реалността са емоциите и чувствата.
Откъде идват нещата?
Изначално и дълбоко емоциите и чувствата са свързани със задоволяването
или незадоволяването на потребностите.
Какво е потребността? Това е състояние и свойство при което организма
преживява или изпитва недостиг от условия за живот.
Ако то се задоволява живата система преживява удоволствие, стабилизира се
(живота продължава). Ако потребността не се задоволява ние преживяваме
неудоволствие, дискомфорт, смърт, страдание, болест.
Основен възел на човешкия живот е задоволяването на потребностите. Самия
живот е едно усилие да задоволим потребностите, да оцелеем, да се развиваме.
Какъв момент има тук? – Преживяването на удоволствието придава смисъл на
живота! Нормалният човек живее ТУК И СЕГА!!!
Стремежът към удоволствие е естествен стремеж у човек! (осмисляне на
реалността от гл.т. на комфорта – неосъдително – за сметка на другите)
Едни от най-мощните, силни мотиви на поведението са емоциите и чувствата.
Разума е едно, а чувствата са различни, те са “обратни” на разума.
Всяка ситуация е уникална – грешим когато казваме кое е правилно и кое
не е!
Когато човек не може да “задоволи” чувствата си търси заместител.
Той преодолява дискомфорта от неудоволствието.
Патриархалните, консервативните, закрепостените хора са
“патологични” случаи. Те са елементарни, понякога се държат като
простаци. С тези хора “има” много проблеми, трудно ги разбираме и
трудно можем да ги убедим в “истинността” на нещата.
 Майката е много важна, като пример за момчетата!
Обич – убийство! Свойството интегритет на чувствата. Всичко,
всички преживяванията се съпровождат с чувства!
Разума може да породи чувства, но преживяванията на чувствата не са
тъждествени с разума. Чувствата не са еквивалентни на разума.
Различните емоционални етажи се дължат на различната култура на чувствата.
Хората имат различен емоционален правопис. Едни са емоционално грамотни
и отразяват твърде елементарна действителност, която те самите носят.
Само хората изпитват чувства, а те са емоционални реакции свързани с
духовните и социални потребности. Емоциите са първични реакции на удоволствие
или неудоволствие (има ги у хората и животните).
Човек не е само мислещо и чувстващо същество.
VII. Интенционално-волеви структури на съзнанието.
Човек като действащо същество. Из между много действия на човек има
такива, които са подчинени на значими цели и можем да кажем, че съзнанието
произвежда цели (при животните това го няма). Хората строят образи и планове за
бъдещето, променят се, стават “някои” и т.н.
Целеобразуването се подчинява на следните неща:
 Потребности – няма потребности от развитие, има потребности от материално
задоволяване. Амбиции – потребност от осъществяване.
 Идеалния “Аз” образ – всеки иска да бъде някой и не бива това да се подценява.
Представата на човек това какво иска да бъде играе много голяма роля за
формирането му и неговия живот, а също и за самочувствието му.
 Значимите други – има хора с които сме свързани (емоционално, с чувства и т.н.).
Човек не е свободен от обстоятелствата. Поставените цели на хората са тези на
неговите родители, приятели и т.н. Целите ни са в името на другите.
 Културен контекст – духа на времето, възможностите на обществото (културата
на обществото). Законите “К” – Кога, къде, кои – родители, държавата (наш глух
родител).
Културния фактор – стимулира развитието, формирането на човешкия
потенциал.
 Както е да се поставят целите, значимите цели не се постигат лесно. Те
изискват усилия, напрежения, понякога жертви. Когато човек започне да поляга
системно усилия, за да постигне една цел, казваме, че той действа като волево
същество.
Волята е висша физическа функция, при животните не съществува. Това е
съзнателна мобилизация на душевните сили у човек и при нея не е толкова
съществена външната преграда, а колкото че човек трябва да преодолее нещо у себе
си; да преодолее вътрешната бариера, да постигне съгласие със себе си и да започне
да действа. Между мисълта и действието има пропаст. Човек не винаги се пристъпва
към действие.
Кое кара хората да действат, като волеви същества? Защо хората полагат усилия?
Това е стар проблем, по който има различни гл.т.
Прагматичната гл.т. е следната:
Човек действа като волево същество, за да постигне успех. Може и така да е!
За различните хора успеха е различно нещо. Има такъв въпрос – Защо някои
хора могат да пожертват живота си в името на някаква цел?
Хората са способно да приписват смисъл на нещата, да преживяват някои
неща като ценност, като дълбоко потребни и да им отреждат място в живота си.
Всеки човек има ценностна система. В даден момент знаем за нас кое най-
важно, по-малко и въобще не е важно за нас.
Човек, когато убива друг, убива и себе си, а го разбира после. Трябва да
живеем без да пречим на другите, като клоните на дърветата – развиват се, растат с
разклонения нагоре, но без да си пречат едни на други.
Преписването на смисъл показва на човек за какво живее! Да откриеш смисъл
– логотерапия – лечение чрез откриване на смисъл.
Човек е не само мислещо, преживяващо същество, но е и самопознаващо,
рефлексивно същество.
VIII. Рефлексивно структури на самопознание.
Човек познава две реалности. Едната е външна, обективна, съществува
независимо от нас. Втората реалност е субективна – това е света на нашите
преживявания, чувства, мисли, желания и стремежи и осъзнаването на тази
субективна реалност е ключ към разбирането на много проблеми на класическата
психология.
Самото съзнание може да съзнава себе си. Единствено човек знае, че мисълта
и предмета за които мисли са две различни неща. Животните незнаят това. Те не
могат да мислят за мисълта си, у тях образа и предмета са слети, докато у човек са
диференцирани.
Самопознание – съзнание за самото съзнание или примитивните хора.
Кой съм Аз? Какъв съм? Какъв искам да бъда? Асконцепция – мисли за
себе си, изгражда своя “Аз” образ.
Съзнанието може да бъде източник, предмет и метод за изследване на себе си.
Хората могат да се самопознават, да се самоопределят, да знаят кои са.
Адекватност!
“Аз” образа има множествена природа – интелигентна, професионална,
морална, сексуална, физическа, духовна, идентична. Хората са много акцентуирани
или чувствителни  някоя страна от “Аз” образите си.
Клонящите към патологичните случаи при психичните термини означава, че
хората имат дефект в “Аз” образа.
Как се строи “Аз” образ? Какви процеси изграждат “Аз” образа?
Аз процесите на личността:
 Самонаблюдение
 Самоанализ (лична, личен анализ) [проблема на човек е търсене,
обсъждане]
 Самооценка
 Самоконтрол
Най-критичният от тези процеси е самооценката, защото хората не са
неутрални към себе си, проблема е дали можем да си направим адекватна оценка,
оценка без илюзии, без заблуди, да мисли критично.
Съзнанието работи с две оценки:
1) Самооценка.

2) Оценка, която другите хора ни поставят.

 Понякога тези две оценки могат да са различни. При това разминаване
особено, ако е огромно, крайно може да се стигне до афект при децата, а при хората
до криза, драма, неспособност за преживяване.
диалог, които съхранява достойнството на другия човек
Когнитивните, екзистенциално-афективните, интенционално-волевите и
рефлексивните структури изграждат съдържателно функционалната анатомия на
съзнанието.
От една страна съзнанието има съдържание, състои си от знание, от модели на
реалността. От друга страна то се състои от функции, от процеси и действия, които
преработват знанията и регулират поведението.

ВЪЗНИКВАНЕ И ОБОСОБЯВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА

КАТО САМОСТОЯТЕЛНА НАУКА

Основните програми за преобразуване на психологията в автономна наука.

По думите на немския психолог Херман Ебинхауз (1850 – 1909), психологията
е наука с най-кратка история и с най-дълга предистория – 2500 години предистория
и 124 години история – това е за науката.
А психичното знание е старо колкото човек. Всеки човек произвежда и
натрупва психическо знание за себе си и за другите хора, като личен опит.
Никой и нищо не може да опровергае това, което се случва с мен всеки ден.
Психология от личен опит. Тази психология се нарича житейска, ежедневна,
практическа, всекидневна (и този поток от натрупани знания съществува). Хората
имат различни преживявания и не може един човек да има всички преживявания на
другите, нито път може те да му ги дадат.
Близо 2500 години психологията е била една от философските науки, както
етиката, логиката, антологията, както останалите науки. Обикновено във
философския си период психологията се е развивала под флага на категорията душа.
Но през различните периоди във времето под душа се е разбирало различно нещо.
Тази философска линия на развитие на психологията продължава до втората
половина на 19 век. През втората половина на 19 век започва процеса на
обособяване, отделяне на психологията от философията и превръщането й в
самостоятелна наука.
ШКОЛИ
XII. Интроспективно-емпирична психология
В. Вунд (1832 – 1920) – Учение за психиката.
Първичното събитие, което отзнаменува свободата на психологията е
откриването на лаборатория в Лайпциг през 1879 г., първата психологическа
лаборатория в света от немския философ, физиолог (лекар), психолог дори и
патолого-анатом В. Вунд.
Лабораторията на Вунд се превръща след две години в институт по
Експериментална психология и по неин образец до края на 19 век възникват десетки
такива лаборатории в целия свят. Първата психологическа лаборатория открива в
Русия е в гр. Казан през 1885 година от Бехтерев, следващата е в Одеса през 1892
година и след това в Петербург. Първата психологическа лаборатория открива в
Америка е в Корнелския университет в Ню Йорк през 1892 година.първият конгрес
по психология е през 1889 година в Париж, оттогава на всеки четири години се
провежда.
Лайпциг се превръща в Ерусалим (Япония). Там се учат и първите български
академични психолози, като: д-р Николай Алексиев, д-р Цветан Радославов, д-р
Кръстьо Кръстев, проф. Петър Нейков, проф. Спиридон Казанджиев, Янко Сакъзов
(поддържат идеите на Вунд до средата на 20 век).
Вунд създава две психологии. Първата психология е експериментална,
физична, емпирична (от опит), интроспективна, атомистична – с една дума
Психология на съзнанието. Втората психология е – Народо-психология – това е
социална психология, културно-историческа психология; психология на митовете,
на легендите, на жестовете.
За да има наука, за да ................................................................... първо тя трябва
да изучава нещо, което не изучават другите науки. Тя трябва да има собствен
предмет, методи за изучаване на предмета, задачи и собствени понятия.
Вунд тръгва от разбирането, че всяка наука изучава някакъв опит (някаква
емперия), а всеки опит е представен в съзнанието, като знание за нещо. Природните
науки изучават външния опит – знание за нещо, което е вън от нас. Хуманитарните
науки са науки за вътрешния опит на другите. Психологията, ако иска да е наука тя
трябва да изучава опит, който другите науки не изучава.
Вунд казва – “Психологията е наука за непосредствения опит или за чистия
опит”. Този опит не се изучава от никоя друга наука.
Кой опит е чист? – човек или непосредствения опит е самото преживяване,
самата дейност на съзнанието без оглед на това какво преживяваме. Ние можем да
усещаме червено (за цвят, за болка и т.н.), но червеното не е свойство на съзнанието,
а на предмета, а самото усещане е ....................... процес.
чувстването само по себе си взето
Цялата работа е в това, че непосредствения опит, процесите на съзнанието са
ни дадени в самонаблюдението. Ние можем да разкажем дали усещаме или си
представяме, а и усещаме какво си представяме.
Вунд е атомист в разбирането на психиката. Трябва да открием най-малките
елементи (първичните) от които е направена психиката и като им изучим свойствата
и законите по които се съединяват, да разберем веригите на душевните
преживявания.
Той говори за три модела на опита:
усещане
представи или образи
чувства
Тези елементи се подлагат на експеримент и на самонаблюдение.
Ключовият въпрос за психологията е – Проблема за метода и за методите за
изследване на психичното!
Пред Вунд и всички психолози изниква въпрос – Как да бъде изучена
психиката? (Вунд поставя академичния предмет на психологията)
Идеал в науката за метод е експеримента, за първи път в лабораторията на
Вунд в Лайпциг се изследват хора. Деликатността е била в това как от една страна
да се експериментира с психиката, а от друга страна да се утвърди разбирането, че
психичното не е дадено непосредствено в самонаблюдението. И тъкмо в
лабораториите “на Вунд” експеримента и самонаблюдението били съчетани и от
експерименталните лица се искало да опишат това, което преживяват по време на
експеримента.
 Самонаблюдение, което има за задача да открие чистите елементи на опита се
нарича класически интроспективен метод. Идва от латинската дума интроспекцио,
което означава гледам навътре. Въпреки експеримента Вунд мисли, че
интроспекцията е основен метод в психологията. Този метод поставя много
въпросителни:
 Всеки ли човек е способен да бъде самонаблюдателен? Кой може успешно
да се самонаблюдава? Кой може успешно да предаде адекватно своите
преживявания?
Има хора, които трудно могат да изразяват, предадат своите преживявания, но
има и хора у които самонаблюдението е доведено до равнище на талант.
Не винаги самонаблюдението е успешно! (влак – гара – пътник)
 Може ли човек едновременно да бъде актьор и зрител? Например да решава
задачи и да се самонаблюдава. Самонаблюдението идва по-късно – от памет.
Можем да възпроизвеждаме “картина”, но не можем да задържаме в паметта
си нещо, което сме преживяли – емпатия.
 Самонаблюдението е широко експлоатиран метод.
 Самонаблюдението има запазен терен. Има процеси, които не можем да
изучим без самонаблюдение, като спонтанно въображение, фантазиите и др.
Основното възражение срещу самонаблюдението е, че по време на самия
процес ние можем да повлияем на това, което наблюдаваме у нас и да изопачим
фактите, да съобщим квази факти (вторични факти).
Как на практика протича експеримента? Никола Алексиев 18...... г.; през 1905
г. Нейков, Алексиев откриват първата българска психологическа лаборатория в
Софийския университет; през 1906 г. се извършва интроспективен експеримент със
студенти.
Експеримент със студентка – солна киселина – малинов сок.
От експериментите се доказва, че чувствата имат три двойки измерения:
1) Удовлетворение – неудовлетворение

2) Възбуждане – успокоение

3) Напрежение – отпускане

“Основни форми на чувствата” Никола Алексиев

 Впечатлителна – самонаблюдение; изразителна – експеримент. Експеримента
провокира самонаблюдението.
Идеите на Вунд намират развитие в две школи:
1) Вюртсбургска – Освалд Кюлпе. Школата ревизира Вунд, защото въвежда

нова молекула на опита – мислене. Школата се нарича още “Школа на

мисленето”.
2) Корнейлска школа – развива ортодоксално идеите на Вунд – Е. Титченер

(1857 – 1927). Той повтаря Вунд в абсолютно всичко. Корнейлската

лаборатория – 1891 г. Със смъртта на Титченер през 1927 г. се поставя и
края на интроспективната психология в Америка.
XIII. Интенционална теория
Интенционална теория за актовете на съзнанието на Франц Брентанр.
Както Вунд, така и Брентанр създава теория за преобразуване на психологията
в самостоятелна наука. Той работи с две понятия:
1) Интенция – насоченост на съзнанието към обекта.

2) Актове, действия върху обекта.

Нито една явление освен съзнанието на притежава интенция. Съзнанието е

винаги насочено към даден обект, към това, което се съзнава, няма съзнание за
нищо. Ако съзнаваме това означава, че съзнаваме нещо. И смисъла от съзнанието е в
това да овладеем обекта, като извършим определени действия, операции с него –
актове.
Съзнанието извършва три акта:
1.. Акт на идеация – съзнанието си представя обект, няма значение дали е
материален или измислен, идеален, фантазен (психически акт на представяне на
обекта).
2.. Акт на съждение – съзнанието установява дали обекта е реален или
измислен. Тук има логически момент, участва активно мисленето.
3.. Акт на афективна или емоционална оценка (субективна оценка) –
съзнанието установява дали мрази или обича обекта, дали обекта е приятен или
неприятен, притегателен или враждебен.
Не е трудно да се разбере, че тук Брентанр ни рисува една структура на
съзнанието, която по-късно в други теории е доразвита.
 За разлика от Вунд, Брентанр говори за т.нар. феноменологичен метод за
наблюдение и самонаблюдение при което не търсим елементите на опита, а
описваме цялостно, точно феномените на преживяванията, на явлението, така както
се случват.
Брентанр “маха” разликата – същност и явление.
XIV. Гещалтпсихология
Гещалтпсихологията е типично немско направление в психологията създадено
през 1912 г. нейни представители са – Макс Вертхаймер (1880 – 1941), Курс Кофка
(1886 – 1943) и Волфганг Кьолер (1887 – 1967). Основите на тази школа се поставят
в Франкфурт.
Тази школа иска да обясни как работи, функционира съзнанието като използва
за обяснението на този процес идеи валидни за целия физичен свят. Тук е
приложена идеята за отношението между част – цяло, идеята за цялостността на
света.
Всяко нещо може да бъде разгледано и интерпретирано, обяснено, като част
или елемент от нещо по-общо. Общото задава свойствата на елементите, а цялото е
нещо повече от сумата на елементите. Както имаме за физически свят образ, цялост,
така и съзнанието функционира като динамика на цяло и елементи, като форма,
образ, свързаност, конфигурация, като гещалт.
Съзнанието работи на няколко принципа:
 Принцип на центрирането (центрацията)
В даден момент съзнанието е центрирано върху един елемент нар. фигура,
останалото е фон. Не може цялото съдържание на съзнанието да е предмет на
вниманието, а само част от него.
 Принцип на прецентриране
Фигурите се движат, едни отстъпват място на други, вторите преминават във
фона.
 Принцип на прегнантността
Съзнанието се стреми да възприеме нещата ясно, чисто по възможност по-
пълно.
 Принцип за затваряне на гещалта
 Съзнанието се стреми да открие това, което липсва и да попълни фигурата,
както и да създаде нов гещалт. Затварянето на гещалта функционира, като решаване
на проблеми.
Два принципа: 1) изоморфизма – физиологичен – гещалтите са подобри на
физиологическите процеси, а не на външния свят; 2) автотомност – в мозъка на
човек има полета свързани с гещалтите.
“Теория за полето” на Курт Левин (1890 – 1947)
Курт Левин у голяма фигура в психологията и заедно с Фройд променят
представата за сложността на психиката, защото отиват към изследване не на
категорията образ, а към такива явления, като мотив, личност, потребности,
поведение, противоречие и т.н.
Курт Левин въвежда релационен способ на нещата, релационен начин на
мислене.
Детерминационен подход – Аристотел отговаря – Защо? Кое?
а Курт Левин е по-близо до въпросите на Галилей, Коперник – Как
стават нещата? Кои релации са съществени за нашата личност?
Курт Левин силно апелира към изследване на явленията в естествени условия.
Експеримента да се доближи до живота, до това как протичат нещата в ежедневието
и сложните образования на съзнанието, като убеждения, ценности, смисъл, мотиви,
претенции. Трудно се изследват в наблюдения. (майчинска саможертва)
Релационна теория за полето
Тази теория обяснява как функционира човек в света на своето обкръжение.
По точно в света на това, което си представя и в света на това, което среща. В света
на жизненото пространство наречено феноменално, жизнено поле или просто поле.
Курт Левин е взаимствал понятия от физиката, математиката, химията, за да
опише динамиката, промяната на взаимодействието на човек с обектите от неговото
обкръжение.

Наратични обекти
АЗ
 От една страна е човек, който има потребности, една част от които са базови,
основни, а друга са производни от тях – вторични или квази потребности. От друга
страна обектите притежават свойството валентност – привличат ни или ни
отблъскват, желани са или не са желани, стремим се към тях или искаме да ги
избегнем. С две думи в полето има сили на привличане и отблъскване.
Когато те могат да влияят върху нас със своята валентност и често пъти ние
манифестираме определен тип поведение. Поведението е функция на създалата се
ситуация и качествата на личността да я отреагират:
R = f (S  P)
Тази формула дава възможност за отреагиране на три типа поведение:
1) Зависимо (мързел – лекарства – майка)

2) Баланс между ситуация и личност – човек се съобразява (донякъде) със

ситуацията, а оттам нататък с други неща, които са у него

3) Надситуативно поведение – човек пренебрегва ситуацията и човек

следва личността си.

XV. Функционална психология
Това е течение в психологията, което за разлика от гещалтпсихологията и от
интроспективната психология иска да отговори на въпроса не от какво се състои
психиката, не от структурата на духа, а от това каква роля играе психиката в нашия
живот, за какво ни служи, как ни помага да оцелеем и да се развиваме по-успешно?
Може би в какво е прагматичната стойност на психиката?
Ясно е, че функционализмат има своите рани основания в биологизма, в
еволюционната теория за видовете, в Дарвинизма.
Теоретичен предвестник на функционализма е Брентанр, но най-известен
представител на функционализма е американския психолог и философ Уилям
Джеймс (1842 – 1910). Уилям Джеймс е колоритна фигура, той е първия
преподавател по психология в Харвард. След като издава “Основи на психологията”
в 2 тома започва да се занимава само с философия.
 Три теми от психологията са съществени за него:
1) Теория за потока на съзнанието.

Той разглежда съзнанието като река, като поток, като идващи си и отиващи си
състояния от мисли, от представи, желания, съмнения. Като река от преживявания,
които идват, но веднъж отишли ли си никога не се завръщат същите.
2) Съзнанието има свойството транзитивност – да тече.

3) Освен, че съзнанието е транзитивно, то е и селективно – ние избираме (център

– възбуда после тя си “отива” и на нейно място възниква друга). Съзнанието

има център, ореол, периферия, граница и задгранични територии, които са
населени от безсъзнателното.
Сложността на битието – мистична картина. Идеята за Бог. Съзнанието
притежава свойството субективност. Съзнание – безсъзнание  мисли. Нормативно
скроени академични идиоти. Човек да себеосъзнание феноменологията на света
около себе си е лична.
Идеята за самопознанието, за рефлексивните процеси.
Основоположник на “Аз” образа е Уилям Джеймс. Според него има 4 вида
“Аз” образ – материален, социален, духовен, идентично. “Аз” образа е това, което
ние си мислим за себе си, а не това което сме. Има и други варианти на “Аз” образа.
Огледален “Аз” образ – безконтролно приемат всичко, което другите им
казват.
Освободени – съзнанието – противоречивостта, амбивалентност.
През годините хората се променят, но си остават същите – имаме идентичност.
Теория на емоциите на Джеймс и Ланге
В теорията на емоциите много силно е въплътена основната идея на
функционализма. Функцията или действието поражда, предшества усещането или
психичното.
Ако нашите действия са лишени от връзка с психиката те остават безсмислени.
Винаги едно действие реализира нещо вътрешно. Вътрешното от своя страна
регулира действието и му придава смисъл.
В съвременната теория за дейността самата дейност се разглежда, като битие
на психиката. Дейността свързва човек с реалността. Без тази връзка той е
невъзможен. Но дейността има смисъл когато има цел, потребност, мотив,
практически ефект, носи полза.
Чрез емоциите и чувствата вие отразяваме значенията на нещата. Тези процеси
са дълбоко свързани с физическите и физиологични прояви на организма. Джеймс
приписва обяснителна роля на физиологичните и физически реакции за възникване
на чувствата – тъжно ми е, защото плача; страхувам се, защото бягам. Чувствата и
емоциите се пораждат от значението, от удовлетворението на потребността.
Има и момент, когато определени действия могат да събуждат определени
преживявания да ги предхождат. Функционализма към края на 20 век се претопява
се в Бихевиоризъм.
XVI. Класически бихевиоризъм или бихевиоризъм
Типично американско течение в психологията. Възниква през 1913 г. когато
американския психолог Джон Уотсън (1878 – 1958) пише една статия, която се казва
“Психологията от гледна точка на бихевиориста”.
Бихевиоризма е противоположно и противополюсно течение в психологията
спрямо всички други школи и течения. Защо? Затова, защото това а единствената
школа, която изключва от предмета на психологията психиката. Тук имаме
психология без психика.
Уотсън казва – “Психологията е естествена наука, която има за задача да
изучи поведението на живия организъм от дъждовния червей до американския
студент”. Предмет на психологията е поведението, разбрано, като физическо
действие или като физиологична реакция, но във всички случай наблюдаема.
Философска основа на бихевиоризма е позитивизма. Съгласно предмета на
науката за наблюдаема, тя е трагично невидима, тя е съмнителна, нещо странично.
Поведението е наблюдаемо – то е предмет на психологията, може да се измери, да се
види, реално съществува.
За да изучим организма са ни необходими две неща:
самото поведение
стимулите, които го пораждат – S  R
Тази формула е класическото лице на бихевиоризма. Стимул е всичко, което
поражда поведение (заплата, температура, усмивка, слънце).
 Като манипулираме, променяме стимулите може да предизвикаме и
предскажем поведението. Или като изучим реакциите можем да съдим за стимулите
(Бехтерев – R).
Една от причините за възникването на бихевиоризма е желанието да се
управлява и предсказва поведението.
Уотсън заменя всички понятия на психологията с бихевиористични термини.
Например: зрителното усещане се нарича зрителна реакция, мисленето – говорна
реакция.
В какво е силата, преимуществото на формулата?
Човек е описан и организма като стимулно реактивно същество. Разкрита е
зависимостта на човек от средата, човек е описан, като детерминиран.
Наред с това човек е описан, като обучаем (наследствеността играе огромна
роля), (придобиване на навици като да реагираме на стимули).
Коя е слабата страна на формулата? Пространството между стимул и реакция
е празно, а тук е мястото на психиката, съзнанието, инстинктите.
Стимулите се опосредстват от вътрешните променливи (професионален убиец
отказва да убие дете независимо колко пари му предлагат).
Рубинщейн (1889 – 1960) – създава учение за двойната детерминация на
поведението. Стимулите са опосредствани от вътрешните условия, те се
преработват, модифицират се (изменят се) и по такъв начин външните условия
действат посредством вътрешните. Човек има не само реактивно поведение, но има
и проактивно поведение (произтича вътре в него).
От 1930 – 1960 се появяват необихевиористите.
XVII. Оперантен необихевиоризъм
Идеи и възгледи на Буркос Скинър (1904 – 1990).
Идеите на Уотсън не се оказват вечни. В 30те години класическия
бихевиоризъм се пропуква и се появяват новите бихевиористи – необихевиористите.
Едната форма е когнитивния необихевиоризъм, другата е хипотетико-
дедуктивен необихевиоризъм. Има и социален необихевиоризъм, но има и
неонеобихевиоризъм или оперантен необихевиоризъм на Скинър.
Обща черта, характеристика на необихевиоризъм:
 Необихевиористите притежават общо свойство – те разчупват формулата
стимул – реакция, нанасят корекция и поставят между стимула и реакцията т.нар.
междинни променливи – знания, очаквания, цели, драйв, подбуди (различни
необходимости – различни опосредствени реалности).
Най-голямо лице на бихевиоризма в Америка е Скинър.той е един от най-
известните американски психолози. От 1948 до 1990 Скинър е професор по
психология в Харвард. Това с което е известен е неговата теория за оперантния
условен рефлекс, за оперантното учене или за оперантното поведение.
Скинър развива идеята, че ако света не е способен да упражни контрол върху
човешкото поведение ние можем да загинем. Не ни е нужна наука, а ни е нужна
технология как да живеем и трябва да създаваме среда, която да стимулира
хората ............................................. към успешно поведение.
Павлов показна, че живите системи учат или реагират по условно (дразнител
 реакция) рефлекторен път. При Скинър картината е друга – организма първо
извършва реакция, а после идва подкрепление, което е стимул, подбуда – R  (п) –
S.
Когато човек извърши една реакция или манифестира едно поведение има два
шанса, две възможности:
 Или поведението да бъде наградено, което ще рече да бъде положително
подкрепено да доведе до успех.
 Или да не бъде подкрепено, да бъде неуспешно, да няма положителен
ефект.
Какво следва – организма запаметява и затвърдява и се стреми към поведение,
реакции, които му носят успех. Неуспешните реакции се елиминират, защото не
носят успех, не удовлетворят определени потребности.
Обобщение – това поведение при което реакцията предхожда стимула се
нарича оперантно или оперантно условен рефлукс, а учението по този начин е
оперантно учене. Пример: жетона терапия – алкохолици.
“Отвъд свободата и достойнството” Скинър.
Културата трябва да стимулира ненаказуемо поведение.
XVIII. Класически психоанализ
ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА ЗИГМУНД ФРОЙД (1856 – 1939)
 Зигмунд Фройд създава първата система от идеи и възгледи, която се нарича
психоанализа и която е нова гледна точка за природата на човека, и най-важното,
която съблича човек докрай, но заедно с това съблича и обществото с неговите
институции. 3 революции – Коперник (земята и много планети), Дарвин (човек не е
произлязъл от Бога, а нашите предшественици висят още по дърветата и ни се
усмихват) и Фройд, който доказва, че човек не е толкова разумно същество за
каквото се мисли, че той се ръководи от мотиви, които не съзнава, че не е стопанин
в собствения си двор, че мотивите, които не съзнаваме не могат да се контролират
от нашите диктатори – не подлежат на контрол.
Откъде тръгват нещата?
Какво е психоанализа? – дефиниции:
1) Психоанализата е учение за безсъзнателната психика.

2) Психоанализата е учение за изтласканото безсъзнателно. Това е една от

формите на безсъзнателното съдържание, което е било в съзнанието после е

подтиснато, изтласкано в безсъзнанието.
3) Психоанализата е терапевтичен метод за интервенция или навлизане в

безсъзнателната психика с цел да се осъзнае безсъзнателното съдържание, т.е.

да се изведе в съзнанието при което симптомите на болестта отшумяват,
отиват си (клинична дефиниция).
4) Психоанализата е учение за тълкуване на сънищата. Сънищата са царския път

към безсъзнателната психика (фантазии, асоциации, път към грешките).

5) Психоанализата е учение за защитните механизми на Аз-а, за изграждането на

механизми чрез които да се справим с невротизма (психологическа

дефиниция).
6) Психоанализата е учение при което теорията и практиката съвпадат.

Възловите точки на класическата психоанализа са в понятията (концепти):

изтласкано безсъзнателно
филогенетично безсъзнателно
динамично безсъзнателно
едипов комплекс
инстинкти или нагони
Едуард Глодър.
 Идеята за безсъзнателното е преди Фройд. Извежда я за първи път Платон –
нещо безсъзнателно, също Ницше и други философи.
Фройд е първият, който е изследвал безсъзнателно в контекста на клиниката.
Неговото по-голямо откритие е в това, че безсъзнателното влияе и се проявява чрез
съзнателното.
Голям проблем – ние функционираме под натиска на нещо, което ние не
съзнаваме, а имаме собствено съзнателно обяснение.
Жан Мартен Шарко – работи в клиника в Париж през 1885 година –
постхипнотично внушение, внушение под хипноза (хипноза).
На мястото на мотив, който не съзнава се сляга разумен, рационален мотив.
Фройд казва, че основата на неврозата се появява до 7 година – подтискане,
изтласкване.
Когато си спомняме “изначалата”, първопричината болестта си отива.
По-важното е преодоляване на постхипнотичната амнезия (напълно забравяне
след хипноза).
Когато попадне в безсъзнателното – променя ли се или се запазва такова,
каквото е?
След 21 години Фройд говори за:
1) Инстинкт към живота – той е по-силен.

2) Инстинкт към смъртта.

Много от последователите на Фройд не приемат, че има инстинкт към

смъртта.
Немска школа – смърт (разрушават се).
за да се роди нещо, нещо трябва да умре;
Къде е източника на насилие, на агресия? – в дъното на агресията стой
несправедливостта; устройство на света (куче – нахранено);
живота е обратно движение към смъртта
ако не се подчини на Свръх Аз-а (идолите, Бог, партия и т.н.) – изпитва
чувство на вина;
парче земя – първо “това е мое” – второ, че са му повярвали (инстинкт .а
към смъртта е силно подтиснат);
деструктивен път да получим удоволствие;
 Безсъзнателната психика се подчинява на това да получим удоволствие.
Безсъзнателното не работи с външния свят. Психиката има три пласта:
- То – безсъзнателно
- Аз – съзнателно
- Свръх Аз – предава се първо от родителите (едипов комплекс,
комплекс на електра), нашето разбира за правилата и нормите,
“цензора”, съвест.
То (инстинктите) създава напрежение, акумулира енергия, иска да се
осъществи.
Аз – съзнанието – има задача да намери обекти да задоволят инстинктите
(фантазия или реалност).
Свръх Аз-а – предписва или забранява на Аз-а, как да стане това.
Защита!
Не всички хора имат еднакъв шанс да задоволят инстинктите си. Това става в
социален план.
Фройд абсолютизира сексуалния мотив, инстинкт, като основен в нашия
живот. Сексуалният инстинкт е метафора, живият организъм – работи на принципа
на, функционира в задоволяване на потребностите.
Реализиране – биологичен, култура; трябва да ви харесва (трябва да отговаря
на културата ви).
В сексуален факт се кръстосват биологичния и културния фактори.
Трябва да оставим хората да изживеят мъката си с времето, иначе не можем да
им помогнем!
Фройд е двигателя, душата на Виенския кръг. Всеки сряда следобед се
събират психолози и обсъждат проблеми на теорията, на практиката, на клиничната
психология. Един от членовете е един австрийски невролог и психолог – Адлер.
ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА АДЛЕР (1870 – 1937). ИНДИВИДУАЛНА ПСИХОЛОГИЯ
Адлер е една много интересна личност. Аналитично действие в психологията.
В 1911 г. Адлер се разделя с Фройд. Фройд не е търпял никакви възражения,
той е бил конфликтна личност. Мнението на Адлер за сексуалността е, че не е
единствения мотив, който движи човек, не са единствено биологични основанията в
нашия живот.
 Адлер поглежда от друга гледна точка – Има съзнание за социалната природа
на човек и най-вече зависи от това как слягат отношенията ни с другите хора, как ни
приемат, как ни оценяват и разбира се как се променяме самите ние.
Адлер манифестира нов възглед за човек и става предвестник на
хуманистичната психология. Той казва, че “Ние имаме нещо повече от това, което
ние е дала наследствеността и средата. Всеки човек има творческо сътворяване –
сам да създава себе си!”.
Според Адлер всеки човек се стреми да постигне статус на ценност в живота.
Адлер – наблюдател – открива нещо, което е винаги пред очите ни, но не го
виждаме – няма съвършени личности, всеки човек има слабости, несъвършенства,
някакъв недостатък.
Всеки човек е по рождение е непълноценен, малоценен; всеки човек от самото
си раждане изпитва, има чувство за непълноценност, малоценност. Това чувство
играе креативна, творческа роля, кара човек да се променя, но това чувство крие
известна опасност.
Комплекс за малоценност (язва – невротични заболявания).
Той не се развива вън от това как те приемат другите.
Ако един човек те обича, ако заема място в твоя живот, ако е свързан – той
няма причина за е комплексиран, другото е:
Чувство за власт и превъзходство – чувство за свързаност и приетост от
другите хора.
Стремежът да преодолеем чувството за малоценност и да постигнем власт и
превъзходство, да придобием статус на ценност функционират, като мотиви на
поведение.
Адлер казва: “В своя живот хората компенсират, има такива механизми;
хората компенсират своите недостатъци могат и да отидат и към свръх
компенсация.”
По-големия конфликт на принципна основа е между Юнг и Адлер.
ИДЕИ И ВЪЗГЛЕДИ НА КАРЛ ГУСТАВ-ЮНГ (1875 – 1961)
Би могло да се каже, че Юнг е втората фигура по величина в
психоаналитичното движение. Неговите възгледи са изградени върху етнография,
митология,културология, биология, философия, теология. Възгледите му са между
наука и мистицизъм. Той е швейцарски психиатър в Базел, Лугано. 1900 отива в
Цюрих и работи в клиника Бурхолци към Цюрихския университет.
95% от психоаналитиците са евреи, но Юнг не е евреин.
До 1913 година Юнг е член на Виенския кръжок на Фройд. През 1902 г. Влиза
в преписка с него. През 1907 се срещат и цяла вечер приказват, като баща и син. На
38 годишна възраст Юнг се разделя с Фройд. След 1914 г. Те не се виждат никога
повече. Причините за раздялата се в това, че Юнг не споделя редица гледни точки
на Фройд, като:
доминиращата роля в сексуалността
Едиповия комплекс
някои техники на анализата
идеята за сексуалната енергия и т.н.
Най-важната причина за раздялата е в това, че Юнг структурира по различен
начин психиката и развива идеята за наличието у човек на колективно
безсъзнателно. Централна тема в творчеството на Юнг е колективното
безсъзнателно. Той говори за лично съзнателно, за лично безсъзнателно и за
колективно безсъзнателно.
Идеята за колективното безсъзнателно събужда много възражения, но Юнг я
защитава докрай и безкомпромисно. Той мисли, че най-дълбокия пласт на
човешката психика се състои от наследствено закрепен и придобит опит на цялото
човечество. Колективното безсъзнателно не е свързано с личния опит на човека. То
не отразява нашия живот, а е онаследеност на човешкия опит, които ни кара без да
съзнаваме да реагираме по определен начин на дадени фактори – на силата, на
слънцето, а тъмнината и светлината, на майката, на мъжа и жената, на нещастието и
т.н.
Юнг установява, че това са основанията, че във вярванията, в митовете, в
легендите, в ритуалите на хората от различни култури има вещо общо, което се
изразява с различни символи. Същите образи се появяват и във фантазиите на
психично болните (Ада – лудите – затвор).
Юнг си задава въпроса – Откъде у хората, които нямат теоретичен или
практичен опит се появяват идеи и мисли, които нямат нищо общо?
 Изг-ка е колективното безсъзнателно! То е запис на структурно невронно
равнище как да реагираме на определени фактори. Конкретизацията на
колективното безсъзнателно става в образи наречени архетипи или архетип.
Архетипът е нагласа безсъзнателно как да реагираме, как да се дължим,
мислим, дори и как да оценяваме някои неща.
Личност е човек, която играе ролята!
Юнг прави първата типология на хората на екстроверти и интроверти. И двете
тенденции ги има у всеки човек,но едната доминира.
Индивидуализация!
Има един такъв въпрос – Какво е станало с психоанализата след смъртта на
Фройд през 1939 година?
Непосредствено сред Втората световна война психоанализата намира своята
истинска родина в Америка. За известен период от време тя получава разцвет в
САЩ, просмуква американската култура, но американската дейност поставя много
въпросителни на психоанализата – апострофира я така да се каже.
На първо място чрез американския тип – болен човек – това не са болните
момичета на Фройд, а учени, интелигентни момичета, мениджърки, които не са
болни, а участват в състезания наречени конкуренция.
Хората, които имат пари могат са отидат в публичен дом, да си набавят
наркотици, да си купят оръжие!
Психоанализата на Фройд е дългосрочно лечение, а американците са искали
бързо лечение, търсели са терапия, което бързо ще ги оправи.
Сред американската академична психология, антропология, социология също
изказват съмнения в постулатите на психоанализата. Тя трябва да се промени и да
отрази човешката реалност. Налага се човек да бъде интерпретиран, обяснение по
друг начин. Този, който предлага Фройд не е достатъчен.
Идва време на неофройдизма, на неопсихоанализата. Тези идеи изразяват най-
добре трима американски психолога – Фром (1900 – 1980), Хорни и Хари Съливан.
Фром е радикален фройдист.
Идеите на Фром довеждат до ужас различните типове моралисти, фарисеи на
нашата култура. Фром съблича човек докрай и му показва истините. Той използва
морала за инстинктите за изследване на
……………………………………………………………………...
интелект (има интелектуален прогрес, но няма морален прогрес) – афект; Защо
не сме човешки солидарни?
Фром поставя въпроса – Това, което става в нашия свят има ли отношение към
нашата природа?
50% от хората са овци – съгласяват се с диктатурата, а останалите 50% от
хората са вълци – те упражняват тази диктатура.
Темите, които поставя Фром са за природата на човека, за ирационалността на
човешкото поведение, за социалния тип характер, за насилието, за свободата, за
любовта, за мотивите на нашия живот и др.
Фром е направил непартиен прочит на Маркс и на Фройд. В обяснението на
човека Фром “урежда среща” на Маркс и на Фройд. Маркс е изследвал диктатурата
на обществото върху човека, зависимостта на човека от други хора. Маркс доказва,
че ние не сме свободни от обкръжението си.
външната диктатура
нашата зависимост от културата
Фройд изследва диктатурата на инстинкта. Това, че човек е зависим от
инстинкта.
Ние сме зависими и от двете.
Ние имаме дуалистична природа, но същността ни в тази природа е култура,
социално, историческа.
Фройд казва, че човек е зависим от икономическите, социалните,
политическите и идеологически структури и отношения в дадено общество.
Всяко общество изгражда определени качества у човек, които образуват
неговия социален характер (робовладелското общество – вземащ социален характер,
феодалното и тоталитарното общество създава егоистично теоретичен социален
характер).
Първоначалното натрупване на капитали, ранния капитализъм създава
хамстер натрупващ теоретичен социален характер. Следващият тих е пазарния. Той
превръща всичко в стоки и размяна. Този тип е доминиращ.
 Продуктивен тип човек – това е човек, който произвежда човешката същност,
това е така наречения добър човек. Добър човек – солидарен е, готов е да даде
любов.
Възможно ли е да променим природата на човек? Разумно ли е човешкото
(човек живее ден за ден) да има такава мисия? Какво искаме да направим от света
(човек не е мисия, няма мисия).
Основната идеи на Фром са “Бягство от свободата” – страхът. Той първи
търси сигурността после свободата.
“Психоанализа и етика”
“Образът на душата”
Фром умира през 80 година в Лукано – Швейцария.
Чомски – американски психолог – несправедливост. Основния въпрос –
несправедливото разрешаване, решаване на проблемите.
XIX. Карен Хорни
XX. Културно-историческа психология
Всяко нещо има рамка. Рамката на културно-историческата психология
обхваща зависимостта на човешката психика от продуктите на културата. Става
дума само за човешката психика, а не за животинската, и за нейното развитие в
зависимост от присвояването на продуктите на духовната и материалната култура.
Едно от първите лица на културно-историческата психология е руския психолог Лев
Симеонович Виготски (1896 – 1934). Той е Моцарт в психологията, работи
психология 10 години – от 1924 до 1934 г., през това време той написва около 200
работи.
Венец на неговите идеи е културно-историческата теория за възникването и
развитието на висшите психични функции (произхода на съзнанието). Виготски
показва как чрез усвояването на думите, понятията, знаците и значенията
натуралните психични функции се превръщат във висши психични функции
(логическа памет, абстрактно мислене, чувства, воля).
“Развитие на характера”
Виготски е аналитик на психологията. Той е анализирал всяко течение в
психологията и пледира за създаване на научна психология.
учене – трудности – това, което не може
 През 1920 г. Виготски започва работа с Алексей Николаевич Леонтиев (1903 –
1979), [френски, V глава – човек и култура].
“Проблеми на развитие на психиката”
“Дейност, съзнание, личност” – няма личност без съзнание и дейност.
Леонтиев има тема – Хипотеза за произхода на психиката.
Негова е теорията за дейност – тази теория ни обяснява как става развитието
на човек, как човек присвоява от продуктите на културата програмите за определена
дейност и ги превръща в собствени психични функции.
Не може да има развитие без да си присвоим продукти, присвоим програмата!
от външен – вътрешен план – интеро и обратно
Леонтиев разработва идеята за съзнанието и личния смисъл.
XXI. Хуманистична психология
XXII. Когнитивна психология