ЗИГМ УНД ФРОЙД

И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ

1 В книгата „П сихология на сексуалността" са обединени и раи

ни, и по-късни прои зведен и я на Ф ройд, като основно място заемат
мТри студии в ъ р х у теорията на сексуалността“ (1905 г.). З а да б ъ ­
дат по-добре разбран и м ного от изложените постановки на авто­
ра, необходим о е читателят д а има известна общ а представа за
цялостното м у учение. Т акова е предназначението на следващите
кратки бележки.
В края на миналия век виенският лекар психиатър 3 и г м у н д
Ф р о й д (1856 — 1939) ш окира света с една неочаквана концепция
за човека. В противоположност на традиционното, ут върж давано
с векове разби ран е за изключителната при рода на човека — бо-
жествен произход, рационални същност, романтичка емоционалност,
алтруистичен м орал, Ф ройд лансира схващането за неговата ин-
стинктивност, ирационалност, антисоциалност, егоистичност и немо-
ралност. На фона на големите постижения на естествознанието от вто­
рата половина на X IX век той погледна на човека с очите на есте­
ствоизпитателя, по-точно — на медика, опита се да смъкне з а б у л ­
ващ ия воал от идеализации и ни го показа в н егови я неподправен,
натурален вид.
Д ъ л го врем е според него човекът е ж ивял с високото само­
чувствие за изключителното място, което заем а въ в Вселената ка­
то единствено съзнателно същество. Н о развитието на науката на­
нася няколко непоправим и у д а р а по .това самочувствие. О собено
силни са ударите на три револю ционни открития — на Коперник.
'Дарвин и Ф ройд. „Самовлюбеността на човечеството, пише той, •.>
претърпяла досега три тежки разочарован и я от страна на н а у ш !-
та м исъл."1 Откритието на К оперник ра зр уш а ва илюзията, че м ес­
тожителството на човека — нашата Зем я, е център на Вселената.

1 Ф рейд, 3 . Основнью психологические теории в психоанализе.

М., 1923, .1 9 4 -1 9 8 .
Дарнин унищожи втората илюзия, че човекът има божествен п ро­
изход и няма нищо общ о с останалия животински свят. Но най-
силен и болезнен е третият удар, нанесен от Ф ройд и неговото
учение. Д ъ л го време, ка зва той, човек се е мислел за самодърж ец
в своята душ а, госп од ар на своето поведение. Науката поддърж а,
че психичното у човека е еднозначно на неговото съзнание. А той
стига до и звода, че това не е така. С поред него психичното не
само че не съвпада и не се покриви със съзнанието, но последно­
то е. само негова късна и слаба съставка. Той сравн ява психиката
с айсберг, при което съзнанието е като неговата видим а част, а о г­
ромни г и м у подводн и част е сферата на не съзнаваното. Р едица
психични заболявания, а и нем алко явления от всекидневния жи­
вот свидетелствуват според Ф ройд, че осведомеността на съ зн а­
нието за това, което става в психиката на човека и определя не­
говото поведение, е далеч непълна и често неточна. Даж е и з д р а ­
вият човек, изтъква той, невинаги може да определи мотивите на
своя душ евен живот. „О казва се, пише Ф ройд, че ч о в е ш к о т о
„аз" н е е с т о п а н и н в собствения с и д о м ." П оради
това съзнанието сл ед ва да се смъкне от илю зорния пиедестал на
госп од ар в човешкия живот. А това е тежък у д а р по сам олю бие­
то на човека.
Н о как Ф ройд стига до парадоксалното си откритие? П ред п о­
ставките за това след ва да се търсят, от една страна, в личния
му живот; от д р у га , в социалните услови я — в д у х а и потребно­
стите на епохата, об усл овен и от постиженията и развитието на
естествознанието, от конкретните нуж ди на медицинската практи­
ка; а от трета, в личната м у склонност към обобщ аващ и и ф ило­
софски размишления.
Когато през 1925 г. Ф ройд реш ава сам да напише своята б и о­
граф ия, той започва така: „Р оден съм на 6 май 1856 г. в ъ в Ф рай-
б ур г, М оравия, едно м алко градче в днешна Ч ехословакия. Р о д и ­
телите ми бяха евреи, сам аз си останах евреин."2 Еврейският про­
и зход на Ф ройд играе известна роля в о/сивота и формирането на
възгледит е му, ако не в др уго , то в определянето на професията
му. С лед като завъ рш ва медицинското си образован ие, той постъп­
ва в Института по ф изиология и работи в ъ р х у изследването на
нервната клетка. Ж еланието м у е да се посвети на научна работа.
П оради еврейския м у п рои зход пътят към научна работа се ока­
зал затворен за него в м онархическа Австрия. П ринуден е да се
отдаде на психиатрична практика. В нея именно той се сблъсква
с едно особено забол я ван е — хистерията. Особеното е, че докато

2 Мл vie ct la P.sychanalyse, p. 13.

6
при другите забол я ван и я обикновено се констатира някакво ан а-
томично увреж дане или изменение, то при хистерията такова не
се установява. К оя е тогава причината за заболяванет о? Ф ройд
за д а ва л тови въпрос на много специалисти, но отговор не можел
да получи. Само знаменитият френски психиатър Ж . М Шар/со м у
отговорил, че тук вероятно е налице някаква невидим а травма, но
коя е, и той сам не знаел. Т ова ам бицирало Ф ройд da се заем е с
откриването на неизвестната причина — невидимата травма. По
това врем е известност получ ава използването на хипнозата в п с и ­
хиатрията. П рез 1885 г. Ф ройд получава стипендия и отива да се
учи в Париж при самия Ш арко. Той посещ ава и школата на Берн-
хайм в Пан си, наб лю дава опитите на селския л екар д-р Л еб о, сре­
ща се с д-р Б ройер и сам започва да експериментира с хипноза.
С нейна помощ той реш ава д а търси невидимата травма. Наисти­
на постигат се удивителни резултати. В ъ з основа на постигнатото
заед н о с д-р Б ройер създават една свъ рзан а теория за хистерията,
която публикуват е съвместния си труд „И зследвания в ъ р х у хисте­
рията" в 1895 година. Основното, което откриват, е. че причината
за заболяванет о е някакво травмено преж ивяване, което лицето е
потиснало или забрави ло. П о д хипноза болните разкриват прежи­
вяването. И когато лекарят им помогне постепенно да си спомнят
и разкажат за скритото, но изм ъчващ о ги преж ивяване, те се у с ­
покояват и симптомите ни забо.ш ването изчезват.
Ф ройд продълж ава опитите сам и у с ъ в ъ р ш е н с гву ва метода за
достигане до скритите травми. Практиката показва, че хипнозата
не е приложима при всички случаи или хора. Т огава той стига до
идеята за т ълкуване и анализ на сънищата. Удобството е. че i v -ч-
ти всички хора сънуват и обикновено с охота разказват сънищата
си. Сънищата се оказват прекрасно средство за разкриване на
скрити трае мени преж ивявания и ж елания. П о-късно той въвеж да
анализ на свободните асоциации на пациентите в б у д н о състояние,
а след това и анализ на творческите произведения. Така той р а з ­
работва п с и х о а н а л и з а т а отначало като лечебен метод в
психиатрията, а впоследствие и като всеобщ метод за изследване
на човека и неговата многостранна дейност в обществото .... тру­
дова, политическа, нравствена, художествена.
Главните трудове, които бележат формирането и развитието
на Фройдовото учение, са следните: „Т ълкуван е на сънищата"
(1 9 0 0 ), „Вицът и неговото отношение към не съзнаванот о1' (1 9 0 0 ),
иПсихопатология на всекидневния живот" (1 9 0 4 ), „Три студии по
теория на сексуалността" (1 9 0 5 ), „За психоанализата“ (1 9 1 0 ). „То­
тем и табу" (1 9 1 3 ). „Отвъд границите на удоволствието’' (1920).
*П сихология на масите и анализ на човешкото „А з“" (1921), „Аз

7
u To" (1 9 2 3 ), „Страхът" (1 9 2 6 ), „Актуални размиш ления в ъ р х у
войКата и смъртта" (1 9 2 6 ), „Бъдещето на една илюзия" ( 1930 ),
„Потискания (прЬтеснения) на цивилизацията“ (1 9 3 2 ), „Нови р а з­
съж дения в ъ р х у психоанализата" (1 9 3 4 ), „М ойсей и единобож ие-
то" (1938). П рез 1909— 1910 г. Ф ройд е поканен в САЩ, където
изнася цикъл от лекции за запозн аване със своето учение. Същите
са събрани и издаден и под за гл а ви е „В ъведение в психоанализа­
та". Т ова е най-популярното произведение на Ф ройд, където си-
стемно и най-достъпно са излож ени неговите основни в ъ згл ед и 3.
Така подтикнат'от непосредствената потребност на медицин­
ската практика, Ф ройд стига до и зво д а за двупласт овия състав на
човешката психика: огром на част — несъзнавана, и малка част —
съзнавана. П ри това определящ о и госп од сте у ващ о положение в
мотивацията на човешкото поведение и многостранната дейност на
човека заем а не съзнанието, както обикновено се приема, а несъз-
наваното.
По-нататък Ф ройд си поставя за задач а да разкрие същността
и условията, при които се ф орм ира несъзнаваното и механизмите
на неговата активност. В несъзнаваното с п о р е д него се намират
д в а вида психични съставки — едни, които са били осъзнати или
са продукти на съзнанието, но са преминали в латентно състоя­
ние, и други , които въоб щ е не достигат до съзнанието и не се д о ­
пускат до него. Първите са известни на традиционната психология
и затова Ф ройд не се спира на тях. Цялото си внимание той на­
сочва към вторите, тъй като те не са познати на науката. З а д а
разкрие тяхна fix същност, динам ика и функция, той С7>здава с воя ­
та теория за движещите сили на несъзнаваното.
Източник н а процесите в нес7)Знаванот о според н е го са в л е ­
ч е н и я т а . Влечението, твърди Ф ройд, е п с и х и ч е н дразнител, но
той се разли чава от обикновените дразнители по това, че не и д ва
отвън, а от вътрешността на организм а. Второ, то има постоянен,
а не временен характер. Трето, от външното дразнение може да
се избяга, а от влечението не може. Източник пък на влечението
е телесен процес — химичен или механичен, койт о се извърш ва в
някой от органите или част от тялото, раздразнениет о на който в
душ евния живот се въ п л ъ щ ава в ъ в влечението. Затова Ф ройд оп­
редел я влечението като „понятие, стоящо на границата меж ду д у ­
шевното и соматичното, психичен представител на дразнението, из­
хож дащ о от вътрешността на тялото и проникващ о в душата, ме­
рило за работа, която се изисква от психиката вследствие на ней-

3 На български това произведение има две издания — през

1947 н 1990 г.

8
пате вр ъ зк и с ф и з и ч н о т о П о д влияние на съогвстните телесни
процеси, влеченията се активизират, а в душ евния живот възниква
психични енергия и се с ъ зд а ва напреж ение. Влечението винаги пре­
следва определена цел — постигане на удоволст вие чрез отстра­
няваме на възникналото напрежение. „Протичането на психичните
процеси, пише той, автоматично се р егул и р а от п р и н ц и п а н а
у д о в о л с т в и е , възбуж дай ки се всеки път от свързанот о с не­
удоволст вие напреж ение и приемайки след това насока, съвпадащ а
с крайния резултат, с нам аление на това напреж ение, с д р у ги д у ­
ми, с отстраняване на неудоволствието или п олуч аване на у д о в о л ­
ствие."п
У човека има различни влечения — към игра, спорт, общител­
ност и пр. По основни и определящ и според Ф ройд са сексуал н о­
то влечение (в което вклю чва и това за сам осъхранение) под о б ­
щото понятие а и б и д о и неговата противоположност ~ влече­
нието к ъ м р а з р у ш е н и е и с .it ъ р т. В някои от по-късните
си прои зведени я Ф ройд и зди га тези д в е &лвчжня в ран г на все­
мирни принципи и при дава на учението си общ ом-ирогледен и фи­
лософски характер.
Н ай-ш ироко място и най-голям о значение в своята концепция
той отделя на сексуалното влечение. С поред него то е основният
източник на енергия за човешката активност и играе най-важ на
рол я в живота на човека. Л и б и д от о у Ф ройд има твърде ши­
роко разби ране — и като жизнен пагон (ероса у Платон), и като
ж изнена тенденция, жизнен порив (ela n v ita l) у Бергсон, и като
обикновено сексуалн о влечение, като количество п олова енергия,
полов глад , и като л ю б ов в най-ш ирок смисъл на тази дум а.
Сексуалното влечение спорсд него е присъщ о на детето още
от раждането, а спорсд негови я последоват ел Ото Р анк — още от
утробния период. То възн и ква заед н о с тялото и м акар да търпи
известни изменения, не изчезва през целия живот на организм а.
Що се отнася до половия живот в обикновения житейски смисъл,
то това е само един етап от проявите на либидото. Ф ройд р а згр а ­
ничава два основни етапа в сексуалното развитие на човека —
предгенитален и следгенитален, или същ ински полов живот. В пред-
гениталния етап поради недоразвитост на половите органи п осл ед­
ните още не са център на сексуалното влечение. Либидот о на д е ­
тето е разсеяно по цялото м у тяло и всеки участък от него можз
д а стане изразител на сексуалн а в ъ зб у д а . Т ова са така наречени­

4 Фрейд, 3. Основиью лсихологические теории в психоаналш е,

с. 107.
5 Ф рейд, 3 . П о ту с т о р о н у принципа удовольствия. М., 1923.

9
те е р о г е н н и з о н и — устата, ан у са j кожата, палеца или п оказа­
леца на ръката и пр. Детето през този етап е автоерогенно — то
за д о во л я ва сексуалното си влечение, когато бозае, смуче пръстите
си, когато го къпнт и милват, когато се изхож да.
Важен период от развитието на детето според Ф ройд е този
от три- до петгодишна възраст. М акар повечето от събитията от
този период да не се помнят, м ного от тях се оказват съдбоносни
за /д е л и ^ ж и вот на човека. Т акава съдбоносна роля играят онези
ж елания^Тоито“са $и:ш7ютиснати и не са м огли да бъдат свобод -
но изживени поради редица забрани, установени от човешкия м о­
рал. Ifa u -голям брой забран и и ограничения, приети в обществото,
се отнасят до сексуалните желания. П рез този период сексуалното
влечение у детето се насочва към противоположния родител — у
момчето към майката, а у момичето — към бащата. В одено от
принципа за удоволствие, детето се стреми към възмож но по-п ъл­
ното м у удовлет воряване. То иска да спи, да се м илва, целува,
играе със съответния родител п изпитва враждебност към всеки —
брат, сестра, бащ а или майка, които го конкурират и ограничават
или м у отнемат това удоволствие. Цялата тази съвкупност от п р о ­
тивоположни желания и чувства към членовете на семейството
Ф ройд обедин ява в понятието ..F. д и п о в к о м п л е к с", заем ащ
важ но място в неговата система
От това, как детето ще разреш и своя „едипов комплекс", как
ще излезе от него, зависят както проявите на различните и звращ е­
ния (които са обект на настоящото издан ие), така и цялостното
по-нататъшно развитие на индивида — неговото з д р а в е или з а б о ­
лявания, семейния м у живот, неговите трудови, социални, творче­
ски изяви и реализации.
Постепенно детето започва да се сблъсква със съществуващи-
тс и приетите, в обществото и семейството порядки и забрани. О каз­
ва се, че едни неща са позволени, а д р у ги не, че постъпките и же­
ланията могат да бъдат допустими или осъдителни, нравствени
или безнравствени. То постепенно започва да разби ра, че за да и з­
расне и се разви е като нормален член на семейството и общество­
то, трябва да потиска м ного от своите влечения, стремежи и же­
лания. да изгони дори самата м исъл за полово общ уван е с едич
от родителите, осъзнавайки я като осъдителна, срамна и нем орал­
на. Така то се сблъсква с противоречието меж ду п р и н ц и п а н а
удоволствието и принципа на реалността. В
резулт ат на това противоречие възн и ква п о т и с к а н е т о и A t
и з т л а с к в а н е т о — едно д р у го характерно понятие въ в Фрой-
довот о учение, използвано за обяснение механизмите за ф орм ира­
не на несъзнаваното. Всички онези влечения, желания, стремежи,

10
които са в р а зр ез с принципа за реалност, не се допиш а г г>о с ъ з ­
нанието н се изгонват в сферата на несъзнаваното. Н з.очсч и о б а ­
че, те не се унищожават. Напротив, тяхното неудовлет воряване и
потискане ги кара да набират енергия, да се активизират и с ъ зд а ­
ват напреж ение в психиката, търссйки пролуки или форми, чрез
които да измамят съзнанието и се реализират.
Психичният акт или силата, която и звърш ва подбора и осъщ е­
ствява изтласкването, Ф ройд нарича ц е н з у р а . Допуснатите от
цензурата влечения и ж елания не стигат веднага до съзнанието, а
преминават в п р е д с ъ з н а в а н о т о . Тук те се подготвят и, о б л е ­
чени в слово, могат да се осъзнаят.
Ф ройд п редлага два вида структури, два м одела на човешката
психика — топичпа (пространствена) и функиионална. При п ъ р в а ­
та психиката се състои от три дяла: несъзнавано, п редсьзч ааан о
и съзнавано. Н е с ъ з н а в а н от о е област, а която бушуват ли-
бидните желания, които не признават никакви ограничения. Б и о ­
логични по п рои зход и същност, те не зависят нито от времето,
нито от външните условия. Те са в непрекъсната борба с ц ен зур а ­
та в стремежа си да намерят п рп луги и се реализират. Не са о б ­
лечени в дум и и затова не м о га i да се осъзнават.
П р е д с ъ з н а в а н о т о е промеждутъчна част, в която вл и ­
зат приемливите за цензурата психични актове. Т ук са и всички
психични процеси, които идват от външ ния или от вътрешния свят
през съзнанието. То е нещо като резер во а р на съзнанието, откъде­
то последното може да извиква или връщ а едни или д р уги п р ед ­
стави, мисли или желания.
С ъ з н а в а н о т о е най-късно възникналата съставка на чо­
вешката психика. Неговата роля е да приема или отбягва д р а зн е­
нията, които идват от външ ния свят — от природата или от о б ­
ществото. Вътрешните влечения и ж елания могат да достигнат до
съзнаваното само ако не противоречат на принципа за реалност и
ако бъдат допуснати от цензурата. То е своеобразен б уф ер между
принципа за удоволст вие и този за реалност. З а съдържанието на
несъзнаваното съзнанието не е осведомено. Даж е ако някои от
влеченията или желанията от несъзнаваното успеят да надхитрят
цензурата и в зам аскирана форм а — с у б л и м и р а н и , се п р о ­
мъкнат в съзнаваното, то и тогава човек възприем а тяхната м ас­
ка, видимост, идеализация, но не и тяхната същност.
П о-късн о Ф ройд осъзнава, че тази пространствена структура
е образн а и по-достъпна за разби ране, но не разк р и ва достатъчно
функционалните взаимоотношения и интегрирането на отделните
психични слоеве, и затова разработ ва втора, ф ункционална струк­
тура. В нея психиката се дели на „То“, „Аз" и „С връх-аз" („ И д е ­

11
ал-аз" ). С тази нова терминология и структура той иска по-добре
да изрази вътрешната противоречивост, динамика, интеграция и
преливане меж ду отделните съставки на психиката. С термина
„То" той означава несъзнаваното, а с „Аз" — съзнаваното. Но
уточнява, че меж ду тях няма рязка граница, доколкото цензурата
дейст вува от изискванията на принципа за реалност, изхож дайки
от „А за ", а изтласкването и цялата негова дейност е несъзнавана,
откъдето следва, че и част от „Аз" е същ о несъзнавана. С терми­
на „И деал-аз" Ф ройд, най-кратко казано, означава субективирана-
та външ на социална действителност, закрепена в определени нор­
ми, изисквания, традиции, м орал — семейна (черти, характер, спе­
цифични изисквания на родителите), социална (формите и чертите
на общественото съзнание — културни, религи озн и. нравствени, ес­
тетически, политически, национални и пр.) с техните изисквания и
порядки. „И деал-азът " е това, което индивидът ж елае да б ъ де, с
което той се идентифицира и същ евременно от което се страхува
и м у се подчинява. То е нещо като съвест в най-ш ирок смисъл.
П ъ р во о б р а з на „И д е а л -а за “ отначало са родителите, а вп ослед­
ствие — обществените институции и дейци. Идентифицирайки се с
„И деа.г-аза", индивидът изпълн ява изискванията м у като свои. Ме­
ханизмът на идентификация е несъзнателен. Така картината на
човешката психика, която Ф ройд ри сува, става все по-слож на, р а з­
мита и динамична.
Глазното средство, което Ф ройд изп олзва за разкриване, с ъ ­
държанието на несъзнаваното като движ еща сила в мотивацията
на човешкото поведение, е психоанализата на хипнотични преж ивя­
вания, свободни исоцнйции, сънищ а и произведения на човешката
творческа дейност. IIърво.чачалната цел е постигане на лечебен
ефект чрез отстраняване на траемените преж ивявания и желания.
Постепенно обаче Ф ройд разш ирява приложението на този метод
и в д р у ги сфери — за разкриване възникванет о на общество/ о и
неговите структури („Тотем и табу“), за обяснявано на войните,
социалните револю ции, религиозните и политическите движ ения, и з­
куството ( „Актуални размиш ления в ъ р х у войната и смъртта"). В
д р у ги („А з и То“, „O ir-ъд принципа на удоволствието") той п ре­
нася своя метод и принципи в ъ р х у света като цяло и превръщ а
учението си в своеобразн а социална и ф илософ ска теория. Така от
частнонаучно, изчестко като психоанализа, учението м у се п ревръ­
ща в ъ в ф илософ ско под названието ф р о й д и з ъ м.
Още в началото на века учението на Ф ройд получава светов­
на известност. Неговите последователи създават школи, орган и зи ­
рат дружества, провеждат срещи, симпозиуми, издават списания и
литература. В същото врем е то е подлож ено на остри критики от-

12
л яво и отдясно, обвин явано в най-различни гр е х о ве — гр у б мате­
риализъм , краен биологизъм и пансексуализъм , атеизъм, от д р у га
страна — в произволен субективизъм, психологизъм , мистика и
идеализъм . .... .... .......... ................ .
Възникват и първите J,оазклонеция_.u..._p.Q3jwe идности. Едни от
най-ранните последователи на Ф ройд — А. А д л е р (Австрия) и
К. Г. Ю нг ( Ш вейцария) внасят свои корекции е учението му и
създават свои школи. В стремежа си да п реодолее Ф ройдовия б и о­
логи зъ м и пансексуализъм , А длер заменя инстинктите и сексуалн о­
то влечение като източник на психичната активност с чувството за
малоценност и за приспособяване към социалната общност. К. Г.
Ю нг се разгран и чава с концепцията си за „колективното несъзна-
вано", което се състои от наследствено предаван и психични ф ор­
ми на изж ивяване — инстинкти и архитиповеt об разуван и ощ е в
предисторическото развитие на човечеството,
В периода меж ду двете световни войни корекции в ъ в Ф ройдо-
вото учение внасят В. Ще кел и Р. Шпиц, характеризиращ и се с
все по-голям о отдалечаване от биологизм а на ортодоксалния ф рой­
ди зъм и към увели чаван е социализацията на психоаналитичните
концепции. И зразит елка на такава тенденция е и дъщерята на
Ф ройд — Ана ф ррц д. която особено след см?>ртта на бащ а си из­
тъква, че човешкото „Аз" се форм ира не само под влияние на
биологични фактори и. наследствеността, но и в процеса на инди-
видуалното развитие под въздействието на социалната среда. Р е­
визията на ортодоксалния ф рой ди зъм се за д ъ л б о ч а ва и от К. Х о р -
ни, която поставя на мястото на сексуалното влечение стремежа
към усъвърш енст вуване, или п е р ф е к ц и о н и з м а и с т р а х а
(анксиозността) на личността, че това няма да й се отдаде. Така
възн и ква к у л т у р п с и х о а н а л и з а т а на X. Хартман, X. С ъ -
ливан, Е. Ериксон и др. в САЩ.
Основните направления, които са характерни за съвременните
представители на Фройдовото учение, най -добре се очертаха на го ­
лемия м еж дународен симпозиум, посветен на проблем а за н есъ з­
наваното. Той бе проведен в Тбилиси през септември 1979 г. с
участието на над 200 чуждестранни представители от всички по-
голем и страни на света6. В ъпреки голямата пъстрота от въ згл ед и
представителите на съврем енния ф рой ди зъм могат да се групират
е следните най-характерни направления: а) продълж ители на ор­

6 Вж . Бесоознателъное — природа, функции, м етоди исследо-

ва^ия (The U n con sciou s — natur, functions, m ethods of study)
t . t . I , II, III и IV, Тбилиси, 1978, 1985, под ред. и а А. С. Пранги-
швили, А. К. Ш ерозия и Ф. В. Басня.

13
 тодоксалния ф ройдизъм със стремеж да го освободят от някои не­
достатъци и слабости, като доразвият и задълбочат отделни по­
становки (Е. Б роуди, Ж ■ П алаци, М Ги.г от САЩ, .4. Анцио, Ж -
Вш шбир от Франция и д р ) ; б) представители на психоаналит ик
нита психоматични медицина (Г. X. П оллък — САЩ, Л. Ш ер-
ток — Франция, Г. Аммон — Ф РГ, Т. Мейн — А н гли я); в) ли н г­
вистичен психоанализ (Р , 0 . Якобсън. — САЩ , Ж ■ Л а к а н и С.
Л ек л е р — Ф ранция); г ) представители на ф ройдом арксизм а, п о ­
ставящи си за цел да интегрират двете учения (X. М аркузе, Е.
Ф ром — САЩ, Р. О сбърн — Англия, Л . Алтюсер — Ф ранция);
д ) последователи, търсещи обединение на психоаналитичните по­
стижения с тези на грузинската ш кола на Д. У знадзе и на д р у ги
съветски психолози (Е. Д ж озев, Н. Ролинс — САЩ, А. Ей —
Ф ранция, Ч. Музата — Италия).
В Б ългария Фройдовото учение прониква в началото на 20-те
години. Представители и разпространители са гл авн о преподават е­
ли я Софийския университет и някои д р у ги специалисти, зап озн а­
ли се с него по врем е на следването си в Австрия, Ш вейцария и
д р у ги европейски страни. Като такива можем да споменем И. Кин-
кел, М. Н иколов, Б. Исаен, Л. Р усев, Н. Шейтанов, ,4. А н д р еев и
др. Характерно ла българските представители е, че те се плъзгат
главн о по пътя на популяризиранет о на това учение, понякога д о ­
ста примитивно, търсейки повече сензационното и пикантното, от­
колкото същественото и научното. Таки, паралелно с проп аганди­
рането му, те не ио-малко го и компрометират, което обяснява и
сравнително ограниченото м у разпространение. С критика срещ у
разпространението на Фройдовите вгглгледи у нас излизат Т. П а в ­
лов, М. Димитров, А. Илиев, К. Ч олаков и др .1 Марксистката кри ­
тика насочва вниманието и ударите си гл авн о в ъ р х у идеологиче­
ските аспекти и спекулации с Ф ройдовото учение, поради което
последното се представя предимно п отрицателна светлина. От по­
добни слабост до известна степен с гр а д а и посоченият по-горе наш
труд. П рез втората половина на 60-те години постепенно започнаха
да се правят опити за преоценка на отношението към наследството
на Ф ройд. Целта бе да се отдели ценното в него в частнонаучвн
аспект от идеологическите екстраполации и спекулации. Известен
принос в това отношение имат Н. Ш ипковенски, X. Димитров, С.
Стоев, В. И ванов, Г. Горнев, Д . Г ирги нова и др.
В заклю чение следва да изтъкнем, че учението на 3. Ф ройд е
стройна, но същ еврем енно противоречива система. То е дръзн овен

7 За по-подробно вж. Стоев, С. Ф ройдизмът и преодоляването

му в България. С., БАН, 1969.

14
опит за съ зд аван е на една револю ционно нова концепция за чове­
ка, опиращ а се на постиженията на естествознанието, на опита и
потребностите на медицинската практика. И същ еврем енно наред с
интересните и ценни догадки то съдърж а и немалко хипотетични
построения, понятия и категории, които трудно могат да бъдат д о -
казани научно и приети.
От една страна, ясно следва да се признае — Ф ройд има не­
съмнени за сл у ги пред науката за човека. З а сл уги , които накратко
могат да се изразят в следното: той разкри реалността на несъзна­
ваното в човешката психика и доказа, че без неговото изследване
и познаване не може да се разбере нито същността па човека, н и ­
то неговото поведение и разн ооб разн а дейност; Ф ройд разработи
психоанализата като специфичен метод за разкри ван е на н есъзн а­
ваното и ако не като всеобщ , си остава един от ценните методи в
медицинската психиатрични практика; като пренебрегна лицем ер­
ния м орал на обществото, той открито за го во р и за мястото, р о л я ­
та и значението па сексуалния нагоя в живота на човека; Ф ройд
обогати традиционната психология, като разкри цяла редица м еха­
низми в човешката психика като изтласкване, пренасяне (тран­
сф ер), сублим иране, съпротива, психични защита и пр.; безспорно
ценни са неговите постановки за основните пластове на психично-
то — несъзнавано, съзнавано, свр ъ х съ зн а ва н о , които тепърва п ред­
стои да се изследват и доразвиват.
Същ еврем енно, като всеки голя м откривател, и Ф ройд доп уска
някои увлечен ия и абсолютизации, които правят уязви м а неговата
система в редиц а положения. Така една от слабостите на н егово­
то учение е в преком ерния приоритет, който той отдава на биоло­
гичните фактори при формирането на човешката личност и игно­
рирането на социалните. Н ещ о, което м ного от неговите посл едо­
ватели се опитват неслучайно да коригират. Второ, някои ценни
открития се обезценяват поради прекомерната си абсолютизация —
например ролята на сексуалния нагон или значението на психо­
аналитичния метод и др. Трето, Ф ройд пренася редица свои ценни
наблю дения и констатации от индивидуалнат а психика (при това
патологична) в ъ р х у явления от социалния живот — войни, р ево ­
люции, политически и религиозни движ ения, изкуство. Тези негови
екстраполации трудно могат да се отстояват научно и неслучайно
не получават поддрт>жка от последователите му. Четвърто, немал­
ко от внесените от Ф ройд категории и понятия, които той оп реде­
ля като „работни", и досега си остават само хипотетични и науч ­
но непотвърдени.
Тези и някои д р у ги недостатъци правят учението на Ф ройд
уязви м о и дават възможност много от постановките м у да се

55
оспорват или отхвърлят. Н еслучайно споровете и критиките на то­
ва учение са съпровож дали през целия живот неговия създател. Те
продълж ават и половин век след смъртта му. Но самият факт, че
изказаните от него идеи и концепции продълж ават да вълнуват
умовете на хората и днес, е сигурен показател, че Ф ройд е напи­
пал и открил нещо дъ лб око, реално и съществено в природата на
човека. И ако той не е усп ял достатъчно научно и точно д а го
изясни, д ъ л г на науката е да използва ценното в неговите идеи,
да ги до р а зви е и обогати.

Ст. н. с. СТО Ю СТО Е В , к. ф. н.

 ТРИ СТУДИИ
ВЪ РХУ ТЕ ОРИЯТА
НА СЕКСУАЛНОСТТА

ПРЕДГОВОР
КЪМ ТРЕТОТО И ЗД А Н И Е

След като в п родължение на десет години н а б л ю д а ­

вах к ак се посрещаше тази книга и какъв отзвук и м а ­
ше, бих искал да направя към третото й издание някои
встъпителни бележки с цел да избегна недоразумения
и неизпълними претенции към пея. Преди всичко т р я б ­
ва да подчертая, че това, което е изложено в нея, се
основава изключително па всекидневния лекарски опиг,
на който т рябва да се придадат задълбоченост и науч­
на значимост благодарение на резултатите от психоана-
литичното изследване. Трите студии в ъ р ху теорията па
сексуалността не могат да с ъ д ъ р ж а т нищо друго освен
това, което психоанализата н а лаг а да се приеме или
по зв ол яв а да бъде потвърдено. Ето за що е изключено
те да могат някои ден да бъдат разширени в „с ексуал­
н а т ео ри я“ и е близко до ума. че изобщо не вземат от­
ношение към някои важни проблеми на сексуалния ж и ­
вот. Нека това обаче не бъде повод да се мисли, че те­
зи незачетеип глави па г олямата тема са останали не­
известни на автора или че са били пренебрегнати от
>него като маловажни.
Зависимостта на това произведение от п сихоанали­
тичния опит, конто бе подтик за неговото написване,
личи обаче не само в подбора, но и в п одреждането
•на ма териала. На вс я к ъ д е се спазва известна последо­
вателност, на случайните моменти се придава пър во ­
степенно значение, а отнасящите се до п ре др аз п ол о же ­
нието се оставят на заден план и оптогенетичното р а з ­
витие се взема под внимание преди филогеиетичното.
Случайното играе именно г л ав н а т а роля в а на л и з а и
почти изцяло е овладяно от него; отнасящото се до
предразположението се п роявява едва след него като

2. Зигмунд Фройд 17
нещо, което се съ б уж да от преживяното, но чиято оцен­
ка води дал еч от въд сферата на психоанализата.
Подобно е отношението м ежд у онтогеиезата и фи-
логенезата. Онтогеиезата може да се р а з г л е ж д а като
повторение на филогенезата, доколкото тя не се изменя
в резултат на едно по-скорошно преживяване. Филоге-
нетичното п редразположение се проявява след онтоге-
нетичиия процес.. Всъщност обаче п редразположение­
то е именно видимият израз на такова предишно пре­
жив яв ане, към което по-новото прежи вяв ан е на инди­
вида се прибавя като сбор от случайни моменти.
На р ед е всеобщата зависимост от испхоаналитично-
то изследване тр яб ва да изтъкна, че х ара ктерн а черта
на този мой труд е п реднамерената независимост от
бнологпчиото изследване. Старателно избягвах да
включвам в изследването научни очаквания от общата
сексуална биология или от се ксу алн ата биология на
специални животински видове, възможност за което по
отношение на сексуалните функции иа човека ни д ава
техниката на психоанализата. Д е л т а ми бе всъщност
да установя колко може да се узнае за биологията на
човешкия сексуален живот със средствата на психоло-
гнчното изследване; можах да посоча връзки и сход­
ства, до конто стигнах при това изследване, но не би­
ваше да се смущав ам, ако по някои важн и пунктове
психоаналитичният метод водеше до възгледи и изводи,
които значително се раз л ич а ва х а от резултатите, осно­
в ав ащи се само на биологични данни.
В това трето издание съм включил допълнения, но
се отказах да ги обознача специално както в п р е д иш ­
ното издание. На учи ат а работа в паша та област засе­
га не напредва толкова бързо, но известни допълнения
към това произведение бяха необходими, за да бъде то
в кра к с най-новата психоаналитична литература.

Виена, октомври 1914 година

V

ПРЕДГОВОР
КЪМ ЧЕТВЪРТОТО И З Д А Н И Е

След като пороят на военното време премина, със

задоволство можем да констатираме, че интересът и а
висшето общество към пснхоаналитичното изследване
не е засегнат. Но не всички части на теорията имаха
еднаква съдба. Чисто психологичните открития и кон­
статации па психоанализ ата относно несъзнаваното,
изтласкването и конфликта, който води до заболяване,
относно ползата от заболяването, ме ханизма на ф ор ми ­
ране на симптомите и др. се р а д в а т на все по-голямо
признание и на респект дори о т страна на принципни­
те противници. Граничещата, с биологията част от т е о ­
рията, чиито основи се излаг ат в този м а л ъ к труд, все
още предизвиква силни в ъ з р а ж е н и я и н а ка р а дори х о ­
ра, които се бяч-а з а н и ма ва ли известно време интен­
зивно с психоанализа, да се о т к а ж а т от нея и да в ъ з ­
приемат нови възгледи, благодарение на конто отново
т р яб в аш е да бъде ограничена ролята на сексуалния
момент за нормалния- и болестния душевен живот.
При все това не бих се решил да-, допусна, че тази
част от психоаналитичната теория би могла да се о т ­
клони от п о д л е ж а щ а т а на р а з г а да ва не действителност
много повече от другата. П а м е т т а и постоянно п овт а­
р я н а т а проверка ми показват, че тя- е резултат от с ъ ­
що тъй грижливо- и непредубедетю наблюдение и че
обяснението на сп оменатата дисоцпация в о б щес тве но­
то признание не представлява трудност. Първо, о пис а­
ните тук наченки н а сексуалния живот на човека м о ­
гат да б ъ да т потвърдени са мо от та к ив а и зс ле д о в а т е ­
ли, които п ри те ж ав ат достатъчпо търпение и техниче­
ско умение, за да доведат а на ли за до първите детски
години па пациента. Често пъти липсва и възможност

£9
за това, тъй « ат о интервенцията -на л ек а ря изисква по
в ъзможност по-бързо справяне с болестта. Но лаици,
които прилагат психоанализата, нямат изобщо к а к ъ в ­
то и да било достъп до тази област, нито възможност
да си съставят мнение, което да не е повлияно от 'соб­
ствените им антипатии и предубеждения. Ако хората
умееха д а черпят познания от пряко наблюдение върху
децата, тези три студии може би изобщо ня ма ше да
бъдат написани.
Тряб ва обаче да припомня, че някои неща от с ъ ­
д ър жа ни ет о на това съчинение — подчертаването на
значението на сексуалния живот за всички прояви на
човешката дейност и направеният тук опит да се р а з ­
шири понятието сексуалност — отдавна са били най-
силните мотиви з а с ъпр оти вата срещу психоанализата.
Потребността да се употребяват гръмки думи доведе
дотам да се говори за „п ан се кс уа ли зма “ на психо­
а н а л и з ат а и да й се отправя абсурдният упрек, че
обясняв ала „всичко“ със сексуалността. Учудващо би
било, ако човек може да не мисли дори за о б ъ р к в а щ о ­
то и водещо до безпаметство въздействие на афектни-
те моменти. За щот о философът Артур Шопенхауер от­
д ав н а предупреди хората до каква степен техните д ел а
и ж е л а ни я се определят от сексуалните стремежи в
обикновения смисъл на думата, но маса читатели се
ока з ах а, изглежда, неспособни да избият напълно от
г л ав ата си едно тъй вразумително предупреждение! Що
се отнася о баче до „ р а з ш и р я в а н е т о “ на понятието сек*
суалност, което се н а л а г а в резултат на а н ал и з а на
деца и на та ка наречените перверзни, нека всички, кои­
то от по-високото си гледище гледат презрително на
психоанализата, си спомнят колко много р аз шире на та
сексуалност на психоанализата съ впад а с Ерос на
божествения Пл ат он (S. N achm a nso hn. F reud s Libido-
theorie verglichen mit der ErosJehre Piat os. — I n t e r ­
nationale Zeitschrift fur Psychoanalyse,
Il i , 1915).

Виена, май 1920 година ,

20
 I
СЕКСУАЛНИТЕ О ТК Л О Н ЕН И Я 1

Фак т ът на съществуването на полови потребности у

човека и животните се и зр аз я ва в биологията с п рие ма­
нето на „полов наг он“ по аналогия с инстинкта за прие­
мане на храна, с глада. В народния език липсва о б о ­
значение, отговарящо на д ума та „ г л а д “ ; н а ук а та упо­
требява за тази цел д у ма т а „либидо“2.
Сред обикновените хора съществуват съвсем опре­
делени представи за п риродата и свойствата на този
полов нагон. Той липсвал в детството, появ яв ал се
около периода па пубертета и във в р ъз ка с процеса на
съ зряване, п ро яв яв а л се в явленията на непреодолимо
привличане, което единият пол у п р а ж н я в а върху д ру­
гия, и целта му била половото съединение или най-
малкото т ак ив а действия, които водят към него.
Ние и маме обаче всички основания да в иж д а м е в
тези представи много погрешно о т ра ж е н и е на действи­
телността; вникнем ли по-дълбоко в тях, се оказва, че
те изобилствуват с грешки, неточности и прибързани
изводи.
Ако въведем два термина: да н аречем лицето, от
което и зхожда половото влечение, сексуален обект, а
действието, към което се стреми нагонът, сексуална
цел, паучно осмисленият опит сочи множество отклоне­
ния по отношение както на сексуалния обект, т а к а и
на сексуалната цел, чието отношение към приетата
норма изисква обстойно изследване.

1 С ъдърж ащ ите со в пързата студия данни са почррпапн от

известните публикации на Фон Крафт-Ебинг, Мол, М ьобпус, Хав-
лок Елис, Фон Шренк-Ночцинг, Л ьовенфелд, Ойленбург, Блох,
Хиршфелд и от т р \д с з е т е в изданията от последния „.Jahrbucli fur
scxuelle /Jwb:-clu‘2 -i Тъй като на тези места се цитира и оста­
налата литература но темата, мож ах да си спестя подробни ука­
зания. [Допълнение от 1910 г.:1 Възгледите, до които авторът
стигна в резултат на психоаналитични изследвания на инвентира-
ни, почиват на съобщ ения на И. Садгср и на собствен опит.
2 (Допълнение от 1910 г.:] Д ум ата „Lust" — единствено съог-
ветствуваща в немския език, е за съж аление многозначна и озн а­
чава усещ ането както на самата потребност, така и на нейното
задоволяване.

21
 (1) О ТКЛ О Н ЕНИ Я ПО ОТЛОШ КНИЕ
НА СЕКСУАЛНИ Я ОБЕКТ

На общоприетата теория за половия нагон нан-ммо-

го отговаря поетичното предание за разделяне то на чо­
века на две половини — м ъ ж и жена, които се стре­
мят да се съединят отново в л юбо вта3. З а т о в а е т в ъ р ­
де изненадващо, че. има мъже, з а които сексуалният
обект е не же на та, а мъж ът , и жени, за които с е к с у а л ­
ният обект е не мъжът, а же на та. Т ак ив а лица се н а­
ричат хомосексуални, или по-добре инвертирани, а с а ­
мият фак т — инесрсия. Б роят на та к ив а лица е т в ъ р ­
де значителен, ма к ар и установяването му със сигур­
ност да е свързано с трудности4.

(А ) И н в с р с и я т а

Поведение на инвертираните

Поведението на въпросните лица в различни насоки

е съвсем различно.
(а ) Те са абсолютно инвертирани, т. е. сексуалният
им обект може да бъде само от същия пол, докато
противоположният пол никога не е за тях обект на
сексуално желание, а ги оставя хладни или дори пред­
извиква у тях сексуално отвращение. П ора ди това от­
вращение като м ъ ж е те са неспособни да осъществят
нормален полов акт или не изпитват каквото и да било
удоволствие при неговото осъществяване.
(б ) Те са двойно инвертирани (психосексуално*
х ер м аф ро д ит н о) , т. е. сексуалният им обект може да
спада както към същия, т ак а и към другия пол; следо­
вателно инверсията няма характер на изключителност.
( в ) Те са случайно инвертирани, т. е. при известни
външни условия, сред които на първо място стоят не*
достъпността на нормалния сексуален обект и п одра­
жанието, те могат да изберат за сексуален обект лице

з Фройд намеква тук за П латоновото произведение „Slm po-

sion*1 („П ир“ ). В раздел VI на студията „Jenseits des Lustprm-
z ip 14 той се спира по-пояробио на Платон. — Бел. ред.
* Срв. за тези трудности, както и за опитите за установяване
на относителния брой на инвертираните, статията на М. Хиршфелд
в „Jahrbuch fur sexuelle Z w ischenstufen“ (1904),

22
от същия пол и да изпитат с него удоволствие в п о л о ­
вия акт.
По -ната тък при инвертираните се н аб лю да ва мно-
гообразно отношение в преценката им за с в о ео б ра зи е­
то на техния полов нагон. Едни приемат инверсията
като р а з б и р а щ а се от са мо себе си, «а.кто н о р м а л ­
ният — н ас ок а та на своето либидо, и енергично о т ­
сто ява т равноправието си с нормалните. Други обаче
се с ъпро ти вяв ат срещу фа к т а на своята инверсия и я
усе щат като болестна натр апл ивос т5.
Др уг и вариации се отнасят до момента на появата
на инверсията. Присъщите на инверсията особености
д ат и ра т у индивида и ли ,о тк ра й време, откакто се пом­
ни, или той я е з а б е л я з а л е дв а по някое време преди
или след пубертета6. Този х ар а кт ер или се з а п а з в з
през целия живот, или отслабва от време на време, илп
представ ляв а епизод по пътя към нормално развитие;
той може дори да се прояви едва по-късно в живота
след д ъ л ъ г период на нормална сексуална дейност.
Н а б л ю д а в а се и периодично колебание ме жд у но р ма л­
н ия и инвертирания сексуален обект. Особено интере:-
ни са случаите, при които либидото се променя в с м и ­
съл на инверсия след мъчителен опит с нормален се к ­
суален обект.
Тези различни поредици от в ариации съществуват,
общо взето, независимо една от друга. З а най-крайни-
те форми би могло да се приеме като правило, че ин­
версията е с ъ щес твув ал а от много ранно време и че
лицето е свикнало с нейното своеобразие.
Много автори биха се възпротивили да обединят
изброените тук случаи в една група и предпочитат да
подчертават раз личия та вместо общите черти на тези
групи, което е свързано със з а с т ъп ва н ат а от тях оцеи-

5 П одобиа съпротива срещ у натрапчивостта на инверсията би

могла да бъде условие за податливост па лечение чрез сугсстия
нли психоанализа (думите „или психоанализа“ са прибавени от
Ф ройд към второто издание от 1910 г. — бал. р е д .).
8 М нозина с право изтъкват, че автобиографичните данни на
инвертираните за момента иа появата на ииверсионно влечение
са ненадеж дни, защ ото м ож е да са изтласкали от паметта им д о ­
казателствата за тяхиото хетеросексуално чувство. {Допълнение
от 1910 г.:] П сихоанализата потвърди това съмнение в случаите
на инверсия, които й станаха достъпни, и решително промени тпх-
ната анамнеза чрез запълване на детската амнезия.

23
ка на инверсията. Но колкото и оправдани да са р а з ­
личията, не бива все пак да се заб р ав я, че всички
междинни стадии се срещат предостатъчно, т а к а че
к лас иф ик ац ия та се н ал аг а един вид от само себе си.

Същност на инверсията

П ъ р в а т а оценка на инверсията се състоеше в схва­

щането. че тя е вроден белег на нервна дегенерация,
и беше съззучна с факта, че декарите се н а тък на ха на
«ея за пръв път при нервноболни или при лица, които
правеха такова впечатление. Тази хара ктери сти ка с ъ ­
д ъ р ж а две указания, които т ряб ва да се оценяват не­
зависимо едно от друго: з а вроденоетта па инверсията
и дегенерацията.

Д еге н ер а ц и я

Срещу дегенерацията се отправят в ъз р аж ен ия т а,

които се отправят изобщо срещу б ез разб ор ната употре­
ба на думата. Прието е всеки вид болестна проява,
която няма непосредствено травматичен или инфекцио­
зен произход, да се приписва па дегенерация. Пр е д л о ­
ж е н а т а от Магнан клас ифик ац ия па дегенерираните
дори даде в ъзможност при най-съвършените прояви па
нервната дейност да не се изключва у потребата па по­
нятието дегенерация. При тези обстоятелства може да
се з апита каква е п олз ата от констатирането па „де­
г е н ера ци я“ изобщо и какво ново с ъ дъ р ж а н и е има тя
все още. И з г л е ж д а по-целесъобразно да не се говори
за дегенерация:
(1) когато не се н а б л ю д а в а т няколко сериозни от­
клонения от нормата;
(2) когато работоспособността и жизнеспособност­
та изобщо не са сериозно увредени7.

7 С какви резерви трябва да се поставя диагнозата за дегене­

рация и колко ограничено е практическото й значение, м ож е да
сг заключи от следното изказване на М ьобиус („Ober Entartung.
G renzfragen des Nerven- and S eclcn leb en s“, Nr. I ll, 1900): „Ако по­
гледнем широката област на дегенерацията, вг.рху която тук бяха
хвърленн няколко снопа светлина, лесно щс видим, че диагности»
цирането на дегенерацията изобщ о има твърде малка стойност.“'

24
 Че инвертираните не са дегенерирани в истинския
смисъл, следва от много факти:
(1) Инверсия се среща у лица, при които не се
н аб л юд а в а т други сериозни отклонения от нормата;
(2) също и у лица, чиято работоспособност не е
нарушена и които се от личав ат с особено високо инте­
лект уа лно развитие и етична ку лт у ра 8.
(3) Ако л ек а р я т се аб страхира от случаите в соб­
ствената си п рактика и се стреми да има по-широк
поглед, той се н ат ък ва в две •насоки на факти, които
не позволяват инверсията да се с х в а щ а като белег на
дегенерация.
(а ) Той трябва да придава значение на обстоятел­
ството, че инверсията е била често явление, една, може
да се каже, и зп ъ лн я ва ща в ажни функции институция у
старите народи на върха на тяхната култура;
(б ) Инверсията е извънредно разпространена у мно­
го диви и първобитни народи, докато понятието дегене­
рация обикновено се употребява за висока цив ил иза­
ция (И. Бл о х) ; дори сред цивилизованите народи б
Европа кл има тъ т и рас а та имат огромпо влияние вър-
ху разпространението и оценката на инверсията9.

Вроден характер на инверсията

По понятни причини твърдението за вродения х а ­

рактер на инверсията се отнася с амо до първата, най-
кр а йн ат а категория инвертирани, и то на основаиис на
уверенията на тези лица, че при тях половият нагон
никога в жи во та им не е имал друга насока. Наличие-
то на другите две категории и най-вече тр ет а та т р у д ­
но може да се съчетае със сх ващането за вродения
хара ктер на инверсията. Оттук склонността на з а с т ъ п ­
ниците на този възг лед да отделят групата на абсолют*

8 На застъпниците на „уранизма“ (обозначение на хомосек­

суалността по името на гръцкия бог Уран — бел. р е д .) трябва да
се признае, че някои от най-забележ итслните хора, за които има­
ме изобщ о сведения, са били инвертирани, м ож е би дори абсолют-
но инвертирани.
9 В схващ ането за инверсията патологичните гледищ а са от­
делени от антропологичните. Това нововъведение си остава засл у­
га па Иван Блох i, Bcitriige zur A tiologie der P sychopathia se x u a iis“,
2 ТеЙе, 1902/3), който- също- настойчиво обърна внимание върху
факта на инверсията у ’f c r a лтурни народи.
25
но инвертираните от всички други, което води до о т­
каз от об щовалидно с х в а щ ан е за инверсията. С ъ о б р аз
но с това в редица случаи инверсията би имала в р о ­
ден хара.ктер, а в други може да е в ъз н ик н ал а тю
друг начин.
Противоположно иа това схв ащан е е другото, съ-
гласно което инверсията била придобит х арактер на
половия нагон. То се основава на това, че
(1) у много (също и абсолютно) инвертирани мо ­
же да се установи наличието на ранно сексуално в пе­
чатление, « а т о трайна последица от което се я вяв а хо-
мосе кс у а л н а т а наклонност;
(2) у много други могат да се посочат външни блд-
гоприятствуващи н противодействуващи влияния в ж и ­
вота, които са довели в един по-ранен или по-къоел
момент до фиксиране на инверсията (изключителни
сношения със същия пол, съжителство по време нл
война, и з л е жа ва н е на присъда в затвор, о п а с н о л н ,
с вър за ни с хетеросексуалните сношения, безбрачие, по­
лова слабост и т. п.);
(3) инверсията може да бъде л иквидирана чрез
хипнотична сугсстпя, което би било учудващо, ако тя
имаше вроден характер.
От тази гледна точка може изобщо да се оспори
несъмнеността на наличието на вродена иивсрсия. М о ­
же да се в ъз ра зи (Havelock El l is 10), че една по-точна
анамнеза в случаите, приемани за вродена инверсил,
също би установила някакво р е ша ва що за насоката нл
либидото прежи вяв ан е в ранното детство, което просто
не се е за па зи ло в съ зна тел ната памет на лицето, чо
споменът за което може да бъде извикан чрез п одхо ­
дящо въздействие. Според тези автори инверсията би
могла да бъде х ар актери зи ран а като честа в ариация
на половия нагои, която може да бъде обусловена or
известни външни жизнени обстоятелства.
На привидио придобитата по този начин сигурност
обаче слага край възражението, че — както мож е да
се д о к а ж е — много хора изпитват същите сексуални
въздействия (също в ранна младост: прелъстяване,

10 Хавлок Елис (1 8 5 9 — 1936) — английски сексолог. Той публи­

кува м еж ду другото многотомните „Studios in the P sych ology оГБ сх“
(Philadelphia 1899— 1914); вълросяото възраж ение се съдърж а з
,,Sexual In version“, £ d . 2, 3 A u fl. (P hilad elph ia 1915). — Бел. р е д ..

26
з заимен о нан из ъм) , без да ста ва т в резул та т на това
инвертирани или да остават п р одъ лж ите лно време т а ­
кива. По този начин сс н а ла г а предположението, че
ал те рна тив ат а вродена—придобита е или непълна, или
не покрива н а б лю д ав ащ и те се при инверсията о т­
ношения.

Обяснение на инверсията

Нито с хипотезата, че инверсията е вродена, нито с

другото предположение, че е придобита, може да бъде
изяснена същността на инверсията. В първия случай
трябва да се изясни какво в нея е ародено, ако не се
подд ър жа най-недодяланото обяснение, че едно лице
още от р аж да не т о си свързва половия пагон с опреде­
лен сексуален обект. В другия случай се пита дали
многообразните случайни явления са достатъчни да
обяснят ф а к т а на придобиването, без нещо в индивида
да е податливо на тези влияния. Съгласно предишни­
те ни изложения отричането па последния момент е
недопустимо.

П р иб ягва не до бисексуалносттй

След Франк Лидстън, Кирнан и Ш е в а л и е " за обяс­

н яван е на възможността за сексуална инверсия се при­
бягва до някои идеи, които с ъ д ъ р ж а т ново в ъ з р аж е ни е
срещу общоприетото мнение. Според това мнение човек
е или мъж, или жена. Н а у к а т а познава обаче случая,
при които половите белези и з гле жд ат заличени, което
з ат ру дн яв а определянето на пола преди всичко в ана-
томичната област. Гениталиите на тези л иц а съ четават
мъж ки и женски белези ( х е р м а ф р о д и т и з ъ м ) . В редки
случаи са развити редом полови апара ти от д в а т а вида
(същински х ер ма фр о ди ти з ъм ); най-често се и аб лю да =
ва з а к ъ р н я в а н е и на д в а т а 12.

11 Frank L yd sio ti. A Lecture on Sexual P erversion, S a ty ria sis and

Nym phom ania, in: М<ч!. S u ;g . Reporter, P hiladelphia, 1389, Bd. 61;
Francis Kiernan. Se.\u.il P erversion and the W hitechapel M urders, in:
Med. Standard, C hicago, 1888, Bd. 4, S. 170; J. C hevalier. L’inversion
*exuelle, Lyon, 189Г'. — Бел. ред.
12 Срв. последните подробни описания на соматичния херма-
фроднтизъм: Taruffi. „H erm aphroditism us und Z eu gu n gsu n fah igk eit“

< 27
 В ажн от о при тези аномалии обаче е, че те и з н е на д ­
ващо улеснява т разбирането на нормалното развитие.
Известна степен на анатомичен хермафродитизъм спада
към но.рмата; у никой нормално развит мъжки или
женски индивид не липсват следи от а п а р а та па д р у ­
гия пол, които или п р о д ъ л ж а в а т да съществуват като
рудиментарни органи, без да из пъ лня ва т ка квито и да
било функции, или са преобразувани, з а д а поемат д р у ­
ги функции.
От тези отдав:на известни анатомични факти произ­
тича схващането, че съществува едно първоначално би­
сексуално предразположение, което в хода на р а з в и ­
тието се видоизменя в моносексуалност с незначител­
ни остатъци от з а кър не лия пол.
Близко до ума беше това схващане да бъде прене­
сено върху психичната област и инверсията в нейните
разновидности да бъде схваната като израз на психи­
чен хермафродитизъм. З а да се реши въпросът, бе
нужио са мо инверсията по правило да съ впада с ду­
шевните и соматичните белези на хермафродитизма.
Но това о чакване не се оправда. Не можем да си
представим, че в р ъ з ка т а между предполагаемия психи­
чен х ермафродит изъм и установимия анатомичен хер-
ма фродит изъм е толкова тясна. Това, което се н аб лю­
д а в а у инвертираните, е в повечето случаи отслабване
на половия нагон изобщо (X. Е л и с !3) и незначител ю
анатомично з а к ъ р н я в а н е на органите — в повечето слу­
чаи, по съвсем не по правило или дори само предимно.
Так а че т р я бв а да признаем, че инверсията и соматич­
ният хермафродитизъм, общо взето, не са взаимно з а ­
висими.
Освен това се п р ид ав аше голямо значение на га:<а
наречените вторични и третични полови белези и се
подчертаваше, че те се сре щат много повече у инвес­
тираните (X. Елис). И в това има голяма доза исти­
на, но не бива да се з а бр ав я, че вторичните и трегнч-
ните полови белези изобщо се срешат твърде често в
другия пол и по този начин д а в а т основание за алюзии

и т р у д о в е т е на Н ой геба-ср в д о с т а to m o s c на „Jahrbuch fur Se*

x u e i l e Zvvischf-nstusen“.
13 H avelock E llis, Op. cit. — Бел. ред.

28
за хермафродитизъм, без при това с е к с у а лн и ят обекг
да се е променил в смисъл на инверсия.
Психичният х ермафродитизъм би се изр ази л в по-
телесни форми, ако п аралелно с инверсията на с е к с у а л ­
ния обект се и звършва поне изменение на другите д у ­
шевни .качества, влечения и черти на х а р а к те ра в ти-
пичното за другия пол изменение. Но подобна инвер­
сия на ха.рактера може да се о ч а кв а д оня к ъд е по п р а­
вило с амо при инвертираните жени, а при м ъжет е най-
п ълна та душевна мъжественост е съ вм ес ти ма с инв ер ­
сията. Д ъ р ж и ли се на твърдението за душевен х е р м а ­
фродитизъм, тр яб в а да се добави, че неговите п р о я в л е ­
ния в .различни области д а в а т в ъзмо жнос т д а се от­
крие само незначителна в з аи мн а обусловеност. С ъ щ о ­
то в ажи впрочем и за соматичния хермафродитизъм;
според Х а л б а н 14 с ъщо и з а к ъ р н я в а н и я т а на отделни
органи и вторичните полови белези, и тяхното п о я в я в а ­
не са твърде независими едни от други.
В най-грубата си фор ма теорията за бисексуалност-
та бе изразена от едии з ащитн ик 'на инвертираните
мъже: женски мозък в мъж ко тяло. Но на нас не са
н и известни белези на „женски м о з ъ к “. З а м я н а т а на
психологичния проблем с анатомичния е колкото б ез­
смислена, т олкова и неоснователна. Опитът за обясне­
ние на Фон Кр афт-Е бинг и зг ле жд а ло-точно изложен
от опита на Улрих, но по същество ’не се р а з л и ч а в а от
него. Фон К р а ф т - Е б и н г 15 смята, че бисексуалното п ред ­
разположение д ав а на индивида както м ъ ж к и и ж е н ­
ски мозъчни центрове, т а к а и соматични полови о р га ­
ни. Тези центрове се р аз в ив ат едва по време на пубер­
тета, най-вече под влиянието на независимите от тях в
за ч ат ъ к полови жлези. З а м ъж ки те и женските „цен­
т ро в е“ в ажи обаче същото, както и за м ъ ж к и я и ж е н ­
ския мозък, а между прочем ние допи не знаем дали
можем да приемем за половите функции р азграничени
места на мозъка („центрове“ ), както м о ж е би за гово­

14 H en ryk J o se f Halbcin. „D ie E ntsteh un g der G eschlechtscha-

raktere", in: ,.Arcliiv fur G yn ak ologic“, Bd. 70, 1903. В ж . там и ли­
тературата по въпроса.
15 Rickard, von Kra\H Lbin<;. „Zur Erklarung der kontraren Se-
x u alem p fin cu n g“, in: ,,JLi Pbychiat. N eurol.“, 1895, Bd. 13, S. 1. —
Бел. ред.

29
р а 16. След тези разяснения все пак остават две идеи:
•че и при инвертираните става дума за бисексуално
п редразположение (само че ние не знаем в какво д р у ­
го сс състои това предразположение освен в анатомич-
н а т а му форма) и че се касае за смущения, които з а ­
сягат половия нагон в неговото развитие.

Сексуалният обект на инвертираните

Теорията за психичния х ермафродитизъм предпо­

лага, че се ксуа лният обект на инвертирания е противо­
положен на сексуалния обект на нормалния. Инвергл-
ранинт мъ ж сс поддава, както и же ната, на о ч а р о в а ­
нието, което се излъчва от мъжки те качества на т я л о ­
то и душата, топ самият се чувствува като жена и
търси мъжа.
Но ма к ар и това да е вярно за цяла редица инзер-
тпрани, то далеч пе разкрива всеобщ белег на инз?р-
сията. Н я м а съмнение, че голяма част от инвертира.ш-
те мъже са з ап аз ил и психичния хара ктер на м ъ ж е ­
ствеността, п ри те жа в ат относително ма лк о втори г ш
белези на другия пол и търсят в своя сексуален обекг
всъщност женски психични черти. Ако не беше така, би
било непонятно защо проституиращите мъже, които се
предлагат на инвертираните — днес, както и в д ре в но­
стта, -- п о д р а ж а в а т на жените във всички външни

1("‘ Първият, конто прибягна до ичсексуалноетта, за ла обт.;:::;

инверсията, изглеж да, е бил (съгласпо една библиография н шестия
том п t „Jahrbueh fiir scxjclk -n Z v isc h e n stu fen “) Е. Гле. конто пу­
бликува еди а статия (. i-Сь aberrations dc lMnstinct se.\u el“ ) o::;o
през януари i&S4 r. в „Revue philosophiqite“. Засл уж ава впрочем
д а се отбележ и, че повечето автори, конто свеж дат инверсията '■ >
бисексуалгост, зг-лъкват тези момент не само за инвертираните. ::о
и за всички, които еа станали нормални, и логпчно схващ ат п:.г-
версията като резултат от смущение в развитието. Така o:ue I Lie-
вал ие (Gp. o il.) к Крафт-Ьбнлг (Op. cit.) заявяват, че еъщ естзу-
ват маса наблюдение, „от конто мож е д а се заключи, че този ит
ри център на слабия пол продълж ава виртуално да същ еству­
ва“. Някои си д-р />р iyun („Die I'rauenirage und die se x u e lk n
Zwischcnstijfen") твърди ьъи втория том на „Jahrbueh fiir scxuellen
Z w ischenstufen”, i 900, .. :e » всеки човек са налице мъжки женски
елементи (срв. този годишник, т. 1. 1899: „Die objektive D iagn ose
der H om csexiia!:l;.t". \o it Dr. M. H irschfeld, S. 8—9 u. f .) , само
че съобразио c половата принадлеж ност едните са относително по-
сидио развит» от другите, доколкото се касае за хстеросск суал- ■;»
Л'ИЦ-1 ..

30
особености на облеклото и държането. Това п о д р а ж а ­
ние би т ря бв ал о иначе да оскърбява идеала но инвер­
тираните. При гърците, при които най-мъжествениге
мъ же сс срещат сред инвертираните, е ясно, че не м ъ ­
жественият облик на момчето, а физическото му сход­
ство с же на т а, както и женските му душевни каче­
ства — свенливост, сдържаност, неопитност и безпо­
мощност, са р а з па лв а ли любовта на мъжа. Щом мом­
чето ст ава ло мъж, то преставало да е ссксуалеп обекг
за м ъ ж а и са мо ставало може би любовник на момче­
та. Т ак а че в този случай, както п в много други, се к ­
суален обект е не същият пол, а съчетанието на беле­
зите на два та пола. компромисът между един порив,
които ж а д у в а за мъж, и Друг, които ж а д у в а за жена,
при твърдото условие за мъжественост на тялото (на
гениталиите), така да се каже, отражението па соб­
ствената бисексуална н а т у р а ' 7.

r 1Последните девет луми на топа изречение са добавка от

1915 година. Допълнение от 1910 г.;] Макар и да ле изясни досега
напълно произхода па ннвсрс.ията, психоанализата разкри все пак
психичния механизъм на нейното възникване и същ ествено обога­
ти разглеж даните постановки на въпроса. 13ъи всички изследвани
-случаи пие установихме, че по-късно ин пер тир а пити в първите го­
дини на своето детство прекарват една фаза па мпого итпензпвчо,
но кратковременно фиксиране върху жената (най-вече вьрху май­
ката), след чието преодоляване сс идентифицират с жената и из­
бират самите себе си за сексуален обект, т. е. под влияние на нар-
днеизма търсят млади и приличащи на тях самите мъж е, които те
«скат да обичат така, както ги обичала майка им. Освен тоза
много често установявахме, че така наречените инвертирани съв­
сем не бяха нечувствителни към прелестите иа ж ената, а винаги
пренасяха предизвиканата от ж ената възбуда върху мъжки обект.
П о този начин те възпроизвеж даха през целия си живот механиз­
ма, в резултат на който бе възникнала тяхната инверсия. Награп-
ливият им стремеж към мъжа сс оказваш е обусловен от неспокой­
ното им бягство от ж ената.
(Допълнение от 1915 г.:] Психоаналитичното изследване се
противопоставя най-решително срещу опита хомосексуалистите да
бъ дат разграничени от другите хора като обособена група. П роуч­
вайки сексуални възбуди, които си различават ст открито прояве­
ните, то узнава, че всички хора са способни да избират обект от
същия пол и че са правили подобен избор в несъзнаваното. Нешо
повече, свързването на стремеж а към сексуална наслада с лице от
същия пол играе като фактор в нормалния душ евен ж ивот не по-
■маловажна, а като причинител на заболяване н по-важ на роля от
свързването му с лице от противоположния пол. По-скоро незави­
симостта иа избора на обект от неговия пол и еднакво свободно-
то разпореж дане с мъжки и женски обекти, което се наблю дава в

31
 По-ясни са нещата при жените, при които а к т ивно
инвертираните особено често са носители на соматични­
те и душевните белези на м ъ ж а и изискват женстве-

•детската възраст, в първобитно състоянис и в ранноисторит.'С.кв

времена, е за психоанализата първнчното, от което чрез разграни­
чаване в едната или другата посока се развиват както нормал­
ният, така и инверсионннят тип Следова?елно по смисъла на пси­
хоанализата изключителният сексуален интерес на м ъж а към же-
асата е проблем, който се н уж дае от изясняване, а не е нещо, раз­
биращо се от само себе си, което следва да се обясни с химиче­
ско по съшината си привличане. Решението за окончателното сексуал­
н о поведение се взема едва след пубертета и е резултат от една
все още необозрима редица от фактори, конто са отчасти от XiM-
стптуционално, отчасти or случайно естество. Разбира се, някои от
тези фактори могат да се окаж ат извънредно важни до такава
степен, че да повлияят върху резултата. Общо взето обаче, миого-
бройността на решаващите моменти вследствие па многообразието
на крайния резултат се отразява в откритото сексуално поведение на
човека. При нпверспоппия тип мож е без изключение да се потвър­
ди преобладанието па архаични конституции и па примитивни пси­
хични механизми. Влиянието иа нарциетичния, и збор на обект и
трайността па еротичното значение иа аналната зона се язяв;.'т
като техни съществени особености. Но с обособяването на
наи-крайните пивсрсношш типове от другите на основание на п о­
добни копетнтуннопалпи особености не се постига нищо. Това, кое­
то се открива при тях като привидпо достатъчпа обосновка ”.а
непормалността, м ож е да се установи също — само че в по-м ал­
ка степен — в конституцията па преходните типове и при я.:ио
нормалните. Различията в резултатите м ож е да бъдат от количе­
ствено естество: анализът показва, че различията в условията са
сам о количествени. Сред случайните въздействия върху избора на
■обект ни се стори заслуж аващ а внимание забраната (ранпото сек­
суално наилашване) и пи направи същ о впечатление, че наличие­
то па двамата родители играе важи а роля. Липсата на силен оа-
ща в детството нерядко облагопрнягствува инверсията. М ож е nnii-
после да сс предяви изискването инверсията на сексуалния обект
строго да се разграничава мисловно от смешенисто на половите б е ­
лези в субекта. Известна стенен па независимост е очевидна п в
това отношение.
(Допълнение от 1920 г.:] В своята статия ,,Zur N oso lo g ie tie:
m annliehen H oniosoxnalitat (H om ocrotik )“ („Inter. Zeitschr. Гиг
P sy ch o a n a ly se“, II, 1914) Ферепци изложи редица важни гледища
по въпроса за инверсията. Той с иразо критикува, че под н з н а ­
нието „хомоссксуалнос г“, което иска да замени е по-сполучлш лко
„хомоеротичност". се субсумпрат известен брои твърде различни
състояния, неравностойни както в органпчно, така и в психично
отношение, защ ото при всички тях се наблюдава симптомът па
инверсията. Ферепци настоява да се прави строга разлика попе
■между два типа — иа субекта-хомосексуалист, който се чунси-. и t
11 държ и като ж ена, и па обекта-хомосексуалист, който е напълно
мъжествен и само е сменил ж енския обект с друг от същия цел.

32
 кост от своя сексуален обект, м а к а р че при по-подроб-
но проучване би могло да се установи по-голяма пъ­
строта.

Сексуалната цел на инвертираните

Важен факт при инверсията, които тр яб в а да се

-има предвид, е, че сексу алната цел по никакъв начин
•не може да бъде н азована цялостно. При .мъжете Сно­
шението per апипг съвсем пе се покрива с инверсия;
мастурбацията също е често пъти изключителната цел

Той признава първия за истинска „междинна сексуална степен“

съгласно М агнус Хнршфелд, а втория обозначава — по-малко спо­
лучливо — като натраплнв невротнк. За съпротива срещ у пр едр аз­
положението към инверсия, както и за възм ож ност за психично
въздействие м ож е да става дум а само при обекта-хомосексуалист.
И след признаването на тези два типа м ож е да сс добави, че при
много хора известна степен на субект-хомосексуалност се среща
•примесена с известен дял обскт-хомосексуалпост.
П рез последните години трудовете на биолози и на първо мяс­
т о произведенията на Ойгеп Щ айиах хвърлиха ярка светлина вър­
ху органичните условия за хомосексуалността, както и за полови­
те белези изобщо.
Ч рез експерименталната процедура на кастрацията, последва­
на от присаж дане на полова ж леза на другия пол, м ож е да се
постигне при някои видове бозайници превръщането на мъжки ж и ­
вотни в женски и обратно. П ревръщ ането засегна повече или по-
малко пълно соматичните полови белези и психо-сексуалиото пове­
дение (т. е. субекта и обекта на сексуалността). Като носител на
тази определящ а пола сила сс разглеж да не частта от полозага
■жлеза, която образува половите клетки, а така наречената иитср-
стициална тъкан на органа („пубертетната ж л еза “).
В един случаи промяната на пола сполучи при мъж, който б е ­
ше загубил тестикулите си в резултат на туберкулозно заболя ва­
не. В половия ж ивот той се беше дъ р ж ал ж енствено като пасивен
■хомосексуалист и имаше ясно изразени женски вторични полови
белези (в окосмяването, брадата, тлъстините по гърдите и бедр а­
т а ). След присаж дане на един крипторхичеп мъжки тестикул той
започна да се държ и като мъж и да насочва либидото си нор-
мално към жена. Същевременно изчезнаха соматичните женски б е­
лези (Л. iii/ s i h i t t : . „Die Р Liberiatsdruse und ihre W irkungen“, Bern,
1919).
Неоснователно би било да се твърди, че благодарение на те­
зи хубави опити теорията за инверсията се поставя върху тюна
J основа, и би било прибързано да сс очаква от тях чисто и просто
нов начин за всеобщ о „лекуване“ на хомосексуалността. В. Фтчпс
с право подчерта, че този опит, добит по експериментален път, пе
лишава от значение теорията за общ ото бисексуално предразполо­
ж ение на висшите животни. Според мен е по-скоро вероятно по­
нататъшните изследвания от този род ла доведат д о пряко по­
твърждение на предполагаемата бисексуалност.

3. З и г м у н д Ф р о й д 33
п ограниченията па с е кс уа лн ат а цел — до просто из­
лияние на чувствата — тук са дори по-чести, отколко­
то при хетеросексуалната любов. И при жените сек­
суалните цели па инвертираните са многообразни; сред
тях се предпочита, изг ле жда, съприкосновението с у.:г-
ната лигавица.

За к л ю че н и е

М ак ар и да не сме в състояние да обясним зад о во ­

лително възникването па инверсията въз основа на ма ­
териала, с който р аз пол аг ам е досега, можем все пак
да отбележим, че при нашето изследване стигнахме до
един възглед, които може да придобие за пас по-голя­
мо значение от решаването на горпата з ад ач а. Н а п р а ­
ви ни впечатление, че сме си представяли в ръзка та иа
половия пагон със сексуалния обект като прекалено
тясна. Опитът от смятаните за анормални случаи по­
казва, чс тук между половия нагон п сексуалния об?кт
се наблюдава спойка, която ние рискуваме да не з а б е ­
лежим при сходството на нормалните форми, в които
нагонът сякаш носи обекта със себе си. Това ни и з к а ­
ра да отслабим в мислите си в р ъз ка т а между нагон и
обект. По всяка вероятност половият нагои е по н а ч а­
ло независим от своя обект и, както изглежда, не д ъ л ­
жи възникването си па неговите прелести.

( В) П о л о в а н с з р е л о с т и о/с и в о т н и
като с е к с у а л н и о б с к ти

До ка то лицата, чиито сексуални обекти не спадат

към нормално подходящия за целта пол, т. е. инвергя-
раните, и зг ле жд ат па н аблюдателя като група от и н а­
че може би пълноценни индивиди, то случаите, при
които незрели лица (деца) биват избирани за сексуал­
ни обекти, се явява т поначало като изолирани откло­
нения от нормата. Д е ц а стават изключителни с е ксуа л­
ни обекти само по изключение; в повечето случаи те
стигат до тази роля, когато някои долен и станал им­
потентен индивид е склопен да избере подобен сурогат
или имнулемвен (неотложен) нагон пе може да о б л а ­
дае в момента по-подходящ обект. Все пак тозя хвър­
ля известна светлина върху п риродата на половия на-

О I
гои в сVIнсъл, че топ допуска толкова много вариации
и такова д ег радирано на своя обект, каквото глад.ог,
които далеч по-иастойчиво д ъ р ж и па свои обект.
позволил само в краен случаи. С ъ щ а т а бележки k<i
за съвсем нерядко срещаното, особено сред селскоп»
население, полово сношение с животни, при което п .-д- •
вото привличане може би не се спира пред б а р и е р а , а
л а видовото различие.
От естетически с ъ обр ажен ия това, както п други се­
риозни отклонения на половия нагои охотно биха бил;;
приписани на душевноболни, ио това не е п р а в и т е .
Опитът показва, че при последните не се на б лю д ат ат
по-различнн смущения на половия пагон, отколкото при
здравите, при цели раси и съсловия. Н апр име р ссксуа -
:ца злоупотреба е деца се среща извънредно често пра
учители и бол погледа чп просто з ащот о па тях се п ре д­
л а г а т най-благоприятни възможности за тази цел. При
душевноболните въпросното отклонение се проявява до
известна степен засилено или -- което е особено в а ж
но — доведено до изключителност и заместило нлр-
-малното полово удовлетворение.
Тази за бе ле жит е лна градация на сексуалните вариа-
адии — от здравословно състояние до душевно с му ще­
ние -- дава повод за размисъл. Според мен п о д л е ж а ­
щ и я т па изясняване факт е ука зание за това, че из­
блиците на половия нагон спадат към ония пориви,
•които и нормално се обузда ва т мап-зле от по-в!:сш ; ; е
духовни дейности. Който е душевно анормален в н я ­
к а к в о отношение —- соцнално, етично, — той с ъ г л а д н о
моя опит по правило е анормален и в сексуалния си
живот. И м а обаче много анормални в половия си ж и ­
вот, конто във всяко друго отношение съответству за т
«на обикновените хора и които в собствената си л и ч и л ;: г
са съпреживелп човешкото културио развитие, чието
слабо място е сексуалността.
Като най-общ резултат от това изследване о б ;:(»е
бихме изтъкнали познанието, че при голям брой у сл о­
вия и при невероятно много индивиди видът и це-по-
стта на социалния обект минават на заден план. С ъ ­
щественото и копетаптното в половия нагои е нещо
друго18.
1Ь {Допълнение от 1910 г.:] Коренната разлика м еж ду лю')<п-
■ния ж нвог и древния свяг и нашня се с ъ а о п навярно в’ това, -к:

35
 (2) О ТК Л О Н Е Н И Я п о ОТНОШЕ НИЕ
НА СЕКСУАЛНАТА ЦЕЛ

З а н ормална сексуална цел се смята съединението

на гениталиите в обоз на ча ва ния като съвокуплемие
акт, който води до р аз то в ар в ан е от сексуалното напре­
жение и до временно угасваме на половия нагои (удо­
влетворяване, аналогичио на засищаното при г л ад а) .
Но още в нан-нормалното полово сношение могат да
се открият ония наченки, чието развитие води към от­
клоненията, които са описани като перверзии. Известни
междинни (по пътя към съвокуплението) отношения
към сексуалния обект като например опипване и р а з ­
гл ежд ане се с м я та т за предварителни сексуални цели.
От една страна, самите тези действия са свързани с
похот, от друга страна, те зас ил в ат възбудата, която
трябва да трае до постигането на окончателната сек­
суа лн а цел. Един определен вид съприкосновение —
допирът на устните, е получил по-късно като целувка
висока сексуална стойност при много на,роди (между
които и най-цивилизованите), макар че частите на т я ­
лото, за които става дума, не п р ин а д л е жа т към поло­
вия апарат, а о бразув ат входа на храносмилателния
тракт. Т а к а че са налице моменти, които позволяват
перверзните да се с в ъ р ж а т е нормалния сексуален ж и ­
вот и които могат да се използват при тяхната класи­
фикация. Перверзните са или а ) прекрачване на ана­
томични граници на областите на тялото, които са оп­
ределени за половото сношение, или б) задържане
при междинните отношения към сексуалния обект, кои­
то нормално т ряб ва да б ъдат преминати бързо по пъ­
тя към окончателната сексуална цел.

древните са поставяли акцента върху самия нагон, а ние сме го

прехвърлили върху неговия обект. Древните са възхвалявали на­
гона и са били готови да възвеличаят благодарение на него и
едни малоценен обект, докато ние се отнасяме пренебрежително
към проявите иа нагона и ги оправдаваме само с достойнствата
на обекта.
 (А ) П р е к р а ч в а н е на анатомичните
гр ан иц и

Н адценявано на сек суални я обект

Психичната оценка, която сексуалният обект полу­

чава като ж е л а н а цел на половия нагон, в много р ед ­
к и случаи се ограничава върху неговите генитални, а
се разпростира върху цялото му Тяло и има тенден­
цията да обхване всички усещания, конто изхождат от
сексуалния обект. Същото надценявано се излъчва
в ърху психичната област и се проявява като логичио
за с ле п я в а н е (слабост иа способността за преценка)
пр ед душевните прояви и съвършенства на сексуалния
обект, както и като доверчива податливост на и з хож­
д а щи т е от него оценки. По този начин довсрчнвостта
-на любовта става важен, ако не и първичен източник
на авторитета19.
Именно това сексуално надценяваме е несъвмести­
мо с ограничаването на сексуалната цел върху с ъе ди ­
нението на същинските гениталии и съдейства за
въздигането на други части на тялото в сексуални
ц ел и20.
Значението на момента на сексуалното надценяване
м о ж е да се установи най-вече при м ъж а, чийто л ю б о ­
вен жи вот единствено е ст анал достъпен за и зс ле дв а­
не, докато любовният живот « а ж е н а т а отчасти вслед­

19 Не мога да ас припомня тук доверчивата податливост иа

хипнотизират: и то но о ш о ш е ш е на хипнотизатора, която ме кара
Да предполагам, че за сьщ ност на хипнозата трябва да се при­
еме не;'ъзнаалпого фиксиране иа либидото върху личността va
хипнотизатор;! (посредством мазохнстичната компонента на поло­
вия нагон). [Лопълпеиие от 1910 г.;] Ферепци свързва този
характер на податливостта на сугестия с „родителския комплекс“
(„Jahrbueh fiir р«лchoai:alyt. und psvchopathol, F orschungen“, I.
1909).
20 Трябва все пак да се отбележ и, че сексуалното надценявано
с е развива при всички механизми на избора па обект и че по-долу
щ е се запознаем с. друго и по-точло обяснение па сексуалната ро-
ш на другите части иа тялото. На момента на „глада за примам-
яивост“, до който Хохе и Блох прибягват за обяснение иа прена­
сочването на сексуалния интерес от гениталиите върху други ччети
На тялото, струва ми се, не трябва да се придава това значение.
•Различните пътища, по които върви либидото, се отнасят по нача­
ло един към друг като скачени съдове н трябва д а се държ и ?.мет-
ка за феномена па колатсралното течение.

37
ствие на културното и з ак ърн яв ан е, отчасти пор тля
конвенционалната дискретност и неискреност на же н и­
те е все още покрит с непроницаем м р а к 21.

С ексуално и зпо лзване на устната л и га ви ц а

Използването на устата като сексуален орган се

смята за перверзни, ако устните (езикът) на едното
лице влизат в досег с гениталиите на другото, но не
и когато се докосват устните лигавици на двете лицз.
Последното изключение п редставлява п р иб ли жав ан е
до нормалното. Който изпитва отвращение от другите,
прилагани може би от първобитните времена па чове­
чеството, манипулации като от перверзни, тон се под­
дава на едно понятно чувство на погнуса, което \о
предпазва от приемането на подобна сексуална цел.
Гр аницата на тази погнуса обаче често пъти е чисто
конвенционална; който целува пламенно устните на
красиво момиче, би употребил може би четката му за
зъби са мо с отвращение, ма к ар и да не съществува
каквото и да било основание да се приеме, че собстве­
ната му уетиа кухина, от която той не се гнуси, е по-
чиста от тази на момичето. Тук се обръща внимание
на момента па погнуса, който пречи на либидинозното
надценяваме на сексуалния обект, но от своя страна
може да бъде преодолян от либидото, В отвращение­
то би могло да се види една от силите, които са до­
вели до ог раничаването па се ксуалната цел. По п ра ви ­
ло тези сили се спират пред самите гениталии, Н яма
съмнеиие обаче, че и гениталиите на другия пол., са ми
по"себе си могат_да б ъдат предмет на отв р а ще н ие и
че такова отношение г-дятр към характеристика та на
всички нс т е ричн и ( н а и - в е че от женски п о л ) . С и л а т а " н а
п о л е н я нагон обича да се проявява в преодоляването
на това отвращение (вж, по-долу).

С ексуално използва не на а н а л н и я отвор

При използването па ануса е още гю-ясно, отколко­

то в предишния случаи, че именно отвращението за-

21 fДопълнение от 1920 г.:] В типични случаи ж ената и е по-

ка:$на „сексуално падиснявапе" на мьж а. по почти винаги го проя­
вява по отношение иа роденото от пея дете.
 -клеймяпа тази сексуална псл като перверзни. Нека
обаче пе бъде изтълкувана като н р и с т р п л п с оел еж к а ­
та, че обяснението па това отвращение, а именно, че
тази част на тялото слу же ла на екскр сцнята п в л и з а ­
ла в досег с нещо отвратително само по себе си — ек-
скрементите, не е по-убедптелпо от обяснението, което
хистернчнн момичета д а в а т з а отвращението си от м ъ ж ­
кия полов орган — че служел за отделянето па урината.
Секс уал ната роля на а нал нат а лигавица съвсем пе
1 се ограничава със сношенията между мъже и предпо­
читанието, което й се отдава, пе е пешо характерно за
инвертираното чувство. Напротив, изглежда, че. неде-
|растинта на м ъ ж а д ъ л ж и своята роля на аналогията
с акта е жена, докато при сношенията на инвертирани
се ксуалната цел най-вече е вз ан мп ат а мастурбация.

Значението иа други части на тялото

Р аз простирането на сексуалната цел върху други

части на тялото не п редставлява във всичките си в а ­
риации нещо принцнпно ново и не добавя нищо към
познанието за половия нагои, който само манифестира
е това намерението си да о б л а да е сексуалния обект
във всички насоки. Но наред със сексуалното н ад це­
няваме при прекрачването па анатомичните граници на
гениталиите се проявява един втори момент, който е
необичаен за общоприетото гледище. Известни места
от тялото като например л иг авицат а на устата и ану­
са, конто постоянно участвуват в тези манипулации,
пред яв яв ат с я к а ш претенцията сами да б ъд ат р а з г л е ж ­
дани и третирани като гениталии. Ние ще чуем как
тази претенция се опр ав да ва с развитието на половия
нагон и как се осъществява в симптоматологията на
известни болестни състояния.

Негоден сурогат н а сек суа лния обект —

фетишизмът

Съвсем особено впечатление п равят ония случаи,

при конто нормалният сексуален обект бива заместен
от друг, който има отношение към него, но при това е
абсолютно негоден да служи ма н о рмал ната сексуална
Цел. Съгласпо принципите на кл ас иф ик а ция т а на поло­

39
вите отклонения ние щяхме може би да сторим по-доб­
ре да споменем тази крайно интересна група о тклоне­
ния на половия пагон още при отклоненията във в р ъ з ­
ка със сексуалния обект, но отложихме това, за да се
запознаем предварително с момента на сексуалното
надценяваме, от който зависят тези явления, свързани
с отказ от се кс уа лн ат а цел.
Сурогат на сексуалния обект става, общо взето, н я ­
коя съвсем малко годна за сексуални цели част от т я ­
лото (крак, коси) или няка къв неодушевен предмет,
който има явна връзка със сексуалното лице, най-вече
с неговата сексуалност (части от облеклото, бельо). То­
зи сурогат основателно се сравнява с фетиша, в който
д ив а къ т в иж да олицетворен своя бог.
Преходни към случаите на фетишизъм, при които
не се преследва нормална или перверзна сексу алн а цел,
са ония случаи, при които от сексуалния обект се изис­
ква едно фетишистко условие, ако се ксуа лн ат а цел т р я б ­
ва д а бъде постигната (определен цвят на косите, дори
телесен недостатък). Никоя друга, граничеща с патоло-
гичното, в ариация на половия нагон н,е пред ст ав ляв а з а
нас толкова голям интерес, както тази поради странност­
та на поражд ан ите от нея явления. Пр е дп оста вк а зя вси­
чки случаи, изглежда, е известно отсла бване на стреме­
ж а към нормална сексуална цел (изпълнителска сл а б о ст
н а сексуалния а п а р а т ) 22. В р ъ зк а та е нормалното се опо-
средства от необходимото в психологическо отношение
надценяване на сексуалния обект, което неизбежно се
разпростира върху всичко свързано асоциатнвпо с не­
го. З а то ва известна степен на подобен фетишизъм е
по правило присъща на н о р м а лн ат а любов, особено в
ония стадии на влюбеност, в които н ормал нат а с е к ­
суална цел е недостижима или о съ ществяването и из­
г ле жд а твърде далечно.
„Достави ми шал ог нейните гърди,
ж артиер — любовен взор да услади!“

(Гьоте. „Ф ауст“, I, 7-а сцена)

22 {Допълнение or 1915 г.:] Тази слабост отговаряла на кон-

ституционалните условия. П сихоанализата доказа като случайно
условие ранното ссксуално н я п л п т п к я н р , i-.ninxi п т к д о п я в п от нор-
сексуална пел и~нолтнква” към търсене па неин—зане-
 Патологичният с л у ч а и настъпва едва когато стре­
м е жът към фе тиша се 7j)икспра отвъд подобно условие
и замсства н ормал ната цел и когато фетшиът се от-
късеа от определената личност и се п р ев ръща в един ­
с т вен, сексуален обект. Това са общите условия за пре­
минаването па вариациите на половия нагон в п атоло­
гични отклонения.
Съглаено твърдението, и зказано н а й- нап ред от Бп-
не23 и д о каз ано по-късло с. множество примери, в из­
бора па фетпша се п роявява трайното влияние на е д ­
но получено най-вече в раипо детство сексуално впе­
чатление, което може да се сравни с пословпчпата
устойчивост на п ър в ат а любов при п ормадш/ я човек
t oujours i s es j. )ren ii cr s_ amou rs ‘^ / Подобен
произход е особено ясен в случаите с чисто" фетиш и-
стка обусловеност на сексуалния обект. Щ е имаме с л у ­
чай да установим значението на ранните сексуални
впечатления и на друго място25.
В други случаи н яка кв а символична, в повечето
случаи несъ зна ва на от съответния човек, асоциация е
довела до заместването н а обекта с фетиш, Път ища т а
на тези асоциации певипаги могат д а се установят със
сигурност ( к ра къ т е прастар сексуален символ още в
митовете26, „ к о ж а т а с космите“ д ъ л ж и своята роля на

2'/j A lfred B inet. „E ludes de psych ologic cxperim entale: le feti-

chisriic rhns 1 ainobr1-, F.-'icv 1888.
0 „Човек винаги се връща към първата си лю бов.“
[Допълнение от 1920 г.:] Едно но-задълбочепо психоаиялн-
тичмо изследване доведе до основателна критика па твърдението
на Вино. Съдърж анието па всички спадащ и към тази област н а б ­
людения сс свеж да д о една първа срсша с фетпша, при която той
вече се проявява като представляваш сексуален ннтсрос, без да е
възмож по от сьпътствуваш ите обстоятелства да се разбере как и
придобил това качество. Но всички този ..ранни“ сексуални впечат­
ления се отнасят към времето след петата, шестата година, д ок а­
то психоанализата дава основание за съмнение дали патологични
фикеацни могат да се формират наново толкова къспо. Мешат а.
стоят фактически така; след първия сломен за появата иа фетпша
лежи една отминала и забравена фаза па сексуалното развитие,
която бива заместена от фетпша като от „непроницаем спомен“,
чийто остатък и видим израз се явява фетишът. Ориентацията па
тази отнасяща се към първите детски години фаза към фетиши­
зъм, както и изборът на самия фетиш са коистнтуцнонално детер­
минирани.
24 [Допълнение от 1910 г.:] Съответно обувката и пантофът
са символ на женските гениталии.

41
феппи навярно на асоциацията с окосмяваното на
mont veneris); все пак и тази символика, изглежда. не-
винаги е независима от сексуалните прежи вяв ан ия в
детската в ъ з ра с т27.

( Б) Ф и к с а ц и я н а и р е д в а р и тс л н и
с е к с у а л н и /( е л и
П оява на нови намерения

Всички външни и вътрешни условия, които у т е ж н я ­

ват или о тд ал еч а ва т постигането на н ор ма лн а та сек­
суална цел (импотентност, рядкост на сексуалния
обект, опасности, свързани с половия акт), п оддържат,
р аз би ра се, склонността да се у д ъ л ж а в а т подготвител­
ните актове и да сс с ъ зда ва т от тях нови сексуални
цели, конто могат да заместят нормалната. При по-
подробно изследвано винаги се оказва, че привидно
най-иеобнкновенпте от тезп пови намерения все пак са
загатнати вече при нормалния сексуален процес.

О пипване и разглеж дане

Известно опипване поне за човека е абеолготпо не­

обходимо за постигането на н ормалната сексуална цел.
Общоизвестно е също какъв източник на удоволствие,
от една страна, н ка къв прилив на нова в ъзбуда се по­
л уча ва т от усещанията за допир с ко жата на сексуал-

2? (Допълнение от 1910 iv.J Психоанализата запълни една от

нсс още същ ествуващите празноти в разбирането на фетишизма,
като обърна внимание върху значението за избора на фетпша ча
една загубена в резултат на изтласкване копрофилска наслада от
мирисан е. Крак и коса са силпо миришещи обекти, които след от­
каза от станалото неприятно обонятелно усещ ане се въздигат във
фетиш и. Съобразно с това при изразяващ ата се във фетишизъм
на крака перверзни сексуален обект е само мръсният и вонящ,
крак. Принос за изясняване на фетишпеткото предпочитание към
крака имат и теориите за детската сексуалност (вж . по-долу).
Кракът реално замества липсващия пенис v жената. {Д опълне­
ние от 1015 г.:] В някои случаи иа фетишизъм на крака можеш е
да се види, че насоченото първоиачалпо към гениталиите сексуал ­
но любопитство, което се стремеше да се приближи д о своя обект
отдолу, бе спряно по свои път чрез забрана и изтласквано и з а ­
това запазваш е крака или обувката като фетиш. Съобразни с ип-
фантилиото очакване женският полов орган сс рисуваше вьз в ъ о б ­
ражението като мъжки.

42
ння обект. Следователно з а бав ян ето прн опипването,
ако половият акт изобщо ще продължи, едва ли може
да бъде отпгсено към перверзните.
Така стоят нещата и с разг лежда не то, което в края
•на к р а и щ а т а се свежда до опипването. Оптнчпото впе­
чатлен Hfi-rjL остава пътят, по които на ii-често се ' с ъ ­
б ужд а лпбидииозпата възбуда п на чието удобство —
ако е допустим този телеологпчен метод на р а з г л е ж ­
д ан е 28 -- разчита естественият подбор, като д ава в ъ з­
можност на сексуалния обект да развие кра сотата у
себе си. За си лв ащ от о се с развитието па културат а по­
криване на тялото п одд ържа будго сексуалното л юбо ­
питство, стремящо се да допълни сексуалния обект
чрез р азг о лв ан е на скритите части, което обаче може
да бъде отклонено („ су блимирано “ ) към художествени
цели, ако е въз мо жно интересът му към гениталните
да бъде насочен към тялото като цяло-'. Едно з а б а в я ­
не прн тази междинна сексуална цел на подчертаното
сексуално р аз г л еж д а н е е присъщо в известна степен
на повечето нормални хора и дори им дава в ъ з м о ж ­
ност да насочат известна част от своето либидо к ъ м
по-високи художествени цели. Напротив, сексуалното
любопитство става перверзия: а) когато се ограничава
изключително върху гениталиите, б) когато е свързано
с преодоляване на отвращение (воайорн: зрители прн
изпълнението на екскрецпоппн функции), в) когато из ­
мества н ор мал ната сексуална цел, вместо да я подгот­
вя. Последното е най-ярко изразено при сксхибициони-
стите, които, ако ми е позволено да з аключа след мно­
го а н ал и зи 30, показват гениталните си. за да могат да
видят в з а м ян а гениталиите на другата с т р а на 31,

28 Ф разата м еж ду тиретата е добавена в 1!)1о година — Бел.

ред.
29 [Допълнение от 1915 г.:] Струпа ми се. несъмнено, чс поня­
тието „красиво“ възникна па почната на сек^у.члната възбуда и
първоначални означава сексуално нъзбуж данто („прелести“). Това
е свързано с обстоятелството, че Hire «същ ност никога не можем
да намерим за красиви гениталните, чиито вид предизвиква naii-
силна сексуална възбудя.
30 В изданията преди 1921 г. тона място гласи: „след един-
единствен анализ“. — Бел. ред.
31 [Допълнение от 1920 г.:] Прн анализ тази перверзия рпз-
крина — както и повечето други - неочаквано многообразие на
своите мотиви п значения. Н а тап ли востта па Ичсхпбнцняга на­
пример у о л и о много заннеима о т .клетрациошшя комплекс- Тон

43
 При перверзията, където стре межът е да гледаш н
да бъдеш р азг леждан, изпъква една твърде з а б е л е ж и ­
телна черга, конто ще пи з ан имав а още по-иптензнвпо
при следващото отклонение. Р аб отата е там, че сек­
суалната цел се я зя в а тук в д вояка фо рма — активна
и паснеш 2.
Силата, която противостои на сексуалното любо пи т­
ство и при дадени обстоятелства бива преодоляна от
него, е срамът (както преди — отвращението).

Садизъм и мазохизъм

Склонността да се причинява болка на сексуалния

обект и нейната противоположност, тези най-често с ре ­
щани и най-важни от всички перверзни в двете им
форми — активиата и иасивиата, са наречени от Фон
Крафт-Ебинг садизъм и м азохи зъм (пасивиата ф ор м а ) .
Други автори предпочитат по-тясното обозначение ал-
голагния, което подчертава удоволствието от болката,
жестокостта, докато при избраното от Фон Крафт-
Ебинг название на преден план се поставя удовол­
ствието от всяка къз вид унижение и покориост.
Корените на активната алголагния — садизма, в
нормалното могат лесно да се докажат . Сексуалността
на повечето мъже р азкрива една смесица от агресив­
ност и склонност към обладаване, чието биологичпо
значение се състои навярно в необходимостта да се
преодолее съпротивата на сексуалния обект по друг
начпн, различен от акта на ухажването. Тогава с а ди з ­
мът би отговарял на една ст ана ла самостоятелна, пре­
комерна, и з лязл а на преден план в резултат на из ме­
стване агресивна компонента на половия нагон32.
В е з иков ата практика значението, което се влага в
понятието садизъм, се колебае от едно активно, плюс
това брутално отношение към сексуалния обект до из-

иемчменио подчертава иитсгритста на собствения (мъжкия) полов

орган п повтаря инфантилното удовлетворение от липсата на член
в женския.
32 В изданията от 1905 и 1910 г. тук следват още две изрече­
ния: „Също тъй енгурно м ож е д а бъде установен поне елки от
корените на мазохизма. Той произтича от сексуалното надиснянч-
не като необходима психична последица от избора на сексуалния
обскг.“ В изданието от 1915 г. те са отпаднали и вместо тях са
добавени двата следващ и по-горе абзаца. — Бел. ред.
ключнгслиото свързване на удовлетворението с негово*
то подчинение и малтретиране. Строго погледнато, с а ­
мо последният краен случай може да претендира за
•названието перверзня.
По подобен начин понятието ма зох изъм о бх ва ща
всички пасивни поведения спрямо сексуалния живот и
сексуалния обект, най-крайното от конто е в р ъз ка та
на удовлетворяването с изпитването на физическа или
душевна болка от страна на сексуалния обект. М а з о ­
хизмът като перверзия се о тд алечава, и зг лежда, от
н о рмал ната сексуална цел повече от своята противопо­
ложност; може преди всичко да се постави под с ъ м не ­
ние, дали той се появява понякога първично, или по-
скоро възниква по правило в р езултат на т р а н с ф о р м а ­
ция от с а д и з м а 33. Често може да се установи, че м а з о ­
хизмът не е нищо друго освен п родължение на с а ди з ­
ма, насочен към собствената личност, която при това
замест ва временно сексуалния обект. Клиничният а н а ­
лиз на крайни случаи на мазохистична перверзия води
до извода за взаимодействието на редица моменти,
които преувеличават и фиксират първоначалното па-
сивно сексуално поведение (кастрационен комплекс,
чувство за вина).
Болката, която се преодолява при това, е сходна с
отвращението и срама, които са ока зва ли съпротива
•на либидото.
С ад из мът и ма зохизмът з а е м а т особено място сред
перверзните, л е ж а щ а т а в основата им п ро тивополож­
ност между активност и пасивност спада към всеобщи­
те характерни черти па сексуалния ж и в о т3'1. Културна-
та история на човечеството несъмнено д оказв а, че ж е ­
стокостта и половият нагон са най-тясно свързани. Но

3:5 [Допълнение от 1924 г.:] ГТо-къснп разсъж дения, които м о­

ж еха да се опрат на определени предполож ения относно структу­
рата иа душевния апарат и на действувапште в него видове па­
гони, същ ествено променяха становището ми за мазохизма. Стиг­
нах дотам да призная същ ествуването на първичен — ерогенен —
мазохизъм, от които се развиват две по-късни форми — женският
и моралният мазохизъм. В резултат иа пренасочването иа неиз­
разходвания н живота садизъм към собствената личност възниква
вторичен мазохизъм, който сс прибавя към първичния (вж.
..Das ckcnom ische Problem des M asoch ism u s“, in: ,,Internal- Zeit-
sd iriit fur PsAcimb.'iiyse“, X, 1924).
34 Този абзац е прибавен едва в изданието от 1915 годила. —
Бел. ред.
 изясняването па тази в ръз ка не е стигнало по-далеч от
подчертаването на агресивния момент па либидото.
Спорел някои авторе i ази примесена с половия пагон
агресивност е всъщш.чч остатък ог канибал:'!./! щения,
т. е. в пея участвува а п а р а т ъ т за об ла да ван е, който
•с л у ж и за удовлетворяването на другата, оитогенетичпо
по-стара голяма потребност35. Твърди сс също. че вся­
ка болка са ма по себе сп с ъ д ъ р ж а л а в ъзможността за
изпитване на удоволствие. l i ne me се задоволим с впе­
чатлението, че изясняването на тази перверзня сьвссм
не е задоволително и че може бп в случая няколко д у ­
шевни порива се съчетават за даден ефект36.
Н а й - ф р а п и р а щ а т а особеност на тази перверзня се
състои обаче в това, че активпата и пасивпата й ф о р­
ма се срещат заедно у едно и също лице. Който изпит­
ва удоволемвпе от това да причинява болка на други­
те в половата връзка, топ е и способен да изпитва удо­
волствие от болката, която може да в ъзниква за него
от половите сношения. Идни садист винаги е с ъ щ ев р е­
менно мазохпет, ма к ар че акт ивпата или пасивпата
страна на перверзията може да е развита у него по-
силно и да п редставлява неговата п р е о б л а д а в а щ а в
сексуално отношение и з яв а37.
Й така виждаме, че някои от перверзните н а кл о н­
ности се яв яв ат по правило като контрастни двойки,
което с оглел па приведения по-долу ма териал може
да претендира за голямо теоретично значение38. Освен
това е ясно, че съществуването на контрастната двой­
ка с а д и з ъ м —.мазохизъм не току-тъй може да бъде и з­
ведено от примеса на агресивност. Напротив, човек би

:ir> (Допълнение от 1915 г.:] Срв, по-къспото съобщ ение за

иредгениталш пе фази на нолоиочо развигае, в което този възглед
се потвърждава.
30 (Допълнение от 1924 г.:| От последното цитирано изследва
не за контрастната двойка сади зъ м — мачохизъм се извеж да едно
особено становище, основаващ о се. на произхода иа нагона, коего
изключва тази двойка от редицата па другите перверзни.
37 Вместо многото потвърждения на това твърдение ще цити­
рам само едн о много or Хаалок Е лис („D as G escllsch aftsgcfiilil“,
1913, S. 119; 1. Aufi. 1903): „Всички познати случаи нд садизъм и
мазохизъм, дори цитира'(.п е от Фон К р а ф т -Н б т т , постояипо с о ­
чат {както доказаха вече Колен. Скот и Фере) следи на двете гру­
пи явления в едни и същ индивид."
38 (Допълнение от 1915 г.:| Срв. споменатата по-долу „амбива-
леигиост“.

46 •
се изкушил да св ъ рж с подобни, съ ществуващи едно­
временно, противоположности със с ъ д ъ р ж а щ а т а се в
бисексуалността противоположност ме жд у мъжко и
женско, за която в психоанализата често се в ъв е жд а
п ротивоположността между актпвно и иаснвно39.

(3) ОБЩ И Б Е Л Е Ж К И ЗА ВСИЧКИ П Е Р В Е Р З Н И

В а р и а и и я и болест

Лекарите, които са изследвали перверзните о т н а ч а ­

ло въз основа на хара ктерни случаи и прн особени ус­
ловим, са били, разб ир а сс, склонни да им припишат
хар ак те ра иа болест или дегенерация също както при
инверсията. Всекидневният опит показа, че повечето от
тези отклонения, поне по-малко сериозните от тях,
представ ляв ат рядко лип сва ща съ ставиа част от сек­
суалния живот на здравите хора и сс оценяват от тях
както в другите интимности. Където условията са б л а ­
гоприятни, и нормалният мо же да замести за дълго
време н ор ма лн а та сексуална цел с нодобна перверзия
или да й отреди място до тази цел. Прн нито един
з д р ав човек не би могла да липсва н яка кв а д обавка
към н ормал ната сексуална цел и тази всеобщност е
достатъчпа сама за себе си, за да п окаж е нецелесъоб­
разността на една укорителна употреба на названието
перверзня. Тъкмо в областта на сексуалния живот чо­
век се сблъсква с особени, всъщност засега неразре­
шими трудности, ако иска да тегли строга граница
между проста вариация в рамките на областта на фи­
зиологията п болестни симптоми.
Все пак при някои от тези перверзни качеството на
новата сексуална цел е такова, че изисква особена
оценка. Някои от перверзните се отклоняват по с ъ д ъ р ­
жание толкова много от нормалното, че пе можем да
•не ги обявим за „болестни", особено ония, прн които в
преодоляването на пречките (срам, отвращение, ужас,

59 В изданията от 1905 it 1910 г. все още липсва това второ

подчинено изречение. В 1915 г. е добавена следната формулиров­
ка: „чието значение « психоанализата се свеж да д о противополож­
ността м еж ду ачтнвпо и шкчпмо“. От изданието от 1924 г. сс сре-
Ща отисчлглипяг по-горе текст, които onto веднъж е малко про­
менен в сравнение с версията от 1915 година. — Бел. ред.

47 :.
болка) половпят нагон прави удивителни неща (Слиза­
не па изпражнения, сношение с труп). Но и в тези
случаи не бива със сигурност да се очаква в и зв ъ рши ­
телите по правило да б ъд ат открити лица с различни
сериозни аномалии или душевно болни. И тук не може
да бъде пренебрегнат фактът, че лица, които иначе i.e
д ъ р ж а т пормално, само в областта на сексуалния ж и ­
вот под властта на нан-иеобуздапня от всички нагони
сс про яв яв ат като болни. Напротив, явпа аномалия в
други жизнени отношения винаги сочи обикновено па
заден план ненормално сексуално поведение.
В повечето случаи можем да открием болестния х а ­
рактер на перверзията пе в съ дъ рж ан ие т о на новата
сексуална цел, а в нейното отношение към нормално-
то. Ако перверзията не се появява редом с пормал.ю-
то (сексуалната цел и обекта), където благоприятни
обстоятелства съденствуват за развитието й и неблаго­
приятни възпрепятствуват нормалното, а при всички
обстоятелства е из тласкала и заместила нормалното —
следователно в изключителността и във фиксацилта па
перверзията ние в иж да м е най-вече основанието да я
сметнем за болестен симптом.

Душевното участие при перверзните

Може би тъкмо при най-отвратителните перверзни

е най-широко лсихичното участие в трансформирането
на половия нагои. Тук се и звършва известна душевна
работа, на която въпреки у жа сн ия резултат, до които
води, пе може да се отрече достойнството на едно
и деализиране па нагона. Всемогъществото па любовта
не се п роявява може би никъде по-убедително, о ткол­
кото в тези нейни отклонения. Винаги иай-възвишепо-
то и най-нпзхото са най-тясно свързани в сексуалност­
та („от рая през з ем ят а в а д а “40).

Д в а извода

При изследването па перверзните стигнахме до и з ­

вода, че половият нагои трябва да се бори срещу изве­
стни душевни сили, п р ед ст ав ляв ащи з а д ръ ж ки , сред

<0 Гьоте. „Ф ауст“, J, Пролог в театъра.

48
конто най-ясно изпъкват ср а мъ т н отвращението. Има
основание д а се предполага, че тези сили_ деПствуват""
за в ъзпиране па пагона в рамките на п р и е т й Т е з а Н о р ­
мални граници и "че ' а к о" тс "с а" се~ раз вй ли у индивида
по-рано, преди половият наг он'Jia'
си _ си л а, •навярно тъкмо те са определили посоката на
неговото р а з в и т не'*1.
З а б е л я з а х м е по-нататък, че някои от изследваните
перверзни с та ва т понятни само.,"благодарение 11а с ъв ­
купността на няколко мотива. Ако при тях е възможен
анализ — разл ага не , те т рябва да имат сложен състав.
Оттук можем да предположим, че може бн са ми ят по-
л^в «агон не е нещо просто, а е съставен от компо­
ненти, които в перверзните отново се отделят от него.
По тоз ?1 начин клиничният опит би ми обър нал в ни ма ­
ние върху съчетания, които са загубили своя израз в
сходното по фор ма пормално поведение42.

(4) П О Л О В И Я Т НАГОН П Р И Н ЕВРО ТИ Ц И ТЕ

! Психоанализата

В а ж и о допълнение към познанието иа половия па­

гон у лица, които най-малкото са много близко до
■нормалните, се получава от един източник, който е д о ­
стъпен с амо по определен път. Има само едно средство
да се получат з адълбочени и необъркващи обяснения
з а половия живот па така наречените психонев;:отици
(хистерия, н ат ра пл ив а невроза, така наречената погреш­
но неврастения, несъмнено също и демеиция прекокс,

4S (Допълнение от 1915 г.:] Тсзн възпиращи сексуалното р аз­

витие сили — отвращение, срам и нравственост — трябва да се
разглеж дат, от друга страна, и като исторически израз па външ­
ните задръж ки, които половият нагон е изпитал в психогеиезнса
на човечеството. Стига се до констатацията, че те се появяват
„спонтаипо в развитието на ншшвида- когато им дой де времето, Ъ
то съобразио с насоките на възпитанието и влиянието на средата.
42 [Допълнение от 1920 г.:] Избързвайкн, ще отбележ а относ­
но възникването на перверзните, че има основание да се приеме,
че преди тяхното фиксиране, също както при фетишизма, е същ е­
ствувал зачатък на пормално'* сексуално развитие. Апалитичното
изследване м ож а досега да покаж е в отделни случаи, че и нервер-
знята е изоставане в развитието иа Еднповия комплекс, след чието
изтласкване отново е излязло напред развитието на предразполо­
жението към най-силните компоненти па полония пагон.

4 Знгмунд Фройд 49
 п ар ан оя43) именно, ако се п одл ожа т па психоанали-
тичио изследване, с което си служи въведената през
!893 г. от Й. Бройер и мен то д а л наречена тогава
„ ка та рз н еп а “.
Трябва предварително да от бележа, респективно Да
[повторя от други публикации, че тези пеихоневрози,
; доколкото се простира моят опит, са рез улта т от д е й ­
ствието на сексуални сили. Не искам да к а ж а , че енер-
‘ гнята на половия нагон допълва силите, коиго поддър­
жа т болестните явления (симптоми), но изрично т в ъ р­
дя, че тази съставка е единствено константиата и най-
в ажн ият източник на неврозата така че сексуалният
живот па съответните лица се п роявява или изключи­
телно, или предимно, или само отчасти в тези симпто­
ми. Както съм отбелязвал на друго м я с т о , симптомите
са сексуалните прояви на болните. Д о к а за т ел ст в о за
това твърдение ми дадоха нарас тва щи ят от двадесет и
пет години н а са м 44 брои психоанализи па хнетерични
н други нервиоболии, за чиито резултати съм д а в ал
поотделно на други места подробни отчети и ще про-
д ъл ж а в а м д а д а в а мл:>.
Психо ана лиз ата изключва симптомите па хистерич-
ннте, изхождайки от предпоставката, че те са сурога­
тът — един вид транскрипцията — па редица афектни
душевни процеси, же ла ни я и стремежи, на чието о с ъ щ е ­
ствяване чрез съзнателна пспхична дейност пречи осо­
бен психичен процес (и з т л а с к в а н е ) . Т ак а че тези по­
тискани в състояние на песъзпаване мисловни о б р а з у ­
вания се стремят към отг оваряща па ефе кт на та им
стойност изява, към оттичане, и го намират при хисте­
рията в процеса па конверсията в соматични феноме­
ни — г. с. в хпетернчните симптоми. Проведеното по
правилата па изкуството, с помощта па специална тех­
ника обратно превръща не на симптомите в станали ее-

43 В изданията преди 1915 г. след думата „неврастения“ са

фигурирали само думите ,.вероятно и параноя* — Бел. ред.
44 В първото издание на тона място цифрата па годината е
десет. Д о изданието от (420 г. включително Фройд я е увеличавал
всеки път съооразмо с растящата си практика. — Бел. ред.
4: [Допълнение от 1920 r .:J Само щс д о т .л и я , а няма да ома­
ловаж а това изказване. ако го изменя в елгдппя смисъл: Нервии-
и* симптоми иочпнат, от една страна, на претенцията па либидн-
низпнтс пагони, от друга — на протеста иа Аза, iia противодей­
ствието cpciuy :езп нагони.

50
га съзнателни, афсктнм представи дава следователно
възможност ла сс получат най-точпп знания за приро­
дата и произхода на тези иесъзнавани преди психични
образувания.

Резултати от психоанализата

По този начин бе установено, че симптомите п р е д ­

с т а в л я в а т сурогат на стремежите, източник па чиято
сила е половият нагои. В пълно съзвучие с това са ни­
шите познания за хар акт ер а па хистсриците, които тук
са взети за образец на всички пспхоиевротици, преди тнх-
iHoto з а б о л яв а не и за причините па заболяването. Г1рн
хистернчння х а р актер се н аб люд ав а известно сексу а л н о
изтласкваЦв> което н ад хвъ рля н ормалната мярка, на- j
(растване иа съпротивителните сили срещу половия на- !
гон, известни ни вече като сдам, о т в р а щ е ние и м о р а л ,
нещо като истинско бягство от интелектуалното з а н и м а ­
ние със сексуалния проблем, което във фрапантните
сл учаи води дотам, че з а п а з в а пълното сексуално неве­
жество чак до годините па полова зрелост4'1.
Тази съществена за хистерията черта чести остава
скрита за грубото наблюдение от наличието на втория
конституциоиалеи фактор на хистерията — свръхмощ-
иото развитие на гюловия нагон, но психологичният
анализ успява всеки път да я разкрие п да разреши
противоречивата загадъчност па хистерията чрез кон­
статирането на коитрастиата двойка от прекомерно го^.
л яма сексуална потр-ебпост и доведено прекалено д а ­
леч отхвърляне на сексуалното. '
П р и . предразположеното към хистеоия лице причи­
ня зя я яшучяпяне възниква, когато вследствие на р а ­
стяща собствена зрелост или на външни жизнени ус- ;
ловия то се о ка зва сериозно изправено пред р еа лн о
сексуално п р е д и з в и к а т е л с т в о . ^ огава бообатл между
напора ня натопя и съпротивата, и з х о жд а ща от от- 'А
хвърлянето на сексуалното, н аб ир а изход в болестта, ^
който не р а з р е ш а в а конфликта, но се опитва да се и з ­
мъкне от него чрез прев ръща не на либндинозипте стре-

46 ..S tu d k n Г:her H y.s'cne" (iS 9 5 ). 11. Бройер к.тн*:» з п с в о я

пациентка, при която е приложил за пръв път к ат я р дн гт н ч е ю д :
«Сексуалният момент беше удивително нераинит.“ |Нма се пред­
вид паннеитката ,,г-аа ''ма О.", чиито случаи Вро;кр с описал ц
opiiL'H.:;h'i:[OTO ю дап л е :ta o to in o сгудна.)

51
 межи в симптоми. Само привидно изключение е н я ­
коя хнетерична .<1пчмост, може би мъж, ла се разболее
от банално душевно вълнение, от конфликт, в чийто
център не стои сексуален интерес. В този случай пси­
х оа нал изата може по нравило да докаже, че именно
сексуа лната компонента на конфликта е на пр ав ил а з а ­
боляването възможно, к а ю е попречила на нормалното
осъществяване на душевните процеси.

Невроза и п ерверзия

Зн ачителна част от в ъ з ра ж е н ия т а срещу това мое

твърдение се обяснява може би със съществуващото
преди мнение, че сексуалността, от която аз и зв ежд ам
иенхоневротичните симптоми, се покрива с нормалния
полов нагон. Пс их о ан ал из ат а обаче учи нещо повече.
Тя д оказва, че симптомите съвсем не възн ик ва т само
за сметка на т ак а наречения нормален полов пагон
(поне не изключително или предимно), а п р ед ст ав ля­
ват конвертиран израз на нагони, конто биха били к в а ­
лифицирани като перверзни (в нан-шнрокия смисъл),
ако биха могли да се проявят без отклонение от с ъ з ­
нанието непосредствено във в ъ о б ра жа е ми намерения и
дела. Следователно симптомите се Формират отчасти
Zs? за сметка н а \Пнормална сексуалност: неврозата е, така
J p да се каже, негативът на перверзията47.
В половия живот на пеихоневротиците могат да се
установят всички отклонения, които сме изследвали к а ­
то вариации на нормалния и като прояви па болестния
сексуален живот.
(а ) В иесъзна ва шш душевен живот на всички иевро-
тици (без изключение) се н аб люд ав ат изблици па ин-
вереия, фиксацня на либидото в ърху лица от същия
пол. Без задълбочено изследване е невъзможно да се
оцени съответно значението на гози момент з а форми­
ране на к ар тин ата на болестта; мога само да уверя, че
н еосъзнаваната наклонност към инвсрсия никога не

47 Ясно съзнаваните фантазии на перверзните, които при бла­

гоприятни обстоятелства се превръщат в начинания, налудничави­
те страхове на параноицитс, насочени враж дебно към другите, и
песъзнаванпте фантазии на хистсрицптс, к ои ,о се откриват в резул­
тат иа психоанализата зад техните симптоми, съвпадат по съдър­
жание д о иан-малкпте подробности.
липсва и е от най-голяма полза особено за и зясняване
на м ъ ж к а т а хпстерия48.
(Ь) При пспхоневротиците могат да се установят
всички наклонности към п рекрачване на анатомичните
граници в несъзнаваното и като фор ми ращи симптоми­
те фактори, сред тях с особена честота и интензивност
онези, при които ролята иа гениталиите се от ре жд а на
устната и а н ал н а т а лигавица.
(в ) Съвсем з аб ел е жи т ел на роля сред факторите,
фор ми ращи симптомите на психоневрозите, играят я в я ­
ващите се най-вече в контрастни двойки частни на­
гони, за които видяхме, че са носители па нови сек­
суални цели — сексуалното любопитство и ексхибицио­
низмът* и активпо и пасивно изразеиат; Г’ иаклонност
към ‘Жестокост. Д е л ъ т па последната наклонност е аб-
солютно необходим за р аз б ир ан е на страданието, при­
чинявано от симптомите, и почти по правило до ми ни ­
р а пад известна част от социалпото поведение на б ол­
ните. Посредством това съчетание на либидото с ж е ­
стокост се извършва и превръщането на любовта в
о мра за, на нежните пориви във в раждебни, което, об­
що взето, е характерно за редица невротични случаи и
дори, както изглежда, за п араноят а изобщо.
Ин тересът към тези резултати се засилва и от н я­
кои особености па фактическото положение49.
(а ) Където в несъзнавапето бива открит подобен
нагон, който е способен да се съчетае с една противо­
положност, там по правило мо же да се установи, че тя е
активиа. Следователно всяка „ а кт ивн а“ перверзия се с ъ - (у
пътствува от своя пасивен антагонист; ’който в несъзнава-1

43 П сихоиеврозата твърде често се съчетава и с явпа ипверсия,

при което хетеросексуалното направление става жертва на пълно­
то потискане. Само ще въздам справедливост на един подтик, кой­
то получих, ако съобщя, че едва частни изказвания па В. Флнис в
Берлин ми обърнаха внимание върху неизбеж ната универсалност
на наклонността към ннверсня у пси.хонсвротицито, след като я
бях открил в отделни случаи. [Допълнение от 1920 г.:] Този не­
достатъчно оценен факт би трябвало да окаж е решаващо влияние
върху всички теории за хомосексуалността.
49 В изданието от 1920 г. Ф ройд изброява три особености. За
първата, която по-късно пропуска, той отбелязва: „В несъзнавани-
,те мисловни процеси иа неаротпците не се среща нищо, което да
отговаря на наклонност към фетишизъм — обстоятелство, което
може би хвърля светлина върху психологичната особеност па та­
зи добр е разбрана перверзия.“ — Бел. ред.

53
пото е ексхнбиционист, той е същевременно и воайор,
конто c r j j от последиците на изтласкването на с а ­
дистичните нзблпин, у него се открива друго подкреп­
ление за симптомите от източниците на мазохистка н а­
клонност. Голямо внимание з а с л у ж а в а , разбира се,
пълното сходство с проявлението па съответните „по­
ло жи т ел н и“ преиер-;нн. В к арт ин ата па болестта обаче
ед ната или другата от противоположните наклонности
играе п р ео б ла д ав аща роля.
(в ) В един ярко изразен случай на психоиевроза
много рядко се открива развит един-единствен от тези
перверзни нагони, а обикновено по-голям брой от тях
и по правило следи ог всички; отделният нагон обаче
е независим в своята интензивност от развитието на
другия. И в това отношение прн изследването на „по­
ложителните" перверзни стигаме до абсол ютнз та им
противоположност.

(5) ЧАСТИЧНИ ПАГО Н И И ЕРО ГЕН Н И ЗО Н И

Съпоставим ли това, което узнахме от изследването

на положителните и отрицателните перверзни, става
ясно, че те се об ясн яв ат с редица „частични нагони“ ,
които обаче не са първични, а допускат по-нататъшно
р а з л а г а н е 50. По д „нагон'4 не можем да р аз би раме ни­
що друго освен психичния израз на един постоянно те­
чащ, вътрешпосоматичен източник на дразнение за
разлика от „дразнението“ , което се предизвиква от
•единични и идващи отвън възбуди. Т ак а че нагон е е д ­
но от понятията за разграничаване на душевното от
телесното. Най-простата и пай-понятна хипотеза за
природата на нагоните би г л ася ла, че сами по себе си
те нс пр ит е жа в ат каквото и да било качество, а се
р аз г л е ж д а т само като множество функционални изиск­
вания за душевния живот. Това, което р азл ича ва н а­
гоните едни от друг п им придава специфични свой­
ства, е отношението им към техните соматични източ­
ниц и и към техните цели. Източникът па нагона е един
в ъ з б у ж д а щ процес в някои орган, а непосредствената

Следващ ите изречения до края на абзаца датират от 1915

голина. В изданията от 1905 и 1910 г. формулировката е друга. —
Бел. рид.

54
.цел па нагона е пр екр ат яв ан ето на дразнение-\с па то­
зи o'.iran51.
Д ру га предварителна хипотеза в теорията за паг о­
ните, която не можем ла пренебрегнем, гласи, че от
.телесните органи и з хо жд ат два вида възбуда, които се
основават па различия от химическо естество. Единият
от тези два вида възбуда обо зна ча ва ме като специфич­
но сексуален, а съответния орган — като „ерогенна :>о-
н а “ на из хо жд ащи я от него частичен сексуален н аг он '2.
При наклонностите към перверзни, при конто се
придава сексуално значение па у с т а т а кухина анал­
ния отвор, ролята на ерогенната зона е напълно оче­
видна. Тя се проявява във всяко отношение като част
о т половия апарат. При хпетерията тези места от т ял о ­
то и изходящите от тях слизести трактове стават но
Напълно сходен начин средище на нови усещания и
рнервационии промени — дори на процеси, които могат
•да б ъдат сравнени е ере кц ия53, -- какго същинските
гениталии под влияние па възб уда та при нормалните
полови процеси.
Значението на ерогенните зони като странични а п а ­
рати и сурогати па гениталните из пъква сред пенхо-
«еврозите най-ясно при хистерпята, което обаче не
означава, че то трябва да се оценява като по-мало-
в аж н о при другите форми на заболяване. Тук то е с а ­
мо по-трудно устаиовпмо, защото при тях (натра плпв а
«евроза, параноя) симптомите се формират в сферата
на душевния апарат, които са р аз по ло жен и по-далеч
от отделните центрове на телесните движения. При иа-
тр ап ли ва т а невроза значението на импулсите, които
с ъ з да ва т пови сексуални цели и и з г л е ж д а т независими
от ерогенните зони, е но-фрапиращо. Но при сексуал-

51 [Дог.ълиемие or 19?} г:] Теорията за нагодите е пап-важиа_

та, но м i:afi •незавърщ е^.та част от пенхоапалнтнч^ата теория. В
Ж Й състие см трудово (..Jcnscits des Lustprinzip1’, 1020; „D as Icli
nod da.' ( V . 1923) съм изложил нонн становища ор"осно теория­
та за -масоните.
52 [Допълнение от 1915 r.:j Не е лесно да бъдат потвърдени
тук тези хипотези, които сс основават на изследването пя опр еде-
^№на категория невротични заболявания. От друга страна обаче, е
Невъзможно да се каж е нещо убедително за нагоните, ако не бъ-
Дат споменати тези предпоставки,
53 Ф разата м еж ду тиретата е добавена в изданието от 1929
година. — Бел. ред.
i i o t o любопитство и ексхибиционизма окото изпълнява
ролята на ерогенна зона, прн садистнчиата компонента
•на половия нагон същата роля поема именно кожата,
която па специални места па тялото се е обособила в
сетивен орган и сс е модифицирала в лигавица и сле­
дователно представлява ерогенна зона

(6) О БЯСН ЕН И Е НА П РИ В И Д МОТО П Р Е О Б Л А Д А Н И Е

НА П Е РВ Е Р ЗН А Т А СЕКСУАЛНОСТ
П РИ П С И Х О Н ЕВРО ЗИ ТЕ

Гореизложените изследвания х върлят може би по­

грешна светлина върху сексуалността на пеихоневроти-
ците. С ъ зд ав а се впечатлението ся каш в сексуалното
си поведение психоневротнците много се п риб ли жа ва т
по предразположение до перверзните и затова пък се
о тдалечават също толкова от нормалните. Твърде въз-
можно е обаче коиституционалното предразположение
на тези болни да ое отличава освен с прекомерно го­
л я ма степсн на сексуално изместване и с изключител­
на сила на половия нагон и с необикновена накл он ­
ност към перверзия в най-широкия смисъл на думата,
но изследването на ио-лекитс случаи показва, че по­
следната хипотеза пе е з а д ъ л ж и т е л н а или че най -ма л­
кото тр яб ва да бъде редуцирана при оценката на бо­
лестните ефекти от действието на едни фактор. При
повечето психоневрютпип заболяв анет о се п ояв яв а ед-
ваРслед пуоертета пол напора на нормалния полов на­
гон. Срещу това сс насочва прели всичко сексуалното
изтласкване. Или пък възникват по-кьенн забо ляв ан ия,
прн които либидото не може да ж л у ч п удовлетворение
по нормален път. И в двата случая либидото прилича
па река, чисто главно корито е изместено; то изпълва
колатералинтс пътища, които досега може би са о ста­
вали празни. Следователно и привидпо тъп г олямата
( ра зби ра се, негативна) наклонност на пснхонсвроти-

54 Тук трябва да споменем тезата иа Алберт Мол („Unter

such;ingcn uber cl:c Libicb» rcxn aiis“, Bd. 1, Berlin J898), според ко­
гото половият пагон се л-стои от коптректацнонен и детум есцегтеп
нагон (Контректаиия чаиа у лего потребност от c w i p i i K O C H O -
не'"};е с кож ата, а дстумесиелцпч — „спадане“. Гръцките думи в
края на абзаца означават „в истинския смисъл“. — Бел. ред.

56
ц и т е към перверзия е колат ер ал но обусловена п тряб­
ва въз всеки случаи да е ко лате рал но завишена. Т а ­
ка че всъщност сексуалното и зтласкване като в ът ре­
шен момент т р я бв а да бъде поставено редом е ония
външни моменти, конто подобно па лиша напе т с по­
бода, недостъпността на нормалния сексуален обект,
опасностите, свързани е нормалния полов акт, и т. п.
водят до перверзни у индивиди, конто иначе биха си
останали може би нормални.
В отделни случаи на невроза н еща та могат да стоят
различно — в смисъл в еднъж да е по-меродаяно вро­
деното равнище на наклонността към перверзия, друг
път — ко латералното й з а в и ша в ан е от отклоняването
на либидото от н ор ма лн ат а сексуална цел и нормалния
сексуален обект. Погрешно би било да се конструира
противоположност там, където е налице отношение на
взаимодействие. Н е в р о з а т а достига вр ъхната точка в
своето развитие всеки път, когато конституцията и пре­
ж и в я в а н и я т а в заимодействуват в един и с ъ щ дух. Нд- ц
■на з д р а в а конституция би могла да мине без подкре- ■
пителната сила на жизнените впечатления, а силпо
сът^ 1££е*гее_ в жи вот а би могло да доведе до ж д д е ш и \
при посредствена конституция. Тези гледища в а ж а т .
впрочем еднакво з а етиологичното значение на вроде- !‘
«ото и случайно преживяното и в други области.
Предпочетем ли хипотезата, че особено изразена
•наклонност към перверзни спада все иак към особено­
стите на психоневротичната конституция, открива се
перспективата според вроденото преобладанне на една
или друга ерогенна зона, па един или друг частичен
нагои да мо жем да р аз л и ча в а м е едно многообразие на
подобни конституции. Д а л и при предразположението
към перверзия е з а д ъ л ж и т е л н о специално отношение
към избора на фор ма т а на з а б о л я в а н е — това все още
е неизследвано, както и толкова много неща в тази об­
ласт.

(7) П О ЗО ВА ВА Н Е НА И Н Ф А Н ТИ Л И ЗМ А
НА СЕКСУАЛНОСТТА

Като установихме, че перверзните изблици са ф а к ­

тори, определящи симптомите при психоневрозите, пие
увеличихме извънредно броя па хората, които биха

57
могли да бъд ат отнесени към перверзните. По край то­
ва, че самите невротнцп пред ст ав ляв ат многобройна
категория хора, трябва да се има предвид, че щщрозн-
те във всичките им формп о п г. у ч я в а т почгп без изклю­
чение; Мьобпуе. можа фактически с пълно право да
заяви: „Всички ние сме малко хпетсрнчнп.“ С ле до­
вателно необикновеното разпространение на перверзни­
те ни кара да стигнем до предположението, че и пред­
разположението към перверзни пе е рядко срещана
странност, а част от с м ят ан ата з а нормална консти­
туция.
Чували сме. че е спорно дали перверзните произти­
чат от вродени условия, или възникват в резултат на
случайни пр ежив яв ания , както Би и е е приел за фет и­
шизма. Сега можем да стигнем до извода, че в основ а­
та на перверзните действително лежи нещо вродено, но
нещо, което е вродено въ в всички хора, и което като
предразположение може да се колебае в своята интен­
зивност и очаква проявлението си в резулт ат на ж и з ­
нени въздействия. Става дума за вродени, дадени в
конституцията корени на половия нагон, които в едни
случаи се р аз ви ва т в действителни носители на с е к ­
суална дейност (перверзни), а в други случаи биват
недостатъчно потиснати ( из тл ас кв ан е), т ак а че могат
по заобиколен път като болестни симптоми да п ри вл е­
кат значителна част от се ксуа лн ата енергия, докато в
най-благоприятните случаи между двете крайности те
позволяват чрез ефикасно ограничаване и друга д у ш е в ­
на дейност възникването на т а к а наречения нормален
полов живот.
П о - н ат а тъ к обаче ще ка жем, че п ред пол ага ема та
конституция, при която се н а бл ю да в а т зародишните
клетки за всички перверзни, може да бъде установена
само прн детето, ма кар че при него всички нагони мо­
гат да се п роявяват само с незначителна интензивност.
Предугадим ли по този начин формулата, че исвроти-
ците са з а п а з ил и инфаптилпото състояние па своята
сексуалност или че са върнати към него, интересът ни
ще се насочи към сексуалния живот на детето и ние
ще п ожелаем да проследим играта на влиянията, кон­
то доминират в процеса на развитието на детската
сексуалност до з а в ъ рш е ка му в перверзия, невроза
или нормален полов живот.

”>Я
 II
И1 1ФАНТИЛ НАТА С Е К С У А Л Н О С Т

П}}енсбрежението към инфантилния

Към общоразпространеиото мнение за половия н а ­

гон сп ад а разбирането, че тон липсвал в детството и
се с ъ бу ж д а л едва в онзи период от живота, кой го се
о боз начава като пубертет. Но това е не само елемен­
тарна, но дори сериозна грешка с тежки последици, з а ­
щото на нея главно се д ъ л жи сегашното ни незнание
на основни неща от сексуалния живот. Едно з а д ъ л б о ­
чено изследване па сексуалните прояви в детството би
«и разкрило вероятно съществените черти на половия
нагои, би пи осветлило неговото развитие и би пи по­
каз ало о бразуването му от различни източници.
З а с л у ж а в а внимание фактът, че авторите, конто се
за ни ма ва т с обяснението на свойствата и реакциите
на възрастния индивид, са отделяли много повече вни­
мание на онзи нредшествуващ период, който е очертан
от продължителността на живота на прадедите, т. е.
приписвали са много по-голямо влияние на наследст ве­
ността, отколкото на другия нредшествуващ период,
който спада вече към индивидуалното съществуване
на личността, именно на детството. Би т ряб вал о все
пак да се предполага, че влиянието на този период от
живота може да бъде схванато по-лесно и з а с л у ж а в а
да бъде взето под внимание преди влиянието на н а ­
следствеността55. На ис тина в л ит е ра ту р ат а се сре щат
понякога бележки за ранни сексуални прояви у малки
.деца, за ерекции, мастурбация н дори за н а п о до б яв а ­
щи коитус опити, но винаги само като изключения, к а ­
то куриози или като отблъскващи примери иа п р е жд е­
временна поквареност. До ко лкот о знам, никой автор
не е осъзнал ясно закономерността па половия нагон
В детството и в умножилите се съчинения за р аз ви тие­
то на детето обикновено липсва г л ав ат а „Сексуално
■развитие1'56.

55 [Допълнение от 1015 г.:] П ев ъ ш ож п о е същ о да ее схване

Правилно дълж ащ ото се на паслсдеткеиостта влияние, преди да
бъде оценено влияинею , което е оказало детството.
м И злож еното тук таърд с-ние се стори па самия мен ло-къоно
Полкова смело, че реших да го проверя, като прегледам лятсра-

59
 Инфантилна ам н езия

Аз в иж да м причината за това странно п ре не б ре же ­

ние отчасти в конвенционалните съ обр ажен ия, за кон­
то авторите д ъ р ж а т сметка поради собственото си в ъз­
питание, отчасти в едни психичен феномен, които и до*
сега пе е обяснен. Им им предвид св оео бразн ата ам не­
зия, която о б х в а т а първите години от детството — до
6-ата или 8 -ггл—родина — на повечето хора (не на
вШгПППТТГДосега не се сетихме д а се учудим на ф ак та

турата о'Щс велнъж . В речудтаг на тази проверка го оставих не­

променено. Научната обработка както на телесните, така п нг
душевните феномени па сексуалността в детската възраст е в
сам ото c:i начало. Един автор, С. Бел („А Prelim inary Study oi
the Г.motion oi l.ove betw een the S e x e s11, in: „American Journal
of P sy c h o lo g y “, X III, 1902), казва: „Н е познавам учен, които да
е направил грижлив анализ на любовното чувство, което се на­
блю дава в юнош ата.“ Соматични сексуални прояви от периода
преди пубертета са привличали вниманието само във връзка с
дегеративни явления и като признак на израж дане. Глава за лю ­
бовния ж ивот на децата липсва във всички работи по психология­
та на тази възраст, които съм чел, както и ® известните трудове
на Прайер („D ie S te le cics K sndes“, Leipzig 1882), Болдуин („Die
E nlw icklun g ties G eistes be:m Kinde und bei der R a sse“), Перес
(„L’eiu an t do 3 — 7 an;,“ 1894), Щ рюмпел („Die p ad agogisch e P a ­
th ologic“, 1899), Карл Fpoc (,,D as Seeienleben des K indes“, 1904).
T. Хелер („G m ndriB der H cilp iid agogie“, 1904), Сули („Unter-
suchungen fiber Kindi e’i “ 1898) и други. Н ай-добро впечатление от
днеш ното състояние в тази област прави списание „D ie K inderfehler“
(от 1896 г. насам) Н алага се обаче убеж дението, че същ ествува­
нето на любов в детската възраст не се нуж дае вече от тоаа, да
бъ де открито. П ерес (op. cit.) застъпва това гледище. У К. Грос
(„D ie Sp icle der A ienschen1') се споменава като общ оизвестно, „че
някои деца много рано са тюдатлкаи на сексуални пориви и из­
питият неудърж имо ж елание за допир по отношение на другия
пол“ (с. 336); най-ранният случаи на поява на сексуална любовни
иорнзп в поредицата от наблюдения па С. Бел (1902) е .наблюда­
вай у едно дете в средата на третата година. Срв. същ о Хавлок
L;inc („D as G eH di!cditsgoi:ihl‘‘, 1903, Приложение, 11).
[Допълнение от 1910 г.]. След появата на широко замисления
труд на Стаили Хол (..A dolescence, its P sych ology and its R elations
to P ln s'o lo g y , A nthropology, S ociology, Sex, Crime, R eligion and
Education“, Two volum es, New York, i 908) гореизлож еното мнение
относно литературата за инфантилиата сексуалност пе се н уж дае по
вече or поддръж ка. — И еогданнаш ната книга на А. М ол „D as
SeelciiK'bcn d'.'s K m des“, B e n in 1909, не представлява повод за п о ­
добни модификации, В ж . з замяг-а на това Блойлер, „Sexuellc
AbnormitiileiJ tier Kinder1' („Jahrbueh der schw eizerischen G esell-
schaft flir Sci:u./< sim c.neitspH ege“, IX, 1908), конто оттогава насам
напълно взема под внимание пренебрегнатия сексуален фактор.
ла тази амнезия, но смс имали сериозна причина за
хова. З а що т о ни се р а з к а з в а , че през тези години, за
които по-късно не сме з ап а зи л и в паметта си и и що
освен фраг менг арпи спомени, сме реаг ирали живо на
впечатления, че сме умеели да и з ра зя ва м е болка и р а ­
дост по човешки и сме прояв яв али л ю б о в . . р евност и
япугн стр асти, които тогава много са ни вълнували, i n
че дори сме правели изказв ан ия, които били възприе-1
мани от възрастните като сериозни д ок аз а те лс тв а за ч
разсъдливост и наченки на способност за преценка. И
за всичко това ние са ми т е като възрастни не знаем ни­
що. З а щ о паметта ни изостава толкова много от д р у ­
гите ни душевни дейности? Ние и маме обаче основа­
ние да смятаме, че в никой друг период от жи вот а тя
не е ио-възприемчива и по-репродуктивна, отколкото в
годините на детството57.
От друга страна, ние тряб ва да приемем или можем
да се убедим от психологичното изследване на други
хора, че същите впечатления, които сме заб рав ил и, в ъ ­
преки това са оставили най-дълбоки следи в нашия д у ­
шевен живот и са с т а н а ли р ешав ащи за цялото ни по-
късно развитие. Следователно не може да става дума
за каквото и да било действително з а л и ч а в а н е на дет­
ските спомени, а за амнезия, подобна на онази, която
н аб люд ав ам е при невротицнте за по-късни п р е ж и в я в а ­
ния и същността на която се състои просто в о т кл он я­
ване на съзнанието (изтл ас кв ан е). Но кои сили причи­
няват това изт ласква не на впечатленията от детството?
Който реши тази з а г а дк а , той ще е изяснил навярно и
хист е р и'ч и а т а амнезия.
Не можем все иак да не изтъкнем, че съще с тв ув а­
нето иа инфантилна амнезия д а в а нова ба за за с р а в ­
нение на душевното състояние на дезето и на психо-
■невротика. Иа друга подобна база ние вече п оп ад на х­
ме преди, когато ни се натрапи ф ор мул ат а, че сек­
суалността на пспхоневротнцнте е з а п а з и л а детското
равнище или е в ър на та па него. Не тр яб ва ли в края
на кра ищ ат а с а м ат а инфантилна амнезия да бъде
с вързана отново със сексуалните пориви н а детството?

*' A j се опитах д а разреша един от проблемите, свързали с

най-ранните детски спомени, в статията ,3 а усл овните спомени“
U M onalschrift fiir P sychiatric und K curologie , v4, 1&УУ).'

61
 Впрочем свързването па пнфаптнлната амнезия •
хнстернчната амнезия е нещо повече от пг*(?а ;:а досе!
ливост. Хнетеричната амнезия, която воли до изтласк
ванетс, се обяснява само с тона, че индпзидъг кеч:
п ритежава з апас от следи от еномени, с които нс мо­
ж е да ('е р азп ор ежда съзнателно и които сега привлн
чат към себе си по асоциации това, върху което въз-
действуват, изхождайки от съзнанието, отблъскващите
сили па изтласкването58. Без инфантилна амнезии, мо­
же да се каже, не би имало хистгрична амнезия.
Смятам, чс пнфаптплппта амнезия, която превръща
детството на всеки индивид в нещо като прсдисторичс-
ско време и му з а бул ва наченките на собствения му
полов живот, е причината за това, че той изобщо не
придава на детския период па живота си н якакво з н а ­
чение за развитието па сексуалния живот. Единичният
н аблюдател не може да з апълни възникналите по то­
зи начин празноти в нашето знание. Още през 1896 г. аз
подчертах значението па детските години за в ъ з н и к в а ­
нето па някои важни, зазпее щп от полог-пи жнг.ат, ф е ­
номени и оттогава винаги изтъквам значението на и н ­
фантилния момент за сексуалността.

(1] Л А ТЕН ТН И Я Т СЕК СУ АЛ ЕН П Е Р И О Д

НА ДЕТСТВОТО
И НЕГОВИТЕ Н АРУШ ЕН И Я

Извънредно честите данни за привидно ненормални

и приемани като изключения сексуални пориви в д е т ­
ството, както п откриването иа несъзнаваните досега
детски спомени на певротпците, позволяват да се н а ­
хвърли приблизително следната картина на сексуално­
то поведение в детската възраст*':

(Допълнение от 1915 г.:) М еханизмът па изтласкването н е

м о ж е да бъ де схванат, ако се има предвид само единият от т е ­
зи д в а взаимодейетвуиаиш процеса. За соз«помие CW могъл д а
с л у ж и начинът, но кой го туристът б :ва качван иа върха иа голя­
мата пирамида в Ел-Гнза: oi еди Jr. a Cip-!;:a го бу;ат. а от Д р у г а ­
т а го теглят.
519 Последният материал мож е ла бь.че използван благодар е­
ние по основателното п г>е д положен не, че детските години на въз­
растните исвротици не мои-п да се различават съш есгвено от д е т ­
ските години на зд р а в и ie хора и това отношение, а само по ин-

62
?

Снгурно е, изглежда, че новороденото носи със се-

(|е сн з а чатъ ци на сексуални пориви, конто известно
време п р о д ъ л ж а в а т да се развиват, по слсд т'>на са
обект на непрекъснато з ас ил в ащ о се потискане, което
може па свой ред да бъде прекъсвано ог нормални
пробиви в сексуалното развитие и да бъде спряно от
индивидуалните особености, За закономерността и пе­
риодичността на този осц ил нр ащ ход па развитието
не р аз пол аг ам е с положителни сведения. И з г л еж д а
обаче, че сексуалният живот па децата се проявява в
достъп на за наблюдение фор ма около третата плн чет­
въртата година60.

тепчивпгул и яснота („само по интензивност и яснота“ о добавено

през 1015 годим а — 1>ел. р ед .).
150 Като възмож на лнагомпчпа аналогия с излож еното от мен
проявление на инфантнлиата сексуална функция би могло ла се
приеме откритието иа Г>а:к.у („D eutsch es A rdiiv fur kliribehc Мо-
d izin“, Bd. 73, 1902), че вътрешните полови органи (матката) на
новородените по правило са по-големи от тези ма по-възрастните
деца. lio схващ ането за там. установена от Халбай и за другите
час hi па гениталния апарат ппиолюция слсд раж дането пи е по­
твърдено. Според Халбаи (..Z d tsch riit fiir G eburlslii'fe iind (iin;'iko-
lo g ie “. [.III. 1904) този лроиес на закърняване приключва след ня­
колко седмици извънматочен живот. [Допълнение от 1920 г.:]
Авторите, които разглеж да г ннтерстициалната част иа половата
ж л еза като орган., конто определя пола. биваг доведени в резултат
на анатомичните изследвани» дотам, да говорят от своя еграиа за
иифантилна сексуалност и латентен сексуален период. Цитирам
от споменатата по-горе книга на Л ш плуц за пубертетната ж леза:
„Много iio-правилио ше изложим фактическото положение, ако ка­
ж ем, че съзряването па половите белези, което t-таза в пубертета,
почива само върху едно силно ускорено по тона време протичане
ма процеси, които са започнали много по-рано — според пас още
в ембрионалния живот" (Op. cil., S. 168). Топа. което е било об о­
значено досега като пубертет, е вероятно само втора голям а ф а­
за на пубертета, която т пч^ва около средата на второто десети­
летие . . . Дстоката възраст, смятано от раж дането до началото па
втората голяма ф аза. би метла да бъде обозначена като междинна
ф аза на пубертета (S. i 70) — Против това изтъкнато в е лин ре­
ферат на Фереггш ( Jn leM a H o n a ic Z eilsehrift fur Psychanaiv-yj“, VI,
1920) съвпаленио па анатомичните констатации с резултатите от
психологпчнО'1 о наблюдение говори само фактът, че „първата в р ъ х ­
на точка" в развитието на половия орган спада към ранния ембри­
онален период, докато ранният разпзет па детския сексуален ж и ­
вот трябва да бъ де отнесен към третата и четвъртата година.
Пъчил едноирсменност на анатомнчпото и пси-нчиото развитие,
разбнр;: сеч се изисква. С. ьо: ire изследвания са направени
върху половата ж леза па човека. Тъй като прн ж и в о т и т е няма
латентен период в психологичен смисъл, много важ по би било да

63
 Сексуалните задръж ки

Пре з този период на тотална или само частична

латсптност се формират душевните сили, които по-къс­
но ще се изпречат като преграда по пътя на половия
нагон и като б а р а ж щ? ограничат неговата насока (от­
вращение, чувство на срам, идеални изисквания от ес­
тетическо и морално естество). При дете на културни
родители се получава впечатлението, че изг раждането
на тези б а р а ж и е въпрос на възпитание и въз пита ние­
то несъмнено допринася много за това. В действител­
ност това развитие е органично обусловено, н асл ед ­
ствено фиксирано и при случай може да бъде ос ъ ще ­
ствено изобшо без съдействието на възпитанието. В ъ з ­
питанието си остава напълно в отредената му сфера
на компетентност, ако се ограничава да доразв ив а ор­
ганично предначертаното и да му придава малко ио-
чпет и по-дълбок израз.

Реактивни о б р азуван и я и сублим иране

С какви средства се съ зд ав ат тези толкова важни

за по-късната лична култура и нормалност конструк­
ции? По всяка вероятност за сметка на самите и н ф а н ­
тилни сексуални пориви, чийто приток следователно не
е престанал и в този латентен период, но чиято енер­
гия — напълно или в по-голямата си част — се откло­
нява от сексуално приложение и се използва за други
цели. Историците на културата, изглежда, са едино­
душни в предположението, че в резултат па подобно
отклоняване на сексуалните импулси от сексуални цели
и на насочването им към нови цели — пропее, който
з а с л у ж а в а названието сублимиране, се освоб ожд ав ат
мощни компоненти за всички видове културна дейност.
Т ак а че бихме добавили: в развитието на отделния ин­
дивид протича съ щият процес, чието начало бихме от­
несли към латентния сексуален период -на д е т ­
ството61.

с-з зл а е дали анатомичните данни, въз оснока па конто авторите

приемат две пръхни точки в сексуалното развитие, могат да бъдаг
установени и при други иилии животни.
61 О бозначението „латентен сексуален период“ заимствувам
също от В. Флнйс.

64
 Бихме си позволили да направим едно пред по ло же­
н и е и за механизма на подобно сублимиране. Секс уал ­
ните пориви през тези детски години са, от една стр а­
на, н еприложими, тъй като не е дошло още времето
•за изпълнение на функциите за п р о д ъ лж а ва н е на ро­
да, което е г л ав на т а отличителна черта на латентния
период; от д ру г а страна, те биха били сами по себе си
перверзни, т. е. биха изхождали от ерогенни зони и
биха били резулт ат от нагони, които при насоката на
развитие н а индивида биха могли да предизвикват с а ­
мо неприятни усещания. З а т о ва те п о р а ж д а т душевни
противодействуващи сили (реактивни), които и з гр аж да т
'споменатите психични б а р а ж и за ефикасното потиска-
«е~на подобни неприятни усещания: отвращение, срам
и мор ал 62.

И зб л и ц и в латентния период

Без да сс з а б л у ж д а в а м е относно хипотетичната при­

рода и н едостатъчната яснота на нашите познания за
процесите, които се и звършват в детския латентен или
проектиран в бъдещето период, да се върнем към дей­
ствителността, за да посочим, че подобно приложение
на и нфа нт пл иата сексуалност представлява идеал на
възпитанието, от който развитието на индивида обик­
новено се от клонява в даден пункт и често в зн ач ите л­
н а степен. От време на време избива навън нещо от
сексуалните прояви, което не се е п оддало на суб ли­
миране, или известна сексуална дейност се з а па зв а
през целия латентен период до засиления изблик на
половия нагон през пубертета. Възпитателите, д о кол ко ­
то изобщо о б ръ ща т внимание н а дет ската сексуалност,
се д ъ р ж а т така, сякаш споделят нашите възгледи за
формирането на моралните съпротивителни сили за
сметка на сексуалностт а и сякаш знаят, че се к су алн а­
та дейност прави детето неподатливо на възпитание,
з ащо то п реследват всички сексуални прояви на детето

62 [Допълнение от 1915 г.:J В случая, за който става тук д у ­

ма, сублимирането на сексуалните импулси става по пътя на реак­
тивните образувания. Но, общ о взето, сублимирането и реактивни­
те образувания следва да се разграничават логически едно or д р у ­
го като два различни процеса. Сублимиране е възмож но и чрез
Други и по-прости механизми.

S. Зигм уид Фройд 65

като пороци, без да могат да постигнат нещо особено
против тях. Ние обаче имаме всички основания да 'на­
сочим интереса си към тези феномени, които вдъхват
страх на възпитателите, защото о ч а к в ам е от тях о бяс­
нение на нървоначалното формиране на половия н а­
гон.

[2] П РО Я ВИ НА И Н Ф А Н Т И Л Н А
СЕКСУАЛНОСТ

По съображения, които п одл ежат на изясняване по-

долу, за образец на инфантилните сексуални прояви
ще вземем смученето (сладостното сучене), на което
унгарският детски лека р Линднср е посветил п ревъз­
ходна студия63.
Смученето, което се появява още при кърмачето и
може да про дължи до годините на з рял ос т или да се
з а па зи през целия жнвот, се състои в ритмпчно повт а­
ряно смучещо докосване с устата (устните), при кое­
то приемането на х ран а като цел е изключено. Една
част от са ма та устна, езикът, което и д а било друго
д остижимо място от к ожата, дори п ал ец ът на крака
се избират за обект на смученето, По я вя ва що то се
при това же ла н ие за хв аща не се п рояв яв а в едновре­
менно ритмпчно д ърпане на д ол на т а част па ухото,
както и на част от тялото на друго лице (обикновено
на ухото). Смученето поглъща цялото внимание и води
или до заспиване, или дори до моторна реакция от ро­
да на ор г аз ъ м64. Нерядко смученето се съ пътствува от
р а зт ри ващо докосване на определени чувствителни
места от тялото — гърдите, външните гениталии. По
този път много деца преминават от смучене към ма с ­
турбация.
Л ппд пер65 сам ясно е схванал и изрично е подчер­
тал се ксуалната природа на тези действия. Съгласно
принципите на домашното възпитание смученето често

В .J;ihilu:ch fur K inderheilkunde“, N. P., XIV, 1879.

04 Тук се проявява вече нещо, което има значение за целия
живот, именио, че сексуалното удовлетворение е най-доброто съ-
нотворно средство. Повечето случаи на нервно безсъние се обяс­
няват със сексуална неудовлетвореност. И звестно е, че безсъвест­
ните бавачки приспиват плачещите деца, като ги галят по генита^
лннте.
Cv Този абзац е прибавен в 1915 година. — Бел. ред.

66
се п р и р а вн яв а къ м другите сексуални „ и зв р а щ е н и я “
на детето. От с т р а на па множество педиатри и нев,ро-
патолози против това с хв ащ а не е било из каз вано ен ер ­
гийно в ъз раж ен ие , което сигурно почива отчасти на
смесване на „с екс уал но“ и „генитално“ . Това в ъ з р а ж е ­
ние повдига трудния и неотклоним въпрос, в кои все­
общи белези ще р аз поз нав аме сексуалните прояви на
детето. Аз смятам, че в р ъ з к а т а ме жд у явленията, която
ни се изясни благодарение на психоаналитичното из­
следване, ни д а в а основание да р а з г л е ж д а м е смученето
като сексуална проява и именно въз основа на него да
и зследваме съществените черти на инфа нт нлиат а сек­
суа лн а дейност66.

Автоеротизъм

Д л ъ ж н и сме да оценим този пример подроб-но. К а ­

то най-очебийна черта на тази сексуа лн а дейност ще
изтъкнем, че -нагонът не е насочен към други лица,;
той се у довлетворява в собственото тяло, т. е. той е
автоеротичен, за да употребим сполучливия, въведен
от Хавлок Елис, термин67.
Ясно е по-нататък, че действията на смучещото де­
те се определят от едно вече преживяно и сега отно­
во възн ик на ло в паметта удоволствие. В най-простия
случай от ритмичното смучене н а дадено място на ко­

66 [Допълнение от 1920 г.:] Някой си д-р Галант публикува

в 1919 г. в „N eu rologisch es Zentralblatt“, бр. 20, под заглавие
^Смученето“ признанието па едно пораснало момиче, което не се е
отказало от тази детска сексуална дейност и описва удовлетворе­
нието от смученето, особено от целувката па любимия, като на­
пълно аналогично със сексуално удовлетворение; „Не всички це­
лувки се равняват на смучене: не, не, далеч не всички! Не м ож е
да сс опише какво удоволствие изпитва цялото тяло прнсмучене­
то; ти просто напускаш този свят и си напълно доволен и безм е­
теж но щастлив. Това е прекрасно чувство; не искаш нищо освен
спокойствие, спокойствие, което нищо не трябва да прекъсне. Това
просто е неизразимо прекрасно: не чувствуваш болка, няма воп­
ли и ж алби, ти си отнесен в друг свят.“
6Г (Д опълнение от 1920 г.:] X. Елис е влож ил в термина „аз-
тоеротичен" наистина малко по-друг смисъл — на възбуда, която
не е предизвикана отвън, а възниква отвътре. За психоанализата
същ ествсното е не генезисът, а отношението към обекта. [В изда­
нието от 1920 г, тази забележ к а гласи:] „X. Елис само обърква
смисъла на открития от него термин, като отнася цялата хисте­
рия и мастурбацията в пълния и обхват към явленията па авто-
ерогизъ.м.“

67
ж а т а или л иг авицата то получава удовлетворение. Л е с ­
но е също да се отгатне по к а к ъ в повод детето е из­
питало за пръв път това удоволствие, което сега се
стреми да изпита отново. П ър в а т а и н ай -в ажи а за ж и ­
вота дейност иа детето — сученето от майчината гръд
(или от неин сурогат), трябва вече да го е з а п о з н а л а
с това удоволствие. Бихме казали, че устните на де те ­
то са се д ъ р ж а л и като ерогенна зона и че д ра зн ен ие ­
то, причинено от топлата струя мляко, е било може
би причината да изпитва удоволствие. В началото у д о ­
влетворяването на ерогенната зона се е съ четавало
навярно с удовлетворяването иа потребността от х р а ­
на. С екс уал нат а дейност се опира отнач ал о на една
от функциите, конто сл ужа т за п одд ър жан ето на ж и ­
вота, и едва по-късно става независима от нея. Конто
е в иж д а л наситено дете да се отпуща в ъ зн а к от г р ъ д ­
та и да заспива със зачервени бузи и б л а ж е н а у смив­
ка, той ще трябва да си ка же , че тази картина си
остава меродавна и за и зр аза на сексуално удовлетво­
рение в по-късния живот. След това потребността от
повтаряне на сексуалното удовлетворение се отделя от
потребността от приемане на храна — отделяне, което
е неизбежно, когато никнат зъбите и хра на та не се
приема вече изключително със сучене, а се дъвче. Д е ­
тето не използва за смучене ч ужд обект, а предпочи­
та някакво място от собствената си кожа, защо то з а
него то е по-удобно, защото по този начин е независи­
мо от външния свят, който то още не може да о в л а ­
дее, и защото така си съз дава един вид втора, ма кар
и малоценна ерогенна зона. Малоценността на това вто­
ро място ще го нака ра по-късно да търси подобни ч ас­
ти — устните, на друго лице ( „ Ж ал ко , че не мога да
целуна себе си“ , ни се иска да му припишем като в ъ з ­
глас).
Не всички деца смучат. Може да се предположи, че
до това стигат ония деца, при които е коиституцио-
налио засилено е р о р е а д ш т - з н а щ ц щ е . н а з оната на у с т ­
ните. Ако то се з а п аз в а, като възрастни тези деца с т а ­
ват любители на целувки, п ро яв яв ат склонност към
перверзни целувки или израст ват като м ъ ж е със силен
мотив за пиене и пушене. Прибав и ли се обаче, и з ­
тласкването, те ще изпитват отвраще ние от яденето, и
ще се отличават с хистерично повръщане. По си ла та

68
на общността на зоната на устните изтласкването ще
се разпростре върху инстинкта за хранене. Много от j
моите пациентки, стр ада щи от смущения в храненето,
хистеричен глобус, стягане в гърлото и повръщане, в
детските си години усилено са се от да ва ли на см у- f
чене.
В смученето или сладостното сучене м ож ахме вече
да за б ел е жи м трите съществени черти на и нфа нт ил ­
ните сексуални прояви. Техният произход е свързан с
една от ж и зн ен ова жн ите телесни функции, при тях ня­
ма сексуален обект, те са автоеротични и сексуалната
им цел е във властта на някаква ерогенна зона. Ще
о т бел ежи м предварително, че тези черти са присъщи
и на повечето от другите прояви па инфантилните по­
дови инстинкти.

[3] СЕКСУАЛНАТА Ц ЕЛ НА И НФ АНТН ЛИАТА

СЕКСУАЛНОСТ

Характерни черта на ерогенните зони

От примера със смученето могат да се схванат още

някои неща относно характеристика та на ерогенните
зони. Съществува дадено място от к о ж а т а или лиг ави­
цата, в което известен вид дразнения предизвикват
усещане на удоволствие от определено качество. Н я м а
съмнение, че п о р а жд а щ ит е удоволствие дразнения са
свързани с особени условия, конто са ни известни. Сред
тях ритмичният характер трябва да играе няка кв а ро­
ля, н а лаг а се ан алогията с гъделичкапето. По-малко
безспорно е дали ха ра к те ръ т на това усещане на у до­
волствие мо же да бъде окачествен като „особен“ , в
смисъл че в тази особеност се с ъ д ъ р ж а именно сек­
суалният момент. По въпросите на удоволствието и не­
удоволствието психологията все още се лута в неизве­
стност до т а к а в а степен, че най-достойио за препоръч­
ване е най-предпазливото предположение. По-долу мо­
же би ще получим основания, които, изглежда, п о твъ р­
ж д а в а т особеното качество на усещането за уд ово л­
ствие.
Ерогенното свойство може да бъде изключително
присъщо па отделни части на тялото. Има п редопреде­
лени ерогенни зони, както показва примерът със сму-

69
ч е н е то . Същият пример показв а обаче, че което и да
било друго място от к ож а т а или л иг ави цата може да
и зп ъ лн я ва ролята на ерогенна зона, т. е. да п р и т е ж а ­
ва известна годност за това. Сл едователно качеството
на дразнението има повече общо с п о р аж д ан ет о на
усещане за удоволствие, отколкото свойствата на ч ас­
тите на тялото. Детето, което смуче, търси по тялото
си и си избира някое място за сладостно сучене, кое­
то след това по навик почва да предпочита; ако слу­
чайно се натъкне при това на някое от предо пр еде ле­
ните места (зърно на гърда, гениталии), предпочита­
нието се отдава, р аз б ир а се, на него. Съвсем аиало-
гнчно сменяне иа предпочитанието се повтаря по-къс­
но в симптоматологията на хистерията. При тази н е в ­
роза изтласкването з асяг а най-вече съ щинските гени­
талии зони, които п ред ав ат своята в ъзбудимост на
останалите, обикновено преминали в з р я л а в ъз ра с т на
заден план ерогенни зони, които т ог ав а се п рояв яв ат
напълно като гениталии. Освен това обаче — също
както при смученето, — което и да било друго място
може да придобие възбудимостта н а гениталните и да
се превърне в ерогенна зона. Ерогенните и хистероген-
ните зони п ри те ж ав ат едни и същи х ар актер ни
черти68,

Инфантилната сексуална цел

Секс уал нат а цел на инфантилния нагон се състои в

това, да се стига до удовлетворение чрез съответно
дразнене на и збра на та така или иначе ерогенна зона.
Това удовлетворение тр ябва да е било п режи в ян о пре­
ди това, за да остави потребност от повтарянето му, и
ние трябва да очакваме, че п р иро дат а е с ъ з д а л а м е х а ­
низми с цел това преживяване на удовлетворение да
не бъде предоставено на с л у ч а я 69. Ние вече се з а п о ­
знахме с механизма, който и зпълнява тази цел за зо-

68 По-нататъшни разсъж дения и използването на други наблю ­

дения дават основание да се припише свойството на ерогенност
на всички части на тялото и на вътрешните органи. Сри. във връз­
ка с това следващ ия по-долу текст за нарцисизма.
69 [Допълнение от 1920 г.:] В биологичните разсъж дения слчА
ли е възмож но да не се използва телеологичният начин на мисле­
не, макар и да се знае. че в отделни случаи няма гаранция ср:щ ■
грешки.

70
дата на устните — едновременното св ър зв ане на това
място от тял ото с приемането на храна. Състоянието
я а потребността след повтаряне на удовлетворението
се п роявява двояко: с особено чувство на напрежение,
което всъщност има повече х а р а к т е р а на н еудовол­
ствие, и с централно о б условено усещане на с ърбе ж
или дразнение, което се проектира в периферната е р о ­
генна зона. Затова се ксуалната цел може да бъде
фо рму л ир ан а и по следния начин: касае се з а това
проектираното в ерогенната зона усещане на д р а з н е ­
ние да бъде замест ено от външно дразнение, което
пр екра тяв а усещането за дразнение, ,като п ора жд а усе­
щане на удовлетворение. Това външно д раз нение се
състои най-вече в манипулация, която е аналогичина
и а смученето.
На пъ лн о съответствува па нашите физиологични
зн ан ия фактът, че потребността се п о ра жд а н пери­
ферно от действително изменение в ерогенната зона.
До ст а сгранно е само, че за да бъде прекратено, е д ­
ното д раз нение изисква, изглежда, второ дразнение на
същото място.

[4] М А С ТУ РБА Ц И О Н Н И СЕКСУ АЛ НИ П Р О Я В И 70

С голяма рад ост можем да констатираме, че не ни

о ста ва вече д а научим кой знае колко много неща за
сексуалните прояви на детето, след к а т о си изяснихме
същността на нагона, изхождайки от една-единствена
ерогенна зона. Най-ясните различия се отнасят до не­
о бхо ди ма та за удовлетворението дейност, която за з о ­
н а т а на устните се състоеше в смучене и която в з а ­
висимост от разположението if свойствата на другите
зони т ряб ва да бъде заменена с други мускулни дей­
ствия.

П р о я ви на ана лна га зона

Л н а л н а т а зона иодобно на зоната на устните е год-

на б лаг одарение на разположението си да опосред-

гз С р в . н ъ в в р ъ з к а с т о в а м н о г о б о г а т а т а , n o о б и к н о в е н о нс-
ори ги тл рг-и :, -$ c i a ioii-iin ara си л и т е р а т у р а з а с т а ш т и . н а п р и м е р
Rohlsdcr, ,.D i - M a s i n r l a t i o n “ , 1899. [ Д о л ъ л н е и л е o r 1915 г.:] С р в .
с ъ щ о :*тор;м е в т ъ к ^ а „ D i s k u s s i o n e n do r W i e n e r P i y e i ’. o a n a l y -
Usciivt; W r o i r i i g u n g . 1 Die O n a u i t - “ , W i e s b a d e n , 1912.

71
с т в у в а с в ъ р з в а н е т о на сексуалността
с другите фун к­
ц и и на тялото. Ерогенното значение на тази част от
тялото трябва да е било първоначално много голямо.
От психоанализата с учудване узнаваме какви т р а н ­
сформации ста ва т с изхождащите оттук сексуални в ъ з ­
буди и колко често тази зо-на з ап аз в а за цял живот
значителна доза генитална възбудимост. Тъй честите в
детските години чревни смущения допринасят за това,
в тази зона да не липсват интензивни възбуди. Чре в­
ните катари в най-крехката в ъзраст прав ят децата
„нервни“, както гласи употребяваният израз; при по-
късно неврологично з а бо ляв ан е те ока з ва т определящо
влияние върху симптоматичния израз па неврозата,
предоставяйки й да се р азп орежда с всички чревни
смущения. С оглед на все още за па зв ащ от о се — най-
малкото в процес па трансформация — ерогенно з н а ­
чение на а н ал н ат а зона не трябва да се пренебрегват
и хеморондалннте влияния, на които по-старата меди­
цина приписваше голямо значение за обясняв ане па
невротичните състояния.
Д ец а, които използват ерогенната възбудимост на
а нал нат а зона, се изда ва т с това, че з а д ъ р ж а т фека-
лиите, докато в резултат на натрупване те почнат да
предизвикват силни мускулни контракции и при ми н а­
ването си през ануса могат да п о ра ж д а т значително
дразнение на лигавицата. При това наред с болезне­
ното се получава навярно сладострастио усещане. Е д ­
но от най-сигурните у казания за по-късна странност
или иервозност получаваме, когато кърмачето упорито
не ж е л а е да се изходи, когато го с л о ж а т на гърнето,
т. е. когато намери за добре този, който го г;к\ца, а
иска да изпълни тази функция, когато то намери за
добре. Р а з б и р а се, за него пе е важно, че ще изцапа
леглото, то се грижи само за това, да не се лиши от
допълнителното удоволствие от дефекацията. В ъ з п и т а ­
телите предусещат от своя страна истината, като н а­
ричат лоши децата, които „ з а д ъ р ж а т “ изпълнението
на физиологичните нужди.
С ъд ържан иет о на червата71, което като дразните л

71 Ф ройд е добавил този обзац в изданието от 1915 го д и н а ,—

Бел. ред.

72
за чувствителната в сексуално отношение повърхност
На л иг ави цата се д ъ р ж и като предвестник па друг ор­
ган, който трябва да влезе в действие едва след ф а ­
з а т а на детството, има з а кърмачето и други в ажни
значения. Това с ъ д ър ж а н ие очевидно бива т ретирано
като п р и н а д л е ж а щ а към тялото част и пред ст ав ляв а
първият „ п о д а р ъ к “ , чрез облекчаването от който мо­
ж е да се и з р аз я ва послушанието, а чрез отка за от не­
го — ината на малкото същество спрямо околните. От
този „ п о д а р ъ к “ то придобива по-късно значението на
„д ет е“ , което според някои теории за илфант илната
сексуалност се е получило от яденето и се е родило
през червата.
З а д ъ р ж а н е т о на фекалиите, което следователно в
началото става умишлено, за да бъде използвано един
вид като мастурбационно д разнение на ан ал на та зопа
или в отношенията на детето с лицата, които го г ле­
дат, е впрочем един от корените па констипацпята,
която се среща тъй често при неврепатите. Цялото
значение н а а на л н а т а зона се о т ра зя в а във факта, че
се ср еща т малко невротици, които да ня ма т свои осо­
бени скатологични обичаи, церемонии и т. н., г р и ж л и ­
во ск ривани от тях72.
Истинско мастурбационно дразнение на а н ал н ат а
зона с помощта на пръст, предизвикано от централно
обусловен или периферно п о д д ър ж а н сърбеж, съвссм
не е рядко при по-големи деца.

72 (Допълнение от 19?0 г.:] В един труд, който извънредно

много ми ломоп^а ди вникня по-дълбоко в значението на аналнага
еротика („ЛпаГ* ur.d „Sexual", in: „Im ago“, IV. 1916) Л у Андреас-
Саломе казва, че историята па първата забрана, налож ена на д е ­
тето — забраната да получава удоволствие от аналната функция
и нейните продукти, е решаваща за цялото развитие. М алкото съ­
щество трябва по тозн повод за пръв път да почувствува в р аж ­
дебния на неговите инстинктивни пориви свят, да се научи да р аз­
граничава собственото си същ ество от този ч уж д свят и след то­
ва да осъществи първото „изтласкване“ в своите възмож ности за
удоволствие. От този момент нататък „аналното“ си остава сим­
вол па всичко, което подлеж и на отхвърляне, на отстраняване от
живота. На налагащ ото се по-късно строго отделяне на аналните
процеси от гениталните се противопоставят близките анатомични
и функционални аналогии и отношения м еж ду тях. Гениталният
апарат си остава в съседство с клоаката, „при ж ената той е д о ­
р и само взет под наем от нея“.

73
 П р о я ви на гениталните зони
Сред ерогенните зони на детското тяло се намира
една зона, която сигурно не играе п ървата роля, нито
може да бъде носителка на най-ранните сексуални по­
риви, но която е предопределена за големи неща в б ъ ­
деще. Както при момчето, та ка и прн момичето тя има
отношение к ъ м отделянето на урината (г лав ичк ат а на
пениса, клиторът) и при момчето е покрита със сли­
зеста торбичка, така че при нея не могат да липсват
д р азн ен ия та от секретите, конто могат рано да п редиз­
викват сексуална възбуда. Сексуалните прояви на т а ­
зи ерогенна зона, която спада към същинските полови
части, са именно началото на „нормалния" по-късно
полов живот.
Бл аг од ар ени е на анатомпчното р а з п о л о ж е н и е , о б и л ­
ните секрети, миенето и изтриването прн п о д д ъ р ж а н е ­
то на хигиената на тялото, както и на някои случайни
възбуди (като например излизането на чревни червеи
при момичетата) усещането на удоволствие, което т а ­
зи част от тялото е способна да предизвиква, неи збе ж­
но привлича вниманието на детето още в кърмаческа-
та възраст и п о р а жд а потребност от неговото пов­
таряне. Ако хвърлим поглед върху наличните при­
способления и вземем предвид, че мерките за под­
д ъ р жа н е на чистота едва ли могат да имат по-раз ­
личен ефект от полюцията, не можем да не стигнем
до възгледа, че посредством кърмаческия онанизъм,
който е дв а ли някои индивид може да избегне, се ут ­
в ъ р ж д а в а бъдещият примат па тази зона в половата
дейност73. Действието, което о тстранява дразнението и
води до удовлетворение, се състои в триещо д окосв а­
не с р ъ к а т а нлп в несъмнено рефлекторно възникнал
във в ъображението натиск е рък ат а или със с к люч ва­
щите се бедра. Последното изпълнение е далеч по-чес­
то при момичетата. Прн момчетата предпочитанието,
което се отдава па ръката, вече сочи какъв важен
принос за м ъ ж к а т а сексуална дейност ще има един
ден пагонът за о б л а д а в а н е 74.
7- П оследната част от фразата е формулирана в този си вид
в иззяиието от 1915 годин а. — Бел. род.
"* [Допълнение от 1915 г.:] Необикновените почнати прн она­
низъм в по-късни години, наглежда, говорят за влияние на преодо­
ляла.забрана за оиаиираие.

7,4
 Н е щ а т а биха станали по-ясни75, ако к а ж а , че т р я б ­
ва да се р а з ли ча в ат три фази на н н ф а н т щ щ а т а м а с ­
т у р б ация. П ъ р в а т а спада към к ъ р м ач е ск а та възрйст,
втората — към краткия период на р аз ц ве т на сексуал-
ната дейност около чет вър тата година, и едва третата
отговаря на пубертетния онанизъм, а често пъти се
взема предвид само той.

f Втората фаза на детската мастурбация

^~"£лед к р а т ъ к период к ъ рм ач еск ия т онанизъм, из­

г л ежд а, изчезва, но непрекъснатото му п р о д ъ л ж а в а н е
до пубертета е вече първото голямо отклонение от
развитието, към което т р яб в а да се стреми култур-нияг
човек. Някой ден в детските години след кърмаческпя
период, обикновено преди четвърт ата година, половият
нагон на тази генитална зона обикновено се съ бу жда
отново и трае известно време до ново потискане или
п р о д ъ л ж а в а без прекъсване. ’В ъзможни те о бстоятел­
ства са твърде многообразни и ' м о г а т да б ъд ат изясне­
ни само чрез по-грижлпво разчленяване на отделните
случаи. Но всички подробности па тази втора и н фа н ­
тилна сексуална дейност оставят най-дълбоки (иесъз-
навани) слсди в паметта на лицето, определят р а з ви ­
тието на неговия характер, ако е здраво, и с и мп тома­
тиката на неврозата му, ако се разболее след пубер­
т ет а753. В последния случай този сексуален период се
о ка зва заб рав ен , а евндетелствуващнте за него нссъз-
навани спомени — изместени; споменах вече, че бих ;
искал д а с в ъ р ж а н н о рм ал н ат а и нфа нт ил на амнезия с j

75 Този абзац е добавен в изданието от 1915 година. И в след­

ващия абзац Ф ройд е направил някои промени навярно с намере­
нието д а напрани по-строго разграничение м еж д у отделните фази
на ипфантилната сексуална дейност. — Бел. ред.
75а (Допълнение от 1915 г.:]. В се още очаква изчерпателно ана-
литично обяснение въпросът, защ о съзнанието за вина на невротн-
ците по правило се свързва, както признава неотдавна Блойлер
(„Scxuellc AbnorinitdttM der K inder“, in: ,,Jahrbuch psych oanal. it.
psychopathol. rorschiH tgen“, 1913, Bd. 5, S. 44 2 ), c изплувалата в
спомените онаннетичил ;ie jp c e i най-вече през периода на пуберте­
та. [Допълнение от 1920 г.]. Н ай-грубият и най-важ ен фактор за
тази обусловеност е м ож е би фактът, че онанизмът представлява
всъщност изпълнението h :i цялата инфантилна ссксуалиост и затова
е способен да поеме чувството за вина, което е свързано с нея.

75
 тази иифантнлна сексуална дейност. Чрез психоапали-
тично изследване забравеното може да бъде доведено
до съзнанието и по този начин да бъде отстранена е д ­
на натраплнвост, която произтича от н есъ зна ва н пси­
хичен материал.

В р ъ щ а н е на кърмаческата мастурбация

Секс уалната в ъзбуда през кърмач еск ия период се

връща в споменатите детски години или като ц е н т р а л ­
но обусловено гъделичкащо дразнение, което изисква
удовлетворяване с онанизъм, или като процес от рода
на полюцията, който подобно на полюцията в з р я л а т а
в ъ зр ас т стига до удовлетворение без помощта на н я ­
какво действие. Последният случай се н аб люд ав а по-
често при момичета и през втората половина на дет­
ството, не е съвсем понятен в своята обусловеност и
често — не по правило — има за предпоставка, из­
г лежда, период на по-ранен активен онанизъм. Симп­
то ма тик ат а на тази сексуална проява е бедна; вместо
все още неразвития полов а п ар а т приз.нак на живот
д ав а обикновено пнкочоотделителният ап ар а т един вид
като негов настойник. Повечето от т а к а наречените бо-_
^лести на пикочния .мехур са сексуални смущения; епи-
1 resis'hircttfrna70 отговаря -на полюция, ако не предсТав-
д л я в а епилептичен припадък.
Меродавни за попторного появяване на се ксуа лна
дейност са вътрешни причини и външни поводи, за ед­
ните и другите от които в случаите на невротично з а ­
б оляване м о ж е да се получи известна представа от
фор ма та на симптомите и които могат да бъдат от­
крити със сигурност в резултат па психоаналитично
изследване. З а вътрешните причини ще говорим по-
късно; случайните външни причини придобиват по т о­
ва време голямо и трайно значение. Н а първо място
стои влиянието на изкушението, което преждевременно
се отнася към детето като* към сексуален обект и при
о ста вя щи д ълбоки впечатления обстоятелства го за-

76 Нощио неволно напикаване иа невропатологнчпи деца вслед­

ствие на липса па навик за своевременно отделяне на урината
(иесъздавапе на съотвстни условни рефлекси) или па по-късио
възникващ лош навик; среща се понякога и прн възрастни, рядко
като признак за органично заболяване. — Бел. ред.

76
познава с удовлетворението от гениталните зони, кое­
то то по-късно се оказва принудено да възобновява
най-вече чрез онанизъм. Подобно влияние може да из­
хожда от възрастни хора или от Други деца; не мога
да ис призная, чс в студията си от 1896 г. „З а е ти ол о­
гията на хист ер ият а“ съм надценил нейната честота и
значение, ма к ар че тога-ва още не знаех, чс з ап ази ли
се в пормално състояние индивиди може да са имали
в детските години същите п реживявалия, и затова при­
д а в ах на изкушението по-голямо значение, отколкото
•на дадените в сс ксуа лп ат а конституция и развитие
фа ктор и77.^ От само себе си се разбира, че пе е нужно
изкушение, за да се пробуди сексуалният живот па де­
тето, и че такова про бу жда не може да стане споптан-
-но по вътрешни причини.!

Полиморф но-перверзно предразполож ение

Поучително е, че под влияние на изкушение детето

може да стане пол имор фно- п ер верз но и да бъде подве­
дено за всевъзможни ексцеси. Това показва, че то но­
си със себе си склонността за това в своята конститу­
ция; зат ов а изпълнението не среща съпротива, тъй к а ­
то душевните б а р а ж и срещу сексуални ексцеси —
срам, отвращение и морал, в зависимост от възрастта
на детето още не са изградени или тепърва се фо рми ­
рат. Детето се д ъ р ж и в това отношение горе-долу к а ­
то обикновена, необразована жена, при която се з а ­
пазва същото полиморфно-перверзно п ред ра зп о ло же ­
ние'. ' П р и обикновени услония тя може да си остане
сексуално нормална, но под ръководството на ловък
събл азп ител ще придобие вкус. към _всички п е р в е р з н и
и ще ги утвърди в сексуалната си дейност. Проститут­

77 В приложение към своята студия за половото чувство

(1903) X. Елнс привежда няколко автобиографични данни на ли­
ца, които по-късно са си останали предимно нормални, относно
първите им сексуални преживявания в дстството и поводите: за
тях. Тези данни страдат, разбира се, or недостатъка, чс пс съ дъ р ­
ж ат покрития от инфаитилната амнезии преднаорически период
на половия живот, който мож е да бъде запълнен само чрез пси­
хоанализа при някой нсвротизиран инвалид. Тези данни са все пак
ценни в много отношения и подобни информации ме накараха да
направя споменатото в текста изменение на моите етиологични
предположения.

77
ката използва същото полиморфно, т. е. инфантилно,
п редразположение в професионалната си дейност и при
опромния брой проституиращи жени и таки-ва, на кои­
то мо же да се припише склонност към проституция,
макар и те да не са се отдали на професията, ст ава
в к ра я на к р а и щ а т а н ев ъзможно да не се види в р а в ­
номерното пред разпол ожение къ м всички перверзни
нещо общочовешко и първичшо.

Частични нагони

Впрочем влиянието на изкушението пе помага да

се открият началните моменти па половия нагон, а
обърква познанията ни за него, защото п ре жд ев ре ме н­
на предоставя нп детето сексуален обект, потребност
от който инфантилният полов пагон на първо време
изобщо пе .проявява. Тряб ва обаче да признаем, че и
детският сексуален живот прн цялото п р ео бла да ващо
господство на ерогенните зони сочп так ив а комшонен-
ти, за които поначало се имат предвид други л иц а
като сексуални обекти. Подобни компоненти са по яв я­
ващите се доня къд е независимо от ерогенните зони
сексуално любопитство, ексхибиционизъм и жестокост,
които едва по-;Късно се св ърз ват тясно с гениталния
живот, но още в детските години се н аб лю да ва т като
самосто ят ел ни с т р е м е ж н. обособени на първо време от
ерогенната сексуална дейност. Мал кото дете е преди
всичко безсрамно и в определена ранна в ъзраст изпит­
ва недвусмислено удоволствие от това, да разголва т я ­
лото си, като изт ъкв а специално половите части. П р о ­
тивоположността на тази смя та на за перверзна н а ­
клонност — любопитството да се г ледат гениталиите
на други лица, се проявява вероятно едва на малко
по-голяма възраст, когато възпиращото чувство на
с ра м е достигнало вече известно развитие. Под влия-
n n e j i a изкушението да се гледат гениталните на д р у ­
ги лица тазл перверзия може да придобие голямо з н а ­
чение в сексуалния живот на детето. Все пак от мои­
те нзследва-ния на детските години както на здрави,
така и -на нервноболии, мога да н а п равя извода, че
тази , церв£р з и можс да се_.пшши у детето като ашн,-
■пид^а^с^ксуална изяТиТТ“Малкн дец ц, .чието внимание . е
насочено в е д н ъ ж към собствените пм гениталии — най-
.вече ма с ту рб aujio н но — обикновено .напредват шънатат
тъ1Гв това отношение без чужда-..помощ и п р ояв яв ат |
гТШГм^н life рее към гениталиите на своите другарчета. ■
Т Й Г "като възможност за з адов о ля ва не то на -подобно
любопитство ее предлага обикновено само при у д ов ле ­
творяването « а двете екскрементални потребности, т а ­
кива деца с т а ва т воайоди, ревностни зрители при из­
пълнението на тези физиологични нужди от другите.
След изтласкването -на тази наклонност любопитството
да~ се р аз г л е ж д а т чужди гениталии (от собствения или
от другия пол) се з ап а зв а като мъчително влечение,
което в някои невротични случаи ст ава най-силният
стимул за формирането на симптомите.
е още по-голяма независимост'*от д руг ат а с е ксуа л­
на дейност, св ърза на с ерогенните зони у детето, се р аз в и ­
ва компонентата иа жестокост на половия пагон. Ж е с т о ­
костта е изобщо присъща на детския х ар актер, защото
з а д р ъ ж к а т а , която в ъзпира нагона за о б л а д а в а н е пред
б олк ат а на другия — способността за състрадание, се
фор ми ра относително къспо. К акт о е известно, з ад ъл -
бгпген' психологичен анализ на този нагон все още пе
се е удал; можем д а предположим, че подбудата към
^Жестокост произтича от нагона за о б л а д а в а н е и се
йоявява' в сексуалния живот тогава' когато г ениталии­
те още не са поели по-късната си роля. Тя доминира
в една ф а з а на сексуалния живот, която ние ще о пи ­
шем по-късно като предгенитална ор г ан и за ци я78. Д е ­
ца, които се о тличават е особена жестокост спрямо
животни и д руг арче тата си, с право будят обикновено
подозрението в интензивна и прежд ев ремен на се к су а л­
на дейност от страна на ерогенните зони и при едно­
временна преждевременна зрялост на всички с е кс уа л ­
ни нагони ерогенната сексуална дейност все пак, из­
г лежд а, е първичната. Отпадането на б а р и е ра та иа
с ъстраданието крие опасността тази получена в д е т ­
ството в ръз ка ме жд у жестоките и ерогенните нагони
да се о к а ж е по-късно в ж ив ота неразривна.
След изповедта на Ж а и - Ж а к Русо болезненото
дразнение на к ож а т а на седалището е известно на

78 Тази ф раза, както и втората част на предходната, са д а д е ­

ни в този си вид в изданието от 1915 година, В изданията от
1905 и 1910 г. формулировката е друга. — Б ел. ред.

79
всички възпитатели като ерогенен корен на пасивния
нагон към жестокост ( мазох изма). От това те с п р а ­
во изведоха искането телесното наказание, което з а с я ­
га най-вече тези части на тялото, да пе се прилага
при всички деца, при които по-късните изисквания на
културното в ъзпитание може да и з тл аск ат либидото
по колатерален път79.

(51 И НФ А Н ТИ Л Н О ТО СЕКСУАЛНО
И ЗС Л Е Д В А Н Е

Жаждата за знание

По същото време, когато сексуалният живот -на д е ­

тето достига първия си разцвет, от т рета та до петата
година, у него се появяват наченките иа онази дей­
ност, на която се приписва ж а ж д а т а за знание или за
изследване. Ж а ж д а т а за знание не ч о ж е да бъде нито
отнесена към елементарните компоненти на нагона,-ни­
то субсумнрана под сексуалността. От една страна,
нейните прояви отговарят на субл имира н начин на ов­
ладяване, от друга страна, тя работи с енергията на
сексуалното любопитство. Отношението й към сексуал-

79 [Допълнение от 1910 г.:] Осиовапнс за гореизложените

твърдения относно инфантилната сексуалност ми д а д оха в 1905 г.
най-вече резултатите от психоаналитичиото изследване на възра­
стни. Прякото наблюдение па деца тогава не мож еш е да бъ де из­
ползвано в пълен обем и доведе само д о отделни указания и цен­
ни потвърждения. По-късно благодарение на анализа на отделни
случаи на нервно заболяване н крехката детска възраст мож ах да
получа непосредствена представа за инфантилната психосексуал-
ност. Със задоволство мога да посоча, че прякото наблюдение на­
пълно потвърди изводите на психоанализата и по този начин д а ­
де добър атсстат за достоверността на този метод на изследване.
Освен това в „ /‘.naiyso dor Phobic ein es fiinfjahrigen K naben“
(1909) бяха излож ени някои нови моменти, за които ние не бяхме
подготвени от психоанализата, например, че ссксуалната символи­
ка, изобразяването на сексуалното с нссексуални обекти и отнош е­
ния, стига д о първите години иа овладяването на говора. П о-на­
татък обърнах внимание на един недостатък на въпросното изоб­
разяване, което за прегледност представя абстрактното разграни­
чаване на двете фази на автоеротизъм и притежаваща обект л ю ­
бов и като разграничаване във времето. От цитираните анализи
(както и от съобщ енията на Бел, вж. по-горе) узнаваме, че деца
на възраст от три до пет години са способни на твърде ясен, съ-
пътствуван от силни афекти и збор на обект.

80
1шгя живот о баче е особено важно, защото от п сихоана­
лиз ат а узнахме, че ж а ж д а т а за знание у децата изне­
н ад ва що рано и по неочаквано интензивен начин се
насочва към сексуалните проблеми, дори може би се
с ъ б у ж д а едва от тях.

Гатанката на сфинкса

Не теоретически, а практически интереси подтикват

детето към изследователска дейност.
З а п л а х а т а за условията за неговото съществуване
от появата на ново дете, за която то е узнало или
предполага, и страхът, че поради това събитие може
да се лиши от грижи и любов, п равят детето проница­
телно и склонно към размисъл. Пъ рв и ят п р о б л е м , к о й ­
то го з а н и м а в а в съответствие с това пробуждане, не
е въпросът за половото различие, а з а г а дк а та : откъде
идват децата? В малко преиначен вид, който лесно
може да се поправи, това е и г ат анк ата, която з а д а ­
вал сфинксът от Т и ва 80. Детето възприема отначало
фа к та на съществуването на два пола по-скоро без съ­
протива и съмнения. З а момчето е нещо, което се р а з ­
бира от само себе си, да предполага полов орган като
своя у всички, които познава, и е невъзможно да с вър ­
зва л ип сата па т ак ъв орган с предст ав ата сп з а д р у ­
гите хора.

Кастрационен к ом плекс и завист

заради пениса

Момчето зд рав о се п р и д ър ж а към това убеждение,

упорито го з а щ и т а в а срсщу противоположните данни
на наблюдението, които в скоро време получава, и се
о тка зва от него едва след сериозна вътрешна борба

80 Според гръцката митология сфинксът убивал всскн, който

не мож ел да реши неговата гатанка: що е то: сутрин има четири
крака, на обед — два, а вечер — три? Едип отгатнал, че това е
човекът, който като дете пълзи на четири крака, като възрастен
върви на двата си крака и като старец си помага с бастун. След
като Едип решил гатанката, сфинксът се строполил мъртъв. —
Бел. ред.

6. Зигмунд Фройд 8:1

'
(кастрационсн комплекс). О б р аз у ва ни я та , които з а м е ­
стват този загубен пенис у же на т а, играят г ол яма ро­
ля за възникването на различни перверзни81.
Допускането, че всички хора и мат с ъщи я (мъжки)
полов орган, е п ървата от з а бе ле жит ел ни те и нфа нт ил ­
ни сексуални теории, които и мат сериозни последи­
ци. Не е от полза за момчето, ако биологическата н а у ­
ка д ав а право на неговото п редубеждение п то т р я б ­
ва да признае женския клитор за истински сурогат на
пениса. Мал кот о момиче не изпада в подобни о т р и ца ­
ния, когато вижда другояче устроения полов орган на
момчето. То е незабавно готово да го признае и бива
обзето от завист з а р а д и пениса, която достига в ръ хн а ­
та си точка във важното за бъдещето ж е л а н и е да б ъ­
де също момче.

Теории за раждането

Много хора могат ясно да сп спомнят колко много

са се интересували в предпубертетгшя период от в ъ п ­
роса, откъде идв ат децата. Анатомичните решения са
г ласялп тогава различно; те идват от гърдите или се
изряз ват от корема, или пъпът се отваря, з а д а ги про­
пусне82. За съответното изследване в ранните детски
години човек сп спомня много рядко извън ан ал иза; то
отдавна е изместено от съзнанието, по резултатите от
него са били съвсем еднакви. Човек се сдобива с д е ­
ца, като яде нещо определено (както в п риказ ките) ,
и те се р а ж д а т през червата както и зпражненията. Т е ­
зи детски теории на-помнят за приспособления в ж и ­
вотинското царство, по-специално за к л о а к а т а на ви­
довете, които стоят по-долу от бозайниците.

81 [Допълнение от 1920 г.:1 Има основание да се говори за

кастрационсн комплекс и при жените. Както момчета, така и мо­
мичета създават теории, че и жената имала първоначално пенис,
който е загубен вследствие на кастрация. Окончателното у б е ж д е ­
ние, че ж ената няма пенис, често оставя у мъжкия индивид трай­
но незачитане на другия пол.
82 [Допълнение от 1924 г.:] И зобилието на сексуални теории
в тези късни детски години е много голямо. В текста са приведе*
ни твърде малко примери за това.

82
 Садистично разб и ра не на половите
снош ения '

Ако д еца в крехка възраст станат свидетели на

полови сношения ме жд у възрастни, поводи з а което
д а в а у беждението на големите, че малкото дете пе
р азбира още нищо сексуално, те не могат да не с х в а ­
нат половия акт като един вид ма лт ре тир ане или н а ­
силие, т. с. в садистичен смисъл. Пс их о а н а ли з а т а ни
д а в а също в ъз мо жнос т да узнаем, че нодобно в пе ча т­
ление в ранното детство допринася много за п р е д р а з ­
положението към по-късно садистично изместване на
се ксуалната цел. По-късно д ец ата много се з а н и ма в ат
с проблема, в какво може да се състоят половите сно­
шения или, както те го разбират, какво значи д а б ъ ­
деш женен, н търсят решението на з а г а д к а т а обикно­
вено в общност, която се опосредствува от функцията
на отделяне на урина или изпражнения.

Типичната несп о лука

на датското сексуално изследва не

З а детските сексуални теории изобщо може д а се

ка же , че те са о тр аж ен ие на собствената сексу алн а
ковституция на детето и въпреки гротескните си греш­
ки свиде телств ув ат за по-голямо разбиране на сек­
суалните процеси, отколкото би могло да се очаква от
техните създатели. Д е ц а т а з а б е л я з в а т също с в ъ р з а н и ­
те е бременността изменения у м айк ата и могат пра-
вил-но да ги т ъл кув ат ; п р и к аз ка т а за щ ъ р ке л а много
често се р а з к а з в а пред слушатели, които я посрещат с
дълбоко, но обикновено нямо недоверие. Но тъй като
на детското се ксуално изследване о ст ава т неизвестни
д в а елемента: ролята н а оплодяващото семе и с ъ щ е­
ствуването на женско полово отвсрствпе — впрочем
именно пунктовете, в които инфа нт ил ната организация
е още изостанала, старанието на инфант илните изсле­
д ователи все пак си остава по правпло безплодно и
з а в ъ р ш в а с отказване, което нерядко трайно н ав р еж д а
на ж а ж д а т а з а знания. В тези ранни години с е ксу ал ­
ното изследване се и звършва винаги в уединение; то
означава пър в ат а к р а чк а към самостоятелно ориепти-

83
pane в света и води до голямо отчуждение на детето
от з а о би к ал я щи т е го лица, които преди това с а се пол ­
звали с пълното му доверие.

[6] Ф АЗИ В РАЗВИ ТИ ЕТО НА СЕКСУАЛНАТА

О РГ А Н И ЗА Ц И Я

Като характерни черти па инфантилния сексуален

живот досега изтъквахме, че той е всъщност автосро-
тичен (^намира обекта си в собствсното тяло) и че от­
делните му частични нагони се стремят към у д ов ол ­
ствие, общо взето, изолирано и независимо един от
друг. Развитието приключва с така наречения н о р м а­
лен полов живот па възрастния, в който получаването
на удоволствие е з апочнало д а сл у жи на функцията за
п р од ъ л ж а в а н е на рода и частичните нагони под при­
мата на една-едииствена ерогенна зона са о бр аз ув ал и
з д р а в а организация за постигане -на сексу алнат а цел в
чужд сексуален обект.

Предгенитални организации

Изс ле дването на з а д р ъ ж к и т е и смущенията в този

процес на развитие е помощта на психоанализат а ни
позволява да з а б е ле ж им наченките и подготвителните
стадии на т а к а в а организация на частичните нагони,
които съ що уст ановява т един вид сексуален режим.
Тези фази на сексуалната о рг анизация нормално про­
тичат гладко, без да се п рояв яв ат с нещо повече от
бегли признаци. Само в патологични случаи те се а к ­
тивизират и стават достъпни з а грубо наблюдение.
Организациите на сексуалния живот, в които ге­
ниталните зони все още не са влезли в п р е о б л а д а в а ­
ща та си роля, ще наречем предгенитални. Д осег а се
запознахме с две от тях, които и зг ле жд ат като реци­
диви на ранноживотински състояния.
П ър в а т а т а к ав а предгенитална сексуална орг ан и­
зация е оралната, или, ако щете, канибалската. С ек ­
с уалнат а дейност тук още не е обособена от п р и е м а ­
нето на храна и противоположностите в неговите р а м ­
ки още не са диференцирани. Обектът на едната д ей ­
ност е и обект на другата, се ксуалната цел се състои
в инкорпорирането на обекта, в о бр аз ец на това, кое­

84
то по-късно ще играе тъй в ажп а психнчиа роля като
отъждествяваме. Като остатък от тази фиктпвна, н а ­
л ож е н а ни от патологията, ф аз а па организацията мо ­
ж е да се р аз г л е ж д а смученето, при което сексуалната
дейност, отделена от храненето, се е от к а з а л а от чужд
обект срещу обект в собственото т я л о 83.
Втората предгенитална ф аз а е ф аз а т а на садистич-
но-аналната организация. Тук контрастността, която
пронизва сексуалния живот, е вече развита: но тя още
не може да бъде наз ов ана мъжка и женска, а тр яб ва да
бъде наречена активна и пасивна. Активността се по­
я в я в а чрез нагона з а о б л а да в ан е от страна на муску­
л а т у р а т а на тялото, а като орган с пасивна с е к с уа л ­
н а цел се п роявява преди всичко ерогенната л иг а ви ­
ца -па червата; и з а двата с тр емежа са налице обек­
ти, конто обаче не съвпадат. Н а р е д е това други ч а ­
стични нагони се п рояв яв ат по автоеротичен начин.
Следова телно в тази ф а за могат да б ъд ат вече д о к а ­
з а н и се ксуалната полярност и чуждият обект. О рг ан и ­
за ци ята и подчиняваното на функцията за п р о д ъ л ж а ­
ване па рода все още липсват84.

Амбивалентност

Тази форма на сексуална организация може вече

да се за па зи за цял живот и трайно да обхване г о л я­
ма част от с е кс у а л н а т а дейност. П р е об ла да в ан е то иа
са ди з ма и ролята на клоака, която и зпъ лн ява анал-
■ната зона, й п р ид ав ат ряз.ко изразен архаичен отпеча­
тък. Д ру го характерно за нея е, че контрастните двой­
ки нагони са развити по приблизително еднакъв на-

83 [Допълнение от 1920 г.:] Срв. за остатъците от тази фаза

лрн възрастни .невротици труда на Абрахам Jntersuchungen iiber
die friihesle prrigenitale E ruw icklungsstufc der Libido“ („Intern.
Zeitschr. f. P sy ch o a n a ly se“, IV, 1916). В един по-късен труд („Versuch
einer E nlw ick!’in^;.geschichte der Libido“, 1924) Абрахам е разложил
както оралната, така и по-късната садистично-анална ф аза на две
подразделения, за които е характерно различното отнош ение към
обекта.
84 [Допълнение от 1924 г.:] Абрахам обръщ а внимание (в ци­
тираната ио-горе статия), че анусът произлиза от праустата на
ембрионалния зачатък, което се явява като биологически образец
на психосексуалното развитие.

85
чин, н това е обозначено със сполучливия, въведен от
Блойлер термин амбивалентност.
Пре дположениет о за предгениталпите организации
на сексуалния живот почива на а н ал и за на неврознт:1
и значението му едва ли може да б ъде оценено, ако
те не се познават. Мо же м да очакваме, че п р о д ъ л ж а ­
ването на усилията в об ла с тт а на ан ал иза ще ни и з ­
ясни далеч повече естеството и развитието на нормал-
'ната сексуална функция.
З а да допълним ка рт ината на инфант илния се к ­
суален живот, т рябва да добавим, че често пли по
правило още в детските години се и звършва избор на
обект, конто ние окачествихме като хара ктере н за ф а ­
з ат а на развитие на пубертета, и то така, че всички
сексуални стремежи се насочват към едно-едннственс
лице, в което те искат да постигнат своите цели. To- j
ва е най-голямото п ри бл и жа ва н е до окончателното
формиране и а сексуалния живот след пубертета, кое­
то е възможно в детските години. Различието от тези 1
години се състои само в това, че о бединяванет о на
частичните нагони и подчиняването им под примат а
на гениталиите в детството не е или е само пепълнс
утвърдено. Поставянето на този п римат в с л у жб а -на
пр од ъ лж ав а не то на рода е следователно последната
ф а з а на сексуалната орг ан из ац ия35. ■

Двукратен избор на обект

М оже да се смята за типично, че изборът на обект

ста ва двукратпо, на два тлас ъка. П ъ р в и я т т л ас ъ к з а ­
почва между ■втората и петата година и бива преуста­
новен или в ърнат н аз ад от латентния период; той се

(Допълнение or 1924 г.:] По-късно (в „Die infantile G enitalcr

gani-satioir*, 1923) сам промених това излож ение, като включих
след двете п-релгет-нталнн организации в развитието на детствот-'
една трета фаза, която вече заслуж ава названието генитална, со­
чи сексуален обокт и известна конвергенция ла сексуалните стре­
межи към този обект, но з едил същ ествен пункт се различава
от окончателната организация на половата зрелост. Тя познава
само един вид полов орган, мъжкия. Затова я нарекох фалосег.
организационен стадий. Според А брахам („Versuch einer Entwick-
lu n gsgesch ich te der Libido"', L eipzig, W ien, Ziirich 1924) биологиче­
ският му образец г индиферентният, еднакъв за двата пола, гена-
талги зачатък на омбриона.

86
у л и ч а в а с и нф ант ил ната природа на сексуалните си
цели. Вторият т л а с ъ к започва с пубертета и определя
окончателното фор ми ран е на сексуалния живот.
Ф ак т ът на това двукратно осъществяване на избо­
ра на обект, който всъщност се редуцира до действие­
то на латентния период, придобива огромно значение
За « а р у ша ва не то на това окончателно състояние. Р е ­
зултатите от инфантилния избор на обект се п р оя вя ­
ват по-късно; те или се з ап а з в а т к а т о такива, или се
с ъ ж ив яв ат по време на пубертета. Вследствие на п ро­
цеса -на изтласкване, който се и звършва м ежд у двете
фази, те се о к а зв ат обаче неизползваеми. Сексуални­
те им цели са претърпели известно ограничение и те
п р ед ст ав ляв ат сега това, което можем да х а р а к те ри ­
зираме като нежна насоченост в половия живот. Ед ва
психоаналитичното изследване може да д окаже, че зад
тази нежност, об ожан ие и дълбоко ув аже ние се крият
старите, ст анали сега негодни, сексуални стремежи на
инфантилните частични нагони. Изб о ръ т на обект в
периода на пубертета трябва да се о тк а ж е от и нфа н­
тилните обекти и да започне отново като чувствена
насоченост. Несъвпадението на двете линии доста често
йма като последица невъзможността да б ъд ат обеди­
нени всички в ъ жд ел ен ия в един обект.

(7] И ЗТО Ч Н И Ц И НА И Н Ф А Н ТИ Л Н А ТА
СЕКСУАЛНОСТ

В усилията да проследим произхода на половия н а ­

гон досега установихме, че сексуалната възбуда в ъ з ­
никва а) като в ъ зп ро изв ежда не на удовлетворение,
Преживяно във в р ъ з ка с други органически процеси,
о) в резултат па съответно периферно дразнение на

Г гениите зони, в) като израз на някои „нагони“ , чий-

произход ’не ни е напълно ясен, като например сек*
'|ЦДлното любопитство и инстинкта за жестокост. Тръг-
Ш щ о т о от по-късен период и стигащо н азад до дет-
щ^от о психоаналитично изследване и едновременното
Щблюдение на деца сега взаимодействуват, за да ни
р а з к ри ят и други постоянни източници на сексуална
ЧЛабуда. Н а б л ю д а в а н е т о на детството има този недо-
Щ т ъ к , че се з а н и м а в а с обекти, които лесно могат да
бъдат р аз б ра ни погрешно, което з ат р у д н я в а пси хоан а­

87
лиз ат а с това, че може да стигне до своите обекти,
както и до своите изводи, по дълги, заобиколни пъти­
ща; но като си взаимодействуват, д в а т а метода пости­
гат з адоволите лна степен на достоверност па поз на­
нието.
При изследването на ерогенните зони вече уста но­
вихме, че тези места на к ож а т а сочат просто особено
повишаване на един вид дразнимост, която до изве­
стна степен е присъща на ц ял ат а повърхност на ко­
жа т а . Т ак а че н яма д а се учудим, ако узнаем, че иа
някои видове обща дразнимост на к о ж а т а трябва да
се припише много ясно ерогенно въздействие. Сред
тях подчертаваме преди всичко температурните д р а з н е ­
ния; по този начин може би ще бъде улеснено р а з б и ­
рането ни за терапевтичното действие на топлите бани.

М еха нични въ зб уди

По -н а та тъ к тря бв а д а прибавим предизвикването

и а сексуална възбуда чрез ритмични механични р а з ­
търсвания на тялото, при които следва д а р аз л и ч а в а м е
три вида възбудителни въздействия — върху сетивния
а п а р а т на вестибуларните нерви, върху к о ж а т а и в ъ р ­
ху дълбоките части на тялото (мускули, ставен а п а ­
рат) . Поради в ъзниква щите при това усещания за
удоволствие з а с л у ж а в а да се изтъкне, че тук много
дълго можем да употребяваме в е д на къ в смисъл по­
нятията „с ексуална в ъ з б у д а “ и „удовлетворение“ , кое­
то ни з а д ъ л ж а в а да потърсим по-късно н як а кв о о бяс­
нение; д оказателство за удоволствието, предизвикано
от известни механични разтъ рсв ан ия па тялото, е ф а к ­
тът, че д ецата толкова много обичат игри с пасивни
движения, например да се люлеят... и д а б ъд ат повди­
гани отвреме -навреме за ръце от земята, което с ъ з д а ­
ва илюзията за хвърчене, и непрекъснато искат това
да се п овтаря80. Както е известно, люлеенето с л юл ка
редовно се използва за приспиване па неспокойни д е ­
ца. Д русан ет о при п ътуване с кола и по-късно с в л а к
у п р а ж н я в а так ова фасциниращо въздействие върху
по-големи деца, че най-малкото всички момчета искат

86 Някои хора могат да си спомнят, че при люлеене са чув-

ствували напора на раздвижения в ъ здух непосредствено върху
гениталиите си като сексуална наслада.
по някое време да станат кондукторн н файтонджпи,
като пораснат. Към това, което става във вл ака, те
п ро яв яв ат обикновено з аг адъ чен и изключително го­
л ям интерес и в годините, .когато в ъ об раже ни ет о им
работи ( мал ко преди пубе рт ет а) , го пр ав ят сърцевина
■на ярко изр аз ена сексуална символика. Това неизмен­
но свързване на пътуването с в л а к със сексуалността
се д ъ л ж и очевидно на удоволствието, което е с в ъ р з а ­
но с усещането за движение. Пр иб ав и ли се към т о­
ва изтласкването, което води до превръщането па т о л ­
кова много от детските предпочитания в тяхната про­
тивоположност, същите хора като п одрастващи или
като възрастни ще реа гира т на люлеенето с гадене, щс
се умор ява т страшно от пътуване с в ла к или пък
п ро яв яв ат склонност към пристъпи от ст рах при иъту*м
ване и поради страха от влака се п азят от повтаряне­
то -на мъчителното преживяване.
Тук се прибавя — все още н еразбран — фактът, че
съвпадението на уплаха и механично друсане п редиз ­
виква т е ж к а хистериообразна тр ав ма т ич н а невроза.
Може най-малкото да се допусне, че тези влияния,
които при незначителна интензивност с т а в а т източни­
ци на сексуална възбуда, въздействувайки в свръхго-
л я м а маса, предизвикват д ълбоко разстройство иа
сексуалния механизъм и химизъм. \

М у с к у л н а дейност
Г
Известно е, че голяма та актпвна мускулна дейност
е потребност за детето, от чието з а до во ляв ан е то чер­
пи изключително удоволствие. Д а л и това удоволствие
има нещо общо със сексуалността и дали тя са ма та
включва сексуално удовлетворение, или може да с т а ­
не повод з а сексуална възбуда — това мо же да е
обект на критични бележки, каквито може би ще се
насочат и срещу предишните твърдения, че уд овол­
ствието от у сещанията за пасивно движение е от сек­
суално естество или действува сексуално в ъ зб у жд ащо .
Факт е обаче, че много хора р аз к аз в ат , че са п р еж и ­
вели първите признаци на в ъзбуда в своите генита­
лии през време на сбиване или борба с друг арче тата
си, в какв ато ситуация освен общото мускулно напре­
жение въздействува и широкият досег с к ож а та на

89
противника. Склонността к ъ м мускулна борба с д а д е ­
но лице, както >и в по-късни години към словесна б ор­
ба („които се обичат, се д р а з н я т “ ), спада към д о бр и ­
те признаци на насочения към това лице избор на
обект. Във фак та, че мус кулиа та дейност допринася
за се кс уа лн ат а възбуда, може д а се види един от ко­
рените на половия нагон. З а много индивиди и н ф а н ­
тилната в р ъ з ка м е жд у сбиване и сексуална възб уда е
един от факторите, които определят предпочитаното
по-късно направление на техния полов нагон87.

Афектни процеси

Н а по-малко съмнение подл ежат останалите източ­

ници на сексуа лн а в ъз буда при детето. С непосред­
ствено наблюдение и с по-късно изследване може л ес­
но да се установи, че всички интензивни афектни про­
цеси, дори възбудите от уплаха, се предават на с ек­
суалността, което впрочем може да помогне з а р а з б и ­
рането на патогенното въздействие на подобни п р е ж и ­
вявания. При ученика страхът, че може да бъде изпи­
тан, и напрежението при трудна за решав ан е з а да ч а
може да придобият голямо значение за ’изблика на
сексуални прежив яв ания , както и за отношението му
към училището, з ащот о при та.кива обстоятелства дос­
та често се по яв яв а дразнещо усещане, което го кара
да докосва гениталиите си, или подобен на полюция
процес с всичките му о бър кв ащи последици. По вед е­
нието на д ецата в училището, което доста о з а д а ч а в а
учителите, з а с л у ж а в а изобщо да се свързва с тяхната
з а р а ж д а щ а с е сексуалност. (Сексуално в ъз б ужд ащо т о
въздействие на някои сами по себе си неприятни
афекти — страх, ужас, тревога, се з а п а з в а при много
хора и в зрелите им години и е навярно обяснението
за това, че толкова голям брой от- тях д еб на т случая

87 [Допълнение от 1920 г.:] Анализът на случаите па невро­

тично нарушение на ходенето и на страх от пространството от­
странява съмнението в сексуалната природа на удоволствието от
движение. Както е известно, съвременното културно възпитание
широко използва спорта, за да отклони млалеж га от сексуална
дейност; по-правилно би бнло да се каже, че то и замества сек­
суалното удоволствие с удоволствието от движ ението н изтласква
сексуалната дейност н азад към една от автосрогпчпнге й компоненти.

90
 за такива усещания, стига само известни странични
обстоятелства ( прина длежнос т към нереален свят, че­
тене, т еатър) да не п рнг луша ва т сериозността на не­
приятните усещаният/
Ако можеше да се допусне, че п интензивните бо-
лензени усещания имат същото ерогенно въздействие,
особсно ако б олк ат а от звучава вследствие на странич-
но обстоятелство или п р о дъ лж а ва , това би бил еди и
от главните корени -на мазохистично-садистичния н а­
гон, чиято многообразна комплексност почваме посте­
пенно д а разбираме.

Интелектуална работа

Очевидно е най-после, че съсредоточаването на вни­

манието върху и нтелектуална работа и умственото
напрежение изобщо при много мл ад и н зрели хора
имат за последица се ксуална възб уда , която трябва
навярно д а се смята за единственото ссриозно основа­
ние за иначе тъй съмнителното обяснение ;на произхо­
д а на нервните разстройства с умствена „ п р еу м о р а “.
Хвърлим ли сега — след тези непълни и несъобще-
ни д окр ай примери и признаци — поглед върху из­
точниците на д етската сексуална възбуда, можем да
предугадим н л -i установим следните общи положения:
положени са, и зг лежда, големи грижи, за да бъде
пуснат а ход процесът на сексуална възбуда, чиято
същност стана сега за нас действително много зага-
дъчна. За това се г р иж ат повече или по-малко непо­
средствено преди всичко възбудите на чувствителните
повърхности — ко жат а и сетивните органи, и най-ме-
посредствено — д р азн ен ия та в известни места, които
следва да б ъд ат обозначени като ерогенни зони. При
тези източници па сексуална в ъзбуда меродавно е
може би качеството на дразн ен ия та, м а к ар че момен­
тът на интензивност (при б олка) не е съвсем без з н а ­
мение. Освен това обаче в организма има механизми,
в с л е д с т в и е на които се кс уа лн ат а в ъз бу да възниква
'%ато странично явление при много вътрешни процеси,
^Цом интензивността на тези процеси н адхвърли изве-
* # н и количествени граници. Това, което н арекохме ч а ­
стични нагони на сексуалността, или произтича непо­
средствено от тези вътрешни източници на сексуална

91
възбуда, или се състои от приноса на тези източници
и на ерогенните зони. В ъз мо жно е в организма да не
става нищо що-годе важно, което да не трябва да д а ­
ва своите компоненти за в ъз б ужд а не на половия на­
гон.
Струва ми се, че з асега е невъзможно тези общи
положения да б ъ д а т доведени до по-голяма яснота и
достоверност, което според мен се д ъ л ж и на два мо­
мента: първо, -на новостта на целия метод -на р а з г л е ж ­
дане н, второ, на обстоятелството, че същността на
се ксуа лн ата възбуда ни е напълно неизвестна. Все
пак не бих искал да се о тк а ж а от две заб ел е жк и ,
■които об еща ва т да открият широки перспективи.

Р а зл и ч н и сексуални конституции

а) Както преди видяхме в ъзможност да обосновем

многообразието па вродените сексуални конституции с
различното формиране на ерогенните зони, т а к а сега
можем да н ап р ав им подобен опит с включване на не­
преки източници на сексуална възбуда. Може м да д о ­
пуснем, че тези източници действуват наистина при
всички индивиди, но не еднакво силно при всички и
че предпочетеното формиране на отделните източници
на сексуална възбуда навярно също допринася за д и­
ференцирането на различните сексуални конституции83.

Пътища на взаимно вли я н и е

б ) Изоставяйки тъй дълго следвания образен н а­

чин на изразяване, с който си служехме, когато гово­
рехме за „източниците“ на се ксуалната възбуда, мо­
жем да стигнем до предположението, че всички с в ъ р ­
зващи пътища, които водят от други функции към
сексуалността, трябва да бъдат проходими и в обрат-
•на посока. Ако например фактът, че зоната на устни-

84 {Допълнение от 1920 г.:] Като неопровержим извод от го­

реизлож еното следва, че на всеки индивид трябва да е присъща
орална, анална, уретрална и т. н. еротика и че констатирането на
съответствуващ ите на тези еротики душевни комплекси не означа­
ва заключение за анормалност или невроза. Различията, които р аз­
граничават нормалното от анормалното, могат да се състоят само
в относителната сила на отделните компоненти на половия нагон
и в тяхното приложение в процеса на развитието.

92
t те е обща за двете функции, е причината за това, че
при приемането на хр ан а възниква сексуално у д о вл е­
творение, същият момент ни помага да р аз бере м н а ­
рушенията в приемането на храна, ако са нарушени
ерогенните функции на о б щ а т а зона. З н а е м ли вед­
нъж, че съсредоточаването на вниманието може да
п редизвиква сексуална възбуда, близко до ума е п ре д­
положението, че в р езултат на въздействие по същия
път, са мо че в о б ра та а посока, състоянието на се к ­
су алн а въз буда влияе върху възможността на човека
да съсредоточава вниманието си. Знач ит ел на част от
симптоматологията на неврозите, която аз обяснявам
със смущения в сексуалните процеси, се п роявява в
нарушения на другите несексуални телесни функции
и това непонятно досега въздействие става по-малко
затадъчио, ако предст ав ляв а само об ра тн а та страна
на влиянията, на които е изложено произвеждането
на сексуална възбуда.
Но същите пътища, по които сексуалните с му ще ­
ния се пр едав ат на другите телесни функции, би т р я б ­
вало и при здравословно състояние да изпъ лня ва т
друга в а ж н а с лу жб а. По тях би тр яб в ал о да става
използването на сексуалните дви же щи сили з а несек­
суални цели, т. е. сублимирането на сексуалността.
Ние тр ябва да з ав ърш им с признанието, че все още
и маме много малко достоверни знания за тези пъти­
ща, които несъмнено същес тву ват и по всяка в ероят­
ност са проходими в двете посоки.

III
ПРЕОБРАЗУ В АНИЯ ТА В ПУБЕРТЕТА

■С настъпването на пубертета започват изменения,

които тря бв а да доведат инфантилния сексуален ж и ­
вот до о кончателната му н ормална форма. Половият
нагон беше досега предимно автоеротичен, а сега н а­
мира сексуален обект. Проявите му и зх ожд ах а досега
от отделни нагони и ерогенни зони, които независимо
€Дни от други се стремяха към известно удоволствие
като единствена с ексуа лн а цел. Сега съществува нова
сексуална цел, за постигането на която взаимодей-

93
 ствуват всички частични нагони, до.като ерогенните з о ­
ни са подчинени иа примата на г ениталната з он а89.
Тъй .к а то новата се ксуална цел определя на д в а т а по­
ла твърде различни функции, сексуалното им р а з в и ­
тие поема по съвс ем различни пътища. Сексуалното
развитие на м ъ ж а е по-последователно, д окат о при
же на та се н а б лю д а в а дори нещо като зак ъ рн я ва не .
Гаранция з а н ормалност та на половия живот е само
точното съвпадение на двете линии, насочени към с е к ­
суалния обект и се ксуалната цел — нежната и чув­
с т в е н а т а , п ъ р в а т а от конто с ъ д ъ р ж а това, което о с т а ­
ва от ранния инфантилен разцвет па сексуалността.
Това прилича па прокопаване на тунел от ^ве <ртпани.
—' Н о в а т а с ексуа лн а цел при " мъжа'се' състои в осво-
б о ж д а в а н е от половите продукти; тя съвсем не е чуж-
, д а на предишната — постигането на удоволствие, а
•напротив, п р ед ст ав ляв а висша степен на удоволствие
от този финален акт на сексуалния процес. Половият
-нагон се поставя сега в сл у жб а -на функцията за про­
д ъ л ж а в а н е « а рода; той става, така да се каже, ал-
труистичен. Стане ли това преобразувание, в този про­
цес трябва да се д ъ р ж и сметка за първоначалните
пред разпо ло жения и за всички особености на нагона.
Както при всеки друг случай, когато в ор ганизма
трябва да се с ъ з д а д а т ’нови връзки и съчетания в
с ложни механизми, т ак а и тук съществува в ъ з м о ж ­
ност за болестни сму щен ия поради пеосъществяване
на тези преобразувания. Всички болестни смущения
■на половия ж и в о т с пълно право могат да се р а з г л е ж ­
дат като з а д р ъ ж к и в развитието.

II] П РИ М А Т Ъ Т НА ГЕН И Т А ЛН И Т Е ЗО Н И
И П Р Е Д В А Р И Т Е Л Н О Т О УДО В О Л СТ В И Е

Описаният процес на развитие ра зк р ив а пред н а ­

шия поглед изходния пункт и к ра йн ат а цел. Опосред-
ст вув ащит е преходи са ни все още неясни в много от-

89 (Допълнение or 1915 г.:| С ъдърж ащ ото се в текста схем а­

тично излож ение ще подчертае различията. Доколко инфантилната
сексуалност се приближава по избора на своя обект и по разви­
тието на фалосната ф аза до окончателната ссксуалиа организация,
бе вече излож ен о по-горе.

94
ношенля; ние що трябва да оставим н е р а з г а д а н а не
една з а г а д к а в тях.
З а съществено в процесите на пубертета се смята
това, което най-много бие на очи — яв ния т ра с те ж на
външнте гениталии, в които л атентният период па дет­
ството се е проявил в относително з а б а в я н е на расте­
жа. Същевременно развитието на вътрешните генита­
лии е напреднало до т а к а в а степен, че те могат да
отделят половите продукти, съответно д а се з ае мат
със създаването на ново живо същество. По този н а­
чин е подготвен извънредно сложен апарат, който с не­
търпение оч акв а да бъде използван.
Този а п ар а т т ряб ва да бъде приведен в действие
от драз нен ия и н аб люденията пи д а в а т възможност
да установим, че дразнения могат да стигнат до него
по три пътя — от външния свят чрез в ъ з б у ж д а н е на
известните ни вече ерогенни зони, от вътрешните ор­
гани по тепърва подл ежащи на изследване пътища и
от душевния живот, който сам пред став ляв а хранили­
ще на външни впечатления и приемателен пункт на
вътрешни възбуди. И по трите пътя се предизвиква
едно и също състояние, което се о б оз на ча ва като „сек­
суална в ъ з б у д а “ и се проявява с два вида приз на­
ци — душевни н соматични. Д у ш е в н и я т симптом се
състои в своеобразно чувство па напрежение с к ра й ­
но настойчив характер; на първо място с ре д многооб­
разните телесни изменения стоят редица изменения в
гениталиите, които имат един несъмнен смисъл — го­
товността, подготовката за половия ак т (ер екц ията на
мъ ж ки я член, о в л а жн яв ан е то на в л а г ал и ще то ) .

Сексуалното напрежение

С напрегнатия хара ктер на се кс уа лн ат а възбуде-

ност е св ърза н един проблем, чието р е ш а в ан е е кол­
кото трудно, толкова и в ажн о з а разб ир ането на с е к ­
суалните процеси. Въпреки всички р аз ли чи я в мнения­
та, които ца ря т в психологията но ' т о з и въпрос, -не
мога д а не д ъ р ж а на това, че чувството на н а п р еж е­
ние тря бв а да има неприятен характер. З а мен е ре­
шава що , че такова чувство носи със себе си стремежа
към изменение на психнчната ситуация и има стиму­
л ир а що въздействие, което е 'напълно чуждо 'на същ­

95
ността на изпитваното удоволствие. Причислим ли . оба­
че напрежението на се ксуалната възбуденост към не­
приятните чувства, ние се сблъскваме с факта, че то
несъмнено се усеща като лриятно. В предизвикваното
от сексуалните процеси напрежение винаги присъству-
ва удоволствие; дори при подготвителните изменения
на гениталиите ясно се д ола в я един вид чувство на
удовлетворение. Какв а е в ръ зк а та на това неприятно
напрежение с това чувство на удоволствие?
Всичко, което е свързано с проблема „удоволствие
и неудоволствие“, докосва едно от най-невралгичните
места на д не шн ата психология. Ние ще се опитаме да
научим колкото е въз мо жно повече от обстоятелства­
та па конкретния случай и ще избягваме да п одх ож­
даме към проблема в ц ял ат а му пъл но та90. Д а х в ъ р ­
лим най-напред поглед върху начина, по който еро­
генните зони се приспособяват към новия ред. На тях
е отредена в а ж н а роля при възникването на се ксуал­
н ат а възбуда. Може би най-отдалечената от се ксуал­
ния обект ерогенна зона — окото, се оказва при усло­
вията на ухажва не то на обекта най-често в п о ло ж е ­
ние да изпитва дразнение поради особеното качество
на възбудата, поводът з а която в сексуалния обект
ние обозначихме като красота. З а т о ва предимствата
на сексуалния обект се наричат „прелести“. От една
страна, това дразнение е свързано с удоволствие, а
от друга — негово следствие е повишаването на се к ­
суа лнат а възбуденост или нейното предизвикване.
Прибави ли се в ъз буда та на някоя друга ерогенна з о ­
на, например па опипващата ръка, ефектът е с ъ ­
щият — от една страна, усещане па удоволствие, кое­
то скоро се з ас ил ва от удоволствието, п ор аж да н о от
промените в готовността, от друга страна, по-мататъш-
но повишаване на сексуалното напрежение, което с к о ­
ро преминава в съвсем явио неудоволствие, ако не му
се позволява да предизвиква по-нататъшно у довол­
ствие. По-ясен е може би един друг случай, когато на­
пример при сексуално невъзбудено лице някоя еро­
генна зона, да кажем, к ож а т а на гърдите изпитва

90 |Д опълнение от 1924 г.:] Срв. един опит за реш аването

на този проблем във встъпителните бележки към моята статия
„Икономическият проблем на м азохи зм а“, 1924.

96
дразнение в резултат на досег. Този досег п о р а ж д а ве­
че усещане иа удоволствие, но същевременно е спо­
собен повече от всичко друго да събуди сексуа лната
възбуда, която изисква нарас тва не на удоволствието.
К ак с т а жа , т ак а , че изпитваното удоволствие п о р а ж д а
потребност от по-голямо удоволствие — тъкмо това е
проблемът,

Механизмът на предварителното
.удоволствие

Ролята, която е отредена при това на ерогенните

зони, обаче е ясиа. Това, което в а ж е ш е за една от
тях, в ажи за всички. Пре дназ начението на всички з о ­
ни е да д оставят в резултат на подходящо дразнение
известна доза удоволствие, водещо до повишаване на
напрежението, което от своя страна т ряб ва да д о с т а ­
ви необходимата мотор на енергия, за да доведе п о л о ­
вия акт докрай. Пре дп осл ед нат а му част пък е под­
ходящо дразнене па някоя ерогенна зона, на с а м ат а
генитална зона па g l a n s penis от най-подходящия за
това обект — л иг ави цат а па влагалището, и под в л и я ­
ние на удоволствието, което тази в ъзбуда доставя, се­
га по рефлекторен път се получава моториата енергия,
■която води до отделянето на половите секрети. По
своята интензивност това последно удоволствие е най-
голямото, а но своя механизъм се р аз ли ча ва от пре­
дишното. То се п о р а жд а напълно от облекчаването,
представлява напълно удоволствие от у д ов ле т во ря ва ­
ме то и с него угасва временно напрежението на л и­
бидото.
Струва ми се, че и ма м основання да фиксирам т а ­
зи разлика в същността на удоволствието, породено
от в ъзбудата па ерогенните зони, и на другото удо­
волствие при отделянето на половите секрети, като им
д а м съответни названия. Първото може подходящо да
бъде обозначено като предварително удоволствие, про-
тивоположпо па крайното удоволствие, или у д ов ол ­
ствието от удовлетворението на се ксуалната дейност.
В т ак ъв случай предварителното удоволствие е с ъ щ о ­
то, което можеше да достави инфантилният полов па­
гон, ма кар и в отг ов аряща па детството степен; к ра й­
ното удоволствие с ново, т. е. свързано вероятно с

7. Зигмунд Фройд 97
условия, настъпили едва с пубертета. Фор му л ат а на
новата функция па ерогенните зони сега гласи: те се
използват с цел посредством получаваното от тях —
както и в инфантилния живот — предварително удо­
волствие да н ап рав ят в ъзможно пор ажд ането на по-
голямото удоволствие от удовлетворението.
Не отда вна можах да обясня едни пример от съв­
сем раз лпчната област па душевните явления, при
който също се постига по-голямо удоволствие в р ез ул ­
тат па по-слабо усещане на удоволствие, което д ей ­
ствува при това като съблазнителна премия. При то­
ва мм се отдаде възможност да вникна по-дълбоко в
същността на удоволствието91.

Опасности, които крие

п редварително го удотюлств и е

Връз ка та на предварителното удоволствие с

фантилния сексуален живот обаче се з ас ил ва от пато­
генната роля, която може да му бъде отредена. М е­
ханизмът, който води до предварителното удоволствие,
п ор аж да опасност за постигането на н ор ма лн ат а сек­
суална цел и тази опасност възниква тогава, когато
в дадено място на подготвителните сексуални процеси
предварителното удоволствие се ока же прекалено го­
лямо, а съответствуващото му напрежение — п река ле­
но слабо. Тогава изчезва стимулът да се п р о д ъ л ж а в а
сексуалният пропее по-нататък, целият път се с ъ к р а ­
щава и съответните подготвителни дснствия з амест ват
н ормалната сексуална цел. Опитът показва, че този
отрицателен пример е обусловен от това, че въпросиа-
та ерогенна зона и съответният частичен нагон още в
инфантилния живот са съденствувалп в необичайна
стенен за получаването иа удоволствие. Пр и ба в ят ли
се още моменти, които фиксират това положение, по-
късно лесно възниква натрапливост, която противодей-
ствува срещу включването па гоза предварително удо­
волствие в нова връзка. Подобен е фактическият ме-

U! Вж . моята публикувана и 1905 г. студия „Остроумието и

отношението му към нссъзнаваното“. П олуш зин ото благодарение
на техниката на остроумието „предварително удоволствие“ се из­
ползва с цол да се открие простор за по-голямо удоволствие
вследствие на отпадането на вьтреш ш пе задръж ки.

98
х аниз ъм пя много перверзни, които пред ст ав ляв ат з а ­
д ъ р ж а н е при подготвителните актове иа сексуалния
процес.
Явлението, което се и з р аз я ва в това, сексуалният
механизъм ла не и зпъ лн ява своята функция по в,; па
на предварително>о удоволствие, се избягва наи-гючо
ако приматът па гениталиите зони с ъщо е прел п е ч а ­
т ан още в д ет ск ата възраст. Това, изглежда, доПст.-i-
телпо се подготвя през втората половина па детство­
то (от осмата голина ло пубертета). През тези години
гениталните зови се д ъ р ж а т вече така, както в пе­
риода па зрелост, те с г а в а г средище па усещания на
в ъзбуда и на изменения па готовността, ако се пзпкг-
ва -пякакво удоволствие от удовлетворяването на л.*у-
гнте ерогенни зопп, макар п този ефект да сп остава
все още безцелен, т. е. да не допринася за п р о д ъ л ж а ­
ването па сексуалния процес. Сл едователно още в л.п-
ските голини наред е удоволствие от у довлетворение­
то възниква известно сексуално напрежение, ма кар и
по-малко константни и по-малко силно, п сега можем
да р азберем за що при изследването на източнициге
на сексуалността със също тъп пълно право можахме
да кажем, че въпросният процес действува както сек­
суално удовлетворяващо, така п сексуално в ъ з б у ж д а ­
що. Ние з аб ел я зв ам е, чс по пътя към познанието сме
си представяли отначало р азл и чи я та между инфа н­
тилния и зр ел ия сексуален живот прекалено големи,
и сега внасяме съответната коренния. Пе само о т кл о ­
ненията от нормалния сексуален живот, по н пормал-
-ното му форми ран е се определя от инфантилните
прояви на сексуалността.

[21 П РО Б Л Е М Ъ Т З А СЕКСУАЛНАТА В Ъ ЗБ У Д А

З а нас остана съвсем неизяснено .какъв е произхо­

дът на сексуалното напрежение, което възниква при
удовлетворяването па ерогенните зопп едновременно с
удоволствието, и ка кв а е неговата с ъ щ н о с т Ч Наи-

92 И звънредно поучително е, чс при употреба па думата

„L ust“ немският й ш ; държ и сметка за споменатата в т о к а а р о­
ля на подготвителната сексуална възбуда, която едновременно
доставя известна д о за удовлетворение и допринася за сексуално-

99
близкото предположение, че това напрежение произ­
тича по н яка къв начин от самото удоволствие, е не
само невероятно само по себе си, по н несъстоятелно,
защо то при най-голямото удоволствие, което е свърза­
но с отделянето иа половите продукти, не се получа­
ва каквото и да било напрежение, а напротив — вся­
ко напрежение изчезва. Следователно удоволствието и
сексуалното напрежение мотат да бъдат свързани с а ­
мо косвено.

Ролята на сексуалните секрети

Освен факта, че нормално само освобождаването

от сексуалните секрети слага край па се ксуалната в ъ з­
буда, съществуват и други основания сексуалното на-
прежеипе да се с върже със сексуалните продукти. При
аскетичен начин па живот половият а п а р а т се осво-
б о ж д а в а обикновено нощем па променливи, но не без­
порядъчни интервали от половите секрети, при което
това се с ъ про вожд а със сънуване па полов акт и из­
питване на удоволствие, п за този процес — нощната
полюция, трудно може да се отхвърли схващането, че
сексуалното напрежение, което умее да намери к р а т­
кия халюципатореп път към заместител на акта, е
функция на натрупването на семе в резервоарите за
половите продукти. В същия смисъл говори опитът от­
носно изчерпаемостта на сексуалния механизъм. При
изчерпан з а па с от семе е пе само невъзможно из­
вършването на полов акт, по и се губи дразпимостта
на ерогенните зони, п одходящата възбуда па които
тогава не може да предизвика какв ат о и да било на­
слада. Т ак а между другото узнаваме, че известна сте­
пен на сексуално напрежение е иужиа дори за възбу-
димостта на ерогенните зопп.
Това като че ли н а лаг а твърде широко ра зп р о­
страненото, ако не се л ъ жа , предположение, че н а­
трупването на сексуални продукти с ъ зд ав а и поддър­
жа сексуалното напрежение, при което налягането на
тези продукти върху стените иа техните резервоари
действува като д разнение върху гръбначно-мозъчния

то напрежение. „Lust" има двояк смисъл и означава изпитване

както на сексуално напрежение, така и на удовлетворение.

100
 център, чието състояние се в ъзприема от по-висшите
центрове и след това п ор ажд а в съзнанието п озна то ­
то усещане на напрежение. Ако в ъ зб уда та на ероген­
ните зони зас ил в а сексуалното напрежение, това би
могло да става само при условие, че ерогенните зони
се •намират в предварително установена аиатомична
връзка с тези центрове, повишават там тонуса на в ъ з ­
будата и при достатъчно сексуално н апрежение при­
в еж д ат в действие половия акт, а при недостатъчно —
стимулират произвеждането на половите секрети.
Слабостта на тази теория, която н апример е в ъ з ­
приета от Фон Кр афт-Еби нг в неговото описание на
сексуалните процеси, се състои в това, че т я — с ъ з д а ­
ден а з а обясняване на половата дейност на зрелия
м ъ ж — о бр ъща ма лк о внимание на три вида обстоя­
телства, които също е т рябвало да обясни. Това са
обстояте лств ата при детето, при ж е на т а и при мъ жк и я
кастрат. И в трите случая не става дума з а н а т р у п в а ­
не на сексуални продукти в съшия смисъл, както при
мъж а, което з а тр уд няв а безпрепятственото използване
на с хе мат а; все пак без друго трябва да се признае,
че тя с ъ д ъ р ж а данни, които биха улеснили кл ас иф и ­
ка ци ят а и на тези случаи. Т ак а или иначе пак о б р ъ ­
щ а м е внимание да не се приписват на фа к то ра на
натрупването иа сексуални продукти ефекти, каквито
той, изглежда, е неспособен да произведе.

О ценка на вътрешните полови части

Че с е кс уа лн а та възбуда може в значителна степен

д а не зависи от производството на полови с е к р е т и , п о ­
казват, и зг лежда, наблюденията върху м ъ ж ки кастра-
ти, при които либидото не се повлиява от операцията,
ма к ар че протпвоположното поведение, което в с ъщ­
ност мотивира операцията, е правилото. Освен това
отдавна е известно, че болести, конто са ликвидирали
производството па мъж ки полови клетки, са оставили
невредимп либидото и потентността на стерилния сега
индивид. Така че съвсем не е толкова чудно, както
твърди К. Рнгср93, че заг уб ат а на м ъ ж к а т а полова
4 ж л ез а в з р я ла в ъ зрас т може да н е о к а ж е по-нататъш-

53 C onrad R;egcr. Die K astration. Jena, 1900.

10!
но влияние върху душевното състояние на индивида.
И з в ър ш е н а т а и крехката въз рас т преди пубертета к а ­
страция се п р и б ли ж ав а наистина по своето в ъзд ей ­
ствие до целта да б ъдат премахнати половите белези,
ио и при това би могло освен са ма та з аг у ба на поло­
вата ж л е з а да се има предвид и едно з а б а в я н е на
развитието на други фактори, свързани с нейното пре­
махване.

Химическата теория

Опитите с животни, на конто са били отстранени

половите жлези (тестикули и яйчници) и са им били
съответно присадени нови такива органи, при г ръ б на ч­
ни животни (вж. LipschiUz. Op. cit., S. 13) хвърлиха
най-после н я к а к в а светлина върху произхода на сек­
су алнат а в ъзбуда и при това още повече о м а л о в а ж и ­
ха значението на в ъзможното натрупване на клетъ ч­
ни полови продукти. В резултат на експеримента с та­
на възможно ( 0. Щ а й н а х 94) едии самец да бъде пре­
в ър нат в са мк а и обратното — една с а м к? да бъде
п ревърната в самец, при което психосексуалното по­
ведение иа животното се променяше с ъобра зно със со­
матичните полови белези и едновременно с тях. Това
определящо пола влияние ока зва обаче ие частта на
половата жл ез а , която п роиз вежда специфичните по­
лови клетки (сперматозоиди и яйце), а интерстициал-
ната й тъкан, поради което авторите изт ъкв ат зн ач е­
нието й като „пубертетна ж л е з а “ . Твърде възможно е
по-нататъшните изследвания да п окажат, че пубертет­
ната ж л е з а нормално е двуполово устроена, с което
би била обоснована анатомически теорията за бисек­
суалността на висшите животни, и още сега е вероят­
но тя да не е единственият орган, който има нещо о б­
що с произвеждането на сексуалната възбуда и на

94 В 17-а бележка под лииря Фройд е описал п о -п о д р о б н о

експеримента на Ойгеп Щ айнах (1 8 6 1 — 1944). Освен с т а к а н а ­
реченото превръщане на половете физнологът н биологът Щ ай­
нах — от 1912 г. завеж дащ фнзиологпчното отделение на Ф изио­
логичния експериментален институт при Академията на науките
във Внена, етапа известен с о п и п п е си за подмладяване на з а ­
старяващ организъм и за" ден еш пето па хипофизата, както и с
установяването па мъжки и женски сексуален хормон. — Бел,
ред.

102
полежите белези. Във всеки случаи това ново биологи­
ческо откритие подкрепя онова, което по-рано знаехме
за ролята па щитовидпата ж л е з а за сексуалността.
Сега можем да повярваме, че в пнтеретигшалпата чг.ет
•на половата ж л е з а се п ро изв ежда т особени химически
вещества, конто, поети от кръвта, помагат да се о с ъ­
ществи натоварванет о на определени части от цен­
тр а л н а т а нервна система със сексуално напрежение,
както вече позна ва ме подобио п ре вр ъща не на токсич-
но д р а зн е хт е в особено оргаиио дразнение or други,
приети като чужди иа тялото отровни вещества. Как
в ъзниква сексу алнат а възб уда в резултат на дразнене
на ерогенните зони при по-раншно н ат о ва рв ан е иа
централните апарати и какви усложнения се п ол уч а­
ват от чисто токсичните и физиологичните дразнения
при тези сексуални процеси — дори само хипотетич­
ното р аз г л еж д а н е на тези въпроси не може да се по­
с тавя като з а д а ч а на този етагг. З а нас е достатъчно
като съществено в това сх ващане з а сексуалните п р о ­
цеси да подкрепим предположението за с ъ щ ес т ву в а­
нето па особени секрети, произтичащи от се ксу алн ата
о бмян а на в е ще ств ата95. З а що то това привидно пронз-

9:; Целият този абзац от „Химическата теория" дотук датира

в тази си редакция от 1920 година. В нърнош нздаипс от 1905 г..
к а к т о и в дг,сте слсднащи издания, в м есю него фигурира сл ед­
н и я т пасаж: „Истината с, че пе можем да дадем каквито и д а
било сведения за същността па сексуалната въ збуда, и то креди
всичко защ ото не з:;асм с кои орган или кои органи е свързана
сексуалността, откакто разбрахме, че сме надценявали половите
ж лези и това им значение. След като изненадващ и открития ни
изясниха важната роля па щитовидпата ж леза за сексуалността,
м о ж е м да предположим, че тепърва ни предстои да познаем съ ­
ществените II фактори. Който изпитва потребност да запълни та­
зи голяма празнота в нашето знание с иеокоичателна хипотеза,
опирайки сс на активните секрети, които бяха открити в G landula
thyreoidea, ще сн състави горе-долу следната представа: Чрез
п о д х о д я щ о дразнение па ерогенните зони, както и прн другите
условия, прн които възниква сексуална възбуда, в организма се
р а з л а г а едни повсеместно разпространен секрет, продуктите от
ч и е т о разлагане причиняват спсцнфичпо дразнение з а възпроиз­
в е ж д а щ и т е органи или за свързания с тях гръбиачно-мозъчеи
ц е н т ъ р , каквото превръщане на токсично дразнение в особено ор­
ган но дразнение познаваме от действието на други, приети като
ч у ж д и н а тялото отровни вещества. Д ори само хипотетичното
разглеж дане на усложненията от чисто токсичните и физиологич­
н и те дразнения, конто се получават прн тези сексуални процеси,
не м о ж е д а се поставя като задача и а този етап. Впрочем аз пе

103
 f

волно предположение ее подкрепя от познание, което

малко е вземано предвид, но което з а с л у ж а в а изклю­
чително голямо внимание.ЦНеврозите, които могат да
се обяснят са мо със смущения в сексуалния живот,
п оказв ат извънредно голямо клиинчно сходство с фе­
номените на интоксикация и в ъз дър жа ни е, конто се
получават при редовното приемане на достав ящи удо­
волствие отровни вещества ( а л к а л о и д и ) . J

[3| ТЕО РИ ЯТА ЗА Л И Б И Д О Т О 96

С тези предположения за химическата основа на

с ексуалната възб уда са тв ърде съзвучии спо ма гател ­
ните представи, които сме си съставили, за да опо­
з наем психичните прояви на сексуалния живог. Ние
установихме понятието л и б и д о като количествено про­
менлива сила, която може да и змерва процеси и пре­
в ръ ща н ия в об ластта иа с е ксуа лн ат а възбуда. Ние
р аз л и ча в а м е това либидо от енергията, която следва
да се припише на душевните процеси с оглед на осо­
бения й произход, и по този начин й придав аме с ъщо
качествен характер. С обособяването на либидинозна-
та от друг ат а психичпа енергия и з р а з я в а м е предполо­
жението, че сексуалните процеси в орг анизма се р а з ­
л ич ав ат от процесите на храненето по особения си хи-
мизъм. Ан ал изът на перверзните и иси хо неврозите ни
доведе до схващането, че тази сексуа лна възбуда се
получава не само от т а к а наречените полови части, но
и от всички органи на тялото. Т а к а ние си с ъзда ва ме
представата за едно количество либидо, представено
психически от т а к а нареченото от нас азово либидо,
чиято продукция, увеличение или намаление, раз пре­
деление или изместване трябва да ни даде възможност
да обясним н аб люд ав ан ите пснхосексуални феномени.
Но това азово либидо става лесно достъпно за ана-

придавам значение на тази особена хипотеза и бих бил веднага

готов да се откаж а от нея в полза на друга, стига само да се
запази основният й характер — подчертаването на ссксуалния
хим изъм.“ — Бел. ред.
95 Целият раздел с изключение на последните три изречения
е включен в изданието от 1915 година. Той се основава д о голя­
ма степсн на произведението на Ф ройд „Zur E iniuhrung des &аг-
zitim us“ (вж . настоящия том ). — Б ел , ред.

104
лнтнчио изследване само ако е намерило психично
приложение като п ъ л не ж [Bes elz ungj па сексуални
обекти, т. е. ако се е превърнало в обектно либиоо.
П с их о ан ал из ат а на т а к а наречените неврози па пре­
насяно (хистерия, и а трап ли ва невроза) ни д ав а в ъ з­
можност да стигнем тук до достоверно познание.
З а съдбата на обектното либидо можем оше да
узнаем, че то бива отклонявано от обектите, като ос та ­
ва витаещо в особено състояние па напрежение н н а­
кра я се в р ъщ а в своето Аз, така че отново става а з о ­
во либидо. Ние наричаме азовото либидо в противо­
положност на обектното либидо също и нарцистично
либидо. Опрени на психоанализата, пие г ледаме като
през граница, която не бива да прекрачваме, проявите
на нарцистнчпото либидо и си състав яме представа за
отношението на д ва т а вида либидо97. Парцистичното,
или азовото либидо ни и з гле жд а като голям резервоар,
от който из хо жд ат пълне жит е към обектите и в който те
отново се в ръща т, а нарцистичпия либиден п ълне ж па
Аза — като реализирано в ранпото детство първичпо
състояние, което бива само скрито от по-късните и з л ъч ­
вания на либидото, но всъщност се е з ап аз ил о з ад тях.
З а д а ч а т а на една теория за либидото па невротич­
ните н пспхотичните з аб о л я в а н и я би т ряб вал о да се
състои в това, да изрази всички н а блю дав ан и феноме­
ни и разкрити процеси с термините па икономията на
либидото. Лесно можем да се досетим, че по-голямо
внимание ще се отделя при това на азовото либидо,
особено когато се касае за о бяснявапе на д ълбоките
пенхотични з аб ол яв ан ия. Трудността в този случай се
състои в това, че методът па нашето изследване, пси­
х о ан ал из ата , ни д а в а засега достоверни сведения с а ­
мо за измененията в обектното либидо, но не може
лесно да разграничи азовото либидо or другите енер­
гии, които денствуват в А за 98. З а т о ва по-нататъшиото

97 [Допълнение от 1924 г.:| Тона ограничение е загубило ве­

че предишната си валидност, откакто на психоанализата станаха
достъпни в по-голяма стенен и други неврози освен „неврозите
а а пренасяно“.
95 Вж . ,,Zur Em fclirurig ries N arziB m us“, in: „Jahrbuch des P s y ­
ch o a n a ly se“, VI, 1914 (вж. настоящия том) [Допълнение от 1920 г.:].
Терминът „нарцисизъм" не е създаден от Неке, както погрешно е
■посочено там, а от X. Елис.
развитие па теорията за либидото е възможно засега
само по умозрителен път, Всичката полза от д о с е г а ш ­
ното психоаиалптпчно наблюдение обаче сс губи, ако
по примера па К. Г. Юнг самото понятие з а л иб и до ­
то се изпразва от с ъд ър жа ние , като се св ежда до пси-
хична първнчпа сила.
Обособяването па сексуалните първични поризи от
другите и ог ранича ва не то по този начпп па понятието
за либидо до първите намират солпдпа подкрепа в
разгледаното по-горе предположение за особения хи-
мпзъм па сексуалната функция.

[4] П О ДЧЕРТА ВАН И НА Р А ЗЛ И Ч И Я Т А

M l*Ж Д У М Ъ Ж И Ж Е Н А

Известно е, че едва с пубертета се обособяват

м ъж ки ят и же нс кият характер — противоположност,
която като никоя друга ок а зв а ре ша ва що влияние в ъ р ­
ху целия облик иа жи вота на човека. Мъжк о то н ж е н ­
ското устройство се разп озн ав ат наистина още в д ет ­
с к а т а възраст; сексуалните з а д р ъ ж к и (срам, о т в р а щ е ­
ние, с ъс тр ад ан ие и т. н.) се развиват у малкото моми­
че по-рано п прн по-малка съпротива, отколкото при
момчето; 'наклонността към сексуално и зтласкване и з­
глежда изобщо по-голяма. Където се п роявяват час­
тични нагони на сексуалността, те предпочитат п ас ив ­
пата форма. Лвтоеротичната дейност на ерогенните
зони обаче е една и съща при д ва та пола и поради
това в детството не съществува възможност за р а з л и ­
чаване на пола, ка квато се появява след пубертета.
С оглед и а автоеротичните и мастурбациопнн с е ксуа л­
ни прояви би могло да се обоснове тезата, че сек­
суалността на малките момичета има напълно мъ жк и
характер. Нещо повече, ако можем да в ложим в по­
нятието „ м ъ ж к и “ и „ ж ен с ки “ по-определено с ъ д ъ р ж а ­
ние, би могло също да се твърди, че либидото по п р а ­
вило и закономерно е мъжко по своята природа, все
едно д ал и се наб лю да ва у м ъж или у жена, и е неза-
внеимо от неговия обект, бил той м ъ ж или ж е н а " .

59 (Допълнение от 1915 г.:| Н еобходим о е д а сс изясни, чс

понятията „м ъж ко“ и „ж снско“, чисто съдърж ание изглеж да тън
чiMuu-мислено за общ оразпростракепото мнение, в науката спа-

ЮО
 След като се за по з на х с теорията за бисексуално-
стта, с мя та м този момент за р е ш а в а щ в случая и мис­
ля, че ако пе се д ъ р ж и сметка з а бпсексуалността,
едва ли могат да се схв анат фактически н а б л ю д а в а ­
ните сексуални прояви па м ъ ж а и ж ена та.

В одещ и зони при мъжа и жената

Аб страхирайки се от това, мога да добавя само

още следното: в одещата ерогенна зона п при детето
от женски пол се намира в клитора, следователно съ-
ответствува па м ъ ж к а т а генитална зона в г лавичката
на м ъ ж к и я член. Всичко, което можах да узная за ма с ­
т ур бац ия та при малки момичета, се отнасяше до кли­
тора, а не до ония части на външните гениталии, кои­
то са в ажни за по-късните полози функции. Аз самият
сс с ъ м ня в ам дали под влияние на изкушение дете от
женски пол може да стигне до пешо друго освен до
ма стурбация па клитора, и то по изключение. Тъй че­
стите тък мо при млади момичета спонтанни о б ле к ч а в а ­
ния от сексуална възбуденост се п р ояв яв ат и спазми
на клитора и честите му ерекции д а в а т в ъз можност па
момичетата и без наставления иравплпо да съдят за

дат към нам-обърканито и могат да се разлагат в най-малко три

насоки. Понятията мъжко и женско се употребяват ту в смисъл
на активност н пасивност, ту о биологичен, а сгш о и в социоло­
гичен смисъл. Първото от тези три значенин е същ ественото и
m iii-много употребяваното в психоанализата. 13 съответствие с то­
ва значение либидото се обозначава по-горе. в текста като мъж ­
ко, защ ото нагонът с винаги активен, дори когато сп е поставил
пасивна цел. Второто, бпологичпото, зиачс:!не на мъжко и ж ен ­
ско допуска най-ясното определение. М ъж ко и ж снско се харак­
теризират' тук с присъствието на семенни, респективно яйчни клет­
ки п е изпълняваните от тях функции. Лк"! нанос и а и нейните
странични прояви, по-енлното развитие па мускулите, агресивно­
стта и по-голямата интензивност на либидото са тясио, но не по
Н еобходимост свързана с бпологнчпата м ьж ес;веност, защ ото има
животински видове, при конто тези качеетва притежава по-скоро
самката. Третото, соцнологнчното значение получава съ д ъ р ж а­
нието сп в резултат па наблюдения върху действително същ еству­
ващи мъжки и женски индивиди. При човека то показват, че пи­
то в психологичен, нито в биологичен смисъл се среща чиста мъ­
ж ественост или ж енственост Всеки индивид сочи по-скоро една
смесица от неговите биологични полови б . л е ’н с. биологичните
черти на другия пол и едно съчетание на активност и пасивност,
както доколко тези психични черти зависят от биологичните, така
и доколко са независими от тях.

107
сексуалните прояви на другия пол, като просто п р ен а ­
сят усещанията на собствените си сексуални процеси
върху момчетата.
И с к ам е ли да разберем превръщането на малкото
момиче в же на , трябва да проследим п о -н атат ъши ата
съдба на тази възбуди мост на клитора. Пубертетът,
който носи па момчето споменатия голям изблик па
либидото, се отличава при момичето с нова в ъл на на
изтласкване, от която бива зас ег ната тъкмо се к су а л­
ността на клитора. Ж е р т в а на това изт ласк ва не става
именно известна част от м ъж к ия сексуален живот. П р и ­
чиненото при това и зтласкване в периода на п убе рт е­
та на ж е на т а зас илв ане па сексуалните з а д р ъ ж к и по­
р а ж д а дразнение за либидото на м ъ ж а и го к а р а да
се проявява по-а,ктивпо: с повишаването на либидото
се зас ил ва и ссксуалпото падцеияване, което се и з р а з я ­
ва в пълна степен само при п ро тив ящата се, от ричаща
своята сексуалност жена. Тогава клиторът — ако при
допуснатия най-после полов акт сам се в ъ з б у ж д а —
з а п а зв а р ол ят а си да п редава тази в ъзбуда по-нататък
в съседните женски полови части, та ка както една т р ес ­
ка борина може да се използва за р аз п ал ван ет о на
по-сурови д ър ва за горене. Често пъти е нужно и з ве ­
стно време, докато се осъществи това пренасяне, през
което м л ад а т а жена е нечувствителна. Тази нечувствн-
телност може да стане трайна, ако зоната на клитора
не предава св оята възбудпмост, което именно се п о д ­
готвя от голяма мастурбационна дейност в детската
възраст. Известно е, че нечувствнтелността на жените
често е са мо нрнвидна, локалиа. Те са нечувствителни
при входа на влагалището, по съвсем не са невъзбу-
димп откъм клитора или дори откъм другите ерогенни
зони. Към тези ерогенни причини за печуветвптелиоет
се прибавят тогава и психични, обусловени също от
изтласкването.
Ако ерогенната възбудпмост се пренесе от клитора
иа входа па влагалището, же на т а е сменила по този
начин своята водеща при по-късната сексуална дейност
зона. докато м ъ ж ъ т е за па зи л своята още от детство­
то. В та:;н смяна на воде щат а ерогенна зона, както и
в усиленото изтласква не в периода на пубертета, ко е­
то ся каш према хва и нфа нт ил ната мъжественост, с j
крият главните условия за предразположението на
же н ат а към невроза и особено към хистерия. С л е д о в а ­
телно тези условия са най-тясно св ърза ни със същно­
стта на женствеността.

[51 НАМИРАНЕ НА ОБЕКТ

Д о к а т о в резултат на пубертетните процеси сс ут­

в ъ р ж д а в а п риматът на гениталните зони и напорът
на възбудения член при м ъ ж а властно сочи към нова
с е ксу алн а цел — проникване в една в ъ з б у ж д а щ а ге­
н ит а лн а та зона телесна кухина, в психнчно отношение
се търси обект и подготовката за това се извършва от
най-ранно детство. Когато най-първото сексуално удо­
влетворение беше свързано оше е приемането на х р а ­
на, половият нагон имаше в майчината гръд сексуален
обект извън собственото тяло. Той го загуби едва по-
късно, може би тъкмо по времето, когато за детето
стана в ъз мож но да си състави цялостна представа за
лицето, на което прин ад лежи д о став ящия т му у довле­
творение орган. Тогава половият нагон става по п р а ­
вило автоеротичен и едва след преодоляването па л а ­
тентния период се в ъзстановява първоначалпото отно­
шение. Не без сериозна причина сученето иа детето от
майчината гръд е ста на ло образец за всяко любовно
отношение. Н а мира не то на обект е всъщност повторпо
н а м и р а н е 100.

Сексуалният обект в кърм аческия период

От тези първи и най-важни от всички сексуални от­

ношения обаче и след отделянето на с е кс уа лн ата дей­
ност от приемането на храна остава в а ж н а част, ко я­
то помага да се подготви изборът на обект, т. е. да се
върне загубеното щастие. През целия латентен период
детето се учи да обича други лица, които му помагат
з неговата безпомощност и з а до в ол яв а т потребностите
му, напълно по обр аз еца па сукалчеокото му отноше-

100 [Допълнение от 1915 г.:] П сихоанализата учи, че има два

пътя за намиране на обект, първо, описаното в текста, което ста­
ва в ъ з основа па раиноинфантилпнте образци, и, второ, иарпи-
стичното, което търси собственото Аз и го намира в друго. П о­
следното има особено голямо значение за патологичния му и з­
ход, но не се вписва в настоящия контекст.

109
пие към к ъ р м ач к а т а или като негово продължение.
Мо же Пи всеки би се обявил прогни тона нежните чув­
ства н голямото уважение пя детето към хората, кои-
г* го гледат, ла се идентифицират с г ол о ва любов, аз
обаче смятам, че по-точпо гтспхслогично изследвано ще
може да установи тази идентичност вън от всякакво
съмнение. Общуването па детето със своята къ рма ч ка
е за него и сеекз ащ източник на сексуална в ъзбуда и
удовлетворение чрез ерогенните зони, толкова повече
че к ъ рмач ката — по правило все пак ма йката — се
грижи за самото деге с чувства, които произтичат от
■сексуалния и живот, гали го, целува го и го люлее в
л юл кат а и съвсем я-впо се отнася към него като към
заместител па пълноценен сексуален о бе кт '01. По в ся­
ка вероятност манната би сс изплашила, ако и бъде
обяснено, че с нежностите си с ъ б у ж д а половия пагон
■на детето си и подготвя по-къспата интензивност на
този нагон. Тя смята своите действия за аеексуалиа,
„чиста" любов, защото грижливо избягва да в ъ зб у ж д а
гениталиите на детето повече, отколкото е необходимо
за по дд ържан е на неговата хигиена. Но както пи е
известно, половият пагон не се с ъ буж да сам'о чрез в ъ з ­
б уждане па г ениталната зона; това. което наричаме
нежност, един ден неизбежно ще прояви въздействието
си върху гениталните зони. Дори да си д ав а ш е по-доб­
ре сметка за голямото значение па пагона за целоксп-
нпя душевен живот, з а всички етични н психични
прояви, ма йк а та и след това прозрение би си спестила
все пак всякакви упреци към себе си, Тя изпълнява
само споя дълг, когато учи детето да обича; нали го
трябва да етапа свестен човек с енергична сексуална
потребност и да върши в живота си всичко, към кое­
то го тл аска нагонът. Пре кал ен о голяма родителска
нежност ще бъде, разбира се, вредна, тъй като уско­
рява половото съзряване, н е топа. че „ р а з г л е з в а “ де­
тето и го прави неспособно да се о тказва временно от
любов в по-късния живот или да се зад ов ол яв а с по-
малко любов. Едпо от пап-енгурни]е п ре дз на ме но ва ­
ния за б ъ де ща нервозност е ненаситността на детето

101 Ако го:,ч схвп ц ап с ".а стори -на някого „ксшу-нстзсг-о“, не­
ка т о li прочете за спразка почти същ ото по смисъл третиране па
отношенията м е ж д / май;;а и дето v X. Елис („D as G esclilechts*
tr-.-iuhr, 1903, S. 16).

I 10
в искането си за псжност от страна на родителите, а,
от друга страна, тъкмо невропатнчнп родители, които
обикновено клонят действително към прекомерна н е ж ­
ност, най-вече будят с милувките си п р е д р аз п о ло же ­
нието на детето към невротично з аб ол яв ан е. Този п ри ­
мер впрочем показва, че за невротични родители има
по-преки пътища да п ред ад ат болестта си на деца i а
от наследствеността.

Инфантилният Jcrpax %

Самите деца от ранни години се д ъ р ж а т така. с я­

ка ш привързаността им към хората, конто ги гледат,
има х ар а кт ер а на сексуална любов. С трах ът на д е ц а ­
та п ърв она ча лно не е нищо друго освен израз на ю вл,
че им. лицева л юби ми ят човек; затова те посрещат със
страх всеки ч ужд човек; стр ахуват се да стоят на т ъ м ­
но, защото тогава не в и ж д а т любимия човек, и се
успокояват, ако могат да го д ъ р ж а т в мра ка за ръка.
Влиянието на всички детски страхове и па приказките
за духове на бавачките се надценява, когато те биват
обвинявани, че култивират страхлнвост у децата. Д е ­
ца, конто са склонни към страхлпвосг, възприемат с а ­
мо т акива приказки, които на други деца не п равят
абсолютно никакво впечатление; а към страхлнвост са
склонни само деца със_св£ъхснл е п и ли тгр f }кгп?.вр р м&р iу
р а з вит, или j r r a нал^ 1тапорнст поради изнежеиост полов
на"г oil Z Д е те то Т е д ъ р ж и при това като възрастен, пре­
връща йк и либидото си в страх, когато не може да~до“
Беде до удовлетворение, з атова пък възрастният, койтс
се е невротнзирал поради неудовлетворено либидо*. с(
д ъ р ж и в страха си като дете, почва да се бои, щом .ос
таи е сам, т. е. без човек, в чиято любов смята, че е си­
гурен, и иска да успокои този свой страх с иай-детнп
ски действия102.

|0~ Обясиенисто на произхода ла детския страч дъ л ж а на е д ­

но тригодишио момче, което чух да моли от една тъмна стая:
„Лелко, говори с мен: страх у нам се. защ ото с толкова тъмно.“
Л елята му извика: Каква полза от топа? Та ти не мс виж
даш .“ — „Няма значение — отговори детето, — когато някои гово
ри, става светло.“ Значи то се боеш е не от тъмното, а защ ото
липсваше любимият човек, и мож еш е да обещ ае, че ще сс успо­
кои, щом получи доказателство за неговото присъствие. [Д оиьл
яенне от 1920 г.:] Откритието, че невротичният страх произхожда

111
 Бариерата на кръвосмешението
Ако нежността -на ролителите към детето б ла гопо ­
лучни с и збя г на л а да събуди половия му нагон п р е ж ­
девременно, т. е. преди д а са налице телесните усло­
вия па пубертета, с т а к а в а сила, че д уше вн ат а в ъзбуда
явно си пробива път до г ениталната система, тя може
да изпълни своята з а д а ч а да ръководи това дете в
з р я л а възраст при избора иа сексуален обект. Р а з б и ­
ра се, за детето е най-лесно да избере за сексуални
обекти същите лица, които обича от своето детство с,
т а к а да се каже, приглушено л и би д о103. Мо е о т л а г а ­
нето на сексуа лната зрелост е спечелено време покрай
другите сексуални з а д р ъ ж к и да се издигне б а ри ерата
■на кръвосмешението, да сс ас имилират оипя морални
предписания, които изрично изключват от избора на
обект любимите лица от детството като кръвни род­
нини. С ъ блюд ав ан ето на това ограничение е преди
■всичко културно изискване на обществото, което не
трябва да допуска семейството да проваля интереси,
конто са му нужни за съ здаването на по-високи со­
циални единици, и защото обществото с всички ср ед ­
ства се стреми да р аз хл аби у всеки индивид и особе­
но у юношата единствено мер ода вн ата в детството
връзка с неговото семейство10'1.
Но изборът на обект се и звършва най-напред в
п редставата и половият живот на току-що у з р я в а щ а ­
та м л а де ж едва ли има друга възможност да се раз-

от либидото, че представлява трансформиран негов продукт и сле­

дователно сс отнася към либидото, както оцетът — към вино го,
с един от пйи-значитслиитс резултати от пспхоаналптичпото и з­
следване. В ж . ио-пататънш ата дискусия по този проблем в моиге
j.Yoricsur.gcu zt.ir Finl'iminsj in die P sy ch o a n a ly se“. 19IG— 1917, къ­
дето също не съм стигнал д о окончателно обяснение.
103 Ср. по този повод казаното за избора иа обект от детето:
„нежната насоченост“ в раздела „Двукратен избор на обект“ па
втората от настоящите студии. — Бел. ред.
134 (Допълнение от 1915 г.:] Ограничението па кръвосмеш е­
нието спада вероятно към историческите завоевания па човечество­
то и би трябвало подобио иа други нравствени та бута д а е за-
фиксираио вече у много индивиди в резултат на оргаишшо
наследяване (ср. моето съчинение „Totem unci Tabu“. 1912— 1913).
Все пак исп.чоаналитичпото изследване показва колко интензивно
се бори все. ощ е индивидът в периодите на своето развитие с. из­
кушението па кръвосмешението и колко често се поддава на него
във въображ ението сп и дори на практика.

112
гърне, освен да се осъществява във въображението,
т. е. в представи, на които не е съдено да се р е а л и ­
з и р а т 105. В тези фантазии у всички хора отново се по­
яв яв а т инфант илните наклонности, засилени сега от
соматичното акцентиране, а сред тях със закономерна
честота и на първо място — д иференцираният вече в
повечето случаи в резултат на половото привличане
сексуален порив на детето към родителите, на сина
към ма й ка та и па д ъ щ е р я т а към баща та. Съще вр е ме н ­
но с преодоляването и отхвърлянето на тезн явно ин-

105 [Допълнение от 1920 г.:] Ф антазиите в периода на пубер­

тета са свързани с изоставеното в детството сексуално изследва­
не и се наблю дават дори в една част от латентния период. Те
м ож е напълно или в голямата сп част да остават в несъзнавапо-
то и затова често нс могат да бъдат отнесени към точно опреде­
лен момент. Те имат голямо значение за възникването на различ­
ни симптоми, тъй като представляват чисто и просто техните пред­
варителни етапи, т. е. създават формите, в които намират удовле­
творение изтласканите компоненти иа либидото. Те са също пър­
вообразите на нощните фантазии, конто се осъзнават като съни­
ща. Сънищата често пъти не са нищо друго освен възкресяване
на такива фантазии под влиянието и във връзка със запазилите
сс от будпо състояние дразнения през деня („останки от ден я“).
Сред сексуалните фантазии през периода на пубертета изпъкват
някои, които се отличават с това, че се наблюдават най-често н
са твърде независими от преживяванията па индивида. Такива са
фантазиите за подслуш ване на половото общ уване иа родителите,
ранното изкушение от страна на любими лица, за заплахата or
кастрация, фантазиите за пребиваване и дори за преживявания в
майчината утроба п така нареченият семеен роман, в които
подрастващ ият реагира па разлпчното си отношение към
родителите в настояшня момент и в детството. Близостта на тези
фантазии д о мита в последния пример бе посочена от О. Раик в
неговия труд ,.Der M ythus von tier Geburt des Ile ld en “ (1909).
C право се твърди, че Елпповият_ комплекс е същностният
комплекс па неврозите и представлява. съществШа" част 'от'тяхнотог
съдърж ание. В него достига връхната си точка~ ТТНфпнn гл!fата сек­
суалност, която е по-късните си въздействия оказва решаващо
влияние върху сексуалността па възрастния. На всеки новороден
се поставя задачата да преодолее Едиповия комплекс; който не е
в състояние да стори това. е обречен на <псв£уза>. П рогресът на
психоаналнтпчната работа все но-ясно показва значението на I:ти­
повия комплекс: признаването му е станало паролата, коя to р а з­
граничава привържениците иа психоанализата от нейните прелив­
ници. (Допълнение от 1924 г.:| В друго съчинение („D as Trau­
ma der G e b u r l\ 1924) Рапк c обяснил привързаността към майка­
та с ембрионалния период п по този начин е посочил бнологнчиа-
та основа па Едиповия комплекс. За разлика от гор;чпло;::е:юго
той извеж да ограничаването па кръвосмешението от трлвматичио-
то впечатление от страха от раж дане.

8. Знгмунд Фройд 113

лестуозни фантаз ии се н аб лю да ва една от н ай -в ажн и­
те, по и най-болезнепите психични прояви на нубсртет-
пия период — о свобождаванет о от авторитета на р оди­
телите, в резулт ат па което тепърва ее съ зда ва тъй
в ажн ият за културния напредък антагонизъм между
новото и старото поколение. Н а всеки един от -етапите
по пътя на развитието, конто индивидите трябва да
преминат, известен брои от тях биват з а д ъ р ж а н и , т а к а
че има и лица, които изобщо не са преодолели авто­
ритета на родителите и не са престанали или само в
незначителна степен са престанали да изпитват ■неж­
ност към тях. То за са най-вече момичетата, които за
радост на родителите дълго след пубертета з а п а з в а т
напълно детската* си любов, и тук” е много поучително
да се установи, чс в по-късен брак на тези момичета
липсват сили да д арят мъжете си с това, което им се
полага. Те стават студени съпруги и си остават сек­
суално нечувствителни. Това показва, че прн вид но не-
се ксуалната любов към родителите и п о о в а т а любов
се подхранват от един и същи източници, т. е. че п ър ­
вата съответствува само на инфаитилиа фнксация на
либидото.
Колкото повече се п р иб л и ж а в а м е до по-дълбоките
смущения в нспхосексуалного развитие, толкова по-
очевидно ст ава значението на ннцестуозння избор на
обект. Прн психоневротнцнте поради това, че те от­
хвър лят сексуалността, нсихосексуалната дейност за
намиране па обект до голяма степен или напълно се
извършва в нееъзнаваното. За момичетата, които из­
питват св ръхголяма потребност от нежност и също тъй
голям у ж а с от реалните изисквания на половия ж и ­
вот, се прев ръща в непреодолимо изкушение ж е л а н и е ­
то, от една страна, да осъществят в живота си идеа­
ла за сексуална любов, а от друга — да скрият л иб и­
дото си з а д нежност, която могат да проявят без у п­
рек към себе си, прн което з ап а з в а т за цял живот ип-
фап тилпата, осв ежена в пубертета наклонност към ро­
дителите или б р атят а и сестрите си. Психо ана лиз ата
може лесно да д о к а ж е на такива лица. чс те са в л ю ­
бени в тези техни кръвни роднини в об що разпрост ра­
нения смисъл па думата, като р азк рие с помощта на
симптомите и па други прояви на болестта техните не-
съзиавапп мисли и ги преведе в съзнавани. Също и

114
когато някои зд рав прели това ч ов е к се разболее слол
нещастна любов, механизмът па т а к о в а заболяваме
може да се открие със сигурност и обратното насоч­
ване на неговото либидо към п р ед поч итан ит е в дет­
ството лица.

П о следиц и от инфантилния
избор на обект

И този, който благополучие е и зб яг ал ичцестуозне­

то фиксиране па своето либидо, не е напълно избавен
от неговото влияние. Явен отз вук па тази ф а з а в р а з ­
витието е фактът, че много често първото сериозно
влюбване на м ла ди я м ъ ж има за обект з р я ла жена, а
•на момичето — по-възрастен, п р и т е ж а в а щ авторитег
мъж, които могат да с ъжи вя т в тях о браза па м а й к а ­
та и на ба ща та . На вя р но изборът на обект се о с ъ щ е­
ствява изобщо чрез по-свободи о п р и д ъ р ж а н е към тези
образци. П^еди_всичко м ъ ж ът търси своя. обект по з а ­
пазилия се в спомени те му о бр аз на майката, който
доминира в него о т ' самото н а ч а л о на детството; н а ­
пълно т ъ з в у ч н о с това е, ако все още ж и в а т а ма йк а е
против това нейно подновяване и го посреща в р а ж д е б ­
но. При такова значение на д етските отношения към
родителите за по-късния избор на сексуален обект е
лесно да се разбере, че всяко н арушение на тези о т­
ношения на детството има най-сериозни последици за
сексуалния живот след н астъпването па зрелостта; п^в
ревността на любе щи я винаги мож е д а се открие нн-
фаТГпШТПЯТ ТГО^ШГпли пан-ма л кот6 1 i шргПТтпТШото под-
крепл~нпе'. РззДОри между самите родители или н е щ а ­
стен брак между тях о бусл ав ят най-сериозното пред­
разположение за нарушено сексуално развитие или за
невротично з а б о л яв ан е на децата.
Инфантилното р аз пол ожен ие към родителите е мо­
же би н ай -в ажн ат а, но пе единствената от следите,
които, освежени в пубертета, сочат пътя за избора на
обект. Др уг и з ач ат ъци със същия произход п озво ля ва т
на мъжа, опирайки се все още на детството, да ку лт ив и­
ра повече от една-единствена сексуа л н а редица и да с ъ з ­
даде съвсем различни условия з а избора на об ек т10г>.

103 [Допълнение от 1915 г.:] Н еизброими особености ма лю ­

бовния ж ивот на човека, както и иатрапливостта иа самото влюб-

115
 Предотвратяване hci инверсията
П
I*

Една в ъзниква ща при избора на обект з а д а ч а се

състои в това да не се с б ъ р к а противоположният пол.
Както е известно, тя не се р ешав а без известно опип­
ване. Пър ви те п-ориви след пубертета доста често се
насочват погрешно, без това да причинява трайна вре­
да. Д е с о а р 107 с право обърна внимание върху това, как-.
ва закономерност ее проявява в ек зал ти ран ото п рия­
телство на мл ад еж и и девойки с тям подобни. Най-г о­
ляма та, сила, която предот вра тяв а трайна инверсия -на
сексуалния обект, несъмнено е притегателната сила,
която излъчват едни към други противоположните по­
лови белези; за обясняването на тази сила в контекста
на това изложение не може да се к а же нищо108. Но то­
зи фа к т сам но себе си е недостатъчен да изключи
инверсията; към него се прибавят навярно в се в ъ з м о ж ­
ни подсилващи моменти, преди всичко в ъз пир ащи ят
авторитет на обществото; където инверсията не се р а з ­
г лежд а като престъпление, там може да се установи,
че тя напълно отговаря на сексуалните наклонности
на немалко индивиди. Освен това за м ъ ж а мо же да
се приеме, че детският спомен за нежността на м а й к а ­
та и на други жени. на грижите па които той е бил
предоставен като дете, енергично ст-.действува той да
насочва своя избор към ж е н а т а ,0!\ докато изпитаното
от страна на б а щ а т а ранио сексуално н ап л аш в ан е и
конкурентното отношение към него го отблъскв ат от
същия пол. Д в а т а момента в а ж а т обаче и за момиче-

вапе могат изобщ о да бъдат разбрани само чрез ретроспективно

позоваване на детството и като остатъчно влияние на топа дет­
ство.
137 М ак Dessr.ir. „Zur P sy ch o lo g ie der V ita se x u a lis“, in: „Allge-
m eine Zeitschrift fiir P sych iatric“, 1894, Bd. 50, S. 941.
108 [Допълнение от 1924 г.:] Тук му е мястото да посочим
един несъмнено фантастичен, но извънредно остроумен труд на
Ферепци {„Versuch einer G enitaltheorie“, 1924), в който половият
живот на висшите животни се извеж да от историята на тяхното
биологично развитие.
103 Краят на ф разата, както и двете следващ и изречения д а ­
тират от 1915 година. В изданията от 1905 и 1910 г. вместо тях
фигурира следната формулировка: „Д окато момичето, което с п у ­
бертета бездруго навлиза в период на изтласкване, бива възпи­
рано от любов към същия пол от стимулите на съревнование­
то. — Бел. ред.

116
 чиято сексуална дейност се н ами ра под специално­
т о покровителство на майката. По този начин се с ъ з ­
д а в а вражд еб но отношение към собствения пол, което
р к а з в а р еш ав а що влияние върху избора на обект в
смисъла, .който се приема з а нормален. Възпитаването
а момчетата от мъ же (от роби в древния свят) съз-
ава, из гле жд а, благоприятни условия за х омосексуал­
ист; прн д не шн ат а аристокрация честотата на инвер­
с и я т а ст ава може би ма лк о по-понятна, като се има
п р е д в и д използването на м ъ ж е за д о ма ш на прислуга,
ка кт о и по-малките лични грижи на ма й ка та з а свои­
те деца. При някои ииверсии се установява, че раино-
то отпадане на единия от д в а м а т а родители (поради
смърт, р аз вод или отчуждение), слсд kO'Cto ост ана лия т
родител е п ривлякъл върху себе си ц ял ат а любов на
детето, е з а фи к си ра л о условието з а пола на избраното
по-късно за сексуален обект лице и по този начин е
направпло в ъ з м о ж н а трайна инверсия.

РЕЗЮМЕ

Бр ем е е да се опитам да р езюм ир ам казаното д о ­

тук. Н а ш а т а отправна точка бяха отклоненията на по­
ловия нагон от неговия обект у неговата цел, а пред
.нас се поставяше въпросът д ал и тези отклонения п ро ­
изтичат от вродено п редраз положение или вследствие
на жизнените влияния. Ние можахме да отговорим на
този въпрос с помощта -на становището ни за проявите
на полевия нагон при пенхоневротицнте — многоброй­
на човешка група, която не стои дал еч от зд рав ите
хора, до което становище стигнахме в резултат па иси-
х о а п а л н т и ч и о изследване. По този начин установихме,
че прн :езн лпца наклонностите към всички перверзни
могат да б ъд ат д о каз ани като и есъзнавапн сили и че
те се прояв яв ат като фактори, конто ф ор ми рат симп­
томите, и можахме да кажем, че jjeB£ 0 3 a i a е е.анл вит
негатив., на перверзията. Прн установеното сега голямо
■разпространение иа наклонностите към перверзия се
■наложи гледището, че предразположението към п ер ­
верзни е ггьрвоначално всеобщо предразположение на
човешкия полов нагон, от което в хода на съзряването

117
се развива иормалпото сексуално повеление вследствие
па органични изменения и на психични з а д ръ ж ки . Н а ­
дявахме се, чо можем да посочим иървоначалпото
предразположение в детската възраст; сред силите,
които о граничават насоката па половия нагон, и зт ък ­
нахме срама, отвращението, състраданието и соц иал ­
ните конструкции на мор ала и авторитета. Т ак а във
в с як о, за фик си ра но отклонение от нормалния полов ж и ­
вот ние т ря бв аш е да видим известна з а д р ъ ж к а в р а з ­
витието п инфантнлнзъм. Тр яб в аше да поставим па
преден план значението па вариациите па първоначал-
иото предразположение, но между тях и жизнените
влияния да допуснем оп юше п не па взаимодействие, а
не на противоположност. От друга страна, тъй като
иървоначалното п редразположение тря бв аше да е ком­
плексно, самият полов пагон пи и з гл еж д аш е като не­
що съставено от много фактори, което в перверзните
ся к аш се р аз п ад а на своите компоненти. С ле дов а те л­
но перверзните се оказаха, от една страна, зад ръжки ,
от друга — дисоцпацпп на иормалпото развитие. Д в е ­
те гледища бяха обединени’ в предположението, чс по­
ловият пагон па възрастния възниква от съчетаването
на много пориви па. детския живот в единство, в стре­
меж към една-единствена цел.
Пие добавихме и обяснението на п реобла да ването
на перверзните наклонности при пенхоневротнците,
сх ващайки го като колат ерал но з а п ъл в ан е на стр ани ч­
ните пъти ща при отклоняване на главпото русло вслед­
ствие на „из тл ас к ва не то “, и тогава пристъпихме към
р аз гл еж да не то на сексуалния живот в детската въз­
ра с т 110. На мерихме за достойно за съжаление, че се от­
ричаше съществуването на полов пагон в детската в ъз­
раст и че нерядко н аблюдаваните сексуални прояви на
детето се описваха като анормални явления. На нас
ни се струваше, напротив, че детето идва на бял свят
с наченки на сексуална дейност и още при приемане-

1|!) [Допълнение о т 1915 г.:[ Това важ и ис с а м о за „негатив­

но“ проявяващите се в неврозата наклонности към перверзия, но и
:;п позитивните, така наречени еъшнискп перверзни. С ледовател­
но псслодиите трябва да се обяенннат не само с фиксирането н а
инфантилните наклонности, по н с иоврпта към тях вследствие н а
измествана па л р у п п с пт/ишш иа сексуалнага насоченост. Затова
н п о зи т и в и те перверзни се поддават па психоаналитични терапия.

118
то на храна изпитва сексуално удовлетворение, което
след това то постояпио се мъчи да си д о сп иш с д о б­
ре известното „смучене“ (Lu de r n) . С ек с у а л н а ! а д е й ­
ност па детето пе се развива обаче в кр ак с други- е
му функции, а н ав лиз а след к ра т ъ к период на разцвет
от втората д а п е т а т а годила, в т а к а н аречения лат w i ­
t c h "период, р " този ие]Яюд производството па сексуал-
иа възбуда съвсем не престава, а п р о д ъ л ж а в а и с ъ з ­
д а в а _запас_рт е неп пщ, които до голяма степен се из­
полз ва за други, иесексуалпн целп, именно, от една
страна, за п реминаване на сексуалните компоненти в
социални чувства, от друга страна (чрез и зт ласкване
и реактивни о б р а зу в а н и я ) , за и з г р а жд а н е па по-късни­
те сексуални бариери. Съобразно с това силите, конто
с а предназначени да д ъ р ж а т половия пагон в известни
граници, сс и з г р а ж д а т в детската в ъз раст за сметка
«ай-вече па перверзни сексуални пориви и с помощта
« а възпитанието. Д ру г а част от инфантилните с е ксуа л­
ни пориви не намира приложение и мож е да се п ро я­
ви като сексуална дейност. При това може да сс
узнае, че сексуалната възбуда на детето идва от р а з ­
лични източници. Удовлетворението възниква преди
всичко в резулт ат на подходящо дел ик атно в ъ з б у ж д а ­
не на т а к а наречените еротични зони, в качеството на
каквито могат да функционират вероятно всяко място
« а к ож а та и всеки сетивен орган, по всяка вероятност
всеки орган, прн което съществуват известни з а б е л е ­
жителни ерогенни зони, чието в ъ з б у ж д а н е от опреде­
лени органични механизми е поначало осигурено. О с­
вен това сексуална в ъзбуда възниква като страничен
•продукт прн цяла редица процеси в организма, щом
те достигнат известна интензивност, особено при всич­
к и по-силни душевни вълнения, дори и от мъчително
естество. Възбудите от всички тези източници все още
ме се съчетават, а всяка преследва отделно своята
цел, която се състои просто в изпитването н а опреде­
лено удоволствие. Следователно половият нагои в д е т­
ск ата в ъзраст не е центриран и отначало н яма обект,
а е автоеротичен.
Ерогенната зона па гениталиите почва да се про­
я вя ва още в детските години, било като доставя удо­
влетворение при подходящо дел ик атн о дразнение но-
добно на всяка д руг а ерогенна зона, било като но не

119
съвсем понятен начин едновременно с удовлетворение­
то от другите източници предизвиква сексуална възб у­
да, която има особено отношение към генитална та з о­
на. Ние би т р яб вал о да с ъ ж а л я в а м е , че не мо жа хме
да стигнем до задоволително обяснение па отношение­
то ме жд у сексуалното удовлетворение и сексуа лната
в ъзбуда, както и ме жд у дейността на г ениталната з о ­
на и останалите източници на сексуалността.
Изс ле дв ан ето на -невротичните смущения ни п о к а з ­
ва, че в детския сексуален живот от самото начало
могат д а се видят наченки на една ор ганиз ация на
компонентите н а половия нагон. В първата, много ран-
на ф а за на преден план стои оралната еротика; вто­
рата от тези „предгенитални"' организации се х а р а к т е ­
ризира с преобладаиието на садизма и аналната еро­
тика и едва в третата ф а з а (която при детето се р а з ­
вива само докато стигне до п рим ата на фа ло с а) с ек­
суалният жи вот се определя от участието на с ъ щ и н ­
ските генитални зони.
Като един от н ай-из ненадващите р езултати т р я б в а ­
ше да установим, че този ранен разц вет на и нф а нт и л­
ния сексуален живот (от втората до петата година)
сочи и избор на обект с всичките му богати душевни
прояви, така че с в ърз ана та с него и от г ов аря ща му
фаза , въпреки недостатъчното обединение на отделни­
те компоненти на нагона и неопределеността на сек­
с уа лн ат а цел, т рябва да се оценява като важен пред­
вестник на по-късиата окончателна сексу ална орг ани­
зация.
Фак т ът на двукратно начало па сексуалното р аз в и­
тие при човека, т. е. на прекъсването па това р азв и­
тие от латентния период, ни се стори достоен за осо­
бено внимание. Той представлява, и зг ле жд а, едно от
условията за способността иа човека з а развитие на
no-внссжа култура, но и за склонността му към н е вро ­
за. При родствените на човека животни, доколкото
знаем, не може да се д о ка ж е нещо апалогично. Уста­
новяването на произхода на това човешко качество би
т ряб вал о да се търси в праисторията на човешкия
род.
Какв а степен н а сексуални прояви в д етск ат а в ъ з ­
раст мо же да се смята за нормална и н е у в р е ж д а щ а по-
нататъшиот о развитие — не м ож ахме да к а же м . Ха-

120
р актерът на сексуалните прояви се оказа предимно
мастурбсшнонеп. От опит установихме по-нататък, че
р ъншннте влияния..на. изкушението могат да предизви­
кат преждевременни п рекъсвания на латентния пе­
риод, включително., и. д а ...д ове да т дсг п рекратяването
МУ, и че при това половият нагон на детето се утвър-
Зкдава като по лимор фпо-нердерз.ен; п о-нататък — че
всяка ^акава..£.а_нна се ксуална дейност н ам а л я в а по­
датливостта на детето на в ъ з п и т а н и е ^ '
“^ В ъ п р е к и непълнотата на нашите познания за ин­
фантилния сексуален живот т р я б в а ш е да се опитаме
да изследваме измененията, които започват в него с
■настъпването на пубертета. И з б р а х м е две от тези из­
менения като меродавни: подчиняваното на всички
други източници на сексуална в ъзбуда под примата на
гениталните зони и процеса иа намиране на обект.
И двете са подготвени още в д етск ата възраст.
Първото става благодарение па механизма на из­
ползване на предварителното удоволствие, при което
иначе самостоятелните сексуални актове, които са
свързани с удоволствие и възбуда, с та в а т подготвител­
ни актове за новата сексуална цел — о св о б о жд а в а н е ­
то от половите продукти, постигането на която слага
край на се ксуалната въз буда при огромно удоволствие.
При това тря бв аше да и маме предвид дифе рен ци ран е­
то на половото същество на мъж н жена и да уста но­
вим, че за превръщане в ж е на е нужно ново и з т ла ск ­
ване, което премахва известна доза инфантилна м ъ ж е ­
ственост и подготвя же на т а за промяна на водещата
генитална зона. Н а к р а я установихме, че изборът на
обект се н ап р ав л яв а от инфантилните, освежени но
време на пубертета наченки на сексуално р а з п о л о ж е ­
ние н а детето към родителите му и към лицата, кон­
то го гледат, и поради и здиг натата междувременно
бариера на кръвосмешението се пренасочва от тези ли­
ца към подобни на тях. Най-после ще прибавим още,
че през време на преходния период на пубертета с о ­
матичните и психичните процеси на развитие протичат
известно време изолирано един от друг, докато по­
средством едно стигащо до инервацня на гениталиите
Интензивно любовно вълнение се с ъ зда де нормално
изискваното единство на любовната функция.

121.
 С м ущ ава щ и развитието моменти

Всяка кр ачк а по този д ъ л ъ г път ма развитие мож--

да сгане пупкт, в k U ' i i o се и з въ ршв а фиксиране,
всяка пролука г> този слижси кочпле ке — повод за д.\-
социяция иа нолоппя пагон, как го обяснихме вече е
различни примери. Ос гп за ни и м е ла направим п p e r л е
на различните смущг.г,апш развитието вътрешни и вънп;
■ни моменти и да деГмзнм кое м-.что на механизма за
сяга и зхождащото от тях смущение. Това, което п о ­
ставяме редом едно до д ; т о , може, раз бира се, да к-с
е равностойно и ние чркбза да д ъ р ж и м сметка за труд­
ностите, с върз ани е н а д л е ж н а т а оценка на отделните
моменти.

Конституция и наследственост

На първо място тук може да сс назове вроденото

разли чие на сексуалната конституция, имащо вероятно
ре ша в ащо значение, което, както е близко до ума, мо ­
же да се установи само от по-късните му прояви, а и
тогава невпнагн е г оляма достоверност. ТТпе го с х в а ­
щаме като п ре об ла да в ан е на един или друг от р а з ­
нообразните източници на сексуална възб уда и с м я т а ­
ме, че такова различие иа предразположението във
всеки случаи трябва да се прояви и крапнпя резултат,
дори да може да си остава в границите на н ормално-
то. Р аз б ир а се, в ъз мо жн и са и такива вариации на
лървопачалното предразположение., които по необходи­
мост и без по-пататъшна помощ т р я б в а да доведат до
формирането на нормален сексуален живот. Тогава те
могат да б ъдат наречени „дег ене рат ивни“ и да се р а з ­
глеждат като израз на наследено израждане. Във
връзка с това т ряб ва да информирам з а един з а б е л е ­
жителен факт. Прн повече от половината от моите
нсихотерапевтпчно третирани тежки случаи иа хисте-
рия, иат рап ли ва невроза и т. н. успях със сигурност
да д о к а ж а прекаран от б а щ а та сифилис преди брака ,
било че те са страдали от табес или прогресивен п а ­
ралич. било че а н ам не зат а можеше д а установи сифи-
литичното им заб ол яв ан е по н я к а к ъ в друг начин. Из-
ричпо отбелязвам, че дегикстад. али по-късно невротщх-
ни, ня ма х а телесните белези на наследствен сифилис,
 ‘така че тъкмо н е но рмал нат а сексуална конституция
т р яб в аше да сс р аз г л е ж д а като последна издънка нз
сифилитнчното наследство. Колкото п да съм далеч
от мисълта да представям произхода or сифилитични
'родители като неизменно или необходимо етиологично
условие за -иевроиатнчна конституция, все пак смятам,
‘че наб лю да ва но то от мен съвпадение не е случайно н
'без значение. ** ‘ *“ ' ~~
Наследствените обстоятелства иа позптнвпо первер­
з н и т е пе са гака добре известни, защот о те умеят да
се и з м ъ к ва т при разпит. Има все пак основание да се
допусне, че при перверзните важи същото, както и при
неврозите. Р а б о т а т а е там, че нерядко се срещат пер­
верзни н пенхопсвроза в едни и същи семейства, и то
разпределени м ежд у различните полове така, че м ъ ж ­
ките членове па семейството, или един ог тях, са пози-
тивпо перверзни, а женските съобразно със склонност­
та на техния пол към изт ласк ва не са негативно пер­
верзни, хистеричин — добро д оказателство за устано­
в ената от нас съществена връзка между двете з а б о л я ­
вания.

По-нататъшиа преработка

Не може обаче да се зас т ъп ва становището, че със

у з а ч а т ъ к а на различните компоненти в с е ксуа лн ата кон-
v ституция е еднозначно предрешено формирането на
<* сексуалния живот. По-скоро обусловеността п р о д ъ л ж а ­
ва да действува и възникват нови възможности в з а ­
висимост от съдбата, която сполетява п рииждащите от
>, отделните източници сексуални потоци. Тази по-ната-
тъшна преработка очевидно е окончателно р е ш а ва що ­
то, докато, ако се съди по описанието, е д н ак в а консти­
туция може да доведе до три различни крайни резу л­
тата.
[1] Ако всички п р ед раз пол ожен ия сс з а п а з я т в тях-
ното прието за пормално релатнвпо отношение и със
зрелостта се з асилват, крайният резу лта т мо же да б ъ ­
де само перверзен сексуален живот. Ан ал и зъ т на т а к и ­
ва ненормални копетптуциоиалпи предр азп ол ожен ия
все още не се п рове жд а както трябва, но все п ак ни
са известни вече случаи, които лесно се о бяс няв а т с
я а к и в а п редразположения. З а цяла редица фиксацио-н-

123
■ни перверзни например авторите смятат, че необходи­
ма предпоставка за тях е вродената слабост на поло­
вия нагон. В тази форма подобна теза ми и зглежда
несъстоятелна; тя придобива обаче смисъл, ако се има
предвид конституционалиата слабост на единия фактор
на половия нагон — гениталната зона, която по-късно
поема функцията да обедини отделните сексуални д ей ­
ности за целите иа п р о д ъ л ж ав ан ет о на рода. Това не­
обходимо в пубертета обединение трябва в т а к ъ в с лу ­
чай да не сполучи и -най-силната от оста на лите ком­
поненти ще н ал о жи своята дейност като п ер в е р зи я 111.

Изтласкване

[2] Д р у г е крайният резултат, ако в хода иа р а з ­

витието някои от свръхсилно з а ло же н ит е компоненти
са обект на процес на изтласкване, за който трябва да
отбележим, че не е равнозначен на прекратяване. С ъ ­
ответните възбуди се причиняват при това както об ик­
новено, но психични пречки не им позволяват да по­
стигнат своята цел и те биват изтласкани по разни
други пътища, докато се проявят като симптоми. Р е ­
зул т ат ът може да бъде приблизително нормален се к­
суален живот — в повечето случаи ограничен,-«© д о ­
пълнен с исихопевротична болест. Тъкмо тези случаи
са ни добре известни от психоаналнтичното и з сл ед в а­
не иа невротици. Сексуалният живот на так ив а лица е
зап оч на л както сексуалният живот на перверзните и
г оляма част от детството им е запълнено с перверзна
сексуална дейност, която понякога далеч надх върля
периода на зрелост; след това по вътрешни причини —
най-вече още преди пубертета, но понякога дори д ъ л ­
го след него — се наб люд а ва обрат в изтласкването и
от този момент, без старите пориви да угасват, пер-
верзията бива сменена от невроза. Ид в а ни на ум по­
говорката „ Блудница на младини, моралистка на с т а ­
рини”, само че младостта се е о к а з а л а в случая п р е к а ­
лено кратка. Това сменяне на перверзията от невроза

111 |Допълнс;ш е от 1915 г.: ] При това често се виж да, че в

периода на пубертета най-напред има една пормална сексуална
насоченост, която обаче вследствие на вътрешната и слабост тър­
пи крах при първите външни пречки н бнва сменена от рецидив
на перверзната ф.чкеадия.
8 живота на едно и също лице тряб ва също както спо­
менатото по-горе разпределение на перверзните и не­
врозите ме жд у различните лица от едно и също семей­
ство да бъде съпоставено със схв ащан ет о, че н ев роза­
та е негативът на перверзията.

С уб ли м ира не

[3] Третият краен резултат при ненормално кон-

ституционално пред разп ол ожен ие ста ва възможен в
резултат на процеса на „суб ли м ира не“, при който за
свръхсилните възбуди, предизвиквани от отделните из­
точници на сексуалността, се откриват отдушник и при­
л ожение в други области, така че от о п асн ат а сама по
себе си подбуда се получава значително повиша ва не
на психичната работоспособност. Тук може да се от ­
крие един от източниците на художественото творче­
ство и в зависимост от това, дали подобно с у б л им и ра ­
не с пълно или непълно, а на ли зът на х ар а кт ер а на ни-
сокопадарени, -особено на п ри те ж ав а щи художествени
з а л о ж б и лица ще установи наличието на работоспо­
собност, перверзия и невроза, примесени в различно
съотношение. Р азновидност па сублимирането е може
би потискането чрез реактивни о б разувания, което, к а к ­
то вече установихме, започва още в лате нтния период
на детето, з а да п родължи в благоприятен случай през
целия живот. Това, което наричаме х а р а к т е р “ на чо­
века, е изградено в значителна стенен от м а т ер и ал а
на сексуалните възбуди и се състои от фиксирани още
от детството нагони, от придобити чрез сублимира не
конструкции и от такива конструкции, които са пред­
назначени д а потискат ефективно перверзни, осъзнати
като неприложими п о рив и' 12. По този начин общото
перверзно сексуално п редразположение на детството
може да бъде оценено като източник на редица наши
добродетели, доколкото чрез реактивни о б раз ув ан ия
дава тл асък за тяхното и з ра б о т в а н е113.

1,2 [Допълнение от 1920 г.:) При някои черти иа характера

бе установена дори връзка с определена ерогенна компонента. Та­
ка ииать'.', пестеливостта и любовта към реда п р оизхож дат от
прилагането на аналната еротика. Честолю бието се обуславя от
силио уретрално-еротичяо предразположение.
113 Едни познавач на човешката природа като Емил Зола
олисна в „Радостта да ж ивееш '4 момиче, което с весело себеотри-

125
 С лучайно прсокивяното

Ако се сравни освоб ожд ав анет о от с е к с у а л н и : е про­

дукти с поривите на п з п м . ж ^ а н е и сублимирана, ito-
с ле ди iiiе два процеса, ч и и ю вътрешни условия ни са
напълно неизвестни, далеч отстъпв ат но значение: на
всички други влияния. Конто причислява и з т л а с к а н о ­
то и с\*блимиран?то към констнтуциопалпите п о е л :з*
положения и ги р а з г ле ж да като течни жизнен:,' пеел*
ви, топ има п а п с п ш а правото да твърД и, че окон ча­
телното формира.не на сексуалния живот с преди :.;с,м-
ко резултат от вродената конституция. Но проницател­
ният човек нима да оспори, че в так ова взаи мод ей ­
ствие на фактори остава простор и за мо д ифиц ир ащо ­
то влияние на случайно преживяното в детството
по-късно. Не е лесно да се оцени ефективността па
констнтуционалните и случайните фактори в тяхпото
взаимоотношение. В теорията се н а б лю д ав а неизменна
склонност към надценявано иа първите; те ра пе вт ич на ­
та п рактика подчертава в ажността па последните. В
никакъв случаи не бива да се заб р ав я, че между д в е ­
те .съществува отношение на взаимодействие, а не иа
взаимно изключване. Коиетнтуинопалпият момент т р я б ­
ва да чака п реживявания, които из тъкват неговото
значение, случайният има ну жд а да се опре на консти­
туцията, за да прояви своето въздействие. З а повече го
случил можем да си представим едни та ка наречен1
„допълнителен р ед “, в конто о т сл а бв ащ а та интензив­
ност на единия фактор се бал ан си ра от п о в и ш а в а щ а ­
та се интензивност па другия, но няма ме основание да
отричаме съществуването па крайни случаи в к р а и щ а ­
та на реда.
Повече в духа на психоаналитичното изследване е,
ако първостепенно място сред случайните моменти се
о тр ежда на п ре жи вяв ан ия та в детството. Тогава един
етиологичен ред се раз членява на два, единият от кон­
то може да бъде определен като „свързан с предраз-

цаинс принася безвъзм ездно в жертва всичко, което има и за кое­

то бн могло да претендира — имущество и мечти, на любимите
си хора. В детството си това момиче с било обладано от ненасит­
на потребност от нежност, к ои ю и едни случай, когато е биле
пренебрегнато заради друга, ш ониа в жестокост.

126
положението", а вторият — като дефинитивен. В п ъ р ­
вия конституцията и случаннитс преживявания в дет ­
ството взаимодсиствуват така, както във втория —
предразположението и по-късните травматични п р еж и ­
вявания. Въздействието на всички моменти, к о н т и вре­
дят на сексуалното развитие, се и зр аз я ва в това, че те
Предизвикват поорат, в ръща не към предишна ф а за на
развитието.
Тук ние п р о д ъ л ж а в а м е да изпълня ва ме н аша та з а ­
дача ... да избро яв аме моментите, известни ни като
о ка зва щи влияние върху сексуалното развитие, все ед­
но дали те пред ст ав ляв ат ефективни сили н ш само
тяхпо проявление.

Преж девременна сексуална

зрелост

Подобен момент е спонтаината преж девременна сек­

суа л н а зрелост, която може да бъде д о ка з а н а със си­
гурност най-малкото в етиологията на неврозите, м а ­
кар че тя, както и другите моменти, е недостатъчна
с а м а по себе си да бъде техен причинител. Тя се про­
я вя ва в прекъсване, с ъ к р а щ а в а н е или п рекр а тя ва не на
и нфа нт илния латентен период и става причина з а . сму-
щення, като води до се кс уa J i ' i i jt j ;шя вцу.. ко и то, от една
г г р я н а ■ по р а , T i -' -състоянне на сексуалните з а ­
д р ъжк и, а о т " д р у г а — вследствие на н е разв ит ат а ге-
ТшталТПГсдсте м а , м ог а т да имат само х ар а к т е р а на
т1ер_всрзид. Тези наклонности към перверзия сега мо­
гат да се з а п а з я т като такива и след настъпили из­
тл ас кв ан ия да се превърнат в причинители на невро­
тични симптоми; във всеки случай прежд ев ременна та
сексуална зрелост зат ру д ня ва . ж ела те лн от о по-късно
о в ла дя ва н е на половия нагон ог по-високите душевни,
инстанции... и засилва иатрамливни характер*. които-...и
без това придобиват психичните изразители на нагона.
П ре жде вр емен нат а сексуална зрелост често върви п а ­
ралелно с преждевременно интелектуално развитие;
като т а к а в а тя сс среща в печорнята на детството на
иай-нз^ъкнатите и най-продуктивните индивиди; т ог а ­
ва тя не действува, изглежда, така патогенно, както
кога го се появява изолирано.

127
 П р е хо д н и моменти

Освен за преждевременна та зрелост т ряб ва да се

д ъ р ж и сметка и за други моменти, които могат да бъ*
да т обединени с преждевременна та зрелост като »пре
х о д н и '. И з г л е ж д а е филогенетично предопределено р
к а к в а последователност се активизират отделните в ле­
чения н колко дълго могат да се проявяват, докато
п опа дн ат под влиянието па новопоявило се влечение
или на типично изтласкване. Но както в тази последо­
вателност във времето, така и в тяхното времетраене
се н аб людават, и зг лежда, вариации, които не може да
не о ка з в а т о пределящо влияние върху крайния резул ­
тат. Не може да е безразлично д ал и известна -насоче'
■ност се появява по-рано или по-късно от противопо­
ложи ата й насоченост, защото въздействието на едно
изтл аск ва не пе може да върне не ща т а в предишното
състояние; временно изменение в със та ва на компонен­
тите по правило води до изменение на резултата. От
друга ст ра на , особено интензивно възн ик ва щи те влече­
ния често протичат невероятно бързо, например хете­
росе ксуа лнат а в ръз ка на лица, които по-късно са с т а ­
нали явни хомосексуалисти. Иай-бурно възникващите
в детските години стре межи пе о пр ав да ва т о пасение­
то, че трайно ще п реоб ла да в ат в ха ра к те ра на в ъ з р а ­
стния; може също така да се очаква, че те ще изчез­
нат, за да отстъпят място на своята противоположност
(„Майските студове пе тр ая т д ъ л г о “ ). С какво се обяс­
н яв а т подобни временни смущения в процесите на р а з ­
витие, не мо жем дори бегло да изложим. Тук се от­
крива перспектива към по-плътна ф ал анг а от биоло­
гични, мо же би и исторически проблеми, до които пие
още не сме се п риближили на бойна дистанция.

Податливост на закр епване

Значението па всички ранни сексуални прояви се

засилва от един психичен факт ор от неизвестен произ­
ход, който засега може да бъде представен, раз бира
се, само като временна психологическа даденост. Им а м
предвид повишената податливост на закрепване, или
на фиксиране, на онези впечатления от сексуалния ж и ­
вот, които при по-късни невротицн, както и при пер-
верзнн т рябва да се приемат за допълване на ф а к т и ­
ческите данни, тъй като подобни преждевременни сек­
суални прояви не могаг д а се зап еч ат в ат у други л и ­
ца толкова дълбоко, че да въздействуват натраиливо
за тяхното шп-иаряие, и да могат да предначертаят
пътя па половия нагон за цял живот. Извсстио обясне­
ние па тази податливост па за кре пв ане ни д ав а може
би друг психичен момент, от който не можем да се
о тк а ж е м при обясня напето на причините па неврозите,
именно превесът, който следите от спомените имат в
душевния живот в сравнение с по-скорошните впечат­
ления. Този момент очевидно зависи от и нт е лект уа л­
ното развитие п расте с. повишаването на лнчната ку л ­
тура. Протпвоположио на това д и в а к ът се х а р а к т е р и ­
з и р а като „нещастно дете. н а моме нт а“ 114. П ора ди про­
тивоположността между култура и свободно сексуално
развитие, чиито последици могат добре да се просле­
д я т в облика па нашия живот, па по-ниско стъпало па
културат а п обществото е толкова ма ло в аж но за б ъ ­
дещия живот, а на по-високо стъпало толкова в ажн о
к а к е протекъл сексуалният живот на детето.

Ф иксиране

Благотвориото влияние на току-що споменатите пси­

хични моменти е от полза при случайните поощрения
на детската сексуалност. Последните (на първо място
изкушение от страна на други деца или на възрастни)
д а в а т ма териала, конто е помощта на първите може
д а бъде фиксиран в трайно смущение. Т а к а з на ч ит е л­
н а част от по-късно наб люд ав ан ите отклонения от нор­
малния полов живот се установява поначало както при
невротиците, т ак а и при перверзните чрез впе ча тле­
нията от свободния от сексуалност, както се твърди,
период на детството. Причините, които водят до тези
отклонения, са податливостта на конституцията, п р е ж ­
девременната зрелост, повишената податливост на з а ­
крепване и случайните поощрения на половия нагон в
резултат па чуждо влияние.

114 Ь ъ зм ож по о по-голямата податливост на закрегпзапс да е

и резултат от особено интензивни соматични сексуални прояви и
но-рашш годшш.

9. Знгмуид Фромд 129

 Незадоволителният резултат от тези изследвания
на смущенията в сексуалния живот обаче сс д ъл жи на
топа, че знаем съвсем недостатъчно за биологичните
процеси, в конто сс състои същността на сексуалност­
та, за да съз дадем от отделните пи с х в а щ ан ия теория,
достатъчна за разбиранет о както на нормалното, така
п па патологичното.
 КЪМ В Ъ В Е Д Е Н И Е Т О
ВПЛРЦИСИЗМЛ

Терминът нарцисизъм произлиза от клпничного опи­

сание и с бил употребен от Г1. П еке през 1899 г. за
обозна ча ва не па оншз_а__гюведнп1е^j ^ n j ^ p T . o j f иди видът
третира -собственото сп тяло подоопо па сексуален
обект, т. е. съзерцав а, гали н "милза тялото сп със с е к ­
суално удоволствие, докато чрев тези действия постиг­
не пълно задоволяване. В тази форма ■нарцпспзмът
има значение па перверзни, .която е п ог ъл на ла г.ядо-
стния сексуален живот на лицето и зато ва отговаря па
предположенията, с които пристъпваме към изс ле дв а­
нето на всякакви перверзни.
По-къепо прн исихоапалптнчното наблюдение се з а ­
белязва, че отделни черти па парипетпчиото поведение
се с ре щ а т при много лица, обременени с други см уще­
ния, спорсд Задгср например при хомосексуалистите, и
най-накрая се стига до предположението, че о боз на че­
н а т а като нарциензъм проява на либидото би могла да
се р а з г ле ж да в много по-широк обхват и да претенди­
ра з а място в нормалното сексуално развитие на чове­
ка. Това предположение се породи именно от трудно­
стите при психоаиалнтпчната работа с певротпци, з а ­
щото подобпо иарцистичпо поведение на същите с я ­
ка ш огр анича ва ше в ъ змо жнос тт а да им се повлияе. В
този смисъл нарцпспзмът по би о зн а ч а в а л перверзня,
а лпбидннозио допълнение към егоизма па инстинкта
за самосъхранение, частица от които, както е право се
смята, поси в себе си всяко живо същество.
След като бс направен опит разбирането за демен-
цпя нрекокс (К ре п е л и н ) или за шизофренията (Ь ло й -
лер ) да бъде подчинено па либидинозиата теория, с т а ­
на н аложит елно да се заемем с пр ед став ата за п ъ р ­

131
вичния п нормален нарцпсизъм. Подобни болни, конто
предложих да наричаме парафренпцн, п роявяват две
основни черти на хар акт ер а: налудност за величие и
загуба на интереса към външния свят (лица п предме­
ти). Поради последното изменение те не п одл ежат на
въздействие чрез психоанализа ц не могат да б ъдат
излекувани въпреки пашите усилия. От връщан ето на
парафре ппка от външния свят предполага обаче по-
точпо описание. Историкът п певротикът, стра да щи ог
патраплпви мисли, също са загубили в ръзка та с дей­
ствителността, доколкото са засегнати от болестта.
Анализът обаче показва, че те в никакъв случаи не са
прекъснали еротичната си в р ъз ка с л иц ата и пред ме­
тите. Те са ги съхранили във в ъображе нието си, а то­
ва означава, чс, от една страна, са заменили или сме­
нили реалните обекти с в ъ о б р а ж а е м и от своите спо­
мени, а, от друга страна, не полагат никакви усилия
за постигане на своите цели спрямо тези обекти. Това
състояние па либидото би т ряб вал о да х а р а к те ри з ир а­
ме е употребявания от Юпг без разграничение израз
интроверсия на либидото. Д р у г е проблемът с пара-
фрепика. Тон, из гле жда, наистина е отдръцнал своето
либидо от лицата и предметите на външния свят, без
да ги е заменил с в ъоб ража еми . Там, където ст ав а т а ­
кава з амян а, изглежда, чс се касае за второстепенен
процес, за опит за самолечеиие, целещ да върне л и ­
бидото към обекта.
Възниква въпросът: ка кв а е с ъ д б ат а на отклонено­
то от обектите либидо при шизофренията? Налудност-
та за величие е показателна. Тя е в ъ зн ик на ла за смет­
ка на обектното либидо. Отдръпнатото от външния
свят либидо € прибавено към Аза така. че възниква
тип поведение, което можем да наречем иарциспзъм.
Но са ма та налудност з а величие не е нещо ново, а
както знаем, тя е з а д ъ л б о ча ва н е п прояв яв ане па едно
състояние, съществувало още преди това. Така стигаме
до схващането, чс нарцисизмът, които възниква чрез
пренасяне па либидото от обектите върху собственото
Аз, е вторичен, наслоен върху един първичен нарциси-
зъм, който е замъг лен от различни влияния.
Още в ед нъ ж отбелязвам, че тук н яма м за цел да
разя сн яв ам нлн з а д ъ л б о ч а в а м проблема за ш из о фр е­
нията, а само събирам онова, което вече е ка з ан о на

132
други места, за да мотивирам включването на нарци-
сизма.
Друг, трети източник за легитимното според мен
по-нататъшно и з г р а жд а н е на теорията за либидото са
н аши т е наблюдения и схв ащан ия за душевния живот
иа д епата и на примитивните народи. При последните
от кр ив аме черти, конто бихме могли да причислим към
налудиоетта за величие, ако бяха единични случаи,
■напр. н адцепяване в л аст та на техните ж е л а ни я и пси­
хични действия., „всемогъществото на ми с ъ л т а “, вяра
в магическата сила на словото, една техника срещу
външния свят — „ м а г и я т а “ , която се явяв а последова­
телно п рилагане на това предразположение към н а л у д ­
ност за величие1. Аиалогично отношение към външния
свят оч акв аме и при съвременното дете, чието р а з в и ­
тие е много по-псизяснено. Така си с ъ з д а в а м е пред ст а­
вата за п ърв она ча лн ия лнбнден п ъл не ж j В e s et z uпц] 2
на Аза, част от който по-късно се пренася към обек-
тйте, но по принцип това преминаване на либидото
към обектите не е окончателно, либидото п ро д ъ л жа в а
д а се отнася към обектите така, както тялото на про-
т о пл азмен ат а жив отинка към изтласканите от него
псевдсподин. Тази част от проявите на либидото беше
отначало встрани от нашето изследване, което и з х о ж ­
д аше от невротичните симптоми. Насочихме внимание­
то си към еманациите па това либидо — обектните
пълнежи, които могат да б ъдат излъчени и отново в ъ р ­
н ати обратно. Грубо погледнато, тук в иж да ме също и
едно противоречие м ежд у азовото либидо п обектното
либидо. Колкото повече изразходва едното, толкова по­
вече обеднява другото. Като най-висша ф а з а па р а з ­
витие, която достига обектното либидо, пи се струва
влюбването, което възп рие маме като отка з от собстве­
н а т а личност за сметка на обектния п ъл не ж if чиято
противоположност н ами р аме във фантаз иите (или са-
мовъзприятието) на параноиците за края па света3. II
н ак ра я стигаме до извода, що се отнася до разграпп-

1 Виж съответните раздели в книгата ми „Тотем п т а б у “, 1913.

2 Концентриране на либидото върху Аза или върху обектите. —
Бе\:. ред.
3 Съществуват два механизма за този кран на света — ко:а-
то целият лнбндииозеи пълнеж се пренася върху обичания обект
и когато се връща обратно към Аза.

133
чавапого пи психичните, енергии, че отначало, в с ъ сю я -
iiнето па парцпензъм, те са обединени п пе са разгра-
кпчпмп а а нашия груб анализ и че едва прн обектния
пълнеж става възможно да разграничим сексуалната
енергия па либидото от енергията па азовнте нагони.
Преди да п р одъ лж а no-нлтатък, ще засегна два. в ъп ­
роса, конто пи изправят иагтраво пред трудностите на
темата. Първо, как парциспзмът, за който говорим се­
га. ее отнася към автосротпзма, конто описахме като
ранен стадии на либидото? Второ, ако приемем, че л и ­
бидото се съсрсдоточава първнчпо върху Аза, защо
изобщо е необходимо да отделяме сексуалното либидо
от пссексуалпата енергия на азовнте нагони? Н я м а ли
да сп спестим всички усложнения па раз граничаването
между енергия на лзоните нагони и азово либидо, м е ж ­
ду азово либидо и обектно либидо, ако поставим в ос­
новата едиа-едннпа психпчпа енергия? Към първия
въпрос отбелязвам: н алага се да приемем, че индиви­
дът пе п редставлява от самото начало едно сравнимо
е Аза единство; Азът трябва да бъде развит. Автоеро-
тичните нагони обаче са нърпсиачалип, т. е. към ав-
тоеротизма трябва да се прибави нещо, едно ново леи-
хнчмо преживяване, за да се формира нарцпспзмът.
Искането да отговорим на втория въпрос категорич­
но трябва да предизвика з а бе ле ж им о недоволство у
всеки психоаналитик. Не сме съгласни да изоставим
наблюдението за сметка па стерилни теоретични спо­
рове, но пе бива да сс отка зва ме от опита за обясне­
ние. Наистина представите за азовото либидо, за енер­
гията на азовпя нагон п т. и. пе са нито ясно улови­
ми, нито доетатъчно с ъ дър жател ни ; една с пе кула ти в­
на теория за съответните отношения би и з хо ж д а л а
преди всичко от точно определение на понятията.
Именно това според мен е раз л ик а та между една спе­
кулативна теория и една наука, изградена върху т ъ л ­
куването па опнта. Последната няма да з а в и ж д а па
спекулативната за предимството и да пма гладка, ло-
гнчно безупречна обосновка, а с удоволствие ще се з а ­
доволява с мъгляви, едва уловими основни иден, н а д я ­
вайки се, че със своето развитие ще ги доуточнп и ще
е готова евентуално да ги замени с други. Тези идеи
не представляват фундамента па науката, върху кой­
то се изг ражда всичко; в много по-голяма степен то-

134
Lpa е наблюдението. Идеите не са основата. а са горшг*
у е е та жи на ц ял ата постройка и могат ла. бъдат з а м е ­
нени или премахнати без вреда. Подобни процеси н а ­
б лю да ва ме днес в областта на физиката, чиито опк;. -
ри възгледи за материя, силови центрове, привличан;.1
jh други подобни не са по-малко спорни, отколкото с ъ ­
отв етн ите положения в психоанализата.
Ценността на понятията азово либидо, обектно л и ­
бидо се състои в това, че са възникнали от преработ­
ването на интимните особености на невротичните п
психотичинте процеси. /Диференцирането на либидото
ка то такова, което е присъщо па Аза, и такова, което
се прикачва към обектите, е абсолютно необходимо
п родължение па първото предположение, че сексуалните
нагони сс р аз гра ни чав ат от азовите нагони. Към това
становище ме насочи дори само анал изът па чистите
неврози на пренасяне (хнетерня и и атр ап ли ва невроза)
и съм убеден, че всички опити да се обяснят тези явле-
•ния с други средства, са изпяло несполучливи.
След като нс съществува никакво ориентиращо уче­
ние за нагоните, позволено ни е или дори ни се н а л а ­
га да изпробваме отначало някакво предположение,
докато то сс провали или издъ ржи на изпитанието. В
полза па хипотезата за нървопачалното отделяне на
сексуалните пагони от другите — азовите нагони, гово­
р я т и много други неща, нс само нейната пригодност
з а а нал иза на неврозите на пренасяне. Признавам, че
този момент не е еднозначен, защото би могло да с т а ­
ва дума за индиферентна психнчна енергия, която се
п р е в р ъ ща в либидо едва посредством акта па об ект­
ния пълнеж. Но това р аз гр а ни ч ав ан е па понятията о т ­
говаря, първо, на общоприетото разг ра ни чав ан е между
г лад п любов. Второ, има и биологични съ обра жен ия
в негова полза. Инд ив идъ т води наистина двойно с ъ ­
ществувание — като своя самоцел и като звено в една
верига, в която е подвластен — против или поне не по
своята воля. Индивидът смята дори сексуалността за
свое намерение, но друго едно наблюдение показва, че
тя е само п ридатък към неговата з ародишна плазма,
комуто отдава силите си срещу н а г р ад ат а да изпита
удоволствие, смъртен носител иа една може би б е з ­
смъртна субстанция така, както имащият правото па
първороден е само временният вл ад ел ец на една над-
ж и в я в а щ а го институция. Отделянето на сексуалните
пагони от азовпте нагони от ра зя в а именно тази двойна
функция на индивида. Трето, т р яб в а да си припомним,
ме всичките паши психологични иеокончателни резул­
тат:; трябва да се поставят върху основата на о рг а­
нични носители. Тогава може би ще се окаже, че оно­
ва, което предизвиква действието па сексуалността и
оиосредствува пр од ъ лж ав а не то на индивидуалния ж и ­
вот в този на вида, са особени вещества и химични
процеси. Като заместим особените химични вещества е
особени психични сили, ще си д ад ем сметка за т ази
вероятност.
Именно защото винаги съм се стремял да д ъ р ж а
н а ст ра на от психологията всичко друго, включително и
биологическото мислене, искам на това място нзрично
да призная, че хипотезата за диференцирани азови н а­
гони и сексуални нагони, т. е. теорията за либидото,
почива най-малкото на пснхологпчна основа, тя е в
много по-голяма степен биологически подкрепена. Щ е
б ъда достатъчно последователен да изоставя тази хи­
потеза, ако с амата психоаиалитнчна работа ме изведе
до друга предпоставка за нагоните, която се о к а ж е
по-добре приложима. З асег а н ям а ше т ак ъв случай.
В ъзмо жно е сексуа лната енергия, т. е. либидото — на
дъното си и в крайна сметка, да е само продукт на
дифе ренциацията на д ен ств ува щата в психиката ен ер ­
гия. Но подобно твърдение не е от значение. То се от­
нася до неща, които са толкова далеч от проблемите
на нашето наблюдение и имат толкова малко п оз на ­
вателно съ дър жан ие , че е еднакво безполезно както
да ги оспорваме, така и д а ги прилагаме; в ъз мо жно е
тази прапдентичноет да има толкова малко допирни
точки с аналитичните ни интереси, колкото първона-
чалното родство на всички човешки раси е д о к а з а т е л ­
ството за родство със зав ещ ат ел я, което се изисква от
властите, з а н и ма в а щ и се с наследството. Всички тези
спекулации няма да ни помогнат; след като не можем
да чакаме някоя друга наука да пи подари изводите
от учението за нагоните, далеч по-целесъобразно е д а
сс опитаме да хвърлим светлина върху основните био­
логични заг адк и чрез синтез на психологичните фено­
мени. Нека се примирим с в ъз можността от з а бл уд а,
но това да не ни пречи да р а з в и ва м е последователно

136
споменатата от нач ал о хипотеза за противоположността
между азовите и сексуалните пагони, която се наложи
като неизбежен извод от а н ал и за на неврозите на п р е ­
насяне, и нека проверим д ал и тя сс р аз ви ва б езпре­
пятствено и плодоноспо и дали може да сс приложи и
при други з а бо л яв ан и я, например шизофренията.
Р а з б и ра се, н ещата биха и зг ле жд ал и другояче, ако
съществуваше доказателството, че теорията з а л и би д о­
то сс е о к а з а л а несъстоятелна при раз ясн яв ан ет о на
г ореспоменатата болест. Това именно твърди К. Г.
Юнг, поради което съм принуден да н ап рав я горните
изявления, които с удоволствие бих си спестил. Бих
предпочел да извървя докрай пътя, пост при анализа
на случая Шребср, като премълча предпоставките, от
които изхождах. Твърдението на Юнг е най-малкото
прибързано. Неговите д о ка за т ел ст в а са оскъдни. Топ
се позовава, първо, па моето собствено показание, чс с
гзглед па трудностите при ан ал иза на Шребср самият
аз бях принуден да р аз ши ря понятието за либидото,
т. е. да се о т к а ж а от неговото сексуално съ дъ рж ан ие
и да от ъждествя либидото с психичния интерес изоб­
що. В своята изчерпателна критика на труда на Юнг
Ф срсш ш вече е посочил онова, което тря бв а да сс к а ­
же, за да се коригира погрешното тълкуване. Мога с а ­
мо да се съглася с критика и да повторя, че пе съм
се от ка зва л от теорията за либидото. Д руг ия т аргумент
па Юнг за недопустимостта па предположението, чс
разстройството иа п ормалпата в ръз ка с действително­
стта можело да бъде причинено единствено от оттегля­
нето па либидото от своите обекти, не е аргумент, а
декрет; it begs the question*, той пред реша ва въпроса
и прави излишиа всяка дискусия — защот о именно
въпросът, дали и по какъв начин е в ъз мо жно това, би
т ря бв а ло да бъде предмет па изследването. В с ле дв а­
щия си голям труд Юнг сс е д обл ижи л до отдавна по­
сочения от меп извод. Той пише: „При това тр яб ва да
вземем също под внимание, че иитровсрсията па л иб и­
до сексуално води до концентрирането му върху Аза,
което мо же би предизвиква онзи ефект па з агубване
пг в ръ зк а та с действителността — впрочем по този
въпрос Фройд взима отношение в своя труд за случая

* И звърта въпроса.

137
Шребер. Всъщност това с една привлекателна в ъ з м о ж ­
ност да се обясни по този начин психологията на от ­
каз от действителността.“ Самият Юнг не се в ъ зп ол ­
зва от тази възможност. След няколко страници топ
я отхвърля със з а б е л е ж к а т а , че това условие би дове­
ло до „психологията иа едни аскетичен аиахорет, по пе
до доменния гтрекокс“ .
Че това неподходящо сравнение не може да ни д о ­
веде до решение, сс доказв а от з а б ел е жк ат а , че подо­
бен аиахорет, конто „се стреми да заличи всяка следа
от сексуален интерес“ (но само в популярния смисъл
на думата сексуален), няма н ужд а да проявява дори
признаци на патогенна проява па либидото. Тон може
изцяло до е отдръпнал сексуалния сп интерес от х ора­
та, но з атова пък може да го е сублимирал в повишен
интерес към божественото, естественото, животинско­
то, без да е обречен па пптроверспя на своето либидо
към фан т аз и ят а му или па в ръща не па същото към
неговото Аз. Това сравнение пренебрегва поначало въз-
можиото разг раничаване на интереса, предизвикан от
еротични източници и от други източници. Д а сп при­
помним освен това, че въпреки заслугите 'си и зс ле дв а­
нията па швейцарската школа са допринесли за из яс­
няването само на два пункта в к артин ат а па демениня
прекоке, а именно за съществуването па комплекси,
познати както при здравите, та ка п прп нсвротиците, и
за сходството на техните фантазии с народинтс мито­
ве, но те не са могли да хвърлят светлина върху ме­
ханизма на заболяването, Следователно можем да от ­
хвърлим твърдението па Юнг, че теорията за либидото
се е провалила по отношение о в ла дяв ан ето на дсмен-
ция прекоке, а така п по отношение и на другите не­
врози.

На рцпспзмът като че ли издига стена пред д ире кт­

ното сп изследване. Главният подстъп към него ще
остане навярно а на ли зът на парафренните. Т ак а к а к ­
то неврозите па пренасяне спомогнаха за проследява­
нето на лпбидниозипте иагонни пориви, така демениня
прекоке и и ара но ят а ще ни позволят да вникнем в
психологията на Аза. Отново ще тр ябва да разгадава*

138
 п р и в и т а т а простота па иормалпото чрез деформа-
i ичтс на патологпчното. И псе пак, за да сс ирнбли-
;:;;м ло познанието за парцпспзма, нп оста ва т открити
ь:це iiяколко други пътища, конто сега искам да опп-
i::a последователно: наблюдение на оргаппчиото з а б о ­
ляване, па хипохондрията и на любовния живот на
п .'Лпиете.
Всъщност към п риз наване влиянието на органпчпо-
то з а бо ляв ан е върху разпределението п а либидото ме
подтикна едпо уегно изявление па III. Фсренин. О б ­
щоизвестно е и т г се струва напълно естествено, че из­
мъчваният от оргапичпа болка и неприятни чувства чо­
век загубва интерес към п ешата от външния свит, д о ­
колкото те не зас яг ат неговото страдание. Ло-точпото
наблюдение показва, че той оттегля и л пбпдшюзпия
интерес от своите сексуални обекти п докато сграда,
престава да обича. Банал ността па този ф а к т не бива
да ни възпира да го хар ак те ри з ир аме с езика па тео­
рията за либидото. В този случаи бихме казали: б ол ­
ният насочва своите лнбидпп пълнежи обратни към
с в о е ю Аз, за да ги излъчи отново след оздравяването.
З а поета, с т р а да щ от зъбобол, В. Б уш казва: „В тяс-
пата дупка па кътника се е с ъ бр а ла ц ял ат а му д у ш а . “
Либидото п нптересъг на Аза имат еднакв а съдба и
отново не могат да б ъдат разграничени. П оз нати ят
егоизъм па болния покрива и двете. Н а м и р а м е го за
напълно естествен, защот о сме сигурни, ч? ще се д ъ р ­
жим по същия начин в подобна ситуация. П р о п ъ ж д а ­
нето на все още интензивната сексуална готовност от
физическите страдания, внезапното заменяне на с ъ щ а ­
та с пълно равнодушие намират съответно п ри ло же ­
ние ii комични сюжети.
Подобно па болестта състоянието на сън също
означава парцпетпчно в р ъ щ а н е па либидото към соб­
ствената личност, по-точно към единственото ж е ла ни е
за сън. В този контекст се вмества и ег ои змът на с ъ ­
нищата. И двата случая, ако нс друго, са примери за
промени па разпределението па либидото вследствие
п ро мян ата па Аза.
Хипохондрията, както н органичното болестно с ъ с­
тояние, се и з раз ява в мъчителни п болезнени физиче­
ски усещания и действува по същия начин върху р а з ­
пределяне го на либидото. Хипохопдрикът отдръпва ни-
 F

тсреса си, както л либидото — особено ясно п о сл ед но ­

то — от обектите на външния свят н концентрира д в е ­
те върху з а н и м а в а щ и я го орган. Сега на преден план
изпъква раз л ик а та между х ипо хо н др ия т ап о рг ап ич н от о
заб ол яв ан е: в последния случай мъчителните усещания
са обосновани от доказуеми промени, в първия с лу ­
чаи — не. Но в рамките на другите наши с хв ащан ия
за невротичните процеси би сс вписало и следното и з ­
явление, ако се решим да го направим: и при хипо­
хондрията би тр ябвало да не липсват изменения на
органите. По какво всъщност биха пред став ляв ал и
те?
Въз основа па опита можем да твърдим, че физиче­
ските усещания от пеудоволствеп тип, които са с р а в ­
ними с хипохондрпчпите, не липсват и при други нев­
рози. Аз вече бях склопен в ед нъ ж да представя хипо­
хондрията като трета акт уал на нев роз а наред с не­
врастенията и стра хова та невроза. Вероятно няма да
преувеличим много, ако каж'ем, че при другите невро­
зи с/ьщо се проявява отчасти и хипохондрия. Н а й - д о ­
бре това се в иж да при стра хо ва та невроза и при р а з ­
в ив ащата се па нейна почва хпетерия. П о зн ат пример
за болезнено чувствителен, няка к изменен, по не в
обичайния смисъл, болей орган е половият орган в не­
говите състояния па възбуда. Тогава той сс нап ъл ва с
кръв, подува се, н а в л а ж н я в а се и става източник па
най-различни усещания. Ако способността па даден те­
лесен орган да изпра ща сексуално в ъ з б у ж д а щ и д р а з ­
нения към психиката наречем негова ерогенност и ако
сп припомним, че по съ ображения, произтичащи от сек­
су алнат а теория, отдавна сме свикнали със схващането,
чс някои други места в тялото — ерогенните зони —
биха могли да заместят гениталните и да проявят аиа-
логнчпо па тях поведение, трябва да рискуваме да н а ­
правим само още една крачка. Можем да се решим да
в ъзприемем ерогсмността като общо свойство на всички
органи и тогава ще пи е позволено да говорим за по­
в ишаване или н а м а л я ва н е на с ъщата в определена
част на тялото. Всяко подобио изменение на ерогенно-
с п а в органите би могло да бъде пар ал ел но с ъпров о­
дено от изменение на лпбпднпя п ъ л не ж на Аза. В по­
добни моменти бн т ря бв ал о да търсим онова, което е
в основата на хипохондрията и което може да има

140
f
идентично въздействие върху разпределянето но л иб и ­
дото, както материалното заб ол яв ан е на органите.
Ако продъ лжим този ход на мисълта, ще з а б е л е ­
жим, че се на тък ва ме на проблем, който се отнася не
само до хипохондрията, но и до другите актуални не­
врози — неврастенията и страховата невроза. За т ов а
нека спрем дотук; едно чисто пенхологнчно изследване
няма за цел да прекрачва г раница та н да н а в л я за
толкова навътре в областта на фнзиологнчното и зслед­
ване. 1Цс споменем само, че изхождайки оттук, може
да се предположи, че хипохондрията е в подобно съ­
отношение към п ар афре нп ят а, както другите актуални
неврози към хистерията и н ат рап лп ва та невроза, т. е.
тя зависи от азовото либидо, така както другите от
обектното либидо; хипохондричннят страх се отнася
към азовото либидо, както невротичният страх към
обектното либидо. По-нататък: Ако вече сме запознати
с представата, че ме ханиз мът на з аб ол яв ан ето и о б р а ­
зуването на симптоми при неврозите на пренасяне, н а ­
предъкът от интроверсия към регресия е свързан със
з а д ъ р ж а н е и натрупване па обективното либидо4, то би
т ря бв а ло да се доближим и до п редставата за з а д ъ р ­
жа н е и натрупване на азово либидо н да го поставим
във връзка с феномените на хипохондрията и пара-
фреинята.
Естествено тук н а ша т а любознат елност ще повдиг­
не въпроса, з ащ о подобно з а д ъ р ж а н е и натрупване на
либидото в Аза трябва да предизвика усещане па не­
удоволствие. Бих се зад ов ол ил с отговора, че неудо­
волствието изобщо е израз на по-високо напрежение,
че тук, както и другаде, количеството па ма териал ния
процес сс е превърнало в нспхично качество иа не­
удоволствието, но от ре ша ва що значение за разв итие­
то на неудоволствието нс би тр яб в ал о да е абсолютна-
та величина на съответния материален процес, а по-
скоро една определена функция на тази абеолютна ве­
личина. Оттук бихме могли дори да се осмелим да
пристъпим към въпроса, откъде изобщо произтича при­
нудата за душевния живот да излезе извън границите
на нарцнеизма и да насочи либидото върху обекти. От
хода на наша та мисъл следва отново отговорът, че та-

1 Ср:<. L bef nviircli.'-chc F.rkrankungstypi'n, 1913.

141
зи принуда Си настъпила, ако лпбпднплт пъл не ж иа
Аза е превишил определена мярка. Силният егоизъм
предпазва от з аб ол яв ан е, по в края па кр а пщ аг а, за
да не се разболеем, трябва да започнем ла обичаме н
трябва да се разболеем, ако не можем да обичаме по­
ради несъстоятелност. Под об на е представата на
X. Х а й н е за психогспезиса па сътворението на света.
Талантът болест с разбрах —
от порива му болодувам;
свеча творях ла се лекувам,
снета творейки, оздравях.

Н а ш и ят душевен а п а р а т е преди всичко средство

за о вл ад яв а не на възбудите, конто иначе биха п ред из­
викали мъчително усещане или патогенно въздействие.
Пспхпчпото преработване на тезн възбуди има извън­
редно голяма заслуга за отв ежд ане на вътрешното Ду­
шевно русло па възбудите, които пе са способни на
непосредствено външно оттичане или за които едно т а ­
кова външно оттичане пе би било же ла тел но в момен­
та. П ъ р в он а ча лн о няма значение, д ал и нвдобно вът­
решно прер аб отв ане се и звършва върху реални и л и
в ъ о б р а ж а е м и обекти. Р а з л и к а т а се про яв яв а едва по-
късно, когато обръща не то на либидото к г м нереалните
обекти ( и и тр овс рси ята) доведе до натрупване и з а ­
д ъ р ж а н е иа либидото. Подобно вътрешно преработване
на либидото, в ърнало сс от обектите в Аза, д а в а в ъ з ­
можност да се развие палудността за величие при па­
ра френ и ите; може би едва след като тя се прояви, н а­
трупването на либидо в Аза става патогенно н в ъ з­
бужда лечебния процес, койго line н а б лю д ав ам е като
болест.
Тук ще се опитам да н а вл яза още малко в м е х а ­
низма иа и арафре ни ята и ще обобщя схващан ия та,
които, струва ми се, още сега з а с л у ж а в а т внимание.
Тези за бо л яв а ни я се р а з ли ча в а т от неврозите на п р е­
насяне поради обстоятелството, че либидото, освободе­
но вследствие несъстоятелността, пе остава прн об ек­
тите във ф ан таз ия та, а се връща към Аза; иалудност-
та за величие съответствува следователно на психич-
ного ов ла дя ва не на това количество лнбнто, т. е. па
иитровсрсията в о бластта на ф а н т а з ия т а прн неврозп-

142
1
тс ii £1 прспасяпс; хипохондрията иа п а р а фр е нп я т а в ъ з ­
никва от провали на това психични действие и сьот-
встствува па страха при неврозите па пренасяне.
Знаем, че този страх може да се премахне чрез ио-на-
татъшио пспхичпо преработване, т. е. чрез конверсия,
реактивно образуване, защнтно об ра зу в ан е (фобия).
При пар афре нпит е вместо това се прави опит за в ъ з ­
становяване, на конто д ъ л жи м очебийните болестни
прояви. Тъй като в повечето случаи п ар афр енп ята
предизвиква само частпчпо от др ъп ва не па либидото от
обектите, при нейната клиппчна картина могат да се
обособят трп групи явления: 1) на з а п а з е н а т а н о р м а л ­
ност или невроза (остатъчни яв лен ия), 2) на болестния
процес (отдръпване иа либидото от обектите, налуд­
ност за величие, хипохондрия, афектнвни нарушения,
всички регресии), 3) на възстановяването, което при­
крепя отново либидото към обектите подобно на хисте-
рпята (деменцня прекокс, истинската п а рафре нн я) или
подобно на н а тр а п л н в а т а невроза ( п ар а п о я ) . Този ли-
биден п ъ л не ж се извъ ршв а от друго рав нище при ус­
ловия, различни от първичните. Различието между не­
врозите на пренасяне, в ъзникна ли при тези условия, и
съответните о б р а зу в ан ия па иормалпото Аз би т р я б в а ­
ло да спомогне да вникнем по-дълбоко в с тр ук тур ат а
нп нашия душевен апарат.

* *

Грети подстъп към изучаването иа нарцисизма ни

предлаг а любовният живот на хората, които е разнооб-
разпо диференциран прп м ъ ж а п ж ена та. Както о бект­
ното либидо при нашето наблюдение беше прикрило
о тначало азовото либидо, та ка и прп избора на обект
от страна на детето (и п о дра ст ващи я) з а б е л я з а х м е
отначало, че то взима своите с ексуални обекти от пре­
ж и в яв а н ия т а си, св ърза ни със з ад ов ол яв ан е. Пър ви те
автоеротнчпн сексуални з а д о в о ля в ан ия се и з жи вя в ат
във връзка с ж из не но ва жн и функции, които с лу ж а т иа
самосъхранснието. О т н ач а ло сексуалните нагони се
п р и д ъ р ж а т към з а до в ол яв ан е то па азовите нагони и
едва по-къспо се о св о бо жд ав ат от последните; но при­
д ъ р ж а н е т о сс и зр аз я ва все още в това, чс първите сек­
суални обекти ста ва т л иц а та , които се з а н и м а в а т с

143
прехраната, о тг леждането и з ащ ит а та па детето, т. е.
ма йката или нейният заместител. Н а р е д с този тип и
с този източник на избор па обект, които може да б ъ ­
де наречен тип па придържана, апалитпчното изслед­
ване ни запозна с, един друг тип, който пе бяхме под­
готвени да открием. Прн лица, чисто либндио развитие
е претърпяло н якакво разстройство, както при х омо­
сексуалистите и перверзните лица, открихме съвсем я с­
но, че те избират своя по-късен любовен обект пе по
образеца на майката, а според обр аз еца па собствена­
та си личност. Очевидно те търсят самите себе си като
любовен обект, п оказв ат един тип избор на обект, кой­
то може да се нарече нарцистичен. Това наблюдение е
най-силният мотив, който ни н ак а ра да приемем пар-
цпспзма като определен стадий в развитието на л иб и­
дото.
Пе нравим заключението, че хората се р азд ел ят па
две ясно разграничени групи според своя тип избор па
обект — тип на п ри дъ рж ан е или нарцистнчен тип, а
предпочитаме хипотезата, че пред всеки човек са от­
крити и д ва т а пътя за избор на обект, при което еди­
ният или другият може да бъде предпочетен. Ние с м я ­
таме, че човекът има два п ървоначални сексуални
обекта: самия себс си и же н ат а, която полага грижи
за него, и освен това предпоставяме първичния нар-
циспзъм па всеки човек, който мож е евентуално да
п реоб ла да ва в неговия избор на обект.
Ср ав ня в ан е то на м ъ ж а и ж е на т а показва също, че
по отношение на типа избор на обект те п роявяват
естествено нсвипагн фунда мент ални различия. Ис тин ­
ск а та любов към обект от типа иа п р ид ъ р ж а н е е х а ­
р ак те рн а за м ъж а. Тя п оказв а очевидното сексуално
надценявано, което произтича вероятно от п ър в он ач а л­
ния парцнеизъм на детето и по този начин съответ-
ствува на пренасянето иа същия върху сексуалния
обект. Това сексуално надценявано позволява в ъ з н и к ­
ването на своеобразно, напомнящо невротична натрап-
ливост състояние на влюбеност, което сс о бяснява с
•намаляването на либидото на Аза в полза на обекта.
По друг начин протича развитието прн най-често сре­
щания п може би най-чистия и най-иегииокия тип ж е ­
на. С пубертетното развитие и оформянето иа л а т е н т ­
ните дотогава жснскп полови органи като че ли се иа-

144
 блюд ав а по ви ша ва не на п ърв она ча лния иарцнснзъм,
което е 'неблагоприятно за развитието на една пстин-
.ска любов към обекта, с върз а на със сексуално надце­
няваме. Особено когато же н ат а се разху б ав яв а , се н а ­
блюдав а едно самодоволство, което компенсира ео-
циално з а к ъ р н я л а т а свобода па ж е н а т а за избор па
обект. Строго погледнато, такива жени обичат само
себе сп т а к а сплно, както ги обича мъ жъ т. Всъщност
тяхна.га потребност пе сс състои в това, да обичат, а
да б ъдат обичани и те хар есват този мъж, който и з ­
пъл ня ва това условие. Този тип жени има голямо з н а ­
чение за любовния живот па хората. Подобни жени
имат най-голямо о баяние върху мъжет е пе само по
естетически, причини, понеже са обикновено най -х уб а­
вите, а и вследствие- па интересни психологични коп-
стелании. Защото , изг ле жд а, п арцисиз мът на едно л и ­
це привлича сплпо онези, конто изцяло са сс о тказали
от собствения сп парцпензъм и които се опитват да
спечелят любовта на обекта; чарът иа детето до г о л я ­
ма степен се основава па неговия нарцисизъм, на с а ­
модоволството му и неговата недостъпност, както и
ч арът ма някои животни като котките и големите х и щ­
ници, конто с я к а ш не ги е г ри жа з а нас, та дори и го­
лемият престъпник п хумористът ни з а в л а д я в а т в пое­
тичното произведение чрез иарцнетичната последова­
телност, с конто д ъ р ж а т настрана от своето Аз всич­
ко, което го о м а л о в а ж а в а . Като че ли им з а в и ж д а м е
затова, чс са съ хранили едно б ла ж ен о психично с ъ ­
стояние, една неприкосновена позиция па либидото, от
която ние самите отдавна сме се отказали. Но г о л я м а ­
т а привлекателност па иарцнетичната ж е н а има също
и своята о братиа страна — нсз адоволеността па в лю­
бения мъж, съмнението в любовта па ж ена та, о п л а к ­
ванията за з а га дк ите в нейната същност се коренят в
това несъвпадение на типовете избор па обект.
М о же би трябва да подчертая, че при това оп ис а ­
ние на же нския любовен жпвог съм ч ужд на в сякаква
тенденция за у н иж а в а н е на же на та. Освен че тепден-
циозността изобщо нс ми е присъща, аз з ная също, че
това развитие в различни посоки съответствува иа
д иференциране па функциите в крайно комплицирани
биологични в заимовръзки; освен това съм готов да
призная, че има неопределено много жени, конто во~

10. Зигмуид Фройд 145

лят любовен живот по м ъж к ия тип и проявяват съот­
ветното сексуално надценявано.
И за парцистичните, и за фригидпитс спрямо мъжа ж е ­
ни съществува елин път, конто ги води към истинска
любов към обекта. В детето, което р аж д а т , една част
от собственото им тяло сс я вя ва като чужд обект, към
когото могат ла насочат истинската си любов от р а в ­
нището на нарцисизма. Други жени нямат нужда да
чакат детето, за да н ап рав ят крачката в развитието
от (вторичен) парписнзъм към любов към обекта. П р е ­
ли пубертета те самите са се чувствали като мъже и
са сс развили д онякъде като такива; слсд като този
стремеж с бил прекъснат е настъпването на же нс ката
зрялост, остава тяхната способност да копнеят по един
мъжки идеал, които всъщност е п родължение па мом­
ч ешката същност, каквато самите те са проявявали
някога.
Пека да приключим тези нахвърлени бележки с
к ра т ък преглед на п ъ ти щата към избора на обект. Чо­
век обича:
I) По парцпстичсн тшт:
а) това, което е с а м и ят той (себе си),
б) това, което е бил с а ми ят той,
в) това, което самият тон би искал да бъде,
г) лицето, което е било част от самия него.
П. По типа па п ридържане:
а) и з хр а н ва щ а т а жена
б) з ащ и т а в а щ и я м ъ ж
и произлизащите от тях редица заместители. Случаят
„ в “ от първия тип може да бъде обоснован с по-ната­
тъшни изложения.
Значението на парцистнчнпя избор на обект за хо­
мосексуалността на м ъ ж а ще бъде преценено в друг
контекст.
Пре дп ол аг ан ият от пас първичен нарцпсизъм на де­
тето, който с ъ д ъ р ж а една от предпоставките на н а ш а ­
та теория за либидото, може да се схване по-трудно
посредством директно наблюдение, отколкото да се до­
к а ж е чрез извод от друг въпрос. Ако обърнем в ни ма ­
ние па отношението на нежните родители към техните
деца, ще трябва да приемем, че то е съ жи вя ва не и
 възпроизводство на техния отдавна изоставен нарци-
(сизъм. Тези чувства, както е известно, носят белега па
.(радценяванего, които окачествихме като парциетпчеи
^знак още прн избора на обект. Съществува патранли-
1рата потребност на детето да се приписват всички с ъ ­
в ъ р ш е н с т в а , за което при трезво наблюдение не би
ш м а л о основание, и да се п рикрив ат и з а б р а в я т всич-
ики негови недостатъци, с което всъщност е свързано п
Отричането на д етската сексуалност. Склонни сме о б а ­
че също д а обезсилим по отношение на ; ,е ;е ю i .ch-:kh
постижения па културат а, чието признав ане сме и з­
тръгнали по принуда от своя парцпспзъм и ;;а тмд мо­
лим спрямо детето претенциите си към отдавна и зоста­
вени от нас привилегии. Детето трябва да живее н е­
добре от своите родители, то не бива да е подчинено
-на необходпмостпте, конто сме приели като госиодстзу*
в ащи в живота. Болест, смърт, отказ от удоволствие,
ограничаване па собствената воля не бива да в а ж а т
за детето, законите на природата и па обществото
тр яб в а да с п р ат пред него, то трябва наистина отново
да стане център п ядро на вселената, His Maj es ty the
Baby, както си в ъ о б ра зя ва хм е някога за себе си. То
трябва да изпълни незадоволените мечти на родители­
те, да стане велик мъж и герои па мястото па б а щ а т а
и да има за съпруг принц като по-късиа компенсация
на майката. Най-уязвимото място на паринстпчпата
система — угнетеното от действителността безсмъртие
на Аза — е намерило сигурио убежи ще при детето.
Трогателната, всъщност т а к а непринудена родителска
любов не е друго, а в ъ з р а ж д а н е на парцпсиз ма на ро­
дителите, които, преобразуван в любов към обекта, и з ­
д а в а несъмнено н як ог ашн ата си същност.

На какви смущения е изложен първичният иарци-

сизъм па детето, с какви реакции се брани срещу тях
и в каква насока ще бъде тл ас на т при това — tc .mi
въпроси бих искал да оставя настрана като важен
материал, чието р аз ра бот ван е предстои. Нам-значитол-
ната част от същия може да се отдели като „кастоа-
ционен комплекс“ (страх за пениса при момчето, з а ­
вист към пениса прн момичето) и да се разгледа във

1-17
 I

връзка c влиянието па ранното сексуално наплашване.

1ких оа па лн тп чн от о изследване, косго иначе ни дава
в ъзможност да проследим с ъ дб ат а на либидинозните
пагони, ако те, изолирани от азовите пагони, се нами­
рат в опозиция спрямо същите, ни позволява в тази
област да направим изводи за една епоха и една пен-
хичпа ситуация, в която д ва т а вида пагони все още дей-
ствуват единно в неделима смесица каго нарцистични
интереси. От тази в з аи мо връзка А. А д л е р е почерпил
своя „мъжки протест“, като го въздига в почти един­
ствена дви же ща сила за формиране па х ара ктера и на
неврозите и в същото време го мотивира пе с иарци-
стнчеп, т. е. все още либидппозен стремеж, а със со-
цпална оценка. От гледна точка па психояпалитичпото
изследване съществуването и значението на „ м ъжки я
протест“ сс признава от самото начало, по протпвно
на А д л е р се застъпва становището за неговата нар-
цистичпа природа и за произхода му от кастрацион-
ния комплекс. Той е само черта от хар акт ер а, в чийто
генезис участвува наред с много други фактори и е
изцяло неподходящ за изясняване на проблемите на
неврозите, па които А д л е р обръща внимание единстве­
но доколкото те с л у ж а т на интересите на Аза. Мисля,
че е н евъзможно да и зградя генезиса па неврозата
върху тясната основа па кастрационния комплекс, к о л ­
кото и силно да изпъква той прн мъжете, които се съ­
п ротивляват срещу лечението на неврозата. В крайна
сметка ср ещал съм и т ак ив а случаи на неврози, при
които „ м ъ ж к и я т протест“ , или в нашия смисъл кастра-
ционният комплекс, не играе патогенна роля или изоб­
що не е налице.
Наблюдението върху н о рма лн ия възрастен човек
показва, че неговата ияко га шна налудност за величие
е приглушена и че психичните признаци, от коиго сме
извели неговия инфантилен нарцнепзъм, са загладени.
К акво е станало с неговото азово либидо? Тр яб ва ли
да приемем, че цялото му с ъ д ъ р ж а н и е е преминало в
обектните пълнежи? Тази в ъз можнос т явно противоре­
чи на хар акт ер а на нашите разяснения; а и психоло­
гията на изтласкването също може да ни насочи към
друг отговор на въпроса.
Научихме, че либидинозните нагонни пориви имат
с ъ дб а г а на патогенното и зтласкване, ако п опаднат в

148
конфликт с културните и етични представи иа индиви­
да. При това условпс ста в а ясно, че лицето има не
само интелектуални познания за съществуването на
тези представи, а че винаги ще приз нава същите като
меродавни за себе си и ще се подчинява па изисква­
нията, произтичащи от тях. Казахме, че изтласкването
и зхожда от Аза, бихме могли да прецизираме: от с а ­
моуважението на Аза. Същите впечатления, п р е ж и в я ­
вания, импулси, трепети, които един човек допуска в
себе си или най-малкото съзнателно преработва, се о т ­
х в ърл ят от друг човек с пълно възмущение или се з а ­
д уш а в а т още предп осъз на ва не то им. Р а з л и к а т а меж-
ху д ва мата , в която се с ъ д ъ р ж а условието за из тл ас к­
ването, може лсено да се формулира в изрази, които
д опускат приложение па теорията за либидото. Ние
можем да к ажем, че единият е изградил в себе си
идеал, който е мярка за неговото действително Аз, д о ­
ка то па другия му липсва подобно форми ран е на идеал.
Формирането на идеал би било условие з а и з т л а с к в а ­
нето от страна па Аза.
К ъм този идеален Аз е насочено сега себелюбпе-
то, което в детството е било отправено към истинския
Аз. На рцп сп змът с изместен върху този нов идеален
Аз, който прит ежава всички цепни съвършенства, к а к ­
то инфантилният Аз. Както всеки път в о бла стт а на
либидото, човекът в случая се оказва неспособен да
се о тк а же от задов ол яв ане, което в еднъж вече е изпи­
тал. Той не ж е л а е да се л и ш ав а от нарннетпчното съ­
вършенство на н ег ов ою детство п ако не е могъл да
го з а д ъ р ж и , смутен от п редупрежденията по време на
развитието сп и предизвикан в оценката сп, тон се
опитва да го спечели отново под новата форма на
азов идеал. Тона, което той проектира пред себе си
като свой идеал, е е рз ац на загубения иарциензъм от
детството му, когато той е бил свой собствен идеал.
Обяснимо с да изследваме връзките между това
фо рми ран е на идеал и сублимацията. С убл има ци ят а е
процес, който сс из въ ршв а с обектното либидо и се
състои п това, че нагонът се прехвърля върху друга
цел, отдалечена от сексуалното задов оляв ане; прн то­
ва ударението пада върху отклоняването от с е ксу ал ­
ното. П д еа л н з ац и ят а е процес, и з в ъ рш в а щ се с обекта,
чрез който обектът придобива по-голямо значение и

149
:i 11x пчcc к u сс надценява, без да промени природата
сп. И д еа л и з ац п ят а е в ъз мо ж на както в областта на
яловото либидо, така п на обектното либидо. Така на­
пример сексуалното надценяваме на обекта е идеали
зацнн на същпя. Доко лкот о субл имац ия та описва не­
т о , което става с нагона, а идеалпзацннта опипва не­
що, което сс и звършва с обекта, двете трябва да с е
ра зг ра ни ча в ат като понятия.
Формирането па азовия идеал често се смесва със
сублимацият а па пагона в ущъ рб на правилното раз
бнраие. Когато някои е заменил своя иарцнснзъм сре­
щу почитане на едни висок азов пдеал, това не о з н а ­
чава, че е успял да сублимира либидннозппте си на-
гоим. Азовият идеал наистина изисква т а к а в а с ублима­
ция, но пе може да я наложи; сублимацията е особен
пропее, чието начало може да се стимулира от идеа
ла, но чието развитие не зависи от това, което го е
предизвикало. 'Гочпо при певротицнте се срещат най-
големите различия в степента на развитие па аз о-вия
пдеал и сублимацият а иа техните примитивни либиди-
нознн нагони и по принцип е много по-трудпо да у б е ­
диш идеалиста в нецелесъобразното местонахождение
на неговото либидо, отколкото семплия, непретенцио­
зен човек. Съвссм разлнчно е също отношението на
формирането на идеала п су бл имац ия та към причиня­
ването на неврозата. Както разбрахме, формирането
на идеала повишава изискванията па Аза ц благо-
прнятствува изтласкването; сублнманнята е изходът,
при който изискването може да се изпълни, без да се
п р е д из в н к в а пз т л ас к в а не.
I Iяма да е изненадващо, ако открием една особена
пспхпчна инстанции, която бди за ^осигуряването на
иарцнетпчиото з адоволяване, и зхождайки от азовия
идеал, и за тази цел непрекъснато н а блюд ав а действи­
телното Аз и го преценява въз основа па идеала. Ако
подобна ипетаппня съществува, то е невъзможно да
ни се случи да я открием; ние можем само да я опре­
делим като так а ва и да сп к ажем, че това, което н а ­
ричаме паша съвест, отговаря па тази характеристика.
Признаването на тази инстанция улеснява разбиране­
то иа така наречената налудност за наблюдение ( B e a ­
ch tun "S B eo h a c h tu n g sw a h n ), която проличава ясно
в симптоматологията на паранопдппте заб ол яв ан ия и
евентуално може да се срещне също като изолирано
заб ол яв ан е или смесена с невроза па пренасяне. Б о л ­
ните се оплакнат, че всички техни мисли ее знаят, че
действията мм се н аб л ю д а в а т п контролират; те биват
информирани за съществуването па тази инстанция от
гласове, които се о б р ъ ща т към тях но хара ктере н н а ­
чин — в трето лице („сега тя отново мисли за това;
сега той сп т р ъ г в а “ ). Това о п л а к в а н е описва истината.
Подобна власт, която н аб люд ав а, узнава и критикува
всички наши намерения, наистина съществува, н то прн
■всички нас в нор мал ния живот. Н а луд но ст та за н а ­
блюдение я представя в регресивна форма и така р а з ­
крива нейния генезис и причината за съпр от ив ата на
заболелия срещу нея.
Импулсът за фо рми ран е па азов идеал, чийто п а ­
зител се явяв а съвестта, е д ошъл именно от критично-
то влияние на родителите, чийто посредник -се явява
гласът, а към него с времето са се присъединили в ъз­
питатели, учители и като необозримо и неопределимо
множество всички други лица от средата (ближните,
общественото м н е н ие ).
По такъв начин големи количества от х омос екс уал­
ното в основата си либидо са били привлечени за ф о р ­
миране на нарцпетнчен азов идеал и са намерили о б ­
лекчаване и зад о во л яв ан е в неговото съхраняване. О т ­
к а ч а л о институцията на съвестта е била всъщност в ъ ­
плъщение на родителската критика, а по-нататък на
критиката на обществото, процес, който се повтаря, ко­
гато първо под влияние па външна з а б р а н а или б а ­
риера възниква склонност към изтласкване. Сега бо­
лестта и з в а ж д а на преден план гласовете и неопреде­
ления брой лица, за да възпроизведе регресивно исто­
рията на развитието на съвестта. С ъп ро тив ата срещу
тази цензорна инстанция се д ъ л ж и па това, че лицето
в съответствие е основния х ара ктер на болестта иска
да се освободи от всички тезп влияния, като се почне
от родителското, п оттегля хомосексуалното либидо от
тях. Тогава съвестта му се изправя срещу него, пред­
ставена регресивно като в ра жд еб но въздействие о т ­
вън.
О п л ак в ан и ят а на параноиците по ка зв ат също, че
са мокритиката на съвестта съ впад а по принцип със
самонаблюдението, върху което е построена. С ъ щ а ! а

151
п с и х п ч н л дейност, която е поела функцията иа съве­
стта, се е поставила в сл у жб а на вътрешното изслед­
ване, което доставя па философията ма тер иал за ней­
ните мисловни операции. Това не може да е без з н а ­
чение за склонността към об разув ан е па спек ула ти в­
на система, която е х ар акт ер на за п а р а и о я т а 4.
Си тур но ще бъде от значение за нас да открием и
в други области признаците па дейността па тази кри-
тичпо н аб лю д ав ащ а инстанция п ревърнала се в с ъ ­
вест и във философска интроспекция. Ще приведа тук
това, което X. З и л б с р е р бе описал като „функциона­
лен феномен“ , едно от малкото допълнения към уче­
нието за сънищата, чисто значение е неоспоримо. К а к ­
то е известно, З и л б с р е р показа, че в състоянията м е ж ­
ду спането и съ буждането може да се н а блюд ав а д и ­
ректно т рансформирането иа мисли вън визуални о б­
рази, но че при т ак ив а условия те често представят не
с ъ дъ р ж а н ие т о иа мислите, а състоянието (на готов­
ност, умора и т. и.), в което се намира лицето, боре­
що се със съня. Той показа също, че понякога краят
на сънища та и отделни моменти от съня не са нищо
друго, а съ зна ва не на спането и събуждането. Следо­
вателно той е д о к аз а л участието па самонаблюдснне-
то — в смисъла на паранопчната палудност з а н аб лю­
дение — в оформянето на съня. Това участие не е по-
стоянно; вероятно съм го пропуснал, защо то в моите
собствени с ънища не играе г ол яма роля; може би то
личи много ясно при лица с философска д ар б а, свик­
н ал и на самонаблюдепне.
Не ка сп спомним н аш а та констатация, че сънят се
офор мя под господството па цензура, която е причина
за изопачаването па мислите в съня. Пе че си пред­
ста вя ме тази цензура като особена власт, а избрахме
този израз, з а да обозначим из тласква щит е и з а в л а д я ­
в а щи Аза тенденции, насочени към мислите в съня.
Ако вникнем по-дълбоко в структурата на Аза, бихме
установили, че азовият идеал и динамичните прояви иа
съвестта са и цензорът на съня. Ако по време на сп а­
нето този цензор внимава попе малко, става ясно, че

г> Само като предположение ще добавя, че процесът но форми­

ране и укрепване па тази наблю даващ а инстанция би могъл д а
обхване и по-късното възникване на (субективната) съвест н на
времевия момент, конто пс важ и при иссъзнавани процеси.

152
п ред поставката за неговата дейност — самоиаблюде-
нпето п с а м о кр и т ик а т а — пма принос към с ъ д ъ р ж а ­
нието на съня със .'забележки като папр.: сега той е
з ас па л твърде дълбоко, за да може д а мпели, сега ще
се събуди5.
И зх о ж д а й к и от това, бихме сс опитали д а водим
дискусия за самочувствието при нор мал ния и при не­
вротичния човек.
Самочувствието пи се струва преди всичко израз па
азовата величина, независимо от какво се състои то.
Всичко, което човек п р и т е жа в а или е постигнал, всеки
потвърден от опита остатък от примнтпвпото чувство
за всемогъщество помаг а да се повиши самочув­
ствието.
Ако приложим направеното от нас разграничение
ме жд у сексуални и азови пагони, би т р я бв а л о да при­
знаем, чс самочувствието е в особено тясна з ависи­
мост от нарцпетичното либидо. При това ние се при­
д ъ р ж а м е към д ва та основни фа кт а, че при парафре -
ниите самочувствието е повишено, а при неврозите на
пренасяне — понижено, и че в любовния живот ф а к ­
тът, че не си обичаи, п они жа ва самочувствието, а
фактът, че си обичаи, го повишава. Вече посочихме, че
„да бъдеш обичан“ е целта и удовлетворението при
нарцистичния избор на обект.
Освен това лесно може да се з аб ел ежи, че лнбид-
•ният п ъл не ж на обектите не повишава самочувст вие­
то. Зависимост та от обичания обект го понижава; кой­
то е влюбен, е смирен. Конто обича, е загубил, така
д а се каже, част от своя нарцисизъм и мож е да сп я
върне едва когато бъде обичан. Във всички тези вр ъз­
ки самочувствието като че ли остава в зависимост от
това, ка къв д я л има нарцисизмът в любовния живот.
Съзн ав ан ето на импотентността, на собствената не­
способност за любов вследствие на душевни или телес­
ни смущения действува до голяма степен п они жа ва що
на самочувствието. Тук според мен тр яб в а да се търси
един от източниците па чувството за малоценност на
болните от неврози иа пренасяне, което те охотпо де­
монстрират. Г лав ни ят източник на това чувство обаче

с Тук не мога да реша дали отделянето ла тази цензорна ин­

станция от другото Аз е в състояние да обоспоое психологически
философското разделяне на съзнанието от самосъзнанието.
е обедняването на Аза, причинено от оттеглените or
Аза извънредно големи лпбнднп пълнежи, т. е. н а к ъ р ­
няването на Аза от сексуални стремежи, конто не под­
л е жа т вече на контрол.
А. А д л е р с право изтъква, че съзнаването на соб­
ствената органична малоценност насърчав а дееспособ­
ния душевен живот и предизвиква повече постижения
чрез свръхкомиенсацпя. Но да о бясняваме всяко добро
постижение с първнчна малоценност па органите би
било много преувеличено. Не всички художници са
обременени с недъзи на зрението и не всички оратори
о тначало са заеквали. Доста тъч но примери има и за
превъзходни постижения въз основа на превъзходни
органични з аложби. В етнологията иа неврозите орга-
нпчната малоценност и за к ър н яв а не играят незначи­
телна роля — може би същата, каквато действително­
то възприятие за оформянето на съня. Не вроза та ги
използва за предлог, както и всички други подходящи
моменти. Ако току-що сме повярвали на една невро­
тична пациентка, че се е р азб ол ял а, защото била гроз-
на, недъгава, непривлекателна, поради което никой не
можел да я обича, сле дв аща т а ще ни обясни, че про­
явяв а упорита невроза и сексуално отклонение, макар
че и зглежда ж е ла н а и е търсена. Повечето хпетерпчпи
жени спадат към привлекателните и дори красиви
представителки на своя пол, а, ог друга страна, често
срещаните грозота, з ак ъ р н я в а не иа органите и урод-
ства при по-низпгпте прослойки на нашето общество
не допринасят за з ач естяване на невротичните з а б о л я ­
вания в т яхната среда.
Връзките па самочувствието с ер оти ка та (с лион-
динозните обектни п ълнежи) могат да се формулират
по следния начин: следва да се р азл ича ва т два слу­
чая: дали любовните пълнежи са били оправдани от
Аза. или са били изтласкани. В първия случай (при
оп равдана ог Аза употреба на либидото) любовта се
оценява така, както н всяко друго действие на Аза.
Л юб ов т а са ма по себе си, като копнеж и страдания,
п онижава самочувствието; да бъдеш обичан, да н аме­
риш възаимиоет в любовта, да п р и т е жа в аш любимия
обект -- всичко това го повишава отново. При и з т л а ­
сканото либидо любовният п ъл не ж се чувствува каго
коварно от слабване на Аза, з а дов ол яв ан ет о па любов-

154
та е -невъзможно, поаторното об ог атяване на Аза с т а ­
ва възможно само чрез оттегляне на либидото от обек­
тите. Възв р ъща не т о па обектното либидо към Аза, не­
говото п ре вр ъща не в нарппсизъм п р ед ст ав ляв а с ъ ще ­
временно отново една щастлива любов, а, от друга
страна, една реа лн а ща ст лив а .побои еъответетвува
също па първоиачалното състояние, в което обектното
и азовото либидо не могат да се р а з л и ч а в а т едно от
друго.
Важността п сложността па предмета ще о п р ав ­
д ая т добавянето на някои други пеепстсматизпрани
разс ъждения:
Развитието на Аза се състои в отдал еч ав ан ето от
първичния нарцисизъм, което предизвиква силен стре­
меж за в р ъща не към него. Това о тд ал еч ав ан е става
посредством преместване па либидото върху азовия
идеал, които е натрапен отвън, а задо во ляв ан ето —
чрез осъществяване на този идеал.
Същевременно Азът е излъчил лнбидннозните
обектни пълнежи. Топ е обеднял за сметка на тези
пълнежи, както и на азовия идеал и се обогатява от­
ново чрез з ад ов ол яв ан е от обекта, както и чрез о съ ще­
ствяване на идеала.
Един д ял от самочувствието е първичен, това е
о статъкът от детския нарцисизъм, друга част произли­
за от потвърденото от опита всемогъщество (на осъ ще­
ствяването на азовия идеал), трета част — от з а д о ­
воляването па обектното либидо.
Азовнят идеал е усложнил условията за з а д о в о л я ­
ване па либидото към обектите, защото чрез своя цен­
зор отхвърля една част от формите на з а до вол яв ан е
каго недопустими. Там, където ие се. е развил такъв
идеал, въпроспото сексуално домогване остава непро­
менено и участвува в личността като перверзни. Д а
бъдат отново своя собствен идеал, д а ж е и по отноше­
ние на сексуалните домогваппя, както в детството —
това щастие искат да постигнат хората.
Влюбепостта се състои в преливането па азовото
либидо върху обекта. Тя пр ите жав а сил ата да прекра­
ти и з т ласк ва ни ят а и отново да създа де перверзни. Тя
въздига сексуалния обект в сексуален идеал. Тъй като
при -обектния тип и при типа па п р ид ъ р ж а н е влюбено-
ст та в ъз никва въз основа па о съ ществяването на ин-

155
 r

фантилпите любовни условия, можем да ка жем: в с и ч ­

ко онова, което о съ щ ес т вя ва това любовпо условис, се
идеализира.
Сексуалният и деал може да встъпи в интересна
взаимоспома гателна в ръз ка с азовпя идеал. Там, к ъ ­
дето нарцистнчиото з ад о в о л я в а н е се н ат ък ва на р е а л ­
ни пречки, сексуалният идеал може да се използва за
з ам е с т в а щ о задоволяване. Тогава по типа на парци-
стпчппя обектен избор обичаме онова, което сме били
и сме загубили, или онова, което п р ите жав а п ред им­
ствата, които ние изобщо не сме имали (виж горе б ук­
ва ,.в“ ). П а р а л е л н а т а па горпата формула гласи: о би­
чаме това, което п р ит е жа ва предимствата, липсващи
на Аза, за да се превърне в идеала си. Този случай
•на заместване има особено значение за невротика, при
■когото Азът. обеднял поради неговите свръхголеми
обектни пълнежи, не е в състояние да осъществи своя
азов идеал. Пр опиля л своето либидо върху обектите,
тон търси обратния път към нарцисизма, като си и з ­
бира сексуален идеал но нарцистичен тии, който при­
т е ж а в а предимствата, конто той самият не може да
постигне. Това е лечението чрез л ю б о в , , което той по
правило предпочита пред аналитичното. Д а , той не
може да вярва в друг механизъм на лечение и в по­
вечето случаи той очаква изцеление и го свързва е
личността па л екув ащия го лекар. Този план за лече­
ние е възпрепятствуван, р аз би ра се, поради неспособ­
ността на болния за любов вследствие на неговите уве­
личени изтласквания. Ако сме излекували до известна
степен тази неспособност, ста ва ме често свидетели на
неочакван успех, когато болният се оттегля от по-на-
татъшио лечение, за да направи своя любовен избор
и да предостави по-нататъшното възстановяване
на съвместния живот с обичаното лице. Бихме могли
да бъдем доволни от този изход, ако пе носеше със
себе сп всички опасности на п от ис кащата зависимост
от този спасител в нужда.
Един от важните ггьтнща за р азб ир ан ет о на ма с о­
в ата психология тръгва от азовия идеал. Освен своя
индивидуална страна този идеал има и социална, той
е и общият идеал на едно семейство, на едно съ сл о­
вие, на една нация. Освен нарцнстичното либидо, той
е об въ р за л голяма част от хомосексуалното либидо па

156
едно лице, която се е в ъ рн ал а обратпо в Аза по този
п ъ т . Не зад овол яиа пе то поради неосъществяване на то­
зи идеал о св об ожд ав а хомосексуално либидо, което
се п рев ръща в съзнание за вина (социален ст ра х) .
П ър вон ач ал по съзнанието за вина е било с тра х от ро­
дителското наказание, по-правилно ка зан о — от з а г у­
бата на тяхпата любов; по-къспо на мястото на ро ди ­
телите идва -неопределеното количество връстници. Т а ­
ка става п о-раз бираемо честото причиняване на пара-
■ноя вследствие н а р а н я в а н е на Аза и н евъзможността
за з адоволяването в об ла с тт а па азовия идеал, както
и съвпадението на идеалното об разу ван е и с уб л и м а ­
цията с азовия идеал, обратното о бразув ание па суб­
лимациите и евентуалното преоб раз ув ане на идеалите
при п арафреничните з а бо ляв ан ия.
 ЗА О С О Б Е Н И Я ТИ П И З Б О Р
НА О Б Е К Т П Р И М Ъ Ж А

Досег а о ставяхме постите да ни представят какви

„ лю бо вtin усл ов ия“ поставят хората пред обекта на
своята любов н как съчетават изискванията па ф а н т а ­
з ията сп с действителността. Поетите при те жа ва т к а ­
чества, които им позволяват да р еж ат иолобпа з ад ач а,
и това са преди всичко тяхната чуветиитедпост за в ъ з ­
приемане на скритите душевни вълнения у другите и
смелостта да д ад ат израз па н ееъзна заното У себе см.
По позна ва телнат а стойност на техните посланвя сс
о м а л о в а ж а в а от едно обстоятелство. З а д ъ л ж и т е л н о ус­
ловие за постите е да нп доставят интелектуално и
естетическо удоволствие, както и определено е м о ц и о ­
нално въздействие, поради което не м-' т а т да преде:а-
вят дспстннтелиостта непроменена, а трябва да пзолнг
p a r част от нея, да премахнат смуща ва щит е в з аи мо­
връзки. да смекчат цялото и ла прибавят липсващото.
Това са привилегии на та ка наречената поетична с во­
бода. Те не могат да прояв яв ат особен интерес към
произхода и развитието па душевните състояния, кои­
то описват като завършени. Пора ди това науката е
принудена малко по-грубо и прп мпнпмалпо у довол­
ствие да сс заеме с материя, чието поетично р а з р а ­
ботване р ад ва хората от хилядолетия. Тези бележки
биха. могли да по сл ужат за оп рав да ва не па строго пауч-
ното разра бо т ва н е и па човешкия любовен живот. И м е н ­
но н ауката е най-пълният отказ от принципа иа удовол­
ствието, на който е способен н ашият психически труд
В психоаналитпчиата практика имаме богата въз
можиост да добием впечатление за любовния живо
•на певротпцпте и прп това да си спомним, че подобие
поведение сме н аб люд ав а ли или опознали от средно

158
[з д р а гшили дори изключителни хора. Когато поради
Случайната благосклонност па материал а се натрупат
[впечатления, но-ясно се оч ертават отделни типове. Тук
[искам най-напред да опиша един тпп избор на обект-
1прп мъжа, защото той се хара ктери зи ра е редица
U, любовни усл ов ия“ , чието с ъ вп ад ан е е неразбираемо,
[дори страипо, и защот о позволява просто пси хоан ал и­
т и чн и разяснение.
\ (1) Първото от тези любовни условия т ряб ва да се
'окачестви направо като специфично; шом като то е на­
д п и е , могат да се търс ят и другите характеристики на
>тозп тип. Мо же да се нарече условието па „ощетения
'-трети'; съ дър жан ие то му се изр аз ява в това, че въп-
■росното лице никога не избира за обект на любовта
си спободпа жена, т. е. момиче или самотна жена, а
само т ак а ва , към която собственически п ра ва може да
предявява друг м ъ ж — съпруг, годеник, приятел. В ня-
■кои случаи това условие се проявява толкова неумо­
лимо, че с ъ щ а т а тази жена, докато нс п рин ад лежи на
никого, може да остане н ез аб ел язан а, дори да бъде
пренебрегната, но щом з а в ъ р ж е някоя от посочените
връзки е друг мъж, веднага се п ре вр ъща в предмет
на влюбване.
(2) Второто условие е може би ие толкова но:тояи-
но, но не по-малко очебийно. Н али це ли са двете ус­
ловия, типът получава зав ършен вид, ма кар че първо­
то условие само за себе си, изг ле жда, се среща по-
често. Второто условие израз ява, че непорочната п не-
будеша подозрение же на няма обаянието, което да я
превърне в обект па любов; да я издигне т ак а може
само чарът на жена, кояго някак си буди подозрение
в сексуално отношение, в чиято вярност и б ла г о н а ­
деждност можем да се съмняваме. 'Гази черта може
да вар ир а значително, като се започне or л ека та сянка
върху репутацията па съпругата, която ие е чужда на
флирта, п се стигне до явно полнгамнпя начин на ж и ­
вот на кокотката или артистката в любовта, но от не­
що т ак ова мъжете, спадащи към нашия тпп, не се от­
казват. М а л к о грубо това условие може да се нарече
„любов към развратницата".
Както първото условие д ава повод за з ад ов ол яв ан е
на агоналии, в ражд еб ни изблици спрямо м ъ ж а , кому­
то се отнема л юби ма та жена, т а к а второто условие,

159
развратното у же на та, се намира във връз ка е изпит­
ваме иа ревност, която сякаш е потребност за обич;,
щпте от тозн тип. Ед ва когато могат да ревнува,,
страстта пм достига в ръх ната сп точка, же на та п ол у­
чава пълната сп стопппст н те никога пе пропускат д..
се възп ол зва т от повод, конто им позволява да и з ж и ­
веят тези най-силни усещания. Странно е, че те не н а ­
сочват ревността си към законния прите жат ел иа л ю ­
бимата, а към новопоявяващи се чужди хора, в отно­
шения с които л юби ма т а може да се подозира. В к р е ­
щиш ит-е случаи обичащият пе ж е л а е да п р ит ежав а ж е ­
ната само за себе сп и като че ли се чувствува добре
като страна в създадения триъгълник. Едип от мопп
■пациенти, които у жасно с т р а д а ш е от изневерите па
своята дама , няма ше нищо против нейното о мъжваие.
дори го п оощр яв а ше с всички средства; по-късно в лю-
бовпата им връзка топ никога пе прояви и следа от
•ревност по отношение на съпруга. Д р у г типичен с лу ­
чаи бе едни пациент, който силно ревнуваше от с ъ пр у ­
га в началото па любо впата в ръз ка и дори н а с т оя ва ­
ше д а м а т а да преустанови съпружеското си общуване,
но в по-късните сп многобройни връзки се д ър ж е ш е
както всички други и зак онн ият съпруг' вече не го с м у­
ща ваше.
Сл ед ва щи те точки вече не се отнасят до условията,
« а които трябва да отговаря обектът на любовта, а
до поведението на обичащия към обекта па своя и з ­
бор.
(3) В н ормалния любовен живот ценността на ж е ­
на та се определя от с е ксуа лн ат а й цялост и се н а м а ­
л яв а с д о б л и жа ва н ет о й до х ар а кт ер а на р а з в р а т н и ­
цата. По тази причина очебийно отклонение от нормал-
ното е поведението па обичащите от н а ш и я тип, които
смятат жените с подобен ха ра кт ер за най-ценните о б ек­
ти на любовта. Те п о дд ъ р ж а т любовни отношения с
тези жени, без да пестят никаква психична енергия, д о ­
като у н ищожат всякакви други интереси към тях; това
са единствените личности, които те могат да обичат, и те
изискват от себе си вярност всеки път, когато тя мо­
ж е да бъде нарушена в действителност. В тези черти
на описаните любовни отношения прекалено ясно се
и зраз ява принудителният характер, присъщ в известна
степен на всеки случай иа влюбеност. Из х о ж да й к и ог
 верността и силната привързаност, не бива да се очак-
^ва, че любовният живот на въпроснат а личност се из­
п ъл ва от една-единствена подобна л юбов на Еръз 1ка или
че тя о ст а ва единствена в целия му живот. По-скоро
"страстите от този род се п овтарят е е дн акв а своеоб-
f разност — едната е точно копие *на д руг ат а — много-
кратно в жи во та на този тип мъже. Външните усло­
вия, например с м ян а та на пребиваването, и о б к р ъ ж е ­
нието, могат д а д ове да т до толкова честа подмяна н а
?-обекта на любовта, че да се о б р а зува една д ъ л га ре~
■ дица.
(4) На й- из не на дв а ща за н аб люд а те л я е тенденция­
т а у обичащите от този тип да „спасяват" люби ма та.
М ъ ж ъ т е убеден, че л ю б им а та му има н ужд а от него,
че без него тя би за гу б ил а в ся к а к в а мора л на опора и
б ъ рзо би и з п а дн а ла в ж а л к о положение. Следователно
той я спасява, като не се о тд ел я от нея. В отделни
случаи •намерението д а спас ява мо же да се о пр ав да е
със с е к с уа лн ат а ненадеждност и със социално з а с т р а ­
шеното положение на люби ма та; но то не е по-малко
ясно и зразено и тогава, когато подобни основания не
съществуват. Един от представителите на описания
тип мъже, който у сп яв аше да спечели д амите си с и з ­
кусни събл азн и и остроумия, в любовните си отноше­
н и я по-късно не пестеше сили, з а д а и з ве ж да съответ­
н а т а л ю би м а н а дру ма на „д об ро де т ел т а“ , четейки й
съчинени от са м ия него трактати.
Ако погледнем отделните черти на описания тук
образ, условията з а несвобода и з а р аз вратн ост на
" люби ма та, високата оценка на същите, потребността
от ревност, верността, която обаче е съ вм ест има с
образуването на д ъ л г а редица и же ла ни ет о за с п ас я ва ­
не, трудно ще повярваме, че те и ма т един-единствен
■източник. Но той се откри ва лесно, ако н ап рав им з а ­
д ъл бо че н психоанализ на л юбов нат а история на л и ч ­
ностите, обект на нашето внимание. Своеобразно д е ­
тер мин иран ия т избор на обект а н а любовта и толкова
ст ра ннот о поведение в любовта и мат същия психичен
произход, ка кто и в любовния жи в от иа нормалните
хора. Те с а р ез ул т ат на и нфа нт ил ната фиксация на
нежността 'върху м а й к ат а и п ред ст ав л яв а т един от из­
ходите н а тази фиксация. В нормалния любовен ж и ­
вот се з а п а з в а т с а м о няколко черти, които ясно и з д а ­

11. Зигмунд Фройд 161

ват, че при избора на обекта з а модел е послужил
о б р а з ъ т на ма йката, т а к а например предпочитанието
на младите м ъ ж е към по-зрели жени; отделянето на
либидото от м а й к а т а е ст ана ло сравнително бърз о.
Пр и нашия тип, напротив, либидото и след н а ст ъ п в а ­
не на пубертета о ст ава при ма йк а та толкова дълго, че
«избраните по-късно обекти на любовта носят х а р а к т е р ­
ните майчини черти, че у всички тях лесно се р а з п о ­
з н а в а т сурогати на ма йкат а. Тук се н а т р а п в а с р а в н е ­
нието с черепната ф ор ма ци я на новороденото; след про-
т ра хи ра но (забавено) р а ж д а н е черепът на детето т р я б ­
ва да има фо рм а та на тазовото стеснение на ма йк ата.
Н а ш д ъл г е д а покажем, че е в ъ зм ож н о х а р а к т е р ­
ните черги на нашия тип — любовните условия и лю-
бовното поведение, действително д а произтичат от р а з ­
положението ,към ма йката. Най-лесно това м ож е да
ни се удаде при първото условие — несвободата на
ж е н а т а или ощетения трети. Без много приказки се
вижда, че за и зрастващото в семейна среда дете ф а к ­
тът, че м а й к а т а п рин ад лежи на б а ща т а, се п ревръща
в 'Неделима част о т майчинат а съ щн ост и че не друг,
а с а м и ят б а щ а е ощетеният трети. В инфантилния кон­
текст също та ка непринудено се вписва н ад це н яв ан ат а
черта, че л юби ма т а е единствената, н ез ам ен им ата, з а ­
щото никой не п р ит е жа ва повече от една ма йк а и
в р ъ з к а т а с нея почива на основата на еднократно н
н е п о д ле ж а що н а съмнение събитие.
Ако обектите на любовта при нашия тип т р я бв а да
са преди всичко сурогати на ма йката, тог ава р а з б и р а е ­
мо е и образуването на редица, което на пръв поглед
като че ли противоречи на условието з а вярност. И
чрез други примери психоанализ ат а ни учи, че действу-
ващото незаменимо в несъзнаваното често се про яв яв а
в без кра йна редица; безкрайна, з а щ о то всеки сурогат
т е к а р а да чувстваш липсата и а же ла но т о у довлет во­
рение. Т а к а например неутолимото ж е л а н и е у д ецата
в определена възр ас т да з а д а в а т въпроси се о бяснява
с невъзможността да и з к а ж а т единствения въпрос, кой­
то и м а т 1, бъбривостта на някои невротизирани лично-

1 Ф ройд подробно разработва тази тема в произведението си

„Един спомен от детството на Л еон ардо да Винчн“ (1910). ■— Бел.
ред.

162
 сти — с потискането «а н я к а к в а тайна, която напира
да бъде споделена и която напук на всички изкуше­
ния те не издават.
Второто любовно условие, развратността на избра*
;*иия обект, напротив, като че ли енергично противоре­
чи на предположението, че произхожда от майчиния
комплекс. В съзнателното мислене «а възрастния май­
ската на драго сърце се явява личност с неприкоснове­
на нравствена чистота «и може би нищо друго не дей ­
ствува така оскърбително, както съмнението в тази
чистота на майката, когато то е провокирано отвън;
•надига ли се съмнението отвътре, то води до дълбоки
; душевни терзания. Именно тази най-дълбока противо­
речива връзка меж ду „майката“ и „развратницата“ ще
«и подтикне към изследване на историческото разви­
тие и на несъзнаяагаата връзка на двата комплекса,
сл ед като сме разбрали, че в несъзнаваното често се
свързва ведно това, което в съзнанието съществува
като две противоположности. Тогава изследването 'ни
връща във времето, когато момчето за първи път по­
лучава по-пълни знания за сексуалните отношения
м еж ду възрастните, някъде в годините преди пуберте­
та. Бруталните разкази с нескрито унизяваща и въз­
буж дащ а страсти тенденция разкриват на момчето
тайната на половия живот, разрушават авторитета на
възрастните, който се оказва несъвместим с разкритие­
то на сексуалните им прояви. Тези открития влияят
Върху отношението на новопосветения към собствените
му родители. Често слушателят направо ги отхвърля
С думите: възможно е твоите родители и други хора
Да правят това, но за моите родители е напълно из­
ключено.
Най-често в допълнение към „сексуалното възпита­
ние“ момчето научава за съществуването «а жени,
Които извършват полов акт, за да се издърж ат и за
което са презирани от всички. На самото него това
презрение трябва да му е чуждо; щом като разбере,
че те могат да посветят и него в тайните на половия
живот, конто дотогава е смятало за изключителна при­
вилегия на „големите“, то изпитва към тези нещастни­
ци само смесица от копнеж и уж ас. Когато вече не
мо же да потиска съмнението, което изисква да смята
родителите си за изключение от отвратителните норми
на половия живот, то с цинична праволинейност си
казва, че разликата между майката и блудницата не
е чак толкова голяма, че по принцип тя върши същ о­
то. Разказите за половия живот съ буж дат у него сп о­
мени за впечатления и желания от ранното детство и
отново активизират някои душевни вълнения. То з а ­
почва силно да ж ел ае майката в новоусвоения смисъл
■и отново да мрази бащата като съперник, изпречил се
на пътя па това му желание; изпада, както казваме
ние, под влиянието на едиповия комплекс. То не з а б ­
равя какво прави майката и разглеж да нейното благо­
воление за сексуални сношения не с него, а с бащата,
като измяна от нейна страна. Ако тези вълнения не
преминат бързо, то няма друг начин да се освободи
от тях, освен да се отдаде на фантазии за сексуални­
те прояви на майката в -най-различни условия. Н атру­
паното от фантазиите напрежение много лесно води до
освобож даване в онанистичен акт. Поради трайното
съвместно действие на двата възбуждащ и мотива по­
хотливост и отмъстителност фантазиите за измяната
иа майката са далеч по-предпочитаните; любовникът,
с когото майката изневерява, почти винаги носи черти­
те на собственото Аз, по-точно казано на собствената,
идеализирана, издигната във възрастово отношение до
бащата личност. Това, което на друго място2 предста­
вих като „семеен роман“, обхващ а многообразните р аз­
новидности на това фантазиране и преплитането му с
различни егоистични интереси от този период на ж и­
вота. След като надникнахме в този отрязък от душ ев­
ното развитие, това, че условието за развратност на
любимата произтича пряко от майчиния комплекс, ве­
че не може да ни изглеж да противоречиво и н еразби­
раемо. Описаният от нас тип мъжки любовен живот
сам по себе си носи отпечатъка на тази история на
развитие и лесно може да се р азбере като фиксация
към пубертетските фантазии на момчето, които по-къс­
но все пак са намерили изход в реалността на ж иво­
та. Не е трудно да предположим, че усърдното онани-
ране в годините на пубертета е дало своя принос за
фиксирането на тези фантазии.
Връзката иа тези фантазии, достигнали до завла-

2 0 . Rank. Dcr My th u s von der Geburt des H elden (1909).

164
(дяване на реалния любовен жи вот с тенденцията да
1ре спасява л юбимата, и зг ле жд а х л аб ав а, повърхностна
н е и з д ъ р ж а щ а с ъ з на тел на обосновка. Със склонност­
т а си към непостоянство и изневяра л ю б и ма т а се из­
л а г а на опасности, с лед ов ат елн о р а з б и р а е м и са у си ­
л и я т а на обичащия д а я п ре дпа з ва о т тях, като вни­
м а в а з а нейната добр одет ел и противодействува на
^лошите й наклонности. Изсле дв ането н а спомени, ф а н ­
т а з и и и сънища на х ората показва, , че тук е налице
' изключително удачно „ р а ц и о н ал и зи ра н е“ на един не-
с ъ з н а в а н мотив, което може д а се отъжде ств и със спо­
лучлива вторична о бра бо т ка в съня. В действителност
мотивът за спасяване има собствено значение и исто­
рия и е самостоятелен потомък на майчиния или по-
йочно ка за н о на родителския комплекс. Когато детето
чува, че дължи живота си на родителите, че м а йк ат а
го е „дарила с живот", у него се обединяват б ор ещи ­
те се за самостоятелност пориви на нежност и и з р а ­
стване, за д а породят же ла ни ето да върне п о да ръка
на родителите, да им се отплати с нещо равностойно.
Все едно че на инат момчето иска да ка же: не искам
нищо от б а щ а си, искам д а му върна всичко, каквото
съм му струвал. Тогава то си ф а н т а з и р а к а к спасява
бащата> когато животът му е в опасност, с което се
р а з п л а щ а с него, и та зи фа н т а з ия доста често се пре­
н а с я върху императора, к р а л я или някой друг високо­
п о ст ав ен човек и след това и зо па ча ва не м ож е д а се
осъзнае и д а се експлоатира д ор и от поета. При в ъ о б­
р а ж а е м о т о с пас яв ан е на б а щ а т а значително п р ео б л а ­
д а в а упорството, а н а м а й к а т а в ъо б ра же ни е то в пове­
чето случаи о т д ав а нежността си. М а й к а т а е д ар и ла
детето с живот, а не е лесно так ъв своеобразен п о д а ­
р ъ к д а се з ам ен и с нещо равностойно. При незначи­
телна промяна на значението, която е улеснена в не-
с ъ зна ва нот о — т ова мо же да се о тъждестви например
съ с съзнателното прел ива не на понятията — с п а с я в а ­
нето на м а й к а т а придобива значението на: д а я д ар и ш
или да й н ап ра виш дете, естествено дете, какв ото си
с а м и я т ти. Отд ал еч а ва н ет о от п ъ рв она ча лн ия смисъл
н а с па сяв ан ето не е ч ак толкова голямо, пр омян ат а в
значението не е произволна. М а й к а т а е д а р и ла живот,
твоя, поради което ти я д а р я в а ш с друг живот, с ж и ­
вота н а дете, което във висша степен прилича на с а ­

165
мия теб. Синът се о к а з в а благодарен, като си пожь».
ва д а има син от ма йк ат а, който д а е същият к -t то
него, т. е. в ъв в ъоб р ажа е мо то спасение той се иде нт и­
фицира напълно с б аща та. Всички нагони на нежност.
благода!р*ност, сладострастие, упорство, тираничност са
задоволени от едничкото ж е л а ни е да бъдеш баща на
самия себе си. Пр и с м ян ат а на значението моментът
на опасност с ъ що не се губи; са мият акт на р а ж д а н е ­
то е именно опасността, от която си спасен б л а г о д а р е ­
ние усилията на ма йката. Р а ж д а н ет о ^е ^ ка к тр
в ата опасност з а ^сивота, така"ГГо*бразец на всички по-
късни рпаснюсхв , . 0 1 ..isOHTsLДЗПНтв$Ме с т р а х , '^ " и з ж и в я ­
ването на р аж д а н е т о вероятно « и е оставило и зр аза
на афект, K6Wo~ н а р и ч а м е “С т р а х ~ 3 я т а н а ... МзйДъф '"от
шотл ан дска та легенда, ког^тб ма йк а му не е родила, а
е бил изряза н от ма йчинат а утроба, не е позна ва л
страха.
Д р е вн ия т т ъл ку в ат е л на с ъ ни щ а Артемидор сигур-
но е бил прав, ка то е твър дял , че с ъ ня т променя с м и ­
с ъ л а си според личността на сънуващия. Според в а ­
лидните закони з а и зра зя ва н ет о на несъзна ва ни мисли
„спасяването“ има различни значения според това, д а ­
ли то се фа нт а з и р а от ж е на или от мъж. То мо же да
оз нач ав а както: п равя дете — н а к а р в а м д а роди (за
м ъ ж ) , т а к а и: р а ж д а м дете (за ж е н а ) .
Особено съчетани с вода тези значения на с п а с я ­
ването ясно могат да се р азп озн ая т в с ъ ни щ ат а н
фантазиите. Когато в съня си м ъ ж спасява ж е н а от
вода, това означава: той я прави ма йк а, което според
предишните разяснения е равнозначно на: той я прави
своя майка. Когато ж е н а с па с я в а д ру г (дете) о т вода,
с това т я се об явява, както ц а р с к ат а д ъ щ е р я в л е г е н ­
д а т а за Мойсей3, за негова майка, която го е родила.
Понякога фант аз иите за спасяването на б а щ а т а с ъ ­
що с ъ д ъ р ж а т нежно чувство. Тог ав а те искат да д ад ат
и з раз на желанието да и м аш б а щ а т а за син, т. е. д а
и ма ш син, който да е като баща та. По ра ди всички т е ­
зи връзки на мотива за спасяване с родителския к о м ­
плекс тенденцията да сп ас яв а л юб им а та е в а ж н а чер­
та на обрисувания тук тип любов.
Не с м я т а м за необходимо да о п р а в да в ам начина си

3 О. Rank. D ei M ythus von der Geburt des H elden (1909),

166
[pa работа, които и тук, и при съставянето на А н а л н а -
j r а еротика има за цел да извлече от н аб люд ав ан ия
[ м а т е р и а л първо крайните и я рк о очерталите типове. И
| в д в а т а с лу ч ая индивидите, при които могат д а се
^установят само някои от чертите -на този тип или пък
Вре не с а т ак а силно изразени, са много повече и от
Ь м о себе си се р аз б ир а, че тези типове могат д а бъ-
и а т оценени по достойнство само ако се представи це-
р ж я т контекст, в който с а заснети.
 ЗА УНИ Ж АВ АНЕТ О
В ЛЮБОВНИЯ ЖИВОТ

чУ

Когато п сихоаналитикът п рактик се за пи та кое о

страданието, поради което най-често е търсен з а по­
мощ — независимо от многоликия о б р аз на страха, —
трябва да отговори: психичната импотентност. Това
странно смущение зас я га м ъ ж е със силно либидо и се
и зр аз я ва в това, че екзекутивните органи на с е к с у а л ­
ността о т к а з в а т д а и з въ р ша т половия акт, м а к ар че
преди и след това могат да се о к а ж а т изправни к д е е ­
способни и ма к ар че е налице силна психична ск ло н ­
ност към изпълнение на акта. Б ол ния т са м започва д а
р аз би ра състоянието си, когато от собствената си п р а к ­
тика разбере, че подобен провал настъпва само в при­
съствието ц а определени лица, д ок ат о при опит с д р у ­
ги за т ак ова нещо и д ум а не може д а става. Тогава
той вече знае, че причината за потискането иа м ъ ж к а ­
та му потентност е ’н яка кв о 'качество на сексуалния
обект, и понякога споделя, че чувствува з а д р ъ ж к а у
себе си, у сеща н якакво антнжелание, което успешно
се противопоставя на съзнаваното намерение. Но той
не може да р азб ере какво е това вътрешно потискане
и кое качество н а сексуа лн ия обект го предизвиква.
Ако о тка зът се повтори няколко пъти, той прав к п о ­
з н ат и я ни погрешен извод, че споме нът за първия път
като с м у щ а в а щ а страхова представа е причина з а п о ­
вторението; п ървият път обаче той си обяснява със
„ с лу чай но“ въздействие.
Психоаналитични изследвания в ърху психичната
импотентност са правени и публикувани от редица а в ­
тори. Всеки аналитик, и з хо жд ай ки от собствения си
л е ка рски опит, мо же д а потвърди п редложените в тях
обяснения. Действително с та а а д у м а з а потискащото

168
 въздействие на известни психични комплекси, з а които
1индивидът не може да знае. Като най-общ елемент в
този патогенен мат ериал изпъква н епреодоляната ин-
цестна фиксания към м а й к ат а и сестрата. Освен това
тр яб в а да се вземат под внимание влиянието на слу­
ч айни.тяг остни .сломени, свързани е раннодетските сек-
д у а л н и прояви, и онези моменти, които най-общо н а ­
м а л я в а т либидото, насочено към сексуалния обе&т от
женски пол.
Задъл боче нот о изследване на случаите па ярко из­
разена исихичпа импотентност с помощта на п сихоана­
л и з а т а д а в а следната информация за протичащите
пенхосексуални процеси. И тук — както най-вероятно
при всички невротични смущения -- основа па с т р а д а ­
нието е н яка кв а з а д р ъ ж к а в развитието па либидото
до окончателното му изг раждане, наричано -нормално.
Тук са се р аз мин ал и двете линии, чието сливане г а ­
рантира напълно пормалното любовно поведение, д в е ­
те лншш, които можем да разграничим като нежна и
чувстоена.
По-старата от тях е нежната. Тя води началото си
от най-ранните детски години, фо рми рал а се е въз ос­
нова па интересите па пагона за самосъхранение и е
насочена към членовете на семейството или към х о р а ­
та, r.OiiTO се грижат за детето. От самото начало дял
в нея имат сексуалните пагони и съставките па еро­
тичния интерес, които са повече или по-малко ясно и з ­
разени още в детството и конто винаги се откриват у
неврогика чрез но-къспата психоанализа. Тя съответству-
ва на пъ р во н а ч а л н и я детски избор на обект. От нея
разбираме, че сексуалните нагони намират първите си
обекти, п ри дъ рж а йк и се към преценките па азовите
нагони, точно така, както и първите случаи на сек­
суално з а до во ляв ан е се изживяват, като се следват
жи зн е но ва жн ит е телесни функции. „ Н е ж н о с т т а “ н а ро­
дителите: и па хората, грижещи се за детето, която
рядко отрича еротичния си хара ктер („детето еротична
и г р а ч к а “ ), много спомага да се увеличи делът на е р о ­
тиката в съ став а на азовите пагони у детето и да д о ­
стигне мярата, която т рябва да се взема под внимание
при по-къеното развитие, особено когато известни други
обстоятелства съдействуват за топ;'.
Тези нежни фиксации п р о д ъ л ж а в а т през детството

12. Зпгмунд Фройд 169

и непрекъснато поемат еротика, която по този начин
бива отклонявана от сексуалните й цели. По време на
пубертета се включва и мощната „чувствена“ линия,
която вече не се отклонява от целите си. Както из­
глежда, тя никога не пропуска да мине по старите п ъ­
тища и сега да з а в л а д е е обектите на п ър вона ча лн ия
детски избор с далеч по-силно либидо. Но тъй катс
там се натъква на издигнатите междувременно инце-
стнп бариери, тя ще се постарае в ъз мо ж но по-скоро
да се прехвърли от тези реално неподходящи обекти
към други, чужди обекти, с които може да се води
реален сексуален живот. Тези чужди обекти все още
се избират по модела (имагото) на раннодетските, но
с времето те ще привлекат към себе сн нежността, от­
да ва на дотогава на първите. М ъ ж ъ т ще напусне баща
и майка — по библейското предписание, — ще послед­
ва же на си, нежност и чувствителност ще се слеят вед­
но. Вис шата чувствена влюбеност ще донесе и в ис ша ­
та психнчна оценка. ( Нормалнот о над це ня ва не на с е к ­
суалния обект от ст р ан а на мъжа. )
Д в а момента ще имат ре ша в ащо значение за не­
осъществения нап ред ък в развитието на либидото.
П ъ р в о , степента на реалния неуспех, която ще се
противопостави на новия избор на обект и ще го обез­
цени за индивида. Безсмислено е да се от дав аш на
избор на обект, след като въобще не можеш да изби*
раш или нямаш изгледи д а избереш нещо прилично.
В т о р о , степента на привличането, която могат да
имат раннодетските обекти, които ще б ъд ат и зоставе­
ни, и която е пропорционална на еротичния дял, кой­
то им се е п а д ал в детството. Ако д ва та фак тор а са
достатъчно силни, започва да действува общият меха­
низъм на възникването на неврози. Либидото се о тв р ъ­
ща от действителността, поема се от въо браже нието
(интроверзня), засилва образите на първите сексуални
обекти, фиксира се към тях. Ин цестната бариера о ба­
че зпставя либидото, насочено към тези обекти, да
остане в несъзна.ваното. П р о я в а т а на п р и н а д л е ж а щ а т а
сега към несъзнаваното чувствена линия в онанистич-
нп актове дава своя принос за з а сил ван е на тази фвк-
сацня. Не ща та не се пр-оменят, ако неуспелият в дей ­
ствителността напредък сега бъде осъществен във ф а н ­
тазията, ако във фаптастните ситуации, водещи до

170
 она-ниетичио зад ов ол яв ан е, първичните обекти б ъдат
заместени с чужди. Чрез з аместването фантаз иите мо­
гат д? ; 'ъд ат осъзнати, но няма н апредък към реално
прик*- » “ ане гг либидото.
П то ?1 начин може да се стигне дотам, в несъзна-
ванотз чувствеността на -младия човек изцяло да се
с в ъ р ж е с инцестни обекти или както можем да к а же м
също, да се фиксира към несъзнавани инцестни ф а н­
тазии. Тогава р езултатът е абсолютна импотентност,
която се г а ра нт ира и от придобитата междувременно
д ей стз ител на слабост на органите, и звъ р шв ащи с ек­
суалния акт.
З а да се стигне до т ак а нареченат а психнчна и м­
потентност, *не е необходимо условията да са ч ак т о л ­
кова тежки. Не е нужно чувствената линия д а се о ст а ­
вя изцяло на с ъ дб а та да е принудена да се крие зад
нежността. Тя т р яб в а да е сили а или достатъчно сво-
бодна, за да може отчасти д а намери изход в действи­
телността. Но по най-ярките белези на сексуалните
прояви на такива лица можем да съдим, че те не из­
ползват изпяло психичната нагониа сила. С ек су ал ната
проява е резултат на настроение, може лесно да бъ-
•де смутена, често пъти не е безупречна, н ас ла да т а от
•нея не е пълня. Преди всичкс тя избягва нежността.
Сл едователно при избора -на обекта : направено о г р а­
ничение. З а п а з и л а т а активността си чувствена линия
търси само обекти, които не напомнят на з абраненит е
инцестни лица; когато въздействието на едно лице би
могло да доведе до висока психична оценка, то не в ъ з ­
б ужд а чувствеността, а з а в ъ р ш в а с еротично безр ез ул ­
татн а нежност. Л юбо вн ия т живот на та к ив а хора о с т а ­
ва раздвоен в две посоки, които изкуството персони­
фицира като неземна и земна (животинска) любов. Те
не ж е л а я т страстно този, когото обичат, и не могат да
обичат този, когото страстно же ла я т. З а да д ъ р ж а т
чувствеността си далеч от обичаните обекти, те търсят
такива, които не е нужно д а обичат. Според законите
на „чувствителността към комплекси“ и -на „ в р ъ щ а н е ­
то на и зтл ас к ан о то “ странният отказ при психичната
импотентност се п роявява тогава, когато н якаква, чес­
то незначителна черта -на обекта, избран с цел да се
предотврати кръвосмешение, напомни именно за него.
Осиовното защитно средство срещу подобно с м у щ е ­

171
ние, с което човекът си служи в любовното р а з д в ое ­
ние, е исихичното у нижав ан е на сексуалния обект,
докато н ад це ня ва нето, което нормалио му се полага,
се зап аз в а за инцестпия обект и неговите представите-
ли. Ако условието з а ун иж а ва не е изпълнено, чувстви­
телността може да се изяви свободно, да постигне з н а ­
чителни сексуални успехи и висше удоволствие. Под о­
бен е резулт ат ът и при друга една взаи мов ръзка . Л и ­
ца, при които сливането на н ежн ата и чувствената л и ­
ния пе е пълно, в повечето случаи имат малко префи-
нен любовен живот; у тях са з апазе ни перверзни сек­
суални цели, чието неосъществяване се усеща като
чувствителна загуба на удоволствие, осъществяването
им обаче те с в ър з в а т единствено е унижения, оценен
под достойнството му сексуален обект.
Сега вече можем да разберем мотивите на споме­
натите в първ ата статия момчешки фантазии, в които
майкат а се с в е ж д а до развратница. Това са усилия
поне във ф ан т аз и ят а да се преодолее пропастта м е ж ­
ду двете линии в любовния живот — чрез у н и ж ав а не
на м а йк ата тя да бъде спечелена като обект па чув­
ствеността.

2
Д от ук се з ан и ма в ах ме с меднко-психологичиото из­
следване па психичната импотентност, което не о п ра в­
да ва заг лав ието на статията. Щ е стане ясно обаче, че
това въведение е необходимо, за д а пристъпим към с ъ­
щинската тема.
Сведохме психичната импотентност до р а з м и н а в а ­
нето на нежната и чувствената линия в любовния ж и ­
вот и тази з а д р ъ ж к а в развитието обяснихме с в л и я ­
нието на силните фиксации в детството и на по-късния
неуспех, когато в реалния живот се изпречи пнцестпа-
та бариера. Срещу това учение може да се възрази
преди всичко по следния начин: то ни дава твърде
много, обяснява пи защо някои лица с тр ада т от пен-
хична импотентност, но за нас п р о д ъ л ж а в а да е з а г а д ­
ка з а щ о други лица успяват да избегнат това с т р а д а ­
ние. След като т рябва да признаем, че всички взети
под внимание забеле жими моменти — енлпа фнксан.ия
в детството, иицестна бариера и несполука в следпу-

172
бертстното развитие — се срещат v почти всички кул­
турни хора, основателно е да се очаква, че пспхпчна-
та импотентност с всеобща болест на културата, а не
иа отделни хора.
Лесно би било да заобиколим този извод, като
обърнем внимание на количествения фактор иа причи­
нителя па заболяването, па онова повече или по-малко
в приноса на отделните моменти, от което зависи, дали
болестта ще проличи или не. М ак а р да ми се иска да
призная верността -на този отговор, н ямам намерение
да отхвърля самия извод. Напротив, искам да изразя
твърдението, че психичната импотентност е много по-
разпространена, отколкото сс предполага, и чс в изве­
стна стспсп това поведение действително х а ра к те ри з и­
ра любовния живот на културния човек.
Ако вземем понятието психична импотентност в по-
широк смисъл и вече не го огранича ва ме до неуспеха
да се осъществи съвкуплението при наличие на ж е л а ­
ние за удоволствие и здрав генитален апарат, то в
групата па психично импотентните мъж е веднага в лизат
и онези, конто окачествяваме като психанестезнп, т. е.
мъжете, които винаги успяват да осъществят акта, но
без да изпитват особено удоволствие от него; това се
случва по-често, отколкото бихме могли да предполо­
жим. Психоаналптичното изследване па такива с л у ­
чаи разк рив а същите етиологични моменти, каквито от­
крихме при психичната пмпотспткост в по-тесен сми­
съл, без симптоматичните различия да н ами ра т о бяс­
нение з а с е г а . / Л е с н о може да се оправдае аналогията,
която води от ансстезните мъж е до огромния брой
фрпгидни жени, чието любовно поведение действител­
но пе може да се опише или разбере по-добре, от ко л ­
кото чрез отъжде ств яв а нето му с по-нашумяла га пси-
хпчиа импотентност на м ъ ж а 1, f
Насочим лн обаче вниманието си пе към р а з ш и р я ­
ване ча понятието психична импотентност, а към нюан- '
сите на нейната симптоматология, не можем д а не ви-
дим, чс само по себе си любовиото поведение на м ъ ж а
в днешния цивилизован свят носи белезите на психич­
н а т а импотентност. При много малко от образованите

1 При което трябва да сс признае, чс фригидността на ж ен а­

та е комплексна тема, към която м ож е да се подходи н от друга
страна.

173
м ъ ж е нежната и чувствена линия са слети както т р я б­
ва; почти винаги в сексуалните си действия м ъ ж ъ т се
чувствува притеснен от респекта пред ж е н а т а и р а з ­
г ръща пълната си потентност една когато има пред се­
бе си унижен сексуален обект, което от своя страна
се д ъ л жи и на обстоятелството, че в сексуалните му
цели се включват перверзни компоненти, конто той не
смее да задоволи във в ръ зк а та си с у в а ж а в а н а т а от
него жена. Той получава пълно сексуално удоволствие
само когато без всякакви з а д р ъ ж к и може да се о т д а ­
де на задоволяването на сексуалните си иуждн, нещо,
което не се осмелява да направи например със своята
б лаговъз питана съпруга. Оттук и неговата потребност
от унижен сексуален обект, от жена, която в етично
отношение стои по-долу от него, от която не т ря бв а да
очаква естетично двоумене, която не знае за другите
връзки в -неговия живот и не може да го прецени. На
т а к ав а жена той с най-голямо удоволствие о т д ав а п ъ л ­
ната сп сексуална сила, макар че нежността му и зця ­
ло п ринадлежи на друга, стояща по-високо. Възмо ж-
■но е с ъщо т ак а често н а б л ю д а в а н а т а склонност у м ъ ­
жа от висшите кръгове на обществото д а и збират за
постоянна любовница или дори за съпруга ж е н а от
no-нисшите слоеве да се д ъ л ж и не на друго, а на по­
требността от унижен сексуален обект, с който психо-
логично е с вър за на възможността за пълно з а д о в о л я ­
ване.
Не се колебая да стов аря отговорността за това
толкова често срещано поведение на културните мъж е
в любовния живот върху д в а т а момента, действ ува щи
при истинската психична импотентност — интензивната
инцестна фиксация на детството и реалния неуспех в
млад ежки те години. М а к а р да звучи странно и д а ж е
парадоксално, все пак трябва да се ка же , че за да Зъ-
де наистина свободен в любовния си живот, а с това
и щастлив, м ъ ж ъ т т ряб ва да е .;преодоляд ресяекаа
пред ж е н а т а и да е свикнал с представ ат а за кръво­
смешение с м айк ата и сестрата. Всеки, който се под­
ложи на сериозна самопроверка по отношение на Тс№а
изискване, несъмнено ще открие, че д ълбоко в се-бе си
оценява сексуалния акт като нещо унизително, коехо
го опетнява и о мъ рс я ва не само гелом. Оформянето
на тази оценка, която положително не си п ризнава

174
охота, той ще мо же да открие с а мо в мл ад ежки те сп
голини, когато чувствената линия на 'неговата с е к с у а л ­
ност с 5ила вече енлно развита, но задоволяването й
с чу:к 1 '►бект е било заб ран ен о почти толкова, ко лко ­
то с инцестен обект.
В нпшия цивилизован свят последиците от в ъ зп и т а ­
нието L! при жените са подобни, но върху тях влияе и
поведението ма мъжа. Когато м ъ ж ъ т не може да р а з ­
гърне п ъл на т а си потентност, въздействието върху ж е ­
н а т а е толкова •неблагоприятно за нея, колкото и в с л у ­
чаите, когато с ле д покоряването първоначалното н а д ­
ценява не на в любването отстъпи място на п одц ен яв а­
нето. При ж е н а т а почти не се з а бе ля з ва потребност от
у нижав аме на се ксуалния обект; това положително е
във вр ъзка с факта, че по правило тя не е в с ъ с т о я ­
ние, подобно на мъжа, да надценява сексуалния обект.
Пр од ъл жи те лн от о сексуално в ъ з д ъ р ж а н е и з а д о в о л я в а ­
нето на Чув с тв е но с тт а във ф ан т аз и ят а имат друга з н а ­
чима последица за же ната. Тогава тя често пъти не
мюже да р а з к ъ с а в р ъ з ка т а между чувствените прояви
и_ з а б р а н а т а и се о ка з ва психично импотентна, т. е.
ф-ригидяа в момента, когато най-сетне з а б р а н а т а е от-
менегга. Оттук и с т р е ме ж ът у много жени д а з а п а зя т
още известно време тайнат а и при разрешените в р ъ з ­
ки, а у други жени — способността да чувствуват нор-
малио, едва след като условието за з а б р а н а е в ъ з с т а ­
новена в една тай на любов на в.ръзка; неверни н а м ъ ­
ж а , те са в съ стояние да проявят към любовника в я р ­
ност от втори порядък.
Смятам, че условието за з а б р а н а в любовния ж и ­
вот на ж е н а т а т ряб ва да се отъждестви с потребност­
та от ун иж а ва не на сексуалния обект при мъжа. И
двете са последици от д ъ лг ат а пауза ме жд у половата
з рял ос т и реалното з ад ов ол яв ан е на сексуалните н у ж ­
ди, н а л а га на от възпитанието, което съответствува на
достигнатото културио развитие. И двете се опитват д а
преодолеят психичната импотентност, резултат от не­
съвпадението м е жд у нежните и чувствените пориви. Т о ­
ва, че резу л та т ът от едни и същи причини при ж е на т а
е толкова различен от този при м ъ ж а, вероятно може
д а се обясни е д руг а една ра зл ика в поведението на
д в а т а пола. Кул ту рна та же на обикновено не пристъп-
ЕЙа з а б р а н а т а з а сексуална изява по време на изчаква-

175
телния период и по този начин тя тясио св ър зв а з а б р а ­
ната със сексуалността. М ъ ж ъ т наруша ва тази з зб пс -
на Haii-често при условие, че у ниж ав а обекта, и з ато ва
пренася това условие в по-късния си любовен живот.
С оглед на силния стремеж към реформа на сек­
суалния живот в днешния цивилизован свят пе е из­
лишни да припомним, че психоаналитичното и з сл ед в а­
не познава тенденциите толкова слабо, колкото и кое­
то да било друго изследване. То има за цел едннетъе-
но да разкрива взаимовръзки, като о бяснява очевид­
ното със скритото. Пе би възразило, ако реформите,
възползвайки се от неговите резултати, за ме н ят вред­
ното с ло-полезното. То нс може обаче да предскаже,
дали от други институции няма да се изискват други,
вероятно по-големи жертви.

Фактът, че обуздаването на любовния живот от

културата се съпътсгвува от най-общо у нижав ан е на
сексуалните обекти, може да ни н ака ра да отвърнем
поглед от обектите и да го насочим към самите наг о­
ни. Вредата от първоначалния период па в ъ з д ъ р ж а н е
от сексуално удоволствие се и зр азя ва в това, че р а з ­
решено по-късно в брака, то вече не води до пълг.о
удовлетворяване. Когато обаче сексуалната свобода е
неограничена ог самото начало, резултатът не е по-до-
бър. Лесно може да се установи, че психичната стой­
ност па потребността от любов спада веднага щом са
осигурени удобства за нейното задоволяване. З а да се
активизира либидото, необходима е някаква пречка и
където естествените съпротивителни сили срещу з а д о ­
воляването са недостатъчни, хората във всички в реме­
на са включвали конвенционални съпротивителни си­
ли, за да се н а с л а ж д а в а т па любовта. Това важи кмк-
то за индивидите, така и за народите. В п е ри о ди ie, ко­
гато з ад оволяването па любовта не среща пречки, к а к ­
то например по време на з ал еза на а птичия та к у л у -
ра, любовта се обезценява, животът опустява и за ла
се възстановят крайно необходимите афектии стиГио-
егн, са нужни силни реактивни образувания ('<еп: ;i-
o ns bi l chm ^c n) . В тази вр ь:;к:• може да •; твърди, ч.;
аскетичното течение в християнството с ъз да де т а к . и н
психични оценки за любовта, каквито езическата д р ев ­
ност никога не можеше да й даде. Най-голямо з н ач е­
ние има то за аскетичните монаси, чиито живот почти
изцяло с бил изпълнен от борба с лпбидинозното из­
кушение.
В първия момент човек е склопен да обясни в ъ з­
никващите тук трудности с общите характеристики па
нашите органични пагони. Общо взето, е вярно, че п;н-
хичното значение на един нагон се увеличава успоред­
но с неуспеха да го задоволим. Нека опитаме Да под­
л ожи м на глад определен брой в ъзможно най-различ­
ни хора. С н ар астване иа нал ожи тел ната потребност
от храна всички индивидуални различия избледняват
и на тяхно място з а с та ва т стереотипните прояви иа не­
задоволения нагон. Но вярно ли е също, че успоредно
със задов оляв ането на един нагон спада ■силио и него­
ват а психична стойност? Д а вземем например отноше­
нието на пияницата към виното. Не е ли вярно, чс ви­
ното винаги предлага на пияницата едно и също ток-
сично задоволяване, което в поезията толкова често се
сра вняв а с еротичното, а може да сс сравни и от -на/ч-
на гледна точка. Чувал ли е някой някъде, че пияни­
цата непрекъснато изпитва нужда да сменя пити-то
си, защо го не слсд дълго, свиквайки с него, то преста­
ва да му с вкуспо? Напротив, привикването все по-
силпо з ат яг а връзка та между м ъ ж а и м а р к ат а пи но,
което пие. Известен ли е случаи, когато пияницата из­
питва н ужд а да отиде в някоя друга страна, къдего
виното е по-скъпо или консумацията му е з аб ран ен а,
за да попречи на спадащото з ад ов ол яв ан е па свояга
потребност, създавайки си допълнителни трудности?
Нищо подобно. Ако сл у ша ме какво к аз ва т големите
алкохолици, например Бьоклин, за отношението им
към виното, оставаме с впечатлението за пълна х ар мо ­
ния, за образец на щастлив брак. З а щ о отношение го
на л юбящия към неговия сексуален обект е толкова
различно?
Смятам, че колкото и страппо да звучи, би трябв ал о
да допуснем, че в природата на самия сексуален п а­
гон се крие нещо, което се от ра зя ва неблагоприятно
аър.чу неговото пълно задоволяване. В д к и а т а н труд-
на история на развитието на нагона изпъкват в е д т г а
д ва момента, които може да са причинага за подобча

177
трудност. Първ о, поради двукратио начало на избора
на обект с наме сата на инцестната бариера о к о н ч а ­
телният обект на сексуалния нагоя вече не съогвет-
ствува на първоначалния, а е само негов сурогат. От
психоанализата знаем обаче, че когато първоначалният
обект иа едно ж е ла ни е бъде изтласкан, той често се
представя от безкраен ред обекти-заместители, никой
от които не му е напълно равностоен. Това може да
обясни непостоянството в избора на обект, „глада за
с т иму ли “, т олкова често присъщ на любовния живот
на възрастните.
Второ, знаем, че в началото сексуалният нагон се
разп ад а на редица съставки — по-скоро произлиза от
тях, — -но не всички могат да се включат в по-късно-
то му оформяне, а преди това т рябва да б ъд ат потис­
нати или използвани по друг начин. Това са прели
всичко копрофилните съставки, които се о к а зв ат не­
съвместими с н аш а т а естетически култура вероятно
още от времето, когато изправянето на човека е о т д а ­
лечило нашия орган на обонянието от земята; с ъщо и
•немалката част от садистичните пориви, спадащи към
любовния живот. Но всички подобни процеси в р а з в и ­
тието з ас яг ат само горните слоеве на с л ож н ат а струк­
тура. Фундаменталните процеси, на които се д ъ л жи
любо вната възбуда, остават непроменени. Екстремен-
талното е твърде тясно и неделимо сраснало със сек­
суалното, положението на гениталните — inter u ri na s et
faeces2 — остава определящият неизменен момент. П е р и ­
фрази ра йки сентенцията на великия Наполеон, бихме
могли да к а ж ем : (анатомията е съдбата. Самите генита­
лии не са участвували в естетнзирането на формите на
човешкото тяло, останали са животински, а и любовта по
принцип днес е толкова животинска, колкото е била от
век и веков. Любовните нагони трудно могат да се в ъзпи­
тават, резулта тът е ту твърде много, ту твърде малко
удоволствие. Това, което култ урат а иска да направи от
тях, из гле жд а, пе мож е да се постигне без чувствител­
но да се накърни н ас л а д а т а , натрупването на н еи з ра з­
ходвана възбуда се п роявява в се ксуалната дейност
като пезадоволяване.

- Ir.tor п h a s cl faeces nascim ur — раж дам е c-a м еж ду урина

и фекал; 1н.

178
 Вероятно би тряб вал о да свикваме с мисълта, че
ъобще не е в ъзможно претенциите на сексуалния чл-
он да се уравновесят с изискванията иа културата, -.е
е могат да се избегнат лишения и страдания, а в
ай-далечна перспектива и опасността от изчезването
а човешкия род вследствие на културпото му развитие.
Все пак тази мрачна прогноза почива на единствено­
то предположение, че д ъ л ж а щ о т о се иа к ул тур ат а не-
зад ов о ля в ан е е необходима последица от някои особе­
ности, които сексуалният нагон придобива под натиска
на културата. Именно неспособността на сексуалния
нагон да доведе до и з жи вя ва не па пълно з а д о в о л я в а ­
не, щом бъде подчинен на първите изисквания на к ул ­
турата, се п рев ръща в източник иа най-великите по­
стиже ния на културата, които се осъщес твява т чр£.з
по-нататъшна сублимация п а неговите нагонни с ъ став ­
ки. З а щ о т о ка къв мотив биха имали хората да изпол­
зв ат сексуалните си нагонни сили за други цели, ако при
някакво друго разпределение те биха довели до пълно
з а до в ол яв ан е на желанието? Те -никога вече не биха
се освободили от това же лание, не биха постигнали
н и к ак ъ в по-нататъшен прогрес. И з г ле ж да , н ев ъ з м о ж­
ността д а се постигне равновесие между изискванията
на двата нагона — сексуалния и егоистичния — прави
хората способни на все по-големи творчески п ости же­
ния, но под постоянната з а п л а х а за по-слабите д а с т а ­
нат днес жертва на неврозата.
Науката няма намерение нито да плаши, нито да
утешава. Самият аз обаче съм готов да призная, L,e
подобни радикални изводи като направения по-горе би
трябвало да почиват на по-широка база и че вероятно
други институции на човешкото развитие са в състоя­
ние да коригират резултата от проведеното тук изоли­
рано проучване.
 ТАБУ ВЪРХУ
Д ЕВСТВЕНОСТТА

Мал ко подробности в сексуалния живот на прими­

тивните -народи предизвикват у пас толкова недоуме­
ние, както оценката пм за же нс к ат а девственост, за
же нската пепокътнатост. За пас е толкова естествено
у ха ж в а щ и я т м ъ ж високо да цени девствеността, че ние
почти се объркваме, когато трябва да се обосновем.
Изискваното момичето да няма в брака си спомен за
полови отношения с друг м ъ ж пс е нищо друго, а по­
следователно продължение на изричиото право на при­
те жа ва н е на една жена, което е същността на монога­
мията, разпростиране на този монопол върху нейното
минало.
Изходим лп от нашите схващания за любовния жи?
вот на ж ена та, няма да ни е трудно да о правдаем го-
ва, което пъриопачално ни се струва предразсъдък.
Мъжът, който пръв задоволи дълго и мъчително по­
тискания любовен копнеж па девицата и при това
посодолсе нейната съпротива, резултат от въздействие­
то на околпата среда и възпитанието, бива увлечен
от нея в една трайна връзка, каквато с друг м ъж нико­
га вече не е в ъз можпа . Въз основа на това и з ж и в я в а ­
не же на т а изпада в състояние на закрепостепост, кое­
то г ара нтира нейното несмущавано притежание в б ъ ­
деще и я прави устойчива на нови впечатления и ч у ж ­
ди изкушения.
За да обозначи факта, че в сексуалните отношения
е дин пят партито;) може да изпадне в необичайно г ол я­
ма зависимост п несамостоятелност по отношение на
":;>угня, през lMvJ г. фон Крафт-Ебинг избира израза
..полово з ак р еп о с т я в а н е “. Понякога това закрепостява-
пе може да стигне далече, да доведе до загубване на
в сяк акв а самостоятелна воля и понасяно па най-голе­
ми жертви в ущърб на собствения интерес; по авторът
е пропуска да отбележи, че в известна степен подоб-
а зависимост „е необходима, щом в ръ зк а та трябва
а има н яка кв а трайност“ . Т а к ав а степен на полово
закрепостяване действително е крайно необходима, за
да се з а па зи цивилизованият брак и да се преодолеят
з а с т р а ш а в а щ и т е го полигамии тенденции, а в нашата
социална общност се д ър жи сметка за този фактор.
Фон Крафт-Ебинг извежда възникването на полово­
то закрепостяване от .,необичайната степен на влюбе-
■носг и слабост на х а р а к т е р а “ на единия партньор и
неограничения егоизъм у другия. Аналитичният опит
обаче пе позволява да се задоволим с това просто
обяснение. Р е ш а в а щ момент е по-скоро величината на
преодоляната сексуална съпротива, включително кон­
центрацията и неповторимостта на процеса на преодо­
ляването. Сто защо закрепостяването е -несравнимо по-
често срещано и по-иптепзивно явление при же ната, от­
колкото прн мъжа, но при него тя се среща днес все
пак по-често, отколкото в древността. Изследваните
случаи на полово закрепостяване при мъжете п оказ ­
ват, че м ъ ж ъ т остава привързан към же н ат а, с която
е успял да превъзмогне психичната си импотентност.
Из глежда, тук се намира обяснението иа редица с тра н­
ни на пръв поглед бракове и нечии трагични с ъ д б и , с а ­
мите те с в ажни последици.
Поведението на примитивните -народи, за което ще
говорим туж, не би било правилпо обрисувано, ако се
каже, че те не придават никакво значение на девстве­
ността, и ако за доказателство се приведе фактът, че
дефлорпрането на девойката става извън брака и пре­
ди първото брачно сношение. Напротив, изглежда, че
за нея д ефлорнрапете е важен акт, но то е станало
предмет на едно табу, на една, може да сс каже, ре­
лигиозна забрана. Вместо да бъде з апазе но като пра-
йо па годеника — бъдещ съпруг на девойката, обичаят
Изисква от него да не предприема подобно действие.
Н я м а м намерение да събирам всички литературни
свидетелства за съществуването па тази забрана, да
проследявам географското й разпространение и да из­
броявам всички нейни форми на проявление. Ше 'е з а ­
д оволя с констатацията, че при запазилите се и днес

181
примитивни народи разкъсването на химена преди бра,
ка е много разпространено явление. К р о у л и { например
пише: тази брачна церемония се състои в перфориран^
на химена от определено за целта лице, но не от сън
руга; най-често това се среща при най-ниската степен
на културно развитие, особено в Австралия.
Но след като д ефлорирането не става при първото
брачно сношение, то трябва предварително да е н а ­
правено по н я к а к ъ в начин и от някого. Щ е цитирам
няколко п а с а ж а от споменатата книга на К роули, кои­
то д ав а т както и нформация по тези въпроси, т а к а и
основание за някои критични бележки.
С. 191: „Общовалиден обичай при диерите и някои
съседни племена (в Австралия) е разкъсването на хи­
мена да става, когато момичето навлезе в пубертета.
Прп племената портланд и гленелг дефлорирането на
булк ата се в ъ зл аг а на една старица, а понякога и б е­
ли м ъ ж е биват поканвани, за да дефл о ри ра т момичета.
С. 307: Умишленото разк ъсв ан е на химена се и з ­
вършва понякога по време на детството, а обикнове­
но през пубертета . . . Често то се комбинира, както
в Австралия, с церемониално полово сношение.
С. 348: (за австралийските племена, при които с ъ ­
ществуват известните екзогамни ограничения в брака,
по сведения на Спенсър и Г и л д ъ н ): „Хименът се пер­
форира изкуствено и мъжете, присъствували на тази
операция, в установен ред изв ъ ршв ат след това ( з а б е ­
леже те церемониален) коитус с момичето . . . Ц я л а г а
процедура се състои от две действия: р аз к ъсв ан е на
химена и след това полово сношение.“
С. 349: „При масаите (в Е кв ат ор и ал н а Африка)
извършването на тази операция е един от най-важните
моменти в подготовката за б рака. При са каите ( М а ­
л а я ) , бата ( Сума тр а) и алфоер на о. Сулавеси д ефл о ­
рирането е дело на б а щ а т а на б улката. Н а Филипини­
те е имало мъже, чиято професия е била дефлориране
на булките, ако хименът не е бил р аз къс а н още в дет«
ството от натоварена с тази з а да ч а старица. При ня­
кои ескимоски племена обезчестяването на б у лк а та с
предоставено па ангскока или ж р е ц а . “

1 Crawletj. The m ystic rose, a study of prim itive m arriage. L on­

don, 1902, p. 347.

182
 Беле жките, за които споменах, се отнасят до дча
ункта. П ъ р в о , за с ъ ж ал е н ие в тези сведения не се
рави прецизна р аз ли ка ме жд у р а зк ъ св а не на химена
з коитус и контус с цел разк ъ св ан е на химена. Сл-
мо на едно място се к а з в а изрично, че процедурата
ротича в две действия — ( м а н у а лн а или инструмен­
та лн а) д ефлорация и сл ед в ащ след нея полов акт. П о ч ­
ти не можем да ползваме з а нашите цели иначе много
богатия материал, цитиран от Бартелс-Плос, защото в
него психологичното значение на д ефлорирането н а п ъ л ­
но се губи за сметка на анатомичните резултати. В т о-
р о, же ла т ел н о би било да се обясни р а з л и к а т а меч<-
ду „ ц ер емон иа лн ия“ (чисто формален, тържествен, о фи ­
циален) коитус при тези случаи и с ъщинс кия полов
акт. Авторите, до които успях да се добера, или са би­
ли твърде свенливи, за да засегнат този момент, или
са подценявали психологичното значение на подобни
, сексуални подробности. Мо же м да се надяваме, че ори­
гиналните р а з к а з и на пътешественици и мисионери са
по-подробни и no-недвусмислени, но при д не шн а та не­
достъпност на тази в повечето случаи чуждоезична л и ­
тература не мога да к а ж а нищо по-точно. Впрочем
съмне ният а по този втори пункт могат д а б ъд ат пре­
небрегнати, ако се вземе предвид, че един церемониа­
лен мним коитус все пак е само ерзац и може би з а ­
мества пълноценно и з въ ршв ан ия в по-раншни времена
акт2.
Табуто върху девствеността може да се обясни с по­
мощта на различни моменти, на които искам н акра тко
да се спра. По правило при дефл ори ран ет о се пролива
-кръв; първият опит за обяснение се основава на с т р а ­
хопочитанието на примитивните народи пред кръвга,
защото според тях ж и вот ът се н а ми р а в к ръ вта . Р а з ­
лични предписания, няма щи нищо общо със с ексу алн о­
стта, д о ка з в а т съществуването на това табу върху
кръвта и очевидно то е свърз ано със з а б р а н а т а д а се
убива и издига з ащитна прег рада срещу първичната
|гръвожадност, срешу ж а ж д а т а за убийство у първобит*

2 За редица други случаи на сватбен церемониал няма съмне­

ние, чс пълни праиа за сексуални контакти с булката се предоста­
вят ие на м ладож енеца, а па други лица, напр. негови помощ ни­
ци и другари.

183
пия човек. При това схващане табуто върху дев­
ствеността сс поставя във в ръзка със спазваното
без изключения табу върху менструацията. П ри м ит и в­
ният човек не може да не свързва з аг адъ чн ия фено­
мен на мессчното кръвотечение със садистични пред­
стави. Поне пър вата менструация той т ъл ку в а каю
ухапване or прпзрачно животно, може би като з н а к за
половото сношение с този дух. Случва се в някой р а з ­
каз да разпознаем духа на някой прародител в приз­
рака и тогава по аналогия с други с х в а щ ан ия 3 р а з б и ­
раме, чс като собственост па духа -на този прародител
менструиращото момиче е табу.
От друга страна обаче, ни п ред уп ре жд ав ат да не
надценяваме влиянието на един момент като с тра хо­
почитанието пред кръвта. То все пак нс е успяло да
потисне обичан като обрязването на момчетата и още
по-жестокото обрязване на момичета (сксцизия на кли­
тора н на малките устни), които отчасти се спазват
от същите тези народи, или пък да отмени валидност­
та па друг церемониал, свързан с проливане па кръв,
Следователно също не би било учудващо, ако страхо­
почитание го при първото полово сношение би би но
превъзмогнато в полза па съпруга.
Друго едно обяснение също се абстрахира от сек­
суалното, но навлиз а още по-дълбоко в общото. То из ­
тъква, че примитивният човек е ж е рт ва па едно по-
стояино дебнещо го предразположение към страх, по­
добно па това, което психоаналитичпото учение за не­
врозите твърди за болния от страхова невроза. П р е д ­
разположението към страха ще се прояви нап-сплно в
случаите, конто по нещо се р аз ли ча ва т от обичайно го,
които носят със себе си нещо ново, неочаквано, н ераз­
брано, зловещо. Оттук води началото си дълбоко з а ­
легналият в по-късните религии церемониал, свързан
със започването на всяко ново дело, с началото на все­
ки период от време, с първото р аж да не на човек, ж и ­
вотно, плод. Боязливият човек очаква със страх опас<
ностите, от които се чувствува застрашен, но този стрчх
е най-голям в началото на оиаспата ситуация и само
тогава е целесъобразно да се защити от тях. З н а ч ен ие ­
то на първия брачен полов акт несъмнено д ав а осяоза*

3 Ь;к. Tou-m and iabu, 1^13.

184
ние той да се предхожда от тези защитни мерки. Д в а ­
та опита за обяснение — със страхопочитанието пред
кръвта и със стр а ха от първия път — не си противо­
речат, а по-скоро се допълват. Първото сексуално сно­
шение е акт, който със сигурност буди опасения, о ще
повече когато при него трябва да потече кръв.
Едно трето, предпочитано от К р о у ли обяснение на­
сочва към р аз г л е ж д а н е на табуто върху девствеността
в големия контекст на целия сексуален живот. Табу е
не само първото полово сношение с ж ена та, табу са
сексуалните отношения изобщо; би могло д а се к а же
дори, че като пяло же на т а е табу. Ж е н а т а е табу не
само и особените ситуации, произтичащи от нейния по­
лов живот — менструация, бременност, р а ж д а н е и
следродплеп период. Извън тях сношенията с же на т а
също са подчинени на толкова сериозни и многоброй­
ни забрани, че имаме всички основания да се с ъ м н я ­
ваме в така наречената сексуална свобода на д и ва ц и­
те. Вяр::о е, че при определени поводи сексуалността
на първобитните над хвъ рля всякакви з а д р ъ ж к и ; обик-
н-.пг/но обаче тя е била с к о в а на от повече забрани, от­
колкото при по-развнтитс култури. Когато м ъ ж ъ т пред­
приема нещо по-особено, тръг ва на експедиция, на лов
или па война, той т рябва да стоп далеч от же на та,
още повече да се в ъ з д ъ р ж а от полови отношения с
нея; в противен случай тя би п а р а л и з и р а л а силата му
и бп му донесла неуспех. И във всекидневните обичаи
я:'но личи с тр емеж към разделя не на половете. Ж е н и ­
те живея г е жени, мъжет е — с мъже; при много при­
митивни племена едва ли е имало семеен живот в h i -
ш и я смисъл. В отделни случаи р аз д ел яне то стига Д>
там, че па единия пол не се р а з р е ш а в а да изговаря
личниге имена на другия, дотам, че жените р азв ива т
ечмк с особен речник. Секс уал ната потребност намира
•начин п о с т я н н о да преодолява тези прегради, ра зд е­
лящи половете, но при някои племена дори срещите на
съпрузите трябва да стават тайно извън дома.
Първ об ит ни ят човек е нал ожи л табу там, където е
в иж да л опасност, и не може да се отрече, че всички
тези предписания за отбягване на ж е н а т а са израз на
едно припнипно страхопочитание пред нея. Вероятно
страхопочитанието се д ъ л ж и на различието между ж е ­
ната и мъжа, на това, че тя му и зг ле жд а вечно неио-

13. Зкгчунд Фройд 185

нятна и тайнствена, чужда и з ат ов а в ражд еб на. Мъ­
ж ъ т се страхува да не бн ж е н а т а да отнеме силата
му, д а го з ара зи с женствеността си и той да се окч-
же негоден. По к азате лн о за подобно опасение мож е
да бъде отпускащото, п ремахващо напрежението въз­
действие на коитуса, а з асилването на този страх се
оп рав да ва от осъзнаването на влиянието, което ж е н а ­
та печели посредством половите отношения, и от внч-
манието, което тя го п ри ну жд а ва да й отдава. Нищо
от казаното не е остаряло, няма нищо, което д а ие
п р од ъ л ж а в а да съществува помежду ни.
Много от наблюдателите на з ап аз ил ит е се До днес
примитивни народи са на мнение, че любовният им
копнеж е относително слаб и никога не е достигал ин­
тензивността, обичайна за цивилизованото човечество.
Др уг и не са съгласни с тази оценка, но във всеки -слу­
чай изброените обичаи свидегелствуват за наличието
на сила, която се противопоставя на любовта, отх вър ­
ляйки же на т а като н е т о чуждо и враждебно.
С изрази, които ма лк о се р а з л и ч а в а т от изпо лзв а­
ната в психоанализата терминология, К р о у л и р аз я с н я ­
ва, че всеки индивид се отделя от другите посредством
„табу на личната изолация"' и че именно дребните раз­
личия и с ъ щ е с т в ув ащ а та иначе п р ил ика об ясн яв ат
хладното отношение и в р ажд еб но стт а меж ду тях. С ъ ­
б ла зните лна е мисълта д а с е подхване т а з и идея н от
„нарцисизма на дребните р аз л и ч и я “ да се изведе в р а ж ­
дебността, която, както в иждаме, във всички човешки
отношения се бори успешно с чунствата на съиринад-
лежност и п р ео б ла да в а повелята з а всеобща любов
към ближния. К ат о насочва към ка страционнля ком­
плекс и неговото влияние върху оценката на же на та,
п сихоанализата смята, че е р а з г а д а л а най-главния мо ­
тив за нарцистичното, с ъ д ъ р ж а щ о и г о л ям а д о з а под­
ценяване, отрицателно отношение на м ъ ж а към ж е ­
ната.
З а бе л я з ва м е , че с тези последни с ъ о бр а ж е н и я д а ­
леч над хвъ рля ме рамките на н аша та тема. Общото т а ­
бу върху же на т а не хвърля светлина върх у особените
предписание относно първия сексуален акт е девстве­
ния индивид. Ос тав аме зависими от първите две о б яс ­
нения на страхопочитанието пред к ръ вта и ст ра ха от
първия път, а з а самите тях би т р я бв а л о д а к а же м, че

186
не з ас я г а т същно стта на о б съ ж д а н а т а повеля за табу.
Съвсем очевидно в основата й лежи намерението имен­
но на б ъ д е щ и я съпруг да се откаже или спести нещо,
което не може да бъде отделено от първия полов акт,
м а к ар че според н ап рав ен ата в началото з а б е л е ж к а
особената п рив ърз анос т на ж е н а т а към този м ъ ж би
т р я б в а л о да се изведе от с ъщата тази връзка.
Не е н аша з а д а ч а да изясня ва ме тук произхода и
последното значение на предписанията на табуто. Т о ­
ва направих в книгата си „Тотем и т а б у “, където р а з ­
гледах условието за една п ър вона ча лн а амбивалент-
ност на табуто и защитих теза та за възникването му
от предисторическите процеси, довели до с ъ з да в а н е на
човешкото семейство. В н аб лю дав ан ите днес обичаи на
примитивните -народи, свързани с табуто, вече не може
д а се намери лодобно предишно значение. При такова
изискване т върд е лесно за бра вя ме , че и най-примитиа-
■ните народи жи в е я т в култура, доста различна от пър-
вобитната, която по време е също толкова стара, кол­
кото и н а ш а т а и също така отговаря на едно по-късно,
м а к а р и друго ст ъпа ло на развитие.
Табуто у примитивните народи днес вече е вплете-
wo в изкусна система, точно така, както нашите невро-
тици я р а з в и в а т в свотгге фобии, където стари мотиви
са заместени от по-нови, хармонично съгласувани. Ето
защо, пренебрегвайки онези генетични проблеми, нека
се в ърнем към схващането, че примитивният човек н а­
л аг а табу там, където се бои от опасност. Най-общо
казано, опасността е психична, з ащото тук примитив­
ният човек не е принуден да прави две р а з гр а ни ч е­
ния, които на нас ни изг ле ждат неизбежни. Той пе от­
деля м а т е р и а л н а т а от психичната и р е а л н а т а от и м а ­
г инерната опасност. В неговото неотклонно анимистич-
но с х в а щ а н е на света всяка опасност — била тя от
природи а сила или от други хора и животни — произ­
л и з а от в р ажд еб нот о намерение на също като него ж и ­
во същество. От друга страна обаче, той е свикнал да
проектира върху външния свят собствените си в ъ т р е ш ­
ни пориви на в раждебност, т. е. да ги приписва на
обектите, които са му неприятни или просто чужди.
Ж е н а т а съ що се сх ваща като източник на подобни
опасности и първият полов акт с нея е беляз ан със
вна ка на много г ол яма опасност.

187
 Мисля, че ако изследваме по-подробно поведението
на жените от п ап к на културна епоха при същите ус­
ловия, можем донякъде да разберем коя е тази голя­
ма опасност и защо тя з а п л а ш в а именно б ъдещия съп­
руг. Изп рев арв ам резултата от това изследване и т в ъ р ­
дя, че подобна опасност действително съществува, i 1-
ка че с табуто върху девствеността примитивният чо­
век сс з а щ и та ва срещу една правилно предугадена, м а ­
кар и пенхична опасност.
Приема ме за нормална реакцията на же н ат а, кога­
то след коитуса, достигнала върха на удоволствието,
тя прегръща и притиска към себе си м ъ ж а и в иж да м е
в това израз на нейната благодарност и съгласие за
трайна зависимост. Зн ае м обаче, че в никакъв с л у ч -ni
не е правило първият сексуален акт също да е послед­
ван от това поведение; много по-често за ж е на т а той
е само едно разочарование, тя остава х ла дка и н езадо­
волена и обикновено е необходимо повече време и по-
често повтаряне на акта, докато и при ж е на т а се появи
удовлетворение от него. Ако такива случаи иа само
първоначална н бързо преминав аща фригидност се по­
втарят постоянно, това води до неприятния резултат,
фригидността да стане постоянна, непреодолима чр.?з
никакви нежни усилия от страна на мъжа. Смятам, че
тази фригидност на же на т а все още не е ра зб ра на в
необходимата степен и сс нал аг а да бъде раз ясн яв ан а,
освен в случаите, когато се д ъ л ж и на недостатъчната
потентност па мъжа.
Не бих искал тук да п ривеждам примери за толчо-
ва честите опити да сс избяга от първия полов а кг, з а ­
щото те могат да се тъл ку ват различпо и па първо
място, макар и пе непременно, като израз па всеоб­
щия женски стре меж към отбрана. Смятам, напротив,
че определени патологични случаи хвърлят светлина
върху з а г а д к а т а на же нската фригидност, случаите,
при които ж е на т а след първия, дори след всеки нов
акт открито и зр азя ва враждебността си към мъжа. ка­
то го о бижда, посяга или действително го бие, Пм-.Гх
в ъзможност подробно да анализирам случаи пи такоза
поведение, независимо чс же на та много обичаше мъ­
жа, с а м а т а тя ж е ла е ше коитуса и несъмнено п.шптва-
п и голимо удог.ле-jiopeinre. Смятам, че тази сгрешна,
противоположни реакция се д ъ л ж и на същите пориви,
чийго израз обикновено е фригидността, т. е. тези по­
риви са в състояние да з а д ъ р ж а т нежната реакция,
без при това да се манифестират. В патологичния слу­
чаи е, така да се каже, р азл оже но на двете си с ъстав ­
ки това, което при много по-честите случаи на фригид­
ност е обединено в потискащо въздействие, подобно на
от давна познатото пи от та ка наречените „д ву въ ли о ва “
симптоми на нат рап лн ва та невроза. Опасността, по­
р а ж д а н а от дефлорирането на жепаг а, би се състояла
в поемането на риска да си навлечеш нейната в р а ж ­
дебност и именно бъдещият съпруг би имал всички ос­
нования да избяга от тази враждебност.
Л н ал пз ат а лесно може да отгатне кои пориви у ж е ­
ната участвуват във възникването на това парадоксал-
по поведение, в което очаквам да намеря обяснението
на фригидността. Първият коитус р а зд в иж в а редица
пориви, които не могат да бъд ат използвани при из­
г ра жда не т о на ж е л а н а т а нагласа на жената, някои от
тях пе е и необходимо да се повторят при сл ед в ащ
акт. Човек би помислил първо за болката, която деф-
лорпрапето причинява на девицата, би бил склонен д о ­
ри да приеме този момент за р е ш а в а щ и да се о т ка ж е
да търси други. Но някак сп пе върви да се придаде
такова значение на болката, по-скоро на нейно мясго
трябва да се постави нарцистичпата обида, която н а­
нася разру ша в ан е то н а един орган п която рационал-
но е представена в съзнанието, чс се н ам а ля ва с е к ­
суа лнат а стойност на самото дефлорираио момиче.
Сватбените обичаи иа примитивните народи обаче са
и предупреждение срещу подобно надценяване. Ч у в а ­
ли. сме, чс в някои случаи церемониалът с ъ д ъ р ж а два
момента: слсд извършеното (с р ъ к а или инструмент)
р аз късв ан е па химена следва официален коитус или
мним полов акт е представителите на м ъ ж а и това до­
казва, че избягването на апатомичпата д ефлорация е
само часг от смисъла на предписанието за табу, че па
съпруга т ряб ва да се спести и нещо Друго освен ж е н ­
ското о; реагиране на болезненото нараняване.
Zip vi a причина за разочарованието от първия кои­
тус откриваме в невъзможността, поне при цивилизо­
ваната жена., очакванията, свързани с него, да с ъ в п а ­
дат с осъществяването му. Тъп като в очакването сек­
су алн ият акт се асоциира преди всичко със за бр ан ат а ,

189
л ег алният и позволен акт се из жи вя ва различно. Стр=;
ме жът на много годеници да крият от всички чужд-i■
хора, дори от самите родители новите си любовн::
връзки, когато нито са принудени да го правят, -нито
очакват от тяхна ст ра н а в ъ зр аж ен ия , ясно и почти в
жомнчна форма показва колко тясна може да бъде
в ръз ка т а между двата момента. Мо мичетата открито
признават, чс за тях любовта губи част от стойността
си, щом като други з наят за нея. Поняк ог а този м я и в
може да придобие огромна си ла и да попречи на р а з ­
виването на способност за любов в брака. Ж е н а т а в ъ з ­
връща н ежн ат а си чувствителност едва когато в една
непозволена, изискваща пълна тайна в ръз ка е снгурна
в собствената си неповлияна воля.
И този мотив е малко повърхностен; поради о б в ъ р ­
заността му с определена степен на културно развитие
липсва и връз ка та с порядките на примитивните наро ­
ди. За т ов а и значението на следв ащия момент, св ър ­
зан с развитието -на либидото, е още по-голямо. От
ан ал и за та знаем колко редовни и силни са най-ранни­
те приютявания на либидото. Става дума за з ап аз е ни
от детството сексуални желания, прп ж е н а т а най-често
з а фнксацин на либидото към б а щ а та или б рат а като
негов заместител, желания, които доста често са били
насочени към нещо, различно от коитус, или сс го
включвали като неясно осъзната цел. Съпругът винаги
е, т а к а да се ка же, заместител и никога истински ж е ­
л аният мъж; п ървата заслуга за л ю б о вн аг а способност
на ж е на т а има друг мъж, в типичните случаи т о з з е
баща та, докато съпругът остава най-много на вгори
план. От интензивността на тази фиксация и от упори­
тостта на з а д ъ р ж а н е т о и зависи дали м ъ ж ъ т з а м ес ти ­
тел ще бъде отхвърлен като неудовлетворяваш, обект.
Следователно фригидността е едно от генетичните усло­
в и я на неврозата. Колкото по-силен е психичният еле­
мент в сексуалния живот на ж ена та, толкова по-голяма
ще бъде съпротивителната способност на разпределен
нието на либидото срещу сътресението от първия по­
лов акт, толкова по-малко ще я разтърси телесното й
обла да ван е. Тогава фригидността може да се превър-
.12 в трайно невротично потискане или да осигури поч­
ва за развитието на други неврози, а дори умереното
сплданс на м ъ ж к а т а потентност м о ж е в значителна

ГО
степен д а се р а з г л е ж д а като помощник прн тяхното
възникване.
Обичаят на примитивните народи, според който де-
флорпрането сс и звършва от старейшпна, жрец,
човек. т. е. от заместител на б а щ а т а (виж по-горе),
и з гл еж да , отчита мотива на по-ранното сексуално же ­
лание. Оттук, струва ми се, тръгва прекият път чъм
"много оспорваното Ius pri mae noctis на средновековния
земевладелец. A. F1. Щорфер, както и К. Я. Юнг пре­
ди него, з ас т ъ п в а ш е същото становище, т ъл ку в аш е ши­
роко разп ро ст ра не на та институция на „Tobi asehe“
(обичая за в ъ з д ъ р ж а н е през първите три нощи) като
п риз нание на привилегиите на патриарха. Ето за що не
с ме изненадани, когато сред сурогатите на баща та,
упълномощени да извъ ршат дефлорирането, открием
и зображението на божество. В някои области на И н ­
д и я м л а д о ж е н к а т а е тр яб в ал о д а принася химена си
в ж ерт ва на дър вен ия лингам, а според разк аз ите на
свети Августин римският брачен церемониал (по него­
во време?) е с ъ д ъ р ж а л същия ритуал с м а лк а та р а з ­
лика, че м л а д а т а жена е трябв ал о само д а седне в ъ р ­
ху огромния каменен ф ал о с н а Приап.
Още по-дълбоки са корените на един друг мотив, за
който може д а се каже, че носи основната вина за п а ­
радокс ал н ат а реакция по отношение -на м ъ ж а и чието
влияние според мен се р аз кр ив а в же н ск ат а ф ри гид ­
ност. Пъ рв и ят коитус активизира у ж е на т а и други
ст ари пориви, които се противопоставят на функцията
и ролята на ж е н а т а изобщо.
От а нал иза на неврозите у много жени знаем, че те
преминават един ранен стадий, през който изпитват
з ав ист към б рата з а ра ди белега на неговата м ъ ж е ­
ственост и липсата на пенис (всъщност неговото у м а ­
лен пе) ги к а ра да се чувствуват ощетени и пренебрег­
нати. „З ав ис т та .към пениса“ спада към „кастрацион-
ния компл ек с“. Когато в смисъла на д умата „ м ъ ж к и “
е включено же ла ни ет о д а бъдеш мъжествен, х а р а к т е ­
ристиката „м ъ жк и протест“, дадена от Алф . А д л е р с
цел да обяви този фактор за носител на неврозата из-
общо, точно отг оваря н а т а к о ва поведение. В ран нат а
ф а з а мо мичетата често не скриват своята завист и
пр оиз ти ча ща т а от нея враждебност към обла го де тел ­
ствувания брат: те се опитват д а уринират прави, за

191
да защитя т мнимото си равноправие. В споменатия
случай па неограничена агресия след контуса спрямо
иначе обичания м ъ ж успях да установя, че тази ф аз а
е из живя на преди избора на обект. Едва по-късно л и ­
бидото па малкото момиче се е насочило към б а щ а та
и тогава вместо пенис то е пожел ал о да има дете.
Не бих се изненадал, ако при други случаи открия,
че тези пориви са се появили в обрати а последовател­
ност и този момент на кастрационния комплекс е з а ­
почнал да действува, след като изборът на обекта е
бил вече направен. Но м ъ ж к а т а фаз а на же на та, кога­
то тя з а в и ж д а за пениса на момчето, във всички с лу ­
чаи е по-ранната в историята на развитието и стои по-
близо до първичния иарцисизъм, отколкото до обект­
ната любов.
Преди време една случайност ми д а д е възможност
да изследвам съня на една м ла до же пк а, които м о ж е­
ше да се тълкува като реакция на нейното обозчеетя-
ване. Топ пенпипуд/уо и здаваше желанието на же на та
да кастрира младия съпруг и да з апази за себе си не­
говия пенис. Р а з б и р а се, сънят можеше да се и з тъ л к у ­
ва и по-безобидно като же ла ни е за у д ъ л ж а в а н е или
повтаряне на акта, но някои подробности надхвърлиха
рамките па подобен смисъл и характерът, както и по-
сетнешното поведение на с ъну ващата свидетелетвувахд
в полза на по-сериозното схващане. Сега под завистта
към пениса излиза наяве ожесточението на же на та с р е ­
щу мъжа, което винаги прозира в отношенията между
половете и което най-ярко изпъква в стремежите и л и ­
тера турна та продукция на „е манципираните“. В една
палеобиологичпа спекулация Ференци, не зная дали
той пръв, обяснява в раждебността иа ж ена та, като са
в ръща назад в епохата на диференциация на полове­
те. В началото, смята той, копулацията се осъществя­
ва между два индивида от един и същ вид, но еди­
ният сс развил като по-силен и принудил по-слабия да
понася половия контакт. Ожесточението от тоза, да бь-
деш поставен по-долу, и днес п р о д ъ лж а ва ло да е з а ­
ложено у жената. Смятам, че не бива да се к ри ти ку ­
ват тези, които си сл ужа т с подобни спекулации, сти­
га да не им сс придава прекомерно значение.
След изброяване на мотивите за парадокса.. тото
женско отреагиранс на дефлорирането, чннто следи от-
крив а ме във фригидността, най-общо може да се ка же ,
че назрялата сексуалност на же н ат а се стоварва в ър ­
ху мъж а, който пръв я посвети в сексуалния акт. По
тогава сс оказва, че табуто върху девствеността е дб-
статъчио рационално, и ние р аз б ир аме смисъла на
предписанието, което повелява па мъжа, комуто пред­
стои да встъпи в трайно съжителство с тази жена, да
избегне подобпа опасност. През по-късните етапи в
културното развитие оценката на тази опасност от­
стъпва място на обещанието за принадлежност и на
други мотиви и съблазни; на девствеността вече се глг-
да като на ценност, от която м ъж ъ т не трябва да се
отказва. Анализът па смущенията в брака показ за
обаче, че могилите, подтикващи же на та към о т м ъ щ е ­
ние за отнетата и девственост, не са изчезнали папъд-
йо от душевния живот на цивилизованата жена. С ми ­
гам, че наб люд ат ел ят трябва да е з аб е л я з а л необичай­
но големия брой на случаите, когато в първия брак
ж ена та остава фрмгидна и се чувствува нещастна, д о ­
като слсд разтрогването му, с втория си м ъ ж тя е н е ж­
на и ща ст лив а съпруга. Архапчното отреагиране е, т а ­
ка да се ка же, изчерпано с първия брак.
Табуто върху девствеността не е изличено п от н а­
шия цивилизован живот. То е още живо в народмата
психика и в някои случаи е послужило за поетична ос­
нова. ТЗ една своя комедия Л нценгрубср показва как
наивен селски момък позволява да попречат па ж е н и т ­
бата му с определената за него годеница, защото гя
„е момиче, за което първият ще плати с живота си '.
За т ов а се и съг ла сява тя да се омъжи за друг и иска
да я вземе за жена след като остане вдовица, когато
вече няма да бъде онаспа. З а гл а ви ет о па произведе­
нието „Дев ича о т р о в а “ напомня за змпеукротителите,
които п римамв ат змиите да з ах а п я т първо кърпа и да
пуснат в нея отровата си, за да могат да ги р а з и г р а ­
ват, без да сс из ла га т па опасност.
Табуто върху девствеността и част ог неговата мо­
тивация най-ярко са разкрити в известния драматичен
образ иа Юдит от т раг едията на Х еб сл „Ютнт п Холо-
фернес“ . Юдит е една от жените, чиято девственост се
пазп от табу. През п ър ват а брачпа нощ з аг адъчен
с тр ах п ара ли з ир а първия и съпруг и той никога пече
не посмява да я докосне. „Моята красота е кра сот ат а
на лудото б и ле “, з а я в я в а тя. „ Н а с л а д а т а от нея носи
умопомрачение и с мър т. “ Когато асирниският пълково-
ден о б с аж д а неиния град, тя р еш ав а да го съблазни
и погуби с кра сотата си, използва един патриотичен
мотив, за да прикрие сексуалния. След като могъщият,
■славещ се със силата и безцеремонността си м ъ ж от­
нема честта й, в ожесточението си тя намира сили да
го обезглави и ста ва освободителка на своя народ.
Обезг лав яв ане то е добре известен заместител на к а ­
страцията; следователно Юдит е же ната, която ка стр и­
ра мъжа, от когото е била обезчестена; това ж е ла е ше
и м ла д о ж е н к а т а в съня си, за който споменах. Оче­
видно Хебел предумишлено сексуализира патриотичния
р а з к а з от апокрифите на Стария завет, з ащото в него
след зав ръ ща не то си Юдит може да се похвали, че не
е била опорочена, а и в библейския текст липсва к а ­
къвто и да било намек за злокобната й брачна нощ.
Вероятно с тънкото си поетично чувство той е доловил
прастария мотив, вплетен в онзи тенденциозен разказ,
и само е възстановил предишното съ д ър жа н ие на из­
ходния материал.
В своя чудесен анализ И. З а дгер и зл аг а к а к при
избора на м а т е ри а ла Х е б е л е бил детерминиран от
собствения си родителски комплекс и как е стигнал д о ­
там в борбата между половете последователно да
стои на ст раната на ж е на т а и да се в жи вя ва в най-ин-
тимните й душевни вълнения. Той цитира и посочени­
те от Хебел мотиви за частична промяна в изходния
ма тер иал и с право смята, че тя е неестествена и с я ­
каш е предназначена само външно да оправдае и по
същество да прикрие нещо несъзнавано от самия ав- •'
тор. Не ж е л а я да о бс ъж да м обяснението на З а дгер
защо според библейския р аз каз вдовицата е трябвало
да остане девствена. Той насочва вниманието към стре-/
межа на д ет ск ат а фан т аз и я да отхвърли сексуалната
връзка м е жд у родителите и да превърне ма йк а та в д е ­
вица. Но аз ще п ро дъ лжа: след като авторът е кон­
стат ирал девствеността на своята героиня, неговата
фантаз ия, която отлнчно разб ира женските чувства,
остава при в р а жд е б на т а реакция, предизвикана от н а ­
кърнява нето на девствеността.
Следователно в заключение можем да кажем: де-
фле-р пра нето има влияние не само върху цивилизова

194
нето на човечеството — да прикове трайно ж е на т а
към мъ жа ; то в ъз б уж да и една а рха ична реакция на
в ражд еб ност към мъж а, която мо же да придобие пато­
логични форми, манифестирани чрез доста често с р е щ а ­
ните з а д р ъ ж к и в любовния жи в от на б р ач на т а двойка, и
за която може да се каже, че е причина вторите бракове
често пъти да са по-сполучливи от първите. П р е д и з ­
викващото недоумение табу върху девствеността, с т р а ­
хът на м ъ ж а от дефлорирането при примитивните н а ­
роди н ами ра пълното си о правдание в тази в р аж д е б н а
реакция.
Известно е, че като анал ит ик човек мо же да с р е щ ­
не жени, у които са ясно изразени и двете противопо­
ложни реакции — зависимост и враждебност, — и тяс-
ната в ръз ка м ежд у тях е з апазена. И м а т ак ив а жени,
които смятат, че напълно са скъсали с м ъ ж ет е си, и
въпреки това усилията им да се р а з д е л я т е тях оста­
ват напразни. Колкото и пъти да се опитват да насо­
чат любовта си към друг мъж, пред тях винаги се из-
пречва об разът на първия, вече иеобичая мъж. Анали-
з а т а учи, че тези жени все още не са преодолели з а ­
висимостта си от първия мъж, но причината за това
вече не е нежността. Те не могат да се освободят от
него, защо то не са му отмъстили, в някои по-ярко из­
разени случаи поривът з а мъст дори не е ст иг нал до
съзнанието.
 ИН Ф АНТ ИЛНАТА ГЕН ИТАЛНА
ОРГАНИЗАЦИЯ

i
(Допълнение към сексуа лнат а теория)

Типмчна трудност при изследователската работа в

психоанализата е, че въпреки непрекъснатото н а б л ю ­
дение, п р о д ъ л ж а в а щ о десетилетия, е възмо жно д а б ъ ­
д ат пропуснати общи черти и характерни отношения, д о ­
като н акра я пе се набият някому па очи. Чрез с л е дв ащ и ­
те бележки бих ж е л а л да отстраня подобно н ед ог ле ж­
д а т 1 и областта на ипфаптилното сексуално развитие.
На читателите па моите „Три студии върху т еория­
та на сексуалността“ (1905) сигурпо е известно, че в
по-късните издания па този труд никога не съм пред­
приемал преработка, а съм з ап а зи л първ она ча лн ата
подредба и съм отразил напредъка и сх ва ща ния т а си
чрез вмъкване или промяна на текстове. При това мо-
;ке би чесго старото и новото не са 'се сливали без
противоречия в единство. Р а з б ир а се, ггьрвопачално
акцентът п ад аше върху фундаменталното различие в
сексуалния живот на децата и възрастните, по-късно
па преден план излязоха предгениталнитс организации
иа либидото и забеле жит елният факт па двукратното
започване па сексуалното развитие, който има тежки
последици. Н а к р а я изследването па инфант илната сек­
суалност з ав л а д я интереса пи и от него м о ж а да се
установи значителното приближ аване на края на дет­
ската сексуалност (около 5-годишна възраст) до оконча­
телното оформяне при възрастния. До ту к съм спрял при
; оследиото (1922) издание на „Теория па сексуалността“ .
Там па 63 страница споменавам, че „често или р е­
довно още в детските годппн се прави избор на обек-
. а, така както го бяхме установили като типично за
■'•азата па развитие па пубертета, по т ак ъв начин, че
•.пределени сексуални стремежи се насочват към една
единствена личност, в която те искат да постигнат
езоате цел::. Т еза е най-голямото приближение до де­
финитивното оформяне на сексуалния живот след пу-
С.с-ртгта, което е възможно в детските години. Р а з л и ­
ка та от последното с все още в това, че обобщав анет о
на частичните нагони и тяхното п одре жд ан е под при­
ма та на гениталиите в детството още не е н аложено
или е непълно. Поставянето на този примат в с лужб а
на р а зм н ож а ва не то е последната фаза, която премина-
(ва се ксуалната о рг ан из ац ия . “
Днес вече не бих се задоволил с твърдението, че
пр иматът на гениталиите през ранно инфантилния пе­
риод все още не е или съвсем не е установен око нч а­
телно. Д о б л и ж а в а н е т о на детския сексуален живот до
този на възрастните стига още по-далеч и не се отнася
само до извършването па избор на обект. М ак а р че не
се стига до истинско обобщаване на частичните наго­
ни под примата па гениталиите, интересът към генита­
лиите и г ениталната дейност па нивото на развитието
иа и нфа нт ил нат а сексуалност придобива доминиращо
значение, к ато се н а ре ж да малко з а д този по време
на зрелостта. На й-характерното на тази „инфантилна
генитална о рга низац ия " е същевременно и нейна р а з л и ­
ка от окончателната организация на гениталиите прп
възрастните. То е в това, че за д ва та пола са от зна-
чеиие само едни гениталии, мъжките. Следователно с ъ щ е ­
ствува не примат на гениталните, а примат на фалоса.
З а съ жал ен ие можем да опишем тези отношения с а ­
мо за мъжко то дете; за съответните процсси при м а л ­
кото момиче ни липсват наблюдения. Вероятно м а л к о ­
то момче възприема р аз личията ме жд у м ъжете и ж е ­
ните, но то -няма повод да ги с вър же с ра зл и ка в ге­
ниталиите. З а него е естествено да предпоставя гени­
талиите, подобни на тези, които притежава, при всич­
ки други живи същества — хора и животни, тъй като
•ние знаем, че също и при неживи предмети то търси
образувания, подобни на члена му 1. Тази лесно в ъ з б у ­
дима, променлива, богата на усещания част па т я л о ­
то привлича силно интереса на детето, като постави
непрекъснато нови задачи пред и зследователската
склонност на момчето. То ж е л а е да го види и при д р у ­
ги лица, за да го сравни със своя собствен, то се. д ъ р ­
жи така, като че ли му се струва, че този член бн мо-

1 М еж ду другото е забележ ително колко малко Rniivanne ирч

влича при детето другата част па мъжките гениталии, торбичка'.•
с топа, което включва. От анализите не мож а да се отгатне дали
към гениталните спада пешо друго освен пенисът,
■гъл или би т р яб вал о да бъде по-голям; по дт ик ва ща та
сила, която тази м ъ ж к а част ще развие по-късно в пу­
бертета, се п роявява на тази въз рас т по същество като
стремеж към изследване, като сексуално любопитство.
Много от ексхибиципте или агресиите, които детето и з ­
в ър шв а и които в по-късна възраст необмислено би о с ъ­
дило като прояви па похотливост, се ока з ва т за а нал из ата
експерименти, служещи на изследването на сексуалността.
В хода на тези изследвания детето стига до о ткр и­
тието, че пенисът не е общо благо за всички подобни
му същества. Един неволен поглед към гениталиите на
малк ото сестри че или другарче му д а в а повод за това;
проницателните деца, понеже в и ж д а т друга поза и чу-
'ват друг шум при уринирането на момичето, вече по­
дозират, че тук има нещо друго, и тогава опитват да
повторят тези наблюдения, за д а си изяснят нещата.
'Известно е к ак те реагират на първото впечатление
при липсата на пенис. Те от хв ъ рл ят тази липса, тъй
като вярват, че ще видят член, о м а л о в а ж а в а т противо­
речието ме жд у наблюдението и п ре д ра з с ъ д ъ к а чрез
обяснението, че той бил още м а л ъ к и' т еп ър ва щял да
расте, и тогава бавно стигат до афектното заключение,
че той най-малкото е съществувал, а след това е от-
>яет. Л и п с а т а на пенис се схваща като резултат от к а ­
страция и сега детето се из пра вя пред з ад ач а та д а се з а ­
нимава с отношението на кастрацията към собствената
му личност. По-н ат атъшн ите процеси са твърде добре
позната, за д а е необходимо да се повтарят тук. Струва
ми се обаче, че значението на комплекса за кастрация
може да се оцени правилно едва когато се вземе предвид
възникването м у във фазата на примата на фалоса 2.
Известно е също колко много унижение на же на та,
у ж а с от ж е на т а и н аг ласа за хомосексуалност се и з­
в е ж д а от окончателното убеждение за липс ат а на пе­
нис у нея. С пълно право наскоро Ф еренци обясни мито­
логичния символ на у жа с а, г л а в ат а на Медуза, с в пе ча т­
лението з а липс ата на пенис при женските гениталии3.
2 С право се посочва, чс детето добива представа за нарц
стпчно ув р еж дан е чрез телесната загуба от изскубването на май­
чината гръд сл ед сукане и от дневното изпускане на фекалинте, та
дори и още от отделянето си от майчиното тяло при раж дането.
За г.агцш хионен комплекс обаче би трябвало да се говори едва
ако тази представа за загуба се свързва с мъжките гениталии.
J Internationale Zeitschrift fur P sych oan alyse, IX, 1923, d e ft !.
Бих ж елал д а добавя, чс в мита се имат предвид гениталиите па

]W
 Все пак обаче не бива да се вярва, че детето обоб­
щ а в а т а к а бързо и с охота наблюдението си, че жени­
те не п рите жав ал и пенис; пречи му предположението,
че липсата на пенис е следствие на ка страция като
наказание. Напротив, детето смята, че гениталиите си
са з агубили само недостойните лица от женски пол,
които вероятно са виновни за подобни непозволени по-
риви. У ва ж а в а н и т е жени обаче, като ма йката, з а п а з ­
в ат още дъл го пениса. Д а бъдеш жена, з а детето все
още не съ впада с това да си без пенис4. Е д в а по-къс-
но, когато детето се докосне до проблемите за произ­
хода и ра ж да не т о на деца и разгадае, че само жените
могат д а р а ж д а т деца, м а йк ат а също заг убв а пениса
и с това се и з г р а ж д а т т върде сложни теории, които
тр яб ва да о б ясн ят з а м я н а т а на пениса с дете. При то­
ва, изглежда, женските гениталии не се откр ив ат ни­
кога. Както знаем, детето живее в утробата (в ътр еш­
ностите) на ма йк ата и се р а ж д а през кра я на в ът ре ш­
ностите. Чрез тези последни теории ние и зл иза ме от
времетраенето на инфантилния сексуален период.
Не е ма ло в аж но да си представим ка кв и промени
п ретърпява добре познатата ни полова полярност по
време на детското сексуално развитие. Първото проти­
воречие се появява с избора н а обект, който п ре дпо ла ­
га обект и субект. Н а стъпалото на предгенитална с а ­
дистично-анал на организация още не мо же д а се гово­
ри за мъж ко и женско, тъй като господствуващото
противоречие е между активното и пасивното. На след­
ващото стъпало на инфантилна генитална о рг анизация
вече има мъжко, но няма женско; противоречието тук
гласи: мъжки гениталии или кастрирани. Едва със за ­
в ършека на развитието по времето на пубертета сек­
суа лнат а полярност съвпада с мъжко и ж енско. М ъ ж ­
кото обхваща субекта, активността и притежанието на
пенис, а женското п ро д ъ л жа в а обекта и пасивността.
Вагината бива смятана за укритие на пениса и се явя­
ва наследник на тялото на майката.

майката. Атина, която носи главата на М едуза на бронята си, ое

превръща точно поради това в недостойна "жена, погледът към
нея задуш ава всяка мисъл за сексуална близост.
4 При анализа на една млада жена научих, че тя, тъй като
била без баща \i имала много лели, д о латентния си период била
убедена, че майка й и някои лели имат пенис. Тя смятала една
слабоумна леля за кастрирана, също както смятала и себе си.
:i 11x пчcc к u сс надценява, без да промени природата
сп. И д еа л и з ац п ят а е в ъз мо ж на както в областта на
яловото либидо, така п на обектното либидо. Така на­
пример сексуалното надценяваме на обекта е идеали
зацнн на същпя. Доко лкот о субл имац ия та описва не­
т о , което става с нагона, а идеалпзацннта опипва не­
що, което сс и звършва с обекта, двете трябва да се
ра зг ра ни ча в ат като понятия.
Формирането па азовия идеал често се смесва със
сублимацият а па пагона в ущъ рб на правилното раз
бнраие. Когато някои е з аменил своя иарцнснзъм сре­
щу почитане на едни висок азов пдеал, това не о з н а ­
чава, че е успял да сублимира либидннозппте си на-
гоим. Азовият идеал наистина изисква т а к а в а с ублима­
ция, но пе може да я наложи; сублимацията е особен
пропее, чието начало може да се стимулира от идеа
ла, но чието развитие не зависи от това, което го е
предизвикало. 'Гочпо при певротицнте се срещат най-
големите различия в степента на развитие па аз о-вия
пдеал и сублимацият а иа техните примитивни либиди-
нознн нагони и по принцип е много по-трудпо да у б е ­
диш идеалиста в нецелесъобразното местонахождение
на неговото либидо, отколкото семплия, непретенцио­
зен човек. Съвссм разлнчно е също отношението на
формирането на идеала п су бл имац ия та към причиня­
ването на неврозата. Както разбрахме, формирането
на идеала повишава изискванията па Аза ц благо-
прнятствува изтласкването; сублнманнята е изходът,
при който изискването може да се изпълни, без да се
п р е д из в н к в а пз т л ас к в а не.
IIяма да е изненадващо, ако открием една особена
пспхпчна инстанции, която бди за ^осигуряването на
иарцнетпчиото з адоволяване, и зхождайки от азовия
идеал, и за тази цел непрекъснато н а блюд ав а действи­
телното Аз и го преценява въз основа па идеала. Ако
подобна ипетаппня съществува, то е невъзможно да
ни се случи да я открием; ние можем само да я опре­
делим като так а ва и да сп к ажем, че това, което н а ­
ричаме паша съвест, отговаря па тази характеристика.
Признаването на тази инстанция улеснява разбиране­
то иа така наречената налудност за наблюдение ( B e a ­
ch tun "S B e o h a c h t u n g s w a h n ) , която проличава ясно
в симптоматологията на паранопдппте заб ол яв ан ия и