Хей, Луиз и Черил Ричардсън - Направете Живота Си Изключителен

Луиз Хей
Черил Ричардсьн
НАПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН

YOU CAN CREATE AN EXCEPTIONAL LIFE
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ от Луиз Хей
ВЪВЕДЕНИЕ от Черил Ричардсьн
ГЛАВА 1
Вдигнете телефона и отворете пощата си
ГЛАВА 2
Kaк да станете творец на един
изключителен живот
ГЛАВА 3
Както започвате деня си,
maka и ще го изживеете
ГЛАВА 4
Както започвате деня си,
maka и ще изживеете живота си
ГЛАВА 5
Не разбивайте навика - разложете го!
ГЛАВА 6
Красотата на мъдростта
ГЛАВА 7
Краят на филма
УТВЪРЖДАВАЩИТЕ ПОСЛАНИЯ на Луиз Хей
ВЪВЕДЕНИЕ
от Луиз Хей
От много години една от моите утвърждаващи мисли е: Пред мен има само добро. Това е
наистина успокояваща мисъл, която изтрива всякакви страхове от бъдещето и сутрин ме
изпълва с невероятна увереност и спокойствие. Тя ми позволява искрено да се наслаждавам и
да се изненадвам на поредното хубаво приключение, което Животът ми предлага.
Точно така, изненадана и изпълнена с удоволствие, се почувствах, когато разбрах, че Рейд
Трейси, главният изпълнителен директор на издателската къща Дей Хаус", обмисля да възложи
на двете ни с Черил заедно да напишем книга. Лицето ми засия в широка усмивка, докато
идеята улягаше в съзнанието ми и предвкусвах възможностите, които щяха да се разкрият пред
мен.
Отначало обаче в главата ми се преплетоха множество въпроси: За какво точно ще пишем?
Как ще съчетаем различните си стилове? Тъй като живеем доста далеч една от друга, Животът
щеше ли да ни предостави достатъчно време заедно? Но бързо осъзнах, че Животът не би могъл
да ни подхвърли една толкова добра идея, без да се погрижи за всички подробности около нея.
Със сигурност се беше погрижил. И наистина, въпреки че и двете пътувахме много по света,
когато бяхме заедно винаги разполагахме с точно необходимото време да разработим някоя и
друга глава от книгата. А в останалите случаи общувахме по скайпа - много често по пижами,
без грим и прическа - но усещането беше сякаш сме в една стая.
И аз, и Черил сме постигнали забележителни промени в живота си и бихме искали да
споделим наученото с вас. Всеки човек може да подобри качеството на живота си, ако
практикува изкуството на грижа за самия себе си и тренира ума си да произвежда мисли, които
го карат да се чувства добре. Когато овладеем това умение, ние привличаме приятни
преживявания, които обогатяват живота ни.
Двете с Черил искаме да представим тези методи по най-простия възможен начин, така че
стъпка по стъпка да научите как да постигнете всекидневно спокойствие - да заживеете в
здраво тяло, освободени от страх и безпокойство, с достатъчно доходи и обградени с хора,
които ви носят удовлетворение. Накрая искаме да ви покажем как да преодолеете нагласата, че
сте жертва на неблагоприятни обстоятелства и да придобиете самочувствието, че сте творец на
живот, изпълнен с приятни преживявания.
Докато четете тази книга глава след глава, ще забележите как раменете ви постепенно се
отпускат, как бръчката между веждите ви се изглажда, а напрежението и страховете ви се
разтварят. Разбирате, че има по-добър начин да се живее.
Пътуването само по себе си ще ви донесе удоволствие, а не бясното препускане към крайната
цел. Ние ви обичаме и ви подкрепяме, докато заедно с нас преживявате това приключение към
един изключителен живот!
ВЪВЕДЕНИЕ
от Черил Ричардсьн
Съществува Всемирна енергия, Божествена сила, която ни създава. Тя ни поддържа, тя ни
свързва един с друг и работи заедно с нашите мисли, думи и действия, за да породи житейските
ни преживявания. Когато осъзнаем присъствието на тази благотворна сила и се научим
хармонично да й сътрудничим, ние ставаме господари на собствената си съдба, формулата е
проста: Мислете мисли, които ви кapam да се чувствате добре, и правете неща, кoumo ви карат да се
чувствате добре. След това се оставете на резултата: бъдете уверени, че Животът ще ви поднесе
онова, от което имате нужда, за да израснете и да бъдете щастливи.
Тази проста формула коренно подобри качеството на моя живот; тя може да подобри и
вашия. Когато я използвате и се научите да й се доверявате, нещата около вас се разгръщат по
чудотворен начин. Ще ви се предоставят изключителни възможности да направите живота си
пълноценен и да промените целия си свят. Приемете тази книга като една от тези
изключителни възможности.
***
Беше късен следобед, когато седнахме да обядваме с Рейд Трейси, главния изпълнителен
директор на издателската къща Дей Хаус". С Рейд се познаваме от много години. Неотдавна
двамата бяхме организирали семинар за опитни професионалисти, които искаха да разширят
лидерските си умения. Обучаваме участниците на писане и публикуване на текстове, на
ораторско майсторство, изяви по телевизията и радиото и създаване на социална среда,
необходима за работата им. Този семинар на тема „Говори, пиши и рекламирай: придобивай
сила и влияние" бе част от проект, който ни предоставя привилегията да подпомагаме
развитието на нови, осъзнати лидери в областта на себеизграждането.
Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 2

Докато обядвахме и обсъждахме приключилия семинар, Рейд направи неочаквано
предложение, което ме свари съвършено неподготвена: „Мисля си за следващия ти проект и се
чудя дали не би проявила интерес да напишеш книга заедно с Луиз".
Внимателно поставих вилицата си на масата и го погледнах изненадано. „С Луиз Хей?",
попитах аз с пълна уста.
- Да - отвърна той с усмивка, - с Луиз Хей."
Луиз е сред основателите на движението за самопомощ и уникален учител с изключително
мощни послания за изцелението на ума и тялото. Познавах я повече от двадесет години. В
началото, разбира се, не лично, а чрез книгите и лекциите й. Книгата й „Излекувай живота
си!", издадена през 1984 година, беше първата, в която се представяше връзката между
физическите заболявания и съответстващите им мисловни модели и емоционални проблеми.
Знаех също, че от произведенията й са продадени над 50 милиона екземпляра, както и че хора
от цял свят са променили живота си, повлияни от идеите й.
Докато гледах втрещено Рейд, през главата ми мина мисълта, че кръгът се затваря. Да пиша
книга с Луиз Хей? Спомените ме върнаха към първата ни среща. Беше в средата на 80-те
години, бях млада жена, опитваща се да намери себе си. „Излекувай живота си!" стана една от
първите книги, помогнали ми да поема по собствения си път на изцеление.
По онова време работех в Кеймбридж, щата Масачузетс, като доброволец в организация,
която се наричаше „Интерфейс". Това беше холистичен образователен център, който се
гордееше с програмите си, водени от авангардни учени като Марион Удмън, психоаналитик
от юнгианската школа и оригинален изследовател в областта на женската психология, Джон
Брадшоу, човека, който въведе концепцията за дисфункционалните семейства в Америка чрез
своята серия от предавания по обществената телевизия, и Бърни Сийгъл- хирурга, който
отправи предизвикателство към лекари и пациенти с твърдението, че оздравяването е
холистичен процес, включващ освен физическото ни тяло и емоционалния и духовния ни
живот. По това време Луиз трябваше да изнесе лекция за книгата си пред „Интерфейс", а аз
бях помолена да я посрещна на летището и да я закарам с колата до хотела й.
Вълнувах се при мисълта, че ще посрещна Луиз Хей на летището. Бях нетърпелива и
развълнувана да се запозная с жената, която така дълбоко бе повлияла на живота ми. В
книгата си Луиз разказваше своята лична история с такава смелост и уязвимост, че я чувствах
като сродна душа. Нейната способност да превърне минало, изпълнено с насилие и
предателство, в живот, изпълнен със спокойствие и лечебна мощ, ме вдъхнови самата аз да
поема по пътя на изцелението. Тя ме предизвика да гледам на израстването от съвършено
нова гледна точка: ако исках да променя собствения си живот, първо трябваше да променя
мисленето си. Край на нагласата ми, че съм жертва на обстоятелствата. За мен беше дошло
времето уверено да седна на шофьорското място и като използвам практичните инструменти,
предоставени от Луиз, да осъществя позитивни и дълготрайни промени.
Докато карах към летището, трябваше непрекъснато да си напомням да държа вълнението си
под контрол - да не я бомбардирам с въпроси и да й оставя достатъчно лично пространство.
Когато пристигнах, разбрах, че полетът й от Калифорния има закъснение, така че се наложи да
чакам повече от два часа. Но вълнението ми така и не спадна. Напротив - нарастваше. Най-
сетне, когато Луиз слезе от самолета, аз се отправих към нея и й се представих. Тя се усмихна и
се ръкува с мен. След това в колата не обелих почти дума по целия път до хотела.
Животът отново щеше да ни срещне няколко години по-късно - този път при съвсем
различни обстоятелства. Младото момиче, толкова отчаяно мъчило се да открие себе си през
80-те години, се беше превърнало в жена, вече автор на книги и насърчаваше други хора в
собственото им пътуване към себеоткриването. Сега с Луиз се срещнахме на вечеря с
представители на нейната издателска компания, „Хей Хаус". Тази щеше да е първата от
многото ни следващи срещи, които ни дадоха възможност да се опознаем в личен - и в много
по-дълбок, същностен - план.С течение на годините, времето, прекарано заедно, ми предостави
невероятно освежаващ поглед към тази необикновена личност, която дори и сега, на 84 години,
все още работеше усърдно - както тя сама ни учеше.
И докато асимилирах идеята на Рейд, първата ми мисъл беше: Би било уникален шанс да уча от
жената, която оказа такова огромно влияние в собствения ми живот, както и в живота на милиони

други хора... Нямаше какво да му мисля. Бих поела предизвикателството да пиша книга
единствено заради опита, който щях да натрупам.
Имаше обаче и още нещо: животът ми все още беше под силното влияние на мъдростта в
творчеството на Луиз. През последната година, например, аз поддържах всекидневна практика,
вдъхновена от нейното учение за позитивните мисли. Всяка сутрин, преди да започна деня си,
пишех по няколко страници в дневника си и завършвах със списък от спонтанни позитивни
мисли. Очаквах с нетърпение сутрините с този нов ритуал и бях любопитна да разбера как ще
се отрази на живота ми.
Наскоро, след като започнах това упражнение, забелязах видими промени. Чувствах се по-
добре през целия ден, бях изпълнена с повече ентусиазъм, много по-лесно ми беше да
превключа от нещата, които ме дразнеха или разстройваха, към мисли, които ме караха да се
чувствам добре. И не само това - колкото по-дълго прилагах тази всекидневна практика,
толкова по-ясно осъзнавах личните си по-дълбоки потребности. След няколко месеца започнах
да различавам модели и теми в утвърждаващите мисли, които създавах. Някои от тях се
появяваха отново и отново, сякаш ме подтикваха към преживявания, които исках да привлека в
живота cu. Една по-конкретно непрекъснато заемаше централно място:
Работя в творческо сътрудничество с умни, вдъхновяващи личности по проекти, кoитo
допринасят за излекуването на света.
В началото тази утвърждаваща мисъл ме изненада. Рейнджър - индивидуалист по природа -

е, да си призная всъщност маниачка на тема контрол на обстоятелствата в живота ми -
предпочитах аз да съм шефът и аз да решавам какво да се прави. Давах си сметка, че това е
твърде самотен начин за действие в този свят. Започнах все повече да обмислям как да работя в
екип с други хора, които да ме предизвикват и вдъхновяват, вместо да минавам през живота
сама. Сега виждах как Животът ми дава знак, че внимава и следи мислите ми. Силата от
съсредоточаването на енергията ми разкриваше нещо ново.
Почти нямаше какво да размишлявам върху поканата на Рейд - просто взех решението да
вляза през отворилата се пред мен врата. ,Да, с огромно удоволствие бих
написала книга с Луиз - казах му аз. - Действаме!"
***
Няколко седмици по-късно се срещнахме с Луиз, за да обсъдим как ще работим заедно. И
двете бяхме на мнение, че идеята да напишем книга е прекрасна и решихме да направим нещо,
което само годините и опитът могат да вдъхновят: да се доверим на Живота. Вместо да следваме
определен организиран план, щяхме да оставим книгата сама да се разгърне. Така и стана.
Докато присъствахме на срещи и семинари из цяла Северна Америка и Европа, аз и Луиз се
наслаждавахме на поредица от много интимни, задушевни разговори за духовните принципи,
които бяха оформили живота и на двете ни. Въпреки че написах книгата от моята гледна точка,
тя отразява съвместните ни възгледи и житейски опит върху широк кръг теми, засегнати в
нашите разговори: от любовта към самите себе си и към телата ни до начините, по които сме
подхождали към множество проблеми, включително остаряването и достойното, спокойно
приближаване към края на живота ни тук, на Земята.
Нашето най-искрено желание е да ви вдъхновим да развивате духовни навици, чрез които да
изживеете един изключителен живот. И скоро ще откриете онова, което според мен и Луиз е
универсална истина: Животът ви обича!
ГЛАВА ПЪРВА
Вдигнете телефона и отворете пощата си
Аз съм у дома в Масачузетс, загледана в мразовития пейзаж навън и се каня да се обадя на
Луиз в слънчева Калифорния. До компютъра имам чаша от любимия ми чай, с добавено сурово
бадемово мляко, домашно приготвено. С нетърпение очаквам да започнем съвместния ни
проект.
Когато за пръв път уточнявахме кога да се чуем, бях много изненадана, когато Луиз
предложи да използваме скайпа, за да можем да се виждаме, докато си говорим. Скайп?
помислих си аз. Ама сериозно ли? Бях започнала да използвам тази програма едва преди година.
Вече започвах да разбирам колко „печена" е 84-годишната Луиз. Очевидно ме очакваше
приключение.
За да мога да разбера личността на Луиз на по-дълбоко ниво и да започна да очертавам
контурите на този проект, бях нетърпелива да чуя разказа й за нейното собствено пътуване.
Питах се как точно се е случило да тръгне по пътя на самоизцелението. Какво я е подкрепило,
какви ориентири са я насочвали по този път? Какво я е вдъхновило да създаде компания, която
има такова дълбоко влияние върху живота на милиони хора по света?
Но знаех, че се налага да поовладея любопитството си. Бях наясно, че Луиз вече е споделяла
своята история много пъти преди това - както в „Излекувай живота си!", така и по време на
безбройните разговори и семинари. А и самата аз като човек, който подробно е описал
собствения си живот, зная, че е досадно да го разказваш за хиляден път. Ето защо исках да чуя
историята на нейния живот от нова гледна точка.
Със своята силно развита интуиция Луиз веднага усети интереса ми и още по време на
първия ни разговор каза: „Вече съм разказала историята на живота си в книгите си и може би
не е необходимо да се връщам отново към нея. Мисля си обаче за нещата, които имат
отношение към духовното ми израстване и предлагам да говорим именно за тях".
Поех дълбоко въздух и се усмихнах. Чудесно!
***
В уречения час набирам Луиз, кликвам върху видео иконката и се свързваме. Ето я!
Ослепителна усмивка, очила, кацнали на върха на носа й, седнала на стола с изправен гръб и
видимо готова да започне работа. Бъбрим няколко минути и сетне се залавяме за работа.
Нагласям айфона си на запис, пръстите ми са върху клавиатурата на компютъра, за да водя
записки и слушам внимателно, докато Луиз отговаря на първия ми въпрос: Кой беше подтикът
да поемеш по духовния път?
- Духовното ми израстване започна, когато бях на около 42 годни - започва тя. - Бях омъжена
за очарователен англичанин, животът с него ми даде възможността да изуча правилата на
социалното благоприличие и добрите маниери - нещо, което тотално липсваше в детството ми.
Израснах в семейство, където вилнееше насилието, никога не сме ходили никъде и нищо не сме
правили. Избягах от дома, когато бях на 15 години, и въпреки че инстинктът ми за оцеляване
беше силен, липсваха ми умения за живот в света на благополучието. И така, когато се омъжих
за този мъж, който беше светски човек с наистина изтънчени маниери; аз научих много от него.
Имахме прекрасен живот и всевъзможни забавления. И тъкмо започнах да се убеждавам, че
хубавите неща могат да траят вечно и че ние вероятно ще бъдем заедно до края на дните си, той
ми съобщи, че иска развод. Бях съсипана.
- Боже мой, сигурно е било ужасно трудно - възкликвам аз.
- Да. Съпругът ми беше известна личност и всички вестници се разшумяха за развода. Много
болезнено изживях този период, казвах си: „Ето на, видя ли отново: нищо хубаво не можеш да
направиш". Но днес, когато се връщам назад в спомените си, виждам, че бракът ми е бил важна
врата, която е трябвало да се затвори, за да мога да направя следващата стъпка по пътя си. Ако
не се бях разделила с този човек, никога нямаше да стана сегашната Луиз Хей. Може би щях да
си остана преданата малка английска съпруга - много добра съпруга според общите представи,
но не и онази, която трябваше да бъда. Време е било бракът ми да приключи.
Докато слушам Луиз, си мисля за класическите предупредителни сигнали за мощна промяна -
често под формата на внезапна и неочаквана раздяла, разклатила уютния, застинал в
еднообразието си живот. Безспорно и аз съм имала подобни предупредителни сигнали, преди
да започна да се събуждам - силна мъка, която разбива сърцето, срам поради уволнение от
работа, пожар, който съсипа семейния ни бизнес. Всъщност именно пожарът ме събуди от
дълбок сън и ме тласна силно напред по духовния път.
- Една година по-късно, след като се справих със загубата на брака си, пред мен се отвори
нова врата - продължава Луиз. - Имах приятелка, която ме покани да я придружа на лекция в
Църквата „Религиозна наука" в Ню Йорк, не искала да ходи самичка. Аз се съгласих, но когато
пристигнах, нея я нямаше. Трябваше да реша дали да остана или да си тръгна, но в крайна
сметка реших да чуя лекцията. И ето ме - седя на църковната скамейка, когато чух следното:
„Ако промените мисленето си, можете да промените живота си". Това може да е било някакво
дребно, несъществено твърдение, за мен обаче то беше като божествено откровение. Веднага
прикова вниманието ми.
- Защо мислиш, че е приковало вниманието ти? - питам я аз.
- Нямам представа, може би защото никога нищо не бях учила. Спомням си, имах една
приятелка, която непрекъснато се опиваше да ме накара да посещавам курсовете на Световната
християнска асоциация на младите жени, но аз не проявявах никакъв интерес. Нещо обаче в
онзи момент грабна вниманието ми, темата ме развълнува и аз взех решение отново да се върна
тук за следващата лекция. Сега виждам колко идеално са се подредили нещата: ако беше дошла
приятелката ми, вероятно преживяването ми щеше да е съвършено различно. Нали знаеш -
всичко е идеално.
Всичко е идеално. Когато чуеш тази фраза, излиза, че всичко, което се случва, има определен
смисъл. Това е тежко за преглъщане послание, ако сте изправени пред трагедия или силна
болка по някакъв повод. Но щом се научим да виждаме идеалното и в най-трудните ни моменти
- най-често от перспективата на изминалото време - ние се научаваме да се доверяваме на
Живота. Започваме да разбираме, че колкото и да не ни харесва дадено събитие, Животът може
би ни води в нова, по-подходяща и по-благоприятна посока.
Всичко, кoemo се случва, има определен смисъл или Всичко е идеално са нагласи, произтичащи от
решението да гледаме на живота като на класна стая. Когато избираме да станем ученици на
живота, които се учат и израстват чрез собствения си опит, всичко наистина се случва поради
определена причина. По този начин ние придаваме някакъв смисъл на най-тежките си моменти
и ги използваме за духовното си израстване.
Луиз продължава: „След тази първа сбирка започнах редовно да посещавам лекциите на
църквата. Исках да науча повече. Разбрах, че те организират едногодишна обучителна
програма, затова взех решение да се запиша. В началото нямах дори и нужните книги, затова
само слушах. Обучението ми вървеше много бавно, но аз упорствах. След три години вече
получих лиценз, който ми позволяваше да практикувам. Това означаваше, че можех да стана
църковен консултант."
- Какво всъщност прави църковният консултант?
- Човек можеше да дойде при мен с проблем - болест или финансови затруднения, например,
и аз ще приложа „лечение" за него. Това лечение беше нещо като молитва. В нея ние
потвърждаваме истината, че има една Безгранична сила и ние сме част от този Интелект. И
след това обявяваме в позитивни послания, че резултатът, който искаме да постигнем, е налице.
Например: Моето тяло е здраво и освободено от болестта или Съществува неограничено
благосъстояние за мен и моето семейство. След това завършваме молитвата с: „Така да бъде". От
този момент нататък, когато мисълта на този човек се насочи към проблема, той трябва да
използва страха или безпокойството си като знак, който да му напомня да потвърди, че
Животът се грижи за проблема и че той се чувства добре.
Лично аз бях добре запозната с концепцията за провеждане на лечение. На двайсет и
петгодишна възраст бях запленена от книгите на учителите от движението „Нова мисъл" като
Катрин Пондър, Флорънс Сковъл Шин, Норман Винсънт Пийл и Робърт Колиър. А когато
надхвърлих тридесетте, най-добрият ми приятел, Макс, ми даде книга от д-р Емет Фокс,
проповедник от „Нова мисъл", която се наричаше „Проповедта на Планината". Тази книга
коренно промени мисленето ми и ме вдъхнови да изуча в дълбочина произведенията на Фокс.
Всъщност книгата му „Сила чрез конструктивно мислене" беше моят наръчник за живот в
продължение на година. Изучавах всяка дума и прилагах на практика неговото учение за
провеждане на лечение като черпим от Универсалния източник на енергия, който е на
разположение на всички нас.
- Обичам Емет Фокс - казва Луиз. - Той беше много добър човек. Много харесвам творбите
му и непрекъснато съм ги използвала в живота си.
Като се връща към работата си като консултант, тя ми разказва: „Когато завърших
обучението си и започнах да работя с хората, много бързо около мен се оформи група от
последователи. Повечето църковни консултанти работеха само вечер или в почивните дни, но
след три седмици аз вече бях на пълен щат. Беше невероятно. Просто привличах хората и те
искаха да работят с мен."
- Как тълкуваш всичко това? Защо толкова много и толкова бързо?
- Не зная. Откак поех по духовния път, аз чувствах, че нямам контрол над нищо, нито пък че
трябва даже да се опитвам да контролирам каквото и да е било. Животът винаги ми е давал
онова, откликвала съм на нещата, които се случват. Хората често ме питат как започнах
компанията „Хей Хаус". Те искат да научат всяка подробност - от деня, в който започнах, до
днес. Моят отговор винаги е един и същ: Просто вдигах телефона и отварях пощата. Направих
това, което беше пред мен.
Знаех точно за какво говори Луиз. Въпреки че бях поела по собствения си духовен път от
средата на двадесетте си години, едва в началото на четиридесетте започнах да откликвам на
Живота, а не да се опитвам да го направлявам. Признавам, че до трийсетгодишната си възраст
приемах много сериозно поставянето на „цели". Правех списъци с кариерни цели, финансови
цели, цели при взаимоотношенията ми с хората и така нататък. Чертаех планове за действие и
„карти на съкровища", които да ги подпомагат. Като се връщам назад, си давам сметка, че те са
били чудесни инструменти, с чиято помощ съм впрягала творческата си енергия, но в един
момент нещата се промениха. Нещо в мен се промени. Въпреки че все още чертаех „карти на
съкровища" - визуални табла или колажи с изображения, които ме карат да се чувствам добре и
ми дават нещо, към което да се стремя - аз все по-малко се интересувах от постигане на успех, а
все повече се вълнувах, доколко внимателно следвам посоката, към която Животът ме
призовава.
- Та така живеех - продължава Луиз. - Като че ли Животът се грижеше за всичко - стъпка по
стъпка. Бизнесът започна като на шега - в началото бяхме само аз и 90-годишната ми майка,
която много я биваше да запечатва пощенски пликове и да лепи марки - и после се разрасна.
Когато се обърна назад, разбирам как Животът е поставял на пътя ми точно нещата, от които
се нуждаех. След развода ми, например, имах приятел, който беше режисьор. Работеше към
Испано-американския театър в Ню Йорк, в продължение на около година работех с него и с
няколко от актьорите. Театърът беше експериментален и се занимавах с неща, които никога не
съм предполагала, че ще върша. В един момент този режисьор се върна в Испания, а аз останах
и играх в пиеса, която ми даде възможност да получа карта за профсъюза на актьорите. От този
момент нататък - от момента, в който получих картата, а това беше голямо постижение -
всичко свърши. Никой не ме потърси, никой не ме искаше. Но тъй като не бях отишла в
театъра да правя кариера, въобще не ме беше грижа.
- В какъв смисъл театърът е пример за това, че Животът ти дава онова, от което се нуждаеш?
- Той беше подготовката ми за ораторското умение, което по-късно щеше да ми послужи.
Когато започнах да излизам пред публика, за мен сцената вече не беше ужасяващо
преживяване, защото вече ми беше позната. Установих, че говоренето пред публика е също
като в театъра, с тази разлика, че сама трябваше да си пиша сценария. Не ми се налагаше да
правя нещо, което някой друг, режисьор или драматург иска от мен, можех да правя това, което
аз самата исках да правя.
- И така, ти си работила на пълно работно време като църковен консултант и си успявала да
привличаш хората към себе си. Как се разви работата ти оттук насетне?
- Едни от проблемите, върху които работехме в Училището „Религиозна наука" (наричам го
„училище", а не църква) бяха болестите и техните психически еквиваленти и тази идея много
ме въодушевяваше. Спомням си, че си водех записки, и в един момент реших да
систематизирам някои неща, които бях намерила в книгите, идеи, които ми бяха хрумнали, и
наблюденията ми върху хората, с които работех - нарекох това „списък". Показах го на колежка
от моя курс и тя каза: ,Луиз, невероятно е! Защо не го публикуваш в брошура?"
Така аз сглобих тази малка брошурка от дванадесет страници и я сложих в синя подвързия.
Озаглавих я „Какво боли?", впоследствие хората нежно я нарекоха „малката синя книжка". Тя
съдържаше списък от болести, психичните модели, които съпровождат всяка болест, и кратко
описание за лечение на негативните модели. Още си спомням как отидох при д-р Баркър,
директора на училището, и му показах какво бях съчинила. Той възкликна: „О, Луиз, много
хубаво, просто прекрасно! Колко книжки направи - 50? Или малко повече?" Аз отвърнах: „Не,
направих 5 000." А той се изуми: „Какво? Луда ли си! Никога няма да можем да продадем 5 000
бройки от тази брошурка!"
А причината да отпечатам пет хиляди екземпляра беше, че както установих от ценоразписа
на църковния принтер, колкото повече са бройките, толкова по-евтино ти излиза
отпечатването. Затова поръчах 5 000, като една бройка ми струваше 25 цента, а я продавах за
един долар. Въпреки че въобще не го правех, за да печеля пари - просто исках да споделя
информация. Но в крайна сметка аз наистина успях да продам всичките 5000.
- Значи фактът, че д-р Баркър те е нарекъл луда, въобще не те разколеба?
- Не. Продължих напред. Когато малките сини книжки излязоха от печат, аз изпратих по
един безплатен екземпляр на всички църкви, които се интересуваха от този вид проблеми,
заедно с формуляр за поръчка. Някои от тях купиха още бройки. После различни хора
поръчваха по една-две. Много бавно нещата се задвижваха. Първата година спечелих 42
долара. Толкова бях горда, че имам книга! За мен това беше като дошло от нищото. Не знаех,
че мога да правя това. След две години продадох всичките 5000 екземпляра. Впоследствие
преработих книжката.
Често посещавах църковната книжарница и наблюдавах хората. Забелязах, че когато някой
разгърне книжката ми, той обикновено я купува. Но повечето хора не посягаха към нея, затова
си дадох сметка, че трябва да й избера по-добро заглавие. Дадох й ново заглавие „Излекувай
тялото си" и разширих и обогатих съдържанието. По това време хората вече ми изпращаха
писма с въпроси, свързани с тяхното здраве и живот, а аз седях пред един примитивен
компютър, размишлявах върху написаното от тях и обмислях отговор. Установих, че всеки път,
когато отговарях на някакво писмо, получавах от този човек второ писмо, в което пишеше:
„Ама как разбрахте?! Как разбрахте?!" И това ми даваше още повече увереност в моите
анализи. Впоследствие напуснах църквата u разработих свой собствен процес за работа с
хората.
- Каква промяна настъпи в консултантската ти работа, когато напусна църквата?
- По това време извършвах, както аз я наричах, краткосрочна терапия - пет или шест сеанса -
защото ти или възприемаш онова, за което говоря, и животът ти се променя, или не го
възприемаш и няма смисъл да си пилееш парите, а аз да си губя времето. Някои хора не
разбираха посланията ми - те идваха по един-два пъти и решаваха, че всичко това е вятър
работа. Но ако успееш да проумееш идеите, а впоследствие да работиш с тях, ще видиш как
животът ти се променя към по-добро.
Провеждахме си сеанса и към края аз канех клиентите да легнат, пусках нежна музика -
предимно музиката на Стивън Халпърн, защото е много спокойна и никога не ми омръзваше да
я слушам. След това ги молех да затворят очите си и да дишат дълбоко, докато ги подканвах да
отпуснат тялото си или от главата надолу, или от краката нагоре. Най-накрая извършвах
лечението. Записвах го на касета и им я давах да си я прослушват вкъщи. При повторно
посещение, винаги молех хората да носят със себе си този запис, за да мога да добавям към
него. В края на краищата те получаваха касета, пълна с позитивни послания, които им заръчвах
да прослушват всяка вечер, когато си лягат, за да се подсили лечението. Те знаеха, че има
моменти, в които могат да спрат бързия си ритъм, да слушат, да се отпуснат и да се оставят да
им се казват само позитивни неща.
- Значи ти си разработвала нов начин за работа с клиенти и си издала първата си малка
книжка. Разказвай нататък.
- Точно по това време ми бяха поставили диагноза „рак". Разбира се, тя ме изплаши страшно,
подобно на всеки друг с такава диагноза. Обзема те пълен ужас, когато чуеш подобно нещо.
Спомням си как се обадих на учителя си разплакана: „Ерик! Ерик! Установиха, че имам рак!" А
той отговори: „Луиз, не е възможно да си извършила цялата тази работа със себе си и да умреш
от рак. Нека да погледнем от позитивната страна". Тези негови думи веднага ме успокоиха. Той
беше човек, на когото имах доверие, на когото вярвах и знаех, че искрено ме подкрепя. Така
започна моето изцеление.
- Но докато си работила с толкова различни хора, предполагам си чула разкази от тях - за
това, че се чувстват по-добре и че се лекуват с твоя помощ. Това не ти ли даде някаква
увереност, че можеш да се справиш с този проблем?
- Да. Но едно е да видиш позитивните промени в живота на другите хора, а друго е да
повярваш, че това важи и за теб, когато си изправен пред животозастрашаваща диагноза.
Осъзнавах, че Животът ми дава възможност да докажа на себе си, че онова, което проповядвах,
действително работи.

- И така, поставили са ти диагнозата „рак" и ти започна да практикуваш върху себе си.
- Беше невероятно - наистина невероятно - защото всичко, от което се нуждаех, прииждаше
към мен от момента, когато взех твърдото решение да се излекувам. Намерих диетолог, който в
началото не желаеше да се заема с лечението ми, защото се смяташе, че ракът може да се
лекува единствено чрез химиотерапия. Той не смееше да ми предложи друга терапия. Спомням
си, че ми каза да изляза в чакалнята и да изчакам малко. След като приключи с няколко други
пациенти, ме повика отново в кабинета си. Започнахме да разговаряме, стана дума, че съм член
на Църквата на религиозната наука. Оказа се, че и той е членувал в тази църква и изведнъж
всичко се промени: реши да се заеме с моя случай и от него научих изключително много неща
за храненето - неща, за които дотогава нямах никаква представа. По онова време диетата ми не
беше много добра.
След като намерих диетолог, намерих и добър психотерапевт и се зарових назад в детството
си, защото там имаше много неща, които трябваше да бъдат излекувани. Преминах през много
периоди на крещене и удряне на възглавници, за да излея гнева си. Научих и за изключително
целебната сила на прошката и трябваше да усвоя умението да прощавам. С две думи, налагаше
се да изчистя много неща.
- Бих искала малко да поговорим за прошката - намесвам се аз. - Зная, че в миналото си
преживяла много насилие и искам да те попитам дали работата по емоционалното ти
„пречистване", която си извършвала с помощта на психотерапевта, е била преди да започне
процесът на прошката. Задавам ти този въпрос, защото често пъти установявам, че хората
бързат да прощават с надеждата да избегнат болезнени чувства, които изпитват, когато трябва
да се справят с предателство, загуба или някакъв вид насилническо поведение.
- Да, първо имах нужда да се излекувам - отговаря Луиз. - Едно от нещата, за които си давах
сметка и върху което продължително време се съсредоточавах, беше да осъзная, че родителите
ми са се родили сладки малки бебета. Трябваше да видя как те са стигнали от този период на
невинност до момента, когато са започнали да ме малтретират. Сглобих - доколкото можах -
историята на техния живот: по разказите, които сьм слушала, и разбрах, че родителите ми са
израснали при ужасни условия. Ако се разровиш в миналото на някои от най-ужасните хора на
света, винаги ще установиш, че са имаш ужасно, ужасно детство. Някои хора като мен стигат
до решението, че искат да помагат на другите, а други търсят възмездие, искат „да си оправят
сметките". Но човек никога не може да си оправи сметките. Успях да простя на родителите си,
защото разбрах какъв е бил техният живот.
- И така, за да се излекуваш от рак, ти си използвала помощта на добър диетолог и

психотерапевт и си се опитвала да прощаваш на хората, които са те наранявали. Какво друго?
- След като придобих увереност, че мога да се излекувам, като че ли всичко необходимо
просто ми се предоставяше. Например, бях чула, че рефлексологията на краката е мощно
средство за пречистване на тялото от токсини. Веднъж, по време на една лекция, кой знае защо
реших да седна на последния ред, въпреки че винаги сядах отпред Не минаха и две минути и до
мен седна някакъв мъж. Оказа се, че се занимава точно с рефлексология на краката. Когато
разбрах, че той посещава хората по домовете им, аз бях убедена, че „нещо" е нагласило
срещата ми с този човек. И така, той започна да ме посещава три пъти седмично. Това беше
една от терапиите, от които се нуждаех. Спомням си, че когато за първи път започна да
масажира краката ми, имах чувството, че са от стъкло, докато той работеше за отстраняване на
токсините.
- Твоето лечение е включвало холистичен процес на работа с тялото,
съзнанието, мислите и емоциите.
-Да. След шест месеца отново отидох при лекаря: от рака нямаше и следа Нямаше и следа!
Наистина, интуицията ми подсказваше, че ракът е изчезнал, но аз все още имах нужда от
медицинско потвърждение. Получих това потвърждение и тогава се убедих, че всичко може да
бъде излекувано, ако имаш желанието и волята да свършиш тази работа.
Много ми хареса признанието на Луиз, че лечението на нейния рак е бил холистичен процес -
процес, който включвал нейното съзнание, тяло и емоции... и не само е разчитала на „мисленето
на хубави мисли", за да накара рака да си отиде.

-Не, Всичко е важно - казва тя. - Ако стигнеш до състояние, в което те изпълва увереност, че
можеш да бъдеш излекуван, нужната помощ сама ще дойде при теб. След това ти просто
трябва да свършиш работата.
-А как да стигнеш до състояние, в което да привличаш нужното за своето лечение?
- Първо, трябва да промениш мисленето си по отношение на проблема. Трябва да променим
мисленето си от Това не можа да стане към Това може да стане - аз просто трябва да измисля как
това да стане. Думата нелечим означава, че болестта не може да бъде излекувана чрез външни
средства, затова е необходимо да подходим към нея отвътре. Което е знак, че трябва да
променим мисленето си. Също така трябва да развиваш самооценката си - да вярваш, че си
достоен да бъдеш излекуван. Ако успееш да изградиш това като силна вяра и позитивно
твърдение, тогава Животът ще ти изпрати нужното, за да докаже процеса на изцеление.
-Ако някой в момента чете това и изживява собствена криза по отношение на здравето си,
какви утвърждаващи мисли и фрази би му предложила, за да придобие нужната нагласа?
- Бих започнала със следните:
Обичам се и си прощавам.
Прощавам си, че съм позволил на моя (гняв, страх, възмущение или друга негативна емоция) да
навреди на тялото ми.
Аз заслужавам да бъда излекуван.
Аз съм достоен да бъда излекуван.
Тялото ми знае как да се излекува.
Аз съдействам на хранителните нужди на тялото си.
Аз храня тялото си с вкусни, здравословни храни.
Обичам всеки сантиметър от тялото си.
Аз виждам хладка, бистра вода, която тече през тялото ми и отмива всички нечистотии.
Моите здрави клетки стават все по-силни с всеки изминал ден.
Доверявам се на Живота, кoйmo по всякакъв възможен начин подкрепя оздравяването ми.
Всяка pъкa, която докосва тялото ми, помага на оздравяването ми.
Лекарите ми са удивени от това колко бързо оздравява тялото ми.
Bceкu ден, във всяко едно отношение аз ставам все по-здрав и по-здрав.
Обичам се.
Аз съм в безопасност.
Животът ме обича.
Аз съм излекуван и пълноценен.
-Докато се лекуваше от рака, продължаваше ли да се срещаш с хора?
- Да, но с никого не споделих за диагнозата ми, освен с моя учител и с хората, които най-
пряко ме подкрепяха. Не исках да се влияя от страха на другите. Не исках да бъда отклонявана
от пътя, който бях поела. Когато получих потвърждение, че ракът е изчезнал, започнах да правя
преоценка на живота си и взех решение да напусна Ню Йорк. Бях живяла там 30 години и ми
бяха омръзнали зимите. Исках да отида на място, където да се наслаждавам на слънце и цветя
през цялата година и затова дойдох в Калифорния.
- И се установи в Лос Анджелис?
- Точно така. През първите шест месеца ходех редовно на плаж. Имах чувството, че много
скоро ще бъда твърде заета и няма да имам време да стигна до плажа. Носех със себе си
„Излекувай тялото си" на всички метафизични сбирки, които се организираха в Лос Анджелис,
и когато намирах за подходящо, давах на някого екземпляр от нея. Но, честно казано, никоя от
сбирките не ме впечатли. Нямаше нищо ново, което да ми предложат. Въпреки това, изградих
нови познанства и постепенно започнах да привличам клиенти.
- Започнала си наново. А поддържаше ли връзка с клиентите си от Ню Йорк?
-Да, поддържах връзка по телефона, докато устройвах живота си в Лос Анджелис.
Имаше една прекрасна книжарница в западен Холивуд, която се наричаше „Дървото Бодхи".
На няколко пъти им показвах книжката си, но те не проявяваха интерес. Но скоро след това от
„Лайф" започнаха да изпращат хора в книжарницата да питат: „Имате ли малката синя
книжка?" Повечето от тях не знаеха заглавието на книжката, нито пък името на автора й. От
книжарницата най-накрая направиха връзката, че става въпрос за моята книжка и поръчаха
шест екземпляра. Веднага, щом затворих телефона се качих на колата и лично им закарах
бройките. През първата година всеки път, когато получавах поръчка, лично им доставях
поръчаните бройки и установих, че те се продават все повече и повече. По този начин хората
научаваха за мен и за работата ми и започнаха да търсят помощта ми.
Тъй като индивидуалните ми клиенти ставаха все повече, започнах да предлагам и работа в
малки групи - обикновено от шест души. Изнасях лекции и водех кратки курсове, за които
хората научаваха не от реклама, а от уста на уста. С течение на времето публиката ми
нарастваше, докато се стигна дотам, че се явяваха по 350 души желаещи да участват в
семинарите ми. Вярвах в това, което преподавах, и участниците осъществяваха големи промени
в живота си и постигаха добри резултати. Тогава си помислих, че ако опиша целия си опит в
книга - всичко онова, което научавах от работата си - бих могла да помогна на още толкова
хора. Но нямах време. Тогава една моя клиентка от Ню Йорк дойде да ме посети и ми връчи
2000 долара, защото била изключително доволна от моята работа, с която съм й помогнала да
промени живота си. Реших, че е настъпил моментът!
Дадох си шест месеца да напиша книгата. Бях събрала информация от клиентите си, от
семинарите и от разказите, които бях чула, и започнах да сглобявам книгата, като включих и
съдържанието на „Излекувай тялото си". Ето така започна „Излекувай живота си!". Спомням
си, че когато книгата излезе от печат, по време на семинар слагах по един-два пакета от нея на
някоя маса и до книгите поставях купа с малко дребни пари. Хората минаваха и сами си
купуваха книгата. По това време не разполагах с много пари и не можех да си позволя да издам
книгата в голям тираж, но когато успях да продам първия тираж, поръчах още.
- Завършването на първото издание на „Излекувай живота си!" помогна ли за твоята
популярност и нарастването на публиката ти?
- Ад, и мълвата се носеше доста далеч от местата, където четях лекции. Дори получих покана
да замина за Австралия, за да изнеса безплатна лекция една петъчна вечер, а след това да
проведа съботно-неделен семинар. Когато пристигнах на мястото на лекцията, там ме чакаха
хиляда души и аз си помислих: „Боже мой, откъде дойдоха всички тези хора?! Какво правят
тук? Откъде може да са разбрали за мен?" Животът някак пое нещата в свои ръце.
Окрилена от нарастващото си доверие към начина, по който Животът я насочва, Луиз издига
творчеството и изявите си на съвсем ново ниво, когато избухва СПИН епидемията в средата на
80-те години на века.
Днес тя разказва: „В практиката ми имаше няколко мъже-хомосексуалисти и един ден ми се
обадиха и ме попитаха: „Луиз, би ли желала да организираш курс за хора със СПИН?" Не бях
наясно какво бих могла да направя, но отговорих: „Можем да се съберем и да видим какво ще
стане". И така, започнахме с шестима души, а на следващия ден ми се обади един от групата и
ми съобщи, че за първи път от три месеца насам успял да спи. След това мълвата се
разпространи много бързо.
Не знаех какво да правя, но по това време и никой друг не знаеше какво да прави. Всички
бяхме еднакво объркани с тази болест. Реших да правя онова, което винаги съм правила:
съсредоточавахме се върху освобождаването от гнева: помагах на хората да заобичат себе си и
ги насърчавах да използват прошката - простите неща в живота.
С тази конкретна група знаех, че трябва да преодоляваме огромно количество омраза към
самите себе си - много повече, отколкото при другите хора - заедно с всичките предразсъдъци
на обществото към тях. Хомосексуалистите имат същите проблеми с родителите си като всички
останали хора, а в добавка и още - родителите им често се отказват от тях. Освен това биват
наричани „божие проклятие". Как, по дяволите, да си изградиш някаква нормална самооценка,
когато непрекъснато чуваш неща като това? Невъзможно е. И ето ме мен - нараненото дете,
изоставено от собствените си родители - помагаща на тези мъже, които също бяха изоставени.
Разбирах ги много добре. Разбирах откъде идват."
Очевидно Животът е събрал тази група хора около дълбокото чувство на съпричастност и
разбиране на Луиз. Какъв подарък за тези мъже!
- Всъщност вратите на ада зейнаха през 1987 година, когато в рамките на една седмица
участвах в шоуто на Опра Уинфри и в шоуто на Фил Донахю - смее се Луиз. - И в двете
предавания се интересуваха какво правя за хората със СПИН и искаха да им разкажа
подробности. Бях довела с мен петима от мъжете, които се справяха добре. Първо участвахме в
шоуто на Опра. Тя беше прекрасна, даде ни възможност да изразим посланията си - че
третираме този проблем с любов, че не се страхуваме едни от други и че се съсредоточаваме
върху обичта към самите себе си.
Винаги съм искала да. се фокусирам върху позитивното. Първото нещо, което казах, когато
започнах да работя с тези мъже, беше: „Ние няма да си седим тук и да играем на играта „Не е
ли ужасно?" Вече знаем, че е ужасно и доникъде няма да стигнем, ако продължаваме да го
повтаряме. Но след като сте дошли при мен, сега ще възприемем позитивен подход". Сетне
приканих всеки, който има позитивни идеи или позитивна техника, да ги сподели.
- Хората просто са знаели, че могат да разчитат на подкрепа, на емпатия и на личен опит.
- Наистина, всички споделяха. Никой никого не съдеше, нямаше предразсъдъци. И колкото
по-дълги бяха нашите срещи, толкова повече хубави неща имах да им дам. Спомням си, бяха
ни подарили шест маси за масаж. Мъжете ги пренасяха всяка сряда до мястото, където се
провеждаше срещата ни и там ги сглобявахме. Канехме специалист по рейки или масажист, за
да могат хората да получават и енергийно лечение. Не ги наричахме „маси за масаж", а
„енергийни маси". За много от момчетата това беше единственият път в седмицата, когато
някой ги докосваше. Това значеше много за тях. фокусирахме се върху простичкото нещо: да се
чувстваме добре. Идеите ми винаги са били прости. Изглежда, че колкото по-просто действаш,
толкова по-добре работят нещата.
Това, че участвахме в шоуто на Опра и на Фил Донахю в рамките на една седмица, наистина
ни направи много популярни. Малкото телефони, с които разполагахме, звъняха непрекъснато,
а „Излекувай живота си!" остана 13 седмици в списъка бестселъри на „Ню Йорк Таймс".
Изведнъж се сдобих с компания.
- Значи в този момент си осъзнала, че всъщност имаш бизнес?
- Никога не съм се стремила към „бизнес". Но си мислех, че ако някога се случи да имам
собствена компания, ще я нарека Дей Хаус". И се случи. Първо издадох малката синя книжка,
след това „Излекувай живота си!", после два записа за медитации - едната за сутрин, другата за
вечер. Общо имах четири продукта. В началото всичко правех съвсем сама, но когато работата
нарасна, наех човек да ми помага. И оттук нещата се разраснаха - много бавно и постепенно.
Започнаха от малката компания Дей Хаус". Много скоро вече имах пет или шест души, които
работеха с мен и си спомням как на една Коледа им раздадох като подаръци по 50 долара,
защото само с толкова разполагах.
Ръководех бизнеса от апартамента си в жилищна сграда, но по едно време няколко съседи се
оплакаха, затова се наложи да се преместя. Нанесох се в друга сграда, не много далече от
първата, и забелязах, че на същата площадка има счетоводна фирма. Бяхме вече на етап, в
който имахме нужда от стабилен счетоводител, затова наех фирмата да ни прави финансовите
отчети и данъчните декларации. Впоследствие установихме, че ще ни излезе по-евтино, ако
наемем щатен счетоводител и в крайна сметка назначихме при нас един от техните служители.
Изглежда, отново Животът ми доставяше точно онова, от което се нуждаех, за да израсна и да
помагам на други хора - но по негов си начин. Преди да замина в командировка, мисля, че се
бяхме споразумели да назначим счетоводител, който се казваше Майкъл. А когато се върнах,
установих, че вместо него е бил назначен Рейд Трейси. Рейд днес е президент и главен
изпълнителен директор на Дей Хаус". Той се оказа идеалният човек за тази работа.
- Забелязвам една повтаряща се тема - казвам аз на Луиз. - Непрекъснато говориш за неща,
които бавно израстват.
- Така е. Днес толкова много хора искат да постигнат бърз успех. Но, когато сте поели по
духовния път и откликвате на онова, което Животът ви поднася, мисля, че най-важната, най-
сериозната ни работа става постепенно във времето. Почти не забелязваме как се случва. Един
ден се обръщаме назад и си казваме: „0, боже мой, я виж всичко това!
Освен премерения, постепенен успех, аз забелязвам други важни повтарящи се теми, докато
слушам разказа за духовното пътуване на Луиз:
• Простота - съсредоточаване върху малки, прости и лесни стъпки.
• Оптимизъм - концентриране на вниманието и енергията върху търсенето на решения, а не
върху самия проблем.
• Търпение - пълноценно и съзнателно преживяване на пътуването, а не трескаво преследване
на конкретен резултат.
• Доверие - научаваме се да се доверяваме на живота, като виждаме съвършенството и
възможността за израстване чрез всичко, което преживяваме.
• Израстване- на живота се гледа като на класна стая, където преживяното е катализатор за
промяна и себеосъществяване.
• Служене - съсредоточаване върху възможността да насърчаваме и да помагаме на хората в
нужда, вместо да затъваме в собствената си визия за успех.
• Действие- решимост да преминем през вратите, които Животът отваря за нас по време на
пътуването ни.
• Вяра - желание да поемаме рискове и да вървим напред, без да знаем какъв ще бъде
резултатът.
• Магнетизъм - развиване и използване на способността да привличаме онова, от което се
нуждаем, чрез създаване (и запазване) на подходящата нагласа.
- Имам един последен въпрос към Луиз преди да приключим първата ни среща. Мислиш ли,
че Животът непрекъснато ни потупва по рамото и ако просто внимаваме и вършим онова, което
е пред нас, ние ще намерим правилния път?
- Мисля, че това те държи ангажиран - отговаря тя. - Много хора имат нужда от цели в
живота - цел за една година, цел за пет години - аз не съм от тях. Никога не съм се опитвала да
направя нещо, което да е точно дефинирано и прецизно изчислено. Въпросът пред мен винаги е
бил: Как мога да помогна на хората? Задавала съм си този въпрос хиляди пъти, продължавам да
си го задавам и днес. Когато виждам всичките болезнени неща, които се случват по света, си
давам сметка, че може да не съм в състояние да направя нещо изключително, но това, което
мога да направя, е да си задавам въпроса и да проектирам на енергийно ниво намерението си да
помогна.
Когато разберем как всичко това работи и се доверим на начина, по който работи, ние просто
вдигаме телефона и отваряме пощата.
ГЛАВА ВТОРА
Как да станете творец па един изключителен живот

- Hue сме мощни творчески същества, които определят своето бъдеще чрез всяка осъзната
мисъл и с всяка изречена дума. - Това е първото нещо, което Луиз казва, когато включвам
копчето за запис в началото на следващия ни сеанс.
Седим една срещу друга на дълъг диван до прозореца в хотелската ми стая. Под нас се
простира Торонто. Красив слънчев следобед. Разсъждавам над тази забележка на Луиз и
разбирам, че в същността си посланието й е едно от най-важните: В най-чистото си, позитивно
душевно състояние, ние сме мощни създатели на най-добрия възможен живот. Когато мислите ни са
хубави, ние се чувстваме добре. Когато се чувстваме добре, правим добър избор. Когато се
чувстваме добре и правим добър избор, ние привличаме повече добри преживявания в живота
си. Това наистина е просто... и елегантно,... и вярно.
Науката ни казва, че енергийните вълни са „материята" на Вселената и че всеки дъх, който
поемаме, и всяка мисъл, която преминава през ума ни, има пряко въздействие върху нещо или
някого. Столът, върху който седя, клавиатурата, която използвам, за да пиша, и красивата
магнолия под прозореца ми - всичко е изградено от енергия. Скоростта, с която един обект
вибрира, определя плътността на формата. Тази енергия пряко се влияе от нашите мисли, от
думите, които изричаме и от действията, които извършваме. Тези мисли, думи и действия
произвеждат чувства, нашите чувства са валутата, с които „купуваме" преживяванията в живота
си.
Докато разговаряме за начините, по които мислите ни влияят върху живота ни, аз все повече
се убеждавам колко важна и мощна всъщност е тази идея. Толкова много от онова, в което и
двете вярваме, преподаваме и практикуваме в собствения си живот, се основава върху

концепция, считана от мнозина за твърде пресилена, твърде отвлечена или - в най-добрия
случай - твърде опростена.
За момент ми минава през ум да потърся в интернет, в личната си библиотека или сред
колегите ми от научната общност безспорни доказателства, които да подкрепят нашите идеи. Но
след това си спомням - аз вече не го правя. Аз вече не защитавам духовните принципи, които са
направлявали и оформили живота ми. Те работят и аз знам това. И аз, и Луиз знаем това.
Този следобед разбираме, че и двете с нея сме били вдъхновени от автори на движението
„Нова мисъл" като Емет Фокс и Флорънс Сковъл Шин, които насърчават хората да използват
силата на мисълта, за да променят и подобрят живота си. И двете сме прилагали тези принципи
в собствения си живот и можем с примери да демонстрираме колко мощни могат да бъдат
мислите ни. Това е лично преживяна вяра, лично преживяна истина.
Днешната наука може да подминава с присмех и да смята за „анекдотични" свидетелствата
на хора, които са преживели лекуващата или творческата мощ на мисълта. Но техните разкази
са важни. Те са знаците за промяната в съзнанието, която в крайна сметка ще оформи начина
ни на живот. Разказите за изключителни и дори свръхестествени преживявания често
предшестват разбирането. Те ни приканват да открехнем сърцата и умовете си, правят
възможно да повярваме в нещо, което съществува извън ограниченото ни мислене. И в това е
смисълът.
Еволюционните скокове на съзнанието често започват с идеи, които отначало изглеждат
магически, поразителни. Само си помислете колко налудничаво е звучала за повечето хора
идеята да могат да виждат образи от кутия във всекидневната, когато за пръв път чули за
„телевизия". Една неразбираема, привидно невъзможна идея е променила живота на
човечеството завинаги.
Като пионер в областта на ума и тялото, Луиз е предизвикала своите читатели и публика да
разширят мисленето си, предлагайки да лекуват физическите си болести с ментални
инструменти. Вместо да се фокусират върху лечението на болестта само с конвенционални
средства, тя приканва хората да се фокусират върху онова, което те мислят за болестта си. Чрез
установяването на връзка между ума и тялото, тя ги насърчава да открият принципите, които
сама е преживяла: мислите ни играят съществена роля в изцелението на тялото. Луиз
непрекъснато вижда доказателството за това: усмихнатите лица на мъже и жени, които са
излекували телата и живота си.
Да овладеем силата на мисълта означава да сме готови да действаме по нов начин и да се
доверим на Живота: той ще ни поднесе собственото си „доказателство". Ето защо съм се
отказала от опитите си да доказвам, че мисълта влияе на физическата реалност - вместо това се
уповавам на истинския живот. Когато се доверяваме на Живота, нещо интересно се случва.
Например, преди време, докато пазарувахме в супермаркета със съпруга ми Майкъл, аз се
спрях на цветарския щанд да се полюбувам на едни орхидеи. Задържах се доста дълго,
разглеждах ги, наслаждавах се на прекрасните им цветове и изящната форма на
венчелистчетата им. Чудех коя да купя, но така стана, че се разсеях от страничен разговор и
нищо не купих.
На следващия ден, когато се прибрах вкъщи от среща, намерих една голяма кутия на
стъпалата пред входната врата. Отворих я и какво да видя - превъзходна бяла орхидея.
Припомних си на мига намерението си от предишната вечер и реших, че това е подарък в
резултат от фокусираната позитивна мисъл. Обожавам цветята и съм имала достатъчно много
подобни преживявания, за да се убедя, че когато насоча енергията си към тях - дори някак
съвсем на шега - това изпраща мощен сигнал към Вселената и вярвам, че именно тя привлича
цветята към мен. Този път сигналът трябва да е бил доста по-силен от обичайния: два дни по-
късно получих неочаквана пратка от приятел от Западното крайбрежие... още една красива бяла
орхидея.
***
Каквито сигнали изпращаме към света, такива и получаваме. Примерите за това са изобилни,
всекидневни, макар че всъщност не сме приучени да правим връзката. „Ние непрекъснато
работим в сътрудничество с Живота - напомня ми Луиз, - и моето желание е да вдъхновявам
хората да осъзнаят тази връзка. Просто трябва да държим съзнанието си отворено и да се
доверяваме на собственото си преживяване."
Наистина, във всеки един момент ние виждаме, чувстваме, изпращаме сигнали и влияем на
енергията по начини, които дори не можем да си представим.
Влизали ли сте някога в стая и усещали ли сте внезапно, че някой наблизо е гневен? Или пък,
когато сте се вглеждали в очите на някой непознат, усещали ли сте се преизпълнени с чувство
на състрадание, разбиране или любов? Ето това се получава, когато получаваме енергия.
Настройваме се към средата си, улавяме вибрацията и извличаме информация за това, което се
случва, често пъти, без да има нужда от обсъждане или обяснение.
От своя страна ние също изпращаме енергия. Например, страхувате се да не се разболеете и
на следващия ден се питате дали фактът, че грипът ви е повалил има нещо общо с вчерашния
ви страх. Или пък: желали ли сте нещо толкова силно, че то чудодейно да се появи в живота
ви? Това са нещата, които може да се случат, когато предаваме енергия. Когато изпращаме
сигнали под формата на мисли, думи или действия, ние енергийно влияем на средата си и,
следователно, на житейските си преживявания.
Преди години имах изключителната възможност да изпитам силата на предаването на
енергия.
След напрегната година на пътувания и поредици от лекции се чувствах уморена и творчески
блокирала. По това време по програма трябваше да посетя курорта „Миравал" в Тъксън, щата
Аризона, където имах бизнес среща. Преди да замина се свързах с моя приятел и колега Уайът
Уеб, автора на „Не става дума за коня", и се уговорихме да се видим.
В „Миравал" Уайът практикуваше така нареченото „Конно преживяване"- процес, при който
използва отношението към конете като огледало на начина, по който човек взаимодейства със
света. Имах доверие на Уайът и знаех, че той е проникновен, опитен водач, който може да ми
помогне да разбера какво се случва с мен, защо съм блокирала и как да го преодолея.
На път за конюшните двамата с Уайът си говорехме за туй-онуй, за житейските дреболии.
Когато пристигнахме до кръглото заграждение, познах един стар приятел - до оградата под
сянката на няколко дървета стоеше великолепният Монсун.
Монсун е висок 170 сантиметра и тежи повече от 530 килограма и въпреки че познавах това
красиво същество от предишните ми посещения в „Миравал", бях изпълнена с любопитство,
когато Уайът ме насочи към него. Влязох в заграждението, зачудена какво ли ще ми покаже.
С Уайът поговорихме известно време за промените, случили се в живота ми през последните
две-три години. След като ме изслуша и огледа тялото ми за някакви признаци, които само той
можеше да разчете (Уайът е голям майстор да открива какво се случва вътре в човека, като
наблюдава какво става отвън), той рече: „Знаеш ли какво става, Черил? Мисля, че си наистина
страшно ядосана и този неизразен гняв блокира енергията ти".
В първия момент се напрегнах, сякаш да изградя защитна стена между него и мен. В гърдите
ми се надигаха свирепи емоции. Отстъпих крачка назад и погледнах настрана. Но знаех, че
имам нужда от помощ и имах достатъчно доверие на Уайът, за да дам воля на чувствата си,
затова си позволих да оставя сълзите си да рукнат.
Уайът стоеше до мен - мълчаливо съчувстващ на моята болка и неудовлетворение. Когато
избърсах сълзите си, той нежно ми обясни, че гневът ми държи ключа към силата ми и ако не
си позволявам да го изразя и го потискам, няма да мога пълноценно да разгърна истинския си
потенциал през следващия етап от живота си.
„Имаш много сила в това твое тяло - каза ми той, - и ако не желаеш да преминеш през гнева,
за да се свържеш с енергията от „другата страна", ще продължаваш да се чувстваш блокирала."
До ден днешен продължавам да се удивявам на онова, което се случи след това.
Уайът ме заведе до Монсун, който стоеше до оградата и душеше земята под себе си. Главата
му беше обърната в противоположната на нас посока, а тялото му беше успоредно на оградата.
Когато стигнахме на около 6-7 метра до задницата части на коня, Уайът каза:
- Искам да използваш енергията си и да преместиш този кон. Искам Монсун да се обърне
обратно и главата му да гледа към нас.
- Искаш да преместя коня, като използвам съзнанието си?
- Не - отговори Уайът. - Искам да преместиш коня, като използваш енергията си. Затвори си
очите, поеми няколко пъти дълбоко въздух и кажи на този кон да се премести!

Застанах неподвижно, затворих очи и се съсредоточих с всички сили върху идеята да
преместя коня. В съзнанието си започнах да крещя „ОБЪРНИ СЕ! ОБЪРНИ СЕ! ОБЪРНИ СЕ!"
Но той не се и помръдваше.
Уайът се приближи до мен. И с прямия си, но мек, провлачен по каубойски акцент ми каза:
„Престани да използваш главата си, Черил. Използвай стомаха си." И ме срьчка нежно в
стомаха. „Премести коня ommyk.
Затворих отново очи, бях твърдо решена да не бързам. Всеки път, когато поемах дълбоко
въздух, си представях, че създавам растяща маса от наситена енергия дълбоко в корема си.
След това, когато бях готова, си представих, че премествам тази енергия от тялото си към
Монсун, докато поддържах намерението си да го преместя. След няколко секунди той вдигна
глава, обърна я назад към нас, след което направи пълен кръг - сега беше обърнат към мен и ме
гледаше право в очите.
Стоях там смаяна и гледах Монсун. Уайът каза: „Сега просто си представи какво може да
направи тази сила за теб и за другите хора по света".
Никога не забравих този момент и това послание.
Ние сме мощни машини за комуникация. Всеки от нас е нещо като подвижна радиокула,
която предава и приема енергийни сигнали ежедневно, във всеки момент. Подобно на ярки
звезди, блестящи в нощното небе, ние живеем и дишаме в единно поле от енергия, което ни
свързва един с друг. Всяко движение и всяка мисъл (дори най-обикновената, случайната)
преминават през това поле и му влияят по някакъв начин.
Когато се научим да се вглеждаме в сигналите, които получаваме и изпращаме, ще осъзнаем,
че притежаваме мощна творческа сила, влияеща не само на нас, а на всекиго и на всичко около
нас. С практиката ще придобием все по-голяма увереност в способността си да настройваме
нашия предавател - мислите ни - на по-позитивна честота и да използваме глобалната
енергийна мрежа, за да направим живота си по-добър.
В хотелската ми стая в Торонто Луиз ми разказа следната история: „Бях в колата, шофирах
към офиса и си мислех за едно обезпокоително писмо, което бях получила предишния ден.
Предъвквах го, спорех мислено с човека, който ми го беше изпратил. Но след минути се
осъзнах. Дадох си сметка, че не се чувствам добре като мисля по този начин. Спрях колата и
започнах да си казвам неща, които имах нужда да чуя, за да се почувствам по-добре. Повтарях
си неща като:
Аз освобождавам този инцидент с любов, той е приключил и си е отишъл.

Очаквам следващия си момент, който е нов и свеж.
Само хубави преживявания ме очакват.
Посрещат ме с любов навсякъде, където отида.
Обичам Живота и Животът ме обича.
Всичко е наред и аз съм добре.
След минута вече бях на позитивна вълна и продължих по пътя си. Няколко секунди по-
късно включих радиото и бях залята от стремителна, вдъхновяваща класическа музика, която
ме накара да се усмихна до уши. Знаех, че се е случила промяна. Когато пристигнах в офиса, се
чувствах значително по-добре. Щом отворих входната врата, един от служителите ме посрещна
с: „Обичам те". Когато се доближих до бюрото си, там ме очакваше ваза с цветя - подарък от
съпруга на наша служителка. И установих, че проблемът, който трябваше да обсъдя с един
партньор на среща по-късно същия ден, е бил окончателно разрешен и нямаше нужда изобщо
да присъствам на срещата. Извиках на глас: „Благодаря ти! Благодаря ти! Благодаря ти!"
Докато слушам разказа на Луиз, записвам първата инструкция, която тя си беше дала:
„Започнах да си казвам неща, които имах нужда да чуя, за да се почувствам по-добре". Какъв
прекрасен пример за това как нашият пръв най-важен акт на грижа за себе си се отнася именно до
нашите мисли. Когато последваме този грижовен импулс, ползата е за всички.
Като преустановила тревожния си вътрешен диалог и обърнала мислите си в обратна посока с

любящи утвърждения, Луиз всъщност е изпратила енергийно послание към Живота, а той й
отговорил по начин, който не само повдигнал духа й, но също така обогатил и преживяванията
на хората около нея.
Ще го кажа отново: нашите мисли пряко влияят на живота ни. Много лесно е да влезете в
спор: дали работи този принцип, или доколко е възможно мисълта да създава действителност.
Но дебатирането върху тези идеи е като да хабите ценна енергия в дискусия за това как работи
радиото, вместо просто да го включите и да се насладите на любимата си музика. Или пък да
поставяте под съмнение легитимността на интернет, вместо да го използвате да общувате и да
получавате информация. В наше време прилагането на духовни, (вместо на рационални)
инструменти, изисква вяра и отворено съзнание. Духовните инструменти правят живота по-
лесен и по-приятен.
- Веднъж посетих семинар на Вирджиния Сатир, световноизвестния пионер във фамилната
психотерапия - разказва Луиз. - Тя говореше за свое проучване сред студенти за различните
начини да се мият чинии. Като събрала отговорите им, се оказало, че има 250 различни начина
да се мият чинии и всеки смятал, че неговият е единствено правилният начин. Идеята е, че ако
затвориш съзнанието си за нови идеи или за нови начини да се правят нещата, може да
пропуснеш по-лесните и подобрите възможности. Черил, аз и ти се опитваме да свържем хората
с по-лесния начин да се живее изключителен живот. Когато те разберат концепцията и я
приложат на практика - като внимават какви мисли владеят ума им и правят избор, който ги
кара да се чувстват добре - те влизат в хармония с Вселената и чудесата ще започнат да се
случват. Ще получат доказателството, от което се нуждаят. Неща, които не са могли дори да си
представят, ще започнат да се случват.
***
Вие сте необикновена духовна машина. В момента в тялото ви има над 50 трилиона клетки;
всички работят в синхрон и ви дават възможност да прочетете тези редове. Клетките ви не
спорят. Те не поставят под съмнение как работят нещата. И не започват дебат коя от тях е по-
интелигентна и по-ефикасна - всички работят в прекрасна хармония, за да дадат възможност на
машината, наречена „вашето тяло" да функционира на възможно най-високо ниво във всеки
момент. Какво чудо!
Същият вид хармонично взаимодействие се осъществява и във външния ни свят. Всеки ден
нашият творчески поток от мисли, думи, действия и чувства работи в божествено
сътрудничество с енергията на Вселената и така се изгражда нашият живот. Най-сигурният
начин да създаваме хубави преживявания е като фокусираме енергията си по позитивен начин.
Наистина е съвсем просто.
В началото може да е малко трудно да „превключите" на тази творческа сила, както и да
използвате енергията си мъдро. В края на краищата повечето от нас са били приучавани да
живеят в страх и да мислят и действат отбранително - търсим какво не работи, какво може да се
обърка или какво не е хубаво в живота ни. Достатъчно е да погледате само няколко минути
новините по телевизията или да прочетете заглавията в някой вестник, за да разберете къде е
поставен колективният фокус. „Опасности дебнат в питейната вода", „Икономиката отново
пропада", ,Десет причини да държите децата си под око"... тези непрестанни всяващи страх
послания ви въздействат по начин, за който дори не си давате сметка. И с течение на времето
установявате, че действително сте се поддали на негативните истории от новините, на
разговорите, изпълнени с ненужна драма и на повтарящи се вредни мисли. Когато този цикъл
започне, той не може да спре от само себе си. Трябва да сте бдителни и да правите съзнателен
избор - умишлено да подбирате хубави мисли и да замествате негативните с позитивни на
всяка крачка по пътя.
Когато бивате засмукани от тази всяваща страх, потискаща енергия, вие стимулирате
негативните сили в живота си. Например, завладени сте от последното риалити шоу по
телевизията, показващо участниците откъм най-неприятната им страна, и установявате, че и в
действителност сте заобиколени от неприятни хора, които вечно преживяват някаква криза.
Или пък сте въвлечени в някакъв конфликт в офиса и започвате да „допринасяте" към
проблема, като клюкарствате или се оплаквате за несполуките в собствения ви живот.
Без да осъзнаваме, ние от малки развиваме модели на мислене и поведение, насочващи
нашия радиопредавател към търсене и излъчване на негативни сигнали, които създават още
повече негативност и тежки преживявания в живота ни. Тези модели засядат дълбоко в

личността. Можем цял живот да бъдем оплетени в негативна примка, непрекъснато да смятаме
себе си за несъвършени, бездарни или безполезни.
Луиз обяснява: - Когато се мразиш, ти си казваш какви ли не противни неща: казваш си колко
си грозен или избягваш огледалото и започваш наистина да се чувстваш грозен. Нямаш никакво
самочувствие. Нищо не може да ти достави радост през деня, а и много малко хубави неща
биха могли да ти се случат. Но когато направиш нещо съвсем простичко: да се погледнеш в
огледалото и да си кажеш, че се обичаш, дори и да ти е трудно да го направиш първия път или
дори и да не го повярваш, енергията се променя. Тогава, докато тече деня ти, ти ще се чувстваш
по-добре и ще привличаш по-добри обстоятелства. И тогава започват да се случват онези
дребни приятни неща като да си намериш място за паркиране там, където е претъпкано с коли,
или на всяко кръстовище да те чака зелена светлина.
—Питам се откъде започва всичко това. Как така сме се отдалечили толкова много от тази
сила, която формира живота ни?
- Като деца ние сме възпитавани още от люлката да реагираме на думите недей или не бива -
казва Луис. - Те са едни от първите думи, които чуваме. За нас става „нормално" да се
фокусираме повече върху онова, което не може да направим, което не ни е разрешено да правим и
върху всевъзможни ограничаващи норми, които ни блокират, а не върху истинския ни,
прекрасен потенциал. Има много, много хора на този свят, които започват всеки разговор с
нещо негативно. Това се е превърнало в нещо нормално за тях. Например, влизат през вратата и
те „поздравяват" с: „Боже мой! За малко да се пребия по тези стълби!" Те дори не се усещат, че
го правят, то е като втора природа. Навсякъде можете да забележите подобни примери.
Преди няколко седмици бях в един магазин за дрехи. Намерих няколко неща, които исках да
си купя, и тъкмо щях да плащам, когато се заслушах в разговор между три жени, едната от тях
беше служителка от магазина. Разговорът се въртеше около някакво много неприятно
преживяване. То така ги вдъхнови, че и трите започнаха да говорят една през друга. Прибрах си
кредитната карта и казах: „Ще се върна по-късно. Не мога да понеса цялата тази негативност
точно в този момент". Излязох и се върнах след доста време. Попитах момичето зад щанда:
„Приключи ли вече онзи разговор?" Тя се засмя, а аз си купих дрехите. Онези жени нямаха и ни
най-малка представа, че техният неприятен разговор е прогонил клиент от магазина. А аз съм
сигурна, че и други биха напуснали, дори без да са наясно защо.
- Ние ще продължим нашето пътуване, като се фокусираме само върху позитивното, нали
така? - питам с усмивка.
Ти знаеш, че има толкова много прекрасни учители - д-р Уейн Дайър, Ейбрахам, д-р Кристиан
Нортръп - всички те споделят едно и също послание - казва Луиз. - Аз мисля, че истинската цел
в живота е да се чувстваме добре. Стремим се към повече пари, защото искаме да се чувстваме
по-добре. Внимаваме да поддържаме добро здраве, защото искаме да се чувстваме по- добре.
Поддържаме хубава връзка, защото си мислим, че ще се почувстваме по-добре. А ако
превърнем в наша цел идеята да се чувстваме добре, ще си спестим много излишна работа. Как
мога наистина да се почувствам добре в този момент? Какви мисли мога да поддържам в ума си
точно в момента, за да се почувствам по-добре? Това е въпросът, който трябва непрекъснато
да си задаваме.
ГЛАВА ТРЕТА
Както започвате деня си, така и ще го изживеете

Сутринта ми мина в разходка из Ковънт Гардън в Лондон. Един прекрасен ден в ранна есен.
Уличните артисти и търговците се приготвят за тълпите от хора. Обожавам Лондон. Обичам
атмосферата му - любезните и приятни хора, фантастичното разнообразие от модни бутици,
магазини и кафенета.
Аз и Луиз сме тук за участие в семинар и сме се уговорили да се срещнем следобед, за да
продължим работата си по тази книга. Чакам с нетърпение да я видя. За кратките часове, в
които сме се срещали, можах да почувствам силното й позитивно влияние в живота си.
Обръщам по-голямо внимание на мислите си през целия ден. И времето, което ми е
необходимо, за да преустановя хода на някои неприятни размисли и да превключа на друга

вълна, става все по-кратко и по-кратко. По-внимателно претеглям възможностите си за избор -
и в личен, и в професионален план - за да разбера дали след като взема дадено решение се
чувствам добре. Ако не се чувствам добре, „не" се превръща в автоматичен отговор на това
решение. Наистина е прекрасно да израстваш и да се учиш докато пишеш книга!...
Почуквам на вратата на хотелската стая на Луиз, тя ме посреща с блеснали сини очи и
широка усмивка. Залива ме усещането, че съм добре дошла. Разменяме малко впечатления от
сутринта, а сетне се залавяме за работа. Намествам се удобно на пода пред масичката за кафе,
включвам диктофона и започваме. Питам Луиз за какво точно си мисли в момента.
- Трябва да научим хората как да започват деня си - отговаря тя решително. - Първият час на
сутринта е изключително важен. Начинът, по който го програмираш, ще определи
преживяванията ти през останалата част от деня.
Вълнението на Луиз е очевидно и аз се смея на глас, когато тази елегантна жена с подчертана
игривост смръщва лице: - Мнозина започват деня си с: „0, по дяволите! Още един ден започва и
аз ще трябва да ставам, мамка му!" Ако започваш с неприятно чувство, няма как денят ти да
бъде приятен - не е възможно. Ако държиш да се убедиш, че сутринта ти е ужасна, денят ти ще
бъде ужасен.
Думите й ме връщат назад във времето. Бях двайсет и петгодишна, когато се дебнехме с
копчето на будилника. Беше нещо като игра: да видя колко дълго мога да остана в леглото,
преди да се измъкна от завивките, за да се завлека на работа. Не харесвах живота си и
определено не бях нетърпелива да отида на работа.
Сега си мисля за милионите мъже и жени, които яростно натискат копчето на будилника
всеки ден и посрещат сутринта с неприязнено чувство или със страх. Потръпвам, като си мисля
какво енергийно послание изпраща тази нагласа на света: He искам да се будя, мразя да ходя на
работа или По-добре да заспя отново, отколкото да стана и да се изправя лице в лице с гадния си
живот. Мисли като тези просто носят на хората още повече от онова, от което се боят или
ненавиждат.
Огромна промяна настъпва, когато разберете, че начинът, по който започвате деня си,
задейства модел на мислене, определящ преживяванията ви през целия ден. Любопитна съм да
узная как Луиз започва деня си.
- Следвам един малък ритуал вече от години. Когато се събудя, оставам още малко в
леглото, наслаждавам му се и му благодаря за прекрасния сън. Правя това в продължение на
няколко минути и започвам деня си с позитивни мисли. Казвам си неща като: Хубав ден е днес.
Денят ще бъде наистина много хубав. Ставам, минавам през банята и благодаря на тялото си, че
работи толкова добре. В продължение на няколко минути правя упражнения за разтягане. Имам
лост, на който се обтягам - сгъвам коленете си към гърдите и оставям тялото да увисне.
Установила съм, че упражнението с лоста сутрин е много полезно.
(Мислено се разхождам из къщата си и търся най-доброто място, където и аз да си окача
лост. Идеята ми се струва забавна.)
- След като се поразтегна малко, приготвям си чаша чай и я отнасям обратно в леглото.
Обожавам леглото си. Таблата му е специално закрепена под ъгъл, така че да мога удобно да се
облягам на нея, докато чета или пиша. Разнасям тази табла със себе си от години, от адрес на
адрес. Тя прави спалнята ми по-специална и уютна - почти светилище. Много приятно място.
- И какво друго прави спалнята ти толкова специална?
- Това, че аз съм в нея - отговаря Луиз с широка, детска усмивка. И двете се смеем, а на мен
ми иде да се доближа и да ощипя бузата на малкото момиченце, което виждам в тези греещи
очи.
- Когато се върна отново в леглото, прочитам няколко страници от някоя вдъхновяваща
книга. Обикновено чета няколко едновременно. - Питам коя книга в момента чете с
удоволствие. - Ами, в момента на шкафчето ми е моята книга „Мисли от сърцето", защото е
лесно да прочетеш няколко кратки пасажа на един път. Освен нея, наблизо е и книгата на Алан
Коен Дълбока глътка живот". В момента препрочитам книгата на Флорънс Сковъл Шин
„Играта на живота и как да я играем"1. Тя е прекрасна книга. Ако има време след релаксацията
и четенето, решавам някоя кръстословица. Да разтегна тялото си и след това мозъка си - ето
моя сутрешен ритуал. След това ставам от леглото.
1 Книгата е издадена на български език от ИК „Кибеа". - Бел. ред.
Сутрешната програма на Луиз ми се струва идеалният начин за започване на деня и се питам
колко ли време отнема.
- Опитвам се да си дам два часа, преди да започна деловите си задачи. Обичам да правя
нещата бавно и спокойно - казва ми тя. - Научила съм се да не бързам. Може да си седя в
леглото и да си мисля какво да закуся - нещо вкусно и добро за тялото ми, на което наистина
ще се насладя.
Ако имам важна дейност през този ден, гледам да я обградя с много утвърждаващи мисли и
винаги ги формулирам в сегашно време, все едно, че ситуацията вече е настъпила. Например,
ако има интервю, си казвам: Знам, че това е npeкpacнo интервю. Идеите текат леко и приятно
между мен и интервюиращия. Журналистът е много доволен от информацията, която му давам.
Всичко върви гладко и без усилия; и двамата сме доволни.
Удивена съм от способността на Луиз да бъде толкова позитивна, толкова оптимистично
настроена. Досега сме прекарали достатъчно време заедно, за да разбера, че тази нейна нагласа
е стабилна. Тази жена очевидно живее в един позитивен свят, който сама си е изградила. Тъй
като това е толкова необичайно, не мога да не се запитам дали тя изобщо някога се чувства зле.
Когато Луиз завършва описанието на сутрешния си ритуал, питам: - Някога случва ли се денят
ти да е лош, да се събудиш в лошо настроение или да се чувстваш потисната?
Луиз внимателно обмисля въпроса ми преди да отговори: - Това вече се случва рядко - най-
накрая отговаря тя. - Практикувам от дълго време и съм си изградила
добри навици. Всичко идва с практиката...
***
Ако хората се замислят какво правят по време на рутинни моменти през деня - какво си
казват, докато преминават през тези ежедневни житейски ритуали - могат да отключат ценен
процес за препрограмиране на подсъзнанието.
Bсекu ден, малко по-малко, обичайните ни мисли дълбаят бразда и засяват семена, кoumo
израстват и пряко влияят върху качеството на живота ни. Това, което най-често мислим и казваме
на себе си, се превръща в реалност. Колкото повече насочваме вътрешния си монолог към
ведрина, позитивност и оптимизъм, толкова по-добър става и животът ни. Именно
малките ежедневни ритуали ни дават най-голяма възможност за промяна.
- Мнозина навярно са убедени, че трябва да се усамотят на специално място, за да се
съсредоточат спокойно върху утвърждаващите мисли - обяснява Луиз. - Но всъщност всички
мисли са „утвърждаващи" - всичко, което си мислим и си казваме е вид утвърждение. Просто
трябва да осъзнаваме какви утвърждения подобряват живота ни.
Какво е първото нещо, което си казваш, когато се събудиш сутрин? За какво си мислиш,
докато си под душа? Когато се бръснеш? Какво си казваш, докато си избираш дрехите, докато
се обличаш, докато се гримираш или докато си сушиш косата? Какво казвате на семейството
си, докато правите закуска или приготвяте децата за училище? Всички тези моменти могат да
работят само за ваше добро.
През последните няколко години успях да осъзная колко е важно да започнеш деня си по
спокоен и осъзнат начин. Грижех се за съпруга ми Майкъл, докато боледуваше в продължение
на четири години, и някак неусетно се променихме: и двамата придобихме нова представа за
нежност, станахме no-мили към себе си и един към друг. Позволихме си да живеем живота си в
повече уют и грижа за себе си.
По време на този напрегнат период в един момент блокирах - сякаш пострадах от специална
форма на „прегаряне", която се появява, когато се грижиш за любим човек дълги месеци и
години. Тези години прекарах в непрестанна битка със списъка ми със задачи; отчаяно се мъчех
да свърша всичко, за да мога от време на време да се отпусна и да се наслаждавам на живота.
Но вече не скачам от леглото като препечена филийка от тocтep, за да се впусна стремително в
деня си. Сега първо се отпускам и се наслаждавам на живота.
Слушам Луиз да описва началото на деня си и в главата ми набъбват идеи как да добавя още
нещо върху промените, които вече съм осъществила откакто Майкъл се разболя. Сега денят ми
започва, когато слизам в кухнята, за да си приготвя чаша чай. Отнасям чашата си на
остъклената веранда, заедно с дневника и любимата си писалка. Поддържам дневник от
дванадесетгодишна, а писането се е превърнало във важен акт на емоционална и творческа

грижа за самата мен. Пиша каквото ми хрумне на момента, накрая завършвам с една страница
позитивни утвърждаващи думи. Такъв е моят начин да насочвам мислите си в правилната
посока за деня. След това мога да изгледам някой кратък вдъхновяващ видеофилм или да
почета малко от любима книга или уебсайт.
Вкусът ми е еклектичен, обичам всичко: от биографични четива или духовни и насърчаващи
книги до някои последни новини на тема здраве, наука и технологии. Обичам също и смешни
видео филми! Тази част от деня е изключително важна за добрата ми форма; това са моментите,
в които мога да бъда вдъхновена и освежена, заредена с енергия и духовно „нахранена".
Подобно на Луиз, аз също правя всичко възможно да избягвам уговорки за срещи или
разговори сутринта. Искам да оставя време за себе си, да остана свързана със собствените си
мисли и чувства. Започнах да си насрочвам срещите, работата в офиса, телефонните разговори
и други подобни задължения в следобедните часове, за да си освободя сутринта за писане и за
обмисляне на творчески проекти. Възможно е след време да реша да започвам работа от по-
рано, но искам да съм сигурна, че ще имам пространството и тишината да остана
концентрирана върху основните си приоритети.
Давам си сметка, че за повечето хора е непостижим лукс да си позволят да прекарат утрините
си по този начин. В миналото, когато препусках с колата със сто мили в час (тогава работех за
някой работодател и трябваше да стигна до офиса навреме), се чувствах щастлива, ако можех
да открадна дори десет минути за мен самата. Но дори и с десет минути може да се осъществи
промяна.
Луиз се съгласява: - Трябва да започнем от някъде. Ако сте зает родител, който трябва да
приготви децата за училище, или трябва рано да започвате работа - при всички случаи е важно
да си оставяте макар малко време, за да започнете деня си по правилния начин. Лично аз бих
предпочела да се събудя по-рано, за да имам повечко от това допълнително време сутринта.
Дори и да се разполага само с 10-15 минути - и те стигат. Тези минути са само за вас, време за
грижа и любов към себе си. Това е абсолютно необходимо.
Невинаги съм разполагала с времето, което имам в момента - продължава тя. - Започваме с
малки стъпки. Когато станете, важно е да извършите някакъв малък ритуал, който ви кара да се
чувствате добре, да си кажете нещо, което ви кара да се чувствате добре. Например: Животът
ме обича! Това е много успокояващо и приятно. Постарайте се закуската ви също да е приятна -
подберете нещо вкусно и добро за здравето ви. Нахранете тялото си с хубава закуска;
нахранете и съзнанието си с хубави, приятни мисли.
След като станете от леглото утвърждаващите думи имат силата да програмират деня ви по
най-добрия възможен начин. Ето няколко примера за утвърждаващи фрази, докато текат
сутрешните ви приготовления:
Когато се събудите и отворите очи:
Добро утро, легло, благодаря ти, че си толкова удобно. Обичам те.
Скъпи/скъпа (вашето име), този ден е благословен. Всичко е наред. Имам време за всичко, кoemo
е необходимо да свърша днес.
Поглеждате се в огледалото в банята:

Добро утро, (вашето име). Обичам те. Аз наистина, наистина те обичам. Днес ще ти се
случат прекрасни неща. Изглеждаш npекpacнo. Имаш най-красивата усмивка. Гримът ти
изглежда идеално. Ти си идеалът ми за жена (или мъж). Предстои ти страхотен ден.
Обичам те нежно.
Под душа:
Обичам тялото си и тялото ми ме обича. Толкова е приятно под душа. Водата е толкова хубава.
Толкова е свежо и приятно, водните струи ме зареждат с енергия.
Животът ми е наистина благословен.
В тоалетната:
Аз с лекота се освобождавам от онова, от кoemo тялото ми не се нуждае.
Поемане, усвояване и отделяне - всичко следва Божествен ред.

Докато се обличате:
Обичам гардероба си.
Толкова ми е приятно да се обличам.
Аз винаги избирам най-подходящата дреха.
Толкова удобно се чувствам в дрехите си.
Доверявам се на вътрешната си мъдрост и избирам идеалното облекло за мен.
Луиз отбелязва, че правилното начало на деня може да бъде забавно и изключително важно,
когато имате деца: - Сутринта често е времето за суетене около децата. Ако изградим навика да
отправяме утвърждаващи думи към тях, докато те се обличат или докато приготвяме закуската,
ние не само настройваме цялото семейство за един хубав ден, но и учим децата на ценно
житейско умение.
Една моя приятелка, Нанси, преобрази сутрините в семейството на сестра си с простичка
игра. Племенницата на Нанси отказваше да стане от леглото и да се приготви за училище.
„Изабел беше много раздразнителна и опака, когато се будеше - казваше приятелката ми, - и
инатът й причиняваше огромен стрес на цялото семейство. Попитах я какво би я направило
щастлива сутринта и тя отвърна: „Седемдесет и седем долара". Реших да се възползвам от
момента и предложих нов позитивен ритуал като игра - и сделката беше приета."
Нанси обещала, че ще да даде на племенницата си 77 долара при следващото си посещение
след шест седмици, при условия, че тя се научи да се радва на сутрините си. „Казах й: „Ще
получиш едно лекичко потупване, за да се събудиш сутринта; след това ще седнеш в леглото,
ще посрещнеш деня с усмивка и ще се облечеш. Можеш да седнеш да закусваш само ако си се
приготвила за училище." Изабел се съгласила на играта и последвал неочакван успех.
„Минаха два месеца и сестра ми се похвали, че този нов сутрешен ритуал преобразил живота
им", разказваше Нанси. Изабел ставала навреме, приготвяла се, слизала във всекидневната с
усмивка, ведра и светнала, сядала за закуска - само след едно потупване. най-смешното е, че
още дори не е отворила въпрос за 77-те долара." Въпреки че всичко започнало като игра за
Изабел, която просто искала да спечели пари, то се превърнало в нов всекидневен навик,
преобразил начина, по който цялото й семейство започва деня си. Изглежда, че доволното
семейство е било достатъчно възнаграждение за това малко момиче.
Луиз изцяло подкрепя идеята да се работи с децата по този начин: - Трябва да предложим на
децата начини, които да им помогнат да се чувстват добре - казва ми тя. - Родителите могат да
започнат с прости послания сутринта, които децата да повтарят. Послания като:
Толкова е лесно човек да се облече. Обожавам да се обличам. 3aкycкama е време за забавление.
Толкова се радваме да сме всички заедно. Обожавам да закусваме заедно. Закуската кара тялото ми да
се чувства добре.
Родителите дори може да обиколят масата и да подканят всеки член на семейството да
сподели нещо, което обичат в себе си. Или пък да напишат листчета с утвърждаващи думи, да
ги поставят в една купа и всеки член на семейството да си избере по едно, върху чието
послание да се фокусира през целия ден. Това може да се превърне в сутрешен ритуал за
двойки, за семейства, за съквартиранти и други. Всеки човек може да се концентрира върху
едно преживяване за деня и да подбере утвърждаващи думи за него.
Представям си колко различен би бил светът, ако учехме децата да изграждат умения да
управляват мислите и действията си по позитивен начин. Ако инвестираме дори и една десета
от енергията, която влагаме в училищни занимания, спортове или извънучилищни дейности, в
развиването на това жизненоважно умение, ние бихме могли чувствително да променим
съзнанието на планетата.
***
Когато времето ни с Луиз в Лондон свършва, съм завладяна от идеята да започвам деня си по
вдъхновяващ начин. Казвам й, че сега още повече ще обръщам внимание на мислите и
действията си от момента, в който се събудя.
- Не е необходимо да правиш резки промени - отбелязва тя (ето отново интуицията й -
безспорно тя чува как се задейства свръхамбизиозният човек в мен!). - Просто си избираш един
ритуал за сутринта и започваш оттам. След като утвърдиш този ритуал, избираш си друг и

продължаваш да практикуваш. Не се пренатоварвай. И не забравяй: идеята е да се чувствате
добре.
А аз определено се чувствам добре. Докато напускам хотелската стая на Луиз, се чувствам
толкова благословена, че работя върху тази книга. За разлика от предишни периоди, когато съм
писала книги, измъчвана от наближаващи последни срокове и отлагания, този път се чувствам
наистина вдъхновена и благодарна. Но как би могло да бъде другояче? Все пак участвам в
майсторски клас с човек, което знае как да живее добре - изключително добре.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Както започвате деня си, maкa и ще изживеете живота си

Настъпва зимата - време, когато обикновено се чувствам малко тъжна и потисната, защото има
по-малко светлина, става студено, сковава лед. Но нещата са се променили. Тази сутрин се
събуждам с усмивка. Поглеждам през прозореца на спалнята си, слънцето нахлува в очите ми,
затопля лицето и шията ми, а аз повтарям един ритуал, който съм започнала само отпреди
няколко седмици: „Благодаря ти, скъпо легло, че ми осигури и тази нощ още една прекрасна
почивка!"
Моят котарак Пупон, гушнат в обичайната си поза - под мишницата ми - сякаш чува думите
ми и протяга лапа да докосне лицето ми. Животът е хубав. За пръв път от много време насам се
вълнувам приятно от настъпването на зимата. С нетърпение очаквам свирепата красота на
снежните бури тук, на североизток, пелената от тишина, която покрива къщата ни, когато
навали сняг, и възможността да се заровя в бърлогата си и да работя върху тази книга.
Преди да се измъкна от леглото, се вглеждам в очите на Пупон и казвам: „Да, сладко мое
ангелче, днес ще е бъде един наистина, наистина хубав ден". Скоро отново имаме среща с
Луиз, ще я посетя в дома й в Сан Диего. Ще имаме възможност да прекараме няколко дни
заедно и да поработим. Поемам по следващия етап от това
приключение!
***
Толкова е топъл и слънчев денят в Сан Диего, че сякаш се намира на друга планета, далеч от
моя замръзнал Масачузетс. Пътувах дълги часове и вече наистина копнея за чаша чай и хубаво
хапване.
Колата ме оставя пред величествена сграда в центъра на града. Влизам във фоайето, като
влача куфара си с багаж, посреща ме дружелюбен портиер, води ме до асансьора, който ще ме
качи до дома на Луиз.
Вратата на асансьора бавно се отваря към малко преддверие, обзаведено в азиатски стил,
отнякъде звучи нежна напевна музика. Натискам звънеца и Луиз ме посреща със сияйната си
усмивка: - Добре дошла, скъпа, влизай!
Влизам през прага и се озовавам в друг свят.
- Тази музика непрекъснато ли звучи? - питам, заинтригувана от идеята да се посрещат
гостите с успокоителни напевни звуци.
- Да - отговаря тя тихо и затваря вратата нежно като монах. Дава ми знак да я последвам,
вървя и се оглеждам изумена. Жилището прилича на красив спа център.
Домът на Луиз е фантастичен, гледките са невероятни, обзавеждането е в ярки, весели
цветове. Има малък фонтан в антрето, който тихичко бълбука зад редица сочни зелени
растения. Минавам покрай широко стълбище и се изправям пред гигантска статуя на Куан Ин -
богинята на състраданието. Изглежда, тук тя се чувства у дома си.
Всекидневната представлява широко отворено пространство с големи прозорци, от които се
виждат центърът на Сан Диего и паркът „Балбоа". Отправям се към невероятната градина с
орхидеи, разположена върху роял: - Боже мой, от колко време я поддържаш?- питам. - Красива
е.
- Преди много време един човек ми подари прекрасна орхидея, аз само заменям някое
растение с друго, когато се налага.
Разглеждам наоколо и забелязвам, че орхидеите са навсякъде.

Лиуз ме води до стаята за гости, в която ще се настаня. Разбираме се да вечеряме по-рано -
след като разопаковам багажа си и се освежа.
***
Докато се настанявам, си мисля за промените, които настъпиха в сутрешната ми рутина след
последния ни разговор с Луиз. Започнах да си давам сметка за обичайните си мисли, свързани
със сутрешните задачи - бях изненадана от онова, което научих за себе си. Едно от нещата,
които установих, например, беше, че следвам повтарящ се модел: докато си вземах душ,
проблемите интензивно се фокусираха в ума ми. Започнех ли да си мия лицето или да
изплаквам косата си от шампоана, съзнанието ми се фиксираше върху всевъзможните задачи:
какъв труден имейл трябва да напиша, как да отклоня една молба или как да се справя със
застрашително приближаващия се краен срок, който трябва да се спази. Докато стоях под душа,
превъртах отново и отново ситуацията в главата си в безуспешен опит да намеря успокояваща
формула, така че да се почувствам по-добре. Но вместо това в мен растеше тревогата за
предстоящия ден.
Невеселите мисли ме следваха и по време на другите сутрешни задачи - миенето на зъбите,
избирането на дрехи за деня, обличането, закуската. Коварният, напрегнат диалог със себе си
по повод на някоя нова бръчица или недостатък на фигурата ми често прерастваше в натрапчив
брътвеж в ума ми за предизвикателствата на остаряването или за необходимостта да отслабна.
Очевидно трябваше да работя върху всичко това.
Красотата на осъзнаването е, че то прекъсва изграден модел. Много важно е да обърнем
внимание на вътрешните си разговори - онези неща, изпълващи ума ни ежеминутно.
Посланията, които отправяме към себе си, ден след ден дълбаят резки в съзнанието и така
придобиват още по-голяма сила - излъчват енергия към света и привличат към нас онова, върху
което сме се фокусирали.
Когато си дадох сметка колко проникващи и дълбоко заседнали са тези мисловни навици, аз
се заех със задачата да ги променя. Започнах да утвърждавам промените, които исках да
направя, като се фокусирах върху себеприемането и любовта към самата себе си. Започнах да
пиша, да изговарям и да лепя листчета с утвърждаващи послания из цялата си къща - малки
посръчквания на ума като например: Промяната на мислите ми е лесна и удобна. Много ми харесва
да освежавам сутрешната си рутина с добро настроение и Голяма радост за мен е да говоря на себе
си по мил и любящ начин. Поставих бележка дори под душа, на която пишеше: През целия ден се
къпя в хубави мисли!
Забелязах промени само след две-три седмици. Тези нови мисли заместваха старите и
сутрините ми ставаха по-спокойни и приятни. Програмирах много по-хубаво начало на деня си
и ми беше толкова приятно,... наистина приятно.
***
С Луиз решаваме да вечеряме в кварталния ресторант. Докато чакаме поръчката си, аз й
разказвам какво се случва у дома - промените, които съм предприела в живота си след
последната ни среща.
- Това е добре - възкликва ми тя. - Започваш да обръщаш внимание. Трябва да осъзнаваме
какви обичайни мисли изпълват ума ни през деня. Важно е да започнем да се вглеждаме в тях.
Ако забележиш, че казваш едно тревожно нещо повече от три пъти, вече трябва да се
замислиш. Когато хората вземат в ръце деня си, те вземат в ръце живота си.
-Аз определено преживявах точно това.
- Важно е как създаваме деня. Можеш да започнеш като обърнеш внимание на начина, по
който напускаш къщата си. Какво си мислиш или казваш, когато отваряш входната врата?
Какво си казваш, когато я затваряш? Какво си казваш, докато слизаш по стълбите или когато
влизаш в колата? Как пристъпваш към деня си - с вълнение и ентусиазъм или с тревога и стрес?
Когато напускаш дома си е идеалното време да планираш деня си, да програмираш какво
искаш да се случи, а не да махнеш с ръка по формулата ,Да става каквото ще".
Мисля си за собствената си рутина - определено не съм свикнала да програмирам деня си.
Обикновено излизам от входната врата и слизам по стъпалата към гаража, мислейки си дали
съм изключила всички електрически уреди и дали съм прибрала нещата, в които котката може

да се напъха докато ме няма. Докато влизам в колата, аз мислено си преглеждам списъка със
задачи: какво трябва да свърша пътьом, какъв маршрут да планирам, за да избегна
задръстванията.
- Да вземем например шофирането като един от начините да започнеш деня си по-различно -
предлага Луиз. - Преди всичко, гледай на колата си като приятел. Говори й мило. Аз често се
обръщам към моята: „Здравей, скъпа, как си, толкова ми е приятно да те видя. Сега ни предстои
едно приятно пътуване до офиса". Дори можеш да измислиш име на колата си - моята си има
име. И когато напускам дома си, отправям следното утвърждение: Заобиколена съм с добри
шофьори и задължително изпращам любов към всички коли около мен. Винаги ми е приятно да
усещам, че има любов навсякъде по пътя.
Луиз предлага и други утвърждаващи послания, които може да се използват, докато човек
кара кола, записвам бързо.
Пътуването ми е лесно и приятно.

Пътуването ми върви гладко и по-бързо, отколкото очаквам.
Чувствам се удобно в колата.
Знам, че това, ще бъде едно npeкpacнo пътуване до офиса (до училището, магазина или другаде).
Благославям колата си с любов.
Изпращам любов на всички хора на пътя.
Какво прекрасно пътуване!
Мисля върху идеята да се изпраща любов на всички хора на пътя. Представете си свят, в
който всеки шофьор прави това! Може да изглежда малко смахнато, но наистина съм
вдъхновена от тази визия за бъдещето - свят, в който всяко човешко същество разбира своята
собствена духовна природа и използва творческата мощ на своето съзнание, за да изпълни
света с добри намерения. Тъй като мисълта въздейства на действителността, само си
представете как би се променила планетата. Може би в крайна сметка тази визия не е чак
толкова екзотична...
Нашата енергия оказва влияние на всичко около нас и ни открива нови възможности. Като
благославяме децата си, а също и всички деца - когато ги водим на училище - това не остава без
последици. Изпращането на любов на пощенския служител или на продавачката в
супермаркета има последици. Дори простото намерение да прекарате прекрасен ден с колегите
си в работата има последици. Всяко едно от тези прости действия носи обещанието да
направим света по-добро място, като фокусираме енергията си в правилната посока.
- Има толкова много възможности да залееш съзнанието си с хубави мисли през целия ден -
продължава Луиз - И то може да бъде толкова просто. Докато си вършиш задачите през деня,
усмихвай се и си казвай:
Обичам живота си.

Обичам този ден.
Обожавам слънцето да грее.
Прекрасно е, когато усещам любовта в сърцето си.
Всичко, което правя, ми носи радост.
Тези мисли ще създадат съвършено ново преживяване за теб.

С Луиз решаваме да обсъдим други начини за изпълване на деня с хубави мисли. Ето някои
от идеите, които предлагаме:
В кухнята:
Когато сте в кухнята си, създайте си навика да благодарите на уредите си. Благодарете на
пасатора, на чайника, на сьдомиялнята, на хладилника... Използвайте следните утвърждаващи
послания:
Здравей, кухничке, ти си моят хранителен център. Аз те обичам!
Ти и всичките ти уреди толкова много ми помагате да приготвя вкусни, хранителни ястия.
Има изобилие от хубава, здравословна храна в моя хладилник.

Аз мога лесно да приготвя вкусно, хранително ястие. Ти ме правиш весела и жизнена. Обичам те.
По време на хранене:
Изпращайте позитивни утвърждаващи послания при всяко хранене:
Толкова съм благодарна, че имам тази прекрасна храна.
Благославям тази храна с любов. Обичам да подбирам храни, koumo са питателни и вкусни.
Цялото семейство се наслаждава на това ядене. Времето за хранене е време за смях. Смехът лекува
тялото ми.
Планирането на здравословно хранене носи радост. Тялото ми обожава начина, по който избирам
идеалните храни за всяко ядене.
Толкова съм доволна, че мога да подбирам здравословна храна за моето семейство.
Сега ние всички сме нахранени и денят е пред нас. В тази къща всяко наше хранене е хармонично.
Ние се събираме okало масата с огромна радост и любов.
Времето за хранене е щастливо време.
Децата обожават да вкусват нови храни.
Тялото ми се лекува и силите му се увеличават
с всяка хапка, която поемам.
Докато перете:
Изберете три или четири от любимите си утвърждаващи послания от тази книга, залепете ги
на пералнята и сушилнята и си ги повтаряйте, докато перете.
През деня:
Дайте си 30 секунди да отпуснете рамене и да затворите очи. Вдишайте дълбоко през носа и
бройте до четири. Задръжте дъха си за две отброявания и след това бавно издишайте през
устата, докато броите до четири. Завършете, като отворите очи и изпратите любяща мисъл към
някого.
Освен това, си изградете навика да си задавате два въпроса през деня: Как мога да направя
себе си щастлив/а в този момент? и Какви мисли ми носят радост?
Когато сте на компютъра:

Изберете за парола на компютъра си свежи и утвърждаващи послания. Разказвам на Луиз за
един приятел, който започна да прави това, след като премина през тежък развод. Той
установи, че много от паролите му са свързани с бившата му съпруга и ги смени с
утвърждаващи послания. Просто си представете колко добре ще се почувствате ако включвате
компютъра с парола като „обичам живота".
- Човек може да използва утвърждаващи послания и за да научи нещо ново, за да работи
върху определена сфера от своя живот - добавя Луиз. - Преди години бях окачила знаци с
утвърждаващи послания като: Преуспявам накъдето и да се обърна и Доходите ми непрекъснато се
увеличават. Беше хубаво да виждам тези послания всеки ден. След време те се реализираха.
-Значи идеята е да поставим утвърждаващи послания навсякъде около нас?
- Винаги има време и място за утвърждаващо послание - съгласява се тя и намига. - Аз съм
сложила послание дори пред тоалетната и то гласи: Благославям и желая благоденствие на всички в
моя свят и всички в моя свят ме благославят и ми желаят благоденствие. Имам го там от много
време.
С Луиз се наслаждаваме на спокойна вечеря; когато свършваме, връщаме се пеша вкъщи и
решаваме да си легнем рано.
***
Събуждам се отпочинала и се отправям към кухнята да си направя чаша чай, преди да си
издекламирам тихичко няколко утвърждаващи послания. Сядам на дивана във всекидневната и
чакам слънцето да се покаже иззад планинския хребет, който се мержелее в далечината.
Забелязвам колко е уютно тук.

Луиз слиза с една от книгите, които държи на нощното си шкафче - Дълбока глътка живот"
на Алан Коен. Подава ми я: - Това е книгата, за която ти споменах при последния ни разговор.
Разгледай я. Отвори на някоя случайна страница и виж какво ще ти каже книгата.
Затварям очи, поемам дълбоко въздух и отварям на страница в средата на книгата. Побиват
ме тръпки, когато прочитам заглавието на пасажа за деня: „Място за Бог". Говори се за
отделяне на място за олтар в дома ви - място, което да напомня за присъствието на Бог и където
Той да бъде почитан. Зашеметена съм от невероятното съвпадение. През последния месец
говорех на съпруга си, че би било добре да отделим една малка стая от дома ни, в която да
направим олтар - именно това ми липсваше, откакто се преместихме в новата къща, в старата
имаше такъв олтар. Видях в този пасаж от книгата на Алан ясен знак, че трябва да осъществя
идеята.
Присъединявам се към Луиз в нейната кухня и ми прави впечатление колко много места за
сядане има в апартамента й: - Обожавам да има различни места за сядане, обожавам различните
гледки - обяснява тя. - В спалнята си имам шезлонг за четене и място за размишление до
прозореца. Осигурила съм си такива „гнезда" и в градината, в кухнята, във всекидневната и в
спалнята. Имам удобно място за сядане дори когато работя с моята асистентка Шели в нейния
офис.
Луиз умее да подрежда нещата в живота си с определено намерение и обръща внимание на
подробностите. Години наред аз просто съм „понасяла" средата си или защото съм чувствала,
че не мога да си позволя да я променя, или защото съм била толкова изтощена и пренатоварена,
че съм нямала сили за друго. В началото на обучението си за инструктор, първият ми учител
подчертаваше колко е важно да се живее и работи в среда, която те стимулира, която дава
енергия. Именно тогава започнах да приемам идеята сериозно. Премахнах излишните
дрънкулки, поддържах дома и офиса си чисти и подредени, освободих се от всичко, което не
харесвах или от което нямах нужда.
А сега, като виждам какво внимание обръща Луиз на детайла - да осигури от всяко място
приятна гледка - било то от бюрото или от кухненската маса, например - идеята ми се вижда
издигната на ново ниво. Понякога има нужда от малка промяна, за да изпратиш голямо
послание към себе си: „Обичам те, грижа се за това, от което имаш нужда".
Луиз ме развежда из горния етаж на дома си, където се намират офисите. Когато влизаме в
нейната стая, забелязвам редица свежи послания, подредени около бюрото; забелязвам и
тоалетно огледалце, подпряно на настолната лампа до компютъра й.
- Тук ли се гримираш? - питам я аз.
Луиз се извръща изненадано: - Защо да се гримирам на бюрото си? Огледала имам навсякъде
из къщата, така че да си изпращам позитивни послания през целия ден.
При милото отношение на Луиз, не е възможно да се чувстваш глупаво за дълго време. И
така, преодолявайки лекото си смущение, аз я моля да ми разкаже по-подробно за своите
огледала.
Работата с огледалата е много, много важна - усмихва се тя. - Отнема ти само секунда да
кажеш: „Здрасти, малката", или: „Изглеждаш много добре", или: „Не е ли страшно приятно!"
Изключително важно е да си изпращаш малки послания през целия ден. Колкото повече
използваме огледала, за да си направим комплимент, за да се одобрим или да се подкрепим в
трудни моменти, толкова по-дълбока и по-удовлетворителна връзка изграждаме със себе си.
Огледалото трябва да се превърне в другар, във верен приятел, а не в критик.
Спомням си бремето, когато идеята да се превърнеш в собствения си най-добър приятел ми
звучеше като кух и неразбираем лозунг, но сега знам колко изключително важно е това. Хората
по принцип са доста критични към себе си. Когато се обърна назад във времето, виждам, че
години наред погрешно съм вярвала в силата на самокритиката и самобичуването - едно съвсем
остаряло схващане за „сритване по задните части". Сега разбирам до какви резултати е водила
тази нагласа: налагане на ограничителни вярвания, които ни държат в страх и застинали в едно
положение.
Когато включих в живота си работа с огледало, научих ценен урок за начина, по който мога
да защитавам себе си във всяка ситуация. През последните няколко години навикът да се
гледам в огледалото и да си говоря мило, любящо и насърчително оказа огромно влияние
върху отношението ми към самата мен. Разбрах - действително разбрах - че в мое лице аз имам
доверен приятел и че този приятел ще ме подкрепя, независимо от грешките по пътя. Тази
практика ми даде свободата да изляза извън черупката на „зоната на комфорт" и да разгърна
живота си по нов и вълнуващ начин.
- Когато нещо хубаво се случи в живота ти, добре би било да отидеш до огледалото и да
кажеш: „Благодаря ти, благодаря ти! Това е страхотно! Благодаря ти, че го направи!" -
продължава Луиз. - А когато нещо ужасно ти се случи, отново отиди до огледалото и кажи:
„Всичко е наред. Обичам те. Това ще отмине, а аз те обичам и то завинаги". Ние имаме нужда
да се подкрепяме със собствените си думи, вместо да се разкъсваме от самокритика. Твърде
много се разпъваме на кръст - всъщност това е гласът на някой друг, който сме чували като
деца.
Критичният глас е гласът на „вътрешния родител" - това е фигурата на настойника или на
друг авторитет от миналото ни, който е проектирал собствените си страхове или омраза към
самите себе си върху нас. Мнозина от нас са израснали, слушайки непрекъснато какво не са
направили както трябва, например. Или пък са ни учили дори да прикриваме таланта и дарбите
си, за да не ни казват: „Много си вириш носа". Практиката да се възпитава чрез непрекъсната
критика е повсеместна и в крайна сметка ние се отъждествяваме с тези груби гласове и ги
превръщаме в свои собствени. Между другото, нашите родители са правили същото.
Критичните гласове са породени от разликите в поколенията и ако се вслушваме в тях и им се
подчиняваме, ние не си даваме възможност да изразим целия си потенциал.
- Ето затова е необходимо да си фен сама на себе си; сама да си ръкопляскаш - казва Луиз. -
Не можеш да очакваш други хора да го направят. Ако си фен сама на себе си, много по-лесно е
да пробваш нови неща.
- Луиз ме повежда отново към долния етаж, където обсъждаме как да организираме деня си.
Взимам диктофона и лаптопа и ги поставям на „островчето" в кухнята, откъдето мога да
наблюдавам Луиз, докато приготвя закуската. Искам да говорим за начина, по който се
отнасяме към работата си - все пак повечето от нас прекарват толкова голяма част от живота си
на работното място. И именно там разполагаме с богати възможности да се изправим срещу
негативното мислене и да се упражняваме в позитивна нагласа и в дейности, които да ни
доставят удоволствие. Знам, че Луиз може много да каже по този проблем.Преди години писах
на тема как да благославяме работата - споделих някои от позитивните неща, които хората биха
могли да направят, за да се чувстват по-добре в офиса си - казва ми тя. - През годините съм
видяла как много хора подобряват качеството на работния си ден, независимо дали са се
усещали в безизходица, отегчени или неоценени.
Най-мощният инструмент, който мога да споделя с теб, за да трансформираш каквато и да е
ситуация, е силата на благословията с любов - казва тя. - Независимо къде работиш или как се
чувстваш на работното си място, благослови го с любов. Имам предвид съвсем буквално. Не
просто разсеяно да отправяш някакви позитивни мисли. А да кажеш: „Благославям тази
работа с любов". Намери място, където можеш да изречеш това на глас - отключваш огромна
сила, ако дадеш глас на любовта. И не спирай дотук. Благослови всичко на работното си място
с любов: оборудването, мебелите, машините, продуктите, клиентите, хората, с които работиш и
за които работиш - както и всичко останало, свързано с работата ти. Това върши чудеса.
Замислям се за момент какво бих благословила в собствения си офис: нещата, които ми
служат всеки ден - любимото ми бюро, компютъра, прозорците, които служат за красива рамка
на не по-малко красива гледка или моливите, с които си служа. Мисля си и за моите
асистентки, Крие и Никол, мили и любящи жени; за моята скъпа счетоводителка Робин, която
се справя с всички подробности елегантно и с лекота; и за уебдизайнерката ми, Тери, която е
истински факир в областта си. Наистина се чувствам щастлива, че работя с хора, които
уважавам и на които се възхищавам, защото знам от опит, че взаимоотношенията на работното
място могат да бъдат голямо предизвикателство. През годините съм получавала хиляди молби
за помощ и съдействие в случаи на недоволни колеги, на конфликти между служители или
работодатели, изобщо на разстроени взаимоотношения. Моля Луиз да сподели своите идеи
около тази тема.
- Ако имаш проблеми с някого на работното място, можеш да използваш съзнанието си, за да
промениш ситуацията - отговаря тя. - Утвърждаващите послания работят много добре в това
отношение. Опитай с: Имам прекрасни взаимоотношения с вcuчкu В работата, Включително и с ...

(името на човека). Всеки път, когато се сетиш за този човек, повтори това утвърждаващо
послание. На път за работата повтаряй неща като: Заобиколен/а съм с прекрасни колеги,
Удоволствие е да бъдеш с всички мои колеги или Толкова ни е добре заедно. Независимо какво се
случва, продължаваш да си повтаряш подобни утвърждения. И когато се усетиш, че мислите ти
се насочват в неприятна посока, спираш се и казваш: „Не, не, не, имам прекрасни
взаимоотношения с всички мои колеги". Всеки път, когато се сетиш за хората, с които имаш
проблеми, фокусирай се върху хубавото в тях, вместо върху лошото. Ще се изненадаш да
установиш как се подобряват взаимоотношенията. Виждала съм ситуации, които дори не
можеш да повярваш, че се случват. Просто изговори думите и остави Вселената да свърши
останалото.
Питам Луиз дали може да даде пример от собствения си живот, който би демонстрирал този
вид чудотворно подобряване на взаимоотношенията с колеги. Тя разказва една хубава история.
- Преди години имах клиент на име Джордж, на когото му предстоеше да започне нова
работа. Той беше пианист в нощен клуб. По време на първата ни среща Джордж сподели:
„Очаквам с нетърпение новата си работа, но единственият проблем е, че шефът има
отвратителна репутация сред служителите си. Всички се страхуват от него. Избягват да го
срещат и дори ми казват, че го мразят. Чудя се какво ли ще правя".
Казах му: „Преди всичко, докато се приближаваш към сградата, благослови я с любов. Ако
има асансьори или врати, благослови ги с любов. Ако имаш съблекалня, благослови я с любов.
Благослови цялото място с любов, включително всички служители в нея и потвърди, че имаш
абсолютно прекрасни взаимоотношения с шефа си. Продължавай да утвърждаваш: Имам
прекрасни взаимоотношения с шефа. Когато напускаш сградата, продължавай да я благославяш с
любов".
След шест седмици той дойде при мен и каза: „Всички са изумени. Шефът наистина ме
харесва. Той винаги идва при мен и казва: „Здрасти, Джордж, как си? Прекрасно си вършиш
работата". Даже ми пуска по 20 долара бакшиш от време на време (а това не са малко пари).
Всички останали служители са шокирани. Те непрекъснато питат: „Как, по дяволите, го
правиш!?" Виждаш ли, за Джордж това свърши страхотна работа. Шефът се отнасял неприятно
с всички останали, но с него се държал прекрасно.
Докато слушам разказа на Луиз, осъзнавам колко е лесно да бъдеш погълнат в бъркотията на
човешките взаимоотношения. Както и при Джордж, има моменти, когато всички навлизаме в
нещо ново - нова работа, нов квартал, група по интереси или клас - и се вживяваме в историите
на хората, към които се присъединяваме, вместо да програмираме онези преживявания, които
бихме искали да имаме.
Както обяснява Луиз: - Понякога ние носим историята с нас. Ако мразите работата, която
имате в момента, например, има опасност да пренесете тази омраза, когато се преместите на
нова работа. Колкото и да е хубава новата ви работа, вие скоро ще установите, че мразите и
нея. Каквито мисли и чувства носите в себе си сега, ще ги отнесете на новото място. Ако
живеете в свят на неудовлетвореност, ще откривате все този неудовлетворителен свят, където и да
отидете. Но aкo промените мисленето си, ще започнете да виждате позитивните резултати в
живота си.
Ако наистина не харесвате настоящата си работа, опитайте следното утвърждаващо
послание: Аз винаги обожавам работата си. Аз имам винаги най-прекрасната работа. Аз винаги съм
ценен/а високо. Ако упорствате с тези послания, когато се появи възможност за нова работа, тя
ще бъде добра и ще можете наистина да й се наслаждавате. С позитивните утвърждения вие
създавате нов личен закон за себе си и Вселената ще отговори на това. Подобното привлича
подобно и Животът винаги ще търси начини да ви донесе добро, ако му позволите.
Ако искате да получите нова работа, освен че трябва да благословите сегашната си работа,
пробвайте и следното утвърждаващо послание: Аз освобождавам тази работа и я предоставям на
човек, койmo много ще се радва да я получи. Тази работа е била идеална за вас, когато сте я
получили. Сега вашата самооценка е нараснала и вие сте готови да потърсите по-хубави
възможности. Пробвайте следните послания:
Приемам работа, която използва всичките ми творчески таланти и способности.

Тази работа е дълбоко удовлетворяваща и за мен е радост да ходя на работа всеки ден.

Работя за хора, които ме оценяват.
Сградата, в която работя, е светла, слънчева и просторна, изпълнена е с чувство на ентусиазъм.
Работата ми е на идеално място и аз печеля добри пари, за което съм дълбоко благодарен.
- Значи, ние привличаме добра ситуация към себе си, като преди това сме създали тази
ситуация в нашето съзнание?
- Създаваш житейски преживявания с всяка своя мисъл и ако веднъж осъзнаеш това, ще
можеш да постигнеш много повече в живота си.
Решаваме да направим почивка, тъй като ни предстои още една точка от програмата. Ще
посетим офиса на „Хей Хаус" в Карлсбад, северно от Сан Диего, където ще
имаме работен обяд и ще се запозная със служителите.
***
Когато се настанявам в колата на Луиз, се усмихвам прочитайки листчето, залепено на
таблото: Усмихни се с черния си дроб. За момент си представям едно гигантско жълто усмихнато
лице, залепено на черния ми дроб, което го поддържа щастлив и здрав.
По време на пътуването ни до „Хей Хаус" питам Луиз за начините да повлияеш позитивно на
работното място, когато ти си ръководителят, ти управляваш процесите.
- Когато си работодател, изключително важно е да благодариш на служителите си - казва ми
тя. - Хората обичат да получават малки насърчителни бележки от време на време или
прегръдка, или признание за добре свършена работа. Така всеки се чувства добре.
- Идеята „да се управлява с железен юмрук" не работи, нали?
- Никога! Не разбирам онези шефове, които си мислят, че като крещят на служителите си, те
ще започнат да работят по-добре. Не, няма да заработят по-добре, защото ще са уплашени или
пълни с омраза, а човек не може да работи качествено, когато се чувства по този начин. Ако си
шеф, трябва да си наясно как да се отнасяш към служителите си. Не можеш да си казваш:
„Знам как ще ги накарам да работят по-усърдно!" - и да размахваш камшик. Това не кара
хората да работят по-усърдно, кара ги да работят със страх.
Очевидно е, че Луиз е дълбоко загрижена за хората, които работят в нейната компания.
Когато пристигаме в офиса, едно от първите неща, които тя е планирала да направи, е да
участва във видеозапис - израз на благодарност към служител, който напуска „Хей Хаус" след
дълги години служба. Питам я какво ще каже пред камерата.
- Имам намерение да кажа: „Обичаме те. Искаме след като си тръгнеш, животът ти да е
фантастичен. Благодарим ти, че беше с нас. Ти наистина ни помогна много. Давай напред и
преживей нови приключения, които досега не си преживявал" - отговаря тя. - Често казвам
това: Heкa животът ти да продължава да се развива и разширява.
Кой не би се изпълнил с енергия, кой не би се почувствал обичан и уверен в себе си с
подобно отношение от страна на работодателя? Кой не би искал да работи упорито и да
допринесе за успеха на компанията? За съжаление, трябва да кажем, че непрекъснатата
позитивна обратна връзка е нещо рядко на работното място. Мнозина измежду нас никога не са
получавали положителна оценка u подкрепа в детството u младостта си, затова и през ум не ни
минава да я дадем на другите сега, вече като зрели хора.
Моят първи житейски учител беше човек, който много държеше да се дава висока оценка на
клиентите. Беше ме накарал да залепя на няколко места в офиса си картончета с размер на
пощенска картичка, на които пишеше: Одобрявай! Одобрявай! Одобрявай! Той искаше това
послание непрестанно да ми напомня да изтъквам и подкрепям силните страни и успехите на
клиентите. Очевидно подобно умение трябва да се развива и практикува - най-вече от
работодателите. Те толкова много печелят от този вид ежедневни навици.
Луиз ме развежда из Дей Хаус" и на мен ми е приятно да видя лицата на мъжете и жените, с
които тя работи. Донякъде и аз ги познавам, но съм контактувала с тях само по телефона или
по електронната поща. И се вижда от пръв поглед, че целият й екип работи усърдно и със сърце
за продуктите, които компанията Дей Хаус" предлага на света - книги, семинари, онлайн
програми, филми и други. Една фабрика за щастие с огромно позитивно влияние върху хиляди
хора. фабрика, променила живота им.

През целия следобед, докато с Луиз влизаме и излизаме от срещи и разговори, се удивявам
на нейното позитивно и оптимистично настроение. Едвам успявам да бъда в крачка с
огромната й енергия - а тя е на 84 години!
В края на деня се сбогувам с продуцентския екип на радио Дей Хаус". Офисите им са близо
до рецепцията на сградата и аз изчаквам Луиз, с която ще се срещнем пред входната врата.
Докато чакам в студиото, тя се появява иззад ъгъла, потънала в разговор със служител - млад
мъж на около 30 години. Свършват разговора и виждам как тя го прегръща и казва: „Обичам
те". Клатя глава и се чудя: Кой шеф прави това в корпоративна Америка?
***
По пътя обратно към дома Луиз подхвърля още идеи. - Трябва да се запитаме: как се
чувствам, когато се върна вкъщи? Как се чувствам, когато видя моя съпруг или съпруга, децата
или съквартиранта си?
Преди много години имах приятелка, която имаше навика да посреща съпруга си с
информация за всички сполетели я през деня неблагополучия. Докато я наблюдавах си мислех:
Защо го правиш? След като се омъжих, винаги гледах, когато съпругът ми влиза вкъщи, да го
посрещна с прегръдка и целувка и приятно настроение за „добре дошъл". Обаче моята
приятелка постъпваше по друг начин - тоалетната се развалила или децата са побеснели.
Мислех си, нима тези новини не могат да почакат две минути и да се съобщят след едно мило
„Здравей, скъпи, обичам те. Как мина денят ти?"
И когато напускаме дома в началото на деня, и когато се прибираме, би било добре да
обръщаме внимание на мислите, които се пораждат в главата ни. Запитайте се за момент: Как се
чувствам, когато завивам към гаража? Как се чувствам, когато вървя към входната врата? Kaквo е
първото нещо, кoemo казвам на близките си или на себе си, кozamo влизам вкъщи? Помислете колко
различно е да кажеш:
Добър вечер, къщичке, връщам се вкъщи.

Толкова се радвам, че съм myк. Обичам те.
Хайде да си прекараме страхотна вечер заедно.
Очаквам с нетърпение да видя семейството си.
Топло и уютно е у дома.
Вечерята като че ли сама се приготвя.
- Очакваш ли с нетърпение вечерите си вкъщи? - продължава Луиз. - Ако е така, защо? Ако
не, защо не? За какво си мислиш докато приготвяш вечерята? Вечерта приятен момент от деня
ли е или е време, когато се чувстваш стресирана или раздразнена? Посягаш ли към най-лошия
вариант - бърза или полуготова храна - или предпочиташ вкусно и здравословно ястие?
Говориш ли си, когато миеш чиниите? Очакваш ли с нетърпение да си легнеш?
Усмихвам се на последния въпрос. Винаги чакам с нетърпение да си легна. Когато работният
ми ден приключи, оправям бюрото си, правя планове за следващата сутрин и затварям вратата.
Важно е да се сложи ясен край на работния ден.
Когато дойде време за сън, мисля за спалнята си като за моето светилище - място за
подмладяване и изцеление. Мисля, че във формулата за успех хубавият сън нощно време
винаги е в началото на списъка. Разцъфтявам с един добър сън - най-малко осем часа на нощ.
Свикнах да уважавам потребностите на тялото си, за да си почине добре.
Използвам няколко прости правила, за да си осигуря съня, от който се нуждая:
• Да си лягам по едно и също време (в приличен час) всяка нощ.

• Ла не държа телевизор в спалнята си.
• Да се уверя, че в стаята е тъмно и леко прохладно.
• Да не приемам храна или кофеин най-малко три часа преди сън.
• Да използвам меки, удобни чаршафи.
• Да почета от хубава книга, след което постепенно да ми се доспи.
Признавам на Луиз, че обикновено държа всякаква електроника далеч от спалнята, но от

време на време някоя новина привлича вниманието ми и аз чета информацията по телефона си

в леглото. Тя веднага реагира: „Не, не и не! Когато гледаш новините точно преди да си легнеш,
ти отнасяш цялата тази негативност в света на сънищата си. Аз съм категорично против навика
да се гледат или да се четат новини в леглото!"
- Но - оправдавам се аз, - всъщност чета новините онлайн и мога да контролирам какво да
избера. Не става дума за новини за насилие или други противни истории...
- Няма значение какви са новините - прекъсва ме Луиз. - Трябва да внимаваш какво вливаш
в съзнанието си преди сън. Мисля, че това е много важно.
Отново ми се напомня, че добрата грижа за себе си започва с грижа за собствените ни мисли.
Съвсем лесно е да не обърнеш внимание или да подцениш някои дребни навици, които може би
излагат на риск твоето емоционално или душевно здраве. Изслушвам страстната реч на Луиз
против гледането, слушането или четенето на новини преди сън, и си обещавам, че отсега
нататък в леглото ми ще присъства само някоя хубава книга.
- Обожавам да чета разкази, които докосват сърцето ми, човешка история или нещо
вдъхновяващо - казва тя. - Четенето преобладава над всичко останало. И без това не обичам да
гледам много телевизия. Често слушам запис за медитация, преди да си легна и понякога се
случва да заспя, ако съм го пуснала тихо. Обикновено изричам благословия - благодарност за
деня и за това, което съм свършила. След това поздравявам леглото си и се приготвям за сън.
Понякога прехвърлям на ум деня, макар и не винаги. Денят е свършил.
Питам Луиз дали си има някакъв ритуал преди да заспи.
Поемам няколко пъти дълбоко въздух и затварям очи. Докато вдишвам си казвам:
„Животът", и докато издишвам: „...ме обича". Повтарям това няколко пъти преди да се унеса в
сън: Животът ме обича, животът ме обича, животът ме обича.
Наистина прекрасен край на един прекрасен ден...
ГЛАВА ПЕТА
Не разбивайте навика - разложете го!

Загубихме се.
Със съпруга ми Майкъл и с добрата ни приятелка Айлийн сме тръгнали към парка
„Магическият свят на Хари Потър" в Орландо, Флорида. Предстои ми да говоря на
конференция в района през уикенда, което ще ми даде възможност да се срещна с Луиз.
Тримата бяхме решили да се измъкнем и да прекараме деня, като позабавляваме децата преди
конференцията.
Пътуването отне повече отколкото очаквахме и бензинът ни беше на свършване - и в
буквален, и в емоционален смисъл. Тръгнахме късно, защото трябваше да изчакаме
приключването на формалностите около наемането на кола и сега разполагахме само с няколко
кратки часа, преди да затворят парка. Когато най-накрая пристигнахме, минахме през портала и
се помъчихме да следваме указателните табели към паркинга. Знаците бяха объркващи и с
Майкъл заспорихме накъде да поемем. Аз посочих в една посока, надявайки се, че съм права, и
в момента, в който той зави, стана ясно, че съм се объркала. И така, с очи вперени в червената
предупредителна лампичка на полупразния резервоар, ние отново се озовахме на магистралата,
отдалечихме се от парка, при което не се виждаше нито отбивка за обратен завой, нито пък
бензиностанция. В този момент аз и Майкъл бяхме доста ядосани един на друг, но, разбира се,
се въздържахме от реплики в компанията на приятелката ни.
Напрежението от неизказания гняв висеше като тежка драперия помежду ни, а моето его бе
твърдо и категорично. Знам, че се насочих в правилната посока, но знаците бяха объркващи. Aкo
Майкъл беше внимавал повече, нямаше да се озовем в тази бъркотия. Винаги чака аз да взема
решенията. Защо той самият не избра? Продължавах мислено да разчепквам ситуацията.
Убедена бях, че съм права. Познавах Майкъл достатъчно добре и ми бе ясно, че той ругаеше
себе си, задето не се е доверил на интуицията си за правилната посока, а е послушал мен.
Айлийн, умно момиче, седеше отзад безмълвна и търпеливо чакаше да разплетем бъркотията.
Седях си аз и усещах, че беснея вътрешно. В този момент се сетих за Луиз и за разговорите,
които водихме за избирането на хубави мисли. На секундата сякаш в съзнанието ми се отвари
вратичка и видях блещукаща светлина. Реших да сменя рязко посоката на ума. Вместо да
затъна в спор кой какво е направил и защо го е направил по неправилния начин (практика,
предложена на мен и Майкъл от услужлив психотерапевт преди много години), аз рискувах.
Протегнах ръка и я поставих върху ръката на Майкъл, като мислено му изпратих любов. Нищо
не казах. И той не отдръпна ръката си.
Погледнах право напред, по пътя, и визуализирах как Божественият източник ми изпраща
поток от любов, който минава през тялото ми, през ръката ми, преминава в неговата и след това
се насочва към сърцето му. Правих това упражнение в продължение на няколко минути, докато
усетих, че енергията на Майкъл омеква. Докато продължих да му изпращам любов, забелязах
нещо интересно. Аз също се изпълвах с любов. Вместо да се ядосвам за сбъркания път,
изведнъж бях по-загрижена за съпруга си. Сърцето ми биеше по-топло и нежно, като си
представях как и той самият се упреква. Защо да трупам още повече болка?
Докато ръката ми бе върху ръката на Майкъл с любов, усещах как отбраната му се отпуска,...
и преди да се усетя, ние намерихме и бензиностанция, и отбивка за обратен завой. Минути по-
късно вече в парка, се смеехме и шегувахме, готови за среща с мъгъли, магьосници и - кой знае
- може би дори и със самия Хари Потър.
Когато следващия път се срещаме с Луиз, аз й разказвам моята харипотъровска случка.
Казвам й, че все още се изненадвам как нещо толкова просто може да има такова дълбоко
влияние върху деня ни. Много пъти, посред някой спор, съм обмисляла идеята да сваля гарда и
да слушам опонента с любов, но ме е изпълвало усещането, че би било прекалено нелогично -
все едно се предаваш. Егото ми се съпротивлява: защо да признавам поражение, когато не съм
направила нищо неправилно? Изпращането на любов не е ли просто загърбване на проблема? И
как ще стимулираме взаимно израстването си, ако се отказваме да защитаваме тезата, която сме
сигурни, че е правилна?
- Егото си има своя програма - казва ми Луиз. - То иска да е право и има навика да се опитва
твърдо да се аргументира. От неговата гледна точка другият човек непременно греши. Струва
ни се, че звучи твърде просто да си представим, че ако се фокусираме върху позитивния изход
или ако изпратим любов към ситуацията, подходът може да проработи. Но всъщност е точно
така. Ти самата си се убедила - изпратила си любов на съпруга си и си установила, че това
действа!
Ла, това наистина подейства.
- Твърде често ни се иска с един замах да разрешим целия проблем - продължава тя. -
Искаме да намерим решение веднага! Но вече не се отнасям така към проблемите. Колкото
повече се отдръпваш от критичната ситуация, толкова по-бързо идва решението. Затова обичам
следните утвърждаващи послания: Всичко е наред. Всичко действа в посока на моето
благоденствие. От тази ситуация ще последва само добро. Аз съм в безопасност. Тези послания
напълно те издигат над проблема, в сфера, където има решения. На това място ти не казваш на
Живота как да създаде решението - ти само утвърждаваш, че то е факт и е благоприятно за
всички.
Вашата ситуация с Майкъл, докато сте били в колата е прекрасен пример, защото всъщност
си направила толкова малко. Би могла да спориш с него цял ден и двамата да се чувствате
нещастни.
- Това е повече от сигурно. Истината е, че ние всъщност привличаме позитивни промени във
взаимоотношенията си, когато сме нежни и спокойни и изслушваме другия. Когато всеки
защитава позицията си, общуване няма. Но също така сме разбрали, че е важно да се
освобождаваме от проблем, който сме разрешили с любов. Ако отново се върнем към него и
тръгнем да го разчепкваме, след като ситуацията е отминала, само ще привлечем неприятности.
- Когато един проблем е бил разрешен, трябва да си кажем, че той вече е приключил - казва
Луиз. - Отминал е. Не ни е трябва да ровим в миналото и да се чувстваме нещастни. Не бихме
искали да сме от онези, които вечно се оплакват и досаждат на всички наоколо. И не само това,
такива хора нанасят големи щети в собствения си свят, защото обикновено превъртаме
проблема в съзнанието си - няколко пъти, десетки пъти, стотици пъти, хиляди пъти.
Стомахът ми се свива, като се замисля колко енергия съм похабила през годините в
оплакване за какво ли не - например, колко съм заета или какво Майкъл прави (или не прави).
Дълги години позволявах на тази „оплаквачка", това хронично ядосано момиче, да разполага
свободно с ума ми. И „оплаквачката" хленчеше все за едни и същи неща - непрекъснато - все
едно, че като хленчи, нещата някак си ще се оправят.

- Повечето хора са си изградили навика непрекъснато мислено да се оплакват - отбелязва
Луиз. - Всеки път, когато се поддадем на този импулс, всъщност изпращаме някакво
утвърждение, много негативно утвърждение. Колкото повече се оплакваме, толкова повече
намираме причини да се оплакваме още и още. Животът винаги ни дава това, върху което се
фокусираме. Колкото повече се съсредоточаваме върху нещата, които не са наред в живота ни,
толкова повече неприятности ще намираме. Колкото повече неприятности намираме, толкова
по-нещастни ще се чувстваме. Това е един безкраен омагьосан кръг. Ние се превръщаме във
вечна жертва на Живота.
- Все едно че се движим в дълбок коловоз, от който няма измъкване - добавям аз. - И трябва
да седнем отново на шофьорското място и да поемем контрола над собствените си мисли.
- Точно така. Единственият човек, който може да спре тази негативна спирала, си именно ти.
Но само когато осъзнаем, че правим негативно утвърждение, можем да направим промяната.
Когато хората се откажат от този саморазрушителен навик, те ще видят как се превръщат от
жертви в съзнателни творци на собствения си живот.
Ако навикът, който искаш да разложиш, е оплакването или нещо друго - процесът е един и
същ. Забележи, казвам да разложиш, а не да разбиеш. Ако разбиеш нещо, парчетата все още са
наоколо. Когато разлагаме нещо, цялото преживяване се преобразува, разтваря. Предпочитам да
мисля, че то се връща към нищото, откъдето се е появило. Навиците се появяват от нищото и
могат да се върнат обратно там. Всички ние имаме навици. Някои от тях наистина ни
подкрепят, а други ни предават. Важно е да подберем онези, които ще допринесат за
създаването на любов и радост, благоденствие, добро здраве и щастливо, спокойно съзнание.
Ако има нещо негативно в живота ни, трябва да разберем как ние допринасяме за неговото
съществуване. Какво правим, за да привличаме и поддържаме негативните условия в нашия
свят? Всички ние сме могъщи творци, които непрекъснато създават. От опит съм се научила, че
жизненоважно за щастливия живот е ясно да осъзнаваме негативното бърборене на съзнанието
ни. Какви мисли изпълват ума ни? Защо тези мисли преобладават? Какво създават те в нашия
свят?
Когато забележиш този си навик, следващата стъпка е да се самонаказваш с критика, че
мислиш по този начин. Вместо това бъди доволен, задето забелязваш какво правиш. Можеш да
си кажеш: Нищо чудно, че имам такава негативна реакция - тя е, защото негативни мисли са
изпълнили съзнанието ми. Бих ucкaл да осъзнавам всеки път, когато го правя, за да мога да разложа
този навик И следващия път, когато се усетиш, че отново го правиш, си кажи: О, отново се
хванах да го правя - чудесно; това е част от процеса на разлагане. Вървя в правилната nocoкa. Hue
трябва да се радваме, когато сме в процес на разлагане на негативен навик. Идеята е да останем
в настоящето или да гледаме към бъдещето с колкото е възможно по-позитивна нагласа.
***
Разправията ми с Майкъл в колата е банален пример за ежедневните предизвикателства,
които изобилстват в живота ни. Когато влагаме повече внимание към начина, по който живеем
дните си, важно е да имаме предвид, че старите навици, вярвания и обстоятелства ще ни
изхвърлят извън пистата, особено когато сме под стрес. С Луиз обсъждаме няколко от
обичайните навици, които трябва да бъдат разтворени - пречките, които носят на хората
неприятности. Първият навик е свързан с парите.
Всяка седмица водя онлайн радиошоу на живо, наречено „Инструктор на повикване", в което
предлагам съвети на хора от цял свят. Забелязала съм устойчивата заблуда сред мнозина, които
смятат, че ако захванат точния бизнес, той ще им донесе бърз финансов успех или че ако
спечелят от лотарията, най-сетне ще добият сигурност и щастие. Това „магическо мислене",
тази вяра във фантазия от бъдещето, в крайна сметка ги държи заседнали на едно място.
- Толкова много хора са убедени, че всичко, от което се нуждаят, за да са щастливи и да
оправят всичките си неблагополучия, са парите - казва Луиз. - Знаем обаче, че има хиляди хора,
разполагащи с огромно богатство, и въпреки него животът им е далеч от щастието. Очевидно
парите не решават всички проблеми. Всички искаме да сме щастливи и да се радваме на
спокойствие, но щастието и благоденствието са вътрешна работа. Вие може да благоденствате и
въпреки това да имате много малко пари. Всичко е в мислите, които избираме да владеят ума
ни.

Количеството пари, което си позволяваме да имаме, е тясно свързано със системата ни от
вярвания и с всичко, което сме научили за парите като деца. Вярвания от типа Аз не мога да
надхвърля успеха на баща си или Само мъжете получават високи заплати блокират човека, въпреки
че той може и да не ги осъзнава. А също и нагласата Aкo можех да спечеля от лотарията, всичкo
ще се оправи. Това е пълна глупост. След по-малко от година или две мнозина от хората, които
са спечелили от лотарията, се оказват в по-лошо положение, отколкото преди печалбата. Това
става, защото те не са осъществили промяна в съзнанието си, която да подхожда на новото им
състояние. Вероятно не са имали и уменията да управляват новопридобитото си богатство, но
също така не са вярвали, че заслужават парите, които са спечелили.
Колкото повече избираме да вярваме в изобилието на Вселената, толкова повече
установяваме, че нуждите ни се удовлетворяват. С утвърждаващото послание: Животът ме
обича и моите потребности са удовлетворени във всеки един момент ние поставяме началото на
този процес.
Разказвам на Луиз как самата аз се борех с финансовите си страхове, когато бях на тридесет
години. Живеех сама, опитвах се да развивам бизнес като професионален лектор и непрестанно
се безпокоях как ще си платя сметките. Бях толкова тревожна през този период, че панически
се бях фокусирала върху проблема: няма пари. Бях убедена, че ако достатъчно много се
тревожа, обстоятелствата някак си магически ще се променят.
- Когато се тревожим, ние непрекъснато превъртаме из ума си притесненията, докато накрая
се чувстваме напълно уплашени - казва Луис. - Твърде много хора изпитват страх, насаден от
собствените им мисли. Но чудесата се случват, когато повтаряме позитивни утвърждаващи
послания колкото е възможно по-често - или поне по-често отколкото повтаряме
притесненията си. По този начин негативните ситуации започват да се трансформират и нещата
се обръщат в наша полза, независимо какъв е проблемът.
По това време от живота си наистина полагах усилия да се фокусирам върху позитивни
утвърждаващи послания, но ми беше трудно да поддържам тази практика, докато се чувствах
толкова тревожна. Тогава научих нещо много важно: утвърждаващите послания заедно с
подходящите действия са ключът към успеха. Когато най-сетне приех факта, че трябва да си
намеря работа и започнах да търся работа, изведнъж усетих, че работя в сътрудничество с
Живота. И тогава обстоятелствата започнаха да се променят. Повтарях си: Идеалната работа ме
намира като постоянна мантра, и започнах интензивно да търся контакти с хора и компании.
Сега, след като бях изпълнена с тази решителна и фокусирана нагласа, започнах да
установявам, че Животът ми предоставя ресурсите, хората и възможностите, от които имах
нужда, за да обърна ситуацията.
- Ако имаме желанието да работим за промяна на съзнанието си чрез промяна на мислите си,
но и да действаме по подходящ начин, тогава ще сме в състояние да си изградим нов живот,
който ще бъде далеч по-разкошен, отколкото каквото и да ни предостави лотарията - усмихва
се Луиз. - Тогава, когато достигаме нови нива на успех, ние ще сме в състояние да ги
поддържаме, защото вече сме променили съзнанието си и нашата система от вярвания е
обновена. Щастието не идва от богатството. Ако не обичаш себе си, ако не можеш да
прощаваш, ако не можеш да си благодарен, парите няма да ти помогнат. Просто ще разполагаш
с повече слуги, на които да крещиш.
Има съвсем прости стъпки, които всеки човек може да предприеме, за да разтвори навиците
около лошото си финансово здраве. Първо, фокусирайте се върху чувството, че заслужавате и
че сте достойни за изобилие - по този начин привличате благосъстояние в живота си. Можете
да използвате утвърждаващи послания като:
Аз с благодарност приемам цялата добрина, която имам в живота си в момента.

Животът ме обича и ми предоставя необходимото.
Доверявам се на Живота, знам, че той се грижи за мен.
Заслужавам изобилие.
Животът винаги ми осигурява всичко необходимо.
Изобилието навлиза в живота ми по най-невероятен начин всеки ден.
Доходите ми непрекъснато нарастват.
Преуспявам накъдето и да се обърна.

Изберете си едно или две от тези послания и си ги повтаряйте през целия ден. Напишете ги
няколко пъти на страница от бележника си или на отделни листчета, които да окачите у дома
си или в офиса и си ги повтаряйте всеки път, когато се погледнете в огледалото.
Писането е прекрасен начин да постигнете мъдрост и прозрение. Затова отделете си известно
време и изследвайте следния въпрос в дневник или в тетрадка: Кой навик трябва да разтворя, за
да си създам финансовия живот, който желая?
Ако си отделите известно време, за да изследвате този въпрос, може би ще откриете, че
живеете „в бъдеще време", фокусирани повече върху хубавите неща, които може да се случат,
а не върху действителността на онези неща, с които е необходимо да се занимаете в момента.
Или пък може би е необходимо да осъзнаете, че продължавате да харчите импулсивно, докато в
същото време не сте в състояние да се справите с разходите, които вече сте направили.
И накрая, определете една най-важна стъпка, която трябва да предприемете, за да подобрите
финансовото си здраве. След това се фокусирайте върху това едничко действие - то може да е
нещо, което досега сте избягвали - и предприемете някаква стъпка в рамките на следващите 24
часа. Може би е нужно да платите сметките си, да подадете данъчна декларация или да
престанете да използвате кредитните си карти. Или може би е необходимо да се разровите в
обявите за работа, която на първо време ще подпомогне финансово домакинството, а по-късно
да потърсите по-удовлетворяваща работа. Запомнете: когато утвърждавате намеренията си и се
залавяте за работа, вие привличате енергията на Вселената, подканяте Живота да ви прегърне.
(Ако не сте сигурни каква стъпка да направите, помолете за съвет доверен приятел или човек от
семейството - някой, който ви познава добре и изпитва към вас най-добри чувства.)Веднъж, по
време на един семинар, приканих участниците да задават въпроси по темата: Къде сме заседнали
по отношение на грижата за самите себе си? Една жена на около 45 години веднага грабна
микрофона и започна да ни разказва за изпълнения си с драма живот. Изглежда, че всеки път,
когато се справяла с един проблем, нова криза я връхлитала. Последната беше свързана с
работата й. Била несправедливо обвинена в тормоз на колежка и беше силно стресирана, че
може да загуби службата си.
Когато слушах как описва ситуацията с подробности, можех със сигурност да направя
извода, че по-голямата част от енергията й е впрегната в проблема, а не в решението му. По
някое време я прекъснах и й предложих да опита нещо различно. „Защо не започнеш да
преобръщаш нещата, като промениш езика си?" Например, би могла да започнеш със следните
утвърждаващи послания: Наслаждавам се на мирно разрешаване на този проблем. Неудобната
ситуация в работата се променя бързо в положителна и всички се чувстват доволни от резултата.
Или: Аз освобождавам цялата драма от живота си и сега получавам енергия от спокойствието.
„Не бих могла да направя това - изпищя тя с видимо раздразнение в гласа. - Колежката ми е
идиотка и интригантка!"
В продължение на няколко минути танцувахме танца на егото: аз се опитвах да открия
пролука във възбуденото й съзнание, която да й помогне да погледне към ситуацията от нов
ъгъл, а тя се мъчеше да ме убеждава защо това няма да подейства. Тази ситуация ми беше
позната: жената беше свикнала да получава енергия от драмата си. В миналото навярно бих
посветила много време, опитвайки се да я накарам да промени съзнанието си. Но вече знаех, че
трябва да я оставя да греши и да си задава въпроси, докато стане готова да промени гледната си
точка. Сведох благосклонно глава и преминах към друга тема.
Луиз обяснява:
- Нерядко хората не са готови за промяна. Можем да ги стимулираме в процеса на
собственото им израстване, но в крайна сметка те сами трябва да свършат основната работа. Не
бива да изискваме от хората да правят нещо, което не са в състояние да направят, или да бъдат
такива, каквито не могат. Винаги съм казвала, че не съм търговец. Аз не съм тук да продавам
начин на живот. Ако искаш да дойдеш и да научиш нещо от мен, ще съм щастлива да ти го дам,
но няма да те принуждавам да си променяш съзнанието. Това си е твоя привилегия. Ти имаш
свободата да вярваш в каквото желаеш и ако искаш да научиш нещо за собственото си
благополучие - добре, но ако не, постъпвай както намериш за правилно.
Всички ние сме подвластни на силата на собственото си съзнание. Всеки проблем се заражда
на нивото на ума. Твоето съзнание не може да промени ситуацията, в която живее другият
човек; неговото съзнание трябва да се промени. Жената от твоя семинар ще продължи да

привлича драма в живота си, докато не разбере, че самата тя създава тези драми. Именно
нейните мисли и вярвания причиняват проблема. Не другите около нас - ние оформяме
собствения си свят.
Може би някой ще каже, че нашите утвърждаващи послания са наивни, глуповати или че не
действат. Всъщност те наистина действат. Просто трябва да се използват последователно.
Мислите ни пряко влияят на преживяванията в живота ни. Ако изпаднем в житейска криза,
трябва да се опитаме да преобърнем навиците, да започнем да използваме мислите и енергията
си по по-продуктивен начин. Утвърждаващите послания ни помагат да се насочим в нова
посока и да се фокусираме към по-добър изход.
„Ключът е в това да усетим, че приближава проблем и да се спрем, вместо да се оставим да
ни засмуче драмата на момента - отбелязва Луиз. - Трябва да си кажем: „0, виж какво аз
причинявам на себе си. Не става въпрос за другия човек. Става въпрос за мен. Какво мога да
направя точно сега, за да променя енергията?" Ние контролираме как ще отговорим на дадените
обстоятелства и как да реагираме. Винаги трябва да помним, че целта в живота е да се
чувстваме добре, колкото можем по-добре.
Що се отнася до жената от семинара, в крайна сметка наистина можех да я оставя да извърви
собствения си път на осъзнаване. Но, питам аз Луиз, как да постъпим в случая, когато сме
интимно свързан с друг човек, който не е готов да се промени. Например, вечно негативно
настроен остаряващ родител, или брачен партньор, който не върви по същия път на
себеоткриването. Как може да се сключи мир при такава ситуация?
- Преди много години работех с ХИВ-позитивни хора. Установих, че много от тях са били
изоставени от родителите си. Напълно изоставени. В момента, в който родителят установи, че
детето му е хомосексуалист, то бива прогонвано от семейството. Една от основните причини за
това била какво ще кажат съседите.
В такива случаи казвах на мъжете, с които работех, да използват следното утвърждаващо
послание, което споменах и по-рано: Имам npeкpacнu, хармонични взаимоотношения с всички в
семейството ми, най-вече с майка ми (обикновено тя беше фигурата, с която тези хора имаха най-
много проблеми)
Предлагах им да повтарят това утвърждаващо послание по няколко пъти през деня. Всеки
път, когато се сетят за майка си, те трябваше да повтарят утвърждаващото послание. Да, на
фона на факта, че са били изоставени от семействата си, това определено не беше съветът,
който очакваха да чуят. Но без изключение, след три до шест месеца постоянно използване на
това утвърждаващо послание, майката се съгласяваше да дойде на среща със сина си.
- Наистина ли? - питам аз трогната.
- Да. - Луиз спира за момент, за да преживее отново спомена, и виждам как очите й се
пълнят със сълзи. - И когато майката се появяваше, ние ставахме на крака и я посрещахме с
бурни овации. За нас това беше изключително важно. Беше толкова целебно! Беше по-трудно
да привлечем таткото, но майката се появяваше и установяваше, че тези „хомосексуалисти" й
дават толкова много любов.
Човек би казал, че е налудничава идея едно утвърждаващо послание да постигне нещо в
толкова трудна ситуация. Какво би могло да направи? Как би могло да повлияе на поведението
на друг? Не зная. Посланието отлита в ефира и вместо човек да поддържа в главата си кълбо от
ужасни мисли за семейството си, той започва да създава ментално пространство, в което
съществуват хармонични взаимоотношения. Не зная как действа всичко това. Мисля, че е
загадката на Живота.
Ако упорстваш продължително време да утвърждаваш, че имаш хармонични
взаимоотношения с шефа си, със съседа, с колега или с отчуждил се член на семейството, ще
се убедиш, че методът работи - продължава Луис. - Заобикаляш проблема и говориш за онова,
което искаш, все едно, че то вече се е случило.
Ама майка ми се държеше ужасно с мен! - не трябва повече да се занимаваш с този спомен,
защото така му придаваш сила. Вместо него оставаш фокусиран върху целта. А ние дори не
казваме, че майката трябва да се държи по определен начин. Просто казваме, че ти се разбираш
прекрасно с всички в семейството, включително с майка си, и след това оставяш Животът да
измисли как да сглоби нещата. Необходимо е да продължаваш да отправяш утвърждаващото

послание всеки път когато се сетиш за този човек или проблем. Колкото по-трудни са
взаимоотношенията, толкова повече трябва да упорстваш с утвърждаващото послание.
- Когато се случат такива неща - когато се измъчваме от лоши взаимоотношения с човек от
семейството или се усетим съсипани от неочаквана новина като диагноза за тежка болест или
загуба на работа - кой е най-бързият начин да се възстановим?
- Преди всичко, ти трябва да преживееш първоначалната си реакция. Изживей чувствата си.
Когато говоря за използване на утвърждаващи послания, аз не искам да внушавам, че трябва да
ги използваш, за да избегнеш преживяването на чувствата си.
- Това е изключително важен момент - отбелязвам аз. - Твърде често виждам хора, които се
мъчат да използват утвърждаващите послания като начин да „подсладят" или да избегнат
истината, като че ли те се опитват да потушат емоциите си чрез разума. Но когато човек
използва разума си като господар на сърцето, той поставя себе си в неизгодна позиция.
Чувствата всъщност осигуряват ценна информация.
Ако се чувствате смазан от работата, определено би било полезно да отправяте следното
утвърждаващо послание: В работата се чувствам cnoкoeн и невъзмутим. Но то също би могло да
е и признак, че трябва да престанете да поемате допълнителни ангажименти. Или ако се
чувствате самотен в брака си, бихте могли да поддържате мисълта за хармонични
взаимоотношения, но също така може би е добре да седнете с партньора си и да поговорите за
нещата, които се случват помежду ви. Чувствата ви дават информация какво е наред и какво не
е наред в живота ви. Сетне те могат да ви насочат в посока към промяна. В крайна cметка,
именно балансът между разум и сърце създава алхимията, която осъществява вашите утвърждаващи
послания.
- Когато се запиташ какво става и си си дал възможност да го почувстваш, трябва да
измислиш как да се измъкнеш от неудобното душевно пространство час по-скоро - казва Луиз.
- Същността на този момент е най-важната точка на сътворението. Точно сега. Всяка мисъл,
която се заражда в главата ти, и всеки избор, който правиш в този момент, формират бъдещето
ти. Затова трябва да се стремиш мислено да бъдеш на правилното място. Наистина важен
момент.
- Значи, вместо да изпадаме в песимизъм, ние трябва час по-скоро да се изпълним с надежда?
- Не. Според мен, надеждата е още една пречка. Като казваме: „Надявам се", всъщност
имаме предвид: „Не вярвам". Все едно, че поставяте желанието си в някакво далечно бъдеще и
вярвате, че може би един ден то би могло да се сбъдне. Това не е позитивно утвърждаващо
послание. Позитивното утвърждаващо послание е фокусирано върху настоящето. И след това
трябва да се отпуснеш.
- Да се отпусна?
- Да, отпускаш се. Не се измъчвай. Когато няма какво повече да направиш за дадена
ситуация, просто се отпусни, тъй като си се вкопчил в миналото и в спомените, които отнемат
твърде голямо пространство в съзнанието ти. Затова определено използвай утвърждаващи
послания и ги повтаряй непрекъснато - опитай се да намериш едно или две, които наистина те
успокояват и ги повтаряй и повтаряй. И ако можеш да работиш с огледалото, това помага
много, защото по този начин наистина се свързваш със себе си. Погледни се в огледалото всеки
път, когато имаш възможност, и си кажи: „Преодоляваме това. Обичам те, аз съм до теб".
Развалям магията на момента, изправям се и предлагам да се видим по-късно същия ден след
срещата на Луиз с читатели - два часа, през които стотици почитатели от целия свят ще се
наредят на опашка за снимки и автографи.
Поставям записките си в чантата и се обръщам към Луиз с един последен въпрос:
- А какво ще кажеш за нещата, които не можем да контролираме, дребните малки камъчета,
които натискат копчетата ни и ангажират съзнанието ни през целия ден? Например, гадничко
писмо по електронната поща или коментар от завистлив колега - как се справяш с такива
случки?
- Лесно е - отговаря тя с игрива усмивка. - Вече не проявявам любопитство към неща, които ще
ме разстроят.
Да не се оставяте да бъдете въвлечени в драмата на нечие чуждо съзнание - ето това е навик,
който заслужава да бъде разтворен.
ГЛАВА ШЕСТА
Красотата на мъдростта
Топъл ноемврийски ден в Тампа. Луиз току-що е приключила приветствието си към повече от
трите хиляди участници на конференцията „Аз мога да го направя", организирана от „Хей
Хаус". Стоя в дъното на залата и наблюдавам как правостоящите избухват в аплодисменти,
когато тя обявява, че е навлязла в деветото си десетилетие и досега то е най-хубавото в целия й
живот. Наистина вдъхновяващ момент.
На път за хотела оглеждам Луиз. Уникално съчетание на простота и елегантност - облечена е
в намачкана риза на цветя и плътно прилепнал клин. Тя излъчва енергията на младостта,
красотата и мъдростта на зрялата личност.
Когато влиза в хотелската си стая, Луиз веднага отваря вратите на балкона и аз усещам как
нежният бриз гали кожата ми, докато се оглеждам за място да седна. Настанявам се във
фотьойл с висока облегалка, кръстосвам крака и се наслаждавам на невероятния огромен букет
- лилии, лалета, слънчогледи и малиново-червени рози - в центъра на ниска масичка в средата
на стаята. - Цветята са подарък от един човек, който имаше нужда от помощта ми миналата
седмица - усмихва се тя. - Те ме правят толкова щастлива.
Докато приготвя чай в кухненския бокс, Луиз споделя вълнението си, че е намерила черен
кадифен калъф за айпада си - последен писък на технологията, на който тя се наслаждава от
сърце. Дори и на 84 години, тя е вечната ученичка! Толкова се възхищавам на нейното
любопитство и жажда за знания.
Питам я как е възможно да изглежда и да се чувства толкова добре на тази възраст - каква е
тайната й?
- Ами, според мен това е свързано с любовта към самия себе си, любовта към тялото ти и
спокойното приемане на процеса на остаряване. С нищо на този свят не можеш да се справиш
добре, без на първо място да обичаш себе си. Когато обичаш себе си, ти се грижиш за тялото си
и внимаваш с какво го подхранваш. Също така внимаваш как избираш да мислиш.
- Значи, ако старателно практикуваме онова, за което вече говорихме в тази книга, на нас ще
ни е много по-лесно докато остаряваме?
- Да. Животът стана много по-лесен за мен, защото се научих как да планирам
преживяванията си. Моите позитивни послания вървят пред мен, изглаждат пътя. Аз
предварително си набелязвам какво бих искала да ми се случи в бъдеще. Съвсем прост пример:
днес трябваше да свърша три покупки в магазините и затова отправих следното утвърждаващо
послание: Това е един прекрасен ден и всяко преживяване в него е радостно приключение.
И наистина, във всеки един от трите магазина заварих приятни продавачи, с които
разговаряхме приятелски. С една от продавачките се смяхме от сърце за нещо съвсем глупаво.
Всяко от тези преживявания беше малко, но все пак приятно приключение. Част от мъдростта
на възрастния човек е да намира радост и в най-простите ситуации. Когато живеем живота си
пълноценно, за нас и дребните неща в живота са прекрасни и важни.
Отбелязвам, че когато остаряваме и губим приятели и близки, изглежда, започваме повече да
ценим връзката си с другите, дори и този вид връзка, за който Луиз говори в дребните
ежедневни ситуации.
- Можем да се изпълним с огорчение и вследствие на някои обстоятелства. Можем да
изберем да потънем в скръб, когато загубим любими хора ши можем да изберем да протегнем
ръка към други хора, които да запълнят празнината.
Колкото повече опознавам Луиз, толкова повече си давам сметка колко е ценно да изградиш
навици за поддържане на хубави мисли в по-ранен етап от живота си. Когато тя говори за своя
подход към живота, става ясно, че е инвестирала много време и енергия за контролиране на
съзнанието си. В резултат на това тази инвестиция й е дала далеч по-позитивно отношение към
остаряването. Нейният стремеж да живее целенасочено, с конкретни намерения, й носи големи
дивиденти - година след година.
- Не ме разбирай погрешно - признава Луиз. - Аз се изправям пред същите
предизвикателства като повечето хора на моята възраст - бръчки, напълняване, вдървеност на
ставите, и, разбира се, младите мъже вече не се заглеждат по мен. Но няма смисъл да се

измъчвам за неща, които не мога да променя. Всички ние остаряваме. Аз просто съм взела
решението да се грижа за себе си и да се обичам каквото и да става.
- Храня се добре. Избирам храни, които са добри за тялото ми, храни, които ме подкрепят.
Стремя се да ограничавам нещата, които изтощават тялото ми или не ме подкрепят. Освен това
се подлагам на акупунктура и кранио-сакрална терапия 2 веднъж месечно за общо укрепване. И
правя всичко възможно да избирам мисли, които ме карат да се чувствам добре. Това е
големият урок, който ще продължавам да повтарям: Мислите ни или ни карат да се чувстваме
добре, или ни карат да се чувстваме зле. Не толкова събитията, а мислите ни за тях.
- Тоест не става въпрос за бръчката, а за мисълта за бръчката?
- Точно така. Бръчката просто си е там. И тя е там за всички. Ти не си единственият човек,
който има такава бръчка. Глупаво е да се чувстваш нещастен за такова нещо. Ние искаме да се
наслаждаваме на всяка фаза от живота колкото може повече.
- Като говорим за бръчките - вмятам аз, - хайде да поговорим за тялото. Ти каза, че тайната
на отличната ти форма на 84 години се дължи на това, че обичаш себе си и тялото си. Но ако си
жена със свръхтегло от 25 килограма, която мрази онова дебело същество от огледалото? Как
ще гледаш на себе си и ще казваш: „Обичам те", когато наистина не харесваш онова, което
виждаш?
- Е, именно в това е ключът към всичко, което правим - отговаря Луиз. - Както казах преди,
вече не работя само върху един проблем, върху една тема. В началото на кариерата си
действително работех по индивидуални проблеми като отслабването например. Но в един
момент установих, че ако успея да накарам клиентите си да заобичат себе си, вече няма нужда
да работим върху отделни проблеми. Любовта към самия себе си е основният проблем за
всички и за всичко. А за мнозина е трудно да приемат или признаят, че нещо може да е толкова
просто.
Жената с наднормено тегло, за която говориш, може да си мисли, че проблемът й е в
килограмите, но това изобщо не е нейният проблем. Омразата към себе си - това е проблемът.
Ако можем да стигнем до дъното на нагласата й или да я убедим да започне да практикува
утвърждаващи послания, които ще я подкрепят при изграждането на добри взаимоотношения с
тялото, то би поставило началото на процеса на изцеление.
След кратка пауза тя продължава.
- Вярно е, че понякога трябва да пригодиш диетата си, така че да съответства на тази нова
практика. В днешно време повечето от нас знаят, че захарта има пристрастяващо действие и не
е добра за тялото. Пшеницата и млечните продукти също създават проблеми на мнозина. Ние
трябва да приемаме храни, които подхранват и зареждат и тялото, и съзнанието ни. Чудесно е
да изричаш правилните утвърждаващи послания, но ако се тъпчеш с кофеин, захар,
нездравословни храни, ще ти е много трудно да фокусираш съзнанието си върху каквото и да е
било, още по-малко върху позитивни послания. Ако човек е отрасъл с нездравословна храна,
може би ще има нужда от помощ, за да се ориентира какво означава здравословната диета. Аз
нямах никаква представа за доброто хранене, преди да ми поставят диагнозата „рак". Тази
диагноза ме подкани да разбера от какво има нужда тялото ми. Дори и сега продължавам да
следя новостите, свързани със здравето и изцелението.
Определено оценявам значението на добрите грижи за тялото, докато остаряваме. Подобно
на много други хора, и аз съм изчела купища книги, уебсайтове и изследвания в стремежа си да
науча колкото е възможно повече за диетите, физическите упражнения и видовете храни и
хранителни добавки. Съществуващата информация е като огромен лабиринт и е много лесно да
се объркаш. Обществото ни харчи милиарди долари за книги и продукти за съхраняване на
младостта, за членски карти в клубове за здравословен начин на живот, за диети в търсене на
вярната формула за изграждане на оптимално здраве... Въпреки всичко броят на хората с
наднормено тегло непрекъснато расте и като цяло здравето на обществото се влошава.
През последните няколко месеца се бях фокусирала точно върху идеята, за която говори
Луиз: преди всичко любовта към мен самата и към моето тяло. Стремях се да позволя на тази
любов да ме води в посоката на мъдри избори, които подкрепят емоционалното и физическото
ми здраве. От опита си установявам, че това работи. Тъй като съм изградила силна връзка с
тялото си, аз по най-естествен начин съм привлечена към правилните храни, видове
2 Мануална терапия, при която се въздейства върху определени точки на черепа, гръбначния стълб и кръста. - Бел. ред.
упражнения, форми на грижа за себе си и дори инструктори по поддържане на добро здраве.
Да, сега наистина знам, че всичко започва с любовта.
- Да храниш тялото си добре е изключително важно за грижата за себе си - продължава Луиз,
- особено когато остаряваме. Правилната храна ще подкрепя естествените промени, през които
всички преминаваме, докато остаряваме. Ако си в менопауза, например, и не храниш тялото си
с правилните храни, на организма ти ще му бъде много по-трудно през този период. Ако обаче
подбираш да се храниш с подходящи белтъчини
u много зеленчуци (ако е възможно органични), докато изричаш утвърждаващи послания
като: Това е cnoкoeн и лесен период от живота ми, аз съм приятно изненадана от това колко лесно
се адаптира тялото ми към менопаузата или Спя много добре през нощта - ще установиш
огромната разлика.
-А какви утвърждаващи послания би предложила за мъжете или жените, които трябва да
заобичат тялото си, но не харесват онова, което виждат в огледалото?
- Те биха могли да започнат с послания като:
Тялото ми е добър мой приятел;

ние живеем в npeкpacнo разбирателство.
Аз се вслушвам в посланията на моето тяло и вземам необходимите мерки.
Аз изучавам как функционира тялото ми и какви са неговите хранителни нужди за оптимално здраве.
Колкото повече обичам тялото си, толкова по-здрав/а се чувствам.
Тези утвърждаващи послания ще ти помогнат да започнеш. А ако наистина искаш да се

чувстваш по-дълбоко свързан с мъдростта на тялото си, трябва да си създадеш навика да се
гледаш в огледалото всеки ден и да му говориш като на скъп приятел. Изричай:
Здравей, мое тяло, благодаря ти, че си толкова здраво.

Днес изглеждаш npeкpacнo.
За мен е радост да те обичам, за да постигнеш идеално здраве.
Имаш най-красивите очи.
Обичам красивите ти форми.
Обичам всяка твоя част.
От опит съм се убедила, че като говорите на тялото си по такъв любящ начин, вие
заглушавате критичния глас, който ви съди безмилостно. През годините в книгите на Луиз
много съм чела за използването на утвърждаващи послания, за да обикнеш тялото си, но когато
за първи път я чух да говори за използването им, аз бях трогната от топлината и дълбокото
чувство в гласа й. Тя не просто изричаше думите, тя използваше тон и интонация,
предназначени за мил, любим приятел.
Когато аз самата започнах да практикувам тези утвърждаващи послания, отношенията ми с
моето тяло се промениха радикално. Усещах как духът на думите прониква в сърцето ми.
Всеки ден, когато се поглеждах в огледалото и говорех нежно на себе си, усещах как грубите
ръбове на строгата, сурова преценка полека лека се изглаждат с всеки изминал ден. Наистина
усещах как тялото ми вместо враг, с когото водя война, бавно се превръща в скъп приятел.
Успехът се постига, ако това се практикува постоянно.
- Да, да, да - потвърждава Луиз. - Всичко е в практиката. Избери си утвърждаващи послания,
които са ти най-приятни, и започни оттам. Трябва да знаеш, че твоите утвърждаващи послания
създават нови условия и ситуации за теб и тези навици ще променят живота ти. Щом сме могли
да изградим навика да се самоунижаваме, можем да изградим също и навика да се подкрепяме!
- Така че отново да повторим простичката истина: най-мощните стъпки са малките, прости
стъпки, които започват със собственото ни мислене. И да продължаваме да практикуваме -
непрекъснато.
- Точно така. И докато практикуваш, трябва да потърсиш малкото нещо, което ти показва, че
принципът действа - доказателство, че съзнанието ти се променя. След това се фокусираш
върху този успех, което ще ти даде вдъхновението да продължиш.

Ти самата вече си го правила, Черил. Правила си нещо, което отначало ти е изглеждало
глупаво - работата с огледалото, например - но след това си започнала да виждаш резултатите.
Ти описа това твое преживяване в последната си книга. А откакто работим заедно, отново
виждам, че се случва с теб. Заниманията ти с Пилатес са добър пример.
Луиз е права. По време на една от по-ранните ни срещи тя ме покани да посетя курс по
Пилатес и тъй като отдавна ми беше любопитно да видя какво представлява, се съгласих да
пробвам. От осем години вдигах тежести, но донякъде бях отегчена от рутината и исках да
намеря нещо ново, за да го добавя към упражненията си. Толкова много ми хареса сеанса с
Луиз, че когато се върнах вкъщи, аз издирих инструктор и започнах да ходя всяка седмица на
курс по Пилатес.
Не след дълго установих, че съм постигнала напредък - открих мускули, които никога не съм
знаела, че съществуват, и усещане за вътрешна сила, която ме караше да се чувствам по-
стройна и по-жизнена. Това бяха външните признаци и те ми говореха, че заниманията ми
дават резултати, но именно успехът, който чувствах отвътре, ме караше да продължавам.
Всеки път, когато инструкторът ме караше да застана пред огледалото, за да мога да
наблюдавам фигурата си, аз тихичко повтарях позитивни утвърждаващи послания към тялото
си, докато изпълнявах упражненията: Обичам те, мое скъпо тяло, за това че ме подкрепяш; Ти си
толкова красиво тяло; Благодаря ти, че днес си толкова гъвкаво и услужливо; Прекрасно е да
наблюдавам твоята сила и грация. Не само давах сила и тонус на външните си мускули, аз
изграждах важни вътрешни мускули. Ежедневната ми работа с огледалото и фокусирането
върху любовта към мен самата ме отведоха до нещо, което беше чудесно и благотворно за
тялото ми.
- Не е ли интересно как системата Пилатес се появи в живота ти? - пита Луиз. - Беше лесно и
без усилия. Ти започна да фокусираш вниманието си върху любовта към тялото си и Пилатес
просто се появи на хоризонта.
- Мисля, че душевното ми състояние беше точно такова, - както го описваш - отговарям й аз
с усмивка. - То привлича точно това, от което имаме нужда, и този, от който имаме нужда, в
точния момент. Сега ходя на Пилатес три пъти седмично с огромно удоволствие!
- Важното е, че ти с готовност прие да опиташ нещо ново - усмихва се Луиз. - Дори и в
началото да ти е било неприятно, исках просто да опиташ. И ако беше казала, че не ти харесва,
всичко щеше да е наред. Трябва да изпробваме нови неща, за да разберем кое е добре за тялото
ни. Правиш една стъпка, след това правиш още една и след това още една. Когато започна, ти
беше ей някъде там, в далечината, а сега си тук. - Тя потупва масата с пръст. - Когато се
фокусираш върху малките стъпки, които правиш, вместо върху крайния резултат - и видиш, че
това работи - ти се чувстваш добре и продължаваш да привличаш към себе си точно онова, от
което имаш нужда, за да отидеш там, където искаш.
Пробваме нещо, виждаме резултатите, установяваме, че перспективата ни се е променила за
добро и това ни стимулира да продължаваме. Всъщност няма никакво значение откъде
започваш - важното е, че желаеш да започнеш. Виж, много хора ще кажат: „Това са глупости!
Това са пълни глупости!" И нищо не можеш да направиш, ако смяташ, че това са глупости.
Харесва ми посланието на Луиз, че човек трябва бавно, без да бърза да изгради нови навици
за любов към самия себе си. Навремето се ядосвах и се чувствах победена, тъй като винаги се
съсредоточавах върху постигането на крайния резултат, а не се наслаждавах на самото
пътуване към него. Преди години споделих с една приятелка, друга една мъдра възрастна жена,
желанието си да развия бизнес с изнасяне на лекции. Опитвах се да развивам бизнеса си от по-
малко от една година и бях разочарована от резултата, защото все още не можех да
организирам платена лекция. Един ден споделих с нея отчаянието си, че много дълго време ми
отнема да стигна там, където искам.
„Ех, вие, днешните деца - поклати глава моята приятелка. - Искате светкавично да
постигнете успех. А къде е радостта от овладяването на занаята? Седни и се успокой, момиче.
Така пътешествието ще ти бъде много по-интересно."
Искрено се опитах да се отпусна и да последвам съвета й. Въпреки това, година по-късно аз
отново крачех нервно напред-назад из кухнята и се оплаквах на съпруга си колко дълго време
ми отнема да изградя консултантската си практика - съвсем нова професия, с която се
занимавах от година и половина.
Посланието на Луиз попадаше на добре подготвена почва и аз знаех, че това е важно. Нашата
култура ни тласка да се фокусираме върху постигането на бърз краен резултат - да отслабнем с
пет килограма за една седмица или да се сдобием с плосък корем за един ден, като приемем
правилната хранителна добавка, съдържаща фибри. Стремим се към голям успех, големи
промени, големи резултати веднага!
- Да - съгласява се Луиз. - Големи, големи, големи... и много страдания в процеса на
постигането им. А ние искаме да се наслаждаваме на онова, което правим. Вместо да се
фокусираме върху изцелението на даден проблем, ние трябва да се фокусираме върху
осъществяването на малки, позитивни промени, които ни карат да се чувстваме по-добре в
самото придвижване към целта. Това ни помага да се обичаме, да обичаме телата си и прави
процеса на промяна по-лесен и по-приятен - малките, позитивни промени.
Моля Луиз да поговорим още по темата за остаряването. Питам се за какво най-много се
тревожи, докато остарява.
- Е, някои хора се притесняват за това, че губят младежкия си вид. Но преди години аз се
тревожех да не загубя умствения си капацитет. Може би поради някаква причина в ранното ми
детство този страх е бил насаден в съзнанието ми. Отдавна вече го няма, а днес знам
достатъчно, за да поддържам ума си в добра форма с хубави мисли и добро хранене. Когато в
диетата ти цари пълна бъркотия, ти си просиш неприятностите в процеса на остаряване.
Загрижеността ми сега е обърната към здравето ми - да не го загубя. Именно затова добре се
грижа за себе си.
Всички ние се изправяме пред различни предизвикателства, когато остаряваме. Когато
наближавах петдесетте си години, аз често пъти се вглеждах в огледалото u се чувствах тъжна
или разстроена, когато забелязвах новите си бръчки или повяхващата си кожа, но това, което
ме тревожеше, беше нещо друго - идеята, че губя енергията си. Винаги съм била жена с
огромна енергия, която се гордее, че постига целите си и че успява да свърши хиляди неща
както у дома, така и в офиса. Когато установих, че енергията ми намалява, отдадох това на
годините и започнах да се притеснявам. Това ли беше началото на края? Ще трябва ли да
работя още по-усърдно, да се храня по-добре и да правя физически упражнения, за да
поддържам високо ниво на енергията си? Или пък да се предам на реалността, че всички ние
намаляваме темпото, когато остаряваме?
През последната година представата ми за енергия се промени. Да, трябва да се подкрепям с
добра грижа за себе си, но също така трябва да приема подаръка, който ми дава възрастта:
самообладанието да намаля темпото, така че да мога да използвам енергията си по по-
целенасочен начин. Възрастта и опитът ми разрешават да използвам ценната си енергия за
приоритетите, които имат най-голямо значение - грижата за мен самата, взаимоотношенията с
най-важните ми хора, времето, което имам нужда, да прекарвам със себе си за духовното ми
обновление и всички занимания, които хранят душата ми.
Тази нагласа ми помага по-малко да се притеснявам за злободневните подробности на
битието или за тиктакащия часовник. Това е истинският подарък на остаряването. Както и
фактът, че вече много повече ме вълнува идеята да съм отворена към посоката на Живота: да
реагирам на нещата, които се появяват, вместо непрекъснато да се опитвам да направлявам
събитията.
- Най-интересното е, че сега ще имаш по-малко бръчки - казва Луиз и се смее. - Нека да си
признаем: хората, които наистина се тревожат от остаряването и се терзаят за външния си вид,
стават много напрегнати - и се сдобиват сякаш с повече бръчки. Когато се примирим с
остаряването, обръщаме повече внимание на дори най-малките възможности да сме щастливи и
да се чувстваме уютно в кожата си.
Ти вече няма да си на 20, 30, 40 или 50 години - ти ще си на годините, които си достигнала.
Когато разглеждаш снимките си отпреди десет години, ще си помислиш: Боже, изглеждала съм
добре. Но когато си била на тази възраст, със сигурност не си мислела, че изглеждаш
достатъчно добре. Ние изглеждаме по-добре отколкото си мислим и сега трябва да го разберем.
- С времето също така установявам, че съм по-мила и нежна към себе си - вметвам аз. -
Струва ми се, че съм и по-приятна на околните.
- Забелязвам промяната в теб сега, когато работим по тази книга - коментира Луиз. - Онзи
ден излизах от среща и когато се опитах да се върна с колата вкъщи по същия път, по който бях
дошла, пред мен се изпречи камион. Трябваше да обикалям и да обикалям из улиците. Не знаех
къде се намирам. В миналото такава случка би ме подразнила, но сега си казах: „Всичко е
наред, всичко е наред. Виж, ти никога не си минавала по този път, а той бил много добър.
Продължавай да караш, така или иначе ще стигнеш там, където искаш". И изведнъж: „0, ето!
Върнах се на пътя, който ми трябва".
- Винаги ли следиш мислите и действията си, за да правиш корекции? Изглежда поддържаш
огромно любопитство към живота?
- Да, наистина съм много любопитна към живота и това ми е помогнало да остана млада по
душа. Любопитството ми е абсолютно живо. Обичам да посещавам курсове, обичам да уча,
обичам да се запознавам с нови неща. Също така обичам да изслушвам хората - много съм
любопитна към начина, по който говорят на себе си. А колкото повече изслушваме себе си и
правим позитивни промени въз основа на онова, което установяваме, толкова по-интересен
става животът.
Мисля си, че наистина неутолимото любопитство на Луиз е причината, поради която тя
остарява толкова добре. Когато обичаме да учим нови неща, когато се грижим за личното си
израстване и го правим с всяко свое действие, ние оставаме ангажирани към живота -
целенасочено и смислено. Чувстваме се по-близки със самите себе си, с другите и с големия
източник на енергия, наречен Живот. Нещата, изглежда, текат гладко, когато живеем в
съзвучие с духовната си същност, онази вечна част от нас, която не е подвластна на времето.
Питам Луиз какво си казва, докато остарява и тя ми се усмихва широко.
- Вярвам, че съм голямо, силно, здраво момиче с много енергия. Толкова съм доволна, че
имам тази енергия, че мога да живея живота, който имам, и да се наслаждавам на компанията
на прекрасни приятели. Вярвам, че Животът ме обича. Вярвам, че във всеки един момент съм в
безопасност. Вярвам, че само хубави преживявания ме чакат по пътя; благославям хората около
мен и зная, че Животът ме благославя и осигурява благополучието ми. Зная, че всичко е наред
в моя свят.
Също така вярвам, че смехът е по-важен от тревогите за бръчките. Установявам, че все
повече се смея. Все по-малко неща ме притесняват. Впрочем аз се чувствам много по-свободна,
отколкото като дете. Като че ли съм се върнала към състоянието на невинност и това чувство е
божествено. Изградила съм си мироглед, който ми дава възможност да гледам на живота в най-
позитивна светлина. Този позитивен, любящ, благодарен, весел мироглед ме привлича към най-
прекрасния живот - затова казвам, че това е най-хубавото ми десетилетие досега.
-А какво ще кажеш за духовните си убеждения? Каква роля играят те в живота ти днес?
- Това е интересен въпрос. Израснах без каквато и да е било религия и вероятно това беше
едно от най-добрите неща, които са ми се случили. Не трябваше да се отучвам от нещо. Когато
навлязох в метафизичния свят на Църквата „Религиозна наука", нещата придобиха смисъл -
вярата, че всички ние сме израз на Божествения интелект и когато се свържем с този интелект,
ние можем да създадем желания резултат. Навремето много често посещавах църквата и с
огромна радост попивах ученията й. Но днес моята църква е градината. Излизам и работя сред
цветята си - тук намирам спокойствие. Ако чуя, че е дошъл някой прекрасен проповедник или
учител и ще говори пред публика, може да ми се прииска
да го чуя, но вече съм чула достатъчно. Сега го живея.
***
Време е за мен и Луиз да тръгваме за тържеството, организирано от Дей Хаус" за екипа,
ангажиран с конференцията. Но Луиз има още един съвет към мен за здравето и остаряването.
- Ние трябва да си изградим и навика, да се докосваме повече. Всички се нуждаем от повече
прегръдки. Познавам много хора, на които им е трудно да прекрачат разделителната линия
помежду си, но със сигурност можем да даваме повече прегръдки. Прегръщахме се по време на
,Дейрайд"-семинарите и хората винаги се усмихваха повече. Прегръдките ще те поддържат
млада и щастлива. - Казвайки това, Луиз се изправя, приближава се и ме прегръща.
Чувствам силата на ръцете й, усмивката в сърцето й и си мисля: Да със сигурност maкa
остаряването става много по-лесно.

ГЛАВА СЕДМА
Краят на филма
Излизам изпод душа и усещам тежестта на меланхолията да набъбва в душата ми. Изпитвам
някаква тъга, която не мога да си обясня. Сядам на ръба на ваната и се вслушвам в тази тъга -
позволявам й да живее и да диша в мен. Чакам да ми предаде своята мъдрост. С всяко бавно,
дълбоко вдишване отговорът започва да изплува. Вече се усеща пролетта и зимният ми период
на писане е към края си. Почти е дошло време да се сбогувам с тази книга.
Зная какво се случва обикновено. Когато наближава краят на някоя книга, аз имам навика
едновременно хем да се втурна към финала, хем да забавя, за да вкуся по-добре процеса и да му
се насладя. Това е последната глава, а завършването е винаги горчиво-сладко. Но има и нещо
друго...
Освен всичко друго, тревожа се за един скъп приятел, който е сериозно болен. Страхувам се
за него, за себе си, за нас. Подсушавам косата си с хавлия, слагам набързо малко грим. Трябва
да се обличам. Аз и Луиз сме във Ванкувър за една конференция и след половин час ще се
срещнем на закуска (а тя винаги подранява). Този път аз имам план.
***
Сядаме на тиха маса в дъното на ресторанта. Ритуалът сега се е превърнал във втора природа:
аз сядам, веднага изваждам айфона си, натискам копчето за запис и отгръщам бележника си.
Когато седя пред Луиз, аз се чувствам малко разтреперана, уязвима. Правя всичко по силите си
да си сдържа сълзите, но се чувствам напълно прозрачна в нейно присъствие. Тя вижда, че
нещо не е наред, но не казва нищо. Просто се вглежда в очите ми и ме изчаква да заговоря.
- Имам скъп приятел, който е сериозно болен - казвам й аз - и се страхувам, че може би
умира. Искам да бъда позитивно настроена, но не мога да не се тревожа дали ще успее да се
излекува или не и не зная как да разговарям с него за това. Зная, че ти имаш богат опит от
срещите си с болести и смърт и просто бих искала да ме посъветваш какво да правя.
- Ти го обичаш - отговаря тя веднага. - И ти превръщаш това в добро преживяване. Когато
хора са сполетени от беда, аз винаги се концентрирам върху няколко неща. Първо, фокусирам
се върху това, което те представляват като личности, а не върху болестта им. Обичам да им
напомням колко са прекрасни - колко забавни, грижовни, мъдри или мили са. Винаги си
припомням любими случки от времето ни, прекарано заедно. И което е най-важно: оставям ги
те да водят процеса. Трябва да уважаваме ситуацията, в която се намират хората. Просто ги
питам как се чувстват и оставям техният отговор да даде посоката, в която ще тръгне нашият
разговор по-нататък.
Докато слушам Луиз, от очите ми руква порой от сълзи и тя бърка в чантата си за носна
кърпичка.
- Hue никога не знаем къде ще ни отведат нашите пътешествия, нали? - отбелязва тя с
усмивка и ми подава кърпичката. - Тежко е, когато такова нещо се случва.
- Зная, че трябва да мислим позитивно, но...
- Но почакай - прекъсва ме тя. - Смъртта не е нещо негативно. Смъртта е позитивна стъпка в
живота. Всички ние ще я направим. Ти си разстроена, защото не би искала приятелят ти да я
направи в този момент.
- Или защото е болезнена - признавам аз.
-Да, важно е да сме сигурни, че любимите ни хора не изпитват болка. Спомням си, когато
майка ми си отиваше. Беше на 91 години и се разболя сериозно. Лекарите искаха да я оперират,
предлагаха една много тежка операция. Аз отказах: „В никакъв случай! Няма да позволя да
карате тази жена да претърпи такова нещо на нейната възраст. Просто й спестете болката".
Това беше най-важното - спестете й болката и я оставете да си отиде спокойно. И точно така
стана. През следващите няколко дни тя губеше и идваше в съзнание. Когато беше в съзнание,
говореше за роднини, сетне потъваше, а когато отново идваше на себе си, разказваше друга
история. Не изпитваше болка, което беше много важно за мен.
Всички ние ще напуснем този живот в един или друг момент, Черил, и аз не мисля, че има от
какво да се страхуваме. Виж, аз не съм отраснала с идеята за ада и вечните мъки. Впрочем, аз
го преживях,... но тъй като не съм расла с тази религиозна концепция, аз не се страхувам от
смъртта. Не мисля, че ще отида в ада. Вече съм минала оттам. - Това беше изречено толкова
простичко: би могло да бъде казано само от някой, който е преживял болезнено минало.
Кимам, усмихвам се и избърсвам лицето си.
- Трябва да преразгледаме огромното разнообразие от неща, които са ни учили за смъртта -
продължава Луиз. - Ако родителите са посещавали църква, пълна с послания за адски огън и
вечни мъки, може би много ще се страхуваш от смъртта. Ще се питаш Бил ли съм достатъчно
добър и aкo не, ще горя ли във вечния aдcкu огън? А ако си мислиш, че ще гориш вечно, тогава
сигурно умираш от ужас само при мисълта за смъртта.
Нищо чудно, че толкова много хора се ужасяват от смъртта. Много религии споделят това
послание в една или друга форма: човек е грешник и трябва да се държи добре, иначе ще си
плати, когато умре. Може и да не гори в адски огън, но ще си плати. Така смъртта става нещо
много страшно.
Мисля си за концепцията за ада и вечните мъки и си припомням преживявания от
собственото си детство. Бях добре запозната с идеята за рая и ада, както и с чистилището или
предверието на ада. Възпитавана бях да вярвам, че човек отива в рая, ако е добър католик,
спазващ религиозните норми, и в ада - ако не го прави. Чистилището и предверието на ада бяха
междинните състояния за онези, които имат нужда от покаяние за греховете си или за деца,
които не са били въведени в тайнството на кръщението.Като малко момиче аз коленичех до
леглото си, преди да си легна и повтарях: Исус, Мария и Йосиф. Повтарях дълго време - колкото
можех да издържа - за да помогна на душите да излязат от чистилището и да отидат в рая.
Ужасяваше ме идеята, че хората са заседнали в място, където се чувстват уплашени и самотни.
За щастие, когато пораснах и започнах да изследвам разнообразието от религиозни и духовни
традиции, аз замених концепцията за ада с личното убеждение, че смъртта е просто преходен
момент, който ни събира всички с нашия Създател в състояние на любов, състрадание и
прошка.
- Страхуваш ли се от смъртта в този етап от живота си? - питам Луиз.
- Не. Не бих искала да си отида точно сега, защото има още неща, които искам да свърша, но
винаги има поне още едно нещо, което бихме искали да свършим - да присъстваме на сватбата
на детето си, да изчакаме да се роди дете или да напишем книга. Освен това имам чувството, че
ние, хората, сякаш пристигаме по средата на филма и след малко си тръгваме, филмът е
безкраен. Ние влизаме и излизаме. Няма неподходящо време или подходящо време, има само
нашето време - наше е времето, когато се раждаме и наше е времето, когато си отиваме.
Мисля си за тръгването по средата на филма и че това е трудната част на смъртта - никога не
е подходящото време да си отидем.
Луиз обяснява: - Аз вярвам, че дълго време, преди да се родим, душата избира да преживее
определени уроци - уроци за любовта едни към други и към нас самите. Когато научим урока
на любовта, можем да си тръгнем с радост. Няма нужда да изпитваме болка или да страдаме.
Знаем, че следващия път, когато изберем да се преродим, ще вземем цялата любов с нас.
Въпросът в такъв случай е как да се помирим с тръгването си по средата на филма.
Проблемът навярно е, че се чувстваме толкова неловко с идеята за смъртта. Не говорим за нея.
Не се приготвяме за нея. Дори не си позволяваме да мислим за страховете и безпокойството си.
Живеем в култура, която абсолютно избягва тази тема. Вместо това чакаме, докато се
разболеем от някоя тежка болест и сме принудени да вземаме важни решения под стрес -
решения, свързани с любимите ни хора или с нас самите - и тогава се чудим защо темата е
толкова плашеща и болезнена.
За да се помирим със смъртта, преди всичко трябва да имаме желание да размишляваме за
нея. Да се изправим с лице към чувствата на неловкост и неудобство, да погледнем страха
право в очите. Когато го направим, откриваме онова, на което ни учи страхът.
Аз определено не обръщах внимание на нищо, което докосва темата за смъртта, докато не
навърших 30 години, когато имах преимуществото съзнателно да премина през процеса на
умиране, заедно с човек, когото обичах. Името й беше Люси и беше на 80 години. Люси имаше
къща, пълна със съкровища, събирани цял живот, мъдър ум и голямо сърце, но не и семейство.
По време на болничен преглед поради оплакването й, че е настинала и я болят гърдите, й
съобщили, че умира от рак. Тя ми се обади и ме помоли да й помогна да подреди делата си.
Първата ми реакция беше: Дума да не става! Нямам намерение да навлизам в това мрачно поле. Но
след последвалия разговор съчувствието и чувството за вина надделяха и аз неохотно се
съгласих.
Това, което се случи през следващите три месеца беше истинско чудо. Двете с Люси
прегледахме едно по едно съкровищата в дома й и обмисляхме на кои конкретни хора да ги
раздадем. Така отблизо се запознах с живота й, с хората и нещата, които тя обичаше, и с
нейните желания, преди да си отиде. Обещах й, да се погрижа да бъде спазена волята й.
Вечерта, преди Люси да почине, имах лекция, след това се върнах вкъщи и бях вече под
завивките, когато нещо ме накара да стана и да пътувам един час, за да отида при нея. Знаех, че
това е случай, в който трябва да се доверя на интуицията си. Когато пристигнах, заварих
приятелката си в безсъзнание, в отделна стая, в компанията на мила, състрадателна медицинска
сестра, която ми каза, че и тя се почувствала по същия начин както и аз самата.
Близо час седях до леглото на Люси и си припомнях инструкциите, които ми беше дала,
когато удари часът. Изговарях ги на глас, докато тя лежеше пред мен. Уверих я, че всичко е
наред и че тя вече може да се пренесе на по-спокойно място. Чувствах ли страх? Да, разбира се.
Но бях също и подготвена.
Докато гледах красивото й лице, тя внезапно се пробуди, погледна ме право в очите, дари ме
с широка усмивка и издъхна. В този момент нещо изключително важно се случи. Аз и смъртта
станахме близки приятелки.
Тази нощ останах до Люси дълго време, след като беше починала, гледах лицето й, ръцете и
безжизненото й тяло и размишлявах над плашещото нещо, което наричаме смърт. Но не бях
уплашена. Вместо това аз се чувствах в безопасност, бях развълнувана по един нежен и дълбок
начин, както и изненадана от това колко естествен се оказа всъщност процесът. Да, щеше да ми
липсва приятелката, но от тази нова гледна точка смъртта не беше онова чудовище, което си
представях - плашило, което трябва да бъде затворено и да бъде освобождавано само в най-
краен случай. Това беше нежното състояние на освобождаване и отдаване, спазването на едно
обещание.
- Значи ти си преживяла смъртта и знаеш, че няма нищо страшно в нея - усмихва се Луиз. -
Оказва се, че е по-скоро красива, отколкото ужасна, когато подходим към нея с любов и
нужното планиране. Може обаче да бъде кошмар, ако не си подготвен.
Преди година, когато добър мой приятел се разболя тежко, аз много мислих за собствената
си смърт. Той беше проповедник и беше толкова добър с хората, които наближаваха края на
живота си. Знаеше точните неща, които да каже и да направи. Имаше прекрасен подход към
смъртта. Но когато дойде неговият ред да си отиде, нещата бяха много различни. Той се
превърна в ужасен досадник. Непрекъснато мрънкаше, хленчеше и се оплакваше, че това не
било както трябва, онова не било както трябва. Ако го изправиш да седне, той искаше да стане
прав; ако го изправиш на крака, искаше да седне. Съвсем скоро никой около него не можеше да
го търпи. Докато наблюдавах какво се случва, се питах защо той не може да направи за себе си
това, което е правил за другите хора.
След кратка пауза Луиз продължава: - Като гледах как моят приятел умира мъчително,
разбрах кой е погрешният начин да става това. Толкова много хора го обичаха, а сега на
толкова много от тях им идеше да го изоставят. Той не ни позволяваше да го обичаме. Мисля,
че беше уплашен и не беше се справил с много неща.
- Предполагам си се замислила как би искала ти самата да направиш своя преход. Как би
искала това да стане?
- Първо, бих позволила на хората да ме обичат толкова, колкото искат. Ще позволя на хората
да се грижат за мен. Ще позволя на хората да го превърнат в прекрасно преживяване. Въпреки
че вероятно аз ще ги успокоявам. За мен това ще е идеалната ситуация: да позволя на хората да
ме обичат, докато в същото време аз ги успокоявам. Или бих искала просто една вечер да си
легна след хубаво тържество и да не се събудя.
Двете се смеем на спокойствието и простотата на тази идея.
- Когато дойде моят ред да си тръгна - продължава Луиз, - бих искала процесът да е
съзнателен и ми се ще да го направя възможно най-удобен. Тъй като преживях това с моя
приятел, взех решение да избера двама души, които да отговарят за моята смърт - единият ще
взема решения, свързани с тялото ми, а другият ще подкрепя емоционалното и духовното ми

удобство. Когато дойде време да си отида, ще имам до себе си някой, който е наясно и се
чувства спокойно при процеса на умиране.
Идеята да изберем хора, които да ни подкрепят емоционално и духовно, както и физически,
когато приближаваме края на живота си, ми се струва изключително мъдра. Колко по-добре би
се почувствал човек като знае, че е в безопасност, настанен удобно, без болка, заобиколен с
хора, които са подготвени да подкрепят неговите нужди и прехода му. Представете си да
обмислите идеалните обстоятелства около смъртта си...
Тъй като ние не разговаряме за смъртта, в края на живота си най-често биваме подхвърлени
на една медицинска система, която може да отговаря за грижите за тялото, но не и за сърцето
или душата. Изведнъж се озоваваме в болницата, където ни ръчкат и подмятат - на произвола
на съдбата и в ръцете на този, който просто се е случил дежурен. Като се чувстваме уплашени и
неподготвени да вземаме интелигентни решения, които почитат емоционалното, физическото и
духовното здраве, ние плащаме високата цена да се лишим от любящата и грижовна подкрепа,
която всъщност заслужаваме.
Желанието на Луиз да планира своя преход е смел, дълбоко смислен акт на грижа за самата
себе си. Когато имаме до себе си очите, ушите и душата на човек, на когото имаме доверие,
можем да стигнем спокойно до края си. Ако сме лишени от това, смъртта може да се превърне
в истинско бедствие. Питам Луиз как е избрала двамата души, които ще помоли да я подкрепят
в края. Има ли някакви определени качества, които е търсила в тях?
- Избрала съм двама души, на които имам доверие, и които да бъдат с мен в края на живота
ми - отговаря тя. - Те знаят какво искам, какво ми е необходимо, за да се чувствам удобно и са
съгласни да изпълнят желанията ми. Познавам ги добре и се доверявам на опита им. Те и
двамата са толкова наясно със смъртта, че не е необходимо да им давам конкретни инструкции.
Единият господин е помогнал на много, много хора да стигнат до края на живота си, а другият
е практик в областта на здравеопазването, който познава добре тялото ми и нуждите на
здравето ми. Наистина мога да им се доверя и това е много важно.
- Искаш за кажеш, че планирането допринася за спокойствието? Изправянето лице в лице
със смъртта намалява страховете ни?Когато работех с ХИВ-позитивните мъже, много от тях
починаха и повечето починаха в мир. Ние разговаряхме за смъртта и заедно се изправяхме с
лице срещу нея. Спомням си един мъж, Дейвид Соломон, който ни позволи да разиграем пред
него собственото му погребение. Той знаеше, че му остават само още няколко дни и дойде на
сбирката ни в инвалидна количка.
Виждам как очите на Луиз се изпълват със сълзи и сега е мой ред да й предложа кърпичка: -
Тогава пред него ние казахме всичките прекрасни неща, които бихме казали на погребение му.
Беше красиво преживяване за всички ни. Искахме последните му дни да са време на
спокойствие, любов и уют. Така и стана.
- Какъв красив ритуал - проронвам аз и се вглеждам в очите й.
- Може би, погледнато отстрани, малко глуповато се държах с тези момчета. Говорех им за
прераждането и им казвах, че отново ще ги потърся в лицата на бебетата. Разигравах сценката
на срещата ни в бъдеще: „Това ти ли си, Дейвид Соломон? Ти ли си там вътре? Върнал си се да
ни видиш, така ли? Толкова си сладък". И те всичките се смееха, смееха.
Питам Луиз дали работата й с тези ХИВ-позитивни мъже е бил за нея специален период
изживяване.
- Беше нещо невероятно. Беше нещо невероятно - повтаря тя. - От астрологична гледна
точка, това беше времето, когато Плутон минаваше през слънцето ми - това за повечето хора е
период на големи трудности, на тежки уроци, свързани със смъртта. Мисля, че получих един от
най-добрите възможни уроци. Бях толкова заета с тези мъже, че не ми оставаше време да се
притеснявам за себе си. И колкото по-простички неща правех, толкова повече те се чувстваха
благодари и ми казваха, че срещите ни са прекрасни.
- Понякога просто седях сред тях, за начало изричах молитва, правех кратка медитация,
избирах някой, който да говори, и когато той свършеше, избирах следващия. И в края на
срещата правехме „целебни триади": един лягаше, друг сядаше до главата му, а трети до
краката му като докосваха тялото на човека пред тях, докато аз водех медитация с музика. И
след това местата се сменяха, така че всеки да има възможност да получи любов. Простите
неща имаха най-голямо значение за тях.
- Имаш ли идея за утвърждаващи послания, които използваш за справяне със смъртта?
- Хората са обвързани с различни убеждения за живота „от другата страна". И в много от нас
се крие изплашено малко дете, което се бои от ада и вечните мъки. Утвърждаващите послания
могат да излекуват тези вярвания, така че на смъртта да не се гледа като на ужасно събитие.
Луиз предлага няколко утвърждаващи послания, които е използвала през годините:
В края на този живот аз очаквам с нетърпение да се събера с любимите си хора от другата страна.
Аз поемам на това пътуване към другата страна на този живот с радост, мир и спокойствие в
душата.
Толкова се вълнувам, че ще се видя с любимите си хора в края на това пътуване.
Виждам само любов и мир от другата страна на сцената на моя живот.
Само добро ме очаква. Аз съм в безопасност, аз съм обичан.
- По-лесно е да си тръгнеш ако се чувстваш спокоен - казва тя. - Ако си тръгнеш с чувството,
че те чака нещо добро, тогава ти не се ужасяваш от смъртта.А тъй като не знаем какво има от
другата страна...
- Точно така, никой не знае. Би било прекрасно хората да мислят и да се подготвят за края на
живота си абсолютно спокойно. Няма значение на каква възраст сме, важно е да имаме ведра и
ясна мисъл за този преход. Колкото до мен, възможно е да надживея хората, които съм избрала
да се погрижат за последните ми часове, но и в този случай съм сигурна, че Животът ще ми
предложи друга възможност. Била съм спасявана от много неща. Преминала съм през какви ли
не житейски перипетии, но винаги съм била спасявана.
- Как си обясняваш факта, че винаги си била спасявана?
- Предполагам, защото ми е предстояло да свърша важна работа. Нещо винаги ме е
закриляло - при това съм от хората, които много често поемат рискове. В края на краищата,
когато протягаш ръка към Живота,
Животът също ти протяга ръка.
***
Луиз определено протяга ръка към Живота. В края на вероятно последната ни среща аз се
чувствам изпълнена с любов и дълбоко удовлетворение от това преживяване. Истинска
благословия е да прекараш толкова много време с подобна изключителна личност! Изпълва ме
съзнанието, че животът ми вече никога няма да бъде същият. Но също така знам и още нещо -
усещам го с цялото си същество: Животът определено ме обича.
Няколко дни по-късно у дома, след като се върнах от Ванкувър, преглеждах бележките си и си
мислех как да завърша тази книга. И реших, вместо да търся най-правилните думи (а понякога
това е най-трудната част от една книга), да се отпусна на течението на Живота и да се оставя
идеалният край сам да ме намери.
Отговорът дойде няколко дни по-късно под формата на съобщение от Луиз по електронната
поща. Тя намерила това свое писмо, писано преди години и изпратено до млад мъж, който
умирал от СПИН. Не би могло да бъде по-съвършено:
Скъпи мой,
ето няколко мои мисли за съвършено нормалния, естествен процес на напускането на планетата -
процес, през който всички ние ще преминем. Колкото по-спокойни сме, преживявайки го, толкова ще
ни е по- лесно. Ето какво знам аз:
Ние винаги сме в безопасност.
Това е само една промяна
От мига, в който се раждаме
ние се готвим да бъдем
отново обгърнати от Светлината.
Настрой се за максимално спокойствие.
Ангелите са около теб.
Те те водят на всяка крачка по пътя.
Какъвто и изход да избереш
той ще е съвършен за теб.
Bcичкo ще се случи
в идеалната последователност на време и пространство.
Това е време за радост и веселие.
Ти си поел по пътя за дома кamo всички нас.
Утвърждаващите послания на Луиз Хей

ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ:
Обичам се и си прощавам.
Прощавам си, че съм позволила на моя (гняв, страх, възмущение или друга негативна емоция) да
навреди на тялото ми.
Аз заслужавам да бъда излекуван.
Аз съм достоен да бъда излекуван.
Тялото ми знае как да се излекува.
Аз се вслушвам в потребностите на тялото си.
Аз храня тялото си с вкусни, здравословни храни.
Обичам всеки сантиметър от тялото си.
Аз виждам хладка, бистра вода, която тече през тялото ми и отмива всички замърсявания и
токсини.
Моите здрави клетки стават все по-силни с всеки изминал ден.
Доверявам се на Живота, koйmo по всякакъв възможен начин подкрепя оздравяването ми.
Всяка ръка, която докосва тялото ми, помага на оздравяването ми.
Лeкapume ми са удивени колко бързо оздравява тялото ми.
Bceкu ден, във всяко едно отношение аз ставам все по-здрав и по-здрав.
Обичам се.
Аз съм в безопасност.
Аз съм излекуван и пълноценен.
КОГАТО СЕ СЪБУДИТЕ И ОТВОРИТЕ ОЧИ:
Добро утро, легло, благодаря ти, че си толкова удобно. Обичам те.

Скъпи/скъпа (вашето име), този ден е благословен. Всичко е наред. Имам време за всичко, кoemo е
необходимо да свърша днес.
ПОГЛЕЖДАТЕ СЕ В ОГЛЕДАЛОТО СУТРИН:
Добро утро, (вашето име). Обичам те.

Аз наистина, наистина те обичам.
Днес ще ти се случат npeкpacнu неща.
Изглеждаш npекpacно.
Имаш най-красивата усмивка.
Гримът ти (или косата ти) изглежда идеално.
Ти си идеалът ми за жена (или мъж).
Предстои ни страхотен ден.
ПОД ДУША:
Обичам тялото си и тялото ми ме обича. Толкова е приятно под душа.

Водата е толкова хубава.
Благодарен съм, че имам тази прекрасна баня
с тези целебни струи вода.
Животът ми е толкова благословен.
Цял ден върху мен се изсипва душ от хубави мисли!

В ТОАЛЕТНАТА:
Аз с лекота се освобождавам от онова, от което тялото ми не се нуждае.

Поемане, усвояване и отделяне следват Божествен ред.
ПО ВРЕМЕ НА ОБЛИЧАНЕ:
Обичам гардероба си. Толкова ми е приятно да се обличам. Аз винаги избирам най-подходящата дреха.
Толкова удобно се чувствам в дрехите си. Доверявам се на вътрешната си мъдрост и избирам
идеалното облекло за мен.
В КУХНЯТА:
Здравей, кухничке, ти си моят хранителен център. Аз те обичам!

Ти и всичките ти уреди толкова много ми помагате да приготвя лесни, вкусни и здравословни ястия.
Има изобилие от хубава, здравословна храна в моя хладилник.
Аз мога лесно да приготвя вкусно, хранително ястие.
Ти ме зареждаш с прекрасна енергия. Обичам те.
ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ:
Толкова съм благодарен, че имам тази npекpacнa храна.

Благославям тази храна с любов.
Обичам да подбирам храни, кoumo са питателни и вкусни.
Цялото семейство се наслаждава на това ядене.
Времето за хранене е време за смях. Смехът е целебен за тялото и душата.
Планирането на здравословно хранене ми носи истинска радост.
Тялото ми се радва на начина, по който избирам идеалните храни за всяко ядене.
Аз съм толкова щастлив/а, че мога да подбирам здравословна храна за моето семейство.
Сега ние всички сме наситени и готови за деня пред нас.
В тази къща всяко наше хранене е преизпълнено с хармония.
Ние се събираме около масата с огромна радост и любов.
Времето за хранене е щастливо време.
Децата обожават да вкусват нови храни.
Тялото ми се лекува и силите му се увеличават с всяка xanкa, която поемам.
ДОКАТО КАРАТЕ КОЛА:
Заобиколен/а съм с добри шофьори и изпращам любов към всички кали около мен
Пътуването ми е лесно, без усилия.
Пътуването ми върви гладко и по-бързо, отколкото очаквам.
Чувствам се удобно в колата.
Знам, че това, ще бъде едно прекрасно пътуване до офиса [дo училището, магазина или другаде].
Благославям колата си с любов.
Изпращам любов на всички хора на пътя.
ПРЕЗ ДЕНЯ:
Обичам живота си.

Обичам този ден.
Обожавам слънцето да грее.
Прекрасно е, когато усещам любовта в сърцето си.
Всичко, кoemo правя, ми носи радост.
Промяната на мислите ми е лесна и удобна.
Радост за мен е да говоря на себе си по мия и любящ начин.
Днес е чудесен ден и всяко преживяване е радостно приключение.

В РАБОТАТА:
Работя в творческо сътрудничество с интелигентни, вдъхновяващи хора по проекти, koumo помагат

за изцелението на света.
Благославям тази работа с любов.
Имам прекрасни взаимоотношения с всички в работата, включително и с (името на труден човек)
Заобиколен/а съм с прекрасни колеги.
Удоволствие е да бъда с всички мои колеги.
Имам прекрасни взаимоотношения с шефа.
Аз много харесвам работата си.
Аз имам винаги най-прекрасната работа.
Аз винаги съм ценен високо.
Аз освобождавам тази работа на следващия човек, който ще се радва да я получи.
Приемам работа, която използва всичките ми творчески способности.
Тази работа е дълбоко удовлетворяваща и за мен е радост да ходя на работа всеки ден.
Работя за хора, които ме оценяват.
Идеалната работа сама ме намира.
Сградата, в която работя, е светла, слънчева и просторна, изпълнена е с чувство на ентусиазъм.
Работата ми е на идеално място и аз печеля добри пари, за кoemo съм дълбоко благодарен.
КОГАТО СЕ ВРЪЩАТЕ ВКЪЩИ:
Добър вечер, къщичке, връщам се вкъщи.

Толкова се радвам, че съм си у дома. Обичам те.
Ще прекараме една уютна вечер заедно.
Очаквам с нетърпение да видя семейството си.
Вечерята като че ли сама се приготвя.
ЗА ПОДКРЕПА НА ЗДРАВЕТО И ЛЮБОВТА КЪМ ТЯЛОТО:
Това е спокоен и лек период от живота ми.

Аз съм приятно изненадана от това колко лесно се адаптира тялото ми кьм менопаузата.
Спя много добре през нощта
Тялото ми е толкова добър мой приятел; живеем заедно в пълна хармония.
Аз се вслушвам в посланията на моето тяло и откликвам на потребностите му.
Аз изучавам как функционира тялото ми и какви са неговите хранителни нужди за оптимално здраве.
Колкото повече обичам тялото си, толкова по-здрав се чувствам.
Здравей, мое тяло, благодаря ти, че си толкова здраво.
Днес изглеждаш npeкpacнo.
За мен е радост да те обичам, за да постигнеш идеално здраве.
Имаш най-красивите очи.
Обичам красивите ти форми.
Обичам всяка твоя част.
Обичам те, скъпо тяло, за това че ме подкрепяш.Ти си толкова красиво тяло.
Благодаря ти, че днес си толкова гъвкаво и услужливо.
Харесва ми да наблюдавам твоята сила и грация.
КОГАТО СМЕ ИЗПРАВЕНИ ПРЕД ТРУДНОСТИ:
Аз освобождавам този инцидент с любов, той е приключил и си е заминал.

Очаквам следващия си момент, който е нов и свеж.
Очакват ме само хубави преживявания.
Посрещат ме с любов навсякъде, където отида.
Обичам Живота и Животът ме обича.
Всичко е наред и аз съм добре.
Всичко е наред. Всичко действа в nocoкa на моето благоденствие. От тази ситуация ще последва
само добро. Аз съм в безопасност.
Наслаждавам се на мирно разрешаване на този проблем. Неудобната ситуация се разрешава бързо и
всичкu се чувстват доволни от резултата.
Аз освобождавам цялата драма от живота си и сега получавам енергия от спокойствието.
ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕ:
Преуспявам накъдето и да се обърна. Доходите ми непрекъснато се увеличават. Благославям и желая

благоденствие на всички в моя свят и всички в моя свят ме благославят и ми пожелават
благоденствие.
Животът ме обича и всичките ми нужди са удовлетворени.
С благодарност приемам цялата добрина, която имам в живота си в момента.
Животът ме обича и ми предоставя необходимото.
Доверявам се на Живота, че се грижи за мен.
Заслужавам изобилие.
Животът винаги ми осигурява всичко необходимо.
Изобилието навлиза в живота ми по най-невероятен начин вceкu ден.
КОГАТО СЕ ПРИГОТВЯМЕ ЗА КРАЯ НА ЖИВОТА СИ:
В края на този живот аз очаквам с нетърпение да се събера с любимите си хора от другата страна.
Аз поемам на това пътуване към другата страна на този живот с радост, мир и спокойствие в
душата.
Толкова се вълнувам, че ще се видя с любимите си хора в края на това пътуване.
Виждам само любов и мир от другата страна на моя живот.
Само добро ме очаква. Аз съм в безопасност, аз съм обичан.

Хей, Луиз и Черил Ричардсън - Направете Живота Си Изключителен

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Хей, Луиз и Черил Ричардсън - Направете Живота Си Изключителен

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Луиз Хей

НАПРАВЕТЕ ЖИВОТА СИ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН

УТВЪРЖДАВАЩИТЕ ПОСЛАНИЯ на Луиз Хей

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 2

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 3

В началото тази утвърждаваща мисъл ме изненада. Рейнджър - индивидуалист по природа -

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 8

- И така, за да се излекуваш от рак, ти си използвала помощта на добър диетолог и

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 9

- Бих започнала със следните:

Как да станете творец па един изключителен живот

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 13

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 15

Аз освобождавам този инцидент с любов, той е приключил и си е отишъл.

Като преустановила тревожния си вътрешен диалог и обърнала мислите си в обратна посока с

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 17

Както започвате деня си, така и ще го изживеете

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 18

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 20

Поглеждате се в огледалото в банята:

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 21

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 22

Както започвате деня си, maкa и ще изживеете живота си

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 23

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 24

Пътуването ми е лесно и приятно.

Обичам живота си.

Тези мисли ще създадат съвършено ново преживяване за теб.

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 25

Когато сте на компютъра:

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 26

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 28

Приемам работа, която използва всичките ми творчески таланти и способности.

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 29

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 30

Добър вечер, къщичке, връщам се вкъщи.

• Да си лягам по едно и също време (в приличен час) всяка нощ.

Признавам на Луиз, че обикновено държа всякаква електроника далеч от спалнята, но от

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 31

Не разбивайте навика - разложете го!

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 33

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 34

Аз с благодарност приемам цялата добрина, която имам в живота си в момента.

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 35

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 36

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 37

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 39

Тялото ми е добър мой приятел;

Тези утвърждаващи послания ще ти помогнат да започнеш. А ако наистина искаш да се

Здравей, мое тяло, благодаря ти, че си толкова здраво.

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 41

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 44

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 47

Утвърждаващите послания на Луиз Хей

Добро утро, легло, благодаря ти, че си толкова удобно. Обичам те.

Добро утро, (вашето име). Обичам те.

Обичам тялото си и тялото ми ме обича. Толкова е приятно под душа.

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 50

Аз с лекота се освобождавам от онова, от което тялото ми не се нуждае.

Здравей, кухничке, ти си моят хранителен център. Аз те обичам!

Толкова съм благодарен, че имам тази npекpacнa храна.

Обичам живота си.

Изпратена на www.spiralata.net от Слави Митев. 51

Работя в творческо сътрудничество с интелигентни, вдъхновяващи хора по проекти, koumo помагат