Верещагин, Д. - Мъдрост и Воля

МЪДРОСТ Да създадеш емоционална воля 1
Традиционното взаимодействие с егрегорите е неизгодно за чове-

ка, тъй като егрегорът има собствени интереси. То е опасно, тъй като
става на подсъзнателно ниво. То е фатално, тъй като кара човека не да
познава този свят, а чисто и просто да узнава за него по описанията на
егрегориалния слой – по такъв начин егрегорите, по същество, убиват
съзнанието на човека, правейки го собствено отражение. То лишава
човека от самия него – направлява неговите мисли и постъпки, правей-
ки човека не причина, а следствие на събитията в околния свят.
Ако не се измени това положение на нещата, то човек става просто
безволен, безимен придатък на егрегора – настъпва така нареченото
терминално състояние, при което човек е способен само на стандар-
тни мисли и действия. Той става фанатик – да, по същество, зомби
(добри егрегори за незащитения човек няма, аз вече писах за това).
Само неколкостотин години назад ситуацията не е била толкова страш-
на – но сега, в следствие на ръста на ролята на средствата за масова
информация и плътността на обществените връзки като цяло, тя е ста-
нала катастрофална. Нашият век – това е векът на зомбирането, векът
на загуба на индивидуалността.
В този век са се развили огромно количество религиозни и комер-
сиални секти, движения, надигнали са глава политически реанимирани
и отново създавани религии – и всички те се сражават с думи, дела и
оръжие, за да стандартизират, да зомбират човека така, че него-
вото съзнание да им носи полза. Това е превръщането на хората в
марионетки, действащи по чужда воля, но не по собствени подбуди и не
в своя полза. Това е начало на ново средновековие или, ако е удобно,
на робовладелческа ера – само че вместо кованите железни окови на
съвременните роби се слагат неусещащите се паяжини на менталното
програмиране, поддържани от вездесъщото влияние на енергоинфор-
мационните паразити.
2 Дмитрий Верищагин
ОБЩО НАПЪТСТВИЕ
Откривайки тези книги, вие получавате шанс един път завинаги
да измените своя живот, встъпвайки в нова степен на еволюция. Ще
ви се открият истинските причини за здравето, болестите, постъпките
и човешката съдба. Ще станете свободни от влиянието на големите
енергийни паразити, управляващи останалите хора и тласкащи ги на
самоубийствени постъпки.
Запомнете – вие не трябва да причинявате на непридвижва-

щите се напред хора никаква вреда. Отнасяйте се към тях с вни-
мание и им помагайте. За вас ще бъдат достъпни неща, недостъпни
за другите. Не хабете своите сили напразно в гонитба на суетни дос-
тижения. Пред вас стои великата цел – да откриете новия свят и
своето място в него. Вие ще придобиете способност да лекувате и
този дар ще доведе всеки от вас на своя път. Използвайте го за благо.
Помагайте безкористно. Вашата душа ще измине пътя на укреп-
ване и вие ще можете да поведете след себе си тогава и други
хора. Донесете им светлина и радост, не тъмнина и болка. Вие
ще престанете да зависите от кармата и кармическите заболявания.
Помогнете и на другите да достигнат до това. Вие ще владеете истин-
ския инструмент за изменение на света – вярата. Нека вашата вяра
да принася добро не само на вас. За да изминете целия път до края,
на вас ще ви се наложи помощ. Ще я имате, тъй като вие сте пътни-
ци. Разпознавайте се между вас в тълпата. Учете се помежду си.
Изграждайте връзки помежду си. Излизайки на новата степен на
развитие, вие ставате част от енергийното единство, единството
на свободните хора.
Оказвайте си помежду поддръжка. Свързвайте се помежду си и
разделяйте между вас енергията, защото цената на свободата е вели-
ка и на този етап не е по силите само на един. Помнете ни нас, които
първи стъпваме в новия свят. Ние фокусираме новото енергийно
единство за вас. Обръщайте се към нас в трудна минута и ние ще се
притечем на помощ. Обръщайте се към нас и в минути на благоден-
ствие и тогава също можем да дойдем на помощ на милиони други.
Смърт не съществува. Можем да действаме и из отвъд. Усетете връз-
ката с мен, автора на тези редове. Очаквам това. Искайте помощ
и ми помагайте. Добавете към света на новото енергийно единст-
во своите лъчи.
Създайте новото свободно човечество. Вие заслужавате това.
ДА ТВОРИМ НОВОТО В СЕБЕ СИ

И В СВЕТА
Здравейте, приятели. Вие, които отдавна вървите по пътя на по-на-
татъшното енергоинформационно развитие и вие, които правите едва
първите крачки по този път. Готови ли сте да продължите пътя? В такъв
случай – напред!
Аз разбирам, че и читателите, и слушателите на очните курсове на
ДЕИР, са малко уморени от очакването на тази книга – тя излиза мал-
ко по-късно, отколкото се планираше. Но вие знаете, че в света няма
нищо случайно. Всичко става именно тогава, когато трябва да стане.
И словото трябва да прозвучи именно тогава, когато са съзрели всич-
ки необходими условия за това. Сега е дошло времето за тази книга
– сега, а не по-рано и не по-късно. Тогава, когато са готови да я възпри-
емат. Затова моля за извинение читателите и слушателите за тяхното
продължително очакване, но се надявам на разбиране: съществуват
реалности на заобикалящия ни свят, с които ние не можем да не се
съобразяваме.
И така, към настоящия момент, вие, мои постоянни читатели и слу-
шатели, сте усвоили вече напълно четирите степени на ДЕИР и пър-
вият етап на Пета степен. От времето на излизането на бял свят на
ръководството по първата част от Петата степен на ДЕИР, на адреса на
Школата постъпват и продължават да постъпват огромно количество
писма. Слушателите и читателите споделят своите достижения, зада-
ват въпроси за това, как могат да се използват едни или други навици
от системата ДЕИР в конкретни ситуации. Нашите читатели особено ги
интересуват различните аспекти за работата с кармата, а също така
възможностите за въздействие върху околния свят. Искам да ви съоб-
щя, че в днешно време ние готвим нова серия от пособия, посветени на
използването на навиците на ДЕИР в много практически страни от на-
шия живот – в дома, на работата, в учението – най-кратко, за социални
и оздравителни цели. Но това – в недалечно бъдеще.
А сега на нас ни предстои усвояването на втория етап на Петата
степен на ДЕИР. Вие сами ще видите, че всичко, което ни предстои да
узнаем тук – това е като нов, неусвоен континент, по който пътешестви-
ето е пълно с неочаквани събития, невиждани приключения и заедно
с това - с безгранични нови възможности. Този континент за нас е като
бял лист хартия, на който може да се нарисува всякаква картинка. На
нас ни предстои да усвоим неусвоеното за сега пространство на нашия
нов живот, новата реалност, по-точно, да създадем тази реалност са-
мостоятелно!
В първата част на Петата степен ние се сблъскахме с необходи-
мостта да опознаем нов, надсоциален етап от битието на човека. Ние
излязохме на нивата на Мировите Течения – а там свършва властта на
социума и започва... А какво там започва – това зависи само от човека.
Та нали ние сме влезнали в области, в които от гледната точка на социу-
ма няма абсолютно нищо. Вакуум, пустота! Но тази „пустота“ – е жива. И
тя е подвластна в ръцете на този, който е способен да твори – да твори
и себе си, и своя живот.
Всеки човек крие в себе си възможности да създава. Ето и
на нас сега с вас ни предстои, да станем творци, и тази книга си
поставя пред себе си именно такава цел – да помогне на човека в
създаването на самия себе си като творец. Тъй като е достатъчно
само да поискаш, и се открива Висшето творчество – ние, всеки от
нас, е способен да твори нов свят, да създава в този свят бла-
гоприятни условия за живот за себе си и за тези, които идват
след това. На нас ни предстои да се научим отначало като мини-
мум, да създаваме възможности за този път. На дадената фаза
от развитието, това е вече закономерност: всичко, каквото и да се
прави, придобива нов мащаб и поради това, изменяйки, както ни се
струва, само своя живот, ние всъщност прокарваме пътища, които
ще станат достояние на други. Да, това е пътят на откривателя, и
поради това той не е лесен. На тези, които тръгнат след това, ще
им бъде вече по-лесно. А това е в наш общ интерес – напред да
тръгнат и други и да им бъде по-леко, отколкото на нас. Само в
този случай внесените от нас изменения, новите възможности
ще станат устойчиви, само тогава възниква необходимата кул-
тура, откриваща нови възможности, само тогава човечеството
ще може пълноценно да живее на нова еволюционна степен
– та нали истинският живот е възможен само тогава, когато ние
макар и рядко срещаме истински себеподобни.
Ние с вас се докоснахме до нова еволюционна степен – а поради
това се сблъскахме и с необходимостта да променяме нещо в околния
свят. Но нека се замислим, какво ни е нужно, за да изменим нещо
реално. Знание на методи? Да. Но не само. За да се изменя светът, са
нужни най-малко две много важни неща: това е вътрешната сила и
вътрешната отговорност. А още за това е нужна дълбочина на про-
никновението в света и дълбочина на проникновението в самите себе
си.
Аз съм особено благодарен на всички, които така или иначе учас-
тваха в създаването на настоящата степен на ДЕИР – те наистина из-
вършиха научен подвиг. Тъй като именно по време на тази степен става
истинското сливане на техниките и методите на ДЕИР със смисъла
и силата, без които е невъзможно създаването на новото.
Това, което вие ще узнаете от тази книга – това е истинска магия,
това е и вълшебство. Та нали създаването на нов свят – света около
нас – всичко това е преди всичко магия. Но това вълшебство е скрито
в самия човек.
На пръв поглед тази книга може да изглежда сложна – именно
поради това, че тя предполага не толкова и не само усвояване на
нови методи, колкото изследването на такива сфери, като културата,
поведението, взаимоотношението със света – и естествено, в енерго-
информационните аспекти на тези понятия. И при работата по усвоя-
ването на тези гигантски пластове от битието, на нас ще ни потрябва
всичко – и елементарните навици за работа с енергетиката, които ще
се използват за пускането на енергоинформационните процеси в све-
та, и навиците за работа с полетата на значения за инициация на тези
процеси, и навиците за чисто логическото мислене за разработката
на правила, по които ще бъдат организирани необходимите ни изме-
нения.
Но не се боите от тази привидна сложност – не забравяйте, че всич-
ко ново, отначало ни изглежда сложно. А след това то става толкова
естествено, като въздуха, който дишаме.
За облекчение на възприемането на материала в книгата, тя е пост-
роена малко по нов начин. Всяка глава се предхожда от малък раздел,
в който е изложено накратко съдържанието на предстоящата за усвоя-
ване глава, в малко опростен и обобщен вид. По този начин вие отнача-
ло се запознавате със съдържанието на главата като първо възприятие
– поглед отблизо, осмисляте го като цяло, а едва след това подхождате
към по-детайлното изучаване. А ако всичко е ясно още от краткото опи-
сание – какво пък, тогава запознавайте се с методите!
И тази книга е малко по-обемна, отколкото изглежда визуално.
Примерите са прости и банални, а логиката на изложението е съсредо-
точена основно върху баналностите от нашия живот. Но вие умеете да
четете между редовете. От всеки факт има повече следствия, отколкото
се вижда на пръв поглед. Вие ще съумеете да разберете повече, ако се
вгледате и помислите малко.
И така, ние излизаме от тесния затворен свят на нашия живот, на
нашето „аз“, в Големия Свят, в Големия Живот не само на цялото чо-
вечество, но и на цялата Вселена. А за да се влезе в този Голям свят,
трябва непременно да занесем там със себе си нещо ново, нещо, ко-
ето не го е имало там преди вас – иначе просто няма да ви се отдаде
и да влезете в него. Иначе просто няма да се получи! Готови ли сте
да откриете това ново в себе си и да го направите достояние на
Безкрайността? Готови ли сте с цялото си същество, със своята мисъл,
със своите емоции и със силата на своята душа да творите новото в
Големия Свят?
Тогава – вълшебството, магията и творчеството ни чакат. На добър
път!
ГЛ А ВА 1
ПЪТЯТ МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ – ПО ПЪТЯ КЪМ

ПСИХОТИПА НА ТВОРЕЦА
НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ НАШИТЕ ДОСТИЖЕНИЯ
Започваме, както и беше обещано, с раздела, където е кратко опи-

сан целият път, който предстои да се премине в дадената глава.
Не ви ли се струва, мой драги читателю, че вие сега като че вървите
по тясната пътечка между два свята, балансирате на тънката граница
на обикновения човешки свят и някакво друго измерение?
Не, вие не витаете в облаците, вие стоите твърдо на земята, вие зна-
ете какво искате в този живот и успешно постигате своето. Но при това,
вие гледате на човешката суета около себе си някак си отстрани – като
човек, който е запознат с различните мащаби на битието. „Колко хубаво е
да бъдеш човек и да живееш на Земята!“ – мислите понякога за себе си,
но при това разбирате, че да „бъдеш човек“ – това е само една възможна
роля, това е игра и не само това - игра, в която не си струва прекале-
но да се заиграваш, не си струва да забравяш, че това е само игра, че
истинският живот и истинското битие не е само тук, но и там, в другото
измерение, и не е възможно да не усещаш постоянно своята причастност
към него. Но какво е това друго измерение? Пълно осъзнаване затова
няма, така ли е? И усещания за пълна свобода на своите действия и аб-
солютна ориентация в това друго измерение също няма...
Нека най-накрая все пак да разберем, къде сме се оказали ние с
вас. Тъй като няма смисъл да продължаваш нататък, докато не се ори-
ентираш върху местността, докато не оцениш перспективите на далеч-
ния път и собствените резерви.
И така, ние започнахме своя път на по-нататъшно енергоинформа-
ционно развитие, за да се освободим от ограниченията, пречещи ни
да достигнем повече в своя живот, за да направим своя живот по-щаст-
лив и по-разнообразен, за да отместим границите на своя свят толкова,
колкото това е възможно. Всичко това може да се достигне само по
пътя на прехода към нов еволюционен етап – етап, необходим на
човечеството като въздуха. А за излизане на този етап се изисква все
по-дълбоко познание за самите себе си и света около нас.
Спомнете си, та нали целият наш труд по усвояването на методите
на по-нататъшното енергоинформационно развитие се изграждаше
по следния начин: отначало ние изследвахме фазата, момента от пътя,
на който сме се оказали, а след това щателно анализирахме проблеми-
те и задачите, стоящи пред нас, изучавахме тяхната природа – и вече
след това решавахме, какви мерки трябва да предприемем, за да про-
дължим по-нататък. Така че нека да не изменяме на себе си и този път.
За начало ние ще разгледаме вече преминатия от нас път – но ще
погледнем на него от съвършено друга гледна точка. Тази гледна точ-
ка би била безсмислена в рамките на пособията за началните степени
– но тя в най-висша степен е уместна именно сега, когато ние знаем
вече толкова много за околния свят и за самите себе си.
След това ние ще преминем към описание на ситуации, в които ние
сме се оказали след усвояването на петата степен, нейната първа фаза,
позволяваща ни непосредствено да взаимодействаме със случая („слу-
чайност“ – това е условно понятие, тъй като, както ние знаем, никакви
случайности в този свят няма и не може да има), да използваме случай-
ностите за свое добро и да определяме, отворен или затворен е пътят
пред нас.
И само след това, ние ще открием закономерности, които ще ни
помогнат да се придвижим много по-напред в неизвестния свят на вис-
шата реалност, който ни заобикаля.
На нас ни предстои да разберем много нови неща. Няма да хабим
напразно думите. Затова пристъпваме към работа.
Ние с вас, мои драги читатели, започнахме усвояването на първата
степен на ДЕИР преди повече от две години. От това време в нашия
живот се промени много, аз не се съмнявам в това. И работата не е в
това, че се е подобрило вашето материално благосъстояние или прос-
то състоянието на нещата – не това е главното. Не трябва да се заб-
равя, че материалните достижения – далеч не винаги са признак за
щастие, тъй като те се явяват още и бреме; под колата понякога тряб-
ва и да се легне с гаечния ключ, в голямата квартира периодически
трябва да се почиства и т.н. Поради това материалните достижения
се появяват в нашия живот точно в такова количество, в каквото ни е
необходимо, за да не станат бреме и точно в такова количество, което
ние действително желаем в самата същност на душата си.
Много по-значителни изменения са станали в тази сфера, която е
много по-свързана с качествата на нашия живот, с нейната привлека-
телност и способност да ни носи радост – а именно в нашето възпри-
емане на света. Вие вече знаете, че може да се обкръжите с камара
най-скъпи и престижни вещи – но ако вашият мироглед остава при това
същият, то тези вещи няма да ви донесат никаква радост, напротив, ще
станат ненужен „баласт“. И само, изменяйки мирогледа, може да се
измени качеството на живота към по-добро. А това е направено!
Вие сте достигнали това – и поради това сте станали по-мъдри, по-
спокойни и, ако искате, по-талантливи във всички отношения – та нали
у вас са се появили множество нови способности и възможности.
Сега вие виждате света по-надалеч и по-надълбоко. Вие чувствате,
че зад границата на привичните обикновени събития се крият много
по-мащабни закономерности. Вие усещате, че сте се изскубнали със
съзнанието някъде там в области, не съвсем привични за обикновения
човек, неизвестни, но въпреки това разговарящи с нас на език, разби-
раем за нашите усещания, за нашата душа.
Как постигнахме всичко това? И къде, в кои сфери, в кои измерения
се изскубнахме като резултат? Та нали, както ни се струва, нашата ра-
бота преследваше най-редови, прости и обикновени цели – да придоби-
ем защитеност, успех, способност да влияем на събитията от живота и
на хората, сила... Какво имат общо тук някакви си други измерения?
За да разберем това, нека да погледнем на нещата от нова страна
– „социо-еволюционната“.
Да, ние се стремяхме към простата човешка радост, към придоби-
ването на щастие, пълнота, пълноценност на живота – и поради това
преминахме няколко степени по пътя на нашето развитие. Но работата
е в това, че всяка премината от нас степен има като че ли, две стра-
ни. От една страна, преминавайки поредната степен, ние решаваме
обикновените проблеми от нашия живот (разбира се, обикновени за
човека, вече умеещ да владее и управлява собствената си енергетика).
А от друга страна, решавайки тези проблеми и усвоявайки навици за
действия в непознати преди това области за човека, ние, естествено,
се променяме. А след като ние се променяме, то ние еволюираме – и
нашето място в света става вече различно.
Нека да разгледаме как конкретно всяка степен на ДЕИР променя-
ше това наше място в този свят.
На първата степен, изложена в първата книга – „Освобождение“,
ние преди всичко достигахме свобода от енергоинформационните па-
разити, поради което се обучавахме да владеем енергията, да я усе-
щаме, да използваме методи за самонормализация. Ние отделихме от
своето ефирно тяло всички присъстващи в нас енергоинформационни
поражения – и накрая затворихме обвивката, направила ни неуязвими
за невидимите пипала на енергоинформационните паразити. Ние се ос-
вободихме. Това е първата страна на първата степен.
А ето я и втората страна. Тя се състои в това, че свободата, достигна-
та от нас на първа степен, ни помогна да се избавим от зомбирането от
страна на колективното подсъзнание. Това, което наричат „колективно
подсъзнание“ – това не е нещо друго, освен същите тези егрегори,
които са ни по-познати под името енергоинформационни паразити.
Това същото колективно подсъзнание, по същество, зомбира всеки
човек буквално от люлката.
Та нали животът на човека като разумно същество започва с пос-
тиженията на езика – тази знакова система, с помощта на която ние
общуваме със света. Отначало ние разбираме значението на думите,
разбираме, как именно се обозначава един или друг предмет. А след
това ние попиваме от заобикалящата ни културна среда своего рода
„инструкции“ – учим се на това, как да постъпваме с един или друг
предмет. И накрая, ние започваме неосъзнато да получаваме енерго-
информационни сигнали от другите хора, в които е заложена схема на
поведение: как да се държиш именно днес, именно с дадения предмет
или явление. Например, вчера трябваше да се молиш на комуниста,
днеска него могат и да го набият – това е пример на „заповед“ на ко-
лективното подсъзнание.
Тоест получава се, че огромни маси от хора посредством „запове-
дите“ на колективното подсъзнание, съвършено еднакво се отнасят към
един или друг предмет, имат приличащи си намерения по отношение на
един и същ факт, действат по сходни схеми при сходни обстоятелства и
имат даже своеобразна „мода“ на едни или други постъпки!
За някого това, може би, даже е полезно и удобно. Такава еднаквост
на мисли, чувства и постъпки, прави света в някаква степен предсказу-
ем, значи, помага да се избягват грешки и избавя от необходимостта да
се мисли и да се приемат самостоятелни решения – защо, ако всичко
още от по-рано е решено вместо теб. На някого му е по-лесно и по-удоб-
но да живее така. Но истински развитата личност, разбира се, разбира
цялата пагубност на това положение на нещата. Та нали, живеейки,
мислейки и действайки по общоприети схеми, човек не се развива
като индивидуалност, не може да намери в живота нищо ново, тъй
като той, като механизъм, повтаря хилядократно преминатия от други
път, което накрая води до усещане на безсмисленост на съществу-
ването и пълна загуба на смисъла на живота.
И ето, на първата степен, ние създадохме защитна обвивка, която
окончателно отряза това странично въздействие. Ние – обърнете внима-
ние, за първи път в човешката история – отхвърлихме прокрустовото ложе1
на егрегорите и получихме възможност да се развиваме самостоятелно
– така, както ни е заложено от природата.
Какво направихме? Избавихме се от ограниченията на собственото
развитие – ограничения, получени от нас по наследство от цялото пред-
шестващо ни човечество. Ние като че ли отхвърлихме старата тясна обув-
ка, която нараняваше стъпалото ни и можеше да го израни безвъзвратно,
ако не се освободяхме навреме.
Спомнете си, колко хора в съветско време работеха за отбрани-
телната промишленост, и много се гордееха със своята работа, макар,
в голяма степен, да са вършили черно дело – създавали са оръжие и
други средства, служещи не за благо, а за унищожение на хората. Но
хората, работещи за „отбраната“, считаха, че радеят за престижа на
страната, че вършат голямо дело, което, между впрочем, ги обезпе-
чаваше напълно прилично и материално в онези времена. Те не мис-
леха, че съответстващият егрегор просто ги използва за своите цели,
ограничавайки съзнанието. А след това започнаха реформите, много
от отбранителните предприятия фалираха, и тези, които работеха за
престижа на страната, претърпяха жизнен крах. Получи се така, че
същият този егрегор е изстискал от тях всички възможни сокове, а
след това просто ги изхвърли поради безполезност, оставайки ги с
нищожни пенсии и без всякаква възможност да обезпечат за себе
1
прокрустово ложе (гр.митология) – одър на разбойника Прокруст, на който поставял
жертвите си, прен. – изкуствена мярка, към която безполезно се нагажда нещо с
насилствени мерки
Рис. 1. Благодарение на обвивката вие сте свободни от външни

въздействия. Над вас нямат власт енергоинформационните паразити.
Вие станахте свободни. Вие възстановихте здравето.
си достоен живот: тези хора нямаха никакви други професионални

навици! А ако те в своето време биха могли да се затворят в защит-
ната обвивка и да се отделят от действията на егрегора, а след това
да послушат своята душа и да изявят своите истински желания – те
навярно биха разбрали, че в числото на тези истински желания влиза
не само престижът на комунистическата империя. Затова пък влизат
много други приятни занимания. Тоест обграждането с такава обвив-
ка би им позволило да усвоят други професии, които биха могли да им
обезпечат достоен живот в кризисна ситуация.
Уви, в това поколение хора нямаше такива възможности, каквито
ние имаме сега. Ние знаем, че си струва да живееш за собствената си
душа, а не за храносмилателната система на поредния лаком енер-
гоинформационен паразит! Да оставим своя живот за самите себе си
и своите близки.
На втората степен, изложена във втората книга „Формиране -
щастие и успех“ ние усвоихме програми за успех, късмет, ефективност
на собствените действия. Тези програми ни позволяват да получим
от социума именно това, което ни е необходимо на нас. Тогава ние
пристъпихме към работа по нормализация на здравето и направих-
ме първата стъпка в такова важно направление, като отделянето на
кармата. Колко отдавна ние вече вървим по този път, колко далеч оти-
дохме от тогава! Като че ли, това беше така сложно – но колко лесно
ние умеем да го правим сега... Можем да се похвалим за упоритото
следване на този път, за всички свои достижения, които, уверен съм,
не са малко!
Но, разбира се, успехите се оказаха възможни само при услови-
ето за последователно и щателно преминаване на всяка степен.
Та нали колкото и прекрасни да са техниките на втората степен, те
не трябва да се усвояват без знанието на техниките на първа сте-
пен. Та нали именно техниките на първата степен, позволили ни да
се избавим от енергоинформационните паразити, направиха за нас
възможна реализацията на втора степен на своите свободно избрани
програми, а не на тези, които се залагат в съзнанието от енергоин-
формационните паразити. Благодарение на това, на втората степен
ние започнахме самостоятелно да изграждаме себе си и своя живот,
ние започнахме съзиданието на нещо съвършено ново, необикновено
за нашия свят.
Рис. 2. Човекът, освободил се от влиянието на паразитната същност, е

свободен и от програмиращото влияние на паразита.
Например, там, където болшинството хора традиционно залагат на

съдбата, на случайността и живеят по пословицата „Съдбата ще дойде
– на печката ще се насъбере“, ние строим своята съдба сами, не раз-
читаме на волята на слепия случай и на това, че „може би някак си“ ще
се устрои. В случая, всичко може да се устрои само по волята на енер-
гоинформационния паразит, който ще се погрижи, всичко при вас да се
устрои за максимум полза за него, а какво ще стане след това с човека,
на него му е все едно. Не! Човек не трябва да чака милост от случая и
от егрегора – той е способен да строи своята съдба осъзнато, самос-
тоятелно. При изучилите техниките няма значителни проблеми с това.
Има ли желание да привлекат любовта в живота – привличат. Нужна
е добра работа – придърпват я към себе си. Искат вила – строят. При
условие, разбира се, че всичко това са истински желания. А изпълне-
нието на неистинските желания не е нужно никому – това само отнема
сили, време и носи болка.
На третата степен, методите на която са изложени в третата книга
– „Влияние“, ние се сблъскахме с тематика, която често предизвиква
въпроси и съмнения. „Добре ли е да се програмират хората?“ – питат
наши читатели, видели на обложката съответстващото подзаглавие на
третата книга. Но въпреки тези съмнения, имам смелостта да потвърдя:
усвояването на техниките на третата степен е крайно важно за нашето
общо развитие. И не само поради това, действително да програмираме
хората (ако сте усвоили третата степен, то вие разбирате, защо – прос-
то ако възприемеш човека дълбоко, това не е нужно за достигането на
целите), колкото затова, да можеш да общуваш на по-дълбоко ниво.
Та нали третата степен ни дава възможност да разберем егрегори-
те, така да се каже, отвътре и даже да имитираме техните действия.
Това е нужно преди всичко за да се научим да разпознаваме тяхно-
то въздействие и да го лишаваме от сила! Та нали болшинството хора
са привикнали да живеят и да действат в условията на постоянно-
то невидимо присъствие на егрегорите. Тяхното координирано въз-
действие върху нашето обкръжение е така привично, както за човека
е привично да ходи по земята. А това, което е привично, обикновено
остава незабелязано. Всъщност, как ние можем да разпознаем външ-
ното чуждо въздействие, ако не знаем, как то се осъществява, какви
механизми се задействат при това. Тези механизми са непознати за
човека – а поради това той и не забелязва техните действия. Това е
като въздействието на радиацията: то е незабележимо, тъй като човека
няма чувствителни органи, които разпознават това въздействие. Но не-
забележимо не значи безвредно, както ние виждаме отново в примера
с радиацията! Но докато ние не забелязваме въздействието – ние не
бягаме да се спасяваме, не предприемаме никакви мерки за борба и
профилактика. Същото е и с егрегорите. Ето така техниките на третата
степен позволяват, образно говорейки, да развием тези чувствителни
органи позволяващи ни да разпознаваме действието на егрегорите. А
за да се развият тези чувствителни органи трябва да изпитаме върху
себе си, как се осъществява това въздействие.
Представете си: пред вас стои човек и някак си странно маха с
ръце пред вашето лице. А вие – обикновеният човек, вие не знаете
какво той прави и просто го гледате без всякаква мисъл за опасност.
чувст чувст чувст
во за во за во з
вина вина и кар а вина
желание ма
желание
желание
ъп и
а
ст ск
а
пк
ки
пк
по тнин
ъ
ъ
ст
ст
по
ис
по
човек човек човек
Рис.3. а. Неверен път – постъпката е била първична и грешна,

противоречала е на желанието и е предизвикала чувство на вина.
Програмата е останала в душата.
б. Последствия от програмите за чувството на вина. Желанието е било
първично и истинско, но постъпката е отвела в друга страна – станало е
нещастие.
в. Внушено отричане от своите истински желания. Чуждият морал пре-
дизвиква чувство за вина за своите истински постъпки. Програмата е
останала в душата.
Обаче, събуждайки се на сутринта – извършвате нещо не по своя

воля.
Съвсем друга работа е, ако вие прекрасно знаете как се произ-
веждат зомби, добре сте запознати с тези техники. В такъв случай вие
веднага ще разпознаете, защо той с ръце манипулира пред вашия
нос и не само ще разпознаете, но веднага ще поставите нахалника
на мястото му. И затова също са нужни техники на третата степен – за
да се разпознае навреме действието на врага и ако се налага да се
обезвреди!
Освен това навиците на третата степен ни поддържат, не само по-
магайки ни да реализираме своите цели, продиктувани ни от нашата
истинска природа, но и ни позволяват да създаваме около себе си ис-
тински зони, свободни от влиянието на енергоинформационните
паразити, където е възможно да измъкнем ценните за нас хора от
това влияние и да ги поставим в служба на доброто, а и на себе си,
любимия, разбира се, също. В този случай ние просто освобождаваме
хората от вредните въздействия и укрепваме своите връзки с тях. Може
ли без това – човекът все пак е социално същество, и е невъзможно
някакво строителство без кооперация със себеподобните.
На четвъртата степен, описана в четвъртата книга – „Зрялост“,
ние завършваме започнатия на предходните степени етап от работата.
Основните задачи на четвъртата степен – това е обединяването на
съзнанието, ефирното тяло и душата. Това обединение вече позволя-
ва да се достигне огромно ниво на енергия, рязко усилване на творчес-
ките способности, изостряне-усилване на интуицията.
Как мислите, какво представлява човек, при когото съзнанието,
ефирното тяло и душата не са обединени, а съществуват отделно, като
несвързани помежду си части? Аз съм уверен, че вие вече сте забра-
вили, какво е това състояние, в което пребивават болшинството хора. А
това състояние е същото, като когато лявата ръка не знае, какво прави
дясната, и всеки крак върви в своето направление, в същото време, ко-
гато гръбначният стълб си стои на мястото. Спомнете си: интуицията
крещи с всичка сила: „Не ходи там – сняг ще падне върху главата ти!“,
а съзнанието не чува това, то е заето с някакъв друг проблем, в същото
време тялото не знае нито за това, с което е заето съзнанието, нито за
това от какво се опасява интуицията – тялото се разхожда самото то,
бяга където му хрумне, като пес, откъснал се от каишката и, естествено,
„сняг върху главата“ пада и в резултат „подхлъзнал се – и гипс“ и всичко
това за какво? Тъй като човекът, замислен от Твореца и от Природата
като единно цяло същество, се е разпаднал на съставни части и никак
не иска да се събере в едно...
Друга работа е човекът, малко поработил върху себе си. Той е единно,
цялостно същество, при когото и душата, и съзнанието, и етерното и
физическото тела живеят в единен ритъм, чувстват се и се слушат един
друг, пребивават в хармония и в пълно взаимно разбиране. Тук не въз-
никва ситуацията, когато душата моли за едно, умът за друго, а тялото – за
трето. Сега всички тези, преди това разединени съставни части могат да
се чуят една друга, да се разберат една друга и да се договорят помежду
си. И тялото, и разумът на такъв човек стават одухотворени – душата не-
посредствено изразява себе си в поведението на този човек, във всичко,
което той прави. А това е главното условие за всяко творчество, саморе-
ализация, получаване на радост от живота. Такъв човек винаги слуша
своята интуиция – а поради това не попада в нежелателни за него и още
повече опасни ситуации. Интуицията го води там, където му трябва.
Рис. 4. Ефирното тяло, съзнанието и душата – само тяхното съчетаване

е способно да даде безсмъртие.
Сега да погледнем на резултатите, достигнати от нас на четвърта-
та степен, от еволюционна гледна точка. Та нали, усвоили тези нови
знания и навици, ние, разбира се, вече не можем да останем на на-
шето предишно място на стълбата на еволюцията, ние не можем да
не се придвижим далеч напред в нашите взаимоотношения със света.
Погледнете на таблицата на стр. 46, където вие ще видите, в какво се
състои разликата между човека на четвърта степен и обикновения чо-
век от гледна точка на придвижването по стъпалата на еволюцията.
Именно след четвъртата степен ние сме израснали дотолкова, че
можем за пръв път да се докоснем до следващите, надсоциални нива
на нашия свят, да се срещнем лице в лице със закономерностите на
надсоциалната сфера, свързани с Мировите Течения и проявленията на
глобалния разум, обединяващ целия наш свят.
Естествено, прониквайки в тези сфери, ние приличаме на междуга-
лактически пътешественици, които за пръв път откриват за себе си нови,
неусвоени светове. И естествено, за тези нови светове вече не са пригод-
ни обикновените наши земни привички, методи на действие и стереотипи
на поведение. За тези нови светове са нужни вече нови, по-напреднали
инструменти. Та нали на нас ни предстои да живеем и действаме там,
където човек не е привикнал да живее и да действа, на нас ни предс-
тои да прокарваме пътища в просторите на голямата Вселена, която не
е ограничена от рамките на човешките представи. А за това необходими
са нови навици. Ето защо на нас ни се наложи да вървим нататък – към
петата степен, за да можем напълно да усвоим тези навици.
На петата степен, в нейната първа част, описана в книгата
„Увереност“, ние направо се сблъскахме със законите на големия, над-
социален свят. И се оказа, че тези закони регламентират и въвеждат в
ред тези събития, които обикновено се считат за случайни. На петата
степен пред нас се представи цялата закономерност и вътрешна съг-
ласуваност на тези събития – в тази, разбира се, степен, в която те са
достъпни за изследване в рамките на това, което изобщо може да бъде
разбрано от човека.
На първия етап на петата степен ние се учим, отчитайки закономер-
ностите на надсоциалните нива, да създаваме режим на управляема
полосатост, който ни осигурява успех в крупните неща за сметка на
това, което ние даваме като „откуп“ на неуспеха в незначимите за нас
сфери, в които допускаме появяването на различни дребни неприят-
ности. Освен това, на този етап ние се учим да откриваме отворените и
затворени пътища и черните ивици, тествайки, какви ще бъдат нашите
бъдещи взаимоотношения със света на един или друг път, а също така
придобиваме навици за преодоляване на черните ивици и осигуряване
на своето придвижване напред даже по затворените пътища.
Как мислите, какво прави човек, който не знае закономерностите
на Мировите Течения и който смята, че всичко което става с него е
случайност? Правилно: той най-често удря с главата си по затворени
врати. Например, той иска да стане президент и се стреми към власт-
та с всички сили, считайки, че, ако него вече два пъти народът не го е
избрал, то това е просто случайност, а ето, че третия път ще му про-
върви и той ще спечели изборите. Той не знае, че случайности няма,
и не е изключено, че всъщност за него това е напълно затворен път. И
на тази врата дори да й кажеш „Сезам, отвори се“, няма да се отвори
пред него, тъй като той няма ключ за нея и не може да има. Но затова
пък в неговия джоб, образно говорейки, има цяла връзка ключове за
други врати – и моля, тези врати ще се отворят лесно пред него, и там
лежат отворени за него пътища, които само го чакат зад тези врати!
А той се инати – „искам да бъда президент“, и все същото, и накрая
в резултат получава инфаркт след инфаркт и губи живота си. Кому е
нужно това? Заради какви принципи?
Бог
Мирови течения
енергоинформа-
ционни
човек
Рис. 5. Човечеството, загърнато от мрежата на

енергоинформационните паразити, е само нищожна прашинка в океана на
Мировите Течения, над които се намира Бог.
Човек, усвоил материала от петата степен на ДЕИР, никога няма да

се държи толкова глупаво. Знаейки за неравномерностите на околния
свят, той няма да влезне, където не трябва без да знае брод. Отначало
трябва да се разузнае пътя, да се оценят собствените перспективи вър-
ху него – и само тогава може да се върви от победа към победа, тъй
като по този път, където не го чакат победите, той просто вече знае да
не хаби своите сили, нито драгоценното време от своя живот. А освен
това, към всяка цел водят много пътища...
И така, на петата степен ние излязохме на следващото ниво на реалност-
та и вече направихме първите крачки върху това равнище.
А сега е дошло времето наистина да се огледаме и да се приспособим
към този нов, неусвоен преди нас от човека етап от нашето развитие. За да
можем да започнем да строим върху него своя живот.
Ето, както и беше обещано, кратък обзор на съдържанието на тази
глава – и на целия наш изминат път. Сега ще се спрем на това по-под-
робно, детайлно и ще анализираме изминатия път малко по-дълбоко, а
именно – ще разкрием пълната му същност и смисъл от еволюционна
гледна точка.
ИЗМИНАТИЯТ ПЪТ:
СТЕПЕН СЛЕД СТЕПЕН
И така, степен номер едно. Магии, уроки, чужди влияния – долу,

енергоинформационните паразити ги изпратихме по-далече, сега сме
господари на самите себе си!
4 и 5 степен ДЕИР
плавници ДЕИР
и хриле човешки бариера на чо-
мозък бариера на об- вешкото тяло
крайници всички бариери ществото
на света са пре-
бариера
минати, остава
бариера на на сушата бариерата на
морето човешкото об-
щество
Рис. 6.
Като че ли, всичко е много просто – ние поехме контрола над енерге-
тиката на собственото си тяло, очистихме себе си от енергоинформаци-
онните поражения и създадохме защита, позволяваща ни да избягваме
всякакви странични агресивни въздействия. Ние постигнахме много. Аз
говоря за това абсолютно уверено, тъй като на адреса на Школата не
престават да постъпват писма, в които читателите разказват за своите
успехи и достижения. Още в началото безспорно първата степен дейс-
твително дава изключително много!
Но не се ли крие зад тази работа още нещо, за което ние по-рано
не сме говорили?
Разбира се, крие се. Цялата първа степен, която на пръв поглед,
както ни се струва, е посветена на достигането на достатъчно прозаич-
ни и напълно земни, човешки, материални цели на конкретния човек,
всъщност има пряко отношение към еволюционния процес в мащабите
на цялото човечество.
Същността на този еволюционен процес накратко може да се изра-
зи така: развитие на индивидуалността с цел преодоляване на зомби-
ращото влияние на обществото – или, ако е удобно, на колективното
подсъзнание.
Вие, разбира се, сте забелязали, че в тази книга ние за пръв път
употребяваме термин, който не се е срещал в предходните пособия
– „колективното подсъзнание“. За какво ни е нужен този, както ни се
струва, строго специализиран термин от лексикона на психоаналитици-
те? За да може по-добре да разберем цялата степен на ограниченост
на съвременното общество.
Под колективно подсъзнание някои изследователи предполагат
едва ли не Бога. Как ли не! Бог – това е нещо стоящо извън човешката
природа. Колективното подсъзнание е това, което изцяло и напълно е
породено от хората.
Колективното подсъзнание – това не е нищо друго, освен сумата от
всички представи за околния свят, натрупани от човечеството за цяла-
та история на неговото съществуване. Представяте ли си, каква е тази
бъркотия? И заедно с това, какъв набор от стереотипи на възприятието
е това. Стереотипи, които ние попиваме от самото си детство. Не
може да не попием – тъй като това „се носи във въздуха“, тегне над нас,
само влиза в мозъците, впива се в кръвта.
Вие ще попитате – какво лошо има в това? Човечеството е натру-
пало огромен запас от знания, създало е гигантски пластове култура,
защо да не попием в себе си това богатство още с майчиното мляко?
Лошото е в това, че безкритичното възприятие (а в детството няма
друго възприятие) на наследството от предците лишава човека от не-
посредствеността на възприятието, лишава го от възможности да си
състави собствена представа за света, по същество, го лишава от ин-
дивидуалност.
Първо, ние от детството усвояваме езика, а значи, стандартните
значения на думите, а заедно с тях – и стандартната (а не индивидуал-
ната, не своята) представа за обкръжаващите ни предмети и явления.
Малкото дете вижда котка, но то още не знае, какво е това, не знае, че
това се нарича „котка“, тоест между него и котката няма бариера във
вид на общоприето понятие, и то може да общува с това същество не-
посредствено и самостоятелно да формира отношение към него. Детето
прекрасно усеща, дали това е приятел или враг. Докато още не знае
езика на хората, то напълно намира „общ език“ с вещите, предметите и
най-различни същества. В този смисъл детето е най-велик магьосник и
в най-голяма степен е творческо същество! Но ето, едва отрасло и вече
са му казали: това е котка, тя драска. Всичко! Непосредственото възпри-
ятие така и не се е осъществило. Появил се е стереотип: котката (не тази
конкретната, а изобщо всички котки) драска и по-добре да не общуваш
с нея. Прощавай, Непосредствено възприятие! Прощавай, Магия на
търсенето на взаимното разбиране и познаването на света! В съзна-
нието на детето се е появило абстрактното понятие „котка“, което няма
отношение към живото непосредствено възприемане на света!
Второ, ние от детството се проникваме от стандартни логически
изисквания към предметите от околния свят, постепенно обогатявайки
се с култура – тоест със стандартни схеми, диктуващи ни как да из-
ползваме един или друг предмет, как да се държим с една или друга
ценност, не е важно материална или духовна е тя. Ето пример за такава
стереотипна схема на поведение по отношение на същата котка: нея
трябва да я храниш с риба и да я поиш с мляко. Между това на света
има котки които не понасят тази храна, но хората, възпитани по стере-
отипи тъпчат ли тъпчат бедното животно с непоносима за него храна.
Но какви ти там разни котки - да вземем друг пример, има достатъчно
много родители, които своите собствени, човешки деца тъпчат с невъз-
можна за тях храна само поради това, че „в книгата е написано, че
детето трябва да се храни по този начин“. А това, че детето изтръпва и
плаче, тъй като чувства, че върху неговия нещастен организъм се из-
вършва насилие – то тези родители на „умната“ книжка вярват повече,
отколкото на организма на собственото си дете и на своето майчинско
чувство.
Трето, ние от детството притежаваме енергоинформационни усеща-
ния за обкръжаващия ни свят на хората, който ни пропива с текущи
стандартни отношения към едни или други предмети. Примери не тряб-
ва да се търсят далеч – достатъчно е да се вземе стремително мути-
ращото отношение към понятието комунизъм. Защо на някои хора им
беше така трудно да се разделят с илюзиите за близкото идване на ко-
мунизма? Тъй като те още от детството са попили от колективното под-
съзнание едни усещания относно комунизма – а след това изведнъж се
оказало, че трябва да пренастроят себе си на съвсем други усещания,
които също вече са проникнали в колективното подсъзнание. А за не-
развитите хора е много трудно да сменят стереотипите от детството.
Особено голям букет енергоинформационни усещания се залагат
у детето от родителите му. Именно това, което се залага от родители-
те, и формира в голяма част отношението на детето към света. При
това родителите могат даже нищо да не говорят на детето – тяхното
въздействие се предава не с думи, а именно с усещания. Например,
малкото дете чувства, че неговата майка някак си хладно реагира на
котката, която изисква храна, а също така любов и ласки. По какъв
начин реакцията на майката се усеща като хладна? Та нали майката
не казва на детето, че тя се отнася хладно към котката – тя изобщо не
говори нищо по този повод. Но това хладно равнодушно отношение
прозира и в нейния поглед, и в интонацията на гласа й, и в изменилата
й се поза, в изражението на лицето й, когато тя вижда котката. Ето
това мамино отношение към котката, на свой ред, определя и отноше-
нието на детето към животното – в съзнанието на детето се активира
една или друга инструкция за поведение, в съответствие с обичаите
на културата, в които то е израсло. В нашата култура подобно май-
чинско енергоинформационно въздействие, най-често, ще предизви-
ка следното отношение на детето към котката: „котка – лоша“. Рядко
дете в ранна възраст може да достигне до извода, че в същност „мама
– лоша“, само защото майката не обича животните. И ето, тази „кот-
ка – лоша“ може по-нататък да активира цяла камара всевъзможни
инструкции, по които човек започва да изгражда своето поведение
– включително и до садизъм по отношение не само към котките, но и
към хората.
Ето това е отношението към околните предмети и явления, породе-
но от енергоинформационното въздействие на околните, и е най-глав-
ното, което в крайна сметка и определя взаимодействието на човека с
околния свят: с любимите и нелюбимите хора, с работата, с парите, със
семейството, със здравето и даже с предметите и явленията.
Зависимостта от енергоинформационните въздействия на околните
определя поведението на човека не само в детството, но и в по-ната-
тъшния живот - та нали той от детството е привикнал да живее именно
по тази схема, привикнал е да изгражда своето поведение в за-
висимост от реакциите на околните! Ето, например, във вашия дом
идва далечен роднина, решил да поживее у вас година–две. А вие, да
допуснем, много обичате този роднина. Проблемът е в това, че вие не
знаете, как ще възприеме неговата поява вашата любима жена! На вас
много би ви се искало, тя да възприеме неговото пристигане с радост
– и тогава на вас ще ви бъде добре. Но тя, въпреки вашите очаквания,
съвсем не се радва от появяването на роднината – и поради това на вас
не ви е добре. (Чувствате ли, как зависи вашето състояние от реакциите
на друг човек?)
Ако се замислим, то удовлетвореността или неудовлетвореността
на човек от живота, а следователно, и самото качество на този живот,
зависят от такова просто нещо, като съответствието или несъответст-
вието на реакциите на околния свят, на това, което този човек очаква.
Ако реакцията на околните съответства на нашите очаквания – на нас
ни е добре, ако не съответства – на нас не ни е добре. И в този, и в
другия вариант, ние реагираме на въздействието на околните с това, че
включваме в действие един или друг модел на поведение. Например,
в случая с натрапилия ви се роднина, вие можете въпреки мнението
на жената да го поканите да поживее у вас, а може и вежливо да му
откажете на вратата. Това са модели на поведение, приети в нашата
култура, и вие несъмнено ще последвате един от тях. Вероятно, вие
няма да последвате модели на поведение, неприети в нашата култура
– тоест, поради гнева на жената по повод пристигането на роднината,
вие няма да вземете решение да го скопите и да го направите роб в
харема, както това е прието някъде на Изток. Вие също така няма да
вземете решение да го изпратите в манастир, което е било прието в
някои древноевропейски традиции.
Какво става? Целият живот на човека е подчинен на схема. Никаква
свобода – вие сте програмирани, като компютър. В зависимост от реак-
циите на другите хора у вас се включва едно или друго отношение към
човека, предмета или явлението, в зависимост от това отношение вие из-
бирате един или друг общоприет модел на поведение, в който няма нищо
индивидуално, няма проявяване именно на вашите особености, вие дейс-
твате „като всички“, тоест като бездушен робот, тъй като така е прието.
Огледайте се наоколо: хората наоколо се държат в съответствие
със схеми, без даже да се замислят, разумно ли е това или не,
нужно ли им е всъщност това и дали е ефективно такова поведение.
Млад човек си урежда първа среща с девойка и я води, например, на
кино, само поради това, че той някъде е чул, че така е прието – да се
водят девойките на кино. На него даже не му идва на ум, че, срещайки
се за първи път, би било по-разумно да общуват един с друг в друга
обстановка, да си поговорят, да разберат един за друг повече, вместо
да седят и тъпо да гледат екрана. А след това той не може да разбе-
ре, защо така не му върви в личния живот. Тъй като той през цялото
време се стреми да подмени живите отношения с някаква мъртва
схема.
Родителите изпращат детето в математическо училище, тъй като
това е престижно, и даже и на ум не им идва, да погледнат по-внимател-
но своето дете и да видят най-накрая, че у него са ярко изразени хума-
нитарните заложби. Отново живото отношение към детето е подменено
със схема. А след това те ще кажат: „Ние му мислехме доброто, а той е
неблагодарен...“. Трябвало е да мислим доброто на това конкретно дете,
с неговите индивидуални особености, отчитайки тези особености, а не
да се опитваме да го слагаме под общоприетата схема „какво трябва да
бъде детето от прилично семейство“. Какво да се говори – примерите
могат да продължават безкрай.
Тези схеми на поведение са наложени, както вие вече сте разбра-
ли, от енергоинформационното въздействие на околните – както на
отделните хора, така и на социума като цяло. А от отговора на околния
свят на нашите действия и от съответствието на този отговор с нашите
очаквания зависи, фактически, удовлетвореността или неудовлетворе-
ността от живота, зависи, в голяма степен, нашето щастие.
Как мислите, какъв ще бъде отговорът на света на схематичното, не-
живо поведение? Естествено, съвсем не такъв, какъвто би ни се искало.
Това е затворен кръг. Въздействието на околните води до схематично
поведение – схематичното поведение не дава желания резултат, тъй
като, действайки по схема, човекът се държи не така, както той сам
лично иска, не като индивидуалност, а като бездушен механизъм.
Светът не е задължен да отговаря с взаимност на бездушните механиз-
ми. Той встъпва във взаимодействие само с живите хора. А сегашният
социум практически не оставя възможности на хората да бъдат живи
– той ги прави бездушни механизми, действащи по мъртва схема.
При това трябва да се има предвид, че всички хора оказват не-
осъзнато енергоинформационно въздействие един върху друг.
Тези енергоинформационни влияния пронизват всички и всеки, като
формират по такъв начин своего рода „облак“, невидими течения със
своите закономерности, „включващи се“ при възникването на външни
стимули.
За по-добро разбиране да си спомним примера с егрегора на мода-
та: болшинството хора прекрасно си представят какво е модно сега, а
какво – не, даже ако никога не са разлиствали модни журнали и даже,
да предположим, не са гледали телевизия. Тоест дори даже да не сле-
дим модата, то все пак ще познаем модната вещ по някои детайли: дъл-
жина, цвят, кройка, високата платформа. Но да се разпознае модната
вещ – това още не значи да се определи отношение към нея. Егрегорът
тук, разбира се, е поработил, стимулирал е нашето възприятие. А ако
егрегорът отиде по-нататък и ни представи такава вещ за по-близко
разглеждане (например, някой ви предложи да придобиете модна вещ),
то ето тук вече егрегориално наложеното отношение към тази вещ ще
се прояви в пълна сила.
На пръв поглед без тези механизми на енергоинформационните
въздействия на егрегорите и на хората един върху друг, не би има-
ло никакво общуване и взаимно разбиране. Та нали благодарение на
описаните механизми ние всички с вас адекватно общуваме на един
език, усещаме по едни и същи поводи примерно едно и също (във
всеки случай, винаги можем да намерим множество единомишленици
– хора, които по сходни поводи изпитват примерно еднакви чувства).
Прекрасно, какво да кажеш: не трябва и да мислиш, за всеки случай
има готов стереотип от реакции, даже няколко варианта от стереоти-
пи – избирай който искаш! Ако искаш – хвали комунистите, ако искаш
– ругай ги, и едното и другото – това са от рано изготвени от съответс-
тващите егрегори стереотипи! Да, да, егрегориалния слой даже като
че ли „мисли“ вместо нас! И без него на нас действително би ни било
трудно да създадем в себе си адекватност на околния свят – адекват-
ност, която и се усвоява от нас в процеса на обучение и съзряване!
А как наричат тези, които мислят и чувстват по своему, които не се
побират в общоприетите стереотипи на мислене, чувстване и поведе-
ние? Вярно: бели врани! А кой би искал да бъде бяла врана? Никой!
По-добре е – като всички, да крачиш в общия строй, и да считаш, че
колективът винаги е прав!
Ето така прекрасно и живеят хората вече много, много хилядолетия.
Или всичко това съвсем не е така прекрасно? Аз не случайно не за пър-
ви път задавам този въпрос – и този въпрос съвсем не е риторичен: как-
во е доброто и какво е лошото в такава подвластност на егрегорите?
Да разгледаме това наложило се положение на нещата обективно и
непредубедено, от различни страни.
Ето, човек се ражда и тъкмо започва да усвоява тази култура, в
която му се налага да започне своя живот. Детска градина, училище,
набиране на опит... Съзнанието е все още бял лист, който едва започ-
ва да се запълва с ценна информация. Тази информация е ценна поне
поради това, че по-рано я е нямало у този човек. И още, разбира се,
тъй като тя е помагала на човека не само да усвоява околния свят, но и
просто да оживее. Тъй като ако не усвоиш, да кажем, информацията, че
огънят изгаря, а във водата не можеш да дишаш с белите си дробове,
то може и да не доживееш до получаването на друга, също много ин-
тересна информация – например, за това, че девойките обичат цветя и,
следователно, именно с цветя е най-добре да се отива на среща, или за
това, че водката е горчива, а ликьорът е сладък. По такъв начин енер-
гоинформационното въздействие на всичко това, което е изработено от
човешкия опит, в началния етап от живота е не само необходимо, но и
много полезно!
Но ето, човек стъпва във възрастния живот. Това подразбира, че го-
ляма част от предметите и явленията, с които има работа културата,
към която той принадлежи, му е вече позната. Тоест сега той вече няма
да влезне във фурната за да се сгрее, няма да поставя пръсти в кон-
такта и няма да тръгне да подражава на рибите, гледайки от тях как се
диша под водата. Той е получил достатъчен опит и достатъчни знания,
за да се научи да оживява в този свят самостоятелно. Първият етап на
адаптация към този свят е направен. А по-нататък ...... По-нататък човек
е длъжен да стане самостоятелен и да започне да се развива в сво-
ето собствено направление.
И ето тук обучаващото енергоинформационно влияние на социума
се превръща от полезно във вредно! Човекът, може би, би се радвал
да върви нататък по живота свободно и самостоятелно. Но той е вече
заразен от бактериите на егрегориалното влияние от главата до
петите. Той вече е привикнал, той е вече оплетен в тези мрежи, той
вече без това направляващо въздействие на егрегорите не може да
направи и крачка! Той прилича на пораснало дете, което отдавна вече
е пораснало и външно изглежда точно като стар дядо, но все още не
може да се оправи без майка си. Да, да, драги мои читатели, такова
е болшинството от възрастното население на нашата планета днес!
По същество това са малки деца, които са се хванали за егрегори-
те, както за полата на мама. И макар отдавна да е време да станат
възрастни, но човечеството не иска да порасне, ох, как не иска... Зад
мамината пола е и топло, и уютно, и най-важното, не трябва да от-
говаряш за нищо, не трябва да решаваш нищо сам – всичко вече е
решено вместо теб. Да, егрегориалното човечество – това е една
истинска детска градина. Но някой в тази детска градина трябва все
пак да започне да пораства пръв. Защо да не станем ние с вас тези
първите? Няма какво да се прави – налага ни се да бъдем откривате-
ли, тъй като ужасно ни е омръзнало цял живот да седим с биберона
в люлката. Поради това и се срещаме отново и отново на страниците
на нашите пособия.
Рис 7. На възрастния етап от развитието, въздействието на

егрегорите, като шаблон, не дава на човека да възприема чудесата на
този свят, превръщайки го в нещо безсмислено за самия него.
Ето така, в този момент, когато човек като че е съзрял, да се отде-

ли от полата на мама, тоест от въздействието на егрегорите – оказ-
ва се, че той е напълно отворен за невербалното, подсъзнателното
енергоинформационно въздействие от страна на социума! Какъвто и
нов опит да получава, с каквито и непознати явления да се среща
– то всеки опит той ще тълкува съгласно егрегориалното въздейст-
вие! И това въздействие е еднакво за всички, то е стандартно. Ето ви
един пример: учен-материалист, подложен на влиянието на егрегора
на науката и ортодоксалния материализъм, се среща лице в лице с
извънземни. Какво ще направи той? Разбира се, той няма да повярва
на очите си, а ще повярва на това, което му нашепва егрегора. А ег-
регора дава на такова явление напълно стандартни обяснения: това
е – халюцинация, това е – резултат от екологична катастрофа, това е
– атмосферно явление, аналогично на миража и т.н. Всичко, което е
удобно от стереотипа ще поднесе егрегора, само за да може човекът
да се откаже от своето непосредствено възприятие и да тръгне по
стандартния път! А по-нататък този учен ще напише затова във вес-
тника – и болшинството хора ще се съгласят с него, тъй като е много
по-удобно да се съгласиш с нещо привично и известно, отколкото да
допуснеш, че в нашия свят съществува още непознатото, непонятно-
то, а поради това и плашещо.
И така, какъвто и нов опит да получава човекът, егрегорите, те са
колективното подсъзнание, продължават да внушават на човека сво-
ето отношение към този опит, към всички предмети и явления от окол-
ния свят. Влиянието на колективното подсъзнание – е единно за всички.
То не зависи от личния опит. То лишава хората от индивидуалност. А
лишаването от индивидуалност – това е и зомбирането.
По такъв начин, до достигането на възрастното състояние енер-
гоинформационните връзки на човечеството започват да подчиняват
на себе си човека и по този начин да забавят неговото развитие.
Енергоинформационните паразити отначало форматират психиката
на човека, правейки я подобна на себе си, а след това този човек
подхранва егрегора със своята собствена, но съзвучна на егрегора
енергия, разпространявайки я и върху своето обкръжение. В това се
и състои паразитната същност на егрегора: да инициира в жертва-
та някакъв процес, снабдяващ паразита с енергия за собственото му
оцеляване.
Традиционното взаимодействие с егрегорите е неизгодно за чове-
ка, тъй като егрегорът има собствени интереси. То е опасно, тъй като
става на подсъзнателно ниво. То е фатално, тъй като кара човека не да
познава този свят, а чисто и просто да узнава за него по описанията на
егрегориалния слой – по такъв начин егрегорите, по същество, убиват
съзнанието на човека, правейки го собствено отражение. То лишава
човека от самия него – направлява неговите мисли и постъпки, правей-
ки човека не причина, а следствие на събитията в околния свят.
Ако не се измени това положение на нещата, то човек става просто
безволен, безимен придатък на егрегора – настъпва така нареченото
терминално състояние, при което човек е способен само на стандар-
тни мисли и действия. Той става фанатик – да, по същество, зомби
(добри егрегори за незащитения човек няма, аз вече писах за това).
Само неколкостотин години назад ситуацията не е била толкова страш-
на – но сега, в следствие на ръста на ролята на средствата за масова
информация и плътността на обществените връзки като цяло, тя е ста-
нала катастрофална. Нашият век – това е векът на зомбирането, векът
на загуба на индивидуалността.
В този век са се развили огромно количество религиозни и комер-
сиални секти, движения, надигнали са глава политически реанимирани
и отново създавани религии – и всички те се сражават с думи, дела и
оръжие, за да стандартизират, да зомбират човека така, че него-
вото съзнание да им носи полза. Това е превръщането на хората в
марионетки, действащи по чужда воля, но не по собствени подбуди и не
в своя полза. Това е начало на ново средновековие или, ако е удобно,
на робовладелческа ера – само че вместо кованите железни окови на
съвременните роби се слагат неусещащите се паяжини на менталното
програмиране, поддържани от вездесъщото влияние на енергоинфор-
мационните паразити.
Освен това, в наше време енергоинформационната страна на света
е създала чудовище, което е много по-опасно, отколкото просто егрего-
ра: това е психотронното оръжие. То използва същите тези закономер-
ности, които и енергоинформационните паразити, но действа много
по-силно и, подобно на енергоинформационния паразит, влияе на зна-
чителни групи от хора, подчинявайки ги на тенденциите на политичес-
ките групировки. Да се забранява това е нереално, тъй като забраната
означава, че то попада в ръцете на спецслужбите, а дори и да не е така
– то страна, в която разработките бъдат продължени, ще се окаже с
преимущество пред другите. Преимуществата за притежаване на пси-
хотронни оръжия са твърде големи, за да може тази тенденция да спре
от само себе си. Така че изходът от тази опасна ситуация е само един:
поне в първо приближение да се обучаваме на психоенерготехноло-
гии, за да придобием имунитет към страничното въздействие.
Зомбиращото въздействие на егрегорите има най-мрачни послед-
ствия – това е кратък и безрадостен живот, не носещ удовлетворение,
ранни болести, като следствие от нереализирани желания и възмож-
ности, насилствено опростяване на психиката, неутешаващи опити за
самооправдание в случай на непостигане на желанието и вечна мъка
по нещо, което лежи там, зад хоризонта, което е несбъднато, недости-
жимо. Още как! Човекът усеща, че този живот не е за него, той иска
нещо друго... Но при това не може да измени своя живот, тъй като кри-
лете на неговото съзнание са подрязани като крилете на дебелия гъсок
в колхозния двор. Страшно? Още как!
Този, който живее така, изчезва безследно, разсейва се като призрак
при настъпването на утрото. Този, който се измъкне изпод властта на
егрегорите, който върви напред – продължава да живее. Зомбирането
съкращава нашия живот, живота на нашето съзнание, то убива душата,
лишава човека от възможности за познаване на света, за откриването
на радостта и смисъла на живота.
И тук съществуват два пътя – да се примириш и да се поста-
раеш поне да не скучаеш твърде много, да преглеждаш текущите
дела едно след друго, да се опиташ да намериш в тях поне нещо
увлекателно, да станеш всъщност колекционер на такъв никому не-
нужен боклук, както и твоето собствено съзнание, като изхвърлен
на боклука часовник, с още работеща батерия, или да излезеш от
порочния кръг. Да излезеш така, че да започнеш действително
да познаваш света, а не да познаваш в околния свят картинки от
прочитаната сто пъти егрегориална книга, да станеш свободен и да
създаваш именно своя, а не средностатистическия стандартен схе-
матичен живот.
И ето, в хода на първата степен ние установихме защита, напъл-
но преграждаща пътя на неосъзнатите от нас въздействия. При това
тази защита е самоподдържаща се и несъкрушима – тъй като нашето
подсъзнание рефлекторно премахва всичко неприятно и непланирано,
използвайки вече веднъж разбраната рецепта. Ние станахме свободни
от енергоинформационните паразити. Ние започнахме да живеем соб-
ствен живот, да следваме своя истински път, заложен в нас от ражда-
нето ни. Ние избягнахме духовната смърт, възобновихме познаването и
усвояването на света.
След поставянето на тази защита нашият живот се измени.
И различните енергоинформационни поражения, като уроките, ма-
гиите и прочие (ние целенасочено използваме тук простата народна
терминология, обозначаваща реални явления, за да не ни се налага
още от самото начало да измисляме някакви особени термини), прес-
танаха да ни заплашват завинаги.
Измени се самата структура на нашите взаимоотношения с общест-
вото – шаблоните на отношенията, наложени от енергоинформаци-
онните паразити, започнаха да отмират, и вместо тях започнаха да
идват вече наши, получени от нашия опит стремежи и постъпки.
Някои стари социални връзки си отидоха, някои нови се образуваха.
Ние най-накрая започнахме да правим постъпки „по сърцето ни“, да
живеем своя живот, а не да копираме нечии чужд опит.
Тази установена защита всъщност разруши за нас преградата в
нашето развитие. Това може да доведе до неочаквано престрояване
и промени в нашия живот. Та нали ние подсъзнателно винаги сме се
стремили напред, но нас са ни задържали на едно място егрегориал-
ните връзки. Но ние не сме знаели затова вечно „задържане“ и поради
това сме се опитвали да правим нещо, суетили сме се, старали сме се
да създаваме нещо ново в своя живот, без да забелязваме, че усърд-
но тъпчем на едно място, като мишка в капан. Всичко, което сме се
опитвали да сътворим в своя живот, всъщност не е служило за дос-
тигането на нашите истински цели, а само е представлявало някакъв
лабиринт, създаден от нашето тъпчене на едно място. Когато изпод
руините на егрегориалните стени, разрушени от нашата защита, за-
почнаха да прорастват нашите собствени истински стремежи и цели,
и такива безсмислени конструкции, естествено, отмряха, с което са
и свързани промените в нашия живот. Например, вие усилено сте
правили кариера, градили сте конструкцията на своя живот, а след
установяването на защитата се изяснява, че вашите истински цели
лежат в съвсем други сфери, цялата ви предишна кариера повече не
ви е нужна, вие изменяте своя път и започвате най-накрая да живеете
за душата си, а не за тази безсмислена социална конструкция. И
вие лесно и просто достигате тази цел, за да обърнете внимание на
други.
И още нещо постигнахме. Щом отрязахме влиянието на енерго-
информационните паразити, ние станахме по-силни от тях: те сега не
могат да ни влияят, ние можем да извършваме своите действия безп-
репятствено. Така малкият ограничител на крика позволява да се пов-
дигне тежкият корпус на автомобила, при това автомобила по никакъв
начин не влияе на крика!
Ние престанахме да бъдем следствие на събитията, ние станахме
причина за тях. Измени се самото силово взаимоотношение между нас
и околните хора. Ние станахме по-силни от тях – и постепенно неосъз-
нато започнахме да разпространяваме своето влияние във все повече
и повече области (та нали всеки от вас в своето семейство е станал ли-
дер, така ли е?). Нашето тяло набираше сили, нашето съзнание – сво-
бода. Ние се променяхме.
Енергоинформационни паразити
нужно ненужно
свое
Рис. 8. Обвивката – това е самонастройващ се филтър. Непропускайки

ненужното и прозрачна за нужното – тя прави човека по-силен от
енергоинформационните паразити.
Още повече тази защита ще ни позволи по-нататък (това ще бъде

описано в пособието „Егрегори“, планирано за издаване в серията
„Система за навици ДЕИР“) да използваме енергоинформационните
паразити в своя полза – както морякът може да използва вятъра, ако
има защита от неговото безконтролно влияние, а именно чрез руля и
кила.
На първата степен на ДЕИР, човекът прилича на чудак, който вече
много години лежи на количка, при това без съвсем да бъде инвалид.
Той напълно би могъл да ходи сам – но той не става, него го возят приз-
раците на стеченията на обстоятелствата по безкрайните коридори на
съществуването, движими по волята на енергоинформационните пара-
зити. Това положение изглежда на обитателя на количката съвсем в
реда на нещата – макар и скучно, тъй като всички занимания, които
може да си намери в количката, той отдавна е изчерпал и да се почеше
някак си по новому става все по-трудно. Животът постепенно се прев-
ръща от радост в бреме.
Но създавайки защита от егрегорите, той е станал от тази количка.
И от тогава е свободен да върви сам, откривайки света около себе си.
И така, първата степен радикално и много по-дълбоко, отколкото ни
се струва, е променила нашите отношения със света. Ние престанахме
да бъдем подложени на зомбиращото влияние на енергоинформацион-
ната среда на социума. Ние престанахме да бъдем зависими от обсто-
ятелствата – ние сами станахме причина за събитията около нас. Като
плюс получихме огромна защитеност. Ние снехме от себе си ограниче-
нията. Пред нас отново се отвори пътя на по-нататъшното развитие.
И тогава, разбира се, настъпи времето за степен номер две. В при-
ложно отношение, тя е достатъчно проста (ако се гледа от днешните
позиции): ние станахме уверени в себе си, успешни, и за завист на
околните, започнахме да получаваме нужният ни резултат във всичко,
за което се захванем – и само поради това, че се научихме да градим
своя живот сами, така, както искаме, без да сме подвластни на енерго-
информационните паразити, а на своя вкус (подробно за всичко това е
написано в книгата „Формиране – щастие и успех“).
Но това е, което лежи на повърхността. А сега ние, ако още не сте
забравили, говорим не просто за изминатия от нас път, а за дълбокия
смисъл на този път (за което по-рано не сме говорили), а именно за този
път от гледна точка на глобалната еволюция.
Какво лежи там, в дълбочината, зад тези повърхностни слоеве на
нашите достижения на втората степен?
Ако на първа степен ние сме се избавили от паразитните енергоин-
формационни въздействия, които ни диктуват отношения към околния
свят, то това не означава, че по този начин сме изчерпали в себе си
всички възможни съществуващи в нашата култура и общество логи-
чески схеми на взаимодействия със света. Та нали някои от тези схеми
продължават да бъдат желани за самите нас! Работата е в това, че ня-
кои от желаните за нас схеми на поведение бяха недостъпни за нас
отново поради това, че бяха измествани от други схеми, наложени от
егрегорите.
Например: вие винаги сте знаели, че на някои хора много им ха-
ресва да бъдат в планината. И самите вие не бихте имали против да
пребивавате там. Но към егрегора на алпинистите, или поне към този
на туристите, вие не сте имали никакво отношение, тъй като сте имали
отношение към егрегора на заклетите домошари. Въпреки това нещо,
скрито във вас ви е теглело към планината – но егрегориалното въз-
действие ви е пречело да осъзнаете това. Сега пречката е изчезна-
ла и вие сте осъзнали своето желание. Прекрасно! Това трябва да се
реализира!
При това желанието, ако то е силно и значимо, непременно тряб-
ва да се реализира, тъй като то винаги ще присъства скрито и ще ни
тревожи, и ние, без дори сами да го забелязваме, ще забавяме своето
движение (това е като да пътуваш на велосипед и едновременно да
искаш на помиришеш цветята край пътя: това желание или ще ви зас-
тави да забавите движението, или така и ще си остане нереализирано).
Сега, когато го няма „велосипеда“ – дърпащият ви нежелан егрегор,
е напълно възможно да удовлетворите истинското желание. При това
нереализираното желание, влезнало в подсъзнанието и неотделно от
него, може да доведе до болест или във всеки случай до силно наруше-
ние в поведението.
И тук ние осъзнаваме, колко сложно се оказва това – самостоятел-
ното реализиране на собствените желания. Тъй като за реализацията
също е нужна някаква схема на поведение, макар и непозната преди
това за нас, но все пак схема!
Нашият живот изисква схеми, тъй като ние сме привикнали да съ-
ществуваме под егрегориално управление.
Това означава, че вие сте имали същото отношение към явленията в
света и същите схеми на взаимодействие с тях, както и при много други
хора. В дадения случай с планините (естествено, ако вас ви е теглело
натам) това отношение може да се илюстрира с фразата „Умният няма
да тръгне в планината ...“ (така е искал да ви застави вас да мислите
управляващият ви егрегор). При това, това отношение го е имало не
само във вашето съзнание, но и във подсъзнанието. Тоест и във вашето
подсъзнание, както и при околните хора, е имало готови схеми за отно-
шение и поведение практически за всеки жизнен случай. И вие просто
сте плували по течението, слушайки гласа на егрегора, приемайки го
наивно за свое собствено мнение.
Да се действа по стандартни схеми е много по-лесно, отколкото по
оригинални. Когато се освободихме от привичните за нас стандартни
схеми, се оказа, че ние не сме приспособени да живеем и да действаме
в тези нови условия. И поради това на смяна на старите на нас спешно
ни потрябваха нови схеми.
Ако се използва аналогията с човека, станал от количката, то той
не може да въведе в действие апарата на долните си крайници. Той не
знае, как да приложи усилия за придвижването. Той даже не умее да
покаже с пръсти, къде иска да отиде. А представете си още, че на него
единият му крак е по-къс от другия (между впрочем, известна разлика
в дължината на крайниците – това е норма за болшинството хора). Той
трябва да се научи отново да се придвижва.
И ние се учим на това на втората степен на ДЕИР, която е просто
безсмислена без първата степен.
Защо е нужно да се учим специално на това? Тъй като иначе вие,
измъкнали се изпод влиянието на един егрегор, веднага попадате под
влияние на друг, и това е всичко. Тоест, към примера, излизайки от опе-
ката на егрегора на домошарите, попадате под действието на егрегора
на алпинистите. И отново – прощавай, свобода: вместо да се наслаж-
даваш на планините така, както ти се иска, както моли душата, вие
ще бъдете, независимо дали го искате или не ще се катерите по тези
нещастни скали при всякакво време, проклинайки всичко на света и
мислейки: защо не си останах в къщи?
Опасявайте се да не получите просто смяна на егрегорите вместо
свобода! Опасявайте се, измъкнали се от едни стереотипи на поведе-
ние, веднага да не попаднете в други! Поради това усвоявайте техни-
ките, подпомагащи свободното придвижване, например, техниките на
втората степен на ДЕИР (ако вие, разбира се, още не сте го направили
– но аз се надявам, че болшинството читатели на тази книга вече са се
придвижили поне до четвъртата степен).
И така, на втората степен ние се учим да обясняваме на своето
подсъзнание какво именно иска съзнанието. По-нататък ние съгласу-
ваме това желание с него с помощта на проверката на истинност. В
примера с количката това съответства да приведем в действие опорно-
двигателната система на залежалия се човек. Ние залагаме програми
за успех и късмет, които задействат целия диапазон от наши природни
способности за придвижване към нужната цел.
На втората степен ние се научихме самостоятелно да прилагаме
усилия за собственото си придвижване – ние усвоихме програми на
увереност в себе си, позволяващи ни да освобождаваме нужните коли-
чества енергия при сблъсък с препятствия.
Ние се научихме да показваме своя път на други хора, помагайки
им да се кооперират с нас – усвоявайки програмите за ефективност на
собствените действия.
Ние даже можахме да поправим, да коригираме неравната дължина
на „крайниците“ на нашето съзнание – отделяйки вече реализирани,
пречещи ни кармични вериги.
Втората степен ни позволи не само да се изправим на крака, но и
действително да започнем да се придвижваме. Това е още една стъпка
по пътя на по-нататъшната еволюция, на по-нататъшното развитие. Но
тази стъпка все още ни позволява да вървим по коловозите, положе-
ни в културата, която ни обкръжава. Ние засега не изобретяваме ново
– просто се движим вече към своите цели по най-привлекателния за нас
начин от предложения набор. Тоест, отивайки в планината, ние вече мо-
жем да избираме най-приемливата за нас схема на това пътешествие:
да вървим с група, или самостоятелно, или да се катерим по отвесни
скали с група алпинисти, или да се разхождаме по равните пътечки по
полегатите склонове. Ние не се оказваме в нежелани ситуации, тъй
като правим избора си осъзнато.
Да дадем аналогия: пред децата стоят ябълка, банан, портокал и
слива. Детето може да избере всеки един от тези плодове – но възпита-
телката (или егрегорът) казва: „Днес трябва да изберете портокал!“. И
всички избират портокала. Така беше до първата степен. След първата
степен възпитателката не казва нищо. Всеки избира това, което му ха-
ресва.
Ако и по-нататък използваме примера с чудака на количката, то ние
сега имаме възможност да изследваме този загадъчен, но привлекате-
лен коридор в източното крило на нашата болница, да проверим, какво
се съхранява в стаята, покрай която ние винаги сме минавали ... и така
нататък.
Рис. 9. Техниките на втората степен позволяват да се движиш

независимо от енергоинформационните паразити – свободно, както
изисква нашата вътрешна същност.
И така значението на втората степен е много по-дълбоко, откол-
кото ни се струва отначало: овладяването на програмите за успех,
късмет, увереност, ефективност, а също така избавянето от кармата
ни дава фактическата възможност да реализираме не тези логически
схеми на взаимоотношения със света, които ни препоръчват енерго-
информационните паразити, а тези, които са продиктувани от нашата
истинска същност. Това е нова стъпка – впрочем, все още неизвеж-
даща ни извън границите на културния контекст, зад пределите на
общоприетото схематично поведение – но все пак това е стъпка към
истинската свобода.
След това ние преминахме към усвояването на степен номер три.
В своето приложно значение тя е още по-проста, отколкото двете пред-
ходни. Тя обучава на въздействието върху другите – за да може, като
минимум да измъкнем хората, с които сме принудени да общуваме не-
посредствено, изпод влиянието на енергоинформационните паразити.
Освен това, третата степен ни учи буквално да четем мисли, да усеща-
ме това, което става във вътрешния свят на другите хора, ние ставаме
по-чувствителни към хората, започваме добре да ги разбираме. Всичко
това е описано подробно в третата книга – „Влияние“.
И така, в практически смисъл тук всичко е просто и ясно. Но да по-
говорим отново за скрития до сега втори, по-дълбок план на тази сте-
пен. Тя, както и останалите, всъщност е много по-дълбока, отколкото
ни се струва на пръв поглед, и води не само до решението на прости
битови задачи.
Преди всичко третата степен позволява на човека да слуша, непос-
редствено да усеща съзнанието на друг. Това ни дава възможност
да разбираме другия човек и по-точно да изразяваме своите мисли и
чувства – така, че да бъдат разбрани от него. Тоест, говорейки условно,
каналът, съединяващ обучения човек със съзнанието на другите хора, е
много по-широк, отколкото при обикновения човек.
Ако използваме аналогията с човека на количката, то третата сте-
пен му позволява да разбере смисъла на движението по болничните
коридори – социума, в който той се е оказал. Ако по-рано за него това
е било просто хаотично безсмислено преместване на хора и предмети
– то сега той вижда кой, къде и с каква цел се движи, какви наме-
рения има при това, какво смята да прави. Светът наоколо придоби-
ва осмисленост. За човека, преминал третата степен, всичко е ясно
в намеренията и целите на околните, колкото и да се опитват те да
скриват това.
По-нататък, третата степен ни дава възможност да поднасяме сво-
ите чувства до другия непосредствено, без думи, да осъществяваме
връзка „съзнание – съзнание“. Това рязко повишава социалната ефек-
тивност на човека – още как, та нали всеки социален резултат зависи
от ефективността на комуникацията – и там, където по-рано са се
използвали думи, способни да доведат до другия само бледите сенки
на нашите истински мисли и чувства, сега в ход идват непосредствено
самите мисли с цялата тяхна дълбочина и пълнота.
Отново, използвайки нашата аналогия, човекът станал от количката
получава възможност до определена степен да управлява движенията
около себе си, помагайки на другите да се придвижват напред и раз-
чиствайки своя път.
И накрая, третата степен позволява на човека да бъде защитен не
само от кодиращото, но и от хипнотичното странично влияние – тоест
човекът, усвоил третата степен, даже и да се окаже под въздействието
на психотронно оръжие, ще съумее да разпознае това въздействие и да
избегне последствията. Това е не само забележително, но и извънред-
но необходимо! Тъй като психотронното оръжие – това е опасност,
потенциално заплашваща индивидуалността на всеки наш съвре-
менник.
Рис. 10. Техниките на трета степен правят възможен контакта

между съзнанията – и разбирането на другия човек става
хиляди пъти по-дълбоко.
Психотрониката и тестваните върху масите психотехнологии са
опасни с това, че те внедряват в мозъка някакви мисли и наме-
рения и неподготвеният човек не може да разпознае, че това са
чужди мисли и намерения, той ги възприема като свои собствени.
Обучението на третата степен на ДЕИР позволява на човека ясно да
различава своите собствени мисли и мислите, внедрени отвън, трансли-
рани, както с енергийни, така и с неенергийни методи.
Тоест, третата степен позволява на човека самостоятелно да създа-
ва около себе си благоприятна среда, облекчаваща неговото движение
напред. Но и, освен това, тя ни позволява дълбоко да усетим енергоин-
формационния свят на собственото ни съзнание, без което практически
е невъзможно усвояването на четвъртата степен.
И така степен номер три облекчава за нас реализацията на логи-
ческите схеми на взаимодействие със света, продиктувани ни от на-
шата вътрешна същност и позволява да ги транслираме навън, създа-
вайки зони, където не действа влиянието на енергоинформационните
паразити.
И ето, настана ред на степен номер четири. Това е крайно важна,
етапна степен. И нейното значение отново е много по-дълбоко, откол-
кото това, което лежи на повърхността. Тази степен, описана в книгата
„Зрялост“, ни позволява да станем цялостно същество, осъзнато изг-
раждащо своя живот, в което хармонично взаимодействат душата, ума
и тялото, у което е развито интуицията и са ярко изразени творческите
способности – преди всичко способностите за творчество в своя собс-
твен живот.
На четвъртата степен ние с вас изпълнихме манипулации за обеди-
няването на съзнанието, душата и ефирното тяло. За какво и защо ни
потрябва това?
Работата е в това, че към четвъртата степен ние ясно усетихме, че
първо, нашето тяло, нашето съзнание изискват все по-високо енергий-
но равнище – такова, което е трудно да се понесе от съществуващата
у нас чакрална структура. Второ, интуитивните данни станаха за нас
по-достъпни (което е естествено, тъй като нивото на енергията нараст-
ва, енергоинформационните поражения са ликвидирани, а пречещата
карма е отделена), но на нас ни пречеше да се възползваме от нашата
интуиция, непрекъснатия вътрешен монолог, водещ ума на всеки човек
независимо от неговата воля – това е т. нар. „вътрешен критик“. Трето,
дойде разбирането затова, че ние виждаме и можем всъщност много,
но не използваме своите потенциални възможности, а използваме
само стандартен набор от възможности, такива щамповани варианти
на поведение (от което страдаме поради нереализираност), които са ни
продиктувани от възпитанието и културата на нашето общество. С тези
ограничения, най-напред, ние трябваше да се справим.
Но ето, нашата цел е постигната – енергоинформационната струк-
тура на организма е пренастроена, вътрешният критик е млъкнал,
постоянното преместване на точката „аз съм“ е направило възможно
панорамното, широко и ярко възприемане на действителността.
Какъв е резултатът? Най-високото ниво на енергия, достъп до инту-
итивните данни и нестандартен, широк поглед върху нещата, откриващ
възможност за творчество.
А какво е еволюционното значение на четвъртата степен? То е още
по-важно, отколкото изброените преимущества.
Еволюционното значение е свързано с това, че на тази степен, ние
с вас усвояваме все по-дълбоки и по-дълбоки нива на собствената си
вътрешна свобода.
Това, което е способен да направи човек в този живот, зависи от
това как той възприема, как той вижда околния свят. И ако на втората
степен ние с вас се научихме да се отказваме от привичните схеми
на взаимодействие с околния свят, за да получим свобода на избора
– но ние отново избирахме от набора схеми, предлагани ни от същата
тази култура – то на четвъртата степен новото ниво на енергия, разк-
риването на способностите за творчество и активацията на интуицията
ни позволяват да станем още по-свободни – вече да не избираме от
съществуващите схеми на поведение, а да създаваме свои, нови схеми
за взаимодействие със света. Това ни позволи даже да излезем извън
пределите на съществуващите значения на думите и предметите – да
разширим тези значения в своето направление!
Това е колосален скок! Това е достигане на такова ниво на свобода,
за което обикновеният човек не може да мечтае. Това е завършване на
социално обусловения етап на развитието на личността и фактически
преход на нов, вече надсоциален етап от развитието на човека.
Ако използваме аналогията с човека на количката, то четвъртата
степен го заставя да разбере, че на света съществува не само сградата,
в която той се намира, не само редът, наложен в тази сграда; че въз-
можностите за придвижване по тази сграда макар и да са големи, са
ограничени, а зад пределите на сградата – има огромен непредсказуем
и предвещаващ множество възможности свят, в който сега му предстои
да направи едва първите си стъпки.
И какво става с човека, усвоил четвъртата степен на по-нататъшно-
то енергоинформационно развитие? Вие помните как е било с вас. Аз
помня как е било при мен. Придобивайки колосално ниво на енергия на
четвъртата степен, ти започваш да захващаш все нови и нови дела. И
изострената интуиция подсказва, какъв е най-вероятния изход от едно
или друго дело. А творческите възможности постепенно подсказват все
повече и повече нестандартни решения на стоящия пред човека проб-
лем.
При това всичко, което ни е пречело на първата степен, вече не ни
пречи. Човекът, усвоил четвъртата степен, вече не го грозят нито магии,
нито уроки, нито влиянието на енергоинформационните паразити, нито
неуспехът и недостигът на увереност в себе си, нито кармата, нито не-
достатъкът на енергия, нито отсъствието на интуиция, нито собствената
ограниченост. Всичко, което подтиска обикновения човек, всичко, което
му се струва много сериозно, всичко, което за него е непреодолимо
препятствие, за усвоилия четвъртата степен е сравнимо с игрите в дет-
ската градина.
И ето тук, едва измъкнали се от еуфорията, завладяла ни от такива
небивали възможности, ние едва ли не веднага, но постепенно започ-
ваме да виждаме, че пред нас стои още един проблем. И този проблем
е свързан с това, че, изследвайки с помощта на възможностите на чет-
въртата степен света, изведнъж откриваме, че най-неочаквано сме се
докоснали вече до следващото, надсоциалното ниво на Вселената. И
това ниво за нас е, все още като загадъчен и непонятен лабиринт, който
все още предстои да се изследва и усвоява. Ето, свърши се: нашият в
миналото лежащ пациент, блуждаейки по сградата, излиза на улицата
и се оказва лице в лице с непознатото.
Със света, в който има Мирови Течения, Бог, нови непознати значе-
ния. С един Свят без граници и хоризонти.
Еволюционното значение на четвъртата степен на ДЕИР се състои
в това, че тя ни дава навици, позволяващи ни напълно да преодоле-
ем зомбиращите тенденции на социалното ниво на еволюционното
развитие на човека и да се потопим в следващо, надсоциалното ниво.
Обикновеният човек не вижда този надсоциален свят, тъй като взаимо-
действа само със социални закономерности.
Рис. 11. Обединението на съзнанието, душата и ефирното тяло – това е

сила, творчество и интуиция. Това е пробив в надсоциалния свят.
И ето, ние с вас дойдохме до петата степен на по-нататъшното

енергоинформационно развитие. Тя е невъзможна без четвъртата сте-
пен и вече е изцяло посветена на следващото, надсоциалното ниво на
взаимоотношения на човека с околния свят. От какво се състои пър-
вата част на петата степен? Ние сме излезли на нивото на Мировите
Течения, ние сме се научили да откриваме техните закономерности и
да се вписваме в тези закономерности, за да ги използваме за скорош-
ното и успешното достигане на своите цели, ние сме се научили да уп-
равляваме режима на полосатост на живота, да откриваме затворените
и отворени пътища и грамотно да се държим както върху едните, така и
върху другите. Всичко това ни е довело до съвършено друго, невиждано
за обикновения човек качество на живота.
А сега отново да поговорим за еволюционното значение на първия
етап на петата степен. Както виждате от таблицата, първите четири сте-
пени премахват ограниченията, наложени на човека от текущите ево-
люционни етапи на развитие на обществото. А това означава, че ние в
своята жизнена дейност автоматически започваме да се сблъскваме
със закономерностите на вече следващото, надсоциалното ниво.
Еволюционно значение на първите четири степени ДЕИР:
Преодоляване на стандартизиращите, зомбиращите тенденции и
енергоинформационните паразити
Егрего- 1 2 3 4
риален степен степен степен степен
човек ДЕИР ДЕИР ДЕИР ДЕИР
Стандандарт- Изработка
ност на базови- на инди-
те понятия Да Да Да Да видуални
понятия
Стандандарт- Стандартен Реализация Изработка Не
ност на схемите набор но на инди- на стандар-
на взаимодейс- индивидуа- видулния тен набор
твие с явления- Да лен избор избор, из-
та на света работка на
стандартен
набор
Стандандарт-
ност на отно-
шенията към
явленията на Да Не Не Не Не
света в рамките
на индивидуал-
ните ситуации
Позволете, можете да попитате вие, нима казаното е така очевид-

но? Нима преодоляването на едно ниво винаги означава съприкосно-
вение със следващото?
Да, разбира се. Тъкмо, когато са снети ограниченията на едни за-
кономерности, разумното същество получава все по-голям достъп до
закономерности от по-висок порядък. Ще приведа пример: да кажем, в
детството си вие сте обичали бонбони и сладолед (кой ли не ги е оби-
чал). Вие сте знаели, че тях ги купува мама. Значи, получаването на
бонбони пряко е зависело за вас от качеството на вашите взаимоот-
ношения с майка ви. Това е едно ниво на взаимодействие със света.
Всичко, което ви е необходимо за получаване на желаното сладко, е да
предизвикате по един или друг начин разположението на мама. Повече
за това вие не сте в състояние да направите.
По-късно вие сте разбрали, че за покупката на бонбони са необ-
ходими пари. Сега, оказва се, да се предизвиква разположението на
мама вече не е така актуално. Много по-актуално е да се намери метод
за получаване на пари. А още по-късно вие сте разбрали как да зара-
ботвате тези същите пари, и за вас е станало очевидно, че наличието
на бонбони (ако вие не сте ги разлюбили по това време, а ако сте ги
разлюбили, мислете за месо или зеленчуци) зависи от вашите трудо-
ви взаимоотношения с обществото. Това е вече друго ниво на взаимо-
отношения със света, на което вие волю-неволю сте се натъкнали в
процеса на своето развитие. Това е по-високо ниво, тъй като законите
на предходното ниво пряко се определят от него. Та нали всъщност, за
да ви осигури бонбони, мама е трябвало да действа именно на това
ниво – тоест да наслагва своите трудови взаимоотношения със социу-
ма. Сега разликата е в това, че вие сами сте дораснали до това ниво,
започнали сте да общувате с него непосредствено, а не чрез майката,
както по-рано – което безусловно повишава нивото на вашата свобода,
но заедно с това и налага по-голяма отговорност.
Защо е станало така, че вие сте се натъкнали на това различно ниво
от закономерности? А колко би било добре изобщо да не се натъкнеш
на него, цял живот да получаваш бонбони от мама и изобщо да не се
замисляш за нищо такова, въобще да не знаеш, как те се получават,
как се получават пари и т.н.
Но това е било неизбежно – именно поради това, че вие сте надрас-
нали законите на предходното ниво, вие твърде добре сте ги познавали
и усвоили, вие сте преминали тази степен от своето развитие, на вас
тя ви е абсолютно ясна. А това, което на нас ни е вече ясно, бързо се
превръща в изминат етап. И ние се стремим нататък, към следващото,
още непознатото ниво, за да го опознаем и да го усвоим.
Ето и ние, след четвъртата степен вече откриваме механизмите и
закономерностите на по-високото ниво: нашият болен, вече станал от
количката, е отишъл на улицата и там е открил, че светът, който включ-
ва в себе си и сградата, от която той току-що е излязъл, също е много
голям и засега непонятен – но какво да се прави, времето на болнични-
те коридори е минало, сега трябва да се живее тук, в този голям свят, а
значи, да се научиш да се ориентираш сред неговите безкрайни улици,
площади и къщи.
И преди всичко за облекчаване на нашето придвижване в този нов
свят, ние усвояваме полосатостта на събитията. Тоест ние започваме
да използваме законите на това надсоциално ниво (от които, естест-
вено, зависят и събитията на социалното ниво) за своя полза – така
човекът при ходене използва, макар и не винаги осъзнато, законът за
всемирното привличане, който му позволява без усилия да отпуска крак
върху земята и да го притиска към нея, облекчавайки отблъскването.
Още повече, в рамките на петата степен ние се учим да бъдем лоц-
мани, да откриваме отворените и затворените пътища пред нас. Тоест
ние прокарваме своя курс, ориентирайки се на още непроявени в на-
шия живот особености на околната среда, вероятности, изглеждащи
случайности на този свят, подчинени на закономерности от по-високо
ниво, отколкото нивото на човека и човешкото съзнание. Това е нивото
на движенията и мисловните процеси на разумния свят около нас.
Ако използваме нашата аналогия с човека, напуснал количката, то
сега той се е научил да се ориентира в пресичането на местността, да
върви по нея или да се придвижва по друг начин и да използва своето
зрение и другите органи на чувства за оптимално изграждане на своя
път.
Като че ли няма какво още да се желае – всичко е просто чудесно!
Но и тук се крият подводни камъни, които ни водят до необходи-
мостта от втория етап на петата степен. Да, сега ние можем да живеем
в Големия Свят зад границите на привичните болнични стени, ние мо-
жем сами да променяме света около нас, ние можем да създаваме в
него – но нали тази болнична сграда, която ние сме напуснали – това
е своего рода наша люлка, това е този роден дом, към който ние сме
привикнали, в който ние сме израсли и чийто дух сме попили в себе си.
Този наш напуснат дом – не е нищо друго, освен зданието на колек-
тивната култура на човечеството. А значи – зданието на колективното
подсъзнание.
Да, ние сме отишли извън рамките на културния контекст на чове-
чеството. Ние сме напуснали люлката. Ние сме подобни на космонавт,
който за пръв път в историята е излязъл в открития космос. Наоколо
няма абсолютно нищо. Неизвестност, пустота и черна бездна. Как да се
усвои и направи годно за живеене всичко това – засега е непонятно. Но
е ясно, че за това ще потрябват нови знания и навици – съвсем различ-
ни, отколкото тези, които ние сме използвали там, на земята, в люлка-
та. Да, налага се да се учим да усвояваме тази безтегловност и пълна
неопределеност и да я направим вече свой уютен роден дом. Тъй като
връщане в люлката няма и няма да има. А и вие не искате да се върнете
там, нали? И колкото и негоден за живеене и неуютен да ни се струва
за сега този космос – тук е по-интересно, нали? По-интересно, и има
огромно количество нови възможности. Това е като преход от плоския
двумерен и при това черно-бял свят в яркия, цветен, обемен, с много
измерения свят. И остана съвсем малко – да се подберат правилните
ключове към този свят. Да се създаде той.
Но за това, за особеностите на ситуацията, в която ние се оказахме
след усвояването на първия етап на петата степен, ние ще поговорим
по-подробно в следващата глава. А сега да направим равносметка.
Първата част на петата степен започва да ни обучава да използваме
вече не привичните, непосредствено свързани със социума закономер-
ности на околния свят, а нови закони, определящи се от информацион-
но-енергийната структура на обкръжаващата ни Вселена.
ЗАРЯТА НА СЪЗИДАНИЕТО
Нека по-подробно, и от практична, и от психоенергийна, и от ево-

люционна гледна точка да разгледаме в каква ситуация се оказахме,
усвоили първата част на петата степен.
И така, първо, ние овладяхме режима на полосатост./черно-белите
ивици в живота – бел. от ред./
От практическа гледна точка това означава, че ние вече можем да
поставим в своя полза самата случайност на този свят. Да овладеем
късмета. Благодарение на какво и за сметка на какво ние достигаме
това?
Ние го достигаме благодарение на това, че светът не може да на-
рушава собствените си закони. Един от тези закони – е законът за
ентропията. Това е закон, съгласно който в света съществува баланс
на процеси с различна посока – както съзидателни, така и разруши-
телни. Тоест колкото се е създало, толкова трябва и да се разруши.
Това означава, че в света постоянно съществуват равни вероятности
за събитията, както от едното, така и от другото направление. Тоест
събития, които ни се струват с различна вероятност, всъщност се явя-
ват с еднаква вероятност. Говорейки по-просто, монетата в петдесет
процента от случаите ще пада ези, а в петдесет процента от случаите
– тура. Това не може да бъде изменено – такъв е законът на живота. В
световни мащаби колкото са станали събития от едното направление,
същото толкова събития ще станат и от противоположното направле-
ние.
Както ни се струва, не можеш да вървиш против закона и, значи,
съгласно този закон на петдесет процента положителни за нас събития
се падат също петдесет процента отрицателни. Така ли е? Така – и не
съвсем така. Тъй като нашият живот е като сложна игра и не винаги се
вписва в обективните закони. И сега ще разберем защо.
Както ние вече нееднократно сме говорили, в нашия живот нас
всъщност ни интересуват не толкова фактите сами по себе си, колкото
значенията на тези факти. А значението на един и същ факт за различ-
ните хора може да бъде и най-често е съвсем различно. Да получиш
500 хиляди долара – това добро ли е? Еднозначно е добро, уверени ли
сте в това? Ето, един самоуверен американец мислел така – и не само
мислел, но и страстно мечтаел за това. И дотолкова мечтал, че цялото
му семейство загинало при самолетна катастрофа и като добавка изго-
рял и домът му – и ето, на него му заплатили като застраховка именно
тази заветна сума. Мисълта, както е известно, е материална, затова с
мечтите трябва да бъдем по-внимателни. Аз не мисля, че той много се е
зарадвал от осъществяването на своята мечта...
Същото е и с всички други факти. Това, което за руснака е добро, то
за немеца е смърт, което за вас е добро – то за вашия съсед е излишно
главоболие върху неговата болна глава, и така нататък, вие сами знаете.
А ако нас ни интересуват не толкова фактите, колкото техните значе-
ния – то нека тези петдесет процента отрицателни резултати да се паднат
на незначимите за нас факти. При това не се нарушава нивото на ентро-
пията, а ние само ще спечелим: петдесет процента положителни резулта-
ти в значимите области с лихва компенсират петдесет процента неуспехи
в незначимите области! За вас незначимите печалби на лотария – и Бог
да е с вас, не спечелвате – и не трябва, нека всичките петдесет процента
неуспехи във вашия живот да се паднат именно на лотарията. Затова пък
оставащите петдесет процента успехи вие ще насочите към значимите за
вас области – например семейния живот и кариерата. Но трябва само
да умееш правилно да разпределяш успеха и неуспеха върху тези
области! Това ние усвоихме на първия етап на петата степен.
Още повече – ние сами се научихме да изменяме значенията на
фактите, придавайки им смисъл „добро“. Даже, ако всъщност от тези
факти на нас не ни е добро и не ни е лошо – а никак, нито топло, нито
студено. За какво ни е нужно това? За да можем лесно да излъжем за-
кона. Ние присвояваме на незначими за нас факти значението „добро“
и удържаме това значение, независимо от това, дали получаваме добър
резултат от тези факти или не. Тоест ние като че чакаме от факта, той
да бъде „добър“, а той се получава „лош“. Количеството на несъвпаде-
нията с нашите очаквания расте. Тоест като че нараства напрежението
в пружината, тъй като количеството на несъвпаденията започва да пре-
вишава средностатистическото ниво.
Говорейки точно, на нас като че не ни върви, но всъщност това не
е нищо повече освен игра – та нали ние само си играем на това, че
тези факти са важни за нас. Например, ние играем на това, че на нас
ни е много важно да спечелим в същата тази лотария – присвояваме
на печалбата значението „добро“ и отново, и отново се опитваме да
получим тази печалба – но не можем. По такъв начин ние натрупваме
голяма степен на неуспех в област, която всъщност за нас е незначима
(та нали ние само си даваме вид, че тя е значима). (Защо случайните
събития за нас са незначими, е подробно разказано в книгата „Терапия
на истинската карма“). Но от това само се увеличава степента на успех
в областите, които за нас са наистина значими!
Когато ние се оказваме в областите на събитията, които са истински
значими за нас, ние вече не можем да запазваме безметежност! Тук на
нас вече ни е сложно да си дадем вид, че това, което за нас е важно,
всъщност като че ли се явява неважно. И ако тук нещо не се получава
– ние не можем да присвояваме на този факт значението „добро“, ние
еднозначно оценяваме това като „лошо“. И тук става чудо. Пружината
на ентропията, натегната от количеството на несъвпаденията с нашите
очаквания, започва да се съкращава! Махалото като че отива на дру-
гата страна – и нараства количеството на положителните значения на
фактите и събитията! И на нас започва да ни върви в значимите облас-
ти. Появява се полосатост – ние се разплащаме чрез малките досади
за блясъка на крупния успех. Сто пъти сте загубили на лотария – а след
това сте взели и сте се омъжили удачно! Между впрочем, именно този
закон е отразен в известната поговорка „Не ни върви на карти – ще ни
провърви в любовта“.
От психоенергийна гледна точка ние сме постигнали това, като сме
преместили централната точка на нашето съзнание – точката „аз съм“
– в областта на виртуалното пространство, където е разположено зна-
чението „добро“ за нас. Тоест ние сме изменили собствената конфигу-
рация, като по такъв начин сме създали за себе си ритъм и амплитуда
на желания успех / неуспех.
От еволюционна гледна точка ние за пръв път сме се възползвали
от информационното ниво на Вселената, за да можем на основата на
неговите закономерности да си създадем своеобразен филтър – ако
е удобно, „обвивка“ от следващо ниво, която пропуска до нас само тези
неприятности, които можем да си позволим. Тоест това е приспособи-
телна мярка, която ни помага да оживеем на надсоциалното ниво.
Да продължим да изброяваме резултатите от усвояването на първа-
та част на петата степен.
Второ, ние се научихме да определяме характера на пътя, стоящ
пред нас: отворен ли е той или затворен.
От практическа гледна точка това ни дава възможност от рано да
определим количеството усилия, които предстои да положим за дос-
тигане на една или друга цел, а така също и принципиалната достижи-
мост или недостижимост на поставената задача.
Какво ни позволи да постигнем това? Ние използвахме отново този факт,
че нашият живот – това е резултат от нашето взаимодействие с външният
свят. Тоест, за качеството на нашия живот е важен не самият външен свят
такъв, какъвто е, а нашето възприятие за този външен свят, съвпадението
на нашите очаквания и това, какво този външен свят дава в отговор на
очакванията. Това отново е свързано с това, че за нас са важни не фактите
като такива, а тяхното, на фактите, субективно за нас значение. Това значе-
ние, фактически, се определя от нашите очаквания. А нашето очакване се
определя от нашия избор. А изборът зависи от значението на предмета, по
отношение на който ние изпитваме едни или други очаквания.
И съответно, ние можахме да използваме независещ от нас фраг-
мент от външния свят – а именно тест-системата, да пренесем върху
нея значението на предмета, относно който смятаме да проведем изс-
ледването, да направим избор на очакваното значение и да видим, до
колко поведението на предмета ще съвпада с нашето очакване.
От психоенергийна гледна точка да направим това ни помогна нави-
кът за работа с виртуалното пространство, а именно възможността за
пълно и адекватно пренасяне на значението върху предмет от външния
свят (аналогичен метод ние използвахме при създаването на енерго-
информационни механизми–помощници, което е описано в книгата
„Техника за одушевяване на предмети“).
От еволюционна гледна точка ние за пръв път активно обединихме
виртуалното пространство на своето съзнание и елемент, външен по от-
ношение на съзнанието на света. Това е революционна стъпка, тъй като
до нея човешкото съзнание обективно и физически беше ограничено
в обема на неговия череп и в пространството на неговите представи.
Сега съзнанието пристъпи не към аналитично, а към непосредствено
познаване на света, без посредничеството на мускулите, а в пряко
взаимодействие със света. По-рано съзнанието беше в структурите на
мозъка. Сега ние усвоихме път, когато то може да се базира върху неп-
рилежащи на тялото елементи от околния свят.
Но нека да се замислим, дали е достатъчно пълна тази картина?
Достатъчно ли са описани от нас навици, за да усвояваме успешно и ус-
тойчиво да се закрепим на новия етап от еволюцията на надсоциалната
фаза на по-нататъшното енергоинформационно развитие?
Средствата за усвояване на надсоциалното ниво на света, които ние
имаме в своя актив: това е филтърът за привличане на успех и локатора
за изчисляване на най-изгодния път.
Тоест ние сме защитени и можем да избираме своя път. Но какво
знаем относно самият този път?
Да си спомним преминатите степени на ДЕИР. Не ви ли се струва, че
първата част на петата степен много прилича на първата степен, само че
на ново ниво? Това е така, тъй като развитието винаги върви по спирала.
След първата степен идва втората. И в книгата, посветена на втората сте-
пен, ние обсъждахме, че за активното придвижване при свободни условия
на нас ни трябват две неща: да разберем накъде да се движим, и да се
научим как да се движим.
На първата степен на ДЕИР ние определяхме къде да се придвиж-
ваме напред в социума.
На първият етап на петата степен ние определихме накъде да се
движим в надсоциалната сфера.
На втората степен на ДЕИР ние започнахме да се движим по нови
пътища в социума, и там всичко беше просто: та нали ние всичко на
всичко реализирахме най-желаните от нас социални инструкции във
взаимодействието със света. Ние просто привеждахме своята логичес-
ки, съзнателно формулирана идея на език, разбираем за подсъзнание-
то, и я проверявахме съгласно собствените си вътрешни желания – то-
ест проверявахме я на истинност.
По такъв начин ние не създавахме нова идея и не използвахме
нова мотивация – ние показвахме в какъв вид ни устройва преди това
съществуващата социална възможност с преди това съществуваща-
та мотивация. Какво означава „преди това съществуваща“? Това оз-
начава, че самата възможност, например, изразена в идеята „ще си
купя велосипед“, вече е имала социално значима окраска („да имаш
велосипед е добро“), а значи, е имала и потенциална емоционална
значимост („ще ми бъде приятно да имам велосипед“). Ние само оп-
ределяхме, дали точно на нас ни се иска да го купим и какъв именно.
Тоест ние проверявахме дали е поддържана нашата идея от нашите
емоции или не – тоест дали ще ни донесе удовлетворение нейното
осъществяване.
Това беше на втората степен. На втория етап на петата степен всичко е
по-сложно. Да, на нас също ни предстои да вървим по нови пътища. Но тук,
за разлика от социалното ниво, събитията, явленията, достиженията, до
които ние можем да стигнем, нямат никаква социално значима предшест-
ваща окраска! Няма и никаква мотивация, никаква емоционално значима
окраска, която може да е близо до нас. А което няма социално значима ок-
раска, то и не предизвиква у нас желание да го получим, съгласете се. Ако
най-прекрасната шуба, която виси на витрината на най-скъпия магазин, не
предизвиква у вас никакви емоции, то даже няма да ви дойде в главата
идеята да придобиете тази шуба. Ако победителката в конкурса за красота
ви оставя равнодушни, то вие няма да тичате да се запознавате с нея и
още повече няма да ви дойде в главата идеята да се жените за нея. Всичко
е просто. За нас е важно само това, което за нас е емоционално значимо.
Ако въобще нищо в живота не предизвиква у вас емоции, то вие и няма да
се помръднете от мястото си и просто ще спрете развитието си.
На втората степен всичко беше наред с емоционалните значения
– те достатъчно добре стимулираха вашето движение напред, към нови
победи. На втория етап от петата степен с тези същите значения е мно-
го по-сложно. Именно поради това, че в тази сфера предшестващият
човешки опит е много беден. Хората въобще не знаят какво там, в
тази надсоциална сфера, може да предизвика някакви емоции. А
поради това да се ориентираш тук, както и за всеки откривател, е малко
сложно.
А значи, за да поискаме да се движим напред и по-нататък, ние
трябва да се научим сами да създаваме независима мотивация, сами
да създаваме емоционалната значимост за себе си на разни явления и
обекти. Именно да я създаваме, тъй като по-рано, преди нас, тук тази
значимост не я е имало!
Какво може да бъде значимо в условията на абсолютната свобода,
на безкрайния простор за действие, където няма никакви прегради и
ограничения? Като че ли, накъдето и да тръгнеш – навсякъде е едно
и също: простор и свобода. Къде е разликата, на къде да вървиш? А
нали трябва да се върви нанякъде, иначе ще увехнеш, стоейки на едно
място. Изходът е един: да се създават нови значимости. Само така може
да се осъществява движението в условията на абсолютната свобода. И
това е първата и най-грандиозна по своята същност и значение задача,
стояща пред нас.
И едва след като решим тази задача, само тогава, когато нашият
път ще се осветява вече не от изработените от социума мотивации,
а от нашият собствен емоционален потенциал – само тогава ние ще
можем ефективно да използваме новите възможности на въздействие
върху света на мислите, отворен пред нас.
Тъй като тогава силата, която сме получили, осъществявайки обеди-
нението на нашето съзнание със света, външен по отношение на нашето
тяло, ще стане насочена. Тогава ние ще можем завинаги да се закрепим
на новия еволюционен етап – да живеем на него, а не просто да го
гледаме от прозорците на своето съзнание.
Казаното от мен сега е възможно на пръв поглед да се вижда твърде
сложно, а и откъснато от живота, който наричат „реален“ и „земен“. Но,
ако се замислим над нашата вътрешна ситуация, която е настъпила след
усвояването на първият етап на петата степен, то ще стане невъзможно
да се отрича очевидността на това.
И между впрочем, именно тази особеност на своето състояние отбе-
лязват много читатели и слушатели на курсовете, които изпращат пис-
ма с въпроси, звънят по телефона във филиалите на Школата. Свобода
– да, окриленост от нови възможности – да, но накъде да се върви на-
татък и как да се прави това – не е ясно, тъй като от тези висоти, на
които се оказахме, всички предишни земни значимости станаха извед-
нъж незначими, и за нас са равнозначни всички възможности, които се
откриват пред нас. На вторият етап ние можехме да се стремим още
към нещо социално значимо – например, страстно да искаме да се пре-
върнем от домакиня в звезда на естрадата и да постигнем това. Сега се
оказва, че това ни е безразлично – да бъдеш звезда на естрадата или
домакиня, тъй като в надсоциалната сфера това вече не влияе върху
нищо и нашите възможности не се регламентират. Какво да се прави?
На къде да се върви нататък? Ако всички социални пътеки са вече
проходени, и ние даже вече сме стигнали до техните върхове, но сега
да се ходи по тях ни е просто безинтересно? А накъде да се върви в
надсоциалната сфера, ако там няма ориентири и значимости?
Какво усещаме ние след първият етап на петата степен? Като че ли,
всичко е прекрасно – и ни върви във важното, и можем да разчитаме своя
път, и енергията е до насита, и интуицията работи, и творчески подход
колкото щеш... Тоест действай – не искам. А да се действа често не ти се
иска.... Тъй като не е интересно.
Всъщност много ли постигнахме след преминаването на първият
етап на петата степен? Реализирахме ли всички свои възможности?
Или има усещане за нереализираност? И вие си мислите: „Ех, да бях
на двадесет години такъв, какъвто съм сега.... Аз бих станал знаме-
нит писател или режисьор и бих работил в Холивуд, и бих се оженил
за Деми Мур или за мис Свят – да, да, аз чувствам в себе си сили
за това, само че за какво ми е всичко това сега?“. Като че ли за
нищо. Тогава защо ни е този колосален потенциал и какво да правим
с него?
Да, ние постигнахме много, но, отчитайки нивото на своите нови въз-
можности, своя нов потенциал, тези достижения биха могли да бъдат
много, много повече!
Първо: много неща ни се искат по-скоро условно. Тоест така: приз-
наваш желаността на идеята и я отлагаш за по-нататък. Можеш да я
направиш, но не я правиш.
Защо? Защото идеята е била от списъка на социално обусловеното
предложение. Тъй като на нас напълно ни стигат силите да достигнем
тази цел – при това можем да го направим много лесно. А това, което
е лесно – то е безинтересно. Целта е неоригинална и лесно достъпна
– тогава защо да губим време затова, което можем да направим без
усилия, та нали, което се достига лесно, то не се цени.
Всъщност, даже, ако водата представлява ценност и хората се бият
за нея, устройват истински битки за една чаша, то ще се запасява ли с
цистерни вода човекът, живеещ точно на брега на непресъхваща река?
Защо, ако във всеки момент можеш да черпиш колкото ти трябва?
Нашето подсъзнание е много прагматично нещо. И разбира се, в
случая с лесната и достижимата във всеки момент цел то няма да прави
запас: примерно така човек, който има кредитна карта, не носи в джоба
си всичките си налични пари. Тъй като тази категория цели се достига
точно толкова, колкото тя е необходима на подсъзнанието.
Второ: някои неща не ни се искат: тоест просто не ни се искат – и
полезно, като че и интересно би било да се достигне такава цел – но
няма желание.
И ето, и върху тази „липса на желание“ трябва да се обърне особено
внимание. Тази „липса на желание“ се явява най-надеждното свидетел-
ство за това, че ние за пръв път сме се сблъскали с цел, която принад-
лежи на следващото еволюционно ниво.
До сега всяка цел, която сме си поставяли пред себе си, е имала
потенциална емоционална значимост – но тази значимост е била оп-
ределена от обществото, от неговата култура. Тоест там цялото лежащо
пред нас трасе е било като че ли от рано размерено: да бъдеш знаме-
нит и богат – е добре, това предизвиква положителни емоции, към това
трябва да се стремиш, а да бъдеш беден и никому неизвестен – е лошо,
това трябва да се избягва.
Сега ние стъпихме върху нова за себе си почва, където предишни-
те размервания са недействителни и грешни. Всъщност, кой е казал,
че тук, в надсоциалната сфера, е важно и е добре да си знаменит? Та
тук, може би е обратното, колкото по-малко те знаят хората, толкова на
теб ти е по-добре, толкова е по-високо нивото на твоята свобода! Тоест
предишните пътепоказатели са останали в предишния живот, а тук те
не работят. И значи, ние трябва да създаваме тези „пътепоказатели“
самостоятелно, а заедно с тях – и вътрешната значимост на явленията,
събитията и фактите за себе си, индивидуална значимост, която няма
нищо общо със социалните представи за каквото и да е.
Трето: защо нашите достижения биха могли да бъдат и по-високи, но
не стават такива след първия етап на петата степен: мнозина са обър-
нали внимание, че мислите, разпространявани от нас навън, в света,
Рис. 12. Като светлина, емоциите отделят реалността на околния свят.

Но наоколо лежи безкраен неусвоен свят.
съзнание
енергия
материя
вакуум
Рис. 13. Йерархия на света. Съзнанието на Мировите Течения и на човека

се намират на едно ниво – и поради това между тях е възможно
взаимодействие.
са изострени от навиците на петата степен на ДЕИР (а някои вече са

използвали и бавните мисли, практикум по които се провежда на оч-
ните курсове на петата степен), и притежават реалната способност да
въздействат на света, но проблемът е в това, че те не винаги сработват.
Тоест понякога ние можем да повлияем на събитието и то става точно
така, както сме планирали. А понякога... Защо става така?
Всичко става по същата причина: недостатък на емоционални
значимости! Мислите, които нямат емоционален подтекст, е прак-
тически невъзможно да бъдат точно насочени. Та нали нашите емо-
ции, активирани със значимостта на целта, се явяват ос, стожер, удър-
жащ цялата конструкция на мислите. Това е първо.
И естествено има и второ: даже, ако ние успешно насочваме своите
мисли и те имат всички шансове да окажат въздействие върху събити-
ята от света, то съвсем не е задължително, че тези мисли няма да се
натъкнат в процеса на своята реализация на противоречие със зако-
ните на реалността. Ние за сега още не сме изучили тези закони – но
съществува точен набор от правила, съблюдаването на които може да
гарантира успех.
А сега, преди да преминем към подробно разглеждане на задачите,
стоящи пред нас, да назовем нещата със собствените им имена.
Старото е безинтересно, ново още няма. За живот в условията на
надсоциалния еволюционен етап на нас ни е необходимо да решим въп-
роса за използване на собствените си емоции за създаване на Смисъл
на Пътя – тъй като в надсоциалната сфера няма кой да го създаде, а
иначе мисълта не е насочена в съзидателно русло. Емоциите създават
сила за изменение. И още на нас ни е необходимо да овладеем знания,
позволяващи ни да творим в новия свят.
СЪЗИДАНИЕТО – СМИСЪЛ И СИЛА
И ето сега, когато ние с вас сме обсъдили ситуацията, в която сме
се оказали, излизайки на недостижимо по-рано ниво на енергоинфор-
мационното развитие, може да поговорим за това, как и благодарение
на какви закономерности ние можем да се справим със задачите, зас-
танали пред нас.
Какво ни е нужно в този живот? Свобода, любов, развитие и щастие
за себе си и за своите близки. Това е, извинете, и всичко. Толкова малко!
Както би ни се сторило, да достигнем всичко това, и ще се успокоим,
и повече нищо не ни е нужно. Но в това е хитростта, че да се достигне
нещо веднъж и завинаги и да се успокоиш, не се отдава никак в нашия
свят. Тъй като, ако ние решим, че сме достигнали нещо веднъж завина-
ги – и веднага това достигнатото се обръща в прах. Животът не ни поз-
волява да достигнем нещо и да се успокоим. Животът ни заставя отново
и отново да се стремим към нови достижения. Тъй като животът трябва
да бъде развитие, движение – само тогава той носи радост. Спирането
разрушава всичко. Следователно, животът – това е път. Иначе в него
няма никакъв смисъл! Погледнете на хората, спрели се в своето разви-
тие – те стремително деградират. Значи, в живота има само два пътя
– напред или назад, или, по-точно, нагоре или надолу – тук да стоиш
на едно място просто не се получава, спирането – това е търкулване
надолу. Поради това не се поддавайте на тази илюзия: ето ще достигна
това и това – и ще се успокоя, тъй като повече нищо не ми трябва.
Веднага щом се стигне до това повече не ти трябва – и веднага животът
свършва. Живот има докато има движение напред. Достигате едно ниво
на развитие – а там, зад него се открива следващото, към което отново
трябва да се стремиш. Това е нормално, така трябва да бъде целият
живот у нормално развиващия се човек. А животът на всеки нов енер-
гоинформационен етап – това е прокарване на път напред.
А след като е така – да разберем смисъла на пътя. Кога ни се иска да
вървим по пътя – по всеки път, дори междуселищния път, дори пътя на
своя живот? Когато пред нас ни чака нещо интересно, когато има цел.
При това именно цел, от чието достижение ние сме заинтересовани
искрено, от цялата си душа с всичките си чувства и мисли. Много добре
и правилно каза един другар от телевизионния екран: „За осъществява-
нето на всеки процес е необходима лична заинтересованост“ (наисти-
на, той го каза по отношение на нашите предположително безкористни
депутати, което малко ме озадачава, но както и да е).
А в по-широк смисъл той е съвършено прав. Ето сега и ние с вас
трябва да намерим тази лична заинтересованост за продължаването
на своето движение напред и нагоре. А това може да ни се стори на
пръв поглед не така просто.
Веднага ще ви открия една тайна: всъщност ситуацията, в която ние
с вас сега се оказахме, е достатъчно проста, но тя изглежда сложна,
именно поради това, че се среща крайно рядко във всекидневния жи-
вот. Може да се каже – практически никога не се среща. Тъй като прак-
тически никой от хората не е стъпвал във взаимодействие с надсоциал-
ната част на света така бързо, както го направихме ние. Тези единици,
на които се е отдавало да го достигнат преди това, са подхождали към
новото ниво вече въоръжени с колосален опит, мъдрост и знания. Така
че те вече са знаели какво да правят.
Ние с вас сме ги изпреварили. Ние сме преминали техният дълъг път
така да се каже, екстрено. Поради това, ако искаме да се задържим на
надсоциалния етап на развитието, ние трябва да приложим определени
усилия. Ние сега няма да се съсредоточаваме върху радикалните енер-
гоинформационни разлики между човека, усвоил ДЕИР и обикновения
човек. Вие и така си представяте това достатъчно добре. Сега ние има-
ме друга задача – да проанализираме процесите на друго ниво.
По същество, ние с вас правим не нещо друго, а възмъжаваме, само
че не във физически, а в енергоинформационен смисъл. Затова нека
да погледнем, какво става с човека в процеса на възмъжаването и с
какво изобщо се отличава възрастният човек от детето. Нека процесът
на превръщане на детето във възрастен ни послужи като модел. Ако
си припомним основите на еволюционната биология, то онтогенезата
(личното развитие) се явява кратко повторение на филогенезата (раз-
витието на вида). Нашето възмъжаване в енергоинформационен план –
това не е нищо друго, освен възмъжаване на самия вид наречен човек.
Израстването на вида, което в основните си стадии повтаря процесите
на израстването на отделно взетия индивид.
И така, как детето пораства – и как пораства целия човешки род?
Детето опознава света, играейки. И в играта то като че в миниатюра
преминава ситуации, които се срещат или могат да се срещнат в него-
вия възрастен живот. Играта – това е като репетиция за бъдещия живот.
В играта детето се обучава на взаимоотношения с околния свят, като
по този начин проверява правилността на установките – инструкции за
поведение в този свят, получени от възрастните, преди всичко от роди-
телите, а в тяхно лице – и от цялата култура. При това играчките предс-
тавляват символи на някои предмети, явления, обекти и хора, с които на
детето ще му се наложи да се сблъска като възрастен. Куклата Барби,
фигурката на пожарникаря, колата-играчка, локомотива, пистолета...
Всичко това са „модели“ на жизнените реалности на бъдещето, пред-
назначени за „тренировки“ на бъдещите действия в реални условия.
Да отбележим, че детето има своето енергоинформационно усеща-
не за света и то има собствени пристрастия и влечения в този свят. На
него му е интересен и важен неговият собствен свят съвсем независимо
от отношението на социума към това. Но инструкциите, които то полу-
чава от обществото, са такива, че в процеса на израстване те изискват
от детето включването му в определени социални игри. А същността на
тези социални игри е в утвърждаване на значимостта на собствената
личност и на всичко, което има тази личност и което я обкръжава. И в
резултат на опознаването на света в процеса на израстването се полу-
чава много интересна трансформация. Отначало детето просто безпре-
кословно приема света такъв, какъвто е – като даденост, която просто
съществува, и това е всичко. Това е най-чистото, най-непосредственото
детско възприятие за света: котката казва „мяу“, кучето прави „джаф-
джаф“, мама мие ръцете, татко ходи на работа – нито сянка от осъж-
дане или самоутвърждаване, тоест няма и помен от всякакви такива
игри на възрастните. Малко по-късно социалните инструкции започват
да изискват от детето самоутвърждаване, утвърждаване на значимост-
та на своя свят, за което той трябва да хвърли своеобразен призив на
околния свят, да докаже, че той притежава нещо, което го няма у този
околен свят: „Моето куче се катери по дърветата!“. Или: „Моята майка
е красива, а твоята – не!“. И най-накрая детето окончателно приема
тази социална игра – тоест търси потвърждение за своето превъзход-
ство и за превъзходството на своя свят в някакви социално приемливи
критерии: „Моето куче е най-добро от всички, тъй като то победи на из-
ложбата!“. Или: „Аз съм най-добър от всички, тъй като получавам само
шестици“.
При това тези социално значими критерии като правило, са грешни
– та нали да получаваш само шестици съвсем не означава да бъдеш
най-добър по всички параметри – сред хората изобщо няма „по-добри“
и „по-лоши“, това е порочна система на оценяване; кучето за любящия
стопанин е най-доброто в света съвсем не поради това, че то е победи-
ло някъде, а просто поради това, че е най-любимото и единственото,
дори да е и непородисто псе улична порода. А поради това всички тези
социални игри на „добро-лошо“ са безсмислени.
Но въпреки това, още щом детето приеме тази социална игра, това
означава, че то е готово да стъпи в света на възрастните.
По какво се отличава светът на възрастните от света на детето?
По това, че възрастният човек вече има някаква възможност за
избор (дори и да е илюзорна) – от многото социални инструкции той
избира тези, които най-много му се харесват, тоест тези, които му поз-
воляват да достигне емоционално значими за него цели. И ето, човекът
определя каква социална инструкция той приема да изпълни, за да се
движи в нужното направление. (Ние с вас прекрасно знаем, че тук даже
няма и мирис от истинска свобода поради влиянието на енергоинфор-
мационните паразити, тъй като те всъщност подтикват човека да нап-
рави един или друг избор, тъй като животът на човека прилича на игра
с конструктор „Лего“, където както ни се струва има много варианти за
съзидание – но същото това количество на варианти е ограничено и
определено от по-рано). Но все пак човек може да избира някакъв път
– да стане пожарникар, или доктор, или безмозъчна Барби, да си купи
кола или велосипед, да има семейство или да си остане ерген...
В това отношение разликата е ясна: детето има само даденост на
социалните инструкции и неотменим набор от тях, определен от възрас-
тните. По същество, у детето няма място за избор – изборът е направен
преди него от много поколения хора: учиш се да ходиш, да говориш,
да четеш, да пишеш и да смяташ, отиваш в детската градина, след
това в училището – даже няма илюзия за свобода на избора, набора
от инструкции е много твърд. На разположение на възрастния са всич-
ки инструкции на света или, най-малкото, на тази култура, в която той
съществува, и той може да избира сред тези вече прокарани пътища
най-приемливия за себе си, макар и да е избор подправен от енерго-
информационните паразити. У детето няма необходимост и няма въз-
можност да направи избор – у възрастният има и такава възможност, и
такава необходимост.
Рис. 14. Възмъжаването – това е само узнаване на социалните ценности.

С последващо блуждаене между тях.
И така, да пораснеш – това е като минимум възможност да избираш

пътя.
Но как се осъществява този избор? Ние много сме говорили за това,
че този избор се направлява от енергоинформационните паразити.
Но енергоинформационните паразити са много, и пътищата, по които те
ни водят, са също много. Защо един човек все върви по един път, а друг
– по друг път, защо един попада във властта на един енергоинформаци-
онен паразит, а друг – на друг? Защо, например, един човек се оказва
във властта на егрегора на парите, а друг – на егрегора на войната?
Или да вземем по-мек вариант, свързан с избора на професия: един
човек се поддава на властта на егрегора на журналистиката, а друг,
например – на егрегора на медицината?
Много просто: този избор е свързан с личните особености на човека,
с неговата лична заинтересованост от това, да застане на един или друг
път.
Та каква лична заинтересованост от един или друг избор има у все-
ки човек? И което не е маловажно – какво получава човек, осъществя-
вайки един или друг избор?
Да вървим подред. Самият избор – това е много интересна шега. От
какво зависи той? В нашето рационално време мнозина считат, че един
или друг избор болшинството хора правят строго пресметнато – тоест
човекът прави своя избор в зависимост от обстоятелствата, в които той
се е оказал, и го прави по такъв начин, че да достигне желаната цел с
минимални загуби.
Да, разбира се има и такива случаи – млади девойки се стремят
да се омъжат за „новобогаташи“, тъй като считат, че това ще им оси-
гури добър живот, випускниците на училищата постъпват да се учат за
престижни високоплатени професии, и така нататък. Между впрочем,
ако имате случай, позаинтересувайте се, дали са доволни от избора
си тези, които са го направили по сметка, дали са получили желания
добър живот? Най-често не. Но това е тема на друг разговор.
А сега ние говорим за обикновеното средностатистическо мнозинс-
тво, което съвсем не се явява патологически пресметливо. Забележете,
колко хора, жалвайки се от своето печално материално положение,
въпреки това поради някаква причина не бързат да сменят работата си
за по-добре платена. Да, те се жалват от живота, плачат, уверяват че
съдбата е несправедлива към тях, и постоянно се предават на несбъд-
нати мечти, например такива: „Ако аз работех в банка ...“, или „Разбира
се, ако не бях учителка, а се бях устроила в някоя търговска фирма...“
Но ето какво е интересното: жалвайки се от живота и произнасяйки
подобни речи, тези хора дори не си мръдват пръста, за да сменят дейст-
вително своята професия и по този начин да подобрят своето материал-
но положение! Ето така! Като че ли, няма нищо по-просто – иди, работи
в банката, смени учителската професия с друга ...
А не! Те даже не правят и опит. Желанието за смяна на работата
се изразява в условно наклонение – но фактически това не се прави.
Всичко се ограничава до това условно наклонение и то не излиза извън
границите на чисто абстрактните теоретични размишления, от които не
следва никакво действие. И, уверявам ви, няма и да последва.
Но защо? Защото на тези хора съществуващото положение на не-
щата всъщност им .... харесва. То ги устройва, даже, ако сами не си
дават сметка затова. В дълбините на подсъзнанието неосъществилият
се банкер прекрасно разбира, че никога няма да се почувства на сво-
ето място в банката. Няма да му хареса там, и това е! И на учителката,
която се жалва, че е станала педагог, също няма да й хареса на никое
друго място, освен в училището. И в дълбините на душата си тя също
чувства това прекрасно. Макар да казва на всички, че не трябва да се
живее така, че тази работа я изгаря жива, че децата са съвършено не-
възможни, а педагогическият колектив – е просто кошмар, но при това
тя не напуска училището. Все поради това, че при нея няма емоционал-
на заинтересованост от някаква друга работа. Така и у човека, който
чисто теоретически завижда на тези, които работят в банката, също го
няма необходимото душевното и емоционално съдържание, за да стане
за него работата в банката интересна.
Така че какво е важно за нашия избор – сухият разчет или инте-
ресът? Еднозначно – интересът. Без интерес ние действително не си
мърдаме и пръста – каквото и да става. Ако съдържанието на привле-
кателната в материално отношение работа не предизвиква интерес, то
човекът по-скоро ще търпи скованите материални условия, отколкото
да прави това, което му е безинтересно, което принципно се явява „не
неговата“ работа.
Получава се любопитно нещо: човекът, даже осъзнаващ необходи-
мостта от една или друга стъпка, практически не е способен да я напра-
ви, ако тази стъпка не е украсена от някакъв интерес, никакви емоции!
Ако за това, да получиш даже нещо действително необходимо за
себе си (разумът го възприема като необходимо) ти предстои да напра-
виш нещо, което не притежава емоционална привлекателност, то човек
по-скоро няма да го направи! Той даже няма да започне движение към
тази като че необходима цел – няма да може да набележи своя път даже
в съзнанието си, ако не намери по този път емоционални значимости. А
нали тези емоционални значимости при всеки са различни – за някого
е емоционално привлекателна известността, популярността, възторга
на множество хора, а за някой обратното, по-мила е тишината, покоя,
домашния уют. Множество талантливи хора не са се реализирали само
поради това, че всеобщото внимание и известност за тях са били емоци-
онално непривлекателни. Аз познавах доста надарен млад човек, който
почувства, че може да стане знаменит певец – и тук си зададе въпроса:
„А защо?“ И не намери отговор. Действително – защо, когато можеш да
пееш и просто така, за себе си, за душата си, за приятелите и близките?
А славата, поклонниците, гастролите – това е само излишно главоболие,
безкрайна суета. Не, собственият душевен покой е по-скъп...
Ние няма да обсъждаме дали той е прав или не, че е лишил света
от възможността да види неговия талант. Сега ние говорим за друго: и
най-гениалните способности и най-небивалите възможности на човека
не се реализират, ако той няма емоционален стимул за тяхната ре-
ализация.
Предвиждам възражението: нима, ще кажете вие, та нали на света
има толкова много хора, които се занимават със съвършено безинте-
ресна за тях работа само за едната заплата, за изхранването на се-
мейството... Нима не е така?
Да, това е така, но обърнете внимание: в този случай човекът най-
често възприема своята работа не просто като безразлична или безин-
тересна – а като неприятна. Той счита, че е принуден заради парите
да се занимава с неприятна за него работа. Но това не означава, че
у него няма емоционална заинтересованост в това, да се занимава с
неприятната работа. Тази емоционална заинтересованост, колкото и да
е парадоксално също я има, макар да лежи в друга, не професионална
сфера: тя е свързана с оцеляването и благополучието на семейството.
Благополучието на семейството се възприема като вещ, която не е
просто важна в емоционално отношение, но приятна, предизвикваща
положителни емоции. И тези положителни емоции от осигуряването на
семейното благополучие са по-силни, отколкото отрицателните емоции
от неприятната работа. Тоест заради голямата емоционална значимост
човек жертва малката, това е всичко. В резултат даже неприятната ра-
бота носи положителен – значим в емоционално отношение – резултат:
благополучие на семейството.
А би ли могъл човек да се занимава с нещо безразлично за него
поради нещо, което за него е също така безразлично? Не, и още вед-
нъж не. Например, и работата му е безразлична, и благополучието на
семейството не го интересува. Тогава за какво му е тази работа? По-
добре да потърси нещо по-интересно за себе си – ако, разбира се,
човекът не е съвсем деградирал и не е махнал с ръка на самия себе си.
Но такъв, най-вероятно, изобщо няма да работи.
Но да допуснем чисто теоретически, че човек все пак се е оказал на
безразлична за него работа и се опитва да я изпълнява без сам да знае
защо. Какво се получава? Нищо. Тъй като не е възможно да се изпълня-
ва добре работа, която ви е безразлична и която не води до достигането
на някакви емоционално значими цели. Такъв човек много скоро ще
го уволнят поради професионална непригодност, и това е всичко. При
това даже, ако тази работа е привлекателна в очите на другите, дори
на цялото общество, даже, ако всички ви завиждат и говорят, как ви е
провървяло, че са ви взели на такава работа, а вие лично не виждате в
нея никакъв интерес за себе си и понятието за престиж не се явява за
вас емоционално значимо – то вие няма да можете да се занимавате с
такава работа. Тя за вас е безсмислена. И вие без да се замисляте ще
си тръгнете от престижната работа, която се явява предмет на завист от
околните, ще слушате след себе си недоумяващото шепнене на същите
тези околни хора и ще забелязвате, как те, гледайки към вас, недвус-
мислено въртят ръка. Е какво пък – те имат своя истина – вие имате
своя, иначе не може да бъде.
Имайки всякакви способности и възможности, притежавайки всичко
необходимо за извършване на най-напредничавите открития в науката
и техниката, за създаването на нещо най-ново и небивало, което не
ви е идвало даже и на ум – вие нищо няма да почнете да правите, ако
емоционалната значимост както на самото бъдещо творение, така и
на процеса на неговото създаване е равно за вас на нула.
Извод: за да възникне движението, развитието, са нужни два по-
люса: отрицателен и положителен, тоест вие трябва да възприемате
своето днешно положение като нежелателно, а бъдещата цел като же-
лана и привлекателна в емоционално отношение. Движението е въз-
можно само между противоположни полюси. Движението е възможно
само между двете координати: „приятно“ – „неприятно“. Тоест началото
и краят на вашият път трябва да имат отчетливи емоционални разли-
ки. Без това светът ни се струва скучен, еднообразен и няма никаква
възможност да продължиш пътя и да стъпиш на него – тъй като наше-
то съзнание при дадените обстоятелства изобщо не може да различи,
къде минава този път и дали него въобще го има.
Само емоциите осветяват пътя на човека, като факел, и те карат
човека да се движи по този път.
Да, това е така – и цялото човечество се развива в полето на
мощни емоционални вектори, и именно те ни заставят да живеем, да
се борим да постигаме, да извършваме... При това, както ние вече сме
казали, всеки има свои собствени вектори: някого по пътя на действието
го карат да се движи напред обещанието за известност и именно това се
явява емоционален стимул, сгрява душата, както се казва, някой го отп-
равя по пътя стремежа към покой и благополучие, които са изключително
важни също поради това, че предизвикват приятни емоции... Говорейки
накратко, всеки се стреми натам, където на него, предположително, ще
му бъде добре. А „добре“ – това значи не нещо друго, а че там ни очакват
положителни емоции. Но това понятие за това „добро“, за това, което пре-
дизвиква положителни емоции, може да бъде различно при различните
хора. И всеки се стреми към своето „добро“ с всички сили.
Ето го главният двигател на прогреса и въобще източникът на вся-
ко социално движение и развитие – не сметката, не сухата логика, не
търговския или друг хладен безразличен интерес – а само стреме-
жът към положителни емоции!
В света на социума с положителните емоции всичко е повече или по-
малко ясно. Тоест всеки човек може поне приблизително да определи,
какво за него ще бъде „добро“, което ще предизвика тези положителни
емоции. Тук, разбира се, често се случват грешки – хората се губят в
ориентирите, приемат наложените отвън ценности за свои истински и
се стремят към грешни цели, които в резултат, въпреки очакванията, не
пораждат никакви положителни емоции. Но това е вече друг разговор.
Фактът е, че независимо дали са грешни или не – обаче в социума
емоционално украсени цели колкото щеш и всеки човек, който не е
излязъл в своето развитие извън границите на социалното ниво може
да избира емоционално значима цел за себе си, според своя талант,
възможности и интереси.
Друга работа е човекът, излязъл в своето развитие на надсоциални
нива. На тези нива вече е незначимо всичко онова, което е било зна-
чимо на нивото на социума. Известност, слава, власт, богатство? Не,
не сгрява душата. Истински широките интереси няма да удовлет-
вориш с такива дреболии. Да, ние сме се научили да си осигуряваме
достойно ниво на живот, да получаваме всичко необходимо – но как да
направиш от тези обикновени всекидневни материални неща някакви
емоционално значими цели? Дребно, смешно, глупаво. Най-общо, дет-
ска градина.
Нашите цели вече са различни. Тъй като самите ние сме различни.
Да, на нас сега не ни е лесно. Тъй като ние се намираме на този
етап, когато ни обкръжават неща, които не са украсени емоционално.
А от детството си ние сме привикнали на друго: на наличието в на-
шия живот на неща, вече имащи емоционална окраска. Във всеки слу-
чай, ние сме привикнали да избираме инстинктивно от всичките обекти
на света и да включваме в кръга на своето възприятие именно такива
неща, които имат за нас емоционална ценност. Любимата майка,
вкусният бонбон, ласкавото слънце... Ние прокарваме своя път имен-
но сред такива емоционално значими обекти. И колкото са повече те
– толкова по-интересен и наситен е нашият живот.
При това ние постепенно се ориентираме в това, как и защо, бла-
годарение на какви свойства една или друга вещ става за нас емоци-
онално привлекателна – и ценността на другите, новите вещи в нашия
живот, привързваме към вече съществуващите емоционални ценнос-
ти, определяме ценността на тези нови неща във връзка с познатите
ни ценности. Например, покупката на автомобил за нас няма да бъде
емоционално значимо събитие, ако ние нямаме любими емоционално
привлекателни места, където можем да отидем с този автомобил, или,
ако няма хора, предизвикващи положителни емоции, които можем да
повозим на този автомобил, или, ако няма възможност да се занимава-
ме с помощта на автомобила с други привлекателни неща – например,
да превозим товар, което ще донесе много емоционално украсена пе-
чалба.
Новите неща, появяващи се в нашия живот, ние сме готови да пуснем
в него и да ги направим за себе си емоционално значими само в този
случай, ако те по някакъв начин съдействат за достигането на други
емоционално значими цели. Тоест в нашия живот, в социума възниква
такава верига от емоционално значими обекти, където всяко следващо
звено се захваща за предходното и непосредствено произтича от него.
Но, ако ние сме се оказали в надсоциалната сфера, където понача-
ло няма емоционално значими обекти, тогава какво да нанизваме по-
нататък на звената на тази верига, няма го това първоначално звено,
от което можем да започнем? Какво да се прави тогава, ако ние сме
се оказали на съвсем неусвоена от емоционална гледна точка терито-
рия?
Отговорът е един: трябва да се създават емоционални значимости.
Рис. 15. Човекът вижда света само в светлината на социалните емоции.

А наоколо – безкрайност, но той я забелязва само тогава, когато
светлината стане повече.
Да се създават отново, тъй като старите значения в усвояваният свят

вече ги няма, а няма и нови.
Но как да се направи това?
А как са възникнали у нас в своето си време привичните за нас емо-
ционални ценности в социума? Как са възникнали тези първи звена
на тези ценности, на които ние след това нанизваме цялата следваща
верига от наши ценности? Да, най-общо, те са възникнали самопроиз-
волно. И, най-общо от гледна точка на човека, те са достатъчно слу-
чайни. Защо за нас е така привлекателно Слънцето, а не някаква друга
звезда? Защото така се е получило, че ние живеем под Слънцето, как
се е получило това във всеки случай, човешка ръка тук не се е намес-
вала, това е точно. Защо се получава така, че хората използват точно
определен метод за размножаване (даденият процес, между впрочем,
за болшинството хора се отнася към първостепенните емоционални
ценности)? Защо не по някакъв друг, като например в известния анек-
дот, където дамата, почувствала в тълпата, че някой я побутва с пръсти
в гърба, видяла извънземен, от когото разбрала, че те се размножават
именно по този начин? Също поради това, че така се е получило – ня-
как си без нас са го решили... Така че първоначалните емоционални
ценности са възникнали някак си произволно, условно можем да ка-
жем – случайно, но след това те са изтеглили зад себе си други звена
от веригата – и в резултат се е създала цяла система от емоционални
значимости, които, най-общо, и определят емоционалната структура на
нашия живот. Тоест, емоционалните ценности са взаимосвързани, те се
подреждат в някаква система, която, фактически, ни води по жизнения
път и осигурява нашето развитие.
Вие чувствате ли, че ние вече тихичко достигаме до природата на
възникването и съществуването на емоционалните ценности? И
правим това, за да се научим да ги създаваме на нашият нов етап на
развитие.
И така, да вървим нататък, да направим първият извод: доколко-
то емоционалните ценности задължително създават взаимосвързана
структура, то и ние трябва да създаваме не каквито ни попаднат цен-
ности, а такива, които ще се вържат в определени правила, тоест могат
да се организират в развиваща се система. Това е едно.
Вторият извод е свързан с този факт, че първоначалните емоцио-
нални ценности обикновено възникват самопроизволно, без нашето
съзнателно участие. Как да се оправим с това? Значи ли това, че няма
първичен и усвоен метод за осъзнато създаване на такива ценности?
Да, означава. Но означава още и това, че за създаването на емоцио-
нални ценности на новото ниво на нас ще ни се наложи да овладеем
такъв метод. Това е второ.
И третият извод е свързан с не по-малко важен въпрос: какво да
се прави с предишните значения, които са дадени на нещата, които
ни обкръжават – със значенията, важни за нас на нивото на социума?
Тези емоционални значения, от една страна, не трябва просто така да
се отхвърлят, а, от друга, съгласете се, е много трудно едновременно
да се разглежда явлението, предмета или човека и като елемент от
единия свят на ценности, и като елемент от другия. Тоест, ако ние, както
по-рано се хващаме за ценностите от социалното ниво, това силно ще
ни пречи при нашето движение напред на новите нива.
Това е все едно да се опитваш една и съща вещ да я използваш ед-
новременно за две взаимноизключващи се цели. Например, ние сме си
купили автомобил и искаме, той да ни служи и в качеството си на сухо
хранилище за зеленчуците на вилата, и в качеството си на средство за
придвижване за почивката на юг. Какво ще стане в крайна сметка, ако
не се направи избор в полза на едно от тези решения? Нищо няма да
стане: и зеленчуците няма да запазим и няма да отидем никъде.
Хората, които спират в своето движение, получават вместо радост
от живота сива рутина, тъй като не виждат в него друг смисъл, освен как
да се нахранят и да поспят (подчертавам: не просто не искат да видят
– а действително не виждат, няма го в тяхната култура), те приличат на
нов съвременен автомобил, който кой знае защо се използва за съхра-
няване на зеленчуци. Хората, които вече знаят, че с автомобила могат
да тръгнат на юг и въобще да открият за себе си целия свят, но се боят,
че ще изгубят предишния растителен живот, приличат на автомобил,
който ръждясва без да се използва, тъй като собственика не може да
реши как най-добре да го използва. Тогава поне да беше съхранявал в
него зеленчуците!
Вие, мой драги читателю, след като ние с вас сме се срещнали тук и
сега, вече сте готов да откриете за себе си живота без граници, тъй като в
предишната топла кошара е безинтересно, скучно, няма връщане натам.
А значи – напред, използвайте всички свои възможности (които са мно-
го повече, по-обемни и по-необозрими, отколкото и у най-съвременната
техника) за пробив в този нов безкраен свят, който вече е отворил пред
вас своите врати.
Рис. 16. Емоциите – това е факел, осветяващ пътя в непознатото. Това

са открития и чудеса. Това е път за мнозина.
Следователно, на нас ни е необходимо да се научим да разделяме
емоционалните значимости между света на социума, който вече сме
преминали и света, който ние творим в настоящия момент. В това няма
нищо необичайно. Предишните значимости никъде не са отишли – но
са останали в миналото. А днес нас ни интересуват други неща. Така,
нашето любимо плюшено мече от детството съвсем не се е изменило
само по себе си и не е загубило своята способност да бъде другар в
детските игри. Но ние сме пораснали – и предишното негово емоцио-
нално съдържание е останало в миналото. А днес ние виждаме в него
само някакъв предмет, който сантиментално украсява стаята (и още
– потенциално опасно гнездо за молци).
И така, ние трябва да се научим да поставяме граница между свето-
вете: светът на предишните емоционални значения и светът на новите
значения. Това е трето.
И на всичко това на нас ни предстои да се научим на втория етап на
петата степен.
Но и това още не е всичко.
Ние с вас живеем в огромен и загадъчен свят. На малко планета
– прашинка, загубена в Космоса. Но и ние имаме разум, даже повече
– ние имаме загадъчна до този момент вещ – съзнанието. И нашето съз-
нание не се свежда до простата активност на мозъка – науката много
добре обяснява как работи мозъка, но тя не може да обясни защо
нашият мозък УСЕЩА, създава вътрешен свят, океан от субектив-
ни реалности, в който ние съществуваме – от къде в мозъка се е
появило съзнанието като явление от съвършено различен поря-
дък.
Нашето съзнание е изградено по информационни принципи. Поради
това ние сме способни не само да фиксираме, какви факти и събития
стават около нас – ние сме способни да улавяме логиката на тези съ-
бития, тяхното значение, техния смисъл. Благодарение на това човекът
живее като че в два свята едновременно: единият свят – това е светът
на фактите и събитията, и другият свят – това е светът на значенията и
смисъла на тези събития. Не е трудно да се разбере, че човекът отдавна
вече се е издигнал над първия от тези светове. Той просто го е надрас-
нал. Та нали всъщност възприемането на всичко, което ни обкръжава
само като свят на факти и събития – това е възприятие, свойствено на
животните. Да, това е животинско ниво, което го има и в човека, но
което, повтарям, в процеса на еволюцията вече е преминато, оставено
е назад. Ето, например, див звяр – да допуснем, вълк – среща ловец в
тайгата. Той го възприема само като факт: това е опасност и с нея тряб-
ва да се бориш. Той или бяга, или се защитава, или напада – справя се
по един или друг начин с открития от него факт. Ако на следващия ден
той срещне още един ловец, той ще направи същото: ще се защити по
един или друг начин. Но по никакъв начин няма да може да размишлява
върху смисъла на тези факти и да си направи изводи: нещо са зачести-
ли ловците – явно, открил се е ловният сезон, и не е изключено, цяла
компания от такива кожодери да се е разположила някъде наблизо, в
най-близкия населен пункт... Дали да не избягаш от тук, докато кожата
е още цяла?
Да, животното не е способно да вникне в смисъла и в логиката на
фактите и събитията, които среща. Тъй като светът на смисъла и на зна-
ченията на фактите и на събитията е отворен само за разумно същество
– човека.
Доколкото ние с вас сме същества (надявам се) разумни, то ние из-
бираме своите пътища в света не толкова, изхождайки от обстоятелст-
вата, фактите и събитията от околната действителност, колкото, изхож-
дайки от значенията и смисъла на тези обстоятелства, факти и събития
за нас. Ние се ориентираме само на тези обстоятелства, които имат
за нас смисъл и значение – така, както магнита избира от купчината
боклук желязото, така човек, решил да сглоби нещо, например радиоп-
риемник, избира от купчината детайли и ненужен боклук именно онези
детайли, които са логически свързани помежду си, които имат значение
именно за създаването на приемника, които са подредени от гледна
точка на тази цел, която си е поставил пред себе си човека.
Но по какъв принцип ние избираме от безкрайния обкръжаващ ни
свят само определен набор от значения и смисъл? Защо ние се ори-
ентираме по едни факти и не се ориентираме по други? Това зависи
от нашата собствена цел и от нашата собствена логика. Това е много
просто. Например, ние се подготвяме за почивка на юг. При това ние ще
се интересуваме от цената на билетите в избраната от нас посока, вре-
мето на юг и температурата на водата в южното море. В зависимост от
нашите собствени цели значенията на тези факти могат да се оценяват
от нас като „добро“ или „лошо“. При това на нас ще ни бъде абсолютно
безразлично, каква е температурата на водата в северното море, какво
е времето на север и колко струват билетите за влака, който отива към
полярния кръг. Тоест тези факти също съществуват в света – но за нас
те нямат значение в дадения случай. Няма значение – следователно,
и самите факти като че ли ги няма. За нас, за нашият вътрешен свят, в
дадения конкретен случай тях ги няма!
Ясно ли е? Човекът като същество, притежаващо разум, е способен
да улавя от околния свят явления, породени от процеси, които по своята
вътрешна структурна логика са сходни с логиката на самия човек. Това
е много важно – това, че ние с вас може да се опираме и се опираме
само на такива процеси и закономерности, които в съответствие с на-
шата вътрешна логика имат за нас значение, а също и такива, които
ние сме способни да разберем. А тези процеси и закономерности, кои-
то ние сме способни да разберем, се поддават на прогнозиране. Тоест,
ако на нас ни е ясен процеса, то ние можем даже да предскажем, как
той ще се развива. Например, ние сме разбрали, че на юг, където ние
възнамеряваме да отидем, сега в момента има циклон и дъждове – но
до нашето пристигане се очаква антициклон. Ние можем да разберем
това, това има за нас значение – това значение е „добро“: ние можем
да предскажем, че до нашето пристигане времето ще се подобри.
(Примерът е доста условен, тъй като времето е нещо доста непредска-
зуемо за обикновеното човешко ниво на възприятие, но в тези процеси
и явления, които изцяло са свързани само с хора, предсказания от та-
къв род може да дава даже обикновения среден човек, и те сработват
обикновено почти на сто процента).
А това означава, че светът за нас е разумен. Нашият разум взаимо-
действа със света, ориентира се на тези негови прояви, които имат зна-
чение и смисъл, които притежават вътрешна логика, които образуват
структура. Веригата от събития, факти, които имат вътрешна логика,
се свързва в закономерен процес, притежава всички свойства,
присъщи на разума. Всъщност, ако наблюдаваме някои закономерни
процеси, можем да си помислим, че те се ръководят от разумно същес-
тво, някакъв гигантски разумен компютър води и направлява логиката
на събитията по разумно, закономерно русло.
Това става, тъй като човекът във всяко свое движение, в постъпките,
в опитите да преобрази света като че продължава своя разум навън,
разпространява го наоколо, пропива със своята логика околното прос-
транство и пуска в него закономерни процеси. Човекът носи в света
съответстващия на него самия порядък. По този начин той самият
подрежда света около себе си.
Но съществува и друго ниво на подреденост на света – ниво, което
вече съществува независимо от човека. Но с това вече съществуващо
ниво на подреденост може да взаимодейства само човек, който има
достатъчно висока степен на развитие. Обикновено човек взаимодейс-
тва само с подредеността, създадена от човек. Закономерности от по-
висок порядък той даже не възприема, не ги вижда. Хората имат дума
която обозначава този висш порядък, който се проявява във всичко, ко-
ето ни обкръжава – Бог. Човешките търсения на божественото в света
– това не е нещо друго, освен нашата всекидневна активност свързана
с познаването и преобразуването на света.
Разбира се, даже излизайки на високите нива на развитие, даже
следвайки достъпните за своето възприятие закономерности от висшия
порядък, ние все пак не можем сега пряко да опознаем целия свят и
да започнем да взаимодействаме с всички негови закономерности. На
нас ни е достъпна само малка част от него – тъй като събитията в света
са много повече, отколкото се наслагват в нашия ограничен набор от
значения.
Рис. 17. Ние търсим в света само своето отражение. Своите гами, които
са в хармония с Вселената. Ние изучаваме, без да разбираме, и създаваме
своето там, където има друго.
Но в това няма нищо страшно. Та нали в системата от значения на
първобитният е влизало много по-малко, отколкото в системата от зна-
чения на съвременния човек. Но човекът е развивал своята система на
вътрешна логика така, че постепенно тя е започнала да обхваща все
повече значения на света. И като че ли, развитието на нашия набор
от значимости позволява да се ползват все по-голямо количество за-
кономерности от света. А какво ни позволява да включваме в сферата
на своето възприятия все повече и повече значения? Емоционалното
възприемане на едни или други факти, обстоятелства и събития. За да
придобие значение факта, той трябва да означава нещо за нас в емоци-
онален план. Той трябва да бъде за нас „добър“ или „лош“. Когато факта
ни е безразличен – той за нас не съществува, ние не го възприемаме,
той не променя нищо в нашия живот, не ни заставя да се движим наня-
къде. Веднага щом нещо за нас е станало „лошо“, а нещо – „добро“, то
веднага започва живота, започва движение и, както ние вече казахме,
всяко движение е възможно само между два противоположни полюса,
и целият човешки живот не е нищо друг, освен движение между „добро“
и „лошо“. И щастлив е този, който може бързо и безпогрешно да опре-
дели, кое за него е действително лошо и кое е добро!
И така, за да започнем да възприемаме закономерностите на света
в това число и закономерностите от висшия порядък, ние трябва да
открием фактите, които имат значение за нас, значение отрицателно
или положително. Тоест ние трябва да украсим с емоции фактите от
новото ниво – само така ние ще можем да разширим набора от потен-
циални значимости.
А усвояването на нови значимости – това е, по същество, познава-
нето на Бог.
Не е много ясно, нали, а е възможно и да се разбира трудно, да се
повярва, че е толкова просто? Сега ще обясня с пример.
В зависимост от това, какво именно има емоционално значе-
ние за човека, ние можем да кажем, какво е нивото на развитие
на този човек. Ако за човека има емоционално значение само цена-
та на водката в магазина и наличието на закуска в хладилника – това
е човек на едно ниво. Него нищо друго в света не го интересува, не го
вълнува, и всичко останало му е „все едно“. В това състояние за него
практически няма достъп до тези нива, където съществуват любов-
та, творчеството, не говоря вече за Бога. Ето и друг човек – за него
има емоционално значение това, как се отнася към него любимата
му девойка, как тя го гледа, как се усмихва. Също така за него има
емоционално значение неговото вътрешно душевно състояние, когато
той чете любимите си книги и слуша музика. Това го радва, това му е
приятно, това предизвиква у него положителни емоции. Това е човек
вече от друго, по-високо ниво. И има и трети човек, който изпитва не-
бивал емоционален подем от усещанията за своето единство с целия
свят, с природата, с Вселената, той не просто усеща това – той се
радва на това, това състояние има за него емоционално значение, и
тези емоции по своята сила и наситеност с пъти превъзхождат и при-
ятното вълнение от срещите с любимата, и удоволствието от четенето
на книги, и радостта по време на пируването с приятели. Тоест всичко
това също не му е чуждо и му е добре познато – но той е преминал
през това и е излязъл на по-високо ниво на възприятие, той вече въз-
приема красотата на света непосредствено, а не само чрез любовта
към жената или чрез книгите и музиката – и това непосредствено въз-
приятие дава с пъти по-силни емоции.
Значи, колкото на по-високи нива на реалността ние можем да раз-
пространим своето емоционално възприятие – толкова по-високи нива
ние достигаме, толкова на по-високо ниво на развитие принадлежим
самите ние.
Значи за по-нататъшното придвижване ще ни потрябват навици за
работа с емоциите, позволяващи ни да разширим набора от потенци-
ални значимости.
Някога човек ще съвмести своя набор от значения с всички процеси
на света, ще го познае изцяло, фактически ще се слее с този свят в
едно, ще усвои висшия разум на нашата Вселена. Но това, разбира
се, е дълъг и огромен по своята сложност процес – макар ние с вас
да говорим още за него на страниците на нашите пособия. А сега за
нас е много по-важно друго. Важно е да започнем този процес в себе
си, да разширим вече съществуващия от нас набор от емоционални
значимости.
И така ние с вас не можем да взаимодействия със събития, които
нямат за нас емоционално значение, тоест които не се подреждат в
нашата картина за света. Такива събития и факти ние не възприемаме,
не можем да имаме никаква работа с тях – а значи, не можем и да ги
изменяме. Ако събитието или факта ни е безинтересно – него го няма в
системата от наши значения, той за нас не е значим. Но достатъчно е
ние да се заинтересуваме от някое събитие или факт – и това събитие
или факт заемат своето място в нашата картина за света и в резултат
попада в системата на нашите значения.
Самият наш интерес към факта като че ли го извежда от тъмнина-
та, където този факт е бил лишен от значение и го въвежда в кръга от
светлина – светлината на нашия интерес и разбиране. И едва след това
ние можем да извършим относно този факт някакво смислено действие.
Относно факта, който пребивава някъде там, в тъмнината, тоест не е ос-
ветен от светлината на нашите емоции, ние не можем да предприемем
никакво действие.
Но тук е времето да си спомним затова, как се формира веригата
от емоционални значимости, в която всяко следващо звено се нанизва
за предишното. Тоест нито един факт, предмет или явление от намира-
щите се в „тъмнината“ няма да ни заинтересува, ако този интерес не
възникне във връзка с вече съществуващите у нас емоционални значи-
мости. Тоест, за да въведем в кръга на своите емоционални значимос-
ти нов предмет, трябва да използваме към него правила, действащи
по отношение на вече съществуващи у нас емоционални значимости.
Тоест, нашето емоционално отношение към новия, все още тъмен за
нас обект, трябва да прилича на емоционалното отношение към нещо
друго, вече интересно, вече емоционално значимо за нас. Пример: не
случайно в религията Бог често се нарича Отец. Защо? За да може на
човек да му е по-лесно да направи Бога емоционално значим за себе
си обект. Какво е това любов към отеца – на болшинството хора е ясно.
Религията като че ли предлага да се разпространи същото това чувство
и върху Бога. Тоест, отблъсквайки се от вече известната му емоционал-
на значимост, човекът може да наниже на тази верижка следващото
звено – „правилата“ на любовта към отеца да се разпространят и върху
Бога и по такъв начин да се направи Бога емоционално значим за себе
си обект.
Тоест, за да можем по някакъв начин да взаимодействаме с нов за
себе си обект от новото ниво, трябва в отношението към този обект да
съблюдаваме правила, приложими към вече съществуваща верижка
от емоционални значимости – към вече съществуващия у човека на-
бор от значения.
Но, продължавайки предходния пример, да кажем: отношението
към Бога както и към Отеца е нужно само на началният етап, за да
се изведе Бога в съществуващата вече у нас система от значения. По-
нататък, когато новият обект е въведен в съществуващата система от
значения, той започва своето самостоятелно съществуване в нашето
възприятие – започва да съществува в системата от закономерности
от новия, по-сложен порядък. Условно говорейки, отношенията с Отеца
съответстват на закономерностите от едно ниво, отношенията с Бога
– от съвсем друго, по-високо ниво. И ние можем да взаимодействаме с
Бога само тогава, когато самото наше взаимодействие ще отговаря на
тези закономерности от по-високото ниво. По такъв начин, уподобили
отначало Бога на Отец, ние все пак сме длъжни след това да надраснем
това възприятие и да взаимодействаме с Бога вече не така, както със
собствения си Отец, а именно като с Бог.
Тъй като всяко взаимодействие няма да донесе желания резултат,
ако не отговаря на изискванията на вече съществуващите закономер-
ности от същия порядък – закономерностите на съществуването, дви-
женията и структурите на самия свят, закономерностите на съществу-
ването на Бога.
И така, ние отначало въвеждаме новия обект във вече съществува-
щата у нас система от емоционални значения, а след това започваме
да взаимодействаме с него по законите на новата система от значения,
в която фактически, ни въвежда самият обект. Веднага ще кажа: имен-
но в това и се състои тайната на прякото управление на събитията от
света, което ние ще изучаваме на тази степен.
Ясно ли е или е все още твърде сложно? Ето аналогия, взета от по-
просто, битово ниво. Да предположим, че в нашата задача влиза да
си налеем вода (но ние се намираме на непознато място). Ние търсим
предмет, който е известен вече на нашето съзнание като затворен
кран за вода (тоест ние намираме предмет, влизащ в нашата система
от значения). Ако той преди това не е влизал в нашата система от
значения, ние не бихме и погледнали на него. Ако предметът не се
окаже кран за вода, то резултатът няма да ни устройва (във филма
„Особености на националния риболов“, например, при аналогична си-
туация излетя ракета). Ако все пак това е кран, то ние пристъпваме
към отварянето на този кран. Ако ние завъртим ръкохватка не в тази
посока, то резултат (вода) няма да има (тоест нашето действие трябва
да съответства вече на нова система от значения - закономерности
от съществуването на самия кран, резултат няма да има ако нашето
действие не съответства на дадената система от значения).
И така, ако ние не възприемем новия обект в съответствие със за-
кономерностите и набора от значения, които имаме ние (нашият вътре-
шен набор от значения), то ние не можем да разпознаваме и идентифи-
цираме новия обект. Ако ние пристъпваме към взаимодействието с този
обект, но нашето действие не съответства на системата от значения на
самия обект (външни за нас значения), то действието няма да донесе
желания резултат.
И така, ето го пътя за познаване на новото: ние разпростираме на-
вън своето вътрешно възприятие, тоест това, което на нас ни е вече
известно, вече усвоените от нас значения, за да може в сравнение с
тях да опознаем новия обект; а след това ние от вътрешното вървим към
външното и започваме да опознаваме нови за нас значения и законо-
мерности от новия за нас, току що разпознат обект.
Това касае не само закономерностите от висшия порядък, но и
простите физически действия – това касае процесите на опознаване
на всяко ниво.Отначало ние виждаме нов за себе си обект – където и
да е, дори на рафта в магазина, и се опитваме да го разпознаем, да го
идентифицираме. „Какво е това?“ – задава си въпрос съзнанието. „А,
това е салам“ – и веднага то дава отговор. Защо ние знаем, че това е
салам? Тъй като вече сме виждали в своя живот нещо подобно и можем
да сравним, можем да уловим приликата, можем, като разумни същес-
тва, да разберем какво е това. Но след това ние пристъпваме към изу-
чаването на свойствата и закономерностите на този конкретен салам
– пробваме го. И откриваме за себе си много ново, непознато от преди:
например, че салама е с чесън, с лук, а има и такъв, който може лесно
да те отрови. Тоест ние обогатяваме своя вътрешен свят с нов набор от
значения и познания за нови закономерности.
Именно по такава схема се извършва и опознаването на нови вкусо-
ви усещания, и извършването на велики научни открития. Познанието
за Бога – не е изключение.
С тази разлика, че Бог за разлика от привичните ни материални обек-
ти съществува изцяло в енергоинформационната сфера. И за да взаимо-
действаме с него, трябва да извършваме не физически действия, а енер-
гоинформационни. А енергоинформационното действие трябва да бъде
изпълнено безупречно, за да може да предизвика нужният ефект! (Но,
ако то е изпълнено действително безупречно, то осигурява цяла лавина
от събития!)
А за да се действа безупречно, да се взаимодейства успешно с нови
енергоинформационни нива, трябва да се изучат информационните за-
кономерности на по-високите нива на реалността – закономерности, в
които се проявява света, който по своя мащаб е много по-голям, откол-
кото човешкия свят. Говорейки по-просто, ние трябва да усвоим законо-
мерностите на божествените проявления.
Какво конкретно е нужно да направим затова?
Първо, ние трябва да усвоим техниките за въздействие върху съби-
тията. Ние малко се запознахме с тях в първата част на Петата степен
– това са бавните мисли, позволяващи ни гъвкаво да изменяме набора
от значения на предметите, да ги поставяме в нова система от значе-
ния. Но съществуват още и методи за управление на движенията на
събитията, а също така посоки на движенията на събитията, а също
така и методи за изменения на значенията на събитията.
Второ, ние не можем, както не може и самата Вселена, да нару-
шаваме определени закони, върху които се основава движението на
събитията. На нас ни предстои да ги изучим и тях.
И накрая, ние трябва да разберем съществуващите около нас зако-
номерности и да ги отчитаме при въздействието.
Не е много малко! Нека да обобщим.
На надсоциалното ниво на по-нататъшното енергоинформационно
развитие ще ни потрябват нови навици и знания.
Ние трябва да усвоим създаването на нови емоционални значе-
ния, способни да се организират в саморазвиваща се система, и ед-
новременно да се научим да използваме изкуството на завършване, на
консервация на развиващата се система от значения. Само ако овла-
деем управлението на емоциите, ние ще можем да развием своята
мисъл в нужното съзидателно направление. И на нас ни предстои да
усвоим използването на бавните мисли за преобразуване на света
около нас – при това така, че то да увеличи реда около нас. Тогава
ние ще станем творци на реалността.
МЕТОДИ, КОИТО НИЕ ВЕЧЕ ЗНАЕМ
Разбира се, на нас ще ни потрябват методите от предходните сте-

пени на системата от навици за по-нататъшно енергоинформационно
развитие, които ние вече сме усвоили. Поради това ще ни се наложи да
си ги припомним – но все пак няма да хабим излишно време за това.
По-подробно за тези техники може да се прочете в предходните книги,
посветени на системата за навици ДЕИР – а и вие, не се съмнявам, ги
помните добре и така. Ако сте срещнали трудности, то винаги можете
да се обърнете към очните курсове и клубните сътрудници на Школата
– в Петербург на тел. 346-68-86, на телефоните, дадени в края на книга-
та, или да получите консултация на интернет сайта на Школата ДЕИР
www.deir.ru.
Централни потоци. Управлявайки дишането, при вдишване пре-
дизвикваме в себе си усещането за течение на енергията нагоре
покрай гръбначния стълб, при издишване – надолу, след това съв-
местяваме двете усещания, предизвикваме в себе си усещането за
мънисто (от мъниста-бел. ред.), висящо, като на нишки, на тези два
потока, хранейки се, защитавайки се и поддържайки се от тях във
всички ситуации, където и да се намираме (вж.степен 1, стъпка 9 в кн.
„Освобождение“).
Еталонно състояние. Спомняме си състояние, когато ни е било
добре във всички отношения – физически, емоционално, психоло-
гически, предизвикваме в себе си това състояние, в качеството на
кукички използваме реални усещания, които сме изпитвали тогава
(мирис, звуци, картини), учим се да възпроизвеждаме в себе си това
състояние по своя воля във всеки момент. (вж.степен 1, стъпка 12 в
кн. „Освобождение“).
Формиране на интегрално усещане за целта. За да решим проб-
лем, за да достигнем своята цел, за да изпълним някакво действие, да
встъпим във взаимодействие с някакъв обект, ние трябва не просто да
осъзнаваме с ума си, какво трябва да направим, но да възприемем сво-
ята цел на ниво усещания, да я почувстваме както трябва. Иначе тази
наша цел няма да стане за нас „своя“, няма да ни се подчини. И това
ние с вас вече умеем да правим – правили сме го, например, когато се
избавяхме от кармата (вж. глава 5 на пособието „Терапия на истинска-
та карма“ – степен 2, стъпка 0). Затваряме очи, фокусираме се върху
нашето вътрешно пространство и възприемаме обекта, с който искаме
да встъпим във взаимодействие, в усещания – не мислим за него, а
именно се стараем да почувстваме всички онези усещания, които той
предизвиква – и звукови, и цветови, и осезателни, и усещания от типа
„иглички по кожата“ – най-общо всичко, което можем да фиксираме.
Възпроизвеждаме във въображението и паметта само усещания – а
думите като че „отстъпват“, остават само едни усещания, накрая, те се
сливат в единно интегрално усещане от обекта, което ние фиксираме в
нашето съзнание, закрепваме го.
Проверка на желанието на истинност. Влизаме в еталонно състо-
яние и гледаме на своята цел някак си отстрани, така че тя да не ни хва-
не емоционално, проверяваме, съответства ли нашето предполагаемо
действие на еталонното състояние, дали не го променя то към по-лошо.
Ако настроението се разваля и еталонното състояние изчезва някъде
от само себе си – значи, желанието не е истинско и за собственото си
благо, си заслужава да се откажеш от намерението (вж. степен 2, стъп-
ка 1, в кн. „Щастие и късмет“).
Поставяне на програми на успех и късмет. В процеса на рабо-
тата на нас ще ни потрябва да променяме значенията на фактите, съ-
битията, обектите в такива, които са най-приемливи за нас. За такова
преместване на значенията трябва да възстановим навиците за работа
по поставяне на различни програми за себе си – най-напред на прог-
рамите за успех и късмет. Влизаме в еталонно състояние, усещаме как
възникват намерения, свързани с достигането на целта, концентрираме
се върху тези намерения, сливаме се с тях и по такъв начин ги пускаме
в своето подсъзнание. В резултат по отношение на желания обект спон-
танно ще възникват необходимите емоции и ще се пораждат действия,
необходими за контакта с обекта (вж. степен 2, стъпка 3, в кн. „Щастие
и късмет“).
Отделяне на кармата. Навиците, използвани от нас при работата
с кармата, ще ни потрябват и сега – с тази разлика че сега ние ще
отделяме не карма, а други конгломерати, създадени в ефирното тяло.
Но затова се използват същите тези методи. Влизаме в еталонно със-
тояние, предизвикваме интегрално усещане за този комплекс, който
трябва да отделим, след това с мисления си поглед изучаваме своето
ефирно тяло, определяме предполагаемото място на дислокация на
обекта, усещаме го в своето ефирно тяло, с ефирните си ръце хващаме
тази конструкция и я откъсваме, след това я държим с ефирните си ръце
пред себе си и я насищаме с енергията на възходящия поток, мислено я
изгаряме с тази енергия, останалата шлака мислено я потапяме колко-
то се може по-дълбоко в земята за да се появи усещане, че се е прова-
лила в пустотата, след това усилваме централните потоци и запълваме
с енергия образувалата се след отделянето на конгломерата дупка в
ефирното тяло, заравняваме я, до нейното пълно изчезване. (вж. степен
2, стъпка 17, в кн. „Щастие и късмет“).
Точка „аз съм“. Затваряме очи, отпускаме се, спираме вътрешният
монолог, мислено се съсредоточаване на някакъв красив, радващ очи-
те зрителен образ, без мисли, възприемаме само емоциите от образа,
след това като че емоциите ги извеждаме на повърхността на нашето
същество и ги отхвърляме, отделяме ги от себе си, концентрираме се
върху това, което е останало – изчистена сърцевина, вашето истинско
„аз“ и съответстващия му покой, усещане за чистота и свобода и ясно
усещане за самия себе си като такъв, извън мислите и емоциите – „Аз
съм“. (вж. степен 4,стъпка1 в кн. „Зрялост“).
Управление на намеренията (предаване). Мисълта е материал-
на и се явява материал за съзидание. На нас ни предстои да създадем
свой нов свят в пустотата, тоест в още неусвоеното от нас простран-
ство на новото надсоциално ниво. Затова ние ще използваме такива
инструменти, като емоциите, мислите и намеренията. Да управлява-
ме намеренията ние също сме се учили (вж. степен 3, стъпка 9 в кн.
„Влияние“) – няма да ви бъде трудно да използвате тази техника, мал-
ко видоизменена за новото ниво. Но за сега да си спомним старото.
Освобождавайки се от мислите и емоциите и влизайки в истинското
усещане – „Аз съм“, ние се съсредоточаваме върху своето намере-
ние и възприемаме неговия образ с цялата пълнота на усещанията
(образа на това, което, вие искате да достигнете), след това мислено
предаваме образа на своето намерение към обекта, по отношение
на който ние искаме да използваме своето намерение, и се сливаме
с обекта в единно цяло, като че вмъкваме в него този образ, който е
създаден от нашето съзнание.
Откриване на виртуалното пространство. Отпускаме се, затваря-
ме очи, виждаме пред себе си тъмно пространство – това е виртуално-
то пространство на нашето съзнание. Усещаме обема на това прост-
ранство, чувстваме, че в него, както и в земното пространство има три
измерения. Пробвайте да си представите някакъв образ – например
геометрична фигура – определяме, в коя именно област на виртуал-
ното пространство се е появила тя, след това си спомняме друг обект
– например, стихотворен стих, определяме в коя област на виртуалното
пространство възниква той (долу, горе, по-високо или по-ниско от ни-
вото на очите, от дясно или от ляво и т.н.). Правим същото с някакъв
мирис, вкус, усещания – откриваме, че всичко, което го има в нашето
съзнание, може да се намери във виртуалното пространство (вж. степен
5, част 1, стъпка 1 в кн. „Увереност“).
Манипулации с виртуалното пространство (одушевяване).
Ние правихме това при одушевяването на предмети (вж. пособието
„Техника за одушевяване на предмети“, гл. 2, стъпка 0), сега на нас
ще ни потрябва това за одушевяването на други обекти. Създаваме
фрагмент от виртуалното пространство, подлежащ на одушевяване,
поместваме там рисунка, например хаотично преплетени линии, сле-
дейки затова, всички линии да бъдат затворени, никъде да не висят
„опашки“. Запомняме картинката, затваряме очи, откриваме нейното
място във виртуалното пространство, след това придобиваме нейната
отчетливост и яркост (наслагваме образа на картинката отново и отно-
во в това място от виртуалното пространство, където ни се е наложило
да се обърнем, за да си спомним картинката след като ние вече сме
я разместили във виртуалното пространство). След това преместваме
това парче от виртуалното пространство до съвпадането му с обекта,
който ние искаме да одушевим. При това във виртуалното простран-
ство възниква изкривяване – бързо го запълваме с някакъв голям и
обемен образ, представяме си например, слон. При това не даваме
на фрагмента от виртуалното пространство, съвместен с одушевения
обект, да напусне този обект.
Преместване на точката „аз съм“ във виртуалното пространс-
тво. Влизаме в състояние „аз съм“, откриваме, къде се концентрира
точката „аз съм“ – например, в центъра на главата. Стараем се леко
да я преместим – вертикално нагоре на около двадесет сантиметра,
чувстваме, как се променят при това нашите усещания. След това я
преместваме надолу – отново проследяваме усещанията, след това
я преместваме зад гърба (това движение може да съответства на
преместване в миналото, могат да нахълтат спомени). Преместваме я
нагоре зад главата (това положение съответства на творческото вдъх-
новение, можем сами да пишем стихове) (вж. степен 4, стъпка1б в кн.
„Зрелост“).
Откриване на зоната „добро“. Всичко, което го има в нашето съз-
нание, има свой „адрес“ във виртуалното пространство. В това число
и такива значения на обектите, фактите и т.н., като „добро“ и „лошо“.
Откриваме ги с вече известните ни методи, за да можем по-нататък да
работим с тези значения на новото ниво. Сядаме, отпускаме се, спомня-
ме си някои приятно събитие от нашия живот и го търсим във виртуал-
ното пространство. След това последователно търсим там още няколко
приятни събития от нашето минало. Откриваме, че всички тези събития
имат някаква обща точка на пресичане във виртуалното пространство,
или даже обща за всички тях област. Това е и зоната за „добро“ (вж.
степен 5, стъпка 2а в кн. „Увереност“).
Откриване на зоната „лошо“. Същото правим и с лошите спомени
– откриваме, къде се намират те във виртуалното пространство и нами-
раме общата за всички тях област. Това е зоната за „лошо“ (вж. степен
5, стъпка 2б в кн. „Увереност“).
Използване на тест-системи – преместване значението на обекта
върху други предмети. Ние с вас прекрасно умеем да използваме тест-
системи, и този навик ще ни потрябва. Да си припомним, как правихме
това: избираме тест-система (зарче, монета и т.н.) и след това отъждес-
твяваме тази тест-система – използваният предмет – с този обект, от-
носно който искаме да получим резултат. Затваряме очи, откриваме на
своето вътрешно пространство обекта, който ни интересува, след това
напълно отъждествяваме този обект със зарчето, монетата или друг
предмет, използван в тест-системата, като че временно оживяваме и
одушевяваме този предмет, наслагвайки върху него свойствата на инте-
ресуващия ни обект. Затова ние просто мислено преместваме предмета
на тест-системата в същото място на виртуалното пространство където
е разположен интересуващия ни обект, съвместяваме ги, опитваме се
да ги слеем в едно. След това може да се пуска тест-системата (вж.
степен 5, стъпка 3 в кн. „Увереност“).
Ето, ние с вас си припомнихме старото. Искам да ви предупредя: за
да постигнете успех, трябва не просто да препрочетете даденото тук
кратко напомняне за техниките на предишните степени, но и задължи-
телно да ги повторите на практика. Настоятелно ви моля да го напра-
вите, иначе по-нататъшната работа няма да донесе нужния резултат.
При необходимост, ако сте забравили нещо, обърнете се към предход-
ните пособия.
Когато го направите – вие сте готови да усвоявате новото.
На нас ни предстои да разберем много за света на собствените си
емоции, които въвеждат в движение нашия разум и да усвоим информа-
ционните методи за мислено въздействие върху събитията. Напред!
ГЛ А ВА 2
ЕМОЦИИТЕ – ЦВЕТОВЕ НА СВЕТА ЗА НАС И ЗА

ОКОЛНИТЕ
ПОЛЮСИТЕ „ДОБРО“ И „ЛОШО“ НА НАШИТЕ ЕМОЦИИ
В началото, както и беше обещано – кратко и обобщено съдържа-

ние на главата за нейното по-добро осмисляне.
За какво са ни нужни емоциите? За да можем въобще да живе-
ем, да се развиваме, да се движим напред, тъй като само емоциите
са способни да ни накарат да направим това, само усещанията „ето
това е лошо – а ето това е добро“, са способни да ни накарат да се раз-
мърдаме. Човекът без емоции – е болен, който, макар всичко да му е
наред във физиологическата система на организма, ще лежи без да се
движи, тъй като няма стимул да стане и да отиде някъде. Такъв стимул
се създава само от емоциите.
Съвременните класификации на емоциите са мъгляви и неясни,
науката се лута, без да знае, какво се отнася към емоциите, а какво
не – ние няма да се впускаме в подробни квалификации, тъй като за
нас всъщност е важно нещо по-фундаментално – само това, че всички
емоции могат да се отнесат към един от двата полюса – положителни
и отрицателни. Тук отново няма общоприета класификация и се налага
да се ориентираш само на собствения си опит от усещанията: положи-
телни емоции – това е всичко, което на нас ни е приятно, отрицателни
– всичко което ни е неприятно.
За емоциите е много важно да разберем това, че те не зависят от
съзнанието: ние не можем с непосредствени усилия на волята, без да
прибягваме към самоубеждения, да си заповядаме да станем весели,
тъжни, да престанем да се вълнуваме, да се успокоим и т.н. Емоциите
не са подвластни на съзнанието, тъй като те са породени от подсъз-
нанието – по-древния наш разум, който се безпокои само за осно-
вополагащите въпроси от нашето битие – и преди всичко въпросите
за оцеляването. Подсъзнанието дава отрицателните емоции в отговор
на ситуации, които то, подсъзнанието, възприема като застрашаващи
оцеляването и благополучието. Положителните емоции възникват като
резултат от наши действия, които водят от гледна точка на подсъзна-
нието към благополучие и оцеляване – тоест правилни действия. Да се
предубеди подсъзнанието с помощта на логиката и да се убеди то да
реагира то по един, а не по друг начин не е възможно.
И все пак емоциите могат да се управляват. И ние можем да се
научим да правим това, ако отчетем, че нашето съзнание винаги се дви-
жи от отрицателни към положителни емоции. Тоест човекът винаги се
стреми да избяга от „лошото“ и да отиде към „доброто“. Но не може да
има вечно и постоянно пребиваване в точката „добро“ – това е обусло-
вено от физиологическите особености на нашия организъм, тъй като
мозъкът изработва особени вещества, които съответстват на състояни-
ето „добро“ и изискват възстановяване на равновесието – и започва
изработката на вещества, които включват състоянието „лошо“. Поради
това, достигайки до „доброто“ дори и да се опитваме да се удържим в
него с всички сили, ние не постигаме успех – организмът, стремящ се
към равновесие, като махало, ни отблъсква в противоположната страна.
Поради това нормалният здрав човек цял живот пребивава в състояние
на колебание между точките „добро“и „лошо“. Това движение се извър-
шва без участието на нашата воля, и ние можем да използваме този
механизъм за да управляваме емоциите и да достигаме своите цели.
Нашият живот, това не е нещо друго, освен това вечно движение. Но
след като има движение – значи, има някаква сила, някаква енергия за
работата на съзнанието, която осигурява това движение. Тази енергия
се създава от самото наличие в нашия живот на емоционалните полюси
„лошо“ и „добро“. Когато ние осъзнаем, как сега на нас ни е лошо и как
ще ни бъде добре, когато ние достигнем нещо – то ние създаваме около
себе си мощно емоционално поле, в което някаква могъща неведома
сила буквално сама ни дърпа от „лошо“ към „добро“. Колкото по-голяма
е разликата в потенциалите на това поле (тоест колкото по-лошо ви е
на вас сега, толкова по-добре ще бъде при достигането на целта) – тол-
кова по-интензивно ще бъде нашето движение.
На разположение на всеки човек е тази мощна, съвсем безплат-
на енергия, която ни движи по живота. И ако ние подходим към тази
енергия умно, ние можем да я използваме за творчеството в новия свят
около себе си – свят, където преди нас не е стъпвал човешки крак, тъй
като този свят е на съвсем ново, надчовешко ниво. Не е достатъчно за
създаването на този нов свят само едната мисъл – и най-благата мисъл,
и най-гениалната идея е обречена да умре, без да се осъществи, ако тя
не попадне в емоционално поле. Вие можете колкото си искате да си
мислите: „А ако си сменя работата ...“, „А ако тръгна да пътешествам...“,
„А ако се оженя...“ – но вие няма да се помръднете от мястото си, докато
тези мисли не получат силна емоционална подкрепа.
Тъй като само емоциите – по-скоро емоционалните полюси „лошо“ и
„добро“, които вие явно усещате във вашия живот – могат да сформират
този мощен насочен вектор, който ще ни поведе от „лошо“ към „добро“,
към създаването на новото в нашия живот.
Значи, за да се движим нататък, за да създаваме новото, ние трябва
да се научим да създаваме в своя живот полюсите „лошо“ и „добро“.
Когато нашето развитие съответстваше на социалното ниво, тези полю-
си възникваха някак си от само себе си. Но сега на нас ни е безинтерес-
но това, което е интересно за човека на социалното ниво. А трябва да
се движим напред – но там, напред, все още не се виждат познати ни
емоционални ценности. Значи те трябва да се създават. Как?
За щастие, емоциите притежават още едно важно качество: те не
само съществуват вътре в нас, но са и способни да се разпространяват
навън. Ние можем да пренасяме нашите емоции и на другите хора, и
на предмети. Когато ние пренасяме своите положителни емоции на ня-
кой предмет, то този предмет придобива така наречената емоционал-
на окраска. Той става за нас не просто безличен предмет – а нашият
любим, роден предмет. При това ние можем осъзнато, по своя воля да
пренасяме тази емоционална значимост върху предмета. Да наситиш
със своята енергия и своите емоции простият молив, това значи да го
направиш „свой“, роден, любим, тоест да му придадеш емоционална
значимост във външния свят.
Ето тази способност за създаване на емоционални значимости
във външния свят ще ни потрябва на нашия нов етап! В нашия нов свят,
който ние едва усвояваме, още няма емоционални ценности. Но ние
можем да ги създадем – можем емоционално да украсим външния свят,
като изведем емоциите отвътре навън. И по този начин да създадем
емоционално поле, което се явява залог за движението, за развитието.
Създаването на нови емоционални ценности – това е залог за
движение, за прогрес, за еволюция. Хората не биха правили нищо,
не биха се занимавали с наука, производство, изкуство, ако не ги
теглеше напред емоционалния вектор от гарата „Лошо“ към гара-
та „Добро“. В това движение, по същество, се състои смисълът на
живота.
Пренасяйки емоционалните значения от вътре във външния свят,
ние създаваме нови емоционални ценности в този външен свят.
Създавайки тези емоционални ценности, ние можем да сформираме
два силни полюса – „лошо“ и „добро“. Колкото по-мощни полюси съз-
дадем, толкова по-интензивно и успешно ще бъде нашето движение.
Колкото по-интензивно и успешно е нашето движение – толкова по-
ярко ще бъде нашето творчество по създаването на новото в света,
това ново, което не е известно на никого преди нас!
Прогресът на човечеството е в наши ръце. И затова – само напред.
ЕМОЦИИТЕ: НЕПРЕДСКАЗУЕМА СТИХИЯ?
Нека да разберем – а защо изобщо са ни на нас емоциите? Нима в

живота не е достатъчно просто да различаваш приятното от неприят-
ното? За оцеляването, принципно, би било напълно достатъчно. А ние
защо още чувстваме тъга, радост, веселие, злоба... Не е ли това твърде
голям разкош в нашия не много комфортен свят? Та нали често емоции-
те, както ни се струва, не ни помагат, а ни пречат да живеем. „Емоциите
го погълнаха“– казваме за човек, който в отговорна ситуация не може
да вземе правилното решение, държи се неадекватно, не намира изхо-
да от сложното положение... А би могъл да се справи с всеки проблем,
ако имаше, както се казва, „студена глава“...
Та за какво са ни тогава емоциите? Може би те изобщо не са ни
нужни. Сега за много хора идеал стана подобието на супермен – хла-
ден и безстрастен, просто лишен от всякакви емоции, но затова пък
винаги излизащ сух от водата. Може би, вие също искате да станете
такъв и считате, че емоциите – това е символ на слабост, че силният
човек не проявява емоции?
На това ще ви отговоря ето какво. Човек с напълно липсващи.емо-
ции – не е друг, а болен във крайна фаза на шизофренията, намиращ се
в така наречената апатоабулия. Отсъствието на емоции – изобщо не е
символ на сила и неуязвимост. Това е най-тежка диагноза, ето какво
е. Такива болни нямат нито желание, нито воля. Такова заболяване въз-
никва в следствие на отмирането на определен слой неврони в кората
на главния мозък. И такива болни (при които, да отбележим, всичко ос-
танало функционира съвсем нормално – няма ги само емоциите) просто
лежат без да се движат. Техният разум и тяло бездействат. Нищо друго,
освен отсъствието на емоции, не им пречи да живеят, но те загиват – от
бездействие, пневмонии, гнойни рани...
Емоциите са нужни, просто са необходими – надявам се, че вие сте
се убедили в това? Те са ни нужни, за да усещаме този свят, за да
изпитваме чувства, да различаваме добро и зло, и за много още неща.
Почти всички съществуващи днес в науката теории за емоциите
ги обозначават като нещо вторично – като усещания, възникващи в
следствие на външни събития и обстоятелства или на вътрешни състо-
яния.
Въпреки това, не е съвсем точно така. Та нали еднаквите обстоятел-
ства, събития и състояния съвсем не винаги водят до еднакви емоции.
Една и съща емоция действително предизвиква у различните хора сте-
реотипни реакции. Но на едни и същи обстоятелства различните хора
все пак отговарят с различни емоции. Значи, емоцията все пак не е
вторична? Та нали, ако тя би била вторична, то във всички случай без
изключение еднаквите събития биха предизвиквали еднакви емоции у
всички хора. Но това не е така, а значи, не трябва да считаме емоцията
за пряко следствие от външните обстоятелства. Следователно, тя не е
вторична. По-скоро, изобщо не е вторична.
Ще кажа повече: емоцията всъщност не само не е вторична – тя е
първична. Та нали, ако се замислим, всичко започва именно с емо-
цията. Емоцията не е реакция на някакво събитие, това е действие на
подсъзнанието, което подтиква към следващо действие вече съзнани-
ето. Тоест емоцията – това е начало на следващо съзнателно действие
– негова предпоставка.
Емоциите са първични – те се раждат вътре в нас. Родили се
вътре в нас, те излизат навън и украсяват нашите мисли и действия.
Именно емоциите, които се явяват резултат от работата на нашия дъл-
бочинен разум – на нашето подсъзнание, въвеждат в действие нашето
съзнание, карат ни да извършваме едни или други постъпки, заставят ни
да се развиваме и да се движим напред.
Тази колосална значимост на емоциите е показана даже в Библията,
в първите й редове. „И каза Бог „Да бъде светлина“. И биде светлина. Видя
Бог, че светлината е добро нещо“. Разбирате ли, ако Той не беше видял,
че това е добро нещо, тоест ако първият ден от съзиданието не беше
получил положителна емоционална оценка, то ние сега с вас не бихме
разговаряли! Библията, като творение на човека, е антропоморфна2 и
поради това отразява естествения за човека вътрешен свят.
За нас с вас емоциите са всичко. Това е силата на духа, волята, огъ-
нят, горящ в сърцето, факела, осветяващ пътя. Ако събитията и проце-
сите около нас не са украсени емоционално – те са ни безразлични. А
ако са ни безразлични, то ние не само няма да се занимаваме с тях, не
им обръщаме внимание, но даже не сме способни да разберем тяхното
логически обусловено, взаимосвързано съществуване!
Емоциите са нужни, за да накарат мисълта да работи, изменяй-
ки света. Това е единственото средство чрез което точно да се насочи
мисълта и да се получи желания резултат. Това е метод за взаимодейс-
твие с Мировите Течения. Всички техники и методи са безсмислени, ако
към тях не се прилага необходимия емоционален контекст.
И още повече те са важни, за да можем да Творим. Та нали на прос-
торите на хоризонтите, които още не са овладени от човешкия разум,
няма неща, които да са украсени емоционално. Все още няма нищо
значимо, важно за нас, което предизвиква емоционален отклик. И на
нас ни предстои да сътворим тази значимост.
А тази значимост ни е нужна, тъй като именно тя носи в себе си
радостта от живота. Радостта от живота както за човека, така и за не-
говото обкръжение.
Но отначало – малко за значението на емоциите като движеща сила
в развитието на човека.
Да кажем няколко думи за предмета на нашето обсъждане. Какви
емоции ние познаваме, колко са те, доколко си приличат, доколко за
различни помежду си? Хората отдавна са измислили много думи, обоз-
начаващи емоциите. Но точна класификация така и не се е получила.
Точно обратното, хората сами са се забъркали в своите определения
за емоциите и чувствата. Радост, тъга, гняв, злоба – емоции ли са?
2
антропоморфен (книж.) – човекоподобен, човекообразен
Или чувства с емоционален подтекст? Извинете. А страхът? Болката?
Любовта, най-накрая? Това също ли са емоции или нещо друго? В за-
висимост в какво значение, в какъв смисъл, в какъв контекст ние упот-
ребяваме тези думи: душевна болка – извинете, е емоция, а зъбоболът
– едва ли, макар също да се съпровожда с емоции, които понякога са
много ярки; любов – страст, каквото и да става желаещия да притежава
обекта на въжделението– извинете е емоция, а безкористната любов,
безусловната, спокойната, нищо изискваща от обекта – е по-скоро осо-
бено състояние на душата, а не емоция... А обидата – емоция ли е? Ако
човек плаче и се жалва – навярно, да. А ако той, обиден, просто седи
и мълчи и гледа в една точка, без да изразява никакви емоции? Това
пак ли е емоция, или е това, което се определя с медицинския термин
„прострация“? Най-общо, както виждаме бъркотията е голяма.
Така че привичните определения за емоциите ни най-малко
не проясняват смисъла и значението на емоциите за човека, а
само объркват всичко. Освен това, една и съща емоция, макар и
да се проявява по сходен начин, води до най-различни последствия.
Например, от злоба човек може и да убие друг човек, а може и сам
да се застреля. Всичко зависи от характера на човека, от конкретните
обстоятелства. В наши дни има колкото искате ревнивци, но далеч не
всички от тях са готови да удушат своята съпруга, както Отело е уду-
шил Дездемона. Емоцията е една – ревност, но колко различни могат
да бъдат последствията! Разбира се, там има шекспировски страсти,
там би могло и да удушиш жената, която подозираш в изневяра. В
наши дни за обществото е много по-приемлива реакцията да наемеш
частен детектив, а после в случай на нещо да подадеш документи за
развод с разделяне на имуществото в своя полза. Както се казва, и
вълците сити, и овците цели. Да, издребняха някак си външните проя-
ви на емоциите в наши дни!
Изхождайки от казаното по-горе, цялата представа за емоциите има
не толкова научно, а по-скоро поетическо значение. Всъщност, науч-
ната теория трябва да притежава предсказваща сила. Обектът, изуча-
ван от тази научна теория, трябва да се поддава на прогнозиране, да
бъде достатъчно лесно предсказуем. Иначе научната теория не става
за нищо. Ако за предсказването на поведението на обекта се изискват
прекалено много изходни данни, то теорията също не е приложима.
Например, теорията за всемирното привличане не би ставала за нищо,
ако за предсказването на скоростта на падащ предмет се изискваха
данни за историческия произход на този предмет! А нали за предсказ-
ването на поведението на емоциите в един или в друг случай се изиск-
ват даже много по-сложни, многобройни и трудно достижими изходни
данни.
Значи, да се опитаме да намерим по-просто и приемливо описание
на емоционалните механизми. Така да се каже, по-базово. Сега ще
пристъпим към това.
КАМШИК И БИСКВИТКА ЗА СЪЗНАНИЕТО
Какво въобще ние знаем за емоциите? Преди всичко ние знаем, че

емоциите не се поддават на съзнателен контрол. Това е най-важното,
което ни е известно за тях. Вие и сами сте се убедили в това нееднок-
ратно. Колкото и да си казвате: „Не се вълнувай!“ – вълнението само се
усилва. Точно така в болшинството случаи е невъзможно с усилия на
волята да си наложим да не се страхуваме, да не се смущаваме, да не
се дразним, да не се озлобяваме. Ако вие не сте велик актьор, няма да
можете да заставите самия себе си с усилия на волята да се смеете и
да плачете, няма да внушите на себе си през целия ден да се радвате
на живота и да не тъжите. Ако даже ви се отдаде няколко поредни дни
със сила да удържате себе си в състояние на радост от живота, то след
това махалото на вашите емоции, без съвсем да ви пита, ще отиде в
противоположната страна, и вие ще се потопите в мъка и тъга. А защо?
Тъй като емоциите не търпят насилие. Поради това те са твърде фин
механизъм.
Ако ние бихме могли да управляваме своите емоции просто с по-
мощта на усилие на волята – колко по-прост би бил живота! Не биха
ни били нужни многобройните пособия наречени „Научете се да власт-
вате над себе си“, „Как да започнем да се радваме от живота“, „Как да
станем самите себе си“ и така нататък. Натискаш копчето – смееш се,
натискаш другото – плачеш, натискаш третото – веднага злобата и раз-
дразнението се сменят с напълно благо възприемане на света. Иска ли
ви се да бъдете такава машина, робот, управляван с просто натискане
на копчето? На мен – не.
И така, емоциите не зависят от нашето съзнание – това е факт.
Още един факт се състои в това, че макар и да не произтичат пряко
от външните събития емоциите, по един или друг начин, отговарят на
външните събития. Например, отивате на работа в добро настроение,
виждате автомобилна катастрофа – настроението ви се влошава, става
ви тъжно. А друг човек вижда, че при катастрофата е пострадала колата
на неговия най-зъл враг, и обратното - ще се развесели. Ето ви още
едно свидетелство затова, че конкретната емоция не се явява пряко
следствие от конкретното събитие. Събитието е едно – а реакциите мо-
гат да са различни.
Следващият известен ни факт: емоциите се проявяват не толкова (и
може би не колкото) в резултат на външни събития, но и в резултат на
възникващите у нас при това мисли. Емоциите отговарят на нашите мис-
ли: защо може да ни се развали настроението при вида на автомобилна
катастрофа? Тази картина предизвиква мисли за преходността на живо-
та, за призрачността на материалните ценности, и затова, че в другия
свят никой нищо не взима заедно със себе си. Тъгата се появява вече в
отговор на тези мисли. Другият човек при вида на дадената картина ще
си помисли за това, че неговия конкурент е обезвреден и сега у него, а
не у конкурента е най-търсената чуждестранна стока в микрорайона. И в
отговор на тези мисли идва от нищо незатъмнената радост.
И още един факт, с който всички сме запознати: емоциите могат да
оказват влияние върху работата на човешкото съзнание и, като следс-
твие, на неговото поведение, като при това украсяват едни и същи об-
стоятелства в най-различни, понякога дори противоположни цветове.
В гореизложеният пример с катастрофата първият човек, възможно е,
да отиде в църквата, да се помоли, да запали свещи за своето здраве
и за здравето на близките си. Вторият от радост може да даде огромен
банкет в ресторанта или да купи на жена си ново палто. Тоест събитието
е едно, но то е предизвикало толкова различни варианти на поведение,
тъй като първоначалните емоции са били различни. Всеки от нас знае,
как, в зависимост от емоциите, ние можем да възприемаме едно и също
събитие по различен начин. Младият човек е напуснат от приятелката
си, той изпада в депресия. Но при него идва най-добрият му приятел,
носи бутилка шампанско и казва: „Поздравявам те, че се отърва от тази
негодница! Сега ти най-накрая си свободен и можеш да си намериш
достойна жена!“ И ето – настроението вече се подобрява. Всичко за-
виси от това, от коя страна се гледа на ситуацията. Както се пееше в
една някога популярна песен: „Ако жената напусне моя приятел, то не
е известно, кому е провървяло“.
И накрая, още един известен факт: понякога емоциите възникват у
нас без всякаква видима причина. Тоест причина навярно има, но тя не
ни е известна. Всички знаят, че се случва понякога следното: събуждаш
се сутринта – и нещо ти е тъжно. И може би, има причина, но е някаква
непонятна. Тя седи някъде в подсъзнанието. И ти се иска да я извлечеш
от там – а не се получава.
От всичко това може да се направи само един извод: емоциите
не се явяват продукт на нашето съзнание, те се пораждат от по-
дълбоки структури – а именно от нашето подсъзнание. Та нали ако
нещата стояха по друг начин, то съзнанието би контролирало емоци-
ите, те биха се поддавали на управление с помощта на просто усилие
на волята и не биха възниквали от само себе си, като че спонтанно, и
не би ни било тъжно без видими причини.
И така, емоциите – са продукт на подсъзнанието. Но какво е нашето
подсъзнание? Трябва да има някакво определение за него. Или това е
нещо тайнствено, тайно, мистично?
Разбира се, че не! Това е също наш разум – само че по-древен ра-
зум. Той не разбира думи и висша математика. За него имат значение
много по-важни неща, отколкото тези, от които се интересува съзнани-
ето. Съзнанието е неустойчиво, суетно и користно, в кръга на неговите
интереси влизат такива неща, като престиж, положение в общество-
то, справедливост-несправедливост, планове за деня и за годината...
Подсъзнанието оперира с тези факти от външния свят, които имат отно-
шение към оцеляването, безопасността, размножаването – тоест към
ключовите, основополагащите моменти от човешкото битие. Нашите
мисли, които възникват в съзнанието, то също възприема като факти
от външния свят – ето защо може да ни се развали настроението от
мислите.
Подсъзнанието мисли на свой бавен и постъпателен ход. И резул-
тат от неговата работа – това са нашите емоции!!! Съзнанието е биоло-
гически предназначено именно за да осъществява потребностите на
подсъзнанието. Именно поради това мислите и емоциите, заложени в
подсъзнанието имат власт над съзнанието, направляват неговата
работа. И това е оправдано, тъй като, биологически, за оцеляването,
мислите и чувствата, заложени в подсъзнанието, са по-важни. Точно
така за живота на дървото са по-важни процесите на движение на сока
в дълбочината на неговия ствол, отколкото наличието или отсъствие-
то на листа върху клоните. Ако няма листа – то това не значи още че
дървото е мъртво, това може да означава само, че е дошла зимата.
А ако дървото е изсъхнало отвътре – това е вече по-лошо. Точно така
е и човека: не е важно, как изглежда той външно, радостен или
тъжен, зъл или добър. Това може да бъде моментна проява. Много
по-важно е това, което се скрива в дълбочината на душата му, в
подсъзнанието – залежите на злобата или планините на радостта.
Този „подтекст“, който не винаги се вижда с невъоръжено око, всъщност
определя и живота, и смъртта на човека.
И така, именно подсъзнанието кара съзнанието да живее, да дейс-
тва, да се държи по един, а не по друг начин. Да разберем сега, как
именно то го прави.
Ние сега няма да влизаме в маловажни за нас подробности, тъй
като това ще ни отведе в обширната класификация на емоциите и емо-
ционалните състояния, приета в класическата психология. Нека да от-
делим само два полюса – положителните и отрицателните емоции.
Защо те са положителни и отрицателни? Тъй като за нас са прият-
ни или неприятни. Какво се стремим да направим ние (чети: нашето
съзнание), сблъсквайки се с тези емоции? Правилно: ние се стремим
да избягваме неприятните емоции, или да направим така, че те да
се прекратят – и се стремим да изпитваме приятни емоции, или да
направим така, че те да продължат. Ето, фактически, това е всичко.
В това е смисъла на нашето поведение във всякакви ситуации. Ако
на нас ни е студено – ние търсим възможност да се стоплим. Ако ни
е топло – грижим се това състояние да продължи по възможност по-
дълго. Ако сме гладни – търсим храна. Ако сме сити – мечтаем, така
да бъде винаги. Както се казва, рибата търси дълбокото, а човекът
– по-хубавото. И не казвайте, че вие сте изключение, че вие не търси-
те къде е по-доброто. Търсите, всички търсят. Разликата е само в това,
че всички разбират това „добро“ по своему. За някого е по-добре да
седи до топлата печка, а за някого – мъжествено да се бори с труднос-
тите в неизбродимите степи и непроходимите гори. Какво да се прави,
различни вкусове.
И така, ние винаги и навсякъде се стараем да избягаме от това,
което на нас ни е неприятно и да стигнем до това, което ни е прият-
но. Всички останали нюанси на поведението – това са вече шаблони,
по които реагира нашето съзнание на едни или други обстоятелства.
Тоест, в отговор на негативна емоция, например страх, различни хора
отреагират по различен начин, в зависимост от шаблона, заложен в
съзнанието: един ще се опита да избяга от опасността, действителна
или мнима, друг ще се хвърли към тази опасност с юмруци или оръ-
жие. Но в повечето случаи и едната и другата реакция не се отличават
по нищо, тъй като си поставят една и съща цел: да се спре страха.
Страхът може да се спре по два начина: да се унищожи неговия из-
точник или да се избяга по-далеч от този източник. В зависимост от
индивидуалните си особености различните хора ще прибегнат до еди-
ния или до другия метод, без да се замислят, че целта е една и съща
– да се спре страха.
И така, нашето съзнание винаги и навсякъде се движи по един и същ
път: от отрицателните към положителните емоции. От плюс – към минус.
Ето ги тези два противоположни полюса, без които е невъзможно ни-
какво движение. Ако не бяха тези полюси, нашето съзнание просто би
спало и би бездействало. Защо да правиш каквото и да било, когато
няма от какво да бягаш и няма към какво да се стремиш?
Ето го, смисълът на съществуването на отрицателните и положи-
телните емоции – това не е нищо друго, освен камшика и бисквитката
за нашето съзнание! Средство, за да го накараш да живее, да работи,
да мърда. Нашето съзнание прави само това, че върви от станцията
„Лошо“ към станцията „Добро“ и не познава почивка и спирка по пътя.
А на подсъзнанието само това му е нужно – тъй като то, подсъзнани-
ето, знае, че за оцеляването на човека му е необходимо да поддържа
баланса между положителното и отрицателното. Съзнанието, под-
тиквано от камшика и привлечено от бисквитката само търси пътя за
възстановяване на този баланс. Подсъзнанието гледа на този вечен
бяг по кръга и изразява удовлетворение, ако баланса е възстановен
(и тогава на нас ни е добре), или бие тревога, ако баланса не е въз-
становен (и тогава на нас ни е лошо, и ние за пореден път впрягаме
своето съзнание и мислим, накъде да бягаме, какво да правим, за да
стане добре).
съзнание
подсъзнание
Рис. 18. Съзнанието, като топка се върти по дъската
на емоционалната люлка
Разбирате ли, защо е всичко това? Поради това, че макар и емоциите

да не се подчиняват на съзнанието, ние все пак можем да намерим клю-
чове за тяхното управление. Затова трябва да овладеем управлението
на двата емоционални полюса, тези камшик и бисквитка за съзнанието.
Съответно, за решаването на т. нар. поставената ни задача не е не-
обходимо да влизаме в дебрите на психологията на емоциите – за да
управляваме движението на самия себе си, на своето съзнание, на нас
ни е достатъчно само да овладеем управлението на емоционалните по-
люси: плюса и минуса. А ако ние усвоим управлението на тези полюси,
съзнанието само ще се ориентира и ще намери съответните емоции от
по-висок порядък за тези полюси.
Как да се научим да управляваме това, което на пръв поглед не
се поддава на управление?
Преди да отговорим на този въпрос, да разберем този физиологи-
чески механизъм, който е заложен в нашия мозък и който отговаря за
същите тези плюс и минус – за положителните и отрицателните емоции.
Та нали от работата на този физиологически механизъм зависят нашите
възможности за управление на емоциите.
КОПЧЕТО: ЕНКЕФАЛИН – ЕНДОРФИНОВ БАЛАНС
Важно е да се разбере принципът на работа на този физиологичен

механизъм, тъй като от динамиката на работата на тази система зави-
си динамиката на смяната на нашите настроения. Разбира се, ние сме
привикнали да считаме, че емоциите – това е фина материя, възвишена,
енергоинформационна и като че ли, какво общо има тук физиологията?
Но няма да забравяме, че ние сме все още земни същества, материал-
ни, а поради това сме длъжни да живеем в тяло, което се подчинява на
законите на физиологията и няма да ни се отдаде да игнорираме този
факт, а този, който все пак се опита да го направи, така или иначе ще
плати скъпо затова. След като на нас ни е дадено тяло, нека да бъдем
и телесни същества, а не само духовни, тъй като ако на природата й
трябваше ние да станем чисто духовни същества, то тя не би ни нада-
рила с тяло. Израстване на съзнанието в земното тяло, а не извън него
– това е нашата ситуация на Земята.
И физическото тяло, и енергоинформационните структури на
човека, и душата – всичко това представлява единно цяло, а съвсем
не разнородни части. А поради това емоциите, макар и да имат енерго-
информационна природа, са пряко свързани с физиологията и без нея
просто не биха могли да се проявят в материалния свят – тоест казано
по-просто те не биха били в тази форма, в която ние ги познаваме.
И така, що за физиологически механизъм е този, който е непосред-
ствено свързан с нашите емоции? Пригответе се: сега на вас ще ви се
наложи да се съсредоточите и да преработите малко чисто научни дан-
ни. Ние няма да разглеждаме механиката, която има отношение към
богатата хормонална регулация, която оказва влияние на оттенъка и
силата на проявата на вътрешните състояния на човека. Ние няма да се
съсредоточаваме и върху конструктивността / деструктивността на емо-
ционалните прояви, тъй като тя зависи изключително от ситуацията.
Ние ще се занимаваме само със системата, осигуряваща позитивната и
негативната модалност на емоциите.
В човешкия мозък съществуват две антагонистични системи – енке-
фалиновата и ендорфиновата, по-точно, обикновено ги считат за една
взаимосвързана система – енкефалин-ендорфинова.
Когато на нас ни е лошо, в мозъка се изработват особени вещества
енкефалини. Това е, ако се изразяваме приблизително. А ако бъдем по-
точни и използваме по-коректна формулировка, то по-добре е да ка-
жем така: когато с нас се случват събития, които нашето подсъзнание
оценява като застрашаващи нашето оцеляване или противоречащи на
неговите задачи, тогава се изработват енкефалини. И тогава на нас ни
става лошо!
Тоест на нас ни става лошо именно поради това, че се изработ-
ват енкефалини, а не обратното! Без енкефалини просто няма лошо.
Именно те предизвикват у нас негативни усещания, като снабдяват с
„отрицателния заряд“ емоциите.
Точно същото, само че на обратно, става при изработката на ен-
дорфини. Събитията се разпознават от подсъзнанието като съответни
на неговите задачи и способстващи оцеляването и благополучието на
организма като цяло - и се изработват ендорфини. Повишаването на
нивото на ендорфините предизвиква у нас усещания, които ние харак-
теризираме като положителни емоции.
Без ендорфини няма добро!
Предвиждам, че тези думи ще предизвикат у някои недоволство:
какво е това, такъв механичен мироглед, който всички наши движения
на душата, полети на сън и на яве, мечти и сънища, радост и мъки при-
писва само на някакви си химични вещества? На вас може да ви се
стори, че това е твърде опростен подход, който в никакъв случай не
изчерпва всички дълбини на сложното съществуване на човешкия дух
и тяло.
Не, това не е механичен мироглед, това е реалистичен мироглед,
ако само не изпадаме в крайности и не „търсим“ проблема само в една-
та химия. Както без органите на зрението не може да се вижда в точния
смисъл на тази дума, така и без ендорфини няма положителни емоции.
Разбира се, и значенията на едни или други събития и факти за нас, и
богатството на усещанията, които получаваме при това, и степента на
фиността и дълбочината на нашите емоции – всичко това съвсем не се
свежда до действието на химични вещества. Но същите тези химични
вещества – това не е нещо друго, освен този механизъм, който позво-
лява да се реализират фините материи – емоциите – във физическото
тяло. Ние хората живеем на земята в тяло, и без тяло не можем нищо.
Без костна система човек не може да извършва движения, независи-
мо към какви движения го подтиква душата. Без нервни окончания на
крайниците не можеш да се движиш – колкото и мозъкът, ръководен от
каквито и да е висши чувства или помисли, да ни изпраща команди да
се движим. Точно така без енкефалини и ендорфини около нас може
да става каквото и да е – светът да се руши, наоколо да летят вещици
на метли и да скачат вампири, или обратното, наоколо да се разлее
безумно веселие, светът да ликува от щастие – а ние нищо няма да
почувстваме. Ето душата с ефирното тяло и съзнанието няма да почув-
ства нищо емоционално без физическото тяло, а докато човек живее в
тялото, той така силно зависи от своята физиология и силните усещания
от нея, че нищо не може да се направи.
И така, енкефалините и ендорфините – са механизъм за генерация
на фините чувства на материално, физиологическо ниво. Защо за нас
е така важно да разберем това сега? Защо не е достатъчно просто да
кажем (както ние вече казахме), че емоциите имат два полюса? Защо
е нужно да влизаме в техния физиологичен механизъм?
Работата е в това, че за по-доброто разбиране на проблема, за нас
е много важно да разберем, че енкефалините и ендорфините имат
комплексно въздействие върху човешкия организъм. Това означа-
ва, че при изработката на едни или други вещества се мени не само на-
шето възприемане на света от „добро“ към „лошо“ и обратното – менят
се още много неща. И още много е важно да се разбере - как и защо
енкефалин-ендорфиновата система като физиологичен механизъм
винаги се стреми към равновесие.
Нека да разгледаме това по-подробно.
И така, когато нивото на енкефалини у нас е високо, на нас ни е
лошо. Но освен това рязко се усилва нашата чувствителност към драз-
нения, особено болезнените. Добре ли е това или не? Вие разбира се,
ще кажете „лошо“: какво е хубавото когато те боли нещо? А не е така.
Във всяко лошо винаги има поне нещо добро. Така е и тук. Изработват
се енкефалини – на нас ни е лошо – усилват се болезнените реакции...
Но при това организмът влиза в състояние на своеобразна бойна го-
товност. Той по-остро чувства опасността – чувствителността към вся-
какви дразнители е повишена. Ускорява се реакцията на съзнанието
към всичко, което става. Подобрява се координацията на движенията и
двигателната реакция. Сега ние можем по-бързо да избягаме от опас-
ността. Сега ние можем по-лесно да удържим победа над врага – тъй
като действаме по-бързо, по-точно, по-ловко, отколкото обикновено.
Освен това, организмът автоматично преминава на оптимален разход
на енергия – където трябва икономисва, където трябва пуска в ход ре-
зервния запас. Мнозина са попадали в сложни ситуации, където ги е
грозила истинска или мнима опасност. Всички знаят, че това е състоя-
нието на стрес. Но стресът, ако той не продължава дълго, е даже поле-
зен. В такова състояние действително е по-лесно да победиш, да пос-
тигнеш успех – повтарям, ако това състояние не е продължително, ако
е краткосрочно. Познавам много актьори и други хора, чиято дейност
по един или друг начин е свързана с изпълнения пред публика, които
казват така: „Ако не се вълнувам преди своето излизане – това е точен
знак: ще се проваля. А ако ме е страх, и ми тече хладна пот, или ми е
горещо – това е точен знак, че всичко ще се получи на ниво ура“. Ето го
този механизъм: страх – вълнение – лошо – мобилизация на организма
– сила, мощ, бързина на реакциите, точност на действията – победа
– добро. Организмът е възстановил необходимия му баланс.
А какво става, когато нивото на ендорфините е високо? Да, на нас
ни е добре. И все пак – във всички ли отношения ни е добре? В този
момент се снижава чувствителността към дразнителите, в това число и
към болезнените. Когато на нас действително ни е добре, ние можем да
забравим и за болката, и за сериозна болест – това знаят всички. Но
защо се намалява тази чувствителност? За да не се реагира на дребни
неща, които, както счита подсъзнанието, не са опасни в дадената ситу-
ация и изобщо не са важни. Ако ние чувстваме, че всичко е добре, то
значи, ние сме на правилния път, правим всичко правилно и успешно
решаваме някаква важна за нашето оцеляване и благополучие задача.
Например, ние решаваме безусловно важната задача за продължение-
то на рода и за тази цел отиваме на среща с особа от противоположния
пол. Подсъзнанието също смята тази задача за много важна и тя трябва
да бъде изпълнена на всяка цена – а поради това от полето на нашето
възприятие изчезва болката в зъба, която ни е мъчила преди половин
час, а също така схванатостта в кръста, кашлицата или хремата и много
други проблеми. Това не означава, че ние мигновено сме оздравели
– ние просто временно сме престанали да усещаме своите болести.
Ако срещата не се превръща в поредния стрес и на нас действително
ни е хубаво без всякакви примеси от други настроения – то реакциите
на съзнанието се забавят, стават по-инертни, не така точно се контро-
лира координацията на движенията (тъй като не се налага да бягаш и
да се биеш). Организмът не е настроен за защита – той не икономисва
енергия, а щедро я хаби, и поради това съпротивлението на организма
се намалява.
Наблюдавайте се, когато сте в спокойно, благодушно, отпуснато със-
тояние. Да, на вас ви е добре – но даже и най-слабият си враг вие едва
ли ще може да победите в това състояние. Даже на елементарната дет-
ска компютърна игра е по-лесно да се победи в състояние на стрес,
леко възбудени, отколкото при тази благодушна отпуснатост. Пробвайте
– ще се убедите сами.
И така, за нас е важно това, че при едни ситуации нашата чувст-
вителност се повишава, а при други – се намалява. И за нас е важно
това, че в пряка зависимост от това се намира не нещо друго, а нашата
способност за борба и победа – а значи, за оцеляване.
Но да забележим: нормалният човек с повече или по-малко здрава
психика постоянно преминава от едното състояние в другото, без да се
задържа твърде дълго в нито едно от тях, а човек с още по-здрава пси-
хика изобщо балансира някъде по средата, движейки се напред-назад,
но почти недостигайки до крайностите.
Тъй като енкефалин-ендорфиновата система се стреми да запаз-
ва равновесието. Какво означава това? Това, че подсъзнанието знае
мярката в своите претенции. Да, то има сили да доведе човека до пълна
еуфория – чак до безумия от радост, или до тотална депресия – чак до
самоубийство. Но това се случва крайно рядко, само в патологичните
случаи.
У нормалният човек повишаването на нивото на ендорфините след
известно време води до повишаване на нивото на енкефалините след
което нивото на ендорфините се понижава само. И обратното. Ние вече
сме давали такъв пример в случая с вълнението преди излизането на
сцената: страх – вълнение – повишено ниво на енкефалините– лошо
– подобряване на реакциите и бойна готовност – успех – победа – пови-
шаване нивото на ендорфините – понижаване нивото на енкефалините
– добре. Защо нашият организъм прави така?
Просто, за да не загине. Същността на живота е в движението.
Застоят – прекратяването на движението – означава прекратяване на
живота. Докато ние сме способни да се придвижваме от „добро“ към
„лошо“ – ние живеем. Щом попаднем в някаква крайност и застинем
там безжизнено и неподвижно – ние загиваме.
Затова не си струва така безогледно да гоним състоянието „добро“,
да се стремим само към пълната радост. Нивото на ендорфините не
може да расте безкрайно, то непременно трябва да се връща, да пада
до нормата. А всяко „добро“ бързо омръзва и вече престава да ни въл-
нува така, както по-рано – и на нас ни се иска още повече „добро“. Тоест
на нас ни се иска да увеличаваме нивото на ендорфините безкрайно.
И в края на краищата ние бихме „зависнали“, без да имаме сили да се
помръднем от мястото си. Тогава, когато на организмът му е време да
решава други задачи – да се спаси от опасност, да се пребори, да дой-
де до решението на нова позитивна задача, а след като организмът е
„зависнал“ – той не може всичко това, а след като не може да се справя
с насъщните изисквания на живота, значи, ще загине.
А ако нивото на енкефалините се увеличава безкрайно, то човекът би
пребивавал във вечна борба, през цялото време би се бил с враговете
и обстоятелствата, губейки усещането за реалност, без да разбира, че
отдавна е време да отстъпи, да натрупа сили, да отдъхне, най-накрая,
тъй като от вечния бой се изтощават силите и се увеличава шанса за
победа на врага. А така – повоювали, попробвали да победите врагове-
те или враждебните обстоятелства – и стоп, стига. Трябва да починеш,
да оцениш своите сили: да продължиш ли боя или да се примириш с об-
стоятелствата, да започнеш да ги считаш за даденост и да привикнеш
да живееш в новите условия. „Задържайки“ се на препятствие, което
не се поддаде веднага, ние никога няма да го преодолеем. Понякога
трябва да се отдръпнеш настрана, да поживееш като че в сянката на
тази преграда – а след това, виждаш, предоставят ти се благоприятни
обстоятелства, за да я заобиколиш.
Както виждаме, равновесието на нашите положителни и отрицател-
ни емоции е доста подвижно и има обичая да се стреми към възстано-
вяване. Така е устроен нашият организъм. Мъдро? Още как!
Човешкият мозък сам спазва равновесието на плюса и минуса. Това
е залог за оцеляването. Нито повече нито по-малко.
И това оцеляване, както виждаме, зависи от енкефалин-ендор-
финовата система – най-мощната система на човешкия мозък. Тя
действително е най-мощната, тъй като нейният потенциал е просто не-
вероятен.
Какво става, когато дейността на енкефалин-ендорфиновата система
се нарушава, ние можем да видим в примера с наркоманите. Например,
както знаем, съществува хероинова наркомания. Хероинът, както и ос-
таналите наркотици от опиумният ред, прави не нещо друго, а имитира
действието на ендорфините.
Наркоманът прави това, което е съвършено недопустимо – стреми
се да повишава нивото на ендорфините до безкрайност. При това ниво-
то на погълнатите химикали много превишава обикновеното физиологи-
ческо ниво на ендорфините! Да, на човек отначало му е толкова добре,
както не му е било при нормално ниво на ендорфините. Но след това
чувствителността към това ниво се намалява – и на човека му трябва
все повече и повече наркотик, за да му стане добре. В резултат възник-
ва зависимост – човекът не може да живее без наркотик, при това му
трябват все по-големи дози.
съзнание
Рис. 19. Както силата на тежестта през цялото време води махалото
към равновесие, така и енкефалин-ендорфиновата система възвръща
неутралния емоционален баланс.
Какво става по-нататък? По-нататък организмът все се опитва да

възстанови нарушения баланс. Тоест мозъкът започва да се стреми да
компенсира нарасналото ниво на ендорфините със съответното ниво на
енкефалините. Какво означава това – вие вече сте разбрали. От току-
що открития рай човекът ще се провали в такива дълбини на ада, че
Боже опази.
А ако престанат да поглъщат наркотик – още по-зле: започва ру-
шене. А това е страшно състояние, когато човек започва изведнъж
да усеща страшна болка даже от простата, най-обикновената работа
на своите органи. Може да няма никакви болести – просто организ-
мът работи – и поради това идва ужасната болка. Защо става така?
Работата е в това, че изкуствено повдигнатото с помощта на нарко-
тика ниво на ендорфините в организма води до това, че организма
въобще губи способността да изработва ендорфини самостоятелно.
Защо му е да се труди и да го прави, когато и така му ги дават, при
това в огромни дози? Престанали да дават наркотик – а организмът
вече е отвикнал да изработва ендорфини. В резултат няма ендорфини
в организма. А компенсационното ниво на енкефалините е много висо-
ко. В резултат всички болезнени реакции се обострят докрай и човек
започва да усеща болезнени компоненти от обикновената работа на
органите (тези болезнени компоненти винаги присъстват при обикно-
вената работа на органите, но здравият човек не усеща това, тъй като
тази болка е „замаскирана“ от ендорфините).
Но най-страшното следва. Ако наркоманът се лекува добре и упо-
рито, то нивото на ендорфините, произвеждани в мозъка, постепенно
отново ще влезне в норма. Но все пак никога не достига до това ниво,
което се достига с хероина. А изпитаните веднъж усещания може да
ти се прииска да ги повториш. Затова е така трудно да се лекува нар-
команията и има толкова много случаи на рецидив на тази болест.
Наркотикът става за човека и смисъл на живот, и приятел, и роднина.
Дори самият човек много да иска да прекъсне да взима наркотици, ако
той полага всички усилия да се излекува – достатъчно е само веднъж
да се разстрои за нещо, и веднага в неговия мозък се създава такъв
дисбаланс на химичните вещества, че почти е немислимо нивото да се
изравни без наркотик. Неговата ендорфинова система е нетренирана,
по-скоро атрофирала, след приема на наркотици – значи, не се изра-
ботват ендорфини самостоятелно, но пък енкефалиновата система – на
обратното, е оттренирана за възстановяване на баланса след приема
на хероин – тоест енкефалин се изработва без всякаква мярка. И ето и
най-малката неприятност води до срив, тъй като мозъкът сам не може
да върне равновесието, да се справи с тази неприятност.
Има даже такава пословица: „Хероинът може да чака“. Рецидивите
се случват и след години.
Но не само наркотиците са способни да нарушат енкефалин-ендор-
финовият баланс – с това пагубно дело успешно се справят и някои
нервни и психични болести. Например, съществува такава болест, като
маниакално-депресивната психоза. При тази болест балансът на ен-
кефалините и ендорфините се премества на цикли. Всеки цикъл може
да продължава няколко седмици. Тоест няколко седмици болният е ра-
достно възбуден, пребивава в еуфория, пълен е със сили и активност.
Затова пък следващите няколко седмици той се потапя в най-дълбока
депресия. При излишък на енкефалини, човек е способен да извърши
самоубийство, при това понякога по най-дивашки методи, с помощта
на това, което му се намира под ръка – например, да си пробие глава-
та с помощта на чук и длето. Такъв случай действително е имало – и
предметното свидетелство затова може да се види в музея на Първия
медицински институт в Санкт Петербург. А на пика на енкефалините
човек може даже сам на себе си да си изреже апандисита без наркоза
– и това също се е случвало!
Ето такъв огромен потенциал е скрит в тази система, ето какво може
тя да направи с човека, особено ако излезе извън контрол!
И също толкова са големи нейните компенсационни възможности,
тоест възможностите за възстановяване на загубеното равновесие. Тя
може да изравни и да доведе до норма и състоянието на невероятната
тъга, и на невероятното щастие...
Затова ние сме длъжни да разберем, че съзнателните опити да пре-
местим баланса на тази система, така че да се задържи в някое едно
състояние, са обречени на провал. Тази система е много могъща.
Но все пак никой не е казал, че тя не може да се управлява! Никой
не е казал, че е невъзможно да се създават условия за временни пре-
мествания на енкефалин-ендорфиновият баланс при определени
обстоятелства. А за да може по своя воля да се правят тези премес-
твания, може да се използва не нещо друго, а енергията на нашите
емоции... Затова ние ще говорим още, върху тези закономерности ще
се опираме по-нататък. А сега да направим извод от всичко, което сме
казали.
Емоциите на човек никога не могат да бъдат застопорени само на
плюс или само на минус – по физиологични причини. Всичко, което е
в нашите сили – е временно да преместваме баланса така, че да си
осигуряваме движение – от пункт А до пункт Б. От минус към плюс.
Постоянното преместване на баланса е невъзможно, а също така е
ненужно и е опасно за живота.
ЕМОЦИИТЕ – ДВИГАТЕЛ НА МИСЛИТЕ
И така, в нашият мозък съществува система, която оказва влияние

на цялото наше съзнание. Много литература е посветена на наблюде-
нията на работата на тази система – по-точно, върху процесите, които
са породени от работата на тази система. Всичко, цялата художествена
литература, всички повествования за любовта, ненавистта, страстите,
страха и щастието – всичко това са повествования за тънкостта на усе-
щанията, които са породени от работата на енкефалин-ендорфиновата
система при тяхното преминаване през съзнанието.
И така, нека да разберем, как тези усещания работят вътре в нас и
как осигуряват нашето съществуване.
Започваме с отрицателния полюс – с негативните емоции.
Кога възникват те? Те възникват тогава, когато подсъзнанието не
е съгласно с получилата се ситуация. Както знаем, подсъзнанието се
интересува от ограничено количество неща – които преди всичко имат
отношение към оцеляването. Щом на подсъзнанието му се струва, че
ние правим нещо, което е вредно за нашия живот и здраве, щом на
него му се види опасно – то включва копчето „лошо“ и на нас ни става
неприятно. При това ние изпитваме страх, тревога, тъга, мъка, ужас,
скука, злоба, обида, срам, вина, неудовлетвореност – тоест един или
друг набор от отрицателни емоции. Конкретната емоция е тясно свър-
зана с отношенията между нас и тези обстоятелства, предмети, факти,
които явно или потенциално се явяват причина за опасност. Например,
вие изведнъж решавате да тръгнете към глухата тайга и да поживеете
там като отшелник. Подсъзнанието сигнализира: „Лошо, страшно!“ Това
ви заставя да се замислите – нужно ли ви е толкова това, няма ли там
да попаднете напразно, за тоя дето духа.
Или вие сте побъбрили със стара приятелка, а тя такива ви ги е
наговорила, че вие след това вървите към къщи и чувствате, как под-
съзнанието сигнализира: „Лошо, обидно!“. То иска да ви каже : „Къде
влезна ти, драга моя, за какво са ти на теб такива вредни отношения?
При такива приятелки не са ти нужни и врагове! Отърви се докато не
е късно!“ И така нататък. Например, нападнало ни е куче – и ние чувс-
тваме страх, кучето е на верижка и ние чувстваме злоба, не към него,
а към стопанина, правим това, което е недопустимо – чувстваме вина,
това се открива– срам, нищо конкретно не става (а нали подсъзнанието
предпочита да живее, а не да стои на едно място) – и е налице скука, не
става нищо желателно – и е налице тъга. И не е нужно да преброяваме
всичките причини на разнообразното състояние.
Важното тук е друго – когато подсъзнанието сигнализира „лошо“,
съзнанието веднага започва да се безпокои. То се отзовава на призи-
ва на подсъзнанието и се стреми да изключи това негативно състояние.
Колкото по-дълго е включен негатива и колкото по-силен е предизвикали-
ят го дразнител, толкова по-силно е безпокойството. И за да се премахне
това безпокойство, трябва да има действие – съзнателно действие! И, за-
бележете, в такава ситуация ние действително се стремим към действие.
Понякога то е адекватно – ние бягаме от злото куче. Понякога е неадек-
ватно – бърборим нещо несвързано под влияние на срама. Понякога то
може да бъде даже просто символично или да не е насочено към обекта,
който е станал причина за негативното състояние – например, човекът,
усещайки тревога, може да си сложи в джоба своята щастлива монет-
ка, да произнесе ритуална фраза (пу, не пипай!) или да нахока жената.
Важното е, че нищо не можеш да направиш с отрицателните емоции без
да действаш. Всички хора чувстват това и макар нещо, макар и не съв-
сем това което трябва – но се опитват да направят нещо. Имах познат,
който си признаваше, че толкова му ставало зле от командата „Мирно!“
в армията, толкова му било невъзможно да стои без да се движи при
тази команда, че той, за да се спаси някак си от негативните емоции,
мърдал палците на краката си и при това изпитвал огромно удоволствие,
че никой не го вижда и че никой няма право да командва големите му
пръсти „Мирно“, и те правят какво си искат, и толкова. Действието – всяко
действие – като че отделя човека от негатива.
Но да предположим, че около човека не става нищо. Нищо не го
разстройва, но не го и радва. И като че ли подсъзнанието на нищо не
дава нито сигнал „лошо“, нито сигнал „добро“. И какво – нима ще зас-
тинем в равновесие, в неподвижност? Нищо подобно. Нашата биология
предвижда, че вътре в нас трябва да става движение, за да живеем.
Липсата на каквото и да било движение, води до това, че постепенно
активността на енкефалиновата система се повишава и ние изпитваме
скука, а след това и тъга. И нашето съзнание отново започва да търси
изход, ние жадуваме за нови впечатления, искаме радост и празник,
комбинираме различни варианти за достигане на това, извършваме
постъпки – най-общо, започваме да действаме. Преместваме се от мяс-
тото си – това е най-важното. Така минава живота на повечето хора – от
търсенето на остри усещания и нови впечатления – към желанието за
покой, от покоя – отново на път за радост и впечатления.
При някои хора, между впрочем, тази амплитуда е много малка
– спрял, заскучал, отново едва-едва се помръднал, отново спрял...
Например, полежал на дивана, после от скука отишъл в кухнята, ска-
рал се със съседа – и отново му е добре, отново може да се залежи за
известно време...
Това именно наричаме растително съществуване без истинска пъл-
нота на усещанията.
А другите обират върховете на творчеството, извършват подвизи,
правят открития – но и умеят да отдъхват от душа. Друг мащаб на лич-
ността, друга степен на дълбочина и наситеност на усещанията – но в
основата са същите тези физиологически механизми.
Вие вече сте разбрали, в какво е смисъла и целта на това вечно
човешко движение – в това, да се избяга от негатива и да се получи
позитив. Избягвайки от това, което се възприема като „лошо“, след това
преодолявайки скуката и неподвижността, човекът с всички сили се
стреми към това, което се възприема като „добро“. Обърнете внимание
– в процеса на това самото движение към „добро“, човекът все още не
чувства, че на него му е добре, все още не изпитва положителни усе-
щания, а само се кани да ги получи. Значи, той се стреми преди всичко
към това, да достигне до причината на това „добро“, тъй като докато
няма причина – няма и положителни усещания. Значи, движението
от „лошо“ по направлението към „добро“ – това е движение в търсене
на причините на това „добро“. А причините могат да бъдат различни.
Причината може да бъде навън – в някакъв предмет, събитие, явле-
ние. Например, човек се радва, когато получи подарък. Но, ако подарък
или други външни причини не се предполагат? Тогава съзнанието търси
друга причина – която стои в проекцията на някоя от външните причини
в самата себе си. Например, ние можем да изкараме на повърхността
на своето съзнание образа на получавания подарък или друг положи-
телен за нас образ – и придобиваме желаната причина за състоянието
„добро“. Значи, така или иначе – за радостта винаги е нужна причина.
Радост без причина – без предизвикващ я предмет или образ, не се
изпитва.
Вие ще кажете, как така, та нали някои хора могат да изпитват ра-
дост просто от това, че живеят. Значи, самият процес на живота в не-
говата ежеминутност се явява за тях същата тази причина за радост.
Причина може да е всичко, което е удобно – всичко зависи от нашето
отношение към света, към живота, към ставащото. Но фактът е, че вина-
ги има една или друга причина за радостта.
И ето тогава – обърнете внимание, само тогава, когато има една или
друга причина за радостта – подсъзнанието натиска копчето „добро“.
На нас ни става приятно и ние усещаме радост, веселие, влечение,
удоволствие, възторг, любов, наслаждение, възхищение, удовлетво-
реност.... Най-общо, изпитваме цял спектър от положителни емоции и
усещаме: ех, колко е хубаво да се живее! И веднага започваме да се
страхуваме, че това скоро ще свърши. А не трябва да се страхуваме
– разбира се, че ще свърши, всичко в този живот свършва. Но докато го
има – наслаждавайте се, радвайте се без всякакви задни мисли. А ко-
гато се порадваш от душа – тогава и тъгата няма да е толкова страшна,
а също ще започне да се възприема като един от цветовете на живота,
допълващ неговата пълнота и красота.
И така, налице е схемата на нашите душевни движения: 1) движе-
ние от негатив към равновесие; 2) от равновесие към позитив; 3) от по-
зитив в равновесие; и 4) бавно преместване в негатив (за началото на
следващия цикъл на движение). При това колкото по-силна е разликата
в потенциалите, тоест големината на негатива и позитива, толкова по-
мощно е действието! И този механизъм работи във всичко: от примитив-
ните инстинкти и потребности – до най-фините и възвишени материи!
Просто е, нали? Да, човекът прилича на риба в потока от емоции,
стараейки се да държи златната среда и прилагайки усилия, за да
не отива твърде много към противоположните страни. Крайностите ви-
наги са лоши: както крайната степен на мъка, така и крайната степен
на радост се явяват не нещо друго, а явна патология. И тези, които се
стремят към крайните степени на радостта, трябва да имат предвид, че
природата на човешките емоции е подобна на махало: с каквато сила
то се отклонява на едната страна, със същата сила след това неудър-
жимо ще се понесе на другата. Колкото по-голяма е степента на ра-
достта, толкова по-дълбока ще бъде последвалата степен на мъката.
Не случайно на децата често се казва: „Не се смей така, след това ще
плачеш!“. И действително така се получава често: изчерпало запаса от
радост, махалото на емоциите лети към противоположната страна, в
другата крайна точка, вече със знака минус.
Махало, което се движи напред-назад във вечното търсене на рав-
новесие – колко просто! Но колко мъдрост има в тази простота. И колко
мъдрост има в това движение на махалото – и слава Богу, че то се движи,
а не застава ту тук, ту там. И слава Богу че неподвижното стабилно поло-
жение е недостижимо – тъй като човек не може да е през цялото време
в позитив – позитива отпуска, той не може да бъде през цялото време в
негатив – негатива силно напряга и кара да се хабят резервите на орга-
низма, човек не може през цялото време да бъде неподвижен, тъй като
неподвижността – това вече не е живот. Животът – това е движение!
Това, че животът е движение вие знаехте и по-рано. Но сега вие
знаете много важно нещо: вие знаете по каква именно траектория се
извършва това движение! То се извършва по траекторията на махалото
– от минус към плюс и обратното – с една или друга амплитуда на ко-
лебанията.
По тази траектория се движат нашите емоции. Но най-интересното
е, че по същата тази траектория се движи и нашата мисъл по отноше-
ние на обектите от вътрешния свят! Какво означава това? Това означава,
че, когато ние обмисляме някакви свои проблеми, постъпки, ситуации,
решения – нашата мисъл също търси тази златна среда, вървейки от не-
гатива към позитива и обратното. Мислейки, ние се стараем да избягваме
негативните емоции, търсим зърната, донасящи реколтата на позитива, а
ако нищо не се получава – стараем се точно така, както и с емоциите, да
заемем с нещо своят разум, за да избягаме от скуката и бездействието.
Разбрахте ли? Мисълта като че се ориентира в полето на емоциите!
Тъй като емоциите създават поле между двата полюса – негативния и
позитивния. И мисълта, попадайки в това поле, започва да търси там
своето направление, като металните стружки между двата полюса на
магнита!
И най-интересното е, че само мисълта, попаднала в това поле на емо-
ции и започнала благодарение на това да се движи в някакво направле-
ние, придобива сила, за да бъде доведена докрай – тоест до реализация
в конкретно действие. Ако мисълта не е ориентирана в полето от емоции,
то тя остава пасивна, тя не е насочена на нито една страна, а значи, не
може да бъде доведена докрай, не може да се въплъти в нищо. И каквито
и да са там трупащите се в нашия вътрешен свят проблеми, замисли,
намерения - всичко това, по-скоро, даже няма да бъде разпознато от
нас като някакъв изходен материал за обмисляне, за мисловна дейност
и още повече за действието като такова. Вътрешните ресурси като че
спят в такава ситуация, те не се включват в режима на осмисляне, в ре-
жима на съзряване за реализация в материалния свят. Нашият разум се
включва и ние започваме да работим със съдържанието на нашия вътре-
шен свят само тогава, когато обектите на този вътрешен свят получават
емоционална окраска!
съзнание
Рис. 20. Съзнанието през цялото време се стреми от минус към плюс,
от минус към плюс... А механизмите на мозъка превръщат плюса в минус,
плюса в минус... Движението е безкрайно.
Ето и пример. Човекът има проблем, който трябва да бъде решен. Да

кажем, той отдавна трябва да смени своята работа, тъй като той е над-
раснал това, което прави, а и е достоен за по-голямо материално въз-
награждение. Но той не осъзнава този свой проблем. Той просто не е
мислим за него, и не се е създало никакво отношение към този проблем.
Тоест той за него е в неговото субективно възприятие нещо незначително
– тогава, когато проблемът е обективно назрял и изисква внимание. Но,
доколкото човекът не е осъзнал проблема, той не се отнася никак към
него, проблемът не предизвиква никакви емоции.Може би зрее вече ня-
каква смътна неосъзната неудовлетвореност, а емоции още няма. И ако
някой му каже в този момент: „Смени си работата, вече ти е време“, той
може да отговори: „Да? Навярно, ти си прав“. Но едва ли ще предприеме
нещо при това. Тъй като тази мисъл не е попаднала в полето на емоциите,
и следователно не е получила там сили и насоченост, не е станала този
вектор, който ще доведе до действие. Но да допуснем, на този човек не
му изплащат заплатата, изискват да работи извънредно и безплатно, а и
при това са го нахокали – и всичко това едновременно. Ето тук същест-
вува голям шанс, че ще се формира най-накрая поле на емоции по отно-
шение на тази работа. И този човек ще се удари по челото и ще каже:
„Боже, какъв съм идиот, че досега седя в тази дупка! Та тази проклета
работа отдавна ми е дотегнала!“ Ето това е друго нещо. Ето сега мисълта,
че е време да си смени работата, попада в мощното поле на емоциите и
веднага се ориентира в него така, че да се изпълни докрай и да се реали-
зира в конкретно действие – смяна на работата. Мисълта се е заредила
емоционално, придобила е сили и енергия за живот и за действие!
При това колкото е по-голямо напрежението между полюсите на на-
чалната и на крайната точки – толкова по-мощна е мисълта! Тоест кол-
кото по-лошо се възприема положението на нещата в началото и кол-
кото по-обещаващ е финала, с толкова по-голяма интензивност разумът
преминава пътя от старта към финиша. Както спортсменът дава докрай
силите си при отговорно състезание, така и нашият мозък дава всички-
те си сили за осигуряване на победа на важната мисъл, като задейства
за тази победа всичките си енергийни и информационни ресурси.
Ето сега, надявам се, на вас ви е ясно, защо нашите мисли, които са
както следва емоционално заредени и при това точно и вярно насоче-
ни, просто не са способни да не предизвикат ефект! А тези мисли, които
не са намерили точното направление и не са емоционално подкрепени
така и отиват в небитието, без да донесат никакъв резултат – на тези
мисли не им стигат сили, за да породят лавината от обстоятелства, коя-
то ни води до нужната цел, макар за пораждането на лавини понякога е
достатъчно да се бутне същият този първи камък от лавината.
Разбирате ли, какви перспективи ни откриват тези знания?
Предчувствате ли вече тези лавини, които разчистват пътищата към ва-
шата цел, чувате ли вече техният далечен тътен? Да, всичко това е пред
нас. А ако се отчете още, че нашите емоции могат да бъдат значими не
само за нас, че те са заразителни, и ако ние изпитваме силна радост
– то тази радост усещат и другите хора, тези които са редом с нас..... И
тази радост прави събитието, което е значимо за нас, значимо и за дру-
гите. Усещате ли, колко мощ и енергия, които вие не сте привикнали за
използвате за мирни цели? Представяте ли си какви гигантски полети
ни предвещава овладяването на тези съвършено безплатни енергийни
ресурси? Дъхът ви спира, нали? А след като е така, нека малко да си
вземем дъх и да стигнем до промеждутъчен извод.
Емоциите осигуряват движението на човека и на неговите мисли.
Силата на емоциите осигурява силата на нашите действия и ефектив-
ността на нашите мисли. Смисълът на живота – това е движение в по-
тока от емоции.
ЕМОЦИИТЕ – МОСТ МЕЖДУ СЪЗНАНИЯТА
Емоциите присъстват вътре в нас. Това е факт. Но те са способни

още и да се разпространяват навън. Това е също факт. Ето на тези два
факта ние ще строим нашият мост за управление на емоциите за свое
добро и за доброто на другите.
Как именно емоциите се разпространяват навън? Затова те използ-
ват обикновения енергиен канал. Ние прекрасно знаем, че излъчването
на един човек се разпространява, захващайки съзнанието на друг. Ние
сме преминали това още на първата степен на ДЕИР, но на вас това
ви е много добре известно не само от системата ДЕИР, но и от обик-
новени жизнени ситуации. Всички, и особено жените, знаят, колко са
заразителни сълзите. Ето в киното, на екрана, някой горко ридае – и
у по-прекрасната половина в киносалона (а и не само у нея) напират
сълзи в очите, а някъде се и чува характерното подсмъркване с носа.
А как е заразителен смехът! Достатъчно е някой весело и гръмко да
се засмее, и неизбежно се усмихват още няколко хора. Достатъчно е
и просто един радостен, усмихващ се човек да влезе в помещение,
където всички седят сериозни, достатъчно е той да каже нещо бодро
и весело – и всички вече се усмихват. Емоциите – всички: дори отри-
цателните, дори положителните – са заразителни, тъй като емоциите
се явяват енергия, а енергията има свойството да се разлива и да се
плиска в пространството по своите си закони, завладявайки нови тери-
тории – а значи, разпространявайки върху тези територии съответната
емоционална настройка.
Природата на това явление ни е известна и е изучена от нас, пов-
тарям, още на първата степен. Но един важен аспект на това явление
ние тогава все пак не сме разгледали. А именно ние не сме разгледали
факта, че емоциите притежават не само пряко, но още и косвено зна-
чение!
Какво се има предвид? Да предположим, някой обект притежава
за нас положителна емоционална окраска. Например, на нас много ни
харесва голяма червена ябълка, тя предизвиква у нас буря от най-ра-
достни емоции. Емоции в тяхното пряко значение ние можем да изпит-
ваме тогава, когато ние непосредствено взаимодействаме с този обект
– любуваме се на ябълката, висяща на клона, въртим я в ръцете си, ри-
суваме натюрморт или, най-накрая, забиваме в нея зъби (в този случай,
ако нашите емоции на любов по отношение на ябълката имат пряко, но
много тясно значение, като във вица: „Обичам да ям, а така – н-е-е-е!“)
Но да допуснем, до нас няма такъв обект. И какво – не може и няма
емоция, свързана с него! Как ли пък не! Достатъчно е само да си спомниш
този свой обект, да възпроизведеш неговият образ в съзнанието – и ето
ги емоциите, тук са. Ах, колко е красиво, ах, колко обичам, ах, как искам,
ах, колко е вкусно, навярно! Ето го, цял диапазон от емоции, въпреки оче-
видното отсъствие на обекта в неговото материално видимо проявление.
Това е и проявата на емоциите в тяхното косвено значение. Това е като
сянка на емоцията, която ние усещаме, когато възпроизвеждаме в съзна-
нието си образа на предмета. Тази „сянка“ на емоцията обикновено се на-
рича емоционална окраска на предмета. За удобство на възприемането
ние също ще използваме този термин, макар всъщност, ако се замислим,
той е абсурден, тъй като сам по себе си предметът не притежава никаква
такава „окраска“, тази окраска не е върху него, а в нашето съзнание. Но
говорните щампи са си говорни щампи, няма къде да се скриеш от тях, а
и без тях не можеш да минеш.
Какво става, когато предмета получава тази същата емоционална ок-
раска? Ние сега говорим не за енергийната подплънка на това явление, а
за неговият чист емоционален смисъл. Става това, че се променя нашето
отношение към този предмет. Ето, предметът е бил за нас безразличен,
един от многото – а ето ние сме го отделили, изпитали сме по отношение
на него емоция, пряка или косвена. И този предмет е станал за нас осо-
бен. Особеното отношение към него прозира във всичко – в израза на
очите, в нашите думи, жестове, постъпки. Още повече ние започваме да
изграждаме своето поведение като отчитаме повишената значимост на
този предмет за нас. Всички знаят, как се случва това, когато ние извед-
нъж отделяме от тълпата някой човек. Ето той още е бил никой за нас – а
ето ние спираме погледа си върху него, харесваме го, той става обект на
повишено внимание и придобива за нас особено значение. Това може да
бъде и привлекателна за нас особа от противоположния пол, а може и
просто авторитетен за нас човек. И ето, това особено отношение към този
човек вече се чете в нашите очи, вижда се по нашето изражение на ли-
цето и в нашите движения. Приятелите веднага започват да подшушват:
„Ей, ти до нея, какво толкова нервно дишаш?“. Гледаш – и наистина даже
и дишането се е изменило. И така нататък.
Получавайки за нас емоционална окраска другите хора, до преди
това безразлични за нас, като че влизат в нашата емоционална сфера.
Но ние с вас започваме нашите експерименти, разбира се, не с хора.
За начало ще направим нещо по-просто – ще се опитаме да се научим
да пренасяме емоционалната значимост върху някой прост предмет,
като му придаваме емоционална окраска.
Стъпка 1. Временно пренасяне на емоционалната значимост
върху предмет
Да вземем някакъв евтин изкуствено създаден предмет, например

молив или нещо друго, каквото и да е, стига да е малко по размер и не
много здраво.
Сега се пригответе: сега трябва да работите активно в режим на
усещане. Отначало прочетете до края текста на упражнението, а след
това изпълнете това, което е написано, като следите изпълнението да
върви именно на ниво усещания, а не на нивото на разума, съзнание-
то и думите. Тоест не е достатъчно да кажете: „Аз усещам формата на
предмета“. Трябва именно да я усетите така, като че вие я възприемате
с всичките си органи на чувствата – зрението, осезанието и т.н.
И така, отначало внимателно да погледнем на нашия предмет и
няма да откъсваме погледа си до края на упражнението.
Сега да усетим формата на предмета. Усещаме неговия обем, негово-
то разположение в пространството, дали е закръглен или ъгловат и т.н.
Усетете как по своему е съвършена тази форма, как тя съответства на
предназначението на този предмет. Сега помислете за това, че някой е
измислил този предмет, някой си го е представил именно в такава форма,
някой я е въплътил – и е вложил в този предмет частичка от себе си, от
своите мисли и чувства, своето пожелание за добро на другите. Той се е
погрижил и за вас, които разглеждате сега този предмет! Възхитете се на
човешкия труд, създал този предмет, проникнете се от благодарност към
този, който го е направил. Усетим ли това, насочваме към предмета малко
от енергията на централния възходящ поток.
Почувствайте материала, от който е направен този предмет. Усетете
неговата плътност, неговата твърдост или мекота, гладък ли е той или гра-
пав, блестящ или матов, топъл или студен. Този материал също някой го е
добил, обработил, също при това е вложил частичка от себе си, от своята
енергия. Почувствайте топлината на тази човешка енергия в материала.
Отново насочете към предмета малко от енергията на централния възхо-
дящ поток.
Сега, все така внимателно разглеждайки предмета, усетете как той
е устроен, от какви детайли се състои, към всеки детайл изпратете от
енергията на възходящия поток. Помислете за тази теоретична научна
и производствена база, която е позволила да се създаде този предмет
– а зад това колко ли хора са стояли? Изпратете част от енергията на
възходящия поток към същия този въображаем проект, по който е съз-
даден този предмет, неговият първообраз в чертежите и в главите на
хората.
Вие както преди ли гледате внимателно предмета? Какво чувствате
сега? Чувствате ли, как се е изменило вашето отношение към предме-
та? Несъмнено! Предметът като че започна да ви топли, да излъчва към
вас енергия. На вас като че ви става по-топло само като поглеждате
предмета.
Сега отвърнете поглед от предмета – прекъснете контакта.
Отлично! Сега вие пренесохте малко количество положителни емо-
ционални значения върху предмета. А той вече е като че малко особен,
топъл, по-познат и близък.
Да погледнем, как се променят възможностите на предмета когато
му се придава даже такава относително малка емоционална значи-
мост.
Стъпка 2. Откриване на преноса на емоционалната

значимост от предмета върху човека
За изпълнение на тази стъпка ще ви се наложи да помолите някого

да ви помогне – другар, приятел, съсед. Постарайте се да фиксирате,
как вие се отнасяте към този човек в началото на експеримента – неут-
рално, добре, много добре, лошо? Запомнете това отношение. Сложете
пред вашия помощник няколко предмета, аналогични на този, който вие
използвахте в предходната стъпка (в нашия случай молив). „Вашият“
предмет (който участва в предходния експеримент) го запомнете или
го отбележете по някакъв начин, така че да е видно само за вас, на
помощника не казвайте кой предмет е „вашия“. Нека помощникът да
разбърка тези моливи, сред които е и вашият, а след това внезапно да
вземе и да счупи един от тях! Ако той счупи не „вашия“ предмет, то вие
едва ли ще почувствате нещо. Помолете го да продължи да прави това
и по-нататък. Той продължава да чупи „не вашите“ моливи – и нищо....
Но ето, той счупва „вашия“ молив! Какво е това? Съвсем друго нещо!
Като че някое родно същество е обидено. Запомняме своето усещане.
А сега проследете, как се е изменило вашето отношение към човека,
който е счупил „вашия“ молив. Наистина поразително, колко непроизвол-
но и бързо вашето отношение към този човек е скокнало с няколко граду-
са надолу? Доверието, изпитвано неустойчиво към човека, веднага се е
разклатило. Бил е добър, станал е лош! Бил е лош – станал е много лош!
А защо, какво фактически се е случило? Той вас лично ли ви е обидил, или
вашата родна леля? Не, нищо подобно, той просто е счупил някакъв си
там молив, и при това го е направил по ваша молба. Просто игра, и нищо
повече. Игра – игра, а обидата е истинска. Ето така се случва и в живота
– сам си помолил човека за услуга, а след това го считаш за враг.
Кое е най-важното в това упражнение – това е именно непроизвол-
ността на измененията, станали с нас. Да предположим, че човекът ни
е бил безразличен. И ние съвсем не сме искали да си създаваме враг.
Каквото и да е казвал този човек, каквото и да е правил – всичко се е
оценявало от нос безпристрастно и не е пораждало към него никакво
отношение, нито положително, нито отрицателно. Ние просто или сме
приемали неговите думи и постъпки, или сме ги отхвърляли, но това не
е предизвиквало у нас емоционален отклик. Но е достатъчно човекът да
стъпи във взаимодействие с предмета, който притежава потенциална
емоционална значимост за нас – и самият този човек също придобива
тази емоционална значимост, самият той и неговите постъпки започват
да предизвикват у нас емоционален отклик!
Какво означава това? Ние сме пренесли навън някакви емоционал-
ни значения – пренесли сме ги върху предмета. И посредством тези
емоционални значения сме свързали себе си и другия човек. Сложили
сме между него и себе си такъв емоционален мост. При това ние мо-
ментално сме усетили този мост върху собствената си кожа – непос-
редствено сме усетили, изпитали сме емоция по отношение на човека!
Това означава, че изнесените навън емоционални значения могат да
свързват човека с околните! При това да го свързват непосредствено в
усещания! Едно нещо е, когато другите нещо ни говорят и ние просто
слушаме техните думи, възприемаме техните мисли и приемаме всич-
ко това за разглеждане. Това още не е непосредствена връзка, това е
опосредствана връзка – посредством мисли и думи. Но съвсем друго
нещо е, когато човекът, неговите думи, мисли, действия предизвикват
у нас непосредствени емоции и усещания. Ето това вече е непосредс-
твена връзка.
Усещат ли другите хора вашето емоционално отношение към пред-
мета, вашите потенциални положителни емоции, заложени в него?
Разбира се! И ето тук отново има интересен момент – емоционална-
та значимост на предмета се проявява за другите тогава, когато вие
встъпвате във взаимодействие с предмета. Тогава другият човек също
подсъзнателно възприема вашата емоционална окраска на предмета,
който е значим за вас – и често започват да изпитват същите емоции по
отношение на този предмет. При това тази реакция е също така непро-
изволна! Емоционалната значимост на предмета е също заразителна.
Ето защо, например, в средата на подрастващите се случва често така,
че две приятелки се влюбват в един и същ юноша или на двама при-
ятели им харесва една и съща девойка – отначало единият й придава
емоционална окраска, а след това и другият се „настройва“. Това, което
е значимо за единия, става значимо и за другия.
С вещите и предметите това се случва много по-често: едната при-
ятелка си купила красива рокля, и на другата веднага й потрябвала
същата такава.
А сега ние ще потренираме да откриваме, как емоционалната зна-
чимост се пренася от човека върху предмета.

значимост от човека върху предмета
Отново помолете някой да ви помогне – само че това трябва да бъде
човек който се отнася не безразлично и неутрално към вас, а изпитва
някакви чувства – може да са положителни, може отрицателни: обича
ви, или, обратното, не ви обича. Ако този човек (например, колега в ра-
ботата, не ви обича много – естествено, не трябва да му разказвате за
същността и целите на вашия експеримент, можете да кажете, че това
е един психологически тест – това сега е модно).
Сложете пред този човек няколко молива, сред които има един, кой-
то притежава за вас емоционална значимост. Помолете го да разбърка
предметите и запомнете, колко пъти този човек ще вземе в своята ръка
именно „вашия“ предмет.
А сега го помолете да събере всичките предмети в ръката си и да ги
разположи в произволен ред.
Наблюдавайте своите усещания: как ви се струва, как се променя в
процеса на експеримента отношението на този човек към предмета – а
след това и към вас?
Вие ще забележите: ако вие сте приятни на човека, то „вашият“
предмет ще бъде в неговите ръце достатъчно често. А ако вие сте му ан-
типатични – „вашият“ предмет ще се оказва в неговата ръка много по-
рядко, отколкото останалите! Така или иначе – но предметът, на когото
вие сте придали емоционална окраска, ще се отделя подсъзнателно от
вашият партньор. С предметите, които не притежават значимост, раз-
бира се, нещата ще стоят точно на обратното. Те ще се окажат за него
по-малко забележими.
Разбира се, резултатите ще станат още по-очевидни, ако вие „под-
грявате“ партньора с енергията на своя централен възходящ поток, но
даже без това те са налице! А нали външно „вашият“ молив по нищо не
се отличава от другите! Какво става? Става това, че вашият партньор
непроизволно пренася върху предмета своето собствено отношение към
вас! Това се прави неосъзнато, и даже в този случай, когато партньорът
не знае, че сред предметите има „ваш“. Пробвайте да видоизмените
експеримента, като кажете на партньора, че ето този молив е вашият
любим. Вие ще видите още по-ярка картина: едно или друго отношение
към този предмет от страна на партньора ще бъде съвършено очевидно
в процеса на експеримента!
Рис. 21. Достатъчно е предмета да получи емоционална значимост, и

приятелите започват да ви помагат да вървите към него,
а враговете – да ви пречат... Всичко става в движение.
С такива неща ние постоянно се срещаме и в реалния живот: за-
бележете, ако на нас не ни харесва човека – на нас обикновено не
ни харесват и всичките вещи, които той използва. И шапката му е
глупава, и костюма е безвкусен, и колата – таратайка.... При това,
тези вещи обективно могат да бъдат съвсем нормални, нито по-добри
и нито по-лоши от други. А ако човекът ни харесва, то на нас ни харес-
ва всичко, което му принадлежи, включително до дребните неща: и
значката на ревера му – прелест, и връзките на обувките му – просто
истинско чудо.
При това изменението на отношението към тези предмети отново
става съвсем непроизволно, подсъзнателно, а следователно, това е
некритично изменение на отношението. В отношението към тези пред-
мети ние ставаме необективни!
А сега помислете: нима само предметите могат да имат емоционал-
на значимост? Не! Емоционална значимост имат събитията, идеите,
понятията, възможностите... Емоционална значимост (може да е пер-
сонална, а може и да е косвена от типа „това е важно за мен, тъй като
това е важно за всички“) има всичко, което хората включват в своята
сфера на дейност! При това тази емоционална значимост конкретният
човек може да създаде сам – а може просто да я заимства от другите
съзнателно или подсъзнателно: колко хора разсъждават по принципа
„това е важно за другите – а поради това е важно и за мен“.
Чувствате ли, до какво може да доведе това? На нас ни харесва чо-
векът, и значи, на нас ни харесва всичко, което му принадлежи, в това
число и всички идеи, които той изказва. Даже най-глупавите.
Няма нужда да се говори, каква верижна реакция на предаване на
емоционални значения се получава от цялата система на човешкия
взаимоотношения! И не само взаимоотношения – от целия процес на
развитие и еволюция на човечеството, на самият прогрес на цивилиза-
цията! Колко прекрасни идеи са пропаднали само поради това, че са
били проповядвани от несимпатични хора! Колко глупави идеи са се ре-
ализирали само поради това, че на техните носители им се е отдавало
да предизвикат масови симпатии към себе си!
А ако тези закономерности се отчитат и използват съзнател-
но? Чувствате ли какви възможности е в състояние да предизвика
това? Небивали до сега възможности за хората!
И така, ние с вас току-що открихме потресаваща закономерност,
свързана с човешките емоции, при това лежаща в основата на социал-
ните взаимоотношения.
Получава се, че емоционалните значения на човека и предметите
формират истински невидими мрежи от косвени значения, които обеди-
няват предметите и хората. При това тази мрежа сработва непроизвол-
но и непосредствено, като модифицира емоционалните значимости на
хората, които участват в социалните процеси.
След като се появяват емоционалните значения, става възможно
някакво социално движение около предмета – тъй като за един човек
той ще повишава нивото на ендорфините, а за друг – на енкефалините.
Ще последват действия, борба, търговия...
Предмета, или идеята, или каквото и да е, които придобият емоцио-
нална значимост, придобиват и социална ценност!
Зараждайки се в един човек, неговите емоционални значения с ле-
кота преодоляват бариерата между личностите, като действат не както
мислите, не както думите – тоест не посредством нещо, а непосредст-
вено. Те се предават в усещания, изменят своята модалност, но се пре-
дават непроизволно. Емоционалните значимости – това е разпростра-
нението на усещанията на една личност в социума, това е продължение
на персоналното съзнание навън.
Замислете се за смисъла на този факт! Ние с вас вече сме изяснили,
че емоциите – положителни и отрицателни – осигуряват нашия живот,
нашето движение в него. А сега се добави и знанието, че персоналните
емоционални значения са способни да се разпространяват навън. Това
означава, че един човек може като изнесе своите значения навън да
снабди с ориентири за живота околните хора! Да ги снабди, по същест-
во, със смисъл за действие и смисъл на живот.
Ние също можем да използваме тази закономерност. Да обобщим.
Емоционалните значения на един човек с лекота се разпространя-
ват извън него и се възприемат непроизволно от другите, като създават
за тях емоционални координати. Така се формират социални ценности,
така се формират полярности, движението в които носи удоволствие
на човека. Движението в емоционален градиент – това е смисълът на
живота. А градиентът може да бъде предаден от човек на човека.
РАЗВИТИЕ НА РЕАЛНОСТТА
И СЪЗДАВАНЕ НА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА
Така че какво е емоцията? Този плюс и минус, който ни се струваше

толкова прост, докато ние не се заехме с този феномен?
Получава се, че емоциите – това е причина за движението и на на-
шите мисли, и на нас самите, че това е причина за всички социални
движения и социални взаимоотношения? Да, получава се така.
И ето тук ние идваме до истинското значение на емоциите в живота
на човека и на човечеството като цяло.
Без преувеличение може да се каже, че с развитието на емоцио-
налните значения в човешкия живот е непосредствено свързано раз-
витието на човека като такъв – и на човека като личност, и на цялата
човешка култура, цивилизация, и на целия процес на човешкото позна-
ние. Цялата история на човечеството – това е историята на развитието
на емоционалните окраски. Именно така, колкото и неочаквано да ви се
струва това определение.
Ние с вас, мои драги читатели, неведнъж сме говорили, че човекът
като вид вече е отишъл далеч зад бариерите, които е поставила на не-
говия път Природата. Ние разбираме, че въпросът за оцеляване на чо-
века извън крайната плътност на себеподобните му най-общо не стои.
Ние сме говорили затова още в първата книга.
Ние също така с увереност можем да кажем, че смисъла на живота
на човека се простира по-далеч от биологичния смисъл. За да не гла-
дуваш, да оцелееш и да имаш деца, даже не е нужно да се учиш, да не
говорим вече за по-фини навици и знания.
А освен биологичния смисъл за нас е важно много и много друго
– ние трябва много да разберем, много да достигнем, в много да се
реализираме, да свършим много, да направим, да създадем ... Нашият
смисъл на живота е неизмеримо повече от простия биологичен смисъл
на съществуването.
Човешкият живот е немислим без наука, изкуство, знания, съвър-
шенство, творчество. И нищо от това не е възможно без емоционални
значимости. Не е възможно, тъй като без емоционални значимости е
невъзможна даже мисълта, а още повече е невъзможно действието.
Поради това целият прогрес се свежда до следната схема. Някакво
явление от външния свят, някакъв факт или обстоятелство попадат в
полезрението на човека с участието на механизма на преноса на емо-
ционалните значимости. Човекът обръща внимание на това явление
или на този факт, тъй като той се намира в ситуация, когато това яв-
ление е способно така или иначе да измени тази ситуация. Например,
човекът тегли дървена греда и полага затова маса усилия. Гредата
се подчинява трудно. Но изведнъж нещо става и гредата започва да
се движи по-леко, с по-малки усилия от страна на човека. Човекът
вижда – и открива,че под влачещата се греда перпендикулярно на
нея случайно е попаднала пръчка, или дебела клонка, която, вър-
тейки се, сама търкаля върху себе си гредата. Ето го това явление,
което случайно попада в полезрението на човека – явление, което е
способно да измени ситуацията! Човекът веднага сформира емоци-
оналната значимост на тази въртяща се клонка: въртяща се клонка
– това е добре, тя ще облекчи труда по пренасянето на гредата! След
това в това създадено емоционално поле попада мисълта: как да се
направи така, че да може винаги да се пренасят греди с минимални
усилия? Мисълта, заредена емоционално, е довела до действие – и
ето, появило се е колелото. Колелото, като носител на емоционалната
значимост е влезнало в човешката култура и е станало неин неотме-
ним елемент.
Обърнете внимание, че за да се появи емоционална значимост у
въртящата се клонка, човекът вече е трябвало да се намира на опреде-
лен етап от развитието – на него му е било нужно да тегли греди. Може
би, той е искал да си построи от нея жилище или да пригоди някакъв
инструмент. Това означава, че гредата вече е имала за него емоцио-
нална значимост! И вече съществуващата емоционална значимост е
повлякла след себе си откриването и създаването на новата!
И още обърнете внимание, че колелото е било изобретено едва след
като то е получило емоционална значимост. Значи, при създаването на
новото, емоционалната значимост е първична – както е първична тя и
в целия процес на познанието!
Може, разбира се, да се каже, че колелото се е появило не поради
някаква си емоционална значимост, а просто поради това, че то е по-
лезно. Но замислете се: Та нали самата дума „полезно“ вече подразбира
емоционална значимост. Та нали ние не можем да бъдем безразлични
към това, което е за нас полезно, а още повече необходимо. Ние искаме
да получим това, което ни е необходимо и ние изпитваме желание да
получим този предмет, ние го възприемаме като „добър“, а това е вече
емоционална значимост. Та нали под „полезно“ ние имаме предвид, не
това, че предметът е полезен по принцип за някой си, на друг континент
– ние имаме предвид, че той е полезен именно за нас в даденото време
и в даденото място. Например ако на нас ни кажат, че намазването на
оградата със захарен сироп е полезно за привличането на пчели, ние,
по-скоро, презрително ще се изсмеем и ще завъртим ръка многозначи-
телно по адрес на този човек, който ни предлага да го направим. Това
означава, че това „полезно“ може да бъде за някого другиго, но не и за
нас сега. А ако си представим, че в къщата ни има тежко болен, който
може да бъде спасен само от лекарство от пчелна отрова, и друг начин
да се набави това лекарство няма, освен веднага да се уловят колкото
се може повече пчели – то тогава този странен метод за тяхното прив-
личане действително ще стане полезен и необходим за нас. И захар-
ният сироп за намазване на оградата веднага ще се окаже носител на
огромна емоционална значимост.
Освен това, понякога емоционална значимост получават предмети,
които съвсем не са полезни от практична гледна точка. Каква полза от
гердани, пръстени, диадеми, огърлици и други подобни украшения? А
много дами, ох, как обичат всичко това и му придават огромна емоци-
онална ценност, дори, ако тези украшения не струват толкова много
от материална гледна точка. Още повече, емоционалната значимост
много често ни кара да правим някакви жертви, да търпим неудобства.
А какво ли им е било на дамите с огромните перуки на главите, укра-
шения от пера или в огромните кринолини? Красотата изисква жертви,
емоционалната значимост – също. А какво ще кажете за многобройните
любители на аквариумни рибки, птички, хамстери и други животинки?
Каква полза от това? Само разходи..... Емоционалната значимост, все
тази същата, родната, върши истински чудеса.
И така цялото развитие на човечеството – това е развитието
на системите от емоционални значения. Емоционално украсени-
те предмети и явления се включват в рационалната схема на света.
Човечеството, като лъч светлина, се впуска в неизвестността, като
следва своите емоционални значимости и благодарение на това набира
сила мисълта, след която следва действие, което създава нещо ново.
За какво може да ни потрябва всичко това? Ето сега вече е време да
посочим смисъла, към който водят всички тези разсъждения. Помните
ли основната наша задача, която възникна на дадения етап? Тази за-
дача е да намерим нови пътища за собственото по-нататъшно развитие
на новото, все още неизвестно и непригодно за живеене ниво. Ние току
що разгледахме схемата, по която в нашият свят се създава нещо ново
изобщо. Новото се създава посредством създаване на емоционални
значения вътре в себе си и техният пренос навън.
Само овладяването на изкуството за създаване и пренос на
емоционални значения може да ни помогне да създаваме пъти-
ща за развитие на себе си и на другите. За да можем ние сами да
влезем малко по-дълбоко, за да може светът да се придвижи малко
по-надалеч и за да може на света да се появи новото, интересното и
все още неоткритото – на нас ни е нужно да се научим да работим с
емоционалните значения, като използваме и енергийния, и информа-
ционния канали.
И затова на нас ни е нужно да се научим да работим със собст-
вен емоционален градиент, да усвоим тактики и стратегии за преноса
и преместването на емоционалните значения около нас. А това вече е
практика. А в практиката, мои уважаеми читатели, ние с вас сме силни
и притежаваме много ефективни техники.
ЕМОЦИИТЕ ВЪТРЕ В НАС
Ние вече много сме говорили за свойствата на емоциите, които се

раждат в нас. Но сега на нас ни предстои да изучим тези свойства всес-
транно и по-пълно. Ще ни се наложи да вникнем в самите механизми на
тяхното възникване. Без това ние не можем да управляваме емоциите.
А тяхното управление ще ни потрябва, за да можем непосредствено да
въздействаме на ефективността на нашите мисли – та нали ние вече
сме разбрали, че без емоционална значимост мисълта е безсилна, нее-
фективна. А да управляваме ефективността на своите мисли, ние ще мо-
жем по своя воля да управляваме и ефективността на своите действия
– та нали действието е ефективно само тогава, когато мисълта е силна,
точно насочена и ефективна.
Навикът за управление на емоциите е необходим вече при планира-
нето на действията. Та нали ние знаем: колкото по-голяма е разликата
в потенциалите на емоционалното поле, толкова по-резултатни са раз-
мишленията, толкова по-лесно е да се стигне до най-ефективния план
на бъдещите действия. Ето ние ще се учим да управляваме емоциите,
като създаваме необходимата ни разлика на потенциалите.
И за начало ще се заемем с изясняването и изучаването на една
очевидна връзка – връзката между емоциите и енергетиката на чове-
ка.
ЕНЕРГИЯ И ЕМОЦИИ
Ние с вас вече знаем, че нашите емоции имат два полюса: положи-
телен и отрицателен. Посоката на реакцията на човека при възниква-
нето на едните или на другите ние също знаем: човекът се стреми да се
движи от лошото към доброто. Това е качествената страна на нашите
емоции и на нашето движение в емоционалното поле.
Но ние с вас все още не сме засегнали въпроса, с какво и как се
регулира качествената страна на емоциите и на емоционалните реакции.
Та нали и при положителния, и при отрицателния полюс нашите емоции
могат да бъдат изразени в една или друга степен, да имат една или друга
степен на интензивност. Може просто да се изплашиш, а може да усетиш
истински страх или даже ужас. Може да ти стане светло на душата, а
може да възникне огромна радост. Съответно ние ще действаме и ще
реагираме различно в случая на силна или на слаба емоция. Ето я нея,
количествената страна на нашите емоции. Всяка емоция може да бъде
както силна, така и слаба, а може да заема и всяко междинно място меж-
ду своите силни и слаби прояви и от степента на нейната изразност се
определят нашите действия. С какво е свързана тази сила и слабост на
емоциите, тази острота на нашите усещания и, съответно, силата на на-
шите реакции на едни или други емоции?
Аз мисля, че вие вече сте се досетили. Това е свързано не с нещо
друго, а с нашите централни потоци.
Помните ли, ние с вас говорихме още на началните степени, че
централните потоци – това са усещания, те са енергийни източници,
разположени даже по-дълбоко от подсъзнанието? И естествено, нивото
на централните потоци оказва влияние, както на силата на проява на
емоцията, така и на силата на реакцията – тоест на тяхната сила на
разпространение навън.
Нека да разгледаме този момент.
Ето го нашият централен възходящ поток. Ние с вас знаем него-
вите качества – той преди всичко носи сила и емоция. Обратната стра-
на на централния възходящ поток – това е „агресия“, или „активност“
– в психологическия смисъл на тази дума. Тоест това е стимулация на
активното действие на всички негови нива – от вътрешното, ментално-
то (тоест нашето съзнание започва да извършва мощни движения), до
външното, физическото (тоест усилва се силата на речта, тонуса, спо-
собността да се извършват активни действия). Разбира се, същото вли-
яние централният възходящ поток оказва и на подсъзнанието. В резул-
тат неговата работа става по-силна, енергична, по-изразена. А резултат
от работата на подсъзнанието – това са емоциите.
Съответно, централният възходящ поток води до засилването
на емоциите. Всички – и приятните, и неприятните. Той усилва реакци-
ята, както субективната, така и физическата, към тези емоции.
Така, позитивните емоции рязко се усилват и водят до ускоряване на
реакцията при активизация на централния възходящ поток. Например,
слабите прояви на радост под влияние на усилващия се възходящ поток
ще се превърнат в очевидно веселие, което притежава външни прояви,
забележими за околните. Но и слабите прояви на печал също могат да
прераснат в бурна тъга със сълзи и ридания (което, между впрочем, не
винаги е лошо – а много често е необходимо за да се избавиш от тази
печал веднъж завинаги).
Трябва да се има предвид, че централният възходящ поток, усилвай-
ки емоциите, едновременно ускорява тяхното преминаване! Тоест,
дълго тлеещата в дълбината на душата и мъчителна тъга с негова по-
мощ може да се направи по-интензивна и по този начин да се ускори
освобождаването от нея. Същото ще бъде и с положителните емоции.
И вместо продължително светло състояние в душата вие получавате
бурна, но кратка радост. Това става тъй като в състояние на печал при
активизация на възходящия поток се вдига нивото на енкефалините и
съответно по-бързо реагира ендорфиновата система, която се стреми
да възстанови равновесието. Съответно при радост усилването на въз-
ходящия поток води до повишено ниво на ендорфините – и по-бързо
реагира енкефалиновата система, която довежда радостта до нула.
Естествено, при усилване на възходящия поток се усилват всички
тези емоции, които присъстват при вас в дадения момент: и страха, и
обидата, и злобата. Страхът се превръща в ужас, обидата – в злоба, а
злобата – в гняв с очевидни последствия във вашето поведение. Но пов-
тарям, ефектът ще бъде мощен, но краткотраен, тъй като възходящият
поток ще ускори тяхното преминаване отново поради активацията на
енкефалиновата система. Това значи, че усилването на реакцията дава
надежда за бърза нормализация на ситуацията, предизвикала негатив-
ните емоции.
И така централния възходящ поток:
1) усилва емоциите,
2) ускорява тяхното преминаване,
3) прави негативните емоции по-конструктивни, тоест, насочва ги
към нормализация на ситуацията.
Централният низходящ поток отслабва емоциите. И приятните, и
неприятните. И съответно, намалява интензивността на реакцията. И
съответно, забавя преминаването на емоциите тъй като незначителни-
те нива на ендорфините или енкефалините по-слабо активират противо-
действащата система. Ако вие сте в толкова силна тъга, че тя буквално
ви е завладяла, и вие нямате сили в себе си да се освободите, можете
да се справите с това в дадения момент – можете временно да отслаби-
те нейните прояви с помощта на усилването на низходящия поток. Вие
няма да се избавите от нея съвсем – но ще подобрите своето състояние,
ще си вземете дъх, ще съберете сили и отново ще пристъпите към пъл-
ното освобождаване от мъката. Ако вие сте превъзбудени, твърде много
се радвате, когато това е неуместно, можете да се въведете в норма,
като усилите низходящият поток. Радостта няма да се изгуби при това,
а просто ще се превърне в равен, спокоен светъл фон на вашето душев-
но състояние.
И така, централният низходящ поток:
1) отслабва емоциите,
2) забавя тяхното протичане,
3) прави негативните емоции по-малко конструктивни, тоест заба-
вя продуктивната реакция – но затова пък дава време за по-осмислени
действия.
Нека да се убедим в това влияние на централните потоци чрез при-
мера на собствените си усещания.
Стъпки 4 и 4а. Влияние на централните потоци
върху емоциите
Седнете удобно, затворете очи. А сега си спомнете някое положи-

телно събитие от вашият живот, което и досега ви радва. Спомняме
си го ярко, отчетливо. Още по-ярко, още по-отчетливо – стараем се да
се потопим в него, така, както правим това с еталонното състояние.
Почувствайте, как се проявяват съответните емоции, как те стават от-
четливи, наситени. Стараем се напълно да се концентрираме върху епи-
зода, така че усещанията да стават все по-ярки и по-силни – стараем се
да ги усилим до максимум.... Трудно ли е? Не губим съсредоточеността
върху епизода.
А сега започваме да усилваме централния възходящ поток – правим
го все по-силен и по-силен – и усещаме как емоциите стават все по-
ярки, отчетливи, живи! Достигнахме максимума..... Зафиксираме своите
усещания, забелязваме промяната в тях, запомняме това..... И се прев-
ключваме на централния низходящ поток. Усилваме го.
И усещаме, как емоциите губят своята отчетливост, бледнеят, ста-
ват едва различими, въпреки че ние както преди запазваме максимал-
на съсредоточеност върху епизода.
Отлично! Повтаряме упражнението с негативен епизод и следим
своите усещания.
И така, нашите централни потоци влияят върху нашите емоции.
Съответно, ние можем когато ни е необходимо, да усилим или да отсла-
бим емоционалния фон. Фактически, ние сме го правили често и така,
просто сме регулирали своето състояние с помощта на централните
потоци.
Може да се добави и това, че съществува и обратна връзка: положи-
телните емоции в първия момент усилват централния възходящ поток
– и намаляват съобразителността, а негативните – обратното, поради
това те продължават малко по-дълго... Но това няма да ни даде нищо
особено. Тъй като ние и така вече сме решили своята задача – видели
сме, че емоциите могат да се управляват непосредствено, и сме разб-
рали чрез своя опит, как именно може да се прави това.
Но освен това, от току що изпитаното може да се направи и друг
извод: непосредственото управление на емоциите е възможно, но то
има за нас доста сериозни ограничения.
Всъщност: ние току що работихме с тези емоции, които вече същес-
твуват у нас под един или друг образ. Ние тях вече ги чувстваме – а
значи, те имат отношение към вече завършила ситуация. Тях ги има в
нашия опит. Те са приложени към този опит. И у нас има напълно конк-
ретно отношение към този опит.
Но у нас няма и не може да има конкретно отношение към опит,
който ние още не сме придобили. У нас не може да има емоции по отно-
шение на това неизвестно, което още ни чака напред. Поради това ние
можем да се научим да управляваме вече съществуващите емоции – но
този навик е неприложим във всички сфери и ситуации в живота и по
никой начин не ни помага да вървим нататък по живота и да създаваме
дълговременни ориентири в него.
Въздействието върху вече съществуващите емоции е ограничено по
своето приложение, тъй като може да влияе върху вече възникнала си-
туация, а не върху движението към перспективни цели.
Всичко, което можем да направим в дадения аспект, е да отрабо-
тим техниката, която ще ни позволи колкото се може по-скоро да ре-
шим една или друга, актуална в дадения момент ситуация. За тази цел
непосредственото управление на емоциите е, както се казва, предпи-
сание на доктора. Да се решават моментни проблеми, пречещи да се
живее – това е просто: да се избавиш от обидата, да усилиш радостта,
да намалиш агресията, да си дадеш време да си помислиш за това
как ефективно да се справиш с това, което предизвиква агресията....
Можеш да се избавиш от много проблеми, като използваш тази проста
техника – но нашите възможности са по-широки.
ОТ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ ПЛАНИРАНЕ
Отбелязвайки за себе си ограниченото действие на дадената тех-

ника, все пак ще я усвоим много подробно. И така, ние вече знаем, че
можем да използваме въздействието върху конкретните емоции за раз-
решаване на съществуващи проблеми. Но ние можем да използваме
тази техника и за излизане от нежелани от нас ситуации, за създава-
нето на желани ситуации в своя живот. Можем да я използваме, за да
подтикнем себе си за по-бързо решаване на проблемите – и затова, да
усилим своето енергийно въздействие за реалното действие, насочено
към изменение на ситуацията.
Само че затова на нас ще ни потрябва въздействието не на един, а
на двата емоционални полюса едновременно. Не е рационално да се
действа само върху единия полюс в дадения случай. Ние вече знаем, че
усилването само на положителните емоции забавя съобразителността
и бързо извежда от положителното състояние, а усилването само на не-
гативните емоции ще помогне да се разруши това, което не ни харесва,
но не може да построи това, което ни харесва....
И само, като въздействаме върху двата полюса – положителния и
отрицателния – ние създаваме необходимия емоционален градиент,
който е свързан към конкретната задача. Тоест, ние създаваме необхо-
димата разлика в потенциалите, като създаваме с нейна помощ мощно
емоционално поле. Когато са силни и двата полюса – и отрицателния,
и положителния, само тогава ние получаваме импулс, достатъчен за
достигането на целта. Усилвайки негативните емоции по отношение
на текущата ситуация, ние стимулираме своята активност за нейното
преодоляване, а активирайки положителните – задаваме необходимото
направление за движението. Но тук е много важно да се спазва пос-
ледователността: от начало ние обозначаваме положителния полюс, а
само след това – отрицателния.
Нека да се опитаме да използваме тази методика за решението
на някаква конкретна задача. Помислете сами, какво е за вас сега
актуално. Да направите ремонт в квартирата, да въведете в ред цяла-
та делова документация, да подготвите отчет, да обработите вилния
участък, да построите палат... Нека това да бъде не твърде значител-
на задача във вашия живот – но и не съвсем мизерна. Още изисква-
ния: задачата действително трябва да бъде актуална за вас именно
сега, тя не трябва да бъде едномоментна (тоест трябва да предполага
известни ваши усилия в продължение на известен период от живота
ви), нейното решение трябва да зависи само от вас – ако не напълно,
то поне частично.
Стъпка 5. Създаване на емоционален вектор за решаване на

конкретна задача
Седнете удобно, затворете очи. Съсредоточете се върху своето

виртуално пространство (ако някой не си спомня, как се прави това
– вижте стъпка 1 на първия етап на петата степен, описана в книгата
„Увереност“, а също така стъпки 2а и 2б, за да си спомните как се отк-
риват във виртуалното пространство зоните „добро“ и „лошо“).
Спомнете си своята цел – това, което вие се готвите да направите.
Определете местоположението на тази цел във виртуалното простран-
ство. Преместете тази област на виртуалното пространство, съвместе-
те я с вътрешната зона за „добро“. След това започваме да насища-
ме тази обединена зона с енергията на централния възходящ поток.
Забелязваме, как се проявяват и усилват положителните емоции, като
продължаваме да удържаме съвместната област. Довеждаме усещани-
ята до границата – отпускаме съсредоточеността.
Виртуалното пространство е еластично и подвижно, поради това
вашата цел и зоната „добро“ веднага се разединяват. Но енергийната
връзка между тях е вече създадена и тя се запазва.
А сега откриваме фрагмент от виртуалното пространство, който съ-
държа образ на текущото положение на нещата – когато вие още не сте
пристъпили към достигането на своята цел. Съвместяваме този фраг-
мент със зоната „лошо“ и насищаме обединената зона с енергията на
възходящия поток. Забелязваме, как се усилват отрицателните емоции.
Довеждаме усещането до крайност – отпускаме съсредоточеността.
А сега се съсредоточаваме последователно на участъците от вирту-
алното пространство, които съдържат текущото положение на нещата
и нашата цел – и насищаме тези участъци с енергията на централния
възходящ поток. Много добре.
Това, което ние с вас току-що направихме, лесно може да се разбе-
ре по собствените ни усещания по отношение на разглеждания проб-
лем. А усещанията са такива, като че направо ще се хвърлиш в боя, а
не други.
Вие сами ще видите, как това чувство буквално ще ви подтиква,
докато вие не изпълните задачата. Вие ще забележите, че вашето
енергийно въздействие за достигането на целта също така рязко ще
се усили и че другите хора ще започнат с по-голямо удоволствие да се
кооперират с вас. Ефектът може да се усили, когато ние се научим да
използваме не зоните „добро“ и „лошо“, а зоните „приятно“ и „неприят-
но“ ( тях ние ще ги търсим малко по-късно).
И така, даденият метод е много удобен за стимулиране на самия
себе си за някакво добро дело.
Добавям, че този метод може да се използва като великолепно до-
пълнение за да се ускори реализацията на програмите, заложени по
техниките на втората степен – ако се използва в качеството на положи-
телния полюс интегралното усещане на програмата за успех и късмет,
а в качеството на отрицателния – своето текущо положение, тоест усе-
щането от недостигнатата цел. Само че тук трябва да се внимава, тъй
като даже човек, който притежава енергийният резерв на четвъртата
степен на ДЕИР, все пак е ограничен по време и загубата на твърде
големи усилия за кратко време е сериозно допълнително натоварване.
А преди усвояването на четвъртата степен на ДЕИР не бих препоръчал
да се експериментира с тези техники въобще.
Но въпреки цялата революционност, великолепие и простота на
дадената техника и на възможността непосредствено да се моделират
собствените емоции, тя няма да ни помогне в нашата задача – да нап-
равим така, че да създаваме нови емоционални ценности и да ги разп-
ространяваме навън.
Както ние вече сме говорили, този метод е подходящ за вече съ-
ществуващи ситуации със съществуващи емоционални значимости. Той
не може да освети неизвестността – той може само да ни преведе сред
вече познатия пейзаж. За творчество той не е пригоден.
За творчеството на нас ни е нужен метод за пренос на емоционални-
те значимости навън, върху всеки феномен – само тогава ние ще можем
да установим градиент на емоционалните полета, който ни позволява
да вървим напред.
ЕМОЦИИТЕ ИЗВЪН НАС
И така ние стигнахме до най-важните техники от нашия емоцио-

нален раздел. Ние ще говорим за методите за създаване и пренос на
емоционалните значимости. А това е най-важното оръдие на прогреса,
както ние с вас вече сме се убедили. Ето, получава се, че ние сме дос-
тигнали до това да творим прогреса със своите ръце.
Ние току-що разбрахме, че управлението на непосредствено съ-
ществуващите емоции е полезно и необходимо, но то, за съжаление,
основно е ограничено в съзнанието на един човек.
Но достатъчно ли е значимостта на предмета ние да можем да изв-
лечем изключително от собственото си съзнание? Не, не е достатъчно.
Тъй като значимостта на всеки предмет за нас се определя не само от
нашето субективно вътрешно отношение към него, но още и от много
външни фактори, такива като значимостта на този предмет в културата
като цяло, неговата ценност, това, от кого той е бил направен, какви
хора имат към него едно или друго отношение и така нататък, подобни
неща. Например, да си представим такава ситуация: вие се разхождате
и намирате някакво странно стъкълце. Стъкълцето ви харесва и вие го
слагате в джоба си. То придобило ли е за вас емоционална ценност?
Навярно, след като вие не сте го изхвърлили. Но тази ценност е много,
много малка. Толкова малка, че след една седмица вие сте забрави-
ли за стъкълцето и едва не сте го изхвърлили заедно с някакъв бок-
лук, събрал се в джоба. Но в един момент – да допуснем – до вас се
е оказал познат ви златар. И той ви казва: „Почакай, струва ми се, че
това е най-чист диамант!“ Експертизата потвърждава, че това е така.
Емоционалната ценност на „стъкълцето“ нараства десетократно, а и
стократно! За вас нараства даже и емоционалната ценност на епизода,
когато вие сте намерили това „стъкълце“. Сега вие ще си спомняте през
целия си живот и деня и часа и местността! Какво е станало? От своето
собствено съзнание вие сте успели да извлечете не толкова голямата
емоционална ценност на намерения предмет. За да нарасне тази цен-
ност на вас ви е потрябвала „подкрепа“ от вън: знания, отнасящи се до
това „стъкълце“, натрупани в културата.
Или вие в дома си имате антикварна мебел – стар шкаф, който ви
е много скъп. А защо той ви е скъп? Просто така? Възможно. Но, ако
изведнъж зачеркнете от своето съзнание факта, че тази вещ е принад-
лежала на прадядо ви, а вие много се гордеете с него, тъй като той е
бил важна персона в царския двор, и този факт, че този шкаф е нап-
равен от истинско и рядко срещащо се червено дърво, и този факт, че
той струва в днешни времена камара пари, и този факт че вие помните
този шкаф от момента на вашето раждане – дали той би бил за вас все
така скъп? Аз мисля, че не. Вие бихте се отнесли към него като към ев-
тина безлична мебел от талашит. И само поради това, че в този случай
биха се оказали изключени някои външни характеристики на предмета
– външни по отношение на вас.
Работата е в това, че всички хора в осъзнатия или неосъзнатия си
избор на предпочитание се опират на емоционалните значимости, ко-
ито се явяват такива за социума, тоест на социално признатите емо-
ционални значимости. Тази социално призната емоционална окраска
на предметите се предава частично по енергийния канал. Но даже ако
този канал е затворен (което правим, като затваряме защитната обвив-
ка на първа степен) тя все още продължава да влияе на човека. Защо?
Тъй като от човек на човек се предава потенциалната емоционална зна-
чимост на предметите не само непосредствено – по енергийните пъти-
ща, чрез усещанията – но и косвено. Тоест, в такъв случай предадената
ви от другите хора емоционална значимост на предмета не става ваша
персонална значимост – но вие все едно я възприемате като значимост,
като социално призната значимост. Това става съвсем непроизволно,
независимо от вашата воля. И всъщност това е много добре – че ние
не можем да прекратим този процес с усилие на волята или по някакъв
друг начин.
Та нали, ако не беше това, то нашият социум просто би се развалил,
лишен от емоционалния „цимент“. Но този процес има едно следствие:
цялата наша култура, всичко което ние разбираме за околния свят,
всички координати, по които ние водим своя живот, всичко е завързано
за тези косвени емоционални значимости.
Всичко наоколо е толкова пронизано с тези социални емоцио-
нални значимости, че не трябва да се удивляваме на факта, че пер-
соналната емоционална значимост на предмета често се оказва много
по-ниска, отколкото косвените, социалните значимости.
Така, както не трябва да се удивляваме на това, че човекът зависи
от постоянният приток на емоции отвън – та как иначе, както ние вече
сме разбрали, без тези външни данни за предмета ние не можем да
сформираме нашата емоционална значимост.
Ние, разбира се, трябва да отчетем това в своята работа – та нали
колкото и да наслагваме емоционална значимост на една или друга
своя цел, тя все едно никога няма да достигне нивото на значимостта,
поддържано от социума! Тя просто ще остане нещо призрачно – което
съществува само в нашето съзнание, тя няма да стане реална даже за
нашето съзнание и още повече никога няма да сформира външна реал-
ност нито за нас самите, нито за другите. Например, вие сте решили да
си построите на вилния участък космодрум – втори Байконур. С всички
сили насищате тази ваша цел с емоционална значимост. Но тя все едно
никак не се вписва в социално приемливите значимости. На вас не ви
стигат множество външни елементи за да придадете на тази цел нуж-
ната степен на емоционална значимост. Вие нямате ракети, които да
изстрелвате, няма да ви се отдаде да уговорите космонавт да излети от
вашия космодрум, няма да ви стигне логическа обоснованост – защо
космодрумът ви е нужен именно на вашия участък, най-накрая, на вас
не ви достига разрешение от властта и одобрението на съседите. Тоест,
само едната значимост на идеята за вас лично и за вашия вътрешен
свят не е достатъчна за осъществяването на вашата цел!
Ако се отчете всичко казано по-горе, не е чудно, че нашето текущо
емоционално състояние в огромна степен зависи от своего рода „обмен
на вещества“ – своеобразен метаболизъм от най-различни емоционал-
ни значимости! Да, да, ти – на мене, аз – на тебе, по този принцип
живее нашият свят, а също и емоционалните ценности в този свят. Без
това взаимно преливане и взаимно подхранване просто е невъзможно
да се осъществи нито една идея, да се достигне нито една цел – всички
гениални замисли биха и умрели, преди да се родят в мозъка на ве-
ликите им създатели. Нито една книга няма да види бял свят, ако тя е
важна и интересна само за нейния автор. В нашия живот не биха се по-
явили никога нито радиото, нито телефонът, нито компютърът, ако тези
неща не бяха се оказали нужни и полезни за много хора, за социума
като цяло, а не само за тези, които са ги изобретили. За въплъщението
на идеята в живота трябва да се слеят в едно няколко източника на
емоционални значимости.
ОБМЕН НА ЕМОЦИИТЕ В СВЕТА
Нека да разберем как се получава това, как става този емоциона-

лен обмен между човека и обществото, а и въобще защо ни е нужен
на нас.
С това, как той става, всичко е просто: ако емоциите принципно
въздействат на човека и ако те непроизволно, както енергийно, така
и косвено се предават на съседа, то не може да не се е установил
някакъв механизъм за обмен в социума. Социумът живее в единно
емоционално поле – ето защо е толкова трудно да се избавиш от него-
вата власт! Социално приемливите ценности са украсени емоционал-
но – иначе те не биха били ценности. Социално приемливият образ на
живот може да ви стане противен, но той ще продължава да влиза в
душата ви и да се налага там заедно с емоциите на околните. За да
се откъснем от приетия в социума образ на живот, трябва приемливия
за нас различен способ на живот да започне да се поддържа емоци-
онално не само от вас, отвътре, но и да получи множество елементи
на поддръжка отвън!
Сега да разберем, защо на човека му е нужен този емоционален
обмен. Много просто: човекът го използва като спомагателно средство
за регулация на собствения си емоционален баланс.
Ние знаем, че човешкото същество се стреми да избягва отрица-
телните емоции и да изпитва положителни. Освен това, ние знаем, че
положителното емоционално състояние е краткотрайно, тъй като то
стимулира централния възходящ поток и бързо се компенсира от енке-
фалините, а отрицателното продължава малко по-дълго (тъй като стиму-
лира централния низходящ поток и задържа собствената си компенса-
ция). Но ние знаем, че в покой емоционалния баланс бавно се премес-
тва в отрицателната страна (поради това покоят постепенно прераства
в скука – състоянието „лошо“).
Какво може подсъзнателно да иска човек? Първо, да удължи пози-
тивното състояние. Второ, бързо да се избавя от негативното.
Разбира се, той подсъзнателно започва да действа.
Какво прави човек с положителни емоции – той ги разлива наоколо
– върху околните хора и околните предмети. Защо?
За да продължи тяхното въздействие за самия себе си. Та нали те
скоро ще свършат, благодарение на компенсацията на енкефалин-ен-
дорфиновата система.
А така .... Така човекът ги съхранява за себе си. Той разпръсква тези
емоции преди всичко върху тези, които са му близки (ние ги даряваме
с усмивки, комплименти) или върху близките му предмети (ние украся-
ваме своята квартира – и, съответно, се увеличава потенциалната по-
ложителна емоционална значимост на тези обекти! И вече тези обек-
ти започват да излъчват емоционална значимост за човека – те му се
отплащат със същото! Той като че е вложил своите ценности в акции,
които носят не малко дивиденти, и сега бере плодовете на вложеното
богатство! Ето, така се продължава положителното състояние – то се
влага в нещо външно, което запазва и връща това позитивно състояние
на собственика! Вие си идвате от работа разстроен, оказвате се в дома
си, който е оборудван и украсен от вас с любов – и гледаш, поолекнало
ти. Ето така ние правим запаси от емоционални значимости и ги упот-
ребяваме при необходимост.
При това всеки следващ път, при повторен контакт с предмета, чо-
век усеща малко повече положителни емоции, отколкото по рано. Тоест
тези предмети увеличават разликата на емоционалните потенциали на
това емоционално поле, в което съществува човека – за сметка на това,
че нараства силата и мощта на положителния полюс.
И така, положителните емоции човек обикновено разплисква наоко-
ло. А какво прави човек с негативните емоции?
Тук може да има няколко варианта. Първият вариант е познат на
някои хора, които, когато пребивават в негативно състояние, се зат-
варят в себе си и започват да страдат, понякога даже специално се
„навиват“ и се ядосват по принципа „нека да ми бъде още по-зле“.
Какво е това, просто мазохизъм? Не, в такова поведение, колкото
и да е странно, има определен смисъл: „навиването“ води до рязък
подем на нивото на енкефалините, което на свой ред активизира ен-
дорфиновата система, която веднага се насочва за нормализация на
състоянието. И все пак това е доста нерационален път – той не води
до решение на проблема.
Втори вариант: когато човек се опитва някак си да се разсее, или
да си направи подарък, да зарадва себе си. Това като правило, или не
помага съвсем, или помага за много кратко време. Естествено, това е
също нерационален вариант, тъй като отново не води до решение на
проблема.
Третият вариант използват хората, които умеят и обичат да изли-
ват негатива върху другите, като правило, на когото им падне, на който
им е под ръка, особено на тези, които не им харесват – но се случва
и върху близките и любими хора. В този случай у хората, към които е
насочен този поток от негатив, естествено, се понижава емоционал-
ния фон, което води до отслабване на централния възходящ поток и,
като следствие, те стават уязвими, по-малко защитени. А този, кой-
то фактически е излял върху тях целия този негатив – на обратното,
чувства, че на него му е станало по-леко и започва да се чувства по-
приповдигнато. Но това също е метод, който дава само краткосрочно
облекчение. За продължителен период от време той не е оправдан,
тъй като: а) не е възможно до безкрай да се понижава емоционалното
ниво на съседите, и б) негативната емоционална индукция от съседите
в крайна сметка се просмуква в съзнанието на този, който им е устро-
ил този негатив, и на него му става още по-тежко от преди. Ето как се
потвърждава пословицата: „Злото е неизгодно“!
Четвърти вариант: когато човек се ядосва толкова силно и рязко,
че се променя качеството на неговите негативни емоции: например,
обидата се превръща в гняв. /изливането на гнева или негатива не
бива да става върху другите, тоест по третия вариант – бел от ред./
Едновременно се усилва възходящият поток. Това вече е добре, тъй
като гневът – е конструктивна емоция, която води до изливане на нега-
тива не върху когото му попадне, а именно върху източника /човек тряб-
ва да знае дали това е истинската причина, а не само да предполага
– бел от ред./ на проблема и е възможно, освободената по такъв начин
енергия да помогне да се реши проблема, като че да се преобразува
той. Понякога такива неща е полезно да се правят съвсем съзнател-
но – често се случва, в душата да се е забило някакво трънче, почти
неосъзнато, но то пречи на живота. Но, ако се раздразни тази рана
съзнателно и се извади това трънче (това може да се окаже и отдав-
на забравена обида, и затаената злоба към обиждащия), то скритите
подтиснати чувства започват да се проявяват открито и бурно, обидата
преминава в гняв (до този момент вие сте страдали: „Ах, бедният аз,
защо така с мене?“ а сега са дошли други чувства: „Как е посмял той,
да постъпи така с мен, който съм достоен за най-голямо уважение!“),
тоест в по-конструктивно русло, и така се повишава активността, насо-
чена към решаването на проблема.
Тоест негативните емоции също могат да участват в социалния об-
мен, наистина, малко по парадоксален начин.
Но за нас, както вие прекрасно разбирате, е много по-важно друго:
това, че емоциите могат да бъдат пренесени не само върху хората, но
и върху предмети, върху феномени, върху понятия, върху идеи – върху
всичко, което участва в социоемоционалния обмен.
И така, ние можем да направим важен извод: ако в самия човек
емоциите бързо се уравновесяват, то тяхното внедряване в социалния
обмен съществено повишава продължителността на тяхното действие
и в крайна сметка служи като резерв за човека. Това, разбира се, може
да се използва за нашите цели.
ПРЕНОС НА ЕМОЦИОНАЛНИ ЗНАЧЕНИЯ
И така, освен преноса на емоции от човек на човек, съществува

и пренос на емоции върху обекти, отношения, понятия, идеи. При това
именно този пренос играе в нашия живот много по-важна роля, откол-
кото даже преноса от човек на човека!
Та нали именно този пренос на емоционалните значения върху пред-
метите служи като причина за възникването на мощни емоционални
вектори, които карат човечеството да се развива в това направление,
в което то се развива.
Има вектор – има развитие. Няма вектор – няма движение. А значи,
няма желание, няма радост от тяхното използване, от достиженията, от
движението към по-добро. Няма нищо освен удовлетворяване на основ-
ните физиологически потребности.
Ако ние овладеем техниките на пренос на потенциалните емоцио-
нални значения навън, то ние ще можем да създадем емоционален век-
тор, който да ни поддържа в реализацията на нашите цели и да въвлича
в това движение другите.
И затова на нас ни предстои да открием върху глобуса на нашето
съзнание, в своето виртуално пространство две зони - „приятно“ и „неп-
риятно“.
Стъпка 6а. Откриване на зоната „приятно“ във виртуалното

пространство на съзнанието
Нека да си напрегнем паметта и да потърсим там няколко приятни

спомена. Това могат да бъдат радостни спомени, весели или просто спо-
мени за тези моменти от живота, когато вие сте се чувствали комфортно
чисто физически, когато ви е било приятно, когато сте били доволни.
Тоест това трябва да бъдат спомени, свързани с всякакви положителни
емоции.
Седнете удобно, затворете очи. Започваме да разглеждаме първият
спомен. Спомняме си началото, какво е било, след това какво сме усе-
щали при това от всеки от своите органи на чувствата, след това самото
състояние, когато ни е било добре – и възпроизвеждаме това състояние
в усещания за дадения момент. Малко усилваме централния възходящ
поток. Формираме интегрално усещане за спомена. След това по съща-
та схема си спомняме следващият приятен епизод – и го присъединява-
ме към предходния. Със следващия спомен правим същото. Определяме
зоната на тяхното пресичане във виртуалното пространство.
Така, повтаряйки последователността на тези действия няколко
пъти, ние проследяваме зоната на пресичане на интегралните усеща-
ния на приятните спомени. Запомняме. Отхвърляме съсредоточеност-
та, отваряме очи.
Отлично! Ние намерихме своята зона за „приятно“. Общото между
тези спомени, е само това, че те са се съпровождали от изхвърляне
на ендорфини! Ето, ние намерихме зоната от виртуалното пространст-
во, която съответства на това изхвърляне. Обърнете внимание, че тази
зона е разположена в нашето виртуално пространство, близо до зоната
за „добро“, но въпреки това не съвпада с нея.
А да се провери качеството на работата е много лесно: преместете
фокусната точка на вашето съзнание, точката „аз съм“ в откритата от
вас зона. И веднага ще отбележите, как започва да се приповдига нас-
троението и се усилва централния възходящ поток! Просто отлично! А
сега да намерим вътрешната зона за „неприятно“.
Стъпка 6б.Откриване на зоната „неприятно“ във

виртуалното пространство на съзнанието
А сега, се поровете в паметта си, подберете няколко неприятни спо-

мена – това могат да бъдат спомени, неприятни физически, страшни,
тъжни, отвратителни..... Тоест, свързани с всякакви отрицателни емо-
ции. Седнете удобно, затворете очи. Първият спомен преработваме по
същата схема, която използвахме и с хубавите спомени: тоест отначало
си спомняме какво е било, след това възпроизвеждаме всички свои усе-
щания от този момент, всичко, което сме възприемали с всички органи
на чувствата, след това възпроизвеждаме самото усещане, как ни е
било лошо. След това малко усилваме централния възходящ поток. Към
него присъединяваме интегралното усещане на следващия лош спомен
от избрания от вас ред, създадено по същата схема, след това още
едно – проследяваме зоната на тяхното пресичане във виртуалното
пространство.
Запомняме местоположението на тази зона. Отхвърляме съсредо-
точеността, отваряме очи.
Ето, вие сте намерили зоната „неприятно“, разположена на преси-
чането на няколко неприятни спомена във вашето виртуално простран-
ство. Вие сте забелязали, че тази зона е разположена близо до зоната
за „лошо“, но не съвпада с нея. И ако вие премествате точката „аз съм“
в зоната „неприятно“, то рязко се разваля настроението и се намалява
централния възходящ поток. За решаването на нашите задачи ще ни се
наложи да правим и това.
Естествен въпрос: защо са ни нужни зоните за „приятно“ и „непри-
ятно“, нима не са ни достатъчни зоните за „добро“ и „лошо“? Отговорът
също е естествен и прост: работата е в това, че значенията „добро“ и
„лошо“ възникват постфактум, вече след като ситуацията се е оказала
в миналото – и ние я разглеждаме от позицията на настоящето, оценя-
вайки станалото като „добро“ или „лошо“. В самият момент на проти-
чането на тази ситуация ние можем да не даваме още такива оценки,
те възникват по-късно. Случва се, това, което ни се е струвало добро,
после да се окаже всъщност лошо и обратното.
А такива усещания, като „приятно“ или „неприятно“ са по-непосред-
ствени, ние ги изпитваме в самия момент на развитието на ситуацията.
Освен това, „приятно“ и „добро“ – това съвсем не са синоними, така
както и „лошо“ и „неприятно“ – съвсем не са едно и също. В живота на
всеки човек има много спомени, които, от една страна, се явяват неп-
риятни, но в крайна сметка, се оказват добри. Например, раждането.
Или лечението на болен зъб. Има и приятни спомени за събития, които
в последствие се оценяват като лоши. Например, изневярата на мъжа
(жената). Или преяждането на празничната маса.
Вече веднъж и завинаги присвоената оценка „добро“ или „лошо“
не може да породи никакво движение - това е вече застинала, непод-
вижна оценка. А нас ни интересува именно движението! Затова ще из-
ползваме полюсите „приятно“ и „неприятно“ – като по-живи, подвижни.
Движението на мисълта се поражда вектор от „неприятно“ към „прият-
но“ – и това е най-приемливият метод за движение в неизследваните
области, в които ни предстои да се движим. На нас са ни нужни именно
тези два полюса от усещания – „приятно“ и „неприятно“, относно които
не е дадена оценката „добро“ или „лошо“. Та нали именно с помощта
на усещанията „приятно“ ние можем да създаваме във външния свят,
а по-точно на неизследваните негови нива, полюса „добро“ (и това ще
бъде съвсем непосредствено „добро“, запечатано в нашите усещания, а
не в мислени оценки, дадени постфактум), а с помощта на усещанията
„неприятно“ ние можем да създаваме във външния свят полюса „лошо“
( и това също ще бъде най-истинското, дадено в усещания „лошо“), и
благодарение на това ние имаме възможност да започнем така необхо-
димото ни движение.
Ето сега, когато ние открихме зоните „приятно“ и „неприятно“ ние
можем за първи път истински да пренесем емоционалната значимост
върху всеки обект, идея, понятие. Ако бъдем точни, то ние можем даже
да създаваме емоционални значимости там, където никога не ги е има-
ло – а по този начин да подтикнем себе си и другите към движение
в още неусвоено направление! Това е невероятна перспектива преди
всичко на нас с вас, а и за цялото човечество.
Стъпка 7а. Създаване във външния свят на полюса „добро“
Изберете цел във вид на предмет, понятие, задача, или идея.

Забележка: хора в качеството на такава цел не трябва да се избират,
тъй като, първо, това не е съвсем етично, а второ, хората обикновено
са твърде значими обекти, а за нас е най-добре да потренираме с не
толкова важни неща.
Затваряме очи. Търсим в своето виртуално пространство областта,
съответстваща на избраната от нас цел. Преместваме тази област във
вътрешната зона за „приятно“, едновременно усилваме централния
възходящ поток. Щом те съвпаднат, започваме да насищаме получе-
ният конгломерат с енергията на централния възходящ поток – обра-
зува се енергийно сгъстяване, което побира в себе си и самата зона
на нашите цели, и отпечатъка на зоната „приятно“. Продължаваме да
насищаме докато не се появи усещане, че поглъщането на енергията
започва да се намалява, а настроението се подобрява скокообраз-
но...
Продължаваме да запазваме усиления централен възходящ поток,
извеждаме това сгъстяване от своето виртуално пространство навън и
го закрепваме върху някакъв атрибут на нашата цел – това може да
бъде някакъв условен атрибут, не е задължително да е самата цел, а
нещо което се асоциира с нея: рисунка, символ и т.н. Ако вашата цел,
например, е да издържите изпит, то нейният атрибут може да бъде сту-
дентската книжка с добра оценка в нея. Ако няма материален обект,
който съответства на целта – не е страшно, ние просто извеждаме на-
вън, колкото се може по-високо над главата нашата представа, образа
на нашата цел и съвместяваме наситеното с енергия сгъстяване с нея.
Сега рязко прекъсваме контакта и – готово!
Колкото повече е енергията на централния възходящ поток в нашия
бъдещ емоционален полюс, толкова по-добре. Толкова по-мощно той
ще въздейства. Проверете – спомнете си предмета, целта – и вие ще
усетите, как буквално ви дърпа към него (естествено, дърпа ви към по-
ложителния резултат – и изпитът, например, вие ще вземете с отличен).
А ако вие преместите в тази област точката „аз съм“, то вас буквално ще
ви обхване вълна от топлина и приятност.
Нека да се опитаме сега да поработим с отрицателния полюс.
Стъпка 7б. Създаване във външния свят

на полюса „лошо“
Изберете цел (по-скоро, антицел – това, което вие приемате за отп-

равна точка на движението, това, което бихте искали да избегнете) във
вид на предмет, понятие, задача или идея. Хора отново е по-добре да не
се избират от етични съображения и в следствие на прекалената важност
на такава цел, каквато е човекът.
Затваряме очи. Търсим в своето виртуално пространство област,
която съответства на избраната от нас цел. Преместваме я във вът-
решната зона за „неприятно“ като едновременно усилваме централ-
ния възходящ поток. Когато тези области съвпадат, започваме да
насищаме полученият конгломерат с енергията на централния възхо-
дящ поток – образува се енергийно сгъстяване, което побира в себе
си и представите за целта, и отпечатъка на зоната за „неприятно“.
Продължаваме да насищаме – докато не се появи усещане, че поглъ-
щането на енергията започва да се намалява, а настроението скоко-
образно пада.
Продължаваме да запазваме усиления централен възходящ поток,
извеждаме това сгъстяване от своето виртуално пространство навън
и го закрепваме на някакъв атрибут на нашата цел (нещо, което е
асоциирано с целта). Ако няма материален обект – ние просто го из-
веждаме навън, да кажем - високо над главата, тази наша представа,
образа на нашата цел и съвместяваме наситеното енергийно сгъстя-
ване с нея. Сега рязко прекъсваме контакта, прекъсваме връзката!
Прекъсвайки контакта, ние оставяме целия въведен от нас енергиен
запас навън.
Колкото повече е наситен с енергия създаденият от нас полюс
– толкова по-висока ще бъде мощността на неговата работа, връзката
тук е абсолютно пряка. Проверете: сега, когато вие си спомните ваша-
та „антицел“, вас буквално ви отблъсква от нея! А ако преместите там
точката „аз съм“ .... Резултатът ще бъде отличен! В смисъл на силата на
впечатленията ...
Полюсът „лошо“ при неговото създаване навън ще ни помогне да
оформим отправна точка за създавания емоционален вектор, тоест
тази точка, от която като се отблъскваме, ние можем с ускорение да се
придвижваме към желаната от нас точка „добро“.
И така, какво направихме? Ние създадохме енергийно сгъстяване,
което се намира във външното пространство, но е свързано с нашата
представа за предмета и с емоционалните зони!
Следователно, това сгъстяване се въвлича в енергообмен – и ед-
новременно разпространява около себе си емоционална значимост!
Всичко, което това сгъстяване съдържа в себе си – понятие, предмет
или идея – то го прави социална ценност. Тоест, то сега влияе и на
вас, и на другите хора, създава около себе си мрежа от емоционални
значения, около която хората непроизволно се ориентират (както в
едната страна, така и в другата), стъпват във взаимоотношения, които
след това се връщат към вас във вид на емоционални ориентири и
емоционална поддръжка.
Поздравявам ви! Това достижение е колосално не само поради това,
че вие за пръв път сте създали емоционална значимост произволно, но
и затова, че вие сте създали емоционални значимости за другите хора,
подарили сте им разлика в значенията на емоционалното поле, а сле-
дователно, възможности за тяхното достигане, а следователно, радост
от живота!!! Това е част от ТВОРЧЕСТВОТО. Поздравявам ви!
И на нас може да ни послужи още един психологически метод
– с малка енергоинформационна модификация. Той изглежда прос-
то и повърхностно, но в същност е много важен и удобен. Работата
е в това, че понякога на нас ни е нужен запас от енергия (който
не е нещо друго, а запас от мотивация за достигането на една или
друга цел, въобще за някакво движение). Този запас от енергия не
Рис. 22. Украсяваме емоционално нещо неизвестно – и животът започва

да усвоява тези полюси
винаги е под ръка – тъй като не винаги решението на прости пробле-

ми е способно сериозно да заинтересува човека, който притежава
значителни възможности. Но тези прости проблеми в нашия живот
също се налага да ги решаваме. Става така, че щом нашето съзна-
ние автоматически създаваше значителен емоционален и енергиен
изблик тогава, когато това е нужно, на нас ни е полезно да имаме
под ръка малък запас от неизползвана мотивация. Той се създава
много просто.Не е нужно даже да го обозначаваме като още една
стъпка в системата от навици ДЕИР.
Създайте си навик: например, на закуска, един или два пъти в
седмицата, когато вече сте си сварили кафето или сте си намазали
филията – преди да я изядете, хвърлете монета. При това е необхо-
димо да се изпълнят две условия – това вие действително да искате
да изядете това, което сте си приготвили, а второ – да сте правили
тази филия, без изобщо да смятате да се отказвате от нея. Решете
за себе си: ако монетката се падне, да кажем, тура – на вас ще ви
се наложи да се откажете от филийката (макар да не ви се иска), да
оставите чашата и да се отправите с празни ръце по своите по-ната-
тъшни дела – на работа например. Приблизително след десет минути
след отказването от своето желание вие ще усетите някакво смътно
недоволство. А приливът на смътно недоволство – това е и прилив
на енергия за преодоляване на това недоволство. Потърсете източ-
ника на това смътно безпокойство в своето виртуално пространство
и пренасочете излъчваната от него енергия към вътрешната зона за
„добро“ (а ако се направи това със зоната „приятно“ ефектът рязко
ще се усили). Безпокойството се прекратява, появява се състояние
на лека приповдигнатост. Великолепно! Но мотивацията, насочена
към незавършилите действия – никъде няма да изчезне. Сега, ако
вие стоите пред някаква интересна задача, която е привлякла ва-
шето внимание, то фиксацията на незавършената мотивация върху
зоната „добро“ще се прекрати –и тя ще излезе навън като удесетори
вашият първоначален порив. Освободената енергия от неизядената
филийка можете да насочите към други, наистина велики дела!
По такъв начин ние усвоихме базовите техники за преноса на емо-
ционални значения навън.
Но за сега това са само техники – а ние с вас знаем, че всичко се
решава не от самите техники, а от последователността на тяхното при-
ложение. Какво можем да построим от модулите, които изучихме? Как
да ги използваме.
Затова ще поговорим по-нататък. А сега да обобщим.
Ние можем да създадем емоционална значимост във външния свят
така, че тя да образува мощен емоционален вектор във външната сре-
да, който не само ни поддържа по пътя към целта, но и създава емоци-
онални ориентири за другите.
ДА ТВОРИМ РАДОСТТА НА ЖИВОТА
И така, ние сме готови да поговорим за първата част на нашата за-

дача – за измененията на света, за творчеството на новото в него. Тази
част, както вие вече отдавна сте разбрали, се състои в създаването на
емоционален вектор – това, което е необходимо на нас и на околните.
Та нали познанието и творчеството без радостта от живота са немис-
лими. А радостта се създава само от движението на мислите, човека,
обществото между емоционалните полюси. Такава е същността на на-
шия свят.
Технически ние можем да пренасочим емоционалните полюси на-
вън. Сега трябва да разберем, как да обединим изучените от нас тех-
ники, за да работи вектора.
А това изисква изпълнението на няколко важни условия: създаде-
ният вектор трябва да съответства именно на вас, и движението в него
трябва да ви носи удовлетворение. Той трябва да се саморазвива и да
ви помага да се движите напред. Той трябва да носи радост.
Това не са толкова прости условия, нали? Но само тяхното спазване
може да покаже света в цялата негова красота. И за да се постигне
това, трябва да се отнасяш към живота с любов.
ИСТИННОСТ НА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ПОЛЮСИ
Разбира се, не би било правилно да се създават във външния свят

такива емоционални значимости, които не съответстват на вече
получилата се у нас емоционална структура. Всеки от нас има ня-
какви свои емоционални ориентири, ценности – има това, което от
емоционална гледна точка е важно за нас, а има и това, което не е
важно. Тоест, у всеки човек съществува свой собствен вътрешен
емоционален свят. Ние можем да създаваме външния свят само в
съответствие с това, което вече съществува в нашия вътрешен свят. А
друг външен свят, който не съответства на това, което е вътре в нас, по
същество, не ни е нужен. Представете си, че вие имате ярко изразени
хуманитарни способности, вие не можете да търпите математиката и
физиката, затова пък обичате литературата, живописта, музиката.И
някой всемогъщ, да предположим, ви обещава просто така, кариерата
на велик математик – достатъчно е само да поискате и вие ще станете
даже нобелов лауреат! Но, ако математиката ви е абсолютно безин-
тересна и даже отвратителна – вие ще се откажете от този блестящ
жизнен път, тъй като той не съответства на вашите вътрешни емоцио-
нални ценности. А да строиш своя живот в съответствие с вътрешните
емоционални ценности – е най-важното условие за щастието. Иначе
всяка кариера ще бъде не радост, а ще донесе само мъка.
Така че създаваният от нас навън вектор, който ни води от полюса
„лошо“ към полюса „добро“ трябва, разбира се, да съответства на наши-
те вътрешни, подсъзнателни, истински желания.
Какво се случва, когато ние се опитваме да реализираме цели, кои-
то не съответстват на истинските желания, ние с вас вече знаем, мина-
ли сме го на втората степен. Такава цел не е нужна никому, най-напред
на вас.
Разбрали ли сте накъде ви водя? Да, преди да пристъпим към съз-
даването на желания за нас свят навън, ние трябва да проверим на
истинност този емоционален полюс, към който се стремим!
А това ние вече сме се научили да го правим, когато ставаше дума
за желана от нас цел. Но в случая с емоционалните полюси има ма-
лък проблем. Той се заключава в това, че когато ние създаваме нова
емоционална значимост навън, тя автоматически влиза и в нашия
вътрешен свят, става съставяща част от вече съществуващата вътре в
нас емоционална схема! Тоест, от една страна тази емоционална зна-
чимост започва да се възприема и да се третира като наша собствена
емоционална част и се приема от съзнанието и от подсъзнанието без
усещания за противоречия – но от друга страна тази емоционална зна-
чимост все пак може да противоречи на тенденциите на развитието на
съществуващите у нас емоционални ценности, макар ние може и да не
чувстваме това, като приемем тази нова ценност без всякакви уговорки
като своя!
Какво се получава като резултат? Нищо добро. Човекът през целия
си живот се стреми към осъществяването на своята цел, бидейки искре-
но убеден, че желанието да се достигне тя се явява истинско и че тази
цел му е крайно нужна. Той хаби живота си за достигането на тази цел
– и в резултат, когато я достигне, той се убеждава, че това не е, което
му е нужно всъщност. В резултат – горчиво разочарование, усещане за
напразно погубени десетилетия и съжаление за това, че не може да
започне живота отначало, за да го изживее по-разумно и да намери в
него истинския смисъл. Спомнете си поне известната история за барон
Мюнхаузен, който, когато видял паун решил, че птица с такова прек-
расно оперение трябва да притежава също такъв възхитителен глас
и положил немалко усилия за да чуе това дивно пеене. Какво е било
неговото разочарование, когато вместо райски звукове той чул някакво
неблагозвучно и рязко крякане. Ето така и хората често гонят това,
което не им е нужно – само поради това, че са си създали емоцио-
нална ценност, която не хармонира с потребностите на собствено-
то им подсъзнание.
Как така, целта, превърната в емоционален полюс, престава да
се разпознава като чужда? Много просто: трябва да се проверява на
истинност ценността, предмета или понятието, с които започваме да
работим, още преди това, преди ние да ги превърнем в емоционален
полюс.
А още – трябва да ги проверяваме в развитие, в процеса на тях-
ното съществуване. Та нали нашите чувства могат да се изменят, и
това, което днес се явява истинска ценност, утре може вече да е
остаряло и да се превърне в ненужен товар. Как да се осъществи
тази проверка? Технически – достатъчно просто. Вие умеете да пра-
вите това – проверявайте на истинност вашата цел точно така, както
вие го правихте на втората степен – само не забравяйте, че трябва
да изпълнявате тази проверка преди да сформирате от вашата цел
емоционален полюс.
Да разгледаме създаването на емоционалния вектор чрез пример.
Аз не искам да привеждам примери, които са свързани с неукрасена
социална ценност, тъй като тогава примерът ще се окаже непонятен.
Ще вземем пример с предмет, който не е лишен от социална ценност,
но няма активна положителна окраска за микросоциума, който обкръ-
жава създателя на вектора. (Но отчетете, че вашата цел вие трябва да
намерите самостоятелно, тъй като това е творчество, и вие сами трябва
да направите това откритие за себе си, да създадете емоционална цен-
ност от това, което до неотдавна ви е било безразлично, да превърнете
безразличното и безличното в завладяващо и емоционално значимо,
поради това разглеждайте даденият пример само като пример, а не
като ръководство към действие).
Да предположим, вие искате да си построите вила или да вземе-
те участък за зеленчукопроизводство, макар да нямате пари затова
и семейният съвет да не е повдигал този въпрос за разглеждане, тъй
като никой, освен вас, не мечтае затова. Идеята витае във вашето
съзнание, но въпреки възможностите на четвъртата и петата степен
вие не особено се движите в нужното ви направление. Защо? Ние
вече знаем отговора – твърде обикновена като цяло задача, вие мо-
жете да се справите с нея без особен разход на енергия, поради
това нямате и горещото желание. Но с вилата би било по-добре, от-
колкото без нея. И тогава вие решавате да създадете емоционален
вектор (разбира се, за такива социално украсени задачи ние изпол-
зваме навиците на втората степен, но, както ние казахме, вторият
етап на петата степен много прилича на втората степен, макар да
се явява вече ново ниво по отношение на втората степен). В качес-
твото на полюси са: вие имате вила (плюс) и вие оставате без вила
(минус).
Ние ще разглеждаме фазите на създаване на емоционален вектор
чрез примера за същата тази вила.
Стъпка 8а. Проверка за истинност

на положителния полюс
Седнете удобно. Затворете очи. Извикайте в съзнанието си пред-

мета, който смятате да превърнете в емоционален полюс (в дадения
случай вилата).
Усилваме централния възходящ поток и започваме да разглеж-
даме предмета, предизвикваме в своето въображение усещанията
от самата цел, от процеса на нейното достигане, представяте си, как
вие достигате тази цел и как вие сте я достигнали, представяме си на
ниво на усещания, как ще се чувстваме, когато целта се реализира.
Във виртуалното пространство се формира интегрално усещане за
целта. Оценяваме положителните усещания, тяхната интензивност и
наситеност.
Започваме потапяне в еталонното състояние. В еталонното със-
тояние продължаваме разглеждането на интегралното усещане.
Емоциите трябва да се усилят. Ако това усилване не е станало, то
започваме да варираме своето виждане за целта, докато не се получи
усилването.
Сега продължаваме да разглеждаме целта във всичките й под-
робности. Много скоро вие ще забележите, че в съзнанието остава
само един елемент на тази цел, като че събрал цялата емоционална
окраска. (Например, този елемент – събиране на ягоди от собствената
градина, именно това предизвиква у вас най-пълна гама от емоции,
свързани с такъв обект, какъвто е вилата, това може да бъде също
представата затова, как вие лежите в шезлонг, а може най-пълни
усещания у вас да предизвиква факта, че вие вече имате свой дом).
Отлично!
Вие отработихте този единствен елемент, който органически вли-
за във вашият набор от емоционални ценности, не им пречи и може
да бъде позитивен. Веднага ще кажа, че на практика, когато вие ще
създавате полюс от предмета, който не е украсен социално, емоциите
отначало ще бъдат слаби, практически незабележими. Но усилването
на положителните усещания в еталонното състояние може да достигне
при това значителна големина. Ако е станало намаление на положи-
телните емоции, или още по-лошо, прилив на негативни емоции – това
означава, че вашата цел не е годна в качеството си на материал за
създаването на емоционален полюс и ще се наложи да се търси нещо
друго. Тоест, вашето желание не е истинско.
Ако положителните усещания нарастват от разглежданата кар-
тина на вашата реализирана мечта – то целта е истинска и съответ-
ства на дълбочинните търсения на вашето подсъзнание.
Сега ние трябва по същия начин да проверим на истинност отрица-
телният полюс. Разбира се, той не трябва да бъде емоционално без-
различен.
Стъпка 8б. Проверка за истинност на

отрицателния полюс
Седнете удобно. Затворете очи. Извикайте в съзнанието си предме-

та, който искате да превърнете в негативен емоционален полюс.
Усилваме централният възходящ поток и започваме да разглежда-
ме предмета по схемата: как вие сега се отнасяте към вашия отрица-
телен предмет, какво става с него сега, какво ще стане, ако той остане
във вашия живот. Във виртуалното пространство се формира интеграл-
но усещане на негативния фактор. Оценяваме негативните усещания,
тяхната интензивност и наситеност.
Започваме потапяне в еталонното състояние. В еталонното състоя-
ние продължаваме разглеждането на интегралното усещане. Емоциите
трябва да се усилят. Ако не е станало усилване, то започваме да вари-
раме своето виждане за целта, докато не се получи усилването.
Сега продължаваме да разглеждаме целта във всичките й подроб-
ности. Много скоро вие ще забележите, че в съзнанието ще остане
само един елемент, който като че е събрал цялата емоционална ок-
раска. Това, което предизвиква най-негативните емоции при спомена за
вашия негативен фактор. (Например, този негативен фактор е това, че
вие сте принудени да живеете лятото не на вилата, а в задушния град,
и най-негативни емоции предизвиква фактът, че вашето дете ще копае
в пясъчника на двора, вместо да се къпе в рекичката и да лудува на
зелената поляна). Великолепно!
Ние намерихме материал за полюсите. Разбира се, вие разбирате,
че ако негативните емоции в еталонното състояние не се усилват, то
трябва да се търси друг полюс. Но ако те се усилват, значи полюсът
се вписва в нашата съществуваща ценностна система както трябва.
Полюсът е намерен!
Сега следващата задача – трябва да проверим, дали нашият вектор
ще се развива по нужния ни начин и по-нататък, така че движението,
започнато в това направление да не спира, а да продължава, да откри-
ва по-нататъшен простор за дейност.
За най-обикновената вила, като за вече украсена от социалната
значимост цел, това не е така важно – но ако създавате нещо ново,
на което по-рано е нямало аналог: нов вестник, предаване, мода, клуб,
научна работа, профсъюз, фирма, продукт, метод (не говоря вече за
действително нови неща, за които няма да намеря дори и думи – тъй
като как може да се нарече теорията за всемирното привличане или
културното земеделие преди тяхната поява?) – възможността за разви-
тие е принципиално важна.
САМОРАЗВИТИЕ НА ЗНАЧИМОСТИТЕ
Действително, емоционалният вектор трябва да се развива. Иначе

от него няма голяма полза, освен това той ще остави след себе си сво-
еобразно съзвездие от емоционални значимости, които не водят на
никъде. Например, вие сте създали емоционален вектор, насочен към
строителството на вила, а той тъкмо се е придвижил напред, а след
това взел и спрял, спрял в развитието си. В резултат вие сте купили
земята, а по-нататък работата не е тръгнала. Нито дом, нито лехи, нито
зеленчукова градина – така вашата придобивка ви виси като мъртъв
товар и нещо пречи да се придвижите от тази мъртва точка. Като резул-
тат детето както преди е през лятото в града, а от вашето подсъзнание
някак си изплуват картинки за събиране на реколтата, за отпуснато из-
лежаване в шезлонга, за къпането в рекичката... Това не предизвиква
нищо друго, освен раздразнение и постоянно смътно безпокойство в
душата поради незавършената работа.
След време това безпокойство може да премине ( когато вие
окончателно се примирите с това, че вила нямате и няма да имате),
но и у вас, и у другите хора, които са участвали в работата на този
вектор, ще се образува някакъв емоционален излишък – като че ли
сте имали сили затова, но някак не са се използвали, развалили са
се. Това не е много приятно усещане, съпроводено с чувство на ра-
зочарование.
Но, ако векторът се развива – тогава всичко е наред, вие няма да
спрете по средата на пътя, вие ще реализирате всичките ваши цели
и значимости, с което ще зарадвате и себе си и другите. И мечтите за
собствени ягоди и за отдих в сянката на собствените ябълки ще станат
реални, ще видите и детето в тази обстановка, която най-много под-
хожда за дете през лятото: загоряло, изкъпано и наяло се със свежи
краставици от градината.
Следователно, ние трябва да проверим, дали е способен нашият
вектор да се развива. Това се прави много просто: трябва само да се
убедим, че емоционалната сума от положителния полюс и резултатите
от неговото достигане е по-голяма, отколкото емоционалната значи-
мост на самия полюс.
Стъпка 9. Проверка за саморазвитието

на емоционалния вектор
Седнете удобно, затворете очи. Извикайте в своето съзнание бъде-

щия положителен полюс. Разглеждаме го и едновременно усилваме
възходящият поток. Скоро се появяват слаби (та нали полюсът като
такъв ние още не сме го създали) положителни емоции. Запомняме
тяхното ниво.
Потапяме се в еталонното състояние. В еталонното състояние про-
дължаваме да проверяваме бъдещият положителен полюс, емоциите
започват да се усилват и накрая достигат постоянно ниво. Сега добавя-
ме към разглежданият образ един след друг резултатите от достигането
на тази цел (купили сме участък – взели сме строителни материали
– обработили сме земята – заложили сме фундамента на дома – пос-
троили сме стените, покрива, сложили сме прозорците – събрали сме
първата реколта – почиваме си на шезлонга). Регистрираме нивото на
емоциите! Те трябва да се усилват.
Ако това не става, то повтаряме стъпка 8а, проверяваме елементите
на целта и търсим двойката: „елемент от целта – един от резултати-
те от достигането на целта“) „покупка на участъка – участъкът е наша
собственост“, „строителство на къщата – къщата е построена“), дока-
то не намерим двойка, която води до мощно емоционално усилване.
Прекрасно!
Ето с тази двойка ние ще работим по-нататък. Именно тя е способна
да ни осигури по-нататъшно емоционално развитие.
А, както ние с вас вече знаем, ако нашата собствена емоционална
значимост се усилва, то тя се транслира и по-нататък с увеличение. За
някои от околните по-нататъшното усилване ще отиде към положител-
ната страна, а за някого – в отрицателната, но никой няма да остане бе-
зучастен. Емоционалната значимост нараства у всички. И това е прек-
расно! Тъй като движението от минус към плюс носи удовлетворение – и
то ще продължава и по-нататък.
Сега ние сме готови да говорим фактически за създаването на емо-
ционален вектор – единно цяло, обединяващо полюсите и създаващо
поле на емоционалните значимости.
ЗАД ВСЕКИ ХОРИЗОНТ – РАДОСТ
Ние с вас стигнахме до последната част на главата, посветена на

емоциите, в която ние сумираме вече изучените техники и се научава-
ме да създаваме емоционален вектор – това, което ще ни помогне да
въведем в живота нови цели, задачи, радости, които са интересни и за
нас, и за другите.
Какво още не сме разгледали? Разбира се, ние не сме казали за-
това, как се съединяват полюсите на емоционалните значимости, за да
работят те заедно, да създават между себе си поле на емоционално
напрежение.
Но ние вече сме постигнали толкова, че това ще ни се стори съвсем
лесно. Така че, мои уважаеми читатели, - напред!
Отначало да изброим стъпките, необходими за създаването на век-
тора.
Първо, трябва ясно да се формулира, как ние виждаме емоционал-
ното пространство, което ние създаваме, и точно да си представим това
емоционално пространство. Тук аз нищо не мога да ви посъветвам, тъй
като това е ваше, и само ваше пространство, и то ще бъде съвсем ново
за вашия свят. И ако като негативен полюс за него послужат обстоятел-
ства от вашия живот, които не ви харесват, то това, което ще послужи
за позитив, решавате само вие.... Та нали това още го няма на света, той
е нов – той е ваш, и само ваш.
И така, вие сте формулирали координатите на бъдещето емоционал-
но пространство.
Второ, избраните полюси трябва да се проверят на истинност.
Трето, трябва да се провери, дали ще се развива положителният
емоционален полюс.
Четвърто, трябва да се създаде отрицателен полюс.
Пето, трябва да се изчака няколко минути, за да може отрицател-
ният полюс да се впише във вашата емоционална система, да създаде
отправна точка за вписването на положителния полюс.
Шесто, трябва да се създава положителен полюс, който ще бъде
толкова по-мощен, колкото по-пълно се интегрирал във вашата система
от значения отрицателния полюс.
Седмо, трябва да се обединят полюсите с вектор на емоционалните
значимости.
Стъпка 10. Формиране на емоционален вектор
Седнете удобно, затворете очи. Усилете централният възходящ по-

ток. Потърсете във външната среда отрицателния полюс. Установете
с него енергийна връзка (най-добре да преместите в него точката „аз
съм“). Без да прекъсвате енергийният контакт с отрицателния полюс
търсим положителния....
Когато го направим, започваме да усещаме, как между отрица-
телния и положителния полюси се формира мощен енергиен поток!
Прекъсваме контакта!
Отличници! Вие можете да проверите резултата от своя труд, ако
след няколко минути, разсеяли се и помислили за нещо друго, си спом-
ните който и да е от фактите, предметите или понятията, обозначени от
вас в качеството на отрицателен полюс.
Вас буквално ще ви помете емоционален поток – и вие с изумление
ще откриете, че е достатъчно само да си спомните само отрицател-
ния факт, и мислите от само себе си се отместват към положителния!
Прекрасно! Ние с вас за пръв път създадохме емоционален вектор във
външното пространство! Ние създадохме нова човешка реалност.
Ние сътворихме от безцветните досега явления пространство, в ко-
ето може да се развива нашият разум. Това е невероятно по своята
дълбочина достижение. И то може да донесе много добрина и радост
в този свят.
А сега какво?
Сега трябва да помним затова, че ние можем да поддържаме съ-
ществуването на това пространство. Ние можем да използваме методи
за емоционална стимулация на самия себе си за достигането на целта,
както е описано в стъпка пет, ние можем да усилим отрицателния и
положителния полюси, пренасяйки върху тях и върху свързаните с тях
обстоятелства все нови емоционални значимости.... Ние притежаваме
допълнителен запас от мотивация, за да се движим активно напред.
Но детайлите, това е вече работа на личната фантазия и нуждите на
всеки.
Вие ще кажете, че това не е толкова просто? Но това знание не
може да изглежда просто, тъй като ние говорим за създаването на нов
емоционален домен. Новото – това означава, че до момента на съз-
даването него го няма! А тогава от къде да се вземе емоционалната
поддръжка даже при усвоения материал? Та нали ако звездите светят,
значи, това е нужно на някого....
Но вие, мои читатели и ученици, можете много. Това е по силите
ви.
Пробвайте да измените своя живот. Пробвайте да добавите в него
цветове и смисъл. Пробвайте да достигнете отначало малко – и съз-
даването на нови хоризонти ще стане за вас увлекателна и любима
работа. Заради това си заслужава да живееш – та нали ние създаваме
нов свят.
И така, ние знаем как да създаваме ново емоционално простран-
ство за себе си и за другите. То ще ни помогне да достигнем новото,
което не е съществувало преди това. То ще ни помогне да насочим ми-
сълта, способна да въздейства върху събитията на нашия с вас свят. Та
нали такава мисъл е най-ефективна именно в новосъздаденото прост-
ранство от значимости!
Аз ви поздравявам! Това, на което вие се научихте, е изкуството да
ТВОРИТЕ. Броят на хората, които умеят това от природата, са единици
Рис. 23. Човечеството – както частиците при брауновото движение

– постепенно се измества по посока на положителните полюси.
Емоционалният вектор, сложен в колективното подсъзнание, създава
мощно насочено движение в досега неизследваните области.
на цялото земно кълбо. Аз се гордея с вас. Първата задача, стояща

пред нас е изпълнена. Остана още една.
Да направим обобщение – и отново на път!
Векторът на емоционалната значимост създава на нас самите
емоционална поддръжка, която ни помага да достигнем новото. Без
емоционални полюси не е възможно движението на надсоциалното
ниво.
Векторът на емоционалната значимост съществува и за другите
хора. Той автоматически създава емоционални окраски, прави положи-
телния полюс социална ценност. Той създава ново пространство за
движението на човечеството напред.
Емоционалната поддръжка на мислите – е условие затова, ми-
сълта да бъде действена. А в новото пространство на емоционалните
значимости силата на мислите се увеличава десетки пъти, тъй като ние
вървим в крак със света.
На нас ни остана да овладеем информационните техники на дейс-
твените мисли. Но за това ние ще поговорим във втората част на тази
книга.
СЪДЪРЖАНИЕ
ОБЩО НАПЪТСТВИЕ ................................................................................ 3
ДА ТВОРИМ НОВОТО В СЕБЕ СИ И В СВЕТА ....................................... 5
ПЪТЯТ МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ –

ПО ПЪТЯ КЪМ ПСИХОТИПА НА ТВОРЕЦА ............................................. 9
НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ НАШИТЕ ДОСТИЖЕНИЯ ............................... 9
ИЗМИНАТИЯТ ПЪТ: СТЕПЕН СЛЕД СТЕПЕН ................................. 22
ЗАРЯТА НА СЪЗИДАНИЕТО............................................................. 50
СЪЗИДАНИЕТО – СМИСЪЛ И СИЛА ............................................... 60
МЕТОДИ, КОИТО НИЕ ВЕЧЕ ЗНАЕМ .............................................. 84
ЕМОЦИИТЕ – ЦВЕТОВЕ НА СВЕТА

ЗА НАС И ЗА ОКОЛНИТЕ....................................................................... 90
ПОЛЮСИТЕ „ДОБРО“ И „ЛОШО“ НА
НАШИТЕ ЕМОЦИИ ............................................................................ 90
ЕМОЦИИТЕ: НЕПРЕДСКАЗУЕМА СТИХИЯ? .................................. 93
КАМШИК И БИСКВИТКА ЗА СЪЗНАНИЕТО ............................. 97
КОПЧЕТО: ЕНКЕФАЛИН – ЕНДОРФИНОВИЯ
БАЛАНС ...................................................................................... 102
ЕМОЦИИТЕ – ДВИГАТЕЛ НА МИСЛИТЕ.................................. 111
ЕМОЦИИТЕ – МОСТ МЕЖДУ СЪЗНАНИЯТА .......................... 118
Стъпка 1. Временно пренасяне на емоционалната
значимост върху предмет .......................................................... 121
значимост от предмета върху човека ....................................... 122
значимост от човека върху предмета ....................................... 124
РАЗВИТИЕ НА РЕАЛНОСТТА И СЪЗДАВАНЕ НА
СМИСЪЛА НА ЖИВОТА .................................................................. 128
ЕМОЦИИТЕ ВЪТРЕ В НАС .............................................................. 131
ЕНЕРГИЯ И ЕМОЦИИ ................................................................ 132
Стъпки 4 и 4а. Влияние на централните потоци
върху емоциите ........................................................................... 135
ОТ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ ПЛАНИРАНЕ ....................................... 136
Стъпка 5. Създаване на емоционален вектор за
решаване на конкретна задача................................................. 137
ЕМОЦИИТЕ ИЗВЪН НАС ............................................................... 139
ОБМЕН НА ЕМОЦИИТЕ В СВЕТА ............................................ 142
ПРЕНОС НА ЕМОЦИОНАЛНИ ЗНАЧЕНИЯ ............................. 146
Стъпка 6а. Откриване на зоната „приятно“ във
виртуалното пространство на съзнанието ................................ 146
Стъпка 6б.Откриване на зоната „неприятно“ във
виртуалното пространство на съзнанието ................................ 147
Стъпка 7а. Създаване във външния свят на полюса
„добро“ ......................................................................................... 149
Стъпка 7б. Създаване във външния свят на
полюса „лошо“ ............................................................................ 150
ДА ТВОРИМ РАДОСТТА НА ЖИВОТА ............................................ 153
ИСТИННОСТ НА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ПОЛЮСИ .................... 154
Стъпка 8а. Проверка за истинност на положителния
полюс........................................................................................... 157
Стъпка 8б. Проверка за истинност на
отрицателния полюс ................................................................... 158
САМОРАЗВИТИЕ НА ЗНАЧИМОСТИТЕ ................................... 159
Стъпка 9. Проверка за саморазвитието
на емоционалния вектор ............................................................ 160
ЗАД ВСЕКИ ХОРИЗОНТ – РАДОСТ ......................................... 161
Стъпка 10. Формиране на емоционален вектор ...................... 162

Верещагин, Д. - Мъдрост и Воля

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Верещагин, Д. - Мъдрост и Воля

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

МЪДРОСТ Да създадеш емоционална воля 1

Традиционното взаимодействие с егрегорите е неизгодно за чове-

Запомнете – вие не трябва да причинявате на непридвижва-

ДА ТВОРИМ НОВОТО В СЕБЕ СИ

ПЪТЯТ МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ – ПО ПЪТЯ КЪМ

Започваме, както и беше обещано, с раздела, където е кратко опи-

Рис. 1. Благодарение на обвивката вие сте свободни от външни

си достоен живот: тези хора нямаха никакви други професионални

Рис. 2. Човекът, освободил се от влиянието на паразитната същност, е

Например, там, където болшинството хора традиционно залагат на

Рис.3. а. Неверен път – постъпката е била първична и грешна,

Обаче, събуждайки се на сутринта – извършвате нещо не по своя

Рис. 4. Ефирното тяло, съзнанието и душата – само тяхното съчетаване

Рис. 5. Човечеството, загърнато от мрежата на

Човек, усвоил материала от петата степен на ДЕИР, никога няма да

И така, степен номер едно. Магии, уроки, чужди влияния – долу,

Рис 7. На възрастния етап от развитието, въздействието на

Ето така, в този момент, когато човек като че е съзрял, да се отде-

Рис. 8. Обвивката – това е самонастройващ се филтър. Непропускайки

Още повече тази защита ще ни позволи по-нататък (това ще бъде

Рис. 9. Техниките на втората степен позволяват да се движиш

Рис. 10. Техниките на трета степен правят възможен контакта

Рис. 11. Обединението на съзнанието, душата и ефирното тяло – това е

И ето, ние с вас дойдохме до петата степен на по-нататъшното

Позволете, можете да попитате вие, нима казаното е така очевид-

Нека по-подробно, и от практична, и от психоенергийна, и от ево-

Рис. 12. Като светлина, емоциите отделят реалността на околния свят.

Рис. 13. Йерархия на света. Съзнанието на Мировите Течения и на човека

са изострени от навиците на петата степен на ДЕИР (а някои вече са

СЪЗИДАНИЕТО – СМИСЪЛ И СИЛА

Рис. 14. Възмъжаването – това е само узнаване на социалните ценности.

И така, да пораснеш – това е като минимум възможност да избираш

Рис. 15. Човекът вижда света само в светлината на социалните емоции.

Да се създават отново, тъй като старите значения в усвояваният свят

Рис. 16. Емоциите – това е факел, осветяващ пътя в непознатото. Това

МЕТОДИ, КОИТО НИЕ ВЕЧЕ ЗНАЕМ

Разбира се, на нас ще ни потрябват методите от предходните сте-

ЕМОЦИИТЕ – ЦВЕТОВЕ НА СВЕТА ЗА НАС И ЗА

В началото, както и беше обещано – кратко и обобщено съдържа-

ЕМОЦИИТЕ: НЕПРЕДСКАЗУЕМА СТИХИЯ?

Нека да разберем – а защо изобщо са ни на нас емоциите? Нима в

КАМШИК И БИСКВИТКА ЗА СЪЗНАНИЕТО

Какво въобще ние знаем за емоциите? Преди всичко ние знаем, че

Разбирате ли, защо е всичко това? Поради това, че макар и емоциите

КОПЧЕТО: ЕНКЕФАЛИН – ЕНДОРФИНОВ БАЛАНС

Важно е да се разбере принципът на работа на този физиологичен

Какво става по-нататък? По-нататък организмът все се опитва да

ЕМОЦИИТЕ – ДВИГАТЕЛ НА МИСЛИТЕ

И така, в нашият мозък съществува система, която оказва влияние

Ето и пример. Човекът има проблем, който трябва да бъде решен. Да

ЕМОЦИИТЕ – МОСТ МЕЖДУ СЪЗНАНИЯТА

Емоциите присъстват вътре в нас. Това е факт. Но те са способни

Да вземем някакъв евтин изкуствено създаден предмет, например

Стъпка 2. Откриване на преноса на емоционалната

За изпълнение на тази стъпка ще ви се наложи да помолите някого

Стъпка 3. Откриване на преноса на емоционалната

Рис. 21. Достатъчно е предмета да получи емоционална значимост, и

Така че какво е емоцията? Този плюс и минус, който ни се струваше

ЕМОЦИИТЕ ВЪТРЕ В НАС

Ние вече много сме говорили за свойствата на емоциите, които се

Седнете удобно, затворете очи. А сега си спомнете някое положи-

ОТ УПРАВЛЕНИЕ КЪМ ПЛАНИРАНЕ

Отбелязвайки за себе си ограниченото действие на дадената тех-

Стъпка 5. Създаване на емоционален вектор за решаване на