Ошо - Всичко е До Промяната

Всичко е до промяната
Световната криза – криза на съзнанието

Най-голямото предизвикателство за създаване на златно бъдеще за човечеството
Ошо
Съдържание
Предговор
Въведение
ГЛАВА 1: От личното към политическото - променяйки себе си, променяш света
ГЛАВА 2: В търсене на посоката за промяна - към златното минало или към златното бъдеще?
ГЛАВА 3: Три подхода към промяната - реформа, революция или бунт
ГЛАВА 4: Да разберем какво ни разделя - религията, политиката и суеверията
ГЛАВА 5: Предложения за промяна - бъдещето от птичи поглед
ГЛАВА 6: Епилог - Манифест за единно човечество
ЗА ОШО
Предговор
Когато Ошо разговарял със своята секретарка относно създаването на книга с избрани
текстове от неговите беседи, озаглавена: „Най-голямото предизвикателство: златното бъдеще“,
той дал детайлни предписания относно темите и въпросите, върху които е говорил, и които да се
включат в книгата. Той изрично искал сборникът да адресира предизвикателствата, свързани със
свръхнаселеността и глобалното затопляне, глобализацията и войната, бедността и
унищожаването на природата - нарастващи предизвикателства, пред които се изправяме днес, и
които не търпят отлагане. Това ново издание е разширено, като включва текстове, които
първоначално са фигурирали в книгата. Ето откъс от оригиналните бележки, дадени от Ошо:
Бъдещето не бива да бъде просто една надежда и възможност - това са само неподходящи думи.
Бъдещето трябва да бъде абсолютно наше - то трябва да бъде златно бъдеще. Ние живеехме с идеята
за златното минало, което никога не е било златно! Но можем да създадем бъдеще, което наистина е
златно.
Сега е велик момент. Можем да успеем да създадем единен свят. Тази криза е златна криза,
защото хората се променят само в условия на такъв дълбок стрес. Докато ситуацията е поносима,
хората ще я понасят, но сега сме достигнали до момент, в който ситуацията е станала непоносима.
Няма повече време за комисии и техните доклади.
Проблемите са много елементарни. Просто трябва да стане ясно на цялото човечество, че тези
проблеми са ваше творение и вие самите продължавате да ги създавате. Една голяма истина трябва
да бъде разгласена: „Това са проблемите, които сами насърчавате. Спрете това насърчаване.“
Трябва да бъдат предприети и някои практически стъпки. Например, ако някой иска да бъде
гражданин на света, Обединените нации следва да могат да издават паспорти за граждани на света -
те няма да са обвързани с никоя нация. Някои малки стъпки могат да окажат огромно влияние
www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 1

незабавно - те ще създадат условията. Тази криза бе създадена от религиите и от нациите, и тя е
достигнала до предела, в който те не могат повече да съществуват.
Ако нещо може да бъде направено за бъдещето - сега е моментът. В противен случай, великата
еволюция на съзнанието във вселената ще изчезне - и това не е просто голяма загуба за земята, а за
цялото съществувание. За милиони години ние сме успели да създадем една възможност за
съзнанието. Но сега вече нямаме време да чакаме природата да продължи да се развива по своя бавен
начин. Тя има цяла вечност, но ние нямаме.
Ако искаме да намерим разрешение за бъдещето и да се освободим от проблемите, то трябва да
потърсим корените на това в миналото. Цялото наше минало, във всичките му измерения, е довело
до тази опасна ситуация. Но никой не говори за това, защото нито едно поколение преди нас не се е
тревожило за бъдещето. Човекът винаги е живеел по начина, по който е искал, и е принуждавал
всяко следващо ново поколение да живее по същия начин. Това не може да продължава така. Трябва
да направим квантов скок - да научим новото поколение да не живее по начина, по който сме живели
ние. Само така бъдещето може да бъде променено.
Въведение
Това е една малка книжка, дръзко насочена към интелигенцията на тази застрашена планета.
Това е визията на един човек за жизнеспособно човечество, това е неговата диагноза за
психологическото и социално заболяване, което разделя човешките същества отвътре и отвън на
воюващи фракции. В тези текстове, подбрани от беседи на Ошо, той очертава промените, които
смята за неизбежни, ако искаме да имаме бъдеще - и по-специално, ако искаме златното бъдеще,
което той счита, че е във нашите възможности.
Фактът, че планетата е на ръба на оцеляването си, вече не се оспорва от никой - въпреки това,
нищо не се променя. Всеки опит да обърнем гръб на алчността и експлоатацията, да изградим
устойчиво бъдеще, е посрещнат със съпротива и отново нищо не се променя. Това, че подлагаме на
риск съществуването на най-красивото цвете в тази вселена заради детински конфликти, също е
ясно на всички, но нищо не се променя. Необходимо е да действаме сега - това е мнението на
експертите по целия свят, но отново нищо не предприемаме.
Часовникът си тиктака, а новините все се повтарят, че дори стават и по-лоши ... войни, глад,
СПИН ... химическо оръжие, дупки в озоновия слой, ядрено оръжие ... глобално затопляне,
свръхпопулация, загуба на биоразнообразие ... алчност, насилие, икономически сривове ...
Трагичният факт е, че ако интелигентните хора на планетата не спрат този процес, кой очакват
да го направи? Хората на власт, които се облагодетелстват от лудостта на днешния свят? Същите
тези износени политици, институции, църкви и „господари на вселената“, които ни забъркаха в тази
каша?
Сега или никога. Време е интелигентните хора по целия свят да надигнат глас срещу тази
глупост.
В тази книга Ошо предлага една уникална перспектива за промяна - от къде трябва да започне
промяната, за да бъде ефективна, защо досегашните ни опити са се проваляли и какво да очакваме от
онези, които имат интерес ситуацията да остане по старому. Той ни предлага и поредица от
практически стъпки, които трябва да предприемем, ако наистина искаме да излекуваме раните на
планетата и да поставим основите на рая - тук и сега - на земята.
Много от неговите предложения са радикални, но живеем в радикални времена и те изискват
радикални решения. Не става въпрос за това дали сте съгласни с идеите на Ошо или не, а дали имате
куража поне да признаете, че неговите идеи са на дневен ред. Ако тези идеи са грешни, ще можем да
посочим как и защо, ще можем да научим нещо по време на процеса. Ако идеите са правилни, тогава
ще трябва да намерим смелостта да го заявим. Времето си минава и всичко, което обичаме, е
подложено на риск. Да се правим, че не сме забелязали това, не е приемливо извинение.
Тази планета е наше общо наследство. Или всички ние ще загубим, или всички ще спечелим -
имаме една планета и едно човечество. Това е нашият опит да оцелеем, трябва да пробваме всичко.
Трябва да изследваме всяка възможна опция открито, честно, без предразсъдъци, без суеверия, без
предубеждения - като факт, просто и научно.
Визията на Ошо е съвкупност от възможности, които няма да откриете никъде другаде. Ако
загубим планетата без да сме пробвали всеки възможен вариант пред нас, то тогава Homo sapiens
наистина ще се окаже най-голямата грешка в тази вселена.
Джон Андрюс

B.S.M.R.C
ГЛАВА 1
От личното към политическото - променяйки себе си, променяш света
Всеки човек е роден като отделен индивид, но докато стане достатъчно зрял, че да може да
участва в живота, той се е превърнал в тълпа. Повечето хора не осъзнават това.
Ако просто седнеш тихо и се заслушаш в ума си, ще чуеш толкова много гласове. Ще бъдеш
изненадан, ти можеш да разпознаеш тези гласове много добре. Някой от гласовете е на твоя дядо,
някой от гласовете е на баба ти, някой е на баща ти, а някой от тях е на майка ти. Някой от гласовете
идва от свещеника, от учителя, от съседите, от приятелите, от враговете ти. Всички тези гласове се
смесват в теб като тълпа и ако искаш да откриеш своя собствен глас, е почти невъзможно - тълпата е
прекалено гъста.
Всъщност, ти си забравил собствения си глас много отдавна. Никога не си имал свободата да
изказваш мнението си. Бил си обучаван да се подчиняваш, бил си обучаван да казваш „да“ на
всичко, което възрастните са ти казвали. Бил си обучаван, че трябва да следваш всичко, което
учителите и свещениците ти правят. Никой никога не ти е казвал да потърсиш своя собствен глас,
никой не те е питал: „Имаш ли свой собствен глас или не?“
Така твоят глас е станал много тих, а другите гласове много силни, много доминиращи, защото
те са били заповеди и ти си ги следвал, вместо да следваш себе си. Ти не си имал намерение да ги
следваш, можел си да видиш, че това не е правилно. Но човек трябва да се подчинява, за да бъде
уважаван, за да бъде приет, за да бъде обичан.
Обикновено само един глас липсва в теб, само една личност липсва в теб, и това си ти, иначе в
теб има цяла тълпа. И тълпата постоянно те подлудява, защото един от гласовете казва: „Направи
това“, друг от гласовете казва: „Никога на прави това! Слушай мен!“, и ти си разкъсан.
Цялата тази тълпа трябва да бъде отстранена. На тази тълпа трябва да й бъде казано: „Сега, моля
ви, оставете ме на мира!“ Хората, които са отивали в планините или на други усамотени места, не са
се опитвали да избягат от обществото, те са се опитвали да намерят място, където биха могли да
разпръснат вътрешната си тълпа. И всички тези хора, които са си установили местенце вътре в теб,
не са склонни да си тръгнат.
Но ако искаш да станеш индивидуалност на свое лично основание, ако искаш да се освободиш
от този постоянен конфликт и тази вътрешна каша, то тогава трябва да им кажеш „довиждане“, дори
ако тези гласове принадлежат на многоуважавания ти баща, на твоята майка или на дядо ти. Няма
значение на кого принадлежат. Едно нещо е сигурно: това не са твоите гласове. Това са гласовете на
хора, които са живели в своето време и не са имали никаква идея какво ще бъде бъдещето. Те са
натоварили децата си с техния собствен опит, но техният опит не може да пасне на непредвидимото
бъдеще.
Те мислят, че помагат на децата си да бъдат добре осведомени, да бъдат мъдри, така че животът
им да бъде по-лесен и по-удобен, но те просто правят грешка. С всички най-добри намерения на
света те унищожават спонтанността на детето, неговата собствена осъзнатост, неговата собствена
способност да застане на краката си и да отговори подобаващо на новото бъдеще, за което предците
нямат никаква идея.
Всяко дете ще се сблъска с нови бури, ще се изправи срещу нови ситуации, и то има нужда от
съвсем ново съзнание, за да може да им отговори. Само тогава неговото присъствие ще е
плодотворно, само тогава то ще може да бъде победител в живота - живот, който не е просто едно
дълго, продължително отчаяние, а танц от всеки един момент към следващия, живот, който става все
по-дълбок и по-дълбок до последния дъх. Така ще навлезе и в смъртта - танцувайки и с радост.
Остани в тишина и намери себе си.
Без да намериш себе си е много трудно да разпръснеш тълпата, защото всички гласове в тълпата
твърдят: „Аз съм твоето аз.“ И ти нямаш основание да се съгласиш или да възразиш.
Така че, не създавай никаква борба с тълпата. Остави ги да се карат едни с други - те са много
добри в това да се карат по между си. Ти междувременно се опитай да намериш себе си. И веднъж
като разбереш кой си, можеш просто да им заповядаш да напуснат къщата - всъщност, това е
толкова просто! Но първо трябва да откриеш себе си.
Веднъж като откриеш себе си, господарят ще дойде на мястото си. Собственикът на къщата ще
пристигне и всички тези хора, които са претендирали, че са господари, ще започнат да се
разпръскват. Човек, който е себе си - освободен от товара на миналото, необвързан с миналото,

автентичен, силен като лъв и невинен като дете - той може да достигне звездите и дори отвъд
звездите, неговото бъдеще е златно.
Досега хората винаги са говорили за златното минало. Ние трябва да научим езика на златното
бъдеще.
Няма нужда да променяш целия свят, просто промени себе си и вече ще си започнал промяната
в света, защото ти си част от света. Ако дори едно единствено човешко същество се промени, то ще
окаже влияние на хиляди и хиляди други. Ти ще се превърнеш в спусък на една революция, която
може да роди абсолютно нов вид човешко същество.
Една част от мен иска да седне и да се отпусне, да медитира и да се фокусира в моя собствен
вътрешен растеж, но една друга част от мен иска да работя, да тичам наоколо, да организирам,
да скачам нагоре-надолу, да се боря, да говоря с пресата и политиците, да разкажа на всички. Как
да разреша противоречието между тези два импулса?
Човек е и двете - и външното, и вътрешното, и е една голяма заблуда, много древна заблуда да се
отрича едното в полза на другото.
На Изток хората са се отказали от външното, за да дадат превес на вътрешното. Те са избягали в
пещери в Хималаите, за да посветят целия си живот и цялото си време и енергия на вътрешното
пътуване, но те не разбират диалектиката на живота.
На Запад се е случило точно обратното. Те са се отказали от вътрешното, за да дадат цялата си
енергия на външния свят и завоюването му.
И двата подхода са били грешни, и същевременно и двата са били верни.
И двата са били грешни, защото и двата са останали на половина. Едната половина е расла все
по-голяма и по-голяма, а другата е закърняла. Можеш да го видиш.
На Изток има толкова много бедност, толкова много страдание, болести и смърт. Все пак, там
има някаква задоволеност. При все това, там изглежда липсва революционният подход: „Трябва да
променим целия свят. Не можем да продължим да живеем в тази бедност, живели сме в бедност и в
робство с векове. И всичко сме приемали - бедност, робство, страдания, смърт - без никаква
съпротива, защото всички тези неща са външни. Цялото ни усилие е било насочено навътре.“
На Запад хората са унищожили бедността и голяма част от страданията, направили са човешкия
живот по-дълъг. Направили са човешкото тяло по-красиво и съществуването на човека
по-комфортно. Но човекът сам по себе си - за когото са направени всички тези удобства, всички тези
завоевания на науката и технологията - той липсва. Те напълно са забравили за кого е било
направено всичко това. Вътрешността е куха. Всичко е там, всичко е наоколо, а по средата има едно
затормозено съзнание, почти не-екзистенциално.
Така че, и двата свята са постигнали успех в това, което са правили, но и двата свята са се
провалили - защото и двата свята са избрали само половината от човешкия живот.
Моето отношение е това на приемане на човека в неговата тоталност, в неговата цялостност.
И трябва да бъде разбрано, че веднъж след като приемеш тоталността на човека, трябва да
разбереш закона на диалектиката.
Например, цял ден си работил на полето, в градината, изпотил си се. През нощта ще имаш добър
сън. Не мисли, че след като цял ден си работил толкова здраво, не би могъл да заспиш, защото това е
противоположно на работата през целия ден. Това не е противоположно! Тежката работа през деня
те е подготвила да се отпуснеш - нощта ще бъде една дълбока релаксация.
Просяците спят най-добре. Императорите не могат да спят, защото императорът е забравил
диалектиката на живота. Имаш нужда от два крака, за да ходиш, имаш нужда от две ръце, имаш
нужда от две полукълба в мозъка си.
В наши дни вече е приета психологическата истина, че можеш да работиш тежка математическа
работа, защото тя се извършва от една част на ума, а след това може точно толкова дълго да свириш
на музикалния си инструмент. И защото това се прави от друга част на ума, то не е продължителен
труд. Всъщност, когато решаваш математически задачи, музикалната част на ума ти си почива.
Когато работиш здраво с музикалната част, математическата част на ума си почива.
В университетите, в колежите по цял свят, ние сменяме предметите на всеки четиридесет
минути, защото е установено, че след четиридесет минути тази част на мозъка, с която е работено, се
изморява. Просто сменяме темата и изморената част на мозъка започва да си почива.
Когато седиш с мен, напълни чашата си със сок колкото можеш повече. Почувствай тишината
до нейните най-големи дълбини, така че да можеш да се разкрещиш на целия свят.
И няма никакво противоречие - твоето крещене е просто част от диалектичния процес. Твоята

тишина и твоето тичане насам-натам са точно като двете ти ръце, като двата ти крака, като твоите
ден и нощ, като твоята работа и твоята почивка. Не ги разделяй като две неща, които са
противоположни едно на друго - точно поради това разделяне целият свят е страдал.
Изтокът е създал велики гении, но ние все още живеем в ерата на двуколките, теглени от волове,
защото нашите гении просто са медитирали. Тяхната медитация никога не се е превърнала в
действие. Ако те бяха медитирали по няколко часа и бяха използвали своята тишина, мир и
медитативност за научни изследвания, Индия щеше да стане най-богатата страна в света - богата и
във външното, и във вътрешното, и в двете.
По същия начин това е вярно и за Запада - те създадоха велики гении, но всички те бяха заети с
нещата, с обектите.
Те напълно забравиха за себе си. От време на време някой гений се досещал за това, но вече било
твърде късно. Алберт Айнщайн в момента на смъртта си казал своите последни думи - и помнете,
последните думи са най-важните думи, които човек някога е казвал през живота си, защото те са
заключението, есенцията на опита. Неговите последни думи били: „Ако имам друг живот, бих искал
в него да бъда водопроводчик. Не искам да бъда физик. Искам да бъда нещо много простичко -
водопроводчик.“
Един изморен мозък, прегорял мозък ... И какво е било неговото постижение? Хирошима и
Нагасаки. Този човек е бил способен да стане Гаутама Буда, защото той е гледал към звездите и е
достигнал по-далеч, отколкото всеки астроном. Това е същата сила, въпрос е само на посока.
Но защо да се фиксираш? Защо да не си наличен и за двете измерения? Каква е ползата да се
фиксираш? „Аз мога да гледам само навън, не мога да гледам навътре“, или обратното. Човек
единствено трябва да се научи как да се вглежда надълбоко, и после да използва това умение и в
двете измерения. Тогава той може да даде по-добра наука и по-добра технология на света, и в
същото време може да даде по-добри човешки същества, едно по-добро човечество.
И помни, само в ръцете на добро човешко същество по-добрата технология е правилна - в
противен случай, тя е опасна.
Изтокът умира от своята бедност, а Западът умира от своята сила. Те са създали толкова много
сила, че единствено могат да убиват. Те не знаят нищо за живота, защото никога не са се вглеждали
навътре. Изтокът знае всичко за живота, но без храна ти не можеш да медитираш. Когато си гладен и
си затвориш очите, единственото, което можеш да видиш, са хлебчета, които плуват навсякъде
около теб!
Това се е случило в живота на един поет - Хайнрих Хайне. Той се изгубил в джунглата за три
дни, бил гладен и изморен. От страх не можел да спи. Диви животни стояли по върховете на
дърветата през нощта. За три дни той не могъл да срещне нито едно човешко същество, за да го
попита дали се движи в правилната или в грешната посока, дали се движи направо или се движи в
кръг. Три дни изминали така и накрая дошло пълнолуние.
Гладен, изморен, покатерен на едно дърво, той погледнал към пълната луна. Той бил велик поет
и бил изненадан - не можел да повярва. Самият той бил писал толкова много за луната, бил чел
толкова много за луната. Толкова много е писано за луната - толкова много поезия, толкова много
картини, толкова много изкуство се върти около луната. Но Хайнрих Хайне имал откровение - преди
той виждал лицето на любимата си, гледайки луната, но този път видял само парче хляб да лети в
небето. Колкото и да се мъчел, лицето на любимата му не се появявало.
Чудесно е да си диалектичен. И винаги помни да изследваш противоположностите като неща,
които се допълват. Използвай всички противоположности като неща, които се допълват, и твоят
живот ще бъде по-пълен, твоят живот ще бъде цялостен.
За мен това е единственият свят живот - цялостният живот е единственият свят живот.
ГЛАВА 2
В търсене на посоката за промяна - към златното минало или към златното бъдеще?
Най-голямата необходимост на човечеството днес е да осъзнае, че неговото минало го е
предало. Няма смисъл да създаваме едно продължение на миналото - това би било самоубийствено.
Едно ново човечеството е абсолютно и неотложно необходимо.
Новото човечество няма да бъде общество от стария тип, в което хората са само негови части.
Новото човечество ще бъде среща на хора, в която хората са господарите, а обществото е там да им
служи. Това ще бъде изразено в много различни аспекти. В него няма да има толкова много религии,
ще има само религиозно съзнание. То няма да има деспотичен Бог за свой създател, защото това

означава човекът да бъде роб. То ще счита божествеността за своя крайна цел, за качество на
просветлението. Бог ще бъде разпръснат навсякъде, във всичко, във всяко същество.
Човекът за първи път няма да бъде програмиран, ще му бъде помогнато да бъде себе си. Няма да
му бъдат давани идеали, дисциплина и модели. Ще му бъде дадена само една огромна любов към
свободата, така че той да може да жертва всичко - дори собствения си живот, но не и свободата си.
Човекът няма да бъде репресивен. Той ще бъде естествен, без задръжки, ще изразява всичко, което
има. Точно както растенията изразяват себе си в различни цветове, в различни аромати - всеки един
човек ще прави същото.
Новият човек няма да има фалшивата идея, че всички човешки същества са равни. Те не са. Те са
уникални, което е една много по-висша концепция от равенството. Въпреки че новите хора няма да
бъдат равни, ще им бъде дадена равна възможност да развият потенциала си - какъвто и да е той.
Няма да има бракове - любовта ще бъде единственият закон. Децата ще бъдат част от комуната и
само комуната ще решава кой е способен да бъде майка и кой е способен да бъде баща. Това не може
да бъде произволно и случайно. Това ще бъде според нуждите на земята.
Новото човечество ще има екология, според която природата не е нещо, което да бъде победено,
а нещо, което да бъде живяно и обичано. Ние сме част от природата - как може да я победим? Няма
да има раси, хората няма да се делят според своята националност, цвят на кожата или каста. Няма да
има никакви нации, никакви държави. Ще има едно служебно световно правителство и световното
правителство няма да бъде избирано от посредствени гласоподаватели, защото тези хора неизменно
избират някой от тяхната категория.
Ще има напълно различен подход. Точно както сега не позволяваме на никого да гласува преди
да навърши двадесет и една - трябва да бъде възрастен - точно по същия начин, освен ако човекът не
е добре образован и няма поне бакалавърска степен, няма да му се позволява да гласува. И хората ще
гласуват - не за някоя партия, защото няма да има партии, ще бъде безпартийна система - ще
гласуват директно за личности.
Министър на образованието, министър на външните работи, министър на вътрешните работи,
президент - тези хора ще застанат на позициите си според личните си заслуги. Така както хората
няма да могат да гласуват, освен ако не са получили поне бакалавърска степен, така и никой не би
могъл да заема правителствен пост без да е защитил докторска степен по съответната тема. Така
всички, които ще заемат постове, ще бъдат експерти в областта си на работа и изборът ще бъде
направен от образованите, от интелигентните.
Правителството също няма да бъде правителство в стария смисъл на думата. То няма да има
никаква власт, а само задължения. То ще служи на обществото реално, не само на думи.
Животът има толкова много измерения, а политиката доминира над всички тях. Ако същество
от друга планета погледне някой наш вестник, то няма да разбере що за хора живеят на земята - само
политици ли? Или само убийци? Самоубийци? Изнасилвани? Престъпници? Нашите вестници са
пълни само с такива хора и отгоре над всички тях стои политикът.
Всяко творческо измерение от живота ще бъде показвано, а грозните аспекти няма да бъдат
рекламирани. Ако някой е извършил убийство, това ще бъде оповестено, но не за да се каже, че този
човек е престъпник, а за да се обясни как психологията на човека, как самото му възпитание е било
объркано и защо той е трябвало да извърши убийство. На негово място, с такова минало, всеки друг
би извършил същото. Така не се обвинява човекът, а обучението му, миналото му, възпитанието му
- това е напълно научен подход.
Защо един човек става изнасилвач? Защото средата, в която е израснал, е създала енергията той
да стане изнасилвач. Той е искал да стане баптист, но станал изнасилвач! Така че, негативната
страна трябва да бъде показана, но човекът не трябва да бъде обвиняван, защото никое човешко
действие не е равно на цялата му личност. Това действие е една малка част от целия живот.
Вестниците трябва да са пълни с творчество и позитивизъм. Деветдесет процента от един
вестник трябва да насърчава музикантите, поетите, скулпторите, танцьорите, актьорите,
философите и само десет процента от вестника може да са посветени на политиците и негативните
елементи. Негативните елементи трябва да бъдат анализирани така, че човекът да не бъде
обвиняван. На политиците трябва да бъде дадено място чисто информативно - не повече. Ако правят
нещо добро, трябва да се каже, ако не правят нищо добро, също трябва да се каже, но те не бива да
доминират целия ни живот.
Новото човечество ще трябва да промени цялата образователна структура. Тя няма да бъде
амбициозна, няма да създава отчайващо желание във всеки човек да стане влиятелен. Напротив, тя

ще създава творци. Тя ще създава хора, които знаят как да се радват. Нейната основна функция ще
бъде да учи хората на изкуството да живеят, да обичат, да се смеят, ще развива техния капацитет да
пеят, танцуват и рисуват.
Ще има хора, които трябва да бъдат обучени да се занимават с технология и наука, но дори тези
хора, които са обучавани на технологии, наука или медицина, не бива да бъдат държани напълно
неосъзнати за красивата страна на живота. Те не бива да стават роботи, защото каквото правиш, в
това се превръщаш. Ако до безкрайност проучваш обекти, скоро забравяш, че ти самият си субект.
Ти също се превръщаш в обект.
И всеки човек, който влиза в училище, колеж или университет, ще има възможност да посещава
класове, в които да бъде окуражаван да медитира - така медитацията ще може да дойде отвътре,
няма да е наложена отвън. Медитацията не може да се изисква от човека, желанието му да медитира
трябва да дойде отвътре. Неща като медитацията не могат да бъдат наложени насила, в противен
случай възниква негодувание. Но медитацията може да помогне на човек да се освободи от цялото
негодувание, от всички състояния на ревност, омраза и съперничество. Тя може да почисти
вътрешното светилище у човека толкова цялостно, че всеки да порасне, а не само да остарее.
Новият човек е една абсолютна необходимост. Старият човек е мъртъв или умиращ, той не може
да оцелее дълго. И ако ние не можем да създадем ново човешко същество - тогава човечеството ще
изчезне от земята.
За мен бъдещето изглежда мрачно от който и ъгъл човек да го погледне - или бедност и глад,
или налагане на западния модел чрез капитализъм - защото не е ли необходимо хората да станат
материално богати преди да се заинтересуват от вътрешния си свят? Но тежестта на западния
капитализъм вече лежи върху света: атомната бомба, насилието, породено от чувство на
безизходица, механизираната природа на живота на повечето хора, унищожението на горите и
замърсяването на въздуха и морето до степен, че не е ясно дали природата би могла да поддържа
своя крехък баланс. Как би могла планетата да преживее всичко това?
Бъдещето изглежда мрачно, да. Но то винаги е изглеждало такова. Това не е нещо ново. Можеш
да се върнеш колкото искаш назад в историята на човечеството, до първия момент на човешкото
начало, когато Адам и Ева били изгонени от райската градина, и ще откриеш, че бъдещето винаги е
изглеждало мрачно. Просто си помисли за Адам и Ева - как са били изхвърлени от градината на Бог
и вратите са били затръшнати зад гърба им. Как ли е изглеждало бъдещето? Трябва да е изглеждало
доста мрачно. Всичко, което са познавали, им е било отнето. Тяхната сигурност, тяхната
безопасност, техният свят - всичко им е било отнето. Каква надежда за бъдещето са имали те тогава?
Само тъмнина, смърт. Трябва да е било страшно.
И това не е просто една притча - всеки път, когато едно дете се роди, бъдещето изглежда мрачно,
защото отново градината, утробата - сигурната, защитена среда на утробата е отнета и
безпомощното дете е изхвърлено навън. Как мислиш, че се чувства детето? Психоаналитиците
казват, че най-голямата травма е родилната травма и човекът страда от нея през целия си живот.
Думата „травма“ идва от корен, който означава „рана“. Родилната травма е най-голямата рана.
Голяма рядкост е да срещнеш човек с излекувана родилна травма. Тази травма се изцерява само
когато човекът стане просветлен, защото когато човек стане просветлен, той се връща отново във
вечната утроба на Бог. Във всички други случаи раната продължава да боли.
През целия си живот се опитваш да скриеш тази рана, но криейки я не можеш да я накараш да
изчезне. Всяко родено дете, излизайки през родилния канал, сигурно чувства бъдещето като нещо
мрачно. И всяко поколение го е чувствало, защото бъдещето е неясно - затова изглежда мрачно.
Това не е нещо ново, което само съвременният човек чувства - това е нещо толкова древно,
колкото и самият човек. Можеш да провериш в най-древните записи и там във всяка стара свещена
книга винаги пише: „Бъдещето е мрачно.“ А заключението от това е, че миналото е било златно.
Бъдещето е мрачно. Миналото е било добро - Сатя юга, епохата на истината. Бъдещето - Кали юга, е
описвана като епохата на смъртта и тъмнината.
Това отношение се корени някъде дълбоко в ума на всеки човек. То няма нищо общо с времето и
реалността, която те заобикаля. И ти трябва да се откажеш от това песимистично отношение.
Всичко зависи от твоя подход.
Например, в миналото сме можели да продължаваме с войните между великите сили в света,
защото войните са били изключително неефективни, те не са били опасни. Точно затова през
вековете, в рамките на три хиляди години, сме провели пет хиляди войни. Не е имало проблем това
да се прави, било е просто игра. И мъжкият егоистичен ум много е харесвал тази игра, имал е голяма

нужда от нея. Този тип войни биха могли да продължат, ако не се бе появила атомната бомба.
Нейното съществуване означава, че сега инициирането на война би означавало всемирно
самоубийство. Кой е готов да поеме този риск? Никой не може да спечели и всички ще умрат. Ако
никой не може да спечели, тогава какъв е смисълът от войната? Войната има смисъл, ако някой
може да спечели, а друг да бъде победен. Тя става абсурдна, ако никой не може да спечели и двете
страни са унищожени. Поради съществуването на атомната бомба, великите сили не могат да водят
войни една срещу друга. Абсурдно е сега да водиш война. Ако всички ще бъдат унищожени, какъв е
смисълът? Атомната бомба направи войните безсмислени. Когато мисля за атомната бомба, аз
виждам една голяма надежда. Аз изобщо не съм песимист. Аз вярвам, че нещата стават все по-добре
с всеки изминал ден. Ще бъдеш изненадан да го чуеш, но това е толкова просто, ако го разбереш.
Атомната бомба направи войната тотална. Преди бомбата войната беше нещо частично -
няколко човека може да умрат - но сега цялата земя може да умре. Ние имаме толкова бомби, че
можем да убием всеки един човек по няколко хиляди пъти, можем да унищожим хиляди планети
като тази. Тази планета сега е малка в сравнение с нашата деструктивна сила. В сравнение с нашата
разрушителна сила, тази планета е нищо. Сега кой би поел риска и за какво да го поема? Теб няма да
те има, за да се наслаждаваш на своята победа - никой няма да го има.
Третата световна война няма да се случи. И не заради Буда и Христос и техните учения за
ненасилие и любов, не! Тя няма да се случи заради атомната бомба - защото сега смъртта е
абсолютна, самоубийството би било пълно. И не само човекът може да бъде унищожен, но и
птиците, животните, дърветата, целият живот на земята може да бъде унищожен.
Това е единствената възможност войната да бъде напълно отхвърлена. Ние станахме прекалено
ефективни в убиването - сега убиването вече е недопустимо. Мисли по този начин и ще бъдеш
изненадан - по този начин бъдещето вече не изглежда мрачно.
Да, можеш да се раздразниш и да проявиш насилие, защото всичко, на което си се надявал, се е
провалило - ти си успял, но нищо не се е променило. В теб се надига чувство на безизходица. Тогава
можеш да станеш способен на убийство или на самоубийство. Но такива ситуации дават и друга
възможност - можеш да започнеш да мислиш по съвършено нов начин. Възможно е да започнеш да
мислиш, че успехът не може да бъде намерен във външния свят, че успехът трябва да е свързан с
нещо вътрешно, че си тичал в грешната посока. Твоята посока е била грешна - затова си се провалил.
Заради чувството на безизходица, хората стават все по-заинтересовани от медитацията,
молитвата, съзерцанието. Моите наблюдения са, че човек започва да медитира, когато за него
останат само две възможности: самоубийство или трансформация. Когато изглежда, че външният
свят предлага единствено самоубийство и нищо друго, тогава човек се обръща навътре. Само в този
момент, в тази върховна безизходица, човек се обръща навътре. Обръщането навътре не може да се
случи на равнодушен човек. То се случва, когато нещата са наистина напечени и вече няма изход
навън - всички пътища са се оказали фалшиви. Когато се окажеш напълно отчаян от външния свят и
всичките ти пътувания навън, когато всичко екстровертно изглежда безсмислено, само тогава
желанието, копнежът за вътрешното пътешествие се отключва.
Винаги е било така. Само в моментите на крайност, когато животът е в криза, тогава се случва
трансформацията. Водата се изпарява при сто градуса по Целзий - толкова много топлина е
необходима. Когато има толкова много топлина, породена от чувство на безизходица - някои хора
ще станат способни на насилие, други на убийство, а трети на самоубийство, но по-голямата част от
хората ще започнат да се обръщат навътре.
И не индустриализацията и развитието на технологиите са направили от човека машина -
човекът винаги е бил машина. Индустриализацията само направи истината видима. И това е едно
голямо разкритие. Човекът винаги е живял в робство, но робството не е било толкова очевидно, не е
било толкова всепроникващо. Имало е някаква илюзия за свобода.
Механизацията на всичко, което те заобикаля, те кара да осъзнаеш, че и ти не си нищо повече от
една машина. Винаги си бил това! Будите винаги са ти казвали, че живееш несъзнателно, че живееш
като робот, че още не си човешко същество, но твоите илюзии са надделявали. Модерният свят ти е
отнел и последната илюзия и ти е разкрил истината, истината, че си просто една машина -
ефективна, неефективна, но машина.
Трябвало е да стане така, защото само когато си заобиколен от машини, би могъл да забележиш
своето собствено машиноподобно съществуване. В миналото винаги си живял с дърветата и
животните, и това винаги ти е давало погрешната идея, че имаш свобода.
Свободата съществува само когато си напълно съзнателен. Само един буда е свободен.

Свободата е в състоянието на буда - никой друг не е свободен, никой друг не може да бъде свободен.
Но хората може да вярват, че са свободни и това е много успокоителна илюзия. Модерният свят ти е
отнел тази илюзия. И това е хубаво, защото ще се породи едно огромно желание за свобода, един
огромен копнеж да се постигне нещо отвъд машината.
Например, компютърът доказа, че колкото и да е ефективен умът ти, не умът е това, което те
прави истински човек, защото този тип работа може да бъде извършена по-добре от компютър. Това
ще засегне хората, които по един красив начин се занимават с математика, защото тази работа вече
може да бъде вършена от компютър много по-добре. И точно това е работата на компютъра - казват,
че една задача, която би могла да бъде решена от един голям математик за седемдесет години, може
да бъде решена от компютър в рамките на една секунда.
Сега кой е урокът, който трябва да научим? Урокът е, че мозъкът не е нищо друго, освен един
биокомпютър. Без появата на компютъра, никога нямаше да стане ясно, че твоят мозък е компютър.
Днес при наличието на компютъра, хората, които се считаха за големи интелектуалци, математици,
учени, специалисти - всички те са сведени просто до машини. Това не е било възможно преди две
хиляди години - тогава не е било ясно, че умът функционира като машина, че умът не е нищо друго,
освен една машина.
Има само едно нещо, което компютърът не може да направи. Той може да бъде логичен, но не
може да бъде любящ. Той може да бъде рационален, но не може да бъде медитативен.
Един компютър не може да медитира, не може да обича –и в това е надеждата, в това човек все
още може да надскочи машините. Ти можеш да обичаш. Твоята любов ще бъде решителният фактор
в предстоящите дни, не логиката. Компютърът е съвършено логичен, по-логичен от който и да бил
Аристотел. Той е по-голям математик от който и да бил Алберт Айнщайн.
Компютърът ще реши всички проблеми от този тип. Компютърът ще реши всички проблеми,
които отнемаха години на учените. Той може да ги реши за секунда. Рано или късно, науката ще
отиде в ръцете на компютрите и учените ще са необходими само за да оперират с компютрите - за
нищо друго. Компютърът може да прави толкова много неща много по-бързо, много по-ефективно, с
все по-малка и по-малка вероятност за допускане на грешки.
Това е нещо изключително важно. То може много да те изплаши, може да си помислиш, че нищо
не ти остава, че човекът е просто машина ... Но това може да те изпълни и с огромна надежда, защото
сега компютърът разкри, че главата не е истинската реалност на човека.
Сега трябва да потърсим сърцето, защото компютърът няма сърце. Само когато потърсим
сърцето си, когато му позволим да танцува, да пее и да обича, тогава ще бъдем способни да запазим
величието и достойнството на това да бъдем хора. В противен случай, всичко е загубено.
Бъдещето изглежда мрачно за теб, защото виждаш само мрачната страна на феномена. Не си
запознат с неговата светла страна. Аз виждам, че наближава изгревът на зората. Да, нощта е много
мрачна, но бъдещето не е мрачно, изобщо не е.
Всъщност, за пръв път в историята на човечеството, милиони хора ще имат възможност да
станат буди. В миналото е било рядкост някой да стане буда, защото е било много трудно да
осъзнаеш механичността на човека. Изисквала се е голяма интелигентност, за да осъзнаеш, че
човекът е машина. Но сега за това не е необходима никаква интелигентност - това е толкова
очевидно.
И ти казваш: “... унищожението на горите и замърсяването на въздуха и морето до степен, че не
е ясно дали природата би могла да поддържа своя крехък баланс. Как би могла планетата да
преживее всичко това?“ Това е едно от най-красивите неща по отношение на науката и технологията
- те създават проблеми просто, за да ги разрешават. А един проблем може да бъде разрешен, само
когато е създаден - тогава той се превръща в предизвикателство. Сега най-голямото
предизвикателство пред технологиите е как да се поддържа балансът в природата, как да се
поддържа екологичната хармония. Това предизвикателство никога не е съществувало преди - това е
нов проблем.
За пръв път науката среща нов проблем. Живели сме на тази планета милиони годни. Бавно,
бавно сме се развивали и сме ставали все по-големи технологични експерти, но така и не сме
успявали да нарушим природния баланс. Били сме много малка сила на тази планета. Сега за пръв
път нашата енергия е по-голяма от енергията на природата да запази баланса си. Това е голям
феномен. Човекът е станал толкова силен, че може да наруши природния баланс. Но той няма да го
наруши, защото да го наруши, означава да разруши сам себе си.
Той ще открие нови начини, и нови начини вече биват откривани. Начинът да се възстанови

природният баланс не е чрез отричане от технологията. Начинът не е в превръщането ни в хипита,
нито в превръщането ни в последователи на Банди. Не, в никакъв случай. Начинът да се възстанови
балансът, е чрез още по-висока технология, висша технология, още повече технология. Ако
технологията може да разруши баланса, защо да не може да го възстанови? Всичко, което може да
бъде разрушено, може да бъде и създадено.
А сега е почти възможно да пуснем градове да плуват в небето, във въздуха, в големи, огромни
балони! Няма нужда всички да живеят на земята. И ще бъде наистина красиво - градове плуващи в
небето, а зелената земя е отдолу под вас, огромни гори - така, както е било на земята преди да
започнем да ги изсичаме. Земята може да стане отново същата. Може да се връщате на земята на
почивка.
Сега е възможно да пуснем градове да плуват и в океана, и това ще бъде красиво. Сега е
възможно да правим и подземни градове, така че земята, нейната зеленина, нейната красота да не се
разрушават. Може да живеете в добре климатизирани градове под земята. От време на време, за
вашата неделна молитва, може да идвате на земята и после да се връщате обратно. Сега е възможно
човекът да бъде транспортиран и до друга планета. Луната може да е нашата следваща колония.
Луната може да стане място, което да обитаваме.
Начинът не е да се връщаме назад, не е възможно да вървим назад. Сега човекът не може да
живее без електричество и без всички удобства, които технологията е направила достъпни. А няма и
нужда от това - светът би станал толкова жалък. Ти не знаеш как хората са живели в миналото -
винаги гладуващи, винаги болни. Ти си забравил това. В миналото са оцелявали само две от двадесет
родени деца. Животът е бил много грозен.
Без машините в миналото е имало робство. Само благодарение на машините робството е
изчезнало от земята. Колкото повече машини има, толкова повече робството ще изчезва. Конете
стават свободни, ако има повече коли. Воловете стават свободни, ако има повече машини, които да
вършат тяхната работа. Животните отново могат да станат свободни. Свободата не е била възможна
без машините. Ако се откажем от машините, хората отново ще станат роби. Ще ги има отново онези,
които ще започнат да доминират и да насилват. Нали виждате пирамидите? Изглеждат толкова
красиви, но всяка една от тях е била направена по такъв начин, че милиони хора са умрели, докато са
я изграждали. Това е бил единственият начин да построят такива големи структури. Всички красиви
места по света, и крепостите ... Толкова много насилие се е случило - само по този начин е можело да
бъдат направени. Великата китайска стена - милиони хора са умрели докато са я строили. Те са били
насилвани, поколения от хора са били насилвани, само за да бъде построена тази китайска стена.
Сега хората отиват да я видят и напълно са забравили, че тя илюстрира една толкова грозна глава от
историята.
За първи път електричеството и технологиите вършат толкова работа, няма нужда човек да я
върши. Технологията напълно може да освободи човек от работата му и земята за първи път може да
се превърне в място за веселие. Луксът за първи път е възможен. Няма нужда да се връщаме назад.
Ето защо, аз съм против подхода на Ганди към живота, абсолютно съм против. Ако следваме
Ганди, тогава светът отново ще стане грозен, беден, мръсен, болен. Пътят е напред - трябва да
вървим към по-висша технология, която да може да възстанови баланса. Земята наистина може да
стане рай.
Аз съм напълно за науката. Моята визия не е против науката, моята визия включва науката в
себе си. Аз вярвам в един научен свят. И чрез науката една велика религия, една религия по-велика
от всякога, ще се случи на човека, защото само когато човекът е свободен да се забавлява и няма
нужда да работи, в него може да се отключи огромна творческа сила. Хората ще рисуват, ще свирят,
ще танцуват, ще пишат поеми и ще медитират. Цялата им енергия ще е свободна да полети нависоко.
Само една малка част от човечеството е била креативна, защото всички останали хора са били
насилвани да правят маловажни неща, които иначе биха могли да бъдат правени от машини много
по-лесно и без това да причинява страдание на никого. Милиони хора цял живот само работят. Цял
живот се потят и не изпитват никакво вдъхновение. Това е грозно, това не бива да е така.
И сега за първи път е възможно да променим това.
Само помисли! Цялото човечество може да е свободно от затвора на труда - тогава енергията ще
започне да се движи в нови посоки. Хората ще станат пътешественици, откриватели, учени,
музиканти, поети, художници, танцьори, медитиращи. Те ще трябва да станат такива, защото
енергията ще има нужда да се прояви. Милиони хора могат да разцъфтят като буди.
Аз съм силно обнадежден за бъдещето.

Ти казваш: „За мен бъдещето изглежда мрачно от който и ъгъл човек да го погледне.“ Не е
мрачно. Може да бъде мрачно, ако глупостта надделее над интелигентността - тогава то е мрачно.
Ако Ганди спечели, тогава то ще бъде мрачно. Ако глупави политици и диктатори спечелят, тогава
ще е мрачно. Но ако бъда чут и разбран - то няма да е мрачно.
Ти казваш: „... или бедност и глад, или налагане на западния модел чрез капитализъм.“ Аз съм
изцяло за западния модел и изцяло за капитализма, защото капитализмът е единствената естествена
система. Комунизмът е насилствена, натрапена, изкуствена система. Капитализмът е естествен
растеж. Никой не го е налагал върху никого - той се е появил сам. Той е част от човешката еволюция.
Капитализмът не е като комунизма - при комунизма няколко човека се опитват да наложат
определена система на останалите. Капитализмът е израснал от свободата. Капитализмът е
естествено явление и той пасва перфектно на човешкия потенциал. Аз подкрепям изцяло Адам Смит
и съм изцяло против Карл Маркс.
Капитализмът означава ненамеса в частните инициативи. Хората трябва да са свободни да
правят своите си неща, не бива правителството да се бърка в свободата на хората. Най-добро е онова
правителство, което най-малко управлява. Това е капитализмът. Намесата на държавата, национа-
лизирането на индустриите - всичко това е жестоко. Комунизмът може да съществува само при
диктатура. Комунизмът не може да бъде демократичен, социализмът никога не би могъл да бъде
демократичен. Социалистът никога не би могъл да има демократичен ум, защото социализмът или
комунизмът означават да наложиш определена система на хората. Как би могло това да бъде
демократично? Те трябва да бъдат насилствено наложени, цялата държава трябва да бъде
превърната в концентрационен лагер.
Капитализмът няма нужда да бъде налаган отгоре, той е демократичен начин на живот. И
капитализмът е също така психологически по-верен, защото няма двама души, които да са
психологически еднакви. Цялата идея за равенството е погрешна, нечовешка, неправилна, ненаучна.
Няма две човешки същества, които да са еднакви - хората са различни. Те са различни във всяко
едно отношение. Техните таланти, тяхната интелигентност, техните тела, тяхното здраве, тяхната
възраст, тяхната красота, техните качества - всичко е различно. Няма две човешки същества, които
да са равни или да са еднакви.
И това е чудесно! Разнообразието прави живота богат. Разнообразието дава на хората
индивидуалност, уникалност.
Капитализмът означава свобода, той представлява свобода. Аз не съм против равните
възможности за всички - моля, не ме разбирайте погрешно. Равни възможности трябва да са налични
за всички. Но равни възможности за какво? Равни възможности за развитие на неравния ни по-
тенциал, равни възможности да бъдем различни, да бъдем други, равни възможности да бъдем
каквото си поискаме.
Комунизмът разрушава човешката свобода в името на равенството. А равенството никога не
може да бъде управлявано, няма начин за това. Дори в Съветска Русия нямаше равенство - само
класите си смениха имената. Първо имаше пролетариат и буржоа, след това имаше управляващи и
управлявани, а разликите между хората бяха по-дълбоки от всякога. Цялата страна изпадна в
някакво състояние на затъпяване.
Комунизмът прави хората скучни и тъпи, кротки, защото никой не чувства, че има свободата да
бъде себе си - по този начин радостта изчезва от живота. Никой не чувства никакъв ентусиазъм да
работи за другите. Това е неестествено, жестоко. Как може да чувстваш ентусиазъм, ако работиш за
една жестока държава, за една машина, наречена държава? Когато работиш за своите деца, за своята
съпруга, тогава има ентусиазъм. Ако работиш за своята съпруга и искаш тя да има красива къща, да
има малка вила в планината - тогава имаш голям ентусиазъм. Ти би искал твоите деца да бъдат
здрави - имаш голям ентусиазъм за това. Но на кой му пука за държавата? И за какво? Държавата е
една абстракция. Никой не може да обича държавата. Комунизмът, под красивото име равенство,
унищожава най-ценното нещо - свободата. Свободата е най-висшата ценност. Няма нищо по-висше
от свободата, защото чрез свободата всичко останало става възможно.
Аз съм изцяло за капитализма. Капитализмът функционира по напълно различен начин. Той ти
помага да се изразиш, да се реализираш, да разцъфтиш в своята пълнота.
И не казвам, че в капитализма няма грешни неща. Има ги, но капитализмът не е отговорен за
тях. Човешкото невежество е отговорно за тях, човешката неосъзнатост е отговорна за тях. В
капитализма има много грешки - той не е перфектна система. Той е най-добрата от наличните систе-
ми, но не е перфектна система, защото човекът не е перфектен. Той просто отразява човека - с

всички негови илюзии, с всички човешки грешки, с всички човешки глупости, но той ги отразява
съвършено добре.
Комунизмът е едно усилие да се живее само на хляб. Хлябът е необходим, но е необходим само
за да можеш да пееш и свириш, да можеш да се влюбваш, да можеш да рисуваш. Хлябът е
необходим, но само като средство. Комунизмът превърна това средство в цел.
Аз подкрепям идеята светът да следва западния модел, защото този модел означава
модернизация. Забравете думата „запад“. Западният модел означава модернизация - повече
технологии, повече наука и високи технологии, така че да може да спасим тази земя и нейния
деликатен екологичен баланс. Нека светът да се модернизира и тогава бъдещето няма да изглежда
мрачно.
Но най-големият проблем е, че старият начин на мислене е против модернизацията. Старите
традиции са големи препятствия. Състоянието на стария, традиционен ум е такова, че тласка хората
към самоубийство. Те мислят, че имат велика култура, велики ценности и велики идеи, а всичко е
прогнило! И поради това гнило минало, те не могат да разберат модерната експлозия на велико
знание, което може да трансформира земята в истински рай.
Тези стари модели трябва да бъдат унищожени.
Хората ме питат, и особено индийците: „Какво правиш, за да помогнеш на Индия да излезе от
беднотията?“ Всъщност, точно това е нещото, което правя. Защото за мен това не е просто да
раздадеш дрехи на бедните хора - това няма да помогне. Решението не е в това да се раздава нещо
или да се прави благотворителност. Решението е в това да се промени техният ум и начин на
мислене. И тогава възниква проблемът - точно те стават най-големите ми противници. Ето как
животът може да бъде парадоксален. Това, което казвам, може да промени съдбата на Изтока, може
да трансформира цялата грозота в нещо красиво. Но хората от Изтока са тези, който най-вече ще са
против мен, защото каквото и да кажа, то ще е против техните модели на мислене, ще е противно на
техните идеи - техните затвърдени от векове идеи. Затова не виждате много индийци тук.
Западният ум веднага чувства дълбока хармоничност с мен. Това е защото винаги подкрепям
модерното, новото. Западният ум може да ме разбере веднага, той чувства голям афинитет към това,
но източният ум просто се чувства разтревожен. В момента, в който източният ум чуе какво казвам,
той се дразни и става антагонистичен, той започва да се защитава.
Изтокът е станал прекалено привързан към ума си и неговият ум е причината за всичките му
проблеми. Той иска да промени тези проблеми, но се е вкопчил в ума. А това не е възможно. Първо
умът трябва да бъде променен, само тогава ще изчезнат и проблемите.
Например, целият Изток страда от потисната сексуалност, огромна потиснатост, но отново и
отново хората от Изтока продължават да твърдят, че имат велики идеи относно целомъдрието,
велики идеи относно характера и морала. И това са идеи, които ги потискат. Това са идеите, които ги
спират да се движат с потока, защото когато сексуалността ти е потисната, тогава и креативността ти
е потисната, защото твоята сексуална енергия е твоята творческа енергия. Сексът е творческа сила.
Човекът, който е потиснал сексуалната си енергия, не е способен да създаде нищо. Той е задънен.
И сега какво да се направи? Ако им кажеш да станат малко по-любящи, малко по-чувствени,
малко по-чувствителни, те веднага се изправят срещу теб и казват: „Тогава защо Буда е казал това,
защо Махавира е казал онова? Ти учиш хората на материализъм!“
Аз просто ви уча на цялостност, тоталност. И нека да ви кажа, че подходът на Буда не е цялостен
- той е частичен. Но аз мога да го разбера, защото ако сте срещу мен сега, когато ви казвам тези неща
двадесет и пет века след Буда, то дали нямаше да сте и срещу него, ако той ви ги беше казал тогава?
Аз разбирам защо не ви е казал за цялостното развитие на човешките същества, защо е трябвало да
остане частичен. Дори това е било твърде много за индийците. Буда е бил прогонен вън от страната,
защото дори това е било твърде много. Ако той бе говорил по начина, по който аз ви говоря сега, вие
веднага бихте го убили. Не е било възможно, климатът не е бил готов, за да ви говори за цялостност.
Аз поемам риска да ви говоря за цялостност и така си създавам ненужни проблеми! Аз също
мога да ви уча на старата, глупава духовност и Индия би била горда с мен, биха ме почитали. Но не
ме интересува дали ще бъда почитан и дали Индия ще се гордее с мен. Интересува ме единствено
как да променя прогнилия ум на тази страна, как да й дам нова визия.
И не се тревожете, че ако повече технология и индустрия бъдат въведени, то това ще разруши
екологията. Не се тревожете. Технологията може да намери начини да преодолее това. Технологията
е единственото средство с потенциал, което човекът може да използва, за да промени външния свят.
Външният свят може да бъде променен напълно. Можем да го доведем дори до по-добър екологичен

баланс, отколкото самата природа, защото начините на природата са много примитивни и
елементарни. А какво всъщност е човекът? Той е най-висшата еволюционна форма на природата.
Ако човекът не може да създаде по-добър баланс, то тогава кой ще го направи? Човекът е
най-високият връх на природата. Чрез човека природата ще може да разреши своите проблеми.
Не мисля, че бъдещето е мрачно. Бъдещето е много обнадеждаващо, много светло. Никога
преди не е било такова, защото за първи път човекът се доближава до момент, в който може да бъде
освободен от цялата си работа. Човекът за първи път може да живее в лукс, а да живееш в лукс озна-
чава да си готов да се насочиш навътре, защото тогава няма външни препятствия. Тогава просто
можеш да се насочиш навътре, ще трябва да се насочиш навътре - пътуването навън е приключило.
Всичко, което би могло да се постигне във външния свят, вече е постигнато, а сега има ново при-
ключение.
Това, което се е случило на Буда, би могло да се случи в бъдеще на цялото човечество. Той е
живял в лукс, бил е син на крал и поради това живеене в лукс, той е станал осъзнат. Тъй като не е
имал проблеми във външния свят, той е можел да се вгледа в себе си, той е можел да намери начини
и средства да влезе навътре. Той се е заинтересувал от въпроса: „Кой съм аз?“. Това, което се е
случило на Буда, може да се случи на цялото човечество, ако цялото човечество стане богато -
богато във външните условия. Да имаш богата външна среда е началото на вътрешното обогатяване.
И аз уча на един подход към религията, който включва науката в нея. Уча на една религиозност,
която е чувствителна, чувствена. Уча на една религиозност, която е земна, която обича тази
прекрасна земя, която не е против земята. Земята трябва да е основата за твоя божествен полет.
ГЛАВА 3
Три подхода към промяната - реформа, революция или бунт
Еволюцията на човека преминава през три етапа: реформа, революция и бунт. Реформата е
най-повърхностният етап - тя само се докосва до повърхността на нещата, тя никога не достига
по-дълбоко от това. Тя не променя нищо, освен фасадата на човека. Променя нещата само формално.
Тя дава на човека етикет, маниери, някакъв вид цивилизованост, но не променя нищо съществено в
неговото същество. Реформата рисува върху хората, полира ги, но дълбоко навътре те си остават
същите. Тя е една илюзия, фикция. Тя придава една порядъчност и прави всички лицемери. Дава
добри маниери, но те са против вътрешната същина на нещата. Същината дори не е била разбрана.
Но за обществото, реформата създава едно спокойствие.
Реформите функционират като лубрикант. Те поддържат случването на статуквото и помагат
нещата да остават същите. Това изглежда парадоксално, защото реформаторът твърди, че той
променя обществото, но всъщност всичко, което прави, е да боядиса обществото в нови цветове.
Така старото общество може да съществува по-лесно в нови цветове, отколкото го е правило някога,
боядисано в старите. Старите цветове са започнали да се износват - реформата е нещо като ремонт.
Къщата пада, подпорните стени падат, основите се клатят, а ти слагаш нови подпори и просто
удължаваш падането на къщата. Реформата обслужва статуквото - тя служи на миналото, не на
бъдещето.
Вторият подход е революцията - тя навлиза малко по-на вътре. Реформата само променя идеите,
тя дори не променя политиките. Революцията отива по-надълбоко и докосва структурите, но само
външните структури, не вътрешните.
Човекът живее в два плана - единият е физическият, другият е духовният. Революцията достига
единствено до физическата структура - икономическата, политическата - те принадлежат на
физическия план. Тя отива по-надълбоко от реформата, тя разрушава много стари неща и създава
много нови неща, но същината, най-дълбоката същина, на човека остава непроменена. Революцията
се занимава с морала, с характера. Реформата се занимава с маниерите, етикета, цивилизоваността, с
промяната на формалното поведение на човека. Революцията променя външните структури, и
наистина ги променя. Тя носи една нова структура, но вътрешната схема остава същата, вътрешното
съзнание остава недокоснато. Революцията създава разделение.
Първият подход - реформата, създава лицемерие. Вторият подход - революцията, създава
шизофрения, тя създава непреодолимо разделение. Човекът се разделя на две същества, а мостът
между тях е разрушен. Затова революционерите отричат съществуването на душата - Маркс и
Енгелс, Ленин, Сталин и Мао, всички те отричат душата. Те трябва да я отрекат, те не могат да я
приемат, защото ако я приемат, тогава цялата им революционна система ще се окаже повърхностна,
тогава ще стане очевидно, че тяхната революция не е цялостна.

Помни, реформаторът не отрича душата. Той я приема, защото тя не му създава проблеми - той
никога не отива толкова надълбоко, че да достигне до тази тема. Ганди приема душата - той е
реформатор. Реформаторите никога не казват „не“ на нищо - те са хора, които отново и отново каз-
ват „да“, те са учтиви хора. Освен ако не стане абсолютно необходимо, те няма да отрекат нищо, те
ще приемат всичко. Но революционерите отричат душата. Те трябва да я отрекат, в противен случай
тяхната революция ще изглежда частична.
Третият подход е бунтът. Бунтът идва от сърцевината. Той променя съзнанието, той е
радикален, той трансмутира, той е алхимичен. Той създава едно ново същество, не само ново тяло,
не само нови дрехи, а ново същество. Ново същество се ражда.
В историята на съзнанието са се появявали три вида мислители: реформаторът, революционерът
и бунтарят. Ману, Мойсей, Ганди - те са реформатори - те са най-повърхностните. Йоан Кръстител,
Маркс, Фройд - те са революционери. А Исус, Буда, Кришнамурти - те са бунтари.
Да разбереш бунта, означава да разбереш сърцевината на религиозността. Религиозността е
бунт, тя е пълната промяна. Религиозността означава да приключиш с миналото, да започнеш
новото, да пуснеш старото напълно. Нищо не трябва да бъде продължавано, защото продължаването
означава старото да бъде държано живо.
Реформата пребоядисва повърхността. Революцията разрушава старата външна структура, но
вътрешната структура остава същата. В постреволюционните комунистически общества, човекът
отвътре е останал същият, никаква промяна не е настъпила, ни най-малка. Хората са останали със
съвсем същото съзнание - същата алчност и амбиция, същия егоистичен ум, същия този ум, който би
могъл да се срещне в Америка или в капиталистическите държави. Но външната структура на
обществото е била променена. Външната структура от закони, държавност, икономика, политика -
това е било променено. И веднага щом полицията, правителствената власт падне, хората се връщат
отново към своите стари навици. Централизираното постреволюционно общество може да бъде
управлявано само със сила.
То не може да бъде демократично, защото да позволиш на хората да бъдат независими, означава
да им позволиш да изявят своята вътрешна същина отново навън в техния живот. А вътрешното
същество на хората си е там - просто те са били спъвани, пречели са им, не са можели да го живеят.
Трябвало е да живеят по начина, по който правителството казва, а не според тяхното собствено
същество.
Затова комунистическите общества са били основно диктатури. И ще останат диктатури, защото
съществува страхът, че ако на човек му се даде свобода, то тогава поради наличието на неговото
съзнание - алчността му, амбицията му и всичко останало, което винаги си е било там - тези неща
отново ще започнат да действат.
Хората ще станат богати и бедни, силни и слаби. Ще започнат да се експлоатират едни други, ще
започнат да се борят едни с други заради амбициите си. Разбира се, хората, които имат власт в тези
общества, все още правят точно това. Хрушчов се хвалеше със своите коли, защото имаше толкова
много коли. Никой друг в Русия не би могъл да си го позволи, а всички искаха да имат кола. Това
беше просто едно насилие, а не истинска революция.
Истинската революция е спонтанна. Тази революция се нарича бунт.
Още няколко разяснения за разликата между тези три думи и ще можете да разберете подхода
ми.
Реформата не изисква много от теб. Тя казва: „Просто направи предната си врата да изглежда
добре.“ Цялата ти къща вътре може да е мръсна. Може да живееш в мръсотия, само не позволявай на
съседите ти да я видят. Но предната врата трябва да е красива, защото твоите съседи не се инте-
ресуват какво представляваш ти отвътре и каква е къщата ти вътре. Те минават отвън и виждат само
външната врата.
Прави каквото искаш, но през задната врата. Така, предната врата става една фасада, витрина,
една демонстрация за съседите. Истинският ти живот се случва при задната врата, а не при предната.
Предната врата просто стои там, изкуствено, никога не влизаш и не излизаш през нея - тя е там
просто, за да бъде видяна от другите.
Вижте си предните врати - всички имате предни врати. Те са така нареченото лице, маска,
личност. Защото това представлява личността - червило, руж и козметика. Но ти не си това - това е
просто грим.
Революцията отива малко по-надълбоко, но само малко. Тя променя гостната ти стая, така че
вече можеш да поканиш гости да седнат в нея. В Индия това се случва много често. В Индия

гостната стая е красива, но не отивайте отвъд нея! Кухните на хората са толкова мръсни и грозни,
техните бани са почти невъзможни. Но никой не го е грижа за банята или за кухнята, грижа се полага
единствено за гостната стая. Това е мястото, където се срещаш с твоите гости.
Това е фалш; това не докосва твоята истинска същност, а само поддържа престижа ти. Ето това
представлява моралът - той е една красива гостна стая. И ако може да си го позволиш, дори би си
окачил картина на Пикасо в гостната си. Зависи какво може да си позволиш.
Тъкмо онзи ден прочетох една кратка история:
Чарли развеждал из града своя приятел от провинцията Джордж. Точно се наслаждавали на
гледката, когато Джордж забелязал: „Кажи, видя ли онова красиво момиче ей там? Тя ни се усмихва.
Познаваш ли я?“
„Да, това е Бети - двадесет долара.“
„А коя е брюнетката с нея? Човече, тя е наистина много нагласена!“
„Долорес - четиридесет долара.“
„О, я виж какво идва насам. Това аз наричам наистина първа класа.“
„Глория - осемдесет долара.“
„Боже мой!“ извикал Джордж. „Няма ли хубави, но почтени момичета в този град?“
„Разбира се, че има“, казал Чарли. „Но не би могъл да си ги позволиш.“
Моралът може да стигне само до там, отвъд това той се спъва и изчезва. Всеки си има цена.
Моралният човек си има цена. Погледни себе си - ако вървиш по улицата и намериш хиляда долара,
вероятно ще се опиташ да намериш техния собственик. Но ако намериш десет хиляди долара, може
би ще се поколебаеш ... дали да потърсиш собственика или да не го търсиш. Ако намериш сто
хиляди долара тогава няма да има никакво колебание - взимаш ги за себе си. Това показва колко
дълбок е твоят морал - хиляда, десет хиляди или сто хиляди - всеки си има цена. Човек може да
жертва само толкова - отвъд това, жертвата става твърде голяма. Моралът не си струва! За
определена цена би предпочел да станеш неморален.
Моралният човек не е напълно морален. Само няколко слоя са морални, зад тях чака
неморалността. Така че, може да докараш всеки морален човек до неморалност много лесно.
Единственият въпрос е да му разбереш цената.
Чувал съм историята за Настрадин Ходжа, който пътувал с една жена във вагон първа класа. Те
били сами. Той се представил и след това казал: „Би ли искала да спиш с мен тази нощ?“ Жената
наистина много се ядосала и отвърнала: „Какво си мислиш? Луд ли си? За каква ме мислиш? Аз не
съм проститутка!“ Настрадин Ходжа казал: „Аз бих ви дал десет хиляди долара.“ Жената започнала
да се усмихва, доближила се до него и хванала ръката му. Тогава Настрадин Ходжа казал: „А какво
ще кажеш за десет долара?“. Тогава жената отново извикала: „Ти за каква ме мислиш!“ Настрадин
Ходжа отговорил: „Знам каква си. Сега просто се пазариш за цената.“
Винаги е въпрос на цена. Десет долара и жената е ядосана. Десет хиляди долара и жената е
склонна. И не й се смей - такава е ситуацията с всеки човек. Моралът не те трансформира. Той отива
по-надълбоко от реформата, той има по-висока цена, но все още в същината си ти си оставаш съ-
щият.
Реформата е частична революция. Революцията е само външна революция. Бунтът е вътрешна
революция. И само когато вътрешното се случи - това е нещо сигурно. В противен случай, на това не
може да се разчита. Реформата ще те направи лицемер, а революцията ще те превърне в шизо-
френик. Само бунтът може да даде пълнота на съществото ти, спонтанност, здраве, цялостност.
Реформата ще те направи порядъчен. Ако те интересува уважението - значи реформата е
достатъчна. Тя ще ти даде една пластмасова личност. Отвън ще започнеш да изглеждаш красиво.
Отвътре ще си прогнил и вонящ, но никой няма да може да усети тази воня - пластмасата ще те пред-
пази. Отвътре ще продължаваш да ставаш все по-мръсен и по-мръсен, но отвън ще запазиш хубавото
си лице.
Революцията ще създаде едно разделение в теб. Тя ще те превърне в светец, но грешникът ще
бъде потиснат. Грешникът не е бил погълнат от светеца - той е бил отрязан от него. Революцията ще
направи от теб две отделни личности - ще създаде два отделни свята в теб. Естественият свят ще
бъде подтиснат, а моралният ще застане върху него. Кучето, което е отгоре - моралната личност - ще
се опита да контролира кучето отдолу - естествената личност. И разбира се, естествената личност е
много силна, защото е естествена. Затова тя ще си отмъсти. През целия ти живот тя ще дебне за
слабите ти места, докато ги намери. Ще разруши морала ти, ще създаде вина и ти ще бъдеш в
постоянен конфликт, защото никой не може да победи естественото.

Твоята подкрепа, интелектуалната ти подкрепа, е за морала, но цялото ти същество подкрепя
естественото. Моралът е в съзнателното, а естественото е в подсъзнателното. Съзнателното е много
малко, а подсъзнателното е девет пъти по- силно, девет пъти по-голямо от съзнателното. Но ти
познаваш само съзнателното, така че в съзнателния ум моралът ще продължи да пее своята песен, а в
подсъзнателното, което е девет пъти по-мощно, всякакви неморалности ще продължат да пускат все
по-дълбоки корени в теб. Това ще те направи светец и грешник - грешникът ще бъде потиснат и ще
чака подходящия момент да се изяви и да си отмъсти.
Ето защо, хората изглеждат толкова тъжни, хората изглеждат толкова безпътни, защото цялата
им енергия се източва по каналите на този конфликт. Там има едно постоянно напрежение. Светецът
е много напрегнат, той винаги се измъчва и се страхува - страхува се от собственото си същество,
което е било отречено. Но отреченият е все още там! Рано или късно, той ще изхвърли моралиста,
егоиста, съзнателния позьор. Ще повали позьора.
Светецът винаги е на ръба на лудостта. Ти знаеш това ... винаги, когато се опитваш да бъдеш
светец, знаеш, че си на ръба. Всяко малко нещо може да те извади извън равновесие и може да
загубиш своята святост. Неврозата се храни в теб, расте в теб и ти си разделен.
Бунтът е вътрешна революция. Бунтът започва „отвътре“, реформата започва „отвън“. Никога
не започвай отвън. Започни от най-вътрешната същина. Започни от самото си същество.
Реформата ще ти каже какво да правиш. Революцията ще ти каже как да станеш по-голям
светец, как да имаш по-добър характер, как да имаш добри качества. Революцията ще сложи една
дебела черупка около теб, една броня, която да те пази от това, което е навън, но и от това, което е
вътре. Една броня от здрава стомана - това е нещото, което наричаме „характер“.
Истинското човешко същество няма характер. Исус не е имал характер и това е бил проблемът,
в противен случай юдеите е нямало да бъдат толкова против него. Той е бил течен, нямал е характер,
нямал е броня. Бил е отворен, уязвим, беззащитен, защото не е бил моралист. Той не е бил светец,
той е бил мъдрец.
Революцията те прави светец. Бунтът те прави мъдрец. Исус е бил мъдрец, Буда е бил мъдрец.
Всичко, което са направили, не е било резултат от техния морал, а от тяхното разбиране; не е дошло
от правила от миналото, които са им били дадени, а от спонтанна осъзнатост.
Бунтът зависи от осъзнатостта, революцията от характера, реформата от формалностите.
Започни, ставайки по-осъзнат, тогава започваш от вътрешността. Нека светлината засияе оттам,
така че цялото ти същество да бъде изпълнено със светлина. Няма начин да тръгнеш отвън.
Единственият начин е да тръгнеш отвътре - точно както семето започва да расте от вътрешността,
пониква от вътрешността и става голямо дърво. Нека и за теб това да бъде твоята вътрешна работа -
като семе, расти.
Реформата е слагане на кръпки, един вид замазване - малко тук, малко там, но основната
структура дори не е докосната. Реформата може да подкрепя революцията или да е против нея - това
зависи от теб. Има два типа реформатори - тези, които подготвят почвата за революция, и тези,
които се опитват да осуетят революцията. Реформата дава едно усещане, че нещата се подобряват,
така че защо е необходимо да се прави революция? Защо да се създават толкова много проблеми?
Реформата дава надежда и хората престават да се бунтуват. Така че, това зависи от теб.
Един човек с правилно разбиране за нещата може да използва реформата. Но ако човек е
несъзнателен, няма да види в реформата средство за постигане на революция - точно обратното,
реформата ще бъде пречка за нея. Такъв е и случаят с революцията. Революцията може да бъде врата
към бунта, но само при наличието на осъзнатост, в противен случай тя се превръща в пречка. Човек
си мисли: „Сега революцията се случи, какъв е смисълът да отиваме по-на- дълбоко? И без това ни
дойде твърде много.“
Така че, реформата може да бъде пречка или да бъде от помощ. Същият е случаят с
революцията. Всичко зависи от твоята осъзнатост, от твоето разбиране - доколко разбираш живота.
Ето защо, нека това да бъде едно от най-основните ти правила в живота и в работата: всичко
напълно зависи от разбирането ти, от това в каква дълбочина разбираш нещата. Дори онова, което
би могло да ти бъде от голяма помощ, може да се превърне в пречка, ако нямаш разбиране. А
понякога, ако имаш разбиране, нещо, което е отровно, би могло да се превърне в лекарство. Всички
лекарства са направени от отрови, но те не убиват хората, а им помагат да останат здрави. В
правилните ръце дори отровата се превръща в лекарство, а в погрешните ръце, дори лекарството
може да се окаже отрова.
Отричането на света и обществото част ли е от бунтарския дух?

Цялото минало е пълно с хора, които са отричали света и обществото. Отричането е станало
част от почти всички религии, станало е основен принцип. Но бунтарят отрича миналото. Той няма
да повтори миналото. Той внася нещо ново в света.
Тези, които отричат света и обществото, са хора, които бягат от действителността. Те всъщност
се отричат от собствените си отговорности, без да разбират, че в момента, в който се отречеш от
отговорностите си, ти се отричаш от свободата. Това е сложното в живота: свободата и отговор-
ността си заминават заедно или остават заедно.
Колкото повече обичаш свободата, толкова повече си готов да поемаш отговорности. Но вън от
света, вън от обществото няма възможност за отговорности. Трябва да се помни, че всичко, което
учим, го учим чрез отговорността.
Миналото е разрушило красотата на отговорността. То е направило отговорността почти
еквивалентна на задължението. Но това не е точно така. Задължението е нещо, което се прави с
неохота, нещо, което е част от твоето духовно робство. Задължения към възрастните, задължения
към децата - това не са отговорности. Важно е да разбереш значението на думата „отговорност“.
Трябва да я разбиеш на две части: “отклик” и “способност” (от англ. response и ability).
Можеш да действаш по два начина - единият е да реагираш, а другият е да откликнеш.
Реакцията идва от твоята обусловеност от миналото - тя е механична. Откликът идва от твоето
присъствие, осъзнатост, съзнание - той не е механичен. А способността да откликваш е един от
най-великите принципи на растежа. Ти не следваш някаква заповед или нареждане, просто следваш
своята осъзнатост. Функционираш като огледало - отразяваш ситуацията и й отговаряш. Не
отговаряш на някакви твои спомени от минали преживявания на сходни ситуации, не повтаряш
своите реакции, а действаш по свеж, нов начин в този конкретен момент. Нито ситуацията е стара,
нито твоят отговор на нея - и двете са нови. Тази способност е едно от качествата на бунтаря.
Отричането на света, бягството в горите и планините, е просто бягство от ученето. В една
пещера в Хималаите няма да имаш никакви отговорности, но помни, че без отговорности не можеш
да растеш. Твоето съзнание ще си остане същото. За да има растеж, е необходимо да се изправиш
лице в лице, да се сблъскаш и да приемеш всички предизвикателства на отговорностите.
Хората, които бягат от действителността, са страхливци, те не са бунтари, въпреки че досега се е
считало, че те са бунтарски духове. Но те не са - те са просто страхливци. Те не са могли да се
справят с живота. Знаели са своите слабости, своята неустойчивост, и са решили, че е по-добре да
избягат. Ако избягаш, никога няма да застанеш лице в лице със своята слабост и неустойчивост,
никога няма да се сблъскаш нито с едно предизвикателство. Но без предизвикателства, как ще
растеш?
Не, бунтарят не може да отрече света и обществото, но със сигурност той отрича много други
неща. Той отрича така наречения морал, който му е наложен от обществото; той отрича така
наречените ценности, които са му били наложени от обществото; той отрича знанието, което му е
било дадено от обществото. Той не отрича обществото като такова, но отрича всичко, което
обществото му е дало. Това е истинското отричане.
Бунтарят живее в обществото, борейки се. Да останеш в тълпата, но да не й се подчиниш, да
бъдеш верен единствено на своето собствено съзнание - това е огромна възможност за растеж. Това
може да извади най-доброто от теб. То ти дава достойнство.
Бунтарят е боец, воин. Но как можеш да бъдеш воин в една пещера в Хималаите? С кого ще се
бориш? Бунтарят остава в обществото, но вече не е част от него - в това се състои неговото отричане
и неговото бунтарство. Той не е инат, той не е от желязо, нито е егоист. Той не отива да се бори
просто така, на сляпо.
Ако открие, че нещо е правилно, той ще му се подчини, но се подчинява на своето собствено
чувство за правилност, а не на нарежданията, които другите му дават. А ако види, че нещо не е
правилно, той не се подчинява, каквото и да му струва това неподчинение. Той може да приеме
разпване, но няма да приеме никакво духовно робство.
Ситуацията на бунтаря е изключително вълнуваща: във всеки един момент, той се сблъсква с
проблеми, защото обществото има едно фиксирано поведение, фиксиран модел и идеали. А
бунтарят не може да се движи с тези фиксирани идеали - той трябва да следва своя все още тих
гласец. Ако сърцето му каже „не“, няма начин, няма сила, която да го накара да каже „да“. Може да
го убиеш, но не може да убиеш бунтарския му дух.
Неговото отричане е много по-велико от отричането на Буда, Махавира и милиони други - те
просто са се отрекли от обществото и са избягали в горите и планините. Това е бил по-лесният

начин, но това е бил един много опасен начин, защото той противоречи на растежа ти.
Бунтарят се отрича от обществото, но остава в него, борейки се всеки следващ момент. По този
начин, той не само че расте, той помага и на обществото да разбере, че има много неща, които не са
правилни, но са били считани за правилни. Има много неща, които са неморални, но са били считани
за морални. Има много неща, които са били считани за много мъдри, но всъщност са точно
обратното.
Например, всички общества в света са оценявали високо женската девственост. Това е един
световно признат идеал, че жената трябва да остане девствена до брака си. Понякога има малка,
тънка преграда от кожа във вагината на жената и ако жената прави любов с някого, тази малка
бариера спира спермата да достигне до яйцеклетката.
Първото нещо, от което се интересува мъжът, е дали тази малка преграда от кожа е там или не.
Ако не е там, значи момичето не е девствено. Понякога язденето на кон, катеренето по дърво или
някой инцидент, могат да разкъсат тази малка преграда, въпреки че момичето продължава да е
девствено.
През Средновековието не е било възможно да намериш съпруг за такова момиче. Затова е имало
доктори, които са правили изкуствени бариери от кожа, така че момичето отново да изглежда
девствено, без значение дали действително е девствено или не. Глупостта няма граници.
Всъщност, девствеността не бива да бъде част от едно наистина разбиращо общество.
Девствеността означава, че жената е незапозната с това, което ще й се случи по време на брака. Едно
по-състрадателно общество би разрешило на момичетата и момчетата да разберат секса преди брака,
за да знаят къде всъщност отиват и дали изобщо искат да вървят натам или не. На една жена трябва
да й бъде позволено да има възможно най-много мъже преди брака и същото се отнася до мъжете. За
да реши кой е най-подходящият партньор за него, единственият начин е човек да има опит с много
партньори, с различни типове хора.
Но невежеството е било толерирано в името на девствеността, в името на морала. Невежеството
не бива да бъде подкрепяно в никакъв случай. Ако по света женените хора са толкова нещастни,
една от основните причини е, че партньорите не са познавали много други мъже и жени преди брака
си. В противен случай, те биха направили своя избор с много повече разбиране за правилния човек,
който им пасва хармонично.
Консултираш се с астролози - сякаш звездите ги интересува за кого ще се ожениш, сякаш
звездите се интересуват от теб! Консултираш се с хироманти, сякаш има линии на ръката ти, които
могат да ти покажат кой е подходящият за теб партньор. Консултираш се с рождената си карта ...
всички тези неща са напълно неуместни. Кога си бил роден и кога жената е била родена, няма нищо
общо с начина, по който ще изживеете живота си. Това е търсене на обяснения. Човекът се опитва да
се успокои, че е направил всичко възможно да намери правилния партньор.
Има само един начин да се намери правилния партньор: позволете на младите момчета и
момичета да се срещат и да имат колкото може повече партньори. Така те ще научат различията
между мъжете, различията между жените. Така ще разберат с кого са коренна противоположност, с
кого просто си приличат и с кого са в страстна хармония. Няма друг начин да се намери правилният
партньор.
Човекът с бунтарски дух трябва да е осъзнат по отношение на всеки идеал, без значение колко е
древен. Той ще откликне на този идеал според своята осъзнатост и разбиране, а не според моделите
на обществото. Това е истинското отричане.
Лао Дзъ е един автентичен бунтар - много по-автентичен от Гаутама Буда и Махавира, защото
той е останал в света и се е сражавал. В света той е живял в съответствие със собствената си
светлина, борил се е, не е избягал. Той станал толкова мъдър, че императорът го поканил за главен
министър. Лао Дзъ просто отказал. Той казал: „Това няма да проработи, защото е невъзможно да
бъдем единодушни по отношение на нещата. Ти живееш според идеалите, които твоите деди са ти
оставили. Аз живея според моята собствена съвест.“ Но императорът настоявал. Той не виждал ни-
какъв проблем.
Още в първия ден в съда докарали крадец. Той бил хванат на местопрестъплението да краде от
най-богатия човек в столицата и си признал за кражбата. Лао Дзъ отсъдил, че както крадецът, така и
богатият човек трябва да лежат шест месеца в затвора. Богатият човек казал: „Какво? Аз бях обран,
аз съм жертвата, а сега ме наказвате? Луд ли сте? Няма прецедент в историята, в който човекът,
чиито пари са били откраднати, да бъде наказан.“
Лао Дзъ отговорил: „Всъщност, аз просто съм много състрадателен. Ти трябва да прекараш

повече време в затвора, отколкото крадеца, защото си обрал парите на целия град. Мислиш ли, че
парите падат от небето? Кой е отговорен за това, че хората са толкова бедни и им се налага да
крадат? Ти си отговорен за това. Това ще бъде моята присъда във всички случаи на кражба - и
двамата ще отиват в затвора. Твоето престъпление е много по-дълбоко. Неговото престъпление е
нищо. Той просто е беден, а ти си отговорен за това. И ако той е взел малко от твоето съкровище,
това не е голямо престъпление. Тези пари принадлежат на много от бедните хора, от които си ги
взел. Ти продължаваш да ставаш все по- богат и по-богат, а хората стават все по-бедни и по-бедни.“
Богаташът си помислил: „Този изглежда луд, напълно луд.“ Тогава настоял: „Искам възможност
да се видя с императора.“ Този човек бил толкова богат, че дори императорът взимал пари на заем от
него. Като споделил с императора какво е станало, той му казал: „Ако не махнеш този човек от съда,
скоро ще бъдеш зад решетките като мен, защото откъде взимаш и ти всичките си богатства? Ако аз
съм престъпник, ти си още по-голям престъпник.“
Императорът видял логиката в ситуацията и казал на Лао Дзъ: „Ти беше прав, че ние трудно
можем да стигнем до едни и същи заключения за нещата. Освободен си от длъжността.
Лао Дзъ бил бунтар. Той живеел в обществото, борел се в обществото. Един бунтарски ум може
да мисли само така, както е мислел той. Неговото поведение не е било реактивно. Ако просто е
реагирал, е щял да ползва книгите по право или прецедентите. Но той е гледал вътре в собственото
си същество, гледал е ситуацията. Защо толкова много хора са бедни? Кой е отговорен за това? Със
сигурност тези, които са станали прекалено богати, са истинските престъпници.
Един бунтар ще изостави всички идеали, морал, религии, философии, ритуали и суеверия на
обществото, но не и самото общество. Той не е страхливец, той е воин. Той трябва да се пребори за
своя път и да направи пътеки за следващите бунтари.
Що се отнася до света ..., а светът и обществото не са едно и също нещо. В миналото, така
наречените религиозни хора са се отричали и от света, и от обществото. Но бунтарят ще се бори
срещу обществото, ще отхвърли неговите идеали и ще обича света - защото светът,
съществуванието - това е нашият същински източник на живот. Да се откажеш от него, означава да
се обявиш против живота. Но всички религии са били против живота, били са настроени негативно
към живота.
Бунтарят трябва да утвърждава живота. Той ще въведе всички онези ценности, които правят
света по-красив, по- обичащ, по-богат. Това е нашият свят - ние сме част от него - как можем да се
отречем от него? Къде може да отидем, като се отречем от него? Светът е в пещерата в Хималаите
точно толкова, колкото и тук, на пазара.
Светът трябва да бъде подкрепян, защото той те подкрепя. Светът трябва да бъде уважаван,
защото той е твоят източник на живот. Сокът, който тече в теб, всички радости и празници, които ти
се случват, идват от самото съществувание. Вместо да бягаш, по-добре се гмурни в него още по-
дълбоко, позволи на своите корени да навлязат още по-дълбоко в източниците на живота, любовта и
смеха. Танцувай и празнувай.
Твоето тържество ще те отведе по-близо до съществуванието, защото съществуванието е в
постоянно тържество. Твоята радост, твоето блаженство, твоята тишина ще донесат тишината на
звездите и небесата; твоят мир със съществуванието ще отвори вратите на всички мистерии, които
се съдържат в него. Няма друг начин да станеш просветлен.
Светът не бива да бъде осъждан, той трябва да бъде уважаван. Бунтарят ще отдаде чест на
съществуванието, той ще има огромно благоговение към живота във всичките му форми - мъже,
жени, дървета, планини, звезди. В каквато и форма да съществува животът, бунтарят ще благоговее
пред него. Това ще бъде неговата благодарност, неговата молитва, неговата религия и революция.
Да бъдеш бунтар е началото на абсолютно нов начин на живот, абсолютно нов стил на живот.
Това е началото на ново човечество, на ново човешко същество.
Бих искал целият свят да бъде бунтарски, защото само в това бунтарство ние ще разцъфтим до
пълния си потенциал и ще освободим благоуханието си. Няма да бъдем потиснати същества,
какъвто е бил човекът векове наред - най-потиснатото животно. Дори птиците са много
по-свободни, много по-естествени, много повече в съзвучие с природата.
Когато слънцето изгрява, то не чука върху всяко дърво, казвайки: „Събуди се, нощта
свърши.“ То не ходи до всяко птиче гнездо, за да съобщи на птиците: „Започнете да пеете, време е за
песни.“ Не, просто със самото изгряване на слънцето, цветята сами започват да се разтварят. И
птиците започват да пеят - и не по някакъв специален ред, спуснат отгоре, а водени от една вътрешна
неизбежност, от радост, от блаженство.

Преди време бях преподавател в един колеж за изучаване на санскрит. Понеже в началото
нямаше свободи места в жилищата за учители, а и аз бях сам, ме настаниха в общежитието на
студентите. Това беше колеж за изучаване на санскрит, който следваше старите традиции: всяка
сутрин студентите трябваше да стават в четири часа, да си вземат душ със студена вода и да са
готови за молитвата в пет часа.
От много години вече аз имах навика да се събуждам сам още по тъмно. Студентите не знаеха,
че аз съм преподавател, защото още не бях започнал да им водя лекции.
Беше грешка, че правителството ме е изпратило в този колеж, защото нямах квалификация да
преподавам санскрит. Отне им шест месеца да оправят грешката. Бюрокрацията се движи по
най-бавния начин, така както светлината се движи по най-бързия начин. Това са две полярни
противоположности: светлината и бюрокрацията.
Така че, аз нямах работа там и студентите нямаха представа, че аз съм преподавател. И така,
вместо да се молят, те ругаеха Бог, ругаеха директора на колежа, оскверняваха целия ритуал в
студените сутрини, взимайки студен душ - това беше абсолютно задължително.
При тази ситуация си казах: „Странно е ... вместо да са в молитвено състояние, те всички правят
точно обратното. Може би тези шест години в колежа ще са им достатъчни - те никога повече няма
да искат да се молят през живота си. Никога повече няма да искат да станат рано сутрин, никога
отново. Тези шест години издевателство ще са им достатъчни.“
Казах на директора: „Не е правилно да правите молитвата задължителна. Молитвата не може да
е задължителна, любовта не може да бъде задължителна.“
Той ми отговори: „Това не е въпрос на задължение. Дори да махна заповедта, че това е
задължително, те пак ще се молят.“
Отвърнах му: „Опитай.“
Той отмени заповедта и никой друг, освен мен, не стана в четири часа сутринта. Тогава отидох и
почуках на вратата на директора. Той самият също спеше - той винаги спеше и не участваше в
утринната молитва. Казах му: „Сега ела и виж. Нито един студент от всичките петстотин души не е
станал и никой не се моли.“
Птиците не пеят по задължение. Кукувицата не кука, защото има президентска заповед за това
или защото има някаква спешна ситуация - тя просто се радва заедно със слънцето, заедно с
дърветата. Съществуванието е едно постоянно празненство. Цветята отварят листенцата си не
защото някой им е заповядал - това не е задължение. Това е отговор - обръщение към слънцето,
уважение, молитва, благодарност.
Бунтарят живее естествено, той откликва естествено, той си е у дома и е в хармония със
съществуванието. Той е екзистенциално същество. Това е правилната дефиниция за бунтаря:
екзистенциално същество. Съществуванието е неговият храм, неговите свещени писания.
Съществуванието е цялата му философия. Той не е екзистенциалист, той е екзистенциален - това е
неговият опит.
Той е в хармония с дърветата, с реките, с планините. Той не се отрича, той не осъжда. Той има
само една голяма чест в сърцето си и благодарност. За мен благодарността е единствената молитва.
ГЛАВА 4
Да разберем какво ни разделя - религията, политиката и суеверията
Ако религиите изчезнат от света, много идиотщини ще изчезнат заедно с тях. Те са против
контрола на раждаемостта, въпреки че знаят съвършено добре, че Исус е единственият син на Бог -
Бог е създал само един единствен син за всички времена. Той вероятно практикува контрол на раж-
даемостта. Иначе, защо ще има само един син? Поне можеше да има и една дъщеря ... Но религиите
са против контрола на раждаемостта, те са против абортите без изобщо да се интересуват, че
създават опасност светът да се пренасели дотолкова, че да се самоубие.
Този вид смърт би бил много жесток, защото няма да дойде мигновено. Когато човек умира от
глад, това отнема месеци мъчение и страдание. Един здрав човек може да живее без храна три
месеца, след това ще умре. Един здрав човек има резерви от енергия в тялото си, които може да се
използват в екстремни ситуации. Но дори на най-бедния човек, на най-болния, ще му отнеме поне
няколко дни или седмици да умре от глад. Тези няколко седмици глад ще са истински ад. Но
религиите искат да има повече деца, защото повече деца означава повече власт - повече
гласоподаватели и повече пушечно месо по време на война.
За двадесет или тридесет години трябва да бъде наложен абсолютен контрол на раждаемостта.

Това не е въпрос на демокрация, защото това е избор между живота и смъртта. Ако целият свят ще
умре, какво ще правиш с твоята демокрация? Демокрацията ще управлява тогава: „за гробовете, на
гробовете, от гробовете“1 - защото хората ще са изчезнали.
Религиите носят със себе си най-различни суеверия, които спъват твоята интелигентност, твоята
визия, твоята способност да създадеш нов човек за този свят.
Едно нещо е сигурно - старият тип човечество ще умре. Ако можем да накараме хората по света
да разберат това, тогава новият човек може да оцелее.
Той ще бъде гражданин на света - няма да има нации. Той ще бъде религиозен, но няма да има
никаква религия. Той ще има научен ум, но няма да бъде разрушителен - цялата му наука ще бъде
посветена на създаването. Той ще бъде почтителен, състрадателен, обичащ, но без да е давал обет за
сексуално въздържание. Това е лунатизъм. Човекът, обрекъл се на сексуално въздържание, е
лунатик.
Новият човек ще спре всички видове експерименти, които увеличават глобалното затопляне,
защото приоритет ще бъде животът, а не експериментите. Новият човек няма да изстрелва ракети,
създаващи дупки, през които смъртоносни лъчи навлизат в атмосферата. Няма да има нужда от това
изобщо. А ако се появи нужда, човекът ще е готов веднага да затвори тези дупки. Веднага щом
ракетата излети, дупката ще бъде затворена.
Това е единственият начин да предотвратим старата история с потопа, който е унищожил
всичко. А този път и Ноевият ковчег няма да помогне, защото потопът няма да спре.
Новият човек няма да носи товари от миналото, ще бъде по-медитативен, по-тих, по-обичащ ...
всички университети вместо да губят времето на хората с повърхностни предмети, ще създават
повече осъзнатост в човешките същества. Но сега футболът е нещо много важно. Това е една от най-
идиотските игри. И милиони хора полудяват, когато има футболен мач.
Имам един приятел, който е преподавател. Той си взима почивка, когато има футболен мач. Ако
не може да отиде на мача, го гледа по телевизията. Аз бях с него един ден, той живее в Амристар.
Телевизорите се появиха първо в Пакистан, защото Пакистан е съюзник на Америка. Телевизорът се
появи в Индия двадесет години по-късно. Но Амристар е само на петнадесет мили от Пакистан, така
че там гледаха пакистански телевизионни канали, докато в останалата част от Индия изобщо
нямаше телевизия.
Аз бях с този приятел и ми беше омръзнало да стоя в стаята, защото гледането на футболен мач
... това е толкова идиотско! Милиони хора полудяват, сякаш нещо много важно се случва. И понеже
отборът, с който той се идентифицираше, загуби играта, той хвърли телевизора си на пода - беше
толкова ядосан.
Казах му: „Ти си пълен идиот! Това го знам от самото начало, но какво престъпление е
извършил горкият телевизор?“ Той отвърна: „Много се ядосах. Това е толкова несправедливо.“ А аз
му казах: „Може да е справедливо или несправедливо, но телевизорът няма нищо общо с това.“
Приятелят ми отговори: “Не е заради телевизора. Бях толкова ядосан, исках да счупя нещо.“
В Калифорнийския университет за една година са направили изследване, за да разберат какво се
случва, когато дават боксов мач. А боксът е най-грозното нещо, с което може да се ангажираш -
хора, които се удрят един друг по носовете. Боксът потвърждава теорията на Чарлс Дарвин: човекът
е произлязъл от животните и все още има животински инстинкти в себе си. Изследването на
Калифорнийския университет е много важно: то показало, че винаги, когато има боксов мач,
престъпността веднага нараства с четиринадесет процента и остава на това ниво поне една седмица.
Четиринадесет процента повече! Хората само като гледат как боксьорите се удрят един друг и
животното в тях също се събужда - повече убийства, повече изнасилвания, повече самоубийства.
Необходими са им седем дни, за да се успокоят отново и да достигнат нормалните нива на
престъпност. А боксът все още не е забранен. Появило се е и ново явление - дори деца извършват
престъпления. Това не се е случвало преди: дванадесет - тринадесетгодишни момчета, които се
опитват да изнасилят момичета, девет-десетгодишни момчета, извършващи убийства,
седем-осемгодишни деца, взимащи наркотици. Сега наркотиците не са проблем само за възрастните
хора, но и за децата.
Но никой не изглежда заинтересован от случващото се. Това може да бъде предотвратено.
1 Бел. пр. “for the graves, of the graves, by the graves“ - перифраза на израза “Government of the people, by the people, for the
people” от реч на Ейбрахам Линкълн

Хората взимат наркотици, защото са до такава степен в страдание и безпокойство, че наркотиците
могат да ги успокоят за няколко часа. Но след това проблемът се връща. Ако медитацията не бъде
въведена във всяко учебно заведение, наркотиците не могат да бъдат спрени. Можете да ги
забраните, но те се движат по нелегални пътища. Човекът трябва да се научи и на някои други
начини да се успокоява и да бъде щастлив, тогава няма да има нужда от всички тези неща.
Ако едно четиринадесетгодишно момче извърши изнасилване, това означава просто, че трябва
да промените отношението си към секса. Момчетата и момичетата трябва да растат заедно в общи
общежития. Трябва да им се позволи да правят любов без задръжки. До определена възраст няма
проблем, защото момичетата не могат да забременеят. Така че, това може да бъде просто игра,
забавна игра, на която могат да се наслаждават. Но изнасилването е престъпление - и вие носите
отговорност за това.
Когато момичетата достигнат възрастта, в която могат да забременеят, е необходимо да има
противозачатъчни хапчета във всяка институция. А сега има хапчета дори и за мъжете. Или
момичето взима хапчето, или момчето. В миналото се случваше така, че не си си взел хапчето и
изведнъж срещаш своя любим. В такива ситуации човек винаги си мисли: „Това няма да се случи
точно на мен ...“ Но сега има и таблетки, които могат да се приемат след секс. Така е по-сигурно.
Нещата трябва да се преподават по научен начин, а не по суеверен начин; тогава има
възможност за бъдеще на човечеството.
Ако предприемем сериозна стъпка срещу опасностите, пред които е изправено човечеството,
има възможност за нов човек, за по-добър човек, по-естествен, по-здрав, по- религиозен в бъдеще ...
един свят без войни, без нации, без религии ... един мирен, любящ свят ... свят в търсене на истината,
блаженството и екстаза.
Но ако тези проблеми не се решат незабавно, бъдещето не е възможно.
***
Нашите проблеми са международни, но търсим решения на национално ниво. Няма нация,
която да може да реши сама тези проблеми. Виждам в това голямо предизвикателство, но и голяма
възможност.
Нациите трябва да се слеят в едно общо световно правителство. Беше направен опит за това от
Обществото на народите (на англ.: League of Nations) преди Втората световна война, но този опит
беше неуспешен. Това си остана просто един клуб за дискусии. Втората световна война унищожи
възможността за Общество на народите. Но необходимостта все още съществуваше, затова
трябваше да бъдат създадени Обединените нации. Организацията на обединените нации е точно
толкова голям провал, колкото и Обществото на народите. Организацията на обединените нации
също е един клуб за дискусии, защото няма никаква власт. Тя не може да осъществи нищо, тя е
просто един формален клуб.
Бих искал да има едно световно правителство. Всички нации трябва да предадат армиите и
оръжията си на световното правителство. Разбира се, ако има световно правителство, няма да са
необходими нито армии, нито оръжия. С кого ще водиш война? Да намериш най-близкия съсед сред
планетите наоколо, за да водиш някакъв вид война, изглежда почти невъзможно.
Нациите са нещо твърде остаряло, но продължават да съществуват и те са най-големият
проблем. Когато погледнем към света, така както една птица го вижда, у нас се поражда странно
чувство: имаме всичко друго, от което се нуждаем - необходимо е само единно човечество.
Индия има толкова много въглища. В Русия нямат въглища изобщо, но те пък произвеждат
свръх много пшеница. Половината от населението на Индия гладува, то има нужда от пшеница, ясно
е, че не може да яде въглища. Но по времето на Сталин в Съветския съюз в локомотивите горяха
пшеница вместо въглища. Те нямаха въглища, но имаха изобилна реколта. За тях беше лесно да
изгорят пшеницата, но те не разбираха, че всъщност изгарят милиони хора - хората, които умираха,
защото нямаха нищо за ядене.
Проблемите са световни. Решенията също трябва да бъдат търсени на световно ниво. И е
абсолютно ясно, че има неща, които не са необходими на едно място, но на друго те са жизнено
важни. Едно световно правителство означава да се погледне на ситуацията глобално и ресурсите да
отидат там, където е необходимо. Човечеството е едно.
В Етиопия всеки ден умираха по хиляда души, а в Европа и Америка изхвърляха милиарди
долари под формата на храна в океана, просто защото имаха по-добра технология за производство.
Всеки, който би могъл да погледне ситуацията отстрани би казал, че човечеството се е побъркало.
Хиляди хора умират, а планини от масло и други хранителни продукти се изхвърлят в океана!

В Европа и Америка също има милиони хора, които не мога да си позволят достатъчно храна.
Така че, въпросът не е да дадеш храната на някой друг, а да я дадеш на собствените си хора! Но
тогава проблемът става сложен. Ако даваш безплатно храна на милиони хора, тогава другите ще
започнат да питат: „А защо ние пък да плащаме за храната?“ И цените ще започнат да падат. С
падането на цените, фермерите вече няма да бъдат заинтересовани да произвеждат - каква е ползата
да го правят? От страх да не разклатим икономиката, позволяваме милиони хора да умират по
улиците, до- като изхвърляме храна в океана.
И не само това, милиони хора са болни и умират в американските болници от заболявания,
предизвикани от системно преяждане. Не могат да им разрешат да останат в къщи, защото в къщи е
много трудно да се предпази хладилника от набезите на тези хора! Те умират защото ядат твърде
много, а по улиците има хора, които умират, защото няма какво да ядат.
Необходимо е да се погледне на света отвисоко - като на едно цяло. Нашите проблеми са ни
довели до ситуация, в която или ще се самоубием, или ще трябва да трансформираме човека -
неговите стари традиции и модели. Тези модели, тези образователни системи, тези религии, които
човекът е следвал до сега, са довели до настоящата криза. Тази глобална криза е крайният резултат
от всички наши култури, философии и религии. Те са допринесли за това - по странни начини,
защото никой никога не е мислил за цялото, всеки е гледал в своето малко парченце, без да се
притеснява за цялото. Всеки е грабнал определена част от живота, игнорирайки останалите части,
които са неизменно свързани с него. Хората продължават да се държат по начин, който съсипва
цялата земя. И тези, които правят това, го правят скрити зад големи думи: нации, религии, полити-
чески идеологии, комунизъм.
Изглежда, сякаш човекът съществува за всякакъв вид неща от рода на - комунизъм, демокрация,
социализъм, фашизъм. Реалността трябва да е такава, че всичко да съществува за човека и ако върви
против човека, то не бива да съществува изобщо. Цялото минало на човечеството е пълно с глупави
идеологии, за които хората са правили кръстоносни походи, убивали са, изгаряли са живи хора.
Трябва да се откажем от цялата тази лудост.
Така че, първо нациите трябва да си отидат, ако искаме светът да оцелее. Второ - религиите
трябва да си отидат. Едно човечество е достатъчно - няма нужда от Индия, Англия и Германия. И
една религиозност е достатъчна: медитация, истина, любов, автентичност, прямота, която няма
нужда от никакви имена, като хиндуистка, християнска, мохамеданска ... Просто една религиозност,
едно качество, а не нещо организирано.
В момента, в който се появи някаква организация, идва и насилието, защото ще се появят други
организации, които да са в конфликт с първата. Имаме нужда от свят на личности, а не на
организации. Да, хората, които имат сходни чувства, сходни радости, празненства, могат да се
събират заедно. Но не бива да има никакви организации, йерархии и бюрокрация.
Първо нациите, второ религиите, и трето, науката, които ще са изцяло посветени на един
по-добър живот, на повече живот, на повече интелигентност и повече творчество, а не да създават
още войни, не да бъдат разрушителни. Ако тези три неща са възможни, цялото човечество може да
бъде спасено, да не бъде разрушено от своите собствени лидери - религиозни, политически и
социални.
Кризата в определен смисъл е нещо добро, защото ще принуди хората да избират. Искаш да
умреш, или искаш да живееш нов живот? Умри за миналото, пусни всичко, което ти е било оставено
като наследство от миналото, и започни наново - сякаш за първи път слизаш на тази земя. И тогава
започни да работиш с природата не като с враг, а като с приятел - така екологията скоро ще започне
да функционира отново като органично цяло.
Щетите могат да бъдат поправени, не е трудно да направим земята по-зелена. Ако много
дървета са били отсечени, много дървета могат да бъдат посадени. И с помощта на науката те могат
да израстат по-бързо, могат да имат повече листа. На реките може да се изградят прегради, така че,
да не заливат бедни страни като Бангладеш. Тази вода може да се използва за електричество и така
да се помогне на хиляди села да имат светлина през нощта, да имат топлина в студените зими.
Много е просто. Всички проблеми са прости, но цялата беля идва от основата. Тези три неща -
нациите, религиите и науката - ще се опитат да останат, дори на цената на унищожението на целия
свят. Те ще са готови да приемат унищожението на земята, но не и да заявят: „Ние предаваме на
световната организация всички наши оръжия и армии.“
Функционирането на нациите ще се запази само на едно много просто ниво: железопътни
линии, пощенски станции и малко полиция, която да се грижи за вътрешния ред. Но няма нужда от

армии. Милиони хора са ангажирани в армиите и така са безполезни. А те могат да се заемат със
съзидателно творчество, с фермерство, с градинарство. Това са обучени хора, те могат да вършат
неща, които другите хора не могат. Една армия може да направи мост много бързо - тя е обучена да
прави това - тя може да построи повече къщи за хората.
Науката сега е в състояние - ако не е ангажирана с войни и със създаването на повече
боеприпаси - да създаде толкова много храна, че повече хора да могат да живеят щастливо на земята,
отколкото сега. Милиарди и милиарди хора могат да живеят в радост, без глад, без страдание и
болести. Но науката трябва да бъде освободена от лапите на нациите, които насилват своите учени
да създават повече оръжия и разрушителни технологии. Учените функционират почти като
затворници.
Аз искам целият свят да разбере: ако не сте готови да станете едно цяло, подгответе се да
изчезнете от тази планета. Надявам се, че има интелигентни хора, които биха искали да оцелеят,
които искат тази красива планета да стане още по-красива, това човечество да стане още
по-интелигентно. Но, опасявам се, че може би човечеството като цяло дори не знае за опасността,
която наближава с всеки изминал миг.
И накрая, заедно с тези три фундаментални промени, ние се нуждаем от велико уважение към
творците във всяко едно отношение. Трябва да се научим да трансформираме енергиите си така, че
да не бъдат потискани, а да се проявяват чрез нашата любов, смях и радост. Тази планета е повече от
рай, не е необходимо да ходим където и да било. Раят не е нещо, което трябва да бъде постигнато,
той е нещо, което трябва да бъде създадено. Той зависи от нас.
Тази криза дава шанс на смелите хора да се откъснат от миналото и да започнат да живеят по нов
начин - не променен, не свързан с миналото, не по-добър от стария начин, а по абсолютно нов начин;
да намерят начини да се свързват едни с други по новому; да забравят за брака и да започнат да
мислят как да се слеят с живота.
Забрави всички свои вярвания, започни да медитираш в търсене на този, който наистина си,
защото да намериш себе си, означава, че си намерил самата сърцевина на съществуванието. Тя е
безсмъртна и вечна, и тези, които са я открили - тяхното щастие и блаженство са неизразими.
Имаме нужда от повече щастливи хора по света. Ядрените оръжия и разрушителните машини на
войната не могат да работят сами. Те се задействат от човешки същества, зад тях стои човешка ръка.
Ръката, която познава красотата на розовия цвят, не може да пусне бомба над Хирошима. Ръка,
която познава красотата на любовта, не е ръка, която може да държи оръжие, заредено със смърт.
Необходимо е само малко съзерцание и ще разберете за какво ви говоря.
Казвам ви: разпространявайте смеха, разпространявайте любовта, разпространявайте ценности,
които утвърждават живота, отглеждайте повече цветя по целия свят. Всичко, което е красиво -
оценете го, и всичко, което е жестоко - осъдете го. Отнемете тази земя от ръцете на политиците и
свещениците и ще спасите света, ще го превърнете в абсолютно нов феномен с ново човешко
съзнание. И това трябва да бъде направено сега, защото има много малко време. Нашата работа тук е
да научим хората на осъзнатост, на повече бдителност, любов, разбиране, радост и да разпространим
танца и тържеството по целия свят. Мога да обобщя това в едно изречение: Ако направим
човечеството по-щастливо, няма да има никаква трета световна война.
Джовани иска да покара колело, затова решава да отиде при приятеля си Марио и да го попита
дали може да заеме неговото. По пътя той започва да си мисли: „Марио със сигурност ще ми каже да
внимавам с колелото, а аз ще му кажа да не се тревожи. Тогава той ще ми каже, че сестра му ще иска
да го кара, а аз ще му отговоря, че ще го върна навреме. После знам, че Марио ще се изплаши и ще
ми каже, че по това време на годината не се кара колело ...“ Когато Джовани стига до къщата на
Марио, той поглежда нагоре към прозореца му и изкрещява: „Ей, Марио, върви на майната си, и ти,
и твоето колело!“
Хамиш Мак‘Тавиш не е виждал своя стар приятел Гордън Мак‘Ферсън от четиридесет години.
Така че, когато един ден се срещат на улицата, те се отправят към най-близкия клуб, за да го
отпразнуват.
„Ще бъде чудесно да пийнем по едно заедно, след всички тези години“, казва Гордън.
„Да, ще е чудесно“, отвръща му Хамиш. „Но не забравяй, че е твой ред да почерпиш.“
Случва се инцидент на строителната площадка. Сиймъс изтичва към Пади, който лежи върху
купчина чакъл.
„Мъртъв ли си, Пади, след това ужасно падане?“ пита Сиймъс.
„Да, със сигурност съм мъртъв“, отговаря му Пади.

„Ах, по дяволите!“, казва Сиймъс. „Ти си такъв ужасен лъжец. Не знам дали да ти вярвам или
не.“
„Това доказва, че съм прав, идиот такъв“, отвръща Пади. „Ако бях жив, нямаше да ме наричаш
лъжец в очите.“
И една последна история ...
Хамиш Мак‘Тавиш шофира своя стар Форд, когато го спира полицай.
„Извинете, господине, бихте ли духнали тук?“ казва полицаят.
„Разбира се. Какво искате да ви изсвиря - жига или шотландски танц?“, пита Хамиш.
„Не, не!“, отвръща полицаят. „Това показва колко сте пил.“
„О, няма нужда“, отговаря му Хамиш. „Вкъщи си имам такова. Женен съм за него!“
Защо сте толкова много против религиите? Та нали те играят важна роля, защото служат
като морален компас за човешкото поведение?
Аз съм против всички организирани религии, без изключение, поради простата причина, че
истината не може да бъде организирана. Това не е политика, това е любовна връзка между индивида
и съществуванието; това не може да бъде организирано. Няма нужда от свещеници, няма нужда от
теолози, няма нужда от църкви. Не ви ли е достатъчно пълното със звезди небе, за да го оцените и да
му се възхитите, да паднете на колене в молитва на благодарност към съществуванието? Не са ли
достатъчно цветята, дърветата и птиците, планините ... и изгревът, и красивият залез?
Съществуванието ви е обградило с толкова много красота, а вие създавате един малък затвор и го
наричате църква. Мислите ли, че да ходите в църквата е религиозно?
Да слушате проповедта на човек, който все още не е разбрал нищо - той може да е учен, но не е
просветлен. Той говори с цитати, но не може да говори от името на собствения си авторитет - това е
просто загуба на време. Намерете някого, който е открил истината, и просто бъдете с него.
Попивайте неговото присъствие, гледайте в очите му. Почувствайте сърцето му и позволете на
вашето сърце да бие в ритъм с неговото - тогава може би ще усетите вкуса на религията. Но
религията не може да бъде организирана.
Истината не може дори да бъде изразена, какво остава да бъде организирана? Тя е неизразима.
Тези, които са я познали, са говорили за нея, но никога не са можели точно да я изразят. Те говорят
отново и отново с надеждата, че може би ще схванете. Това не е изкуство, което може да бъде пре-
подавано. Това е нещо, което прилича повече на заболяване.
Всички мистици по света от всички епохи са съгласни с едно - истината не може да бъде
принизена до нивото на езика. Всички теолози правят точно обратното. Всички мистици са
съгласни, че няма начин истината да бъде организирана, защото тя е много лично преживяване.
Можете ли да организирате любовта? Любовта дори изисква двама души. Тя е междуличностна. А
религията е нещо напълно лично. Тя не засяга никого другиго, освен самия теб.
Няма нужда да бъдеш част от тълпата, част от католиците, протестантите, християните,
хиндуистите, мохамеданите, будистите. Всички тези тълпи са разрушили възможността човекът да
достигне до истината, защото те дават лъжливата идея, че няма нужда да търсиш: „Исус знае - ти
просто трябва да вярваш в Исус. Буда знае - просто вярвай на Буда. Ти не трябва да правиш нищо.“
Те са направили истината толкова евтина, че целият свят вярва и живее в мрак, живее в хиляда и
една лъжи. Вярата изначално е лъжа. Как можеш да повярваш, че Буда е достигнал до истината? Как
можеш да повярваш, че Исус е достигнал до истината? Дори неговите съвременници не са му
вярвали, а ти живееш двадесет века по-късно! Неговите съвременници са го смятали за досадник. Те
не са се радвали на неговото присъствие, а дори точно обратното - искали са да го унищожат. А ти
казваш, че знаеш, че той е знаел истината? На какво основание?
Твоята вяра е просто една стратегия да се самозаблуждаваш. Ти не искаш да поемеш по трудния
път на търсенето, изследването и намирането. Той е труден, защото ще ти се наложи да се откажеш
от много суеверия и ще трябва да се де-програмираш от много стари модели, които са ти пречили да
научиш истината, да я узнаеш сам. Никоя вяра не може да ти помогне, а всички религии са основани
на вярата - затова те се наричат вярвания, а религиозните хора се наричат вярващи.
Истината е търсене, не е вяра. Тя е проучване, не е вярване. Тя е въпрос, дирене, и ти трябва да
извървиш дълъг път, за да я намериш. За да избегнеш този дълъг път, ти ставаш лековерен. Лесно
ставаш жертва на всеки, който иска да те експлоатира. И естествено, ти се чувстваш уютно сред
тълпата. Има шестстотин милиона католици - чувстваш се уютно, чувстваш, че шестстотин милиона
души не могат да грешат. Ти можеш да сгрешиш, но не и шестстотин милиона души. И всеки един от
тези шестстотин милиона мисли по същия начин. Четиристотин милиона хиндуисти чувстват, че те

са прави, защо иначе четиристотин милиона души ще вярват в това? Същото е с мохамеданите,
будистите и другите религии.
Търсенето на истината е да летиш сам към самия себе си.
Всички тези религии са ви направили частички от тълпите, зависими от тълпите. Те са ви отнели
вашата индивидуалност, вашата свобода, вашата интелигентност. Вместо това, са ви дали фалшиви
вярвания, които не означават нищо.
Аз не съм против никоя конкретна религия. Аз съм против всички религии. Моето мнение е, че
да бъдеш религиозен е лично преживяване. Буда може да е знаел истината, но в момента, в който е
умрял, истината се е изпарила като аромат. Когато цветето умре, какво се случва с аромата му? Той
се слива с всемира.
Чудесно е, че всеки сам трябва да открива истината отново и отново. В противен случай,
истината щеше да бъде нещо много отегчаващо. Тя е приключение и екстаз, и винаги ще остане
приключение, защото не може да бъде купена, заета, открадната, не може да бъде повярвана. Няма
друг начин, освен да я търсиш и да я намериш.
Самото търсене е толкова красиво. Всеки един момент от търсенето е такава радост, защото
всеки момент нещо отпада от твоя живот. Ние сме обградени от лъжи. Но с всяка направена стъпка
някоя маска пада и ти се запознаваш с истинското си лице. И накрая, когато всичко фалшиво е
изчезнало и станеш светлина за самия себе си - това е моментът на религиозността.
Бих искал целият свят да бъде религиозен - не като част от някаква организирана религия, а като
индивидуално търсене, което произлиза от свободата на всеки отделен човек. Тогава ти ще имаш
авторитет. Няма да има значение дали ще кажеш нещо или не, дори твоето мълчание ще бъде
проповед, дори твоите жестове ще имат грация. Тези, които са възприемчиви, веднага ще почувстват
притегателната сила на реализираната личност, магнетичната власт в очите й, нейното присъствие.
Няма нужда да променяш вярата на когото и да било. Това е грозно.
Когато срещнеш човек, който знае - ти просто се влюбваш. Няма разговор, не можеш да
направиш нищо друго.
Без да искаш, нещо те дърпа в нова посока, към ново измерение. Като цяло, аз съм за свободата
на индивида да търси истината. За съжаление, това е причината да съм против организираните
религии. Но това не ме радва, това е просто мръсната работа, която трябва да свърша.
Вие разкритикувахте Декларацията за човешките права на Обединените нации. Вашето
основание е, че макар Декларацията да цели нещо добро, тя е лицемерна и отразява неразбирането
на истинските причини за несправедливостите и нарушаването на човешките свободи. Какво
бихте предложили вие, с което да се гарантира зачитането на човешките права в новото човешко
общество, което предсказвате?
Декларацията за човешките права на Обединените нации показва, че човечеството все още
живее в много видове робство. Иначе не би имало нужда от декларация. Самата нужда от това
показва, че човекът е бил мамен хиляди години. Бил е мамен толкова хитро и лукаво, че ако не се
издигнеш над човечеството, не би могъл да видиш невидимите окови, в които живееш - в какви
вериги, в какви невидими затвори е ограничен всеки човек.
Моята декларация за човешките права съдържа десет фундаментални принципа.
Първият принцип е животът.
Човекът има правото на достойнство, на здраве. Има правото да расте, така че да може да
постигне своето върховно разцъфване. Това върховно разцъфване е негово право. Човекът е роден с
необходимите семена, но обществото не му осигурява почвата, подходящата грижа, атмосферата на
любов. Точно обратното, обществото му дава една отровна атмосфера, пълна с гняв, омраза,
разрушителност, насилие, война. Правото на живот означава да няма повече войни. Това означава
също никой повече да не бъде вкарван в армията насила, да не бъде мобилизиран за война насила.
Всеки трябва да има правото да откаже. Но сега нещата не стоят така. Хиляди хора са били вкарани
в затвора - и то основно млади хора, чувствителни и интелигентни, защото са отказали да отидат на
война. Техният отказ е бил считан за престъпление, а те просто са заявили, че не желаят да убиват
човешки същества!
Човешките същества не са нещо, което можеш да убиеш без да се замислиш. Те са върхът на
всемирната еволюция. Да ги унищожаваш за каквато и да било кауза, е грешно - за религия, за
политика, за социализъм, за фашизъм - няма никакво значение каква е каузата. Човекът е над всички
каузи. Човекът не може да бъде жертван на ничий олтар.
Толкова е странно, че Обединените нации декларират основните човешки права, а в същото

време не казват нищо за хилядите млади хора, които пропиляват живота си по затворите поради
простата причина, че са отказали да унищожават живот. Но това явление има дълбоки корени, които
трябва да бъдат разбрани.
Правото на живот е възможно само при определени условия, които не са налични в момента на
земята. Животните са убивани, птиците са убивани, морските животни са убивани просто заради
спорта. Вие нямате никакво уважение към живота. А животът е един и същ, без значение дали
обитава човешка форма или други форми. Докато човекът не стане осъзнат за насилието, което
упражнява над животните, над птиците, той не може да бъде наистина осъзнат и за своето собствено
право на живот. Ако не уважаваш живота на другите, какво право имаш да искаш същото за себе си?
Хората ходят на лов, убиват животни без причина. Бях гост в двореца на Махараджа Джамнагар.
Той ми показа стотици лъвове, сърни - техните глави. Целият дворец беше пълен с тях и той се
фукаше: „Това са животните, които сам съм убил.“
Попитах го: „Ти изглеждаш добър човек. Каква беше причината да ги убиеш? Какво ти бяха
направили тези животни?
Той ми отговори: „Не е въпросът в това каква е причината и дали са ми направили нещо. Това е
просто спорт, игра.“
Аз казах: „Погледни го от друг ъгъл. Ако някой лъв те беше убил, това щеше ли да ти се струва
игра? Жена ти, децата ти, братята ти - дали някой от тях би казал, че това е било просто една красива
игра? Това би било трагедия! Ако ти убиеш животно, това е игра. Но ако животно убие теб, тогава
това е катастрофа. Този двоен стандарт показва твоята несправедливост и лицемерие.“
Той отвърна: „Никога не бях мислил за това.“
Но по-голямата част от човечеството е месоядно. Те всички ядат други форми на живот. Няма
никакво уважение към живота като такъв. Ако не се създаде атмосфера на уважение към живота,
човекът не може да разбере целта на получаването на основното си право на живот.
На второ място, точно защото Обединените нации декларират, че животът е основно право на
човека, това се използва порочно. Папата, Майка Тереза и други хора от тяхното племе използват
това, за да учат хората против контрола на раждаемостта, против абортите и против противозачатъч-
ните. Човешкият ум е толкова коварен! Засегнат е въпросът за човешките права и те се възползват от
това. Казват, че не можеш да използваш методи за контрол на раждаемостта, защото това било
против живота - нероденото дете имало същото право на живот, каквото и ти. Но трябва да сложим
някаква граница, защото от кой момент нататък се заражда животът?
За мен, противозачатъчните не нарушават човешките права. Всъщност, те подготвят почвата за
тяхното зачитане. Ако земята е пренаселена, милиони хора ще умрат от глад, ще има войни. А
начинът, по който тълпата се разраства, може да доведе до една много нехуманна ситуация. В
Бенгал имаше голям глад, по време на който майки изяждаха труповете на собствените си деца.
Хората продаваха собствените си умиращи деца за по една-две рупии. И мислите ли, че онези, които
ги купуваха, купуваха човешки същества? Не, те купуваха храна. Папата и Майка Тереза би
трябвало да носят отговорността за една такава ситуация.
Противозачатъчните просто не позволяват детето да се оформи в утробата на майката, така че
въпросът за човешките права въобще не стои тук. А науката дори е създала и противозачатъчни за
мъже. Не е задължително жените да взимат таблетки, мъжете могат да го правят. Така детето по
никакъв начин не е оформено. Така че, основното човешко право не е приложимо в този случай. Но
тези религиозни хора - шанкарахарите в Индия, аятолахите в Иран ... по целия свят, всички религии
са против контрола на раждаемостта. А това е единственият начин човечеството да не падне до
нивото на варварството.
Аз напълно подкрепям методите за контрол на раждаемостта. Едно дете следва да бъде признато
за човешко същество след момента на неговото раждане - и дори тогава имам някои резерви. Ако
едно дете е родено сляпо, сакато, глухо, нямо ... и нищо не може да се направи, за да се помогне на
детето ... Само защото животът не бива да бъде разрушаван, това дете ще трябва да страда
седемдесет-осем- десет години заради вашата глупава идея! Защо е необходимо това страдание?
Ако родителите желаят, детето може да бъде приспано завинаги. И няма проблем в това. Само
тялото ще се разгради до първоначалните елементи. Душата ще полети към нечия друга утроба.
Нищо не е унищожено. Ако наистина обичаш детето, няма да искаш то да живее седемдесет години
в нещастие, страдание, болест, старост. Така че, дори едно дете да е вече родено, ако то от
медицинска гледна точка не е способно напълно да се радва на живота, по-добре е тялото да бъде
приспано, а душата да отиде другаде, в по-добро тяло.

Правото на живот е нещо много сложно. Никой няма право да убива друг, дори в името на
религията. Милиони хора са били убити в името на религията, в служба на Бог. Никой не бива да
бъде убиван в името на политиката. Но и това се е случвало. Докато е бил на власт, Йосиф Сталин е
убил милиони хора от своя собствен народ. Адолф Хитлер е убил шест милиона души. Имало е
хиляди войни.
Изглежда, сякаш на тази земя правим само едно нещо - създаваме деца, за да може да има
войници, създаваме деца, защото трябва да водим войни. За да увеличи населението, Мохамед е
казал, че всеки мохамеданин може да се ожени за четири жени и дори повече. Той самият имал девет
жени. А причината за това е войната, разрушаването на живота. Той не се е оженил за тези девет
жени, защото ги е обичал - това е било чиста аритметика. Ако човек има девет жени, значи може да
се сдобие с девет деца за една година. Ако девет жени се омъжат за един мъж - това е добре. Но ако
девет мъже се оженят за една жена, тя може да не успее да роди и едно дете. Мъжете ще объркат
цялата работа! Много е вероятно дори да убият жената. Така изглежда, сякаш човешкото същество
не е нищо друго, освен необходим инструмент за повече унищожение, за повече войни.
Населението трябва да бъде намалено, ако човекът иска да запази достойнството си, честта си,
правото си на живот - не просто да се влачи, а да танцува. Когато казвам, че животът е основно
право, аз имам предвид един живот на песни и танци, живот на радост и щастие.
Втората тема, която искам да засегна, е любовта.
Любовта трябва да бъде приета като едно от основите човешки права, а всички общества са я
унищожили. Те са я унищожили, създавайки брака. Бракът е един фалшив заместител на любовта.
В миналото са женили дори малки деца. Те не са имали никаква идея какво е любовта, какво е
бракът. И защо са женили малки деца? Поради една проста причина: преди да станат младежи,
преди любовта да се зароди в сърцата им, вратите трябва да бъдат затворени. Защото ако любовта
веднъж стане господар на сърцата им, тогава ще стане много трудно ...
Бракът между деца не е хуманен. Жената и мъжът трябва да имат правото да избират партньора
си и да го сменят, когато пожелаят. Държавата няма никакво право да се бърка в това, обществото
също. Това е лична работа между двама души. Интимността на това е нещо свято. Ако двама души
искат да живеят заедно, те нямат нужда от ничие разрешение, нито от свещеник, нито от държавата.
Те имат нужда само от разрешението на сърцата си. В деня, когато почувстват, че е време да се
разделят, пак не им е нужно ничие разрешение. Те могат да се разделят като приятели с красиви
спомени от дните, когато са били влюбени.
Любовта трябва да е единствената причина, поради която мъжът и жената живеят заедно. Не е
необходим никакъв друг ритуал.
Единственият проблем в миналото е бил въпросът с децата - какво би станало с децата; това е
било оправданието за брака. Но има много по-добри алтернативи. Децата не бива да се приемат като
собственост на своите родители. Те принадлежат на цялото човечество. От самото начало, на тях
трябва да им бъде разяснено: „Цялото човечество ще ви пази, то ще бъде вашият подслон. Ние може
да сме заедно с вас, да се грижим за вас. Може и да не сме заедно, но пак ще се грижим за вас. Вие сте
наша кръв, нашите кости, нашите души.“
Всъщност, това притежание на децата от техните родители е едно от най-опасните неща, което
човечеството продължава да прави. Това е коренът на собственичеството. Не може да притежаваш
децата си. Може да ги обичаш, да ги благословиш, но не може да ги притежаваш. Те принадлежат на
цялото човечество. Те идват отвъд. Вие сте били просто канали. Не мислете за себе си като за нещо
повече от това. Каквото можете да направите, направете го.
Всяка комуна, всяко село трябва да се грижи за децата. Веднага щом комуната поеме грижата за
децата, бракът става абсолютно ненужен. А бракът унищожава нашето основно право на любов.
Ако любовта на човек стане свободна, тогава няма да има бели и черни, няма да я има тази
грозна дискриминация, за- щото любовта не познава граници. Може да се влюбиш в черен мъж или
в бял мъж. Любовта не познава религиозни скрупули. Тя познава само ударите на сърцето - познава
ги с абсолютна сигурност. Когато любовта стане свободна, тя ще подготви почвата и за други
основни човешки права.
Всъщност, ако попитате учените, те ще ви кажат, че колкото по-различни са хората, които се
влюбват, толкова по-добре. Тогава те ще дадат по-здраво поколение, по-интелигентни и силни деца.
Ние знаем това и се опитваме да го правим по целия свят, когато става въпрос за животни.
Кръстосването на породи ни е дало много по-добри крави, по-добри коне, по-добри кучета. Но
човекът е странно същество. Знае тайната, но не подобрява сам себе си.

Не бива да има ограничения хиндуистите да се женят само за други хиндуисти, а брамините
само за брамини. Всъщност, правилото трябва да бъде индийците да не се женят за други индийци.
Целият свят е пред теб - намери своята съпруга някъде далеч, отвъд седемте морета, и тогава ще
имаш деца, които са по-красиви, по-здрави, които ще живеят по-дълго, ще са по-интелигентни,
по-гениални. Хората трябва да се научат да си смесват породите. Но това е възможно само ако
бракът изчезне, а на любовта се отдава абсолютно уважение. Сега любовта е осъждана.
Третото основно човешко право ... Има три най-важни неща в живота: животът, любовта и
смъртта. След определена възраст, когато човек е живял достатъчно и не желае повече ненужно да
се влачи, когато утрешният ден ще бъде само едно повторение на предишния и човек е загубил свое-
то любопитство към него, той трябва да има правото да напусне тялото си. Това е негово основно
право. Това си е неговият живот и ако не иска да го продължава, никой не бива да го спира.
Всъщност, всяка болница трябва да има специално отделение, където хората, които искат да умрат,
могат да влязат един месец по-рано. Там те могат да се отпуснат, могат да се насладят на всички
неща, за които са мислили през живота си, но не са успели да опитат - музиката, литературата, ако са
искали да рисуват или да правят скулптури ... А лекарите ще се грижат за тях, за да ги научат как да
се отпускат.
Досега моментът на смъртта е настъпвал по един почти грозен начин. Човекът е бил жертва, но
това е наша грешка. Смъртта може да бъде едно тържество. Само трябва да се научиш как да я
посрещаш - в състояние на спокойствие и мир.
През този един месец приятелите ще могат да посещават човека, който се готви да умре, да се
срещат с него. И всяка болница трябва да има специални условия - повече удобства за тези, които ще
умрат, отколкото за тези, които ще живеят. Позволете им да живеят поне за един месец като
императори, така че да не напуснат живота озлобени; да могат да напуснат живота без оплаквания, а
само с дълбока благодарност.
Между тези три основни права идва и четвъртото: търсенето на истината.
Никой човек не бива да бъде обучаван още от детството си в която и да е религия, философия,
теология, защото така ще разрушиш свободата му да търси. Помогни му да бъде достатъчно силен -
да бъде достатъчно силен да се съмнява, да бъде скептичен относно това, в което всички около него
вярват. Научи го никога да не вярва, а да настоява да знае. И каквото и да му коства, колкото и време
да му отнеме, да тръгне на своето пътешествие сам, защото няма друг начин да открие истината.
А всички други - всички, които мислят, че са християни, юдеи, хиндуисти, мохамедани - всички
те са просто вярващи. Те не знаят. Вярата е чиста отрова. Знаенето води до разцъфване. Търсенето на
истината ... не бива да учиш никого какво е истината, защото истината не може да се преподава.
Може да подкрепиш човека сам да проучва. Проучването е трудна работа, а вярването е евтино. Но
истината не е евтина - тя е най-ценното нещо в света. Не можеш да я получиш от другите, трябва да
я намериш сам.
А най-чудното нещо е, че в момента, в който вземеш решение: „Няма да бъда жертва на никакви
вярвания“, ти вече си изминал половината път към истината. Ако твоята решителност е абсолютна,
няма нужда да търсиш истината, тя сама ще дойде при теб. Само трябва да бъдеш достатъчно
притихнал, за да я получиш. Трябва да станеш домакин, така че истината да влезе като гост в
сърцето ти.
Сега целият свят живее във вярвания. Затова няма блясък в очите, няма грация в жестовете на
хората, няма сила, няма авторитет в техните думи. Вярата е лъжа - тя създава пясъчни кули. Един лек
полъх на вятъра, и твоята велика кула ще бъде разрушена.
Истината е вечна и да я намериш означава, че ти също се превръщаш в част от вечността.
Пето: за да се намери истината, цялата образователна система - от детските градини до
университетите - ще трябва да създаде подходящи условия за медитация. Медитацията не
принадлежи на никоя религия и медитацията не е вярване. Тя е чиста наука за вътрешното. Да се
научиш да бъдеш тих, наблюдателен, да бъдеш свидетел, да се научиш, че ти не си умът, а нещо
отвъд него - съзнанието. Това ще ти помогне да получиш истината. Някои хора са нарекли истината
„бог“, а други са я нарекли „нирвана“. Различните хора са й давали различни имена, но тя е една
безименна тишина, безметежност, мир. Този мир е толкова дълбок, че ти изчезваш. В момента, в
който изчезнеш, ти си влязъл в храма на божественото.
Но хората губят почти една трета от живота си в училища, колежи, университети, без да знаят
нищо за тишината, без да знаят нищо за отпускането, без да знаят нищо за себе си.
Те имат знание за целия свят - странно е, че са забравили само себе си. Но изглежда, че има

някаква причина за това... В Индия има една древна история. Десет слепи мъже трябвало да пресекат
една река. Реката била много буйна, така че докато я пресичали, те се държали за ръце. Като
достигнали до другия бряг, някой предложил: „Хайде да се преброим.
Течението беше толкова силно, а ние не виждаме - реката може да е отнесла някого.“
И така, те почнали да броят, но винаги стигали до девет. Всички опитали, но все стигали до
девет. Един човек, който стоял на брега на реката и ги гледал, започнал да се смее - било толкова
забавно! А десетте слепи мъже седели и плачели, защото мислили, че са изгубили един от своите
приятели. Човекът дошъл при тях и ги попитал: „Какъв е проблемът?“ Те обяснили ситуацията и той
им рекъл: „Стройте се в една линия. Аз ще ударя първия от вас и той ще каже „едно“. Вторият ще
каже „две“, защото ще го ударя два пъти. Третият от вас ще ударя три пъти и той ще каже „три“...
И така, той открил десетия изгубен слепец. Те му благодарили, докоснали краката му в знак на
почит и му казали: „За нас ти си бог. Ние мислихме, че сме изгубили един от приятелите си. Но
молим те, кажи ни как стана така ... ние също броихме. Всички ние опитахме и десетият човек все не
излизаше. Как така изведнъж се появи?“ Мъжът им отговорил: „Това е една древна мистерия, която
няма да разберете. Просто продължете своя път.“
Каква е древната мистерия ли? Човек е склонен да забравя себе си. Всъщност, човек изживява
целия си живот без да се сети за себе си. Вижда всеки друг, знае всеки друг, но забравя за себе си.
Медитацията е един метод, чрез който ще започнеш да броиш от себе си с „едно“. И понеже тя не е
част от никоя религия, няма проблем - тя може да бъде разпространена по целия свят, във всяко
училище, във всеки колеж, във всеки университет. Всеки, който се прибира вкъщи от университета,
ще се прибира в едно дълбоко медитативно състояние, с медитативна аура около себе си. В противен
случай, всичко, което носи, ще е просто боклук. Може да знае география, може да знае къде е
Тимбукту, къде е Константинопол, но няма да знае къде е той самият!
Първото нещо в живота е да разбереш кой си и къде си ти самият. След това всичко в живота ти
започва да се подрежда, започва да се движи в правилната посока.
Шесто: свобода във всички измерения.
Ние дори нямаме свободата на птиците и животните. Няма птица, която да ходи до паспортното
бюро. Във всеки един момент тя може да прелети от Индия до Пакистан без никаква виза. Странно е,
че само човекът остава ограничен в нациите, в държавните граници. Понеже нацията е голяма, си
склонен да забравяш, че си затворник в нея. Не можеш да излезеш от нея, други не могат да влязат в
нея. Тя е един голям затвор. Планетата е покрита с огромни затвори.
Свобода във всички измерения означава, че човекът, където и да е роден, е част от човечеството.
Нациите трябва да се разтворят една в друга, религиите също, защото те всички създават
граници, а понякога това са абсурдни граници.
Бях в град Девас. От двадесет години джайнисткият храм там не е бил отварян. На храма има три
катинара. Единият е от Digambaras, другият е от Svetambaras - две различни джайнистки секти, а
третият катинар е от полицията. Кога- то видях това, попитах: “Какво става тук?“ Просто минавах
оттам и видях трите катинара - големи катинари, по-големи от всички, които сте виждали - и така
разбрах историята.
Има само един джайнистки храм в Девас и това беше този. В града има малко джайнисти и те
нямали пари да направят два храма, затова направили един храм и разделили времето за посещение.
До дванадесет часа на обяд Digambaras можели да ползват храма, а след дванадесет - Svetambaras.
Но те всеки ден се биели.
Разликата между тези две секти не е чак толкова голяма - това е нещо много детинско и глупаво.
Digambaras почитат Махавира със затворени очи, a Svetambaras го почитат с отворени очи. Това е
основната разлика. В случая ставало въпрос за една мраморна статуя ... Статуята можеш да я
направиш или с отворени очи, или със затворени, освен ако не пригодиш някакъв механизъм, нещо,
което да отваря и затваря очите като го натиснеш. Но тогава не съществувала такава технология,
иначе нямало да е трудно. Такива механизми може да видиш в куклите. Една красива кукла - слагаш
я да легне и тя си затваря очите, изправяш я и тя си отваря очите. Нещо такова е можело да бъде
измислено. И всъщност те били измислили нещо - нещо примитивно, но все пак работело.
Когато Svetambaras почитали статуята, която всъщност била направена със затворени очи, те
слагали изкуствени очи отгоре. Залепяли ги. Това е просто, не е някаква технология - не е
необходимо нищо кой знае колко технологично.
Но всеки ден ставал проблем. Точно в дванадесет часа Svetambaras вече чакали. Ако Digambaras
се забавяли дори с една минута, а те го правели нарочно, Svetambaras влизали и залепяли очите

върху статуята. Така започвал боят.
Това се случвало толкова много пъти, че накрая полицията заключила храма и им казала да
отидат в съда и там да си разрешат проблема. Случаят още не е разрешен - как може съдът да реши
дали Махавира е медитирал с отворени или със затворени очи. Всъщност, той е медитирал с прит-
ворени очи.
Родителите не бива да налагат на децата идеи за това какво е животът - нито теологически, нито
философски, нито политически. Детето трябва да стане колкото може по-интелигентно и с
изострено съзнание, така че като порасне, да тръгне да търси. И това е търсене, което продължава
цял живот. Днес хората получават своята религия още при раждането си. А всъщност, ако откриеш
своята религия когато умираш, и тогава дори е рано. Това е толкова безценно съкровище, но е
възможно да го откриеш само ако си свободен - ако имаш свобода на всички нива, във всички
измерения, не само в религията.
Не бива да има нации, нито държавни граници. Не трябва да има религии. Човешкото същество
трябва да бъде възприемано като такова.
Защо е необходимо да се обвързваш с толкова много определения? Сега ти по никакъв начин не
си свободен.
Трябваше да се запиша в колеж. Моите родители искаха да посещавам научен или медицински
колеж. Казах им: „Аз ли ще ходя в колеж или вие?“ Те отговориха: „Ти, разбира се, защо да ходим
ние?“ Отвърнах им: „Тогава оставете на мен да реша.“ Те ми казаха: „Ще оставим на теб да решиш,
но да знаеш, че в такъв случай няма да те подкрепим финансово.“ Моят отговор беше: „Това е ясно.“
След това напуснах къщата без никакви пари.
Пътувах във влака до университета без билет. Трябваше да отида до контрольора във влака и да
му кажа: „Това е положението. Ще ми разрешиш ли да пътувам без билет?“ Той каза: „За пръв път
някой идва да ме пита! Хората се крият, лъжат ме, мамят ме. Разбира се, че ще те взема и до спирката
на университета ще стоя на вратата, за да не те безпокои никой.“
Аз отидох направо при заместник-ректора и му разказах цялата история. Казах му: „Искам да
уча философия, но изглежда нямам свободата дори да избера какво да уча. Затова трябва да ми
дадете всички възможни стипендии, защото няма да получа никаква финансова подкрепа. В
противен случай, ще уча философия и ще гладувам, даже и да умра.“
Той отговори: „Не! Не прави това, защото тогава ще хвърлят вината върху мен. Ще ти дам
всички стипендии.“
Още от детството ние започваме да осакатяваме и режем свободите, опитваме се да моделираме
децата си според нашите желания.
Говорих с един християнски мисионер и той ми каза: „Бог ни е направил по свой образ. „Аз му
отвърнах: „Това е основата на всяко робство. Защо му е на бог да прави човека по свой образ? Кой е
той? Да дава своя собствен образ на човека означава, че го е развалил още от самото начало.“ И това
е, което прави всеки баща.
Основното право на човек е да бъде себе си.
В едно автентично човешко общество, трябва да се позволи на всеки да бъде себе си - ако иска,
да свири на флейта, а не да стане най-богатият човек на света, ако пък иска - само да проси по
улиците. Свободата е толкова ценна ... Може да не си президентът на страната, може да си просто
просяк, който свири на флейта по улиците, но си себе си. В това има такова голямо удовлетворение и
пълнота! И то е възможно само ако знаеш, че не си изпуснал влака.
Седмо: една земя, едно човечество.
Не виждам никаква причина защо трябва да има толкова много нации. Защо трябва да има
толкова линии на картата? И те са само на картата, помни това. Те не са върху земята, нито са върху
небето. А картата е направена от хората. Съществуванието не е създало тази земя на части. Това ми
напомня за един от моите учители. Той беше много любящ човек и имаше свой собствен подход към
преподаването. Той беше по своему бунтар. Един ден той дойде с няколко парчета картон, сложи ги
на масата и каза на всички ни: „Погледнете, това е картата на света, но аз я нарязах на парчета и ги
разбърках. Сега, ако някой се чувства уверен, че може да сложи парчетата на правилното място и да
сглоби картата на света, нека да дойде.“
Един ученик се опита и се провали, втори се опита и също се провали. Аз се приближих до
учителя и учениците, за да видя защо те се проваляха. След като изгледах как пет човека не успяват,
аз бях шестият, който опита. Отидох и обърнах всички парчета картон наобратно. Учителят каза:
„Какво правиш?“ Отговорих му: „Почакай. Ще оправя нещата. Пет човека се провалиха, но аз

открих тайната.“
От другата страна на картона имаше снимка на мъж. Аз подредих снимката, защото беше
по-лесно. От едната страна изображението на мъжа се подреди, а от другата страна цялата карта на
света се подреди. Това беше ключът, който търсих, бях чакал, за да открия някаква подсказка.
Докато другите се опитваха да подредят парчетата от картата, аз за- белязах, че има нещо от другата
им страна.
Учителят каза: „Ти си калпазанин! Надявах се да дойдеш първи, но като не дойде разбрах, че
чакаш, за да откриеш ключа. И ти намери правилния ключ.“
Светът е разделен, защото човекът е разделен. Човекът е разделен, защото светът е разделен.
Просто започни отнякъде. Позволи на цялото човечество да бъде едно и нациите ще изчезнат,
линиите ще изчезнат. Това е нашият свят - едно човечество, една земя, ние можем да я превърнем в
рай. Точно сега няма нужда да описваме ада. Огледайте се - адът е тук. Човекът е в такова нещастие
и страдание, че няма нужда от друг ад.
Но ние можем да променим цялата ситуация. Светът може да стане рай. И тогава няма да има
нужда от друг рай. Раят ще се опразни.
Осмо: всеки индивид е уникален.
Една много хубава дума е била използвана погрешно до такава степен, че е трудно дори да си го
представите, и това е думата „равенство“. Няколко мислители казват, че хората са равни. Моето
уважение към тях. Обединените нации декларират, че равенството е рождено човешко право. Но
никой не обръща внимание, че хората не са равни и никога не са били. Това е абсолютно
не-психологическо.
Всеки човек е уникален. В момента, в който станете равни, вие ставате тълпа, вашата
индивидуалност е била отнета. Ти вече не си себе си, а просто едно зъбче в колелото.
Не уча нито на равенство, нито на неравенство - уча на уникалност. Всеки индивид е уникален и
следва да бъде уважаван в своята уникалност.
Понеже всеки индивид е уникален, правото по рождение следва да бъде такова: всеки има равна
възможност с другите да развива своята уникалност.
Това е толкова прост и очевиден факт. Две хиляди години са минали и не сте успели да
създадете нов Исус. Двадесет и пет века са минали и не сте успели да създадете нов Гаутама Буда. А
продължавате да твърдите, че хората са равни?
Всеки индивид е уникален и всеки следва да бъде уважаван като един отделен свят в самия себе
си. Никой не е нито по-висш, нито по-нисш от останалите. Той е сам. И в неговото усамотение има
красота. Ти вече не си сбирщина, тълпа - ти си себе си.
Девето: световно правителство
Аз съм абсолютно против правителствата. Аз съм за едно единствено правителство за целия
свят. Това означава, че повече няма да има войни. Това означава, че няма да се налага да държим
милиони хора в армиите без никаква полза. Те могат да станат продуктивни, да бъдат полезни. Ако
тези хора се влеят обратно в човечеството, това ще означава край на бедността.
В момента, седемдесет процента от националните приходи на всяка държава отиват в армията, а
останалата част от страната живее с тридесет процента. Ако армиите изчезнат, седемдесет процента
от приходите на всяка страна ще бъдат налични. Не е нужно да има бедност, не е нужно да има ни-
какви просяци.
Тези просяци, тези мизерстващи държави, са наши творения. От една страна, ние създаваме
огромни армии, а от друга убиваме хората чрез глад. А тези армии не правят нищо! Те са просто
професионални убийци, професионални престъпници, обучени престъпници. Ние ги обучаваме как
да убиват. Говорим за хуманност, за цивилизация, а все още седемдесет процента от нашите
приходи отиват за убиване.
Едно световно правителство означава огромна промяна, революция. Цялата земя ще има полза
от това.
И второ, ако има само едно световно правителство, то може да бъде само служебно. Сега
правителствата не са служебни, те имат истинска власт. Президентът на държавата или
министър-председателят на държавата - в едно служебно правителство нещата ще бъдат различни.
Сега, например, имате началник на пощата. Той е служебно лице, без власт. Той има работа,
задължения, но няма власт. Няма нужда от власт. Човекът, който ръководи вашите железници -
каква власт има той? Човекът, който управлява вашата авиокомпания - каква власт има? Той има
служебни задължения.

Ако има само едно правителство, то автоматично ще стане служебно. Сега това е невъзможно,
защото се страхувате от другите правителства: „Създайте силни лидери, подкрепете лидерите.“ Но
ако няма войни, няма нужда от хора с власт - войната е причината да има нужда от власт. И ако
войните не изчезнат от света, и властта няма да изчезне. Те вървят заедно.
Едно служебно световно правителство - така както работят пощенските служби, железниците,
авиолиниите - то ще бъде ефективно без да има власт. Това ще бъде един красив свят, в който не
знаеш кой е президентът ти, кой е министър-председателят - те са твои слуги, служители. Сега те са
твои господари и за да запазят властта си, те трябва да те държат постоянно в страх. Пакистан се
готви да нападне Индия, така че трябва да дадете власт на индийските лидери. Китай ще атакува...
Адолф Хитлер е написал в своята автобиография, че ако искаш да останеш на власт, трябва да
държиш хората винаги в страх. И той е напълно прав. Понякога лудите хора също са прави.
И десето: меритокрация.
Демокрацията се провали.
Ние сме живели при всякакви видове управление - аристокрация, монархия, полиси, а сега
целият свят изглежда се пристрастява към идеята за демокрацията. Но демокрацията не е разрешила
нито един проблем. Тя увеличи проблемите. И точно заради тези проблеми, човек като Карл Маркс е
подкрепил диктатурата на пролетариата. Аз не подкрепям диктатурата на пролетариата, но имам
идея, която отива много отвъд демокрацията.
Демокрацията означава правителство чрез хората, от хората, за хората, но това е само на думи. В
Индия има повече от един милиард души. Как може толкова много хора да имат власт? Те трябва да
делегират властта на някого.
Така че, не хората управляват, а онези, които са избрани от тях. Но какви са мотивите ти за
избор? Как успяваш да направиш избор? И способен ли си да избереш правилните хора? Бил ли си
обучен, образован за демократичния начин на живот? Не, нищо не е било направено.
Невежите маси от хора могат да бъдат експлоатирани много лесно и чрез много незначителни
неща. Например, Никсън загуби изборите срещу Кенеди и основната причина за това беше, че
Кенеди изглеждаше по-добре по телевизията от Никсън.
Когато Никсън разбра това, той се подобри. Преди да дойдат следващите избори, той се научи
как да стои, как да говори, как да се облича. Дори цветът на дрехата ти има значение, когато се
показваш по телевизията. Ако се облечеш в бяло, ще изглеждаш като призрак.
Хората гласуват поради съвсем произволни причини ... Някой говори добре, добър оратор е. Но
това не означава, че от него ще стане добър президент. Някой друг пък прави хубави обувки -
мислите ли, че това ще го направи добър президент?
Това се случило, когато Ейбрахам Линкълн бил избран за президент. В деня, когато той
трябвало да направи своето встъпително обръщение към сената, имало хора, които се чувствали
много засегнати и гневни, защото бащата на Линкълн бил обущар. Когато синът на един обущар
победил великите аристократи, те се почувствали наранени. Един арогантен аристократ не успял да
се сдържи и преди Линкълн да започне да говори, той казал: „Почакайте малко. Помните ли ме?
Понякога вие идвахте с баща ви в нашия дом, защото баща ви правеше обувките на моето семейство.
А вие му помагахте.“ И целият сенат се разсмял. Това бил опит да унижат Линкълн.
Но човек като Ейбрахам Линкълн не може да бъде унижен. Той отговорил: „Много съм ви
благодарен, че ми напомнихте за моя починал баща точно в този момент. Защото моят баща беше
най-добрият обущар в цялата страна, а аз знам, че никога няма да бъда толкова добър президент,
колкото добър беше той в своята професия. Той все още ме превъзхожда.“
Какъв е критерият ви за избор? Как успявате?
Затова считам, че дните на демокрацията са приключили. Необходима е нова система, която да е
базирана на заслугите. Имаме хиляди университети по целия свят. Защо трябва невежите маси да
избират онези, които ще притежават такава огромна власт години наред? А сега властта е толкова
голяма, че те дори могат да унищожат света.
Меритокрацията означава, че само хората, които са образовани в даден област, могат да
гласуват в тази област. Например, само просветните дейци, педагозите в страната биха могли да
избират министъра на образованието. Тогава ще имате възможно най-добрия министър на
образованието. За финансов министър ще трябва да изберете някой, който разбира от финанси,
някой, който разбира сложността на икономиката. Но такъв избор е възможно да направят само
хора, които са обучени в областта на икономиката и финансите - има хиляди такива хора. За всеки
пост, личността, която е избрана, трябва да бъде избрана от експерти.

Здравният министър трябва да бъде избран от всички лекари, хирурзи, медицински експерти,
учени, които работят в областта на медицината. Така ще получим каймака на нашите гении и може
да очакваме този каймак да направи живота на човечеството по-мирен, по-щастлив и по-богат.
Това е, което имам предвид под меритокрация. И веднъж, когато сме избрали всички тези хора,
те ще могат да изберат президента и министър-председателя. Те ще бъдат нашите гении, затова те
ще могат да изберат министър-председател и президент. А за парламента също трябва да направим
степенуване.
Например, само хора, които имат поне университетско образование, биха могли да гласуват за
членове на парламента. Само това, че си навършил двадесет и една години не означава, че си готов
да направиш правилните избори. На двадесет и една ти не знаеш нищо за живота и неговата
сложност. Тези, които избират членовете на парламента, сената или както искате го наречете, би
трябвало да имат поне университетско образование. По този начин можем да създадем едно
образовано, изтънчено, културно правителство.
Преди да бъде създадено световното правителство, всяка нация трябва да е преминала през
определен период от време, в който е била управлявана според принципите на меритокрацията. И
когато вече се радваме на плодовете на меритокрацията, тогава хората ще са способни да разберат,
че ако обединим целия свят чрез едно общо правителство, животът със сигурност може да се
превърне в удоволствие, което си струва да се живее - не да се отрича, а да се празнува.
До момента, каквото и да се е случило, е било случайно. Нашата история до момента е история
на случайностите. Трябва да спрем това. Ние трябва да вземем решение, че бъдещето няма да бъде
нещо случайно. То ще бъде сътворено от нас. А да сътворим нашия свят - това ще бъде най-голя-
мото възможно творение.
ГЛАВА 5
Предложения за промяна - бъдещето от птичи поглед
Старият ум, старите идеологии, старите религии - всички те заедно са довели до
настоящото положение на глобално самоубийство. Само едно ново човешко същество може да
спаси човечеството, планетата и красивия живот на тази планета. Аз уча на бунт, а не на
революция. За мен бунтарството е същината на религиозния човек. Това е духовност в нейната
абсолютна чистота. Бъдещето няма нужда от повече революции. Бъдещето се нуждае от нов
експеримент, който все още не е бил изпробван. Въпреки че от хиляди години насам има бунтари,
те са оставали сами, били са единици. Може би моментът не е бил узрял за тях, времето тогава не
е било подходящо ... Но ако не побързате сега, времето напълно ще изтече. Или човекът напълно
ще изчезне, или ново човешко същество с нова визия ще се появи на земята. Това същество ще бъде
бунтарят.
Пет измерения на образованието
Образованието, което доминираше в миналото, е много незадоволително, непълно и
повърхностно. То създава само хора, които могат да си изкарват прехраната, но не дава никаква
представа за това какво всъщност представлява животът. То не е само непълно, а е и вредно, защото
е основано на съревнованието.
Всеки вид съревнование е насилствено в основата си и създава хора, които не са любящи.
Всички техни усилия са насочени към постиженията - да постигнат име, слава, най- различни
амбиции. Очевидно е, че те трябва да се борят и да бъдат в конфликт за тези неща. Това разрушава
радостта им и способността им да бъдат доброжелателни. Сякаш всеки се бори срещу целия свят.
Образованието до сега е било ориентирано към целта. Не е важно какво учиш - важен е
единствено изпитът, които ще дойде след една или две години. Това прави бъдещето важно -
бъдещето става по-важно от настоящето. Този вид образование жертва настоящето заради
бъдещето. И това се превръща в начин на живот. Ти постоянно жертваш настоящия момент за нещо,
което не съществува. Това създава огромна празнота в живота.
Моята визия е за образование, което се състои от пет измерения. Преди да разясня тези пет
измерения, искам да направя няколко уточнения. Първото е, че в този вид образование не бива да
има никакви изпити, а ежедневно, ежечасово наблюдение от страна на учителите. Това, което
учителите са отбелязали през годината, ще определи дали ще продължиш в следващия клас или ще
останеш още малко в същия. Никой не се проваля, никой не успява – просто някои ученици са
по-бързи, а други са малко по-мързеливи. Идеята за провал създава дълбоко чувство за малоценност.
Идеята за успех също създава вид заболяване - чувството на превъзходство.

Никой не е низш и никой не е висш. Всеки просто е себе си - той е несравним. Така че, няма
място за изпити. Това ще промени цялата перспектива от бъдещето към настоящето. Това, което
правиш в настоящия момент, е от значение, а не пет въпроса след две години. Всяко едно от
хилядите неща, през които ще преминеш през тези две години, ще бъде от значение. Така
образованието няма да бъде ориентирано към изпитите.
Учителят е бил от огромно значение в миналото, защото той е знаел, че е преминал през
всичките си изпити и е събрал знание. Но сега ситуацията се е променила. И това е един от
проблемите - това, че ситуациите се променят, но начините, по които откликваме на тези нови
ситуации, си остават старите. Сега експлозията на знанието е толкова голяма, толкова огромна,
толкова бърза, че не може да напишеш голяма книга върху някой научен въпрос, защото докато я
напишеш, тя вече ще е остаряла - нови факти, нови открития ще са я направили неадекватна. Сега
науката трябва да се уповава на статии, на периодични издания, а не на книги.
Учителят се е образовал тридесет години по-рано. За тридесет години всичко се е променило, а
той продължава да повтаря това, което са го учили. Той не е адекватен и прави своите ученици
неадекватни. Затова в моята визия няма място за стария тип учител. Вместо учители, ще има
съветици и разликата трябва да бъде разбрана: съветникът ще ти каже къде в библиотеката да
намериш най-актуалната информация по темата. Преподаването не трябва да се прави по стария
начин, защото телевизията може да го направи много по-добре, чрез нея може да се представи
най-актуалната информация без никакви проблеми. Учителят трябва да достигне до твоите уши.
Телевизията директно достига до очите ти. Така влиянието е много по-силно, защото чрез очите се
възприемат осемдесет процента от житейските ти ситуации. Очите са най-живото ти сетиво. Ако
видиш нещо, няма нужда да го запаметяваш. Но ако само слушаш нещо, ще трябва да го запомниш.
Почти деветдесет и осем процента от образованието може да бъде преподавано чрез
телевизията, а на въпросите на учениците биха могли да отговарят компютри. Учителят може да
бъде само съветник, който да ти посочи правилния канал, да ти покаже как да използваш
компютъра, как да откриеш най-актуалната книга. Неговата функция ще бъде напълно различна.
Той няма да ти съобщава знанието, а ще те информира за наличието на най-модерното, най-актуално
знание. Той е само съветник.
Имайки предвид тези забележки, аз разделям образованието на пет измерения.
Първото измерение е информативното - историята, географията и много други предмети, които
могат да бъдат преподавани чрез телевизията.
Второто измерение са науките. Те също могат да бъдат преподавани чрез телевизията и
компютрите, но понеже са по-сложни, за тях ще е много по-необходима намесата на съветник.
В първото измерение са включени и езиците. Всеки човек на тази земя е необходимо да знае
поне два езика - майчиния език и английски като международно средство за комуникация. Езиците
също могат да бъдат преподавани много по-точно чрез телевизията - акцентът, граматиката, всичко
това може да бъде преподавано много по-точно така, отколкото чрез учители.
Можем да създадем братска атмосфера на този свят, за- щото езиците свързват и разделят
хората. В момента няма международен език. Това се дължи на нашите предразсъдъци. Английският
е напълно подходящ за международен език, защото е най-широко разпространен, въпреки че не е
езикът, на който говорят най-много хора.
Най-много хора говорят испански, но тези хора са концентрирани на едно място, не са
разпръснати по целия свят. На второ място се нарежда китайският език, но хората, които го говорят,
са още по-концентрирани на едно място - само в Китай. Да, повече хора говорят тези езици, но тук не
е толкова важен броят, а разпространението.
Английският е най-широко разпространеният език и хората трябва да се откажат от своите
предразсъдъци и да погледнат реалността. Направени са много опити за създаване на изкуствени
езици заради съществуващите предразсъдъци. Защото испаноговорящите биха могли да кажат, че
понеже най-много хора говорят испански, техният език трябва да стане международен. Затова, за да
се избегнат такива спорове, бяха създадени езици като есперанто. Но никой от изкуствените езици
не можа да проработи. Има няколко неща, които се развиват - те не могат да бъдат създадени. Езикът
е нещо, което се развива в продължение на хиляди години. Есперанто изглежда толкова изкуствен,
затова и се провали като опит.
Но е абсолютно необходимо човек да говори два езика. Първият трябва да е майчиният, защото
има чувства и техните нюанси, които могат да бъдат изразени само на майчиния език.
Един от моите професори - С. К. Саксена, бе пътешественик, който преподаваше философия в

много страни. Той казваше, че на чужд език човек може да каже всичко, освен когато става въпрос за
караница или за любов - тогава, ако не използва майчиния си език, той не е истински и откровен по
отношение на своите чувства. Затова заради твоите чувства и заради твоята прямота е необходим
майчиният език. Това е езикът, който поемаш заедно с майчиното мляко - той става част от кръвта
ти, от костите ти и от костния ти мозък. Но това не е достатъчно. Това създава малки групи от хора,
а другите отчуждава.
Един международен език е абсолютно необходим като основа за един свят, за едно човечество.
Затова за всеки човек ще е необходимо да знае поне два езика. Това е част от първото измерение на
образованието.
Второто измерение засяга изследването на научните дисциплини и то е много важно, защото
науката е половината реалност - външната реалност.
Третото измерение на образованието е това, което напълно отсъства от днешното образование -
изкуството да живееш. Хората си мислят, че знаят какво е любов. Те не знаят ..., и докато го
разберат, вече е станало твърде късно. Необходимо е да се помогне на всяко дете да трансформира
гнева, омразата, ревността в любов.
Важна част от третото измерение на образованието трябва да бъде чувството за хумор. Нашето
днешно, така наречено образование, прави хората сериозни и тъжни. Ако една трета от живота ти
бъде пропиляна в университета, където си бил сериозен и тъжен, това състояние се превръща в черта
на характера. Ти забравяш езика на смеха, а човек, който е забравил езика на смеха, е забравил една
съществена част от живота.
Така че, любов, смях и запознаване с живота и неговите чудеса, неговите мистерии ... песента на
птиците по дърветата не бива да остане нечута. Необходимо е да има връзка между дърветата,
цветята и звездите, с твоето сърце. Изгревът и залезът няма да бъдат просто нещо външно, те ще
имат и място вътре в теб. Уважението към живота ще бъде фундаментът на третото измерение на
образованието.
Хората са толкова безразлични към живота. Те все още убиват животни за храна и наричат това
„спорт“. А ако някое животно изяде човек, те наричат това катастрофа! Странно ... в една спортна
игра и на двете страни трябва да бъдат дадени равни възможности. Животните нямат оръжия, а ти
имаш огнестрелни оръжия и стрели. Може би не си се замислял защо са били изобретени стрелите и
огнестрелните оръжия - за да бъде убито животното отдалеч, защото да се доближиш до него е
опасно. Що за спорт е това? Горкото животно е безпомощно пред твоите куршуми ...
Въпросът не е в това, че се убиват животни, а в това, че липсва уважение към живота. Така е,
защото можеш да получиш всичко, от което се нуждаеш, чрез хранителни добавки или други научни
методи. Всички твои нужди могат да бъдат задоволени и не е необходимо да се убиват животни. А и
един човек, който би могъл да убие животно, би могъл да убие и човек без особено затруднение,
каква е разликата?
Трябва да учим на голямо уважение към живота, защото животът е Бог и няма друг Бог освен
самия живот, радостта, смеха и чувството за хумор - накратко казано, усещането за танц.
Четвъртото измерение на образованието ще бъде изкуството и творчеството: рисуване, музика,
занаяти, грънчарство, зидария, всичко, което включва творчески елемент. Всички области на
креативността ще бъдат позволени и учениците ще могат да избират. Ще има само няколко задъл-
жителни предмета, като например международният език. Задължително ще е и развиване на
определена способност за изкарване на прехраната, както и някое от приложните изкуства. Ще може
да се избира от целия спектър приложни изкуства. Ако човек не се научи как да бъде креативен, той
няма как да стане част от съществуванието, което само по себе си постоянно твори. Когато човек
твори, той достига божественото - творчеството е единствената молитва.
Петото измерение ще бъде изкуството на умирането. В това пето измерение ще бъдат всички
медитации, които да ти помогнат да разбереш, че няма смърт, и чрез които да осъзнаеш вечността в
себе си. Това трябва да бъде много съществен елемент, защото всеки ще умре, никой не може да го
избегне. И под купола на медитацията ще може да се запознаеш с дзен, дао, йога, хасидизъм - всички
видове и възможности, които са съществували, но с които образованието не се е занимавало. В
рамките на това пето измерение ще можеш да се запознаеш и с бойните изкуства като айкидо,
джиуджицу, джудо - изкуствата за самозащита без оръжие, които не са само за самозащита, а
постепенно прерастват в медитация.
Ще имаме цялостно образование, пълно образование. Всичко, което е съществено, ще бъде
задължително, а всичко, което не е съществено, ще бъде незадължително. Човек ще може да избира

измежду много опции. И щом се усвоят тези основни неща, ще можеш да учиш нещо, което харес-
ваш - музика, танци, рисуване - трябва да знаеш нещо, чрез което да влизаш навътре, чрез което да
опознаваш себе си. И всичко това може да бъде направено много лесно, без затруднения. Аз самият
съм бил преподавател и доброволно се отказах от работата в университета, оставяйки следната
бележка: „Това не е образование, а чиста глупост. Не преподавате нищо съществено.“ Но точно това
безсъдържателно образование доминира в целия свят. Никой не търси едно по-цялостно,
по-всеобхватно образование. И в този смисъл, почти всеки човек е необразован. Дори тези, които
имат високи образователни степени, са необразовани за повечето сфери от живота. В по-малка или
по-голяма степен, всички са необразовани. Невъзможно е да намериш образован човек, защото
никъде няма цялостно образование.
Подготвяне на хората за властта
От хиляди години досега никога не сте подготвяли никого за позициите с власт в обществото.
Ако някой ще става боксьор, не го пускаш просто ей така на ринга, казвайки му: „Давай!“ Той трябва
да се научи. Ако някой ще става фехтовач, обучението му ще отнеме години. В противен случай, той
дори няма да знае как да държи шпагата - ще бъде невъзможно да я използва или да се бие с нея.
Първо ще трябва да се научи как да я вади от ножницата и как да я държи. Нужно му е обучение.
Не може просто да връчиш китара на някого, който никога не е виждал такъв инструмент, и да
очакваш да свири като един Йехуди Менухин или Рави Шанкар.
Това, което правите сега, е голяма грешка. Обучили ли сте хората, които са на власт? Замисляли
ли сте се някога, че хората, които ще държат в ръцете си толкова много власт, имат нужда от
определени качества, за да не злоупотребяват с властта си? Вината не е в тях.
Затова, моето предложение е да има два института във всеки университет. Единият е институт за
де-програмира- не. Всеки, който получи диплома, първо ще трябва де се изчисти в института за
де-програмиране, което означава да се де-програмираш от идеята, че си християнин, хиндуист, мо-
хамеданин, евреин ..., защото в това е целият ни проблем. И четири години е достатъчно време за
това. Де-програмира- нето не отнема чак толкова много време. Просто по няколко часа на месец за
четири години и ще бъдеш де-програмиран. И няма да получиш никаква диплома от
образователната институция, ако първо не си бил изчистен от института за де-програмиране, така че
за теб да могат да кажат: „Този човек сега е само едно човешко същество. Вече не е християнин,
хиндуист, мохамеданин или юдей.“
Вторият институт ще бъде институт за медитация, защото само де-програмиране не е
достатъчно. Де-програмирането изчиства боклука от теб, но те оставя празен. Така ще започнеш да
събираш боклук отново. Не може сам да се научиш как да живееш щастливо със своята празнота. В
това е цялото изкуство на медитацията. Така че, от една страна институтът за де-програмиране те
изчиства - изпразва те, превръща те във вакуум. А институтът за медитация ти помага да се радваш
на своята празнота, на своето небитие, на вътрешния си вакуум и неговата чистота и свежест. И
когато започнеш да се радваш на това, разбираш, че всъщност не си празен - пълен си с радост.
Струвало ти се е, че си празен, защото си бил свикнал с толкова много боклук в себе си. И когато
боклукът е бил изнесен, състоянието ти е изглеждало като празнота. Това е като една стая, която е
пълна с мебели. Винаги си я виждал пълна с мебели, но един ден идваш и виждаш, че всичко е било
изнесено от нея. Тогава ти казваш: „Стаята изглежда празна.“ Стаята не е празна, тя просто е чиста.
Стаята е стая за първи път. Тя е била препълнена преди, претрупана, пълна с боклуци. А сега е чисто
пространство.
Трябва да се научиш на медитация, за да можеш да се радваш на своята празнота. И това е един
от най-великите дни в живота - когато човек започне да се радва на своята пустота, усамотение,
празнота.
Тогава вече никой не може да те програмира, никой на този свят. Дори самият Исус да дойде и
да ти каже: „Ти си благословен. Само ела, следвай ме и аз ще те заведа при Бог.“ Ти ще му кажеш:
„Върви по дяволите с твоя Бог. Аз съм в рая. Там, където съм аз, там е раят. А ти върви, следвай себе
си - носи си и кръста! И ако никой не те разпъне на него, разпъни се сам.“
Точно това всъщност Буда е казал на своите ученици: „Ако се появя на пътя ви, веднага ми
отрежете главата. Не бива да замърсявам вътрешната ви чистота. Не бива да бъда там, никой не бива
да е там, дори Бог. Вие сами сте си достатъчни, повече от достатъчни. Това е толкова преизпълващо.
Така че, необходимо е да има втори институт във всеки университет, който ще ви дава
простички медитации. Няма нужда от сложни неща. Университетите и интелигенцията имат
склонност да правят нещата сложни. Един прост метод, като да наблюдаваш дъха си, е достатъчен.

Но всеки ден за един час трябва да ходиш в института. И не можеш да завършиш университета, ако
институтът за медитации не ти е издал диплома.
Можеш да завършиш университета, само ако имаш дипломи от института за де-програмиране и
института за медитации. Това ще зависи от теб - можеш да завършиш за една година, за две години,
за три или четири години. Но четири години са твърде много. Установил съм, че всеки идиот, ако в
продължение на четири години всеки ден стои и не прави нищо поне по един час, ще открие това,
което Буда и Лао Дзъ са открили. Това не е въпрос на интелигентност, талант или гениалност. Това е
само въпрос на търпение. Така че, първо ще трябва да получиш бакалавърска степен от института за
медитации към университета, и тогава ще можеш да станеш и бакалавър в областта на изкуствата,
икономиката или науката. По този начин образованието продължава и по-нататък. За да получиш
степен магистър, трябва първо да станеш магистър по медитация. Ще трябва да продължиш и още
две години в института за де-програмиране - не може толкова лесно да ти се размине. Колкото и да е
странно, хората имат склонност да събират всякакви неща. Някои събират антики, други събират
марки - пощенски марки!
Бях на гости в едно семейство в Мадрас и моят домакин, който беше човек на около шестдесет и
пет, ме попита : „Искаш ли да видиш моята колекция от марки?“
Аз отвърнах: „Твоята колекция от марки?“
Той каза: „ Да, още от детството ми е. Ще бъдеш изненадан какви редки марки имам.“
Той имаше цяла стая пълна с марки. Казах му: „Само това ли си правил през целия си живот?“
Той ми отвърна: „Казваш: ,Само това ли?‘ Това е най-добрата колекция в страната!“
Отговорих му: „Може да е най-добрата колекция, но ти си пропилял живота си да събираш
целия този боклук, тези използвани марки.“
Той бе посветил целия си живот на това и бе получил признание от губернатори, от министри, от
премиер-министъра, от президента. Всички те бяха идвали да видят колекцията му. Всяка
високопоставена личност, която бе посещавала Мадрас, е била длъжна да види и неговата колекция
- най-добрата колекция в Индия.
Казах му: „Колекцията е хубава. Но остави колекцията. Притеснявам се за теб.“
Той ми отвърна: „Какво ми е на мен? Аз съм много добре.“
Отговорих: „Не си добре! За едно осемгодишно дете е разбираемо да има такава колекция. Но ти
си на шейсет и пет и продължаваш да събираш.“
Той каза: „Продължавам да събирам. Ще събера колкото може повече“
Отвърнах му: „Ти продължаваш да събираш, но смъртта скоро ще дойде. Тази колекция ще
остане тук, а ти ще си заминеш без изобщо да си живял, защото си изгубил цялото си време в
събиране на марки.“
Хората са колекционери. Мисля, че имат някаква психологическа необходимост от това, защото
чувстват, че те самите нямат значение, че нямат стойност. Затова се опитват да запълнят тази
празнота, като събират разни неща. Събират знания, събират всякакви неща - искат по някакъв на-
чин да почувстват, че не са празни, че в тях има нещо стойностно, че са ценни и не са пропилели
живота си.
Затова, ако ще продължаваш с магистърска степен, ще трябва да продължиш още две години и с
института по де- програмиране, защото чистенето няма край. Всеки ден се натрупва прах. И
въпросът не е в това дали ти нарочно го събираш. Ти си като едно огледало - всяка сутрин трябва да
го почистваш и отново се натрупва прах.
Умът е почти като огледало, той е един отразител. Спомените се събират, опитът се натрупва -
това е прахът, който се събира върху нас по двайсет и четири часа в денонощието. Така че, ако не
чистиш постоянно, скоро отново ще се окажеш затрупан с прах. И това е много добра възможност -
отново две години де-програмиране и две години медитация.
Тези процеси продължават едновременно - де-програмиране и медитация. Единият процес те
изчиства и изпразва, а другият те изпълва - не че те пълни с нещо, а ти дава определени качества,
като блаженство, любов, състрадание и огромно усещане за стойност - проста така, без каквато и да
е причина. Самият факт, че живееш и дишаш, е достатъчно доказателство, че съществуванието те
смята за достоен за живота, за достатъчно ценен, за да бъдеш тук. Ти си необходим за
съществуванието. Тази необходимост може да бъде открита само чрез медитация - няма друг начин.
И докато не откриеш, че си необходим на съществуванието, ти ще продължаваш да правиш глупави
неща, за да се чувстваш стойностен.
Но когато съществуванието те завладее и те обсипе с благословиите си, тогава нуждата ти да

събираш боклуци просто изчезва. Тогава ти изживяваш истински всеки един момент и умираш във
всеки един момент. Тогава медитацията е достигнала своето съвършенство: във всеки един момент
си жив и във всеки един момент умираш. Умираш за спомените, умираш за момента, който току-що
е изминал. Белегът, следата, отпечатъкът, споменът от мига - умри за всичко това, за да бъдеш
отново свеж, за да бъдеш чисто огледало на съществуванието.
Така че, ако човек продължи да учи в университет, той ще трябва да посещава института за
медитации по един час дневно, и преди да получи магистърската си степен, ще трябва да получи
магистърска степен по медитация. Той може да получи степента по медитация за една година или за
две години, а може да му отнеме и повече време, ако не медитира. За това няма да има изпит. Колко
време човекът ще трябва да посещава института, ще бъде преценявано от учителя по медитации.
Ще получиш диплома, ако учителят почувства, че си готов. Той ще те наблюдава всеки ден
докато стоиш и докато си тръгваш. Две години той ще те наблюдава и ще се интересува как се
чувстваш, как вървят нещата. Ако види, че в теб няма напрежение, бързане, страдание, тревога; ако
види, че си винаги отпуснат, спокоен, у дома, че не се чувстваш нервен за каквото и да било, че не те
интересува нито миналото, нито бъдещето ... Той ще те наблюдава за всички тези неща и ако
почувства, че си готов, ще ти даде диплома. И тук не може да става въпрос за грешна преценка. Ако
той е медитиращ, той няма да направи грешна преценка за никого - това е невъзможно. Той ще знае
със сигурност дали си се докоснал до медитацията и тогава ще ти даде дипломата.
Това ще са задължителни дипломи, за да получиш магистърската си степен. И ако решиш да
продължиш нагоре, за да защитиш докторантура, ще имаш още три години в института за
де-програмиране и института за медитации. Тези две неща ще бъдат задължителни до самия край на
образованието, така че, когато излезеш от университета, ще бъдеш не просто един интелигентен и
добре информиран човек. Ще бъдеш човек на медитацията - спокоен, тих, наблюдателен, бдителен,
интуитивен. И повече няма да бъдеш християнин, хиндуист, американец или руснак. Целият този
боклук ще бъде напълно унищожен, нищо няма да остане от него.
Това е единственият начин политиците да бъдат заменени с интелигентни хора. Но
интелигенцията такава, каквато е в момента, не е от голяма полза, защото те всички са толкова във
властта, колкото и самите политици. Затова правя тези две условия задължителни. Ако защитаваш
докторска степен, едновременно ще защитиш и докторантура по медитация. Така че, докато се
образоваш, по един много фин и деликатен начин ще бъдеш подготвен за властта. Ще бъдеш
подготвен така, че да не злоупотребяваш с властта и тя да не може да те корумпира.
Така моята визия за меритокрация е една цялостна програма за трансформация на структурата
на обществото, структурата на правителството и структурата на образованието.
Тази визия изглежда утопична. И кой ще я направи? Как би могло това да се случи? Как ще
превърнем това в реалност? Утопична е, но ако нещата продължат да се случват по досегашния
начин, политиците ще ви докарат до ръба на смъртта. И тогава ще трябва да избирате между смъртта
и медитацията. И мисля, че ще изберете медитацията, няма да изберете смъртта.
Ако трябва да избирате между смъртта и де-програмирането, ще изберете де-програмирането:
„Предпочитам християнството да умре, но аз да живея. Предпочитам юдаизмът да умре, но аз да
живея.“ И изобщо кой би се замислил, ако става въпрос за избор между самия него и юдаизма? Ако
трябва да избираш между едното и другото, не мисля, че ще избереш юдаизма. Дори Мойсей не би
избрал юдаизма. Считам, че е бил поне дотолкова интелигентен.
Политиците докараха цялото човечество до това предизвикателство. И в известна степен, ние
трябва да бъдем благодарни на тези глупаци. Те докараха човечеството до момента, в който хората
трябва да направят избора: „Сега или ние ще живеем, или политиците ще останат на власт - двете
неща заедно не са възможни.“
Когато говорите за власт, основана на заслугите, звучи сякаш сте против демокрацията. Така
ли е?
Тя не съществува, затова няма как да бъда срещу нея. Ако няма демокрация, как мога да бъда
срещу демокрацията, да съм анти-демократичен. Това, което предлагам, е правилният начин да се
промени цялата структура, за да може един ден меритокрацията да прелее в демокрация. По този
начин, рано или късно, всички ще бъдат образовани. Не се опитвам никого да огранича. Просто
казвам, че в момента трябва да дадем правото на управление на онези, които са подходящи и
подготвени за това. И междувременно трябва да продължим да подготвяме други хора.
Докато това се постигне, ние вероятно вече няма да сме тук, но няма значение. В рамките на три
или четири поколения, ще се стигне до момент, в който всички ще са преминали през процесите на

де-програмиране, медитация и образование. Тогава вече всички хора ще бъдат подходящи. Докато
навършат двадесет и една години, повечето хора вече са завършили образованието си, така че ще
могат да участват в местните избори. Някои от тях вече ще са завършили и колеж, така че ще могат
да участват и в изборите на ниво щат. А на възраст около двадесет и четири години, повечето хора
ще имат и следващата степен на образование и биха могли да участват във всички избори. Така че,
на около тридесет години, човек вече ще има възможност да се опита да стане дори президент.
Не искам твърде много - само десет години подготовка. И ако цялото правителство е съставено
от хора, които са медитативни, де-програмирани, непредубедени - само си го представете. Тогава
бюрокрацията ще изчезне, йерархията ще изчезне и неща, които са отнемали години, ще могат да се
вършат за секунди.
Политиците и свещениците трябва да бъдат отстранени от дългогодишните им позиции и да
бъде създадено едно напълно ново управление. Това е трудна работа, но не и невъзможна, особено,
когато смъртта е единствената алтернатива.
Световна академия за съзидателна наука, изкуство и осъзнатост
От векове човекът е обучаван на най-различни негативни идеи за живота. Дори това, да
изтезаваш тялото си, е било вид духовна дисциплина. Моята идея е да се създаде академия, в която
науката за първи път да бъде целенасочена, а не случайна. Досега науката е била нещо случайно.
Хората са попадали случайно на откритията и изобретенията. Дори са правени открития на неща,
които изобщо не са били търсени - просто учените са опипвали нещо в тъмното, без конкретна
посока и откритието е било част от това. Очевидно политиците по света, които са искали да имат в
ръцете си все повече и повече разрушителна сила, са решили да поробят учените.
Сега всеки учен е роб на някоя нация, на някое правителство и работи само за цели, които са
разрушителни, които са против живота. И колкото по-разрушителни неща открие ученият, толкова
по-високо е почитан от правителството. В Академията за съзидателна наука ще се избягва
съзнателно всичко, което е разрушително за живота, и ще се изследват и търсят само неща, които
могат да подобрят живота.
Но тази академия не може да бъде само за наука, защо- то науката е само един от аспектите на
човешката реалност. Академията трябва да бъде всестранна - трябва да бъде за съзидателност,
изкуство и осъзнатост. Затова тя ще има три основни подразделения, но те няма да бъдат отделни
едно от друго, а просто ще бъдат условно наречени с различни имена.
Най-основното нещо ще бъдат съзидателните методи, техники и начини за издигане на
човешкото съзнание. И естествено, съзнанието не може да бъде против тялото, за- щото то обитава
тялото. Съзнанието и тялото не могат да бъдат разглеждани като враждуващи елементи. Те трябва
да се подкрепят едно друго по всякакъв начин. Аз казвам нещо и едновременно с това правя жест,
без да съм заповядал на ръката да стори това. Има една дълбока синхроничност между мен и ръката
ми. Ти ходиш, ядеш, пиеш, и всички тези неща показват, че ти си тяло и съзнание, слети в органична
цялостност. Не може да изтезаваш тялото и така да издигаш съзнанието си. Тялото трябва да бъде
обичано - необходимо е да си голям приятел на тялото си. То е твоят дом - нужно е да го почистиш от
всичкия боклук и да помниш, че то ти служи денонощно. Дори когато спиш, тялото продължава да
работи - храносмила, пренася хранителните елементи в кръвта, изнася мъртвите клетки навън,
вкарва кислород, а ти си дълбоко заспал! То прави всичко необходимо, за да оцеляваш, за да
живееш, въпреки че ти дори не му благодариш. И дори правиш обратното - твоите религии са те
учили, че трябва да го изтезаваш. Учили са те, че тялото е твой враг и ти трябва да се освободиш от
тялото и неговите привързаности.
Аз също знам, че ти си нещо повече от тялото и че не е нужно да имаш каквито и да било
привързаности. Но любовта не е привързаност, състраданието не е привързаност. Любовта и
състраданието са абсолютно необходими за твоето тяло и препитанието му. И колкото по-добро
тяло имаш, толкова по-голяма е възможността да расте съзнанието ти. Те са в органично единство.
Необходимо е в света да има един напълно нов вид образование, чрез което всички да се
запознаят с тишината на сърцето - с други думи, да се запознаят с медитацията и да се научат да
бъдат състрадателни към собствените си тела. Защото, ако не си състрадателен към собственото си
тяло, няма как да бъдеш състрадателен към телата на другите. Тялото е жив организъм и никога не
ти е сторило нищо лошо. То постоянно ти е служило и ще ти служи до смъртта. То ще направи
всичко, което желаеш, дори невъзможното, и няма да прояви непокорство.
Трудно е да си представим как е бил създаден такъв механизъм, който е толкова покорен и
мъдър. Ако осъзнаеш всички функции, които извършва тялото ти, ще бъдеш изненадан. Никога не

си мислил, че тялото ти прави тези неща. Това е толкова чудно, толкова тайнствено. Но ти никога не
си се вгледал в него. Ти никога не си проявил интерес към собственото си тяло, а твърдиш, че
обичаш другите хора. Не можеш да ги обичаш, защото другите хора се докосват до теб отново чрез
телата си.
Тялото е най-голямата мистерия на съществуванието. Необходимо е тази мистерия е да бъде
обичана, нейните потайности и функции трябва да бъдат подробно изследвани.
Религиите, за съжаление, са били напълно против тялото. Но ясно е, че ако човек се запознае с
мъдростта и мистерията на тялото си, той няма да се интересува от никакъв свещеник и от никакъв
Бог. Той ще е открил най-голямата мистерия вътре в себе си. А вътре в мистерията на тялото е
храмът на съзнанието ти.
Веднъж като станеш осъзнат за своето съзнание, за своето същество, няма да има Бог над теб.
Само такъв човек може да се отнася с уважение към другите човешки същества, към другите живи
същества, защото те всички са толкова мистериозни, колкото самия той - просто са различни,
изразяват се различно и по този начин правят живота по-богат. И веднъж щом човек открие
съзнанието в себе си, той е открил ключа към абсолюта. Ако едно образование не те учи да обичаш
тялото си, да си състрадателен към него, да навлизаш в неговите тайнства, то няма да е способно да
те научи и как да навлезеш в съзнанието си.
Тялото е вратата, то е мостът. И образование, което не се занимава с предмета на твоето тялото и
твоето съзнание, е не само непълно, то е изключително вредно и разрушително. Само разцъфването
на твоето съзнание може да те предпази от разрушението. То ти дава огромно желание да твориш -
да създаваш повече красота в този свят, повече комфорт в този свят. Затова включвам изкуството на
второ място в академията. Изкуството е съзнателно усилие да създадеш красота, да откриеш
красотата, да направиш живота си по-радостен, да се научиш да танцуваш, да празнуваш.
На трето място в академията е съзидателната наука. Изкуството може да създава красота,
науката може да открива обективната истина, а съзнанието може да открие субективната реалност.
Тези три неща, взети заедно, могат да направят всяка образователна система пълна. Всичко останало
е второстепенно, то може да е полезно за светския живот, но не допринася за духовния растеж и не
може да те доведе до източниците на радостта, любовта, мира и тишината. А човек, който не се е
докоснал до вътрешния екстаз, е живял напразно. Той е вегетирал, влачил се е от утробата до гроба,
но не е танцувал, не е пял, нищо не е дарил на света.
Според мен, религиозният човек е човек, който дарява на света красота, радост, щастие, някакъв
нов вид тържество - нещо ново и свежо, още повече цветя. Но религията никога не е била
дефинирана по начина, по който аз я дефинирам. Всички начини, по които религията е била
дефинирана, са се оказали напълно грозни и погрешни. Те не са помогнали на човечеството да
достигне висините на радостта, красотата и любовта. Те са потопили цялото човечество в нещастие
и страдание, те не са ви учили на свобода. Точно обратното, те са ви наложили най-различни видове
робство в името на подчинението. Подчинение на кого? Подчинение на свещениците, на тези, които
имат пари и власт - накратко, подчинение на структурите на властта.
Една малка група хора държи в робство цялото човечество от векове. И само правилното
образование може да трансформира тази грозна и болезнена ситуация.
Моята идея за Световна академия за съзидателна наука, изкуство и осъзнатост е всъщност моята
визия за истинска религия. Човекът има нужда от по-добро тяло, от по-здраво тяло. Човекът има
нужда да бъде по-осъзнат и бдителен. Човекът има нужда от всички удобства и разкош, които съ-
ществуванието е готово да му предложи. Съществуванието е готово да ти предложи рая - тук и сега,
но ти продължаваш да го отлагаш за след смъртта.
В Шри Ланка умирал един голям мистик ...
Той бил почитан от хиляди хора, които се събрали около него. Той отворил очите си. Само още
няколко глътки въздух и щял да си замине завинаги. Всички чакали с нетърпение да чуят последните
му думи. Старият човек казал: „ Цял живот съм ви учил на блаженство, екстаз, медитация. Сега съм
се запътил към отвъдните светове. Няма да ме има вече тук. Вие ме слушахте, но никога не
практикувахте това, което ви говорех. Винаги отлагахте. Но сега вече няма за къде да се отлага, аз си
тръгвам. Някой готов ли е да тръгне с мен?
Настъпило тежко мълчание. Хората се споглеждали един друг, мислейки, че може би човекът,
който бил заедно със стария учител през последните четиридесет години, ще е готов. Но той гледал
другите. Никой не се изправил. Само един мъж, който седял най-отзад, вдигнал ръка. Великият
мистик си помислил: „Поне един човек е достатъчно смел.“ Но мъжът от последната редица казал:

„Моля ви, нека да изясня защо не съм станал, а само вдигнах ръка. Аз искам само да знам как да
достигна до отвъдните светове, защото днес, разбира се, не съм готов за това. Имам много неща за
вършене - дойде ми гост, по-малкият ми син се жени и точно днес не мога да тръгна, а вие казвате, че
от отвъдното човек не може да се върне. Един ден със сигурност ще дойда при вас и ще се срещнем.
Ако можете още веднъж само да ни обясните как да стигнем дотам, въпреки, че сте говорил за това
през целия си живот. Но имайте предвид, че не съм готов да тръгна сега. Само искам да си освежа
паметта, за да мога да знам, когато дойде правилният момент ...“
Този правилен момент никога не идва.
Това не е само историята на този нещастен човек. Това е историята на милиони хора, на почти
всички хора. Те всички чакат правилния момент, правилното разположение на звездите ... Те се
консултират с астролози, консултират се с хора, които четат палмови листа, интересуват се от най-
различни методи за разчитане на утрешния ден. Но утре никога не се случва - утре никога не се е
случвало. Това е просто една глупава стратегия за отлагане. Всичко, което се случва, се случва днес.
Правилното образование ще научи хората да живеят тук и сега, да създадат рай на тази планета, а не
в нещастие да чакат смъртта да дойде и тя да ги спаси от страданията.
Нека смъртта да те намери танцуващ, радостен и обичащ. Странно е, но ако човек изживее целия
си живот сякаш е в рая, смъртта няма какво да отнеме от преживяванията му.
Моят подход цели да те научи, че това тук е раят, че няма рай някъде другаде и няма нужда от
подготовка, за да бъдеш щастлив. Няма нужда от специална дисциплина, за да бъдеш обичащ.
Необходима е само малко повече бдителност, малко повече будност и разбиране. И ако
образованието не може да ти даде това малко разбиране, то не е никакво образование.
Моята концепция за световна академия означава, че е необходимо в целия свят да има едно и
също образование по медитация, изкуство и съзидателна наука. Ако можем да създадем смислена
образователна система по целия свят, тогава ще изчезне разделението, наложено от религиите, дис-
криминацията, която дели хората на нации, на бели и черни, грозните политици, които съществуват
заради всичко това, както и глупавото поведение на хората, които постоянно се готвят за война ...
Когато видя войник, не мога да повярвам, че този човек изобщо има разум в главата си. Дори живот-
ните не стават войници. Но изглежда, че човекът има само един интерес: как да убива, как да убива
по-ефективно, как да подобрява инструментите си за убиване.
Правилното образование ще те научи как да откриеш своята собствена песен, как да танцуваш
без да се срамуваш, как да се радваш на малките неща от живота и как да съживиш цялата тази
планета.
Доколкото знаем, има само една такава планета. На нея хората могат да обичат, да медитират, да
стават буди; на нея могат да съществуват хора като Сократ и Лао Дзъ. Ние сме щастливци, че сме на
тази планета. Това е една от най-малките планети във Вселената, но дори най-големите звезди, които
са милион пъти по-големи от тази земя, не могат да се похвалят, че са имали някой като Алберт
Айнщайн, Исус или Йехуди Менухин. Странно е, че в тази огромна Вселена, съществуванието се е
проявило успешно само на тази малка планета и на нея е създало малко съзнание, малко живот. Сега
от нас зависи да израснем от това малко начало до безкрайните върхове на потенциала ни, който е
наше рождено право.
Досега образованието не се е развивало в правилната посока. То е измъчвало хората ненужно с
история, география. Добре е тази информация да бъде налична, ако някой се интересува от нея. Ако
някой се интересува от Константинопол, тогава му позволете да учи за него. Ако някой се
интересува от Чингиз Хан, от Тамерлан, нека да научи. Но няма нужда хората задължително да се
товарят с всичкия боклук на миналото. Това е толкова глупаво и невероятно.
Да учиш хората, че е имало личности като Чингиз Хан, Надиршах, Тамерлан и Александър
Велики е все едно да ги обучаваш на грешната страна на тяхното същество. Аз съм спорил в
университетите: „Защо не преподавате за Сократ, Чуанг Тзу, Бодхидарма ...?“ Тези личности
показват правилната страна на съзнанието. Когато преподаваме за грешния тип хора, това дава
идеята, че е съвършено правилно да правим такива грешки. Ако станеш Чингиз Хан, това е напълно
правилно. Така не правиш нищо ново - човек винаги е правил това.
Ние трябва да сортираме историята и да изрежем от нея всички тези личности, които са
проявявали грешната страна на съзнанието, за да предпазим децата си от идеята, че човекът открай
време се занимава единствено с война, борба, конкуренция и алчност. Необходимо е да учим децата
не на това, което е било, а на това, което може да бъде. Да ги учим не на миналото, а на бъдещето.
Защо да губим толкова време в изучаването на предмети, които нямат значение за настоящия живот.

По-добре е да дадем насоки за изкуството да се живее, за смисъла на съществуванието, за това как да
се подготвим да умрем в радост, тишина и медитативност. Всичко, което действително е
стойностно, липсва в образованието сега, а всичко което е несъществено и напълно глупаво, е
задължително.
Казват, че историята се повтаря. Историята не се повтаря. Повтаря се нашата глупост и ние
продължаваме да учим децата си на едни и същи неща. Децата са принудени да имитират все същите
велики герои, които всъщност са били престъпници, а не герои. Един единствен човек - Чингиз Хан,
е убил четиридесет милиона души. По-добре е напълно да изключим от образователната система
информацията за този тип хора. Можем да учим децата за танца на Шива, за флейтата на Кришна. Да
ги учим на всичко, което е било красиво и добро, така че те да свикнат, че всичко, което е добро, е
естествено, а лошото е инцидентно - то не се случва, никога не се е случвало, а доброто е напълно
нормално. Да бъдеш буда не е нещо свръхестествено. Всяко дете трябва да бъде учено, че да бъдеш
буда е напълно нормално явление. Всеки, който е достатъчно мъдър, ще стане буда.
Ти ще станеш буда. Най-голямата революция трябва да се случи в образованието и неговите
системи. В противен случай, човекът ще продължи да повтаря своята история.
А сега е време за тишина и за малко смях ...
Хими Голдбърг се връща от работа една вечер и Веки му казва:
„Ходи ли до студиото да вземеш снимките, за които те помолих? Сигурно не си! Ти никога не ме
слушаш! Никога нищо не помниш! Аха! Взел си ги! Е, благодаря на провидението, че се случват
чудеса. Нека да ги видя! Тази снимка е ужасна, а тази още по-ужасна. Боже мой! Тази снимка е
страшна, а тази е направо катастрофа. Това са най-лошите снимки, които някога съм виждала.
Ти нищо не можеш да направиш както трябва. Не можеш да караш кола добре, дори един бушон
не можеш да смениш. Не можеш да пееш добре, а като фотограф си най-зле!
Погледни, на всички снимки, които си ми направил, съм с отворена уста!“ 2
Една разкайваща се проститутка стои на улицата сред членове на Армията на спасението* и
публично заявява разкаянието си. Тя подсилва думите си, удряйки голям барабан.
„Бях грешница“, вика тя.
Бум! - отмерва барабанът.
„Бях лоша жена!“, крещи тя.
Бум!
„Пиех!“
Бум!
„Играех хазарт!“
Бум!
„Преследвах мъже!“
Бум! Бум!
„Излизах събота вечер и се забавлявах до полуда!“
Бум! Бум! Бум!
„А какво правя сега събота вечер? Стоя на улицата и бия този проклет барабан!“
Не религия, а качество на религиозност

Аз не уча на религия, а на религиозност - религиозността е течаща река, която постоянно
променя курса си, но неизменно достига океана.
Религията е мъртва скала. Скалата може да е много древна, много опитна, много по-стара от
която и да е Ригведа3, но скалата си е скала, тя е мъртва. Тя не се променя със сезоните, не се
променя със съществуванието, тя просто си лежи там. Виждал ли си някога скала да пее или
танцува?
За мен религията е качество, а не организация.
Всички религии, които съществуват в света, а те не са малко - има триста религии - са мъртви
скали. Те не се променят, не се движат, не отразяват времето. А нещо, което е мъртво, няма как да ти
2 Армията на спасението (на англ: Salvation Army) е международна мисионерска и благотворителна организация,
поддържана от протестанти-евангелисти. Учението и е основано на Библията.
3Ригведа е древен сборник от свещени ведически химни. Една от четирите основни канонични книги в хиндуизма. Бел.
пр.

помогне. Освен ако не искаш да си изкопаеш гроб - тогава скалата може да ти е от помощ.
Всички, така наречени религии, са подготвяли вашите гробове, разрушавали са живота ви,
любовта ви, радостта ви. Пълнили са главите ви с фантазии, илюзии, халюцинации за Бог, за рая и
ада, за преражданията и всякакви други глупости.
Аз се доверявам на потока, на това, което се променя и движи ..., защото такава е природата на
живота. В нея има само едно постоянно нещо и това е промяната. Само промяната никога не се
променя, всичко друго се променя. Понякога е есен и дърветата се оголват. Всички листа падат и
дърветата остават голи. Листата падат без да се жалват - тихо, мирно, сливат се обратно със земята,
откъдето са дошли. И оголените дървета, насочили клони към небето, имат своята красота, а в
сърцата им трябва да има огромно доверие, защото знаят, че ако старите листа са изпадали, то ще се
появят нови. И скоро започват да се появяват новите листа - свежи, млади, по-деликатни.
Религията не бива да бъде мъртва организация, а вид религиозност - качество, което включва
истинност, искреност, естественост, дълбоко освобождаване в хармония с космоса, любящо сърце,
приятелско отношение към цялото. За да постигнеш това, не са ти нужни свещени книги. Всъщност
никъде няма свещени книги. Така наречените свещени писания дори не са качествена литература!
По-добре, че никой не ги чете, защото са пълни с грозна порнография. Когато казах това, един от
моите приятели започна да проучва Библията и откри в нея петстотин страници, пълни с
порнография. Ако някоя книга трябва да бъде забранена на този свят, това е Библията. Но този мой
приятел не знае, че Библията е нищо. А ако погледнеш в хиндуистките Пурани 4 , ще бъдеш
изненадан. Те са най-древните издания на Плейбой! Не само хората, но дори и боговете, описани
там, са толкова грозни, мръсни старчета, че е странно, че все още ги почитат като богове.
Например, луната е почитана от хиндуистите и джайнистите като божество. Според историята,
лунният бог имал сексуален интерес към една красива жена, която била съпруга на свят човек. В
Индия светците се къпят рано всяка сутрин преди изгрев. И точно по това време лунният бог се
появил, разбира се, маскиран, защото боговете могат да правят всичко. Той почукал на вратата на
жената и тя отворила, като мислила, че съпругът й се е върнал. И така, този бог правил любов с
чуждата жена и после изчезнал.
Почти всички хиндиустки богове са изнасилвачи. И те не са доволни от това, че в рая имат
най-красивите жени, които са покрити не с кожа, а с пластмаса. Изглежда, че по времето, когато са
описвани тези истории, хората още не са имали дума за пластмасата. Затова в свещените книги
пише, че небесните момичета са наричани „аспара“, което буквално преведено означава „момиче на
повикване“. Те не са обикновени проститутки, а проститутки от много висока класа - те не се
изпотяват. Когато разбрах това, се зачудих: „Как така не се изпотяват?“ Започнах да се питам как е
възможно мъж или жена, покрити с кожа, да не се изпотяват, и стигнах до заключението, че тези
момичета явно са покрити с пластмаса. Не виждам друго обяснение. И освен това, те винаги са на
шестнайсет години, никога не порастват. Векове наред те си стоят само на шестнайсет ... А колко ли
светци са се забавлявали с тях? Мисля, че техният брой, натрупан през милионите години, изобщо
не може да се пресметне.
Автентичната религиозност няма нужда от пророци, спасители, свещени книги, църкви, папи,
свещеници, защото религиозността е разцъфването на твоето сърце. Тя достига до центъра на
самото ти същество. Там има експлозия от красота, блаженство, тишина, светлина. Ти започваш да
ставаш напълно различен човек. Всичко, което е било тъмно и грешно в живота ти, започва да
изчезва. Започваш да правиш всичко в състояние на пълна отдаденост и осъзнатост.
Знам само една добродетел и тя е осъзнатостта. Ако религиозността се разпространи по целия
свят, религиите ще изчезнат. За света ще бъде огромна благословия, когато човекът стане просто
човек, а не християнин, мохамеданин или хиндуист. Това разграничаване, тези различия са
причината за хиляди войни в историята на човечеството. Ако разгледаш човешката история, трудно
ще устоиш на изкушението да кажеш, че хората са водили напълно налудничав начин на живот. В
името на Бог, в името на църквата, в името на идеологии, които нямат нищо общо с
действителността, хората са се избивали едни други.
Истинската религия още не се е появила в света. Когато религиозността се превърне в основно
състояние на човечеството, няма да има нужда от никакви религии. Но аз настоявам това качество да
бъде наричано религиозност, което означава, че не може да бъде организирано. Не можеш да
4 Пурани - са жанр на основни хиндуистки, джайнистки и будистки религиозни текстове. Бел. пр.

организираш любовта. Някога чувал ли си за църква на любовта, джамия на любовта? Любовта е
лична работа на един човек с друг човек. А религиозността е любовна връзка между човека и целия
космос. Когато човек се влюби в целия космос - дърветата, планините, реките, океаните, звездите -
този човек знае какво е молитва. Молитва без думи. Такъв човек познава танца дълбоко в сърцето си
и музиката, която няма звук. Той за първи път може да почувства вечността, безсмъртието, онова,
което устоява на всички промени, което обновява и освежава живота му. И всеки човек, който стане
религиозен и се откаже от това да бъде християнин, хиндуист, мохамеданин, джайнист, будист - той
за първи път заявява своята индивидуалност.
Религиозността е нещо много лично. Това е любовно послание от теб към космоса. Само тогава
може да има мир, който да надмогне всички недоразумения. Иначе, всички тези религии са били
паразити, които са експлоатирали хората, поробвали са ги и са ги принуждавали да вярват. А всички
вярвания са против интелигентността. Те принуждават хората да се молят с думи, които нямат
значение, за- щото не идват от сърцето, а от паметта.
Често разказвам една красива история от Лев Толстой. Историята е за трима селяни, които
живеели на малък остров в средата на голямо езеро. Те били необразовани, нямали никаква култура.
Но хиляди хора ходели при тях и ги почитали. Това накарало архиепископа да се разтревожи.
Църквите стояли празни, никой не идвал да слуша архиепископа. А руската църква е най-старата в
света, тя е много ортодоксална. Хората обаче ходели при тези тримата, които даже не били
посветени в тайните на християнството. Как така се били превърнали в светци?
В Индия е много лесно да станеш светец, но не така стоят нещата в християнството.
Английската дума за светец “saint”, произлиза от корена „sanctus”. Това означава, че не можеш да
станеш светец, освен ако не ти е дадено разрешение, ако папата не те е ратифицирал. Но хората
говорели, че тези тримата били святи ...
Един ден в гнева си, архиепископът се качил на една лодка и отишъл да види тримата мъже. Те
стояли под едно дърво. Архиепископът ги погледнал и не можел да повярва: „Що за светци са тези!“
Той им се представил и заявил: „Аз съм архиепископът“. И тримата светци докоснали краката му.
Той се успокоил и си казал: „Тези са някакви глупаци, а нещата все още не са отишли толкова далеч
- могат да бъдат контролирани.“
Архиепископът ги попитал: „Вие светци ли сте?“
Те се спогледали един друг и отговорили: „Никога не сме чували тази дума. Ние сме
необразовани хора, без култура. Не ни говори на гръцки, просто кажи какво искаш.“
„Боже мой!“ казал архиепископът. „Вие не знаете какво е светец? Знаете ли християнските
молитви?“
Те отново се спогледали и се сръчкали един друг, сякаш си казвали: „Ти му отговори.“
Сега архиепископът се почувствал наистина много силен. Той ги попитал: „Каква е вашата
молитва?“
Те отговорили: „Ние сме много необразовани. Не знаем християнските молитви, затова си
направихме наша молитва.“
Архиепископът се изсмял. Той казал: „Никой не си измисля сам молитвите. Молитвата трябва
да бъде утвърдена от църквата. И все пак, каква е вашата молитва?“
Те се почувствали много засрамени и най-накрая единият от тях казал: „Понеже питате, не
можем да ви откажем. Но нашата молитва не е съвсем молитва ... Чували сме, че Бог има три форми
- Бог, Светият дух и Синът. Затова ние решихме да си направим наша молитва. Тя е следната: „Ти си
три, и ние сме трима, затова имай милост над нас.“
Архиепископът казал: „Идиоти такива, да не би да мислите, че това е молитва? Аз ще ви науча
на молитвата, която е утвърдена от църквата.“
Но тази молитва била толкова дълга, че като я чули, тримата светци казали едновременно: “Това
е толкова дълга молитва, че не можем да я запомним. Ще направим всичко възможно, но молим ви,
повторете я отново.“ Той я повторил, а след това го помолили да я каже и трети път, жалвайки се:
„Ако запомним началото, забравяме края на молитвата. Ако запомним края, забравяме началото й.
Ако запомним началото и края, забравяме средата на молитвата.“
Архиепископът казал: „Трябва да се образовате.“
А те му отговорили: „Не можем да пишем. Ако можехме, щяхме да я напишем и да я четем.
Кажете я само още веднъж ... правим всичко възможно да я запомним.“
Архиепископът бил много доволен, че е направил християни тези трима идиоти, които хиляди
хора почитали. Той казал молитвата трети път, качил се на лодката и си тръгнал.

Когато бил вече по средата на езерото, той забелязал, че нещо огромно се е устремило към него.
Не можел да разбере какво е това и започнал да се моли. Когато нещото наближило, той видял, че
това са тримата идиоти, които ... ходели по водата! Тогава възкликнал: „О, Боже мой! Само Исус е
можел да ходи по вода.“
Тримата мъже му се поклонили и казали: „Ние забравихме молитвата и затова си помислихме ...
дали може да ни я кажете още веднъж?“
А архиепископът, като ги гледал да стоят върху водата, осъзнал истината и им отвърнал:
„Нямате нужда от моята молитва. Вашата молитва е съвършена. Аз съм се молил цял живот,
достигнах до най-високите постове в ортодоксалната църква, но не мога да ходя по вода. Изглежда,
че Бог е с вас. Казвайте си вашата молитва.“
Тримата мъже били много щастливи. Те му казали: „Много сме благодарни! Онази молитва
беше толкова дълга, че щеше ни убие, докато я научим.“
Това е една красива история, която показва, че традиционната ортодоксална религия е мъртва.
Религиозността трябва да възникне в сърцето ти като личен жест на любов и благоухание, отправено
към космоса. Бог дори не е необходим на религиозния човек, защото Бог е една недоказана хипотеза,
а религиозният човек не може да приеме нищо, което не е доказано. Той може да приеме само това,
което чувства. Какво чувстваш? Чувстваш дишането, ударите на сърцето. Съществуванието живее в
теб чрез дъха, то продължава да ти дава живот всеки миг. Но ти никога не поглеждаш дърветата,
цветята и тяхната красота, никога не си мислил, че те са божествени. Те в действителност са един-
ственият съществуващ Бог.
Цялото съществувание е изпълнено с божественост.
Ако ти си изпълнен с религиозност, ще видиш, че цялото съществувание е изпълнено с
божественост.
За мен това е религията.
Вие често казвате, че първо трябва да се погрижим за себе си, преди да се грижим за другите.
Това противоречи на много от религиите по света, които учат на служба в името на
човечеството. За тях това би изглеждало като много егоистично поведение. Можете ли да
дадете разяснения по този въпрос?
Това не само че противоречи на много от религиите, то противоречи на всички религии в света.
Те всички учат на себеотричане и служба в името на другите. Но за мен, егоизмът е естествен
феномен. Себеотричането е наложено. Егоизмът е част от твоята природа. Докато не достигнеш до
онова състояние, при което твоето Аз естествено се разтваря във всемира, не можеш да бъдеш
истински неегоистичен. Може да се преструваш. Ще бъдеш само един лицемер. А аз не искам хората
да бъдат лицемери. Затова е малко сложно, но може да бъде разбрано. Първо, егоизмът е част от
твоята природа. Трябва да го приемеш. И ако той е част от твоята природа, значи има някаква важна
функция, иначе изобщо нямаше да бъде там. Благодарение на егоизма си оцелял, благодарение на
него си се погрижил за себе си, иначе човечеството отдавна щеше да е изчезнало.
Помисли си само за едно дете, което не е егоистично, което е родено без егоизъм. То няма да
може да оцелее, то ще умре, защото дори дишането е егоистично, яденето е егоистично. Егоистично
е, защото има милиони хора, които са гладни, а ти ядеш. Когато има милиони болни, умиращи хора,
е егоистично да си здрав.
Ако едно дете е родено без егоизма като неизменна част от неговата природа, то няма да оцелее.
Ако змия се доближи до него, защо е необходимо да бяга от змията? Нека й позволи да го захапе.
Твоят егоизъм те пази. Без него ще застанеш на пътя на змията. Ако лъв те нападне, остави го да те
убие. Това е безкористност. Лъвът е гладен, а ти си храна. Кой си ти да осуетяваш храненето му? Не
бива да се пазиш, не бива да се бориш. Ти трябва просто да се предадеш на лъва, да му се поднесеш
на тепсия. Ето това означава липса на егоизъм. Всички религии те учат на неща, които не са
естествени. Това е само едно от тези неща. Аз те уча на естественост. Уча те да бъдеш естествен,
напълно естествен, безсрамно естествен. Да, уча те на егоизъм. Никой не го е казвал до сега - не са
имали смелостта да го кажат. А те всички са били егоисти, и точно това е най-удивителната част от
историята.
Защо един джайнистки монах се самоизтезава? Той има мотивация. Той иска да постигне
върховната свобода - мокша и всички удоволствия, които тя носи. Нищо не жертва, просто е
сключил сделка. Той е бизнесмен. Неговите свещени книги казват: „Ще получиш хиляди пъти
повече.“ А този живот наистина е много кратък - седемдесет години не са много. Ако жертваш
седемдесет години удоволствия, за да получиш цяла вечност, изпълнена с удоволствия, то това е

добра сделка. Но не мисля, че това е неегоистично.
И защо религиите те учат да служиш на човечеството? Каква е целта? Какво ще получиш в
замяна? Може би никога не си си задавал този въпрос. Не е служенето ...
Много обичам една древна китайска история: Един чoвек паднал в кладенец. Това се случило по
времето на голям фестивал. Било много шумно, хората се забавлявали, танцували, пеели, случвали
се много неща и никой не чул падането му. По онова време кладенците в Китай нямали стена, поне
метър висока, която да ги огражда, за да не падне някой вътре. Те си стояли просто така, съвсем
открити. Ако не знае човек, че там има кладенец, в тъмното като нищо ще падне в него. Човекът
започнал да вика: „Помощ!“
Наблизо минавал един будистки монах. Разбира се, един будистки монах не го интересуват
празненства, не е редно да го интересуват - така че, не знам какво изобщо е правил там. Дори само да
си там означава, че имаш някакъв несъзнателен подтик да видиш какво се случва, как хората се
забавляват: „Всички тези хора ще отидат в ада. Аз съм единственият тук, който ще отиде в рая.“ Той
минал покрай кладенеца и чул виковете на човека. Погледнал надолу. Човекът му казал: „Добре, че
ме чу. Всички са толкова заети и е толкова шумно, мислех си, че ще си умра тук.“
Будисткият монах отвърнал: „Да, ти ще умреш тук. Това ти се случва заради злодеянията, които
си вършил в миналия си живот. Това е твоето наказание. Приеми го и приключвай! Така е добре за
теб. В следващия си живот ще бъдеш чист и няма да има нужда да падаш в кладенец.“
Човекът му извикал: „Нямам нужда от никакви мъдрости и от никакви философии в момента ...„
Но будисткият монах вече бил отминал.
По едно време до кладенеца спрял стар даоист. Той бил жаден и погледнал в кладенеца. А
човекът все още крещял отвътре. Даоистът му казал „Това не е мъжествено. Човек трябва да приема
това, което идва в живота му. Така е казал великия Лао Дзъ. Така че, приеми го! Наслаждавай му се!
Плачеш като жена. Бъди мъж!“
А човекът от кладенеца му отвърнал: „Наричай ме жена щом искаш, но първо ме измъкни! Аз не
съм мъжествен. Наричай ме както искаш, само ме измъкни.“
Но даоистът казал: „Ние никога не се бъркаме в работата на другите хора. Ние вярваме в
индивидуалната свобода. Твое право е да паднеш в кладенеца, твое право е да умреш в него. Всичко,
което мога да направя, е да ти кажа, че имаш избор: можеш да умреш плачейки, което е много
глупаво, но можеш да умреш и като мъдър човек. Приеми го, наслади му се, изпей една песен и
продължавай. Така или иначе, всеки ще умре, за какво да те спасявам? И аз ще умра, всеки ще умре
- може би утре, може би в други ден. Каква е ползата да се мъча да те спасявам?“ Казвайки това, и
даоистът отминал.
Дошъл един конфуцианец. Това дало някаква надежда на човека в кладенеца, защото
конфуцианците са по-земни, по-приземени. Той казал на конфуцианеца: „За мой голям късмет,
точно ти минаваш оттук, последователю на Конфуций! Чувал съм името ти. Направи нещо за мен,
защото Конфуций казва: „Помагай на хората!“ Като видял как будистът и даоистът го подминали,
бедният човек в кладенеца вече си мислел: „Ако искам да убедя тези хора да ми помогнат, трябва да
говоря по-философски.“ Той отново изкрещял: „Конфуций казва: „Помагай на хората!“
Конфуцианският монах отвърнал: „Ти си прав. Ще помогна. Аз обикалям от град на град, ще
протестирам и ще принудя правителството да построи преградни стени около кладенците в цялата
страна. Не се страхувай.“
Човекът извикал: „Но докато тези стени бъдат изградени, докато твоята революция успее, аз ще
съм си заминал.“
Конфицианецът отвърнал: „Ти не си от значение, аз не съм от значение, отделните личности
нямат значение - обществото е важно. Ти повдигна много важен въпрос, падайки в този кладенец.
Сега ние ще се борим за това. Ти бъди спокоен. Ние ще се постараем всеки кладенец да се сдобие със
преградна стена, така че никой отново да не падне. Спасявайки теб, какво спасявам? В цялата страна
има милиони кладенци и милиони хора могат да паднат в тях. Така че, не бъди егоист, издигни се
над егоистичното отношение. Аз ще служа на човечеството. Ти извърши своята служба, като падна в
кладенеца. Аз ще служа като накарам правителството да построи преградни стени.“ И той също
отминал. Но той направил една много важна забележка. Той казал.: „Ти си голям егоист. Искаш само
да бъдеш спасен и ми губиш времето. Това време аз мога да използвам, за да служа на
човечеството.“ Мислите ли, че действително съществува такова нещо, наречено „човечество“?
Мислите ли, че съществува такова нещо, наречено „общество“? Това са просто думи. Съществуват
само отделните хора.

Към кладенеца се приближил четвърти човек - християнски мисионер, който носел със себе си
голяма торба. Той веднага отворил торбата, изкарал въже от нея и го хвърлил в кладенеца. Още
преди човекът в кладенеца да е казал нещо, мисионерът вече бил хвърлил въжето. Човекът бил
много изненадан и казал: „Изглежда, че твоята религия е най-истинската.“
„Разбира се“, отвърнал мисионерът. „Ние сме подготвени за всякакви спешни ситуации. Като
знам, че някой човек може да падне в кладенец, аз нося въже. Защото само като го спася, мога да
спася себе си. Но аз чух какво каза конфуцианецът - не правете преградни стени около кладенците.
Ако никой не пада в кладенците, как ще служим на човечеството? Само ако някой падне, ние бихме
могли да го спасим. Ние сме тук, за да служим, но трябва да има възможности за служене. Ако никой
не се нуждае, на кого ще служим?“
Всички тези религии, които говорят за служене, са заинтересовани от това човечеството да
остане бедно, хората да останат в нужда, за да има кой да им служи. Заинтересовани са да има
сираци, да има вдовици, да има стари хора, за които никой не се грижи, да има просяци. Такива хора
са им необходими, абсолютно необходими.
В противен случай, какво ще стане с тези велики служители на човечеството? Какво ще стане с
всички тези религии и техните учения? И как хората ще влязат в царството на Бог? Тези хора трябва
да бъдат използвани като стълба. Това ли наричате безкористност? Този християнски мисионер не е
ли егоист? Той спасява човека не заради самия човек, а заради себе си. Погледнато в дълбочина, това
все още е егоизъм, но покрит с красиви думи като безкористност и служене.
Но защо изобщо има нужда от служене? Защо трябва да има такава нужда? Не може ли да
унищожим тези възможности за служене? Можем, но религиите много ще се ядосат. Тяхното поле
за изява ще бъде загубено. Това е целият им бизнес. Ако няма никой беден, гладен, страдащ, болен ...
А днес науката може да постигне това. Това е напълно в наши ръце. Можело е да стане много
отдавна, ако религиите не бяха спирали всеки, който се опитва да обогати човешкото знание и да
разруши възможностите за служене. Но тези религии, които говорят за служене, са били против
научния прогрес. Те имат нужда от страдащи хора. И тяхната нужда не идва от безкористност, тя е
напълно егоистична. Тя е мотивирана. Тя е цел за постигане.
Затова казвам на моите хора, че служенето е мръсна дума. Никога не я използвайте. Да, можете
да споделите с някого това, което имате. Но никога не унижавайте човек, като му служите. Това е
унижение.
Когато служиш на някого и се чувстваш много велик за това, ти си го принизил до червей, до
нещо по-низше от човек. А ти си толкова по-висш, че си жертвал своите собствени интереси и
служиш на бедните - ти просто ги унижаваш.
Ако имаш нещо, което ти носи радост, мир, екстаз - сподели го. И не забравяй, че в споделянето
няма мотив. Не ти казвам, че като споделяш, ще отидеш в рая. Не ти давам никаква цел. Казвам ти,
че при самото споделяне ще бъдеш безкрайно осъществен. В самото споделяне е осъществяването.
Няма друга цел зад него. То не е ориентирано към някакъв завършек. То е завършек само по себе си.
И ти ще се почувстваш задължен на човека, който е бил готов да сподели с теб. Няма да смяташ,
че той ти е задължен - защото ти не си му служил. А само хората, които вярват в споделянето, а не в
служенето, могат да унищожат всички тези грозни възможности за служене по целия свят. Рели-
гиите са експлоатирали тези възможности и просто са им дали красиви имена. За изминалите
няколко хиляди години те са станали много добри в това да дават красиви имена на грозни неща. А
когато даваш красиво име на нещо грозно, има вероятност да забравиш, че това красиво име е било
просто маска, а грозната действителност продължава да си стои отдолу.
Защо да служим на бедните, вместо да унищожим бедността? Няма религия, която да казва: „Да
унищожим бедността.“ Те са в конспирация с хората на власт. Те не казват да се унищожи
бедността. Не предлагат никакви мерки, чрез които това да се направи. Но ти обясняват да служиш
на бедните, да служиш на вдовиците.
В Индия не се питат защо тяхната култура принуждава вдовиците да останат вдовици. Това е
толкова прост феномен ... В Индия на мъжа му е позволено да се жени колко- то пъти иска.
Всъщност в момента, в който нечия съпруга умре и тялото й се изгори на погребалната клада, вече се
говори за следващата съпруга на мъжа й. Хората вече обсъждат как да намерят нова жена на този
мъж. Това е толкова грозно, толкова нечовешко - тялото на жената все още не е изгоряло на
погребалната клада но докато наблюдаваш кладата, какво друго да правиш? Хората трябва да
разговарят за нещо и това е най-горещата тема. Сега този мъж има нужда от жена и те започват да
предлагат къде ще е добре да се ожени, коя жена ще е подходяща за него - и тя със сигурност не

трябва да е вдовица.
Никой не иска да се ожени за вдовица. Тя е използвана жена - предмет, който е бил използван от
някой друг. Как би могъл да се ожениш за нея? Мъжът не е използван - той винаги остава свеж, чист.
Той може да се ожени отново. От хиляди години жените в Индия са страдали толкова много заради
идеята, че вдовицата трябва да остане вдовица. Милиони вдовици ... Те не могат да се обличат в
никакъв друг цвят, освен в бяло. Те трябва да бръснат главите си, не могат да носят никакви
украшения. По всякакъв начин им е показано, че трябва да водят един почти мъртъв живот.
Те не могат да се движат в обществото като другите жени и по-специално, не могат да се
появяват на празненства. Не могат да се появят на сватби, защото самото им присъствие, дори
сянката им, носи нещастие. И на вдовицата й е обяснено, че тя е причината за смъртта на съпруга й.
Ако не се е бил оженил за нея, е щял да бъде жив. Тя е отговорна за смъртта му. До края на живота си
тя носи този товар и трябва по всякакъв начин да бъде загрозена.
„Служете на вдовиците!“ В Индия има институции специално за вдовиците, защото в домовете
на хората, те са считани за по-долни дори от слугите. Те вършат всякаква работа, по цял ден се
трудят, но никой не ги уважава - не получават заплати, не получават внимание. Получават един-
ствено обвинения, че нечий син, нечий брат е умрял заради тях. И вдовицата трябва да остане скрита
като сянка. Не й е позволено да се появява, ако в къщата дойдат гости. Тя живее като призрак.
И така религиите създават институции, за да могат да „служат на вдовиците.“ Но на първо
място, защо трябва да има вдовици? Решението е просто - да се издаде закон, според който всеки
мъж, който иска да се ожени повторно, трябва да се ожени за вдовица, не може да се ожени за дев-
ствено момиче. Толкова е просто! Така проблемът изчезва. Но сега, вместо проблемът да се
разреши, му се помага да продължи да съществува.
Не служете на бедните. Разрешете проблемите.
Решете проблемите! Няма нужда да учите хората да служат. А кои са проблемите? Рязкото
увеличаване на населението е проблем. Всички религии учат: „Служете на бедните“. Но никоя от
тях не е готова да каже: „Подкрепете контрола на раждаемостта, докато населението намалее.“
Аз съм за абсолютен контрол на раждаемостта. Нека само ограничен, много малък брой хора да
имат право да раждат деца, като оплождането също да става по изкуствен начин ... Защо е
необходимо другото? Да, възможно е да се влюбиш в някое момиче и то да се влюби в теб, но това не
означава, че сте най-правилите хора, готови да станат родители и да родят дете. Може да не сте
най-подходящите, защото любовта не се интересува от вътрешната химия. Ти не би отишъл при
някой химик да го питаш: „Влюбих се в едно момиче. Дали нашата вътрешна химия си съвпада?“
Ако изобщо ходиш да питаш някого, това обикновено е някой астролог или гадател на палмови
листа - слепци водят слепите. Това е въпрос на биохимия. Няма нищо общо нито с палмовите листа,
нито с астрологията. Но човешкото ти его те кара да си мислиш, че звездите се интересуват от теб.
Само си помисли колко е глупава цялата идея, че милиони звезди се занимават с теб, въздействат ти
и техните комбинации имат влияние върху теб. Това само ме натъжава, като си мисля за хората. Що
за човечество се е развило на тази планета?
Но всички тези религии са против контрола на раждаемостта. А без контрол на раждаемостта,
нещата не могат да се оправят. Аз съм за пълен контрол на раждаемостта. Запомни, не просто
контрол, а пълен контрол. Защото, ако не са религиите, тогава ще са правителствата - в най добрия
случай, ще бъдат принудени да приемат, че хората трябва да имат две или три деца. Но това не е
достатъчно. Ограничаването до две или три деца няма да свърши работа. Абсолютен контрол на
раждаемостта: на никого да не се разрешава да има деца. Ако някой се интересува от деца, може да
отиде и даде семенна течност на лабораторията. И научната лаборатория ще прецени коя жена може
да стане майка на детето ти. Няма нужда това да е жена ти - това изобщо не е уместно. Ти обичаш
жена си и тя те обича, но това не означава, че трябва да натоварите земята със сакато, сляпо дете.
Нямаш тази власт, не си получил позволение от съществуванието. Защо е нужно толкова
безотговорно да нагърбваш себе си и цялото човечество с такъв товар? Ти раждаш дете, което е
сакато, сляпо, душевноболно и после то също ще роди деца.
Ето защо мнозинството хора на този свят са идиоти. Няма как да бъде другояче, защото само по
научен начин може да се прецени коя е правилната комбинация. Ти не знаеш какво носиш в гените
си, какъв е потенциалът ти, какво дете ще родиш. Ти обичаш жената - няма нищо лошо в това,
любовта е твое рождено право. Ти обичаш жената, но няма нужда всяка жена да става майка. Няма
нужда всеки мъж да става баща. Скоро изобщо няма да има нужда от майки. Децата могат да бъдат
отглеждани в лаборатории.

Ти искаш дете и ако наистина обичаш децата, ще искаш възможно най-доброто дете. Така че,
кой дава семенната течност и чия ще бъде утробата, не бива да е твой проблем. Теб трябва да те
интересува единствено това да получиш възможно най-доброто дете. Затова предлагам метода на
изкуственото осеменяване и бебетата в епруветка. Също така предлагам да бъде разрешена
евтаназията.
Така, както използваме термина контрол на раждаемостта, нека да въведа и един нов термин:
контрол на смъртта. Например, след определена възраст, ако приемем седемдесет за средна възраст
или осемдесет, или деветдесет, човек трябва да има правото да каже на лекарите: „Искам да се
освободя от тялото си.“ Той има правото на това, ако не му се живее повече, защото е живял
достатъчно и е направил всичко, което е искал. И сега той не иска да умре от рак или от туберкулоза.
Той иска една спокойна смърт.
Във всяка болница трябва да има специално отделение със специален персонал, където хората
могат да отидат, да се отпуснат и да им се помогне да умрат по един красив начин, без да е нужно да
са болни, подкрепяни от медицински специалисти. Ако медицинският екип прецени, че човекът е
много ценен, ако например, е някой като Айнщайн или Бъртранд Ръсел, тогава могат да го помолят
да остане още малко. Много малко хора следва да бъдат молени да продължат живота си, и то само в
случай, че са от голяма помощ за човечеството, за другите хора. Но дори тогава, ако човекът не иска
да живее повече, това е негово право. Можеш да се молиш, да искаш, да настояваш и ако човекът се
съгласи - добре. Но ако каже: „Не, това не ме интересува вече“, тогава със сигурност той има
правото да умре.
Защо да принуждаваш един човек да живее, ако той самият не иска? А вие сте превърнали това в
престъпление - карате човека ненужно да се тревожи: той не иска да живее повече, но трябва да
живее, защото самоубийството е престъпление. Трябва да вземе отрова, да скочи в океана или от
някоя скала. Това не е приятна ситуация. Това е и много странна ситуация: ако човекът умре - добре,
но ако го хванат, ще бъде осъден на смърт. Велико общество! Велики умове са тези, които създават
законите! Ще бъде осъден на смърт, защото се е опитал да се самоубие.
Всички проблеми могат да бъдат разрешени. И тогава няма да има нужда от държавни
служители, мисионери и други подобни. Необходима е малко интелигентност и всеки проблем може
да бъде разрешен.
Затова уча на егоизъм. Искам първо ти самият да разцъфтиш. Да, това може да изглежда като
егоизъм. Нямам никакви възражения за това как ще изглежда егоизмът. За мен в това няма нищо
лошо. Проява на егоизъм ли е, когато розата цъфти? Проява на егоизъм ли е, когато лотосът цъфти?
Проява на егоизъм ли е, когато слънцето грее? Тогава защо ти се притесняваш за егоизма.
Ти си роден: раждането е една възможност. Това е начало, а не край. Ти трябва да разцъфтиш.
Не си губи времето в никакво глупаво служене. Твоята първа и най-главна отговорност е да
разцъфтиш, да станеш напълно осъзнат, буден, бдителен. И в своята осъзнатост ще можеш да видиш
какво би могъл да споделиш с другите, как би могъл да разрешиш проблемите.
Деветдесет и девет процента от проблемите в света могат да бъдат разрешени. Може би един
процент от проблемите не може да бъде разрешен. Тогава ти можеш да споделиш с тези хора,
каквото имаш за споделяне, но първо трябва да имаш какво да споделиш.
Всички тези религии досега не са помогнали на човечеството в разрешаването дори на един
проблем. Просто чуй какво казвам: решили ли са поне един проблем? Те се занимават с бизнеса на
служенето от милиони години. А бедните все още са бедни и стават все по-бедни. Все още има боле-
сти, има старост, има всякакви страдания и престъпления и те се увеличават. С всяка изминала
година престъпността се увеличава. Странно е - затворите се увеличават, съдилищата се увеличават.
Те мислят, че са тук, за да спрат престъпността, а с тях престъпността става все по-голяма.
Има нещо фундаментално грешно тук. Това, което те правят, не е насочено към решаване на
проблема. Човек, който извършва престъпление, не е престъпник, той е болен. Не бива да го хвърлят
в затвора и да го измъчват там - той трябва да бъде лекуван в психиатрична клиника по един
уважителен начин и с медицински методи. Вината не е негова.
Сигурно знаете, че е имало времена, в които лудите хора са били считани за престъпници. Те са
били хвърляни в затворите и там са ги биели. И едва преди няколкостотин години на някого му е
хрумнало, че тези хора не са престъпници, а имат някакво заболяване. Като ги биеш, не можеш да
избиеш болестта навън. Ти просто се държиш като идиот. Те се нуждаят от помощ, а ти правиш
точно обратното. И това важи за всички престъпници, защото никой не се е родил престъпник.
Начинът, по който човекът е бил възпитан, обществото, в което е бил възпитан - те са го направили

престъпник. И щом неговият ум е станал престъпен, ти трябва да промениш начина, по който
функционира умът му. Няма нужда да го оковаваш във вериги, да го хвърляш в затвора, да го караш
да гладува, да го биеш - това няма да свърши работа. Така просто набиваш в него идеята, че като
излезе от затвора, вече ще бъде утвърден, завършен престъпник.
Вашите затвори са университети за престъпници, откъде- то те излизат с диплома. Всеки човек,
който е бил в затвора, е научил там много неща от старите престъпници, с които е споделял времето
си. А това, което научава, е, че да извършиш престъпление не е престъпление - престъпление е да те
хванат. Така че, той просто научава как да не бъде хванат.
Ти трябва да промениш престъпния начин, по който работи умът му. И това може да бъде
направено. Биохимията може да бъде от голяма помощ, медицината може да бъде от голяма помощ,
психиатрията може да бъде от голяма помощ. Сега разполагаме с всички ресурси да направим от
този човек достойно човешко същество. Не е нужно да му служиш, а да споделиш с него своята
осъзнатост - своите знания, своето битие, своето уважение - но първо трябва да ги имаш.
За мен най-големият проблем на човечеството е, че хората не знаят нищо за медитацията.
Според мен това е най- големият проблем. Не е свръх популацията, не е атомната бомба, не е гладът
... Не! Това не са основните проблеми. Тези неща могат лесно да бъдат разрешени от науката.
Единственият основен, сериозен проблем, който науката не може да разреши, е, че хората не
знаят как да медитират.
Затова казвам на хората: първо бъди егоистичен, бъди абсолютно егоистичен, за да можеш да
разцъфтиш. И когато достигнеш своя разцвет и благоухание - тогава ги сподели. Сподели ги с онези
нещастни хора, които имат същия потенциал като твоя, но животът не им е дал шанс да се вгледат
навътре и да познаят своята собствена божественост.
Аз съм против всички религии, защото това, което са направили, е абсолютно безполезно. Могат
да се използват красиви думи, красиви фрази, за да се скрие грозната истина. Но изобщо не искам да
правя това.
Уча те да бъдеш естествен и да приемеш своята естественост.
Едно нещо знам със сигурност - когато разцъфтиш, ще започнеш да споделяш. Това е
неизбежно. Когато цветето разцъфти, то не може да задържи своя аромат, не може да го затвори.
Ароматът полита навън във всички посоки. Така че, първо се осъществи, бъди удовлетворен. Първо
бъди. Тогава от теб, от твоето същество ще започне да се излъчва аромат, който ще докосне много
хора. И това няма да бъде служене, това ще бъде същинско радостно споделяне. А няма нищо
по-радостно от това да споделяш радостта си.
Престъпление и наказание
Всички системи от закони не са нищо друго, освен едно отмъщение - отмъщение на обществото
към онези, които не пасват на системата. Според мен, законът не защитава справедливостта, законът
защитава ума на тълпата. Няма никакво значение кое е справедливо и кое не. Законът е срещу
индивида и защитава тълпата. Това е едно усилие да бъде принизен индивидът, да бъде ограничена
неговата свобода и неговата способност да бъде себе си.
Последните научни изследвания са много показателни. Много от хората, които са обявени за
престъпници, не са отговорни за престъпленията си. Техните престъпления са генетично
унаследени. Точно както един сляп човек не е виновен за своята слепота, така и убиецът не е
виновен за склонността си към убиване.
И двамата са наследили тази склонност - единият е наследил склонността към слепота, а другият
към убийства. Сега науката почти напълно е доказала, че да наказваш някого за каквото и да е
престъпление, е просто идиотско. Това е все едно да наказваш някого, защото е болен от
туберкулоза, или да го пратиш в затвора, защото има рак.
Всички престъпници са болни - психологически и духовно.
Според мен, в съдилищата не трябва да има съдии, а специалисти генетици, които разбират как
престъпленията се предават от поколение на поколение. И те не бива да издават присъди за
наказания, защото всяко наказание е грешно - то е не само грешно, а само по себе си е престъпление.
Човек, който е допуснал някаква грешка, трябва да бъде изпратен в правилната за него институция -
болница, психиатрично заведение или терапевтично училище. Човекът има нужда от нашето
съчувствие, любов и подкрепа. А вместо да дадем съчувствие и любов, от векове ние раздаваме
наказания. Човекът е извършил толкова много жестокости, скрити зад красиви думи, като ред,
законност, справедливост.
Новото човечество няма да има никакви затвори, съдии и юридически експерти. Това са

абсолютно ненужни, ракови образувания на нашето общество. Със сигурност ще има нужда от
състрадателни учени, медитативни, изпълнени с милост същества, които да се опитат да разберат
защо се е случило така, че даден човек е извършил изнасилване. Наистина ли той е отговорен за
това? Според мен, това не е негова отговорност. Той е извършил изнасилването или заради
свещениците и религиите, които от хиляди години учат хората на сексуално въздържание, на
потискане - това е резултатът от потисническия морал - или проблемът е от чисто биологичен
характер и човекът има в себе си хормони, които го тласкат към изнасилване.
Въпреки че живеете в модерно общество, повечето от вас не са съвременни хора, защото не
осъзнавате реалността, която науката постоянно разкрива. Вашата образователна система ви пречи
да го разберете, вашите религии ви пречат да го разберете, вашите правителства ви пречат да го
разберете.
Един мъж е привлечен от една жена и си мисли, че е влюбен. Жената също си мисли, че е
влюбена. Но научният факт е, че те двамата просто имат биологични фактори, хормони, които ги
привличат един към друг. Точно затова е възможно и да се промени пола на един човек и той да
стане от мъж жена или обратното, само като се промени хормоналният му баланс. Една хубава
инжекция с хормони, и ти си изпълнен с любов.
Мъжът, който е извършил изнасилване, вероятно има повече хормони, отколкото онези
високонравствени мъже, които успяват да живеят с една жена цял живот, мислейки се за много
морални. Но истината е, че техните хормони са слаби. Нивото на техните хормони им позволява да
бъдат задоволени от една единствена жена. Мъж с повече хормони ще има нужда от повече жени;
същото е положението и при жената. Това не е въпрос на морал, а на биология. Мъж, който е
извършил изнасилване, има нужда от нашето съчувствие, има нужда от определено лечение, за да
може излишните му хормони да бъдат отстранени и той ще се успокои - ще се превърне в Гаутама
Буда. Да наказваш такъв човек е просто глупост. С наказания не можеш да промениш хормоните му.
Като го пратиш в затвора, ще го превърнеш в хомосексуалист или в перверзник. Правено е
проучване в американските затвори, според което тридесет процента от затворниците са
хомосексуалисти. И това проучване е базирано на техните самопризнания, а ние не знаем колко от
останалите затворници не са си признали. Тридесет процента не е малко. В манастирите този
процент е дори по-висок - петдесет, шестдесет процента. И причината за това е нашата идиотска
привързаност към религии, които не са актуални, които не са в крак с научните открития.
Новото човешко общество ще се основава на науката, а не на суеверия. Ако някой направи нещо
вредно за обществото, то тогава тялото му ще бъде изследвано, защото той има нужда или от
някаква психологическа, или от някаква биологична промяна. Умът му трябва да се проучи - той
може да има нужда от психоанализа. Най-вероятно, нито тялото, нито умът ще помогнат; това
означава, че той има нужда от дълбока духовна трансформация, от медитативно изчистване.
Вместо съдилища, е необходимо да имаме различни центрове за медитация, така че всеки човек
да може да открие своя собствен път. Вместо юридически експерти, които са абсолютно неуместни,
пълни паразити, които ни пият кръвта - в съдилищата ние имаме нужда от хора от различни сфери на
науката. Защото някой може да има увреждане от химично естество, друг от биологично естество, а
трети от психологично естество. Имаме нужда от всички тези видове експерти, от всички школи и
сфери в психологията. Имаме нужда от специалисти в различните видове медитативни практики, за
да можем да трансформираме бедните хора, които винаги са били жертва на непознати сили и заради
това винаги са били наказвани. Те са страдали двойно.
Първо са станали жертва на непозната биологична сила. След това са станали жертва и в ръцете
на съдиите, които не са нищо повече от най-обикновени касапи и подлизурковци. Вашите адвокати,
всички видове юридически експерти, тъмничарите - всичко това е такава лудост, че на бъдещите
хора ще им е трудно да повярват, че се е случвало. Почти същото е било и в миналото.
Но само преди няколко дни дойдоха новини от едно малко селце в Южна Индия. Там хората
решили, че една жена е имала сношение с дявола. От векове насам се счита, че дяволът е мъртъв. И
изведнъж той оживял в това малко селце. Хората от селото закарали жената при свещеника и той
казал, че трябва да я провесят с главата надолу и да я бият, защото дяволът бил все още в нея. Някой
информирал полицията в най-близкия град. Полицаите пристигнали, но хората от селото не се
подчинили. Двеста души стояли на пътя и спирали полицаите с думите: „Не можете да се бъркате в
нашите религиозни церемонии.“ Те пребили жената до смърт. Не спрели, не били доволни, докато
не я умъртвили. Не открили дявола, но все пак убили жената.
Това е било обичайна практика в целия свят. Лудите хора са били бити с цел да се излекува

лудостта им. Шизофрениците са били считани за обладани от духове и са били пребивани почти до
смърт - това е било лечението. Милиони хора са умрели заради вашите велики начини на лечение.
Сега просто казваме, че тези хора са били варвари, невежи, примитивни. Същото ще бъде казано
и за нас. И аз вече го казвам - казвам, че вашите съдилища са варварски, вашите закони са варварски.
Цялата идея за наказанието е ненаучна. Никой на този свят не е престъпник. Тези хора са болни и
имат нужда от съчувствие и научно изпитано лечение. Когато това се случи, ще изчезнат половината
от престъпленията. Другата половина от престъпленията ще изчезне с изчезването на частната
собственост, защото частната собственост създава крадци, джебчии, политици и свещеници. Всички
ваши политици са джебчии и хулигани. Те също имат нужда от помощ и съчувствие, също имат
нужда да бъдат лекувани в подходящи за тях психиатрични заведения. Те трябва да бъдат
излекувани от политиката. Политиката е заболяване.
Хората страдат от много заболявания и дори не подозират, че това са заболявания. Хората
наказват дребните престъпници и почитат големите. Кой е Александър Велики? Той е един голям
престъпник - убил е маса хора. Наполеон Бонапарт, Иван Грозни, Чингиз Хан, Тамерлан са големи,
масови престъпници. Но техните престъпления са толкова големи, че дори не можете да си го
представите ... Те са убили милиони хора, изгорили са живи милиони хора, но не са считани за
престъпници.
Но дребният джебчия, който е взел долар от джоба ти, ще бъде наказан от съда. А твоят долар
може дори да не е бил истински! Но майка му е умирала и той не е имал пари за лекарство. Не мога
да го нарека престъпник. Той е просто един добър човек, който обича майка си.
Веднъж щом частната собственост изчезне, и всичко започне да принадлежи на всички,
кражбите естествено ще изчезнат. Ти не крадеш и не трупаш вода, не крадеш въздух.
Ние трябва да създадем такова голямо изобилие от всичко, че дори глупакът да не помисли за
трупане и събиране. Какъв е смисълът? Всичко винаги е налично и свежо. Парите трябва да изчезнат
от обществото. Комуната няма нужда от пари. Нуждите ти трябва да бъдат задоволени от комуната.
Необходимо е всички да се занимават с производство, с това да обогатяват комуната, да я правят все
по-благоденстваща, приемайки факта, че все пак има и малък брой хора, които са мързеливи. Но в
това няма нищо лошо.
Във всяко семейство ще намериш някой мързеливец. Някой е поет, някой е художник, някой
просто си свири на флейта, но ти обичаш този човек. Ще бъде позволено да има определен процент
от мързеливи хора и те ще бъдат почитани. Всъщност, една комуна, която няма мързеливи хора, е
по-бедна от комуна, в която има няколко мързеливци, които не правят нищо друго, освен да
медитират и да свирят на китара, докато другите работят на полето. Необходим е един малко
по-човечен поглед към нещата - тези хора не са безполезни. Те може да не произвеждат стоки, но те
създават радостно настроение, създават атмосфера. Техният принос е смислен и значим.
С изчезването на парите като средство за размяна, много престъпления ще изчезнат. Когато и
религиите изчезнат с техните потиснически суеверия и морал, престъпления като изнасилване ще се
превърнат в нещо нечувано. И когато от самото начало всяко дете е възпитавано в уважение към
живота - уважение към дърветата, защото те са живи, уважение към животните, към птиците -
мислите ли, че такова дете би могло да стане убиец? Това ще бъде почти немислимо. И ако животът
е пълен с радост, песни и танци, мислите ли, че някой би поискал да извърши самоубийство?
Деветдесет процента от престъпленията ще изчезнат автоматично. Може да останат само десет
процента от престъпленията. Ще останат престъпленията на хора, които имат генетично унаследена
склонност към това, които имат нужда от определено лечение, от хоспитализация, но не и от за-
твори, не и от смъртни наказания. Всичко това е толкова грозно, толкова нехуманно, такава лудост.
Новото човешко общество, новият човек ще живее без каквито и да било закони, без какъвто и
да било ред. Любовта ще бъде неговият закон, разбирането ще бъде неговият ред. Науката ще бъде
неговият последен инструмент, към който ще прибягва в трудни ситуации.
Науката в служба на живота

Можем ли да сложим днешните учени в една и съща категория с политиците? В известен
смисъл, да. Политикът е човек, чието единствено желание е да има власт. Следователно, в тази
категория може да бъде всеки човек, който има желание за власт над нещо външно - над човешки
същества или материали обекти, няма значение. Политикът се бори да получи власт над хората,
ученият се бори да получи власт над материята, но желанието е едно и също и умът е един и същ.
Така че, в известен смисъл, те се возят в една лодка. Но има много неща, по които науката се

различава от политиката.
Политиката поробва живи хора, следователно е по-насилствена. Учените се опитват да
завладеят материята - това не е насилствено търсене. Но науката е станала толкова сложна, че вече е
невъзможно един учен да работи сам. Учените имат нужда от голяма подкрепа от политиците.
Техните научни проекти са толкова скъпи, че само правителствата на най-богатите нации могат да
си ги позволят. Така учените неволно са попаднали в лапите на политиците. Сега ученият работи
като слуга на национализма, комунизма, фашизма, капитализма. Той вече не е независим търсач, той
е част от определена политическа идеология. Той работи и прави открития, но няма контрол върху
откритията си. Контролът е в ръцете на политиците. Те решават в коя посока ще работи ученият, в
противен случай няма да подкрепят финансово никакъв друг проект. А единственият проект на
политиците е войната. И така хиляди учени с огромна интелигентност, талант и гений са станали
просто роби на политическия механизъм, който експлоатира тяхната интелигентност в полза на
войната и смъртта.
Науката може да придобие голямо значение, ако към нея се добавят две неща. Едното е, че тя не
бива да бъде само обективно търсене, а трябва да отвори и субективните врати на съзнанието.
Ученият не бива да работи само върху обекти, той трябва да работи и върху себе си. До момента
ученият е отричал своето собствено съзнание. Това е толкова абсурдно отношение, толкова
нелогично и ненаучно, че доближава учените до нивото на суеверията, наречени религии. Религиите
карат хората да вярват сляпо в Бог, за когото нищо не знаят, а учените продължават да не вярват в
себе си. Това също е форма на суеверие - огромно, невероятно. Ако в теб няма никой, ако в теб няма
съзнание, тогава кой ще разкрие мистериите и тайните на материята, на природата, на живота? В
този смисъл науката се държи по един остарял и суеверен начин, имитирайки религиите.
Поддържам контакт с много авторитетни учени и никой от тях не е бил в състояние да ми даде
солиден аргумент в подкрепа на това суеверие. Те продължават да повтарят, че съзнанието е само
вторичен продукт на материята. Когато ги попитам: „На какво основание твърдиш това?“, те нямат
никакъв отговор. И това е само защото един човек, който не е бил дори учен, бил е икономист - Карл
Маркс - е създал идеята, че съзнанието е вторичен продукт на материята.
Маркс е искал да отрече Бог и душата. Неговият подход е бил философски. Разбираемо е, че в
Съветския съюз учените са повтаряли това, което Карл Маркс е казал, защото да кажеш нещо против
Маркс е означавало да кажеш нещо против свещените писания на комунизма. Било е като във
фанатизираните християнски общества, в които не е може- ло да кажеш нищо против Библията.
Няма значение дали си прав или не. Не може да противоречиш на Библията. Това е непростим грях.
Същото е било в Съветския съюз по отношение на Карл Маркс и неговата книга „Капиталът“.
Но в един свят, в който хората претендират, че имат правото на свобода на словото, учените
продължават да повтарят това суеверие, че съзнанието е само вторичен продукт на материята, без да
разбират, че Карл Маркс дори не е бил учен и неговото твърдение не е базирано на никакви
експерименти.
Карл Маркс е бил атеист. Както има хора, които вярват в Бог без да знаят нищо за Бог, така има
и хора, които не вярват в Бог без да знаят нищо за него. Тези два типа хора не се различават много
един от друг, те са почти еднакви.
Така в известен смисъл ученият се държи като фанатик, като християнски фундаменталист. Той
продължава да отрича съзнанието. И докато науката не отвори измерението на вътрешния свят на
учения, тя няма да се превърне в цялостен, всеобхватен предмет. Тя ще остане частична и нейната
гледна точка ще представя само половината истина.
Помни, че пълната лъжа е по-добра от половинчатата истина. Пълната лъжа скоро ще бъде
разкрита. Половинчатата истина е много опасна, защото в нея все пак има нещо вярно. Това може да
държи хората в мрак векове наред. Вече три века са изминали за учените. Те са работили, но не са
посмели да погледнат в същността на човешкото същество - това е нещо, което трябва да се добави
към науката. Тогава науката може да придобие голямо значение.
Да се добави субективност към обективната наука означава да се добавят методите на
медитацията към методите на концентрацията. Методите на концентрацията те изваждат навън - те
са екстровертни. Науката изисква ум, който има капацитета да се концентрира. За медитацията е
необходимо да имаш капацитета да минеш отвъд ума, да навлезеш в тишината, да се превърнеш
изцяло в една чиста празнота.
Докато науката не приеме медитацията като валиден метод за проучване, тя ще остане
половинчата - с половин сърце. И заради тази своя половинчатост, науката е опасна. Така тя лесно

може да служи за целите на смъртта, за- щото не вярва в съзнанието - тя вярва в мъртвата материя.
Затова за нея няма значение дали ще се случат Хирошима и Нагасаки и дори дали целият свят ще се
самоубие. Няма значение, защото всичко е материя. Няма съзнание, нищо не е загубено.
Ученият ще се разбунтува срещу политиците само когато измерението на медитацията бъде
добавено към неговите проучвания, към неговата работа.
Второ, ученият трябва да осъзнае, че сега осигурява на политиците саморазрушителни оръжия и
технологии. Трябва да осъзнае, че сега работи против човечеството, против новото човечество,
против своите собствени деца. Той сее семената на смъртта за всички. Време е учените да се научат
да правят разлика - да различават кое помага на живота и кое го разрушава. Само заради своите
заплати и комфорт, те не бива да продължават като роби и роботи да работят за войната и
разрушението - това е нечуван прецедент.
Ученият трябва също да бъде революционер. Необходимо е първо да бъде духовен търсач, и
второ да бъде революционер. И трябва да помни, че не бива да служи на смъртта, каквато и цена да
му предлагат. Не бива да следва указанията на политиците. Трябва сам да решава какво е от полза за
целия космос, какво е полезно за екологията, какво би могло да подобри живота и да направи
съществуванието по- красиво. Той трябва да откаже да работи за политиците, ако се опитват да го
накарат да служи на смъртта. Той трябва категорично да откаже такава работа, навсякъде - в Русия,
в Америка, в Китай, във всяка страна по целия свят.
Учените се нуждаят от собствена глобална асоциация, която да решава кои проучвания да се
правят и кои не. До сега науката е разчитала на случайността. Хората са напипвали нещо в мрака и
така са ставали големи откриватели. Но тези времена вече са минало. Защото опипвайки в мрака,
учените откриха атомната бомба и ядрените оръжия. Така те свършиха голяма работа! Сега те носят
отговорността да унищожат всички ядрени оръжия, дори това да е работа срещу вашия така наречен
национализъм, срещу вашите така наречени комунизъм и демокрация. Тези неща нямат значение,
защото в момента самото съществуване на човека е заплашено. Точно както в миналото учените се
изправиха срещу религията, сега те трябва да се изправят срещу политиците и техните диктатури.
Ученият трябва да бъде напълно независим и напълно категоричен, че няма да позволи да го
експлоатират. Сега учените навсякъде са експлоатирани. Само защото на учения му се дават големи
заплати, нобелови награди, почести, и той е готов да жертва цялото човечество - за своята нобелова
награда, за всички онези глупави награди. Учените не бива повече да се държат като деца. Тези
награди, призове, уважавани постове - това са играчки за глупави хора, а сега вашите велики учени
се държат като глупаци.
Бих искал моите хора да надигнат глас по целия свят срещу учените, които обслужват
правителствата и политиците, създавайки оръжия за война. Масите трябва да се събудят срещу тези
учени. Сега те са най-голямата опасност - трябва да се сложи край на съвместната им работа с
политиците.
Науката сама по себе си може да се превърне в две неща. Като приеме медитацията, тя може да
се превърне в религия. Като приеме бунтарството, тя може да направи живота по-добър, по-охолен,
по-изобилен. Тя може да бъде най-голямата благословия за човечеството - във външния и във
вътрешния свят. Но точно сега тя е една от най-големите заплахи за човечеството.
Повечето учени дори не са наясно с най-актуалните възможности за един нов свят. Те не могат
да бъдат наясно. Те служат на старите подходи на старото човечество. Служат на старите политици
и идеологии. Те всъщност подготвят погребението на новото. А би трябвало да подготвят по-
гребение на старото, на онова, което вече е мъртво! Вместо това ние влачим неговия труп - той
смърди, но ние дори не го усещаме, защото сме израснали в общество, което от край време влачи
трупове. Израснали сме в общество, в образователни институции, в които навсякъде труповете са на
почит.
Ако на някоя друга планета има живот, а учените подозират, че има живот на поне петдесет
хиляди планети във Вселената, то вероятно на някои от тях науката е по-напреднала. Те може би са в
състояние да наблюдават нашето поведение и ще бъдат изненадали от това, което правят нашите
гении. Щеше да е по-добре, ако имахме повече идиоти и по-малко гении - поне животът на нашата
планета нямаше да е в опасност. Тези наши гении могат да унищожат целия живот.
Новото може да бъде прието само ако учените разберат, че светът не се състои само от мъртви
обекти, той се състои също от живи същества и това не са просто живи същества, а същества, които
имат съзнание. И съществува възможността това съзнание да се развие и да достигне големи вър-
хове. Гаутама Буда и Заратустра са като Еверест, като хималайски върхове. Те показват потенциала

на всяко човешко същество. Необходимо е малко усилие и ти също можеш да достигнеш тези
върхове. Ти също можеш да достигнеш върховете, огрени от слънцето - не е нужно вечно да живееш
в тъмни пещери, нито в долините на страданието. Няма нужда тъмната нощ да продължава вечно.
Има възможност да излезеш от тъмната нощ и да се насладиш на красиво утро с цветя и пеещи
птици.
Учените се нуждаят много сериозно от медитация. Само така биха могли да видят, че това, което
са правили до момента, е против бъдещето на човечеството. Те разрушават дори надеждата ..., а със
същата тази интелигентност, която имат, биха могли да създадат рай на земята за собствените си
деца и за децата на децата си; биха могли да създадат един по-добър свят, пълен с повече здраве,
любов и осъзнатост.
Науката трябва да стане религиозна, трябва да стане духовна. Не бива да изтощава цялата си
енергия, ровейки се във външния свят, а да проникне в богатствата на нашето вътрешно същество.
Там има голям потенциал, но този потенциал все още не е използван. Точно както е проникнала в
тайните на материята, науката има капацитета да проникне в тайните на съзнанието. Тогава тя ще
бъде огромна благословия, огромно благо. Що се отнася до моята визия за ново човечество, аз
виждам две измерения на науката. Първото, по-ниско измерение, се занимава с обектите, а второто,
по- високо измерение, се занимава със съзнанието. И ниското измерение съществува в услуга на
по-високото измерение на науката. Тогава няма да има нужда от никаква друга религия. Тогава
науката ще задоволи всички нужди на човека.
Но точно сега науката нищо не трансформира. Тя не може. Докато науката не се насочи към
съзнанието и не разбере как да разшири повече човешкото съзнание - как да направи неговото
подсъзнание съзнателно, да трансформира тъмнината в дневна светлина, от нея няма голяма полза.
Точно обратното, тя се оказва много опасна.
Преди Втората световна война, Алберт Айнщайн е бил този, който е написал писмо до
президента Рузвелт, в което му казал: „Мога да създам атомна енергия и атомни бомби, но ако вие
нямате атомни бомби, мога да предскажа, че ще загубите войната срещу Германия.“ Айнщайн е бил
немски евреин. Той работел в Германия, правел е проучвания за немското правителство, което е
било под контрола на Адолф Хитлер, с цел да направи атомна бомба. Дори самата идея ... Ако той не
е бил евреин, цялата история на света щеше да се развие напълно различно. Ако Германия беше
създала първа атомните бомби, тогава нямаше да има сила, която да застане на пътя на Адолф
Хитлер - нито Америка, нито Съветският съюз, нито Англия. Хитлер щеше да завладее света.
Но тъй като Алберт Айнщайн е бил евреин ... Той е бил толкова важен, че Хитлер и неговите
хора не го убили. Все пак, Айнщайн виждал как евреите изчезват в газовите камери на нацистите.
Той самият е нямало да бъде убит, защото от него е имало голяма нужда, бил е незаменим. Но той е
започнал да се страхува, че ако Хитлер спечели, тогава няма да остане нито един жив евреин на
земята. Айнщайн не се е страхувал за собствения си живот, защото е бил необходим на Хитлер.
Той избягал от Германия, като оставил своя експеримент незавършен. Немските учени
направили всичко по силите си, но нямало друг Алберт Айнщайн, който да завърши експеримента.
И Айнщайн написал писмо до врага на Германия, до Америка, в което казал: „Аз избягах от
Германия и съм готов да направя атомни бомби за Америка. Без атомни бомби вие не бихте могли да
победите Германия. Освен това има опасност някой да довърши експеримента, който оставих
недовършен там, защото с мен работеха много други учени.“ Рузвелт веднага го поканил и му
осигурил всичко необходимо да работи.
По времето, когато атомните бомби били готови, президент на Америка бил Труман и Айнщайн
му писал: „Сега вече няма нужда да ги използвате, защото Германия направи своята историческа
грешка.“ Тази историческа грешка е била правена много пъти. Всеки, който е искал да воюва с
Русия, е бил обречен, правейки същата тази историческа грешка, защото цели девет месеца тази
страна е покрита със сняг. Русия е толкова огромна - тя се простира върху два континента, от Европа
до другия край на Азия. И има само три месеца, в които времето е достатъчно добро, за да се водят
военни действия на тази територия. А Русия винаги е имала достатъчно голяма армия, за да задържи
врага си за три месеца, докато дойде зимата. Зимата трае девет месеца. През тези месеци Русия няма
нужда да се бие. Зимата довършва нейните врагове без проблем! Никой не може да преживее
руската зима, освен самите руснаци, защото за такова нещо е необходимо пожизнено обучение.
Наполеон е загубил по този начин Първата световна война. Германия загуби Втората световна
война, защото Хитлер направи същата грешка.
Но Труман дори не отговорил на писмото на Айнщайн. На първото му писмо отговорили с

голяма радост, той бил посрещнат така добре и му били дадени всички необходими ресурси, но сега
бомбите вече били в ръцете на политиците. Вече на никого не му пукало за Алберт Айнщайн. А той
просто казал: „Сега вече няма нужда. С Германия е свършено, а в рамките най-много на две седмици
ще бъде свършено и с Япония, защото Япония не може да издържи сама. Няма нужда да се използват
тези бомби.“
Но Труман бързал да използва атомните бомби, защото Германия се била предала, а Япония
също се готвела да се предаде. Така съвсем скоро вече нямало да има повод Америка да демонстрира
на целия свят каква огромна сила притежава. Хирошима и Нагасаки били унищожени без причина.
Япония е била готова да се предаде. Вече се правили приготовления как това точно да стане -
генералите преговаряли. Но Труман дал нареждане: „Преди те да се предадат, ние трябва да
демонстрираме колко сме силни. Веднъж щом войната свърши, няма да имаме възможност да
направим това.“ Двеста хиляди души в два големи града били убити за десет минути. И не само
хората били убити, а и дърветата, животните, птиците, всичко живо изведнъж било мъртво.
Айнщайн бил толкова шокиран, че преди смъртта му, когато някой го попитал дали в следващия
си живот би бил отново физик, той казал: „Никога! Ако отново се родя, бих предпочел да бъда
водопроводчик, но не и физик. Това ми бе достатъчно. Ден след ден работих, за да създам атомните
оръжия. Те бяха направени за спешни случаи, но веднага след като ги направих, аз вече нямах власт
над тях. Направих оръжията, но щом ги довърших, политиците ги взеха изцяло в свои ръце. А аз
дори не получих отговор на писмото си. Умирам като един от най-разочарованите хора на тази
земя.“
Той е бил един от най-успешните хора, може би най-великият учен, когото познаваме, но
чувствата му наистина били наранени. Той е бил съзнателен човек. Умрял е като ранен лъв -
безкрайно огорчен от политиците и тяхната грозота, от техните ужасни, престъпни умове.
До сега науката определено не е допринесла много за трансформацията на човешкото съзнание,
а има потенциала за това. Необходимо е просто едно голямо пробуждане.
Ученият трябва да разбере отговорността, която носи. Той почти се е превърнал в бог, той може
да твори или да разрушава. На учения трябва му се напомня, че вече не живеем във времената на
Галилео, когато изследователят е можел да работи в дома си с няколко туби, с няколко бутилки,
просто смесвайки химикали, за да експериментира. Това време е отминало. Сега ученият има силата
да унищожи напълно живота или да създаде такъв красив и блажен живот, какъвто хората са си
представяли, че има само в рая. Такъв живот е възможен и тук. Няколко малки групи учени вече са
започнали да работят в тази посока. Никой не им вярва.
Например, Япония създаде изкуствен остров, защото там има такъв недостиг на земя, че е
невъзможно индустрията повече да се разраства. Япония се превърна в една от най-богатите страни
в света и има нужда от все повече и повече земя. Старият начин беше да завладееш нечия чужда
земя, но вече това не е възможно. Страхът от трета световна война тегне над всекиго. Затова Япония
създаде изкуствен остров, който да се използва за индустриално развитие. Веднъж щом това успее, и
Япония ще започне да създава много повече острови и земя, отколкото Бог е успял да създаде за
шест дни!
Има огромни възможности пред науката. Само науката да спре да служи на смъртта, и тя ще
започне да създава плаващи в океана градове. Япония също се опита да създаде и подземни градове.
Защо е необходимо да се живее със старата концепция за живот над земята? Може да живееш под
земята. Там е много по-спокойно и може да ти бъде осигурена най-подходящата светлина,
най-подходящото количество кислород, защото всичко ще бъде в ръцете на учените. И точно както
са възможни подземни градове, така са възможни и градове, плаващи в океана, на дъното на океана
или летящи във въздуха ...
Веднъж само науката да спре да обслужва военните интереси на политиците, ще бъде
освободена толкова много енергия, че учените ще могат да направят всички тези неща, които на теб
може би ти се струват невероятни, но не и на мен.
Науката има големи възможности, но ние все още не сме успели да ги използваме. Всички учени
служат на политиците, на правителствата, а това означава, че работят в интерес на смъртта и
войната. Необходима е голяма революция.
Точно както в миналото учените са въстанали срещу религиите, борили са се срещу религиите,
така е необходимо сега да въстанат срещу политиците, срещу национализма. Тяхната отговорност е
много голяма. Те са най-важните хора за оцеляването на човечеството.
Какво мислите за експериментите с хора като изкуственото създаване на деца и размяната

на сърца и мозъци. Как гледате на това - като на прогрес или като на престъпление срещу
природата?
Всичко зависи от това кой го прави. Ако го правят политиците или така наречените религии -
тогава това е срещу природата. Те не могат да направят нищо естествено, те са срещу природата. Но
ако това се прави от международна академия на учените - и като казвам международна академия на
учените, това може да бъде огромна стъпка напред - това няма да бъде срещу природата. Това ще е
растеж на природата.
Но всичко зависи от това кой го прави. Експериментите сами по себе си са неутрални. Може да
използваш отрова, за да убиеш. Същата тази отрова може да бъде използвана от медиците за
лекарство, с което да те спасят. Всичко зависи от това кой го прави.
Например, откриването на атомната енергия беше стъпка на изключителен прогрес, това беше
квантов скок. Ние открихме ключа, с който можем да превърнем земята в рай - толкова много
енергия в толкова малък атом. А атомите са навсякъде ... само в една капка роса има милиони атоми.
Всеки един атом съдържа толкова много енергия, че ако експлодира, цялата планета ще може да
живее в лукс. Или пък можеш да създадеш Хирошима и Нагасаки - да убиеш хиляди хора за секунди.
Но научният прогрес е в ръцете на политиците, защото само те могат да осигурят достатъчно
финанси, за да се направят такива открития. Учените от целия свят трябва да помислят върху това -
техният гений се използва от идиоти! Учените не бива да се асоциират с никоя нация, без значение в
коя държава живеят. Те трябва да създадат международна академия на науките. Това не е трудно.
Ако всички учени в света се обединят, ще се намерят и финанси и техните нови открития ще
помогнат в огромна степен на хората.
Международната академия може да получи всяка възможна подкрепа. Но самите учени трябва
да решават какво ще се случи с техните експерименти. Време е учените да осъзнаят огромната
отговорност, която носят. Ако се случи трета световна война, тогава учените ще са най-големите
престъпници, за- щото те са снабдили политиците с най-различни изобретения.
Науката не бива да бъде монополизирана от която и да било нация или държава. Цялата тази
идея е глупава. Как може науката да бъде монополизирана? А всяка държава се опитва да получи
монопол над учените и да държи техните изобретения в тайна. Това е акт срещу човечеството, срещу
природата, срещу съществуванието. Каквото и да открие един гений, то трябва да служи на цялото.
Вие питате дали открития като разменянето на човешки сърца и човешки мозъци са нещо, което
считам за напредък. Те са от голямо значение за появата на ново човечество на земята. Ако тялото на
Айнщайн вече не е способно да живее, не мислите ли, че е добра идея целият му мозък да бъде
трансплантиран в тялото на млад здрав мъж? По този начин телата може да се сменят, но ние можем
да запазим гения на Айнщайн и той да расте векове наред. И ако един човек може да даде толкова
много за седемдесет години, то представете си колко много би могъл да направи неговият мозък за
няколко века, каква голяма помощ може да бъде това за човечеството, за цялата Вселена.
А така, както е сега, това е истинско прахосничество - контейнерът се разваля и заедно с него
изхвърляме и съдържанието. Тялото е просто един контейнер, един съд. Ако контейнерът е станал
мръсен, стар, неизползваем - смени контейнера, но не изхвърляй съдържанието. Гениалният ум
може да живее цяла вечност в различни тела - в това няма нищо срещу природата.
Ако твоето сърце започне да отслабва, а ти си от огромно значение за човечеството ... какъв е
проблемът да се смени сърцето? Някой друг може да умира от рак, но сърцето му е съвършено
здраво. Това сърце може да бъде трансплантирано на човек, който е талантлив, гениален и във всяко
друго отношение е здрав, но сърцето му е слабо. Това е нещо много просто и в него няма нищо
срещу природата.
Но с политиците и властта в техните ръце, разбира се, всичко ново е срещу природата. Всичко,
което човешкият гений е открил, изобретил, в крайна сметка служи на смъртта. Така е и със
свещениците. Сега науката вече не е дете, че да трябва да зависи от другите. Сега науката е
достатъчно зряла. Необходим й е само малко кураж.
Това ще бъде голяма революция в историята на човечеството. Цялата власт ще бъде в ръцете на
учените, които никога на никого не са навредили. И веднъж само властта да дойде в ръцете на
учените, политиците сами ще изчезнат. Те са експлоатирали учените за свои собствени цели, а да
бъдеш експлоатиран, от когото и да било, не е достойно поведение.
Учените трябва да си върнат своето достойнство и индивидуалност. Трябва да признаят, че са
били експлоатирани през годините от свещениците и политиците. Сега е време да заявят, че науката
ще бъде самостоятелна. Това ще бъде велика свобода.

Тогава всички тези експерименти, като лабораторните бебета, ще бъдат нещо различно, защото
чрез тях ще можеш да определиш какъв вид гений искаш. До сега всичко е било случайно, и понеже
е било случайно, деветдесет и девет процента от хората не притежават нищо, с което да бъдат
полезни. Те създават само проблеми за света. С какво са допринесли бедните държави за света? Ами
богатите? Освен да създават проблеми и войни, те нищо друго не правят.
Но ако можеш да създадеш дете в лаборатория ... Това е възможно, в това няма никакъв
проблем. Сперматозоидите на мъжа и женската яйцеклетка могат да се срещнат в епруветка. Няма
нужда да правим нещата по стария примитивен начин. Можем да погледнем и да имаме цялата
картина за това какво ще бъде детето. Ако искаме да има повече поети, можем да създадем поети.
Ако искаме повече музиканти, можем да създадем музиканти. И можем да създаваме само гении.
Няма нужда от посредствени хора - те вече изживяха своето време.
Можем да дадем на детето сила, дълъг живот. Можем да направим така, че то никога да не се
разболява, никога да не остарява. Това е само въпрос на организация и намиране на правилната
яйцеклетка и правилния мъжки принос към нея. Това, което сме правили до момента, е безкрайно
неинтелигентно.
А новият подход ще освободи хората от вината, от собственическото чувство и ревността,
защото хората вече няма да създават деца. За първи път сексът ще бъде само за удоволствие! Децата
ще се правят в лабораторията. Те ще принадлежат на всички. И защото няма да правим деца по
стария начин, много от проблемите в живота ни просто ще изчезнат.
Защо хората са толкова твърдоглави ...? Това твърдоглавие се е запазило през вековете: мъжът
иска да бъде сигурен, че детето, което жена му ще роди, е негово. Защо? И кой си ти всъщност? Тук
става въпрос за собствеността, защото детето ти ще наследи всичко, което си събрал. И ти искаш да
си сигурен, че това ще е твоето дете, а не детето на съседа. Жените са били държани почти като
затворници заради страха, че ако започнат да се срещат с други хора, ще бъде много трудно да се
установи кое дете на кого е. Само майката ще знае, а може би и тя няма да знае.
Когато създаването на деца премине в ръцете на науката, сексът ще се трансформира. Тогава ти
няма да бъдеш ревнивец, няма да бъдеш монополист, моногамията ще стане нещо абсурдно. Сексът
ще е просто забавление, също като тениса. И ти няма да се тревожиш дали партньорите ще останат
моногамни - две тела, които се наслаждават едно на друго ... И няма да се безпокоиш, че жената
може да забременее и това да създаде финансови и ред други проблеми.
Сексът няма повече да бъде проблем за световната популация; той няма повече да бъде проблем
и за свещеника. Всъщност, ако децата се създават в лаборатории, много от проблемите в света ще
изчезнат. А ние ще можем да създаваме най-добрите хора: красиви, здрави, способни да живеят
колкото сами пожелаят. Старостта не е необходима - човекът може да остане млад, здрав, без
болести.
Всички тези болници с толкова много хора, толкова много пари .... Знаеш ли, че Америка харчи
повече пари за разхлабителни, отколкото за образование? Велика идея! На кого му пука за
образованието? Разхлабителните са важни!
Но трябва да се запомни основното нещо. Учените трябва да бъдат достатъчно смели да заявят,
че не принадлежат на никоя нация, на никоя религия, и всичко, което правят, ще бъде за цялото
човечество. И не виждам нищо невъзможно в това. Аз съм абсолютно за тези прогресивни изо-
бретения, които могат да направят човека по-щастлив, по- дълголетен, млад, здрав. Подкрепям
всичко, което може да превърне живота му в игра и забавление, а не в мъчително пътуване от
люлката до гроба.
Чух ви да говорите за учени, които да избират какви да бъдат бъдещите хора, анализирайки
генетичния материал в спермата. Нямам доверие на учените, докторите, на никого, защото
тяхното знание не отива по-далеч от главата им. Интуитивно знам, че генетиката играе много
малка роля в това, какво ще стане от човека. Един градинар би могъл да бъде и музикант. Един
войник може да има потенциала да стане учен. Със сигурност това, което е един човек, не е
критерий за това, което би могъл да бъде при други условия.
Моля ви, дайте повече светлина върху мъдростта отвъд думите ви. Аз не мога да я видя
поради страха ми от тоталитарни режими.
Разбирам твоите притеснения. Това са и мои притеснения. Но има много неща, които трябва да
бъдат разбрани. Първото е: никога не прави нещо от страх. Ако хората действаха само водени от
страха си, не би могло да има никакъв прогрес. Давам за пример хората, които са изобретили ве-
лосипедите ... Виждате ли някакъв риск в това? Немислимо е да считаме велосипедите за опасни. А

когато братята Райт изобретили първия самолет от части за велосипеди, целият свят се радвал. На
никой не му хрумнало, че самолетите ще се използват, за да унищожават градове и милиони хора
във Втората световна война.
Но самолетите също возят милиони хора по целия свят. Те направиха света малък, те позволиха
да наречем света просто едно глобално село. Те създадоха мостове между хората от различните
раси, религии, езици, по начин, по който никое друго човешко изобретение досега не е успявало.
Затова, първото нещо, което трябва да се запомни, е, че не е правилно да се действа от страх.
Действай предпазливо, осъзнато, помни възможностите и опасностите, така че да създадеш
условия опасностите да бъдат избегнати. В момента, какво може да бъде по-опасно от ядреното
оръжие в ръцете на политиците? Вие сте дали най-опасното нещо в ръцете им.
Но всъщност не е нужно да се страхувате - дори ядрените оръжия могат да бъдат използвани по
съзидателен начин. А аз имам дълбоко доверие в живота, вярвам, че в крайна сметка те ще бъдат
използвани съзидателно. Самият живот не може да позволи да бъде унищожен толкова лесно, той
ще се съпротивлява много сериозно. И в тази съпротива ще се роди новият човек, новата зора,
новият ред, цялостният живот и съществувание.
Според мен ядрените оръжия направиха големите войни невъзможни. Гаутама Буда не е успял
да постигне това, Исус Христос не е успял да го постигне. Всички светци на света са говорили за
ненасилие, за живот без войни, но не са успели да го постигнат. Но ядрените оръжия свършиха тази
работа. Виждайки колко голяма е опасността, всички политици треперят вътре в себе си, защото ако
се случи трета световна война, целият живот ще бъде унищожен, включително и те самите. Те не
могат да се спасят. Нищо не би могло да бъде спасено. Това е голям шанс за всички, които обичат
сътворяването, градивността. Това е моментът, в който можем да обърнем цялата тенденция на
науката към градивност.
Помни едно нещо - науката е неутрална. Тя просто ти дава сила. Как ще използваш тази сила,
зависи от теб, зависи от цялото човечество и неговата интелигентност. Науката ни дава повече сила
да създадем по-добър живот, по-комфортно съществуване, да създадем по-здрави човешки
същества. Добре ли е да го предотвратяваме... само от страх, че някакъв тоталитарен режим би
могъл да злоупотреби с това.
С всичко би могло да се злоупотреби. А човекът, който зададе този въпрос, е доктор. Той самият
принадлежи към категорията на учените. Той трябва да разбере едно нещо - всичко, което може да
навреди, може да донесе и огромни ползи. Не отричайте нищо, просто издигнете съзнанието на
човешките същества.
Колективно и индивидуално - нови начини да живеем заедно

В цялото съществувание, само човекът има нужда от правила. Няма друго животно, което да се
нуждае от какви- то и да било правила.
Първото нещо, което трябва да бъде разбрано, е, че в правилата има нещо изкуствено.
Причината, поради която човекът се нуждае от тях е, че той вече не е животно, но все още не е станал
човешко същество. Човекът е в нещо като преддверие. Това е източникът на нуждата от правила.
Ако той беше животно, нямаше да се нуждае от правила. Животните живеят чудесно без правила,
конституции, закони, съдилища. А когато човекът стане човешко същество, не само на думи, но
действително ...
Много малко хора до момента са осъзнали това. Например, хора като Сократ, Заратустра,
Бодхидарма - те нямат нужда от никакви правила. Те са достатъчно осъзнати да не навредят на
никого. Те нямат нужда от никакви закони и конституции. Ако цялото общество се развие и
достигне нивото на автентичното човешко същество, тогава ще има любов, но не и закони.
Проблемът е в това, че човекът е имал нужда от правила, закони, правителства, съдилища,
армии, полиция, защото е загубил естественото си животинско поведение и все още не е достигнал
до друго естествено състояние. Той е по средата. Той е никъде, той е хаос. За да се контролира този
хаос, са необходими всички тези правила и закони.
Проблемът е станал по-сложен, защото авторитетите, които са възникнали, за да контролират
човека - религии, държави, съдилища - са станали прекадено силни. Трябвало е да им се даде власт,
иначе как биха могли да контролират? Така че, ние се чувстваме като роби сами на себе си. И сега,
когато тези авторитети са толкова силни, те не искат да пуснат властта. Не искат да еволюират.
Когато питате как индивидът и обществото могат да еволюират, да се развият, вие не разбирате
проблема. Ако човекът се развие, обществото трябва постепенно да изчезне. Обществото

съществува все още само защото на човека не му е позволено да се развие. Всички тези авторитети
са контролирали човека от векове и са се наслаждавали на властта и престижа си. Те не са готови да
позволят на човека да се развие и да достигне до нивото, в което те няма да бъдат необходими.
Авторитетите, които сме създали, за да предпазват човека да не затъне в хаоса - военните,
законодателите, съдилищата, религиозните лидери - те сега са толкова силни, че не искат да ви
позволят свободно да растете. Ако си способен да растеш, да развиеш индивидуалност, да бъдеш
бдителен, буден, осъзнат - няма да има нужда от всички тези хора. Те ще загубят работата си, а с
работата си ще загубят и престижа си, властта си, лидерските си позиции, духовните си санове -
всичко това ще бъде загубено. Така че тези, които в началото са били необходими, за да защитават
човечеството, сега са се превърнали в негови врагове.
Моят подход не е да се бориш с тези хора - те са силни, те имат армии, те имат пари, те имат
всичко. Ти не можеш да се бориш срещу тях, ще бъдеш унищожен. Единственият начин да се излезе
от тази каша е мълчаливо да започнеш да увеличаваш своята собствена осъзнатост - нещо, което те
не могат да спрат по никакъв начин. Всъщност те не могат дори да разберат какво се случва в теб.
Аз ти предлагам алхимията на вътрешната трансформация. Промени вътрешното си същество.
И в момента, в който си променен, когато си напълно трансформиран, ти внезапно ще видиш, че си
вън от затвора, че вече не си роб. Ти си бил роб заради хаотичното си състояние.
Това се случило по време на руската революция ... В деня на революцията, една жена в Москва
започнала да ходи по средата на улицата. Полицай я спрял и й казал: „Това не е редно. Не можеш да
ходиш по средата на улицата.“ А жената му отговорила: „Сега сме свободни.“ Но дори да си сво-
боден, ще трябва да спазваш правилата за движение, иначе движението би станало невъзможно. Ако
колите и хората се движат където си искат и завиват както им падне, ако не обръщат внимание на
светофарите, хората просто ще катастрофират и ще умират. Това ще принуди армията да дойде и да
въдвори закона - хората трябва да се движат от лявата или от дясната страна, в зависимост от
изискването на държавата, но никой не може да се движи по средата. Тогава, когато дулото на
оръжие е насочено срещу теб, ще трябва да спазваш правилата. Винаги си спомням за тази жена - тя
е голям символ.
Свободата не означава хаос. Свободата означава по-голяма отговорност - толкова голяма
отговорност, че на никого да не се налага да се меси в живота ти. Ти можеш да бъдеш оставен сам,
няма нужда правителството или полицията да се занимават с теб, а законите изобщо не те засягат -
ти просто си вън от техния свят.
Това е моят подход, ако наистина искаш да трансформираш човечеството: всеки индивид трябва
да започне да се развива самостоятелно. И всъщност тълпата не ти е нужна, за да растеш. Растежът е
като растенето в утробата на майката - за това не е нужна тълпа, само майката трябва да бъде
внимателна. Новият човек трябва да се роди вътре в теб. Ти трябва да се превърнеш в утроба за
новия човек.
Никой няма да знае за това и по-добре да не знае. Ти просто продължаваш да си вършиш
обичайната работа, живееш в обичайния свят и си най-обикновен човек - не си революционер,
реакционер, пънкар или скинхед. Това няма да помогне. Това е чиста глупост. Това е нещо, което
правиш, защото си фрустриран, защото се чувстваш безпомощен. Разбирам те, но това все пак е
лудост. Обществото е откачено и от безсилие ти също ставаш откачен.
Обществото не се страхува от този тип хора. Обществото се страхува само от онези хора, които
могат да останат толкова центрирани, толкова осъзнати, че законите вече са безполезни за тях. Те
винаги се държат по правилния начин, те са отвъд хватката на властта.
Ако индивидите израснат, обществото ще отслабне. Това общество, което познаваме - с
правителство, с армия, със съдилища, с полиция, със затвори - този тип общество ще отслабне, ще
угасне.
Със сигурност, тъй като има толкова много хора, ще се появят нови форми на колективно
съществуване. Не искам да ги наричам „общество“, за да избегна объркване между думите. Аз
наричам новата форма на колективност „комуна“. Тази дума носи определено значение - тя означава
място, в което хората не просто живеят заедно, а между тях има дълбока взаимност, взаимодействие.
Да живеем заедно е едно нещо. Ние го правим - във всеки град хиляди хора живеят заедно, но
каква близост е това? Хората не познават собствените си съседи. Те живеят в един и същи
небостъргач и тези стотици хора никога не узнават с кого живеят в една и съща сграда. Това не е
близост, защото в това няма взаимодействие, няма взаимност. Това е просто една тълпа, а не
общност. Затова искам да заменя думата „общество“ с думата „комуна“.

Обществото съществува на базата на определени основни принципи. Ще трябва да ги
отстраните, в противен случай обществото няма да изчезне. Първата и най-основна част от
обществото е семейството. Ако семейството остане такова, каквото е, обществото няма да изчезне.
Тогава то не може да изчезне и религиите не могат да изчезнат. И в такъв случай не бихме могли да
създадем нов свят, ново човечество.
Семейството е психологически остаряло. То също не винаги е съществувало. Имало е времена,
когато хората са живели в племенен строй. Семейството се появило, когато се е появила частната
собственост. Появили се силни хора, които успели да натрупат повече частна собственост от всеки
друг и те искали тази собственост да отиде при децата им. До този момент не е имало проблеми.
Мъжете и жените се срещали, когато се обичали - не е имало семейство, нито брак. Но когато се
появила собствеността, мъжът развил собственическо чувство към жената. Той превърнал и жената
в част от своята собственост.
На индийските езици жената е наричана „собственост“. В Китай жената до такава степен
станала собственост на мъжа, че дори ако мъжът убиел жена си, законът не го преследвал. Не е
извършено престъпление - ти си напълно свободен да унищожиш своята собственост. Можеш да из-
гориш мебелите си, можеш да изгориш къщата си. Можеш да убиеш и жена си.
С появата на частната собственост, жената също се превърнала в такава. И било направено
всичко възможно мъжът да е абсолютно сигурен, че детето, което жената ще роди, е негово. Това е
сложен проблем: бащата никога не може да бъде сигурен, само майката може да знае. Но бащата
създал най-различни ограничения за свободното движение на жената, така че тя да не може да има
контакти с други мъже. Всички възможности и всички врати били затворени.
Не е случайно, че само старите жени ходят във вашите църкви и храмове. Това е единственото
място, в което жените са били допускани в хода на историята, защото църквата е защитник на
семейството. Църквата знае съвършено добре, че ако семейството изчезне, и тя ще изчезне. И
църквата, разбира се, е последното място където би могла да се случи някоя романтична афера.
Всякакви мерки са взети за това - свещеникът трябва да е дал обет за въздържание ... Това е гаранция
- свещникът е целибатер, той е против секса и против жените. Това е проявено по различни начини в
различните религии.
Джайнистките монаси не могат да докосват жена. Всъщност жените не бива да доближават
джайнистки монах на по-малко от два метра и половина. На будисткия монах също не му е
позволено да докосва жена. Има религии, които не позволяват на жените да влизат в храмовете или в
храмовете за тях са направени отделни помещения. За мъжете е главната част от храма, а жените
ползват някой малък ъгъл, но са отделени. Мъжете дори не могат да ги видят. Невъзможно е да се
срещнат.
В много религии, като исляма, жените са с покрити лица. Лицата на мохамеданките са станали
много бледи, защото никога не виждат слънчева светлина. Цялото им тяло е покрито. Жената не
получава образование, защото образованието създава в главите на хората най-различни мисли.
Хората започват да мислят и да спорят. На жената не й е позволено да има каквато и да било платена
работа, защото това означава независимост. И така жената е била ограничена във всяко едно
отношение, само за да можеш ти, мъжът - да си сигурен, че синът, който тя ще роди, е твой син. Тези,
които били наистина силни, например кралете, кастрирали мъжете слуги, защото те трябвало да се
движат свободно в двореца, за да работят. Те трябвало да бъдат кастрирани, в противен случай
представлявали опасност.
И опасност наистина е имало, защото всеки император имал стотици жени, много от които той
никога не успявал да види. Естествено, те можели да се влюбят в някого другиго. Така че, само
кастрирани мъже били допускани в двореца. И по този начин, дори да се влюбят, те не са можели да
имат деца. Това е била основната грижа.
Семейството трябва да изчезне и да даде път на комуната. Комуна означава да смесим всички
енергии, всички пари, всичко в едно цяло, което ще се грижи за всички хора. Децата ще принадлежат
на комуната, така че въпросът с индивидуалното наследство няма да стои на дневен ред.
И това е толкова изгодно икономически ... Видях това в моята комуна в Америка, в която имаше
пет хиляди човека. Ако те живееха отделно, щяха да са нужни две хиляди и петстотин кухни и две
хиляди и петстотин жени щяха да губят времето си в тях.
Там имаше само една кухня за всичките пет хиляди души и само петнадесет човека се грижеха
за нея. И помнете, не всяка жена е добър готвач! Всъщност, най-добрите готвачи винаги са мъже.
Най-добрите книги по готварство са написани от мъже и в най-добрите хотели ще видите, че най-

добрите готвачи са мъже. Две хиляди и петстотин мъже не могат да си позволят всеки поотделно да
разполага с най-добрия готвач. Но една комуна от пет хиляди човека може да си го позволи - тя може
да си позволи най-добрата храна. Комуната може да си позволи здравни специалисти да проверяват
дали това, с което хората се хранят, е боклук. За да е хубава храната, тя трябва да бъде подбрана от
медицинска гледна точка. В моята комуна петнадесет човека се занимаваха с готвенето и здравни
специалисти проверяваха храната - нейната чистота и хранителната й стойност. Хранителната
стойност трябва да бъде оценена. Ароматът е нещо незначително. Добър аромат може да бъде даден
на всяка храна. Не трябва да ядеш боклуци само заради добрия им аромат, а ако ядеш боклуци, рано
или късно и ти ще се превърнеш в това. Има толкова много боклуци наоколо! Ако погледнеш в
главите им, ще откриеш там само сладолед и нищо друго... спагети!
Имаш нужда от пропорционално подбран и калкулиран хранителен баланс, за да можеш да
поддържаш всичките си нужди напълно задоволени. Имаш нужда от храна, която помага на
съзнанието ти да се развива, храна, която те прави по-любящ, по-спокоен, която стопява твоя гняв и
омраза. Храната променя твоята химия и всички тези неща - гняв, омраза, любов, състрадание, са
свързани с твоята химия. Необходимо е химик да следи каква храна се дава на хората.
Ако излееш всичката си енергия, пари и ресурси в общия фонд на комуната, тя може да стане
много богата и може да се радва на живота.
Когато индивидите и комуните започнат да растат заедно - ръка за ръка, обществото ще изчезне,
а с него ще изчезнат и злините, които то е създало.
Ще ви дам пример. В Китай е била предприета една огромна революционна стъпка. Било е
прието да се плаща на доктора само когато пациентът е здрав. Ако той се разболеел, тогава на
доктора не се плащало. Това изглежда много странно. Ние плащаме на доктора, когато се разболеем
и той отново ни прави здрави. Но това е много опасно, защото така правиш доктора зависим от
твоята болест. Така за него е от по-голям интерес да си болен - колкото повече хора са болни,
толкова повече той ще печели. В негов интерес е да си болен, а не да си здрав. Ако всички са здрави,
тогава докторът ще бъде единственият човек, който е зле!
Те дошли до тази революционна идея, при която на практика всеки човек трябва да има личен
лекар и докато е здрав, той е длъжен да плаща на този лекар всеки месец. Задължението на доктора е
да го поддържа здрав и той ще го прави, защото за това му плащат. Ако човекът се разболее,
докторът губи пари. Когато има епидемии, докторът фалира.
Сега е точно обратното.
Докторът - чувал съм тази история - отишъл при Настрадин Ходжа и му казал: „Още не си ми
платил и аз отново и отново идвам да ти напомня. Излекувах детето ти от шарка, а ти не ме чуваш.“
Настрадин Ходжа му отговорил: „По-добре ти ме чуй! В противен случай ще те съдя.“ Докторът
отвърнал: „Това е много странно ... аз излекувах детето ти.“ Ходжата му казал: „Да, знам това, но
кой разпространи епидемията в целия град? Твоето дете го направи. Затова всички пари, които
спечели от епидемията, трябва да ги разделиш с мен.“
Настрадин Ходжа бил прав. Детето на доктора свършило добра работа. След този ден докторът
повече не дошъл да иска пари от Настрадин Ходжа, защото неговите аргументи били верни. Така
или иначе, докторът бил спечелил достатъчно пари от епидемията.
Това е много погрешна система. Затова и комуната ще плаща на доктора, за да поддържа хората
в нея здрави и ако някой се разболее, заплатата му ще бъде намалена. По този начин работата на
доктора ще бъде здравето на хората, а не техните болести. И вие виждате разликата. На Запад
работата на докторите се нарича „медицина“, а това е нещо свързано с болестите. На Изток, това се
нарича „Аюрведа“, което означава наука за живота, не за заболяванията.
Основната работа на доктора трябва да бъде свързана с това хората да живеят по-дълго, да са
здрави и цялостни и за това трябва да му се плаща. Така всяка комуна ще може лесно да си позволи
да има лекар, водопроводчик, инженер - всичко, каквото е необходимо. Комуната ще се грижи за
тези неща.
Хората, които служат на комуната, ще се редуват и по този начин властта няма да се акумулира
само в ръцете на един човек. Комитетът на комуната също ще бъде на ротационен принцип - всяка
година ще идват нови хора, така че никой няма да се привързва към властта. Властта е най-лошият
наркотик, към който човек би могъл да се пристрасти. Той трябва да се дава в много малки дози и за
много кратко време. Позволете на индивидите и на комуните да се развиват и забравете за
обществото. Не се борете с него. Дори не казвайте: „Ние създаваме алтернативно общество.“
Ние нямаме нищо общо с обществото, нека обществото да си продължава по своя начин. Ако то

иска да живее, ще трябва да се промени, да промени формите си, структурите си, и да се превърне в
комуна. Ако то иска да умре, оставете го да умре. Няма нищо лошо в това. Светът е пренаселен. Той
има нужда от едва една четвърт от това население. Така че старите прогнили глави, които не могат
да възприемат нищо ново, които са абсолютно слепи и не могат да видят, че това, което правят, е
вредно и отровно ..., ако искат да умрат, оставете ги да умрат спокойно. Не ги притеснявайте.
Не ви уча да правите размирици и революции. Искам да бъдете много тихи, да правите
трансформацията почти тайно. Защото всички революции са се провалили ... Сега единственият
възможен начин е да го направим толкова тихо и мирно, че то да се случи.
Има неща, които могат да се случат само в тишина. Например, ако обичаш дървета, не бива да
дърпаш розовия храст всеки ден, за да му проверяваш корените, така ще го убиеш. Тези корени
трябва да останат скрити. Те си вършат работата в тишина.
Бъдете като корените - тихо си вършете работата, променяйте себе си, променяйте всички,
които се интересуват от това, разпространявайте методите, които носят промяната. Създавайте
малки групи, малки комуни, и когато е възможно - и по-големи комуни. Но нека всичко това да се
случва много тихо, без излишна суматоха.
Изглежда, че сте против комунизма като официална форма на социална организация. Защо е
така?
Аз съм против комунизма, но поради една особена причина. Причината е, че това изобщо не е
комунизъм. Думата комунизъм идва от думата комуна (на англ. „commune”), но комунизмът няма
нищо общо с комуните. Той не е стъпил върху идеята за комуната, а точно обратното. Той е просто
анти-капитализъм. Името му ви създава погрешна представа, че е нещо позитивно, но всъщност
неговият подход е чисто негативен - той е анти-капитализъм. А моето мнение е, че всичко, което в
основата си е негативно, не може да помогне на човешката еволюция по никакъв начин.
Така е поради факта, че атеизмът никога не е бил от полза за човечеството, за неговото
осъзнаване и растеж. Това е само една чиста негативност. Просто да кажеш, че няма Бог и да
изградиш цялата си философия върху вярването, че няма Бог, е чиста глупост. Животът има нужда
от нещо позитивно. Всъщност, той има нужда от нещо толкова позитивно, че то да може да погълне
негативното, нещо толкова силно позитивно, че да няма нужда негативното да бъде изключвано.
Вместо да бъде изключвано, то може да бъде погълнато.
Исус казва: „Човекът не може да живее само на хляб.“ Не мога да се съглася с него, защото
повечето хора живеят само на хляб. Но знам какво всъщност е имал предвид, казвайки го. Не съм
против това, което е имал предвид, а против начина, по който го е казал. Той е имал предвид, че
човек има нужда от нещо повече от физическа задоволеност, нещо повиеше, нещо трансцедентално,
без което човекът може да вегетира, но не и да живее. Аз подкрепям това разбиране, но Исус го е
изразил по много слаб начин.
Но защо споменах тези негови думи? Искам да кажа нещо сходно, но с много дълбок смисъл.
Казвам ви, че човекът не може да живее само с негативното. А комунизмът е една изцяло негативна
философия, както и атеизмът.
Просто помислете: Как би могъл да живееш, обграден само с „не“-та? Растежът има нужда от
много последователни „да“. „Не“ е смърт, „не“ е еквивалент на смъртта. Смъртта е върховното „не“.
Животът е върховното „да“. Животът има нужда от някаква „да“ философия.
Комунизмът няма какво да предложи.
Защо Карл Маркс е против капитализма? Не че той е бил против капитализма, но той е бил беден
човек и е бил изпълнен със завист към богатите. Три поколения назад, семейството на Маркс е било
бедно. Той самият е останал беден и безработен до края на живота си. Това е много странно - той е
бил издържан от свой богат приятел, но е пишел против капитализма. Неговият богат приятел -
Фридрих Енгелс е бил капиталист, който притежавал фабрики. Той хранел Маркс и семейството му
цял живот, а Маркс не е работил дори един ден. Той не е спечелил сам и един цент.
Енгелс трябва да е бил много състрадателен човек. Той вероятно е видял, че в този човек има
някакъв гений и че има нужда от подкрепа.
Въпреки че е пишел против капитализма, Маркс е имал много добра логика. Той успял да убеди
Енгелс, че капитализмът е причината за всички проблеми на света. Той твърдял: „Ако разрушим
капитализма и разпределим богатствата по равно между всички хора, всички проблеми ще
изчезнат.“
Карл Маркс е бил един завистлив човек, който е успял да облече завистта си в красиво написани
думи. Лекът, който той предлага, е измамен. Ако раздадеш богатството на богатите хора на бедните,

какъв ще бъде резултатът? Бедните няма да станат богати, само богатите ще станат бедни. Така ще
раздадеш бедност. Да, хората повече няма да изпитват завист, защото всички ще бъдат еднакво
бедни.
Аз съм против бедността и затова съм против комунизма. Искам хората да бъдат еднакво богати,
а не еднакво бедни. Но за това е необходим напълно различен подход. Решението не се корени в това
да се раздава богатството, защото всъщност няма кой знае какво за раздаване. Колко хора на този
свят са богати? Може би два процента. Да раздадеш богатството на два процента от хората на всички
останали хора е като да хвърлиш лъжица захар в океана, за да го направиш сладък. Така просто
ненужно губиш една лъжица захар. С нея би могъл да подсладиш чая поне на един човек. Но така
губиш дори тази възможност. Не че другите ще спечелят нещо, но всички ще се радват на идеята:
„Никой няма да пие чай - всички сме равни.“ А в противен случай този човек ще пие чай и всички
останали ще завиждат.
Хората, които са натрупали богатство, имат талант за това. Вие би трябвало да използвате
техния талант, би трябвало да превърнете това в изкуство, което да бъде преподавано на всички.
Богатите не бива да се наказват за това, че са станали богати.
В едно примитивно общество, каквото все още съществува тук-там по земята, никой не е беден и
никой не е богат. Разбира се, там няма и завист. Никой нищо не притежава, всички по равно не
притежават нищо, но и никой не създава благосъстояние.
Всъщност хората, които създават благосъстояние, подтикват и другите да правят това. Не
унищожавайте тези хора - използвайте ги за еталон. Те владеят едно изкуство - изкуството да
създават изобилие, да правят пари. Научете на това изкуство всички. Вие преподавате икономика в
университетите. Много по-добре би било, ако преподавате изкуството да станеш богат. Като им
преподавате икономика, не им помагате да станат по-богати. Тези хора печелят златни медали в
университетите и после изчезват.
Когато бях преподавател, попитах един от заместник- ректорите: „Замисляли ли сте се какво
става с вашите медалисти? Те би трябвало да блестят по върховете на обществото. Какъв е смисълът
от вашите медали? Човек, който е бил над всички в университета, изчезва и никой не чува за него
повече. Какво се случва с него? Това просто показва бедността на вашите медали и бедността на
цялото ви образование. Дори такъв човек да се изкачи до върха на цялата ви образователна система,
с какво е прогресирал?“
Питал съм преподаватели по икономика: „Вие преподавате икономика от двадесет или тридесет
години - колко богат станахте с това?“ А те ми отговарят: „Но какво общо има това с преподаването
на икономика?“ Аз им отвръщам: „Икономиката би трябвало да е науката за това как да станеш
богат. А вие сте просто един беден преподавател. И ако за тридесет години не сте открил начин да
станете богат, какво остава за вашите студенти? Някой от тях станал ли е богат?“ Не, икономиката
не се занимава с това. Тя се занимава с напълно теоретични въпроси, които нямат нищо общо с
живота на практика.
Идеята на Маркс е богатството да се раздаде. Защо? Доводът, който той дава, е психологически
грешен, напълно грешен. Неговият довод е, че всички хора са равни. Това е психологически
абсурдно. Как може да кажем това за хората? Няма двама души, които да са равни. Всеки индивид е
толкова уникален - той не може да бъде равен на никой друг.
Като казва, че всички хора са равни, Карл Маркс унищожава уникалността на индивида. Затова
съм против него и цялата му философия, защото аз заставам зад уникалността на индивида. Не
казвам, че някой е по-висш или по-нисш от теб. Запомни това! Просто казвам, че ти си несравним.
Ти си си ти, а другият е друг. Не можеш да сравниш розата с лотосовия цвят, ти просто казваш,
че това са две различни неща. Две различни индивидуалности - въпреки че и двете са човешки
същества, те са уникални, те са несравними.
Маркс е предложил тази идиотска идея и тя е била приета от всички по света - комунисти и
антикомунисти - всички са я приели. Дори капиталистите са приели идеята, че всички са равни.
Защо никой не е разкритикувал това, защо никой не се е борил срещу него? По простата причина, че
то звучи много хуманно. Мили Боже, логиката или хуманността определя дали нещо е вярно или не?
Това означава, че всяка лъжа, която звучи хуманно, трябва да бъде приета. И върху тази лъжа, че
хората са равни, е бил построен комунизмът.
Сега вече знаете - това е нещо много просто, което трябва да бъде разбрано - всеки човек има
различно ниво на интелигентност и творчески способности. Не всеки може да бъде поет, не всеки
може да бъде учен, не всеки може да бъде художник. И това е добре, защото в противен случай ще се

изгуби радостта от живота. Радостта се крие в уникалността на индивида, в това, че той е толкова
уникален, неповторим, незаменим, така че ако изчезне, неговото място ще остане завинаги празно.
Никой не може да заеме неговото място, само той е можел да прави нещата точно така.
Маркс е отнел достойнството на индивида и това е много коварно, защото той дава идеята за
равенство между всички хора. В една такава красива идея за равенство няма как да откриеш какво ти
е отнел. Той те е направил просто едно зъбче в колелото, зъбче, което може да бъде подменено. Той
те е сложил на поточната линия като във фабрика за коли, в която една и съща кола се произвежда
отново и отново автоматично.
Форд произвежда по една кола всяка минута. Всяка минута в денонощието от поточната линия
излиза по една кола, същата като предходната. Но човек не е механизъм от поточна линия - не
можеш да го разглобиш и да го сглобиш отново. Това би било чудесно в известен смисъл - ако
можехме да разглобим човек, да го почистим отвътре, да подменим някои крушки тук-там, няколко
бушона, които са изгорели, няколко болтове и гайки, които са се разхлабили, и после отново да го
сглобим и да му сложим нова батерия. Това би било много хубаво, но би било и най-голямата въз-
можна катастрофа. Тогава човекът изчезва, той става робот, който се движи с батерия. Лесно е: ако
ръката му се счупи, няма проблем, винаги има резервни части. Той отива на поправка и му сменят
ръката - получава чисто нова ръка без проблем.
Само от време на време той може да има проблем, когато казва на някоя жена: “Обичам те.“, и
след това от него се чува „Грррр, гррр, грррр ... батерията ми пада ... обади се на механика ..." От
време на време той ще прави „Гррр, гррр“ - няма да може да говори, ще му пада батерията. Или може
да се снабдите с малък измервателен уред на китката, който да ви показва какво намалява, какво се
повишава, какво е необходимо в момента - малко повече бензин или вода, и дали маслото трябва да
се смени. Така ще бъде по-просто, но така няма да бъдете хора, ще бъдете роботи. Като ви прави
равни, философията на Маркс ви превръща в роботи - към това ви води марксистката логика.
Само роботите могат да са равни.
Достойнството на човека е в неговата уникалност.
Но нека да ви го кажа отново, защото има вероятност да бъда разбран погрешно - не казвам, че
някой е по-висш или по-нисш от вас. Аз само ви казвам, че самата идея да бъдете сравнявани е
сбъркана - вие просто сте себе си. Не мога да кажа, че сте равни или, че не сте равни. Следвате ли
мисълта ми? Не мога да кажа, че не сте равни. Точно за това комунистите ме критикуват - че казвам,
че хората не са равни. Това е много несправедливо. Аз не казвам, че хората не са равни, казвам, че не
са еднакви. Самата идея за сравнението е нездрава. Човекът е уникален. Човекът не е просто член на
обществото или част от обществото. Той е индивидуалност, той сам по себе си е независимо цяло.
Само си помислете и ще го видите много ясно: ако някой ви каже, че всички трябва да пишат
поезия, дори някои хора да пишат по-добре от вас, вашата и тяхната поезия трябва да бъдат
разпространявани по един и същи начин. Всички трябва да бъдат поравно поети, поравно
музиканти.
Разбирате колко е абсурдно, ако Йехуди Менухин трябва да бъде приравнен на вас - вие няма да
спечелите нищо, а горкият човек ще загуби всичко. Вие не можете да бъдете Йехуди Менухин. Той е
роден с определена гениалност, това е в неговата химия, в неговата физиология, в неговото съще-
ство. Вие нямате такава химия, такава физиология, такова същество. Неговите родители са били
различни, родителите на родителите му са били различни. Вие не можете да имате неговите
качества. Това е невъзможно. И това ще разруши всички красиви цветя в човешкия живот. Но вие не
мислите по този начин. Мислите, че Йехуди Менухин е просто себе си. Не е въпросът до това някой
да му отнеме качествата - да ги раздели и раздаде.
Това, което не разбирате, е, че точно по същия начин има хора, които притежават таланта да
бъдат богати. Не всеки е Хенри Форд, не всеки може да бъде като него и няма нужда от това. Един
Хенри Форд е успял да създаде достатъчно трафик - нямаме нужда от повече! Ако има много Хенри
Фордовци, нали се досещате какъв ще е резултатът? Резултатът ще е, че ходенето пеш ще е по-бързо
от карането на автомобил. Това вече се случва. В градове като Ню Йорк, Бомбай, Токио и Калкута -
разстояние, което минавате пеш за десет-петнайсет минути, ще ви отнеме един час с автомобил.
Отсядах в Калкута при един от най-значимите, талантливи и богати хора - Саху Шантипрасад.
Сега той е мъртъв. Залата, в която изнасях лекции, беше само на десет минути пеш от къщата му, но
с лимузината не се знаеше колко време ще отнеме. Ако трябваше лекцията ми да бъде в седем и
половина, още в пет той започваше да се паникьосва и да ми повтаря да се приготвям.
Казвах му: „Ти си луд! Лекцията започва в седем и половина, а залата е само на десет минути

пеш. Ако ходим до там, това ще отнеме десет минути.“ А той ми отговаряше: „Ние няма да ходим
пеш, а трафикът в Калкута е толкова непредсказуем, че човек никога не знае ... Трябва да излезем
поне час и половина по-рано.“ И така, понякога въпреки всичко закъснявахме, а понякога отивахме
толкова рано, че трябваше да стоим и да чакаме в колата. Аз казвах: „Това е толкова глупаво, Саху
Шантипрасад.“ А той отговаряше: „Не мога да ти позволя да ходиш пеш - ти си мой гост.“ От-
връщах: „Вярно е, аз съм твой гост, но така трябва да прекарвам четири часа в колата ти на отиване и
връщане. За четири часа мога да стигна до Бомбай или Делхи, а аз стигам само до тази глупава зала!“
Ако има много Хенри Фордовци, светът ще стане по-трудно място за живеене, отколкото е сега.
Но не, природата създава точно необходимия брой хора за всичко. Природата има много голяма
балансираща сила.
Например, ако днес се родят сто момиченца, то ще се родят и сто и десет момченца. Аз бях
много заинтригуван от тази информация. Защо точно сто момичета и сто и десет момчета? Дали и
природата не проявява мъжки шовинизъм? Не е това. Природата просто е балансираща сила. Десет
момчета умират преди да достигнат възрастта за женене. Момичетата са по-издръжливи на
заболявания, отколкото момчетата. Момчетата може да имат по-силни мускули - това е различен
вид сила. Но когато става въпрос за болести, страдание и смърт - жените имат повече сила да се
справят с тези неща.
Затова сто момичета ще стигнат за сто и десет момчета, защото десет момчета няма да доживеят
до възрастта за женене. Ето нещо, което природата балансира още от самото начало. Защото в
противен случай ще има само деветдесет момчета и сто момичета. Така десетте момичета, за които
няма да има момче, ще попаднат в затруднена ситуация и ще създадат толкова много проблеми за
деветдесетте мъже, че не можете да си представите ... Ще бъде хаос. Тези десет момичета без
съпрузи, без партньори - мислите ли, че те просто ще стоят и ще медитират? Те ще се опитат да
получат нечий чужд съпруг и ще настъпи хаос. За да се избегне този хаос, природата трябва да бъде
бдителна от самото начало и да осигури на света десет момчета повече.
Ако природата е толкова балансираща, то тя е балансирала и много други неща, преди човекът
да започне да й се бърка. Векове наред населението на света не се е променяло. Но човекът започнал
да се бърка в природата - чрез медицината, чрез изобретенията, с които удължава човешкия живот.
Сега сте създали проблем в света. Природата е поддържала баланса - хора са се раждали, но и
достатъчно хора са умирали. Било е почти поравно. Това, което сте направили сега, е, че сте
започнали да предотвратявате смъртта, но не ви е позволено да предотвратявате раждането. Сега
папата продължава да проповядва, че абортите трябва да бъдат забранени, че не трябва да се
използват методи за контрол на раждаемостта.
В Америка, по времето на Роналд Рейгън, имаше демонстрация от седемдесет хиляди души в
столицата, които искаха абортите да бъдат забранени със закон. Когато Рейгън е бил губернатор на
Калифорния, той подписал законопроект за легализиране на абортите, защото пък в Калифорния е
имало голям обществен натиск това да бъде направено. Просто вижте какво представляват
политиците! Тогава Рейгън подписал законопроекта, но по-късно инициирал процедура за
изменение на конституцията с цел абортите да бъдат забранени, защото били „против религията и
против живота.“ Рейгън направил това, защото всички ортодоксални вярващи в страната били
против абортите. Тогава той направил изявление: „В живота си съм правил само една грешка и тя
беше, когато бях губернатор на Калифорния и подписах този законопроект. Това е единствената
грешка, която съм правил.“
Политиците много лесно сменят лицата си. Накъдето и да се запъти тълпата, те веднага застават
пред нея, за да я поведат. Не могат да си позволят да загубят, затова трябва да бъдат много бдителни.
Казвал съм много пъти, че политическите лидери следват своите последователи. Добрият
политик знае накъде се насочват хората и се старае да застане пред тях. Няма значение накъде
отиват, той просто трябва да бъде пред тях, за да знаят, че той е техният лидер. Политикът трябва да
бъде много внимателен, защото в противен случай някой ден може да се обърне и да види, че
всичките му последователи са отишли някъде другаде и той е останал сам. Тогава той ще се втурне
да ги търси, за да застане отново пред тях. Какво друго да прави? При всички положения трябва да
бъде лидер. Това е неговият бизнес - няма значение каква е каузата. А какво искате вие? Това няма
никакво значение. Единствено има значение той да е пред вас. Всички тези хора - католици,
хиндуисти, мохамедани, евреи - които са против абортите и контрола на раждаемостта, трябва да
разсъждават малко по-логично. Ако разсъждават логично, ще бъдат и против спасяването на
човешки животи. Така ще може да се върне балансът. Но никой не мисли за това.

В болниците има хора, които ненужно тормозят докторите и сестрите. Има хора, чиито ръце са
окачени на една страна, а краката им на друга. Други пък имат постоянна нужда от грижата на
доктор и сестра, а и от толкова много лекарства. А някой пък е на изкуствено дишане. Ако кисло-
родът бъде спрян, той ще си отиде. Защо го държите жив? Каква нужда има от това? Защо го
измъчвате? Но на докторите им е казано, че тяхната работа е да спасяват животи. Това идва от
учението на Хипократ отпреди две хиляди години, когато смъртността е била много голяма.
Сега тези глупаци продължават да полагат клетвата на Хипократ. Всеки студент по медицина
полага клетвата на Хипократ: „Ще посветя целия си живот, за да спасявам живота на хората.“ Но
нещата са се променили. Когато Хипократ е казал това, девет от десет деца са умирали преди да
достигнат двегодишна възраст - само едно дете е оцелявало. Разбира се, за онова време човекът е
казал нещо много смислено, но сега ситуацията е точно обратната. Дори в страни като Индия, от
десет деца, само едно умира. Полагат се всички усилия и това умиращо дете да се спаси.
Разбираемо е да се опитваш да спасиш дете, но защо спасявате стари хора, които са изживели
живота си - живели са достатъчно, страдали са, радвали са се, правили са всякакви неща, и добри и
лоши? Сега им е дошло времето - оставете ги да си вървят. Но докторите не могат да ги оставят,
защото това е незаконно. Не могат да им спрат кислорода. Така вие продължавате да спасявате
умиращи или почти мъртви хора. И папата не издава декрет да се позволи на тези хора да се
освободят от телата си. А какво изобщо е останало от тези тела? На някой не му работи сърцето и на
негово място има батерия. На друг не му работят дробовете, на трети бъбреците и механични
бъбреци вършат цялата работата. Но каква е целта тези хора да бъдат живи? Какво ще правят дори
ако успеете да ги задържите живи в това състояние?
Да, в най-добрия случай по този начин държите ангажирани няколко човека и това е всичко. Но
какъв живот водят те? Постоянно им бият инжекции. Не могат да спят и затова им дават таблетки.
Не могат да се събудят и затова също им дават медикаменти. И за какво? Заради клетвата на
Хипократ. Пратете Хипократ по дяволите! Той е нямал представа какво ще причини неговата
клетва.
Трябва да има обществен натиск и да се позволи на хората, които вече са си поживели и искат да
се освободят от телата си, да могат да получат условия за приятна, удобна смърт в болницата.
Напълно разумно е във всяка болница да има специално отделение, оборудвано с всичко необхо-
димо, така че смъртта да може да се случи по приятен начин.
Вместо лекарства, там трябва да има специалист по медитация, който да научи човека как да
медитира. Защото за това събитие не са необходими лекарства - необходима е медитация.
Необходимо е човек да знае как да се отпусне и в мир да напусне тялото си. Във всяка болница ще
има нужда от специалисти по медитация - те ще са много важни, точно колкото и лекарите. Досега те
не са били необходими, защото болниците са имали една единствена функция - да спасяват живота.
А сега ще имат и друга функция - да помагат на хората да умрат. Във всеки университет също трябва
да има катедра, в която да се изучава медитация, така че хората сами да се подготвят. Когато дойде
време да си отидат - те ще бъдат готови да го направят с радост и в състояние на тържество.
Но да помогнеш на човек да прекрати живота си е престъпление. И това ще бъде считано за
престъпление - ще бъда обвинен, че уча хората на незаконни неща. Но какво друго мога да направя?
Мога само да кажа истината, без значение дали това е законно или незаконно - това не ме
интересува. Аз съм загрижен за истината, не за закона. Истината е, че вие сте нарушили баланса в
живота и в природата. Моля ви, върнете този баланс. Трябва да спрете да спасявате деца, абортите да
останат законни и методите за контрол на раждаемостта да се използват масово ... Всъщност, трябва
да се счита за незаконно, ако не се използват такива методи. Ако някой не използва такива методи,
той трябва да бъде вкаран в затвора.
Но това е един странен свят - сега, като имаш повече деца, плащаш по-малко данък върху
доходите. Велик свят! Правителството те подкрепя да имаш повече деца. Що за логика е това? Ако
аз трябва напиша законите, ще плащате повече данъци ако имате повече деца. С всяко следващо дете
данъкът ще се удвоява. Имайте колкото си искате деца, но с всяко следващо дете данъкът ще се
удвоява. Така дори богатите трудно ще си позволят много деца, а какво остава за бедните и за
средната класа. Само така те ще започнат да мислят за контрол на раждаемостта, иначе няма да го
направят.
Карал Маркс наистина е имал талантлив ум. Той създал едно световно движение, с което
сигурно е надминал Исус. Това е еврейско съревнование. На никой друг не му пука - само евреите се
съревновават. Фройд създаде световно движение в психоанализата, но Маркс го бие. Почти

половината свят сега са комунисти, но не са богати, а много бедни.
Можете да видите как това се случи в Германия. Зад берлинската стена започваше
комунистическият свят. Същият този Берлин, който бе разрушен през Втората световна война -
половината остана свободен и демократичен, а другата половина бе взета от комунистите.
Половината, която остана независима, свободна и капиталистическа, стана много богата -
небостъргачи, красиви пътища, всичко. Сякаш Втората световна война никога не се бе случвала. В
свободната западна част на Берлин Втората световна война не остави никаква следа - всъщност,
войната бе направила и нещо хубаво, за- щото старите, разнебитени, гниещи неща бяха разрушени и
всичко можеше да бъде направено наново. Западен Берлин стана най-модерният, млад и свеж град в
целия свят.
А от другата страна бе мрачно и неприветливо, сякаш Втората световна война бе свършила
вчера; хората живееха в разнебитени бараки. Цялата ситуация създаде красив контраст - една
възможност да се види какво може да направи комунизмът и какво може да направи капитализмът.
Нито един небостъргач не бе издигнат в комунистическата част на Берлин, нито една нова сграда,
нито една нова улица, нито една фабрика - никакво творчество. Да, те раздадоха богатството и
направиха богатите бедни. А бедните не бяха в състояние да създадат богатство отново.
Комунизмът е създаден върху една погрешна идея: равенството на хората. Хората не са равни.
Втората идея на комунизма е много важна, но моята интерпретация на тази идея е правилна, а не
интерпретацията на Маркс. Втората идея гласи: „Равни възможности за всички.“ Така и трябва да
бъде - да има равни възможности за всички, но трябва да се помни, че всеки човек е уникален, така
че всички хора ще използват равните възможности, за да могат да бъдат различни един от друг.
Крайният резултат ще доведе до индивиди, които са толкова различни един от друг, че сега не
можете дори да си го представите.
Според Маркс, равните възможности означават, че всички хора трябва да бъдат еднакво богати,
еднакво интелигентни, еднакво здрави. Това е чиста глупост, защото твоите родители не са били мои
родители. Ти имаш различни гени и различни програми в тялото си. Сега няма начин да се променят
гените, да се промени програмата, а малките неща имат голямо значение.
Така че, равните възможности са добра идея и ние трябва да я опитаме, доколкото това е
практически възможно за хората. Но не бива да бъдем фанатични в това отношение, защото ако
искаме перфектно равенство на възможностите, това означава, че сме идиоти - това не е възможно.
Нека да ви дам един пример: ако ти си най-големият син в семейството, то тогава най-младият
син не би могъл да има равни възможности като най-големия - няма начин за това. Защото ти си
дошъл пръв и, разбира се, си получил повече любов от майка си и баща си, защото ти си бил някаква
новост. След теб са дошли и другите деца, но те не са били нищо ново. Родило се е и второ момче, но
то ще си остане второ. Най-големият син във всички култури наследява парите на баща си. Защо?
Това не е случайно - той е получил най-много любов и се е появил първи.
Последният син също ще има различен статут, защото той е най-малък, той е любимецът на
всички, защитаван е от всички - от всички братя, от цялото семейство. Но средните синове не са
никъде, нито в единия полюс, нито в другия. Те няма да получат толкова внимание, колкото първия
и последния. Последният син ще стане най-любимото дете в семейството, защото повече деца няма
да има - последният гост е дошъл.
Как би могъл да предоставиш равни възможности за всички? Ще трябва да организираш всички
раждания да се случат по едно и също време, така че майката да роди едновременно дванадесет деца
- ето това е равна възможност.
Но от самото начало няма равна възможност за всички. Когато една жена забременее, нито тя,
нито съпругът й си дават сметка, че в нея се е случила една голяма надпревара - никой не си дава
сметка за това. Когато сперматозоидите тръгнат към яйцеклетката, това е като във всяко друго със-
тезание - те всички стоят подредени в една линия и чакат сигнала, за да се втурнат напред.
Яйцеклетката на майката чака, а сперматозоидите на бащата се втурват в една велика
надпревара - милиони сперматозоиди, и всеки един от тях се опитва да стигне пръв. Който стигне
пръв, е победителят, всички останали ще умрат. Това е въпрос на живот и смърт. И това не е
обикновено състезание, в което днес си победен, но следващия път ще получиш друг шанс. Няма
следващ път - има само една възможност за милиони живи клетки. И само една успява - така стоят
нещата. Яйцеклетката на майката има естествената способност да се затвори веднага щом първият
сперматозоид я достигне. Останалите ще се опитват да влязат, но до два часа всички ще са мъртви.
А по пътя до яйцеклетката също има загуби. И този път не е толкова кратък, колкото мислите,

защото за тези малки клетки пътят до яйцеклетката е еквивалентен на почти две мили. Ако те бяха
големи колкото вас, пътят щеше да е две мили. И те свършват добра работа, истински маратон!
Разбира се, най-силният пристига пръв.
Те всички започват почти по едно и също време, но от самото начало възможностите са
различни за тях. Никой не знае какви хора са щели да бъдат онези, които са умрели по пътя към
яйцеклетката. Някой е можело да стане Алберт Айнщайн, друг е можело да стане Рави Шанкар или
Микеланджело. Никой не знае за онези бедни хора, които просто са умрели още в първото
състезание и не им е бил даден друг шанс.
И после идват малките неща в живота на детето ... Не можеш да ги направиш равни. Например,
Наполеон Бонапарт е бил на шест месеца, когато неговата бавачка го оставила за миг сам и една дива
котка скочила върху него, поставила лапите си на шията му и го погледнала в очите. Бавачката
дошла веднага и изгонила котката, но Наполеон цял живот се страхувал от котки. Той не се
страхувал от лъвове, би могъл да удуши лъв с голи ръце - не е имал никакъв проблем да направи това
- но пред една котка, той ставал кълбо от нерви.
Наполеон бил победен само веднъж, от един английски генерал, който знаел за тази негова
слабост. Генералът тръгнал със седемдесет котки пред себе си. Като видял седемдесет котки,
Наполеон изгубил контрол. Той забравил всичко, което трябвало да прави и да не прави. Това не
била победа, спечелена от генерала, това била победа, спечелена от котките.
Как ще успеете да дадете равни възможности на всички? Ако такъв малък инцидент може да се
окаже толкова фатален ... Наполеон е бил смел воин пред всеки човек, но е бил нищо пред една
котка. Английският генерал не е бил кой знае какво, но спечелил победа, като използвал малко
психология и знаел за тази слабост на Наполеон. Знаел, че ако Наполеон видел котка, той не бил в
състояние да мисли, направо замръзвал. А когато Наполеон бил в такова състояние, естествено,
цялата му армия губи - те загубили човека, който бил техният живот, тяхната светлина, техният
водач.
При това положение, как бихте могли да осигурите равни възможности за всички деца по света?
Това е абсолютно невъзможно. Затова не се опитвайте да доведете тази комунистическа идея до
нейния логически завършек - тя става абсурдна.
Моята интерпретация е, че на всеки трябва да се даде равен достъп до образование, храна,
облекло, равни възможности да направи всичко, което желае. Не бива да има дискриминация за тези
неща. Всеки трябва да получи възможност съобразно своя талант и потенциал. Но това не се случва
при комунизма. В името на равните възможности, всички са принудени да останат на най-ниското
ниво, за- щото само там можеш да ги държиш равни. Ако искаш те да бъдат равни на по-високо
ниво, тогава има нужда от повече богатство, от повече изобилие, а това го няма. Еднакви
възможности могат да се предоставят, но какво ще правите с тях? Ще ви трябват хора, които да ги
използват, а хората не се нуждаят от сходни възможности - те имат нужда от различни, разнообразни
възможности. Те се нуждаят от еднакъв достъп до разнообразни възможности.
Аз съм против комунизма, защото той е изцяло негативна философия. Аз съм за комуна-изма.
Това е правилната дума: комуна-изъм.
Комуната уважава уникалността на всеки човек, таланта на всеки човек и му помага да развие
този талант, да развива потенциала си.
Искам да има комуни по целия свят и така нациите бавно ще изчезнат. Ще останат само
комуните: живи, малки единици човечество, които напълно, с радост помагат на всеки да бъде себе
си.
Маркс предлага диктатура на пролетариата, диктатура на бедните. Това е глупаво. Те са бедни и
ако са на власт, ще направят всички останали бедни. Какво друго биха могли да направят?
Аз предлагам диктатура на просветлените. Никой досега не е предлагал това. А понякога от моя
откачен ум ... Цял живот съм носил тази идея - диктатура на просветлените, защото ако е наложена
от просветлени хора, това не може да бъде диктатура. Това са два термина, които си противоречат.
Просветленият човек не може да бъде диктатор като Йосиф Сталин и Адолф Хитлер.
Да, просветленият човек може да ти диктува, да ти даде предписания, но ще го направи защото
има любов, а не за- щото има власт - той няма власт. Но той има проницателност, има очи да види и
да почувства потенциала на хората.
Неговите предписания могат да бъдат само предложения, съвети, насоки. Само в диктатурата на
просветлените има възможност за истинска, автентична демокрация и истински разцвет на
комуна-изма: равенство, чрез увеличаване на богатството, а не на бедността; изтръгване на корените

на бедността; подпомагане на всички да станат богати.
Моят комуна-изъм е по-висша степен на капитализма. Комунизмът на Маркс е против
капитализма. Моят комуна-изъм е способен да погълне капитализма в себе си, да го използва като
инструмент, като трамплин.
ГЛАВА 6
Епилог
Манифест за единно човечество
Новият човек съдържа в себе си цялата ми философия за живота и как той трябва да се случва -
да се живее тотално, интензивно, цялостно. Да се живее така, че не просто да се влачим от люлката
до гроба, а да превърнем всеки момент в радостно изживяване - в песен, танц, тържество.
Старият човек, който е живял до момента, е вече на смъртния си одър. Той много е изстрадал и
има нужда от цялото ни състрадание. Той е бил заставен да живее в мизерия, в страдание, в
самоизмъчване. Давали са му обещания, че ще получи големи награди след смъртта си - колкото по-
вече страда, колкото повече се самоизмъчва, колкото повече е мазохист, колкото повече разрушава
собственото си достойнство, толкова по-големи награди ще получи.
Това е била много удобна концепция за всички хора с власт, защото човекът, който е готов да
страда, лесно може да бъде превърнат в роб. Човекът, който е готов да жертва днешния ден за неясно
утре, вече е заявил своята склонност да стане роб. Бъдещето се превръща в неговата робия. И от
хиляди години човекът живее само с надежди, с мечти, с утопии, но не и в реалността. А няма друг
живот, освен живота на реалността, освен живота, който се случва в момента.
Новият човек е бунтар, бунтарски дух, той е революция срещу авторитетите, които могат да го
поробят, потиснат и експлоатират само като му дават надежда за някакъв измислен рай, и като го
плашат и шантажират с друг един измислен феномен - ада. Всички стари идеологии за живота
твърде подозрително са единодушни в едно нещо: че човекът е жертвено животно в краката на един
измислен Бог.
Имало е времена, в които хората буквално са били принасяни в жертва, били са убивани пред
каменни статуи. Въпреки че никой не смее да направи такова нещо сега, психологически ситуацията
не се е променила много. Човекът все още е жертван или в името на комунизма, или в името на
капитализма, или в името на арийската раса, в името на исляма, в името на християнството, в името
на хиндуизма. И вместо каменни богове, сега боговете са само лъжливи думи - напълно
безсмислени. Но човекът е приел да живее така, само защото всяко едно дете се ражда в среда, която
вече е напълно моделирана по стария начин. Учителите са в стария модел, родителите също,
съседите също, и малкото дете е почти безпомощно - то не може да види никаква друга алтернатива,
освен да бъде част от тълпата.
Старият човек бе една тълпа, едно зъбче в колелото, той нямаше индивидуалност. Структурите
на властта се бяха погрижили да унищожат цялото себеуважение, достойнство, радост и
благодарност, че си човешко същество, че си най-висшето създание на безкрайно дългия път на
еволюцията ..., че си бисерът в короната.
Тези идеи бяха много опасни. Ако човек има някакво себеуважение, някакво достойнство като
човешко същество, не можеш да го принизиш до роб, не можеш да унищожиш душата му и да го
превърнеш в робот. Досега човекът само се е преструвал, че живее - неговият живот е бил само една
хипотеза.
Новият човек въстава срещу цялото минало.
Той е декларация за това, че ще изградим нов начин на живот, нови ценности на живота, че
съдбата ни е да постигнем нови цели - най-далечните звезди са нашите цели. И няма да позволим на
никого да ни жертва в името на какви- то и да било красиви думи. Ще живеем живота си не според
нечии идеали, а според собствените си копнежи, според собствените си пламенни интуитивни
стремления. Ще живеем миг за миг. Повече няма да бъдем мамени от така нареченото утре и
обещанията за него.
Новият човек съдържа в себе си цялото бъдеще на човечеството. Старият човек е обречен на
смърт. Той е подготвил собствения си гроб и продължава да копае всеки миг - все по-дълбоко и
по-дълбоко. Ядрените оръжия и всички други разрушителни действия са подготовка за глобално
самоубийство. Старият човек е решил да умре. Сега зависи от интелигентните хора в този свят,
зависи от вас да се откъснете от стария човек, преди да е унищожил и вас - да се откъснете от старите
традиции, религии, нации, идеологии.

За първи път, старото вече не е златно. Старото е един прогнил труп на грозно минало. Пред
новото поколение и младите хора стои голямата отговорност да се откажат от миналото.
В миналото религиите са карали хората да се отричат от света. Аз ви уча да обичате света, за да
може да го спасите. Уча ви да се откажете напълно и безвъзвратно от миналото, да го прекратите.
Новият човек не е подобрен стар човек; той не е някакво продължение. Новият човек е
заявление, че старият човек е умрял. Той е заявление, че се е родил напълно нов човек, който не е
натоварен с никакви модели, религии, с никаква дискриминация между мъже и жени, между бели и
черни, между Изтока и Запада, между Севера и Юга.
Новият човек е манифест за единно човечество. Той е най-голямата революция, която светът
някога е виждал.
Чували сте за чудото, което Мойсей направил, като разделил морето на две части. Това чудо е
нищо. Аз искам да разделя човечеството - целият океан на човечеството разделен на две части - на
старо и на ново.
Новият човек ще обича този живот, този свят. Той ще научи изкуството на живеенето и
изкуството на умирането. Новият човек няма да се тревожи за рая и ада, за греха и добродетелите.
Той ще бъде загрижен за това как да увеличи радостите на живота, удоволствията на живота - повече
цветя, повече красота, повече човечност, повече състрадание. А ние имаме капацитета и потенциала
да направим тази планета рай и да превърнем настоящия момент в най- големия екстаз на живота.
Позволете на старото да умре. Нека старото да бъде водено от хора като Роналд Рейгън. Нека
слепците да следват слепци.
Но тези, които имат млад дух - и като казвам „млад дух“, включвам в това и възрастните хора,
които са млади по дух, но не включвам младите хора, които са стари по дух. Духовно младият човек
ще бъде новият човек.
Този нов човек не е някаква надежда, той вече е заченат вътре във вас.
Моята работа е само да ви помогна да осъзнаете, че новият човек вече е дошъл. Моята работа е
да ви помогна да го разпознаете и да го уважавате. Просто трябва да отстраните всичкия прах, който
се е натрупал през годините върху огледалото на вашето съзнание.
Новият човек не е някой, който идва от друга планета. Новият човек си ти в твоята свежест, в
тишината на сърцето ти, в дълбочината на медитацията ти, в красивите пространства на любовта, в
песните ти на радост, в танците ти на екстаз, в любовта ти към тази земя. Никоя религия не те учи да
обичаш тази земя, а тази земя е твоята майка, тези дървета са твоите братя, тези звезди са твоите
приятели.
В моята визия ти вече си на пътя на новия човек. Ти си започнал това пътуване, въпреки че не си
напълно осъзнат. Но като гледаш как старият човек върви все повече и повече към своя гроб, за теб
ще става все по-лесно да се откажеш от него и неговите начини на живот, неговите църкви, синагоги,
храмове, богове и свещени писания.
Твоето свещено писание е целият ти живот и никой друг не може да го напише - ти трябва да го
напишеш. Ти идваш с празна книга и от теб зависи какво ще направиш от нея. Раждането не е
животът, това е само една възможност за теб да създадеш живот ... да създадеш живот толкова
красив, велик, пълен с любов, колкото можеш да си представиш, колкото можеш да мечтаеш.
Мечтите и реалността на новия човек ще бъдат едно, за- щото неговите мечти ще са вкоренени в
тази земя. Те ще донесат цветя и плодове. Това няма да бъдат просто мечти - те ще направят света
приказно красив.
Осъзнайте тази отговорност. Човекът никога досега не се е изправял пред такава голяма
отговорност: отговорността да се откаже от цялото минало, да го изтрие от своето същество.
Бъдете отново Адам и Ева и позволете на тази земя да бъде райска градина. И този път ще видим
има ли Бог, който би могъл да извади човека от рая! Това ще бъде нашата райска градина и ако Бог
иска да влезе в нея, ще трябва да почука на нашата врата.
Тази земя може да бъде истинско великолепие, магия, чудо. Нашите ръце могат да го направят -
просто досега не сме опитвали. Човек никога не е давал шанс на своя потенциал да се развие, да
разцъфти, да донесе удовлетворение, задоволство, да покрие цялата земя с цветя, да изпълни целия
свят с аромат. За мен в този аромат е светостта.
Новият човек няма да почита Бог като създател на света, той ще почита Бог като аромат, като
красота, като любов, като истина. Досега Бог е бил създателят. За новия човек, човекът ще бъде
създателят и Бог ще бъде създаден. Ние можем да създадем истинска святост - това е в нашите ръце.
Затова казвам, че новият човек е най-голямата революция, която някога се е случвала на този

свят. И няма начин тя да бъде избегната, защото старият човек е обречен да умре, той е решен да се
самоубие. Оставете го да умре спокойно. Тези, които носят бунтарски дух, ще трябва просто да се
откъснат от старото и така ще станат спасители, ще направят ноев ковчег, ще поставят началото на
нов свят. И понеже вече сме видели старото и неговите нещастия, ние ще можем да ги избягваме, ще
можем да избягваме завистта, гнева, всички тези войни, всички тези разрушителни тенденции ...
Ние можем да преминем през тотална трансформация - можем да създадем невинни хора,
любящи хора, хора, които дишат свободно, и които си помагат един на друг да бъдат свободни. Ние
можем да създадем условия, така че всеки да бъде уважаван - и не заради някакви идеали и
ценности, а заради това, което е.
Новият човек ще бъде солта на земята.
Можете ли да кажете нещо повече за качествата на бунтаря? Той ли е това, което наричате
„нов човек“?
Качествата на бунтаря са многоизмерни. Първото нещо: бунтарят не вярва в нищо, освен в
собствения си опит. Личната му истина е единствената истина за него. Няма пророк, месия,
спасител, свято писание, древна традиция, която да му даде собствената му истина. Те могат да
говорят за истината, могат да вдигат голям шум за нея, но да знаеш за истината е различно от това да
знаеш истината. Думата „за“ или „относно“ (англ. about), означава „наоколо“ (англ. around). Но
обикаляйки наоколо и наоколо, никога не достигаш до центъра.
Бунтарят няма система от вярвания - той не е вярващ или атеист, хиндуист или християнин. Той
е търсач. Но трябва да разберете нещо много деликатно - бунтарят не е егоист. Егоистът също не
иска да принадлежи към никоя църква, идеология, система от вярвания. Но неговата причина да не
иска да принадлежи, е напълно различна от причината на бунтаря.
Егоистът не иска да принадлежи, защото мисли прекалено много за себе си. Той е до такава
степен егоист, че може да стои единствено сам.
Бунтарят не е егоист - той е съвършено невинен. Това, че той не вярва, не е арогантно
отношение, а скромност. Той просто казва: „Докато не намеря моята собствена истина, всички
истини взети назаем само ще ме натоварят, те няма да ме разтоварят. Мога да стана всезнаещ, но
няма да знам нищо със своето собствено същество. Така няма да мога да бъда свидетел на никакъв
опит.“ Той не принадлежи на никоя църква, на никоя организация, защото не иска да бъде имитатор.
Той иска да остане чист и неопетнен, така че да може да търси без предубеждения; да бъде отворен,
без никакви предварителни убеждения. Но цялостният му подход е подходът на скромен човек.
Бунтарят уважава собствената си независимост и тази на другите. Той почита своята собствена
божественост и тази на цялата Вселена. Цялата Вселена е неговият храм, затова той е оставил
малките храмове, направени от човека. Цялата Вселена е неговото свещено писание, затова той е
оставил свещените книги, написани от хората. Но това не е от арогантност - това е резултат от
скромно търсене. Бунтарят е невинен като дете.
Второто измерение, втората характеристика на бунтаря е, че той не живее в миналото, което
вече не съществува, не живее и в бъдещето, което още не се е случило. Той живее в настоящето с
цялата будност и осъзнатост, която можете да си представите. С други думи, той живее осъзнато в
момента. Обикновено ние живеем като сомнамбули, ходещи насън. Бунтарят се опитва да живее
осъзнат живот. Осъзнатостта е неговата религия, неговата философия, неговият живот.
Третото измерение на бунтаря е, че той не се интересува от това да доминира над другите. Той
не изпитва страст към властта, защото това е най-грозното нещо на света. Жаждата за власт е
съсипала човечеството и не му е позволила да бъде по-съзидателно, по-красиво, по-здраво,
по-цялостно. И точно жаждата за власт в крайна сметка създава конфликтите, съперничеството,
завистта и войните.
Жаждата за власт стои в основата на всички войни. Ако погледнете човешката история ... цялата
история на човечеството не е нищо друго, освен история на войните, на убиването на хора от други
хора. Причините за войните са се променили, но убиването продължава. Изглежда сякаш причините
са само извинения. Истината е, че човекът обича да убива.
В една от басните на Езоп, а това са едни от най-добрите басни в света - толкова простички и
смислени - една овца пиела вода от кристално чист планински поток. Дошъл един лъв и, естествено,
овцата привлякла вниманието му - било време за закуска. Но трябвало да намери оправдание за
поведението си затова той казал на овцата: „Ти мътиш потока. Не знаеш ли, че аз съм кралят на
джунглата?“
Бедната овца отговорила: „Ваше Величество, аз съм под вас, така че дори да размътя потока,

водата ще отнесе мътилката надолу, а не към вас. Вие мътите потока, а аз пия мръсната вода. Вашата
логика не е правилна.“
Лъвът видял логиката и много се ядосал. Той казал: „Ти не уважаваш по-възрастните. Как може
да спориш с мен?“
Овцата отвърнала: „Не съм спорила, просто отбелязах какви са фактите. Вие виждате, че
потокът тече надолу.“
Лъвът замълчал за миг и после казал: „Сега си спомням. Ти идваш от много некултурно,
необразовано семейство. Твоят баща ме обиди вчера.“
Бедната овца отговорила: „Трябва да е бил някой друг, защото моят баща е мъртъв от три месеца
и вие добре знаете, че той отиде в корема ви. Той вече не е сред живите, защото обядвахте с него. Как
би могъл да се държи неуважително към вас? Той е мъртъв!“
Това вече било прекалено. Лъвът скочил и сграбчил овцата с думите: „Ти нямаш обноски, нито
етикет. Не знаеш как да се държиш.“
Овцата отвърнала: „Истината е, че е време за закуска. Просто ме изяж - няма нужда да си
намираш извинения.“
Езоп е направил чудеса с едни простички басни. Казал е толкова много за човека.
Бунтарят просто живее живота си в момента, с осъзна- тост, без желание да доминира. Той няма
никаква жажда за власт. Той е учен, който изследва душата - това е неговото четвърто измерение.
Точно както науката използва съмнението, скептицизма, изследването, така и той използва същите
методи за своето вътрешно търсене. Науката ги използва за обективната реалност, а той ги използва
за субективното. Но той не отхвърля съмнението, не отхвърля скептицизма, не отхвърля
неподчинението, не отхвърля подхода на неверието в изследването на реалността. Той навлиза в
собственото си същество с научен ум.
Религията на бунтаря не е суеверна, тя е научна. Неговата религия не е търсене на Бог, защото
ако започнеш търсенето с Бог, означава, че си възприел някакво вярване. А ако си възприел някакво
вярване, значи търсенето ти е замърсено от самото начало.
Бунтарят навлиза в своя вътрешен свят с отворени очи, без никаква предварителна идея какво
търси там. Той неуморно подобрява своята интелигентност. Неуморно задълбочава тишината си,
медитацията си, така че каквото и да е скрито в него, да му се открие, но той няма предварителна
идея какво точно търси.
Като цяло, той е агностик. Тази дума трябва да бъде запомнена, защото описва едно от неговите
основни качества. Има вярващи в Бог, има и атеисти, които не вярват в Бог, но има и агностици,
които просто казват: „Ние все още не знаем. Ние ще търсим, ще видим. Не можем да кажем нищо
преди да сме потърсили във всяко ъгълче и кътче на своето същество.“ Бунтарят започва с: „Не
знам.“ Затова казвам, че той е просто като малко дете, невинен.
Две момчета обсъждали бягство от вкъщи.
„Ако бащите ни ни хванат, ще ни бият“, казало едното момче.
„В такъв случай, и ние ще ги бием“, казало другото.
„Не можем да направим това. Библията ни учи да уважаваме своя баща и своята майка.“
„Точно така. Затова ти ще биеш моя баща, а аз твоя.“ Много невинно и просто решение. Нищо
сложно.
Бунтарят живее с детска невинност, а невинността е най- мистериозното явление. Тя отваря
вратите на всички тайни на живота.
Само бунтарят е истински революционен и истински религиозен. Той не създава организации,
не създава култове, нито църкви.
Но е възможно бунтарите да имат спътници - те могат да се наслаждават да бъдат заедно един с
друг, да танцуват заедно, да пеят заедно, да плачат и ридаят заедно, да чувстват необятността на
съществуванието и вечността на живота заедно. Те могат да се слеят в един вид общуване, без никой
от тях да жертва своята индивидуалност. Точно обратното - общуването, взаимодействието между
бунтарите действа освежаващо и подхранва индивидуалността им, придава достойнство и уважение
на индивидуалността на всеки един от тях.
ЗА OШO
Ошо не се поддава на категоризация. Многобройните му беседи обхващат всичко, от ин-
дивидуалното търсене на смисъла до най-наболелите социални и политически проблеми, пред които
е изправено съвременното общество. Книгите на Ошо не са писани от него, те са създадени въз

основа на аудио и видео материали от импровизираните разговори и беседи, провеждани пред
международна публика. Както той самият казва, „Това, което казвам, не е само за теб, то е и за
бъдещите поколения.“
Sunday Times Лондон описва Ошо като един от „Хилядата творци на
двадесети век“, а американският автор Том Робинс го нарича „най-опасният
човек от Исус Христос насам“. Sunday Mid- Day (Индия) определя Ошо като
една от десетте личности - заедно с Ганди, Неру и Буда - които са променили
съдбата на Индия.
Самият Ошо казва, че чрез своята работа той спомага да се създадат
условията за раждането на един нов вид човешко същество. Често описва този
нов вид хора като „Зорба дъ Буда“ - способни да се наслаждават както на
светските удоволствия като гръцкия Зорба, така и на тихата безметежност на
Гаутама Буда.
Във всички аспекти от делото на Ошо преминава като нишка една визия, която обхваща както
вечната мъдрост на изминалите векове, така и най-големия потенциал на съвременната и утрешната
наука и технология.
Ошо е известен и с революционния си принос към науката за вътрешната трансформация, като
създава един подход към медитацията, съобразен с бързия темп на съвременния живот. Неговите
уникални OSHO Активни медитации са създадени преди всичко да помогнат на тялото и ума да се
освободят от натрупаното напрежение, за да може след това по-лесно да се достигне до
освободеното от мисли и отпуснато медитативно състояние.
Нели Арабаджиева, превод от английски
На корицата:
Един съвременен мистик, чийто живот и учение оказва влияние върху милиони хора от всякаква
възраст и във всички сфери на живота. Британският Sunday Times описва Ошо като един от
„Хилядата творци на двадесети век“. Книгите на Ошо са преведени на повече от петдесет и осем
езика и се продават по целия свят.
„Както за Сократ, така и за Ошо се смята, че той покварява морала на младите хора. Като
всички истински философи, той разрушава една система от вярвания, която създава
единствено нещастие, но не и радост.
ELLE Magazine
„Ако нещо може да бъде направено за бъдещето — сега е моментът. В противен случай,
великата еволюция на съзнанието във Вселената ще изчезне — и това не е само голяма загуба за
земята, а за цялото съществувание. “
Osho
Промяната е най-същественото качество на живота, но промяната е несигурност. В тази книга
Ошо ни учи да приемем промяната, вместо да се страхуваме от нея. Макар че Ошо е известен
най-вече като учител по медитация, в тази разтърсваща книга той отправя своя призив към света,
своя зов за пробуждане. Необходима е „Революция на съзнанието“, за да се справим с корените на

настоящата глобална икономическа, екологична и социална криза. Ошо засяга въпроси, които
принципно са от сферата на политиката, науката и социологията. Той коментира сложни теми като
генното инженерство, свръхнаселеността и масовото затъпяване на хората поради разрушената
образователна система. Той разкрива провала на институции като семейството и брака, заедно с
разрушителните сили на национализма и религиозния фундаментализъм.
Според него истинският корен на проблемите е човешката неосъзнатост. И въпреки че много от
решенията, които той предлага, може да звучат радикално, е добре да помним, че това, което е било
радикално в миналото, днес се счита за здрав разум. Както е казано в увода на книгата:
„ ... не става въпрос за това дали сте съгласни с идеите на Ошо или не, а дали имате куража
поне да признаете, че неговите идеи са на дневен ред. “ От векове хората са били затворници на
несъзнателните си страхове и алчност. В това революционно ръководство за промяна, Ошо предлага
визията за едно напълно осъзнато човешко същество - единственото същество, което е способно да
създаде „златно бъдеще“ за тази красива планета, която споделяме.

Ошо - Всичко е До Промяната

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Ошо - Всичко е До Промяната

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Всичко е до промяната

Световната криза – криза на съзнанието

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 1

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 2

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 3

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 4

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 5

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 6

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 7

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 8

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 9

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 10

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 11

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 12

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 13

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 14

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 15

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 16

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 17

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 18

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 19

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 20

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 21

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 22

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 23

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 24

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 25

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 26

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 27

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 28

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 29

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 30

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 31

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 32

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 33

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 34

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 35

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 36

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 37

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 38

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 39

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 40

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 41

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 42

Не религия, а качество на религиозност

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 43

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 44

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 45

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 46

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 47

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 48

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 49

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 50

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 51

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 52

Науката в служба на живота

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 53

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 54

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 55

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 56

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 57

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 58

www.spiralata.net – книгата четете благодарение на Боби 59

Колективно и индивидуално - нови начини да живеем заедно