Спиралата на времето и ключът на синхронността

Дейвид Уилкок

www.spiralata

На корицата:
Представете си, че Вселената е жива и се опитва да общува с нас посредством синхронността и
Закона на кармата.
Представете си, че историята на нашата планета е поредица от повтарящи се събития – цикли,
които изграждат Спиралата на времето и ни показват бъдещето.
Възможно ли е днес да ставаме свидетели на осъществяването на древен план, който направлява
целия живот на Земята чрез поредица от духовни уроци?
Като се позовава на историята, астрологията и теорията на синхронността, както и на фракталите,
духовната геометрия, квантовата физика и редица други изследвания, Уилкок показва, че в Спиралата
на времето съществува скрита архитектура. Тя превежда индивидите и нациите през система от
просветление, наречено от Джоузеф Камбъл Пътя на героя. В резултат на тази невидима структура
историческите събития се случват шокиращо точни, повторяеми цикли от време.
Цикличността – позната още от календара на маите до съвременната теория на Фоменко – ни дава
решението на различни исторически загадки. Синхронността е ключът, който отваря портите към
най-великите мистерии на Вселената – древни и съвременни, за да ни покаже:
 Паралелите между империи, държави, нации
 Връзката между смъртта на някои от президентите на САЩ
 Изумителни разкрития за 11 септември и финансовия колапс, за Федералния резерв и
кликата, която управлява света
 Цикълът, който свързва Жана Д‘Арк с вълненията през 1968 г. във Франция и в Европа
 Социопатите и властта
 Прераждането и колелото на кармата
 Силата на любовта, прошката и молитвата и нейните конкретни измерения
„Великолепно! В тази книга има огромно количество добра наука, голяма част от която е
напълно непозната за западните читатели.“
Греъм Хенкок, автор на „Следите на боговете“

Дейвид Уилкок е завършил психология в Нюйоркския университет. Той е професионален лектор и

сценарист. Изследовател е на древните цивилизации, на науката за съзнанието и на новите парадигми на
материята и енергията. Автор е на бестселъра на New York Times „Енергийното поле на Вселената“, на
книгата „Financial Tyranny” (свободно пусната в интернет) и на филмите „Енигмата 2012“ и
„Convergence”. Живее в Калифорния.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 1

 Тази книга се посвещава на теб - Единствения безкраен създател, творец на съзнанието,
енергията, материята, биологията, пространството и на великите цикли на времето!
На теб, който сега четеш тези думи във временната си обвивка на човек.

Предговор
СИНХРОННОСТТА Е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЩАСТЛИВА СЛУЧАЙНОСТ
Синхронността е много повече от щастлива случайност. Тя е резултат от свързаността във
Вселената. Тя е доказателство, че всичко е част от едно общо единно цяло. Тя е утвърждаване на
живота.
За първи път чух името на Дейвид Уилкок през 2008 г, когато леля ми Кейт Фостър - духовен
наставник, която ме бе въвела в ученията на велики мислители от рода на Сет, Екхарт Толе, Ейбрахам
(Естер и Джери Хикс) и редица други, ми се обади, за да ми каже, че не е зле да разгледам сайта
DivineCosmos.com. Леля ми описа този сайт като плод на човек с изключителен ум и тъй като тя и
преди ме бе насочвала безпогрешно към брилянтни духовни учители, реших да я послушам. Онова,
което зърнах във въпросния сайт, отвори очите ми за един скрит свят, в който човечеството все още
пристъпваше съвсем плахо. И това е светът на съзнанието. Но онова, което прави работата на Дейвид
толкова уникална, е ключовото прозрение, че съзнанието е тъканта на Вселената. Дейвид вярва, че
Вселената е жива и че всички ние сме част от живата тъкан, която я свързва и я прави едно цяло. Каква
красива идея, нали?
В света има толкова много информация за онези, които искат да я намерят. Като издател на книги
аз търся автори, които умеят не само да събират данни, но и да ги осмислят. Оттам нататък заедно
приканваме читателите да погледнат от нов ъгъл към някои стари идеи. Със смъртта си в началото на
2013 г. моята леля ми остави умението да развивам съзнанието си и чрез книгите, които издавам, да
помагам на новите прозрения да достигат до максимален брой хора. Първата ни обща книга с Дейвид
„Енергийното поле на Вселената“ се превърна в бестселър на „Ню Йорк таймс“ и стана изключително
търсено четиво по целия свят. Тя е удивителна творба, която съдържа почти енциклопедични познания
за мястото на човешките същества във Вселената. Почти моментално книгата се превърна в класика в
своя жанр и аз почувствах, че това е началото на едно ново пътешествие.
„Спиралата на Времето. Ключът на синхронността“ е следващата фаза на това пътешествие.
Стъпвайки върху неизменно задълбочените си проучвания и дръзки прозрения, характеризиращи
„Енергийното поле на Вселената“, този път Дейвид Уилкок поставя ударение върху начина, по който
тази тайна наука ни влияе на индивидуално ниво, и ни предлага книга, която има способността да
промени живота ни на глобално ниво.
Дейвид е чудак с божествено вдъхновение - отчасти шаман, отчасти разказвач, отчасти анализатор
на кодове - но неизменно проницателен в разкриването на отговорите на най-болезнените въпроси на
живота. Той търси и намира и притежава дарбата да обяснява привидно необяснимото. Същевременно е
безмилостно позитивен и оптимистично настроен. Думите и изследванията му ни предават послание за
надежда и любов. Никак не е случайно, че леля ми Кейт ме насочи към неговия сайт. Никак не е
случайно, че двамата започнахме съвместна работа по книгите му. Никак не е случайно, че вие сега
четете тази книга. Всичко е свързано. Навсякъде.
Брайьн Тарт
президент на издателство „Dutton“
главен редактор и издател на „Енергийното поле на Вселената“ и „Спиралата
на Времето. Ключът на синхронността“

ПЪРВА ЧАСТ
ПЪТУВАНЕТО НА ДУШАТА В СЪЗНАТЕЛНАТА ВСЕЛЕНА
Първа глава
ПЪТЕШЕСТВИЕТО
МОЖЕ БИ сте избрали да отворите тази книга, както и редица подобни през годините, за да се
опитате да се сдобиете с нови познания за сложния свят, в който живеем. И ако думите в тези книги са
били достатъчно истинни, вие сигурно сте почувствали, че умът и сърцето ви се възнасят до райски
висоти, освобождавайки ви от тревогите на обикновеното ежедневие. Красивите вдъхновяващи слова
започват да се леят над главите ви като напоителен дъжд от любов и, макар и за броени мигове, всичко

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 2

около вас ви изглежда съвсем наред. Безсъмнено всеки от нас таи своите хубави спомени - как отваряме
мечтан подарък като деца, как постигаме привидно непостижима победа, как съзерцаваме великолепна
природна гледка, как сърцето ни забива като лудо при прилива на нова любов или как моментът на
първата ни среща с новороденото ни дете се превръща в магически. В такива моменти животът за всеки
от нас е прекрасен, Вселената е чудесно място и ние сме изпълнени с вдъхновение и оптимизъм за
бъдещето. Възможно е дори очите ни да се насълзят. Чувстваме се обичани и усещаме, че животът ни
има стойност и цел. Знаем, че сме добри човеци и че заслужаваме всяка доброта и любов, които ни се
даряват. Нищо чудно да усетим дори, че това преживяване променя живота ни по някакъв значим
начин - дава ни нова перспектива, научава ни да мислим по друг начин или ни помага да избегнем
пропастите, които доскоро са ни изглеждали невъзможни за избягване. Истинското, неподправено
щастие става част от самите нас.
А после какво става? Рано или късно, подобно на мълния, ни връхлитат купища проблеми.
Чувстваме се напълно унизени. Губим работата си. Катастрофираме с колата. Не можем да си плащаме
сметките. Започваме да се притесняваме, че ще изгубим и дома си. Сполита ни кошмарна болест.
Бебето пищи и нищо чудно да е много болно. Дъщерята тийнейджърка внезапно започва да
демонстрира неподозирана омраза към нас. Някой упражнява върху нас насилие. Всичко се изпълва с
непрогледен мрак. Ние сме засрамени, подигравани, осмивани. Хората, които сме обичали и на които
сме вярвали най-много, се обръщат срещу нас и ние се чувстваме непростимо предадени и напълно
сами. Някога сме имали любов, благодарност, уважение, чест и спокойствие, а сега сме обградени от
болка, нещастие, тъга, депресия и страх. Полагаме максимални усилия да вървим напред и да се
опитаме да проумеем какво точно е станало, но постепенно се изпълваме с усещането, че сме били
нарочно подбрани за специално, кошмарно наказание. Никой друг на този свят не би могъл да има
повече проблеми от нас. Болката ни е толкова необозрима, толкова невъобразима, че сме сигурни, че
ако някой друг би бил принуден да изтърпи всичко това, моментално би се сринал.
Това е моментът на нашия избор. Дали все още вярваме в красивото бъдеще? Дали все още
вярваме в любовта и в добродетелта да помагаме на другите? Позволяваме ли на нещастието и
отчаянието да ни завладеят, или продължаваме да търсим начини да направим света едно по-добро
място за живеене? Смятаме ли все още, че ако се отнасяме към всички хора с любов, прошка и
толерантност - като същевременно не забравяме да поддържаме здравословни за нас граници и да не
позволяваме да ни манипулират - нашите лични рани и раните на глобално ниво ще заздравеят? Дали
все още се водим от убеждението, че ако сърцето ни е изпълнено с любов, тази любов ще се прояви и в
живота ни? Достатъчно ли сме силни, за да простим и да забравим, истински да се освободим от
болката, която ни изгаря отвътре, и дълбоко в себе си да знаем, че животът е прекрасен, че ние сме
достойни личности и че не е нужно да бъдем гневни, тъжни или депресирани, когато ни сполети
нещастие или когато другите не ни уважават? Да предположим, че любовта и прошката са първият ни
избор за начина, по който реагираме на върховете и спадовете в живота. В духовната литература, с
която ще се запознаем в следващата глава, този избор ще бъде наречен „позитивният път“ или „пътят в
служба на другите“. Поели по този път, ние се научаваме как да отключваме любовта дълбоко в себе си
чрез самото си отношение към всичко и всички и този процес има целебен, обновителен и съживителен
ефект върху всички аспекти на нашия живот.
Вторият ни избор би бил да погледнем на съответното трагично събитие като поредното в дългата,
непрекъсната верига ужасни неща, които се случват в „реалния свят“. В подобни болезнени мигове
пренебрегваме ли всички положителни неща в своя живот, заключавайки с циничен сарказъм, че
животът е гаден, че наистина не можем да вярваме на никого, че любовта е мит, който хората
използват, за да получат каквото искат, че единственото, което знаем със сигурност, е, че ще умрем и че
в крайна сметка всички човешки същества са един огромен провал, раково образувание за планетата?
Виждаме ли себе си като силни и мъдри, защото сме разбрали как всъщност сработва светът, а другите -
като слаби, невежи и жалки, защото вярват в глупавите лъжи за любов и прошка? Изпълваме ли се с
удоволствие, когато ги виждаме как страдат? Приятно ли ни е да се присмиваме на някого, който вярва
в любовта и в някаква духовна реалност? Разделяме ли света на категории „ние“ и „те“, при които
всички от нашата група са добри, а всички извън групата са лоши, човеци втора категория? Дали
внимателно изучаваме начини как да манипулираме и контролираме останалите, включително и да
говорим лъжи, когато това е в наша полза, така че да не ни се налага да продължаваме да страдаме от
тяхната слепота и жестокост? Вярваме ли, че усилието на другите да заприличат повече на нас и на
нашата група, е в крайна сметка добро дело, тъй като слабостта им вече се трансформира в сила? Както

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 3

съвсем скоро ще разберем, този избор би могъл да се нарече „път в служба на себе си“, „негативният
път“ или „пътят на контрола“. В крайна сметка той е просто поредният начин за търсене на енергия и
жизненост в ежедневието ни. Главната ни цел, от която се водим по този път, е да поглъщаме енергията
на останалите.
Или може би избираме третия вариант - избягване и на двата споменати пътя и пълното им
отрицание? Може би в най-мрачните ни моменти ни се е случвало да копнеем по онази детска
увереност, че всичко е добре, а когато си спомним положителни неща от миналото ни, да ни се струват
като жалка вълшебна приказка? Дали не си мислим, че не можем да приемем живот с толкова много
нещастие, изпълнени с онова особено чувство, че сме подложени на безличен терор, непоносим срам и
привидно неизбежната истина, че лоши неща са се случвали и ще се случват отново и отново?
Затваряме ли съзнанието си? Насилваме ли се да не гледаме? Изпълваме ли се с отчаяние? Губим ли
смелост? Правим ли всичко по силите си, за да не виждаме истината? Измисляме ли си глупави, даже
нелепи начини да се самоубедим, че последното травмиращо събитие в живота ни не е реално, а после
търсим ли други, които да подкрепят тази история, защото те също не са в състояние да приемат
истината? Случвало ли ни се е отчаяно да търсим начин за бягство, въже, хвърлено ни в ямата на
нещастието, така че да можем още веднъж да се почувстваме щастливи? Игнорираме ли реалността,
която ни гледа в очите? Успяваме ли да се изкатерим от ада, научавайки се да живеем в много силен
конфликт със себе си - между живота, за който си мечтаем, и живота, който всъщност е? Неспособни ли
сме да приемем, че един любящ Творец би позволил да ни се случат подобни ужасни неща? Хващаме ли
се в ръце, пренебрегвайки болката, за да направим нещо, което ще ни помогне да се почувстваме добре
поне в краткосрочен план, дори когато това нещо ни вреди? Или може би временно си мислим, че
всичко е наред само за да бъдем принудени за пореден път да погледнем в очите грозната истина?
Онези, които повтарят отново и отново тези преживявания, без да научат нищичко, без да изберат било
пътя на любовта, било пътя на контрола, се разглеждат като намиращи се в „дупката на безразличието“
или в състояние на „истинска безпомощност“, както се казва в духовната литература, позната като
поредицата „Закона на Единния“, с която ще се запознаем в следващата глава.
Тези избори изникват пред нас всеки път, когато минаваме през цикъл - на удоволствие и болка,
на радост и отчаяние, на възход и падение, на щастие и агония, на прошка и присъда, на доверие и
предателство, сила и слабост, „добро“ и „зло“. Както ще разберем, този цикъл е вплетен във всеки
филм, всеки телевизионен сериал, всяка велика история, разказвана през вековете от митологията, та
дори и в приливите и отливите на историческите събития. Това е Книгата на живота. Това е великата
история, през която всички преминаваме. Разпознаваме я инстинктивно, както и изборите, които бихме
могли да направим в нейните рамки. Атеистите и агностиците са запленени от тази история точно
толкова, колкото и фанатично религиозните. Докато светлините в киносалона една по една изгасват,
защитните ни механизми постепенно се изключват и ние се отдаваме на детската почуда от историята -
стига да е разказана както трябва. В този смисъл всеки филм, пиеса, телевизионен сериал или мит са
духовна церемония, извикваща дълбоко стаени спомени от онази наша част, която разпознава истината,
без да й се налага да размишлява много по въпроса. Ала модерните адаптации на тази велика история
почти никога не разкриват най-дълбоките истини, които са скрити в нея. Докато това велико съкровище
на вечната мъдрост не бъде истински открито и разбрано такова, каквото е, ние ще продължаваме да
минаваме със страдание през безкрайните цикли на щастието и нещастието.
Най-хубавата част от нашата история е, че не се налага да продължаваме да страдаме. Щом
веднъж разберем скрития замисъл на Вселената, можем да започнем да овладяваме преживяванията си,
което моментално ще подобри качеството ни на живот. Възможно е дори накрая да почувстваме, че
тази информация, тази вечна мъдрост, е жива. Подобно на плодоносно семе, тя е в състояние да лежи в
латентно състояние стотици, даже хиляди години. Но вече притежаваме ресурсите да разберем този
цикъл - така нареченото Колело на кармата, проумявайки същността му и причината, поради която се
случва. Щом веднъж приложим на практика тази вечна мъдрост, можем да достигнем върха на цикъла -
най-добрата, най-висшата, най-щастливата и най-триумфална точка от историята, и никога повече да не
позволим да бъдем завличани в ямата на отчаянието. Можем да напуснем мястото на слабостта,
болката, тъгата, унижението, предателството, гнева и страха, прекрачвайки в света на щастието,
изобилието, радостта, благоденствието, мира и удовлетворението - и да останем там.
Някои хора смятат, че чувствата са в състояние да изцелят всички болки и да донесат
продължителен мир. Пътуването към чувствата на доброта, щастие и вдъхновение като че ли носи
приемливи разрешения на всеки проблем. Ала чувствата винаги могат да бъдат наранени и ако

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 4

единственото, което искаме, е да бъдем изпълнени от добри чувства, ще се сблъскваме с непрестанни
разочарования. В процеса на безмилостно търсене на удоволствия доста често достигаме до какви ли не
зависимости дори когато си даваме сметка, че го правим на цена, която ни осакатява по един или друг
начин. Стремежът винаги да се чувстваме добре обикновено ни държи постоянно приклещени в
състояние на отрицание и бягство от действителността - състояние, при което не можем или нямаме
желание да направим избор между пътя на любовта и приемането и пътя на манипулацията и контрола.
Други хора пък са убедени, че ключът към разрешаване на всички мистерии са мислите. Животът
е една голяма загадка и ако мислим по проблемите си достатъчно продължително и достатъчно
задълбочено, винаги можем да намерим решение. Ала всеки от нас през целия си живот е живял в свят,
който мисли и вярва по определен начин. Тази обусловеност ни е дълбоко вродена и пропадането в нея
е изключително лесно, даже за напредналите в духовните търсения. В животинското царство
придържането към групата много често е разликата между живота и смъртта. Ако се превърнем в
аутсайдери и откажем да се движим със стадото, вероятно няма да живеем много дълго.
Бихевиористите открай време знаят, че ние имаме много общи неща с животинското царство, а
императивната ни необходимост да се съгласяваме с групата определят като едно от най-дълбоко
вродените ни типове поведение. Гордеем се със своите знания, а училището и работата непрекъснато
ни учат, че ако мислим неправилно, значи сме пълен провал и животът ни може да бъде застрашен.
Често цялата ни идентичност се гради върху мислите, които имаме, и знанията, които носим в себе си и
приемаме за истина. Ако тези знания бъдат изложени на опасност или доказани като неправилни,
срамът, който ни изпълва, би могъл да изглежда непоносим и това на свой ред да доведе до неописуема
ярост.
Когато задълбаем достатъчно в себе си, може да установим, че сме силно повлияни от болките,
които сме почувствали в миналото, често от времето, когато сме били още деца или юноши. Болката,
която носим в себе си, може да бъде толкова голяма, че да оцветява всяка наша мисъл, всяко чувство и
всяко действие, което предприемаме. Знаем какво искаме - да бъдем обичани и приети. Но колкото
повече минаваме на режим отрицание и колкото повече се опитваме да насилваме истината да не бъде
истина, толкова по-грозни стават проблемите ни. Колкото повече се опитваме да изискваме хората в
живота ни да се отнасят мило към нас или колкото повече се крием от тях, за да избегнем нараняването,
толкова повече страдаме. В тази книга ще се запознаем с мъдри учения, които биха могли да ни
предоставят ефективни способи за слагане край на болката.
Циклите на историята
Книгата „Енергийното поле на Вселената“ излезе през август 2011 г, получи страхотни отзиви и в
продължение на три седмици остана в списъка на бестселърите на „Ню Йорк таймс“, достигайки до
шестнадесето място. Изданието с твърди корици имаше над петстотин страници, макар да бях решил да
изрежа повече от сто страници от оригиналния си ръкопис, за да не стане книгата непоносимо дълга.
Зачеркнатите глави съдържаха изумителен материал, с който старателно и изчерпателно доказвах, че
най-значимите събития в историята изобщо не са случайни - че всъщност се повтарят отново и отново
на точни интервали от време. Събитията, които се случват през отделните цикли, разказват една
история - нашата собствена световна Книга на живота. Историята демонстрира класическите върхове и
спадове на Колелото на кармата и на Пътя на героя - мистерия, с която ще се запознаем в по-големи
подробности по-нататък в тази глава.
Един от тези цикли е класическата 2160-годишна Епоха на Зодиака. Както ще видим,
най-значимите събития в историята на Римската империя от Епохата на Овена се повтарят по доста
подобен начин през Епохата на Рибите (2160 години по-късно) в Америка. Френските учени Мишел
Елме и Франсоа Масон разкриват тази истина през 1958 г. - открих съчиненията им само благодарение
на чистата синхронност. Руският учен Николай Морозов открива други повтарящи се модели в
историята - например точните съответствия между еврейските царе от Стария завет и римските
императори повече от хиляда години по-късно. Той започва да издава официално изследванията си още
през 1907 г. с „Откровения насред вихрушки и бури“. Постепенно в периода между 1926 и 1932 г.
Морозов публикува уникалните си открития в 7-томна поредица, носеща подзаглавието „Историята на
човешката култура в природонаучен план“. През 70-те години на XX век, докато пише дисертацията си
по математика, доктор Анатолий Фоменко използва модела на Морозов и значително разширява
търсенията му на глобално ниво. Фоменко открива, че тези модели се преповтарят през цялата писана
история, започвайки чак от древните шумери през 4000 г. пр.н.е. Изправени пред толкова
зашеметяващи и мистериозни доказателства, и Морозов, и Фоменко решават, че голяма част от

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 5

писаната ни история е всъщност измама, сътворена от историците, които наслагват един и същи набор
от събития върху различни епохи. Според двамата учени историците са преписвали всички важни
детайли от историята, сменяйки само имената на лидерите, градовете и държавите. Мистериозността, с
която се възприемат тези цикли, ми даде основание да реша, че се налага да напиша отделна книга, за
да ги обясня.
Не бях напълно сигурен какво точно поражда тези цикли, макар да имах някои идеи. В тази книга
ще направя пълно изложение на доказателствата, ще представя работещ модел на начина на
протичането им и ще дам отговори за причините, които ги пораждат. Цикличността безсъмнено е една
от най-великите загадки на живота на Земята - дори и след като човек се запознае с данните в нейна
подкрепа, голяма част от всичко това му се струва неразбираемо. Повечето от хората са до такава
степен привикнали към „конвенционалната реалност“ че автоматично биха отхвърлили дори самото
допускане за съществуването на цикличното време или за повторението на сходни събития на равни
интервали от време. Всеки, който изкаже подобна идея, най-вероятно би бил моментално отхвърлен,
съпроводен от саркастични шеги и презрение. Възможно е обаче към момента, когато приключите с
четенето на тази книга, вече да виждате нещата по различен начин. Не трябва да бягаме от мистериите
просто защото са трудни за вярване. Събраните до момента доказателства са необорими, но за да ги
проумеем, се налага да преструктурираме изцяло научното си виждане за Вселената. Голяма част от
откритията към този момент са били пренебрегвани или подценявани, но след като се запознаете с тази
нова информация, възможно е да претърпите тотална промяна на мирогледа.
Следващото схващане, което също не се радва на особена популярност на тази етап, но за което са
налице изобилие от научни доказателства, гласи, че Вселената е жива. Тя е огромно, уникално живо
същество, а ние сме свързани с нея далеч по-силно, отколкото някога сме допускали. Космосът се
генерира от единно поле на съзнанието, чиято невидима енергия съвсем основателно може да се нарече
Вселенско енергийно поле. В рамките на това ново разбиране галактиките, звездите и планетите са
форми на живот в мащаби, които почти не можем да си представим. Основните закони на квантовата
физика подреждат в същата група ДНК и целия биологичен живот от атоми и молекули, които сме
свикнали да определяме като нежива материя.
ДНК започва живота си като квантова вълна
Няма никакво съмнение, че молекулата на ДНК е от ключово значение за научното разбиране на
живота и начините на неговото формиране. Само една нишка ДНК от една-единствена молекула
съдържа достатъчно информация за клониране на целия организъм. Но новата наука ни казва, че ДНК
започва живота си като вълна, а не като молекула. Тази вълна съществува като модел във времето и
пространството, записан в цялата Вселена. Според този нов модел ние сме непрестанно заобиколени от
пулсиращи вълни невидима генетична информация - доста подобни на сателитната телевизия, на
радиовълните и сигналите за мобилните телефони и интернет. На микрофизично ниво всяка една от
тези миниатюрни вълни, образуващи ДНК, поражда гравитационно поле, което привлича атомите и
молекулите от околната среда, за да образува същинската ДНК верига. Ако успеем да създадем
апаратура, чрез която да ги виждаме, всяка от тези ДНК вълни би била точен енергиен дубликат на ДНК
молекулата, която накрая ще образува. Привлечени от гравитационната сила на вълната, атомите по
естествен път „падат“ на подходящото място - почти както скалите съвсем по естествен път се
претъркулват на дъното на планинския поток, когато водата ги повлече. След като единичните ДНК
молекули бъдат формирани, същите тези микрогравитационни сили ги карат да се съберат накуп, за да
започнат интеграцията си и да създадат по-големи форми на живот.
Доктор Сергей Лейкин е сред малцината учени, успели да уловят тези микрогравитационни сили в
действие. През 2008 г. Лейкин поставя различни видове ДНК в обикновена солена вода и маркира всеки
вид с различен флуоресцентен цвят. Кодираните чрез цвят ДНК молекули се разпръскват като конфети
из водата. За голяма изненада на учения съвпадащите си ДНК молекули изминават еквивалента на
хиляди мили в рамките на собствената си миниатюрна вселена, за да се намерят. Не след дълго Лейкин
вижда, че са се образували цели купове ДНК молекули. Всеки куп е съставен от ДНК молекули в един и
същ флуоресцентен цвят. Какво би могло да ги привлича от толкова големи разстояния? Според
Лейкин явлението вероятно се дължи на електричните заряди. Ала други експерименти безспорно
показват, че този ефект не би могъл да бъде електромагнитен. Най-вероятният отговор в рамките на
съществуващите енергийни полета, познати на модерната наука, се оказва гравитацията.
През 2011 г. Нобеловият лауреат доктор Люк Монтание доказва, че ДНК може да се образува
спонтанно само от водородни и кислородни молекули - и нищо повече. Монтание започва

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 6

експеримента си с херметично запечатана тръба, пълна с чиста стерилизирана вода. Слага до нея друга
запечатана контролна тръба, в която обаче поставя съвсем малки количества ДНК, носеща се във
водата. След това ученият пуска през тръбите слабо, 7-херцово електромагнитно поле и зачаква.
Осемнадесет часа по-късно се оказва, че в първата тръба са се образували малки парчета ДНК - от нищо
друго освен чиста стерилизирана вода. Да не забравяме, че формулата на водата е Н20, т.е. водород и
кислород. Как тогава ДНК, която се състои от далеч по-сложни молекули, би могла да се образува от
толкова прости елементи? Това е едно от най-значимите открития в историята на науката, при това
направено от биолог, който е Нобелов лауреат, но има странна съдба - въпреки известната доза
публичност, която получава в медиите, то остава напълно пренебрегнато от научните среди.
Тази нова наука ни подсказва, че Вселената непрекъснато се стреми да създаде биологичен живот,
както и когато може, дори и в най-негостоприемните места. Където и да се намират във Вселената,
скритите микрогравитационни вълни се стремят непрестанно да събират атоми и молекули, за да
образуват ДНК. Вълните изграждат онези форми на живот, които биха успели да оцелеят в съответния
регион, започвайки от едноклетъчните организми. Британските астрономи сър Фред Хойл и доктор
Налин Чандра Викрамасинге откриват, че 99,9% от целия космически прах, носещ се из нашата
галактика, се състои от изсушени чрез замразяване бактерии. Сър Фред Хойл разкрива пълните
последици от тези нови открития в своя лекция от 15 април 1980 г. — цели тридесет и три години преди
излизането на тази книга - и въпреки това неговият удивителен пробив все още не е достигнал до
ортодоксалната научна мисъл.
Микробиологията се заражда през 40-те години на XX век. Постепенно тя започва да разкрива
пред нас един удивително сложен свят. Намирам за изумително как микробиолозите не успяват
моментално да открият, че светът, в който са проникнали, би трябвало по необходимост да бъде
свят от космическа величина. Но според мен за бъдещите поколения космическият характер на
микробиологията ще стане така очевиден, както за настоящите е фактът, че Слънцето е център на
нашата Слънчева система.
Вече знаем, че прахът в галактиката ни излиза от повърхността на звезди като нашето Слънце чрез
така наречения от нас слънчев вятър. И щом 99,9% от всички частици в космическия прах са изсушени
чрез замразяване тела на микроорганизми, както установяват Хойл и Викрамасинге, то тогава всяка
звезда би могла да се определи като фабрика за живот. Огнената повърхност на всяка звезда ври от
живи бактерии, които оцеляват при невероятно високи температури. Когато свръхгорещият материал
от звездата бъде изхвърлен в студа на космоса, бактериите моментално изсъхват и се запазват.
Постепенно те достигат до планетите, където се хидратират и затоплят, образувайки още веднъж
жизнеспособни организми. Учените са наблюдавали бактерии, живеещи във вътрешността на
херметически затворените ядрени реактори - бактерии, които се хранят с радиация. Как са се озовали
там ли? Вече разполагаме с достатъчно научни доказателства, за да заключим, че тези бактерии са се
образували спонтанно, в границите на самия реактор, и са били създадени „по поръчка“ така, че да се
хранят с радиация и да я разграждат до материал, който е далеч по-безвреден за други форми на живот.
Накъдето и да се обърнем на земята, дори и на 2,8 километра под повърхността й, откриваме живи
бактерии. Според настоящия ни научен мироглед, базиращ се на еволюционната теория на Чарлз
Дарвин, всички тези бактерии са се развили „случайно“ по земята и всички е трябвало да произлязат от
една-единствена оригинална клетка. Според новото научно разбиране обаче дори самата Вселена е жив
организъм, а основните физични закони са специално създадени така, че да творят живот, в това число
микроорганизми, планети, насекоми, риби, влечуги, птици и бозайници - навсякъде, където е възможно.
Няколко други учени също са успели да уловят ДНК в момент на придърпване на фотони -
миниатюрните порции (кванта) енергия, които правят светлината в цялата Вселена видима. Новата
наука разкрива, че фотоните са от ключово значение за здравето и функционалността на ДНК и
очевидно се използват за изпращане и получаване на информация из цялото тяло. Както установява
доктор Фриц-Алберт Поп, всяка ДНК молекула съхранява в себе си до хиляда фотона, почти като
миниатюрен фиброоптичен кабел. Във вътрешността на молекулата фотоните се стрелкат напред-назад
със скоростта на светлината и се складират, докато настъпи необходимост от тях. Целият този процес е
наблюдаван по време на няколко умопомрачителни лабораторни експеримента, с които ще се запознаем
по-нататък в тази книга.
През 1984 г. руският учен доктор Пьотър Гаряев открива, че когато молекула на ДНК бива
поставена в малък кварцов контейнер, тя по естествен път поглъща всеки фотон в стаята. Това би могло
да се сравни с човек, застанал насред голям стадион, поглъщащ всеки възможен фотон от арената -

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 7

няма съмнение, че при подобна хипотетична ситуация цялото тяло на този човек би засветило ярко, а
останалата част от стадиона би потънала в непрогледен мрак. Според традиционната наука
единствената сила, която е в състояние да пречупи светлината, е гравитацията както става около
черните дупки. Следователно ДНК очевидно поражда микрогравитационен ефект, който привлича и
улавя светлината. Лейкин, при чиито експерименти маркираните ДНК молекули се привличат една
друга по цвят, смята, че причината за привличането им на такива големи разстояния трябва да са
електричните заряди, но добре известно е, че електричните заряди никога не са успели да пречупят
светлината, която се движи из космоса. Единственото място, където са наблюдавани енергийните
ефекти от пречупването на светлината, е около черните дупки.
Но истински голямата мистерия настъпва тогава, когато Гаряев вади експерименталната ДНК от
малкия кварцов контейнер. Смята, че експериментът му е приключил и се подготвя да се прибере у
дома. Но когато решава да погледне в микроскопа още един, последен път, с удивление установява, че
фотоните продължават да се въртят спираловидно на същото място, където доскоро е била ДНК. Но как
е възможно това? След като вече няма ДНК, която да държи фотоните на това място, те би трябвало
автоматично да са изчезнали - но не са. Останали са си точно там, където са били. Очевидно е, че
някакво силово гюле, най-вероятно гравитационно, продължава да държи тези фотони точно там,
където допреди малко е била ДНК. Скоро след това Пьотър Гаряев и неговите колеги наричат това
явление „фантомен ефект на ДНК“. Според мен това е едно от най-важните открития в историята на
науката. Изводите са зашеметяващи и ни принуждават да пренапишем изцяло голяма част от така
наречените научни „закони“. ДНК създава енергийно поле, което абсорбира фотони и ги придърпва
директно в молекулата, но от самата ДНК няма нужда. Съществува някаква невидима сила - някаква
вълна, която като че ли сама по себе си привлича и задържа светлината. Дори и след като изтеглим
самата ДНК, вълната продължава да си стои там и да задържа фотоните, които е събрала.
Пьотър Гаряев установява също така, че след като обстреля „фантома“ със свръхстуден течен
азот, фотоните успяват да напуснат силовото поле. Но в рамките на пет до осем минути биват уловени
нови фотони и фантомът се появява наново. Независимо колко пъти ученият обстрелва фантома и
освобождава фотоните, фантомът продължава да се появява - и всичко това става в продължение на
цели тридесет дена. Ясно е, че ефектът не може да бъде обяснен чрез никаква форма на
електромагнитното поле. Не е нито статично електричество, нито радиовълна, нито плазма.
Гравитацията е единственото поле, което познаваме и което би могло да стори нещо подобно.
Експериментът води и до един друг любопитен извод - че нашите настоящи разбирания за гравитацията
са съвсем примитивни. Знаем как предметите се ускоряват при падането си - с десет метра на секунда
на квадрат. Знаем също така, че във вакуум перото и тухлата ще паднат с една и съща скорост. Сега
обаче ни се налага да допуснем, че гравитацията би могла да има и структура - на квантово ниво,
разбира се, и че тази структура е в състояние да издържи минимум тридесет дни на едно и също място
дори при отсъствие на физическа материя наоколо. Това подсказва, че за да съществува, гравитацията
изобщо не изисква наличието на физическа материя. Гравитацията е сила, която изпълва цялата ни
Вселена. Ако гравитацията има в себе си скрити вълни, които пораждат ДНК, и ако ДНК създава
разумен живот, то тогава и самата гравитация би трябвало да бъде жива и разумна! Тъкмо затова
предпочитам да наричам гравитацията Вселенско енергийно поле. Вече разполагаме с известни начини
да уловим това Вселенско енергийно поле в действие - на квантово ниво, и аз току-що ви разказах за
някои от тях.
Въпреки че откритието на фантомния ефект на ДНК е почти на тридесет години към момента на
писането на тази книга и води до зашеметяващи заключения, то така и не се сдобива с особена
популярност. Но щом стане общоприето, това познание ще промени напълно нашето общество.
Едновременно с това то проправя пътя за цял един нов набор могъщи целебни технологии, известни
като енергийна медицина. По тази тема съм проучил и цитирал над хиляда научни източника в книгата
си „Енергийното поле на Вселената“. За представянето на книгата имах ограничение от едва тринадесет
илюстрации и не повече от сто и петдесет думи, с които да обобщя чудовищната енциклопедия на
„свещената наука“ от 534 страници, които току-що бях завършил и която бележитият учен Греъм
Хенкок определи като „великолепна“. Тук ви предлагам съвсем кратък преглед на въведението и на
първите пет части от статията, която бе приета от „Хъфингтън поуст“, със съвсем дребни редакции за
яснота.
Ще научите, че днес можем да изпратим чрез лъч нови инструкции във вече съществуваща ДНК
молекула и така да променим напълно структурата й. Микрогравитационните сили на вълната грабват

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 8

атоми от вътрешността на ДНК и ги местят наоколо, докато не сглобят нова конфигурация. Това е един
съвсем нов начин за обяснение на еволюцията на видовете, а механизмът е напълно доказан при
лабораторни условия.
Енергийното поле на Вселената
Книгата „Енергийното поле на Вселената“ разкрива всички научни постулати, необходими за
обяснение и разбиране на феномена НЛО и на най-големите мистерии на древните цивилизации.
Древните пророчества предсказват предстоящата Златна епоха в съвсем близко бъдеще.
Антигравитацията, телепортацията, пътуването във времето, еволюцията на енергийната ДНК и
трансформацията на съзнанието вече могат да създадат за нас свят, за който малцина са се осмелявали
да мечтаят.
Времето, пространството, материята, енергията и биологичният живот може би са последици от
действието на Вселенското енергийно поле, което е съзнателно и живо по свой собствен начин в
мащаби, които са твърде необозрими, за да успеем да схванем с нашия ограничен ум. В полза на това
твърдение говори библиографията от над хиляда заглавия, повечето от които дело на учени,
представители на традиционната наука.
Що е това съзнание
Доктор Уилям Броуд е един от множеството учени, провели строги, лабораторно контролирани
изследвания, които доказват, че общуването между умовете е съвсем реално и напълно повторяемо в
научни условия. Участниците в експериментите от една стая успяват да въздействат върху кожата на
други хора в съвсем друга стая - от разстояние. В електричния поток, който се провежда през кожата на
вторите обекти, се наблюдават внезапни приливи. Подобна промяна в електрическата активност
обикновено става, когато се развълнуваме, но в дадения случай човекът, демонстриращ подобна
реакция, няма никаква представа какво става. Голяма част от тези експерименти се извършват в стаи,
защитени от всякакви електромагнитни сигнали, което доказва, че феноменът не може да бъде обяснен
чрез нито една от познатите енергийни вълни от конвенционалния спектър.
Към 1929 г. науката документира повече от 148 различни случая на „множества“ - случаи, при
които множество учени съвсем независимо един от друг правят научни пробиви по едно и също време.
Темите, по които се случват тези пробиви, включват диференциалното смятане, теорията на
еволюцията, цветната фотография, термометрите, пишещите машини и парните кораби. Става ясно, че
мислите ни не са така лични, както смятаме. Когато се заемем с разрешаването на някаква загадка,
може би черпим от някаква универсална база данни на познанието. След това информацията се появява
в съзнанието ни като лично наша, уникална идея. Да не забравяме, че тези 148 случая не са
единствените, при които изобретатели са се опитвали да получат патент за едни и същи неща, по едно и
също време.
Налице са изобилие от доказателства, че екстрасензорните възприятия са природен дар, който
всички притежаваме, но проучванията в тази връзка не са получили почти никаква публичност.
Възможно ли е и основната енергия на космоса да е съзнателна по свой собствен начин?
Дали ДНК не е енергийна вълна, която сглобява живота
Вече ви разказах за Нобеловия лауреат Люк Монтание, който демонстрира „телепортацията на
ДНК“ - феномен, при който обикновени водни молекули в запечатана тестова тръба се групират, за да
образуват ДНК. До тръба със стерилизирана вода е поставена друга тръба с вода, съдържаща нищожни
количества ДНК. И през двете тръби е изпратен слаб електрически поток от 7 херца. Някои от
водородните и кислородните молекули от тръбата с чиста стерилизирана вода се трансформират в ДНК
- чрез процес, който все още остава неизвестен за западната наука.
Припомнете си и откритието на сър Фред Хойл и доктор Чандра Викрамасинге за особените
оптични свойства на космическия прах в галактиката. Единственият материал, който би могъл да
породи подобни ефекти в лабораторията, са изсушените чрез замразяване бактерии. През 1980 г. сър
Хойл казва: „Според мен космическият характер на микробиологията ще стане така очевиден за
бъдещите поколения, както за настоящите е фактът, че Слънцето е център на нашата Слънчева
система“.
Можели ДНК да бъде енергийно трансформирана от един вид в друг
Отделът за растителни изследвания на корпорация „Циба - Гайги“ (днес „Синджента“) открива, че
семената на съществуващи растения биха могли да се трансформират във вече изчезнали
разновидности чрез едно обикновено облъчване със слаб електростатичен поток. При този процес на
бял свят излизат по-силна и по-бързо растяща пшеница, изчезнали видове папрат и лалета с бодли.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 9

Италианският учен Пиер Луиджи Игина трансформира енергийно живо кайсиево дърво в ябълково
дърво, като буквално принуждава плодовете на клоните му да се превърнат от кайсии в ябълки само за
шестнадесет дена. Игина облъчва и плъх с ДНК вълнова информация от котка, в резултат на което само
за четири дена плъхът се сдобива с котешка опашка. Корейският учен доктор Дзан Канген получава
патент (№1828665) за уред, който използва микровълни за пренос на ДНК вълнова информация от
патица към кокошка, която мъти яйца. Почти 80% от яйцата на кокошката се излюпват като хибриди на
полупатици, полукокошки. Доктор Пьотър Гаряев облъчва яйца на саламандър с нискочестотен лазер,
след което пренасочва лъча към жабешки яйца. Яйцата на жабата претърпяват пълна метаморфоза и
ембрионите се превръщат в здрави възрастни саламандри. Те никога повече не се връщат към битието
си на жаби - нито те, нито децата им.
Съществува ли интелигентен човешки живот из галактиката
Благодарение на това и множество други научни открития вече можем да изкажем хипотезата, че
човешкият живот вероятно е галактично, а дори и вселенско явление, потенциално появяващо се на
всяка обитаема водна планета из галактиката благодарение на квантовите свойства на ДНК.
Преобладаващата част от древните култури по всички краища на света разказват за „богове“ и „ангели“
с човешки вид, които са помагали на хората - в земеделието, животновъдството, говоримия и писмения
език, строителството, математиката и науката, както и в духовните учения на морала и етиката.
Преобладаващата част от древните култури освен това систематично ни учат, че историята се движи в
големи цикли на времето независимо дали предпочитаме да ги наричаме Календар на маите или
Епохата на Зодиака.
Из целия свят са открити крайно необичайни човешки черепи, в това число и поредицата от
Боскоп, Южна Африка, чийто мозъчен капацитет е двойно по-голям от този на обикновените човеци -
черепи на хора с огромни глави и дребни, детски лица. Както разбираме от списание „Дискавър“ от
2009 г., хората от Южна Африка са били погребани с невероятни почести. Странни, издължени черепи
са открити също така и в Перу, Боливия, Русия и на други места - всички те удивително напомнят вида
на ранните египетски фараони - а някои от тях все още могат да се видят по музеите.

Гранитен бюст на Меритатен - дъщерята на Ехнатон и Нефертити.

www.spiralata
Дали еволюцията не се ръководи от енергийните вълни в галактиката
Докторите Дейвид Рауп и Джеймс Сепкоски откриват 26-милионен годишен цикъл на еволюцията
на живота на Земята, след като съставят най-изчерпателния каталог на вкаменелости, създаван някога.
Данните от този каталог показват, че на всеки 26 милиона години, след милиони години без никаква
промяна, при масивни изблици на планетата ни най-внезапно се появяват съвсем нови видове.
Страхувайки се от загуба на репутацията си, учените полагат големи усилия, за да елиминират този
модел, но колкото повече се стараят, толкова повече се затвърждава този модел. Неотдавна в рамките
на същите данни докторите Робърт Мюлер и Робърт Роде откриват още по-голям цикъл - от 62-милиона
години, като се връщат до началото на целия сложен живот на фосилите на Земята. Тези циклични
събития може би са отключвани от галактичните енергийни вълни, които препрограмират ДНК.
26-МЛН. ГОДИШЕН ЦИКЪЛ 62-МЛН. ГОДИШЕН ЦИКЪЛ

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 10

 050 100 150 200 250 300 350 400 450 500 542
ПРЕДИ МИЛИОНИ ГОДИНИ
Комбинирана графика на циклите от 26 милиона и 62 милиона години
Доктор Уилям Тифт открива концентрични кръгове микровълнови енергии в галактиките, които
бавно се разширяват по посока извън центровете. Уникалните физични уравнения на доктор Харолд
Аспден подсказват, че всеки от тези микровълнови региони притежава различни характеристики на
квантово ниво. Това ни предоставя един податлив на измерване енергиен модел, който би могъл да
обясни дългосрочните цикли на еволюцията, които наблюдаваме на Земята. Всяка зона може би носи
информация, която пренаписва ДНК съобразно някакъв велик интелигентен замисъл в рамките на
самата галактика. Оказва се, че животът е природен закон и в квантовата механика. Самата Вселена е
живо същество. Животът се появява където и както може, навсякъде из Вселената. Целият живот е
подложен на периодично препрограмиране от енергийни сили, които могат да бъдат възпроизведени и
при лабораторни условия и подпомагат непрестанния напредък на еволюцията на видовете из цялата
Вселена.
Съзнателната Вселена
Аз искрено вярвам не само че Вселената е жива, но и че тя е съзнателна и самоосъзната. За живота
ни на Земята съществува план и цел, които са много по-велики от всичко, което бихме могли да си
представим. И със сигурност не сме сами. Нито пък имаме само един живот. Съществуват неоспорими
научни доказателства, че всеки от нас се преражда отново и отново. Освен това се движим през едни и
същи уроци от нашата история, докато те се повтарят чрез невероятно прецизни модели. Но войните и
жестокостите не е необходимо да продължават - ще останат само ако ние самите продължаваме да ги
създаваме, водени от невежеството си за великата реалност, която ни обгражда. За да осъзнаем тази
истина, не се нуждаем от никаква религия. От друга страна, възможно е да установим, че древните
духовни традиции съдържат много повече мъдрост, отколкото допускат съвременните учени.
Синхронността ни отправя покана да проучим тази велика реалност. Синхронността е ключът, който
разтваря портите към мистериите на Вселената. Синхронността се проявява в колосални мащаби, под
съвсем осезаеми форми в циклите на историята - чрез събития, които продължават да се повтарят със
завидна прецизност в единици от време, някои от които обхващат хилядолетия. За първи път осъзнах
този факт през 1996 г., когато започнах да изучавам един уникален комплекс от данни, известен като
Закона на Единния.

Втора глава
ЦИКЛИТЕ НА ИСТОРИЯТА И ЗАКОНЪТ НА ЕДИННИЯ

ВЪЗМОЖНО ли е Вселената да е жива? Ами ако наистина сме обградени от невидими вълни,
сглобяващи ДНК от нежива материя? Възможно ли е тези скрити сили да препрограмират нашата ДНК
и да ни тласкат към ново ниво на човешката еволюция? Съществуват ли духовни уроци, които е
необходимо да научим, за да се хармонизираме с тази еволюционна промяна като планета? Наистина ли
събитията в човешката история са „програмирани“ от невидим интелект, за да минаваме през един и
същи набор от преживявания - докато не се събудим на колективно ниво и не изберем да престанем да
се нараняваме един друг? Дали тези цикли не са заложени с цел да бъдат открити? Дали не са
предназначени да ни помогнат да осъзнаем, че за този колективен кошмар, в който живеем, си има
причина и че ние сме в състояние да сторим нещо по този въпрос? Съществуват ли поука, модел, сюжет
в тези цикли, които сме предвидени да проумеем на колективно ниво? Дали самият техен разказ не
съдържа мъдростта, от която се нуждаем, за да се изтръгнем от този глобален кошмар - на планетарно
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 11
ниво - и накрая да заживеем в мир?
Както разбрахме от „Енергийното поле на Вселената“, доказателствата, че живеем в съзнателна
Вселена, са изчерпателни. В тази нова книга вместо да продължим да разглеждаме живота като
случайна аномалия, която може би се е появила само на Земята насред иначе „мъртвата“ Вселена, ще
разберем, че космосът буквално гъмжи от живот - от едноклетъчните организми чак до интелигентните,
разумни същества като нас самите. Ще осъзнаем още, че самата природа на живота е преди всичко и
най-вече енергийна, поради което той не се нуждае от биологичен материал, за да съществува. Веднъж
общоприето, откритието, че самата Вселена е жива - и интелигентна - ще се превърне безсъмнено в
най-великия пробив в историята на науката, затъмнявайки дори осъзнаването ни, че Земята е кръгла и
че Слънцето е центърът на Слънчевата система.
В човешката ДНК е заложена цялата информация, която е необходима за създаването на мозъка -
органът, за който понастоящем се смята, че е център на нашите съзнателни, мислещи умове. Но щом
ДНК може да се формира и в тръба с чиста стерилизирана вода, то тогава информацията, необходима за
създаването на съзнателните организми, би трябвало да е налице навсякъде около нас - точно като
радиовълните, сателитните телевизионни сигнали или широкообхватния интернет. Съзнанието и ДНК
са свързани на фундаментално ниво. Но колкото и зашеметяваща да ви се вижда тази идея, не
забравяйте, че това е само началото на нашия разказ. В известен смисъл този пробив би могъл да се
определи като следата от трохи, която ще ни отведе към далеч по-големите мистерии.
Законът на Единния
Този модел на живия космос се среща за първи път в един много необичаен източник, наречен
Законът на Единния - поредица от пет книги, за които се твърди, че са предадени по телепатичен път в
периода между 1981 и 1983 г. Поредицата “Законът на Единния“ се състои от 106 диалога между
бележит професор по физика - доктор Дон Елкинс, и висш източник на интелект, говорещ чрез неговата
сътрудничка Карла Рюкерт, докато тя се намира в транс. На всеки от сеансите присъства и Джим
Маккарти, който преписва всички разговори, записани на магнетофон. Става ясно, че чрез Карла Дон
говори с голяма група хора, които някога са били като човеците на Земята, но оттогава насам са се
слели в едно единно съзнание. От библейска гледна точка тези същества биха могли да се класифицират
като серафими или херувими - едни от най-еволюиралите видове ангели, появявали се някога на Земята.
Думата ангел произлиза от древногръцката дума „агелос“, която означава просто „вестител“. Тези хора
вече нямали физически тела от плът и кръв, с каквито сме свикнали да възприемаме човешките
същества, а са еволюирали изцяло в енергийна форма на живот.
Според Закона на Единния тази и други ангелски групи са помагали в сътворението на основните
световни религии, включително християнството. Те никога не са искали да ни принуждават да се бием
заради различията в тези учения, но ето че днес само в християнството има 38 830 деноминации
(учения), а религиите по света наброяват 10 000. Групата, представена в Закона на Единния, казва също
така, че са членове на по-голяма организация, която работи „в служба на Единствения безкраен
създател“. Става ясно, че тази организация отговаря за ръководенето, защитата, насочването и
управлението на нашата колективна еволюция на Земята. Целта им е да ни помогнат да осъзнаем
по-добре истинската си идентичност. Тази идентичност се разкрива още при първия сеанс, когато те
дефинират Закона на Единния:
1.6 Ти си всяко нещо, всяко същество, всяко чувство, всяко събитие, всяка ситуация. Ти си
единство. Ти си безкрай. Ти си любов/светлина, светлина/любов. Ти СИ. Такъв е Законът на Единния.
Духовните закони, които тези същества следват, изискват от тях засега да останат скрити са нас.
Те не могат да ни предложат грандиозно глобално светлинно шоу, доказващо присъствието им, тъй
като свободната воля е универсален закон, с който те са длъжни да се съобразяват. Докато не признаем
тяхното съществуване и не ги приветстваме с добре дошли на планетарно ниво, на тях не им е
позволено да ни се явят, тъй като присъствието им би нарушило естествения път на нашата еволюция.
Но пък синхронността е един от преобладаващите способи, чрез които те ни помагат постепенно да се
аклиматизираме към присъствието им и към същността на реалността, в която живеем.
Както вероятно вече се досещате, всяка една дискусия на поредицата „Закона на Единния“ води до
прогресивно увеличаване и задълбаване на „заешката дупка“, ако си позволим една аналогия с „Алиса в
Страната на чудесата“. Към момента, когато започнах да изучавам тези пет книги през 1996 г., вече
имах зад гърба си три години научни проучвания в тази област и моментално започнах да правя една
след друга все по-зашеметяващи връзки. Съвсем скоро си дадох сметка, че поредицата „Законът на
Единния“ е като реален, литературен еквивалент на падането на HJIO в Розуел - артефакт, който се е

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 12

появил в нашия свят чрез мистериозен процес и който може да бъде разглобен на парчета и проучен. И
в процеса на това проучване биха могли да настъпят невиждани пробиви в нашата наука и технологии.
Вярно е, че по света има много хора, които твърдят, че разполагат с телепатичен достъп до подобни
източници - особено след възхода на интернет. Ала преобладаващата част от тези „източници“ си
противоречат и могат много лесно да бъдат развенчани груби грешки, несбъднати пророчества и други
подобни. По мое мнение обаче няма друг източник, който да навлиза толкова дълбоко и който да
разкрива толкова много основополагаща, доказуема научна информация, както го прави Законът на
Единния. Може да се каже, че в линейно отношение Законът на Единния далеч изпреварва своето
време.
Запознах се за първи път с материалите от Закона на Единния през януари 1996 г., след повече от
три години записване и анализиране на сънищата ми и след петнадесет години задълбочени
изследвания на древните цивилизации, алтернативната наука и метафизиката. Законът на Единния
моментално кристализира фокуса ми, навърза заедно всичко, което бях чел, по начин, който считах за
невъзможен, и зададе посока на цялата ми бъдеща работа. След по-малко от година аз също започнах да
осъществявам лични контакти с източника на тези думи - както чрез сънищата си, така и чрез директни
телепатични послания. Към този момент вече бях напълно наясно със съществуването на някаква висша
сила във Вселената. Приканвайки я да се свърже с мен и проявявайки готовност да следвам плътно
духовните практики от поредицата „Законът на Единния“, започнах много бързо да получавам
резултати.
До този момент проучванията ми бяха изцяло академични, но не след дълго, по време на дълбока
медитация, започнах да събирам страница след страница послания, които се превърнаха не само в
невероятно ценни духовни напътствия за мен, но и се оказаха изключително прецизни пророчества.
Думите съдържаха почти вездесъщо познание за моите най-дълбоко стаени физически, мисловни и
емоционални проблеми и съвсем ясно ми сочеха как да ги изцеля. Тези „послания“ обикновено знаеха
точно какво ще се случи в бъдещето ми и как бих могъл да се справя най-добре. Всичко това направи
изследванията ми далеч по-лични от първоначалното. Освен това вече не бях незаинтересована трета
страна, изучаваща плодовете от контактите, случили се на други, и търсеща научни доказателства в
тяхна подкрепа. Вече и самият аз си имах своя личен дял от странни и незабравими преживявания.
Поредицата „Законът на Единния“ ни казва, че всички на този свят споделяме едно и също
съзнание - в много по-голяма степен, отколкото бихме се осмелили да си представим. Години по-късно
щях да открия впечатляващи научни данни, които подкрепят това твърдение. Например случай, при
който 7000 души, медитиращи заедно с мисли за любов, мир и щастие, успяват някак си да намалят
терористичните актове по света със 72%. Нивото на войните, престъпленията, катастрофите и
икономическите страдания спадат драстично само благодарение на тази малка група хора, медитиращи
заедно, на едно и също място. Този факт е документиран в професионален научен доклад, приет и
публикуван в „Журнал за рехабилитация на престъпници“. Изключени са всички други фактори като
цикли, тенденции, климатични особености и почивни дни. Към 1993 г. петдесет други научни
проучвания доказват същия ефект, наблюдаван през последните тридесет години. Медитиращите
подобряват здравословното състояние и качеството на живот на хората по земята, дават тласък на
икономиката и намаляват в значителна степен катастрофите, престъпленията, войните и
терористичните актове. Близо трима от всеки четирима, които в обичайния случай биха извършили
насилствен или терористичен акт, се отказват да го правят, когато седем хиляди души медитират за мир
и любов. Тези кандидат-престъпници очевидно не са имали никаква представа, че решението им да
проявят насилие и жестокост би могло да бъде толкова силно повлияно от останалите. Единственото,
което са знаели, било, че просто се чувстват по-добре и са направили положителен избор. Оказало се, че
мислите и чувствата им изобщо не са толкова лични, колкото конвенционалната наука ги е карала да
вярват.
От поредицата „Законът на Единния“ научаваме, че Вселената е един разум, че „има само една
идентичност“ и че всеки от нас е перфектно холографско изображение на Единствения безкраен
създател. Ортодоксалната наука предпочита да ни втълпява, че в „началото“ не е имало нищо. Иначе
казано, нищо не е съществувало. Честно да си призная, тази идея открай време ме е озадачавала и
обърквала. Учените очакват от нас да вярваме, че макар „нищо да не е съществувало“, нещо е
избухнало и от тази единствена експлозия, само за един миг, са били създадени цялата материя и
енергия във Вселената. И от този триумфален момент насам Вселената неизбежно се върти по посока
на своята „термална смърт“. За разлика от този научен постулат обаче Законът на Единния ни учи, че

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 13

във Вселената непрекъснато се образува нова материя и че и пространството, и времето в крайна сметка
са илюзии, създадени единствено с цел еволюцията на съзнанието.
Като изключим тези философски разсъждения, налице бяха множество конкретни данни, сочещи,
че това е или правилно, или погрешно, откъдето би могло да бъде или потвърдено, или отхвърлено при
по-нататъшни проучвания. Към момента, когато успях да се запозная с поредицата „Законът на
Единния“, вече се случваха стотици научни пробиви, които доказваха модела на Закона на Единния, а
оттогава насам обемът научни данни в негова подкрепа главоломно расте. Но при излизането на тази
поредица голяма част от тези нови данни все още не бяха открити. Освен това в процеса на писането на
„Енергийното поле на Вселената“, интегрираща тридесетгодишните ми научни изследвания в областта
на алтернативната наука, направих редица нови открития, които не присъстваха в „Закона на Единния“,
но бяха негово логично продължение.
В периода от януари 2003 до октомври 2004 г. имах възможността да живея с двама от
откривателите на тази петтомна поредица - Карла Рюкерт - ревностна християнка, която е
вербализирала думите по време на транс, и Джим Маккарти, който е записал всички диалози между
Дон и източника. Материалите им така и не се сдобиват с широка популярност - отчасти заради
изключителната им сложност, затова Джим беше принуден да коси чужди морави, за да си плаща
сметките. Благодарение на съжителството си с Карла в продължение на близо две години аз успях да
докажа извън всякакво съмнение, че тя няма как да е фалшифицирала материалите, достигнали до нас
като „Закона на Единния“. Карла ме поздрави за разгадаването на голяма част от техническите
подробности, които тя самата не бе в състояние да разбере. Истината е, че след като бях изучавал тези
материали в продължение на седем години, отидох там с крайно нереалистични очаквания. Бях убеден,
че човекът, изрекъл тези думи, ще бъде въплъщение на същите думи - или поне до известна степен. Бях
поел в търсене на герой - човек, който притежава славни, свръхчовешки качества, които на мен самия
липсваха. Оказа се обаче, че Карла си има достатъчно много свои си „изкривявания“, ако трябва да се
изразя чрез терминологията на Закона на Единния. Ако някой посмееше да я сложи на пиедестал, тя със
сигурност би го сритала, междувременно превръщайки се в обект на смут и смях. Последното съм го
виждал няколко пъти.
Една от най-интересните, особени и приятни странични ползи от тази жива Вселена е фактът, че
след като започнеш да проучваш великите й мистерии, тя обикновено се свързва с теб - ако вече не го е
направила. Обикновено това става по неопровержими и възхитителни начини. Голяма част от
преживяванията, които са плод на тази нова връзка, се класифицират като прояви на синхронността, с
която ще се запознаем в следващата глава. Ще бъдат положени всички усилия междувременно да не се
изпълните със страх, така че няма да има никакви травмиращи последици. Целта е да повишим
усещанията ви за любов, радост, мир и щастие с надеждата да ви помогнем да се освободите от
постоянно повтарящия се цикъл на прераждането. Синхронността оставя място и за разумно отрицание,
така че разполагате със свободата да приемете или отхвърлите посланието й. Според Закона на Единния
свободната воля е най-важният универсален закон, който трябва да бъде съблюдаван в тази любяща
Вселена. Както ще разберем в Шеста, Седма и Осма глава, законът на кармата не е някакъв загадъчен,
безличен универсален закон, а съвсем активно отбраняван от огромно разнообразие нефизически
същества, които работят на и около Земята.
Научни доказателства за съзнателния космос
Въпреки че близо 80% от информацията в поредицата „Законът на Единния“ е философска и не
може да бъде доказана, налице е значителен обем научни данни, които подкрепят голяма част от
нейните основни принципи. Въоръжени с тези нови научни данни, вече можем да докажем, че когато
животът достигне до нивото на галактика, звезда или планета, той има всички присъщи свойства на
съзнанието и идентичността, които имаме и ние самите, но и много, много повече. Според този модел
ние не само не сме откъснати и отделени от Вселената, а сме по-скоро фундаментално интегрирани с
нея и мислите ни изобщо не са така лични, колкото доскоро сме вярвали. Доктор Джеймс Спотисууд
извършва метаанализ на лабораторни експерименти върху „аномалната когнитивност“ или
екстрасензорните възприятия, провеждани в продължение на двадесет години, и установява, че
парапсихичните ни способности се увеличават с над 400%, когато позицията ни на Земята достигне до
конкретно изравняване с центъра на галактиката - което кулминира към 13:30 часа местно сидерично
време. Вече видяхме как 7000 медитиращи човека са в състояние да окажат въздействие върху почти
цялото човечество, намалявайки терористичните и криминалните актове в света със 72%. Откритието
на Спотисууд подсказва, че нашите мислещи умове са директно свързани със самата галактика и може

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 14

би подкрепя схващането, че нашата ДНК в крайна сметка е създадена от галактически разум.
Поредицата „Законът на Единния“ освен това сочи, че историята се движи циклично, а не линейно.
Най-често се споменава „25000-годишен цикъл“, който тласка човешката еволюция напред. Бях
очарован от тази идея и посветих години наред в опити да разгадая същността на този 25000-годишен
цикъл, проявлението му на земята и поуките, които можем да си извлечем от него. Когато пишех
„Енергийното поле на Вселената“, все още не бях разгадал тази мистерия, но бях доста близо до
истината.
Вече разбрахме, че повърхността на звездите може би гъмжи от живи микроорганизми, които
биват изхвърляни в космоса, където студът ги изсушава за миг и ги превръща в космически прашинки.
Но щом звездите създават микроби, снабдени с ДНК, то тогава същите тези звезди вероятно притежават
някаква форма на съзнание, тъй като сам по себе си животът е съзнателен. Микробите може и да са
съвсем малка част от изключително сложни форми на живот - все пак бактериите, които откриваме по
кожата си, не са представителна извадка на нас човеците като интелигентни и самоосъзнати организми.
Възможно ли е галактиките и звездите да имат характеристиките на „личности“? Възможно ли е
да притежават свои собствени мисли? Възможно ли е в различните региони от Вселената звездите да
имат различни мисли? Възможно ли е мислите от отделните региони да оказват определено въздействие
върху формите на живот, които преминават през тях? Положителният отговор на всички тези въпроси
се съдържа в Закона на Единния, а любопитното е, че са налице солидни научни доказателства в
подкрепа на тези нови идеи. В Първа глава вече споменахме за циклите от 26 и 62 милиона години.
Представихме доказателства и за нов ДНК модел, който позволява спонтанните енергийни изменения в
живите организми - пренаписването на техния генетичен код. Именно така Законът на Единния описва
механизма на еволюцията при нашето превръщане от човекоподобни неандерталци в човеци в
настоящата ни форма.
19.9 Настъпила е загуба на телесното окосмяване, както го наричате вие, на обвивката на
тялото за негова защита; настъпила е промяна в структурата на врата, челюстта и челото с цел
улесняване вокализацията на говора, както и развитие и уголемяване на черепа, характерно за нуждите
на третата плътност (човеците). Това е била съвсем нормална трансфигурация.
19.10 Това се е случило в рамките на поколение и половина, както знаете и вие самите.
Това обяснява защо антрополозите така и не успяват да открият „липсващото звено“, което би
обяснило внезапното удвояване на размера на човешкия мозък. Но генетичната еволюция е само един
широкомащабен и дългосрочен аспект на начина, по който живата система на небесната енергия ни
влияе.
Възможно ли е в такъв случай, докато се носим из космоса, да минаваме и през различни
въздействия, които биха могли пряко да повлияят начина, по който мислим и чувстваме? Ами ако това
вече е факт? Ами ако просто науката все още не е достигнала до това познание - поне в модерни
времена? Астрологията е събрала огромен обем от познания, които ни учат, че умовете ни се намират
под директното влияние на небесните сили - просто в настоящата епоха тази наука не се радва на
масово признание. Историята на астрологията обхваща близо пет хиляди години, връщайки ни чак до
времената на Вавилон. Астрологията е била приемана съвсем сериозно като наука от Тихо Брахе,
Галилео Галилей, Йоханес Кеплер и Пиер Гасенди - все личности, положили основите на съвременната
физика и астрономия.
Знаците на Зодиака
Нека сега си представим цикъла, който представлява 365-дневната обиколка на Земята около
Слънцето. Да си представим, че Слънцето генерира енергийно поле, което оказва влияние върху
нашите мисли и чувства. Нека кажем, че позицията ни в това енергийно поле има пряко въздействие
върху нашите умове и тела. Нека приемем, че различните области от енергийното поле на Слънцето ни
карат да мислим и чувстваме по различен начин. Да кажем, че енергийното поле на Слънцето се дели
на дванадесет напълно еднакви региона, през които ние минаваме при всеки земен цикъл или година.
Да кажем, че всеки от тези региони си има уникална „идентичност“, която ни кара да се чувстваме по
определен начин. Всичко казано дотук би обяснило съвсем ясно дванадесетте знака на зодиака.
Скептиците ще побързат да кажат, че да си роден под определен зодиакален знак, не гарантира
конкретна идентичност по никакъв научно доказуем начин. Веднага ще им припомним обаче, че
напасването на конкретен зодиакален знак към конкретен тип на личността е просто „вестникарска
астрология“, измислена от P. X. Нейлър през 1930 г. Нейлър е британски астролог, който прави едно
изумително точно предсказание в своя статия. Предупреждава британските военновъздушни сили, че

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 15

ги грози опасност, и още същия ден голям британски самолет се разбива в Северна Франция. Това
изстрелва Нейлър към върховете на общественото внимание почти за една нощ. Последвалият глад за
редовна вестникарска рубрика го принуждава да създаде един изключително опростен метод на
астрологически анализ, с чиято помощ пише персонализирани описания за всеки знак от зодиака. И до
ден днешен редица списания и почти всички вестници предлагат на своите читатели астрологически
прогнози в стила на Нейлър.

Областите в слънчевото енергийно поле, представляващи дванадесетте Епохи на Зодиака.

www.spiralata

Но истинската наука астрология е далеч по-сложна от тези „хороскопи“. Впрочем съвременните

астролози са на мнение, че „вестникарската астрология“ на Нейлър е причинила по-скоро вреди,
отколкото ползи на тяхната област, тъй като дванадесетте зони около Слънцето, които наричаме
„зодии“, са само едно от цяла поредица съперничещи си въздействия. Ако не участваха и планетите,
силата на тези дванадесет енергийни зони вероятно би била далеч по-голяма.
Енергийно влияние на планетите и луните
Доктор Карл Густав Юнг - „бащата на синхронността“ и ученик на доктор Зигмунд Фройд,
разкрива, че значенията на дванадесетте знака на зодиака не са произволни, а съдържат
енциклопедични познания по човешка психология. „Астрологията представлява обобщение на цялото
психологическо познание на древността“ - казва той. Всеки зодиакален знак символизира архетип -
специфичен тип индивидуалност, тема, за която ще говорим по-подробно по-нататък в тази книга.
Според Закона на Единния моделите на тези индивидуалности са записани в съзнанието на самата
галактика.
Но щом астрологическите знаци оказват въздействие, какво става тогава с планетите и луните? Да
започнем от нашия най-близък космически съсед. Схващането, че позицията на Луната влияе върху
живота ни, е много древна и е източник на думата лунатик. Психологът от университета в Маями
Арнолд Лийбър решава да изследва убийствата в окръг Маями - Дейд (1887 на брой) за период от
петнадесет години, търсейки някакъв лунен ефект. Публикувайки резултатите си в „Журнал по
клинична психиатрия“, доктор Лийбър заключава, че процентът на убийствата действително се
повишава или спада правопропорционално на фазите на Луната, при това абсолютно систематично
през целия 15-годишен период. Екипът на вестник „Толедо блейд“ извършва компютърен анализ на
всички полицейски доклади на окръг Куяхога от началото на 1999 г. до края на 2001 г. (общо 120
престъпления) и установява, че в нощите, когато има пълнолуние, са налице 5,5% повече тежки
престъпления и 4,6% повече имуществени престъпления. Нахлуването с взлом в празни домове
нараства с 16%, съпротивата при арест се повишава с 34%, а тежките телесни нападения скачат с 35%.
През 2007 г. британската полиция съобщава, че е регистрирала сходни резултати при своите
проучвания на престъпленията, поради което решава да наема повече служители в съответните нощи.
Инспектор Анди Пар казва: „Би било интересно да се разходим из университетите и да проверим дали
някои от аспирантите не биха проявили желание да се заемат с по-нататъшни изследвания на проблема
- това би било изключително полезно за полицията“.
Щом Луната има статистически доказан ефект върху тежките престъпления, то тогава позициите
на планетите също би трябвало да влияят върху нашите мисли и чувства. През 1949 г. Мишел Гоклен
започва да изучава астрологическите специфики на бележити исторически личности и установява, че
определен тип хора са склонни да се раждат по-скоро с едни планети на ключови позиции, отколкото с
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 16
други. В началото Гоклен е пълен скептик, затова е доста изненадан, когато открива, че реалните данни
са в пълно противоречие с първоначалните му представи. Най-прочутото откритие на Гоклен е ефектът
на Марс - бележитите спортисти и военните обикновено имат Марс над източния хоризонт в деня на
раждането си, в точката на кулминацията. Мишел и съпругата му Франсоаз анализират над шестдесет
хиляди човека от единадесет различни професии, установявайки категорични съответствия с пет
различни планети. Меркурий влияе на политиците и писателите, Венера покровителства художниците
и музикантите, Марс въздейства върху лекарите, спортистите, военните, директорите и учените,
Юпитер е планетата на актьорите, военните, директорите, политиците, журналистите и драматурзите, а
Сатурн влияе на лекарите и учените. Някои планети имат негативни съответствия с определени
професии, което ще рече, че при тези хора въпросните планети са много по-далече от обичайното от
точките на кулминация. Например Меркурий е много далече за спортистите, Марс е доста далече за
писателите, художниците и музикантите, Юпитер е доста далече от лекарите и учените, а Сатурн е
твърде отдалечен от актьорите, журналистите, писателите и художниците. Оригиналните резултати се
базират на френски данни, но семейство Гоклен впоследствие доказва, че резултатите са валидни и за
професиите на американците и останалите европейци.
След смъртта на Мишел Гоклен през 1991 г. откритията му са повторени от Сютбер Ертел и Арто
Мюлер, които използват база данни за членове на Френската национална академия по медицина,
италиански писатели и германски лекари. В допълнение на тях три различни групи скептици събират
свои собствени данни за спортисти и доказват ефекта на Марс - в редица от случаите крайно неохотно.
Така, петдесет години наред нито един скептик не успява да развенчае заключенията на Гоклен.
Всъщност в книгата си от 1996 г. „Упоритият ефект на Марс“ Сютбер Ертел и Кенет Ървинг признават,
че според научните доказателства откритията на Гоклен са още по-валидни, отколкото дори самият той
някога е смятал.
Но науката няма никакво значение, когато хората отказват да повярват на определени факти. Ако
искат да отрекат, че нещо се случва, независимо по каква причина, би било абсолютно невъзможно да
бъдат убедени в противното. Скептиците често използват неправилни и съмнителни методи в стремежа
си да развенчаят откритията на Гоклен относно ефекта на планетите върху човешката идентичност и
поведение. Съвсем човешко е да нападаме всичко, което ни кара да се чувстваме заплашени по някакъв
начин. Срамът от това, че си вярвал в нещо, което се е оказало напълно погрешно, се приема
изключително трудно - особено ако са ти били плащани десетки хиляди долари в продължение на
много години, докато си разпространявал това познание. Но нападането на нови открития е пълната
противоположност на истинското научно търсене, което ни кара да следваме стриктно данните
независимо по колко непознат и странен път биха могли да ни поведат те.
Небесни влияния върху човешкото съзнание
В „Енергийното поле на Вселената“ изложих изчерпателни научни данни, сочещи, че нашите
колективни преживявания може би се влияят от определени астрофизични фактори. Например руският
учен Александър Чижевски доказва по убедителен начин, че циклите в слънчевите петна имат могъщ
ефект върху приливите и отливите на цивилизациите. Чижевски изучава конфликтите и дейностите в
седемдесет и две различни държави за период от близо две хиляди и петстотин години - от 500 г. пр.н.е.
до 1922 г. Проучването включва войни, революции, бунтове, икономически кризи, експедиции и
миграции на населението. Сериозността на тези събития се определя и по фактора брой на хората,
участвали в тях. За свое изумление Чижевски установява, че „цели 80% от най-значимите събития са се
случвали през петте години от максимума на слънчевата активност“. Циклите на слънчевите петна
продължават обикновено по единадесет години, но продължителността им не е постоянна. Въпреки
това Чижевски открива, че каквато и да е била в максимума си слънчевата активност, в нейния период
са се случили цели 80% от най-значимите събития на Земята. Повишените нива на слънчева енергия в
разгара на всеки подобен цикъл очевидно ни прави неспокойни на масово глобално ниво.
Премахнах страниците за циклите на историята от „Енергийното поле на Вселената“ отчасти
защото все още не бях разгадал напълно мистерията на онова, което ги причинява. В поредицата
„Законът на Единния“ се съдържат известни насоки, но Дон Елкинс определено не е задал всички
въпроси, повдигнати от дискусиите, които са водели. Първото приемливо обяснение на тези цикли се
появи едва през месец август 2012 г., когато си дадох сметка, че по-дългите исторически цикли може би
се пораждат от обиколката на нашето Слънце около друга звезда в рамките на 25 920-годишен цикъл,
като двете образуват онова, което учените наричат бинарна слънчева система или двойна звезда. Вече
бях запознат с тезите на Уолтър Крутендън, който излага убедителни аргументи в полза на идеята, че

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 17

ние живеем в бинарна слънчева система. Всъщност Крутендън вече ми бе изпратил екземпляр от
книгата си за отзив, но аз все още не бях намерил време да я прегледам. Сега вече отворих книгата и
намерих конкретно доказателство, че цялата наша Слънчева система вероятно обикаля около друга
звезда, близка до Слънцето. Оказа се, че този феномен обяснява перфектно няколко пасажа от
поредицата „Законът на Единния“, които до този момент бяха останали пълна загадка за мен.
Нашата съседна звезда може би е кафяво джудже, което означава, че не е толкова лесно видима за
нашите телескопи дори и на подобно близко разстояние. Мистичните школи на древността често
говорят за близка „Черна звезда“, която има много силно влияние върху нас, както ще видим в
Четвърта част. Но тази почти невидима звезда има напълно осезаеми ефекти, в това число
гравитационно привличане. Някои учени вече допускат, че извън нашата Слънчева система би трябвало
да има огромно тяло със силна гравитация. В книгата си Крутендън увлекателно разказва как
гравитационното поле на тази съседна звезда вероятно придърпва земната ос при бавното й 25
920-годишно поклащане, което днес астрономите наричат „прецесия на равноденствената точка“. Това
постепенно завъртане на земната ос по посока, обратна на орбитата на самата планета, днес може да се
обясни с факта, че нашата Слънчева система обикаля около тази близка звезда за период от над 25 920
години. Интересното е, че някога същият този цикъл е наречен Великата година.
Историците Джорджо де Сантилана и Херта фон Дехенд показват, че повече от тридесет древни
култури по целия свят съдържат сложна техническа информация за този цикъл, „закодирана“ в
митологиите им. Информацията се оказва резултат от целенасочено усилие на световно ниво и със
сигурност не е обикновено съвпадение. Научих за тази мистерия през 1995 г., когато прочетох
„Следите на боговете“ на Греъм Хенкок, а след това прекарах много години в опити да проумея защо
древните са се интересували толкова много от този дългосрочен цикъл. Когато разделим този 25
920-годишен цикъл на дванадесет, получаваме дванадесетте Епохи на Зодиака, всяка от които с
продължителност от 2160 години. Така, приблизително на 21.12.2012 г. - края на календара на майте,
ние сме излезли от Епохата на Рибите и сме навлезли в Епохата на Водолея. Този 25 920-годишен
цикъл на „прецесията“ е почти със сигурност същото, което в Закона на Единния описват като
„25000-годишен цикъл“, който според източника насочва човешката еволюция. Става ясно, че
източникът се е свързвал с древните култури на световно ниво, а после тази ключова информация е
била закодирана в митовете им от група ангелски същества или извънземни човеци, известни в Закона
на Единния като Конфедерацията. Тази древна мистерия очевидно е вплетена в легендите ни, за да ни
помогне да преоткрием истината в съвременния свят с помощта на модерните технологии. И тъй като в
древните митове е можело да бъде закодирана всякаква информация, ударението върху „Великата
година“ безсъмнено я прави от ключово значение за нас.
И така, след дългогодишни размисли върху този проблем, най-сетне бях открил система, с чиято
помощ бихме могли да моделираме физически силите, които вероятно карат историята да се повтаря.
Тази система си пасва перфектно с научните аргументи, доказващи, че живеем в интелигентна Вселена
и че звездите и планетите оказват влияние върху умовете и телата ни. В дадения случай звездата
близнак на нашето Слънце генерира енергийни полета, които въздействат върху нашите мисли и
поведение, докато минаваме през тях - по удивително конкретни начини. Тези енергийни полета
очевидно носят и кодовете за пренаписване на нашата ДНК, за да ни правят все по-интелигентни и
по-развити с всеки следващ цикъл на времето.
Солидни научни доказателства за еволюционния цикъл от 25000 години
Налице са солидни научни доказателства в подкрепа на твърденията в Закона на Единния, че
човешката еволюция се движи на цикли от приблизително двадесет и пет хиляди години. Първо,
неандерталците измират - или ние се трансформираме - преди около 28 000 до 24 000 години. Второ,
ако се върнем към периода от преди петдесет хиляди години, ще видим идентична масирана промяна.
Преди този момент никой на Земята не е използвал инструменти, по-сложни от грубо каменно острие.
Но според антрополога Джон Флийгъл преди около петдесет хиляди години хората по целия свят
внезапно започнали да изработват музикални инструменти, да рисуват, да правят религиозни фигурки,
харпуни, върхове на стрели, игли и бижута с мъниста. Освен това също преди около петдесет хиляди
години гигантските бозайници, които са били опасни за човеците, претърпели масово измиране ~ на
всички континенти с изключение на Африка. Различните групи хора, които внезапно станали творци,
очевидно не са били в контакт едни с други, но всички по света, по едно и също време, преживели
драстичен скок в коефициента си на интелигентност.
Преходът към Четвъртата плътност

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 18

 В момента протича същият тип скок в коефициента на интелигентност, който е видим по
множество доказуеми начини, както ще разберем по-нататък. И въпреки това изненадите не са
изключени. Поредицата „Законът на Единния“ подсказва, че съвсем скоро ще извършим преход към
съвсем ново ниво на човешката еволюция, което се нарича „Четвъртата плътност“ - за разлика от
нивото на „Третата плътност“, на което се намираме в момента. След като разгледаме внимателно
твърденията в Закона на Единния относно същността на човеците от Четвъртата плътност, става ясно,
че там се описват възнесени същества, доста подобни на начина, по който се твърди, че се е появил
Исус след възкресението си. Налице са хиляди документирани случаи на напреднали в медитацията
хора, които са направили този еволюционен скок в така нареченото от тибетците „тяло на дъгата“. И
тъй като двадесет и пет хилядният годишен цикъл очевидно ни тласка към тази промяна на духовно
ниво и същевременно ни води през повтарящи се цикли на историята, става повече от ясно, че
идентифицирането и разбирането на този феномен е от ключово значение за нас.
Много интересно е да разберем, че всеки исторически цикъл се разделя идеално на тази Велика
година, както ни разкриват Мишел Елме и Франсоа Масон. Моделът на бинарната слънчева система
най-сетне предоставя практическо обяснение на това - как и защо се случват тези цикли, чрез
простичката геометрия на енергийните полета на нашата близка звезда. Един от основните исторически
цикли са дванадесетте Епохи на Зодиака, всяка от които има продължителност от 2160 години. В една
земна година също има дванадесет знака на зодиака. Разполагайки с модела на бинарната слънчева
система, си дадох сметка, че тези дванадесет Епохи на Зодиака вероятно се причиняват от същия тип
енергийни полета, които нашето Слънце генерира, за да създаде дванадесетте знака на зодиака в
традиционната астрология. Единствената реална разлика между двата зодиакални цикъла може би е
продължителността от време, необходимо на нашата планета да завърши една обиколка около всяка от
тези звезди. На междузвездно ниво наоколо няма никакви други планети или големи тела, които биха
могли да съперничат на енергийните полета на нашата звезда спътник, така че ефектите на тези
дванадесет 2160-годишни зони могат да се окажат много по-силни от тези на традиционните знаци на
зодиака.
Традиционни примери за циклите в историята
Ако запитате средностатистическия американец за мистериозно повторение на някакви събития
на точно определени интервали в историята, ако изобщо разбира какво го питате, той би посочил само
двата добре известни, но спорни примера, свързани със смъртта на американските президенти Линкълн
и Кенеди и Проклятието на Текумзе. Нито един от тези случаи не е задължително „реален“, но и двата
безспорно са интересни. Скептиците автоматично отхвърлят тези феномени, но към края на тази книга
вие може и да сте на различно мнение. Времето може и да не е линейно, както го смятаме - нищо чудно
да е циклично. Събитията, случващи се в един цикъл, може би продължават да влияят върху мислите и
действията ни в следващи цикли по при вид но загадъчни начини.
Връзката Линкьлн - Кенеди
Налице е доста странна връзка между живота и смъртта на американските президенти Ейбрахам
Линкълн и Джон Фицджералд Кенеди. С разлика от сто години в техния личен живот и в живота на
хората около тях се случват определени сходни събития. Да не забравяме, че още откривателят на
историческите цикли за нашата епоха Николай Морозов забелязва наличието на удивителни прилики
между историческите сведения за еврейските царе от Стария завет и хрониките за римските императори
повече от хиляда години по-късно. В случая с Линкълн и Кенеди събитията, които ги свързват, са
невинаги с разлика от точно сто години, но това не отменя наличието на някои ключови сходства.
Например Линкълн е избран за президент през 1860 г., а Кенеди - през 1960 г. И двамата са били
избирани преди това за Конгреса (1846 г. и 1946 г.). И двамата са били кандидати за вицепрезиденти
(съответно през 1856 г. и 1956 г.). Вицепрезидентите (и приемниците) и на двамата са с фамилия
Джонсън (родени съответно през 1808 г. и 1908 г.). И двамата президенти се борят за правата на
чернокожите американци. На 1 януари 1863 г. Прокламацията за освобождение на Линкълн се
превръща в закон, който слага край на робството: „Всички хора, държани като роби, ще бъдат завинаги
свободни... Изпълнителното правителство на Съединените щати, включително военните и
военноморските власти, от този момент нататък ще признават и защитават свободата на
гореспоменатите хора“.
Сто години и шест месеца по-късно, на 11 юни 1963 г., Кенеди се обръща към нацията с
емблематичната си реч за гражданските права. От сайта на Президентската библиотека и музей „Джон
Ф. Кенеди“ разбираме, че в тази реч „Президентът моли Конгреса да приеме закони, защитаващи

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 19

гласоподавателните права, юридическия статус, образователните възможности и достъпа до
обществени услуги на всички американци, но си дава сметка, че само законите не са достатъчни, за да
разрешат проблема на страната по отношение на расовата сегрегация“. Тази реч проправя път за
прочутата реч на Мартин Лутер Кинг- младши от 28 август 1963 г„ известна като „Имам мечта“, която
той изнася пред най-голямото множество, събирало се някога пред Капитолия в столицата Вашингтон.
Само в първите осем изречения от речта си Кинг споменава цели пет пъти стоте години, изминали от
Прокламацията за освобождение на Линкълн. Четири от първите осем изречения започват с думите „сто
години по-късно“.
От този момент нататък, за да разберем по-добре връзките между Линкълн и Кенеди, се налага да
се запознаем накратко с историята на Федералния резерв, отговорен за отпечатването и пускането в
обращение на американската валута, актуална и към момента на писането на тази книга през март 2013
г. Терминът Федерален резерв сам по себе си е объркващ, тъй като той всъщност не е част от
федералното правителство на САЩ. Както сигурен съм все повече и повече хора осъзнават,
Федералният резерв е частен консорциум на международни банкери. Вследствие на постоянната
неплатежоспособност и финансовите кризи, още през 1913 г. Съединените щати предават контрола и
управлението на своята финансова система на тази международна група банкери. Оттогава насам
американското Министерство на финансите позволява на банкерите от Федералния резерв да пускат в
обръщение своите банкноти - тоест американския долар - като официална американска валута. Според
сенатор Рон Пол, провеждал разследване по този въпрос в продължение на тридесет години,
Федералният резерв е архиврагът в нашата история. Сенатор Пол е една от множеството влиятелни
личности, които смятат, че именно Федералният резерв е отговорен за голяма част от проблемите на
Америка през последните сто години.
Федералният резерв е главният виновник за икономическата криза. Неговата необуздана власт
да създава безкрайни количества пари от нищото ни въведоха в циклите и на разкоша, и на провала, и
причиняват един финансов сапунен мехур след друг. От създаването на Федералния резерв през 1913 г.
доларът е изгубил над 96% от стойността си - като раздува безразсъдно парите в оборот,
Федералният резерв продължава да изкривява лихвените проценти и целенасочено ерозира
стойността на долара.
И Линкълн, и Кенеди се опитват да измъкнат американската валута от ръцете на частните
банкери, които са основали Федералния резерв, и да я върнат на Министерството на финансите.
Въпреки че по времето на Линкълн тези банкери все още не са били основали Федералния резерв,
същите интеграционни династии вече действат задкулисно още през XIX век. На 25 февруари 1862 г.
чрез Първия закон за законните платежни средства Линкълн оторизира Министерството на финансите с
отпечатването на зелените банкноти. Това води до безпрецедентен икономически растеж в
Съединените щати, които по този начин избягват контрола и таксите на чуждестранните банки, до този
момент налагали такси от 24% до 36% заради финансирането на американската инфраструктура и
военния дълг. Ходът на президента, с който той централизира американската валута в рамките на
американското Министерство на правосъдието, разгневява чуждестранните банкери не на шега.
По-късно, близо сто години по-късно - на 28 ноември 1961 г., Кенеди слага запор на всички продажби
на сребро от Министерството на финансите. До този момент запасите сребро в Министерството на
финансите са били разпродавани изключително бързо на смешно ниски цени. След това Кенеди издава
Резолюция №5389, с която оторизира отпечатването на „сребърни сертификати“ от Министерството на
финансите - тези сертификати трябва да играят ролята на американска валута, която се намира извън
контрола на Федералния резерв. Тази ключова резолюция на Кенеди е одобрена от Конгреса на 10
април 1963 г., а от Сената - на 23 май 1963 г. Резолюцията е подписана от президента и превърната в
закон на 4 юни 1963 г., непосредствено след което е издадена Изпълнителна заповед №11110. Тази
заповед дава правомощия на министъра на финансите да издава свои собствени сребърни сертификати,
без никаква намеса или контрол от страна на Федералния резерв. И макар че спирането на продажбите
на сребро от хазната през 1961 г. първоначално изглежда да е в полза на Федералния резерв, среброто
на министерството осигурява на Кенеди така необходимата допълнителна гаранция за отпечатване на
пари, които са изцяло извън контрола на Федералния резерв. Така, в рамките на стогодишния цикъл,
отпечатването на зелените банкноти от страна на Линкълн от 25 февруари 1862 г. и спирането на
продажбите на сребро от страна на Кенеди на 28 ноември 1961 г. се разминават само с по-малко от три
месеца.
Линкълн е застрелян от убиец на 14 април 1865 г., а Кенеди - на 22 ноември 1963 г. - разминаване

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 20

от по-малко от година и половина в рамките на стогодишния цикъл. И двамата президенти са
простреляни в главата в присъствието на съпругите им, при това в петък - което може и да няма чак
такова значение, но често се цитира в сравнителни статии. Редица независими изследователи изказват
хипотезата, че и Линкълн, и Кенеди са убити, защото са се противопоставили на чуждестранните
банкери, сформирали Федералния резерв през 1913 г. Линкълн е застрелян в театър „Форд“, а Кенеди -
в автомобил „Линкълн“, изработен от компанията „Форд Мотор“. Фамилиите и на двамата президенти
са от седем букви (на английски), убийците и на двамата имат по три имена с общо петнадесет букви -
Джон Уилкс Буут и Лий Харви Осуалд. Обикновено се излагат и други връзки, за съжаление фалшиви,
което дава основание на скептиците да отхвърлят цялата теория за цикличност като „градска легенда“.
Проклятието на Текумзе
Вторият общоизвестен за американците пример за цикличността на историята е Проклятието на
Текумзе. През 1809 г. Уилям Хенри Харисън е губернатор на територията Индиана по време, когато
Съединените щати продължават необузданата си експанзия на запад. Харисън чрез Договора от Форт
Уейн успява да убеди няколко индиански племена да предадат на американското правителство
най-голямото си богатство - обширните си земи. Освен това Харисън убеждава няколко враждуващи
племена да се обърнат едно срещу друго, като така получават нищожно заплащане за земите си. В
някои случаи подкупва по-могъщи племена да убедят не толкова могъщите да приемат договора, като
това убеждение обикновено включва заплахи, насилие, нападения и убийства. Ала вождът на шайените
Текумзе не след дълго усеща, че са ги измамили и че са им измъкнали изпод носа най-голямото
богатство - земите им, чрез подли номера и неетични тактики. Затова заедно с брат си Тенскватава той
започва работа по обединение на индианските племена, за да окажат съпротива на алчната експанзия на
САЩ. Тенскватава е по-скоро духовен водач отколкото военачалник и е познат повече като Пророка.
Но все пак на 2 ноември 1811 г. той повежда армията на брат си в битка срещу силите на Харисън,
докато междувременно Текумзе набира нови съюзници. В крайна сметка индианците губят войната
поради липса на амуниции.
Уилям Хенри Харисън става президент през 1840 г. Към този момент повечето коренни жители на
Америка - индианците, вече са осъзнали, че са подписали изключително вреден за тях договор. Предали
са доброволно най-голямото си богатство, а нелепото заплащане за земите им отдавна се е изпарило.
Затова Пророкът изрича публично проклятие срещу Харисън и всички бъдещи американски
президенти, с което си отмъщава за заграбването на земите им. Тенскватава предрича, че всеки
американски президент, избран през година, завършваща на нула - както е бил Харисън - ще умре
преди края на мандата си или ще бъде убит. Ако е ефективно, проклятието създава един сигурен
20-годишен цикъл, но важното е, че много хора започват да му вярват. През 1841 г. Харисън умира от
пневмония, едва на първата година от мандата си, с което потвърждава ефективността на проклятието.
Следващият е Ейбрахам Линкълн. Моделът продължава да действа с неизменна прецизност - чак до
Роналд Рейгън и Джордж Уокър Буш, които едва оцеляват след опити за покушение срещу тях.
Президентите, избрани в годините, свързани с проклятието, и умрели по време на мандатите си, са:
Уилям Хенри Харисън, избран през 1840 г.; Ейбрахам Линкълн, избран през 1860 г.; Джеймс А.
Гарфийлд, избран през 1880 г.; Уилям Маккинли, избран през 1900 г.; Уорън Дж. Хардинг, избран през
1920 г.; Франклин Делано Рузвелт, избран през 1940 г., и Джон Фицджералд Кенеди, избран през 1960
г. Всъщност единственият президент, починал по време на мандата си, който не е бил избиран през
някоя от „прокълнатите“ години, е Закари Тейлър, който печели изборите през 1848 г. и умира през
1850 г.
През 1998 г. получих пожълтял, напечатан на пишеща машина, непубликуван ръкопис от 1980 г.,
който съдържаше множество удивителни примери за повторяемостта в историята - примери, далеч
надскачащи общоизвестните връзки между Линкълн и Кенеди и Проклятието на Текумзе. Всички тези
цикли имаха абсолютно точната продължителност от 25 920 години - нещо, което авторът Франсоа
Масон не бе успял да обясни. Въпреки това, само с помощта на науката за циклите, той бе предсказал
смело разпадането на Съветския съюз. Бе успял да улучи дори годината - 1991, макар че ръкописът му
бе завършен през 1980 г. Върнах се към този ръкопис едва през 2010 г., докато работех по „Енергийното
поле на Вселената“, за да проверя дали упоменатите цикли продължават да действат. И бях
изключително впечатлен от откритото. Оказа се, че съществуват конкретни връзки между исторически
събития, разделени от стотици и дори хиляди години. Не след дълго си дадох сметка, че 11 септември
2001 г. се случи само броени дни от сходна последователност от събития през 1462 г., тридесет години
преди Колумб да отплава за Америка.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 21

 В края на ноември 2011 г., малко след като „Енергийното поле на Вселената“ излезе от печат, аз
бях изпълнен с прилив на прекалена самоувереност и така подписах договор за нова книга, обещавайки,
че само след три месеца ще завърша нова книга от главите, които премахнах от първата. Уверих
издателя, че тази нова книга ще бъде готова да влезе в печат до края на февруари 2012 г.
Първоначалното ми работно заглавие на книгата беше „Невидимата архитектура на Времето“. Но
Брайън Тарт, президент на издателство „Dutton“, ми предложи да я нарека „Спиралата на Времето.
Ключът на синхронността“ Това заглавие позволяваше на книгата да включи и други теми освен
циклите на историята. Идеята ми хареса и така приех новото заглавие.
Но тогава нямаше как да знам, че не след дълго ще се озова очи в очи с една от най-могъщите
негативни сили, съществуващи днес на Земята, и ще получа възможността да взема
непосредствено участие в съкрушаването й. Но преди да ви запозная с детайлите на тази
интригуваща история и с хората, стоящи зад нея, нека разгледаме историята и науката за
синхронността и как тя стана такава неразривна част от моя живот, че се сдобих с
увереността да се опълча на този Глобален Архивраг.

Трета глава
СЪЩНОСТ НА СИНХРОННОСТТА
КАКВО точно е синхронността? Терминът синхронност е въведен за първи път в психологията от
доктор Карл Густав Юнг през 20-те години на XX век. Юнг е швейцарски психиатър, ученик на
легендарния доктор Зигмунд Фройд, с когото впоследствие се разделя заради съществени различия в
мненията. Гледната точка на доктор Фройд е доста по-конвенционална, в смисъл че не приема идеята
на Юнг за „колективното несъзнателно“ - фундаменталната свързаност, която ние всички споделяме
чрез умовете си, например чрез сънищата. Речниковата дефиниция на синхронността като термин от
психологията гласи: „Едновременното случване на привидно несвързани събития и вярването, че
смисълът на едновременността далеч надскача обикновеното съвпадение“. Казано по-простичко,
синхронността е загадъчно събитие, при което едновременно се случват две или повече неща, които не
изглеждат пряко свързани едно с друго, въпреки че в обичайния смисъл това изглежда напълно
невъзможно. Карл Юнг анализира това понятие още от началото на 20-те години на XX век, но
формализира идеята едва през 1951 г. в своя официална лекция. През 1952 г. публикува ключовия си
труд по темата - „Синхронността - акаузален свързващ принцип“, който представлява том 8 от неговите
„Събрани съчинения“. Юнг е убеден, че синхронността е ключов елемент от духовното пробуждане на
индивида и човечеството. Според него синхронността ни е изтръгнала от егоцентричното мислене,
насочвайки ни към гледна точка, от която бихме могли да се усетим доста по-свързани едни с други.
Да не забравяме, че Карл Юнг се е познавал с най-добрите учени на своето време, в това число
Нобеловите лауреати Алберт Айнщайн и Волфганг Паули. Паули е един от основателите на квантовата
физика и води редовна кореспонденция с други светила в своята област, в това число Нобеловите
лауреати Нилс Бор и Вернер Хайзенберг. Паули е пряко или непряко отговорен за голяма част от
пробивите в квантовата физика, в това число и за Принципа на Паули за забраната, чрез който доказва,
че два електрона не могат да заемат едно и също пространство по едно и също време. Юнг усеща, че
синхронността би могла да бъде обяснена по научен път - чрез теорията на Айнщайн на
относителността и теорията на квантовата механика, която Паули и останалите разработват. Волфганг
Паули е очарован от идеята за синхронността и дотолкова убеден в достоверността й, че включва своя
статия в едноименната книга на Юнг от 1952 г. Към този момент Паули вече е спечелил Нобеловата
награда за 1945 г. След нея печели други две особено престижни награди по физика - медала „Матеучи“
през 1956 г. и медала „Макс Планк“ през 1958 г.
Най-прочутият личен пример на Юнг за синхронност се намира в параграф 843 на неговата
епична творба от 1952 г. Запознах се с него за първи път, когато бях в колежа - беше част от домашно
упражнение за курса по психологията на възприятията. Бях много впечатлен от прочетеното.
Една млада жена, която лекувах, в критичен момент от живота си бе сънувала, че й поднасят
златен скарабей. Докато тя ми разказваше съня си, аз седях с гръб към затворения прозорец. Внезапно
чух зад себе си шум, подобен на леко почукване. Обърнах се и видях летящо насекомо да се удря в
стъклото на прозореца откъм външната му страна. Отворих прозореца, насекомото влетя и аз го
хванах във въздуха. Това беше най-близкото подобие на златен скарабей по нашите географски
ширини - скарабеиден бръмбар, обикновена розова престилка, който, противно на обичайните си
навици, най-неочаквано бе почувствал необходимост точно в този момент да влезе в тъмна стая.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 22

Трябва да призная, че нито преди, нито след това ми се е случвало нещо подобно.
И макар че Волфганг Паули е известен като „съвестта на физиката“ заради безкрайния му
скептицизъм, който го кара да разнищва работата на всички останали свои колеги в търсене на грешки,
синхронността е нещо, което го преследва непрекъснато. Налице са редица документирани случаи, при
които колегите на Паули работят върху някой експеримент, а когато самият той реши да се отбие, за да
провери как върви работата им, апаратурата им автоматично се самоунищожава. С течение на времето
това започва да се повтаря толкова често, че става известно като „ефекта на Паули“ Бележитият физик
Ото Щерн, който през 1943 г. печели Нобелова награда, учтиво, но твърдо забранява на Паули да влиза
в лабораторията му в Хамбург - нищо че са приятели - заради огромната вероятност само с появата си
Паули да развали скъпото оборудване и да опорочи дълго провежданите експерименти. Паули е
зашеметен от този свой ефект и именно той се превръща в основната тема, за която пише в класическия
труд на Юнг за синхронността, излязъл през 1952 г.
През 1944 г. Карл Юнг получава инфаркт и така има близко до смъртта преживяване. (За научните
основи на този тип преживявания ще говорим повече в Осма глава.) В случая на Юнг той се озовава
насред ярка красива светлина и се сдобива с редица прозрения, които оформят окончателно неговите
схващания за колективното несъзнателно, синхронността и архетипите. Юнг вече е убеден, че
определени типове индивидуалности са базисни елементи в съзнанието на Вселената и стига до
заключението, че астрологията е съвсем валидна форма на синхронността. След това свое силно
преживяване Юнг се заема да открие научни доказателства, че астрологията е истинска наука. Изучава
рождените хороскопи на 483 семейни двойки в търсене на трите съвпада, които традиционната
астрология свързва с щастливите семейни връзки. Освен това смесва индивидуалните хороскопи в още
31 737 случайни комбинации. Установява, че съвпадът за щастлива семейна връзка се появява три пъти
по-често в комбинираните хороскопи на семейните двойки, отколкото в случайно съчетаните
индивидуални хороскопи. Освен това в общите семейни хороскопи най-често се появява моделът, който
е най-благоприятен за браковете, а моделът, който е най- неблагоприятен, се появява най-рядко. Юнг
изчислява вероятността това да се дължи на случайността на 1 към 62,5 милиона.
Карл Юнг дефинира синхронността като „смислено съвпадение“ - мистериозно синхронизиране
на привидно несвързани събития. Преживявания от подобен характер любезно разтърсват нашите
най-предпочитани и строго отстоявани убеждения за „реалния свят“. Въз основа на личния си опит мога
да кажа, че няма на света каквото и да е химическо вещество или преживяване, което би могло да ни
запрати в такива неподозирани висоти - на тялото, ума и духа - както го прави синхронността. Когато
стане, тя е напълно реална. Тя е Сега. Тя е зашеметяваща.
В най-драматичните случаи не можем дори да си поемем дъх. Главата ни сякаш ще експлодира от
блаженството на екстаза. Всичко около нас заискрява. Реалността изкристализира в скрит ред, който не
трябва и не може да съществува. И въпреки това съществува. Светът, който така лековерно сме
приемали за даденост, е нищо повече от сянка - сянка на една скрита, величествена Истина, която може
и никога да не се осмелим да проумеем.
Драматични лични примери за синхронност
Денят беше 21 декември 1992 г. - двадесет години преди датата, бележеща края на календара на
майте - когато се прибрах у дома и съобщих на някогашните си съученици, че не съм близвал алкохол в
продължение на три месеца. Бях решил съвсем доброволно да се подложа на възстановяване малко след
началото на втората си година в колежа и сега всяка сутрин записвах сънищата си. Освен че ми даваха
напътствия, които ми помагаха да стоя трезвен, в тези сънища ми се случваха всякакви изумителни
неща, включително космически послания на надеждата и специфични пророчества за бъдещето, които
неизменно се сбъдваха. Приятелите ми ме зяпаха през изпаренията на алкохола и цигарения дим,
докато им разказвах как вече вярвам, че съм на тази земя с някаква духовна цел и че ще помагам на
мнозина. В мига, в който завърших изказването си, напрегнатата тишина се превърна в яростно
вербално нападение. От него стана ясно, че ще свърша на някаква противна работа, ще се оженя за
злобна и грозна жена, ще се заробя цял живот заради деца, които ще ме мразят все повече и повече,
докато порастват, и накрая ще умра съвсем сам в старчески дом, обграден от персонал, който само ще
си мечтае за следващата почивка за цигара, докато аз стена и се гърча.
Но какво беше това? Животът ли? Аз луд ли бях? А те прави ли са? Как е възможно да са толкова
жестоки - след всичките години, през които сме били заедно? Подложен на това съкрушително
нападение на сарказма и унижението, аз едва събрах сили да издържа на думите им. Предупредих ги
няколко пъти, че няма да позволя подобно отношение, но те си продължаваха. Накрая, насред

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 23

поредното изречение, аз се изправих и се насочих към външната врата - за да не се върна никога повече.
(Един от тези мои някогашни съученици се свърза с мен, докато завършвах тази книга - за първи път
след двадесет години. Проведохме полезен разговор, който ни помогна да стигнем до момент на
взаимна прошка.)
След като вървях в продължение на десетина минути, точно на кръстовището към нашата улица
спрях и се заковах на място. Чувствах се напълно съсипан, едва сдържах сълзите си. Нещо ме накара да
вдигна ръце към небето и да заговоря.
Ти, който и да си и каквото и да си. Знам, че си някъде там. Знам, че ме чуваш. Знам, че съм тук с
някаква цел. Животът ми има цел. Ти ме научи на това. Вярвам ти и ти се доверявам. Знам, че не съм
луд. Вече съм направил своя избор. Ще отдам живота си в помощ на страдащите. Благодаря ти, че ми
помагаш, а сега аз искам да ти помогна.
Докато редях тези думи в ума си, се взирах в малка група звезди в небето. Точно в мига, в който
казах: „Аз искам да ти помогна“, през този участък на небето се стрелна огромен жълто-бял метеор.
Беше реален. Беше абсолютен. Беше неоспорим. Беше изумителен. Това беше най-големият, най-яркият
метеор, който някога бях зървал, дори и след многото безсънни нощи, когато като дете седях на
моравата и наблюдавах проблясъка на Персеидите или Леонидите. През тялото ми премина мощен
прилив от екстаз и почувствах величествено духовно присъствие. По лицето ми закапаха сълзи на
радост. Разговарях с Вселената - и получих отговор. Това беше и си остава и до днес едно от
най-разтърсващите събития в моя живот.
Зашеметяващо изобилие от числова синхронност
След това ключово събитие духът сякаш излезе от бутилката и синхронността буквално ме заля.
Вече навсякъде виждах повтарящи се модели от числа - например на дигиталните часовници, при това
привидно случайно. До момента този феномен ми се бе случвал само един път, докато бях заек в
гимназията, но сега вече се случваше всеки ден, а понякога и по няколко пъти на ден. Обикновено седях
и четях за поредните паранормални теми - любимите ми - когато, съвсем внезапно и след повече от час
концентрация в книгата, поглеждах часовника. И обикновено виждах повтарящи се числови модели от
рода на 11:11, 12:12, 15:15, 23:23. В други случаи се стрясках от някакъв сън, поглеждах часовника и
пак виждах някои от тези модели, например 2:22,4:44 и други подобни.
На някакъв етап се сетих да броя секундите след случилото се и установих, че обикновено виждам
тези модели непосредствено след като часовникът се е променил. Виждах повтарящи се цифри и на
други места - ръчни часовници, телевизионния екран, таблата по стадионите и регистрационните
номера на колите. Обикновено не се тревожех за значението на самите числа. По-скоро тези събития
като че ли ми даваха моментален отговор на онова, което в момента си мислех - казваха ми, че съм на
прав път, уведомяваха ме, че тези мисли са полезни и благодатни за душата ми. Феноменът обикновено
се случваше точно насред някоя моя приятна, любяща мисъл. Ако неусетно започвах да се придвижвам
към някаква негативна фаза, проявите на синхронността спираха - или пък виждах същия модел, но
точно една минута преди синхронната му поява. Забелязах също така, че начинът ми на хранене също
влияеше върху честотата на тези събития. Колкото по-здравословно се хранех, толкова по-често
попадах на синхронността. Колкото по-често ядях бял хляб, млечни продукти и рафинирана захар,
толкова по-трудно ми ставаше да си спомням сънищата си и толкова по-малко случаи на синхронност
преживявах през деня.
Но не си мислете, че непрекъснато проверявах часовниците и чаках това да се случи. Ако се
опитах да го направя нарочно, никога не се получаваше. Получаваше се само тогава, когато най-малко
го очаквах - поглеждам неволно и ... часът е 12:12, 3:33, 11:11. Обикновено се разсмивах на глас от
радост и удивление. Давам си сметка, че мнозина автоматично ще отхвърлят това като обикновено
съвпадение. Ще кажат, че да се твърди обратното, е неразумно, абсурдно и глупаво. Повечето хора
просто не знаят или не си дават сметка, че съвременните теории за синхронността са разработени от
същите учени, чиито имена скептиците използват, за да ги дискредитират. Но истината е, че дори
самото знание за синхронността е достатъчно, за да започне да ни се случва по-често. В този смисъл
тази книга наистина е Ключът на синхронността, защото вие не само я четете, но и участвате директно в
главната й тема. Съзнателната Вселена като нищо може да реши, че вече сте готови да знаете кой и
какво сте, наистина сте. Множество читатели на „Енергийното поле на Вселената“ ми писаха за
удивителни прояви на синхронността, случили им се, докато са четели книгата. А в тази моя втора
книга се фокусираме още по-конкретно върху темата.
Два куршума!

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 24

 След като родителите ми се разведоха през лятната ми ваканция след пети клас, аз започнах да се
лекувам с храна. Не след дълго се превърнах в дебеланкото на училището по време, когато повечето
ученици са все още с нормалното си тегло. Дори само това бе достатъчно, за да ме изолира от
останалите. Освен това бях едно от най-умните деца в училището и заклет пацифист, който би сторил
всичко, за да не нарани нечии чувства. Така общата комбинация от телесни тлъстини, интелигентност,
чувствителност и пацифизъм ме превърнаха в идеална мишена за всички насилници и простаци. Все
още имам вдлъбнатина в челото от детето, което хвърли топка чист лед в лицето ми от тридесет и пет
крачки със скоростта и точността на бейзболен пичър. Болката беше невероятна, а хлапето се смееше
ехидно, докато аз плачех и се опитвах да се изправя. Имам си и кръгъл белег на лявото ухо от прът за
опъване на палатки, който мина през хрущяла ми като нож през масло. Прътът изряза перфектно кръгче
с диаметър един сантиметър, след като приятелят ми го хвърли към мен на шега. Докато аз тичах из
двора и пищях в агония, той се хилеше, а кучето му ме гонеше. Той не разбра какво бе станало, докато
не видя кучето му да лиже кръвта от ръката ми, след като се строполих на земята, облян в сълзи. Този
инцидент наложи спешна пластична операция, вследствие на която ми се наложи да нося огромна
марля на ухото си месеци наред. Почти всички в училище започнаха да ме наричат „Вини“ - имаха
предвид Винсънт ван Гог, който уж бил отрязал ухото си и го изпратил на жена. Побързах да си пусна
косата по-дълга, за да скрия белега.
Към 1989 г. аз вече бях на шестнадесет години, 100 килограма на 176 сантиметра височина и
окончателно ми бе писнало да бъда обиждан и нападан. Наложих си изключително строга и опасна
диета - за закуска пиех кутийка студен зеленчуков сос, а между часовете в училище - нищо друго освен
вода. Към края на учебната година без грам физически упражнения бях отслабнал с 38 килограма, но
психологическите белези от тормоза си останаха.
Пет години по-късно, през юли 1994 г., вече бях студент и работех по един музикален албум с
най-добрия ми приятел Джъд в неговия апартамент. Бях слаб и умерено атлетичен, не бях близвал
алкохол вече година и половина, изглеждах добре, но си нямах приятелка. Все още не бях събрал
смелостта да поканя момиче на среща след толкова години заплахи, унижения и физически
наранявания от хората около мен. Та докато лежах на студения, мръсен надуваем матрак на пода, аз се
опитвах напразно да заспя. Джъд спеше вдясно от мен, на метър над пода, на нормалното си легло.
Апартаментът му беше твърде малък, за да разполагам с отделна стая за сън, а в съседната стая, на
дивана, се бе разположил братовчед му Рубен.
Докато си лежах и съзерцавах тавана, ми се присъни най-странният сън наяве. Един чудовищно
дебел мъж - безсъмнено карикатура на моя някогашен вид - ме гонеше и се опитваше да ме убие.
Докато бягах, усетих, че в колана си имам пистолет. Знаех, че трябва да застрелям този мъж и веднъж
завинаги да сложа край на терзанията си, но по някаква неизвестна причина не можех да го направя. Не
исках да го наранявам, въпреки че той искаше да нарани мен. Тази кошмарна гонитба продължаваше
ли, продължаваше, докато аз ту излизах, ту се връщах в съзнание. Внезапно спящото тяло на Джъд в
леглото до мен се обърна и с някакъв странен, далечен глас изрече: „Застреляй го! Просто го застреляй!
Два куршума!“.
Отворих рязко очи. Бях напълно буден. Не можех да си поема дъх. Вторачих се в тавана. Всичко
започна да проблясва от живот. Имах чувството, че тялото ми се издига във въздуха. В мозъка ми се
тълпяха милиони мисли - и въпреки това бях в екстаз. Сериозно ми се прииска да събудя Джъд и да му
разкажа за случилото се, но имах чувството, че ако го направя, той няма да може да заспи повече, а аз
отчаяно имах нужда от почивка. Някак си успях да изчакам до сутринта, за да му разкажа, и после и
двамата бяхме зашеметени от внушенията на случилото се.
Сънят очевидно ми казваше, че продължавах да бъда ръководен от моята „сянка“. Дори след като
отслабнах толкова много, все още бях твърде неуверен в себе си, за да поканя момиче на среща. Освен
това толкова се страхувах да не ми откажат, че предпочитах просто да избягвам проблема. Така поне
никога нямаше да наранят чувствата ми и никога повече нямаше да ми се налага да се чувствам отново
като тормозено дете. На някакво ниво Джъд разглеждаше съня ми така, както наистина се случваше - аз
бягах, дебелият тип ме гонеше, аз предпочитах да не стрелям срещу него, нищо че имах пистолет, а
Джъд наблюдаваше всичко това. Това подсказваше, че тези събития се случваха не само в моя ум -
сънят се бе случил в общо пространство. По-късно установих, че през 1973 г. доктор Монтагю Улман и
доктор Станли Крипнър бяха публикували изчерпателен доклад, от който ставаше ясно, че и
най-обикновени хора могат да се концентрират върху определени образи в будно състояние и да ги
изпратят на спящи хора. Тогава сънуващите преживяват в сънищата си символи и събития, директно

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 25

свързани с посланието, което им е изпратено по мисловен път. Този изумителен ефект е повторен при
над сто участници. На мен обаче сънят като че ли ми казваше да се освободя от болката, обидата, страха
и потиснатия срам - символично да убия веднъж завинаги тази стара, измъчена част от мен самия. Това
би означавало да избера да обичам себе си заради този, когото бях и какъвто бях независимо какво
мислят останалите за мен. Два месеца по-късно, през последната си година в университета, отворих
сърцето си за Юми - красива млада японка, с която се влюбихме. Тя беше толкова запленена от сините
ми очи, че един ден й позволих да докосне очите ми, за да се увери, че са истински.
Човешката природа
Не беше изминала и седмица от инцидента с „двата куршума“ - на 17 юли 1994 г. аз все така бях в
лятна ваканция и година и половина трезвен. Още след втората ми година в гимназията родителите ми
бяха настояли през летните ваканции да се хващам на работа. Болката от спора с тях беше по-голяма от
това да карам колелото си под дъжда или да хващам обществения транспорт за работа. Бях вече
напълно свикнал с неприятните миризми и гладните погледи на бездомниците и с мъжете с
вратовръзки, които минаваха с колите си покрай автобусната спирка и гледаха през мен като през
стъкло. Но сега баща ми ми бе дал назаем 2000 долара, за да си купя кола. И ето ме с кола. С много
любов инсталирах стереоуредба в стария червен пикап, който беше достатъчно голям, за да носи цялото
ни музикално оборудване с Джъд, включително и моите барабани. Вътрешността бе облицована с
изкуствени плоскости, наподобяващи дърво, които бях излъскал толкова старателно, че отвътре колата
ми изглеждаше чисто нова. Докато монтирах стереоуредбата, в ума ми звучеше Майкъл Джексън:
„Защо, защо? Кажи им, че такава е човешката природа. Защо, защо... тя ми причини това?“
И накрая - моментът на истината. Свързах последния кабел на говорителя към стереоуредбата,
запечатах го с електрическо тиксо и го набутах обратно в таблото. След това натиснах бутона за
включване. Радиото оживя с рев. И осъзнах, че в момента звучи абсолютно същата песен, която си пеех
наум преди малко. Гласът на Майкъл бе напълно синхронизиран със същия момент, в който бе
достигнал до съзнанието ми, песента не бе избързала дори с части от секундата. Тогава нямах пломби
на зъбите си, така че няма как да съм уловил радиостанции чрез тях. Наоколо също не се чуваше
музика. А чувах песента в продължение на най-малко двадесет минути, преди да включа радиото.
Прекарах месеци в опит да разбера как точно се е случило това - особено във Вселена, която би
трябвало да е ограничена от оковите на линейното време и от умове, които би трябвало да са откъснати
от средата около тях.
Синхронността е непостоянна. Невинаги сработва. Тя не съществува, за да угоди по поръчка на
егото ни. След като осъзнаем наличните възможности и се докоснем до нея, после можем да плачем, да
я умоляваме и да копнеем за нея, обръщайки се към великите сили във Вселената да ни дадат още един
шанс, но синхронността следва свои собствени правила. Времето няма никакво значение. Следващото
събитие би могло да бъде след десет минути или десет години. Имах съвсем малко случаи на сблъсък
със синхронността, докато не спрях напълно да използвам всякакви променящи съзнанието химически
вещества, в това число кофеин, никотин и алкохол, и не започнах да се изчиствам. Научих също така,
че при първата й проява значението на синхронността невинаги става очевидно.
Тогава за първи път отидох с кола на новата си работа и се почувствах прекрасно. Двучасовото
пътуване, което изискваше смяна на три автобуса, сега се бе свело до 35-минутно шофиране. Но в края
на работния ден, когато запалих колата, от задната й част изригна гъст пушек, който обгърна
преминаващо на тротоара семейство, и продължи да изригва. Бях съкрушен. На помощ ми се притече
нова приятелка, с която се бях запознал на работа, и ме откара у дома. А колата ми бе откарана на
буксир чак до гаража в родния ми град - което не ми излезе никак евтино - и при пристигането си бе
обявена за напълно негодна за движение. Някакъв уплътнител. Целият двигател бил съсипан. Нямало
оправяне. Бях ужасен, че възрастното семейство, което ми я продаде, ще иска да си задържи парите.
Почувствах се изгубен, самотен и объркан. Баща ми не можеше да си позволи да ми даде нов заем, а на
мен щеше да ми отнеме цяла година (защото бях студент редовно обучение) да спечеля достатъчно
пари, за да си платя първия и едва тогава пак да опитам. И въпреки това не можех да отрека чудото,
което ми се бе случило. Те наистина ли щяха да вземат парите и да избягат? Такава ли наистина бе
„човешката природа“, за която пееше Майкъл Джексън? Да не би думите на песента да са били за мен
зловещо предупреждение за онова, което щяха да ми причинят? Или да повярвам на добрите си
усещания от срещата с тези хора, когато ми я продадоха, и да отида да си взема парите? След два дена
непоносимо напрежение едва не изкрещях от радост, когато разбрах, че те ще си вземат колата и ще ми
върнат парите. Те наистина не бяха имали представа, че пикапът не е наред. Синхронността беше

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 26

послание, че всичко е наред, още преди да знам, че ще има проблем. И аз наистина бях воден и
защитаван от загадъчните, невидими сили, които въздействаха върху човешката природа - и вършеха
чудеса. Линейното време очевидно не поставяше никакви бариери пред онзи или онова, които ги
вършеха.
Невъзможно е да предскажем къде и кога ще се прояви синхронността. Когато стане - моментът
обикновено е кратък и зашеметяващ - ние се докосваме до безкрайността. Вкусваме онова, което не
може да бъде вкусено. Улавяме мимолетен образ от онова, което не може да бъде видяно, и въпреки
това то си е точно толкова реално, колкото очите, които го съзерцават, ушите, които го чуват, и
съзнанието, което го разгадава. Няма къде да се скрием. Онази самотна, измъчена душа, която вярва в
страданието, болката и раздялата, е изолирана и поставена до стената. Тя се бие храбро, за да съхрани
зависимостта ни от отчаянието, нещастието, изживяването ни като жертви и пристрастеността ни към
драмата. Но след достатъчно прояви на синхронността просто не смее да претендира за актуална.
Лъжите са разбулени. Истината е разкрита. Светът, в който сме учени да вярваме, е фалшив. Вселената
е много по-мистериозна и прекрасна, отколкото предполагаме, и ние сме обичани много повече,
отколкото някога сме си представяли.
Едно птиченце ми каза
Синхронността често изригва от дълбините на отчаянието като скрита връзка между привидно
несвързани събития. Всеки от нас в един или друг момент от живота си и в една или друга негова
област минава през така нареченото дъно. Психоаналитиците, които споделят вижданията на доктор
Карл Юнг, наричат това „тъмната нощ на душата“. Когато минем през подобно преживяване, ни се
струва, че е настъпил краят на света, но бихме могли да се научим да го разглеждаме просто като част
от поредицата от събития, чрез които израстваме и се развиваме. Това преживяване се случва и на
колективно, планетарно ниво, докато минаваме през великите, повторяеми цикли на войните,
бедствията и епичните промени. Привидно случайни мисли, решения и действия в историята всъщност
следват невидим сценарий. В крайна сметка всички знаем този сценарий и непрекъснато търсим творби,
които да продължават да ни разказват същата история. Доктор Юнг установява, че съществува
поредица от символи и преживявания, с които всички ние се сблъскваме, обикновено в съня си. Тези
символи и преживявания си остават напълно последователни и идентични, независимо откъде сме - и в
исторически, и в географски план. Наричат се архетипи и варират от най-трудните и кошмарни
преживявания, които могат да ни се случат, до най-зашеметяващите трансцедентални моменти на
бистрота и триумф. Взети заедно, те съставляват великия разказ за просветлението, който Джоузеф
Камбъл нарича Пътя на героя.
В моя личен Път на героя към постигането на мъдрост и разбиране съм имал стотици, ако не и
хиляди преживявания, съкрушаващи егото ми. Бях човек, който искаше другите да се грижат за него и
който се ужасяваше от отговорностите на възрастните. Към момента, когато завърших университета с
бакалавърска степен по психология, вече бях преживял множество умопомрачаващи синхронности, но
освен това бях живял в общежитие цели четири години, директно след гимназията. Никога не бях
плащал наем, нито си бях купувал редовно храна от супермаркета, защото винаги си имах хранителен
план и се стараех да не превишавам бюджета си по картата си за храна. Бях невероятно ужасен от
завършването, защото знаех, че в щата Ню Йорк е почти невъзможно да си намериш добре платена
работа с бакалавърска степен по психология. Неизвестните бяха твърде много за мен. Познавах много
студенти, които бяха живели на квартира и които бяха плащали и наем, и си бяха купували храна
въпреки съвсем скромното количество пари, с които разполагаха, но повечето от тях бяха преживявали
с инстантни спагети, макарони и сандвичи с фъстъчено масло и желе - и се намираха в непрекъснато
състояние на безпокойство.
Спомням си ясно момента през август 1995 г., непосредствено след завършването ми, когато
знаех извън всякакво съмнение, че майка ми наистина ме изритва от къщата, в която бях израснал.
Беше станала доста по-непреклонна от преди. Не приемаше откази. И аз не можех да сторя нищичко по
този въпрос. Нямаше връщане назад. Сега бях принуден да се хвърля сред вълците в корпоративния
свят и да се опитам да оцелея със заплата по време на депресия. Вече знаех, че съществуват могъщи и
зловещи сили, които систематично унищожават скромното благополучие на средните и долните класи.
Очите ми се бяха отворили през 1992 г. по време на курса по социология, наречен „Съвременни
социални проблеми“, където нашият професор открито говореше за това как американските
корпорации систематично са финансирали и подкрепяли издигането на Хитлер на власт. Елитът бил
обявил повсеместна война на обществото, поради което и медиите не казвали истината. Затова знаех, че

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 27

романтичната мечта за хубава работа, къща с ипотека и семейство с един доход е почти невъзможна за
постигане с бакалавърска степен по психология, а сега и майка ми ме гонеше от семейното гнездо.
Годините на стаена тревожност изригнаха в ужасяващ всепоглъщащ страх. В един момент установих,
че съм се проснал върху тревата в задния двор и неконтролируемо се треса от плач. Бях толкова
ужасен, че не бях сигурен дори дали мога да се изправя.
Изведнъж от някъде долетя малка червеношийка и се приземи до мен, на не повече от две крачки
от лицето ми. Обърна главицата си и започна да ми говори на своя чуруликащ език. Чувствах се
толкова сам, уплашен и объркан, но ето че при мен се появи това птиченце, което остана повече от
десет минути, като очевидно полагаше усилия да ме утеши и развесели. Но това ме накара само да се
разрева още повече - в началото. Иначе беше реално. Като домашни животни птиците със сигурност
могат да обичат хората, но тази червеношийка беше дива. Аз си лежах сред тревата и пръстта, напълно
съсипан, а това малко същество, от което обикновено бих очаквал да няма никакви миели или чувства,
бе кацнало точно до мен. Птицата, изглежда, изцяло съзнаваше, че аз плача и полагаше огромни усилия
да ми покаже, че не съм сам.
Дали това птиченце познаваше студа? Естествено. Дали това птиченце познаваше глада? Сигурно.
Дали познаваше страха? Безсъмнено. Неговата собствена майка някога го бе изхвърлила от гнездото му
и бе поискала от него да оцелее само. И оттогава насам то бе сторило всичко по силите си да ловува
насекоми и червеи, да търси убежище от студа и дъжда, да си намери другар, да си построи собствено
гнездо и да създаде семейство. И то със сигурност бе в състояние да изпитва любов - например към
другите птици, или болка, ако например някоя от другите птици умре или когато е трябвало да
изхвърли собствените си деца от гнездото, когато им е дошло времето да пораснат. И сега, колкото и да
се опитвах да остана в собствения си дребен свят на болката и отчаянието, не можех да отрека какво се
случва с мен. Това малко птиче стоеше точно пред мен и го болеше за мен. Искаше да ме накара да се
почувствам по-добре. Най-лесното беше да приема, че полудявам, но това, което ми се случваше, беше
истинско.
В продължение на над десет минути то ми говореше с чуруликане и подсвиркване, накланяше си
главичката насам-натам, движеше крилете и крачетата си и въобще полагаше усилия да ми покаже, че
го е грижа за мен. Но цялото това преживяване беше толкова необятно и толкова странно, че скоро аз
отново се разплаках. Знаех, че тази птица ще се върне към състоянието си на птица, изчезвайки в
безличния и немислещ свят на природата. А аз щях да си продължа напред сам в студения и
безкомпромисен свят. Чувствах се невероятно уязвим. След като птичето осъзна, че е сторило за мен
всичко по силите си, излетя - очевидно разочаровано - а аз отново останах сам. Но постепенно сълзите
ми се превърнаха в удивление и почуда от току-що случилото се. Станах от земята, влязох в къщата и
започнах да въртя телефоните, за да проверя дали не бих могъл да се върна в моя университетски град и
да си намеря работа. След по-малко от седмица намерих къде да живея, а само двадесет и четири часа
след пристигането си там си намерих и работа.
Синхронността може да приема множество форми, а освен това може да бъде „закодирана“. Това
означава, че след като решим да разглеждаме определено събитие или символ като значими послания,
от този момент нататък посланията към нас могат да бъдат изпращани по същия начин. Редица хора
имат любимо число, което започва да се появява на различни места, привидно случайно. Други могат да
решат да приемат като послание монета, която намират на земята. Може да решите да грабнете някоя
книга, особено с вдъхновяващо заглавие, да отпуснете съзнанието си колкото е възможно повече, да
зададете мислено въпрос, а после да отворите напосоки на някоя страница и да прочетете отговора.
Могат да се появят и живи същества със символично значение - както примера на Юнг с бръмбара или
шаманските тотеми като сокола, бухала, сърната или койота. Може да изпитате внезапен прилив на
енергия в определена част от тялото си като долната част на корема, сърцето или вътре в главата си.
Нищо чудно и да чувате звънене в лявото или дясното си ухо. Може да почувствате и остра,
пронизваща болка в някоя част от тялото си ей така, без никаква причина. Телепатичните събития също
могат да бъдат класифицирани като синхронност. Улавяте се, че изведнъж мислите за някого, а после
телефонът внезапно звъни и виждате, че ви търси същият човек, или пък се сблъсквате с него в
магазина.
Скептиците задължително ще започнат да разчепкват всяка проява на синхронност, излизайки с
какви ли не аргументи, само и само да я отхвърлят като съвпадение. Опитите да обясним тези истории
на човек, който настоява, че го лъжем или че все би трябвало да има някакво „нормално“ научно
обяснение на това, обикновено са съпроводени от дълбоко чувство на безсилие. Разбира се, не всички

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 28

подобни преживявания са истински синхронности, но колкото повече отваряме умовете и сърцата си,
толкова по-вероятно е те да се случат. Затова не е зле да напомним на скептиците, че синхронността е
била обект на активни дискусии от страна на някои от най-добрите научни умове на XX век, в това
число Алберт Айнщайн, почти всички основатели на квантовата механика и от Карл Юнг. Лично съм
ставал свидетел на стотици случаи, при които скептично настроени хора автоматично отхвърлят
собствените си случаи на синхронност и никога повече не се обръщат назад. В някои случаи методът им
на отрицание е толкова шумен и креслив, че ти идва да се изсмееш. Интересното е, че повечето се
чувстват обидени, ако се опиташ да им намекнеш, че преживяват нещо паранормално, а нищо чудно
дори да ти се разсърдят. Но ако някой реши да се запита „Ами ако?“, ще бъде изненадан да установи
колко бързо се отключва синхронността. Това е моментът, за който Юнг казва, че преживяваме духовно
пробуждане и започваме да провиждаме истинската същност на Вселената. Синхронността и
интуицията ми бяха изключително полезни методи за изследване и за двете ми публикувани книги.
Сънищата много често ми подаваха конкретна информация, която по-късно едно бързо проучване в
интернет потвърждаваше. Имаше стотици случаи, в които онлайн съм търсил една тема, а внезапно на
екрана е изскачала друга тема, която ме е интересува много повече - при това след като вече съм се
отчаял, че мога да открия някаква информация за нея. Историите в този дух са толкова много, че бих
могъл да изпълня с тях двадесет книги и пак да не успея да кажа всичко. Затова нека по-добре да
започнем да задаваме по-скоро въпросите, които синхронността и моето проучване на поредицата
„Законът на Единния“ ме караха да открия, за да докажа достоверността им.
Ами ако космосът е живо, съзнателно същество? Ами ако пространството, времето, материята,
енергията и биологичният живот са тялото на този необятен организъм? Ако крайната цел на живота е
да осъзнаем, че всички сме едно: перфектни отражения на тази цялостна обширна идентичност? Ами
ако всичко във Вселената е съзнателно и живо в различни степени, дори газовете, прашинките и
скалите в междузвездното пространство? Ами ако основните закони на квантовата динамика създават
ДНК и биологичния живот, а човешката форма е всъщност доста често срещана из Вселената?

Микрогравитационните полета могат да създадат ДНК от нежива материя.

www.spiralata

Ами ако всички преживяваме нарочно програмирана амнезия относно нашата най-дълбока и
най-истинска идентичност, която се стопява все повече и повече с нашата еволюция и
усъвършенстване? Възможно ли е милостта, любезността, търпението, любовта, приемането и
прошката да са ключовете, които ни водят към най-пълната хармония с истинската ни идентичност? Да
не би чрез синхронността тази съзнателна Вселена да ни изпраща послания - чудати събития, които
повечето отхвърлят като съвпадения - чрез които да ни помогне да постигнем нашия най-висш
еволюционен потенциал? Възможно ли е за разгадаването на тези велики мистерии да използваме
ключовете на науката и да докажем извън всякакво съмнение, че те са верни?
Просветлението е пълноценното преживяване на мига
В „Енергийното поле на Вселената“ съм използвал проучвания, събирани в продължение на
тридесет години, за да отговоря на голяма част от най-великите загадки във Вселената.
Библиографията, върху която стъпвам, наброява повече от хиляда академични заглавия. Оттогава насам
обаче си дадох сметка, че единствено представянето на факти не е достатъчно. За да знаем и проумеем
как точно сработва Вселената, се налага да напуснем рамките на мислите и чувствата си и да навлезем в
сферата на директните лични преживявания. Именно в тази сфера синхронността се превръща в ключа,
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 29
който отваря портите към най-великите мистерии на Вселената.
Но чувствата и мислите не са наши врагове. Няма нищо лошо в това да искаш да се чувстваш
добре, както и нищо лошо в това да използваш мислите си, за да разсъждаваш върху великите мистерии
и да се опитваш да ги разгадаеш. Но древните духовни учения открай време ни казват, че истината
може да бъде постигната само когато укротим ума си, отворим сърцето си и позволим на интуицията си
да потече в дълбокото отпускане по време на медитация. След като веднъж създадем това любящо
пространство в умовете и сърцата си, ние отваряме портите за навлизане на синхронността. Хората,
чиято мечта е единствено да се чувстват добре, може и никога да не изпитат синхронността. Другите,
които са убедени, че умът е този, който винаги трябва да контролира и че той е в състояние да реши
абсолютно всички проблеми, може би са твърде големи инати, за да допуснат синхронността в живота
си. Въпреки това, освобождавайки се от товара си и отпускайки се в момента „сега“, можем да получим
отговори, които иначе са невъзможни за мислене и непостижими за чувстване. Ето ви един цитат от
Закона на Единния по тази тема, който ми направи впечатление още при първия ми прочит през 1996 г.;
17.2 Просветлението е в самия миг. То е отваряне към интелигентния безкрай. Може да бъде
постигнато само от същността и за същността. Друга същност не може да учи/научава просветлението,
а само да учи/научава информация, вдъхновение или споделяне на любов, на мистерия, на непознатото.
Това кара другата същност да се протегне и да започне процеса на търсене, който завършва за миг - но
кой може да знае кога една цялост ще отвори портите към настоящето?
Днес милиони хора по света имат преживявания, които излизат от шаблоните на онова, в което
колективно сме убедени и вярваме. Доктор Юнг описва посещението на приличащия на скарабей
бръмбар в кабинета си като преживяване, което се случва веднъж в живота, но в наши дни съвсем
обикновени хора се сблъскват с все повече събития от този род, при това съвсем редовно. В сайта ми
ежедневно постъпват стотици писма, голяма част от които описват зашеметяващи случки,
противоречащи на всичко, което приемаме за даденост.
Синхронността ни кара да си задаваме болезнени въпроси. Отваря съзнанието ни за вероятността
описанието на света, направено от повечето учени, да е в голямата си част, ако не и изцяло неправилно
и ние да живеем в далеч по-обширна духовна реалност, която на този етап е почти неразбрана. Когато
станах студент, синхронността вече се случваше с мен толкова често и по толкова изумителни начини,
че бях принуден да разбера какво точно става и какво означава то за мен - и за света. Нашето
най-голямо бяло петно като цивилизация може да се окаже неспособността ни да приемем тази огромна
реалност, в която човешкият живот може да се окаже многоизмерен.
Понятието „аз“ е изключително лично и особено ценно. След като синхронността започне да ни се
случва, не можем да не се запитаме: „Кой прави това?“. Дали не сме на някакво ниво, което не
съзнаваме напълно? Дали пък нямаме някакво „Висше аз“, което тайно координира привидно
случайните събития, случващи се в живота ни? Смъртта може и да изглежда като невъзможна граница,
на пръв поглед пълна загуба на цялото съзнание, цялото съществуване, цялото осъзнаване, че е имало,
има или ще има Вселена. Идеята, че животът е вечен и че някъде там би могло да има друго „аз“, ако не
и много такива, се побира изключително трудно в обичайните ни представи. Ами ако наистина имаме
повече от една идентичност, повече от едно съзнание, което направлява събитията в нашия живот
заради някаква скрита духовна цел? Ами ако тази идея е само поредното стъпало към още по-голяма
мистерия? Поредицата „Законът на Единния“ ни казва, че съществува само идентичност. Всяко живо
същество в крайна сметка използва едно и също съзнание, за да мисли, чувства и действа. Всички сме
едно. Индивидуалността е илюзия, създадена с цел творецът на Вселената да може да преживява себе
си. Без свободна воля и безспорна индивидуалност за нас не би имало възможност да забравим кои
всъщност сме. Ако автоматично разполагахме с пълен достъп до универсалното съзнание, животът
съвсем скоро щеше да стане много скучен. Нашата „склонност да забравяме“ ни дарява с история - с
пътешествие. Дава ни нещо, заради което да израстваме, и нещо, към което да се стремим през всеки
свой пореден живот. Законът за свободната воля е универсален стандарт и за някои хора проправя пътя
към крайния негативизъм, манипулативността, манията за контрол и агресията. И макар че тези хора
могат да създават ужасни трудности и го правят, поведението им се превръща за нас в силен стимул да
искаме да израстваме и еволюираме, да се освободим от страданието и да търсим дълбокия смисъл на
нещата. Очевидно е, че понятието за целостта и единството никога няма да може да бъде доказано - то е
просто философски аргумент, а не научен постулат. Но пък множество научни данни Подсказват, че
Вселената е жива, а там, където млъква науката, заговаря синхронността.
Някои хора отказват да повярват в синхронността, но са изключително добре осведомени за

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 30

негативните сили, които очевидно манипулират и контролират политиката, финансите и
медиите за свои собствени цели. Ще кажете: да не би пак всичко да се свежда до поредната
теория на конспирацията или става въпрос за нещо много повече? Моите лични проучвания
показаха, че наистина съществува такова нещо като Глобален Архивраг и единственият начин,
по който можем да изцелим нашата планета, е да се освободим от страха и директно да се
изправим срещу сенчестите групи от хора, които ни тероризират и манипулират. Без мощта на
синхронността, която изпитвам толкова често в живота си, вероятно никога не бих могъл да
събера достатъчно смелост, за да поема на това пътешествие и да предоставя достатъчно
данни за съюза на повече от 160 нации, които се стремят да донесат истински, траен мир на
този свят.

Четвърта глава
АНАЛИЗ НА СОЦИОПАТА
НА ПОВЕЧЕТО от нас им се иска да вярват, че всички хора имат добри сърца, че са мили и
състрадателни към другите и че най-малкото имат предимно положителни намерения. Иска ни се да
вярваме, че правителствата и финансовите ни системи са справедливи и мерят с еднаква мярка всички
по света и че, като изключим известна поносима доза алчност и корупция, са като цяло отговорни и
достойни за доверие. Но на глобално ниво се пробуждаме все по-сигурно за факта, че някои хора могат
да бъдат изключително негативни в съзнателния си фокус и че е много вероятно да са сформирали
сенчести групировки на елита, които манипулират политиката, финансите и медиите вече поколения
наред. На 2 април 2013 г. едно проучване на „Пъблик Полиси Полинг“ - водеща американска
организация за проучване на общественото мнение и анализ на политическите тенденции, разкри, че
„28% от американските гласоподаватели са убедени, че някаква невидима мощна групировка на елита
крои тайни планове да управлява света чрез авторитарно световно правителство или Нов световен ред“.
Това включва 38% от всички гласоподаватели на Републиканската партия (за Мит Ромни). Щом близо
една трета от американското общество няма нищо против да съобщи на анонимен непознат по
телефона, че вярва в съществуването на подобна опасна група на елита, значи темата вече не може да се
класифицира като „маргинална“. Хилядите часове академични проучвания от 1992 г. насам са ме
убедили, че подобна сенчеста групировка действително съществува - и трябва да бъде спряна.
На 23 ноември 2011 г., броени дни преди да подпиша официалния договор за написването на
„Спиралата на времето. Ключът на синхронността“, бе обявено началото на грандиозно съдебно дело,
което по същество бе директно обявяване война на редица глобални играчи от върха, в това число и на
някои международни банкери, които участват във Федералния резерв. Съюз от петдесет и седем
държави от Югоизточна Азия искаше връщането на огромно богатство, предимно в злато, което те
смятаха, че е било откраднато от тях и сложено на „депозит“ във Федералния резерв. Към април 2012 г.
този съюз вече наброяваше над 160 държави. В резултат от превръщането ми във все по-видима
публична личност чрез открития от мен през 1999 г. уебсайт аз спечелих доверието на група
патриотично настроени вътрешни хора от върховете, които имат достъп до класифицирана информация
и искат да върнат свободата и мира на земята. Според тези вътрешни хора въпросният 160-членен съюз
се подкрепя от значително мнозинство от американските военни, които са положили клетва да
защитават и пазят Конституцията на САЩ срещу всички врагове - и вътрешни, и външни. Беше ми
казано, че в някои военни подразделения е налице 100-процентна подкрепа за изнасяне на информация
за всички банкери от Федералния резерв, инфилтрирали правителството и политиката в съвременния
свят.
На 25 април 2013 г. грозната истина стана още по-видима, когато в публичното пространство
изтече още един грандиозен финансов скандал, разкрит благодарение на смелото журналистическо
разследване на Мат Таиби в списание „Ролинг Стоун“:
Привърженици на конспиративните теории от целия свят, вярващи в скритата ръка на
Ротшилдовци, на масони и на илюминати - ние, скептиците, ви дължим огромно извинение! Вие се
оказахте прави! Играчите може и да са малко различни, но основната ви теза е вярна - светът се
разиграва на хазарт. Открихме това през последните месеци, когато от финансовия сектор изтече
поредица от сходни корупционни истории, подсказващи, че най-големите банки на света може би
определят цените на... ами, практически на всичко.
Може би сте чували за скандала ЛИБОР, в който се оказва, че най-малко три, а може би дори
шестнадесет от най-маститите банки на света години наред са манипулирали глобалните лихвени

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 31

проценти, като в този процес са боравели с богатство на стойност от минимум 500 трилиона долара
(забележете - „трилиона“ с „Т“!) чрез различни финансови инструменти. Когато този заговор излезе на
бял свят миналата година, се превърна автоматично в най-големия финансов скандал в историята.
Професор Андрю Ло от Масачузетския технологичен институт изтъква, че той „надскача в пъти всяка
друга финансова машинация в историята на пазара“.
И като че ли това не беше достатъчно, та сега се оказва, че ЛИБОР може и да има брат близнак.
...Надали някой би се изненадал, че сред играчите, замесени в тази схема, са същите мегабанки -
„Барклис „Ю Би Ес“, „Банк ъв Америка„ Джей Пи Морган Чеиз и „Роял Банк ъв Скотланд“ -
обслужващи интересите на Либор, манипулирайки международните лихвени проценти. Всъщност през
последните години голяма част от тези банки вече са изплатили многомилионни обезщетения за
антиконкурентна манипулация под една или друга форма.... Единствената причина, поради която този
проблем не е получил вниманието, което заслужава, е защото мащабите са толкова големи, че
обикновените хора просто не са в състояние да ги видят.
Война от този тип не може да се води с конвенционални средства, тъй като тези могъщи банки
разполагат с почти неограничени финансови ресурси, с които да отвърнат на удара. Съдебното дело е
само една важна част от доста по-голяма операция на съюза, целяща по законов и финансов път да
попречи на противника да нанася нови вреди, същевременно систематично излагайки на показ
неговите най-съкровени тайни. Това съдебно дело е заведено двеста години и шестнадесет дена след
като обединените от Пророка индиански племена нападат армията на Харисън при Типекано на 7
ноември 1811 г. - нещо, което осъзнах едва докато пишех тази глава на книгата. При Битката при
Типекано от 1811 г. индианците изискват връщането на огромни количества земя, за които смятат, че
са били откраднати от тях. През 2011 г. съюзът иска връщането на огромни количества злато, за които
смятат, че са били откраднати от тях. Тези две събития са само с шестнадесет дена разлика от две
завъртания на един стогодишен цикъл или десет завъртания на един двадесетгодишен цикъл. Дали този
път инициативата ще успее, или ще се превърне в жертва на същите слабости и провали, случили се в
предишния цикъл, предстои тепърва да разберем.
Но тази нова битка трябва да се води чрез многообразни несмъртоносни средства, включващи
хакване и изтриване на банкови сметки, завеждане на важни съдебни дела, публично огласяване на
корупционни схеми, блокиране притока на пари и заплашване на ключови членове с официално
разкритие, което би ги принудило да се оттеглят и да си подадат оставката по мирен път. Съдебният
иск от името на азиатските членове на съюза бе подаден на 23 ноември 2011 г. от един международен
бизнесмен на име Нийл Кийнън. Този иск е директна атака срещу финансовата тирания в интерес на
мира и свободата на всички по света и е нарочно предвиден да съвпадне с 48-та годишнина от
убийството на Кенеди. Три дена след официалната поява на данните от иска аз написах подробна
критика и бях много изненадан, когато съюзът се свърза директно с мен, за да ми предостави
допълнителни доказателства в полза на каузата си. Едно от нещата, които ми бяха съобщени, бе, че
ходът на Кенеди за отпечатване на сребърни сертификати извън контрола на Федералния резерв е бил
планиран заедно с индонезийския президент Сукарно с цел възстановяване на американската
конституция и вероятно е главната причина, поради която президентът Кенеди е бил убит през 1963 г.
От 1 декември 2011 г. нататък започнах да получавам изумителна вътрешна информация от
съюза, голяма част от която би могла да бъде доказана. Тя включва истинска съкровищница от стотици
оригинални документи и фотографии. Проблемът се състоеше в следното - независимо дали тази
история бе вярна или не, тя се считаше за толкова опасна за разследване, толкова секретна и толкова
сложна, че никоя обществена личност не желаеше да се заема с нея или да пише по нея.
Правителствените лидери и официални лица от държавите, членки на този съюз, са били предупредени,
че цялото им родословно дърво ще бъде измъчвано и убито, ако посмеят да се опълчат на този
Глобален Архивраг. Когато първите шокиращи имейли започнаха да влизат в пощата ми, аз нямах
никаква представа, че ще бъда въвлечен в написването на цяла книга с материали по темата за
Глобалния Архивраг. Не съм вземал и пени нито от отделните личности, нито от групите, включени в
операцията, за да остана истински независим и никой да няма основание по-късно да ме моли за услуга.
Тогава нямах никаква представа, че трудностите и потресаващата сериозност на това разследване ще
ми попречат да завърша тази книга за повече от година, но смятам, че това е твърде малка цена за
свободата ми.
Въпреки че повечето хора вероятно вече са отписали като налудничава цялата идея за Глобалния
Архивраг, аз вървя по следите й още от 1992 г., когато като студент разбрах истината - а ето че

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 32

съдебното дело сега и документите си бяха съвсем истински. Дадох си сметка, че ако плановете на
съюза да извадят на бял свят корупционните схеми и да променят света успеят, това ще се превърне в
най-голямото от всички исторически събития. Вместо просто да наблюдавам циклите на историята,
имах възможността да скоча право в глобалното Колело на кармата. Вече можех пряко да помагам на
един международен алианс, обхващащ преобладаващата част от най-големите държави в света, в
борбата им срещу банкерите глобалисти, присвоили си контрола над няколко водещи западни
финансови системи. Знаех, че вечната мъдрост на Колелото на кармата ни учи, че ако си извлечем
необходимите поуки от циклите на възход и падение, можем да накараме колелото да стигне върха, без
после да му се налага да повтаря същата последователност от болка и нещастие. Три от моите
най-любими цитати от Закона на Единния обясняват това съвсем ясно:
17.20 Прошката е ключът, който спира колелото на действието или на кармата, както вие я
наричате.
18.12 Прошката към другия е прошка към себе си. За да простим напълно, се налага да простим
на съзнателно ниво на себе си и на другия, защото те са едно. Пълната прошка е невъзможна без
включването на себе си.
В „Енергийното поле на Вселената“ представих невероятно количество „скрита“ научна
информация, в това число технологии за безплатна енергия, гравитационен щит, телепортация и
енергийна медицина. Дали поради колективно невежество или по нечий нарочен план тези
трансформативни за целия свят открития никога не са получили публичност в медиите, което означава,
че съвсем малко хора знаят за тях. Лично аз открай време съм смятал, че визията на древните за Златна
епоха няма да може да бъде реализирана напълно в съвременния ни свят. Съществува твърде голяма
доза институционална корупция и натиск за запазване на статуквото от страна примерно на нефтените
компании, които със сигурност не желаят да има безплатна енергия.
През 1997 г. Институтът за нова енергия разкри, че „Патентната служба на САЩ е класифицирала
над 3000 патента и молби като секретни в Титул 35, Код САЩ (1952), Секции 181 - 188“. Според
Федерацията на американските учени към края на фискалната 2010 г. броят на скритите патенти е
нараснал на 5135 изобретения. Всяка слънчева клетка с ефективност над 20% и всяка система за
мощност, която има над 70%-80% ефективност при преобразуване на енергия автоматично биват
нарочени за „преглед и евентуална забрана“. След като искът на Нийл Кийнън бе заведен в съда на
Южния район на Ню Йорк на 23 ноември 2011 г. и след като от 1 декември 2011 г. нататък съюзът
започна да ми изпраща документи, аз написах първото си мащабно разследване по темата, озаглавено
„Потвърдено е - делото за трилиони долари, което може да сложи край на финансовата тирания“.
Както съм писал в множество и различни статии в моя сайт DivineCosmos, посветих много години
на изследване на тези въпроси и с нарастването на публичността ми постепенно се сдобих с контакти с
различни хора, които имат достъп до строго класифицирана информация. Всеки път, когато улавях
някого съзнателно да ме лъже или да се опитва да ме манипулира, аз прекъсвах контактите си с него и
така работех само с хора, чийто искрен интерес бяха интересите на човечеството. След като вече знаех
правилните въпроси, които трябваше да задавам, различни вътрешни хора многократно потвърдиха, че
онова, което ми казват от алианса, е истина. Действително съществува една велика тайна - най-строго
класифицираната и най-ревностно охраняваната от всички останали тайни в съвременната история, в
това число дори и от темата за HJIO.
Пътят на раздялата
Обикновените хора не биха могли да пазят подобна тайна. Изричането на толкова големи лъжи с
течение на времето би разрушило живота им, оставяйки ги изпълнени с такава тревожност, че накрая
или биха се разпаднали, или биха извършили самоубийство. Но приблизително 1% от хората на нашата
планета са социопати. Човечеството като цяло едва сега започва да проумява, че наистина сред него
съществуват хора, които мислят, чувстват и се държат по този начин. Скъсването с отрицанието е
изключително важна стъпка за изцелението ни на колективно ниво. Социопатите не смятат, че вършат
нещо нередно - според терминологията в Закона на Единния те практикуват „пътя в служба на себе си“,
известен още и като пътя на раздялата.
36.14 Напомняме ви, че негативният път е път на раздялата. Каква е първата раздяла? Със самия
себе си.
В началото на Първа глава ви обясних накратко как хората, които са „негативно поляризирани“,
обикновено мислят, чувстват и действат. Сега ще разгледаме тази категория хора по-подробно. Законът
на Единния предлага ясни аналогии между позитивния и негативния път.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 33

 19.17 Някои обичат светлината. Други обичат мрака. Така уникалният и безкрайно
разнообразен Създател избира сред своите преживявания, подобно на дете по време на пикник. Някои
се наслаждават на пикника, възхищават се на слънцето, намират храната за много вкусна, игрите - за
освежаващи, и цъфтят от радостта на сътворението. Други намират за прекрасна нощта - техният
пикник е болката, трудностите, страданията на другите и изследването на извратеностите на природата.
80.15 Адептът на пътя в служба на себе си се задоволява със сенките. Видял светлината на деня,
той отмята глава в мрачен смях, предпочитайки тъмнината.
Ако искаш да живееш, се налага да избереш позитивния път
Друга част от данните в поредицата „Законът на Единния“ сочи, че дадена същност може да
стигне само до определена степен в негативния път, откъдето нататък й се налага да избере позитивния
и да извърши пълна интеграция с любовта, прошката и признанието на другите. Ако не го стори, тя ще
претърпи пълен разпад до чиста енергия и ще престане да съществува - чрез процес, наречен „духовна
ентропия“. Според космологията в Закона на Единния живата Вселена се е разделила на седем основни
нива или „плътности“, за да създаде изчерпателна система на еволюцията на душата. За завършването
на този цикъл обикновено са необходими милиони години в смисъла на линейното ни време.
Седемцветният спектър на видимата светлина - червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индигово и
лилаво, очевидно е предназначен да служи като огледално отражение на тази велика структура. Всяко
от тези нива представлява равнина на съществувание, населена със свои собствени форми на живот.
Свързани сме с всяко от тези енергийни нива чрез онова, което индусите наричат чакри - енергийните
центрове, които протичат от основата на гръбнака до върха на главата. Понастоящем се намираме в
третата плътност - на жълтото ниво на слънчевия сплит, и се движим към четвъртата плътност, която е
нивото на зеления лъч или сърдечната чакра. Интересното е, че нито едно негативно същество не е
успяло да премине през началото на шестата плътност, разположена в центъра на епифизата в средата
на мозъка. Въпреки това обаче всички души са длъжни да достигнат до седмата плътност и да я
овладеят, преди да се съчетаят наново със Създателя.
36.15 Негативната същност на шестата плътност е изключително умна. Тя наблюдава
протичащата духовна ентропия (т.е. разпадането на собствената си душа), дължаща се на невъзможност
за изразяване на единство с шестата плътност. Така, обичайки създателя и осъзнавайки на някакъв етап,
че Създателят е не само тя, но и другите същности, тази същност съзнателно избира моменталната
енергийна преориентация - за да продължи своята еволюция.
36.12 Негативно ориентираните същности срещат трудности, които, доколкото ни е известно,
не са били преодолени, защото след достигането на нивото на еволюция, познато като завършване на
петата плътност, мъдростта е налична, но трябва да се съчетае сравностойно количество любов. Тази
любов/светлина е много трудна за постигане в единство, когато следваш негативния път - а през
ранните етапи на шестата плътност социалните комплекси на негативната ориентация избират да се
освободят от потенциала и скачат в позитивния полюс на шестата плътност.
47.5 Поляритетът позитивен/негативен е нещо, което на шестото ниво просто се превръща в
история.
В най-широк смисъл на думата поляритет не съществува - самата Вселена е по-скоро позитивна,
отколкото негативна в цялостната си ориентация. Към момента, когато една негативна същност от
четвъртата, петата или шестата плътност е готова да се превърне в позитивна, тя е платила толкова
жестока цена за създадената от нея самата негативна карма, че си е възвърнала пълния баланс и оттам
нататък повече не е необходима никаква негативна карма. Това е много важен момент. Негативните
същности изобщо не са освободени от действието на закона на кармата. Всичко, което причиняват на
другите, им се връща под една или друга форма. За този процес ще говорим по-подробно в Шеста,
Седма и Осма глава.
Разкриване на социопата
Психолозите определят този силно негативен личностен тип като „психопат" или „социопат“
Хората от тази категория са почти изключили емпатията и загрижеността си към другите или
най-малкото - към онези извън избраната от тях група. Обикновено носят някаква болка или травма,
която е толкова дълбока, че вече не се интересуват от чувствата на останалите и по-скоро извличат
удоволствие от манипулирането и контролирането им. В състояние са да извършат тежки криминални
деяния без никакви угризения. Обикновено са ориентирани около себе си, притежават сложни,
непроницаеми защитни механизми, убедени са, че превъзхождат другите и смятат, че всички бонуси и
привилегии, с които разполагат и които не са достъпни за останалите, им се полагат по право.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 34

Възможно е да бъдат също така силно харизматични, екстровертни и привлекателни за останалите.
Повечето хора първоначално не забелязват отрицателната страна на личността им, тъй като тези черти
обикновено са скрити много добре. Социопатите са също така в постоянна битка с отегчението и търсят
наслади по всички възможни начини. В редица случаи предпочитаният им наркотик е властта над
другите и колкото повече имат от нея, толкова повече искат, защото нищо не е в състояние да задоволи
вътрешния им глад. Серийните убийци например изпитват такова удоволствие от отнемането живота
на друго човешко същество, че се чувстват принудени да го правят отново и отново, макар добре да си
дават сметка, че може да ги хванат. Но повечето социопати, разбира се, не са убийци. Те предпочитат
да изсмукват живота на другите много по-бавно. Дълбоко в себе си те са изключително депресирани и
нещастни и нямат нищо против да рискуват било собствения си живот, било живота на някой друг,
само и само да изпитат някакво вълнение. Интересното е, че някои професионални астролози успяват
да идентифицират серийните убийци чрез определени конфигурации, появяващи се в хороскопите им.
Например популярната астроложка Каролин Рейнолдс получава двадесет хороскопа от продуцентите
на телевизионното предаване „Неразрешени загадки“. Сред хороскопите продуцентите включват и тези
на четирима серийни убийци - Джефри Дамър, Дейвид Берковиц „Синът на Сам“, Дейвид Рамирес
„Нощният преследвач“ и Ед Кемпър. Без да знае самоличностите на хората от хороскопите и без някога
изобщо да е изучавала астрологическите им аспекти, Каролин Рейнолдс успява да идентифицира и
четиримата като потенциални серийни убийци. В подобен експеримент участва и Една Роуланд - друг
професионален астролог, която успешно идентифицира шестима други серийни убийци сред доста
по-голяма група хороскопи на случайни хора, нито един от които не е виждала преди. Резултатите са
публикувани в „Обречени да убиват - профили на шестима серийни убийци с астрологически
коментар“.
Социопатите са най-крайните примери на хора, които клонят към негативния път. Както казва
Дейл Карнеги в класическата си книга от 1937 г. „Как да печелим приятели и да влияем на другите“,
дори осъдените на смърт престъпници, в това число и серийните убийци, обикновено продължават да
настояват, че са добри хора и че не са сторили нищо лошо. Запитани как могат да оправдаят отнемането
на живота на жертвите си, те измислят какви ли не извинения, а в някои случаи дори отказват да
признаят, че са извършили престъпление. Хората със социопатични наклонности разглеждат морала,
етиката и съвестта като слабости, от които могат да се възползват. Изпитват необуздана нужда да
ръководят, да властват и да доминират над другите. Следващият откъс от статия на Максуел Бриджис
хвърля повече светлина върху мисловните нагласи на социопатите:
Приблизително три процента от мъжете и един процент от жените по целия свят са социопати. ...
Подобни хора различават правилното от погрешното в поведението си, но не изпитват някакви
угризения, когато се отдадат на второто. Презират онези, които са заклещени в оковите на съвестта. За
тях истината е въпрос на удобство, която може да се изкривява само в тяхна полза...
Голяма част от тях, стига да решат, могат да бъдат чаровни и весели, но винаги, когато са
сигурни, че ще им се размине, са манипулативни и жестоки. Разчитат като на книга езика на тялото и
изражението на лицето на всички, обременени от съвест. В състояние са да имитират емоции, да търсят
съжаление и обич, каквито самите те никога не изпитват към другите, да прелъстят жертвите си, преди
да започнат да ги използват или целенасочено да ги наранят. Използват хората и после ги изхвърлят
като носни кърпички...
Тъй като мозъците им не са обременени от безкрайните подсъзнателни терзания на съвестта и
обичта, те се огъват под почти постоянния товар на отегчението, което могат да победят единствено
чрез серийни рискови прояви на поведение или чрез сложна манипулация (изтезание, унижение и
предателство) на страдащите от съвест нищожества под тях. На стари години обикновено остават сами,
съсипани и избягвани от всички - включително от близките си. Голяма част от тях биват убивани или
социалпо съсипвани от някой могъщ защитник на някоя от жертвите им или от многобройни
отмъстители. Само шепа от тях умират спокойно в леглата си, обградени от хората, които ги обичат.
Пренасочване на социопатичното поведение
На този етап смятам за важно да изтъкна, че всеки от нас по природа има известни социопатични
наклонности, в по-голяма или по-малка степен. Всеки от нас е способен на жестокост към другите и на
пренебрежение към чувствата им, същевременно възприемайки се като стопроцентов добряк.
Бихевиористичният генетик доктор Дейвид Ликен заключава, че при деца със социопатични
наклонности като безстрашие, агресивност и търсене на сензации би могло да се получи пренасочване
на тези характеристики към по-позитивни цели, стига родителите да са достатъчно любящи и да

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 35

познават границите. В курса по психология на приспособяването научихме, че да бъдеш добър родител
изисква изграждането на систематична „парадигма на наказанието“, в която детето знае отлично
границите си. Детето трябва да бъде наясно, че всеки път, когато се опита да прекрачи тези граници, ще
получи едно и също наказание. Режимът на позволения от страна на родителите, при който те до такава
степен са объркани от непослушното поведение на децата си, че невинаги проявяват систематичност
при наказанието им, е всъщност една от най-вредните форми на насилие над децата.
Дори и в зряла възраст обаче социопатичните тенденции могат да бъдат пренасочени в
положителни качества - при определени обстоятелства. Група учени начело със Скот Лилиенфелд
идентифицира ключовите поведенчески характеристики на социопатите, сред които е „неустрашимото
превъзходство“, но същевременно установява, че пренасочена правилно, тази черта може да създаде
изключително добри лидери. Това включва способността да мислиш ясно и да действаш умело в
моменти на криза. Джон Ф. Кенеди е един от многото обичани американски лидери, който е притежавал
„неустрашимо превъзходство“. Стив Джобс също е имал голяма част от тези черти и макар по принцип
да е бил известен като много груб човек, оставя след себе си множество безценни иновации. Ето един
цитат от изследването на Лилиенфелд, което обобщава прекрасно идеята му: „Неустрашимото
превъзходство, отразяващо смелостта, асоциираща се с психопатията, се свързва и с по-висок
президентски рейтинг, лидерски умения, убедителност, управление на кризи, вътрешни отношения в
Конгреса и сходни променливи. ... Неустрашимото превъзходство може да доведе или до безразсъдни
престъпления и насилие, или до умело лидерство във времена на кризи“.
Всеки се намира в някаква точка от спектъра между позитивното и негативното, а признаването на
този факт може да се превърне в могъщ инструмент за духовно пробуждане. Хората със социопатични
наклонности не са нито „зли“, нито непоправими. Но в най-екстремалните случаи може да изискват
продължителна рехабилитация, в това число и тотална превенция на възможностите за нараняване на
другите, преди изобщо да може да се говори за някаква личностна промяна. Повечето хора не са
социопати, но въпреки това са в състояние да бъдат егоисти, манипулативни и контролиращи особено
ако се чувстват засрамени или емоционално наранени по някакъв начин.
Парите и властта често водят до социопатично поведение
Аз съм абсолютно убеден, че социопатичните тенденции могат да се появят и при човек, който не
притежава нито конкретна астрологическа конфигурация в рождения си хороскоп, нито генетични
индикации за подобни черти още от раждането си. Хората, когато се сдобият със значително богатство
и власт, много лесно могат да развият социопатични качества особено ако не разполагат със здрави и
любящи психологически основи от детството си. Проблемът със светската власт е в това, че всички
останали искат да се възползват от нея. Ако познавате някой богат или известен човек, не може да не ви
се е случвало някой да иска да се запознае с вас само за да се запознае и с приятеля ви. С колкото повече
пари и власт разполагате, толкова по-често усещате, че всеки, с когото се запознавате, има някаква
подмолна цел. Всички искат парите ви. Всички искат да ви използват, за да се издигнат. Това, разбира
се, е леко преувеличено, тъй като не всички искат точно това, но със сигурност така изглежда.
Повечето хора обичат да мразят хората с богатство и власт, тъй като това им помага да се чувстват
по-добре със собствения си дребен живот. Четем и гледаме истории за богатите и властимащите и ни се
ще и ние да имаме нашия шанс да проверим чак толкова ужасен ли е техният живот. Но дори и да имаш
голяма къща, луксозна кола и достатъчно пари, та всяка вечер да се храниш в луксозни ресторанти и да
си позволяваш пищни ваканции, щастието пак си остава избор, а не гаранция. Ако хората, с които
общуваш, непрекъснато се опитват да те манипулират и да се възползват от теб, би било изключително
трудно да избереш щастието. Всички богатства на материалния свят не означават нищо, ако нямаш
любов. Докато „Бийтълс“ летят стремглаво нагоре към славата след успеха на „Искам да държа ръката
ти“, Пол Маккартни седи пред едно обикновено пиано в петзвездния парижки хотел „Джордж V“ със
задачата да напише друга хитова песен - и написва „Не мога да си купя любов“. Това безсъмнено е
най-популярната песен в съвременната история, в която съвсем ясно се казва, че материалното
богатство и успехът не могат да ти купят любовта, която търсиш. Всъщност обикновено имат точно
обратния ефект.
Тъкмо затова спечелилите на джакпота от лотарията или тотото обикновено завършват като доста
нещастни хора, убедени, че тази печалба е била най-лошото нещо, което някога им се е случвало. През
2006 г. Сандра Хейс, бивш служител в детските социалните служби, разделя с дванадесет свои колеги
сумата от 224 милиона долара - джакпотът на лотарията „Пауърбол“, и след плащането на съответните
данъци остава с чисти 6 милиона за себе си. Ето какво казва тя: „Налагаше ми се да търпя алчността и

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 36

настървението на хора, които се опитваха да ме изнудят да им дам парите си. Това ми причини огромна
емоционална болка. Бяха все хора, които дълбоко в себе си съм обичала, но които изведнъж се
превърнаха във вампири, опитващи се да изсмучат живота ми“.
Лабораторни изследвания на социопатията при обикновени хора
През 1971 г. професорът по психология от университета в Станфорд доктор Филип Зимбардо
създава така известния днес „Станфордски затворнически експеримент“, който хвърля светлина върху
друга посока, в която би могло да се развие социопатичното поведение. Зимбардо и колегите му
построяват импровизиран затвор в подземието на Джордан Хол и започват да търсят доброволци, които
да станат или затворници, или надзиратели. На студентите, участващи в експеримента, се заплащат по
15 долара на ден в продължение на две седмици. Седемдесет доброволци преминават през процес на
интервюта и психологически тестове. От тях са отсети двадесет и четиримата, преценени като
най-нормални, здрави, средностатистически личности. На 17 август 1971 г., неделя, в домовете на
деветимата млади мъже, избрани да бъдат затворници, се появяват истински полицаи от участъка в
Пало Алто и ги „арестуват“. Някои от участниците се появяват дори в новините, извеждани с белезници
от полицаите, сподиряни от изумените погледи на съседите си. Отведени са и регистрирани в истински
затвор, а после със завързани очи са откарани в импровизирания затвор на учените в Станфорд.
Студентите, избрани да бъдат надзиратели, получават униформи и им се съобщава, че работата им е да
съблюдават реда и спокойствието в затвора, без да използват насилие.
Постепенно обаче надзирателите започват да стават все по-жестоки към затворниците, особено
след като на втория ден затворниците организират бунт. След като потушават бунта, „надзирателите
затвърждават тактиката си на убеждение чрез насилие, унижение и дехуманизация на затворниците“,
както пише Зимбардо. Започват да карат затворниците да чистят тоалетните чинии с голи ръце или да
разиграват други унизителни за човешкото достойнство сценарии. Най-жестокият терор се случва през
нощта, когато надзирателите си мислят, че никой не ги наблюдава. Някои от тях съобщават на
затворниците, че това не е експеримент - че те наистина са в затвора, че вече това е техният живот и че
ще минат години, преди да успеят да избягат. Тази новина причинява толкова голям стрес сред
деветимата затворници, че петима от тях се налага да бъдат освободени предсрочно.
Пет дена след началото на експеримента в Станфорд се появява приятелката на доктор Филип
Зимбардо - Кристина Маслах, която току-що е получила докторската си титла от Бъркли и й предстои
да започне работа като асистент в същия университет. И макар в началото всичко да й се струва
„скучно и отегчително“, не след дълго тя се ужасява от видяното. Всичко започва малко след като
разговаря с един „чаровен, забавен и умен“ младеж, изпълняващ ролята на затворнически надзирател.
Преди това Кристина е чувала от колегите си, че един от надзирателите е особено садистичен и затова е
получил прякора Джон Уейн и от затворниците, и от колегите си. След като този чаровен младеж
започва смяната си, тя моли изследователите да й посочат на екрана Джон Уейн - и какво е
изумлението й, когато осъзнава, че това е същият човек, с когото току-що е разговаряла. „Този човек бе
напълно трансформиран. Дори говореше със съвсем различен акцент - южняшки акцент, какъвто не бях
чула от него преди. Движеше се различно, начинът, по който говореше, беше различен - и не само
акцентът, а също и начинът, по който общуваше със затворниците. Все едно виждах Джекил и Хайд....
Буквално онемях“ - споделя по-късно тя.
Един от затворниците поисква да знае от Джон Уейн защо го е спънал на път за банята, когато
изследователите не са гледали. Затворникът го обвинява, че изпитва наслада от работата си, но Джон
Уейн не се поддава - казва, че ако бъде мил с тях, ще изгуби предимството си, а ролята му е да
олицетворява властта. Маслах вижда също така как надзирателите водят затворниците в банята преди
лягане с хартиени торби на главата. Колегите й се присмиват, когато й прилошава от гледката. Същата
вечер тя провежда ожесточен спор със Зимбардо и изисква от него да сложи край на експеримента.
Накрая той осъзнава, че и учените са изгубили състраданието си към затворниците, а не само
надзирателите, и че експериментът наистина трябва да бъде прекратен. Още на следващия ден всичко
приключва. Маслах и Зимбардо сключват брак през 1972 г. и тя става пълноправен професор в Бъркли,
след което започва изследване върху дехуманизацията. Заключенията й, които тя предава за
прескомюникето на Станфордския университет, са актуални и до днес.
„Започнах да разговарям с истински затворнически надзиратели, както и с хора от спешната
медицинска помощ. От тези интервюта беше събран огромен обем изследователски материал върху
професионалното „прегаряне“ - пише тя. Работата й доказва как „хора, които са отговорни за грижата и
лечението на другите, могат да започнат да ги възприемат като предмети, карайки ги понякога да се

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 37

държат по начини, които са безчувствени, брутални и дехуманизиращи
През 1965 г. съученикът на Зимбардо от гимназията Стенли Милграм също провежда много
важен експеримент с подобни резултати. Един лаборант инструктира участниците в експеримента да
пускат електрически ток на непознат всеки път, когато той не отговори правилно на въпроси от даден
въпросник. Непознатият се намира в съседната стая, зад еднопосочно огледало, но участникът вижда и
чува всичко. Непознатият пищи от болка при всяко пускане на електрически ток. Всеки път, когато
участникът от другата страна изрази погнуса и пита водещия експеримента дали да продължи, чува, че
трябва да го направи. И въпреки че с нарастване мощността на тока виковете на непознатия стават все
по-непоносими и достигат нивото на истинска агония, цели две трети от всички участници стигат до
максималната доза електричество - потресаващите 750 волта, обозначени на апаратурата като
„Опасност - тежки поражения“. След като впоследствие разбират истинския смисъл на експеримента,
голяма част от участниците са ужасени от мрачния си потенциал. След експериментите на Милграм и
Зимбардо са приети нови закони, които забраняват психологическите експерименти, нарушаващи
етичните норми, в резултат на което днес подобни опити са предимно под формата на попълване на
въпросници.
Важното обаче е, че и Зимбардо, и Милграм доказват, че дори най-обикновени хора са в
състояние безразсъдно да дехуманизират други хора, когато са поставени при необичайни
обстоятелства. От определени роли като например затворническите надзиратели или авторитетната
фигура, раздаваща заповеди, които сме длъжни да изпълняваме, се очаква да имат специфично
поведение. Но след като човек се сдобие с власт и пари и започне да общува с по-голяма общност от
хора с власт и пари, за него става много по-лесно да възприеме техните мисли, чувства и начин на
поведение. И макар първоначално да не е одобрявал определени техни навици и поведение, желанието
да се подчинява на волята на групата обикновено надделява - както разкрива експериментът на
Милграм. Трудностите от това дългогодишни приятели да се обръщат срещу теб и да ти искат парите
могат да бъдат много драматични, както разбира на собствен гръб Сандра Хейс и редица други
печеливши от лотарията. След опита и със Станфордския затворнически експеримент Кристина Маслах
извършва проучване на социални работници, които „прегарят“ след продължителни грижи за другите.
Правителствените, военните, финансовите и корпоративните управителни длъжности също включват
упражняване на власт над други хора. Влизащите в постоянен конфликт искания и нужди на хората, на
които тези висши служители служат, могат много лесно да създадат „изтощение на състраданието“.
Ефектът на страничния наблюдател
Ефектът на страничния наблюдател показва, че социопатичното поведение може да се наблюдава
и при иначе обикновени хора, когато са в група. На 13 март 1964 г. Кити Дженовезе е намушкана до
смърт от сериен изнасилвач. И макар че момичето и пищяло и молело за помощ в продължение на
най-малко половин час, тридесет и осем свидетели са били наясно какво става и изобщо не са се
намесили, нито пък са извикали полицията, докато престъпникът не избягал, а Кити не издъхнала.
Разследване на „Американски психолог“, проведено след това, разкрива, че някои подробности са леко
преувеличени от медиите - най-малко един страничен наблюдател се е обадил на полицията, а някои
хора са я чували да пищи, но не са знаели какво става. Въпреки това заключението е повече от ясно - по
света умират множество хора, които са можели да бъдат спасени, ако хората в близките групи са се
намесили навреме. През 1968 г. Джон Дарли и Биб Латане създават първия лабораторен експеримент, за
да проучат този феномен - и го потвърждават. При един от техните експерименти от 1969 г. само 40%
от хората в тълпата са предложили да помогнат на жена, която очевидно била паднала и плачела
отчаяно, докато при следващия експеримент, когато хората били сами, а не организирани в тълпа, цели
70% се втурнали да и помагат.
Синдромът „Елвис - Мерилин“
Прегаряне може да настъпи и тогава, когато някой стане известна публична личност. Точно затова
има толкова много случаи на звезди и други знаменитости, които завършват с клинична депресия и
различни степени на тревожност. За да опиша това състояние, измислих термина синдром „Елвис –
Мерилин“ Западното и най-вече американското общество ни учат, че трябва да се стремим към
плодовете на материалния свят, но ето че най-прочутите мъж и жена на САЩ от XX век завършват
живота си силно депресирани, зависими от лекарства и накрая умират от свръхдоза. Въпреки този
безспорен факт мнозина продължават да вярват, че достигането до подобно ниво на славата и
богатството ще им донесе най-голямото щастие на този свят. Едновременно с това се шири и вярата в
успеха за една нощ, без да се проумява, че колкото по-упорито се трудиш, толкова повече ползи ще

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 38

извлечеш.
Науката за поглъщането на жизнена енергия
Както разбираме от спечелилата 6 милиона долара от лотарията Сандра Хейс, внезапното й
сдобиване с тази сума кара приятелите й да се превърнат във „вампири, опитващи се да й изсмучат
живота“. Поведението им към нея демонстрира социопатични тенденции и тя има усещането, че й
изсмукват жизнените сили. Макар и да прилича на метафора, идеята има много по-сериозна тежест,
отколкото повечето хора биха допуснали. Но за да разберем смисъла й, се налага да се запознаем с
няколко научни факта.
В Първа глава видяхме, че ДНК очевидно използва светлината за свой основен жизнен източник.
Доктор Пьотър Гаряев открива, че молекулата на ДНК по естествен път поглъща всеки фотон в
затворения кварцов контейнер. Според конвенционалната физика гравитацията е единствената сила,
която може да пречупва светлината, така че фантомният ефект на ДНК изглежда да има гравитационна
природа. Историята става още по-странна, когато си спомним, че някаква невидима вълна продължава
да държи фотоните на същото място за невероятните тридесет дена, след като самата ДНК е била
изтеглена от контейнера. Това е положително доказателство, че ДНК е била сериозно повлияна, ако не
и създадена от невидими вълни гравитационна енергия. Колкото по-добре проумеем този факт, толкова
повече научни тестове бихме могли да измислим, за да го докажем.
ДНК може не само да поглъща, но и да излъчва светлина и това е част от основните й функции.
След като този факт стане широко известен, ще донесе огромни ползи в различни области, в това число
медицината, лечението, психологията и дори разрешаването на конфликти. Социопатично настроените
хора като че ли използват именно тази система, за да поглъщат енергия от другите, въпреки че, за да
твърдим това със сигурност, се налага да разполагаме с допълнителни научни данни. Но тъй като тази
система сработва дори с най-простото съзнателно намерение, за да я използваме в ежедневието си, не е
необходимо никакво научно познание. Не е необходимо да знаем механизмите на действие, за да
получим желаните резултати - точно както гравитацията си е сработвала много добре и преди Исак
Нютон да я „открие“ чрез падналата на главата му ябълка.
Пьотър Гаряев не е наясно, че като пряк резултат от изследванията му за причините за раковите
заболявания доктор Фриц-Алберт Поп още през 70-те години на XX век е открил, че ДНК складира
фотони. Поп установява, че всички форми на живот съхраняват фотони в своята ДНК, в това число
бактериите, растенията, насекомите и рибите. В определени случаи Поп наблюдава дори обмен на
светлина между организми. Например дафнията - обикновена водна бълха, излъчва светлина, която
бива поглъщана от съседите й. Същият ефект е наблюдаван и при дребните рибки. Фотоните изглеждат
насочвани интелигентно, като че ли знаят какво правят, и са направлявани от един организъм към друг.
Освен това, когато Фриц-Алберт Поп отваря една ДНК молекула с химическо вещество, известно
като етидиев бромид, от нея избликва поток от около хиляда фотона. Това подсказва, че всяка ДНК
молекула е като миниатюрен фиброоптичен кабел. Фотоните се носят напред-назад из ДНК със
скоростта на светлината, докато не се наложи да бъдат използвани от тялото. Поп установява също така,
че тези фотони имат пряка връзка с нашето здравословно състояние. В отслабналите или болни области
на тялото количеството светлина, съхранявано от ДНК, се оказва значително по-малко или напълно
отсъства. Друго зашеметяващо наблюдение ни казва, че докато преживяваме един стрес след друг,
нашата ДНК изхвърля все повече и повече светлина и бързо потъмнява. Стресът причинява вреди на
тъканите на тялото и може да бъде точно толкова отровен, колкото и тютюнопушенето. Когато трябва
да започне лечение, нашата ДНК очевидно освобождава фотони, така че светлината да извърши
поправките, които са ни необходими.
Друг велик пионер в тази научна област е доктор Глен Рейн - биохимик, завършил Лондонския
университет. Рейн установява, че можем директно да контролираме количеството светлина,
съхранявано в чуждата ДНК. Любящите, загрижени мисли създават реакция на изцеление, като
увеличават броя на фотоните в ДНК, докато внезапният гняв и агресията издърпват моментално
светлината от молекулата. В случая става въпрос за ДНК от напълно различно човешко тяло - от
мостра, взета от човешка плацента. Освен това участниците в експеримента на доктор Рейн успяват
съзнателно да контролират наличието или липсата на лечение на ДНК, което излъчват. Когато имат
намерение да излекуват ДНК от плацентата, го правят, но ако просто се фокусират върху излъчването
на любящи и загрижени мисли, без да ги насочат към ДНК, броят на фотоните в нея остава непроменен.
Светлината е жива
Ако си представим Вселената като едно цяло огромно живо същество, то тогава всички нейни

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 39

аспекти също са живи. Тази Вселена вече става създадена за сътворение на биологичен живот - на
квантово ниво. Следователно и светлината би могла да е жива. Това е поредното научно схващане,
което открих в Закона на Единния през 1996 г.
41.9 Най-простото проявено създание е светлината - или онова, което вие наричате фотон.
Според този нов модел един-единствен фотон е в състояние да съхрани много повече
информация, отколкото някога сме се осмелявали да допуснем - в това число и пълния генетичен код за
изграждане на определен вид организъм. Тази генетична информация остава закодирана във фотона
дори когато изминава огромни разстояния. Очевидно придвижването през космоса не нарушава
вътрешната структура на фотона. Светлината е също така изключително ценен източник на жизнена
енергия, поддържащ здравето и живота на всички биологични организми.
Любовта - силата, която движи светлината
Според този модел на живия космос светлината се нуждае и от интелигентно средство за
транспортиране от една точка в друга. Научният експеримент на доктор Глен Рейн подсказва, че в мига,
в който помислим за някого или дори се замислим за проба от жив биологичен материал, автоматично
създаваме тунел между нашето тяло и живота, върху който фокусираме вниманието си. И през този
тунел моментално потича светлина. Тези енергийни проходи не са видими за нас и все още не са
изследвани по научен път, но на теоретично ниво би трябвало да са там, за да обяснят наблюденията от
множество и различни, но повторяеми лабораторни експерименти.
Става ясно, че в този нов модел на „енергийната биология“ действат две различни сили. От една
страна, имаме светлината, която предоставя суровата мощ на жизнеността, а имаме и друга сила, която
оформя и насочва светлината през невидимите тунели. И макар да ви изглежда невероятно, Законът на
Единния нарича силата, която оформя и насочва светлината, създавайки тунели между формите на
живот, „любов“.
Така любовта се превръща в съвсем активна сила, която генерира невидими, тунелоподобни
структури, позволявайки преноса на светлината на големи разстояния. Тези тунели се създават от
нашите мисли. Всеки път, когато си помислим за някого, във Вселенското енергийно поле автоматично
се създава тунел между нас и този човек и през този тунел започват да преминават фотони. Тези
фотони се закодират с информация от нашите мисли, създавайки практически механизъм за
телепатична комуникация. Любовта е и силата, която създава и фантома на ДНК. Същата тази енергия е
в състояние или да държи фотоните в ДНК молекулата, или да създава тунели, за да ги изпраща извън
нея независимо от разстоянията.
Мъжките и женските архетипи и вселенската енергия
Във философски смисъл бихме могли да определим тези две сили и по род - светлината е мъжката
сила, която се протяга напред и предоставя суровата сила, а любовта е женската сила, която оформя и
насочва светлината. В психологически план ако искаме да бъдем здрави, се налага да постигнем баланс
между тези личностни характеристики. Според философията в Закона на Единния половете, които
виждаме в биологичния живот, са холографски отражения на основните структури на енергията във
Вселената. Това е обяснено в сеанс 92 от поредицата „Законът на Единния“. Обърнете внимание, че
източникът няма особено желание да разкрие пълния отговор - налагаше се да разчитаме на
подходящия случай, за да разгадаем сами тази загадка.
92.20 Това, което се протяга, може да бъде разглеждано като мъжки принцип. Това, което
очаква протягането, може да бъде разглеждано като женски принцип. Богатството на системата на
поляритета между мъжкото и женското е много интересно - но ние няма да коментираме повече, а
предлагаме ученикът сам да помисли по този въпрос.
В сеанс 67 Дон Елкинс обобщава своето тълкувание за чутото относно природата на мъжкия и
женския архетип. Дон разбира, че мъжкото и женското, светлината и любовта, имат и други енергийни
качества освен потока на електричните заряди от отрицателния към положителния. Въпреки това
твърдението му отразява донякъде чутото.
67.28 Бащинският архетип отговаря на мъжкия, или позитивния аспект на електромагнитната
енергия и е активен, съзидателен и лъчист като нашето местно Слънце. Майчинският архетип отговаря
на женския, или негативния аспект на електромагнитната енергия и е рецептивен или магнетичен като
нашата Земя, която приема слънчевите лъчи и ражда живота чрез плодовитостта на третата плътност.
Мъжкият и женският архетип са изключително важни, ако искате да анализирате символизма на
вашите сънища и дълбокото значение на битките, през които вероятно минавате в момента. Повечето
мъже имат нужда да развият по-пълноценно женската си същност и затова се научават да го правят,

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 40

като влизат във взаимоотношения с жени. Повечето жени са привлечени от мъже по противоположната
причина, за да развият мъжката си страна. Но също така е възможно за даден мъж да бъде по-женствен,
отколкото мъжествен, поради което обикновено е привлечен от жени със засилени мъжки качества.
Сексуалното привличане често има подсъзнателната функция да ни придърпва към хора, от които
можем да научим най-много. Плахите, пасивни, пораженски настроени и склонни към вечни
притеснения хора обикновено биват привличани от силни, безстрашни, доминиращи и нарцистични
типове. Тези връзки могат да бъдат изключително мъчителни и нещастни, ако нарцисистът откаже да се
промени.
Изцеление и поглъщане
В идеалния случай, след като създадем тунел между себе си и някой друг чрез мислите си,
обмяната на фотони потича и в двете посоки. В случаи, когато лекуваме другите, изпращаме повече
фотони към тялото на човека, който се нуждае от това лечение, но когато поглъщаме енергия, ние
активно черпим фотони от тялото на другия. В мига, в който насочим към някого гневни мисли, се
образува тунел и ние автоматично започваме да издърпваме фотони от него. За да постигнем успех в
тази дейност, трябва да разбием защитите на човека, като го накараме да изпитва негативни емоции
като чувство за вина, страх, срам, тъга, гняв, отвращение, ужас или шок. Но ако човекът остане в
любящо, но твърдо състояние и откаже да бъде подложен на това психическо насилие, като не позволи
да се отдаде на негативни емоции, той може да защити собствената си жизнена енергия и нищо да не
изгуби. Това е един от най-важните уроци на Закона на Единния, който трябва да усвоим, ако искаме да
съхраним и защитим жизнената си енергия.
Ако все пак успеем да погълнем енергия от някого - ако другият човек започне да вехне в
присъствието на нашия гняв, то тогава ние буквално черпим светлина от склада на ДНК чрез цялото
му тяло. Това ни осигурява моментален източник на енергия. Ставаме по-енергизирани и с
по-изострени сетива - макар това да е също така и твърде студен, блед и кух начин за възстановяване.
На този начин му липсва богатството и наситеността, които ни изпълват по естествен път, когато
изпитваме истинска любов. Според вижданията на Закона на Единния поглъщането на енергия от
някой друг е негативният път и сигурна гаранция, че онова, което сме взели от другите, скоро ще ни
бъде отнето по подобен начин.
Именно този механизъм наблюдава и доктор Глен Рейн при експериментите си с ДНК. Гневните
хора извличат фотони от ДНК на човешката плацента, докато хората, които са изпълнени с любов,
успяват да изпратят допълнителни фотони в същата ДНК. Все още не сме измерили тези невидими
енергийни тунели, нито сме успели да видим как биват автоматично създавани от мислите ни, но
ефектите от механизма са много добре документирани.
Експериментът на Бурлаков с хайвера
Нови доказателства в подкрепа на тази теза дава още един руски учен - доктор А. Б. Бурлаков. За
експеримента си Бурлаков поставя близо едно до друго зрънца хайвер - рибни яйца, така че фотоните да
преминават свободно между тях. Когато поставя по-стари, по-зрели яйца пред по-млади, по-нови яйца,
по-старите буквално изсмукват здравето на по-младите. По-младите не след дълго развиват
здравословни проблеми, включващи изсъхване, деформации, дори смърт. Оттук става ясно, че
по-старите и по-силни яйца поглъщат директно жизнената сила на по-младите и по-слаби яйца,
хранейки се от тях, за да оцелеят. Същият механизъм обаче ни позволява да прехвърляме и здраве към
другите. Когато малко по-млади яйца биват поставени до малко по-стари яйца при този експеримент на
Бурлаков, по-младите яйца всъщност забързват развитието си и преживяват ускорен растеж, докато не
достигнат видимата възраст на по-старите яйца.
Интересното е, че тези ефекти на изцеление или отслабване могат да бъдат блокирани напълно
само с поставянето на стъклена преграда между двете стаи, в които се намират яйцата. Това почти
сигурно се дължи на факта, че стъклото блокира ултравиолетовата светлина. Но стъклото не
блокира микрогравитационното поле на силните яйца и не им пречи да издърпват фотони от
по-младите. По-слабите яйца все така биват лишени от фотоните си. Но след като тези фотони
бъдат освободени, те се удрят в стъклото, отразяват се обратно в стаята и биват погълнати от
други яйца. Следователно няма нетна загуба на енергия, дори когато гравитационната сила на
по-силните яйца продължава да издърпва фотони от по-слабите.
Изцелението - метаанализ на научните изследвания
Доктор Даниел Бенър анализира 191 различни контролирани научни изследвания на духовното
изцеление, при които човешки същества целенасочено възнамеряват да излекуват жива тъкан.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 41

Направени са опити за изцеление на широк набор от форми на живот, в това число бактерии, водорасли,
растения, насекоми и животни, както и на други хора. Колкото и да е изненадващо, 64% от тези 191
проучвания показват значителни ефекти, дори и в случаи, при които човешки същества са лекувани от
значителни разстояния, например от Ню Йорк до Лос Анджелис.
Това още веднъж подсказва, че в мига, в който насочим мислите и чувствата си - особено ако те са
любящи и състрадателни, към дадена форма на живот, ние отваряме тунел, който позволява
преминаването на фотоните. Ефектът е много систематичен и очевидно е бил наблюдаван в
преобладаващата част от случаите на духовно изцеление. А най-хубавото е, както разбираме от Закона
на Единния, че когато изцеляваме някого, не е необходимо да отдаваме нито един от собствените си
биофотони. Можем да действаме като лещи, през които протича вселенската енергия. Този въпрос е
обобщен в сеанс 66 от поредицата „Законът на Единния“.
66.10 Лечителят не изцелява. Превърналият се в кристал лечител е канал за интелигентна енергия,
който предлага възможност на дадена същност да се изцели. ...Това важи и за по-традиционните
лечители във вашата култура. Ако тези лечители могат да осъзнаят, че са отговорни единствено за
предлагането на възможност за изцеление, а не за самото изцеление, голяма част от тези същности ще
усетят как от плещите им пада огромно количество товар на зле разбраната отговорност.
От допълнителен интерес е и фактът, че онези, чийто живот не е едно и също с работата, могат да
срещнат известни трудности при абсорбирането на енергията на интелигентния безкрай. Така те могат
да станат изкривени дотам, че да причинят дисхармония в себе си и околните и дори да намерят за
необходимо да прекратят изцелителната дейност.
Законът на Единния за светлината и любовта
Поредицата „Законът на Единния“ ни казва, че светлината е жива. Фотоните са най-основната
форма на живот във Вселената, а сега разполагаме и с доказателствата на науката по този въпрос.
Фантомът на ДНК - женската сила на любовта, е вихърът от енергия, който обгражда и оформя
светлината. От поредицата „Законът на Единния“ научаваме, че Вселената е направена от светлина и
любов - мъжкото и женското начало, и че любовта е силата, която оформя светлината. Цялата наша
Вселена е изградена от светлината и любовта - двете основни проявления на „интелигентния безкрай“,
след като се превърне в интелигентна енергия. Потомството на светлината и любовта са материята и
биологията, които до една са живи. Предлагам ви няколко ключови цитата, разкриващи тези връзки:
13.9 Светлината е градивната единица на онова, което се знае като материя, при което
светлината е интелигентна и пълна с енергия.
2.4 Камъните са живи. Това все още не е разбрано от хората на вашата култура.
64.6 По наше виждане няма друг материал освен светлината.
28.5 Въпрос: Какво кара светлината да се кондензира в нашите физични или химични елементи?
Отговор: Необходимо е да вземем предвид опосредстващата функция на фокуса, познат като
Любов. Тази енергия е с природа на порядък.
27.13 Любовта използва светлината и има силата да насочва светлината.
6.4 Илюзията (т.е. вашата физическа Вселена) е създадена от светлина - или по-точно, но не
толкова разбираемо, от светлина/любов.
1.6 Ти си всяко нещо, всяко същество, всяко чувство, всяко събитие, всяка ситуация. Ти си
единство. Ти си безкрай. Ти си любов/светлина, светлина/любов. Ти СИ. Такъв е Законът на Единния.
Наблюдението от разстояние и допълнителни прозрения за негативния път
Вихърът, създаден от любовта, се разпростира извън нас, когато насочим вниманието си другаде.
По така създадения канал се предава светлината. Този ефект се наблюдава на дълги разстояния. При
изследванията за наблюдение от разстояние, проведени в Китай и Съединените щати, участват хора,
които интуитивно виждат отдалечения регион и извършват точни наблюдения над него. През времето,
през което човекът наблюдава целта, която се намира в иначе напълно тъмна стая, около нея се
появяват фотони. Често фотоните стават хилядократно повече от обичайното фоново ниво. Това
очевидно се причинява от тунел, образуван, когато човекът фокусира вниманието си върху далечната
цел. Всеки може да бъде обучен да стане точен наблюдател от разстояние, така че всички ние
притежаваме способността да образуваме подобни тунели. Когато имаме извънтелесно преживяване,
същите тези тунели стават видими за нас. Редица хора съобщават за сребърна нишка, която свързва
астралното им с физическото им тяло.
Винаги когато насочим мислите си към друг човек, отваряме проход, през който може да се
извърши обмен на фотони. През този тунел можем да изпращаме енергия към този човек или да черпим

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 42

такава от него. Можем също така да се сдобием с жизнена енергия и да изпълним нашата ДНК винаги
когато имаме любящи мисли. В медитативно, вдъхновено или блажено състояние ние по естествен път
отваряме множество микротунели, които обогатяват нашата ДНК с нови фотони. Тъкмо това е
научното обяснение на ефекта на плацебото, при което дори самата убеденост, че ще бъдем излекувани,
създава целебна реакция. Но социопатът е издигнал пред себе си стена за чувства като любов,
възприемайки ги като слабост. В резултат на това физическото здраве и концентрацията на подобни
хора се разбиват и единственият начин, по който те отново могат да се почувстват живи, е като се
хранят от енергията на другите. Те нападат, засрамват, унижават и се обиждат, изисквайки все по-
големи саможертви, извинения и отстъпки. Целенасочено провокират иначе мили хора към негативни
реакции, усещайки, че един от най-добрите източници на енергия и жизненост за тях е, когато някой ги
моли за прошка. Докато умоляваме за милост, заливаме човека, когото сме наранили, с огромен прилив
от нашата жизнена енергия с надеждата да му помогнем да се почувства по-добре.
Но в най-крайните случаи, независимо колко енергия изсмукват, тези хора продължават да
жадуват за още. И никога няма да бъдат истински щастливи, докато не си позволят да обичат. За тях
това означава да снижат критериите си и да разглобят сложните защитни механизми, които са
изградили около чувствителното си ядро. Те са напълно наясно, че ако си позволят да изпитват
емоциите си, включително и огромната болка, през която са преминали, другите ще могат да погълнат
жизнеността им така, както те до момента са правили. За тях тази мисъл е ужасяваща, тъй като нямат
доверие на никого. Но с течение на времето могат да се научат, че повечето хора са мили и
добронамерени и наистина не искат да ги нараняват или измъчват, и тогава могат да започнат да се
радват на ползите от любящото отношение към другите.
Нашият Глобален Архивраг или „негативният елит“, както го наричат в Закона на Единния, е
просто група хора, които съзнателно или подсъзнателно се стремят към максимална власт и престиж, за
да изпитват енергизиращото влияние на милиони хора, фокусиращи вниманието си върху тях.
Избралите „негативния път“, като социопатите, имат толкова голяма вътрешна съпротива към любовта,
приемането и прошката към останалите, че обикновено не виждат никакъв друг начин да се сдобият с
енергията, необходима им да съхранят себе си. Те търсят обществено признание, възхищение и
преклонение - и се смеят саркастично на начина, по който мамят всички около себе си. За щастие,
когато разкъсаме оковите на отрицанието и разобличим най-големите тайни на „негативния елит“, ние
ставаме недосегаеми за техния контрол и манипулация.

Пета глава
ГЛОБАЛНИЯТ АРХИВРАГ
В НАШИ дни редица пиеси, романи, филми и телевизионни сериали показват как обикновените
мили хора могат да станат силно негативни, след като се сдобият с власт и пари. Но онова, което все
още не се разбира на популярно ниво, е степента, до която богатите и могъщите са се съюзили, за да
образуват глобален елит. През 2011 г. доктор Клайв Боди от университета „Трент“ в Нотингам
публикува получилия положителни експертни рецензии теоретичен доклад, озаглавен „Теорията на
корпоративните психопати за глобалната финансова криза“. Мичъл Андерсън предлага интересни
размисли във връзка с този доклад във вестник „Торонто Стар“:
Само съвсем малка подгрупа психопати се превръщат в жестоките престъпници, които виждаме
толкова често на големия и малкия екран. Повечето се стремят просто да се слеят с тълпата и да
прикрият различността си, за да могат да манипулират по-ефективно другите. Това плашещо
положение на нещата съществува открай време в човешката история.
...Учените са изчислили, че около 1% от населението на Земята са психопати, което означава, че
само сред гражданите на Съединените щати щъкат около 3 милиона морални чудовища. Напоследък са
налице все повече доказателства, че с изкачването по стълбицата на модерната корпоративна йерархия
тази тенденция се засилва. Но това изобщо не е изненадващо, тъй като безогледността и фиксацията
върху личната власт открай време се възприемат като положителни качества сред най-известните
търговски корпорации (които според някои автори отдавна са станали психопатични).
Но външният вид и действията са две съвсем различни неща. Макар психопатите обикновено да са
изключително чаровни и да се стараят да правят отлично впечатление, като ръководители те са
кошмарни — тормозят колеги и подчинени и често създават хаос, за да прикрият поведението си. За
работещи на висши длъжности патологията им означава също така, че те са биохимично неспособни на
нещо, което се изисква от тях по длъжностна характеристика - да работят честно в полза на другите.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 43

 ...Боди изказва тезата, че от относително стабилни институции, в които психопатите биха
срещнали редица трудности, за да се скрият, корпорациите са се превърнали в крайно нестабилни
структури, в които за психопата става далеч по-лесно да се скрие насред хаоса, който оставя след себе
си.
...Клайв Боди няма големи надежди, че поредният тур изключително скъпи гаранции, платени за
банки и корпорации, ще разреши проблема. Защото, ако психопатите действително са се окопали в
горните ешалони на световните финансови институции, генетичните им слабости диктуват алчността
им да не познава граници. Затова те ще продължават да прилагат антисоциални, безсъвестни прийоми
на действие, подсилени от огромното им корпоративно влияние, докато накрая институциите, които
представляват - а може би и цялата глобална икономика - не се сринат.
Разбулване на голямата тайна
Разбулването на нашата голяма тайна продължава с още по-силни темпове, когато включим в
уравнението и факта, че американската финансова система е приватизирана през 1913 г. Правото на
Америка да печата пари е прехвърлено на група частни банкери, в това число семействата Ротшилд и
Рокфелер, наричащи себе си Федерален резерв. Семействата от Федералния резерв създават също така и
Банката за международни разплащания (БМР), като по този начин сформират първата „световна
централна банка“.
На 19 септември 2011 г. швейцарско научно проучване, водено от доктор Джеймс Глатфелдер,
доказва, че умопомрачителни 80% от всички пари, които се правят по света, се връщат обратно в
джобовете на Федералния резерв чрез внимателно прикрити „преплитащи се дъщерни клонове“ на
корпорации. Това включва и големите медийни конгломерати. Учените под ръководството на доктор
Глатфелдер използват суперкомпютри, за да анализират базата данни на водещите 37 милиона
корпорации и индивидуални инвеститори на глобално ниво. Оказва се, че само 737 корпорации
контролират мрежа, печелеща 80% от цялото световно богатство. Тази информация обаче е скрита
толкова дълбоко в данните, че единствено суперкомпютър би могъл да достигне до нея. Оказва се също
така, че тези 737 единици се наслаждават на власт, която е десет пъти по-голяма от онази, която биха
имали, ако разчитат само на парите си. След още по-голямо свиване тази мрежа на собствеността е
сведена до суперединица със зашеметяващо малкия брой от 147 корпорации. Изумителни 75% от
корпорациите в тази суперединица са финансови институции. Водещите 25 финансови институции в
тази изключително добре прикрита група включват „Барклис“, „Джей Пи Морган Чейз енд Ко.“ „Мерил
Линч“, „Ю Би Ес“, „Банк ъв Ню Йорк“, „Дойче Банк“ „Голдман Сакс“ „Морган Станли“ и „Банк ъв
Америка“ - всички до една членове на Федералния резерв. До този момент имената на банките,
управляващи Федералния резерв, никога не са обявявани официално - уж заради тяхната безопасност -
но повечето изследователи и вътрешни хора, с които съм разговарял, са единодушни относно
основните играчи на това поле. Степента на контрол, на която се радват тези водещи банки, е научен
факт, а не теория на конспирацията - и това не е всичко.
През 2011 г. конгресменът Алън Грейсън, бившият конгресмен Рон Пол и вече покойният сенатор
Робърт Бърд налагат конгресен одит на Федералния резерв и откриват, че Резервът тайничко е раздал
26 трилиона долара от парите на американските данъкоплатци. Двадесет и шест трилиона долара - не за
народа, не за правителството, а за самите водещи банки, членки на Федералния резерв - за да ги спаси
от фалит. Няколко от спасените банки не са дори в Съединените щати. Ако тези пари бяха насочени към
хората, щяха да извършат чудеса, като се има предвид, че това зашеметяващо число е много над една
трета от стойността на брутния вътрешен продукт на целия свят за една година. Но алчността на
финансовите институции е толкова голяма и залозите, които са направили - толкова непосилни, че тази
колосална сума пари е достатъчна само колкото да ги поддържа живи. От комуникациите си със съюза
на 160-те държави разбрах, че финансовата криза от 2008 г. е пряко режисирана от членове на този
алианс с цел да лишат веднъж завинаги Федералния резерв от неговата финансова мощ. Никой от
алианса не е подозирал, че Федералният резерв ще може да изплати толкова големи суми, за да задържи
корумпираните си финансови институции на вода - и да му се размине - но ето че става точно така.
На пръв поглед е невъзможно да повярваме, че всички тези факти са истина - но суперединицата
от 147 корпорации, контролиращи 80% от световното богатство, както и 26 трилиона долара, които
изваждат, за да се спасят, са съвсем реални и доказани факти. Обикновено разглеждаме социопатите
като работещи в изолация, но властта по природа е йерархична. Разговарял съм с хора, които са успели
да се измъкнат от тази група или работят активно, за да я сринат отвътре. Едно от най-обичайните
неща, които чувам, е, че богатите и могъщите са убедени, че ако си натрупал материални богатства,

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 44

това автоматично те прави по-умен, по-силен и по-добър от останалите. Смесвайки се с богатите и
могъщите и приемайки позицията си в йерархията, можеш да станеш още по-богат и могъщ.
Отношенията в групата се базират изцяло на пълна секретност, така че онези, на които не им стига
смелостта за истинско социопатично поведение, никога да не разберат какво става във висшите нива.
Безжалостната нагласа и желанието да си готов на всичко, за да постигнеш целите на организацията, се
възнаграждават с ново издигане. А колкото по-нагоре вървиш, толкова повече групата започва да се
сдобива с най-лошите аспекти на нацистка Германия. Впрочем налице са неоспорими доказателства, че
същите тези хора са финансирали и подкрепяли нацистката партия - тема, на която ще се спрем
по-подробно в Тринадесета глава. Болшевишката революция, създала Съветския съюз през 1917 г.,
също е финансирана от банкерите от Федералния резерв, както разбираме от книгите „Създанието от
остров Джекил“ на Дж. Едуард Грифин и „Уолстрийт и Болшевишката революция“ на доктор Антъни
Сътън. Но аз искрено вярвам, че в момента цялата тази система вече се руши, затова си позволявам да й
отделя толкова време и внимание.
Науката за поглъщането на енергия
Доктор Клийв Бакстър е бивш служител на ЦРУ, създал и стандартизирал протоколите за
използване на детектора на лъжата, известен още като полиграф. Откритията на Бакстър имат пряко
отношение към проумяването на онова, което се случва с Глобалния Архивраг. Полиграфът измерва
промените в електропроводимостта на човешката кожа, но може да измерва електрическата активност
и на други форми на живот. През 1966 г., след много години работа в тази област, на Бакстър му хрумва
идеята да включи към полиграфа и едно от домашните си растения - за да провери дали би получил от
него човешка реакция. За голяма негова изненада растението се оказва съдържащо постоянна, сложна
електрическа активност, движеща се нагоре-надолу привидно случайно, с флуктуации, подобни на тези
при човешките схеми.
Бакстър е наясно, че ключът към ефективността на проверката чрез детектора на лъжата е да
заплашиш субекта с конфронтация - „Вие ли изстреляхте куршума, убил съпругата ви?“. Ако субектът
отговори отрицателно, но електрическата активност на тялото му се повиши - както когато той пищи,
изпадне в шок, разгневи се или се уплаши - това се счита за доказателство, че лъже. Бакстър иска да
провери дали, ако заплаши живота на растението по някакъв начин, ще получи реакция, близка до
човешката. Накрая, когато се концентрира и изгражда в съзнанието си ясна мисловна картина как
драсва клечка кибрит и запалва едно от листата му, растението започва да „пищи“ много силно. И това
става преди реалното изгаряне на листото. В крайна сметка Бакстър наистина взема един кибрит и
подпалва едно от листата. Растението не спира да пищи чак докато той не изнася кибрита от стаята и
сам не напуска района.

Диаграма на д-р Клийв Бакстър показва електрическата активност на растението, приличаща

на човешката.
Тази „охранителна система“ действа постоянно в природата и формира колективното съзнание
сред всички живи същества
www.spiralata
Бакстър подлага на тестове други растения, бактерии на киселото мляко, кокоши яйца,
животински клетки и човешки клетки и установява, че когато даден организъм изпитва стрес, болка,
страх и опасност, той изпраща енергиен сигнал като маяк към всички останали форми на живот около
себе си. Когато Бакстър стряска своята дълбоко заспала котка, домашните му теменужки „изпищяват“.
Когато вари или трови бактерии, другите бактерии пищят. Когато уловен паяк внезапно бива освободен
и се кани да побегне, за да се спаси пред екип от аспиранти в Иейл през 1969 г., близкият бръшлян
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 45
изпищява. Когато вари кокоши яйца едно по едно, останалите яйца в кутията пищят. Когато пилот от
Втората световна война, който едва не е бил убит, гледа филм за друг пилот, който едва не бива убит,
собствената му тъкан на мостра изпищява - и това е само един от множеството човешки примери. По
време на 500-километров полет със самолет доктор Брайън О’Лиъри - астронавт от НАСА, записва
стриктно всеки момент, през който изживява стрес. При последвалото сравнение се оказва, че неговите
клетки в лабораторията са пищели във всеки един такъв момент.
Може би сме свързани в огромна мрежа
Да си припомним за откритието на доктор Фриц-Алберт Поп във връзка със стреса. В мига, в
който изпитаме стрес, настъпва внезапно снижение на броя на фотоните в нашата ДНК, което води до
видимо отслабване на светлината. Това подсказва една много интересна възможност. В предишната
глава говорихме за енергийните тунели, които могат да се образуват между двама души, чиито фотони
обменят както информация, така и жизнена енергия. Сега се изправяме пред друга вероятност. Ами ако
всички биологични форми на живот са свързани чрез подобни тунели? Ами ако вече съществува
огромна мрежа енергийни тунели, свърващи ни с всяка форма на живот около нас като част от
основните закони на физиката, която все още не разбираме? Ами ако в мигове на внезапен стрес ние
освобождаваме биофотони, които изпращат предупредителен сигнал за нашия страх и за болката ни
чрез цялата тази мрежа от тунели?
Всяка клетка съдържа четиридесет и шест хромозома и всяка хромозома е съставена от два
хроматида или ДНК молекули. Това прави деветдесет и две ДНК молекули на клетка - без да броим
митохондриалната ДНК, която варира в зависимост от вида на клетката. Телата ни притежават около 10
трилиона човешки клетки, както и още 90 трилиона нечовешки микробни клетки. Това означава, че в
собствените си клетки разполагаме с най-малко 920 трилиона ДНК молекули точно в хромозомите.
Всяка ДНК молекула съхранява до хиляда фотона. Изправени пред всички тези числа, вече започваме
да схващаме какъв огромен енергиен ресурс притежаваме. При наличието на минимум 920
квадрилиона фотона, стрелкащи се из телата ни във всеки един момент, можем да си представим какъв
поток от фотони изпращаме в момент на стрес - милиони, дори милиарди фотони едновременно, без
тази загуба да се отрази ни най-малко на общите ни запаси.
Доктор Фриц-Алберт Поп наблюдава как фотоните в ДНК внезапно намаляват в момент на стрес.
Доктор Клийв Бакстър наблюдава как стресът изпраща предупредителен сигнал към всички останали
форми на живот в региона. Той не успява да разбере как точно пътува този предупредителен сигнал, но
ние имаме солидни основания да предположим, че става въпрос за фотони. Тези фотони пътуват през
енергийните тунели във Вселенското енергийно поле, които ни свързват с всички живи същества.
Както става ясно, тези енергийни тунели не са ограничени от физическото разстояние. Клетките
на доктор Брайън О’Лиъри улавят всеки шок, който той изпитва по време на полета си от Сан Диего до
Финикс, въпреки че той се намира на стотици километри от тях. Проведени са успешни проучвания на
изцелението от разстояние, при което човек от Ню Йорк лекува човек от Лос Анджелис, както разкрива
доктор Даниел Бенър в своя метаанализ на тези изследвания.
Следователно можем спокойно да заключим, че винаги когато насочим вниманието или мислите
си към конкретен човек, ние започваме да изпращаме към него фотони чрез тунел, който може би
съществува в рамките на основен, макар и засега неоткрит природен закон, свързващ всички живи
същества. Въпреки че определени сигнали като болката, страхът, стресът и смъртта очевидно се
предават на всички живи същества в даден регион, тези тунели като че ли се подсилват в мига, в който
насочим вниманието си към конкретен човек. Участниците в експеримента на доктор Глен Рейн
успяват да излекуват ДНК, фокусирайки върху нея любящи чувства, но същата ДНК не печели никакви
други нови фотони, ако вниманието на участниците е насочено другаде.
Доктор Уилям Броуд и науката да бъдеш наблюдаван
Доктор Уилям Броуд доказва, че само като се втренчим в някого, предизвикваме у него реакция на
възбуда - дори и от разстояние, при което той няма как да ни забележи. Това най-вероятно се дължи на
същия енергиен механизъм, който описваме тук. При експеримента на Броуд в малка стая със скрита
камера е поставен човек, на когото му е казано да се отпусне и да чете списание, като междувременно
монитор отчита електрическата активност на кожата му. В друга стая телевизионен екран показва
човека, седнал на стола си, който няма представа, че е наблюдаван. На случайни интервали от време,
генерирани от компютър, на участника пред екрана му се казва да се вторачи в лицето на човека в
другата стая. И колкото и да не е за вярване, в 59% от случаите, в които човекът е бил наблюдаван,
кривата на монитора, измерваща електрическата му активност, скача. Случаят се повтаря и при мъжете,

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 46

и при жените. Реакция от 59% надскача с цели 9% случайния шанс. Това може и да не изглежда особено
много, но е изключително важно, особено като се има предвид, че Броуд повтаря този експеримент
отново и отново, с много и различни участници, а резултатът остава неизменно същият.
Доктор Броуд може и да се е натъкнал на истинската скрита тайна на онези, които се стремят към
власт и могъщество, независимо дали те си дават сметка какво става или не. Когато през април 2001 г.
участвах за първи път като единствен гост в едно от поредните издания на нощното радиошоу „От бряг
до бряг“ с Арт Бел, ми бе съобщено, че ме слушат около 20 милиона души. По време на самото шоу и
особено след като то приключи, почувствах невероятен прилив на енергия в цялото си тяло.
Определено не бях в състояние да контролирам нито ускореното си сърцебиене, нито дишането си, нито
главозамайването - всичко това ми напомни за ефекта на наркотиците. Но тъй като вече не използвах
наркотици, нито пък исках да използвам, се почувствах крайно неприятно от тази неспособност за
контрол над тялото и съзнанието си. Ефектът беше толкова силен, че отидох на брега и започнах да се
разхождам напред-назад с надеждата да се отърся от него, но не се получи. Успокоих се чак след
няколко часа, когато най-сетне заспах. Но възбудата ми беше абсолютно видима, доста подобна на
задъхаността на бегач, и аз си знаех, че не е само от мен. Моментално си дадох сметка как с тази власт
може да се злоупотреби, затова целенасочено избягвах конференциите и широката публичност в
продължение на няколко години, докато не почувствах, че вече съм достатъчно зрял, за да се справя с
нея. За позитивния човек идеалната реакция е да трансформира тази сурова енергия в полезна форма
чрез публична изява, която вдъхновява останалите. Осъзнах обаче, че политиците, военните командири,
шефовете на корпорациите и знаменитостите - актьори, музиканти и други подобни - са изключително
застрашени. Властта е съвсем реална и може да бъде изключително пристрастяваща. Всеки човек, който
насочи вниманието си към теб, ти изпраща енергия.
Преклонението пред лидерите
Системата, за която говорим тук, очевидно е в действие през целия ход на цялата човешка
еволюция. Лидерите, които са поставяли ликовете си върху местната валута, нищо чудно да са
получавали енергиен трансфер от поданиците си всеки път, когато хората погледнели към монетите в
джоба си. Публичните събирания, естествено, правели този трансфер далеч по-ефективен, особено
когато лидерът изнасял вдъхновяваща реч. След като през 1439 г. Гутенберг изобретил печатната
преса, портретите на лидерите вече можели да се разпространяват далеч по-лесно, а това със
сигурност е допринасяло за осезаеми трансфери на енергия към властимащите. Фотографията може да
се определи като следващия квантов скок в тази система, потенциално превръщайки трансферите в
доста по-могъщи, тъй като образите на лидерите са станали още по-ясни за народа. А след навлизането
на радиото и телевизията върху образа на един човек вече започват да се концентрират милиони - при
това на живо. Подобен е ефектът и при филмите - ако даден актьор бъде гледан от десетки и дори
стотици хиляди, нищо че играе определена роля, той или тя пак получават огромни количества
енергия от хората, които ги гледат. Следващите цитати от поредицата „Законът на Единния“,
съответно от сеанси 93, 97 и 55, обобщават съвсем ясно разликата в поляритета между негативното и
позитивното:
97.17 Друг начин за възприемане на полярностите включва понятието за излъчване и
поглъщане. Онова, което е позитивно, излъчва, онова, което е негативно - поглъща. Лявата ръка
(негативният полюс) се стреми да поглъща силата на духа и я насочва само за собствена полза.
55.3 Негативният полюс е подпомаган в значителна степен от подчинението или заробването
на други същности.
Контролирането на другите може и да прави живота ни много по-лесен, но както разкрива този
цитат от сеанс 52, то автоматично изисква от нас да се преродим, за да преживеем онова, което сме
създали, но от другата страна. За прераждането ще говорим повече в Седма и Осма глава.
52.7 Контролът може и да изглежда пряк път към дисциплината, мира и просветлението. Ала
същият този контрол улеснява и изисква следващо прераждане - за да балансираме този контрол или да
потиснем онази същност, която е перфектна.
Един урок от животинското царство
Убеден съм, че природата е създала тази система за енергиен обмен с положителна цел - поне
първоначално. Ако племето ти живее в пещера сгушено, за да се топли, и на входа се появи саблезъб
тигър, търсещ храна, все някой трябва да се изправи и да се бие с тигъра, за да защити останалите. Това
обикновено е алфа-мъжкарят в племето, който може и да поведе най-смелите си воини в битка. Всички
останали треперят от страх и се крият от тигъра абсолютно ужасени. Докато те преживяват това

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 47

всепоглъщащо чувство на стрес, при което животът им виси на косъм, тяхната ДНК излъчва огромно
количество фотони, най-вероятно с милиарди за всеки човек. Тези фотони - същността на живота,
здравето и силата - се насочват директно към воините, които са навън, за да защитават племето. Да не
забравяме, че доктор Рейн успява да измери физически увеличаващата се светлина в ДНК, макар да е
взета от тялото на друг човек. Докато този енергиен трансфер протича, воините пред пещерата успяват
да мислят по-бързо и да проявят по-голяма физическа сила.
Същата система очевидно сработва и при публични събирания, каквито са се правели още от
зората на цивилизацията. Макар никога да не съм бил фен на бейзбола, през 2011 г. бях поканен на мач
на детройтските „Тигри“, намиращи се в средата на плейофите, които щяха да решат дали отборът ще
замине да играе за Световната купа. Незаинтересоваността ми ме поставяше в уникална позиция, но не
след дълго енергията на претъпкания стадион като че ли се предаде и на мен. Изпаднах не само в
еуфорично състояние на духа, но и изпитах силна физическа възбуда. Особено при една хвърлена топка
на отбора домакин, когато очите на всички присъстващи на стадиона бяха вперени в нея, превръщайки
я в абсолютен фокус за групата. И когато топката премина линията, тълпата скочи на крака и възбудата
достигна своя връх. Така, в рамките на десетина минути, аз установих, че много обичам бейзбол.
Бях много изненадан от това усещане, но с новопридобитите си познания в тази област осъзнах, че
именно това имат предвид хората, когато говорят за „екипен дух“. Общата енергия на тълпата дава на
всеки от участниците много повече жизненост, отколкото би имал сам, а хората са готови да плащат
стотици долари за билет, за да участват в този обмен. Същата система като че ли обяснява защо
отборите се представят по-добре, когато са домакини. Обградени от тълпа съграждани, коиго се надяват
техният отбор да успее, играчите получават много по-силен прилив на биофотони, отколкото, когато са
на чужд терен. В такива моменти умовете на играчите се изострят и стават по-кон центрирани, а телата
им стават по-силни, по-енергични и далеч по-издръжливи.
Властта - любимият наркотик на социопата
Повечето хора са в състояние да възвърнат жизнената си енергия, като започнат да проявяват към
околните повече обич и разбиране, които им се връщат многократно. Колективната възбуда на
спортната арена със сигурност създава много по-голяма енергия, отколкото всеки индивид си има за
себе си. Да не забравяме, че седем хиляди човека, изпаднали в дълбока медитация, са в състояние да
вдъхновят цялото човечество дотолкова, че тероризмът спада със 72% на световно ниво. Но единият
процент от хората, които са истински социопати, са се обградили с високи стени, за да се опазят от
любовта - или поне към всеки друг, освен към себе си. Те се намират в постоянно състояние на
отегчение и депресия и затова някои от тях се превръщат в безразсъдни авантюристи и търсачи на
адреналин, търсещи по-годяма скорост, повече власт, по-силни вълнения и по-голяма опасност,
независимо кого се налага да наранят или заплашат, за да ги получат. Властта над другите и енергията,
която тези хора поглъщат от останалите, може наистина да се превърне за тях в наркотик. Рискът да се
изправят срещу някого, без да са сигурни дали битката за контрол ще бъде успешна за тях, обикновено
изпълва тези хора със силен прилив на адреналин. А когато накрая излязат победители, те биват
възмездени от жизнената енергия на човека, когото са унизили и победили.
Да кажем, че група индивиди социопати се стремят безмилостно към власт над целия свят и за
тази цел са сформирали йерархична система, в която се борят за превъзходство вътре в групата. В този
случай крайната им цел би била да властват над цялата планета, тъй като според тях те са най-силните,
най-умните и най-духовно напредналите, следователно са напълно достойни за тази власт. Макар и
инстинктивно, те не могат да не си дават сметка, че когато са травмирани по някакъв начин, хората
автоматично освобождават жизнена енергия и я изпращат към алфа-мъжкаря, който излиза напред, за
да ги защитава. И макар че на повечето хора подобна стратегия не би хрумнала за нищо на света,
социопатите са напълно в състояние да причинят масови зверства - например войни - само и само да
травмират повече хора. Масовата травма кара хората да освобождават жизнена енергия в огромни
количества. А след като елитът излезе напред като смелия и благороден защитник на народа, членовете
му автоматично започват да поглъщат тази енергия за себе си. Оттам нататък най-голямата цел на
властовия елит би била да играе ролята на фактор, осигуряващ спокойствието и сигурността, при това
постоянен фактор - за да може да контролира парите, политиката, армията и медиите, и никой да не
може да му се противопостави. Ако извоюва успехи, този елит може да се радва на непрестанен приток
на енергия от страна на травмираните поданици. Но подобно положение предоставя и невероятна
възможност за духовно израстване, ако човекът или хората в подобна позиция изберат да сложат край
на несправедливостта и да помогнат на другите. Това се разбира съвсем ясно от Закона на Единния:

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 48

 97.16 Плодовете на видимо негативните преживявания често се оказват полезни за
пренасочването ни в служба на другите.
Подкрепа и за двете страни във войната
За да проумеем по-добре най-дълбоките тайни на този Глобален Архивраг, се налага да обмислим
кошмарната възможност Първата и Втората световна война да са били просто две огромни
смъртоносни измами. Сигурно ви е трудно да четете подобни неща. Нищо чудно внезапно да изпитате
огромна умора и да решите да се заемете с нещо друго, различно от четене. Но не се тревожете - това е
съвсем нормална защитна реакция на тялото. Тялото ви не желае да навлиза в режим на страх и на
психическа травма, защото е наясно, че в този процес ще изгуби огромна част от своята жизненост.
Този внезапен прилив на изтощение е изключително ефективен като средство за избягване от
болезнените неща. Но въпреки всичко това съм убеден, че е много важно да проумеем какво е било
сторено - както и какво става и в момента, докато пиша това, защото само така можем да имаме
възможността да го променим. Да знаеш истината е много по-безопасно, отколкото да си стоиш в
отрицание.
Ами ако същата тази група международни банкери тайничко са финансирали и двете страни в
тези световни войни? Ами ако голяма част от лидерите на по-малките държави, както и войниците, и
онези, които са им помагали, са вярвали, че съществуват истински причини за водене на войните, но
всъщност всички са били излъгани? Това би било върховният пример за социопатия в световен мащаб -
поведение, напълно достойно за наименованието Глобален Архивраг. Когато лидерите поставят народа
в състояние на масиран страх и терор, народът започва да изпраща много повече енергия на водачите си
в отчаяната надежда, че те ще ги защитават.
Но как е възможно която и да е група човешки същества да стори подобно нещо? И още
по-важното е - защо биха го сторили? Цялата тази идея е толкова възмутителна, толкова предателска и
толкова кошмарна дори само като представа, че мнозина, ако не и повечето хора, които я чуят, просто
изключват. Те не се чувстват достатъчно уверени, за да допуснат, че на света би могла да съществува
подобна масирана, взаимосвързана, тайна негативна сила. Преобладаващата сред хората вяра в някакъв
любящ Бог не им позволява да допуснат, че светът, в който живеят, може да бъде манипулиран от
подобна злокобна сила. Жертването на живота на милиони хора заради някаква скрита политическа и
финансова цел е не само налудничаво, а в очите на повечето хора е просто върховното въплъщение на
злото. Как е възможно някой да пази толкова голяма тайна? Как е възможно ние да не знаем за това?
Виждал съм редица хора, които, дори и изправени пред изчерпателни данни и неоспорими
доказателства, предпочитат да се изсмеят, да ги отхвърлят с презрение и даже да нападнат остро всеки,
които се осмелява да твърди, че са истина. Това са все примери за усилия да спрат изтичането на
жизнена енергия, което би настъпило, ако си позволят да изпитат страх. Но синхронността ни дава
недвусмислено доказателство, че животът изобщо не се състои от страх и чувство на обреченост.
Вселената е щастливо и магично местенце. В нея има любов, а ние имаме отговорността да търсим
истината и да работим за трансформацията на нашата планета.
Законът на Единния за съзнанието като енергийна система
Поредицата „Законът на Единния“ влиза в големи подробности относно негативния елит на
Земята и как членовете му съзнателно или несъзнателно се стремят към енергийните трансфери от
хората, като избират пътя на манипулацията и контрола. Съзнанието се описва като енергийна система,
доста подобна на електричеството - както виждаме от следната кратка размяна на въпроси и отговори
по време на сеанс 19. В тях ни се напомня още, че позициите на планетите и спътниците също оказват
силно влияние върху съзнанието и жизнеността върху всеки човек на планетата ни във всеки един
момент.
19.19 Въпрос: Мисля, че тук достигаме до много важен момент. ...Можем да използваме
аналогията с електричеството - имаме положителен и отрицателен полюс. Колкото повече увеличаваме
заряда в някой от тези полюси, толкова по-голяма става разликата в потенциала, а оттам и способността
за работа, както я наричаме ние, на физическо ниво. Това ми се струва най-правилното сравнение със
съзнанието. Прав ли съм?
Отговор: Напълно сте прав. ...Дори само физическият телесен комплекс е съставен от множество
енергийни електромагнитни полета, които взаимодействат благодарение на интелигентната енергия.
...Повлияни сте от мисли от всякакви видове, генерирани от комплекса на ума, от изкривявания в
телесния комплекс и от безбройните връзки между микрокосмоса, който е същност, и макрокосмоса
под множеството му форми - който можете да си представите чрез звездите, както ги наричате, всяка от

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 49

тях със своя специфичен енергиен лъч, който навлиза в електромагнитната мрежа на същността
вследствие на индивидуалните й изкривявания. ...Ролята, която играе астрологията, може да се сравни с
един корен сред множество подобни.

Ефектът на овцата
Когато наблюдаваме животинското царство, можем да се сдобием с ключови прозрения за
настоящите ни проблеми като планета, тъй като нашите тела имат доста сходства с тези на животните.
В границите на своя кръг членовете на негативния елит често определят себе си като вълци, а
обществото - като овце. След като медитирах върху това схващане в продължение на няколко години,
се сдобих с прозрение относно дълбокия смисъл на това твърдение. Говорех по телефона, съветвайки
професионално жена, която се бореше с толкова голям страх, че не бе в състояние дори да погледне
проблема. За мен решението изглеждаше много просто, но се сблъсках с невероятна съпротива, когато
се опитах да я накарам да говори за това. Накрая я помолих да ми каже какво според нея ще се случи,
ако се изправи очи в очи със своя страх. „Опасявам се, че той напълно ще ме унищожи - отговори тя. -
И имам чувството, че ако го погледна само веднъж, той ще ме нападне и аз буквално ще умра“ След
като я уверих, че тя се намира в безопасност и аз ще й помогна да се справи с онова, което предстои, тя
събра сили да говори за това - и се почувства значително по-добре. Не след дълго самата тя осъзна, че
решението е много просто и че няма от какво да се страхува. Аз пък си дадох сметка, че тя преживява
животински, първичен страх, и реших да науча повече за него.
Овцете се движат на стада и винаги се събират заедно, което е част от груповото им поведение и
се дължи отчасти на стремежа им към безопасност. Първоначално бихме допуснали, че когато едно
стадо овце зърне вълк, който обикаля групата, ще се разбяга - но това изобщо не става така. Животните
обикновено се парализират от страх. Същия феномен наблюдаваме и при сърните, попаднали случайно
пред фаровете на кола - сърната има достатъчно време, за да избяга от движещата се кола, но не го
прави, защото е парализирана от страх.
Овцете вероятно са напълно наясно, че около стадото им обикаля вълк. Те са ужасени, но държат
главите си ниско наведени и се държат така, сякаш нищо не се е случило. Обикновено продължават да
преживят трева и се опитват да игнорират проблема. Понякога вълкът просто се обръща и си тръгва,
оставяйки ги на мира, макар че, ако те побягнат, той със сигурност ще ги нападне. Овцете не могат да
попречат на вълка да ги убие - той е прекалено силен за тях. Но винаги има една овца, която проваля
всичко за групата. Въпросната овца не е в състояние да издържи на напрежението. Знае, че вълкът е там
и просто иска да погледне - трябва да погледне. Вдига глава и извършва директен зрителен контакт с
ужасяващото лице на вълка. И в този момент вълкът разбира, че времето му изтича. Забелязан е и се
налага да нападне. Пронизващият му поглед се втренчва в очите на овцата, която го е погледнала, и той
напада стадото. Внезапно времето като че ли забавя своя ход и почти спира. Овцата, която е погледнала
вълка, е парализирана от страх и продължава да поддържа постоянен зрителен контакт с него,
намирайки се сякаш в хипнотичен транс. Тази парализа може да продължи само няколко секунди, но те
са достатъчни, за да забавят нещастната овца и тя да побегне последна. Вълкът скоро я настига. Зъби.
Болка. Ужас. Кръв. Агония. Смърт.
Всички останали овце знаят много добре какво се е случило. Защото нещастната им посестрима
току-що го е доказала за пореден път - да погледнеш в очите дебнещ наоколо вълк е равносилно на
смърт. В мига, в който погледнеш страха в очите, той ще те сграбчи. Това по принцип е подсъзнателен
инстинкт, заложен у всички нас, но за съжаление множеството холивудски филми са подсилили този
механизъм, който аз наричам ефекта на овцата, превръщайки го в условен рефлекс. Човеците обичат
да се идентифицират с герои от филми. В редица екшъни и драми със страшни убийци често има сцена,
в която някой си е намерил перфектно укритие, например под леглото. Напрежението на екрана се
засилва, докато убиецът крачи из стаята и търси. Единственото, което се изисква от жертвата, за да
оцелее, е да държи очите си затворени - но тя не може да се сдържи. Трябва да разбере. Трябва да
погледне. Надниква внимателно - и вижда убиеца. Шокът е толкова голям, че тя внезапно подскача,
удря главата си в ръба на леглото и се издава. Музиката нараства в кошмарно кресчендо, когато убиецът
изритва грубо леглото и жертвата умира по най-грозния и ужасен начин. Острието на убиеца е нашата
съвременна версия на зъбите на вълка. И докато човек гледа подобен филм, обусловеният рефлекс е
вече подсилен. И той казва: „Не поглеждай! Ако го направиш, ще умреш! Остави ни да си правим,
каквото поискаме - и ако имаш късмет, и косъм няма да падне от главата ти!“.
Този първичен инстинкт на човеците се подсилва от десетки и стотици различни холивудски

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 50

филми. Допускат го обикновено онези, които не са избрали позитивния път, които не усещат, че
Вселената е любящо място, в което ние сме защитени. Това не означава обаче, че са избрали негативния
път, при който се развива неустрашимо превъзходство и се правят опити за манипулация и контрол с
цел лична облага. Просто още от деца ни обучават да изключваме съзнанието си, когато сме изправени
пред страха. А след това се опитваме да накараме света да бъде такъв, какъвто ние го желаем, като
отказваме да погледнем истината в очите. Но взети като планета, освобождаването от страха ни е от
ключово значение, защото броят не е маловажен. Днес милиони хора вече научават за тези проблеми и
разкриват истината по интернет и от други места. Но след това никой не почуква на вратата им, никакви
правителствени агенти не ги следват в необозначени превозни средства, никой не е отвлечен посред
нощ. Истината вече е станала толкова широко разпространена, че митът за Големия брат просто не
може да бъде поддържан. Веднъж осъзнали силата, която притежаваме като множество, няма никакъв
начин действията на негативния елит да останат скрити, въпреки че официалните медии са прекалено
уплашени, за да ги обсъждат. Но днес, април 2013 г., докато пиша тази книга, усещам, че се намираме в
повратна точка от нашата история. След като се образоваме безстрашно за истината, можем
автоматично да се превърнем в част от решението, вместо да продължим да задълбочаваме проблема.
В търсене на световно господство - чрез магията на печатницата за пари
Но щом Първата и Втората световна война са били всъщност някакъв глобален факирски номер,
при който и двете страни са били финансирани от едни и същи международни банкери, то тогава каква
е била тяхната цел? Както писах в книгата си „Финансовата тирания“, публикувана онлайн, целта не е
била нищо друго освен световно господство. Властта е наркотик и еликсир, жаждата за който не може
да бъда утолена в ума на социопата. Най-важният ключ към контролирането на света би бил контролът
на неговите финанси. Чрез създаване на „валута на глобалния резерв“ като американския долар, който
няма никакво друго покритие освен много въздух, би било напълно възможно изкуствено да раздуваш и
свиваш стойността на парите - точно както е правил в продължение на едно столетие Федералният
резерв по думите на сенатор Рон Пол.
Ако някоя държава притежава значително количество злато, независимо дали то е в ръцете на
частни собственици или на нейната централна банка, тази държава би могла тотално да провали плана
за световна валута просто чрез емитирането на пари със златно покритие. Хората естествено биха
предпочели валута, която могат да обменят за истинско злато, пред валута, която няма никакво
покритие освен „вярата и доверието“ към правителството, което я е издало. Поради това, за да може
планът за глобално господство да влезе в действие, би било наложително систематично да се краде
златото на всяка една държава, група или частен индивид, който би застанал на пътя на „магическата
печатница за пари“. След като можеш да измъкваш пари от въздуха, значи си усвоил най-върховния
магически трик на земята. Можеш да записваш някакви числа на лист хартия, да дадеш този лист на
някого и в замяна да получиш истинско богатство.
„На съхранение“ във Федералния резерв
Централните банки на повечето страни, в които една или друга от страните нахлуват по време на
двете световни войни, са разбити, а златните им резерви - плячкосани. Малко от тях са били наясно или
изобщо са можели да си представят, че водещите противници, които се бият един срещу друг в тези
войни, се финансират все от същите хора - на най-високо ниво. Други държави пък, опасявайки се от
нападение, слагат златото си на депозит във Федералния резерв на САЩ, за да бъде „на съхранение“.
Следващият откъс от „Русия днес“ обяснява ситуацията съвсем ясно:
Общата стойност на колосалното златно съкровище на Федералния резерв в Ню Йорк от 6700 тона
е зашеметяващите милиарда долара. Но от самия Федерален резерв казват: „Ние не притежаваме
златото. Ние просто го пазим“. Там се „съхранява“ златото на над 60 суверенни държави и на няколко
организации. Според самия Федерален резерв близо 98% от златните авоари, съхранявани в подземните
му трезори в Манхатън, принадлежат на централните банки на чужди страни.
Подобен план изглежда напълно абсурден, безогледен и невъзможен за постигане. За да бъде
обяснен правилно, е необходима цяла книга - точно затова написах „Финансовата тирания“ и няколко
други разследвания, преди да продължа с писането на „Спиралата на Времето. Ключът на
синхронността“. Ограбването на световното злато е една от главните цели на тази сенчеста групировка,
която можем да наречем Кабалата и която редица други наричат Илюминати. Втора и не по-малко
важна цел на тази групировка е създаването на международни алианси, които с течение на времето биха
могли да се обединят в нов световен ред под ръководството на едно-единствено световно правителство,
което Кабалата би могла да контролира. Следващите цитати от Закона на Единния, от сеанси 11 и 50,

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 51

разкриват негативната настройка на Илюминатите:
11.18 Онези от негативния път се опитват да разпространяват ценностите и философията па
техния особен прочит на Закона на Единния, който се свежда до служба на себе си. Те стават елит. Чрез
тях се прави опит за създаване на условия, при които останалата част от планетарните същности биват
заробени - по тяхна собствена воля.
50.6 Негативно ориентираното същество е онова, което смята, че е открило власт, която
придава смисъл на съществуването му - точно както се чувства и позитивният полюс. Тази негативна
същност се стреми да наложи своите разбирания на останалите същности, най-често чрез процеса на
сформиране на елит и ученици към него, както и като проповядва необходимостта и правотата на
заробването на останалите същности за тяхно собствено добро. Тези други същности се разглеждат
като зависими от същността и разчитат на нейното ръководство и висша мъдрост.
Банката за международни разплащания
Щом Първата и Втората световна война са били факирски номера от невъобразими мащаби,
използващи насилието и кръвопролитията на режисираните военни конфликти като прикритие за
проникването в централните банки на света и плячкосването им, тогава къде са отишли цялото злато и
другите съкровища? Очевидно е, че голяма част от лидерите на нападнатите и ограбени държави са
знаели много добре къде е отишло златото им. То е било тайно сложено „на съхранение“ в един сенчест
международен конгломерат, наречен Банка за международни разплащания. Тази банка е създадена от
банките - членки на Федералния резерв, чиято цел е да разширят контрола над финансовите системи до
глобално ниво. На ръководителите на държавите им е казано, че всичко, което „депозират“ в банката,
си остава тяхно и ще бъде тайничко използвано за подкопаване стойността на валутата им.
Предупредени са, че макар на пръв поглед ще изглежда, че централните им банки печатат „одобрена“
валута, която няма никакво покритие, всяка такава валута всъщност ще има покритието на собствените
си ценни метали, намиращи се „на депозит“ в Банката за международни разплащания. Едновременно с
това тези държави получават облигации на Федералния резерв. От 1 декември 2011 г. нататък получих
стотици снимки на тези облигации на Федералния резерв, както и на кашоните и сандъците, в които са
били съхранявани, и малко след това ги публикувах като ексклузивна новина.

Една от така наречените, „облигации“ на Федералния резерв с видима стойност от I милиард

долара.
Богатството на нациите
Но защо тези световни лидери изобщо биха се съгласили с подобен абсурден план? Защо биха
позволили съкровищниците им да бъдат изпразнени, за да бъдат сложени „на съхранение“ в тайна
световна банка, управлявана от Федералния резерв? Очевидно всеки от тези лидери е бил тайно
посъветван да прочете „Богатството на народите“ от Адам Смит, написана през 1776 г. От съюза ми
казаха, че Кабалата специално е поръчала написването на този документ и е платила изключително
добре на Смит. Епичният трактат на Смит проповядва, че светът никога няма да се радва на истински
мир и просперитет, ако някоя отделна държава или частна група лица държи големи количества злато
или съкровища. Авторът привежда няколко причини за това.
Например всяка държава, която има злато в централната си банка, би била мишена за инвазия на
други държави. Да кажем, че страната измерва стойността на парите си чрез количеството злато, което
държи на склад. Ако това злато бъде откраднато и преместено в друга страна, икономиката на първата
страна би се сринала моментално. Така най-жестоките и могъщи държави съвсем скоро ще станат и
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 52
най-богатите - което само ще увеличи мощта им. Друг аргумент гласи, че във всяка такава държава ще
се раждат или имигрират все повече хора. След като тези хора тръгнат на работа, те ще генерират ново
богатство. А това би изисквало от правителството да печата все повече пари, за да предотврати
инфлацията. Ако парите на тази държава имат златно покритие, с появата на повече работници
икономиката й ще бъде изправена пред все по-голям риск от сриване. И ако държавата не може да
повиши златния си резерв със същата скорост, с която се разраства икономиката, ще бъдат необходими
все повече и повече пари за закупуване на същото количество злато. Накрая това ще доведе до
катастрофална дефлация на стойността на валутата, подобно на онова, което става във Ваймарската
република в Германия, където хората се нуждаят от цяла количка пари, за да си купят един хляб.
Масиран световен банков обир
В епичната си книга „Воини на златото“ Стърлинг Сийгрейв разкрива, че конфискацията на
световното злато в масови мащаби започва през 1895 г., когато японците нахлуват в Корея и ограбват
централните й банки. (Съюзът вече разкри, че Япония е въоръжавана и финансирана като приятелска на
Британската империя държава още от реставрацията на династията Мейджи през 1868 г.) При
създаването на Съветския съюз, в периода между 1917 и 1922 г. субсидираните от Уолстрийт
болшевики конфискуват всичкото злато на Русия и го предават на Федералния резерв. На онези, които
не са предавали доброволно златото си, им е било изтръгвано със сила. При Операция „Златна лилия“
от периода между 1920 и 1930 г. японците систематично прочистват всичкото китайско и азиатско злато
в наистина индустриални мащаби и тайно го предават на Федералния резерв. На 5 април 1933 г.
частната собственост върху злато в Съединените щати е обявена за незаконна чрез Указ 6102.
Нарушението на този указ се наказва с глоба до 10 000 долара, затвор до десет години или и двете.
Подобно на японците и болшевиките, нацистите и американците също изпразват златните трезори на
всички централни банки на държавите, които окупират по време на Втората световна война. И всичкото
това злато отива в ръцете на Федералния резерв/Банката за международни разплащания, след което е
скрито - голяма част от него е заровено в бункери из цяла Югоизточна Азия. Според вътрешните лица, с
които разговарях, 85% от златото, което изтича към Банката за международни разплащания, е изнесено
от Азия. А ето и причината - без злато нито една държава не би могла да се съревновава с „магическата
печатница“ за хартиени пари, които не са гарантирани от нищо, освен от „вярата и доверието“. Всяка
група, която е в състояние да печата пари от въздуха, разполага практически с безгранична власт.
И ако това ви звучи като налудничава история, която повечето хора биха отхвърлили като
поредната теория на конспирацията - или като прекрасен сюжет за страхотен политически трилър - ще
бъдете напълно прави. Но това не променя факта, че всичко се базира на стриктно проверена и
доказуема информация. В книгата си „Финансовата тирания“ успях да синтезирам проучвания и
свидетелски показания по темата, събирани в продължение на деветнадесет години, а след това на 13
януари 2012 г. я пуснах в интернет безплатно. Оттогава до април 2013 г. тя е посещавана близо един
милион пъти. Периодът беше изключително стресиращ, тъй като ми беше казано, че нещата, които вадя
на бял свят, са много по-строго класифицирани и от темата за HJIO и като нищо могат да ме убият.
Живот и смърт
На 14 декември 2011 г., сряда, получих смъртна заплаха от много високо ниво, но продължих
разследването си. Две седмици по-късно, на 31 декември 2011 г., Дейвид Хъцлър ми изпрати ключова
информация от алианса, която ме насочваше към истинска съкровищница от скрити данни.
Информацията включваше множество снимки на облигации на Федералния резерв, както и на кашоните
и сандъците, в които са били съхранявани. Седмица по-късно - на 6 януари 2012 г. Дейвид Хъцлър и
синът му Маки бяха простреляни многократно в гърдите в собствения им дом, след което къщата бе
подпалена.
Към този момент аз вече двадесет години записвах всяка сутрин сънищата си и бях успял да
извлека редица ползи от този свой навик. Голяма част от сънищата ми ме бяха подтиквали да проведа
това разследване и ми бяха подсказали, че ако го направя, ще бъда защитен. В подкрепа на това бяха и
феноменалните примери за синхронност, с които се сблъсквах. Вече имах доста богато наследство от
точни предсказания в сънищата ми, някои от които съм документирал и в сайта си. Но това сега не беше
сън - беше самата реалност. Бях се изправил очи в очи с нещо, което мнозина считаха за най-опасната и
унищожителна сила на планетата. Повечето хора дори не бяха в състояние да си представят, че може да
съществува такова нещо като една обединена група, която контролира Федералния резерв и чрез него
управлява САЩ, Великобритания, СССР, Япония, Италия, Нацистката партия и няколко водещи
европейски държави. Бях принуден да заложа единствено на интуицията си и да изляза на предната

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 53

линия. Ако се бях доверил на чувствата си, те щяха да ми кажат, че подобно нещо не е добро. Ако се
бях доверил на мислите си, те щяха да ми кажат, че цялата тази идея е налудни чава. Но когато се
вслушах във вътрешния си глас, доверявайки се на сънищата си и вземайки предвид всички
синхронности, които се случваха, разбрах, че постъпвам правилно. Макар Дейвид и Маки Хъцлър да
бяха убити заради информацията, която ми бяха предали, реших да продължа разследването си. Така
само седмица след тяхната смърт, на 13 януари 2012 г. пуснах в интернет завършената си по темата
книга - „Финансовата тирания“.
Докато пишех тази книга, вече бях изпуснал напълно крайния срок за завършването й, но и почти
не ми оставаше време да я продължа. Бях събрал много основен материал, но независимо колко
опитвах, близо цяла година след публикуването на „Финансовата тирания“ не бях в състояние да се
измъкна от творческия си блокаж. Първоначално ми се искаше да споделя някои елементи от
собственото ми пътешествие и бях убеден, че трябва да го направя. Но след като се заех с
разследванията около „Финансовата тирания“, броят на заплашителните имейли и коментари в сайта
рязко нарасна.
След това, точно на Великден, през април 2012 г. мой приятел бе сполетян от трагична, жестока
смърт съвсем близо до моя дом. Нямаше как да се докаже, че това е извършено от някой конкретен
индивид или група, но въпреки това бе много тъжно. Първоначално полицията срещна редица
затруднения в идентифицирането на тялото, въпреки че приятелят ми държеше шофьорската си карта
редовно в портфейла си. Дори и след тази трагедия обаче аз продължих да чета цялата си поща и почти
не минаваше ден, без да срещна поне две или три писма, изпълнени с много омраза, сарказъм и
унижение, насочени директно към мен. Те съставляваха по-малко от 1% от цялата ми поща, но въпреки
това не се отказвах да ги чета, надявайки се в тях да открия и нещо стойностно. После - на 22 юни 2012
г., петък, един от моите най-доверени вътрешни хора - дългогодишен служител с достъп до строго
класифицирана информация, бе отровен с някакво странно биологично оръжие и едва не бе убит. И аз
пак продължих да чета всяко гадно писмо, което влизаше в пощата ми, без да позволявам на никого
другиго да върши тази работа вместо мен - докато един ден не разбрах, че просто не мога повече. Беше
август 2012 г. Макар някои хора да отказваха да повярват на нещата, които казвах, знаех, че вече
загинаха няколко човека и рисковете си бяха съвсем реални. Затова оттогава насам избрах да не се
подлагам на постоянния обстрел от гняв и омраза от страна на скептиците сред моята публика.
След трагичната смърт на приятеля ми през април 2012 г. си пожелах цялата тази омраза да спре.
Усетих, че имам нужда да сторя всичко по силите си, за да не позволявам повече да се чувствам
засрамен, критикуван и унижаван - нищо, че полагах максимални усилия да помогна на планетата. Не
след дълго реших, че по никакъв начин не желая да казвам каквото и да било за себе си в новата си
книга. Изтрих всички страници, където бях писал за собствените си преживявания, за проявите на
синхронността, за закона на кармата и въобще за всичко в този дух. Вместо това започнах да създавам
друг научен проект - обратно от първа страница. Не исках да оставям нито един свой аргумент, който
не е солидно подкрепен от научни факти. По този начин дори и хората да настояваха да ме мразят и да
нападнат книгата, нямаше да имат никакво основание за това. Паралелно с това продължавах да си
живея с огромния стрес и тоталния творчески блокаж.
Взех си дълъг творчески отпуск и на 2 септември 2012 г. заминах за канадските Скалисти
планини, надявайки се - и обещавайки - да завърша книгата. Напрежението от надвисналия над главата
ми толкова голям проект направо ме разкъсваше. Но вместо да пиша, осъзнах, че минавам през процеса
на скръбта, който преди бях пропуснал. Накрая разполагах с времето и пространството, които ми бяха
необходими, за да се освободя от стреса и болката, натрупали се в мен по време на разследването около
„Финансовата тирания“ - трагичната смърт на няколко човека, провалените опити за убийство,
смъртните заплахи - и да постигна отново баланс и покой в душата си. Прекарах много време в
препрочитане и ново осмисляне на поредицата „Законът на Единния“ - за първи път от много години.
Сега, след като вече си бях написал домашното, в съзнанието ми започнаха да се избистрят редица
пропуснати преди връзки, което на свой ред възвърна страстта ми за работа. Тези нови връзки
впоследствие щяха да ми помогнат изключително много при написването на настоящата книга.
Мислите и чувствата не могат да разрешат проблема
След като се прибрах у дома, проведох дълъг разговор с доктор Виктор Върнън Улф - създателят
на теорията за холодинамиката и автор на десет книги. Върнън Улф е специалист по лечение на
посттравматичния стрес - използва иновативен метод, който е съвсем различен от традиционната
психоанализа. Методите му са разработени в сътрудничество с Академията за естествени науки на

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 54

Русия. Групата на Върнън създава групи за подкрепа в над сто руски града. Над шестстотин обучени
наставници по холодинамика помагат на хората да се излекуват от привидно необясними психически
травми, да сложат край на Студената война и да трансформират Съветския съюз, тъй като техниките на
Върнън достигат директно до най-високите нива на руското правителство.
Именно на него дължа напомнянето, че мислите и чувствата не са в състояние да разрешат нашите
проблеми - нито на индивидуално, нито на глобално ниво. Единствено чрез това да бъдем - да се
пробудим за пълноценното преживяване на момента тук и сега - можем да се освободим от старите си
болки, да видим отговорите на всички проблеми и да изцелим травми, които до този момент са ни се
стрували като постоянни белези. За мен „смисленото съвпадение“ на синхронността се превърна в една
от най-настойчивите сили, които ме фокусираха в настоящия момент с цялата му прелест и
неповторимост.
Към края на разговора ми с Върнън осъзнах, че не е необходимо да пиша нова книга, която има
изцяло научен характер. Когато отстъпих от себе си и се върнах към състоянието да бъда, си дадох
сметка, че целият ми живот досега ми е сочел отговора. Не всичко може да бъде доказано. Някои от
нещата трябва просто да бъдат преживени. Синхронността надскача мисълта и ни води направо в света
на духа.
Пристига тежката кавалерия
По-малко от две седмици, след като най-сетне разбрах какво трябва да направя и излязох от
творческия си блокаж, с мен се свързаха хора от РЕН ТВ - една от най-големите телевизионни мрежи в
Русия, която не е собственост на правителството. Зрителската им аудитория се изчислява на 138
милиона души от Русия и бившите съветски републики. За мое удивление те не само че бяха чели
„Финансовата тирания“, но освен това я считаха за шедьовър и бяха решили да създадат тричасов
документален филм, който да пуснат в праймтайма на телевизията. В средата на месец декември точно
когато се приближавахме стремглаво към края на календара на майте - датата 21.12.2012 г., от РЕН ТВ
ме заснеха да отговарям на единадесет различни въпроса по тази спорна тема. После, в края на
декември, ме снимаха отново за друг тричасов ексклузивен документален филм и този път водещите
имаха за мен още тридесет въпроса, които показваха, че наистина бяха изчели много внимателно моята
книга. Първият тричасов филм излезе на екран на 16 януари 2013 г. - точно три дена след датата от
миналата година, когато бях публикувал „Финансовата тирания“.
На същия този ден - 16 януари 2013 г. - Германия шокира света, като поиска Федералният резерв
да й върне 300 метрични тона от нейното злато. Лидерите на тази страна настояха също така Франция
да й върне всичките 374 метрични тона злато, което се пази в Банк дьо Франс. Във финансов смисъл на
думата това си е директно обявяване на война. Освен това е изненадващо потвърждение на онова, което
британският политик и член на Европейския парламент Найджъл Фараж бе казал в едно свое интервю
от 14 декември 2012 г.: „Всичко от „1984“ на Джордж Оруел постепенно се сбъдва. ...Има няколко
американски коментатори, които изтъкват, че по отношение на златния резерв и реалността му като че
ли действително има огромна измама“.
Според моите контакти от алианса това твърдение на водещ британски политик напълно е
вбесило и ужасило Кабалата, хвърляйки членовете й в истинска паника. Вторият документален филм на
РЕН ТВ - „Злато в сянка“, който бе пуснат на екран на 30 януари 2013 г., покриваше материалите от
„Финансовата тирания“ още по-обстойно от първия.
А на 4 февруари 2013 г. мистериозната хакерска група „Анонимните“ пусна в интернет данни от
акаунтите на четири хиляди различни служители от върховете на Федералния резерв - в това число
лична информация за контактите, номерата на мобилните телефони, паролите на акаунтите, айпи
адресите и препоръките. Един от потребителите на „Редит“ започнал да набира всички телефонни
номера, потвърдил, че те наистина са на директори във Федералния резерв, и написал: „Последиците от
подобна загуба на контрол ще бъдат ужасяващи“. Няколко седмици по-късно един ключов вътрешен
човек разкри, че „Анонимните“ си сътрудничели с патриотично настроени компютърни експерти от
средите на американските военни и всичко това било част от координираните им усилия да защитят
американската конституция от всички врагове - вътрешни и външни. Само двадесет и четири дена след
като хакерите проникнаха във Федералния резерв, папа Бенедикт XVI се оттегли от поста си - нещо,
което се случваше за първи път от над шестстотин години насам. Същата вечер куполът на Ватикана
беше ударен от светкавица - събитие, което бе заснето на филмова и фотографска лента. Възприех това
като невероятно могъщ знак, пример за синхронност, проявяваща се в истински глобален мащаб, и
написах цяла статия по този въпрос в моя сайт. Ударената от светкавица кула е един от двадесет и двата

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 55

архетипа, описани в поредицата „Законът на Единния“, като елемент от маршрут, закодиран в
съзнанието на галактиката, по който всички трябва да минем. Този архетип е познат също така като
„мрачната нощ на душата“. Образът, асоцииращ се с него, е на светкавица, която удря кулата, и на
краля и кралицата, които падат мъртви. Тази светкавица представлява чистата вселенска енергия, която
се намесва в нашето ежедневие и унищожаваща цялата корупция - дори на най-високите нива на
правителствата, религията, военните, финансите и медиите. Този момент представлява дъното на
Колелото на кармата, когато всички негативни неща, които сме сторили, ни се връщат в собствения ни
живот.
Онова, което ви предстои да прочетете, излиза далеч отвъд пределите на политическите
конспирации. Убеден съм, че онова, на което ставаме свидетели, е част от много по-голямата и в
крайна сметка много по-важната история за нашата собствена духовна еволюция като планета,
поела към Златната епоха на мира, просперитета и висшето съзнание. „Негативният елит“, както
тези хора са наречени в Закона на Единния, ни помага да прогледнем за факта, че реалността, в която
сме били подведени да вярваме, действително е илюзия и че истината е много по-странна от всяка
измислица.

ВТОРА ЧАСТ
НАВЛИЗАНЕ В МАГИЧЕСКИЯ СВЯТ

Шеста глава
КАРМАТА Е НАПЪЛНО РЕАЛНА

КОЛЕЛОТО на кармата се върти ли, върти и ние се издигаме до най-звездните висини и

пропадаме до най-мрачните дълбини, които животът е в състояние да ни предложи. А той, животът ни,
продължава да се движи напред през циклите на радости и кошмари, удоволствия и болки, триумфи и
падения, светлина и тъмнина. Събитията, през които преминаваме, могат да бъдат толкова
разтърсващи и толкова травмиращи, че често съвсем доброволно си затваряме очите за най-великата
истина - светът, в който си мислим, че живеем, е илюзия. Животът не е случайно явление. Всяко
действие си има своите последици. Ние не живеем във вакуум. Такова нещо като лични мисли няма.
Тук сме, за да се научим да се обичаме. С каквато мярка мерим другите, с такава ще мерят и нас - факт,
който е толкова систематичен и неизбежен, колкото и законът за гравитацията, който ни държи
приковани към земята. За онези, които вече са прозрели истината, това е повече от очевидно. И
казаното дотук вероятно изглежда като духовни напътствия на ниво детска градина. За онези, които се
съпротивляват да видят истината, надали има нещо по-абсурдно от това.
Древната санскритска дума карма означава „действие“, „следствие“ и „съдба“. Значението
включва едновременно действие и противодействие, причина и следствие. Думата карма се появява и
в хинди, където се превежда по-близо до думата „работа“ и включва усилията, които правим на
духовно ниво, да се съчетаем наново с нашата най-висша и най-истинна същност. А карма е една
простичка дума, която олицетворява схващането „каквото повикало, такова се обадило“, „каквото си
надробиш, това ще сърбаш“, каквото причиним, това и ще преживеем. Голяма част от събитията,
които ни се случват, в това число и най-прекрасните и на пръв поглед най-катастрофалните, изобщо не
са случайни. Около нас непрекъснато действат невидими сили, оформящи и пренареждащи онова,
което ще се случи в живота
Кармата просто е проявлението на един абсолютен закон, който се съблюдава в цялата Вселена -
закона на свободната воля. Ако ценим и уважаваме свободната воля на другите, избираме любовта; ако
манипулираме свободната воля на другите, избираме пътя на контрола. Всичко, което мислим, казваме
и правим, се оценява и претегля на едно невидимо ниво - от нас самите и от другите, за да се провери
дали избираме любовта или контрола.
Събитията, които се случват в живота ни, изобщо не са случайни - те са пряка последица от
изборите, които правим. Ако изберем да унижаваме и позорим другите, да уронваме достойнството им
— да ги манипулираме и контролираме за свои собствени облаги, то тогава нещо съвсем сходно ще се
случи и на нас. Хората, които членуват в Кабалата, изобщо не са освободени от действието на тази
вечна вселенска система. Ако причиним болка, ще почувстваме болка. Ако изберем да потъпчем
чувствата на другите, някой друг пък ще потъпче нашите. Ако творим любов - дори и в ситуации, при
които изглежда глупаво или невъзможно да го направим - тази любов ще ни бъде върната. И което е

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 56

най-доброто от всичко - Колелото на кармата може да бъде спряно чрез прошката. Тези разтърсващи
събития продължават да се повтарят само дотогава, докато не научим най-великата мъдрост във
Вселената - че всички сме едно цяло и че има само една идентичност. Веднъж гмурнали се в тази нова
реалност и успели да я наблюдаваме от първа ръка, не след дълго ще осъзнаем, че никой от нас не е
изключен от тази система на равновесие независимо в какво вярваме или не вярваме. След като си
дадем сметка за кармата и я видим в действие стотици, ако не и хиляди пъти в живота си, обикновено
ни изглежда невероятно да наблюдаваме колко упорити са някои хора в нежеланието си да я видят,
даже в случаи, когато всичко е крещящо очевидно.
Моментална карма
Преди няколко години ми разказаха един пример за карма, който беше толкова явен и
изчерпателен, че ако обстоятелствата не бяха така драматични, щеше да прилича на виц. Ако реша да
събера тези сцени в сценарий за филм, всеки професионален консултант би отсякъл, че трябва да бъдат
изрязани - защото изглеждат прекалено изкуствени. Та ето и случая. Една моя приятелка отглеждаше
сама двете си малки деца. За да оцелеят, работеше на пълен работен ден, а децата оставяше на
забавачка. По онова време не можех да си позволя да й помогна финансово - не че тя ме бе молила.
Бащата бе напуснал семейството си и съдът го бе задължил да плаща издръжка на децата. Обаче той
отказваше да си търси работа, защото считаше работата за досадна и му беше по-приятно да си клати
краката. Месеци наред не изпращаше никаква издръжка и по едно време приятелката ми започна да се
чуди дали да не предприеме някакви юридически действия срещу него. Накрая той благоволи да
изплати наведнъж една доста голяма сума пари, които взе назаем от баща си. Взе парите в брой и се
обади, че идва да ги остави на бившата си съпруга.
Но после тя не го видя два дена. Накрая той й каза, че парите са били откраднати от колата му.
Това било голяма трагедия, той не виждал смисъл да й плаща отново тази сума, тъй като никой не
можел да го накара да печели едни и същи пари два пъти. На следващия ден обаче го видяхме да кара
чисто нова кола - черен джип. Той отказа да признае как се бе сдобил с този джип - просто
най-безцеремонно изключи телефона. На същата вечер джипът изхвърчал от пътя, претърколил се
надолу по един хълм като каца и се разбил. По някакъв странен начин шофьорът останал невредим, но
тази катастрофа породи реакции, които до този момент изглеждаха невъзможни. Баща му се обадил на
моята приятелка, казал й, че е дал необходимите пари на сина си, но че е абсолютно сигурен, че синът
му ги е използвал, за да направи първоначалната вноска за джипа. Така и не разбрах какво е станало
после между баща и син, но подозирам, че не е било много приятно.
Ето и един друг случай. Беше по времето, когато живеех във Вирджиния Бийч, точно под линията
на прелитане на изтребителите, които излитаха и кацаха в близката военноморска база. Шумът беше
толкова силен, че имах чувството как самото небе се разкъсва, и всичко това се случваше всеки божи
ден, от осем сутринта до десет вечерта. За съжаление, чак след като бях подписал договора за наем,
осъзнах, че точно затова наемът е толкова нисък. Семейството, което живееше в къщата до моята, бяха
заклети алкохолици. Прекарваха всяка нощ на верандата си и се наливаха до смърт, междувременно
крещейки си всевъзможни обиди. Полагах максимални усилия да доставям някаква радост в живота им,
когато разговарях с тях. Ала не можех да се отърва от усещането, че законът на кармата скоро ще влезе
в действие, защото просто нямаше начин тази кошмарна ситуация да продължава още дълго. Стресът от
неизбежността да ги слушам всяка нощ как се карат ме разкъсваше на парчета.
Един ден в банята им се появи огромна боа, увита около тоалетната. „Мислиш ли, че това означава
нещо?“ - попита ме жената. „Може и така да се каже“ - отговорих. Възприех тази змия като знак, като
проявление на синхронността, която им пращаше директно предупреждение за кармична опасност, ако
не променят поведението си. По-късно, на 29 декември 1999 г., сънувах ужасен кошмар, включващ
периодичната поява на някаква призрачна жена. Когато се появяваше, всичко като че ли изведнъж
забавяше своя ход или минаваше на пауза и беше изключително драматично, точно като картина на
тунелно зрение във филм на ужасите с разтърсваща музика за фон. Никой не искаше да я поглежда,
нито да признае, че тя е там, въпреки настойчивостта на появата й и начините, по които сама се
нараняваше. Изглеждаше много тъжна и се обезобразяваше пред мен, а от нея хвърчаха парчета от
тялото й и кръв. Чудех се за какво е толкова притеснена, но не правех връзка с нищо. И никой друг
освен мен не я виждаше. С течение на времето тя най-сетне успя да накара хората да я видят, но никой
не й обърна внимание. Дори докато нараняваше тялото си, като междувременно не откъсваше очи от
мен, хората се правеха, че тя не съществува. Накрая схванах, че тя прави със себе си тези ужасяващи
неща, за да се опита да пробуди останалите и да ги накара да прозрат собственото си негативно

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 57

поведение. Последната й поява в съня ми беше най-потресаваща - държеше в ръка тиган, под който
гореше огън. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще си сложи главата в тигана, за да ми докаже
тезата си. Тогава осъзнах, че тя символизира кармата. Чрез нещата, които причиняваше на себе си, тя
очевидно се опитваше да накара хората да осъзнаят какво причиняват сами на себе си.
А отвън крясъците и виковете продължаваха почти всяка нощ. До 24 януари 2000 г. През онази
нощ мъжът, който живееше над тях, заспал с горяща цигара в уста. Скоро пламнал пожар, а когато
мъжът се стреснал и се опитал да го изгаси с вода, положението се влошило още повече, защото
междувременно огънят бил оголил няколко електрически кабела. Събудих се от писъци пред вратата на
къщата си. Отворих и зърнах пред себе си стена от пушек. После със семейството стояхме безпомощно
и наблюдавахме как къщата им изгаря, докато пожарникарите се опитват напразно да потушат огъня.
Накрая се наложи да я облеят с маркучите от долу до горе, като разрушиха и малкото, което не беше
разрушено от огъня. После Червеният кръст се включи и им помогна, тъй като те бяха изгубили всичко,
което имаха. След това никога повече не ги видях. Бързо разбрах, че преди по-малко от месец сънят ми
бе предсказал цялото събитие, при това в детайли. И записах всичко в сайта си. Сънят ми подсказваше,
че пожарът в къщата им е видимо проявление на гнева и жестокостта, които те демонстрираха един към
друг, вечер след вечер. Вселената се опитваше да привлече вниманието им, макар и по доста
драматичен начин.
Тайните на шаманизма
Личният ми опит показва, че лошата карма е толкова лесна за откриване, че почти винаги виждам
причинно-следствена връзка между мислите, които имам, и последващите ги преживявания.
Повратният момент, който ме накара да разпозная тази система и да си дам сметка колко често съм
сподирян от лошата карма, беше, когато прочетох „Тайните на шаманизма - да почерпим от силата на
Духа в нас“ от Хосе и Лена Стивънс. След като тази система ми беше обяснена от един доктор по
психология и съпругата му с такава яснота, прецизност и увереност, успях да отворя съзнанието си за
вероятността тя да е реална. Тогава бях само на шестнадесет години и полученото от книгата познание
съвсем скоро отключи невероятни прозрения и лични преживявания.
През следващите двадесет и четири години съм имал хиляди случаи, когато съм си позволявал да
питая не особено приятни мисли към някого и да се фокусирам върху чувства като гняв и осъждане
само за да преживея по-късно някой инцидент или нараняване. Порязах се с нож. Ударих болезнено
палеца на крака си. Изгорих се. Веднъж захапах вилицата на обратно и едва не изгубих зъбите си.
Прехапах си езика до кръв. Пред колата ми внезапно изскочи животно и ми се наложи да завия рязко, за
да не го блъсна. Счупих любимата си чаша в мивката. Порязах се при бръснене. Влезе ми треска в
пръста. Очите ми се напрашиха. Ухапа ме гадно насекомо. На минаване покрай масата бутнах една
тежка книга, тя падна и едва не ми смаза крака. Подхлъзнах се под душа и си ударих лошо лакътя.
Написах чек, изпълнен с отвращение, че се налага да плащам, каквото дължа, и докато го откъсвах от
чековата си книжка, се порязах. Друг път чиния с мазна храна падна в скута ми, съсипвайки любимата
ми риза и едни много хубави панталони. Успявал съм да избегна доста по-сериозните инциденти само
благодарение на това, че внимавам какво мисля - и особено как се отнасям към другите - но истината е,
че много хора получават доста по-силни удари от кармата от описаните тук.
Както обясняват семейство Стивънс, ключът е в това точно преди случването на инцидента да си
спомним какво сме си мислели. Докато се учим да го правим ефективно, доста често ще ни се случва да
бъдем разсейвани от самия инцидент. Човекът е устроен така - вниманието му автоматично бива
отклонявано от новия проблем, който му се е стоварил. Сърцето ни се разтуптява, дишането ни се
учестява, кръвта нахлува в главата ни и ние ставаме свръхбдителни, свръхактивни и обикновено
свръхядосани. Този внезапен прилив на гняв и безсилие е в състояние моментално да изтрие всички
мисли, които сме си мислели непосредствено преди това. Когато нещо такова се случи обаче,
най-важното е да не допускаме това болезнено и дразнещо събитие да ни отвлича вниманието - стига да
е възможно, разбира се. Добре е да запазим спокойствие, колкото ни е възможно, и да дадем всичко от
себе си, за да си спомним какво сме си мислели преди миг. Гарантирам ви, че след съвсем кратки
упражнения причинно-следствената връзка между мислите и преживяванията ни става съвсем
очевидна. Естествено не всички проявления на кармата са толкова непосредствени, но ще се изненадате
каква голяма част от тях са!
Важно е да подчертаем също така, че голяма част от случаите на лоша карма са причинени от
движението на собствените ни тела. Може и съзнателно да не си даваме сметка за това, но
подсъзнанието ни очевидно е взело пряко участие в осъществяването на болезнената случка. Върху

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 58

тялото ми е било оказано въздействие да се движи по определен начин - с леко побутване от
подсъзнанието, което изобщо не съм усетил - и тогава съм си порязал пръста, ударил съм палеца на
крака си, изгорил съм се, прехапал съм си езика, изпуснал съм любимата си чаша, порязал съм се при
бръснене и т.н. Друг тип събития като например изскочилото пред колата ми животно, насекомото,
което ме е ухапало, или влезлият в очите ми прах може би са следствие от нашето съществуване в жива
Вселена. Истината е, че голям брой нефизически същности се опитват да ни помогнат да се събудим и
много често го правят, като се намесват чрез външни за нас неща. По същия начин бившият съпруг на
моята приятелка може би несъзнателно е извил волана на джипа, насочвайки го към неукрепения чакъл
на банкета, при което е изгубил контрол над колата и тя е полетяла надолу по склона.
След като започнем да обръщаме внимание на ежедневните си преживявания, много скоро ще си
докажем, че подобни неща действително ни се случват. И макар че лошата карма може да бъде
изключително изнервяща и да ни накара да се почувстваме унизени, съдени или критикувани от
някаква невидима сила, тя може да бъде и безкрайно освежаваща. Светът, който сме мислели, че
познаваме, не е светът, в който всъщност живеем. Щом веднъж осъзнаем този факт, не можем да не
започнем да му обръщаме внимание. Някаква част от нас на подсъзнателно ниво притежава
непогрешим етичен и нравствен код, независимо в какво вярваме на съзнателно ниво. Можем да се
бием, да плачем, да пищим, ревем, да обвиняваме другите или да се изживяваме като измъчени и
безпомощни жертви - безполезно. Можем да спорим, да се пазарим и да разсъждаваме, че сме добри
хора, че вършим много добрини за другите и следователно не заслужаваме подобно нещо, но то пак се
случва. Рано или късно егото ни неизменно ще претърпи най-малкото лек спад и ще се научим, че
трябва да престанем да се оплакваме и да се опитаме да разберем както лошата карма, така и
състраданието, скрито зад нея. Кармата може и да не изглежда като особено добро нещо, но отговорът
се крие във вечната мъдрост.
Йеошуа и учението за ада, спасението, вечността и греха
Повечето библейски учени са единодушни, че най-точното звучене на името на Исус от
оригиналния му арамейски език е Йешуа. То минава като Йесус в гръцки, а оттам във всеки
западноевропейски език се сдобива със собствено звучене според правилата на езика: Джийзъс, Хесус,
Иесу и т.н. Според Закона на Единния най-близкото до истината и най-точно произношение на името
обаче е Йеошуа. Повечето християни вярват, че Иеошуа е учел, че съществува място, наречено ад -
може би под повърхността на земята, където всеки, който не е приел християнството, ще гори в огнено
езеро во веки веков. Но в една жива Вселена на любящото съзнание изглежда крайно невероятно някоя
душа да бъде отделена от останалите за вечни мъчения, тъй като има само една същност и нейната
ключова характеристика е любовта. Днес обаче все по-голям брой теолози се връщат към оригиналните
писания, за да търсят преки доказателства, избирайки да не приемат за чиста монета църковните догми
и общоналожените схващания.
В сайта на Уилям Греъм „Bible Reality Check“ се съдържат удивително много богословски
документи и изследвания, с които християните не е зле да се запознаят. Греъм е християнин и
проповядва ключови религиозни принципи. Едновременно с това той е разкрил редица ключови
разлики между убежденията на повечето християни и онова, което съвременната лингвистика и
научните проучвания са открили в писанията. В статията си „Доводи против ада“ той разкрива, че
цялото понятие за ада се крепи върху крайно неубедителни доказателства и отсъства напълно от Стария
завет. Еврейската дума, която е била превеждана като „ад“, в повечето съвременни библии е шеол,
което означава „гроб“. В Стария завет думата шеол се появява само тридесет и един пъти. Шеол,
гробът, е мястото, където всички отиват, независимо как са живели живота си. Господ не заплашва
Адам и Ева с ада, ако хапнат от Дървото на познанието на Доброто и Злото - казва им само, че това
тяхно действие ще причини смърт. Каин не е заплашван с ада, нито пък градовете Содом и Гомор. В
Десетте Божи заповеди Мойсей не предупреждава, че има ад - не го прави даже и в над шестстотинте
предупреждения, закони и заръки в Мойсеевия закон. Някои от най-почитаните библейски учени на
нашето време, в това число Уилям Баркли, Джон Робинсън, Ф. Фарар и Марвин Винсънт, са
единодушни, че адът не се появява в нито един еврейски или старогръцки текст от същия времеви
период.
В Новия завет обаче Иеошуа от време на време използва старогръцката дума Геена, за да опише
какво ще ни се случи, ако се отдадем на отрицателни постъпки в служба на себе си. За първи път
срещаме думата Геена в Проповедта на планината - в „Евангелието на Матея“ (5:22, 29 и 30). Иеошуа
недвусмислено ни предупреждава, че сме изложени на опасността от Геена огнена дори за нещо

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 59

толкова дребно, като да наречем някого глупак. Съвременните християни за нищо на света няма да
повярват, че една толкова обикновена обида към друго човешко същество ще ги запрати в ада во веки
веков, но предупреждението си е там, в „Евангелието на Матея“, само че Геената вече е преведена като
„ад“. Доста често хората четат Библията само за да потвърдят онова, в което вече са убедени, а не да
огледат материала сам по себе си и да анализират оригиналния смисъл на изреченото от Йеошуа и
останалите. Интересното е, че същата коренна дума за Геена не е преведена като „ад“, когато се появява
в Стария завет като га бен Хином - „Долината на сина на Хином“.
Въпросната долина безсъмнено е ужасно място - в началото е била терен за жертвоприношение на
деца пред бога бухал Молох. С течение на времето ритуалните убийства престанали и Геената се
превърнала в основно бунище за целия град. Там редовно започнали да се изгарят трупове и всякакви
видове мръсотия. Следователно Геената е била необходимо място за пречистване на земята чрез огън. И
именно такъв е бил смисълът на метафората, която е избрал да използва Йеошуа. Третата дефиниция на
думата Геена в „Английския речник“ на Уърд е „място или състояние на болка и мъчение“.
Следователно, когато Йеошуа е казвал, че да наричаш някого глупак, ще те отведе до Геената, е имал
предвид, че когато причиняваш болка и мъчение на другите, ще изпиташ подобна болка и мъчение в
собствения си живот като форма на пречистване. Редица хора и днес определят кармата като нещо,
което трябва да „изгориш“, а това като че ли е пряко продължение на символизма, използван от
Йеошуа. Концепцията за кармата е изразена и чрез класическата фраза „Каквото посееш, това ще
пожънеш“ („Послание към галатяните“ 6:7). Става пределно ясно, че Геената е само един от
множеството примери, в които често употребяваните от Йеошуа символи и метафори са получили
напълно погрешно тълкувание.
И това е само началото на тезата, която излагат Греъм и останалите и която доказва, че понятието
за ада е изцяло измислено и изобщо не се подкрепя от текстовете. В друг ключов пример от Новия завет
Апостол Павел заявява в „Деянията на апостолите“ (20:27), че е разкрил целия Божи замисъл, „цялата
Божия воля“, както се казва в текста. И въпреки това Павел в нито едно от писмата си не говори за ада.
Единственото възможно изключение са някои преводи на Библията, в които Павел е цитиран да казва,
че Йеошуа е триумфирал над ада - в „Първо послание към коринтяните“ (15:55), но и там старогръцката
дума се превежда като „гроба“. Това е същата дума, която и в Стария завет е преведена неправилно като
„ад“, а в оригинала е просто шеол.
По същия начин е налице недоразумение или погрешна интерпретация на термина спасен, макар
той и до днес да е изключително важно духовно понятие. Гръцките думи от Новия завет за спасен са
созо и сотериа. Тези думи имат множество значения, включващи понятия като „избавен“, „освободен“,
„изцелен“ и „спасен от опасност“. В Новия завет те се появяват в множество и различни типове
контекст. Подсказват, че духовните учения като това на Иеошуа например могат да ни избавят и
освободят от опасностите на Геената - от огньовете на кармата, които пречистват нашите
несъвършенства, като ни разкриват на какво би могъл да ни научи земният живот.
Друга дума, която често страда от погрешна интерпретация, е вечност. Думата от Стария завет е
олам - има редица места в Библията, където тя безсъмнено се отнася до времеви периоди, доста
по-кратки от вечността. Сред тях са продължителността на живота на царя, количеството време, което
Йона е прекарал в корема на кита, продължителността на земното съществувание на човека,
количеството време, което едно дете би трябвало да прекара в храма, количеството време, което се
очаква от един слуга да работи за господаря си, и количеството време, през което Давид възнамерява да
бъде цар на Израил. Всеки от тези примери подсказва точен цикъл от време. Гръцкият еквивалент на
олам е еон, което означава „епоха“ или времеви цикъл. Впрочем съвременната дума еон е влязла точно
оттам. Тази „епоха“ би могла да включва една от Епохите на Зодиака, но очевидно се отнася и до
значително по-кратки периоди от време. Библията използва също така и думите еониан и еониос,
отнасящи се за повторението на същия този цикъл. И в никой друг гръцки документ от времето на
Новия завет думата еон не означава нито „вечност“, нито „завинаги“. Платон, Аристотел, Омир,
Хипократ и редица други учени използват думата еон, за да обозначат далеч по-кратки периоди от
време.
Думата грях се превежда като „нарушение на божествения закон“ и най-вече „целенасочено или
съзнателно престъпване на морален или религиозен принцип“. И макар че тази дума е непоправимо
остаряла за всеки, който не е християнин, грях би могло да бъде всичко, което нарушава свободната
воля на другите. Следователно оригиналното послание на Иеошуа е, че ако нарушиш нечия свободна
воля, трябва да преминеш през цикъл на пречистване - или Геена огнена - за определен цикъл или еон

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 60

от време. А това е доста по-различно от съвременната изкривена представа, че „ще гориш в ада во веки
веков“. След като веднъж проумееш какво ти се случва - и любовта, която в крайна сметка задвижва
тези кармични събития - можеш да бъдеш спасен (созо) от необходимостта да трябва да повтаряш
циклите (еониос) на нещастие, страдание и болка (Геена). Разковничето за спирането на Колелото на
кармата е прошката.
Религията като средство за подсилване на правителствената власт
Но как са се появили тези погрешни тълкувания и преводи? Да си припомним, че християнството
е правителствено спонсорирана религия от една империя, която се намира в упадък и се опитва със
зъби и нокти да се задържи на власт. Животът и учението на Йеошуа не можели да бъдат спрени, затова
най-добрият ход на империята е бил да заграби всички съществуващи документи, да ги обедини в един
източник и да обяви, че този източник е единственото и неповторимо Слово Божие. Именно така
постъпва и император Константин Велики през 325 г. чрез Никейския събор (Първи вселенски събор).
Всяко нещо, определено като противно на волята на Константин, е изхвърлено от Новия завет,
включително и серия от евангелия, писани от хора, които са следвали вярно Йеошуа и са станали
свидетели на проповедите му в момента на изричането им. Вътрешни хора за Кабалата, имащи достъп
до много високо ниво на секретност, са ми казвали, че Константин се е изживявал като „Бог Отец“, за
когото се говори и в Стария, и в Новия завет, и за когото се смята, че е по-висш от Йеошуа. Кабалата
има изключително негативно отношение към християнството, поради което разпространява тази
древна тайна с гордост сред своите членове. В богословските учебници и до днес продължава да се
спори дали Константин е бил ръководен от Божията воля, когато е наложил мнението си над събора и е
изхвърлил двамата несъгласни епископи, въпреки че според първоначалната идея е трябвало да има
пълно единодушие, за да може мнението на събора да бъде признато за Божия воля. В книгата си
„Хората на голямата тайна“ Ърнест Скот описва събитието с доста голяма доза ирония:
Единодушието е било от съществено значение, след като решенията на Съвета е трябвало да бъдат
приписани на самия Свети Дух. Единодушието и одобрението на божеството са били въпроси от
първостепенно значение за Константин, затова той побързал да се подсигури с тях, като освободил по
Целесъобразност двамата неудобни, несъгласни епископи. Така датата на раждането на съвременното
християнство за следващите 1500 години е решена от нищо повече от един откровен акт на
политическа хитрост.
Идеята за вечните адски огньове е изключително полезна за правителство, стремящо се да наложи
религия, чрез която да потуши всякаква съпротива сред населението. Сливането на църквата и
държавата е и най-добрият начин за гарантиране на високите данъци за населението - под формата на
„индулгенции“, плащани на църквата, тъй като тя е също така и правителството. (В случая с
християнството това сливане между Църквата и държавата става успешно едва през 720 г.) Колкото
повече злини хората вярват, че са сторили на другите, толкова повече пари ще се решат да платят, за да
бъдат сигурни, че ще прекарат вечността в рая. Страхът от алтернативата - вечните мъчения на адските
огньове - е изключително ефективен начин за държане на хората в пълно подчинение. Впоследствие
той ще бъде използван и за оправдание на идеята за свещената война, защото всеки извън групата,
всеки, който не вярва в онова, в което вярва групата, е обречен на ужасната лудост на страха, мъченията
и болката во веки веков. Ако знаеш, че враговете ти са обречени да отидат в мястото на вечните мъки,
можеш лесно да оправдаеш нечовешките злини, които вършиш срещу тях, защото вече си ги
категоризирал като нечовеци.
Пратеник на Единствения създател
Поредицата „Законът на Единния“ приема изцяло учението на Иеошуа и казва, че мисията му е
била напълно одобрена и подпомогната от ангелските сили, които пазят планетата ни. Те винаги са
знаели, че посланията му ще бъдат изкривени, но същността на посланието е толкова чиста, че доброто
в крайна сметка ще натежи над злото. Мисията на Йеошуа е предвидена като един ключов аспект от
усилията на доста по-голяма група същества да подпомогнат нашата еволюция, така че Иешуа не е
трябвало да работи сам при изпълнението на мисията си. Законът на Единния ни казва още, че Иеошуа
„е проникнал в интелигентния безкрай“, като е осъзнал, че не е отделно същество, а въплъщение на
Единствения създател. Това му е позволило да достигне до следващото ниво на човешката еволюция -
формата на „светлинното тяло“. Според терминологията в Закона на Единния този процес се нарича
жътва. Значението на този термин и неговата поява в Библията ще бъдат обяснени в Четвърта част.
17.11 Иеошуа беше изпълнен с желание да влезе в тази планетарна сфера, за да сподели
вибрациите на любовта по колкото е възможно по-чист начин. Така това същество получи позволение

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 61

да изпълни тази мисия. ...Иеошуа беше поляризиран изключително позитивно. ...Тази същност осъзна,
че не е същност сама по себе си, а действа като пратеник на Единствения създател - когото тази
същност виждаше като любов.
Кармата в човешките взаимоотношения
Кармата се появява в живота ни по привидно магически начин, доста подобно на синхронността.
След като причиним болка на някого, почти моментално ни се случват болезнени и трудни неща.
Живата Вселена и нейните пратеници полагат максимални усилия да направят тези събития както
разбираеми, така и недвусмислено свързани с действията, които са ги причинили. Но има и други
форми на кармата, които са много по-продължителни и привидно ежедневни по природа. Хората в
нашия живот обикновено ни предоставят най-силната карма, която можем да преживеем. Когато
сторим неща, които нараняват чувствата им, си носим последиците. Можем да имаме с тях спорове,
конфликти, несъгласия и конфронтации. Понякога може да изпитваме всепоглъщащо чувство на
самота, отчаяние, депресия, гняв, тъга и ревност и въобще да не си даваме сметка колко обичайно нещо
е това. Както ще разберем от Седма и Осма глава, много малка част от взаимоотношенията, които
имаме с хората в живота си, са първи срещи в най-общия смисъл на думата - и най-вероятно работим с
тях върху проблеми, които сме споделяли от векове, ако не и от хилядолетия.
Философията на Закона на Единния хвърля уникална светлина върху ролята на негативно
ориентираните хора в нашия Живот, в това число и на единия процент социопати. Дори и ако в будно
състояние даден човек е изключително огорчен, обича да манипулира и контролира, на по-високо ниво
този човек си дава ясна сметка кой е или коя е и какво точно прави тук. Ще разгледаме аргументите в
полза на това твърдение в Осма глава. Без да си дава сметка за това на съзнателно ниво, този човек
може би върши нещо полезно дори когато върши грозни неща. Ако съзнателно нараним някого,
кармата ни може да бъде балансирана от друг човек, който прави срещу нас нещо напълно негативно,
дори престъпно в очите на закона. Но дори и ако този човек се оказва балансиращ за нашата лична
карма, той самият не получава зелена улица заради тези лоши неща, които ни е сторил. Всеки човек в
живота ни носи пълната отговорност за начина, по който ни е накарал да се чувстваме с действията си,
дори и ние самите да сме привлекли болезнените преживявания в кармичния смисъл на думата. В
крайна сметка всички ние трябва да усвоим мъдростта на любовта и докато това става из целия космос,
Вселената отново ще стане едно цяло и ще завърши още един цикъл от своето съществуване.
На глобално ниво социопатичните властови групи от елита създават могъщо кармично огледало за
всеки от нас. Според Закона на Единния те могат да сторят само онова, което им е позволено да сторят
чрез нещата, които вече колективно сме привлекли чрез собствената си свободна воля. Повечето хора се
люшкат между позитивното и негативното в отношенията си към другите в ежедневен план. Всеки
притежава потенциала да причини безкрайна болка и страдание на другите - било съзнателно, било
поради невежество. Доста често ни се иска да пренебрегнем тези свои аспекти и да повярваме, че сме
изцяло добри. И когато някой друг се изправи срещу нас заради негативното ни поведение, обикновено
влизаме в режим на отрицание и отказваме да признаем, че сме сторили нещо неприятно. Възможно е
също така да се опитаме да скрием поведението си от останалите, заклевайки семейството, приятелите
си или съдружниците си да пазят тайна. Властовият елит с неговите дълбоко скрити тайни и подмолни
планове действа като глобално огледало на същите тези явления от нашия обикновен живот.
Наблюдавайки унищожителните аспекти на скритите тайни и на лъжите, изричани от политици с
лъчезарно усмихнати лица, научаваме какво да не правим в собствения си живот и се вдъхновяваме да
помагаме на другите. Без това влияние светът надали би могъл да се радва на бърз духовен растеж.
Пробуждане за единството на всичко
Много е лесно да се поддадем на илюзията, че сме отделни същества, живеещи в отделно тяло. На
физическо ниво това, разбира се, е вярно. Телата ни са отделени от другите тела. Ако паднем, само
нашето тяло ще бъде наранено. Ако някой друг падне, нашето тяло няма да изпита никаква болка, освен
ако не изберем да изпитаме емпатия към другия човек. Но на по-дълбоко ниво вечната мъдрост
разкрива, че всички сме едно цяло. За да го осъзнаем, не са необходими нито учебници, нито свети
писания. Достатъчно е само да навлезем в дълбока медитация или да се пробудим напълно за момента
тук и сега и за неговото значение. Същността, която чете или чува тези думи - съзнанието, на което се
радвате, не е отделно от другите. Колкото по-пълноценно успявате да отпускате и изчиствате
съзнанието си, толкова по-очевидна ще става тази истина за вас. Така ще проумеете Колелото на
кармата и ще започнете да подреждате мозайката, за да разберете как да се изцелите сами и как да
овладеете уроците, които ви се поднасят. Ще осъзнаете, че не е задължително да минавате непрекъснато

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 62

през едни и същи цикли, в които нямате никакви нови прозрения.
Сарказмът няма да промени Закона
Възможно е да възприемете тази дискусия за кармата като концепция за духовността на ниво
начинаещи, която не се нуждае от никакво допълнително обяснение, но всъщност тя е централна за
нашето проучване. Възможно е също така да възприемете цялата тази идея като абсурдна и дори
обидна за вашия интелект. Нищо чудно вече да сте избухнали няколко пъти в саркастичен,
подигравателен смях. „Но това е невъзможно! По-добре да ми бяхте казали да повярвам в Дядо Коледа!
Къде е тук науката? Помощ! Този човек е пълен идиот!“ Всъщност науката е изключително полезно
средство за доказване, че животът ни сработва именно по този начин. Най-новите научни теории или
идеи също биват посрещани със съпротива и осмиване, преди да бъдат приети от всички. В дадения
случай разликата между света, който си мислим, че познаваме, и света на истинската реалност е
толкова голяма, че първо се налага да преодолеем огромния страх да не бъдем отхвърлени и презрени
от колегите и познатите си, за да успеем да я видим. Понякога говоренето на тази тема може да бъде
изключително трудно. Но лично аз почти не съм срещал човек, който не би оценил една добра история
за духовно израстване, стига да я разказваш леко и забавно и да се опитваш да принуждаваш
слушателите си да ти повярват. Дали някой разбира това по-добре от Холивуд.
Голяма част от нещата, които приемаме за даденост в модерния свят, биха били сметнати за
истинска лудост, ако се опитаме да ги разкажем на хора, живели преди не повече от няколко века. Дори
и да им покажем нещо, например смартфон, те със сигурност биха измислили някакво нелепо,
скептично обяснение. Покрай всичко това е възможно да установим, че изучаването на понятия, които
първоначално сме смятали за налудничави, в крайна сметка се е оказало ключа към един по-щастлив и
по-пълноценен живот. И нищо чудно накрая да успеем да се освободим от безкрайните цикли
нагоре-надолу или „самсара“, както го наричат в древните ведически текстове на Индия.
И така, докато четете тези думи, можете да си създадете мислено свое лично пространство, което е
само ваше. Не е необходимо да казвате на никого, че мислите за тези неща, ако не се чувствате удобно
да го направите. Но не се тревожете, че хората ще ви съдят, ако разберат. Постарайте се да стоите с
отворено съзнание и да не мислите шаблонно. И не бързайте автоматично да съдите и отхвърляте
новите идеи и възможности, преди да ги обмислите добре.
Да обмислим възможностите
Да допуснем, че животът на Земята може да е една огромна, прецизно балансирана и педантично
поддържана илюзия, школа за обучаващи се духовни учители. Да кажем, че тази илюзия се направлява
и наблюдава от безкраен брой интелигентни същности, които са много по-напреднали, отколкото
повечето от нас смеят да мечтаят. Да си представим, че независимо за колко умни се мислим, там
някъде има хора, които са много по-интелигентни от всичко, което можем да станем - поне засега.
Да си представим, че има някакъв прозрачен таван и че всичко, което си мислим, казваме или
правим, е известно на тези хора, всеки един наш миг. Да кажем, че тези хора не хранят към нас нищо
друго освен велика любов и състрадание. Да допуснем, че независимо от това колко грозно
престъпление срещу някого сме извършили, тези хора искрено ни прощават - като същевременно нито
ни карат да се срамуваме, нито ни унижават - дори тогава, когато никой друг не иска и не може.
Да си представим, че тези хора действително ни пращат огньовете на кармата, когато попречим
за проявлението на нечия свободна воля, но го правят с абсолютна любов и уважение, за да можем да
си възвърнем перфектния баланс. Да кажем, че след като сме изплатили кармата си, никога повече
няма да бъде необходимо за нас да изпитваме страх, тъй като винаги можем да изберем да помагаме на
другите и да ги обичаме, вместо да ги манипулираме и контролираме. Да допуснем, че ако продължим
да правим позитивни избори, в живота ни никога повече няма да може да се събере негативна карма.
Да кажем, че в такъв случай ще бъдем активно защитавани от всички болезнени и унищожителни
неща, които иначе биха могли да ни се случат - нещо като съвсем реална форма на здравна
застраховка. И тогава безотказно ще ставаме свидетели на положителните награди за добрите дела,
които сме вършили.
Да кажем, че тези хора знаят точно какви стъпки трябва да предприемем, за да овладеем опита
си. Да кажем, че са вложени огромни усилия в създаването на илюзията за живота на Земята и че
нещата, които ни се случват, само изглеждат случайни - защото, ако бяха твърде очевидни, нямаше да
има какво да научим. Да кажем, че тези хора работят неуморно в наша полза, не искат благодарности
за стореното и са напълно щастливи да продължават да работят за нас, нищо че почти никой от нас не
разбира какво са и какво правят. Да кажем, че голяма част от работата им включва прецизна

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 63

 манипулация на събитията на Земята, в това число подсъзнателното въздействие върху действията на
другите, така че каквито условия създадем за тези около нас, в такива да попаднем и ние. Да кажем, че
съществуват велики цикли от време, които ни тласкат през една систематична сюжетна линия -
Книгата на живота или Пътя на героя - отново и отново. Да кажем, че тези хора познават отлично тази
история и се стремят да ни помогнат да овладеем до съвършенство главата, в която в момента се
намираме.
Да допуснем, че тези хора са готови да говорят с нас, стига да ги срещнем по пътя си и да им
покажем, че сме достатъчно зрели, за да се справим с тази комуникация чрез прилагане на "Древната
мъдрост“ в ежедневния си живот. Да допуснем, че синхронността е помощно средство, което те
използват, за да ни помогнат да си дадем сметка за присъствието им - постепенно, без страх - така че с
течение на времето да осъзнаем цялата истина. Да допуснем, че синхронността е мястото, където
същата онази система, използвана за създаването на кармата, е поставена в далеч по-щастлива и
вдъхновяваща употреба.
Съществуват множество научни доказателства, че надживяваме физическата смърт и че вече
сме преживели множество прераждания на тази земя. Спомените за миналите ни прераждания
обикновено са скрити от нас чрез булото на амнезията, въпреки че от време на време и при
определени обстоятелства е възможно да пробием това було - например чрез хипнотична регресия.
Оказва се, че някои неща, които дължим на другите, са толкова големи, че не сме в състояние да ги
уравновесим само с един живот. Прераждането е система, чрез която можем да отложим
плащането си за тези действия, докато не достигнем до онова ниво на духовна зрелост, на което
балансиращите преживявания да станат полезни за нас като души.

Седма глава
ПРЕРАЖДАНЕТО
ЖИВЕЛИ ли сте някога под каквато и да е форма, преди да се родите? Ще продължи ли животът
ви след смъртта на физическото ви тяло? Само един живот ли имате, или процесът на еволюцията на
душата обхваща множество прераждания? Доктор Иън Стивънсън - професор по психиатрия от
катедрата по медицина към университета във Вирджиния, провежда разговори с над три хиляди деца от
целия свят, които си спомнят, че са живели и преди, в редица случаи с големи подробности. Тази
епична работа отнема на Стивънсън повече от четиридесет години. Спомените на децата са
изключително конкретни, включващи имена, дати, места, предмети и исторически събития, а в някои
случаи дори и как са умрели. Доктор Стивънсън проверява систематично и подробно всичко, казано от
децата, проявявайки педантично внимание към детайлите, и всеки път установява, че спомените им са
удивително точни. Там, където е възможно, издирва възрастни роднини, посещава някогашни домове,
при необходимост отваря стари рани - и разкрива истината отново и отново. Например едно момиченце
от Ливан помни пълните имена и роднинските връзки на двадесет и пет човека от миналия си живот,
въпреки че нито тя, нито някой от семейството й познава тези хора. Доктор Джим Тъкър, медицински
директор на Детската и семейна психиатрична клиника към университета на Вирджиния, работи дълго
време с доктор Стивънсън, а после продължава проучванията му. Доктор Тъкър твърди, че
„прераждането е най-логичното обяснение за най-силните случаи“
В книгата си „Живот след живот“ доктор Тъкър представя изобилие от доказателства от две
хиляди и петстотин най-добри случая на Стивънсън, както и нови профили, проучени от него самия,
като накрая оставя читателя сам да си направи съответните изводи. Децата обикновено започват да си
спомнят миналия си живот към втората до третата година, но към седмата до осмата си година
спомените им постепенно избледняват. В някои случаи децата настояват да бъдат наричани с
предишните им имена, а специфичните детайли, които разказват от предишния си живот, се оказват до
един верни. Като професионален детски психиатър, обучен да работи по научния метод, доктор Тъкър
се занимава единствено с доказуеми данни. Голяма част от децата притежават рождени белези или
дефекти на абсолютно същите места, където са били ранени смъртоносно в предишния си живот. С
помощта на съвременен софтуер за лицево разпознаване доктор Тъкър потвърждава, че тези деца
изглеждат точно като хората, които твърдят, че са били преди. Ученият безсъмнено е наясно с
враждебността и скептицизма на мнозинството от колегите си по подобни теми. Но истината е, че за да
може тази нова информация да бъде включена в научните дисциплини, се налага да бъдат подложени на
пълен преглед и преработка редица направления - генетиката, биологията, еволюцията, неврологията,
медицината и редица постулати, възприемани доскоро за даденост.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 64

 Щом нашите „нови“ физически тела притежават силна лицева прилика с онези, които сме били
преди, това предполага, че съществува някакъв енергиен аспект от външността ни като човешки
същества, който се пренася от живот в следващ живот. Този енергиен аспект - с други думи душата - е в
състояние да оформи и моделира лицевите ни черти, както и да пресъздаде смъртоносна рана чрез
рожден белег или деформация. Следователно душата има пряко въздействие върху структурата и
функциите на нашата ДНК. Вече се запознахме с достатъчно експерименти върху енергийната
биология, които потвърждават, че това е възможно. Всеки организъм може да бъде преструктуриран
само от енергията, както става при експериментите на доктор Пьотър Гаряев, при които той
трансформира жабешки яйца в яйца на саламандър. По същия начин нашите души очевидно
трансформират ДНК на тялото, в което се прераждаме, така че лицевите ни черти си остават напълно
различими от един живот в следващия. Винаги ще има преливане между наследствените черти, които
наследяваме от родителите си, и лицевите черти на душата ни, докато се прераждаме от един живот в
друг. Това предоставя научното обяснение на множеството документирани от доктор Джим Тъкър
случаи, при които децата си спомнят, че са били някой друг в миналия си живот и при проверка с
криминологичната програма лицата им показват съвпадение с предишното им прераждане.
Оказва се, че доста по-склонни да си спомнят предишни свои прераждания са децата от култури,
които открито приемат прераждането. Това навежда на заключението, че родители, които не вярват в
прераждането, пропускат невероятна възможност, когато децата им започват да споделят с тях
необичайни спомени. Каръл Боуман проучва това явление в книгата си от 1998 г. „Миналият живот на
децата - как миналият живот влияе върху вашето дете“. Интересът й към тази тема е събуден от семейна
криза - синът й страда от хронична екзема и фобия от силни звуци. След хипнотична регресия,
извършена от хипнотерапевта Норман Инге, детето си спомня изчерпателно как се е било в
Гражданската война в САЩ. Разказът му е изключително детайлен и един специалист по история
успява да потвърди голяма част от подробностите, които то няма как да е научило в настоящия си
живот. След като момчето си спомня и излекува миналата си травма, екземата и страхът му от силни
звуци изчезват напълно. Чрез абсолютно същия процес Каръл Боуман лично излекува дъщеря си от
хроничния й страх къщата им да не изгори. Така централната тема на първата й книга е използването на
метода на регресията към минал живот за излекуване на фобиите при децата. След излизането на
книгата й Каръл е залята с писма на читатели, които й предоставят множество нови случаи за
изучаване. Една от постоянните теми, с които се сблъсква в тези писма, е за хора, които се прераждат в
едно и също семейство, като се появяват като собствените си правнуци. Чрез научни изследвания и
проверка на конкретни детайли много от тези случаи успяват да бъдат потвърдени. Тя обобщава тези
свои проучвания във втората си книга - „Завръщане от небето - любими роднини, преродени във вашето
семейство“.
Научните изследвания на прераждането отдавна са доказали, че това без всякакво съмнение е
реален феномен. Новата наука за живата Вселена ни предоставя изчерпателни възможности да
разглеждаме живота като енергиен в дълбоката си същност, а биологичното ни тяло - само като
проекция на този дълбок нефизичен аспект, който всички ние притежаваме. Очевидно е, че лицевите ни
черти и рождените белези могат да бъдат директно оформени от енергийния вълнови аспект на нашата
ДНК. Западното общество открай време е изключително мудно във възприемането на нови идеи, които
влизат в противоречие с официалните догми. Ако конкретно схващане не се възприема масово като
истина - особено от конвенционалните учени, могат да минат много години, преди да стане
общоприето, дори и когато доказателствата са многобройни и неоспорими.
Няма съмнение, че една от най-големите пречки за възприемането на прераждането на масово
ниво в западния свят е християнското вярване, че за това не се говори в Библията. Дори и онези ог
западния свят, които не практикуват активно християнството, също се влияят донякъде от онова, което
аз наричам „подсъзнателен юдейско-християнски предразсъдък“. Преобладаващото модерно
християнско становище относно прераждането е просто поредната сфера, в която политическата
интрига на Никейския събор е прикрила истината, тъй като прераждането всъщност фигурира и в
Стария, и в Новия завет.
Прераждане и християнство
Прераждането автоматично лишава от достоверност идеята за място на вечните мъки, които
продължават во веки веков. Прераждането подсказва, че ако дадена душа не усвои в един живот
уроците, които са предвидени за израстването й, винаги ще разполага с втори шанс да го направи.
Всички души систематично минават през Геена - през огньовете на пречистването, докато работят за

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 65

постигане на следващото ниво на човешката еволюция. Ала познанието за вечната прошка безсъмнено
би се възприело като заплаха от окопалите се властови институции, например Римската империя, които
със сигурност държат да контролират народа си колкото е възможно по-строго. Нищо чудно тогава, че
на Втория вселенски събор в Константинопол през 553 г. римските управници официално обявяват, че
от този момент нататък учението и вярата в прераждането се считат за незаконни. Неспазването на този
закон води до прогонване от родното място и отлъчване от Църквата, което в онези времена е
означавало почти сигурна смърт. Точните думи на този указ са следните: „Ако някой отстоява
митичното предсъществуване на душите и се осмели да отстоява чудовищното възстановяване, което
следва от него, да бъде анатемосан [отлъчен от Църквата]“. С този въпрос се приключва веднъж
завинаги през 1274 г., когато Лионският събор постановява, че след смъртта душата отива право на
едно от двете места - в рая или в ада. По-късно, през 1439 г. Флорентинският събор преутвърждава този
указ почти със същия словоред.
Но през I век еврейският историк Йосиф Флавий пише, че фарисеите - популярна еврейска секта,
вярват в прераждането. Според Йосиф душите на хора, които живеят положителен живот, „се
преместват в други тела“, така че да имат „силата да се съживят и да живеят отново“. Преди
покръстването си в християнството апостол Павел е фарисей. Садукеите пък, които са секта на пуристи,
отхвърлят идеята за прераждането и проповядват единствено ортодоксалното еврейско вярване в шеол -
гроба. Допълнителни исторически свидетелства получаваме от Ориген (185-254), който е считан за
първия велик баща на християнската Църква след Павел. Ориген получава подробни напътствия от
Климент Александрийски, който на свой ред е получил своите инструкции от Петър - един от
дванадесетте апостоли, които са пътешествали заедно с Иеошуа. Ориген наследява директната устна
традиция на учението на Йеошуа и от това свое познание изгражда духовна теология. Прераждането е
ключов аспект от тази теология. И Ориген, и неговият учител Климент Александрийски пишат, че са
получили тайното учение от Йеошуа, което им е предадено от апостолите му. Двамата пламенно
настояват, че прераждането и предсъществуването е един от най-важните стълбове в учението на
Иеошуа. Следващият цитат от Ориген обобщава прекрасно тази гледна точка: „Душата няма нито
начало, нито край. ...Душите идват на този свят, подсилени от победите или отслабени от пораженията
в предишните си животи“.
Оцелялото след орязването
Новият завет е сборник от документи, подбрани от Никейския събор, организиран и оглавяван от
римския император Константин Велики през 325 г. И тъй като от него са изключени голяма част от
евангелията, много е вероятно заедно с тях да са изключени и споменаванията за прераждането, но то
очевидно е било толкова популярно схващане, че няколко многозначителни цитата надживяват това
орязване. Някои именити учени са написали цели книги с проучвания по тази тема, но тук ще приведем
само няколко от множеството примери за прераждане, които те са открили. Първият цитат е от
„Евангелието на Матея“ (16:13), където виждаме как хората открито обсъждат кой може да е бил
Йеошуа - „Синът Човешки“, в други животи: „Според както казват хората, Човешкият Син кой е? А те
рекоха: „Едни казват, че е Йоан Кръстител, други пък - Илия, а други - Еремия или един от пророците“.
В друг многозначителен пасаж от „Евангелието на Йоана“ (9:1-3) виждаме Йеошуа да участва в
разговор с учениците си, в който за прераждането се говори така, сякаш е абсолютен, известен факт:
И когато заминаваше, видя един слепороден човек. И учениците му го попитаха, казвайки:
„Учителю, поради чий грях, негов или на родителите му, той се е родил сляп?“
Исус отговори: „Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите
дела“.
Как е възможно човек да е сторил нещо, независимо дали става въпрос за грях или нещо друго,
преди да се роди, ако уж никога преди не е живял? Йеошуа определено не казва: „Хей, момчета, що за
абсурден въпрос е това, а? Как е възможно този човек да е съгрешил, преди да се роди?“. Вместо това
той изобщо не се замисля по въпроса и разкрива, че в този конкретен случай човекът е избрал слепотата
като причина да обърне фокуса си навътре, за да може по-лесно да приеме духовния път. Това е
поредният ключов пасаж, надживял безмилостната редакция на Никейския събор, който иска да изтрие
от Библията идеята за прераждането. Освен това Йеошуа директно потвърждава, че Йоан Кръстител е
прероденият пророк Илия - в „Евангелие на Матея“ (11:11-15). Фразата „който има уши да слуша, нека
слуша“, подсказва, че в случая Йеошуа разкрива една от тайните доктрини: „Между родените от жени
не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстителя. ...И ако искате да го приемете, той е Илия, който
имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша“.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 66

 От „Евангелие на Лука“ (9:7-8) разбираме, че мнозина се опитват да отгатнат кой е бил в миналия
си живот Йоан Кръстител - по начин, доста наподобяващ начина, по който съвременните таблоиди
проследяват живота на звездите: „А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в
недоумение, защото някои казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите, други пък, че Илия се е явил, и
други, че един от старовременните пророци е възкръснал“.
Наследството на Едгар Кейси
Нито една съвременна дискусия за прераждането и циклите на историята не би била пълна, без да
споменем наследството на Едгар Кейси (1877-1945), който предоставя изобилие от информация чрез
състоянията на транс, в които изпада. Въоръжен единствено с името и адреса на клиента и съгласието
му, че по време на сеанса ще пребивава на същия адрес, Кейси му поставя точна медицинска диагноза и
предписва ефективно лечение. Проблемите с физическото тяло доста често са отключени от духовен
проблем, така че съветите, които Кейси дава, касаят лечението едновременно на тялото, на ума и духа
му, за да бъде постигнато пълно изцеление. Докато извършва тези сеанси, Кейси не е в съзнание.
Екипът му следва стриктен протокол, който му позволява да бъде хипнотизиран от свой съдружник.
Изпадайки в безсъзнание, Кейси автоматично започва да говори и демонстрира почти вездесъщи
познания. „Източникът“ използва език, доста различен от начина, по който той говори в будно
състояние, и също като материалите от Закона на Единния е труден за логическо проследяване. Но
Кейси е ревностен християнин и още от началото посланията му имат силен християнски фокус, което
се оказва отблъскващо за голяма част от читателите му.
Вестник „Бирмингам Пост Хералд“ (щата Алабама) цитира Кейси да казва, че към 10 октомври
1922 г. е направил 8056 сеанса в състояние на транс. За съжаление голяма част от записите от тези
сеанси изгарят при пожар, а при други случаи писмени записки отсъстват. Като цяло данните от
сеансите на Едгар Кейси не се радват на систематично записване и съхранение - или поне до 10
септември 1923 г., когато към екипа му се присъединява Гладис Дейвис като стенографка на пълен
работен ден. След този момент са проведени още 14 879 сеанса, които са надлежно документирани и с
тях общият брой на сеансите на Кейси надскача 22 000. Това все пак оставя периода между октомври
1922 и септември 1923 г. недокументиран, а през него Кейси се радва на огромна публичност и голяма
клиентела. В епичния си Изследователски труд „Многото домове“ доктор Джина Черминара оценява
истинския брой на сеансите на Едгар Кейси на около 25 000, което е изумително число.
През 1967 г., двадесет и две години след смъртта на Кейси, издателство „Уорнър Букс“ публикува
„Тълкувател на Едгар Кейси“. В предговора се отбелязва, че продажбите на десетте книги, написани за
Кейси до този момент, „надскачат един милион“. През 1998 г., петдесет и три години след смъртта на
Кейси, Пол К. Джонсън, в сътрудничество с Държавния университет на Ню Йорк, публикува книга със
заглавие „Едгар Кейси в контекст“. В нея срещаме следното мнение: „Литературното влияние на Кейси
може да се сравни с влиянието на най-великите религиозни новатори през последните две столетия в
Америка“. Кейси има огромно влияние и като вдъхновител на движението „Ню ейдж“ и на движенията
за холистична медицина през 60-те години на XX век, които с течение на времето се сдобиха с широка
публичност.
От книгата „Едгар Кейси в контекст“ разбираме, че от 1950 г. до май 1997 г. по темата са
публикувани 646 книги - в сравнение с 542-те книги за Елън Уайт (една от основателките на Църквата
на адвентистите от седмия ден), 264-те книги за Джоузеф Смит (основателят на Църквата на Исус
Христос на светиите от последните дни) и 121-та за Елена Блаватска (една от основателите на
Теософското общество). Кейси получава полагаемото му се внимание на национално ниво едва към
края на живота си, след публикуваната от Томас Съгрю биография „Има една река“ през 1942 г. Следва
статията от месец септември в списание „Коронет“, озаглавена „Чудотворецът от Вирджиния Бийч“
Малко след това Кейси е залят от двадесет и пет хиляди писма, търсещи помощта му. Писмата са
толкова много, че се налага да бъдат подредени на купчини и завързани с канап и така, неотворени, те
покриват стените на цялата му къща, очаквайки своя ред. След това Кейси започва да работи с по осем
клиенти на ден, всеки ден, за да отговори на голямото търсене - четирима сутрин и четирима следобед,
макар собствените му пророчества да го предупреждават, че този график е изключително опасен за
здравето му. Списъкът с чакащи вниманието му се проточва година и половина напред, а
неспособността му да откаже на когото и да било води съвсем скоро до неговото прегаряне. На 3
януари 1945 г. изтощението причинява смъртта му, само година и три месеца след излизането на
статията в „Коронет“. В голяма част от писмата има приложени банкноти за заплащане на услугата,
така че след смъртта му на неговия екип им трябват години, докато върнат парите на всички

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 67

необслужени клиенти.
По време на типичен сеанс за Едгар Кейси някакъв аспект от неговото подсъзнание очевидно е
отивал директно до клиента, за да огледа внимателно отвътре и отвън тялото му, да постави диагноза и
да препоръча лечение. Същата тази част от подсъзнанието му очевидно е можела да отиде навсякъде,
където си пожелае. В първата му биография „Има една река“ се разказва следният интересен случай.
Веднъж Кейси предписал „масло от пушек“ на момче „с много упорита рана на крака“. Но
фармацевтите изобщо не били чували за подобно лекарство и тъй като не го открили никъде в
каталозите си, само се изсмели на предсказанието. Направили втори сеанс по въпроса и Кейси посочил
точно къде може да бъде открито това лекарство - в една конкретна аптека в Луисвил, щата Кентъки.
Изпратили телеграма до управителя на съответната аптека с молба да изпрати лекарството, но той
изпратил отговор, че никога не бил чувал за това лекарство и със сигурност не разполага с него.
Накрая, както разказва доктор Уесли Харингтън Кетчъм, третият сеанс станал още по-конкретен.
Направихме трети сеанс. Този път беше посочена конкретна лавица в склада на аптеката в
Луисвил. Там, зад друг разтвор (чието име беше посочено), трябвало да бъде намерено шишенцето с
„масло от пушек“. Изпратих с телеграма тази информация на аптекаря в Луисвил. Той моментално ми
върна отговор: „Намерих го!“. Шишенцето пристигна след няколко дена. Беше старо. Етикетът беше
избелял. Компанията, която го беше произвела, отдавна беше фалирала. Но беше точно онова, което
беше казал - „масло от пушек“.
Скептиците и до ден днешен използват фразата „масло от пушек“, за да нападат Кейси и
пророчествата му, намирайки в нея някаква странна аналогия със „змийско масло“. Но подробните
проучвания показват, че „масло от пушек“ е едно от имената, използвано за буковия креозот в годините
преди пророчествата на Кейси. Министерството на здравеопазването и човешките ресурси на САЩ
съобщава за следните традиционни приложения на това лекарство.
Буковият креозот е бил използван като дезинфектант, слабително и лекарство за кашлица. В
миналото лечението на проказа, пневмония и туберкулоза също е включвало ядене или пиене на буков
креозот. Днес се използва много рядко от американските лекари, тъй като е изместено от доста
по-добри лекарства, поради което вече не се произвежда в границите на САЩ. Но може да се намери в
Япония като билково лекарство, използвано като отхранващо и слабително средство. Основните му
съставки са фенол, крезоли и гуаякол.
Докато извършва сеансите си, легнал на дивана със затворени очи, Кейси бил в състояние да следи
и записките на стенографката си Гладис Дейвис, обръщайки й внимание на някои неволни грешки. В
присъствието на клиенти в стаята неговият източник обикновено започвал да чете мислите им и да
отговаря на въпросите им, които те си мислели, още преди да са ги задали. И макар че в будно
състояние Едгар Кейси говорел само английски, източникът му водел разговори с клиентите му на
техните родни езици или от време на време подхвърлял по някое остроумие, на което те се смеели.
Изчислено е, че по време на сеансите си Кейси е говорел гладко на над двадесет и четири различни
езика. Но пък източникът му непрекъснато подчертавал, че всички ние притежаваме потенциала за
същото.
Медицинските съвети на Кейси често водели до чудодейни изцеления на пациенти, от които
официалната медицина отдавна била вдигнала ръце. Пророчествата му редовно измисляли много
ефективни лекарства със съставки, които никой до този момент не се бил сещал да използва - например
сода за пиене и рициново масло за брадавици. Един канадски католически свещеник бил излекуван от
епилепсия; млад випускник от гимназията в Дейтън, щата Охайо, бил излекуван от артрит; само за две
седмици изчезнала мигрената на зъболекар от Ню Йорк, който бил страдал от нея в продължение на две
години; след една година страдания и след като била отписана като безнадежден случай, млада
музикантка от Кентъки била излекувана от мистериозно и ужасяващо кожно заболяване, известно като
склеродерма; а момче от Филаделфия с детска глаукома, обикновено смятана за нелечима, възвърнало
изцяло зрението си.
След излизането си от транс Кейси не си спомнял нищо от казаното. Изказът му по време на
сеансите бил доста скован и често неясен, с витиевати изречения и език, напомнящ на Библията на крал
Джеймс. Но в думите се усещала и някаква по-земна личност, много приличаща на будния Едгар,
особено неподражаемото му чувство за хумор.
Посланията на Кейси за прераждането
На 10 август 1923 г. Артър Ламърс е първият, който пита източника на Кейси дали той е живял на
земята и в предишни животи. За голямо свое изумление Ламърс научава, че Кейси е живял три пъти

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 68

преди това, в това число веднъж като монах, и че настоящата му личност е силно повлияна от това
предишно прераждане. Този разговор поражда силна криза на душевността за Едгар Кейси, когато се
събужда, защото той е ревностен християнин, а християните не вярват в прераждането. Последното,
което желае, е да противоречи на официалните доктрини на Църквата. Но към този момент Кейси вече
се е уверил в ефективността на посланията, които е получавал чрез сеансите в продължение на над
двадесет години, и знае, че няма основания да отрича ползите от тях. С течение на времето той започва
да приема прераждането като реалност, тъй като след първоначалния пробив през 1923 г. пророчествата
му дават изчерпателна и детайлизирана информация за миналите животи на неговите клиенти. Според
посланията, които Кейси получава в състояние на транс, става ясно, че средностатистическият човек
има от тридесет и пет до четиридесет различни минали животи.
Над две хиляди и петстотин от сеансите на Кейси, свързани с негови клиенти, се отнасят до
минали прераждания и въпреки че в някои случаи между отделните сеанси за конкретен клиент минават
години, последвалият анализ потвърждава, че подробностите си остават абсолютно идентични.
Разнообразни дребни исторически подробности, не особено известни на публиката, впоследствие се
оказват напълно верни. Един клиент например научава, че някога е бил „бутач на столчета“. Когато в
будно състояние Кейси решава да потърси този термин в енциклопедията, тъй като няма представа за
какво става въпрос, открива, че това е остаряло наименование за професия от един не особено похвален
исторически период в Съединените щати - бутачът на столчета е имал за задача да бутва в студена вода
хора, обвинени, че са вещици или магьосници.
По време на сеансите си Кейси обикновено казва точните имена на клиентите си от предишния им
живот - и понякога тези имена успяват да бъдат потвърдени. Един от най-драматичните примери е
свързан с клиент, който в началото на сеансите е бил официално сляп, но постепенно е успял да
възстанови макар и частично зрението на едното си око, следвайки насоките на Кейси. Същият този
клиент обаче се интересувал особено много от железници и от Гражданската война. Когато веднъж
Кейси решава да прегледа преражданията му, се оказва, че този клиент е бил преди Барнет Сий, войник
от армията на Робърт Лий, на Юга, който иначе бил работник от железниците и е живеел в Хенрико
Каунти, Вирджиния. Посланието твърдяло, че във Вирджиния и до днес се пазели данни за живота на
Сий. След сеанса клиентът отишъл първо в Хенрико Каунти, но чиновникът в общината му казал, че
голяма част от архивите били наскоро прехвърлени в Отдела за стари архиви на Историческата
библиотека на Вирджиния. Накрая след внимателно проучване на архивите клиентът на Кейси
действително открил данни за един знаменосец в армията на генерал Лий на име Барнет Сий. В
документите се казвало, че Сий се е записал като доброволец в армията през 1862 г., когато бил на
двадесет години. Името определено било уникално, което прави вероятността за съвпадение
изключително малка.
Групови прераждания в историческите цикли
С течение на времето екипът на Едгар Кейси започва да забелязва, че в миналите прераждания на
хората, с които се занимава ясновидецът, се наблюдава известна закономерност на местата и
историческите периоди. Това навежда на интригуващата вероятност хората от определена държава или
регион да споделят общо наследство, прераждайки се заедно с други от собственото си общество в
различни географски точки от света. Следващи проучвания на записите от сеансите потвърждават, че
това е напълно вярно. Почти всички клиенти на Кейси са бели американци. Един от най-често
повтарящите се модели подсказва, че хората от изгубената цивилизация на Атлантида се прераждат
масово в Съединените щати. За тях очевидно е необходимо да се появят наново в общество, чиято
технология е достатъчно развита, за да им позволи да пресъздадат предишните си преживявания с
надеждата, че този път ще използват наличните ресурси доста по-позитивно. Ето какво казва Джина
Черминара в книгата си „Многото домове“:
Редица хора получават сходен исторически фон - всъщност миналите животи на хората като че ли
следват някакъв общ модел. Една от най-често срещаните последователности е: Атлантида, Египет,
Рим, периода на кръстоносните походи и ранния колониален период. Друга обичайна последователност
включва Атлантида, Египет, Рим, Франция от времето на Луи XIV, Луи XV или Луи XVI и
американската Гражданска война. Съществуват, разбира се, и вариации, включващи Китай, Индия,
Камбоджа, Перу, Норвегия, Африка, Централна Америка, Сицилия, Испания, Япония и други места. Но
повечето от случаите, описани по време на сеансите, следват едни и същи исторически линии.
Според Кейси причината за това е, че душите от дадена епоха като цяло се прераждат в
следващата епоха заедно. В междинните векове на земята са други групи души. Иначе казано, групите

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 69

се редуват. Редуването става в ритмичен и прецизен порядък, почти както смените на работниците в
една фабрика. Следователно повечето от душите, които са днес на земята, са били заедно и в
предишните исторически епохи. Освен това души, които са свързани било чрез семейни, приятелски
или професионални връзки, обикновено са били свързани по подобен начин и в предишни епохи, което
ще рече, че повечето от хората, търсещи напътствия от Кейси, очевидно са били свързани.
Няма съмнение, че би било изключително трудно да докажем прераждането по научен път,
особено като се има предвид, че повечето научни доказателства в този план идват от деца, които си
спомнят с подробности свой минал живот. Децата може и да си спомнят кои са били преди, но като
цяло те не си дават сметка за големите модели в живия космос, които може би управляват
преражданията им „в ритмичен и прецизен порядък“ Но пък посланията на Кейси доказват верността
си по толкова много и различни начини, че това би трябвало да задоволи търсещите сигурност.
Данните отстояват проверката на времето и все още се определят като достоверни от повечето учени с
отворени умове. Прераждането може да е една от главните причини, поради които историята като че ли
се повтаря на точни цикли от време - както ще разберем съвсем скоро. Джина Черминара споделя
мнението на Кейси за историческите цикли, като казва: „Всеки период от нашата история притежава
най-подходящите средства, необходими за облекчаване на нашата карма“.
Пророчествата на Кейси говорят също така и за 25 920-годишния „Велик цикъл на Епохите“,
както и за Епохите на Зодиака, като по този начин потвърждават идеята, че тези цикли формират
енергийната структура, необходима за настъпването на прераждането. Тези организирани, повторяеми
модели от събития позволяват на душите да се прераждат на групи - за да знаят какво и кога да очакват.
Появявайки се наново в големи групи, душите са в състояние да работят не само върху индивидуалната
си карма, но и върху колективната. Като общества те продължават да минават през една и съща
историческа линия, с едни и същи хора, отново и отново, докато не овладеят уроците, които им се
показват. Това ще стане малко по-ясно в Девета глава, където ще говорим за Пътя на героя. Няма
съмнение, че щом историята е циклична, за това си има някаква причина и би било добре за нас да се
опитаме да я проумеем. Щом съществува сценарий, който следваме, то тогава се налага да го овладеем
добре, така че войните и жестокостите никога повече да не се повтарят.
Конкретни примери за карма от минал живот
Чрез поредица от конкретни примери посланията на Едгар Кейси хвърлят светлина върху
причината и необходимостта от прераждането. Скоро става ясно, че действията ни наистина си имат
последици, а когато сме достатъчно неблагоразположени към някого, може би просто не сме готови да
изпитаме подобни болезнени събития в живота си до някое следващо прераждане. Душата ни може и да
не успее да се справи с най-силните форми на кармата, докато не усети, че сме достатъчно зрели на
духовно ниво, за да не се превърнем в още по-негативни личности след подобно преживяване. Освен
това за кармата, която преживяваме, не е задължително да бъде точно копие на онова, което сме
причинили на някого другиго, но е най-малкото символично свързана с оригиналната болка или
нараняване, които сме причинили. В „Многото домове“ на доктора по психология Джина Черминара се
съдържат множество удивителни примери, открити от нея при изучаването на над две хиляди и
петстотин случая на „разчетена карма“.
Например един университетски професор, роден сляп, успява да възстанови 10% от зрението на
лявото си око чрез предписаното от Кейси лечение, въпреки че възстановяването на зрението му е
отчетено като невъзможно от официалната медицина. По-късно професорът научава, че когато е живял
в Персия някъде към 1000 г. пр.н.е., е бил член на някакво варварско племе, което е ослепявало
враговете си с нажежени шишове - и човекът, който е извършвал това ослепяване, е бил самият той.
Случаят е много интересен, тъй като показва, че според тълкуванията на Кейси за този човек вече не е
било необходимо да продължава да бъде сляп, за да излекува кармата си. След като той осъзнава какво
се е случило някога и какво трябва да разбере, за да си прости, той успява да се сдобие с познание,
което моментално подобрява заболяването му.
Друга клиентка на Кейси е четиридесетгодишна жена, която започвала да киха винаги когато
ядяла хляб и зърнени закуски. Освен това развила жестока невралгия в лявата страна на тялото си,
проявяваща се винаги когато докосвала кожени обувки и пластмасови рамки на очила (наред с някои
други неща). Нито един лекар не успял да й помогне. Поредицата от хипнотични сеанси, на които се
подложила, когато била на двадесет и пет години, й помогнали тези проблеми да изчезнат за шест
години, но после се завърнали. Едгар Кейси й казва, че в минал живот е била химик и е произвеждала
химически вещества, които причинявали на хората непоносим сърбеж. Освен това била създала и

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 70

 някакво вещество, което при вдишване автоматично умъртвявало човека. Изборът й на „кармично
облекчение“ е бил да има тези странни, влошаващи качеството на живота й алергии в по-късната част
на живота си. Посланията на Кейси й казват, че видовете химикали, към които е алергична, са директно
свързани с химикалите и субстанциите, които е използвала, за да измъчва и убива хората, включително
и кожената торбичка, в която е държала отровите си.
Друг клиент разбира, че някога е бил придружител и охранител на френския крал Луи XIII и
тогава непрекъснато е преяждал. В резултат на това, когато се появява при Кейси като тридесет и пет
годишен млад мъж, вече има зад себе си дълга история на хранителни проблеми, вследствие на които
са му необходими доста часове, докато стомахът му преработи поредната храна. Може да яде само
определени храни, при това в определени комбинации.
При друг случай, който Черминара нарича „символична карма“, лекар търси помощта на Кейси за
момченцето си, който още от ранно детство страда от силна анемия. Става ясно, че преди пет живота
това момче е имало прераждане в Перу, през което е заграбило властта чрез сила и е проляло много
кръв, за да установи своята диктатура. Анемията го е направила изключително слабо в настоящото му
прераждане, превръщайки го в далечна сянка на физически силния мъж, който е бил преди. При друг
случай един страдащ от астма, който непрекъснато бил принуден да се бори с недостиг на въздух,
разбира, че в друг живот е убивал хора чрез задушаване. Клиент, страдащ от пълна глухота, научава, че
някога е отказвал да слуша хора, които са се нуждаели от помощ, за да се спасят - бил е благородник по
време на кървавата Френска революция.
Да се подиграваш на хората, не е много добра идея
Йеошуа изтъква, че дори само да наречеш някого глупак е достатъчно, за да запали огньовете на
Геена и да изиска пречистване. Днес подобни обиди изглеждат смешно незначителни, особено по
интернет. Ала посланията на Кейси разкриват, че подигравките към другите могат да имат силен
кармичен отзвук, особено ако хората междувременно са страдали или умирали. Пета глава от книгата
на Черминара е озаглавена „Кармата на присмеха“. В нея са документирани седем различни случая, при
които хора със сериозни недъзи са разбрали, че в минал живот са се присмивали на други със същите
или подобни недъзи. Шест от тези случая са свързани с кошмарните преследвания на християните в
някогашен Рим, когато на грозната смърт се е гледало като на забавление. Три от шестте кармични
случая са свързани с детски паралич - всички въпросни клиенти някога са се присмивали на хора, които
били осакатени чрез мъчения в римския Колизеум, може би от гладни лъвове. Една жена се била смяла
много, докато гледала как лъв разкъсва с ноктите си таза на момиче. В този свой живот тя се завръща с
туберкулоза на бедрената става, която не й позволява да се движи. Друга жена, доста затлъстяла поради
дисбаланс в жлезите, научава, че преди два живота е била красив римски атлет, който непрекъснато се
подигравал на по-пълните хора. Друг клиент на Кейси разбира, че някога е бил карикатурист във
френския двор и най-голямата му наслада била да излага на показ хомосексуални скандали, в резултат
на което в настоящия си живот се връща със силно хомосексуално влечение. Следващият цитат от
Джина Черминара разкрива колко скъпа може да се окаже критиката от гледна точка на кармата:
Макар и да не струва нищо като пари, критиката може да се превърне в доста скъпо развлечение
по отношение на психологическата цена, която някой ден трябва да бъде платена. Източникът на
информация, както Едгар Кейси е наричал тази сила, от позицията си на виждащ причината и
следствието в рамките на доста дълги периоди от време, често предупреждава остро и недвусмислено
хората, които трупат множество грешки в това отношение.
Кармата е спомен
Едно единадесетгодишно момче страдало от хронично подмокряне в леглото още от двегодишно.
Родителите му прекарали години наред в обикаляне по доктори за този проблем, но напразно.
Впоследствие разбрали, че детето им е било християнски проповедник от ранните пуритански години в
САЩ и е било бутач на столове - наказвало хора, обвинени във вещерство, като ги потапяло
многократно във вода, докато били завързани за столче. Тези мъчения обикновено довеждали до
удавянето на заподозрения. Ако човекът все пак оцелявал след мъченията, се отсъждало, че това се
дължи на свръхестествените му сили като вещица или магьосник. След това пак били убивани, защото
това доказвало силите им по „неоспорим“ начин.
Интересното е, че лечението, което Кейси предписва за това момче, е майка му да му повтаря
определени позитивни твърдения, докато заспива: „Ти си добър и мил човек. Ще направиш много хора
щастливи. Ще помагаш на всеки, когото срещнеш“.
Още на първата нощ момчето не подмокря леглото си - за първи път отблизо девет години.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 71

Майката повтаря тези твърдения всяка вечер в продължение на месеци и проблемът никога повече не се
завръща. Постепенно тя намалява лечението на веднъж седмично, а накрая окончателно го спира и
проблемът все така не се повтаря. Интересното също така е, че тази жена обаче не била никак склонна
да вярва на подобни приказки - била адвокат и доверен член на екипа на областния прокурор. С
израстването си момчето се превръща в изключително толерантен човек и от краен интроверт става
„напълно добре приспособен екстроверт“ според лабораторния тест на Джонсън О’Конър.
Оттук Черминара заключава, че един от най-важните аспекти на кармата е психологическото
освобождаване от вината и срама, които изпитваме от действия в предишния си живот. Посланията на
Кейси често твърдят, че кармата е функция на паметта и ключът към прекратяването на този порочен
цикъл е да простим на себе си за онова, което вероятно сме сторили на другите в миналото. „Спирането
на колелото на кармата се крие в прошката.“ Прошката към себе си е точно толкова важна - ако не и
по-важна - от прошката към другите. На съзнателно ниво може и да не си спомняме нито един от
миналите си животи, но очевидно подсъзнанието ни разполага с обширни познания относно онова,
което някога сме били и което сме направили във вреда на другите. Мнозина от нас се оказват
непрестанно наказвайки себе си - на подсъзнателно ниво - далеч отвъд точката на необходимия баланс.
Това е един много важен аспект от тълкуванията на Кейси - аспект, с който повечето хора,
интересуващи се от кармата и прераждането, не са запознати. След като наистина заобичаме и приемем
себе си и се отнасяме към останалите с уважение, можем да балансираме кармата си и да сложим край
на множество излишни страдания. Истински безсрамните хора като социопатите също не са освободени
от кармата. Свободната воля е абсолютен стандарт за баланса, към който всички трябва да се стремим.
Забавена карма
Седма глава от книгата на Джина Черминара е посветена на друга интересна тема - забавената
карма. Пророчествата на Кейси разкриват, че ако потъпчем сериозно свободната воля на друг човек, е
възможно да бъдат необходими столетия, докато настъпи ситуацията, подходяща за балансирането на
тази карма. А още по-важното е, че трябва да станем достатъчно силни в духовно отношение, за да
успеем да се справим със ситуацията, без да страдаме повече и без да създаваме допълнителни болки на
другите, които биха наложили нова карма за балансиране. И макар че тази идея може би изглежда
крайно смущаваща на съзнателно ниво, очевидно не можем да сторим нищо друго, освен храбро и
почтено да се преборим с предизвикателствата, пред които сме изправени. Независимо колко беснеем
срещу привидната несправедливост, която ни се е паднала, на духовно ниво в крайна сметка се
справяме с нашата карма и изплащаме дълговете си. Добре е да сме наясно, че се полагат огромни
усилия тези дългове да не се плащат по-бързо, отколкото можем да издържим и в крайна сметка да
извлечем полза от тях. Джина Черминара подчертава основният извод от посланията на Кейси по този
въпрос: „Не всички хора са достатъчно еволюирали духовно, за да са в състояние да постигнат само в
един живот тази всепоглъщаща и всеобхватна любов, която е същността на истинското Христово
съзнание - и по този начин да постигнат освобождение от дълговете на кармата“.
Миналият ни живот оказва силно влияние върху нашата личност днес
Не по-малко изненадващо е да разберем в каква голяма степен съзнателната ни личност може да
бъде повлияна от онова, което очевидно сме преживели в миналия си живот - както изтъква Кейси.
Такъв е случаят със силно расистки настроения бял мъж, който в минал живот е бил затворен, измъчван
и пребит до смърт от чернокожи войници и пренася омразата и ненавистта си към цветнокожите през
няколко свои прераждания. Подобен е и случаят с журналистката, която работи за един антисемитски
вестник - в един свой минал живот тя е била самарянка в Палестина и е била принудена да търпи
честите нападения и гаври на своите еврейски съседи. Неомъжена жена на тридесет и осем години не е
в състояние да се довери на мъжете, поради което така и не успява да създаде сериозна връзка - оказва
се, че в минал живот е била изоставена от мъжа си, заминал на кръстоносен поход.
За жена с невероятна толерантност към другите религии се оказва, че преди е била кръстоносец
сред мюсюлмани и е установила, че те са мили, милостиви, храбри и идеалистично настроени хора.
Това преживяване има толкова силен ефект върху нея, че пренася религиозната си толерантност през
множество прераждания. Във въпросните кръстоносни походи е участвал и друг клиент на Кейси, но
той пък изпитвал ненавист към всички официални религии, тъй като в битките бил видял разликата
между религиозните идеали на хората и техните действия.
Защо е необходимо да има воал между отделните прераждания
В книгата „Многото домове“ доктор Черминара говори за един от най-силните доводи на хората,
които не са съгласни с идеята за прераждането. Голяма част от тях смятат, че не е честно да бъдеш

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 72

държан отговорен за нещо, което си сторил в минал живот и за което нямаш никакъв съзнателен
спомен. Щом този друг човек е представлявал друга личност - с други родители, други морални норми,
друга култура и други преживявания - то тогава защо ние трябва да бъдем държани отговорни тук и
сега за нещо, което той или тя са направили някога? Отговорът гласи, че личността, на която се радваме
в будно, съзнателно състояние, е само малка част от нашата вечна идентичност. Голяма част от онова,
което всъщност сме, е скрито за нас от воала на времето. „Вечната идентичност, подобно на актьор,
който е слязъл от сцена, може да си спомни цялото си минало, но в мига, в който приеме нова личност -
както актьорът приема ролята си, тя минава под защитата на една предпазна мярка на природата, която
не й позволява да си спомня нищо друго, освен сумата от принципите, които е научила до този момент“
- казва доктор Черминара.
В поредицата „Законът на Единния“ това се нарича „спускане на воал“ и е изключително важен
елемент от духовното ни израстване. Настоящото ни ниво на съществуване - „третата плътност“, се
нарича „Изборът“. За да преминем в четвъртата плътност, се налага да направим недвусмислен избор
между пътя в служба на себе си и пътя в служба на другите. Единното съзнание на галактиката се
нарича „Логос“. Ако си даваме съзнателна сметка за съществуването на Логос и на великия промисъл
за еволюцията на нашата душа, не бихме могли да научим нищо. Спускането на воала прави виждането
на истината трудно, но не невъзможно.
21.9 За същността от третата плътност е необходимо да забрави миналите си животи, за да могат
механизмите на объркването или свободната воля да влязат в действие върху наново
индивидуализиралия се съзнателен комплекс.
82.29 Да пресечеш прага между третата и четвъртата плътност е много трудно. По краищата на
всяка плътност съществува известно съпротивление. За да има същност, която търси да премине
границата на третата плътност, първо трябва да бъде проумяна и развита способността за вяра и воля.
Онези от същностите, които не свършат домашното си, независимо колко любезни и мили са те, никога
няма да преминат.
83.18 Проникването през воала може да се каже; че води корените си от развитието на
дейността на зеления лъч - онази състрадателна любов, която не изисква отплата. Ако се следва този
път, висшите енергийни центрове се активират и кристализират, докато не се роди адептът. Именно
адептът притежава потенциала за сваляне на воала в по-малка или по-голяма степен, които могат да
бъдат възприемани като едно цяло. Другата същност е основният катализатор на този конкретен път по
проникване през воала - ако желаете да го наричате така.
Групите хора се прераждат заедно
Хората, които познавате и обичате, както и онези, с които непрекъснато се карате, най-вероятно са
били многократно с вас и преди. Черминара обобщава това послание на Кейси кратко и ясно: „Нито
един брак не започва на чисто. Той е просто епизод от сериал, започнал много отдавна“.
Толкова голяма част от настоящия ни живот е повлияна от миналото, че очевидно нито една
важна връзка с когото и да било - независимо дали е приятел, роднина или романтичен партньор, не е
връзка за първи път. Ние сме интуитивно привличани от едни и същи хора, с които сме живели
многократно преди това, за да можем постепенно да изгладим проблемите си. Книгата „Египетското
наследство“ на Марк Ленър представлява интересно и изчерпателно проучване на египетско-атлантския
период, през който са се появили над двеста от най-близките хора на Едгар Кейси. Количеството
подробности, събрано от този период от разчитането на кармата на десетки хора, е зашеметяващо, както
и процесът по проследяване на развитието им в следващи прераждания.
Макар и на места доста трудна за четене, „Животите на Едгар Кейси“ от У. X. Чърч е една от
най-удивителните книги, писани някога за великия ясновидец и неговия поглед върху прераждането. В
нея Чърч проследява изумителната история на това как хората в живота на Кейси се прераждат с него
отново и отново в най-различни житейски ситуации. Представени са тринадесет различни минали
живота на Едгар Кейси - дванадесет от връзката му с източника и един от сънищата му. Включени са и
още две бъдещи прераждания - в едното той се появява във Вирджиния Бийч през 1998 г., а другото е
през 2158 г.
Пълният списък с миналите животи на Едгар Кейси е следният: цар Асафа, духовен водач на
Египет, преди приблизително петдесет хиляди години; почитаният египетски жрец и цар Ра- Птах, за
когото се смята, че е създателят на Голямата пирамида заедно с Тот-Хермес; неназован ангелски
вестител, появил се в Содом, за да предупреди хората за грозящата ги опасност; персийският цар воин
Ухджалитад, изгубен за историята; древногръцкият войник Ксенон, който извършил самоубийство в

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 73

миг на безкраен ужас; прочутият учен и баща на геометрията Питагор; древногръцкият химик
Армитидид, който е познавал Александър Велики; Луций от Кирена, който е написал „Евангелието на
Лука“ от Библията; неназован индианец аравак от о. Испаньола; две прераждания като самовлюбения
англичанин Джон Бейнбридж (дядо и внук от едно семейство, който е бил алкохолик и използвал
ясновидските си способности, за да мами на карти); Ралф Дал - незаконен син на дъщерята на Луи XIV,
Грация, убит още на петгодишна възраст, за да няма мъжки наследник - претендент за трона; войник от
Гражданската война в САЩ; неназована личност от 1998 г.; неназована личност от 2158 г.
Едно от интересните неща, които виждаме от тази времева линия на преражданията, е как душата
се издига и пропада в нивата си на зрялост и еволюция. Травмиращите събития, като например
самоубийството в образа на Ксенон или други негативни неща от живота като индианец, може би имат
вълнови ефект, изискващ множество прераждания, за да бъдат разрешени спокойно и пълноценно.
Преражданията като Джон Бейнбридж са като цяло най-удивителните от историята на миналите
животи на Кейси, особено на фона на историческите фигури, за които се твърди, че е бил. В два
различни момента от XVIII век той се преражда като англичанин от едно и също семейство и плава до
Америка, за да проучи новите граници. Тогава той е комарджия, женкар и алкохолик и използва
ясновидските си заложби, за да мами на хазарт. Очевидно този начин на живот му е харесал толкова
много, че се е преродил два пъти, за да повтори същото егоистично поведение. Това му струпва доста
солидна карма, но душата му не пропуска да му даде възможност да научи своите уроци по
най-драматичния начин. В края на живота си като Бейнбридж настъпва поголовен глад. Той усеща, че
вече умира - знае, че храната, с която разполага, е последната и няма да го държи още дълго. Тогава
забелязва едно дете, което умира от глад - малко момче, и сърцето му изведнъж се отваря в състрадание
към него. Бейнбридж си дава сметка, че ако даде храната си на момчето, то може и да има шанс да
оцелее - или най-малкото няма да страда толкова много. Затова му дава храната си, за което момчето му
е толкова благодарно, че се разплаква. Бейнбридж също се разплаква. Малко след това умира.
Пророчествата на Кейси описват този момент с много обич - казват, че чрез този единствен жест на
самопожертвувателност - давайки живота си, за да може по-млад човек да живее - той изтрива два
живота подред негативна карма. Това безсъмнено е много краен случай, тъй като съществуват много
по-благи начини за облекчаване на кармата, но за някои души методи като този определено са за
предпочитане. Този себеотрицателен жест директно проправя пътя на душата към възстановяване на
изгубеното - в смисъл на общото ниво на зрелост и духовна еволюция - и прави възможна появата на
още по-големи ясновидски заложби в живота му като Едгар Кейси.
Данните, свързващи тези истории, обхващат повече от двадесет години общуване с източника и
десетки различни клиенти от вътрешния кръг на Кейси. Налице е огромен обем от материали, описващи
различните конфигурации от един живот в друг. Става ясно, че всеки един от нас със сигурност си има
своя „група души“, с които се преражда отново и отново. И се събираме с нея всеки път, когато
преминем в отвъдното. Проумяването на тази мистериозна „междинна гара“ е от ключово значение за
нашия анализ на синхронността, циклите на историята и прераждането. Наличната информация за
живота отвъд е много по-специфична и детайлизирана, отколкото повечето хора си мислят.
Запознаването с вероятната истина за това какво става с нас, след като умрем, би могло да ни даде
ценни насоки за начина, по който живеем. Би могло да се превърне също така и в прозрение, което да
ни помогне да проумеем целта, заради която сме тук, и да разберем как синхронността и кармичните
събития в живота ни се управляват иззад кулисите.

Осма глава
КАРТОГРАФИРАНЕ НА ОТВЪДНОТО
ЩОМ ПРЕРАЖДАНЕТО е научен факт, признат от голяма част от великите световни религии,
тогава какво всъщност става с нас, докато преминаваме от един живот към следващия? Дали просто
изскачаме от едно тяло, за да се гмурнем в следващото, без никакво съзнание или преживяване между
тях? Или пък има истински живот в отвъдното, през който преминаваме, живот, пълен с богат набор от
преживявания, които ни помагат да планираме следващото си прераждане? А онзи прословут воал
вдига ли се в промеждутъка между два живота? Да не би тогава да ставаме в пълния смисъл онези,
които всъщност сме? Там разполагаме ли с изчерпателно разбиране за онова, което се надяваме да
научим от животите си през различните исторически цикли на земята? Да не би да формулираме план
за начина, по който да научим уроците си и да проникнем през воала в бъдещите си прераждания? Това
е още една сфера, в която научните изследвания предоставят важна информация за съдбата, която рано

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 74

или късно чака всеки от нас.
Клиничната смърт включва спиране на сърцето, на дишането и на цялата дейност на мозъчните
вълни. Без мозъчни вълни мисленето би трябвало да престане да съществува - или поне според
конвенционалната биология. При мозъчна смърт не се очаква никаква мозъчна дейност. Според
конвенционалната наука тази електрическа дейност е коренът на съзнанието и без нея не можем да
имаме никакви мисли. Но въпреки това редица хора съобщават за продължаващи преживявания и след
като са били обявени за клинично мъртви, а после успешно съживени и върнати в телата си. Макар
преди това хората обикновено да не са били запознати с никакви истории за живот в отвъдното, в
разказите им, събирани от всички краища на света, се наблюдават забележителни сходства. Доктор Сам
Парния и неговите колеги от университета на Саутхамптън проучват огромен набор професионални
научни доклади за преживявания, близки до смъртта, и откриват в тях редица общи неща. „Голям брой
скорошни научни проучвания, проведени от независими изследователи, показват, че 10%—20% от
хората, които преживяват спиране на сърцето и клинична смърт, съобщават за съвсем ясни и добре
структурирани мисловни процеси, разсъждения и спомени, а понякога и за подробни събития, случили
се при срещата им със смъртта“
След като през 1969 г. чува един пациент да разказва как по време на клинична смърт е видял
тунел, светлина, красиви цветове и е чул приятна музика, доктор Пим ван Ломел - кардиолог от
Холандия, се заема с провеждането на най-голямото болнично проучване на преживяванията, близки до
смъртта. Това са цели седем години преди появата на първата по рода си книга на тази тема - „Живот
след живот“ на доктор Реймънд Мууди. Доктор Ван Ломел обаче не прави повече никакви проучвания
чак до 1986 г., след като прочита зашеметяващо подробния разказ на човек, който е бил в клинична
смърт за цели шест минути.
След като прочетох тази книга, започнах да разговарям с мои пациенти, преживели спиране на
сърцето. И за мое най-голямо изумление в рамките на около две години близо петдесет мои пациенти
ми разказаха своите преживявания, близки до смъртта. ...Така през 1988 г. се заехме с изучаването на
344-ма оцелели след кардиален арест от десет холандски болници. ...62- ма пациенти (18%) съобщават
някакви спомени от времето на клиничната им смърт. ...Около 50% от пациентите с близки до смъртта
преживявания съобщават, че са съзнавали смъртта си или че са имали позитивни емоции, 30%
съобщават, че са преминали през тунел, наблюдавали са някакъв небесен пейзаж или са се срещнали с
починали свои роднини. Около 25% от пациентите с преживявания, близки до смъртта, са имали
извънтелесни преживявания, общували са със „светлината“ или са наблюдавали цветове, 13% са си
припомнили целия си живот и 8% са преживели погранично състояние...
Пациентите, които вече са имали близки до смъртта преживявания, не демонстрират никакъв
страх от смъртта, вярват силно в задгробния живот и са променили драстично ценностната си система,
осъзнавайки, че най-важните неща са любовта и състраданието към самия себе си, към другите и към
природата. Вече са наясно с космическия закон, че всичко, което сторят на другите, в крайна сметка ще
им се върне - както омразата и насилието, така и любовта и състраданието. Интересното е, че са налице
и доказателства за повишени интуитивни усещания при тези хора.
Проучването на доктор Ван Ломел върху тези шестдесет и два случая на преживявания, близки до
смъртта, разкрива, че когато преминем отвъд, ние очевидно сме наясно кои сме и какво точно правим
там. Даваме си съвсем ясна сметка за закона на кармата и че сме тук, за да се научим да се обичаме.
Много често съжаляваме за не особено любящите неща, които сме сторили, но сме безкрайно
фокусирани върху завръщането си на земята, за да повторим същите уроци отново и отново, с
надеждата да се научим да отваряме сърцата си.
Сайтът Near-Death.com предлага впечатляващ списък от петдесет и едно различни доказателства
за реалността на близките до смъртта преживявания. В проучванията на доктор Кенет Ринг се срещат
разкази за хора, които съобщават, че са станали свидетели на истински събития, случили се по времето
на собствената им клинична смърт. Някои от тези събития са протичали точно там, в хирургичната
зала, докато апаратурата е показвала пълна липса на мозъчна, сърдечна и дихателна дейност. В други
случаи пациентите са наблюдавали и запомнили неща, случили се на значително разстояние от
мястото, където в този момент са били физическите им тела. Те били в състояние да си спомнят какво
конкретно са казали определени хора и какво са направили, които по-късно са били потвърдени. А
най-изненадващото е, че някои хора са се появили пред любимите си хора като призраци - частично
видим образ на предишната им същност. И в тази своя призрачна форма те са успели да проведат
пълноценни разговори. Впоследствие след съживяването на пациента и двамата участници в разговора

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 75

си спомнят, че са го водили.
Тези данни са повече от неоспорими. В съда се използват свидетелствата на очевидци, за да се
докаже определена теза. И тези свидетелски показания са в състояние да изпратят някого в доживотен
затвор или дори на смърт. Но при феномени като преживяванията, близки до смъртта, свидетелствата
на очевидци биват систематично пренебрегвани, недооценявани или нападани със съмнително звучащи
и често абсурдни скептични обяснения. Тези атаки се родеят по-скоро с религиозния фанатизъм - от
гледна точка на атеиста - отколкото с духа на истинската наука, в която разследването или проучването
се води единствено от резултатите, които показват данните.
Моделът на доктор Майкъл Нютън за отвъдното
След време доктор Майкъл Нютън може би ще бъде определян като един от най-влиятелните
учени на XX век. Той започва да работи като хипнотерапевт още през 1947 г., когато е само на
петнадесет години. Впоследствие се превръща в специалист по лечение на различни психологични
проблеми чрез хипнотична сугестия - техника, използвана за промяна на поведенчески модели, които не
са в интерес на пациента, като например отслабване или спиране на тютюнопушенето. Понякога
пациентите на доктор Нютън го молят да ги върне към някой минал живот, но той непрекъснато
отказва. По принцип е заклет скептик и не вярва нито в прераждането, нито в задгробния живот. Но ето
че започва да променя схващанията си, докато работи с един млад мъж, страдащ, откакто се помни, от
хронична болка в дясната си страна. Под хипноза човекът е насочен да засили болката си. Това е
обичайна техника, която помага на пациента да се научи да управлява и контролира нивата на болката
си. Но докато изпълнява това упражнение, този субект непрекъснато използва метафората, че някой го
наръгва. Доктор Нютън решава да провери произхода на този символ с наръгването и човекът без
колебание отговаря, че в предишен живот е бил убит с байонет във Франция през Първата световна
война. Детайлите са крайно интригуващи, а останалите пациенти на доктор Нютън го поощряват да
продължи и с тях в тази посока. „Първоначално се опасявах, че интеграцията между настоящи
потребности, убеждения и страхове у субекта ще създаде фантазии за спомени. Но не мина много време
и осъзнах, че нашите дълбоко стаени спомени предлагат набор от минали преживявания, които са
твърде реални и последователни, за да бъдат пренебрегвани“ - пише той.
Нютън обяснява, че под хипноза хората нито сънуват, нито имат халюцинации и че в това
състояние те не могат да лъжат. Те съобщават онова, което виждат и чуват в подсъзнанието си така,
сякаш го наблюдават буквално. Възможно е, докато са под хипноза, да изтълкуват погрешно нещо,
което виждат, но като цяло не биха могли да съобщят нищо, което не смятат за чиста истина.
Още в ранните етапи на работата си научих стойността на кръстосания разпит и не открих
никакви доказателства за хора, опитващи се да ми представят фалшиви духовни преживявания, за да ми
угодят. Впрочем субектите под хипноза изобщо не се колебаят да ме поправят, ако доловят неправилно
тълкувание на твърденията си. ...С нарастване броя на случаите се научих по метода на пробите и
грешките да задавам в подходящата последователност въпросите за света на духовете.
Установих също така, че няма никакво значение дали човекът е атеист, силно религиозен или
вярващ в някакво философско учение между тези двете - веднъж доведени до свръхсъзнателното
състояние на хипнозата всички ставаха абсолютно последователни в разказите си. ...Сдобих се с
огромен обем от данни. ...Докато годините на специализирани проучвания върху света на духовете се
изнизваха, аз работех практически в уединение. ...Бягах далече от метафизичните книжарници, защото
исках да имам абсолютна свобода от всякакви предразсъдъци или предварителни настройки.
Едно от интересните наблюдения на доктор Нютън е свързано с факта, че когато хората са
въведени в „свръхсъзнателно“ състояние, те не желаят да разкриват много подробности от
преживяванията си в отвъдното. Обикновено са доста уклончиви, сякаш следват някакъв етичен код,
който им казва, че на нас, съществата от живия свят, е позволен единствено ограничен достъп до
тяхното познание. Постепенно обаче доктор Нютън схваща модела на преживяванията, през който
минава всеки човек, и опознавайки техния свят, успява да говори с хипнотизираните на техния език.
Това позволява на субектите му да му се доверят достатъчно, за да споделят с него онова, което знаят.
За доктор Нютън е изненадващо да установи, че в разказите им се забелязва удивителна
последователност. Дотолкова, че субекти, които няма как да се познават в будния си живот, използват
едни и същи думи, разговорни фрази, графични описания и изрази за нещата, които са срещнали в
отвъдното. А това, в съчетание с факта, че всички преминават през едни и същи етапи на събитията и в
един и същи ред, предполага, че всички ние познаваме отлично картата на отвъдното, стига чрез
хипноза да бъдем доведени до свръхсъзнателно състояние.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 76

 Друг интересен аспект от разказите на хората, доближили се до смъртта, е, че нито един от тях не
успява да преведе доктор Нютън през абсолютно всички етапи, които той иначе е регистрирал. Всеки от
субектите като че ли просто скачал в определен етап от процеса и или оставал там, или напредвал към
още няколко. Така докторът успява да сглоби пълната картина на пътешествието през отвъдното едва
след разговори с много и различни субекти. Моделът, който постепенно изгражда, е плод на
дългогодишни клинични опити и изследвания, обхващащи голям период от време.
Първата книга на Майкъл Нютън „Пътят на душите“ ни превежда през десет отделни етапа от
първоначалната смърт до окончателното прераждане: Смърт и отпътуване, Портал към света на
духовете, Завръщане у дома, Ориентиране, Преход, Обучение и намиране на място, Избор на живот,
Избор на ново тяло, Подготовка и потегляне и Прераждане. Изборът на живот и Изборът на ново тяло
са практически две половини от един и същи етап според модела на доктор Нютън и се случват в един и
същи относителен регион в отвъдното, но преживяванията са достатъчно различни, за да заслужат
самостоятелни глави в книгата му. Огромният обем информация, която предлага авторът, е
едновременно невероятно интересна и ключова за проумяването на цялостната реалност, в която
живеем, затова сега ще се запознаем с всеки един от тези етапи и преживявания, които душите ни
срещат по пътя си отвъд.
Първи етап - Смърт и отпътуване
Осъзнаваме, че се носим над собственото си тяло. Виждаме хората около тялото си, които скърбят
за смъртта ни. Доста често се опитваме да ги убедим, макар и безуспешно, че още сме тук, но под друга
форма. Не след дълго усещаме някакво придърпване, което ни откъсва от тялото ни. Настъпва
екзалтирано усещане за свобода и ярка светлина. Някои хора виждат светлината навсякъде около себе
си, а други я виждат на разстояние и усещат, че нещо ги привлича към нея. Тъкмо това създава
обикновено съобщавания ефект на придвижване през тъмен тунел, в края на който се вижда светлина.
Някои хора нямат желание да остават близо до телата си след физическата си смърт. Те усещат
силното притегляне на отвъдното и нямат търпение да го преживеят. Други обаче остават на Земята за
още няколко дена наше време, обикновено до погребението си и малко след него. Субектите на доктор
Нютън разказват, че в отвъдното са имали изключително ускорено усещане за време, така че онова,
което ние възприемаме като дни, за тях очевидно са само няколко минути. Повечето хора не проявяват
интерес да се гледат как ги погребват, тъй като душите не преживяват емоциите, които имаме ние, но
пък оценяват дълбоко уважението и почитта, които им отдават приятелите им.
На този етап хората понякога съобщават специфични факти за това кои са били и къде са живели.
Според доктор Нютън средностатистическият човек притежава невероятна способност да разкрива дати
и географски точки от миналите си животи, които обикновено могат да бъдат доказани. Въпреки че
границите на държавите и имената на селищата се променят с течение на времето, конкретните детайли
систематично се оказват правилни. Това потвърждава резултатите на доктор Иън Стивънсън и доктор
Джим Тъкър, събрани при техните собствени проучвания на прераждането, както и данните от
посланията на Кейси.
Втори етап - Портал към света на духовете
Втората фаза от пътуването, каталогизирана от доктор Нютън - Порталът към света на духовете, е
мястото, където виждаме тъмния тунел, влизаме в него и достигаме светлината в края му. Но не всеки
преживява тази последователност от събития по същия начин. Някои виждат тунела точно над телата
си, докато на други им се налага да полетят високо над Земята, преди да влязат в него, но в повечето
случаи тунелът се появява доста скоро, след като напуснем Земята. Само най-обърканите духове се
опитват да останат близо до телата си за по-дълго време. По-младите души с по-малко на брой минали
животи обикновено имат нужда от повече време, докато потеглят нагоре - за разлика от по-опитните
души, които изобщо не се бавят.
Общият стереотип, при който след излизането от тунела човекът се оказва насред тучна зелена
морава или поле, пълно с диви цветя, и вижда там всичките си приятели и роднини, понякога се случва,
но в никакъв случай не може да се определи като стандарт. Във всеки случай на този етап всеки като че
ли преживява особено вдъхновяващ набор от събития. Повечето хора са доста объркани, когато се
появят тук за първи път и не са много сигурни как да тълкуват формите, цветовете и енергиите, които
виждат, за да ги обяснят на хипнотизатора. Почти непосредствено след смъртта си повечето хора
действително чуват хубава музика или някакви звукови вибрации, които продължават да се долавят при
придвижването през всички начални етапи от пътешествието в отвъдното. Други съобщават за пластове
от енергия, във всеки от който се случват различни неща.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 77

 В пети случай от книгата на доктор Нютън се запознаваме с човек, който съобщава за невероятно
гигантско и неземно красиво видение в момента, в който той е излязъл от тунела. Видял е
зашеметяващо огромен „леден дворец“, направен от разкошни кристали. Казва, че повечето от
кристалите били сивкави или бели, но освен това видял цветове в проблясващи мозайки. Не виждал
края на този величествен град - колкото повече гледал, толкова по-надалече като че ли се разгръщал
градът. Размерите, мащабите и величието на онова, което виждал, изглеждали напълно невъзможни.
Макар всеки от нас на този етап да има различно видение, каквото и да е то, е несъмнено
величествена гледка. Възможно е да зърнем в далечината зашеметяващи кули на замък, красиви дъги в
необятно синьо небе или пъстроцветни поля. Интересното е, че тези сцени като че ли остават постоянни
през поредица от нови животи за душата. Доктор Нютън е забелязал, че тези сцени обикновено имат
връзка с любими спомени от нашия физически живот - например „незабравим дом, училище, градина,
планина или морски бряг“, а целта им е да ни помогнат да се почувстваме удобно и на познато място,
когато пристигнем в света на духовете. Това е единствената част от пътешествието, която се отличава с
толкова много вариации. След като преминем през този етап, наблюденията ни стават
по-стандартизирани.
На този етап от книгата разбираме, че толкова бързо след смъртта си обикновено не ставаме
всезнаещи. Най-често се чувстваме объркани, тъжни, смутени и травмирани от случилото се. Ако в тази
фаза от пътешествието изпитваме тъга или объркване, обикновено към нас се приближава основният ни
водач в отвъдното. Това обикновено е много любящ и състрадателен човек, който ни помага да се
придвижим през първоначалните стъпки и да се ориентираме. Водачът ни също така ни помага да се
справим с чувствата, които изпитваме, като го прави търпеливо и много умело. По-младите души са
по-склонни да бъдат посрещнати по този начин, докато по-опитните души обикновено си спомнят къде
са и знаят къде отиват. Но дори и в случаите, когато хората все още са травмирани, те не пропускат да
се удивят на красотата и величието на онова, което виждат около себе си.
Трети етап - Завръщане у дома
Третият етап от картата на доктор Нютън на отвъдното се нарича Завръщане у дома. Това е
моментът, когато биваме приветствани официално в света на духовете и не само от първоначалния ни
водач, но и от други наши близки. Тези хора обикновено се появяват като огромна маса блестяща
енергия, но понякога проектират лица, които са ни познати, за да ни помогнат да се отпуснем в новото
си обкръжение. Лицето от минал живот е само едно от теоретично неограничения брой различни
форми, които може да приеме душата в отвъдното, тъй като нашите енергийни тела реагират
автоматично на мисли.
Друг много интересен факт, открит от доктор Нютън в изследванията му и обяснен по-обстойно
във втория му том „Следите на душите“, е, че на този етап можем да видим и хора, за които знаем, че са
все още живи и са на земята. Въпреки че физическите им тела са живи, те пак имат енергийно тяло,
което остава в отвъдното през цялото време. Това е доста различно от вижданията на повечето хора за
прераждането. Отново и отново субектите на доктор Нютън разкриват, че за даден живот ние
проектираме само определен процент от цялостната си същност в човешката форма - останалата част
остава в отвъдното, за да ни направлява и да ни следи какво правим. Това е обяснено доста подробно в
„Следите на душите“, в главата, озаглавена „Разделяне и събиране на душата“. Средностатистическата
не толкова напреднала душа влага от 50% до 70% от енергията си в съответното физическо тяло, докато
по-напредналите души никога не пренасят повече от 25%.
Доктор Нютън обяснява, че важен е не толкова обемът на енергията, която влагаме, колкото
цялостното качество и чистота на мъдростта и опита на душата - следователно по-зрелите души
постъпват по-добре, като използват по-малко от енергията си, тъй като това им позволява по-голяма
гъвкавост в отвъдното. Някои изключително амбициозни души понякога се разделят в две и дори три
едновременни физически превъплъщения на Земята с надеждата да ускорят драстично еволюцията си,
като по този начин оставят не повече от 10% от душевната си енергия в отвъдното. Но след като веднъж
поемем по такъв път, сме принудени да продължим по същия начин за цялата продължителност от
време, през която тялото или телата ни са живи на физическата планета. Доктор Нютън установява, че
повечето души бързо съзират необмислеността на този избор, макар да са предупреждавани от водачите
си да не го правят, и обикновено пробват този подход не повече от един до два пъти, преди да решат, че
не е за предпочитане. Това, естествено, означава, че препокриванията не само могат да се случват, но и
се случват - случаи, при които душата се проектира в ново тяло, много преди съществуващото
превъплъщение да е избледняло. Тази идея влиза в противоречие с представите на повечето хора за

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 78

линейна, последователна система от прераждания - ако изобщо са си направили труда да мислят за
подобни неща.
Установяваме също така, че ако дадена душа реши да проектира всичките 100% от енергията си в
съответното тяло, това буквално би изпържило електрохимичната мрежа на мозъка. Освен това при
подобна ситуация мозъкът ще бъде изцяло подчинен на силата на душата, което на свой ред ще
елиминира наложителното спускане на воала, което в Закона на Единния се определя като необходим
аспект от нашата еволюция. Без духовната амнезия ние не бихме притежавали потенциала да
израстваме - бихме се появили във физическото си превъплъщение на Земята, вече знаещи абсолютно
всичко.
И така, връщайки се към фазата на Завръщането у дома, можем да кажем, че именно тя е мястото и
моментът, когато се срещаме с най-обичаните от нас хора, дори и те да са все още живи на Земята.
Следват прегръдки, сълзи и невероятно усещане за любов, приемане и принадлежност. Всичко това
оказва невероятно позитивен ефект върху нас и улеснява значително прехода ни в този нов свят. Освен
това на този етап започваме съвсем ясно да си спомняме множеството животи, които сме споделяли с
всеки от тези хора. Всичките ни животи започват да се сливат, докато си даваме сметка колко много
пъти досега сме се прераждали и взаимодействали с тези хора.
Но ако сме извършили жестокости спрямо другите, например убийство, или към нас самите -
самоубийство, то тогава е много вероятно да останем сами с водача си, за да се възстановим и бързо да
планираме следващото си прераждане. За всичко това се говори в четвърта глава на „Пътят на душите“
- „Души без дом“. Хората, които минават през този процес, са третирани с търпение и с любов, а не с
огнения свят на мъченията и чистилището, в който повечето хора са учени да вярват. Все пак те
наистина си припомнят и преживяват начините, по които са наранили другите, но този път са в ролята
на жертвите - за да разберат какво точно са причинили на другия човек и как са го накарали да се
почувства. Поредицата „Законът на Единния“ съвсем категорично подчертава, че самоубийството е
много лоша идея. То създава необходимостта от огромна изцелителна работа и подновена решимост в
следващия живот да се мине през същите уроци - но с надеждата, че този път няма да бъде извършено
самоубийство. Актовете на насилие и неетичност изискват от нас да подберем трудни житейски
събития с надеждата, че ако преминем през тях с много любов, ще балансираме кармата си. И ако
действително влезем в отвъдното с този вид увреденост, е възможно да изкараме в изолация доста
време, преди да получим възможността пак да се съберем с нашите приятели и любимите ни хора.
Освен това, след като ни позволят отново да се завърнем в групата, биваме подложени на строго
наблюдение.
В десети случай клиенти на доктор Нютън разказват за мъж, който през последния си живот бил
наранил много жестоко едно момиче и вследствие на това не се е свързал със своята група души.
Наложило му се да премине през „изчерпателно частно обучение“ с водача си и бързо да избере да се
прероди като жена, подлагана на непрекъснато физическо малтретиране. Това му помогнало да разбере
и да оцени какво е да преживяваш подобни неща, така че отсега нататък той надали щял да бъде
склонен да наранява другите в следващите си прераждания. Но този човек не бил съден от водача си - в
отвъдното ние си даваме отлично сметка за целите си във физическата плоскост. Ако разберем, че не
сме научили уроците, които сме избрали, започваме да работим заедно с водача си, за да решим кой е
най-добрият начин за възстановяване на баланса ни.
Хората, с които се срещаме при Завръщането у дома, може и да не се свържат повече с нас, освен
от разстояние. След като преминем към следващите етапи, ние се запознаваме наново със своята „група
души“ — екип от хора, които споделят с нас сходно ниво на духовно развитие. Освен това, колкото
повече напредваме като души, толкова по-излишни стават „делегациите по посрещането“ на етапа
Завръщане у дома и ние преминаваме бързо през него, за да се съберем със своята група. В подобни
случаи се движим съвсем естествено, сякаш притегляни по вълнови нишки от светлина.
На този етап, макар в отвъдното да съществува пълен обмен на мисли и телепатично общуване
между всички там, все пак е възможно за двама индивиди да проведат личен разговор, като се докоснат.
Но повечето от субектите на доктор Нютън нямат желание да споделят подробности относно
съдържанието на тези интимни разговори.
Четвърти етап - Ориентиране
След като преминем през процеса на Завръщане у дома, следва интересна поредица от
преживявания, чиято цел е да ни помогнат наново да се запознаем с отвъдното и да се ориентираме в
него. На този етап водачът ни е обикновено плътно с нас. Първата и най-важна част от този процес е

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 79

една енергийна форма на изцеление, отмиваща травмите, които носим от физическите си животи.
Доктор Нютън разглежда този етап като подобен на болничен престой - с подобни думи и фрази го
описват и неговите субекти. Най-често използваната фраза е „мястото на изцелението“, но би могло да
се нарече също така и камера, койка или зона за престой. След като достигнем до тази подобна на
болнична камера, минаваме през нещо, което доктор Нютън нарича „душът на изцелението“. Този
процес обикновено се направлява от водача ни. Влизаме в стая на светлината, където биваме окъпани в
поток от течна целебна енергия, появяваща се като лъч, който идва към нас и минава през нас. Голяма
част от субектите на доктор Нютън съобщават, че усещането е подобно на освежителен душ след
натоварен работен ден, но ефектът е много по-силен.
Новите души обикновено идват на Земята в много позитивно, любящо състояние на съзнанието и
очакват към тях да се отнасят по същия начин. Затова за нас е шок да научим колко жестоки и
безмилостни могат да бъдат хората. Именно затова на този етап е необходимо от нас да бъдат отмити
всички негативни и травмиращи спомени, всички страхове и тревоги. След това отново се чувстваме
цели. Чувстваме се вдъхновени, обновени и възстановени и най-сетне успяваме да се освободим от
емоционалните връзки от предишния си живот.
Втората фаза на Ориентирането представлява продължителен терапевтичен процес, ръководен от
водача ни. Той ни задава насочващи въпроси за това как сме изживели живота си и дали сме
отговорили на собствените си очаквания, които сме избрали преди раждането си. Този процес се
извършва много внимателно, а не с остър, обвинителен тон или поведение, но въпреки това от нас се
очаква да бъдем честни, духовно ориентирани и изчерпателни. Водачът ни вече знае много добре
нашите силни и слаби страни, нашите страхове и фиксации и е напълно готов да работи с нас, стига да
продължим да опитваме. За нас е невъзможно да скрием каквото и да било от водачите си благодарение
на неизбежната реалност на моменталната телепатия в отвъдното. Този терапевтичен процес
обикновено се случва в конкретна стая, която може да носи редица прилики с места, познати ни от
живота на Земята.
Някои хора минават доста по-трудно през тази терапия, отколкото други - това се дължи на
цялостната зрялост на душата. Необходимо е дълбоко смирение, а в този период, в по-голяма или
по-малка степен, все още усещаме влиянието на личността си от миналия живот. Ние не сме въздигнали
се същества, достигнали до състояние на пълно духовно съвършенство. Имаме си желания, нужди и
потребности, възможно е да се почувстваме неловко, да се смутим, уплашим или разочароваме.
Следователно процесът не е никак лесен, но като цяло е необходим. В неговите рамки постепенно си
даваме сметка и за различните начини, по които нашият водач се е опитвал да ни влияе телепатично, за
да правим положителни избори в живота си - например чрез синхронността. За да продължим, сме
длъжни честно да си признаем как не сме обръщали внимание на тези послания и вместо това сме
избирали да действаме водени от страх, невежество и слабост. Тази терапия е нещо като индивидуална
загрявка за една много по-значима среща, която се случва по-нататък - срещата с групата високо
еволюирали същности, които мнозина наричат Съвета на Учителите или Съвета на Старейшините,
която се провежда в края на петия етап. По-напредналите души не изискват никаква терапия и съвети
през етапа на Ориентирането и просто преминават към крайната си цел. След като бъдем окъпани в
целебна светлина и след като сме били достатъчно открити и честни при разговора с нашия водач, ние
преминаваме през онова, което доктор Нютън нарича етапа на Прехода. Картините, пред които се
изправяме тук, могат да бъдат едни от най-зашеметяващите за цялото ни пътешествие през отвъдното.
Навлизаме в много обширно място, където душите пристигат и заминават също като в железопътна
гара или метростанция, но в далеч по-необятни мащаби. Гравитацията няма никаква роля в отвъдното,
така че много често се вижда обширна, преплитаща се мрежа от енергийни тунели, отвеждащи душите
към крайните им дестинации. Един от субектите на доктор Нютън уподобява това място с главината на
гигантско колело - след като достигнем тунела до своята дистанция, ние излизаме от колелото и
поемаме надолу по една от спиците му. Хората обикновено са изключително развълнувани от всичко,
което виждат на този етап и осъзнават, че пътуват по „линии от светлина“. Тук няма никакъв мрак -
всичко блести от светлина в различни нива на яркост. Към този момент обикновено си даваме сметка,
че след като минем през този тунел към крайната си цел, ще се съберем с онези, които най-много
обичаме. Докато мислим за тези хора, ние се свързваме телепатично с тях и по този начин преживяваме
първоначална среща още преди да сме напуснали тунела. Тези хора са сравнително на същото ниво на
духовна еволюция като нас - в отвъдното обменяме с тях впечатления и се учим взаимно от опита си,
често с голяма доза хумор.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 80

 На този етап не притежаваме особено голям контрол върху придвижването си. Тунелите завиват
от само себе си, направлявани, както разбираме, от по-напредналите субекти на доктор Нютън -
по-висши същности. Тези същности често биват наричани „директорите“ или нещо подобно. Докато
минаваме през тунелите, виждаме множество дестинации, където са се събрали други хора. Тези
области приличат на купове светлина или на разцъфнали цветни пъпки.

Литография на Гюстав Доре, изобразяваща една от небесните сфери на Данте.

Но щом пристигнем в собствената си област и влезем в нея, обстановката изведнъж става доста
по-обикновена - от гледна точка на земния ни опит. Обикновено виждаме обширни региони, които са
ни много познати, включително градове, училища, любими домове и важни белези, които ни карат да се
чувстваме спокойни и в безопасност. Вече се свързваме напълно с нашата група души - хората, с които
продължаваме да се прераждаме отново и отново, в много и различни роли. Обикновено тези хора са
наши родители, романтични партньори, деца, учители, колеги или приятели, но всеки път ролите се
менят. Членовете на нашата група души, които са все още преродени на Земята, обикновено изглеждат
позаспали, излъчващи бледа светлина и относително неподвижни. Понякога може и да ни поздравят
набързо, но като цяло не са много общителни. На този етап повечето от нас автоматично разбират кой е
още в тяло и кой е между две прераждания. След като постоим известно време с нашите приятели и
любими хора и се насладим на познатото обкръжение, вече сме готови да се срещнем със Съвета на
Старейшините. Във втората си книга „Следите на душите“ доктор Майкъл Нютън включва много
повече подробности за срещите и разговорите с този съвет, които се провеждат в края на петия етап от
пътуването. Процесът е доста сходен с първия терапевтичен сеанс, който сме преминали с водача си -
само дето сега отговаряме пред група високо еволюирали същества.
Шести етап - Обучение и намиране на място
След като приключим разговора си със Съвета на Старейшините в края на петия етап,
преминаваме към етапа на Обучението. Това е периодът, в който душата намира своето място, като се
събира и обучава заедно със своите групи души с различен брой членове. Началото на етапа напомня за
завръщане към училищната среда. Класните стаи обикновено са много красиви, като обстановката
най-често представлява някое от нашите любими кътчета на Земята. Както разбираме от данните,
голяма част от хората на Запада избират за този етап древногръцки храм. Тук учим с нашата собствена
група души - нашите най-близки приятели, които се радват на духовно ниво, близко до нашето. Тази
група варира от три до двадесет и пет души, но в типичния случай наброява петнадесет души. Тази
група обикновено е наричана Вътрешния кръг и остава постоянна през всичките ни прераждания. Освен
това осъществяваме известен контакт и с една доста по-голяма вторична група души, които се
прераждат заедно с нас в по-голяма или по-малка степен. Според доктор Нютън тези вторични групи
никога не са били виждани да обхващат по-малко от хиляда души, а понякога могат и да са доста
по-многобройни. Когато комбинираме тези наблюдения с данните от посланията на Кейси, виждаме, че
цели села, градове, държави или етнически групи могат да се местят накуп през различни места и
епохи. А както ни предстои да разберем, тези епохи са организирани в цикли от исторически събития,
които се повтарят с невероятна прецизност, докато накрая не научим уроците си и не направим
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 81
повторението им напълно излишно.
В тази училищна обстановка извършваме истинска учебна дейност, изучавайки онова, което
субектите на доктор Нютън обикновено наричат „Книгата на живота“. Въпреки че на пръв поглед
книгата изглежда като типичен огромен том с кожена подвързия, веднъж отворена, тя прилича по-скоро
на напреднала холографска технология. Всяка „страница“ от тази книга представлява определен период
от време от нашия живот. Докато прелистваме книгата, преглеждаме всички различни преживявания,
през които сме преминали през живота си - в ярки, реалистични детайли. Процесът прилича доста на
виртуална реалност, в смисъл че ние обикновено се проектираме директно в сцените, които
разглеждаме. Поставя се специално ударение върху проекцията в умовете и сърцата на онези, с които
сме взаимодействали, особено ако сме им причинили някаква болка или сме ги наранили по някакъв
начин. Тук обаче ние вече преживяваме лично всичко, което сме им причинили, включително и
най-болезнените събития. Поредицата „Законът на Единния“ разкрива, че този процес може да бъде
значително съкратен, ако все още приживе, във физическото си тяло, си спомним случаите, когато сме
наранили другите, и си простим за стореното.
Но не целият шести етап включва трудната работа по преглед на нашия живот и прошка за
стореното. Има и периоди на забавление, при които душите от различни нива на еволюция се събират
заедно, за да се веселят. Това може да включва оформяне на кръгове с цел обединение на мислите и
чувствата и по-пълноценно проектиране на енергия. Развлеченията с другите могат да включват също
така и пеене или поне неговия енергиен еквивалент. Взаимодействаме и с водачите си, които са на
по-високо ниво на еволюция, и се изпълваме с великото чувство на съобщност.
Седем нива
На този етап от книгата си доктор Майкъл Нютън започва да описва откритите от него седем
различни нива, през които минават душите ни в отвъдното. Първите, които откриват това, са хората,
описващи цветовете на собствените си енергийни тела, както и цветовете на хората около тях. Ниво 1 е
бяло, Ниво II е червеникаво-жълто, Ниво III е жълто, Ниво IV е тъмножълто с нюанси на синьото, Ниво
V е светлосиньо, Ниво VI е тъмно-синкаво-пурпурно и Ниво VII е пурпурно, но то се среща много
рядко. Според Нютън Ниво I е на начинаещите, Ниво II е долно междинно, Ниво II е междинно, Ниво
IV е горно междинно, Ниво V е за напредналите и Ниво VI - за силно напредналите. Един субект
определя съществата от Ниво VI като „мъдреците“ докато в Ниво VII са „старовременните“, които се
виждат изключително рядко и са много мистериозни. Забелязва се удивително единодушие между
независимите, дългогодишни наблюдения на доктор Нютън и онова, което четем в Закона на Единния
за седемте различни „плътности“, отговарящи на цветовете на дъгата и на еволюционните нива на
съществата, които откриваме там. Доктор Нютън установява, че 42% от субектите му са от Ниво I, 31%
са от Ниво II, 17% са от Ниво III, 9% са от Ниво IV и само 1% са от Ниво V.
Странстващите
Нито един от субектите, които проучва доктор Нютън, не е от Ниво VI. Той установява, че по
време на живота си на Земята душите от Ниво V обикновено работят в социалната сфера или професии,
свързани с борбата срещу социалната несправедливост. Те излъчват доброта, увереност и стабилност и
не са мотивирани от лична изгода. А липсата на хора от Ниво VI сред субектите на доктор Нютън
вероятно се дължи на факта, че хората от толкова напреднало ниво надали биха търсили хипнотерапия,
за да си спомнят и да знаят. Според поредицата „Законът на Единния“ душите от висшите нива -
включително тези от четвъртата, петата и шестата плътност - от време на време наистина приемат
физическа форма и са известни като „Странстващите“. В следващия цитат е важно да подчертаем, че
според Закона на Единния думата изкривяване не е лошо нещо. Всичко различно от „интелигентния
безкрай“ е изкривяване на чистото съзнание, от което е образувана Вселената. Следователно времето,
пространството, светлината, материята, енергията и биологичният живот също са изкривявания, както
и всеки от изборите, които правим. Някои изкривявания ни приближават до целостта, други ни
отдалечават от нея. Целта на всички Странстващи е да ни помогнат да си спомним кои всъщност сме.
„Кой според вас е Природата?“
В етапа на Обучението и намирането на място можем да изминем големи разстояния от
първоначалната си позиция, да станем души от средно развитите или напредналите нива и да посетим
екзотични дестинации. В „Пътя на душите“ се запознаваме с изумителен разказ за онова, което един
субект нарича „Светът на Сътворението и Нетворението“ Това е триизмерен физически свят, точно като
Земята, в който биологичният живот едва сега начева своето развитие. Душите започват да посещават
подобни светове, след като достигнат Ниво IV. Чрез екстраполация на процентите в базата данни на

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 82

доктор Нютън можем да кажем, че днес един на всеки десет човека се занимава с подобни дейности
между два живота. Един от субектите на доктор Нютън назовава планетата, която посещават душите,
„Земя II“. Там душите участват директно със създаването на формите на живот, израстващи на
планетата. „Земя II“ обаче е по-голяма и някак си по-хладна от Земята, с по-малко океани.
Подобни планети се смятат за „ваканционни обекти“, но пътуването ни там служи и на една много
важна цел - там се учим да участваме в сътворението на самия живот. Чрез фокусиране на собствената
си духовна енергия ние сме в състояние да създаваме физически живи организми. Наоколо има и
учители, разбира се, които да ни помагат в този процес. Субектът от случай четиридесет и две например
е работел само с основни елементи - използвал изпарения, за да създава вода, или комбинирал прах,
вода, въздух и огън, за да създава скали. Енергията на душата му била в състояние да борави с
процесите на загряване, напрежение и охлаждане. В будния си живот работел в благотворителна
организация, където изхранвали бездомните, а при спомена си за отвъдното описал процеса по правене
на скали като „сложен, но не прекалено труден“. Когато доктор Нютън се обадил, че според него
отговорна за създаването на всички тези неща била Природата, субектът се засмял и отвърнал: „А кой
според вас е Природата?“.
Случай двадесет и две, чието име в света на духовете било Нентум, работел и по създаването на
растения, но все още не притежавал умението да прави това както трябва. Понякога разрушавал
опитите си по творене на растения, преди някой да е забелязал грешките му - в самозащита и от чувство
на гордост. Причината за тези грешки очевидно се състояла в това, че при комбинирането на химически
елементи енергията не била прилагана „достатъчно деликатно“, за да доведе до желаните резултати.
Изследването на доктор Нютън разкрива, че душите не са в състояние да дадат своя пълноценен принос
за създаването на живите неща, докато не достигнат Ниво V - първите, които се запознават постепенно
с процеса на сътворението, са душите от Ниво IV.
Друг субект от ниво V, познат само като случай двадесет и три, е жена в средата на тридесетте,
която в будния си живот работела като терапевт на наркозависими. Оказало се, че тя била истински
професионалист по създаването на живот на множество различни „планети от земен тип“ и вече имала
зад гърба си огромен набор от морски форми на живот. Тя казала, че първите биологични форми, които
започват да се учат да създават душите, са микроорганизмите - и това е „много трудно за научаване“. В
началото на кариерата си като сътворец тя също била започнала с основни форми на морския живот
като водорасли и планктон и постепенно стигнала до по-сложните същества като рибите. Това кара
доктор Нютън да й зададе един много интересен въпрос:
Д-р Нютън: Душа, която се специализира в създаването на живот, би трябвало да може да дели
клетките и да дава ДНК инструкции. ...Правите го, като изпращате частици енергия в протоплазмата
ли?
Субект: Да, трябва да се научим да правим това, като го координираме със слънчевата енергия.
...Всяко слънце има различно енергийно отражение върху световете около него.
Този уникален енергиен метод по създаване на биологичен живот се потвърждава от новите
научни открития, за които вече говорихме - откритията, доказващи, че ДНК може да бъде разглеждана
като квантова вълна и че животът е записан в самите основни закони на квантовата механика. Без
въобще да има представа за това на съзнателно ниво, доктор Нютън достига до резултати, които днес са
вече независимо потвърдени от новите научни открития, а това безсъмнено допринася допълнително за
валидността и на неговата работа. След като чува този изненадващ отговор, доктор Нютън се изпълва с
тревога, че щом отделните души участват в създаването на форми на живот, които могат да живеят в
продължение на милиони години на дадена планета, те може би се намесват в цялостния процес на
еволюцията. Но тогава субектът му обяснява, че тази дейност по създаването на живот е естествена част
от процеса по сътворение във Вселената, при който душите израстват все повече и повече, за да се
превърнат в живо въплъщение на Твореца. Други души от по-високи нива внимателно следят целия
процес, за да се уверят, че всичко протича гладко и е в благоприятна посока.
Установяваме също така, че по-големи групи от напреднали души могат да създават цели звезди.
Случай двадесет и три разкрива, че тя вече създавала „малки снопчета нагорещена, силно
концентрирана материя“. Казва на доктор Нютън, че ако може да види тези нейни творения след
завършването им, биха му изглеждали като миниатюрни слънчеви системи. Вече била успяла да
създаде слънца колкото баскетболни топки и планети с размерите на стъклени топчета. Но за
създаването на физическите вселени и на самия космос била необходима „концентрираната енергия на
Старовременните“. Това ни предоставя много интересен поглед към живата Вселена, а по-точно, че

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 83

планетите и звездите могат да бъдат създавани от фокусираните мисли и енергията на напредналите
души, които в този момент може и да преживяват прераждане на Земята. Следващите цитати от Закона
на Единния хвърлят допълнителна светлина върху независимо получената от субектите информация на
доктор Нютън:
13.16 Всяка стъпка от създаването на планета обобщава интелигентния безкрай в неговото
откриване на съзнанието. В планетарна среда всичко започва с онова, което вие бихте нарекли хаос -
енергия, която е ненасочена и случайна в нейния безкрай. Бавно, според вашите разбирания, се
образува фокус на самоосъзнатост. Така се движи Логосът - умът на галактиката. Светлината идва, за да
образува тъмнината според моделите и вибрационните ритми на Сътвореца, и така създава определен
вид преживяване. Това започва с първата плътност, която е плътността на съзнанието - минералният и
водният живот на планетата научават от огъня и вятъра ос ъзнатостта на битието. ...Можете да си
представите, ако искате, разликата между минерала от първата вибрация или водния живот и
най-низшите същества от втората плътност, които започват да се движат из тях и над тях. Това
движение е характерно за втората плътност - стремежът към светлината и растежа. ...Втората плътност
се стреми към треmama плътност, която е плътността на самосъзнанието или самоосъзнатостта.
82.10 Единствената първична мисъл е жътвата от всички, така да се каже, преживявания на
Твореца с Твореца. Когато тя реши да опознае себе си, тя се генерира в тази среда, изпълнена със
славата и мощта на Единствения безкраен създател, който се проявява пред вашите сетива като
пространство или космос. ...Постепенно, стъпка по стъпка, Творецът става онова, което може да познае
себе си, и частите от Твореца участват не толкова изчистено в силата на първоначалното слово или
мисъл. Това е с цел усъвършенстване на Единствената първична мисъл. Творецът не толкова създава,
колкото преживява себе си.
51.10 Този Творец следва да бъде разбиран, както в микрокосмоса, така и в макрокосмоса, като
притежаващ, както казахме, две природи - безкраят, който не е направен възможен и който е
интелигентен, това е всичко, което е. Свободната воля е направила възможни както Твореца на всички
нас, така и нас самите като Сътворци с интелигентния безкрай, който има воля.
75.25 Добре е за всеки да осъзнае себе си като Твореца. Така всеки може да подкрепя всеки,
включително подкрепата на себе си чрез смирената любов към себе си като Творец. Сърцевината на
дисциплината за личността е трояка. Едно, опознай себе си. Две, приеми себе си. Три, стани Твореца.
Третата стъпка е онази стъпка, която, когато бъде постигната, превръща човека в най-смирения от
всички слуги - прозрачен по характер и напълно способен да познава и приема другите.
18.13 Всички служат на Единствения създател. Няма на какво друго да се служи, защото
Творецът е всичко, което е. Невъзможно е да не служиш на Създателя. Съществуват просто различни
изкривявания на тази служба.
Ценни късчета космическа истина
Субектите на доктор Нютън разкриват, че душите могат да посещават планетите из цялата ни
галактика, а може би и отвъд нея, въпреки че Законът на Единния опровергава това схващане. Редица
души развиват привързаност към определени планети и продължават да се връщат на тях между две
прераждания. Повечето хора не успяват да донесат обратно никакви ясни спомени за живота в другите
светове дори и подложени на хипнотична регресия - само най-напредналите са в състояние да черпят от
тази информация. Според доктор Нютън възможно е водачите ни да ни правят нарочно ментален
блокаж, за да не си спомняме информация, която би била далеч отвъд способността ни да я оценим и
използваме по положителен начин.
Един субект от средно ниво споделя, че някога е имал желанието да си почине от живота на
Земята и да се прероди някъде другаде. Бил изпратен в свят на хуманоидни интелигентни същества,
които били доста различни от нас. Били дребни и набити и имали тебеширенобели лица, които не
можели да се усмихват. Не разбирали що е това смешно и смях и били сериозни и замислени. Накрая
нашият субект се оказал не на мястото си, не успял да се интегрира там и само след едно прераждане
решил да се върне отново на Земята.
На този етап от изследванията на доктор Нютън се стига до разговор за естествените портали към
звездите или „врати във времето“. Тези естествени проходи, които съществуват из цялата Вселена и ни
позволяват да пътуваме из различни времена и места, се използват редовно от душите като обичайно
средство за придвижване. В света на духовете миналото, настоящето и бъдещето се възприемат като
една цялост. Годините минават като секунди, а събитията, случващи се през това време, могат да бъдат
наблюдавани като пускане на лента на бързи обороти. В света на духовете пътуването из различните

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 84

времена е толкова лесно, колкото в нашия свят е пътуването от място в място. Голяма част от втората
половина на „Енергийното поле на Вселената“ е посветена на преглед на научните доказателства,
показващи, че съществува паралелна реалност, в която времето е триизмерно. Това също се базира на
сложните дискусии в поредицата „Законът на Единния“.
Доктор Нютън заключава, че времето и продължителността са създадени, за да можем да имаме
възможността да преживяваме еволюцията си като души с точно определена скорост. Ако можехме да
имаме едновременен достъп до миналото, настоящето и бъдещето, нямаше да има нито мистерия, нито
изненада нито предизвикателства, които да ни помагат да израстваме. И въпреки това в света на
духовете е много важно за нас да успеем да схванем голямата картина от „птичи поглед“, за да разберем
дали, преминавайки от един живот в друг, не повтаряме едни и същи уроци, и за да си създадем такива
уроци за бъдещите прераждания, които да ни помогнат да се справим с тези трудности.
Друга интересна връзка между проучването на доктор Нютън и поредицата „Законът на Единния“
е неговият анализ на „духовната субстанция“ в отвъдното. Според терминологията в Закона на Единния
различните равнини на съществувание се измерват не чрез „измерения“, а чрез различни плътности на
енергията. В отвъдното тези плътности се преживяват като различни нива на дебелина. Субектите на
доктор Нютън съобщават точно за такива феномени - как наблюдават различни форми на духовна
субстанция като по-леки или по-тежки, по-дебели или по-тънки, по-големи или по-малки.
Космическите сърдечни ритми
Един от субектите на доктор Нютън с името Тийс в отвъдното описва как Вселената се движи през
цикли на разширяване и свиване - нещо, което срещаме почти дословно и в Закона на Единния.
Разбираме също така, че няма такова нещо като същински център на Вселената - той е навсякъде около
нас, може да бъде открит във всяка една точка и функционира подобно на ритъма на сърце. Тези ритми
ръководят както времето, така и пространството. Следователно циклите из Вселената са с различни
нива на обем и продължителност и се ръководят от пулсации, подобни на биенето на сърце. Точно така
описва природата на реалността и поредицата „Законът на Единния“:
27.6 Интелигентният безкрай има ритъм или поток като на гигантско сърце - започвайки от
централното слънце, както бихте го определили вие, присъствието на потока е неизбежно като прилив
на бъдността без поляритет и без крайност, огромното и тихото цяло бие навън и навън, фокусирайки се
навън и навътре, докато фокусите не бъдат завършени. Интелигентността или съзнанието на фокусите
са достигнали до състояние, при което тяхната, да я наречем духовна природа или маса ги зове навътре,
навътре, навътре, докато всичко не се слее. Това е ритъмът на реалността, за която говорихте.
27.13 Любовта е великият активатор и основен Сътворец на разнообразните творения,
използвайки интелигентния безкрай. ...Любовта използва светлината и има силата да насочва
светлината в нейните изкривявания. Така вибрационните комплекси, като например вашата човешка
форма, обобщават в обратен ред сътворението в неговото единство, показвайки ритъма или потока на
великия сърдечен ритъм - ако приемете тази аналогия.
В етапа на обучението и намирането на място душите могат да се проектират и в различна
природна обстановка или форми на живот в рамките на нещо като ваканционен тип забавление. Така те
едновременно и учат различни неща. От скалите научават що е това плътност. Дърветата зареждат с
невероятно спокойствие. Водата може да предаде чувството на сцеплението в потока. Пеперудите учат
душата на усещането за красота и свобода, а китовете й помагат да се почувства силна и огромна. Но
колкото и приятен да е етапът на обучението и намирането на място, рано или късно се налага да
станем сериозни и да планираме следващото си прераждане. Както показват изследванията на доктор
Нютън, душите не получават възможността да престанат да се прераждат във физически тела, докато не
достигнат минимум Ниво V.
Седми етап - Избор на живот
Напускането на света на духовете може да бъде изключително труден процес. При него
съзнателно обръщаме гръб на света на любовта, спокойствието, мъдростта и блаженото щастие, за да се
върнем в свят, който обикновено е изпълнен със страдание, болка, предателства и разочарования.
Някои души се съпротивляват колкото е възможно по-дълго и искрено им се иска да не се налага да се
връщат - но рано или късно трябва да го направят. Някои души се преместват в други светове, ако
светът, в който са живели, вече не е в състояние да приюти човешки живот. Според Закона на Единния,
след като Земята извърши пълния преход към четвъртата плътност - за което се смята, че ще стане
между сто до седемстотин години след 2011 г. - всеки, който все още има нужда от прераждане в
третата плътност, за да продължи процеса си на еволюционен растеж, ще се премести в нов и различен

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 85

свят.
Случай двадесет и четири например разкрива, че в следващия си живот няма да се върне на
Земята. Той съвсем ясно казва, че в бъдеще някои хора ще са се преместили на друга планета, Земята ще
има по-малко жители и няма да бъде толкова пренаселена. Същото потвърждават и още няколко от
субектите на доктор Нютън. Тази идея за „отскачане от планета на планета“, фигурираща в работата на
доктор Нютън, потвърждава напълно онова, което четем в Закона на Единния за прехода на земния
живот от третата плътност към четвъртата плътност на „зеления лъч“. Не по-малко интересно е да
отбележим, че доктор Нютън наблюдава почти всички цветове от спектъра на дъгата, появяващи се
редовно в душите на неговите клиенти - с изключение на зеления, който среща изключително рядко.
Според Закона на Единния Земята трябва да извърши квантов скок в нивото на зеления лъч преди
всички нейни жители да бъдат „активирани“ - което ще рече, когато душите им извършат пълния
преход към плътността на зеления лъч. Ще говорим повече за този процес в Четвърта част на тази
книга. Същностите от по-високите нива, тези от синия и от индиговия лъч, могат и наистина посещават
Земята като Странстващи, обикновено да помогнат на планетата, като същевременно ускоряват и
собствената си еволюция.
Заключенията на доктор Нютън за времето между две прераждания потвърждава онова, което
откриваме и в посланията на Кейси. Доктор Нютън установява, че през времеви периоди от неолитен
тип между две физически прераждания могат да минат стотици, дори хиляди години. Но след като се
запознаем със земеделието и скотовъдството, прераждането започва да става по-често - но и тогава
отделните животи могат да бъдат разделени до петстотин години. Субектите на доктор Нютън са
живели средно по веднъж на всеки двеста години в периода между 1000 и 1500 г., а след 1700 г. вече са
живели по веднъж на столетие. С наближаването на XX век душите вече започват да се прераждат
повече от веднъж на столетие. Всички тези данни съответстват напълно на онова, което научаваме и от
Едгар Кейси.
Кръгът на Съдбата
Основната отговорност, която имаме в етапа на Избор на живот, е да стигнем до място, което
някои от субектите на доктор Нютън наричат „Кръгът на Съдбата“ - сфера ярка светлина.
Преминавайки на този етап, ние сме изпълнени с бляскави надежди и грандиозни очаквания, докато
мислим позитивно за следващия си живот, и сме силно развълнувани от възможността да извършим
истински скок в духовния си растеж. След като влезем в тази сфера, обикновено имаме чувството, че
пристъпваме на палубата на футуристичен космически кораб. Около нас се носят различни екрани,
давайки ни визуална представа за различните животи, от които бихме могли да избираме за следващото
си прераждане. Разполагаме и с контролен панел, който ни позволява да прегледаме различните сцени,
като ги превъртим бързо напред или назад, проследявайки събитията, които ще ни се случат в бъдещия
живот. Екраните се движат бързо и плавно в рамките на тази сфера. Когато придърпваме един от тях за
преглед, останалите се отдръпват назад. Разполагаме с възможността да се проектираме в тези сцени и
да ги преживеем така, сякаш наистина ни се случват. Някаква част от съзнанието ни все пак остава при
контролния панел, но по-голямата част от преживяването е вътре в самата сцена.
Всеки от животите, от които можем да избираме, съдържа различни събития, някои от които могат
да бъдат предизвикателни или много трудни, като например осакатяващи наранявания. Но тези събития
са в крайна сметка предназначени да ни помогнат да израснем и да еволюираме като души. Разбираме,
че с настъпването на тези събития ние ще бъдем изправени пред избор, но не можем да бъдем сигурни
какво решение ще вземем, щом стигнем до този момент. Докато се движим в бъдещето на тези животи,
не ни се позволява да виждаме последиците от решенията си. Можем да се опитаме да отгатнем, но
бъдещата реалност на изборите ни обикновено остава скрита за нас - поради съвсем основателна
причина. Ако знаехме и можехме да предвидим последиците от събитията, които ще ни се случат, и от
изборите, които ще направим, нямаше да има нито свободна воля, нито уроци, докато избираме
определен живот. В обичайния случай процесът по Избор на живот в Кръга на Съдбата включва избор
между четири различни живота. На този етап водачите ни не са до нас, за да ни дадат съвет - минаваме
през всичко това съвсем сами.
В някои случаи душите избират живот, който ще завърши преждевременно - чрез насилствена
смърт или поради внезапно, фатално заболяване. Един субект например е избрал да бъде индианче,
което ще умре само на седем годинки. В този случай краткият живот като малтретирано, умиращо от
глад дете му дава много бърз урок по смирение, което му помага да изгори много бързо голямо
количество карма. Друг субект избрал да се прероди като жена в концентрационния лагер „Дахау“ с

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 86

трима други от нейната група души, което й дава възможността да успокои децата си и да се опита да
им помогне да оцелеят. Изпълнява изключително храбро мисията си и така си създава огромно
количество позитивна карма. Имайте предвид, че душите не избират случайно подобни мисии - избират
ги само тогава, когато усещат, че са достатъчно силни, за да се справят с тях. Тези мисии, разбира се,
невинаги минават според плана, но душите наистина влизат в тях с най-добри и най-висши намерения.
Осми етап - Избор на ново тяло
Доктор Майкъл Нютън не смята, че „Изборът на ново тяло“ е отделен етап, тъй като процесът се
случва все така в Кръга на Съдбата - мястото, където се избира и живот. Въпреки това на този процес,
през който всички трябва да преминем, е отделена специална глава, тъй като той оказва особено силно
влияние върху вземането ни на решение относно живота, който ще изберем. На този етап на екраните,
които се носят пред нас в това подобно на космически кораб място, ни се представят различните тела, в
които можем да изберем да се преродим. Там можем да видим как ще изглеждат и ще се чувстват телата
ни, как ще функционират и как ще мислят, включително и през всички периоди на биологичната
възраст, през която ще преминат. Всяко човешко тяло, което виждаме около нас, независимо как
изглежда то, е продукт на внимателно обмислен избор на душата. За всеки дребен детайл от това тяло е
отделено много време и внимание - в отвъдното такова нещо като прибързано решение няма.
Обикновено това не е първият път, когато сме размишлявали по въпроса за следващото си тяло -
традиционно още в началните етапи на пътуването ни в отвъдното прекарваме доста време в обмисляне
на вида тяло, което трябва да изберем за следващото си прераждане, като обсъждаме идеите си както с
нашия водач, така и с хората от нашата група души.
Доктор Нютън установява, че преобладаващата част от ключовите наранявания, които
преживяваме през живота си, са избрани още на този етап, преди да се родим. Изборът на тяло
предполага пълно осъзнаване на онова, което ще се случи с това тяло през дадения живот. И тук отново
не сме в състояние да видим как тези събития ще оформят нашия характер и личност. Всяко тяло е
придружено от определени трудности, затова всяка душа избира дълго и внимателно. Ако наскоро сме
напуснали живот, който е бил относително лесен и освободен от стрес, нищо чудно да изберем да се
върнем в тяло и живот, които ще ни предоставят много повече предизвикателства. Изследванията на
доктор Нютън водят до заключението, че телата с разнообразни физически затруднения, независимо от
вида, почти винаги водят до ускорение на нашата духовна еволюция.
Кармичният цикъл на Лет Викинга
Случай двадесет и шест от книгата на доктор Нютън е любопитен като пример за това как изборът
на тяло, който прави душата, може да се различава драстично от прераждане в прераждане. Става
въпрос за висока, атлетична жена с превъзходни пропорции, която през целия си живот страда от
хронични болки в краката. Лекарите не успяват да открият никаква медицинска причина за болките й,
но въпреки това те продължават и тя е готова да опита какво ли не, включително и хипнотерапия, за да
намери някакво облекчение. Доктор Нютън подозира, че основната причина за болката се корени в
някой минал живот, затова я подлага на хипнотична регресия. В свръхсъзнателно състояние жената се
озовава в Кръга на Съдбата, след като е изискала живот в едно от най-силните и най-здравите тела на
Земята по онова време.
Тя е разполагала с избор между римски войник, принуден да бъде цял живот в подчинение на
множеството си началници, и викинг на име Лет, който ще живее свободно и ще прави, каквото си
пожелае. Тя избрала Лет и така в прераждането си от около 800 г. се появила на Земята като този
брутален и могъщ мъж. Като душа се наслаждавала на усещането на силата на тялото и на всички
материални блага от онова време - пиене, битки, плячкосване и сексуални завоевания. Лет никога не се
разболявал и бил недосегаем за физическа болка. Не можел да се насити на ядене, пиене, боеве,
плячкосване и секс. Очевидно всички от онази епоха имали сходно поведение и схващания за живота,
така че Лет не изпъквал като необичайно агресивен или негативен тип. Въпреки това пречките, които
поставил пред свободната воля на другите, му се върнали, при това многократно. Най-вероятно е
трябвало да изчака няколко прераждания, докато събере достатъчно душевни сили, за да балансира
кармата, която бил създал като Лет. Този случай разкрива още един важен аспект - че по-младите души
невинаги разбират закона на кармата. Ако искат да влязат в живот, който най-вероятно ще включва
нараняване на други хора, водачите им напълно съзнателно ще им позволят да го сторят. Предлага им
се избор на нови житейски ситуации и нови тела, но докато не напреднат, те може и да си дават сметка,
че предварително програмираните нещастия, които трябва да се случат на тези тела, са пряк резултат от
изборите, които са направили в предишни свои прераждания.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 87

 Докато доктор Нютън подканил жената да проучи причината за хроничните си болки в краката, тя
моментално преминала към последното си прераждане. Била шестгодишно момиченце на име Ашли,
живеещо в Нова Англия през 1871 г. - повече от хиляда години след живота си като Лет. Докато Ашли
се возела в каруца, пълна догоре с товар, паднала, колелата на каруцата минали през краката й над
коленете и ги строшили. После краката й така и не успели да зараснат добре, така че прекарала остатъка
от живота си на патерици. Освен това страдала от чести отоци на краката и починала на относително
млада възраст през 1912 г. Но към този момент вече работела като писателка и учителка на недъгави
деца, благодарение на което успяла да натрупа голямо количество положителна карма като душа.
След това в отвъдното тя осъзнала, че е избрала този непоправим инцидент, за да й помогне да
развие своята умствена концентрация, но като че ли не е разбирала, че счупването на краката й е също
така кармично балансиране на неприятностите, които е причинила на други хора в образа на Лет. По
време на живота си като Ашли тя прекарвала по-голямата част от времето си в леглото, където се
научила да чете, пише и да общува отлично с хората. След минаването си в отвъдното успяла да
проумее как всъщност е работила директно в посока на инцидента с каруцата, за да бъде сигурна, че ще
се случи в подходящото време. Това включвало телепатична координация между душата и тялото й на
подсъзнателно ниво. Освен това предварително била дала различни подсказки на подсъзнанието си, за
да знае и да очаква този момент. Макар да е разполагала с период от време, когато е можела да избере
да не преживява премазването от каруцата, тя е знаела, че това е най-добрият ход за душата й в този
момент. Разполагала е с варианти и за други телесни осакатявания, но била избрала конкретно този
инцидент, защото той щял да ограничи способността й за ходене. Това щяло да я принуди да развие
по-пълноценно ума си, тъй като ще разполага с дълги периоди на пълна самота. И действително се
възползвала максимално от това преживяване, като единственият проблем бил, че в този си живот била
малко по-разглезена от обичайното и всички се стремели да й угодят. В състояние на хипноза доктор
Нютън съумял да я преведе през няколко упражнения за освобождаване от чувствителност, с което
напълно премахнал подсъзнателния й спомен за болки в краката. След време жената го посетила, за да
сподели щастливо с него, че болките в краката й никога повече не са се върнали и че сега редовно
играела тенис.
Доктор Нютън разкрива също така, че между душата и физическото тяло трябва да бъде
извършено нещо като енергийно ръкостискане. Без влиянието на душата никой не би бил особено
интересен като личност - той или тя биха били доста първични в поведението и желанията си и биха
били ръководени изцяло от емоциите си, били те положителни или отрицателни. Душата е тази, която
определя дали човекът е екстроверт или интроверт, дали е емоционален или интелектуален тип, дали е
рационалист или идеалист по природа. Голяма част от личностните ни характеристики се пренасят от
живот в живот, но съществуват и влияния, които са директен резултат от намесата на самото тяло,
неговата наследственост и неговите преживявания.
Някои души систематично избират да се върнат като критични, властни, контролиращи,
доминиращи и студени хора, макар да знаят, че в крайна сметка ще отговарят изцяло за болките и
обидите, които са причинили на останалите чрез отношението и поведението си. Подобни души
обикновено осигуряват голямо количество карма и възможности за израстване на другите и обикновено
са необходими, за да помогнат на останалите да балансират собствените си дългове. Някои си дават
сметка, че трябва да имат в живота си и такива дразнители - хора, които са корави и силни, за да ги учат
на смирение, тъй като в противен случай самите те биха се превърнали във властни и манипулативни
личности. Душите с тази властна, критична настройка на характера като че ли имат най-големи
трудности от всички останали в сливането с човешкото тяло и мозък, който са избрали за даден живот.
Но по този начин душата не може да получава послания чрез тялото, нито пък да му оказва някакво
влияние, когато то минава през силен стрес или непоносими емоции.
Девети етап - Подготовка и потегляне
В етапа на Подготовката и потеглянето напускаме Кръга на Съдбата и провеждаме интензивни
срещи за планиране с хората, които ще играят ключови роли в нашия живот - обикновено от
собствената ни група души. Тази фаза от пребиваването в отвъдното има пряко отношение към нашата
дискусия. Голяма част от синхронностите, които после ще преживеем, се планират именно в нея, за да
се подсигури, че ще предприемем определени стъпки в определено време. Наставници от по-висши
нива ни помагат да планираме символите и събитията, които ще ни помогнат да преминем през тези
ключови моменти. Ако изберем да бъдем в емоционална връзка с някого, може съзнателно да
планираме символ, който ще се появи, когато за първи път зърнем този човек - конкретно място,

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 88

конкретна дреха или накит, който той носи, нещо смешно, което изрича, някаква специфична музика,
която чуваме в далечината, и други подобни. На този етап в отвъдното ние полагаме огромни усилия да
запомним всяка от тези насоки, за да знаем какво да правим, когато ги зърнем. След като вече се
преродим в съответното физическо тяло и тези сигнали се появят, обикновено няма да си спомняме
внимателното и прецизно планиране на тези събития, което е протекло някога, но събуждането на
паметта ни помага да вземем съответните решения.
Докато минаваме през етапа на Подготовката и потеглянето, понякога изпитваме тревога от
степента на упоритост и съпротива спрямо синхронността и интуитивните прозрения, чрез които
душите ни комуникират с нас. В подобни случаи е възможно да закодираме няколко различни следи за
паметта, които в живота ни на Земята да се появят като синхронности - само за да подсилим конкретно
решение, което възнамеряваме да вземем. Случай двадесет и осем например описва множество
планирани подсказки, които да преживее, когато срещне жената, избрал да бъде негова съпруга. И
двамата са постигнали съгласие за тези подсказки и са решили да си сътрудничат като души, за да са
сигурни, че това ще стане. Това включва неин специфичен смях, който да му напомни за нежни
камбанки, познат аромат на парфюм, който той да забележи, когато танцува за първи път с нея, както и
начинът, по който ще изглеждат очите й. Следите, които избира тя, включват големите му уши, фактът,
че той ще я настъпи, когато танцуват за първи път, и особеният начин, по който тя ще се почувства,
когато за първи път го докосне.
След като планираме всички тези синхронности, които да ни държат по избрания път, често
провеждаме още една среща със Съвета на Старейшините, преди да се насочим към етапа на
Прераждането. Тази среща е предназначена да ни напомни за целите ни и за това колко е важно да се
придържаме към идеалите си в следващия си живот. Старейшините са окъпани в ярка светлина и
излъчват силна аура на божественост. Тази среща може да се сравни с няколкото думи в последния
момент преди заминаване, целящи да ни напомнят да имаме търпение, да бъдем верни на ценностите
си, да се доверяваме на себе си в трудни ситуации и да избягваме да се отдаваме на гняв или
негативност. Възможно е да получим и енергиен тласък от Старейшините, който се проявява като
изблик от позитивна сила, която ни вдъхновява и зарежда с любов.
Десети етап - Прераждане
Последният етап, идентифициран от доктор Нютън, е самото Прераждане. След срещата със
Съвета на Старейшините някои души се умълчават и се затварят в себе си, преди да се преродят, а
други се шегуват с приятелите си и проявяват лековато отношение към прераждането. След като в
крайна сметка потеглим, изпитваме усещане за внезапно гмурване надолу, през пластове лъчиста
енергия. Възможно е да видим друг тъмен тунел, само че този път през него се връщаме на Земята, а не
я напускаме. В мига, в който излезем от тунела, се оказваме в тялото на бебе, в утробата на новата ни
майка.
Докато все още новото ни тяло е дете, някъде докъм петата му година все още разполагаме с
достатъчно подвижност, за да напускаме телата си за различни интервали от време. Можем да излезем
и да попътуваме с приятелите си, за да посетим местата, където сме живели в други прераждания. Но в
мига, в който детето, което вече сме, има някакъв проблем или е в опасност, ние автоматично се
връщаме в тялото му, за да се погрижим за проблема. Докато сме в тялото на дете, работим за
интегриране на енергията на душата с мозъка на физическото тяло. Възможно е също така да накараме
детето да направи неща, които биха изгладили отношенията вътре в семейството. Например, ако майка
ни и баща ни се карат, можем да направим нещо сладко, като например да боднем едновременно бузите
им с пръстите си, да се усмихнем или да се изкискаме, за да отвлечем съзнанията им към
по-положителни мисли. Напълно по силите на душата е да накара бебето да се засмее, когато е
необходимо.
Циклите на историята като основна организационни програма за прераждането
Научните доказателства в подкрепа на концепцията за живата Вселена обхващат широк набор от
дисциплини и множество данни. Ясно е, че ДНК и биологичният живот са вписани в законите на
квантовата физика и се проявяват като „пораждащ се феномен“ навсякъде, където могат. Звездите и
планетите оказват силно енергийно въздействие върху нашето съзнание, независимо дали си даваме
сметка за това или не. Будната ни личност е резултат от сливането между тялото и душата и минаваме
през много и различни прераждания, за да усвоим едни и същи уроци. Правим всичко възможно във
всеки следващ живот да се срещнем с повечето си приятели, а освен това се прераждаме и с по-големи
групи хора - потенциално стотици хиляди, ако не и повече. Възможно е да сме свързани с тях чрез общи

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 89

кармични връзки и сме длъжни да продължим да преминаваме през спадовете и възходите, ямите и
върховете, паденията и триумфите на живота. В рамките на тези вторични групи ние продължаваме да
повтаряме едни и същи преживявания, докато не изберем - като колектив - да направим по-любящи и
по-позитивни избори. Преживяванията ни са организирани в невероятно прецизни времеви цикли,
както сега ще разберем.
Всички сме чували твърдението, че историята се повтаря, но докато не се сблъсках с тези
невероятни данни и не направих допълнителни проучвания, за да се уверя, че са верни, нямах никаква
представа колко структурирани всъщност са преживяванията ни. Глобалните събития изглеждат
напълно случайни, последица от невъобразимо сложен набор от фактори. Но става ясно, че всички
преживявания, през които преминаваме от живот в живот, се ръководят от скрита схема на духовна
еволюция, известна като Пътя на героя. В поредицата „Законът на Единния“ тези преживявания се
наричат „архетипния ум“, който символизира личността на галактиката. Петата и последна книга в
оригиналната поредица е почти изцяло посветена на изучаването на галактичния ум.
90.14 Архетипният ум е част от онзи ум, който ръководи всички преживявания. Моля,
припомнете си нашата по-предишна дефиниция на архетипния ум като хранилище за онези настройки
към космическото и цялостното съзнание, направени от този конкретен Логос [нашата галактика
Млечният път] и специфични само за този Логос. Така архетипният ум може да бъде разглеждан като
един от корените на съзнанието - не най-дълбокият, но със сигурност най-информативният в някои
отношения. Да си припомним, че другият корен на ума е онзи расов и планетарен ум, който управлява
донякъде концептуализациите на всяка същност...
Всеки Логос [галактика] желае да създаде по-красноречив изказ на преживяването на Създателя от
Създателя. Архетипният ум е предназначен да засили тази способност, за да изрази Създателя в модели
подобни на разгънатата като ветрило пъстра опашка на пауна - всеки аспект от създателя да бъде ярък,
горд и блестящ с проявена красота.
Тази епична история е закодирана във всеки филм и телевизионен сериал на тази земя. И съвсем
скоро, с много болка и страдание разбрах, че не можеш да напишеш дори продаваем холивудски
сценарий, преди да си го изучил в най-големи подробности.

Девета глава
ГЕРОЯТ И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ
НАУКАТА и духовността най-сетне успяха да се срещнат. В машината наистина има дух.
Животът на Земята изобщо не е така случаен и произволен, както мнозина от нас смятат.
Синхронността е могъщо систематично средство за пробуждането ни за нашата истинска идентичност -
и се случва в много по-големи мащаби чрез циклите на историята, за които ще говорим съвсем скоро.
Ако проучванията на доктор Майкъл Нютън са верни, става ясно, че голяма част от нашите
преживявания се координират от отвъдното - и това може би включва невероятно прецизните цикли на
времето, в които събитията от нашата история се повтарят с изумителна точност. Тази информация би
могла да бъде мощен инструмент, който ще ни помогне да се пробудим за същността на обкръжаващата
ни реалност, и това важи с особена сила за онези, които са жадни за физични доказателства. Циклите на
времето могат да имат продължителност от стотици, дори хиляди години и да оперират с изумителна
безпогрешност и ефективност.
В тази нова наука всичко е живо, в това число планетите, звездите и галактиките. Всяко ниво на
галактиката - от квантовото до астрономическото, си има скрита енергийна структура, задвижвана от
пулсиращ сърдечен ритъм, който директно влияе върху нашата свободна воля. Според поредицата
„Законът на Единния“ ударите на нашите сърца във физическите ни тела са предназначени да бъдат
холографско отражение на тази всеобхватна реалност, която ни обкръжава. Докато се носим като
планета през различни енергийни региони, всеки един от нас е подложен на различни въздействия.
Мислите, които ни минават, и действията, които предприемаме - дори и на онези от нас, настроени
най-негативно - се ръководят от тази невидима архитектура на времето. Именно там синхронността се
превръща в наука, като излиза от сферата на личното и субективното и навлиза в света на глобалното и
доказуемото.
Но за да проумеем тези исторически цикли, първо се налага да схванем какво точно ни казват те
като история - позната също и като Книгата на живота. Както вече казахме още в началото, всяка душа
минава през циклите на радостта и отчаянието. Колелото на кармата изобщо не се върти напосоки. В
него съществува точна последователност от преживявания - една велика история - която повтаряме

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 90

отново и отново, от един живот в следващия, докато не я овладеем. Тази история е записана във всички
велики световни митологии, появява се и в циклите на историческите събития. Всеки филм и
телевизионен сериал, който сте гледали, се базира на тази история - както установих болезнено на свой
гръб. След като разберем структурата и функциите на това глобално Колело на кармата, стигаме до
заключението, че то притежава силата да донесе пълно духовно просветление и Златна епоха за цялото
човечество.
Школата на провалите
През 2005 г. изнесох първата си лекция в забързания свят на Лос Анджелис в рамките на
презентацията „Съзнателен живот“. Скоро след това с мен поиска да се запознае един холивудски
продуцент, работил с всякакви знаменитости, в това число Бърт Рейнолдс, Доли Партън и Силвестър
Сталоун. Каза ми, че ако направим документален филм на тези теми, включително за идеята, че ДНК се
образува от квантова енергийна вълна, ще помогнем изключително много на хората и същевременно
ще имаме голям търговски успех. Честно казано, досега изобщо не ми беше хрумвало, че от работата
ми може да стане някакъв филм. Все още продължавах да си живея в Милтън, щата Кентъки, в
тристайна къщичка, намираща се само на два километра от земя - собственост на ,,L/L Research“, които
пуснаха в сайта си поредицата „Законът на Единния“. Доброволците, които работеха на тази земя,
понякога отсядаха при мен или най-малкото се отбиваха за приятен разговор и освежаващ душ. Милтън
беше тихо, сънливо градче, не по-широко от ивицата на магистралата, край която се беше издигнало.
Ако човек влезеше в някое от магазинчетата откъм нашата страна на моста, отвеждащ до Медисън,
щата Индиана, попадаше насред толкова гъст цигарен дим, че едва намираше пътя между рафтовете
със стоки.
Най-големите събития, които можеха да се случат около тогавашния ми дом, бе кучето на съседа
да се разлае непоносимо или кравите да счупят оградата и да навлязат в моравата ми. Живеех в тотално
уединение и самотата определено ми харесваше. Единствените човешки контакти, които имах, бяха с
хората в пощата и в бакалията, доброволците и клиентите, които от време на време ме посещаваха, за
да разчитам сънищата им - дейност, която по онова време беше моят единствен източник на доходи.
Бях открил, че паралелно с уменията за изпадане в транс и свързване с Вселенското съзнание, които
притежавах също като Едгар Кейси, аз освен това имах по някакъв сън за клиентите си в нощта преди
срещата с тях. В съня си обикновено минавах през техните най-дълбоко стаени и най-тъмни сенки така,
сякаш се случват на мен. После, докато на другия ден им разказвах сънуваното, се случваше често да ги
видя разплакани, защото почти във всеки случай съществуваха удивително точни връзки с личния им
живот. В периода от 1998 до 2005 г. направих петстотин такива сеанса, с 99% удовлетворителност. Ала
тъй като не разполагах с щатни помощници, които да седят около мен, постепенно тези сеанси
започнаха да стават много изчерпващи. Освен това имах дълъг списък с чакащи, който ме
принуждаваше да работя повече, отколкото усещах, че мога. Сънищата за някои клиенти бяха толкова
напрегнати, че по едно време започнах да усещам, че губя личната си идентичност - не бях в състояние
да преценя дали тези болезнени сънища са някакво предупреждение към мен или просто отражения на
моите клиенти. Знаех, че за мое собствено добро трябва да се оттегля от тази дейност и да се фокусирам
върху неща, които биха могли да помогнат наведнъж на много повече хора. Така това предложение за
филм се оказа ключът, който търсех.
И така, в монашеското си уединение в дълбоката провинция, аз се заех да прегледам принтирани и
подвързани книги, събирани от различни интернет сайтове, както и голям брой линкове и откъси, които
бях запазил в електронния си дневник - обхващащи общо двадесет метра от моите лавици. И към
началото на септември 2005 г., след невероятна поредица от четиринадесетчасови работни дни, всичко
открито от мен за живата Вселена беше обобщено в един сбит модел данни, които след това използвах,
за да вдъхновя създаването на този нов документален филм. Бях решил да нарека филма „Convergence“
още от мига, в който през 1996 г. го сънувах. Тази база данни впоследствие бе включена в
„Енергийното поле на Вселената“, както и в книгата, която сега четете.
През същия този месец септември привлякохме към нашата кауза една интелигентна режисьорка,
която имаше потенциални връзки с редица водещи холивудски звезди и същевременно беше професор
по филмово изкуство в Лос Анджелис. Тя реши, че един художествен филм, изграден около
фикционален сюжет, ще има много по-силно въздействие от документален филм. Аз, разбира се, нямах
никаква представа от писане на сценарии и през първите петнадесет месеца от проекта усещах, че съм
твърде зает, за да дълбая в някакви дебели книги и да се запознавам с темата. Постепенно събрахме
достатъчно пари, които да ме освободят от сеансите поне за една година, и така през януари 2006 г. се

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 91

преместих в шумен апартамент на приземния етаж на една кооперация в Лос Анджелис, за да бъда
„близо до бизнеса“. В продължение на цяла година изливах сърцето и душата си в писане на сценарии,
които считах за много добри. Понякога го правех със съавтори, включително и с първия ни режисьор,
но в онези ранни дни „в бизнеса“ нито един от нашите служители не беше специалист в изкуството по
писане на сценарии - всички до един се занимаваха с други дейности, свързани с производството на
филми.
Но ето че всеки следващ вариант за сценарий беше посрещан със смях от консултантите по
писане на сценарии, които екипът ми молеше да „прегледат“ нашите идеи. И макар че този вид
отношение се оказа нормално според стандартите на филмовата индустрия, жестокостта и сарказмът,
които се стовариха отгоре ми, бяха шокиращи - на една от тези срещи присъства и майка ми, която
остана потресена и значително се разстрои заради мен. Така новият ни режисьор издържа само два
цикъла по създаване на сценарии, след което се разделихме и ние пак тръгнахме от нулата. Други
издържаха само един цикъл сценарии, за да започваме отново и отново. Постепенно обаче този
повтарящ се цикъл на болка се оказа изключително ценно преживяване за мен, когато си дадох сметка,
че съм толкова силно привързан към работата си, че възприемам всяка една критика като груба
персонална обида. Налагаше се да се науча да разделям себе си и самочувствието си от моето
творчество. Паралелно с това бях подложен на изключителен натиск да завърша проекта. Както
споделих по-късно, по време на публичните лекции, които изнесох през следващата година, всеки ден
получавах едно и също телефонно обаждане, чийто смисъл можеше да се обобщи със следните няколко
изречения: „Докъде си? Как напредваш? Колко страници завърши?“ По едно време започнахме да се
шегуваме, че вместо да си правя труда да се обаждам, можех просто да набера чрез бутоните броя на
страниците, които бях направил, за да ги изкарам на дисплея, и с това да приключа разговора.
Това невероятно напрежение да завърша проекта в срок отключи в мен силна тревожност и ме
доведе до състояния на дълбока депресия, достигащи понякога дори до параноя и безнадеждно
отчаяние. Бях длъжен да разполагам за всеки ден с някаква история, за това колко сериозно се трудя, за
да завърша сценария - а като се има предвид онова, което вече знаех за кармата, определено не исках да
лъжа. Много рядко пишех нещо в сайта и като цяло не правех нищо, с което да допринеса за
подобряване живота на когото и да било по интернет. Чувствах се абсолютно сам. Всичко, свързано с
мен като личност, като че ли бе започнало да се върти около това дали мога да напиша сценарий или не,
а и всички наши инвеститори разчитаха на мен да се справя. Животът ми се бе превърнал в цикли на
тотално предателство, редуващи се с цикли на върховно унижение. Работех седмици, дори месеци
наред, подложен на безмилостно, съсипващо напрежение и физическо и емоционално изтощение, за да
завърша определен сценарий или да го редактирам, само за да чуя отново и отново един и същи
отговор: „Ужасно е!“, „Смехотворно“, „Детинско“, „Абсурдно“, „Кой го писа това?“ или „Този път не е
чак толкова ужасно, просто е зле. Може и да успееш да издържиш изпита в края на първи курс във
филмовата академия с нещо като това. Може би“.
И докато тази угнетителна инициация продължаваше ли, продължаваше, постепенно се изпълних
с усещането, че писането на сценарий е много мистериозна работа. Дори с моето ниво на интелект и с
опита си като писател аз не можех да произведа нищо, което да се възприеме като зрял, ефективен
сценарий. Не беше по силите ми да контролирам дали някой ще го хареса или не - хората или го
харесваха, или не го харесваха. Бях принуден да почвам няколко пъти от самото начало - с нови герои,
нови идеи и нови съавтори. Накрая отсякох, че щом един конкретен професор критикува сценариите ми
най-много и мнението му очевидно има най-голяма тежест сред филмовите среди, то тогава трябва да
наемем именно него и да го поканим да ми съавторства за следващата версия.
Синхронността спасява положението
Непосредствено след това решение, в началото на 2007 г., аз напуснах съсипващия шум и
мръсотията на Санта Моника и се преместих в спокойния планински терен на Топанга. Към това място,
където живея и до днес, ме насочиха множество интуитивни прозрения, сънища и проявления на
синхронността. Преди да се преместя там, синхронността и сънищата ми ме бяха насочили да
транскрибирам първите си записи от сънищата и посланията си по време на транс от 1999 г. насам. През
годините бях станал толкова зает, че не бях успял да транскрибирам онези ранни записи на дискети, а
не можех да си позволя да платя на никого, за да го направи вместо мен. Сега вършех тази работа сам. И
за мое удивление открих, че в тях има редица конкретни препратки към онова, през което минавах в
този момент. Имал съм сънища, които съвсем ясно са ми показвали, че ще живея в Лос Анджелис и ще
работя върху филм. В тези сънища бяха описани дори хората, с които влизах в контакти, включително

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 92

приятелки, които ми съчувстваха, при това в големи подробности. Беше описана и болката от моя
провал като сценарист. Един сън дори описваше, че на най-горния рафт в хладилника ми има забравени
сладки картофи, които са пуснали дълги кълнове. Тази сцена се появяваше в една дискета отпреди осем
години - но сега, за първи път, се сащисах, когато установих, че това наистина се бе случило в моя
апартамент.
Наложи се да преживея множество разочарования и да попадна в редица задънени улици, докато
осъзная накъде ме насочват да живея. Преди бях абсолютно убеден, че искам да живея в Санта Моника,
край океана, но всеки път, когато решавах, че съм попаднал на нещо добро, се сблъсквах с
неприятности. Агентите на недвижими имоти ми измъкваха къщата изпод носа, още преди да съм успял
да се покажа. Или пък на две крачки пред прозорците минаваха кабели. При трети случай никой не ми
върна обаждането, въпреки че и собственикът, и аз бяхме готови да подпишем договора. За четвъртата
къща, тъкмо бях решил, че най-сетне съм си намерил перфектната квартира и буквално вдигах
телефона, за да потвърдя, в прозореца ми се удари птица, но с такава сила, че счупи врата си и когато
падна на земята, беше вече мъртва. Почувствах се напълно безсилен да се справя със ситуацията.
Започнах да проклинам вселената и да повтарям, че имам нужда от хубав дом, че времето ми изтича и
че ни бих издържал, ако ми се наложи да подпиша нов едногодишен договор, за да живея сред лудостта,
която ме обграждаше.
Накрая си дадох сметка, че това е най-вероятно синхронност и тя се намесва в плановете ми.
Отворих поредицата „Законът на Единния“ за вдъхновение и едва тогава си спомних, че екипът беше
посъветван да живее „в горска атмосфера“, сред дърветата, където е най-доброто място за духовна
работа. Един мой приятел съвсем наскоро ми бе казал за Гугъл Земя, където можеш да огледаш земята
от сателит, при това в триизмерен план. Така не след дълго аз вече разглеждах терените край Лос
Анджелис, търсейки района с най-много дървета. И веднага установих, че най-доброто място за целта е
Топанга. Преглътнах, но вече знаех, че тъкмо това е правилният ход. Още когато живеех във
Вирджиния Бийч от началото на 2000 до края на 2002 г. бившата ми приятелка често бе искала да се
преместим в Лос Анджелис и конкретно в каньона Топанга. И в продължение на близо три години аз
бях отговарял: „Забрави! Никога няма да се преместя в Лос Анджелис и никога няма да живея в каньона
Топанга!“. Но сега ставаше ясно, че Топанга като че ли е най-подходящото място за мен. И едва тогава
си дадох сметка, че тогава синхронността е избрала да ми говори чрез бившата ми приятелка, въпреки
че по онова време много й се ядосвах.
Веднага след това започнах да издирвам възможни места за живеене и бързо открих няколко.
Исках да живея в уединение в къща, която да мога да си позволя финансово, но въпреки това реших да
проверя и друга къща, която предлагаше възможност за наемане само на първия етаж и дори само на
една стая. Но когато на същата вечер си лягах, вече знаех, че няма смисъл да си правя труда да я
оглеждам. Бях свръхпреуморен и не можех да си представя пак да живея на долен етаж и някой отгоре
да ми тропа. Бях изтърпял цяла година насред силна музика, безкрайни купони, пищящи деца, клаксони
на коли, бръмчене на автобуси, бензинови пари, цигарен дим, лаещи кучета, хора, надничащи в
прозорците ми, и въобще на целия хаос, придружаващ живеенето на приземен етаж, включително
жената, която започваше да тропа по пода с крак всеки път, когато говорех по телефона и която си
миеше чиниите точно над главата ми всяка сутрин точно в осем и половина. Налагаше се да се махна
оттук, но за нищо на света нямаше да се съглася отново да живея на приземен етаж. Затова предпочетох
да се наспя, вместо да карам до Топанга, за да видя въпросния първи етаж на къща. През същата нощ,
докато бях дълбоко заспал, ръката ми се отметна рязко назад и се удари в таблата зад главата ми,
причинявайки ми неописуема болка - което, разбира се, веднага ме събуди. До този момент не ми се бе
случвало нищо подобно, не се е случвало и след това. Цялата ми ръка беше зачервена, кокалчетата бяха
охлузени и въпреки това успях пак да заспя. На сутринта ми се стори, че чувам телефона си да звъни и
тъй като и без това чаках обаждания във връзка с няколко мои оферти за квартири, се събудих, ръката
ми се стрелна, за да включа телефона и едва в този момент осъзнах, че имам някакви халюцинации на
сън.
Но сърцето ми туптеше бясно. Бях напълно буден. Изправих се бавно в леглото и си казах на глас:
„Добре де, ще отида да я видя тази къща в Топанга“. През цялото време, докато шофирах натам, бях
изпълнен с изключителен негативизъм. Казвах си: „Отивам просто за да изключа тази къща от списъка,
но пък тъкмо ще огледам околността“. Пътят дотам се оказа много по-дълъг, отколкото смятах, което
ме изпълни с допълнителен песимизъм за това колко далече от цивилизацията е това място. Когато
накрая се добрах до алеята пред къщата, покрай мен мина черният микробус на агента по недвижими

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 93

имоти, който си тръгваше, защото аз се бях позабавил доста. Когато все пак стигнах догоре,
собственикът си беше все още в къщата и двамата автоматично си паснахме. Що се отнася до самата
къща, бях напълно зашеметен от нея и от тотална негативност преминах към абсолютен възторг.
„Божичко, ще направя всичко необходимо, за да живея тук!“ - така си казах. В Санта Моника хората
стигаха и до престъпления, само и само да си намерят място за паркиране на колата. На по-големите
улици местната полиция само дебнеше да пресрочиш времето на паркоколонката, за да ти напише фиш
за глоба. Никога през живота си не бях събирал толкова много глоби за паркиране. Ако пък паркираш
на улица без паркометри, съществуваше огромната опасност да ти вдигнат колата, за да измият
улицата, след което трябваше да платиш абсурдна глоба, за да я изкараш от наказателния паркинг. А
сега виждах пред себе си огромна алея, която побираше най-малко двадесет и пет коли. Това
окончателно ме спечели.
След като се преместих в тази къща, се почувствах значително по-добре. Бях наел една голяма
стая в красива къща със страхотна гледка, а моят съквартирант се появяваше съвсем рядко, защото три
от четирите седмици в месеца пътуваше. Най-сетне бях в състояние да си върна обратно спокойствието
сред природата, на което се бях радвал в Милтън, щата Кентъки, но този път се намирах в окръг Лос
Анджелис - световната столица на развлекателния бизнес, и можех да се фокусирам върху изпращането
на своите послания към по-широка публика. Започнах пак да обновявам сайта си, както и някои хора от
екипа ми, който работеше върху филма. Броени дни след нанасянето си тук написах нова мелодия,
озаглавена „Пътешествието“, в която на езика на музиката описвах циклите на радост и отчаяние, през
които всички минавахме. Същевременно продължих да транскрибирам осемгодишните си записи на
сънища и пророчества и с изумление установих, че редица конкретни детайли за тази къща,
включително алеята по хълма, планинската панорама пред мен, стрелкащите се над върховете ястреби и
личностите на хората, с които се бях запознал, са заложени до едно в тези записи, които аз
„най-случайно“ бях забравил да препиша до този момент. Някаква част от мен очевидно бе в състояние
да разчете бъдещето ми така, сякаш разполагаше с пътна карта - и аз не можах да не се запитам накъде
води тази карта.
Структурата - най-великата тайна в шоубизнеса
Към този момент вече бяхме наели нашия главен консултант по сюжета - виден професор във
водещ филмов колеж в Лос Анджелис, с когото заедно с групата имахме срещи веднъж седмично.
Знаехме си, че той не би могъл да разкритикува сценарий, на който лично е бил съавтор. Скоро
установих, че любимият му жанр като че ли е психологическият шпионски трилър, разказващ сложна
история с разтърсващ, неочакван край, който само най-проницателните зрители биха могли да усетят,
че предстои, но който изглежда напълно логичен, когато настъпи. Започна да разговаря с моя колега за
нещо мистериозно, което той наричаше „структура“ и което очевидно бе основата на всички сценарии.
Първоначално нямах никаква представа за какво си говорят. Никога досега не се бях сблъсквал с
подобно нещо. Нямах представа и какво имаха предвид, когато казваха, че всеки филм се делял на три
действия. Използваха много научен жаргон - дотолкова, че понякога имах чувството, че говорят на
чужд език. Въпреки това постепенно разбрах, че писането на сценарии било истинска наука. Не било
нещо случайно и не изисквало никаква мистична сила, която само определени автори притежават.
Филмовата индустрия си имала строго охранявана тайна. Писането на сценарии се ръководело от
строги формули, за които никога не си бях давал сметка преди, когато просто гледах филми, но пък
било забранено да ги наричаш формули. Това било светотатство. Стана ясно, че на медиите им е
забранено да говорят за структурата във филмите, телевизионните сериали, списанията и
вестникарските статии, тъй като това щяло да отвори портите към царството, но все пак съществували
множество учебници по писане на сценарии, които разкривали голямата тайна. След критиките, които
бях получил на предишните сценарии, се бях почувствал дълбоко обиден, затова сега изгарях от
желание да се чувствам като уважавана личност по време на ежеседмичните ни срещи. Започнах да
поглъщам един след друг всички най-почитани и уважавани учебници по писане на сценарии, които
успях да открия - водейки си пространни бележки. Това продължи през цялата 2007 г. Успях да усвоя
съдържанието на тринадесетте най-добри учебника, които успях да открия, всеки от които ми даваше
различен поглед към едни и същи основни принципи.
До края на годината вече бях научил тайния език на Холивуд, който ми позволи да разговарям с
големите клечки на техния собствен език и най-накрая да се сдобия с уважение. Споделих това свое
познание в един документален филм от 2008 г„ наречен „Енигмата 2012 г“, заснет на същата онази
презентация „Съзнателен живот“ и в същия хотел, където за първи път бях поканен във филмовия

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 94

бизнес. Нямах никаква представа, че през декември 2009 г. това видео ще бъде гледано от Джеймс Харт
- основния сценарист на филма „Контакт“, след като стана най-гледаното видео за деня в Гугъл
благодарение на рекламната машина за филма „2012 г“. Харт беше работил със Стивън Спилбърг,
Франсис Форд Копола и други прочути режисьори, а аз винаги бях използвал „Контакт“ като модел за
първите си опити за сценарии. Затова бях напълно шокиран, когато получих имейл от него, в който той
ме питаше дали не бих желал да го наема като съавтор за „Convergence“. Не след дълго, още в началото
на 2010 г., вече бяхме събрали достатъчно пари, за да го поканим в екипа си - и пак започнахме от
нулата. Сега, докато завършвам тази книга, той пък завършва окончателния вариант на нашия сценарий
(базиращ се на насоките, които получихме от водеща продуцентска компания) и смята, че това е един
от най-добрите филми, които някога е създавал.
След като изучих изкуството на писането на сценарии, с изумление установих, че почти всеки
филм, който познаваме и обичаме независимо дали е комедия, драма, трилър, филм на ужасите,
научнофантастичен, фентъзи или романтична комедия - разказва абсолютно същата история. Това е
зашеметяващо и изглежда невъзможно за вярване, докато не разбереш, че тази история е по-скоро
набор от основни насоки, отколкото специфична поредица от характери, места и детайли, които трябва
да се случат по определен начин. Всеки филм трябва да изходи от един главен герой със съответните
недостатъци и да го изпрати на пътешествие в търсене на нещо, което дълбоко и страстно желае.
Главният герой трябва да премине през истински изпитания, докато преследва своята цел - дори и в
комедиите. Вярно е, че има и филми, които нарушават тази структура, но всички холивудски
изпълнителни директори държат да я виждат. И знаят точно какво да търсят. Знаят дори на кои точно
страници трябва да се появи всеки от въпросните елементи. Затова, ако не „играеш играта“ и не спазиш
структурата, е малко вероятно да получиш финансиране за сценария си. Всъщност работата ти няма да
може да премине дори теста на читателите, които студиото и инвеститорите наемат, за да изчетат
написаното. Вероятно най-добрата книга в момента за структурата и нейната връзка с древната
митология е „Пътят на писателя“ от Кристофър Воглер - който съвсем случайно е и стар приятел и
колега на Джеймс Харт. Книгата е адаптация от по-кратък вариант на документ, първоначално изготвен
за директорите в компанията „Дисни“
Времето е показало, че публиката гласува с портфейлите си. Хората искат да гледат една и съща
история, разказвана отново и отново, може би с няколко нови обрата или нови дози визуални наслади
по пътя. Можеш и да бъдеш новатор, разбира се, но ако искаш филмът ти да се превърне в търговски
успех, се налага да канализираш дейността си по основните линии на сюжета. Същото важи за всеки
роман, особено ако се надяваш някога да го видиш и на големия екран. След като човек проумее
концепцията за структурата, автоматично схваща, че „Аватар“ на Джеймс Камерън - най-касовият филм
за всички времена към този момент, е точка по точка нейно пълно отражение. След като се запознах с
тези основни правила на сюжета, структурата на „Аватар“ ми стана толкова очевидна, че филмът почти
ми доскуча. Други два класически примера за бестселъри на големия екран, следващи стриктно
структурата според книгата на Воглер, са оригиналната трилогия „Междузвездни войни“ и
оригиналният филм от трилогията „Матрицата“. „Цар Лъв“ на „Дисни“ също е работен плътно по
правилата на Воглер. Мнозина забелязаха, че сюжетът на „Аватар“ е сходен с тези на „Танцуващият с
вълци“ и „Покахонтас“ без да си дават сметка, че това са само две от най-видимите сравнения, които
могат да бъдат направени.
Джоузеф Камбъл разкрива архетипите в световната митология
Но как Холивуд е достигнал до тази идея? Всички истории могат да бъдат разделени на три
действия - начало, среда и край, и тази основна структура е дефинирана още от Аристотел. В
традиционните пиеси на сцена има антракт между действията, който дава възможност на публиката да
се разходи и да поговори, на актьорите - да си починат, а на сценичните работници - да сменят
декорите. Но началото на по-пълното разкритие на скритата ДНК на разказа е поставено през 1856 г.,
когато Макс Мюлер забелязва определени сходства между древните епоси и събира изследванията си в
класическия труд „Сравнителна митология“, който е публикуван за първи път в „Оксфордски есета“.
Впоследствие и други анализатори се заемат с изследването на тази тема. Дисциплината сравнителна
митология достига своя връх през 1949 г., когато Джоузеф Камбъл за първи път издава „Героят с
хиляди лица“ - изумително подробен научен труд. В тази разтърсваща книга Камбъл анализира
изчерпателно митове от целия свят, от всички времеви периоди и открива, че те са забележително
сходни един с друг. Така той нарича тази обща история Пътя на героя. Тя разкрива начина, по който
всеки от нас се бори със своите страхове, слабости и ограничения - всеки божи ден. Тя е и своеобразно

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 95

отражение на схемата на нашата еволюция и път към Златната епоха. Всеки, който пише завладяващ,
достоверен сценарий, черпи от структурата на Пътя на героя - независимо дали го съзнава или не. Но
онези, които го правят напълно съзнателно, имат много по-големи шансове за успех.
Камбъл черпи на воля от легендарната работа на доктор Карл Юнг, който открива, че всички тези
древни митове се повтарят отново и отново в сънищата ни чрез определени постоянни теми, които той
нарича архетипи. Тези архетипи могат да бъдат толкова конкретни, че хората биха могли да нарисуват
цели картини от онова, което са видели в сънищата си, без да си дават сметка, че всъщност илюстрират
древното митологично творчество. И макар че темата е прекалено сложна, за да бъде обсъждана в тази
книга, достатъчно е да се запознаем със следното обобщение, което прави един критик от Амазон:
„Най-важните архетипи като че ли са Сянката (низшите аспекти от аза, които ние крием от останалите),
Анима/Анимус (обектът или обектите на нашите желания) и Мъдрият старец или Наставникът (учител,
лечител). Юнг добавя също така и архетипа на Майката, както и този на Детето, като подсказва за
съществуването и на други. Силната идентификация с определен архетип води до психоза“.
Друг ключов архетип, който този критик е пропуснал, е този на Блудния син - герой, който бяга от
дома си, мисли си, че никой не го обича, след като е избягал, и накрая се връща, опасявайки се от
най-лошото - но само за да открие, че през цялото време е бил обичан, че всичко му е простено и е
посрещнат с отворени обятия. Поредицата „Законът на Единния“ дава много повече подробности,
подсказвайки, че архетипите са общо двадесет и два - седем за еволюцията на съзнанието, седем за
еволюцията на тялото, седем за еволюцията на духа и един последен, самостоятелен, който
символизира Блудния син, познат също така и като Глупака - героят, който поема на своето духовно
пътешествие. Тези двадесет и два архетипа получават символични изображения и така се превръщат в
Големите аркани от картите Таро. Изяснявайки си постепенно най-добрия духовен маршрут за нас,
съзнанието на галактиката постепенно доразвива архетипите.
Джордж Лукас дължи много на Джоузеф Камбъл за вдъхновението, с което организира света,
изграден от него в „Междузвездни войни“. „През трите десетилетия, откакто открих за себе си „Героят
с хиляди лица“, тази книга нито за миг не е престанала да ме вдъхновява. Джоузеф Камбъл се взира във
вековете и ни показва, че всички ние сме свързани от базисната необходимост да слушаме истории и да
разбираме себе си. Като книга това е прекрасно четиво, като осветляване на съдбата човешка това е
откровение“ - казва той.
Но какво точно има предвид Джордж Лукас, когато казва, че книгата на Камбъл е „осветляване на
човешката съдба“ и „откровение“? Тук е полезно да се запознаем с думите на Фредерик Райе, авторът
на иронично наименования сайт Sceptic Tank Въпросната статия на Райе може да бъде открита в папка,
озаглавена „Атеист 2“, което изяснява автоматично убежденията му. И макар да е ревностен скептик и
атеист, разглеждайки обема и значението на работата на Камбъл и неговото влияние върху модерното
общество, Райе прави няколко изненадващо откровени признания. Според него с течение на времето
„Героят с хиляди лица“ ще бъде призната за най-влиятелната книга на XX век. Подчертава, че епичният
труд на Камбъл е оказал силно влияние върху разказването на истории като цяло и в частност - върху
филмовата индустрия. Творци като Джордж Лукас, Стивън Спилбърг и Франсис Форд Копола са в
огромен дълг към модела на древните митове, разкрит и дефиниран от Камбъл.
Идеите в книгата на Камбъл са по-стари и от пирамидите, по-стари и от Стоунхендж, по-стари и
от първите пещерни рисунки. Приносът на Камбъл се състои в това, че събира всички идеи, разпознава
ги, произнася ги, като им дава имена. Той за първи път излага на показ модела, който се крие в
основите на всяка история, разказвана някога по света. ...Най-важното, което той открива при
проучването на световните митове, е, че ТЕ СА ПРАКТИЧЕСКИ ЕДНА И СЪЩА ИСТОРИЯ -
преразказвана многократно в неизброими вариации...
Джоузеф Камбъл е бил ученик на швейцарския психолог Карл Юнг и идеите от „Героят с хиляди
лица“ често са наричани юнгиански. Книгата се базира на концепцията на Юнг за „Архетипите“ -
постоянно повтарящите се образи, които се появяват в сънищата на всички хора и в митовете на всички
култури. Юнг е убеден, че тези архетипи са отражение на човешкото съзнание и че съзнанието ни се
дели на тези образи, за да разиграва драмата на нашия живот. Постоянно повтарящите се образи от
мита за героя като например младият герой, мъдрият старец, жената, която мени формата си, и
скритият в сенките немезис са идентични с архетипите в човешкото съзнание, фигуриращи в сънищата.
... [Изменчивостта във формата олицетворява внезапно променящите се емоционални състояния, което
в един митичен разказ обикновено се представя като физическа трансформация.]
Историите, изградени върху модела на „Героят с хиляди лица“, имат притегателна сила, която се

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 96

усеща от всички, защото те произлизат от универсалния източник в колективното несъзнателно и
защото са отражение на универсални, вечни теми. Те боравят с универсални въпроси като: „Защо съм
роден?“, „Какво става, когато умра?“ и „Как да се преборя с проблемите си в живота и да бъда
щастлив?“.
Изненадващо е да чуеш от ревностен скептик и атеист да говори за „универсален източник в
колективното несъзнателно“, който кара всяко човешко същество да се възхищава на една и съща
история и да я сънува. И макар той да обяснява това като биологичен феномен - резултат от факта, че
имаме човешко тяло и мозък, концепцията му е изключително новаторска. Според него нашето
подсъзнание ни оказва достатъчно силно въздействие, за да ни се иска да слушаме една и съща история
отново и отново. Използването на работата на Камбъл за основа на скритата структура в холивудските
сценарии датира поне от 26 септември 1964 г, когато Стенли Кубрик съветва Артър Кларк да прегледа
„Героят с хиляди лица“, докато подготвя сценария за филма „2001 г.“ Кларк определя книгата на
Камбъл като „невероятно стимулираща“. В сайта си за произхода на „Междузвездни войни“ („Star Wars
Origins“) Кристен Бренън прави доста подробен преглед на работата на Джоузеф Камбъл, обобщавайки
приноса му за модерния свят.
През 1949 г. Джоузеф Камбъл (1904-1987) разтърсва света на сравнителната митология с книгата
си „Героят с хиляди лица“. Тази книга е изградена върху първопроходническата дейност на германския
антрополог Адолф Бастион (1826-1905), който пръв изказва хипотезата, че митовете от всички краища
на света са изградени от едни и същи „елементарни идеи“. Швейцарският психиатър Карл Юнг
(1875-1961) нарича тези елементарни идеи „архетипи“, за които е убеден, че са градивните единици не
само на подсъзнанието, но и на колективното несъзнателно. С други думи Юнг смята, че всеки на този
свят се ражда с един и същи базисен подсъзнателен модел на това що е то „герой“, „наставник“ или
„пътешествие“ и точно затова дори хора, които изобщо не говорят оригиналния език, на който са
написани съответните митове, ги разбират и им се наслаждават.
Юнг разработва тази концепция за архетипите най-вече в контекста на търсенето на смисъл в
сънищата и виденията на психично болните - ако даден човек вярва, че е непрекъснато преследван от
гигантски ябълков пай, за лекаря е трудно да се досети как да му помогне. Но ако този гигантски
ябълков пай може да бъде тълкуван като олицетворение на сянката на човека, въплъщение на неговия
страх, тогава психотерапевтът е в състояние да го преведе през този страх - точно както Йода превежда
Люк Скайуокър през трудностите на планетата Дагоба. Ако приемем, че човекът е компютър, то тогава
тялото му е неговият „хардуер“, а езикът и културата му са неговият „софтуер“ А на още по-дълбоко
ниво, което очевидно е общо за всички представители на вида хомо сапиенс, съществува нещо като
вградена „оперативна система“, която интерпретира света - като сортира хората, местата, нещата и
преживяванията в архетипи.
Повечето от нас не си дават сметка, че притежават вградена „оперативна система“ и че всички ние
изпитваме дълбока, неугасваща потребност да чуваме една и съща история, повтаряна ни отново и
отново. Всеки ден, когато гледаме филм или сериал по телевизията, ние всъщност съвсем невинно
молим да чуем тази повтаряща се история още веднъж, в поредния й интересен вариант. Именно в това
се състои и великият принос на Камбъл - принос, който кара скептика Фредерик Райе да заключи, че
след време „Героят с хиляди лица“ ще бъде определяна като най-влиятелната книга на XX век.
Точно изчисление на печалбата от даден филм - чрез структурата
Холивуд не обича да се хвали колко често използва тази сюжетна структура, защото, ако тя беше
публично известна, щеше да стане твърде очевидна и зрителите щяха да изгубят интерес към филмите.
И въпреки това тази скрита структура има такава решаваща роля върху парите, които зрителите са
готови да дадат, за да гледат даден филм, че вече е създадена специална компютърна програма, която
може да изчисли колко точно ще бъде печалбата от филма - с изненадващо малки разлики нагоре или
надолу. Този метод е разработен от Дик Копакен и неговия приятел Ник Мийни, които създават цяла
компания около тази невероятна своя идея - компанията „Епагоджикс“. Двамата използват мощни
компютри, за да анализират сценариите, използвайки вид изкуствен интелект, наречен „неврална
мрежа“. В рамките на този процес се проучва цял набор характеристики на сюжета - както разбираме от
статия в изданието на списание „Икономист. Интелигентният живот“ от май/юни 2013 г.:
Когато Мийни получи поредната поръчка от някое филмово студио, първото, което прави, е да
включи в уравнението хиляди фактори, които черпи от сценария. Лошите герои ясни ли са? Каква доза
съчувствие поражда главният герой? Има ли някакъв неочакван обрат? След това, чрез компютъра, той
сравнява сложното взаимодействие между тези фактори на фона на взаимодействието им в предишни

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 97

филми, които са вече доказани блокбъстъри. Накрая следва изчислението за очакваните приходи от
филма. В 83% от случаите резултатите му се оказват в рамките на 10 милиона долара от общата сума.
Няма съмнение, че Мийни разполага с алгоритъм, който оценява стойността - или най-малкото
способността за печелене на пари - на изкуството.
Някои филмови критици намират цялата тази идея за налудничава, а Копакен и съдружниците му
- за шарлатани, и не вярват, че те вършат сериозна работа. Но всъщност истината е пределно проста.
Всички споделяме една и съща „оперативна система“, както установяват Камбъл и всички останали, и
колкото повече даден филм се приближава до начините й на действие, толкова по-големи са шансовете
му за успех. Оттук и финансовият му успех може да бъде изчислен с удивителна точност. Следният
цитат от статията на Малкълм Гладуел в „Ню Йоркър“ от 2006 г. обобщава перфектно тази ситуация:
През лятото на 2003 г. Копакен се свързва с Джош Бъргър от директорския борд на компанията
„Уорнър Брос.“ в Европа. ...Двамата пускат през невралната мрежа шестнадесет пилотни епизода на
телевизионни сериали и се опитват да предскажат зрителския интерес, който те биха предизвикали. ...В
шест от случаите „Епагоджикс“ отгатва с 0,06% отклонение броя на американските домове, които ще
настроят телевизорите си точно на тези канали. В тринадесет от шестнадесет те случая предсказанията
им са с отклонение до 2%. Бъргьр е зашеметен. „Невероятно е! - спомня си той. - Все едно някой бе
казал: „Сега ще ви покажем как да броите карти във Вегас/“ Качеството на работата бе точно от такова
естество.
Точността от 99,94% от първите години на „Епагоджикс“ е действително впечатляваща, почти
невъзможна по нормалните стандарти. И това не е всичко.
След това Копакен се свързва с друго холивудско студио. От там му дават за анализ девет филма,
които още не са пуснати по екраните. ...С единия от тях студиото е смятало, че разполага с лента, която
ще им донесе повече от 100 милиона долара. „Епагоджикс“ обаче казва, че сумата ще бъде само 49
милиона. Впоследствие филмът носи по-малко и от 40 милиона долара. При друг от филмите -
високобюджетна продукция, оценката на екипа се разминава само с 1,2 милиона долара от реалните
печалби. „Предсказанията им са с отклонение от не повече от няколко милиона - спомня си един от
директорите на компанията. - Беше шокиращо. Направо да те побият тръпки!“ Става ясно, че ако от
студиото са използвали „Епагоджикс“ да изчислят доходоносността още на сценариите на тези девет
филма, са можели да си спестят десетки милиони долари.
Но къде е разковничето на този успех? Нека разберем.
„Бях впечатлен от няколко неща - казва друг директор от същата филмова компания. - Бях
впечатлен от нещата, които според тях имаха значение за един филм. А това не бяха неща, на които ние
обикновено обръщаме внимание. Интересуваха се от сюжета и дали става въпрос за любовна история, и
за други много конкретни неща от сюжета, които според тях бяха решаващи за крайния резултат повече
от всичко останало. Подходът им изглеждаше изключително обективен. И изобщо не им пукаше дали
главната роля се изпълнява от Том Круз или Том Джоунс. ...Винаги има някакъв модел - продължава
той. Има определени истории, които се връщат отново и отново към главното и които винаги сработват.
...Но систематичността на тези постоянно повтарящи се неща е факторът, който намирам за
най-удивителен. “
Значи има някакъв ключ към успеха. Определени истории никога не омръзват. Някои много
конкретни елементи от сюжета определят успеваемостта на филма. Отговорът на тази загадка се крие в
сравнителната митология и най-вече в работата на Джоузеф Камбъл. Холивуд вече полага съзнателни
усилия да следва тези основни насоки, но като че ли все още не си дава напълно сметка, че най-важният
елемент е самият разказ.
Как да разкажем историята
Но как се разказва история? Повечето от учебниците по писане на сценарии са единодушни по
основните въпроси. Някои от понятията действително са базисни. Имаме начало, среда и край -
завръзка, кулминация и развръзка, и тези части се наричат съответно първо действие, второ действие и
трето действие. Както вече казах, това схващане датира още от времето на Аристотел, който първи
дефинира въпросните сегменти. При театралните пиеси разполагаме с антракти, когато завесата пада,
публиката има възможност да стане и да се поразходи, сценичните работници сменят декорите, а
актьорите си почиват зад кулисите. След това светлините постепенно угасват, публиката отново е
седнала по местата си, завесата пак се вдига и започва следващото действие. При съвременните филми
подобно нещо не може да стане, но почивките между действията са си съвсем реални, точно както при
театралните пиеси.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 98

 Ако искаш да напишеш филмов сценарий, който ще се продаде, от този сценарий се очаква да
бъде почти, ако не и точно 120 страници - макар че някои компании днес искат същата
последователност от събития да се развие в рамките на не повече от 110 страници, както разбираме от
„Спасете котката!“ от Блейк Снайдър. За всяка страница се очаква да не отнеме повече от минута
екранно време, за предпочитане даже по-малко. Първото действие е тридесет страници. Второто е
шестдесет страници. Третото действие обхваща последните тридесет страници. И във всяко от тези
действия се очаква да се случат много специфични елементи от сюжета. С напредването на страниците
се очакват още и смяна на обстановката, както и на скоростта на събитията.
И макар тук-там да се срещат изключения от това правило, които въпреки това стават успешни
филми, всеки търговско ориентиран сценарий трябва да започне от главния герой и неговите
очевидни грешки. А самата история трябва да бъде за промените, които търпи този герой, докато се
бори с личните си слабости, за да постигне някаква важна цел или изобщо нещо, за което винаги си е
мечтал. Всички ние инстинктивно се идентифицираме с тази идея. Това се оказва колективна,
подсъзнателна памет за целите, които си поставяме между всеки две физически прераждания.
Притежаваме дълбоко стаено, подсъзнателно знание, че сме тук, за да растем и еволюираме и за да се
преборваме със собствените си грешки, за да постигаме все по-високи нива на духовна зрелост.

Диаграма на структурата от три действия на модерните холивудски сценарии.

Ако човек се опита да напише сценарий с повече главни герои, за зрителя става далеч по-трудно
да следва сюжетната линия и освен ако не е написан много добре, филмът няма да се продаде. При
телевизионен сериал може да бъде написан така наречения епизодичен наратив, при който съдбите на
множество главни герои се срещат, за да ги преведат през техните собствени версии на една и съща
история, но при двучасов игрален филм това се постига изключително трудно. Една от основните
причини за тази трудност е развитието на образа - елементът, който разделя аматьорите от
професионалистите. Всеки може да се научи да рисува образи, следвайки точни параметри в рамките
на сюжетната структура - и мнозина се опитват, но онова, което търсят големите клечки в
индустрията, са завладяващите, достоверни образи, които карат историята да оживее. Една от
класическите грешки на сценариста аматьор - грешка, заради която аз самият бях отсвирен няколко
пъти - се състои в това, че всеки диалог на главния герой звучи така, сякаш се води с един и същи
човек.
Когато започнем да гледаме един филм, първата ни работа е да се опитаме да отгатнем кой е
главният герой. В най-общия случай това е първият човек, когото виждаме на екрана и който казва или
прави нещо интересно. В началото ние подсъзнателно се оглеждаме за недостатъците на главния герой.
Това ни позволява да се идентифицираме с героя - което означава, че за времето на продължителността
на филма ние сякаш прехвърляме самоличността си в този образ, докато „потъваме в разказа“. Ако не
потънем в разказа - ако не се идентифицираме с героя, ако сценаристът не се е съобразил със
структурата - тогава просто излизаме от историята. А това е целувката на смъртта. Магията е
разрушена. Даваме си сметка, че гледаме просто филм. Започваме да анализираме какво не харесваме в
него. Възможно е дори да се изсмеем на моменти, които не са предвидени като смешни. Хора от
публиката започват да вадят смартфоните си и да пишат на приятелите си, предупреждавайки ги да не
си дават парите за този филм. Критиците го нападат. Филмът е тотален провал.
Голямото пътешествие за инициация - на индивидуално и глобално ниво
Вече си знаем, че главният герой на филма ще преживее инициация, посвещение - пътешествие,
през което ще му се наложи да се изправи очи в очи със собствените си грешки. Във филмите с щастлив
край героят побеждава, в мрачните филми побеждават грешките на героя, но и в двата случая той търпи
трансформация. Хубавата история винаги си остава разказ за промените в характера на героя. Тя е
история за еволюцията - дори и това да означава, че минаваме през цикъл, когато объркваме всичко,
нещата се развиват невероятно зле и ни се налага да почваме всичко от начало. В собствения ни живот
това възлиза ни повече, ни по-малко до буквална смърт и ново прераждане, за да повторим отново
същите уроци. Циклите, през които минават героите от филмите и телевизионните сериали, са
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 99
преживявания, за чието овладяване обикновено ни трябват много животи. Наблюдавайки разгръщането
на историята, през целия набор от разнообразни събития, ние в най-добрия случай се сдобиваме с ценни
поуки и вдъхновение, които бихме могли да пренесем и в реалния си живот. Идентифицираме същите
тези цикли и в личните си взаимоотношения и се сдобиваме с прозрения как да се справим с тях.
Ако решим да сравним класическия холивудски сценарий с възхода и падението на нациите през
различните исторически цикли, не можем да не забележим и паралели. В началото всяка нация си има
своите очевидни грешки, преминава през своя немезис, през все по-тежки битки, докато се бори с него,
но много често бива победена от грешките си и постепенно умира. Класически пример за това е
нацията, която се радва на огромен просперитет, но не знае как да съхрани ресурсите си. За такава
нация немезисът би могъл да бъде и нещо много простичко например група алчни хора, които
поглъщат богатството на нацията. И след като ресурсите накрая свършат, икономиката на въпросната
нация се срива. Това безсъмнено би била история с „тъжен край“. Но ако корумпираното правителство
бъде свалено чрез преврат и на негово място се възкачи по-позитивно правителство, това би могло да се
възприеме като „щастлив край“. Концепцията за „четвъртата плътност“ или Златката епоха на Земята
би могла да бъде тъкмо този щастлив край за планетата ни - когато ние най-сетне ще сме преминали
през всички цикли достатъчно пъти, за да научим уроците си, и ще сме събрали достатъчно храброст, за
да направим промените, водещи до желания от всички нас щастлив край.

Десета глава
ПЪРВО И ВТОРО ДЕЙСТВИЕ ОТ ИСТОРИЯТА ЗА ГЕРОЯ
НАЧАЛОТО на своето пътешествие героят поставя в обикновения свят. Всичко, което му се
случва, всяко събитие и всеки разговор, е отражение на този обикновен свят. Много важно е обаче да
разберем, че обикновеният свят символизира егото на героя - непосветеното съзнание, с всички негови
недостатъци. В първото действие слабостите на героя си проличават много лесно - например липсата на
кураж, липсата на интелигентност, наивитетът, егоизмът, алчността и така нататък. Блейк Снайдър
горещо препоръчва още на първите пет страници от добрия сценарий да фигурира формулата „Шест
неща, които трябва да се поправят“. Напомня, че е добре да се включи и „формулиране на темата“, при
което героят съвсем небрежно изрича нещо, което се превръща в теза и което останалата част от филма
се заема да докаже. Най-очевидният „скрит“ пример за този подход в съвременните филми е началото
на „Матрицата“, когато хакерът Чои казва на главния герой Нео: „Алелуя! Ти си мой спасител, човече!
Моят персонален Исус Христос!“. На пръв поглед Чои благодари на Нео само за компютърния диск,
който току-що е получил, но всъщност това е формулиране на темата - и подсъзнателно зрителят го
усеща. Сцените и събитията, на чийто фон се случва това постулиране на темата, допълнително
подсилват внушението и определят тона на посланието, което филмът възнамерява да предаде.
След това идва някакво голямо събитие, често наричано „отключващия инцидент“, който
приканва главния герой да поеме на своето велико пътешествие. В екшъните това обикновено е някаква
внезапна трагедия, която наранява или унищожава нещо или някого, на когото героят много държи. В
романтичните филми събитието обикновено е свързано с момента, когато главният герой зърне новия
обект на своите чувства. Мотивът, който би могъл да подтикне героя да поеме на това велико
пътешествие, би могъл да бъде отмъщение, любов, търсене на справедливост или алчност, но със
сигурност винаги е нещо, с което бихме могли лесно да се идентифицираме. Това е нещото, което от
този момент нататък героят иска повече от всичко на света. В търговски ориентирания сценарий
отключващият инцидент обикновено се случва приблизително на 12-та страница, след като е въведена
главната тема на филма и обикновения свят на героя. В геополитиката отключващият инцидент често е
искрата, която запалва поредната война, като например нападението над Пърл Харбър или 11 септември
2001 г. Когато човек започва да гледа началото на касово ориентиран филм, много бързо разбира, че
предстои нещо голямо и това голямо всъщност е отключващият инцидент, който запраща главния герой
по Пътя на героя. Много е важно това пътешествие да е дълбоко първично, произлизащо от борбата на
героя да задоволи свои основни емоционални потребности и желания. Но най-важното е, че това
пътешествие ще накара героя да се изправи очи в очи със своите най-големи недостатъци и да ги
победи, ако иска да получи онова, към което се стреми.
През множеството преплитащи се цикли на историята, за които ще говорим, отключващият
инцидент обикновено е искрата, която дава началото на нова война, но би могъл да бъде и позитивно
събитие. Възможно е да станем свидетели на някакъв невероятен изблик на прогрес в обществото,
например откриването на електричеството. Възможно е да има и масирано събиране на хора като

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 100

Удсток, някое вдъхновяващо произведение на изкуството или избор на почитан от всички нов водач.
Циклите могат и да се препокриват, така че величественият, триумфален завършек на един цикъл да се
превърне в отключващия инцидент за следващия.
Дебатът, Наставникът и Магическият дар
След отключващия инцидент настъпва ожесточен вътрешен дебат, при който главният герой се
опитва да реши да тръгне или да не тръгне на пътешествието си. В рамките на сценария героят
обикновено прекарва около осемнадесет страници в претегляне на плюсовете и минусите за подобно
решение, понякога нещо го отвлича от целта, а други път той самият се колебае. Много често именно
това е моментът, когато на сцената излиза за първи път Наставникът или Мъдрият старец, за да даде на
нашия герой ценен съвет. На подсъзнателно ниво разпознаваме Наставника като нашия главен водач в
отвъдното, насочващ ни през всяко прераждане. Освен това от него получаваме някакъв Магически дар
или Талисман, който на пръв поглед може и да не изглежда важен, но който впоследствие се оказва
жизненоважен за оцеляването ни - точно тогава, когато имаме най-голяма нужда от него. В
„Междузвездни войни“ това е моментът, когато Оби-Уан Кеноби дава на Люк светлинния меч на баща
му. В някои истории Магическият дар не е физически обект, а някакъв призив - някакво важно
твърдение или откровение, което вдъхновява героя да поеме на това пътешествие. Магическият дар
може да бъде и важна информация, която е закодирана в ума на героя и по-късно става изключително
важна. В „Пътят на писателя“ Кристофър Воглер изтъква, че този дар би могъл да бъде „вълшебно
оръжие, важен ключ или следа, някакво магическо биле или храна, или спасителен съвет“. В отвъдното
Магическият дар може да обхваща синхронностите и „подсказките за паметта“, които планираме
предварително и запаметяваме, за да ни помогнат да поемем на важно духовно пътешествие в ключов
момент от новия си живот. Великите цикли на историята поддържат всичко в перфектна организация,
затова сме наясно, че определени събития ще се случат в определени моменти, което пък ни позволява
да планираме преживяванията си с изключителна прецизност.
Но за да следва модела на историята, нашият герой трябва доброволно да реши да поеме на своето
пътешествие, а не просто да се окаже захвърлен в него от обстоятелства, които са извън неговия или
нейния контрол. Вземаме съзнателно решение да поемем на пътешествието и да следваме времевите
линии, които то ни налага. Мъдростта и съветите на Наставника ни помагат да вземем това ценно
решение - почти както решението, което вземаме за живота и тялото, в което да се преродим следващия
път. Ако не приемем това предизвикателство на Пътя на героя ще се плъзнем обратно към обикновения
свят на нашето его с всичките му грешки и недостатъци и ще продължим да живеем отегчителния си
живот, повтаряйки до безкрай едни и същи травми и страхове.
Мнозина от нас не успяват да поемат на пътешествие в рамките на живота си. Повечето от нас са
параноични, страхливи и подозрителни към изхода. Ако не притежаваме достатъчно кураж, възможно е
да се задоволим със значително по-малко от онова, което можем да постигнем. Но филмите и
телевизионните сериали ни позволяват да си зададем въпроса; „Ами ако?“.
Ами ако сме достатъчно смели, за да си повярваме и да превърнем най-голямата си мечта в своя
велика цел? Но в игралните филми се подразбира от само себе си, че героят ще избере да потегли на
пътешествието.
Второ действие
След като главният герой реши да се впусне в своето пътешествие, започва второто действие. В
традиционния филмов сценарий това става някъде към 30-та страница. Сега нашият герой трябва да
навлезе в магическия свят - нов набор от преживявания, които са както много вълнуващи, така и
представляват важни изпитания. В съвременните романтични филми това е моментът, когато
отношенията между двамата герои започват да стават интересни и настъпва прилив на нови чувства. В
древната митология мистичните неща се случват директно в магическия свят, които не са част от
конвенционалната реалност, която познаваме. Модерните филми често оголват сценария от този
мистичен аспект на историята, но в древния наратив, който е по-стар и от човешкия живот на Земята,
магическите събития са съществена част от основния разказ. В началото на второ действие, при
навлизането в магическия свят, добрите режисьори променят целия вид и излъчване на филма -
цветовете, местата, характерите, музикалния фон, всичко. Тук също така срещаме нови приятели и
създаваме ключови съюзи, които ще ни помогнат по пътя. Предвид всичко, което научихме досега за
прераждането, вече можем да кажем, че магическият свят символизира света на отвъдното - или поне
една от неговите ключови форми. Всеки от нас подсъзнателно си спомня добре как изглежда отвъдното,
така че, когато в тази част от историята срещнем истинска магия – както става примерно в „Аватар“

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 101

много е вероятно инстинкти вно да почувстваме, че сме се завърнали в истинския си дом.
В циклите от историята на една нация второто действие може да започне тогава, когато народът
вземе официалното решение да тръгне на война. Това хвърля хората в един странен нов свят на
предизвикателства и страхове, нови съюзи и приятели, зловещи врагове, стаени зад ъгъла, и неочаквани
катастрофи, които заплашват да унищожат спокойствието и безопасността на обикновения свят, в който
те до този момент са живели. Този етап от пътешествието може да има и по-позитивно излъчвне. Ако
отключващият инцидент и Магическият дар се появят едновременно като технологичен пробив,
примерно електрическата крушка, това ново изобретение би могло да създаде пътешествие към един
свят, който е трансформиран от подобна впечатляваща технология. В такъв случай второто действие ще
представлява ранните етапи от въвеждането на тази технология сред обществото. Но и тук, разбира се,
ще има битки по пътя, например корумпирани индустриални кръгове, които не желаят да изгубят
печалбите си. В друг вариант същата тази технология, някога възприемана като спасение, може да се
трансформира в нашия най-голям немезис. Духовното пътешествие наистина създава магически свят,
но той твърде често е зареден с много предизвикателства.
Един от примерите за историята за Пътя на героя, разиграваща се чрез технологиите, е
навлизането на железниците в Съединените щати. Вярно, че е съществувала идея за създаването на
трансконтинентален железен път, който да свързва Източното със Западното крайбрежие, но на
практика коренните жители на Америка - индианците, оказват ожесточена съпротива. Така реалната
заплаха от придвижването на Запад се превръща в множество лични истории, както и в колективна
история на нацията. Дали тази история е триумф или трагедия зависи изцяло от онзи, с когото говориш,
както и от историческия период, в който се провежда този разговор.
Немезисът
В началните етапи от престоя ни в магическия свят се радваме на онова, което Блейк Снайдър
нарича „игри и забавления“. На този етап се налага да спрем, за да си поемем дъх, временно да забравим
за сериозността на пътешествието и да преживеем всички чудеса и наслади на това ново състояние на
съществуването. Голяма част от най-забавните и незабравими сцени на един филм се появяват именно в
този етап и много често са избирани за включване в промоционалния трейлър на лентата. Този момент
е доста подобен на най-горната част от Колелото на кармата - върховата точка, в която всичко изглежда
прекрасно и където човек има усещането, че нещата ще стават още по-добре. Но с напредването на
страниците постепенно осъзнаваме, че нещата изобщо не стават по-добре. И ако не сме успели да се
досетим още в първо действие, тук е моментът, в който си даваме сметка, че някъде там ни очаква
немезис - особено мрачен, зловещ и опасен противник, който иска да сложи край на нашето
пътешествие със своите предразсъдъци.
Джоузеф Камбъл нарича този немезис „Пазителят на прага“. Той е олицетворение на онази част от
нашата личност, която блокира вратата или прага, отвеждащи към постигането на нашата цел. В
древните митове Пазителят на прага може да бъде примерно дракон, а след като прекрачим прага,
охраняван от дракона, откриваме Девицата, символизираща девственото състояние на нашето
подсъзнание, Златото, символизиращо богатството на мъдростта, и гения, които откриваме, когато
възстановим връзката си с нашето висше аз и отвъдното. Камбъл доказва още, че най-важното от
всички съкровища, откривани от героя в древните митове, е „Еликсирът на безсмъртието“ - магически
спътник, субстанция или познание, които са в състояние да трансформират обикновения свят, от който
по принцип идваме. Немезисът обикновено има изобилие от сътрудници или „раболепни слуги“, с
които ни се налага да се сблъскаме по нашия път към това съкровище, като всеки следващ сблъсък
става все по-труден и по-труден. В рамките на нашата психика немезисът или Пазителят символизират
егото. Нашето гордо, неотстъпчиво его отказва да се вслуша в шепота на душата, която ни подтиква да
продължим пътешествието си към истината, любовта и смисъла на живота.
На глобално ниво Кабалата или така наречените Илюминати представляват Глобалният Архивраг
(противник). Колкото повече камъни отместваме из мрачните, тъмни ниши на интернет, толкова
по-често откриваме все същите гърчещи се, лигави създания, които се крият под тях. Навлезли сме в
магическия свят. Предприели сме духовно пътешествие. Искаме да знаем истината, а всичко около нас
става от странно към по-странно. След като изберем да прочетем тези потресаващи статии, да
изслушаме притеснителните радиопрограми, да изгледаме още по-притеснителните видеокадри по Ю
Тюб и решим да не ставаме жертва на ефекта на овцата, като им обърнем гръб, си даваме сметка, че
светът, в който сме живели - светът на официалните медии и техните лъжи и измами - не е реалността.
Там някъде има още нещо, нещо много по-дълбоко. Драконът на Илюминатите и в момента охранява

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 102

върховния Еликсир на безсмъртието - технологиите, наследени от нашите извънземни роднини, които
могат да ни дадат спонтанно изцеление, неограничена безплатна енергия, антигравитационна
способност за летене, телепортация, пътуване из космоса и невероятен просперитет за цялото
човечество.
Много плашещо е за нас да се изправим очи в очи с тази скрита реалност, но освен това сме
наясно с обещанието за онова, което ни очаква, ако успеем да я победим - свобода, мир, нови
технологии и хармония на ниво, за което повечето хора дори не смеят да си мечтаят. Ала пътят към
придобиване на тази информация е осеян с много опасности. Не всеки ще ни повярва. Възможно е
семействата и приятелите ни да се обърнат срещу нас. Възможно е да се уплашим, че скритите в
сенките сили ще унищожат живота ни само защото не желаят ние да притежаваме тази информация.
Така, без самите ние да си даваме сметка, минаваме по своя собствен Път на героя и завъртаме
Колелото на кармата. Трудностите и предизвикателствата, които срещаме по пътя, изгарят нашата
карма - почти както Геената огнена, за която говори Йеошуа. След като чрез любовта и прошката се
приемем напълно, ще отпадне необходимостта да бъдем преследвани от страха и Колелото на кармата
най-сетне ще остане във върховата си и най-удовлетворителна точка. Немезисът постепенно избледнява
и изчезва или се трансформира заедно с нас.
Точно както в символичната логика на съня, и в нашата история немезисът трябва да представлява
сянката на героя, която е просто друго име за егото - онази част от нас, която отрича великата духовна
реалност, в която живеем. В древните митове немезисът е огледално отражение или защита на егото на
героя в най-мрачните му моменти. В някои филмови сценарии немезисът и героят са втъкани в един и
същи образ. Ако комбинираме тези два образа, то тогава немезисът се появява в миговете, когато
негативните емоции на героя излизат на повърхността и го превземат. В романтичните комедии обектът
на любовта на героя може да бъде и негов немезис и този характер „мени формите си“ през целия филм.
В редица други филми немезисът е класическият злодей, човекът зад завесите, чиято идентичност
понякога се разкрива чак на големия финал в края.
Но както и да стоят нещата, ако човек държи да следва структурата и да напише касов сценарий,
немезисът трябва да представлява преувеличена версия на недостатъците на героя. Немезисът е
огледално отражение на героя, показващ какво би се случило, ако пътешествието бъде отказано и
вместо него бъде направен най-негативният и най-егоцентричен избор. На духовно ниво всички знаем,
че този егоистичен избор е тъкмо онова, което всички искаме да избегнем - защото живот след живот в
критични моменти се опитваме да се насочим към вземането на най-любящите решения. Ако позволим
на немезиса да победи, ще продължаваме да се прераждаме отново и отново и да повтаряме едни и
същи уроци - и на лично, и на колективно ниво. Отлично си даваме сметка, че немезисът е у всеки от
нас, но надскачайки личните си слабости и научавайки се да се приемаме и да защитаваме себе си и
останалите, ние най-сетне постигаме великата победа, на която цикъл след цикъл човешки животи са
били предназначени да ни научат. Когато героят най-сетне събере куража да се изправи очи в очи с
немезиса, той или тя ще бъдат изцелени чрез последвалата битка. Този феномен се случва и на глобално
ниво. Докато се движим напред и се освобождаваме от ефекта на овцата, ние излизаме от глобалното си
детство и порастваме, постигайки за първи път истинска духовна зрелост.
За да успее да накара това вечно противопоставяне между героя и неговия немезис да достигне до
дълбините на подсъзнанието на зрителя и да осъществи връзка с неговото пътуване през отвъдното,
сценаристът трябва да умее да борави отлично със символите. Затова определено е полезно да знаеш
как сработват сънищата, където всеки образ, всяка обстановка, всеки обект и всяко събитие са
отражение на сънуващия. Добрите сценарии се пишат почти както изглеждат сънищата, въпреки че
публиката дори не си дава сметка за това. Всеки художествен образ тайничко символизира някаква част
от личностната структура на главния герой. Това включва и добрия приятел, който е познавал героя
много преди нас. Приятелят ни дава ценна обратна информация, която ни подсказва редица неща за
героя, като например неща, които е изрекъл или направил в миналото и които имат отношение към
случващото се в момента. Приятелят може да символизира също така и недостатъците на героя и да се
съпротивлява на промените, които героят прави по време на пътешествието си. „Анатомия на
сценария“ от Дан Декър е книга, която поставя силно ударение върху великата троица на филмовото
изкуство - героя, приятеля, немезиса - символизиращи трите основни аспекта от психиката на главния
герой.
„Пришълецът“ - немезисът като огледално отражение на героя
Един от най-безспорните примери за немезис като огледално отражение на героя е филмът на

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 103

режисьора Ридли Скот „Пришълецът“. В книгата си „Майсторско писане на сценарии“ Алекс Ъпщайн
ни предоставя отличен обзор на начина, по който този филм разказва за пореден път древната изначална
история. Главната героиня на филма, играна от Сигорни Уийвър, е изправена пред сериозен проблем.
Върху лицето на един от нейните хора се е лепнал неприятен чуждоземен октопод. Вместо да направи
някакъв опит да спаси човека, тя решава да пожертва живота му - както и живота на другите невинни
мъже, които са извън кораба й заедно с него, с надеждата да предпази собствения си живот и живота на
останалите от екипажа. Един агресивен член на екипа й пренебрегва нейната заповед и въпреки всичко
пуска в кораба хората отвън. След бавно нарастване на напрежението отвратителният октопод пада от
лицето на човека. Той изглежда съвсем добре, но точно тогава от гърдите му излиза извънземният -
Пришълецът, и оставя зад себе си мъртвото му тяло. Пришълецът бързо израства до зрял екземпляр и
не показва никакво уважение към живота на хората от екипажа - избива почти всички.
Героинята на Сигорни Уийвър не показва уважение към живота на невинните мъже извън кораба
й. Тя не желае да поема никакви рискове, опитвайки се да спаси живота им. И макар че те почти със
сигурност не са заразени, тя е напълно готова да ги избие само за да се увери. Така Пришълецът ни
представя доста хиперболизирана версия на онова, в което героинята на Сигорни Уийвър би се
превърнала, ако необузданото й его продължава да вилнее - би избило всички с изключение на себе си.
Накрая главната героиня трябва да се изправи очи в очи с Пришълеца. За да победи немезиса, тя трябва
да се откаже от най-големия си недостатък - готовността си да пожертва живота на останалите, за да
спаси своя. Предприема огромен риск, за да спаси хванатото в капан момиченце - както и една котка,
въпреки че съвсем спокойно би могла да избяга и без тях. (Точно затова Блейк Снайдър кръщава
книгата си „Спасете котката!“.) Героинята вече е готова да пожертва собствения си живот, за да спаси
живота на другите. Това е ключова трансформация в характера и нейно духовно осъзнаване, което е
крайната цел на цялото й пътешествие. А това ни подсказва, че Пришълецът - нейната сянка, вече може
да бъде победен. Тя си е научила урока, който противникът е дошъл да я научи. Най-важната част на
цялото пътешествие - пробивът по посока на смела любов, приемане и прошка към другите - е
постигната и превърната в реално действие.
Колелото на кармата се върти
Но всички ние участваме ежедневно в подобни драми и в личния си живот - чрез хората, с които
се обграждаме. Ако не обичаме и уважаваме себе си, Вселената няма да ни изпрати любящи,
почтителни хора, които да ни сгреят и да ни помогнат да се почувстваме удобно. Въпреки че в началото
хората в нашия живот могат да изглеждат мили, съвсем скоро биха могли да се обърнат срещу нас и да
заиграят ролята на немезис. От статистическа гледна точка от всички хора, които срещаме в живота си,
социопатите ще наброяват между 1% и 3% - а може би и доста повече, ако привличаме точно
определени уроци чрез нежеланието си да израснем и да еволюираме. Тези хора ще ни причиняват
невъобразими неприятности, докато се опитваме да проумеем защо те продължават да ни нараняват - и
докато се опитваме да открием как да ги накараме да се променят. Така в живота ни ще продължават да
се разиграват все едни и същи модели и е възможно да повтаряме определени части от историята
отново и отново.
Емоционалната болка, през която минаваме в тези цикли, би могла да бъде невъобразима. Но
докато не се изправим лице в лице със страховете си и не съберем достатъчно кураж, за да изкореним
от живота си всички злодеи, използвачи и манипулатори, никога няма да успеем да завършим истински
пътешествието си. Може и да се ужасим от мисълта, че ще нараним чувствата на другите - ако ще
и за тях да не е никакъв проблем да ни нараняват. Понякога решението може да се състои в нещо
толкова просто като осъзнаването ни, че най-големия дар, който можем да им дадем, е да не им
позволяваме повече да ни манипулират, така че те в крайна сметка да се научат да уважават
другите. Да, много е вероятно те да приемат действията ни твърде лично и да започнат да се
оплакват, че сме наранили чувствата им. Но това може би е единственият начин, по който могат те
да научат урока си. На по-висше духовно ниво най-вероятно ще ни бъдат изключително благодарни -
защото така ги спасяваме от необходимостта да се прераждат и пак да играят ролята на злодея. Но
когато ние с обич блокираме опитите им да ни манипулират, те получават възможността да се
сдобият с прозрението, за което прераждания наред са се молили тяхната душа, техният водач,
техният вътрешен кръг и външният кръг от приятели и поддръжници в отвъдното.

Единадесета глава
КРАЯТ НА ПЪТЕШЕСТВИЕТО

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 104

 НА ПОДСЪЗНАТЕЛНО духовно ниво филмите са изключително благодатни за нас. Всеки филм
отправя нашия герой на добре подредено, стегнато пътешествие през цикли на духовната еволюция
като онези, върху които продължаваме да работим през многобройните си животи с една и съща група
хора, прераждайки се отново и отново заедно. Нови противници автоматично заместват старите във
всеки наш живот, докато не овладеем напълно уроците, които те ни поднасят. Любовта - към себе си и
към другите, е върховният Еликсир на безсмъртието, които тези въплъщения на немезиса ни пречат да
чувстваме и споделяме постоянно, докато не станем достатъчно силни, за да се изправим срещу тях и да
им се опълчим. Настоящето ни разбиране за времето го определя като движещо се в линейна прогресия,
но в духовно отношение то се движи на повторяеми цикли. Тези цикли са познати било като Колелото
на кармата, било като Книгата на живота - великата история за Пътя на героя. Преминаваме през цикъл
след цикъл, докато се борим да усвоим уроците на любовта и да ги превърнем в стабилна, реална
основа на всеки свой следващ живот.
Колелото се върти
Тръгваме от върха на колелото, чувствайки се велики, без никакво или почти никакво съзнание за
ключовите ни недостатъци. Възможно е да служим на себе си, да сме нарцистични, да страдаме от
липса на кураж, да сме незрели и да нямаме никакво желание да поемаме каквито и да било
отговорности. Възможно е да злоупотребяваме с чувствата на другите, без дори да си даваме сметка
какво правим. Може и да не сме се научили все още да обичаме истински и да приемаме другите. И
всичко това се превръща в обикновения свят, в който живеем ден след ден, повтаряйки все едни и същи
грешки. Но когато колелото започне да се върти, обикновеният ни свят съвсем скоро бива разрушен от
някой отключващ инцидент. Нещо от подсъзнанието ни излиза внезапно и ни стряска, принуждавайки
ни да поемем на велико пътешествие. Сега вече започваме да се стремим към нещо на много дълбоко
първично ниво с цялата страст на сърцето си. Второто действие започва в мига, в който поемем активно
към постигането на тази наша нова цел - и така ние изпадаме във вътрешен конфликт. Великото
пътешествие ни очаква. Налага ни се да се борим, при това с все сили, за онова, което желаем. Тогава
колелото ни отвежда на дъното, на най-ниската ни възможна точка. Така не ни остава никакъв друг
избор, освен да изпълзим обратно нагоре, да издържим на всички изпитания и в крайна сметка отново
да достигнем върха.
Ето това е основата на всички велики истории - дълбоката, невидима логика на самата история.
Филмовите сценарии разделят пътя на колелото на три части или „действия“ - начало, среда и край или
завръзка, кулминация и развръзка. В сценариите на Холивуд обратното пълзене към върха отнема доста
по-малко екранно време, отколкото пътят надолу. Второто действие кулминира до момента на върховен
кураж, когато героят избира да се изправи лице в лице с немезиса, за да завърши пътешествието. Тази
конфронтация никога не е лесна. Към края на второ действие героят достига до осеяното с тръни и
камънаци дъно на Колелото на кармата. Тази точка е известна още и като „тъмната нощ на душата“.
Всеки от нас минава през подобни ужасяващи, отчайващи, осакатяващи мигове в своя живот. Това са
периодите, когато негативната карма ни удря с най-голяма сила. Случват ни се всякакви инциденти и
неприятности, предават ни, губим работата си, парите си, приятелите си, здравето си, имуществото и
стабилността си и имаме чувството, че всичко е загубено.
Както вече казах, най-любимият ми от всички цитат от Закона на Единния гласи: „Прошката е
ключът, който спира Колелото на кармата“. След като успеем да простим на онези, които са ни
наранили, предали и охулили, за Колелото вече не е необходимо да продължава да ни влече надолу през
едни и същи цикли. И тогава животът ни няма да бъде определян като постоянна, болезнена борба
срещу някакъв немезис. Повече няма да бъде нужно да привличаме въплъщения на немезиса в живота
си, защото шоуто вече не се ръководи от егото ни. Нещата, за които копнеем най-силно в живота си, ще
се проявят без горчива болезнена борба и без препятствия. Това може да се случи и на глобално ниво - и
ще се случи. Колелото на кармата ще се издигне до върха и ще остане там, за да можем да продължим
да функционираме на най-висшето си и най-доброто си възможно ниво. Аз съм един от многото
търсачи, които от личен опит знаят, че тази идея действително сработва. Веднъж успели да се задържим
на върха, ние се отваряме към други времеви линии, които носят още по-велики нива на щастие и
духовно развитие. Тази логика важи както за индивидите, така и за нациите и цивилизациите.
Циклите на глобално ниво
В рамките на структурата на вечната история, за да се изкатерим от абсолютното дъно, сме
длъжни да обичаме и уважаваме себе си достатъчно, така че да се изправим срещу най-големия си
недостатък, срещу своята най-непримирима и най-голяма слабост. Налага се да рискуваме всичко, на

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 105

което егото ни най-много държи - и да го пожертваме - за да се изцелим. Ако основният ни недостатък
е липсата на храброст, то тогава се налага да се освободим от него и да открием в себе си онова зрънце
кураж, което да ни помогне да завършим пътешествието си. Ако главният ни недостатък се състои в
това, че таим в себе си твърде голяма болка, за да си позволим да обичаме истински, се налага да
отворим сърцето си, за да прекрачим този праг и да открием щастието, което търсим. Ако главният ни
недостатък е липсата на чувство за отговорност и желанието да си останем вечните деца, се налага да се
превърнем в истински, духовно зрял човек, за да осъзнаем и осъществим най-великите си мечти и
амбиции.
20.25 Преобладаващата част от вашите същности се оказват в състояние, което може да бъде
определено като вечно детство.
Моделите, които продължават да се повтарят на световно ниво във великите цикли на времето,
пасват перфектно на сюжетната линия от Пътя на героя. Детската незрялост на лидерите често е
отражение на липсата на еволюция и у народа. Налице са хиляди различни примери, при което дадена
политическа група е изградила идентичността си върху крайни религиозни принципи, отказвайки да
толерира всеки, който не вярва в онова, в което вярват те. И въпросната политическа група се изправя
срещу друга такава, която се оказва нейно отражение в криво огледало, и групите се сблъскват. Всяка
нация управлява своето собствено Колело на кармата, разглеждайки себе си като героя, а
противоположната нация - като немезиса. Обикновено и двете страни имат реални основания да мислят
онова, което мислят - но в генерален план кой всъщност е прав?
Расовите, религиозните и други видове стереотипи се използват обикновено и от двете страни, за
да преувеличават систематично негативните аспекти на противника. В този процес сс налага
тенденцията да класифицират противниковия лагер като „другите“, които автоматично се превръщат в
нечовеци. Като дете от 70-те години на XX век и като юноша от 80-те години аз си спомням съвсем ярко
медийните описания на руския народ като състоящ се от безмозъчни, роботизирани нещастници -
армии от грозни, потни, тлъсти жени с брадавици, носещи едни и същи сиви парцали, с които търкат
подовете. Основното послание тогава беше, че те водят стерилен, безцветен, нечовешки, военен живот,
следователно в евентуална ядрена война срещу Империята на злото те биха били приемливи жертви.
Когато дадено правителство е в състояние успешно да обрисува опонентите си като злодеи, то тогава за
народа вече престава да има значение, ако „врагът“ е наранен, насилен, измъчван или убиван. Оттук
нататък ще бъдат необходими нови, бъдещи цикли, за да балансират кармично всички членове на
въпросната нация и да ги научат на основните уроци на любовта и уважението към другите.
Великият цикъл от 25 920 години и всички негови по-малки подцикли на историческите събития
чрез повторението си очевидно гарантират, че всички тези врящи и кипящи древни конфликти ще бъдат
изложени на показ, изцелени и разрешени. Един от множеството примери за това е разликата в начина,
по който първите американски заселници някога са гледали на коренните жители на континента -
индианците, и обратното, и степента на уважение и преклонение, която съществува в момента. Филмът
на Джеймс Камерън „Аватар“ представя този няколковековен конфликт много добре и това вероятно е
една от причините за успеха на лентата. Всички сме наясно, че ако искаме да оцелеем, се налага да
пристъпим към обединение и единство като планета. Златната епоха може би символизира времето,
когато най-сетне ще престанем да се замеряме с обиди и хули - на колективно ниво, и най-сетне ще се
научим да бъдем отворени и сърдечни един към друг и на междуличностно, и на международно ниво.
Четири равни части
Връщайки се към основните елементи на историята, която ни е необходима, когато пишем филм,
нашите битки с пехотинците на немезиса и редица други „изпитания за инициация“ трябва да стават
все по-трудни и по-трудни с напредването на второ действие. Точно в средата на сценария от 120
страници трябва да има връх или среда, където настъпва или фалшива победа, или фалшиво поражение
за героя. (Ще говорим повече за това след малко.) По този начин цялата история се дели всъщност на
четири равни части, като ключовите сюжетни точки са съответно на страници 30, 60 и 90.
ВРЪХ (СРЕДА)

Диаграма на холивудските сценарии, разделени на четири равни части.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 106

 Великите исторически цикли, открити от професор Анатолий Фоменко, също се делят на четири
равни части. Може би причината, поради която холивудската формула - структурата, разделя историята
на четири равни части, е, че точно така се развиват и историческите събития, но в цикли, които се
простират далеч отвъд средната продължителност на човешкия живот. Както става ясно, на някакво
подсъзнателно ниво ние знаем тази история, въпреки че понякога се налага да преживеем повече от
едно физически прераждания, за да усетим очертанията на сюжета за дадена нация или политически
климат - в зависимост от продължителността на цикъла. За завършването на някои цикли са
необходими повече от две хиляди години.
Върховата точка настъпва точно в средата на сценария (в смисъл на брой страници) и го разделя
на четири равни части. Към този момент нещата може и да са се развили мирно и тихо и на героя да не
му се е наложило да се изправи пред своя велик немезис (това е фалшивата победа) или пък да
изглежда така, че завършването на пътешествието е станало невъзможно, поражението е сигурно и на
героя му е време да се оттегли (фалшивото поражение). Но независимо в коя посока поеме средата,
основната идея е неизменно същата. Героят не изгаря от желание да се изправя срещу немезиса си, но в
крайна сметка осъзнава, че няма друг начин да завърши пътешествието си. След като се запознаем с
този феномен и започнем да гледаме филмите със знаещо око, ще се удивим колко много от филмите,
които познаваме и обичаме, са структурирани точно по този начин.
Един личен пример за Пътя на героя
Да кажем, че вие сте героят на нашата история. Да предположим, че най-очевидният ви
недостатък е вашата безотговорност - карате колата си твърде бързо. Знам, че това не сте вие,
естествено, но примерът е хипотетичен. Отключващият инцидент би могъл да бъде моментът, когато
някой пътен полицай ви спира и ви иска талона. Второто действие започва, когато вие прекратявате
вътрешния си дебат и решавате, че ще оспорвате глобата, а няма да я платите. Победата над тази глоба
се превръща във вашето пътешествие. Минавате през страхове и множество разговори с различни хора,
включително и през малко смях относно цялата тази работа. Накрая отивате в съда, знаейки, че ако
пътният полицай не се появи, няма да ви се налага да плащате глобата. Средата с фалшивата победа е
този момент, когато си мислите, че полицаят няма да дойде - само за да установите, че той влиза в
залата точно в момента, в който сте се успокоили, че вече сте свободен. Вече сте наясно, че в крайна
сметка ще се наложи да изтърпите цяло съдебно дело и най-вече своя окончателен немезис - съдията. В
рамките на историята на една нация фалшивата победа би могла да бъде мигът, когато държавата, с
която съответната нация воюва, изглежда като че ли се предава, но само за да се върне с още
по-ожесточена атака. Големият урок от вашата история с пътната глоба би могъл да се състои в това, че
съдията ви намира за виновен, но в резултат от това вие се научавате да карате по-внимателно. Нищо
чудно да се окаже, че точно това впоследствие спасява не само вашия живот, но и живота на редица
други хора. Една драматична и болезнена сцена би могла да разкрие как тази привидна загуба в съда в
крайна сметка се е оказала вашето спасение.
Тъмната нощ на душата - всичко е загубено
И докато последният сблъсък с немезиса продължава, изпитанията за инициация на нашия герой
стават все по-трудни и по-трудни. Това накрая довежда до най-критичния момент в цялата история,
намиращ се към края на второто действие. Известен е като „тъмната нощ на душата“ или онова, което
Блейк Снайдър нарича „всичко е загубено“. На този етап героят изглежда тотално сразен, а
пътешествието - невъзможно за довършване. Отникъде не се вижда надежда. Често се появява и онова,
което Снайдър нарича „полъх на смъртта“, когато в някои случаи героят изглежда буквално мъртъв. Не
всеки филм принуждава героя да преживява смърт на този етап, но във всеки филм съществува сцена,
когато имаме чувството, че целта на главния герой е станала напълно непостижима. Снайдър
препоръчва към този момент все пак да бъде включен някакъв намек за смъртта, дори и символичен
като тъмни облаци, прелитаща птица или дупка в земята, за да може тази част от историята да достигне
до възможно най-дълбокото психологическо ниво на зрителя.
В романтичните филми моментът „всичко е загубено“ може да бъде свързан с някакво ужасно
събитие, вследствие на което нещата на пръв поглед изглеждат така, сякаш главният герой никога няма
да може да се събере с обекта на своята любов. А ние нямаме никаква представа как може да бъде
разрешен този проблем. В преобладаващата част от случаите това е най-сърцераздирателният момент от
филма. Спомням си как веднъж, когато бях малък, баща ми една вечер се прибра у дома и съобщи, че
току-що бил гледал невероятен филм, наречен „Извънземното“, и ни препоръча да го гледаме колкото е
възможно по-скоро. Беше толкова развълнуван, че аз направо нямах търпение да го видя. Бях си

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 107

наложил да бъда силен и да не плача, особено на филми, но когато Извънземното умираше и като че ли
нищо не бе в състояние да го спаси, сълзите сами избликнаха от очите ми. Всъщност разревах се
буквално като бебе, когато Извънземното умираше - както впрочем направиха и повечето деца в
киносалона около мен.
Този момент може да изглежда като края на пътя за нашия герой - най-тъмният миг, тоталният
провал на пътешествието - но в символичен смисъл единственото, което умира на този етап, е егото.
Редица филми изцеждат тази част от историята до последната капка. Героят често изглежда
окончателно мъртъв за цели пет страници екранно време. И чуваш как хората в киното около теб
подсмърчат или направо ридаят - ако частта е направена наистина добре. Понякога филмите наистина
убиват героя още в този момент само за да ни държат в напрежение до последния момент, но това се
случва много рядко. Ако знаеш, че възкресението е вградено в структурата на всеки филмов сценарий,
със сигурност би отнело голяма част от магията на филма. Но в редица филми това е моментът, в който
умира Наставникът, в буквалния смисъл на думата - точно както умира Оби-Уан Кеноби в
„Междузвездни войни“. Това би могло да накара героя да падне до самото дъно, изпълнен с усещането,
че няма сили да продължи.
В случая с държава, минаваща през циклите на историята, моментът „всичко е загубено“ би могъл
да бъде някое привидно голямо поражение в битка, разтърсващ икономически срив или загубата на
особено почитан и влиятелен лидер. Каквото и да се случи обаче, всички любители на апокалипсиса са
сигурни, че това е краят на времето и в резултат на това светът ще спре да съществува. Но той никога
не спира. От тази гледна точка времената, в които пиша тази книга - 2013 г. - също могат да бъдат
разглеждани като тъмната нощ на душата. Вървим към този момент от стотици, ако не и хиляди години
- в зависимост от това в рамките на кой цикъл разсъждаваме. И тъй като само шепа от нас действително
разбират историята на съзнателно ниво и си дават сметка, че събитията и историята се повтарят и че в
тях има цикличност, преобладаващата част от човечеството си мисли, че тъмната нощ е краят, че
поражението е пълно и окончателно, че историята свършва.
Напред през тъмната нощ
Още от самото начало на историята героят е показал, че държи много на своите недостатъци. Това
са негативните навици, егоистичните мисли и безотговорното поведение, които са му позволили да се
справя в живота, без да му се налага да се изправя срещу вътрешните си демони. В романтичната
комедия това би могъл да бъде страхът на героя от това да се влюби в някого, защото това би могло да
го нарани, а него вече са го ранявали. Но сега, в тъмната нощ на душата, героят осъзнава, че ще изгуби
окончателно обекта на своята любов, ако не излекува страха си от сближаване. В екшън филма пък
героят, който до този момент е бил страхливец и е бил ръководен изцяло от страха, най-сетне събира
куража да се изпрати срещу своя немезис, въпреки че на пръв поглед всичко е срещу него.
Героят изоставя егото си - недостатъците, които го спъват - и докато прави това, получава
прозрение как да победи своя немезис и да завърши пътешествието си. На този етап много голяма роля
играе талисманът, който героят е получил от наставника - магическият елемент, необходим за
завършване на пътешествието. В романтичния филм, след като героят се освободи от недостатъците си,
би могъл да получи някаква ключова информация от обекта на своята любов, която да му разкрие как да
достигне целта си. В екшън филмите с допълнителен романтичен елемент тази информация би могла да
подскаже на нашия герой как едновременно да спечели обекта на своята любов и да победи врага,
немезиса. Информацията би могла да бъде дори нещо толкова простичко като целувка от обекта на
любовта му, но тя дава на героя куража да признае любовта си и да се изправи срещу лошия.
Изправянето очи в очи с немезиса - във филмите, в личния живот и глобалните конфликти
В един касов сценарий героят трябва да се изправи очи в очи с врага си и или да го победи
(щастлив край), или да бъде победен от него (тъжен край). Можем да напишем и сценарий, в който
някой друг или нещо друго побеждават немезиса, и този сценарий да бъде одобрен и превърнат във
филм, но филмът в никакъв случай няма да бъде толкова популярен, колкото филмите, следващи
древната наративна структура. Ако сценаристът използва на този етап някаква неочаквана, магическа
сила, която да извади героя от кашата, в която е попаднал, без на самия него да му се налага да прави
нищичко, този похват се нарича „бог от машината“ и се смята за белег за немарливо писане. В някои
филми наистина става точно така, но като цяло не се харесва, защото не се придържа към древната
история. Главният герой трябва да събере всичките си налични сили и да се изправи срещу врага,
немезиса. И това е необходимо, защото всеки образ във филма е в крайна сметка ключов аспект от
характера на самия герой - както виждаме и в сънищата си. Ако героят не се изправи очи в очи срещу

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 108

немезиса си, то тогава символизмът, който получаваме всяка вечер в сънищата си, не е представен
адекватно в историята, която ни разказват.
Да кажем, че дадена нация е изградила всичко, на което държи, около образа на славен водач. Но
това е замаскирало собствените й недостатъци, защото всички са очаквали от лидера си да им осигури
силата и насоките, които те самите не са готови да извикат у себе си. И когато такава нация изгуби
водача си било поради смърт или под действието на политически сили, които са извън контрола на
водача, нещата наистина започват да изглеждат така, сякаш всичко е загубено. И тогава хората започват
да плачат и да треперят от страх, убедени, че немезисът, срещу когото са се борили толкова дълго, този
път ще ги победи.
Но докато хората се справят със скръбта си и събират все повече сили, те се реорганизират и се
зареждат с воля да се изправят срещу проблема, който би могъл да бъде физически, външен враг, но
също така и социален проблем като неграмотността, глада, икономическия провал и т.н. Към този
момент внезапно се появяват нови съюзници, които помагат на този народ да завърши пътешествието
си. И ако хората успеят, то тогава качествата на любимия им лидер са ги вдъхновили до такава степен,
че оттук нататък могат сами да направляват хода на своята цивилизация. Вече не се нуждаят от
помощта на водача си, а могат да работят като общност, заедно с новите си съюзници.
Трето действие - последен сблъсък, триумф и сдобиване с Еликсира
Третото действие не започва, докато героят не е преминал успешно тъмната нощ на душата и не е
открил решение, чрез което да постигне онова, което желае най-много от всичко на този свят. След като
отговорът стане очевиден и героят е наясно какво трябва да бъде направено, започва трето действие. Да
не забравяме, че в традиционните театри завесата пада именно в този изпълнен с надежда момент,
когато героят е достигнал отново върха и вече вижда окончателното решение - а не в някой момент от
изкачването му, както правят съвременните телевизионни сериали, уведомявайки ни, че „следва
продължение“. Този последен театрален антракт зарежда зрителя с невероятно, но позитивно
напрежение. Нашият герой като че ли разполага с отговора! Дали ще успее да се справи? Дали ще
победи? Не можем да повярваме, че героят е успял да стигне толкова далече.
Какво ли ще се случи? Вълнението от предстоящата развръзка достига чак до корените на дървото
на съзнанието ни. Всеки от нас обича да стига до подобен момент в живота си, защото това означава, че
съвсем скоро трудът му ще му се отплати. Вече разполагаме с възможността да интегрираме немезиса в
себе си и да спрем Колелото на кармата, така че да не ни носи нови страдания. Като души ние сме
наясно, че това е нашата крайна цел и подсъзнателно жадуваме за нея.
На този етап героят трябва да бъде достатъчно храбър, за да предприеме необходимите стъпки за
изправяне очи в очи с немезиса - Пазителя на прага, и да извоюва победа. Но този път може да е осеян с
много опасности и няма никаква гаранция, че нашият герой ще успее. Древната структура обаче
гарантира, че Пътят на героя ще доведе до победа, дори и ако героят в крайна сметка загине, за да я
постигне. След като героят събере достатъчно смелост, за да се освободи от недостатъците и слабостите
си и да се отдаде изцяло на постигането на крайната цел, в голямата история се появява още един
ключов момент. Сега, когато той е приел напълно честта и съдбата си, съюзниците, които сме срещнали
във второто действие, внезапно се появяват, сякаш от нищото, за да му помогнат да победи врага. Това
е другият сърцераздирателен момент от нашата история. Когато видях същото това нещо в „Аватар“,
възкликнах: „Ама, разбира се, съюзниците!“. Към този момент пътешествието на героя вече
изглеждаше ужасно самотно, като че ли той трябваше да извърви целия път съвсем сам. Но ето че
най-неочаквано добротата на героя накара другите да се върнат - в един забележителен размах на
„добрата карма“ - точно когато му бяха най-много необходими.
Съюзниците символизират други аспекти от личността на главния герой, като внезапно му се
притичват на помощ, след като той е открил как да победи егоистичните изисквания на егото си. Един
от тези образи може да въплъщава силата. Друг да е олицетворение на остроумието, трети - на
храбростта, четвърти - на мъдростта, пети - на любовта, а шести може да е шутът. В добре написаните и
режисирани филми е възможно да издадем вик на облекчение, когато видим всичките приятели от
второ действие да изникват от нищото точно в момента, когато героят има най-голяма нужда от тях.
В Холивуд филмите с щастлив край са далеч по-касови, далеч по-популярни и пасват на
оригиналната история много по- точно, отколкото тези с тъжен край. Героят побеждава, оживява след
битката и грабва съкровището на пълното просветление, което немезисът така ревностно е охранявал.
След като се изправим очи в очи с немезиса в себе си и съборим защитните механизми на егото, които
са ни пречили да обичаме другите, ние сме готови да прекрачим прага - и най-накрая да се срещнем с

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 109

истинската си същност. След като сме поели по пътя на своето духовно пътешествие, хората, към които
сме демонстрирали доброта в миналото, се появяват като наши ценни съюзници. Истинската ни
същност не е личността, която е изградила идентичността си около тревогите, болката и страховете, а
оригиналната ядка на онова, което всъщност сме. В духовен смисъл това е възнесението - еволюцията
на нашата душа към по-висше ниво. Всеки триумф, който преживяваме в живота си, е по-скромна
версия на този същия пробив.
След като немезисът е победен и прагът преминат, героят трябва да вземе Еликсира на
безсмъртието. Това е магическата съставка, която придава смисъл и насока на цялото пътешествие.
Еликсирът може да приеме различни форми - важен човек, мистериозна субстанция, могъща апаратура,
голямо съкровище или ценна информация, която би могла да трансформира света. Някои филми пускат
финалните надписи точно в мига, в който героят хваща еликсира, но древната история не го прави.
Поради тази причина зрителите често се усещат измамени, когато филмът завърши така, без самите те
да си дават сметка защо.
Завръщането
В рамките на великия разказ за Пътя на героя, след като героят вземе еликсира, той трябва да се
върне в обикновения свят в това ново, трансформирано състояние - и да го промени към добро.
Възможно е да бъде прогонен от света на магията от немезиса или от някоя друга вражеска сила. Както
и да стане това обаче, след като героят се върне обратно с еликсира, ние знаем, че пътешествието е
завършило и че героят е направил света по- добър. Колкото по-големи подобрения е направил героят на
света в резултат на победата си, толкова по-категорично е изпълнил обещанието на древния наратив,
записан в съзнанието на нашата галактика.
Да се върнем отново на нашия исторически пример за нацията, изгубила славен водач. През
цялото време хората са помагали на своя лидер, но са били твърде уплашени, за да се замесват пряко.
След неговата трагична смърт те най-сетне събират кураж и се изправят очи в очи с проблемите си.
Заедно те намират привидно магическо разрешение на проблемите си - например по-лесен и по-евтин
начин за печатане на книги, за да се преборят с неграмотността, нов процес на отглеждане на зърно за
по-кратко време, за да се преборят с глада, или някакъв полезен продукт, който биха могли да
произвеждат и чрез който да стимулират икономиката си. Когато достигнем момента на завръщането в
историята, еликсирът влиза в действие и започва да действа като подобрение в живота на всеки човек.
Частта на завръщането от великата история е предадена особено добре в последния филм от
трилогията „Властелинът на пръстените“. След като хвърля Пръстена на силата в лавата и така
завинаги унищожава злите сили на Саурон, освобождавайки земята от страха и болката, Фродо
най-сетне успява да се завърне в Графството. По същия начин Джордж Лукас полага особено големи
усилия да създаде епична церемония по посрещането на Люк Скайуокър и неговите съюзници в края на
„Междузвездни войни. Завръщането на джедаите“ - последния филм от неговата оригинална трилогия.
В тази умело изпипана сцена се е събрала огромна тълпа, която крещи възторжено при появата на Люк
след успешното приключване на неговата мисия, след което той е награден от своята изгубена сестра -
принцеса Лея. Наставниците на Люк наблюдават с одобрение от своите възнесени светлинни тела и
цялата галактика празнува.
При театралните пиеси този празник обикновено идва под формата на аплодисментите след
последното падане на завесата, когато актьорите се появяват един след друг на сцената и се покланят. И
накрая, разбира се, излиза главният герой - почетният гост. Всички актьори се усмихват и помахват с
ръце на обожаващата ги публика, а после се събират заедно, хващат се и се покланят отново.
Четвъртата стена на сцената най-сетне е паднала, актьорите извършват зрителен контакт с публиката и
тя се превръща в директна част от историята. На подсъзнателно ниво това ни напомня, че целият свят е
сцена и че ние сме просто актьори в историята на собствения си живот. Проправяме си път през
сложния сценарий, който сме написали в отвъдното, и имаме много по-силно съществувание извън
историята. Някой ден ние ще се съберем наново с всичките си приятели, за да празнуваме радостите и
кошмарите на живота, който сме проживели.
Завръщането и последното падане на завесата са изключително удовлетворителни части от
историята, но редица съвременни филми ги пропускат било от стилистични съображения, било поради
натиска на екранното време. Множество филми пускат надписите в мига, в който героят победи
немезиса и достигне крайната цел на пътешествието, оставяйки зрителя сам да довърши историята в
мисълта си. В някои случаи този режисьорски ход изглежда добре, но мнозина от публиката се изпълват
с усещането, че са изгубили нещо важно, след като не са видели завръщането на героя. Други филми

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 110

пък прекарват героя през невероятни изпитания и пускат надписите в мига, в който се появи още
първия сигнал за спасение. Филми от този род може и да имат известен успех, но всички усещат, че
нещо в тях липсва.
Това е историята
Това е вечната история, разказът, наративът. Това е нещото, с което повечето от нас се стремим да
се обграждаме винаги когато имаме свободно време. Всеки път, когато включим телевизора, всеки път,
когато гледаме филм, всеки път, когато се срещаме с приятели и им разказваме за определен наш
проблем, който се опитваме да разрешим, ние се намираме в този наратив. Това е духовна церемония. И
тя ни привлича, защото ние сме духовни същества. Холивуд ни я предлага, защото ние жадуваме за нея.
Обикновено ни липсва невероятното търпение, което се изисква, за да наблюдаваме как този
разказ се разгръща бавно на световно ниво в течение на стотици, дори хиляди години. Възможно е
лесно да съзрем проблема и да копнеем за неговото разрешение много преди останалите човеци да са
готови да го чуят и разберат. В такива случаи е добре да се обърнем по-скоро към разказа за своя живот
и да започнем работа по собственото си изцеление. Защото по този начин лекуваме и света - и сме в
състояние да променим изхода от историята.
Раздяла, посвещаваме и завръщане
Вече споменахме, че началото, средата и краят са завръзка, кулминация и развръзка или още
първо, второ и трето действие. Блейк Снайдър пък нарича тези части теза, антитеза и синтез. Джоузеф
Камбъл свежда тази последователност от три части на раздяла, посвещаване (инициация) и завръщане.
Във фазата на раздялата ние се чувстваме изолирани и сами, усещаме на най-дълбоко ниво, че любовта
или Създателят са ни изоставили. Това ни кара да си изградим защитни механизми, за да защитим
чувствителната си същност. Във фазата на инициацията или посвещаването се изправяме срещу
страховете си, поглеждаме в очите сянката си и в крайна сметка се освобождаваме от най-големите си
недостатъци и слабости. По този начин постигаме триумф или просветление - духовното възнесение в
сферата на чистото познание, където истинската любов е Еликсирът на безсмъртието, вече напълно
достъпен за нас. Във фазата на завръщането се връщаме към обичайния си живот и го трансформираме
чрез новото разбиране, което сме постигнали. Дори и онзи, когото обичаме, накрая да умре, ние си
даваме сметка, че имаме себе си и следователно никога не можем да бъдем сами. След като се научим да
се обичаме, се сдобиваме с онова, което сърцето ни искрено желае -- и междувременно помагаме на
другите.
Преминаваме през тези цикли през всеки ден от своя живот. Преминаваме през тях и в потока на
годините чрез нашите родители, учители, приятели, началници и романтични партньори, които са се
връщали и се връщат, за да бъдат с нас в живот след живот. И накрая, минаваме през същите тези
циклични модели и на световно ниво. Това е все същата идентичност, движеща се през все същия
наратив в глобалния сън наяве. В края на всеки свой живот ние получаваме още един тур бурни овации
след падането на завесата и отново осъзнаваме напълно, че животът, който току-що сме проживели, е
само една от стените на един доста по-голям скъпоценен камък. Запознаваме се наново с вътрешния си
кръг, с все същата трупа приятели, които са избрали да играят различни роли един за друг във всеки
следващ житейски разказ. Тогава имаме възможността да отстъпим крачка назад, да си поемем дъх и да
си дадем сметка, че битките, които сме мислели за толкова важни, които на пръв поглед са заплашвали
самата същност на нашето съществувание, са просто напомняне. Ние самите сме сложили тези
привидни пречки по пътя си, за да ни помогнат да се пробудим за истинската си същност като вечни
души, които са перфектни холографски проекции на любящия Създател.
Интелигентни, самоосъзнати сътворци са работили и усъвършенствали този разказ на
индивидуално и колективно ниво много преди по Земята да са стъпвали човеци. Някои от по-старите са
станали наставници, които се явяват в сънищата ни и ни помагат да насочваме събитията по Земята към
по-благоприятен изход. И когато съзрем тази история, разигравана в песни, поеми, романи, пиеси,
телевизионни сериали или игрални филми, ние се чувстваме вдъхновени. Разтърсени сме. Дълбоко в
себе си знаем, че това е нашата история - Книгата на живота. Знаем също така, че тази книга е написана
така, че да има щастлив край. Така, постепенно, започваме да се пробуждаме в този сън. А какво ли ще
стане, след като се събудим напълно? Дали ще проникнем през воала, за да докоснем интелигентния
безкрай?
Третото действие на световната сцена
За съжаление на световно ниво все още не сме прозрели, че тази Книга на живота важи с еднаква
сила и за събитията в собствената ни история, т.е. в Историята на героя. Нито пък на съзнателно ниво си

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 111

даваме сметка, че сега се намираме насред третото действие - окончателната битка с проекцията на
собственото ни глобално его. Преминали сме през тъмната нощ на душата, идентифицирали сме
Пазителя на прага и вече знаем какво трябва да направим, за да победим този пазител - немезиса.
Никога повече не трябва да позволяваме да ставаме жертви на ефекта на овцата! Налага се да се
изправим очи в очи с истината, защото истината ще ни направи свободни. В не особено далечното
бъдеще може дори да се насочим към финалните овации след спускането на завесата на световната
сцена. Реалността - такава, каквато я познаваме, може да се окаже една сложна илюзия, оркестрирана от
по-висши нива заради собствената ни еволюция в нашата жива Вселена. В този величествен,
триумфален момент на възнесението в глобален мащаб ангелските същества, които са ни помагали през
цялото време, може най-сетне да излязат иззад воала и да се поклонят. Данните, събрани в тази книга,
ни помагат по-лесно да си представим случването на нещо подобно. Синхронността е ключът, който ни
помага да се пробудим на индивидуално и колективно ниво.
Вече говорихме за шокиращото оттегляне на папата през 2013 г. и за светкавицата, която същата
вечер падна върху Ватикана. Това е потресаващо съвършено въплъщение на символа на тъмната нощ на
душата, записан в „корените на дървото на Съзнанието“ според терминологията в Закона на Единния.
Предвид дълбочината, до която оригиналната Църква на Константин модифицира и изкривява
християнството, символизмът е особено актуален. Друг интересен пример от най-новата ни история е с
дата 15 януари 2009 г., четвъртък, само пет дена преди встъпването в длъжност на Барак Обама. Тогава
капитан Чесли Салънбъргър извърши успешно аварийно приземяване на управлявания от него силно
увреден пътнически въздушен лайнер в ледените води на река Хъдсън. Това бе символичната
противоположност на разбиването на самолетите на 11 септември 2001 г. Както писах и в сайта си, това
очевидно бе още едно от проявленията на световния сън наяве, който преживяваме и в който привидно
случайни световни събития имат символично значение.
Тогава мнозина усещаха, че около Чудото над река Хъдсън има нещо необяснимо и мистично, но
никой не го разбираше. Наред с много други неща аз представих видеодоказателство, че точният
момент, в който всички оцелели се подредиха по крилете на самолета за онази емблематична снимка, бе
3:33 следобед. Това беше само седмици, след като бе обявена победата на Барак Обама на последните
избори - след като той беше спечелил 333 електорални гласа. Числото 333 остана на екраните на всички
телевизионни канали, докато Джон Маккейн изнасяше прощалната си реч. Не мога да не призная, че за
мен бе голяма изненада да видя числото 333 да се появява в световни мащаби по два толкова различни
случая, за толкова кратък период от време.
Но не вярвам, че някое от тези събития бе планирано или изпълнено от някого тук, на Земята,
както и не вярвам, че те автоматично превръщат Обама в спасител. Всеки от нас, по свой собствен
начин, трябва да се превърне в герой в тази глобална история. Фактът, че Обама спечели изборите за
втори път, показва, че хората гласуваха за посланието, което той им отправи, независимо дали ще успее
да оправдае очакванията им или не. В момента, докато пиша тези редове, той започва втория си мандат,
но по света цари всеобщо недоволство заради начина, по който се развиват нещата. Тези
„геосинхронности“ от рода на светкавицата, ударила Ватикана, и Чудото над река Хъдсън може би са
последица от директна духовна намеса в колективната ни история, изпращащи ни могъщи послания за
по-добро бъдеще. В рамките на великия разказ събития от този характер се наричат предзнаменования
или предвестници, намеци, че героят наистина ще извоюва победа в края на пътешествието си,
независимо колко мрачен изглежда пътят понякога. Чрез Чудото над река Хъдсън символизмът като че
ли ни подсказа, че по време на жестоката империалистическа политика на администрацията на Джордж
Уокър Буш светът се бе запътил главоломно към тотално унищожение, включващо и масираната
икономическа криза от 2008 г. 11 септември се превърна във велик символ на тази катастрофа. Но ето
че американското общество се пробуди достатъчно, за да гласува за кандидата, който обеща да сложи
край на страха, който не разглеждаше хората от чуждите държави като „Врага“ и който се закле, че
гарантира безопасно кацане на самолета за всеки човек, независимо от неговата раса, националност или
религия. Смелият пилот над Хъдсън постигна невъзможното - изправен на прага на смъртта, той
победи същия онзи въздушен демон, който разруши Кулите близнаци на 11 септември, и накрая грабна
Еликсира на безсмъртието. Това зашеметяващо събитие подсъзнателно показа на света, че и насред
най-тревожните глобални изпитания може да съществува щастлив край. Маневрата на Салънбъргър и
неговото спасяване на абсолютно всички хора от самолета бе отчетена като чудо, което вдъхнови
милиони хора по света и днес е известна като „едно от най-драматичните спасения в историята на
авиацията“.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 112

 Независимо дали ги наричаме Илюминати, Ноевия световен ред, Кабалата, Елита в сянка или
Лошите момчета, планетарният елит не се уморява да ни представи глобални проекции на собственото
си его, изкривено до абсурдни размери. Съществуват все по-голям предзнаменования, че този
колективен кошмар наистина наближава своя край и аз систематично следя тези предвестници в
интернет. Еликсирът на безсмъртието, който този „дракон“ на глобалния елит охранява, е много
по-значим и фантастичен, отколкото хората биха могли да си представят - и ще има огромно отражение
върху света. Той включва пълното и изчерпателно познание, че ние не сме сами във Вселената, както и
пътя за среща с нашите отдавна изгубени роднини при финалното спускане на глобалната завеса.
Предвид невероятната скорост на събитията, които се разиграват в момента, и невероятния брой
пророчески сънища за разкриването и победата над Кабалата, които получавам, нищо чудно до
момента на публикуването на тази книга да се е случило нещо особено знаменателно.
На по-директно, физическо ниво все по-зачестяващите случаи на земетресения, урагани,
вулканични изригвания, цунами и климатични промени също са ключови аспекти от нашата
планетарна тъмна нощ на душата. Тези природни бунтове очевидно са много значима част от великия
план за нашето пробуждане - както разбираме от почти всички древни митове и пророчества, от целия
свят. Независимо от нашата раса, държава, цвят или вяра, нефтените разливи, земетресенията,
наводненията, ураганите, сушата и други подобни катаклизми изпълняват ролята на глобален зов за
пробуждане. Налага се да проявим солидарност в лицето на тези катастрофи, особено ако си даваме
сметка, че те може би се дължат на причини, свързани с духовната енергия - причини, които бихме
могли да променим към по-добро чрез собствените си мисли и действия. Поредицата „Законът на
Единния“ директно подсказва, че тези глобални проблеми са предназначени да ни пробудят на
планетарно ниво.
Циклите на историята
Сега, след като се запознахме със структурата, вградена в духовната еволюция - същата
структура, записана в нашето галактическо съзнание в рамките на живия космос, най-сетне сме готови
да се запознаем и с циклите на историята. Това познание ни предоставя информация за една шокираща,
революционна и напълно трансформираща света промяна. Това е окончателното разбулване на
великата природа на илюзията, в която живеем, и на интелекта на великия космос, който ни обгражда.
Съвсем скоро ще видим, че голяма част, ако не и повечето от събитията, които се случват в нашия свят,
дори и най-грозните масови зверства, изобщо не са случайни. Те се оказват проявления на
интелигентната структура във времето, през което продължаваме да се движим. Древната история
очевидно се разказва отново и отново, докато не научим уроците, които тя е предвидена да ни научи.
Ако виждаме другите като отделени от нас самите, като по-нищожни, като врага, тогава немезисът
побеждава - и ние ще продължаваме да страдаме заедно с нашите забравени братя и сестри. Войните и
катастрофите ще продължават да се случват отново и отново, докато накрая не проумеем, че всички сме
едно цяло и че всеки има правото да живее в мир и свобода. Нашите водачи не са в състояние да ни
тласнат към войни, освен ако определен процент от нас не вярват, че за разрешението на проблемите ни
се налага използването на насилие.
Социопатите са изключително умели в изкуството на прикриването, майстори са в убеждаването,
че ние искаме същите неща, които искат и те - но сега всичко това постепенно се променя. След като
истината веднъж излезе наяве, никога повече няма да може да бъде спряна. Нашата индивидуална и
колективна свободна воля се пази и насочва откакто свят светува, за да се движи с енергийните
влияния, за които повечето от нас не биха повярвали, че съществуват. На различни етапи от древния
Път на героя отделни индивиди са в състояние да въплътят определени характерни архетипи в рамките
на историята на лично, регионално, национално и дори глобално ниво. Великите изобретатели са били
наставници, които са ни поднесли талисмани или магически дарове, които са ни позволили да
трансформиране нашето общество в нов, магически свят. Мистериозната нова сила на електричеството
е била обуздана за положителни цели, за да улесни и най-простите неща, които вършим в ежедневието
си - като прането, миенето на чинии, четенето на книги, съхраняването и готвенето на храна,
пътуването и общуването ни един с друг. Атомната бомба е представлявала голямото зло, което
технологията е в състояние да създаде. А сега сме достигнали до етап, в който сме изолирали врага,
който ни заплашва с това и други оръжия за масово унищожение, и така сме в състояние да почерпим
далеч по-големи ползи от технологията, която ще последва неговото поражение.
Енергийните влияния, които карат членове от нашето общество да влязат в тези архетипни роли и
да ги изпълнят съобразно този древен модел, очевидно са породени от движението на нашата Земя.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 113

Нашата планета се носи бавно през различни региони на космоса, който пък е жив и интелигентен. Оста
на планетата ни описва чрез трептенето си протяжен 25 920-годишен кръг, а заедно с него следват и
циклите на историята. Както ще повторим отново в Четвърта част, тази Велика година всъщност е
орбитата, която изминава цялата наша Слънчева система около мистериозната звезда близнак, наричана
понякога Черното слънце. Енергийните полета на близнака на нашето Слънце са структурирани в
перфектни, хармонични геометрични модели, ръководещи прецизно и систематично свободната ни
воля на индивидуално и колективно ниво.

ТРЕТА ЧАСТ
ЦИКЛИ НА ПОБЕДА И ПОРАЖЕНИЕ

Дванадесета глава
ЖАНА Д’АРК СЕ ЗАВРЪЩА

Великите цикли на историята

В ПОРЕДИЦАТА „Законът на Единния“ се съдържат няколко интересни цитата за истинския

смисъл на историята, които биха могли да ни послужат като отлична отправна точка за настоящата
дискусия. Чрез тях ни се напомня, че действително съществува само една история, преразказвана
отново и отново. Специфичните детайли, дати и места не са толкова важни - важна е философията на
духовната еволюция, на която тези цикли са в крайна сметка предназначени да ни научат.
16.21 Доколкото схващаме смисъла, който влагате в понятието „история“, такава всьщност не
съществува. Представете си, ако можете, кръг на съществуванието. Ние познаваме алфата и омегата
като безкрайния интелект. Кръгът никога не свършва. Той е настоящето.
9.4 Всяка от вашите планетарни същности си има различна циклична схема, както бихте могли да
я наречете вие. Продължителността на тези цикли е мярка, равна на част от интелигентната енергия.
Тази интелигентна енергия предлага нещо като часовник. Циклите се движат с такава точност, с каквато
часовникът отмерва вашите часове.
1.1 Ние не сме част от времето и като такива сме в състояние да бъдем с вас във всички ваши
времена и периоди.
В третата плътност има минало, настояще и бъдеще. Но при един птичи поглед, който може
да притежава същност, откъсната от времепространствения континуум, се вижда, че в цикъла на
завършеността се съдържа единствено настоящето. Една голяма загадка, зашифрована в митовете
от целия свят
В „Героя с хиляди лица“ Джоузеф Камбъл разкрива, че всички познати, популярни митове по
целия свят разказват една и съща история, която той нарича Пътя на героя. Джорджо де Сантилана и
Херта фон Дехенд установяват, че десетки от същите тези митове от всички краища на света съдържат
скрити метафори за 25 920-годишната прецесия - или Великата година, втъкани съвсем целенасочено в
тях. Вече ни е известно, че земната ос извършва бавно поклащане в посока, обратна на часовниковата
стрелка, за чиего завършване са необходими 25 920 години, но конвенционалната наука няма никакво
обяснение за причината, поради която именно този факт се е считал за толкова важен от всички древни
митологии по света. Победата на героя над немезиса във всички митове като че ли разкрива
недвусмислено пророчество за настъпването на някаква Златна епоха - за ново ниво на човешката
еволюция, което поредицата „Законът на Единния“ нарича „четвъртата плътност“. Има само една
велика история за Пътя на героя, за чийто завършек са необходими 25 920 години, разделени на
множество подцикли, в които същата тази история продължава да се повтаря по стотици различни
начини. Именно за тези цикли на историята говори и „Еклесиаст“ (3:1,2 и 15):
Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето - време за раждане и време за умиране,
време за насаждане и време за изкореняване на насаденото. ...Каквото съществува, е станало вече, и
каквото ще стане, е станало вече, и Бог призовава обратно всяко събитие в неговия ред.
Индийските свешени писания многократно дискутират циклите на еволюцията в космоса, в това
число и пълния „ден и нощ на Брахма“, който според тях е пълният цикъл на Вселената, т.е. 8 милиарда
640 милиона години. Споменава се също така и познатия ни 25 920-годишен цикъл, както и неговото
разделяне на дванадесетте 2160-годишни Епохи на Зодиака. Индийските свещени писания ни учат, че
сега се придвижваме през епохата на най-големия мрак - Кали Юга, за която са характерни

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 114

настъпателният упадък на морала, както и ексцесиите на материализма и насилието. Този цикъл
проправя пътя за предстоящата трансформация в Сатя Юга или Златната епоха, когато ще станем
повторни свидетели на появата на великите аватари. В „Бхагават Гита“ Кришна говори за себе си като
за въплъщение на появяващия се наново архетип на героя:
Аз съм се раждал множество пъти, Арджуна, множество пъти и ти си бил роден. Но аз си спомням
своите минали животи, а ти си забравил твоите. Макар аз да съм нероден, вечен и Господар на всичко,
което е, аз идвам в моята сфера на природата и посредством моите чудодейни сили се раждам. Когато
праведността е слаба и гасне и на нейно място тържествува неправдата, тогава моят Дух се надига на
земята. За спасението на онези, които са добри, за унищожението на злото в човека, за да пребъде
царството на праведността, аз идвам на този свят - в епохите, които минават.
За първи път започнах да си давам сметка, че историята вероятно се движи на цикли, през лятото
на 1993 г., когато прочетох „Дешифрирането на Голямата пирамида“ от Питър Льомесюрие:
Историята може би наистина е циклична, както вече е допускано и както маите открай време са
знаели. ...Това циклично разбиране за историята може да бъде изразено чрез средствата на
астрологическите понятия, почерпени от прецесията на равноденствената точка. ...Може би
най-точната представа за напредъка на епохите е спиралата. С други думи ходът на еволюцията и
историята демонстрира кръгово движение, но всяко завъртане се извършва наразлично ниво (вероятно
по-висше) и се характеризира от постижения от различен порядък. И наистина фактът, че древните
ацтеки очевидно са разглеждали раковината като символ на поредните епохи, подсказва, че те също са
изповядвали някакво подобно убеждение. Идеята си има и бележити модерни поддръжници - смята се,
че дори Айнщайн е вярвал в нея...
Става ясно, че няма нищо необичайно в цикличното разбиране на световната история. Впрочем
единствената реална пречка за приемането на тази позиция на по-популярно ниво е безспорната липса
на конкретни археологически доказателства в нейна подкрепа - което като нищо може да се дължи на
липсата на познание за това какво да се търси или къде точно да се търси. Но дали подобно
доказателство ще бъде открито скоро, както твърди Едгар Кейси, само времето ще покаже.
Загадката е разрешена - шест години по-късно
След като прочетох обстойния и изчерпателен научен труд на Льомесюрие, продължих да
разсъждавам по този въпрос още шест години. Накрая, по време на едно парти за рождения ми ден,
организирано от приятеля ми Дейвид Стайнберг на 7 март 1999 г., той ми връчи един непубликуван,
пожълтял ръкопис на книга, която бил получил, за да преведе от френски на английски. Лично той бе
преценил този разпадащ се наръч листи като изключително ценен и затова си го искаше обратно
веднага след като го прочета. Съвсем скоро си дадох сметка, че е подобаващо синхронно да получа
върховния магически дар точно на рождения си ден, тъй като това беше повратната точка в личния ми
годишен цикъл. И без това се канех на следващия ден да пусна в интернет първата си голяма научна
книга - „Convergence“, и в заключението, което написах в последния момент, реших да спомена
накратко и за книгата, която Дейвид ми бе оставил за четене. След повече от година и половина казах
на Дейвид, че тази книга наистина трябва да присъства в онлайн пространството, затова му предложих
да я сканирам и да публикувам целия ръкопис. Той се съгласи и така книгата се появи в моя сайт на 10
януари 2001 г. Нарича се „Краят на нашето столетие“ от Франсоа Масон, а главата, която се откроява
сред всички останали, е озаглавена „Циклологията - математиката на историята“.
В книгата си Франсоа Масон предоставя именно онези необорими доказателства, необходими за
доказване на хипотезата на Льомесюрие от 1977 г. Историята действително се движи на съвсем точни
цикли - нещо, в чиято подкрепа Масон излага зашеметяващи данни. Бях доста изненадан, че нито един
издател не се е осмелил да издаде едно толкова удивително четиво. Но през март 2013 г. извърших
кратко интернет проучване и установих, че всъщност книгата е публикувана - само че в превод на
английски и под заглавието „Краят на нашата ера“ (от издателство „Донинг Кампъни“, 1983 г.). В
момента тази книга е изчерпана и може да бъде прочетена единствено по поръчка от някоя библиотека,
но пък преводът на Стайнберг е пуснат безплатно на моя сайт. От каталога на „Конгресната
библиотека“ става ясно, че документът за авторско право на „Краят на нашата ера“ е от 25 юни 1982 г.,
а от 22 март 1984 г. е регистрирана редакция, което доказва, че текстът наистина се е появил официално
към 1982 - 1983 г.
Масон запознава читателите си с откритията на Мишел Елме, който разработва обширна и
убедителна нова теория в една голяма поредица от статии, публикувани в списанието „Астрологически
тетрадки“ („Les Cahiers Astrologiques“) в продължение на шестнадесет години. Елме твърди, че

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 115

историческите събития се повтарят на точно определени цикли от време, със забележителна
прецизност. През 1980 г. Франсоа Масон пише: „В списанието „Астрологически тетрадки“ от 1960 г.
Мишел Елме излага своята теория за цикличната повторяемост на събитията - цикличност, базираща се
основно на идеалното превъзходно число 25 920 и неговите кратни. Въз основа на тази своя теория
Елме успява да направи някои много точни предсказания - както политически, така и икономически“.
В архивите на списание „Астрологически тетрадки“ от 1960 г. обаче не откриваме никакви нови
публикации на Елме, макар че би могло да съществува препечатка в друго издание. И тъй като
списанието все още пази онлайн данни за всички свои публикации, от тях научаваме, че Елме е написал
„Въртенето на Слънцето“ за брой №75 на „Астрологически тетрадки“ (1958 г.), няколко неозаглавени
статии за брой №91 (1961 г.) и брой №99 (1962 г.); „Закодирани документи за Небето и Земята“ за брой
№100 (1962 г.); и неозаглавени статии за брой №114 (1965 г.), брой №118 (1965 г.) и брой №121 (1966
г.). Мишел Елме пише също така и „Хармонията на света се базира на ритъма и на златното сечение,
нали?“ за брой №126 (1967 г.); „Разбунената мистерия на сотическия цикъл“ за брой №131 (1967 г.); и
неозаглавени статии за броеве №132 и №133 (1968 г.). През 1974 г. той участва заедно с още десет
други автора в статията „Отговори от огледа на Плутон“.
Ако е вярно, това променя всичко
Ако ключовата хипотеза на Мишел Елме е вярна, изводите са умопомрачителни. Това означава, че
вече не можем да се доверим на свободната си воля, нито на привидната случайност на световните
събития. Нещата, които се случват сега, са се случвали и преди, и тези събития най-вероятно следват
някакъв мистериозен древен сценарий, вписан в самата тъкан на времето и пространството. Това е един
много различен и изпълнен с далеч по-голяма доза надежда начин за поглед към нашия живот, както и
към цялата „реалност“ на Земята. И той ще рече, че независимо колко зле изглеждат нещата на пръв
поглед, на хоризонта винаги можем да зърнем светъл лъч, защото минаваме през организирани цикли
от събития, предназначени да доведат до колективната ни духовна еволюция. Греъм Хенкок комбинира
модерните преводи на Копенхейвър и на Скот, които те правят на древните египетски текстове на
Херметика, за да разкрие съдържащите се в тях пророчества за бъдеща Златна епоха. Херметичните
пророчества говорят за „ново раждане на Космоса, ново сътворяване на всички добри неща, свещеното
и пораждащо благоговение възстановяване на цялата природа; и всичко това е втъкано в процеса на
Времето от вечния промисъл на Създателя“. Но какъв точно е този „процес на времето“, за който
говорят древните херметични писания? Елме и Масон като че ли са открили отговора на този въпрос.
Елме успява да докаже в изключително големи подробности, че „историята се повтаря“. Открива,
че съществуват няколко различни цикъла на повторяемост на събитията. Те, разбира се, не са
абсолютно идентични. Имената, местата и специфичните детайли се променят, но точният избор на
време за големите събития - например големите войни, се повтарят с изумителна прецизност. Цикли,
продължаващи стотици, дори хиляди години, са в състояние да отключат войни в рамките на броени
дни от датите, когато са избухнали в предишния цикъл. Почти всички цикли, идентифицирани от
Мишел Елме, са перфектни деления на Великата година, в чиито рамки Земята обикаля около Слънцето
25 920 пъти. Най-прочутото деление на големия цикъл от 25 920 години е Епохата на Зодиака с
продължителност от 2160 години. Тези епохи, естествено, са дванадесет на брой. Елме установява, че
всяка Епоха на Зодиака може да бъде разделена на свой ред на четири равни части. Това ни дава
540-годишен подцикъл, в който историческите събития биха могли да се повторят.
539-годишният цикъл
Мишел Елме подчертава, че за да оценим истински магията на този кратък цикъл от 540 години,
се налага да извадим от него една година. След като сведем цикъла до 539 години, получаваме
допълнителна „хармоничност“, която не съществува в числото 540. Например, 539-годишният цикъл се
дели много лесно на седем и единадесет. Това ни позволява да създадем перфектни подцикли от по
седем и единадесет години, в които историческите събития биха могли да се повтарят. Ако извършим
съответните изчисления, лесно разбираме, че за периода от 539 години съществуват точно седем
цикъла от по седемдесет и седем години, както и четиридесет и девет цикъла от по единадесет години.
Вече знаем, че Слънцето преминава от много спокойно тихо състояние на повърхността си до
състоянието на врящия ад, характеризиращ повишената слънчева активност и слънчевите петна
обикновено на всеки единадесет години. Руският учен Чижевски доказва, че всички най-значими
събития на Земята действително се случват в разгара на слънчевата активност. Елме привежда
допълнителни доказателства в полза на хипотезата на Чижевски - че единадесетгодишният цикъл има
пряко въздействие върху човешката цивилизация. Чижевски така и не допуска, че този

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 116

единадесетгодишен цикъл на слънчевите петна би могъл да бъде градивна единица на нещо много
по-голямо.
Мишел Елме предполага, че за този 539-годишен цикъл вероятно подсказва и Библията чрез
израза „7 пъти по 77“. Най-точният цитат, който лично аз успях да открия в този смисъл, е от
„Евангелие на Матея“ (18:21-22): „Тогава Петър се приближи и му рече: „Господи, до колко пъти като
съгреши брат ми да му прощавам? До седем пъти ли?“. Исус му рече: „Не ти казвам до седем пъти, а до
седемдесет и седем пъти“.
Но защо Йеошуа да разкрива числата седемдесет и седемдесет и седем, когато говори за
истинското изкуство на опрощението? Да не би това да е някакво тайно послание, тъй като Йеошуа по
принцип си говори с притчи и загадки? В други преводи на Библията четем тези думи на Йеошуа като
„седемдесет пъти по седем“. Става ясно, че Елме е разполагал с превод на Библията, където Йеошуа
всъщност е казал „седем пъти по седемдесет и седем“. За да дешифрираме скритото послание, от нас се
очаква да умножим числата седем и седемдесет и седем. Ако Йеошуа действително е „проникнал в
интелигентния безкрай“ и се е превърнал в живо въплъщение на героя - оригиналното съзнание на
нашата галактика - то тогава е много вероятно да се е сдобил с познанието, че историята се движи на
цикли от по 539 години. С това Йеошуа може би ни казва, че този цикъл е вписан в самото съзнание на
галактиката като цикъл на прошката, през който минаваме в процеса на многобройните си
прераждания. През тези велики цикли на времето ние изчистваме кармата си и лекуваме нашето
общество на колективна основа.
Връзката с Библията може и да е малко спекулативна, но според Масон самата цикличност се
крепи на здрава научна основа: „Този 539-годишен цикъл е безсъмнено най-важният от онези, чийто
обсег сме в състояние да обхванем с мисълта си - той е повратната точка на основните цикли на всяка
цивилизация“.
Като се базира върху тезата си за този цикъл, още през 1960 г. Елме успява да предскаже с голяма
точност, че към 1968 г. в историята на Франция ще се случат много важни събития. Според Масон,
Елме публикува тези свои предсказания съвсем открито през 1964 г. - въпреки че и в този случай Масон
може да е видял препечатка от някой по-ранен брой на списание „Астрологически тетрадки“, тъй като
онлайн данните не показват, че Елме е писал някаква статия през въпросната година. Но както и да
стоят нещата, остава фактът, че подобно пророчество е изключително смел ход от страна на автора. Ако
някой успее да го опровергае, това би бил краят на кариерата и репутацията му - но към този момент
той вече е идентифицирал този цикъл в действие в съвременна Франция. Елме вероятно е бил особено
развълнуван, тъй като е знаел, че тези цикли наближават момент, в който обществото ще реши да се
надигне срещу своя немезис, в резултат на което ще бъде спечелена нова и много по-силна форма на
свобода. Масон казва: „Елме избира за своя отправна точка годината 1429 - точно когато събитията се
обръщат срещу англичаните по време на Стогодишната война. А това оказва влияние върху цялата
европейска история“.
Цикълът на Жана д'Арк се повтаря във френската история на XX век
След тази повратна точка в Стогодишната война Англия на практика спира с нападенията над
европейските си съседи, включително и над Франция, и се насочва към изграждането на своята огромна
империя през моретата. А за това ключово поражение на англичаните най-важна роля изиграва не
някой друг, а Жана д’Арк - едно деветнадесетгодишно момиче с привидно мистични сили, което
комуникира с магическия свят на духовете. Именно заради тези свои уникални способности Жана
д’Арк е избрана за командващ на френската армия. Следователно Жана д’Арк е перфектен образ на
героя в рамките на нашия колективен Път на героя.
Древната триактова структура е пренаписана в съвършена форма в историята на Жана д’Арк. За да
бъде разказана тази ис тория, няма никаква нужда от добавяне, изтриване или реорганизиране на което
и да е от събитията. Епичният разказ за Жана д’Арк е перфектен пример за това как отделни индивиди
биха могли да се превърнат в реално въплъщение на архетипа от Пътя на героя в различни моменти от
човешката история. Възможно е и съдбата на всеки от нас да изпълни този древен модел по свой
уникален начин. Ключовата си победа срещу британците, обсадили град Орлеан, Жана д’Арк извоюва в
периода от 29 април до 8 май 1429 година. Пророчеството на Елме в никакъв случай не разочарова
читателите. Той казва: „539 години по-късно, на същата дата, но на едно друго ниво на спиралата,
френската младеж предизвиква промяната и невероятното унищожение на цяло състояние на
съзнанието, принадлежащо на миналото“.
Единственото, от което се нуждаем, е любов

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 117

 И наистина, на 3 май 1968 г., точно 539 години и четири дена, след като Жана дАрк повежда
армията си, във Франция избухват бунтове, водени от младите студенти. Разтърсващият албум на
„Бийтълс“ „Оркестърът на Клуба на самотните сърца на Сержант Пепър“, днес определен като рок
албум номер едно ог списание „Ролинг стоун“, е излязъл само година преди това. На 25 юни 1967 г., по
време на първия предаван на живо из целия свят концерт „Нашият свят“, „Бийтълс“ изпълняват и своя
хитов сингъл „Единственото, от което се нуждаем, е любов“. 400 милиона хора от двадесет и шест
държави настройват телевизорите си на тази програма, след което Би Би Си дава поръчка на групата да
напишат песен за приноса на Великобритания за излъчването на тази програма.
Сексуалната революция е в разгара си, но френските студенти продължават да бъдат държани
заключени в отделни общежития, при строга охрана. Никакви „вестникарски таксита“ не се появяват по
плажовете, а „момичето с многоцветните очи“ остава под строга охрана в своята стая. Според
държавата любовта е нещо, което изобщо не е необходимо на френските студенти. На студентите не е
позволено да си ходят на гости един на друг в нито един момент от деня или нощта и тази заповед се
спазва с военна прецизност. Тази пълна липса на свобода безсъмнено изглежда вече като архаична,
забравена останка от все по-неуместни религиозни правила, налагани от свръхконсервативното
правителство, но въпреки всичко строгите правила оказват драматичен ефект върху живота на
студентите. Как от тях да се очаква да се сприятеляват с противоположния пол, след като не им е
позволено дори да отидат на гости през деня? Вестник „Индипендънт“ разкрива, че към 15 март 1968 г.
това строго правило е успяло вече да породи силно политическо напрежения в цяла Франция. „Пиер
Виансон-Понте казва, че Франция страда от опасна политическа болест - „отегчение“. Навсякъде
другаде по света, от Испания до САЩ, студентите излизат на протести срещу войните или за някакви
фундаментални човешки права. „А френските студенти се интересуват преди всичко от това дали
момичетата ще могат да гостуват в стаите на момчетата, което е едно твърде ограничено схващане за
човешките права “
На сцената излиза нов герой - и историята се повтаря
Даниел Кон-Бендит, двадесет и две годишен младеж с огнен нрав и яркочервена коса, се
превръща в новия герой на следващия цикъл от 539 години, когато повежда тълпа от триста студенти
на добре организиран бунт. Неговата армия от фрустрирани студенти окупира административния
сектор на колежа им и настоява за промяна на правилата. Това излага студентите на огромния риск от
изгонване, което би им струвало загубата на всички пари, които те и семействата им са инвестирали в
образованието им. Но това не им попречва да предприемат съответните действия, за да защитят
правото си на свобода. Вестник „Индипендънт“ разкрива, че немезисът се опитва да потуши този
политически бунт точно така, както виждаме и в случая с Жана д’Арк 539 години по-рано: „Няколко
студенти, в това число и Кон-Бендит, са били обвинени в „подбудителство“ и заплашени с изгонване от
университетите. В подкрепа на тяхната кауза е планирана демонстрация в двора на почитаемата
„Сорбона“, в центъра, на левия бряг на Париж“.
Това противоречие съвсем скоро достига до сблъсък с полицейските отряди за разпръсване на
демонстранти - верните слуги на великия немезис, който се среща по Пътя на героя. Полицаите
очевидно се наслаждават особено много на работата си и започват да прилагат насилие, но хората
отвръщат на удара - полицаите носят „старомодни униформи и старомодни каски, и приличат
значително на френските войници от Първата световна война“. Това може би е част от цялостния
символизъм на историята, разкриваща се чрез синхронността - да покаже полицаите като символ на
слугите на стария, разпадащ се потиснически ред във Франция.
На демонстрантите е било обещано, че могат да си тръгнат свободно, когато и както пожелаят. Но
около 400 от тях са брутално арестувани. Следващите протестни тълпи са още по-големи. Към
полицията са хвърлени първите павета. Парижката полиция, подкрепена от няколко автобуса от
подразделенията на прословутите Отряди за борба с безредиците, реагира с безогледни удари с палки и
струи сълзотворен газ, нападайки студенти, журналисти, случайни минувачи, туристи, излизащи от
кината и възрастни двойки, седнали на кафе по бистрата. Към бунтовете се присъединяват и множество
по-млади граждани, както и по-възрастни. До полунощ целият град е вече барикадиран.
На бунт се вдигат много по-голям брой хора
Най-важната битка на Жана д’Арк се провежда на 8 май 1429 г. И макар че тя и войниците й
търпят поражение, историята й се оказва толкова могъща - докосваща струните на Пътя на героя в
подсъзнанието на мнозина - че тя вдъхновява далеч по- голям брой хора да се вдигнат срещу тиранията
и да победят немезиса. Ключовият момент от студентските размирици от XX век настъпва 539 години

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 118

и два дена след повратната битка на Жана д’Арк на 8 май. Група студенти с голи ръце нападат кордона,
опасал задния двор на университета им. „Седмица след 3 май голяма тълпа студенти се опита да
„освободи“ Сорбоната, която беше опасана преди това от полицейски сили. Бяха изкоренени дървета,
бяха обърнати коли, бяха хвърлени множество павета, след което целият двор се превърна в поредица
от пясъчни островчета “
Но това, разбира се, кара полицията да отвърне още по-сурово. И отново нещата изглеждат така,
сякаш всичко е загубено. Студентите дават всичко от себе си, но правителството им отвръща с
брутална военна сила. И въпреки това студентите вече са изпълнили своята роля в Пътя на героя точно
така, както я изпълнява и Жана д’Арк - те се изправят очи в очи срещу своя немезис. Вярно е, че преди
539 години Орлеанската дева подпалва искрата на далеч по-масово надигане на народа, което в крайна
сметка освобождава Франция и други европейски държави от немезиса. А бунтовете на френските
студенти вдъхновяват по-късно над 8 милиона души да се включат в тази нова битка за свобода.
Съюзниците нахлуват само три дена, след като Даниел Кон-Бендит и неговата армия от студенти са
дали всичко от себе си, за да „освободят“ Сорбоната, но са се провалили. „Въпреки предупрежденията
на лидерите си профсъюзите призоваха към еднодневни стачки и демонстрации. Правителството
нареди на Отрядите за борба с безредиците да се оттеглят, след което огромна студентска и
работническа демонстрация буквално задуши Левия бряг на Париж. Но битката не завърши за един
ден, както бяха планирали профсъюзите. Осем милиона работници преминаха в безсрочна, ожесточена
стачка - най-масираното спиране на работа във френската история.“
Събитие, което промени историята
Вестник „Индипендънт“ разкрива мащабите и силата на това народно недоволство, чието начало е
поставено от студентските бунтове - точно 539 години след като Жана д’Арк извършва своята магия в
предишния цикъл. „Преди и след месец май 1968 г. из Европа и Америка имаше и други студентски
бунтове, но в нито една от държавите студентският бунт едва не свали правителството. В никоя друга
държава студентският бунт не доведе до въстание на работниците - въстание, което се издигна далеч
отвъд обикновените си корени, пренебрегвайки не само патриархално настроените лидери на
профсъюзите, но и патриархалното консервативно правителство.“
Последиците от тази революция далеч надскачат идеите на студентските бунтове. „Водачите на
младите хора, които строяха барикади и обръщаха коли в Латинския квартал на Париж през 1968 г.,
впоследствие станаха водещи журналисти, писатели, философи и политици (включително и настоящият
министър на външните работи на Франция Бернар Кушнер) “
Масон заключава, че „след 1968 г., която стана свидетел на същите младежки движения по всички
краища на света - Франция, Чехословакия, Съединените щати, Мексико, Япония, Западна Германия и
т.н. - вече никой не може да разчита само на титлата си, била тя благородническа или академична, за да
му се подчиняват, а е длъжен да докаже способностите си“.
Как стана това
Налице са изумителни съответствия, особено ако си спомним написаното от Елме, че победата на
Жана д’Арк и нейната армия над техния немезис ще бъде повторена съвсем точно във френската
история 539 годени по-късно. Но как е възможно Елме да направи подобно предсказание най-малко
четири години предварително? Как е възможно ключовият поврат да настъпи само с два дена разлика от
точната повторяемост на цикъла? На този фон 2160-годишните Епохи на зодиака вече не изглеждат
толкова архаични, отегчителни и безполезни. Те могат да се окажат част от невероятно напреднала
наука, изискваща най-добрите компютри, за да бъде картографирана и разбрана. След като разделим
всяка Епоха на зодиака на четири части и извадим една година, за да направим цикъла по-хармонично
число, виждаме как историческите събития се повтарят със забележителна прецизност. А това подлага
на изпитание всичко, което си мислим, че знаем. Щом историческите събития не са случайни, то тогава
къде отива свободната воля? Внезапно науката за древните богове от всички краища на света започва да
изглежда далеч по-модерна, отколкото някога сме допускали.
Епохите на зодиака са били на огромна почит в Шумер, Египет, Древна Гърция, Рим и Индия - и
очевидно са първоначалното вдъхновение за концепцията, че „историята се повтаря“. Скептиците
вероятно веднага ще побързат да отбележат, че Елме просто „е извадил късмет“ и че изпълнението на
неговото пророчество с разлика от само два дена е някакво странно съвпадение. Но това е само един от
стотиците примери, обхващащи цялата документирана история, от които става ясно, че събитията
действително се повтарят с абсолютна точност - както ще видим и в следващите глави. Мишел Елме и
Франсоа Масон откриват десетки изумителни примери, които пасват перфектно на този модел - а както

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 119

ще разберем, аз успях да продължа работата им и да докажа, че тези събития продължават да се случват
и до днес. За мен това бе окончателното доказателство, от което имах нужда. През 2010 г. открих, че 11
септември и няколко ключови събития преди и след него са абсолютно точно съответстващи на сходни
войни и политически безредици, случили се 539 години преди това в Европа. Битката, която отговаря на
11 септември в предишния цикъл, се е случила само с шест дена разлика от нашата дата - точно една
четвърт от Епохата на зодиака по-късно - на 11 септември 2001 г.
Честно казано, нямам представа колко време ще му бъде необходимо на нашето общество, за да
проумее и да приеме, че тази цикличност е напълно реална. Допускам, че освен ако не станем свидетели
на някакво монументално историческо събитие - например истинско разкриване за съществуването на
извънземни на Земята и някога, и в наши дни - повечето хора ще продължават да обръщат гръб на
историческата цикличност. Не че това ще бъде нещо ново - редица други удивителни научни открития
биват тотално пренебрегвани и отхвърляни, без да се задават никакви въпроси. Аз бих бил щастлив да
се боря за истината, но трябва да призная, че цялата тази идея звучи толкова абсурдно за повечето хора,
че единственият начин да бъдат убедени е, ако успеем да предоставим купища доказателства и цял нов
космогоничен модел в подкрепа на новата информация. За щастие вече разполагаме с новата научна
парадигма. Ако Вселената действително е живо съзнателно същество - за което са налице множество
научни доказателства - значи съществува и солиден корпус от доказателства как би могла да протича
цикличността и защо. С първите стъпки от този модел ще се запознаем в Четвърта част, въпреки че
темата налага далеч по-задълбочени проучвания.
При повторението нещата се развиват все по-добре
Интересно е да отбележим, че при следващото завъртане на цикъла във Франция на никого не му
се е налагало да умре - нито от студентите, нито от полицията. Целият цикъл се разиграва по доста
по-мирен начин. И двете страни - и консервативната стара гвардия, и либералната младеж - успяват
да израснат и да престанат да гледат един на друг като на свой немезис. Това предполага, че докато
се придвижваме през великите цикли, постепенно вече няма „страни“ в конфликта. Героят и
немезисът са просто два аспекта от онова, което сме като общество. Не е необходимо да
провъзгласяваме себе си за „прави“, а другата страна - за „грешни“ само защото имаме различия в
мненията. Като намираме начини да си прощаваме и да продължаваме напред като планета, ние
колективно пречистваме и трансформираме нашето егоистично съзнание на по-мащабно световно
ниво, както и на индивидуална основа. Студентите получават прошка, че искат да правят секс преди
брака, а правителството съвсем скоро също получава прошка, че се опитва да наложи един
традиционен етичен модел на поведение.

Тринадесета глава
ЦИКЪЛЪТ „РИМСКА ИМПЕРИЯ - СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ“
ЦИКЪЛЪТ от 539 години е невероятно впечатляващ и демонстрира математическа прецизност с
точност до четиридесет и осем часа в рамките на повече от половин хилядолетие. Мишел Елме
предсказва, че ще има масирани междуособици във Франция най-малко четири години предварително -
и наистина, над 8 милиона човека се присъединяват към студентската борба за свобода. И ако Елме и
Масон са прави, то тогава всяка Епоха на Зодиака действително се разделя на четвъртини, в които
историческите събития се повтарят и преповтарят с изумителна точност. Ако прочетете оригиналния
превод в моя уебсайт, ще откриете множество и различни примери за абсолютни съвпадения на
повратните точки в историята в интервали от 539 години. Самият ръкопис не е виждан от никого
другиго, освен от Дейвид Стайнберг, членовете на неговото семейство и потенциалния издател на
книгата. Доколкото мога да преценя, никой друг, освен Мишел Елме и Франсоа Масон, не е успял да
открие историческата цикличност на събитията, въпреки че книгата на Питър Льомесюрие изигра
важната роля да ме насочи към тази тема шест години преди това. Изследванията на Елме и Масон
изглеждат уникални и абсолютно разтърсващи. Ако този феномен е реален, би трябвало да има още
повече примери за повторяемостта на този 539-годишен цикъл от приведените от двамата френски
автори - примери, които едно поредно проучване би могло да открие. За търсенето на допълнителни
модели от този вид би могла да се използва и помощта на суперкомпютри.
Но бях не по-малко изненадан да установя, че 2160-годишният цикъл на Епохите на Зодиака също
ръководи движението на историческите събития, при това с не по-малка прецизност. Освен това за мен
като американец тези данни бяха съвсем лични, тъй като е налице директна връзка между
историческите събития в Римската империя и събитията от XX век в Съединените американски щати.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 120

На пръв поглед цикълът от 2160 години изглежда умопомрачително дълъг. Ако се върнем мислено 2160
години назад, отиваме във времето отпреди Новия завет и дори преди Иеошуа да е стъпил за първи път
на Земята. Така се озоваваме в територия от времето, която за удобство сме нарекли „преди новата ера“
или „преди Христа“, но за великите цикли на историята това е само един миг. Изследванията на
Франсоа Масон не са осъвременявани от 1980 г. - годината на ръкописа, с който се запознах. След като
през 2009 г. и 2010 г. започнах да събирам тридесетгодишните си изследвания, за да напиша
„Енергийното поле на Вселената“, осъзнах, че съм неудържимо привлечен от едно друго духовно
пътешествие. Просто трябваше да знам дали този зодиакален цикъл действа и днес. Не ми трябваше
много време, за да открия, че тези цикли връзки между Римската империя и САЩ продължават да
сработват и през 80-те, и през 90-те години на XX век, и през 2000 г. и отвъд със същата точност, както
са действали и през 1979 - 1980 г., когато Масон е писал книгата си. Но преди да ви докажа, че
зодиакалният цикъл е актуален и днес, ми позволете да ви запозная с няколко удивителни маркера в
историята, открити от Елме и Масон.
След като веднъж прозрях истината, всичко се промени. Трябваше просто да отстъпя крачка назад,
да си поема дълбоко дъх и да осмисля наново всичко, което знаех за живота на Земята. Великата
структура на разказа, който откриваме в почти всеки древен мит и в почти всеки съвременен филм,
ръководи нашия живот в много по-голяма степен, отколкото бихме могли да си представим. Събитията
от нашата история се превръщат в еквивалент на ключови повратни моменти от екранните сценарии, но
надали някой на Земята си дава сметка, че зад всичко това се крие таен интелект, който направлява
всичко. Политическите събития от 60-те години на XX век съдържат множество интересни препратки
към сюжетната линия в Пътя на героя - и те ще се сдобият с още по-ярка значимост, след като веднъж
разберем как се свързват със сходни политически събития в Римската империя.
Политически събития, онагледяващи сюжетната линия в Пътя на героя
Убийствата на Джон Фицджералд Кенеди, Мартин Лутер Кинг-младши и Робърт Кенеди със
сигурност могат да се считат за моменти от типа на тъмната нощ на душата или всичко е загубено, но
същевременно биха могли да се класифицират като отключващи инциденти, подпалили искрата на
милиони нови духовни пътешествия. След ключовото си участие в „Шоуто на Ед Съливан“ на 9
февруари 1964 г. „Бийтълс“ набират много бързо популярност и в Съединените щати - по-малко от три
месеца след убийството на Джон Кенеди на 22 ноември 1963 г. Америка има нужда от нов герой и
младите момичета сред публиката в студиото пищят и плачат на простичките любовни песни на
„Бийтълс“ с безпрецедентна сила. Това е най-гледаното събитие в цялата телевизионна история от
онова време, привлякло близо 73 милиона зрители - но тогава песните на „Бийтълс“ са толкова нови, че
по-голямата част от публиката не са запознати с текстовете им, както се вижда от оригиналния запис.
Това е ключово историческо събитие, породило невиждан подем в музикалната индустрия на САЩ,
известен като „Британското нашествие“.
Сълзите и „първичните писъци“ на младите жени при изпълненията на „Бийтълс“ спомагат за
прочистването на колективния ужас и скръб, причинени от бруталното убийство на Кенеди три месеца
преди това, както и на следващи такива събития, включително други политически убийства и
локалните войни, в които войските на САЩ започват да участват през този период. Това катарзисно
раздиращо слуха пищене продължава да се случва на всяко шоу и накрая принуждава „Бийтълс“ да се
оттеглят от публични изпълнения само две и половина години след ключовото си появяване в „Шоуто
на Ед Съливан“ - през август 1966 г. Те усещат, че публиката вече не свързва концертите им със самата
музика, а и самите те не могат да се чуят. Непосредствено след това, в края на ноември 1966 г.,
започват работа по историческия си албум „Оркестърът на Клуба на самотните сърца на сержант
Пепър“. Пол Маккартни с помощта на Джон Ленън се опитва да развесели тълпите, като написва песен
с рефрен „Става все по-добре и по-добре“, с което спомага за разпространението на по-позитивна
настройка за бъдещето. Джордж Харисън пък пише „В теб и без теб“, която притежава изненадващо
силно духовно послание, включително идеята, че любовта - на индивидуално и колективно ниво - би
могла да спаси света. Песента се изпълнява под акомпанимента на традиционни индийски инструменти
и модерен оркестър, което засилва още повече музикалното й излъчване.
Когато успееш да видиш отвъд себе си, може би ще откриеш, че там те чака душевен покой. И ще
дойде времето, когато ще разбереш, че всички сме Едно и че животът протича вътре в теб и без теб.
Тази музика води множество революционни промени, но нито една от тях не е толкова
широкомащабна колкото френските студентски бунтове. Ала битката срещу немезиса, който като че ли
е убил Кенеди, все още не е завършила. Борбата придобива още по-лични измерения с драматичното

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 121

разширение на Виетнамската война по време на управлението на президента Ричард Никсън през 1968
г. Американската армия започва да набира стотици хиляди млади мъже, за да участват уж във война
срещу комунизма, която никой нито разбира, нито подкрепя. При предишните избори Никсън се е
състезавал срещу Кенеди и е изгубил - а ето че сега той се е превърнал във водещата фигура, запращаща
всички млади мъже на Америка в касапницата на войната.
Назряват масови подозрения, че правителството е убило Кенеди, защото той е отказвал да им
играе по свирката. Медиите са унизени заради необходимостта да разпространяват абсурдната идея за
един-единствен куршум, който е завивал в различни посоки и дори е направил завой на деветдесет
градуса, за да убие президента Кенеди слабовато обяснение за двата съвсем различни изстрела, дошли
от съвсем различни посоки. Масовото обществено подозрение към опитите на медиите за прикриване
на това политическо убийство може да бъде определено като магически дар - талисманът на
смущаващата истина, който ще вдъхнови не след дълго същите тези медии да се върнат още по- силни,
разнищвайки аферата „Уотъргейт“
Пет години след убийството на Кенеди десетки хиляди млади американци са изпратени на сигурна
смърт от администрацията на Ричард Никсън. Други стотици хиляди се връщат травмирани от ужасите
на войната, след като са били привлечени на военна служба против волята им. Всеки, който е имал
нещастието да бъде между осемнадесет и тридесет години в периода от края на 60-те и началото на
70-те години на XX век, е участвал в битка на живот и смърт срещу върховния немезис по начин, който
тийнейджърите от следващите десетилетия не биха могли да разберат или проумеят. Един от тях е бил
баща ми. Той се е записал като доброволец в резерва с надеждата да избегне войната във Виетнам, но в
крайна сметка са изпратили и него. Членовете на „Бийтълс“, които първоначално са служели просто
като удобно средство за отвличане на общественото внимание след убийството на Кенеди чрез
простичките си, неполитически любовни песни, се превръщат в истински духовни наставници. Песните
им са талисмани, вдъхновяващи социалната и духовната революция със заглавия като „Всичко, от което
се нуждаем, е любов“, „Става все по-добре“, „Вече всички заедно“, „Ето, че и слънцето изгрява“,
„Революция“, а по-късно и първите самостоятелни сингъли на Джон Ленън „Дайте шанс на мира“ и
„Представи си“.
В скандала „Уотъргейт“ журналистите се превръщат в героите на великата история, разкриващи
ключовите слаби места на немезиса, който изпраща младите мъже на сигурна смърт. Оказва се, че
Републиканската партия на Никсън тайно записва разговорите в офисите на демократите, за да се
запознае със стратегиите им и да ги победи на следващите избори. Аферата „Уотъргейт“ се очертава
като една съвсем реална форма на подправяне на изборите и разкрива, че администрацията няма нищо
против да лъже, мами и краде, само и само да получи властта и всички нейни благини. Този скандал
захвърля Съединените щати насред третото действие на великата история - действието, при което
американците могат да спечелят голяма победа срещу собствения си немезис. Към този момент
тъмната нощ на душата е към своя край и най-сетне е намерен практически начин за борба срещу
чудовището на Виетнамската война. Песните на Джон Ленън, Пол Маккартни и Джордж Харисън се
превръщат в перфектния саундтрак на този критичен момент от американската история. Президентът
Никсън е разкрит, заплашен е с импийчмънт и в крайна сметка се оттегля доброволно от поста си, за да
предотврати неизбежното си публично падение. На едно по-дълбоко ниво аферата „Уотъргейт“
предоставя така необходимите неоспорими доказателства, че правителството лъже и пуска в действие
движението на истината, което междувременно се е разраствало. От този момент нататък Кабалата вече
не е в състояние да разчита на масовото невежество и на послушните си слуги - медиите, за да
прикрива действията си. За съжаление и до ден днешен не можем да видим края на борбата от третото
действие, но понякога за определени цикли са необходими доста години.
Нещо, за което до днес само шепа от човечеството си дават сметка, е, че римските войни, а в някои
случаи и политическите събития от Епохата на Овена отговарят съвсем точно на американските войни и
политическите събития, включително и скандалът „Уотъргейт“ от Епохата на Рибите. Не бих се
изненадал, ако в изкуството на Римската империя открием някакво популярно движение, което да
отговаря на въздействието на „Бийтълс“, макар засега да не съм намерил подходящия източник на
информация. Но пък точността, с която историята на Римската империя се преповтаря в американската
история на XX век от следващия зодиакален цикъл 2160 години по-късно, е повече от зашеметяваща - и
все още продължава да действа, както ще видим в Петнадесета глава. Римската империя действително
е най-голямата от Епохата на Овена, а през Епохата на Рибите Съединените щати се превърнаха в
единствената суперсила на XX век. Пророчествата на Едгар Кейси разкриват, че повечето американци

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 122

са част от „вторична група“ хора, които преди са живели в Рим. Същата тази ключова група от римляни
очевидно са пресъздали своето старо общество, макар и в нова форма, а след това са започнали да
преживяват същите исторически събития - отново и отново - с надеждата този път изходът за тях да
бъде по-добър.
Конкретни съвпадения между римската и американската история
За да схванем по-ясно паралелите между римската и американската история, първо трябва да сме
наясно, че и държавите могат да се превърнат в герои в голямата история, които се противопоставят
един на друг, точно както героят се противопоставя на немезиса. Преди 264 г. пр.н.е. Рим и Картаген са
напълно съпоставими по размери и мощ като републики, което поражда между тях остри противоречия.
Рим извоюва категорична победа над Картаген по време на Първата пуническа война, която бушува
между 264 и 241 г. пр.н.е. Тази победа консолидира статуса на Рим като империя и той се превръща в
единствената суперсила на своето време. Както казва един историк: „Пуническите войни, първата от
които започва през 264 г. пр.н.е., бележат началото на прехода на Рим от република в империя“. Ако
отидем с 2160 години напред от тази година, попадаме на периода от 1896 до 1919 г. в Съединените
щати. „Енциклопедия Британика“ цитира почти същите години - от 1896 до 1920 - като част от
подзаглавието „САЩ - империализмът, епохата на прогреса и възходът им до световна сила“.
Първата пуническа война представлява агресивен опит на Рим за експанзия на властта. А 2160
години по-късно Маккинли печели изборите и автоматично започва агресивната експанзия на САЩ. С
избирането на президента Маккинли Съединените щати се превръщат в империалистическа нация -
точно както Рим се превръща в империалистическа нация, когато през 264 г, пр.н.е. напада Картаген.
Американският боен кораб „Мейн“ потъва на 15 февруари 1898 г., създавайки по този начин
отключващ инцидент, който допринася за избухването на Испано-американската война. Съединените
щати печелят много бързо тази война, която още повече разширява империалистическата им власт.
Испано-американската война е само един от фронтовете на далеч по-мащабна битка на САЩ като цяло
срещу Европа и по-специално срещу Германия - другия могъщ на глобалната сцена, с който САЩ се
борят за световно надмощие. През 1913 г. системата на Федералния резерв консолидира
икономическата мощ на САЩ, предавайки правото за печатане на американската валута в ръцете на
малка, но изключително могъща Кабала от банкери, голяма част от които дори не са американски
граждани. Това позволява на Съединените щати да осигурят на Кабалата мощта, която й е необходима
за постигане на глобален финансов контрол. Икономическата война на Америка се превръща още
веднъж в милитаристична, когато през 1917 г. страната влиза в Първата световна война срещу
Германия. На този етап от войната САЩ предоставят ключовата подкрепа, довела до пълния разгром
на Германия.
Вече разполагаме със солидни доказателства, че Кабалата е финансирала и двете страни от
Първата световна война, за да излезе победител независимо от реалния победител. Това може би се е
случвало и в Римската история, и по-специално във войните между Рим и Картаген, въпреки че би било
изключително трудно да открием необходимата документация, която да докаже конспирация отпреди
две хиляди години. И макар че само една кабала като че ли е настройвала и двете страни срещу
средните ешалони на Първата световна война, тази кабала всъщност се е опирала на реалното
напрежение между отделните народи. Целта е била да ядоса максимално народите и да ги убеди, че
съюзникът на собствената им държава е героят, а съюзът на противниците е немезисът. По този начин
тя си е гарантирала, че ще може да накара хората да подкрепят един голям кървав конфликт помежду
си, вместо да се опрат на дипломацията и преговорите като на най-естествения път към мира.
Нека повторим още веднъж: Първата пуническа война срещу Картаген започва през 264 г. пр.н.е.
Точно 2160 години по-късно президентът Маккинли трансформира Съединените щати в агресивна,
империалистическа нация, която обявява икономическа война на Европа - и по-конкретно на Германия.
Първата пуническа война за Рим завършва през 241 г. пр.н.е., точно 2160 години по-късно Германия
подписва Версайския договор, с който на 28 юни 1919 г. се слага край на Първата световна война. Член
231 от този договор прави Германия финансово отговорна за всички щети, които войната е причинила
на другите държави. Това подсигурява тоталното поражение на Германия. Кабалата измъква от
германския народ цялото му богатство, пренасочвайки ресурсите на страната към корпоративни
договори, чрез които да възстанови индустрията и инфраструктурата, унищожени от войната. Тези
договори се подписват с корпорации, собственост на самата Кабала, като по този начин гарантират, че
икономическото плячкосване на германския народ ще засили още повече корпоративната мощ на
Кабалата. Този икономически погром поражда невиждан страх и още по-невиждан гняв сред

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 123

обикновените германци, което се превръща в благодатна почва за възхода на нацистката партия и за
идването на Хитлер на власт.
Тази стратегия на плячкосването е само един от множеството способи, чрез които към 2011 г.
банките на Федералния резерв тайничко се оказват контролиращи 80% от всички пари, създавани на
земята - както разкрива научният екип на доктор Глатфелдер. Така Съединените американски щати се
превръщат във върховната икономическа сила в целия свят - точно както победата на Рим над Картаген
през 241 г. пр.н.е. изцежда богатството на картагенците и бързо трансформира Римската република в
Римска империя.
Втората пуническа война
Франсоа Масон казва: „Втората пуническа война, най-тежката и най-опасната за Рим, започва
през 218 г. пр.н.е. и завършва през 201 г. пр.н.е.“ Тази война поставя Рим „на косъм от унищожението“.
Този коментар е от изключително значение, тъй като няма никаква гаранция, че агресивните,
империалистически ходове ще се увенчаят в успех в който и да е цикъл. Играейки своята
геополитическа игра, лидерите на държавите излагат на огромни рискове здравето и благополучието на
своите страни и народи. И точно както Рим печели на косъм своята победа в предишния зодиакален
цикъл, така и Съединените щати печелят не по-малко трудна победа в Епохата на Рибите.
Втората пуническа война, започнала през 218 г. пр.н.е., 2160 години по-късно е последвана от
включването на Америка във Втората световна война през 1942 г., както подчертават Елме и Масон.
Японците създават отключващ инцидент, бомбардирайки Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. - точно
три седмици преди началото на 1942 г. Така влизането на САЩ във Втората световна война настъпва
само с няколко седмици разлика от влизането на Римската империя във Втората пуническа война от
предишния зодиакален цикъл. С този пример мистичната сила на зодиакалния цикъл става съвсем ясна.
„Цикличният еквивалент“ на Картаген в нашата Епоха на Рибите очевидно е Германия - и Втората
световна война отново изправя Съединените щати (Рим) срещу Германия (Картаген). По време на
Втората пуническа война Рим е почти победен, точно както Съединените щати са почти победени от
армията на Хитлер и нацистите.
Хитлер не е първият
Адолф Хитлер е най-безмилостният и агресивен военен стратег на нашето време. Той е
олицетворение на чистото зло. Харизматичен водач, който организира най-смъртоносната и ефективна
военна кампания от Епохата на Рибите. Но съществува ли някой като Хитлер в по-ранната версия на
Втората световна война - Втората пуническа война от Епохата на Овена?
Да. Той е считан за най-великия военен стратег в историята. Името му също започна с „X“. В
името му също фигурират буквите „И“ и „Л“. Той е олицетворение на чистото зло от Епохата на Овена.
Той организира неподправена, масова агресия в мащаби, невиждани никога до този момент. Името му е
Ханибал. Точно както и думата „Хитлер“ в наше време, така и името „Ханибал“ е синоним на злото.
Превежда се като „Баал е мой господар“ или „С благословията на Баал“. В старозаветните времена от
Библията Баал е еквивалентът на Сатаната - Баалзебуб или „Повелителят на мухите“ на староеврейски
се превръща постепенно във Велзевул. Името на Ханибал възвестява, че негов господар е Баал,
направляващ всяко негово действие. Матю Барне, който защитава магистърска титла в
Интердисциплинарния център в Херзлия, Израел, прави директно сравнение между Картаген по
времето на Ханибал и Германия под ръководството на Хитлер, без да има никаква съзнателна представа
за връзката между зодиакалните цикли.
Първата пуническа война завършва след двадесет и три години жестоки битки както по суша, така
и по море. Като победител Рим се превръща в господстващата сила на Средиземноморието, а Картаген
е сполетян от унизително поражение. Експанзията на Картаген е спряна, влиянието му е поставено на
карта, гордостта му е понесла множество удари. Ето такъв е историческият фон, на който се ражда
Ханибал Барка, синът на Хамилкар Барка - генерал от Първата пуническа война. Картаген след Първата
пуническа война е съпоставим с Германия след Първата световна война - една велика сила е победена,
унизена, омаломощена и принудена да приеме условия, които отключват апетит за отмъщение. Може
да се каже, че Картаген започва да мечтае за ответен удар още в мига на поражението си в битката за
Егатските острови.
Ханибал събира огромна армия от сто хиляди човека и 37 - 38 слона. С тази армия той поема на
невероятно дързък боен поход през Испания, прекосява река Рона във Франция и тръгва през Алпите -
през зимата - за да нападне Римската империя от север. Армията му е невероятно могъща и сее
поголовно разруха, а използването на огромните слонове в ефективна бойна стратегия напомня за

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 124

начина, по който Хитлер използва умело танковете. Впрочем Хитлер също преминава Алпите при една
от своите военни кампании. Ханибал напада Рим по суша, защото Римската империя вече владее
моретата - както разкрива Матю Барне в своя анализ на Втората пуническа война.
Втората пуническа война започва през 218 г. пр.н.е. под егидата на талантливия млад генерал
Ханибал, който остава в историята като един от най-великите предводители на древния свят. Планът му
е дързък и агресивен, защото включва сухопътна война, в която възнамерява да доведе битката точно до
задния двор на своя враг. Походът на армията му е легендарен, но също така и необходим, защото,
макар инвазията по море да е далеч по-примамлива, тя е практически невъзможна вследствие на новата
военноморска реалност, настъпила след Първата пуническа война. Войната на Ханибал по принуда е
трябвало да бъде ограничена на сушата - и именно тя показва величието му като командир, иначе роден
в морска държава.
Друго публично обявено прозрение за връзката между Ханибал и Хитлер се появява в една статия
на „Дейли мейл“ от 2010 г. Но тъй като историкът, когото цитира статията, отрича реалността на
Холокоста, държа още тук съвсем ясно да подчертая, че за мен Холокостът е напълно реален - направил
съм собствени проучвания по този въпрос и изобщо не смятам подобни контрааргументи за
достоверни. По-важното в случая обаче е, че между Хитлер и Ханибал действително може да се
направи съвсем валидно сравнение и че то фигурира в „Дейли мейл“ от 2010 г. И двамата мъже заливат
света, в който живеят, с ужасни войни в безпрецедентни мащаби, и двамата поддържат безмилостната
си агресия в продължение на шест години. „Спорният британски историк Дейвид Ървинг, който преди
време изкарва известно време в затвор в Австрия, защото отрича съществуването на Холокоста, обича
да казва на туристите, че германският диктатор може да се сравнява преди всичко с Ханибал - водачът
на Картаген, който се бие срещу Римската империя и почти я побеждава. Историкът казва: „Той е бил
като Ханибал. Държи в капан военните сили на останалата част от света за цели шест години. Точно
като Ханибал“.
За Ханибал не съществува такова нещо като връщане назад. Точно както и Хитлер, той е бил
готов или да спечели, или да умре - както разбираме от следващия цитат от „Ханибал и аз“ на Андреас
Клут:
Завладей или умри. Животът рядко предлага толкова ясни алтернативи. Но стратегията на
Ханибал го поставя тъкмо в такава ситуация. Той е взел решение да участва не в отбрана, а в нападение.
От този момент нататък мечтата му, пътуването му и неговият живот зависят само от едно нещо -
пълната победа. Излъчването на непобедимост - не само към Рим, но и към неговите врагове, а най-вече
към неговите съюзници в Италия - е фундаментът на целия му боен план. ...Ханибал има нужда да
победи, а след това да продължава да побеждава. Ако изгуби само една важна битка, инвазията му би
пропадналата армията му, неспособна да се оттегли, би била избита до крак. Затова той е в същото
положение като затворниците си в Алпите. Доброволно е избрал победа или смърт.
Скрити намерения
Лично аз открих връзката между Ханибал и Хитлер в самия край на писането на тази книга
благодарение на чистата синхронност. И макар всичко това да изглежда повече от очевидно, Масон
така и не споменава за този паралел в книгата си, а аз все още не бях успял да открия оригиналните
статии на Елме. Открих връзката между Хитлер и Ханибал, докато изучавах зодиакалните цикли от
2160 години, започвайки от времето на Хитлер. Всичко тръгна от провежданото от мен тогава
проучване на инсценирания тероризъм, измислен от Хитлер, познат още и като нападения „под
фалшив флаг“. Става въпрос за случаите, при които дадено правителство извършва нападения в
собствената си страна и прехвърля вината за това на врага си, за да оправдае по-нататъшната си
агресия. След поражението на Хитлер неговите водещи генерали и стратези разкриват за първи път
истинските си планове по време на Нюрнбергския процес - безпрецедентен момент на триумф за
съюзниците. Благодарение на Нюрнберг светът успя да разбере за операция „Химлер“ - отвратителен
план, в чиито рамки нацистите извършват множество фалшиви, спонсорирани от правителството
нападения над собствената си страна. Затворници от концентрационните лагери са били обличани в
полски униформи, след което лекари са им поставяли летални инжекции и накрая са били застрелвани.
После труповете им били оставяни на местата на инсценираните нападения. Нацистите нахлували в
различни немски сгради по границата с Полша, плашели местните с изстрели във въздуха, ограбвали
имуществото и се оттегляли, оставяйки след себе си предварително преоблечените трупове в полски
униформи.
Най-мащабното нападение под егидата на операция „Химлер“ е случката в Глайвиц, когато

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 125

Хитлер напада собствената си водеща радиостанция и започва да изпраща антигермански послания,
които уж идват от Полша - основния му враг. Това и още тринадесет други нападения се случват
едновременно в нощта на 31 август 1939 г. и се превръщат в отключващия инцидент, сложил началото
на Втората световна война за Европа. Хитлер използва инцидента в Глайвиц, за да обяви война на
Полша още на следващия ден, както става ясно и от собствените му думи: „Наскоро само за една нощ
се случиха двадесет и един инцидента в пограничните райони, а снощи бяха четиринадесет, от които
три много сериозни. Поради това аз взех решение да разговарям с Полша на същия език, на който от
няколко месеца насам Полша предпочита да говори с нас. ...Ще продължа тази борба, независимо кой е
врагът срещу мен, и ще продължа дотогава, докато не гарантирам правата и безопасността на Райха!“.
По време на Нюрнбергския процес светът разбира, че Хитлер съобщава на генералите си истината
за онова, което прави, както и причините за действията си, още на 22 август 1939 г.: „Ще ви осигуря
пропагандаторска причина за война. Достоверността й няма никакво значение. Никой няма да пита
победителя дали е казал истината или не!“.
Пътят на Ханибал към властта не е много по-различен
Извадих числото 2160 от годината 1939 и получих 221 г. пр.н.е. И много лесно открих, че през
същата тази година Ханибал става главнокомандващ на картагенската армия - след бруталното
убийство на зет му Хасдрубал. Дали Ханибал не носи отговорност за това убийство? Историкът Чък М.
Сфар заключава, че отговорът най-вероятно е положителен и пише за това в книгата, която работи в
момента, наречена „Срещу Рим“: „Дали Ханибал е поръчал убийството на Хасдрубал Хубавия, негов
предшественик като управител на Испания? Няма данни в подкрепа на такава хипотеза, но Ливий и
други твърдят, че местен жител на Испания е убил Хасдрубал, а като се има предвид безспорното
нетърпение на Ханибал да продължи делото си, изглежда възможно Ханибал да е дал известен тласък
на този местен жител. Във всеки случай от тази хипотеза става много интересно четиво, ако решим да я
използваме“. Бащата на Ханибал - Хамилкар, е бил изключително зъл човек, травматизирал Ханибал
достатъчно, за да го направи способен на масови кланета. Веднъж Ханибал помолил баща си да го вземе
със себе си на една война по море. Хамилкар сграбчил сина си, напъхал го в камера за
жертвоприношения и го преместил над пламтящия огън, изисквайки от него да му обещае никога да не
става приятел на Рим. И насред тази поразителна сцена, в обятията на червените пламъци, Ханибал -
слугата на Баал, дал своя тържествен обет: „Заклевам се! Веднага щом възрастта ми позволи, да
използвам огън и стомана, за да спра възхода на Рим!“.
Този вид травмиращо свързване понякога може да бъде много силно, така че Ханибал със
сигурност е бил съкрушен, след като баща му загива в битка. Командващ на картагенската армия става
Хасдрубал Хубавия, зет на Ханибал, а самият Ханибал започва като обикновен офицер под негово
командване. Хасдрубал започва работа за изграждане на дипломатически връзки със съседните държави
с надеждата да консолидира силата на Картаген. Повратният момент за Ханибал вероятно е денят, в
който разбира, че Хасдрубал е подписал мирен договор с Рим - смъртния враг на неговия баща.
Хасдрубал сключва сделка да не позволява на Картаген да се разширява на север от река Ебро, стига
Рим да не се разраства на юг. А всичко това е твърде различно от клетвата, която Ханибал дава над
гибелните пламъци. Хасдрубал е убит от испански наемен убиец в мига, в който навлиза в Италия, за да
продължи преговорите с Рим, а главата му е изпратена веднага на Ханибал, който става
главнокомандващ.
След като си дадох сметка, че Хитлер и Ханибал идват на власт през една и съща година от
съответните цикли и вероятно използват доста подобни средства, за да се доберат до властта, историята
започна да се изяснява. Побързах да потърся изображение на Ханибал. Слисах се, когато го видях.
Ханибал беше Хитлер, но с брада! Лицевите прилики бяха изумителни. И макар че това още не беше
предприемано, доктор Джим Тъкър не би имал никакви затруднения да докаже връзката между двамата
чрез програмата за лицево разпознаване. Изхождайки от всички други сходства, включително
продължителността на основните им военни кампании, предположих, че някой вече е забелязал и тази
прилика, но следващото ми проучване в интернет не ми даде никакви други резултати.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 126

 Картагенският военачалник Ханибал. Забележете потресаваща му лицева прилика с Хитлер.

Друга любопитна синхронност би предположила, че армията на Ханибал също се е преродила

заедно с него, припомняйки си миналия си живот на подсъзнателно ниво. Адмирал Карл Дьониц
провежда една от най-мащабните спешни евакуации в историята при нахлуването на Съветската армия
на германските войници и цивилни в Източна Прусия и Полския коридор. Чак до самоубийството си
Хитлер продължава да настоява, че войната трябва да продължи, но Дьониц героично си дава сметка, че
вече е прекалено късно. Тази масова евакуация прекарва близо деветстотин хиляди бегълци и 350 000
войници през Балтийско море към Германия и Дания, която по това време също е окупирана,
спасявайки по този начин живота на над един милион души. Кодовото наименования на тази масова
евакуация е операция „Ханибал“.
Корейската война - и шанс за мирно съвместно съществуване
Зодиакалният цикъл става малко труден за проследяване, след като разберем, че Втората
пуническа война трае до 201 г. пр.н.е., което прави 1959 г. в нашата Епоха на Рибите. Въпреки че
Втората световна война завършва привидно през 1945 г. с победата над Хитлер и капитулацията на
Япония, Съединените щати автоматично започват битка с друга финансирана от Кабалата суперсила -
СССР. Студената война започва непосредствено след Втората световна война със смъртоносната ядрена
надпревара, заплашваща да унищожи целия живот на планетата. Този факт повишава значително
залозите в сравнение с предишната епоха, тъй като независимо колко често Римската империя заплашва
и напада своите съседи и кого ли още не, животът на планетата като цяло не е заплашен.
Горещата война срещу СССР продължава от 1950 до 1953 г., когато САЩ нападат един от
съюзниците на СССР - Северна Корея. По време на Корейската война Съветският съюз подкрепя
Северна Корея, а Съединените щати подкрепят прозападния режим на Южна Корея. Съединените щати
разглеждат тази война като битка срещу глобалния комунизъм, като не оставят народа си нито за миг да
забрави, че заплахата от директна война със СССР и Китай е съвсем реална. Пет милиона войници и
цивилни загиват по време на Корейската война. След края й през 1953 г. Студената война незабавно
ескалира, докато не настъпва един забележителен пробив. На 25 септември 1959 г. съветският премиер
Никита Хрушчов пристига на официално посещение в Съединените щати по покана на президента
Айзенхауер. Това невероятно важно посещение става точно един зодиакален цикъл след края на
Втората пуническа война през 201 г. пр.н.е. Това е първото посещение на съветски лидер в САЩ от
началото на Студената война.
Както разбираме от сайта Politico.com, Хрушчов „осъжда ексцесиите на сталинизма и казва, че се
стреми към „мирно съвместно съществуване със Съединените щати. ...В общо прескомюнике, излязло
два дена след официалната среща, двамата лидери казват, че според тях „въпросът за масово
разоръжаване е най-важният въпрос, пред който е изправен днес светът“. И макар че преговорите за
разоръжаване на този етап не продължават, срещата е предвестник на едно позитивно бъдеще, тъй като
дава на народите реална възможност да сложат край на войната и да постигнат истински, траен мир. Но
надали някой тогава се е сетил, че подобна възможност за мир е била дадена точно преди 2160 години, с
края на Втората пуническа война през 201 г. пр.н.е.
Македонската война
За съжаление мирното съвместно съществуване между народите очевидно не е по вкуса на
Римската империя, тъй като точно на следващата година - през 200 г. пр.н.е., тя обявява война на
Македония. Македония е била малка държава на север от Гърция и в нашата съпоставка на
зодиакалните цикли би могла да се определи като еквивалент може би на Куба. Чрез проучване на
преражданията най-вероятно ще открием, че редица кубинци от 60-те години на XX век са били някога

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 127

македонци от 200 г. пр.н.е. През март 1960 г., 2160 години след като Рим напада Македония,
Съединените щати вземат решение да нападнат Куба. Конфликтът между Съединените щати и Куба на
практика е поредната непряка война, чрез която САЩ всъщност нападат СССР. През февруари 1960 г.
Съветският съюз подписва икономически и търговски спогодби с Фидел Кастро - премиерът на Куба,
така че САЩ изпитват моменталната нужда да извършват бърза контраатака. Куба се намира на
югоизток от континенталната част на САЩ, само на деветдесет морски мили от южния край на
полуостров Флорида. Това предоставя на СССР безценна стратегическа позиция за обявяване на война -
включително и за потенциалното разполагане на ракети за първи ядрен удар, които биха могли да
достигнат до територията на САЩ, преди те да успеят да отвърнат на удара.
На 1 май 1960 г. Съединените щати започват с провокация, като изпращат шпионски самолет
„Ю-2“ в съветското въздушно пространство. СССР сваля самолета и залавя пилота Гари Пауърс. Така
Студената война моментално е подновена - точно 2160 години, след като Римската империя потапя в
поредната си война Македония. Джон Фицджералд Кенеди е спечелил президентските избори от 1960 г.
и встъпва в длъжност на 20 януари 1961 г. През февруари 1961 г., съвсем скоро след встъпването си в
длъжност, Кенеди се доверява на своите нови съветници с опит от Студената война и одобрява плана на
ЦРУ за нападение над Куба. Въздушните удари започват на 14 април 1961 г. чрез бомбардировачи
„Б-26“ маскирани като кубински самолети, но съвсем скоро са разпознати от кубинците като
принадлежащи на САЩ.
Кенеди е поставен в неловко положение на международно ниво и бързо отменя следващия рунд
въздушни удари, но сухопътната инвазия продължава според плана и се провежда на 17 април 1961 г. в
Залива на прасетата. Двадесет хиляди кубински войници вече очакват нахлуващите незаконно
подразделения, състоящи се от хиляда и четиристотин кубински бежанци, обучени в САЩ. Битката
завършва много бързо, като 144 от нападателите са убити и 1189 заловени. Това вече поставя в
неудобно положение целите Съединени щати, а прохождащия им президент хвърля буквално в криза. В
рамките на древната история за героя провалилата се инвазия на САЩ в Залива на прасетата би могла
да се разглежда като поредната точка в стил „всичко е загубено“ за САЩ - национална тъмна нощ на
душата в битката срещу съветския немезис.
Както и може да се очаква, в отговор на тези опити за инвазия СССР започва да помага на Куба с
оръжия, включително ядрени ракети. Това води до Кубинската ракетна криза, при която САЩ и СССР
се намират изключително близо до пълнокръвна ядрена война. Върховият момент на тази криза е датата
22 октомври 1962 г. В обръщението си към нацията от въпросния ден Джон Кенеди запознава
американците с доказателствата за разположените от СССР ядрени ракети в Куба. Това е напрегнат
момент от трето действие на Пътя на героя - Съединените щати са се прегрупирали, взели са си
съответните поуки от тъмната нощ на душата при Залива на прасетата и са се сдобили със силата да се
опълчат на съветския си немезис чрез неговата сателитна държава Куба. Една осма от общо 1436
бомбардировачи „Б-52“ на разположение на стратегическото военно командване са изпратени във
въздуха, готови да нанесат удар след получаването на съответната заповед. Военните сили на САЩ по
целия свят са поставени в бойна готовност. Във въздуха в близост до Съветския съюз са изпратени
двадесет и три бомбардировача „Б-52“ с ядрени бойни глави на борда, също очакващи заповед.
След поредица от разтърсващи ходове в една глобална игра с много високи залози Никита
Хрушчов признава извършеното от СССР и обявява, че до 28 октомври съветските войски ще се
оттеглят от региона на Куба. Всички нападателни оръжия в Куба ще бъдат разглобени и върнати в
СССР. Това е велик момент на триумф конкретно за Кенеди и като цяло за Съединените щати във
вечния разказ за Пътя на героя, поради което не е чудно, че тези драматични събития влизат като
сюжети на много романи, игрални и телевизионни филми. Последните ядрени ракети на САЩ са
изтеглени от Турция на 24 април 1963 г., с което се слага край на конфликта и от двете страни. През 197
г. пр.н.е., точно 2160 години преди края на Кубинската ракетна криза, завършва битката при
Киноскефале - повратният момент, от който нататък армията на Филип V Македонски окончателно
губи войната срещу Римската империя.
Невинаги е лесно да отгатнем кои са съвременните еквиваленти на държавите, срещу които
Древен Рим е водел войни.
Еквивалентът на Македония от Епохата на Рибите очевидно е Куба, но истинският немезис
всъщност е Съветският съюз, спотайващ се непрекъснато в сенките. Изглежда, че великите цикли в
историята описват общия сценарий за видовете събития, които се очакват, но различните образи на
Земята се менят, влизайки и излизайки от роля, и в крайна сметка всичко зависи от това как ще

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 128

реагират на съответното предизвикателство самите хора от различните епохи. Пък и не всички събития
пасват перфектно в тези цикли. Възможно е едновременно да се преплитат няколко цикъла,
превръщайки се в силен тласък за разнообразни, противоречащи си сили, така че да не успеем да
извлечем кой знае каква информация и с помощта на компютрите. И въпреки това е удивително да
разберем как най-големите събития и най-значимите войни до едно се преповтарят съвсем точно в
различните зодиакални цикли.
Македонската война всъщност не завършва с битката при Киноскефале, а една година по-късно -
през 196 г. пр.н.е. и макар че Джон Фицджералд Кенеди е убит на 22 ноември 1963 г., Никита Хрушчов
е свален от власт на 14 октомври 1964 г. - точно 2160 години след официалния край на
Римско-македонската война. Въпреки че Хрушчов очевидно е работел тайно за постигането на мирни
споразумения и договорености, все пак той си остава представителното лице за СССР от този период.
В историята на Римската империя вероятно съществуват множество други преплитащи се
събития, които не са чак толкова знаменателни, за да бъдат записани в хрониките - примери за велики
музикални или театрални постижения, които са имали въздействието, оказвано от „Бийтълс“, 2160
години след тях. Възможно е да има и богат набор от детайли, преповтарящи се с изумителна
прецизност. И всичко това вероятно изглежда много трудно за разбиране, тъй като ние сме свикнали да
разглеждаме времето като линейно. Но ако започнем да си представяме времето като циклично,
движещо се по спираловидните вихри на небесните енергийни полета, докато преминаваме през него
като планета, всичко вече придобива много по-ясно звучене. Всеки път, когато нашата планета
достигне същата позиция в кръга, за събитията от предишните завъртания има много по-голяма
вероятност да изтекат към нас в нашата настояща реалност - и пак да се повторят.

Четиринадесета глава
ВИЕТНАМ, „УОТЪРГЕЙТ“ И ПАДАНЕТО НА ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА
РИМСКАТА ИМПЕРИЯ започва война с Антиох III през 192 г. пр.н.е. Антиох III Велики е
сирийски цар от династията на Селевкидите, който управлява Велика Сирия и Западна Азия. Той
нахлува в Древна Гърция с десетхилядна армия, полагайки началото на Римо-сирийската война, която
бушува от 192 до 188 г. пр.н.е. Когато пренесем същия този времеви период 2160 години напред,
получаваме периода от 1968 до 1972 г. А това отговаря с абсолютна точност на ключовите повратни
моменти от Виетнамската война, която също е на азиатска територия. Съединените американски щати
започват първите си тайни операции във Виетнам през 1964 г. На 2 август 1964 г. три виетнамски
патрулни катера откриват огън срещу бойния кораб „Мадокс“. Това води до Резолюцията за Залива
Тонкин, с която Линдън Бейнс Джонсън, някогашният вицепрезидент на Кенеди, получава позволение
да обяви война на Северен Виетнам без съответната декларация на Конгреса. През 1965 г. Съединените
щати започват бомбардировки над Северен Виетнам, след които в страната нахлуват двеста хиляди
пехотинци. През 1967 г. министърът на отбраната Робърт Макнамара изтъква, че бомбардировките не
били достатъчно ефективни, за да разрешат проблема, затова имало нужда от допълнителни мерки.
А после, през януари 1968 г. - 2160 години след като сирийският цар Антиох III нахлува в Гърция
с десет хиляди войници, което неусетно го въвлича във война със самата Римска империя -
северновиетнамските и виетконгски сили нахлуват в Южен Виетнам. Азиатският враг атакува няколко
града, включително и столицата, точно както Антиох напада Гърция в Епохата на Овена. Тази дръзка
военна маневра е наречена „Офанзивата Тет“ И макар че нападението е отблъснато, моментът
представлява политическа и психологическа победа, тъй като поражда въпроси дали участието на САЩ
във войната е достатъчно. През февруари генерал Уилям Уестморлънд изпраща до командването молба
за удвояване на американското военно присъствие по суша, изисквайки нови 206 000 мъже.
Перспективата на военна служба да бъдат привикани най-обикновени млади мъже без никаква военна
подготовка става ужасяваща и съвсем реална.
По-късно, на 16 март 1968 г. американските войници извършват масово клане на стотици невинни
жители на селцето Ми Лай. През 1969 г., когато този случай става обществено достояние, предизвиква
вълни на шок и ужас не само сред американското общество, но и сред американския политически и
военен елит. Американският народ има възможността да изиска края на войната още в този момент, но
на този етап все още няма достатъчно политическа воля. Тези три събития - Офанзивата Тет, исканото
удвояване на американското военно присъствие и касапницата в Ми Лай - повишават драстично
емоционалния отзвук на тази война. Броят на младите мъже, привиквани на военна служба, изведнъж
скача. Всички тези събития стават през 1968 г, - точно 2160 години след като Римската империя влиза в

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 129

истинска война със сирийския цар Антиох през 192 г. пр.н.е.
Горчивият вкус на предателството, сервирано на 52-годишно плато
На 17 март 2013 г. излезе разкритието, че през същата тази 1968 г. кандидатът за президент
Ричард Никсън нарочно е саботирал мирните преговори с Виетнам. Открих тази статия благодарение
на синхронността, докато издирвах друга информация за Никсън във връзка с настоящата част от
книгата. Тази предателска история бе разкрита от Рейчъл Мадоу от MSNBC, както и от други медии, но
нямаше да мога да я открия, ако не търсех линкове към данни за Никсън и 1968 г. Вече ни е известно,
че Никсън е подкупвал виетнамците с обещания, че ще получат много по-изгоден мирен договор, ако
продължават да дават отпор на американците, докато той самият стане президент. Това шокиращо
предателство спрямо американския народ гарантира, че смъртоносната Виетнамска война ще се
разширява все повече и повече и ще става още по-изгодна и печеливша за военноиндустриалния
комплекс на САЩ. Въпросната тайна предателска сделка с врага предоставя гориво за много
по-голямата военна мощ на кабинета на Ричард Никсън. В прощалното си обръщение от 17 януари 1961
г. президентът Айзенхауер вече е предупредил Америка за нарастващата и потенциално
„катастрофална“ заплаха от военноиндустриалния комплекс. Айзенхауер може да бъде сравнен с образа
на наставника, който чрез тази своя реч дава на Съединените щати магически дар, с който да успеят да
победят немезиса. „В коридорите на правителството трябва да се пазим от придобиването на
неограничено влияние, независимо дали то е търсено или не, от страна на военноиндустриалния
комплекс. Потенциалът за катастрофално натрупване на власт на неподходящи места съществува и ще
продължава да съществува“ - казва той.
Президентът от онези години - Линдън Бейнс Джонсън, е наясно с предателската сделка, сключена
от Ричард Никсън, но предпочита да си мълчи. Така Никсън осъжда още стотици хиляди млади мъже на
военна служба, от която те нямат никаква представа, както и още десетки хиляди американски войници
на сигурна смърт - и то при положение, че спокойно е можел да предотврати случилото се.
Аудиозаписите, доказващи предателството на Никсън, са декласифицирани ат президентската
библиотека „Линдън Бейнс Джонсън“ през 2013 г. Историята бе публикувана и гръмна буквално един
ден преди тази глава от книгата да бъде редактирана за окончателна публикация за първи път от 2010 г.
насам.
Интересното е, че минават петдесет и две години между пророческото предупреждение на
Айзенхауер от януари 1961 г. и разкритието за предателството на Никсън през 2013 г. Маите са били
напълно убедени, че историята се движи на цикли от по петдесет и две години, които от своя страна са
съставени от четири по-малки цикъла от по тринадесет години. Коренните жители на двете Америки
някога са празнували този „Свещен завършващ“ цикъл като „Сливането на годините“ и чрез него са се
опитвали да проумеят минали и бъдещи събития. Например испанският завоевател Ернан Кортес
започва да унищожава ацтеките малко след първоначалното си мирно посещение през ноември 1519 г, с
което полага началото на ацтекското пророчество за „деветте ада“ от по петдесет и две години. Пет
„свещени завършващи“ цикъла от по петдесет и две години образуват цикъла цолкин от 260 години,
който се радва на огромна почит сред всички древни индиански култури. Австралийският професор
Робърт Пидън открива, че 260-годишният цикъл цолкин е перфектният „общ знаменател“ за орбитите
на всички планети от вътрешната част на нашата Слънчева система. Периодът от 260 години е
подцикъл, който се дели перфектно на точната Дължина на всяка орбита от вътрешната част на
Слънчевата система. Повече от удивително е, че уж „примитивните“ култури на коренните жители на
двете Америки са успели да открият това число. Освен това те издигат между триста до петстотин
пирамиди от огромни каменни блокове, което също подсказва, че може би са разполагали с достъп до
високо развити технологии.
Краят на Римско-сирийската война и краят на Виетнамската война
Според Елме и Масон Римската империя влиза във война със сирийския цар Антиох III през 192 г.
пр.н.е. 2160 години по-късно - през 1969 г., Виетнамската война се разраства драматично. (Да не
забравяме, че Никсън е подкупил виетнамското правителство да продължи и разшири фронта на
войната.) Римско-сирийската война продължава пет години и завършва през 188 г. пр.н.е. Ако изминем
2160 години напред в бъдещето от този момент, се озоваваме през 1972 - годината, през която се
провеждат преговорите за прекратяване на огъня между Хенри Кисинджър и Ле Дък Тхо.
Песента на Джон Ленън „Представи си“, пусната през септември 1971 г., днес придобива
неочаквано пророчески измерения като предсказание за победата над Кабалата. В рамките на
архетипите „Представи си“ е предвестник на Еликсира на безсмъртието - обещанието за мир, който ще

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 130

бъде намерен, след като бъде посечен дракона на Кабалата и с това се сложи край на привикването на
военна служба на най-обикновени американски мъже.
Надявам се, че някой ден ще се присъедините към нас и светът ще заживее като едно цяло.
Окончателният мирен договор с Виетнам е подписан на 27 януари 1973 г. Това води до
официалното обявяване за прекратяване на набирането на доброволци и до оттеглянето на
американските войски от Виетнам.
Скандалът със Сципион Африкански и Ричард Никсън
През 187 г. пр.н.е., година след края на Римско-сирийската война, назрява скандал около римския
консул Сципион Африкански. Скандалът тръгва от разкритието, че брат му Луций е скрил сумата от
500 таланта, която му е била платена от смъртния враг на Рим - Антиох III. Само след две години обаче
самият Сципион е изправен пред съда по обвинения, че всъщност той самият е приел тази сума като
подкуп от Антиох III, за да сложи край на войната. Началото на този скандал през 187 г. пр.н.е.
отговаря на 1973 г. от Епохата на Рибите. Но защо Сципион Африкански ще приема тайно подкупи от
най-отявления враг на Рим? Защо Никсън ще подкупва виетнамците да разширят фронта на войната,
като ги убеждава, че след като той стане президент, те ще получат по-изгоден мирен договор? Подобни
действия са трудни, ако не и невъзможни за разбиране, ако не си дадем сметка, че 1% от хората в
човешките общества са истински социопати, които не питаят никакво уважение към нищожествата
извън собствения си избран кръг. Онова, което превръща Кабалата толкова кошмарна за
средностатистическия жител на света, е фактът, че социопатите са се обединили, за да подсилят властта
си и много отдавна преследват дългосрочни цели, някои от които обхващат стотици години.
Предателското споразумение между Сципион Африкански и Антиох III може и да е включвало
много по-важни неща от обикновен подкуп в края на войната. Ако приемем, че Ричард Никсън е
проигравал наново поредица от събития, случили се през предишния зодиакален цикъл, то нищо чудно
Антиох III да се е съгласил да нападне Гърция с десет хиляди войници като част от някакво свое тайно
споразумение със Сципион. В модерни времена това би съответствало на тайното споразумение на
Ричард Никсън с виетнамците да засилят отпора и да продължат войната - точно 2160 години след
началото на Римско-сирийската война.
Ако някаква по-ранна версия на същата тази Кабала е финансирала тайно и двете страни в
Римско-сирийската война, то тогава те са били пределно наясно, че са в състояние да консолидират
властта, богатството и контрола си, като насъскат народите да тръгнат на война едни срещу други.
Знаели са, че във времена на големи кризи хората ще започнат да харчат много повече, ще изгубят
всичките си спестявания, предавайки ги в ръцете на Кабалата, и ще жертват доброволно живота си, за
да се бият за нещо, което считат за своя висша цел. И макар че грозните детайли от това предателство
най-вероятно са били невъзможни за доказване, Сципион Африкански поне е бил изловен в огромна
лъжа. Става ясно, че той и брат му са приели подкуп от 500 таланта от Антиох III под претекст да
сложат край на войната. Тази епична грешка може да е била достатъчна, за да повлече след себе си
други нелицеприятни разкрития - включително идеята, че войните се организират нарочно с цел
ограбване богатството на народите - но подобна информация е нямало как да излезе на бял свят в
предишния зодиакален цикъл.
Голямата развръзка от трето действие
Този съдебен процес е бил големият миг, развръзката от трето действие, през което римският
народ се е намирал в тъмната нощ на душата, сложил е край на войната и сега вече е в състояние да се
изправи очи в очи с немезиса - в случая е собственият им водач - и да го победи. Братът на Сципион -
Луций, е изправен публично на съд, в едно велико представление в колизеума, което очарова простия
народ. Съдът принуждава Луций да предостави счетоводните журнали на брат си, които се изискват
като доказателство. Тези финансови документи са „димящото дуло“, което би могло да докаже
най-малкото, че Сципион е приел подкуп от Антиох III да сложи край на войната. Съдиите очакват да
открият в счетоводните документи и други предателски подкупи от предишни случаи. Според
официалните исторически хроники на Полибий Сципион предприема един невероятно дързък ход,
който наелектризира римската публика - грабва счетоводните книги и ги разкъсва пред целия колизеум.
Всички разбират, че по този начин Сципион признава вината си, но е прекалено горд, за да го изрече на
глас. Римският народ може и да не е допускал във финансовите документи на Сципион да е имало други
доказателства за подкупи, още по-уличаващи от предишните. Сципион напуска Рим и само три години
след скандала - през 184 г. пр.н.е., опозорен от разкритието, той подава официално оставката си, с което
на практика слага край на делото, водещо се от съвременна гледна точка за неговия импийчмънт.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 131

 Император Сципион Африкански и президентът Ричард Никсън.

Ако сте чували нещо за американската история от края на XX век, цялата тази римска одисея
вероятно вече ви звучи доста познато. Франсоа Масон пише: „2160 години след началото на скандала
със Сципион през 1973 г. е разкрита аферата „Уотъргейт“ - скандал, който принуждава Никсън, иначе с
достойнство сложил край на Виетнамската война, да си подаде оставката и да се оттегли в имението си
в провинцията —точно както прави Сципион Африкански 2160 години преди него“. Като изхождаме от
науката за прераждането, доказана от доктор Йън Стивънсън, доктор Джим Тъкър, посланията на Едгар
Кейси, хипнотичната регресия на доктор Майкъл Нютън и редица други, напълно е възможно да
приемем, че Сципион Африкански се е преродил като Ричард Никсън, за да повтори още веднъж
същите си кармични цикли. Сципион е бил основният враг на Ханибал по време на Втората пуническа
война, поради което се е преродил през XX век, за да изживее почти същата съдба. Но този път Никсън
не се измъква така лесно, както прави предшественикът му Сципион в Рим. Ричард Никсън е принуден
да завърши собствения си кармичен цикъл, като признае вината си в едно публично телевизионно
интервю. Журналистът Дейвид Фрост се превръща в героя, който агресивно предизвиква падналия
немезис да си признае стореното.
Тази епична поредна история за Пътя на героя е адаптирана умело във филма на Рон Хауърд от
2008 г. „Фрост/Никсън“, получил номинации за „Оскар“ в категории „Най-добър филм“, „Най-добър
актьор“, „Най-добре адаптиран сценарий“, „Най-добър режисьор“ и „Най-добра редакция“. Ако Никсън
действително е бил Сципнон, въпреки че за пълното затваряне на кръга на кармичния му цикъл са били
необходими 2160 години, този път му се е наложило да признае публично стореното от него, при това в
значителни подробности. В подкрепа на хипотезата за прераждането на единия в другия е и
удивителната прилика между Сципион и Никсън. Доктор Йън Стивънсън и доктор Джим Тъкър
предоставят убедителни доказателства, че между случаите на „истинско“ прераждане се регистрират
значителни съвпадения в лицевата конструкция и черти. Приликите между Сципион и Никсън са
повече от очевидни - общия профил на носа, формата на бузите и брадичката, торбичките под очите им
и „мързеливото око“, усещащо се в начина, по който се взират напред. Възможно ли е същата тази душа
да се е преродила, за да работи по същите проблеми, които си е създала 2160 години по-рано, в
предишния цикъл на зодиака? Ако е така, Сципион безспорно не си е извлякъл почти никакви поуки от
преживяното в Епохата на Овена, преповтаряйки ролята и деянията си и в Епохата на Рибите. Но пък
публичното признание, което прави пред Дейвид Фрост през 1977 г., със сигурност облекчава голяма
част от кармата му.
Катон, запознай се с Картър!
След службата си като консул на Рим, през 184 г. пр.н.е. Катон е избран за новия цензор Този
пост се счита за изключително важен, тъй като една от ключовите роли на цензора е да пази морала на
Римската империя. 2160 години по-късно, през 1976 г., за президент на Съединените американски щати
е избран Джими Картър. Вероятно вече сте забелязали първата прилика в имената им - и двете започват
с „Ка“. Катон произлиза от семейство на земеделци, каквито са и родителите на Джими Картър. Когато
бащата на Катон умира, той напуска армията и се връща в имението си, за да обработва земята. Картър
прави абсолютно същото. Според проучването на Елме и Масон Катон е полити кът, който изисква от
Сципион и брат му да предадат счетоводните си журнали и да отговарят публично за деянията си. 2160
години по-късно обаче не съществуват преки доказателства, че Картър, който по онова време е
губернатор на щата Джорджия, е играл някаква роля в скандала „Уотъргейт“. Няма съмнение обаче, че
Картър извлича значителна полза от грешките на Никсън, превръщайки се в следващия президент на
САЩ три години по-късно. Американското общество жадува за чист от обвързаности, снежнобял

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 132

образ, който да бъде пълната противоположност на Ричард Никсън - и го получава.

Президентът Джими Картър и император Катон.

Между Катон и Картър също се забелязват безспорни прилики в лицето. Структурата на носа и
формата на ушите са почти идентични, силна е и приликата във формата на устните, бузите и
брадичката. Катон подлага Рим на период на цензура, през която се опитва да възстанови морала и
нравствеността на републиката. Издава няколко декрета в стремежа си да озапти алчното
свръхконсуматорско икономическо поведение и начин на живот на римляните - и законите му са
толкова строги, че в крайна сметка му се налага да се защити от 44 различни обвинения и съдебни
искове. 2160 години по-късно Картър предприема доста сходни действия в опит да обуздае
свръхконсуматорското поведение на американците. На 2 февруари 1977 г., само две седмици след
встъпването си в длъжност, президентът Картър се опитва да поощри американския народ да не надуват
толкова много отоплението в домовете си, макар и в разгара на една особено студена зима. „Всички ние
трябва да се научим да не пилеем толкова много енергия. Като просто поддържаме термостата
примерно на 18 градуса през деня и на 14 градуса през нощта, бихме могли да спестим минимум
половината от недостига на природния газ“ - казва той. Картър отправя този апел, облечен с дебел
вълнен пуловер, който се превръща във фокус за десните медии и техните подигравки. Дори и през 2009
г. тази реч все още се помни като историческо събитие, въпреки че въпросният автор греши за годината,
през която е изречена. „Съществува още един проблем - над дискусията за икономия на енергията като
че ли отново надвисва духът на пуловера на Джими Картър. По време на енергийната криза от 1979 г.
Картър, облечен във вълнен пуловер, заявил, че нацията страда от „криза на доверието“, и посъветвал
всички да намалят термостатите си през зимата. Оттогава насам спестяването на енергия се свързва
неизменно с проблеми и неудобства“ - казва авторът. В същата тази реч от 1977 г. Картър обявява, че
намалява броя на администрацията си в Белия дом с една трета и препоръчва на всички членове на своя
кабинет да сторят същото, със същия процент. В своя „Доклад пред американския народ по проблемите
на енергията“ той казва още:
Прекратихме някои особено скъпи и излишни луксозни услуги като например превоза с лимузини
от врата до врата за редица висши администратори, включително и за всички членове на екипа в Белия
дом. Правителствените служители не биха могли да проявят разбиране към вашите проблеми, ако тук,
във Вашингтон, живеем като царе. И макар да съм дълбоко благодарен за всички добри пожелания,
които съпътстват жеста, бих помолил гражданите да не изпращат повече никакви подаръци нито на
мен, нито на моето семейство, нито на никого другиго от моята администрация. ...Изисках от всички,
назначени лично от мен на висши постове в правителството, да съблюдават строги правила за
финансова отчетност и да избягват всички конфликти на интереси. Възнамерявам да направя тези
правила постоянни.
Кампанията на Картър за обуздаване на разхищението на енергия, царящо в Америка, продължава
с повишаване на данъците за огромните гълтащи гориво коли и инсталирането на слънчева система за
отопление на покрива на Белия дом.
Катон се превръша в един от най-почитаните политици на Древен Рим и си остава политически
активен чак до смъртта си през 149 г. пр.н.е., което отговаря на 2011 г. от нашата Епоха на Рибите. През
2013 г. Джими Картър е все още жив и добре, и също политически активен. Катон оставя след себе си
множество ценни литературни произведения, в това число и история на Рим на латински. От
напускането на президентския си пост насам Картър е издал двадесет и седем книги, сред които са
„Палестина - мир, а не апартейд“ и един художествен роман за историята на Америка, озаглавен
„Гнездо на стършели - роман за Гражданската война“. И макар Картър да има само един мандат като

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 133

президент, напускайки Белия дом през 1981 г., през 2002 г. след множество предишни номинации той
най-сетне получава Нобеловата награда за мир. Ето един цитат от официалния Нобелов сайт по повод
награждаването на Джими Картър:
Нобеловата награда за мир се дава на Картър за десетилетията неуморни усилия за намиране на
мирни разрешения на международните конфликти, за защитата на демокрацията и човешките права и за
насърчаването на икономическото и социалното развитие. ...Той е изпълнявал ролята на наблюдател на
безброй изборни процеси по целия свят. Работил е упорито на много фронтове в борба с тропическите
болести и за подпомагане растежа и напредъка на развиващите се страни. ...В ситуации, белязани от
заплахи за употреба на сила, Картър е отстоявал неизменно принципа, че доколкото е възможно,
конфликтите трябва и могат да бъдат разрешавани чрез посредничество и международно
сътрудничество, базиращи се на международните закони, на уважението към човешките права и за
икономическото развитие на всички държави по света.
Първата келтиберска война и войната в Афганистан от 1979 до 1986 г.
След избирането на Катон следващото знаменателно събитие в римската история е Първата
келтиберска война, при която Римската република е принудена да се изправи срещу въстаналите си
испански територии. Първата келтиберска война започва през 181 г. пр.н.е. и първоначално завършва
през 179 г. пр.н.е., но през 174 г. пр.н.е. избухва огромно келтиберско въстание, при което 15 000
келтиберци са или избити, или взети в плен. 2160 години по-късно това ни води до времевия период от
1979 до 1986 г. Франсоа Масон завършва ръкописа си през 1979 г., така че не успява да направи
проучвания за въпросния период. Лично аз не се считам за историк, затова, когато публикувах ръкописа
на Масон в сайта си през 2000 г., ми изглеждаше твърде прекалено да се опитвам да проверявам дали
тази цикличност продължава да сработва или не. По онова време все още нямаше достатъчно
информация по интернет, която да ми помогне да проведа ефективно изследване.
Скоро след това забравих напълно тази тема, отнесох се по други идеи и така и не си направих
труда да проверя дали цикли чната връзка между Римската империя и Съединените щати продължава да
действа. Но след като написах черновата на някои от главите за настоящата книга през 2010 г., си дадох
сметка, че ако не го направя сега, няма да го направя никога, затова се заех със задачата. През
изминалите десет години обемът от информация, която може да се открие в интернет, бе нараснал
значително, което улесни проучванията ми.
Да повторим, че първият конфликт между Рим и келтиберските племена продължава от 181 г.
пр.н.е. до въстанието през 174 г. пр.н.е. Това прави от 1979 до 1986 г. от Епохата на Рибите. Оказва се,
че и през този период Съединените щати са водили война - този път с Афганистан, поредния сателит на
СССР. Става ясно, че народът на Испания от Епохата на Овена вероятно се е преродил масово в
Афганистан в Епохата на Рибите. Тази нова непряка война между Съединените щати и Съветския съюз
започва през 1979 г. - точно когато предрича и Масон.
Поредната непряка война със Съветския съюз
Въпреки че договорът за ядрено разоръжаване „САЛТ II“ между САЩ и СССР е подписан през
юни 1979 г., на 3 юли 1979 г. президентът Картър подписва директива, която тайно осигурява помощ на
народа на Афганистан, борещ се срещу собственото си просъветско правителство. Според съветника на
Картър от времето на Студената война Збигнев Бжежински: „Ние не сме натискали руснаците да се
намесват, но съзнателно увеличихме вероятността да го направят“. И наистина, след по-малко от шест
месеца СССР действително отвръща на удара, при това с шокираща сила. На Коледа 1979 г. в Кабул,
столицата на Афганистан, се спускат руски парашутисти. Смята се, че два дена по-късно именно тези
войници са застреляли афганистанския президент Хафизуллах Амин. Това е безсрамна демонстрация на
военна сила от страна на Съветския съюз, която създава поредица от нови точки на напрежение - през
същата година, когато в Епохата на Овена започва келтиберската война. През януари 1980 г.
Организацията на Обединените нации побързва да осъди това нахлуване в суверенната държава.
Съединените щати се противопоставят рязко на внезапното военно присъствие на Съветския съюз в
Афганистан, блокират доставките на зърно, прекратяват преговорите „САЛТ“ и бойкотират
Олимпийските игри от 1980 г., които трябва да се проведат в Москва. По този повод Бжежински казва:
„Като изключим тези мерки, Америка не направи нищо друго. И защо да прави? Ние си знаехме, че
Русия вече си беше навлякла свой собствен Виетнам!“.
Първата келтиберска война на Рим завършва през 174 г. пр.н.е. Ако се придвижим с 2160 години
напред след достигане на този завършек на оригиналната война между Рим и неговите испански
територии, получаваме 1986 г. Точно тази година е повратният момент за поражението на Съветския

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 134

съюз във войната му за контрол над Афганистан. Съединените щати участват в тази непряка война през
цялото време, като тайно обучават и подкрепят афганистанската съпротива срещу СССР - и в този
случай съпротивата надделява. Още през 1985 г. ЦРУ започва да обучава афганистанската съпротива да
използват коли бомби, да извършват политически атентати и убийства, както и погранични набези в
територията на Съветския съюз. След това, през 1986 г., САЩ въоръжава съпротивата със стотици
противовъздушни ракети „Стингър“ Освен това даряват 600 милиона долара и осигуряват
финансирането на Афганистан и от държавите от Персийския залив. През същата година Китай също
продава оръжие на Афганистан - танкове, картечници, гранатомети и други. Осъзнавайки поражението
си, СССР започва формулировката на „стратегия за изход“ от Афганистан. Едновременно с това се
заема с обучението на въоръжените сили на страната, за да могат да продължат сами борбата срещу
съпротивителните движения, като постепенно изгражда армия от 302 000 души.
Още една провалена възможност за мир
Крещящото поражение на СССР в тази непряка война със Съединените щати довежда и до открит
опит от страна на нейните лидери за сключване на мир и за слагане веднъж завинаги край на Студената
война. Това превръща 1986 г. в още по-ярко съответствие на края на Първата келтиберска война през
174 г. пр.н.е. от предишния зодиакален цикъл. На 15 септември 1986 г. Михаил Горбачов изпраща
писмо на Роналд Рейгън, с което го моли за „бърза среща на четири очи, да кажем в Исландия или в
Лондон“, за обсъждане на тоталната забрана на всички ядрени оръжия. Срещата на високо равнище се
провежда в Рейкявик, Исландия, на 12 октомври 1986 г. Това дава на света още една феноменална
възможност за победа над Глобалния Архивраг и за постигане на траен мир, но тогава светът очевидно
не е бил оше готов за това.
Не след дълго избухва скандалът „Иран - Контри“, който води до принудителното оттегляне на
ключовия съюзник на президента Рейгън в борбата за разоръжаване - съветника му по въпросите на
националната сигурност Джон Пойндекстър. Всичко това става, след като главният прокурор Едуин
Мийз разкрива, че Пойндекстър е знаел, че печалбите от продажбата на оръжия за Иран са били тайно
преразпределяни към една паравоенна групировка в Никарагуа, наречена „Контри“, която се опитва да
свали местното социалистическо правителство.
Съвсем скоро американските военни представят „приблизителни оценки за необходимите
допълнителни средства за конвенционално въоръжаване, които да компенсират липсата на ядрени
ракети“, в случай че тоталната забрана на ядрени оръжия, готвена от Михаил Горбачов и Роналд
Рейгън, влезе в сила. Това е първият сигнал, че окопалите се бюрократи на Кабалата нямат никакво
намерение да се съобразяват с мирния договор между двамата президенти. Вторият сигнал идва на 22
октомври 1986 г. с официално обявеното от САЩ решение за прогонването на всички съветски
дипломати от страната им. Окончателното експулсиране на съветските дипломати става на 5
ноември 1986 г.
Нова непряка война между САЩ и СССР от 1988 г. до 1992 г.
На този етап от Епохата на Овена - от 172 до 168 г. пр.н.с. - Рим влиза в нова война с Македония.
Когато придвижим този период с 2160 години напред във времето, достигаме периода от 1988 до 1992
г. за Съединените щати. Първоначално си мислех, че паралелите в зодиакалните цикли между Римската
империя и Американската империя най-сетне са свършили - но се оказа, че греша. Скоро си дадох
сметка, че в този времеви период настъпва поредната ключова фаза от непряката война между САЩ и
СССР. Този път тя завършва с пълното и окончателно поражение на СССР и неговите сателити - точно
навреме за поражението на Македония през 168 г. пр.н.е.
Вече разбрахме, че предишната война на Рим с Македония се проявява в нашата Епоха на Рибите
като битка на САЩ със СССР чрез Куба като сателитна държава. Рим тръгва на нова война срещу
Македония през 172 г. пр.н.е. И 2160 години по-късно, на 12 февруари 1988 г., настъпва друга пряка
конфронтация между Съединените щати и Съветския съюз. Този път сцена на бойните действия не е
Куба, което я освобождава от връзката й с Македония от предишния зодиакален цикъл. В дадения
случай двамата основни врагове се изправят в пряк конфликт. Съединените щати провокират СССР още
веднъж, като изпращат добре известен шпионски плавателен съд - корабът разрушител „Карон“ във
водите на Черно море, близо до Кримския полуостров, които са съветска територия. От сайта
„History.com“ научаваме, че с този ход Съединените щати се опитват отявлено да започнат война. „В
редица отношения този инцидент представлява излишна провокация от страна на Съединените щати.
...Разрушителят „Карон“ е бил добре известен като средство за събиране на разузнавателна
информация, така че появата му в съветски води не би могла да бъде разглеждана по друг начин, освен

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 135

най- малкото като подозрителна“ - се казва в сайта.
Съветският съюз отговаря, като изпраща бойните си кораби в директен сблъсък с американските
кораби „Карон“ и „Йорктаун“. Според споменатия исторически сайт този ход показва, че макар и ранен,
лъвът СССР все още е в състояние да се озъби на своите врагове. „Съветите от своя страна се
престарават в реакцията си. Вероятно съветските военни са усещали наложителността от изпращане на
послание, че макар и преживяваща сериозни икономически и политически проблеми, Русия все още е
нация, с която всички трябва да се съобразяват като военна сила.“
Войната в Афганистан продължава до 1992 г.
Въпреки тази поредна провокация Съветският съюз подписва договор за окончателно напускане
на Афганистан след девет години окупация. Това става на 4 април 1988 г. В доклада на Института за
изучаване на дипломацията към университета в Джорджтаун се казва, че Съединените щати и
Съветският съюз не прекратяват помощта за своите съюзници в Афганистан чак до 1992 г., което е
същата година, през която в предишната Епоха на Овена завършва Втората македонска война.
Американското ЦРУ финансира и обучава афганистанската съпротива за провеждане на терористични
атентати с коли бомби още от 1985 г. Въпросната подкрепяна от САЩ съпротивителна групировка не е
коя и да е, а ултрафундаменталистите, познати като талибани. Документи, разкрити през 2011 г.
доказват, че между групировката на Осама бин Ладен и талибаните са съществували „близки работни
взаимоотношения“, в това число и „значителна степен на идеологическо съгласие“. След 11 септември
2001 г. американските корпоративни медии почти напълно бяха забравили, че именно Америка е
подкрепяла и въоръжавала толкова дълго талибаните. Зодиакалният цикъл от 2160 години продължава
да влияе безотказно на американската история - както разбираме от анализа на университета в
Джорджтаун, непряката война между САЩ и СССР на територията на Афганистан действително
завършва през 1992 г., което се синхронизира напълно с края на Втората македонска война през 168 г.
пр.н.е.
Официалното съветско оттегляне от Афганистан по никакъв начин не слага край на борбата за
влияние между САЩ и Съветите в тази държава. И двете суперсили продължават да въоръжават и
подпомагат своите съюзници в афганистанските конфликти чак до края на 1991 г., въпреки че по това
време самият Съветски съюз е вече в период на разпадане. След като през 1992 г. САЩ и СССР
прекратяват окончателно всякаква военна подкрепа за Афганистан, тази държава е оставена да се
справя сама с групите добре обучени, организирани и въоръжени антиправителствени фракции -
ситуация, която бързо достига до фазата на гражданска война.
Падането на Желязната завеса - точно навреме
С победата си над Македония през 169 г. пр.н.е. Римската империя побеждава собствения си
немезис. Това е само месеци от момента, когато в Епохата на Рибите настъпва окончателния край на
Съветския съюз. На 19 август 1991 г. срещу съветския президент Михаил Горбачов е направен опит за
преврат, при който целият Кремъл е обграден от танкове. Наблюдавах тези събития на екрана на
телевизора в моя колеж през последната си година и никога няма да забравя колко отегчени и
незаинтересовани бяха тийнейджърите около мен по време на това изумително събитие. Сигурно бях
единственият, който наблюдаваше с интерес как танковете напредваха към Кремъл - сърцето на
най-големия враг на Съединените щати, СССР - на живо по телевизията. Не след дълго опитът за
преврат се провали заради лошо планиране. Въпреки това той беше кулминацията на едно широко
недоволство срещу комунистическата система и бавния разпад на Съветския съюз. Още от 1989 г.
съветските републики започнаха да обявяват независимостта си. Но самият СССР се разпадна едва след
опита за преврат от 1991 г. На 25 декември 1991 г. Горбачов си подаде оставката като президент - точно
седем дена преди 1 януари 1992 г. Македония се предава пред Рим през 168 г. пр.н.е. - точно 2160
години преди това. Видно е, че зодиакалният цикъл остава забележително активен и след повече от две
хилядолетия.
Пророчеството на Франсоа Масон
В оригиналната си книга от 1980 г. Масон предвижда много точно предстоящите проблеми и
пише следното пророческо твърдение: „Тази Втора македонска война би могла да съответства циклично
на периода 1988 - 1992 г, когато ще настъпи директна конфронтация между САЩ и СССР - точно както
по време на Кубинската криза от 1962 г. Предвид средствата за масово унищожение, с които разполагат
и двете страни от конфликта, модерните войни обикновено се обявяват чрез буферни държави и се
разиграват като игра на шах - както стана в Куба през 1962 г. Да се надяваме, че и този път ще се случи
нещо подобно и че човечеството няма да се втурне към взаимно самоубийство“.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 136

 Пророчеството на Масон е абсолютно правилно. Този път „буферната държава“ между
Съединените щати и Съветския съюз е Афганистан. СССР губи играта и е сведен до маловажна група
държави. Междувременно Съединените щати вече са обучили, финансирали и въоръжили следващия си
велик немезис - Осама бин Ладен и талибаните.
11 септември 2001 г. - перфектно съответствие с четвърт цикъла
Към този момент вероятно вече се питате къде остава 11 септември 2001 г. - следващият
драматичен военен акт в американската история след края на непряката война със Съветския съюз. Има
ли някакво събития в историята на Рим, което да отговаря на това? Очевидно не. 2001 г. съответства на
159 г. пр.н.е. от Епохата на Овена. За тази година от историята на Рим не са вписани никакви
забележителни исторически събития с изключение на изобретяването на първия воден часовник. Но
когато се върнах към данните на Франсоа Масон, открих, че в 11 септември се регистрира съответствие
с четвърт цикъла от 539 години - само броени дни от една важна европейска битка през 1462 г. След
като открих тази връзка, около 539-годишния цикъл се заредиха и други подобни събития.
Тези нови изумителни данни потвърждават още веднъж 539-годишната връзка между
историческата битка на Жана д’Арк през 1429 г. и 8-милионната френска младежка революция от 1968
г. Елме и Масон са напълно прави. Налага се тотално да пренапишем космогонията на Вселената - и да
започнем сериозно да обмисляме вероятността, че космосът е жив. Луните, планетите, звездите и
галактиките вече могат да бъдат разглеждани като огромни мегаформи на живот, упражняващи силно
въздействие върху живота около тях. Става ясно, че те съвсем съзнателно ни направляват през
архетипите от Пътя на героя на индивидуално и колективно ниво. Тези цикли на войни и жестокости
ще продължават да се повтарят, докато не научим уроците, които те ни поднасят - да прощаваме и да
приемем и другите.
Бях доста шокиран да разбера, че подобно паметно и повратно за целия свят събитие като 11
септември 2001 г. изобщо не е случайно. Държавата, която през 1462 г. е играла ролята на немезиса, е
била Германия. И макар да е крайно изкушаващо да се впусна отново в детайли, се налага тук да
сложим край на цикличната връзка между Римската империя и Съединените американски щати, за да
разберем как цикълът продължава да действа от 1992 г. до момента на писането на тази книга - 2013
г.

Петнадесета глава
ПРОБУЖДАНЕ
ВИДЕНИЯТА на Жана д’Арк дават основания на народа на Франция да я постави начело на
своята армия. Храбростта й скоро вдъхновява страната да се вдигне на борба срещу Англия - и да
победи. 539 години по-късно с точност почти до ден студентските бунтове във Франция вдъхновяват 8
милиона работници да се вдигнат на борба срещу свръхконсервативното си правителство - и да победят.
Тази зашеметяваща синхронност е предсказана четири години по-рано от френския астролог Мишел
Елме. От друга страна, най-големите войни в римската история от Епохата на Овена се появяват наново
в американската история 2160 години по-късно в Епохата на Рибите. Политическите заговори от рода
на аферата „Уотъргейт“ са също пряко отражение на събития от римската история и по-специално на
обвиненията срещу Сципион Африкански за приемане на подкуп от врага, за да се сложи край на
войната. Даже двама от водещите консули на Римската република - Сципион и Катон, като че ли са се
преродили в американските президенти Никсън и Картър. Въпреки привидно огромната пропаст от
2160 години в линейно време, отделящи тези събития, не можем да не забележим удивителните
съвпадения в чертите на лицата между споменатите американски президенти и техните римски
предшественици - за подобни силни прилики като доказателство за прераждане говорят много отдавна
и изследванията на доктор Иън Стивънсън и доктор Джим Тъкър. Това може би е само един от
множество други примери за синхронизация под въздействието на великите цикли на времето. Всеки
един от нас вероятно минава през поредица от много конкретни преживявания, преповтаряйки онова,
което е сторил в предишните си животи, докато не овладее уроците, които му се поднасят. Периодът от
време между това, което правим сега, и онова, което сме вършили преди, изглежда изумително точен.
Следователно нямаме никаква причина да смятаме, че тези цикли сработват единствено в рамките на
големите геополитически събития.
„Идеалният“ цикъл на прецесията на равноденствената точка обхваща дванадесет такива епохи на
зодиака, които възлизат общо на 25 920 години. Митовете от всички краища на света свързват този
„водещ цикъл“ с настъпването на Златна епоха, за която се твърди, че ще донесе истински рай на

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 137

Земята. Докато пишех тези редове, открих един цитат от окончателния, публикуван онлайн вариант на
английския превод на Франсоа Масон на „Краят на нашата ера“, постнат във фейсбук на 6 юни 2011 г.,
който намирам за изключително актуален към тази тема:
Като изключим всички пророчески спекулации, сигурно е само едно - нашето прецесионно
навлизане под знака на Водолея. Това движение се отличава с безспорна математическа точност, а
цикличното повторение на религиозните промени, съпътстващи всеки зодиакален преход, е
неоспоримо. Каквото и друго да се случи през времето, което ни предстои, фундаменталните
религиозни и идеологически промени са сигурни.
Великият промисъл на състраданието
Както писах и в „Енергийното поле на Вселената“, сега, след като вече минахме ключовата дата от
календара на майте - 21.12.2012 г., навлязохме в Епохата на Водолея. Широкомащабната промяна,
тласкаща ни към новата Златна епоха, вече започна - и безсъмнено ще става все по-интересна и
по-интересна с напредването на времето. Вече съвсем ясно прозираме, че „водещият цикъл“ от 25 920
години е нещо много повече от бавното, отегчително потрепване и изместване на земната ос. Той като
че ли представлява по-скоро механизъм, записан в самото съзнание на нашата галактика и всички
нейни звезди, планети и спътници. Този велик цикъл очевидно сработва подобно на движещия
механизъм на огромен космически часовник. Той тласка еволюцията ни и събитията в нашата история
през архетипите на Пътя на героя чрез прецизни, строги цикли от време. В контекста на Закона на
Единния тази велика история е била внимателно планирана много преди да се появим на тази планета -
като „предпочитания метод“, който да ни помогне да се пробудим и проумеем най-важното на този свят
- че трябва да се обичаме независимо от расата, цвета, религията, пола или националността. И до днес
продължаваме да повтаряме едни и същи събития и едни и същи зверства и ще продължим да го
правим, докато накрая изберем да не прибягваме до тях. След като накрая вземем решение да не се
дискриминираме един друг, след като решим да се борим за един по-добър свяг, най-сетне ще успеем да
постигнем мечтаните мир и свобода - и ще навлезем в безпрецедентна Златна епоха на мир и
разбирателство.
След като веднъж проумеем, че най-кошмарните войни и най-разтърсващите политически събития
изобщо не са случайни, ще се сдобием с далеч по-голяма увереност, че в крайна сметка всичко ще се
нареди. Съществува велик промисъл на състраданието, движещ хода на историята, която се разгръща
пред нас. Като колективно съзнание това е методът, чрез който най-сетне започваме да се подготвяме за
един съвсем нов начин на мислене, действие и живот. Нашата жива Вселена няма садистични
наклонности. Не сме създадени, за да продължаваме да страдаме под бича на едни и същи войни и
жестокости точно по план, като че ли това е някаква форма на постоянно, никога не стихващо мъчение.
Ние сме създадени със свободна воля и разполагаме със свободна воля, а това означава, че сме длъжни
да гледаме в очите онова, което правим. Докато растем и се развиваме, историята на нашите нации би
могла да се отдалечава все повече и повече от негативните времеви линии и да се насочва към други,
по-благородни цикли, които Земята може да ни предложи. Възможно е дори да станем свидетели на
епичен, световен бис след цялото представление - окончателното проникване през воала. И ако това
стане, то тогава пред нас ще се разкрият целият механизъм и неговите тайни играчи - както
положителните, така и отрицателните, и ще навлезем в една съвсем нова структура на самото време. И
точно там влиза в действие вродената ни свободна воля. Кой канал от най-великото шоу на Земята ще
изберем колективно да гледаме? За какво бъдеще гласуваме чрез мислите си и действията, които
предприемаме във всеки един миг?
Този път не налапахме въдицата
За мен бе огромно облекчение да установя, че Съединените американски щати все по-сигурно се
отдръпват от цикъла на римските войни, бушували през Епохата на Овена. Иначе въдиците
продължават да бъдат хвърляни на обществото, при това точно по график. Хубавото е, че вече станахме
достатъчно умни, за да не налапваме въдицата. Масон е бил убеден, че периодът от 1988 до 1992 г. би
могъл да бъде толкова опасен, колкото Кубинската ракетна криза, ако не и повече - но непряката война
на САЩ със СССР чрез Афганистан не се превърна в световен ядрен Армагедон.
В този ключов рисков период между 1988 и 1992 г. станахме свидетели и на истинската, макар и
краткотрайна Война в залива, известна като операция „Пустинна буря“. Войната започна на 2 август
1990 г., когато Саддам Хюсеин нападна Кувейт. Въздушните бомбардировки над Ирак започнаха на 17
януари 1991 г., но само сто часа по-късно, на 24 февруари 1991 г., Ирак обяви прекратяване на огъня и
така започна наземната кампания. И въпреки че при тези бомбардировки загинаха много хора,

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 138

„Пустинна буря“ изобщо не приличаше на глобалния кошмар, от който се е опасявал Масон, ако
зодиакалният цикъл се бе развихрил с цялата си мощ в прехвърлянето на древните римски войни върху
съдбата на Съединените щати. Лично аз през 1991 г. завърших гимназия, но това беше също така и
последната година, през която редовно гледах телевизия. Тъй като по онова време все още нямаше
интернет, побързах да се сприятеля с книгите, тъй като всеки път, когато включвах телевизора, виждах
картини от Войната в залива и чувах новини, съобщавани от привлекателни говорителки и говорители
с гробовно сериозни лица. Същите тези хора вземаха интервюта от всевъзможни „експерти“, които
настояваха, че целият Близък изток ще пламне като факел, тъй като представлявал огромен врящ котел
от насилие. Тогава всички се ужасяваха от мисълта, че всеки момент ще избухне Трета световна война -
в изпълнение на поредното библейско пророчество. Но в крайна сметка останалите близкоизточни
държави така и не захапаха въдицата. След всичкото това време на насилие те най-сетне разчупиха
стария модел и си дадоха сметка, че немезисът се опитва да ги провокира да отвърнат на удара с удар,
за да може да им причини още по-големи поражения с превъзхождащата ги военна мощ.
Американски герои спират „Библейския Армагедон“ през 2006 г.
Както разбрахме от предишната глава, периодът от 1988 г. до 1992 г. от Епохата на Рибите
съответства на втората война на Рим с Македония - от 172 до 168 г. пр.н.е. от Епохата на Овена.
Следващото значимо събитие от римската история е поредната война, този път на Рим срещу
Лузитания, започнала през 154 г. пр.н.е. Поглеждайки 2160 години напред в бъдещето, това ни дава
2006 г. И макар на пръв поглед да изглежда, че през 2006 г. не се е случило нещо особено, всъщност
през същата тази година ние бяхме на косъм от една много страшна война. На 16 март 2006 г.
Съединените щати обявиха официално война на Иран. Този факт стана ясен от съобщението от
въпросния ден, направено във връзка със Стратегията за национална сигурност: „Никое друго
предизвикателство от отделна държава за нас не е по- голямо от това на Иран. ...Когато последиците от
нападение с оръжия за масово поразяване могат да бъдат толкова унищожителни, ние не можем да си
позволим да стоим настрани, докато реалните опасности за нас се материализират“.
От тази декларация става ясно също така, че Съединените щати биха използвали и ядрени оръжия
в евентуален военен конфликт с тази страна, което е много сериозно. Тогава изглеждаше, че първият
ядрен удар срещу Иран беше предстоящ и неизбежен. Кабалата си искаше своя библейски Армагедон
колкото е възможно по-скоро. За щастие хора на ключови позиции в управлението се надигнаха, за да
спрат този цикъл на насилието, който би преповторил събитията от римската история от Епохата на
Овена. Джон Негропонте - директорът на националното разузнаване, се превърна в героя, който се
изправи очи в очи с немезиса, когато през април 2006 г. заяви пред пресата, че ще изминат „няколко
години“, преди Иран да „разполага с достатъчно ядрен материал, за да го вложи в ядрени оръжия -
може би чак следващото десетилетие“.
Оценката на националното разузнаване, в която се правят въпросните заключения за Иран, бе
задържана и скрита повече от година от администрацията на Джордж Уокър Буш. Беше изнесена пред
обществото едва на 4 декември 2007 г. В нея се казва: „Заключаваме, че през есента на 2003 г. Техеран е
прекратил ядрената си програма. ...Към средата на 2007 г. той все още не е възобновил ядрената си
програма. ...Преценяваме с висока степен на сигурност, че Иран няма да има техническата способност
да произведе и обработи достатъчно плутониев материал за оръжия поне до 2015 г“.
А самият доклад на Националното разузнаване започва със следното знаменателно изречение:
„Тази оценка не приема, че Иран възнамерява да създава ядрени оръжия“. Курсивът в това изречение е
от оригиналния документ. Към момента на писането на тези редове през 2013 г. са изминали седем
години, откакто Римската република започва войната с Лузитания в предишния зодиакален цикъл от
Епохата на Овена - но все още не сме станали свидетели на никаква американска агресия спрямо Иран.
Нито пък на някакви други особено големи войни. Вярно е, че Съединените щати все още поддържат
военното си присъствие в Афганистан, но от Ирак почти са се оттеглили. За мен бе голямо облекчение
да установя, че старите цикли като че ли най-сетне се разрушават. Ако прошката е ключът, който ще
спре въртенето на Колелото на кармата, то тогава изглежда, че ние като че ли най-после започваме да се
учим да се обичаме и приемаме едни други. Немезисът ще продължава да ни нанася щети само ако не
успеем да усвоим уроците на прошката, а вместо тях се поддадем на изкушението да се обърнем едни
срещу други.
Изходът може да бъде променен
Много е важно да се знае, че ние действително сме в състояние да променим изхода от тези
цикли. Ние не сме приклещени в капан и не ни се налага да продължаваме да повтаряме едни и същи

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 139

войни и жестокости отново и отново. Както вече разбрахме, днес разполагаме с научно доказателство,
че дори и малка група хора могат да окажат силно въздействие върху поведението на цяла планета, при
това за добро. Да припомним, че група от седем хиляди съвсем обикновени хора е успяла да намали
тероризма на световно ниво със 72% - чрез обикновена медитация. Ефектът може да бъде точно
толкова могъщ и при спиране на войните, на актовете на насилие и на отнемането на човешки живот.
Този ефект на медитацията е доказан и потвърден от други петдесет независими научни изследвания. А
това доказва, че циклите не са нещо фиксирано и неизменно. За войните не е необходимо да
продължават да се повтарят по график. Ние можем да променим изхода. Поуката се състои в това, че
ако достатъчен брой от нас, човеците, започнем да практикуваме мира в живота си, древната история
най-сетне ще постигне своята цел да ни изправи очи в очи с немезиса, така че да укротим и
интегрираме егото си и да се научим да не се обвиняваме един друг за чувствата на болка, страх и гняв.
Бихме могли най-сетне да овладеем уроците, на който ни учи този архетипен модел, и да престанем да
проектираме сянката си върху другите, като ги превръщаме в свой удобен немезис.
И тогава бихме могли да станем свидетели на един зашеметяващ, глобален бис след
представлението, като например пълен срив на правителствените, медийните и финансовите тайни.
Изхождайки от информацията на множество свидетели от висшите кръгове, с които лично съм
разговарял, след като Кабалата лъсне на световната сцена, това съвсем скоро ще доведе и до
разкриването на нашите напреднали човешки роднини, които ни подпомагат и които са били
възприемани като богове от древните цивилизации. Тези хора очевидно са си били тук през цялото
време, но са се скрили зад кулисите след възхода на исляма през VII век, за да ни позволят да се
превърнем в модерно общество. И тъй като те остават скрити от очите на обществото, всеки разполага
със свободата да приеме или отхвърли идеята за тяхното присъствие. Тази предпоставка за наличието
на свободната воля е изключително важна от гледна точка на Закона на Единния, но след като
преминем в четвъртата плътност в края на този 25 000-годишен цикъл, всичко ще се промени. Както
става ясно, докато се адаптираме към тази нова реалност, ще преминем в една съвсем нова времева
структура с изненадващо различни правила.
Понякога се питам дали след като прераждането вече беше доказано като научен факт, от нас се
очаква да приемем, че ще продължаваме да се връщаме на тази Земя отново и отново, повтаряйки едни
и същи уроци, живот след следващ живот? Няма ли някаква точка, в която ние можем да усвоим
най-великите поуки от Пътя на героя и оттам нататък да преминем на по-високо ниво на нашата
човешка еволюция?
Федералният резерв - сърцето на Кабалата
До 1896 г. Мишел Елме не регистрира никаква циклична връзка между Римската империя и
Съединените американски щати. Това е годината, през която маститите банкери се изпълват с
надеждата, че най-сетне плановете им ще бъдат реализирани благодарение на избирането на президента
с империалистическо мислене Уилям Маккинли. По време на управлението на Маккинли Кабалата се
заема с безпрецедентна експанзия на властта и влиянието си, използвайки Съединените щати като Своя
главна сцена. След дългогодишно планиране големите банкери като династията Рокфелер и тяхната
компания „Стандарт Ойл“ в Америка и банкерската династия Ротшилд в Европа обединяват ресурсите
си и през 1913 г. създават Федералния резерв. Създаването на Федералния резерв на практика събаря
Конституцията на САЩ. Един от първите, който се осмелява да даде гласност на този факт, е Хари
Мартин с онлайн публикацията си от 1995 г. А днес дори корпоративните медии все по-често
дискутират тази дълго укривана истина. Откакто през 1992 г. започнах да разследвам тази история,
броят на хората, които са наясно с истината за Федералния резерв, стремително нараства. Хари Мартин
пише: „Член I, раздел 8, точка 5 от Конституцията на САЩ дава на Конгреса пълното право да сече
пари и да регулира стойността им, както и спрямо чуждестранната валута. Но днес нещата в САЩ не
стоят така. Правителството на САЩ няма никаква власт да пуска пари, да контролира паричния поток и
дори да го разпределя. Това право принадлежи единствено на една частна корпорация, регистрирана в
щата Делауеър под името Банка на Федералния резерв“.
Сенатор Рон Пол, който все повече пасва на архетипа на Мъдрия старец от нашата история,
предоставяйки ни магическия дар на познанието, засега неизползван от нас срещу глобалния немезис,
казва следното в една своя реч пред Конгреса от 2002 г.:
От създаването на Федералния резерв насам средната и работническата класа в Америка са
превърнати в жертви на монетарната политика на бързите икономически възходи и още no-резките
падения. Повечето американци периодично преживяват все по-драстично намаление на покупателната

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 140

си способност поради инфлационната политика на Федералния резерв. А това представлява реален,
макар и скрит данък, налаган периодично върху американския народ.
От Голямата депресия през стагфлацията на седемдесетте та чак до спукването на интернет балона
от миналата година всеки икономически срив, сполетял Съединените щати през последните 80 години,
се дължи изцяло на политиката на Федералния резерв. Те систематично заливат икономиката с лесни
пари, което води до погрешна дислокация на ресурсите и изкуствен „бум“, следван от рецесия или
депресия, когато създаденият от Федералния резерв пореден балон се спука.
С една стабилна валута американските износители ще престанат да бъдат пленници на
нестабилната монетарна политика. Стабилизирането на валутата ще даде на американците нови поводи
за спестяване, тъй като те вече няма да се страхуват, че инфлацията ще изяде спестяванията им.
Тайната подкрепа на Кабалата за нацистка Германия
През 2007 г. Би Би Си разкриха, че дядото на президента Джордж Уокър Буш - Прескът Буш, през
1933 г. е бил пряко замесен в бизнес заговор за събаряне на правителството на САЩ и за
установяването на негово място на фашистки режим. Освен ако не четете редовно „медиите на
истината“, сигурно чувате тази история за първи път. И макар че Би Би Си насочиха вниманието на
обществеността към тази тема, корпоративните медии все още не са посмели да се доближат до тези
експлозивни разкрития - или поне към момента на писането на тази книга. Целта на Прескът Буш не е
била да създаде правителство, което да работи за утвърждаване на консервативните християнски
ценности, които синът му Джордж Буш и внукът му Джордж Уокър Буш твърдят, че поддържат. Целта
на Прескът е била да сложи на власт фашистко правителство по образец на правителството на Адолф
Хитлер, с което да победи депресията. Този факт ни предлага поглед върху историята, доста
по-различен от онзи, с който сме свикнали, особено предвид факта, че Джордж Буш беше
вицепрезидент от 1980 г. до 1988 г. и президент от 1988 г. до 1992 г., а синът му Джордж Уокър Буш
беше президент от 2000 г. до 2008 г. Става ясно, че цели двадесет от общо двадесет и осемте години от
1980 до 2008 г. са минали под знака на някой представител на фамилията Буш като президент или
вицепрезидент. Да не забравяме, че Германия си остава християнска нация през цялото управление на
Хитлер. Мусолини също идва на власт като фашистки диктатор на Италия, а Италия винаги си е била
лоното на Ватикана и някогашният дом на Римската империя.
Към момента на писането на тази книга през март 2013 г. в официалните медии все още не се
забелязва някой, който да има смелостта да раздуха тази история. Би Би Си така и не публикуват пълна
статия по този въпрос, но въпреки това поддържат и до днес линковете към своята радиопрограма,
заедно с кратко резюме на съдържанието. Ето и текста, който намираме на тази изумителна страница:
Документите [от радиопрограмата] разкриват детайли за планиран преврат в САЩ през 1933 г. от
американски бизнесмени с крайно десни убеждения. Превратът е имал за цел да свали от власт
президента Франклин Рузвелт с помощта на половин милион ветерани от войната. Заговорниците, в
които според данните са влизали някои от най-известните фамилии в Америка (собствениците на
„Хайнц“, „Бърдс Ай“, „Гудтий„Максуел Хауз“ и дядото на Дж. У. Бум - Прескът) са били убедени, че
страната им трябва да възприеме политиката на Хитлер и Мусолини, за да победи Голямата депресия.
Майк Томпсън разследва защо се знае толкова малко за тази най-голяма мирновременна заплаха на
американската демокрация.
Вярно е, че през 1933 г. истински злото лице на Хитлер все още не е било видно за света, но както
и да погледнем нещата, превратът си е преврат, а не квартално сбиване. Тези заможни банкери и
бизнесмени на Кабалата са искали да организират кърваво сваляне на законно избраното
конституционно правителство на Съединените щати. И планът им включвал необходимостта да
разгневят половин милион ветерани от Първата световна война дотолкова, че да ги накарат сами и
доброволно да излязат на площадите и да им свършат мръсната работа.
Заговорът загрубява
Друг официален британски вестник - „Гардиън“, разкрива, че тази крайно неудобна история със
сигурност не приключва през 1933 г. Дори обратното - нещата загрубяват все повече и повече.
Дядото на Джордж Уокър Бут - покойният американски сенатор Прескът Буш, е бил директор и
акционер в компании, извлекли печалби от връзките с онези, които са финансирали нацистка Германия.
...Удивителното е, че почти нищо от сделките на Буш с Германия не е достигнало до вниманието на
обществеността, отчасти поради секретния статус на съпътстващата го документация. ...Джон Лофтъс,
бивш американски прокурор, обвинител на редица нацистки престъпници през 70-те години на XX век,
казва: „Не можем да обвиняваме Буш за онова, което е правел дядо му, както не можем да обвиняваме и

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 141

Джон Кенеди за стореното от баща му - купуването на нацистки акции. Но по-важни са не фактите, а
това, че са били прикривани успешно в продължение на половин столетие, както и последиците от това
прикритие за нас днес.
Но колко дълбоко стига това предателско американско участие в подпомагането на нацистката
партия? Възможно ли е нацистката партия да бе изпълнила целите си преди и по време на Втората
световна война и без помощта на бизнесмените от Кабалата? Бившият американски прокурор Джон
Лофтъс, за когото вече разбрахме, че е бил обвинител срещу редица нацистки военнопрестъпници през
70-те години на XX век, обяснява пред вестник „Гардиън“ значението на американската корпоративна
помощ за нацистка Германия така:
Това е механизмът, чрез който Хитлер е бил субсидиран, за да дойде на власт. Това е бил
механизмът, чрез който е протекло рефинансирането на отбранителната индустрия на Третия райх.
Това е бил механизмът, чрез който нацистките печалби са се връщали обратно при американските си
собственици. Това е бил механизмът, чрез който са били парирани всички разследвания във връзка с
прането на пари в Третия райх.
Вече не е останал жив никой, който би могъл да бъде съден за всичко това, но и без това всички са
успели да се измъкнат. ...Като бивш федерален прокурор аз бих образувал дело срещу Прескът Буш,
неговият тъст Джордж Уокър и Аверил Хариман, задето са осигурявали помощ и комфорт за врага. Те
са останали в бордовете на тези компании с ясното съзнание, че оказват финансова помощ на
германската нация.
Няма нужда да се чувстваме обречени
Когато отказваме да погледнем проблемите в очите, те само се задълбочават. Това важи както на
колективно, така и на лично ниво. Както казах и преди, ефектът на овцата може да бъде изключително
силен - дотолкова, че нищо чудно вече да ви прилошава, докато четете всичко това. Но аз все пак съм
убеден, че с течение на времето всички ще проумеят, че нацистка Германия е била само една от
множеството видими форми на далеч по-обширната Кабала, която е доста по-всеобхватна, отколкото
бихме допуснали. От друга страна, когато най-сетне се освободим от отрицанието, често се втурваме в
противоположната крайност. Почти всеки, който пише за тези „теории на конспирацията“ в интернет,
има фаталистично, мрачно, обречено отношение към тях. Този род хора разглеждат Кабалата като
случайно възникнала, жестока и непредсказуема и вярват, че тя като нищо ще постигне съвсем скоро
пълна победа над света. До този момент обаче почти никой не си даваше сметка, че времевата линия на
Съединените щати се синхронизира перфектно с времевата линия на Римската империя от Епохата на
Овена, особено след агресивната експанзия на власт от 1896 г. насам, която подготвя сцената за появата
на Федералния резерв през 1913 г. Това позволява на частни банкери, голяма част от които дори не са
американски граждани, да манипулират световната икономика, като контролират американския долар.
Но след като човек се въоръжи с познанието за действието на цикличността, историята престава
да му изглежда толкова случайна и хаотична. Потапянето на американския боен кораб „Мейн“.
Испано-американската война. Първата световна война. Поражението на Германия чрез Версайския
договор. Бомбардирането на Пърл Харбър и включването на САЩ във Втората световна война.
Визитата на Никита Хрушчов в Съединените щати през 1959 г. с надежда за постигане на мир.
Кубинската ракетна криза. Виетнамската война. Аферата „Уотъргейт“. Съветската война в Афганистан.
Опитът на Михаил Горбачов за ядрено разоръжаване през 1986 г., с което подсказва за предстоящото
съветско поражение. Инвазията на САЩ в съветски води чрез шпионски кораб през 1988 г. Разпадането
на Съветския съюз през 1991 г. Войната в залива през 1991 г. И формалното обявяване на война на Иран
с намерение за използване на ядрени оръжия през 2006 г., блокирано от неназовани герои в
американското правителство.
Историята действително е предълга. Филмите ни предлагат сбита, крайно удовлетворителна
версия на Колелото на кармата. Но за да изминем целия му кръг на глобалната сцена ни е необходимо
много по-голямо търпение. И все пак, докато наблюдаваме как великата история се разказва отново и
отново, си спомняме - на духовно ниво - за триумфалния й завършек.
Едни и същи модели ще продължават да се повтарят точно по график дотогава, докато не се
пробудим на световно ниво и не започнем да използваме силите си, за да променим изхода им. Колкото
повече фокусираме мислите върху идеи за мир, любов и прогресивни промени, толкова по-сигурно ще
успеем да сбъднем мечтите и надеждите си. Вече разполагаме с доказателство, че това наистина
сработва - единственото, от което се нуждаем, е колективна воля за промяна. И ако избраните от нас
лидери не отразяват тази наша воля, в крайна сметка няма никакво значение. Историята ще се подреди

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 142

успоредно с нашето истинско ниво на духовен прогрес - по един или друг начин. Съществуващите
дълбоко окопали се властови структури ще бъдат разкрити и изкоренени, така че да не могат повече да
ни причиняват вреди.
Както изглежда, разказът за героя напоследък е насочен към пробуждането на американския
народ, така че да не му се налага отново и отново да преповтаря трагичните събития от историята на
Римската империя. Този път народът не подкрепи агресивната, империалистическа политика, която се
опитват да му натрапват медиите. Нито американският народ, нито онези, които бяха подмамвани да
приемат ролята на немезиса, не захапаха въдицата. Войните станаха все по-леки и по-леки от онези,
които са се водели в римската история, въпреки че практически те идваха и си отиваха тъкмо навреме,
според графика на синхронността от предишния зодиакален цикъл. За щастие следващата голяма
война, която зодиакалният цикъл бе предвидил за 2006 г., не се състоя. Това бе конкретен сигнал, че
Съединените щати най-сетне са успели да отскочат от Колелото на кармата чрез прошката на онези,
които някога бяха възприемали като безлични чуждестранни врагове.
Да погледнем безпристрастно
Докато се насочваме към по-задълбочено обяснение на това защо съвременна Америка може би е
успяла да се измъкне от повторението на зодиакалните цикли, моля да имате предвид, че аз нямам
никакви проблеми с онези, които имат консервативна християнска нагласа. Но освен това смятам, че
няма нищо лошо в това да събираш сам информация и сам да си решаваш кое смяташ за истина.
Определено не желая всички тези идеи, които представям тук, да бъдат разглеждани като религия или
догма - имаме си достатъчно такива по света. Това е просто една философска и научна гледна точка и
ако тя не ви харесва, чувствайте се свободни да я отхвърлите.
Става ясно, че хората от Кабалата са всъщност вълци, облечени в овчи кожи, и от години наред са
нарочили християните, използвайки ги като своя удобна база. Става все по-очевидно, че
консерваторите републиканци се стараят да се обрисуват като хора, които подкрепят семейните
ценности, но същевременно проповядват агресивна, империалистическа политика, сходна на
политиката на своите предци, които тайно са финансирали Втората световна война и тайно са довели на
власт съветския комунистически режим през 1917 г. Почитателите на сайтовете за теории на
конспирацията са заприличали на религиозни фанатици, все по-пристрастяващи се към саркастичните,
бесни и безнадеждни бомбастични проповеди на жертви, които временно ги зареждат с адреналина на
справедливия гняв. Всеки нов изблик на „порнографията на страха“ не след дълго се оказва море, в
което читателят започва да се дави във вълните на страха, депресията, параноята и самотата. А това
обикновено оказва влияние и върху мира и хармонията в семействата.
След като човек прочете достатъчно от тази ръмжаща, нападателна пропаганда, която настоява, че
„всички са маскари“, и след като стигне до извода, че все нещо от всичко това трябва да е истина, става
изключително трудно да промени мнението си и да допусне, че герои могат да се появяват във всяко
правителство, военна или корпоративна организация. Омразата по принцип е много удобно, добро
пристрастяващо състояние на духа. Да простиш на хора, които според теб са те предали или обидили
най-много, никога не е било лесно. И въпреки това прошката е и винаги ще си остане единственият път
към изцелението, дори и в случаите на най-закоравелите социопати, които са извършили най-големите
злини. Законът на Единния съвсем ясно подсказва, че трябва да издигнем здравословни граници между
себе си и онези, които се опитват да ни манипулират, но ключът към спирането на Колелото на кармата
се крие не в гнева или негативните емоции, с които често се опитваме да защитим от подобни хора себе
си и най-близките си. Да ги заобичаме искрено, разбирайки ги какви са, и да съзрем ужасите и
насилието, през които вероятно са преминали, за да се превърнат в такива хора, като същевременно ги
блокираме така, че да престанат да ни вредят, е най-великият триумф по Пътя на героя.
В Дивия запад на алтернативните интернет медии фактите и журналистическата почтеност
обикновено са неща, които автоматично се изхвърлят през прозореца. Това ги превръща в идеалната
почва за пропаганда в таблоиден стил, която се разпространява като уж независими и патриотично
ориентирани доклади. Докато не изтеглим проекциите си от света като цяло и не приемем и не простим
на сянката в себе си, ние никога няма да престанем да търсим следващия велик сатана в глобалния си
сън наяве. Колкото по-публична е дадена личност, толкова по-лесно е да я възприемаме като враг. Но
ето че въпреки масираните, ежедневни политически атаки, безкрайните брътвежи на корпоративните
медии и постоянните опити за всяване на колкото е възможно повече страх и ужас, всичко продължава
да се нарежда. Макар че животът на Земята действително би могъл да бъде много болезнен, все още
нито един сценарий в стил Армагедон не е настъпил, за да ни изтрие от лицето на планетата - и лично

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 143

аз подозирам, че нещата ще продължават да се развиват по този начин благодарение на защитата, на
която се радваме. Ние не обитаваме затворена система - там, отвъд, съществуват мнозина други, които
ни помагат.
Кабалата не може да нанася прекалено големи вреди
Както става ясно, негативните сили, които искат да манипулират и контролират хората,
притежават необратим недостатък, който гарантира, че те никога няма да могат да сторят повече,
отколкото им е позволено - благодарение на организационната сила на древните цикли на времето. Това
е изключително важна част от модела на Закона на Единния. Планетата ни е насочвана и управлявана
така, че никога да не видим по-голяма негативност от онази, която сами сме поканили чрез свободната
си воля. Запознавайки се с поверителната информация на Питър Дейвид Битър, който през 70-те години
на XX век е разполагал с достъп до неща, недостъпни за широката публика, става ясно, че Кабалата
открай време се опитва да хвърли света в тотален хаос и унищожение - както на военно, така и на
икономическо ниво. Години наред под земята са изграждани цели градове, снабдени с всичко
необходимо, като същевременно Кабалата е правела всичко възможно да създаде на повърхността
истински Армагедон. Ето как Битър описва тази непрестанна борба в четиридесетото си аудиописмо от
30 ноември 1978 г.:
От две години насам Съединените щати и СССР вземат участие в тайни военни действия в
подготовка на Първата ядрена война. Всичко започна на сериозно през лятото на 1976 г., когато избухна
все още тайната Подводна ракетна криза. След това тя се разшири до размерите на пълнокръвен ядрен
саботаж на Съединените щати с оръжия, разположени по хиляди точки из целия свят. Те варират от
колосални водородни бомби, подготвени да унищожат най-големите ни язовири и водни резервоари, до
миниатюрни ядрени устройства, наречени „микробомби“ от руснаците. ...Днес няма никакъв смисъл да
говорим за предотвратяване на Първата ядрена война, защото тя вече започна.
Разнообразни НЛО, очевидно пилотирани от добронамерени извънземни, систематично се
намесват в ядрените арсенали на всички държави, които притежават такива - но не за да ни нападнат, а
да попречат на която и да било политическа фракция да унищожи планетата. На 27 септември 2010 г.
Робърт Хейстингс бе домакин на пресконференция за връзката между НЛО и ядрените оръжия,
организирана в Националния пресклуб във Вашингтон, на която няколко ветерани от
Военновъздушните сили на САЩ споделиха своите лични спомени от намесата на НЛО в ядрените
инсталации по време на епохата на Студената война, при това още от 1948 г. насам. А после, само
двадесет и шест дена след това събитие, на 23 октомври 2010 г. едно НЛО във форма на пура се появи
над военновъздушната база „Уорън“ в Шайен, щата Уайоминг. При появата му петдесет ядрени ракети
„Майнютман III“ излязоха напълно от строя за двадесет и шест часа. Това е най-голямото изключване
на ядрени ракети в американската история и бе свързано с една девета от целия боен арсенал. Обобщих
тези доказателства в „Извънземни от 50-те години на XX век ни подготвят за Златната епоха“. В
„Критичната стойност на войната за разкриване на истината - птици, риби и политически убийства“
направих връзка със статии, които показват, че Русия, Индия, Китай и Пакистан са претърпявали в един
или друг момент пълно изключване на ядрения си арсенал вследствие на намеса на НЛО. Според
„Индиан дейли“ след първия успешен ядрен опит на страната през 1998 г. извънземни автоматично са
осъществили връзка с индийското правителство.
Индийските учени бавно, но сигурно осъзнават, че извънземните притежават уникалната сила да
блокират операционните характеристики на всички ядрени ракети по света, включително тези на
Индия, Пакистан и Китай.
...През последните шестдесет години американците и руснаците са били свидетели на същия
феномен. Китайците също са преживели този ефект, но в миналото са го отдавали на американците или
на някои други. В резултат на това те преместиха ядрените си ракети дълбоко под земната повърхност,
но това пак не попречи на извънземните да ги блокират.
Според индийските учени ако извънземните разберат, че дадена държава се кани да използва
ядрени ракети, които ще повлияят катастрофално на целия свят, те автоматично ще обезвредят
въпросните ракети.
...Докладите от Великобритания сочат, че извънземните познават отлично всяка ядрена
инсталация по целия свят, включително и точното й местоположение. Основната причина, поради
която тези неуправляеми, роботизирани HЛO посещават Земята толкова често и са толкова
многобройни, е за да локализират всички ядрени оръжия, изработвани от хората - включително онези,
които са направени и пренесени от терористи като например бомбите в куфарчета. Според нашите

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 144

източници всички правителства, притежаващи ядрен арсенал, са наясно, че оръжията им могат да бъдат
извадени от строя от тези извънземни - нещо, което за тях е голям повод за тревога.
Благодарение на Кери Касиди и Бил Райн от „Проект Камелот“ през 2009 г. бе пуснато онлайн
безплатно видео, в което всеки от нас се изреди, за да разговаря с доктор Пит Питърсън - високо
интелигентен и съвсем истински вътрешен човек. След безкрайните часове на разговори с доктор
Питърсън аз съм убеден, че той е един от най-важните и далновидни изобретатели на класифицирана
технология за Кабалата от втората половина на XX век. В резултат на излизането си пред нашата
камера доктор Питърсън изгуби правителствена пенсия от 6700 долара месечно. Няколко от неговите
изобретения имат силата да подобрят в значителна степен човешкото здраве и интуитивни
способности. Едно от хилядите интересни сведения, които ми даде той, бе фактът, че някога е работел в
стаята, съседна на тази на Питър Дейвид Битър. В записаното от нас интервю доктор Питърсън
разкрива, че е било планирано през 2001 г. американската икономика да бъде доведена до тотален хаос,
което от своя страна да доведе до цялостен срив на цивилизованото общество. Това му е било казано
доста преди 11 септември 2001 г. След въпросната дата обаче неговите висшестоящи така и не го
уведомяват дали това е събитието, което са очаквали, или не - но не е трудно да се досетим, че е точно
това.
Доктор Питърсън е уведомен също така, че трябва да очаква сходен кошмар и през 2008 г. - и
наистина, икономическият срив настъпва точно във времевия прозорец, който е указан от
висшестоящите му. Този път те успяват да уцелят датите на събитията - с много малки разлики - но за
щастие очакваният социален срив не настъпва. Оттогава насам са настъпили и отминали и други
катастрофални крайни срокове.
Същата онази Кабала, която се е надявала да мобилизира половинмилионна армия от ветерани от
Първата световна война, за да бутне американското правителство през 1933 г. и да постави на негово
място фашистка диктатура, очевидно работи неуморно за осъществяването на подобен колапс в цялото
общество. В интервюто ни с доктор Питърсън аз изтъкнах, че въпреки тези мрачни прогнози и планове
животът на Земята все пак продължава. Все още не сме станали свидетели на никакви световни
катаклизми, въпреки че опитите в тази посока безсъмнено не спират.
Да се освободим от вината и страха
Ако усетите, че започвате да се поддавате на тези ориентирани около страха истории и да им
вярвате и ако изпитате някакво чувство на вина, че не сте усетили сигналите и не сте опитали да им
противодействате навреме, все още има нещо, което можете да сторите в полза на света. Прогонете от
себе си чувствата на страх и вина и се пренесете в мирното присъствие на момента „сега“. Просто го
вдишайте. Издишайте. Отпуснете се. Освободете се. Замислете се за големите мистерии на нашето
съществуване. Спомнете си за множеството пророчества за Златната епоха и си дайте сметка, че
промяната започва точно тук, от нас, още сега. Това не е нещо, което очаквате да прочетете в интернет,
да видите по телевизията или да откриете във вестника. То се случва в този момент, когато се
освободите от непрестанното бъбрене в главата си, от отбранителността и подозрението, които
обикновено ни съпътстват. Случва се, когато се замислите за съвършенството, което вече сте, точно тук
и точно сега - докато четете тези думи и седите в мълчание.
Както са казвали и повтаряли редица духовни учители, вината ни придърпва към миналото, а
страхът - към бъдещето. И в двата случая обаче се измъкваме от чистотата и спокойствието на
настоящия момент, където всичко е добре - стига да му позволим. Тези невероятни, повтарящи се
цикли на времето, въртящи се от стотици еони още преди зората на писаната история, се оказват
внимателно структуриран промисъл, целящ да ни помогне да еволюираме на колективно ниво. Ядрени
войни е забранено да се случват, тъй като те ще разрушат самата първопричина на повторяемостта на
тези цикли - да ни помогнат да израстваме духовно от живот в следващ живот. Тези цикли действат
също така и като основен индексиращ файл, който използваме за структуриране на нашите
прераждания, за да знаем какви събития да очакваме в конкретния живот. За щастие страданието и
смъртта могат да имат край, ако се възползваме от възможността да се учим от тези цикли и вземем
колективно решение, че наистина сме готови да навлезем в Златната епоха. Вместо да разглеждаме
човека, с когото имаме несъгласия, като наш немезис, бихме могли да кажем: „Който и да си ти, където
и да си, в каквото и да вярваш, ти винаги ще имаш място в моето сърце. Аз те обичам. И съжалявам.
Моля те да ми простиш. Благодаря!“.
Ако сте в състояние да постигнете тази точка на умиротворение и спокойствие в момента „сега“ -
повярвайте ми, знам колко трудно може да бъде това след поколения на предателство и омраза - значи

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 145

сте станали част от разрешението на проблема. Вие сте победили Пазителя на прага и сте грабнали
Еликсира на безсмъртието. Силата само на шепа от нас, фокусирали се върху позитивното, би могла да
окаже неподозирано въздействие върху общото ниво на мира и благоденствието по целия свят. Ако
наистина трябва да преживеем пробуждане на световно ниво - като просто си позволим един на друг да
бъдем такива, каквито сме - ефектът може да бъде толкова силен, че старите цикли на времето
окончателно да бъдат разрушени. Тогава бихме могли да очакваме глобално извикване на бис - както
извънземните са съобщили на индийското правителство да очакват някъде след 2011 г. - и да навлезем в
Златната епоха с една съвсем нова история. Нищо чудно именно това да са искали да ни кажат древните
пророчества във връзка с Епохата на Водолея. И в двата случая обаче зависи изцяло от нас да я
посрещнем подобаващо - първо в собственото си съзнание и в сърцата си.
Спомнете си какво всъщност е мислел Иеошуа
Ако считате себе си за християнин, бихте могли да бъдете в предните линии на тази вълна на
човешката еволюция, като се хармонизирате с онова, което великият учител Иеошуа действително е
мислел, а не с предразсъдъците, които ни втълпяват непрекъснато корпоративните медии. Вече е ясно,
че никой няма да отиде в ада, тъй като това понятие със сигурност е било измислено. Учението на
Йеошуа е било целенасочено изкривено от събора, организиран от император Константин още през IV
век, и това изкривяване е с чисто политически цели. Истинското послание на Йеошуа гласи, че ние ще
продължаваме да се прераждаме и да изгаряме кармата си - в Геената огнена - докато не се научим да се
обичаме. Изкуственото деление на хората на „либерали“ и „консерватори“ не е съвместимо нито с
християнския морал, нито с християнската етика. Всички на този свят заслужават любов и уважение.
Ако на света има някого, когото не обичаме, изцяло от нас зависи да изясним тези чувства със себе си и
да се изчистим от тях. Съществува един ключов духовен принцип, отзвук от който откриваме както в
пророчествата на Едгар Кейси, така и в традиционната психология - и той гласи, че нещата в другите,
които предизвикват у нас чувства като гняв, тъга или ревност, са всъщност отражение на някакъв
проблем, който имаме със самите себе си. Ако се научим да обичаме и уважаваме себе си и да си
прощаваме, то тогава няма да се ядосваме или обиждаме заради онова, което виждаме в другите.
Консерваторите, които се ядосват заради гейбраковете, дълбоко в себе си се чувстват изоставени
от Бога. Те смятат, че ако Господ, когото познават и приемат за истински, действително управляваше
нещата, никой не би пожелал да бъде хомосексуалист. Ако Господ управляваше, никой не би пожелал
да прави аборт. Ако Господ управляваше, всички щяха да искат да бъдат християни. Това чувство на
дълбоко нещастие и отчуждение не се е променило от хиляди години - със сигурност не и от Епохата на
Овена. Политическите партии идват на власт на крилете на тези настроения и предразсъдъци,
обещавайки да създадат закони, които да ограничат още повече свободната воля на обществото. Докато
наблюдават приемането на тези закони и гледат отнемането на собствените им свободи,
преобладаващата част от гласоподавателите приветстват с възторг избраниците си. Имат чувството, че
техният отбор е този, който побеждава. Мислят си, че Бог все пак е жив и е дошъл при тях. За
съжаление докато събитията се редят едно след друго и светът продължава да действа по начини, които
не им се нравят, същите тези хора постепенно се изпълват с всепоглъщащо чувство на отчуждение,
гняв, страх и дълбока тъга.
Голямата игра -манипулация на съзнанието
Голямата игра в политиката винаги е била и ще бъде манипулация на съзнанието. Политиците
откриват кой ще им даде най-много гласове и след това му дават каквото иска - или поне обещават да
му дадат. А после, когато стане невъзможно да продължат играта, с привидно съжаление променят
правилата. Най-великият публичен оратор на Рим - Марк Тулий Цицерон, става консул през 63 г. пр.н.е.
Брат му Квинт Тулий Цицерон му пише брутално откровено писмо за това как да се сдобие с победа -
писмото е преведено и препечатано в „Как да спечелим избори - древен наръчник за модерни
политици“. Преводачът на писмото Филип Фриймън пише предговор, в който разделя експертния съвет
на Квинт (вероятно благодарение на колективната мъдрост, почерпена от негово по-ранно прераждане в
рамките на Кабалата) на десет стъпки. Те са следните: (1) Осигури си безрезервната подкрепа на
семейството и приятелите си; (2) Обгради се с правилните хора; (3) Поискай си обратно всички
направени услуги; (4) Изгради си широка обществена подкрепа; (5) Обещавай всичко на всички; (6)
Комуникационните умения са най-важните; (7) Не напускай града; (8) Опознай слабостите на
опонентите си и се възползвай безмилостно от тях; (9) Ласкай безсрамно всичките си гласоподаватели;
и (10) Давай на хората надежда. Ето няколко много актуални за нашето съвремие откъси от тази част от
предговора на Фриймън:

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 146

 5. Обещавай всичко на всички. Освен в най-крайните случаи кандидатите трябва да казват на
конкретната тълпа онова, което тя иска да чуе. Казвай на традиционалистите, че винаги си подкрепял
консервативните ценности. Казвай на прогресивно настроените, че винаги си бил на тяхна страна. След
изборите можеш да обясниш на всеки, че много би искал да му помогнеш, но за жалост са се намесили
обстоятелства извън твоя контрол. Квинт уверява брат си, че гласоподавателите ще се ядосат много
повече, ако откаже да им обещае онова, за което най-силно копнеят, отколкото, ако после се отдръпне
от обещанията си.
8. Опознай слабостите на опонентите си и се възползвай безмилостно от тях. Печелившите
кандидати правят всичко възможно да отклонят гласоподавателите от позитивните аспекти, които
притежават опонентите им, като подчертават негативните им черти. Слуховете за корупция са
най-добрата храна за добитъка. Сексуалните скандали са дори още по-сладки.
9. Ласкай безсрамно всичките си гласоподаватели. Накарай гласоподавателите да ти повярват,
че наистина те е грижа за тях.
10. Давай на хората надежда. Дай на хората усещането, че можеш да направиш света им
по-добър и те ще се превърнат в твоите най-предани последователи - или поне до изборите, след които
ти неизбежно ще ги предадеш. Но дотогава няма да има никакво значение, защото вече ще си спечелил.
Карл Роув - бивш заместник-началник на канцеларията на Джордж Уокър Буш и негов старши
съветник, е особено голям почитател на съветите на Квинт Цицерон - поради което с удоволствие пише
следното за задната корица на книгата: „Квинт Цицерон е майстор на политическата стратегия. ...Тази
уникална книга предоставя безценни съвети, важащи за всички епохи, и е задължително четиво за
всеки, който днес е решил да се занимава по един или друг начин с политика“.
Бившият американски сенатор Гари Харт признава, че брутално искреното писмо на Цицерон
доказва как историята действително се повтаря. „Предвид вулгарното състояние на съвременната
политика, този древен римски наръчник за избори показва, че почти нищо не се е променило. ...Книгата
е толкова искрена, че някои като нищо биха я възприели като мистификация“ - казва той.
Хиперконсервативното френско правителство използва абсолютно същите тактики на
манипулация, за да си осигури подкрепата на своя консервативен електорат през 1968 г. Те отказват да
се простят с архаичните закони, които принуждават студентите да живеят разделено едни от други. На
младежите не е позволено дори да си ходят на гости по стаите. Как тогава би могло да има законни
бракове, щом на студентите не са им позволени дори срещите? Отговорът на тези въпроси дават
великите цикли. Точно навреме революционният заряд, който е програмиран в самата тъкан на
времето, се включва - буквално 539 години, след като Жана д’Арк повежда народа срещу тиранията в
нейния собствен цикъл.
Да отворим вратите за любовта
Колелата на времето ни тласкат напред. Една по една спиците бавно се местят. Накрая хвърляме
всички карти на масата, прекратяваме всякакви игри и превземки и просто се отпускаме.
50.7 Въпрос: Защо една същност трябва да влиза в поредното прераждане и да губи съзнателния
спомен за онова, което иска да направи, а след това да действа по начин, по който се надявам, че ще
действа, докато все още е в Отвъдното?
Отговор: Нека дадем пример с човека, който вижда картите на всички играчи на покер. Този
човек знае как ще се развие играта. Тогава хазартът става просто детска игра, защото не крие никакви
рискове. Другите ръце са известни. Възможностите са известни - и поредната ръка ще бъде изиграна
правилно, но без никакъв интерес.
Във времепространството на Отвъдното и в истинската зелена плътност ръцете на всички играчи
са отворени за очите на останалите. Мислите, чувствата, тревогите - всичко се вижда. Там няма измама,
няма и желание за измама. По този начин - в хармония, може да бъде постигнато много, но
съзнанието/тялото/духът не печелят никаква полярност [растеж] от това взаимодействие.
Нека прегледаме наново тази метафора и да я умножим до продължителността на най-дългата
игра на покер, която можем да си представим - един човешки живот. Картите са любов, презрение,
ограничение, нещастие, удоволствие и т.н. И с тях се играе ли, играе - непрекъснато. Възможно е в едно
прераждане да започнете - повтаряме, да започнете - да познавате собствените си карти. Можете да
започнете да откривате любовта във вас. Можете да започнете да балансирате вашите удоволствия,
вашите ограничения и т.н. Но единственият начин, по който бихте могли да узнаете картите на другите,
е като ги гледате в очите.
Не можете да си спомните вашата ръка, техните ръце, дори правилата на играта. Тази игра може

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 147

да бъде спечелена само от онези, които губят картите си под разтапящото влияние на любовта. Може да
бъде спечелена само от онези, които поставят на масата, с лицето нагоре, своите удоволствия, своите
ограничения, въобще всичко свое, и вътрешно си кажат: „Към вас, всички играчи, всяка от вас, други
същности, каквато и ръка да играете, обичам ви!“. Ето в това се състои играта - да знаеш, да приемеш,
да простиш, да балансираш и да отвориш себе си в любов. Това не може да бъде постигнато без
забравата - защото няма да носи никаква тежест в живота на целостта от съзнание, тяло и дух.
Можем да допуснем до себе си любовта, дори в този момент. Можем да допуснем покоя в живота
си. Можем да позволим тази Вселена да бъде перфектното място, такава, каквато си е. Можем да си
позволим осъзнаването, че никога няма да умрем, че винаги ще съществуваме. Можем да си позволим
да бъдем в съюз с живота - където и както би се появил той - тъй като целият живот е направен от
същото онова осъзнаване, което е вътре в нас.
Позитивни промени
Преобладаващата част от американския народ решиха да не подкрепят агресивната, войнолюбива
политика на републиканско-неоконсервативната фракция, когато през 2006 г. Кабалата се опита да
създаде нов немезис, твърдейки, че Иран представлявал непосредствена ядрена заплаха. Така по време
на изборите от 2006 г. настъпи драстичен обрат. Изборите доведоха до съкрушителна победа на
Демократичната партия, която обхвана Камарата на представителите, Сената и голяма част от
губернаторските и съдебни постове, заемани от Републиканската партия.
Това не беше загуба за онези, които се идентифицират с християнските ценности. Ако не се
беше случило, ако ние не бяхме готови това да се случи, много е вероятно да бяхме повторили някои от
най-смъртоносните и унищожителни римски войни в нашата собствена времева линия. Щяха да
бъдат изгубени много повече човешки животи поради нашата липса на готовност да се обичаме едни
други - или най-малкото защото любовта ни не е била достатъчна, за да спаси живота на онези,
които разглеждаме като врагове. Това не означава непременно, че съвпаденията от 2160-годишния
зодиакален цикъл между римската и американската история са престанали окончателно да действат.
Всъщност сянката на великия часовник все още е надвиснала над нас, докато гигантските му стрелки
се местят напред.
Връзката между Катон и Картър продължава
Катон запазва поста си на консул на Рим в продължение на много години. Избран е за цензор през
184 г. пр.н.е., което е същата година от Епохата на Рибите, в която Картър беше избран за президент -
1976. Катон остава политически активен до самата си смърт през 149 г. пр.н.е., което отговаря на 2011 г.
от нашия цикъл. Що се отнася до Картър, той беше президент само четири години. Въпреки това през
2002 г. печели Нобеловата награда за мир за неуморните си усилия да направи този свят по-добър,
мирен и спокоен.
През последните години от живота си, до 150 г. пр.н.е., Катон непрекъснато вплита фразата
„Картаген трябва да бъде унищожен“ във всички свои речи независимо дали са свързани тематично или
не. Това отговаря на годините, водещи до 2011 г. в Епохата на Рибите. Катон очевидно преследва целта
си с невероятна страст. Един историк разкрива повече детайли за гледната му точка:
Катон наложи своята идея за простотата и пестеливостта както на правителството, така и на
народа по време, когато имаше увеличаване на личното богатство и желание за още повече. ...Той
ревизира разходите на Сената и кавалерията и измисли начин да обложи с налог луксозните стоки. Но
най- популярното нещо, което направи, бе да отстоява неотстъпно идеята за окончателното разрушение
на стария враг на Рим - Картаген, след като разбра за земеделското благоденствие, което цареше там.
Макар мнозина историци да смятат новата кампания на Катон против Картаген за несправедлива и
безсмислена война, много е възможно той да е надушил нещо друго. Може би е имал доказателство, че
действително съществува тайно, предателско споразумение между Сципион и Антиох, както подсказва
съдебното дело, и че това е само един симптом на много по-голям проблем. Възможно ли е Картаген да
е бил центърът на тайната Кабала, която е играела и за двата отбора по онова време - точно както
виждаме и в нашата епоха?
Третата пуническа война и битката срещу финансовата тирания
В крайна сметка Катон влиза във война с Картаген - през 149 г. пр.н.е. Това отговаря на 2011 г. от
Епохата на Рибите. Когато за първи път открих този факт през 2010 г., не знаех какво да очаквам, но
реших да бъда нащрек. Малко след публикуването на „Енергийното поле на Вселената“ Нийл Кийнан
заведе огромно дело срещу Кабалата на 23 ноември 2011 г. - на четиридесет и осмата годишнина от
убийството на Кенеди. Това си беше на практика обявяване на война на Кабалата - и ако успее, ще се

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 148

превърне в бележито историческо събития. В подкрепа на тази кампания се обяви един алианс от 57
страни - членки (който нарасна до 160 страни), чиято цел е да възстанови мира на Земята, да извади
наяве секретните технологии и да осигури пълно разкритие на всички игри. Джими Картър може и през
цялото време да е подкрепял този алианс, въпреки че нито един вътрешен човек засега не е потвърдил
тази хипотеза. За разлика от повечето войни, тази трябваше да бъде водена тихо, чрез юридически
документи и постепенно разкриване на истината - и тя продължава и в момента на писането на тази
книга.
Това съдебно дело е заведено двеста години и шестнадесет дена след като обединените от Пророка
индиански племена нападат армията на Харисън при Типекано на 7 ноември 1811 г. Във всяка Епоха на
Зодиака има 216 цикъла от по 100 години. Може би нашият обичай да групираме историята по векове
не е случаен - възможно е да е още едно забравено наследство от същото онова древно познание, което
ни разкрива циклите на времето. Масовото разграбване на земите на индианците в началото на XIX век
съвпада много точно с масовото разграбване на злато и други съкровища, което Федералният резерв
провежда по целия свят през XX век. Битката при Типекано и завеждането на делото от страна на
Кийнан са с разлика от само шестнадесет дена в рамките на две завъртания на стогодишния цикъл или
на десет завъртания на двадесетгодишния цикъл.
Третата пуническа война в римската история продължава до 146 г. пр.н.е. Това отговаря на 2014 г.
от нашето време. Картаген наистина е унищожен напълно - както настоява Катон. Лозунгът му е
възприет и изпълнен буквално, по типично римски начин. Стените на Картаген са сринати до основи,
целият град е опожарен. Гражданите му са продадени в робство, а Сенатът издава декрет, че от този
момент нататък никой не трябва да живее там, където някога се е издигал Картаген.
Лично аз не одобрявам войната и кръвопролитията. Картър също не ги одобрява. Събитията от
Епохата на Овена отслабват значително по жестокост, повтаряйки се в нашата епоха, особено след 80-те
години на XX век насам. Поражението на Германия през 1919 г. и Версайският договор се случват
точно 2160 години след победата над Картаген през Първата пуническа война от Епохата на Овена.
Картър очевидно е изминал дълъг път през последните 2160 години. Той вече не е така саркастичен и
войнолюбив, какъвто е бил в предишното му най-вероятно превъплъщение като Катон - когато
определено се е наслаждавал да повтаря: „Картаген трябва да бъде унищожен“. Но ако изхождаме от
биографията на Джими Картър, с неговите многобройни номинации за Нобелова награда и връчването
й през 2002 г., бихме могли да кажем, че той определено не би искал никоя група хора, включително и
най-големите му врагове, да бъдат така напълно сразени и унищожени, както се случва на Картаген
през 146 г. пр.н.е.
Великите цикли на времето не се влияят от пропагандата. Те не са слепи за дълбоката истина,
която съществува сред всички нас. Ако масовата карма на Картаген се е появила в модерни времена
като масова карма на Германия, то тогава между Германия и Кабалата може би съществуват други
връзки, които още не сме открили. Аз съм особено впечатлен от факта, че времевият прозорец между
2011 г. и 2014 г. от зодиакалния цикъл съвпада напълно и с нашето навлизане в Епохата на Водолея.
Това може да се окаже идеалната комбинация от цикли, която ще се синхронизира, за да отключи
майката на всички исторически събития. Кабалата със сигурност изглежда да е поела ролята на
Картаген в рамките на тази нова война от 2011-2014, тъй като Джими Картър безсъмнено работи с
цялото си сърце за постигането на световен мир.
Проектът „Кламер“
Вече разбрахме, че през 1933 г. в Америка е зреел фашистки заговор за преврат срещу
правителството и че германците са били тайно финансирани от някои индустриалци от Кабалата като
например Уокър, Хариман и Буш и техните корпорации през цялата Втора световна война. Но това е
само малка част от много по-голяма история. През 2005 г. Би Би Си Нюз разкриват, че след Втората
световна война връзката между германските нацисти и Съединените щати става още по-силна.
Преди шестдесет години Съединените американски щати наеха нацистки учени да оглавят
различни новаторски проекти, като например космическата надпревара. Този хора предоставиха на
САЩ най-нови технологии, които ги правят и до днес водеща страна в това отношение, но на каква
цена... Проектът „Кламер“ е бил американска тайна операция, под чиято егида Вернер фон Браун и още
над 700 учени са измъкнати от Германия изпод носовете на американските съюзници. Целта е проста:
„Германските учени да бъдат използвани за американски научни цели, така че Съветският съюз да няма
никакъв достъп до тези интелектуални ресурси
Изненадващо е колко много хора нямат никаква представа за проекта „Кламер“, но това очевидно

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 149

е поредната от множество тайни, които Кабалата не желае да огласява публично. Президентът Труман
подписва проекта „Кламер“ и го превръща в закон през август 1945 г, а първите германски жители
идват в Америка на 18 ноември същата година. Пристигат в Съединените щати с кораб броени месеци,
след като са били съкрушени от същата тази държава, в която сега се местят. Труман определя строги
правила, които очаква да бъдат спазвани. Не желае да приема в страната си никой, който е бил член на
нацистката партия, участвал е в дейността на нацистите или е подкрепял техните военни планове. Нека
сега разберем какво казва по-нататък Би Би Си:
По тези критерии дори самият Фон Браун - мозъкът, който стои зад американските полети до
Луната, не би бил годен за допускане в Съединените щати. Той е бил не само член на редица нацистки
организации, но и е служил в СС Първоначалната разузнавателна сводка за него го определя като „риск
за сигурността“ ...Въпреки всичко това тези хора са приети да работят за САЩ, престъпленията им са
покрити, а неудобната част от миналото им - изтрита от военни представители, за които главният
приоритет е бил не справедливостта, а спечелването на Студената война.
Но дали тези нацистки учени са се отказали от предишните си политически убеждения, за да се
отдадат на традиционния американски начин на живот и ценностна система, след като са пристигнали?
Или пък са успели да повлияят на посоката на развитие на новата си родина? През 2007 г. вестник
„Гардиън“ публикува вълнуваща статия от журналистката Наоми Улф, в която тя доказва по
убедителен начин как Съединените щати следват стриктно типичните за социопата „Десет стъпки към
фашизма“:
Ако се загледаме в историята, не можем да не видим, че съществува схема за превръщането на
гражданското общество в диктатура. Тази схема се използва отново и отново, по повече и не толкова
кървави, но далеч no-ужасяващи начини. Но е винаги ефективна. Много е трудно да създадеш и
поддържаш една демокрация, но историята показва, че да я унищожиш е далеч по-лесно. Единственото
необходимо е просто да имаш желание да предприемеш прословутите десет стъпки. Колкото и трудно
да е да го допуснем, ако някой има желание да погледне нещата такива, каквито са, става ясно, че тези
стъпки вече се въвеждат и прилагат една по една в Съединените щати от администрацията на Буш
За щастие Кабалата така и не успя да довърши тези стъпки, но няма съмнение, че всяка от тях бе
стриктно въведена и някои дори приложени от администрацията на Джордж Уокър Буш.
Октомврийската изненада
Преизбирането на Джими Картър като нищо може да е било саботирано от мръсните номера на
Джордж Бупьстарши. Този саботаж бе разигран чрез така наречената Октомврийска изненада, когато,
както твърдят някои източници, на иранците им е било платено да държат в плен американци чак до
приключването на изборите. В очите на обикновените хора това би превърнало Картър в малодушник,
който не може да проведе успешни преговори за освобождаването на заложниците. Тази предателска
сделка с държава, която уж е смъртен враг на Америка, би спомогнала за осигуряването на лесна победа
за отбора на Рейгън и Буш. Също така това би добавило и личен елемент към непрестанната
политически борба за мир, която Картър не се отказва да води. Робърт Пари пише следното експозе за
Октомврийската изненада в интернет:
Дали пък недоволните агенти от ЦРУ не са се наговорили с някогашния си шеф Джордж Буш да
използват иранската криза със заложниците от 1980 гза да победят президента Джими Картър, чиято
политика е вбесила не един и двама ветерани на ЦРУ? Дали тази тайна операция на ЦРУ не е
променила курса на американската политика, проправяйки пътя за четвърт-вековното господство на
републиканците?
На 4 ноември 1980 г. след цяла година отчаяни усилия да освободи 52-та американски заложници
в Иран, Картър губи изборите от Роналд Рейгън и неговия верен другар Джордж Буш. Заложниците са
освободени непосредствено след клетвата на Рейгън на 20 януари 1981 г.
Това внезапно освобождаване на иранските заложници, при това на същия ден, в който Рейгън и
Буш полагат клетва, е безспорно много подозрително. В мемоарите си, озаглавени „Печалби от
войната“, израелският висш разузнавач Ари Бен-Менаше разкрива следното: „Преговорите на Картър
за освобождаване на заложниците в Иран се провалиха заради републиканската опозиция.
...Републиканците искаха от иранците да освободят заложниците чак след изборите на 4 ноември... като
окончателните детайли трябваше да бъдат уточнени в Париж на среща на делегация от републиканци,
водени от Джордж Буш, и делегация от иранци, водени от висшия шиитски духовник Мехди Каруби“
Друга интересна книга на тази тема е написана от личния съветник на Картър по въпросите на
националната сигурност и специален съветник за Иран и Персийския залив и е озаглавена

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 150

„Октомврийската изненада - американските заложници в Иран и избирането на Роналд Рейгън“.
Свидетелствата му в този дух се появиха и в „Ню Йорк таймс“ през 1991 г., след което влязоха в
официалния архив на Конгреса. Барбара Хонегер - бивша участничка в предизборната кампания на
Рейгън и Буш и служителка в Белия дом, също подкрепя тези обвинения в книгата си „Октомврийската
изненада“. Можем лесно да си представим колко смутен е бил Джими Картър, когато най-сетне е
осъзнал какво са му сторили. С един от враговете на Америка е била сключена предателска сделка - и
Кабалата пак е успяла да се измъкне. Тези петдесет и двама заложници е можело да бъдат убити и със
сигурност са живели в страх. Животът им е бил пазен като откуп, който да гарантира, че Картър ще
изгуби изборите, изкаран нарочно неефективен и неспособен да води Съединените щати. Картър
безсъмнено си дава сметка, че да се изправиш срещу Кабалата открито и дръзко, по публичен начин -
поне на този етап от нашата история - е равнозначно на смърт. И въпреки това той се е посветил на
мисията си да стори колкото му е възможно повече, за да направи света по-добър. Картър се почувства
безкрайно поласкан да спечели Нобеловата награда за мир през 2002 г. и след като я получи, каза
следното: „Когато напуснах Белия дом, бях относително млад и си дадох сметка, че разполагам с още
поне двадесет и пет години активен живот. ...Затова реших да се възползвам от влиянието, което имах
като бивш президент на най-великата нация на света, и започнах да запълвам вакуумите“.
Разкриване на тайните
Но какви са тези „вакууми“, които Картър иска да запълни? Изглежда много вероятно да му се
иска да изложи и срази същата онази Кабала, която саботира втория му президентски мандат. Възможно
е да иска разкриването и на други скрити истини, при това в масови мащаби. През октомври 1969 г.
Картър преживява зашеметяваща визуална среща с HJIO. По време на кампанията си през 1976 г. той
прави следното дръзко изявление: „Ако стана президент, ще направя всяка информация за HJIO, с която
тази страна разполага, достъпна за обществото и за учените“. А според Би Би Си Нюз германците може
би са донесли със себе си в САЩ някои много могъщи тайни като ключов елемент от проект „Кламер“.
Големият брой от все още засекретени документи от проект „Кламер“ кара мнозина, включително
консултанта по въздухоплаване Ник Кук, да допуснат, че Съединените щати може би са разработили
още по-напреднала нацистка технология, включително и антигравитационни уреди - потенциален
източник на огромни количества безплатна енергия. Според Кук подобна технология „би могла да бъде
толкова разрушителна, че да застраши дори световния мир - а САЩ са решили да я държат в тайна
много дълго време“.
Джими Картър доказва, че е готов да говори открито срещу онова, което определя като
несправедливост, когато през септември 2009 г. критикува ежедневната кампания на Републиканската
партия и нейните поддръжници да унищожат Обама, като подклаждат непрекъснато расовата омраза.
„Според мен една преобладаваща част от екзалтирано демонстрираната враждебност към президента
Барак Обама се базира на факта, че той е чернокож, че е афро-американец“ - казва Картър.
Става ясно, че Картър не се страхува да играе твърдо. Макар лично на мен да не ми е известно
Картър да е част от алианса, който работи за победа над финансовата тирания в наши дни, цикличните
връзки между делото, заведено от Кийнан през 2011 г., и Третата пуническа война срещу Картаген от
149 г. пр.н.е. са особено любопитни. Ако промяната в намеренията и поведението на Картър
символизира промяна в самия зодиакален цикъл, то тогава патриотите в Съединените щати, които имат
волята да защитават народа от всички врагове, били те вътрешни или външни, може би също са поели
ролята на герои. Както вече казах, драконът на Илюминатите охранява най-голямото съкровище -
технологии, които биха могли да подобрят неимоверно качеството на живот по цялата земя. Дали
борбата за победа над Кабалата не е новата версия на Третата пуническа война, съвпадаща съвсем точно
с нашето прекрачване в Епохата на Водолея? Дали тази битка за разкриване на Кабалата и
окончателната победа над нея ще достигне своя апогей през 2014 г.? Дали, когато времето настъпи,
Картър ще използва публичния си имидж, за да спомогне истината да излезе наяве? Дали това ще
доведе също така и да разкриване на присъствието на извънземни на Земята, заедно с технологиите,
които сме придобили от тях? Всички тези въпроси са особено интересни, но хубавото е, че не се налага
да чакаме много дълго, за да открием отговора.
Насочвайки се към следващата глава, ще се запознаем с удивителната връзка на четвърт цикъла с
11 септември 2001 г. След като разберем как всички парченца от мозайката си идват на мястото, ще
разполагаме с още повече доказателства, че дните на Кабалата действително са преброени. Дали това
епично събитие наистина е било причинено от „араби с ножички“, на които съвсем случайно им е
излязъл късметът, за да съборят два огромни небостъргача с един удар? Предвид всичко, което вече зна

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 151

ем за Кабалата, възможно ли е официалната история да е чиста лъжа? Кой е бил агресорът по време на
разиграването на същия цикъл преди 539 години? Как това познание се отразява върху събитията, на
които сме свидетели днес? В този случай ще се запознаем с още един пример на това как два различни
цикъла могат да съвпаднат и да повлияят още по-силно на историческите събития на Земята.
Ще разберем също така, че тези времеви цикли се наблюдават, регулират и управляват от онези,
които са, така да се каже, от другата страна на воала. Не всичко е предначертано - полагат се
истински усилия да бъдем защитени от най-негативните времеви линии. Аз имах големия късмет да се
сдобия със съзнателен достъп до онези „от другата страна“ и да получа пророческа информация -
например за 11 септември - която публикувах на моя сайт близо две години преди самото събитие.
Архивите на интернет все още пазят данните за датата на публикуването на тази информация, с
което се доказва, че тя е огласена публично много преди самия 11 септември 2001 г.

Шестнадесета глава
ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ВОАЛА
КОГАТО през 2010 г. обобщавах и разширявах събраните данни за това проучване, ми хрумна да
проверя датата 11 септември 2001 г. В крайна сметка това бе върховният отключващ инцидент за моето
поколение - искра, която за мнозина разпали огъня на осъзнаването за съществуването на Кабалата,
което подсигури в още по-голяма степен евентуалното й поражение. Логиката в книгата на Франсоа
Масон бе простичка и напълно ясна, а освен това предлагаше само няколко цикъла, от които можеше да
се избира. Първо проверих големия зодиакален цикъл от 2160 години, но се оказа, че в римската
история липсват събития, които съвпадат с 11 септември. Следващата проверка бе с четвърт цикъла от
539 години. И моментално установих, че 11 септември 2001 г. е само на шест дена разстояние от една
голяма европейска битка от предишния цикъл.
Ако се върнем 539 години назад от 11 септември 2001 г., получаваме 11 септември 1462 г. Шест
дена по-късно, на 17 септември 1462 г., откриваме битката при Свечино - повратния момент от
Тринадесетгодишната война, вълнуваща почти цяла Европа от онова време. И това съотношение между
датите 11 септември на съответните години не е единично, самостоятелно „съвпадение“. Скоро открих
най-малко четири преки синхронности между най-важните политически събития от
Тринадесетгодишната война и ключовите политически събития преди и след 11 септември 2001 г.
Началото на всяка война, изграждането на алианса срещу немезиса, ключовата повратна битка от всяка
война и краят на всяка война до едно се синхронизират - в рамките на по-малко от месец - и в двата
цикъла. Битката при Свечино, разбира се, не включва самолети, разбиващи се във високи небостъргачи,
а само истински порой от летящи стрели, който разгромява напълно изгубилата страна.
И Елме, и Масон заключават, че самите събития, между които се наблюдава синхронност в два
цикъла, няма как да бъдат едни и същи, но въпреки това са налице изненадващи сходства. Ключовите
архетипни моменти от сюжетната линия в Пътя на героя също се повтарят. Когато анализираме
цикличните връзки на 11 септември 2001 г. с битката при Свечино, първоначално оставаме с
впечатлението, че от едната страна на бойното поле са Бин Ладен и Ал Кай да, а от другата -
Съединените щати. Но когато започнах да откривам ключовите повратни точки в циклите и разбрах
между кого се водят битките и в двата варианта, отговорите станаха очевидни. На хоризонта отново
започна да се очертава дългата ръка на Кабалата и така истинската природа на немезиса стана повече от
очевидна. Но за да проумеем напълно съвпадението между Тринадесетгодишната война и 11 септември
2001 г., се налага да се запознаем с още малко важна информация.
Новият Пърл Харбър
Официалната история за 11 септември 2001 г. гласи, че атаката срещу САЩ е планирана от Осама
бин Ладен и изпълнена от терористичното звено на организацията му Ал Кайда. В тази версия на
събитията се съдържа очевидна истина и повечето американци са я приели. Няма никакво съмнение, че
въпросните лица са замесени и затова Съединените щати в крайна сметка ги възмездиха. Но както става
ясно, терористите може би са имали някаква помощ отвътре. Твърде голям полет на въображението се
иска, за да повярваме, че трите отделни сгради на Световния търговски център са сринаха до основи
при свободно падане, само за един ден благодарение на сблъсък със самолет. Седма сграда дори не беше
ударена от самолет - тя се срина под напора на летящите останки от останалите. И двете Кули близнаци
са били създадени така, че да устоят на едновременните удари на повече от един самолет. Други
примери за подобно сриване не съществуват, освен при случаите на контролирано разрушаване от
сапьори. Горивото на реактивните самолети е доста сходно на керосина, а ако керосинът можеше да

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 152

топи стоманата толкова лесно, то тогава всяка керосинова печка, с която разполагаме, би
представлявала невероятен риск за пожарната безопасност.
И с това пробивите в официалната история не приключват - има още десетки подобни.
Информацията за това събитие в интернет е толкова обширна, че са необходими години, докато човек
анализира доказателствата и се запознае с печатните издания по проблема за случилото се в онзи
мрачен за САЩ ден. Ако някой си направи труда да проучи фактите, би могъл да изнася лекции за тях с
часове, но ако съзнателно откаже да ги погледне, то тогава вероятно би отхвърлил всяко налично
доказателство и нищо не би било в състояние да го убеди. Всеки от нас трябва да преодолее огромно
количество личен страх, за да си представи немезис, който е способен на социопатично поведение в
подобни грандиозни мащаби. Обикновените хора никога не биха успели да се ангажират с подобна
колосална, убийствена лъжа, а след това спокойно да пожелават на децата си „лека нощ“. Ужасяващо е
да си представим правителство, което само си нанася рана с подобни размери и сила, само и само да се
опита да наложи военна диктатура и военно положение.
Само дванадесет месеца преди 11 септември неоконсерваторите публично разкриха, при това
писмено, че се нуждаят от „катастрофално събитие като катализатор - нещо подобно на нов Пърл
Харбър“, за да задействат своя дневен ред. След това, на 25 май 2001 г., в Съединените щати излезе на
екран филмът „Пърл Харбър“. Това беше най-скъпият филм, правен някога - с бюджет от 140 милиона
долара. „Пърл Харбър“ се оказа изключително популярен филм, като събра 200 милиона долара на
вътрешния филмов пазар и 450 милиона на световния. На всички бе припомнено по много вълнуващ
начин, че Америка е била подложена на терористична атака, която моментално е вкарала страната в
нова световна война. Три месеца и седемнадесет дена по-късно настъпи следващият Пърл Харбър.
През септември 2000 г. неоконсерваторите публикуваха документ, озаглавен „Проект за Ново
американско столетие - преизграждане на отбраната на Америка“. Към март 2013 г. все още бе
възможно да се свали PDF файла на този документ от интернет. Отидете на 51 страница и там ще
прочетете следното: „Освен това процесът на трансформация (по посока на това Ново американско
столетие) дори и да донесе революционни промени, би бил по-скоро продължителен, с изключение на
някое катастрофално събитие като катализатор - нещо подобно на нов Пърл Харбър“.
В документа безспорно се подчертава, че неоконсерваторите се нуждаят от „нов Пърл Харбър“
като „катализатор“, за да трансформира Съединените щати в нещо, което те наричат Новото
американско столетие. Поради това един толкова високобюджетен филм като „Пърл Харбър“ може би е
бил предназначен да вдъхнови нацията да се милитаризира след евентуална терористична атака и да се
присъедини към новата световна война в Близкия изток, ако останалите арабски държави се
организират, за да отбраняват Ирак и Афганистан. Един от моите вътрешни хора на най-високо ниво ми
каза следното за този документ: „Дейвид, надали някой разбира истински какво са имали предвид,
когато са говорили за Ново американско столетие. Те искаха да създадат цяла една нова епоха, в която
да разполагат с тотален, диктаторски контрол над цялата Земя, и вече не намираха за необходимо да се
крият кои са и какво правят“.
Да не забравяме, че Прескът Буш и останалите членове на Кабалата са искали да съборят
американското правителство още през 1933 г., за да създадат фашистки режим по модела на режимите
на Хитлер и Мусолини. След това, по време на Втората световна война, са продължили да финансират
Хитлер - и им се е разминало. Непосредствено след победата над Хитлер са прехвърлили най-добрите
нацистки учени в Съединените щати - и им се е разминало. А по време на 11 септември 2001 г.
президент на Съединените щати беше собственият внук на Прескът Буш. По време на администрацията
на Джордж Уокър Буш Кабалата систематично е следвала „Десетте стъпки към фашизма“,
идентифицирани от журналистката Наоми Улф. Хитлер е използвал същите тези десет стъпки, за да
установи своята диктатура в Германия. Даже новото Министерство на вътрешната сигурност се оказа
доста подобно на Хитлеровото описание на Германия като бащина земя. Всички тези исторически
факти ни дават реални основания да смятаме, че Кабалата може би е имала огромен интерес да отключи
ново събитие от типа „Пърл Харбър“ за да наложи невиждани промени върху правителството и
обществото.
Патриотичният закон на САЩ
На 24 септември 2001 г., само тринадесет дена след атаките от 11 септември, администрацията на
Джордж Уокър Буш предоставя за обсъждане на Конгреса така наречения Патриотичен закон на САЩ,
чието пълно наименование е „Закон, сплотяващ и укрепващ Америка чрез предоставяне на надеждни
инструменти, необходими за борбата с тероризма и неговото възпиране“. Официалната цел на закона е

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 153

„да възпира и наказва американските терористи в САЩ и по света, да улесни разследванията според
закона и други“. Текстът на законопроекта е с дебелина близо дванадесет сантиметра, което
практически не позволява на никой конгресмен да го прочете напълно, но като цяло Конгресът е
поставен под силен натиск да го приеме. Този закон е всъщност план за утвърждаване на фашистка
диктатура в Америка, лишаващ народа от най-важните му човешки права и свободи, иначе гарантирани
от Конституцията. Въпреки официалните твърдения, че този огромен закон е написан в отговор на
атаките от 11 септември, съвсем скоро се появяват доказателства, че той си е седял на лавицата от доста
време и е чакал подходящия момент. През май 2001 г. в сайта „Truthout.org“ излиза следната статия от
Дженифър ван Берген:
Сходни антитерористични законови процедури като тези в Патриотичния закон на САЩ са
предвидени и в Антитерористичния закон от 1996 г., който, за съжаление, не успя да стори нищо, за да
предотврати 11 септември. Когато самият 11 септември настъпи, редица точки от този закон бяха вече
обявени за неконституционни или бяха на път да бъдат отменени.
...Патриотичният закон на САЩ позволява задържането за неопределено време на заподозрени (но
не доказани) чужди терористи, за които отсъства дори мотив за престъпление, без да имат
възможността за съдебно изслушване и за съгласие или отказ с доказателствата срещу тях, когато дори
не са били доказани като заплаха и даже в случаите, когато са си извоювали официални права да
останат в нашата страна. ...Патриотичният закон на САЩ разширява правомощията на Държавния
секретар да посочва терористични групи без никаква намеса на съда или на Конгреса и позволява тайни
наблюдения без основателна причина.
На 9 октомври 2001 г. двама от сенаторите, които призовават за рационално мислене и се опитват
да забавят приемането на закона - и по-точно сенаторът и председател на правната комисия Патрик
Лийхи и сенаторът и водач на мнозинството Том Дашъл - получават писма, пълни с отровното
вещество антракс. Тези писма вероятно са директна заплаха от социопатите на Кабалата към всички в
Конгреса, предупреждаващи ги, че за тях е най-добре да приемат Патриотичния закон на САЩ. Законът
е приет официално на 26 октомври 2001 г.
До 29 септември 2001 г. от мястото, където някога се издигаха сградите на Световния търговски
център, са изнесени 130 000 тона стомана, като постепенно са премахнати още 220 000 тона. От
всичката стомана по сградите остават само 150 парчета за бъдещи разследвания, а обществото все още
няма достъп до повечето от тях. Всеки камион, натоварен с въпросната стомана, е снабден с джипиес
устройство, за да могат властите да бъдат сигурни, че нито една част от тези „особено чувствителни“
доказателства няма да се озоват на друго място, освен в пещите за претопяване.
Според няколко вътрешни човека, с които поддържам връзка, американските военни съвсем скоро
си дават сметка, че 11 септември е вътрешна работа. Осъзнават, че тяхната задача е да погледнат звяра в
очите и да не се огънат. Разбират, че на тях им се съобщава само онова, което някои хора преценят, че
военните трябва да знаят. Към този момент обаче военните вече са наясно със съществуването на
Кабалата и със заплахата, която представлява тя. Знаят също така, че са положили клетва да защитават
и отбраняват Конституцията на Съединените щати от всички врагове - и вътрешни, и външни. Но освен
това усещат, че ако разкрият публично онова, което знаят, не биха могли да останат живи задълго, така
че мисията за съкрушаване на Кабалата продължава и до днес, но тайно, което подсигурява успеха й.
По-висши напътствия
През ноември 1996 г., след четири години на зашеметяваща синхронност, четири години на
редовно записване на сънищата ми и единадесет месеца на изучаване на поредицата „Законът на
Единния“, аз започнах да получавам мои собствени интуитивни прозрения. Само двадесет и шест дена
след началото, на 6 декември 1996 г., получих много ясно пророчество за 11 септември. Освен това още
от първия си ден тези прозрения изразяваха загриженост за действията на Кабалата. В интернет все още
може да бъде открит активен линк към това пророчество за 11 септември 2001 г., датиращо от 24
януари 2000 г., тоест повече от година и половина преди действителното събитие. За да усвоя правил но
тази техника, аз следвах стриктно протоколите на „наблюдението от разстояние“, при което
най-важното за получаване на добри интуитивни данни е да не се опитваш да разбираш и тълкуваш
нищо, докато го получаваш. Чрез медитация навлизаш в дълбок транс и точно в мига преди заспиване
започваш да слушаш „тихия глас“ дълбоко в себе си. След това записваш данните, като се стараеш да не
влагаш никакви емоционални реакции, никакъв мисловен анализ и никакви опити да проумееш
значението им - просто записваш колкото можеш по-бързо. На 10 ноември 1996 г., точно след първото
ми събуждане, се заслушах и улових всички думи и изречения, които потекоха съвсем естествено в

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 154

главата ми. В мига, в който усетих, че започвам да разбирам думите, се оттеглих от състоянието,
задишах по-дълбоко и навлязох в състояние на дълбока медитация. Задачата ми се състоеше само в това
да слушам звученето на думите, да бъда достатъчно буден, за да ги записвам, после да се върна в
медитация и пак по същия начин. След по-малко от месец започнах да диктувам думите на портативен
касетофон, което значително подобри качеството на събраните от мен данни.
Но още от първия ден ми бяха дадени две изумителни пророчества. Първото дойде почти
моментално. Прекарах почти час във влизане и излизане от транс, записвайки всичко, което чуех.
Накрая се оказа, че съм записал осем страници с фрагменти от изречения, без да обръщам внимание на
смисъла им. Когато накрая си позволих да се събудя напълно и да ги прочета в нормално състояние на
съзнанието, бях удивен. Голямата част от посланието беше доста загадъчна, но някои части имаха
истински смисъл. Последният абзац гласеше: „Много се радвам, когато хората говорят за Атлантида в
Средния запад. В пустинята има и образувания, за които трябва да знаеш - в Чичен Ица. След като
приключа, трябва да се разходиш до тях. Можеш да отидеш и чрез съзнанието си, нали знаеш? Провери
ги!“. Веднага след като приключих с четенето на тази част и разбрах, че нещо там ме поощряваше да
науча изкуството на астралните проекции, телефонът ми започна да звъни. Мой приятел от местна
група за изследване на НЛО ме канеше на семинар за астралните проекции. Казах му какво бях
преживял току-що и той беше шокиран - но и двамата знаехме, че паранормални неща от този род не са
невъзможни, а само необичайни.
Второто пророческо изявление беше доста загадъчно: „Една от нашите жени, Тереза, дете,
неоперативно - християнката, психически“. Тук очевидно ставаше въпрос за Майка Тереза - прочутата
католическа монахиня и борец за човешки права. Дванадесет дена, след като записах тези думи - на 22
ноември 1996 г., Майка Тереза получи инфаркт и беше приета в болница. На 29 ноември беше
подложена на операция за прочистване на блокираните артерии, а на 11 декември й бе приложен
електрошок за коригиране на неправилното сърцебиене. Но тази процедура трябваше да бъде отложена,
защото тя страдаше и от други здравословни проблеми, включително и пневмония. Здравето й
продължи да се влошава, което я принуди да се оттегли от председателското място на своята
организация - на 13 март 1997 г. Майка Тереза почина на 5 септември 1997 г. - само пет дена след
трагичната смърт на принцеса Даяна на 31 август 1997 г. Според мнозина смъртта на тези две
емблематични световни фигури с разлика от толкова кратко време една от друга е проява на
синхронност. Към този момент аз вече бях получил пророческа информация и за предстоящата смърт
на Даяна. Всичко това може да бъде потвърдено от моя съквартирант, както и от останалите, които бяха
наели съседни апартаменти в преустроената къща от XIX век, в която живеехме.
Точно по същото време съвсем сериозно обмислях да стана член на Масонския орден. Тогава
знаех за тях много по-малко, отколкото знам днес. Вярно е, че отчитах вероятността от известни
рискове, но освен това смятах, че може да има и положителни аспекти. Но съветът, който получих още
при следващия си транс, ме отказа още с първото изречение - и оттогава насам се уверявам все повече и
повече, че потайността на Масонския орден се използва открай време като прикритие за Кабалата. В
посланието, което получих, се разчита и пряка препратка към понятието „жътва“, което е библейският
термин за трансформацията в Златната епоха - чрез споменаване на думата „ратай“. Терминът „жътва“
фигурира и в поредицата „Законът на Единния“. Тук ви предлагам някои от най-разбираемите откъси от
това послание, които имат връзка с темата, която обсъждаме:
10.11.1996 г., неделя, 10:00 ч. Повечето неща на този свят са паралелни адове, можеш да се
движиш из тях. Масонството е вертикален ад, можеш да слезеш надолу много по-бързо. ...Ратаят
има ли достатъчно ръчна работа на полето? Библията, просто я анализирай - гордея се с теб!
...Твоята страна и потомство се засенчват от невидима ръка, която контролира звука на долното
ухо. Това е звукът на Хадес - масажира слепоочията. Поспри, за да могат действията на правителството
да бъдат завършени. ...Би могло да бъде обаче и по-добре, защото понякога има докосване и значителен
контакт с дявола.
Когато източникът спомена „дявола“, имаше предвид, че някои от членовете на Кабалата се
занимават със сатанински ритуали и смятат, че са в контакт с подобно същество. В онези мои първи
пророчески послания Кабалата беше наричана „патриарха“ повече от веднъж. Бях зашеметен от
информацията, която получавах, особено след като бях поканен на курс по астрална проекция
непосредствено след като разбрах този ред от посланията за първи път. Инфарктът на Майка Тереза на
22 ноември 1996 г. ме убеди още по-силно, че всичко това не е плод на моето въображение. С
напредването на времето и подобряване на уменията ми за приемане на послания съобщенията за

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 155

„патриарха“ ставаха все по-настоятелни и носеха известна надежда, разкривайки, че въпреки тези
негативни действия ние ще успеем да преминем успешно през тази планетарна еволюция. Те ми
подсказваха, че крахът на „патриарха“ наближава и че заедно с него се сриват все повече бариери,
уверяваха ме, че десетилетията на тирания са към края си. Споменаваха даже вредата от силната
консуматорска ориентация в американското общество, подчертавайки, че само онези, които вярват в
истината на религията, ще се окажат в позиция, обратна на диктата на обществото. Поощряваха ме да
вярвам в онова, което избера, и че възможностите за избор са навсякъде около нас.
А после, на 6 декември 1996 г„ петък, се появи първото директно пророчество за 11 септември -
почти пет години предварително. Информацията бе прикрита много умело и първоначално си
помислих, че става въпрос за някаква катастрофа с кола. Но от позицията на времето вече мога да кажа,
че имаше няколко следи, които сочеха директно събитията от 11 септември, както и участието на
Кабалата в самолетните атаки. В посланието се споменава директно терминът „Спасителен отряд 11
септември“, следван от „Си Би Ес и Ей Би Си го отразяват най-правилно“ Съзираме и подсказката за
„специални ефекти“, използвани за отключването на този кошмар, както и ясното твърдение, че „това е
най-великата научнофантастична история, разказвана някога на света“. Говори се и за прилошаване,
което очевидно се отнася до чумата на страха, която е попречила на човечеството да прояви желание да
съзре Кабалата. И макар че висшите сили са могли да предотвратят 11 септември чрез разнообразни
неуловими средства, те са го оставили да се случи, за да ни помогнат да претърпим масово пробуждане.
Интересното е, че текстът казва как „патриархът трябва да бъде деноминиран“, което е много интересен
избор на думи. Когато един политик иска да се кандидатира за президент, той първо трябва да бъде
номиниран от своята партия, а тази интересна дума от посланието подсказва, че събитието, за което
предупреждава, е в крайна сметка политическо.
„Оградата от ковано желязо“ бе още една важна насока след ужаса на атаките. След като Кулите
близнаци се сринаха, на тяхно място остана само стена от здрави стоманени колове, която наистина
изглеждаше като ограда от ковано желязо. Посланието завършваше позитивно, подчертавайки, че
привидно „непробиваемата стена“, издигната от Кабалата, ще бъде трансформирана „чрез позитивна
енергия“. Осем дена по-късно получих допълнителни насоки, които също подсказваха, че
пророчествата говорят за събитието, което днес наричаме просто „11 септември“ и че за него са
отговорни сили от вътрешността на Белия дом.
11.12.1996 г. събота, 06:00 ч. Има една нова, непосредствена история. Страхът е твоят
най-лош враг. Нещо за долара ще бъде повишено и Белият дом също ще бъде повишен. Но ние сме
спокойни за това, то е просто обикновен факт.
Тези пророчества ме насочиха да премина през поредица от работни места и накрая ми повлияха
да се преместя във Вирджиния Бийч - дома на Асоциацията за проучвания и просветление, основана от
Едгар Кейси. Това стана на 4 октомври 1997 г. Надявах се, че ще мога да завърша школата на тази
асоциация и всъщност именно чрез нея организирах преместването си във Вирджиния Бийч. Веднага
щом се преместих там, хората започнаха да ме разпознават като младия Едгар Кейси. Лицевата ни
прилика действително е забележителна. След седмици неувереност накрая събрах куража да попитам
източника си дали е вярно, че аз съм прероденият Едгар Кейси - това стана на 26 ноември 1997 г. Беше
ми отговорено с „да“.
От този момент нататък всичко за мен се промени. Бях ужасен от тази идея, защото до този
момент посланията, които получавах, си бяха изцяло лични. Внезапно обаче тази работа започна да се
сдобива с далеч по-голямо значение, а оттам - и с много по-голяма отговорност. И което беше още
по-лошото, беше ми казано, че ще бъде „считано за престъпление в света на духовете“, ако не обява
публично за връзката между Кейси и моя милост. Въпреки безспорната прилика все още не бях сигурен
дали всичко това е вярно. Но след като проверих хороскопите ни, се изумих. Оказа се. че съществува
невероятна синхронност между позициите на планетите при раждането на Едгар Кейси и при моето
раждане. Слънцето, Луната, Меркурий, Венера и Марс бяха на почти същите позиции. Малко по-късно
астрологът Брайън Макнотън изчисли, че датата на моето раждане - 8 март 1973 г., притежава
най-доброто възможно подреждане спрямо хороскопа на Кейси за период от 127 години след смъртта
му. Посланията от моя източник освен това ме напътстваха да представя официално всички свои
доказателства пред Асоциацията за проучвания и просветление, включително и сравнителните снимки,
и хороскопите. Съдбата отреди така, че да науча, че в Асоциацията почти всяка седмица се появявал
някой, който твърдял, че е прероденият Едгар Кейси. Имах честта да се срещна също така и със сина на
Кейси - Едгар Евънс Кейси, който призна, че макар да не вярва в прераждането, аз съм бил засега

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 156

най-добрият претендент, който бил виждал.
На 23 февруари 1999 г., точно когато се готвех за дебюта на сайта си, се събудих в два през нощта
с пророчески сън за предстояща катастрофа в град Ню Йорк. Тогава си помислих, че сънят вероятно
говори за някакво голямо земетресение. Публикувах статия за това по интернет. В същата статия
включих и друг свой сън, от 10 ноември 1998 г., в който група хора отсядаха в някакъв хотел, който
приличаше по-скоро на Белия дом, вършеха някакви политически неща, но накрая хотелът се срина и
настъпиха някакви големи промени.
Тези и други сънища и послания от същия период се съдържат на моите касети, които съм
записвал, включително и в хард-диска от 1999 г. За жалост така и не ги публикувах в собствения си
сайт, но въпреки това с течение на времето те ставаха все по-актуални.
15.03.1999 г., понеделник, 08:15 ч. Римската империя отново трябва да падне както гласят
законите на циклите на времето и на Вселената.
Сюзан Линдауер за истината
Много хора, които вярват, че „11 септември е вътрешна работа“ отчитат събитието като огромен
успех на Кабалата, но това не е вярно - всъщност е грандиозен провал. Доктор Питърсън и други
вътрешни хора разкриват, че Кабалата е очаквала това събитие да доведе до масов глад, улични бунтове
и тотален срив на американското общество, което да го направи готово за военна диктатура и за нова
световна война с участие на донаборници и масова смърт. Вярно е, че след 11 септември 2001 г.
действително станахме свидетели на огромен икономически срив, но обществото се възстанови много
по-бързо, отколкото се е надявала Кабалата.
Няколко вътрешни хора са ми казвали, че Полет 93 - самолетът, който се разби в Шанксвил, щата
Пенсилвания - всъщност е бил насочен към Конгреса. Този сблъсък е трябвало да бъде използван за
убийството на голяма част, ако не и на всички членове на Сената и на Конгреса. Това би създало
истинска конституционна криза и би улеснило значително едно спасително правителство да обяви
военно положение и да установи военна диктатура.
Сюзан Линдауер е висшият агент от ЦРУ, който е съдействал за преговорите с Ирак по време на
администрацията на Буш. Тя е работила в иракското посолство в Ню Йорк от 1996 г. до началото на
Втората война в залива. Работата й е била жизненоважна за безопасността на Америка и ключова за
администрацията на Буш. ООН вече била обявила масирани санкции срещу Ирак, което довело до
поголовен глад и кошмарна хуманитарна криза. Същевременно иракчаните отчаяно настоявали да
докажат, че не притежават оръжия за масово поразяване. Сюзан Линдауер е била тяхната най-пряка
връзка с администрацията на Буш и е правела всичко по силите си, за да подготви мирен договор с тях.
Представете си шока й, когато й заповядали да саботира преговорите - дори след като иракчаните са
били готови на пълна, тотална и безрезервна капитулация. Били са готови да отворят за проверка
всичко, което поискат от тях, да платят тежки репарации и да жертват всички свои концесии, само и
само да докажат, че не притежават оръжия за масово поразяване.
По-късно Сюзан свидетелства открито - на видеозапис и писмено - че е била предупредена
предварително за някакво голямо нападение, което предстои да се случи в Ню Йорк. Независими
източници потвърдиха, че Сюзан Линдауер действително е предупредила предварително за атаките на
11 септември. След кошмарната дата на Сюзан е било съобщено, че Полет 93 е бил нарочно свален и че
пилотът, който е бил отговорен за приземяването на самолета, бил държан оттогава насам в
медикаментозна кома. Сюзан Линдауер разказва за всичко това в зашеметяващата си книга „Крайни
предразсъдъци“.
Сюзан се канеше да свидетелства пред Конгреса и да разкрие всичко, което знае за опитите на
администрацията на Буш да саботират мирните преговори с Ирак. За жалост, преди да успее да се
добере до Конгреса, тя бе арестувана по Патриотичния закон, затворена във военна база в Тексас и
държана в усмирителна риза и в почти постоянно упоено състояние в продължение на цяла година без
съд и присъда, дори без изслушване. Оттам нататък бе държана в затвора без присъда и без възможност
за обжалване. Хубавото е, че точно пет дена преди встъпването на Барак Обама в длъжност
Министерството на правосъдието отхвърли всички обвинения срещу нея.
Свидетелствата на Елизабет Нелсън
Допълнителни доказателства за свалянето чрез стрелба на Полет 93 идват от Елизабет Нелсън,
свидетел от „Проекта Камелот“, с която имах честта да се запозная и разговарям. След като я опознах,
се уверих безрезервно в честността й и започнахме да се разбираме като стари приятели. Елизабет (това
не е истинското й име) се свързва за първи път с Бил Райън през февруари 2009 г., като разкрива, че на

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 157

11 септември 2001 г. е работела в спешен център на военното командване, когато е дадена заповедта за
свалянето на Полет 93. Тук ви предлагам само малък откъс от нейните подробни показания, които
можете да чуете и прочетете в интернет:
Беше през последните шест месеца от моята активна военна служба, обучавах се в
американската армия и все още бях с ранг редник. Намирах се във Форд Мийд...
Спомням си залата, в която ни отведоха. Казаха ни, че отговаряме за кафетата, закуските и за
ксерокопирането, защото двете с колежката имахме кодовете за достъп до всички стаи... Беше ни
казано много ясно, че не трябва да поглеждаме другите. Настаниха ни в столове в другия край на
залата, с гръб към тях. Беше ни казано да гледаме само в стената и да не слушаме онова, което чуваме.
Това бяха директни заповеди.
Имаше може би шест или седем мъже около голямата маса, като онези в големите офиси. И имаха
някакъв смешен телефон. Беше като телефон за конферентни разговори. ...Не чух абсолютно нищо за
отвличане на самолета. Само чух, че онзи самолет летял в зона, забранена за полети, и те не можели да
осъществят връзка с него или нещо подобно. Нямало комуникация. Протоколът казвал, че трябва да
бъде свален. И така аз бях в залата, когато бе взето общото решение от хората, говорещи по онзи
телефон... да свалят самолета...
Спомням си съвсем ясно онова чувство, което ме обзе, когато после по новините видях версията,
че на този самолет имало терористи и че пътниците ги били обезвредили, а после сами разбили
самолета. И как после всички тези хора бяха изкарани герои. Спомням си безкрайното безсилие, което
ме обхвана тогава, и как си повтарях: „Но това не е вярно! Изобщо не е вярно! Ние свалихме този
самолет“ И в сърцето ми назря огромен конфликт, защото знаех, че се опитваха да накарат света да
повярва в нещо, което не е истина.
Изграждане на Съпротивата
Вътрешни хора на високи постове разкриха пред мен в личен разговор, че след 11 септември
истинските патриоти сред американските военни драстично увеличили усилията си за сразяване на
Кабалата. Но били наясно, че трябвало да действат тайно, иначе щели да бъдат измъчвани и убити.
Знаели, че вероятно ще минат години, докато плановете им се сдобият с някакви шансове за успех. Но
въпреки това вече били разработили изчерпателна схема за начина, по който да надвият Кабалата -
въпреки нейната глобална сила и контрол - и съставянето на тази схема започнало още след убийството
на Кенеди.
След 11 септември ми беше казано, че редица офиси на Кабалата били оборудвани със системи за
аудио- и видеонаблюдение, благодарение на което е започнало събирането на огромно количество
уличаваща информация. Тези данни от наблюденията позволявали на алианса да върви с една крачка
пред Кабалата и да саботира плановете им винаги когато това е възможно. Въпреки секретността на
работата им патриотичните елементи сред американските военни безшумно успели да създадат
международен съюз, който отрязал финансовите постъпления на Кабалата, блокирал всички нейни
опити за започване на Трета световна война и постепенно се подготвял да огласи всички нейни
подмолни машинации, когато тя стане твърде слаба, за да се съпротивлява. Но за ефективното
блокиране на системата за финансово подпомагане на Кабалата се наложило да бъдат нападнати всички
нейни най-големи източници на печалби.
Следвайте парите
Връзките между Тринадесетгодишната война и събитията около 11 септември 2001 г. остават не
особено ясни, докато не разберем как Кабалата печели парите си. Както разкривам във „Финансовата
тирания“, през 2010 г. компаниите за здравни грижи са натрупали завидната печалба от 64 924 600
долара. Девет от петдесетте най-доходоносни компании от списъка на „Форчън 500“ са корпорации,
свързани със здравеопазването. През 2008 г. фармацевтичните компании са спечелили невероятните
19,3% марж на печалбата, което би ги направило превъзходни обекти за инвестиции в акции, ако целта
ти е да натрупаш колкото е възможно по-голяма печалба. Това означава също така, че близо 20% от
стойността на нашите лекарства се превръщат в пари в джобовете на тези хора, дори когато животът ни
зависи изцяло от това дали ще можем да си позволим въпросните лекарства. И с този бизнес са
свързани седем различни индустрии от списъка на „Форчън“ от общо само четиридесет и три
американски индустрии, които излизат на печалба. Останалите индустрии, които са в състояние да
конкурират тези печалби, са нефтените и газовите компании, както и изпълнителите на поръчки за
наци- оналната сигурност, които не обявяват публично печалбите си. Сенатор Джон Кери прави едно
интересно изявление за тези две други индустрии в своя пръв президентски дебат с президента Джордж

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 158

Уокър Буш през 2004 г.:
Единствената сграда, която продължи да бъде охранявана, след като войските ни тръгнаха към
Багдад, бе Министерството на нефтената промишленост. Ядрените съоръжения не бяха охранявани.
Външното министерство също не беше охранявано, нищо че там можеше да бъде открита информация
за оръжията за масово поразяване. Не охранявахме и границите. ...Според мен ключовият компонент от
успеха ни в Ирак е, че успяхме да убедим иракчаните и целия Арабски свят, че Съединените щати
нямат дългосрочни цели в региона. Но както разбирам, в момента строим там 14 военни бази, а според
някои хора те са си доста дългосрочно начинание, Когато охраняваш нефтеното министерство, но не
охраняваш ядрените съоръжения, посланието, което повечето хора получават, е: „Хей, ама те може би
се интересуват от нашия нефт!“.
Едно разследване на Организацията за честност и достоверност на съобщенията разкрива, че
здравното застраховане и фармацевтичните компании се ръководят от хора, които също така са в борда
на директорите на най-големите медийни корпорации. От първите девет медийни конгломерата в САЩ
- „Дисни“ („Ей Би Си“), „Дженерал Електрик“ („Ен Би Си“), „Си Би Ес“, „Тайм Уорнър“ („Си Ен Ен“,
„Тайм“), „Нюз Корпорейшън“ („Фокс“), „Ню Йорк Таймс Кампъни“, „Уошингтън Пост Кампъни“
(„Нюзуик“), „Трибюн Кампъни“ („Чикаго трибюн“, „Лос Анджелис таймс“) и „Ганет“ (Ю Ес Ей
Тудей“) - единствената компания, в чийто борд липсват членове на застрахователните или
фармацевтичните корпорации, е „Си Би Ес“. Същите тези медийни гиганти притежават и контролират
изненадващо голям брой игрални филми, телевизионни програми, радиопрограми, списания и
вестници, до които хората имат достъп. Това може и да ви изглежда плашещо - но е доказан факт.
Връзката между неоконсерваторите и големите фармацевтични компании
Съществува също така безспорна, доказуема финансова връзка между здравната индустрия и
неоконсервативната фракция в Републиканската партия. Очевидно бизнесът по водене на
политическите битки на големите компании в здравеопазването се е оказал доста доходоносен.
Между януари и септември 2009 г. за лобиране в Конгреса и за телевизионни реклами в полза на
интересите на здравните компании са похарчени 600 милиона долара. 38 милиона долара, което е
приблизително позволеният максимум, са отишли за Конгреса като дарения за кампании. ...През 2008 г.
печалбите на здравната индустрия са нараснали до 8,4 милиарда. ... Така те са били в състояние да
платят на своите изпълнителни директори средна годишна заплата от по 14 милиона долара и пак да
останат достатьчно, за да бъдат разпределени като печалби сред акционерите — и пак да останат
достатъчно, за да лобират срещу американския народ.
Доказателствата за това стават още по-неоспорими през 2009 г., когато от американския Сенат бе
приет първият етап от Закона за достъпно здравеопазване на президента Барак Обама. Следният цитат
от „Популист дейли“ обобщава случая кратко и ясно: „До самия край неоконсерваторите
обструкционисти се биеха ожесточено за здравната индустрия, опитвайки се да извлекат всички
възможни ползи, и оказваха натиск върху всички сенатори демократи с някаква политически уязвима
точка в досието. Обстрелваха със залп след залп всички обсъждания на предстоящата здравна
реформа“.
Това означава ли, че неоконсерваторите и дружките им всъщност притежават водещите
фармацевтични, застрахователни и здравни компании, които извличат печалби от цялата тази
корупция? Може би. Това може да се окаже един от главните източници на печалба за тяхната фракция.
Както и да стоят нещата обаче, остава фактът, че швейцарският екип на доктор Глатфелдер и техните
суперкомпютри разкриват, че 147 компании печелят 80% от всички пари, които се правят на тази
планета. От тези компании 75% са финансови институции, като най-могъщите членове на тази особено
секретна групичка са най-силните банки на Федералния резерв. Но за да установят максимална степен
на контрол над всички световни авоари, тези финансови институции няма как да не инвестират
сериозно във фармацевтичната промишленост и здравеопазването. Следователно всеки сериозен опит
за победа над Кабалата би изисквал директна атака срещу невъобразимите печалби в здравната
индустрия. Ето и следващия проблем - здравните и фармацевтичните компании държат контролния
пакет акции и в осем от общо деветте водещи медийни корпорации. Това ще рече, че официалните
медии надали ще имат желание да съобщят на обществото истината за войната срещу фармацевтичната
и здравната промишленост, както и за купищата пари, които са заложени на карта. Поради това голяма
част от борбата за намаляване печалбите на тези компании би трябвало да се извърши публично, чрез
законодателни актове, макар че истинската причина за войната си оставаше строго охранявана тайна и
по времето на писането на тази книга.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 159

 Когато се върнем с 539 години назад във времето, установяваме, че тогава се е водела подобна
война при доста подобни условия. Там също имаме немезис, ограбващ общественото богатство - като
кара народа да плаща невероятно високи данъци за най-основните неща, от които се нуждае за
оцеляването си. Представете си да трябва да плащате данъци на някакво чуждо правителство само
за да можете да продадете на съседа си зеленчуците, които сте отгледали на собствената си земя!
Представете си да бъдете заплашвани с огромни глоби, затвор, изтезания и дори смърт, ако не
успеете да внесете въпросните данъци! Тъкмо такава е била ситуацията, в която се е намирала
голяма част от Европа през XV век. Немезисът на XV век е бил Германия и по-конкретно -
Тевтонският орден. През 2010 г. сайтът на Имперския тевтонски орден дръзко прогласи: „За Бога,
Свещения райх и бащината земя!“, въпреки че малко по-късно този лозунг беше изтрит. В нашия
собствен цикъл Кабалата като че ли повтаря кармата на тевтонските рицари на някогашна
Германия. Кабалата на Финансовия резерв финансира и изгради нацистка Германия, а след
поражението й най-безогледно и нагло си присвои нейните учени.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
РАЗРЕШАВАНЕ НА ВЪНШНАТА И ВЪТРЕШНАТА КРИЗА

Седемнадесета глава
ЦИКЛИ И ПРОРОЧЕСТВА В КРАЯ НА ВРЕМЕТО
Тринадесетгодишната война
ЕДНО ВАЖНО политическо събитие на 5 декември 1453 г. се превръща много бързо в
отключващия инцидент за Тринадесетгодишната война, която официално започва с формално
обявяване на война два месеца по-късно. Към този момент политическият климат в Европа вече е
станал твърде напрегнат. Пруските градове и държави стенат под товара на непоносимите данъци,
налагани им от тевтонските рицари. Под заплаха от мъчения, затвор и смърт те са принудени да
плащат огромни такси за „привилегията“ да продават зърното и зеленчуците, които са отгледали на
собствените си земи. Това причинява на производителите големи икономически проблеми, а
положението се г влошава все повече и повече. Семействата страдат. Децата гладуват. Народът стене
под тежестта на тевтонското иго.
През 1453 г. не съществува никакво разделение между Църквата и държавата. Пруските градове и
държави са принудени да се обърнат към императора на Свещената римска империя Фридрих III, ако
искат данъците им да бъдат отменени. Но към 5 декември 1453 г. Фридрих вече бави отговора си с
близо година. Той не желае да каже на Пруската конфедерация, че няма никакъв интерес да им помага
да разрешат конфликта си с германците, тъй като е наясно, че това би могло да доведе до война. И все
пак на същата тази дата императорът е принуден да признае, че не е в състояние да стори нищо, с което
да им помогне. Тъкмо този отказ се превръща в отключващия инцидент за Тринадесетгодишната война
срещу тевтонските рицари на Германия.
Буш губи от Клинтън
Същият този ден - 5 декември 1453 г., решава окончателно съдбата на тевтонските рицари - само
дето те все още не го знаят. Когато погледнем 539 години напред в бъдещето, получаваме 5 декември
1992 г. Това прави един месец - по-точно тридесет и един дена - след като Джордж Буш-старши губи
президентските избори от демократичния кандидат Уилям Джеферсън Клинтън. Това е първият път от
1980 г. насам, когато републиканската неоконсервативна фракция на Кабалата губи изборите от
кандидат на демократите. Към момента, когато Клинтън надделява, Джордж Буш вече е бил или
вицепрезидент, или президент на Съединените щати в продължение на дванадесет години. След като
той изпуска юздите на изпълнителната власт, обсегът на нещата, които неоконсерваторите биха могли
да постигнат, значително се стеснява. Тази осемгодишна пропаст в господството на републиканците
дава на демократите известно време да започнат с организирането на контраатака - както скоро ще
разберем.
На фона на всичко това държа да кажа, че аз не определям републиканците като лоши, а
демократите като добри. Кабалата е проникнала в американското управление на множество и
разнообразни нива, така че и от двете страни на политическия спектър в САЩ съществуват и добри, и
лоши личности. И двете партии са компрометирани, макар и в различни степени. Следователно
най-добрият начин да погледнем на този конфликт е, като го разглеждаме като съвременна битка между
няколко войнстващи фракции на Кабалата. Да не забравяме обаче, че докато се бият едни с други, те

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 160

постепенно отслабват, с което намалява и цялостната способност на Кабалата да причинява вреди на
държавите и хората.
Здравната реформа на Клинтън е в синхрон с Пруско-полския алианс
Тринадесетгодишната война започва малко след като на 5 декември 1453 г. Фридрих III директно
отказва да помогне на Пруската конфедерация. Джордж Буш-старши губи президентските избори в
рамките на тридесет и един дена от това събитие в собствения си времеви цикъл. След като разгледаме
целия исторически и времеви контекст, става ясно, че Пруската конфедерация се синхронизира с
администрацията на Клинтън, а вариантът на тевтонските рицари от нашето време е
неоконсервативната фракция в САЩ.
Пруската конфедерация е наясно, че се нуждае от помощ, за да се пребори с немезиса и да му
попречи да продължава да граби и тероризира народа. Но германските тевтонски рицари са твърде
силни, така че Пруската конфедерация не е в състояние да им се опълчи сама. Всички в Европа страдат
по един или друг начин от тези болезнени данъци и смъртни заплахи, но старите вражди им пречат да
си дадат сметка, че всъщност врагът им е общ. По онова време другата най-голяма сила в Европа е
Полша. И Пруската конфедерация си дава сметка, че не би могла да спечели евентуална война с
германците без помощта на Полша. В нашия собствен цикъл Полша като че ли се синхронизира с
американския Конгрес - доста по-голям законодателен алианс със сенатори и конгресмени от всичките
петдесет щата на САЩ. Така и Клинтън не би могъл да спечели битката за здравната си реформа без
помощта на американския Конгрес. А Пруската конфедерация не би могла да спечели битката за
данъчни реформи без помощта на полското кралство.
През януари 1454 г. делегация на Пруската конфедерация се явява пред Казимир IV, краля на
Полша, и го моли да приеме в кралството си целия им алианс. Обединявайки ресурсите си, те вече биха
разполагали с реален шанс да изолират германците от основния им източник на печалби - огромните
данъци, които налагат на хората със сила и заплахи. Полският крал проявява интерес към
предложението, но предпочита да го обсъди на по-формална среща, за да уговорят детайлите. Тази
първоначална среща с представители на Пруската конфедерация се провежда през януари 1454 г. В
нашия собствен цикъл това прави януари 1993 г.
Бил Клинтън полага официално клетва като президент на 20 януари 1993 г. Първата му работа,
след като влиза в Овалния кабинет, е да нападне здравната индустрия заради безбожно надутите цени и
корупцията. Дерек Бок от университета „Харвард“ говори за проблемите на Клинтън в този процес:
„Клинтън превърна здравната реформа в център на своята предизборна кампания. ...Верен на думата си,
той се зае автоматично да разреши този проблем, като още в началото на 1993 г. обяви, че ще събере
оперативна група от експерти, които да работят по темата и да съставят план, който той би могъл да
представи на Конгреса“.
На 25 януари 1993 г. начело на тази оперативна група за провеждане на здравната реформа застава
съпругата на Бил Клинтън - Хилъри. През същия месец, но 539 години по-рано, Прусия се представя
пред полския крал, за да обсъди безпрецедентния алианс между двете страни.
Първи лични срещи
Клинтън провежда първата си лична среща с представители на Конгреса, за да търси подкрепа за
своята здравна реформа, на 17 февруари 1993 г. На 20 февруари 1454 г., само три дена по-късно в
предишния цикъл, Пруската конфедерация провежда своята първа лична среща с полския крал Казимир
IV, за да обсъдят официалния съюз помежду си. Това е едно от най-точните исторически съвпадения, на
които ставаме свидетели. Преговорите им са финализирани и пруските делегати се заклеват официално
във вярност на полския крал на 6 март 1454 г. За съжаление Клинтън няма чак толкова голям късмет в
собствения си цикъл - или най-малкото по отношение на конкретния проблем със здравната реформа.
На 8 март 1993 г. вестник „Ню Йорк таймс“ публикува статия със заглавие: „В търсене на
подкрепа Клинтън непрекъснато ухажва Конгреса“. Но пакетът реформи в здравеопазването,
предложен от Клинтън, така и не е приет през 90-те години на XIX век, въпреки че той успява да
постигне добри нива на сътрудничество с Конгреса по други аспекти. Едва администрацията на Обама с
Хилъри Клинтън като държавен секретар най-сетне успява да прокара Закона за защита на пациентите и
за достъпни здравни услуги - това става на 22 март 2010 г., цели седемнадесет години по-късно. Това
показва колко дълго е бушувала тази „война“. Верните на неоконсерваторите медии побързват да
кръстят този нов план „Obamacare“ и да го представят на хората така, сякаш е един от най-сатанинските
закони, приемани някога от американското правителство. До 21 март 2013 г. републиканците в
Конгреса вече имат регистрирани тридесет и седем различни по рода си опита да анулират здравния

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 161

закон.
Продължителна война без особен успех
След като Пруската конфедерация сключва официален съюз с Полша през 1454 г., започват
продължителна и трудна борба. През следващите осем години и половина те се опитват напразно да
победят Германия, но не успяват. В нашия собствен цикъл Клинтън е преследван непрекъснато от
подклаждани от републиканците скандали, в това число и най-прочутия - с Моника Люински, когато
най-накрая е принуден да признае, че е правил секс в Овалния кабинет със своята стажантка. За да
открием дали този тип събития имат паралели в Тринадесетгодишната война, са необходими
по-задълбочени проучвания. Много е възможно да имат, но за да сме наясно с това, се налага да
открием по-точни и изчерпателни документи. Знаем със сигурност, че опитите на администрацията на
Клинтън да атакува фармацевтичната машина за трупане на печалби се провалят напълно и в двата му
мандата. Това съответства на над осемгодишните опити на Пруско-полския алианс да победи Германия
в началото на Тринадесетгодишната война.
Едно пророчество за изборната криза от 2000 г.
Осем години след като Клинтън спечели първата си президентска победа, неговата администрация
се надяваше да остане на власт, като номинира за президентската надпревара вицепрезидента Ал Гор. В
една сюрреалистична поредица от събития надпреварата между Джордж Уокър Буш и Ал Гор беше
толкова разгорещена и разликата между тях се оказа толкова малка, че в крайна сметка не се знаеше кой
точно е победителят. Цялата американска нация затаи дъх от 5 ноември чак до 13 декември, когато
Върховният съд гласува в полза на Буш. Скоро след това последното преброяване на гласовете от щата
Флорида разкри, че Гор всъщност печели президентските изборино вече беше твърде късно.
На 24 ноември 2000 г., деветнадесет дена преди окончателното разрешаване на този конфликт, аз
осъзнах, че вече съм пуснал в интернет много точно пророчество за изхода от тези избори, вплетено в
едно от моите ясновидски видения. Започнах да се занимавам редовно с приемането на подобни
видения на 10 ноември 1996 г. и оттогава насам имах много точни попадения, но това беше първото
голямо пророчество, което бях публикувал предварително, много преди да настъпи. Тогава не си давах
почти никаква сметка за изречените в главата ми думи, а само следвах строг протокол по изолиране на
рационалния анализ и на емоционалните оценки. Това пророчество беше постнато в рамките на един
по-широк набор от видения на 23 юни 1999 г. Линкът към оригиналното съдържание беше съхранен от
архива на интернет на 2 октомври 1999 г. и все още може да бъде намерен в долната част на заглавната
страница под заглавието „Глобална политика - III част“. На 24 ноември 2000 г. преоткрих тези
пророчества и тогава написах „Пророчество - изборната криза от 2000 г. е видяна още през 1999 г.“
Точните думи на това пророчество гласяха: „Вицепрезидентът изглежда така, сякаш това отчасти е
негово дело, но не си дава сметка, че е напълно оголен. Междинният период решава следващия
победител“.
Когато прочетох това в разгара на самата изборна криза, бях изумен. Нямах никакво желание да
виждам Джордж Уокър Буш като победител, но пророчеството казваше, че Гор е „напълно оголен“.
Освен това подсказваше и наличието на „междинен период“, тоест продължително чакане преди
обявяването на „следващия победител“. В допълнителна подкрепа на това развитие на нещата е едно
друго послание, което получих рано сутринта на 22 април 1999 г. и публикувах на 29 април. Архивът на
интернет е запазил копие от основната ми страница от 8 май 1999 г., малко след като това послание бе
публикувано като „Извънземното правителство говори по проблема Косово“. В него се говори директно
за „войските на Буш“, при това по време, когато президент беше все още Клинтън. Споменава се също
така и откриването на напълно запазени римски галеони, за което току-що бе станало въпрос в
новините, като се подчертава, че това откритие има дълбоко символично значение, показващо
цикличните връзки между Римската империя и Американската империя.
Чудил ли си се някога какво става е банковата криза? Тримата най-ценни компютърни гурута в
света все още не осъзнават как ще им се отрази всичко това. Повече ще изглеждат така, сякаш искат
бързо и лесно разрешаване на кризата, когато всъщност бягат от цялата тази работа и не действат
професионално. Ние се опитахме да подкопаем действията на войските на Буш и тяхното влияние върху
глобалната политическа картина. Но не ни се отдаде. ...Онази нощ те сънувах и там се казваше, че
най-строгите християни са се превърнали в най-яростните опоненти на християнството в неговите
фундаменталистки форми, вместо да приемат истинската реалност на Единството на Вселената...
Вече е всеизвестен факт, че съществува връзка между римския режим и режима на САЩ. Също
толкова ясно е, че така, както Римската империя някога се е сгромолясала, ще се сгромолясат и САЩ,

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 162

нищо че и двете се водят суперсили на своето време. Когато римската цивилизация се сринала, това се
възприело с огромна тревога. По същия начин днес алчността и желанието за неограничени печалби в
САЩ подклаждат раздуването на стоковия пазар. Но докато това се разпада, ще има мнозина от онези,
които са заложили много в стоковия пазар и които ще видят как всичките им печалби се изпаряват - и
ще останат с акции, които напълно са се обезценили.
Това пророчество за срива на стоковия пазар се сбъдна три пъти след приемането на посланието -
интернет крахът от 2000 г., крахът след 11 септември 2001 г. и крахът на „Леман Брадърс“ през 2008 г.
Следващата ми публикация бе посветена на послания след цитираното тук и бе свързана с
пророчеството за изборната криза. Освен нея успях да предскажа 11 септември 2001 г., както и
изтичането на радиация от ядрената централа „Фукушима“ в Япония след земетресението и
последвалото цунами през 2011 г. Имаше също така и описания на продължаващата и до днес духовна
борба за сърцата и душите на човечеството, при която онези, които ни пазят, са принудени да водят
непрестанни битки за противодействие на посланията за обреченост и страх, с които обичат да ни
заливат медиите и интернет сайтовете, като същевременно ни превеждат през периодите на големите
социални и финансови пренастройки на обществото.
От записа ми на 4 март 2000 г. се разбира, че в крайна сметка на Земята ще настъпи момент, който
ще трансформира начина, по който възприемаме реалността, „за броени минути“, но ние не трябва да се
страхуваме от промяната. Но пък други аспекти на тази „промяна в честотата“ ще настъпят достатъчно
бавно, така че повечето хора изобщо да не си дадат сметка какво става. Мнозина ще изберат да реагират
със страх, особено след като Кабалата става все по-видима и открита.
Друго пророчество от 4 септември 1999 г. разкрива, че в бъдеще ни предстои масов извънземен
контакт, който обаче ще бъде възприет като много положително събитие, а не като „извънземно
нашествие“. Напълно си давам сметка, че някои, най-вече религиозните фундаменталисти от всички
страни на спектъра, ще го възприемат по-скоро като сатанинско събитие, но дължа да ги уверя, че
опитът ми от общуването с тези хора показва, че повечето ни посетители извън Земята са с
положителна мисловна ориентация. За подобни и други пророчества от този тип особено след 2012 г,
говорих и в „Енергийното поле на Вселената“.
Всички тези послания, които получавам, съдържат много неща, върху които да се замислим.
Още по-интересното е, че някои от тях вече се сбъднаха, а за други това предстои. Става ясно, че
всеки от нас притежава достъп до някакъв по-висш аспект в себе си, който може да надниква във
времето точно толкова лесно, колкото надничаме и през прозорците - благодарение на динамичното
взаимодействие на циклите. В следващата глава ще продължим да разглеждаме как тази нова наука
за цикличното време помага за доказването на редица други мои пророчества, които съм получавал
като послания през годините. 11 септември 2001 г. е само едно от поредицата от събития, които
като че ли се повтарят 539 години след Тринадесетгодишната война. След като разберем как
политическите борби от Тринадесетгодишната война се съотнасят към настоящите събития, ще се
сдобием с възможността да получим по-дълбоки прозрения за войната зад кулисите, която се води с
Кабалата от много години насам.

Осемнадесета глава
СЕПТЕМВРИ И ПОБЕДАТА НАД КАБАЛАТА В КОНТЕКСТА НА ЦИКЛИЧНОСТТА
ДЖОРДЖ УОКЪР БУШ встъпи в длъжност като президент през януари 2001 г., което беше
привидно голяма победа за неоконсервативната фракция. През същия времеви период от
Тринадесетгодишната война Пруско-полският съюз все още не е успял да надвие германците. Тази
ситуация най-сетне се променя по време на битката при Свечино от 17 септември 1462 г. Тази битка е
само на шест дена разстояние от 11 септември от нашия цикъл. Това е първият път, когато алиансът
успява да отбележи решителна победа срещу германските тевтонски рицари. Пресечните точки с нашия
времеви период се отличават с известни разлики по отношение на това кой напада първи, но паралелите
са много интересни.
Въпреки че се забелязват специфични преплитания между Тринадесетгодишната война и битката
за здравната реформа, истинската битка се оказва една тайна война за пресичане на прилива на
финансова мощ за неоконсервативната фракция. Вече разгледахме някои от доказателствата, които
подсказват, че 11 септември може и да е бил целенасочено планиран от неоконсервативната фракция.
Тази фракция обаче като че ли повтаря кармата на тевтонските рицари от предишния цикъл. Този
контекст става изключително знаменателен, когато проучим по-подробно връзките между битката при

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 163

Свечино и 11 септември 2001 г.
Битката при Свечино - модел за победата над Кабалата
Битката при Свечино, която се води на 17 септември 1462 г., се счита за най-важния, повратния
момент в Тринадесетгодишната война. Отключващият инцидент за войната настъпва на 5 декември
1453 г., когато Фридрих III най-сетне обявява писмено, че отказва да помогне на Пруската
конфедерация в борбата й с германците. Това става един месец след като Джордж Буш-старши губи
изборите в нашия цикъл.
По време на битката при Свечино първи нападат съюзниците. Ударени с цялата мощ на
противника, германците не разполагат с време да измислят ефективна отбранителна стратегия. Те
попадат под тежък стрелкови обстрел от страна на полската пехота, вследствие на което търпят големи
загуби. Голяма част от тевтонците побягват. Командирът им Равенек заповядва на войниците да се
върнат и да нападнат за последен път. Тази атака се оказва пълен провал - поне що се отнася до
германците. Върху тях започва да се излива порой от стрели, подобен на гръмотевиците на боговете.
Всички германски войници умират, предават се или побягват, а самият Равенек умира от стрела.
Тевтонците оставят над хиляда войници на бойното поле, което прави десеторно повече от първите
жертви на алианса в разгара на битката. Полската армия, състояща се от две хиляди наемни войници,
отбелязва решителна победа над две хиляди и седемстотинте наемници на тевтонските рицари.
„Психологическото значение на тази битка се състои в това, че тя е първата открита битка, спечелена от
кралските сили, което повишава бойния дух на полските сили и снижава духа на тевтонците. Редица
военни историци твърдят, че битката при Свечино е повратният момент за Тринадесетгодишната война,
довел до окончателната победа през 1466 г“
Тази битка успява също така да завладее наново ключови територии, което позволява на алианса
да отреже линията за доставки на тевтонците от Западна Европа към Прусия, което ги отслабва
значително във финансово отношение.
Окончателното поражение на тевтонските рицари и ураганът Катрина
Както казахме, между битката при Свечино и 11 септември има само шест дена разлика. Ала това
не е краят на Тринадесетгодишната война - това е просто ключов момент, който обръща превеса на
силите в полза на Пруско-полския съюз. Но как се съотнася останалата част от войната с нашето
неотдавнашно минало?
И макар че тевтонските рицари търпят голямо поражение през 1462 г. и битката при Свечино,
необходими са още четири години, докато системата им на контрол най-сетне се срине окончателно.
Последният решителен момент настъпва, когато областта Вармия, която през цялото това време се е
държала настрана, решава да се присъедини към алианса и да се бие. Ето какво намираме в английския
вариант на „Уикипедия“ за този съюз:
През 1466 г. принц-епископът на Вармия - Пол фон Легенсдорф, решава да се присъедини съм
полските сили и така обявява война на тевтонските рицари. Полските сили успяват да завладеят и
Кониц на 28 септември 1466 г. Успехите на съюза принуждават изтощения Тевтонски орден да поиска
преговори. ...Новият медиатор е папа Павел II С помощта на папския легат Рудолф фон Рудешайм на 10
октомври 1466 г. е подписан Втория мирен договор от Торн.
Разбираме, че окончателната битка, която съсипва изцяло бойния дух на тевтонските рицари, се
води на 28 септември 1466 г. Това ни води до 28 септември 2005 г. от следващия четвърт цикъл. Тази
дата е само на двадесет и шест дена от момента, когато ураганът Катрина срази завинаги
администрацията на Буш, унищожавайки необратимо подкрепата за тях. Ураганът Катрина бе много
по-унищожителен от 11 септември, защото изтри от лицето на земята цял един американски град, а в
политически смисъл бе точно толкова важен катаклизъм, както и атаките срещу Световния търговски
център. Реакцията на администрацията на Буш на тази криза беше толкова абсурдно неадекватна, че
мнозина останаха с впечатлението, че се иска град Ню Орлиънс да бъде обхванат от тотална анархия.
Според вътрешни хора, с които разговарях, желанията на Буш и хората му са били тъкмо такива.
Стадионът се превръща в гигантски капан на смъртта
Ураганът Катрина нахлу в Ню Орлиънс на 29 август 2005 г., наводнявайки целия град дотолкова,
че някои хора се удавиха в собствените си домове, докато се опитваха да изплуват през покривите на
къщите си. Жителите на града получиха инструкции да бягат към големия закрит стадион „Супердоум“,
където щяла да им бъде оказана помощ. След като стадионът се препълни, вратите му бяха оковани с
огромни вериги, а хората останаха вътре със съвсем малко храна, съвсем малко вода, отвратителни
санитарни условия и без никаква надежда за бягство в продължение на четири дена. Националната

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 164

гвардия не си направи труда да помогне на хората, затворени като пилци на стадиона чак до 2
септември, петък.
Но как е възможно тази реакция на катастрофата да отнеме толкова време, като се има предвид
наличието на толкова много самолети, хеликоптери и камиони на разположение на правителството?
Хората нямат никаква представа защо властите са направили така, а благодарение на ефекта на овцата
повечето от тях не искат и да знаят. Въпреки това този провал разкри, че администрацията на Буш е,
меко казано, тотално некомпетентна въпреки силната им риторика в защита на мерките за
националната сигурност след 11 септември.
Преди това събитие не един и двама души с достъп до високо класифицирана информация ми
бяха казвали, че социопатичната Кабала строи огромни спортни центрове във всички големи градове на
САЩ не толкова в полза на спорта, колкото за да ги използва като огромни затвори. Това е част от
някакъв план, датиращ най-малко от 60-те години на XX век. Кабалата е планирала да използва тези
суперстадиони при масови катаклизми, инсценирани от тях самите, с надеждата да намали рязко броя
на населението и да обяви военно положение. И макар на пръв поглед да изглежда невъзможно да си
представим, че отделен човек или група хора биха могли да таят в себе си толкова голяма жестокост и
нечовечност, това със сигурност звучи като широкомащабна версия на нацистките концентрационни
лагери, прикрити под благовидния образ на обикновени спортни центрове. Казвали са ми неведнъж, че
Кабалата притежава дългосрочен план за създаване на масов хаос и глад в Америка, при което да
натири хората като стадо в суперстадионите, да ги заключи вътре и да не позволи на никого от тях да
избяга. Били изчислили също така, че за по-малко от две седмици всички вътре щели да умрат от глад и
дехидратация. Социопатите на Кабалата смятали тайно да запишат целия този кошмарен процес чрез
скрити камери. Бях предупреден за това още преди урагана Катрина, но за жалост така и не публикувах
тази информация на сайта си. След Катрина обаче се срещнах с други вътрешни хора, които
потвърдиха съществуването на подобен план.
Пълно блокиране на спасителните пратки
Наскоро след урагана Катрина, докато все още живеех в Милтън, щата Кентъки, разговарях по
телефона с представителката на застрахователната компания, в която бях застраховал колата си.
Същата компания е и един от най-големите превозвачи в Америка. След като тя разбра от какво се
интересувам, макар и с известна неохота сподели, че нейната компания е изпратила два огромни
камиона с по осемнадесет колела в Ню Орлиънс, които били пълни догоре с цяло съкровище от
спасителни провизии при природни бедствия - бутилирана вода, тоалетна хартия, бинтове, лекарства,
консервирана храна, дрехи, матраци, чинии, прибори и т.н. После добави, че и двата камиона били
спрени от Федералната служба по управление на спешните ситуации (ФЕМА/РЕМА), преди да успеят
да достигнат най-силно ударените от урагана региони. И което е още по-лошото, служителите
изпразнили изцяло двата камиона и конфискували всичко. След това камионите били изпратени
обратно, а на компанията собственик било наредено да не съобщава нищо за случилото се.
Представителката ми съобщи, че компанията й обмисляла да заведе публично дело срещу ФЕМА и
администрацията на Буш заради кражбата на провизиите, за покриване на всички разходи и за
извършване на истинско хуманитарно престъпление. Това дело така и не бе заведено, но историята бе
скоро потвърдена от други сходни разкази, появили се впоследствие в официалните медии. Ето какво
публикува на страниците си вестник „Ню Йорк таймс“ на 5 септември 2005 г.:
Гневни служители на държавната и местната власт настояват, че истинският проблем се състои в
това, че Федералната служба по управление на спешните ситуации, която се намира под егидата на
министерството на господин Чертоф, не е успяла да достави спешно необходимата помощ и чрез
напълно неразбираема червена лента всъщност е осуетила усилията на всички останали да помогнат.
„Имахме нужда от войници, хеликоптери, храна и вода - казва Денис Ботчър, прес секретар на
губернатора на Луизиана Катлийн Бабино Бланко. - А те искаха да преговарят за организационен план.“
„Защо стана всичко това? Кой трябва да бъде уволнен? – пита Аарон Брусар, кмет на Джеферсън,
южно от Ню Орлиънс. Вместо да се подчини на държавата и на местните власти, ФЕМА всъщност е
наложила властта си и е влошила нещата още повече, както разбираме от господин Брусар и неговото
изявление пред „Запознайте се с пресата“ Той съобщава, че когато от веригата „Уол-Март“ изпратили
три големи камиона, пълни с бутилирана вода, служителите на ФЕМА ги върнали. Други служители на
същата служба не позволили на Бреговата охрана да достави 1000 галона дизелово гориво, а в събота
отрязали линията за връзка на градчето със спешния център, което принудило местния шериф да я
възстанови със собствени сили и след това да постави отпред въоръжена охрана, за да я пазят от ФЕМЛ.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 165

 Доктор Рос Джудис, старши медицински отговорник на голяма компания за линейки, си спомня
как във вторник, след като не успял да разбере кога ще се приземят хеликоптерите, за да отведат
най-спешните случаи от стадиона „Супердоум“, той излязъл да се разходи навън и видял с изумление,
че два хеликоптера, дарение от нефтени компании, вече чакат на паркинга отпред.
Разтърсващо поражение за неоконсервативната фракция
Хилъри Клинтън - съвременен представител на Пруско-полския алианс от предишния цикъл,
съвсем скоро призовава за независимо разследване на тези нечувани престъпления. Държи на
изчерпателно и пълно разследване, което не е контролирано от правителството и което е сходно по
обсег и размери с разследването след 11 септември 2001 г. След урагана Катрина се повишава рязко и
цената на бензина, установявайки се на приблизително 4 долара за галон - официално заради щетите,
понесени от нефтените рафинерии в Мексиканския залив - и впоследствие така и не се връща до
предишните си нива, които бяха по-малко от 2 долара. Това предоставя на неоконсервативната фракция
така необходимата инжекция от бързи пари с надеждата да отложат финансовото си поражение още
мъничко. Надали е изненадващо, че август 2005 г. социологическите проучвания на общественото
мнение сочат за последен път превес на подкрепата за Джордж Уокър Буш и неговата политика.
Но идва повратният момент - ураганът Катрина. Той носи емблематично политическо поражение
за неоконсервативната фракция. Тази съкрушителна загуба за тях се случва с двадесет и шест дена
разлика от датата, в която в предишния цикъл тевтонските рицари са пометени от алианса - 28
септември 1466 г. Това съвпадение на тези две политически събития става още по-значимо, когато
разберем, че сенатор Клинтън предявява искане за независимо разследване на скандалните провали на
правителството до 14 септември 2005 г. Това пък е само на две седмици разстояние от момента, когато
тевтонските рицари са победени в предишния цикъл. И макар че предложението на Хилъри Клинтън за
разследване така и не успява да мине при гласуване, то е чуто добре от гласоподавателите и отключва
масирано поражение за републиканците още през следващата година.
През 1466 г. окончателното поражение на тевтонските рицари не настъпва, докато народът на
област Вармия най-сетне не взема решение да даде отпор на противника и да се включи в битката.
Вероятно продължително проявилите неохота за борба жители на Вармия отговарят в наше време на
републиканците, които държат да подкрепят Буш колкото им е възможно по-дълго, но накрая си дават
сметка, че не са в състояние да търпят повече тази администрация. След урагана Катрина
неоконсервативният алианс започва да се разпада много бързо, което довежда до вътрешни конфликти,
борби и предателства, макар че до този момент всички са били солидарни един с друг.
Германското поражение съответства на последните хилави години от президентството на
Буш
Полша подписва мирния договор с германските тевтонски рицари на 10 октомври 1466 г., с което
се слага край на Тринадесетгодишнага война. Това отговаря на 10 октомври 2005 г. от следващия
цикъл. На тази дата като че ли не се случва нищо забележително, освен фактът, че идеята за независимо
разследване така и не е приета и всички реакции във връзка с провала на правителството да реагира
адекватно на природното бедствие постепенно затихват. Но това не се харесва никак на обикновените
хора, които със сигурност не са забравили ужасите на урагана, през които са преминали или са гледали
по телевизорите си. Подкрепата за Джордж Уокър Буш рязко спада. Оказва се, че 76% от обществото
държи независима комисия да разследва реакцията на федералното правителство спрямо бедствието.
Окончателната загуба за неоконсервативната фракция обаче става напълно видима едва през 2006 г., в
стаичките за гласуване, когато Републиканската партия губи шест места в Сената, двадесет и седем
места в Камарата на представителите и шест губернаторски поста. Това превръща последните две
години от президентството на Буш в твърде хилави и рязко ограничава способността на
неоконсервативната фракция да налага своя дневен ред на народа. Даже през 2009 г. едно проучване на
„Галъп“ съобщава за още по-драстично спадане на подкрепата за Републиканската партия сред всички
демографски групи с изключение на редовно посещаващите църквите, консерваторите и възрастните
граждани. В проучването се казва още, че „голяма част от загубата на подкрепа всъщност настъпва още
през 2005 г., след урагана Катрина... което създаде огромни проблеми за пиар отдела на
администрацията“.
Застъпване между зодиакалния цикъл и четвърт цикъла
Да не забравяме обаче, че 539-годишният четвърт цикъл не е единственият енергиен източник,
който оказва влияние върху американската политика. Зодиакалният цикъл също продължава да
препраща събития от римската история към Съединените щати 2160 години по-късно. Войната с

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 166

Лузитания започва през 155 г. пр.н.е., когато лузитаните нахлуват и плячкосват Далечна Испания. Това
вдъхновява на свой ред и келтиберските племена от Близка Испания да се вдигнат на бунт, така че през
следващата година - 154 г. пр.н.е., те сформират конфедерация със съседните градове и започват да
изграждат отбранителни стени срещу Рим. Следователно към 154 г. пр.н.е. Рим вече води доста опасни
войни в две различни испански територии - а това отговаря на 2006 г. от нашето време. Както вероятно
помните, политически неутрализираната неоконсервативна фракция не успява на нападне Иран през
2006 г. - дори и след като официално обявява война. Те вече са изгубили политическата си воля да
наложат промяна след шокиращите си опити да превърнат урагана Катрина в огромен смъртоносен
капан за жителите на Ню Орлиънс. Продължават да държат властта до края на президентския мандат
през 2008 г., но силата им е драстично отслабена от масираното поражение на републиканските им
кохорти на изборите за Конгрес от 2006 г., което прави последните години от президентството крайно
неефективни и хилави.
Войната на Рим срещу Картаген от 149 до 146 г. пр.н.е. от Епохата на Овена (Третата пуническа
война) се появява в нашата епоха като периода от 2011 до 2014 г. Този период ни отвежда от Епохата на
Рибите към отдавна очаквания край на Великия 25 920-годишен цикъл и право в Епохата на Водолея.
Вече разбрахме, че Картаген от Епохата на Овена отговаря на Германия от Епохата на Рибите. Но
едновременно с това виждаме и явна връзка между Германия от последния четвърт цикъл и
неоконсервативната фракция в САЩ от наши дни. Това застъпване подсилва двойно съвпадението
между Германия и неоконсервативната фракция в рамките на двата цикъла. Напълно обяснимо е, след
като разберем как Прескът Буш е подкрепял финансово Хитлер, субсидирал е провален опит за
фашистки преврат през 1933 г. и без съмнение има участие в трансфера на повече от седемстотин
водещи нацистки учени в Америка непосредствено след поражението на Хитлер.
Поредицата „Законът на Единния“, пророчествата на Кейси, моите интуитивни прозрения и
различни други древни пророчества до едно подсказват, че с навлизането ни в Епохата на Водолея
животът на Земята ще направи преход към много по- мирно, хармонично и еволюирало ниво. Високо
уважаваните историци Де Сантилана и Фон Дехенд убедително доказват, че десетки древни митове от
всички краища на света съдържат именно такава информация. Те ни подканят да изучим 25
920-годишния цикъл на прецесията и разкриват, че тя ще даде началото на Златна епоха. Както вече
разбираме, този Велик цикъл от 25 920 години и е Ключ на синхронността, основният задвижващ
механизъм на космическия часовник. Великата година носи цикли, които насочват съдбата ни с
изумителна прецизност. Подозирам, че в момента сме се докоснали едва до повърхността на
разбирането за обхвата и мощта на тези цикли. Тук е мястото да напомним, че на злодеите от Книгата
на живота не е позволено да вършат злини до безкрай. Архетипната структура на Пътя на героя
включва абсолютна победа над немезиса, която често е и доста трудна. Кармата обикновено се изплаща
по доста драматичен начин и никой не може да се чувства освободен от действието на великото колело
на времето.
Деветнадесета глава
ПОВТОРЯЕМОСТТА НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ МОДЕЛИ
СВИКНАЛИ сме да възприемаме времето като линейно, убедени, че събитията, които се случват в
настоящето, не се влияят по никакъв начин от миналото. Ключът на синхронността разкрива, че
времето може би е структурирано като поредица от кръгове, които се припокриват в една възходяща
спирала. Най-големият от тези кръгове е 25 920-годишното „поклащане“ на земната ос в циклите на
прецесията на равноденствената точка. През август 2012 г. най-сетне успях да открия убедителни
доказателства, че нашето Слънце обикаля около съседна звезда близнак благодарение на епичната
творба на Уолтър Крутенден „Изгубената звезда на митовете и времето“. Енергийните полета на тази
съседна на нашата звезда създават определени, ясно различими райони в космическото пространство,
които влияят върху нашето поведение, докато минаваме през тях.
Става ясно, че съществуват дванадесет основни района, отговарящи на нашите дванадесет Епохи
на Зодиака. Всеки от тези райони се дели на свой ред на четири равни зони, образуващи 539-годишните
четвърт цикли. Всеки от тези цикли може да бъде изобразен като кръг. Всеки път, когато достигнем до
една и съща точка от кръга, усещаме енергийни приливи от събитията, случили се преди в същата
точка. В рамките на един четвърт цикъл една обиколка или кръг ни отнемат по 539 години.
Но тъй като нашата Слънчева система се движи едновременно и през галактиката, тези кръгове се
нанасят върху спирали, подобни на извивките на тирбушон. Изкушаващо е да смятаме, че тези кръгове
си остават винаги едни и същи, с един и същи диаметър, образувайки цикли, които остават неизменно с

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 167

една и съща продължителност, но да не забравяме, че те се образуват в триизмерно пространство.
Следователно е възможно някои от спиралите да се разширяват от една определена точка или да се
свиват към друга точка в равномерни геометрични интервали. Коефициентът на „седемте пъти“, за
които Иеошуа говори в „Евангелието на Матея“ (18:21-22), може би представлява пропорцията за
скоростта на разширяване или свиване.
Именно това открива Мишел Елме. Не всички цикли представляват идеални окръжности. Някои
от тях се разширяват или свиват в точни геометрични съотношения, например със седем пъти.
Най-удивителният пример в този смисъл се налага на вниманието ни при сравнение на Френската
революция от 1789 г. с Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г. За да съзрем
шокиращите паралели обаче, единственото, което трябва да сторим, е да разширим една година от
френската история до седем години от руската. Франсоа Масон разкрива множество такива изумителни
връзки в книгата си, чийто превод на английски съм публикувал в моя сайт.
Краят на Робеспиер
Френската революция е едно от най-големите масови кръвопролития, извършвани някога срещу
един народ от собственото му правителство - жестокост, на чийто фон дори ураганът Катрина изглежда
като лек полъх на вятър. Максимилиан дьо Робеспиер е френски адвокат и политик и една от
най-влиятелните фигури по време на Френската революция. В книгата на Уилям Т. Стил „Новият
световен ред - древният план на тайните общества“ четем, че Френската революция е един от
най-ярките исторически примери за това как Илюминатите систематично и целенасочено сеят хаос и
гибел, отрязвайки линиите за доставка на храна, вода, лекарства и други неща от първа необходимост за
хората, като същевременно сриват икономиката им, за да обезценят тотално парите им. Робеспиер
прославя добродетелите на революционното правителство и отстоява позицията, че тероризмът на
правителството срещу собствените му умрели от глад клеветници е похвална, необходима и неизбежна
реалност.
Ако добродетелта е пружината на популярното правителство в мирни времена, то пружината на
това правителство по време на революция е добродетел, комбинирана с терор - добродетел, без която
терорът е унищожителен, терор, без който добродетелта е безсилна. Терорът е просто моментално
правосъдие, жестоко и неумолимо, следователно е еманация на добродетелта. ...Да наказваш
потисниците на човечеството е мъдрост, да им простиш е жестокост.
Разтърсващите речи на Робеспиер принуждават френското правителство да обяви официално
тероризма срещу своя народ за напълно законна политика. Това става на 5 септември 1793 п Този
период става известен като Властта на терора, в който на мъчения и екзекуции са подложени стотици
невинни, умрели от глад хора. Робеспиер се опитва да убеди народа и да приеме една религия в стила на
Илюминатите, която той нарича „Култът към Върховното същество“. На християнския празник Пет-
десетница - 8 юни 1794 г., организира голям народен фестивал. Тогава хората го виждат с очите си за
първи път. Изгражда малка символична планина в средата на фестивала и слиза надолу от планината по
начин, напомнящ слизането на Мойсей в ръка със скрижалите. Един от колегите му - Жак-Алексис
Турио, е чут да казва: „Вижте го мръсника! Не му стига да бъде господар, та сега иска да бъде и Бог!“.
Но този път кармата не си поплюва - задейства се много бързо. Точно един месец и пет дена
по-късно Робеспиер и неговите приближени са обвинени в заговор за извършване на актове на насилие
и са осъдени на смърт. Робеспиер се опитва да се застреля с револвер, но успява единствено да разбие
долната си челюст. Брат му Огюстен скача от прозореца и си счупва краката, а по- късно е и обесен.
Филип льо Ба извършва самоубийство, а друг от съратниците на Робеспиер се застрелва в главата. След
като разкъсва челюстта си, Робеспиер отпуска глава на масата, обилно кървящ и очакващ екзекуцията
си. Водят му лекар да спре кръвта, който просто го увива с една кърпа. Робеспиер е отведен на
гилотината без съд и присъда още на следващия ден - 28 юли 1794 г. Палачът разкъсва кърпата, която
придържа разбитата му челюст, за да подготви врата му за острието на гилотината, което предизвиква
виковете на неземна агония на нещастника - докато главата му не изхвърча в коша под гилотината.
Краят на Йосиф Сталин
Нека сега завъртим лентата на времето на бързи обороти, за да стигнем до безмилостния съветски
диктатор и масов убиец Йосиф Сталин, който е отговорен за смъртта на милиони и за създаването на
затворите тип ГУЛАГ, които са просто съветските еквиваленти на концентрационните лагери. На 28
февруари 1953 г. Сталин излиза на вечеря и кино със своя министър на вътрешните работи Лаврентий
Берия, както и с Георгий Маленков, Николай Булганин и Никита Хрушчов. Същите четирима мъже
изпращат по-късно Сталин до дома му. На сутринта диктаторът не се появява от стаята си, но охраната

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 168

получава строги инструкции да не го безпокои.
Сталин е открит едва в десет часа вечерта на същия ден - проснат по гръб, подгизнал в собствената
си урина и бъбрейки нещо напълно неразбираемо. Приемат, че е претърпял инсулт. Слагат го в леглото
му, но с всеки следващ ден той се влошава все повече и повече, докато накрая на 5 март 1953 г. умира.
През 2003 г. съвместен екип от руски и американски историци заключава, че Сталин е бил убит с много
силна отрова за плъхове без цвят и мирис, позната като варфарин. След смъртта на Сталин Маленков,
Булганин и Хрушчов до един стават съветски премиери, а всеки от тях е бил с диктатора в нощта преди
„удара“ му. И Берия, и Хрушчов са разполагали с идеалната възможност да пуснат отровата във виното
на Сталин вечерта, когато са вечеряли с него. В политическите си мемоари, излезли през 1993 г.,
Вячеслав Молотов твърди, че някога Берия с гордост му се бил похвалил, че лично бил убил Сталин
онази нощ. Битката за властта и за наследяването на Сталин трае от 1953 г. до 1958 г., когато Хрушчов
най-сетне печели убедителна победа над своите съперници.
Цикличната връзка между Робеспиер и Сталин
Мишел Елме открива удивителни връзки между Френската революция и Болшевишката
революция, като разширява една френска година до седем руски. Френската революция избухва на 14
юли 1789 г. Болшевиките постигат първоначалната си победа на 14 ноември 1917 г. Тези дати - 14 юли
1789 г. и 14 ноември 1917 г. - са нашите отправни точки. Оттам нататък можем да изберем всяка една
дата от Френската революция и да изброим колко дена се изминали от началото на революцията. След
това умножаваме този брой дни по 7. След като получим съответното число, го добавяме към началната
дага на Руската революция - 14 ноември 1917 г. Това ни дава точната дата от руската история от
началото на XX век.
След като Елме прави съответните изчисления, установява, че редица събития от Френската
революция пасват перфектно на Октомврийската революция в Русия, с разлика от по няколко дена.
Според Франсоа Масон най-зашеметяващият пример от всички е съответствието между жестоката
смърт на Робеспиер и на Сталин, и двамата безсъмнено представляващи мракобесните лидери на
Кабалата. След като направим съответните изчисления, точната дата на екзекуцията на Робеспиер става
(разширена) 22 февруари 1953 г. според новия руски цикъл. Йосиф Сталин пък е бил отровен от Берия
и приближените му само шест дена по-късно - в нощта на 28 февруари 1953 г.
С подробности от книгата на Масон можете да се запознаете в моя сайт. Онова, което ме изненада
най-много, бе фактът, че Масон използва същата тази система, за да предскаже, че Съветският съюз ще
се разпадне единадесет години, след като той завършва книгата си през 1980 г. „Прилагайки принципа
на умножение на 1 по 7, разбираме, че краят на съветския режим ще настъпи в края на 1990 или
началото на 1991 г. Тази три дати излизат явно на графиката на прецесионния цикъл, бележейки
началото и края на масовите движения.“ Всъщност СССР се разпада едва през август 1991 г. но това е
само с няколко месеца по-късно от предвиденото от Масон.
Време да приемем всичко това на сериозно
Бях доста изненадан да държа в ръцете си този пожълтял, написан на пишеща машина ръкопис от
1980 г. и да осъзная, че Франсоа Масон е направил толкова умопомрачително предсказание.
Американските корпоративни медии не подсказваха на народа с нищо, че Съветският съюз е на ръба на
разпадането си, докато това не се случи в действителност. Кабалата се нуждаеше от немезис с епични
размери, за да държи американския народ в постоянен страх от ядрена война, която може да унищожи
живота на Земята. Но след като си дадем сметка колко много събития от Френската революция се
преповтарят в Октомврийската революция в Русия, сгромолясването на СССР се оказва неизбежно.
Това беше една много вдъхновяваща находка. Циклите на разширяване и свиване се откриват
много по-трудно, отколкото циклите, които се повтарят с един и същ брой години от едно завъртане на
Колелото на кармата до следващото. Това е още една област, в която мощта на суперкомпютрите би
могла да се окаже особено полезна, стига да успеем да създадем програма за използването на този метод
за анализ на сходни събития в различни моменти от историята. Но пък този метод и изкуственият
интелект никога не биха могли да усетят могъществото на синхронността, както са я разбирали Юнг,
Айнщайн и още няколко емблематични квантови физици. Възможно ли е някой да открие други
подобни цикли, но съвсем самостоятелно? Възможно ли е тези открития да бъдат напълно независими
от Елме и Масон?
В играта влиза професор Анатолий Фоменко
За голяма моя изненада се оказа, че и друг учен съвсем независимо не само е открил същите
исторически цикли, но и в значително по-големи подробности от Елме и Масон. През 2000 г., след като

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 169

вече бях публикувал на сайта си превода на книгата на Масон, открих една интересна статия в „Събота
вечер“ („Сетърдей найт“) - водещото национално списание на Канада от 1887 г. насам. Става въпрос за
статията на Тимъти Тейлър „Кривината на времето“, в която той обсъжда работата на един бележит
руски математик Анатолий Фоменко и неговите колеги. Оказва се, че Фоменко изобщо не е първият
руснак, открил повтарящите се модели в историята. „Движението за изучаване на циклите на времето в
Русия започва с Николай Морозов (1854 - 1946), синът бунтар на един благородник. ...Морозов
прекарва много време в изучаване на старите хроники и... съставя функции, които показват, че
моделите на юдейските царе от Стария завет от Ровоам до Седекия съвпадат почти изцяло с модела на
римските императори от Алциний до Юстиниан II над 1000 години по- късно.“
Николай Морозов е именит руски учен, който пише седем обширни тома изследвания и анализи
на тази тема. Според Фоменко, Морозов е използвал „последните открития в областта на математиката,
астрономията, лингвистиката, филологията и геологията“, за да докаже тезата си, а първият от тези
седем тома излиза през 1926 г. Фоменко и други млади математици от Московския държавен
университет се запалват по изследванията на Морозов през 70-те години на XX век. Поставят си за
задача да докажат и доразвият неговия модел. Фоменко извършва проучването си в продължение на
много години, публикувайки научния си доклад едва през 1994 г. Той улеснява значително
сравненията, като съпоставя писмените данни от цялата писана западна история. Започва чак от зората
на писаната история - шумерските глинени плочици, които датират от 4000 г. (пр.н.е.).
Фоменко използва модела на Морозов, за да сравни историческите династии в рамките на
умопомрачителен обем от данни. Започва съставянето на пълен списък на династиите от 4000 г. пр.н.е.
до 1800 г. н.е., като черпи информация от всички нации и империи от Западна и Източна Европа и се
връща чак до Античността - през римската, старогръцката, библейската и египетската история. Като
сравнява всичко едно с друго по всички възможни начини, включително и различните данни за едни и
същи династии, Фоменко най-сетне открива онова, което Морозов успява само да очертае. ...Няколко
десетки двойки династии, доскоро считани за напълно различни, се оказват с много малък коефициент
на близост. С други думи, те са толкова близки, колкото версиите на вашите двама братя за семейното
ви дърво.
Описанието в този откъс е твърде специализирано, но основната идея е ясна. Тимъти Тейлър ни
казва, че „няколко десетки“ периода в историята са се повторили, при това с много по-голяма точност,
отколкото повечето хора биха допуснали. И тези модели се оказват валидни за всички нации и империи
на Западна и Източна Европа, както и за Римската империя, Древна Гърция, Египет, Китай и
библейския разказ за зашеметяващите 5800 години. И макар че тези данни очевидно не включват
австралийската, африканската и южноамериканската история, както и историята на Съединените щати,
те са с изумителен обсег и покриват голяма част от оцелелите исторически хроники, налични в наши
дни.
Но това е само един от методите на Фоменко за анализиране на историята. Друг метод включва
свеждането до числови стойности на стотици оригинални писмени документа, оцелели от тези
разнообразни преплитащи се цивилизации. Фоменко анализира например броя на думите, използвани
за описание на тези цивилизации, както и броя на страниците, от които се състоят документите. Това
му позволява да създаде математическа функция, за да провери какво е съотношението на тези писмени
хроники. И открива, че в някои случаи, когато две държави имат сходни модели на историческите
събития, то и писмените им истории се оказват доста сходни. „Фоменко твърди, че е открил и
потвърдил повтарящи се модели между древен и средновековен Рим и няколко случая, при които
периоди от Стария завет се оказват статистически идентични с определени периоди от средновековната
римо-германска история от X до XIV век“
Силна циклични връзка между римо-византийската и английската история
В наши дни Анатолий Фоменко е само един от цял екип учени, които работят върху това
проучване. Някои от техните доклади могат да бъдат прочетени в сайта New-Tradition.org. Когато през
март 2013 г. се върнах отново към този сайт, се запознах с един доста сложен доклад на Фоменко от
2002 г., в който той прави съпоставка между събитията в римо-византийската история и историята на
Британската империя. В третата част на доклада той дефинира три периода с особено силно
припокриване.
Първият цикъл обхваща събитията от римо-византийската история от 378 до 553 г., които
дублират английската история от 640 до 830 г. Според Фоменко тези събития се повтарят на цикли от
„приблизително 275 години“. Вторият цикъл показва как събитията от римо-византийската история от

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 170

553 до 880 г. се повтарят в английската история от 800 до 1040 г. Тези събития също са с разлика от
приблизително 275 години - и този път връзките са толкова силни, че „това се е утвърдило като строг
модел“.
Нека поговорим първо за тези два цикъла, преди да се запознаем с третия. Много важно е да
споменем, че според Фоменко този 275-годишен цикъл е само „приблизителен“. Историческите данни
от тези периоди може и да не са чак толкова точни, така че понякога се налага и да се отгатва. Ами ако
дължината на „идеалния“ цикъл се окаже просто с пет и половина години по- къс, което прави 269,5
години? Това е точно половината от продължителността на нашия стар познайник - четвърт цикъла от
539 години. А същият този цикъл свързва перфектно Жана д’Арк със студентските бунтове във
Франция, с точност до няколко дена. Същият този цикъл разкрива също така, че 11 септември 2001 г. е
свързан с поражението на германците по време на битката при Свечино, отново с точност до няколко
дена. Той свързва и Пруско-полския алианс от XV век с демократите от съвременната американска
история, а германските тевтонски рицари се оказват свързани с неоконсерваторите републиканци. Това
включва изборната загуба на Джордж Буш-старши, кампанията на Клинтън за провеждане на здравната
реформа, 11 септември 2001 г. и политическото поражение на републиканската неоконсервативна
фракция в периода след урагана Катрина.
Третият цикъл, който открива Фоменко, е „точно 120-годишно изместване“ между английските
исторически събития от периода 1040 - 1327 г. и римо-византийските исторически събития от 1143 г. до
1453 г. Това число автоматично привлече вниманието ми. Известно е, че всяка окръжност има 360
градуса, така че, ако начертаем в тази окръжност един равностранен триъгълник, всяка от страните на
този триъгълник ще обхваща 120 градуса. Да не забравяме, че според Елме всеки исторически цикъл
представлява перфектно подразделение на Великата година от 25 920 земни години. Числото 120 като
дължина на цикъл пасва перфектно на модела на Елме. Във водещото число от 25 920 години има точно
216 цикъла от по 120 години. Освен това във всяка Епоха на Зодиака има точно 18 цикъла от по 120
години. Ако разделим една Епоха на Зодиака на две, получаваме 1080 години. Така във всеки пол у
цикъл от една Епоха на Зодиака влизат точно 9 цикъла от по 120 години.

Равностранният триъгълник разделя естествено кръга па три сегмента от по 120 градуса.

Следователно новите цикли на Анатолий Фоменко, които той разкрива благодарение на

широкообхватен научен анализ, пасват перфектно на модела на Мишел Елме. Всичко това може и да
изглежда невъзможно и скандално, но според мен причината, поради която и двете групи изследователи
откриват едни и същи цикли, е, че просто такъв е начинът, по който сработва Вселената. Фоменко
просто хаква ключовия код на историята и открива напълно нови данни, които изцяло потвърждават
откритията на Елме и Масон, както и примерите от по-ново време, които фигурират в тази книга.
Един голям модел, повтарящ се четири пъти
Но най-зашеметяващото достижение на Фоменко е неговото откритие на „един-единствен, голям
модел, който се повтаря четири пъти“ в продължение на 3200 години - от 1600 г. пр.н.е. до 1600 г. н.е.
„Най-фрапиращото твърдение на Фоменко произлиза от усилията му да опише десетки от тези
„открити“ дубликати на исторически събития и писмени хроники. ...А конкретно периодът от 1600 г.
пр.н.е. до 1600 г. н.е. може да бъде математически деконструиран, за да разкрие един-единствен голям
модел, който се повтаря четири пъти.“
Ще се върнем на този цикъл след малко, тъй като той пасва идеално с модела на Елме и Масон.
Първо обаче ще се запознаем с една подкрепа от много високо ниво, която работата на Фоменко
получава от най-великите мозъци на Русия.
Одобрение от най-великия шахматист на света
Събраната от Фоменко база данни е толкова голяма, че прилича на невероятно сложна игра на

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 171

шах. За да я проумеем, се налага да изучаваме безкраен брой фигурки и да анализираме огромно
разнообразие от начини, по които „ходовете“ им биха могли да се преплетат едни с други. А за тази
работа си трябва направо гросмайстор. Според сайта Chess.com Гари Каспаров е държал върховата
позиция в списъка на официалната листа на Световна федерация по шах двадесет и три пъти и е считан
за „най-силния шахматист на света“, след като неговият главен съперник Фишер почина през 2008 г.
Гари Каспаров не само е чувал за работата на Фоменко, но е и неин ревностен последовател и автор на
статии в сайта New-Tradition.org.
И макар Каспаров да не е съгласен с абсолютно всички изводи на Фоменко, все пак смята, че тези
открития имат „невероятни последици“ за науката такава, каквато я познаваме, създавайки „напълно
нови области за научни изследвания“. Ето един цитат от негова статия:
Ако датите от Античността действително са неправилни, това би могло да има невероятни
последици за нашите схващания за миналото, а също така и за науката. ...Надявам се, че младото
поколение няма да има страх от „недосегаемите“ исторически догми и ще използва съвременното
познание, за да постави на съвсем нов анализ съмнителните теории. Това безсъмнено е вълнуваща
възможност за обръщане на подчинената роля, която науката играе спрямо историята, и за създаването
на напълно нови области на научни изследвания.
Работата на Анатолий Фоменко безсъмнено е много по-сложна от цикличните проучвания на
Елме и Масон и предвид наличните данни се отличава с максимална систематичност и изчерпателност.
Но въпреки тези купища доказуеми доказателства за стриктно повтарящи се исторически събития,
Фоменко е съгласен с оригиналното заключение на Морозов. Той е убеден, че историците очевидно
фалшифицират данните си и всъщност използват една и съща информация отново и отново, нанасяйки
съвсем дребни промени - например имена, места и някои специфични детайли на важни събития. Ето
един цитат от статия в сайта New-Tradition.org: „Тези паралели подсказват, че традиционната история
на древността се състои от множество преразкази на едни и същи събития, разпръснати на различни
места в различни времена“. Според Фоменко тези събития са се случили само веднъж, но след това са
били погрешно изтълкувани като случили се в множество времеви периоди.
Първите историци хванати на местопрестъплението
Уводната статия на Робърт Гришин в сайта New-Tradition.org открито обвинява хората, които са
писали нашите исторически хроники, че са „фалшификатори“, които вече са „хванати с ръце в кацата“.
Въоръжени със силата на математиката - най-прецизната от всички науки, Фоменко и колегите му
доказаха по убедителен начин, че цялата хронология, върху която се базира модерната история, е
погрешна. Оттогава насам те непрекъснато откриват нови и нови неоспорими доказателства за факта,
че някои от съвсем същите събития са били записвани под различни имена, а след това разпръсвани в
различни епохи от „древната“ история. Така учените хванаха фалшификаторите с ръцете в кацата и
показаха истинското им лице на целия свят.
Към момента от 2000 г„ когато е писана статията в списание „Събота вечер“, Фоменко вече е
заключил, че ние всъщност живеем в 936 г. Според него голяма част от нашата история е била
„фалшифицирана“. Историците по принцип се смеят на идеите на Фоменко и ги отхвърлят като
абсурдни. Използват много и различни методи, чрез които да докажат тезата си, в това число доста
сигурното въглеродно датиране и пресичане на хронологичните линии на различни, нямащи нищо
общо помежду си нации, въпреки че самият Фоменко поставя под въпрос и двата им метода на
датиране. И въпреки това „Събота вечер“ заключава, че същите тези учени признават, че тук
безсъмнено става нещо много важно - и непременно трябва да разберем какво е то.
Дори и онези, които не подкрепят заключенията на Фоменко, са единодушни, че в случая са
повдигнати валидни математически въпроси. „Би било срамна безотговорност да не проверим този
случай и или да го докажем като погрешен, или, ако в него действително има нещо, да открием какво
изобщо става“ - казва професорът по математика Джак Маки. Жак Кариер заключава: „За получаване на
окончателен и категоричен отговор проблемът трябва да бъде огледан и от други изследователски
групи“.
Но въпросните „други изследователски групи“ всъщност вече са го направили - тези на Елме и
Масон - и вече са го свързали директно с циклите на времето, които са ни били предадени от древните
богове, посещавали човечеството. Мнозина приемат тези легенди като чисто митологични, но ето че
настоящото ниво на нашата наука и технология вече настига тези „митове“. Просто е било необходимо
да стигнем до момент, при който ще можем да съберем писмени хроники от целия свят за
продължителни отрязъци от време, за да успеем да идентифицираме тези исторически модели.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 172

 Двадесета глава
ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЦИКЛИ НА ФОМЕНКО И „КНИГАТА НА ПРОРОК ДАНИИЛА“
ВЪПРЕКИ убедеността си, че множество исторически събития са били фалшифицирани,
Анатолий Фоменко стига до извода, че историята има „слоеста структура“. Това се доближава
значително до схващането за времева линия или повторяеми цик ли. Фоменко сравнява този повторяем
цикъл с учебник, който има четири части с еднаква дължина, както разбираме от следния цитат от
неговия сайт. Това би трябвало да ви звучи вече познато.
А.Т. Фоменко откри „слоеста структура“ в нашия модерен „учебник по древна и средновековна
история...Беше доказано, че този „учебник“ се състои от четири по-кратки „учебника“, които говорят за
едни и същи събития — едни и същи исторически епохи. Тези по-кратки „учебници“ след това са били
разместени един спрямо друг върху оста на времето и накрая събрани заедно. ...В резултат получаваме
нашия модерен „учебник“, който показва, че историята е много по-дълга, отколкото е била в
действителност.
За разлика от Елме и Масон, при които интервалите между войните и политическите събития се
повтарят на шокиращо точни интервали от време до ден, по-дългосрочните цикли на Фоменко не
изглежда да си пасват толкова прецизно - на пръв поглед. Все пак той обръща внимание на „строгия“
цикъл от „приблизително 275“ години, както и още един „строг“ цикъл от 120 години между
римо-византийската и английската история, които съвпадат перфектно и с нашите данни. Но Фоменко
като че ли не вижда причина да разглежда действителната продължителност на времето като фактор,
който има някакво значение. Освен това очевидно изобщо не си дава сметка, че това явление вече е
било изследвано и описано във Франция. Въпреки че голяма част от ключовите доклади на руския
математик все още не са достъпни на английски, все пак разполагаме с достатъчно по обем информация
от графичните данни, публикувани в неговия сайт New-Tradition.org.

Основната графика показва четири цикъла, които се повтарят в периода между 1600 г. пр.н.е. и
1600 г. н.е. Според времевата линия в най-горната част на графиката всеки цикъл е с дължина
приблизително 1300 години, въпреки че това търпи известно изменение от един цикъл към следващия.
Виждаме също така, че във всеки цикъл има четири подцикъла или онова, което Фоменко нарича
„учебници“. Всеки от тези цикли е с почти идентична дължина. И това се запазва постоянно в цялата
графика. Това отговаря напълно на хипотезите на Елме и Масон за историята, тоест че съществуват
по-малки цикли на равни интервали от време, през които се случват ключови събития.
Цикълът от 1296 години — Пътят на героя в четири равни части
Сега вече разполагаме с една-единствена история от четири части, за чието приключване са
необходими приблизително хиляда и триста години и която може да бъде разделена на триактовата
структура от Пътя на героя, на която се базират всички холивудски филми. Да не забравяме, че след
като поставим средната точка в сценария, го разделяме на четири напълно симетрични части. И ако
Фоменко е открил, че цялостният „разказ” е с продължителност 1300 години, това е много интересно,
защото, ако отрежем от този брой четири години и ги сведем до 1296 години, се сдобиваме с перфектно
деление на 25 920-годишния цикъл на прецесията. В рамките на Великата година има точно двадесет
цикъла от по 1296 години. Всеки от тези цикли се дели перфектно на четири равни части върху
графиката на Фоменко, което ни дава деления от по 324 години. В 25 920-годишната прецесия на
равноденствената точка има точно осемдесет такива 324-годишни цикъла.
Цикълът от 720 години - третина от всяка Епоха на Зодиака
Цикълът от 1296 години съвпада перфектно с модела на Елме и Масон, но на графиката на
Фоменко може да бъде открита допълнителна информация. Кога точно започва всеки от
1296-годишните „учебници ” на Фоменко и колко време минава между тях? Тъй като според руския учен
само най-близкият до нас цикъл е правилният, той приема, че всички предишни цикли трябва да са
фалшификати. В графиката си на своя сайт Фоменко ни дава точните дати на започването на всеки от
предишните цикли. Първият цикъл е започнал 1778 години преди най-скорошния. Вторият цикъл е
започнал 1053 години преди най-новия. Третият е започнал 333 години преди последния.
Забележете, че Фоменко не говори нищо за интервала между всеки от тези цикли. Споменава
единствено общия брой години, минали между началото на всеки цикъл и началото на последния. За да
разберем истинската продължителност на самия цикъл, трябва да открием колко години са минали
между началните точки на всеки цикъл от графиката.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 173

 Между 1778 г. и 1053 г. има 725 години, а между 1053 г. и 333 г. има 720 години. Това означава,
че всички ключови исторически събития в рамките на първите три цикъла - които представляват
масирано припокриване между събития от Римската империя и различни аспекти от по-късната
европейска история - се случват приблизително със 720 години разлика. Първите Два цикъла са с
интервал от точно 720 години. Вторият и третият цикъл са с интервал от 725 години, което е само с пет
години повече. Това може да се дължи на някакви затруднения при датирането на самите исторически
данни. Бях особено впечатлен, когато направих тези изчисления, тъй като 720 години са точно една
трета от всяка Епоха на зодиака. И моментално си спомних, че същият този 720-годишен цикъл е
споменат и в книгата на Масон, свързан по-конкретно с развитието на религията.
И накрая, между третия и четвъртия цикъл се появява пропаст от само 333 години. Това е повече
от забавно, тъй като аз виждам числото 333 в синхронизирани обстоятелства години наред. Но в този
случай е възможна грешка от девет години. В рамките на „идеалния“ цикъл от 1296 години, открит от
Фоменко, всеки от тези четири подцикъла е с продължителност 324 години. В една Велика година от 25
920 години имаме осемдесет такива 324-годишни цикъла. Следващи проучвания може би ще разкрият,
че Фоменко е изтълкувал погрешно някои събития от тези цикли и че действителното начало на тези
два последни цикъла е с интервал от точно 324 години.
Първият и вторият цикъл на графиката са точно със 720 години един от друг. Вторият и третият
цикъл са в приблизително същия интервал. В книгата на Масон се съдържат и други примери за този
720-годишен цикъл, появяващ се в историята. Публикувах превода на Дейвид Стайнберг на книгата на
Масон на моя сайт през 1999 г., но прочетох статията в „Събота вечер“ едва през 2000 г. Когато за
първи път открих тази статия, бях силно разочарован от факта, че в нея липсват данни за числа, с които
бих могъл да си поиграя. Накрая, през април 2010 г., изкопах тази стара статия от архивите си, които от
много години възнамерявах да пренаредя и организирам, за да започна да пиша черновата на тези
последни глави от книгата си. Не след дълго обаче открих сайта New-Tradition.org, който ми позволи да
локализирам конкретни числа в данните на Анатолий Фоменко.
Франсоа Масон за 720-годишния цикъл в християнството
Масон свързва 720-годишния цикъл с фазите на развитие на главните религии, като изтъква, че
оригиналният откривател на този цикъл всъщност е преподобният отец Пусел. Засега не съм успял да
попадна на работата на Пусел, може би защото е написана на френски и е била публикувана много
преди Масон да напише своята книга. Дефиницията на 720-годишния цикъл като строго религиозен по
своя характер е твърде стеснена, за да опише всичко, открито от Фоменко, но бихме могли спокойно да
допуснем, че в определени случаи основните религии действително са следвали този модел. Масон
допуска, че всяка култура минава през етапи на духовно и религиозно развитие, които се разделят на
прецизни интервали от по 720 години.
2160 : 3 = 720 години... изтъква преподобният отец Пусел. Първата фаза от 720 години е
пророческият период за всяка религия. Втората фаза е „клерикалната!\ свещеническата, а третата е
фазата на превъзходството на временната (физическата) власт над духовната власт. Например времето
на Христовото учение до годините 720-750 отговаря на мистичната епоха на християнството. От
720-750 до 1440-1770 г. времената се променят. Това е епохата на властването на Цър- ковната йерархия
над народите и правителствата.
Ако този 720-годишен период е започнал с традиционно приетото време на раждането на Исус
Христос, то тогава първата ключова година, която трябва да търсим, е 720 г. н.е. През 726 г. н.е.
византийският император Лъв III започва открита кампания на иконокластика. Това е сложно звучаща
дума за култура, която съзнателно унищожава собствените си религиозни икони по политически или
духовни причини. Наред с много други неща император Лъв III заповядва премахването на образа на
Исус от входа на големия дворец в Константинопол.
Този конфликт започва да назрява още през 695 г., когато Юстиниан II поставя изображения на
Исус Христос на гърба на златните си монети. Това кара приелия исляма халиф Абд ал-Малик, който
умира през 705 г., да престане да използва образа на Исус на своите монети и да остави на негово място
само букви. По този начин той скъсва традицията по използване на византийски дизайн за монетите на
своята страна. Знаем също така, че преди Лъв III да заповяда унищожението на всички идоли през 726
г., бунтът срещу иконите вече е придобил епични пропорции сред обществото. В писмо, за което се
смята, че е от преди 726 г., патриарх Германий пише до двама епископи иконоборци, изтъквайки, че
„сега цели градове и множество народи са значително развълнувани относно този въпрос“ по
използване на образа на Исус като икона.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 174

 Виждаме, че този период на иконоборството пасва перфектно със 720-годишния цикъл. Според
Масон периодът на иконоборството е „първата голяма криза за Църквата“. След този момент
църковните управници затягат значително своята хватка над държавната власт и народа.
След още 720 години получаваме 1440 г. Това е годината на началото на Ренесанса, на изгрева на
модерната наука такава, каквато я познаваме. Ренесансът се опълчва срещу властта на Църквата и
настоява за безрезервно разкриване на истината. Той води до Реформацията, която пък принуждава
Църквата за първи път от създаването си да направи Библията по-близка до народа. Според Пол Робърт
Уокър и излязлата през 2003 г. негова книга „Враждата, която запали Ренесанса“ за начало на тази
социална, артистична и научна революция, която наричаме общо Ренесанс, може да се счита 1441 г.
Това е годината, през която Гиберти и Брунелески се съревновават за това кой да получи поръчката за
създаване на бронзовите порти на флорентинския Баптистерий.
Седемстотин и двадесет години по-късно се озоваваме в годината 2160. Това е доста след времето,
когато е настъпил краят на Великата година и когато би трябвало да е настъпила Златната епоха според
предсказанията на митологиите от целия свят - както говорих вече в „Енергийното поле на Вселената“.
Но ако си имаме работа със система от цикли, която по някакъв начин се ръководи от колективното ни
съзнание и е предназначена да достигне до окончателното си разрешаване около края на Великата
година - който беше през или някъде около 2012 г. - то тогава вероятно ще се включат други цикли.
720 г. н.е. - начало на нов Път на героя
Какво би станало, ако приемем 720 г. н.е. като начало на нов цикъл с различна дължина? Ами ако
720 г. н.е. е началото на нов разказ за Пътя на героя? Ами ако политическият и социален климат на 720
г. н.е. представляват „обикновения свят“, от който поемащите на духовно пътешествие „герои“ на
нашата модерна ера трябва да избягат, движейки се от живот в живот?
Използването на лицето на Исус Христос като икона в християнството е било считано за
„светотатство“. Това е първият път, когато се надига толкова широкомащабен отпор на властта на
Църквата. Първия път, когато хората си дават сметка, че любимата им религия е корумпирана и че се
използва като инструмент за социално и политическо потисничество. Църквата се милитаризира и се
превръща в очевидна опора на управлението за първи път в човешката история. Тогава какво би
станало, ако използваме 720 г. н.е. като начална точка за един от 1296-годишните цикли на Фоменко?
Това би означавало, че цикълът ще завърши през 2016 г. - почти съвпадение с крайната дата на цикъла
на прецесията, което ни дава още една крайна дата, която да очакваме.
Цикълът от 1296 години в „Книгата на пророк Даниила“
Друга възможна насока за нашето проучване ни дава „Книгата на пророк Даниила“ от Стария
завет, където става въпрос за един доста подобен цикъл, макар и от 1290, а не 1296 години. Цикълът на
времето в брой години е скрит под съвсем прозрачен символизъм. Голям брой библейски пасажи
подсказват, че там „ден“ символизира година. В 12:11 Даниил среща блестящ мъж, облечен в ленени
одежди, когото мнозина тълкуватели на Библията определят като Иеошуа. Този мъж казва на Даниил,
че ще има окончателен цикъл от 1290 „дни“ преди края на епохата. Редица библейски ентусиасти са
усещали, че това е пророчество за времето, но не са били сигурни от коя начална дата да изходят. Ето и
точния цитат от „Книгата на пророк Даниила“ и по-точно глава 12, стих 11, където се появява това
пророчество: „От времето, когато се премахне всегдашната жертва и се постави мерзостта, която
докарва запустейие, ще има хиляда двеста и деветдесет дни“.
Известно е, че под „всегдашната жертва“ се има предвид редовно кадене на тамян, което Църквата
използва в ритуалите си. Но тук този израз може да представлява и символ на свещения мистичния
аспект на ранните години на християнството - първият 720-годишен цикъл, който се появява в
историята, според преподобния отец Пусел и Франсоа Масон. Това означава, че бихме могли да
определим началото на времето на „мерзостта, която докарва запустение“ като 720 г. н.е. Това е
началото на „епохата на властването на Църковната йерархия над народите и правителствата“, според
Масон. През 720 г. н.е. държавата и Църквата най-сетне обединяват силите си, за да засилят драстичио
потисничеството си над народа. Този процес постепенно довежда до редица кошмарни практики
например Инквизицията, през която несъгласните с мнението и догмите на Църквата са подлагани на
неописуеми изтезания и мъчения. И в името на същата тази Църква са се водили множество свещени
войни, съпътствани от изнасилвания, грабежи и масови убийства, включително и кръстоносните
походи.
Хиляда двеста и деветдесет години след магическата дата на Масон - 720 г„ се оказваме в 2010 г.
Бях доста изненадан, когато получих това число, защото годината, през която правех изчисленията, бе

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 175

точно 2010. Дали това по някакъв начин подсказва, че великите цикли вече са знаели, че ще бъдат
открити? Да не би да се намираме на времева линия, където е било необходимо да ги открием на
определен етап от историята и всъщност сме били програмирани пак да ги открием? Възможно ли е
едно пророчество да бъде времево закодирано толкова далече в миналото? Защо не! Като имаме
предвид множеството 2160-годишни препокривания между Римската империя от Епохата на Овена и
Съединените американски щати от Епохата на Рибите, включително и същинската природа на скандала
„Уотъргейт“, всичко е възможно. Сигурно сега ще кажете: „Да де, ама през 2010 г. не се случи нищо
особено!“. Но на този етап от видението на Даниил започва 45-годишен преходен период, преди да
получим „наградата“ си. Ще говорим за това съвсем скоро.
Да се запознаем с контекста - напредването на историята от епоха в епоха
Сигурен съм, че на някои ще се стори абсурдно да търсим закодирани числа в Библията, които
подкрепят обяснения тук модел. Ако това бяха някакви случайни библейски пасажи, безсъмнено бих се
съгласил с вас. Точно затова се налага да проучим контекста и да проверим какво е написано, преди да
стигнем чак в края на „Книгата на пророк Даниила“, тоест дванадесета глава. В 2:20-22 четем съвсем
ясно, че историята напредва „от епоха в епоха“ („от век до век“), и разбираме как тези велики цикли ни
придвижват през времената и сезоните, като поставят царе и свалят царе - нещо, което определено пасва
на модела: „Да бъде благословено името Божие от века до века, защото мъдростта и силата са негови.
Той изменява времената и годините, сваля царе и поставя царе, той е, който дава мъдрост на мъдрите и
знание на онези, които имат разбирането. Той разкрива дълбоките и скрити неща“.
В този контекст тълкувам познанието на тези цикли като „дълбок и скрит“ аспект на „мъдростта“,
която може да бъде открита сред „онези, които имат разбирането“. В нашата съвременна епоха вече
разполагаме с бърз и глобален достъп до информацията и най-сетне сме в състояние да проумеем
действието на тези цикли.
Даниил описва историята като движеща се в повтарящи се цикли
Интригата се затяга, когато разберем, че пророкът Даниил е бил повикан от цар Навуходоносор да
изтълкува един от сънищата му. Интерпретацията на Даниил разкрива безсъмнено познания за
цикличността на историята.
Ти си гледал, царю, и ето, видял си голям образ Тоя образ, който е бил велик, и чийто блясък е бил
превъзходен, е стоял пред тебе и изгледът му е бил страшен. Главата на този образ е била от чисто
злато, гърдите му и мишниците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, краката му от желязо,
нозете му отчасти от желязо и отчасти от кал. Докато си гледал, се отсякъл камък, но не от човешка
ръка, и ударил образа в нозете му от желязо и кал, и ги счупил на парчета. Тогава желязото, калта,
медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги
е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. Но камъкът, ударил образа, станал голяма планина и
изпълнил целия свят. („Даниил“, 2:31-35)
Тук съвсем ясно е описана огромна статуя на мъж, изградена от пластове злато, сребро, бронз и
желязо. Всеки от тези пластове постепенно се разбива, един след друг. Обърнете внимание, че
остатъкът от тях е изглеждал като „плява по гумното лете“. Плявата е онзи материал, който изпада от
вършачката след вършеенето, обработването на житото. Според Джордж де Сантилана и Херта фон
Дехенд вършачката е един от най-често срещаните символични кодове, заложени в десетки митове по
целия свят, олицетворяващи 25 920-годишната прецесия на равноденствената точка. Централната ос на
вършачката символизира земната ос, докато се носи през прецесията на равноденствената точка. Всяка
част от описанието на статията, за която разказва Даниил, отговаря на една епоха. Златната епоха се
олицетворява от главата, което е началото на всеки нов цикъл. През финалната епоха всичко от
предишните цикли е разбито на пух и прах от камъка във видението на Навуходоносор - и е постигнато
от внезапен край.
Даниил очевидно тълкува всяка от четирите основни части на статуята - злато, сребро, бронз и
желязо - като отговарящи на важен цикъл или епоха от човешката история. Това започва със Златната
епоха, олицетворена в случая от царя. Оказва се обаче, че това видение няма чак такава голяма връзка с
Навуходоносор, каквато на него може би му се е искало.
Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава. И
където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е
поставил господар пад всички тях. Ти си оная златна глава. И подир тебе ще се издигне друго царство,
по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще обладае целия свят. Ще се издигне и
четвърто ifapcmeo, яко като желязо, понеже желязото строшава и раздробява всичко, и що ще строшава

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 176

и стрива както желязото, което строшава всичко. („Даниил“, 2:37-40)
Повече от ясно е, че в момента наистина минаваме през Желязната епоха. През последните
столетия множество традиционни култури и нации бяха съсипани и раздробени от въвеждането на
машините и технологиите. Много от тези машини са направени от метал, който се символизира от
желязото. Четейки по-нататък това пророчество, откриваме, че хората от нашата епоха са отслабени
поради своето разделение. И въпреки това все пак остава една ядка сила: „А понеже си видял нозете и
пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство, но в
него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал. И както
пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти силно
и отчасти крехко“ („Даниил“ 2:41-42).
Степента, до която тази Желязна епоха е пророчество за нашия съвременен свят, става съвсем
ясна, когато прелистим няколко страници и стигнем до глава 7, стих 23: „Четвъртият звяр ще бъде
четвъртото царство на света, което ще се различава от всички царства и ще погълне целия свят, и ще го
стъпче и разруши“.
След като тази Желязна епоха приключи, ние се връщаме отново към Златната епоха. Следващото
описание се състои от символични образи, подобни на тези в сънищата: „И в дните на ония царе (от
Желязната епоха) небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши и владичеството
над което няма да премине към други люде. То ще строши и довърши всички тия царства, а самото то
ще пребъде до века“ („Даниил“, 2:44).
В последната, 12 глава, отново съзираме съвсем ясно пророчество за трудните времена, в които се
намираме сега, но въпреки това забелязваме и една оптимистична нишка за онова, което би могло да
бъде, след като дойде Златната епоха: „И ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало,
откакто народите съществуват. Но в онова време твоите люде ще бъдат спасени, всеки, който се намери
записан в книгата“ („Даниил“, 12:1).
Според някои въпросните хора, които са „записани в книгата“, ще бъдат Избраните - които и да са
те. Но да допуснем, че тази „книга“ може да е самата история за Пътя на героя. И ако това е
използваният тук символ, то тогава как се вписваме ние самите в книгата? Как ставаме част от великата
история? Възможно е всеки, който предприеме своето лично пътешествие за древния Еликсир на
безсмъртието, да се намери в тази книга. Всеки, който има силата да се изправи очи в очи срещу
немезиса в търсенето на по- добър, по-силен и по-любящ свят, се е посветил на планетарния процес на
изцеление, през който сега трябва да преминем. Веднъж победили немезиса на глобално ниво, ние се
сдобиваме с достъп до съкровището, което той е охранявал толкова дълго - и вече можем да навлезем в
Златната епоха. Описанието, което прави пророк Даниил на Златната епоха, е повече от интересно:
„Мнозина от онези, които спят в пръстта на земята, ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам
и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлостта на простора, а ония, които обръщат мнозина в
правда - като звездите, до вечни векове“ („Даниил“, 12:2-3).
Това се оказва неоспорима препратка към същото онова „преминаване към четвъртата плътност“
за която се говори в поредицата „Законът на Единния“. Следващият етап от човешката еволюция,
когато се освобождаваме от циклите на раждане и смърт чрез прераждането, действително включва
придвижване в „тяло на светлината“ - доста подобно на начина, по който се появява Иеошуа след
възкресението си. В следващата глава ще разберем, че само в Тибет и Китай са регистрирани повече от
160 000 случая на поява на тяло на дъгата. В същия този пасаж от „Даниил“ се говори за „онези, които
спят в пръстта на земята“, а после се пробуждат. Това безсъмнено е метафора и не трябва да се приема
буквално. Най-вероятно касае хората, които са останали в неведение за духовните принципи,
ръководещи Вселената, а не някакви мъртви тела, които се надигат от земята, както настояват
християните фундаменталисти.
Основните откъси със закодираните числа
И след като си осигурихме този широк контекст, е добре да се върнем към основните откъси от
„мистерията“, където се появяват закодираните числа. Те започват от „Даниил“, (12:6):
И единият рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: Докога ще се
чака за края на тия чудеса? И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката,
когато издигна дясната и лявата си ръка към небето, и се закле в Оня, Който живееше до века, че това
ще бъде след време, две времена и половина време, и че всичко това ще се изпълни, когато ще са
свършили да смазват силата на светите люде. („Даниил“, 12:6-7)
За първи път научих значението на израза „време, две времена и половин време“ от моя приятел и

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 177

колега Джо Мейсън при телефонния ни разговор от 9 ноември 1996 г. Той описа една поредица от
невероятни събития, която го е накарала да се заеме с проучването на мистерии от този тип. Бях толкова
изумен от чутото, че останах доста след обичайния си вечерен час за лягане, за да запиша всичко, което
ми говореше той. Така разбрах, че символът „Три и половина“ се появява в много и различни митове по
целия свят - според Джоузеф Камбъл, същият учен, който е написал „Пътят на героя“. В книгата си
„Вътрешните предели на външния свят“ Камбъл изказва хипотезата, че „три и половина“ символизира
точката, където се срещат третата и четвъртата чакри, които пък се смятат за енергийните центрове на
тялото.
Очевидно е, че изразът „три и половина“ е символ на точката, където се срещат нисшият ум на
егото и висшето съзнание на сърцето. Две и половина години по-късно, през април 1999 г., Джо
Мейсън написа следното в своя уебсайт GreatDreams.com:
През 1992 г„ след две години на непрекъснати „съвпадения обикновено свързани със сънища
и/или житни кръгове, започна една нова невероятна поредица от „съвпадения“ Прочетох книгата на
Джоузеф Камбъл „Вътрешните предели на външния свят“ и бях силно впечатлен от информацията,
свързана със „средната точка на чакри те“, чиято символика той открива в различни митове под
различни форми. Средната точка на седемте чакри обикновено се изразява като „три и половина“. По
онова време четях Библията буквално за първи път, макар че през годините бях отварял тук-там за
някой отделен пасаж. Непосредствено след като прочетох за вече споменатите понятия, достигнах до
„Откровение на Йоана 11:9 и 11:11, където се говори за двете маслинови дръвчета/лампи, които лежат
мъртви за „три дена и половина“, а след това се изправят на крака, когато Божият дъх на живота
навлезе отново в тях. ...Тази интернет страница е посветена на разнообразните митове, говорещи за
„средата на седемте“ по различен начин, както и на съвпаденията чрез сънища, които ме отведоха до
една доста убедителна теория за значението на „Откровението на Йоана“
Мейсън очевидно смята, че тази точка „три и половина“ е не само мястото на срещата между
егото и сърцето, но също така символизира преминаването от третото към четвъртото измерение или
„плътност“ на езика на „Закона на Единния“. Това изместване ни отпраща право към предстоящата
Златна епоха, за която ни говорят толкова много пророчества. Мейсън обяснява това в друг откъс от
същата статия: „Става ясно, че „време, две времена и половин време“ е просто поредният начин на
изразяване на символизма ...В този случай няма строго определен период от дни или години. Вероятно
означава, че промените ще нас- тъпят тогава, когато човешката раса достигне необходимото ниво на
еволюция на съзнанието - колкото и време да отнеме това“.
Онзи телефонен разговор с Джо Мейсън бе изключително важен за подхода и разработката на
настоящето ми изследване. Запознах се с него в един форум, където изпращах редовно материали за
феномена на синхронността и описвах данните, които получавах от сънищата си. И докато онази вечер
го слушах да говори, аз не исках разговорът ни да приключва, нищо че вече бях много уморен и очите
ми се затваряха. Въпреки това информацията, с която ме запознаваше, беше фантастична. За мен тя
беше линията, която свързваше хиляди разпокъсани точици и се усещаше като масирано сваляне на
информация. Въпреки че вече бях почти заспал, записах всичко, което чух от него. Джо Мейсън каза, че
някои от тези понятия му се разкривали чрез нещо, което той наричаше „Глас на съня“. Обясни, че това
било нещо като тихо фоново мърморене, което чувал в ума си през първите секунди след пробуждането
си, когато още помнел съня си.
Мейсън ми съобщи, че ако човек се настрои към това мърморене и се заслуша внимателно, може
да улови отделни думи или фрагменти от изречения и да ги запише. Започнах да го правя още на
следващата сутрин, без въобще да обръщам внимание на смисъла на думите. Това беше много важен
елемент от протокола на „Гласа на съня“. В мига, в който започнеш да следиш смисъла на думите, те се
размиват. След един продължителен процес, който генерира осем страници материал, на 10 ноември
1996 г. спрях. После се изправих, задишах нормално и започнах да чета написаното вече с будно
съзнание. Бях сащисан от сложността и мистериозността на думите. Това беше първото ми
преживяване на парапсихична връзка и приемане на информация и оттогава продължих да развивам
това свое умение.
Даниил изисква още информация за „ три и половина“
Според Мейсън в символизма на три и половина „няма определен период от дни или години“. В
„Книгата на пророк Даниила“ в мига, в който пророкът чува израза „три и половина“, пита веднага за
значението му: „И аз чух, но не разбрах, тогава рекох: „Господарю мой, каква ще бъде сетнината“ на
тези неща?“. А той рече: „Иди си, Данииле, защото думите са затворени и запечатани до края на

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 178

времето“ („Даниил“, 12:8-9).
Това е особено интересно. Възможно ли е „думите, които трябва да останат тайна и са запечатани
до края на времето“ всъщност да са „страниците“ от самата велика история, с други думи, да са
познанието за Пътя на героя? Учени като Джоузеф Камбъл едва наскоро са успели да открият тази обща
връзка, спояваща всички най-велики митологии в световната история. Холивуд използва схемата на
Камбъл, за да твори великите си истории и да трупа пари, като докосва най-скритите кътчета в
подсъзнанието на своята публика. Разказът за Пътя на героя определено събужда нашата подсъзнателна
памет за Отвъдното и за целта, поради която сме тук, на Земята.
Много преди епохата на филмите всички тези митове са били разигравани като театрални пиеси -
и поклонът накрая безсъмнено е най-важната част от цялото представление. Това е моментът, когато
актьорите сриват четвъртата стена и осъществяват пряка връзка с публиката, при това за първи път. В
този така важен момент си припомняме, че обикновеният свят такъв, какъвто го познаваме, наистина е
само сцена и че действително има един магически свят, в който скоро ще се върнем. Но не е
необходимо да умираме, за да се сдобием с достъп до този магически свят. Всички бихме могли да
пробудим мистичните си способности и да се свържем директно с познанието на Вселената. Лично аз
започнах да правя това на 10 ноември 1996 г. и почти моментално започнах да получавам пророчества,
които напълно сринаха всички мои досегашни представи за линейното време. Тези послания
обикновено дават много точно описание на бъдещето. Древната история ни казва, че можем да се
доберем до Еликсира на безсмъртието - съкровището на висшето си аз - едва след като посечем
немезиса. Да напомним, че немезисът се представлява от егото - всички наши съмнения, страхове,
ревност, подозрения и разочарования.
Цялата тази история фигурира в митовете, театралните пиеси, романите, телевизионните сериали
и игралните филми, но същевременно същият този сценарий се появява в една и съща последователност
в цялата ни история чрез редовно повтарящи се цикли от време. Който и да е бил човекът, написал
„Книгата на пророк Даниила“, очевидно е бил наясно с това и още по-очевидно не е бил обвързан от
линейното време. Думите в книгата е трябвало да останат „тайна и запечатани до края на времето“, но
нищо чудно ние вече да живеем този край. Схващането, че именно тази книга е великата история от
Пътя на героя, която се,разиграва в продължителни периоди от време, се подкрепя по един категоричен
начин в „Книгата на пророк Даниила“. По- нататък в 12 глава откриваме съвсем ясно описание на
1290-годишния цикъл: „Мнозина ще се чистят, избелят и ще бъдат подобрени, но нечестивите ще
(продължават да) вършат безчестия и никой от нечестивите не ще разбере, но разумните ще разберат. И
от времето, когато се премахне всегдашната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение,
ще има хиляда двеста и деветдесет дни“ („Даниил“, 12:10-11).
Сега вече нещата стават далеч по-ясни. Други пророчества от целия свят определят началото на
настъпването на Златната епоха като започващо през 2012 г. Времето, когато „се премахне всегдашната
жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение“, би могло да бъде иконоборството през 720 г.
н.е., когато Църквата започва да затяга контрола си на народа и държавата. Това слага край на
„мистичната“ фаза на християнството, както разбираме от Франсоа Масон и преподобния отец Пусел. А
после, ако добавим един от циклите на Фоменко от 1296 години, който е точно една двадесета от
прецесията, получаваме годината 2016. Изричното споменаване на числото 1290 в Библията ни
приближава още повече към повсеместно пророкуваната дата 2012 г., и по-точно - 2010 г. Вероятно и
двете числа са важни. Днес, въоръжени с предимствата на съвременните научни изследвания, можем да
разберем, че 1296-годишният цикъл пасва перфектно на Великия цикъл от 25 920 години, но числото
1290 настройва още по-фино този библейски откъс към крайната дата на целия цикъл - годината, през
която всичко това беше преоткрито.
Окончателният 45-годишен период на преход
Крайната дата от календара на майте е декември 2012 г., или иначе казано - 12/12. Случайно или
не, в „Книгата на Даниила“ (12:12) научаваме, че някъде към това време ще започне един четиридесет и
пет годишен преходен период. Виждаме този период на преход като разликата между 1290 „дни“ и
друго, ново число - 1335. „Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни. Но ти
си иди, догде настане краят, и ще се успокоиш, и в края на дните ще застанеш в делата си“.
БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА: Конкретно за България този период на „изтърпяване“ е от особена
важност, защото годината на създаването на нашата държава - 681 + числото 1335 прави 2016 година.
Случайно или не, за България тази година съвпада и по циклите на Фоменко, ако приемем, че той
определя началото им на 720 година: 720 + 1296 (фината настройка на Уилкок) = 2016 година! Третата

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 179

синхронност за България е и фактът, че през 1981 година - същата, в която, според Закона на Единния,
започва преходът към четвъртата плътност - нашата държава навърши точно 1300 години, което е цял,
пълен цикъл на Фоменко! Както и да ги погледнем нещата, става ясно, че от 1981 година насам
България е в своя си личен период на преход към „четвъртата плътност“ или още „търпението“ според
пророк Даниил, който приключва през 2016 година. В момента се намираме във финалните,
най-черните от черните години на нашия първи цикъл като държава, след което надеждата ни е
наистина да се насочим към нашата нова Златна епоха, за която говорят всички древни учения!
От поредицата „Законът на Единния“ научаваме, че преходът към четвъртата плътност започва
приблизително тридесет години след 1981 г. или към 2011 г.
Годината 2011 е дори още по-близо до това безспорно закодирано пророчество в „Книгата на
пророк Даниила“. Но в Закона на Единния се казва също така, че трябва да преминем през преходен
период от „100 до 700 години“, преди да завършим този преход към четвъртата плътност. Но преди да
се озовем там, имаме възможността да се сдобием с усещането за някои способности от четвъртата
плътност в телата си от третата плътност. С цитатите в тази връзка ще се запознаем в следващата глава.
Обучени сме да мислим, че в света вече не е останала магия, че науката е разрешила всички
велики загадки и че сме тук, за да се родим, да изживеем живота си и да не познаем никога повече
красотата на съществуването. По мое мнение обаче тези цикли оживяват науката като нищо друго на
света. Сега се улавям, че докато се разхождам, се питам дали всяка моя крачка напред не се дублира от
някаква друга моя версия в друг времеви цикъл, било в миналото или бъдещето. Кои от решенията ми,
взети сега, ще отекнат в тези цикли? Кои решения, които съм взел някога, са били директно повлияни
от случилото се в други цикли? И съществуват ли определени аспекти, вградени в циклите, които ще
насочат свободната ми воля, независимо дали го съзнавам или не?
Животът става далеч по-интересен, след като осъзнаем, че тези цикли действително съществуват.
Благодарение на тази информация можем да поставим под въпрос схващанията на атеизма, че след като
умрем, всичко приключва, и че нищо в нашия живот, а и в световните събития, няма особена цел.

Чувствам се вдъхновен от това да оглеждам

подобни чудати идеи и да търся някакъв начин за моделирането им. Как всъщност се формират тези
цикли? Да не би да се движим през някакъв вид енергийна структура, базираща се на позициите на
планетите и дори на позицията на нашето Слънце спрямо неговата звезда близнак? Не успях да разреша
тази най-велика сред интелектуалните загадки до август 2012 г., а докато не разбих кода, не се чувствах
в състояние да напиша тази книга. След като намерих отговора обаче, осъзнах, че всичко вече е казано
съвсем ясно в Закона на Единния - просто тогава не съм го разбирал. Този нов модел ми даде способ
визуално да разбера и обясня циклите на историята, както и енергийния трамплин, който би могъл да ни
отпрати към Златната епоха.
Индийските свещени писания и други подсказват, че тази нова Златна епоха няма да ни бъде
първата. В праисторията ни очевидно е имало и друга Златна епоха. Дали хората от онази Златна епоха
са разполагали с научно познание, което е било значително по-напреднало от нашето в определени
ключови области, като например историческите цикли, които току-що преоткрихме? Дали хрониките на
нашите предци за Златната епоха са ги накарали да повярват, че това ще се случи отново и дори да
предскажат кога? Можем ли да изучим данните, които са ни оставали, като например пророчеството,
вписано в Голямата пирамида, и да открием тайните, които лишават от магичност напредналата наука, с
която някога са разполагали? Възможно ли е най-сетне да локализираме Ключа на синхронността и да
отключим великото ковчеже на съкровищата, което крие плановете за следващата Златна епоха?

Двадесет и първа глава

ЦИКЛИТЕ И ПРЕХОДЪТ КЪМ ЧЕТВЪРТАТА ПЛЪТНОСТ

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 180

 Тялото на дъгата
НАЛИЦЕ СА над 160 000 документирани случая за хора, трансформиращи се в тяло на дъгата и
това е само за Индия и Тибет. Този феномен продължава и в модерни времена. Както писах в
„Енергийното поле на Вселената“, свидетели на такива явления са били не само католическият
свещеник отец Тисо, но и китайски военни. Във всеки от тези случаи човешко същество от плът и кръв
се трансформира в „светлинно тяло“ и се сдобива със способността да върви между физическия свят и
Отвъдното. В някои случаи хората се трансформират спонтанно. Но в повечето случаи телата им се
превръща постепенно в чистата светлина на дъгата в продължение на седем дни, докато се обгърнати от
саван. Всички тези хора са се занимавали с някакви напреднали духовни техники и в случилото се с тях
няма нищо случайно. Те са медитирали, разсъждавали и са полагали максимални усилия да обичат,
прощават и да приемат себе си и останалите и да възприемат Вселената и собствената си велика
същност като част от Единствения безкраен създател. Достигнали са момент, в който са усвоили
всичко, което това съществуване може да ги научи. И това им е дало силата да преминат във възнесено
състояние. Но не мислете, че това се случва на всички, които умрат. Това „светлинно тяло“ изобщо не е
същото, в което се превръщаме по естествен път след физическата си смърт. То по-скоро е квантов скок
в човешката еволюция. Отец Тисо е искал да изучи този феномен доста по-сериозно. Усещал е, че това
познание ще спомогне за трансформацията на живота и духовния път на хората в Западния свят.

Тибетска будистка илюстрация на „тяло на дъгата“.

Жътвата - друго име за световната трансформация

Цялата поредица „Законът на Единния“ се гради около идеята, че съвсем скоро ни предстои нещо
прекрасно, нещо, което те наричат „жътва“. Определено ни е времето, когато това ще започне да се
случва- приблизително тридесет години след 1981 г. По- добно на мнозина други, които изучаваха тези
материали, и аз хранех големи надежди, че краят на календара на майте действително ще ни донесе
промяна към по-добро. И макар че към момента на писането на тези изречения - април 2013 г., вече да
се забелязваха първите предвестници на позитивно развитие, все още не сме забелязали никакви
внезапни, грандиозни събития. С точните думи от Закона на Единния по този въпрос ще се запознаем
по-късно. Но когато човек навлиза в непрекъснато трупащите се нови данни от поредицата, става
съвсем ясно, че „жътвата“ се отнася до някакво световно събитие. След като това събитие настъпи,
мнозина от нас ще бъдат в състояние да се превърнат в тела на дъгата, което в редица текстове е познато
като възнесение. В „Енергийното поле на Вселената“ предоставих голямо количество данни, показващи,
че повечето древни пророчества говорят и за това. Сред тях са и Сибилинските книги, от които е и
цитатът „Novus Ordo Seclorum“ върху Държавния печат на Съединените щати.
Тези текстове представляват информация, приета по парапси- хичен път от прочутата сибила от
Куме някъде през 539 г. пр.н.е. Римското правителство държи книгите в пълна тайна и ги смята за свое
най-голямо съкровище благодарение на удивителната им пророческа точност. „Сибилите са били
надарени оракули. ...Сибилата от Куме е продала три книги с пророчества на последния от римските
императори - Тарквиний Приск. Книгите са били боготворени от римляните, които се допитвали
редовно до тях във времена на най-голяма необходимост“ - се казва в сайта „Римски антики“.
Тези книги съдържат хронологическата последователност на събитията, които ще се случат на
Рим, включително и точните времеви прозорци и закодирано описание на събитията. В този смисъл
те представляват огромен риск за сигурността, тъй като всеки, който иска да нападне Рим, би могъл
да ги използва със смъртоносна ефективност, поради което са били считани за строго
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 181
класифицирана информация. Заровени са дълбоко под Храма на Юпитер и са охранявани от
петнадесет жреци, наречени децемвири в един античен еквивалент на американската „Зона 51“.
Най-добрият интернет източник на този текст (който в крайна сметка се появява и в Четвъртата
еклога на Вергилий) се намира в уебстраницата на Масачузетския технологичен институт в раздел
„Класически архиви“. Ето и някои от най-силните елементи от това пророчество: Ето че последната
епоха, за която пееше сибилата от Кума, дойде и отмина, и величествената летопис на търкалящите се
столетия започва наново.
„Величествената летопис на търкалящите се столетия започва наново“ е съкратено на „Novus Ordo
Seclorum“ върху американския долар. Това е директна препратка към цикъла от 25 920 години. Но нека
видим какво се казва непосредствено след онази част, от която Бащите основатели на Америка са
избрали да използват цитат. Нататък става още по-интересно, тъй като се оказва, че разполагаме с
пророчество за поява на извънземни или ангелски същества на Земята.
Справедливостта се завръща, връща се владичеството на стария Сатурн, с нова порода човеци,
изпратени от небето, при теб, който с рождението на момчето желязото ще залезе, за да изгрее златната
раса.
Термините „Златна раса“ и „Златна епоха“ са взаимозаменяеми, както вече обясних в
„Енергийното поле на Вселената“. В случая очевидно става въпрос за събитие от типа преминаване към
светлинно тяло, при това в световен мащаб. Нека продължим от един друг момент малко по-нататък от
цитирания:
Тази славна епоха, о, Полио, ще започне, и месеците ще навлязат в своя могъщ марш. Под твоето
ръководство онова, което е останало от нашето старо зло, ще бъде прогонено и това ще освободи земята
от безкрайния страх. Той ще получи живота на боговете и ще види богове и герои да се събират, и сам
ще бъде видян като един от тях, и с помощта на баща си ще властва над свят, изпълнен с мир.
Това е пророчество за особено позитивно събитие. Земята се освобождава от непрестанния страх.
Боговете се смесват с човечеството. След това „получаваме живота на боговете“ и самите ние „сме
видени като едни от тях“. Дава ни се и приблизителен времеви прозорец за настъпването на всичко това
- края на 25920-годишния цикъл, през който минаваме точно в настоящия момент. Към края на
Четвъртата еклога на Вергилий, който цитира дословно това най-велико от всички римски съкровища,
съзираме още една директна препратка към цикъла от 25 920 години. И по-конкретно, сблъскваме се с
картина на пристъпването на „кръглия път на земята“. Това очевидно се отнася до бав- ното движение
на земната ос, докато минаваме през този цикъл.
Приеми своето величие, скъпо дете на боговете, скъпо семе на Юпитер, защото времето
наближава! Виж го как пристъпва напред - земята, нейният кръгъл път, широкият океан и сводът голям
над нас, всичко очаква с възторг предстоящото време!
Темата за жътвата е втъкана в цялата поредица
За същото предстоящо събитие се говори в цялата поредица „Законът на Единния“, от първия
сеанс до последния. Става ясно, че основната причина, поради която тези извънземни от по-високи
нива са тук, е да се опитат да помогнат на колкото е възможно повече хора да израснат до това
великолепно събитие. Различните богове, което са посещавали и цивилизовали древните култури и са
закодирали това пророчество в митовете им, са членове на „Конфедерацията на планетите в служба на
Единствения безкраен създател“ на езика на Закона на Единния. Следователно информацията, която е
била предадена на кумската сибила и в крайна сметка се е оказала върху Държавния печат на
Съединените щати, най-вероятно е започнала като позитивно послание от Конфедерацията на
планетите. Интересното е, че въпреки изобилието от точни пророчества в Сибилинските текстове,
римляните така и не успяват да ги използват в своя полза. Според мен Конфедерацията на планетите е
вложила достатъчно интригуващи елементи в книгите, за да привлече вниманието на римляните, но в
крайна сметка е искала пророчествата да достигнат до модерните времена. Източникът на Закона на
Единния обявява основните вярвания на Конфедерацията на планетите още в първото изречение, което
изговаря чрез Карла Рюкерт:
1.0 Конфедерацията на планетите в служба на Единствения безкраен създател има само едно
важно съобщение. Това съобщение, приятели, гласи: „Всички неща, всичко в живота, цялото съзидание
е част от една-единствена изначална мисъл .
Подробната информация за членството в Конфедерацията на планетите се дава в шести сеанс:
6:24 Аз съм един от членовете на Конфедерацията на планетите в служба на Безкрайния създател.
В нея членуват приблизително петдесет и три цивилизации, обхващащи приблизително петстотин

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 182

планетарни съзнателни комплекса. В Конфедерацията членуват и онези от вашата собствена планета;
които са постигнали измерения отвъд вашите три. Тя съдържа планетарни същности в рамките на
вашата Слънчева система, както и планетарни същности от други галактики. Тя е истинска
конфедерация в смисъл такъв, че членовете й не си приличат по външност, но са съюзници в службата и
следват Закона на Единния.
Отне ми много години, докато разбера какво има предвид източникът под израза „други
галактики“. Това не еа галактики извън нашия Млечен път, но когато през 1996 г. четох поредицата за
първи път, този елемент бе един от най-объркващите за мен. Ще се върнем на него след малко. Много
по-важното е, че според Закона на Единния приблизително тридесет години след януари 1981 г. ще има
квантов скок, променящ основните закони на физиката, които познаваме.
6.16 Въпрос: Каква е позицията на нашата планета по отношение на напредъка на цикъла към
този момент?
Отговор: Тази сфера е към този момент във вибрациите на четвъртото измерение. Материалът й е
доста объркан вследствие на комплексите от спомени на обществото, втъкани в съзнанието му
Преходът към вибрациите, които подканят, не е бил лесен. Следователно ще бъде достигнато с известно
неудобство.
6:17 Въпрос: Това неудобство предстоящо ли е през идните години?
Отговор: Това неудобство или нехармоничният вибрационен комплекс е започнал през няколко
от вашите години в миналото. И ще продължава в същия дух за период от приблизително три нула или
тридесет от вашите години.
6:18 Въпрос: Приемам, че след този тридесетгодишен период ние ще бъдем планета от четвъртото
измерение или четвъртата плътност. Прав ли съм?
Отговор: Това е точно така.
6:19 Въпрос: Възможно ли е да се изчисли какъв процент от настоящото население ще насели
планетата на четвъртата плътност?
Отговор: Жътвата още не е започнала, следователно изчислението на това е безсмислено.
Това е максимумът на конкретизация, до която стига поредицата „Законът на Единния“. Никъде
не се говори за календара на маите. Никъде не се споменава годината 2012. През 1981 г. надали някой
си е давал сметка за подобни неща, включително и членовете на „L/L Research“, които са публикували
този материал. Но пък идеята за пространственото изместване отговаря напълно на пророчествата,
направени от сибилата от Куме. Тя обяснява също така и пророчеството за Златната епоха, закодирано
в митологиите на над тридесет древни култури, както разбираме от Греъм Хенкок и неговите текстове
от 1995 г. Но веднъж сдобили се с тази информация, какво трябва да направим - да се облегнем назад и
„да чакаме магията“ ли? Лично аз не съм избрал този подход. В поредицата „Законът на Единния“ има
достатъчно насоки за започване на едно изчерпателно проучване. Една от интригуващите следи, на
която попаднах още в началото му, бе, че календарът на маите, обхващащ грубо 5125 години, е почти
една пета от този 25 920-годишен цикъл, или по- точно - 25 627 години.
Докато пишех „Енергийното поле на Вселената“, открих, че всеки от подциклите в календара на
майте проследява или директно се синхронизира с орбитите в нашата Слънчева система - 260 дена, 360
дена + 5, 7200 дена (19,7 години) и 144 000 дена (397,4 години). 26-дневният цолкин е най-често
появяващият се от древните цикли в Мезоамерика.
Австралийският професор Робърт Педън е установил, че 260 е най-малкото общо число за
орбитите на всички вътрешни планети. Майте изграждат около него цяла система за гадаене,
последявайки едновременно двадесетдневния цикъл и тринадесетдневния цикъл. Всеки ден от тези
цикли има конкретно значение, подобно на астрологията. Влиянията, които преживяваме, се променят
с пресичането на тези цикли из целия 260-дневен период. Традиционните астрономи никога не биха
могли да повярват, че подобен цикъл би могъл да съществува. Между орбитите на планетите не би
могло да се очаква да има такава точна връзка, подобна на механизмите на гигантски космически
часовник. Но как е възможно нещо толкова сложно като орбитите на планетите да имат толкова просто
общо кратно? Педън открива това през 1981 г., но го публикува едва на 24 май 2004 г., като го пуска
безплатно в интернет.
Така постепенно установих, че нищо в нашата Слънчева система не е случайно. Всичко, което
виждаме сега, е последица от работата на много сложна система с особено фина настройка, чак до
секундата - система, която едва сега започваме да разбираме. Но ако календарът на майте проследява
същите тези времеви цикли, отговарящи на орбитите на планетите, се налага следващият въпрос: как

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 183

изобщо майте са се досетили за тези цикли? Защо в една Велика година от 25 920 години има почти
точно пет цикъла от календара на майте? До миналото лято аз все още търсех някаква енергийна рамка,
която би могла да ръководи тези орбити и тяхната взаимна свързаност. Под енергийна рамка имам
предвид идеята, че нашето Слънце не се движи на сляпо из космоса, а през някаква невидима матрица,
която всъщност ръководи тези цикли, включително и цикъла от 25 920 години.
Обикаляме около почти невидима звезда - кафяво джудже
Миналата година, малко преди да тръгна за Австралия и Нова Зеландия, осъзнах, че нашето
Слънце най-вероятно обикаля около звезда близнак от клас кафяво джудже, както смятат някои учени.
Естествените сили, породени от кафявото джудже (за които ще говорим след малко), ни дават цялата
структура, необходима за енергийния тласък на тези планетарни орбити и тяхната синхронизация.
Голямата орбита на нашето Слънце около друга звезда, за която учените вече говорят, но която
остава неизвестна за повечето хора по света, може да се уподоби на нещо като основна пружина и
централна ос на класически часовник. Да си представим, че Слънцето обикаля около друга звезда,
която не е достатъчно ярка, за да бъде видяна с просто око. С помощта на компютърна програма бихме
могли да представим тази орбита като идеален кръг, за да покажем „идеализираната“ й форма.
Вероятно точно такава би била и истинската форма на орбитата, ако не бяха газовете, прахът и
налягането, които действат върху нея, докато обикаля центъра на галактиката. Ако начертаем тази
орбита като кръг, петте цикъла от календара на майте образуват в него перфектна петстранна
геометрична фигура. Може би тъкмо тази геометрия да е тайната причина, поради която календарът на
майте сработва толкова добре. Това е голямото липсващо парче от пъзела, което придаде смисъл на
дългогодишните ми проучвания. Знаем, че геометрията присъства в редица природни науки.
Откриваме я в структурата на атомното ядро, както и в по-големите групи атоми, наречени
микрокупове. Виждаме я и в основната структура на континентите и планинските масиви на земята,
известна като глобална мрежа. Тя се появява и в точното местоположение на планетарните орбити.
Оказваше се, че просто бях пропуснал великия финал. Не си бях давал сметка, че нашето Слънце също
се влияе от нея, докато се движи през космическото пространство. Бях изключително развълнуван от
разрешаването на тази загадка - изведнъж всичко стана лесно за обяснение.
Макар това все още да не се е превърнало в популярно научно схващане, вече можем да докажем,
че нашето Слънце генерира геометрични енергийни вълни, които структурират и насочват орбитите на
планетите в нашата Слънчева система. Геометричните интервали между планетарните орбити бяха
доказани наскоро от Джон Мартино в „Малка книжка за съвпаденията в Слънчевата система“. Всичко
това съм описал в подробности в „Енергийното поле на Вселената“. С помощта на съвременни
компютърни технологии Мартино изглажда орбитите до идеални кръгове, а след това ги съпоставя.
Интересното е, че идеалният кръг е също и екваторът на идеалната сфера, ако превърнем фигурата в
триизмерна.
Платоновите тела

Всеки от споменатите геометрични модели, независимо дали става

въпрос за атомното ядро, микрокуповете, глобалната мрежа или разстоянията между планетите,
представлява едно от петте основни Платонови тела - тетрахедрон, куб, октахедрон, икозахедрон и
додекаедрон.
Но защо тези модели се срещат толкова редовно в природата? За намирането на отговора на този
въпрос ми бяха необходими години. Една от първите насоки бе фактът, че математиците са били
наясно, че тези тела се отличават с по-голяма симетрия, отколкото всички останали геометрични

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 184

обекти, които можем да измислим. Платоновите тела са най-основните хармонични модели, които се
появяват при вибрация на течност.
Този факт е открит от доктор Ханс Джени, който забелязва същите форми във вибрираща кал на
вода. Калта във водата е била образувана от милиони малки песъчинки. В обичайния случай тези
песъчинки били разпръснати навсякъде, изпълвайки водата. Но след като доктор Джени пуска във
водата звукови честоти, частиците по някакъв мистериозен начин се подредили в тези геометрични
модели. А между тях останали огромни пространства чиста вода

Илюстрация на д-р Ханс Джени на геометричните модели във вибрираща течност. Песъчинките
образуват две различни сложни форми при промяна на звуковата честота.

При запазване на една и съща звукова честота тези тела остават стабилни. Но след промяна на
честотата се променя и формата. На илюстрацията вляво се вижда, че геометричната форма е съставена
от кубове. Тази вдясно обаче вече е съставена от тетрахедрони, които образуват шестолъчната Звезда на
Давид.
Голямата тайна на квантовата механика
Голямата тайна е, че „тъмната материя“, „тъмната енергия“, „квантовата пяна“ и така нататък -
енергията, която според повечето съвременни учени създава материята - има характеристиките на
течност. Наричам тази енергия Вселенско енергийно поле и вече доказах по изчерпателен начин, че тя
мисли. Вселенското енергийно поле е в напълно буквалния смисъл на думата енергийното проявление
на Вселенското съзнание. Вибрациите на тази „вселенска течност“ създават геометрични модели. Всяка
вибрация на тази течност, всяка промяна в основното й състояние е онова, което бихме нарекли мисъл.
Помните ли какво беше най-важното съобщение на Конфедерацията на планетите от първи сеанс?

Конфедерацията на планетите в слулсба на Единствения безкраен създател

има само едно важно съобщение. Това съобщение, приятели, гласи: „Всички неща, всичко в живота,
цялото съзидание е част от една-единствена изначалнамисъл“.
На квантово ниво тези геометрични вибрации на Вселенското енергийно поле - Вселенското
съзнание, се превръщат в атоми и молекули. Доктор Робърт Муун, който е бил част от малкия екип,
натоварен със задачата да създаде атомната бомба за проекта „Манхатън“, открива тази геометрия на
атомното ядро през 1987 г. Разработвайки този модел, ученият разрешава редица проблеми на
квантовата физика.
Според модела на Муун в атома няма частици. Всеки протон от ядрото е просто един ъгъл от
дадена геометрична форма. Кислородът например има осем протона. От геометричните тела с осем
върха е кубът - четири за квадрата отдолу и четири за квадрата отгоре.
Според модела на доктор Муун ядрото на атома си има и „обвивки“.
След като се приключи с изграждането на геометричното тяло, при приток на нова енергия около
оригиналното тяло започва да се оформя ново. Този модел обяснявали защо атомите могат да бъдат
едновременно вълни и частици. Правят го, защото са съставени от подобна на течност енергия, която
вибрира. Ако измерим енергията като вълна, ще видим вълна. Ако търсим частица, ще видим една от
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 185
тези геометрични точки и ще открием протон. В крайна сметка това означава, че всичко, което виждаме
във Вселената, е енергийна вибрация. Нищо не съществува като твърдо тяло. Мистерията се
задълбочава още повече, след като разберем, че можем да създаваме свои собствени геометрични
вибрации в тази подобна на течност енергия - която аз наричам Вселенско енергийно поле - само чрез
мислите си. Можем да използваме този принцип, за да „магнетизираме“ или привличаме определени
неща към нас, както е според Закона на привличането. С напредване на уменията можем да използваме
същата тази сила за левитация на предмети само с мисълта или дори за измъкване на физически
предмети от въздуха. Великите майстори като Исус са били в състояние да го правят, защото са били
наясно с голямата тайна - че те СА Вселенското енергийно поле.
Мислите са предмети. Или както казва на Нео от „Матрицата“ младият ученик на Оракула:
Ученикът: Не се опитвай да огъваш лъжицата. Това е невъзможно. Вместо това... просто осъзнай
истината.
Нео: Каква истина?
Ученикът: Че лъжица не съществува.
Нео: Не съществува ли?
Ученикът: Тогава ще разбереш, че не лъжицата е тази, която се огъва, а ти!
Вътрешните вибрации на Слънцето създават орбиталните обвивки
В случая с нашата Слънчева система Слънцето притежава разнообразие от вибрации както във
вътрешността, така и на повърхността си. Това се нарича „соларна сеизмология“. Повърхността на
Слънцето се надига и отпуска на редовни интервали от време, както открива доктор Дейвид Гюнтер,
професор в Катедрата по астрономия и физика в университета „Сейнт Мери“ в Халифакс, Нова Скотия.
Оригиналното наблюдение, довело до това откритие, е направено през 1962 г. от Лейтън, Нойс и Симон
в емблематичния им труд „Скоростни полета в слънчевата атмосфера“, публикуван в „Астрофизичен
журнал“. Те установяват, че повърхността на Слънцето се движи нагоре-надолу на цикли,
продължаващи по приблизително пет минути. Но това е повече от достатъчно за създаване на вълни в
подобното на течност Вселенско енергийно поле, което пропива цялата Слънчева система.
Тези „вибрации“ в Слънцето създават вълни, които се носят през подобната на течност енергия
през нашата Слънчева система. После вълните отскачат от външната гравитационна граница на
системата и пак се връщат към Слънцето. По пътя си те се сблъскват една с друга и образуват
интерферентни модели. Именно тези интерферентни модели са онова, което създава невидимите
геометрични силови полета, държащи планетите в орбитите им. Това е силата на гравитацията. Тя не
само придърпва планетите към Слънцето, но и ги отблъсква в един постоянен танц, навътре-навън.
Идея за това ми даде поредицата „Законът на Единния“ още през 1996 г. В тях източникът описва това
ритмично движение като наблюдаващо се в първата звезда във Вселената - „централното слънце“:
27.6 Интелигентният безкрай си има ритъм или поток, подобен на гигантско сърце - той
започва от централното слънце, както бихте го приели вие. Присъствието на потока е така неизбежно,
както и приливът на съществуването без полярност, без безкрай; необятното и тихото бие навън и
навън, фокусирайки се навън и навътре, докато фокусите не се завършат. Интелигентността или
съзнанието на фокусите е достигнало състояние, при което тяхната, така да я наречем, духовна природа
или маса ги зове навътре, навътре, навътре, докато всичко не се слее. Това е ритъмът на реалността, за
която говорехте. ...Основните ритми на интелигентния безкрай са без всякакви изкривявания. Ритмите
са обгърнати с мистерия, защото те осъществяват себе си.
Тайната е в гравитацията
Гравитацията се причинява от потока на тази подобна на течност енергия към дадена планета.
Гравитацията и Вселенското енергийно поле са едно и също нещо. Именно този постоянен поток на
нова енергия е онова, което позволява на планетата да съществува момент след момент. Този поток
захранва всеки атом с нова енергия, както доказах в „Енергийното поле на Вселената“. Моят приятел и
колега доктор Насим Харамейн доказа, че физичните характеристики около ядрото на атома са на
практика едни и същи като физичните характеристики около примерно една черна дупка. Поредицата
„Законът на Единния“ подкрепя в голяма степен разработките на Дюи Ларсън, който през 50-те години
на XX век изказва хипотезата, че съществува паралелна реалност, в която времето е триизмерно.
Ларсън аргументира тезата си с голямо количество доказуеми данни. В следващия цитат от Закона на
Единния виждаме как източникът се изказва в подкрепа на тезата на Ларсън. Но по-нататък допълва, че
се налага разработването на цяла нова теория, която да включи гравитацията и вибрацията, за да
разреши всички мистерии:

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 186

 20.7 Въпрос: Между другото, хипотезата на Дюи Ларсън правилна ли е?
Отговор; Физиката на звуково-вибрационния комплекс Дюи е правилна система, доколкото му е
било възможно. Но има някои неща, които не са включени в тази система. Но онези, които идват след
тази конкретна същност, базирайки се на основни те концепции на вибрацията и на проучването на
вибрационните изкривявания, ще започнат да разбират онова, което вие познавате като гравитация, и
онези неща, които вие смятате като „п“ измерения. Тези неща се налага да бъдат включени в една
по-универсална, да я наречем физична, теория.
Напомням отново, че за първи път прочетох това през 1996 г. Бяха ми необходими още няколко
години, за да открия научни доказателства, че Вселената е съставена от жива, съзнателна енергия, която
се държи като течност и която вибрира. Тези вибрации образуват геометричните тела, с които наскоро
се запознахме, при това от квантово ниво чак до последното. Тъкмо в това се състои същността на
модела на Закона на Единния.
25 000-годишният цикъл
Поредицата „Законът на Единния“ разглежда в големи подробности така наречения
25000-годишен цикъл, както го нарича източникът. Според него това е основният модел, който
управлява еволюцията на всички форми на живот от третата плътност на всяка отделна планета в
нашата галактика Млечния път.
6.15 Въпрос: Каква е дължината на един от тези цикли, но в наши години?
Отговор: Един главен цикъл е приблизително с двадесет и пет хиляди години дължина. Има три
цикъла с този характер, през които онези, които са напреднали, могат да бъдат пожънати в края на трите
основни цикъла. Това е приблизително между седемдесет и пет~седемдесет и шест хиляди години от
вашето време. Тогава всички биват пожънати, независимо от напредъка им, защото през това време
самата планета се е придвижила през полезната част на това измерение и е започнала да бъде
безполезна за по-ниските нива на вибрагщя в рамките на тази трета плътност.
Според модела на Закона на Единния само в нашата галактика Млечния път съществуват буквално
милиони планети с човекоподобни същества на тях. Всяка от тези планети се наблюдава много
внимателно и се направлява от същества от по- висши нива на съществуване. От човеците на тези
планети обаче не се очаква да останат завинаги триизмерни биологични форми на живот от плът и кръв.
Вселената е създадена така, че да спомогне за еволюцията ни към тела на дъгата на определени
интервали от време, обхващащи приблизително по двадесет и пет хиляди години. Всяко приключване
на един от тези цикли се нарича „жътва“ на езика на Закона на Единния. Всяка планета от нашата
галактика, която е от третата плътност, преминава през три последователни 25 000-годишни цикъла,
преди да излезе напълно от третата плътност и да направи пълен преход към четвъртата плътност.
По-нататък ще разберем какво точно означава четвъртата плътност.

Според западната астрология придвижването от Епохата на Рибите

към Епохата на Водолея е започнало някъде в края на 2012 г. Последната дата от календара на майте е
21.12.2012 г. Романтичната представа за тази дата включваше появата на нещо особено важно и
великолепно. На практика обаче не се случи нищо особено видимо, или поне засега. Това означава ли,

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 187

че просто трябва да се откажем, да заявим, че всичко това са пълни глупости и да се върнем отново към
състоянието си на страх от Новия световен ред, военното положение и концентрационните лагери? Или
просто да се върнем обратно в матрицата? Трябва ли да заключим, че извънземните не съществуват, че
всичките тези неща за 2012 г. са торба измишльотини и че животът на Земята ще си остане такъв,
какъвто е, за неопределено бъдеще? Не мисля, че е толкова просто. Тук споделям с вас в подробности
част от информацията, която изучавам и върху която медитирам още от 21.12.2012 г., когато тази
велика дата дойде и отмина без никакви особени трансформативни последици.
Според повечето учени този 25 920-годишен цикъл се причинява от лекото поклащане на земната
ос, докато се върти. Лично аз също бях запленен от тази идея и прекарах много години в опити да
разбера как и защо точно става, само че в рамките на модела на Закона на Единния.
Но защо планетата ни трябва да се поклаща по този начин? Защо едно такова на пръв поглед
измислено движение на нашата земна ос да има толкова големи последици според модела на Закона на
Единния? Да не би да се движим през някакъв геометричен модел, който придърпва земната ос? Какви
са тези геометрични реалности, които биха накарали Земята да се движи като бавен тирбушон? И как е
възможно това да се случва на всяка планета от третата плътност в цялата галактика, както ни съобщава
поредицата „Законът на Единния“? И най-важното, как да съпоставим това 25 920-годишно потрепване
на оста с по-големия модел на човешката еволюция, който ни предоставя Законът на Единния? Когато
пишех „Енергийното поле на Вселената“, все още не бях разрешил тази мистерия, но бях съблазнително
близо до отговора. Просто ми отне още една година, за да разбера за какво точно става въпрос. Както
казах, отговорът ми се стовари изведнъж, броени дни преди да замина на турне в Нова Зеландия и
Австралия, което беше миналата година. И осъзнах, че отговорът е много прост - ние живеем в бинарна
слънчева система или иначе казано, в система на двойна звезда. Така че периодът от 25 920 години е
времето, за което обикаляме около нашата звезда близнак. Но тя не излъчва достатъчно видима
светлина, за да бъде наблюдавана с просто око. Звездите от нейния вид се наричат кафяви джуджета.
Шумерите са наричали тази наша звезда близнак Нибиру - както разбираме от прецизно
систематизираната и поднесена информация от доктор Зекария Сичин, започваща от книгата му
„Дванадесетата планета“. Най-висшите нива на повечето тайни общества, в това число и Орденът на
масоните, знаят всичко за тази наша съпътстваща звезда и я наричат Черното слънце.
Почти на всяко масонско изображение могат да се видят по три небесни обекта в горната част -
Слънцето, Луната и Черното слънце.

Понякога Черното слънце се изобразява и като Окото на Хор. Около това око често може да бъде
видян и триъгълник. Редица изследователи подкрепят заключенията на Зекария Сичин и смятат, че
Нибиру ще навлезе в нашата Слънчева система, ще премине покрай Земята и ще причини изместване
на полюсите, и това се очаква да стане в периода между 2003 до 2012 г. Никога не съм вярвал, че
подобно нещо е възможно благодарение на силните геометрични сили, за които вече говорихме и
които биха отблъснали всеки по-голям чужд обект. Сблъсъците с астероиди са едно, но когато става
въпрос за обекти с огромна маса като планета или звезда, гравитационните им сили автоматично биха
се отблъснали. Гравитацията е сила и на привличане, и на отблъскване - за разлика от онова, което са
ни учили в училище. Това е поредният основен научен феномен, старателно скрит от
военно-индустриалния комплекс и неговите основатели преди повече от столетие. Това привличане и
отблъскване обяснява защо планетите не излизат от своя момент на импулса и не се разбиват в
Слънцето. Помислете си само! Слънцето притежава много по-голяма маса, а оттам и много по-силно
гравитационно привличане, отколкото планетите. Не трябва ли тогава на някакъв етап планетите „да
свършат горивото“, да изгубят скоростта си и да се разбият в Слънцето? Защо въпреки това
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 188
 продължават да си се движат в една и съща орбита? Както разбираме от Мартино, те остават на една и
съща позиция и биват отблъсквани от геометричните енергийни полета. Но докато нашето Слънце
обикаля около своята звезда близнак, то придърпва и нас в разнообразни геометрични подредби.
Уолтър Крутенден предоставя необходимото доказателство
През 2011 г. Уолтър Крутенден ми изпрати книгата си „Изгубената звезда на митовете и времето“
и аз веднага разбрах, че той защитава тезата за бинарния соларен модел. Но тогава бях твърде зает да
пиша „Енергийното поле на Вселената“ и така не ми остана време да я прочета, а после забравих за тази
книга. После обаче осъзнах, че той трябва да е бил прав, и веднага се втурнах да взема книгата от рафта,
за да я прочета, макар с това да рискувах да подреждам багажа си за пътуването в последния момент. И
така с наслада забелязал няколко убедителни научни доказателства, че Великата година, състояща се от
25 920 земни години, би трябвало да е пряк резултат от факта, че нашето Слънце обикаля около своя
звезда близнак.
Но ако това е поредната велика масонска тайна и масоните полагат обет да пазят тайните на
ордена? Ако е така, вече започваме да проумяваме защо НАСА е държала в тайна всички доказателства,
които биха разкрили този факт пред обществото. Защото, ако искаш да се подредиш сред висшите
ешелони на НАСА, няма да ти навреди, ако си и масон.
След като се запознаем с доказателствата, всичко става съвсем очевидно. Всъщност извиненията, с
които традиционните учени приписват 25 920-годишния цикъл на поклащането на земната ос, стават
твърде смехотворни, когато разгледаме изложението на Крутенден. Едно от най-добрите обобщения на
доказателствата, които съм откривал в интернет, е статията „Дали Слънцето не е част от системата на
двойна звезда? Шест причини в полза на тезата“, публикувана в сайта Signs of the Times (Знаците на
времето).

Орбитата на нашето Слънце около неговата звезда близнак, изгладена до идеален кръг, който би
могъл да бъде и екватор на перфектна сфера.

Причината, поради която звездите в нощ- ното небе се изместват с един градус на всеки
седемдесет и две години, е, че цялата ни Слънчева система се движи по този начин. Този цикъл оказва
влияние върху всяка отделна планета. Това обяснява също така и защо няколко ключови феномена в
Слънчевата система не са повлияни от 25 920-годишния цикъл. Ако земната ос трептеше от само себе
си, то тогава някои сигурни неща като метеоритиите дъждове например, които се повтарят на една и
съща дата столетия наред, щяха да започнат да утихват - но това не става. Всяка година, откакто
човеците могат да записват събитията, метеоритите се появяват на един и същи ден, точно по график.
Крутенден предоставя също така и доказателства на НАСА, че цели 80% от звездите в нашата галактика
са двойни звезди. Но те могат да бъдат видени как се обикалят една друга, тъй като съвременните ни
телескопи ни предоставят такава възможност. От друга страна, съществуват множество други звезди,
открити от учените ни, които не излъчват видима светлина. В контекста на Закона на Единния би
изглеждало, че всички звезди се скупчват на групи от по най-малко две звезди, ако не и повече. По
стандартите на Закона на Единния всяка слънчева система, която притежава планети с живот от третата
плътност, би трябвало да обикаля своя звезда близнак в орбити, продължаващи 25 920 години. Става
очевидно, че звездите са създадени така целенасочено - за да се движат една около друга в тези модели
от по 25 920 години - или поне за времето, докато приютяват живот от третата плътност.
Законът на Единния за звездните системи като галактики
През есента на 2012 г., докато се намирах в продължителен творчески отпуск в Канада, прегледах
още веднъж поредицата „Законът на Единния“ и открих цитати, свързани с работата на галактиките.
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 189
Нашата Слънчева система също бе описана като галактика. Става ясно, че, макар и на по-ниско ниво,
ние тук се подчиняваме на същите закони, които галактиката ни Млечният път преживява на по-голямо.
Възможно ли е една-единствена звезда да бъде считана за галактика? Не. Трябва да бъде „звездна
система“. Това понятие се оказва много объркващо за задаващия въпросите - доктор Дон Елкинс.
Разберете защо.
16.33 Има много конфедерации. Тази конфедерация работи с планетарни сфери от седем от
вашите галактики и е отго- ворна за наименованията на плътностите на тези галактики.
16.34 Въпрос: Бихте ли дефинирали думата „галактика“ в смисъла, в който я употребихте?
Отговор: Ние използваме този термин в същия смисъл, в който вие използвате термина звездни
системи.
16.35 Въпрос: Малко съм объркан относно общия брой на планетите, на които служи вашата
конфедерация.
Отговор: Разбираме объркването. Но и ние срещаме трудности с вашия език. Терминът галактика
трябва да се разцепи. Ние наричаме галактика онзи вибрационен комплекс, който е местен. Така вашето
Слънце е онова, което ние бихме нарекли център на дадена галактика. Разбираме, че вие имате друг
смисъл на този термин.
10.17 Въпрос: Тогава бихте ли нарекли деветте планети и нашето Слънце от нашата система
„слънчева галактика“?
Отговор: Не, не бихме.
Тези цитати изясняват всичко
Изобщо не съм преглеждал старателно, нито съм се замислял за тези цитати, докато не си дадох
сметка за доказателствата, събрани от Крутенден в полза на бинарния слънчев модел. След като вече
разполагах с тези доказателства, въпросните цитати от сеанси 10 и 16 сами изскочиха пред мен.
Източникът съвсем ясно казва, че нашата Слънчева система е галактика. Според него галактиката е
звездна система, а не отделна звезда. Това обяснява защо при десети сеанс източникът отказва да
дефинира само „деветте планети и нашето Слънце“ като галактика. Нашето
Слънце е центърът на галактика. Следователно е центърът на звездна система. А щом живеем в
звездна система, значи трябва да има повече от една звезда. Хората от Конфедерацията на планетите, от
кои го Ра също е част, безсъмнено са предали това познание на древните, поради което впоследствие се
появява и в масонските илюстрации. Според Закона на Единния тези масонски илюстрации са
наследство от някогашните контакти на древните с Конфедерацията на планетите. Първоначалната цел
на тези контакти е да научат хората как да бъдат по-мили и любящи един към друг, за да се подготвят
до собственото си израстване. Но оттогава насам голяма част от това познание е било присвоено и
пазено като дълбока тайна от крайно негативни сили.

Календарът на майте разделя 25 920-годишната орбита на нашето Слънце па пет равни

сегмента, образуващи петоъгълник или додекаедрон.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 190

 След като вече разполагах с конкретен модел, всичко започна да си
идва на мястото. Вече можех да обясня как и календарът на майте, и Епохите на Зодиака се ръководят
от геометричните енергийни полета, пораждани от звездата близнак на нашето Слънце. Но за да си
представим всичко още по-ясно, се налага отново да се върнем към метода на Джон Мартино и да
загладим естествената орбита на Слънцето около неговата звезда близнак до идеален кръг. След като
сторим това, дължината на циклите в календара на майте в години разделя кръга на точно пет части. А
когато свържем точките, получаваме петоъгълник.
В дадения случай онова, което виждаме, очевидно се причинява от додекаедрон, който се образува
от спътника на нашето Слънце. Всяка от страните на този додекаедрон образува перфектен
петоъгълник.
Това би означавало, че краят на календара на майте е и тогава, когато се изравним геометрично с
този масивен додекаедрон, създаден от звездата близнак на нашето Слънце. Налице са убедителни
научни доказателства, че всеки път, когато попаднем в една от възловите точки на додекаедрона,
нашето Слънце претърпява масирана енергийна трансформация. Тогава Земята получава силен пристъп
на енергия. Енергийният прилив оказва пряко влияние на нашия климат. Този цикъл е открит от
глациолога и геолога доктор Лони Томпсън. Но той никога не споменава, че откритият от него
5200-годишен цикъл е почти идентичен с цикъла от 5125 години от календара на майте.
Преди 5200 години са настъпили драстични климатични промени - доказателствата сочат, че
историята може би ще се повтори.
Глациологът Лони Томпсън се тревожи, че може би е намерил доказателства, сочещи, че
историята се повтаря, и ако е прав, резултатите биха могли да имат невероятни последици за
съвременното общество. Томпсън е посветил кариерата си на проучване на най-отдалечените кътчета на
света в търсене на ледени полета, за да взема проби от сърцевината им. В тази сърцевина се съдържат
летописите на климата през древността по цялото земно кълбо.
...В качеството си на професор по геология в щатския университет на Охайо и изследовател от
полярния изследователски център „Бърд“ Томпсън насочва вниманието ни към маркери от
многобройни проби, които подсказват, че преди 5200 години климатът е претърпял драматични
промени с жестоки последици. ...„Нещо се е случило по онова време и е било с монументални
пропорции - казва Томпсън. - Но за тогавашните човеци не е изглеждало толкова страшно, защото на
планетата ни са живеели около 250 милиона души, което е нищо в сравнение с 6,4 милиарда жители
днес. Доказателствата съвсем ясно сочат към тази точка от историята и към някакво събитие, случило се
тогава. Сочат също така и за доста сходни промени в днешния климат. “
...Според Томпсън това събитие преди 5200 години може би е причинено от някакви драматични
флуктуации в слънчевата енергия, достигащи Земята. ... Доказателствата сочат, че преди около 5200
години слънчевата енергия рязко е спаднала, а след това пак така рязко се е вдигнала, при това за
съвсем кратък период от време. Именно тези резки трептения в слънчевата енергия може би са
отключили климатичните промени, които Томпсън съзира в данните от древността.
Днес нещата са малко по-различни
Много е вероятно календарът на майте да проследява движението на нашето Слънце през този
гигантски додекаедрон. Всеки път, когато попаднем в някоя от точките му, животът на Земята търпи
драстични изменения.
Но промените отпреди пет хиляди и двеста години, наблюдавани от доктор Лони Томпсън, няма
да бъдат така големи в края на целия 25 920-годишен цикъл. Причината за това е, че в този момент ще
бъдем в геометричен синхрон и с други елементи.
Епохите на Зодиака

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 191

 Епохите на Зодиака също са най-вероятно последица от геометрия от тип „Звездата на Давид“,
през която минава нашето Слънце, разделяща се перфектно на дванадесет равни части.
Шестолъчната геометрична фигура разделя орбиталния кръг на дванадесет равни елемента, всеки от
които е с продължителност 2160 години и образува съответната Епоха на Зодиака.

.
1. Епохите на Зодиака могат да се впишат чрез два триъгълника или тетрахедрони в кръг или
сфера, образуващи фигура от тип „ Звездата на Давид“

2. Фигурата „Звездата па Давид"разделя кръга или сферата на дванадесет равни сегмента.

Това обяснява защо древните богове от Конфедерацията на планетите са нарекли този 25

920-годишен цикъл Великата година. Защото всъщност е една „година“, обхващаща обиколката на
Слънцето около неговата звезда близнак. Всяка Епоха на Зодиака представлява нещо като един
„месец“ от Великата година. След като най-сетне проумях как се подреждат парчетата от тази мозайка
и започнах да ги илюстрирам, смятах, че откритието ми е оригинално. Създадох графиките по време
на нашата редовна конференция „Конвърджънс“ във Финикс, щата Аризона, през уикенда на 11
ноември 2012 г. - 11/11 - по-малко от месец, след като се завърнах от Канада. Но след като се заех да
разглеждам старите масонски диаграми, видях пред очите си абсолютно същия модел, който току-що
бях създал чрез фотошоп. На първата от следващите илюстрации се вижда S-образна змия, пронизана
от стрела, обградена от седем звезди. Това очевидно олицетворява звездата, спътник на нашето
Слънце. Обърнете внимание, че Слънцето и Луната отново са формата на Звездата на Давид:

В следващото изображение виждаме връзката между Епохите на Зодиака (изразени тук като
техните астрологически символи) и геометрията на звездата близнак. В случая в центъра на
диаграмата е поставена планетата Меркурий - вероятно последица от прерисуване на стари

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 192

изображения, без да се схваща истинското им значение.
Част от онова, което прави края на цикъла от 25 920 години толкова могъщ, се състои в това, че
се изравняваме с най-малко две различни геометрични тела едновременно.
* Телема - философията на Алистър Кроули, един от най-известните окултисти кабалисти,
черен маг и сатанист на XIX—XX век, автор на много окултни произведения, в това число и „Книга
на закона“ - главния текст на телема. - Б. пр

Много от точките на петоъгълника от календара на майте и триъгълниците от Епохите на Зодиака

се събират в края на Великата година.
Както виждате, това е единственият случай от цялата Велика година, когато геометричните
аспекти съвпадат. Това съвпадение ще създаде регион на енергиен заряд, много по-силен от всичко,
което сме преживели в която и да е част от огромния цикъл. И тъй като тази енергия е интелигентна и
отговорна за създаването на биологичния живот и на ДНК такива, каквито ги познаваме, тази
величествена подредба не може да не окаже мощно въздействие върху човешките същества. След като
си дадох сметка, че ние обикаляме около звезда близнак на нашето Слънце и се движим и през нейната
геометрия, успях да разгадая един цитат от Закона на Единния, който ме бе озадачавал в продължение
на шестнадесет години.
63.29 Въпрос: Съществува ли някаква същност, подобна на часовник, така да се каже, асоциираща
се с цялата голяма галактика така, че докато се върти, да пренася всички тези звезди и планетарни
системи от плътност в плътност? Така ли стават нещата?
Ра: Аз съм Ра. А ти си много съобразителен. Може да си представиш триизмерно лице на
часовник или спирала на безкрая, която е поставена от Логоса (т.е. от съзнанието на галактиката) за тази
цел.
Този бинарен звезден модел обяснява и друг цитат от сеанс 9. Въз основа на всичко, с което се
запознахме към този момент, би трябвало да бъде далеч по-ясен:
9.4 Въпрос: Както разбирам процеса на еволюцията на планетарната популация, всяка една
популация разполага с определено количество време, за да напредне. Това обикновено се дели на три
цикъла от по 25 000 години. В края на периода от 75 000 години планетата прогресира от само себе си.
Какво е породило тази ситуация, т.е. всичко да става така с точност в годините - 25 000 години и така
нататък? Какво е създало всичко това?
Ра: Представете си, ако желаете, конкретната енергия, която, течаща навън и събирагца се
навътре, е образувала миниатюрното царство на сътворението, ръководено от вашия Съвет на Сатурн
(т.е. вашата Слънчева система). Продължете, като наблюдавате ритмите на този процес. Живият поток
създава ритъма, който е така неизбежен като онзи във вашите уреди за измерване на времето. Всяка от
вашите планетарни същности е започнат първия си цикъл, когато енергийният възел е успял в тази
среда да поддържа подобни преживявания на тялото и съзнанието. В този смисъл всяка от вашите
планетарни същности се намира в различен цикличен режим. Определянето на времето на тези цикли е
мярка, равна на порция интелигентна енергия. Тази интелигентна енергия представлява нещо като
часовник. Циклите се движат с такава точност, с каквато часовникът отмерва всеки ваш час. По този
начин се отваря порталът от интелигентната енергия към интелигентния безкрай независимо от
обстоятелствата - точно в мига, в който стрелката започне да отброява новия час.
Според поредицата „Законът на Единния“, докато се движим през тази точка на преход,
преминаваме и през „портала към интелигентния безкрай“. В този момент, независимо колко кратък би
www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 193
могъл да изглежда той от физическа гледна точка, ние се връщаме към първичната същност на
съзнанието, която е създала Вселената, преди да има каквато и да било физическа материя. Докато бях в
творчески отпуск в Канада, попаднах на още един интересен цитат, подсказващ съвсем недвусмислено,
че този процес не действа като автоматичен „космически електрически превключвател“.
14.16 Въпрос: Значи преди 50 000 години не е имало жътва? А преди 25 000 години? Тогава
имало ли е жътва?
Ра: Жътвата започна да се провежда през втората половина на втория цикъл, както вие измервате
времето и пространството, при която отделни индивиди започнаха да намират портала към
интелигентния безкрай.
Виждаме, че според източника жътвата е започнала да се провежда през втората половина на
втория цикъл. Това съвсем ясно говори за нещо, което не се е случило еднократно или в един и същи
момент. Обърнете внимание и на израза, че „отделни индивиди“ са започнали да „намират портала към
интелигентния безкрай“. Това означава, че не всеки намира този портал по едно и също време. Може би
сега, след като минахме 21. 12. 2012 г., ако си свършим съзнателно работата, ще получим съответните
резултати. Тези резултати са очевидно същите, които са получили и онези 160 000 документирани
случая на преход към телата на дъгата в Тибет и Индия.
Преходът ще бъде продължителен и плавен
Поредицата „Законът на Единния“ е толкова сложна, че са необходими години, докато я осъзнаеш.
През септември 2012 г. аз започнах да я препрочитам за първи път от няколко години насам. Не успях
да стигна до сеанс 63, докато не бях към края на тази книга през март 2013 г. И тогава открих един
цитат, който до този момент ми беше убягвал, но който хвърли съвсем нова светлина върху онова,
което се очаква да се случи, и времето, когато това предстои. Това ново откритие ми донесе голямо
просветление, подсказвайки, че ще минем през преход, който е значително по-продължителен и плавен,
отколкото първоначално си бях представял.
63.25 Въпрос: Значи на някакъв етап в бъдещето сферата на четвъртата плътност ще бъде напълно
активирана. Каква е разликата между пълна и частична активация за тази сфера?
Ра: По това време космическите приливи са благоприятни за частици от истинския зелен цвят и
материал от същата природа. Но по това време съществува и смесица между жълтия лъч и зеления лъч,
необходими за пораждането на типове от преходния комплекс на съзнанието/тялото/духа енергийни
изкривявания. При пълна активация на зелената плътност на любовта планетарната сфера ще бъде
твърда и обитаема от само себе си и пораждането, което се случва, ще бъде трансформирано през
процеса на времето до подходящия тип средство за оценяване в пълнота на планетарната околна среда
от четвъртото измерение. В този възел зелената околна среда съществува в доста по-голяма степен във
времепространството, отколкото в пространство-времето.
63.27 Въпрос: Ще си позволя да кажа нещо, а ти ме поправи, ако трябва. Както разбирам,
докато планетата ни е обгръщана от спиралното действие на цялата голяма галактика и планетарната ни
система се мести по спиралата към нова позиция, вибрациите от четвъртата плътност стават все
по-изявени. Тези атомни изначални вибрации започват да създават все по-пълно и завършено сферата
на четвъртата плътност и телесните комплекси на четвъртата плътност за населяване на тази сфера.
Прав ли съм?
Ра: Аз съм Ра. Това е отчасти правилно. Трябва да се поправи концепцията за създаването на
телесните комплекси на зеления лъч. Това сътворение ще бъде постепенно и ще се случи първоначално
чрез вашите физически двигатели от третата плътност и чрез средствата на двуполовото
възпроизводство по пътя на еволюг^ията ще се родят телесни комплекси от четвъртата плътност.
63.28 Въпрос: Да разбирам ли, че тези същности от третата плътност са същите, които са готови
за жътвата, и те ли ще бъдат онези, които чрез двуполовото възпроизводство ще създадат комплексите
от четвъртата плътност?
Ра: Приливите на енергийните комплекси на истинския зелен цвят все повече ще създават
условията, при които атомната структура на клетките на телесните комплекси ще бъде от плътността на
любовта. Комплексите съзнание/тяло/дух, населяващи тези физически двигатели, ще бъдат и до
известна степен вече са онези, за които говориш, и когато жътвата приключи, те ще бъдат пожънатите
същности на това планетарно въздействие.
Малко по-нататък в текста срещаме цитат, който ясно подсказва, че ще изживеем живота си, ще
си заминем от естествена смърт тогава, когато ни е писано, а след това ще се преродим в четвъртата
плътност. Но истинската магия се крие във факта, че ако човек успее да се превърне в „двутелесен“, с

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 194

две тела, ще може да започне да прави магии от четвъртата плътност още докато е във физическото си
тяло.
63.12 Въпрос: Приблизително колко има в момента на Земята, дошли тук от други планети,
които, макар и от третата плътност, са годни за жътвата на четвъртата плътност?
Ра: Това е скорошно явление, така да се каже, и засега числото не надвишава 35 000 същности.
63.13 Въпрос; Сега тези същности се прераждат във вибрационни тела от третата плътност.
Опитвам се да разбера как става този преход от третата към четвъртата плътност. Ще взема за пример
една от тези същности, за които говорим, която сега е в тяло от третата плътност. Той ще остарее, а
после ще бъде ли необходимо да умре във физическото си тяло от третата плътност, за да се прероди в
тяло от четвъртата плътност, за да извърши този преход?
Ра: Тези същности са същите, които се прераждат с така нареченото двойно тяло, което е
активирано. Лесно ще бъде забелязано, че същностите, раждащи тези същности от четвъртата
плътност, изпитват много силно чувство на свързаност и на наличие на духовна енергия още през
бременността. Това се дължи на необходимостта от проявление на двойното тяло. Това преходно тяло е
същото, което ще бъде в състояние да оцени вибрационните комплекси от четвъртото измерение,
докато приливът на енергия се увеличава без съпътстващото разрушение на тялото от третата плътност.
Ако същността от третата плътност успее да усети електрически четвъртата плътност в нейната
пълнота, то тогава електрическите полета на третата плътност ще се сринат вследствие на
несъвместимост. За да отговоря на твоето запитване за смъртта, тези същности ще умрат съобразно
нуждите на третата плътност.
Въпрос: Значи казваш, че за прехода от третата към четвъртата плътност за някоя от същностите с
двойно активирани тела, за да извърши прехода, тялото от третата плътност ще мине през процеса,
който ние наричаме смърт. Правилно ли съм разбрал ?
Ра: Можем да отговорим на същината на твоето питане, като отбележим, не целта на такава
комбинирана активация на комплексите съзнание/тяло/дух е тези същности до някаква степен да
осъзнават ясно нещата от четвъртата плътност, които третата плътност е неспособна да си спомни
вследствие на забравата. Така могат да започнат преживяванията от четвъртата плътност за същности,
които са ориентирани в служба на другите и макар да обитават тревожната среда на третата плътност,
предлагат на другите любов и състрадание.
63.14 Въпрос; Истина ли е тогава, че целта на прехода на Земята преди пълната промяна е да се
натрупа повече опит преди самия процес на жътвата?
Ра: Това е правилно.
Цитати за квантовия скок
Тук ви предлагам първия цитат от Закона на Единния, където изрично се говори за квантовия
скок, който се очаква да се случи. Това ще породи достатъчно голяма доза преход от третата към
четвъртата плътност, така че от този момент нататък много повече хора ще се сдобият със способността
да обитават двойни тела.
40.10 Въпрос: Приемам, че това засилване на вибрациите (към четвъртата плътност) е започнало
преди двадесет до тридесет години (към януари 1981 г.). Прав ли съм?
Ра: Първите предвестници на това са настъпили преди приблизително четиридесет и пет ваши
години (1936 г), а енергиите вибрират много по-силно през четиридесетгодишния период преди
финалното преместване на вибрационен материал през квантовия скок.
Виждаме, че Законът на Единния съвсем ясно предсказва „финалното преместване на
вибрационен материал през квантовия скок“ още в наше време. По-нататък се казва също, че
преместването през границата е ясно дефинирано вибрационно ниво. Следователно това ново
вибрационно ниво е съвсем отделна сфера, която е откъсната от другите, включително и от третата
плътност. От целия четиридесети сеанс става ясно, че когато „жътвата“ най-сетне настъпи, всички
характеристики на материята, енергия и съзнанието извършват квантов скок.
Квантови особености на четвъртата плътност
В контекста на Закона на Единния състоянието на съществуване, което се нарича „четвъртата
плътност“, се характеризира с ключови квантови различия от нашето, при това на най-основно ниво.
Това става ясно от шестнадесети сеанс:
16.50 Въпрос: Възможно ли е да дадеш кратко описание на условията в четвъртата плътност?
Ра: Докато говорим, ви молим да вземете предвид, че не съществуват думите, необходими за
описание на четвъртата плътност. Можем да обясним само какво не е, но онова, което е, може да се

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 195

каже само приблизително. Отвъд четвъртата плътност способността ни става все по-ограничена, докато
накрая останем без думи. Ето това не е четвъртата плътност - тя не е от думи, освен ако самата тя не
избере. Не е от тежки химически двигатели за дейностите на телесните комплекси. Не е плътност на
дисхармонията. Не е и за дисхармония с самите хора. За нея няма абсолютно никакви възможности да
причини дисхармония по какъвто и да било начин.
„Не е от думи, освен ако самата тя не избере.“ Това ще рече, че ще имаме телепатични
способности, при това толкова силни и толкова бързи, че говоренето с уста ще изглежда абсурдно
бавно на техния фон. В повечето случаи то би било и безсмислено, защото би изглеждало като връщане
назад. „Не е от тежки химически двигатели за дейностите на телесните комплекси“ В четвъртата
плътност ще сме достигнали състояние на тела на дъгата, както вече са го направили 160 000 души в
Индия и Тибет. След като се преродим изцяло в четвъртата плътност, вече няма да имаме тела от плът и
кръв, тоест „тежки химически двигатели за телесните комплекси“. „За нея няма абсолютно никакви
възможности да причини дисхармония по какъвто и да било начин “ Представете си само колко хубаво
би било това! Ще бъде буквално невъзможно да причиняваме гняв, стрес, натиск, разочарование,
отчаяние или унижение нито за себе си, нито за когото и да било. Ще бъде невъзможно да лъжем,
мамим, крадем, оплюваме, обиждаме, насилваме и дразним другите. Защото всички ще знаят какво
мислят всички останали, във всеки един момент.
От двадесети сеанс се сдобиваме със съвсем ясна представа колко по-приятно е да се живее в
четвъртата плътност, отколкото на нашето настоящо ниво от третата плътност. Източникът изрично
подчертава, че четвъртата плътност е „сто пъти по-хармонична“.
20.24 Комплексът съзнание/тяло/дух от третата плътност има може би сто пъти no-наситена
програма от катализиращи действия, от която да черпи изкривявания и да се учи, отколкото в която и да
е друга плътност.
„Катализиращите действия“ са събитията, които спомагат за нашето духовно израстване. На езика
на Закона на Единния катализаторът в живота ни обикновено се явява като особено трудно
преживяване. Повечето хора, които изучават духовността, биха нарекли този процес „изгаряне на
кармата“ - идеята е принципно същата. Това означава, че дори в четвъртата плътност, а да не говорим за
петата или шестата - животът е сто пъти по-щастлив, по-лесен, по-приятен и удовлетворяващ,
отколкото живота от третата плътност.
За същността на четвъртата плътност се говори и по-нататък в шестнадесети сеанс.
16.50 Приблизително позитивни твърдения за живота в четвъртата плътност. Това е равнина от
типа на превозно средство с две колела (т.е. тяло с два крака), която е много по- плътна и по-пълна с
живот. Това е равнина, в която всеки осъзнава мислите на другите същности. Това е равнина, в която
всеки осъзнава вибрациите на другите същности. Това е равнина на състрадание и на разбиране на
скръбта в третата плътност. Това е равнина, стремяща се към мъдрост и светлина. Това е равнина, в
която индивидуалните различия се показват по групов консенсус, но само за да бъдат автоматично
хармонизирани.
Все още се намираме в приемливия прозорец, когато може да настъпи този „квантов скок“, но
вече нямаме точна дата, върху която да се фиксираме и по която да се вманиачим. Най-близкото, c
което разполагаме като краен срок, е твърдението, с което вече започнахме - то сочи, че това ще
бъде „приблизително тридесет години“ след 1981 г.
Забележете, че източникът не казва „тридесет и пет години“, а „приблизително тридесет години“.
Това ще рече, че всичко, което надскача тридесет и третата година след 1981 г., най-вероятно би
накарало източника да се спре на числото тридесет и пет, а не на тридесет. В известна степен изпитвам
облекчение, че вече не разполагаме с конкретна дата, във връзка с която да спорим. Само вярвам, че
между сега и когато това стане, ще се случат редица прекрасни неща.
Определянето на точната дата е не само труд но, но и невъзможно
Източникът подчертава още, че определянето на точната дата на някои събития е особено трудно.
Има редица фактори, които влияят на изхода и които се ръководят в известна степен от случайните
актове на свободната воля. Ето няколко цитата, в които източникът пояснява този момент.
89.8 Нашето междинно време пространство се преживява по начин, доста различен от
преживяването на времепространството на третата плътност.
14.4 Не сме в състояние да обработим напълно системата за измерване във вашия
времепространствен континуум.
65.9 Трябва да бъде ясно, че стойността на всяко пророчество е единствено във

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 196

възможностите, които то изброява. Освен това трябва да се вземе предвид, че всяко разглеждане на
времепространството, било то от някого от самото ваше времепространство или от някой от нас, който
го гледа от измерение, външно на него, ще срещне редица трудности в боравене със стойностите на
вашите мерки за време. Поради това пророчеството, изказано по определен начин, е по-интересно
заради съдържанието си или видовете възможности, които предсказва като налични, отколкото с
времепространствения възел на предполагаемото му настъпване.
17.29 Въпрос; Да разбирам ли, че жътвата ще се случи през 2011 г., или ще бъде разгърната?
Ра: Това е само приблизително. Вече казахме, че срещаме трудности с вашето времепространство.
Това е подходящ вероятен/възможен времепространствен възел за жътвата. Онези, които по това време
не са в поредното си прераждане, ще бъдат включени автоматично в жътвата.
Времевият прозорец
По времето на писането на тази книга през март 2013 г. все още се намираме във времевия
прозорец от „приблизително 30 години“. Постепенният преход към „двутелесно“ състояние, при което
ще разполагаме в наличност с тяло от четвъртата плътност, докато сме все още във формата си от
третата плътност, вече е в ход. Ако това пророчество е вярно, то тогава можем да очакваме да
наблюдаваме проявления на парапсихични способности у все повече обикновени хора. Това може и да
съответства на окончателната победа над немезиса на световната сцена и на сдобиването с Еликсира на
безсмъртието, който той досега е пазил. Това включва напредналите технологии, които биха могли да
изцелят планетата ни, както и абсолютната увереност, че ние не сме сами. Подновяването на връзката
ни с нашите човешки роднини може да се окаже изключително важна част от този процес на преход.
Жътвата
В поредицата „Законът на Единния“ изрично се подчертава, че това прекрасно събитие се нарича
„жътва“ Едва наскоро обаче си дадох сметка, че източниците всъщност цитират директно от
„Евангелието на Матея“. Там се описва момент от времето, когато лошите биват буквално изтеглени в
алтернативна времева линия - друга реалност - за да бъдат отделени от останалите. За да обясни този
процес, Исус Христос използва символизъм. В духовен смисъл човеците на Земята са сравнени с поле с
пшеница, която е била засята. Семената са духовните напътствия, които са ни дадени от Исус и от
други велики учители. Ако са от позитивния път, тези духовни наставления обикновено ни повтарят да
обичаме ближния си, да приемаме другите и да им прощаваме, както и да си дадем сметка, че всички
сме едно цяло. Сред ключовите аспекти на наставленията са смирението, търпението, милостта,
благотворителността, умението да бъдем добри слушатели, да вярваме в доброто у останалите и да го
поощряваме. Само шепа хора от нашия съвременен свят си дават сметка, че колкото повече напредват в
тази посока, толкова по-голяма става вероятността за тях да се възнесат и буквално да се
трансформират на следващото ниво на човешката еволюция.
Но освен това си имаме и „противник“, който засажда бурени сред семената. Тези послания също
са достъпни за всички по света. Днес обществото ни ще се пръсне от тях и от такива като тях. Този тип
наставления се концентрират върху преследването на материални неща - пари, власт, слава и престиж.
Те пораждат, подхранват и поощряват нарцисизма, перченето, грубостта, господството над останалите
и величаенето. Всичко в този ценностен комплекс се върти около йерархията. Властта не трябва да бъде
поставяна под въпрос. Волята на малцинството бива систематично налагана над волята на
мнозинството. Учат ни да се страхуваме от „Големия брат“. Дълбоко в себе си сме наясно, че
съществуват сили на разрушението. За тях ни учат да вярваме, че те са неунищожаеми и че
най-доброто, което можем да сторим, е да не им обръщаме внимание и просто да приемем
съществуването им в нашата реалност. До възхода на интернет животът на преобладаващата част от
човеците бе изцяло ръководен от корпоративната пропаганда на телевизията. Бяхме постоянно
обстрелвани от реклами и учени, че за да живеем щастливо, сме длъжни да търпим тази пропаганда.
Сега обаче всичко това се променя. Всеки от нас разполага с избор да се фокусира върху позитивна,
любяща информация и да престане да пресъздава отново и отново циклите на мъчения и болка,
преследвали ни толкова дълго време.
Второто пришествие на Христос
Няма съмнение, че богословите автоматично ще забележат силни паралели между нещата, които
казвам тук, и идеята за Второто пришествие на Христос. Законът на Единния го обяснява по следния
начин;
17.22 Въпрос: В нашата култура съществува вярването, че Исус Христос ще се завърне. Можеш ли
да ми кажеш дали това е планирано?

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 197

 Ра. Ще се опитам да изясня този въпрос. Но е трудно. Тази същност бързо осъзна, че не е същност
сама по себе си, а оперира като пратеник на Единствения безкраен създател, когото тази същност
виждаше като любов. Тази същност съзнаваше, че този цикъл е в последната си част и говореше в
смисъл, че онези с нейното съзнание ще се върнат при жътвата. Конкретният комплекс
съзнание/тяло/дух, когото вие наричате Исус Христос, а ние същност, не е предвиден за завръщане -
освен като член на Конфедерацията (на планетите), говорещ от време на време при ченълинг. Но пък
има много други с идентична същност на съзнанието, които ще посрещнат с добре дошли всички в
четвъртата плътност. Тъкмо това е значението на завръщането.
Това ясно подсказва, че част от процеса на прехода ни към двутелесни същества с активация от
четвъртата плътност, докато все още сме в човешка форма, действително включва разкриването, когато
осъзнаваме напълно, че не сме сами. Въпреки че са полагани систематични усилия хората да бъдат
наплашени от идеята за извънземните, моментът, когато разберем, че тези същества са всъщност
човеци и че през цялото време са ни помагали, би могъл да се превърне в отключващ момент за нашето
окончателно пробуждане. След като осъзнаем, че светът, в който медиите са ни карали да вярваме, е
фалшив, безсъмнено ще преживеем пробуждане, при това в безпрецедентни мащаби. Историята ще се
промени толкова много, че ще стане почти невъзможно да предвидим какво точно ще стане, докато то
не стане. Надали някой е говорил повече за забраненото познание от мен в „Енергийното поле на
Вселената“. Докато не победим финансовата тирания - или поне не постигнем примирие в област,
където Кабалата позволи разкриването на истината - тази информация може би никога няма да достигне
до широката публика. Патриотичните елементи в американската армия не могат да излязат напред и
открито да заявят, че открай време притежават дипломатически връзки с широк набор извънземни, че
имат портали към звездите („старгейт“) и антигравитационни космически кораби.
Животът в четвъртата плътност
Както става ясно, крайната ни цел в този процес е да се преродим в една напълно нова равнина на
съществуванието. Много напредналите души са в състояние спонтанно да се трансформират в това
състояние, без да им се налага да минават през физическа смърт и прераждане. На езика на
християнството това се нарича възнесение и самият аз често използвам същата дума, за да опиша
процеса, макар да не я свързвам с нито една религия. Разбрахме, че само в Индия и Тибет има 160 000
документирани случая, при които напреднали учители са преминали в така нареченото от тях „тяло на
дъгата“. Легендата за това съществува в редица древни култури, както разбираме от следния откъс от
Уилям Хенри и Марк Грей:
В суфизма го наричат „най-свещеното тяло“ и „наднебесното тяло“. Таоистите го наричат
„диамантеното тяло“, а достигналите го - „безсмъртните“ и „ходещите по облаците“. В крия йога
говорят за него като за „тялото на блаженството“, във Веданта е „свръхпроводимото тяло“. Древните
египтяни са го определяли като „блестящото тяло или същество“ (,акх‘) или „караст“. Понятието
преминава в гностицизма като „лъчистото тяло“. В свещените ритуали на митраизма е „перфектното
тяло“. ...В „Корпус Херметика“ го наричат „безсмъртното тяло“. В алхимическата традиция
Смарагдовата плоча го нарича „златното тяло“.
Да извадим зъбите на вампира
Правителствата обикновено се въздигат и падат в съответствие с това доколко успяват да
манипулират дълбоко стаените ни страхове, че Бог ни е изоставил, и да ни подмамят да повярваме, че
се намираме в постоянна велика битка с някакъв страховит враг. Възможно е понякога същите тези
правителства тайно да притежават и контролират същия този враг или немезис, за да бъдат сигурни, че
независимо от изхода печалбата пак ще си остане за тях. Избраните водачи дори и на най-високи нива
може понякога въобще да не са наясно с всичко това. Народът може да бъде сплашен, че не тяхната
„страна“ е тази, която печели, вместо да осъзнае, че всъщност няма страни. Всички сме деца на един
безкраен разум, който е създал цялата Вселена и всичкия кивот в нея и който ни обича много повече,
отколкото можем да и представим. Моето лично духовно пътешествие ми помогна да разбера, че това е
напълно вярно, че всеки е в състояние да постигне вътрешен покой и да бъде в мир със себе си.
Когато хората около нас страдат, и ние страдаме, а когато хората около нас живеят в мир и
любов, ние също живеем в мир и любов. Когато онези седем хиляди човека, които са медитирали
заедно и са снижили терористичните актове по света със 72% чрез породената от тях позитивна
енергия, тази енергия не е казала: „Хей, я почакайте малко! Този е либерал! Онзи е мюсюлманин! Там
другият пък е гей! Този е черен! Не отивай натам! Прескочи го!“. Не се е случило нищо подобно.
Всъщност за всички е станало много по-добре. Близо трима от всеки четирима потенциални терориста

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 198

 в света са избрали да не хващат картечницата, а не детонират бомбата или да не убиват детето срещу
тях.
В Корана има доста подобни пасажи
Западняците, възпитани в юдео-християнската традиция, от години биват обстрелвани от
медийната пропаганда, повтаряща, че Коранът - свещената книга на исляма, е наръчник на злоба и
развъдник на тероризма. Макар лично аз да не съм съгласен с всичко от Корана - както впрочем не съм
съгласен с редица неща и в свещените книги на всички останали официални религии съм длъжен да
подчертая, че в него има няколко много интересни пасажа, които подкрепят всичко, казано дотук.
Следните откъси са от английския превод на „Сърцето на Корана“, правен от Лекс Хиксън,
публикуван за първи път през 1988 г. макар преводът му да не е съвсем буквален, Хиксън е положил
максимални усилия да предаде сърцевината на това учение. Бях доста изненадан, когато един
читател ми изпрати въпросната книга с няколко подчертани пасажа, и още по-изненадан, когато се
оказа, че там практически се говори за същите неща, които четем и в Закона на Единния. В Корана
недвусмислено се подчертава, че докато минаваме през този процес на преход, ще настъпи някакъв
вид световно енергийно събитие. А това само добавя нов пикантен елемент на приключението и ми
напомня, че най-вероятно никога няма да разберем какво ще се случи, докато не се случи. Съществува
само един Върховен източник, една неизчерпаема Сила... живеещият навсякъде Единствен, Животът
отвъд времето, който никога не намалява. Единствената реалност никога не спи, нито пък почива
нейното всеобхватно Съзнание. Само на Единствения принадлежи еманацията на планетарното
съществуване и седемте висши нива на Съществуването, като лъчи, разпръскващи се от
едно-единствено слънце. Няма същество, което да може да се обърне към Всепроникващия източник в
молитва или съзерцание по друг начин, освен чрез Силата и любовта, които изтичат от самия Източник.
Тъй като Върховният източник обитава отвъд времето, той винаги е наясно какви причини предшестват
и какви резултати следват от всяко събитие.
„Медитации върху Свещения Коран“, 2:255.
Трябва да знаете с абсолютна сигурност, че отгоре над вашето съзнателно битие, подобно на
звездите над земята, бдят ангели защитници. ...По страниците от светлина в невидимата книга на вашия
живот, която ще стане видима в Деня на истината, тези небесни същества записват всички ваши
действия и помисли. Долавят и най-тайните ви намерения, записвайки ги със съвършена яснота.
„Медитации върху Свещения Коран“ 82:10-12.
Когато времето внезапно изчезне, във вечния момент на просветление яркостта на небесните
светила ще се разцепи и ще се превърне в прозрачна светлина. ...Онези, които не успеят да живеят в
постоянно очакване на мистичния Ден, гледайки на тази мъдрост като на мит или плод на
въображението, ще бъдат жестоко разочаровани, когато Последният ден настъпи, а те още не са
духовно подготвени.
„Медитации върху Свещения Коран“, 77:8, 15.
В загадъчния Ден, когато времето свърши, цялото Творение ще затрепери от първия гръмовен
залп на Божествения резонанс, който напълно ще спре света. ...Този моментен ужас ще изчезне веднага
когато всяка душа осъзнае, че духовното й тяло е съвършено, безгранично и свещено.
„Медитации върху Свещения Коран“, 79:6, 13.
Когато Денят на Просветлението изгрее, душата, изразена като лъчисто тяло, с лице, изпълнено с
умиротворена радост, ще се събуди във величествената градина на Божественото присъствие,
нетърпелива да схване най-сетне пълното начение на своята духовна отдаденост.
„Медитации върху Свещения Коран“, 88:1-5.
В този трансцедентен Ден извън времето човешките същества ще преживеят възкресение в тела,
съставени от светлина, и ще им бъде показано съвсем ясно всички мисли и действия т миналите им
животи.
„Медитации върху Свещения Коран“ 99:4.
Колко малко човешките същества разбират силата и мащабите на бързо приближаващия Ден на
изясняването. Онези, които не схващат добре природата на Последния ден, са непърпеливи и биха
искали да ускорят пристигането му, докато другите, които познават необятната сила на Живата истина,
стоят в трепетно благоговение пред изгрева на този безкраен Дeн.
„Медитации върху Свещения Коран“, 42:7.
Следващата бележка е от редактора на книгата и подчертава позитивните аспекти на това учение,
които често са пренебрегвани или зле разбрани от Западния свят.

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 199

 Коранът многократно подчертава необходимостта от водене на живот, изпълнен със скромност,
благодарност, честност, справедливост, състрадание и любов. Той разглежда тези качества като
присъщи на човека, отдаден на Единствената реалност. ...В крайна сметка „Любителите на любовта“,
опивани от Корана, са онези, които стават свои собствени чудеса на състраданието и мира, независимо
дали привличат вниманието на света или не. - Бележка на редактора.
И накрая, следващото послание на Корана е изненадващо открито и откровено, показвайки, че в
крайна сметка всички ние разполагаме с избор да следваме онези духовни учения, които предпочитаме,
защото пътищата към Единствения са много.
Ако всяка духовна нация върви вярно по пътя, разкриван й от собствените й Свещени пророци, то
накрая цялото човечество ще се върне заедно при Източника на Любовта.
„Медитации върху Свещения Коран“, 5:51.
Поглед към бъдещето
За мен е велика чест и привилегия, че ми бе дадена възможността да преоткрия тази древна наука,
както и огромно облекчение, че най-сетне успях да събера всичко в една обща книга. Знаех, че ми
предстои още много работа във връзка с осъвременяването на циклите на историята, и стана точно така.
За да успея да събера всичко на едно място, ми бяха необходими три и половина години изследвания,
медитации, лекции и писане за тези понятия. Наясно съм, че книгата ми е доста спорна, но и в миналото
съм се сблъсквал с какви ли не нападки и критики към убежденията ми. Въпреки това продължавам да
давам най- доброто от себе си, съзнавайки, че нищо не е съвършено и че критици е имало и винаги ще
има. Важното е, че се наслаждавах искрено на процеса на писането и че създадох нещо, с което особено
се гордея. Наясно съм, че за някои тази книга ще бъде истинско вдъхновение, а за други - обект на
подигравки и присмех. Нека.
Държа да повторя, че според мен проучването на циклите на историята е все още в етапа на
прохождането. Има още много пътища, които да се извървят, много сравнения, които да бъдат
направени. Бих могъл да напиша още една такава книга, в която да обясня всички технически
подробности за начините, по които сработват тези цикли, включително с доказателствата, че живеем в
двойна слънчева система. Може да бъде казано още много и за въздействието на геометричните
феномени върху тези цикли. През януари 2013 г. сънувах сън, подсказващ ми, че разглеждам този
цикъл книги като трилогия, така че да не правя опити да отговарям на всеки технически въпрос точно в
тази. Много от парчетата, необходими за изграждането на този величествен модел, се крият в
„Енергийното поле на Вселената“, но истинското изкуство се крие в начина, по който ги вплитаме едно
в друго.
Тази книга със сигурност не е за всеки. Сигурен съм, че при някои психологическата съпротива
още в началото е била толкова голяма, че надали са стигнали и до средата. С колкото и научни
доказателства да разполагаме, те стават безполезни, ако откажем да ги погледнем. Голяма част от
информацията, включена тази книга, все още се счита за „маргинална“ или за „псевдонаука“
Синхронността в крайна сметка е лично преживяване и юже да бъде твърде изменчива за онези, които
отказват да повярват, че е възможна. Скептиците бързат да отхвърлят изключително интересни лични и
глобални събития, заклеймявайки и като несъстоятелни. Гласът на колектива, изразен чрез
официалните медии, може да се окаже твърде неустоим за повечето хора. Срамът може да се окаже
изключително ефективно средство за отклоняване от търсенето на смисъла и истината в живота. Но са
налице известни методи, например хипнотичната регресия, които могат да ни помогнат да се пробудим
за голямата еалност. В тази книга очертах най-главните елементи от нея, но без вътрешното желание за
търсене на истината тези насоки икога няма да могат да бъдат оценени и използвани по предназначение.
Преходът ни към Златната епоха може би ще продължи да бъде бавен, систематичен процес, но
това няма да ни попречи в пределени моменти да се отдръпнем назад, за да видим колко много неща са
се случили за това кратко време. И макар че историята най-вероятно се повтаря, все така
разполагаме със свободата на избора. Ние не обитаваме фиксирана времева линия. Не сме обречени
отново и отново да постигаме един и същи финален резултат. Можем да променим историята.
Вселената най-вероятно е живо същество, поощряващо ни да израстваме и еволюираме към
истинската си идентичност. А синхронността е лючът, който отключва портите към най-великата
мистерия на вселената.
Благодарности
Бих искал да благодаря на живата Вселена и на нейните пратеници за дара на живота и съзнанието
и за напътствията да си спомним кои всъщност сме. Бих искал да благодаря и на майка ми Марта

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 200

Уотърман, на баща ми Дон Уилкок и на брат ми Майкъл Уилкок за стабилната и любяща семейна среда,
която ми предоставиха и която ми помогна да се превърна в човека, който съм днес. Бих искал да
благодаря също така и на множеството приятели, учители, колеги и сътрудници, с които съм се срещал
през годините. Специални благодарности дължа на учените, които направиха възможна тази книга, в
това число Дон Елкинс, Карла Рюкерт и Джим Маккарти, които поднесоха на света поредицата
„Законът на Единния“, както и на Пит Питърсън и други вътрешни хора, с които имах привилегията да
работя. Бих искал да благодаря още и на Брайън Тарт, Стефани Кели и на целия екип от „Penguin“,
благодарение на които тази книга дойде на бял свят, на всички от „Брилианс Аудио“ и на Том Дени за
впечатляващата оформителска работа, при това в срок.
Бих искал да благодаря и на Джим Харт и Аманда Уелс за подкрепата им в разработката на моя
сценарий „Convergence“, както и на моя колега и оформител на уебстраницата ми Лари Сейър за
невероятната му отдаденост на работата. Искам да благодаря и на екипа от Gaiam TV, задето ми
предоставиха сцена за разработване на философските учения от Закона на Единния в цялостна
телевизионна поредица, на екипа от „Прометеус Ентъртейнмънт“, задето ме включиха в толкова много
епизоди от поредицата си „Извънземни от древността“, както и на екипа на РЕН ТВ от Русия, които
заснеха документални филми с обща продължителност шест часа върху цялата ми онлайн книга
„Финансовата тирания“, където ме направиха и главен герой.
Бих искал да благодаря и на моята партньорка в живота, задето ме издържа през всичките периоди
на тревожност и стрес, които ме сполитаха през последните три и половина години, докато се
занимавах със създаването на тази книга. И накрая, искам да благодаря на теб, верни мой читателю!
Това безсъмнено бе най-трудната задача, с която съм се заемал, но без твоята помощ никога не бих
могъл да стигна докрай. Публичността е най-добрата защита, а непресъхващият интерес към идеите ми
е моята най-голяма гаранция за безопасност и най-постоянният източник на подкрепа в това велико
духовно пътешествие
Възможно ли е времето, пространството, енергията, материята, биологичният живот и съзнанието
във Вселената да бъдат плод на едно-единствено енергийно поле? Възможни ли са антигравитацията
/дематериализацията /телепортацията, трансформацията на нашето ДНК и на съзнанието ни,
възстановяване на мъртви или заболели органи и създаването на нови лечебни технологии? Можем ли
чрез съзнанието си да влияем върху големите студове, земетресенията, вулканичните изригвания,
природните катаклизми?
Дейвид Уилкок

Превод Антоанета Дончева-Стаматова

Издателска къща КРЪГОЗОР

www.spiralata
www.spiralata
www.spiralata
www.spiralata
www.spiralata
www.spiralata

www.spiralata.net Книгата е сканирана от Павлин Деков 201