Когиталност (сogito, лат.

- мисля) - това е мисловност, менталност

изобщо.
Всепроникваща субстанция. В необятността на Всичко, което Е!
Ние сме ваше бъдеще...
което беше във вашето минало...
Бастет

Миналото на бъдещото СЕГА

Днес, тук и сега е времето, в което правим крачките, подкрепени от заветите и

опитността на миналото, за да трансформираме бъдещето… Сливането на
времевите измерения ни връща към възможностите и потенциала на Началото,
припомняйки ни точно в този миг кои сме, откъде сме, накъде пътуваме… За да
творим с любов един нов поглед към самите себе си, за да Люботворим всичко, което
Е… Копнежът на Теория от Когиталността е в сливането на
„противоположностите“ - на минало и бъдеще, на плюс и минус, на вяра и
съмнение… заради пълнотата и хармонията в себе си, за да Бъдем… тук и сега… в
Един-Е-Ние…
В елементарна Теория от Когиталността има сериозна наука и обяснения, има
смях (дори изписан графично) и житейски размишления, но преди всичко… има
докосване и търсене от самия Себе си, в Себе си, заради Себе си… в името на
Цялото. Затова нека понятието „елементарна“ не те подвежда – то е като
елементарните частици, от които е изградено всичко съществуващо – елементарни,
съдържащи всичко, което Е… едно предизвикателство да намерим отговори на
„неразгаданото“. Ти самият си цяла Вселена и „мисията“ ти в тази книга е да
разгледаш, осмислиш и обясниш себе си… като се провериш на практика, за да го
осъзнаеш... Друго не се изисква – имената на учените и техните откритията са
прекрасна основа, но истински важното е желанието ти да наредиш пъзела на
твоята Вселена… с търпение и отдаденост - открай докрай, от корица до корица…
Защото осъзнаваш какво крие картината от този пъзел – послание от миналото…
което е твоето бъдеще…:
всеки го може!

Холограма, свят или парченца от разпиляна реалност

Внезапно нещо се отдели от нищото. Частта бавно се изплъзва от хватката на
тъмнината и се спуска стремглаво надолу, към мраморния шахматен под на
осъзнатостта. Троши се на парчета. Импресия от стъклено разграждане. Светлините се
пръскат и се разпиляват. Времето застива в недоумение. Малки парченца реалност
посипват необятността от незнание. Чувствам раздразнение. Казват, че тялото започва
да боли, за да усетиш, че изобщо го имаш. Нуждаем се от болка и от доказателство за
болката, за да започнем да се употребяваме по предназначение. Очите, вперени в
светлината, не виждат. Ушите, заглъхнали от тишината, не чуват. Вибрацията на
гласните струни е застинала в напрегнатото очакване на безмълвен вик. Тялото,
изтръпнало от светлинната вибрация на безмълвната тишина, сменя перспективата,
като се обръща с хастара навън. За да се усети, за да го има. Парченцата стъкло
отразяват разпиляната ми мисловност. Събирам ги в кутийката на пъзела. Едно от тях
ме убожда до кръв. Капките, стекли се по набръчканите бразди на пръста, напомнят за
илюзията време, което се развива по спиралата на собственото ми проявление. Болката
ме създава. И ме прави цял, усещащ, истински… Продължавам да се събирам в
безвремието на изтръпналата тишина. Търсех подредба, която бе от неизвестни като
сглобка и конструкция парченца пъзел. Търсех себе си… Разбрах, че всяко парченце
има своето място, говори ми и свети заедно с мен и в себе си… С огромна отдаденост
и благодарност към това, се събрах. Удивих се на красотата си. Огледах се… Хиляди
уникални триизмерности излизаха от собственото си изтръпнало мълчание… Някои
вече помагаха и на изоставащите да се съберат. Защо беше всичко това? Цялата тази
болка, хаотична разпръснатост и отчаяние от осъзнатостта? Не разбирах…
Мраморния под си бе все същия… Къде сме? Кои сме? Защо?...
Погледнах към нищото… През спуканото стъкло на болката видях непознати и
уникални парченца пъзел. И тогава прозрях… Всеки от нас бе част от изтръпналата
вибрация на безмълвната тишина, която в болката откриваше и изграждаше сама себе
си… Бяхме парченца от пъзел на цяла многоизмерна картина от абсолюта в Един-Е-
Ние…

Всички факти в началото бяха парченца от пъзел, пръснати в необятността. Събрах

ги с вдъхновение, отдаденост и Вяра. Защото…
Дори да вярваме, че не вярваме, ние пак вярваме…
ivomir
Мнозина не вярват. Но по-вярното е, че мнозина вярват, че не вярват. И толкова
силна е вярата им в неверието, че са успели да слеят последното със себе си, да го
направят своя същност, без да подозират това. Уникално силна вяра, нали!? А
представяте си какво би се случило, когато повярват, че… вярват…
Забравили сме произхода си… Страхуваме се от непознатото… И потопени в една
система, забравяме да си спомним, че ние сме самата система… Създаваме си
илюзорни проблеми, които после се напъваме да решим… За да се почувстваме важни
и значими в собственото си незнание… Докато един ден открием, че сами градим
системата…
Всичко започва със загадката на квантовата физика – физиката на елементарните
частици. Оказва се, че електронът и другите елементарни частици имат удивителна
способност – да се държат като частица с определена маса и едновременно с това като
вълна – електромагнитно поле без никаква маса. Това на пръв поглед не може да се
обясни и дълги години учените използват термина „дуализъм на природата” –
способност на природните явления да встъпват едновременно в два образа. След това
се появява още една загадка. Върху резултатите на експериментите с елементарни
частици влияе, грубо казано, личността на експериментатора. Впечатлението е такова,
че хората със своето съзнание неволно задвижват природата под себе си и постигат
необходимия резултат. Въпросът за научна обективност в този случай изобщо не стои.
И накрая направо главозамайващо е откритието, че електронът и неговите „колеги” се
държат като частици само в присъствието на експериментатора. Ако никой не ги гледа,
те са вълна. Това означава, че човек наистина волно или неволно ръководи природните
явления. Изводът е не само шокиращ, но и стряскащ: живеем в свят, който може да се
измени под влиянието на странична воля. Материята, състояща се от атоми (които са
изградени от елементарни частици), е вълна, която няма маса… А може би... няма
материя?
Подобно твърдение съществува от векове и при всички духовни и езотерични
практики. Вибрационното енергийно-информационно поле е в основата на целия
духовен опит. Това e същото поле от енергия, което светци, буди, йоги, мистици,
свещеници, шамани и ясновидци наблюдават, вглеждайки се в…себе си. Наричат го
„Акаша“, „Първичният Ом“, „Мрежата от скъпоценни камъни на Индра“,
„Музиката на сферите” и с хиляди други имена в цялата история. Това е общият
корен на всички религии и връзката между нашите вътрешни и нашите външни
светове. В Махаяна будизма през трети век се описва една космология, която е не по-
различна от физиката в наши дни. Акашовите записи пък са библиотеката на вселената,
където се съдържа знанието за всичко. Разликата между тези, които „имат достъп”, и
тези, които „нямат“, е в осъзнаването на този достъп. Осъзнаването на информацията
от Акаша е „бонус“ към процеса на духовното развитие (а то не е само духовно, ами и
телесно и умствено), за което се изисква усилие, вяра и търпение. Библиотеката от
информация няма врати и няма нужда някой да ги отваря. Достъпът е свободен и
получаваме информацията, която ни е необходима. Когато сме готови да живеем
хармонично с повече познания, Библиотеката се разгръща пълно и цялостно пред нас.
Във ведическите учения Акаша е самото пространство - това, което другите елементи
изпълват и което съществува едновременно с вибрациите. Двете неща са неразделни.
Акаша е Ин, а прана е Ян. Движение и покой в едно цяло. Дори Никола Тесла е
използвал термина „Акаша”, за да опише етерното поле, което се простира през всички
неща. Повторяемостта е принцип на вселената. Това е едно от най-значимите
постижения в теоретичната физика в последно време - холографският принцип на
изграждане на вселената (ще бъде обяснено подробно в книгата).
Едва през осемдесетте години на ХХв. напредъкът в компютрите позволи да се
описват математически модели в природата и да им се дава образ. Терминът
„фрактал” е въведен през 1980 г. от математика Беноа Манделброт. Той изучава някои
прости уравнения, които при повторението си произвеждат безкрайно множество от
изменящи се геометрични форми в рамките на ограничена среда (т.е. те са ограничени,
но в същото време безкрайни). Фракталът е проста геометрична форма, която може да
се дели на части, всяка от които е приблизително умалено копие на целия модел
(самоподобие). Това е и принципът на холограмата – триизмерен светлинен образ с
възможности за съхраняване на огромно количество информация, при който всяка част
съдържа Цялото (като образ) и Цялото се съдържа в частта (като информация). Под
холограмата остава скрит един по-дълбок ред на съществуване, едно необятно и по-
първично равнище на реалността, което поражда всичките обекти и явления на нашия
физически свят по приблизително същия начин, по който дадена холографска плака
поражда холограма. Дейвид Бом нарича това по-дълбоко равнище на реалността
имплицитен (забулен, неявен, скрит) ред, а нашето равнище на съществуване
обозначава като експлицитен (разбулен, явен, открит) ред. Когато изглежда, че един
електрон се движи, това се дължи на една непрекъсната серия от подобни забулвания и
разбулвания. Когато изглежда, че дадена частица е разрушена, тя всъщност не е
изгубена. Просто се е забулила обратно в нивото, от което е изникнала. Между двата
реда има постоянен обмен и всяко подобие на местоположение изчезва. Бом стига и до
идеята, че вселената всъщност не е съставена от части и не може да се дели на
фрагменти, на жива и нежива... Всичко във вселената е всъщност Едно!
Скъсах усмивката си,
защото съществува сериозността.
Хлътнаха очите –
да имат светлина.
Разпилях нервите си –
заради свободата.
Изпробвах всичко,
за да не достигна нищо.
И очите ми останаха тъжни,
гледайки нищото…
Разбих душата,
защото исках да се изградя.
Напълних се със сила
заради слабостта.
Унищожих се,
за да се спечеля отново.
Опозорих се –
заради девствеността.
И тогава…
станах човек!
 Сега в Един-Е-Ние-то с цялото
откривам своя лек…
Поклон! Благодаря!
От себе си и в себе си
на всички да даря
частица когиталност-
истински Човек!
Дмитрий Менделеев и забранената физика
Считаното за „най-голямо престъпление“ в науката за последните сто години е
фалшифицирането на Менделеевата таблица. Не става дума за подмяна или невярно
подреждане на химичните групи, а за заличаването на един важен, неизучен химичен
елемент, наречен „нютоний“. Той е най-малката съставна част, „основата“, от която
произлизат атомите. Оригинала на периодичната система руският учен публикува през
1905 г. в учебника „Основи на химията“. Там в нулева група, преди познатите инертни
газове хелий, неон, криптон и ксенон, Менделеев поставя и ефир. Нарича го
„нютоний“ в чест на великия Исак Нютон, който твърдял, че „Цялото пространство
на вселената се състои от неуловим газ, без който е невъзможно съществуването на
каквото и да е.“ Менделеев смята, че ефирът е свързващото химията и физиката звено
и основен градивен елемент, като в края на ХIХ век е един от последните учени,
отстояващи идеята, че нютоният (ефир, етер) е субстанцията, от която се гради
вселената, и в нея е ключът към разгадаването ѝ. След смъртта му Периодичният закон
е „редактиран“ от световната академична наука. Премахването на ефира налага и
промяната, при която инертните газове се обединяват с елементите от осмата група и
таблицата придобива вида, в който се изучава сега. Заличаването на нютоний дава
възможност на Айнщайн, чрез идеите на Жул Анри Поанкаре, да създаде Теория на
относителността. Физиците се отказват от понятието „ефир“ и признават
електромагнитното поле като самодостатъчен обект, който не се нуждае от
допълнителен носител.
В наши дни академик Алексей Юриевич Золоторев се залавя със задачата да
реабилитира оригинала на Менделеевата таблица. Самият Сталин разпорежда
„първородният“ вариант на таблицата да се изобрази като стенна мозайка в музея на
Ленинград през 1935 г. , където нулевата група е налице. По същото време обаче в
учебниците я изрязват. За съществуването на ефира Золоторев се позовава и на
откритията на Никола Тесла, който през 1892 г. конструира резонансен трансформатор,
като получава на изхода енергия, многократно по голяма от тази на входа. Когато
журналисти го питат как е възможно това, той отговаря: „Аз улавям енергията от
ефира и я трансформирам в електричество.“ Тесла стига и по-далеч, откривайки как
да пренася енергията чрез самия ефир. След като вестниците „гръмват“ от
сензационните му опити, изведнъж практиките на откривателя са забравени, въпреки че
има повече от хиляда изобретения и над осемстотин патента, Никола Тесла умира в
хотелска стая - сам, беден, без наследници, потънал в дългове. В крайна сметка
понятието „ефир“ и елементът нютоний са заличени от химията и физиката, а науката
тръгва в друга посока чрез Теория на относителността, в която се смесват пространство
и време.

„Кибалион“
В този трактат, приписван на Хермес (около 4000г. пр. Христа), е даден ключът към
всички врати, тайните за живота, магията за преобразуването на света. Този ключ не е
необходимо да се пази, защото истинската същност може да се разбере от малцина. Тя
е достъпна само за този, които е готов да ѝ се отдаде. Ако попадне в ръцете на човек,
който е твърде далеч в духовното си развитие от Мъдростта, той просто няма да я
разгадае, няма да я разбере и за него пак ще си остане тайна. „Устните на
Мъдростта са затворени, освен за ушите на разбирането.“ (Кибалион).
Херметизмът е основополагащо учение, което присъства във всички религии и
духовни учения. Днес знанията му тепърва се откриват и потвърждават от най-новите
изследвания на науката. „Принципите на Истината са Седем; този, който ги
познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички
Врати на Храма бързо се отварят.“ Кибалион
1. Принцип на менталността: ЦЯЛОТО е УМ, Светът е Ментален.
Този принцип означава, че Цялото (Абсолютът, субстанционалната реалност, която
създава всичко) е всъщност един Безкраен Ум, Съзнание. Светът, който ние познаваме,
е просто ментално творение в Ума на Цялото. С мисъл Съзнанието твори света и ние по
подобен начин творим нашия свят. Но както е вярно, че Светът е в ума на Цялото,
същото толкова вярно е, че Цялото е във всичко. Произходът на Енергията, Силата и
Материята е ментален и всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Това през
1964 г. се преоткрива с Теоремата на Бел. През 1964 г. физикът Дж. С. Бел публикува
математическо доказателство, което е потвърждение на концепцията за наличие на ефир
или етер. Теоремата формулира, че субатомните „частици“ са свързани по начин, който
излиза извън рамките на пространството и времето и онова, което става с една частица,
влияе на всички други. Този ефект е мигновен и за осъществяването му не е нужно
„време“. Според теорията на относителността на Айнщайн една частица, поле или
енергия, е невъзможно да се движи със скорост, по-голяма от тази на светлината.
Съгласно теоремата на Бел обаче, ефектът може да бъде „свръхсветлинен“, т.е. по-бърз
от светлината. Теоремата на Бел вече е потвърдена експериментално. Става въпрос за
явление, което не се вмества в Айнщайновата теория на относителността. С
усъвършенстването на съвременната научна апаратура, която ни позволява да
проникнем по-дълбоко в материята, се откриват явления, които не могат да се обяснят
със съществуващите теории. Ако физиците разберат как действа тази мигновено
осъществяваща се връзка, сигурно ще се осъзнае и непосредствената връзка със света,
от една страна, и помежду ни, от друга. Незабавно осъществяващата се връзка дава
възможност за съществуването на телепатията, движение във времето и т.н.. Така бихме
могли да знаем какво става във всеки от нас, а това ще ни помогне да постигнем по-
добро разбирателство. Ще можем също така да видим ясно, че мислите, чувствата
(енергийни полета) и действията оказват огромно влияние върху съществуващия свят.
2. Принцип на съответствието: Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и
горе.
Има съответствие между законите и проявленията от различните нива на
Съществуването. Вселената е една гигантска холограма и във всяка част се съдържа
информация за цялото. Затова, ако желаем да познаем света и да разберем някаква
загадка, можем да приложим този принцип. Защото „каквото горе – това и долу“ - за да
познаем света, е необходимо да познаем себе си. Принципите на вселената и клетката са
едни и същи. Земята мисли и се развива като тревичката. Електронът се подчинява на
принципа на движение на планетите.
3. Принцип на вибрацията: Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира.
Всичко вибрира, всичко се движи, трепти, нищо не е в покой. Различията между
отделните проявления на „материята“ са резултат главно от различната честота на
вибрация. Вакуумът също вибрира (вакуумни флуктуации). Безкрайното количество
вибрации с различна честота определя многообразието на Цялото.
4. Принцип на противоположностите: Всичко е двойствено; всяко нещо
притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и
различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа,
но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са
полуистини; всички парадокси могат да се помирят.
Тъй като всичко е едно, нещата не се променят, а се преливат в своята
противоположност. (Лентата на Мьобиус* илюстрира този постоянен и неотменен
кръговрат - денят се сменя с нощ, лошото с добро, материята с мисловност.)
5. Принцип на ритъма: Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите
приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът
на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се
уравновесява.
Този закон е валиден в света на материята… Но херметичните майстори са
установили, че принципът на ритъма може да се неутрализира със Закона за
неутрализацията. Това е издигане над защитите на Егото, когато сме в непрекъсната
промяна и неутрализираме отрицателното връщане на махалото с действие – собствено
развитие.
6. Принцип на причината и следствието: Всяка Причина има свое Следствие;
всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със
Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат;
съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона.
 В мисловността няма пространство и време, затова там причина и следствие
съвпадат. Всичко е Тук и Сега. Всяко ниво на причиняване е свързано с честотата на
вибрация, но в крайна сметка се подчинява на основен принцип – Законът, че
енергията е константа. При анализиране на този закон стигаме до извода, че ако
променим бъдещето, се променя и миналото, което пък води до промяна на
настоящето. Всяка причина има следствие, което се явява причина за причината,
породила следствието (кокошката и яйцето). Един кръговрат на преливащите една в
друга мисловност и материя.
7. Принцип на рода: Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и
Женски принцип; Родът се проявява на всички нива.
Съществува РОД, проявяващ се във всичко. Всяко нещо от Мъжки род (като
материално проявление) притежава и елемент от Женски род (в енергиен, етерен
план). Така принципът на рода се проявява както на физическо, така и на енергийно
ниво.
Съвети за хармонизация:
За да премахнете нежеланата честота на менталната вибрация, задействайте
Принципа на противоположностите и се концентрирайте върху противоположния
полюс на този, който искате да потиснете. Убийте нежеланото чрез промяна в
неговата противоположност. - Кибалион
За да промените своето настроение или ментално състояние, променете
вибрацията си. Човек може да промени менталните си вибрации с усилие на Волята в
посоката на целенасочено фиксиране на Вниманието върху някакво по-желано
състояние. Волята насочва Вниманието, а Вниманието променя вибрацията. -
Кибалион
Мъдрият се подчинява на закона и разбира неговото действие, той го използва,
вместо да бъде негов сляп роб. Точно както добрият плувец се обръща насам и
натам, променяйки посоката по свое желание, вместо да се носи като дънер по
течението, така прави и мъдрият в сравнение с обикновения човек – и все пак той е
едновременно и дънерът и плувецът. Този, който разбира това, е на Пътя на
Майсторството. - Кибалион
Тайната, която сега открива науката, е позната от древността!

Евангелие на Тома – знанието не може да изчезне…

Когато познаете себе си, ще знаете.
Това са тайните думи, които Исус Живия каза, а записа Дидимий Иуда Тома
1. ) Исус каза: Този, който разкрие значението на тези думи няма да вкуси
смърт.
2. ) Нека този, който търси, не се спре в своето търсене докато не намери.
Когато намери, той ще се смути. И когато се смути, Той ще се изуми от възхита и
ще царства над Всичко.
 … Царството е във вас и без вас. Когато познаете себе си, ще знаете.
… Където е началото, там ще е и краят. Блажен е този, който стои в началото,
защото той разбира края, без да е вкусил смърт. (втори, четвърти и пети принцип от
Кибалион)
…
22. ) Исус видя да хранят малки дечица. Той се обърна към учениците си:
Тези бебета, които кърмят, са като тези, които влизат в Царството.
Те го попитаха: Ще влезем ли и ние в Царството? Ние сме малки.
Исус каза: Когато направите две в едно,
и което е вътре, да е като това, което е вън, (принцип на съответствието)
и което е вън, да е като това което е вътре.
И което е горе, да е като това, което е долу.
И когато обедините мъжкото и женското в едно,
така че мъжкото да не е вече мъжко, и женското да не е вече женско. (принцип на
рода)
Когато направите око на мястото на око,
и ръка на мястото на ръка,
и крак на мястото на крак,
и образ на мястото на образ,
тогава вие ще влезете в Царството. (това звучи като принципите в „Кибалион“)
…
50. ) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:
Ние идваме от Светлината, където Светлината дойде от Себе Си. Тя почива,
появявайки се в техния образ. (холограма, задържана в поле, проявявайки определен образ
– бел. на автора)
Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете:
Ние сме Негови Синове, и Избраното от Живия Отец. (продукт сме на Източника
(Цялото), ефира, етера, Когиталността, която чрез намерението ни е избрала да сме
такива – бел. на автора)
Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете:
Движение и покой.
…
83. ) Образите се виждат от човек, и светлината, която е вътре, е скрита в
образа на Бащината Светлина. Той ще разкрие Себе Си, и Своят образ, скрит от
светлина.
Съвсем неотдавна учени оповестиха сензационната хипотеза, че законите на
мирозданието са записани във водата! Златното сечение – „божествената същност” е
открито в молекулите на снежната вода. В обикновена вода ъгълът между атомите на
водорода е 104 градуса. В снежната винаги е 108 градуса, а съотношението на
дължините на водородните връзки е 0,618. Това е особено състояние на водата. Когато
замръзне и после се стопи, водата изтрива от паметта си цялата информация. Запазва се
само една - базовата – програмата на живота. Именно по тази програма се създава
съществуващото. Разположението на листата на клона, венчелистчето, нишките в
паяжината, заплетената спирала на охлюва, молекулата на ДНК,
вселената…Създаването на света в неговото многообразие, е заложено като код за
развитие именно чрез водата. Водата съдържа цялата информация за живота.

Парадокс Айнщайн, Подолски и Розен (АПР)

В основата на аргументацията на Айнщайн, Подолски и Розен стоят две идеи от
съществено значение: (1) елемент на физическа реалност и (2) пълнота на
физическата теория.
Авторите (АПР) правят предположението, че ако стойността на дадена физична
величина съществува обективно, независимо от всякакви измервания или други
смущения, то тогава тази величина отговаря на елемент на физическа реалност. А
обратното не е вярно: може да има и други начини елементи на физическа реалност да
съществуват, но това няма да повлияе на разсъжденията. След това АПР дефинират
дадена физична теория като „пълна”, ако включва в себе си всички елементи на
физическа реалност. Целта на статията на АПР е да се покаже, че използвайки тези
дефиниции, квантовата механика не може да бъде наречена „пълна” теория.
Можем да разгледаме тези идеи със следния пример с мисловен експеримент. Нека
Алиса и Боби са двама изследователи. Ако Алиса реши да измери или изследва дадено
явление, това предопределя стойността, която Боби ще получи. Така изследването на
Боби се явява елемент на физическа реалност, която Алиса (направила своето
измерване) вече е променила. Аналогично, ако Алиса реши да измерва, Боби става
елемент, повлиял на физическа реалност. А в дадено квантово състояние двете
изследвания не могат да бъдат едновременно определени. Това означава, че
измерването на Алиса има мигновен ефект върху елементите на физическата реалност
при Боби, което нарушава принципа на локалността.
Този принцип утвърждава, че протичащите на едно място физически процеси не
могат да имат незабавен ефект върху елементи на реалността в друга
локализация. Съгласно Теория на относителността информацията не може да бъде
пренасяна със скорост, по-голяма от скоростта на светлината, без нарушаване на
причинността. Но всъщност това се случва. И тук теорията на относителността изпада
в парадокс сама към себе си. Този парадокс досега е решен единствено в Теория от
Когиталността... В Когиталността няма пространство и време (времето клони към
безкрайност за всяка „частица“ в пълен покой). Следователно информацията се
предава веднага навсякъде, както твърди Теоремата на Бел...
Когато откъснеш тревичка, цялата вселена потръпва... (Древните Упанишади)

Гравитацията – поле около масата или маса, заради полето

 Нютон сам създава закон, който да описва гравитацията на определени мащаби, но
не успява да създаде теория за гравитацията и разбирането за това кое причинява
самото притегляне.
„Досега изяснявах небесните явления и приливите на моретата на основание
силите на привличане, но не посочих причините на самото притегляне. Тази сила
произлиза от някаква причина, която прониква до центъра на Слънцето и планетите
без намаляване на тази способност… като нейното действие се разпространява на
огромни разстояния, намалявайки пропорционално на квадрата на разстоянието…
Причината за тези свойства на силите на привличане досега не мога да изведа от
явленията, а хипотези не измислям”. Principia, Айзък Нютон
Според Общата теория на относителността наличието на материя променя
геометрията на пространство-времето и тази (изкривена) геометрия се интерпретира
като гравитация. В основата на общата теория на относителността лежи принципът на
еквивалентността, който уеднаквява свободното падане с движението по инерция.
Проблемът, който изниква, е, че свободно падащите тела се ускоряват едно към друго с
определено отношение. В Нютоновата физика такова ускорение може да се появи, само
ако на едно от телата действа сила (и следователно то не се движи по инерция). За да се
справи с тази пречка, Айнщайн предполага, че време-пространството се изкривява от
материята и свободно падащите тела се движат по частично прави пътища в
изкривеното време-пространство (този тип път се нарича геодезичен). Айнщайн открива
уравненията на полето в общата относителност, чрез които намира отношение между
присъствието на материя и изкривяванията на време-пространството - уравнения на
Айнщайн. Те са съставени от десет едновременни нелинейни диференциални
уравнения. Решенията на уравненията за полето са компоненти на метричния тензор на
време-пространството. Даден метричен тензор описва геометрията на дадено време-
пространство. Чрез метричния тензор се изчисляват геодезичните пътища на дадено
време-пространство. Уравненията на Айнщайн за полето дават забележителни решения
като Радиусът на Шварцшилд (гравитационен радиус). Това е термин от
астрофизиката, характеризиращ всяко физическо тяло, което има маса. Този радиус е
наречен на името на немския учен Карл Шварцшилд, който първи го изчислява в
рамките на общата теория на относителността, и се дефинира като граница, след която
нищо не може да напусне полето. Този ефект се дължи на това, че гравитацията в
близост е толкова силна, че никакво физическо тяло, дори и светлината, не може да я
напусне - оттам и наименованието „черна дупка“. Точката в началото на радиуса се
нарича сингулярност (на английски: singularity - странност, необичайност; точка с
особени свойства – нулева точка). Това е място, където всички познати физични закони
не са валидни. Напоследък вместо „радиус на Шварцшилд” се налага понятието
„хоризонт на събитията“, използвано от учени като Стивън Хокинг. Последният
доказва, че всъщност черната дупка има и излъчване, което се получава на базата на
квантово-механични ефекти, възникващи около този радиус. Това лъчение е наречено
на негово име и според него е основна причина за „изпаряването” на черната дупка.
Според Теория от Когиталността гравитацията е енергийно-информационно поле,
което притежава цялата информация. В езотериката и древните учения е известно като
ефир, или етер. Последните две понятия създават илюзията, че те са нещо извън нас, че
са материални субстанции, съществуващи априори. Теория от Когиталността доказва,
че става дума за мисловно поле, за мисъл, която съдържа цялото знание. Точно това му
съдържание ни подтикна да го наречем с друга, нова, нетрадиционна дума -
Когиталност. Това поле, чрез намерение, задава формата на материалните матрици на
съществуващото. Задаването става чрез защитно-привличащо поле. Защитното поле
наричаме материалност, а неговата привличаща част - гравитация.
Колкото по-слаба е гравитацията, толкова по-сложен е характерът на
взаимодействието. Причина за поява на гравитацията е самото движение, отделянето на
енергията от нулевата безпространственост. Докато е в покой, когиталността е система
без налично пространство и време. Когато движението се прояви, то предизвиква
появата на защитно-привличащото поле. Пьотр Гаряев го нарича архитектура на
формата – невидима част, която е задание (код, програма, намерение) за развитие. В
комбинация със светлината и водата (също продукт от светлина с особени фунции на
възприемане) се проявява илюзорна материя, която има маса. Това значи, че едно тяло
притежава маса, защото е излъчено полето гравитация, а не обратното. В този план,
когато една когитална частица започне да спира движението си, тя „прибира” обратно в
себе си всичко (дори светлината) като последно е... защитно-гравитационното поле.
Тази спираща частица се явява „черна дупка” и при пълен покой „изчезва”. Превръща
се в „нулева точка”. В нея се счита, че пространство и време са изкривени, защото там
пространство и време просто не са налични. Може на пръв поглед да изглежда
абсурдна тезата, че времето в тази точка клони към безкрайност и поради тази причина
тя притежава цялата информация. Още по-абсурдно изглежда, че като нулева точка,
когиталната частица е безкрайно пространство с движение в него. Така или иначе,
колкото е по-абсурдна една идея, толкова е по-близо до истината... Движението в
нулевата точка се проявява като флуктуации (отклонения, променящи се всеки миг)
около нулевия размер. Това са т.нар. вакуумни флуктуации, които като следствие дават
„маса” на вакуума, която е различна от нула величина… Точно това бе причина да
удостоят с Нобелова награда за 2013 г. учените Питър Хигс и Франсоа Енглер
(вакуумът има маса, която е различна от нула величина). Нарушаването на тази
нулевост на вакуума чрез високочестотни вибрации води до появата на светлина от ...
„нищото“. Това пък е доказано от Пол Дресинг и неговия екип от института „Чалмърс“.
Доказаха нещо, известно от преди повече от две хиляди години:
Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:
Ние идваме от Светлината,
където Светлината дойде от Себе Си.
 Тя почива, появявайки се в техния образ.
Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете:
Ние сме Негови Синове, и Избраното от Живия Отец.
Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете:
Движение и покой.

... хаосът е по-висока форма на реда, където случайността и несистемните

импулси се превръщат в организиращ принцип.
Б.Уилямс

В началото доказателствата може да са „съшити с бели конци“, но ще видим как

постепенно ще ги сглобим заедно, за да изградим науката Теория от Когиталността…
Задачата ни тук е без да разглеждаме с подробности устройството на един автомобил,
да се научим да го управляваме… По аналогичен начин, без да изследваме в детайли
светлината, вълните и вълновите полета, да се научим да работим с тях. Тезата се
базира на един основен момент: Всичко е енергия, произлизаща от мисловно поле.
Вследствие на движението в него се появява светлина. От нея се получават холограми,
„облечени” в определена форма, които ние интерпретираме като материя. В Теория от
Когиталността се доказва, че всичко, което съществува, е мислещо, развива се по
индивидуален начин и се самообучава при досег с околна среда.
Тази теза не е нова, нито странна. Още през 1964 г. много учени достигат до този
извод. Теоремата на Бел* (За нелокалността на причините)е много сложна, но на
обикновен език означава горе-долу следното: няма изолирани системи. Всяка частица
във Вселената е в „мигновена“ връзка с всяка друга частица. Сега вече с хиляди
експерименти е доказано, че теоремата на Бел е по-точно описание на съществуващия
ред на нещата. Тя гласи, че не съществуват изолирани системи и че цялата система,
дори разделена на части от огромни разстояния, между които няма сигнали, полета,
механични сили, енергии и т.н., функционира като Единна система. Такава връзка
влиза в противоречие със Специалната теория на относителността и това създава
проблем. Теоремата на Бел обаче съществува, а една теорема във физиката не е просто
„теория“, а математическа демонстрация, която е вярна, ако в математиката няма
грешки и ако експериментите, на които се основава, могат да се повторят. Теоремата
на Бел не съдържа математически грешки и експериментите действително са били
повтаряни на няколко пъти. Въпреки това не можем да изхвърлим Специалната теория
на относителността, защото и нейната математика е също толкова съвършена и
съществуват множество експерименти, които я подкрепят. Затова са потърсени
решения, които приемат, че „връзката“, описвана в теоремата на Бел, не се нуждае от
енергия, тъй като енергията не може да се движи по-бързо от светлината, както твърди
Айнщайн в Специалната теория на относителността. Д-р Едуард Харис Уокър смята,
че това, което може да се движи по-бързо от светлината и да поддържа целостта на
Системата, е „съзнанието“‘. Това е възможно… Другата алтернатива, предложена от д-
р Джак Сарфати, е, че средство за връзка при решаване на този казус е информацията.
Чистата информация в математическия смисъл не изисква енергия: тя е това, което
привежда в ред енергията. Информацията е противоположно на ентропията (хаос,
безредие в енергийните системи). Казано иначе, с увеличаване на информацията,
намалява ентропията (хаосът).
През 2010 г. японски физици правят експеримент, в който нагледно показват
увеличаване на енергията на дадена система при увеличаване на информацията в нея.
Така информация и енергия се оказват свързани величини. Нещо повече –
информацията се оказва енергия. Учени от Токийския университет провеждат
експеримента като създават миниатюрен модел на вита стълба, по която се движат
молекули.
В качеството на стъпала в тази стълба е използвано електрическо поле, което
блокира движението на молекулите „надолу“ по стълбата, но помага за тяхното
изкачване, съответно за натрупването на енергия. Учените използват високоскоростна
камера, която следи движението на молекулите нагоре и блокира движението надолу.
По този начин изследователите успяват да увеличат потенциалната енергия на
молекулите само чрез информацията за тяхното движение и без да прилагат
допълнителна енергия. Те дори стигат до измерване на величината на конвертиране на
информацията в енергия. Превеждайки видеоинформацията в битове, те заявяват, че в
експеримента им 1 бит е конвертиран в 3х10-21 джаула енергия.
* Възможността за получаване на енергия от информацията за първи път се предлага през 1867 г. от
шотландския математик и физик-теоретик Джеймс Клерк Максуел. Той изказва мислен експеримент, в
който хипотетично същество (демонът Максуел) използва само информация и чрез нея променя
вътрешната енергия на системата. В мисления експеримент се използва съд с газ, разделен с преграда, а
демонът Максуел изпълнява ролята на вентил - пропуска в едната страна бързите (горещи) молекули на газа
и не пропуска бавните (студени). След известно време в различните части на съда се струпва горещ или
студен газ, което подразбира намаляване на ентропията на системата и дава възможност да се използва
разликата в температурите за получаване на енергия.

Това връща противоречието между Специалната теория на относителността и

теоремата на Бел. И проблемът е нерешен до момента. Теория от Когиталността
допуска, че е възможно да се комбинират всички решения в едно и го доказва - всички
са прави и противоречие няма…
Какво означава когиталност и защо използваме тази „странна” (според много
хора) дума? Идва от латински – cogito, което означава мисля. Тоест, когиталност е
мисловност*.
*Мисленето е процес, който се състои в отразяване на съществените свойства и
закономерностите в действителността. Мислите са форми, образувани в
съзнанието, не възприети чрез сетивата. Мисленето дава възможност за създаване
на модели на света и за неговото представяне съобразно цели, намерения и желания.
Основните мисловни форми са: понятие, съждение и умозаключение. Мисленето е
познание, основано на два принципно различни механизма: обучение и творчески идеи
за нови съждения и умозаключения. Мисленето позволява да се получи знание за
такива обекти, свойства и отношения в обкръжаващия свят, които не могат да
бъдат възприети непосредствено. Тоест мислите са приемане и интерпретация
както на действителността, така и на формите, създадени от самото мислене.
Своеобразно свързващо звено мисловни форми и действителност се явява
движението, което обезпечава материята и всички нейни закони. Така се оказва, че
материята не се нуждае за своето съществуване от нищо друго освен от самата
себе си. От мисленето за самата себе си…Мисленето е съществуване и
съществуването е мислене, - казва Рене Декарт. - Мисленето е в основата на
нещата. Cogito, ergo sum... Мисля, значи съм...
Ако говорим за мисловност в някакъв общ план, без да се задълбочим, се
придържаме върху собственото си мислене и интерпретации. А това е доста ограничен
вариант. Ако пък наречем това общо поле Универсален или Вселенски разум, всеки
започва да го търси някъде извън себе си – в далечни галактики и пространства. Ако
използваме Колективно несъзнавано, въведено от Юнг, ни обвиняват в недоказани
психологически манипулации, без смисъл. Тогава говорим за Акаша – и за много хора
това е нещо неуловимо и неразбираемо. Ако пък го назовем с името Бог, сте ме
обявили за сектант, който се стреми да промие нечии мозъци. Затова потърсихме нова
дума – когиталност… За любопитните – нещо ново и интересно. За скептиците –
непознато. Но и едните и другите ще потърсят отговор…
Защо ни е необходима Теория от Когиталността? Въпрос, който е добре да си
зададем още в самото начало… Всички ние сме енергия и мисловност и когато се
опознаем, ще познаваме и принципите, по които се изграждаме - ние, Вселената,
микрокосмоса и като следствие - светът около нас. От друга страна, това познание ни
дава възможност да сме в синхрон и хармония със себе си и онова, което ни заобикаля.
И тъй като всичко е мисловност, което с тази книга ще докажем, тогава лесно се стига
до извода, че творим света около нас сами. Мисловността е енергия, от която сме
сътворени и няма опасност нещо да ни навреди. Влизането в енергийния свят и
черпенето на информация е възможно, лесно и безопасно. Това, че сме научили, че
съществуват багери, не принуждава никого да копае с лопата толкова, колкото
машината. Няма как енергията и мисълта да ни принудят да правим нещо, което
изисква по-големи възможности от нашите собствени. Стигаме до там, докъдето всеки
желае. Често чувам плахите въпроси дали активацията на Кундалини е опасна, дали
пренасочването на сексуалната енергия към епифизата блокира сексуалното желание,
дали многото сънуване пречи на почивката и така нататък… Всъщност колкото повече
енергия преминава през нас, толкова по-добре се чувстваме. Толкова по-лесно работим
и градим заобикалящия свят. Това е целта на Теория от Когиталността - да се научим
да боравим с тази енергия, за да градим с любов, да Люботворим (творим с Любов)
самите себе си и света, в който живеем…
Нещата, които се посочват тук, от една страна са простички и лесни за изпълнение.
От друга - изобщо не са, защото когато се работи с енергията, се усеща отговорността.
Към себе си, към околните, към Всичко, което Е. И ако човек реши да задълбава и да
търси навътре в самата материя, се стига до изключително голяма дълбочина, която
дава огромни възможности. Преди това е нужно да отместим пластовете на Егото -
филтриращи решетки, които сами сме поставили. Те са спирачките (т.нар. филтри),
които ограничават достъпа до енергия и информация. И това се оказва съществена
пречка, защото филтрацията е сътворена от нас и се чувстваме като важни, горди и
значими собственици...
За да започнем работа, е редно да се запознаем с някои основни параметри,
характеристики и взаимодействия при енергията, които биха ни помогнали след това
при работата с нея. Това е така наречената теоретична част. След това наученото се
прилага практически, като се ползват определени инструменти. Тази втора част се
явява практическото приложение.
Едно от основните неща в теоретичен план е откритието, че енергия и информация
съвпадат, а материята е просто… форма на енергията. Затова е добре да разгледаме
какво представлява енергията и нейното разпространение под формата на
електромагнитни вълни и полета. Ще припомним какво са вълни, как си
взаимодействат те, както и резултатите от това взаимодействие. Ще видим какво е
холограма и как цялата Вселена е една холограма (и ние включително като част от
нея). Проучването на причината за наличие на индивидуален код – ДНК, ще ни отведе
до науката вълнова генетика. И точно тук пред нас се откриват възможности за
активно приложение - трансформация на собственото ни ДНК, активиране на огромни
възможности и умения, корекции в посоката, която желаем. Това е началото на
люботворенето. Преобразуваме себе си, за да можем да творим един изпълнен с любов
и красота свят.
За да преминем към практическата част, е нужно да посочим инструментите, с които
ще работим. Един от тези инструменти са сънищата… Какво са те? Има ли смисъл от
тях? Какво ни дават? Има ли информация, която да ползваме, или са просто серия от
образи, чувства, звуци и цветове, които се появяват по време, когато организмът е
заспал… Може ли пълния съновник да ги изтълкува? Да разказваме ли кошмарите си
на течаща вода, за не се случат? Чрез Теория от Когиталността откриваме, че сънищата
са индивидуална информация за всеки. Сънищата са послания от когиталността (там,
където има знание) към нас (които притежаваме единствено собствената си опитност).
Информация за самите нас. И какво правим с точно тази информация? Пренебрегваме,
говорим за „кошмари“… А идеята е да усвоим принципа, чрез който ще можем да ги
тълкуваме. Индивидуално – като лично послание, каквото всъщност са сънищата
са…Инструменти като Футуро-ретроспективна методика, холотропно дишане,
навлизане в Акаша и акашовите записи, медитативни състояния, осъзнато сънуване,
рейки…. и др. са различни начини за получаване на информация от едно и също място.
Ако сте запознати с различни практики в тази посока, то тук доказваме, че всичко е
едно и също… Затова целта на Теория от Когиталността не е да ви откаже от онова,
което сте усвоили. Целта на ТК е всеки от нас да открие за себе си практически
устойчивата програма, която да му „пасва”. Да я приложи и чак тогава да реши дали да
се занимава с това или не. Ако отричаме нещата, които не ни харесват или ни
плашат, никога няма да ги проверим дали работят. Нужно е предварително за себе
си да сме избрали към какво се стремим – свобода или сигурност, защото обикновено
като холограмни същности с ограничено знание търсим сигурността. А един мъдър
човек беше казал, че в живота на човека има две врати. На едната пише Сигурност, на
другата – Свобода. Ако избереш първата, губиш и двете… Сигурността е илюзия на
Егото, която ни вкарва в собствените парадокси. Единствената сигурност, която
съществува, е това, че се променяме…
Футуро-ретроспективната методика е уникален инструмент, чрез който можем да
елиминираме филтрациите на Егото и да усетим същността на когиталността. Това е
метод без хипноза, при пълна осъзнатост, че тук и сега наблюдавате един друг
паралелен свят на ваше собствено проявление. То (проявлението) може да е от
различен пол, статут или социално положение, напред или назад във времето. Но
наблюдаването е с ясното знание, че това сте си вие… Затова, след прилагането на
регресията като инструмент, се разбира, че в нулевата точка (в когиталността) време и
пространство няма… Едно усещане за безвремие, което е нужно да се преживее. На
практика се изживяват събитията в два свята, които съществуват паралелно, вървят
успоредно, едновременно. Това ни предизвиква да гледаме на света, събитията и
ситуациите от един различен ъгъл. Ставаме наблюдатели, разбиращи цикличността на
всичко...
Въпрос на желание и практика е да се настроим да „чуваме“ посланията, които ни се
дават постоянно. Те са свързани с приемането. Дали ще се докоснем до цялата
информация, която ни се предлага, зависи от това доколко сме готови да приемем. В
тази посока, когато се стигне до разбирането и осъзнаването на собствените
възможности, често пъти човек сам си слага граници и прегради към тях. След
упражнения за активиране на епифизата, например, четенето на мисли изненадва… и
тази отговорност - да знаеш как мислят другите - плаши. Всеки е с индивидуално
развитие и при всеки приемането ще е по различен начин… Но най-лесният начин е да
се доверим на когиталността, разбирайки, че ние и тя сме едно и също. Активиране на
енергията по гръбначния стълб (кундалини) може и се случва и за осем дни… Но е
нужно осъзнаване, че удължаването на живота или активиране на определени
възможности е отговорност към другите, свързана с желание и отдаденост. Ако
мислим, че е трудно, търсим начини за отлагане, почивка или дори се отказваме... Това
са филтри, с които помагаме на мързела си да се развие и усъвършенства. Както
енергията, така и оправданията се активират по уникален и неповторим начин. Дали
ще лекуваме, материализираме, изграждаме органи, левитираме или каквото и да е
друго, зависи от нас и изисква нужната отговорност. И това стряска… Но ако се
замислим, същото е валидно и за мързела - да имаме възможности, които не
използваме, защото... не сме в настроение или сме решили, че можем да си починем...
Нещата са много по-лесни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Всичко, в което
вярваме, се случва. Всичко е мисловност и затова първата стъпка е да се предизвикаме
да мислим извън рамките… Много от нас още от малки изграждат защити, филтри и
решетки към информацията и е редно първо да се постараем да ги отстраним.
Означава ли това, че ако не ги махнем, няма да получим информация от
Когиталността? Всъщност, такава винаги получаваме – дори само фактът, че сънуваме,
че имаме интуиция… означава, че така или иначе информацията е налична. Но точно
заради защитите игнорираме тази информация или я отхвърляме напълно. Всеки има
право да приема или не. Просветени няма. Има хора, които са се трудили и са
постигнали желаното. Велики майстори няма. Има желание и отдаденост, търпение и
вяра.
Един младеж отишъл при Великия майстор и казал:
- Велики, научи ме на кунг фу!
Но учителят отвърнал:
- Да, ще те науча на това изкуство. Но сега не приемам нови ученици. Ела след
година.
След година младежът се върнал.
- Велики учителю, научи ме на кунг фу!
Майсторът свил вежди и отговорил:
- Да, ще те науча на това изкуство, но преди това е нужно да постигаш вътрешна
хармония. В течение на 3 години всяко утро съзерцавай изгрева на слънцето, а всяка
вечер – залеза му.
След три години младежът се върнал.
- Велики! Три години съзерцавах и изгрева и залеза. Научи ме на кунг фу!
- Добре – казал Великият майстор. – Но преди това е необходимо да се научиш да
постигаш невъзможното. Върни се, когато се научиш да левитираш на пет метра
от земята.
След пет години младежът се върнал, вече не толкова млад.
- Велики учителю! Пет години всеки ден се посвещавах на усилени тренировки и
сега вече умея да левитирам над земята – казал той и се издигнал на пет метра във
въздуха.
- Айде стига, бе! – възкликнал учуденият, останал с отворена уста Велик майстор.
Всеки е уникален. И то толкова, колкото… всички останали. Няма надарени и
просветени. Всеки го може. Всички имаме еднакъв потенциал и възможности.
Въпросът е в каква посока ще се насочат и в каква рамка ще бъдат поставени… Ако
тръгнем да вървим по този път, Теория от Когиталността е пътеводител, който дава
шанс да се елиминират рамките, като едновременно с това всеки открива своята
индивидуална и уникална посока...
При елиминиране на защитите е възможен контакт с други мисловни саморазвиващи
се форми, без оглед на време и пространство. Някои от тях наричаме енергийни
същности (призраци, ангели, архангели и др.), а други - извънземни и т.н. Връзката
между „материя“ и мисловност е постоянна и възможна всеки миг, а тук нашата задача
е да разбулим мистиката и да дадем отговори на „необяснимите явления“, за да не са
плашещи или неприемливи. За реализация на тази връзка е достатъчно желание
(намерение, посока) и „изключване” на защитните механизми на ограничената логика.
Още в началото представям един такъв случай, за да се види и осъзнае, че аз не съм
автор. Аз съм писар, записващ информация, получена от когиталността (или Акаша,
както я наричат някои), „обогатена” с доказателства, които науката и водещи учени и
личности от планетата Земя са постигнали до момента. Има и допълнителни „контакти”
с мисловни полета на „извънземен разум”, които сглобяват цялостната картина, която е
представена в настоящата книга. Тези контакти спомогнаха за откриване и работа с
енергийната жлеза (ЛиДЕН - Лъч и Диск с ЕНергия - разбирай нещо като портал към
енергийния свят), която дава възможности за връзка с когиталността. Там се откри и
разликата между женското и мъжкото ДНК, както и причините това да бъде сторено
още преди много години. За по-любопитните, ще дам кратък откъс от превода:
20.02.2013
Всички изследвания, които бяха направени за опознаване мутацията на индивида,
установиха какво ще коства на нашите организми и поколения да се приспособят към
вибрацията на планетата Земя. Едни от изследванията, които бяха извършени, бяха
на митохондриите на клетката, тяхното разпределение и делене. В митохондриите
има налична честота, която играе много важна роля при трансформиране на
вибрациите от планетата, които се усвояват чрез решетката на формата.
Предположихме, че при разделянето на половете, митохондриите на жената и на
мъжа ще се държат по различен начин и познахме. Установихме, че е необходимо да
предизвикаме мутация на женските клетки, за да могат те да се отделят и да
функционират отделно. Разликата в мъжките и в женските клетки е в базисната
структура на ДНК, която описва живота на самата клетка. Ядрото на Земята
излъчва протонни честоти, които служат за стабилизиране на самата холограма,
на основната решетка. Реакцията на клетките на тези протонни честоти е
различна при мъжа и при жената. Демонстрацията, която може да се направи, е да
се облъчат с протонни честоти (уловени от електромагнитното поле на Земята)
клетки от мъжки и такива от женски произход. Разликата е, че протонната
честота влияе с променлива стабилност върху решетката на женската холограма.
Необходимо беше да накараме клетката да започне сама да генерира защитни
антитела точно срещу тази протонна честота. Разликата между създаването на
антитела на клетъчно и енергийно ниво е следната. Когато клетката започне да
генерира анти-тела, тя естествено се предпазва от агресия от чуждо тяло, в
енергийно отношение това означава да бъде сложена втора решетка като
допълнителен филтър, който предпазва холограмата от определено нарушение на
нейната функция. Филтърът на енергийната матрица се явява антитялото за
клетката и нейните митохондрии. Отделя се секрет от клетката, при менструация
женското тяло започва да отделя хормони, при отделянето на тези хормони от
клетката се активира енергийната матрица. Поради привличане, фотоните в
самата решетка биват атакувани от протонната честота на земното ядро.
Създаването на допълнителен щит с определена честота „антитяло”, запазва
холограмната стабилност, но в същото време ограничава информацията на
индивида. Този щит е също от протони, които се излъчват от митохондриите. Той
осъществява синхронизация на полетата от всички митохондрии и се получава
ефект на резонанса. Това прави щитът изключително стабилен, което стабилизира и
решетката на холограмата.
Разделянето на мъжките и женските честоти бе възможно след запаметяване на
допълнителна информация в паметта на ДНК. Чрез презапис на ДНК при
размножаване щяха да се запазят генетичните трансформации и в следващите
поколения. Тази програма даваше възможност на мъжката холограма да се развива
без допълнителна защита, а на женската - при наличие на допълнителна 70% защита
(вторичния протонен щит). Тази допълнителна защита бе за предпазване от
протонните честоти, които се излъчват постоянно от Слънцето или от ядрото на
Земята.
05.03.2013 Взаимодействието предизвиква обрат на пълната пропорция на
честотата на фотоните. При женската ДНК фотоните на пречупване могат да
бъдат пропорционални на самите слоеве на ДНК. А тя съдържа седем слоя повече.
Това означава, че ДНК на жената има много по-голяма филтрация, отколкото
мъжката. Събирането на двата полюса при мъжката и при женската ДНК може да
се получи при снабдяване на самата ДНК с допълнително лъчение, което е осигурено
от честотната реакция на ядрото на Земята. Когато честотата на фотоните се
изравни с честотата на излъчената от земното ядро честота, се наблюдава
резонанс на пречупване, който води до стабилизиране на кристалната решетка.
Разделението, което движи фотонната честота в ДНК, е 1х 10-16. Разделението е
буфер на самата структура, която изпълнява функцията на усилвател, който може
да е и обратен усилвател на всяка честота. Многообразието от информационни
структури в ДНК носи също така и големия избор на буферни зони между самите
енергийни филтри. Обединяването на филтрите един по един и тяхното завъртане в
посока на часовниковата стрелка може да бъде от голяма полза за синхронизирането
на женската холограма. В същността си мъжката и женската холограми са едни и
същи, но в дълбочина на честотите може да се види разликата, която бе
необходима. За разделянето предизвикахме изменения на гена. Това не означава, че
холограмата на човека е дефектна, но е свързано със загуба на огромно количество
информация за онези, които продължиха съществуването си, вече разнополови.
Всъщност, дадохме начало на човешката раса чрез мутация на гените в хромозомите
на нашия вид. Единствено ние от нашата раса останахме двуполови същества. След
като трансформацията настъпи, поколенията нямаха знанието, което имахме преди
това. С времето се загуби и връзката с тях. Наблюдавахме от дистанция. Това беше
необходимо за оцеляването на вида ни тук, на вашата планета. Множество промени
се случиха оттогава и ето че човешките същества си спомнят за пореден път
закодираната в ДНК информация - необходимостта да обединят женското и
мъжкото начало в себе си. Като следствие това може да доведе до така нареченото
хипер синхронизиране, което е налично единствено при пълна чистота на мисълта на
индивида.

Аз съм човек, който е като всички останали. Съзнавам, че всичко записано от мен е
резултат от послания, сънища, разговори в епифизата и т.н. И едва ли бихте го
повярвали... Когато го предавам тук, го пречупвам през собствените си разбирания,
нагласи и знания. Това са филтри, резултат от моите собствени рамки. Затова още в
началото откровено си признавам: написаното е проверено от много хора, които са
имали други ограничителни рамки. И при мен, и при тях, то пак работи. Проверката е
от стотици... Това не би ви попречило да се съмнявате. Редно е да се толерира
търсещия човек, който изпитва съмнения. Затова, каквото и да прочетете или чуете,
знайте, че то е филтрирано, ограничено от нечии рамки и затова не му вярвайте…
Проверете го…
ТЕОРИЯ ОТ КОГИТАЛНОСТТА
Въпроси, факти, парадокси. Енергия и информация
Релефи от храма на Хатхор в Дендера разкриват една много интересна информация
относно Древен Египет. Най-вероятно египтяните са познавали и използвали
електричеството. Фигурата на един от релефите наподобява крушка, подкрепена от
правоъгълен стълб. Приликата между формата на рисунката и електрическите лампи е
удивителна. Докато анализира древноегипетските метални предмети през 1933 г., д-р
Колин Г. Финк който изобретил волфрамовата електрическа крушка, открива, че
древните египтяни* са знаели метод за покриване на медта с антимон още преди 4 300
години. Изследванията показват метод, чрез който се постига резултат като този при
днешната галванопластика. Антимонът се използва за производството на
огнеустойчиви покрития като в същото време дава възможност за МХД
(магнитохидродинамичен) генератор/двигател. Потокът от плазма, или газ носещ
заредени аерозоли, (течен електролит) предизвиква ... електрически ток в
полупроводник (последното се нарича ефект на Хол), за който може да се използва
антимон.
 Експериментите с изобразената на релефите система, реално сработват.
Австралийският електроинженер Уолтър Гарн изучава подробно релефите и
възпроизвежда стълба-изолатор Джед, крушката и усуканата жица. Изготвеният модел
отделил светлина... Освен графиките и рисунките на странни осветителни тела,
липсата на каквито и да е следи от сажди по вътрешните стени на гробници и
пирамиди допълнително води до извода за наличие на познания в сферата на
електричеството и енергията. Ако египтяните са използвали огнени факли и маслени
лампи, то биха останали следи от сажди. Такива не съществуват никъде, дори и в най-
дълбоките зали. А без необходимото осветление би било невъзможно изработването на
великолепните фрески по стените.
Откъде египтяните са притежавали информация за подобна енергия? Дали са имали
способността да я трансформират? Откритият в Египет през 1898г. макет на планер
(датиращ от около 200 г.пр.н.е.) ни дава основание да вярваме, че това е било факт.
Техническите особености на модела били проектирани по такъв начин, че да позволят
на самолета максимално издигане с минимална загуба на скорост, както е при
Конкорд, продукт на днешната технология. Това, както джед, пирамидите и редица
други факти подсказват, че древните са имали повече от добри познания в областта на
аеродинамиката, електричеството, строителството, астрономията и т.н. Познавали са
енергията и нейните възможности. Неслучайно желаещите да станат жреци са били
над седемдесет хиляди души годишно (около един процент от тогавашното
население). Само десет процента от тях успявали да започнат обучението си в
Школата на мистериите и едва малцина го завършвали. Основната цел в тази школа се
явява излизането отвъд пределите на ограничения физически свят и постигането на
хармонично, синхронизирано сливане с енергията на всичко, което съществува.
Сякаш са знаели, че земята, скалите, водата, растенията, та дори и въздуха са жива
енергия…
И мислеща.

Водата…
Водата има памет. Тя помни всеки звук и картина, помни излъчената енергия на
емоция. Непознатата доскоро за нас петклъстерна нейна структура ни кара неволно да
правим сравнение с пентаграмната структура на човека, неговата памет относно
картини, звук, отделената емоционална енергия. Тази невидима връзка се оказва
съществена по няколко причини. Три четвърти от човешкия организъм е вода.
Мозъкът ни е деветдесет процента вода. Мисленето влияе върху водата и обратното.
Един от най-простите опити в тази посока е възможният мисловен обмен с водата.
Обменът е взаимен - ето един пример: Вземете чаша вода от чешмата и я опитайте,
като се стремите да вникнете във вкуса, да го усетите. След това я задръжте в
ръцете с мисълта за Любов, Благодарност или Мъдрост, като се стремите да
изживеете вибрацията на тези състояния. Вкусът на същата тази вода след подобна
обработка е уникално различен... Това „зареждане” на водата с мисли, желания и
намерения чисто практически дава много отговори. „Аз съм здрав“ зарежда водата със
здраве, а ако сме вложили в това и емоцията на здравето – тя (водата) го връща
„тъпкано“. Започвате да се чувствате все по-здрави и силни. Обменът е взаимен.
- Как стоят нещата, ако някой зарежда водата негативно?
- При консумация на такава вода има два варианта – дали даденият индивид ще
приеме или не заредената в нея вибрация. Ако се приемат вибрационно заредените в
нея честоти (като това зависи от вашата свободна воля), тогава водата въздейства. Ако
не се приемат (или се трансформират), водата не въздейства или влияе с
трансформираната от вас честота. Приемат се негативни честоти, ако вие самите
вибрирате на такава честота. Ако сте позитивни и вярващи, всяка негативна честота
може да бъде трансформирана. Схванахте ли?
- Не!
- Добре… Ето един пример – зареждам вода, на която казвам Ти си болна вода и
който те пие, ще му потече носа, защото навън е студено! Ако самите вие сте
настроени, че когато е студено, ви тече носа, то ако пиете от водата и излезете навън,
ще ви потече носа! Но и без да пиете водата, вие така сте настроени и пак ще ви тече
носа - вибрирате на тази честота. Но ако си кажете Аз съм здрав!, тогава зареденото
във водата негативно послание не работи. Имате свободна воля да приемете, или да
трансформирате…
- Подобното привлича подобното…
- Принципно е така… Това, което казвате, е статистика, която не води до промяна…
Ако съм лош, приемам само негативното и то се трупа в мен. Това си е отчайваща
констатация… Всъщност можем да променяме нещата… Самото привличане като
такова (т.нар. закон за привличането) представлява синхронизация на честоти, при
която се отваря честотен портал – заедно с водата вибрираме еднакво в определени
зони от честотния спектър. Това е честотен портал. Но честотите, с които трептим,
зависят единствено и само от нас. Те са свързани с намерението, изградената
филтрация и т.н. Упражненията и практиките в Теория от Когиталността дават
възможността това да се прави съзнателно и по избор…
Растенията…
Растенията също помнят, реагират на определена звуково-честотна вибрация. Те се
отзовават и на излъчена енергия на емоция. Те са живи същности и тук ще си позволя
да допълня – те са личности… Радват се и растат по-добре, когато се отнасяме с
Любов и внимание към тях… Почти всички имаме опитност в това. Какво още можем
да допълним?… Феноменът на пеещите цветя е документиран в Даманхур – място в
Северна Италия, където живеят хора, посветили се на живот в неразривна връзка с
природата. Повече от четиридесет години изследователите експериментират с
растенията, за да ги разберат. За целта се измерват разликите в електрическия
потенциал между листата и корените на едно растение. Те се трансформират в
измерими и видими ефекти - музика, включване на светлина, движение на част от
растението. Онова, което растението възпроизвежда, са прекрасни музикални
композиции („ангелска“ музика, коментират тези, които са ги чули). Растенията
реагират на всичко около себе си, но най-впечатляващи са усетът и отношението им
към хората. Голямата тълпа край растението кара музиката му да замре, сякаш то се
притеснява от публиката. Експериментите показват, че растенията определено се
радват, когато се научат да използват музикални гами. Дори творят своя собствена
музика. Този експеримент доказва, че растенията са интелигентни (мислещи)
създания. Изпробвана е и възможността да се „разговаря” с тях като резултатът е не
просто отговор „да“ или „не“ или реплика „живо съм“. Те разговарят с нас… чрез
нещо като телепатична връзка, „четат“ и разбират честотите на излъчената емоция.
Едно много сложно изразяване, което на практика е проверено чрез музиката като
универсален език. Съвременните свръхчувствителни прибори дават възможност
твърдо да се установи, че растенията различават хората, че са чувствителни към
музиката, че имат памет и възприемат чувства като ненавист и любов. Увеличават се и
доказателствата за това, че изпитват болка, радост, страх. Немски учени наскоро
създадоха прибор, с чиято помощ може да се чуе как растенията изразяват своите
чувства. В състояние на стрес те активно отделят газ етилен. Апарата „интерпретира“
концентрацията на газа, трансформирайки го като звук. Присъствалите на
демонстрацията на уреда журналисти разказват, че когато от орхидеята откъсвали
венчелистче, тя буквално квичала от болка. Добавяйки в ДНК на растенията
термочувствителния белтък луцифераза (с чиято помощ светулките светят в тъмното)
учените успяват да наблюдават с помощта на камери емисиите на растенията. Когато
отрязват едно листо на растението, изследователите установяват, че то започва да
изпуска газ (метил жасмонат), съобщавайки по този начин на своите съседи за
възможната опасност. Наблюдавано е как две други, незасегнати растения в близост до
„нападнатото” след получаване на предупредителното съобщение, започват да се
готвят за „отбрана”. Листата им започват активно да отделят токсични химични
вещества, предназначени за отблъскване на потенциални хищници (например
гъсеници). Този процес за пръв път е заснет от камера и, както отбелязват учените,
потвърждава вероятността на теорията, че растенията общуват помежду си на
„невидим” за нас език. Заснетият материал е излъчен в предаване на BBC-2 и
коментиран от професор Йън Стюарт: „Бе очевидно, че газът, отделян от
повреденото растение, инициира изменения в биологичната дейност на двамата му
събратя, разположени наблизо. Последните разпознаха съобщението,
предупреждаващо ги за опасността и призоваващо ги към самозащита. Поразителна
е мисълта, че в тишината на градината в действителност растенията постоянно
разговарят помежду си, само че ние не сме в състояние да ги чуем. Повечето хора
смятат, че растенията водят твърде пасивен начин на живот, но в действителност
те се движат, чувстват и общуват едно с друго. В съвкупност тези способности
могат да бъдат обрисувани като интелект на растенията”.
През 1966 г. Клив Бакстър включва към растения детектор на лъжата. По негова
инструкция един от сътрудниците играе ролята на мъчител, друг – на лечител.
Първият подпалва, чупи листа и клони, вторият лекува нанесените рани, полива
почвата, говори им. В резултат растението се научава да ги разпознава. Когато влиза
злосторникът, това предизвиква електрически скок в растението. Но, ако в
помещението се появи лечителят, електрическата активност спада. При това
растението реагира дори на мислите – при мисълта за подпалване на негово листо,
то отново откликва с „висок скок”. Така Бакстър доказва, че растенията улавят, четат и
разбират нашите мисли. Безбройните експерименти, проведени от учени в различни
страни през следващите години, дават същите резултати. Това потвърждава, че
растенията са сложни организми, които имат памет, мускули, нерви, чувства и
музикални способности. Също като хората, те се развиват по различен начин при
слушането на различна музика. Дороти Ретълек установява, че най-бързо растат
растения, отглеждани сред индийска музика и произведения на Бах. Рок музиката
намалява растежа на листата и корените. При определени култури реколтата може да
бъде увеличена с шестдесет процента, ако им се пуска музика. Растенията предпочитат
индийски мелодии - стеблата направо се протягат към тонколоните. Същото важи и за
класическата музика. Докато слушат Бах и цигулкова музика, растенията не растат
вертикално, а се накланят към източника на музика. Растенията, слушащи рок, се
навеждат обратно – да се отдалечат от колоните. Наклонът е като мерна единица за
вниманието към определена музика. На Бах те реагират с ъгъл 350, на индийската
цитра – с цели 600! Звукът пренася енергия и информация. На кое от двете реагират
растенията - на енергията или на информацията? Енергията, пренасяна от звуците, е
малка – пъти по-малка от необходимата за разкъсването на химичните връзки. Това
значи, че те реагират на информацията! В слънчевите батерии фотоните се поглъщат
от молекули, които след това изпускат електрони, което превръща светлинната
енергия в електрическа. Природата отдавна е изобретила по-ефективни слънчеви
батерии – растенията. Всъщност, тревата, водораслите и бактериите превръщат
светлинната енергия в електрическа със зашеметяваща ефективност, недостижима за
съвременната техника.…
При свои опити Пол Соувин доказва, че растенията реагират на мислите и чувствата
на човека на големи разстояния – до двеста километра. Експериментаторът предава
мислена заповед да се отвори врата на гараж не директно, а чрез растение. Става така -
импулсите от цветето постъпват в електронно устройство, което задейства вратата.
Скоро след това ученият кара растенията да управляват автомобил, давайки мислени
команди: “по-бавно”, “наляво”, “стоп”…
Друга група учени открива, че връхчето на царевицата е рецептор, аналогичен на
зрителния белтък в човешките очи, способен да поглъща слънчевата светлина. Чрез
него растението се ориентира по слънцето. Ако връхчето е покрито, растението
ослепява. Такива рецептори притежават и другите растения, от което следва, че те
виждат. Рецептори в листата и цветчетата им помагат да определят
продължителността на деня, което води до избора кога да цъфнат.
Всичко има памет…
Доверяваме се на доказателства, експерименти, опити… Но допускаме ли, че самите
ние можем това? Считаме ли за възможно да поговорим със столовете например?
Питам сериозно… Защото се получава. Столът също има памет, приема и отдава...
Тогава какво са мебелите, стените, сградите, материята изобщо?... Енергия, с която
имаме контакт, с която можем да разговаряме?!… Всичко е живо. Може да мисли и
чувства, да взаимодейства с околната среда, да комуникира (влиза в контакт) с всяко
нещо. Според непотвърдената хипотеза на Джереми Нарби* информацията, кодирана в
ДНК на растенията, под влияние на диметилтриптамин (ДМТ) е достъпна за нашето
възприятие. ДНК, основата на целия живот, не само запазва, но и разпространява
информация, която даден организъм е в състояние да възприеме и интерпретира. ДНК
е универсален „език на общуване“, единен за всичко, което Е. Как точно? ДНК улавя и
задържа в себе си всеки източник на фотонни емисии. Честотата на тези вълни е
изключително ниска, но може да бъде регистрирана и измерена. Установено е, че
всичко излъчва фотони. А дали тази носеща информация светлина може да се
възприема и интерпретира? Според германския биофизик Фриц Поп тази
изключителна кохерентна радиация е общото в холограмните изображения на
илюзорния материален свят. Това изглежда странно и... налудничаво. Но... влезте в
чужда къща, питайте наум мебелите за хората и взаимоотношенията там, отпуснете се
и си позволете да чуете отговора. Той идва (виж раздел „Акашови записи“). И
странно, но e винаги точен…
Навлизане в света на енергията…
За да разберем и разгледаме този свят, е необходимо да излезем извън рамките на
стандартното мислене. Извън параметрите на възможно и невъзможно. Ако сме приели
параметрите на подобно мислене, спираме да търсим. Ставаме статистици – това го
можем, това не, едното е трудно, другото можем да си го позволим. Приетото от нас е
хубаво и добро, а всичко останало - лошо, страшно, несъществуващо… Следващата
притча може да ви накара да се замислите за това:
Две кръвни телца (бяло и червено) се срещнали около сърцето и се заговорили:
- Чух, - казало едното - че има нещо като човек. Да знаеш нещо по въпроса?
- И аз подочух подобни слухове - отговорило другото. - Но не, не съм наясно. Хайде
да обиколим целия свят и да проверим! Ще се видим тук след година.
И така... двете кръвни телца обиколили целия си свят, преровили навсякъде, питали
къде ли не. И когато отново се срещнали, със съжаление констатирали факта, че
подобно нещо като човек няма и не би могло да съществува.
 Да съпоставим това със себе си и с неизвестното, което представлява когиталността
– къде е тя, съществува ли? Какво сме ние…? Като част от Когиталността сме
потопени вътре в нея. За да можем да я осмислим и приемем, първата ни цел е, макар и
абстрактно, да излезем извън рамките на системата. Ако поне едното от телцата беше
излязло извън системата, в която съществува, какво щеше да види? Не само, че
човекът съществува, но и факта, че е зависим от самите кръвни телца. Ако тях ги няма,
и системата няма да съществува… Тогава да си зададем въпроса… важни ли сме за
системата? Нещо повече – ние сме системата… Вътре в нея сме, а самата тя е
зависима от нас. Затова и осъзнаването на мисловността може да стане, когато чисто
абстрактно излезем извън рамките на познатото от нас. Доколко е лесно това…Чували
ли сте за лист на Мьобиус?
Да си представим как сме надписали този лист от „двете страни“ и вървим с
химикал по едната страна („материя“) към другата („мисловност“)… Ако се движим
само от едното страна (по „материя“, без да отделяме химикала от листа), в един
момент се стига до „мисловност“… Продължаваме движението от едната страна до
„материя“ и така до безкрай… Дали от двете страни на листа ще напишем „плюс“ и
„минус“, нищо-нещо, навсякъде-никъде няма никакво значение? Каква е разликата
между една енергия и втора такава… А трета, четвърта…? Идеята е да се замислим, че
всички сме едно цяло – едно и също, една обща система… Лесно можем да го
докажем, ако видим какво се случва, щом срежем лентата по дължината ѝ? Отново
една цяла лента, оплетена по различен начин. Но със същите функции – няма две
страни. Когато отново направим експеримента с химикала, разбираме, че откъдето и
да тръгнем, стигаме до неговата противоположност – и така до безкрай. При това се
движим все от едната страна на листа и илюзията е, че може никога да не сме от
другата. Това се оказва … само илюзия. В това цяло изначалният момент е общ и
оттам нататък проявленията са различни. Всичко е изградено на този принцип. Целта
ни в Теория от Когиталността е именно да го открием и докажем заедно...
Ако си припомним: Теоремата на Бел е много сложна, но на обикновен език
означава горе-долу следното: няма изолирани системи. Всяка частица във Вселената
е в „мигновена“ връзка с всяка друга частица. Цялата Система, дори частите. които
са отдалечени една от друга на космически разстояния, функционира като Единна
система.
Всичко в света е „илюзия“. Вижте тези тринадесет зарчета… Огледайте внимателно
светлосенките… Грешка няма… Подобно подреждане изглежда възможно… И все
пак… Нещо ни подсказва, че има грешка? Нямаме практическата опитност за подобна
конфигурация? И стигаме до съмнението, до рамката, която сами си налагаме,
наречена материално мислене…
Какво виждате на следващата картина? Влюбена двойка в интимен момент?
Всъщност… на картинката има девет делфина. Къде са? В началото всички виждаме
мъж и жена в определена обстановка. За същата картина малките деца реагират
коренно различно: „Има делфинчета. А защо водата на места е такава? Мръсна ли
е?“ Те нямат нашата опитност, която ни категоризира в графите има-няма, възможно-
невъзможно. Тогава къде е виждането? Очите със сигурност регистрират и двойката и
делфините? Мозъкът… пречупва получената информация през филтъра на нашия
собствен опит, преживявания, емоция и т.н. и това води до собствен, интерпретиран
спрямо всички тези фактори резултат… На база на тази опитност са филтрите, с които
интерпретираме всичко, което виждаме, по определен, съгласуван със собствената
ни опитност начин…
Ето още примери в тази посока, с които можем да се позабавляваме…Еднакви, или
различни са двете повърхности на показаната фигура? Светло или тъмно?
- Горната е по-тъмна...
- Убедени ли сте? Чудесно... Нека тогава закрием с нещо средната част... Какво
стана?...
След като знаем, че всичко е въпрос на интерпретация вследствие собствената ни
опитност, то нека разгледаме от какво зависи тази ни опитност и защо е така…
Илюзия на сетивата…
Обонянието, вкусът, слухът и изобщо всички сетива са вид датчици, които
регистрират промените и развитието на околната среда при взаимодействието ни с нея.
Известни и изследвани са само пет от тях. Обединяващият фактор за всички е
способността на отделните рецептори да трансформират данните от взаимодействието с
определени полета в електромагнитни импулси, които достигат до мозъка, където се
интерпретират. Рецепторите регистрират параметрите (температура, налягане, вибрации)
на тези полета и изпращат информацията към съответния център в мозъка, който
отговаря за приемането им. Съобщенията се оценяват, класифицират, сравняват и
сортират със светкавична скорост. Това води до усещания, което ние възприемаме като
мирис, вкус, осезание, зрение и слух. Тях наричаме характеристики на материята от
околна среда.
Рецепторите са тези, които трансферират данните от полетата в определени
електромагнитни импулси. Начинът за приемане и трансформиране на информация
към мозъка е зададен в самите рецептори. За всички рецептори има една важна и
съществена особеност – водата… Тя има памет, а запаметените от нея честотно-
информационни данни играят роля на филтър при преминаване на вълни през нея.
Филтърът е „устройство“, което е предназначено да спира определени частици,
честоти, флуиди и/или да пропуска или акцентира други. В случая става въпрос за
вълново-честотен филтър. Неговата роля е да приема сигнал, след което чрез
обработка да се премахне нежелана информационна компонента и/или да се повиши
възприемчивостта към друга. Ако в даден рецептор е запаметено свойство да реагира
на определени параметри по специфичен начин, говорим за филтър. Това значи, че
данните се възприемат през този филтър. Водата се структурира мисловно и тъй като
тя има памет, в нея се запаметява какво да се пропуска и какво да се игнорира. Тогава
рецепторът работи по зададен и предварително определен от нашите нагласи начин.
Изпращаните импулси се насочват от рецептора към съответната зона в мозъка. Този
завършен процес се нарича убеждение. Мозъкът приема информацията като
електромагнитен импулс, а оценката като съответна филтрацията е зададена
предварително на рецептора като филтър (т.нар. преработване на информация).
Материята…
Излиза, че изразът „Око да види, ръка да пипне”, е напълно погрешен. Мисленето,
че пространството е празно, а материята – плътна, се оказва илюзия, мит. Материята е
просто друг вид празнота. И нейната плътност е на друга основа! Ако си представяме
атома като плътно топче, то не сме прави... Развитието на науката казва друго - той е
ядро, обиколено от „неустановени облаци” от електрони (вълни), които ту се
проявяват като частици, ту изчезват. При това те се превръщат в частици единствено и
само тогава, когато ги наблюдаваме... Това води по-скоро до извода, че мисълта и
погледа имат особена роля при образуването на материята. Но да продължим - може
би тогава ядрото е плътно?... Оказва се, че и то също е изградено от „неустановени
облаци” от вълни, притежаващи съответната информация, които ту се появяват, ту
изчезват. И те като електрона се проявяват като частици единствено и само, когато ги
наблюдаваме (мислим за тях)... Всяка от тези вълново-материални частици има
„размер“, който е измерим. Навлизайки все по-дълбоко в тези структури от странни
вълнови обекти, достигаме до кварките. И тук... зацикляме. Кварките нямат размер...
Но са пълни с енергия... Онова, което категорично можем да кажем за тази илюзорна
материя е..., че тя прилича по-скоро на мисъл - наподобява концентрирани парченца
информация. Материята се оказва изградена от „неустановени облаци” от идеи,
мисли и информация. В този план квантовата физика доказва, че докосването не
съществува. Принципно електроните на един обект създават електростатично поле...,
което се отблъсква с подобното на него поле, обусловено от електроните на другия
обект. И много преди да има преплитане (на орбитите на вълните от електрони), се
проявява отблъскването на полетата. Можете ли да допрете два силни магнита, които
се отблъскват? Докосване няма!
Излиза, че материята е енергия-информация или поне може да бъде приравнена по
един или друг начин с нея. Тогава остава въпросът какво и къде е материята? Ако
всичко е енергия, то е взаимообвързано. Кои са принципите и параметрите, които
отделят и превръщат енергията в стол или в тревичка? Какво е енергията, как да
„измерим“ нулевия ѝ размер, можем ли да отделим една енергия от друга? И къде в
същото време е диапазонът на възприемане… ако излезем извън рамките на
„проученото“? Той може да стане… безкраен. Ако всичко съществуващо е съвкупност
от вълни и честоти, кой е принципът, по който те се проявяват или трансформират?
Кога става плътността?… Защо?
За да си отговорим на тези въпроси, е добре да разгледаме и се запознаем със самите
вълни, тяхното разпространение и взаимодействие.
 Бялата светлина е съвкупност от всички дължини и честоти на вълните…
включително тези извън видимия спектър (ултравиолет, инфрачервен диапазон и т.н.).
Ако през дифракционна решетка се пусне бяла светлина, върху екрана се наблюдават
оцветени светли ивици. Светлината се разлага в спектри, които се наричат
дифракционни спектри. Централният максимум е един и същ за вълните в бялата
светлина и наблюдаваме бяла ивица. От двете ѝ страни разделени с тъмни ивици се
редуват дифракционни спектри на бялата светлина от първи, от втори порядък и т.н.
Най-близо до бялата ивица са виолетовите краища на тези спектри, а най-далече -
червените. Така се открива и разбира, че в бялата слънчева светлина се съдържа
огромен спектър от цветове. Самото разпространение на електромагнитните вълни
става по спирала. Илюстрация на подобно движение на бялата светлина (като насочен
лъч с определено направление) можете да видите на картинката. Това, разбира се,
съвсем не е точно представяне, но е максимално близко до реалната картинка. Лъчът
съдържа различни честоти, амплитуди, фазови разлики и т.н., които обединени от
направлението на разпространение, образуват светлинен сноп, тунел...
Електромагнитната вълна е смесване между магнитно и на перпендикулярно на него
електрическо поле (виж схемата). Тогава можем да разглеждаме енергията и
разпространението ѝ като двуизмерна плоска вълна в две перпендикулярни една на
друга плоскости - съответно на електрическото и на магнитното полета… Всеки
ускоряващ се заряд или променливо магнитно поле пораждат електромагнитно
излъчване. Електромагнитното излъчване (ЕМИ) е разпространяваща се вълна с
електрическа и магнитна компонента. Според теорията променливото електрическо
поле поражда магнитно поле и обратно. Така осцилиращото електрическо поле създава
трептящо магнитно поле, което от своя страна създава вибриращо електрическо поле и
т.н. По този начин се създава ЕМ вълна, която се разпространява през пространството.
Електрическото и магнитното поле проявяват свойството на суперпозицията. Това
означава, че ако една частица има определено ЕМ поле, към електрическата или
магнитна компонента се прибавят компонентите на поле, възникнало от други
причинители. Така при преминаване на електромагнитно излъчване през даден
материален обект полетата си взаимодействат. Като резултат ЕМИ се проявява в
явления като пречупване, интерференция и дифракция. Разпространението на вълна
през специфично разположение на атоми създава трептения в атомите и ги кара да
излъчват собствени вълни. Тези емисии взаимодействат (интерферират) с вълната
причинител и променят формата ѝ. Електромагнитните вълни свободно преодоляват
въздуха или космическото пространство (вакуум), но ако на пътя им има
електропроводимо тяло, то вълните отдават част от своята енергия на този обект,
създавайки по този начин променливо електричество в него.
Квантовият модел представя светлината като дискретни порции (пакети, кванти)
енергия, които образуват излъчването. Големината на енергията на фотоните зависи от
честотата на това излъчване. Тъй като тези порции енергия се излъчват и поглъщат от
други заредени частици, фотоните играят ролята на преносители на енергия.
Енергийните нива на електроните в атомите са дискретни (не се променят плавно, а
скокобразно). Фотон, погълнат от атом, възбужда даден електрон и той преминава на
по-високо енергийно ниво. Ако енергията е достатъчно голяма и електронът достигне
достатъчно високо енергийно ниво, така че да може да избяга от притеглянето на
положителното ядро, протича процес, наречен йонизация. И обратно - електрон, който
се спуска на по-ниско енергийно ниво в даден атом, излъчва фотон с енергия, равна на
разликата между нивата. Тъй като всеки химичен елемент има собствени характерни
честоти на електромагнитно излъчване, регистрирането на излъчените или
погълнатите фотони се използва за качествен анализ на елементите. Важен аспект при
този анализ на вълновата природа на светлината е честотата. Честотата на вълната е
степента ѝ на трептене. Честотата на електромагнитните вълни показва колко пъти в
секунда се изменя във всяка точка на пространството величината на електрическото и
магнитното поле. Светлината обикновено обхваща диапазон от честоти, чиято сума
формира резултантната вълна. Мястото, където си взаимодействат вълните от два
източника, се нарича зона на взаимодействие или интерференция… (виж схема 2).
Ако максимум на една вълна от единия източник съвпадне с максимум на вълна от
другия, резултантната вълна е с два пъти по-голям максимум (виж схема 3). Същото
важи и за минимума (падини) на вълните – тогава пък става дума за двойно по-голям
минимум. А ако вълната е светлина? Ще се получат зони с двойно по-силно светене и
такива, които стават двойно по-тъмни. Преминаването на вълната покрай препятствие
(отвор или заобикаляне на обект) се нарича дифракция. Ако вълната достигне до
такова, в двата края на обекта се „образуват” два източника. Тяхното взаимодействие
води до същата картина, която наблюдавахме при интерференцията – редуващи се
увеличени максимуми и минимуми. Защо ни е да разглеждаме всичко това?
Благодарение на тези явления можем да получим и наблюдаваме холограми (илюзорни
триизмерни образи, които приличат досущ на „истински“). Задачата ни сега е да видим
и докажем, че ние самите представляваме такива илюзорни образи… Принципна схема
на получаване на холограмата ще разгледаме на схема 4.
Разделяме лазерната светлина на два снопа и единия се насочва към обекта (който
искаме да бъде холографиран (сниман) и от който този сноп се отразява), а вторият
към огледало (нарича се „опорен“). Полученото взаимодействие от двата лъча е
интерферентна картина, която се „записва” върху носител със светлочувствителен
слой (холографска плака). Тоест холограмата е „записаната памет“ на това
взаимодействие. Ако разгледаме самата холографска плака на обикновена светлина,
ще видим концентрични кръгове, получени вследствие на „записа“. Там, където се
срещнат два максимума на вълните, се получава запис на резултантната вълна - два
пъти по-голям максимум (светла точка). И когато пуснем през плаката да преминава
лъч (като този на лазера, който е записал холограмата), въз основа на дифракция се
„разчита” образа, който сме запаметили. Проявява се илюзорен триизмерен обект.
Различните обекти ще имат различно разпределение на светлите и на тъмните петна.
Един пример за това как биха изглеждали светлите и тъмните точки (кръгове) и какви
холограмни форми ще наблюдаваме от тях е представен на схема 6.
Каква е разликата между обекта, който записваме, и получения запис? Ако единствено
наблюдаваме холограмата (триизмерна и обемна), бихме казали за нея, че е истински
материален обект… И само когато прекараме ръка през него, разбираме, че там обект
няма, той е илюзорен. Какво би станало, ако около холограмата съществува поле, което
не позволява да преминем през него? Ще стигнем до него и понеже не можем да
преминем, ще мислим, че „този образ“, тази холограма е… твърда материя – нещо, което
може да се „докосне“… Обследването на полето ни дава сведения за „гладкост или
грапавост”, за „твърдост или мекост” и т.н. Рецепторите отчитат натиск, температура и
вибрации на полето. Всъщност изследваме свойствата му. Тогава какво е материята?
Светлина… или светлина, „обвита“ с поле? Има ли полета около всички „материални“
обекти…? И… дори да има поле, те светят ли? Всяко нещо, което е „материално“, има
такова поле и свети.
– Е, да, добре! Но къде е плаката? И къде се намира истинският първообраз на тази
холограма?
- За да отговорим на тези въпроси, ще тръгнем по една изследователска пътека, която
да ни даде отговорите. Най-напред да обобщим основните свойства на холограмата.
Първото е триизмерност, което е видимо. Второто свойство е: частта съдържа
цялото и цялото се съдържа в частта. Какво означава това? Ако счупим плаката на
една холограма и осветим с лазерен лъч отделните парчета от нея, то ще наблюдаваме
целия образ във всяко едно от парчетата. Каква е причината за това? От схема 4 се
вижда, че когато от дадена точка на звездата (обекта) се отрази светлина към плаката, тя
се разсейва. Колкото и слабо да е разсейването, то съществува. От тази конкретна точка
на звездата информацията като разсеяна енергия достига до всички краища на плаката.
Същото е валидно и за всяка друга точка от звездата. Информация се предава върху
цялата плака. Следователно върху всяка точка от плаката ще има информация за всяка
точка от обекта, тоест за цялата звезда. Казано по друг начин: частта съдържа цялото
и цялото се съдържа в частта. Третото и най-интересно свойство на холограмата е,
че върху много малка площ може да се съдържа огромно количество информация.
Учени решават да изследват колко информация може да се събере, ако под различен
ъгъл запишем различни обекти (виж схема 7). След пресмятания те стигат до извода, че
върху един кв. инч (2,5 х 2,5см) може да се запази информация от петдесет библии (или
петдесет хиляди страници!). Чудесно, тогава да помислим: ако една плака е 1
микрометър, то колко такива плаки можем да съберем в 2,5см? Стават 25 000 плаки…
по 50 000 хиляди страници. Това означава над милиард страници информация. За кубче
с размери 2,5 х 2,5 х 2,5см.! Ако ние самите сме холограми, колко ли информация
съдържа мозъкът, който е далеч над тези размери? В общия случай количеството
информация би било колосално? Съвсем друг е въпросът колко от нея си позволяваме
да ползваме…И така… Да обобщим и сравним. От какво се получи холограмата?
- Светлина и поле, което я задържа в определена форма.
- Точно така! Тогава, какъв е произходът на… тревичката, цветето, камъка…
човека? Нека отговора на този въпрос сравним думи на Исус:
Това са тайните думи, които Исус Живия каза, а записа Дидимий Иуда Тома
1. ) Исус каза: Този, който разкрие значението на тези думи няма да вкуси
смърт.
.... 50. ) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:
Ние идваме от Светлината, където Светлината дойде от Себе Си.
Тя почива, появявайки се в техния образ. (холограмен образ, задържан в поле, с
определена форма)
Откъс от ЕВАНГЕЛИЕ НА ТОМА
Светлината…
Колко енергия ще е нужда за създаването на подобен брой (клонящ към
безкрайност) холограми? И откъде ще дойде тази енергия? И коя е причината да се
появи светлината? Защо идва сама от себе си? Къде е светлината? В тъмното
пространство на празнотата на вакуума?
Теорията за „божествената частица” е ключова за стандартния модел на физиката,
който обяснява взаимодействията във Вселената на ниво елементарни частици или по-
просто казано - как е устроен светът. Според стандартния модел всичко – от цветята и
хората до звездите и планетите, се състои от един градивен елемент - специален вид
частица, наречена Хигс бозон. Частицата е наричана още „божествена”, заради ролята ѝ
за превръщането на хаоса след Големия взрив в „подреден космос“, макар много учени
да се противопоставят на това наименование. Въпросната частица произлиза от
невидимо поле, изпълващо пространството. Дори Вселената да изглежда празна,
въпросното поле е там. Без него нищо нямаше да съществува, тъй като именно от
взаимодействието си с него частиците придобиват маса. На 4 юли 2012 г. теорията е
потвърдена от откриването на Хигс бозона в ЦЕРН и Питър Хигс и Франсоа Енглер
получават Нобелова награда.
Теоремата на Бел допълва тази схема. Тя гласи, че няма изолирани системи и всяка
частица във Вселената е в „мигновена“ връзка с всяка друга такава. Цялата Система,
дори частите, отдалечени на космически разстояния, функционират като Единна
система – като едно цяло. Оказва се, че частта съдържа цялото и цялото се съдържа в
частта. Мигновената връзка допълнително пояснява, че в тази система пространство и
време не съществуват…
Експериментално е доказано, че теоремата на Бел е вярна. В същото време тя се явява в
конфликт с Теорията на относителността. Хигс бозонът пък е математическо
доказателство за това как на „материята“ се придава маса чрез невидимо поле, което хем
го има, хем е абсолютен вакуум и празнота. И като капак, математическо решение на
Теоремата на Бел по онова време няма. Д-р Едуард Харис Уокър предлага решение като
допуска, че това, което може да се движи по-бързо от светлината и да поддържа целостта
на Системата, е „съзнанието“, но учените отхвърлят подобна езотерична теза. Физикът
Джак Сарфати решава теоремата на Бел, като взема за основа информацията. Чистата
информация в математически смисъл не изисква енергия: тя е това, което привежда в
ред енергията!
В Теория от когиталността твърдим: ВСИЧКИ СА ПРАВИ!
Според настоящата книга това поле, което представлява единна система с огромна
енергия, е... НУЛЕВА ТОЧКА (вакуум). Точка с нулев радиус, с маса различна от
нула (хигс-бозон), съдържаща безкрайността - мисловност (съзнание според Харис
Уокър), притежаваща безкрайно количество информация (според Джак Сарфати), в
която енергията се разпространява с максимална скорост, не по-голяма от скоростта на
светлината (според Специалната теория на относителността). Тази енергия, поле,
нулева безкрайност, съдържаща цялото знание, в което няма пространство и време,
наричаме… Когиталност. И това е хипотеза, която заедно ще докажем.
*Тази теза ще повторим в края на книгата, за да се осмисли нейната истинност.
Търсим такава частица, която да има съзнание (тоест мислеща), да е с нулев
радиус, но масата и да е различна от нула, да съдържа изключително много енергия,
при която времето „да липсва”, за да се разпространява информацията мигновено. Тази
частица е нужно да произвежда светлина, енергия и полета, за които времето и
пространството да са налични и да се разпространяват със скорост, не по-голяма от
скоростта на светлината. Пълна лудост, нали? Бихте ли се нагърбили с тази задача?
Всъщност е лесно…
Хипотеза за Когиталността
Всичко, което Е, е съвкупност от когитални „частици“ (нулева мислеща точка –
вълнов обект с огромен енергиен потенциал и маса, различна от нула), намиращи се в
покой, които притежават пълната информация (цялото е УМ). Стремежът на това
цяло знание към съвършенство предизвиква движение, което предопределя появата
на Светлина, Пространство и Време.
Светлината, дошла от Себе си, създава илюзорни холограмни образи, обвити в
поле, възприемани като плътна материалност. Съществуващото е... само проявена
индивидуализирана мисловност. Частиците в покой и тези в движение са
съвършенството, наречено Когиталност.
Да го разгледаме… Тъй като всичко в тази хипотеза изглежда парадоксално, нека
тръгнем от един парадокс, познат ни от теория на относителността – парадокс на
близнаците. Основната теза в него е, че колкото по-бързо се движим, толкова по-
бавно тече времето. Чували ли сте за него?
- Давай, давай…
 - Това е мисловен експеримент, илюстриращ едно от следствията на теорията на
относителността: времето тече с различна скорост в неподвижна и в движеща се
отправна система. При скорости, близки до тази на светлината, разликата е голяма.
Това означава, че ако единият от двама братя - близнаци, отиде на пътешествие със
скорост, близка до скоростта на светлината, при завръщането си след година, той се
оказва с около десет години по-млад от брат си. Времето на неговия полет е една
година. През този период той се движи с огромна скорост и времето за него тече
бавно. За брат му, който е на земята, времето си тече „по землянски”, по-бързо от това
в ракетата. Така за „землянина“ си минават нормални 10 години. Когато братът се
върне от полет, ще е остарял с 1 година, а неговият близнак на земята – с десет.
- Е, ама това си е само мисловен тест, нали?
- За да се докаже или опровергае тази теза в реалността, експериментално е
извършен тест с двойка синхронизирани атомни часовници. При качване на единия
от тях на изкуствен спътник на нашата планета (скоростта на спътника е 8 - 11km/s
или 28 800 - 39 600 km/h) той изостава спрямо оставения на Земята часовник. Оказва
се, че за него времето тече по-бавно. Важно е да отбележим, че изоставането е
налице (за посочения опит – около сто наносекунди), въпреки малката разлика в
скоростите. Този експеримент ни дава отправна точка по пътя на доказване на
хипотезата: колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно „тече” времето. И
обратното - колкото по-бавно се движим, толкова по-бързо „тече” времето. Тогава да
се запитаме: ако се движим по-бавно, какво ще се случи?
- Времето ще тече по-бързо.
- Ако се движим още по-бавно?
- Е, то е ясно - времето ще тече още по-бързо.
- Ами ако сме в пълен покой…? Времето ще тече толкова бързо, че ще клони към
безкрайност. Тогава, ако има една хипотетична когитална (мислеща) частица, която
да е в покой, колко информация ще има - дори за един миг?
- Безкрайно голяма…
- Точно така. Тази информация ще е и безкрайно голяма енергия (безкрайност х 3.10-
21
). Тогава колко голяма ще е една такава точка? Безкрайно голяма или безкрайно
малка?
- Безкрайно голяма…
- Помислете… Ето как можем да си отговорим най-лесно – щом съдържа цялата
енергия, ще съдържа ли и цялата гравитация?
- Да.
- Гравитацията привлича и поглъща всичко. И една подобна огромна гравитация в
какво ще „сплеска“ тази когитална частица и нейната информация? Цялата безкрайно
голяма гравитационна енергия ще свие сама себе си и всичко останало в… безкрайно
малка нулева точка. Ако съществува втора такава частица в пълен покой (със същите
характеристики), тя колко информация ще има? Отново същата. А трета? Четвърта…
Колкото и да са те, ще притежават същото безкрайно количество информация. И ще са
с нулев размер… И колко информация ще притежават всички тези безкрайно много
хипотетични точки взети заедно?
- Същото безкрайно количество… колкото и всяка една от тях.
- Това означава, че принципът частта съдържа цялото и цялото се съдържа в
частта е валиден. Оказва се, че… безкрайно многото точки (частици) могат да се
разглеждат като една и… обратното – една „съдържа“ безкрайната информация на
множество други… Те са единна цяла система. За колко време се предава информация
от една точка до която и да е друга?
- Веднага! Мигновено!
- Тъй като времето за всяка една от тях клони към безкрайност, то информацията
пристига моментално от единия до другия край на Вселената. Така е! Всъщност току-
що решихме парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен и теоремата на Бел. Само още
един въпрос – тази единна система, в която няма време, колко е голяма? И каква е в
същото време енергията ѝ?
- Безкрайно много частици с размер нула са си пак нула…
- С безкрайно голяма енергия… Тогава възниква въпросът: има ли пространство?
- След като всичко е нула… пространство няма. То е нулево...
- Докато доказваме нашата хипотеза, стигаме до откритието, че когиталните частици
могат да са една или безкрайно много - за тях пространство и време няма. Всъщност
времето тече с безкрайна скорост и всички точки получават мигновено цялата
информация. Свити от безкрайната гравитация, те са с нулев размер и притежават
безкрайно голямо количество енергия и информация, т.е. знаят всичко. Но аз имам
въпрос, който на пръв поглед изглежда парадоксален… Ако вие знаете всичко, има ли
нещо, което не знаете? Какво не знаят частиците? Замисляте ли се? Има ли такова
нещо, което да не знаят?
- Ако частиците знаят всичко, не биха могли да знаят, какво е да не знаят…
- БРАВО! Точно така! Когато знаеш всичко, няма никаква възможност да изпиташ
състояния, в които да не знаеш! Всичко ти е известно! Излиза, че когато знаеш всичко,
не знаеш какво е да не знаеш... (смях). Тук когиталните частици се оказват пред
парадокс – за да разберат всичко, е нужно да усвоят „на живо”състоянията на незнание
състоянията на незнание, тоест като ги изпитат… Това означава, че за да имат пълната
информация, е нужно да изпитат и всички възможни състояния, при които липсва
знание.
Кога и при какви условия ще се проявява липсата на знание? Да се върнем отново
към парадокса на близнаците - колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече
времето. Това значи, че ако се движим с 1км/ч, ще имаме една загуба на знание, ако се
движим с 2км/ч – друга (различна) загуба на знание, с 3, 4, 5…… км/ч - загубата на
информация (и енергия) ще е различна за всяка частица. Ако пуснем безкрайно много
частици да се движат с различни скорости, ще усвоим всички състояния на незнание.
Колко бяха частиците?
- Безкрайно много…
- Тогава да приемем, че се разделят на две - половината се движат, а половината
остават в покой. Така тези в покой ще дозапълнят знанието си, „комуникирайки“ с
онези, които се движат. Колко стават частиците - безкрайност, делено на две?
- Отново безкрайност…
- Да отбележим! Какви са частиците в момент на покой? А тези в движение?
- И двата вида са когитални, мислещи и… безкрайно много.
- Тогава, ако в същността си са еднакви, то и движещите се и тези в покой, са все
когитални и следва да имат контакт помежду си. Така ли е, взаимодействат ли си чрез
обмен на информация?
- Да… Но за движещите се тя ще е забавена във времето…
- Да. Единствената разлика помежду им е, че едните знаят повече, а другите по-
малко…Какво обаче се случва с енергията? Информацията намалява, но енергията губи
ли се? Според закона за запазване на енергията (ЗЗЕ) тя се трансформира. Ще се прояви
като гравитационно поле, светлина, кинетична енергия и т.н…
Когато един атом получи енергия от страничен стимулатор (например топлина),
неговите електрони абсорбират тази енергия като променят орбитите си („възбудени
електрони”). Те се оказват в нестабилно (неравновесно) състояние. При връщане в
равновесно състояние отделят (излъчват, като я и трансформират) приетата външна
енергия като светлина (също енергия). Това е принципът на получаване на лазерна
светлина. Различният цвят излъчена светлина се определя от материала, който се
използва за самия лазер. В нашия случай с когиталните частици различната скорост ще
определи различно отделяне на енергия и светене. При една скорост ще има един цвят,
при втора – друг и т.н.… Ако наблюдаваме отстрани тази феерия от светлини, полета,
звуци…, това ще изглежда като заря… като експлозия, като… Голям взрив. Всички
частици тръгват едновременно във всички посоки и с най-различни скорости като
отделят най-различни полета и вълни.
Учените доказват, че 10-43s след Големия взрив се проявява гравитация, а около 10 -
35
s след същото събитие се появява и светлината. Чисто практически учени от
Техническия университет „Чалмърс” през 2011 г. осъществяват експеримент, при
който светлина се появява от вакуум. Чрез предизвикване на високочестотни вибрации
от „нищото” се появява двойка фотони… Експериментът е базиран на един от най-
известните принципи в квантовата механика – вакуумът не е „всеобхватна празнота“.
Там има множество виртуални частици, които непрекъснато се появяват и изчезват –т.
нар. вакуумни флуктуации. Кристофър Уилсън и неговите колеги от „Чалмърс”
успяват да накарат светлината да напусне това виртуално състояние и да се прояви
чрез реални двойка фотони (т.е. светлина, която може да се измери).
 Хипотезата ни за когиталните частици с нулев радиус, притежаващи пълната енергия,
отговори на още един експериментално доказан факт. При наличие на високочестотни
вибрации от вакуума се появява светлина. При това като двойка фотони, излъчени от
нищото… Разпространението е спираловидно по дадено направление - двойно
спираловидно движение с индивидуални параметри (всяка частица е с индивидуална
скорост!). Това е двойна спирала, проявена от индивидуалната скорост на когитална
частица. Строго индивидуална информация, проявена като двойна спирала светлина…
На какво ви напомня това?
- ДНК…
- Да! Добре е да се замислим… Преди проявлението на двойката фотони се излъчва
гравитация. И ако върху гравитационното поле залепим определени „решетки“ -
следствие от взаимодействието (интерференцията) на двойката спираловидни вълни,
какво ще се получи? Запис като върху холографска плака. Когато през тази плака пуснем
светлина, ще се прояви холограма. При това с индивидуално гравитационно-защитно
поле, което е функция отново на индивидуалната скорост на частицата. Защо и защитно?
- Пазят се характеристиките на индивидуалността…
- Отличен отговор! Какъв беше размерът на частицата? Нулев. Тогава да кажем, че
една когитална частица е в движение и излъчва симфония в синьо, а друга - в червено.
Те обаче ще излъчват в цялото пространство. При взаимодействие информацията им
ще се смеси около нулевия им размер и… като резултат ще имаме две еднакви
виолетови частици. Така при наслагване на излъчването от всички частици, като краен
резултат ще получим еднаква бяла светлина… Добре, но чакайте малко – не се ли
задвижиха тези частици с различни скорости, за да усвоят и усетят всички нива
(нюанси) на незнанието? Нещо тук се пропуска и губи… Губи се тяхната
индивидуалност. За да се изпълни първоначалното намерение, ще е нужно да
„съществува“ поле, което да притежава защитна функция. Така, когато пристигне
информация (светлина, вибрация…) от друга частица, полето ще може да каже „Ааа,
тука вече не ти давам да идваш. Това е зоната на индивидуалността!“ По този начин
всяка частица ще свети в нюанса, определен от нейното движение, а защитното поле,
също дефинирано от скоростта, няма да позволява на натрапници (влияния от други
когитални частици) да променят информацията.
Парадоксалното тук е, че още преди шест хиляди години това е било известно, а
сега тепърва го преоткриваме отново… Мисълта ми е за книгата Кибалион (Хермес
Трисмегист) и седемте принципа на живота, които гласят следното:
Цялото е ум. Светът е ментален. (когиталност)
Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе. (всичко е единна система)
Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира. (вакуумни флуктуации)
Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя
противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите
са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се
привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.
(еднаквост на произхода – мисловност и дуалност след движението; кръговрат)
Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи;
люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването
надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява.
Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко
нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името
на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се
изплъзва от Закона. (всичко е в постоянен кръговрат. Кокошката и яйцето са
свързани по същия начин като когиталността и материята)
Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип;
Родът се проявява на всички нива. (този принцип ще се изясни по-късно)
Нека да допълним всичко това с елемента „нютоний“, или с цитат за… светлината,
която… дойде сама от себе си. Продължението на този пасаж от евангелие на Тома
направо стресира:
50. ) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:
Ние идваме от Светлината, където Светлината дойде от Себе Си. (когитални
частици)
Тя почива, появявайки се в техния образ. (холограма)
Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете:
Ние сме Негови Синове, и Избраното от Живия Отец. (източникът е мислещ, жив)
Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете:
Движение и покой. (първопричината за проявлението - когитални частици в
движение и покой)
Когато разглеждаме идеята за когиталните частици, е важно да вземем предвид и
тъй известните вакуумни флуктуации – те съществуват, но засега не е открита точна
причина за проявата им. Да се пробваме да я открием, като се върнем към началото –
ако имаме безкрайно много частици в пълен покой, те се събират в… какво
пространство? Нула, нулева точка. Помните ли? това, което сега търсим и откриваме,
може да звучи абстрактно и да е трудно за възприемане в самото начало, но съм
убеден, че ще го разберете и осмислите. И така – имаме безкрайно много точки с нулев
размер. Времето за всички тях клони към безкрайност – тече с безкрайна скорост.
Тогава всяка една от точките получава информацията мигновено, за нула време.
Информацията се предава в цялата Вселена. Това отговаря и на един цитат от древните
Упанишади, че когато откъснеш тревичка, цялата Вселена потръпва. Да се
върнем отново… когато половината когитални частици се задвижат, те допълват
знанието на частиците в покой. Допълват онази част, която дава информация за
състоянията незнание. Това значи, че едната част е в пълен покой и знае всичко, а
другата „половина“ изпитва постоянно различни състояния и ги предава като
информация. Изводът от тази схема е, че частиците са в постоянна връзка помежду си.
Частиците в покой попълват знанието си, с което увеличават и енергията си, а
частиците в движение предават постоянно подобна информация… Това е принцип на
самозареждаща се единна енергийна система. Каква е обратната връзка на частиците в
движение? Когато има незнание, има и емоция. Е – енергията, която притежават
частиците, motion – движението им). E-motion – емоция, тоест енергия в движение.
Това е обясненото от нас до момента. Но нека продължим… Можем ли да разглеждаме
всички когитални частици като една единствена точка? Да. Тогава да я погледнем под
лупа (космическа огромна лупа или - ако желаете… безкрайно малка). Какво ще видим
отвътре? Безкрайно много когитални частици с нулев размер… Част от тях са в покой,
с еднакви координати и параметри (по какво бихме могли да ги различим, след като
при тях информацията от една точка до която и да е друга пристига мигновено –
всички точки са една, замислете се)…
- Те като поведение може да са една, но като чисто физическо проявление в
пространството (някъде си там) една и съща ли ще бъдат?
- Ами нали радиусът е нула – естествено, че е една и съща.
- Всъщност изобщо няма точки. Те са нула. Но как да обясня абстрактно
пространство от точки, ако не взема поне една… отправна точка (смях). Добре… Една
точка има толкова информация, колкото и безкрайно много в едно огромно
пространство. Всъщност колко е пространството? Безкрайна съвкупност от нули е пак
нула. Мога да кажа… безкрайно голямо, събрано в нулева точка. И сега е важно да
излезем именно от този парадокс, за да се разбере. В нулевата точка, колкото и малка
да е, имаме безкрайно много когитални нулички. Какво се случва в момента, в който
една когитална частица започне да се движи?
- Тя излъчва енергия и светлина.
- Чудесно. И колкото по-бързо се движи, толкова по-бавно тече времето… Какво се
появява съвместно с движението? Измерението време. Всяка от движещите се точки
има и различно обозначение, параметри, координати… Появява се и пространство.
Времето се оказа свързано с пространството – точно по начин, описан в теория на
относителността.
- Аз имам друг въпрос – едното е какво точно значи „пълен покой“, дали можем да
го свържем само с липсата на пространство?
- Нали това обяснявам… Но на директен въпрос отговарям директно – пълен покой
не съществува. (смях)
- И второто нещо, което се питам – доколкото разбрах, когато имаме огромно
количество енергия, нещата се събират в една нулева точка. Ако обаче имаме
огромно количество енергия, нещата е възможно и да са разпръснати до
безкрайност, нали…?
- Което е едно и също... Нула и безкрайност съвпадат... И сега ще го докажем...
- Добре… И трето - тук се акцентира на гравитацията. С нея обяснява ли се
всичко?…
 - Не. В средата на миналият век, Томас Браун (ефект Бифилд-Браун)
експериментално стига до заключението, че електричния заряд и гравитационната
маса са взаимно свързани. Но при вакуум, когато размерите са твърде малки,
преобладава силата на Казимир. Тя всъщност е многократно по-силна от гравитацията,
когато се говори за малки разстояния.
- Той доказва енергията на вакуума.
- Да, и сега ще видите как ще ги навържем… Когато частиците тръгват, те излъчват
някакъв вид поле (да избегна думата „гравитация“ сега), включително светлина. Добре,
а когато една частица започне да се връща в покой, какво се случва? Тя започва да
поглъща – всичко, дори и светлината. Първото, което се излъчва при отделяне на
частицата от нулевото поле, е гравитация (~ 10 -43 сек) и след това идва светлината...
По обратния път, това ще е последното, което ще се самопогълне в когиталността...
Това на какво прилича?
- На черна дупка! – няколко участници...
- Точно така! Открихме какво е черната дупка – на практика това е спираща
движението си когитална частица… Тоест черни дупки няма…(смях). Когато
частицата се „завърне“ в пълен покой, колко голяма става?
- Нулева.
- И изчезва…
- И пространството изчезва.
- Да. И сега да стигнем до вакуумните флуктуации, за да осъзнаем и парадокса и
логиката във всичко това. Да разгледаме нулева точки под лупа в съвсем близък план.
Колко точки има в нея?
- Безкрайно много.
- Част са в покой, а останалите - в движение. Колкото и силно да е полето на
задържане, ще има ли частици, които да напускат правилната геометрия на нулата и да
се окажат извън нулевата точка? Да. А след това частиците биват притеглени обратно
и се оказват от другата страна на равновесното положение. Като цяло нулевата точка
няма да е фиксирана нула, а плуваща около нулата. С други думи, тя е колебаеща се
нула (смях). Тогава има ли нулева точка в абсолютен покой? Не. Спомнете си и
твърдението на нобеловия лауреат Питър Хигс, че за да са валидни законите на
квантовата физика, е нужно масата на абсолютния вакуум да е различна от нула
величина.
- Тази вибрация отделя енергия, а енергията излъчва… Чел съм, че това е нещо като…
кипяща супа.
- Браво, точно така е! Квантова супа… Вакуумните флуктуации са точно такава
супа. Всяка нулева точка има в себе си и движение, и покой, и размерът ѝ е нула. А
сега си представете едно такова „пространство“ – колко точки има? Безкрайно
много… Тръгнахме от нула, стигнахме до безкрайното пространство на Вселената и се
върнахме в нулата… Един постоянен кръговрат. Припомнете си лентата на
безкрайността (мьобиусова лента), в която се редуват „+” и „-”, мисловност и материя,
ден и нощ… И макар листа да има две страни, всичко е все от едната страна.
Постоянен кръговрат. И всичко се движи, вибрира.
- Това е втори принцип на Хермес.
- Втори и четвърти принцип на Хермес, точно така – Всичко се движи (втори
принцип) и е в постоянен кръговрат (четвърти принцип)… Това са просто вакуумни
флуктуации…
- Това означава ли, че има равни на брой частици в покой и такива в движение?
- По принцип - да. За да затворим кръговрата на частиците, е нужно да помислим.
Когато е налична допълнителна честота в тази среда, наречена от нас когитална
частица (или нулева точка), тя се оказва в неравновесно състояние и се стреми да го
възстанови. Тя се оказва в плуващо плазмено състояние около равновесното. Ако в
момент на максимално отдалечаване от равновесното се появят допълнителни
високочестотни вибрации, които да повишат още енергията на намиращата се там
когитална частица, тя би се откъснала от полето. Тези допълнителни високочестотни
вибрации наричаме намерение или вяра… Може ли да се откъсне частичка само с
желание или мечта. Може. Но енергията не е достатъчно силна, за да задържи
определеното направление и двойката фотони се самоунищожават или биват
погълнати обратно в нулевото поле. Това е причината мечтите да се самоелиминират,
тоест да си остават само мечти. Защо точно двойка фотони?... В самата когитална
частица имаме движение и покой, тоест дуалност. Когато увличаме частица извън
плазменото поле, тя е отново дуална и излъчените фотони могат да се доразвият или
самоунищожат. Така се запазва възможността за хармоничен баланс.
- А с каква честота се избиват фотоните? Може ли честотите да са различни?
- Точно така. Те са различни. Например, честотата при мисъл искам е ниска. Затова
при дамите не работи принципа Мъж го искам, сега го искам, хубав го искам… (смях).
При мечта и желание честотата и енергията са по-високи, но отново недостатъчни за
сътворение. Истинското намерение, придружено с вяра, предизвиква увличане на
частица, излъчване на светлина (като двойка фотони). Този импулс има достатъчно
енергия да се откъсне и придобие самостоятелно направление, в което да се проявят,
откъснат от гравитационно поле двойка фотони… Те като вълни си взаимодействат,
интерферират и запаметяват това взаимодействие върху излъченото гравитационно-
защитно поле, което представлява примерно тази форма:
Сега ще видим, че тази форма не е предопределена и представлява тип гравитация,
върху която лепим интерферентна картина. Какво се случва? Имаме плака
(защитно-гравитационно поле), върху която е запаметена принципна картина на
саморазвитие. Преминаването на светлина през тази плака дава илюзорен триизмерен
образ (холограма). Тази холограма има защитно поле, което съхранява
индивидуалността на намерението. Ние отчитаме и регистрираме подобна структура
като материя…А всъщност какво е?
 - Холограма със защитно поле.
- Да. Тогава да повторим целия процес – когитална частица тръгва да се движи като
първоначално излъчва индивидуално гравитационно-защитно поле, след него светлина
от двойка фотони (двойна спирала на движението на фотоните). Те образуват
интерферентна картина върху полето и се наблюдава определена холограма в
ограничено предварително зададено защитно поле… Самото направление е
вероятностно намерение за развитие (органична, неорганична, кристална или друга
форма), което се проявява при комбинация с други електромагнитни полета на
заобикалящата среда… Проявената частица знае ли всичко?
- Не!
- Така е. И до какво води незнанието?
- Желание за знание… Чувства… Страхове…
- Чувствата енергия ли са? Може ли тази енергия да е високочестотна… и тя къде
отива?
- Във вакуума, при нулевите точки…
- А какво се случваше във вакуума при високочестотни вибрации?
- Излъчва се двойка фотони.
- И тази двойка фотони си взаимодействат, а получената от тях холограма е
„облечена“ в индивидуално защитно поле с определена форма. Тази форма може ли да
е… дръвче. То ще изпитва ли емоции, ще мисли ли...? А може ли да е камък? Той ще
мисли ли, ще изпитва ли емоции и т.н.?
- Излиза, че да…
- А техните емоции може ли да са високочестотна вибрация и къде ще бъде излъчена
тя?
- Във вакуума…
- И ще предизвика поява на друга двойка фотони, която образува друга форма, която
ще изпитва други емоции, които ще се предадат като вибрация към вакуума… и така
до безкрай. Сега вече може да се осъзнае и т.нар. шести принцип на херметизма –
Всяка причина има следствие; всяко следствие има причина. Хайде да си го
обясним заедно… Защо е казано по този начин? Не се ли преповтарят двете части?
Толкова ли глупави са били древните, че са повтаряли едно и също нещо по два пъти?
Всяка причина има следствие; всяко следствие има причина…
- Не… Ама какво точно – следствието е някаква причина…?
- Топло, топло… Хайде сега – ще го кажа по един различен начин: Всяка причина си
има следствие и… всяко следствие се явява причина за причината.
- Това е точно този обмен на енергия и високочестотни вибрации…
- Да, точно това е. И сега да разгледаме най-разбираемо – кокошката и яйцето… За
да има кокошка, е редно да има яйце и следствието е кокошка. За да има яйце обаче, е
нужно да има кокошка – кокошката е причина за наличието на „причината яйце”, от
която се пръква „следствието кокошка”... Високочестотни вибрации от емоция,
получена поради незнание, се явяват причина за двойка фотони, която образува
холограма, която е следствие на движението на идеята, на намерението, или… причина
за причината. Така цикълът се затваря… Разбрахме ли какъв е кръговратът? Много е
простичък и всичко е лесно – въпросът е само да си замислим върху него…
- Хайде да го практикуваме! (една млада дама от последните редове)
- Хайде... ама е още светло... (смях). Преди да стигнем до практикуването, е нужно
да отговорим на още един въпрос. Как точно се случва така, че светлината на една
холограма със защитно поле, се превръща в молекули, клетки и така нататък? Как се
получава и самото защитно поле? С други думи, за да се научим да материализираме, е
нужно добре да познаваме процесите на възникване и трансформация на енергията. И
тогава спокойно ще превръщаме водата във вино...
- Давай направо на тези упражнения, че пресъхнах (смях)...
- Връзката между светлина, ДНК, дифракционна решетка и кристална структура е
нужно да бъде доизяснена. Бъкминстър Фулър разработва още през тридесетте години
на миналия век теоретична основа за трансформацията на енергия. През 1927,
банкрутирал, без постоянна работа и сериозно пропил се след загубата на дъщеря си. В
това положение отива на брега на езерото Мичиган с мисли за самоубийство. Тогава
изживява мистично озарение и вместо да сложи край на живота си, решава да убие
егото в себе си и да посвети на “експеримента... колко може един никому неизвестен
човек да допринесе за общото благо на хората”. Той допуска, че тороидното поле на
електромагнитната енергия може да се представи и като кристална решетка, която по-
късно е наречена с неговото име – сферичен фулерен (Fuller - Energy, fulerene - англ.).
Структурата на такъв фулерен е показана на схемата. Когато изстреляме молекула с
такава форма (въглерод 60) към процеп с два отвора, се наблюдава уникално явление.
Молекулата преминава и през двата отвора, превръщайки се във вълна. Развиването на
самия фулерен е точно копие на структурата на ДНК. Този експеримент е осъществен
действително още през 1999 г. от Антон Цайлингер. Малко след преминаването през
двата отвора фулеренът „превключва” и се превръща отново в частица (молекула). От
доказаното в Теория на/от Когиталността се вижда, че теоретичната основа на Фулър е
вярна. Пропуснато в случая е това, че „обличането” на двойната вълнова спирала ДНК
в полета, които са взаимно „противоположни” - привличащото гравитационно поле и
отблъскващото (защитно) ментално поле на формата. В изходната си изначална форма
на съществуване и двете полета са ментални. Върху защитно-гравитационното поле се
„лепи” дифракционната решетка, образувана от взаимодействието на двете спирали на
кохерентната ДНК. През тази решетка преминава самата ДНК, като при това се
„обръща” с „хастара навън”. Точно това наблюдава и екипът на Цайлингер. Да
допуснем, че светлинната ДНК е синя отвътре и червена отвън. Тогава след
преминаване на светлината през залепената върху гравитационното поле решетка ще
се образува фулерен, който да е червен отвътре и син отвън. При самото преминаване
през решетката всяка порция светлина се „облича” в двете полета - гравитационното и
защитното. Така фулеренът притежава цялата информация, съдържаща се в
светлинното ДНК (виж схемата). Хроматиновите форми (фулерени от порции
светлина), които се образуват, изграждат хромозомата, която е в ядрото на клетката и е
основата на зараждащия се живот. При нас има ли такава?
- Да!
- И от какво сме направени? От... светлината, дошла сама от себе си… Да си
припомним двойката фотони, които се разпространяват спираловидно в
пространството?
- Двойна спирала? ДНК…?
- Отлично! Добре… сега навързахме ли нещата? Ако двойна светлинна спирала
премине през дифракционната решетка на защитното поле, какво ще се получи?
- Молекула…
- Да си представим двойна спирала светлина, която преминава през решетката. Едно
лесно сравнение е да дадем пример с кабел, който прокарваме кабел през тесен отвор.
Когато прекарваме кабела през отвора, той обикновено „цъфва“. При това става така, че
външната обвивка на кабела се завива навътре, а вътрешната става външна. Това се
случва и със светлината. Както казва Цайлингер, сякаш молекулата, превръщайки се
във вълна, се обръща с хастара навън. Нека го обясним… Да разгледаме решетката -
представете си как част от нея първо се огъва, после се откъсва и обгръща (затваря)
енергията на светлината отвътре, а вътрешната отвън и цялото това в защитно поле.
Това е вследствие и дифракцията. На практика се образува…
- Някаква частица…
- При това „материална“, защото е затворена в защитно поле. Каква ще е
информацията в него?
- Зависи от скоростта.
- Да - така е. И на всеки детайл от холограмната решетка ще е еднаква.
Информацията на хроматиновите форми, подредени в структурата на хромозомата, ще
е такава, каквато и на цялото тяло. Двойна спирала преминава през решетката,
получаваме молекула, образуват се и хроматинови форми, подредени по спирала в
кондензирана хромозома… И всичко това е в ядрото на клетката… Да разгледаме
процеса и от друга (по-„нематериална“) гледна точка (светлина и решетка). Да
приемем, че двойната спираловидно движеща се светлина отвътре е синя, отвън -
червена. При преминаване през решетката, светлината дифрактира, обръща се с
хастара навън и формира съвместно със защитното поле… хроматинови форми по
спиралата на ДНК… хромозомата…ядрото на клетката. Още от хроматиновата сфера
(фулерен) имаме порция (квант) светлина, „затворена” в защитно поле, което наричаме
материя. Дифракционната решетка е защитно поле с имплантирана върху него
интерферентна картина на кохерентната ДНК. При определена подредба на светли и
тъмни точки (интерферентна картина) се получават и различни като форма холограмни
изображения. Защитното поле се изгражда от една страна заради запазване
индивидуалността при съответната загуба на информация. Това проявява
индивидуалността на самото поле и на излъчените от когиталната частица двойка
фотони (ДНК). Така всяка частица е уникална сама по себе си - толкова уникална,
колкото и всяка друга частица... Взаимодействието с околната среда (каквато и да е тя)
е също уникален акт. При една ще се предизвика едно взаимодействие, при друга -
различно. Така самообучаващата се и саморазвиваща се частица ще определи своята
окончателна форма чак след определен модел на индивидуално обучение, което се
явява практическото взаимодействие с други полета, вълни и честоти.
В началото на ХХ век известният руски учен Владимир Вернадски, изучава глината
и открива в нея редица интересни свойства, които свидетелстват в полза на мита за
сътворението на човека. В състава на глината влизат всички макро и микроелементи,
които има и в нашия организъм. При това в почти същите пропорции...
Наскоро американски учени потвърждават заключенията на Вернадски, доказвайки,
че глината съдържа основните елементи на биологичния живот, които изграждат
мембраните на човешките клетки и на други биологични организми. А клетъчните
мембрани участват във формирането на клетките и съдържат генетичния код на
организма – РНК, която е в основата на целия живот.
Това означава, че честотите на планетата (съдържащи се и в глината) влияят върху
формирането на един организъм. При докосването си до околната среда и вълновите
влияния, когиталната частица може да изгражда филтри, които да я предпазват от
нежелани за нея взаимодействия. Тези защити се трупат с развитието и увеличаването
на опитността. Това е количеството на взаимен обмен на честоти и тяхното приемане
или отхвърляне. Например мама казва „Така не се прави“ и холограмата дете, имащо
пълната вяра в своя „създател”, приема този филтър. Натрупаните приети ограничения
изграждат илюзорна сигурност и тласкат индивида към избягване на взаимодействията
и обмен с околната среда. Тази изградена барикада към околната среда е и защита от
информацията, която частиците могат да получат… Да си представим, че
информацията, която идва от когиталните частици в покой, представлява един комар, а
всички решетки, които сме изградили, са мрежи против комари (с едри дупчици, така
че комарът да може да през тях). Когато мрежите са на разстояние една от друга,
комарът може да премине последователно през всичките мрежи. Ако решетки са
слепени, комарът няма пролука и не успява (дупките на решетките не съвпадат)…
Защо е важно това?
За да се определи какво влияе на решетките и как. Това може ли да се овладее като
процес? Чрез него бихме разбрали принципите на работа на изграждащото холограмата
поле и дали то има нужда от допълнителна информация? Например така ще разберем
принципите на левитация, телекинеза, телепатия или движение във време-
пространството... И влиянието им върху формата и на начина за възприемане на
околната среда…А от това зависи взаимодействието с околния свят...
 Да разберем как се запомня формата върху решетките и може ли да се променя. Как
влияе това върху поведение, емоции, взаимоотношения? Тоест, можем ли мисловно да
влияем на решетките в посока на това кога желаем или не да получаваме информация?
Ако знаем принципите на изграждане на решетките, можем ли съзнателно да градим
такива? Например да изградим липсващ орган или крайник или да сътворим защита от
висока температура, вредни лъчения или природни бедствия... Отговорите могат да
променят нашето развитие, мислене, творене…
- След това кратко отклонение за възможностите и решетките, да се върнем малко
назад и да се попитаме от какво са изградени растението, дървото, камъкът… всичко,
което съществува. И има ли творението чувства, емоции, как е свързано с Цялото? Ако
всичко, което съществува, е продукт на мисловност, тогава има ли нежива, немислеща,
неемоционална материя?
- Не?
- Тогава камъните могат ли да раждат, да растат и да се размножават? Как се
развиват?… Знаете ли нещо за тровантите? Това са камъни, които растат (от грамове до
тонове!), размножават се и се движат. Невероятно е, но обикновените на външен вид
камъни след дъжд започват да растат като гъби. Вътрешният им строеж също е
необичаен – ако се разцепят наполовина, то както при дърветата могат да се различат
отделни пръстени около ядро. „Живите камъни“, както ги наричат, освен че растат, са
способни и да се размножават. След като на повърхността на камъка се появи неголяма
издутина, тя с време нараства и когато стане достатъчно голяма, се откъсва. Ако
растежът на камъните може да се обясни, то процесът на деление на каменното ядро не
се връзва с никаква логика. Целият процес на размножаване на тровантите кара някои
специалисти да се замислят дали тези камъни не са някаква неизвестна досега
неорганична форма на живот.
С какво се различават от нас? И какво ще рече „обикновен камък“? Дали просто
както при растенията времето за промяната на камъка и неговото развитие е толкова
голямо, че не можем да го отчетем…? Дали планетата е мислеща, жива и можем ли да
комуникираме с нея? Може ли и тя като цветята да „разговаря” чрез звуци и музика, да
чете мислите ни?
- Хм… дали е точно пък така?
- Казах го от началото – не ми вярвайте, проверете! Нашата планета има глас. Той
представлява радиовълни, образувани в двата защитни магнитни обръча на Земята,
наречени радиационен пояс на Ван Алън. И само като вметка в това - едно от
откритията на екипа на Гаряев е, че фотоните могат да се превръщат в радиовълни.
Радиовълните предпазват нашата планета от силната слънчева радиация. Двата пояса,
вътрешен и външен, представляват област от магнитосферата на Земята с голямо
съдържание на високоенергетични заредени частици - предимно протони и електрони.
Вътрешният стига до 4000 км над земната повърхност и е предимно от протони, а
външният слой се простира до 17 000 км и съдържа основно електрони. От гледна
точка на Теория от когиталността това са съответно защитното протонно и
гравитационното електронно поле на проявената индивидуализирана когиталната
частица Земя...
Да видим докъде стигнахме… След като знаем как се получава холограмата, да
видим как ѝ влияе средата, другите честоти. Защитното поле, което е налично, се
докосва до средата и се потапя в нея. В този план е редно да отбележим, че според
акад. Пьотр Гаряев светлинното ДНК е един постоянен вортекс, торнадо, което
„засмуква” всички възможни честоти, които са в обхвата на полето ѝ. Ако една
движеща се частица попадне в полето на друга такава, те ще обменят честоти. Тази
обмяна става в зоната на гравитационно-защитните им полета. Зад решетките ще
преминат само и единствено честотите, които те приемат да допуснат в
индивидуалната си енергийна зона. Ако Земята излъчва определена честота с
определени вибрации и изпитва определени емоции, то всичко това се отразява върху
живота, който е върху нея. Честотите на планетата са засечени и са известни като
резонанс на Шуман. Това е честотната вибрация, с която трепти Земята. Доскоро тя
беше от порядъка на 7,8 Hz. Всички молитви, мантри и утвърждения, от които реално е
имало полза, са били с честота около 8 Hz. И за времето си това са били високи
честоти. Отпреди десетина години честотата на Земята започна да се променя и сега
вече е малко повече от 18 Hz. Това влияе и на всичко, което е в обсега на това поле,
при това доста интензивно. Доколко се приема или не тази среда, зависи от всяка
когитална частица. Науката, която се занимава с вълновото ДНК, с неговите честотни
параметри и взаимодействие с останалите електромагнитни полета, се нарича вълнова
генетика. Още през петдесетте години на миналия век китайският учен Цзян Канчжен
разработва апаратура, способна да извлича, запазва и предава на разстояние вълнова
информация за генетичен сигнал от един организъм на друг. Акад. Пьотр Гаряев
доказва, че този сигнал е ДНК светлина и стига до извода, че всичко живо свети. Това
отговаря напълно на теорията за движещите се когитални частици, които при
движението си излъчват светлина. Второто интересно нещо е, че информацията ДНК
може да се прехвърля с помощта на лазер. При един от експериментите, направени от
Гаряев, върху бременна жабка се пренася информационно ДНК (като светлина) от
саламандър. Какво се ражда?
- Жаба!… Саламандър!... Хибрид!?
- Саламандър.
- Не е справедливо така!
- Напротив, дори е много справедливо и сега ще разберем защо казваме, че децата
избират родителите си, а не родителите създават децата. Всъщност децата са
когитална частица, която осъществява задвижването си, за да изпита определени
чувства в дадена среда. За да си я осигури,… когиталната частица избира определени
холограми, които като вероятност биха могли да осигурят условия (среда) за вид
незнание (иначе казано емоция)… Доколко цялата тази вероятност и код за изграждане
на холограмата съществуват, се знае от самата частица, а не от родителите. Така детето
избира средата, а родителите осъществяват високочестотния импулс на енергията.
Тогава, ако когитална частица попадне в електромагнитното влияние на друга частица,
наречена Земя, то средата би ли повлияла на формата?
- Да. Сътворението на човека от глината. Откритието на ... онзи учен...
Вернадски...
- Браво! Но как точно влияе средата разбираме от откритията на вълновата генетика.
При експерименти за проверка на това влияние попови лъжички се поставят в така
наречената пермалоена среда. В нея след изолиране на земното поле се инициира
честотна среда, различна от тази на Земята. Резултатите са повече от показателни -
средата оказва влияние върху това как ще се роди (или по-точно – прояви) определена
холограма. Каква форма ще има и… с колко крайника, например. Вижте жабките на
снимките. Различните полета претворяват формата и поповите лъжички се превръщат
в най-различни проявления – с пет предни крайника, с четири задни или само с два
задни и без предни… Всичко е следствие от влиянието на честотите на средата. Това
ни води до извод: формата е само вероятностно зададена…и се доопределя след
взаимодействие с други полета и честоти. Тогава чудно ли е, че Адам е сътворен от…
глина? Това означава, че честотите на микро и макроелементите от глината са
„приети” от частици с вероятностно развитие „хуманоид” и този индивид се проявява
като двуръко, двукрако холограмно проявление, наречено човек. Това същество ще е
„дооформено“ и от разположението на планетите, сезона (като активност на слънцето),
разположението на Луната, местоположението върху самата планета, настроенията и
емоционалната настройка на холограмните родители и дори от честотната вибрация на
името, с което го наричат. Очевидно е, че при наличие на различни електромагнитни
полета хуманоидите ще са различни - ще са с различна форма. Тогава, как би
изглеждал един такъв хуманоид?
- Как?!
- Ами например с четири предни крайника… точно като… господин Шива? Нещо
странно или нестандартно има ли в него? Просто… различна електромагнитна среда.
- Значи ли, че Шива е роден на друго място?
- Друго място? Може би… Може и на Земята… в зона с различна електромагнитна
среда – сами преценете…
- Значи спрямо средата можеше да има и шест ръце?
- Точно така…
- Или пък шест… други работи?
- Шест други работи… Добре.
- Шест крака имах предвид…
- О-о-о, всеки разбра, че точно това имаш предвид (смях)… Така… В този момент е
важно да отбележа отговорността, която поемате, когато си пожелавате каквото и да
е... (отново смях). В света на възможностите, т.е. в енергийния свят, онова, което
желаете, се случва... (отново смях)
- Значи ли, че като се променят честотите на Земята, се променя и формата?
- Браво, точно така! На практика, промяната на честотите довежда и до промяна на
формата и не се учудвайте от множеството смъртни случаи напоследък, защото това е
трансформация. Промяната на честотите налага и смяна на формата. Тоест смъртта
е…
- Само една трансформация!
- В тази връзка е нужно да уточним и още един съществен момент. При промяна на
„състоянието” се губи паметта. Така е и при водата - когато се изпарява или си
променя агрегатното състояние, тя губи своята памет за предишно състояние.
Същото се случва с която и да е когитална частица - когато тя се трансформира,
променя състоянието си и губи информацията за предишно холограмно проявление
или както е по-популярно да се нарича - прераждане… Могат да се намерят методи
(какъвто е футуро-ретроспективната методика), с които да си възстановяваме
паметта за предишни или бъдещи състояния…
- Хайде да го правим!
- Изчакайте малко… Сега разбирате, че всичко си има научна обосновка и няма
нещо страшно, сложно или свръхестествено… Обяснявате ли си сега какво е
интуицията? А сънищата?
- Минал комар през решетките!… (смях)
- Да-а-а… Това е информация от когиталността, която получаваме постоянно.
Когато спим през нощта, сваляме и всички защитни решетки и информацията влиза
лесно… а на сутринта ставаме и казваме…
- Че сме нахапани от комари! (отново смях)
- Да… Казваме, че това са кошмари (комари с ш по средата (смях)), ужаси… и е по-
добре да не ги тълкуваме…че да не ни се случат… Дори не желаем да ги помним.
Струва ни се отлична идеята да разкажем съня си пред пусната вода на чешмата, за да
го отнесе бързо-бързо… Всъщност откъде е тази информация, този ко-ш-мар? От
когиталните частици в покой, които знаят всичко и упорстват да дадат информация за
най-добрия начин при нашето развитие в средата, в която сме си избрали да се
проявим… Чуваме ли ги?… Или ги пренебрегваме защото сме решили че са кошмари,
а не комари на знанието, които ни шептят… Уникално е, че досега, за осем години,
каквато и информация да е пристигнала и съм успял да я разтълкувам, е била сто
процента вярна! Всеки, който се е захващал сериозно с това ще ви каже същото.
Хората не осъзнават голямата важност на сънищата… ФРМ (футуро-ретроспективна
методика) е по-атрактивен метод… и се предпочита. Всеки сънува, а да се видиш като
участник в триизмерна действителна приказка, в която разбираш, че самият ти си
участникът, е някак вълнуващо… А информацията си е информация и е еднакво важна
и в двата случая…
 - Само положителни герои ли се появяват?
- Не… Това са разкази от живота, а те не само „плюс” или само „минус”. Когато
практически се изживее това състояние, се осъзнава, че такива оценки няма… те са
безмислени… но за това ще говорим в една от следващите книги!
- Какъв е смисълът от подобно любопитство?
- Когато тълкуваме сънищата си, разбираме какво е най-доброто за нас, какво е
нужно да променим в поведението и мирогледа си, за да имаме успех. Влизането в
акаша (библиотеката на знанието) представлява нашата молба към частиците в покой
да получим бърз отговор за нещо. Интуицията е абсолютно същото. ФРМ е метод за
елиминиране на емоционални състояния от миналото. Леталният изход от предишно
проявление (смърт в предишен живот) е свързан с нещо, което не сме успели да
довършим, със страх или силно неудовлетворение. Паметта за това състояние е успяла
да се запази и в настоящото ни проявление, тоест в сегашния ни живот. Например
изпитваме страх от височини без реална причина за това. С прилагането на ФРМ Егото
(защитното поле на холограмата) осъзнава и разбира, че това е състояние от предишно
проявление и... страхът или зависимостта изчезват. Чрез ФРМ могат да се „коригират“
и много исторически недоразумения от миналото. Смисълът на самата дума
любопитство е (любов-питам) питам с любов. С други думи, идеята да търсим назад, в
предишни прераждания, не е в това да се чувстваме значими и важни тук и сега…
Идеята е от любов към всичко, което Е, да разберем защо се страхуваме от нещо или да
редактираме знанието за минали събития, които засягат много хора…
Тези техники само подсказват, че всичко в света е енергия, а времето и
пространството са илюзорни функции на движението… Функции на стремежът към
съвършенство. Но този стремеж ни довежда до вълновата генетика. Един от най-
интересните изводи в нея е начинът на проява на холограмата и преплитането на
причина и следствие. Тук имам предвид един от съществените изводи, че
структурата на речта и на ДНК са идентични. Ако един индивид си повтаря често
дадена фраза, къде се кодират честотите от информацията на тази фраза?
- В ДНК и в аурата!
- В светлинната ДНК, след което тази приета информация преминава през решетката
на формата, преобразува се в хроматинова форма и става част от хромозомата… Така
всичко изречено от нас преминава и в ядрото на клетката и по този начин
предопределя нашето развитие. Изречените от нас думи притежават своята честотна
характеристика, в която е преплетена и честота на емоцията, с която е заредена думата.
Така кодираме честотната вълнова характеристика „идиот“, например, във всички
хроматинови форми. А следователно и хромозоми, клетки, както и цялото тяло
получават тази честотна настройка. След определено време индивидът, кодирал тези
честоти, реализира като проявление получената информация, която той самият е
заложил…
- Сега разбрах как съм станал идиот…(смях)
 - Коя е причината да се случва това и защо казах, че тук се преплитат причина и
следствие? Как се създава дадена форма и холограма? Когиталната частица се
задвижва с определено намерение и проявява индивидуална форма в определена среда.
Всички честоти на тази форма, „произведени и излъчени” от самата нея, са идентични
с тези, от които е сътворена. Холограмата с нейното защитно поле е оформена и
изградена чрез тези честотни характеристики. Всеки звук или всяка мисъл са
синхронични с първоначалния. И точно тук се преплитат причина и следствие… Всяко
нещо, всяко вещество си има своя електромагнитна числова честота на трептенията. И
обратно, на всяко число съответства определена електромагнитна честота. Това
свойство на материята и числата според акад. Г. Грабовой е особено силно
въздействащо в последователните числови редове. Той разработва уникална система
на лекуване - ако човек се настрои на правилен числов ред, може да се излекува от
всякакви болести. Теорията на Грабовой потвърждава верността на тезите на Гаряев.
Записваните в цифров код честоти от човешката реч се трансформират в радиовълни.
Сравнението на вълновите характеристики на ДНК и речта дава много съвпадения.
Аналогиите между речта и молекулите на наследствеността са заложени в този
светлинен код, сътворен от когиталната частица в движение. А цялата информационна
програма за особености, продължителност на живот и възможности е записана в
клетъчните хромозоми на гените. Този огромен запис (под формата на закодирани
текстове) се вмества в едва виждащо се под микроскоп миниатюрно късче хромозома.
Около два-три процента е заето с наследствените гени. Академик П. Гаряев прави
забележителен извод: „В оплодената полова клетка се съхранява само информация,
необходима за изграждането на организма, за „строителството” на белтъците.”
По-важната информация се намира в останалите 97-98 % ДНК. Точно в тях се намира
биокомпютърът с генетичните текстове. Той „чете” сам себе си и едновременно с
това приема, привлича всички честоти от околната среда. Чрез тези светлинни
генетични текстове (биофотонни емисии) клетките се „виждат” и „общуват” взаимно.
Текстовете на ДНК постоянно се движат, променят се, защото хромозомите ни дишат,
местят се и пораждат огромен брой нови текстове. Гаряев смята, че клетките общуват
на безкрайно много езици и „човекът е самочитаема текстова структура”, чийто
запис надвишава много пъти времето на съществуване на Вселената. Едно от
доказателствата за това е структурната идентичност между кода на ДНК и този на
мисълта. Речта е универсален механизъм, който управлява вълновите геноми в
животинския и в растителния свят. Развитието на човешката реч се подчинява на
същите закони, на които и генетиката. Текстовете на ДНК и устната реч изпълняват
еднакви управленски регулаторни функции, но имат различни мащаби и сфери на
приложение. Текстовете на ДНК функционират генетично, на клетъчно равнище, а
речта и електромагнитните полета са фактори при обмен и взаимодействие между
холограмите. Двата вида текстове си взаимодействат, защото имат аналогични
произход и структура. Опитите показват, че притежават и около тридесет процента
идентичност с вълновите характеристики на неодушевения свят, което доказва, че
всичко е мислещо, създадено по единна програма в различни варианти. Освен това
всичко съществуващо свети, излъчва фотони. Това са ултраслаби фотонни емисии
(УФЕ) с видимост хиляда пъти по-малка от чувствителността на човешкото око. Макар
че за нас са невидими, те са част от видимия електромагнитен спектър (380 -780
нанометра) и могат да бъдат регистрирани и изследвани. Освен това е известно на
учените, че ДНК представлява т. нар. непериодичен кристал, който е в състояние да
улавя и задържа в себе си електроните, които се явяват източник на фотонни емисии,
т.е. електромагнитни вълни. Интензитетът на тези вълни е изключително нисък, но те
могат да бъдат регистрирани от прибори. Все по-често науката се съгласява, че всичко
съществуващо е много повече от атоми и молекули, че вселената е по-скоро мисли и
информация, както и проявление на светлината. Например биофотоните, които се
излъчват от човешкото тяло, могат да бъдат освобождавани чрез мисловно намерение.
А те обуславят комуникацията между клетките и ДНК. Те улесняват обмена на енергия
и информация, която се предава пъти по-бързо от химичните взаимодействия.
„Междуклетъчната комуникация посредством биофотоните е наблюдавана при
растенията, бактериите и в животински неутрофилни гранулоцити и бъбречни
клетки.“ Изследователите успяват да докажат, че „... стимулация от светлина с
различен спектър (инфрачервена, червена, жълта, синя, зелена и бяла) в единия край
на гръбначните сензорни или двигателни нервни окончания довежда до значително
увеличаване на биофотонната активност в другия край.“ Учените тълкуват според
тези открития, че „... светлината генерира биофотони, които се предават по
нервните влакна като сигнали за комуникация..“ Най-странното е, че повърхността на
нашето тяло съдържа клетки, които улавят енергия и информация от ултравиолетовата
радиация. Мисловното намерение, наричано още „духът на машината“, има своята
емпирична основа в биофотоните. Публиккация в списание Investigacion clinica,
озаглавена „Доказателство за силата на намерението“, говори точно по този въпрос:
„Намерението се дефинира като насочена мисъл за извършване на определено
действие. Насочените мисли влияят на неодушевените предмети, а също така и на
всички живи организми - от едноклетъчните до човешките същества. Излъчването
на светлинни частици (биофотони) е механизъм, чрез който намерението
произвежда своите резултати. Всички живи организми излъчват постоянен поток
от фотони като средство за насочване на моментните нелокални сигнали от една
част на тялото към друга и към външния свят. Биофотоните се съхраняват във
вътреклетъчната ДНК. Когато организмът е болен, се регистрират промени в тези
емисии. Намерението се проявява под формата на насочен поток от фотони, които
са електромагнитна енергия. С други думи, намеренията работят като
високочестотни кохерентни вълни, които променят молекулярната структура на
материята. За да е ефективно намерението, е необходимо да се избере подходящото
време. На практика живите същества са синхронизирани помежду си, с честотите
на Земята и с промените в нейната електромагнитна енергия.”
Това са саморегулиращи се на различни нива на организираност мисловни системи -
създадени сами от себе си, чрез движение на менталните полета в Когиталността.
Пьотр Гаряев и колегите му извършват експериментални разработки, които доказват
идеята, че клетъчният континуум обменя информация с безкрайно висока скорост.
Освен това през 1997 г. австрийски учени чрез експерименти доказват, че фотонът
може се телепортира, т.е. мигновено се пренася от едно място на друго, при което
информацията в него се съхранява.
„Ясно се показа, че фотоните се телепортират. А ДНК и нашите хромозоми
работят с фотони. Така клетките комуникират помежду си с безкрайна скорост*,
т.е. понятието „време” изчезва – информацията достига веднага. Всички сложни
метаболитни процеси в стотици милиарди клетки, се научават веднага, мигновено,
благодарение на това, че тази информация се пренася чрез фотоните. А фотоните
помежду си са свързани, т.е. се намират в свързано състояние и понятието „свързано”
е ключово, обяснявайки мигновената комуникация в организма. Това извежда на съвсем
нови основи разбирането на биологията, работата на генетичния апарат и
функционирането на живите системи.”
Вибрациите на ДНК се влияят от лазер, който пренася честоти на речта. Думите,
които най-често използваме, и изобщо – начинът, по който комуникираме, оказва
влияние върху собственото ни развитие. Ругатните и негативните послания имат
пагубно влияние върху генетичния апарат. Тези резултати се предават като генетичен
код дори по наследство. Според учените, когато някой изрича такива думи, неговите
хромозоми се увреждат, а гените променят местата си. Децата наследяват от
родителите тази деформираща програма. Излиза, че речниковият набор от думи, който
най-често използваме, влияе пряко върху ДНК и гените. Всичко, което говорим, четем
или слушаме, както и начинът, по който го приемаме, има информационно въздействие
върху ДНК. Тази информация ни формира като личности и влияе и на здравословното
ни състояние. „Някои от думите може да бъдат по-лоши и от бомби: те се
„взривяват“ в генетичния апарат на съответния организъм, нарушавайки
наследствените му програми, което води до мутации и в крайна сметка до
дегенерация - казва Пьотр Гаряев. – Думите успяват дори да разкъсат цели
хромозоми.” За доказване на тази теза са използвани семена на растението Arabidopsis.
Магнетофон в близост до тях „рецитира“ груби фрази и думи в продължение на
няколко седмици (по три-четири часа дневно). В резултат на това много от семената
загиват, а оцелелите се превръщат в генетични мутанти.
Ако обаче започнем да възприемаме нещата по различен начин, например с хумор,
различно ще бъде и въздействието върху хромозомите. Ако думата идиот се приеме
като определение за човек, пълен с идеи, тя не поврежда информацията в ДНК. По
същия начин обидата „кретен“ може да се окачестви като комплимент… креативност
на тен (creative – англ. творчески, креативен; ten – англ. десет) - творчество на десета
степен! Поклон и Благодаря! (ръкопляскане). Начинът на приемане се оказва особено
важен. Ако измислите шеговит начин за възприемане на всичко, което ви „обижда“,
тогава ще съществува ли вибрация на обида? Но ако мислите, че „глупак“ е обидна
дума и сам се считате за такъв… какво се случва? Тези настройки, нагласи, начинът,
по който приемаме околната среда и света около нас, наричаме филтър. Тогава, ако
приемем нещо за хубаво, то какво е? А ако го приемем за лошо?
- Хубаво и лошо съответно!
- А погледнато в глобален план, хубаво и лошо има ли? Да си припомним лентата на
Мьобиус… От едната страна отбелязваме „хубаво“, а от другата „лошо“ и стигаме до
извода, че двете страни са едно и също нещо. Ако обаче се ограничим в собственото си
мислене (късаме лентата), тогава колко страни има? Хубаво и лошо… и те са отделни!
Ами… изборът си е ваш как ще гледате на света. Честотите влияят изключително
силно на ДНК. От една страна това са най-вече честоти от собствените гласни струни и
собствените мисли. Защо?
- Защото са част от собствената ни честота на трептене.
- Точно така! Гласът съвпада честотно с вибрациите на собствената ни светлинна
ДНК и тези честоти (от самите нас) най-бързо ще се възприемат. А кои други честоти
ни влияят?
- На родителите… На обкръжението ни…На мястото, в което сме родени...
- Зодията, разположението на планетите, вибрацията на името... (друг участник)
- Така е. Но освен тези, за които се сещаме, има ли други честоти, които да влияят?
Отговорът е „да”. Гаряев ги нарича фантоми на ДНК. Всъщност това са честотите на
когиталната частица, които са още непроявени. Както самият академик споделя:
„Например, ако ДНК се нагрее с нагревател до 420, то при такава температура
човек умира и ние разбрахме защо – в този момент течният кристал на ДНК се
разтапя. Нашите хромозоми при тази температура се стопяват и въпреки че
самата двойна спирала се запазва, нейното течно-кристално състояние изчезва. С
това се изтриват онези висши програми, които представляват основата на
вълновата генетика, затова и човек умира. Знаейки, че там има фантом, решавам да
охладя прибора и да сложа в него нормална ДНК при стайна температура.
Поглеждам осцилографа - Боже мой, молекулата ДНК се държи сякаш я нагряват! А
контролната проба си остава нормална. И аз правя извода или предположението:
фантомите на ДНК са биологично активни. И това действително го потвърдихме
през 1993 година.” Фантомите са не само активни, те живеят, но колко дълго, учените
още не са установили. Същият спектрометър, който учените смятали за повреден, е
регистрирал продължителност на живота на фантома четиридесет дни. Не е изключено
и след този срок той да продължава да съществува, но за неговото проследяване няма
апаратура. Терминът „фантом” се използва и при фантомните болки на хора с
ампутирани крайници. Това е същата енергийна памет, за която става дума. Медиците
знаят, че жени с направен аборт започват да чувстват контракции, когато наближава
времето за евентуално раждане. Това е проява на кодираните в тялото на жената
честоти на плода, аналогични на фантома на ДНК. След разпадането на вълновата
обвивка на фантома остават фини полета, за които никой не знае как се държат.
Фантомното ДНК всъщност е първичното намерение, първоначалното излъчване на
когиталната частица - преди приемането и активирането на допълнителни
взаимодействия със средата. Това е вероятното мисловно поле на формата, в което все
още светлината не е приела своя образ като холограмно проявление. Наличието на
подобно когитално поле се потвърждава и от други експерименти. ДНК създава
особени модели във вакуума - магнитни тунели. Те представляват микроскопични
еквиваленти на така наречените мостове на Айнщайн-Розен в близост до черните
дупки. Това са тунелоподобни връзки между цели зони на вселената, през които
информацията се предава отвъд време и пространство. ДНК ползва тази информация и
я предава на самите нас. Този процес на хиперкомуникация (телепатия, ченълинг) е
най-ефективен в състояние на релаксация, когато допълнителните филтриращи
решетки не са активни. Пример за подобни процеси се наблюдава при мравките.
Когато царицата мравка е отделена от колонията, мравките-работници продължават да
строят. Ако обаче царицата бъде убита, работата спира. Никоя мравка не знае какво да
прави. Очевидно царицата предава телепатично „строителните планове” независимо от
разстоянието. Поведението на ДНК е необичайно и на други места. Във вода тя издава
повтаряща се приятна мелодия... Като извод става ясно, че звукът, музиката,
чувствата… и дори вакуумните флуктуации влияят върху проявлението. По същия
начин, веднъж постигнато, самото проявление влияе само на себе си. Това значи, че с
каквито честоти се заредим, каквито филтри си поставим, в съчетание с вибрациите
около нас - всичко това влияе на форма, структура и начин на развитие. Можем да се
запитаме тогава с каква честота вибрират всичките мебели у дома…?
- С нашата собствена…
- Тогава да се върнем в началото към момента, в който казах, че мебелите мислят и
ако ги попитате, веднага ви казват какво се случва в една къща… Помислихте ме за
луд, нали? Сега още ли смятате така? След всичко казано дотук става ясно, че
залаганите като информация честоти на емоция от холограмно проявление
предопределят развитието му и се проявяват като филтри. Можем ли да се научим да
управляваме тези филтри и как да стане това…?
- Като снижим емоцията…Да няма емоция.
- Така…Как ще стане това? Ние за какво сме тук, в това холограмно проявление?
- За да изпитаме емоция!
- Тогава стигаме до противоречие… нека му обърнем повече внимание. Какво
правим обикновено? Казваме си Ако на мен ми се беше случило еди-какво си, щях да
направя така и сега да съм много добре… Вземаме от миналото си някаква емоция,
обикновено негативна, изказваме я в момента на говорене, като дори я изживяваме
отново, за да програмираме в ДНК и клетките си същата тази негативност за бъдещото
си поведение, което иначе желаем да е прекрасно (смях)… Преживявам в момента
негативното си минало, като го кодирам честотно в ДНК, за да се запамети като
„прекрасно ново бъдеще”… Но какво ми е миналото?
- Гадно…
- И тогава какво бъдеще ще имам?
- Същото…Може и по-зле да е…
- В същото време се чудя защо не се променя нищо, а имам огромното желание за
това. И си казвам: ти знаеш ли колко работа свърших! Колко е огромно желанието ми.
Явно тази методика не работи… Може би…ако пробвам с друга… Стоп! Нужно е да
осъзнаем, че клетките се препрограмират с промяна на честотата тук и сега, а не с
емоционалната памет от миналото (старите честоти)… Минало няма. Честотната
вибрация от онова време не е синхронизирана с трептенето на Земята в момента. А
това означава и с всичко около нас. За да се махнат филтрите, които сами сме
поставили, е нужно да не се вайкаме за миналото, нито да се надъхваме с очаквания за
бъдещето. Нещата се случват в момента, в който не мислим каква е била вибрацията в
миналото, а действаме тук и сега с нови честоти. Самата настройка за нещо ново става
като анализираме без емоции старото - собствените си грешки! Тук съм сгрешил, тук
не съм… И съобразно тези безпристрастни наблюдения започваме работа. Може ли
пак да се сгреши?
- Да!
- Естествено! И всяка грешка какво е?
- Урок!
- Урок, информация… чудесно! И тогава има ли нещо грешно? Получавам повече
информация, уроци,… грешки няма… Какъв е смисълът от емоционално минало,
което ме програмира в неадекватна, несинхронизирана посока? Високочестотните
вибрации признателност, любов, състрадание и прошка са в наша полза. Те
отпускат ДНК и какво се случва с решетките?
- Разхлабват се!
- Решетките на филтрите, които сме поставили, се разделят и комарът
(информацията и енергията за нашето собствено развитие) преминава. При
нискочестотни вибрации на омраза, вина, страх, ревност и т.н. ДНК се стяга като
малък възел. Гневът задейства решетките, те се събират и затварят потока на енергия и
в двете посоки.
- Тогава няма и информация…
- Да. Допълнително доказателство за свиването и слепването на решетките е
експеримент, проведен в началото на деветдесетте години от Института HeartMath,
Северна Калифорния. Това е изследователска организация, занимаваща се с проучване
на честотите и полетата, които излъчва човешкото сърце. Изследователите откриват,
че сърцата създават най-силното електромагнитно поле. То се простира далеч извън
телата ни. Учените разработват експеримент, който да тества тази хипотеза. Вземат
ДНК от доброволци, изолират я и предизвикват в участниците кохерентни (свързани)
емоции. Това са ясни вибрации на любов, признателност, състрадание, гняв и омраза.
В същото време се измерва начинът, по който ДНК реагира. В присъствието на
емоциите признателност, любов, състрадание, прошка ДНК става спокойна. А при
гняв, омраза и ревност се стяга и свива. Така всеки, затворил решетките, вреди само на
себе си. Стресът и гневът затварят енергийния поток и в организма започва процес на
самоунищожение.
- Е, чак пък толкова…
- Да – това е съвсем точно. От една страна Глен Рейн от Калифорния отбелязва, че
излъчването на сърцето е енергията, която е в състояние да влияе на ДНК. От друга
страна практически се получава микрбиологично доказателство за това, че нашите
мисли могат реално да създават физични и химични изменения в структурата на
молекулата на ДНК. Мислите успяват дори да я съединят или разединят. Установена е
и връзката между гневните мисли и увеличаващия се брой на раковите клетки. Третият
важен момент за това какво правим с гласа и мислите си, е фактът, че болестите са си
вътре в нас. Неотдавна екипът на Гаряев направи идентификация на болестите по
анализ на кръвта с помощта на лазерна установка, която дава широк спектър от най-
редки радио-излъчвания на генетични структури. Различни параметри на
спектрограмата „разказват” за болести, които „седят” в латентно състояние и при
определени условия се проявяват.
- Значи ние по принцип си носим и болестите! Те са си в нас, а ние само ги
активираме, така ли?
- Точно така. Активирането става честотно - с мисъл или глас. Когато се снеме
спектърът на електромагнитните излъчвания от човешки глас, се вижда, че той дава
също толкова точна информация за честоти, характерни за грип или рак. В гласа
всичко това го има кодирано. Нужно е само да се направи диференциране... Нашата
реч е едно акустично биологично поле. ДНК също излъчва акустично и
електромагнитно поле. При анализ на радиовълновите спектри на ДНК и човешката
реч се оказва, че те имат много общи характеристики. И макар акустиката на ДНК да
не се отъждествява с човешката, тя е построена по същите закони. Така структурата на
речта и ДНК се оказват идентични. След серия опити учените се убеждават, че
излъчваният от ДНК „звук” зависи от нейния произход. ДНК на скакалец, на дърво и
на човек ще излъчват различни звуци, „думи” и „фрази”. Тази първична информация
под формата на честоти се прочита от защитно-гравитационното поле, интерферира с
околната среда и с това цялостно послание изгражда в холограмата „форма” с
определен генетичен код. Ако този код се наруши или измени, се променя и формата.
През шестдесетте години на миналия век всички жени, приемали сънотворното
талидомид, раждат генетично увредени деца с пръсти вместо с ръце и крака.
- Край с лекарствата…
 - Стигаме до извода, че наборът от всички хромозоми е информация за развитие на
система от динамични холограми. В процеса на развитие на плода в утробата на
майката се образуват множество вълнови обемни „картинки” (холограми), които
обезпечават схеми за „строителство” на органите. Чрез тези планове се изгражда всяка
структура, като информацията се пази в пространствено и времево измерение във
вакуума, т.е. в когиталността.
Но мислите на мама и околните влияят много съществено на плода. Отново Глен
Рейн е изследвал как точно ДНК реагира на мисълта. Спиралите на ДНК се развиват
преди деленето на клетката (или ако тя е повредена или мъртва). И обратното -
започват да се съединяват, когато клетката се ремонтира или работи по изцелението
си. За опитите си Рейн ползва жива ДНК от човешка плацента, като различни хора се
опитват да я съединяват или разединяват със силата на мисълта. Контролни образци са
предварително изолирани и тяхната промяна е около 1,1%, а „обработените“ с мисли
показват промяна с до 10%. Мислите ни очевидно усилват процесите в ДНК. Хора с
хармонични вълнови излъчвания могат активно да променят структурата на ДНК, а
„гневните и сърдитите“ предизвикват аномалия в нея – ДНК поглъща вълни,
стимулиращи активирането на раковите клетки. А това си е направо
самоунищожение…
- Кой каквото прави, на себе си го прави…
- Къде отива енергията на гнева, когато се ядосаме?
- Вътре в нас…
- Първият импулс – Ооо, ей сега само да ми падне тоя…слепва решетките. Така
честотите на гнева остават в холограмата, ДНК се свива, информацията се блокира…
И, ако това свиване и блокиране продължи твърде дълго, ние нямаме обмен на
информация. Тогава можем ли да предадем информация за състоянието, в което се
намираме?
- Не!
- Но с каква цел са се задвижили когиталните частици? За да изучават състоянията
на незнание. Ако това не се случва, има ли полза от тях? Изпълнява ли се
предназначението, идеята за тяхното движение? Ако това не се случва, смисълът на
проявлението им като холограмни същности изчезва. Тогава се активира код
самоунищожение, който е предварително заложен... Ако в проявлението си нито
приемат, нито предават, по-добре да бъдат сменени… и енергията отново да се прояви.
Точно този път на самоунищожение наричаме рак, СПИН, мързел и други... без
значение каква е причината за затварянето. Тогава откъде идват всички проблеми и
болести?
- От нас…
- От самите нас при затваряне на филтрационните решетки. И проблемите и
болестите ще се проявят, когато сме гневни, ядосани, ревнуваме, завиждаме -
нискочестотни вибрации, които са следствие от неприемане, от слепване на филтрите.
Дори и лекарите могат да ви кажат, че спокойните и уравновесени хора обикновено не
боледуват. Ние сме илюзия… и светлина? Може ли светлината да боледува?
- Не…
- Ако обаче затваряме пътя на светлината… затваряме и достъпа си до творящата
жизнената енергия, която образува собствената ни холограма. И когиталността, чрез
активиране на честоти в нас (ние ги наричаме болести), ни провокира, моли,
предизвиква да освободим този път на информацията. А какво правим? Ядосваме се
още повече, че сме в дискомфорт, отнасяме се агресивно с тези около нас и накрая се
тъпчем с генетични стимуланти за мутация на ДНК… Вместо да се отворим, се
затваряме допълнително… Това в Теория от Когиталността наричаме парадокси на
Егото, които ще разгледаме доста по-обстойно в следващата книга. Когато изпадаме в
подобни парадокси, частиците в покой ни помагат и изпращат послания – интуиция,
сънища. Решетките на Егото се свиват още по-плътно, защото се гневим или
стресираме и от тази информация, отхвърляме и нея. И тогава…остава само едно…
- Разболяваме се… И отиваме в канала…
- Може ли да се излезе от този порочен кръг? Всички филтри, които сме залепили
върху решетките, са вид честоти, които сами създаваме. Как ги създаваме?
- С мисли и думи…
- Така… можем ли в това да променим нещо? Например като приемаме думите,
съветите и изобщо комуникацията помежду си по един различен начин. Как говорите с
растенията, с животните? Защо тях ги приемате, а себеподобните си – не… Голяма
част от промяната, от която се нуждаем, може да се случи, когато се научим да
приемаме. Ако разгледаме същността на думите, ще открием, че има много думи и
словосъчетания, които смятаме за позитивни, а те се оказват… обратното… Ето
няколко примера:
Единение (Един-Е-Ние) – върнете се към принципа частта съдържа цялото и
цялото се съдържа в частта и към това откъде произлизаме… Ние сме едно цяло, от
един източник и колкото и да се делим, оставаме същото това цяло.
- А, бе то си е така, обаче-е…
Съмнение (Съм-Не-Ние) – не съм част от цялото, изолиран съм и следователно не
изпълнявам предназначението си. След като съм тук, за да проявя самия себе си , като
част от цялото, не е ли парадоксално да бягаме и се изолираме от същността си?
- Сега пък ни обвини… Е, благодаря…
Благодаря (Благ-Дар-Ра) - благ дар от бога на слънцето. Така, както благодарим на
Слънцето, осъзнавайки, че то е Живот, е редно да се замислим, че сме живи от (Жив-
От) собствените си мисли. Затова, като част от цялото, е прекрасно да опазим околния
свят, създаден от нас, който наричаме Природа. Всички произлизаме от един род
(При-Рода) и завръщането към него е хармонизиране и удоволствие. Имам желание да
извикам: Чудо! Вижте!, но осъзнавам, че е напълно безсмислено, защото Егото,
поставило си филтрите, че самото то е Ужасно готино (ужасно или прекрасно? -
парадокс), ще интерпретира извиканото от мен по Невероятен (не е вероятен, камо ли
вера-на-ятото) начин: Чудо-Вище!… Така решетките на неразбирането придават
Страхотен принос към страха-от-енергия, от която ние сме изградени. Така
започваме да се страхуваме от себе си. Разбираме, че е добре да положим труд, но
(трудно) си пожелаваме: Няма проблем (хем няма, хем проблем) и стигаме до
великата позитивна мисъл: Няма начин да няма начин! (и не виждаме, както и не
откриваме такъв). По този метод кодираме супер яко (стегнато) честоти и всичко,
което е Отречено (от-реченото ) от самите нас и гласово затвърждаваме (за-
твърдост-дава) Отказаното (От-Казаното) сред светлинното трептене на ДНК.
Достигнали вече тези „висоти“, се обръщаме към когиталността: А, дано… Да, но… е
нужно да се захванем за работа, да сменим речника си, емоционалните си нагласи и
вибрации.

Онзи изначален стремеж към енергийно-информационно усъвършенстване

с изключителната отдаденост към, на и за себе си,
както и към, на и за всичко останало, е уникална безусловност, която наричаме
Любов.
***
Седял един когиталист на върха на кран, който бил монтиран за строежа на
тридесет и четири етажна сграда. Ентусиазиран младеж се катерел в този момент
към върха на крана, за да пусне транспарант с реклама на любимия си футболен
отбор. Момчето видяло как когиталистът стои като замръзнал в позата на
мислител… и рекло:
- Здрасти! Четох някъде, че вие - когиталистите, можете всичко!...
В този момент станало земетресение и кранът започнал застрашително да
скърца. Когиталистът протегнал ръка, хванал онемелия младеж, който смаяно гледал
как огромната метална конструкция рухва под тях... След миг се чул спокойният глас
на когиталиста, който държал момчето:
- Не, бе - лъжат... Седни сега до мен...
- Ама... Как? Къде?...
- Тук до мен... - отвърнал търпеливо когиталистът, докато младежът се
настанявал. – Възможностите в Когиталността са безгранични. Дадени са на всеки и
са постижими от всеки... Казано иначе - всяка пешка може да е цар. Нужна е
единствено Вяра...