Глава 6

ПЛАНОВЕ
ЗА СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО
• Има ли световен заговор?
• Съществува ли тайна власт, която господства над
света?
• В тази връзка каква е ролята на финансовите
магнати?
• Какви са последиците за развитието на световната
политика от създаването на федералната резервна система
(федералния резерв) през 1913 година?
• Съществува ли власт зад властта на Съединените
щати?
• Прилага ли се целенасочена задкулисна политика в
управлението на Съединените щати?

„В политиката нищо не става случайно.

Ако нещо се случи, може да сте сигурни,
че така е било планирано."
(Франклин Делано Рузвелт - 32-ят президент на САЩ.)
Алберт Пайк и Джузепе Мацини
Ще останем още малко в 19. век, за да разберем
колко важен се оказва той за развитието на
американската, европейската и особено на германската
история и колко силно влияние върху него оказват
различните тайни общества и управляващи владетели,
което е в сила и до наши дни!
Отново ще се върнем на темата за илюминатите, но
преди това да направим малко отклонение към края на
18. век.
Още през 1797 г. се появява книга със заглавие Proofs
of a Conspiracy („Доказателства за заговор"). Неин автор е
не друг, а Джон Робинсън, професор по естествена
философия в Единбургския университет. Освен това
Робинсън е генерален секретар на видното „Кралско
дружество" в града.
„Великите интелектуалци" - и особено Адам Вайсхаупт
- са достатъчно глупави, за да подтикнат Джон Робинсън
да се присъедини към тях и да го приемат в редиците си.
Изглежда Вайсхаупт и съзаклятниците имат простодушни
намерения, защото се надяват, че с привличането на
важна личност като професор Робинсън ще успеят да
ускорят разпространението на движението на илюминатите
на острова. Но се получава ефектът на бумеранга, както
го доказва споменатото по-горе произведение на професор
Робинсън. Заплануваното от Вайсхаупт не се сбъдва,
защото професорът не се поддава на твърдението, че
намеренията на илюминатите са напълно почтени.
Влизането му в Ордена на илюминатите и играта,
която вероятно е играел още от самото начало, му
осигуряват достъп до строго секретни документи.
Всичко, което днес се знае за първите стъпки на
Ордена на илюминатите, идва от произведението на
Робинсън, както и от друга книга, написана година
по-късно от отец Баруел (Memoirs - Illustrating the History
of Jacobinsim). Двамата автори не са знаели нищо един за
друг. Въпреки това и двете произведения ни дават ясна
представа за организацията и се позовават на оригинални
документи на Ордена и сектата на илюминатите, както и
на официалния доклад на Баварското правителство,
публикуван през 1786 г. след обстойно разследване.
 Сега идва ред да вдигнем завесата пред 19. век:
През този век се наблюдава много бързо
разпространяване на заразата на тайните общества. Друга
много по-съществена характеристика на периода е
пресечната точка между движението на илюминатите и
богатите, частни банки. Несъмнено изключително голямо
значение има и монополизирането на финансовата власт
от частни банкери, с което тези фамилии окончателно се
домогват и до неограничена политическа власт -
продължаваща до ден-днешен.
През 1834 г., т.е. около четири години след смъртта на
Адам Вайсхаупт и инсценираното от него в края на
земния му път „завръщане" в лоното на католическата
църква, илюминатите избират за ръководител на
световната революционна програма италианския
революционер Джузепе Мацини. Той остава на поста до
смъртта си през 1872 г.
 Джузепе Мацини
По време на ръководството на Баварските илюминати
Мацини поддържа връзка с Алберт Пайк, „суверенен Велик
майстор на Шотландския ритуал на масоните (33-та степен
на посвещение) под южната юрисдикция на САЩ и
по-късно създател на „Ку-Клукс-Клан". Мацини назначава
Пайк за ръководител на операциите на Баварските
илюминати в Съединените щати. Мацини и Пайк се
допълват много успешно. Пайк поема теософските аспекти
на техните операции, а Мацини има думата за
политическата част. Когато масонските ложи на Великия
Ориент си спечелват лоша слава заради революционната
дейност на Мацини в Европа, Пайк съставя гениален план.
В писмо от 22 януари 1870 г. Мацини пише на Пайк
следното:
„Ние трябва да позволим на всички съюзи да
продължат да съществуват както досега със своите
системи, централни организации и разлигните видове
кореспонденция между висшите степени на същия ритуал,
в настоящите им организационни форми. Но трябва да
създадем и един супер ритуал, който да остане неизвестен
и в който по наш избор ще каним масони от висшите
степени. Заради събратята ни, тези мъже трябва да се
подчиняват на най-строго пазене на тайна. С помощта на
най-висшия ритуал ще управляваме цялото масонство; той
ще се превърне в международна централа, която ще е
толкова могъща, тъкмо защото ръководството й ще бъде
неизвестно."
В това писмо Мацини говори за най-висш ритуал, за
супер ритуал. Въпросният супер ритуал всъщност не е
нищо друго освен намерението за дългосрочно
контролиране на цялото масонство и преди всичко
управляване на висшите степени на ложата от
високопоставен ритуал
Планове за три световни войни
Един от водещите Велики майстори на масоните от 19.
век е споменатият току-що Алберт Пайк (1809-1895) от
Америка - следващата важна личност, която действа на
американска сцена като ръководител на заговора. Пайк е
бил черен магьосник и Велик майстор, експерт по
шестнадесет антични езика, почитател на Луцифер и
гений.
Писмото на Алберт Пайк от 15 август 1871 г. беше
изложено преди няколко години в Британския музей и
ясно разкрива разсъжденията и идеите му:
„Ние ще оставим нихилистите и анархистите да
правят, каквото искат; ще провокираме насилствен
обществен срив, който с целия ужас ясно ще покаже на
нациите последствията от абсолютния атеизъм и
раждането на жестокостта и кървавите безредици. След
това гражданите - принудени да се отбраняват срещу
малцината революционери - ще изкоренят тези рушители
на цивилизацията. Мнозинството от хората, каквито са
вярващи, след като се разочароват от християнството и
останат без ориентация, ще търсят със загриженост
някакъв нов идеал, без да знаят кого или какво да
боготворят. Едва тогава те ще са узрели да възприемат
истинската светлина чрез вестта за чистото угение на
Луцифер, което най-после може да се покаже на
обществото. Тя [вестта] ще се появи след зараждане на
общото реакционно движение, предшествано от
своевременното унищожение на християнството и атеизма.
"
Писмото на Алберт Пайк е документ от първа ръка,
който ни позволява да надникнем в идейния свят на
илю-минатите. В центъра на тяхната религия е почитането
на Луцифер като бог:
„Трябва да казваме на тълпата следното: „Ние
почитаме Бог, но боготворим своя Бог без суеверия". На
вас, великите генерални инструктори, ще казваме какво
трябва да повтаряте пред братята от 32, 31, и 30 степен:
религията на зидарите трябва да бъде запазена в
чистотата на луциферианската доктрина от всички нас,
посветените във висшите степени... Луцифер е Бог; 3а
съжаление Адонай също е Бог. Защото съгласно вечния
закон няма светлина без сянка, красиво без грозно, бяло
без черно. Абсолютът може да съществува единствено в
образа на две божества: тъмнината служи за фон на
светлината...."
Става ясно, че тук се крои план за завладяване на
света. Предпоставка за това е смъртоносната хватка,
прилагана на европейските държави от международните
банкери, които през 19. век проектират решаващото
щурмуване на Съединените щати. В писмото от 15 август
1871 г. Пайк излага пред водача на илюминатите Мацини
в груби линии своя план за завладяването на света с три
световни войни, така че да се разчисти пътят за „Нов
световен ред" (Единно световно правителство).
Първата световна война трябвало да се инсценира, за
да се унитцожи царска Русия и тя да попадне под пълния
контрол на агентите на илюминатите. След това Русия
трябвало да бъде използвана като „плашило", за да се
подпомогнат целите на илюминатите по целия свят.
Втората световна война трябвало да се изфабрикува
посредством манипулация на различните становища между
германските националисти и политическите ционисти. Тя
трябвало да доведе до увеличаване на руското влияние и
създаването на държавата Израел в Палестина.
Третата световна война, съгласно този план, би
трябвало да възникне от идейните различия, които
агентите на илюминатите ще предизвикат между ционисти
и араби. Планирано е световно разрастване на конфликта.
Част от плана е също така конфронтацията между
нихилисти и атеисти, за да се провокира социален
преврат, който ще бъде постигнат с невиждани досега
бруталност и зверства.
След унищожаването на християнството и атеизма на
хората ще се даде истинската „Луциферианска доктрина" и
с един куршум ще се убият два заека.
 Алберт Пайк
Коментар на съвременната ситуация:
Вече имаме зад гърби си две световни войни, да не
забравяме краха на царска Русия и рухването на бившата
световна сила Русия, която систематично беше представяна
като „плашило" (образа на врага) и беше доведена до
политическа и военна „нищета" и зависимост.
След терористичните атаки на 11 септември 2001 г.
срещу Световния търговски център в Ню Йорк и
Пентагона (подробен анализ във втори том!) е очевидно,
че се спазва разписанието за нова голяма война (Трета
световна война). Разбира се, няма ей така, изведнъж да се
появи Трета световна война! Разпалват се локални
конфликти - като се започне с Осама бин Ладен в образа
на врага и агресията срещу Афганистан. Следващият
стратегически ход трябва да бъде нападението на Ирак,
където повече от десетилетие в лицето на Саддам Хюсеин
беше създаван важен световно политически вражески
образ. Много е вероятно, атаката да доведе до невиждана
досега коалиция на всички арабски държави с
непредвидими последици за световната политика. Трудно
може да се прецени и как ще реагират в подобна
ситуация държави като Русия, Китай и Япония.
Чрез образа на врага в лицето на бин Ладен и Ал
Кайда в крайна сметка - макар и не официално - целият
ислямски регион се представя като „лош" и „агресивен",
т.е. като най-голямата политическа заплаха за целия свят.
Кой би имал най-голям интерес и най-голяма полза от
представата за исляма като глобален враг? Не забравяйте
огнището на пожара Израел, „сърдечната камера" на
много назовани вече конфликти, чиито корени идват от
хилядолетната история на човечеството.
Европа в хватката на частни
банкери
Фамилията Ротшилд има решаващо политическо
влияние върху европейската политика на 18. и 19. век.
С контрола над Баварските илюминати Ротшилдови
влияят директно и на други важни тайни ложи. Малко от
решенията, взимани по време на техните срещи, излизат
наяве пред обществеността, защото всички присъстващи
спазват законите на абсолютната конспирация. Поради
важността на думите на граф дьо Вирийо искам да
повторя тук цитата от пета глава. Графът участва в
конгреса като масон. На въпроса, би ли могъл да издаде
няколко решения, той отвръща:
„Нищо няма да Ви доверя по този въпрос. Мога само
да кажа, че всичко е значително по-сериозно, отколкото
си представяте. Заплануваният заговор е замислен толкова
умело, че за монархии и църква в известна степен няма
да бъде възможно да се отърват."
Друга важна личност и голям европейски политик за
времето си е прочутият граф Сен Жермен. По-късно той
предупреждава приятелката си Мария Антоанета за
заговора за убийство (френската революция), който
трябвало да свали френската монархия. Настоятелния му
съвет за съжаление не е последван.
До 1815 г. Натан Ротшилд - единият от петимата
синове на бащата на банкерската династия, Майер Амшел
Ротшилд - става най-могъщият банкер в цяла Англия. На
22 юли 1816 г. се забелязват първите признаци за тихото
превземане на властта от Натан Ротшилд в Лондонското
сити. На тази дата Англия въвежда „златния стандарт" в
паричната си система. Притежателят на английското злато
занапред става господар на паричната система. В книгата
си „Възходът на династията Ротшилд" (Виена, 1949) Конте
Корти пише, че фамилията е тази, която е спечелила
най-много от френската революция. Войните отдавна са
средство за вкарване на държавите в дългове и
подчиняването им впоследствие на това на онези, които
притежават финансовата мощ. Според Корти пак Натан е
човекът, който начело на международната банка Ротшилд
реализира огромни печалби от Наполеоновите войни.
 Банкерската фамилия Ротшилд прави най-големия си
удар във връзка със събитията около битката при
Ватерлоо.
Те изграждат почти перфектна шпионска и куриерска
система в цяла Европа. Във всички стратегически важни
столици и търговски места имат „агенти", които събират
информация.
Авторът Дес Трифин пише:
„Каретите на Ротшилдови галопират по пътищата,
корабите им преминават Ла Манша, а агентите им бродят
като неуловими сенки из градовете. Те пренасят пари в
брой, ценни книжа, писма и съобщения. Преди всичко
съобщения - най-новите и най-важните, които енергично
се обработват на акционните и стокови борси. "
На 20 юни 1815 г. Натан Ротшилд получава от свой
агент таен доклад за развоя на войната и по най-бързия
начин заминава за Лондон. След като пристига на
Лондонската борса, Ротшилд разпродава всичките си
Consul-акции, с което стимулира, че Англия уж е загубила
войната. Мълвата се разпространява като пожар: „Ротшилд
Знае." - Уелингтън е загубил битката при Ватерлоо!"
Повечето акционери изпадат в паника, че ще загубят
всичко, и започват да продават своите Consul-акции.
Когато след няколко часа цената на една акция пада до
пет цента за долар, дузина Ротшилдови агенти на гише за
платежни нареждания от другата страна на борсата
изкупуват всички акции на безценица.
След унищожителното поражение французите изпадат в
сериозно затруднение да възстановят отново страната си.
През 1817 г. Франция решава да сключи банково
споразумение за голям кредит от уважаваната френска
банка Ouvrard и известните банкери братя Баринг от
Лондон. Ротшилдови са почти изоставени. Година по-късно
Франция отново се нуждае от пари и повторно игнорира
Ротшилдови. Това, разбира се, никак не се понравило на
фамилията. Те опитват всичко, за да накарат Френското
правителство да им предостави сделката, но напразно.
Френските аристократи, горди със своята елегантност и
знатен произход, гледат на Ротшилдови като на селяци -
парвенюта, които трябвало да бъдат поставени на мястото
им.
Тогава на 5 ноември 1818 г. се случва нещо съвсем
неочаквано. След като дълго време курсът на френския
правителствен заем постоянно расте, изведнъж започва
непрекъснато да пада. В двора на Людовик XVIII царяла
напрегната атмосфера. Единствените, които по онова време
не само не се притесняват, а дори се усмихват, са братята
Ротшилд - Калман и Яков. През октомври 1818 г. с
безкрайните си резерви и с помощта на своите агенти те
изкупуват голяма част от френския правителствен дълг,
отпуснат от техните съперници Уврар и братя Баринг.
Това довежда до покачване курса на заема, но на 5
ноември 1818 г. братята пускат огромни количества заемни
книжа на свободния пазар в столиците на Европа и
хвърлят пазара в „паника".
Вследствие на интервенцията картината коренно се
променя и Ротшилдови стават „№ 1" във Франция. Сега
те, разбира се, получават цялото внимание на френския
двор и то не само по отношение на паричните дела.
В Париж, след поражението на французите банковата
къща Ротшилд силно разширява влиянието си върху
правителствената политика на Франция, а в Лондон, чрез
влиянието си върху Английската национална банка, Натан
Ротшилд явно въздейства и върху британския парламент.
Следващият победен ход на
Ротшилдови
Политическите ходове на Ротшилдови в Англия през
1815-та и три години по-късно във Франция са само два
примера за дейността им в целия свят.
Дълго време City of London е златният център на
финансовия свят. Британската лира (лира стерлинг, паунд
стърлинг) е световната резервна валута и еталон на
международната търговия. Нобеловият лауреат по
икономика Джон Мейнард Кейнс пише:
„През втората половина на 19 век влиянието на
Лондон върху кредитните условия в света преобладава
толкова много, че Английската национална банка успява
да си присвои диригентството в международния концерт.
Тя трябвало само да промени условията си за заемите,... и
вече определяла до голямо степен валидните за чужбина
кредитни правила."
След „завоевателните ходове" в Европа в началото на
18. век интересът на Ротшилдови естествено се насочвa
към Съединените щати. Те виждат в „обетованата земя"
големи възможности за експанзия. Конституцията на
Съединените щати по особен начин служи да ограничава
законовите правомощия на правителството и да пази
свободата и благосъстоянието на гражданите, което обаче е
опасност и заплаха за бъдещите им планове. Лондонският
„Таймс" пише по онова време:
„Ако пагубната финансова политика, водеща началото
си от Северноамериканската република (т.е. честни пари,
придобити съгласно конституцията, освободени от дългове
- бел. а.) стане трайна практика, тогава правителството ще
осигури парите си без разходи. То ще плати задълженията
си и няма да има повече дългове (при международните
банкери -бел. а.). Ще постигне благосъстояние, абсолютно
единствено по рода си в историята на цивилизованите
правителства на този свят. Интелектът и богатството от
всички страни ще тръгнат към Америка. Тяхното
правителство трябва да бъде сринато или то ще унищожи
всяка монархия по земното кълбо."

Първият опит се проваля...

 Международните банкери предприемат няколко
сериозни опита да създадат в Америка централна банка по
подобие на Bank of England. Първите опити претърпяват
неуспех след няколко години, защото повечето щати не
приемат идеята.
Няколко американски патриоти настоятелно
предупреждават против централната банкова система, като
например третият президент на Съединените щати, Томас
Джеферсън (1801-1809). Той казва: „Ако американският
народ някога допусне банките да контролират валутните
плащания, чедата му ще бъдат ограбени от заобикалящите
ги банки и дружества първо с помощта на инфлацията,
после на дефлация и един ден ще останат без отечество
на континента, завладян от родителите им."
В края на 20-те и началото на 30-те години на 19.
век се натъкваме на първите доказателства за
вмешателството
на международните банкери и фамилията Ротшилд във
финансовите дела на Съединените щати. Чрез агента си
Никалъс Бидъл Ротшилдови повеждат борба за проваляне
проектозакона на Андрю Джаксън, който предвижда
ограничаване правата на онова „змийско котило" -
международните банкери. Ротшилдови губят първия рунд.
През 1832 г. президентът Джаксън налага вето срещу
проекта за възобновяване на хартата за Национална банка
на САЩ (Bank of the United States, контролирана от
международните банкери емисионна банка).
Андрю Джаксън (седмият президент на САЩ в
периода 1829-1837 г.) категорично се противопоставя на
централна банкова система в САЩ, контролирана от
международните банкери. Той ясно заявява на банките:
„Вие сте леговище на змии. Аз искам да ви унищожа
и Бог ми е свидетел, ге ще го направя."
Друг известен президент на Съединените щати,
Абрахам Линкълн (1861-1865), също не се поддава на
натиска на банкерите. Той отказва да плаща искания му
висок лихвен процент за финансирането на Гражданската
война и вместо това нарежда отпечатването на 450
милиона щатски долара в легални банкноти, така
наречените Lincoln Greenbacks. Легалното печатане на
банкнотите обезсмисля контрола на банките - те не
печелят нито цент от цялата операция!
 Линкълн е имал идеални шансове да спечели втори
мандат, през който смятал с помощта на закони да
продължи да ограничава властта на банковите институции.
Но не било писано: Джон Уилкс Бут го убива. Както
се установява по-късно, убиецът е свързан с
международните банкери.
Международните банкери са загубили само една битка.
Все пак те не се отказвали да се оглеждат за сгоден
случай за инвестиране в „обетованата страна". В тази
връзка откриваме интересно пресичане на интересите на
фамилията Ротшилд с друга могъща фамилия - на
Рокфелер. Например от документи на Камарата на
представителите става ясно, че през 1896 г. цели 96 % от
американската железопътна мрежа са собственост на
фамилия Ротшилд. Династията Ротшилд помага на кликата
Рокфелер. Когато предприемачът от Кливланд Джон Д.
Рокфелер пожелава да разшири дейността си, получава
финансова подкрепа от управляваната от Ротшилдови
National City Bank of Cleveland. Рокфелер превозва петрола
си (компанията Standart Oil) с железниците на Ротшилд.
Той плаща по-ниски цени за транспорта от другите
предприемачи и никой не може да го конкурира. Според
фредерик Мортън още през 1880 г. специалитетът на
Едмонд дьо Ротшилд в Париж е „да си дели световния
петрол с Shell и Standard Oil."
Най-голямата плячка: Съединените
щати
Независимо от първоначалните си неуспехи
международните банкери продължават да работят
целенасочено за решително утвърждаване на властта и
влиянието, постигнати в Европа, и в Съединените щати.
Между края на Гражданската война и 1914 г.
стратегическите цели на банкерите в САЩ са Kuhn, Loeb
и J.P.Morgen Co.
От една хроника, публикувана на 1 февруари в
списание Newsweek, научаваме за Kuhn, Loeb and Со.
следното: „Абрахам Кун и Соломон Льоб били колониални
търговци през 1850 г. в Лафайет, Индиана. Както било
обичайно във всички новозаселени региони, повечето
сделки се извършвали на кредит. Скоро двамата
установяват, че са банкери.
През 1867 г. те основават банката Kuhn, Loeb and Со.
в град Ню Йорк и приемат като съдружник един млад
германски преселник, Яков Шиф. Младият Шиф има
сериозни финансови връзки в Европа. Десет години
по-късно Шиф застава начело на Kuhn, Loeb and Со.,
защото Кун умира, а Льоб се оттегля от фирмата. При
управлението на Шиф банката събира европейския капитал
с американската промишленост."
Добрите финансови контакти на Шиф в Европа са
Ротшилдови и техните германски представители М. М.
Warburg Gesellschaft в Хамбург и Амстердам.
Малко по-нагоре засегнахме темата за
взаимоотношенията между Ротшилд и Рокфелер в
петролния бизнес. В продължение на двадесет години,
чрез комбинацията Варбург-Шиф, фамилия Ротшилд
финансира Джон Д. Рокфелер, благодарение на което той
успява да разшири значително могъщата си империя
Standart Oil. Освен него Ротшилдови финансират
железниците на Едуард Хариман и стоманодобивните
заводи на Андрю Карнеги.
В началото на века международните банки решително
засилват усилията си за влияние и контрол на
американската икономика. През 1902 г. Ротшилдови
изпращат един от своите агенти, Паул Варбург, да работи
заедно с Kuhn, Loeb and Со. Вапк в САЩ. Яков Шиф и
Паул Варбург стартират кампания за изграждане на
Federal Reserve Bank („Федерална Резервна Банка") като
непоклатима частна централна банка на Съединените
щати.
Братът на Паул Варбург, Феликс, също емигрира в
САЩ, а третият брат Макс остава във Франкфурт, за да
управлява семейната банка М. М. Warburg and Co. Паул
Варбург се жени за Нина Льоб, дъщерята на Соломон
Льоб от Kuhn, Loeb and Со., най-могъщото семейно
предприятие на Америка. Братът Феликс се жени за
Фрида Шиф, дъщерята на Яков Шиф, движещата сила зад
„Кун и Льоб".
В началото на 1907 г. в реч пред Нюйоркската
търговска камара Яков Шиф предупреждава:
„Ако не полугим централна банка с достатъчно
контрол над набавянето на кредити, тази страна ще
преживее най-жестоката и разтърсваща финансова криза в
историята си."
Точно това става, разбира се! След известно време
САЩ се сгромолясва в криза на паричната система и
паниката на капиталовия пазар съсипва живота на десетки
хиляди невинни хора в цялата страна. Хаосът на
Нюйоркската борса носи на банковия елит печалба от
милиарди долари. Това обаче е само основание за
„кризата". Другата и много по-съществена причина е да се
намери аргумент с който да се покаже ясно на
американския народ необходимостта от създаването на
централна банка, за да а избегнат подобни инциденти в
бъдеще.
По-късно Паул Варбург заявява пред банковия и
валутния комитет:
„Първата ми мисъл в паниката от 1907 г. беше:
Трябва да създадем една Clearing bank (Централна банка).
Планът Олдрич (за Централна банка) съдържа много
неща, които са основни правила на банкерството. Вие
трябва да следвате същата цел."
Въвеждането на Federal Reserve Bank (частната
Централна банка на Америка) през декември 1913 г.
улеснява международните банкери да наложат окончателно
финансовата си власт в Съединените щати. Паул Варбург
става първият председател на Federal Reserve Bank.
 Решението за федералния резерв е последвано от 16-ги
допълнителен параграф в американската Конституция. От
този момент гражданите на САЩ вече трябва да плащат
данък върху личните доходи, което е първият случай в
историята на САЩ.
По силата на новия закон само Централната банка
има право да печата пари без еквивалент и да отпуска
заеми на американското правителство срещу лихва. Този
закон не е нищо повече от официално разрешение за
печатането на фалшиви пари, при условие, че никой няма
право на това, включително и държавата, освен частната
„държавна банка". По този начин американската държава
е предадена в ръцете на международните банкери. Ако
някой се съмнява, нека само да проследи хода на
историята.
Първата световна война причинява натрупването на
дългове в икономиката.
След преизбирането на президента Уилсън, масон с
висока степен и подчинен на илюминатите, държавните
мъже на САЩ показват истинските си намерения: в пълно
противоречие с горещите предизборни обещания Америка
влиза във войната, което я прави световна.
Скоро след това се стига и до Втората световна война,
която става възможна само благодарение превъоръжаването
на Германия. Същите сили, разрушили Германия, отново
тайно въоръжават Германия.
Най-големите собственици на акции на федералния
резерв (Federal Reserve FED) по онова време са:
1. Банките на Ротшилд от Лондон и Париж;
2. Lazard Brothers Bank от Париж;
3. Israel Moses Seif Bank от Италия;
4. Warburg Bank от Амстердам и Хамбург;
5. Lehmann Bank от Ню Йорк;
6. Кикп ЬоеЪ Вапк от Ню Йорк;
7. Рокфелеровата Chase Manhattan Bank от Ню Йорк;
8. Goldmann Sachs Bank от Ню Йорк.
Преди полупразният конгрес да приеме закона за
федералния резерв на 23 декември 1913 г., конгресменът
Чарлс Линдберг казва много на място следните думи: „С
този закон се учредява най-гигантският концерн на света.
Ако президентът (Уилсън) подпише проектозакона, ще се
легализира невидимото правителство на паричните барони.
Най-тежкото престъпление на конгреса е неговата парична
система. С този банков и валутен проект се извършва
най-лошото законодателно престъпление за всички
времена."
Имал е право и бившият американски президент
Теодор Рузвелт, коментирайки:
„Зад явното правителство управлява невидимо
правителство, което не дължи вярност на народа и не
знае какво е отговорност."
А президентът Гроувър Кливланд се изказва:
„Тези, които контролират икономиката на дадена
дързкава, контролират и държавата."
Коментар относно съвременната
ситуация:
Споменахме вече за драматичното положение с
държавния дълг на федерална република Германия. През
1980 г. държавният дълг на Съединените щати е 928 000
000 000 долара. През 1988 г. сумата е около 5 000 000
000 000 долара.
Само лихвите по дълга през 1989 г. вече са нараснали
на 500 000 000 000 долара. През 1992 г. стойността на
облигациите, задържани от FED, възлиза точно на 5 000
000 000 000 долара. Досега дългът вече е нараснал до
много по-големи и утопични суми, което лесно може да
се провери. Всички официални данни в цифри, които в
наше време публикуват различни институции, би трябвало
да се посрещат с нужния скептицизъм!
Плащанията по лихвите непрекъснато се увеличават.
Всичкото това богатство FED натрупва, като заема пари на
американското правителство и съответно касира високи
такси, при което разходите на FED са само за хартия,
мастило и печат. Става дума за една от най-големите
измами в историята на САЩ, но едва ли някой й обръща
внимание. Освен това чрез облигациите на американското
правителство FED упражнява ипотекарно право - държавно
и частно - върху поземлената собственост на цялата
територия на САЩ. Безбройните съдебни процеси за
отменяне закона за федералния резерв до момента остават
безрезултатни.
По този начин частни международни банки пречат на
Съединените щати (без Държавната банка).
По-късно ще разберем значението на решенията около
банковия монопол за развитието на световната политика.
Ще установим, че главните действащи лица почти не са
се сменили.
Във втори том ще се запознаем с предвидените
последици от целенасоченото монополизиране на
европейското банково дело и впоследствие от основаването
на федералния резерв в Съединените щати: революцията и
войната!
В „Банки, хляб и бомби" том 2 ще се върнем на
темата, като разгледаме подробно причините за двете
световни войни. Освен това ще проследим задължителния
въпрос, дали съгласно плановете на Алберт Пайк ще има
Трета световна война. Въпреки че първият изстрел все
още не е даден, актуалните събития на световната
политическа сцена говорят за всеобщ военен сблъсък -
многократно описвана Трета световна война.
Събитията от 11 септември 2001 г. и последиците в
световен мащаб имат директна връзка с евентуална
световна война. В тази истинска игра Монополи,
разигравана от „глобалните играчи", също както и през
миналите векове нещата се въртят около териториалните и
икономически интереси - в големия кризисен район в
Залива става дума за последните битки за разпределяне
суровините на планетата.
Най-напред нека да разгледаме няколко значими
организации, с което бавно се приближаваме към втори
том. По всичко личи, че основата на съвременните водещи
политически силови инструменти (организации) е
поставена през 19. век, така че отново се връщаме към
тази епоха. За да не се затрудняват много с тематиката
особено незапознатите читатели, тук ще споменем само
важните организации с оглед изясняване на политическата
действителност в края на 20. и началото на 21. век.
Мрежата от различни тайни общества и организации,
която се създава особено през последните два века, е
широко разпространена и трудна за проследяване.
Сега ще спрем вниманието си на някои тайни
общества и организации, създадени през 19. и 20. век.
Орденът Бнай Брит
Да се спрем на независимия Орден Бнай Брит. В
превод името означава „Синове на Завета", с което
орденът директно се позовава на староеврейския съюз с
бог Яхве.
В тази връзка United Order of B'nai B'rith (U.O.B.B.)
обяснява в юбилейния сборник по случай
петдесетгодишното му съществуване в Германия: „Думата В
'nai В 'rith напомня за тържествения момент, когато
нашите предци стоят в подножието на планината Хореб и
слушат посланието: „Вие трябва да ми бъдете царство на
духовници, свещен народ!" Според American Yewish Yerbook
орденът Бнай Брит...има дълга традиция на свързаност и
подпомагане на синагогата." На 13 октомври 1843 г. в
кафене „Зинсхаймер", на тъмната „Есекс стрийт" в района
на „Уолстрийт" в Ню Йорк, се събира група емигранти, за
да основат специален орден. Всички мъже без изключение
са немски евреи, между тях и един далечен роднина на
Ротшилдови, Мортън Коен. Те имат за цел да създадат
ложа на елита. Следвайки примера на старата и утвърдена
ложа на „Шотландския ритуал", не след дълго Орденът
обхваща цялото земнo кълбо. За да управлява по-лесно
Орденът разделя света на 17 „района".
Основният модел на членство е подобен на останалите
братства. В Бнай Брит се обединяват влиятелни медийни
царе, банкери, политици, дипломати, издатели,
вестникарски магнати, „капиталисти" милионери и
профсъюзни водачи.
И тук, както в други елитарни организации, е
представен каймакът на обществото, с тази разлика, че в
този орден се приемат само хора от еврейската вяра. В
това отношение Бнай Брит се различава от други
масонски обединения.
Уставът се състои от две основни части: конституцията
и общовалидните закони. Съществуващата в Ню Йорк
Конституционна Велика ложа е най-висшият съдебен
състав на Ордена. Заедно с нея функционират и
районните Велики ложи. Орденът има три степени и
женски и младежки ложи.
Ще имаме случай по-нататък отново да говорим за
Бнай Брит. От една страна, поради факта, че той вероятно
има връзка с много по-древни, вековни ортодоксални
организации. От друга страна, не е за пренебрегване и
фактът, че и до ден днешен някои отделни членове на
Ордена имат влияние и играят важна роля в Съединените
щати.
Основаване на ционисткото
двиокение
Ционизмът, модерното еврейско национално движение,
е създадено в края на 19. век с цел да се намери
решение на еврейския въпрос не по пътя на
асимилацията, а чрез основаване на собствена еврейска
държава в Палестина.
Историците са на мнение, че публикуваното от Теодор
Херцел през 1896 г. произведение „Еврейската държава"
дава тласък на ционисткото движение. През 1897 г.
Херцел свиква в Базел първия ционистки световен конгрес
и е избран за първия президент на Ционистката световна
организация. Историците оценяват дейността на Херцел
като важна предпоставка за създаването на държавата
Израел през 1948 година.
Skull and Bones
Орденът Skull and Bones („Череп и кости") е един от
най-могъщите ордени на илюминатите.
Неговите членове го наричат The Order (Орденът). Той
е известен повече от 150 години като местна група 322 на
немско тайно общество. Нарича се още Brotherhood of
Death („Братство на смъртта").
Тайният орден „Череп и кости" е учреден през 1833 г.
от Уилям Хънтингтън Ръсел и Алфонсо Тафт в Йейлския
университет. Ръсел го пренася в Йейл от Германия, където
е бил студент през 1832 година. През 1856 г. Орденът се
присъединява към тръста на Ръсел. През 1846 г. Уилям
Ръсел става член на събранието на щата Кънектикът, а
през 1862 г. генерал от Националната гвардия.
Алфонсо Тафт е военен министър през 1876 г., а през
1884 г. посланик на САЩ в Русия. Синът му по-късно
става върховен съдия и президент на Съединените щати.
По стара традиция върху надгробния камък на
масоните със степен Майстор има изображение на череп и
кръст от кости, която води началото си от ритуал на
рицарите тамплиери, съществуващ от 1127 г. сл. Хр.
Вероятно името на ордена идва от тази традиция.
Йейл е единственият университет с общества, в които
се допускат само старшите випуски. Другите две общества
на Йейлския университет са Scroll and Key („Свитък и
ключ") и Wolf's Head („Вълча глава").
Наред с Йейл и Харвард като елитен университет се
числи към бастиона на студентските общества, които са
външните часовои на тайните общества. Те служат за
събиране на новобранци и подбор на последователи.
Всички бъдещи политици, прокурори и стопански дейци
преминават през цедката на тези университети. Ясно е,
защо множество ръководители от политиката и
икономиката са непосредствено обвързани с тайните
общества. Навлизането става много рано и за
„посветените" е твърде примамливо - студентите
контактуват с личности, които иначе трудно биха
срещнали в обикновения живот. Без намесата на
въпросните хора и покровителството на братството
успешната кариера е немислима.
Кандидатите са мъже от бялата раса, протестанти и
обикновено произхождат от изключително богати фамилии.
Много често техните предци също са били членове на
Ордена. През последната година на следването си
получават титлата рицар, а по-късно названието патриарх,
което е за цял живот.
Редовните срещи на патриарсите се състоят в Deer
Island Club в Ню Йорк. Клубът е създаден от патриарх
Джордж Дъглас през 1907 г. и се управлява също както и
Russel Trust само от патриарси.
Интересен е фактът, че най-важните представители на
Eastern Liberal Establishments винаги са били членове в
някое от тези тайни общества. (Според Гари Алън Eastern
Liberal Establishments е трансформация на финансовата,
политическа, академична и медийно политическа силова
структура, която се управлява от Рокфелерови.)
W.A. Harriman Company е банка, която трябва да
споменем в тази връзка. Основателят й Уилям Аверил
Хариман е посветен през 1913 г. в Ордена Skull and Bones.
През 20-те години Хариман е главният поддръжник на
руснаците с пари и дипломатическа помощ. Хариман
получава допълнителна финансова помощ от Ruskombank,
първата руска търговска банка. Макс Май, вицепрезидент
на Guaranty Trust и член на „Череп и кости" става
първият вицепрезидент на Ruskombank. J. P. Morgan and
Co (банка партньор на банка „Н. М. Ротшилд") контролира
Guaranty Trust. Няколко партньори на J. P. Morgan and Co
са членове на „Череп и кости". Харолд Стенли е посветен
през 1908 г., Томас Корчран - през 1904 г.
Първоначалният капитал за Guaranty Trust идва от Уитни,
Рокфелер, Вандербилд и Хариман, фамилии с членове в
„Череп и кости".
Единственият представител на семейство Рокфелер е
Пърси Рокфелер. Той представлява инвестициите на
Рокфелерови в Guaranty Trust и едновременно с това е
неин директор от 1915 до 1930 година.
The Round Table („Кръглата маса")
Тази организация се свързва най-вече с името на
Сесил Роудс (1853-1902).
Роудс е един от видните представители на
империализма. Той завършва Оксфорд, но твърде рано
заминава за британската колония Южна Африка. През
1884 г. Роудс става финансов министър на колонията, а от
1888 г. контролира цялото производство на диаманти в
страната, което по онова време е около 95% от световната
продукция. По време на управлението си в Южна Африка
Сесил Роудс разширява колонията чрез умели, но често
пъти жестоки политически и военни операции. В негова
чест страната е наречена Родезия. През 1890 г. той става
министър председател на Южна Африка.
Сесил Роудс е една от най-богатите и значими
личности на империята по онова време. Той е член на
Лондонския парламент и на различни тайни общества.
Роудс е с крехко здраве и жизненият му път не е
дълъг, но той има една мечта в живота си: световно
господство с британско надмощие. През 1891 г. Роудс
пише в писмо до окултиста Уйлям Т. Стед:
„За Европа щеше да е по-добре, ако той (Наполеон)
беше осъществил идеята си за универсална монархия;
намеренията му можеха да се сбъднат, само ако се беше
сетил да даде на различните части (на империята си)
автономно управление. Все пак трябва да призная, че
традицията, расовите и езикови различия пречеха на
мечтите му; всичко това обаче го няма, що се отнася до
днешния, английски говорещ свят! Без оглед на този съюз,
съществува освен това свещеният дълг да се поеме
отговорност за още нецивилизованите части на света."
Роудс знае, че не може да се надява на дълъг живот
и постоянно актуализира завещанието си. В третото си
поред от 1888 г. (което оставя на лорд Ротшилд, неговия
финансист в минното дело) Роудс иска завещаното
богатство да се използва за създаване на тайно общество,
което да реализира мисията на British Empire;
организацията трябвало да бъде изградена съгласно устава
на Ордена на йезуитите, като понятието „римо-католическа
религия" се заменя с British Empire.
Против очакванията Сесил Роудс не умира скоро след
написването на въпросното завещание и сам реализира
мечтата си. През 1891 г. е учредено „Тайното общество на
Сесил Роудс".
Първоначално в организацията освен Роудс членуват
само още двама души: магьосникът Уйлям Т. Стед и лорд
Ешер, съветник и приятел на кралица Виктория. Скоро в
тайните на ордена са посветени още известни личности
като графът на Роузбъри, Артър Джеймс Балфур, Натан
Ротшилд, Алфред Милнер и X. А. Л. Фишер. Повечето от
новите членове - ако не и всичките - са вече членове на
масонски ложи.
През 1897 г. Алфред Милнер наследява Роудс на поста
губернатор на Южна Африка и съдейства за Бурската
война.
Англичаните смятат, че войната срещу бурите ще бъде
„пикник с отстрелване на прасета". Вместо това войната
продължава две години и осем месеца. Не е толкова лесно
да се сломи бързо съпротивата на бурите. По онова време
все още не е било възможно бомбардирането на
територии, ето защо безцеремонно са затворени в
концентрационни лагери (създадени през 1901 г. от
фелдмаршал лорд Кичънър) 117 000 души цивилно
население. Така трябвало да бъдат принудени воюващите
бури да се предадат. Великият Уинстън Чърчил, по онова
време депутат от долната камара на парламента, заявява в
тази връзка:
„Има само едно средство за сломяване съпротивата на
бурите и това е жестоката тирания. С други думи: трябва
да убием родителите, за да имаме страхопочитанието на
децата."
Пет хиляди воюващи мъже падат в битки, а от
цивилното население умират около тридесет хиляди в
четиридесетте концентрационни лагери на лорд Кичънър.
Впрочем ето едно рядко изключение: лорд Кичънър е
приближен на Ordo Novi Templi на виенчанина Ланц фон
Либенфелс (оказал силно влияние на Хитлер), допирна
точка между теософия, ариософия и Ордена Туле. А Карл
Хаусхофер, който минава за „сивия кардинал" на Третия
райх, написва биография на Кичънър.
Този пример, от една страна, е много интересен, от
друга обаче показва идеологическата връзка между
тайните общества, които външно изглеждат напълно
противоположни. Британски войнствено настроен
империалист (лорд Кичънър) и Виенският неотамплиерски
орден на Ланц фон Либенфелс? На пръв поглед нямат
нищо общо.
Южноафриканският губернатор Алфред Милнър е
британски военен министър по време на Първата световна
война. Милнър създава след смъртта на Сесил Роудс наред
със Secret Society тайното общество The Round Table, което
за няколко години създава дъщерни организации във
всички колонии на Британската империя.
Орденът The Round Table действа задкулисно и дърпа
конците на британското правителство. Той влияе на
външната политика и по-конкретно на действията на
Англия през Първата световна война.
„Аз твърдя, че ние сме първата раса в света и колкото
по-голяма част населим, ще бъде толкова по-добре за
човешкия род." (Сесил Роудс, 1877 г.)
CFR - Съветът по външни
отношения
След Първата световна война (1919) от тази
организация възниква Council on Foreign Relations (CFR;
„Съвет по външни отношения"). В Англия фронтовата
организация е наречена Royal Institute of International Affairs
(RIIA; „Кралски институт за международни отношения").
Професор К. Куигли пише:
„В края на войната от 1914 г. стана ясно, че
организацията на тази систета (групата Round Table)
трябва много силно да се разшири. Със задачата е
натоварен Лайънъл Къртис, който създаде в Англия и
всички колонии фронтови организации на групата Round
Table. Те бяха наречени Royal Institute of International Affairs.
Ядрото на организацията във всеки район беше групата
Round Table. В Ню Йорк фронтовата организация беше
известна като Council on Foreign Relations и във връзка с
много малката американска група Round Table беше
параван за J.P. Morgan E Co. Американските организации
бяха завладени от количеството „експерти" на Морган,
които присъстваха на Парижката конференция за мир
(Версайския договор - бел. а.) и установиха връзки с
подобната група английски „експерти" от групата на
Милнър. Идеите на Royal Institute of International Affairs и
Council on Foreign Relations бяха нахвърляни в Париж..."
Въпреки че се подчертава значението на Моргановите
хора за създаването на CFR, главният агент на
официалното учредяване е Колонел Хаус. Той изпълнява
ролята на домакин на групата Round Table - както на
английската, така и на американската - на 19 май 1919 г.,
когато в Париж, в хотел Majestic се състои ключовата
среща.
Документацията на организацията и мемоарите на Хаус
също го посочват като главен отговорник за създаването
на CFR. В двадесет и петия годишен отчет на CFR се
съобщава следното по повод основаването в Париж:
„Институтът за международни отношения, основан в
Париж през 1919 г., в нагалото се състоеше от две звена.
Едно в обединеното Кралство и друго в Съединените
щати..."
 По-късно планът за създаване на мнима автономия е
променен, защото „... като че ли не беше благоразумно, да
се създава една-единствена институция с подразделения".
Трябвало следователно да се създаде впечатление, че
CFR в Америка и RIIA в Англия са две независими
организации. Американското общество не бивало да
забележи, че CFR всъщност е филиал на групата Round
Table.
Според професор Куигли най-влиятелните финансови
династии в Америка след Първата световна война, освен
Морган, са Рокфелер, Kuhn, Loeb & Со., Dillon Read and
Company, както и Brown bros. Harriman. Всички те имат
представители в CFR, а един от съоснователите впрочем е
и Паул Варбург. Същите „инсайдери" са основатели и на
системата на федералния резерв. Мнозина от тях
финансират и болшевишката революция. Ето някои от
имената от учредителния списък на CFR: Яков Шиф,
Аверил Хариман, франк Вандерлип, Нелсън Олдрич,
Бернард Барух, Дж. П. Морган, Дж. Д. Рокфелер. Всички
те създават CFR като средство за постигане на целите си.
CFR става известен като „Властимащите" (Establishment),
„Невидимото правителство" и „Рокфелеровото
ми-нистерство на външните работи". Тази полусекретна
организация без съмнение става най-влиятелната
групировка в Америка.
Седалището на CFR е в Ню Йорк и в момента има
около 1400 членове, които „заемат най-важните позиции в
правителството на САЩ, политиката, икономиката,
масмедии-те, в ЦРУ, дори и в религиите. С великодушната
подкрепа на фондациите Форд-Карнеги и Рокфелер, както
и на големите, с международен авторитет концерни IBM,
IТТ, Standart OIl в Ню Джърси, CFR упражнява
свръхмогъщо влияние над правителството на Съединените
щати, над Конгреса и над двете определящи политически
партии, демократите и републиканците. Членовете на
Council on Foreign Relations са американци, чиито
международни връзки им позволяват да упражняват
контрол над държавите от западния свят, било то
директно, билочрез други лица или други присъединяващи
се общества, или с помощта на международни
организации като Световната банка, която е под тяхното
председателство. "
 В продължение на петдесет години CFR действа на
практика като сив кардинал зад кулисите на
политическата власт. Много е интересен фактът, че през
първите петдесет години от съществуването си CFR почти
не се споменава в масмедиите. Като се знае, че сред
членовете на CFR са шефовете на „Вашингтон поуст", „Ню
Йорк Таймс", „Лос Анджелис Таймс", на вестниците „Найт
Рий-дър", на радио дружествата NВС и CBS, U.S. News E
World Report и редица други, със сигурност може да се
каже, че анонимността не е случайна, а целенасочена.
Една от централните личности от основаването на CFR
несъмнено е Дейвид Рокфелер. Човек не може да разбере
преплитането на политическата мрежа на фамилия
Рокфелер, ако не е запознат със световното влияние на
организацията им. В тази връзка интерес представляват
бестселърите на Гари Алън Insider, който в началото на
70-те години на миналия век е един от първите автори,
писали за могъщото и влиятелно „невидим правителство".
Други организации, възникнали от Round Table и
впоследствие от CFR, са Обединените нации,
Билдербергите и Тристранната комисия.
UNO - United NBations Organisation
(ООН- Организацията на обединените нации)
Решаваща крачка по посока създаване на световно
правителство като резултат от усилията на CFR е
направена веднага след края на Втората световна война
със създаването на Организацията на обединените нации.
Организацията на обединените нации (ООН) е
създадена през 1945 г. в Сан Франциско. На учредителното
събрание сред американските делегати има най-малко 74
членове на CFR.
Между тях е и Нелсън Рокфелер. По-късно Нелсън и
братята му предоставят средствата за закупуването на
терена за сградата на ООН на Ийст Ривър в Ню Йорк.
Гари Алън пише в „Книжата на Рокфелер": „Повече от
петдесет години за Рокфелерови решението на този
проблем е ясно като бял ден: да се създаде световно
правителство, което да се контролира и да се направи
така, че то да господства над всички останали." Речено -
сторено!
Подобен „Нов световен ред" (каквото без съмнение е
създаването на ООН) не означава за CFR основаване на
безобиден клуб за водене на дебати. По-скоро целта е
международно господство над въоръжените сили, оръжията,
съдилищата, данъчните власти, училищата, правителствата
и всичко друго на тази земя.
Гари Алън подчертава: „Рокфелерови ще продължават
да отглеждат своето бебе, докато то се сдобие с всички
права за упражняване на властта и още повече дори.
Няма съмнение, че „Новият световен ред", към който се
стремят тези хора, няма да е република обвързана с
конституцията, която да ни гарантира повечче свобода и
където правата на гражданите ще бъдат защитени от един
тираничен „Голям брат". „Новият световен ред", който
Рокфелерови имат предвид, е световна диктатура. "
Разбира се, трябва да е ясно, че всички създадени
дъщерни организации преследват целта за изграждането
на „Нов световен ред" с изключителна политическа
целеустременост и почти неограничени финансови
средства. С други думи: който има парите, владее властта,
а който разполага с властта, има правото и определя
политиката в света.
 Джеймс Варбург, член на CFR, споделя на 17 февруари
1950 г. пред Сенатската комисия по външните работи
следното:
„Искате или не, ние ще създадем световно
правителство - чрез покоряване или споразумение."
Коментар на съвременната
политическа действителност (март
2003):
Изказването на Джеймс Варбург може да се вмести в
политическия пъзел на съвременната действителност, ако
през март 2003 г. ООН трябва да избира между мира и
войната, въпреки че САЩ предварително заявиха
възможността за самостоятелен военен ход срещу Ирак.
Дали се говори за война в Ирак в момент на военна
мобилизация или може би за нея вече е взето решение?
Колко политическа власт има ООН и какъв е смисълът от
тази организация, ако тя всъщност се оказва
недееспособна при решаване на сериозни проблеми и ако
властимащите в Белия дом я третират като по-добра
общност за дебатиране? Преди избухването на втората
война в Ирак ООН проведе дълги и трудни преговори -
без резултат! По това време известният професор Майкъл
Доил, специален съветник и стратег на ООН, казва: „От
Кубинската криза през 1961 г. не сме преживявали
толкова драматични времена. Не става дума само за война
и мир. Става дума за ново създаване на глобални
съотношения на силите. "
Малко по-добра формулировка и по-дипломатично
перифразиране в глобалната борба за власт за Ново
световно правителство под покрива на ООН?
Все още добре се помни упоритата битка на САЩ и
най-близкият им съюзник Англия. Месеци наред
политически спорове и дипломатически усилия в борбата
за гласове, за да се получи в крайна сметка
„благословията" на ООН за война в Ирак. Допълнително
напрежение създаваха манипулативните, яростни упреци
към Old Europa, която начело с Германия и Франция
търсеше мирно решение, с което позицията за мирно и по
дипломатичен път разрешаване на проблема получи
голямо политическо одобрение и подкрепа от Европа.
В Хартата на ООН се казва, че военно действие срещу
дадена държава може да се узакони само чрез решение на
Съвета за сигурност, което категорично би обявило
агресията на САЩ и техните съюзници като нарушение на
международното право. Единственото изключение,
оправдаващо войната, са отбранителните действия на
Америка, ако Ирак я нападне, което както е известно, не
се случи!
Когато стана ясно, че президентът Буш ще действа
чрез ООН, Съединените щати изведнъж изплатиха
дълговете си към световната организация - не по-малко от
582 милиона долара!
В началото на конфликта се създаде впечатление, че в
ООН цари единодушие. С категоричните 15 на 0 гласове в
Съвета за сигурност през ноември 2002 г. Ирак беше
заплашен с явни санкции, ако не предприеме незабавно
пълно разоръжаване. САЩ сметнаха, че резолюция 1441 им
дава достатъчно правно основание, за да започнат война
срещу заклетия си враг. Британецът Тони Блеър и
испанецът Хосе Мария Аснар придумаха американския
президент да внесе друга резолюция, която щеше да
установи, че Саддам Хюсеин не е спазил резолюция 1441.
Това беше резолюцията за войната.
В ход влезе дипломацията и през следващите месеци
до началото на 2003 г. все повече се увеличаваха
гласовете в света против евентуална война срещу Ирак -
която изглежда вече беше решена от САЩ и Англия. Все
по-очевидно ставаше, че Ирак, поне във военно
отношение, не заплашва чак толкова много световната
сигурност, както се прокламираше през цялото време от
медиите. Продължилото месеци наред търсене на
експертите на ООН също не намери категорично
доказателство, че Ирак разполага с оръжия за масово
унищожаване, което по някакъв начин щеше да оправдае
предприемането на военни действия от САЩ и
съюзниците им.
След като Съединените щати и съюзниците им
разбраха, че няма изгледи за нова резолюция в Съвета за
сигурност на ООН, се стигна до извода, че не е нужно
вече съгласието на световната организация - какво
по-лесно от това! Американското правителство дори
отправи официални обвинения към ООН за бездействие и
ако не беше предприело хитра маневра с речта на
президента Джордж Буш на 17 март 2003 г., в следващия
момент щяха да последват съдбоносни протести срещу
военната агресия.
Групата на Билдербергите
Организацията е създадена през 1954 г. с привидната
цел да коригира международните връзки на САЩ в
рамките на западния съюз. След учредяването на групата
всяка година са поканвани между 60 и 80 американци и
европейци, за да дискутират неотложните проблеми в
света.
В групата на Билдербергите участват видни политици,
икономисти, бизнесмени, финансисти и дипломати.
Наименованието на организацията идва от името на
хотела, Hotel de Bilderberg в близост до холандското
селище Ос-тербек, който е избран от принц Бернхард
Холандски като дискретно място за провеждане на
заплануваната среща.
Принц Бернхард е главен говорител и организатор на
групата, преди да се наложи да се оттегли заради
скандала Локхийд. Негов заместник става английският
лорд Хоум.
Тoзи център на властта, по-могъщ от Вашингтон,
Москва, Париж или Берлин, заседава зад херметически
затворени врати - нито един журналист няма достъп до
тайната среща на стотината членове на Билдербергите,
сред които са: Хелмут Шмид, Валтер Шел, Хенри Форд II,
Джовани Аниели, Ставрос Ниархос, Франц Йосиф Щраус,
принц Филип, Едмонд Ротшилд и Маркус Валенберг.
В кръг от познати, при напълно спокойна обстановка
и без присъствието на обществеността, се обсъждат
обществените интереси и участниците се разделят с
директиви в джоба - ясни предписания от династия
Рокфелер, които намират отражение във вътрешната
политика на страните членки на НАТО.
„Конференциите на Билдербергите са неофициални и
неформални частни дискусионни кръгове на
високопоставени личности от цял свят, които биват канени
ad personam.
Конференциите нямат установена организационна
структура или статут и поради това не се изисква
членство. Те зсе провеждат с цел обмяна на мнения от
участниците. Тъй като не става дума за официални
мероприятия, Федералното правителство не разполага с
допълнителни сведения освен специалната информация за
медиите."
Това беше „елегантното" и нищо неказващо изказване
на Федералното правителство по повод запитване на
народния представител Клайнерт и фракцията на Зелените
за целите и темите на 36-та Конференция на
Билдербергите през юни 1988 г. Все пак Хелмут Кол не
взе участие в един частен турнир по голф, а в тайна
конференция, на която присъстваха Дейвид Рокфелер,
Хенри Кисинджър, кралица Беатрикс, както и други
високопоставени политици, дипломати, международни
банкери и индустриалци.
Тристранната комисия
Тристранната комисия (The bTrilateral Commission) се
свиква редовно от началото на 70-те години на миналия
век. Трите страни са Северна Америка, Европа и Япония.
Повечето от членовете й членуват също в CFR, RIIA,
ООН, Билдербергите или Римския клуб.
Учредителното събрание е свикано от Дейвид
Рокфелер, ръководната личност в Съвета по външни
отношения и председател на управителния съвет на Чейз
Манхатън Банк. Когато Дейвид Рокфелер кани 200 водещи
банкери, бизнесмени, политици и профсъюзни водачи от
цял свят да образуват заедно с него транснационална
планова комисия, човек трябва да е наясно, че подобна
покана е равносилна на заповед, издадена от владетел.
За директор на Комисията е избран не кой да е, а
Збигнев Бжежински, функционер на CFR, който по-късно
работи и като държавен съветник по сигурността на
американския президент Джими Картър.
В статия за списанието на CFR Fireign Affairs
Бжежински пише:
„Светът вероятно няма да се обедини (доброволно) под
един общ светоглед или едно суперправителство. Сега
единствената надежда е, че той ще действа, изхождайки от
общата грижа за собственото му оцеляване..."
Бжежински бързо стига до извода, че доброволното
обединение няма да се постигне в недалечно бъдеще,
време е да се опита по друг начин. Как трябва да
изглежда различният метод? Казано с прости думи,
налагане на точно такъв контрол на държавите, какъвто
искат привържениците на световното правителство, под
предлог, че се решават икономически, екологични или
енергийни проблеми.
Впрочем офицерът от ЦРУ Милтън Катц и Дейвид
Рокфелер се запознават през 1972 г. с тогавашния
губернатор Джеймс Ърл Картър от Джорджия и го
привличат в Тристранната комисия. За да влезе след това
фаворитът на Рокфелер и в Белия дом, грижата имат
други двама членове на Комисията: Сайръс Ванс и
Збигнев Бжежински. Те „утъпкват" пътя на Картър към
президентския пост.
Гари Алън пише в „Инсайдърите" за Тристранната
комисия:
„Тристранната комисия е създадена от Дейвид
Рокфелер, за да накара международните си приятели да
използват личното си влияние над правителствата в
техните страни и да спазват „правилния" курс, а именно
по пътя към голямото сливане. И ако дадена страна
евентуално пренебрегне тези предупреждения и отдава
прекалено много внимание на „вътрешните" си грижи,
много скоро ще се окаже вероятно в толкова тежка криза
свързана със снабдяването с хранителни стоки, горива и
финансови ресурси, че голямата икономическа депресия от
тридесетте години ще й се стори като полъх през
Обетованата земя."
Римският клуб и Комитетът на
300-те
Двете организации са свързани и са взаимнозависими.
Интересно произведение по темата е книгата на Джон
Коулмен „Комитетът на ЗОО-те".
Името Club of Rome (COR) няма нищо общо нито с
град Рим, нито с Ватикана и католиците. Организацията
се състои от най-старите фамилии на „Черната
аристокрация", и 13-те топ илюминатски фамилии на
Америка. Римският клуб може да се определи и като
обединение от организации на англо-американски
финансисти и старите фамилии на „Черната аристокрация"
от Европа и най-вече на т. нар. „аристокрация" от Лондон,
Генуа и Венеция. Техният код за влияние в света е
умението да предизвикват и организират тежки
икономически рецесии, понякога и депресии.
Римския клуб има и собствена тайна служба. Освен
това е свързан с ИНТЕРПОЛ на Дейвид Рокфелер. Всички
американски тайни служби също работят в тясна връзка с
клуба, както и КГБ или МОСАД. Една-единствена тайна
служба - източногерманското ЩАЗИ - остава извън
неговата сфера на действие.
Д-р Джон Коулмен смята, че „Черната аристокрация"
основава „Комитетът на 300-те", от който произлизат
всички важни тайни общества.
В своето произведение д-р Коулмен назовава няколко
фронтови организации на „Комитетът на 300-те". Една от
тях е Германският фонд Маршал. Коулмен пише следното:
„Въпреки че съществува повеге от 150 години Комитетът
на 300-те придобива съвременната си форма едва през
1897 г. Той винаги е бил известен с това, че командва
организации под прикритие, като например RIIA. След
като е било решено да се контролира една
суперкорпорация в Европа, RIIA основа института
„Тависток", който пък създава НАТО. В продължение на
пет години Германският фонд Маршал финансира НАТО.
Член и председател на Германския фонд Маршал е не
някой друг, а самият Дейвид Рокфелер. "
Римския клуб може да се разглежда като фронтова
организация. За него Коулмен пише във връзка с
Германския фонд Маршал следното:
„... Римският клуб и финансистите му с името
Германски фонд Маршал са две високо организирани
съзаклятнически организации, които действат под
прикритието на Организацията на северно атлантическия
договор (НАТО). Повечето от ръководните кадри на
Римския клуб са назначени от НАТО. Римският клуб
формулира всичко, което НАТО представя като своя
политика и чрез действията на един член на Комитета на
300-те, лорд Питър Карингтън е в състояние да раздели
НАТО на две фракции, едно политигеско силово крило и
предишния военен алианс.
Римският клуб все още е един от най-важните
външнополитически лостове на Комитетът на 300-те, друг
са Билдербергерите. Римският клуб е създаден през 1968
г. от стабилното ядро на групата Моргентау, в резултат на
телефонен разговор на междувременно починалия Аурелио
Печеи, който има нов, спешен подтик за ускоряване на
плановете за Единно световно правителство, което сега се
нарича Нов световен ред. "
Днес Римският клуб се определя често и като научен
филиал на илюминатите. Това се дължи на факта, че
най-подривните от всички плановици на бъдещето
последват призива на Печеи. Те се стичат от всички
краища на света: Съединените щати, Франция, Швеция,
Великобритания, Швейцария и Япония. В годините между
1968-а и 1972-а Римският клуб става контактна група от
учени от New Science, глобалисти, футуристи и
интернационалисти от всякакъв тип. Книгата на Печеи
Human Quality полага основите на доктрина, която
политическото крило на НАТО приема за своя.
Следващите твърдения повече от ясно разкриват
„хуманитарните" идеи на Римския клуб. На среща на
клуба през март 1982 г. в Париж Аурелио Печеи,
основателят на COR, прави следното изказване:
„Хората са като насекоми. Те профилират твърде
много... Назряло е времето да се подложи на изпитание
концепцията на нациите, кои са пречките по пътя към
световна диктатура. Християнството ражда горди хора и
търговско общество, което не създава нищо друго освен
мъртва култура, каасическа музика и съкрушителни числа
на хартия."
 „...все по-малко хора консумират все по-малко и се
нуждаят от все по-малко услуги, независимо при какви
обстоятелства." Това преобръща с главата надолу
сегашното действително състояние на нещата в
съвременното общество. В консуматорското ни общество
без всякаква мяра все повече хора се стремят към все
повече материални блага. На дневен ред са опиянението
от пазаруването и натискът на консумацията.
Тук става ясно, какво „високо" мнение има Печеи за
хората. С това се свързват и главните цели на Римския
клуб: да се ограничи индустриалното развитие, да се
прилага целенасочено научното изследване и при
необходимост да се скрие от „масата" (насекомите), да се
обезлюдят градовете, особено бившите промишлени
градове на Северна Америка, да се разположи населението
в селски територии, да се елиминират около 2,5 до 3
милиарда души, да се възпрепятстват политигеските
противници на COR, да се дестабилизират икономиките, да
се подклаждат класови и расови войни и така нататък.
Става ни ясно, че различни „посветени", както в
случая Печеи, са знаели как изглеждат бъдещите планове
на могъщите организации за 20. и 21. век, а от друга
страна, виждаме колко подробно са разработени плановете
на различни „експерти" от различни взаимосвързани
организации - в света (на политиката) няма нищо
случайно!
Някои от посочените господа, като например Збигнев
Бжежински, Самюел Хънтингтън и други, ще бъдат
по-подробно анализирани във втори том.
Коментар на съвременната
ситуация в САЩ:
Вече обърнахме внимание на драматичните последици
от създаването на федералния резерв от международните
банкери. Наред с финансовия и икономически банкрут, в
който са затънали Съединените щати, не бива да
забравяме и духовното и морално падение, което навярно
не се появява случайно в развитието на дадена нация.
Европа и Германия в никакъв случай не правят
изключение по споменатите въпроси - напротив!
Комплименти за Оруел („1984")! Броят на безработните
е ужасяващо голям, да не забравяме, колко много хора
живеят далеч под границата на бедността. Особено САЩ
могат да отбележат върхови постижения в това отношение!
Превръщането на градовете ни в места на страха и ужаса,
милиони бездомници, все повече случаи на правителствена
корупция, които показват ужасяващите размери на
интервенция и манипулация на правителствения апарат.
Властимащите водят за носа не само Съединените щати
(те обаче са на първо място), но и всички големи
индустриални държави и дърпат конците зад кулисите, а
след даден голям крах разполагат вече с правилното
„лечение": Единното световно правителство.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Има ли световен заговор?
Изпълняват ли се вековните, отчасти и хилядолетни
пророчества, които предсказват ясно голям обрат,
преломно време с много катаклизми и световни военни
конфликти (Трета световна война)? Във всеки случай
миналото потвърждава, че голяма част от предсказанията
са настъпили!
Ако се вярва на пророчествата, големите обрати,
природни катастрофи и войни все още предстоят. Няма
съмнение, че ние вече се намираме в началото на този
драматичен край, който ще бъде последван от едно ново
начало. Светът няма да загине, трябва да си избием от
главите тази ужасяваща мисъл! Атаките в Ню Йорк,
последната война в Залива или хилядолетният конфликт
около Ерусалим, който става все по-драматичен, дават
достатъчно основание да се гледа много сериозно на
древните пророчества - те всъщност сигнализират за
стартовия изстрел на времето на промяната и на
световните преобразования, които се изразяват във войни,
природни катастрофи, болести и епидемии. Колкото до
предсказаната Трета световна война, човек не трябва да си
представя война подобна на Първата или Втора световна
война, а навързани едно за друго (като брънките на
верига) различни събития, които се простират в дълъг
период от време (около десет до петдесет години).
До днес ние сме изправени пред загадката, как така
древните жреци, различните ясновидци и пророци, като
Нострадамус ясно и точно са виждали бъдещето!
Друга хилядолетна характеристика на политическата
действителност е взаимната зависимост между религия и
масонство. Скритите причини за съвременната политика -
конфликтът между авраамовите религии около кризисния
регион на Близкия Изток и Ерусалим - датират отпреди
хиляди години. Само поглед назад в миналото и търсенето
на корените на авраамовите религии може да ни даде
правилната гледна точка по отношение на съвременната
световна политика.
Запознае ли се човек с хилядолетните спорове между
църквата и антицърквата за личността на Исус, разбира,
че различните становища на могъщите организации до
ден-днешен оказват влияние на политическите действия в
света! Трите големи религиозни общности чрез
самопровъзгласеното си право на абсолютност се стремят в
крайна сметка към теократично господство!
Не бива да забравяме, че между появата на Мохамед -
великия пророк на исляма - и времената на Авраам,
Давид, Мойсей и Гилгамеш, са минали няколко хиляди
години. Без съмнение най-голямата пречка по пътя към
откриване на истината за Мойсеевите книги са големите
периоди от време - от порядъка на много векове - през
които продължава написването им. Освен това през
всичкото време влияние оказват и съответните идеологии,
което със сигурност е довело до промени.
В настоящата книга подробно беше представен един
нов аспект във връзка с началото на староеврейската
история, от която по-късно произлизат християнството и
ислямът - делото на библейските патриарси (например
Авраам, Йосиф, Мойсей, Исус и т. н.) в древен Египет.
Какво взривно вещество предлага Старият завет за
авраамовите религии и в настоящето, става ясно едва, след
като човек проследи и сравни историята на библейските
родоначалници от египетската хронология. Животът и
делото на всички велики и значими библейски личности
са свързани в огромна степен с египетското фараонско
царство. Много легенди и повествования в Библията са
заети несъмнено от древната шумерска и египетска
история. Големите царства на Давид и Соломон вероятно
никога не са съществували (както Библията ги представя),
което се потвърждава и от най-новите археологически
находки!
Научните открития дават основание на учените да
предполагат, че никога не е имало изселване на еврейски
племена от Египет. Ханаан също не е бил жестоко
поробен, както се описва в Книгата на Исус Навин.
Царствата на Давид и Соломон в Ур никога не са
съществували в описаните мащаби. Израилските владетели
са царували само над „незначителни части от крайните
региони."
А преселението от Египет? Погледнато чисто научно,
вероятно израилтяните никога не са предприемали толкова
мащабно напускане на Египет, както се твърди в
Библията. Повечето учени днес споделят мнението, че
става дума по-скоро за малка група от хора. По всяка
вероятност поради тази причина подобно събитие изобщо
не се споменава в египетската хронология!
Най-оспорвани дебати предизвикват неизяснените
факти за Мойсей и Исус!
По отношение на Давид и Соломон чрез съпоставяне с
египетската хронология установихме, че те двамата в
действителност биха могли да са египетските фараони
Тутмос III и Аменофис III!
Не е трудно да се разбере какви последици би имало
това за трите големи религиозни общности и
поддържаните от тях до наши дни претенции за
абсолютност. Невидимата нишка продължава да преминава
през различните могъщи ложи и в крайна сметка е
коренът на всички световни политически конфликти и
кризи.
От друга страна, в настоящия момент едно явно и
потвърдено от доказателства разбулване на истината за
библейските герои Мойсей и Исус би могло да доведе в
политическо отношение до „експлозия" с нежелани
размери. Предвид на това подобно разкритие в този
момент ще е може би дори твърде неблагоприятно и само
би наляло масло в огъня на и без друго горящия в буйни
пламъци Близък и Среден Изток.
Като се има предвид колко систематично и успешно
религиозните системи със своите полуистини са водили
хората за носа хилядолетия наред, трудно може да си
представи човек, че милиарди вярващи биха приели
истината, дори и да е подкрепена със солидни веществени
доказателства. Истината предполага прозрение и знание.
От друга страна, имаме поемане и контрол на финансите
от същите кръгове, които изопачават историческата истина:
През 18. и особено през 19. век заплануваната
централизация на финансовите магнати играе важна роля.
В това отношение особено явно се очертава
решаващото им влияние през миналите векове върху
политиката, войните и мира.
Не може да не се признае, че светкавичният възход на
фамилията Ротшилд играе важна роля в този процес. След
умелия стратегически ход свързан с битката при Ватерлоо,
Ротшилдови реализират огромни печалби.
След поражението на французите династията Ротшилд
поема в Париж контрола над Франция, а в Лондон Натан
Ротшилд влияе на британския парламент чрез контрола
върху Националната английска банка.
Както успяхме да се убедим, най-голямото завоевание
на частните банкери е основаването на федералния резерв
(FED) в Съединените щати в началото на 20. век.
Въвеждането през декември 1913 г. на системата на
федералния резерв (частната Централна банка на Америка)
помага на международните банкери да се домогнат
напълно и изцяло до финансовия контрол над
Съединените щати. Паул Варбург става първият
председател на федералния резерв.
С този акт американската държава е изложена на
произвола на националните банкери, инструменти на
транснационалните тайни организации. От този момент
Съединените щати се превръщат в инструмент на
международните банкери. Ако някой се съмнява, трябва
само да проследи развитието на историята. Налага се из
основи да преосмислiм нашата ограничена, предварително
изградена представа за света, внушена ни още в училище
и в университета от учителите ни по история! За да
разберем по-добре историографията, особено на 20. век,
ще я осветлим по-подробно във втория том, но трябва да
имаме предвид основното правило:
Писаната история, както и историческото настояще се
обяснява чрез свързването на църква, световна политика,
тайни общества и финансови магнати!
Наред с болшевишката революция, която по всяка
вероятност е нарочно инсценирана и финансирана,
съществена причина за Първата световна война е
изпадналата в дългове икономика.
Скоро след това се стига до Втората световна война.
Тя става възможна само благодарение превъоръжаването
на Германия. Същите сили, които разрушават Германия,
тайно отново я въоръжават. (Повече по въпроса във втори
том!)
Създаването на други организации, като например
Съвет по външни отношения (CFR), Кралски институт за
международни отношения (RIIA), групата на Билдербергите,
Тристранната комисия и ООН служи за свързването на
висшестоящите организации, като например групата The
Round Table. Пред обществеността CFR и Тристранната
комисия минават официално и явно за най-влиятелните
организации в САЩ и същевременно са маша на Великата
ложа.
Тук трябва да отбележим, че посочените организации
дават само най-обща представа. С това се онагледява
колко е обвързана световната политика. Съществуват много
други, свързани със съответните фронтови организации,
подчинени организации, на които не е нужно да се
спираме. Досегашният кратък обзор е достатъчен, за да
проследим връзките и системата на задкулисната политика
в началото.
Въпреки че различните групировки действат автономно,
те всички служат в крайна сметка на една и съща цел.
Пределно ясно го показва фактът, че мнозина
високопоставени личности членуват едновременно в
няколко организации - „невидимо" преплитане и
обвързаност!
Описаните току-що организации и техните
взаимовръзки дават най-груба представа за зависимостите
в световната политика. През изминалите десетилетия се
изписа много за световен заговор, Единно световно
правителство и Нов световен ред - усилията за
постигането на тези цели без съмнение са в пълен ход.
Възможно ли е изобщо реализирането на подобна цел? По
този въпрос мненията се различават коренно!
Според автора категорично трябва да се отрече
съществуването на тайна власт, постигнала световно
господство! Очевидно има множество могъщи организации,
и то от векове, които се стремят към глобално господство.
Проникването на различните организации в
политиката, икономиката, религиите и тайните общества
особено през последните десетилетия е довело до едно
голямо и вече необозримо преплитане. Хаосът, създаден по
този начин на планетата, е негов характерен, главен
признак!
Всяка идеология, която не действа съгласно
най-висшите космически закономерности, в края на
краищата е обречена на провал, защото не съблюдава
закона за причинността (закона за причината и
следствието) - каквото посееш, това ще пожънеш: хаос!
Колкото и просто да звучи последното изречение, не е
толкова лесно да се формулира точно!
В основата е точно тази идеология - ред чрез хаоса
или контролируем хаос (поробване на човечеството) - за
която се твърди, че е идеология на илюминатите,
глобалния образ на много стремящи се към световно
господство организации! Всички те в крайна сметка са
допринесли за създаването на всеобщ хаос, който напълно
е излязъл от контрол - от техния мечтан Нов световен
ред изглежда се е получил Нов световен безпорядък.
Трябва да се съмнява човек обаче, дали различните
водещи групировки вече са го забелязали. Ето защо
всички надежди за спасение на света са чиста фантазия!
Констатацията не трябва да създава песимистични
настроения за края на света, а да вдъхне надежда!
Настоящето, силовите структури, световните конфликти,
войни и природни катастрофи са описани вече точно
преди векове и хилядолетия - от осъзнаването на едно
по-висше познание! Говори се за преломен момент -
циклична най-ниска точка - към която сме се насочили,
която обаче ще бъде последвана от ново време на мир.
Дори може да се говори за съвсем, нормален цикличен
процес (прецесионен цикъл), в който е човечеството
понастоящем. Във втори том тези взаимовръзки ще бъдат
засегнати още веднъж.
Преди бавно да спуснем завесата пред първи том, да
насочим още веднъж вниманието си към Йоан от
Ерусалим, един от предците основатели на Ордена на
тамплиерите, който пророкува още през 11. век за
днешното време:
„Когато започне хилядолетието, идващо след
хилядолетието, ще настъпи мрачен, таен ред. Омразата ще
е неговият Закон, а отровата - неговият меч. Той ще
ламти за все повече злато и ще наложи властта си над
целия свят. С кървава целувка редът в договор ще свърже
своите слуги...
Когато започне хилядолетието, идващо след
хилядолетието, земята на много места ще се разтърси, а
градовете ще изчезнат. Всичко, построено без мъдростта на
мъдреците, ще е под заплаха и ще бъде разрушено. Калта
ще покрие селата и земята ще се разтвори под дворците.
Ночовекът, обсебен от гордост, твърдоглав ще остане. Той
няма да чува предупреждението, което земята отново и
отново му отправя..."
Въпреки всички предупреждения, пророчествата
изглежда се сбъдват. Пример ни дават без съмнение двете
световни войни на 20. век и свързаната с това задкулисна
политика, която ще бъде основна тема във втори том.

Кратък преглед на втори том.

В прехода към втори том ще разгледаме между
другото задкулисната политика, свързана с руската
революция и Първата световна война. Заключенията и
резултатите от Версайската „мирна конференция" и
решенията от Версайския договор всъщност поставят
основата за нова световна война.
Английският парламентарист Артър Понсонби казва, че
„между 1914 и 1918 година в света би трябвало да е
имало повече предумишлени лъжи, отколкото по всяко
друго време в човешката история". Той би трябвало
изрично да спомене 1919 година, както и Версайския
договор, и можем да сме сигурни, че тайно/негласно го е
правил. Въпросните преднамерени лъжи са валидни и във
връзка с Втората световна война и още повече по
отношение по-нататъшното развитие на политическата
световна история чак до наши дни. Решаващо значение в
протичащия процес има влиянието на медиите.
Днес телевизорът е най-успешното средство за
комуникация и се използва за манипулиране на хора и
цели нации, за създаване на идеали, сформиране на
мнения и превръщане на хората в идеологически глупаци.
Американският автор Лес Трифин много точно
отбелязва следното:
„Как се променят идеалите на една нация? Е, нужно е
само да се промени това, което се преподава в училищата,
колежите и университетите, в църквите и масмедиите."
Телевизорите заместиха през 20. век църковните
олтари, макар че и те въпреки големите заблуди все още
се котират учудващо добре. В нашите холове меката мебел
удобно е ориентирана към телевизионния „олтар" - към
светая светих - който доста часове през деня каканижи
своите послания към зрителите.
Хората искат сами да определят, какво да правят,
стига да не са принудени. Принудата не е идеалното
средство, защото в случая те се примиряват против волята
си. Много по-лесно и ефективно е, когато участват по своя
воля,
 доброволно. Цялата реклама и идеологическите
кампании са изградени на този принцип.
За дългосрочните цели са необходими определени
рафинирани методи - невидими, - които имат по-скоро
психологически характер и към които спада и т. нар.
водене на психологическа война. Точно в този аспект
методите, използвани от властимащите, за да управляват
хората, са се променили решително. С други думи,
прилаганите методи са променени, за да продължи
поробването на хората. И успехът е изключително голям,
въпреки че голяма част от гражданството си мисли, че е
образована, самостоятелна, свободна и независима.
Особено през последните десетилетия на миналия век
изследванията за воденето на психологическа война
бележат неудържим, победоносен ход, който остава обаче
невидим за широката общественост. Традиционните и
общоприети форми на война са минали на втори, трети
план, за да се манипулират и контролират цели групи от
населението, цели държави. По-лесни, бързи и резултатни
са бедствията, природните катастрофи (наводнения
например), формите на икономическа война и
биологичните оръжия. Икономическото ембарго след
войната в Залива срещу Ирак костваше повече от един
милион жертви. В много други страни по света се
разиграва една и съща схема, скрита и невидима за
световната общественост - подкрепят се например
финансово опозиционни групировки, за да се предизвикат
по този начин размирици и недоволство, да се стигне до
граждански войни и накрая се свалят правителства. Падне
ли дадено правителство, срине ли се страната, намесват се
задкулисните играчи от световната политика, дават
огромни финансови помощи за възстановяване и смятат
(според тяхната гледна точка), че имат пълното право да
налагат собствените си политически интереси - ето ги
„модерните", невидими войни на съвременния ден.
Все по-целенасоченото използване през последните
десетилетия на електромагнитни вълни за различни тайни
и военни операции е също толкова лошо дело от страна
на заинтересованите организации, с което засягат
физическото и психическо здраве на цели народи.
Властимащи с познания в областта на психологията
знаят, че диктатура, която се основава на физически
терор, създава предпоставки за голямо противодействие,
което рано или късно може да стане толкова мощно, че
да помете терористичния режим. Макиавели още преди
векове го отбелязва. Много по-ефективна и трайна е
диктатурата на психологическа и икономическа основа.
Двата основни стълба на подобна диктатура са
централизирана система на възпитание, т.е. по възможност
държавни училища вместо духовни училища и оборотна
икономика, базирана на кредити и дългове. С помощта на
централизирана система на задлъжняване хората от народа
са до такава степен поробвани духовно и обвързвани
материално, че в сравнение с нея оковите и стените
изглеждат дреболия. Възпитателните методи могат да
стигнат дотам, че да постигнат почти онова състояние,
което ние в окултизма наричаме „окултно пленничество".
Възможно е дори в рамките на демокрацията да се
изгради диктатура. Така например ние не можем да
определим сегашната ни държавна форма като
демокрация, а като диктаторска демокрация (!) - едва ли
може по-добре да се опише системата, в която живеем
понастоящем!
„Тези, които контролират възпитателната система, ще
управляват цялата нация в продължение на няколко
поколения. Рокфелерови имат господстващо влияние върху
развитието на американската възпитателна система от пет
или шест десетилетия. Религията също се използва като
важно средство за формиране на общественото мнение. От
много години династията Рокфелер финансира Union
Theological Seminary в Ню Йорк, направил вече доста за
социалистическо-фашисткото инфектиране на духовността и
разрушаване на стария смисъл на християнството."
С помощта на централизирана възпитателна система с
учители чиновници и цензурирани учебници се поставя
идеалната основа за поробването на даден народ. За да
останат обаче вече поробените в това състояние, след
напускане на училище и университета те трябва да бъдат
дообработени от „свободната преса", която в съответствие с
Протоколите (глава 5), управлявана почти изцяло от
невидимото световно правителство, бомбардира
непрекъснато народите със смесица от заблуди, лъжи и
лицемерие.
За поддържане на диктатурата в западните
демокрации, хората трябва да бъдат обработвани с лъжи
дотогава, докато започнат да ги смятат за истини.
Най-черната глава от историята на Германия - Втората
световна война - същевременно е частта, която се нуждае
от най-много изясняване. Как така например беше
възможно германският военен апарат, тотално сринат и
унищожен, познат ни от края на двадесетте на миналия
век, само за няколко години отново да се възстанови де
един от най-силните в Европа? Известно е, че Германия
начело с Хитлер е значително подпомагана финансово и
икономически, чак до първите военни години на Втората
световна война!
Разглеждането на задкулисната политика по темата е
от основно значение, най-вече по отношение на
политическото настояще на Германия и политическата й
свобода на действие. Влиянието на съюзниците САЩ,
Русия, Англия и Франция до днес има големи измерения
във федералната република - преди всичко САЩ.
Случвало ли ви се е да обърнете внимание, че има
само една конституция за федерална република Германия,
а не конституция на федерална република Германия!
В тази връзка ще се тематизира цитираната толкова
много свобода на мнение и изказване (!), която уж има в
Германия.
Особено значение ще бъде отделено на темата за
политическата действителност във връзка с атентатите на
11 септември 2001 г. в Ню Йорк и втората война в Ирак.
Атентатите и досега не са намерили отговор на основни
въпроси. Американските доказателства по отношение на
виновниците за събитията са доста съмнителни. Много
открити въпроси има и за атаката срещу Пентагона.
Докладът беше цензуриран от американските тайни
служби още в деня на атентатите.
Сбъдват ли се древните пророчества, които говорят за
Трета световна война или Апокалипсис с дългосрочни
войни, катаклизми и големи природни бедствия? Били ли
са все пак запланувани и направлявани големите световни
войни, както разисквахме вече на страниците на
настоящата книга?
Друг ключов момент е империалистическата
колониална политика. Големите империалистически сили
на Европа започват от 15. век да завземат систематично
всички привлекателни и доходоносни територии по
земното кълбо, за да създават колонии и да експлоатират
наличните ресурси. Колониите са третирани като
„независими", което се оказва само друга форма на
робството. Следват войни за независимост, които хвърлиха
много държави в нищета и хаос.
След обявяване на независимостта си, изостаналите
страни нямат достатъчно собствени сили за
възстановяването си. Отново се стига до кредити от
бившите господари, които при великодушното им
отпускане поставят съответните условия - дяволски план,
както историята на много страни го показва и сега!
Третият свят - колониалната политика, правителствени
преврати, революции и гладът - е голям гешефт, голям
супермаркет за могъщите на Земята! Историята на
колониалната политика и на Третия свят обяснява много
добре системата, която великите сили прилагат, за да
манипулират и управляват човечеството с определена цел.
Големите стратези на световната история действат
според изпитания принцип:

„Разделяй и владей!" (Divide et impera!)

От почти два века той се прилага много успешно по

цялата планета. Чрез война дадена страна и народът й се
разделят на два лагера, на две враждебни страни. За да
не станат жертва на врага, гражданите по принуда
приемат господството на политиците. Те дори не
подозират, че скрита зад кулисите на двата лагера действа
една и съща сила, която финансира и контролира и двете
страни, и
всъщност управлява политиката на цялата страна,
владее индустрията и суровините и т. н.
Създава се конфликт, при който хората, от една
страна, или една етническа група воюват помежду си, а не
срещу истинските инициатори. Създателят на конфликта,
който дърпа конците задкулисно и в ролята си на
подстрекател остава скрит, подпомага и двете страни. По
този начин е сигурен, че равновесието на
конфронтиращите се сили е гарантирано, а от друга
страна, печели яко от финансирането на конфликта
(война, революция).
 Не е вярно обаче, че има само Първи, Втори и Трети
свят - от много време съществува и Четвърти свят!
Четвъртият свят вече е бил описван в миналото по
различни начини и е назоваван с различни имена
например от Джордж Оруел или Олдъс Хъксли - само че
не като „Четвърти свят". Прекрасният нов свят -
„Четвъртият свят", - в който хората са поробени и водят
безсмислен, повърхностен и роботизиран живот - само че
на много високо техническо ниво - е отворил „небесните
си порти" още преди много десетилетия, за да зарази
цялата планета. Това е модерният свят на неограничените
възможности: Mc Dollywood!
Друга тема разглежда предназначението на човека и
предлага решение за всеки от нас, защото страхът и
песимизмът винаги са грешна рецепта! Всякакъв
песимизъм във връзка с края на света или страх във
всяка възможна форма пречи на възхода на човека, на
развитието. Именно на този принцип - всяването на страх
- действа църквата до ден-днешен. Страх от ада, от дявола
или чистилището и днес все още са голата реалност при
много теолози и вярващи.
Човек може да се освободи от дяволския кръг, стига
да разбере лъжливата същност на системата.
Хилядолетните принципи на силова и държавна политика,
на тайни организации и религиозно безумие служат за
потискане на хората и народите. Достигнал до това
прозрение, пред човека се открива простата истина, че
човекът сам на тази земя е Откровение на универсалната
(божествена), всепроникваща енергия и в резултат на това
е подчинен на законите на физическия и метафизичния
свят.
Космическият порядък действа в целия Макро и
Микрокосмос (закон за полярността, закон за аналогията,
закон за причинността и т. н.) с помощта на различни
закономерности. Чрез съответните закономерности, които
подробно ще обясним във втори том, ние сме в състояние
ясно да разберем истинското си предназначение.
След като сме разбрали космическите закономерности,
на които се подчинява цялото ни мислене и действие, ще
можем да отговорим и на въпроса за смисъла на живота
и Бог. Трябва обаче да разберем, че ние - човекът - сме
само част от космически общ план. Защото както на
човешкото тяло се вдъхва живот чрез духа, така и
животните, растенията и минералите са одухотворени и
пропити с живот. Цялата ни планета е изпълнена с живот
и преживявания.
Двата свята, физически и духовен, се поддържат от
едни и същи закони. Навсякъде цари същият ред, както
вътре, така и отвън, както в голямото, така и в малкото.
Наред с теоретичното осъзнаване на смислен и
изпълнен със знания живот в реда на нещата, като
допълващата половина на едно цяло е и ежедневното
практическо прилагане на придобитите познания спрямо
тялото, духа и душата - изкуството на живота!
„Единстденото средство срещу суеверието е науката."
Хенри Т. Бъкли
Хронология на световната история
Много от датите са само предположения и посочените
данни са приблизителни. Всички събития, отбелязани с
въпросителен знак (?) не са доказани към настоящия
момент! (Използван източник: предимно Kenneth C. Davis.)

4,6 милиарда години пр. Хр. до 2000 г. пр. Хр.:

Преди около 4,6 милиарда години: Създава се Земята
според геологични доказателства. (?)
Преди около 3 милиона години: На Земята се появява
австралопитека, човекоподобно същество, което ходи на два
крака. (?)
Преди около 1,6 милиона години: Еволюира
прародителят на съвременния човек, който „изобретява"
сечивата и „създава" огъня. (?)
Преди около 450 000 години: Анунаките населяват
територията на Месопотамия (Междуречието), между
реките Ефрат и Тигър. (?)
Преди около 300 000 години: Чрез генни
манипулации на праисторическия човек, който по онова
време живее вече на Земята, анунаките създават Лулу
Амелу (примитивен работник). (?)
Преди около 150 000 до 75 000 години:
Неандерталецът ловува, говори, грижи се за болните,
практикува канибализъм и погребва мъртвите.
Преди около 117 000 години: От онова време има
археологически находки от Африка, които говорят за хора
с анатомия подобна на днешния човек.
Преди около 100 000 години: Малки групи от ловци
населяват териториите в Близкия Изток от ранната епоха.
Около 11 000-9500 г.: Окончателното потъване на
континента Атлантида. (?) В преданията от всички части
на света се посочват различни данни за времето, когато е
настъпила катастрофата.
Около 11 000: След като образуваните през последния
ледников период глетчери постепенно започват да
намаляват, в части на Древния Ориент възникват огромни
територии с диворастящи житни растения.
Около 10 000-8000 г.: Натуфийската култура доминира
в днешен Израел; появяват се първите известни селищни
могили на хората.
 Около 8000 г.: В Близкия Изток се заражда селското
стопанство; използват се тояги за копане и се засаждат
семена от диворастящи житни растения.
Около 6500 г.: През този период в Месопотамия
шумерите изобретяват колелото.
Около 5 508 г: Годината на сътворението на света;
през 7. век в Константинопол се приема летоброенето „от
сътворението на света" и се използва от източната
православна църква до 18. век след Христа.
Около 5490 г.: Годината на сътворението на света(?): в
Плодородния полумесец хората се обединяват в селски
общини, от които по-късно възникват първите градове.
Постепенно настъпва суша по бреговете на Нил и се стига
до строежа на първите диги и напоителни канали; те
бележат началото на цивилизацията в Северна Африка.
Около 4004 г. (23 октомври): Датата на сътворението
на небето и земята според изчисленията на ирландския
архиепископ Джеймс Ъшър през 1650 г. след Христа. (?)
Около 3760 г.: Годината на сътворението според
изчисленията на еврейския календар, който започва да се
използва от 15. век след Христа. (?)
Около 3641 г. (10 февруари): Датата на сътворението
на света според изчисленията на маите. (?)
Около 3500 г.: В долините на Тигър и Ефрат, където
реките преливат ежегодно и отлагат нови плодородни
пластове тиня, се развива шумерското общество. Шумерите
започват да впрягат домашни животни за оран, отводняват
полетата, напояват пустинните участъци и разорават все
повече обработваема земя. Ефективното развитие на
селското стопанство води до появата на първите „заможни
класи" и непознати до момента социални прослойки:
жреци, занаятчии, учени и търговци. Под ръководството на
жреците се заражда административна управа. Други
постижения на шумерите са превозни средства, теглени от
животни и кораби с гребла, както и производството на
предмети от бронз. Те създават клинообразното писмо.
Около 3100 г.: Цар Мин слага начало на I династия в
Египет, като основава град Мемфис, северното и южното
царство.
Около 2800-2600 г.: Живот и дело на Гилгамеш,
владетелят на града-държава Урук.
Около 2680 г.: Създаване на III династия в Древен
Египет от Джосер, който управлява с помощта на висшия
чиновник Имхотеп. Имхотеп прави първите известни
медицински и религиозни опити за лечение на болести.
По негов проект е изградена стъпаловидната пирамида на
фараона Джосер в Саккара, първата голяма каменна
постройка в света.
Около 2613 г.: Основаване на IV Египетска династия от
Снефру. Синът му Хеопс (Хуфу) управлява в продължение
на 23 години. По време на управлението му е построена
голямата Хеопсова пирамида в Гиза. (?)
Около 2650 г.: Хефрен управлява като трети цар от IV
династия. По времето на управлението му вероятно е
издигнат големият сфинкс в Гиза. Монументът е изграден
от камък и е с дължина 63 метра. Около 2500 г.: Индска
цивилизация (Харапска цивилизация)

2000 г. пр. Хр. до 0 г. (начало на християнското

летоброене):

Около 2000 г.: Основаване на Асирийското царство с

главен град Ашур, около средното течение на Тигър.
Около 2000-1700 г.: Живот и дело на Авраам (?)
Около 2350 г.: Саргон, цар на Акад (наричан също
Новия Вавилон) и основоположник на Акадската династия
(Акадска култура).
Около 1580-1570 г.: Яхмос (Амасис I) прогонва
хиксосите от Египет и полага основите на XVIII династия
или Новото Царство.
Около 1558 г.: Яхмос умира след 22 годишно царуване;
като негов наследник на трона се възкачва Аменофис I
(Аменхотеп I).
Около 1530 г.: След повече от 20 години управление
Аменофис I умира; приемникът му е Тутмос I. Той
възстановява храма на Озирис в Абидос и построява
първата гробница в Долината на царете.
Около 1515 г.: Тутмос I е свален, властта се поема от
извънбрачния му син Тутмос II, който управлява заедно
със съпругата си (и негова полусестра) Хатшепсут. Около
1505 г.: Тутмос II умира; Хатшепсут царува като регент
на невръстния й племенник Тутмос III.
Около 1487 г.: Начало на 33 годишното управление на
Тутмос III, по време на което Египет достига върха на
своята мощ. По време на царуването на Тутмос III се
въвежда титлата „фараон" за владетелите в Древен Египет
(в превод от древ-ноегипетски означава „голям дом" или
„палат"). Тутмос III прави опит да заличи значението на
своята леля (и мащеха) Хатшепсут, като издига стени
около обелиска край Карнак, посветен на нея.
Около 1470 г.: Вулканично изригване на остров Тера
(Санторини) унищожава минойската цивилизация с център
остров Крит. Вълни с височина 30 до 50 метра заливат
източните брегове на Средиземно море, наводнени са
части от Египет. Впоследствие настъпват катастрофални
бедствия. Предполага се, че тази култура е в основата на
мита за изгубената Атлантида.
Около 1450 г.: Тутмос III умира. Синът му Аменофис
II нахлува
в Юдея и Месопотамия.
Около 1408 г.: Тутмос IV умира; негов приемник става
синът му Аменофис III, последният велик владетел от
Новото царство.
Около 1372 г.: Аменофис III умира след 36-годишен
период на управление. На престола го наследява синът му
Аменофис IV (Ехнатон). фараон Аменофис IV въвежда
монотеизма в Египет. Той създава нов култ, според който
се почита Бога на слънцето; в същото време по
нареждане на своята първа и най-влиятелна съпруга
Нефертити се противопоставя на жреците на Амон.
Около 1372-1354 г.: Период на управление на Ехнатон
(Аменофис IV).
Около 1354-1345 г.: Период на управление на
Тутанкамон (или Тутанхамун).
Около 1341 г.: Египетският войник Харемхаб се
възкачва на трона.
Около 1300 г.: Месопотамската писменост се явява
подобрен вариант на опростеното клиновидно писмо от
времето около 2500 г. пр. Хр.; създаване на Ведите;
появата им се свързва с различни години.
Около 1300-1200 г.: Изселването от Египет (?)
Около 1300-1235 г.: Период на управление на Рамзес
II.
Около 1275 г.: Битката при Кадеш, решаваща победа
на египтяните над хетите.
Около 1260 г.: След тривековно робство на
израилтяните в Египет, започва техния поход през
пустинята, продължил четиридесет години. (?)
Около 1246 г.: Рамзес II се жени за хетска принцеса и
с това сключва дълготраен мирен договор между двете
сили. По време на царуването му се извършва голямо
строителство: завършен е Храмът на Сети в Абидос,
разширени са Храмовете в Карнак и Луксор, построен е
Храмът в Тебен (Тива) със статуя на колоса Рамзес II,
както и скалния Храм при Абу Симбел в Нубия.
Около 1235 г.: Рамзес II умира след 67 годишно
управление; това е период на робство, през който
фараонът задължава евреите да построят два града, Питом
и Рамзес. Синът му Минептах (Мернептах) е следващият
владетел.
Около 1200 г.: В смутните времена след края на XIX
династия са прогонени останалите в Долен Египет евреи.
Епосът за Гилгамеш, първата стигнала до нас легенда в
писмен вид е написана на шумерски клинопис. В нея се
разказва за голям потоп, по време на който хората са
спасени, след като построяват голям ковчег. В епоса за
Гилгамеш са споменати храни като каперси, диви
краставици, смокини, грозде множество ядивни листа и
стебла, мед с билки, ечемичено брашно, смесено със сусам
и лук.
1193 г.: Разрушаването на Троя от гръцките войски
начело с Агамемнон след десетгодишна обсада.
1182 г.: Начало на XX Египетска династия под
управлението на Рамзес III. Той обединява египтяните
около себе си срещу
съюза на „морските народи" - нашественици от
Средиземноморието, между които филистимци, сардинци и
гърци.
1150 г.: филистимците основават пет града на
Средиземноморското крайбрежие на Ханаан. Израел
започва да се изгражда като мрежа от селища в
галилейската и в централната хълмиста територия.
1146 г.: Небукаднезар I управлява 23 години като цар
на Вавилон.
1141 г.: Израилските войски губят повече от 34 000
войници във войните срещу филистимците. Те заграбват
Ковчега на завета и го отнасят в столицата си Ашдод. (?)
Около 1000-1500 г.: Разцвет на цивилизацията на
маите в Южна Америка в низините на Нова Гватемала
(Петен) и на полуостров Юкатан, както и в съседните
Табаско, Чиапас и Хондурас.
1005 г.: Давид обединява израилските племена и
сломява силата на филистимците. Ковчега на завета се
пренася в Ерусалим, „в града на Давид", столицата на
обединен Израил. Давид умира; синът му Соломон поема
властта. (?)
965-960 г.: Соломон управлява до 928 г. и сключва
съюзнически договори с Египет и Финикия. По време на
неговото царуване могъществото и културата на Израил
стигат връхната си точка. (?) Соломон започва строежа на
„Големия храм на Ерусалим" (?), в който се съхранява
Ковчега на завета. По негово нареждане са построени нов
дворец и нови градски стени. Той използва робски труд и
въвежда облагането с данъци, за да финансира своите
проекти.
945 г.: Либиецът Шешонк узурпира египетския трон.
Той слага началото на XXII династия, която господства в
Египет през следващите 200 години.
928 г.: Соломон умира. (?) Негов наследник става
синът му Рехабеам I (Rehabeam I). Десетте северни
племена отказват да плащат отредения им данък и
създават свое царство (Израил под управлението на цар
Йеробеам (Jerobeam). Южното царство се нарича Юдея.
884 г.: На власт идва асирийският цар Асурнасирпал
II, който управлява в продължение на 24 години, през
което време Вавилон и Асирийското царство достигат нов
разцвет. 850 г.: Омир написва Илиада и Одисея.
776 г.: В Древна Гърция, в град Олимпия, се
провеждат първите Олимпийски игри.
753 г.: Според легендата е основан Рим върху горист
хълм с изглед към Тибър.
722 г.: Превземането на Самария, столицата на
Израилското царство, от асирийците след тригодишна
обсада. Победата е извоювана от Саргон II, приемника на
Салманасар V. В плен са взети 30 000 израилтяни и са
заточени в Централна Азия. Те са заличени от историята
(„изгубените племена" на Израил).
710 г.: Етиопски нашественици превземат Египет.
705 г.: Начало на 23 годишното управление на
асирийския владетел Сенахериб, превърнал Ниневия в
цветущ град.
693 г.: Асириецът Сенахериб унищожава Вавилон.
626 г.: Асирийският цар Ашурбанипал умира след 43
годишно управление, донесло на страната благоденствие.
През следващите 20 години неговото световно царство ще
се разпадне.
612 г.: Превземане на асирийската столица Ниневия от
халдейците (Нововавилонско или Халдейско царство).
Скоро след това Асирийската империя загива.
597 г.: Навуходоносор II завладява Ерусалим. Цар
Йоахим от Юдея е прогонен във Вавилон. Междувременно
Вавилон е станал великолепен град с обществени сгради,
украсени със сини, жълти и бели емайлирани цигли, с
широки, виещи се улици и канали. Във Вавилон са
Висящите градини на Семирамида, едно от Седемте чудеса
на света от древността.
597-539 г.: В този период (вавилонското изгнание на
израилтяните) вероятно са написани големи откъси от
Битие (първата книга от Библията и от Петокнижието). (?)
587 г.: Падането на Ерусалим; разрушаване на Големия
храм и начало на 50 годишното изгнание във Вавилон.
По време на вавилонския плен за първи път са записани
много от устно предаваните книги на еврейската Библия.
573 г.: Халдейският цар Навуходоносор II превзема
пристанищния град Тир след 13 годишна обсада. През 568
г. той нахлува в Египет.
565 г.: Възниква Таоизмът (Даоизъм); за
основоположник на учението се приема китайският
философ Лао Дзъ от провинция Хонан. Принципите на
своето учение древният философ описва в произведението
си Дао Дъ Дзин. Откритата и либерална философия учи,
че формите и церемониите са без значение и проповядва
дух на порядъчност, на по-късен етап обаче изпада в култ
към магията.
562 г.: Навуходоносор II умира след 43 годишно
управление. Негов наследник става синът му Амел-Мардук
(библейският Мардук), който царува две години.
559 г.: Кир става цар на Персия. Той обединява
мидяни, персийци и други племена и управлява 20
години.
539 г.: Вавилон е завладян от персийския цар Кир.
538 г.: Кир позволява на евреите да се завърнат в
Ерусалим след 49 годишното им изгнание.
528 г.: Наченките на будизма в Индия. Сидхарта
Гаутама, тридесет и пет годишен принц, живял в разкош,
намира просветление като аскет в пустошта.
516 г.: Отново е построен Ерусалимския храм 70
години след унищожаването му.
Около 400 г.: Завършено е Петокнижието на Мойсей.
(?)
399 г.: Гръцкият философ Сократ е осъден на смърт
чрез отравяне по обвинение, че с идеите и мислите си
развращава младежта. Пред очите на своите ученици той
изпива чаша с екстракт от силно отровното растение
бучиниш.
347 г.: Атинският философ Платон, ученик на Сократ,
открива своята академия (тя ще просъществува 847
години).
344 г.: Аристотел, ученик на Платон, отива в Древна
Македония, за да преподава на сина на македонския цар
Филип, Александър.
336 г.: Филип Македонски става жертва на заговор.
Престолонаследник е неговият 21 годишен син Александър.
Той става известен като Александър Велики и изпълнява
повелята на баща си да воюва срещу Персия.
323 г.: Александър умира във Вавилон на 32 години.
Властта в Египет поема един от неговите пълководци и
ученик на Аристотел, Птолемей.
Около 255 г.: В Александрия започва превеждането на
еврейската Библия на гръцки език: Септуагинтата.
202 г.: Римските войски превземат Картаген. Това
бележи началото на възхода на Римската империя като
най-голямата
сила в Средиземноморския регион.
64 г.: Римският пълководец Помпей завзема Ерусалим.
Следва завладяването на останалите Палестински земи за
Римската империя.
60 г.: Помпей, Цезар и Крас се обединяват в
триумвират, който начело с Гай Юлий Цезар управлява
Римската империя. Дъщерята на Цезар, Юлия, се жени за
Помпей, което укрепва позициите на триумвирата. Цезар
започва завоевателните си походи в Европа.
49 г.: Цезар преминава с войските си река Рубикон и
предизвиква гражданска война. След победата си над
Помпей през 48 г. той става едноличен владетел на Рим.
Цезар преследва победения Помпей в Египет, където той е
убит. Цезар остава в Египет, за да воюва по нареждане на
свалената от престола царица Клеопатра.
46 г.: След победата над опозиционните римски войски
Цезар се завръща заедно с Клеопатра в Рим и е
провъзгласен за диктатор.
44 г.: Юлий Цезар пада мъртъв по време на заседание
на сената в резултат на организирано политическо
покушение.
40 г.: Ирод е провъзгласен от Марк Антоний за цар
на Юдея; црез 37 г. пр. Хр. той започва 33 годишното си
управление като Ирод Велики.
27 г.: Октавиан, който променя името си на Август
Цезар и управлява в продължение на 41 години, основава
римската световна империя.
20 г.: Ирод Велики започва възстановяването на
големия Ерусалимски храм с намерението да достигне
величието на Соломоновия храм.
7-4 г.: Евентуалната година на раждането на Исус. (?)
Времето, мястото и обстоятелствата около това събитие
дават повод за множество спекулации и не са доказани по
никакъв начин!
4 г.: Ирод Велики умира: Юдея е разделена между
тримата му сина.

0 г. (началото на Новата ера) до 2003 г.:

6 г. сл. Хр.: Римският губернатор на Сирия, Квириний,

разпорежда местно преброяване. Вероятно става дума за
„повсеместното" преброяване на населението, което се
споменава в Евангелието на Лука.
14 г.: Император Август умира; престолонаследник на
Римската империя става доведеният му син Тиберий.
26 г.: Пилат Понтийски е провъзгласен за прокуратор
на римската провинция Юдея; през 36 г. е свален и
изпратен обратно в Рим.
27-28 г.: Йоан Кръстител започва да проповядва;
кръщение на Исус. (?)
30-33 г.: Евентуалната дата на разпъването на кръста
на Исус. (?)
Около 37 г.: Първият християнски мъченик, Стефан,
еврейски последовател на Исус, е убит с камъни заради
богохулство.
49 г.: Император Клавдий прогонва евреите от Рим.
54 г.: По заповед на императрица Агрипина е убит
Клавдий. Шестнадесетгодишния й син Нерон започва да
управлява Римската империя.
64 г.: „Големият пожар" в Рим унищожава значителна
част от града. Нерон приписва вината за катастрофата на
християните и започва първото официално систематично
гонение срещу тях.
68 г.: Император Нерон се самоубива; с това се слага
край на 128 годишното управление на Римската империя
след Юлий Цезар.
69 г.: Римският военачалник Веспасиан обсажда
Ерусалим. След държавен преврат на римски военачалници
той е коронован за император.
70 г.: Ерусалим е превзет; завършеният шест години
преди това храм, е разрушен. Остава само стената,
известна днес като „Стената на плача".
79 г.: В близост до Неаполитанския залив изригва
вулканът Везувий, загиват хиляди хора.
Около 100 г.: Написано е Евангелието на Йоан.
В Откровението на Йоан, последната книга в Библията,
християнският пророк Йоан разказва с живописни слова
за „Вавилон", има предвид обаче Рим. (?)
132 г.: Евреите в Ерусалим яростно се противопоставят
на изграждането на гробница на римския бог Юпитер на
мястото на разрушения храм. Този протест прераства в
двегодишно народно въстание, така нареченият Втори бунт.
135 г.: Римските легиони отново завземат Ерусалим и
император Адриан нарежда градът да бъде сринат със
земята.
177 г.: Император Марк Аврелий започва систематично
гонение на християните в Рим, защото се противопоставят
на култа към императора и са заплаха за римския
държавен строй.
Около 250 г.: При император Деций християнските
гонения се увеличават и много от жертвите са обявени за
мъченици и светци.
303-311 г.: Император Диоклециан продължава
преследването на християните в Рим. Правят се опити за
повторно налагане на старата религия.
 312 г.: Император Константин става владетел на
Римската империя. Преди една битка той има видение -
светещ кръст, на който са изписани думите „С този знак
ще победиш" (In hos signo vinces).
313 г.: Константин официално прокламира
веротърпимост в империята.
325 г.: Константин свиква първия събор в Никея (в
днешна Турция), Първия вселенски събор на църквата. Той
постановява, че Исус Христос е единосъщен на Бог.
Християнството става основната религия в империята.
Католическата църква свиква двадесет и един вселенски
събора, от които Източната православна църква признава
първите седем, до Втория Никейски събор през 787 г.
326 г.: Константин провъзгласява древния град
Византион за новата столица на Римската империя. Градът
е преименуван на Константинопол (днешният Истанбул).
367 г.: Св. Атанасий установява истинския сборник от
книгите на Свещеното Писание. Той съставя списък с 27
книги на Новия завет, който през 382 г. е приет от
църквата в Рим.
381 г.: В Константинопол се провежда Вторият
вселенски събор, свикан от император Теодосий I
(347-395). В събора взимат участие 150 епископи.
391 г.: Император Теодосий нарежда унищожаването на
езическите произведения; Александрийската библиотека,
хранилището на световното знание, е опожарена.
395 г.: Римската империя се разпада на две части -
Източна и Западна. Разделението, смятано първоначално
за временно явление, се оказва трайно.
399 г.: Роденият в Тагаст (римска провинция в
Северна Африка) философ Августин пише своите
„Изповеди". Преди смъртта си, през 426 г., написва
произведението „Градът Божий", в което заявява, че
империи като Римската са преходно явление и единствено
църквата е вечна. Освен това той твърди, че
размножаването е смисълът на брака. Възгледите на
Августин оказват голямо влияние за развитието на
западното християнство през следващите 1200 години.
405 г.: Вулгата; св. Йероним превежда Библията на
латински.
410 г.: Готите завладяват Рим и ограбват всичко, което
през 70 г.сл. Хр. е плячкосал Тит при превземането на
Ерусалим. 431 г.: Трети вселенски събор в Ефес, който
обявява Мария за Богородица, начало на култа към
Мария.
Около 529 г.: Създаване на Бенедиктинския орден,
който следва каноните на св. Бенедикт Нурсийски.
610 г.: Пророкът Мохамед създава нова религия на
Арабския полуостров, наречена по-късно ислям. Три
години по-късно Мохамед започва да проповядва
публично. Управниците на Мека, които са против всяко
отклонение от традициите, му се противопоставят. След
като Мохамед се преселва от Мека в Медина започва
гражданска война. През 628 г. привържениците на
Мохамед превземат Мека. Пророкът пише писма до
световните владетели, в които обяснява принципите на
исляма. Той се връща в Мека с Qumran (коран, „четиво,
лекция"). В Корана се казва: „Няма друг Бог освен Аллах,
а Мохамед е неговият пророк."
632 г.: Мохамед умира. Той завещава ислямски
монотеизъм, който скоро завладява Близкия Изток и
Северна Африка. Най-малката му дъщеря умира в същата
година и оставя двама сина - Хасан и Хюсеин. Те
създават династия, която управлява почти триста години в
Африка и Египет.
638 г.: Ерусалим е превзет от ислямските воини.
1098 г.: Основаван е Цистерцианският орден във
Франция.
1099 г.: Приключва Първият кръстоносен поход със
завземането на Ерусалим, който преди това е във
владение на селджуките. Кръстоносците са предимно
французи и са предвождани от Готфрид дьо Буйон, който
провъзгласява
„Царство Ерусалим". Една година по-късно Готфрид
умира, а брат му Балдуин царува от 1100 г. до 1118 г.
Около 1118 г.: Осем рицари тамплиери, между които и
двама монаси от цистерцианския орден под водачеството
на Юг дьо Пайен пристигат в Ерусалим. Основната задача
на тамплиерите е да извършат продължителни разкопки и
проучвания на Храмовия хълм в Ерусалим.
1128 г.: Църквата официално признава Ордена на
тамплиерите.
1137 г.: Орденът на тамплиерите на Свети Йоан
официално е признат от папа Бенедикт IX. Орденът
възниква от братството на Свети Йоан Кръстител още
преди първия кръстоносен поход. По-късно от него се
образува Малтийският орден като католически клон на
първоначалния Орден на Свети Йоан.
1170 г.: Велик майстор на ордена става Бертран дьо
Бланшфор. Той произхожда от южнофренска династия на
катарите.
1187 г.: След претърпяно поражение, войската на
рицарите тамплиери отстъпва Ерусалим на султан Саладин.
1200-1500 г.: империята на инките в Южна Америка;
наченките на високоразвитата цивилизация са още
по-назад във времето. През 1532 г. пристигат испанците и
започва упадъкът на династията Инка. Много загадки от
древната цивилизация на инките все още нямат отговор,
като например селищата Мачу Пикчу, „Златният град" или
градът на „седемте скали".
1214 г.: Създаден е Доминиканският орден от Св.
Доминик.
1210-1220 г.: Развитие на францисканския орден,
създаден от Франциск от Асизи. През 1223 г. папа
Хонорий III дава благословията си за ордена.
1240 г.: „Свещеният граал" попада в ръцете на
катарите в Южна франция. (?)
1307 г.: Бруталното унищожение на Ордена на
тамплиерите по нареждане на френския крал Филип
Хубави и папа Климент V Повечето тамплиери успяват да
избягат и минават в нелегалност. Новият център на
ордена се установява в Шотландия.
1491 г.: Ражда се Игнаций Лойола, основателят на
Ордена на йезуитите.
1522 г.: Мартин Лутер превежда Библията на немски
език.
1526 г.: Тиндел превежда Библията на английски език.
1530 г.: Малтийският орден получава от крал Карл V
остров Малта като ленно владение.
1540 г.: Папа Павел III официално признава Ордена на
йезуитите.
1560 г.: Женевската библия.
1611 г.: Библията на крал Джеймс.
1614 г.: Официалната година на възникване на
розенкройцерите. Според различни сведения Орденът
съществува още от
 11. век.
1688 г: Вилхелм от Оран организира преврат и
завзема властта в Англия. Посветен в Ложата, той поставя
началото на традицията всеки английски монарх
същевременно да е светски водач на световното масонство.
1694 г.: Създаване на Английската банка.
1717 г.: Официално възникване на движението на
Свободните зидари, създаване на Великата английска ложа.
1773-1783 г.: Американската „революция".
1776 г.: Основаване Ордена на илюминатите;
Декларацията за независимост на САЩ; Джордж
Вашингтон става първият президент на САЩ; Френската
революция.
1843 г.: Основаване на Ордена Бней Брит.
1897 г.: Първи ционистки конгрес в Базел. Теодор
Херцел е автор на концепцията за съвременния
политически ционизъм. Целта на конгреса е създаването
на „родина за еврейския народ в Палестина с прилагане
на международното право".
1906 г.: Революция в Русия.
1913 г.: Създаване на федералния резерв на САЩ.
1914 г.: Убийството на австрийския престолонаследник.
Избухва Първата световна война.
1917 г.: Февруарска и Октомврийска революция в
Русия; Балфурската декларация, писмо на британското
правителство до лорд Ротшилд.
1918 г.: Край на Първата световна война, създаване на
Обществото на народите; Версайският договор, който
гарантира всъщност друга война (Втората световна война).
1922 г.: Хауърд Картър открива гробницата на
Тутанкамон в Долината на царете.
1929 г.: Срив на американската борса и световна
икономическа криза; масова безработица в Германия.
1933 г.: Хитлер завзема властта в Германия; Рузвелт
става президент на САЩ.
1939 г.: Началото на Втората световна война.
1941 г.: Германия напада Съветския съюз; САЩ влизат
вън войната.
1945 г.: В Наг Хамади, в Горен Египет, са открити
гностическите евангелия.
1947 г.: „Свитъците от Мъртво море" - Кумранските
свитъци -са открити от бедуин.
 1963 г.: Убийството на Джон ф. Кенеди
1956 г.: Публичната поява на Prieure de Sion с
публикуването на тайни документи (Dossiers Secret).
Орденът се позовава на почти двехилядолетна
традиционна родословна линия която засяга и кралската
династия на Меровингите, управлявали Франция между 5.
и 8. век. Става дума за царската кръв, която от Давид
през Исус и децата му вероятно се е съхранила в
средновековна франция дори до наши дни.
1989 г.: Разпадането на Съветския съюз; обединението
на двете Германски държави.
1990 г.: Ирак нахлува в Кувейт.
1991 г.: Първата война в Залива срещу Ирак.
20ф г. (11 септември): атаките срещу Световния
търговски център в Ню Йорк и Пентагона във Вашингтон.
2003 г.: Втората война в Залива срещу Ирак; САЩ и
съюзниците водят агресивна война, без резолюция на
ООН.
2004 г.: Арестуването на Саддам Хюсеин.