СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР. Ст.н.с. I ст. д.изк. Мила Сантова / 7

УВОД/ 9
Тайната / 11
Баенето / 14
Видове баяния. Н якои регионални особености / 15
М агията / 1 8
М агичното — м еж ду д ва свята / 21
М агична трансф орм ация и ритуална технология / 26
М агичният обред — структура, семантика, функциониране, културни „превъплъщения“ / 34
П ространството на магичния обред / 37
В ремето на магичния обред / 43
Участниците в магичния обред / 47
Общуването в магичния обред / 61
М агичното слово / 65
Обредните вещи / 76
Обредните действия (пози, движения, жестове, мимики) / 82
М агичният обред — битие между две култури / 86
Разпръснатото знание / 88
Текстовете в тази книга / 89
Бележки / 90
Получаване на дарба за лекуване и правене на магии / 98
П роверка за наличието и вида на болестта / 103
БАЯНИ Я / 107
Баяния за уроки „ураки“, „уроци“, „на очи“, „урочасало“ „урчасало“, „пбчуди“, „почу-
дищ а“, „прочудищ а“ / 109
Баяния за страх, уплаха (уплах) /1 9 6
Баяния за „едномесече“ / 253
Баяния за „сам одивско нагазено“ („стъпкано“, „вънкашно“), „подмамен о т самодиви“
(„старец-сам одива н“), „самодивска болест“, „юдинска болест“, „вртрищ а“, „вятер“) / 275
Баяния за „урам а“ („врам а“), „потрошено“, „скоросано“, „опалюване“ / 284
Баяния за клйни / 297
Баяния за болни очи / 304
Баяния за „м еталкя“ / 304
Баяния за „нам еталка“, „нам етка“, „намиго й“, „намица“, „очи“ / 312
Баяния с обиране за „лош ата“, опасната болест / 319
Баяния с обръщ ане / 326
Баяния с „поливки“, поливане / 327
Баяния за „сугреб“, „сугребе“, „сугреби“ / 331
Баяния за „ съ р м а“ („сурм а“) / 336
Баяния за кожни екземи и рани / 346
Баяния за „русата“ / 346
Баяния за изринато, изприщ ено „раньено“ (екзема) / 350
Баяния за „подлю та“ / 351
Баяния за „бабици“ / 357
Баяния за брадавици / 361
Баяния за „къртици“, „къртйчини“ / 365
Баяния за буци / 369
Баяния за циреи („цйрю ве“, „чйрове“) / 372
Баяния за „детската болест“ / 374
Баяния за „д об ра“ / 376
Баяния за приш ка / 379
 Баяния за кокоши трън / 382
Баяния за „гагальки“ /383
Баяния за глад / 384
Баяния за главобол, „сякавица / звз
Баяния за „зорница“ / 391
Баяния за напикаване / 393
Баяния за „начнйци“ / 394
Баяния за „песци“ („пешчаво“, „пясъчиво“ дете) / 395
Баяния за плач / 397
Баяния за „припадливо“, припадъци / 399
Баяния за „прескрйпване“ / 402
Баяния за развит пъп, „пупак“ / 403
Баяния за „устрел“ / 405
Баяния за заушка / 408
Баяния за „червенка“, червен вятър /410
Баяния за ухапано от змия /413
Баяния за прогонване на градоносен облак /414
„Обричане“ за здраве /415
Баяния със заораване /416
Баяния и лекувания за бездетство и някои „женски“ болести /418
Разни баяния и лекувания на деца / 421
Разни баяния и лекувания на добитък / 428
„Хващане“ на побратим или посестрима за болен / 430
Разни баяния и лекувания / 439
Предпазване / 449
Предпазване от урочасване / 449
Предпазване от различни злини /451
Амулети / 455
МАГИИ / 459
Магии за любов / 461
Магии за сдобряване / 468
Магии за скарване, раздяла / 470
Магии за болест / 472
Магии за смърт / 473
Отвръщане (разваляне) на магия / 479
„Мамници“, „бродници“ / 487
Магии за „обиране“ на чуждо имущество / 491
Магии на булка и младоженец / 496
Магии за прогонване на змей / 498
Разни магии / 500
Магии на животни / 507
Предпазване от „обиране“ с магия / 510
Разкази за баяния и магии / 511
РЕЧНИК на болестите / 535
РЕЧНИК на магиите / 542
РЕЧНИК на цитираните билки и други лековити (магически) растения / 543
РЕЧНИК на най-често срещаните диалектни думи и изрази / 545
ДОКУМЕНТАЛНИ ИЗВОРИ на публикуваните в книгата баяния и магии / 549
БИБЛИОГРАФИЯ / 552
РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК / 558
 П РЕДГО ВО Р

След промените от 1989 г. цял низ от разнообразни културни факти и прак­

тики настойчиво потърсиха по-широки самостойни територии в обществения
живот. Някои от тях бяха като че очаквани — масовите граждански демонстра­
ции по различни, но най-вече политически поводи, почти тоталният негативизъм
към приемани като основни за обществото стойности, валидни за току-що прик­
лючилия период, натрупал определен обществено-политически и културен опит...
В еуфорията на първите години след промените започнахме някак си есте­
ствено да приемаме появата на поредица от неизвестни или поне непрактику-
вани дотогава масово културни форми и явления като логично съпътстващи
опитите за съграждането на „Демокрацията", превърнала се в основна тема за
дискусия на обществото.
Началото на 90-те години постави пред тези, които се опитваха да осмис­
лят случващото се, множество въпроси. Част от тях съпътстваха например
проследяването на поредицата епистоларни екзерсиси, плод на перата на на­
биращия скорост и претендиращ за даващ основен интелектуален тон в общес­
твото кръг на списващите вестник „Култура“. Тогава основно тези среди нало­
жиха настойчиво пулсиращи семантични доминанти, свързани с понятията
„Мумия“ и „Гробница", белязали една достатъчно дълговременна и претен­
циозна, но всъщност практически неособено плодотворна дискусия в публич­
ното пространство. По същото време обаче, учейки се на „Демокрация“, започ­
нахме с любопитство да прелистваме и страниците на новопоявяващата се
жълта преса, която не по-малко повдигаше въпроси от типа на: „Това ли е
всъщност българският хайлайф?“.
Залюлени в собствената си интелектуална територия между полюсите на
опитващата се да обясни премоделиращия се околен свят интелектуална пре­
тенция и парадния тенекиен светски блясък, еднакво гръмко деклариращи се с
етикетите „ново“ и „демократично“, може би не си дадохме веднага напълно
сметка, че роенето на културни факти, отприщено от промените, съвсем не се
изчерпва с тях. Една доста обемна ниша от публичното пространство бе много
скоро заета от поредица масови издания, свързани с екстрасензорни феноме­
ни и явления, които веднага намериха много широка публика. В известен сми­
съл тази проблематика, почти без да губи територии, съхранява социалната си
платформа до днес.
Още в началото на 90-те години историците, и по-конкретно историците
на културата, побързаха да обяснят, че всеки край на столетие, а още повече на
хилядолетие, е белязан от бум на гадатели и предсказатели. Фактологическата
канава на подобни историко-културни тълкувания наистина е богата —от Биб­
лията и очаквания съгласно с нейни интерпретации край на света в 2000 годи­
на до поредица от документални извори и конкретно такива, свързани с пре­
дидущата смяна на хилядолетията...
Всъщност тази проблематика, намерила у нас в последното десетилетие
на XX век собствената си възможност за публичност, като че ли тогава се поя-
 ви от нищото. В общ ата еуфория на пром ените дори и част о т изкуш ените като
че бяха позабравили обстоятелството, че онези, които в н ачало то на 90-те
години се наричаха вече екстрасенси и контактьори, на п ракти ка бяха наслед­
ници на една достатъчно стабилна тенденция с корени в т.нар. традиционно
общество, повече или по-малко изучавана. Ч е те са преки наследници на онези,
практикували столетия и независимо о т общ ествените о б стоятелства баене и
магия.
И вета Т одорова-П иргова бе сред нем ногобройните и зслед ователи , които
още тогава вече имаха достатъчно сериозни научни познания по тази пробле­
матика, тъй като бе посветила значително врем е и енергия н а и зслед ван ето на
тази материя. К ъм врем ето, в което ш ироките слоеве н а о б щ еств о то „преот­
криваха“ чрез появилите се м асови издания света н а „о тв ъ д н о то “, И в ета не са­
м о познаваш е добре същ ествуващ ата по въп роса л и тер ату р а с антрополож ки
характер, но и вече бе обиколила значителни тери тори и н а стр ан ата, лично бе
интервю ирала редица представители на този тип културни п ракти ки . В същ ­
ност резултатите от тези проучвания, представени в д о б р е п р ем и сл ен систе­
м атизиран вид, м о гат д а се видят в тази книга. Н о в нея ч и тател я т щ е открие
не сам о тем атичн ото структуриране на различните видове п ракти ки — баяния
и магии, свързани като че общ о с човека и неговото м я с то в света. Той щ е от­
крие същ о и една м ного интересна авторова и н терп ретац и я, структури ращ а
други пластове, отнасящ и се до този тип културни практики — тези , свързани
с м ен тал н ата п аради гм а на човека изобщ о, тези, кои то ни о т п р а в я т к ъ м р аз­
м и съ л и изясняване по принцип на феном ена на като че к о н с та н т н ат а необхо­
д и м о ст на човека о т връзка с „отвъдното“....
М акар и на пръв поглед д а изглежда, че тем п о р ал н и я т ц ен тъ р н а книгата
сякаш е ориентиран към едно абстрактно „тради ц и он н о“ о б щ е с т в о и неговите
проблеми, общ ество, което като че по принцип си ту и р ам е и зв ъ н в р е м е т о и
пространството, всъщ ност тази книга с ин терп ретац и и те си и п о м естен и те в
нея автентични текстове е не сам о м одерна, но и м н о го ак ту ал н а и д н ес. Защ о­
то човекът, м акар и вече нагазил в трето то хилядолетие, о ч ев и д н о не м о ж е д а
избяга о т чисто човеш ката си същ ност, ч аст о т която като че о с т а в а завинаги
свързана с трансцедентното. Защ ото тази връзка очеви дн о м у е н ео б х о д и м а не
сам о за д а изяснява непрекъснато сам ия себе си и со б ствен о то си м я с т о в све­
та, но не по-м алко за д а си обяснява и сам и я свят, в к о й то същ ествува... Тук,
разби ра се, м огат веднага д а бъ дат добавени и р ед и ц а сп ец и али сти о т о б л аст­
та на хум анитарните и соц иалните науки, за ч и и то ч ас тн и и зсл ед ван и я тази
книга щ е бъде изклю чително интересна и полезна.
О щ е едно доказателство за ак туалн остта н а тази кни га е и ф актът, че тя
беше готова в завърш ен вид ощ е през 1993 г., а н а ст о я щ о т о издан и е съ дъ рж а
сам о незначителни пром ени и добавки. Б л и зо 10-годи ш н и ят п ери од, в който
поради външ ни причини текстът, без д а загуби сто й н о с тт а си, тр яб ваш е д а из­
чака, за д а види бял свят, вече е едн а сери озн а п р о в ер к а въ в в р ем ето за негови­
те качества.
Н а добър час!

Ст.н.с. I ст. д.изк. Мила Сантова

 УВОД

Предложеният сборник с описания на баяния и магии е резултат от мно­

гогодишно теренно проучване по българските земи и подбор на материали от
сравнително редките архивни източници.
Преди да дам някои по-обстойни обяснения за тези магични практики,
бих искала да изложа мотивацията си да ги предложа в този именно вид на
читателското внимание.
От една страна, тази мотивация постепенно се оформи в поредица от раз­
говори с различни хора (не специалисти в областта на хуманитарните науки)
на тази тема и изразяваните от тях най-често крайни, еднозначни, но затова
пък категорични оценки за баянията и магиите като явления от съвременната
ни културна реалност. Тези оценки са ясно поляризирани: баянията и магиите
се оценяват или като глупост, наивност, суеверна отживелица и пр., казано с
една дума, „бабини деветини“ или като практика, която се „открива“ внезапно
като изключително въздействаща в последните няколко години и се търси ак­
тивно като средство за решаване на редица здравословни и социалнопсихоло­
гически проблеми с помощта на присъщите за нея контакти с тайнствени и не­
познати сили. И в двата случая е налице дълбоко непознаване на същ ността на
магичния обред, възприемането му с помощта на знания, получени от други
сфери на човешката дейност, и оценяването му единствено като постигнат или
не ефект от неговото провеждане.
Втората причина, която ме подтикна да съставя такъв сборник, е наличи­
ето на твърде оскъдна и често пъти формална или едностранчива интерпрета­
ция на баянията и магиите в научната литература. От времето на Българското
възраждане до днес фолклористи, етнографи, изкуствоведи и литературоведи
са публикували десетки изследвания върху различни дялове на фолклорната
култура, но посветените на магичните ритуали се броят на пръсти. Тези изслед­
вания не създават цялостна представа за баянията и магиите, а ни поднасят
обяснения за един или друг техен елемент (най-често словесния текст), за един
или друг аспект на тяхното функциониране. Магичните обреди се анализират
или като представителни за българската народна вяра1, или като медицинска
практика2, или като литературен текст3, или в някои сравнения с типологично
сродни практики на славянските и балканските народи4.
Едва в последно време се появиха няколко изследвания, които ги предста­
вят по-задълбочено и във връзка с обобщените характеристики на социокул-
турната среда, която ги поражда и съхранява в определен вид5. Направеното
обаче е все още недостатъчно, за д а се открои в пълнота спецификата им като
синкретично единство на социален, ритуален, медицински, художествен и
прочее опит, да се намери действителното им място в културната система ка­
то начин на мислене и поведение, като специфична интерпретация на опреде­
лени културни конвенции и своеобразно социално взаимодействие6.
Надявам се, че представянето на непубликувани досега текстове в тази
книга ще помогне на изследователите да продължат своите научни търсения и
 да намерят по-цялостни и адекватни обяснения за този вид ф ол кло р н и обреди.
Надявам се също така, че читателите на сборника щ е п р и д о би ят по-ясна кар-
тина както за същността, така и за разпространението н а един и ли друг вид
баяния и магии по българските земи. Бих искала представените м агичн и прак­
тики да се възприемат не като непознато средство за п р о м ян а н а физическо
състояние или човешки взаимоотношения, а като част о т културата на бълга­
рина —наследена от миналото, но и променена, така че д а стане ч аст от съвре­
менния живот.
 ТАЙНАТА

С пом енатият по-горе незадоволителен научен резултат в тази слож на об­

л аст на човеш ката културна дейност им а и своите обективни предпоставки.
Д окументирането на баянията и магиите при теренните изследвания на фолк­
лористите се затруднява о т представата на самите баячки и магьосници за м а ­
гичната си ла и съответното изискване д а охраняват тайната на магичния ри ­
туал о т непосветения и особено о т чуждия на общ ността човек (какъвто най-
често е записвачът): „Ако кажеш някому, няма д а им а лек“; „Ако кажеш на друг
човек, н ям а д а ф ащ а“; „Кога че умреш, тогива че кажеш басмата. Ако кажеш по-
рано, н ям а д а и м а файда вече, оти ти че си дадеш силата вече.“ Ето защ о в края
на м иналия век и началото на нашия, когато се издава огром но количество
сборници с м атериали за всички фолклорни видове, баянията и особено м аги­
ите в тях са сравнително много малко. Едва в последните няколко десетилетия
с окончателното разруш аване на фолклора като единна, цялостна и дом и нира­
щ а културна систем а стана възможно по-лесно д а се записват тези обреди и
тяхното количество в архивните сбирки се увеличи. Баячките и магьосниците и
сега см ятат (поне по-голям ата част о т тях), че говореното за тяхната практика
е наруш ение на норм ативното изискване за тайна, но често пъти се дистанци­
р ат от него, доколкото различават „предаването“ на знанието в см исъла на
посвещ ение и „разговор само за запис“ на тези знания и опит с други, несвър­
зани с практикуването им цели.
П о то зи повод ще споделя някои наблюдения от собствения м и опит при
докум ентирането на баяния и магии в продължение на повече о т 10 години.
Н аруш аването на забран ата д а се говори за м агичната практика с непосве­
тения се обяснява по различен начин (от различните баячки и м агьосници7) в
зави си м о ст о т регионалните й особености и конкретната й личностна интер­
претация. О т значение е и представата на съответната баячка или м агьосни­
ца за вида и зн ач и м о стта на сам ото интервю 8 — за нея, за нейната общ ност,
за п о -го л я м ата общ ност, в която тя и записвачът участват в идеален план
(наприм ер български я етнос), и поведението на двам ата участници в него.
П р ед л агам няколко обобщ ени варианта на изказани от сам ите инф орм атори
съображ ения по повод записа на техния реп ертоар от магични обреди и
практики:
— разказът за м агичната дейност се възприема като съкровена изповед
пред непознатия, който е спечелил тяхното доверие и ще запази тайната на тях­
ното име като източник за подобна информация. Той се шепти в най-отдалече-
ното м ясто на къщ ата, дори когато в нея са само двам ата - баячката (м агьос­
ницата) и фолклористът;
— говоренето за магичните обреди е ф орм а на информационна обмяна. Тя
(или той) споделя със записвана своите знания и иска от него д а направи съ­
щ ото, т.е. тя (той) казва какво прави и говори, но иска да се научи на нещо но­
во, за д а го включи в своя репертоар - нов вариант на същ ото баене (магия)
или баене за друга болест (друг вид магия);
 — предаване на знание, но не и на възможността за неговото приложение
- „басмата“ така или иначе „няма да хване“, защ ото не е „крадена“ (т.е. чута е
незабелязано, подслушана и запомнена), а казана открито, даже диктувана бав­
но за запис или защото не е проведен посветителен ритуал (в районите, където
това се изисква, за да се практикува);
— тъгата по изгубените български традиции и желанието д а се предаде
опитът за поколенията, дори и само като разказ за него - най-вече там, където
е прекъсната духовната връзка между млади и стари в семейството, и баячка­
та не се надява, че някой ще се заинтересува от нейните знания и умения. Това
е желанието за запазване на един осъзнат от нея (него) ценен опит, който ще се
изгуби напразно, защото никой друг не го цени достатъчно или даже го отхвър­
ля с присмех;
— разколебаването на вярата в изискването за тайна, защ ото някой друг
вече е казал, а пък продължава да практикува успешно или защ ото се усеща вли­
янието на един продължителен контакт с хора, притежаващи друг тип култур­
на нагласа;
— в самото реализиране на магичните ритуали е настъпила известна про-
фанизация и това не е единственото нормативно изискване, което се наруша­
ва, а магичното въздействие не се е изгубило. Не бива д а се забравя и въздей­
ствието на многобройните събори на т.нар. „народно творчество“9, чийто най-
ярък представител е съборът, който се провежда на всеки пет години в гр. Коп­
ривщица. Там, на естрадите, се поднася на публиката открита инсценировка и
на баяния — баене-представление, което може да се появи само при напълно
разрушена вяра в много от забраните, охраняващи тайната на магичния риту­
ал и свързването му само с представата за културно наследство или практика,
чийто ефект е изваден от контекста на характерната за „класическия фолк­
лор“10 общокултурна ситуация и стройна аксиологична система.
Изключително интересни са случаите, когато баячката или магьосницата,
казвайки търсената информация, смята, че всъщ ност тя не я е казала и на
практика не е нарушила тайната на ритуала. Това са:
— случаите, в които информаторът счита, че информацията е предадена
непълно, което все едно означава, че не е предадена: когато записвачът не е
включил записващо устройство и тя (той) е убедена, че не може да се запише
всичко на ръка; когато умишлено не съобщава някой детайл; когато не произ­
нася словесния текст както трябва - с необходимия ритъм и интонация - и
следователно баенето не е истинско; когато не показва обредните действия, а
само ги описва словесно и следователно записвачът не би м огъл да ги възпро­
изведе. Във всеки случай е ясно, че евентуалният опит д а се практикува ще бъ­
де неуспешен, ergo тайната е съхранена. Тук спадат и случаите на недоизказа-
ното мнение, че записвачът така или иначе не може да разбере всичко казано,
защото е вън от описваната ситуация и не може да я възпроизведе сам;
—по-рядко срещан, но също възможен вариант на обяснение са случаите,
когато баячката решава да напише заклинателната формула на ли ст“ . Когато
словото не звучи, все едно, че не е казано, и следователно отново няма наруша­
ване на тайната;
—в изключителни случаи документирането на баяния и магии може да се
осъществи само чрез действителното посвещ аване на записвана в знанието
и практиката на магичния ритуал по всички правила на това посвещаване,
т.е. когато той сам стане наследник на съответната баячка или магьосница.
До подобни случаи се стига или при липса на наследник с интерес към тази
дейност, или при липса на наследник с необходимата дарба за постигане на
магичните цели (в райони, където изискването за дарба съпровожда изиск­
ването за определени социални характеристики на наследника). Няколко пъ­
ти съм била посвещавана в тази практика, но един-единствен път ми се слу­
чи да бъда посветена при наличието на наследник с необходимите качества и
интерес към „занаята“. Баячката внезапно прецени, че моята дарба е по-го-
ляма, и веднага пристъпи към ритуала на предаването. Ще го разкажа с ня­
колко думи:
Бабата живееше в стара къща, в която имаше помещение с огнище. Докато
разговаряхме за нещо друго, тя омеси малка „пресна“ питка и я опече в пепел­
та на огнището. Донесе всички железни предмети, с които се бърка в огъня, и
ги нареди до стената от двете страни на огнището. Донесе и три изсъхнали
житни класа, червен вълнен конец, вода от герана, китка босилек и здравец. На­
кара ме да коленича върху метлата с лице към огъня, а от дясната ми страна
сложи плетена кошница, в която си държеше всички ритуални предмети, необ­
ходими за баянията, които практикуваше. Отрони три зрънца от първия житен
клас и ги сложи до дясното ми коляно, после — други три от втория, за да ги
сложи до лявото ми коляно, и други три от третия, за да ги хвърли в огъня. След
това застана зад гърба ми, прекръсти се три пъти и започна да произнася яс­
но и бавно словесния текст на първото баене. Аз трябваше да повтарям като
ехо всеки ред от него. След като го повторихме по този начин три пъти, тя ми
подаде предмета, който участва в този вид баене. Каза ми да се прекръстя три
пъти и да си го допра веднъж до челото, веднъж до сърцето и веднъж до коле­
нете. После трябваше да се прекръстя отново и да го оставя от лявата си стра­
на. Устно ми обясни и ми показа какво трябва да правя с предметите, докато
бая, но това не беше нужно да повтарям като действие, а само да наблюдавам
и да помня. По този начин ме научи на всички баяния, които знаеше от своята
баба. Накрая взе босилека и паничката с водата, започна да бърка с босилека
във водата в кръг и да казва следната благословия:
Д а даде Господ све на лек да иде,
от мене в тебе да иде,
от тебе в човеко да иде;
от мойте ръце в твойте да иде,
от мойта уста в твойта да иде,
от мойто срце в твойто да иде,
съга и свекога на лек да иде!
Ръка д а дигнеш, лек да стане;
све, що речеш, на лек да е;
камик да допреш, на лек да е;
огин д а допреш, на лек да е;
вода да допреш, на лек да е;
све, щ о магериш, на живот и здраве,
за благо и добро на човеко да е!
Д а ти помага Бог и света Богородица
све на лек д а ти става!
О т мене в тебе д а иде,
от мойте ръце в твойте,
от мойта уста в твойта,
от мойто срце в твойто,
съга и свекога на лек д а иде!
Ръка д а дигнеш, лек да стане,
све, щ о магериш,
на живот и здраве да е!
 П осле м е напръска с китката и м и д ад е д а пийна на три м еста о т панич-
ката с вода.
С лед то ва отчупи тр и зал ъ ка о т питката — един изяде тя, един д ад е на ме-
не, а трети я го „загн езди “ високо в ком ина. О стан алата ч аст о т п и тката м и да-
де д а я използвам за лек в едно о т баянията. Д аде м и някои о т „змеювитите
тр ави “ и предм ети , за които предполагаш е, че н ям а откъде д а си набавя. Оста­
налите трябваш е д а си ги тъ р ся сам а, като сп азвам изискванията н а ритуала
за всеки от тях.
Завъ рза на д я сн ата м и ръка червения конец и м и забод е зд р авец а на дре­
хата — д а го нося, д о като „сам се затри е некъде“.
Това е един п р и м ер за „п освещ аване в зан аята“, но то й не е общовалиден
за всички региони в стран ата. О стан али те начини за „п редаван е н а силата“ са
описани п о-н ататъ к в текста.
П ри посвещ аван ето на друг човек последиците за б аяч ката (магьосница-
та) м о га т д а б ъ д ат различни: или п родълж ава д а практикува, защ о то човекът
не м ож е д а започне, докато тя е жива, или се отказва о т практи ката си, защото
вече си е п р ед ал а си лата на другия. За щ асти е п оследн ото м и се е случвало са­
м о веднъж (в гореописания случай), защ ото, ако беш е често явление, това би би-
л о непростим а н ам еса о т стран а на записвана в културния ж ивот на общност,
към която той не принадлеж и и чиито правила за соц иално взаим одействие не
би следвало д а п ром ен я по такъв начин.
К акто се вижда, за различните хора обясненията за наруш аване на тайна­
та са различни, но така или иначе тяхното наличие е вече един ш анс за по-сво­
бодно докум ентиране на този изклю чително интересен за науката дял на бъл­
гарската ф олклорна обредност. Д окум ентирани са д о статъ ч н о текстове, които
вече чакат адекватн ата си изследователска интерпретация.
Възниква и необходим остта о т подн асянето н а докум ентирания материал
по съответен начин за онези о т хората, които не п озн ават собствената си на­
следена от векове култура. В това изложение щ е се оп и там д а д а м и някои обоб­
щ ения относно см и съ ла на магичния ритуал, неговото функциониране и място
в културата преди и сега.

БАЕНЕТО

Б аен ето е лечи телски м аги ч ен о б р ед . Т ова к р атк о оп ределен и е ни дава и

целта — лечението, и ср ед ств о то з а н ей н ото п ости ган е — м агичния обред. Ле­
чебната н асоч ен ост н а б аен ето е п р е д п о ст ав и л а н его вото разглеж дане като
част о т трад и ц и о н н ата м ед и ц и н а (вж. п о -го р е )12 и класиф и цирането му като
ирационална, н ер ац и о н ал н а13, д о н а у ч н а14, ал т е р н а т и в н а 15 м едицина, народна
психотерапия16 и п р о ч ее ви дове м ед и ц и н ска п ракти ка. Н я м а д а коментирам
тези класификации, кои то н е са н и щ о д р у го освен см есван е н а мисловни мо­
дели — този на човека — субект н а к у л ту рата, к о я то е п о р о д и л а и съхранила
баенето като леч и тел ска д ей н о ст, и т о зи на и зсл ед о вател я — субект на култу­
ра, породи ла и п о тр еб я в ащ а п р е д и м н о н ау ч н ата м едици на. Ще подчертая
обаче ф акта, че и ср ед и зсл ед о в а те л и те н а б аян и ята като традиционна меди­
 цина има такива, които ги анализират в тяхната културна обусловеност17. То­
ва е важно предвид съображението, че разглеждането на баянията като вид
медицина може да бъде адекватно, стига да се отчита и културният кон­
текст на тяхното функциониране, и мисловният модел, който е предпостав­
ка за вътрешната им съгласуваност с останалите елементи на този културен
контекст.
В настоящото изложение няма да се спирам върху медицинския аспект на
баянията, макар да съм убедена, че принципното съчетаване на лечебни мето­
ди в тях (психотерапия, билколечение, хирургична и превързочна техника и пр.)
с промяна на пропорциите в зависимост от вида на заболяването (например
доминиране на психотерапевтичното въздействие при нервно-психически за-
болявания и изместването му като страничен, съпровождащ основното лече­
ние ефект за лечение на вътрешни болести, наранявания и пр.), е нещо, върху
което си струва да се помисли и обобщи като овладян човешки опит. С оглед на
образованието ми в сферата на филологията и културологията аз ги разглеж­
дам като вид обреди, съдържащи и общите особености на обредната система,
чийто компонент са, и тези на културата, която ги е извикала на живот и в ко­
ято те се реализират, и специфичните им характеристики като вид магична
дейност. Това означава да се отчита и фактът, че в магичния обред се „снема“
концептуалният модел на фолклорната култура с всички исторически наслое­
ния в него, и обстоятелството, че този вид обреди съхраняват всички същнос­
тни черти на обредността като специфична човешка дейност (като структура и
разгръщане на обредния процес, като особена комуникация и смислопоражда-
не в нея). Особено важно е да се проследи и това как смяната на културната
среда трансформира елементите на този тип обреди, без да нарушава същест­
веното за тях като културно явление — в типологическите и конкретните им,
единични измерения.
С други думи, опитвам се да представя баянията като факт на културата и
продукт на определена социална и мисловна среда, да обърна внимание върху
ситуативните и комуникативните им параметри като обреден тип18, върху вът­
решната семантична, структурна и функционална свързаност на ритуалните
компоненти, върху спецификата им като човешко знание, ценностна ориента­
ция и практика.

ВИДОВЕ БАЯНИЯ. НЯКОИ РЕГИОНАЛНИ ОСОБЕНОСТИ

И до ден-днешен баянията могат да се документират по цялата българска

етническа територия и да се установи богатството им от видове, варианти и т.н.
Не е необходимо да изреждам всички видове, за които достатъчно ясна предс­
тава дават публикуваните в книгата текстове. Те могат обаче да се обединят в
няколко по-големи групи за удобство при подреждането и анализирането им.
Признакът, който се поставя в основата на тази условна класификация, е съв­
сем естествен, доколкото се съдържа в самото им название, дадено от лечите­
лите за означаване на ритуалната цел — вида на болестта, която се лекува с
един или друг обред. Така можем да различим:
 1. Баяния за нервно-психически заболявания — за „страх“, за „уроки“, за
„ветрища“, „урама“, „самодивско нагазено“, „стъпкано“, „вънкашно“, „потро­
шено“, за „начници“ („безсъница“) и др.
2. Баяния за наранявания и кожни болести — за „подлюта“, за „русата“, за
„сугреб“, за „брадавици“ и др.
3. Баяния за различни видове възпаления и вътрешни болести — за „червен
вятър“, за „заушки“, за „металкя“, за „едномесече“, за „бабици“, за „клйни“ и др.
4. В отделна група трябва да се посочат баянията, които целят предпазва­
не от една или друга болест — най-често за урочасване, уплаха, евентуално бъ­
дещо влияние на „едномесечето“ и др. Регионалните различия във вариантите
на баяния за една и съща болест са породени и от географските условия, и от
основния поминък, и от своеобразните културни процеси, дали облика и спе­
цификата на локалната селищна и по-общо на регионалната фолклорна култу­
р а19. Ще дам само няколко примера за характерни регионални особености, ко­
ито са най-лесно забележими при подредбата на публикуваните тук текстове и
обясними в параметрите на регионалната културна среда.
Повсеместно разпространени из цялата страна са баянията за „уроки“
(„уроци“), „почуди“ („почудища“) и „уплах“ („страх“), но те могат в много слу­
чаи да бъдат разпознати като принадлежащи на един или друг регион по
специфичния вид и съчетание на обредните компоненти. Например за района
на Сакар са характерни дългите словесни текстове, съчетани с минимум об­
редни действия и обредни вещи (три парченца сол, залчета хляб или стръкчета
от определено растение), докато в Северозападна България словесната форму­
ла е значително по-кратка за сметка на по-разгърнатата действена част с раз­
нообразни обредни предмети и множество детайли, засягащи ритуалните тех­
ники и избора на една или друга вещ за включване в обредния процес. Вероят­
но този факт може да се обясни с историческите процеси на промяна и форми­
ране на регионалния вариант на фолклорната култура. Сравнително рано загу­
билата се богата песенна традиция (към началото на века) в Северозападна
България и редуцирането на големите обредни цикли от типа на коледуването
и лазаруването (за които е характерно преди всичко песенното общуване между
участниците в тях) е довело до запазване и детайлно разгръщане на действено­
то и предметното като основни носители на ритуалната символика. Процесът
засяга цялата ритуална практика на региона и често пъти се установява функ­
ционалната замяна на действие и вещ там, където е характерна словесна и пе­
сенна изява в Източна България. За участниците в баянията е много важен все­
ки елемент от гледна точка на цвят, свойства, големина, форма и пр. (за обред­
ните вещи), посока, последователност, количество повторения — три, девет и
техните кратни числа (за обредните действия), и т.н. Обратно, съхранената пе-
сенност като цяло и към коледарския, и към лазарския обреден цикъл в Източ­
на България корелира естествено с доминиращата словесна изява в магичния
ритуал, докато детайлите около изискванията за обредните вещи и действия се
редуцират до необходимия обреден минимум.
Що се отнася до формирането на регионалния репертоар от баяния, може
да се каже, че освен характерните особености за цялата страна всеки район
има и специфичен репертоар, който съставя облика му в това отношение. Нап­
ример в западните краища са разпространени баянията за „едномесече“,
„сурма“, „сугреб“, „металкя“ и др., които не се срещат или почти не се срещат
в източните краища. Обратно, баянията за „опал“, „зорница“, „късокрачица“,
„сякавица“ и други са в „контингента“ на източния репертоар и почти не при­
състват в западния.
 Съществуват, естествено, и баяния, които са функционално тъждествени
във всички райони, но с различни наименования и различни смислови акцен­
ти при възприемането и практикуването им. Например баенето за „урама“
(„врама“, „потрошено“) е функционално еквивалентно на баенето за „ветрища“
(„самодйвско нагазено“) в Северозападна България и баенето за „стъпкано“
(„вънкашно“) в Югозападна България независимо от вариантните различия за
обредните елементи.
Регионални разлики могат да се търсят и по отношение на интерпретаци­
ите, давани от информаторите за утилитарната насоченост на едно и също ба-
ене. Например с баенето за „клйни“ в Източна България се лекува най-често
бездетство при жените, а в Западна — колики или въобще болки в стомаха.
Различни са и някои представи за самия процес на обредното лечение. В
Добруджа например много често се отделя баенето от „церенето“, като първо­
то най-често се свързва само с диагностицирането на болестта и определяне
начина на лекуването й, както и това дали въобще е за баячка по-нататък или
за лекар. Това става, като се мери с чумбер, и е своеобразна форма на гадаене
за болест по „поведението“ на чумбера. Обредът продължава с „церенето“, но
може и да свърши само с първата част, ако лечението се препраща към лекар.
Подобно гадаене наблюдаваме в Северозападна България при баенето за „ед-
номесече“, когато се проверява с кои от умрелите си роднини болният е роден
в един и същи месец, или при баенето за „уроци“, когато по разположението на
въглените се установява степента на урочасването, времето, когато то е стана­
ло, и кой е причината за него.
Някои регионални различия могат да се обяснят и в съпоставка с цялост­
ния магичен репертоар на съответния район. Например баенето чрез „обира­
не“ в Северозападна България е свързано с разпространените многобройни
варианти на магиите за „обйране“ на жито, коноп, мляко, вълна, хора (има се
предвид „обйрането“ на „силата“ им при магиите за болест и смърт) и т.н.,
които се извършват от самите магьосници. В Югоизточна България „обиране­
то“ се поверява на „мамник“ —пиле, излюпено от самата магьосница, и това е
почти единственият начин за „обйране“ на чуждо имущество. Магьосницата
лично не ходи (като правило) да „обира“, а само подготвя по много сложен на­
чин този акт. Баяния с „обйране“ там почти не са документирани.
Изключително своеобразна като регионален репертоар и трактовка е ле­
чителската практика на българите мохамедани (т.нар. помаци) в Средните и
Западните Родопи, която се е оформила в контекста на ислямската религиозна
система и е получила някои специфични смислови наслоения. Интересен факт
в тази посока на съпоставяне е употребата на магични формули на български
и на турски език, като се има предвид, че баячките не знаят турски език. Баене­
то е заучено като звучене, като слово, което носи магична сила, без значение на
съдържателния аспект, защото той за тях остава като nonsense. Обясненията
обаче, които те дават за помощта, която очакват от Аллах или Мохамед за ма­
гичната си практика, са идентични на тези, които дават и баячките, изповяд­
ващи православното християнство. Що се отнася до практиката на български­
те турци, нейното своеобразие се изразява най-общо в това, че лечителският
репертоар е ограничен в няколко вида болести — страх, „назар“ (уроки), про­
гонване на „джиннй“ („джинове“) от тялото на човека — и обредните дейст­
вия се съпровождат с молитви от Корана, които най-често са на арабски език
и лечителките не могат да си ги преведат на турски или български език, за да
обяснят конкретното им значение. Най-разпространената практика са леене­
то на куршум и изготвянето на амулети с апотропейна функция. Лечителска-
 та дейност до голяма степен е предоставена в ръцете на местните ходжи (има-
ми) и дори се знае кой ходжа какво най-добре може да лекува. Техният репертоар
обаче не е сериозно проучен и затова тук са дадени само няколко примера, които
не са достатъчни, за да се изгради цялостна представа за тяхната дейност. Те са
тук само за да напомнят, че по българските земи съществува и подобен вид ле­
чителска практика, който също чака своето документиране и проучване.
Посочените бегло примери дотук далеч не са онова, което се нарича реги­
онална характеристика на този вид обреден репертоар. Тя и не може да бъде
дадена в пълнота. Причина за това е не само ограниченият обем на това изло­
жение, но и обстоятелството, че все още има немалко райони в страната, за ко­
ито данните около наличието и особеностите на баянията в практиката на от­
делните селищни общности са твърде оскъдни и не позволяват да се изгради
цялостна картина за регионалното разпределение на този вид обреди. Дадени­
те примери по-скоро целят да насочват към най-общото разпознаване на ня­
кои вариантни (публикувани тук) в регионалната им обусловеност като факти
на една локална културна общност и зависимостта им от културната динами­
ка в по-общ план.

МАГИЯТА

В разговорната реч думата „магия“ се свързва с представите за нещо

тайнствено, странно, изключително, недостъпно, непонятно, скрито; тя е не­
що, чрез което определени хора могат да променят човешките взаимоотноше­
ния, без някой да узнае кога и как са го направили. В научната литература по­
нятието „магия“ се свързва с две основни значения:
а) тип обреди — магии за любов, за раздяла, за болест и смърт, за дъжд, за
„обиране“ на чуждо имущество и др.; типични магични обреди са и всички ба­
яния, гадания на боб, въглени и хляб, игли и конци и др.;
б) начинът, по който смислово се асоциират явленията — обекти на магич­
ното въздействие (срв. с прочутата класификация на Дж. Фрейзър, според която
магиите се делят на два вида — хомеопатически, или имитативни, магии и кон-
тагиозни м аги и , т.е. магии, за които е релевантна идеята, че подобното предиз­
виква подобно, и такива, които се основават на закона за съприкосновението,
което на практика е вариант на идеята за тъждеството между част и цяло).
П ри подредбата на текстовете в сборника и назоваването на част от тях
като „магии“ съм им ала предвид използването на понятието в тесния смисъл
на думата, т.е. в значението й на „тип обреди“. С него се назовават онези ма­
гични ритуали, които целят уреждането на социалните отношения в общността
в зависимост от индивидуалните потребности и желания на някои от членове­
те й. С други думи, в този случай няма да става дума за общата концепция на
магичното като тип м ислене, представа, взаимодействие и т.н., а за тип обред,
чрез който се променя дадено състояние в различните аспекти на човешката
психика, физиология и социално положение.
За разлика от баянията, чиято цел е единствено лечение, магиите имат раз­
лични конкретни цели и те могат да бъдат основа за една условна класификация:
 1. Магии за постигане на добро — за любов, за одобряване, за дъжд и др.
2. Магии за причиняване на зло — за скарване, за раздяла, за болест, за
бездетство, за смърт и т.н. В тази група са и магиите за „обиране“ на чуждо
жито, мляко, „стока“ (добитък) и друго чуждо имущество.
3. Магии за „предпазване“ от други магии.
4. Магии за „отвръщане“ на вече направени магии.
Що се отнася до общата характеристика на магиите като обредна дей­
ност, тя е идентична с тази на баянията в компонентно-структурния план на
анализирането им (т.е. притежават типологично тъждествени компоненти, ор­
ганизирани в същия тип йерархично построена структура, процесите на об­
редно смислопораждане и закономерностите на функциониране), но са тяхна
противоположност в ценностната общностна скала — особено магиите за
„обйране“ и тези, които причиняват зло. Това позволява типологизирането им
по следните общи параметри:
— двата вида магични ритуали притежават общи (като тип) обредни ком­
поненти — обредни лица, обредни вещи и действия, обредно слово, които ги
„правят“ дял от обредната система като цяло, но ги обединяват в един тип чрез
тъждествените или подобните им структурни и семантични характеристики;
— за баянията и магиите съществуват еднакви (или подобни) изисквания
за обредното пространство и време, които се осмислят идентично, но се оце­
няват диаметрално противоположно;
— обредният процес се реализира по идентичен и за двата вида ритуали
начин.
Противоположната ценностна характеристика на баянията и магиите не
влияе върху идентичното им структуриране и общо осмисляне, но променя ня­
кои от семантичните нюанси на обредните единици, като ги съотнася с раз­
личните магични цели.
Негативното отношение към магиите е и причина за сравнително по-ос-
къдното им документиране и непълната картина на магичния репертоар в
един или друг регион. Много често хората от едно селище препращат записва­
на към един или друг човек, за когото се знае, че прави магии, но той отказва
да говори за това. Мотивацията за отказ в този случай не е както при баянията
от съображения за това, че после „няма да хване“, а страхът да се признае едно
познание, което се оценява отрицателно от членовете на общността и може да
ограничи авторитета на практикуващия и да осуети успешното извършване на
тези магични ритуали. Ето защо тайната на магиите трябва да се охранява не
само като описание на обредния процес, но и като наличност въобще на едно
познание, свързващо този човек с неговото приложение и евентуалната му
власт над човешките съдби. Магьосникът твърди пред „външния“ за общност­
та човек, че няма нищо общо с магиите като знание и практика и даже често се
възмущава от това, че го подозират в занимания с магии. Именно в тези слу­
чаи документирането на магични ритуали става чрез косвени обяснения за то­
ва какво евентуално правят други хора и неизменно дистанциране на разказ­
вача от тази дейност. Почти винаги е очевидно, че знанието на детайли, отна­
сящи се до всички обредни компоненти, включително и словесната заклина­
телна формула, не може да бъде придобито само от бегло дочути сведения за
тях. Но всеки опит да се свържат с неговата лична практика води до отказ да
се говори на тази тема или до обяснението, че това всеки го знае, но не всеки го
прави, защото е лошо.
Сравнително по-редки са случаите, когато магьосниците открито споде­
лят със записвача своя опит в тази област, но тогава свързването на морални-
 те норми става от по-различен ъгъл: „Они ме мразат, ам а я свйте че ги умо­
ра!“, или „Они све имат много, па я — нищо. М а я че си зем ем което си е мое!“
или „Оно се прави маджия само на ора, дето са лоши и са правйли зло на дру­
ги ора. И треба да се внимава, що, ако сториш маджйя на некой, па он не е зас­
лужил, че ти се врне подир девет годин и че е три путй по-голема.“ Последното
твърдение предвижда наказание за погрешно насочена магия, което регламен­
тира активността на магьосника и в същото време дава моралното оправда­
ние на неговите действия. Всъщност за магьосниците, които споделят открито
своята практика, магията е почти винаги „отвръщане“ на вече направена от
познати или непознати хора магии и се пренебрегва фактът, че това „отвръща­
не“ по същността си също е магия за зло. Благодарение на този тип магьосни­
ци обаче все пак успяват да се регистрират достатъчно текстове и д а се създа­
де известна престава за магиите като вид обредна дейност по българските зе­
ми. Още по-редки са случаите, когато те предават (в смисъл на посвещение)
знанието си на записвана, но и това се случва и е свързано с обяснението, че
той трябва да се научи да се „пази от враговете си“ и д а не им дава д а му сто­
рят зло с магии, докато той не знае как д а им отвърне.
Независимо от сравнително по-малкото документирани текстове от този
вид (в сравнение с баянията) могат д а се отбележат някои общ и регионални
специфики:
От гледна точка на разнообразието в репертоара и вариантите на един и
същи обред се забелязва неравностойното им разпределение в източните и за­
падните български краища. Особено голямото богатство от видове, форми и
варианти на магии в Средна Западна и Северозападна България и особено в
планинските им части отстъпва на няколкото, и то твърде опростени, вида ма­
гични практики в Ю гоизточна и Североизточна България. В замяна на това
пък в последните два района тайната се охранява по-строго, а личностите, ко­
ито се свързват с нея, са познати в много по-голяма географска област и при
тях се стичат много хора за помощ при решаване преди всичко на лични и се­
мейни проблеми. Даровете са по-големи и това допълва негативното отноше­
ние на онези, които не търсят тази помощ, но не намалява убедеността на всич­
ки в утилитарното въздействие на тези магии и не пречи на естественото им
вплитане в общата мирогледна картина. В Северозападна България м агите
са много по вид и конкретни форми на свързване една с друга при решаването
на същите тези проблеми. Магьосниците са повече, но хората, които търсят
тяхното специфично познание, са сравнително по-малко. Дарът е значително
по-малък и в това отношение често магиите се приравняват с баянията, т.е.
вършат се на добра воля, за доброто на този, който е дош ъл, а дарът трябва да
отговаря на неговите възможности и желание. Колкото повече се слиза в рав­
нинните райони, толкова повече намалява репертоарът на магиите и се увели­
чава тайнството около тях. Същ ата закономерност се отнася и за дара, незави­
симо от това дали той е в пари или в натура.
Специално за магиите, които целят „обиране“ на чуждо имущество, може
да се каже, че разнообразните им видове, свързани с личното участие на ма-
гьосника във всеки един момент на обредния процес от Северозападна Бълга­
рия, постепенно намаляват или се заменят с варианта на „м амника“ от Южна
България, който остава в някои случаи единственият познат вариант на маги­
ята за „обиране“. Тези магии също са повод за възмущение и се разказват мно­
жество „меморати“ за среща на хора от едно или друго село с магьосници на
нивата и прогонването им оттам или опозоряването им — например като ги
довеждат в селото така, както са голи, за да ги видят всички кои са. При вари-
анта с пилето „мамник“ обаче това не може да стане и тези жени, които го из­
пращат да „обйра“ („мами“) чуждото имущество, се разпознават само по ми­
ризмата, която издават, докато го мътят под мишниците си.
В районите със смесено в етнически и религиозен план население магиите
най-често са или част от репертоара на баячките — туркини или циганки, или
се практикуват от ходжите, които и правят, и развалят магии. Записани са мно­
жество разкази, в които се сравняват ходжите по „силата“ им да реализират
успешна магия независимо от какъв вид е тя. Те стават известни не само в сво­
ето и в съседните села, но и в по-големи райони, дори в рамките на цялата
страна. В тяхната практика съществена част е изготвянето на амулет, чиято
магична насоченост е конкретизирана от желанието на човека, който го поръч­
ва. Разпространени са и амулетите с постоянно магическо въздействие в се­
мейството, какъвто е примерът с магиите за събиране на съпрузи. Записани са
и няколко варианта на магии за „обиране“ на чуждо имущество от „джедй“,
„джадий“ (магьосници), които са подобни на магиите за „обйране“ с помощта
на пиле „мамник“, но имат и някои характерни отлики. В книгата е даден та­
къв пример, записан в турско село в Североизточна България.

МАГИЧНОТО - МЕЖДУ ДВА СВЯТА

Необходимо е да се разгледа накратко и въпросът за зависимостта на ма­

гичния ритуал от общите представи, вярвания, норми и ценности, характерни
за един или друг тип култура, и по-точно, зависимостта на магичния ритуал от
представата за пространството, в което се помества и подрежда човешкото би­
тие. И тъй като публикуваните тук текстове са продукт на определен културен
тип — фолклорния — с характерните за него начини на пространствено струк­
туриране и ориентация, ще се спра най-напред на него, но ще имам предвид и
това, че днес същите тези текстове функционират в разнородна по своята същ­
ност културна система, в която фолклорното и нефолклорното са се сплели и
продуцират нови форми на магичната дейност.
Известно е, че общата концепция за устройството на света във фолклора е
резултат от наслагването на различни по тип (номадски и земеделски) етни­
чески и религиозни доминанти (валидни за етническите и религиозните групи,
формирали българския етнос), културни модели, чиито компоненти са се спо­
или в своеобразна, но неделима структурна цялост. Хоризонталната простран­
ствена двудялба на света („наш свят“ и „отвъден свят“) не се променя основно
от вертикалната християнска космогония, доколкото Раят и Адът (съответно
„горният“ и „долният“ свят) се мислят като еквиваленти на „отвъдния“ и се
противопоставят на „нашия“. В „отвъдния свят“ „живеят“ Бог и християнски­
те светци, прадедите и персонифицираните болести, самодивите, самовилите
и другите „вери секакви“, които участват по определен начин в сложната об­
редна комуникация, и от протичащото общуване между „нас“ и „тях“ зависи до
голяма степен постигането на обредната цел.
„Отвъдният свят“ е едновременно свят на бъдещето, където ще отидем да
живеем всички ние, и свят на миналото, на нашите прадеди. Особено важно е
да си припомним, че това минало винаги е с положителен знак като присъст-
 вие в човешката ценностна скала. Н ещ о повече — им енно в него трябва да се
търси образецът, еталонът22 на човеш кото поведение, който се възпроизвежда
отново и отново във всяко конкретно изпълнение на който и д а било ритуал.
Разбира се, ритуалното повторение на онзи пръв във врем ето и пространство-
то културен акт23, който е показал какъв е правилният ред, не променя уникал­
ността, единствеността на всяка една изпълнителска изява в обреда24, но зада­
ва напрежението между повторяем остта и единствеността като културологич-
ни категории, между инварианта и варианта на всеки текст, между общите
смислови универсални и конкретните им словесни, действени, музически,
предметни и прочее превъплъщения. „Н аш ият свят“, който е тук и сега, е ед­
новременно ориентиран към м иналото и бъдещ ето на „отвъдн ото“. За да се
възпроизведе обаче миналото и да се гарантира бъдещ ето, е необходимо неп­
рекъснато взаимодействие на двата свята именно тук и сега — взаимодейст­
вие, в резултат на което се установяват редът в социума и жизненият път на
всеки отделен човек, създава се обусловеността между потребност и продукт
на социалната дейност, съхранява се целостта на представата и емоцията. И
именно ритуалът е този, в който се осъщ ествява това взаимодействие между
човека (и неговите общности) и „отвъдното“, за да се структурира и преструк­
турира в непрекъсната динамика човешкият свят.
М агичните ритуали са много гъвкави и адаптивни в различни културни
системи, съхраняват и много архаични и по-нови елементи, но се запазват ка­
то жив факт на културната активност. От значение за настоящ ите наблюдения
е да подчертая обаче, че онова, което е специфично за човеш кото мислене от
класическия стадий на фолклорната култура, си остава в основата на магич­
ните практики и днес въпреки формалните промени на техните градивни еди­
ници, настъпили в резултат на историческото развитие на фолклора и адапти­
рането му в съвременната културна среда. Силното дом иниране на древни
м исловни м одели в тях е логичен резултат о т стремеж а д а се запазват непро­
менени при предаване от поколение на поколение, доколкото точното им въз­
произвеж дане е част от представата за тяхната магична м ощ . Това особено се
отнася до словесния текст, чието вариране засяга предимно периферни еле­
менти от неговата структура и позволява реконструирането на мисловни и по­
веденчески стереотипи отпреди много време. П ром яната най-често засяга об­
редните предм ети и действия, които се адаптират към пром яната в бита. Сле­
дователно тук щ е говорим за пространствени представи, които са наследени и
доразвити от фолклорната култура, за д а се възпроизвеж дат отново и отново
във всяко провеждане на магичните ритуали независимо о т пром яната в тях­
ната културна среда.
Днес м агията става част и от практиката на някои хора с „екстрасензор-
ни способности“ (т.нар. екстрасенси), чиито обяснения за нея в повечето слу­
чаи са резултат о т обучението и м в съвременната градска „култура на масме­
диите“, и се видоизменя по вид и начин на осм исляне в зависимост от тези
обяснения.
Н а пръв поглед е налице пълна еклектика между елементи от различни на­
уки, религиозни и философски течения, митологически образи и литературни
персонажи. Л есно се забелязва преплитането на фолклорни идеи със създаде­
ни в съвременната образователна система представи за нещ ата около нас. В
обясненията на екстрасенсите на световната структура и ред, морал и ежед­
невно поведение наблю даваме смесване на термини о т точните науки с поня­
тия от окултизма и теософията, на християнската религиозна доктрина с ре­
лигиозни елементи от будизма и други източни религии, на възприети в сред-
 ното училище представи за вселената с възпроизведени образи от съвремен­
ното филмово и литературно изкуство, на устно разпространявана от „очевид­
ци“ информация за НЛО със сведения от популярни публикации за извънзем­
ни цивилизации, на „достоверни“ разкази за исторически събития, в които на­
ред с историческите лица участват и митологични персонажи и т.н.
Всичко това създава впечатление за неподреденост и размитост на пред­
ставите, за липса на вътрешна спойка между всички тези понятия и представи.
По-внимателното вникване в същността на предлаганите обяснения за при­
родния и духовния свят, за човешките взаимоотношения и контакт с „нечовеш­
кия“ свят ни убеждава обаче, че процесът е много по-сложен. Новата картина
на света има своята здрава и единна основа, своята вътрешна логика, която е
достатъчно самосъгласувана, за да ни позволи да говорим за изграждането на
един нов синкретичен модел. По същество става дума не просто за смесване
на елементи от митологията, религията, точните науки или художественото
творчество, а за трансформирането на тези елементи при включването им в
една нова цялост. Това не е проста екстраполация, а процес, при който заетите
елементи губят първоначалните си значения (или част от тях), за да получат
нови съобразно с функцията им в новото цяло. Изходният им смисъл се тран­
сформира така, че да се превърнат в устойчив компонент на нови системни
единства.
В такъв случай остава да се запитаме къде е основата? Вероятно това е
твърдението за Единството на Космоса: единство структурно, семантично и
действено; в представата за „света на първопричините“, до който всеки от нас
би могъл да се докосне, стига да развие достатъчно своите сетива; в начина,
по който се подбират аксиоматичните понятия и се превръщат в центрове на
нови семантични гнезда. Няма да се спираме върху примери за описание на
Единството на Космоса, но ще обърнем внимание върху семантичната пози­
ция на понятието „енергия“ и начина, по който то се превръща в смислообра-
зуващ център, около който гравитират останалите основни понятия от концеп­
туалния модел на съвременните екстрасенси.
Това понятие е заето от физиката, но участва в понятийната система на
екстрасенсите с коренно променено съдържание и обем. Изборът му вероятно
е обусловен от първоначалното желание да се доказват проявите на паранор­
малното с методите на точните науки, но пренесено в новия понятиен апарат,
то губи първоначалните си значения и придобива съвсем други. От него се за­
пазва само звученето, доколкото връзката на новите му значения със старите е
незначителна или никаква. С понятието „енергия“ екстрасенсите обозначават
не само различни форми на битие или общуване, но изразяват и определено от­
ношение към назоваваните с него явления, т.е. то придобива и аксиологичен
смисъл. В рамките на определен семантичен диапазон „енергиите“ могат да
бъдат представени в система от бинарни опозиции — частни проявления на
по-общата дихотомия добро/зло в представите за света или човешкото мисле­
не и поведение: висша енергия/низша енергия, светла енергия/тъмна енергия,
бяла енергия/черна енергия, чиста енергия/нечиста енергия, лечебна енергия/
зловредна енергия, положителна енергия/отрицателна енергия, тежка енергия/
лека енергия, силна енергия/слаба енергия и в крайна сметка добра енергия/
лоша енергия.
За смислообразуващия процес, който наблюдаваме, са важни две послед­
ствия от широкото използване на понятието „енергия“. Първото е свързано с
употребата на негови производни в изследваните наративни форми, като нап­
ример: енергийна система, енергийно пространство, енергиен център, енер-
гийно поле, енергиен поток, енергиен сноп, енергийни линии, енергийни канали
енергийни нива, енергийни форми, енергийно битие, енергийна сила, енергийно
излъчване и пр. Вт орото е свързано с участието му в дефинирането на други
основни понятия от мирогледната систем а на екстрасенсите, като например;
„Бог“, „космос“, „висш космически разум“, „храм“, „цивилизация“, „информа­
ция“, „живот“, „здраве“, „управление“, „дух“ (с всичките му разновидности,
включително и дух на мъртвите), „душ а“, „м исъл“, „тяло“, „болест“, „смърт",
„самодиви“, „вампири“, „дявол“. Така например „Бог“ се определя като „енер­
гийното съвършенство на всемира“, „висш а енергия, частица от която има във
всичко създадено от Него“, „най-светлата енергия“, „най-висшата енергийна сис­
тема“ и др. Много често „Бог“ и „Висш космически разум“ се възприемат като
синоними. Божият храм се описва като „място на силно енергийно излъчване“,
„център, в който се преплитат силни космически енергии от най-висш тип“.
И нтересно за нас е д а отбележим, че самодивите, самовилите, вампирите
и т.н. най-често се определят като „низши енергии“, които м огат и да се мате­
риализират, за да ги видим. „Духовете на м ъртви те“ се възприемат амбива-
лентно и се определят или като „низши, отрицателни енергии“, контактът с ко­
ито не е препоръчителен, или като „по-висш и о т нас“, доколкото са „по-пре-
чистени“ след последното си прераждане и м огат д а ни пом агат в решаването
на житейски проблеми. Тяхното взаимоотнош ение с хората зависи и от запазе­
ната или не „енергийна връзка“ с живите им роднини, което пък се определя
от степента им на привързаност приживе, контактите в предиш ни животи, сте­
пента им на духовно извисяване в последния живот, наблю дението над делата
на живите и пр. Често от тях се приемат и „послания“, които съдържат инфор­
мация за живота „оттатък“ или съвети за поведението на близките им на Земята.
Дяволът като естествен антипод на Бога е най-ярко изразеният носител на
черни, негативни енергии, чието влияние върху хората може д а бъде пагубно.
Човекът като притежател на „Душа“ и „Тяло“ е едновременно носител и на
двата вида енергии. В зависимост от преобладаването н а светлите или тъмни­
те енергии се определят и неговият характер, здравословно състояние, ориен­
тация към общуване с подобно устроени хора и т.н. Лечението н а болното тяло
се разбира като промяна на тъмните енергии в светли, а н а душ ата се пред­
писва стремеж към усъвършенстване и издигане до все по-висш и енергийни
нива. Изборът на злото неизменно се наказва, и то най-често в енергийното би­
тие на душата, която осъзнава какво е „пропуснала“ и какво трябва да поправи
в следващия си живот. Така понятието за енергия се свързва и с добре форму­
лирания морален кодекс на екстрасенса.
В по-голямата част от обясненията на екстрасенсите „другият свят“ е раз­
положен по-скоро „около нас“ (макар и в друго измерение или измерения) и
„горе“, отколкото „отвъд“. Той може просто д а обем а всичко около нас, но в
друго материално въплъщение, което именно обуславя особеностите на взаи­
модействие между „нас“ и „тях“.
Начините, по които екстрасенсите контактуват с „другия“ свят, също са
резултат от културна приемственост, но и непрекъснато създаващ и се и адап­
тиращи се в съвременната градска култура. Н ям а да се спирам върху тях, до-
колкото те са специален обект на наблюдение в друго изследване.
И така, магичното е необходимо винаги, когато социалните проблеми се
решават с ритуалните механизми и средства. Защ ото именно магичното е оно­
ва, което позволява да се реализира свързването и разделянето на двата свята
в рамките на ритуала, за да се постигне очакваният за човека (и социума) ре­
зултат от тази специфична активност.
 Вече говорим за взаимодействието магично пространство/социално прос­
транство и неговата роля за решаване на дадени човешки затруднения.
Решаването на даден социален проблем (болен човек, нарушено семейно
разбирателство, бедност и др.) чрез магичен обред означава преди всичко
„разполовяването“ на този проблем и локализирането му едновременно в со­
циалното и магичното пространство. Това става при „назоваването“ му по два
различни начина (в ритуала и извън него) и възприемането му като паралелни
процеси, симултанно протичащ и в двата свята. С други думи, проблемът се
разбира като вид събитие, ставащ о тук и сега и едновременно с това там , къ-
дето са миналото, настоящ ето и бъдещето. Това „разполовено“ събитие се
свързва и с различни, но съответни един с друг смислови корелати, с различ­
ни, но също така органично взаимозависими поведенски алгоритми. Същ ност­
та на магичния обред е в това всеки обреден елемент да съдържа двете семан­
тични полета, да насочва към паралелните в двата свята части на „разполове-
ното“ събитие и да ги променя така, че постепенно да се отдалечава и игнори­
ра „отвъдното“, за да се реши еднозначно възникналият в „нашия свят" соци­
ален проблем. Например: човекът се разболява и освен физиологическата про­
мяна е налице промяна във взаимоотношенията му с членовете на семейство­
то, доколкото тя се определя от това негово физическо състояние. Съществува
проблем от биологично и социално естество. Болният отива при баячката, тя
приема този проблем и го поставя в центъра на даден магичен лечителски ри­
туал. Там проблемът се назовава по друг начин и се описва като комуникация
между болния и силите на „отвъдното“, която има начало, развитие и край.
Краят на тази комуникация трябва да е и решението на проблема извън риту­
ала, т.е. лечението на болестта. Такъв е механизмът на „разполовяването“ в ре­
дица баяния и по-точно описаната в словесната им част комуникация като
причина за болестта и средство за лечението й. В други видове баяния „разпо­
ловяването“ става не толкова чрез означаването на комуникациите на болния в
социалния и магичния свят, колкото чрез паралелно възприеманите процеси
на разболяването, лечението и оздравяването. В социалния свят разболяването
е преди ритуала, лечението е в ритуала, а оздравяването — след него, но същ ият
процес, описан най-разгърнато в словесната формула, има начало и край в
рамките на ритуала (№ 270,297,399,400 и др.), които съдържат описанието на
процеса от началото до края, като започнат и завършат по определен начин в
словото. По този начин описанието на първите две фази — разболяването и ле­
чението, което има социални корелати извън ритуала, е своеобразен гарант за
това, че и описанието на третата фаза — оздравяването, — която е естествена
за магичната събитийна последователност, ще съвпадне със събитията в не-
ритуалната действителност, за да се изпълни предназначението на обреда.
Често пъти последните думи на „басмата“ назовават оздравяването като бъ­
дещо, непосредствено следващо събитие, което задава и естествената времен­
на свързаност на ритуалните и неритуалните части на процеса — „да иде у пус­
ти гори, дето петел не пее... “ или „да се разпилей като леко перо, да се очисти като
чисто сребро“ — и това е краят на събитието и в двата разглеждани тук плана.
В магиите назоваването на паралелните процеси е по-директно, особено
в магичните формули от типа „както... така“ (напр. „Както гори таа трева, та­
ка да изгори Иван“). Това не е просто аналогия по подобие25, а аналогия на
събития, които м огат да се свържат с ритуалните средства на магията. Въп­
росът за описанието на тези събития и ситуации и тяхното взаимно съответ­
ствие и смислова връзка е разгледан по-подробно в раздела, посветен на ма­
гичното слово.
 Ако трябва да се обобщи с няколко думи, магичното е онова, което свързва
двата свята в ритуалния процес. Самият ритуал съдържа в себе си и социално­
то, и магичното, доколкото поема социалното, за д а го предаде на магичното, и
обратно като механизъм за поддържане на единството в събитието при двой­
ственото му реализиране в социалния и магичния план и създаване на новата
му цялост след ритуалната промяна. В тази посока на разсъждения ритуалът е
проекция на тези два плана и особен способ за личностно и общностно себеизра-
зяване и себеутвърждаване при решаването на един или друг житейски проблем.
Естествено възниква въпросът къде се намира магичното пространство,
в което чрез ритуалните техники и средства се разполага социалният проблем,
за да се назове и опише по друг начин, да се реши там, за да се гарантира ре­
шаването му тук.
Отговорът отново е свързан с общите мирогледни представи — на грани­
цата между двата свята, където е възможен контактът между тях за нуждите на
ритуалната и извънритуалната промяна на човешкото състояние. Правилата
за преминаването на тази граница в двете посоки са част от специфичния поз­
навателен опит на баячите и магьосниците и те често се намират там (на тази
граница), за да изпълнят своята социална поръчка. По-подробно описание на
границата ще дам при разглеждането на обредното пространство. Тук само
трябва да означим разликата между социалното, магичното и ритуалното
пространство, като отбележим факта, че ритуалното пространство, както и все­
ки обреден компонент, съдържа първите две пространства като смисъл и цен­
ност, като назоваване и преживяване.

МАГИЧНА ТРАНСФОРМАЦИЯ И РИТУАЛНА ТЕХНОЛОГИЯ

Постепенно достигаме до въпроса за характера на магичното взаимо­

действие и ритуалната технология за неговото осъществяване. Н е е достатъч­
но само да знаем, че магичното свързва два свята, за да осигури определена
промяна в човешките състояния и отношения. Необходимо е да поговорим
малко и за характера на тази промяна.
Твърде често в научните анализи на магичните обреди се измества центъ­
рът на наблюдение от същността на магичното върху целите (респективно
ефекта в утилитарния смисъл на думата) на тяхното реализиране. Изследова­
телите на културата говорят за желано магично въздействие върху природни и
социални обекти, за имагинерно свързване в магията на явления от различен
порядък като продукт на човешкото въображение и метафорично изразяване,
за мислено пренасяне на свойства от един предмет върху друг, за психическия
или художествния източник на „силите-помощници“ на магьосника и пр. Всич­
ко това се обяснява или с недостатъчното познание на природните закони и
страха от неизвестното, или със спецификата на първобитното мислене и въ­
ображение, което в своя неразчленен стадий на развитие одухотворява всичко
и свързва образите, езика и действието, субекта и обекта в единно цяло.
Твърдения от друг вид са онези, които просто приемат практическия ре­
зултат от магичния обред като реалност, породена от особени, непознати за на-
уката способности и дарби на отделни хора, като странно, но затова пък почти
неподлежащо на съмнение преливане на „енергии“ от един в друг човек и на­
сочват вниманието към необходимото бъдещо обяснениие на тези налични
факти.
Трети вид обяснения свързват магията с особените психо-физиологични
състояния на участниците в нея, които са предпоставка и цел, но са възможни
само благодарение на вярата в магичната сила.
Вероятно тези обяснения на онова, което се случва в магичния обред, са
верни като цяло или в определен свой аспект, но като че ли всички те кръжат
около самата магия като същност, изместват изследователския фокус към пе­
риферията особено когато се отнасят до целите и ефекта. В повечето случаи те
са или едностранчиви, или твърде дистанцирани от спецификата на средата,
в която магията е потребност и активна форма на човешката дейност, или се
ориентират повече към оценъчния, отколкото към аналитичния план на обсъж­
дането й. Дори тогава, когато обредните елементи се съотнасят с определени
понятия и представи и се разглеждат като символи на абстрактни човешки
идеи, т.нар. магичен път остава неразгадан и недостъпен за обяснение.
Ето защо е необходимо да кажем няколко думи за връзката между всички
тези значения и представи за магията, зададена в параметрите на по-общото
отношение магично/ритуално като тип отношение между определен ментален
конструкт (магичното) и ритуалната технология (магичния обред, чрез който
той получава своя осезаем образ).
С други думи, ще поговорим за спецификата на магичното (в категориалния
смисъл на понятието) и за начина, по който то в качеството си на абстрактна уни­
версална идея се проектира в ритуалните елементи, за да стане част от общия
смислов диапазон на обредния дискурс. Ще говорим и за това как представата за
магичното се обогатява с нови елементи при конкретизирането й в обредната си­
туация и възприемането й в нейната свързаност със социалните, психологическите,
естетическите и изпълнителските измерения на синкретичния магичен обред.
В най-общ план магичното може да се определи като мисловен механи­
зъм за преобразуване на качествата. Магичното е семантичният „гарант“ за
ритуалния ефект в неговите биологични, социални и културни аспекти. То не е
характеристика на вещите, езика или действията в ритуала, а начин за осми­
сляне на основното обредно събитие като едновременно реализиращо се в со­
циалното и магичното пространство, начин за смисловото му преобразуване
„там“, за да се постигне желаната промяна „тук“. Конкретните ритуални сред­
ства за преназоваване, преозначаване и преструктуриране на събитието до
възприемането му като едновременно протичащи паралелни процеси в рамки­
те на обреда, за да се слеят накрая в новото, вече трансформирано събитие, се
различават за всеки обреден вид. Техните стадиални и регионални варианти
са многобройни, но общото отношение магично- ритуално се съхранява във
всеки от тях.
Очевидно е, че този мисловен механизъм може да се задейства само ако са
налице презумпцията за концептуалната двудялба на света („наш свят“, света
на хората, и „друг свят“, света на не-хората) и необходимото взаимодействие
между двете му части за поддържане на световната хармония. При това меха-
низмът има универсален характер и е бил действен от началото на човешката
културна история до днес независимо от характеристиките на типа култура, в
която се пораждат и съхраняват неговите конкретни ритуални съответствия и
конкретните културно обусловени представи за пространствената локализа­
ция, устройство и персонажи на „другия свят“. Смяната на типовете култури и
 промените в социалната среда продуцират разнообразни ритуални въплъще­
ния на този механизъм, довеждат до различни трансформации на магичното,
но то се адаптира във всяка от тях и запазва своята същност, защ ото се запаз­
ват онези човешки потребности, които са го извикали на живот.
Преди да дам конкретен пример за илюстрация на тези разсъждения, ис­
кам да разкажа една история.
В началото на 80-те години записвах репертоара на една магьосница от
Северозападна България. Проведох серия от интервюта с нея и с други хора от
същото село, за да се ориентирам по-цялостно в характера на нейната практи­
ка. Оказа се, че тя е наследила богатия опит на две жени, които са били еднов­
ременно баячки и магьосници. Едната е живяла в нейното родно село, а друга­
та — в селото, където тя е омъжена и където разговарях с нея. Феноменалната
памет на тази жена и огромната й активност в този вид дейности са довели до
оформянето на изключително големия й репертоар о т различни видове баяния
и магии, които тя искаше да ми предаде като знания и като необходима за лич­
ния ми живот практика. Оказа се също така, че отношението на останалите хо­
ра в селото към нея действително е твърде сложно и в някои случаи е претър­
пяло неколкократни промени под влияние на същата тази нейна дейност. Ней­
ни съселяни ми разказаха как в началото, когато разбрали, че тя прави магии,
някои хора се страхували от нея, а други се подигравали с предполагаемите й
занимания. На последните тя се заканвала, че ще им даде да разберат. И ето че
един от мъжете, който й се присмивал, си счупил крака, а на една от жените й
измрели кокошките. Никой не се съмнявал, че това са резултати от нейните ма­
гии, и поне открито вече не посмели д а й се подиграват. Онези, които се стра­
хували повече, се държели изключително добре, за да не предизвикат с нещо ло­
шите й чувства. Като прибавим към това и факта, че тя като баячка се радва на
уважението на всички непредубедени, защото в крайна сметка лекува почти всич­
ки деца в селото, можем да си представим сложната мотивация за добро отно­
шение към личността й и проявите му при пряко общуване с нея26.
Самата магьосница по повод на тези взаимоотношения със съселяните й
често ми казваше, че тя ги е научила как да се отнасят към нея. Всеки присмех
за нея е проява на омраза и за онези, които все още си мислеше, че го правят, тя
казваше, че ще ги измори всичките, за да знаят. И не се съмняваше, че именно
магиите са начинът да се решават подобни проблеми — или чрез наказание на
недоброжелателя, или чрез предизвикване на доброто му отношение към лич­
ността й, или чрез магия за добро на добронамерения.
До какъв най-общ извод може да ни доведе тази схематично представена
картина на преживени социални контакти между магьосницата и съселяните
й? Очевидно промяната във взаимоотношенията е постигната, но как?
Всичко започва със самия факт, че жената знае д а прави магии, т.е. има
възможност да пренесе и да дублира социалните си взаимоотношения в магич­
ната ситуация и да ги насочва чрез промяната им в нея. Никой не се съмнява
в това и така се извършва първата стъпка към осмисляне на самите тези отно­
шения като съществуващи и видоизменящи се в двата типа ситуации, за които
говорихме и по-горе. В тази посока на разсъждения е по-удачно да говорим не
за магично въздействие върху тези взаимоотношения, а за постепенното им
преобразуване чрез едновременното им присъствие в магичната и социалната
ситуация и за това, че човешката активност в едната от тях се възприема като
семантичен еквивалент на активността в другата. М агичната промяна на ка­
чеството (в случая тип социални взаимоотношения) и превръщането му в дру­
го качество е нещо, което се приема за даденост дори без да се знае какво точ-
но жената „магери“ и как. А това, дето го „магери“, е ритуалната технология,
чрез която се осъществява магичната трансформация. Тя също е адекватна
на културната среда и на мирогледните представи. Ако се вгледаме отблизо в
даден ритуал, ще изведем на неговото микроравнище същността на магична-
та трансформация, за да можем да я разберем и в общия й смисъл като тип
културен механизъм за самоорганизация и себеизразяване на човека и човеш­
ките общности. Ето защо тук е необходимо да се разгледат съвсем конкретни
примери.
Избрала съм два примера за магични обреди, които са породени в раз­
лични по тип доминантни културни системи, но функционират едновременно
именно днес по българските земи. Единият от тях е описание на сравнително
разпространен вариант на баене за „едномесече“, а другият — на един о т видо­
вете екстрасенски сеанси, в който се лекува чрез т.нар. „енергиен двойник".
Изборът на точно тези два примера е обусловен и от още една причина —
желанието ми да покажа и разликата между „семантичното удвояване“ като
механизъм на магичната промяна и широко разпространената също о т древ­
ността до днес идея за двойника и двойничеството27. Те се преплитат и в някои
случаи се припокриват, но не са тъждествени, доколкото „семантичното удво­
яване“ на магията присъства и там, където не е актуална идеята за двойника,
за да се осъществят целите на ритуала. От друга страна, идеята за двойника
става градивна част от различни по характер и цели културни изяви, транс­
формира се и в ритуални, и в неритуални текстове и има самостоятелно значе­
ние и значимост в един или друг тип културни дейности.
И така, и в двата примера е актуална идеята за двойника и следва да се
проследи преплитането й с идеята за магичната промяна чрез семантично уд­
вояване и преструктуриране на социалните явления.
Пример № 1:

Баене за „едномесече”
(№ 221 от настоящия сборник)
Нощта преди баенето болният трябва да преспи върху три върбови пръч­
ки от садена върба (да не е саморасляк) и сутринта преди изгрев слънце да ги
вземе и да отиде при баячката. Пръчките му ги дава баячката, като гледа „тие
пручки да не су тупе, да си има вршък, да е за лек“. И освен това „да са длги те
колко му е боя (височината — И.Т.) на човека“.
Сутринта рано преди изгрев слънце болният отива в дома на баячката, ко­
ято най-напред трябва да „провери“ с кой точно от умрелите си роднини той е
„едномесече“, т.е. роден с него в един и същи месец, за да разбере кой „иска да
го завлече при нега в гробо“. Това става по следния начин:
Баячката взема пръстена паничка с вода и пуска в нея един „жив“ въглен,
който нарича на името на болния. След това пуска един „мъртъв“ (угаснал)
въглен, който нарича на името на някой починал роднина на болния, и казва:
Ако е с тоя едномесече,
д а се лепне углена у них!
Ако угасналият въглен се залепи за въглена на болния, значи това е „едно-
месечето“, ако не е — значи е друг. Изреждат се всички умрели от родата до
трето коляно, а след това се назовават общо незнайните умрели до „девети по­
яс“, защото „едномесечето“ има сила само до „девети пояс“. Когато се нарича
всеки „мъртъв“ въглен, на върбовите пръчки последователно се нарязват рез­
ки за всеки наречен човек. Нарязват се и трите пръчки, като се почва от върха
 към отрязания край. След като провери с кого от родата е „едномесече“ и с
кого — не, баячката изхвърля въглените през прага навън и на другия ден ги
измита и хвърля, „дека се не гази“, дава на болния пръчките да ги носи в дяс­
ната си ръка и тръгват да го „отклапя“.
Баячката откача веригата от огнището и извежда болния на кръстопът из­
вън селото. С него обикновено идва и майка му или друг близък човек. Човекът
сяда на земята с лице към слънцето, а баячката му омотава краката с верига­
та. След това започва да ги размотава, а придружителят пита:
— За кво йдеш?
Баячката отговаря:
— Идем да отклопим роба от гроба.
От црн ветар,
от червен ветар,
от син ветар,
от бел ветар,
от знанй гробове,
от незнани гробове,
и от сва фамйлия.
П осле отиват на гробищ ата и баячката взема от три незнайни гроба
пръст, намокря я и натърква краката на болния с нея. Взема от ръцете му три­
те пръчки и ги заравя в гроба, като ги обръща с върха към главата на умрелия,
а отрязаният край е към краката му, и произнася три пъти:
Б р а т сакаш , т е ти брат,
сестр а са каш, те ти сестра,
т е ти цела р о д а !

Вместо на кръстопът може да се „отклапя" на дръвника в двора на баяч­

ката. Болният пак сяда с изпънати крака и гледа към слънцето. Придружите­
л ят е отдясно на баячката. Докато се води обредният диалог, болният мълчи и
„се тай“, „та д а хване“. Накрая обаче баячката пак трябва да зарови пръчките
в гроба на „едномесечето“ или в незнаен гроб, ако не е установила кой точно е,
за д а „го не трси повече ни за брат, ни за сестра, ни за никакво“.
Всички си тръгват, без д а се обръщ ат, и се прибират вкъщи по друг път, не
по този, по който са дош ли. Баячката си прибира и веригата обратно вкъщи.

* * *

Баенето о т „едномесече“ е продукт на фолклорната култура и в него са

„снети“ характерните за нея представи за пространственото структуриране на
света, ориентацията на обектите в него, ценностното свързване на човешките
дейности с пространствените посоки (вж. общите постановки по този въпрос в
предходната глава).
В случая е важно д а напомним, че починалият роднина — „едномесече“,
който „живее“ в „отвъдния“ свят, участва в обредното общуване не само и не
толкова като член на рода, който вече се е социализирал в общността на мър­
твите, на предците, колкото в качеството си на двойник — „мъртвият двойник“
и иска при себе си и „живия“, останал д а живее в „нашия свят“. „Живият“ и
„м ъртвият“ се м ислят като двойници, защ ото принадлежат на един н същи
род и защ ото са родени в един и същи месец (напр. през март — „едномесече-
та“) или в един и същи ден (напр. в четвъртък — „едноденчета“). Пряката цел
на баенето е чрез свързването на двата свята да се разкъса този тип връзка
между тях, „живият“ да се „освободи“ от властта и зловредното влияние на
„мъртвия“ и да се излекува, като се отстрани причината за болестта — двой-
ничеството. Как става това?
В началото на обреда е налице следната ситуация: човекът казва на баяч­
ката симптомите на своето състояние, тя разпознава по тях болестта и я назо­
вава като „едномесече“. Назова ването на болестта веднага „разполовява“, или
казано по-точно, „удвоява“ човешкото състояние. Сега той е едновременно бо­
лен човек и човек, изпаднал в определена зависимост от контакта с някой от
мъртвите си роднини. Влиянието на „едномесечето“ (родения с него в един и
същи месец мъртъв роднина) едновременно е причина за болестта и нейна
същност, предадена в самото й название — човекът е болен от „едномесече“.
Показателен в това отношение е и фактът, че думата „едномесече“ назовава и
живия, и мъртвия, и самата болест, като ги свързва в едно цяло и става сино­
ним на удвоеното качество.
При подготовката за обреда се извършва още едно удвояване — човекът
преспива върху трите върбови пръчки, с което ги превръща в свой двойник,
който трябва да го „замести“, защото като правило двойниците не могат да
бъдат разделени. Така той вече участва в обреда и като болен човек, и като „ед­
номесече“ — двойник на мъртвия си роднина, и като човек, който притежава
вещен двойник — трите върбови пръчки. В баенето се променя контактът меж­
ду „едномесечетата“ и се създава връзката между мъртвия роднина и вещния
двойник на живия роднина.
След като се конкретизират взаимоотношенията при проверката с въгле­
ните (определя се кой точно от мъртвите роднини е „едномесечето“), започва
промяната им с „отклапянето“. Промяната се изразява в разкъсване на връз­
ката между „едномесечетата“ двойници и съхраняване на общото им взаимо­
отношение като членове на един род. Оттам естествено се достига до пренася­
не на тази промяна върху физическото състояние на човека — от болен човек в
здрав човек. В края на обреда са действията с пръстта от гроба и заравянето
на трите пръчки, които окончателно затвърждават посоката на промяната и
обозначават нейния край — постигнатото ново качество.
Схематично представен, този процес изглежда по следния начин:
 С тан а ясно, че п р о м я н а т а не о зн а ч а в а и зо б щ о п р е к ъ с в а н е н а контакта
м еж ду ж ивия и м ъ р тв и я, а с а м о н а т о зи в и д к о н так т, к о й т о м ож е д а бъде фа­
тал ен за ж ивия — к о гато се м и сл и к ато за в и с и м о т своя двойник. Запазва се
о б щ а т а в р ъ зка м еж ду ж и ви те и м ъ р т в и т е ч л ен о в е н а р о д а , а и д еята за двой­
ника се п о д д ъ р ж а в с ъ зд а д е н а т а н о в а н е д е л и м а д в о й к а — м ъ р тв и я роднина
„е д н о м ес еч е“ и вещ н и я д в о й н и к (т р и т е п р ъ ч к и ) н а ж и ви я р о д н и н а „едно-
м есече“.
Д вете п о л яр н и п р е д став и з а ч о в еш ко то съ с т о я н и е се п р о м ен я т в желана­
т а п осока: з д р а в е т о се м и с л и к а то п о тен ц и я и н ач ал о , а б о л е с т т а — като на­
л и ч н о с т и край . Т ози п р о ц е с се о с ъ щ е с т в я в а п а р а л е л н о с п р о м я н а та във вза­
и м о о т н о ш е н и я т а м еж д у д в о й н и ц и те — п р и ч и н а з а б о л е с т т а . „Болестта“ я
„е д н о м е с е ч е т о “ са д ве р азл и ч н и н азван и я н а ф и зи ч еското съ сто ян и е и еднов­
р е м е н н о с т о в а с а ч а с т о т в за и м о д ей с тв и е то м еж ду „ д в а т а с в я та“. В хода на
т о в а в за и м о д е й с т в и е е н ео б х о д и м о д во й н и ц и те д а се у д в о я т сем антично още
в ед н ъ ж и д а се с ъ зд а д е в ещ н и ят д во й н и к н а б о л н и я човек, з а д а се регулират
в си ч к и п о с о к и н а м а г и ч н а т а п р о м я н а . Ч а с т о т тех н и те сп ециф ични харак­
т е р и с т и к и т р я б в а д а се п р о м е н я т , а д ру ги — д а се съ х р ан я т , за д а не се на­
р у ш и к а т о ц я л о р а в н о в е с н о т о с ъ -с ъ щ е ст в у в а н е н а „ д в а т а с в я т а “ и да се
в ъ з с т а н о в и ч о в е ш к о т о с ъ с т о я н и е и в ком ун и кати вн и я, и в биологическия му
аспект.
П рим ер № 2
„Т я (екстр асен съ т) лекува с ръц ете. Н о освен т о в а с р ъ ц ете и м а и други
в а р и а н т и на лечен и е. Н ап р и м ер всеки човек си и м а ен ергиен двойник, който
м о ж е д а се и зви ка и д а се лекува. С л ед т о в а д а се въ рн е о б р а тн о в тялото, без
човекът д а ч у вства даж е. Защ ото аз наблю давах Р. (б о л н о то дете) през това
в р ем е. Т я не р еаги р а, държ и се съ в сем н о р м ал н о . Н а п р и м е р Л . (екстрасен­
сът) сто и срещ у нея, д о р и не е т а к а в д оп и р и изведнъж зап о ч н а д а прави ня­
кои движ ения, кои то п рави Р., н о без Л. д а ги е виж дала. Т ова беш е в началото.
(Ж естове л и ? ) Д а. Н ап р и м ер вечер Р. правеш е едн о такова: м -м -м (мъчителни
звуци), ревеш е, вър теш е се. П рез н о щ та ги п равеш е ти я н ещ а. К акво я притес­
н яваш е, и аз не зн ам . И изведнъж Л., както стои , зап о ч в а д а го прави това
нещ о. П р а в и го н яколко м инути. Р. я гледа така, съ о тв етн о п рави й впечатле­
ние р еак ц и ята н а Л ., защ о т о не е н о р м ал н а тая нейна р еакц и я — нали тя пра­
ви то в а, което п р ави Р. И н а други я ден Е сп и ра д а го п рави т о в а нещо и от­
т о га в а вече не го е п рави ла. Вечер си спи спокойно, както сп ят здравите деца.
(К ак став а т о в а л еч ен и е?) Н а Р. т ял о то е болно, ен ерги и те са объркани и явно
и злъч ван ето на т я л о т о пречи н а ен ергията, която я лекува. Н е зн ам как точно.
Т ова си е м о е обяснение. Л . п р и ем а енергийния двойник, т о зи енергиен двой­
ник вл и за в Л ., ней н ото зд р ав о тял о го п р ер аб о тва. К осм и чески ят разум, кос­
м и ческата енергия п р ер аб о тв а тази ч аст о т Р., то я енергиен двойник, който
тя е приела, и го в р ъ щ а о б р атн о на Р. и по тоя начин я лекува. И Р. спира да ги
прави ти я н ещ а повече.“
В началото на сеанса екстрасенсът си потрива длан и те („те ги загряват
така“), после извърш ва определени движения с ръц ете около главата и тялото
на пациента и едва след то в а започва лечението на „енергийния двойник“. Са­
м ото лечение се провеж да в стая със силна слънчева светлина. Екстрасенсът и
пациентът сядат един срещ у друг така, че да ги огрява еднакво светлината. Па­
циентът трябва д а е с прибрани един д о друг колене, но не кръстосани, защото
се „кръстосват енергиите“ и се пречи па лечебния процес. Ръцете е най-добре
д а са върху коленете, с дланите нагоре, но ако болният не може или не иска —
поне д а не са кръстосани. Н е трябва д а има си лни ар о м ат и , дим и други
подобни, които също пречат на „енергийния обмен“, защото „енергията пре­
минава през много слоеве, пречупва се по различен начин“ и всяка допълни­
телна преграда намалява въздействието им.
И още едно обяснение: у всеки човек се преплитат „светли и тъмни енер­
гии“, които съответстват на добрите и лошите страни от неговия характер. Бо­
лестните състояния също са свързани с „тъмните енергии“ и основното въз­
действие на екстрасенса е именно върху тях. „Енергийният двойник“ също има
„светли и тъмни енергии“, защото „той е самият човек, но в неговото чисто
енергийно състояние“, а не в плътското въплъщение на енергиите. Тези, които
могат да видят „енергийния двойник“, го описват като светлинен силует, в
който се забелязват по-светли и по-тъмни тонове в различен цвят — от бяло
през жълто и оранжево до червено.
***

Екстрасенските лечебни сеанси и пораждащите се в тях ритуални еле­

менти са продукт на съвременната култура в България и проектираните в тях
пространствени представи се обуславят от спецификата на „обучението в
култура“ днес (вж. общите постановки по този въпрос в предходната глава). В
тях съжителстват стари и нови представи, подчинени на логиката, в която се
оформя личностната култура на всеки от участващите в тях — лечители, па­
циенти или просто наблюдатели, които разказват онова, което са видели и ос­
мислили.
В лечението с „енергиен двойник“ съвсем очевидно се възпроизвежда ста­
рата идея за двойничеството, адаптирана в новата представа за света — „енер­
гийна система“. Той е „двойник“ на човека, защото е копие на неговата същ­
ност („комбинация от характерните за конкретния човек енергии“), и „енерги­
ен“, защото не притежава материалната обвивка на човешкото тяло и може да
се „види“ само като светлинен силует. В цитирания пример — описание на
конкретен сеанс, пряко се цели промяна в двойника, за да се постигне съответ­
ната промяна във физическото състояние на човека. Как става това?
В началото на сеанса е налице следната ситуация:
Болният човек се определя като човек с „объркани енергии“, които пре­
чат на „висшата енергия“ да го лекува чрез екстрасенса. Първоначалните ри­
туални действия на екстрасенса целят както пряко въздействие върху „енер­
гиите“ в човешкото тяло, така и отделянето на „енергийния двойник“ от него.
След това човекът се „удвоява“ и промяната се насочва едновременно към
него и неговия „енергиен двойник“. Подобно на цитирания пример с баенето
от „едномесече“ и тук промяната засяга само една част, ако може така да се
каже, от човека и двойника — „тъмните енергии“, които трябва да се тран­
сформират в „светли“. Въздействието върху „тъмните енергии“ на двойни­
ка е паралелно с въздействието върху същите енергии у човека и съответно
на физическото му състояние. Връщането на „енергийния двойник“ (в края
на сеанса) с променени вече „тъмни“ (=болест) в „светли“ (=здраве) енер­
гии в материалното човешко тяло възстановява биологичното и „енергий­
ното“ равновесие в човешкия организъм, ergo „висшите енергии“ могат да
влизат в контакт с него без преградата на „обърканите енергии“ в едно бол­
но тяло.
Схематично представен, този процес изглежда така:
 И в този случай е ясно, че допълнителното семантично удвояване на чове­
ка и на неговия „енергиен двойник“ е резултат от необходимостта за конкрет­
но насочване на магичната промяна — промяна на онази част от двойното им
битие, която е свързана с болестното състояние, и запазване на другата, която
е еквивалент на физическо и душевно здраве.
И двата описани тук магични обреда са нагледен пример за приложение
на магичното като универсален семантичен принцип за преобразуване на яв­
ленията и решаване на човешките проблеми в процеса на взаимодействие меж­
ду „двата свята“, които поддържат световната симетрия. Те ни показват, че
универсалните идеи не са толкова много в историята на човешкото мислене и
ние можем да проследим разнообразни техни трансформации при адаптира­
нето им в различни типове култури и да обобщим онова, което се запазва и про­
меня в тях при актуализирането им в различни социални среди за удовлетво­
ряването на също толкова универсални човешки потребности.
В крайна сметка можем да открием същността на магичното в „удвоява­
нето“ на елементите на действителността и промяната им чрез активно преоб­
разуване първо на втория елемент и почти едновременно с това на изходния
елемент. Магичното и социалното (като културологични категории) са равно­
правните страни на този „двоен свят“, а трансформацията е постепенното им
преосмисляне като други чрез говоренето и правенето в „света на двойника,
на сянката“, т.е. отвъдния свят, до постигане на желаното ново в „света на со­
циалното, ежедневното“, т.е. в нашия свят. Тя се постига във и чрез ритуала и е
негова същност независимо от конкретните му форми и многобройни възмож­
ни семантични референти.

МАГИЧНИЯТ ОБРЕД - СТРУКТУРА, СЕМАНТИКА,

ФУНКЦИОНИРАНЕ, КУЛТУРНИ „ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ“

Ще започна с някои общи положения, които засягат обредната структура

(компоненти, от които е съставен обредът, и връзките между тях) и семантика
(общата и специфичната смислова насоченост на всяка обредна единица и об­
реда като цяло), за да напомня за културната среда, в която магичните обреди
се реализират, и за това, че те не бива да се разглеждат откъснато о т нея. Във
всеки момент трябва да си даваме сметка за онова общо, което те носят като
начин на подреждане и потребяване, за да отидем по-нататък към особеното,
към валидното само за тях като човешка практика. Това ще ни помогне да не
преувеличаваме значението на една или друга тяхна страна, да не я правим си­
ноним на цялото и да не променяме смисъла й съобразно с нашите представи
за уместност или ефективност на магичната дейност.
Ст рукт урат а на магичния обред се изгражда от наличието и вида на не­
говите компоненти в парадигматичния план на тяхното представяне и от тях­
ната съчетаемост и последователно активизиране на всеки етап от разгръщ а­
нето на обредния процес, т.е. в тяхното синтагматично представяне“ . К ато си
припомним факта, че магичните обреди са дял от обредната система на фолк­
лорната култура29, логична е идентичността на компонентите им с тези на все­
ки друг обред, който влиза в нея, а именно: обредно слово, обредни действия,
обредни предмети, обредни лица и пр., които се разполагат в обредното прос­
транство и време. Едновременното им и в същото време последователно р еа­
лизиране в синтагматична последователност е общовалидно за всеки обред. От
конкретните им особености обаче зависи „припознаването“ на различните об­
реди и специфичните обредни ситуации. В този случай ние се интересуваме от
своеобразното им съчетаване в магичните ритуали, а не от общия план, където
те съвпадат с тези на сватбата, погребението, коледуването, лазаруването и пр.
Всеки един от обредните компоненти на магичния ритуал ще бъде разгледан в
отделен раздел по-нататък.
Общият структурен модел на баянията и магиите позволява за всеки от
двата вида да се отделят трите основни части, в които протича обредният про­
цес — подготвителна част, същински ритуал и заключителна част.
П одготвителната част включва не само предварителната подготовка на
обредните предмети, но и всички гадателни практики, свързани с диагности­
ката на болестта, степента на нейното развитие или евентуалната прогноза за
нея след провеждането на лечението, вида на направената магия, лицето, което
я е направило, и пр., които предопределят конкретния облик на следващите
действия. В същинската част се разгръщ а съвместното функциониране на
всички обредни компоненти, т.е. това е самото баене или магия. В заключител­
ната част са оставени онези от тях, които трябва да затворят обредния цикъл,
т.е. действия или думи, гарантиращи цялостното провеждане на обреда или до­
пълващи основната му смислова насоченост. В разгледания по-горе пример за
баене от „едномесече“ подготвителната част включва подготовката на обред­
ните вещи (болният преспива върху върбовите пръчки) и проверката-гадание
за това с кои от умрелите си роднини той е роден в един месец. Същинската
част е самото „отклапяне от едномесечето“, т.е. ритуалното освобождаване от
неговата власт над живия с действията и обредния диалог, който се води там,
и измиването на краката му с пръст от гроба. Заключителната част е разхвър­
лянето на пръчките на три страни, за да се разпръсне окончателно болестта, и
прибирането по друг път.
Семант икат а на магичния обред зависи от особеностите на знаците, ко­
ито носят основната и допълнителната информация за неговото предназначе­
ние като специфична обредна комуникация — характерното за него „раздвоя­
ване“ на денотата и свързването на един и същи знак с два референта, които
са в основата на магичната трансформация, актуалните за него семантични
вериги, които се образуват от свързването на отделни обредни елементи със
семантичните културни универсални, характерното дублиране (с помощ та на
 средства от всички участващ и знакови системи)30, повторение (в последова-
телни обредни моменти) и „превод“ на инф орм ацията о т един на друг обреден
„език“, за да се гарантира осъщ ествяването на обредните цели. Очевидно зна­
чението на всеки от знаците в магичния обред се ф орм и ра и о т елементи, при­
надлежащи на културния концептуален м одел, и о т особеностите на удвоения
денотат, и от семантичните нюанси, съпровож дащ и възприем ането му във все­
ки конкретен обреден момент, и о т присъствието м у в среда н а полисемия, и
от потенциалното му асоцииране с различни по тип социални ситуации. Воде­
щ а роля за разбирането на обредната семантика и м ат цялостн ото и компонен­
тното представяне на обредния символ — основа за всички семантични отъж­
дествявания и противопоставяния при тълкуването на обредния смисъл.
За целите на по-нататъш ното изложение е необходимо д а подчертаем зна­
чението на понятията „обредна ситуация“ и „обреден дискурс“.
Обредната сит уация е вид социална ситуация. Т я вклю чва следните еле­
менти: обстановка (обредно пространство и време, характерно обкръж ение и
задължителни или желателни условия), участ ници, които изпълняват опреде­
лени обредни роли, а също така събит ие(я), всеки о т които м ож е д а се свърже
с категорията модиф икат ор, определящ субективната оценка и преживяване
на ситуацията31. Когато говорим за вид ситуация, в случая обредната, стесня­
ваме обема на понятието „ситуация“, за д а обозначим един о т типовете ситуа­
ции, в които са налице определени правила за социално взаим одействие и ха­
рактерни, до голяма степен повторяеми във всяко нейно актуализиране
принципи на смислопораждане. Обредната ситуация им а своя когнитивен коре-
лат в човешкото съзнание като тип ситуативен модел, който прави възможно
възпроизвеждането и разбирането й в социалния действен план32. И менно об­
редната ситуация е онова, което свързва обредните компоненти в неразривно
органично единство и превръща всеки елемент от чужда си стем а в обреден еле­
мент, подчинен на обредните правила на употреба. Т я свързва значенията и емо­
циите, взаимоотношенията и личната себеизява в ритуалната цялост. Това се от­
нася преди всичко до елементите на различни видове изкуства (пеене, свирене,
танцуване, пластика, разказване и пр.), които стават обредни елементи — гра­
дивна част на обредното събитие и обредната ситуация като цяло.
Обредният дискурс е понятието, което позволява д а се обобщ и специфич­
ното единство на структура и смисъл в разгръщ ането н а обредн ото взаимо­
действие. С терм ина „дискурс“ се назовават:
— пораждащ ият се в комуникативния процес см и съл и начинът, по който
се организира пренасянето му с вербални и невербални средства;
— създаването на микросвят о т значения и вплитането м у в синкретични-
те структури на слово, действие и пластика;
— диалог, разговор и разм яна н а нагласи, ценности и отнош ения;
— движението и пром яната н а единния и м ногоплановия см исъл между
текстовете и проектирането му във всеки значещ текстов компонент.
Този особен статус на понятието се корени в историческата промяна на
значението и употребата му, но, което е по-важ но за нас, о тразява нарастваща­
т а необходимост д а означим с него един механизъм — механизма на единение
между външ но и вътрешно (по отнош ение н а текста), н а знак и значение, на
компетентност и изпълнение, н а текстови цялости и проектираните в тях ког-
нитивни ситуативни м одели33 и знания о т по-общ мирогпеден порядък. Имен­
но този механизъм, реглам ентиращ връзката меж ду дейността и продукта,
между изпълнението (като говорене, пеене, свирене, танцуване и пр.) и текста34,
между см исъла и м атериалното му въплъщ ение, се назовава имплицитно с по-
нятието „дискурс“. Ето защо той също е необходим за по-адекватния анализ
на магичния ритуал. Обредният дискурс е градивен елемент на обредната си­
туация, доколкото се поражда и функционира в нея и тя определя голяма част
от смисъла и оформянето му. Обратно, дискурсът изразява динамиката на об­
редната ситуация и позволява да я разглеждаме като гъвкаво структурираща
се в обредния процес.
Всички тези терминологични уточнения давам, за да стане ясно, че по-к ом-
понентното представяне на магичния обред не е просто схематизиране на не­
говата структура, а се прави с пълното съзнание за това, че всеки компонент
участва в последователното изграждане на обредната ситуация и намира сво­
ето място в смисъла, който протича в обредния дискурс. Отношението е като
част към цяло и в структурния, и в смисловия, и в процесуалния план на ана­
лиза. Разбирането на обредните компоненти като участващи в протичането на
обредния дискурс е необходимо, за да се опитаме да запазим представата за
динамичност и гъвкавост на обредния процес, за да изведем закономерности­
те на тяхното (на компонентите) битие в свързаното им съществуване като еле­
менти на едно сложно, но цялостно човешко общуване.
Функционирането на магичния ритуал следва да се разгледа в контекста
на локалната селищна култура и в контекста на културата като цяло. Това озна­
чава да се видят връзките му с останалите дялове на обредната система и про­
ектираните в тях общи мирогледни представи. От друга страна, това означава
да се постави в зависимост от характеристиките на културната система като
цяло. Промените в системното единство (каквото е движението от доминира­
що фолклорно към нефолклорно осмисляне и организиране на действителност­
та) са причина, но и съдържание на променящия се магичен обред. Това ана­
литично равнище предполага поглед към съпоставката между преди и сега,
между функционирането на магичния обред в т.нар. класически фолклор и в
съвременната ни културна ситуация с отчитане на по-съществените промени
в него и механизми за адаптиране в различните културни среди.

П РО СТРАН СТВО ТО НА М АГИ Ч Н И Я О БРЕ Д

Магичният обред се разполага в пространство, което е структурирано, ос­

мислено, оценявано и изживявано по определен начин, така че зададените в не­
го посоки и ориентири получават и създават значения и значимост, съответни
на основното обредно събитие. Универсалната потребност на човека да раз­
членява пространството и да приписва смисъл на местата, които обитава, да
свързва определени свои дейности с определени пространствени маркери се
проектира в конкретното пространствено поместване на магичния обред и
става част от комплексната обредна ситуация. Пространствената структура
едновременно се възпроизвежда в представата за глобалното устройство на
света и структурата на селищната културна територия и се променя в опреде­
лени свои части в зависимост от ритуалните цели и конкретната семантична
мотивировка на обредната активност. Разположението на вещите и простран­
ственото ориентиране на действията се свързват и с общото знание за прост-
р ан ствен ата структура, и с н ео б х о д и м о стта о т ново, актуализирано или нюан­
си ран о о см и слян е н а о тд ел н и нейни елем ен ти в един или друг момент от про­
ти ч ан ето н а о б р ед н и я дискурс.
Вече гово р и х м е з а то в а, че о б о б щ ен ата п р ед ста в а за пространствената
структура на света е ч а с т о т концеп туалн и я м о д ел н а фолклорната култура35и
съ д ъ р ж а в „сн ет“ ви д о со б ен о сти те н а н его во то историческо формиране от
н асл агван ето н а разл и ч н и п о ти п (зем еделски и ном адски), етническа и рели­
ги о зн а д о м и н а н т а (вали дн и за етни чески те и рели ги озн и те групи, формирали
б ъ л гарск и я етн ос) културни м о д ел и , ч и и то ком п он ен ти са се споили в своеоб­
разн а, п олиф он и чн а, н о н ед ел и м а структурна цялост. С тан а дум а и за това, че
п р ед ста в ата за у стр о й с тв о т о н а света в п р о стр ан ствен план съдържа и него­
в ата д в у д ял б а н а „н аш “ и „о твъ д ен свят“, на „то я “ и „он я свят“ и вертикално-
й ерархи зи ран и я м о д ел н а християнския косм ос. П осочихм е, че за магичния об­
р е д е акту ал н а х о р и зо н тал н ата двудялба, д о ко л ко то Р ая т и А дът се сливат там
„ о т в ъ д “, „го р е“ и „д о лу “ („го р е“ и „д о л у" са съ щ о т а м — „отвъ д“). Християн­
ски те светц и и б о л ести те ж и веят н а „он я“ св я т и ли н а гран и ц ата между двата
свята, Б о г и сам о д и ви те и д в ат д а ни п о м о гн ат о т „ т а м “ и т.н. С ам о „нашият
свят“ е тук, н о н егови те граници често се „н аруш ават“ и хората взаимодейст­
в а т по о п р ед ел ен начин с онези, които ж ивеят „о ттатъ к “. В този смисъл „наше­
т о п р о стр ан ство “ е нееднородно, в него и м а м еста, които свързват двата свята,
и т е се в ъ зп р и е м ат и о ц ен яват п о разли чен начин о т м естата, където само по­
тен ц и ал н о м ож е д а се осъ щ естви тази връзка, или о т тези м еста, на които та
и зоб щ о не м ож е д а се о същ естви .
П р е д с т а в а т а за л о к ал н и те п ростран ствен и изм ерения н а „наш ето“ и „от­
в ъ д н о т о “ се п р ом ен я н еп рекъсн ато, границите се м естят, отварят и затварят в
зави си м о ст от настъпи ли или очаквани социални съ бити я тук, в „нашия свят“.
У свояването на „то зи “ свят като свят на културата, р е д а и хармонията ста­
ва чрез п остеп ен н ото м у о тд ел ян е о т „другия, чуж дия св я т н а хаоса“36 и офор­
м ян ето м у о т ц ен тъ р а къ м п ериф ерията като редуване н а см ислово натоваре­
ни по оп ред елен начин тери тори и с граници м еж ду тях. В крайна сметка хори­
зо н тал н и ят п р о стр ан ствен м о д ел на културната тер и то р и я се изгражда като
си стем а о т конц ен три чн и кръгове, които м ар к и р а т постепенния преход от
„сво е“ къ м „чуж до“ в концептуален план и став ат п ростран ствен ориентир за
ч овеш ката активност.
„ Центърът " на света м ож е д а се м ести в зави си м о ст о т гледната точка на
о бщ н остта, за която е валиден този принцип на п р о стр ан ствен о делене. Глед­
н ата точка н а едно сем ей ство (род) в п атр и архал н ото о б щ ество предполага за
ц ен тъ р п атр и ар х ал н и я д о м (и огн и щ ето като ц ен тр ал н а точка в него)37 и тога­
ва п р о стр а н ств е н ата к ар ти н а се „к о м п о зи р а“ като: огн и щ е — дом — двор —
м ахала — селищ е — си стем а о т няколко села — реги он — етнос. „Центърът“ мо­
же д а е о т гледна точка на селищ на, етническа, р ел и ги о зн а и други типове общ­
ности и около него съ о тветн о се о ф о р м я см и сл о в о тяхн ото културно простран­
ство. За м аги чн и я о б р ед е актуалн а гл ед н ата точ ка на р о д а с център дома, за­
щ ото о б р ед н ата ак ти вн о ст н ай -ч есто е в н егови те рам ки , а извън тях не над­
хвърля р ам к и те н а сели щ ето. В р ед ки случаи се р а зп р о с т и р а в друго село38.
Границите , о ч ер тан и о т тези кон ц ен три чн и кръгове, съ ответн о са:
— огн и щ е (с та я та с о гн и щ ето — стен и , п о д и таван , п раг, прозорци, греди
на таван а; външ ни стени н а к ъ щ ата; стряха и др.);
— д во р н а огр ад а;
— улицата м еж ду д ве м ахали;
— м еж дусели щ н ата м еж да и т.н.
 Съществено за магичния ритуал е, че той се локализира пространствено
именно на границите, което е резултат от функцията на основното събитие в
него — да приближава и да отдалечава двата свята.
Освен на тези граници магичната дейност се реализира и в определени
гранични „точки ", разположени във всяка от очертаните територии.
Обобщено представени, границите и граничните „точки“ са следните:

Граници | Гранични „точки“

1) в рамките на дома (помещението с огнището):
комин, вътрешни ъгли, греди на огнище и пространството около
тавана, прозорец, вътрешен праг него, срещу онази част на източната
стена, където е закачена икона на
християнски светец
2) в рамките на дома (къщата):
под стряхата, на мястото, където под и около мястото за спане,
се кръстосват външните греди, праговете между вътрешните
покривът, външен праг, стълби помещения
3) в рамките на дома (двора и помощните постройки):
покрай плета, който огражда двора, дръвник, лочняк, курник, вътрешен
прагът на дворната врата, прагът кладенец, някои видове храсти и
на комшулука дървета, праговете на обора,
кошарата, хамбара и други помощ­
ни постройки
4) в рамките на селището
заораната около селото бразда, кръстопът, кладенец, „лява водени­
междата между две села ца“, река (бродове), място, където се
събират две реки, камък в средата
на реката, брегът, който се мокри от
водата), гробище, нива, гора, оброк,
самотно дърво, лековит извор или
камък, самодивско хорище, дърво
или поляна със самодивски билки и
др.
5) в друго село
(неопределени)

Другото село е много рядко използвано пространство за магични обреди,

освен в няколко случая — когато се правят магии на хора от друго село или се
бае на някой, който не може да стане от леглото, за да дойде при баячката, и тя
отива при него там, в другото село. Има регистрирани и случаи, когато се пра­
ви магия на другото село с цел да се спре неговото разрастване. Тогава се оти­
ва отвъд междата между двете села и се заорава съседното село с кокалче от
„копилче“ (копеле — извънбрачно родено дете ) (вж. № 553,554).
Във всички останали случаи междата между две села се възприема като
типична граница между „тоя“ и „оня“ свят и всички практики, свързани с про­
гонването на болестите в съседното село, са всъщност семантично тъждестве­
ни на отпращането им в „отвъдното“, там, откъдето са дошли. Те се изпращат
в другото село, без да се насочват конкретно към него или към хората, които
живеят в това село. То е просто синоним на „чуждото” пространство, а не
цел на магичното действие. За да се насочи това магично действие към дру-
гото село или към хората в него, трябва да се премине междата и да се извър­
ши ритуалът в неговата културна територия.

Пътят между граничните точки

Той очертава конкретния пространствен периметър на ритуала във всеки
момент от неговото разгръщане. Пътят е не само границата, отвъд която риту­
ал няма, но с движението по него се променя постепенно смисълът на вече
оформеното пространствено делене. Да вземем за пример посочения в пред­
ходната глава вариант на баене от „едномесече“ — движението на болния и ба­
ячката между неговия дом, нейния дом, кръстопътя, гробищата и обратно —
всеки в своя дом, но по различен път. Негативно маркираното пространство
на дома може да ре затвърди, ако се върнат по същия път, и да се промени в
положително, ако се върнат по друг. Всъщност начинът на преместването в
пространството трансформира неговия смисъл и способства за нормалното
протичане на ритуала.
Пътят не само свързва граничните точки, в които се осъществява магич­
ното взаимодействие в един или друг момент на обреда, но показва и посоките
на смисловата промяна. Естествено е това движение да се свърже със сакрал-
ния кръг като универсален символ39, а посоката на движението по него да се
съобрази с конкретните обредни цели — от дясно на ляво за добро (при баяни-
ята — „да се не врача болката“) и от ляво на дясно за зло (при някои видове
магии за болест и смърт — „оти тва е мртвечката посока“). Кръговото движе­
ние на отиването и връщането се осмисля едновременно като „склапяне на
кръга“ и край на обредния процес и като два пътя — „отиваш по един път и се
връщаш по друг, та да стане“, да има ефект. И в двата случая онова, което има
значение за възприемането на пътя в ценностни категории, е посоката на дви­
жение по него, а не конкретното му пространствено разположение (срв. слу­
чаите, когато една и съща улица е свързана с негативна оценка, защ ото по
нея се отива до мястото на баенето, и с положителната — защ ото по нея се
връща оттам).
Така постепенно се оформя картината на местата, където се бае или пра­
ви магия — на границите, отделящи „своето“ от „чуждото“ пространство, и на
граничните точки, разположени в рамките на мисловно структурираните те­
риториални концентрични кръгове, осмислени като потенциално възможни
места за осъществяване на контакта между „нашия“ и „отвъдния свят“. Конк­
ретизирани, последните обяснения се свеждат до следното: най-сакрално на­
товареното помещение в дома е това с огнището. Твърде често магичното дей­
ствие се локализира около самото огнище, а в рамките на стаята — в четирите
ъгъла. Границите, които отделят най-вътрешния и най-сигурния свят на дома,
на „своето“ пространство от външния и опасния свят на „чуждото“ простран­
ство са стените, подът и таванът. Те са проницаеми — врата, комин, греди на
тавана, прозорци, стряха, външни ъгли на къщата, стълби. М ного видове ма­
гични действия се реализират именно на прага, словото може д а се отправя
през комина към своя пряк адресат, обредните вещи могат да акумулират ма­
гична сила, като престояват под стряхата, на външните ъгли и пр. Следващата
граница, която отделя „своето“ от „чуждото“, „вътрешното“ от „външното“
пространство, е дворната ограда. Затова често „баената вода“ или „поливни­
те“ се хвърлят „покрай плето“, магичните действия се съсредоточават около
вътрешната и външната страна на прага на дворната врата. В рамките на то­
зи втори кръг на мисленото пространствено отделяне се набелязват и гранич-
ните точки — „мостове“, между двата свята — дръвник, лочняк, курник и т.н.
Ако по същия начин продължим да очертаваме селищната културна терито­
рия от центъра към периферията, местата, на които се бае и прави магия, се
разполагат на всяка следваща граница и характерните за очертаната с нея те­
ритория гранични точки.
Още няколко думи за границата като общо възприемане и видовете гра­
ници, които се актуализират в тези ритуали.
На първо място, трябва да се има предвид обстоятелството, че при про­
странственото делене на „вътрешно“ и „външно“ границата винаги принад­
лежи (като осмисляне и преживяване) на едното от тях — или на „вътрешно­
то“ (напр. праг, прозорец), или на „външното“ (напр. река, гора). Специфич­
ното подреждане на границите ни позволява да ги обединим в два основни
типа:
1. Постоянни граници — това са всички онези граници, които посочих
по-горе при очертаването на „хоризонталния“ модел на света. Местата за
проходимост през тях са също постоянни — посочените по-горе гранични
точки на преход. Именно те могат да се свържат с почти всички обреди и об­
редни цикли, за чието постигане на обредните цели се изисква контакт с „от­
въдното“.
2. Временни граници —това са онези граници, които се очертават гъвкаво
с предмет или движение в даден обреден момент, за да дублират най-важните
функции на постоянните или за да внесат някакъв необходим семантичен ню­
анс. Те са съответно:
— около човека, на когото се бае или прави магия;
— около мястото на болката или мястото, на което се въздейства с магия.
Когато временните граници се очертават с предмет (напр. въже, кълчища
и др.), те най-често се съотнасят с апотропейната функция на кръга или с не­
говата очистваща символика40. Когато се очертават с движение (напр. обикаля-
нето на баячката около болния в кръг или кръговите движения със или без
предмет около мястото на болката), те целят да затворят разпространението
на злото в рамките на очертаното пространство. При магиите обикалянето
около мястото в кръг очертава периметъра на търсеното магично въздействие
(срв. обикалянето на нивата, която се „обира“, или двора на къщата, която се
омагьосва, и пр.). Понякога е необходимо едновременното очертаване на мяс­
тото, където се спира разпространението на злото, и на мястото около човека,
който трябва да се предпази от влиянието на зли сили.
Наслагването на постоянните и временните граници в магичния ритуал
не само подчертава спецификата на неговото пространство като свързващо
двата свята, но и динамичното му смислообразуване съобразно с конкретните
характеристики на обредните моменти и общообредните цели.
И така, местата, на които се извършват магичните действия, и пътят меж­
ду тях формират пространството на обреда. Тяхната първична гранична се-
мантика е необходимо условие за избора им, но тази семантика се модифици­
ра и допълва съобразно с конкретните обредни цели и характеристиката на об­
редните моменти в тяхната синтагматична последователност. В крайна смет­
ка смисловият диапазон, в който могат да се търсят значенията на простран­
ствените обредни измерения, се увеличава и става в известен смисъл уникален
за всяка обредна ситуация.
Пространството на магичните ритуали може да се осмисля и чрез ориен­
тацията на вещите в него, и чрез смяната на посоките на обредното действие,
и чрез начините, по които то се назовава в обредното слово.
 Ориентация на вещите в обредното пространство
на баяния та и магиит е
М икропространството на всеки обреден момент получава своето допъл­
нително значение и ценност чрез посоката, в която се ориентират обредните
вещи. Това значение може да се промени, когато се смени съответната посока.
Значими за баянията са и „добрите посоки“: изток — навътре — горе -
напред — надясно и т .н ., когато се съотнасят с желания резултат, и „лошите
посоки“: запад — навън — надолу — назад — наляво, когато са насочени към
определяне движението на болестите и силите, които ги причиняват. Така нап­
ример обредните вещи могат да се сложат да нощуват на източния „сек“ на
къщата, защото „лекуваньето е све къде изток, къде слнцето“; „мълчаната во­
да“ или зелената пръстена паница с яйце и нож върху нея може да нощува на
покрива, за да „гледа звездите“ — нагоре; подреждането на вещите е в посока
на изток и отдясно, за да съответстват на обредната цел — лечение; водата за
лек се „превърта“ накръст и в посока към слънцето и т.н. В същото време тре­
вата се обръщ а наобратно (при баене от страх), за да излезе болестта; измере­
ният човешки бой с конец или пръчка се обръща надолу и се затваря в дупка на
дървото (при баяния с „обиране“), за да се обърне нормалният ред и да се зат­
вори там болката, и т.н. При магиите аналогично обредните вещи се ориенти­
рат съобразно с магичните цели и посоките обозначават насочването на обред­
ното действие във всеки един момент на обредния ход. Например камъчетата
се събират навътре (при магиите за събиране на семейството), а се измитат
навън (когато нещо се разтуря). Но това нещо може да е лошо (разваля се се­
мейство) или добро (разваля се болка или лоша магия). „Търкулото“, с което се
проглежда отгоре надолу и се стъпква накрая под крака, се движи така и за доб­
ро (при магии за любов), и за зло (при магии за болест и смърт).

Посока на обредните действия (движения, жестове, пози)

Същите разсъждения са в сила и по отношение посоката на обредните
движения, жестове и пози. Позата на болния човек може да е: седнал с лице към
огнището, седнал на дръвника с изпънати ръце и крака с лице към слънцето,
легнал с лице навън, към прага, легнал с разперени ръце, за да образува кръст,
прав с разперени ръце, за да може сянката му на стената да образува кръст,
седнал в средата на реката в посока по течението й и т.н., за да обозначи посо­
ката на доброто, на лека. Движенията могат да бъдат: описващи кръг, описва­
щ и кръст, описващи кръг и кръст в два последователни момента, но във всич­
ки случаи се спазва определена посока — надясно, и се започва от изток —за
добро, когато движението се свързва с желаното състояние на човека, и обрат­
но, когато се обозначава движението на злото. Когато се размахват надясно-
наляво предмети, се спазва посоката от дясно на ляво — за прогонване на бо­
лестта, и навътре — за добиване на здраве, доколкото надясно и навътре се въз­
прием ат като тъждествени движения, обозначаващи придобиването на нещо.
Болестта се „измита“ навън, „разсича“ се от дясно на ляво, „изкарва се“ от тя­
лото о т горе на долу през краката и навън — през вратата и т.н.
За ориентацията на обредните вещи и действия в пространството може да
се обобщ и следното: универсалното значение на посоките, представено в би­
нарните отношения изток/запад, горе/долу, ляво/дясно, напред/назад, направо/
наобратно, навътре/навън и пр., се асоциира по твърде специфичен начин с
магичния ритуал, доколкото то не е буквално приложимо като тълкувание на
пространствения смисъл, а гъвкаво променящо се съобразно с обредните цели
и в рамките на динамично структуриращия се обреден процес. Ето защо поня­
кога пространствената ориентация и най-вече противоположните тълкувания
на посоките в различните обреди и обредни моменти изглеждат на пръв поглед
противоречиви. Това е резултат обаче от „привързването" на посоките към
конкретните обредни цели, които могат да се сменят често дори в един и същи
обред и да натоварват пространствената посока с положителни или отрица­
телни значения, без да се нарушава логиката на обредната дейност.

Назоваваме на обредното пространство в словесните формули

В обредното слово намира своето въплъщение и обобщената представа за
пространствената двудялба и конкретното описание на местата, с които се съ-
отнася едно или друго обредно действие. Ето няколко примера:
— „отвъдното“ пространство — „Иди у пусти гбри, / дека петел не пее,—/
дека манара не сече, / дека човек не мйнва...“ (вж. № 147, 148, 160,215, 216, 230)
или „Там да те водим в гори Галилейски“, / там има златни лужйци и златни
паници, / тамо е место за тебе“ (вж. № 624).
— „нашето“ пространство — „Тук има овци да блеят, / свйни да грдят, /
ора да одат“ (вж. № 125).
Сравни и свързването на пространството с човешкото тяло (вж. № 146,
169) или най-кратките описания на пространството чрез устойчиви формули
от типа „крива лява гора“, „чужда гора“, „чуждо море“, „черно море“, „лява го­
ра“, „чудна гора“, „чуден пазар“ и пр.
Описание на пространството се среща повече в словесните текстове на ба-
янията, отколкото в текстовете на магиите, и това е естествено, доколкото в ба-
янията взаимодействието между световете и прогонването на болестите в „от­
въдното“ са основно средство за магична трансформация, а при магиите е по-
актуална промяната в рамките на социалното пространство и то не изисква
противопоставяне на двата свята като описание на самото магично взаимо­
действие. Освен това пространството, което най-често се описва, е „чуждото“,
за да се назове мястото на силите, с които баячката си взаимодейства, и да се
запази характеристиката на „нашето“ пространство като структура и като зна­
чим за общността смисъл.

ВРЕМЕТО НА МАГИЧНИЯ ОБРЕД

Времето на магичния обред се осмисля в пресечната точка на линейната и

цикличната представа41 за него. Сложното съвместно съжителстване на тези
две представи в нормативните изисквания за началото и края на обредния
процес също е резултат от наслагването на културни модели и смесването на
понятия от различен типологичен порядък42.
Подобно на обредното пространство обредното време също е разчленено
и семантично нееднородно, доколкото се приписва определен смисъл на еди­
ниците, в които то се мери. Актуална за магичния ритуал е цикличната пред­
става за времето, която предполага редувания (= повторения) на определени
времеви интервали, разбирани като благоприятни или неблагоприятни момен-
ти от цикъла. Продължителността на повтарящ ите се цикли най-често зависи
от спецификата на природните явления, които са се превърнали в основа на
мерната единица — например положението на Слънцето (изгрев — залез); фа­
зите на Луната (нова месечина — стара месечина —„пълнеж“ — „разсип“); пов­
тарящите се дни от седмицата (от сряда до сряда, о т събота д о събота или сря­
да —събота —сряда, събота —сряда —събота); повтарящ ите се ежегодно кален­
дарни обредни цикли (от Еньовден до Еньовден).
Разчленяването на времето (в неговите реални и идеални измерения) и
свързването на определени времеви интервали и определени м оменти от тях
със значения и значимост от универсален (и характерен за фолклорния концеп­
туален модел) характер може да се опише (подобно на пространственото чле-
нене) в система от бинарни опозиции43. Ще дам за пример едно от основните
за магичните ритуали противопоставяния: ден/нощ. Съответно в рамките на
деня имаме: преди изгрев/след изгрев; кога слънцето напредва = качва се/кога
слънцето се връща = намалява; преди пладне/след пладне; преди залез/след за­
лез, а в рамките на нощта — потайна доба/петляно време.
Най-общо казано, моментите около изгрева и „напредването“ на деня, както
и свършекът на нощта — от петляното време нататък, се свързват със значения от
типа: добро, начало, лек, здраве, живот, а моментите около свършека на деня при
залез и потайната доба на нощта — съответно с лошо, край, болест, смърт.
Нека да видим с няколко примера конкретизацията на тези общ и пред­
стави, направени от участници в магичните обреди:
„Бае се, кога се разсипва месецо, та да се разсипе и болката“ (№ 71 от РДИ
— Речник на документалните извори).
„Най са бай, кога е на кратеш мясеца — да са крати болката“.
„Кога сакаш да добиеш нещо, че чекаш да се напълни месецо, д а е на пълно
за тебе“ (№ 82 от РДИ).
„Кога са поливаш за здраве, е на пълен месец, а кога поливните са за ма-
джйя — на разсип, да го разсипеш“ (№ 71 от РДИ).
„На нов месец“ се бае само от чйрове, като свичко си пригласяш, кога го
нема месецо и го праши, кога се яви“ (№ 71 от РДИ).
За баенето от брадавици — „да е такава субота, дека нема никакъв месец,
защо не требва да си гледаш у ръцете“ (№ 71 от РДИ).
„Най-хубаво е да се бае в кратен ден — сряда, петък, събота — и подир обяд
— „да се повърне деня, та да се повърне и болката“. „За клйне (колики) се бае в
петък на мъжко дете, а в сряда — на женско. Бае се за други болести в понедел­
ник, щот тогава се неделя почва.“
„За ураки няма значение — всеки ден се бае. И който и да е час — и вечер
да е, когато да е. Мож да додат посред нощ да та дигнат.“
„Само вторник не ляем. Не хубав ден. И ако знаеш кой ден си роден, не
става илача“ (№ 8 от РДИ).
За „ураки“ — „бае се секи ден — когат ти дойде“ (№ 7 от РДИ).
„Кът отиваш на църква, няма да баеш. Срещу празник, в неделя ляк не ста­
нувало. Оти било празник — не ставало ляк.“
„Повечето вечер дохудат, говедата га са връщат от баиря — по мръкнува-
не, га захуда слънцето. Повече ставало ляк.“
„Едно време сряда и петък говяеха хората — затова са баело, ставало ляк.
В неделя ич не баеха, оти било празняк, и да ги кажеш думите, отивали на праз­
но. Четвъртък сичко са прави. Обаче повече ляк ставало в сряда и петък — що-
то говяели хората, та било вярван ден, хубав... И повече ляк ставало сутрин, до­
кът не е изгряло слънцето.“
 „За гагальки“ — „те вечер само се баеха, по зайдено слънце само, по мрък-
нуване“ (№ 24 от РДИ).
„Като има черкова — може да се бае. Тя търси ляк, тя не прячи черковата.“
„Ше си приготвиш сичко у вторника след слънце и ще чакаш да баеш в сря­
дата, преди слънце. Ако е за събота, ше го приготвиш у петъка, като залезе
слънцето“ (№ 82 от РДИ).
„Не може да се бае в понеделник, защото е пръв ден и ше ти тръгне цяла
седмица да ти баят“ (№ 83 от РДИ).
„Требва да го баеш у вторник след слънце и среда пред слънце, после пе­
тък след слънце и субота пред слънце, та да фане“ (№ 72 от РДИ). „Бае се в
събота, защо тогава се разсипва неделята, ще се разтури и болката. Кога се бае
три пути — събота, среда и па събота. У вторник е само за нежита, що не треб­
ва да се миеш“ (№ 72 от РДИ ).
„В петък се бае, що тогава се жени турската булка, и в неделя, що тогава се
жени българската булка.“
„Кога сакаш да добиеш нещо, чекаш, кога се врача стоката да го праиш, а
кога сакаш да се разтури — кога излиза“ (№ 82 от РДИ).
„Вечер се бае, коги се стоката прибира, да се получи здраве и берекет“
(№ 83 от РДИ).
„Вечер се бае, коги се стоката прибира и пръска по къщите, да се пръсне и
болката“ (№ 82 от РД И ).
Има и някои специфични изисквания, които прикрепят магичния ритуал
към някой календарен празник —Преображение, Голяма Богородица, Илинден,
Св. Макавей и др., или към някой момент от поменния цикъл.
Явно е, че времето, когато може и трябва да се извършва магичният риту­
ал, е семантично зависимо от обредната цел, от параметрите на обредната си­
туация (вж. по-горе съставните части на обредната ситуация като вид социал­
на ситуация) и е интегрална част от синкретичното44битие на обреда. От всич­
ки тълкувания, които могат да се направят за тези взаимозависимости, ще се
спра на онези, които най-общо открояват специфичното за магичния ритуал:
1. Характеристиката на временната „граница“ и съсредоточаването на об­
редните действия около нея.
2. „Снемането“ на семантичните универсални в обреда и специфичните
значения, които получават там.
3. Противоположната смислова и ценностна натовареност на времевите
отрязъци и отделните избрани моменти в тях, свързани с огледално-симетрич­
ната аксиологична характеристика на баянията и магиите.
1. Подобно на граничните пространствени измерения, в които протича ма­
гичният обред, най-често срещаното време за неговото осъществяване е мо­
ментът, който разделя описаните по-горе бинарни временни противопоставя­
ния. Както вече се вижда от цитираните примери, в някои случаи се вярва, че
във вторник и петък не бива да се бае, защото това са черни дни и лек не става,
а в същото време се бае срещу сряда и събота, т.е. във вторник и петък вечер.
Смята се, че след залез слънце вече не е вторник, но още не е и сряда. Това е
граничното време, което е едновременно „наше“ и „не-наше“ — времето, което
свързва и мери събитията и в „нашия“, и в „отвъдния“ свят. Граничното време
е просто преходът от „тяхното“ време в „нашето“ и обратно, то по обреден път
„свива“ временните интервали между процеси с различна скорост на протича­
не, за да ги „смести“ в границите на обредния процес. Последното пряко се
определя от магичната цел — например за баенето е необходимо да се предста­
вят процесите на разболяването, лечението и оздравяването като ставащи в
рамките на обредното време. Това време не е нито само сакрално, нито само
профанно45, то е едновременно и сакрално, и профанно, защото маркира гра­
ницата, прехода между тях. За него значими са понятия като едновременност,
последователност и повторяемост на един или няколко обредни момента —
части от или цялостно обредно събитие. Ето защо обредните действия най-чес­
то се съсредоточават около изгрева, залеза, началото или края на седмицата,
началото или края на лунните фази и прочее и се повтарят пак там, докато се
изчерпи представата за време (протичане) на баенето или магията.
Тези гранични времеви моменти могат да свързват различни по тип и про­
дължителност времеви интервали:
а) ден/нощ — преди изгрев/изгрев/след изгрев;
— преди залез/залез/след залез;
— след залез/потайна доба/преди изгрев;
б) лунни фази — няма месец/нов месец/пълен месец/стар месец и съответ­
ните преходи — „кога се пълни месецо, е на пълно“ и „кога се разсипва месецо,
се разсипва болката“;
в) седмицата — добри дни/лоши дни;
г) сезоните — лято/зима;
д) календарния обреден цикъл — Еньовден/Мръсните дни;
е) стопанския цикъл — стоката излиза/стоката се прибира;
ж) земеделския цикъл — зърното покълнва/зърното е овършано;
з) човешкия жизнен цикъл и обредите около него — петък= когато се жени
турската булка/неделя = когато се жени българската булка; магии на сватба-
та/магии на погребението; магии на пресен гроб/магии на незнаен = стар
гроб.
Вижда се как една днешна представа за вечер например може да се осмис­
ля и като вечер= след залез слънце, и като вечер= когато стоката се връща, и
като вечер= потайна доба и прочее и да се свързва с различни по тип и значе­
ние ритуални действия.
2. Освен общите представи за благоприятни и неблагоприятни времеви от­
рязъци актуални за магичния обред са някои техни интерпретации съобразно
с конкретните обредни цели. Това, както и при тълкуванията на пространство­
то, може да създаде известно впечатление за противоречивост. Ако сравним
противоречивите примери за баенето в понеделник, според които ту може и е
хубаво, ту не може и е лошо да се бае, или за дните, в които се ходи на черква и
също има противоположни интерпретации на значения, които благоприятст­
ват или не баенето, ще ни се стори, че правило няма. Впечатлението се налага в
резултат на това, че в различните случаи е актуализирана различна страна от
общата семантика на тълкуваното понятие — понеделник и ден, в който се хо­
ди на черква. Понеделникът се мисли като ден — начало на седмицата, начало
на човешката активност, т.е. начало в промяната на човешкото състояние към
добро и, от друга страна, начало на специфична дейност (баенето), която е
свързана с болест, следователно може да предизвика болест. Или за ходенето
на черква, тълкувано като празник (т.е. противоположно на делник) и не се ра­
боти, като празник =празен ден, т.е. всичко, направено и казано тогава, е на
празно, а не на пълно, и като „вярван ден“, което означава добър ден, благоп­
риятен за получаване на помощ свише, т.е. удачен и за баенето като търсещо
връзка с онова свише. Тези различни интерпретации не са в противоречие ед­
на с друга, те просто отразяват различни семантични аспекти на деня, който
се коментира, и са в порядъка на все една и съща логика на тълкуванията. По­
добно противоречие може да ни се стори изискването за магична дейност, „ко-
га се стоката прибира“, и различните обяснения за това — „да се добие нещо“,
защото добитъкът се прибира вкъщи, и „да се разтури нещо“, защото добитъ­
кът се пръска по различните къщи в селото. Отново става дума за описания на
различни неща — „сдобиването“ със здраве или нещо друго и „разпръсването“
на болестта или нещо друго, които в крайна сметка са двете страни на един и
същи медал и не си противоречат една на друга. С една дума, винаги трябва
да имаме предвид съотнасянето на дадена интерпретация с някоя от семан­
тичните двойки от типа на делник/празник, постно/блажно, денят расте/денят
намалява, месецът се пълни/месецът се разсипва и прочее и едновременно с
това съотнасянето й към едната или другата основна страна на обредния про­
цес — унищожаване, разваляне, разрушаване на нещо/отново структуриране,
създаване, придобиване на нещо.
Тук е мястото да отбележим още една особеност при тълкуването на вре­
мевите интервали като носещи значение и значимост — разколебаването на из­
началния смисъл в резултат на разколебававането на стройната система от
вярвания и представи в съвременността. Все по-често се срещат твърдения,
според които времето за баене е без значение — кой когато дойде — и това няма
отношение към успеха или неуспеха на ритуала (срв. и с примерите по-горе).
3. Различните обяснения за значението на едно или друго време за обредна
активност могат да се различават и в зависимост от противоположната ценнос­
тна характеристика на баянията и магиите — бае се преди изгрев или след залез,
„та да те сретне слънцето с добро“, а магиите се правят по същото време, „щото
требва да е тъмно, да те не види слънцето“. Или: бае се, когато се прибира сто­
ката, „защо сакаш да добиеш здраве и берекет“, а магиите са за „кога стоката
излиза, защо сакаш да разтуриш некоя маджия“. Тези разлики в интерпретации­
те също са в логиката на ценностната система и ритуалната практика.

У Ч А С ТН И Ц И ТЕ В М АГИ Ч Н И Я О Б РЕ Д

За да се изведат някои общи характеристики на участниците в магичния

ритуал, необходимо е най-напред да кажем (колкото и парадоксално да звучи
това като начало на едно разсъждение) как не бива да се гледа на тях. Преди
всичко те не бива да се разглеждат като участници в театрално или театрали-
зирано изпълнение, т.е. да се поставят в плана на противопоставянето изпъл-
нители/публика, колкото и формално да се уподобяват обредното и театрално­
то в изпълнителско отношение. Във фолклористиката съществуват немалко
опити за подобна трактовка46, която обаче противоречи на самата същност на
обредността. „Превъплъщението“ в обреда е от типологично различен порядък
в сравнение с превъплъщението в театъра и самите понятия „изпълнител“ и
„зрител“ са привнесени в изследванията върху обредността, без да се държи
сметка, че тяхното значение разрушава битието на обреда като част от една
синкретична културна система и го съпоставя с явления от друг културен кон­
текст. Понятието „роля“ може да намери по-адекватна употреба, ако се свърже
с определени социални измерения, т.е. ако се използва в социологическия сми­
съл на думата — „социална роля“47.
 П о този начин участието в даден обред едноврем енно се обозначава като
активност в определен тип социална ситуация и като степен на дистанциране
о т А за за времето, в което човекът изпълнява нещ о н орм ати вн о предписано и
нормативно регулирано както в поведенческия, така и в конкретно художестве­
ния смисъл на неговата обредна изява. С лед като определихм е обредн ата си­
туация като вид социална ситуация, то и обредната р о л я следва д а бъде вид
социална роля. Казано с други думи, обредната р оля м ож е най-общ о д а се оп­
редели като вид социална роля, която личността п оем а п ри активното си
включване в обредната дейност, за д а изпълни определени обредни функции, и
е в пряка зависимост от характеристиката на обредния тип соц и алн а ситуа­
ция48. О бредната роля е свързана с вида и общ ите особености на целия социал-
но-ролеви репертоар на личността49, който позволява, задълж ава или забраня­
ва нейното поемане и изпълнение. В патриархалната общ н ост най-същ ествени
за социалната характеристика на човека са онези о т социалните роли, които
произтичат от полово-възрастовата и семейно-родовата му принадлеж ност и
съответно оф орм ят неговия социален статус. С оциалният статус50 о т своя
страна е предпоставка и условие за поемането на определени обредни роли
(срв. например: ерген — коледар, сурвакар, кукер и пр.; м о м а — лазарка, куми­
ца, зълва и пр.; стара жена — месачка, баячка и пр.). Възмож на е и обратната
връзка — изпълнението на дадена обредна роля д а определи м ясто то на лич­
ността в селищ ната общност. Характерни в това отнош ение са им енно прим е­
рите с магьосниците и баячките, които стават обект на твърде слож но отнош е­
ние от страна на общ ността — резултат от възмож ността им д а изпълняват
своите обредни роли. П реди да разгледам малко по-подробно взаимозависи­
м остта социален статус/обредна роля за баячките и магьосниците, щ е очертая
с няколко думи някои от особеностите на обредната роля в общ план.
Всяка обредна роля може да се характеризира чрез нейното: а) название, б)
ат рибут и и в) ролево поведение51. Тези три компонента съ ставят нейната
структура.
Н азваниет о на обредната роля (в нашия случай — баячка, магьосница, бо­
лен, „на когот прайш маджията“) веднага отпращ а към определен тип социал­
ни очаквания, свързани с определено поведение, т.е. сам ото название вече но­
си информация за нейната същност и функции в социума — срв. и с названия
като невеста, заложник, бързоконник, кукер, русалия, пеперуда и пр. К огато за
някой се каже, че е баячка или магьосница, от него вече се очаква точно опреде­
лен вид поведение в ритуала, наречен баене или магия.
Към ат рибут ит е се отнасят съответно: външен вид на обредното лице
(облекло, аксесоари, оформяне на косата и пр.), наличие или отсъствие на м ас­
ка, предмети, които задължително се свързват с нейното изпълнение, и т.н., т.е.
материалните знаци на обредната роля. Тези знаци същ о м оделират съответ­
ното социално очакване, по-конкретно акцентират върху основното й предназ­
начение в обредния процес, и се превръщ ат в своеобразен елемент на ролевото
поведение. Свалянето на „чумбера“, затъкването на лъж ица в престилката на
баячката или събличането и разпускането на косите при магиите за „обиране“
на чуждо имущество са естествени атрибути на обредните роли баячка и м а­
гьосница и знак за думите и действията, които ги съпровождат.
Ролевото поведение от своя страна представя действения компонент на
обредната роля, реализацията на обредните поведенчески образци, пречупени
в индивидуалното човешко възприятие и интерпретирани по определен начин
от всеки конкретен изпълнител. Ролевото поведение може да се разглежда в не­
говите социални, психологически, художествени, ритуално-символични, рели-
гиозни, етични, игрови, комуникативни, операционално-технологически и
прочее аспекти на представяне.
Отнесени към магичния ритуал, тези най-общи постановки за обредната
роля могат да ни помогнат да направим характеристика на участниците в не­
го, без да сменяме непрекъснато изследователския ъгъл на разглеждането им.
Конкретизирани за всеки един от компонентите на обредните роли, които са
обект на това изложение, тези абстрактни разсъждения добиват плът и позво­
ляват цялостно представяне на участниците в магичния обред.

Баячкат а и магьосницата
П оемането и изпълнението на обредната роля „баячка“ или „магьосни­
ца“52 предполага наличието на определен социален статус — стара жена/мъж
(или вдовица/вдовец). Този социален статус има своя социален (от гледна точ­
ка на социалната йерархия) и ритуален (от гледна точка на изискването за „ри­
туална чистота“) смисъл. Изискването за „ритуална чистота“ предполага оп­
ределена възрастова характеристика — „когато жената вече не се пере“, т.е.
след края на менструалния цикъл, и „мъжът не мое да си върши мъж ката р а ­
бота“, т.е. не е полово активен. Вдовецът и вдовицата същ о се свързват с пред­
ставата за „безполовост“ и се допуска възможност за поемането и изпълнени­
ето на тези специфични обредни роли. Възрастовата характеристика в семан­
тичен план корелира със степенуването в социалната йерархия на селищния
колектив и по-точно с налагане приоритета на „висшия“ статус над „низшия“
в опозицията старш и/младш и с всички последици, които тази социална аси­
метрия има в поведенческия план на нейната проява. Баячките и магьосници­
те са достигнали най-висшата степен на социализиране53 в социума на живите
преди последното стъпало на социализация в този на мъртвите, н а прадедите.
Това обстоятелство в съчетание с особената им дарба и с факта, че са посвете­
ни, им дава възможност за контакт с „отвъдното“ и определя същ ността им на
медиатори.
И така, високият социален статус и представата за ритуална чистота са
задължителни предпоставки за поемането на обредната роля „баячка“ или
„магьосница“.
От друга страна обаче, положението на тези хора в общ ността е твърде
сложно именно поради специфичната им обредна дейност. О бредната роля им
отрежда определено място в социума и е предпоставка за нееднозначното от­
ношение на останалите му членове към тях. Това отношение е резултат и от чув­
ството на уважение към тяхната дарба и способности, и от чувството на страх
от непознатите за останалите членове на социума загадъчни действия, които
могат да променят за добро или за зло човешките взаимоотношения (особено
при магиите), и от смесеното чувство на страхопочитание към онези, които са
и баячки, и магьосници, т.е. помагат и вредят с помощ та на сили, с които само
те могат да контактуват в своята практика. Това отношение веднага поставя
тези хора в положение на известна изолация. Те са по-особени, различни от
всички останали. За тях това е едновременно положение на „избраници“ и на
„нечисти“54, на търсени и на избягвани, на единствено обитаващи периферия­
та на културното пространство като позиция, от която винаги се включват в
особената си обредна активност.
По този начин постепенно се очертава амбивалентната същ ност на този
тип обредни роли. Баячките и магьосниците са едновременно „свои“ и „не
свои“, „чужди“ и „не чужди“. Това движение им е отредено от факта, че изпъл-
нявайки ритуална роля, те р еаги рат на социална поръчка, и о т то ва, че медиа-
торн ата им същ ност означава непрекъснато приближ аване и о тдал еч аван е на
„свое“ и „чуждо“ (в общия см исъл на п оняти ята „свое“ и „чуж до“). Д ом и н и ра­
нето на едното или другото начало в гъвкавото протичане н а обредн и я дискурс
не пром еня двойственото възприем ане и оценка на тази о б р ед н а р о л я. Тази се­
мантична опозиция получава друг ню анс, ако се актуали зира за отнош ението
посветен човек/непосветен човек, р о д на посветени и т.н. Те с а „свои “ на всич­
ки посветени и „чужди“ спрям о непосветените в занаята.
Освен като двойствена същ ността на тези обредни роли м ож е д а се опре­
дели като гранична. „П ренасянето“ в „о твъд н ото“, м ар ки р ан о и ч р ез атрибу­
тите им (събличане, преобличане, разплитане и разпускане на косите, махане
на забрадката или стилизирано като отпускане н а к р аи щ ата й55, см ян а на
връхните дрехи или стилизирано като сваляне на п рести лката и пр.), и чрез
заспиването в края на обреда, семантично повторено чрез п р о зяван ето п о вре­
ме на неговото протичане и др., е знак за едноврем енното п ри състви е н а баяч­
ката (магьосницата) „тук“ и „там “, т.е. знак за присъствието й на социалната
и пространствено-обредната граница.
Нека да посочим и някои възможни наблю дения, засягащ и аспектите на
обредното ролево поведение в баянията и магиите.
Социалният аспект на обредната роля насочва вним анието к ъ м типиза­
цията, стереотипността на човеш кото поведение, към степ ента н а вътреш но
дистанциране от психологическата същ ност на личността и при общ аването й
към норм ата, образеца, поведенческата повторяем ост. К о н кр етн ата личност
на Ивана, Драгана, К ата и прочее се скрива зад общ ата п р едстава за баячката
и магьосницата като социален тип. В този см исъл обредн ата р о л я предполага
известна деперсонализация на конкретния човек и съ отн асян ето м у с опреде­
лена социална маска. Разбирана в широкия см исъл на дум ата, м аск ата „1. Слу­
жи за изолация (самоизолация) на носителя й о т външ ната соц и алн а и култур­
на среда и е 2. И нструмент за противопоставянето м у на тази среда. В същ ото
време показва и отношението му към средата, за която сигнализира м аската“56.
Тя (маската) им а амбивалентен характер — едноврем енно го доближ ава до
нармативното и го отдалечава о т човешкото като резултат о т специфична ри­
туална функция или амбивалентно социално положение. Групата н а м едиато-
рите, към която принадлежат и баячките, и м агьосниците, е характерен при­
мер в това отношение. И деята за маската в този см исъл м ож е д а се представи
и като „веднъж завинаги дадена неизменност при см яна на носителите, в ме­
тафорите на пола, възрастта, количеството лица, социалното полож ение, вън­
шния вид и характера на персонажа57. Полът, възрастта, им ето58 и т.н. се раз­
глеждат като маска на неговите (на персонажа) постоянни свойства.
С други думи, в социалния аспект на обредната р оля човек е едновременно
същият и несъщият с превес на типичното, характерното за ролята, а не за кон­
кретната личност, която я изпълнява в конкретния м омент. В обредната роля
можем да говорим за звука-маска59 в тихото, напевно, речитативно и неразбира­
емо произнасяне на обредното слово, за обредното преобличане, разпускане или
голотата (срв. изпълнението при магиите за „обиране“) като вид маска и др.
Този аспект на ролевото поведение обаче не бива да се хиперболизира, за­
щото независимо от строго регламентираните правила за него обредните роли
се поемат и изпълняват о т хора, които им ат своя субективна, уникална психо­
логическа характеристика и тя същ о се проектира ако не върху структурата, то
поне върху интерпретацията на обредните ролеви елементи. Т ърсеното психо­
логическо въздействие на магичното слово и варирането на обредните елемен-
 ти съобразно с личните мотиви, желания, ценностни доминанти и прочее също
са важен аспект на обредната роля „баячка“ или „магьосница“. Психологичес­
кият аспект не означава нарушаване на социалните норми, но детерминира
своеобразието на конкретното изпълнение и модифицирането на пораждащи­
те се в него смиели. Художественият аспект на обредната роля насочва вни­
манието към човека не само като към ритуален субект, но и като персонаж на
една художествена реалност, вплетена в ритуалната и по-общо —в социалната
среда на неговата активност. Достатъчно е само бегло наблюдение върху сло­
весните текстове на магичните обреди, за да се убедим, че те са и носители на
художествена информация, т.е. удовлетворяват определени естетически пот­
ребности на участниците в обредното взаимодействие.
Естествено, ритуално-символичният аспект е сърцевината на всяка об­
редна роля, защото той характеризира ролевото поведение като същинска об­
редна дейност. „Превъплъщението“ на ритуалния символ в „материалните
знаци“ и изпълнителските дейности на дадена обредна роля, т.е. смяната на
означаващото, води до обогатяване и нюансиране на неговите значения60. Така
здравето (респ. животът) в един от разпространените варианти на баенето от
„уроци“ се символизира и от зелената пръстена паница, в която се топи китка­
та босилек, завързана с червен вълнен конец, и от здравеца, с който бабата си
закичва престилката, а после го дава на болния, и от кръстния знак, който тя
прави многократно над водата, и от описанието му в обредното слово, и от бла­
гословията, която произнася накрая: „Айде, да е на живот и здраве!“. Следова­
телно основният символ на лечителския ритуал (здраве= живот) се въплъщава
и в пластични, и в действени, и в словесни текстове, за да се свърже и с обред­
ната цел — здравето е и обект на символизация, и цел на обреда. Естеството на
тези текстове е такова, че позволява нееднозначно представяне на този символ,
т.е. те носят и допълнителни смислови елементи, обогатяващи основното му зна­
чение. Така кръстният знак символизира основна идея на християнската рели­
гия, описанието на пространството в обредното слово насочва към древни пред­
стави за двата свята, благословията съдържа и отношението на баячката към чо­
века и протичащото лечение и т.н. По този начин всеки от компонентите на об­
редната роля (название, атрибути, поведение) се съотнася с основния ритуален
символ и го обогатява в семантичен план съобразно с възможностите, които
предоставя „материалната“ форма на всеки от тези компоненти.
Обект на символизация в магичния обред могат да бъдат и социалните от­
ношения61 (срв. следния откъс от баенето за „подлюта“ — „...иди при баба Ката
басеница, / с бело перо че ти пребае, / с бела плюнка че преплюва, / с бела душа
че преплюва“, където Ката е действително името на баячката и описанието на
диалога е насочено към конкретния човек срещу нея62), и моделът на света, кой­
то се възпроизвежда в него (срв. установяването на благоприятни отношения
със силите на „отвъдното“ в предпазването от „вирушки“ с думите: „Я съм
посрна и помочна,/ а вие сте златни и сребърни“63, които в същото време се
призовават в други словесни текстове, за да утвърдят по друг начин тези вза­
имоотношения). Пряко свързани с този модел са и общите символи на плодо­
родието и берекета, които са в основата на всяка обредна дейност.
Религиозният аспект на обредното ролево поведение ни предлага възмож­
ност за наблюдения върху изграждането на единния религиозен модел от еле­
менти на различни религиозни системи — срв. преплитането на елементи от
култа към прадедите и култа към слънцето с елементи на християнската мито­
логия и образност в многобройни заклинателни словесни формули; или древ­
ните представи за устройството на света и създаването на слънцето и луната
като мъжко и женско същество с молитвата към Аллах и М охамед в лечението
на луната от „назар“ (уроки).
И гровият аспект на обредната роля обуславя двуплановостта на ролево-
то поведение и специфичното преплитане на социалната и игровата реалност
в него. Всъщност можем да наблю даваме следната картина: действителността
се пречупва във фолклорния художествен модел, който от своя страна се „изиг­
рава“ в обредността.
Отношението действителност /фолклорен художествен м одел/ обредното
му игрово представяне се синтезира в обредната роля. Да разгледаме един
пример — откъс от „басм ата“ за страх:
И зскочи, с тр ао, изскочй
из ноги, из п ръсти , из...
с остри ножове че те разсечем ,
с буен огин че те изгорим ,
с буйна вод а че те уда вим,
че т е о тк ар ам у пуста го ра,
т а м , дека пиле не пее...
д а се сф анеш на д р в о и ка мик!
Когато заплашва страха, че ще го „изгори“ и „удави“, баячката бърка с но­
жа съответно в огъня и във водата, а когато го заплашва, че щ е го посече, „сече“
с него по земята пред болния...
Разболяването на човека се схваща като резултат от нам есата на хтонич-
ните сили, представени в случая от персонифицирания страх. Оздравяването
се съпровожда от унищожаването на причинителя — страха. П редставата за бо­
лестта е елемент на художествения модел, който позволява нейното одухотво-
ряване, очовечаване, обяснява нейното местонахождение в „отвъдния“ свят и
т.н. Нейното влияние върху човека пак е свързано с възприемането й като ан-
тропоморфно същество. Унищожаването й се „изиграва“ о т лечителната съоб­
разно с оформената в съзнанието представа за нея и нейната специфика. И та­
ка, действителното събитие (в смисъл на промяна в човеш кото състояние: раз-
боляване — болест — оздравяване) се пречупва в художествения м одел (пред­
ставата за болестта и лечебния процес) и се „изиграва“ в обреда чрез казване и
показване (с характерните движения) на процеса на унищожаване на страха
(= оздравяването на човека). В центъра е обредната роля н а баячката, която
изразява всички тези отношения и процеси.
Изпълнението на обредни текстове, които не са художествено оформени,
също маркира пречупването на елементи от действителността чрез концепту­
алния културен модел, но в тези случаи игровият обреден образ ням а художес­
твени измерения (срв. повечето магии за „обиране“).
И в двата случая игровата ситуация в обреда е по-сложна о т тази на която и
да е игра именно поради тройното пречупване на разиграваните събития. Ако в
играта са налице действителното и въображаемото (игровата реалност), то об­
редната „игра“ съдържа и междинни звена, които усложняват игровия образ и
създават особената атмосфера на обредната реалност. Обобщено казано, обект
на игрово моделиране отново са отношенията човек/общност и човек/природа,
но „пресети“ през няколко предварителни моделиращи културни равнища.
Конкретното изпълнение на всеки обреден текст предполага и определена
„техника“, начин на извършване, на правене. Ето защ о трябва да се отчита и
операционално-технологическият аспект на обредната роля. Този аспект на
ролевото поведение отразява овладяването на определени умения и навици,
свързани с „технето“ на изпълнението. Иначе казано, всяка обредна роля
включва усвояването на дадени „познавателни“ и „м оторни“ умения64, които
осигуряват ефективното й реализиране. Съотнош ението н а тези два вида уме­
ния в изграждането на обредно-ролеви умения е различно за всяка обредна ро­
ля и зависи о т различни допълващ и фактори. За обредната роля на баячката
или магьосницата е важно д а се отбележи, че тя изисква и знания, и м айстор­
лък в правенето, и увереност в тяхното съчетаване, така че д а може д а се вари­
ра за всяка конкретна ситуация и д а се постигне обредният ефект.
К омуникат ивният аспект на обредната роля се осмисля във връзка с осо­
беностите на обредното общуване и предвид основното му значение и своеоб­
разни характеристики в магичния ритуал е разгледан по-подробно в раздела
за общуването в този тип ритуали.

Обучение в „занаята ”
Всички нормативни изисквания за предаването на „занаята“ са свързани
със стремежа д а се гарантира успехът в бъдещ ата практика на „наследника“.
И така — на кого се предава, как, в какво се обучава бъдещ ият магьосник
или лечител? О тговорът на тези въпроси невинаги съвпада за баянията и м а­
гиите и затова ще ги разгледам поотделно.

А ) Обучение в лечит елст во

Изборът на човек, комуто се предава баенето, до голяма степен зависи о т
съществуващите ограничения за възраст и ритуална „чистота“. Ще ги илю ст­
рирам с думите на самите баячки:
„Баснарката требе да е чиста — да нема да се пере и д а нема мъж. Ч е го
даде после на некоя унукиня, ама и то требва да е още чисто (момичето), д а не се
пере. И гледа по да мой да помни, да е по-мераклия и по да ги мой тез работи.“
„Трябва да е стара жената, да няма „мя сец“ и да вярва в Господя.“
„Само жена, гато й мине месяца, тогава бае, та да станува ляк. Баба д а е,
от сичко изтърсена. Тогава, като лекова, станува ляк. М ладите, кат баят, ам а
оти лежат при мъж — ляк не станува. Така викаха едно време старите баби. Я
бях м лада още, ам а ся, като остарях, тогава почнах да бая. Я им ам дядо, ам а
той куц, стар — и затова зех да бая. Млади жени не баят. К ато умре дядото, то ­
гава. Като остареят, тогава. М лада и да знай, па няма да бай, чака да остарее.“
В повечето случаи изискването за „чистота“ се разпростира и върху при­
емника на „занаята“ и затова баенето се предава през поколение — на м омчен­
це или момиченце преди пубертета. И тук пак има два варианта: задължително
предаване на „свой“ в рода, защото, за да можеш да баеш, „наследство трябва
да имаш в джинса“, или на „чужд“, защ ото това е опасна за здравето на човека
работа и той сам може да се поболее, или защ ото става много важно и изсква-
нето за дарба, или по други причини. Ето няколко твърдения на баячки, които
се отнасят и към двата варианта:
—предаване на „свой":
„Тва нящо върви о т човяк на човяк. Яз сега, като умра, някоя от внучките
ми же го запомни и т я же го бае.“
„Н а внучка щ е го каже. Който предаде баенето на друг човек, ще му се из­
криви устата. Силата остава в семейството.“
„Само ако няма момиче в семейството, басните м огат да се предадат на
чужда жена. Ако им а пък повече момичета, приема тази, която е мераклийка и
паметлива.“
 „Б аен ето че го п редад еш н а унуче или преунуче, кога ти д о д е ч асо, и оно че
го п ом н и , д о к ат д а о стар ее д а б ае“ (№ 69 о т РД И ).
„Я тва го зн ам о т м о й о б а щ а и че го каж а н а си на си“ (№ 78 о т РДИ).
Тук е важ но д а отбележ а, че п р ед ав ан ето през п околен и е е вече разколебано
к а то изискване и сега т в ъ р д е ч ес то б а я н и я т а м о г а т д а се н а у ч ат о т м ай ка, све­
к ъ р ва, л ел я и т.н.
— предаване на „чуж д" :
„Б аен ет о се п р е д ав а зад ъ л ж и тел н о н а чуж до д ете. А ко н я м а д р у г начин, се
п р е д ав а н а свое, а м а п р ед и т о в а т р я б в а д а м у се б ае п р о т и в „у р о к и “ и тогава
м у се п р ед ав а. И н ач е то м о ж е д а се р азб о л ее.“
„ Н а м ене ен а с т а р а б аб а м и каза, чузда баба. Т я веке у м и р а, че м и каза кък
са бае, каза м и и басн и те. И я ф анах д а бая х о р ата.“
„ Я и м а м унукини. М а н е м а д а ин ги кажа, о ти они н е м а т д а р б а за тва. Че
го каж а н а тебе, оти ти и м аш д а р б а .“
„Я го зн ам о т ен а ж ена, дека не м и е р о д а. А м а он а м и ги к а за н а мене. Я
м н о го саках д а научи м тва и одех у ни и она м и каза и сетн е я п очн ах д а го
м а ге р и м т в а “ (№ 71 о т РДИ).
К ога се п р ед ав а баен ето? П очти винаги т о в а става, к о гато с т а р а т а баячка
усети, че наближ ава с м ъ р т т а й, но м ож е и п о-ран о.
„ К ат о зе д а у м и р а — то гава м и ги каза... И нак не с т ав а ляк. Те додоха и
други, казваш е и н а тях, а м а те не го зап ом н и ха.“
„Тука, в село, синките казват, п реди д а у м рат... Н а ш а т а б а б а н а м н о го каза,
а м а те не го зап ом н и х а м н о го .“
„Д о к ато й е ак ъ л а в главата, все бае. К а т ф ане д а у м и р а, и к а зв а веки...“
„ П о -с т а р а т а баячка м ож е д а каже басн и те си на д р у га п о -р а н о , а м а т я не
бива д а бае с тия басни, д о к ат тя м о ж е ощ е д а бае.“
К акво се случва съ с ст ар а та баячка и н ей н ата п р и ем н и ц а с л е д п р ед аван е­
то и кой тр я б в а д а п р о д ъ л ж и п ракти ката?
В едни случаи се вярва, че сл ед като е п р е д ал а б а ен е то , б а я ч к а т а вече е за­
губила си л ата си и т я т р я б в а д а п р естан е д а бае, з а щ о т о т о в еч е „ н я м а д а л о ­
ви “, „н ям а д а и м а ф ай да“. К азан о в и зрази те н а и н т ер в ю и р а н и т е б аяч к и , то ва
в яр в а н е звучи така:
„ К а т о си п р ед ад е басните, б асн и к ар ката не б и в а д а б а е п о в еч е, з а щ о т о ня­
м а д а хващ а.“
„ Я к ат го п р ед ам , и не м ой д а б ая веке. О н о е н а п р а зн о , н е м а д а и м а лек.
К о й т о е другио, о н че б ае веке. О н о б а б а т ъ й м и го д а д е и я т ъ й ч е н а п р ая , кат
о с т а р е я веки.“
В д руги случаи си л ата си о с т а в а в с т а р а т а баяч ка, д о к а т о т я у м р е , незави­
с и м о о т то ва, че вече е п р е д ал а баен ето. М л а д а т а б а я ч к а н я м а с и л а т а д а бае,
д о к а т о с т а р а т а е ж ива и т р я б в а д а чака. Е д в а сл ед н е й н ат а с м ъ р т т я получава
н ео б х о д и м ата с и л а д а бае. Т ова се о т н ас я и з а случаи те, к о г а т о м л а д а т а баячка
вече е д о с ти гн а л а н ео б х о д и м ата в ъ зр ас т, но с т а р а т а е о щ е ж и ва и практикува.
Е то няколко изказван и я н а баячки, кои то с п о д ел я т т о в а в яр ван е:
„Я к ато м о м и ч е ги научих, а м а зех д а б ая, к а то се ож ен и х и д о д о х тука. Га
у м ре т о а , д е т о ги зн а е басн и те, т о га в а с т ав а л як, к а т о б аеш .“
„Щ ом т я б ае — не м ож е. Гато у м р я тя , т о га в а п о ч н ах д а б а я . И н ач е не ста­
нува и лач.“
„П р ед и д а у м р е, м и ги каза. А м а д о д я бя ж и ва т я , я з н е баях, че не станува
и л а ч “.
„Д о к ато ж ен ата е ж ива, и д а т и каж е — н е б и в а д а баеш . Щ от н е ставало
ляк. Я з д ъ л г о са крих, не казвах (че зн ае д а б ае), щ о т о с т а в а л о л як , к о гато умре
бабата. И яз кът зех да имам внуци, и те зеха да се кривят, температура да ди­
гат — и зех да бая. Седна до лю лката и кажа тая басмичка. И снахите м а изка­
заха — кът зех да бая на внуците — и зеха да идват и други.“
„Майка ми га умря, тогава почнах да лековам. Яз го казах на дъщерята,
ама още не бае тя — га умра, тогава.“
Има известни възможности за компенсиране на тази забрана чрез съблю­
даване на някои предпазни мерки:
„Когато в къщ ата има две баячки — едната стара, а другата е приемница,
за да се хване баенето, когато м ладата бае, болният трябва д а държи в ръката
си лъжица“, но това е рядка практика.
Описаните два случая ни показват две принципно различни представи за
въплъщението на „силата“ — в баенето и в личността на баячката. Тази пред­
става определя и бъдещ ето на предадената практика, и наличието на лечебен
ефект от нея. Една съпоставка на документираните варианти показва, че в Се­
верозападна България доминира първата, а в Ю гоизточна — втората пред­
става, но и те са вече разколебани и често се нарушават изискванията, без да се
страхуват баячките, че „няма да хване“: „Тя па мож да бае, да става ляк. Нищо,
че ми казала.“

Как се предава баенето?

Същ ествуват няколко начина за предаване, които ще опиш а и щ е илю ст­
рирам с примери.
1. „Краденото " баене — когато младата баячка гледа, слуша и запом ня без
преднамерени действия от страна на старата за нейното обучение:
„Н ай-много лови крадената басня — да си я чуеш.“
„От една баба га откраднах. Га завидах лапето й, тя ги баеш е силно вече —
да могат да ги запомнят други, да мое да остане наследство. Щ ото кът ум ре
единия, после няма кой да лекова. От Радовец бяше тая баба. Н е каза на никого
— ето така, който чуе, той да го открадне баенето.“
„С откраднати (думи — В.С.) повече илач ставало.“
„Стига д а си способен — може и да го откраднеш. О ткраднатото ощ е по-
хубаво е. Така казваха едно време.“
„Учила се е, когато е била млада. „Откраднала“ е баенето от една друга ба­
ячка в селото. Сега тя бае. Не бива да го казва на никого, защ ото „не става фай­
да“, но може някой д а го открадне, защ ото тя е вече м ного стара и мож е д а у м ­
ре, а трябва д а им а някой, който да продължи.“
2 . „Казано по съ р ц е” баене — когато старата баячка казва и показва баене­
то неколкократно, така че да научи другата добре:
„Басните се приемат, ко иска д а ти каже. Инак не може.“
„И м а и казани о т сърце басни: „Слушай м а сега на и повни!“, и ш а м и д а­
де една залча от нейния хляб да я изям.“
„Сичките басни о т баба си ги знам. Тя като баеше високо, викаше: „И рин-
ке, да слушаш! Я гато ум ра — да баеш!“
„П а наш та свекърва, оти хи шетах тука, ми ги каза. Вика: „Запомнювайте!
Я га умирам, не м ога ви ги кажа.“
„Баба имаш е м ъж а ми... К ато довадах тука, викаше: „Чедо, вие сте млади,
до вашто време кой знай ко же се обърне света.“ И ни казваше: „Така же викаш,
така, така...“
„Тя свекървата м и го каза. Д ецата малки бяха, тя стара вече. Вика: „Булка,
д а ти ги кажа, д а ги знаеш . М ож да ти потрябват.“
 3. „Откупеното" баене — когато баенето се купува с пари или друг няка­
къв дар и се задейства характерният за фолклорната култура механизъм на
„дарба за дарба“65:
„Сяка баба не казва, оти ги е купила с пари.“
„Дадат на дядото едно шише ракия и той хи казва басните.“
В някои случаи обаче тази практика се оценява негативно:
„Има някои си продават басните за пари, ама от продадена басня ляк не
става. Трябва да си откраднеш.“
4. Предаване на баене с посветителен рит уал — когато освен казването и
показването на баенето се извършват и други обредни действия, чрез които се
предава силата за лечение:
„Она ме викна у тех, седнахме у огино и свичко ми каза — и как да думам,
и како да прая, и сетне ми плюна три пути у устата да й зема силата. Сетне
счупи една туртичка, даде ми у устата малко леб с мънинко солница. И она си
зе и фърли неколко трошички у огино. Другото го отнесе да го зарови некъде
покрай плето. И така“ (№ 69 от РДИ).
„Баба Л. е научила баянията от една стара жена. Чула я е, когато е баяла на
детето й, което много плачело. Когато старата баячка разбрала,че тя е запомнила
басните, плюла три пъти към нея и й казала, че когато умре тя, Л. може да бае.“
„Мойта баба беши много стара, умря на 96 години. Нейната баба я учила
да бай и баба го предади на мени... Се ме мъкнеше с нея за бильките и другото
и ми плюеше у устата, да не би да не й зема занаята. И с много мерак я върша
тая работа. Каквото съм полекувала, помогнало е... Одехме да береме билки с
нея и тя ей тъз билка за туй, тъз за онуй, тъй ше поливаш, тъй ш ъ лейш восък...
И аз каквото мъ й учила баба, туй правя“ (№ 43 от РДИ).
„Като речеш да го дадеш на друг, че умесиш ена туртица, пресна туртица.
Че го викнеш, че му дадеш да си лапне и малко че заровиш поди трендафил. И
оно че му се предаде“ (№ 72 от РДИ).
„Предаването на баенето става и последния начин: приемникът трябва да
коленичи с лице към огнището. Баячката слага от дясната му страна по-важ­
ните обредни предмети, които участват в различните баяния. Произнася по
три пъти обредното слово на всяко баене, като през това време го докосва по
дясното рамо със съответния предмет. Накрая го плюва три пъти по челото,
разтърква го с ръка и казва: „Айде, да ти е от мене тава!“ Дава му и някои от
предметите, с които да започне, когато му дойде времето, своята обредна прак­
тика. След това престава да практикува“ (№ 75 от РДИ).
Към тези примери се относя и описаният в началото на увода посветите­
лен ритуал.
5. Получени „насън" думи и указания за баене — когато баячката сънува
своята бъдеща практика и после я прилага наяве и тя помага:
„Някой път басните ми дохудват насън. Един път сънувам три жени и три
деца и хми викам: „Нашата Добра (снаха й — А.К.) си няма дете, па я ке хода
хората да опраям.“ Па те: „Вашата Добра ке си има дяца. Е къде имаш гради­
на, къде гризнеш благо, ке го земеш: ко е горчиво, ке го фърлиш — да сбереш 40
тревички. Ке ги сушиш и ке ги туриш в кутия. Га й дойде мясеца, ке ги свариш
с червени чушки, паричка и „бабички“ и ке гледаш да е фаната луната. И двете
ке пият до три пъти — първия път, га се фата луната, втория път — га е напол-
вина, и третия път — га е пълна и да са седнати на пълно нящо. Напраихме
така и нахудвая“ (№ 54 от РДИ).
„Казваха някъде си едно момиче му са присънило да бай, да фърля карти.
И почнало да бай.“
 „Баянията е научила от баба си и от една кадъна, които й ги казали насън:
„Насън квото си откраднеш, е най-лековито!“ От това, което са й казали баба й
и кадъната, тя е сглобила словесния текст на баенето по следния начин: първи­
ят ред (буквите) е от кадъната, следващите три — от баба й, а заключителните
думи „Во имя...“ знае от местния свещеник и също ги смята за част от самото
баене, защото те също са лековити. Ако не го открадне човек насън, може и да
му се предаде. То също е лековито, но не толкова много“ (№ 84 от РДИ).
6. Обучение при „възнасяне на оня свят ” — когато насън или наяве бъде­
щият лечител се „възнася на оня свят“ и там някой светец или самият Исус
Христос му дава силата да бае:
„Бабата сънувала, че се качва по една много висока стълба и като стигна­
ла до върха, видяла св. Рангел и св. Спас сред силна светлина, които й казали
да се върне на земята, защ ото ще получи дарбата да лекува и д а прави магии“
(№ 71 от РДИ).
„Дядото веднъж умрял и отишъл на небето. Но там го пресрещнал Исус
Христос и му казал да се върне обратно, защото той ще му даде голяма дарба
да лекува. Той се върнал и се видял в ковчег с много цветя около него и жена му
го оплаквала. Надигнал се и всички се уплашили, но той им разказал какво се
случило и те повярвали, че е жив. Оттогава всички идват при него за съвет и
помощ и той помага на всички“ (№ 74 от РДИ).
7. Обучение при необикновени обстоятелства в ж ивота на човека — ко­
гато нещо необичайно се случва и човекът изведнъж разбира, че може да уп­
ражнява този занаят:
„Една баба от съседното село, като била малка, я дигнала вихрушка. Зака­
чила я на едно дърво и сетне тя, като паднала, осакатяла и започнала д а леку­
ва“ (№ 76 от РДИ).
„Ходили с дядото на Божи гроб и една нощ спали там някъде. През същ а­
та нощ станало земетресение, но дядото не я събудил, за да не я изплаши. С ъ­
нувала баба си и една кадъна, които й казали думите на „басмата“. Н а другата
сутрин тя започнала да бае и да гадае. Предсказала си всички премеждия в жи­
вота, а за баянията си донесла „китка“ от Божи гроб, която прилича на ръчич­
ка, но като се натопи във вода, и разцъфват цветчета по нея. П о броя на цвет-
четата се познава степента на страха или урочасването. Точно по същия начин
се научила да бае и нейната внучка — след земетресение, когато не я събудили“
(№ 84 от РДИ).
8. „Записаното" баене — когато баенето се записва, за да се запомни, кое­
то е много рядък случай:
„Яз от майка си знам. Нехния дядо в Бунарчево от един турчин ги записал
на една тетрадка. И мойта майка от дяда си заповнила.“
„Майка ми знаеше. Тя викаше: „Елено, кузум, запиши нящо — години жъ
додат, мож да остарееш да баеш.“
Това обаче невинаги се възприема положително, ако баячката е убедена в
някое от горните изисквания за предаване на баенето.
„Трябва да чуеш те гат баят. Инак от писано ляк не станува.“
9. Регистрирани са и случаи, когато е необходима благословият а на
християнския свещеник, за да е пълна силата на баячката и да не е смутено
нейното религиозно чувство. Ще цитирам един откъс от интервю, който илюс­
трира това:
„ — А ти обличаш ли нещо, сменяш ли някоя дреха?
— А! Не, не. Нищо не прая. Тъй, как съм си. Свалям чумберя и почвам. Той
Бог ма пази! От сичко ма пази. Туй, дето го таковам (бая), попо кат са научи,
нали одя на църква... и вика ма и пита сега кво съм дум ала. И аз му казвам.
Каза: „Убаво! Помагай, каза, на говеда, на ора, помагай! Д а ти й лека, каза, ръ­
ката!“. Той един стар поп беше. Той умря. П ък сега нов им ам е, от града.
— Ами ти нали нищо лош о не казваш?
— Не казвам нищо лош о, ама той сега нали не знай. И иди и иска д а знай
кво дум ам — д а не думам нещо лош о, изнередно. Тука я чу приказката (басма­
та), каза: „С вободна си, каза, о т мене вечи... няма страш но.“
— Бог ли ти пом ага да баеш или и някой друг светец?
— Бог, само Бог. М оля се, винаги се м оля — д а м а пази, д а м и дава лека
ръка. Туй е най-важното. А ма то пак Б ог е най-леката ръка!
— А не е ли от баба ти леката ръка?
— Баба ми ме е учила, ам а пак с Бога е силата. А! С ам о с бабината (сила и
учене) не йе тя. Н е стига.
— Ами баба ти откъде я е им ала тази сила?
— Ами тя я е зела о т нейната баба. И ми я даде на мене. И аз ш е я д ам и то
тъй въри у поколенията...“ (№ 92 от РДИ).
Н акрая щ е отбележа само и това, че баене може да се предава и на човек от
„чужда“ етническа или религиозна общ ност — о т турчин на българин и обрат­
но, от циганка на българка, о т помаци на българи и обратно и пр., като в онези
случаи, когато словото е на непознат език, то се запом ня по звучене и се въз­
приема ощ е повече като заклинание, съдържащ о сила д а лекува.
Н езависимо от това дали баенето се краде, или се предава по друг начин,
обучението предполага усвояване на знания, умения и алгоритм и, задълж ител­
ни за обредната дейност. Точното им възпроизвеждане или по-свободна интер­
претация зависи понякога от начина на обучение — дали е еднократно (казване
и показване) или многократно, дали е добре чуто или откъслечно и пр. Това
обаче не означава нарушаване логиката на обреда, а сам о м одиф икацията на
детайли в него.

Обучение в магьосничество

Обучението в магьосничество предполага значително по-стриктно спазва­

не на ограниченията за избор на лица-приемници и забраните за един или друг
вид магични практики. Още повече че се оценяват като греховна дейност и се
осъж дат като нещо лош о в по-голям ата си част — особено м агиите за „обира­
не“ и за раздяла66.
Ето няколко прим ера за оценка:
„П оговорихме и за магиите и магьосниците, о т които тя рязко се разгра­
ничи и се възмути, че те разделят м ладите хора за пари“.
— Те за пари ли го правят?
— За пари, за големи пари. Лъжат, лъж ат и тие и м вярват, м ладите. А ония
ги откъсват, значи, скъсват ги... То туй йе друго. То йе греховно“ (№ 92 о т РДИ).
„О браното млеко см ърди м ного лош о. Така че го познаеш . И ко го фанеш
оня, дека... (многозначителна закана)“ (№ 74 от РДИ).
„Ако сториш м адж ия на некой, дека не е виновен, че ти се врне сетне на
тебе след три годин, ам а девет пути по-голем а че ти се врне“ (№ 71 о т РДИ).
П оради тази причина предаването на това специфично знание е ощ е по­
тайно о т това за баенето. В случаите, когато м агьосницата е и баячка, знанието
се предава на друга такава баячка или на човек, който с д остатъ чн о близък (не
родствено, а като довереник) и ще запази в тайна източника му. Твърде рядко
може д а се документира от кого точно е научена съответната м агия и на кого
ще бъде предадена. Даже по-често магиите се регистрират косвено — чул или
разбрал човекът, че някои (но не той) така правят и го знае случайно, за да ми
го каже да го запиша. И много рядко магьосницата споделя с мен своя опит, за
да ме научи как да се справям с личните си проблеми. Но това пък са именно
ситуациите, в които могат да се регистрират най-много и най-пълните вари­
анти на магиите.
Знанията за магиите също могат да се придобият по свръхестествен на­
чин при „пренасяне на оня свят“ (срв. по-горе примера, в който тя получава
сила и да бае, и да прави магии) или чрез извършване на твърде трудни и теж­
ки предварителни действия (срв. излюпването на пилето „мамник“ под миш­
ниците на магьосницата от яйце с два жълтъка, което тя мъти в продължение
на 40 дни).

Репертоар
С оглед на количеството обреди, които образуват техния репертоар, баяч­
ките и магьосниците могат да бъдат обединени в три групи:
а) с най-богат репертоар — около 60 баяния и около 100- 150 магии. С амо
от една-единствена баба съм документирала повече от 150 магии;
б) със среден по обхват репертоар — 10- 12 баяния и още толкова магии;
в) тясно „специализирани“ в едно или няколко баяния (магии).
Понякога са необходими и две баячки за извършването на едно баене, но
това също са редки случаи.
Колкото повече се ограничава репертоарът, толкова повече се концентрира
около най-разпространените болести и съответните на тях баяния и най-разпрост-
ранените в района магии. В краен случай като минимум репертоар се среща поне
присъствието на баене за уроки и / или страх, които са повсеместно разпространени.
Владеещите най-богатия репертоар от магични обреди обикновено знаят
относително равно количество баяния и магии, докато в останалите групи на­
раства правопропорционално специализирането в едно от двете.
Твърде интересно е разпределението на репертоара по пол. „Мъжкото“ ба­
ене се характеризира с повече действия и по-малко словесни изяви, докато при
„женското“ е обратното. Специфични са и видовете баяния и магии, които
участват в репертоара на мъжете и на жените. Характерно „мъжко“ баене е то­
ва чрез „обиране“, за брадавици, за далак, за кокоши трън. Това не означава, че
го практикуват само мъже, но когато те въобще баят, тези видове баяния са по­
вече тяхна работа. Когато мъжете правят магии, това са обикновено магии за
„обиране“ на „стока“ (добитък), за крадене на вещи, за „невидимо“ (магия,
чрез която човек може д а стане невидим), докато жените омагьосват за любов,
за омраза и пр. Н ай-общ о казано, в Северозападна България има много мъже,
които баят и правят магии, докато в Източна те са сравнително рядко и тази
дейност там почти изцяло е предоставена на жените. Също така колкото по-
планински е даден район, толкова повече се признава и авторитетът на мъжко­
то баене — не само на женското, и обратна. В най-равнинните региони баят
почти само жени. Същ ото се отнася и за разпределението на магиите в мъжкия
и женския репертоар.
Интересен е фактът, че много често информаторите си спомнят за една
жена или един мъж, които са знаели да баят от всичко и са правели всякакви
магии, но са умрели. Сега има повече такива хора, но не знаят толкова много и
все повече се „профилират“ в едната или другата област и все повече намалява
обхватът на репертоара. Следователно можем да смятаме, че развитието на те-
 зи обредни лица е било един постепенен процес на диференциация: най-арха-
ичният вариант е баячът и магьосникът, въплътени в един човек; по-късно
имаме баяч/баячка и магьосник/магьосница поотделно, а най-накрая баячката
лекува само една или няколко болести, а магьосницата знае една или няколко
магии. Тези стадиални различия м огат да се видят в обособените по-горе гру­
пи по отношение на репертоара и случая — независимо о т половата принад­
лежност.
Болният, придруж ителят, човекът, на когото се прави магия.
Характерна за ролята на болния човек е сравнително по-пасивната му из­
пълнителска изява. Той или просто е обект на определени обредни „манипула­
ции“, или изпълнява указания за включване в обредното действие. Най-актив­
ното му участие е в случаите, когато се провежда обреден диалог или прави не­
ща, които са му предварително известни — о т минали участия в обреда или
предварително подготвени от баячката преди започването на същ инския ри­
туал. В някои видове обреден диалог дори неговата словесна изява е по-голяма
и в известен смисъл той назовава същностните за процеса на лечение ритуал­
ни етапи (напр. на „Какво метеш, бабо?/ Металкя./ Мети, мети, т а я отм ети“). В
други видове обреден диалог болният словесно или действено „изиграва“ си­
туацията на разболяване, докато баячката само го насочва към развитието на
обредните действия (срв. № 303).
Придружителят има твърде двойствен статус като участник в магичния
ритуал, доколкото може да се осмисля като двойник на баячката и на болния в
зависимост от конкретния обред. Пример за първото е, когато н а него е пре­
доставена водеща роля в някой обреден момент — например д а „обира“ човека
вместо баячката, а за второто — когато „говори“ от името на болния в обред­
ните диалози.
Най-пасивната роля е отредена на човека, който се омагьосва, особено в
случаите, когато той и не подозира за това. Често в магиите се намесва и един
посредник между магьосницата и този човек — човекът, който „поръчва“ маги­
ята и по указания на магьосницата извършва съответните обредни действия
(срв. обредните действия при магии за одобряване на съпрузи, които жената
трябва да извърши вместо магьосницата, но по нейно указание).

Обредният статус и асиметрията

на социалното взаимодействие в м агичния ри т уа л
Казаното по-горе за обредните роли на участниците в магичния обред е съ­
образено с гледната точка на личността и нейния социално-ролеви репертоар.
От гледна точка на обредната ситуация можем да говорим за междуролевите
взаимоотношения в нейния (на ситуацията) синхронен „срез“ и в зависимост от
характеристиката на ситуативните параметри67. Следователно това е гледната
точка, която поставя проблема за разпределението на ролите в обреда и тяхната
конфигурация с оглед на обредните цели, за систематизирането им във връзка с
тяхната значимост за действията на цялата група от обредни лица и т.н.
В случая става дума за свързването на обредните роли със строго опреде­
лени обредни „позиции“ (релевантни за съответния регион или общ обългар­
ския инвариант), които носят ролевата структура на обреда независимо от
смяната на конкретните изпълнители. Осмислянето на ролевите взаимоотно­
шения от своя страна става чрез отчитане на относителната значимост, която
всяка роля има за реализиране на обредните функции. Тази именно значимост
е в основата на понятието „обреден статус“ и задава характера на взаимното
ролево разположение по признака симетрия/асиметрия68. В магичния ритуал е
ясно изразена асиметричната връзка между обредните роли — баячка/болен,
баячка/придружител, магьосница/субект на магията, магьосница/поръчващ
магията. Известна симетрична връзка може да се наблюдава само в отноше­
нието болен/придружител, когато придружителят се отъждествява семантично
с болния, доколкото и двете роли са противопоставени на високия обреден ста­
тус на баячката. Асиметрията в този тип ритуални взаимоотношения е и соци­
ално мотивирана (баячката е „старши“ в социалната йерархия), и психологи­
чески детерминирана (баячката е „авторитет“ в социума и се свързва с опре­
делена психологическа нагласа към очакваните от нея действия), и собствено
ритуално обусловена (баячката е основното обредно лице, доколкото именно тя
координира всички обредни елементи и осъществява същностното за магич­
ния ритуал взаимодействие между двата свята). Високият обреден статус на
баячката и магьосницата е задължителна предпоставка за нормалното проти­
чане на обреда и вторичен резултат от особеното им положение в селищната
общност. От спецификата на асиметричното ролево взаимоотношение в бая-
нията и магиите зависи не само начинът, по който участниците в тях общуват
помежду си, но и начинът, по който те възприемат и оценяват всеки момент от
обредния процес съобразно с проекцията на това взаимоотношение в него. Об­
редните позиции не се избират, не се коментират, но се преживяват от всеки
участник в общуването и сами по себе си стават особен гарант за постигане на
търсеното благополучие.
Във връзка с това е и проблемът за вярата в способностите и дарбите на
главното обредно лице (баячка или магьосница), проблемът за „снемането“ на
личните мотивации и интенции в обобщените образци за ролево поведение и
проблемът за психологическото напрежение между чувството за „сигурност“ и
„безопасност“ (в ръцете на баячката е да възстанови разрушения космос), и
усещането за тайнство и „затвореност“ (неразбиране, недостатъчност) на ос­
новната информация, заключена в ролята на баячката и много други, които съ­
що се включват в общата представа за добро и зло, очаквано и неочаквано, тър­
сено и постигнато в магичната дейност.

ОБЩ УВАНЕТО В М А ГИ Ч Н И Я О Б Р Е Д

Постепенно се насочваме към един твърде съществен въпрос на ритуал­

ното битие — какво знаем и как можем да опишем изключително своеобразно­
то, едновременно толкова различно (от ежедневното) и съвсем обичайно (очак­
вано и изисквано от обредната ситуация) сложно общуване в магичния обред.
Налага се да проследим кой с кого общува и как, за да опишем особеностите на
този комуникативен процес.
Отново ще започна с някои общи положения за прецизиране на понятията,
които използвам, за да очертая конкретния периметър на следващите наблю­
дения. Този път ще стане дума за понятията „общуване в обреда“ и „обредно
общуване“. Не всяко общуване в обреда е обредно, защото в него се включват и
„помощни“ елементи, които остават извън обсега на ритуалността. Те просто
 свързват две комуникативни единици или подпомагат същинското обредно
действие. Например указанията, които баячката дава на болния непосредстве­
но преди започване на обредния диалог: „Сега ти ша м а питаш: „Какво сечеш,
бабо?“. Па после ше речеш... или тези, които засягат неговата поза или необхо­
димо действие: „А сега легни тъй и тури краката тъй“ (и показва как, като го
намества), или: „Пийни сега манко тука... и тука... и тука. А така!“, и пр. Това е
част от общуването между участниците в обреда и се разпростира в допустими
граници, но не е предварително регламентирано, определено о т ритуалната
норма, не носи символиката на обредното действие и не е двигател за постига­
не на обредните цели. Не е задължително, има само спомагателен характер
спрямо същинското ритуално общуване или изразява някакво емоционално
състояние на някой от участниците. То съпътства основния обреден ход, на­
слагва се върху основната ритуална дейност и става елемент о т комплексната
форма на общуване във всеки конкретен обред. Пример за подобно движение
между ритуално и неритуално общуване са и възможните разговори на различ­
ни ежедневни теми, които могат да се провеждат между отделните обредни мо­
менти на ритуала или между повторенията, да кажем, на магичната формула.
Самата структура на ритуала позволява да се реализира динамично прелива­
не на ритуално в неритуално и обратно, д а се зададе психологическо напреже­
ние при влизане и излизане от едното или другото и да се постигне максимал­
но пълноценен контакт, който в крайна сметка също е една от целите на уча­
стниците в него.
Редуването на двата типа общуване и постигнатата в резултат на това пул­
сация на емоционалното изживяване в обреда става, без д а се нарушават ос­
новните норми и представи за уместност на комуникативните изяви като ця­
ло. Това разделяне обаче е необходимо, за да се освободим о т традиционната
изследователска представа за „чистия“ обред, който разреш ава само строго
формализирани, типизирани и т.н. взаимоотношения, и да видим динамиката
на неговото действително битие като сложна културна реалност. Всъщност
„чисти“ обреди няма и „еднозначни“ комуникативни форми в тях не могат да
изпълнят всички комуникативни „позиции“ и да удовлетворят потребността
от цялостност на социалното взаимодействие. Естествено, собствено обредно­
то общуване е другата, и то главната част от общуването в обреда, защото имен­
но то носи същностните особености на този тип фолклорна комуникация. То се
осъществява посредством изпълнителските дейности в обреда — словото, дей­
ствието и пр. —и е част от онова, което нарекохме по-горе ритуално ролево пове­
дение. Ето защо ще се спра по-подробно на неговите основни характеристики.
„Обредът като комуникативен акт е по-сложен по отношение на всички
други изпълнителски форми на фолклора.“69 Основанията за подобно твърде­
ние се коренят в разбирането за обредното общуване като:
а) многопосочно (в него се включват различни по брой, вид, социална ха­
рактеристика и психологическа нагласа участници, едновременно предаващи
и приемащи обредните „съобщения“);
б) многоканално (тези „съобщения“ се изграждат с помощ та на различни
кодиращи системи — словесни, музикални, танцови и пр., които притежават
различни „материални“ и „функционални“ възможности);
в) полисемантично (информацията, която се разменя, съдържа много и
разнотипни компоненти, свързани в различни по вид, значение и значимост
семантични единици);
г) полифункционално (чрез обредното общуване се удовлетворяват различ­
ни потребности и то се насочва едновременно към постигането на няколко
различни цели — утилитарни, естетически, социални, психологически, позна­
вателни, комуникативни и пр.);
д) многопласт ово (обредното общуване се реализира едновременно в син­
хронен и диахронен план — между възрастовите групи в социума, между живи­
те и мъртвите, между хората и божествата и т.н.);
е) хет ерогенно (в обреда се осъществява едновременно комуникация меж­
ду отделните участници в него и автокомуникация на общ ността като цяло).
Всичко това са особености на обредното общуване като тип социално вза­
имодействие в обредната комуникативна ситуация. Що се отнася до характера
на комуникативните връзки, те м огат да бъдат едновременно контактни (при
междуличностното и междугруповото общуване) и дистантни (при общуването
между поколенията, между живите и мъртвите). Освен това общуването може
да бъде непосредствено и опосредствано чрез игровия или художествения м о ­
дел, което отново затруднява каквото и да било негово разделяне и схематично
представяне. О бредният синкретизъм и механизмите за пълноценно човешко
взаимодействие и себеизява са регулаторите на обредното общуване по всички
негови нива и разновидности в динамичния обреден процес.
В основата на обредното общуване лежи обредният символ, който се раз­
гръща на всеки негов етап и се вплита във всеки негов компонент. Н ай-банал-
ният пример е символизацията на здравето в баенето, която се осъщ ествява
със слово, действие и предмет във всеки момент от протичането на обреда и е
същност на всяко обредно „послание“. Постигането на здраве е в крайна см ет­
ка целта на общуването, то се осъществява заради него и се оформя около това
как с ритуални средства да се изрази, изобрази и промени човешкото състоя­
ние от болест към здраве. Разбира се, правилата на общуването са съобразени
и с изградените и утвърдени в общността представи за социалния и природ­
ния ред. Осмислянето на отделната човешка съдба чрез тази на общ ността е
основата на конвенцията в обредното общуване. Но тя се съчетава с интерпре­
тацията, която неизменно се наслагва върху общоприетото, за д а се осъщ естви
действителният контакт.
Сега остава д а разгледаме тези общи характеристики на обредното общ у­
ване по отношение на магичния ритуал. Представям ги отделно о т общ ото им
изброяване в началото на раздела, за да избегна евентуалното им възприемане
само като присъщ и на този тип ритуал, а в същ ото време д а може д а се види и
онова, което ги прави особени и валидни именно за общуването в баянията и
магиите. Ще започна в същия ред.
Многопосочността на обредното общуване се изразява във факта, че ос­
новното обредно лице — баячката или магьосницата — контактува едновре­
менно с болния, неговия придружител, Господ или някой християнски светец,
персонифицираните болести, мъртвите прадеди или други „сили на отвъдно­
то“ като самодиви, самовили и пр. (срв. насочеността на магичното слово към
един или няколко от тези персонажи и възможния очакван обратен ефект от не­
говото произнасяне за промяна в първоначалния контакт с тях).
Като участници в общуването могат да се отделят: участниците в конкрет­
ното изпълнение, „втората публика“70— тази, която вече не наблюдава или още
не наблюдава и оценява това изпълнение, но се има предвид като евентуално
присъствие и е синоним на цялата общност, с чиито очаквания и санкции се
съгласува обредното поведение, и общ ността на прадедите като „идеална“ (в
смисъл на съвършена, образец, еталон) „публика“, която е задала социалния
ред и от чиято реакция зависи по-нататък съдбата на човека, комуто се бае или
се прави магия. К ато участник в общуването обобщено може да се представи и
 субектът на хиперкомуникация (Бог, светец, демонични сили и пр.), чиято ре­
акция също е определяща за постигане на обредните цели и чийто характер
изисква един или друг начин на взаимодействие за извърш ване на магичната
трансформация.
Многоканалността на обредното общуване се обуславя о т факта, че основ­
ното обредно „съобщение“ на магията се дублира с п ом ощ та на всеки от об­
редните компоненти — слово, вещи и действия — и по-този начин се осигурява
запазването му до достигане до адресата. Дублирането му по всички тези ка­
нали и с техните изразителни и изобразителни възм ож ности се допълва от
многократното му повторение във времето, което почти изклю чва осуетяване­
то на търсеното взаимодействие. Н апример посланието за здраве се изпраща
и чрез значението на зеления цвят на паницата, която се използва при баенето,
или чрез китката, която се топи в нея, и чрез „живите“ въглени, и чрез думите,
с които се „унищожава“ болката, и чрез жестовете, с които се показва това, и
чрез разпръскването на „баената вода“ върху кучето, за да р азп р ъ сн е то бо­
лестта, и т.н., в „гасенето на въглища против уроки“.
Полисемантичността на обредното общуване се изразява в това, че ос­
новната обредна цел на баенето (здравето и животът) и целта на всяка магия
(любов, омраза, придобиване на нещо и т.н.) е „снета“ във всеки обреден еле­
мент, но там вече тя се допълва с многобройни смислови ню анси, в резултат
на което се разширява смисловият диапазон на съобщ ението, което носи всеки
от тези елементи. Отнесено към спецификата на м агичната тран сф орм ац ия и
принципа на „разполовяване“ (респ. удвояване) на знаковия реф ерент, то ва оз­
начава, че адекватното разбиране на значенията, пораж дащ и се в обредния
ход, е възможно само при едновременното анализиране н а всеки знак и в се­
мантичния, и в синтактичния, и в прагматичния аспект н а неговото битие71.
Полифункционалността на обредното общуване е свързан а с един друг,
не по-малко съществен проблем —проблема за целеполагането и еф екта на ма­
гичния обред. Това е така, защото именно разнопосочните цели и комплексни­
ят ефект от неговото провеждане обуславят различната ф ункционална насоче­
ност на един или друг комуникативен елемент.
Особеност на този вид ритуали е възприемането на целта (насочеността)
и ефекта (постигнатия резултат) от реализирането им като сем антично екви­
валентни понятия. Няма и не може да има несъвпадение между цел и ефект,
доколкото и двете неща се извеждат от единен, смислово неделим ментален и
действен конструкт и неговото проектиране в обредните ком поненти е основа
за синкретичната цялост на обредния комплекс. Тъж деството на цел и ефект в
магичния обред произтича и от самия характер на обредната пром яна, която
предполага символичното назоваване и показване и н а двете в рам ките на об­
редния процес. Още в началото на тези наблюдения посочих, че целта (респ.
ефектът) на тези обреди не бива да се търси само в лечителството (за баяния-
та) или одобряването, скарването и пр. (за магиите), защ ото то в а е сам о една­
та, и то външната страна на обредното целеполагане в тях. К освеното целепо-
лагане при баянията и магиите следва да се търси и в м исловните, и в пове­
денческите измерения на обреда като търсен и постигнат резултат в сферата
на представата, емоцията, естетическата мотивировка, интерпретацията на
символиката, на социалната, психологическата, биологическата и магичната
трансформация, сложната, но потребна за всички комуникация, стремеж а за
субективно значимо себеизразяване и идентифициране с определена общност
и др. С една дума, разслояването на обредните цели по вид (преки и косвени) и
равнища на проява, както и тяхното обединяване върху основата на единния
обреден символ, са двете страни на м едала, които винаги трябва да се отчитат
при оценката на обредната ефективност. Ако участващ ите в обреда пренебрег­
нат някоя от тези цели за см етка на друга (най-често утилитарната), се нару­
шава логиката на обредния процес и се нам алява вероятността той да постиг­
не своето предназначение.
Обредното общ уване е многопласт ово, доколкото баячката взаим одейст­
ва едновременно с участниците в обреда и с персонажите, назовани и п одраз­
биращи се като значим и за успеха на нейната дейност.
То е и хет ерогенно, доколкото комуникацията е насочена към пром яна на
всеки, вклю чително и на сам ата баячка (магьосница), като необходимо сред­
ство за постигане на обредната цел72.
Тези твъ рде накратко представени характеристики на общ уването в м а ­
гичния обред ни дават една обобщ ена представа за типовете комуникативни
ситуации, които се реализират изцяло или поелементно в него. О сновните са
две — ситуацията на общ уване между участниците в обреда и ситуацията н а
общуване, към която то ни отпращ а вторично. В първата се проекти рат еле­
менти на различни ситуативни модели и техните когнитивни корелати73 о т со ­
циален, художествен, игрови и прочее характер, а втората е проекция на основ­
ното м агично взаим одействие между двата свята, отразено най-пълно в сл о ­
весната формула. Тяхното обединение, модификация и синтез д ават главната
специфика на обредното общуване в баянията и магиите като тип общ уване,
като тип социално взаимодействие. Това ощ е веднъж показва изклю чителната
сложност на комуникативния процес в магичния обред и факта, че къ м н егово­
то действително разбиране не може д а се подхожда еднозначно и с п редвари ­
телно готови схеми и етикети.

М АГИЧН ОТО СЛОВО

Н езависимо о т неразреш ените и до днес спорове в научната ли тература за

това кое е било първично за м агията — словото или действието — онова, което
наблю даваме като обредна практика по българските зем и в последните сто го­
дини, убедително доказва синкретичната споеност на обредните ком поненти и
тяхната см ислова и функционална взаимозависимост в обредното цяло.
В голям а част о т българските изследвания словото се разглеж да като си­
ноним на баенето, а останалите ритуални елементи са или п росто аксесоар
към него, или въобщ е не заним ават изследователя. П ричините за това са м н о ­
го. Една от тях е сам ото отнош ение на инф орматорите към него, това, че гово­
рят за него и го отделят като най-важното нещо, доколкото именно то в някои
случаи се възприем а като „съдърж ащ о м агичната сила“74. Н о при по-внима­
телно вслушване в техните изказвания щ е забележим, че въпреки това те го на­
зовават различно о т ритуала — баенето е цялото, а словото е „басм а“, „басня“,
„басенка“, „ряч“, „рячка“, „ дум а“, „думи“, „приказка“ и др. — „Аз като бая, се
една и същ а приказка казвам“ или „Тва първия ряч... ся втория.... и т .н “, дока-
то се описва баенето. П ри магиите такова разделно назоваване на цялото и
словото няма, но там пък в м ного случаи действието и предметът са доминан-
 тният магичен атрибут. Друга причина за отделяне на словесния текст на бае-
нето и превръщането му в негов синоним е фактът, че и зграден о със средства­
та на естествения език, то има най-голям а възм ож ност д а и зобразява ситуа­
ции, отношения, да назовава детайли, да изграж да образи и специфични кар­
тини на двата свята и т.н. Това не означава обаче, че то м ож е д а зам ести изоб­
разителните и изразителните възможности на вещ та, п озата, движ ението, ми­
миката. Словесният, пластичният и предметният код тр яб ва д а функционират
едновременно в обредната ситуация, защ ото о т тяхната съ ч етаем о ст и хармо­
низиране зависи нормалното протичане на синкретичното и н едели м о цяло.
Възприемането на магичното слово като тъж дествено на ц яло то баене е резул­
тат и от някои начини на обучение в магична практика — срв. с твърдението,
че „крадената басня най-много лови“, което е акцент им енно върху словото и
поради това, че в районите, където то е разгърнато за см етка н а съ всем стили­
зираните и минимални действия с много малко на брой и вид п редм ети , него­
вото произнасяне постепенно покрива почти целия ритуал. С ъщ ествен а при­
чина за подобно отношение към словото е и реалната възм ож н ост сам о то да
се запази в тайна, докато всичко друго се вижда о т остан алите участници в ри­
туала. То се произнася тихо, монотонно, неразбираемо — „кво си говори там,
она си знае“, става основният механизъм за пренасяне и съхраняване на тайн­
ството и главен фактор за дистанциране на магичното взаим одействие от
ежедневните форми на общуване. Убеждението (в повечето случаи), че именно в
словото е скрита магичната сила, вероятно се дължи на ком плексни причини.
Ще припомня само това, че наслагването на културните м одели прави о т тези
причини един комплексен двигател за отделянето и възприем ането м у като
същност на магичния ритуал. Една от тях е вероятно скрита в религиозното
чувство на баячките и представата за силата на Бож ието слово, която прави
разбираем за тях смисъла да се пази в тайна заклинанието на баенето и д а се
преживява като сила на словото въобще. Това в ощ е по-голям а степен се отна­
ся до баячките, изповядващи исляма, където много често словото е п р о сто м о­
литва към Аллах и Мохамед.
И така, силата на словото (като потенциална възмож ност д а назовава, раз­
членява и обединява в своята структура разнопорядкови елементи о т действи­
телността; като еквивалент на скрита, но налична тайнствена съ щ н ост подоб­
но същността на Божието слово и като носител на м агичната си ла — дар ба за
лечение) заедно със специфичния му начин на употреба кара м нозина изследо­
ватели да го разглеждат изолирано от магичната практика. Те го разглеждат
като неин семантичен заместител и се лиш ават от възм ож ността да изведат
онези негови характеристики, които са резултат от битието м у в синкретични
цялости. Това означава загуба на естествената му среда н а функциониране и
изкуствено осуетена връзка между неговите особености като вид текст и меха­
низмите на смислопораждане, които се активизират при появата му и пром я­
ната му в търсеното чрез него социално взаимодействие. Това означава да се
забрави и човешкото присъствие като основен организиращ център на всеки
ритуал, фактът, че именно човекът е този, който говори, действа и използва ве­
щите, разполага своята дейност в пространството и времето, така че да
удовлетворява своите потребности и да гарантира чрез тях съхраняването на
културната памет за поколенията. Ето защо анализът на магичното слово в
настоящото изложение предполага „свързаното“ му възприемане в обредния
дискурс, в неговата структурна, семантична и функционална съотносимост с
останалите обредни компоненти, като интегрална част на цялостния смисъл,
който се поражда и възприема в обредния тип комуникативна ситуация. Ес-
тествено, особеностите на естествения език като знакова система — градивен
материал на магичните словесни текстове, ни дават известно основание за ти-
пологизиране, което е условно, но ни улеснява в разглеждането на тези тексто­
ве, без да се губи връзката с цялото. Можем да говорим за няколко типа обред­
но слово в зависимост от вида на използваните езикови средства и тяхната
комуникативна насоченост:
1. М онологична магична формула — в „разгърнат“ и „свит“ вариант;
2. Обреден диалог;
3. Обредни звуци и звукоподражания;
4. Обредно мълчание;
5. Смесени форми.
Ще посоча примери за всеки словесен тип.

Монологична магична формула

Този тип обредно слово предоставя най-големи възможности за описание
на основното събитие в магичния ритуал чрез изобразяването на магичната
промяна в човешкото състояние, картините на двата свята, социалните коре-
лати на магичното взаимодействие и пр.
Д а разгледаме следния пример (№ 401):
Пратйла момйче макя у градина
за лук и за мерудйя.
Па рипнало от плотове,
па се убъцкало на глогови тръне,
на змйени кости и орлови нокти.
Пущйла глас до небо,
поронйла сълзи до земо.
Па я чула света макя Богородица,
па я питала:
— Що викаш, що плакаш?
— Що макя ме прати у градина
за лук и за мерудйя.
Па я рипна от плотове
и се убодо на глогови тръне,
на змйени кости и орлови нокти.
— Па да идеш при баба К а т а басеница!
С бело перо ше ти пребае,
с бела душа ше предуа,
с бела плюнка ше преплюва.
Веднага се откроява описанието на две групи събития — станали в мина­
лото и разказани чрез глаголи за минало неопределено време и ставащи сега,
но назовани с глаголи за бъдещ е време. В миналото е ситуацията на разболява-
нето („П ратйла м омйче макя у градина“... до „сълзи до земо“) и появата на
персонажа, който вече задейства промяната („Па я чула света м акя Богоро-
диц.м“), Сегашните действия на баячката в ритуала са бъдещи по отношение
на това събитие, т.е. това, което е „ще“, в словото „е“ в момента на произнася­
нето му — тя сега бае с бяло перо и говори. С една дума, промяната в състояни­
ето в м омента се извършва, но словесното й описание в бъдеще време едновре­
менно я съотнася с миналите събития и едновременно маркира нейния край
— „ше пребае“, „ше предуа“, „ше преплюва“. Следователно налице е словесното
изображение на целия процес — митологично осмислената и художествено пре­
създадена ситуация на разболяването, началото на промяната с помощта на
 персонаж, корелиращ с християнската вяра на баячката, сам ата пром яна и ней­
ният успешен завършек в обредните действия на сам ата баба и съвсем конкрет­
ното й свързване с отделната личност чрез назоваване на истинското име на
главното обредно лице —Ката. Свързването на двата свята чрез описанието на
събития, ставащи и в двата (свята), и персонажи, принадлеж ащ и и на двата (свя­
та), задава полифоничното звучене на текста и насочва към благополучния изход
от действителния социален проблем. Описанието на двата свята става и чрез ха­
рактерните за тях събития, и чрез принадлежащите им персонаж и и техните ду­
ми и действия, и чрез конкретни детайли, каквото е например назоваването на
растенията — срв. „глогови тръне“, „змйени кости“ и „орлови нокти“ —змеюви-
ти треви = „чужд“ и „лук“ и „мерудйя“ = питомни треви = „свой“.
И така, в словесния текст на това баене за „п о дл ю та“ н ам и р ам е отразени
всички елементи на обредната изпълнителска ситуация — лечебния процес, ос­
мислен в неговите ритуални и художествени измерения, обредните действия на
баячката (тя действително бае с бяло перо и накрая три пъти п реп лю ва рана­
та), характерното за магичния обред многопосочно общ уване с останалите
участници в него (в случая болното момиче) и обитатели на „другия свят“ (в
случая св. Богородица). Индиректно са дадени и отнош енията н а м ом ичето с
майка й, която се изявява не толкова като социална роля (майка), колкото като
метафоричния израз на неизвестните демонични сили — причинители на бо­
лестта. Най-интересното в този пример обаче е гледната точка, през която са
предадени всички тези събития, отношения и техните значения за обредния ре­
зултат (в прагматичен план). Тя се оформя в резултат на н ар аств ащ ата субек-
тивизация и еднозначно вплитане на позициите, които и зразяват бо л н о то мо­
миче и св. Богородица в позицията на баячката, зад която о т своя стр ан а стои
позицията на общността, чийто представител е тя. П асивн ата п озиция н а бол­
ното момиче-жертва преминава в квазиактивната позиция н а св. Богородица
— „вълшебния помощник“, който насочва м омичето по верния път къ м лечи-
телката, и двете заедно се сливат в активната действеност н а баячката — ос­
новно действащо лице на ситуативната промяна. Н ейната собствен а характе­
ристика е кратка, но изключително информативно наситена — тя е б аб а (назо­
вава се основната й социална роля и в същ ото врем е м ясто то й в социалната
йерархия), тя е „басеница“ (назовава се нейната обредна р о л я и м ясто в обред­
ната ситуация), индивидуализира се ощ е повече с им ето К ата (което е действи­
телно име на жената, от която е записано това баене) и с описанието на обред­
ните действия, които в този момент тя действително извърш ва.
С други думи, връзката на словесния текст с останалите обредни компо­
ненти е и в описанието на магичната трансформ ация при свързван ето на два­
та свята и събитията в тях, и в описанието на елементи о т изпълнителската
обредна ситуация, и в особения синтез на художествено осм ислени персонажи
и актуални обредни роли, реализиран в постепенното сливане н а гледните точ­
ки в тази на главното обредно лице — баячката. В голям а част н а то зи тип мо­
нологични формули (предимно за баяния за „уроки“) съ би ти ята са представе­
ни по аналогичен начин, но там неизменно присъства и ощ е един елемент —
клетвена част, отправена към предполагаемия причинител н а болестта:
Ако е урочасано от мъж,
лево мъдо да му се пукне;
ако е от жена —
лева сйса да й се пукне;
ако е от мома —
коса да и слети!
 Клетвата насочва към социалния корелат на събитието (урочасване) и съ­
ществените за общ ността санкции — лишаване от половата определеност и
участие в социалното възпроизводство.
Вариант на събитийното представяне на целия процес, но изнесен пре­
димно в „отвъдния“ свят, без преки социални корелати ни дава например
следният текст:
Запали се царева църква,
та тли, та гори.
Отдоле идат три-девет моми.
Носат три-девет търнокопе.
Носат три-девет метли.
Носат три-девет лопати.
Да изкопат царева църква.
Да изрйнат царева църква.
Да изметат царева църква.
Да угасят царева църква.
Тук събитийната последователност засяга и процеса на разболяване, и
процеса на лечението, и постигането на ефекта още в рамките на описанието,
но чрез цялостно пренасяне в сферата на „отвъдната“ активност. И м ам е след­
ната корелация между описани в словото и ставащи в ритуала и извън него съ­
бития: ситуация на разболяване („Запали се царева църква, та тли, т а горй“) —
поява на персонажи, които трябва да я променят („О тдоле идат три-девет м о ­
ми“), и техните атрибути („Н осат три-девет търнокопе... лопати“) — действия,
илю стриращ и пром яната („Да изкопат царева църква... д а изметат царева
църква“) — краят на пром яната = оздравяване („Да угасят царева църква“). Те­
зи аналитични съпоставки се подкрепят и от припомнянето за разпростране­
ното в най-различни словесни и песенни текстове представяне на човеш кото
тяло чрез м етаф ората на църквата, което още по-пряко ни отвежда към конк­
ретните лечебни цели на баенето. Архаичните представи за човешкото тял о ка­
то „къщ а“ на душ ата и модифицирането им в християнската образност като
„църква“ = тяло Х ристово се вплитат в логиката на разгръщ ащ ия се процес по
естествен начин и отново доказват единността на модела, който е проектиран
във всеки негов елемент.
„С гъстеният“ вариант на този текст представя същия процес по следния
начин:
Запали се царево сараю,
никой го не може изгаси.
Изгаси го зелена тревйца и студена водица.
Друг начин за словесно пресъздаване на магичната трансформация е на­
сочването не толкова към разказване за събития, колкото към описания на кар­
тини — картините на двата свята и осъществяване на пром яната чрез прехода
от единия в другия. Ето един пример:
Айде, Нежо, със мене!
Каним те с руйно вино
и с желта бъклица,
и с бела погача.
Там да те водим в гора Галилейска.
Там има златна трапеза,
златни лужйци, златни панйци.
Тамо е место за тебе.
Тамо, дето кукавица не кука
 и манара не сече.
Там да седиш,
там д а си къщ а праиш.
Ако условно разделим този текст на три части, то първата представя „кар­
тина“ на „нашия свят“, а втората и третата — на „отвъдния“. „К артината“ е и
в лексиката („руйно вино“, „желта бъклица“ и „бела погача“ за „нашия“ при
„златна трапеза“, „златни лужици“, „златни паници“75 за „отвъдния“, както и
многократното противопоставяне „тук/там“), и в по-голем ите конструкции
(срв. „Там да те водим... м есто за тебе“ и „Тамо, дето... м ан ара не сече“). Дви­
жението на болестта („Нежо“) е постепенно от „тук“ към „там “ д о окончателно­
то й локализиране в „отвъдното“, което е семантичен еквивалент на край в тър­
сената обредна промяна. Тук акцентът е не толкова върху описанието на съби­
тията, колкото на „картините“, представящи двата свята и движението на ба­
ячката и персонифицираната болест (персонификацията се подчертава не са­
мо с името, но и в последните два стиха, които й приписват социална актив­
ност — „Там да седиш,/ там да си къща праиш“), между тях в посока, гаранти­
раща ефекта от провеждането на ритуала.
Монологичната магична формула може да съдържа опосредствано пред­
ставяне на разгърната клетва и благословия, които сами по себе си описват не­
желаното и желаното състояние на човека. Това е най-често срещ ан вариант в
текстовете на магиите.
Те тука е пут и разкръсье,
тука свйчко мйнва.
И кой ме мрази,
и кой ме не мрази,
по путо че мине.
Н а тоа, кой ме мрази,
ка мъните му турам,
д а му се сбият у главата,
д а се разболй и д а умре.
Мене да си дойде доброто,
здравьето, венчавката.
Той мене пакост,
я нему натемйя.
Тук не се представя нито моментът на омагьосването, нито неговите после­
дици. Акцентът е върху описанието на обредната ситуация, действията на магьос­
ницата и отношенията (нежелани и търсени), които мотивират магичното действие.
Кратките монологични формули м огат д а се представят чрез типа син­
тактични конструкции, в които се „свива“ цялото словесно описание на магич­
ната промяна:
—„както — така": „Както лиже слнцето у росата, /така м акята д а улиже
уроците на детето“; „Както се топи солта, така д а се топи и он по мене“; „Как­
то гори таа трева, така д а изгори И ван“ и т.н.
— „когато — т огава": „Когато порасте камико, тогава да порасте и тва
(буцата)“; „Кога ми са види тва, тогава д а ми са урочи детето“ и т.н.
— „който — т о й ”: „Кой ми мое преброи нишките на предняку надлго и
напреко, тоа да ми урчаса детето“; „Кой ми мое изяде говната, тоя да м и обере
грстниците“ и др.
— „да — да не“: „Да газим я тебе, да не газиш ти мене“ и т.н.
—„сега - утре": „Съга дзвезди и жлкжи, утре ни дзвезди, ни жлюки“ и др.
— „аз — вие": „Я съм посрна и помочна, а вие сте златни и сребърни“ и др.
 Конструкциите от този тип са запазили само словесното описание на на­
чалото и края на обредния процес, независимо дали те са предадени чрез опи­
сание на състояние или описание на действия, предмети или отделни характе­
ристики на персонажи.
Като подвидове на обредните монолози са и онези словесни текстове, ко­
ито се изграждат чрез броене (най-често в обратна посока), както и онези, кои­
то изцяло или отчасти са nonsense за самата баячка — случаите, когато се
включват думи, които им ат само звуково съответствие с предишен или след­
ващ стих на „басм ата“, или случаите, когато басмата е на непознат за баячката
език (напр. остарял турски език, гръцки и т.н.).
Обредните диалози са насочени предимно към назоваване на извършва­
щите се в м ом ента обредни действия или обяснения към тях. Те могат да съ­
държат и кратко противопоставяне на персонажи с характерните за тях вза­
имоотношения и позиция спрямо обредните лица, както и стилизирано пред­
ставени елементи, които принадлежат и на двата свята на ритуала, свързващи
се в магичната трансформация. Могат да се обособят три типа обреден диалог
съобразно с минимума синтактични конструкции, които го изграждат:
а) диалог, съставен от въпрос (от страна на болния или придружителя), от­
говор (от страна на баячката) и реплика (отново от страна на болния или при­
дружителя — срв. напр.: „Какво сечеш, бабо? / Металкя. / Сечи там, сечй!“; „Кво
париш? / П арим страх. / Парй, парй, та го попари!“) и др. В структурата на
диалога са „снети“ обредните действия, които в момента се извършват, и той
е в известен смисъл техен словесен еквивалент. Но той задава и отношението
към тях като трансформиращ и ситуацията в посока на благоприятния изход
от съпътстващия я в началото проблем. Баячката „сече“ и по този начин сим­
волично унищожава болестта и възстановява хармонията на човешкото тяло. В
него се снемат и взаимоотношенията между основните участници в обреда със
запазване на асиметрията между тях и обединяването на гледните им точки по
отношение насочеността на обредното действие.
б) диалог, съставен от въпрос (от страна на болния или придружителя) и
отговор (от страна на баячката) или обратно — срв. „Какво отклапаш , бабо?/
О тклапам роба от гроба,/ що е приклопила за отклопи/ родата и влаката до
девети пояс!“ или „Оганя ли щъш или заикница?/ Оганвя щ ъм, заикница ни-
щ ъм.“
в) обреден диалог „ехо“ — съставен от реплики на баячката (респ. магьос­
ницата) и тяхното буквално повторение от другия участник в ритуала — срв.
„Бела пара, речи. / Бела пара. / Ако е от Бога, речи. / Ако е от Бога. / Бела д а си
седи, речи. / Бела да си седи. / Ако е от душмане и направа, речй. / Ако е от
душмане и направа. / Д а се стопи, речй. / Да се стопи, / на прах да стане, речй.
/ На прах да стане, / на пепел д а стане, речй. / Н а пепел да стане, / да се пръсне,
речй. / Д а се пръсне“ (№ 746).
Обредните звуц и и звукоподраж ания са или съпътстващи някоя от оста­
налите словесни изяви, или задължителното мълчание, но могат да се извадят
отделно, доколкото вплитането им в структурата на обреда създава своеобра­
зие на цялата ситуация и променя характера на връзките между нейните еле­
менти — срв. напр. пръхтенето с уста в някои от вариантите на боенето за уро­
ци, което е единственият звук, издаван от баячката, или „църкането“ с уста
(при магиите за „обиране“ или преди повторенията на баснята за уроки), което
показва края на определено словесно или действено изпълнение. Характерни в
това отношение са звуците, с които се имитират животни и птици в баянията
за „сугреб“: „Ау! Мяу! Цър!“, или тези, с които просто се създава ритъм на са-
м о то слово в м ом ента на произнасянето му. И м а вар и ан ти н а баяния, в които
издаването на звуци въвежда в ситуацията на лечени ето и се п ости га концент-
ри ране на човеш кото внимание върху определени о бр едн и дей стви я (напр. си-
си-си-си..., вж. № 154).
Обредното м ъ лча н и е се изисква при някои п о дготвящ и същ инския обред
действия, като например приготвянето на „м ълч ан а в о д а“ (№ 55 о т РДИ) или
при баяния за особено тежки болести, като например о т „п ри п адли во“ (№ 504—
516), „теж ката болест“ (№ 566), или при прем инаването на ед н а обредн а прак­
тика от женския в мъжкия репертоар и зам ян ата н а сл о во то с м ълчание като
еднакво задължителни правила на поведение — н ап ри м ер някои варианти на
баенето чрез „обиране“. О бредното м ълчание понякога став а еквивалент на
прозяването или заспиването в края на обреда, т.е. насочва къ м семантиката
на съня и см ъ ртта като преходи между двата свята.
М ного често в ритуала се срещ ат и смесени ф орм и м еж ду изброените по-
горе видове обредно слово — например м онологична ф о р м у л а с определени
звуци и звукоподражания или обреден диалог със звукоподраж ания или реду­
ване на м ълчание и слово в последователни обредни м о м ен ти и пр.
О тличителен белег на м агичното слово е интонацията — р авн а и м онотон­
на, която им а реш аващ а роля за неговото сугестивно въздействие. Т я се про­
м еня м ного слабо в монологичните формули и е м алко п о-раздви ж ен а в обред­
ните диалози, но се понижават тем бърът и височината на гласа, за д а се потис­
не това раздвиж ване до възможния минимум. И нтонационн ият р и тъ м зависи
и от съчетаването на диалектните форми (на всички гр ам ати чн и равнищ а), и
от паралелните синтактични конструкции, и от п о-свободн ото боравен е с уда­
ренията и окончанията на някои думи, но във всички случаи зап азва характер­
ното звучене на този тип обредна словесна изява.
П о отнош ение на обредното структуриране в тр и те осн овн и ч асти обред­
ното слово се вклю чва и в трите, но в различни проп орц и и с остан ал и те еле­
менти: в подготвителната част имаме обикновено няколко м олитвени думи, от­
правени към Б ога или личния светец на баячката (м агьосн и ц ата), о т ти п а „Ай-
де, Бож е Господи, помогни!“ или „Во им я О тц а и С и н а и С ветаго Духа“, или
„П ом оли се на св. М ина д а пом огне“, в същ инската ч аст е р азгр ъ щ ан ето на
ц ялата м агична ф орм ула независимо от типа, към който принадлеж и, в заклю­
чителната част се повтарят някои о т кратките ф орм ули о т т и п а „както — така“
или се отправят кратки благословии за здраве, като „А йде, д а е н а живот и
здраве!“, „Д а даде Господ живот и здраве“ и др. под.

П ерсонаж и в м агичнот о слово

П ерсонаж ите в м агичното слово са въплъщ ение н а всички разгледани по-

горе представи за света и характера на общ уването в о б р ед н ата ситуация. Те
са проекция и на м нож еството принадлеж ащ и на различни културни модели
елементи, както и на начините, по които те се свързват, за д а не се нарушава
логиката на систем ата, която ги е адап ти рала в себе си. Н ай -общ о персонажи­
те м огат д а се обединят в няколко групи за улесняване н а представянето им.
Ще ги изредя, без д а ги подреж дам по зн ачи м ост или други подобни допълни­
телни признаци.
1. П ерсониф ицирани болест и — Д обра, С урм а, Ч ервенка, М еталкя, Стра,
Нежо, Руса и др. О бръщ ението към тях най-често е директно и веднага показва
отнош ението и начина, по който по-нататък те щ е участват в обредното общу­
ване — срв.: „И злази, страо, излази из очи, из уши, из жйли...“; „Д обрйце, сест-
рйце, ти си ми добра, ти си ми медена...“; „ Ой та тебе, черна чумо, черна чумо,
самодиво, да ти изгора двете очи, двате очи — да не вйдиш...“; „Айде, Сурмо, с
говеда...“
Участието на персонифицираните болести в обредното общуване чрез
включването им като пряк адресат на обредното слово зависи от вида на забо­
ляването, което те представят, и от степента на тяхната сила. Най-силните бо­
лести изобщо не могат да се лекуват с баяния. Това са „редусчйнките“ (епиде­
мичните болести). За тях се изготвят амулети или им се правят оброци, където
се коли за курбан черно агне или черно шиле. Тези оброци се посвещават най-
често на св. Харалампи („главатаря на всички болести“, „дето праща чумата“),
св. Врачи, св. Лука, св. Панталей, които се знаят като „лечители на свекакви
болести“. Освен черното шиле на оброка се носи „колач с два повоя — един
склопен като за година (от погребението) и един, дето не е склопен, като за до­
бър ден, за здраве“76. Изображението на живота и смъртта върху обредния хляб
е пластичен семантичен еквивалент на целия обреден процес в магиите и бая-
нията — смъртта на нежеланото и раждането на потребното човешко състоя­
ние чрез противопоставянето — болест/здраве, болен човек/здрав човек, унищо­
жена болест/жив човек и пр.
Отношението към различните болести е в зависимост от мястото, което
всяка една от тях заема в йерархичната система, която е отредило за тях пат­
риархалното съзнание, чийто продукт са персонифицираните им изображения
в словесния текст. На върха на тази йерархична система са „редусчйнките“,
които са включени и в определени взаимоотношения помежду си: „Чумата и
холерата са жени — черни, грозни. Живеят в небесата. Менингитът е мъж. Той
се ражда от нечистотии, живее по боклуците и ходи по мръсните къщи. Болес­
тите си помагат една на друга. На чумата помага холерата. Они са о т един род,
ама чумата е по-силна от холерата. От същия род са туморо и рако. Они са бра­
тя, ама рако е по-силен“; „Свйте болести имат мъжки и женски и се плодят ка­
то брата. Ранят се като умрелите — с миризмите. Карат се они много, гонят се,
ама се праят некоги на ора — на мъж, на жена, или стават като куче, маче, гъс­
ка. Така до 40 дена може да се праи и сетне си губи силата и е па като ветар
такбз. Они си се ранят от ветаро, дето са, както рибите се ранят от водата, дето
живеят они. Кога се праят на ора — не ядат“; „Чумата бди като едно големо
кълбо, такова те — големо и тъмно, и се търкаля по улиците и когото срещне, и
го премазва. И он лови чумата и умира.“ В долния край на пирамидата са
„най-слабите“ болести — „изстйнките“. Те изобщо не се персонифицират и не
са в „родствени отношения“ помежду си. Прякото обръщение към тях в слово­
то е показател за мястото на болестта в тази йерархия. То може да изразява
директна заплаха — „Бегай, стрйо...“, или молба, която постепенно преминава
в заплаха — „Добрйце, сестрйце...“ И в двата случая накрая болестта се локали­
зира в „отвъдното“, откъдето е дошла, за да смути човешкия покой.
2. Персонифицираният болен орган — срв. „Кръст не си имало, та си вое-
вало./ Кръст ти турам, да не воеваш“ (баячката се обръща към зачервеното бол­
но място).
3. Демоничните сили — самодиви, самовили, юди и „свекакви ветрища“.
Двойственото отношение към тях обуславя и позицията им в магичното слово.
Знае се, че те могат да причиняват болести, когато са разгневени (напр. „кога
човек нагази самодйвското йгрище“ и „оди по вънка на самодивска трапеза“
или „мине през самодивското оро и го прекйне“, „бутне самодивска невеста“,
защото той не ги вижда), но те могат и да лекуват, ако хората ги омилостивят
(срв. груповото лечение на Спасовден, когато се ходи на поляни, където расте
 билката росен, и самодивите лично „д ават“ дар а на хората, които са там. С
техните билки може и да се бае, и да се правят м агии — срв. баянията от „ура-
м а“ с „юдинската трева“, баянията от „сам одивско“ със „сам одивски панич-
ки“ и „самодивски лъжички“ с магиите за „отвръщ ан е“ със „зм ею вй ти трави“.
Тези персонажи едновременно се явяват причина за бо л естта, която се ле­
кува в момента, и „силата-помощ ник“ на баячката срещ у нея, което е специ­
фичното им осмисляне в словесния текст като „чуж ди“ и „нечуж ди“, като вре­
дители и помощници, като принадлеж ащ и и противопоставен и на човешката
общ ност същества. Те живеят около хората — на сам отн и д ъ р в е т а и отдалече­
ни поляни, в пещерите около селото и в храсталаците в гората, и м о гат във все­
ки м ом ент да се окажат в неподозиран за човека контакт с него. Затова често в
баянията за „урама“ те се призовават за пом ощ , преди д а се п р о го н ят обратно
в „тяхното“ си пространство — срв. „Т риста ю ди, т р и ста сам о д и ви , триста
злини, /ако сте по гора — о т гора д а дойдете, /ако сте по вода, /о т во да д а дой­
дете./ Завърница, повърница!...“
Тук искам д а разкажа за една интересна обредн а п ракти ка, свързана с
вярването, че именно на Св. И ван Бильобер (Еньовден) билки те ст ав а т лекови­
ти и точно на този ден трябва д а се берат за всякакви церове. С т ав а дум а за
обредните действия на бабите — баячки и м агьосници, ко и то р а н о сутринта
преди изгрев слънце излизат на точно определени м еста, къ д ето р а с т а т само­
дивските треви, берат ги и вият „йованския венец“, през кой то п о сле всички се
провират за здраве. Тези ритуали са характерни за С ев ер о зап ад н а България,
защ ото в И зточна и Ю гоизточна на този ден се и звъ р ш ват д р у г ти п обредни
действия, свързани с наличието на обредни ли ц а като „Е н ьовче“, „Е ньова бу­
ля“ и пр. Но да се върнем на бабите.
П реди да започне сам ото бране н а тези билки, баячки те и м агьосниците
трябва да ом илостивят самодивите, сам овилите и други те „в е тр и щ а“ с женско
ходено обредно хоро, което „върти налево“ и е съ п р о во д ен о с а м о с леки под­
виквания, напомнящ и тези на самодивските сватби о т м е м о р а т и т е з а срещ а с
тях. Х орото едновременно дублира сам одивското, защ и тав а б а б и т е о т тях и ги
„откупва“ от „чуждото“ пространство; осигурява и м д о с т ъ п а д о тези билки и
запазва техните „магични“ свойства.
П риведеният прим ер е за илю страция на казан ото п о -го р е за двойствено­
то отношение на хората към дем оничните сили и обяснение з а н ачи н а, по кой­
то се изобразяват те в м агичното слово.
Ето ощ е един прим ер — „вклю чването“ н а „в етр и щ ата“ в човеш ки те род­
ствени отнош ения за гарантиране н а тяхното п о кр о ви тел ство в ъ п р еки описа­
ната в словесния текст човеш ка неспособност д а ги ви ж да, з а д а контактува с
тях както подобава — срв. със следния откъс о т „ б а с м а т а “ н а баен е „ о т ветри­
щ а“: „С амодиви, сам овили,/ къде одйли,/ какво сте п р а в и л и ? / Н а о р о ли бех-
те?/ Н а сватба ли бехте?/ Що ви стори Я в а ? / Д али ви т ан е ц п реки н а, / дали ви
невеста бутна?/ Д али ви... Ако сте жени — сестр и сте й, о п р о с т е т е й !/ Ако сте
мъже — бракя сте й, оп ростете й!/ А ко сте п о -стар и — б а щ а и м ак я , буба и деда
сте й, опростете й...“
4. Чуж ди етноси. Вклю чването на п редстави тели о т чуж ди етнически гру­
пи в м агичното слово е п росто друг начин д а се н азо ве „ч у ж д о то “, без д а озна­
чава това определено отнош ение към даден и я етнос. Те са п р о с т о „другите“ и
стават синоним на живеещ ите „о твъ д “ — срв. „Д а се р а зт у р а т у р о ц и те по тур-
ци, по цигане и по еврее...“, което е сем ан ти чн о тъ ж д еств ен о на „Д а са разпи­
лей по фиданки, по клончета и по дзверове...“ Те м о га т д а б ъ д а т си н он им и на
сам ата болест — срв. „Д игайте се, еврекини, еврекини, чиф уткини, / ди гай те се
от детето./ Стига сте яле бело месо,/ стига сте пили ясни юьрви... Да идете у
пусти гори...“
5. М ърт вит е прадеди — най-често онези, които са в кръвнородствена
връзка с болния човек. Това са всички баяния за „едномесече“ и „едноденче“,
насочени към освобождаване на болния от фаталното влияние на мъртвия род­
нина. Включването на м ъртвите роднини като персонажи в обредното слово е
обусловено както о т възприемането им като двойници на живия, така и от раз­
бирането за родствената връзка въобще, която се запазва между всички живи и
мъртви о т един р о д поне д о „девета пояс“ — срв. „Б рат сакаш — те ти брат./
Сестра сакаш — те ти сестра“ или „ Тръгнала Х ата за вода да иде./ Форкнало
треска у окото. / М олчи, сестро, не плачи, / ние сме три брата, / три брата и три
сестри. / Ше зем ем е три калъча, / три калъча и три пушки, / ше идеме в елова
гора, / ше отсечеме въровете, / въровете и коренете./ Белкото си белко, / чоран-
кото д а са очисти!“.
В тази група вероятно трябва д а се включат и всички онези персонажи, ко­
ито най-общ о насочват към представата за „отвъдното“ — „чуден Стоян“, „чу­
ден овчар“, „три-девет невести “, „троица братя овчаре“ — „нем“, „кьорав“ и
„сакат“ (срв. наруш ената цялост на човешкото тяло като семантичен еквива­
лент на „чуждото“, на обърнатия ред) и т .н., които винаги идват „отдоле“, „от
Черно м оре“ и отиват „в чужда гора“, в „крива лява гора“ и пр., за д а реализи­
рат с художествената си същ ност значимата за хората промяна.
6. Господ, свет цит е и пророцит е — те никога не са амбивалентни персо­
нажи и възприемането им е еднозначно в ролята на силата-помощ за дейността
на лечителката или магьосницата — срв. „Миличък Господ и св. Богородичка,/
елате при И ва н!/... болката му земете и я пръснете по пуста гори, по пусти води/
и на Иван здраве донесете!“. Обръщенията за помощ са най-често към Св. Дух,
св. Мина, св. Рангел (Архангел Михаил), св. Иван, св. Недля, св. Петка, св. Спас
(възприеман като отделен светец) и др.
Вероятно тук следва да се включат Аллах и Мохамед, доколкото м олитви­
те към тях не са самоцел, а са част от обредната дейност на баячката.
7. Ж ивот нит е кат о персонаж и — срв. при баянията за „сугреб“, в които
се изобразяват самите животни — причинители на болестта, чрез издаване на
характерните за тях звуци, назоваването им в словото и пластичното им пред­
ставяне в съответната поза на болния (той изобразява характерната стойка на
съответното животно, което се споменава в дадения м омент и чиито звуци из­
дава). Н азовават се най-често вълк, черна крава и черно теле, мишка, бела пти­
ца, къртица, невестулка и пр., чието описание в словото корелира и с други, по-
общи за тях вярвания, характерни за мирогледната система на патриархалния
човек.
8. Раст еният а кат о персонаж и — това са най-често онези видове, които и
в по-общия м ирогледен план се свързват с основната обредна символика и
представата за д в ата свята като противопоставеност на „диво“ и „питомно“
— срв. „ Ти си селйм и пелин, / можеш д а разселиш и разцвелиш све душмане“
или обръщ ението „К ъпинчице ле, сестрице ле...“, когато и обредните действия
се извърш ват около къпиновия храст.
9. Б о лни ят човек — като назован с име, за д а се конкретизира магичната
насоченост на действието, но и като действащ о лице, което спомага за негово­
то реализиране.
10. Б а ячка т а — като назована по име или характеризирана с обредните
си действия.
11. Б аячка т а и б олният в диалог — срв. всички обредни диалози.
 А н ал оги ч н о са п р ед ставен и м агь о с н и ц ат а и човекът, н а к о го т о се прави
м а ги я т а .
Всички п редставен и в м аги ч н о то сл о в о п ер со н аж и с а н е с а м о елементи от
худож ественото о см и сл ян е на то зи ви д о б р е д н и т ек с то в е , н о и проекция на
всички об ред н и и соц и алн и взаи м о о тн о ш ен и я, о б щ и и ко н к р етн и символи, в
ко и то те се в ъ п л ъ щ ават.

ОБРЕДНИТЕ ВЕЩИ

И зя сн яв ан ето н а сво ео б р азн о то съ четаван е н а звук, д е й ств и е и предм ет в

стр у кту р и р ан ето и движ ението н а см и съ л а в си н кр ети ч н о то о б р е д н о единст­
во, н ар еч ен о баяни я и м агии, изисква д а и зведем и някои о т о со б ен о сти те на
о б р ед н и те вещ и като основен градивен елем ен т на т о в а ед и н ство . Обредните
вещ и, естествено, са в стр о га сем анти чн а в заи м о зав и си м о ст с о стан ал и те об­
ред н и к о м п оненти, но значенията, към които те н асо ч ват, са пречупени съоб­
р азн о с о со б ен о сти те на п редм етн и те знакови ср е д ст в а — м а т е р и а л , форма,
цвят, у п о тр еб а в други социални ситуации и пр.
К ато определям е обредните вещ и като един о т елем ентите, носещ и смисъла
н а обредния дискурс, трябва д а си давам е см етка за сп ециф иката н а предмет­
ния знак и начина му на вклю чване в м ногопосочния ком уникативен процес.
О щ е веднъж щ е н ап ом н я, че и с п о м о щ та н а зн ач ен и ята, к о и то получават
обр едн и те вещ и в ри туала, се до и зграж д а осн о вн и ят о б р ед ен си м в о л , т.е. чрез
кон кретн ото п р ед м етн о послание, което н осят, т е с т а в а т см и сл о в еквивалент
на осн овн ото, което тр я б в а д а се „каж е“ в о б р ед н о то сл о в о и д а се „покаже“ с
об ред н и те действия, н а онова, което се д ем он стри ра и утвъ р ж д ава в ролевите
взаим оотнош ения. О бредните вещ и по свой начин у ч астват в трансф орм ацията
н а отделн и см ислови п олета чрез конкретизация н а сво я (на в ещ та) семантичен
реф ерен т в границите н а м атери алн о възм ож ното з а всеки о б р ед ен предм ет.
К а т о п р и п ом н я съ щ о така, че ед н а о т осн овн и те о б р ед н и ц ели е пром яна­
т а о т л о ш о къ м д о б р о , о т бо л ест къ м здраве, о т н ер авн о веси е к ъ м равновесие
(за баян и ята) или къ м друго равновесие (при п овечето м аги и ) в р ам к и те на об­
р ед н о то п р о стр ан ство и врем е, став а ясно, че ч р ез с м я н а т а н а ф о р м а, цвят или
ори ен тац и я н а в ещ та съ щ о тр я б в а д а се о съ щ еств яв а т а зи п р о м я н а и д а сим­
волизира тази цел.
В клю чването н а обредн и те вещ и в коо р д и н ац и ята о т зн акови си стем и, чи-
и то елем ен ти с а се п р евъ р н ал и в и н тегр ал н а ч ас т о т си н кр ети ч н ата обредна
структура и битие, е съ образен о с дво й ствен ата п р и р о д а н а п р едм етн и я знак,
д околкото всяка вещ съ д ъ р ж а д ве стран и — „вещ н о ст“ и „зн ако во ст“77, които
се п реливат една в друга, и доколкото говори м за „вещ н о ст на зн ац и те“ и „зна­
ковост на вещ ите“ п ри у частието и м в п р о ц еса н а см и слоп ораж д ан е. Така раз­
гледани, елем ен ти те н а п редм етн и я свят са квази сем и оти чн и явления, които
став ат знаци, ко гато вл язат в някаква сем и о ти ч н а си стем а и у ч астват в даден
ком уникативен процес, и вещ и, когато и зл язат о т нея, за д а обслуж ват потреб­
ности о т друг, незнаков характер (най-често в еж едневната и м битова употре­
ба). Те обаче винаги зап азват като потенция другата си стр ан а, т.е. променят
се с а м о п ропорц и и те между тях, н алаган ето като д о м и н ан та на едната, без да
 се губи напълно другата страна. Увеличаването или намаляването на „знако-
востта“ определя сем иотичния статус на вещта. И ли казано по друг начин,
„знаковост“ и „вещ ност“ са в обратнопропорционална връзка по отношение на
понятието „сем иоти чен статус“. К олкото повече една вещ се възприема и фун­
кционира като знак, толкова по-висок е нейният семиотичен статус.
„Един о т най-ин тересн ите способи за изменение на семиотичния статус
на вещи, използвани обикновено с битови, стопански цели, е включването им в
ритуален контекст“78. Това обаче не означава, че всички вещи, които се включ­
ват в обреда, функционират в качеството си на знаци. К акто личи и от приме­
рите по-нататък, т е м о га т д а се използват и в качеството си на вещи, които ня­
мат друг см исъ л освен вещ ния, свързания с конкретното практическо прило­
жение на вещ та извън обредн ата ситуация. Това корелира с направеното по-
горе разделение на общ уването в обреда на обредно и необредно, което изисква
различно по тип придназначение и на обредните предмети. С една дума, об­
редните предм ети се вклю чват в обреда и като вещи, и като знаци, еднакво
подчинени на обредния смислопораж дащ процес.
За онази ч аст о т обредните вещи, които участват в баянията и магиите в
качеството им на знаци, е валидно твърдението, че самото им включване в об­
редната ситуация е първият етап на промяна в техния семиотичен статус. П о-
нататък в обредния ход те м огат да продължат тази промяна в съответствие с
движението на см и съ ла в отделните обредни моменти и в двете посоки (поло­
жителна и отрицателн а) на ценностната скала. П оследното е актуално най-ве­
че при сравняване на баянията и магиите и наблюдение върху това как една и
съща вещ е в д в ата полю са на тази ценностна скала поради противоположно­
то оценяване на техните (на баянията и магиите) обредни цели.
След първоначалното включване в обредната ситуация варирането в семи­
отичния статус е сравнително малко, което прави понятието надеждна основа за
една работна класификация на обредните вещи. Те м огат д а се разделят на:
1. Тип вещ и, чийто семиотичен статус клони към нула. Те са битова необ­
ходимост на обреда или казано по друг начин — „битово-помощ ен инвентар“79.
Макар и вклю чени в обредния контекст, те запазват своето чисто предметно,
битово предназначение. Н ям ат пряко отношение към протичането на обреда и
отсъствието им не води до нарушаване на естествения обреден ход. Такива са
например столчето, на което сяда баячката пред огнището, кърпата, в която се
носят подготвените за м аги ята вещи до „лявата воденица“, чаршафът, който
се постила на зем ята, за д а се реже ликото за баенето от „късокрачица“, с цел
да не се цапа подът, и т.н.
2. Тип вещи, функциониращи едновременно като знаци и като вещи. Техните
свойства обуславят необходимостта о т възприемане и на двете им страни. Нап­
ример зелената пръстена паница, в която се „гасят углищата“ за „уроци“, е ед­
новременно зелена и пръстена — знак за търсеното здраве и живот, и паница,
съд, в който м ож е д а се сипе водата за баенето, т.е. битово-помощен инвентар.
3. Тип вещ и с м акси м алн о висок семиотичен статус, които функционират
единствено като знаци н а абстрактен обреден референт. Н апример веригата
от огнищ ето, с която се „отклю чва“ „едномесечето“, означава единствено раз­
късването на р о д ств ен ата връзка между живия и м ъртвия без значение на
предназначението й за окачване на съдовете над огнището.
О бредните вещ и в баянията и магиите м огат да се систематизират в гру­
пи и въз основа на един по-общ признак — дихотомията природа/култура. В
този случай е същ ествено доколко те стават обредни вещи с участие на човеш­
ка активност за п ревръщ ането им от елемент на природата в елемент на култу-
р ата и как става това „умъртвяване“ на вещ та в качеството й на природно яв­
ление, за д а се „съживи“ като културен феномен. За вещ ите, които и преди
включването им в обреда са били елем ент на културната действителност, е ва­
жен процесът на превръщ ането и м в друг културен елем ент чрез промяна на
основния смисъл, който носят в едната или другата ситуация. Този смисъл мо­
же да се промени и чрез промяна в структурата на вещ та (ф орма, големина и
пр.), и чрез позицията й в знаковата синтагм атика на обредните моменти. С
една дума, основа за тази систематизация е преходът природа- култура, една
културна реалност в друга съобразно с изискванията за адекватност между
вещ та и нейните характеристики и конкретните обредни цели. П о този приз­
нак м огат д а се обособят пет големи групи обредни вещи:
1. П р ед м ет и , ч и и т о ест ест вени п р и р о д н и х а р а к т е р и с т и к и и свойст ва са
н е о б х о д и м и и д о с т а т ъ ч н и за в к л ю ч в а н е т о и м в о б р ед н и я п р о ц е с н а баенето
и л и м а г и я т а и н е е н ео б хо д и м а п р о м я н а в т я х н а т а с т р у к т у р а , за да придо­
б и я т е д и н и л и д р у г с м и с ъ л и да се п р ев ъ р н а т в п ъ л н о п р а в е н е л е м е н т на об­
р ед н а т а сим волика .
К ъ м т а зи гр у п а о б р ед н и вещ и се о т н а с я т р азл и ч н и в и д о в е р астен и я , хра­
сти и д ъ р в е т а , ж ивотински п родукти , кам ъ н и и някои п о л езн и и зк о п аем и — ху­
м а , ч ер в ен а гли на и д р ., а съ щ о м и ди , ракови н и , скалн и о т л о м к и и пр. Тук м о­
г а т д а се в к л ю ч ат о гъ н ят, в о д а т а и зе м я т а като о сн о вн и г р а д и в н и единици на
п о ч т и всеки р и ту ал и к а то н ай -п р я к ата в р ъ зк а п р и р о д а - к у л ту р а п р и осм ис­
л я н е т о и м к а то ед н о в р ем ен н о п ри н адл еж ащ и и н а д в е т е и т ъ к м о п о р ад и това
н еоб ход и м и н а о б р ед а. Те н ай -ч есто с а и вещ и , и зн ац и с к о м у н и к ати вн а и вещ­
н а о р и ен тац и я. Р а с т е н и я т а м о г а т д а се и зп о л зв а т п о р ад и : а ) л ек о в и ти те им
свой ства, т.е. п о р а д и сп ец и ф и чн ата и м „вещ н а“ х ар ак тер и сти к а; б ) особената
и м ф о р м а или ц вят (напр. тр ева, ко ято и м а ф о р м а т а н а щ ъ р к е л о в к л ю н , се из­
п о л зва в м аги я за одобряване, като се свъ рзва с к ач е ст в ат а н а щ ъ р к е л а , който
си „с ъ б и р а“ гн езд о то и п одоб н о на него и х о р ата щ е се „ с ъ б е р а т “ в сем ейство­
то; или ч ер вен о то и ж ъ л то то цвете, кои то се р а зм е н я т в б а ен е то о т „едном есе-
че“, п р о ти в о п о став ен и по ц вят и без значение на ви д а и м , за д а о зн ач ат същ­
н о с тн а та за баен ето п озиция червен /ж ъ лт = ж и в о т/см ъ р т); в) п ри н адлеж ността
и м къ м „ о т в ъ д н о то “, респ. при теж аващ и свой ства, х ар ак тер н и за техните при­
теж атели — срв. го л я м ат а група н а „сам о д и в ск и те“ и ли „зм ею в и т и т е“ треви,
от които п р ед и м н о се вие й ован ски ят венец н а Св. И в ан Б и л ь о б е р (Еньовден)
и които са ед н овр ем ен н о възп ри ем ан и и като лекови ти , и к ато м аги чески бил­
ки — вратига, ком унига, синя ти н тява, ж ъ л та ти н тява, сел и м , п ели н , разковник
и прочее „77 вери и п ол о ви н а и чирек“. С ем и о ти ч н и ят и м стату с н араства от
п ъ р вата към т р е т а т а п одгруп а и те все п овече се в ъ зп р и е м а т к а то знаци, а не
като вещ и. Ж ивоти н ски те продукти съ щ о п р о я в я в ат д в о й с тв е н о с т п о отнош е­
ние на сем ан ти ч н ата си н ато в ар ен о ст и д и н ам и ч н а п р о м я н а п о отнош ение на
п роп орц и ята в п р о ти воп оставян ето зн ако во ст- вещ н о ст. Т ова са най-често ов­
ча лой, лайно, сърце о т говедо, рога, плеш ка, крак, кри ло о т прилеп, кокал от
диво ж ивотно и пр., които стават ч аст о т о б р ед н ата сем ан ти к а и едноврем ен­
но с то в а си о став ат с н еп ром ен ен а п ъ р во н ач ал н а характери сти ка.
М ного м ож е д а се говори за огъня, во д ата и зем ята като елем ен ти на ма­
гичния ритуал, но тук не е възм ож но д а се р азп р о с т р е м в п о д р о б ен анализ. За­
това щ е подчертая сам о факта, че те са н ай -д ревн и те и в съ щ о то врем е най-
актуалните носители на обр едн ата сим волика; н оси тели н а значен ия о т древ­
ни култове към огъня, слънцето, п р ад ед и те и т.н. и аб стр актн и представи за
п ром яна, плодороди е, берекет, ж ивот в дн еш н о врем е. О гъ н я т м ож е да има и
очистителна, и апотропейна, и продуц иращ а, и леч еб н а функция. В одата тряб-
 ва да бъде „чиста“, „неначната“ („ненапйена“), „мълчана“, „объ рната“, „взета
от три, девет и прочее брода, от място, където се събират две реки, от три или
девет кладенеца (за баянията) или от почти пресъхнал кладенец (за някои м а­
гии), „светена вода“ от Й ордановден или друг водосвет и т.н., т.е. да бъде пре­
върната от вода в обреден елемент чрез трансформация на основното й пред­
назначение и приписването на смиели, които не съпътстват ежедневната й
употреба. Тя става знак и функционира като такъв дори след края на обреда —
срв. „ако стъпиш там , дека е фърлена баената вода, че се разболйш от същото
нещо“. „Ч и стотата“ на водата в началото на обреда и превръщането й в носи­
тел на отрицателни значения — в края , т.е. в „нечиста“ и опасна за здравите
хора вода, е резултат от знаковата й трансформация в самия обред. Тя е поела
болестта в себе си и затова дървото, върху което се изсипе, може да изсъхне, но
човекът оздравява и тя е изпълнила своята очистителна функция. Често пъти
съчетанието на огън и вода подсилва основната семантика на двата елемента
— срв. участието на „кипела вода“, „жежка вода“ или вода с угасени в нея въг­
лени в баянията и магиите.
2. П редмет и, чието основно предзначение е за домакинството и бита, но
притеж ават характ ерист ики, с които могат да се ориентират към сакрал-
ното прост ранство и време на баянията и магиите.
П редм етите от тази група могат да бъдат съответно: а) предназначени за
битова употреба, но използвани само като магично средство — срв. изискване­
то за нови, неупотребявани още вещи — ножчето, с което се „обира“, гърнето, с
което се бае от „припадливо“, лъжиците, с които се „запойва“ за „клини“, и пр.;
б) предмети, които се употребяват в домакинството, но включени веднъж в об­
реда, вече се използват само за баене — срв. зелената пръстена паница в мно-
гобройни варианти на баенето за „уроци“; в) предмети, които функционират и
в домакинството, и в обреда, без да получават трайно семантично обвързване
с едната от двете социални ситуации — срв. „ператна чаша“ (използвана при
пране), ножица, верига, м аш а, метла, бухалка и пр.; г) предмети, за които се
изисква да са стари и изхвърлени вече от домакинска употреба — срв. „шйляк“
(старо вретено), старо сито, тава и пр. Н ай-голямата част от обредните вещи
принадлежат към п ъ рвата и последната подгрупа, което отново ни насочва
към характеристиката и м като ритуално „чисти“ (още неизползвани или вече
неизползвани) и чак след това се активизират значения, свързани с други тех­
ни свойства — ф орм а, цвят и пр. „Ч истотата“ е свързването им с магичната
сила, превръщ ането и м във фетиши и трансформирането на част о т смислите,
към които ни отвеж дат всички останали обредни елементи.
3. П редм ет и, чиет о основно предназначение е свързано с богослуж ебните
рит уали на хр и ст и ян ска т а и м ю сю лм анскат а р ели ги я , но чият о сим волика
се асоциира с т а зи на м а ги ч н и т е рит уа ли .
Тези предм ети синтези рат семантиката на магичното и религиозното в
синкретичното битие на обреда — срв. употребата на дървено или сребърно
кръстче о т Рилския м анасти р, вода о т девет манастира, китка от Божи гроб,
парченце о т чудотворна икона и пр. С ъщ ото се отнася и д о малки по формат
издания на К орана или части о т него, които се приготвят като амулети с апо-
тропейно значение, лечението със свещената вода „зем-зем“, донесена от пок­
лонници, посетили М ека, и пр.
4. П редм ет и, чи ят о ха р а кт ер и ст и ка насочва къ м прякат а символика
на човек и л и ж ивот но, защ от о са част от него и ли негова принадлеж ност.
Това са предм ети, които най-често стават дубльори на човека или живот­
ното, чиято ч аст или принадлеж ност са: коса (респ. косми), рога и опашка, дре-
 хи или части от дрехи, конци, лични вещи и пр. Те съответно са взети от жив
човек или животно и чрез тях се въздейства върху него (типичен пример за кон­
тактна магия) или са взети от мъртвите, които участват в обреда с вече получе­
но в погребалния обред значение — срв. магиите с пръстен, китка, опинци, восък
и пр. Тук са и невестинските принадлежности, с които се правят повечето магии
около сватбата — срв. невестинско було, китка, парче от дреха, свещи и пр.
5. П редмет и, които са специално направени за н уж д и т е на магичния
ритуал.
В тази група са специално приготвените за магичния обред предмети ка­
то восъчно или тестено „търкуло“, нож от рог, хляб, кост и пр. Това приготвяне
може да е свързано с постигането на определена ф орм а (напр. през търкулото
обикновено се прогледва човекът, на когото се прави магия), с цвета (срв. изра­
ботването на ножче с черни „чйренье“ (дръжка) за баенето за „припадливо“), с
веществото — хляб, рог, кост, дърво и пр.
Често пъти изборът на даден предмет за участие в магичен ритуал се пра­
ви въз основа на съчетание от негови характеристики, които д а дублират ос­
новната му семантична насоченост. Ето няколко възмож ности за подобно съ­
четание: а) съчетание на изисквания за веществото, о т което е направен, и фор­
мата — срв. железни предмети като нож, брадва, огрибка, коса и пр., които ед­
новременно са твърди, за да насочват към ефекта „здрав като желязо (камък, ко­
кал)“, и остри, за да дублират заплахата, изречена в словесния текст; б) съчета­
ние на вещество и цвят — срв. червена ябълка за баене на бездетка — ябълка,
защото символизира търсеното плодородие, и червена, за д а подсили основното
значение на здраве, берекет, живот; в) съчетание на форма и цвят — срв. тестено
„търкуло“, омотано с червени конци, където формата и цветът затварят кръга от
значения около основното семантично ядро; г) съчетание на цвят, материал и
форма — клечки от гнездо на черен „щърк“, „търкуло“ от слънчогледова пита или
мъртва кост на „жена от срама“ и пр.; д) съчетание на м атериал и ф орм а с до­
пълнителни изисквания, като например да се открадне яйце о т човек с им е Цеко
или Цено, „защо има у името си цер“, или да се намерят клечки или капчици во­
да от Стоянов плот, „защо е Стоян и болката ше стои и нема да расте“ и пр.
Може да се наблюдава и съчетаване на свойства, които пром енят по опре­
делен начин основната семантика на вещта. Ето един пример: употребата на
зелена китка, усукана с червен вълнен конец (при повечето баяния), и употреба­
та на зелена китка, завързана с черен памучен конец (при повечето магии за
зло).
Обредните вещи в баянията и магиите могат да се групират и по функции като:
1. Семантични дубльори на човека — баячката, болния, м агьосницата или
субекта на магията, или силите на „отвъдното“.
2. Семантични дубльори на „разказваното“ в магичното слово.
3. Семантични дубльори на абстрактната обредна символика, която се ак­
туализира независимо от конкретните измерения на обредната ситуация.
4. Носители на специфични лечебни свойства.
Да разгледаме малко по-подробно първата група.
При дублирането на болния можем да наблюдаваме интересна интерпре­
тация чрез предметната символика на идеята за двойника, двойничеството в
магичния обред. Това става чрез „раздвояването“ на човека при възприемане­
то му като единство и противопоставеност на болен човек/здрав човек и отъж-
дествяването на двойника само с болния човек. Унищожаването на двойника
означава раждане на здравия човек, т.е. смъртта на двойника и здравето на жи­
вия са двете страни на лечебния процес, които водят към еднозначен резултат
— здраве, живот. Типичен прим ер са баянията на „сянка“, в които се цели ней­
ното унищожаване с огън и вода, за да се постигне оздравяването на човека,
комуто тя принадлежи. П рим ер за това са и онези магични практики, в които
се мери човекът или сянката му с пръчка или конец и стават негов двойник,
който по-нататък мож е д а зам ества самия човек в ритуала. В тези случаи уни­
щожаването на сянката може да означава и см ърт на човека, защ ото той не е
„разполовен“ на болен и здрав, а се възприема като едно цяло с неговия двой­
ник — срв. магиите със зазиждане на премерена сянка на животно или човек в
градеж. Ако обаче предварително е извършено смисловото раздвояване (удвоя­
ване) на човека, умирането на неговия заместител е знак за оздравяването му —
срв. „погребението“ на болния при баенето за „припадливо“ чрез използване на
конци или шипкови пръчки с неговия „бой“, за да оздравее самият човек до 40
дни от „погребението“ на болния двойник. Характерен пример за въплъщение
на идеята за двойничеството в обредните вещи са и всички баяния за „едноме-
сече“, които целят „разкъсване“ на живия от неговия починал роднина-двойник.
Те от своя страна най-вероятно са наследници на стари близначни култове, но та­
ка или иначе винаги интерпретират общата представа за неделимостта на двой­
ката и магичния път като единствено средство за разкъсване на тази връзка.
Не всеки п редм ет, който „замества“ човека, се възприема като негов двой­
ник — например в случаите, когато се използва дреха (за човек) или зоб (за жи­
вотно), на които се бае вм есто н а самия човек или животно. П о-скоро тук става
дума за м етоним ичното заместване на част с цяло при „снемане“ на същ ност­
та на цялото в частта. Това са и примерите с използване на „белег“, „ниш ан“
от човека, който го представлява, без д а му е двойник.
2. Дублирането на баячката често е наложено от изисквания, засягащ и друг
семантичен порядък. Н априм ер известно е, че не е хубаво да се бае на „свой“
човек — дете или друг роднина. Б то защ о майката може д а спази това правило
само ако постъпи така: забож да една лъжица на кръста си и казва: „Аз не съ м
Иванчова майка, ам и съм лъжичова майка.“ Тогава лъжицата, която семантич­
но дублира детето, пром еня и същ ността на родствената връзка, като я иззем ­
ва, и правилото се насочва по друг път, което вече позволява реализирането на
съответното баене.
К огато вещ ите дублират абстрактна обредна символика, се получава п ро­
сто подсилване на основния обреден смисъл, без да се променя или ню ансира
той — наприм ер слагането на зелена шумка в паницата с вода и въглени сам о
защото е зелена или връзването на червен конец само защ ото е червен и пр.
В последната група се им ат предвид всички билки и животински продук­
ти, които притеж ават доказани лечебни свойства.

О бреднит е вещ и в обредното слово

В обредното слово се назовават и описват вещи, които участват в обреда,

и такива, които са п р о сто знак за нещ о друго или елемент на ситуацията, за
която се разказва в него. Н априм ер когато баячката казва: „че угасймо със зе-
лена тревица непрепасан а и студена водйца ненапйена“, тя бае за „расата“
край течащ ата вода съ с стръкче трева, което не е било стъпквано и „стока не е
мйнвала там о “, но когато за същ ото баене тя казва: „Печ, Руса пече колач...“, тя
изгражда осезаем ия образ на болестта, но колачът не участва като обреден
предмет в битието н а реалния лечителски обред.
Ще отбележ а сам о и това, че понякога назоваването на един предмет от­
ключва цяла верига о т представи за включването му в сложни ритуални прак-
тики, без д а е необходимо тяхното детайлно описание — наприм ер когато баяч­
ката казва, че коли черно пиле за баенето о т оп асн ата болест, тя назовава и
вклю чването на черното пиле в ритуалното погребение на болния, и акта на
ж ертвопринош ението като разм яна на дарове — черно пиле за силите на „от-
въдното“/здраве за болния.
Ф ункционалната и семантична взаим озави сим ост и взаимнообусловеност
на вещ и и слово са ощ е една страна от слож ното социално взаимодействие, ко­
ето се осъщ ествява в магичния ритуал.

ОБРЕДНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
(ПОЗИ, ДВИЖЕНИЯ, ЖЕСТОВЕ, М ИМ ИКИ)

„Говоренето“ и „правенето“ като взаимнообусловени елементи, съставящи

обредния дискурс и ф орм иращ и неговия цялостен см исъл, се п роекти рат съ­
ответно в това, което нарекохме тук „м агично обредно слово“ и „м агично об­
р ед н о действие“. „Езикът“ на тялото не сам о е потен ц и алн а възм ож н ост за
изобразяване и изразяване на значения, отнош ения и ценности като специфич­
на знакова систем а, но нейното (на систем ата) реализи ране в действените тек­
стове на обредния комплекс превръщ а всеки неин елем ен т в задълж и телна ин­
тегрална част от полифоничното и полисем античното обр едн о взаим одейст­
вие. П озата, жестът, м имиката, движението на тял о то са единици, които из­
граж дат действения компонент на ритуалния дискурс, дубли рат и допълват
онова, което се „казва“ и възприем а чрез словото или п р ед м ета в съответните
словесни и предм етни текстове на същ ия този дискурс.
С ледователно обредните действия трябва д а се разглеж дат като носители
на значения и ценности (универсални и конкретно обредни) съ образн о с въз­
м ож ността на всяко о т тях да се свързва в си нтагм атична последователност с
остан алите действени единици на текста и с всеки един о т обр едн и те компо­
ненти в единно см ислово и структурно цяло.
Н еобходими са и някои разграничения между тях, до ко лко то свързването
и м с особеностите на човеш кото тяло позволява разли чн а д о м и н ан тн а насоче­
ност в семантичния регистър на обредния дискурс. Те м о гат д а се разгледат в
тр и основни групи:
1. П озата на тялото;
2. Видовете движения;
3. Р олята на ж еста и м им иката в обредния ход.
И за три те групи действени обредни ком поненти е важ но д а се подчертае
непрекъснато създаващ ата се сем антична о бвързан ост м еж ду тял о то и онова,
което се м исли като ставащ о в м о м ен та н а лечението или правенето на магия.
Т я се осъщ ествява чрез:
а) ф орм ата, която заем а тялото;
б) пространствената му ориентация.
Ф орм ата, която заема тялото на болния (респ. субектът на магията, ако при­
съства), можем да разгледаме като ст ат ична, т.е. изразена в неговата поза, и ди­
нам ична, т.е. непрекъснато очертаващ а се чрез определени ритуални движения.
 1. П озат а на т ялот о
Позата на болния човек трябва да символизира смисловата насоченост на
лечебния ритуал и очаквания ефект от неговото провеждане. С тяло в поза,
наподобяваща кръст (събрани успоредно крака и разперени настрани ръце в
изправено или легнало положение), с крака, изпънати по течението на реката, с
ръце с дланите нагоре, свити в юмруци или с изпънати пръсти, клекнал, сед­
нал с прибрани колене или прав (в поза „мирно“), болният отново предава кон­
кретното културно послание на магията, предизвиква действието на лечебната
магична сила. Така например при баене за „едномесече“ краката се изпъват по
течението на реката, за да „изтече“ по тях болестта, при „весенето“ за „страх“
болният виси надолу с главата, с крака, завързани с въже към гредите на тава­
на, за да „си дойде“ сърцето на мястото, защото при уплашването то се е озо­
вало в стомаха или в петите, при някои варианти на баенето за „сугреби“ чове­
кът е клекнал и „седи на четири крака“, за да изобрази животното —причини­
тел на болестта, и др. Пациентите на днешните екстрасенси застават с успо­
редно поставени колене и ръце, които не бива да са скръстени, за да не се
„кръстосат енергиите“, или с отпуснати надолу ръце, за да „изтечат“ през
пръстите „отрицателните енергии“.
П озата на тялото е значима изява преди всичко за болния (респ. субекта
на магията), доколкото активните обредни действия са повече част от обред­
ната роля на лечителя (респ. магьосника).
Посоката, в която се ориентира тялото, в смисъл „с лице към“, е винаги
„добрата“, „благоприятната“ за търсения лечебен ефект. Тя е към огнището,
към стената с иконата, към прага навън, към слънцето (на изток), към течени­
ето на реката, към изхода на гробищата и т.н. или се мени в отделните обредни
моменти от поглед „навътре“ към поглед „навън“ и показва посоката за про­
гонване на болестта и злината. Понякога пространственото ориентиране на
тялото се тълкува амбивалентно: човекът е с лице на запад, за да „умре“ болка­
та, или с лице на изток, за д а „оживее“ здравето. Пациентите на екстрасенсите
се обръщ ат с лице към картина или икона, „заредена с лечебна енергия“, към
оня ъгъл на стаята, където м огат да се „видят“ висшите енергии под формата
на слънчево зайче или светлинен лъч, към мястото, където се усеща „силно
енергийно излъчване“, и т.н. П ри магиите посоката е към субекта на магията
или м естата и нещ ата, които са в най-близко съприкосновение с него.
П озата на тялото е изобразителен знак, но изразява и определено отноше­
ние към онова, което се казва, показва, „изиграва и прочее с помощ та на дру­
гите знакови средства, манифестирани в обреда.

2. Видове движ ения

Активно очертаваната форма на тялото предполага извършването на оп­
ределени движения, които я възпроизвеждат динамично в определени момен­
ти на лечението. Тези действия м огат д а се обособят в групи по два основни
признака:
а) последователното структуриране на движението (съответно биват едно-
елементни, многоелементни) и включване на по-прости в по-сложни движения,
при което слож ните движения се възприемат като едно движение;
б) основната им функция в обредния процес.
Структурирането на обредните движения зависи преди всичко от преоб­
ладаващ ото участие на ръцете или цялото тяло при извършването на едно или
друго действие. Човекът мож е д а прави кръстни знаци или кръгови движения
с ръка или с цялото тяло, д а сече, да мете, да се мие, д а пие, д а се кади, да ма­
же, д а поплюва, да подухва, да се провира, д а надкрачва, д а „проглеж да“ и мно­
го други, повечето от които са сложни, съставени о т няколко по-елементарни
движения, но не се разчленяват по-нататък о т сам ите участници в обреда. От
то зи тип са и действия като поливане, къпане, напръскване (поръсване), завър­
зване (заклю чване), отвързване (отклю чване, отклапяне) на верига, въже и др.,
очертаване с ръка или п редм ет н а болното м ясто или около човека, мерене, ря­
зане, развиване и завиване (на пъп), запойване, захранване, горене, хвърляне,
лизване, „весене“ и м ного други. Н ап ри м ер дей стви ето „н акадяван е“ се със­
тои о т кръгови движ ения на р ъката в посока о т д ясн о н а л яв о с керемидка,
върху която гори някаква билка или там ян с цел д а се вди ш ва ди м ъ т о т болния.
То се възприем а като едно цяло действие, което се н азовава с целта, а не с вида
на движ енията, които го съставят. Това се отнася д о п о -го л ям ата част от из­
броените по-горе действия — съставени о т няколко движ ения, а онези, които са
елем ентарни по структура (напр. очертаване в кръг на бо л н о то м ясто , духване,
лизване по челото и пр.), се повтарят м ногократно, но н ай -м алко тр и пъти. Ня­
кои от назованите действия са съставени о т две или тр и разли чн и по тип дви­
жения, които обаче са семантично еквивалентни и дублират осн овни я обреден
си м вол — наприм ер „поръсване“ (с китка босилек) — съставен о о т потапяне
на китката в баената вода, махване с нея три пъти пред ли ц ето и л и челото на
болния на кръст, м ахване в четирите посоки на света, като се зап очн е о т източ­
н ата (стената, на която е иконата вкъщи), отново потапяне, ко ето се извършва
същ о като кръст или в кръг, който се върти о т дясно н а ляво, и т.н. Символи­
ката на кръста и кръга, както и ориентацията по п ростран ствен и те посоки, та­
ка както те са осм ислени като добри и лош и, благоприятни и неблагоприятни
за лечебния процес, се наслагват една върху друга и образуват единно смисло­
во цяло, дублиращ о основната обредна идея — здраве, живот, берекет. Всяко ед­
но от обредните движения е елемент о т синтагм атиката н а о бр едн о то дейст­
вие и съчетанието от обредни действия в пластичния обреден текст — знак,
който от своя страна е градивна единица на синкретичния обреден комплекс.
Р азчлен яването и ан ализирането н а обредн и те дей стви я е ан алоги чно на
то ва с м агичн ото слово и неговите основни елем ен ти и е н еобходи м о за из­
следователското абстрахиране н а конвенцията, върху ко ято т о е построено
по един или друг начин, и означава един или друг значим за ри туала и участ­
ниците в него соц и ален или м ен тал ен ел ем ен т на д е й ст в и те л н о ст та . П одо­
бен ан ал и з не м ож е д а се н ап р ави в р ам к и те на т о в а въ вед ен и е, поради
което щ е се сп ра сам о н а някои о т възм ож н и те п осоки за ед н о б ъ д ещ о науч­
но дирене. Ще р азгл ед ам и някои стр ан и о т ф у н кц и он алн ата характери сти ­
ка на обредните действия, която същ о мож е д а бъде осн ова за тяхното систе­
м ати зи р ан е.
Тази характеристика е обусловена о т целта, с която едно или друго движе­
ние се вклю чва в даден обреден м ом ент. П о своята осн овна функционална на­
соченост те съответно биват:
а) действия с „илю стративн а“ цел — с тях се показва онова, което се „каз­
ва“ в словото — например „К акво м етеш ?/ М еталкя“, и баячката в същ ия мо­
м ент м ете с м етла в кръг около болния.
б) действия с апотропейна цел — с тях се осигуряват безопасността и си­
гурността на баячката или м агьосницата или на другите участници в обреда
от действието на силите, в чието пространство те се н ам и рат в даден момент
— наприм ер обикалянето на баячката на сам одивските билки в кръг, преди да
ги набере, или м ълчаливото очертаване на пространството, където щ е се пра­
ви м агията за невидим о, о твъ д което магьосникът не бива д а прекрачва, но и в
границите на което не м о гат д а влязат обитателите н а „о тв ъ д н о то “.
в) действия, които н асочват към граничния статус на м аги чн и я о бред или
са проява на преплетените м исловни м одели, които ги о см и сл ят съ образно със
своя произход и ад ап тац и я към логи ката на ри туала — срв. п осо чван ето на
м ястото, където тр яб в а д а се прогони злината, всички ви дове очер тан и я на
граници, до които м ож е д а се разп рости ра болката, за д а се сп ре н ей н ото р а з­
растване, кръстните знаци или поклоните пред иконата на светеца — п окрови ­
тел на баячката, кръговите или кръстните движ ения с кръстчето или с м ал к ата
иконка от Рилския м ан асти р и пр.
г) действия съ с собствен а лечебна цел — всички видове м асаж и , н а м ес тв а­
ния, хирургични нам еси или превръзки, о т една стран а, както и д о п ъ л ващ и су-
гестивното въздействи е на заклинанието, о т друга.
О т гледна точка на цялостния обреден ход обредните движ ени я м о га т д а
се свърж ат с неговата въвеж дащ а, същ инска или заклю чителна ч аст и д а и зо б ­
разят онова, което е характерно за нея.

3. Р олят а на ж ест а и м и м и к а т а в обредния хо д

Ж естът м ож е д а се разглеж да като елемент на обредн ото движ ение, н о м о ­

же да им а и сам о сто ятел н о значение, което същ о д а дублира или д о п ъ л в а с ъ з­
даващ ия се в обредн и я дискурс общ см исъл. Н ап ри м ер и зп ъ н ати те н ад о л у
пръсти на р ъ ц ете показват накъде трябва д а „изтече“ б о л естта, и зп ъ н ати те
към в р атата навън п ръ сти на краката показват нейното движ ение о т вътре н а
вън, вди гн атата н агоре към ком ина глава насочва прогонването й н а го р е и т.н .
М им иката като правило е строга, сериозна, и зразяващ а с ъ п р и ч ас тн о с т
към тай н ството или определен а реакция към нещ о, което се случва в н его —
срв. м им ика на угриж еност и разочарован ие при л о ш а ди агн ости ка сл е д п р о ­
верката с въглени или „чум бер“ за вида и степента н а урочасване и ли н а о б н а -
дежденост, почти р а д о с т при благоприятна за болния проверка. С р ав н и те л н о
по-свободната м и м и ка м еж ду отделните произнасяния на сл о весн ата ф о р м у л а
се стяга и съ ср ед о то ч ава в м о м ен та на поизнасянето. Това се о тн ас я д о всеки
един о т участниц и те в обреда.
В ероятно о б р ед н и те действия о тр азяват архаичния начин за п р е д ав ан е н а
м ита чрез к о д а н а и гр ата, дублиран по-късно о т р азгр ъ щ ан ето н а сл о в есн и я и
предм етния код. В еднага щ е напом ня обаче, че и гровата съ щ н о ст н а о б р е д н и ­
те действия ни о твеж д а не към понятието за представление, а к ъ м п р еж и вява­
нето и п р евъ п л ъщ ен и ето 82 като атрибути н а обредн ата р о л я, п о ета и и зп ъл н ен а
от участниците в ри туала. И гровото представяне н а един д ъ лб о ко закод и р ан
социален п роц ес чрез съ отн асян ето му с реф еренти о т конц ептуалния м о д ел
на ф олклорната култура го прави осезаем, но и цялостно реали зи ран в рам ките
на конкретната о б р ед н а ситуация. Д ействията и зобразяват неговото начало,
развитие и край (срв. разболяван е и оздравяване; н ачало и край н а м аги чн ото
въздействие в м аги и те з а лю бов или см ърт) чрез вплитането м у в специфичното
социално взаим одействие, п роти чащ о в ритуала. Т елесният ко д по своеобразен
начин носи осн овн ата обр едн а идея и я разп р о сти р а във всеки свой елемент.
И нтересен п р и м ер з а и грово, н о и зклю чително сем ан ти чн о н ато вар ен о
пресъздаване н а о б р ед н и те ц ели е съ н ят в обреда. Ч р е з него се п р ео д о л яват
пространствените и врем еви те граници, за д а стане възм ож н о м аги чн ото вза­
им одействие м еж ду д в а т а свята. П роява на този ритуален сп особ е и н еп ре­
къснатото прозяван е н а баяч ката при баянията за уроки и нейното действи-
телно заспиване при някои варианти на баянията за припадъци и детската бо­
лест и задължителното преспиване на определени места в подготвителната
или заключителната част на баянията за самодивско и пр.
Идеята на магичния ритуал се превежда на всеки от обредните „езици“ и
се изразява чрез техните „материални“ възможности. Тялото „говори“, за да
спои още по-здраво връзката между основната обредна символика и обредни­
те елементи, в които тя се въплъщава. Така например в някои варианти на ма­
гия за „отвръщане“ на вече направена магия за болест пострадалият се върти
в кръг, за да се „завърти акълът“ на този, който е „напратил“ болестта, при
други варианти на баенето от „сугреби“ болният активно имитира движенията
на животното — причинител на болестта, а в записи на баяния за „страх“ се
срещат и „страховити“ заплашващи движения, насочени към източника на
страха (най-често човек или животно), за да бъде уплашен той, а не болният. В
последния случай е значимо участието на жеста и мимиката.

Обредни действия в обредното слово

Не може да се каже точно в кои случаи описаните в словото действия са
негова илюстрация и дали пък то не е тяхно обяснение, но така или иначе те
са в смислово единство и още веднъж доказват семантичната неделим ост на
магичния ритуал. Онова, което е важно за нас, не е изясняването н а факта кое
от двете е вторично по своя произход и развитие и как се е слож ила във вре­
мето тази взаимозависимост на слово и действие, а начинът, по който те се
възприемат, обясняват и оценяват от самите участници в обреда и как те ста­
ват част от общуването в него. Словото и действието са равноправни градив­
ни единици на обредния дискурс и елементи на общ ата обредна символика.
Това означава, че всяко изолирано разглеждане на едното или другото го ли­
шава от смисловите връзки, породени от функционирането му като част от
цяло, и следователно води до невъзможност за разбиране н а слож ната кому­
никативна същност, която притежава един магичен ритуал и която в крайна
сметка се реализира благодарение именно на съвместното и м битие в него.
Ето защо всяка предложена тук класификация на словесните или действените
текстове е направена с пълното съзнание за нейната условност и е дадена да
улесни анализа, без да се абсолютизира и без д а се превръщ а в самоцел.

МАГИЧНИЯТ ОБРЕД - БИТИЕ МЕЖДУ ДВЕ КУЛТУРИ

Тук бих искала да обърна внимание върху това, че магичният обред никога
не остава в графата „културно наследство“, а се адаптира във всеки тип култу­
ра от древността до електронното ни съвремие независимо о т отделните про­
мени в елементите, които го изграждат. Вероятно това се обяснява с изконната
човешка потребност от магичното и неговата ритуална проекция, о т необходи­
мата връзка между социалното и трансценденталното като две страни на чо­
вешкото битие.
 Значимостта на магичното за човека може да се анализира с оглед на раз­
лични психологически, социални, идеологически и прочее измерения на кул­
турния субект (личност или общност), но може би онова, което е винаги дейс­
твено, е универсалната потребност от изнасяне на някакъв проблем вън от
личностните структури и реш аването му чрез трансформирането на същия
проблем в проблем от друг порядък. Той вече не се възприема като възможен
за реш аване о т конкретната личност и се оставя в ръцете на недиференцира-
на, неопределена, но налична магична сила, която е управляема и контроли-
руема от определени, натоварени с тази социална поръчка членове на съща­
та общ ност. Това е просто начин за изместване на зрителния ъгъл, но в
крайна см етка необходим а крачка към преструктурирането, преназовава-
нето и преосм и слянето на проблема, за да може да се намери благоприят­
ният изход. Това вероятно ще ни отведе и към отношението магия/религия,
което не е обект на настоящ ото изложение. Ще отбележа само факта, че съв­
м естн ото битуване н а няколко религиозни системи по българските земи и
адап ти ран ето им във фолклорния тип култура, т.е. превръщането им в част
от нея, е било почти винаги някак естествено и е довело до редица интегри­
рани ф орм и на м агичн ото и религиозното като съзнание и продукт на дей­
ността, разб и р ан и като равноправни гаранти за постигане на определени
човешки потребности.
К ултурната динамика в исторически план е довела до няколко основни
промени във вида и начина, по който днес се реализират магичните обреди.
От една страна, промяната на икономическите структури е наложила промяна
в обредните компоненти — като форма, назоваваме и обяснение. Тя обаче е в
рамките на неговата логика и не се нарушава главната им смислопораждаща
технология. Огнищ ето може да се замени с електрическа печка, въглените — с
кибритени клечки, зелената пръстена паница — с порцеланова чаша или стък­
лено шише, водата д а не е от „три брода“, а от чешмата и т.н., но смисълът на
водата, огъня и включването им в ритуалното цяло трябва да се запази. От дру­
га страна, им ам е адаптацията към градските условия на живот, които също
налагат съответните промени в обредните елементи — срв. например функци­
оналното тъж дество на терасата и двора, прага на апартамента с прага на
„одж&ка“, гардероба с раклата, въвеждането на нови елементи на тайнството
— кестенче в чинията за кафе, изработването на амулети от епоксидна смола и
т.н. и т.н. Е то един пример (баене от „полунощник“):
„Сега, кат им аш „полуношник“, са казва, не мойш да заспиш, отиваш сред
двора, д а кажем, то вий и двор нямати многу, у тия апартаменти де двор, ама
се кат излезиш по къро насам-натам, пък или из улицата, кат вървиш, има ня­
къде някоя сламчица, някой перце ут животно е фръкнало на шосето, да кажем,
ади, сега като й в двора, аз мога да ти събера две кила боклук. Събирам тъй
мъничко боклучета тъй, туряш на ина керемидка два-три въглена, то и въглени
нямати вий, ам а, д а кажем, ше скъсаш идин вестник и у банята ли, навън, на
терасата ли, то ить съ запали, нали? И шъ туриш тяо боклучета над него пушек,
да мойш ей тъй, д а мойш д а са поопушиш, па тия въгленчета, шъ ги угасиш, шъ
ги загъниш у иднъ книжка, шъ ги туриш под главата, да спиш отгоре им и са-
баале ш ъ ги заф ърлиш на пътя. П а вий нямате ни въглени... (Ами като нямам
въглени, вестникът какво д а го правя?) А, нищо, той вятъра ше го издуха... (Не­
го ли д а си сложа под възглавницата?) А, чи то како ши остани, то изгоряло, то
изгаря са се боклука там. Ни й е къкто въглените, ама кат иска човек — можи.
Ина жина каза: „Бабо Донке, у апартамент живейми, ама мога, каза, да запаля
пет-ш ест клечки, каза, колкот да стани, огънчец да стани. Да можим да угасим
т я о въгленчета, д а ги турим п о д главътъ. (Е, и стан ал л и е ц я р ? ) С тан ал бе, май­
ка, станал!“ — като н ям а двор — бан ята или т ер ас ата, като н я м а въглени — вес­
тник и пак став а ц яр.“
И л и д р у г при м ер: в ед н а к в ар та л н а гр ад и н к а н а ж к „Н а д е ж д а “ записах
баене о т един око л о 40-годиш ен м ъ ж — ед н о баен е п р о т и в у р о к и с тр и кибри­
тени клечки, които се п ром уш ват п рез к л ю ч ал к ат а н а б а л к о н с к а т а врата, за­
п а л в ат се ед н оврем ен н о и се гасят в п о р ц ел ан о в а п ан и ч к а с в о д а о т чеш м ата и
сл ед като се изм и е д етето с тази во да, се и зх въ р л ят н а п л о щ а д к а т а п р ед апар­
т а м е н т а в п осо ка к ъ м стъ л би щ ето , „ за щ о то т а м м и н а в а т м н о го х о р а и ще из­
н есат б о л ес тт а навън “ .
И ед и н п о сл ед ен п р и м ер : баен е за у р о ки с в о д а в ч а ш к а , н а д ъ н о то на
к о я то се п о с та в я т т р и ж елезни бурм ички о т п р ед н и те к о л е л а н а л е к а кола, „за­
щ о т о т е се в ъ р т я т н а п р ед и н а ч о века щ е м у в ъ р в и н а п р е д , а н е н а з а д “, а кит­
к а та , к о я то се то п и вътре, д о к а т о се бае, е о т к е ст ен о в о д ъ р в о . В о д а т а се из­
п и в а н а т р и пъти, а б урм и ч ки те се п азя т за с л е д в а щ о б аен е. Т ози зап и с също
е о т С оф ия.
П р и м е р и те в т о в а отнош ен ие са м н о го и са т в ъ р д е и н тер есн и , но в тази
книга не са д ад ен и гр адски вари ан ти н а м аги чн и те р и ту ал и , з а щ о т о те щ е бъ­
д а т обединени в са м о сто ятел н о издание. Тук са м о п о д ч е р т а в а м необходимата
стад и ал н а в р ъ зка м еж ду тях и гъвкавото и м п р и сп о со б яв ан е п р и зап азване на
о сн о вн ата см и сл о в а н асо ч ен о ст н а всеки ритуал.

РАЗПРЪСНАТОТО ЗНАНИЕ

Р е зу л т а т о т и с то р и ч ес к и т е културн и п р о м е н и е и „ р а з п р ъ с в а н е т о н а зна­
н и е то “ . О н о в а, к о е то н я к о га е б и л о зд р а в о в п л етен о в е д н а с т р о й н а обредна
с и с т е м а н а л о к а л н а т а се л и щ н а ку л ту р а и о б у сл о в ен о о т е д и н е н културен мо­
д е л , п о с теп ен н о о с т а в а д а ж ивее к а то сп ец и ф и ч н а п р а к т и к а — и зо л и р а н а , мо­
д и ф и ц и р а н а и п р и с п о с о б е н а в п р о м е н е н а т а к у л ту р н а р е а л н о с т . Т я вече е
п л о д н а д р у га ку л ту р н а с и с т е м а и за п а зв а с а м о о с н о в н и т е си сем антични
о р и е н ти р и . П р о м е н я се о с ъ з н а т а т а о б о с н о в к а н а е д н о и л и д р у г о д е й с т в и е ,
в к л ю ч в а се в д р у г т и п ко м у н и кати вн и ко н вен ц и и и п р и д о б и в а д р у г тип кон­
к р е тн а зн ач и м о ст . Е л ем е н ти о т т о в а зн ан и е се п р ъ с в а т м еж д у м н о г о хора, ко­
и т о ги с ъ б и р а т и си н т е зи р а т в св о я л и ч н о с т е н к у л ту р ен м о д е л и и м придават
с ъ о т в е т н а т а о б я с н и т е л н а и в ъ зд е й с т в е н а си л а. З а п азен и с а о б а ч е потреб­
н о с т т а о т т а й н с т в о т о н а р и т у а л н а т а а т м о с ф е р а и т а й н а т а н а п редаденото
зн ан и е, н е р азб и р ан ет о н а с л о в о т о и д е й с т в и е т о о т н е п о св ет ен и я , з а д а се съх­
р ан и и о сн о в н и я т п ри н ц и п н а н е го в о т о ф у н кц и о н и р ан е. Б о л н и я т и сега учас­
т в а в р и т у а л а п о -с к о р о к а т о п р еж и вяван е, о т к о л к о т о к а т о р а зб и р а н е на ця­
л о с т н о т о о б щ у ван е и в сяк о п о в д и ган е н а з а в е с а т а с ъ з д а в а съ м н ен и я за ре­
ш а в а н е т о н а с а м и я п р о б л ем .
Всичко т о в а означава, че п о тр еб н о сти те и м ехан и зм и те са зап азен и и тряб­
в а д а ги и ден ти ф и ц и р ам е при всяка ср е щ а съ с с ъ в р е м е н н о т о б и ти е на този
тип обреди.
 ТЕКСТОВЕТЕ В ТАЗИ КНИГА

Тук искам д а дам някои уточнения относно характера на публикуваните в кни­

гата текстове и необходимите условности при оформлението и подредбата им.
Ще започна с това, че всички подбрани текстове се публикуват за първи
път и са взети о т архивизирани в И нститута за фолклор материали или от лич­
ни архиви на записваните. Старанието ми при този подбор е било да са от раз­
лични региони на стран ата и да отразяват в общи линии репертоара от магич­
ни обреди, характерен за българската практика. О т гледна точка на историчес­
кия период, отразен в тях — края на XIX и началото на XX в., — те са една срав­
нително късна документация на този вид обреди. Тази късна документация е
резултат от многобройни фактори, част от които са посочени в увода. Незави­
симо от това в тях нам ирам е отложени множество архаични представи, вярва­
ния и различни културни напластявания, които пък са резултат от двупосочна­
та интерпретация на културния факт — стремеж към запазване на старата фор­
ма поради вяра в нейното магично въздействие, обусловило сравнително нис­
ката им вариативност и съхранило древната практика, и неизбежното адапти­
ране на нови културни модели, чиито елементи се „снемат“ по един или друг
начин в обредните компоненти и цялостното звучене на обреда. Ц елите на тях­
ното документиране са различни и са намерили отражение във ф орм ата на по­
лучения документ. В тази книга са представени три (различни по своето оф ор­
мление) типа документи:
1. Сведения от името на записвача и думите на информатора, дадени в ка­
вички, за да се отделят от основния разказ.
2. Сведения от името на информатора без предаване на преките въпроси,
чийто отговор са те.
3. Словесно представено цяло интервю на тази тем а с всички въпроси на
записвача и отговори на информатора.
Във втория и третия случай текстовете не са нормализирани н а книжовен
език, а е запазена диалектната им форма, за д а се запазят максимално дейст­
вителното им звучене и ритмика, като непознатите диалектни думи са изваде­
ни в кратък речник — приложение.
Текстовете са подредени по тематичен принцип — вида на болестите или
целта на м агиите. П ри това съм се опитала за по-разпространените о т тях (ба­
яния за уроки и страх) д а д ам множество варианти по регионален признак.
Важна уговорка е липсата н а пълни данни за информаторите, чиито им е­
на са дадени с условни инициали. Това се дължи на обстоятелството, че в пове-
чето случаи те не ж елаят д а се дава гласност на тяхното знание и една такава
публикация щ е ни изправи пред сериозен етичен проблем. Ощ е повече че пове-
чето о т тях са живи и активно практикуващи и досега. Техният авторитет в соб­
ствената им общ ност щ е бъде накърнен и може да се стигне д о отказ о т прак­
тиката. В м ного о т случаите, когато лично съм записвала подобни материали,
съм д ала обещ ание д а запазя им ето на инф орматора в тайна, за д а сподели
той с мен своето знание. За сведение на специалистите, които се интересуват
по-специално о т тази проблематика, пълните данни за информаторите м огат
да бъдат на т яхно разполож ение в Института за фолклор при БАН. Дадени са
имената н а записваните, архивните номера или селищ ата, където са докумен­
тирани неархивираните м атериали.
П о сам ите текстове — името на болния е заместено навсякъде с условното
име И ван (дадено в курсив), което се променя в зависимост от действителното
 име на човека, комуто се бае или се прави магия. Името на баячката е запазено
в действителния му вид, защото то често се съгласува с ритмичната постанов­
ка на словесния текст. За името на болестта и обяснението й от самите инфор­
матори (не в научния, медицинския смисъл на думата) е отделено място преди
изреждането на вариантите за лечението й.

Благодарност
Преди да завърша тази въвеждаща част, бих искала да благодаря на коле­
гите си от Института за фолклор, които ми помогнаха да осъществя този зами­
съл чрез съвети или като ми предоставиха материали по тази тема. Бих искала
да благодаря и на издателя на тази книга, който търпеливо изчака дългия про­
цес на нейната подготовка.
Искрено се надявам, че тази книга ще запълни една ниша в съвременното
ни културно пространство и ще бъде полезна за голям кръг от хора, които са
съпричастни към нейната проблематика.

БЕЛЕЖКИ
1 Вж в приложената библиография, № 11, 16, 38, 3 9 , 4 0 , 42, 56, 58, 59, 106, 107, 130.
2 Пак там, № 7, 8 ,9 , 10, 21, 25, 26, 119, 126, 131, 132, 133, 134, 137.
3 Пак там, № 75, 76, 77, 78, 118, 124, 125.
4 Пак там, № 101, 114, 172.
5 Пак там, № 43, 45, 60, 65, 128, 162, 165, 167, 170.
6 Това означава да се приеме твърдението, че всяко културно явление е едновременно
потвърждение на действащите в дадената общност конвенции (договорености), които му
позволяват да се социализира именно в нея и да стане част от механизмите за общностно и
личностно себеизразяване и самооценка, и в някаква степен отклонение от тях, доколкото те
се интерпретират по различен начин от хората, в чието социално взаимодействие то участва
и чиито потребности (социални, психологически, естетически и пр.) удовлетворява. Конвенци­
ята е онова, което позволява явлението да се разпознава като едно или друго от членовете на
общността, и е основа за включването му в комуникативния обмен, а интерпретацията е не
само необходимото условие за човешкото взаимно разбиране, но и причина за роенето на кул­
турните форми и създаване на културното богатство на общността. Конвенцията е онова,
което участва в изработването на нормите и правилата, регулиращи културния обмен, докато
интерпретацията е свързана със самия процес на човешко взаимодействие посредством яв­
ленията на културата. В този смисъл конвенцията и интерпретацията са едновременно задъл­
жителни характеристики на всеки културен феномен.
7 Думата „информатор“ е в известна степен утвърдена като термин във фолклористика-
та, но тя няма значение само на човек, който дава сведения за един или друг факт на фолклора,
а означава човек, с когото изследователят участва в определено социално взаимодействие и в
което се появява или не онова, което традиционно определяме като фолклорен текст — песни,
приказки, легенди, предания, разкази за обредността и пр.
8 Интервюто е утвърден метод на теренната фолклористика заедно с анкетата, наблюде­
нието, теста. То дава възможност за осъществяване на максимално пълноценен контакт в
ситуацията на запис и поради факта, че е по-дълго (от няколко часа до няколко дни разговори
с един и същи човек), и поради това, че се води по-свободно и гъвкаво, така че позволява мак­
симална себеизява на човека, който се интервюира. Интервютата биват различни видове в
зависимост от целта, с която се провеждат. На типовете фолклористично интервю съм се спря­
ла по-подробно в друго изследване (вж. Т о д о р о в а , И. Кръговото интервю в теренната ра­
бота на фолклориста. Доклад, изнесен на I международен симпозиум в памет на акад. Й. Ива­
нов, Кюстендил, 4- 7.Х.1992 г.). Изключително важно е да се отбележи също така, че всеки, кой­
то записва т.нар. фолклорни материали, трябва да си дава сметка за характера на общуване­
то между него и човека, когото интервюира ( Т о д о р о в а , И., П. Б о ч к о в . „Ефектът на огле­
далото“, или фолклористът и информаторът в ситуацията на непосредствено общуване. Док-
 лад за III национална конференция по социолингвистика, В. Търново, 9- 11.IХ.1991 г.). Тук
само ше поясня, че ситуацията на запис не е само моментът, точката, в която се фиксират фол­
клорните явления, но и сложен комуникативен процес, който се подчинява на определени законо­
мерности, а те от своя страна често определят и вида на текстовете, които се документират в нея.
9 Употребявам словосъчетанието в кавички, защ ото много често онова, което се предста­
вя на съборните естради, се възприем а от зрителите като фолклор, без д а се държи сметка за
това, че когато ф олклорните явления се превръщ ат в представление, в театър, те са вече вън
от естествената си културна среда и са станали част от друг тип културно взаимодействие.
Вероятно и там се пораж да нещо, което може да се определи като фолклор, но то е по-скоро
около естрадите и вече не е изпълнение-представление, изпълнение — инсценировка на нещо
друго, а продукт на отново задействалите се механизми на фолклорна художествена комуни­
кация. В този см исъл баенето — представление на естрада, е принципно различен културен
феномен от баенето-лечение в селото или града и поне засега остава извън обсега на настоя­
щите наблюдения и разсъждения.
10 П онятието „класически фолклор“ обозначава определен стадий о т развитието на ф ол­
клорната система, а именно периода, в който най-пълнокръвно функционират всички елем ен­
ти на този тип култура в своята органичност, йерархичност и наличие на всички „позиции“ в
нея. Приема се, че началото на Възраждането е времето, в което започва постепенното разру­
шаване на систем ното единство и преходът към друг културен тип. О пределянето на ф олкло­
ра като тип култура и въвеждането на понятието „класически ф олклор“ в активно научно об­
ръщение дълж им на Т. Ив. Живков: „К ласическата фолклорна култура съдърж а три подсис­
теми, които са относително самостойни и им ат различни функции... П ърво, фолклорът съд ър­
жа една система от митологични, религиозни, нравствени и други представи и норми... Второ,
сърцевината на фолклора са фолклорните изкуства; художествените ценности, които се съхра­
няват и социализират от етноса... Трето, механизми за художествено общуване... най-често това
са механизми, чрез които се осъществява общественият живот изобщо — обреди, трудови прак­
тики и т.н. ( Ж и в к о в , Т. Ив. Етнокултурно единство и фолклор. С., 1987, с. 175).
А същ о така: „Ф олклорът съдърж а в „снет“ вид всички основни белези на първобитното
изкуство, но все пак той се доизграж да в класовите обществени формации и дости га своята
най-висока степен на развитие в условията на феодализма“ ( Ж и в к о в, Т Ив. Н ар о д и песен.
С., 1977, 1 2 -1 3 ).
11 М атериали от с. Д олна Секирна, Брезнишко, 1989 г., зап. М . Беновска.
12 Срв. с библиографията, посочена в бел. № 2.
13 Р а д е в а , Л. Н ародна медицина..., 478- 488.
14 С понятието „донаучна“ се определя м ястото на баенето в историческия развой на м е­
дицинското познание и практика и то невинаги носи негативна оценка.
15 С понятието „алтернативна“ се определя м ястото на баенето в съврем енните условия
и противопоставянето му на официалната клинична медицина. В последните 5- 6 години оба­
че то по-често се определя като „традиционна (на село)“ медицина за разлика о т „трад и ­
ционната (в града, в болницата)“ медицина, защ ото под „алтернативна“ се п одразбира прак­
тиката на съврем енните екстрасенси.
16 Б о т е в а , С. Ц ит. съч.; Б у к о в и н о в а , С. Цит. съч.; П р е д о в , Н. П сихотерапия...;
Р а ш к о в , Г Цит. съч., и др.
17 Срв. цитираните в библиограф ията изследвания на М. Георгиев.
18 Получава се известно припокриване на понятията „тип“ и „вид“ при употребата им в
тези разсъждения, защ ото магичните ритуали м огат д а се интерпретират и като обобщ ени от
типологична процедура тип обреди по многопараметричен признак, и като част от класифика­
ция — като вид обреди по един признак, който се приема за значим в дадено изследване. Преци­
зирането на двете понятия в случая обаче не е необходимо за целите на настоящ ото изложение.
19 За характеристиката на ф олклора като локална култура, която се възпроизвежда ця­
лостно в рам ките на селската общ ина, вж. Ж и в к о в , Т. Ив. Н арод и песен, 18- 19.
20 П онятието „културен концептуален м одел“ използвам в следния смисъл. В основата на
всеки конкретен тип култура е заложен характерен, споделян от всички членове на дадената
общност, м одел на света. Този м одел обобщ ава представи и знания за устройството на света,
за неговите граници и разчлененост на отделни обекти, на всеки от които се приписват смисъл
и определена значим ост за битието на общ ността и нейните членове, и пораж да определено
отношение и оценка, изживява се по определен начин и се съотнася със социалния живот съ­
образно с м ястото му в този свят. В съзнанието на хората този м одел същ ествува под ф орм а­
та на система от понятия — концептуална система, а тази концептуална система същ о може
да се определи като „систем а о т взаим освързана информация, отразяващ а познавателния
опит на индивида (общ ността — И.Т.) на най-различни равнища... и в най-различни аспекти на
познаването, осм ислянето на света“, „а ф олклорните текстове от приказката д о ритуала са
материалната реализация на подобна концептуална система, присъща на фолклорната кул­
тура (вж. П а в и л е н и с , Е И. Понимание речи и философия язьика. — В: Новое в зарубежной
лингвистике. Вьш. 17. М., 1986, с. 387).
21 „Демонични сили“ — става дума за всички видове антропоморфни (самодиви, самови-
ли, „юди“, „тенци“, „пълтеници“, „костеници“, т.е. видове вампири и таласъми, „джидавци“,
„джинове“, „пери“ и пр.), зооморфни („рътове“, дяволски птици, змейове, лами, хали и пр.) или
аморфни (вихрушки, облаци и пр.) същества, които според носителите на фолклора живеят на
края на „нашия свят“ или в „отвъдния“, но често са в контакт с хората, за да им помагат или
навреждат. Макар че първоначално с „демонични сили“ са се обозначавали предимно злона­
мерени същества, постепенно те стават название на „не-хора“, но и „не-богове“ и се обединя­
ват в не особено точното название „низша демонология“. Отново нямам за цел да прецизирам
понятия, а само да обясня за „кого“ точно говоря, като казвам „демонични сили“.
22 Според някои изследователи именно в невъзможността всяко следващо повторение да
възпроизведе точно образеца, еталона, наследен от миналото, може да се търси една от при­
чините за варирането на фолклорния текст (сра П а р п у л о в а , Л. Вариантността във фолк­
лора. — В: Фолклор и общество. С., 1977, 242- 252). При това става дума за образец на мислене,
образец на поведение, образец на човешко общуване.
23 Става дума за космогоничните митове, т.е. митовете за сътворението на света, и за то­
ва, че елементи от тях се възпроизвеждат в ритуала, за да се утвърдят чрез ритуалните сред­
ства и механизми веднъж завинаги създаденият (в началото) свят и редът в него. Когато нещо
се повтаря циклично, то веднъж е станало за пръв път и за култури, чиито ценности са преди
всичко в миналото, то, първото, е най-добро и просто трябва да се възпроизведе, без да се
променя, за да е в унисон с представата за съвършеното и завършеното като културен акт.
Актуалното състояние на света и мястото на всяко нещо в него е пряко свързано с неговия
произход, т.е. ценността на следствието е резултат от причината, начина на възникване (вж.
по-подробно за характера на космогоничните митове в Космогонические мифм. — Мифь на-
родов мира. Т. 2. М., 1982, 6- 9, и подробната библиография за изследвания върху тях, дадена
в края на статията.)
Подобна постановка е важна, макар и вече не толкова категорично валидна за явления­
та, които описваме тук, доколкото те са фиксирани в по-късен период и са оформени от вече
променено културно съзнание. Баянията и магиите сравнително добре я представят, защото
повторението в тях е стимулирано не само от общата представа за ритуално повторение на
съвършения първообраз, а и от обвързаното с представата за заклинание, тайнствена сила,
изискване за точност, непромяна на всеки ритуален елемент. От друга страна, те добре се
приспособяват към променящата се културна среда и се съхраняват като вид поради това, че
променят отделни свои съставки, без да нарушават основната си „логика“ — тази, поради
която се определят именно като баяния и магии. Ето защо те са едновременно и добре запазен
наглед на едно архаично мислене, и демонстрация за собствената им адаптивно-адаптираща
способност в променящата се културна среда.
24 Отново става дума за това, че всяка изпълнителска изява в обреда (песенна, танцова,
словесна, музическа) е едновременно повторение на същото в предишно протичане на същия
обред, но и единствена, уникална, доколкото е изява на други хора и в ситуация, чиито пара­
метри са винаги конкретни, единични и посвоему значими за всеки от участниците в нея. Об­
редното изпълнение като единство на тези две страни съм разгледала по-подробно в „Обред­
ното изпълнение във фолклорната култура“ (Кандидатска дисертация. С., 1989). Това е пак
въпросът за конвенция и интерпретация, инвариант и варианти, повторение и промяна, но не
в социалния, семантичния или текстовия аналитичен план, а по отношение характеристиките
на обредното изпълнителство в неговата процесуална, динамична същност.
25 Има се предвид известната класификация на магиите, направена от Дж. Фрейзър в не­
говата прочута „Златна клонка“, според която те се делят на магии по подобие (подобното
предизвиква подобно) и контактни магии, които действат, когато има физически контакт е
лицето, на което се прави магията, или негов заместител (коса, нокти, „белег“ от дреха и пр.).
26 Аналогични са и разказите за промяната в отношенията между нея и съпруга й в резул­
тат на промените в „общественото“ мнение за заниманията й с магии.
27 Вж. по-подробно представена идеята за двойника и двойничеството по отношение на
магичните ритуали в Т о д о р о в а , И . Представата за двойника в баянията и магиите (По ма­
териали от Михайловградско). — Български фолклор, 1987, № 2.
28 „Парадигматика“ и „синтагматика“ са понятия, утвърдени още в лингвистиката на Ф.
де Сосюр , за да обозначават двете основни аналитични форми на езиковия елемент: като из­
веден и принадлежащ към клас от подобни нему елементи (напр. частите на речта, изведени в
парадигматичен ред, падежите — също, и пр.), и като разгледан в естественото си обкръжение
от разнонорядкови елементи (папр. думата като част от изречение или по-го ляма текстова
 цялост, т.е. като ч аст о т определена синтагм атична последователност). А налогично се пред­
ставят елем ентите и на всички други знакови системи.
29 Приемайки твърдението, че обредността е подсистема на ф олклорната културна систе­
ма, то и нейните дялове и м ат системен характер. Те са съответно свързани с годиш ния аграрен
цикъл и с тъ рсеното преобразуване на отнош ението о б щ ество/природа (постоянната кален­
дарна обредност о т К ол ед а д о К оледа) и с индивидуалния жизнен път (сем ей ната обредност
от раждането д о см ъ ртта), насочени към преобразуване на отнош ението индивид/общ ество.
Баянията и м агиите не са закрепени в календара и подобно на обредите за дъж д, които същ о
се провеждат при възникнала нужда, се определят като ч аст о т непостоянната обредност.
(По-подробно за дяловете на об редн ата систем а вж. Ж и в к о в , Т. Ив. Н а р о д и песен, 16- 17,
111- 112; Ж и в к о в , Т. Ив. О бредност и обредно изкуство, с. 21).
30 Ритуалът вклю чва в сво ята структура всички видове знакови систем и, опосредстващ и
човешката комуникация в д аден ата общ ност, и е истински „п арад на знаковите систем и“ спо­
ред изразителното определение на Топоров, В. Н. (Ц ит. съч, 17—18). С ъчетанието н а думи,
действия, ж естове, м имики, предм ети, песен, танц и инструм ентална музика в единна и нераз-
членима цялост превръ щ а о б ред а в сложен аналитичен обект, но и в предизвикателство към
нас за описание на дей стви телн ото му, нехербаризирано и неетикетирано битие.
31 В а н Д е й к, Т. А. Я зи к . Познание. Коммуникация. М., 1989, с. 168.
32 П онятието „ситуативен м одел“ в см исъл на изграден в съзнанието на човека м одел на
реална социална ситуация добре е дефинирано и подробно е анализирано пак о т Т. А. ван
Дайк (цит. съч., 68- 111).
33 В същ ност бих искала д а обясня известната разлика, която м исля, че след ва д а се прави
между понятията „ситуативен м о д е л “ и „когнитивен ситуативен м одел“ . П ъ р во то понятие из­
ползвам в значението му на абстрахиран и описан о т изследователя м одел на р еал н а соц и алн а
ситуация, докато второто е именно дефинираното от Т. А. ван Д айк (вж. бел. № 32). Р азб и ра се,
изследователят се опира на с о б с т в е н и т е си когнитивни ситуативни м одели, но за д а ги опиш е
адекватно, трябва д а извърш и о щ е една стъпка на абстракция. Така условно п р и ем ам о тн о ­
шението между социална ситуация/ситуативен модел/когнитивен ситуативен м о д ел . П о то зи
начин допускам , че същ ествува дадена социална ситуация (напр. човек купува н ещ о в м ага ­
зин, човек разговаря с кондуктор във влак, м о м и н с к а група изпълнява песен на седянка, б а б а
разказва приказка на внуче и пр.), и всеки, който е участвал в нея или чувал за нея, я м о д е л и р а
(в съзнанието си), за д а може да я идентифицира и различава о т други социални ситуации
дори по отделни нейни елементи, т.е. социалната ситуация им а своето съответстви е в „когни-
тивния ситуативен м о д ел “. С ъзнателното описание на този м одел обаче п р ед п о л ага и звестн о
дистанциране от непосредствения житейски опит и валидните за него когнитивни м о д е л и р а ­
щи процеси, т.е. и зработване на м одел, който е в известен, отчужден о т п ъ рвон ачал н и я в с ъ з­
нателния стрем еж д а е „обективно“ описаното структурно съответствие н а въ п р о с н ат а соц и ­
ална ситуация. Т о в а е „ситуативният м одел“. О щ е веднъж п одчертавам у сл овн ото р а зд ел е ­
ние на тези д в а ти п а м оделиране, което обаче е необходимо, за д а се избегне см е с в а н е то на
собствено когнитивните о т описателно-изследователските процеси.
34 Н авсякъде в излож ението текстът се разбира в най-ш ирокия сем иотичен с м и с ъ л на д у ­
мата. Той м ож е д а се построи с елем ентите на всеки вид знакова си стем а (словесни, м узикал­
ни, действени, пред м етн и и д р.), т.е. като всяка синтагм атична п о сл ед о в ателн о ст о т знаци,
която им а своя структурна и см и сл ова йерархия (Л о т м а н, Ю . М . С труктура худож есгвен-
ного текста. М ., 1970, 65—74). Д искурсът най-често се определя съотн оси телн о с п он яти ето за
текст — срв. н ап р и м ер S t u b b s , М . D iscourse Analysis (T he Sociolinguistic A nalysis o f N a tu ra l
Language). Basil Blackwell. O xford, 1983, p. 200; V a n D i j k,T. A., W. K i n t s c h. Strategies o f D is­
course C om prehension. N . Y ., A cadem ic Press, 1983, chp. 3, 61- 98. Вж. същ о: V a n D i j k ,T . A.
Цит. съч., 272—278; V a n D i j k , T . A. Studies in th e Pragm atics o f D iscourse. T h e N eth erlan d s,
1981,186—187, p . 192. M a 1 c o 1 m , K . C om m unication Linguistics: A Sam ple Analysis. — A dvances
in D iscourse Processes, vol. 15, 1985, p. 136; B e a u g r a n d e , R. Text, D iscourse a n d Process (To­
ward a M utidisciplinary Science o f Text), N . Y., 1980, p. 177, 242- 261.
35 С тава д у м а з а м я ст о то н а пред ставите за п ростран ството, н еговото членене и отделни
пространствени обекти като ч аст о т о б щ а та си стем а о т понятия и представи за света, която
нарекохме по-горе концептуална систем а.
36 В случая пон яти ето за „хаос“ същ о е тв ъ р д е условно, докол кото „другият“ свят в пред­
ставите на п атриархалния човек е съ щ о д о с т а д о б р е подреден. А р х е типът, описан о т М . Ели-
аде, К осм ос — Х ао с — К о с м о с е съответен на Ред — П реходен м о м ен т — Н ов (или възстановен
стар) Ред и е д о с та тъ ч н о универсален, за д а опиш е пулсациите меж ду еж едневното, делнично­
то и ритуално-празничното в традиционната общ ност, но тряб ва д а си д авам е см етка, че всъщ ­
ност никъде не става дум а за хаос, защ о то преходът о т един ред в друг става посредством стр о ­
го структуриран ритуал и всъ щ н ост влизането в периода на хаоса не е нищ о друго освен влиза-
 нето в д руг (различен о т миналия и бъдещ ия) ред, който се регулира с не п о-м алко ясни пра­
вила. Така пулсацията би могла д а се опиш е като: К осм ос—К осм ос 1—К о см о с 2, където Кос­
мос 2 съвпада (напр. в календарната обредност) или не (напр. в сем ей н ата обредност) с Кос­
мос. Аналогична е схемата на обредите на преход, предлож ена о щ е в н ачал ото на века о т Ван
Ж енеп (вж. V a n G e n n e p , A. Les rites de passage. Paris, 1909).
37 За изграждането на „хоризонталния м одел на света“ чрез съ зд аван е на концентрични
окръжности-граници, отделящ и „вътреш ното“ о т „външ ното“, „ сво ето “ о т „чуж дото“ прост­
ранство, вж. Б а й б у р и н, А. К. Ж илищ е в обрядах и представлениях в о с т о ч н ь к славян. Л.,
1983, 125—187; Вж. същ о Л о т м а н , Ю . М . О м етаязм ке типологических описаний культурм.
— В: Труди по знаковьш системам , вмп. 236, 460- 477.
38 С тава д ум а за случаите, Когато се прави м агия на някой о т ж и тели те н а другото село
или на селото като цяло — например „заораване“ с кокалче о т „копилче“ (копеле, извънбрачно
дете), за д а спре разрастването и даж е д а започне д а нам алява д р у го то село.
39 Сим вол о т началото на човешките култури и д о д н ес на вечността, единството, непре­
къснатостта и в същ ото врем е затвореността и защ итеността на он ова, ко ето е вътре, от оно­
ва, което е извън него, на отделеността и недосегаем остта по отнош ение н а чуж до посегател­
ство, на циклично повтарящ ото се начало и край, раж дан е и см ъ р т, на гр ан и ц а м еж ду сакра-
лизираното и ежедневното пространство и т.н.
40 Вж. Б е н о в с к а-С ъ б к о в а, М . К ръгът като сим вол в С ев ер о зап ад н а Б ългария. —
Български фолклор, 1980, № 3, 75- 82.
41 Цикличната представа за врем ето е свързана с едно по-архаично м и сл ен е, според ко­
ето значимите събития се повтарят през определен период, за д а се п о д д ъ р ж а т определен
природен и социален ред. Времето се изм ерва съответно с движ ението н а л у н ата или слънцето
и започва всеки път отначало, когато това движение се подновява. Л и н ей н ата представа е
свързана със съврем енното мислене, според което врем ето и м а начало, н о н я м а край и то тече
еднопосочно от м иналото през настоящ ето и бъдещ ето. То се и зм ерва в секунди, минути, ча­
сове, дни, години и пр., които не съвпадат и не се повтарят.
42 О бстоятелството, че баянията и магиите са наследени о т култури, свъ р зан и с циклич­
ните представи за времепротичане, а същ ествуват и в култури, за които е естествен а линейна­
та представа за времето, е довело до смесване н а тези д в а ти п а п ред стави за вр ем ето и него­
вото измерване, макар че по-архаичната д ом инира в изискванията за т о в а кога тр я б в а д а се
извърш ват едни или други обредни действия. Д ум ата „час“ се и зползва п о -ск о р о с ъ с значение
на „м ом ент“ — например „лош час“ не означава, че 10, 11 и прочее е л ош час, а че и м а такъв
момент в деня, Когато може да ти се случи нещо лош о.
43 С истем ата от бинарни опозиции, т.е. двойки думи с п ротивополож но значение, в няка­
къв аспект ни дава една от възможните схеми за описание на архаичното м и сл ен е и за смисъ­
ла, който то приписва на елементите от действителността (вж. Т о п о р о в, В. Н . П ервобьйтньйе
представления о мире (общий взгляд). — В: Очерки истории естественно-научнь х знаний в
древности. М., 1982, 24—26).
44 С понятието „синкретизъм “ („синкретичност“) се назовава ор ган и ч н ата споеност на
елементите (в случая обредните компоненти — слово, вещи, д ействия), които и зграж д ат една
система (в случая магичния обред), и фактът, че те ням ат сам о сто ятел н о , ав т о н о м н о битие, а
функционират само като част от цяло и извеждането на някой о т тях извън си стем н о то един­
ство, го нарушава. Така и при анализирането им трябва д а и м а се п р ед ви д т о в а „свързано“
битие на обредните елементи (включително и техните най-м алки единици — един предм ет, оп­
ределено движение или поза, ф раза и пр.) и да не се пренебрегва зн а ч и м о с тт а н а който и да е
от тях за сметка на друг — например словесният текст за см етка н а п р ед м етн и я и пр. Най-
общ о казано, в обреда може д а се говори за различни видове си н крети зъ м — синкретизъм на
дейности, синкретизъм на цели и функции, синкретизъм на знакови с и стем и и пр., всеки от
които подчертава неразчленимата му структура и специфичен начин на ж ивот.
45 „С акралното“ и „проф анното“ са понятия, с които се н азо вават съ б и ти я, ставащ и в
ежедневието, делника, в „проф анното“ (светското) врем е и п р о стр ан ств о , и съ ответн о съби­
тия, ставащ и в свещ еното, особеното, ритуалното, т.е. „сакр ал н о то “ врем е и пространство,
като в последния случай се осъщ ествява човеш ката ком уникация с б ож ествата, предците, въ­
обще с „отвъдния“ свят. П онятията стават популярни в хум анитарните и зсл ед ван и я след из­
лизането на книгата на М. Елиаде „С акрално и проф ан но“ и се изп ол зват най-вече за д а обоз­
начат съкровения смисъл на определено действие, предм ет, словесна или м узическа изява и
т.н., неговата основна функция за битието на общ ността, м ясто то м у в ти п о л о ги ята на човеш­
ките взаимодействия.
46 Ето няколко прим ера за изследвания, които насочват към п р як а та взаим овръ зка об-
ред/театър и обред/драм а: А н г е л о в а , R Кукерските игри — обичай за п л од ороди е и здраве
и народен театър. — Театър, 1965, № 11, 95—106; А н г е л о в а , R Н а р о д н а та т е а тр а л н а култу-
 pa. — В: Л итературознание и фолклористика. С., 1980, 431- 435; В а к а р е л с к и , Хр. Етногра­
фия на България. С., 1977, 575- 602; Д и н е к о й , П. Български фолклор. С., 1980, 217—272.
Други автори обаче справедливо акцентират върху това, че д а се разглежда обредът като
театър или драм а, това би означавало д а се отдалечим от същ ността на обредното и от разби­
рането на действителния характер на театралността и превъплъщението в него (вж. К р а е в, Г
Обред и драма. — В: С ъврем енност и фолклор. С., 1981, 116- 127; Ж и в к о в, Т, Ив. За театрал­
ния характер на ф олклорната обредност. — Български фолклор, 1982, № 4, 47—54.
47 „С оциална роля: П ърво, рол ята разбират (в социологията) като безлична социална
норма, свързана с определена социална позиция и независеща от особеностите на заемащ ите
тази позиция индивиди. Второ, ролята разбират (в социалната психология) като социални
очаквания, предявавани един към друг от участниците в някакъв процес на взаимодействие
на хората в определена конкретна социална ситуация. Трето, много психолози, базирайки се
на представите от еж едневното съзнание, отъж дествяват ролята с нагласата, психологиче­
ското отнош ение на индивида към някакъв аспект на собствената дейност и своето „Аз“ и
като правило към такъв аспект, който не е напълно интегриран в „ядрото“ на личността и се
възприема като нещ о повече или по-малко външно („играя роля“ в противовес на естествено­
то поведение)“ (К о н, И., Д. Ш а л и н. Д. Г М ид и проблема человеческого Я. — Вопросы ф ило­
софии, 1969, № 12, с. 93). С ам ият М ид, който въвежда този термин, го използва в по-ш ирок
философско-социален см исъл, за д а характеризира „взаимоотнош енията“ на хората не в о т­
делно взети социални групи и ситуации, а в обективната систем а на общ ествените отнош ения,
в рамките на които и по отнош ение на които м огат д а се разберат конкретните актове на со­
циално взаим одействие ( M e a d , G. Н. M ind, Self and Society. Chicago, 1934).
О пределенията за „социална роля“ са много и всяко о т тях акцентира върху определен
аспект на понятието. Е то едно по-общ о определение: „С оциалната роля може д а се разглеж да
като ком плексно кодирана дейност, контролиращ а както създаването и последователната
реализация на специфични значения, така и условията за тяхното предаване и възприемане“
(В е r n s t е i η, В. A Sociolinguistic A pproach to Socialization with some Reference to Educabillity. —
In: D irections in Sociolinguistics (ed. by J. G um perz, D . Hymes). N.Y., 1972, p. 474). О т българските
изследователи, които се заним ават с този проблем, ще посоча съчиненията на Д . Градев (С оци­
алните роли на личността. С., 1984) и М. Драганов (Ролево общуване на личността. — С оцио­
логически проблем и, 1986, № 5, 33—40.
48 Д остатъч н о п ростран н а характеристика на обредните роли съм направила в „Ч овек и
ритуал (роли и ролеви взаим оотнош ения в българската фолклорна обредност) — монограф ич-
но изследване (под печат).
49 „С оц и ал н орол еви р е п е р то а р “ — това е наборът от социални роли, които д аден човек
може д а п оем а и и зп ъл н ява в зави си м ост о т позицията си в дадена общ ност, ком уникатив­
ните п равила в нея и ситуациите, в които попада. Н априм ер: един м ъж н а окол о 40 години
може д а и зп ъ л н яв а со ц и а л н а та р о л я на съпруг, бащ а, син, брат, т.е. отредените м у о т си с­
тем ата на р о д ствен и отнош ения; учител, строител, колега, началник, подчинен и пр. — о тр е ­
дени о т н его вата п роф еси я, и т.н. В п атриархалната общ ност социално-ролевият р е п е р то а р
определя кр ъ га о т въ зм ож н и и задълж ителни обредни роли, които съ щ и ят то зи човек поем а,
и см ян ата и м с д р у ги при см ян а на социалноролевия реп ертоар — ж ененият 40-годиш ен
мъж вече не м ож е д а б ъ д е кол ед ар, сурвакар, ринач, кукер и т.н., но м ож е д а б ъ д е станеник,
водач на ерген и те при о б р е д а за дъж д, наречен „Гонене на зм ей“, свекър, кум, къпач на пог­
ребение и пр.
50 П о н яти ята „соц и ал ен статус“ и „социална роля“ са тясно свързани. Н а д аден социа­
лен статус о тго в ар я д а д е н социалноролеви репертоар. За общ ностите, които разглеж дам тук,
е важно д а се каже, че соц и алн и ят статус се увеличава с увеличаването на въ зрастта, при по­
ложение че човекът успеш но е прем инал през всички етапи на своята социализация в общ е­
ството. Ако той п осл ед ователн о е бил кръстен, ходил е коледар, оженил се е и и м а деца, в края
на ж ивота си то й е д о сти гн ал висш ата степен на своята социализация и след това му остава
само посл ед н ата — в о б щ н о с тта на м ъртвите прадеди. Освен о т въ зрастта социалният ста­
тус се определя и о т пол овата принадлеж ност на човека — в случая на патриархална общ ност
мъжът е с по-висок социален статус о т жената с изключение на някои ситуации, които по-скоро
потвърждават, отколкото отм ен ят това правило. Позициите на „старш и“ и „младш и“ в тази о б­
щност са обвързани с определен социалноролеви репертоар, те предполагат определени пове­
денчески норм и (вклю чително правила на общ ествен етикет, който трябва д а потвърди тези по­
зиции — наприм ер п озд равява винаги пръв „м ладш ият“ със слово или целуване на ръка или
поклон и пр.) и оттук нататък са свързани или не с определени обредни роли. За понятията „ста­
тус“ и „роля“ като абстрактни комуникативни символи вж. G um perz, J. M odels o f the Interaction
of Language a n d Social Life. — In: D irections in Sociolinguistics (ed. by J. G um perz, D. Hymes). N.Y.,
1979, p. 57. Вж. съ щ о и изследването на R Труджил, в което той въвежда твърде уместните поня-
тия за относителен статус и актуализирана роля, позволяващи да се свърже ролевото поведение
по-гъвкаво едновременно със структурата на личността и социалната ситуация (Trudgill, R, So­
ciolinguistics: An Introduction to Language and Society, 1984).
51 Ролевото поведение представя действения компонент на обредната роля, реализация­
та на ролевите образци съобразно с пречупването им в индивидуалната психика.
52 „Баячка“ и „магьосница“ са названия на обредни роли.
53 Социализацията е процес на приобщаване към дадена човешка общност съобразно с
правилата за социално взаимодействие, утвърдени сред нейните членове. Индивидуалната
социализация предполага постепенното приобщаване към човешката група (при раждане­
то), т.е. преход от природния в социалния свят, моминската група и нейните изпълнителски
изяви (срв. моминската обредност), групата на женените (срв. сватбата), групата на праде­
дите (срв. погребението). Това не са всички социализиращи етапи, а просто са изброени някол­
ко за пример. Човек, който се е приобщил (по ритуален път) към дадена група, трябва да ут­
върждава с поведението си своята принадлежност към нея, докато не премине в друга.
54 „Нечисти“ —доколкото извършват обредни действия, които са негативно оценявани от
общността и предполагат определени санкции при превръщането им в публично достояние.
55 В случая става дума за действия, свързани с онези части от облеклото, които са знак за
половата и по-общо — социалната принадлежност на лицето — забрадка, престилка, пазва и
други за жените, калпак, пояс и т.н. за мъжете, и чието премахване заличава този знак и „пра­
ви“ лицето без пол и социална принадлежност, доближава го до света на некултурата, с който
то осъществява контакта в обреда. Това е особено важно при баяния за тежки болести, като
„припадъци“ например, Когато баячката задължително се преоблича в началото и края на об­
реда, или при магии за „обиране“, където магьосницата гола и с разпуснати коси обикаля ни­
вата срещу Еньовден.
56 О г и б е н и н , JL Маска в свете функционального подхода. — В: Сборник статей по
вторичным моделирующим системам. Тарту, 1973, 56- 65.
57 Ф р е й д е н б е р г , О. Поэтика сюжета и жанра (Период античной литературой). Л.,
1936, 243-244.
58 Имам предвид кръщаването на деда с имена, които символизират здраве — Камен, Желяз
и пр,, или имена, с чието значение се свързва даден лечителски обред — Стоян, Стояна, „за да стои
болката“, или Цеко, Цено, „оти има у името си цер“, Фатма, да й се „фаща“ баенето, и пр.
59 З а х а р и е в а , Св. Свирачът във фолклорната култура. С., 1987, 23- 117.
60 С и м во л ъ т като всеки знак представя единство на означаващо, означаемо и значение.
61 Ж и в к о в, Т. Ив. Обредност и обредно изкуство..., с. 21.
62 П ак т а м , № 396, 399, 400, 401 и др.
63 М аги я за предпазване от „вирушки“ — вж. в настоящата книга № 654.
64 За ви д овете ролеви умения вж. The Handbook of Social Psychology. Role Skills, 1968,
5 1 4 -5 1 8 .
65 За реализация на отношението „дарба за дарба“ вж. Ж и в к о в, Т. Ив. Българската ко-
ледарска благословия. — Известия на Етнографския институт с музей, № 15.
66 Тези оценки се дават както от магьосници, така и от хора извън „занаята“.
67 Т о д о р о в а , И. Обредното изпълнение в българската фолклорна култура.
Кандидатска дисертация. С., 1989, 122—126.
68 Пак там, 126—131.
69 Ж и в к о в, Т. Ив. Народ и песен, с. 69.
70 Пак там.
71 Става дума за трите аспекта на знака, утвърдени още от Ч. Пирс и Ф. Морис и засяга­
щи отношенията знак/значение — семантика, знак/знак — синтактика и знак/адресат — праг­
матика.
72 Имам предвид двата модела на комуниация „Аз — Той“ и „Аз — аз“ (автокомуникация),
изведени от Л о т м а н, Ю. М. (О двух моделях коммуникации и их соотношении в общей
системе культуры. — В: Тезисы докладов IV летний школы по вторичным моделируюящим
системам, 17- 24 августа 1970. Тарту, 1970, 163- 166).
73 Става дума за отношение между няколко вида ситуации, които са съответно: общува­
нето между участниците в обреда тук и сега, общуването, за което се говори в словесния текст
между персонажите в него, общуването между двата свята, което се подразбира като ставащо
също тук и сега в обредната ситуация, интерпретацията на всички тези общувания и съответ­
ните съществуващи модели за тях в съзнанието на всеки един от участниците и обратното й
влияние върху поведението му тук и сега.
74 Имам предвид преди всичко засиления култ към писаното слово при изповядващите
исляма в сравнение с християните, който се изразява включително в това силата на словото да
се смята за присъща на буквените изображения. Например изготвянето на амулет против
страх с ед н о л и стч е, н а к о е то се и зп и с в а т д в е изречения о т м о л и тв а , взе т а о т К о р а н а , и което
се поставя в ч а ш а с во д а, з а д а се пие в о д а та . В ярва се, че си л ат а н а а м у л е та изчезва, с л ед като
се изтрие м а с т и л о т о о т л и с т ч е т о , но л и с тч ет о все пак тр я б в а д а се и зяд е н а сед м и я д ен , за щ о то
по него е о с та н а л белегъ т о т и зп и сан и те дум и , който съ щ о носи ч аст о т та зи сила.
75 О тн ово „ з л а т н о т о “ к а то а тр и б у т на о тв ъ д н о то , което се оп и сва в сл о весн и я текст.
76 М а тер и ал и о т с. Е л о ви ц а, М и хай ловград ско.
77 Б а й б у р и н, А. К . Ж и л и щ е в о б р я д ах и п ред ставлен и ях восточн м х сл авян . Л ., 1983, с.
14. Вж. по то зи в ъ п р о с С е ч а л , Д . М и р визей и сем и оти ке. — Д е н о р а ти в н о е и ску сство С С С Р
1968, № 4.
78 Б а й б у р и н, А. К . С ем и о ти ч еск и й статус вещ ей и м и ф ол оги я. — В: М узей ан тр о п о -
логии и зтн о гр аф и и . Т. 37. Л ., 1981.
79 М и к о в, Л . К ъ м п р о б л е м а за т и п о л о ги я т а на м а т е р и а л н а т а к у л ту р а в о б р е д а . — В:
Ф олклор, език и н а р о д н а съ д б а. С ., 1979, 126—134.
 П О Л У ЧА ВАН Е Н А Д А Р Б А
ЗА ЛЕКУВАН Е И П РА ВЕ Н Е Н А М А Г И И

Следващ ите няколко разказа са н а различни лечители, кои то обясняват на­

чина, по който са получили своята дар б а „свиш е“, както и съ щ н о стта на сама­
та дарба.

I . Господ дарява лечи т елска дарба

Когато бил м лад, дядото веднъж „ум ирал“ и о тто гав а бае. Т ова станало
така:
Той ум рял и душ ата му се възнесла нагоре. О тгоре то й в и д ял как викали
поп, как го сложили в ковчег и жена му го оплаквала. А той седи в ковчега и не
м ърда. И м ало много цветя в ковчега. Запалили му свещ и и х о р ата започнали
да идват за „Бог д а прости“. В това врем е душ ата му о ти ш л а н а небето. Там
им ало много светлина и малки деца в бели дрехи. Т огава д о ш ъ л Х р и стос при
него и му казал д а се върне на земята, защ ото Той щ е м у д а д е д а р б а д а лекува
хората от „всекакви болки“. Д ядото го послуш ал и се върнал. И като се надиг­
нал в ковчега, всички се уплашили, но когато им разказал какво се случило, те
започнали много да го уважават и отвсякъде да идват п р и н его з а съвет.
74*

II . Свети Спас дарява сила за лекуване

Бабата вече знаела много баяния, които са й били предадени о т две баячки
— едната от селото, където е родена, а другата от селото, където е омъж ена. Но
още не била практикувала.
Веднъж, като заспала, й се присънила една висока стъ л б а. Т я тръгнала
д а се качва по нея, а от двете й страни им ало сам о м ъгла. К о гато стигнала
най-горе, изведнъж се появила силна светлина и п р ед нея се яви л св. Спас.
Той й казал, че това е раят, но на нея ощ е не й е врем е д а о ти в а т а м . Заръчал
й да се върне долу, защ ото от този ден н ататък той щ е й д ад е „с и л а“ и тя ще
може да лекува хората. Тя се върнала и наистина, като се събуди ла, усетила,
че може д а прилага знанията си. С поред нея тази си ла й п о м ага, за д а прави
и м агии — „Трим а вече съм ум орила, ам а свйте че ги у м о р а, оти они м е мра-
зат!“. С м ята, че св. Спас и св. М ина са нейни покрови тели , и п рави личен об­
рок на техните дни. М еси обреден хляб и го р азд ав а за неин успех. С п оред нея
същ о така св. Спас не е Х ристос, а друг някакъв светец, а св. М ина е женска
светица.
71

* С ци ф рата е означен ном ерът на д окум ен тал н и я извор (вж, „ Д о к у м ен тал н и извори на
публикуваните в книгата баяния и м огии“).
 III. Л еч и т елск а дарба, придобит а след нещ аст ен случ а й
Б аб ата била н а 8 годи н и , когато веднъж и злязла в п о л ето д а си играе. И з­
веднъж се вди гн ал а вихруш ка, п овди гн ала я и я качи ла н а едно дъ р во . К о гато
вихрушката о т м и н а л а и тя п адн ал а, си счупила единия крак, но изведнъж п р о з­
ряла, че и м а сп о со б н о ст д а лекува. Т я практикува п р ед ад ен и те о т б аб а й б а я ­
ния, но д а р б а т а си е п о л у ч и л а след тази случка.
76

IV. Л е ч и т е л с к а дарба, придобит а чрез въ знасяне на „ оня" свят

Б аб ата м и р азказа, че едно врем е тя е у м и р ал а вече и се в ъ р н а л а с някаква

сила от оня свят. М ож е д а лекува и д а прави м агии. М ож е и д а си у м и р а, к о гато
си иска. Те щ е я зак р и л я т светците.
К о гато у м и р ал а, тя сънувала гроб и кръст. П о сл е се к ач и л а д о н я к ъ д е п о
една стъ л б а къ м н ебето, но „сп аси тел и те“ се бори ли за нея д а я в ъ р н а т н а з е ­
м ята отново. Т я се в ъ р н а л а и ож ивяла, но вече с п олучен ата о т тях си ла.
71

V. Л е ч и т е лс к а дарба, придобит а при работ а по ц ъ р к ви т е

Б а б а т а е б и л а м н о го б о л н а като м ом и че и на н ей н ата к р ъ ст н и ц а се я в и л и
св. Б о го р о д и ц а, св. П етка и св. Н еделя, за д а й каж ат как щ е се и злекува м о м и ­
чето. Т ряб вал о е д а ходи ц я л а годи н а всеки петък и всяка с р я д а с н ея д а ч и ст я т
двора на и зо став ен и ц ъ ркви и оброчищ а. Тя ощ е п ърви я път у сети л а, ч е м о ж е
да се движ и, но п о степ ен н о се о п рави ла съвсем .
„Те пак светц и те (св. Б огороди ц а, св. П етка и св. Н ед ел я) казал и н а к у м и ­
цата, д е то аз т р е б в а д а м ер я м альки деца. А м а сам о у съ б о та и у ср е д а. Д р у г и ­
те дни — не. И д о к ат си ж ива, рекоа, н ем а д а отказваш . А ко о тк аж а н а н екой , п а
ше м и се в ъ р н е о н а я бо л ест, в крака, д е то не м о я д а одя. И н е с м е м д а о т к а з ­
вам. Щ ото т ъ й са казал и светц и те.“
98

VI. П о лу ч а ва н е на ле ч и т елс к а дарба насън

Н ас ъ н м и д о й д е ед н а ж ена. И сти н ска ж ена беш е. Те к а то т е б е т ак а . А я

м ного леж ах б ол н а, м н о го лежах. И то ва беш е отдавна, е-е, ко га бех н а 30 го д и н .
И се спуска ед н о н ещ о так а насън и д о м ен е застан а. Я п огледн ах — човек.
И зплаш их се. В и кам си, сега т а а е д о ш л а д а м е тепе. „О , н е бой се, вика, н е бой
се. Аз ш е т и каж а сичко д а зн аеш през ж и вота си. А м а, ако каж еш , че у м р еш .
Ако каж еш н а дру ги те, че у м р еш “. (Защ о ?) Н е зн ам . Така.
(К ак и зглеж д аш е тази ж ен а?)
С черни д р еи . А м а не е и сти н ска жена, р азб и р аш ли?! О н а е свети ц а и е
дош ла д а м и каж е как д а баем , р азб и р аш ли?! И м и п оказа, сичко м и п оказа. С
черни дрехи, с д ъ л г а коса. Те како сега щ о си одите, ам а м ъж ки те както о д ат, те
таква. И м и казва, казва, казва... И пита: „Зап о м н и л и ? “ А я, едн о п о м н и м , едно
не п ом ним . В икам: „Н е м о га д а си сп о м н я.“ „ К а т о си л егн еш па, че сънуваш и
че си сп о м н и ш све.“ В ерно, легнах си и си я засънувах, и си прем и сли х какво
ми каза, как д а л еку в ам и си спомних. И м а м ж елеза, и м ам олово, и м ам сичко.
И сега м о га д а т и ст о п и м о л о в о , ако искаш .
И м и к а за така: „Ч е о й д еш у черквата, къде е там ч ер вен о то на по по, къде
е там о ар х и вата, р а зб и р а ш ли?! Д ето влиза там . И т а м е на Б о го р о д и ц а тва,
 иконата. Ама некой ни я открадна. Кой ни я открадна, не знам . Там беше Бого­
родица. Сега нещо друго има там. (Става дум а за икона, която е била отляво на
царските двери, но е открадната, защ ото е била стара и ценна и заменена сега
с друга.) И че идеш. И ме зе и ме заведе там . Н асън, ам а не я видим вече таа
жена. Ами ме уведе насън и я идо, та ми попо чете за здраве. И остави я пода­
ръци, пари там, на попо. А ма кърпата каза да я оставим на св. Богородица. И
я оставих там. И да си я работим таа работа. А м а я крием. Ч ете м и он, ама и
много беа поповете... Сега е друго. Сега, Алилуя, Алилуя, Алилуя, нещо дума, ду­
ма. Това сега какво е, не е така. Там друго м и четеш е он. Там чете над главата
ти. Сичко правеше, ам а не съм запомнила сичко. Я съм на 81 година. Това не е
малко, това е коджа. И вика: „Ч е живееш, ам а м ного че патиш .“ Ч е защ о д а жи­
веем, като че патим? „Така ти е писано.“ Тая жена така каза. И така беше. Кога
се роди на брат ми момче, она рече: „М ного си щ астлива, ам а м ного че патиш
на стари години от него, от тва момче“. И тъй стана. Ф ана го една болест неиз­
лечима и никой не може да ти каже каква е тая болест. Н еизлечима. Н ещ о в мо­
зъка. И ся си го гледам. Она майкя му умре и я го гледам.
И си я сънувам много често. М а сега отдавна не е идвала. М а кат почнем
д а баем, она идва и ми спуска пред прозореца икона. П ървио път м ного се бе
уплашила. М а она ми каза, че оно е, за да лови (баенето). К ат си баем, видим
така иконата, то като снимка. Пойдем да отворим сетне прозорецо и о-оп,
дръпне се, нема я. Убава е, като картина, ам а е некакво специално напраена
така. Отвънка на прозореца така се спусне и като свърш им, и се дръпне. Све­
тец некой е, ама не знам кой. П омага ми, ам а я от страх не м ога д а го позная.
Я съм сама била от много от отдавна. А ма е се един и същи. Пуска го така и
само я го видим. Издигне се, сложи се, издигне се, сложи се и така. И най-раз­
лични шарки има, ама не можем да си спомним точно д а ти ги кажем какви
беа. А ма само я го видим. Друг човек го не види и сетне го н ем а вече. Това поч­
на преди 60 години.
И вика да намерим олово и да топим, да услужвам на ората, ам а без пари.
Ако иска да остави нещо, речи: „Колко обичаш.“ Така че кажеш, ам а нема да
искаш. И така прайм.
100
VII. П олучаване на дарба от А л л а х и ангелит е

То и насън можи и кат си буден да ти се даде дарбата. А нгелите идват.

Ако гледаш така, от много четене на Корана или друго, са види н а тебе едно
нещо — като животно или като човек. Ако знаеш много, ако вярваш на Аллаха,
имаш добро сърце, тука в дуваря (стената) излиза едно нещ о. К а т са обърнеш
назад така, през дясното рамо, и го виждаш. То показва — ш е оздравей ли, ня­
м а ли. Н а тебе показва сичко.
(Това какво е, дето го виждаш?) Ангел. Ама не е Джебраил. Друг някой ангел
праща Аллаха при тебе. То идва и ти казва: „Аз съм тъй и тъй. Ти си верен човек.
Аз ше помагам на тебе. Ти вярваш на Аллаха. Ако имаш някой зор, молитба ше
ми четеш и ше дода.“ Ти го запомняш как изглежда и знайш вече. И то какото ти
каже, това правиш. То ти го шепне, ама само ти го чуваш. То като сянка са вижда
на стената и глас. И то каквото каже, ти казваш на човека, дето е дош ъл при тебе
за болест ли или за нещо, дето ше му се случи, за сичко. Добро и лошо. Ко е лошо,
казва: „Не него не му гледай.“ Ако няма да стане, казва да не го лекувам въобще.
И ма някои нали идва да гледам на него (дядото предсказва бъдещ ето по Корана
на всеки човек), ама някой казва: „Остави, туй лъжат, бе. Не отивай, бе.“ То ти
казва. Веднага знаеш. И тоз човек не му казваш и не го лекуваш. То за по-важни
работи така се явява. Не е секи път. Ако е за дребни работи, не идва. Те тез са
тънки работи, много тънки работи и не секи ги може. Казва например да не
казваш на някой в кой ден ше умре. Ти знайш, ама не казваш.
На някой пък прайш муска и слагаш във водата. И там във водата виж­
даш — како ти й минало през главата, како ше дойде на главата ти, през живота
ти како ше ти мине — там показва. Аз го виждам, ти не виждаш. Като сянка,
като картини така.
На най-вярващите ора Аллах подава дарбата насън. Явяват се ангелите и
казват: „Ти имаш убава душа, честен си, давам тоз дарба. Ама ако гледаш рабо­
тата както трябва и право, ше продължаваш до края на живота си.“ Ама той чо­
век ако нарушава, те земат дарбата ангелите. И нищо не разбираш тогава.
Може и наяве д а ти дойдат. Най-често като човек са прай. Прилича на чо­
век. И ти казва на тебе: „Така и така ше го напраиш. И ако имаш голям зор, ше
ма викаш.“ (Как ще го извикаш?) С молйтба. И ше дойде веднага, веднага ше
дойде. Ако е далеч, на света в другия край, то идва. То е един дух. Ко го изви­
каш, и веднага излиза в дуваря (стената). Да кажем сега, ти гледаш за тоз бо­
лен, нали?! И не можеш да го разбереш. Прочетеш неговата молитба. Поглед­
неш настрана и го видиш в дуваря. И ти казва. Излиза сянката и само ти я виж­
даш. Другите не. Ти не го питаш, щото то вече знай за како го викаш него, и ти
казва.
Ако е вярващия ходжа, убав, добър ходжа, може да го извика в джамията.
На стената се явява веднага. От сяка стена може да излезе и да каже какото
там трябва.
99
VIII. П олучаване на дарба за лечителство от А л л а х насън
Виждала е действията от баба си. Тя е шесто поколение баячки в рода си,
но самата м олитва й е казал сам Аллах насън. Явил й се е една нощ в бяла ри­
за, черна наметка, застанал целият в някаква зеленина. Казал й, че от тази нощ
нататък вече може д а лее и да гледа на боб.
До този м ом ент тя е била зле с очите и често е заспивала изведнъж. След
това, още след първия човек, на когото е ляла олово, заспиването изчезва, а пос­
ле постепенно, след всеки следващ, на когото лее, й се оправят и очите. Явява­
нето на Аллах е станало, когато е била на 50 години.
99
IX. Д арба има, който има „пери”(дух-помощник)

Перйто Господ го дава на човека. И тоз човек вече с перй работи. Тез перй-
те вече знаят и ти кат идваш да питаш нещо дали си болен или нещо за друга
работа тъй, или друго нещо, тез перйте вече знаят и ти казват: „Тоз човек ше
доди за еди-ко си и ти тъй и тъй ше кажеш и тъй и тъй ше напрайш.“
Аллах пращ а перй на някой ходжа или баба Ванга дето й, или на друг ход­
жа. И тоз ходжа вече, дето им а пери, той вече знае за како си дошъл и како ис­
каш. П ерито му казва и той на тебе: „Еди-кой си човек за тебе напрайл муска и
тряба да са мане.“ П ерйто му казва да каже на тоз човек. П ерито казва на хо­
джата, а той на човека, който й дош ъл при него.
Перито тоз човек вижда само, дето работи с тях. Другите не виждат. Фак­
тически те, перйте, дават информация на ходжата. Той ги чува като глас така и
 вижда като сянка някаква. А ма то е само едно перйто. То м ож е д а ти покаже на
стената какво точно е станало с тоз човек, като картина тъй, и ти ше го видиш
и ше му кажеш. Той не вижда нищо. Б аба Ванга наприм ер и м а пери. Аллах й е
пратил пери и тя с перй работи. Ако няма пери, тя не м ож е д а знае синките тез
работи, дето ги казва. Тряба д а има. И вижда сичко. Д руг човек защ о не може
да казва тъй, само тя. И други ходжи има. К ойто им а д а р б а такваз, значи има
перй, пратено му от Аллаха. Не синките ходжи и м ат перй. Туй е вече друго.
Трябва д а си верен човек, да не мой да лъжеш, не знайш д а лъж еш и си близко
за Господа, държиш за него. Това са Божи хора, които м н ого вярват. Знаят да
четат Корана, вярват. (В кой Господ трябва д а вярваш ?) Тез, д е то вярват на
Х ристоса, то е същото, щото той е на Аллаха син, бе. Той е Бож и син. Аллаха,
какото му казва на Христос, тоз го прави. М охамед е същ ият, бе. И той е син на
Аллаха. Най-последният Божи син е Мохамед. Х ристос е по-преди, по-голям
син. И те помагат на вярващите хора вече. Който умре, при тях отива и те каз­
ват кой човек е добър и праведен. Те седят в Рая. Те ш е д о й д ат един ден.
И ма хора, които боледуват например. И Господ им го дава. С болестта ве­
че получава и перито. И той се събужда вече тъй с перйто. И слуш а вече на тез,
перите. Ако не слуша, веднага него ше фанат и унищ ожават то з човек вече. Той
трябва да слуша перите. Иска, не иска, вече трябва д а слуш а тях. И наче уби­
ват го.
Пери ако няма в този момент при тоз човек, той не м ож е д а каже нищо.
Чакаш. Щом е изпратено за тебе, Господ е пратил н а тебе, тр яб ва д а слушаш.
Перйто, в който се настани, то е вече с него и винаги е там . И когато иска
да чете, да помогне, то дава информацията. Още преди д а дойде, а като дойде
и седне срещу ходжата, и то вече му подсказва — какво е прекарал, какво ще
бъде в бъдеще. И това подсказват тия перита. То го вижда като сянка, като чо-
векь нещо прилича. Той си го вижда само. В главата м у седи и той го вижда
винаги като сянка.
99
ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО И ВИДА НА БОЛЕСТТА

Преди да започне баенето, често е необходимо да се направи проверка за

наличието, вида и степента на заболяването, за да се определи: 1) дали е за ба­
ячка или за доктор; 2) какво конкретно баене трябва да се проведе; 3) колко
пъти трябва да се повтори лечителският ритуал и т.н.
Следващите няколко текста са примери за такива „проверки“.

I. Познаване на болест (с кърпа)

Който е болен, да познае от ква болест е болен — отива да са мяри при
някоя баба. Зима една кърпа и га носи на бабата. Или бабата мяри с нейната
кърпа.
Бабата праи един възел на едина край на кърпата и завата да мяри. Жъ го
измяри два лакътя и казва:
Ако е ураки — д а са разпусне,
ако не е — м ярка с м ярка д а дойде!
Ама то не са разпуска, ами земе бабата да са прозява. И каже:
А ко е за доф тор — да са разпусне,
ако не е — м ярка с м ярка д а дойде!
И па не са разпуска — то се толкова дохуда. Ама прозявка идва.
Ако е от тва (болест), дохуда прозявка. Кът не е за тва, не са прозяваш. За
урама жъ ванеш, за ураки, за страх, за дофтор... За кот са съмняваш — мериш.
Гат да е са мяри. До обед са мяри, след обед не са вйдело.
17, с. 412
II. М ят ане на чумбер за откриване на болест
и разпознаване на вида й
Е, чи бая му — кат има, церя, той, чумберю, казва има ли нещо, няма ли.
(Това с чумбера кога го правиш? В началото ли?) Ощи кат додат. „Бульо Донке,
туй дети са напикавал. А, виж ко ша го правиш.“ „Чакай, чумберю шй кажи.“
Обайвам мурако им а за меня — церял. (Ти с чумбера го проверяваш дали е бол­
но и от какво е болно, така ли?) Така ами.
(И как го правиш ?) Чакай да смъкна чумберю. Да кажа как бая ли? (Тя на
тази проверка й вика баене, а после цери.) Сега, е, да кажем, на тебе ше бая, как
ти е името? (Ива.) А (преплю три пъти и започна да ми го показва как става),
ше търсим уроки най-напред:
У дарило Ива уроки
у главъ, у крака,
у с ъ р ц е, у снага ,
у кокале.
 Ч и покъртило,
на см ъ рт обърнало.
Р еч е Б о ж а м ай к а:
Д а п о в й к ам и б а б а б а с н а р к а
д а п р е м е р и м т р и л а к ти п л а т н о ,
д а го и зб а и м , д а го и зм е р и м ,
д а го и зп р о о д и м у п у с т а го р а ,
по студените кам ъни,
п о гн й л и те чукани,
п о зе л е н и т е д ъ р в е т а ;
д е т о х о р а т а не о д я т,
д е т о а гъ н ц а не б л ея т ,
д е т о с тй ч к и те не ф ъ р к а т.
Д а с а р а зп и л е й
к а т о прах и п ен ел д а стан и .
Д а й о л е кни като л е к о п еро.

Тъй. Сега, като им а уроки, става чумберя дъ-ълъг. Ч акай, сега ш ъ видиш.
(П ак го проверява и пак същ ото казва, но се прекъсва след „о б ъ р н ал о “.) Сега,
И ве, н ям аш уроки, да кажем, ей тъй къс станал. П ък кат и м а уроки, става дъ-
ъ л ъ г, ей толкоз дълъг. Н ям аш , нищ о нямаш , ей на, тъй д в ад я кат ням аш , къси-
чък е. С етне, ше баим за друго д а търся. Ей туй уроки. С ега ш ъ тъ р си м (пре-
п л ю ва три пъти), д а кажем, страх:
С т р а х ако и м а н а Ива,
д а излази на к ъ р п ата ,
чи я у д а р и л о у глъвъ,
у крака , у съ р ц е,
у с н а г а , у ко кале,
чи п о к ъ р т и л о ,
н а с м ъ р т ...
Гледай тука сега го прая равно, а кат им а, става дълъг. (И защ о става дълъг?)
С е аз го м еря, се аз го прая... кат има, става дълъг. Сега:
С т р а х а к о и м а н а Ива,
д а и зл ези н а к ъ р п ат а ,
чи я у д а р и л о у гл ъвъ,
у к р ак а, у съ рц е,
у с н а га, у ко кал е,
чи п о к ъ р т и л о
и на см ъ р т обърнало.
Р еч е Б о ж а м айка:
Д а п о в и к ам и б а б а б а с н ар к а
д а п р е м е р и т р и л а к т и п л а тн о ,
д а го и зб а й м , д а го и зм ер и м ,
д а го и зп р о од и м у п у с т а го р а ,
п о с ту д е н и те кам ъ н и ,
п о гн й л и те чукани,
п о зе л е н и т е д ъ р в е т а ;
д е т о х о р а т а н е б д я т,
д е т о а гъ н ц а не б л еят,
д е т о стй ч к и те не ф ъ р к а т.
Д а с а р а зп и л е й
к а т о п р ах и п еп ел д а стан и ,
д а й о л екн и л еко
к а т о л е к о п ер о .
 Виж, кат завана да бая, думите нареждат са сами, пък инак забраям ги. Сега от
меня басна, от Господа — здраве!, почвам сита. Сита шъ кажи какоту има, какот търся:
С т р а х ако и м а н а Ива,
д а и злези н а къ рпата,
чи я у д а р и л о у глъвъ,
у крака, у сърц е,
у сн ага, у кокале,
чи п о къ р ти л о ,
...туй казва, им а страх, можи малко страх да имаш, но имаш. Кату има, значи
каквато и ще болка д а е, кату има такоз, значи става чумберя дълъг. Кату няма
— или къс, ей толко къс ш ъ доди, според пръста ми, равно така. Та, баенето
тъй. (Значи сега, след като имам страх, трябва да ми лееш восък.) Да, тряба да
ти лея. Щом им а страх, ощ е тъз вечер, почвам да церя, кат няма...
(За всичките ли болки така проверяваш?) Коят са покаже, коят я има, от
нея церя, кат няма... ко ш ъ церя? (Ами ако дойде някой и ти каже, че знае каква
му е болката, пак ли трябва да провериш с чумбера?) Ами такоз, баям му. Д а
н’мъ лъжи онъз. Идин път мойта баба се разпраяши: Внукът й, той от мени по-
голям беши, рекъл д а си напраи майтап, да види баба разбира ли, не разбира
ли. Дош ъл, аз не помня: „Бабо ма, глъвътъ много ма боли. Я дай да видим
урочасао ли съм, какъо съм, многу мъ боли глъвътъ.“ Баба тогая: „Бе, м агаре
дърто, д а въриш , да са мащ аш , чи къту земъ инъ сопъ... боли тъ глъвътъ, боли
тъ тебе за сопа.“ С чумберя видяла. Той рекъл да си напраи майтап, да види
дали баба разбира ли, не разбира ли. И като премерила, ал нямало ни уроки, ни
нищо. „Д ърто м агаре, да ставаш, да са мааш, чи къту зема тъз сопа от тука
тъй... ш 'ти изцеря главътъ.“
Та, тъй баям най-напред — ако има за мене, го церя. Н е съм церила тъй
ощи кат дойди да кажи: „Бабо, виж туй дети, ба! Напикава са, плачи, не е спо­
койно.“ Де д а го знам аз, мож да няма нищо. Тъй.
(Баба Д онка м и показа какво точно прави с чумбера и аз ще се опитам да
го опиш а словесно, доколкото мога: Сгъва квадратния чумбер на две, така че
да стане триъгълник. Единия край го слага в дясната си ръка, а другия — в
лявата. Н а десния му връзва един възел и го слага на дясното коляно. Три
пъти го п рекръства с длан и три пъти го преплюва. П осле го застъпва с лакъ ­
тя на д ясн ата ръка, а лявата — до нея. След това я дръпва и м ери с дясната
ръка до върха на средния пръст. Там, докъдето е стигнало, го слага при възе­
ла и започва д а изрича текста на „баснята“. Когато стигне до „Рекла Божа м ай­
ка...“ (вж. по-горе), свива кърпата и я м ята надясно-наляво пред лявото м и ко­
ляно, после ме погалва с нея по коляното и я хвърля на земята, като казва: „От
мене ба сня, от Господа — здраве!“. След това я върти от три страни, като ме
кара да плю я три пъти върху кърпата и пак отначало. На третия път гледа —
ако има съответната болка — страх, уроки, поливки и т.н., това, което се мери,
е по-дълго, ако няма, е равно или по-късо. Н акрая пак хвърля кърпата на зем я­
та и взема да ми прехвърля сламката. К ато я хвърля, я духва лекичко.)
43

III. „Смерване“
Прави се и когато се познава каква е болестта (уроки или страх, или друго
нещо), и за гадаене дали ще се изпълни някакво желание или не.
Взема се един колан или чумбер за тав а. Мери се три пъти от лакътя до върха
на средния пръст и на последното място се прави възелче. Докато се мери, се казва:
— за ж елание:
А к о са сб ъд н и — д а са скъси ,
ако с а ни сб ъ д н и — д а с ъ п р о д ъ л ж и .

—за „ураки":
Ако са ураки — да са скъси,
ако ни са ураки — да съ продължи.
П о същ ия начин — за страх, за напикаване и т.н.
Три пъти си „см ерва“ и се гледа на трети я път дали възелът достига до
същ ото м ясто на пръста, или е по-дълъг, или е по-къс.
Винаги първо си „см ерва“, после се бае.
Ако се покаже болест, която баячката не знае д а лекува, тя изпращ а човека
при лекар.
84
I V П роверка за наличие на „едномесече”
О тначало се проверява кой от умрелите роднини му е „едном есече“. Това
става така:
Б аячката взем а два въглена — „жив“, който държ и с м аш ата в дясн ата си
ръка, и един „м ъртъв“ (угаснал), който държ и в лявата си ръка. П и та болния
за им ето на някой ум рял наскоро от неговия род. П реди то ва си е приготвила
и поставила пред себе си н а зем ята зелена пръстена паница с вода, донесена
от „три брод а“ . П уска едновременно двата въглена във водата и казва:
А ко е ед н о м е с еч е та с б уб а м у (н ап р и м ер ),
д а се схване;
ако не е — д а се не схва не.
Р о д а т а и в л а хата, щ о е п риклопйла,
д о д евети п ояс д а отклопи!
Ако са няколко умрелите — „стринка, чича, деда, буба“ и т.н., за всеки по­
отделно се пускат въглени, докато се покаже кой о т тях е „едном есече“ с бол­
ния. Ако не се покаже, накрая се проверява и за незнаен роднина. К ато се пус­
кат въглените във водата, ако са „едномесечета“, „живият“ и „м ъртви ят“ въг­
лен се слепват един за друг и обикалят заедно отгоре по повърхността на вода­
та, докато „ж ивият“ не се намокри и не падне на дъното. Всеки път се проверя­
ва с нов „жив“ и нов „м ъртъв“ въглен, като „живият“ се държ и с м аш а или но­
жица, а „м ъртви ят“ — в ръка.
72
V .П роверка за наличие на „едномесече "
Ч е зем еш кончък от дрехата, от потник, о т комбинезон или о т ризичка. И
ка го пущ иш у водуту у паничкуту, оно две сенчици има. Н али ка пущ иш, е една
сенкя, а едномесече ли е, две су сенките — на един кончъц, па две сенки. И ка
пущиш углень с им ето му, например И ванка, о т под ньега па две сенки праи, ко
е едномесече. Ти първо че спущиш углень о т Бога, а после од ньега и че му га
кажеш името, и ка пущиш угленчека, оно п од ньега пак две сенки праи едноме-
сечот. Така че разбереш едномесе и м а ли. П ървото го наричаш да йе о т Бога,
другото от тая, дека м у гасиш воду, и ако тва, дека е ньеговото, и м а две сенчи­
ци, и тва, кончъцът, им а две сенчици, значи е едномесече.
98
БАЯНИЯ
 БАЯНИЯ ЗА УРОКИ, „УРАКИ“, „УРОЦИ“, „НА ОЧИ“, „УРОЧАСАЛО“,
„УРЧАСАЛО“, „ПОЧУДИ“, ПОЧУДИЩА“, „ПРОЧУДИЩА“

Баянията за уроки са сред най-разпространените по българските земи.

Техните диалектни названия (уроки, „уроци“, „ураки“, „уруки“, „уруци“, „уро­
часало“, „урчасало“ и др.) са в зависимост от региона, където са документира­
ни. Към тях спадат и баянията от „на очи“, „почуди“, „почудища“, „прочуди-
ща“ и пр., но тук са отделени в отделен подраздел, за да се маркира разликата,
която самите баячки правят между уроки и „почуди“.
Като правило човек урочасва, ако го погледне някой с лош поглед, а лош и­
ят поглед може да се дължи на различни причини: сини очи, лош характер, пов­
торно закърмен в детството, роден в събота, роден на Великата събота, роден
на новолуние, роден в лош ден или час, човек с някакъв физически недъг и т.н.
Най-разпространени са вярванията за лошите очи (въобще), сините очи и пов­
торно закърмените, които впоследствие стават с лоши очи. Ето няколко изказ­
вания на самите баячки за това кой може да урочасва:
„Някой кът го погледнел и и м а л л о ш и о ч и , та давал към човяка — глава го
заболяе. Или пък рекува:
— Въх, тая много хубава...
— Боже, глей на таа жена дятенцето какво е убавичко!
И може да урочаса.“
25, с. 217
„Има такива очи. О т си н и очи са ур ча сва най-м ного. Те фърлят очи най-
много. И мъже има такива, и жени има такива “
21, с. 262
„Дятето майката кът го суче и го отбий и го повтори пак да суче — уж тоа
човяк бил повторно бизял. И от него много урочасвали. Викат:
— Ух, тоа п р и н и з я два пъ т и , т а л о ш и очи и м а .."
25, с. 217
„Ко е роден на м л а д м есец , много урчасва. Он не знае, ама таквия му очите,
та урчасва много.“
77
Понякога причините се смесват — „повторно засукали и с лош и очи, пов­
торно засукали и се случил лош час, та урочасали някой си, имал лоши очи и се
почудил (зарадвал се) на някого или на нещо“ и т.н.
„Урочасва този, койт о е засукало, след кат о е отбито. Урочасват и големи
хора. Има х о р а с л о ш а в и очи и като те погледне, като че стрели ти се забиват в тя­
лото. Не мой секи да урочасва. И като каже: „У-у, колко е хубав този човек, тая жи-
на!“, и тоя се поболявал. И да си земе тогаз една керемидка, тревички всякакви, ку-
решки, два-три въглена, да ги запали, да са поопуши малко, да се умие сетне. И туй е.“
43
„Някой като погледне детето и и м а л о ш и очи, и са почуди: — И-и, кво ху­
баво тва дяте!“
„Има някой, дето два пъти засуква — и очите му стават лоши. И от него
урчасват.“
28, с. 189
 „То майките като повторят някое дяте да бизяе, и то вече има лоши очи.
И като погледне —случвало са лош час. От бабите сме чули така. Я от не ги
вярвам тия работи, ама така сме чули, останало между народа...“
9, с. 247
Признаците на урочасването при децата са: много плачат, повръщат, а
при възрастните —силно главоболие и повръщане.
„Кога човек го много боли глава и връща, уроци са тва и требе да му се
„прегасят углища“.
74
„Който е урчасан, глава го боли, стомаха фане да са преобръща. От урчас-
ване човяк мож да умре.“
21, с. 262
„Ако е дете —плаче, повръща. Възрастен човек — главата го боли и също
повръща.“
78
Разделянето по-нататък на баянията в подвидове в този раздел е направе­
но съвсем условно по някой признак, който ги обединява — обреден предмет
или действие, което се повтаря в тях. Това не означава, че именно тази е най-
значимата им характеристика или че това е белегът, по който трябва да се раз­
познават. Направеното разделяне е само за удобство при възприемането им в
писмен вид.

(Гасене на въглени)
№ 1
Преди да започне лечението, се проверяват наличието и степента на уро­
часването. Това става по следния начин:
Баячката взема сурово яйце и като го стиска в дясната ръка, го държи над
главата на болния. Ако е урочасан човекът, яйцето се изпотява. След това го
чупи и го слага във водата, с която се изкъпва, а после я изхвърля в барата.
За следващия момент от баенето са необходими шест въглена — три „жи­
ви“ и три „мъртви“. Приготвя се и зелена пръстена паничка, в която се сипва
вода от „три брода“. Отначало се пуска един „жив“ въглен и се нарича: „Те то­
ва е“ (името на болния). След него се пускат „мъртвите“ въглени, като на всеки
един от тях се казва:
Ако е урочасало, да се окачи мртвио връз жйвио;
ако не е урочасало, мртвио да бега от жйвио.
Когато пуска живите въглени, казва:
Какво са живи углищата, така да е жив Иван!
После баячката взема нови пет „живи“ въглена и като ги пуска във водата
казва:
Ако е урочасано от мъж,
лево мъдо да му се пукне;
ако е от жена —
лева сйса да й се пукне;
ако е от мома —
руса коса да й слетй!
 Накрая дава на болния да пийне на три места от паничката и да си измие
очите и отива да я хвърли навън, на „куче и маче“, като казва:
Както се отрси м ачето, така д а се отрси болката.
А също така и:
Както се отрси кучето, така д а се отрси болката.
Живите въглени се връщ ат отново в огнището да „оживеят“.
Когато ги хвърля в огнището, казва:
Както ож ивеват тия углища, така д а оживее Иван.
На баячката се плаща, като се хвърлят парите на земята, за да има лек.
77
№2
Когато урочаса човек, се вземат пет „живи“ въглена, зелена пръстена па­
ница и се донася „неначната вода“ (т.е. вода, която не е напита и не са започна­
ли да я използват за нещо) от „девет брода“. Бае се в стаята до огнището, като
болният е с лице към него, а баячката сяда от дясната страна на болния. Хва­
ща се първият въглен с машата, прави се кръстен знак над паницата и се пус­
ка във водата. В това време се казва следната „басма“:
М иш ка оди по полица,
тиква носи на гъзйца.
П ръ д н а мишка,
пукна се тиква.
Д а му се пукнат очите на тоа,
щ о е урочасал Иван!
И така — с петте въглена. След това единият въглен се връща обратно в
огнището отново да „оживее“, за да „оживее“ и болният, а останалите въглени
заедно с водата се хвърлят на фиданка, така че да се отърсят клоните, защото
„както се отесат клонките, така че се отрси болката“.
На баячката се плаща с дар или пари, които се хвърлят на земята.
77
№3
Бае се в стаята, като баячката и болният застават до огнището. Тя взема
три „живи“ въглена и зелена пръстена паница с „неначната“ („ненапйена“) во­
да“. Хваща първия въглен с машата, прави три кръста над водата и го пуска
вътре. В това време казва следната „басма“:
У рочищ а б орочища,
заран п о-рано на гробища.
У рочищ а опрочищ а,
пускам въглен.
А ко е м ъж урочасал,
въглено д а падне на дното.
У рочищ а опорочища,
пускам въглен.
А ко е жена урочасала,
въглено д а падне надясно.
У рочищ а опрочища,
пускам въглен.
А ко е м о м а урочасала,
въглено д а падне наляво.
 (Текстът се повтаря по три пъти на всеки въглен).
Ако никой от въглените не падне на дъното, а се върти отгоре, значи чове­
кът не е урочасан, а ако е — въгленът ще падне, както се казва в текста на „бас­
мата“, и ще се разбере от кого е урочасан болният. Този текст е едновременно и
проверка за болестта, и за нейното лечение, ако има „уроци“.
На третия въглен баячката дава на детето (защото тя най-често бае на де­
ца) да си пийне на три места от паничката, измива му очите и отива да из­
хвърли водата с въглените на трендафил или при корена на плодно дръвче. До-
като я изхвърля, казва три пъти:
Както расте дървото,
така д а расте детето!
77

№4
„Кога урочаса човек, се прави така“: баячката и болният застават до огни­
щето. Баячката отделя пет въглена — един „жив“ и четири „мъртви“ (угасна­
ли). На трикрако столче пред нея или в скута й е поставена зелена пръстена
паничка с вода от „три гераня“. Ако няма зелена паничка, взема друга, но пус­
ка зелено листче (най-често здравец), „та да е на лек“. Хваща „живия“ въглен и
го пуска в паничката с думите: „Те това е Иван!“ След това пуска последова­
телно останалите четири въглена и говори:
Черна крава черно теле отелила.
Сама го отелила, сама го измъзала,
на чуден пазар го занела,
чудни пари зела.
Чудете се на парите,
да се не чудите на детето (или името на болния, ако е
възрастен човек).
На всеки въглен словесният текст се казва по три пъти. След това болният
пие на три места от паничката и се измива. „Живият“ въглен се връща обрат­
но в огнището да се „съживи“ отново, а останалите въглени се изнасят навън с
водата и се хвърлят върху куче с думите:
Да се отрси кучето,
да се отрси болката!
77
№ 5

Това баене се прави обикновено на деца. Майката води детето, взема го в

скута си и сядат с баячката до огнището. Баячката си е приготвила зелена
пръстена паница с вода от „три брода“ и пет „живи“ въглена. Тя хваща с ножи­
ца или маша първия въглен, прави с него три кръста над водата и го пуска в
нея, като казва:
Ако е урочасало от мъж,
мудо д а го заболи;
ако е урочасало от жена,
бозка да я заболи;
ако е урочасало от мома,
коса да й слети.
 На всеки въглен тези думи се казват по три пъти. След това баячката дава
на детето да си пийне н а три м еста от паничката, измива му лицето и започва
да връща въглените в огъня. Х ващ а първия, връщ а го и казва:
Ж и в о ги н — ж и во дете!

И так а — с п етте. В о д ата и зн ася навън, за д а я изхвърли върху ф и дан­

ка. С ъбира к л он и те с ед н а т а р ъ к а, хвърля в о д ат а о тго р е, пуска клоните и
казва:
К о се о тр с и д р в о т о ,
т а к а д а се о т р с и детето!

Може да се хвърли водата на куче или коте и съответно д а каже:

К о се о тр с и кучето,
т а к а д а се о тр с и детето!
К о се о тр с и м а ч е то
т а к а д а се о тр с и детето!
„Да се отрси детето о т уроците, че оно е лош а работа.“
77
№6
Баячката си донася „ненапиена“ вода от кладенец, сяда до огнището, хва­
ща един жив въглен с м аш а или ножица и като прави няколко кръста над вода­
та, казва:
М иш ка тича по полица,
влачи ти к ва на г ъзйца.
М и ш ка се сепна,
ти к ва се пукна.
Д а се пукнат зли те очи
н а който го урочи!
А ко е м ъ ж , м ъ д о д а му падне;
ако е ж ена, б озка д а й падне;
ако е м о м а , коса д а й падне!
А ти е уроц и д а и д ат н а диво,
у пусти гори и пусти полени,
д е к а кози не врещ ят,
д е к а кокош ки не крекат,
д е к а м ач ки не пищ ят,
д е к а м а г а р е т а не реват,
д е к а конье не цвилят,
д е к а н е м а н и щ о живо,
д е к а е п уст пустиняк.
Казва тези думи три пъти и пуска въглена във водата. Ако въгленът „почне
да пищи“, значи човекът е урочасан, ако не — значи не е.
След това прави същ ото с втори и трети въглен.
Като угаси и трите въглена, баячката дава на човека да пийне „накрст“ от
четири места на паничката и му измива очите. Остатъка от водата и въглените
изхвърля върху куче или котка, или върху дръвче, за да се „отрсят“, „та да се
отрсят уроците“.
78
 № 7

Ша баеш. В паничка вода и зим аш въгли с м аш ите. К азваш :

И зл я л о усой н а зм и я
о т ски н о ви т к а м ъ к —
с о к о огн ен о,
с д р у го в о д н е но.
П у к н а се вод н ен о,
угаси огн ен о.
То м и б и л о уроч и щ а,
л о ш и почудищ а.

К азваш това нящ о и пущаш въглен. К азваш втори път то ва нящ о и пущаш
втори въглен. К азваш трети път това нящ о и пущаш трети въглен. И после де­
тето ш е зем е и ше пий от таа вода о т три края на паничката и ш е си измий
очите три пъти.
Знам го от баба си. Тя баеше и м ама, та ми е казвала. Б аба и м а м а лееха и
курш ум за уплаха, ама аз не са научих. Родопско баене за уруци е.
65

№8
В една зем нена паничка че туриш вода и че п р егаси ш угли щ ата. П ет уг-
л ен а че пущ иш у в о д а т а и нещ о зеленко д а и м а т а м за лек. К о г а че пущиш
п рви о, н ем а д а баеш — че п ом ен еш сам о и м ето н а ч о веко , а н а в то р и о че
речеш :
Д а п рега сим углищ а о т очи,
от зли очи, о т уроци,
о т ж ени, о т муже,
о т вири, ветр и щ а
и ясни о гн еве.
Д а се р а зт у р а т уроци
по турц и , по цйгане
и по еврее,
ко пра(х) по пут,
ко пеня по м о р е,
ко цвекье на девойкя.
Три пути че баеш така.
(На петия въглен също не се бае.)
Едино углен, дека е на им ето наречен, че ф ърлиш у огино д а се оживи па,
а другите че разф ърляш накрст — напред, назад, надесно и налево. Ч е му уми­
еш очите и д а пийне така м алко от четирите края, и да я плиснеш там , дека се
не гази. И он че ти остави нещ о за цер, м а ти че го зем еш и че го дигнеш не-
къде, щ о некой м ое да ти стори мадж ия на тие пари и д а ти ги ф ърлят, па да
се мучиш.
(Може ли да се хвърли водата на фиданка?) Баена вода, ко се фъ рли под
фиданка и она изсъ ъне, начи болестта й влезла у ни, ко не — начи не е и некой,
ко я настъпи, дупе да му е яко.
71
 №9
Кога човек фане на очи, требе да му се прегасят углища. Земеш пет угленче-
та, живи да са, че ги пущиш по едно у водата и че казваш на секо:
Б ела птица по небе фърчи,
бела пеня пада по камънье,
пада и камънье се пукат.
Ако е от муж, мудо д а му се пукне;
ако е о т жена, очи д а й изпръснат;
ако е от м ома, коса д а й отпадне!
И че му дадеш да пийне тъй на три места от паничката и че му мине.
(Накрая въглените се връщат пак в огъня да „ожвеят“, а водата се изнася
да се хвърли покрай плета, „дето се не гази“, да не я настъпи някой и да се
разболее от същото.)
72
№ 10
Баячката слага три въглена върху керемидка, излива върху тях вода от
пръстена паничка, „та парата да го удари“, и казва три пъти:
Д а умием очи от уроци,
от жени, от муже и от ветрища!
72
№ 11
Баячката застава при огнището, взема зелена паница („зелено да е, лек да
има“), сипва в нея вода, която е донесла от „три брода“. Тази вода е „мълчана“
вода, защото, докато се налива и се донесе вкъщи, трябва да се мълчи и затова
е „най-лековна тая вода“. После хваща с машата един „жив“ въглен и като пра­
ви с него кръст три пъти над паницата, казва:
Бела птица тичеше,
по каменье тичеше,
каменье се пукаа.
Д а се пукнат на И в а н уроците,
ко трева по полье,
ко лист по горье.
След това пуска въглена в паницата. Така — с петте въглена. После гледа
какво е станало с тях. Ако се съберат накуп в дясната страна на паницата, това
означава, че човекът е урочасан лошо. Ако са накуп в лявата страна на паница­
та —по-малко е урочасан, а ако се пръснат — не е урочасан или е урочасан съв­
сем малко.
Докато се прави това, болният седи на трикрако столче и гледа в огъня.
След като разгледа въглените и разбере степента на урочасване, баячката му
казва още колко пъти трябва да дойде да му бае — да станат общо три, пет или
девет пъти. Измива му лицето и гърдите с водата от въглените, взема единия
въглен и го връща в огнището, а другите заедно с водата ги хвърля върху трен­
дафил или фиданка. „Оно се тръсне и човеко оздравее.“
74
 №12

Урочище, порочище,
ако си у вечер дош ло,
у вечер д а си идеш;
ако си у пладне дош ло,
у пладне да си идеш
там у пуста гора зелена,
дек ни петел пее,
дека ни секира сече —
там о да се разнесеш
като невести от оро,
като момчета от събор,
като моми от вода,
като прах от туп&н.
41, с. 49
№13
При баяние от уроци се гасят три въглена в чашка вода. Въглените трябва
да са „живи“. Като се гаси първият въглен, се казва:
Д а изгасну уроците ко углена.
На втория въглен се казва:
Да се разнесу уроци ко пена по воду,
ко лист по гору.
На третия въглен се казва:
Д а угасну тия очи,
кои са го уронили, кът угленат!
Трите въглена се слагат във водата и ако паднат на дъното, детето е много
„уронено“; ако си стоят над водата — не е много урочасано.
4, с. 208
№14
За уроки ше земиш, ше туриш три въгленчета в една чашка с водичка и ше
туриш три въгленчета нажежени в печката, и земиш на детенцето, пак ше пра-
иш така:
Уроците, пороците
да изфръкнат, да изтряскат,
д а са очисти детенцето
като чисто сребро!
Три пъти и пак около лицето са обикаля. И оздравяваха, и си играеха деца­
та на пътя.
1, с. 156
№15
Взема се паница с вода — калена, земна паница. Топи се в ъ т я н . Ако е уро-
сано — на дъното, ако не — плува. Требе да пие на кръст от паничката. Мие
ръчички, очи, колена. Остатъка се сипва на цвете или дърво.
 Когато се слагат въглените във водата, се казва:
Задало се витица
под бели брок.
Д а са пукнат тия очи,
дек са урочасали Иван!
Ако баде маж,
око да му се пукне;
ако баде жена,
рака да я заболи;
ако баде мома,
руса коса да улети!
57, с. 189

№ 16
Баячката си приготвя пръстена паничка с вода от чешмата. Взема три
„живи“ въглена, прави с всеки от тях по три кръга над водата и ги пуска в па-
ничката. В това време казва:
Как се отваря вратата,
така да се отваря сърцето на Иван!
И
Кум садешкиде уша
ата сидешкиде инима на Иван.
После взема бяло сурово яйце, обикаля с него три пъти лицето на болния —
от дясно на ляво, от ляво на дясно и пак от дясно на ляво —и го чупи във вода­
та заедно с черупките.
Произнася същите думи — на български и на румънски език. После дава
на урочасания да пийне три пъти от паничката. Накрая изважда жълтъка и го
дава на майката да го сложи във водата, с която ще къпе детето си същата ве­
чер, а остатъка от водата с въглените излива върху трендафил.
Ако урочасаният е възрастен човек, оставя водата с всичко в нея да прено-
щува една нощ върху курника под звездите и тогава му дава жълтъка да се из­
къпе с него, а останалото излива върху трендафила.
84
№ 17
Майката на урочасаното дете трябва да донесе на баячката сурово бяло
яйце от кокошка. Ако няма, тогава баячката й дава от своите яйца, но по-добре
е яйцето да е от къщата на болното дете. Баячката счупва яйцето и го хвърля
заедно с черупките в пръстена паничка. Слага вътре листо от „мушкато“ („зе-
леничко да е, кво да е“) и малко коса от урочасаното дете, която отрязва с но­
жица от върха на главата му, и „белег“ — парченце или конченце от дрешката
му. Добавя и вода от чешмата.
Взема паничката и отива до печката с дърва, сяда там и хваща с машата
един „угаснат“ въглен. Пуска го в паничката, като казва три пъти:
К ъкто се угасят тез углени,
тъй да угаснат ураките!
Докато произнася думите, допира машата с въглена на три места по ръба
на паничката, а след като свърши, го пуска във водата.
 После прави същото с още два въглена, но „живи“. О бщ о три въглена пус­
ка във водата, след което гледа какво е станало с яйцето вътре. Ако „се опече“
яйцето — значи детето е урочасано; ако остане сурово — не е.
Дава на детето да пийне на три места от паничката и му измива лицето.
Изсипва само водата в друго съдче и го дава на майката да я смеси с водата
за къпане. Останалите неща от паничката изнася навън и хвърля върху цветя­
та в ъгъла на двора с думите:
— Айде, да въри на цветята!
84
№ 18
Баячката взема глинена паничка. Слага на дъното й стръкче от метла, счу­
пено на две и направено на кръстче. Върху него слага зелено листче от босилек,
а върху него — нещо от човека или животното, на което ще бае (косъм, парченце
или конченце от дреха). Накрая сипва вода от чешмата.
Сяда до огнището, а болният — срещу нея. Тя хваща един „жув“ въглен с
маш а или ножица и започва да прави с него кръстове над водата в паничката.
В това време говори:
А, Б, В, Г ,Д!
През води,
през реки,
през сйнори и гори.
Во имя Отца и Сина и Святия Дух!
Амин!
Казва три пъти тези думи и пуска въглена във водата.
После хваща друг и така шест или девет пъти с ш ест или девет въглена.
Оставя машата и се обръща с лице към огъня. Намокря си дясната ръка във во­
дата и пръска вода в огъня и в лицето на болния. Дава му да пийне на три места
от паничката и му измива лицето, кокалчето на врата, китките и глезените.
Изнася останалата вода с въглените, за да ги хвърли на куче („да се изтър­
си, че да се изтърси и болестта“) или на трендафил („че да е убав като него“).
Ако го изхвърли на куче, чака да види дали ще се изтърси, защ ото, ако не
се изтърси кучето, значи няма да му мине на болния и пак трябва да се бае.
Паничката се захлупва пред вратата да пренощува и се прибира на друга­
та сутрин.
84
№19
Бабата взема паничка с вода и слага в нея „нишанче“ (белег) от човека, на
когото бае — парченце от дреха или някакво конченце от нея. Взема един въг­
лен от печката с маш ата, прави с него три кръста над водата и го пуска вътре.
После ощ е два — общ о три въглена. Ако плуват на повърхността — добре, ако
паднат на дъното — лошо. Бае се на всеки въглен:
С в. Д ево,
М айко Богородичке,
зем и ти я уроки
о т И ва н о во т о тял о
и ги свърни по гора,
по вода, по зем я.
 Д а са очисти,
д а му олекне
като чисто сребро,
като леко перо.
Накрая дава на урочасания да пийне три пъти и му измива очите. Остана­
лата вода с въглените хвърля на кучето:
К акто са изтърси кучето,
така д а са изтърси болката!
„И ше оздрави вечка!“
Ако няма въглени под ръка, бае с яйце. Пуска го във водата и гледа дали
прави „шапурки“ във водата и колко са големи. Колкото са по-големи и повече,
толкова е по-урочасан човекът.
84

№ 20
Могат да се „прегасят въглища“ не само на урочасан човек, но и ако някой
е „нагазил самодивско“. Спи му се на човек, „опален“ е, т.е. има висока темпе­
ратура, боли го глава.
Баячката си приготвя вода в зелена пръстена паничка. После пуска вътре
„белег“ от болния, т.е. някакво конче от дрехата му, и седем „живи“ въглена.
Хваща първия въглен с машата и прави с него девет пъти кръст над водата,
като през това време казва:
Ч ервена крава, червено теле.
С а м а го отелйла,
са м а го урочйла,
сам а му уроци улизала.
Пуска въглена във водата и гледа накъде ще отиде — ако отиде към огни­
щето („към огина“), е добре, ако отиде към вратата, не е добре. После хваща
втория въглен и извършва същите действия и така — със седемте. На всеки от
тях произнася по три пъти същите думи.
Ако вторият въглен, който пусне, отиде при „белега“, това означава, че
болният е урочасан от мъж. Ако седмият, последен, въглен отиде към „белега“
— е урочасан от жена или момиче. Накрая баячката гледа как са се подредили
въглените — ако всички се подредят в редица, значи на човека на път му е ста­
нало лошо. Ако паднат на дъното и затрупат „белега“, положението на човека е
много тежко, почти безнадеждно. Тези начини на подреждане на въглените по­
казват къде, от кого и колко е урочасан човекът.
Ако обаче въглените се подредят в кръг над водата, това означава, че „ве-
тар го е ударил“. По този начин чрез въглените се познава дали човекът е уро­
часан, или е нагазил някоя самодива.
След като е видяла какво е положението, баячката дава на болния да пийне
на четири места от паничката и му казва още колко пъти трябва да дойде да му
бае — това зависи о т начина, по който са се подредили въглените, и от това
колко тежко е болен човекът.
Баячката изхвърля остан алата вода без въглените върху фиданка —
плодно дръвче, а въглените връщ а пак в огъня „да оживеят, че да оживее чо­
веко“.
После слага червения конец от китката на ръката на болния да спи с него
три нощи и му напомня после да го изхвърли на кръстопът.
 А ко сам ият човек не присъства на п ъ р во то баене, т я бае н а дреха, която й
н о сят близките му. Д ава д а м у зан есат и во дата д а се и зм и е и д а пие от нея.
С ъ щ о и въглищ ата — д а „ож ивеят“ в тяхното огнищ е.
70
№ 21

Баячката отива д а си налее вода от три „б р о д а н а б а р ат а“ (реката) в зеле­

на п ръ стен а паничка. „Там, дето м инават брата, ам а че вър и ш отдолу нагоре.“
В ръщ а се вкъщ и, където вече са дош ли детето и м ай ка му. О тскубва си конче
(„белег“) о т дреш ката на урочасаното, навива го и като го дъ рж и с дясната ръ­
ка и прави с него кръстни знаци над водата, казва сл ед н ата „б асм а“:
И зл а за й те , уроци,
н а д е т е т о из главица,
из оч ен ц а, из устенца.
О ти вай те горе на горичка,
къ де зм ей се кута,
к о с т т а му къде се кута.
Л ек н ам ер ете,
къ де човек не м инва,
къ д е те л е не м инва,
къ де о вц а не минва!
В р ъ щ ай те се и д ай те
на И ван го л е м а помощ !
Д а м и н е със зд р аве и
с ъ с живе!

П осле „белегът“ се пуска в паничката и се гледа — ако се въ р ти отгоре, зна­

чи на детето му ням а нищ о, ако потъва, значи е урочасано.
С лед това се прави ощ е една проверка с въглени. В зем а се един въглен с
м аш ата и се нарича на болното. Пуска се във водата, без д а се казва нищо. Пос­
ле се взем а втори въглен, с който се проверява дали детето е урочасано о т мъж.
Въгленът се държ и с м аш ата и се правят няколко кр ъ ста с него н ад водата, до-
като се изрича:
А ко д е т е т о е у р о ч асан о о т м ъж ,
д а п ад н е въглено и
д а се п р ъ сн е н а четири!
Ч е р н а к р а в а ч ер н о те л е о те л и л а ,
какво се д ете родило!
Б о г д а п ом и лва,
н а д ете д а мйнва!
С третия въглен се проверява дали не е урочасано о т жена:
А ко д е т е т о е у р о ч асан о о т ж ена,
д а п ад н е въ глен о и
д а се п р ъ сн е н а четири!
Ч е р н а к р а в а ч ерн о те л е о тел и л а,
какво се д ете родило!
Б о г д а п ом и лва,
н а д ете д а м йнва!
С четвъртия — пак за мъж, и с петия — пак за жена.
Ако детето е урочасано от мъж, „мъж ките“ въглени се лепят за първия (т.е.
за „детето“), затискат го и падат надолу, като този, който е наречен за урочаса-
лото, се троши на четири парчета. Ако е урочасано от жена, тогава това става с
„женските“ въглени. Ако всички въглени се съберат в средата и паднат на дъ­
ното, това означава, че детето е много лошо урочасано. Ако и „белегът“ падне
долу под въглените, това означава, че то е много зле, почти на умиране. Ако ни­
що не падне на дъното, това означава, че детето въобще не е урочасано.
След като се пуснат и петте въглена, се взема китка „макавейски“ босилек,
завързана с червен вълнен конец, и като се правят с нея кръгови движения от
дясно на ляво по ръба на паничката и вътре във водата, още три пъти се казва
„басмата“ за „Излазайте, уроци...“
Бае се в понеделник, сряда и събота. Другите дни не може, защото са лоши
и не е на лек. При първите две баяния водата от паничката се изнася и се хвър­
ля на „весело“, т.е. неизсъхнало дръвче. На третия път, преди да се изсипе, се
дава на урочасания да пийне на четири места (накръст) от паничката, измива
му се лицето и чак след това се хвърля пак на такова дръвче.
Може да урочасва само който е роден на „млад месец“, т.е. „месец, дето
едва почва да се изпълва“.
75
№22
Бае се в стаята с огнището. Баячката сяда пред огъня и слага пред себе си
предварително приготвената зелена пръстена паничка с вода от три „брода“.
Придърпва си с машата три или пет въглена. Хваща първия и като го допира
по три пъти на три места на паничката, казва:
Излизайте, уроци, излазайте,
па вървете у пусти гори,
дека петел не пее,
дека кокошка не крека,
дека м анара не сече;
па се фанете за суо дрво;
па се угъргорете!
Ако е урочасан от мъж,
д а му се пукне лево мъдо;
ако е о т жена —
д а й се пукне десна сиса;
ако е от м ом а —
д а й слетй руса коса!
После въгленът се пуска във водата и се гледа — ако се върти наляво, зна­
чи човекът наистина е урочасан, ако се върти надясно — не е. Така се прави с
всички приготвени въглени.
След това баячката взема китка „макавейски“ босилек, усукана с червен
вълнен конец, топи я накръст във водата, като произнася същите думи и пръс­
ва детето по челото с китката. Натрошава малко от босилека при въглените във
водата и дава на урочасания да пийне от „баената“ вода от три места на па­
ничката. Измива му и лицето с нея.
75
№ 23
Бае се с босилек, бран на Св. Макавей, и с въглени.
Най-напред се натрошава малко босилек в пръстена паничка с вода. До-
като се троши, се казва:
 Ако е урочасало о т мъж,
мъдо д а му се пръсне;
ако е урочасало от жена,
сиса д а й се пръсне;
ако е урочасало от момиче,
коса да му отпадне;
ако е от момче,
пачурка д а му се пукне!
Черна крава черно теле отелила,
сама го отелила,
сам а му уроци дала.
Д а целйваш тая стена,
да целйваш другата.
Какво се гледат стените,
пък инь ги нема нищо,
така и на Иван да му нема нищо.
Като свърши с думите, баячката гледа в паничката какво е станало с боси­
лека — ако се е събрал на топче, значи детето е урочасано; ако се е пръснал по
повърхността на водата, значи не е.
След това вади един въглен от огъня и като го нарича на името на уроча­
сания, го пуска в паничката. После пуска последователно още три, пет или
седем въглена, като на всеки произнася същите думи. Ако на думите „ако е уро­
часан от мъж“ въгленът се лепне за този на болния, значи от мъж е урочасан.
Ако на думите „ако е урочасан от жена“, „ако е урочасан от момче“ или „ако е
урочасан от момиче“ съответният въглен се залепи за този на болния, значи е
урочасан съответно от жена, момче, момиче. Ако не е урочасан, „бега настра­
ни“. Ако е много лошо урочасан, накрая всички въглени се събират на топка в
средата, а ако не е въобще урочасан — се пръскат във всички посоки и кръжат
по повърхността на водата. Ако никой не се залепва за въглена на болния —
значи не е урочасан.
Уроците са много опасно нещо и затова, ако срещнеш на улицата човек с
лош поглед, по-добре е да се върнеш. На самата баячка три деца й умрели по
на годинка от уроци. Свекърва й имала много лош поглед и нямало какво да се
направи.
Накрая баячката дава на урочасания да си пийне на три места от панич­
ката и да си измие лицето.
Останалата вода с въглените и босилека ги изхвърля на „кръстак“ , защо­
то там никой не стъпва — „да се не случи нещо на брата или стоката“.
75
№ 24
„Кога се почудиш некога и оно фане на очи. И му гасим въглища.“
Баячката взима пръстена паничка с вода от барата и сяда до огъня. Панич­
ката е зелена, ако не е, пуска в нея зелено листенце, „да е на здраве и живот“. Хва­
ща един въглен с машата или с ножица, прекръства се и казва три пъти:
Д а умием очи от уроци,
от жени, от мъже
и от ветрища.
След това пуска въглена във водата. Този въглен е наречен за човека, който
е дошъл при нея. Ако падне на дъното, значи човекът е много лошо урочасан;
ако се върти отгоре на водата — не е толкова зле.
 Още два въглена пуска със същите думи, но не гледа къде отиват те.
Ако се бае за човек, след третия въглен му дава да пийне на три места от
паничката и да си измие очите. После плисва водата върху плодно дръвче, „да
оздрави човеко и да не се гази бааната вода, че за другиго че е лошо“.
Ако се бае за добиче, то се напръсква с тази вода, а останалата се сипва в
яденето му.
72
№25
Баячката взема глинена паничка с чиста вода от кладенеца в двора и пу­
ска в нея зелено листо (каквото и да е, но да е зелено). Поставя я до себе си на
пода, а до нея слага нож, който се използва само за тази цел. Взема друг нож,
който също не се употребява в домакинството, и започва леко да разбърква с
него водата в паничката от ляво на дясно. В това време бае:
И зляли ми са ляви-ляви хора
от ляво-ляво море
с ляви-ляви брадви.
Та отиш ли в лява-лява гора,
та насякли ляви-ляви пърте,
насякли ляво-ляво коле.
Ч е отиш ли в ляво-ляво село,
та зем али лява-лява кола,
т а зем али ляви-ляви волове,
та впрегнали лява-лява кола.
Че отиш ли на лява-лява поляна,
та заградили ляв-ляв егрек,
та вкарали ляви-ляви овце.
Ч е зем али ляво-ляво ведро,
та издоили ляви-ляви овце,
та зем али ляво-ляво сирище,
че зем али ляво-ляво цедило,
та прецедили ляво-ляво сирене,
та окачили ляво-ляво сирене.
Д е духнал ляв-ляв вятър,
т а събори ляво-ляво сирене,
та пръсн а ляво-ляво сирене.
Така д а му се п ръснат уроците!
Като изрече тези думи веднъж, оставя ножа в паничката и взема едно въг­
ленче с машата. Пуска го във водата и гледа дали ще потъне. Ако потъне, значи
е урочасан човекът; ако е много урочасан, въгленчето се пръска; а ако въобще
не е урочасан, остава на повърхността на водата. На всяко казване на „басня­
та“ пуска от едно до три въгленчета и на всяко от тях се нарича, за да провери
от кого е урочасан човекът:
Ако е от жена — д а потъне!
Ако първото не потъне, се пуска второ:
Ако е от мъж — да потъне!
Ако и то не потъне, се пуска третото:
Ако е от Б ога — да потъне!
„Баснята“ се казва три пъти и след всяко казване се пускат въгленчетата.
Тази проверка с въгленчетата се нарича „питане“ — баячката „пита“ от кого е
урочасан човекът. Ако два пъти се потвърди отговорът на питането „от мъж
ли е“, „от жена ли“ е „или е от Бога“, значи баячката може д а е сигурна в про­
верката.
Накрая баячката измива с тази вода лицето на болния, слага от нея „на
сърцето“, ръцете и краката му. Дава му да пийне три пъти от паничката. След
това излиза да изхвърли останалата вода с въгленчетата под фиданка или на
кучето. Ако е на кучето, гледа какво ще направи то — ако се отърси, значи бол­
ният ще оздравее; ако не — няма, и трябва да му се бае пак.
Ако баячката няма в момента необходимите предмети за баенето, може
със същите думи да бае, като само леко разтърква болния с палец по челото и
накрая го духне три пъти.
66
№26
Като земеш паничката и зелено да има у нея. Земнена паничка. И сипеш у
нея чиста вода от гераня — да не е пито от нея. И усучеш така една китка мака-
вейски босилек с кончец, червен кончец усучеш. Държиш го така у десната ръка,
а у девата земеш едно ножле. И праиш така накръст с босилека и му баеш, и го
пуснеш у водата. Ама по-напред там пускаш едно залче леб. И на него му баеш.
Сетне земеш един въглен из огино, туриш го на ножлето и па праиш така отгоре
накръст и му баеш. Па го пуснеш у водата. Пет въглена че извадиш така и че ги
угасиш у водата. Брат ми гасеше въглените у устата си с вода, щото така знае,
ама и те така — у водата да е. И се ясни въглени че вадиш, да е на лек, на живот.
Те така баем:
М иша оди по полица,
тиква носи на г ъзица.
Черна крава, черно теленце,
сам а го отелила,
сама го урочила,
сам а му уроци облизала.
Пукнете се уроци
по пусти гори,
дека врабче не пее,
дека манара не сече.
Кръстовете, които баячката прави над паницата, гледа да започват
„се откъде слнцето“. Думите се казват по веднъж на залъка, босилека и всеки
въглен.
После оставя ножа на земята и най-напред изважда от паничката залчето
и го дава на урочасания да го изяде. След това изважда един от въглените и го
връща в огъня пак да „оживее“. „Да се разтури болката, да си дойде здравето и
живота.“ Останалите четири ги изнася на двора и ги хвърля един по един в че­
тирите посоки на света, като започва от изток, след това — запад, юг, север.
Дава на детето да си пийне накръст от водата в паничката, измива му очите,
ръцете, гърдите. Останалата вода изхвърля на „куче или маче, да се отрси, че
да се отрси човеко от болката“. Босилекът се забожда на дрехата на урочаса­
ния, отпред и „къде падне, не се зима повече“. „Ако падне у собата, се измита,
ама се не пипа с ръце. Ако падне на пътя, там се оставя.“
Може да се бае всеки ден с изключение на сряда и петък, „защо са пости и
нема лек“.
82
 №27
Може да се бае на човек и на биволица.
На човек се бае с китка босилек, завързана с червен конец, или с бяло перо,
увито също с червен конец. С тях се бърка в зелена паничка с вода — „донесена
е сега от бунара, чиста да е, да не е набркана“. На китката босилек е вързан и
„белег“ от урочасания — конче от дрехата му. Ако бае с перо, „белегът“ е вър­
зан за перото — до червения конец. Докато бърка с китката водата, баячката
казва три пъти:
Айде на Иван уроците
д а му минат,
да идат у пусти гори,
там има чудни църкви,
сами се отварат,
сами се затварат;
там им а чудни трапези,
сами се слагат,
сами се дигат.
И д ете там на яденье и пиенье.
Че Иван е дете кръстено,
кръстено и миросано,
и у църква носено,
па вие не обичате кръстени ора.
О слободете човека,
идете у пусти гори,
па яжте и пийте.
Тука нема яденье и пиенье,
оставете човека.
Идете у пусти гори,
там нема м анара да сече,
там нема конь да цвили.
„Туй, дето бъркаш у паницата, е се едно за тех, да ядат и да пият.“
После пуска три „живи“ въглена в паничката с вода. Прави кръст с тях над
водата и ги пуска — един по един. На всеки въглен казва:
Излизайте (уроци),
че пущим огин,
че ви изгорим!
„Ако въглените пищят, коги паднат у водата, значи е много урочасан чове­
ко, има много уроци; ако не пищят, не е много урочасал. Ама я имам лека ръка
и секога, кога баем, минава на човека. Мене един дядо ме е учил и он ми е ка­
зал, че имам лека ръка и требе да баем.“
Накрая баячката изважда въглените и ги дава на болния да ги хвърли на
първия срещнат кръстопът. Дава му да пийне три пъти от водата и да се из­
мие. Нищо не се остава от нея и не се изхвърля.
На биволица се бае със сурово бяло яйце. Баячката го държи в дясната си
ръка, върти го в кръг отпред на челото й и казва три пъти горните думи. След
това го троши в челото на биволицата и й го дава да го изяде. Не бива да се
обръща биволицата назад. Един стои да я варди да не се обърне, защото в про­
тивен случай трябва да й се бае отначало.
82
 № 28
Необходими са пръстена паница, босилек, въглени, маш а, червен конец.
В паницата се слага вода, а в нея — китка босилек, омотана с червения ко-
нец. В дясната ръка баячката държи машата и казва следния текст:
Црна крава
и црно телеице.
С ам а го отелила,
сам а го задоила
и сама му уроци улизала.
Црвена змия се окотила
у црвен трендафил —
едно око водняно,
едно — огняно;
и водняното угасило огняното!
„Га привршвам, пускам угленя. Со машата требва д а прекръствам (докато
казва текста, в машата има въглен) и че турам пет угленя, д а не са чифт. До
тука че тура пет углена и три пъте че а повтора. И сетне с босилякат у водата
прекрствам, па почвам Стояна до три пъте:
Отишъл чуден Стоян
у чудну гору
със чудну манару.
Насече чудну гору
и загради чудни струге.
Дойдоше чудне овчаре
със чудне овце
у чудне струге,
намузуше у чудни ведра
чудно млеко
и у чудни котлове,
наплнише чудни чеброве
със чудно сиренье.
И дойдоше чудне циганкье
сас чудне кобильке,
сас чудне цадила
и сас чудно сиренье.
И отоше по селища
и градища, и пазарища.
Н а Йован уроци разтрошйше,
и разкршише, и разфърлйше.
Кому кило дали, кому две,
кому чебър, кому два,
а за Йована не остало ни едно.
Ако е урочасано, требе да потънат угленьете и да се разчупат — све по не-
кой. Един требе да остане отгоре — живио човек е углено, дека е отгоре, а ко му
е тежко на урочаното, пада на дъното. После единно угльен — у кюмбето, па
другио — на кръстопът на кръст — прво къде слнце, после налево... напред, на-
лево, надесно и назад. Преди свеко баяне се прекрствам и накрая: „Айде, на
здраве!“ (Дава му да пие от водата и да се измие.)
68
 №29
Баячката взема зелена пръстена паница и сипва в нея „наначевана“ вода.
Хваща в дясната си ръка китка босилек, увита с червен конец, и като прави
кръгови движения с нея във водата, казва три пъти:
Гасила баба урочищ а,
урочищ а, почудища,
и зли очи на Иван.
И злезнете урочищ а,
урочищ а и почудища,
и си врвете.
П ращ ам ви у пусти гори,
пусти гори незнайни,
там , къде петел не пее,
там , къде сврака не грака,
там , къде м анара не сече,
там , къде човек не м йнва,
сам о Б ог наглежда от висините.
Д а се пръснат тия очи,
щ о са урчасали Иван!
Хваща първия въглен и казва още три пъти думите, преди да го пусне във
водата. После на втория и третия по същия начин.
След като пусне и третия въглен, баячката гледа какво става с тях — ако
паднат и трите на дъното, значи „уроците“ са стигнали до сърцето и трябва да
се гасят въглени девет пъти; ако отиват наляво, значи е по-малко урочасан
болният и трябва да се гаси три пъти, а ако отиват надясно, значи човекът ще
се оправи само с едно гасене на въглен. После пуска още три въглена и гледа по
същия начин и още три — общо девет въглена (три пъти по три), като на всеки
въглен казва по три пъти думите.
Накрая дава на човека да си пийне на три места от паничката и да си из­
мие лицето и ръцете.
Първият въглен се връща в огъня да „оживее“ и се казва:
К ак се съживя въглена,
така д а се съживи Иван\
Вторият и третият се хвърлят на кръстопът — „едино за София, едино за Видин“.
Д а се разнесе на вси страни!
Останалите въглени заедно с остатъка от водата се изсипват на плодно
дръвче, като се казва:
К акво се трси дрвото о т ветаро,
так а д а се отр сат уроците о т Иван !
Болният си тръгва, като оставя дара на земята до вратата.
77
№30
Бае се с пет „живи“ въглена, за да се разбере кой точно е урочасал човека.
С първия въглен се проверява за мъж, с втория — за жена, с третия — за мома,
с четвъртия — за „почудище“, с петия — за „ветар“. В последния случай се каз­
ва, че са „ветровити уроци“.
Най-напред баячката се прекръства три пъти и казва: „В името на Отца и
Сина и Светаго Духа. Амин!“
 След това започва да бае, като на съответното м ясто прави кръст с въгле­
на, с който проверява, и го пуска в „калена паничка с вода и м алко босилчец
унетре да има, що зелено требва д а има за лек“:
Ако е урчасал И в а н от мъж,
лево мъдо д а му се пукне!
Да врват уроците у пусти гори,
там, къде овчар не оди,
там, къде ерген не оре,
там, къде мома не жне,
там, къде куче не лае,
там, къде пиле не писка,
там, къде кавал не свири,
там, къде тупан не тупа,
там, къде сватба не играй,
там, къде крак не стъпва.
(Пуска първия въглен.)
Ако е урчасал И в а н от жена,
лева бозка да й се пукне!
Д а врви у пусти гори,
там, къде овчар не оди,
там, къде ерген не оре,
там, къде мома не жне,
там, къде куче не лае,
там, къде пиле не писка,
там, къде кавал не свири,
там, къде тупан не тупа,
там, къде сватба не играй,
там, къде крак не стъпва.
(Пуска втория въглен.)
Ако е урчасал И в а н от мома,
руса коса да й отпадне!
Да врви у пусти гори,
там, къде овчар не оди,
там, къде ерген не оре,
там, къде мома не жне,
там, къде куче не лае,
там, къде пиле не писка,
там, къде кавал не свири,
там, къде тупан не тупа,
там, къде сватба не играй,
там, къде крак не стъпва.
(Пуска третия въглен.)
Ако е урчасал И в а н от почудище,
очи да ин ги изпръснат!
Да врви у пусти гори,
там , къде овчар не оди,
там, къде ерген не оре,
там , къде м ом а не жне,
там , къде куче не лае,
там, къде пиле не писка,
там , къде кавал не свири,
там, къде тупан не тупа,
там, къде сватба не игра й,
там , къде крак не стъпва.
(Пуска четвъртия въглен.)
Ако е урчасал И в а н от ветар,
ветар да ги отвее!
Да врви у пусти гори,
 там , къде овчар не оди,
там , къде ерген не оре,
там , къде м о м а не жне,
там , къде куче не лае,
там , къде пиле не писка,
там , къде кавал не свири,
там , къде тупан не тупа,
там , къде сватб а не играй,
там , къде крак не стъпва.
(Пуска петия въглен.)
Д а се разпилей!

След това прави кръстове с безименния пръст на дясната си ръка във во­
дата и казва:
И злезнете, уроци,
из м озъко, из косата,
из телото, из очите, из веждите,
из уш ите, из носо, из устата,
из б р адата, из ушите, из гушата,
из рам еньете, из лактите,
из ставите, из китките,
из жилите, из пръстите,
из ноктите, из гърдите,
из д робовете, из сърцето,
из злъ чката, из бъбреците,
из тум бака, из чревата,
из бутовете, из колената,
из дебелините, из глежните,
из пръстите, из ноктите.
Д а ги разделим ,
д а ги кръстош ем е
н а София, на Видин,
на Л ом , на Варна,
на кръстопът
на четри града.
После дава на човека да пийне на четири места от паничката и да си из­
мие очите. Въглените ги връща обратно в огъня и казва:
К во се съж ивят въгленете,
так а д а се съжйви и Иван!
Водата му я дава да се изкъпе с нея. „Леко не се фърля“.
78
№31
Бабата си приготвя „земнена“ паничка, слага в нея зелена шумка за здраве и
вода, която е сипана през веригата от огнището, за да се „очисти“ от зли „вери“.
След това пуска три „живи“ въглена вътре и ако те „пищят“, значи е урочасан
човекът. После ги гледа как застават във водата — ако са в редичка, значи на път
е урочасан; ако са на дъното, значи от кръвен роднина е урочасан; ако са „надес-
но“, значи е урочасан от мъж, ако са „налево“ — от жена, ако са в кръг — от само­
диви, чието „хорище“ е пресякъл, ако се разпукнат на парчета — насън е урочасан.
После ги взема, слага си ги един по един в устата с малко вино и „прне“ сре­
щу човека „като конь как прне“. Накрая ги връща в огъня пак да се „съживят“.
79
 №32
Дядото взема зелена пръстена паничка с вода, хваща с ножиците един жив
въглен от огнището и като прави с него кръст над водата, казва:
Злите очи,
мъжки ли са,
женски ли са,
д а се пръснат
на таа вода
и на тоа огън!
После пуска въглена във водата и го реже накръст с ножиците вътре във
водата.
Слагат се три пъти по три — общо девет въглена.
Накрая се плисват въглените с водата върху някое куче, за да се отърси и
да отърсят уроците от човека.
Ако дядото е някъде на път и няма печка, въглени и пр., бае по следния
начин: пипа с ръка детето по главата, пипа се под мишниците на голо и казва
горния текст три пъти; ухва си три пъти на дясната ръка и се изтрива в земя­
та, след което си настъпва ръката и кара детето да се отмести малко настрани
от мястото, където е стъпило.
На добиче се бае по същия начин.
74
№33
Проверява се за мъж, жена, мома, „диво“ (диви животни) и „ветрища“. С
пет въглена се проверява от кого е урочасан човекът. Въглените се пускат един
по един в паница с вода и който падне на дъното, от него е. Преди всяко пуска­
не се прави кръст над водата с машата, в която е хванат въгленът.
След проверката водата се разбърква с китка босилек, вързана с червен конец,
като китката се върти три пъти в кръг и три пъти се прави с нея кръст. Казва се:
Бели орли летеа,
бела пеня пускаа.
Н а бел камик падаше,
падаш е и се пръскаше.
К во се пръска пенята,
така д а се пръснат уроците!
К о е от муж — муде му се пукнале;
ко е о т жена — сисите й се пукнале;
ко е о т м ом а — очите й изпръснале;
ко е о т диво — на диво отишло;
ко е о т ветар — на ветар станал о
и си заминало.
После баячката измива болния с водата, дава му да пие три пъти и той си
тръгва.
Баячката връща въглените в огъня с думите:
Какво се съживеят углищата,
така д а съживее човеко!
Останалата вода я дава на кучето да я изпие, че да „иде“ у него болестта.
Бабата ми обясни, че ако не я даде на кучето, тогава болестта „отива“ у нея
и тя известно време се чувства „лоше“ и цял ден трябва да лежи, докато се оп-
рави — „да отлежим, дето съм дала лек на човеко“. За да се оправи по-бързо,
трябва да пие вода „от кръстопът“, за да се обърка болестта в коя посока да
хване и да си отиде от нея.
76
№34
Бае се три пъти — в сряда, събота и пак в сряда. Първият и последният път
е с босилек, а вторият път се „гасят въглища“. Това става така: баячката взема
зелената пръстена паница с вода и три или пет „живи“ въглена. Хваща първия с
машата, започва да прави кръстни знаци над водата, като казва горната „бас­
ма“. Като я каже три пъти, пуска въглена във водата и гледа къде ще отиде. Ако
падне на дъното, значи болният е урочасан много лошо. Ако се върти на повър­
хността — не е опасно. Така се прави и с петте въглена. След това бабата дава на
болния да пийне на три места от паничката вода и да си измие очите. Въглените
се връщат в огнището пак да „оживеят“, а водата се хвърля на фиданка.
После баячката взема зелена пръстена паница и я пълни с вода от кладе­
нец. Взема и китка босилек, усукана с червен вълнен конец. Босилекът винаги е
един и същ — „макавейски“ босилек, т.е. бран на празника на Св. Макавей
„пред слнце“.
Започва да глади накръст с китката по водата и да говори:
О тдолу иде чудно овчаре,
носат чудни манаре,
отйдоа у чудна гора,
насекоа чудно пръ кье,
заградиа чудна стрга,
накараа чудни овце,
принесоа чудни ведра,
н ам ъ зоа чудно млеко,
насипаа го у чудни чъброве;
принесоа чудно сйрище,
насйриа чудно сйрене,
т а ванаа чудно сирене;
принесоа чудни цадйла,
зан есоа го у чуден град,
узнели са чудни пари.
К в о се разтура парите
по сел а и по градове,
тъ й д а се разтурат на Иван уроците.
К о пра(х) по пут,
ко пеня по вода,
ко м ’гла по планина.
А ко е урочасано о т мъж,
лево м ъ д о д а му се пукне;
ако е ж ена — л ева сиса д а й се пукне;
ако е м о м а — руса коса д а й изпадне!
Текстът се повтаря три пъти и се умива лицето на болния с водата от па­
ничката — също три пъти. След това водата се изнася навън, за да се изхвърли
на фиданка. Баячката държи с лявата си ръка сгънати отгоре клоните на фи­
данката, сипва водата и като ги пусне, те я разпръсват, та „да се разпръснат и
уроците“.
70
 (С крусчета сол)
№ 35
Някой са зачуди:
— Въх, хубаво дяте! Въх, хубаво дяте!
А лоши му очите. Едно време го отбила майка му, после го повторила да
бизяй. И от него урочасва много. Га порасне, га стане голям о, от тоа повторен
чиляк урочасват много.
Доведат дятето. И зема здравчец или босилек, енно крусче соль туря в па-
ничка вода. И с босилека топя във водата и го ръся. И казвам:
Ч ерн а крава са телила.
С ам а го телила,
сам а го лизала,
сам а го на паш а завела
в лява черна гора.
Зам есила си пита,
крундил вино наляла,
запретнала бяли ръкави,
кръхнала бяла кърпа;
разд ала си питата
хапка по хапка;
пръснала виното
капка по капка.
К ат са пръснаа тяй работи,
така д а са пръснат тяй ураки
от Иванкините кокали,
от д ам арчета,
о т екчета.
Д а са пръснат,
д а са разтурят,
д а са погубят;
д а отлекне н а Иванка ,
д а отблагне н а Иванка ;
д а са отърси
кът гора о т роса,
кът челиив плет о т роса.
О т м ене басм а,
о т Господя здраве!
Тва първия реч. Втория:
Сив соколец
по небото фърка,
бяло м ляко капе,
под крилото капе.
Б яло м лако капеш е
по сиви-бяли камъни.
К ам ън и са пукат,
пукат и тряскат.
Д а са пукнат
тия зли очи,
които тв а дяте
Иванка зачуди,
които Иванка догледа.
К о зачуди жена.
 ж енцки о ч и д а с а пръснат:
б а л и очи,
черн и очи,
сини очи.
Д а с а п р ъ с н а т,
д а с а р а зту р я т ,
д а с а п огубят;
д а о т е к н е н а И ванка ,
д а о т б лагн е н а Иванка.
К о с а о т м ъ ж к о уроч асали ,
о т м ъ ж ки ураки,
м ъ ж ки о ч и д а с а п ръсн ат;
д а с а р а зту р я т ,
д а с а погубят;
д а о т е к н е н а Иванка ,
д а отб п агн е н а Иванка.
Тва втория реч. С я третия:
Т р ъ гн а л е кри в л яв челяк
с кри ва л я в а ръка.
Зел кр и в а л я в а б р ад в а,
т а о ти ш ел в кри ва л я в а гора,
т а н асякъл криви леви пръти,
криви леви коли;
т а и згр ад и л крива л я в а стърга,
и зд ови л криво л яв о м ляко
в криви леви ведра,
че го п роц ед и л в криви леви цедильки,
че го зан ел н а крив л яв пазарь.
К ък т о с а п ръ сн ал то я пазарь,
т а к а д а с а п р ъ с н а т и тяя ураки
о т Иванкината главичка,
к о с и ч к а,
очички,
стърнички;
о т съ р ц ен ц ето хи,
о т д а м а р ч е т а т а хи;
д а отлекне н а Иванка,
д а отб п агн е н а Иванка ,
д а с а о тъ р с и като го р а о т роса,
д а с а о ч и сти като чисто сребро,
д а отлекне като леко перо!
Пу!

Пак след сяка реч н а п лювам детето. Трите речи по три пъти повтарям — и
тъй стане девет пъти. Кът стане девет пъти — свършува.
Н акрая му д ам д а пий водата и с китката го напръсквам. И с ръката му
умия лицето. С дясната ръка бая, с дясната пръскам. Дясното по-хубаво. Ляво­
то е мръсно.
Секи деня бая — когат му дойде. По сряд нъщ довадат.
7, с. 3 4 5 - 3 4 8
 №36
Тий са получавали ураките от истинка, от малария. И тогава нямали ле­
кар, лекарства — и ходят при бабата да му бае. Селяме търсели хората.
То майките, като повторят някое дяте д а бизяе, и то вече има лоши очи. И
като погледне — случвало са лош час. От бабите сме чули така. Я от не ги вяр­
вам тия работи, ама така сме чули, останало между народа...
И затова има някоя басня мръсни думи, оти, като имал лош и очи, тряба да
кажеш мръсно срещу лошото.
Три крусчета соль же си земеш. С едното крусче же баеш. Държиш си ги в
лявата шопа, с десната ръка с едното крусче же търкаш на детето по главата:
Ако са случили женски очи —
лош и очи,
лош час —
д а са пръсне л ява бйзка!
Ако са случили
лош и очи,
л о ш час —
мъжки очи —
д а са пръсне ляво мъдо!
И тва три пътя по три. Тва крусче же повториш три пътя и другото три
пътя и третото три пътя. И же пуснеш трите крусчета в малко водичка. И с таа
водичка же го умиеш детенцето по челцето — назад же караш ръката, десната
ръка. Три пътя же го умийш.
И после крусчетата ги земеш и ги фърлиш в огина, ако гори огина. Викаш:
Кът са пръска сольта в огина,
така д а са п ръсн ат тия ураки!
И ако изпращят, викаш:
А, пр ъ сн аа са ураките. О свободило се детето.
Ако няма огин, же ги фърлиш в ряката — да са отнесе лош ото. Викаш след
тях:
Кът са пръска таа вода в ряката,
така д а са п ръснат тия ураки!

Ако няма ряка наблизо, фърлиш ги на кръстопътя и една паница вода след
тях фърлиш. И викаш:
Кът са пръска таа вода,
така д а са п ръскат тия ураки!

За ураки вода са зимаше едно време от някой пуст кладенец — затрънйли

га, не зймат вода д а пият, да перът. И лековат, баят там.
9, с. 247-248
№ 37

За ураки зема една крусче соль в дясната ръка и с него бая (върти бучката
сол в кръг пред лицето на детето и казва):
С танала е лява жена,
надянала лява прем яна,
отиде в лява църкова,
запали ляви свещи,
 Кът са пръска лява църкова,
така д а са п ръсн ат тея ураки
на тва дяте —
о т главата,
от очите,
о т уш ите,
о т сърцето,
о т дж игеря,
о т сички д ам ар и —
д а са пръснат,
д а м у олекне,
д а заспи
като ягънче д о майка,
като пйленче под майка.
К о е о т жена урчасало —
д а й изсъхне лява бйзка;
ко е о т м ъж урчасало —
д а му изсъхне ляво мъдо.
С тан али са ляви овчари,
д е т д о в я т с лявите ръки,
отзели ляви брадви,
отиш лй в лява гора,
насякали ляви пръти,
изплели лява стърга,
докарали ляво стадо,
издовйли ляво мляко,
подм айли с лява м ая,
направили ляво сирене,
че занели н а ляв пазар
д а п р о д ават ляво сирене.
Кът с а пръска ляв пазар,
так а д а с а пръснат тея ураки
н а т в а д яте —
о т главата,
о т очите,
о т уш ите,
о т сърц ето,
о т дж игеря,
о т сички д а м ари —
д а с а пръснат,
д а м у олекне,
д а заспи
к ато ягън ч е д о м айка,
като пйленче п од майка.
К о е о т ж ена урча сало —
д а й изсъхне л я в а бйзка;
ко е о т м ъ ж урча сало —
д а м у изсъхне л яво мъдо!
И таа солчичка же га туря в малко водичка и же измия детето с дясна ръка.
И три пъти с ръката го напръскам. Гат го напръскам, река три пъти:
К ът са п р ъ ска та з вода,
та к а д а с а п ръ сн ат и тея ураки!
И остави на земята майката някоя стотинка — да става илач.
9, с. 2 4 9 -2 5 1
 № 38
Първо са прекръстювам, га зафатам да бая.
Земам три круха соль. И зема едина крух соль, търкам го от челото назад,
къде гърба, и почвам първия реч:
Ако е урочасало
от мъжко чедо,
да му изтече ляво мъдо;
ако е урочасало
от женско чедо,
да му изсъхне десна бизка.
Че тогава
да са пръснат тея ураки
като кметйща от църковйще,
като моми от хорище.
И леко-леко издухам тоа крух соль назад и го туря в ръката. И зема другия
крух соль и почна пак:
Тръгнали са
из криви-леви гори,
та си намярили
криви-леви птици.
Че де ги види
Божа майка,
тя ги обичерта
три пътя по челото,
та им казала
девет речи;
от деветтяхто
мен едната —
да са фата
мойто басмо
къто сирене подсйрено.
И после зема третото крухче:
С ам а крава са е отелила,
сама теленце е поддовйла
и са сама зачудила
кък са е сама отелила,
кък е теленце поддовйла,
кък са е мляко пръскало,
по камени са пръскало
и камени са пръснали.
К ъкто са пръскат тия камени,
така да са пръснат тия ураки!
О т Господа хаир,
от меня себеп!
Амин!
И го наплюя три пъти и река:
— Турите га в огъня да плющи таа соль!
И фърлят га в огиня — ураките да изгоряват.
11, с. 2 7 7 -2 7 8
 № 39
Га са намерят в събота, викат, че видват самодиви, лоши работи. Дяволи
били.
И като урочаса, главичката жъ го заболи, лошо му е таканка. Доведат го
при мене и я жъ го бая.
Зема три крусчета соль. И си имам една канче — туря го в скутника. Зема
солта в лявата ръка и с десната хи бая.
Зимам едно крусче (бучка) и жъ бая (с дясната ръка движи непрекъснато
бучката сол от ляво на дясно над водата):
Л ява сая, л ява сая, л ява сая,
леви овци, леви овци, леви овци,
ляв овчарь, л яв овчарь, ляв овчарь.
О т м ъж ко ко урчаса — л явата м ъда;
О т м ъж ко ко урчаса — л явата м ъда;
О т м ъж ко ко урчаса — л явата м ъда;
О т ж енско ко урчаса — л явата бизка;
О т женско ко урчаса — л явата бизка;
О т женско ко урчаса — лявата бизка.
Д а идеш на гората,
д а идеш на ю вата,
д а идеш на дървата,
д а идеш на листата.
К о е урчасано —
кък са л ю л еят дървата,
та к а д а са пръснат урките;
къкто са пръскат листата,
така д а са пръснат урките
по гората,
по д ървата,
по листата.
Д а и дат на селото,
д а и д ат на Кирйлово,
на М омково,
на Л ю б и м ец —
тука д а са веке не връщат!
И плюя три пъти наляво. И пусна крусчето вътре във водата.
И тва нещо три пъти. И сетне жъ дам на тва детенце да си пийне три пъти
от таа водичка. И тогава жъ зема от таа водичка на ръката и жъ го умия с дес­
ната ръка три пъти.
Останалата вода жъ я фърля на китките — китка ли е, трендафилче — да не
тръгват урките, там да остануват.
Га го бая и са прозявам. И сълзи текът понякога от мен като ряка. Сълзите
дето текът — значи урчасано много. И кът са прозявам — пак урчасано. Много
урчасано, затва.
Има някое дяте — ляво. И тия думи не ловят. Мойта баба имаше едни думи
— три пъти ги казваше, с една метла зад вратата. И тогава веке тия думи го
ловят.
И оставят някоя стотинка на земята, не у скутника. Не знам защо е така —
бабата така казваше.
Га да е — тогава бая. Ден не са гледа. Нали жъ додат.
Идват за човек, за добитък — за свиня, за коза, за пили (пуйки). Водичката
на утрината ки я забъркат в ярмата на добитъка. Ярмичка ки донът и я ки бая
 ярмичката. И утрината ки яде от ярмичката и ки замине. И сетненка са пофа-
лят, че заминало.
12,с.219-221
№40
Дяте ли, човяк ли —урчасва от очи, от лоши очи. Мож да урчаса и човек, и
добитък. Който го отбивали, па го повторили да бизей —от него най-много ур-
часвали.
Главата го заболи, огин.
И го донат да побая малко. Само в неделя не са бае. Може и на дрехата —
да не доде човек, ми да донесат дрехата му. На нея бая.
Зема три круфа едра соль в лявата ръка. И с десната един по един зимаш,
въртиш на лицето му и баеш. Зема първия круф и бая:
Три брата
ушли в гора зелена,
зели ляви брадви,
насякали ляви пръти,
насякали ляви колове,
изплели ляво йорме;
зели ляви ведра,
издовили ляво стадо,
издовили ляво мляко,
подсирили ляво сирене.
И зели ляво орало,
опрегнали ляво олови,
изорали лява бразна.
Ко е урчасано от мъжко,
ляво мъдо да му се пукне,
ко е урчасано от женско,
лява бизка да й се пукне!
И пусна тоа круф в една паничка с вода.
И земеш втория круф и па същите басми жъ кажеш. И третия — също.
И после с дясната ръка жъ умийш лицето на дятето, умиваш го от брадата
нагоре три пъти. И жъ му дадеш да пийне три пъти от таа водица.
И земеш таа водица и жъ идеш на плета. Изтуриш таа вода и викаш:
К ъкто са о тъ р с в а т о а плет,
така тва дяте
да са отърси от тия ураки!
Тва три пъти го казваш. И после надупиш паничката на тоа плет и утрина­
та жъ си я прибереш.
Като забележиш, че тия ураки идват се от един човяк, жъ го прослядиш да
му земеш пръст от ногата, от лявия крак —жъ забележиш де стъпне и жъ земеш
пръстчица. И жъ га туриш в една паничка вода таа пръстчица и жъ умиеш тва
дяте. И няма веке тоа човек да урчаса.
Яз таа басня я знам от майка си и от баба си Петра. Ама майка ми не ми
даваше да казвам тия последните думи — оти тия думи кълнат. И яз га бая, не
ги казвам.
14, с. 267-268
 №41
За преминати ураки бая.
Рекат: „Въх, кво хубаво дяте!“. И урчасват така, детето плаче. К ато го бая —
заспи. Още като го бая, заспива си.
За преминати ураки кой гат дойде — тогава го бая. И утрина, и дене, и вечер.
Вкъщи влезем д а го бая. Седне си на едно столче срещу м ене да го бая.
Зема едра соль три крусчета. Оти съм левак, зем а ги в дясн ата ръка. И с
лявата ръка зема едно крусче соль и махкам край главата му:
С а м а с а т ели отели,
с а м а с а тели п одновило;
хрипнало т ели, забизяло,
л егн ал о тел и с а п отръ гн ало.
Т я о тзел а б ял о яйце,
тр и пътя ч ел о то пречертала.
Т р и м а са б ратя родили,
н а кони с а качили,
оти ш л и н а сбириш е,
д е то петел не пее,
д е то куче не лай.
Д иви сам одиви реклй:
— Га д о й д е д а седне Д обри,
то га в а Д о б р и ураки д а ф анат.
Б рай н е ле, б р атец по-м алък,
д а зем ем н а леви ръки,
д а зем ем леви балтии,
д а идем в л ява гора,
д а н асечем леви д ъ рва,
д а оп летем леви кош ари,
д а издовим леви овци,
д а п од си ри м л яво сирене —
който хапнал — то й са пръснал,
който хапнал — той подрипнал.
С това крусче еднъж го казвам. И с ноа крусче еднъж, и с н оа крусче еднъж .
И сетне трите заедно ги фърлям в печката и викам:
Д а са п р ъ сн ат ураките!
В началото са прекръстя три пъти.
След сяко баене подухна детето и го наплюя три пъти.
И свйнета бая, и кози бая, и хора бая — сичко станува ляк.
П ара настрани са оставя — да става ляк.
И ма и други думи за преминати ураки:
Б о ж а м а л е се д н а л а н а кръ стом п ъ т,
за п р е т н а л а б ял и ръкави,
за п р е л а ц ъ р н а к ъ д ел а
и рекла:
— Д и ви сам о д и ви ,
п рез д е в е т го р и д а м инете,
п рез д е в е т води студени —
н а н а ш то д я т е ляк д а д о нете.
А ко е о т м ъ ж ко —
о т м ъ ж ко д а с а п р ъ с н а т ураките;
а к о е о т ж енско —
о т ж ен ско д а с а п р ъ с н а т ураките.
 Ако е мъжко —
д а му са пръсне лявото м ъ до;
ако е женско —
д а й са пръсне лявата бйзка.
Къкто са хората
от черква разтурят,
така да са разтурят
неговите ураки
по снагата,
по сърцето,
по некътчетата.
Къкто са хоро пръска,
така д а са пръскат
неговите ураки
по снагата,
по сърцето,
по некътчетата.
Снощ а са родили трим а братя,
сноща са родили,
снощ а проходили,
снощ а продумали
и отзели бърза коня,
и отишли в гора тиллейска
дъ рво да отчат —
върха надолу,
корена нагоре.
Кога дойде
да седне тва дяте
под тва дърво,
тогава нега
ураки д а фанат.
16, с. 231-234
№42
За ураки бая. Няма определен ден — когато е урчасал, тогава.
Зема три круфчета соль или три зелени листенца и една паничка вода. И
зема в дясната ръка първото круфче, махкам пред лицето му и бая:
Събрали са снощи девет брата,
събрали и продумали.
Че взели ляви брадви,
отишли в лява гора,
насякали ляви пръти,
оплели ляви мандри,
подкарали ляво стадо,
издоили ляво мляко,
подсирили ляво сирене,
свикали деветтяхте любовници,
та са седнали под крушка петровка,
та са яли,
та са пили.
Който хапнал — пукнал са,
който пийнал — тряснал са.
Така да са пукнат,
да са тряскат
 на Иван ураките.
Д а и зл язат о т очите му,
о т вяж гите му,
о т клепките му,
о т с ъ р ц ето му,
о т д ж и геря му,
о т кр ъ вта му,
о т м о зъ к а му,
о т кокалите му.
С в. И ван, с’т а Б огородица,
св. Х ри стос, св. Дух
д а ги п о д б ер ат със стребърна патерика,
д а ги раздухат
т а м , д е петел не пропява,
та м , д е пиле не фърчи,
та м , д е човек не стъпва,
та м , д е говеда не ходят.
С вети ят Дух д а ги раздуха
по пусти води,
пусти кам ъни.
С в. И ван, с’т а Б огородица,
св. Х ри стос, св. Дух
д а д а д а т здраве на Иван,
д а са отъ рси Иван
от ураки, от лош отии.
К ъ кто са отъ рсва цвят от круша,
така д а са отъ рсят тяй ураки;
къкто са о тъ р сва гора от лека роса,
та к а д а са о тъ р сят тяй ураки;
къ кто са о б и ра м асло о т м лякото,
т а к а д а са об ерат на Иван ураките.
О т н ас себеп,
о т Г осподя дермань!
И като свърша, пусна тоа круф соль във водата в паничката. После и с вто­
рия, и с третия круф така. И накрая с един нож правя кръст над паничката и казвам:
Т оа нож
къ кто отсяква-пресяква тая вода,
та к а д а с а отсечът-пресечът тяй ураки.
С в. И ван, с’т а Б огородица,
св. Х ристос, св. Дух
д а д а д а т здраве на Иван,
д а са о тъ р си Иван
о т ураки, о т лош отии.
Тва три пъти го казвам. И накрая мож да река:
Д есет,
д евет,
осем ,
седем ,
ш е с т,
п ет,
ч етри ,
три,
д ве,
едно —
 кькто са повръщ ат тяй дум и назад,
така д а са повърнат на Иван ураките.

И му дам от таа вода да пийне три глътки и му умия отпред назад три пъ­
ти очите. Накрая с ная вода жъ го просна три пъти на главата и река:
К ъкто са пръска таа вода,
така да са пръснат на Иван ураките!
И водата после жъ я фърля върху някое куче или върху дърво и жъ река:
К ъкто са отърсва дървото о т таа вода,
така д а са отърсят ураките на Иван\
Туй от мойта баба го знам. Тя умря на 80 години и тогава почнах да бая.
17, с. 372-375
№ 43
За ураки бая: на човяк някой път лошо му, опраси са свиня, па бута свйнен-
цата, хапе ги.
Нищо не носи човяка. Па за добитъка носят малко ярмйчка. Водичка и
соль от мен — три крусчета едра соль. И обая ги, кажа им как да ги умият.
Няма значение къв ден е. Имало е — посряд нъш са м а дигали. Сутрин,
вечер — няма значение, когат ти дойде.
Зимам едно канче вода — ама да не е стъклено, така знам от бабите, ами
да е цинково. И три крусченца солчичка.
И седя срещу детето. Канчето е у мене си. В лявата ръка държ а солта и с
дясната зема едно крусче и пред лицето му махкам и бая:
Да земем ляви брадви,
да идем в ляви гори,
д а насечем ляви пръти,
д а оплетем лява стърга,
да издоим ляво мляко,
д а подсирим ляво сирене,
д а нагостим ляви ураки
в гора зелена,
дето петел не пее,
дето куче не лай,
дето м оми не пеят,
дето м омци не рю кат.
Н а Иванчо д а излеят
от главата,
от косата,
о т стомаха,
от сърцето,
от червата,
от колената,
от ноктите.
Ако е от ляв мъж,
д а му се пукне лявото м ъдо;
ако е от лява жена,
д а й се пукне лява бизка;
ако е от ляв момък,
д а му окапе лявия перчем;
ако е о т лява мома,
д а й се пукне лявото око.
 Сетне солта пускам га във водата и с ръката си кръстосвам отгоре:
Кът е ваден а т а а соль,
кът е носена,
кът е в чували тургана,
кът са п ръсн аа круф по круф,
кът са стопи а —
така д а са п ръсн ат тяй ураки,
така д а са стоп ят тяй ураки.
Сетне втори и трети път — и с втория, и третия крус соль. Първия път жъ
изкарвам ураките от главата към краката (от „от косата...“ до „от ноктите“),
втория път — от краката към главата, третия път — пак от главата жъ зафатам.
И дам му да пийне и умия му лицето с дясната ръка. И минава.
А една жена викаше, че като идеш да миеш свинята, ко е урчасана, жъ ту­
риш в лявата ръка заднешким таа обаената вода и жъ почнеш да я миеш от
опашката към главата.
17, с. 376-378
№44
Ки зема три круфа соль и ки ги държа в лявата ръка. С дясната ръка ки зема
едничко от тях и ки бая човяка (прави със солта кръгове пред лицето на урочасания):
Таа соль,
кък са га изкарвали в морето,
че са га сбирали в торбите,
че га натварили на вагони,
че га занели в градищ а,
че га пръснали по къщ ята —
так а д а са пръснат тяй ураки
о т Иван!
Три пъти ки го кажа с едното круфче. Сетне три пъти с другото, сетне три
пъти с третото.
Ако е от тва (болен), ако е урчасало, ки са прозяваш. И сетне жъ ги сбереш
тяй круфчета, че жъ ги туриш в огина да изгореят, да пукнат.
И сетне ки зем а едно канче вода и ки бая с дясната ръка (прави кръгове
над водата):
Т аа вода,
кък с а п ръсн ала
по д ер ета, по тепета,
по селата, по къщ ята,
по бадж ите —
так а д а са п ръснат тяй ураки
о т Иван !
До девет пъти жъ кажа така. Че най-подир жъ зема ножа и с ножа жъ кръс­
тосвам така и три пъти същото жъ кажа.
И ки пийне урчасания три пъти (от водата в паничката) и три пъти ки го
наквася по челото и жъ го напръскам с таа вода.
Сетне водата ки са фърли на някое куче или коте — да са изтърси кучето.
Ако няма куче — на някоя китка. И надупювам канчето.
Кьвто ще да е ден — бае са. Гат да е — може. И по сраде нощ — може. Някое
дяте, кът са разреве...
17, с. 384-385
 №45
Зимам три крустчета соль. С едното изкарвам басмата, с второто —
басмата и с третото — басмата. Слагам ги трити във огина и казвам така:
К ък са пука таа соль о т то а огнн,
така д а са изпукат тя уроки!
Ако ти са бай, очите ти плачат и са прозяваш, басмата не са бърка. Ако не ти
са бай, ако не е урочасал, ни очите ти плачат, ни са прозяваш и басмата са бърка.
Св. Богородице, св. Ристос,
ти напред, я след теб!
Ако е жена урочасала,
д а й капни лява бизка;
ако е мъж урочасал,
д а му капни ляво мъдо;
ако е м ом а урочасала,
д а й капни руса коса;
ако е м омък урочасал,
д а му капни рус перчан
и сини очи, черни очи!
Д а са пръснат тия очи,
тия уроки,
д ето пител ни пяй,
дето кучи ни лай,
дето слана ни са вдига,
дето роса ни пада.
Криви леви хора
с криви леви олои,
с крива лява кола
отишли в крива лява гора,
та отсякли
криви ляви пръти,
та оплели
криви ляви стърга.
Карали криво ляво стадо
с криви ляви ведра,
та издоили
криво ляво мляко,
чи го закарали
на крив ляв пазар,
та го продали
на криви ляви хора.
Сложили го в крива лява паница,
та го качили
на крива лява полица;
та са качило
криво ляво коте,
бутнало крива лява паница,
та пръснало
криво ляво сирни
из крива лява къща.
Къкто са пръсна криво ляво сирни,
така да са пръснат тия уроки!
Ако е от жена,
да й капни крива лява бизка;
ако е от мъж,
 д а м у ка п н и к р и в о л я в о м ъ д о ;
ако е о т м о м а,
д а й ка п н и р у с а коса;
ако е от м ом ък,
д а м у кап н и к р и в л я в п ер ч ан ,
ч ер н и о ч и , ш а р н и очи!
Д а са пръснат,
д а са трясн ат
т и я уроки!
О т м ен е м а л к о ,
о т Г о с п о д я м ного!

18, с. 2 8 2 -2 8 4

№ 46

Д ицата п л ач ат м ного. И бая.

Зимам тр и круф чета едра соль. Д ърж а ги в л явата ръка, с д я с н а т а зи м а м
едно по едно и бая:
Го сп о д и Б о ж е,
Г о сп о д е в а м ай к о,
св. Б о го р о д и ц е!
Б л а г а , б л а га булчице,
б л а га д о ш л а ,
б л а г а д а си иде!
П р о д у м а т о ли е?
П о с р е щ н а т о л и е?
И в я т е р п о с и п а н о л и е?
О т м ъ ж к о ко е,
д а м у с е пукне л я в о т о м ъ д о ,
д е с н о т о о ко;
О т ж ен ск о ко е,
д а й с а пукне д е с н а т а бизка,
л я в о т о око!
Ш екерен ка, п е тм езен к а,
ту к а н я м а з а яд е н е и з а пиене
н а И ванчовот о с ър ц е нце.
М и и д и в г о р а зе л ен а
к р а й в о д а с ту д е н а —
т а м и м а з а я д ен е, з а пиене...
Т а м д а яд е ш ,
т а м д а пиеш !

П осле тр и пъти са духнува и са казва:

О т к о к а л ч е д о некътче,
о т ж и л и ч к а д о д а м ар ч е
д а о л е к н е к а т о л е к о п еро,
к а т о ч и с т о с т р ебро!
О т м е н е за д е т ь ,
о т Г о с п о д я д е р м а нь!

И плю на на зем ята тр и пъти.

И накрая три те круфа в огина са ф ъ рлят — д а са пукнел дявола там .
Бае се, когато дой д ат. А м а сутрин — сутренка са пръкнало сичко, д о б и тъ ­
ка са пръкнал, б о л естта оти вала на баиря...
19, с. 29 4 -2 9 5
 № 47
Някой път със сол бая, някой път — така. То със сол най-хубаво... И тоя
човяк, дет го бая, кът га тури солта в огина, види как чатка.
Седне болния пред мен. И аз почвам с дясната ръка. В лявата туря три
крусчета сол. С дясната зимам първото и бая, въртя го пред лицето му от ляво
на дясно:
Ч ерн а крава
сам а го телила,
сам а го лизала.
А ко е м ъж ко —
д а му се пукне лявото мъдо!
Ако е женско —
д а й са пукне л явата гърда!
И го туря в ръката, ама башка. Сетне другото, сетне третото. И сетне три-
те крусчета бердем — па зъ кажа един път и край.
Крусчетата ги зимам и в жарта ги фърлям трите бердем. И викам:
К акто са пръска таа сол,
така д а са пръскат ураките!
И тва три пъти са казва.
Само един път зъ го бая. То ако е урчасано, още в м омента ти минава.
П а по същия начин са бае и с другите думи:
Ходи, където ходиш,
през девет кадалъка д а ходиш —
д ето пиле не пее,
дето агне не блее,
д ето куче не лае —
на Иван ураките д а му земеш .
П рез гори,
през ливади,
през води
д а ги преминеш ,
на Иван здраве д а донесеш!
Тва от таа баба, дет ми бабуваше, от нея го чух.
21, с. 262-263
№48
И вечер да е, и сутрин да е — еднакво е за баенето. Обаче повечето вечер
дохудат, говедата га са връщ ат от баиря, по мръкнуване, га захудало слънцето.
Че повече ставало ляк. И на изгрев ставало ляк.
Ама за ураките няма значение — когато дойде, се може. Зимам три крухче-
та едра соль. Тургам ги в лявата ръка и с десната м ятам над главата му солта
(описва кръгове пред лицето на болния). Надесно въртя ръката и го бая:
М иличък Господ
и с’т а Б огородичка,
зем ете м у болката
и га носите
по пусти гори,
по пусти води ,
д е то петел не пяе,
 д е то куче не лае,
д е то ком ин не кади.
Т ам га пръснете,
здраве му донете!
Т р ъ гн ал а е Б о ж а м айка
в го р а д а иде,
д ъ р в а д а сече.
С л ява р ъ к а д ъ р в а сякла,
с л ява ръка пръти плела,
с л ява ръка стърги построила,
с л ява ръка крави издовила,
с л ява ръка л яво м ляко издовила,
с л ява р ъ к а л яво сирене подсирила
ляви гости д а наго сти.
А ко е о т м ъж урчасано —
д а м у се пръсне лявото мъдо!
А ко е о т жена урчасано —
д а хи са пръсне лявата гърда!
И оставя в лявата ръка тва крухче. И почвам с другото крухче. Три пътя го
кажа и свършват трите крухчета.
Сетне тая солчичка га зема и га нося в чоропа, дето кошките пият вода —
там да са стопяли ураките. И казвам три пътя:
К акто са топи тая соль,
та к а д а са стопят ураките!
На човяка един път са бай. Човяк да е, добитък да е — бая. За добитъка
донесат малко ярмйчка и га бая пак така. И сетне тая ярмичка га дават на до­
битъка да га изяде.
И на дрешка ги казваш същите работи. По-добре е връз човяка д а баеш —
той, като гледа, повече вярва. Ама и на дрешка, като бая, пак става.
Като свърша, пуснат стотинки на земята — да стане ляк. Не бивало в ръ ­
ката да ми ги дадат, така не ставало илач.
Докато казвам думите — прозявам са. Ако са прозяваш на мъжките думи
—от мъж е урчасано. Ако са прозяваш на женските думи — от жена е.
Когато баеш думите за ураки, и са прозява човяк. Като че ли нещо та накарва.
Де да знам защо. Като казваш думите и ти дохуда прозявка, ти настръхва снагата.
Децата, като плачат, идват да ги побая. И яз, като го бая иначе, викам:
— Чакай и другата турлия да баеме...
Зимам други три крухчета соль. Зема първото и с ръката махкам пред че­
лото му:
Ч е р н а крава с черно теле
м и н ал а през сред село.
В идяли го хората,
урчасали теленцето.
Т я си го лизнала, близнала
и м у м инали ураките...
Тва три пъти го казвам. И сетне зема другото крухче. После — третото.
Сетне ги зема тия три крухчета и ги нося в кошкиния чороп.
Тва майка ми го баеше. Пък другото — от свекърва ми.
И мойта майка баеше. Тя па го чула от нейната баба. Ама други думи ней­
ните. А защо да са различни думите, да не са едни и същи?...
Земе три круха соль. И с първия махка пред челото и казва:
 Една м ом а
набелена, начервена,
с червено було на глава,
на бял кон качена,
м инала през сряд село.
Видяли га хората
и урчасала.
Срещ нала га с’та Б огородица
и хи зела ураките,
и ги занела
по пусти гори,
по пусти води —
там ги хвърлила,
здраве хи донела.
И нататък е същото.
24, с. 217-220

№49

Зема в лявата ръка три зрънца едра соль. И с дясната ръка по едно жъ
зимам и жъ мяткам на главичката му. И жъ ги кажа тия думи три пъти:
Седнала е Божа майка
на Дунава на бял камък
да си Бога моли:
— Боже, Боже, мили Боже,
къкто са пръскат хора от черковата,
така да са пръснат на Иван ураките;
къкто са пръскат говеда от пладнище,
така д а са пръснат на Иван ураките;
къкто са пръскат звездите по небето,
така да са пръснат на И в а н ураките!
Сами дойдоха — сами д а си идат!
Ако е о т мъжко —
да са пукне лявото му мъдо!
Ако е от женско —
д а са пръсне лявата й гърда!
Тръгнали са девет овчара,
девет овчара — се леваци,
се леваци, с ляви брадви,
та отишли в ляви гори,
да отсечат ляви пръти,
да направят ляви стърги,
да издоят ляво стадо,
да подсирят ляво сирене,
д а го носят по гори, по води —
там , дето петел на пяе,
коза не вряка,
крава не реве,
овца не бляе —
д а са одобри, д а са изчести,
да са изтърси като ръжен клас,
да са изчисти като чисто сребро.
И с другото зрънце пак три пъти, и с третото три пъти та, жъ станат девет
пъти.
 И солта после жъ га изсипя котките, дето пият вода. И кажа:
Кък са топи тая соль,
така д а са стопят тяй ураки
от тва детенце!
На ураките са прозяват. Те самите ураки дават напрежение и човяка да са
прозява. Коликите нищо не дават.
27, с. 48-49
№50
Земат се три груфки сол. Първо са фаща ената, изричат са думите и с дяс­
ната в туй време са трий по челото солта. Сетня с другата груфка и сетня — с
третата. Сетня и трити бучки са дават на майка му, али на тоз, дет го води де­
тето, да ги фърли в огъня, али в реката.
Излези ми стар старец,
отиде в лява гора,
насяка леви пръти,
попили леви коли,
изви вита стърга,
прекара ляво стадо,
издои ляво мляко,
с леви очи,
с леви ръце.
П одкваси ляво сирене,
калеса леви хора,
та ги нахрани,
та ги напои.
Ако й о т мъж —
лявото му мадо;
ако й о т жена —
лявата хи мама.
Къкто са пръска таа сол,
тъй са пръснат тия уроки
о т тоя чиляк!
31, с. 31
№ 51
Земи, Тодаре, ляво въже
в ляв чакър,
впрегни лява кола
и оди в лява гора
д а насичеш леви коли
и леви пръти!
Д а направиш вити стърга,
д а издоиш леви овци,
д а издоиш ляво мляко,
д а напраиш ляво сирене,
да нахраниш леви ора.
Ко е о т жена,
д а й се пукне лявата бозка!
К о е от мъж,
да му се пукне лявото мадо!
 Три пътя му баш с ина груфка сол тъй над чиляка или над ярмата. Доби­
тък гато урочаса, бай са ярмата, али добитъка.
31, с. 32
№52
Станала й св. Богородица,
месила й чиста пита,
наляла й крундил с вино,
отишла, овци и говеда изкарала.
Па са св. Богородица спретнала,
спретнала и тъй паннала,
виното са изсипало капка по капка,
питата са й пръснала хапка по хапка.
Св. Богородица са чуди и май:
— Бре Боже, бре мили Боже,
ко съм, Боже, напраила?
Дали съм мома слепосала,
или бърдо и нищелки ак не съм додала?
Нито съм мома слепосала,
нито съм бърдо и нищелки ак ни додала,
най лоши очи погледнали,
та Иванчо ударили,
че викнали, та писнали;
та му сън зели,
та му лице зели,
та му очи зели,
та му глава зели,
та му снага зели,
та му крака зели,
та му ядене зели,
та му пиене зели.
Ко ли й мъж,
да му капни лявото мадо;
ко ли й жена —
лявата мама;
ко ли й момък —
кадър перчем;
ко ли й мома —
дълга коса!
Баба Иванка,
тя кръстена и миросана,
през черкова приведена,
тя знай да бай
и да ги избай
на Иванчо двечки-трички,
ставички, кокали, снага,
глава, крака, лице.
Да яде, къкто й яло,
да спи, къкто й спало,
да играй, къкто й играло,
да расте, къкто й расло,
да са отърси
като петел от боклука.
Туй три пъти са казва. С тричките бучки сол заедно бая. И сетня ги фърля
в п ечката да изгорят и думам:
 К ъ к т о с а п р ъ с н а т а я со л ,
т ъ й д а с а п р ъ с н а т т и я уроки!

С туй свърш ва.

33, с. 127-128
№ 53
Куто донесат дете урочасало, зем а три груфчици сол. Зем а ен ата и н ад н е­
го махам с ръка наляво и надясно и бая. Сетня с другата, сетня с другата. А л
три, ал пет пъти, д а не й с еш ави. Б ъ брам тъй:
С т а н а л а й св. Б о го р о д и ц а ,
м е с и л а й ч и с т а п и та,
н а л я л а й крун д и л с вино,
о т и ш л а й те л ц и и го в е д а д а изкарва.
Га с а св. Б о г о р о д и ц а сп реп н ал а,
с п р е п н а л а и т ъ й п ад н ал а,
в и н о т о с а и зси п ал о капка по капка,
п и т а т а с а й п р ъ с н а л а хапка п о хапка.
С в. Б о го р о д и ц а са чуди и май:
— Б р е Б ож е, б ре м и ли Б ож е,
ко с ъ м , Б о ж е, н а п р а и л а ?
Д а л и с ъ м м о м а с л еп о с а л а,
а л и б ъ р д о и ни щ елки хак не д а л а ?
Н и т о с ъ м м о м а сл еп о сал а,
н и то н а б ъ р д о и нищ елки хак н е д а л а .
М и най са л о ш и оч и погледнали,
т а И ванчо уд ари ли ,
сини очи, черн и очи,
зел ен и очи, сякакви очи.
В икнали, т а п и сн али ,
т а м у съ н зели,
т а м у очи зели,
т а м у гл ава зели,
т а м у с н а га зели,
т а м у р ъ ц и зели,
т а м у к р а к а зели,
т а м у яд ен е зели,
т а м у пиене зели.
К о ли й м ъж —
д а м у капни л я в о м ад о ;
ко л и й ж ен а —
д а й капни л я в а м а м а ;
ко л и й ер ген —
д а м у кап н и к авр ъ к п ерчан ;
ко л и й м о м а —
д а й капни д ъ л г а коса!
Баба Иванка,
т я к р ъ с т я н а и м и р о са н а ,
п р ез ч ер к в а п р и вед ян а,
т я зн а й д а б ай
и д а ги и зб ай
о т веж ки, о т т а в а , о т крака,
о т л и ц е , о т сн ага, о т очи.
Д а я д е , къ к то й ял,
д а с п и , к ъ к то й сп ал,
 д а играй, къкто й играло,
д а расте, къкто й расло,
да са отърси
като петел от боклук.
Къкто са пръсни таа сол,
тъй д а са пръснат тия уроки!
33, с. 129-130
№54
За „уроци“ се бае с грухна сол и после тя се хвърля в огъня:
Както се пръска солта,
тъй да се пръснат уроците!
53, С. 725
№55
Бая е три круха соль. Зема ги трите в лявата ръка (ляво, на лява стърна -
зъм да става илач). И с дясната зема първия крух и махкам пред лицето на
детето от ляво на дясно и бая:
Че излезе ляв старец,
че взема ляви волови
и ляво рало,
та изора лява нива,
та зася ляв ечумик.
Отдолу идат леви говеда,
леви козари,
та вземаха леви ураки
на Иванка.
И го наплюя три пъти. И го кажа три пъти с тая крух. И с втория крух три
пътя, и с третия крух три пътя — та девет пътя.
В едно канче има вода. И кат са завърши, умия в канчето с тая вода резето
на вратата, машата и метлата. И с тая вода му мия очичките и ръчичките на
детето и го напръскам. И га фърля тая вода на плета и кажа три пътя:
Кък са изтърсва плета,
тъй да са изтърсят ураките на детето!
И сетне дам солта на майката и й кажа да пой в реката да фърли солта и
да рече три пътя:
Къкто са влече тая река,
тъй да са влекат ураките на детето!
Има и друго баене. То същото, ама с други думи го бая.
Черна крава
черно теле
сама родила,
сама близала,
сама ураките
да изближе
на Иванка.
28, с. 189-190
 (С кит ка)
№ 56
Црна крава црно теле отелила,
сама го отелила, сама го урочила,
сама от уроци му пребаяла.
А ко го у роч и л муж, м удо м у се пукло;
ако го у р о ч и л а ж енаа, коса ю опадла;
ако го у р о ч и л а м о м а , сиска ю се пукла.

У водица с босилчец се пребайва до три пути и се дава на детето д а пие,

умива му се лицето.
3, с. 42

№ 57

Това баене се нарича „топене на китки“ за уроки.

Баячката налива в зелена паница вода. Пуска в паницата два-три „живи“
въглена, едно м орско охлювче, м орска мида, черупка о т костенурка и китки
(билки).
След това казва магически слова. (Словесният текст на баенето не е доку­
ментиран.)
От водата се налива и се дава на урочасания д а пие.
Прави се и на добитък.
46, с. 27
№ 58

Бае се с китка босилек, омотана с червен конец, която се върти из вода в

паничка и се говори:
Ч е р чуден човек
и ш ъ л у ч ер н а чудна гора,
насякъл ч ерн о чудно пръкье,
за гр а д и л черно чудно тъ рл о;
ч ер чуден овч ар
н а к а р а л черн и чудни овци,
и зд о и л б ел о чудно м леко,
и зн ел го на п азаря.
Т ам са сб р ал е ж ени и м ъж е.
К ой м и е ур ч асал д етето ?
А ко б ъ д е м ъж , уй д а м у се пукне;
ако б ъ д е ж ена, б озка д а й се пукне;
ако б ъ д е м о м а , коса д а й ока пе
и н а уй д а скочи!

Накрая урочасаният сам о се напръсква от водата с китката босилек и

всичко останало се хвърля на боклука.
96
 (С м а с а ж и р а н е с п р ъ с т и )
№59
Близне баячката пръста си, търка по челото на детето и бае:
Д а лйзнем на дете уроци
ко сл нце слана,
ко ветър росу.
Д а се разнесу уроци
ко пена по воду,
ко лист по гору!
Казва се три пъти.
4, с. 218
№60
Черна крава, черно теле.
С ама го отели,
сама го улиза.
Кой я видя, той окна;
кой окна, той пукна.
Д а са пръснат уроките
като прах по тъпан!
Облизва си пръста и трие по челото на болния. Накрая духа три пъти или
три пъти с език докосва челото на болния.
58, с. 460
№ 61
Баячката потърква урочасания с цяла ръка през челото и казва три пъти:
М ишо влачи колци по стана.
Не влачи мишо колци по стана,
а разлачи на Иван уроци.
73
№62
Баячката потърква с десния палец по челото на урочасания и три пъти
произнася следната „басня“:
Иванка
ако е урочасана от мъж,
да му падне десното мъде;
ако е от жена —
д а й улете руса коса!
От една чудна къщ а
издоили чудно мляко,
подсирили чудно сирене.
Че го даваха, раздаваха
по пътища и по друмища.
Събрали са сиви кози,
вкарали ги в’вита града,
издоили чудно мляко,
турили го в синя паница
и подсирили чудно сирене.
 Ч е го д авал и , раздавали
по пътищ а и по друм ищ а.
У роките й, л ош авото й
д а са пръсне, д а замине!
Д а й олекне като леко перо,
д а с а оч и сти като чисто сребро,
д а й светн е като ясн о слънце!

67
№ 63

Ей тъй че плюнеш и че търкаш по челцето и че баеш:

З а д ад е се чуден овчар
с чудно стад о,
п а си д окар а чудни овци,
п а ги о тк ар а у чудна гора,
п а ги чудно нарани,
па и здовй чудно м леко
с чудни чъбри,
п а ги о тк ар а на чуден пазар.
П а кой виде, се са почуди.
Тука че каеш оня. (Кой оня?) Па оня, чудния, дека е урочасал детето.
И после:
А ко е ж ена урчасала детето,
д а й се пукне бозката;
ако е м ъж —
д а м у се пукне м ъдото;
ако е м о м а —
д а й се пукне окото!
И се се прозеваш. Оно, ако е урочасано, и те кара на спанье. И ти се прозе-
ваш се. Те това че го кажеш девет пъти.
У петък и неделя нема да баеш, защо това си е кръст и се не бае у тия дни.
У другите може се да баеш. Ама сутрин да е, че да фане повече.
83
№ 64

Че търкаш тъй по челцето (с палеца) и че речеш:

Б е л а птичка фърчеш е,
по белите кам ъни
бело м леко капеше.
Кой виде — се са почуди.
К ойто е чудния,
д ека е урочасал Иван,
д а се пукне!
А ко е м ъж — м ъдото;
ако е ж ена — бозката;
ако е м о м а — окото.
И че плюваш така и че го кажеш пак — три пъти. И оно си заспи, па и ти че
заспиш, ам а че му мине на детето.
83
 № 65

Баячката е седнала до урочасания, където и да е в стаята. Потърква го ле­

ко с палец по челото между веждите и говори:
С еднала Радка
на път, на кръстопът,
та вика, та плака.
М инала св. Б огородица
и я пита:
— Що стоиш , Радке,
на път, на кръстопът,
щ о викаш, щ о плакаш ?
— К ак д а не викам, не плача,
като ми е земена снагата.
П а рекла св. Богородица:
— Стани, Радке, оттука,
иди при Лефтерйя басникарка!
Н ейната басня фащ а
като круша присадена,
като нива засадена.
Д а се отърсиш ,
да се очистиш
като леко перо,
като чисто сребро!
След това плюва три пъти и му умива очите с вода, с която е измила иконата
вкъщи. Накрая си сръбва три пъти от същата вода и излива остатъка край плета.
66
№ 66
Бае се на човек и на добитък.
На човек се бае така: потърква се по челото с десния палец и след всяко
изричане на думите се плюва лекичко три пъти. Думите се казват три пъти по
три — общо девет пъти. Най-често урочасаният заспива накрая. Това означава,
че „баснята е фанала“.
Девет, осем, седам,
ш ест, пет, четри,
три, две, едно — бъдино!
К акто се връщ а баснята,
тъй д а се върнат уроките!

Н а добитък се бае така: взема се „кърга“ (с който се м ята хлябът в пещта),

обръща се наопаки, слагат се отгоре трици или каквото там яде (животното) и
се обикаля с него добичето три пъти от дясно на ляво. Докато обикаля, баячката
произнася девет пъти горните думи. След това му дава триците да ги изяде и то
се оправя.
Бабата ми разказа и една случка с биволиците на нейната баба. Те имали
една биволица и два малака (мъжки). Биволицата се надула, очите й изскочи­
ли. Едно момиче я видяло и казало: „Тия биволици ваши ли са? М ного са кур-
бааджик!“. Извикали една друга баба да й бае, тя направила така и биволицата
се оправила за един ден. О ттам бабата е запомнила баенето.
66
 № 67

Баячката си наплюнчва палеца и като търка урочасалия по челото три пъ­

ти, казва следното:
Тръгнал Иван по пътища,
по пътищ а, по друмищ а,
п а го срещ нал е,
па го урочасале,
па си пущил ясен гласец
д о р д о синьо небо.
П а го дочу Бож а макя,
па го попита:
— Щ о варечеш ?
Щ о лелечеш ?
— К ак д а не варечем,
как д а не лелечем,
кът си одио по пътища,
по пътища, по друмищ а,
д о р девет жени с урки,
д о р девет мъже с манари,
сила ми са чудйя,
почуд ия, урочия.
— Я иди при Васила басмедарка,
с д есна ръчица д а ти побае,
д а ти олекнее,
д а ти омекнее,
д а си заспиш
като м ладо ягне
на зелена тревица.
На всяко изричане на думите отново си наплюнчва палеца. Прозява се, ако
е „урочасало“ много. Ако не е, не се прозява. „Случвало се е и да заспиш, то те
кара на спанье.“ Само баенето от уроки те кара да се прозяваш и те приспива.
По това се познава дали е урочасано и колко. Другите баяния не приспиват.
82

№ 68
Бабата си плюнчи левия палец, търка човека по челото и бае:
Ш арена крава
ш арено теленце отелила
у пусти гори далечни,
у пусти гори незнайни,
там , д ето крава не мучи,
дето овча не блей,
д ето петел не пей.
Иванкини уроци
д а идат у гората,
че там и м а трапези наслагани
и бъклици с вино.
П а яжте, па пийте!
П а на Иванка излезте
из глава, из крака,
из ръце, из очи!
П а се разнесете
 като вода по бродове,
като шума по връища,
като на м лада булка орота !
Ако е жена урочасала,
бозка д а й се пукне;
ако е мъж урочасал,
мъдо д а му се пукне;
ако е м ома урочасала,
коса да й слети!
„Убаво е да се бае, коги се прибира стоката, да се сбира здравьето. Иначе
може и секи ден да е.“
82
№69
Баячката плюнчи и трие болния навсякъде по челото. Спи й се и се прозя­
ва, докато казва три пъти следното:
Слезна майкя Богородичка на земята,
па го запита:
— Що плачеш, що нареждаш?
— Как да не плача, как д а не нареждам,
кат съм урчасана от мъж, от жена,
от дете, от ерген, от мома,
от старец, от баба.
— Излезте уроци от кости, от кокали,
излезте на Ивана от глава,
та да не плаче, д а заспи!
68
(На мома)
№70
Тръгнала Ляна девойка
на оро д а иди,
при орото, при момите, при момците.
Къкто тръгнала, тъй е срещнала
грозен грозник, страшен страшник;
не я завел на хорото,
ми я завел на самодивска поляна,
дето самодивите оро играят,
дето коне тропат.
Че са фанали Л яна девойка,
прекършили й тънка снага,
изпили й черни очи,
изпили й бяло лице.
Грозен грозник, страш ен страшник,
д а са майнеш от Л яна девойка,
д а идеш във гората;
там има за ядене,
там има за пиене,
там в дълбоките...
там във високите гори,
там във дълбоките води.
 (Ох, бъркам си думите и ша са фане басмата!)
Във Л янината снага
нямаш за ядене,
нямаш за пиене.
Ляниното лице, Лянините очи,
Лянината снага,
Лянината коса
ни м оат да та ранат,
ни м оат д а та поят;
ми нам иди във горите,
там има за ядене,
там има за пиене.
пу, пу, пу! (Имитира плюене.)
(Прозях са, ша са фане басмата.)
(Цялостно описание на лечителския ритуал не е документирано. Предпо­
лага се, че бабата леко разтърква момичето с палец по челото.)
62

№71
Д а се пръскат уроците на Стоянка
по сините облаци,
по мародните камъни.
Ку е мъж, да му се пръсне десно мъдо,
ку е жена, да й се пръсне десна мама,
ку е мома, да й следи руса коса!
Уроци под път, уроци над път,
тук няма да ядете,
тук няма да пийте,
тук корен няма да вързите,
тук мир няма д а намерите!
Там идете горе в Галилейското,
там да едете, там д а пиете,
там корен да връжите!
Ку сте женски, на Стоянка
д а са пръскат уроците
по сините облаци,
по мародните камъни;
д а й олекне като леко перо,
д а й са изчисти като чисто сребро;
д а са изтърси като ръжен клас,
да й олекне като леко перо.
О т мене басма,
от Господ здраве!
Мародни камъни — така съм го чула от баба, ама и аз не знам какво й.
(Цялостното описание на ритуала не е документирано и е запазен само
словесният текст.)
62
№72
„Некое дете къто плаче, тогая му бая за уроки. Или па доде некой и рече:
„Боли ма главата. Побай ми!“.
 (Баячката само потърква с десния палец челото на болния между веждите
и казва думите на баенето.)
Зела м ом а черна брадва,
отиш ла в черна гора,
насекла криви тарги,
заградила крива кошара,
накарала змие и гущере,
измъзула пресно млеко,
прецедила пресно сирене,
товарила на криво магаре,
куцара-кацара и на пазаре.
Кой апнало, той пукнало.
Д а се пукне тие очи,
дето дава уроки!
Двамата седят в стаята един срещу друг, без значение къде точно. Баяч­
ката повтаря три пъти думите и накрая пак духва три пъти към челото на
човека.
Може да бае и някъде навън, но да са сами.
94
№ 73
На всеки ред, който произнася, подухва към челото на човека.
Зела мома чърна брадва,
отишла в чърна гора,
насякала чърни пратьи,
заградила чърна кошара,
накарала змии и гущери,
измъзала змиено мляко,
подсирила змиено сиренье.
Отишла на Татарь пазарь*.
Който апнало, пукнало;
който окнало, треснало.
Да пукнат тия очи,
да се разпукнат!
Текстът се повтаря три пъти и болният си тръгва, като оставя дар на зе­
мята. Баячката го настъпва с думите: „Да настъпим Гяволо!“. Не се дават па­
ри в ръка. „Настапиш ги ей така, е-е, да настъпиш болестта.“
Само в началото на баенето погалва челото с ръка, после — не. Накрая ка­
ра болния да си измие очите със студена вода от чешмата й вкъщи. Сам да се
измие и тогава да си тръгне.
„Некой те види и те погледа с криви очи, с лоши очи и те фанат уроки. И
затова му викаш да му се пукнат очите.“ (А защо змии и гущери?) Защо това
змиите и гущери са лошо нещо, лошо е тва и уроки е тва, и то е лошо. И като
измъзат змиено млеко и подсирят змиено сиренье, и който хапне от тва си­
ренье, и ще умре. И той лош човек те е погледнал с лоши очи и змиите са тва,
лошо нещо. (А защо е черно?) И то е лошо, черно, лошо е.
94

* Според дъщ ерята на баячката Татар пазар е пазарът в гр. Пазарджик, защ ото преди се
е казвал Татар Пазарджик.
 (Б А Я Н И Я ЗА „У Р О Ц И “, К О И Т О ТРЯБВА
Д А ЗНАЕ ВС ЯК А М АЙ КА)

Следващите няколко баяния (от № 74 до 81) са от тези, които трябва да

знае всяка майка. Н е всичките, а онова, което е за съответното село. Затова
много често баячката казва баенето на всяка родилка, за д а мож е вечер или ко­
гато се наложи, сам а д а бае н а детето си.

№74
Когато се роди дете и ощ е не е станало н а три години („че и по-големш ко
да е"), всеки път, когато някой чужд човек дойде д а го види, м айката след това
трябва да каже тр и пъти:
К а к о л и ж е слнце то у р о сата,
т а к а м ак ят а д а улиж е уроците.
Така, ако някой е бил с „лош и очи“ и е урочасал детето, тя щ е го излекува,
преди да е станало по-лош о и д а трябва д а се ходи специално н а баячка.
74
№ 75
Когато детето много плаче вечерта и не иска д а заспи, м айката разби ра, че
е урочасано от някого през деня. Тогава си намокря дясната ръка с вода о т
чешмата и м у измива първо дясното, а после лявото оченце. Три пъти м окри
окото и три пъти казва:
Кой м и д е те то урочи,
кур м у на о чи!

После пак си измива ръцете на чешмата, а в това време детето се успоко­

ява и заспива.
77
№76
Ако е хубаво детето и му се почуди някой, хваща уроци. Особено опасно е,
ако хване уроците по време на сън — тогава ще умре веднага, освен ако не по­
върне зеленило. За д а предпази детето си, майка му трябва вечер преди лягане
да му пребае три пъти и след това да го умие.
О тд о л иде црн а крава,
вод и црн о теле.
С а м а го отел и л а,
с а м а го зад о й л а,
с а м а м у у роц и р азл и зал а.
3, с. 105
№ 77
Намират човека, за когото предполагат, че е урочасал детето, и остригват
коса от три места на главата му. Ако не намерят този човек, по същия начин ос­
тригват коса от майката на детето. Тази коса се запалва и с нея кадят детето.
36, с. 80
 № 78
Майката слага детето в леглото, наплюнчва си десния палец и като потър­
ква леко детето по челото, казва три пъти:
Д а улиже м ам а уроците на Иванчо
като слънцето росата.
Какво пада росата,
така д а падат на Иванчо уроците.
Черна крава черно теле отелйла,
на солен камик устйла.
Ако е урочасан от мъж,
д а му се пукне мъдо;
ако е урочасан от жена,
д а й се пукне сиса!
Това може да се прави всяка вечер, когато детето си ляга да спи.
Ако детето спи неспокойно, трябва всеки гостенин, който дойде, да остави
в люлката му конче от себе си.
69
№79
Бае се с три „живи“ въглена по следния начин: баячката хваща първия с
машата и над зелена пръстена паница с вода прави кръст няколко пъти, дока-
то казва „басмата“:
Търче мишка по поличка,
носи тиква на г ъзичка.
Пукна се тиквичка,
пукнаха се зли очи.
След това пуска въглена във водата и гледа накъде ще отиде — ако отиде
на изток, на добро е, урочасаният ще се оправи; ако отиде на запад, не е на доб­
ро, а ако падне на дъното, е най-зле. Баячката знае от майка си, че се взема и
„белег“ от урочасалия, усуква се и се пуска в паничката, но не знае кога точно —
преди въглените или след това.
После детето си пийва на три места от паничката и без да се обръща, си
отива. Ако не може да ходи, майка му го носи.
69
№ 80
Ако й урочаса детето, майката трябва измие пет чорапни игли с вода и да
я събере в паничка. Да прибави към нея и водата, с която е измила бравите на
вратата, да измие очите на детето с тази вода и да каже:
Оздоле иде чуден човек,
носи чудна манара,
да отсече чудни уроци.
Останалата вода да изхвърли на плодно дръвче.
77
 №81

Майката си лизва палеца, търка челцето и очичките на детето и казва:

Црна крава
црно теле отелила.
Сама го отелйла,
сама го урочйла,
сама му уроци улизала!
Това се прави три пъти всяка вечер, когато слага детето да спи.
71

(„П ОЧУДИ“ , „ПОЧУДИЩА“ , „ПРОЧУДИЩА“)

Следващите няколко текста на баяния от „почудища“, „наочи“ (от № 82 до

№ 85) са отделени само поради названието, което им дават самите баячки. Те са
пак баяния за „уроци“, но и в самия репертоар на баячките се наричат баяния от
„почудища“. Понякога една баячка знае две или три баяния от „уроци“ и едно от
„почудища“ или обратно и обяснява разликата най-често със степента на уро-
часването — „уроците“ са по-тежката степен на урочасване от „почудшцата“.

№82
Когато някой се почуди на нещо хубаво у няйкой друг човек, го урочасва,
той „фаща наочи“. Урочасалият отива при баячката, за да види кой го е уроча­
сал и да му бае.
Проверката става с пет въглена. Баячката си е приготвила зелена пръсте­
на паничка с вода и сяда до огъня. Пуска в паничката „белег“ от урочасания
(т.е. някакво конче от дрехата му) и един „жив“ въглен, който е нарекла на него­
во име. Въгленът кръжи известно време и пада на дъното. После хваща втория
и преди да го пусне, казва:
Ако е фанал наочи от муж,
д а иде при него;
ако не е — да не иде.
С третия въглен се проверява за жена:
Ако е фанал наочи от жена,
д а иде при него;
ако не е — да не иде.
С четвъртия въглен се проверява за дете:
Ако е фанал наочи от дете,
д а иде при него;
ако не е — да не иде.
„Да иде при него“ — има се предвид въгленът, наречен на името на уроча­
сания. Ако е урочасан от мъж, „мъжкият“ въглен ще се залепи за него, ако не е
—ще се върти далече от него във водата. Вторият и третият път се проверява
съответно за „женския“ и „детския“ въглен.
Все един от тези въглени се лепва за този на урочасания и се разбира от
мъж, жена или дете е урочасан. Когато се разбере това, обикновено човекът сам
се сеща за конкретната случка, довела до разболяването му.
 Н акрая баячката хваща петия въглен и започва д а прави с него кръстни
знаци н ад водата. В това врем е казва:
Ч у д ен С то ян
чудни колц и насекал,
ч уд н а стр у га за гр а д и л ,
ч удн а сто к а н акар ал,
чудно м л ек о н ам ъ зул ,
у чудн и го в е д р а н ам ъ зул ,
у ч удн а го к ац а си п ал,
с чудн о си р и щ е го п о д си р и л ,
ч удн о си рен ье п од си ри л,
у чудн о го ц ед и л о ф анал,
чудни го о р а разн ели ,
по чудни гр а д о в е разн ели
поч уди щ а о т Иван.
С лед третото казване на „басм ата“ баячката пуска и този въглен във вода­
та и дава на болния д а пийне три пъти от нея. П реди всяко пийване болният
трябва да се прекръсти.
Накрая въглените се изваждат от водата и се връщ ат в огъня д а се „съживят“,
„да се съживи и човеко“, а водата се хвърля някъде „край плета, дето се не гази“.
За „почудища“ може да се бае всеки ден с изключение на вторник и петък,
защ ото тия дни са лоши и болният няма да оздравее.
72
№ 83
Баячката си наплюнчва десния палец, разтрива човека по челото и говори:
И злезн вал стар ец на бачйя,
н адоил чудно м леко.
К ой м инал, се са почудил.
Д а и зп ръсн ат ти я очи,
д е то са почудват!
А ко е м ъж — м ъ д о д а м у се пукне;
ако е ж ена — бозка д а й се пукне;
ако е м о м а — коса д а й слети!
Текстът се повтаря три пъти и бабата през цялото време се прозява, което
означава, че човекът лошо е „фанал наочи“, но и че баенето помага.
82
№ 84
Ако им а рана и човекът се е почудил:
Ч удни човеци се с ъ б р а т е ,
чудън сговор с г о в о р и т е ,
чудни волове упрегнуше,
чудну гору отош е,
чудни кола набраш е,
чудни прути з а г р а д и т е ,
чудне овц е навртеш е,
чудно м леко намузуш е,
чудни вед р а разсипаш е,
чудни сиреня подсириш е;
 чудне абере п р а т и т е ,
ч удн и т р г о в ц и д о й д о ш е .
К о се си рен ье р азн есе
п о ц и га н к и , п о е в р е е ,
т а к а д а се р а зн е с у п о ч у д и щ а .
Ч у д н о м л е к о н ам у зу ш е,
ч у д н и б учк и г а си п а ш е,
ч у д н и б у ч к а р к е и зо к аш е,
ч у д н и п е с н и за п е ш е ,
ч у д н о м а с л о и зб у ч к аш е.
К в о се п е е н е р а з н е с о ш е
по падине и по долине,
т а к а д а се р а зн е с у п о ч у д и щ а .
Ч у д н о м л е к о и зб учк аш е,
чудну р а н у н а м а за ш е .
К о се п е с не р а зн е л е ,
м а с л о т о о л ек н у л о , о д б л агн у л о .
П а тегай пак речем:
П о ш ъ л у р о к узъ село,
у р о к и н я н и зъ село.
К ъ г а л и се с р е то ш е ,
к ъ га л и се с т а в и т е ,
к ъ га л и д е т е ств о р и ш е,
к ъ га л и га при с е л о изнесош е,
сво с е л о и м с е зачуд и .
Д а се р а зн е с у у р о ц и
ко п ен а п о воду,
ко л и с т по гору,
ко п о пут п р а ш о л як ,
ко п о Д у н ав п ъ н и щ ак.
Пак речем:
Ч уд н и ч о вец и се с ъ б р а т е ,
ч удъ н с го в о р с г о в о р и т е ,
ч у д н о в о л о в е упрегнуш е,
у чудну го р у у то ш е,
ч удни п р у ть е н а б р аш е ,
ч удн и т ъ р л я ц и з а г р а д и т е ,
ч удни о в ц е н авр теш е,
ч удн о м л е к о нам узуш е,
в ч удн и ч еб р о в е г а сипаш е,
чудно сирищ е т у р и т е ,
чудни ц а д и л а п ри н есо ш е,
ч у д н о с и р е н ь е се вану;
чудн и а б е р е п р а т и т е ,
чудни т ъ р го в ц и д о й д о ш е.
К о се с и р е н ь е р а зн е се
по ц и ган ьи и п о еврее,
т а к а се р а зн е с у п оч уд и щ а.
А тегай па речем:
Ч удно бучке г а сипаш е,
чудни б учкарке изокаш е,
чудни п есн и запеш е,
чудно м а с л о избучкаш е.
 Ко се пеене разнесош е
по падине и по долине,
така д а се разнесу почудищ а.

4, с. 219-221
№ 85

Бае се с китка „макавейски“ босилек (т.е. който е бран на Св. Макавей),

омотана с червен вълнен конец.
В зелена пръстена паничка е сипана вода от чеш мата. Босилекът се топи
във водата и се казва:
Чуден С тоян
зем а чудна м анара,
отиде у чудна гора,
насече чудно трънье,
загради чудна струга,
наврте чудни овце;
зем а чудно ведро,
нам ъзе чудно млеко,
набучка чудно масло;
зем а чудно цадйло,
подсири чудно сиренье,
па го разнесе
по низини и по визини,
ко пра по путь,
ко цвекье по девойкя,
ко пеня по м оре.
Дава се на болния да пийне три пъти и да се измие.
След това водата се изхвърля „там, дека се не гази“, а босилекът се пази за
друг път.
71

(РАЗНИ БА Я Н И Я ЗА „У Р О К И “ )

№86
Ходи се от уратня на уратня. От вързануту, куето и взимах, парчетата лика
и ги връзвам. След туй от пъртиту три парчета корички. Тез корички събирам
ги, занясвам ги на мама. След туй отивам с котленциту за вода. Земам от три
кладенеца мълчана вода. И нея кат зема, не приказвам никъде. Тръгвам, връ­
щам са, принасям и нея на мама.
След туй зимам парче чубрица и утивам, убирам по дома, дето има паяжи­
на. Увивам я на клончето и него предавам на мама. След туй тя си приготвила
една циганска керемида, турила жар и тез сичките работи тя ги слага отгоре
на жарта. То са разпушва и тя пуши детето над пушека. Ако е урочасало, от туй
нещо уроките изчезват.
След туй вземам пелената на детето, слагам я долу на земята и слагаме
софрата отгоре, храним са. Трошичките, които са паднали на земята... Кат са
нахраним, кат дигнем софрата, земаме пелената и отиваме навънка. Извиква­
ме кучето и я изтърсваме над кучиту, за да излязат сичките злини от къщата,
да отидат на кучиту, на двора.
 Мълчаната вода са взима и са излива в копанка и му измивами краченца-
та, ръчичките, очичките. И го измива и го тури да си легне.
И тогаз вече минават уроките.
89

№ 87
Кът урочасат детето, зема купичка с вода и колкото врати минувам, ги из­
мия — зимам с ш опата вода и я пускам връз резето. И казвам:
К ък прем инуват тия хора
през т а а врата,
так а д а прем и нат тия ураки
Казвам го три пъти. И върля удичката вънка. Ама кът умия детето, то
една капчичка ше сръбне — за ляк. И другата ше я върля вънка. И казвам:
К ът са пръска таа вода,
така д а са прасн ат ураките;
д а и д ат по водата,
д а и д ат по тревата,
д а и д ат по полето,
д а и д ат по гората.
Пак три пъти са казва. Сетненка прекадя детето с малко тамян.
Трябва да се бае навреме, да изчезнат ураките. Те се превръщат на жълте­
ница, на други болести.
Тва го знам от майка ми. Три дяца имах и не отидах да им баят. Яз си бая
къкто знам. Ама на чузди — не, само един път.
7, с. 349-350
№ 88
Га го видят някои хора и той почне да реве — тогава урочасва...
И тогава баят бабите:
Те са били
девет б ратя урчани.
В прегнали криви леви улови
в крива лява кола,
зели крива л ява балтия,
отиш ле в криви леви гори;
насякали криви леви пръти,
напраили криви леви стъ рги,
зем али криви леви мери,
издовйли криво ляво мляко,
зели криви леви цадаци,
процедили криво ляво мляко,
зели крива л ява м ая,
подсирйли криво ляво сирене,
занели го н а криви леви пазари.
Кът са пръска тва сирене
по ти я пазари,
така д а са пръскат
тяя ураки о т Мария\
Тва три пъти ше го изкарам и тогава са праи ляк. Докато бая, зема ено ста-
богородично босилче и махкам с него на снагата.
Първия път, като изкарам три пътя, дувна и три пътя плювна. И втория
път, и третия път. И най-подире са прекръстя три пътя.
Плащат за баснята. Кой колкото пари иска — сложи ги на земята. Да става
илач. От бабите знам — наште баби така праят и ние така.
Бае са секи ден — когат ти дойде.
7, с. 351-352
№89
Ако дете има уроки, идва три утрини. С три лъжички се дава пепелова во-
дичка. Три пъти казваш сяка утрин:
Черна крава
черно теле отели.
С ама си го отели,
сама си го олиса.
С ам а майка дяти родила,
сама майка ураки му изтрила.
Х-х-х, пу-пу-пу.
Ако голям човек е урочасан, се земат три различни тревички и се размах­
ват пред болния. Три пъти се казва:
Бяла птичка фърчаше,
бяло мляко капеше;
по камени капеше,
камени се пукаха —
пукнаха се зли очи.
Ако бъдат от мъж,
диу са пукнали,
лиснали, стреснали.
Ако бъде от жена,
бозка е заболяла,
коса й е слетяла.
Д а върът на Иванча
в тая гора,
дето пиле не пяе,
дето куче не лае,
дето гарги не грачат,
дето нищо не ходи.
Х-х-х, пу-пу-пу.
15, с. 269-270
№ 90
Късам от три места най-различни тревички. И ги държа в лявата ръка, а с
дясната зимам първата и жъ махкам пред лицето му:
Милинка с’та Недельо и с’та Богородице,
Иван ураки урчасал.
Ако е от мъж,
нека д а хи даде здравето,
ходенто, носенто, яденто,
пйенто и спанто —
да ходи къкто ходил,
 д а носи к ъкто носил,
д а яде къкто ял,
д а пие къкто пил,
д а спи къкто спал.
А ко е о т жена,
нека д а хи д а д е здравето,
хаденто, носенто, яденто,
пйенто и сп анто —
д а ходи къкто ходил,
д а носи къкто носил,
д а яде къкто ял,
д а пие къкто пил,
д а спи къкто спал.
С ива крава сиво теле
сам а го отели, сам а го олиза,
сам а му пита м ясила,
сам а га опекъла,
сам а га раздала.
Сива крава с сиво теле
т елци отлъкала,
ураки забрала.
О дила, та ги изодила
от наш а м ерия в чузда мерия,
незнайна и невярна.
Диви пильци и питовни пильци
ходили, та пасали.
Те не ходили, та пасали,
ам и ураки гонили,
гонили, та ги разгонили *
из наш а м ерия в чузда мерия,
незнайна и невярна.
И тая тревичка га пускам във водичката. И три пъти са пои със сяка тре-
вичка. И после водичката га кръстосвам три пъти с ножчето и казвам:
Кък са пресица т а а вода,
така д а са пресечът тяй ураки.
Д а изляят н а Иван
о т корем а,
о т червата,
о т кокалите,
о т стом аха,
о т дробовите,
о т сърцето,
о т бъбреците,
о т главата,
о т клепките,
о т вяжгите,
от очите,
о т ушите,
о т ръцете,
о т ноктите.
Тва един път са казва — когат са пресица водата. И урчасания пий три
пъти по три глътки от таа вода и са умива. Водата я си га фъргам на дуваря и
викам:
 Кък са пръска таа вода,
така д а са пръснат тяй ураки
по дерета, по тепета,
по чеири, по баири,
по черни челии,
по бяли асми —
ич д а не са видят
къд ет д а идат!
И за тва баене не гледам къв ден бая — и на Великден съм бала. Носят ми
дяца на умиране и съм бала и са оздравили. И веке не гледам ич.
Ако е урчасан, ки са прозяваш — или на женската, или на мъжката басма.
Кът бая, колко ма е боляла главата — като е силно фанато, боли.
17, с. 379-381

№ 91

Зимам една паничка с вода и метлата. Държа в лявата ръка паничката, с

дясната ръка — метлата. И топя метлата в паничката от единия край, после от
другия край, откъм дръжката, и казвам:
К ъкто са см итат тяй праш йщ а о т тяй подйщ а,
така д а са см етат тяй ураки о т главата,
о т очите, о т снагата, от краката,
о т цялото тяло на Никола.
И още един път кажа тва, и още един път — три пъти тва са праи така.
И тогава оставя метлата, зема паничката в лявата ръка. И с дясната ръка
топя във водата, допра вратата на три места и казвам:
Кът са смитат тяй прашйща по тяй прагищ а,
така да са сметат тяй ураки от главата,
от челото, от очите, от снагата,
от краката, от цялото тяло на Никола.
(Първия път допира вратата горе вляво и вдясно и долу вляво; втория път
— горе вдясно и долу вляво и вдясно; третия път — горе вляво и долу вляво и
вдясно; четвъртия път — горе вляво и вдясно и долу вдясно.) И на сяко по три
пъти са казват тяй думи — да стане дванайсе пъти.
Сетне от таа вода жъ му дам да стръбне три пъти. И тогава зимам таа
вода и му умия лицето три пъти от долу на горе — да са повърнат ураките
назад. И сетне го пръсна три пъти на главата отзад. И сетне таа вода едно
време га върляха връз куче, връз коте — та кат са изтърсело кучето, да са
изтърсела болестта. Хубаво било, кът са изтърсело кучето. П а сега нямам
куче, нямам коте — изтърсвам га връз трендафил. Не бива другаде, така са
ни казвали.
Сега и булките га зимат таа водичка в едно шише и дятето, кът заспи и са
събуди — дадат му да пий. И си га изпива.
Като свърша да бая, казвам:
— Толкова знам, толкова лековам. От Господя помощ да найдеш!
Като е за добитък, носят малко ярма. И турят после от таа вода в ярмата
и малко сол и дадат на добитъка да яде.
17, с. 382-383
 №92

Няма значение ден — гато да е, се бае. И по срят нъш довадат, та са баят.

Яз си седна до него и казвам си ги думичките:
Цицка върка по небето,
бяло млако точеше,
за ураки питаше.
Ако е мъжки ураки,
д а му изсъхне лявото мъдо;
ако е женски ураки,
д а му изсъхне лявата цицка.
Ч е отиде тука горе,
в пусти гори —
дето петел не пей,
дето куче не лай,
дето м ома не смей,
дето слана рано пада,
дето слънце геч огрява.
М иличка с’та Неделя,
яз не бая —
Господ д а бай,
Господ да го очисти
като чисто злато...
Три пъти го повтарям. И като ги кажа, сякой път духнувам. Третия път ка­
то ги кажа, духна и плювна три пътя надясно, наляво и напред.
И като бая — и са прозявам. И сълзи ми текат из очите.
Идват и за добитък. Земе малко ярмичка и даде им таа ярмичка да га изе-
дат. И са оправят.
19, с. 285-286
№93
За ураки измета кишето на стаята и го сбера в срадето. И другото кише, и
третото, и четвъртото — накръст. И сетне тва го туря в една паничка вода и жъ
му умиеш очичките, жъ му капнеш двя-три капки вода в устата да пийне.
И фърля водата вънка, в градината, при китките. И казвам:
Къкто са пръска тая вода,
така д а са пръснат тия Ураки!
Без разлика деня — гат земе да реве дятето.
19, с. 287
№ 94

Басмарката зима зилена паница, туря вода от три кладянца, зима ножче с
черно сапче, туря един въглян у водата и сапчето топи във водата, трий челото
на урочасания и нарича:
И злязла е черна птичка,
черна птичка о т черна вода,
о т черна вода, о т Черното море.
В уста носи черна зъмя,
черна зъмя с черно мляко,
черно мляко недоеио.
 М ляко пръска по черни камъни,
черни камъни са пръснаха,
та напръскаха черни очи,
щ о урчасали Иванчо детенце.
О тде са зи м а Б ож а майка,
та разнеси зл а урака
от Иванчовата глава,
о т Иванчовата снага,
о т Иванчовите ръци,
о т Иванчовите ноги.
О т меня басм ата,
о т Б ож а майка цяра!
31, с. 34

№ 95
Зема се верига от огнището, топва се в бакър с вода три пътя и са умива
лицето на урочасания. Нищо не са дума, ама минава.
31, с. 35
№ 96
В канче се туря вода. Бърка се четири пъти и секи път са докосва кьошето

на рамката на вратата накръст 32х14 . Сетня са зема веригата от огнището и са

топва три пътя и дръжката на метлата. Сетня при урочасалото дете и три пътя
му са умива лицето наопаки с горното на дланта от брадата към челото. Дава
му са да пийни три пътя и останалта вода са фърля на котка и са дума:
Къкто са изръсва тъ з котка,
тъй да са изръси и туй дети!
Можи и на китка да са фърли и пак тъй са дума:
Къкто са изръси тъз китка,
тъй да са изръси туй дети!
И тъй — оздраяло.
31, с. 36
№ 97
В ена паничка туря вода, зимам от метлата три клечки и бъркам с клечки­
те и ги въртя надясно и бъбрам. Водата си носят от тяо си. Три пъти по ред га
обая водата с трите клечки, и дам водата на хората. Кат си идат у тяй си, уми­
ят му очите и га фърлят в копанката, кога го къпят. Туй е, кога дятито не й при
меня. Водата бая тъй:
С танала й св. Богородица,
месяла й чиста пита,
наляла й крундил с вино,
отиш ла й телци и говеда да изкарва.
Га са й св. Богородица спрепиала,
спрепнала, та е паднала,
виното са изсипало капка но капка,
питата са й пръснала хапка но хапка.
 С в. Б о г о р о д и ц а с а чуди и м ай :
— Б р е Б о ж е, б р е м и л и Бож е,
к о с ъ м , Б о ж е, н а п р а и л а ?
Д а л и с ъ м м о м а сл еп о сал а,
ал и б ъ р д о и нищ елки хак не д а л а ?
Н и т о с ъ м м о м а сл еп осал а,
н и то н а б ъ р д о и нищ елки хак не д ала.
М и н ай с а л о ш и очи погледнали,
т а И ванчо уд ари ли ,
сини очи, черни очи,
зелени очи, сякакви очи.
В икнали, т а писнали,
т а м у съ н зели,
т а м у очи зели,
т а м у гл ава зели,
т а м у сн ага зели,
т а м у р ъ ц и зели,
т а м у крака зели,
т а м у яд ен е зели,
т а м у пиене зели.
К о л и й м ъж —
д а м у капни л яво м адо;
ко ли й ж ена —
д а й капни л ява м ам а;
ко ли й ерген —
д а му капни каврък перчан;
ко ли й м о м а —
д а й капни д ъ л га коса!
Баба Иванка,
тя кр ъ стян а и м иросана,
през черква приведяна,
т я зн ай д а бай
и д а ги избай
о т вежки, о т плава, о т крака,
о т лице, о т снага, о т очи.
Д а яде, къ кто й ял,
д а спи, къ кто й спал,
д а играй, къкто й играло,
д а р а с те , къкто й расло,
д а с а о тъ р си
к а то петел о т боклук.
К ъ кто са п ръсни т а а сол,
тъ й д а с а п ръ сн ат ти я уроки!
33, с. 131—132
№ 98
Предполага се, че това са двете части на едно баене, в които се говори за
„мъжки“ и/или „женски“ „уроки“ на урочасания човек, но в архивния документ
те са записани като „баене от уроки за мъж“ и „баене от уроки за жена“. Риту­
алните вещи и действия не са документирани, а словото е следното:
А ко е м ъж ки уроки,
д а се п ръсне л яво м ъдо,
д а изтече в пусти гори —
д е то човек не ходи,
 д е то куче не лае,
д е то пиле не ф ърка,
д е то петел не пее;
в крива л ява гора,
д а насече криви ляви пърти ,
д а направи крива л ява сая,
д а затвори криво л яво стад о,
д а издои криво л яво м ляко,
д а го вари на крив ляв огън,
д а напои криво ляво дете!
С ам оди ви, девет сестри,
ходите, къде ходите,
н а Иван ляк д а носите!
Три пъти духни и плювни!
И съответно:
Ако е женски уроки,
д а се пръсне лява бозка,
д а изтече,
д а иде в пусти гори —
д ето човек не ходи,
д ето куче не лае,
д ето пиле не фърка,
д ето петел не пее;
в крива л ява гора,
д а насече криви ляви пърти,
д а направи крива л ява сая,
д а затвори криви ляви овце,
д а издои криво ляво мляко,
д а го вари на крив ляв огън,
д а напои криво ляво дете!
С ам одиви, девет сестри,
ходите, къде ходите,
на Иван ляк д а носите!
Три пъти духни и плювни!
35, с. 230-231
№ 99
Стичка ф ърчи по синьо небе,
бяло м ляко пръска
по сиви камъни.
Ако й ураките от мъж,
д а му падне ляво м ъдо;
ако са ураките о т м ом а,
д а й падне руса коса;
ако са ураките о т ерген,
д а му падне рус перчйк;
ако е о т стара жена,
д а й падне лява бозка!
Д а олекне на Иван,
д а са изтърси
като леко перо,
като ръж ен клас,
като чисто сребро!
 Бързо го казвам , ш еп н а го. Зем а м етлата и три грушки сол. Зема солта и
обикалям лицето. Тая сол за га слож иш в огяна. Ако е ураки — тая сол се пука.
Сетне с м етлата, както е терсен е, тр и я по лицето. П ръсна после с вода. О тдет я
зема водата.
Ф ърля м етлата н азад. В од ата ф ърля, дет д а е.
И змия очите на д етето и то оздравей.
(Ако се бае н а ж ивотно, тук се казва какво е ж ивотното.)
30, с. 36

№100
Ей тъз бо л ка о т уроки става.
Турам иднъ керем и да, два-три въглена и слагам тъз тревъ д а запуш и сре-
щищиту (билка) и ки тката о т черквата (може и д а е чимш ирена), о т каквото й
праила ж ината. М ож е и чим ш ир, м ож е и босилек, о т каквото й там о т черквата.
Та давам им по м алку д а са пуши от онуй нещо.
Може и вкъщ и. Ш ъ зем и идн а керемида, ш е тури два-три въглена, ш е тури
тъз тревъ д а почни д а пуши. И тя над него пушек ш е го прекара там , д а го опу­
ши малко. И въглените ш е ги угаси ху-убаво й казвам: „Ше ги угасиш хубао, д а н
остани нещ о там д а са запали, ш ъ земиш идна клечка, ш е ги туриш п од гла-
вътъ му. С аб а-ал ем ш е ги захвърлиш на пътя. О т протката ш ъ излези, ш ъ ги
зафърли там на пътя.
Аз й казвам на една д а ги захвърли на пътя, тя ги носа у дом а, н я м а д а
забравя. Бе, хубаво обяснявам , тя къдя й слушала. (Смее се лекичко н а заплеси-
ята й.) И туй е.
43
№101
Черна крава съ утелила,
сама съ утелила,
сама го подоила,
сама съ е почудила
кък го е утелила,
кък го е подоила.
Урочасало теленце.
Хрипна Божа майка,
одзе бяло яйце,
три пъти теленце
о глава удари.
Хрипна теленце са утърси
като леко перо,
и съ очисти
като чисто сребро.
Я не съм басмарката,
леля П е н а басмарката,
да съ хване тая басма
като круша присадена
и като сирене подсирено!
(Ритуалните дей стви я и предм ети не са документирани.)
44, с. 436
 (На м а л к о дет е)
№102
М инахм е ляви пътищ а,
о т и д а х м е в л яв и го р и ,
н а с я к а х м е л я в и к ол и ,
за г р а д и х м е л я в и е гр е ц и ,
затв о р и х м е ляви крави,
и здои хм е ляви м лека,
подсирихм е ляви си рен ета —
там д а ядат, там д а пият
сед ем д есет и девет сам одиви!
То е с и р о м а х к и н ч е ,
н я м а с к о д а ги н а г о с т и ,
н я м а с к о д а ги н а с л у ж и .
А ко с а м ъж ки уроки,
о ч и т е м у д а и зт е ч а т ;
ако с а сини очи,
о ч и т е м у д а и зт е ч а т ;
ако с а черни очи,
о ч и т е м у д а и зте ч а т!
К а к т о с а п р ъ с к а о б л а к о т н еб о ,
та к а д а с а п р ъ сн ат ти я уроки
о т тв а дете.
К а к т о с а п р ъ с к а т м ъ гл и о т го р и ,
так а д а са п р ъ сн ат ти я уроки
о т т в а д ете .
К ак т о с а п р ъ ск а зл атен кл ас о т нива,
так а д а са п р ъ сн ат ти я уроки
о т тв а дете.
Д а с а и зч и с т и к а т о ч и с т о с р е б р о !

45, с. 437—438
№ 103

П р е д и д а зап очн е, б аяч ката се п рекръства:

С в. Г ьо р ги , св. П аско
в л я з о а в л я в а го р а ,
зем ах а л я в а брадвичка,
отсякъха ляво д ърво,
напраа ляво орало,
п р егн аа леи блоа,
о т и д о а н а л я в а нива,
заб р азн и а л я в а ляха,
о ж ен аа л я а п ченичка,
о т и д а а н а л я а уденйца,
см еляа ляво браш ънце,
н а п р а а л я в а п и та ,
сбираа са м и хора
д а и д ат, д а п ият.
А ко о т ж енско —
д а й п укн е л я в а б й зк а,
ако о т м ъж ко —
д а с е п укн е л я в о м ъ д о !
(Р итуалн и те дей стви я и п р ед м ети не са докум ен ти ран и .)
36, с. 87
 № 104

Един чембер се връзва на главата на болния и двата края се увиват по „по­

сока на хорото“ — от дясно на ляво. Най-напред увиването става на челото,
после на лявото слепоочие, на тила и накрая — на дясното слепоочие. Докато
трае това, баячката „плава речки“. Не казва, защото ще престане да лекува.
Едни и същи са думите против уроки, на дете, което плаче, против болки в
главата, на болно животно, но действията, които ги придружават, са различни.
Например върху челото на животното се чупи яйце и с него го мажат от
главата до опашката.
След баенето болният се отмества от мястото, на което е седял, защото
там остава болестта.
(Словесният тест на баенето не е документиран.)
50, с. 126

№ 105
И злай от туй дете,
тука и м а хората д а ходат,
тука им а добитъци д а ходат,
тука и м а кучета д а лаят.
Те ш а ти съпнат во трапезата.
И ди горе в планината,
там ням а хора д а ходят,
там няма добитъци д а ходат,
там ням а кучета д а лаят,
там ш а са наядете свободно,
н ям а кой д а ви стъпне в трапезата.
(Информаторката е известна в селото като баячка, но не поиска да даде
повече сведения.)
53, с. 723

№106
Бае се на яйце, после се счупва в паничка с вода и се забучва глог или игла.
След като престои през нощта под звездите, се измива с тази смес лицето на
детето.
53, с.724
(На дете)
№ 107
Баячката ще се прекръсти три пъти и ще рече:
С пас, Б о ж а майко, с мене д а дойдеш!
Ще прекръсти и детето три пъти и ще рече:
Д ятето ако е урочасано о т жена,
д яс н ат а гъ р д а д а пръснеш;
о т м ом ч е — лявото зърно.
Д ятето ако е урочасано о т жена,
л яв а та гъ р д а д а пръснеш;
о т м ом ч е — дясн ото мъдо.
 Баячката започва наред да опипва телцето на детето и д а говори:
О т м озъка д а се п ръсн е
в л явата вежда,
о т лявата веж да — в д яс н ата.
О т д ясн ата веж да д а се п ръ сн е
в л явото око,
о т л явото око — в д ясн ото.
О т д ясн о то око д а се п ръсн е
в л явата буза,
о т л явата буза — в д ясн ата.
О т д ясн ата буза д а се п ръсн е
в носа.
О т носа д а се пръсне
в устата.
О т устата д а се пръсне
в л явата ръка,
о т лявата ръка — в дясната.
О т дясната ръка д а се пръсне
в пъпа.
О т пъпа д а се пръсне
в лявата нога,
о т л явата нога — в дясната.
О т д ясн ата нога д а се пръсне
на бунището.
Това се казва три пъти. Всеки път, когато се започва и се свършва, баячка­
та се прекръства по три пъти.
После баячката взема сребърна пара, слага я под детето и казва:
Ако е урочасано детето,
уроката д а се пръсне!
П анаирите как се пръскат,
кръчм ата как се разотива,
сватбата как се пръска,
сватбарите как се разотиват,
така д а се пръсне уроката!
Това също се повтаря три пъти. Баячката се прекръства три пъти и казва:
К акто се пръскат тие,
тъй д а се м аане уроката!
Взема китка с босилек, сипва вода в една паничка и с китката напръсква
краката на детето — първо левия крак, после — десния.
Взема парата и я потапя в паничката. Казва й „рячки“, които са тайни и ни­
кому не се казват. После с тази „сребрена“ вода попръсква и лицето на детето.
Прекръства три пъти него, три пъти — себе си, и веднъж — водата.
55, с. 556-558
№108
П рости ми, Боже,
греш ките хми прости!
И ний ке прощ авам е,
и ти ке прощ аваш , св. Богородице!
Д а хи са пукне лявата гърда,
д а му се пукне лявото мъдо!
К огато им а прасето рога,
 т о г а в а д а у р о ч а с а ш ти ,
ко г а т о п е т е л а и м а зъ б и ,
т о г а в а д а у р о ч а с а ш ти!

53, с. 728
№ 109

У р о ч и ц и -б у р о ч и ц и ,
утре турчи н на гробищ е
к у ч е т а м у к о н я й ел и!
(Не са до кум ен ти ран и обредн и те предм ети и действия.)
58, с. 456
№ 110
Т р ъ г н а л й е п о -ч у д ен човек
с п о -ч у д н и краки ,
с п о -ч у д н и р ъ ц е ,
с п о -ч у д н а б р а д в а
д а си с е ч е ч у д н и коли ,
д а си с е ч е ч у д н и в р ъ ш и ,
д а си з а г р а д и ч у д н а м а н д р а ,
д а си зап и р а чудно стадо,
д а си д о и ч у д н о м л я к о ,
д а го н о с и н а чуден п азар .
К о й взел , се п укнал,
кой чул — п ак пукнал.
П у к н ал и м у д в е т е очи,
д ето урочасват.
Баячката взем а браш н о в ръка и прави кръст.
Като бае в н ачало то , ако се прозине н а същ ествителни о т м ъж ки р о д , з н а ­
чи болният е урочасан о т м ъж , в противен случай — о т жена. А ко н и къде н е се
прозине, значи в ятъ р го е урочасал.
58, с. 459
№ 111
И нформ аторката гледала как една жена, стара м ом а, баела за уроки. О м есва­
ла тесто и го правела на м алки топчета (колкото орехчета), баела им и ги слагала в
жарта, като ги разбърквала с ожега, и продължавала да им приказва. Ако им аш
уроки, топчетата едно по едно почвали д а се пукат и д а хвърчат из въздуха:
Ш а й к а -б а й к а ,
б а я л а ти м ай ка
н а С и р н и п о к л ад е .
С и р ти у панйцу,
к у р т и у гъ зй ц у .
А к о т е у р о ч и л а ж ен а,
д а й с е п у к н е л е в а сй ск а,
а к о е м у ж —-
д а м у се п р асн е
у я т н а ч ет и р и !
Баенето се казва н а м о м и ч е, което ощ е не е и м ало м ензис, за д а „хващ а“ .
61, с. 175
 № 112

Баенето се състои о т няколко части — сам о р азтр и ван е с палец, с гасене

на въглени и с нож и бяло перо.
Най-напред с десния палец баячката м асаж и ра ч елото и слепоочията на
урочасания, докато бае:
Б и с м илей,
о т уроци баем ,
с д е сн а р ъ к а б аем ,
с б ел о п еро баем ,
с червен кончец б аем ,
с о с т р о нож ле баем .
Д а олекнее като л еко перо,
д а ом екн ее като п р есн о м ас л о ,
д а се очи сти като ч и сто сребро!
А ко с а ж енски очи и уроци —
бозки й се пукнали;
ако са м ъж ки очи и уроци —
м ъ д е те му се пукнали;
ако с а м ом и н ски очи и уроци —
ко са й слетела.
Б а ч и я д а се развал и ,
уроци д а се развалят!
С ти га сте м ъчили,
сти га сте руш или,
сти га сте трош или!
Ч е ми се уроци ф анали
на снага, н а глава, н а кокале.
Зли очи са гледале,
зли очи са пукнале.
Д а ви и зкарам („уроците“)
из снага, из глава, из кокале,
д а ви за к а р ам
у пусти гори,
по пусти полени,
по пусти п летищ а,
д ека тупан не тупа,
д ека свирка не свири,
д е к а м ан а р а не сече,
д ека коза не врещ и,
д ека кокош ка не крека,
д ека петел не пее,
д е к а о вц а не блее.
Т ам ви е п остлано наш и роко и н адебело.
Тук н ем а какво д а яд ете
и какво д а пиете.
Д а се пукнат тия очи,
д ека човеко урочи!
Д а се м ан ат („уроците“) из глава,
из срц е, из крака.
Зли очи са гледале,
зли очи са се п ръснале.
След като каже думите веднъж, баячката прави движение с ръка, като че
ли „хвърля уроците“ надалече. Човекът се премества м алко и тя пак започва.
Три пъти се повтаря текстът и „тва, дето да фъргаш уроците“.
 След това започва гасенето на въглени във вода.
Водата за баенето се приготвя по следния начин: баячката отива с шише
на реката и налива во да о т три „брода“ — налива срещу течението, а после об­
ръща ш иш ето три пъти. Н а всеки „брод“ един път налива и три пъти обръщ а
шишето. О бръщ а се о т дясн о на ляво и мълчи — това е „лева“ вода, „налево
обрната“. П осле занася ш иш ето вкъщи и сипва водата в зелена пръстена па-
ничка — „зелена д а е, на аир е“.
Болният сяда срещ у нея, тя изваж да с м аш ата един „жив“ въглен и като го
върти в кръг над паничката с вода, казва веднъж горните думи. П осле го пуска
във водата. С едем въглена гаси във водата и гледа как са се подредили — ако
са се скупчили в ср ед ата и на дъното, значи лош о е урочасан човекът и няма д а
се оправи с едно баене. А ко са пръснати и се въртят наляво, по-леко е уроча­
сан, ако се в ъ р тя т надясно, ощ е по-леко е урочасан, ако се въртят хаотично,
значи не е урочасан. Н ай-лош о е, ако всички въглени паднат на дъното.
После взем а бяло перо, ом отано с червен конец, и като прави кръгови дви­
жения с него във водата, за да разбърква въглените, произнася още веднъж съ­
щите думи.
След това взем а нож, който се използва само за баене. С него същ о прави
кръгови движ ения във водата, за да бърка въглените, и още веднъж произнася
същите думи.
Н акрая д ава н а урочасания да пийне на три места от паничката и му из­
мива очите и ръцете.
Дава му и перото д а го хвърли на кръстопът. Ножа си го прибира, но едва
след като човекът си отиде. Въглените връща обратно в огъня да „оживеят“, а ос­
таналата вода излива „на куче или на маче, че да се отрси и че се отрси и човеко“.
82
(На дете)
№ 113

Ако урочасат дете, трябва д а пикаят (близките) на трева и да вземат после

оттам урината, за д а п о р ъ сят детето с нея.
Освен това тр яб в а д а се извади конец от пелената му, д а се запали върху
керемидка и д а се „напуш и“ детето с него.
87
(С я й ц е)
№ 114

Баячката взем а сурово яйце и като го държ и над главата на болния, го

стиска — ако се и зпоти яйцето, значи е урочасан, ако не се изпоти, значи не е.
После м у го д а в а д а го счупи във водата, с която се къпе.
Остатъкът о т в о д ат а и яйцето хвърля в реката.
77

№ 115
Баячката взем а яйце о т бяла кокошка и го счупва срещу сряда или събота
„подир с лнце“ в зелена пръстен а паничка с вода, донесена от три кладенеца.
Завива паничката с бяла кърпа и я слага в решето. Върху решетото кръстосва
метла и ръжен, а сам ото реш ето оставя върху курника „да нощува на дзве здите“.
 С л ед като остави яйцето върху курника, о ти в а д а „бележ и “ билките глог и
„п р о зо р и ч е“. Т ова став а така: за в ъ р зв а ч ер вен кон ец „ го р е п р и цветчето“ на
т р и стр ъ к а о т всяка билка, без д а ги къса.
Н а сутри н та оти ва д а види какво е с т ан ал о с яй ц ето — ако изглежда като
сварено, значи човекът е урочасан, ако не — не е. О ти ва д а откъсн е и „белязани­
т е тр ав и “ . С билки те и яй ц ето т р я б в а д а се къп е човекът, а остатъкът да се
хвърли „н а куче или м ач е“ .
77

№ 116

Баячката взем а детето и го подава н а м айка м у д а го държ и. П осле застава

н а п рага с лице към стаята, а м айката — срещ у нея. Б аячката си пълни устата с
вино, угасява в него един „жив“ въглен и като пръхти, напръсква детето с виното.
В ъглена в р ъ щ а о б р атн о в огнищ ето.
Н е се говори. М ай ката същ о не говори и без д а се о б р ъ щ а, и зли за и си оти­
в а с детето.
71

(С обръщ ане на бъз)

№ 117
Т ова е тр ева (бурени), която баячката и зрязва око л о д есн и я и левия крак
н а уроч асан и я и я о б р ъ щ а н аобратн о — с корените нагоре. Т р ев ата, която е от­
пред, я слага о тзад на крака, бае и след то ва я в р ъ щ а о б р а тн о , както си е била.
(Това обаче е р азказ за някаква друга баба, ко ято й е б аял а, а не е нейна
п ракти ка.)
94

№ 118

Д етето кат плаче, а сте им али гости, изм и ваш б р а в а та н а вр атата, изми­
ваш др ъ ж к ата така и събираш в о д ата у една паничка, р азб и р аш ли. П осле из­
м иваш един нож, две вилици и две лъж ици. А м а о ткъ м дръ ж ки те им , ей така
(показва) — д а п ада върху тях в о д ата и я събираш отдолу. И като ги измийш
то ва бравата, нож а, вилиците, лъж иците и ш е ум ийш д е те то с т а я вода и вече
нем а д а плаче.
98
(С кръст че)
№ 119

Взем а се дървен о кръстче о т Рилския м ан асти р и зелен а пръстена панич­

ка с вода, която е „ненапйена“. К р ъ стч ето се дъ рж и с д я сн ата р ъ к а и се прави
кръ ст във в од ата, така че д а е п остоян н о м о к р о — 36 пъти. Н е се произнася
текстът. С л ед т о в а се д ава н а болния д а пийне о т тр и м еста и се хвърля водата
н а „чисто м есто “ (в реката), „защ о то ва е кр ъ ст и тр ебе д а е чисто“.
77
 №120
Под този ном ер е даден о едно цялостно интервю с баячка като п ри м ер за
това как се докум ентират баяния и като илю страция за варирането н а словес­
ния текст в рам ките н а един разговор.
Отидох при баячката Б. Н . късно следобед с цел д а докум ен ти рам нейния
репертоар от баяния и някои календарни обреди. С лед като влязох и се п р е д ­
ставих коя съм и откъде съ м , обясних, че идвам при нея, за д а я п и там за п р а з­
ниците от „едно вр ем е“. Т я ведн ага свърза посещ ението м и с то ва н а колеж ка­
та ми от групата за регионалн и проучвания н а С евероизточна Б ъ лгар и я (М . Б е-
новска — М .Б.) о т предиш ния ден и каза:
— Ами че аз казао н а онъз (на М . Б.). С ъга на тебе кво ш е кажа?! То съ щ о т о
не са казва...
— Н е е същ ото. А з з а друго щ е те питам .
— А ми питай м а. Кът зн ам , ш е ти кажа, кът не знам , н ям а д а кажа. (С м ее
се.) То ей тук пиш е убаво. А з ей сега четох. Сичко, сичко пиш е тук. (П о со ч ва м и
една голям а д о м аш н а Библия, която беш е разтворена на възглавн ицата й и к о ­
ято тя четеш е, когато аз влязох в стаята, р азгр ъщ а я д а м и н ам ер и х убавото
място, за д а м и го прочете, но не м ож е д а си спомни къде е.)
(Поговорихме си за Б иблията и з а това, че тя винаги си я чете, к о гато н я м а
друга работа. Р азказа м и, че чете без очила, защ ото очите й се излекували о т
само себе си. Д о с т а д ъ л ъ г разказ за ходенето по лекари и как п остеп ен н о м ах ­
нала всички очи ла — И.Т.)
— Бабо, казаха м и , че ти знаеш д а баеш . Ще м и разкаж еш л и ?
—А-а! А з казао н а он ъ з (на М .Б.), дето... п а т я казала н а тебе, ам а... Не! Н е
може! Щ от сетне... (не се доизказва — И.Т.) Т я нали ви казала т а м на... у кл у ба
(има предвид ж ената, която предиш ния ден заснехме н а „седян ката“ как б а е —
И.Т.)
— Коя?
— Една баба, ка й казваха... К -ца. Т я казала, ва! Т я баял а там , ви й сте зел и
данните оттам . Тъй. И н а тъ з (на М .Б.) казао там , дето кат д авам (в с м и с ъ л д а
си даде баенето н а друг — И.Т.), аз вечи кат бая, м ож е и д а не м и л о в и сетн е,
дет бая децата.
— Да. Знам . А м а аз не искам д а м и го предадеш .
— Н е м о й д а го п р ед ам , не м ой (бързо м е прекъсва — Б.Н .).
—Д обре. А з с а м о и скам д а го запиш а тук (на касетоф он), з а д а о с т а н е з а
поколенията, че вече никой почти не знае такива нещ а.
— А! С ам о туй ли ?
— С ам о туй. А з зн ам и друго баене. М ой та б аб а м и каза нейното.
— Твойта баба? Т я ж ива ли е?
— Не, вече не е. Т я баеш е за уроки.
— И аз бая за уроки. Н а децата, на ж ивотните. Н а ж ивотни и н а деца.
— И на ж ивотните л и баеш за уроки?
— Да. П ак тъ й и м б ая и и м м инава. О т уроки. Аха! О т уроки бая. С чум беря.
Ей го чумберя тука (и го сваля о т главата си).
— Ще м и покаж еш л и как става? (Б аб ата се засм и ва д о б р о д у ш н о и о б с т а ­
новката вече е п о -р азведр ен а, отколкото при п ъ рви те няколко реп ли ки — И.Т.)
— А ма н ям а д а го пишеш! (и посочва касетоф она — И.Т.)
— Д обре. Н ям а. (Ч ак когато си тръгвах, й казах, че съ м си зап и сал а някои
неща, защ ото не м о га д а зап ом н я всичко — вж. по-долу — И.Т.)
— А тъй. Н я м а д а го пишеш! С ам о на тебе ше го кажа!
 —Добре.
— Щот не ща да ми са такова... Не е хубаво да ми се отнеме пък (силата, спо­
собността за баене). (Тонът е вече по-скоро обяснителен и извинителен за коле­
банието, отколкото да се противопостави вече на тем ата за разговор — И.Т.)
— Знам, бабо, знам.
— А! А така! (одобрително за проявеното разбиране — И.Т.)
(В това време сваля чумбера и го приготвя за баенето — И .Т )
— Тъй ше се свърдже сега ено възелче. Ей тъй (показва м и как връзва на
единия край възелче). Тъй ша мериш сега (пауза). Почваме! Пу-пу-пу! (плюе три
пъти над възелчето и се прекръства — И.Т.) М ери се тука така и ей тука се мери
пак... Тъй. Сега го зимам тъй и почвам д а бая. (О тм ерва три лакти дължина,
като си слага десния лакът върху възелчето най-напред и на трето то мерене си
отбелязва докъде е стигнало — мери го до върха на кутрето и прегъва там кър­
пата, за да го отбележи. Като го държи на отбелязаното м ясто, за д а не се раз­
мести, свива кърпата на топка и започва да се оглежда несигурно на какво да
бае, за да ми покаже — И.Т.)
— Хайде на мене, на мене ми бай!
— Е, а да ти бая пък. (Пак го мери отначало, плюе три пъти, прекръства се
и като леко докосва с кърпата челото, ръцете, тялото и коленете ми, шепне ти­
хичко). По едно време се чува само: „И мето?“ „Ивета.“ П ак шепне — И.Т.) Дай
сега па да видим! (мери) Отиваме тука тъй. Видиш ли как се скъси? Уроки има.
Има уроки. Айде сега па! (пак шепне). Сега пак иди на им ето (басм ата), да ка­
жем, на човека, на когот байм. (Нали на мене баеш? — И.Т.) Н а тебе. Казва ми го
и па караме. (Казва го и продължава да шепне, а накрая пак м и показва докъде
е стигнал краят на кърпата при меренето — И.Т.) Сега, бяом и тука. Видиш ли
сега де й? Сега кат байм, байм и то ше доди па н а м ястото си (възелчето се
удължава пак дотам, докъдето е било първия път, преди да се скъси о т наличи­
ето на уроките И.Т.), избайва са.
— Разбрах. Сега ще ми избаеш ли уроките?
(Бабата се засмива весело и малко покровителствено, защ ото сега може да
ме остави и да си ходя с уроките, ако иска — И.Т.) Е! А ди д а ги избая! (и пак
започва да шепти и да ми размахва леко кърпата пред очите, ръцете, коленете
- И.Т.)
— Моля те, говори малко по-силно, че нищо не чувам!
— Ами нали знайш го, ва джанъм! Ти ше м и го кажеш ли, дето баба ти...
— Да. Ще ти кажа каквото знам. То сигурно е по-различно от твоето.
— А! Е! (и започва веднага):
Б ял а стичка върка
и бяло м ляко носи,
на бял кам ък тура.
К ам ънье се пръснаа.
Кой виде, пръсна са,
кой не виде... И м ето? (Ивета.)
Ивета видя...
Д а са разпилей,
д а иди у пуста гора,
д а иди по фиданки,
по клонки, по дзверове!
Ако е с уроки,
ако е о т м ом а, д а слети руса коса,
ако е от жена, д а слети руса коса!
Д а излези о т главъ, о т сърце,
 от ръце, от крака,
от пръсти, от нокти.
Да излези!
(После допълнихме някои места, които останаха недоизказани — „Кой ви­
дя, пръсна са,/ кой не видя, не са пръсна./Иве т а видя, пръсна са).
— Така. Сетне казва са на човека името. И накрай, да са разпилей, казва
са, да излези от главъ, от ръце, от крака, от сърце, от пръсти, от нокти послед­
но да излези.
—И после хвърляш долу чумбера, така ли?
—А, не. Не го върлям сега. Ше го върля напоследък. Кат го избая, тогаз ше
го върля — да въри у гората, у тва... на дзверовете (смее се). Е, а кажи твойто те!
(И аз й казвам един също толкова разпространен вариант на баенето от уроки:
„Черна крава черно теле отелила./ Сама го отелила,/ сама го урочила,/ сама му
уроци улизала“ — И.Т.) А! Сега да караме пак. Аз което бая, се една и същ а при­
казка казвам и то полека-лека са избайва.
Бяла стичка въркаше
и бяло мляко носеше,
на бял камък го тураше.
Камъко са прасна.
Кой виде, пръсна са,
кой не виде, виде... Името? (Ивета.)
И в е т а видела...
Да са разпилей,
да иди у пуста гора,
да иди по виданки,
по клончета, по дзверове!
Ко йе урчасало,
ко йе от мъж, да му слети руса коса,
ко йе жена, да й слети руса коса!
Да са разпилей,
да излези от главъ, от сърце,
от ръце, от крака,
от пръсти, от нокти.
— И ти с кърпата посочваш откъде да излезе, така ли?
— Аха-аха! Откъде да излези. Тъй. Туй беше третото и сега... (пак започва
да мери).
(Докато мери, аз я питам дали й харесва моето баене. „Е, чи аресва ми.
Ама ти не го каза сичкото. Ти малко каза.“ „Ами то е това.“ „Туй ли й само?“
„Аз само толкова знам, толкова съм запомнила.“ „А! Е, може. Де да знам. То е
друго. Аз не мога да го такова, да го бая туй, щот...“ Не довършва, защ ото в то­
ва време беше вече измерила пак чумбера и ми го показва: „Ей го, отюва тва
нагоре! Отюва нагоре ся (удължава се пак). Ше стане, ше са избай!
—Кой може да ме е урочасал?
-- Е , че де да знам кой! Някои си очи, не убави очи. И ма някои си, очите му
са убави, пък кат погледне, кат каже: „Тц! Тц! У-у!“, като такова (зарадвано въз­
клицание) и са урочасва. (К ато какво? — И.Т.) К ат почуди са нящо. То уж убаво,
ама за лошо става сетне. О т очите е. (Пак започва да бае.) (Отначало не се чува.)
По фиданки, по клончета, по дзверове.
Ко е с уроки,
ко е от мъж, да му окапи (поправя се)
...да слети руса коса...
Айди веки! (говори силно и ясно)
Ко е от мъж — да са разпилей,
 ко е о т жена — д а м ине,
д а слете, д а слете, р у са к о са д а слете!
Д а иди у пуста гора,
д а излези о т глава, о т съ рц е,
о т ръце, о т крака,
о т пръсти, о т нокти!
Д а са разпилей! Туй!
(Поглежда ме, за да ми даде знак, че е свърш ила — И .Т )
— Удължи ли се чумбера?
— Туй сетне. Чакай сега (И пак почва д а мери, като ми показва как го е
държ ала все на същото място — И.Т.) Ей го, аз го дърдж а ей тук, на същото. Ей
го сега, отива към края. Отюва. Туй тука (показва ми го пак — И.Т.) не мърда
никъде. Тъй ше го дърджиш! Да не м ърда никак! Тъй д а си стои. И то само си
показва.
(Внезапно започва да пробва дали нямам почуди — И .Т )
Чужди почуди, чуждо стадо,
чужда кош ара, чужди (замисля се),
чужди овце пасли.
Кой видел, кой не видел,
Ивета видела.
Д а са разпилей!
Д а иди у пуста гора,
д а иди по фиданки,
по клонки, по дзверови.
Ко е с почуди станало,
К о е о т м ъ ж ... (не довърш ва),
ко е от жена — да й слети руса коса!
Д а излези от глава, от сърце,
о т ръце, о т крака,
от пръсти, от нокти (пауза—мери).
Д а са разпилей!
Ей го, излези до горе, доди на мястото си. Н яма вече (ни уроки, ни почуди
— И.Т.) (смее се). Сега! Сега ше отвърджим туй (възелчето — И.Т.). То вечи са
избайло вечи (отвързва го). Туй сега ше го навия тъй (показва ми как навива
чумбера на кръг), на колело. Пу-пу-пу! (плюе три пъти, като го обръщ а отгоре,
отдолу и пак отгоре). И ти ше плюйш три пътя пак (и ми го поднася и аз да
плюя три пъти). Мм! Така! Са пак ше байм (пак шепне, като накрая казва нещо
по-различно и аз я моля да повтори последните думи. — И.Т.).
— Да въри, да са майни болката, да са майни. Да въри у пусти гори, да я
няма. И го фърлям (на земята — И.Т.), че да я фърля и болката. Да са майни.
— Затова ли чак сега хвърляш чумбера на земята?
— Аха! Фърлям го, фърлям ги уроките.
(После започва да ми разтрива двете ръце едновременно, като ми каза да
си ги държа на коленете с дланите нагоре, и челото. Пак шепне.)
—Тъй. Да го изтрийм. Муц (мъцка с уста). Тъй са прай накрая (смее се), за лек!
(Аз ставам да хвърля пари върху чумбера, а тя веднага започва да ме раз­
питва дали имам мъж, деца, майка, баща и къде са те сега. Отговарям й, а тя
все казва: „А, убао, убао!“ (особено се радва, че имам дъщеря.)
— Докато ги оставям (парите), трябва ли да кажа нещо?
— Цяр да стани!
— Цяр да стани! А ти?
— Е, че и аз същото. Цяр да стани! Така!
 (Разговаряме и за това как бае на животните на зоб и водичка, които се но­
сят от собственика им и се дават после да изпият и изядат баеното. Обяснява
ми, че то е същото и за човек. Когато него го няма, тя бае на негова дреха —
бельо и шапка предимно, които той трябва после да облече и да спи с тях —
И.Т.)
—А ти обличаш ли нещо, сменяш ли някоя дреха?
—А! Не, не. Нищо не прая. Тъй как съм си. Свалям чумберя и почвам. Той
Бог ма пази! От сичко ма пази. Туй, дето го таковам (бая — И.Т.), попо кат са
научи, нали одя на църква... и вика ма и пита сега кво съм думала. И аз му каз­
вам. Каза: „Убаво! Помагай, каза, на говеда, на ора, помагай! Да ти й лека, ка­
за, ръката!“ Той един стар поп беше. Той умря. Пък сега нов имаме, от града.
—Ами ти нали нищо лошо не казваш?
— Не казвам нищо лошо, ама той сега нали не знай. И иди и иска да знай
кво думам — да не думам нещо лошо, изнередно. Тука я чу приказката (басмата
—И.Т.), каза: „Свободна си, каза, от мене вечи... няма страшно.“
—Бог ли ти помага да баеш, или и някой друг светец?
— Бог, само Бог. Моля се, винаги се моля — да ма пази, да ми дава лека
ръка. Туй е най-важното. Ама то пак Бог е най-леката ръка!
—А не е ли от баба ти леката ръка?
—Баба ми ме е учила, ама пак с Бога е силата. А! Само с бабината (сила и
учене — И.Т.) не йе тя. Не стига.
— Ами баба ти откъде я е имала тази сила?
—Ами тя я е зела от нейната баба. И ми я даде на мене. И аз ше я дам и то
тъй въри у поколенията.
—Ти вече научила ли си внуците си?
—Ами! Те не щат! (Засмива се малко смутено.) Ко щат! Ама ко искат да поч­
нат... не знам. Кат не питат сега, сетне кой ше им каже?! Аз им казвам сега, ама
те... вятър играй в главите им и... абе, ше се научат. Доде живот имам, ше бая. Аз
съм на 83 и четвъртата почвам. (Имаш време —И.Т.) А-а, имам (смее се). Ама на
оная (на М. Б.) баба й... на мъжо й бабата 95 години. А! Ама аз не ща толко дълго.
(Защо?) Дълги мъки. Тежи. Стар човек тежи... Аз много работи зная, ама забра-
вио веки. Аз от 30 години съм у черквата! Певица бяо, касиер станао и... сега ве­
чи краката ми спряа и не можа вечи. Предадо го на дъщерята.
(После ми разказа как намества изкълчена ръка или крак, но ми обясни, че
там баене няма, ами само да знаеш къде да пипнеш. Поговорихме и за магиите
и магьосниците, от които тя рязко се разграничи и се възмути, че те разделят
младите хора за пари — И.Т.)
—Те за пари ли го правят?
—За пари, за големи пари. Лъжат, лъжат и тие им вярват, младите. А ония
ги откъсват, значи, скъсват ги... То туй йе друго. То йе греховно.
(В това време влиза една забързана жена, поздравява и припряно обясня­
ва, че внучето й е болно и носи негови дрешки на бабата да му бае за уроки.
Носи ги загънати в един вестник, разгъва го пред бабата на земята и продъл­
жава да разказва. Внучето е на 8 месеца, има диария, повръща и не яде нищо.
Водили са го на лекар в града (тя оттам идва), а сега му дават само вода и ка­
ша, оризова отвара и сок от моркови. Детето е много зле и тя смята, че може да
е от уроки — И.Т)
—Ко да го прайм туй дети?! Ади, виж там ко ше му байш, че то... Ей тук тия
(дрешки — И.Т.) нося, ама шапчица не найдох да донеса. Пък туй наопаки обър­
нато, е-ех... То убао беше шапка да донеса, ама то не носи шапка и аз забравио
да зема ена.
 — Нищо, баба, нищо! Тури ги тука тъй! (ританки, ризка, гащиризон и долни
гащички - баячката ги подреди, така че да изглеждат като облечени на човек - И.Т.).
(Жената отново подробно обяснява как вчера го водили на лекар и колко е
зле детето и как му дават само нишесте — И.Т.)
— Тъй. Нишесте. За диария туй трябва да са дава, ам а и друго... (Б.Н.)
— Мара ми беше казала да сваря мушмулев лес (шума). Ей тука имаше ед­
на мушмулка, има десетина листенца откъснао (Н.Ж.).
— Мушмулев лес убао, ама тряба да туриш и люляк, и липов цвят! (Б.Н.)
— А! И липов цвят. Добре (Н.Ж.)
— Може и от равнеца да туриш малко (Б.Н.).
— А, равнец нямам отде да търся сега, ама липов цвят имам (Н.Ж.).
— А звъники имаш ли?
— Имаше, ама ний лятоска ги изфърлихме (Б.Н.).
— Аз звъники имам. Ше ти дам. И туй, камшика също (Н.Ж.). — Е, доб-
ре...Чакай, реко, да дойда да та питам ко да прая, щот... (Н.Ж.).
(После обсъждат известно време дали да му се дават на детето бисквити и
препечено брашно и как на тази възраст то вече трябва да яде хляб и е лошо, че
тази болест отлага този момент; имат ли родителите обикновени бисквити или
нямат и др. под. Жената изважда едно стръкче от някаква друга билка, за да
пита дали да му я свари и нея — И.Т.)
— Ей къде й, нося ено стръкче от тъз трева. Виж го туй ли й. Ко да прая, да
я варя ли и нея? (Н.Ж.)
—Тъз. Тъз. Свари я. Много й убаво туй за диария... То туй (стръкче — И.Т)
ше стигне, то малко човече... Ше го туриш, ама с полвин кило вода... Туй спира,
веднага спира... Едно време за прасетата я зъмаха, кат имат диария. И с туй
спираше (обяснява ми Б.Н. на мен). И почнаа да опитват някои стари хора тъй
и сега, кат пиеш мъничко, и веднага та пресече... Имаши тука ена жена, много
беше тъй, да ти кажа, уж оди, инджекция й туриха, ама ни мой да яде, ни мой да
въри. И туй й дадо, значи, и от един път и са опрай. Мина сичкото. Това е мно­
го хубаво (Б.Н.).
(После баячката разпитва жената кога е дошла и с кой рейс ще си иде и се
разбира, че тя е дошла само за баенето и веднага се връща при дъщеря си в
града. Бабата й заръчва веднага да облече на детето дрешките, като си иде. В
това време е измерила вече чумбера и се навежда да бае. За известно време
всички мълчат и се чува само шепотът. Като се изправя, пак започват да си
говорят —И.Т.)
—Ама аз и друго има. Не е само... Снощи викао на наште: Тия са събрали
у тоя блок там сичките. Тя айде няма, ама не е турила чесън и у детето. Сякаш
не е убао туй нещо (Н.Ж.).
— Светена вода, светена вода трябва да има! (Б.Н.)
— Ей сега ше й приодя аз (Б.Н.).
— Пък кат ше си лягат, ей тъй с палеца да му утрий челцето. Може и с
плюнка, ама по-убаво със светена вода тъй да утрий, да утрий и да пийне дете­
то (Б.Н.).
— А бе, тя уж прай, ама... и се са събират у тях и то един часа, ха-ха-хи-хи.
У тях са събират и то няма чесън и... Не ми аресва туй! Други път въз дете тъй
не е било (Н.Ж.).
— Не е убао. Аз на много съм казвала. До трите годинки тряба да са пази
детето. И сетне вече по не е така. Като израсте, по-няма да урочаса така (Б.Н.).
—Те, младежите, не вярват, ама от туй са умира! (казва Н.Ж. към мен, за да ме
убеди, че трябва да го имам предвид). — Не вярват, ама знайш какво става. Цял
живот не мож да го спасиш... Аз мойта свекърва имала една рожба — бяло със си­
ни очи. И урчасало. За три дена очите му изпъкнали и умряло. От уроки (Б.Н.).
—Аз мисля да го кръщам, ам а реко, айде сега у навалицата да не й ... (Н.Ж.)
—Ама не е ли?! (кръстено) — укорително казва Б.Н. и следва дълго обсъж­
дане за това колко е лош о д а не е кръстено навреме детето и какви работи ло­
ши стават — ей го, разболяло се. Една неделя напрай ли, кръщай го... да са ове-
ри (да се сдобие с вяра), д а стани българин! (Б.Н.) (Жената се оправдава дълго
за закъснението и обещава, че щ ом се оправи... В това време баячката почва да
се прозява шумно и жената се обръщ а към мен да ми обясни:
— Виж, кат има нещо, как се прозява. Кат няма, и не се прозява.
—На нявга нямам толко да са прозявам, на нявга много ма кара да са пра-
зявам (Б.Н.).
—Ами аз точно туй викам на момичето (на мене). На М. на момчето май
много не беше... (Н.Ж.)
(После дълго говорят за различни деца и кое колко е урочасвало, защото е
било хубаво и пълничко, или по-малко е урочасвало, защото не е било толкова
податливо на уроки — И.Т.)
(Пак се връщ ат на темата за кръщенето — И.Т)
—Тряба да го кръща ти! Божи човек тъй да е. Щот кат умре, ни са слага
нийде, кат не е кръщано. На манастирите кат идим, дет са некръщани, и ни
натъй, ни натъй. Там на Рилския манастир бяоми. Ходила ли си? (Обръща се
към мен. — Да.) Е, там ги има изографисани некръщаните (както стои неутрал­
но.) Не турчин, не българин, не евреин, не никакъв (Б.Н.).
— Сякой си оди с вярата. Ко да прайм! Тъй йе! (Н.Ж.)
(Докато сменях касетки, двете си говореха малко за политика, за това как­
во става с турците и българите и че всеки трябва да държи на своето. Баячката
започна да разпитва жената за всичките й близки — кой къде е сега, какво р а­
боти, как е. После пак започна разговорът за светената вода и другите билки за
детето. Обсъждаха и условията за живот в блока и как трябва да дойде детето
тук, на село, за да се оправи. Баячката мери и шепне. По едно време само се
чува: „Ех! Малък човек, пък почерняло от уроки!“ Още с първото мерене стана
ясно, че детето е много урочасано, и тя много пъти мери и бая, докато започна
да „излиза нагоре“ измереното на чумбера — И.Т.)
—Нашто кат беше урчасало. И одиа на О. (съседно село). И тя каза (баячка­
та там): „Днеска ше байш девет пъти“. Оная... (кимна към жената да я подсети за
коя жена става дума). Девет пъти байо и тя бая... И му мина. Ама много било,
ударило го у сърцето. И тя... бе тя друго (баене) знай... Много силно знай (Б.Н.).
—А бе, паметта й по-голяма, по-силна (Н.Ж.).
—И Бог й помага много (Б.Н.).
—Ей тука един човек имаше. Оди при нея и тя кажа: „Направо у Русе ше иде­
те, лекар ше търсите, там лекарство ше намерите“. Тъй каза и тъй стана (НЖ .).
— Па ний разбраоми за нея и с ена кола отйдооми там да търсим лекарс­
тво. И гледа на боб. И каза, че урчасало. И ше баеш, каза, кат си идиш довечера,
девет пъти. Тя бай там и аз бая тука. Тя три пъти и аз девет пъти. И му мина
веки(Б.Н.).
(После ми обясни, че на това тук дете ще бае малко, защото не е много уро­
часало, и ми показа д а видя как се удължава чумберът както при предишното
баене на мене — И.Т.) Ей го, гледам тука, додето са издигни тва. Да си доди... да
си доди па на същото място, д а са удължи па. Тъй съм видела у мойта баба,
тъй прая (Б.Н.). (Много се прозяваш! — И.Т.) Аха! (загрижено). Кат са прозя­
ваш, тогаз е силно, значи (Б.Н.).
 — Т огаз е д етето м н ого у рчасало. П ъ к кът н е се п р о зя в а , зн ачи е по-слабо
(Н Ж ).
— К ът са п р о зяв ам м н о го , т о га з вече зн ачи го е у д а р и л о у сърцето. Уроки­
те... Е дин д ен кат седи, кат нощ ува и у д р я го у съ р ц ет о . И п о -тр у д н о минава.
П ъ к к а т е днескаш но, ей тъ й м и н ава, с еди н път м и н ава... А з к ат одиом и на О.,
т я кат бая, бая и сетне слож и ен а п ан и ц а вода. У гаси п ет клечки кибритени. Тез
ки б р и тен и те клечки тя пусна у в о д ат а и тяй клечки са с ъ б р а а ед н а в друга тъй,
с в р ъ х ч етата н анавътре (показва с р ъ ц е как са се съ б р а л и клечки те — като звез­
ди чка с б арутн и те главички навътре — И.Т.), и петтях клечки т ъ й за с т а н а а и тя
каза, д ето туй, па казва как го удар и л о п раво у съ р ц ето : „Туй е, каза, сърцето
тука тъй, тез клечки. И м и н а бе, мина! (пак ш епне и се п р о зява).
(П осле о бсъ ж дат известно врем е дали детето не е бо л н о о т това, че му рас­
т а т зъби, но м ай не е — И.Т.)
— Е й го, доде! (показва м и пак възелчето на к ъ р п ат а как се е удължило).
Д о д е си вечи на м ястото! (и въздъхва с облекчение). Видя ли! (към м ене и про­
д ъ л ж ава д а бае за ф инала).
(П ак зап о ч ва р азго во р а за д р у гата баячка — И.Т.)
— Аз не зн ам , м а м о й та сватя, на сн ахата м ай ка й, п р ай си операция —
ж енска болест, отдолу нещ о. П рай си, ам а б ъ р д зо я изписаха и тя са опасяваши
о т р ак д а не е (чува се пу-пу-пу! и ж ената сп и ра за м ал к о д а говори ). Тъй се
тревож еш е. И ний кат отидохм и (при онази баячка и гледачка), н ареди й на нея
(боб), каза: „Тъз ж ена, каза, са плаш и о т л о ш ав ата болест, а м а н е йе, ш е й мине.
И п рай л и са й, вика, операция и ше й мине. Е м , де ш а знай, че са й прайли опе­
рация. Ей го, каза, видите ли (и им п осочила боба)... (Н .Ж .)
(Тя прекъсна разказа си, защ ото в то ва врем е баячката беш е свърш ила с ба-
енето, и веднага започна д а свива вестника с дреш ките, за д а си отива — И.Т)
— Е, тва беш и то! А йди, д а въри у гората! (Б.Н .)
— Айди! К ак са бяо уплаш ила! Т ъй тр ъ гн ао и дод о о ... (Н .Ж .)
— Ше мине! То са избая (Б.Н.).
— Д а о тю в ам аз, че рейса... (Н.Ж .)
— Въри, въри! И от тая тр ева м у дай д а пие. И светен а в о д а д а м у умиеш
очичките и д а пие (Б.Н.).
(Ж ен ата си тръгн а. Говорихме и м алко за т о в а как се лекува настинка при
дец ата. С ети се и п ак з а баячката о т другото село — И.Т.)
— Т я друго казва, по-силно. Те други дум ите. А з не я п и там нея как... Сал
клечките кат пущ а, и петтях са съ б р аа у удъта ей тъй. Затуй казва, че го удари­
ло, значи, у съ рц ето. К о с а п р ъ сн ат клечките — п р ъ сн ато й, кръстосано й из
тял о то , м ал ко дем ек е урчасало. Щ ото т о п о сле се съ би ра, к а т чакаш , и удря у
съ рц ето. Затуй, каза, тъ й д а бая, че инак лош о...
(В т о в а вр ем е се звънн а н а в р а т а т а и т я м и д а д е знак д а м ъ л ч а, д а не чуят
за какво си говори м . К о гато си тръгвах, й казах, ч е съ м си зап и сал а някои не­
щ а, защ о то н е м о г а д а зап о м н я всичко — И.Т.)
— У бао! Н аучи го убао, ам а д а н е казваш н а другиго! (Н акрая се уговорих­
м е за ощ е една срещ а —И.Т.) К азан о накратко, когато ж ената влезе, беше много
притеснена и незави сим о о т това, че си говориха н еп рекъсн ато, баячката вед­
н ага си свали чум бера, изм ери го и зап очн а д а бае. О щ е в н ачало то започна и
д а се прозява, което зачести към края. О тн ачало т я м яташ е къ рп ата наляво-
надясно н ад дреш ките, а после — сам о накръст. Ч ак сл ед тр ето то повтаряне
на баенето откриха, че детето е м ного урочасало и „го удари ло у сърцето“. Про­
вери и за „почуди“, но н ям аш е и то гава бъ р зо приклю чи.
92
 (За „назаръ”)
№121
Кат доди човека, и ше го забаш тъй:
Б и см и л ей И брахим!
Вйннекье дулудж ине
кеве руля изикуне
кеве япгуари
д а й ан м о р ш и нежикрън
бейе кулине
дж енне узуне
д ж ан ж и н е
иля аж ъкрън
ои д алям ине.
И ше дууниш (духа) къде ньег.
Ше туриш червенко у водата и ше баш. П ет пътье ше откъсниш и ше спус-
ниш у водата. Водата ше я сбереш от девет м еста и от нея вода ше баш. Червен­
ко (червен вълнен конец) се трябва да има. Колкот и пътье да баш и за назар, и
за наметка, и за какот там баш, червенко се треба да слагаш у водата. П еть,
петь... Заповни ли?
Забележка: Бабата не знае значението на думите, които произнася. Това об­
стоятелство, както и фактът, че текстът вероятно запазва архаични езикови
елементи, значително затруднява неговия превод. В приблизителен превод то­
ва означава нещо такова: „Н а кравата вдовството раздвоиж вам, съдът на кан­
тара се накланя, с тази брадва не може да се удържи, бая на кончето на бея, на
душ ата му, на челото му, на душицата му. Лека-полека болката д а върви по дру­
гите.“ (Преводът е на М . Иванова.)
95
(Молитва за „назаръ")
№122
Когат та боли само едната страна на главата или така намигваш с окото, тога­
ва фанал си назарь. Идваш при мене и чета на тебе един назарь (молитва за назарь).
Б исм илля(х)и ррахм аниррахйм !
Б исм илля(х)и ррахм аниррахим !
Б исм илля(х)и ррахм аниррахим !
Това значи: „П ом ни Бога!“
(П родълж ава м олитва за назарь на човек, която същ о е на арабски език, и
ми показа м ястото в К орана, от което я е научил.)
П раим на тебе три пъти и духвам към тебе така. М олитбам за Аллаха и с
той дух (дъх) д а го м аана да отива къде да е и д а оздравейш . (Издухва „назара“
така.) Д а го м аанем . Трябва да са издуха. Така пише в К орана. Ей къде е „Н а­
зар дуасъ“: (показва ми пасажа). Е този м олитба четеш на назара.
Три пъти се праи м олитба, кога ти дойде човек при тебе, 40 пъти — като е
на легло и м а викат там . Седем пъти е, кога за луната молитбаш на Аллаха.
Комш иите идват сяка вечер. Кога дететата фанат назарь. Те малките детета
нали много са обичат, нали и ги виждат сякакви ора, и то почне да плаче, очите
сълзят, не сучи. Веднага идват. Аз прая молитбата за назарь и минава. Тука я
пише молитбата, в Корана. Ама да са обърнеш към Меккьето, като я казваш.
99
 (Лекуване на лунат а и слънцет о от „назаръ")
№ 123

Сега. Луната — мъжко. Слънцито — момиче. Тай ги е праил едно време Ал-
лаха. А ма те някой път разболяват са. И луната, и слънцито. М ного мръсни хо­
ра виждат тях и ги разболяват. С тава им мъчно. С тава назарь.
Д а кажим сега, имаш м ръсно око, виждаш човек или животно, или луната
и ги разболяваш. Ако имаш такова опасно око и кажеш: „Ей, ам а хубао!“, и то
веднага са чупи. Урочасва, става назарь и са чупи веднага. И ли са разболява,
ако е живо.
Ей тука един път стана, преди 10 години у другото село. Там минава влака.
А ма влака с много вагони. Влака с м ного вагони и идва. А и м а там една жена,
са казва Коджакъс. Стара, към 80 години. И о р ата и граят с нея майтап. „Ма­
ри, Коджакъс, ти можеш ли да скъсаш тоз влак, каза?“ Вдигна главата и каза:
„Бре, бре, бре, виж колко дълъг влак!“ Само тъй каза и посочи с лява ръка. Вла­
ка стана надве. Предните вагони отиват напред, задните о стават назад. Това е
истината; И ма така мръсно око, нечисто, няма тоз убао сърце. И като поглед­
ни, и става назарь.
Д а кажим сега, едно дете сучиш, нали? О тдели го д а не сучи. А ма след ня­
колко дена плачи момчето и ти пак сучиш. П ак го отделиш . Д ва-три дена пак
минават, момчето пак плачи и ти пак му даваш. О т тез дец а стават такива не­
ща. Тез ора после имат мръсни очи и праят назарь. Те то ва е назарь.
И виждат ората луната или слънцето, е-е, те са най-хубавите в света. И
гледат ги такива хора и им праят назарь, урочасват ги. К о гато е, д а кажем,
луната тъй с тънки рогчета, новата луна, и м ного хващ а н азарь. Ако виждаш
вътре червено и жълто, тогава е болен. И слънцето тъй. К ато видиш червено и
жълто вътре на луната или на слънцето, ам а по-ж ълто тъ й о т обикновено, по-
светло тъй, и вече знайш, че е болен, и почваш вече д а лекуваш о т назарь. Поч­
ва тогава молитбата.
Аз например отивам си у къщи нощно време и виж дам луната или слънце­
то горе, че фанало назарь, влизам и почвам: „Б исм илля (х) иррахманирра-
хйм!... (Продължава молитва на арабски език, научена о т К орана. Застава в мо­
литвена поза с ръце върху коленете и с обърнати нагоре длани, „щ ото молиш
на Аллаха“, и накрая духна леко настрани, „щ ото д а чуе А ллаха“. Н али вашия
поп казва „Амин“. И ний така казвами Амин“. И си изм иваш така очите нак­
рая (само с ръце, без вода) и казваш:
Б ерекят за А ллаха,
д а пом огн е н а луната!

Като духнеш така, Аллаха ше те чуе, ше го фане и здравата и ш е помогне на

луната и на слънцето да оздравее. Тва седем пъти и зам инаваш . И така, ти кат
напраиш седем пъти, седем пъти — другия, седем пъти — другия, и сичките ора
по седем пъти, и то събира са милион. И почва д а оздравей вече.
Когат забележи, че е болно, може и у дж ам ията одж ата д а каже и се молит-
ба там и оздравева вече.
99
 (Н а д о б и т ъ к)
№ 124

Църни очи ли са престреляли,

жълти ли са, сини ли са?
Заболяло я главата —
врякала, пискала, плакала е.
Срещ нала я Божа майка Богородица
и попитала я:
— Що въриш, що пищиш?
— Как да не въря,
как д а не пищя?
Църни очи ме са престреляли,
жълти ли са, сини ли са?!
Заболяла ма главата.
— Върни са, козичко*,
я имам лека ръка,
ша те бая лека басня.
Ако си урочасана от мъжко,
нека му са пръсне лявото мъдо,
а ако е от женско — лявата гърда!
Църни очи да са пръснат!
Както добитъка по къра
така и уроците да са пръснат
наляво и надясно!
П о-рано м ойта свекърва баеше с грухна сол (едра сол) и я хвърляше в огъня:
Както се пука солта,
така да се пукат и уроците!
54, с. 545—546
№ 125

Б ае се с китка босилек, която се топи накръст в паничка с вода, и се казва:

У рочищ а-поро чища,
урочищ а-повлочищ а,
излезте рано на вода,
идете у пуста гора;
тука е м есто опйкано,
там о е м есто убаво,
там , къде петел не пее,
там , къде м анара не сече,
там , къде овца не блее,
там , къде свиня не грдй,
там , къде тупан не тупа,
там , къде оро не играй.
Там идете и се сфанете!
П осле баячката дава на добичето да си хапне малко от китката, а водата
му я забърква с кърм ата. Чупи му и едно сурово яйце в главата, което същ о пус­
ка в паничката, и после му го дава да го изяде.
82
* Зам ества се названието на съответното животно — „конче“, „кученце“, „магаренце“ и
т.н. в ум алителна ф орм а на обръщ ението.
 №126
За пикайш в левия си пустал. Кат фаниш таа пикня от носа до опашката, и
го пущаш пусталя на земята. Сетия вечерта, никой като няма, дреите за ги съб­
личаш — гола. Никой няма да има — ни мъж, ни жена — при тоа добитък. За пи­
кайш в левия си пустал и за го прехвърлиш три пъти над тоа добитък. Толкоз!
31, с. 33
№127
На тез, дет им болян добитъка, си носят вода от тяй си. Туря я в паничка,
зема от метлата три клечки. Първо зема ената, топна я в паничката с водата,
въртя надясно и думам.
Сетня втората и третата и пак на сяка думам. Кът я обая три пътя поред
водата и кат са напръска добитъка — оздраял на другия ден. Думите са таквиз:
С танала й св. Богородица,
м есала й чиста пита,
наляла й крундил с вино,
отиш ла й телци и говеда д а изкарва.
Га са св. Б огородица спрепнала,
спрепнала, т а е паднала,
виното са изсипало капка по капка,
питата са й пръснала хапка по хапка.
Св. Богородица са чуди и май:
— Б ре Боже, бре мили Боже,
ко съм , Боже, напраила?
Д али съм м о м а слепосала,
али б ърд о и нищелки хак не д ала?
Н ито съм м ом а слепосала,
нито на б ърд о и нищ елки хак не дала.
М и най са лош и очи погледнала,
та в о л ударили,
сини очи, черни очи,
зелени очи, сякакви очи.
Викнали, т а писнали,
та му сън зели,
та м у очи зели,
та м у глава зели,
та м у снага зели,
т а му ръци зели,
т а му крака зели,
т а м у ядене зели,
та м у пиене зели.
К о ли й м ъж —
д а му капни л яво м адо;
ко ли й ж ена —
д а й капни л ява м ам а;
ко ли й ерген —
д а му капни каврък перчан;
ко ли й м о м а —
да й капни д ъ л га коса!
Б аба И ванка,
тя кръстяна и м иросана,
през черква приведяна,
тя знай да бай
 и д а ги избай
о т вежки, о т глава, о т крака,
о т лице, о т снага, о т очи.
Д а спи, къкто й спал,
д а играй, къкто й играл,
д а саа рани, къкто са ъ ранило,
д а расте, къкто й расло,
д а са отъ рси
като петел о т боклук.
33,с.133-134

№ 128

Крава, коза или овца престава да дава мляко, ако някой с лоши очи вземе
млякото и го урочаса.
Т ръгнал ми е чуден човяк,
та отиш ъл в чудна гора,
та насякъл чудни коли,
чудни коли, чудни пръти;
та загради л чудна м андра,
та е запрял чудно стадо,
та е зи м ал чудни ведра,
та издоил чудно мляко,
т а направил чудно сирене.
Занесъл го в чуден пазар.
К ой окнал — пукнал.
П укнали са тия очи,
които И в а н обирочи.
Ако бъди ж ина —
пукна й са л я в а бозка;
ако бъди м ъ ж —
пукна м у с а л яв о око.
(Не са документирани ритуалните предмети и действия.)
58, с. 458

(На конче)
№ 129

Баячката хваща първия въглен с машата и го държи над паница с вода, до-
като говори:
И злазай те, уроци,
из главица, из оченца,
из устенца,
и идете та м горе,
идете на горичка,
къде зм ей се кута,
къде ко ста се кута,
къде човек не м инва,
къде тел е не м инва,
къде овц а не м инва.
В ръ щ ай те се
и д а й те на конче пом ощ ,
д а м и н е с ъ с зд р аве и жине.
А ко е о т м ъж урочасано,
въглено д а се пръсне на четри!
195
 П о сл е пуска въглена във в о д ат а — ако се п р ъ сн е, зн ач и б о л н о то животно е
у р о ч асан о от м ъж . Н а в то р и я въглен казва с ъ щ о т о , н о п и т а з а ж ена, а на третия
— за м о м а.
С л ед т о в а взем а китка боси лек, о м о т а н а с ч ер в ен кон ец , топ и я накръст
във в о д а т а и казва:
Ч ер н а крава, черн о теле.
К а к в о се т е л е р о д и л о ,
т а к а се д е т е р о д и л о ,
р о д и л о и кръстило.
Б ог д а пом илва,
н а д е т е д а м й и ва!

Н а въ п р о са, защ о н акрая казва „н а д е т е “, к о гато б ае н а конче, тя отговаря,

че кон чето съ щ о е м ал ко и е съ щ о като д етето .
Н ак р ая и зм и ва главата на кончето с в о д а т а и м у си п ва о т нея в зобта да
яде. И б о л ес тт а м и н ава за един ден.
69

БАЯНИЯ ЗА СТРАХ, УПЛАХА (УП ЛАХ)

Б а я н и я т а за страх са съ щ о то л к о ва р азп р о с тр а н ен и , к о л к о т о и баянията

за уроки. Н а р и ч а т се н ай -често баяния за страх, „ с т р а “, уплах, уплаха, „измес­
тен о с ъ р ц е“ .
К огато човек се уплаш и, се р азбо л ява — б о л и го глава, о т п ад н ал е, вие му се
свят, м ак а р че п он якога не знае каква е п р и ч и н ата за т а зи б о л ес т. Баячката ус­
тан о в я ва, че е о т страх, а съ щ о т ак а и о т какво то ч н о се е у п л аш и л . К огато „из­
л езе“ на курш ум а, б р аш н о то , в о съ к а и т.н. п р и ч и н и тел ят н а стр ах а, то ва озна­
чава, че и са м и я т страх вече и зли за о т човека и то й щ е се излекува.
„То н а курш ум а сичко си излиза, тва, д е то го е у п л аш и л о ч о века — човек ли,
куче ли, кон ли... сичко. И са о п р авя човека. Н а м е с т в а се с ъ р ц е т о , и два си на
м я с т о т о вече.
М о й та м ай к а лееш е. С векървата лееш е тука. И т я к а то м и вика: „Сетне, на­
учи сн аите, научи снаите!“ А м а не м о ж а т те. П а т р я б а н яко й д а... щ о т някой са
уп лаш и т ъ й и... т р я б в а някой д а лее. П р и м ен е м н о го и д в а т, щ о т о съ м Ф атм а и
м и са ф ащ а (б аен ето )“ .
94

Разделянето п о-н ататък на баянията в подвидове в то зи р азд ел е направено

съвсем условно по някой признак, който ги обединява — обр еден предмет или
действие, което се п овтаря в тях. Това не означава, че и м ен н о тази е най-значима­
та им характеристика или че то в а е белегът, по кой то тр я б в а д а се разпознават.
Н аправеното разделяне е сам о за удобство при възп ри ем ан ето и м в писмен вид.

(Л еене на к ур ш у м , п ук а н е на к у р ш у м )
№ 130

Б аячката стопява на огн и щ ето олово в тиганче с д ъ л га дръж ка, която нак­
р ая е дървена. Д окато топи оловото, не бае, сам о м ъ л чи и чака. П о сл е взема зе­
лена п ръ стен а п аничка с вода и изсипва вътре о л о во то — първия път е над гла­
вата на уплаш ения, който седи срещ у нея. К а то го изсипе в паницата, баячката
взем а един нож и като тъ р ка н акръст по ръбовете на паницата, казва:
 И зс к о ч и , с т р а о, изскоч и ,
на И ван из н о гье те , из п р ъ сти те,
из н о к ти те , и зп о д и н окти те,
из глеж ни, из кол ен а,
из п р ед и , из м е ш йна,
из ч р ев а , из д р о б ове,
из ж л ъ ч к а , из съ р ц е , из кръв,
из очи, из уш и, из нос,
из език, и зп од и език.
И зск о ч и !
С о с т р и но ж еве че те р а зс еч е м ,
с б у й н а в о д а че т е у д ави м ,
с буен о г и н че т е и зго р и м ,
че т е о т к а р а м у п у с та го р а,
д а се схван еш н а д р в о и кам и к
у с к а л и те , у венците, у п ещ ер и те.
Т а м , к ъ д е п и л е не пее,
т а м , к ъ д е куче не л ае,
т а м , к ъ д е кон ь не цвили,
т а м , к ъ д е човек не м й н ва.

С лед то ва бърка с ножа във водата и казва:

И зс к о ч и , с т р а о, о т курш ум а,
д а в и д и м о о т щ о се е уп лаш ил Иван!

И това, от което се е уплаш ил човекът, се очертава върху оловото, което ве­

че е и зстинало и се е втвърдило — например човек, смок, пушка, добиче, р о г на
добиче и пр.
О ловото се топи отново и се излива над стомаха, а трети я път — н ад коле­
нете на уплаш ения. С лед третото топене и изливане оловото се изваж да с р ъ к а
от водата и се прехвърля през дясното рам о на болния с думите:
— А йде със здраве!
П о сл е човекът тр ъ гва към вратата, без д а гледа ножа.
Б аяч ката го сп и ра на прага и му дава д а пийне три пъти н а тр и м еста о т
паничката в о д а и д а си нам окри лицето и ръцете.
Ч овекът си тръ гва, без д а се обръщ а, а баячката изнася во д ата д а я плисне
край плета, „д ето се не гази“, за д а не я настъпи някой. Това е „баен а“ вода и
който я н астъпи, щ е се разболее от това, за което е баено на нея. О ловото си го
прибира за друг път.
72

№ 131

Б аяч ката си при готвя глинена паничка с вода о т кладенец. С лага във в о ­
д ата девет зъ р н а ечемик. П уска ги едно по едно, н о брои о тзад напред:
Д е в е т , о с е м , с е д е м , ш е с т, п ет,
ч е т и р и , т р и , е д н о , б ез е д н о .

П осл е пуска и тр и трохички хляб:

Т р и , д в е , ед н о , б е з ед н о .

С лага парченца о т олово в едно тиганче, определено за тази цел, стопява

оловото н а огъня. Д окато се топи, тя говори:
С т р а х а й, л о ш а в о т о й.
С т р е с н а се го р а,
 стресн а се вода,
стресн а се небе,
стр есн а се зем я.
У станй са гора,
устани са вода,
устанй са небе,
устани са зем я.

След като изрече три пъти тези думи и оловото се разтоп и , тя го излива в
паницата над главата на уплашения, за д а види каква фигурка се очертава.
Трябва д а „излезе“ онова, от което се е уплашил.
И злива се три пъти — „на главата, на сърцето и на колен ата“. Накрая му
дава да си пийне на три м еста от паничката и му изм и ва очите. Д ава му и оло­
вото д а спи на него три нощи, след което д а го изхвърли в р ек ата рано сутрин­
та на третия ден.
67

№ 132

Я, когато бях на 6 годинки, от баба Н едялковица, наш ата, го научих. Тя ма

научи. И сега някои идват при мене, лъж ат се. Б аба Н едялковица беш е на баща
ми майката. И като умираше, ма извика: „Я ла, яла!“. Т рябва д а е умряла към
10-а година. „Булка, отрежи тая малмудия (златна пара)!“ И един кат дрехи,
престилки ми даде. „На, баба да ги даде, да м а запомниш !“ „ Я сега седни при
баба, да ти кажа как са объва жувак“. И ми каза как са о б ъ ва и то гава и за кур­
шума ми каза. А ма яз кво запомних, кво — не. П осле д я д о С ал ар и о т Браница,
я га умряха мойте дяца, и той дойде и ми ги каза. Той д о й д е н а гости и стана
на въпрос за леене на куршум. Дядо Ж ельо каза: „А м а ш а г а запом ниш ли от­
веднъж?“ А я: „Ами ша га запомна.“ А той са изсмя: „ Ха-ха-ха!“ П осле га каза
и вика: „Я, сега го повтори. И ш а ми полю биш (целунеш ) р ъ к ата и ша ми
платйш думите.“
„Бива, дядо Ж ельо. Колко пари искаш ?“
„Едно шише ракия.“
„Бива“ — и му налях.
„Докът съм жив не тебе ш а стане лековаш , нй мене. Га у м р а, то гава ша ле-
коваш.“ Това е било през 1929 г.
П ърво внуката ми са уплаши о т една зм йя преди п ет години. Знаех, ама не
бях се открила. А ми не исках да се откривам. И хората сега не вярват. Ама за­
що ш а га откривам я, занаят ли е?
А м а това бавно става (леенето на куршум). Н иком у н я м а д а га кажа, от
това не е занаят.
Баячката постла черга пред печката и запали огън. М ежду печката и чер­
гата сложи бяла чиния, пълна с вода. В една торбичка държ и лъж ица и в нея
сложи олово и я пъхна в огъня. П рекръсти се три пъти п р ед огъня и започна да
бърка с м аш а в лъжицата. П ри това си шепнеше:
С т р е сн а с а гора,
с тр есн а са вода,
с т р есн а с а слънце,
с тр есн а са м есечин а;
с т р есн а с а небо,
стр есн а са д звязд и ,
стресн али с а Катя.
С тресн ал и са кръ вта,
 стр е с н а л и са съ р ц ето ,
с тр е с н а л и с а с е д ем д есе и седем д а м арчета.
Д а се у м и р и гора,
д а се у м и р й вод а,
д а с е у м и р й м есечи н а,
д а се у м и р й небо;
д а с е у м и р а т д зв язд и ,
д а се у м и р й и К ат я —
и с н а гат а ,
и к р ъ в та ,
и сърцето,
и седем десе и седем дам арчета.
Д а й врекне,
д а й вл авн е.
Т о га в а т о я нож ,
к ъ к то реж е, къ к то цяпи,
д а и зр яж е т о я страх.

(П рави се д а се „пресече“ страхът — три пъти. Взима едно дърво и с нож

три пъти реже по дървото, засича.)
о т К ат я.
О т с ъ р ц е т о й,
о т к р ъ в т а й,
о т с н а г а т а й,
о т д а м а р ч е т а т а й,
о т сякъ д е.
Д а са тръсне
като р ъ ж ен клас,
д а чйли, п л ет о т р о с а ,
д а й лекне,
д а й...

8, с. 3 69-37 1

№ 133

О лоуто са зи м а от авжии — прекарат го три пъти през пуш ката и е готово

за леене. Туря са и кутийка. Зима са паничка, дето са яде в нея — чукната д а й,
нож им а един, никой д а не го бара, и три лъжици — изоставяни.
Ж а туря тоя курш ум в тенекийката, жа го туря на огян от дърво и жа стани
на водичка. А м а до р д е са разтопи, зем а ножа и сеча страха с него, доде стане
на водичка (оловото). И се думам:
Сърце на място,
сърце на място,
сърце на място...
С етия туря паничката на краката и думам:
Да излей тоз страй на краката!
Три пъти го дум ам . Л ея олоуто и пак го зим ам в кутийката, и пак в огиня с
ножа п овтарям същ ите думи. Тъй бая на корема и на главата.
Сетня зем а м алко олоу, Колкото казалджано зърно и го давам на болния да
го глътни с м ънинко водичка.
Сетня зи м ам три те лъжици, топвам с тях първо дясното рам о, чи лявото
коляно, чи л явото р ам о и дясното коляно, чи му пипна сърцето и викам три
пътя:
 С ъ р ц е на м ясто!

и ги фъргам (лъжиците) зад гърба на болния. Ако лъж иците са надупени —на
лош о е, ако са нагоре — добре е. Туй го п овтарям тр и пътя.
Такова баяни прая два дни — в сряда и в петък, щ ото ако фаниш в петък,
в събота да го свършиш. Щото понеделник, вторник, четвъртък и неделя са жен­
ски дни — не са бай. Мъжки дни са саде сряда, петък и съ бота — тогаз са бай.
Водата сетня фърлям на трънян плет — д а са изтърси.
Куршума са носи от болния три деня и са ф ърга в теч ащ а вода.
31, с. 37

№ 134
Взема се глинена паничка с вода от три м еста и оловен куршум. Куршу­
мът се разтопява в тиганче, определено специално за тази цел и получено от
старата баячка, която е наследила тази баба. Д окато се топи, се казва три пъти:
С тр есн а се небе,
стр есн а се зем я,
с тр есн а се гора.
с тр есн а се тел е п од м айка,
стр есн а се куче п од м айка,
с тр е с н а се я г ънче п о д м айка,
стр есн а се зм и я п о д кам ък,
с тр е с н а се с а м о д и в а п о п л етй щ а,
стр есн ал и се всички д уш м ан и ,
с тр есн а се сърце
и си д о й д е на м ясто .

След третия път оловото се излива в паничката с в о д ата. Т я се държи с

дясната ръка над главата на уплашения, а оловото се и зсип ва с лявата. То из­
стива много бързо и баячката гледа каква фигура се е образувала о т него —най-
често онова, от което е уплашен човекът. Ако се очертае п р азен обръч, това оз­
начава, че човекът няма да оздравее. Ако пък той въобщ е не е уплаш ен, оловото
се оф орм я като сърце.
Същ ите думи и действия се повтарят над сърцето и н ад коленете.
Баенето се прави в сряда или събота, преди изгрев слънце, н а „гладно сър­
це“ в стаята с огнището.
Болният сяда, обърнат с дясната си стран а към огнищ ето, а баячката —
срещу него.
Н акрая болният хвърля желязна пара на зем ята, „т а д а хване“, и си отива.
66
№ 135
Ше туриш в ена празна паничка м алко водичка о т чеш м ата. В една лъжи­
ца, ей като тая — бакърена, ше сложиш хвърлен куршум (изстрелян куршум) или
малки парченца олово. И слагаш на печката, и баеш:
И зл язл о е ч ерн о куче
о т Ч ер н о м оре,
та изплаш и сърн ен ц а,
козленца, м р а в й н ки,
праш инки, сички ж ивотинки.
Та оти ш л и в пуста гора,
 д ето чиляк не ходи,
д ето пиле не пее,
д е то петел не пее
и д е то кола не ходи.
Та отиш ли в Б ял о м оре.
И зл ял а е св. Б огород и ц а,
т а заб р ал а сърненца,
козл енца, м равйнки,
праш инки, сички животинки;
д ев ет реки м инали,
д ев ет полета м инали,
д ев ет м о р е т а м инали,
д е в е т планини м инали.
Та оти ш л и в гора зелена.
Т ам м айка, бащ а,
б р а тя и сестри
д а и д ат д а пият,
курорт да правят,
д а се веселят
и да д он есат
съ р ц ето на Иван.
Като се стопи, слагаш една кърпа на главата му и слагаш паницата отго­
ре. И сипваш вътре куршума. Три пъти на главата, три пъти на сърцето и три
пъти на краката. Той се пръска куршума и се излива образа на онова, дето го е
уплашило.
Бабата веднага ми разказа няколко случая за уплашени хора, които са дош ­
ли при нея, и за очертаните върху оловото фигури, от които тя е познала причи­
ната за уплахата — смок (за човек, изплашен от смок на нивата, както си орал,
и не се оправил една година, докато не дошъл да му бае), трактор (за човек,
когото щ ял трактор да сгази на пътя), бебе (за жена, която се е страхувала, че е
бременна, и баенето я успокоило), куче (за дете, уплашено от куче).
Ако човекът е много уплашен, оловото се пръска на всички страни и не се
очертава добре фигура. Чак когато намалее уплахата, започва д а се появява
изображение на това, от което е уплашен.
П осле болният пийва три пъти от паничката и си измива лицето. Баячката
изнася остан алата вода и я излива под фиданка. „Триж или девет пъти се топи.
А ма една седм ица преди това човека да е спал на оловото, носи го тука и с него
бая.“ С лед последното „топене“ болният си взима оловото, пак спи върху него
една седм ица и после го хвърля в реката.
66
№ 136

Бае се в стаята с огнищ ето.

П реди д а започне баенето, се проверява дали човекът е уплашен и колко е
уплашен. Б аячката взем а глинена паничка с вода от кладенец и пуска в нея три
„живи“ въглена. А ко те кръж ат на повъхността, значи човекът не е уплашен, ако
двата се леп н ат един за друг и паднат на дъното, значи е уплашен, ако и трите
се струпат на дъ н ото, значи е м ного уплашен.
С лед това баячката взем а един „хвърлен“ (изстрелян) куршум, слага го в
тавичка (с д ъ лга дръж ка), която служи сам о за тази цел, и започва да го топи
на огъня. Д окато се топи куршумът, тя казва:
 С тресна се гора,
стресна се вода,
стресна се небе,
стресн а се зем я,
стресн а се Ивановото сърце.
С върна се гора,
свърна се вода,
свърна се небе,
свърна се земя,
свъ рн а се Ивановото сърце.
Д а се нам ести на м ясто
като пиле в яйце,
кат петле на легало,
като зъм я под праг,
като дзвезда на небе!
Д а му/й олекне
като леко перо,
д а се очисти
като чисто сребро!

След това го излива в паничката, като я държ и над главата на болния, и

гледа какво се очертава. Трябва да се очертае фигурката на това, от което се е
уплашил. Ако е много уплашен, оловото силно се пръска, ако не е уплашен —се
струпва, става на „шишове“.
Три пъти се излива оловото в паничката над главата, тр и пъти — над сър­
цето и три пъти — над коленете.
Ако първия път се е ляло в сряда, после се лее в събота и пак в сряда. Трябва
да се лее, докато оловото се струпа, т.е. докато покаже, че вече човекът не е уплашен.
Бабата ми разказа случка, когато е баяла на една оп ери ран а о т апандисит
жена. Толкова е била уплашена жената, че оловото се е п ръсн ало като пепел. На
третия път оловото вече се струпало и тя се оправила.
Друга една жена пък била уплашена, защ ото някой й казал, че и м а тумор в
корема. И тя се оправила за три дни.
66

№ 137

Баячката си приготвя нож, парче олово, лъж ица с д ъ л га дръжка, зелена

пръстена паничка с вода, донесена от три герана. С лага ол о во то в лъжицата да
се топи на печката с дърва.
Прави отгоре кръст с ножа и започва да бае:
Иван ако се е уплаш ил от човек,
н а човек д а стане;
ако се е уп лаш ил о т говедо,
на говедо д а стане;
ако се е уплаш ил о т зм ия,
на зм и я д а стане;
ако се е уплаш ил о т кола,
на к ол а д а стане;
от квото се е уплаш ил,
на него д а стане.

(Баячката има предвид оловото „да стане“, т.е. да се оф орм и или на него
да се изрисува като релефно изображение от изстиналите нишки онова, от ко­
ето се е уплашил човекът. Тя говори за оловото, а не за човека.)
 След това прави кръст с ножа над паничката с водата и продължава:
И зскочете, страове,
разн есете се по гори,
разн есете се по връове,
д ето петел не пее,
д ето човек не оди,
д ето вод а не тече,
д е то комин не дим и.
И стига е врачал Иван.
П окаж и се, страо, н а Иван\

В това време оловото вече се е стопило. Баячката взема паничката с вода­

та в лявата си ръка, а с дясната изсипва вътре оловото, като я държи над гла­
вата на уплашения. Гледа каква фигурка се е образувала от изстиналото олово
— това, от което е уплашен, трябва да се „изрисува“ там или самото парче да
добие тази форма.
После пак слага оловото да се топи и повтаря същите действия с ножа и
казва същите думи, но този път излива оловото в паничка над сърцето на упла­
шения. Трети път го топи и го излива над колената му. Всеки път прави кръст
над оловото с ножа, над водата в паничката и повтаря горните думи. Понякога
не ги довърш ва докрай, но ги започва по три пъти на всяко топене — три пъти
за оловото и три пъти за водата.
И трите пъти се оформя едно и също изображение. Освен формата на фи­
гурката се гледа и това дали оловото се събира накуп, или е по-разпръснато.
Ако се събира, това означава, че страхът се е събрал на едно място, обикновено
в сърцето, и трябва ощ е три пъти да се лее за това място. Ако се е разпръснало,
означава, че страхът се е пръснал из цялото тяло и следващите три пъти пак се
лее на всички тези места, за да се изгони страхът от всякъде — от главата, сър­
цето, краката. Когато оловото толкова се разпръсне, че вече не става на никак­
ва фигурка, това означава, че страхът е изгонен и не може д а се събере „образът
му“. Най-лошо е, когато страхът е събран на едно място, в сърцето, защ ото то ­
гава е най-голям „на всички страни“ и най-трудно се изгонва. Най-напред „се
пръсва“, а после се „изгонва“ д а излезе отвсякъде и д а си отиде. Гони се отвът­
ре към крайниците на тялото и навън. Това става, докато баячката прекръства
с ножа оловото и водата.
След третото изливане пак прекръства водата с оловото в нея, прекръства
и уплашения, плю ва три пъти във водата и му дава д а пийне на три м еста от
паничката и да се измие. След това изважда оловото и му го дава да спи три
нощи на него, под възглавницата, а на четвъртата сутрин рано, преди изгрев
слънце, д а иде на някой кръстопът извън селото и д а го изхвърли. Трябва да се
обърне „къде изток“ и д а го хвърли напред с дясната ръка.
Лее се три пъти — в събота, сряда и понеделник или сряда, събота и поне­
делник.
82
№ 138
Куршумът се „пука“ в капачето на печката или в зелена пръстена паничка
с вода. Във водата им а потопен босилек и „белег“ от човека — конец от негова
дреха или косми от главата му. „Белегът“ се увива около китката босилек.
Бабата слага да се топят три зрънца олово в едно тиганче с дълга дръжка.
Докато чака, бърка с босилека във водата, върти го в кръг и казва:
 И злази, страх!
И злази, страх!
И злази, страх!
И злази
из краченца, из пръ стен ц а,
из стом ахче, из оченце,
из зъбенце, из носленце,
из главичка, из устичка,
из брадичка, из веждички,
из свек д ем излази!

После изважда оловото от огъня и казва: „Ако им а страх, д а излази!“ и го

„треска“ в паницата — ако има страх, оловото се пръска и се образува такава
фугурка, от каквото се е уплашило болното дете — човек, куче и пр.; ако няма
страх — оловото се свива на топка.
Баячката излива оловото три пъти — „на краченцата, на стомахчето и на
главичката“.
Докато го изсипва, закачва босилека, с който бае, зад дясн ото ухо на бол­
ния, за да стои там и да го пази, докато излезе страхът.
„На свършоко па баем — на главата.“
Накрая дава „куршумо“ на майката — три вечери д а спи на него детето и
на третия ден да го хвърли в реката или в огъня и д а каже:
ако е в реката:
Кога се врне куршумо,
тогива д а ми се разболй детето!

ако е в огъня:
Кога се събере куршумо,
тогива да ми се разболи детето!

После босилека слага отново на ухото на болното дете и където падне, там
трябва да остане — да не се взема, за да не се върне болестта. С водата му из­
мива очите, зад ушите и му дава да пийне три пъти, след което я изхвърля на
фиданка или на куче, или на прасе, че „като се отрси, д а се отрси и болката“.
80

№ 139

Вземат се „решто“ (решето), олово от изхвърлен куршум, три железни ста­

ри лъжици, старо захвърлено сапунче, старо черно гребенче, залче хляб и нож­
че за хляб.
В средата на решетото, което е постлано с вестник, се поставя пръстена
паничка с вода, където ще се излива куршумът. Около паничката се подреждат
трите лъжици в кръг, сапунът, гребенът, залчето и ножът. Куршумът се топи в
четвърта лъжица, която е с много дълга дръжка и се използва само за това.
„И като са сляе куршума и го туря тука и то пукне. И му бая. И сетне па на
коленете и му дам да пийне от водичката и то са опрая.
Сапуна се туря, че да се топи като сапуня. И гребена се слага тъй, че да го
изгребе. И другото тъй... тъй се слага. Така е останало от майките и сичко така
си сложа и му бая.“
Девет пъти се излива — три пъти на коленете, три пъти на гърдите и три
пъти на главата. Ако човекът се е уплашил, куршумът се свива на топка, „сър­
цето му се свива ей тъй, на топка става“, а ако се разпръсне — значи му няма
нищо, не е уплашен. Докато се топи оловото и докато се излива, много пъти се
повтаря:
С л ао, плао,
уплах о т меш ка,
съ р ц е на м ешка!

Бабата ми обясни, че това е „куршумена мешка“, т.е. дали е уплашен чове­

кът, личи по куршума — сърцето се показва там и уплахата също отива там и
излиза от болния. К ато се покаже сърцето на оловото, страхът вече е излязъл и
човекът ще се оправи, защ ото сърцето му си е дошло на мястото.
Водата му се дава три пъти с всяка от трите лъжици, след което лъжицата
се прехвърля назад през дясното рамо на баячката. Тя ги прибира, след като
си отиде човекът, и ги пази за следващия път. Останалата вода я излива на
„кръстопатница“ (кръстопът). „А куршума му го дам да спи на него три нощи
и да го фърли сетне в реката.
Това са прай, кога месечината е на крекя, кога са крати месечината. Нали
разбираш, черко, кога месечината фане да са краща (съкращава). А! Тъй. Да са
краща уплахо. Кога е на новина, нема да лея куршум. И да е събота — най-уба-
во, преди обед. То секи ден да е, ама най става в събота.
Я почнах, кога ми умре дедото. Иначе нема да се фаща. М а на мене много
ми се фаща, оти съм Фатма. Името ми е Фатма и ми се фаща. И затуй идат
брата много... е-е отдалече идат при мене и тъй думат: „Ти си Фатма и оно се
фаща. Тебе е лека ръката и ти се фаща и се търчаа при мене.“
Докато разговаряхме с баячката, при нея дойдоха майка и дете. Една кола
щяла да смачка детето току-що и то много се стреснало.
Бабата сложи детето да седне до нея, постави си ръката на дясното му р а­
мо и започна да бае шепнешком. От време на време му духваше към челото два-
три пъти и казваше високо: „Няма нищо, малкият дявол ви е срещнал!“. После
взе да му разтрива челото и пак да шепне. Прекъсна се, за да ги разпита за
произшествието. Майката тихо обяснява как детето се е изскубнало от нея, пре-
сякло улицата и едва се разминало с колата.
Накрая бабата й даде „страшник“ (билка) да му сложи под възглавницата:
„Ако много ти се плаши, ела пак да ти дам още подир две-три седмици.“ После
й обясни, че е хубаво тоя „страшнйк“ винаги да стои под възглавницата на де­
тето, за да не се плаши повече.
След като й даде билката, която извади изпод своята възглавница (тя там
си я държи), баячката почна да шепне на майката. Шепнеше, като си държеше
ръцете на скута и се прозяваше между няколко духвания. После двете се разго­
вориха за Пловдив и бабата разказа как е живяла там един месец. Накрая даде
и на майката „страшнйк“ да си сложи под възглавницата и на въпроса й колко
време трябва да го държи там, пак каза: „Завинаги, то нема нищо.“
На изпроводяк заръча тя и детето да си измият челото на първата срещ­
ната чешма с минерална вода, като тръгнат от долу на горе по улицата, но
водата да е студена, да не е от топлите извори. Челото трябва да се мие от долу
на горе. Уговориха се и за другите две баяния, като баячката пак напомни да
дойдат сутрин: „Сутрин, сутрин, нема след обед, че да фане.“ След това те й
оставиха стотинки за лек на земята, а тя ги настъпи и каза: „Да настъпим гяво-
ло! Айде, жива и здрава да си, черко!“.
Попитах баячката и тя ми каза, че и на детето, и на майката е повтаряла
по девет пъти само „Слао, плао. Уплах от мешка,/сърце на мешка“ и не е казва­
ла друго, защото само това са думите за уплах. Не е изляла куршум, защото ня­
мала куршум в момента, пък и те идват следобед и затова само така с баела.
 Обясни ми за „страш ника“, който се бере по „водн и “ кам ъни и е добре да
се слага при всяко дете, за д а не се плаш и. Д аде о т билката за дъщ еря ми и ми
поръча д а й я сложа под възглавницата и тя н ям а д а се плаш и или да се стряс­
ка насън, ако сънува нещ о лош о, защ ото там стои „страш н и кът“. П осле ми до­
несе и „жътникаво биле“ за брадавици и едно за ди ари я, на което не знаеше
името, ам а ми го даде и каза, че м ного пом ага.
Запитах я колко пари трябва д а й се оставят, а тя м и каза: „Колко сърце
дава! То е за лек.“
Когато ме изпращ аш е на вратата, м и каза: „Д а м и зап о м н и ш думите, чер-
ко, та цял живот д а м а помниш!“.
94

№ 140

О стаят ми дреш ка д а му лея на детето куршунь. Е й га д е е. Ше налея тука

водичката, ше нагрея у огъня, ше туря тука куршунь. К урш унь ко нема — сач­
ми. О т ловното тука. Те са леят. Ше ги туря във води чката. И те ся слеят. Ше
туря водичката и ше сипя куршунят у водата. О ня ден , като си п а куршуня у
водата, и фръкна и е тука ме удари (показва си окото, к ъ д ето е пръснало от
разтопеното олово). Д ядо Господь м и запази човечеца (зен и ц ата). П а м а во­
д иа у болницата, та го извадиа тъйка. А то пукна, р азп р ъ ск а са в паницата,
оти много са уплашил, та мене е-е тука м а удари. И то си п оказва, то си личи
— дали от мъж са й уплашил, дали от жена, дали о т конь, д а л и о т вол, дали с
некой са са карали — туй си показва куршуня. Ей д е е, тук д е т го сле (показва
излят куршум на детето, чиято дреш ка са й донесли), туй д е те с а й уплашило
от жена. И злези жената. Виж да ти покажа, като щ еш . Тука са туря, е, чървен
конец, у водата, е, виж, дет съм го турила. П о м алко ш е о тви ваш (колкото до
средата на показалеца), е, ше ти дам и червенко, прео (п реден о) д а баш (да
баеш). (Търси преденото „червенко“, т.е. пресукана, бо яд и сан а в червено въл­
на, за да ми даде да бая с него после.) Ей го, ей го червен кото. Т ъйка ше от­
къснеш и ше пуснеш у водата, после па ш е откъснеш и ш е пуснеш у водата и
па — три да станат (показва м и как го къса и пуска във в о д ата). П осле още
едно и още едно — петь. П еть ше ги изброиш и ш е ги спуснеш у водата. Щот
от тази вода после ше си пийва, ше сплю ва и ш е си м и е очите. Ей, д а ти дам
прео червенко на тебе, да имаш . Тураш петь, запоени л и ? (Д а.) И то си седи у
водата. И трябва да и таа вода после д а я брисне н а пътя, н а кръстопъть да я
брисне. Червенкото, и то с водата, то са излива с в о д ата, сине. П а ако доде
пак да преба, от един път не м ой са оправя, п а ш е п овтори ш . (А тр яб в а ли да
бъркам водата?) То с шиш ето кат зим аш во д ата о т ч еш м и те, т о ти се разлива
вътре, ти нема да бъркаш, то се е разбъркало, сам о спущ аш червенкото и баш.
Ше земеш и пепелец (пепел) тъйка, тураш го так а (на л я в а та д л ан ) и който
дойде, да го забаш с него.
Ше туриш там и воглени. Ше земеш вогленчето и ш е го спуснеш у водата
при куршуня. О г огъня ше ги извадиш, мънинки вогленчета. Ж ив огън ше зе-
маш, жив огън и ше го спуснеш да се угаси у водата. Три парчйци (парченца)
вбгленче ше спуснеш. И той ше седи при куршунят. То, ако м ного се е уплашил,
вбгленчетата се усучат край куршунят, усучат се тъй у ньег. Ако са пръснат —
нье е уплашен толко. Ако немаш куршунь, три сачми ш е земеш . (А червенкото?)
И червенкото е при куршунят. И червенкото у ш иш ето, и вбгленчетата — и те у
шишето. Ше се загасят при куршуня и ше ги сипеш у ш иш енцето.
(А докато го изливаш, приказваш ли му нещ о?)
 Треба да му приказвам, баа го. Да ти го кажа, ам а нема да го заповниш.
(Ще го запомня.) А.А, добре. А ма ше го заповниш ли? Виж са, като ба, ше ба,
пак и ше дууна във водата, после пак ше ба, ба и ше дууна във водата, после па.
Баа го тъйка:
Б й ссм и л ей И брахйм !
Т ъ р н а в а Х ат а на во д а д а йде,
ф брк н ал о т р еска в окото.
Рукнава Х а та , за п л а кава.
М о л ч и , сестр о , не плачи!
Н ие с м е т р и б р ата,
тр и б р а т а и тр и сестри.
Ш е зе м е м е тр и калъча,
тр и ка л ъ ч а и тр и пушки.
Ше и д ем е в ел ова гора,
ш е о тс е ч ем е въ ровете,
въ р о вете и коренете.
Б ел к о то си белко,
ч о р ан к о то д а са очисти!

Туй го ба, додет слея куршуня. Ше речеш тъй и ше речеш тъй (духва) във
водата. Ше дууниш във водата. И на когото баш, ше му дадеш да пийне от во­
дицата. И ше сбереш от осем места вода и тази от куршуня, та девет д а станат.
Сещаш ли се? (Откъде да я взема тази вода?) Отдето да йе — от дере, от чушма,
от река, от кладенец — от осам места да е ше броиш. И с курш умената една, т а
девет да станат. У шишенцето ше сипеш и ше пийне, и ше са поумие. И по дре-
ите ше пръсне. И веднага са оправя. А куршуня ше го земеш, ш е го усучеш в
една кинижчица и вечерта под възглавето ше спиш на ньег. У тринта ш е ста­
неш, ше го туриш в джебот, у джебот да стои, и вечерта — пак под възглавьето,
пак на ньег д а спиш. Сещ аш ли се? Колкот деня ше го носиш, кат видиш , че ти
е добре, веке нема нищ о д а та боли, и с кинижчицата ше го фърлиш там на пътя
— на кръстопъть. С кинижчицата ше го фърлиш. Н ищ о нема д а казваш . Ше го
брйснеш и ш е си вървиш напрьед, нема да са обръщ аш към там веке. Н ем а д а
се обращ аш . Ще си вървиш напрьед веке. И който ще д а го земе. К ойто щ е д а го
найде, д а го земе. (Ами, който го намери, няма ли д а се разболее?) А, нем а д а
са разболее. М оже д а рече д а им а нещо вътре, пари, ше го завие, ше го засуче и
па ш е го брисне. К а т е драг човека, немча нищо. К ат не е... Ти веке нема нищо.
Ше го бриснеш настрана там на пътя, на кръстопътя и ше си вървиш направо.
Тъй, сине. Тъй. Д а м а заповниш. Чекай да ти покажа тука.
(Донесе едно реш ето, в което имаше три рапана и три лъжици. В средата
му сложи паничката с 9-те води, 5-те червени кончета, пепелта и въгленчетата.
П осле извади едно въгленче с едната лъжица, пусна го във водата и започна да
го върти с м аш ата, докато м ърм ори: „Биссмилей. С тра фа, сърце на м есто“
(три пъти). И обяснява: „Ше го пуснеш и ше земеш друго въгленче и ше побаш
па същ ото. Ше въртиш , ш е въртиш и ше го пуснеш, па ше земеш друго. И с тре­
тото па така. (Трите въгленчета се изваждат с трите лъжици, а се бъркат с м а­
шата.) И дум ите ше казваш тъй.“
Попитах я за какво са рапаните и тя ми обясни, че са за лек, „оти вътре се
въдят жабчета, живинка“, а освен това с тях налива водите, които събира. С все­
ки рапан налива по три пъти от всяко място — дерета, кладенци, реки и т.н. —
общо от девет места. „Сега нали им а чешми — от девет чешми ше сбереш вода.
П о кладениците е м ръсно сега.“ Тя е загубила по едно време единия рапан и то ­
гава е повтаряла с първия. „Н а триж по три пътье да пийне накрая“, повтаря
отново бабата в обясненията си. Н а въпроса, защ о слага всичко това в решето­
то, тя отговори: „В реш ето се ба, оти е надупчено, и м а дупки д а излиза оттам
страхо.“
(Отиде и разгъна един мъжки потник. П отникът е на друг човек. Преди
малко ми показваше дреш ка на дете. Тя ги държ и в различни вързопчета, за да
ги отдели, и във всяко е загънат неговият си куршум. В една хартийка (квитан­
ция от магазин) е куршумът. И в този случай човекът се е уплаш ил о т жена и от
дете... Аз не го различавам м ного-м ного, но изображ ението върху оловото
наподобява нещо като човешка глава с очи, но със съвсем причудливи очерта­
ния.) Туй ша додат д а си го земат от Велинград. Ше си облече тая дреха и ше тури
тоя куршунь под възглавето — дет ти казах. (Бабата му пази и водата, за да му я
сипе в шишето.) Той кат доде сега, ше го фана тъй, ше го потреса и ше ба:
Б иссм илей!
С т р а ф а,
с ъ р ц е на м есто! (три пъти)
(Духва три пъти.)
Т ъ р н а в а Х ата за вод а д а ид е
фор к н ал о треска у окото.

(П овтаря горния текст. Тук тя смесва словесните текстове на баенето от

„наметка“ и леенето на куршум, но те така функционират в нейната практика и
затова ги давам точно, както са документирани.)
(Какво значи „фа“?) Фанал стра и требва д а се успокои. (Тръска м и ръцете
и под мишниците, така че да се тръсне цялото тяло, и о т врем е на време ми
допира куршума до гърдите и корема, дето ми е сърцето.) И д а го потрошиш
тука тъй, че да си дойде сърцето на место. Три пътье ш е го потрош иш тъй е:
„От мень малко, от дедо Господь много!“
А, тъй. Видя ли? (Засмива се доволно и много мило.) Туй, кат му слейш кур-
шуня, и ше го потрошиш, ама като е дреха, кат доди да я земе, тогаз. Запиши го,
та по да са сещаш.
(По кое време се лее куршум?)
Само утрина ше лееш преди обяд, оти се разнася сичко тогава. Сещаш ли
се? Стока ходи да пасе, хора одят да работят — сичко са разнася и страхо ше се
разнесе. А ма кога не знаш кога баш се е уплашило и от щ о — нощ я, на дзвезди-
те ше побаш. И ше се разнесе по дзвездите.
95
№ 141

Един мъж ми го донесе тука от ловното, тва оловото де. Л ягаш така сега,
на леглото. Сега питаш как се казва човеко. Изливаш така на корема и баеш:
Н а Иван д а се стопи и сичко д а покаже!
С ичко д а излезе през ж ивота, о т щ о се е уплаш ил!
О т край д о край, щ о е преж ивял, д а се покаже!

И гледаш щ о излиза и че му кажеш да внимава от каквото се е уплашил —

кола, човек. К ато се сбере на купчинка, много се е уплашил и му се се сбрало
сърцето на топка. Ама тихо че говориш, да не те чуват другите. Я сега баем сил­
но да ме чуеш, ама ти тихо че говориш. Веднъж на главата и накрая — на кра­
ката че стопиш. А кога че сипваш, сички требва да м ълчат, за да излезе на оло­
вото. Сипваш го един път и нема да окаш.
 И че пийне о т водата и че му умиеш т а в а т а .
Д а и д е п о го р а т а , п о п ол ето
и д а се р а зту р и .
Д а се м а а н е — уз го р а , н и з гора,
д а се м аа н е — уз п оле, низ поле.
У г о р а д а и д е и д а се од ъ р в и ,
у п ол е д а ид е и д а се сф а не ,
си ч к о то л о ш о т а м д а о с т а не.

Е, аз ти го изказа, ам а то нема д а ми се разтури вече. Я съм стара. Н ем ам

родно дете, на кое д а кажем — те на тебе казах. Вече съм на години, а ти си
мераклия и че ти стане (лекарство). Ела сега (повика ме д а стана и си сложи
ръката на дясното м и рамо):
З а п р ъ в път, щ о ти казвам ,
си чко н а а й р д а б ъд е,
ти я д ум и п о д н о га д а слож иш ,
и д а м л ъ ч и ш , т а д а стане,
си чко л е к а р ст в о д а стане!
Д а д а д е Г оспод
р а к а д а дигнеш , лек д а стане,
к ак в о то д о п р е ш , л ек ар ство д а стан е —
к а м ъ к д а пипнеш , л е к а р ств о д а стане,
о гъ н д а пипнеш , л е к а р ств о д а стане,
в о д а д а пипнеш , л е к а р ств о д а стане,
каквото д у м аш , н а ай р д а е,
се щ о речеш , н а лек д а е.
С в. П етка и св. Н ед ел я
д а ти пом агат!
Щ ом си п о черкви т р ъ гн а л а
свй те д а ти п о м агат,
д а ти п о м а га т и д а т а пазат,
че и м а ор а — о т вл акн о в а л м о н аста вят,
л еко ти д а зем ат.
С и ч ко а й р д а т и бъде!
Б л а г о с л о в и м те!
С и ч ко д а т и пом ага!
С и ч ко н а л ек д а т и става!
И че се отзоваваш , никой нем а д а връщ аш . И че ти е н а аир, дето го праиш .
И д а го прикажеш тайно. Оно не е лесно, ам а нем а д а каж еш н а никого, че
да ти става. И наче ш е се разтури лекарството. Д ум ам ти като н а щ ерка, д а за ­
помниш све. О ни светците че ти покажат на оловото сичко и че ти се покаж е
къде тр еб в а д а п р ати ш ор ата, на коя черква, н а кой м ан асти р д а и д ат, къ де
д а зап ал ят свещ и и къде — кандило. Сичко че ти и зли за вече на о л о в о то . А м а
че м ълчиш .
И ако ти остаят нещ о, д а го настъпиш , че д а не го настъп и дявола, и че
речеш: „Н а айр д а е!“ .

№142
Ако им аш тъй страх някой, мож е с курш ум д а са опрайш . П ри м ерн о ако в
къщи им аш крава, хубава крава, и дош ъл лош ия човек и казал: „Ей, каква хуба­
ва крава!“, и вечер, като отидиш д а доиш , не дава м лякото. Значи оня, д ето д о ­
ш ъл, го ом агьосал нещо. Ф анало назарь му викат. В такъв см исъл. И трябва д а
отиди при тоя, дето лее куршум.
 Майка (ми) го прай. Има специални панички такива и специални молитви
за леенето. И кат са сложи такова оловото с м аста на горящ а печка, където
има жар. И то куршума са разтопява в р е зу л та т на температурното нагряване.
Топят са едновременно лойта с оловото и получава са няква течност, нали от­
делят се газове, нали знайш при химична реакция. П риготвя се предварително
едно тасче с вода, пускат се там трохи от хляб — пет-ш ест трохички, от метла­
та се отчупват няколко пръчици, въгленчета три-четири. И като стане вече го­
тово, разтопи се всичко и протече тази реакция, обръщ а във водата. И то от
студеното куршумът придобива форма, става твърдо. О баче там, на самия
куршум се появяват най-различни фигурки. И о ттам разгадава вече какво
станало. Гледа на него и накрая има няколко операции — три или шест пъти.
И ма и кратко, и по-дълго. На последната операция обръ щ а във водата и вече
ти казва всичко. От последното леене вече. Иначе при всяко леене най-различни
фигурки излизат, но накрая вече всичко е ясно и е цялото излязло. И тази вода
вече, която е смес от олово, от мас и всичките работи,тя става лечебна вода, разби­
раш ли, самата вода. И с тази вода отиваш, измиваш вимето на кравата хубаво ня­
колко пъти. И й даваш да пие. Два-три пъти се повтаря това нещо и минава.
Ако с детето ти се случи нещо — насън да се стряска, д а скача и да вика
нещо. Пак по същия начин отиваш, лее се куршум, д а в ат о т тази вода да пие
по две-три лъжички и му минава уплаш еното дето й.
Тук са вижда цялата история. Куршумът показва. И това е. (Човекът, който
прави това описание, е преподавател по химия в основното училищ е в селото).
99

№ 143

Баячката-туркиня взема паничка с вода от чеш м ата, сл ага вътре три зал-
чета хляб, три клечки от метла и три въгленчета.
П осле сяда по турски така, че печката й се пада о т л я в ата страна. В лъжи­
ца с дълга дръжка, която прилича на черпак, слага о л о во то и отго р е го намаз­
ва с овча лой. Л ойта се слага с дръж ката на лъж ицата. П ъхва лъж ицата в печ­
ката върху ж арта и отгоре слага дръвчета да горят.
Лее девет пъти. Н а първото леене „чете во д ата“ . Т ова ст ав а така: слага па-
ничката пред себе си и взема една броеница с 99 зърн а. Д ъ рж и я с три пръста
и с двете ръце. О тброява зърната с дясната и в то в а врем е произнася молитва
на арабски език. Тя не знае точното значение н а м о л и тв а та, но знае, че е за
здраве и прогонване на болест.
Н а първото леене се показва дали човек е уплаш ен или не. А ко оловото се
е събрало на купчинка и и м а събрано и по стените, значи е уплашен, ако е
пръснато по повърхността на водата, значи не е. М ож е и вед н ага да излезе
причинителят на страха — човек, кола, ж ивотно или н ещ о друго.
Ако оловото се топи бавно, значи човекът е м н о го уплаш ен, ако не — по-
малко.
Н а второто леене се очертават по-конкретни фигури или излиза „сърцето“,
т.е. една дупка в средата, която същ о показва, че страхът се е настанил в сърцето.
Н а третото леене пак излиза „съ рц ето“ — то е п р азн о , защ о то е стресна­
то. Това означава, че човек мож е д а се е уплаш ил и н асъ н , о т кош мар.
Н а четвъртото и петото леене се появяват повече мъж ки и женски фигури.
Н а ш естото леене се появява ф игурата на ш ей тан а — това, в което се с
превърнал, за д а уплаши човека, защ ото той винаги участва в уплаш ването не­
зависим о от останалите причинители на страха.
 В този момент отново се казва молитвата.
Докато се топи оловото, броеницата винаги стои върху съда с водата, за
да се прогони страхът, след като е прочетена молитвата за здраве.
На седмото леене се появява отново сърцето, а също и стомахът — празни.
На осмото и деветото леене могат да се появят или отново фигурите, ко­
ито показват къде (например на път, в къща) и от кого е уплашен човекът, или
да се покаже човекът, който иска да му вземе страха (най-често стара баба, ко­
ято изобразява самата баячка), или оловото да се пръсне на парчета, което оз­
начава, че вече страхът излиза. Може също така „сърцето“ да се събере на топ­
че и да се отдели от останалото олово, което също означава, че то се отделя
от страха и страхът от него. Ако се появят други фигури, това означава от как­
во му предстои да се уплаши и за какво да внимава.
След деветото изливане още веднъж се казва молитвата с броеницата.
Всяка молитва се казва, като баячката седи по турски и си мести зърната
на броеницата. Отначало я взема от лявата си страна, а накрая на цялото бае-
не трябва да я остави от дясната, за да върви към добро на човека. После я
поставя върху съда с водата и си слага ръцете на коленете с дланите нагоре,
мърмори молитвата тихо, след което си „умива“ лицето с ръце и започва да
гледа в печката как се топи оловото.
М олитвите са общо четири — с броеницата над водата, само с ръце с
обърнати нагоре длани при последното леене, при даването на дара и благос­
ловията, със и без броеница — при правенето на амулета.
М олитвата е много важна. Баячката може всеки ден да си чете молитви
за здравето на хората и когато дойдат при нея, със сигурност ще има файда от
нейната молитва.
На всяко изливане баячката изважда оловото от печката и отгоре лойта
гори, прави три кръга с лъжицата над водата в посока от ляво на дясно и ряз­
ко го изсипва във водата. На деветото изливане освен тези три кръга прави и
три по-широки в посока към болния.
Накрая болният оставя пред краката й пари или друг малък дар. Оставя
ги на земята и казва: „Халал да ти е!“, тя отново чете молитва, взема дара и се
обръща към болния с нещо като благословия: „Аллах да те пази! Страха ти да
иде по гората и да се не върне!“.
След това изготвя амулет, който се прави така: в парче станиол слага въг­
ленче, залче и парченце от лятото олово, което пък се увива после в седем ка­
та плат или кожа. Амулетът има формата на триъгълник и трябва да се носи,
за да предпазва от уплашване занапред. Денем се носи в дреха или чанта, а но­
щем под възглавницата. Той предпазва и от други злини и затова трябва да се
внимава да не се изгуби.
„Ако го носиш, между две коли да стоиш и нема да се уплашиш, на девет
къщи да потропаш и навсякъде ше те приемат.“
Водата с всичко в нея баячката отива да сипе върху кучето. Оловото при­
бира за друг път. Лойта я държи в тенджера. И всички такъми —до печката.
Преди баячката да изсипе водата, човекът пийва три пъти и си измива ръ­
цете и лицето. Когато я изсипва, я хвърля напред, но не гледа къде точно пада
и веднага си тръгва, без да се обръща, Болният обаче гледа: ако кучето пие от
водата, значи той ще се оправи от страха, ако не — значи болестта е още в не­
го. Може да се изсипе и на фиданка или на кръстопът.
Бае се само сутрин за хора и само вечер — за животни. Три дни поред, без
значение точно в кои.
99
 (Леене на восък)
№ 144

Сега. Лекувам за страх.

И м а деца, напикават са, уплаш ват са. И възрастни двадят. Къту са упла­
ши, къту не е добре. Лея восък. С лагам восъка са разтопява... Те (хората) си го
носят (започва да м и го показва). Туй го донесе една жена. Аз, кат дойде сега
друга, да кажем, тя няма восък, ше счупя о т тук, ш ъ лея, кат дойди другия път
— донясва. Аз няма д а купя тук един камион восък. А м тей де, д а си носят во­
сък. Ако м и донисът, ш ъ лея. И м а таквиз, отдалеко, веки н ям а как, турям. Кат
дойдат другия път, някои донясват, някои забравят, някои н ям ала отде да ку­
пят, ам а на село хората се им ат пчели. Турям, сега д а кажем, една бучка, тука
им ам ино тиганче, ми го й завещ ала баба (вади го д а м и го покаже), ето тиган-
чето. Слагам тоз восък да са разтопява на печката. И думам:
С трах ако им а Иванка,
д а излези на кърпата,
чи я уд ари ло у главъ,
у крака, у сърце...

Докато го излея така, думам:

С трах ако им а на Иванка,
д а излези на кърпата,
чи я ударило у главъ,
у сърце, у ръце,
д а го избаим,
д а го изм ерим ,
д а го изпроод и м у пуста гуръ,
по студените кам ъни,
по гнйлите чукани,
по зелените дървета,
д е то хората не одят,
д е то агънца не блеят,
д е то стйчките не ф ъркат.
Д а са разпилей,
като прах и пепел д а ста ни.

Думите са тез. Два пъти ли ш ъ ги кажа, три пъти ли. Д окато излея восъка.
Три пъти го разтопявам и изливам. Болния ляга на кревата по гръб. Про­
стира краката надолу и ръцете тъй, до тялото. И зливам най-напред на главътъ
паничка, пълна с вода. Изливам восъка у вудътъ и о т какот съ й уплашил, то
излиза там на восъка, у вудътъ, отраж ава са тука, от какото съ й уплашил. Ку­
че ли й, котка ли й, човек ли й... и къту лея, идин път на главътъ, идин път на
сърцето, идин път на краката. (Самият восък става на котка, куче, човек, змия
или нещо друго. И после тя поясни, че ако няма д а стане цяр, восъкът остава
на „топ“ (топка) и не се разтопява, а ако се разпръсне хубаво, „кат люспичка“
ще стане.) О т там турям паничката тука тъй, той нали зам ръзва там восъка,
извадя го оттам, с един вестник го изсуша ху-убаво, турям го пак д а са разто­
пи и пак го изливам — идин път на главътъ, идин път на сърцето и идин път на
краката.
(Аз не разбрах кога думаш — когато топиш восъка или когато го изсип­
ваш в паничката?) Когато го изсипвам над главътъ м ол. (А когато го топиш,
нищо ли не казваш?) Не, не, слагам го там да са разтопи и кат са разтопи, го
вземам, отивам над главътъ му и нареждам:
 С трах ако и м а на И ван ,
д а излези на кърпата,
чи го уд ар и ло у глъвъ, у крака,
у сърце...

(А защо на кърпата, нали няма кърпа?) То, като бая с чумберя и тогиз тъй
казвам. То думите се едни и същи, само че болката различна. Та понявга са из­
лива на главътъ едно, на сърцето — друго, на краката — друго. Понякога на
главътъ и на краката са излива едно, на сърцето — друго, по различному.
(Това значи ли, че човекът се е уплашил от три различни неща?) Може и
да се е уплашил от три неща, ама ей такоз са излива. Аз практика имам, тео­
рия по нямам. Ха-ха-ха. Тъй, восъка тъй лея.
От там , като излея третия път тъй, става веки човека, аз давам му от нея
вудъ малко да пие, тъй три пъти, три глътки да си глътне, като стани от лег­
лото, наквасвам му сърцето, ръцете тука (на свивките) и коленете. Дето оста­
ни водичката, ей там, розичка има, изливам на розичката и захлюпвам па-
ничката: „И ванкино страх, тука да остани!“. Е-е-ей подир малко, кат си оти­
дат хората, отивам да я взема оттам паничката. Тъй лея восъка. Три пъти го
лея. Така днес кат лея, утре и други ден, когит доди, три пъти. (И м а ли опре­
делени дни, в които лееш?) Не, когат доди. Само за поливането гледам сря­
да и събота. П ък другите церове всякога ги прая. Неделя ли ш е е, събота ли
ше е, понделник ли ше е, кога дойди, нямам определен ден. (А за времето,
сутрин ли, вечер ли, кога?) Сега, сутрин по е хубао. До обед, докат не се е
прехвърлил деня. А ма те двадят и кат ше си лягам д а спя. М иналата вечер
тука тъй едни хора горяха, додоха с колата пет души, аз ше си лягам: „М а,
Тодорке, по туй време не става цяр, майка!“ „Ми сега си д одоом и от рабо­
та.“ „Баш сега не излязохти вий. Пак у пит, у шест часа да сти излезли. К ол­
ко й часа сега? Сега, айди да лея, ама файдъ няма. То са замърчало...“ „Ай-
ди, шъ лейш!“ Е, айди, лях. (А защо е по-хубаво д а е сутрин?) Защ ото е нов
ден, нов късмет, казват хората. Се пак, докат не се е прехвърлил деня, е дру­
го. К ат са прехвърли деня... (А по ли е хубаво да не е изгряло слънцето?) Не,
не се гледа. (Ами защ о спомена преди малко, че си казала на ш офьорчето д а
дойде да го цериш преди изгрев слънце?) Тя друга болка. (Каква?) Е, чи той,
глъвътъ го боли многу, имаши „зорница“ са казва. (Само за „зорницата“ ли
се гледа слънцето?) Само за нея. За другите цярове всякога можи. Е, тъй до
обед по е хубаво. А ма ей, хората, тогиз са излезли от работа, тогиз идат. Тъй,
восъка тъй лея.
43
(Леене едновременно на восък и куршум)
№ 145
Разтопява и восъка, и куршума в едно тиганче на огъня. Излива го само
веднъж — на мястото, където е сърцето на човека, в една паничка с вода и гле­
да каква фигурка се получава — тя показва от какво се е уплашил. После му да­
ва водата да пие и да се мие, докато се свърши, и фигурката, за. да си я сложи
под възглавницата и да спи три нощи върху нея. Накрая изхвърля водата на
кръстопът.
(Словесният текст на баенето не е документиран.)
87
 (С червен конец, восък и хлебен нож )
№ 146

Най-напред се проверява дали човекът действително е уплашен или не.

Баячката взема червен конец, стисва единия му край в дясната си ръка
(между палеца и показалеца) и го премерва три пъти до лакътя. След това с ля­
вата си ръка хваща единия край, а с дясната прави смесено кълбо, върти го
пред очите на болния и казва текста на баенето от страх (вж. по-долу). Така
прави три пъти, като след всяко баене мери отново червения конец и гледа да­
ли се е скъсил. Ако човекът го е страх, конецът се скъсява с около 10 см.
След проверката оставя конеца настрана. П осле прави „едно ножле от
хлеб“. Взима паница с вода. Хваща ножа с дясната си ръка и го прекарва от
ляво на дясно по мястото, което споменава в словото, и веднага след това „се­
че“ над водата, после пак на мястото и пак над паницата. Това, което говори, е
следното:
Бега страа из пръстйчи,
бега страа из петици,
бега страа из цеворйнкьете,
бега страа из коленцата,
бега страа из стомаха,
бега страа из гърбъ,
бега страа из срцето,
бега страа из беля дроб,
бега страа из черня дроб,
бега страа из грдите,
бега страа из прстичи,
бега страа из лактовчйчи,
бега страа из раменца,
бега страа из зубити,
бега страа из ушити,
бега страа из очити,
бега страа из чешурината,
бега страа из косата!
Дана иде сас костено ножле,
че ти отреже езикат;
Дана иде сас костено ножле,
че ти отреже ръцете;
Дана иде сас костено ножле,
че ти отреже краката;
Дана иде сас костено ножле,
че ти отреж е главата!
Д а идеш у пусту гору,
къде м анаре не сечу
и птичи не пеу.

Като изговори веднъж думите, баячката прекръства един път водата с но­
жа. Три пъти прави така и оставя ножа настрани, при конеца.
Сега започва баенето на восък. Восъкът за баене се събира от 40 кошера -
„кошерете са све по топрака“ — да се събере колкото едно яйце. Преди да се
топи, се накъсва на парченца.
В паница на печката се стопява пчелен восък без вода. После баячката го
изсипва в паницата с вода, тропа с показалеца и средния пръст на дясната си
ръка по ръба на паницата и отново казва три пъти горните думи. После пак го
стопява на печката, връща го във водата и бае. И трите пъти — същото. Пър­
вия път паницата се слага на пръстите на краката на болния, втория — на сър­
цето, третия — на главата, върху една кърпа.
На всяко топене баячката обръща восъка и гледа от долната му страна
(тази, която е с лице към дъното на паницата) дали се е получила формата на
онова, от което се е изплашил човекът. След третото баене пак обръща восъ­
ка, за да види дали това, от което се е уплашил човекът, все още се отпечатва
на восъка, или вече е изчезнало. Ако не е изчезнало, бае, докато изчезне — „да
изкарам страха“, но това не става същия ден, а в три поредни дни — без петък
и неделя: „Од восък у петък и у неделя нема да се бае; на светец също нема.“
Накрая прави от чистия вече восък 40 топченца и всеки ден майката или
друг близък на болния трябва да му ги слага незабелязано в гозбата да ги изя­
де за 40 дни. Ако пропусне някой ден, трябва да му се бае пак и да му се напра­
вят нови 40 топченца.
От водата му дава да пийне, да си измие очите и след това я хвърля навън
с думите: „Айде, наздраве!“
Хлебното ножче също му го дава да го изяде в продължение на 40 дни.
Червеното конче трябва да си го носи на ръката 40 дни и накрая да го за­
качи на някоя фиданка.
Баячката отива при болния, а не той при нея. Това става по покана най-
често на майката. Бае се в стаята, като болният седи на малко столче с лице
към огъня, а баячката — срещу него. Тя от време на време се прозява и въз­
кликва: „Ох, майко Богородичке!“.
Всъщност баенето е контаминация от три баяния за страх, които баячката
прави едно след друго.
68
(С нож)
№ 147
Баячката взима изхвърлен от употреба нож с черна дръжка, застава сре­
щу болния и започва да говори:
И зскочи, страо,изскочи,
на Иван из ногьете,
из пръстите, из ноктите,
изподи ноктите;
из глежни, из колена;
из преди, из мешйна;
из чрева, из дробове;
из жлъчка, из срце;
из кръв, из въ тре;
из очи, из уши,
из нос, из език,
изподи език.
И зскочи,стрйо,изскочи!
С остри ножеве че те разсечем,
с буйна вода че те удавим,
с буен огън че те изгорим;
че те откарам у пуста гора,
да се схванеш на дрво и каамик
у скалите, у венците, у пещерйте1
Там, къде пиле не пее,
там , къде куче не лае,
 там , къде конь не цвили,
там, къде човек не мйнва.

Докато произнася тези думи, баячката потърква лекичко с ножа мястото,

което се споменава: краката, корема, гърдите, главата. Когато заплашва стра­
ха, че ще го изгори с „буен огън“, ще го удави в „буйна вода“ и ще го разсече
с „остри ножеве“, баячката бърка с ножа в огнището или в зелена пръстена па-
ничка с вода от кладенец или „сече“ енергично по земята пред огнището с ножа.
Това повтаря три пъти и накрая прехвърля ножа зад дясното рамо на бол­
ния с думите: „Да е живот и здраве!“.
След това той си тръгва, без да се обръща, като хвърля парите на земята.
Бае се една сряда, една събота и още една сряда, след което страхът на
болния окончателно минава.
72

№ 148
Бае се с ножче, което има черна дървена дръжка. Бабата си го е намерила
на пътя и се с него бае. То трябва да е старо, изхвърлено и д а не се използва за
нищо друго освен за баене.
Хваща го в дясната ръка и като застава пред човека, „сече“ страха от гла­
вата, „от мешйната“ (стомаха) и коленете. Всеки път казва:
Изскочи, страо,
из т а в а т а , из зубите,
из очите, из срцето,
из ръцете, из нодзете,
из гърбинката, из мешйнката.
Иди у пусти гори,
дека м анара не сече,
дека петел не пее,
дека човек не оди,
дека ягне не блее;
па се фани за суо дрво
и се угъргорй!
Накрая ножът се прехвърля назад през главата на уплашения и той си
тръгва, без да се обръща.
73
№ 149

Бае се само с един нож.

Болният ляга на земята с главата към вратата. Баячката държи ножа в
дясната си ръка и „изкарва“ с него страха от краката към главата, като „сече“
накръст всяко място, което се споменава в „басенката“:
Излезнй, страо, излезнй!
Излезни из И в а н а \
Излезнй из пръстите,
из ноктите, из глежните,
из колената, из стомаха,
из сърцето, из устата,
из очите, из ушите, из носо,
из челото, из косата.
И зл езн й , излезнй,
 че те посечем,
че те откарам у пуста гора,
пуста гора Галилейска.
Същите думи повтаря още веднъж, докато уплашеният е в седнало поло­
жение, и за трети път, когато той вече е прав с лице към вратата.
Накрая баячката прехвърля ножа през главата му навътре в стаята и болният
си тръгва, като хвърля до вратата пари за цяр, и не се обръща повече назад.
72
№ 150
Баячката взема ножче с черна дръжка и застава срещу уплашения. Хваща
ножа с дясната ръка и като „сече“ страха от горе до долу на човека, говори:
Б егай, бесна кучка,
иде бесен влк.
И де бесен влк,
бегай, бесна кучка.
Бегай, бесна кучка,
иде бесен влк.
Д а иде страха в пусти гори,
къде м анара не сече,
къде петел не пее,
къде куче не лае,
къде овчар не пасе,
къде птици не пеят.
Д а излезне страха
из свите жили,
из свите кости,
из свите нокти,
и д а олекне, д а облегне,
и д а заспиш
като пиле при макя,
като ягне при макя,
като яре на макя,
като дете на макя
на десна сйса.
Думите се повтарят девет пъти и баячката през цялото време „сече“ сре­
щу човека — срещу главата, дясната ръка, лявата ръка, тялото, десния и левия
крак и пак от горе до долу. След деветия път човекът се премества една крачка
назад, а баячката — напред, и започва да произнася отново девет пъти същия
текст. Три пъти тя се мести така и всеки път казва думите по девет пъти.
Накрая прехвърля ножа през дясното рамо на човека и той си тръгва, без
да се обръща.
70
№ 151
Бае се с нож, с който баячката посочва мястото, откъдето „гони“ страха.
Изскочй, страо, изскочй,
на Иван из главата,
из срцето, из дроба,
из свека ставичка,
из свека жилчица.
 Д а идеш у пуста гора,
дека нищ а нема —
дека петли не пеят,
дека кокошки не крекат,
дека овци не блеят,
дека кози не врещ ят,
дека ора не одат.
Там д а идеш,
там е м ирна земя.
70

(С три ножа)
№ 152
Най-напред се бае с железен нож. Хваща се ножът с дясната ръка и като
се размахва заплашително пред лицето и гърдите на уплашения, се произнася
три пъти:
Б ег а й , страо!
Б ег а й , страо!
Б егай, страо!
С нож че те режем,
с нож че те муам,
с нож че те гоним,
с нож че те посечем
и отсечем!
След това се бае с нож, направен от квасено тесто и опечен през нощта „у
потаен замък“ срещу сряда. Движенията и думите са същите.
Накрая се бае с рог от говедо и се казва три пъти:
Бегай, страо!
Бегай, страо!
Бегай, страо!
С рог че те бодем,
с рог че те муам,
с рог че те гоним,
с рог че те бодем
и избодем!
Хлебният нож се начупва на три — едното залче се дава на кучето да го
изяде, другото — на котето, и третото — на прасе, конче или някакво друго жи­
вотно — „да е на три живинки да се даде“. Железният нож и рогът се прибират
за друго баене.
77
(С нож)
№ 153
Бае се с нож, чиято дръжка е направена от рог на говедо. „Басмата“ се
казва три пъти, като след всяко казване уплашеният се помества малко от мяс­
тото си в посока към вратата. Накрая баячката хвърля ножа през рамото му и
казва: „Айде, на живот и здраве!“
Думите на басмата са следните:
Б егай, с т р ао!
Глух те гони,
с л е п те гони,
 нем те гони.
Бегай, страо!
Н а Иван из главата,
из косата, из мозъко,
из клепките, из кожата,
из очите, из ушите,
из веждите, из иосо.
Бегай, страо!
И з жилите, из ставите,
из раменьете, из лактите,
из пръстите, из ноктите.
Бегай, страо!
О тсичам и посичам
и па че те отсечем
с тънкокорести ножеве!
Бегай, страо!
Из гърбйната, из бъбреците,
из къльковете, из дупето,
из нозете, из коленете,
из глежните, из пръстите,
из ноктите.
Бегай, страо!
Отсичам и посичам
и па че те отсечем
с тънкокорести ножеве!
Бегай, страо!
Разора се на Иван
градина на сърце,
разора се на Иван
гръстельник на сърце,
разора се на Иван
лозье на сърце.
Бегай, страо!
Н а Иван из дробовете,
на Иван из сърцето,
на Иван из телото,
на Иван из цревата,
на Иван из тумбако,
на Иван из лайната.
Б е гай , страо!
Отсичам и посичам
и па че те отсечем
с тънкокорести ножеве.
Б егай, страо!
Когато бабата казва „из къде“ да бяга страхът, тя потърква съответното
място с ножа, а когато казва: „Отсичам и посичам и па че те отсечем с тънко-
корести ножеве!“, тя силно „сече“ земята пред болния.
Три пъти го прави на човека, три пъти на сянката, която се отпечатва на
стената зад него.
Накрая хвърля ножа на земята и човекът си тръгва, без да се обръща назад.
След като той си тръгне, баячката си прибира ножа и го окачва пак на ед­
на връв на врата. Тя си го носи там постоянно, защото може да й се наложи да
бае някъде на път и да й е под ръка. В този случай бае само на човека, без да
бае на сянката му.
71
 (С брашно)
№ 154
Бае се в стаята с огнището. Баячката и болният стоят прави така, че бол­
ният е обърнат с дясното си рамо към огнището. Бабата взема „чисти трици,
леб и сол“, разделя ги на две купчинки и ги държи в двете си шепи. Застава
пред болния, слага лявата си ръка пред челото му, а дясната — на слепоочие­
то и започва да ги сменя, като казва:
Си — си — си — си!
След това си смъква много бавно ръцете надолу и казва:
Излази, страо,
из главичка, из косичка,
из оченца, из носленце;
из постйчки, из костички,
из кокалци, из нохтенца,
из ръчички, из краканца.
Иди у пусти гори,
дека сврака не крека,
дека тйшки не пеят,
дека гарвани не грачат.
Текстът се повтаря три пъти, като всеки път баячката движи бавно ръцете
си от горе до долу, така както си е стиснала юмруците. След третия път дава
на болния да си хапне на три пъти от това, което държи, а останалото хвърля
в помията на прасетата.
Болният си отива, без да се обръща, като хвърля парите на земята.
81
№ 155
Баячката си има заделено чувалче с брашно, което използва само за бае-
не. То е лековито, защото е благословено, когато е мляно.
Болният и баячката застават пред огнището, като болният е от лявата й
страна. Бабата взема брашно в двете си шепи, обръща се към болния и си сла­
га ръцете от двете страни на главата му — лява (от дясната страна на тавата
му) —дясна (от лявата страна на главата му), като казва: „Во имя Отца и Сина
и Святия Дух. Амин!“, после си кръстосва ръцете и ги слага от двете страни
на тялото му —дясна (от дясната страна на тялото му) — лява (от лявата стра­
на на тялото му), и казва:
През води, през реки,
през синори и гори.
След това пак си кръстосва ръцете и ги слага от двете страни на колената
— лява — дясна, и казва:
А , Б , В , Г, Д!
И трети път си кръстосва ръцете. Слага ги от двете страни на стъпалата
— дясна — лява, и произнася целия текст на „баснята“:
Во имя Отца и Сина и Святия Дух! Амин!
А, Б, В, Г Д!
През води,
през реки,
през синори и гори.
 След това започва отначало да кръстосва ръцете си — и така три пъти.
След третия път застава отново права срещу болния, замахва три пъти с ръце
срещу лицето му от долу на горе, после само с дясна, с лява и пак с дясна ръка
и „удря брашното в „баджата“ (стената).
После взема пак брашно в двете си шепи и започва всичко отначало.
Хвърля го и него и взема брашно за трети път — три пъти хвърля общо.
След това взема лъжица, която е нова и се употребява само за баене, и
слага в нея брашно от всяко място, където е хвърлила, т.е. от 6-те петна на
стената. В глинена паничка налива вода от чешмата и отива „да я прекара три
пъти през маджара на вратата, та да мине през желязото“.
Пресилва я в друга паничка през халката на вратата. Слага паничката с
тази вода и лъжицата с брашното на прага и се разкрачва, така че (прагът) да
е между краката й. Там забърква водата с брашното и го подава на уплашения
да го изпие. В това време болният е дошъл на прага и гледа навън, за да види
„някое фтиченце, дето фърчи, та да стане лек“. Като изпие брашното с водата,
болният сам си прехвърля лъжицата през главата назад и излиза навън, а ба­
ячката влиза вътре. Той не се обръща, а тя гледа след него и казва:
— Айде да отива всичкото
по дъжд, по вятър, по синори, по реки!
Ако идва отдалеч човекът, му се дава останалото брашно да го издуха от
вратата на къщата си навън.
84

№ 156
Баячката държи в двете си шепи царевично брашно. Кръстосва ги над
главата на уплашения и после посочва с тях мястото, откъдето гони страха.
Да излезне страха
на Иван из глава,
из очи, из уши,
из уста, из зъби.

„Така че редиш до доле“:

И да отиде страхо
у пусти гори,
дека петел не пее,
дека манара не сече.
Накрая му дава да си лизне от двете шепи и хвърля брашното на стената
да види какво ще се отпечата там — онова, от което се е уплашил.
После отчегъртва малко от полепналото по стената брашно, дава на бол­
ния да си пийне от него три пъти с малко вода и слага лъжицата под вратата.
79
№ 157
Баячката взема малко царевично брашно в дясната си ръка и като я допи­
ра до местата, които споменава в „басмата“, казва:
Излазй страх! Излази страх!
Излазй страх! Излази
 из краченца, из пръстенца,
из стомахче, из оченце,
из зъбенце, из носленце,
из главичка, из устичка,
из брадичка, из веждички,
из свек дем излази!

Сипва по малко от брашното на колената, на стомахчето и върху главата

на детето.
След третото казване слага малко брашно върху въглен и като започвала
пуши, „накадява детето“. Остатъкът от тореното брашно е, за да го „запои“ на
прага, след което хвърля лъжицата през главата му.
Негореното брашно, което е останало, дава на майката, за да го сложи
под възглавницата на детето и на третия ден да го изхвърли в огъня с ду­
мите:
Кога се събере браш ното,
тогйва да ми се разболй детето!
80

№ 158
Макя ми ме научи кога се уплашиш от нещо, да ти бая. А она зна от нена
майкя. Научи се още докат немах пране. То момиче треба да си — докат не ти
е дошло. Тогава се фаща лека и после ше баеш, докат си жива.
С брашно бая. Започвам тъй от главата, на ушите и надолу-надолу... Гле­
дай сега. Земам така брашно (показва как го държи в двете си шепи) и почвам
тука на главата, па на ушите, па на раменете, на коленете и на глезените. И го
пущим брашното код ней (до краката на болния на земята). Той си седи така.
(Къде си седи?) На прага седи и гледа навън, къмто слнце. Три пъти пребаеми
така го пущим накрая и пипнем земята, та да отиде страа у земята. И то ше си
остане там. Ама първо че ти дам от ньего малко да пийнеш. С водичка малко
така го поразбъркам и да пийне три пути. И остаям лъжицата зад вратата и
утре ше я зема чак — да изчушка (да изтика, да изхвърли, да избута) лъжицата
страха на пазара. Сичко да иди на пазара.
И после да са накадиш. Ти кат го туриш брашното и малко угленье, и оно
пуши и пушеко насекъде требва да мине, та да излезе тва страа — под мишки­
те, отдолу, главата, насекъде да мине, да са накадиш убаво. Ти си траеш, нищо
нема да приказваш, ама да са накадиш само требва. И оно отива на пазарь и
го нема веке. (Кой отива на пазар?) Страа, кой. Ний така знайм. Излиза, отива
на пазарь и го нема веке. То това е от пампивека.
(Словесният текст не е документиран.)
98
№ 159
Оно бабата фърли брашно у стената да види от що си се уплашил. И рече:
„Да излезе от щот се е уплашил И ван!“ И оно излезе там — мачка ли, куче ли...
И ти даде от козинката малко да са накадиш нея вечер. И малко страшник че
тури там, една билька, ко я знаш. И она запуши с козинката да се накадй чове­
ка. И оно мине.
98
 (Пукане на „валци" (топченца) за страх)
№ 160

Бае се пред изгрев слънце в стаята с огнището. Бабата взема малко браш­
но и „неначната“ вода. Започва да замесва от тях пет, седем или девет „валци“
и в това време казва:
Изскочи, страо, изскочи,
из очи, из уши;
из език, изподи език;
из глава, из сърце.
Иди у пусти гори,
дека м анара не сече,
дека петел не пее,
дека агне не блее.
Да се сфанеш на дръво и камик!
От тая вода дава на уплашения да пийне три пъти и започва да пука „вал­
ците“. Хвърля топчетата в огъня и някои от тях се разпукват със силен пукот.
Колкото повече топчета се разпукат, толкова повече се е уплашил човекът.
Онези, които не се разпукат, остават в огъня да доизгорят, а тези, които са се
разпукали, ги дава на болния да ги изяде. С остатъка от брашното баячката
проверява от какво точно се е уплашил човекът. Хваща брашното в двете си
шепи и го хвърля на стената до огнището. Част от него остава на стената и се
очертава това, от което се е уплашил човекът — куче, котка, змия, човек или
нещо друго. Последното се прави, ако болният не знае точно от какво се е
уплашил или иска да провери действителната възможност на баячката да му
помогне.
74
№ 161

Бае се до обяд в сряда, петък, събота, неделя. В петък най-много хваща

баенето. В понеделник, вторник и четвъртък не хваща.
Баячката взема обикновено сито. Дава го на болния. Меси несолено тесто
и прави топчета в ситото, докато той го държи. Прави девет за главата, девет
на пояса, девет за коленете. На всяко топче казва:
Страшник-трепетник!
Излез, страо, от Иван,
из сърцето, из дроба,
из очите, из ушите,
из длани, из пръсти,
из колена!
Казва го общо 27 пъти.
Събира топчетата в ситото и ги пече на жарта. Топчетата се пукат и се
разлетяват.
Опечените топчета раздава на пилетата, на прасетата, на човеците да ги
изядат.
Измива си ръцете в кастрон (паница), после дава на болния да пие от тази
вода три пъти и да си измие ръцете и челото.
Баячката хвърля водата там, където лежат кокошките.
59, с. 1 7 3 - 1 7 4
 М 162

Сряда вечер „след слн це“ баячката отива и взема брашно от три къщи,
ама не казва на хората за какво й е, „че да е на айр“.
На другата сутрин „преди слнце“ донася вода от три кладенеца и замесва
брашното на „валци“ (девет топченца колкото орех). И два уплашеният и тя за­
почва да ги пука в огъня — „те пукат до тавана, що не са дупчени като леба“.
Колкото повече пукат топчетата, толкова по-уплашен е човекът. Всяко разпу­
кано топче му го дава да го изяде, а останалите ги занася на свинете да ги изя-
дат. Болният през цялото време седи до нея и гледа в огъня, а накрая става и
си излиза, без да се обръща. Не се говори нищо.
82
№ 163
Вечерта преди баенето баячката отива да вземе по една шепа брашно от
три къщи. После налива от „три гераня“ вода — по една паничка в котле.
Брашното и водата нощуват до огнището, покрити с м аш а и ръжен, „за да не
вле зне нещо там “.
Сутринта рано, „кога се пръска стоката, та да се пръска и болката“, идва
уплашеният и баячката пред него пресява брашното и замесва с водата топ­
ченца, големи колкото лукче (бонбонче) — общо девет топчета. Важно е да се
знае, че „кога се сее брашно за валци, ситото е зад гърба и е надупено, щото
то не е като другото брашно, ами е за лек. И кога се меси, да се не говори, че
не е убаво.“
После топченцата се зариват в жаравата и започват д а се разбъркват с
машата. Докато се бъркат, се казва:
К ак се пукат валците,
така д а се пука страха,
къде е влезнал
на Иван у глава,
у сърце, у нодзе.
С вета макя Богородице,
помогни му!
И зхвърли страха
от болната душа!
Ако човекът наистина има страх, „валците“ се пукат силно и изхвърчат на­
горе, ако не — не се разпукват, а бавно се овъгляват. Колкото валци се разпу­
кат, толкова трябва да изяде болният. Ако не може да ги изяде веднага, баяч­
ката му ги дава да ги яде по три всяка вечер преди лягане.
Останалите се хвърлят на овцете и на свинете да ги изядат.
82
№ 164
Требва да си събереш брашно от три къщи — от комшиите — по една ше­
па тъй. И че го пресееш, ама ситото че обърнеш надолу — до огъня че сееш.
То в това време си гори и става на жарава. И вода че донесеш от три гераня -
чиста вода, да не е нощувала и да не е пито от нея. Замесиш три пъти по девет
валци и на три пъти че ги пукаш у жаравата. Туриш девет, бъркаш с машата,
баеш и те се пукат и скачат, после още девет и още девет. И се баеш:
 Иванка д а я не я стра от куче,
д а я не е стра от мачка,
д а я не е стра о т волове,
д а я не е стра о т стока,
д а я не е стра от вода,
д а я не е стра от земля,
д а я не е стра от огин,
д а я не е стра от кола,
д а я не е стра от човек,
д а я не е стра от самодйва,
д а я не е стра о т све и свя.
Д а избега страха от Иванка ,
д а иде у пусти гори.
И се опечат синките валци и му ги давам да ги яде 40 дена у къщи си. И от
нея вода си пийва, а после си я носи и си я пие и нея две-три дни. И оно му мине.
83
(Весене (вясене) за страх)
№ 165
За страх са вяси. От някое куче да са уплаши, някоя змия да видиш, да са
стреснеш — от тва...
Най са праи в събота и в сряда, и то напреж слънце, додето не си ял хляб.
И в други дни праи са, ама тва са уж най-лековитите денове.
Зъ доде уплашеното. Вика:
— Бабо Софке, вяси ма!
И аз имам там една макара: който не го е страх, зъ го окача на таа макара
да го вяся — в къщи на гредата. Туриш едно въже, зъ му вържеш краката, зъ го
дигнеш нагоре, с главата надолу.
И зъ го люлям. Зема бухалката — дрехите дето чукаме, да перем. Зъ го
чукна по главата три пътя, три пътя по сърцето, три пътя също на корема, на
колената три пътя и на краката долу три пътя, по табаните. И зъ кажа думите
на теа работи, като чукам.
Като чукна по главата, викна три пъти:
Иван ко е уплашен —
д а ти замине от главата,
от косата, от мозъка!
Д а иде по горите, по водите,
д а го извлече водата!
После викам три пъти:
Иван ко е уплашен —
д а ти замине от сърцето,
от гърдите, от дробовите,
от снагата!
Д а иде по горите, по водите,
д а го извлече водата!
После по корема три пъти чукам:
Иван ко е уплашен —
д а ти замине от корема,
о т червата, от шкембето,
от кръста!
 Д а иде по горите, по водите,
д а го извлече водата!
По колената чукам:
Иван ко е уплашен —
д а ти замине о т колената,
от краката, о т жилите!
Д а иде по горите, по водите,
да го извлече водата!
По краката три пътя чукам и река:
Иван ко е уплашен —
да ти замине от краката,
от табаните, от петите,
от пръстите!
Д а иде по горите, по водите,
д а го извлече водата!
Първо кажа думите, като е овесен. После го туря да легне на гръб и па ка­
жа думите така. После па го окача, па му казувам тия думи. После го туря на
земята, опнат по очи — и па кажа думите. И па го окача и казувам думите. И
накрая го туря да легне по гръб и па така го бая. И да стане и да си иде.
Който иска, пуща стотинки на земята и вика:
— А да стане ляк!
Три пъти са вяси — на три съботи, на три седмици, че да стане ляк.
22, с. 185-186
№ 166
Веси се в „баджалъка“ — „куфня й тва, огнището й там“. Баячката завър­
зва краката на уплашения с „науща“ и отгоре с въже. Другият край на въжето
се прекарва през халка на гредата на тавана, така че като се дръпне, човекът се
вдига и увисва с главата надолу. Той трябва да бъде с придружител, за да мо­
же някой да го вдига така, докато баячката бае с бухалката. Баячката го удря
лекичко с нея по стомаха, главата и краката.
Преди да започне да бае тя, се прекръства три пъти. След това започва от
краката:
А, Б , В, Г, Д!
П рез води,
през реки,
през синори и гори.
Во имя Отца и Сина и Святия Дух!
Амин!
Накрая пак се прекръства три пъти.
Първият ред от „баснята“ се казва, докато баячката чука уплашения с бухал­
ката по краката. Вторият и третият — по стомаха, а четвъртият — по главата. На
думите „Во имя...“ тя прехвърля бухалката в лявата ръка и само се прекръства
„Баснята“ се повтаря три пъти и накрая баячката хвърля бухалката и каз­
ва на придружителя да пусне болния. Слага го да легне с крака към вратата
„измита“ го от главата до краката с метла и казва:
Айде, по пътища, по води
и по гори да отива!
 Метлата е нова. С нея не се мете вкъщи. Тя се употребява само за баене.
Бухалката също си я прибира. С нея се буха — „зъщо минава през вода, и затва
с нея се бае“.
Болният хвърля пари на земята за лек. Баячката, като ги прибира, прави с тях
кръст на земята, за да хваща „баснята“. Бае се в сряда, събота и пак сряда. Сут­
рин, преди да се е „наранил“. Не е хубаво да е в „Господьой ден“, в празничен ден.
Ако първият ден, в който се бае, е събота, след това се бае в сряда и пак в събота.
84

№ 167
Бае се в сряда и събота сутрин, на „гладно сърце“. Нощта преди баенето
някой от близките на уплашения трябва да го стресне посред нощ и да му да­
де да пие „ариза“ (хараза) с вино.
На сутринта отиват при баячката. Тя го връзва за глезените с навуща и
въже. Другия край на въжето прекарва през една от халките на тавана, където
се връзват люлките, и го издига, така че да увисне надолу с т а в а т а . Три пъти
го издига и пуска. После подава въжето на придружителя му — най-често май­
ката на болния, да го държи, а бабата отива да вземе метлата и бухалката.
Най-напред слага метлата до слепоочието на уплашения и я удря накръст с
бухалката три пъти. После я слага на кръста му и накрая — до краката му. До-
като прави с бухалката кръстове върху метлата, казва:
Зададе се Бож а майка
с Божа м етла от Божи гроб
см ет д а измете,
см ет да изнесе;
болест да измете,
болест д а изнесе,
здраве на Иван да донесе.
Словесният текст се казва по три пъти, докато се правят трите кръста с
бухалката върху метлата.
След това баячката отвръзва уплашения и го кара да легне на земята с
крака към вратата и го „измита“ с метлата три пъти от главата до краката.
Кара го да стане и пак да легне. И така — три пъти. След третия път уплаше­
ният става и застава на вратата да гледа навън птичките, докато види някоя да
хвърчи. В този момент баячката казва:
— Айде, да иде по птичките!
После взема малко живак (за мъжете) или брашно (за жените) и го изсип­
ва в една дървена лъжица с малко вода. Разбърква го с нож, като прави кръс­
тни знаци с него в лъжицата. Излиза от външната страна на вратата и като то­
пи ножа в тази смес, прави и три кръста на вратата.
След това баячката и болният застават от двете страни на вратата, като
той гледа навън, а тя — навътре, към стаята. Дава му да сръбне три пъти от
лъжицата и я прехвърля през главата му навътре в къщата. Казва на уплаше­
ния да гледа навън към птичките, а тя влиза вътре да види как е паднала лъжи­
цата. Ако е захлупена, значи няма да се оправи човекът и трябва да му се бае
пак, ако „гледа нагоре“ — излекуван е.
Уплашеният гледа, докато види поне една птичка да хвърчи, и си тръгва,
без да се обръща.
84
 № 168

Баячката увива глезените на болния с въже и го завръзва на греда на тава-

на в стаята, така че да виси с главата надолу. Взема дървена гаванка с дървено
чукало и започва да чука — най-напред до главата му (три пъти), после на сър­
цето (три пъти) и накрая на краката (три пъти). В това време говори:
Радкиното сърце
да иде в гора зелена,
дето пиле не пее.
Зелен клас на нива.
Д а идат в гора зелена,
там майка, брат, сестри.
Д а ядат, да пият,
курбан да правят,
д а се веселят,
на Радка сърцето д а донесат.
Клууук.

След това го отвръзва и взема нож да му прави „дирка“. Това става така:
накарва го да стъпи с десния крак на пръстения, под в стаята или до някое
плодно дръвче на двора и очертава стъпката му с ножа. К огато болният се от­
мести, баячката издълбава леко очертаната стъпка, наръсва я със сол, отново
я засипва с пръст и я изравнява. Посипването със сол става от петата към
пръстите на очертаната „дирка“. Докато я засипва отново, баячката казва:
— Всяка болест тук д а си остане!
66
№ 169
Бае се в избата. Човекът трябва да дойде рано сутрин преди изгрев слън­
це, защото се бае на гладно.
Баячката увива краката на болния (от кръста надолу) с черга. О т въже или
верига прави примка и превързва с нея коленете му. Другият край е преметнат
на греда. Двама души — снаха й и синът й — дърпат свободния край на въже­
то, докато човекът увисне надолу с главата. Не трябва д а се подпира с ръцете
си, те остават да висят.
После бабата го докосва с метлата по коленете, бедрата, гърдите, раменете,
гърба и корема — по три пъти отляво и три пъти отдясно, като казва много тихо:
Ивановото сърце
д а иде в гора зелена,
на вода студена,
на широко и дебело.
Там майка, брат, сестри.
Д а яде, д а пие,
хоро д а играй,
д а се весели
и при И в а н па да си дойде,
д а се намести,
д а се укроти
като пиле под майка.

След това повтаря същото с точилката.

После издърпва човека за раменете, така че да легне на земята върху чер­
га. Слага главата му на възглавница. Започва да прави кръстни знаци с дясна-
та длан (отвесно изправена) над корема и отново казва същите думи три пъти.
Прекръства го през цялото време, докато говори.
Накрая изправя болния и му дава вода, която предварително е обаена със
същите думи, още преди да започне весенето.
Баячката смята, че може д а бае, защото е родена на Великата събота.
84
(С червен конец)
№ 170
Баячката и болният сядат пред огнището. Тя взема червен вълнен конец
и започва да го мери три пъти от единия край по един лакът — общо три
лакътя. След това го откъсва и започва да мери още три пъти, като в това
време казва:
И злази, излази, страо,
на Иван из ногьете,
из ръкьете, из главата;
из ушите, из срцето,
из зъбите;
из сяка костинка,
из сяка жилка.
Ч е отдоле идат турци-калавурци.
С копита че те скопат,
със сабя че те разсечат.
Ч е те разтурят по тръне,
по тр ъ не и по гложе.
На третия път гледа дали се е скъсил конецът и колко, т.е. ако в началото
е стигал от лакътя до върха на средния й пръст, на третото мерене стига м ал­
ко по-надолу, може и чак до дланта да се скъси. Колкото повече се е уплашил
човекът, толкова повече се е скъсил конецът.
След като свърши с меренето, баячката навива конеца на колело и като го
държи в дясната си ръка, започва да го маха лекичко пред очите, пред гърдите и
над краката на болния. На всяко от тези три места произнася по три пъти горния
текст.
Накрая му завръзва конеца на китката на ръката и му заръчва да спи три
нощи с него, а на третата да отиде и да го изхвърли на първия срещнат кръ­
стопът. Като го изхвърля, трябва да гледа „къде слнцето“ и да каже:
— Айде, да е на живот и здраве!
70
№ 171
Когато човек е уплашен, той „спи лошо, напикава се (ако е дете)“.
Бае се с червен конец в събота, понеделник и сряда.
Баячката взема червения вълнен конец и премерва с него три лакътя (на
болния). След това го намотава на пръстите на дясната си ръка и като го до­
пира леко до челото на болния, казва:
Ако и страх д а има,
д а се скъси конеца!
Ако и страх д а нема,
д а си стои!
 П овтаря думите три пъти. С лед това отново м ери, нам отава конеца на
пръстите си и като го допира над сърцето на уплаш ения, казва думите още три
пъти. Н а третия път допира конеца до коляното му. С лед третото мерене гле­
да: ако човекът е уплашен, конецът се скъсява, ако не е, си остава на същата
дължина. Болният обикновено си знае от какво се е уплаш ил, когато идва при
баячката.
Накрая баячката му завръзва някъде на пазвата конеца, за д а спи с него
една седмица, до другата събота. След това болният трябва д а закачи черве­
ния конец на едно „весело" (неизсъхнало) дръвче и уплахата му минава.
69

№ 172
Баячката взема достатъчно дълъг червен вълнен конец и го мери три пъ­
ти в посока от лакътя към върха на средния си пръст. Д окъдето стигне, го от­
белязва, навива го на пръстите на дясната си ръка и го разм ахва леко надясно-
наляво пред очите на уплашения. После го размахва над коленете, над „меши-
ната“ и отново пред очите.
След това отново мери конеца три пъти, навива го и бае над краката, сър­
цето и главата. Мери го трети път — пак три пъти. П ри последното мерене
обикновено се вижда, че конецът се е скъсил на дълж ина, което означава, че
човекът наистина е уплашен. Колкото повече се е скъсил конецът, толкова по­
вече е уплашен човекът.
Изскочи, страо, изскочи,
на Иван из ногьете, из пръстйте,
из ноктите, изподи ноктйте,
из глежни, из колена,
из преди, из меш йна,
из чрева, из дробове,
из жлъчка, из сърце, из кръв,
из очи, из уш и, из нос,
из език, изподи език.
Изскочй!
С остри ножеве че те разсечем ,
с буйна вод а че те уда вим,
с буен о гин че те изгорим ,
че те о тк арам у пуста гора,
д а се схванеш на д рво и ка мик
у скалите, у венците, у пещ ерйте.
Там , къде пиле не пее,
там , къде куче не лае,
там , къде конь не цвили,
та м , къде човек не мйнва.
Тези думи произнася и докато мери конеца, и докато го размахва навит на
пръстите си над краката, сърцето и главата на уплашения — общ о 36 пъти.
Накрая баячката дава конеца на болния д а спи върху него една нощ, да го
изгори на другата сутрин и да изпие пепелта от него с малко вода веднага след
изгрев слънце.
72
 № 173

Баячката има едно гранче червена вълнена прежда, което използва само
за този вид баене. П ремерва три лакти конец и го откъсва. После го мери още
два пъти — от лакътя до върха на средния си пръст, и всеки път казва:
Ако и м а страх,
д а се скъси конеца;
ако нем аш страх,
д а се не скъси конеца.
На третия път, ако човекът наистина е уплашен, конецът се скъсява, т.е.
не достига до върха на пръста, а някъде по-надолу. Мери се само на лявата
ръка.
След това баячката навива конеца на средния пръст на дясната си ръка и
го размахва наляво-надясно три пъти пред лицето, три пъти пред гърдите и
три пъти пред коленете на уплашения, като произнася същите думи. Накрая
му го завързва на дясната китка да спи с него три нощи и после той сам трябва
да го завърже на дърво, което ражда.
„Вечер се бае, коги се стоката прибира. На празник се не бае и на празен
месец се не бае, ама кога има зор, и на празен месец че баеш.“
83
№ 174
Бае се с червен вълнен конец. Вълнен, защото „се не обтега“. Баячката
премерва „три лакти“ конец, като започва от лакътя, завива покрай пръстите
на ръката си и свършва на кокалчето на китката — това е „един лакът“. Н а тре­
тия път отбелязва докъде е отмерила конеца, скъсва го там и го навива на
„коло“. Държи го с дясната си ръка и го върти в кръг пред лицето на болния и
после — пред всяко място, което се споменава в словесния текст, надолу и об­
ратно. Докато го върти, казва:
И злази, страх,
из глава, из очи,
из нос, из зъби,
из език, из Уши;
и з тел о.
И ди у пусти гори,
дека петел не пее,
дека сврака не грачи.
Там те чека убава постелка
с бели чаршави заслана,
с копринени одеяла заслана,
с дебели юргани завита.
Там ш е седиш!
После пак мери конеца три пъти и гледа — ако се е скъсил, „он се скъсева
по цела педя“, значи човекът е уплашен, ако не се скъсил, значи не е уплашен.
Колкото повече се е скъсил конецът, толкова по-уплашен е човекът.
На всяко мерене върти конеца пред очите и тялото на уплашения и казва
„басмата“ по три пъти. Накрая връзва конеца на лявата ръка на болния да го
носи три дни. На третия ден рано сутринта той трябва да излезе извън селото
и да го хвърли на кръстопът, но да „не види никой, че нема да има аир“.
82
 № 175

„Оно баенето че го научиш, доде не си се пропрала, ам а че баеш ей тъй,

кат станеш кат мене стара. Иначе не фаща.
То сега, че земеш един кончец, червен кончец, вълнен и че премериш три
лакти. Ама се от едно место започваш и го забелязваш, додет стигне. И че ду­
маш само:
Страх от макя,
страх от баща.
Страх от макя,
страх от баща.
Страх от макя,
страх от баща.
И че го навиеш, навиеш така на пръстите, на коло да стане. Че го фанешу
десната ръка и че се прекръстиш три пути. Па че речеш: „Господ и св. макя Бо­
городица да помагат!“ И че вртиш така с ръката на главата, на сърцето, на ко­
лената триж-девет пути. И па че въртиш от горе до долу, и пак така — три пу­
ти. И се че думаш:
Страх от макя,
страх от баща,
страх от човек,
страх от вол,
страх от бивол,
страх от куче,
страх от змия,
страх от конь,
страх от кокошка,
страх от петел,
страх от коза,
страх от пръч,
страх от мечка,
страх от вл к,
страх от све и свя.
И па че премериш. Оно на третио пут се скъси кончеца ей тъй, една педя
се скъси. Значи много е уплашен човеко. Па може и те така, неколко пръста да
се скъси. Ама се че се скъси.“
На третия път думите се продължават:
Страх от макя,
страх от баща,
страх от човек,
страх от влк,
страх от мечка,
страх от вол,
страх от бивол,
страх от куче,
страх от змия,
страх от конь,
страх от овца,
страх от прасе,
страх от кокошка,
страх от петел,
страх от коза,
страх от пръч,
 страх о т све и свя.
С трах о т м акя,
страх о т бащ а,
то в а е влк и мечка.
И злази, страх, излази
из пръсти-петопръсти!
Това са м есо не яде,
то в а са м есо не суши.
И ди у пусти гори,
та м и м а тлъсти пауни,
яж, т а са наяж!

Бабата се прозява през цялото време и все повече и повече към края на
баенето.
Три пъти по три мери и три пъти по три върти навития конец пред лице­
то, над сърцето и колената на болния. След това го изважда от пръстите си,
хваща го с две ръце и кара уплашения да плюне три пъти през дупката. Обръ­
ща обратно конеца и пак кара болния да плюе три пъти. Това се повтаря три
пъти. После сгъва конеца на две, така че дупката става по малка, и пак три пъ­
ти го обръща и всеки път по три пъти болният плюе отгоре му. Отново сгъва
конеца още на две и пак същото се повтаря. След третото сгъване го разгъва
и го завързва на лявата ръка на уплашения.
Болният трябва да носи конеца на ръката три дни и да не го сваля през
нощта, когато спи. На третия ден излиза и го закача на някоя фиданка — „м ла­
до дръвче да е, кое напредва, а не старо, че да върви напред, да оздравее“.
82
№ 176
Премерват се „три лахти червен кончец“. Три пъти се мери и се гледа на
третия път дали се е скъсил конецът и колко. По това се познава дали е упла­
шен човекът и колко. После конецът се навива на китка „макавейски“ босилек,
т.е. босилек, бран на празника на Св. Макавей.
Водата за баенето се приготвя по следния начин: баячката налива в шише
вода от „три брода“, като я налива срещу течението, а после обръща шишето
три пъти. Н а всеки „брод“ един път налива и три пъти обръща шишето. Пре­
обръща го от дясно на ляво и мълчи — това е „лева“ вода, „налево обрната“.
После занася водата вкъщи и я сипва в зелена пръстена паничка — „зелена да
е, на айр е“.
Баячката започва да прави кръгови движения с китката босилек във вода­
та и да бае:
А ко се е уплаш ил о т човек,
д а се развали;
ако се е уплаш ил о т куче,
д а се развали;
ако се е уплаш ил от добиче,
д а се развали;
ако се е уплашил о т змия,
д а се развали;
ако се е уплашил о т самодива,
д а се развали;
ако се е уплашил о т ветар,
д а се развали;
от щ ото се е уплашил,
 да се развали.
Бачия да се развали,
стра да се развали;
пазар да се развали,
стра да се развали;
оро да се развали,
стра да се развали.
Изреждат се задължително най-напред нещата, от които самият човек
предполага, че може да се е уплашил, а след това всичко друго.
Три пъти се казват тези думи. Накрая баячката дава на болния китката бо­
силек да спи на нея три нощи и да я хвърли после в реката д а я отнесе водата,
че да отнесе и страха. Дава му да пийне три пъти от водата, а останалата я из­
сипва върху кучето, за да се отърси кучето от водата. Така и човекът ще се
отърси от страха.
82
(Мерене на кърпа за ст рах)
№ 177
Баячката мери на три пъти по един лакът на кърпата си за глава, връзва
възелче накрая и го оформя като главичка на кукла. После събира кърпата в
ръката си и като я върти пред лицето на уплашения в кръг и в двете посоки,
казва следното:
Страх на Иван,
да излезне из главата,
из челото, из устата,
из очите, из носо;
из червата, из костите,
из сичкото тело.
Д а иде у сички магазини
да си купи рокли;
у сички гостиници
да си купи ядене;
у сички кръчми
да си купи пиене.
Три пъти мери и на третия път кърпата се скъсява, което означава, че чо­
векът наистина е уплашен. „А на оня, дето му баем, му лазят тръпки, бръбиня-
ци по гърбо. Това е страха, дето излиза из телото.“
Накрая свива кърпата на колело, три пъти я обръща пред болния и го кара
да плюе в дупката по средата. След това хвърля кърпата на земята и тя стои
там, докато човекът не си отиде. На излизане той хвърля пара на земята за лек.
Бае се в понеделник, сряда и събота — сутрин, „ кога деня врви напред“.
82
№ 178
Бае се едновременно с кърпа за глава, с бяло перо и с брашно.
Най-напред се бае с кърпата. Баячката я сваля от главата си, сгъва я на
триъгълник и я мери три пъти от лакътя до върха на показалеца си. На място­
то, откъдето започва да мери, завързва червен конец. На третия път гледа —
ако се е скъсила кърпата, значи човекът е уплашен, ако не е — значи не е упла-
шен. След това я навива около пръстите си на топка и като му я размахва пред
очите, продължава да бае. Думите на баенето се казват три пъти на всяко ме­
рене и три пъти, докато размахва кърпата пред очите му:
И зл ази, страх, излази,
из главата, из косата,
из м озъко, из ушите,
из очите, из устата,
из езико, из зъбите,
из сърцето, из ръцете,
из подовете, из ставите,
из б едрата, из колената,
из краката, из стъпалата,
из ноктите, изподи ноктите!
И злази из све и свя!
Д а се прекратиш ,
д а се заблудиш,
д а идеш по м орета, по океане,
по незнайните гори,
по безводните поля,
по пустите пустйнье.
Там д а си останеш ,
при Иван никога да не дойдеш.
Накрая отвързва червения конец от кърпата и го завързва на дясната ръ­
ка на болния да го носи, докато го изгуби.
Веднага след това започва баенето с перото. То също е завързано с чер­
вен конец. Бабата погалва леко с него всяко място на болния, което се споме­
нава в „басмата“, и накрая отвързва конеца, дава го на болния да си го носи
вкъщи. Той трябва да си го сложи под възглавницата и да спи върху него, до­
като конецът се изгуби. Перото се изнася на кръстопът да го отвее вятърът в
незнайна посока.
Третото баене е с царевичното брашно. Брашното трябва да е оставено
от Малка Коледа, а ако няма такова — да е откраднато от три къщи. Баячката
стиска брашното в двете си шепи и като ги движи от горе до долу по тялото
на човека, леко ги допира до местата, които споменава в словесния текст. В
същото време обикаля около болния, докато говори. При първото произнася­
не на „басмата“ тя е отпред, при второто — откъм гърба му, а при третото —
последователно от дясната и от лявата му страна. Текстът се казва пак три пъ­
ти. След всяко произнасяне баячката вдига ръцете си така, че да може да ги
кръстоса над главата на уплашения, и пак започва да ги движи надолу. След
това застава отново отпред и му дава да си лизне от двете й шепи по малко от
брашното. Накрая хвърля брашното върху стената до огнището, за да види
каква фигурка ще се образува — фигурката изобразява това, от което се е уп­
лашил човекът. После събира малко от брашното, което е паднало на земята,
и го дава на болния да пие от него, размито с малко вода, три сутрини поред.
Ако човекът не се оправи, идва пак.
Чак сега баячката вдига кърпата, която е захвърлила след баенето на зе­
мята, и си я слага отново на главата.
Всъщност това са три различни баяния, които бабата е навързала и изпъл­
нява едно след друго в един общ ритуален комплекс.
77
 (С бяла забрадка и червен конец)
№ 179

М айката слага червен конец под възглавницата н а уплаш еното дете да

преспи една нощ върху него и на другата сутрин го завеж да д а му баят.
Баячката връзва с този конец бялата си забрадка в единия край и започва
да я мери — отм ерва три лакътя и казва:
Ако и страх да има,
да се скъси конеца!
П осле свива забрадката н а топка в ръката си и „бае н а чело“ на детето:
Бегай, страо!
Слеп те гони,
нем те гони,
глу(х) те гони.
Че те откара у пуста гора,
че те залепи на пуста бука.
Казва тези думи три пъти и развързва конеца д а види дали се е скъсил -
ако се е скъсил, значи детето е уплашено.
Три пъти мери така, като всеки път сгъва забрадката н а триъгълник, но от
различни страни, така че „и с трите пера“ (краищ а на забрадката) д а бае. На­
края отвързва конеца от забрадката, за да го върже на дясн ата китка на детето.
Една нощ то преспива върху него и на сутринта м айката изгаря конеца и му
дава да изпие пепелта от него с малко вода.
Баячката пак си слага кърпата на главата, но чак след като си отидат май­
ката и детето.
78

№ 180

Ше земеш ена бела кърпа, ше я свалиш от главата си и ш е я сгънеш така

одве. Ше вржеш едино край с червен кончец, дека спало нощ еска детето на
ньега, и ше свиеш, свиеш така, да стане на топка в ш епата. Ше вртиш так на
главата, на срцето, на краката и ше викаш така:
И злези, стра,
из ръце, из глава,
из м озък, из очи, из уши,
из клепни, из нос, из зъби,
из джуки, из уста,
из дроб , из ч рева,
из бозки, из пичка, из дупе (ако е жена),
из м ъде, из дупе (ако е м ъж ),
из влакна, из нозе,
из пръсти, из пети,
из нокти, изподи нокти.
И злези, стра!
И злези, стра!
И злази, стра!
И злези, излези, излези!
Текстът се повтаря пак отначало — общо три пъти. След това баячката от­
вързва конеца и го мери, за да види дали не се е преместил по-напред, към сре­
дата на кърпата — ако се е преместил, това означава, че човекът е много упла-
шен. Връзва отново конеца, като сгъва пак кърпата на триъгълник, но този път
от друг край. П ак м ери и връзва трети край. След третото мерене (при всяко
мерене баячката отново свива кърпата на топка и казва същия текст) отвързва
конеца и хвърля кърпата на земята.
След това слага д а гори въгленче на керемидка и червеното конче върху
него. Докато пуши въгленчето, уплашеният трябва да постои над него с отво­
рена уста или „надупен“, за да се „накади“. К ато се „сгори“ кончето, се сипва
от него в лъжица с малко вода и му се дава да го изпие.
Може д а се бае три пъти в един и същи ден — сутрин, обед и вечер, или
три дни поред — понеделник, сряда и петък.
78

(Обръщане на трева за страх)

№ 181

Който е уплашения, стъпне на зелена тревичка вечер, га си иде говедаря.

Зимам ножа и обиколя три пътя надясно двата крака. Той стои къде изток, де-
то слънцето огрява. И са прекръствам три пътя и казвам, докато режа и обръ­
щам тревата:
К ъкто са о б р ъ щ а тревата,
та к а д а се об ърн е тв а съ рце —
кък си е било!
Три пътя го казвам. И той си отива напред, без да гледа, а яз я обръщ ам
тва трева наопъки. И па три пътя казвам същото.
И този си отива напред, при кочинката, дето копнейте спят, без да се об­
ръща. Сяда там на столчето, протяга двата крака един до друг и ги дйга, по­
дирени на петите. И я с една дръвче три пътя же чукам и же бая басните:
К ък са п риби рат вечер
сички животни:
ко ш ки, о вци,
ко ни на и греци,
зм и и усойки;
та к а д а с а прибере
т в а сърц е н а Гьорги,
как си е б и л о на м естото.
Тва три пътя казвам. И са прекръстя три пътя и три пътя казвам:
Г оспод и с ’т а Б огород и ц а напред
и Гьорги подир тях!
7, с. 367—368
№ 182

По мръкнуване, га захуда слънцето веке — тогава са бае за уплаха.

Ж ъ доде при мене, ки стъпне с лявия крак на таа трева кокошинка и яз жъ
заобикалям стъпката му с ножа и жа бая:
К ъкто зм и ята
са свива п од кам ъните,
така съ рц ето на то а човяк
д а легне на м естото си!
 Три пъти жъ кажа тва. И после три пъти жъ кажа:
Къкто квачката с пиленцата
си ляга на гнездото,
така сърцето н а то а човяк
д а легне на м естото си!
И накрая жъ кажа три пъти:
Къкто кукувицата
си ляга на местото,
така сърцето на то а човяк
д а легне на м естото си!
Къкто сичко живо
си ляга на м естото,
така сърцето на тоа човяк
д а легне на м естото си!
Той стои през тва време обърнат към слънцето. И като свърша, таа трева
ки га отряжа с ножа и ки га обърна с корена нагоре.
Уплашения стъпва с лявия крак, щото отляво сърцето. И гледа срещу
слънцето.
Два вечера тряба да са прави. И три бива, и два бива.
Ама то гат става илач, и с два вечера става.
Гат да е са прави.
17, с. 406
№ 183
Жъ стъпне с лявия крак на земята на двора, къдет има трева. И я жъ зема
ножа и жъ бая и жъ му чертая крачето:
Къкто са събират хора, говеда,
вълци, мечки, лисици, птици,
къкто са събират —
така д а са сбира И в а н о в о т о сърце!

И жъ изрежа стъпката и жъ га надупя. И той си иде. Три вечера правя —

безразлично кои, но е важно една след друга да са.
19, с. 298
№ 184
Тя, ако има страх, стъпва на тревата, и я с нож заобиколя стъпката й. Из­
режа тая трева и я обърна. Казвам:
Къкто са обърна тая трева,
да са обърне сърце,
на място да дойде.
Земам малко от пръсчйцата и турям в лъжица. Тя си сръбва с водичка.
Фъргам лъжицата през ней (през рамото й — кое да е). Кат падне зад нея, гле­
даш дали са е обърнала. Га падне нагоре да гледа, хубаво е, га падне надолу да
гледа, не е хубаво.
25, с. 225
 № 185

За уплаха се обръща трева. Стъпва се с двата крака на трева, изрязва се с

ножа тревата около тях, обръща се с върховете надолу и се казва:
К огато пусне върха жили,
тогаз и уплахата д а оживее!
Същото се прави и с тревата, където е стъпнал левият крак, и накрая — с
тревата около десния крак.
Този, на когото баят, върви само напред и не се обръща назад.
После мястото се посипва със захар.
Най-много „ловят басните“ в сряда, петък и събота.
53, с. 725
№ 186
Обръща се трева. „Стъпнува са първо с десния крак, резнува са в средата
и после са обикаля около стъпалото и тревата са обръща с коренчетата наго­
ре.“ Същото се прави и като стъпне с левия крак и накрая се обръща тревата
от мястото, където е стъпнал уплашеният с двата крака. „После са пръснува с
вода“. Този, дето му баят, не бива да са обръща назад.
54, с. 547
(За страх на сянка)
№ 187
Бае се в стаята с огнището. Взема се маша и се нажежава в огъня. Взема се
и „гергевска свещ“*, за да се направи с нея сянка на болния на пода. Това става
така: болният застава на прага с лице, обърнато навън. Ако е възрастен човек,
сам си държи свещта и си прави сянка отзад. Ако е дете, придружителят (най-
често майката) му държи свещта и му прави сянката. Бабата допълва, че всъщ­
ност човек винаги трябва да е с придружител, пък макар и да е възрастен, и той
да му прави сянката, ама ако няма — може и сам. След като се появи сянката,
баячката слага нагрятата маша върху „краката“ й (на сянката), придружителят
сипва вода върху нея и между него и баячката се води следният диалог:
Придружителят: — Кво париш?
Баячката: — Парим стра.
Придружителят: — Пари, та го попари!
Диалогът се повтаря три пъти.
След това се повтаря още три пъти, като баячката слага машата на „тело-
то“ на сянката и още три пъти — на „т ав а та й“. „Най-насетне е на главата, та
да излазя навън страо.“
Ако болният е сам, диалогът се води между него и баячката.
След като свърши баенето, болният си отива, без да се обръща. Преди това
хвърля парите на земята.
Бае се в събота и сряда. „Они са най-убави. Вторника, петъка и неделята
са на пустиняци.“ Освен това трябва да се бае „пред слнце“ или „след слнце“,
„та да е на лек“.

* „Гергевска свещ “ — това е свещ та, която се пали па жертвеното агне, „дето го колят на
Гергевден“. П реди д а се запали свещта, се усуква с червен конец и с нея се обикаля агнето три
пъти. Пали се и когато се бае против градушка.
 Б а б ат а си п ри б и ра м аш ата, з а д а си „сл у ш а“ с нея, т.е. д а използва, пак в
д о м ак и н ств о то , а свещ та т р я б в а д а се пази д о сл ед в ащ и я Гергьовден, когато
щ е се н ап рави н о вата „гергевска свещ .“
82

№ 188

Б о л н и я т и баяч ката са в стая та с о гн и щ ето , за щ о т о е необходим о да се за­

п али огън, за д а се бае и н а човека, и на н его в ата сянка, ко ято се очертава на
стен ата.
Б аяч к ата си е п р и го тви л а тр и стр ъ к ч ета д и в а м етл а, т р и стръкчета чуб­
р и ц а и три лю сп ички о т червен лук. В сичко т о в а е в ъ р за н о с червен конец ка­
то м етличка. В н а ч ал о то н а баен ето б аяч ката вад и ед н о стр ъ к ч е, пречупва го
н а три, зап ал в а го п о след о вател н о п р ед ли ц ето, кр ак ата, р ъ ц е т е и сърцето на
болн и я и говори:
И зл а зи , с тр а х ,
и з о ч и , из уш и ;
и з р ъ ц е , из н о д зе ;
из к о с ти , из ж или;
из гл ава, из срце.
Т и м е н е го р и ш ,
т р и -д е в е т п ъти
я те б е че и зго ри м !

Текстът се п о втар я по тр и пъти н а всяко стръкче и в сяк а лю спичка — об­

щ о девет пъти н а главата, девет пъти н а краката и д евет пъти н а д в ете ръце по­
о тд ел н о, девет пъти на сърцето.
С л ед т о в а се бае н а сянката н а човека, като п р и т о в а се р ед у ва — девет пъ­
ти н а гл ав ата и д евет пъти о т за д н а сян ката, к ъ д ет о се е о ч е р т а л а главата, де­
в е т пъти н а к р а к а т а и д е в е т пъти н а сян ката, к ъ д е т о с а се о ч е р т а л и краката,
и т.н.
Винаги се бае вечер, „кога е залязло слнцето, спроти р е д а и спроти събота“.
В к р ая н а баен ето тр и те стръкчета о т тр евата, ко и то н е са доизгорели, за­
щ о т о „они с а м о тай н о го р ят“ (дим ят), и другите н е щ а се с л а га т върху жар на
ръж ен, за д а се „н ач ади “ (накади) болният. А ко н я м а р ъж ен — върху лопатка.
„О ти сега н е м а огнищ а, ам и печки.“ П осл е ж ар та и вси чко о стан ал о се слагат
о б р атн о в п ечката или огнищ ето.
Б аяч к ата т р я б в а д а си н абере сутрин р а н о н а Е н ьо вд ен д и в а та метна, за
д а е лековита.
74
№ 189

О т кото са уплаш и л — о б ъ р н ал а ги кола, м о т о р , кач и л о м у са на главата

петел — и са уплаш и, почне д а не м о ж д а спи, д а плаче.
И то гава ж ъ го бая — в ср яд а, п етъ к и съ б о та. М о ж е и в понделник и чет­
въртък. С ам о вторн и к д а не е и н едяля д а не е.
И дват сутрин преди изгрев слънце.
То три пъти се лее курш ум а — в сряда, петък и съ б о та. В съ б о та са свърш­
ва курш ума — д а са крати болестта.
С тъкна огина. И туря в една паничка в о д а. А м а докът и да д а га зема от
чеш м ата — м ълча. М ъ лч ан а во да га викат. П овече илач став ал о от нея.
 И в една п ан и чка сто п а курш ум а. И п ъ рво го и зтуря връ з главата м у в па-
ничката вода. Кът го ф ане во д ата, той вече са о ф о р м ю ва и го гляд ам е н а кво
мяса, от кво е уплаш ен.
И пак го стопя. И гледам н ад съ р ц ето тогава. И п ак го сто п я и тр ети я път
го изтуря в п ан и чката в о д а н ад краката. С е една ф о р м а не са означава.
Някой път го й зтуря във в о д ата и целия курш ум са п ръсне.
Викаме:
— Въх, м н о го уплаха има!
Ако са събере курш ум а н а топче, викаме:
— А-а, съ р ц ето му съ б р а са! Д о б р е е вече, н я м а опасно!
П оследния път като е курш ума във водата, ги каж а дум ите.
Зема три лъж ички в д ясн ата р ъ ка и ги кръ стосвам във во д ата (топи ги във
водата накръст) и бая:
М и личък Г оспод
и с ’т а Б о г о р о д и ч н а ,
вий ял ате
д а м у зем ете б олката
и га носите
п о п у с т и го р и ,
по пусти води,
д е т о п е т е л н е п яе ,
д е т о куче не л ае,
д е т о к о м и н не кади.
Т а м ги п р ъ с н е т е ,
зд р аве д а м у донете,
съ р ц е на м я ст о д а донесете.
Вий сте д евет б рата,
д евет сестри —
б р атя м у бъдете,
сестр и м у бъдете,
с ъ р ц е н а м я с т о м у донесете!
И ту р я т р и т е л ъ ж и ц и в л я в а т а ръка. С д я с н а т а р ъ к а з е м а е д н а л ъ ж и ч к а ,
зем а вода, д а м м у д а пи й н е о т т о а водичка и ф ъ р л я л ъ ж и ц а т а п р ез г л а в а т а м у.
И в то р а та так а, и т р е т а т а така. И гледам как ж ъ п а д н а т л ъ ж и ч к и те. А к о са
обърнати си чк и те — н я м а уплаха, хубаво е. А ко ед н ата с а м о са н ад у п и — м а л ­
ко уплахата. А ко д в е са н ад у п ят — повече уплаш ен. А ко т р и т е с а н а д у п я т —
той м н о го уплаш ен .
И с д р у г а т а в о д а, д е то х ар ти сал а, о м и я м у очи чки те, р ъ ц ет е, ч ел о т о . И
другата га ф ъ р л я. А м а д а не са тъ п ч е — не би ло хубаво. Ж ъ га ф ъ р л я к ъ д е гр а-
динта, д е т н я м а д а м и н е ско р о човяк. И викам:
— А йде д а в ъ р в и п о гори и по води!
Ако е и зп р ати л са м о дреха, т ая во да м у я сипа в ед н о ш и ш е — д а са ум и й
там, д а м у д а д а т д а пийн е и д р у гата д а га ф ъ р л ят пак.
П осл е зем а ед н а главничка, д ето е го р ял а на съ щ и я огин, с о ги н както е
още. И и зп равя ч о вяка п р ав срещ у дуваря — к ъ д ет м у са и зп и ш е сян ката. И
допирам т а м на сян ката с тва огинче и викам:
О й т а табе, черна чумо
(доп ира главничката
о т д вете страни на „главата“ на сянката).
черн а чум о, сам одиво,
д а ти и зго р а д вя те очи,
д в я те очи — д а не видиш ,
 двяте ръце — д а не ф ащ аш ,
(при ръцете)
д в ата крака — д а не вървиш ,
(при краката)
д а не плаш иш дяцата!

Три пъти ги казвам думите така и га фърля главничката в огина.

Сетне намирам в градината една тревичка. А м а д а е кокоша тревичка
(троскот). Асъл илача става на тая трева. И го накарам д а стъпне с едина крак
на тревата. И аз с един нож ряжа от двете страни и казвам:
— Какво ряжеш?
— Страх ряжа.
— Ряжи, да го отряжеш!
И стъпне с другия крак и пак така. И после пак с тоя крак, дето първо е
стъпнал. И га изряжа тая трева с ножчето и га обърна и кажа:
К огато поникне т аа трева,
тогава д а намери лош о то а човяк!
Ако го няма човяка, горя сянката на дрехата. И туря дрехата после на зе­
мята върху тревата и га забикалям. Едина път га сложа така, едина път така-
се едно и също краката му.
И три пъти жъ дойде — в сряда, в петък и в събота.
251, с. 233-236

№ 190
Това се нарича „баене от страх на сенкя“.
Уплашеният се изправя, така че сянката му д а се отпечата на стената до
огнището. Баячката взема китка чубрица, запалва я и докато чубрицата гори,
тя „парка“ с нея „главата“ и „срцето“ на сянката. Между нея и уплашения се
води следният диалог:
— Какво гориш?
— Горим страх на Иван.
— Гори, та га изгори!
Три пъти се повтаря диалогът, след което болният бързо се отделя от сте­
ната и си тръгва, а баячката отива да хвърли чубрицата в реката.
77
(Кундене, преобръщане, прескундване за ст рах)
(Преобръщане)
№ 191
Бае се на главата, сърцето и краката. П равят се три кълба (преобръща­
ния) напред и назад.
С треснало съ небе,
стреснала съземя,
стреснала съ гора.
С треснала съ змия под камък,
стреснало съ теле под майка,
стреснало съ куче под майка,
стреснала съ сам одива по плетищ а,
стреснало съ ягънче под майка.
 С ички душ м ан и са стреснали.
Иван с а стр есн ал о
и то си д о ш л о на м ястото.
Я не с ъ м б асм ар ката,
б аб а П ен а б асм ар ката.
Тази б а с м а д а съ хване
като круш а п ри садена,
като си рен е подсирено!

(Обредните предмети и действия не са документирани пълно.)

44, с. 435
( к у н д е н е “*)
№ 192
Това се нарича „кундене за страх“.
Болният ляга по гръб на земята и си вдига краката на леглото. Баячката
го допира ту с метлата, ту с бухалката по стъпалата три пъти. После го преоб­
ръща, т.е. „кунди го“ — болният прави кълбо назад. После го потупва три пъ­
ти по гърба с м етлата и бухалката. През цялото време бае на румънски език.
(Словесният текст не е документиран поради това, че записвачът не е зна­
ел румънски, а е записвал на ръка.)
86

(„Прескунване ")
№ 193
Това е необходимо да се знае от всеки човек. Когато се уплаши от нещо,
трябва веднага да се „прескундва“, т.е. да направи три пъти кълбо напред, къ-
дето и да се намира в този момент.
84
(На м алко дете)
№ 194
Баячката взема „наущите на дядото“ и детето и отива при курника на дво­
ра. „Кундим го пред курника“, т.е. постила пред курника навущата и преобръ­
ща детето три пъти накръст, като казва:
Зад ад е се Б ож а м айка
с Б ож а китка от Божи гроб
д в о р д а измете,
см ет д а изнесе;
б ол ест д а изнесе,
на Иван здраве д а донесе.
После дава детето на майката, а навущата връща на дядото. Ако нейният
дядо (на баячката) е починал, взима навуща от дядото на детето.
84

* Кундене — преобръщ ане, търкаляне.

 („З а п о я ва н е" с „ м ълчеш на вода")
№ 195

Л ековали см е са с м ълчеш на вода. Кът са уплаш и човека, и отива, мъл­

чеш на вода иска. Н е болния, друг отива — м ълчи си и оти ва от три кладенеца
вода д а зем е д а го запои. О тива са сутрин преди слънце.
11, с. 279

(С т ри дървени л ъ ж и ц и )
№ 196

П рави се с три дървени лъжици. Три утрини се идва — сам о сутрин. Три
пъти баячката казва:
С р есн а го р а,
ср е сн а сърце,
с в ъ р н а се го р ата,
с в ъ р н а се съ рц ето.

С лед това хвърля лъжиците през лявото рам о на болния. Гледа как ще
паднат. Ако паднат „надупени“, е лошо.
15, с. 277

(С ж ивак)
№ 197
Га са уплаш и някой, жъ доне живак. И яз ки го бая.
Ж ъ дон&т една топченце живак. И яз с една пара го деля на три и жъ го
н астан а н а тр и м еста.
И ж ъ го обая с едното. К ръстосам живака с п арата и викам:
Ж иваче-ю наче,
ся т и б яш е ю нак,
с я ж ъ и д и ш в Иван.
Ж ъ и д еш в д ж и гер я м у,
в ч е р в а т а м у,
в м о зъ к а м у —
и т о й д а с та н е ю н ак като тебе!

И па ж ъ го кръстосам . И жъ завия тва парче живак в една книжка и жъ го

туря настрана.
И с другото парче — па същ ото, и с третото парче — па същото. В три
книжки ж ъ го завия и ж ъ го върж а в една кърпичка и ж ъ м у го дам на човяка.
И заранта жъ стане човяка напреж слънце, ж ъ тури едното парче в една
лъжичка, жъ стъпне н а прага, дето минава, ж ъ са обърне срещу слънцето, жь
дигне главата и ж ъ го муш не у устата. И така три утрини наред. Ама жъ гледа
д а е в четвъртък, в петък и в съботата д а м ож е д а са завърш и — майка ми така
м и каза.
Яз живака го режа, гат м и го донат. Тогава жъ го обая, па той жъ го пие в
четвъртък, петък и събота.
17, с. 404—405
 (С ж и в а к и о б р ъ щ а н е)
№ 198

Живак колкото лещено зърно се слага в чаша и се натиска със сребърна

пара. После „обятия“ (обаеният) живак се дава на уплашения да го глътне и след
това веднага се обръща с главата надолу. Казва се:
Д а ходиш, Д обро, да ходиш,
из цялото тяло д а ходиш,
по сички лош и дам ари д а ходиш,
по хубавите д а не ходиш.
53, с. 559
(Горене, метене, сечене, бърсане)
№ 199
Слаган едно влъганче в това саханче и та накарвам да питаш:
— Ко гориш?
И ти казваш:
— Ко гориш?
И яз си казвам думите там. На стомаха го слагам. Ти ша легнеш възнак. Я
ша кажа:
Та го горя,
да го изгоря,
д а го изсича,
да го измитам,
д а го йзбършам
от Виолета
от коремчето,
от джигера,
от снагата.
Д а са изчисти,
д а са изгори
къкто чисто стребро
от Виолета.
Три пъти ша го кажа с горенето. После с метличката така по корема ша
правя и ша питам:
— Ко метеш?
Ти ша кажеш:
— Ко метеш?
Я ша кажа:
М ета д а го йзметам,
д а го йзсечам,
д а го йзгорям,
д а го йзбърш ам

И тогава:
— Ко сечеш?
— С ножа го правя.
Ти ш а кажеш:
— Ко сечеш?
Я ш а кажа:
С еча д а го йзсеча,
гори д а го изгори,
м ети, т а го йзм ети,
бърш и, та го йзбърш и
на Виолетка о т снагата,
о т дж игеря

И тогава слагам от басмата:

С о ти р оти д е за вода

П осле го правя с парцалче. Най-напред на него слагам на корема, върху

него слагам саханчето, метлата, ножа и накрая с парцальчето.
Яз ш а питам:
— Ко бършеш?
Ти питаш:
— Ко бършеш?
Яз ш а кажа:
Б ъ р ш а д а го избърш а,
д а го йзм итам ,
д а го изсичам ,
д а го йзгорям
н а Виолетка о т сърцето,
о т снагата,
о т дж игеря,
о т ч арвата,
о т краката,
о т главата...
Да са очисти
като чисто стребро,
да са отърси
като ръжен клас!
20, с. 299—300
(С „бели л у к " и нож че)
№ 200
Б ае се с „бели лук“ и с ножче, като се дава на болния д а хапне от лука. Ако
е много малко дете и чесънът щ е му лю ти, заш ива се във възглавницата, на
която спи. К азва се:
О тп ущ ете м у, страове,
отпуш ете м у йеденьето,
спаньето, играта;
отпуш ете му п ръсти те и ноктите,
яйчникът, гръкляна,
сърц ето, тумбака,
бабици, слезенку;
 сви с г л а б о в е о т п у ш е т е м у и о ти д е те .
Ч е зем ем бели лук
и със лука че ви н акади м ,
че ви н атр к ам ;
съ с н ож чето че ви пореж ем ,
к о к р а с т а в и ц у ч е ви с р а п а м .

4, С. 205
(К огат о е си л н а у п л а х а т а и човекът е изт ощ ен от слабост )
№ 201
С т р а ш н и ч е -т р е п е т л и ч е ,
сти га тука владея,
сти га о р о води,
с т и г а к р ъ в пи,
с т и г а п о ж и л а од и ,
тук о с т а л о с а л кож а и кости .
Й ел с м е н д а т е в о д и м
н а К о с о в о п о л ье.
Т а м с ъ м з а к л а л а б ичу-бичувину,
п р ч у -п р ч у ви н у ;
т а м и м а д е б е л а кр ава,
т а м и м а лоен о м есо,
т а м и м а р у й н о ви н о,
т а м и м а м ек о легло.
Ч е с п и т е д а п осп и те,
че е д е т е д а п оед ете.
И м а и зелена трави ц а
и с т у д е н а во д и ц а.

(Ритуалните дей стви я не са документирани.)

4, с. 206

№ 202

С т р а ш н и ч е -тр е п е тл и ч е ,
с т и г а в л а д е я тука,
сти га о р о води,
с т и г а м е с о яд е, кр в пи.
Тук о с т а л о к ож а, к о с ти д ъ р ж и .
Й ел а съ с м ене д а те водим
н а К о с о в о п о л ье .
Т а м с ъ м з а к л а л а б и ч о -б и ч о в и н а
и п р ч о -п р ч о в и н а .
Т а м о и м а у го е н а к р а в а ,
т а м о и м а р у й н о вино,
т а м о и м а м е к о л е гло,
т а м о и м а зелен а трава,
т а м о и м а с ту д е н а в о д а .
Ч е с п и т е д а с е н а с п и те ,
че я д е т е д а се н а яд ете.

(Ритуалните действия не са документирани.)

4, с. 207
 („ Н а д к р а ч в а н е ")

№ 203

Уплашеният човек застава при изгрев слънце срещу слънцето и „надкра-

ча аръта“. По средата под „аръта“ е поставен „жувак.“ Уплашеният подскача
три пъти и пикае на „жувака“.
Това трябва да се прави „на гладно сърце“.
36, с. 78
(С кръв от гергьовско агне)
№ 204
Бае се с кръв от герьовско агне. Кръвта се събира в тава и се дига на кере­
мидите. Когато изсъхне, се събира и се пази за лек.
Когато се уплаши дете или възрастен, вземат от кръвта на агнето, слагат
я в чашка, сипват вода и му дават да пие.
„Както е заспал, ще го бутнеш и ще му дадеш да го изпие, и пак ще заспи.
Много е лековито. И в нашто село, и в Бяло поле — сякъде така правят.“
6, с. 128

(С косми от мечка)
№ 205
За уплах там си има пак едно биле. И от мечка сме зимали косъмче. И ба­
рут. (Тез работи сме употребявали ние в старото село Горно Ляски.) И ше го
туриш под възглавцето на детенцето и ше кажеш:
Сичкото зло д а иди в мечката!
И детенцето спира да са плаши, така да трепка на съна.
1, с. 157
№ 206
В малка чашка се сипва вода и ракия със захар. П риготвя се „мълчешна“
вода. Баячката застава на прага с лице към слънцето, запушва чашата с длан и
прави три кръга пред себе си. Водата се изпива на три пъти.
(Словесният текст на баенето не е документиран.)
47, с. 36
(Люлеене)
№ 207
Ако някой се е уплашил, всяка вечер и всяка сутрин го слагат на едно оде­
яло и го люлеят и търкат. Това се прави цяла седмица, като едновременно с
това го чукат по гърба и казват:
Е ла сърце на място!,
а също така го обръщат с главата надолу, чукат го и казват:
О т нас лека,
от Бога здравето.
Чукат го и по краката три пъти.
„Уж помагало.“
49, с. 101
 (Н акадяване)
№ 208

Накадиш са. Три пъти по малко пръстчица (пръст, земя) изгориш, туриш
малко вода вътре и ке го оставиш през нощта да го гледат звездите, Господ и
св. Богородица. Утрината три глътки ке пийне и образа му ке му умиеш.
53, с. 727
(С пепел)
№ 209
„Уравнява са пепела (пепелта в огнището), поръсва са с брашънце и са зима
1 2
от пет места“ — така: 5
4 3
Обърква се с вода и му се дава да пийне.
После се прехвърля през главата му лъжица — „ако е паднала възнак — ху­
баво, ако е надупена — още тряба да му се бае, ша доди и друг ден“.
54, с. 547
№ 210
Тръгнал е страш ен човек
д а оди в страш на гора
със страш ена кола,
със страш ни говеда,
д а загради страш ена мандра,
д а запира страш но стадо,
д а събира страш но мляко,
д а го носи на страш ен пазар.
Кой зе, се пукна,
кой не зе — пак пукна.
„Ж ив“ въглен се накисва във вода и се описва непрекъснато кръст във
водата.
При изричането на всяка дума се прави ново движение.
Паничката трябва да е нашарена със зелено.
Болният пие три пъти от водата и си полива главата.
58, с. 461
(С козина от мечка, която играе)
№211
Трябва да се вземе малко козина от мечка, която играе, и то в момента на
играта, докато гъдуларят свири и пее. Той не трябва да види кога се отрязва
от козината й.
Когато дойде някой уплашен, баячката слага „мечата вълна“ върху кере-
мидка с малко жар и няколко въгленчета. Когато всичко това започне да пу­
ши, уплашеният се навежда над керемидката да се „накади“, т.е. диша над нея
няколко минути. После си отива, без да се обръща.
84
 (С прокопски м ед )
№212
Б ае се н а нов месец.
Б аяч ката си приготвя 200 г пчелен м ед, кой то е и зваден н а празника на Св.
П рокопи П ч ел ар и е „и зрастн ал“, т.е. и м а н ещ о като иглички, образувани в не­
го. В зем а същ о така варак и живак.
Тези три нещ а ги слага в п р ъ стен а п аничка и зап о ч ва бавн о д а ги разбър­
ква с нож. Д окато ги бърка, бае:
З а д а д е се Б о ж а м а й к а
с Б о ж а к и тк а о т Б о ж и гр о б
д в о р д а и зм ет е ,
с м е т д а и зн есе;
б о л е с т д а изн есе,
н а И ван з д р а в е д а д о н е се .

С л ед като каже тр и пъти тези думи, гледа см еста — ако е уплаш ен човекът
„не м у се дели варака, се на кубчета се прави“ . П о сл е и зн ася паничката навън
и я сл ага н а някоя греда н а къ щ ата или върху курника „д а седи“ на месечината
една нощ .
Н а сутринта преди изгрев слънце си я п р и б и р а и я д ъ р ж и вкъщ и през де­
ня. К а т о залезе отн ово слънцето и уплаш еният засп и , б аяч ката отива в къща­
т а му п о ср ед н ощ и го събуж да така, че д а го стресне. Д ав а м у д а хапне лъжи­
ц а о т см естта.
Това се прави три или седем нощ и п о р ед и човекът се оправя.
84

(За ст р а х от м ъ р т вец )
№ 213

Т ова е баене за страх о т м ъртвец.

А ко някой н а погребението се уплаш и о т ум рели я, т р я б в а д а му се бае по
сл едн и я начин:
Б а я ч к а та о ти в а д а взем е м алко п р ъ ст о т гр о б а — о т м ясто то , което е над
главата н а ум рели я, и д а „чегрътне“ (да отчоп ли) м ал ко о т надгробния дървен
кр ъ ст — о т м я с то т о , къ дето се р азд ел ят р ам ен ете му. Зан ася ги в къщата си,
уплаш еният и д в а и т я го „зап ой ва“ с тези нещ а и м ал к о в о д а о т кладенец, до­
несена в ед н а паничка. „Запойването“ став а н а п р ага, като баячката застава е
о т външ ната, а бо л н и ят — о т вътреш н ата стр ан а и гледа навън. Д ава му три
пъти о т тази см ес със стар а лъж ица, която то й п о сл е и зхвърля н а кръстопът.
Д окато го „запой ва“, тр и пъти казва:
Пръст и кръст да трсиш,
И ван да не трсиш!
О стан ал о то м у го д ав а д а си изм и е л и ц ето и в р ата, ко гато се прибере вкъ­
щ и. Б о л н и ят б ъ р зо си тр ъ гва, без д а поглеж да назад.
А ко не се оправи ведн ага, т о в а се п рави ощ е д ва пъти — общ о три пъти.
82
 ( „ З а п о й в а н е ")
№ 214

Това се нарича „запойване от страх“. Може да го направи всяка майка,

стига да знае от какво се е уплашило детето й.
„От каквото се е уплашило, му взимаш косъмче да го накадиш. Ако е от
човек — парцал от дреха му взимаш и па така да го накадиш. И минава.“
77
(С мет ла)
№ 215

Взема се „пуста метла, дето е захвърлена вече“, запалва се и се обикаля

човека три пъти от ляво на дясно, като се казва:
Айде, Бож е, помози на Иван
ж ивот и здраве донеси!
И зскочи, страо, изскочи,
из очите, из клепните,
из косата, из веждите,
из главата;
из носо, из устата,
из зъбите;
из костите, из телото,
из м есото;
из ръцете, из нозете,
из ноктите, из све!
И ди у пуста гора,
д ека м о м и не пеят,
д ека жени не тъчат,
д ека м ъж е не сечат,
д ека ергене не орат,
д ека пилци не пеят,
д ека говеда не реват,
д ека вод а не тече,
д ека тр е в а не расте,
д ека м а н а р а не сече.
Т ам д а останеш ,
т а м д а живееш,
т а м д а седиш ,
т а м д а едеш ,
т а м д а пиеш .
Иван д а пуснеш,
д а м у д а д е ш ж ивот и здраве!
Може да се бае и на сянката му, която се образува на стената до огнище­
то. Баячката парва с м етлата сянката там, където са ръцете, главата, краката и
накрая — сърцето. Произнася се същият текст.
Може д а се бае и на самия човек, и на сянката едновременно. Тогава най-
напред се обикаля човекът, а после се бае на сянката.
Накрая метлата се изхвърля в реката.
77
 (С „черна м ет ла ")
№ 216

Баячката взема три стръкчета от „черна метла“ и ги „наторява в огиня“.

После накарва уплашения да застане като разпънат на кръст до стената, така
че да му се отбележи най-добре сянката, и му „взема боя“. Това става, като от­
бележи с прегорената билка местата, където е краят на главата, ръцете и кра­
ката. Отбелязването също става накръст — главата, сърцето, дясната и лявата
ръка; главата, сърцето, десния и левия крак.
След това дава метлата, с която е „взела боя“, на майката (ако уплашено­
то е дете), за да му я сложи под въглавницата да спи върху нея три дни и дая
изхвърли край плета на четвъртия ден преди изгрев слънце. Ако уплашеният е
възрастен човек, той сам прави всичко това. „Страха остава там, на стената.“
84

(Със сърце от гълъбица)

№ 217
Това е баене от страх „със сърце от глъбица, дето се много плаши“.
Вечерта спроти среда ше остаиш ена паничка с вино на прозореца и ше
речеш:
Дека е мойта звезда,
да бди и да скита,
срце да ми трси,
срце да ми донесе.
Оно така един човек рекъл и му влязъл леко през прозореца. Сам дошъл
при него и он така се опраил.
И на заранта, като станеш, ше заколиш една гълъбица с „чиста пара“ (сре­
бърна пара), ше й земеш срченцето и ше го туриш у виното. Тъй да седи и тая
нощ и после ше го опечеш на въглен. Сърченцето като изядеш и виното като
изпиеш, и твойто срце ше се прибере на местото си.
78
№ 218

Баячката взема кръстче и „гърмян камък“ — плосък, кръгъл и с дупка в

средата. Слага кръстчето в паничка с вода и говори (словесният текст не е до­
кументиран). После слага и камъка. Появяват се мехурчета и по тях се познава
от какво се е уплашил човекът. Накрая му дава водата да я пие и да мие лице­
то си.
87
№ 219

Уплаха може да се лекува и с „хараза“ — „дребни топченца“ по дробовете

на добитъка. Слага се в чаша с вода и през нощта някой те събужда внезапно,
така че да се стреснеш, и докато си още сънен, изпиваш тази смес. Три вечери
се прави така и после отиваш да ти лееят куршум.
66
 БАЯНИЯ ЗА „ЕДНОМЕСЕЧЕ“

Баянията за „едномесече“ са разпространени преди всичко в западната

част на страната и съществуват в многобройни варианти.
„Едномесци“ са хора, които са родени в един и същи месец — януари,
февруари и т.н., независимо от годината, а „едноденци“ — хора, които са
родени в един и същи ден — например понеделник, вторник и т.н., незави­
симо от месеца и годината на раждане. Това се отнася само за роднини, хо­
ра от един и същи род. Връзката между „едномесечетата“ съществува до
девето коляно.
В някои случаи хората още приживе знаят с кого са „едномесече“ и ако
почине единият, този, който остане жив, трябва веднага да се освободи от
властта на умрелия, за да не умре и той. Много често това трябва да стане до
40-ия ден след смъртта на единия от „едномесците“, но понякога това не е не­
обходимо, а се чака да се види дали живият ще се разболее и тогава му се бае
от „едномесече“. В други случаи хората не знаят с кого са „едномесечета“ и
когато се разболеят, баячката установява това по ритуален път и тогава за­
почва самото лечение. Това е по-разпространеният вариант, защото най-чес­
то не се знае точната дата и месец на раждане на всичките роднини, и то до
девето коляно. Може да се установи, че е някой отдавна починал в рода и до­
ри да не се разбере точно кой. В този случай се бае за незнаен роднина „ед­
номесече“ и се ходи на незнаен гроб, а не на гроба на определен роднина
„едномесече“.
С думата „едномесече“ се обозначава и живият, и мъртвият, и самата бо­
лест, за която се бае.
„Едномесечето“ се познава по това, че човек е отпаднал, неработоспосо­
бен и непрекъснато му се спи.
Ето няколко примера, взети от описанията на баяния от „едномесече“, по­
местени в тази книга.
„Кога почине некой в рода, он сака да завлече и другио (онзи от живите
си роднини, който е роден с него в един и същи месец и е с него „едномесече“
или е роден в един и същи ден и е с него „едноденче“). И он почне да линее,
отслабва и че умре, ко му се не бае от „едномесече“.
82

„Кога човек има едномесече, нищо му се не ще, не работи му се, само спи
и лежи ей тъй.“
72

„Когато умре човек от рода, този, който е роден с него в един и същи ме­
сец, започва да линее и трябва да се лекува бързо, за да не умре и той.“
77
Отключване, „отклапяне" с верига на огнище от „едномесече"
№ 220
Преди да започне лечението, трябва да се провери с кой от умрелите
си роднини болният е „едномесече“ и дали въобщ е с някой е „едномесече“
и чак след това започва самото баене. Тази проверка става по следния
начин:
 Баячката и болният сядат пред огнището. Тя взема от три до пет „мртви“
въглена и един „жив", зелена пръстена паница и вода от кладенец, който е на
кръстопът. Най-напред пуска в паницата „живия“ въглен. След това пуска пър­
вия „мъртав“, като предварително го нарича на името на някой починал род­
нина на болния, и казва:
Ако е Иван (името на болния)
едномесече с Петър (името на умрелия),
д а се сфане;
ако не е — д а се не сфане.
Гледа дали двата въглена се слепват един за друг, или се движат в различ­
ни посоки във водата. После пуска втория, третия и т.н. „м ъртъв“ въглен, ка­
то ги проверява с различни имена на умрели роднини, за които предполага, че
може да са „едномесечета“ с болния. Ако не излезе по този начин, „едномесе-
чето" се проверява за незнаен роднина. Ако с „незнаен роднина“ се залепят
двата въглена, значи някой непознат родственик, който може д а е далечен не­
гов прадед, иска да умори болния. Ако и сега не се залепят двата въглена, зна­
чи човекът не е болен от „едномесече“ и баенето се прекратява.
След като се установи кое е „едномесечето“, се извиква един стар мъж и
още две жени придружителки. Всички заедно отиват на кръстопът. Това става
в сряда или събота преди изгрев слънце. Баячката „заключва“, т.е. омотава
последователно краката, кръста и врата на болния с веригата от огнището, ко­
ято носи със себе си, а жените я питат:
— Какво закйючаш?
Тя отговаря:
— Закйючам роба у гроба!
След това мъжът „отключва“, т.е. отмотава веригата, а жените го питат:
— Какво откйючаш?
Той отговаря:
— Откйючам роба от гроба!
Най-напред се „заключват“ и „отключват“ с този диалог краката, после
кръстът и накрая вратът. Общо — три пъти.
После същото нещо се прави на гроба на „едномесечето“ и на три незнай­
ни гроба. На последния гроб се оставят катинарът и ключът от веригата. Бол­
ният се „запойва“ на този гроб с пръст от него и вода от кладенеца, налята в
зелена пръстена паница, след което при ключа и катинара се оставя и дърве­
ната лъжица, с която е „запойван“. Тя трябва да е нова, неупотребявана.
След това мъжът взема болния в къщата си и му става побратим. След
три дни майката на болния (ако е жива) или друга негова стара роднина тряб­
ва да го откупи с някакъв дар — най-често кокошка — „да има айр“. После до
края на живота си болният (той вече е оздравял) носи на побратима си дар на
всеки голям празник.
82
№ 221
Нощта преди баенето болният трябва да преспи върху три върбови пръч­
ки от садена върба (да не е саморасляк). „Тие пручки да не су тупе, да си има
вршък, да е за лек “ Баячката му дава пръчките вечерта, а на сутринта преди
изгрев слънце той ги взема и отива пак при нея.
Баячката започва да проверява с кого от родата болният е „едномесече“
и иска да го вземе при себе си в гроба. Това става така:
 Баячката взема пръстена паничка с вода и пуска в нея един „жив" въг­
лен, който нарича на името на болния. След това пуска един „мъртъв“ (угас­
нал) въглен, който нарича на името на някой починал роднина на болния, и
казва:
Ако е с тоя едномесече,
д а се лепне углена у них!
Ако угасналият въглен се залепи за въглена на болния, значи това е „едно-
месечето“, ако не е — значи е друг. Изреждат се всички умрели от родата до
трето коляно, а след това се назовават общо незнайните умрели до „девети
пояс“, защото „едномесечето“ има сила само до „девети пояс“. При нарича­
нето и на всеки „мъртъв“ въглен на върбовите пръчки последователно се на­
рязват резки за всеки наречен човек. Зарязват се и трите пръчки, като се почва
от върха към отрязания край. След като провери с кого от родата болният е
„едномесече“ и с кого — не, баячката изхвърля въглените през прага навън и
на другия ден ги измита и хвърля, „дека се не гази“, дава му пръчките да ги
носи в дясната си ръка и тръгват да го „отклапя“.
Баячката откача веригата от огнището и извежда болния на кръстопът из­
вън селото. С него обикновено идва и майка му или друг близък човек. Болни­
ят сяда на земята с лице към слънцето, а баячката му омотава краката с вери­
гата. След това започва да ги размотава, а придружителят пита:
— За кво идеш?
Баячката отговоря:
Идем да отклопим роба от гроба.
От црн ветар, от червен ветар,
от син ветар, от бел ветар,
от знанй гробове,
от незнани гробове,
и от сва фамилия.
След това отиват на гробищата и баячката взема пръст от три незнайни
гроба, намокря я и натърква с нея краката на болния. После взема от ръцете
му трите пръчки и ги хвърля в три различни посоки.
Вместо на кръстопът може да се „отклапя“ на дръвника в двора на баячката.
Болният сяда с изпънати крака и гледа към слънцето. Придружителят застава от­
дясно на баячката. Докато се води диалогът между тях, болният мълчи и „се тай“,
„та да хване“. Накрая обаче баячката пак трябва да разхвърля пръчките на три
страни на кръстопът извън селото. Веригата си я прибира обратно вкъщи.
73
№ 222
Проверява с три „живи“ и с три угаснали въглена с кого от умрелите бол­
ният е „едномесече“. Живите въглени се наричат все за него, а мъртвите — на
имена на умрели от рода. И с който от мъртвите се „фанат“, той е „едномесе­
чето“. Въглените се пускат в зелена пръстена паничка с вода.
После отиват да „заключват“ болния с веригата от огнището на три мес­
та — на върба (в гората), на кръстопът (извън селото) и на гроба на „едноме­
сечето“ (в гробищата). И на трите места майката или бащата го „заключват“,
т.е. омотават го с веригата през кръста, а баячката го „отключва“, като казва:
— Айде, да отключим роб от гроб!
 Също така и на трите места баячката „запойва“ болния — с тресчици от
върбата, с прах от кръстопътя и с пръст от гроба. „Запойването“ става със
стара лъжица, която после се прехвърля назад през главата болния.
След „заключването" в гробищата бабата завежда болния у дома си, „па
макя му земе брашно и носи да си откупи детето“.
„Се в събота заранта се заключва.“
83
(На дете)
№ 223

Когато се роди дете и се установи, че се е родило в един и същи месец с

някой умрял роднина — до трето коляно — трябва да му се бае от „едномесе-
че“, за да не го завлече той в гроба още докато е бебе.
Бае се, „кога се пълни месеца у събота, пред слнце“. Баячката и майката
занасят детето да го „заключват“ с веригата от огнището на три незнайни гро­
ба и на три кръстопътя. Баячката прелива гробовете с вино, по три пъти омо-
тава детето с веригата и го размотава, като в същото време между нея и май­
ката се води следният диалог:
Майката:
— Какво заклю чат?
Баячката:
— Заключам роб у гроб.
Майката:
— Какво отклю чат?
Баячката:
— Отключам роб от гроб.
След като го „отключи“ на третия кръстопът, баячката взема детето при
себе си вкъщи и му дава кокошка за дар, а майката се прибира у дома, замесва
пресна туртичка (питка) и отива да си откупи детето. „Сетне на секи добър ден
(т.е. празник) че одиш с дар там.“
Понякога баячката взема със себе си момченце или момиченце, че да мо­
же да го „заключва“, ако детето е съответно момче или момиче.
83
№ 224
„Пред слнце“ баячката взема веригата от огнището и заедно с болното
дете и майка му отиват на гроба на „едномесечето“. Детето сяда с гръб към
надгробния каменен кръст и бабата обикаля него и кръста едновременно с ве­
ригата, като постепенно ги овързва заедно. В това време майката пита:
— Какво заключаш?
Баячката:
— Заключам роба у гроба.
После започва да отмотава веригата, а майката пита:
— Какво отключаш?
Баячката:
— Отключам роба от гроба.
След това баячката взема малко пръст от гроба — от мястото, където е
главата на умрелия, и заедно с майката и детето отиват на кръстопът. Там тя
пак „заключва“ детето с веригата, като то седи обърнато с лице към слънце­
то, и се скриват отстрани с майката. Не се говори този път. Чакат. Първият
срещнат, който мине оттам, трябва да „отключи“ детето и му става побратим.
Майката го дарява с кърпа или нещо подобно, а после всяка година му се но­
си дар на всеки голям празник като на кръстник.
После отиват в къщата на детето и баячката слага донесената от гроба
пръст в паничка с вода. С три лъжици последователно му дава да пийне и
хвърля лъжиците назад през главата му. Останалата вода с пръстта изсипва,
„дето се не гази“. Веригата си я прибира обратно в къщи.
Дядото (информаторът) не си спомня дали побратимът трябва да иде с
тях накрая в къщ ата или не.
82

№ 225
Най-напред баячката проверява с три въглена с кого от умрелите роднини
болният е „едномесече“. Пуска един „жив“ въглен в паничка с вода и го нарича
на болния. После пуска един угаснал, наречен на съответния роднина, и казва:
Ако са едномесечета,
да се сберат;
ако не са —
д а се не сберат!
Ако са „едномесечета“, угасналият въглен отива при другия, ако не са —
„бяга“ настрани от него и кръжи по водата.
С втория въглен се проверява за незнаен роднина. Въгленът, наречен на
болния, се връща в огъня, а останалите се хвърлят край плета. Това е „баена“
вода, не се пие и не се мие с нея. Тя е „лоша“ вода и се изхвърля.
Това се прави в сряда или събота след изгрев слънце. Същинското баене
започва на другата сутрин преди изгрев слънце. Баячката взема веригата от
огнището и заедно с болния отива на гробищата. „Заключва“ го поред на три
незнайни гроба. Той сяда на самия гроб, с гръб към надгробния кръст, тя го
омотава през кръста с веригата така, че да го свърже с надгробния кръст в ед­
но цяло. Болният пита:
— Какво заклю чат, бабо?
Тя казва:
— Заключам роба на гроба,
на макина рода, на бащина рода.
После отмотава веригата, а той пита:
— Какво откл ю ч ат, бабо?
Тя казва:
— Отключам роба от гроба,
от макина рода, от бащина рода.
Баячката взема малко пръст от гроба и с лъжичка „запойва“ болния и
хвърля лъжичката през дясното му рамо. Лъжичката остава на гроба. После,
без да се обръщ ат назад, двамата отиват на още два гроба, където извършват
същите действия. След това отиват на три кръстопътя, където баячката „зак­
лючва“ болния по същия начин, казва същите думи и извършва същите дейс­
твия. На третия кръстопът обаче тя не го „отключва“, а сяда до него и чака да
мине някой случаен човек да го „отключи“. „Кой мине, го отключва и му ста­
ва побратим и го дарява и кат се зажени, он че му стане и кръстник.“
82
 № 226

Вечерта преди самото баене се прави проверка за това, с кои от умрелите

си роднини болният е „едномесече“, за да се „отключва“ от него после. Това
става така:
Н ай-напред баячката отива и донася от три кладенеца вода в зелена пръ­
стена паничка. Н алива я и мълчи — това е „мълчана“ вода. Връща се вкъщи,
взема един „белег“ от болния и го пуска във водата. П осле изважда от огъня
три „м ртви“ и три „живи“ въглена. Хваща един „жив“ въглен с машата в дяс­
ната си ръка и един „м ъртъв“ с лявата си ръка, кръстосва ги три пъти над па­
ницата и казва:
Ако Иван (живият) е едном есечета с Петър (мъртвия),
д а се съберат;
ако не са — д а се разпръснат!
Трите „м ъртви“ въглена се наричат на името на някой умрял от рода на
болния. Ако не е някой от тези тримата, се проверява с ощ е три и после с още
три въглена — общо за девет души. Ако и тогава никой не се окаже „едномесе­
че“, се отива на незнаен гроб.
По същия начин се проверява за всеки един от тези умрели дали не е „ед-
ноденче“ с болния. След проверката болният си отива да преспи вкъщи, а ба­
ячката отива на гроба на „едномесечето“ и оставя там шише с вино — точно
на средата на надгробния кръст — „на главата на умрелио“. Освен това оставя
в друго шише и водата, с която е правила проверката. В нея са и всички въгле­
ни. Баячката също си отива вкъщи.
Н а другата сутрин „още у тъмно“ тя взима веригата о т огнището и заед­
но с болния отиват на гроба, където е оставила шишетата. Той сяда на гроба с
гръб към надгробния камък и тя го завързва към камъка с веригата, като я
ом отава три пъти.
Болният:
— Закл ю ч ат ли жйвио у мртвио?
Баячката:
— Заключам го.
П осле го отвързва, като бавно отмотава веригата.
Болният:
— О тк л ю ч ат ли жйвио от мртвио?
Баячката:
— Отключам го.
Обикновено болният идва с придружител — най-често майка му, и тогава
този диалог се води между нея и баячката.
Д ори когато е установено с кого от умрелите роднини болният е „едно­
месече“, после пак трябва да отидат на незнаен гроб и д а направят същото не­
щ о, защ ото никога не се знае дали няма някой друг от по-отдавна умрелите, с
когото болният е „едномесече“.
С виното и водата преливат гроба по дължината му и на три кръга — над
главата, над тялото и над краката на умрелия. Въглените изсипват до главата
на умрелия, а ш иш етата си ги прибират обратно.
П реди да си тръгнат от първия гроб, баячката взема малко пръст, после
взема и от втория и н а излизане от гробищ ата дава на болния да я изпие с мал­
ко вода. Лъжицата хвърля назад зад главата му и тя остава там, когато си
тръгват за вкъщи.
П рибират се по друг път, а не по този, по който са дошли.
 Отиват в къщ ата на баячката и там тя му става посестрима. Това става та­
ка: тя си порязва палеца на дясн ата ръка и капва една капка кръв в дясното
око на болния. П осле му дава кокошка — само да не е черна. После пък обрат­
но — той носи дар на баячката всяка година, „задето го е заключвала“.
82
№ 227

„Вечерта ше земеш да ум ъртвиш неколко въглена, да се види с кои е ед-

номесечета или едноденчета. Земам един ясен и един мъртъв въглен и ги пус­
на заедно у водата:
А ко са ед н о д ен ч ета с д е д а й,
д а се съ б ерат;
ако не с а — д а се не съберат!
Или с буба й, или с чичеве там — изреждаш ги. Най-напред за едноденче­
та, после за едномесечета.“
Дядото пуска двата въглена едновременно в зелена пръстена паничка с
вода и гледа — ако са „едноденчета“, двата въглена се събират един до друг и
заедно кръжат, а после падат на дъното; ако не са „едноденчета“, „живият“
въглен пада на дъното, а „мъртвият“ кръжи отгоре на водата.
„Пускаш тъй въглени, три ли, пет ли, докато се намерят.“
Всеки път за живия роднина се изважда нов „жив“ въглен, а за съответния
мъртъв роднина — нов угаснал. „Живият“ въглен се държи с маш а или ножи­
ца в дясната ръка, а „мъртвият“ — с пръсти в лявата ръка.
(В този м ом ент дядото ми провери на мене и се разбра, че аз съм „едно-
денче“ с дядо си по бащина линия. Той каза, че трябва да се „заключвам“.)
Веднага след това дядото и болният отиват на гроба на „едномесечето“.
Дядото носи водата с въглените и веригата от огнището. Обикновено майката
на болния е с тях.
Болният сяда в средата на гроба и дядото го омотава през кръста с вери­
гата, без да го завързва за надгробния кръст. Чакат някой да мине, за да го
„отключи“. Докато се „заключва“, не се говори, но докато се „отключва“, се
води следният диалог:
Който отключва:
— С лънце ли сакаш или месец!
Болният:
— С лънце сакам .
Който отключва:
— С лъ н ц е ли сакаш или месец!
Болният:
— С л ъ н ц е сакам .
Който отключва:
—С лън це ли сакаш или месец!
Болният:
— С лъ н ц е сакам .
На третия път веригата вече е отмотана и се оставя да падне на гроба, а
човекът, който „отключва“ болния, му подава ръка да стане и да излезе извън
очертанията на гроба. „И вече ти е побратим (посестрима) тоя човек, родни­
на. И не отражда се вече. Одиш с колаки на Коледа и на Великден с перашки
да носиш там.“
 Веднага след като го „отключи“, побратимът завежда болния в къщата си,
хваща едно пиле и му го дава. В това време майката си е отиш ла у дома, взела
е паница с брашно и някаква кърпа или дреш ка и отива у побратима да си от­
купи детето с тези дарове. Дава ги на побратима, а той казва:
— Айде, да е на айр!
После болният взема пилето и си тръгва с майка си. Д о една година след
деня на „отключването“ всеки път, когато отиде по някакъв повод в къщата на
побратима, трябва да носи паница брашно за дар и нещо друго, каквото си ре­
ши. Може да занесе и нещо за членовете на семейството му. След годината се
носи само на Коледа, на Великден и на някой от другите големи празници по
избор. „И това се не изражда с поколенията. Се се тачат фамилиите. Казват
ората: „Може да сме една фамилия, ам а с поколенията вече не сме толко. А
това се не изражда с поколенията. Тъй е.“
Ако не се намери кое е „едномесечето“, трябва д а се отиде на незнаен
гроб и там да се направи същото, но тогава горният диалог не се води със слу­
чаен човек, а с дядото. После той взема малко пръст о т гроба и я дава на бол­
ния да преспи същата нощ върху нея. Слага си я под възглавницата. На сут­
ринта я взема и отново отиват с дядото да го „заключва“, но на кръстопът.
Преди да го омотае с веригата, болният разпръсва пръстта от гроба в четири­
те посоки на света, като започва от изток и свършва на запад. После сяда да
го „заключи“ дядото с веригата и чакат случайния човек. К ато мине човек, се
повтаря същото и отиват у него да му стане побратим.
82
№ 228

Отначало се проверява кой от умрелите роднини му е „едномесече“ . То­

ва става така:
Баячката взема два въглена — един „жив“, който да държи с машата в
дясната си ръка, и един „мъртъв“ (угаснал), който държи в лявата си ръка. Пи­
та болния за името на някой умрял наскоро от неговия род. Преди това си е
приготвила и поставила пред себе си на земята зелена пръстена паница с вода
от „три брода“. Пуска едновременно двата въглена във водата и казва:
Ако е едномесечета с буба му (например),
д а се схване;
ако не е — д а се не схване.
Родата и влаката, щ о е приклопйла,
до девети пояс да отклопи!

Ако са няколко умрелите — „стринка, чича, деда, буба“ и т.н., за всеки по­
отделно се пускат въглени, докато се покаже кой от тях е „едномесече“ с бол­
ния. Ако не се покаже, накрая се проверява и за незнаен роднина. Като се пус­
нат въглените във водата, ако са „едномесечета“, „живият“ и „мъртвият“ въг­
лен се слепват един за друг и обикалят заедно отгоре по повърхността на во­
дата, докато „живият“ не се намокри и не падне на дъното. Всеки път се про­
верява с нов „жив“ и нов „мъртъв“ въглен, като „живият“ се държи с маша или
ножица, а „мъртвият“ — с ръка.
След като баячката разбере кой от умрелите е „едномесечето“, взема ве­
ригата от огнището и започва да „отклапя“ болния, който е „роб“ до този мо­
мент на „едномесечето“. Това става така:
Болният сяда на дръвника („дето се сечат дървата“) с лице към слънцето,
а баячката застава пред него и започва да му омотава глезените на краката с
веригата от огнището. Омотава ги три пъти и в това време между тях се води
следният диалог:
Болният:
— К акво заклапаш , бабо?
Баячката:
Заклапам роба на гроба.
Що е приклопйла д а отклопи,
р о д ата и влаката до девети пояс.
Зиано и незнаио,
макина рода, бащина рода.
Що е приклопйла, да отклопи!
След това започва да отмотава веригата и започва нов диалог:
Болният:
— Какво отклапаш , бабо?
Баячката:
О клапам роба о т гроба.
Що е приклопйла д а отклопи,
родата и влаката д о девети пояс.
Всяко действие се повтаря по три пъти — три пъти се завързва и три пъти
се отвързва веригата — и на всяко връзване и отвързване „басенката“ се казва
по три пъти. При това, когато се „заклапя“ първите два пъти, веригата се сла­
га отпред на глезените на болния и започва да се омотава, а на третия път се
започва отзад. Накрая, след като свърши баенето, веригата се оставя „раз-
клЬпена“ на земята и болният трябва веднага да се отмести от нея.
Бае се сутрин „пред слнце“ — „след обед не се бае, защо дено вече отива
за другиу дън и нема да има лек“. Бае се в сряда, в събота и пак в сряда — об­
що три пъти. Друг ден не може, защото също няма да има лек.
Като свърши баенето, баячката дава на болния здравец да си го занесе
вкъщи, да го изсуши на печката и след три дни или една седмица да иде да го
хвърли в реката.
„Живите“ въглени, с които е проверявала с кой от умрелите е „едномесе-
че“ болният, се връщат пак в печката да се „съживят“ отново, а угасналите за­
едно с водата, от която болният е пийнал преди това на три места от паничка-
та, се плиска там, „дето се не гази“ — обикновено покрай плета на двора, „в
кьошето“. Машата и веригата се връщат на огнището, а паничката — на ней­
ното специално място на полицата.
72

№ 229

Признаците на болестта са: „не му врви на човеко, натискат го секакви

болести, не спи, не яде, сънува лоши сънища за умрели“. Това означава, че
„умрелите го натискат и требва да се отклапа за здраве“.
Човек може да се „отклапя“ на дръвник („дето сечем дрвата“), на прага
на къщата, на кръстопът и на „столовън камик“ в реката. Ще опиша най-напред
„отклапянето“ в реката. Когато е била малка информаторката, нейната баба
— известна баячка в околността — я е „отклопяла“ в реката и й е завещала то­
зи вариант на „отклапяне“. Тя го предпочита пред останалите места, на кои­
то се извършва този вид лечение (вж. по-горе в същото баене).
Преди да започне самото „отклапяне, трябва да се направи проверка с ко­
го от умрелите роднини болният е „едномесече“ и защо иска да го вземе при
себе си в гроба. Може обаче и някой от живите, който го мрази, да е причинил
болестта и тогава „отклапянето“ се превръща във вид „отвръщане на магия“
(вж. по-нататък „Отвръщане на магия чрез отклапяне на верига“). Самата
проверка става по следния начин:
Взема се зелена пръстена паничка и в нея се сипва вода от „три брода.“
Изважда се от огнището един „жив“ въглен, нарича се на болния (казва му се
името) и се пуска в паничката. На този въглен не се бае. После се изваждат
угаснали въглени и се наричат на умрели от рода на болния, т.е. също им се
казва името и се пуска съответният въглен в паничката. И така, пуска се „жи­
вият“ въглен, пуска се и угасналият и се казва:
Ако е Пена (името на болния) едномесечета
с Иван (името на умрелия),
да се фане у нея;
ако не е — д а бега от нея!
(Три пъти се казва текстът за проверката.)
И „едномесечето“ се „лови“ за „живио“, пада върху „живия“ въглен и го при­
тиска на дъното. Ако угасналият въглен е наречен на човек, който не е „едноме-
сече“ с болния, той кръжи на повърхността и не се залепва за „живия“ въглен.
Бабата ми напомни няколко пъти, че винаги въглените, наречени на живи
хора, трябва да са „живи“, а за умрели — „мъртви“, т.е. угаснали. Защото след
като провери за „едномесечета“, тя проверява и за живи хора, които може да
са направили магия на болния. Ако установи, че има „едномесече“, тя му „от-
клапя“ за него. Ако обаче установи, че някой от наречените на живи хора въг­
лени се лепне за въглена на болния, тогава тя му „отклапя“ за „отвръщане на
магия“. Ако никой от въглените не се „фане“ за болния, тогава не се продъл­
жава с по-нататъшни обредни действия.
Водата от паничката заедно с угасналите въглени се изсипва покрай пле­
тищата, „дето човек не минва“. Тя не се пие, защото не е за лек. „Живият“ въг­
лен се връща в огнището заедно с другите „живи“ въглени, които са наричани
на живи хора и не са показали, че са направили именно те пакостта на болния.
Ако някой от „живите“ въглени се е „фанал“ за въглена на болния, то тогава и
той се изсипва заедно с угасналите, което е част от „магията за отвръщане“.
След като се извърши проверката с въглените, се „нарязват“, т.е. правят
се резки върху три пръчки — три върбови или две върбови и една дрянова.
Върбата, от която се отрязват пръчките, трябва да е садена, а не саморасляк.
Пръчките трябва да са прави и дълги колкото човешка ръка и най-важното —
всяка от тях да има връх, защото, „като нема връх, не е за лек, ами е за ма-
джия“. „Пручките се нарижат“, т.е. нарязват, срещу сряда или събота, „кога
слнцето заожда“. Резките се правят с нов, неупотребяван нож. Ножът се дър­
жи в дясната ръка, а пръчката — в лявата. Резките се правят една до друга плът­
но в посока към върха и обратно при изричането на всяка дума от „басмата“.
Ако се вземат две върбови и една дрянова, на дряновата се прави само една ряз­
ка, когато се споменава името на болния, а на върбовите се правят резки, като
се споменават имената на умрелите, самодивите и лошите живи хора, които са
могли да напакостят на човека. Когато са три върбови пръчки, се „нарижат“ и
трите, целите. Докато се правят резките, се казва следната „басма“:
Пена (на първата рязка се казва името на болния)
с кои е едномесечета
на пручките че нарежем,
пручките да дйрат,
Пена да не дират.
 Б ащ ина рода, макина рода.
С кои е едномесечета,
на пручки д а нарйжам,
пручките д а дират,
нея д а не дират.
Сви умрели,
знанй и незнани,
на пручки д а нарйжам,
пручките д а дират,
нея д а не дират.
Начнйци, вещйци,
самодиви, сам овйли,
лефуткини, цицаркини,
седемдесе и седам вери
и половина и чирек,
на пручки ги нарйжам,
пручките да дират,
нея д а не дират.
Свека държава ветар има,
свеки ветар боя има —
син ветар, бел ветар,
бембелов ветар, оранджу ветар,
сив ветар, черен ветар;
турски ветар, самодивски ветар,
саамовилски ветар.
Н а пручките ги нарйжам,
пручките д а дират,
нея да не дират.

Самодива но Стояне и
самодиване Йоване,
ако сте много стари,
мои дедеве да сте;
ако сте по-младй,
мои бащ еве д а сте;
ако сте със мене,
мои сестрй д а сте,
мои бракя д а сте;
ако сте по-младй,
м ои деца д а сте;
ако сте най-млади,
мои унучета да сте!

Що лети по небото
и щ о лази по земята,
на пручките го нарйжам,
пручките д а дйри,
нея никой д а не дйри.
Текстът се повтаря три пъти, като на всяко споменаване на човек или де­
монично същество се прави рязка на пръчката. И така — на трите пръчки, об­
що девет пъти.
После болният взема нарязаните пръчки, слага си ги в леглото по дължи­
на и същата нощ преспива върху тях. Рано сутринта става, взема ги и без да се
обръща, излиза от стаята. На първия срещнат кръстопът ги „разфърля“ — ед­
на нагоре, една надясно и една наляво. След това, отново без да се обръща и
вече по друг път, а не по този, по който е минал току-що, отива на реката за
„отклапянето“ с веригата от огнището. Баячката го чака там.
Когато стигне до реката, мълчаливо се покланя на бабата за поздрав и
влиза в реката, за да седне на „столовън камик“. Сяда така, че да гледа на из­
ток, „къде слнцето“, с „изпружени нодзе“ и водата да тече около него.
Баячката взема веригата и му я „заклапя“ на кръста, т.е. омотава я три пъ­
ти, а след това го „отклапя“. Три пъти го „заклапя“ и три пъти го „отклапя“.
Докато го „заклапя“, баячката нищо не говори. В този момент тя го прави
„роб“. Когато обаче започва да го „отклапя“, между тях се води следният ди­
алог:
Болният:
— Какво отклапяш, бабо?
Баячката:
— Отклапям роба от гроба.
О т бащина рода,
от макина рода.
От начнйци, от вещици,
от самодйве, от самовйле,
от лефуткине, от цицаркине,
от лабаткине, от изтрове (отровено)
от седемдесе и седам вери
и половина и чирек;
от сви бойща и ветрйща,
сви знанй и незнани умрели,
от що лети по небото
и що лази по земята.
От се и ся отклапям,
от сви живи и умрели.
След това баячката му дава стръкче здравец. Болният трябва да го на­
мокри, да пийне от него вода, да си измие лицето с него и да го поноси, заши­
то в дрехата си, докато увехне.
След третото „отклапяне“ човекът трябва да се изкъпе в реката и веднага
да се преоблече в нови дрехи, а старите да изхвърли, „дето се не гази“ и да ги
зарови там.
Като правило след всяко баене болният трябва да се помести веднага от
мястото си или да избяга, без да се обръща назад.
На кръстопът се „отклапя“, когато болният иска да си „хване“ побратим.
В този случай вместо на реката се ходи на най-далечния кръстопът в селото
(не на този, на който се хвърлят пръчките) и се чака да мине човек. Първият,
който мине, „отклапя“ болния по същия начин и с него се води същият диа­
лог. Баячката е там и им казва какво да правят и какво да говорят. Това е слу­
чаен пътник, който обаче отсега нататък става побратим на болния и той му
носи дар до края на живота си.
Когато се „отклапя“ на прага или на дръвника, винаги се прави с две вър­
бови пръчки и с една дрянова. В този случай, болният трябва да държи дряно­
вата пръчка с нарязаното на нея негово име в ръце, докато го „отклапят“, а
после я слага над вратата. Двете върбови пръчки преди това ги е хвърлил на
кръстопътя на идване.
Парите или дарът на баячката се хвърлят на земята.
71
 № 230

Баячката взема стара „пуста“ верига от огнище от „клепоча“ — „дека све

в таа къща са измреле, све да дреме“, и рано сутринта преди изгрев слънце
отиват с болния на кръстопът. Тя го „заключва“, т.е. омотава го през кръста с
веригата и се скрива някъде наоколо. „Кой мине пръв тамо, да те отключи и
да го фанеш за кръстник или да му платиш.“ Ако болният е млад човек, си
„хваща“ кръстник, който след това му е кръстник на сватбата, на кръщенето
на децата и т.н., ако е по-възрастен, тогава му плаща.
77
№ 231
Вечерта срещу сряда или събота се сварява яйце с два жълтъка. Оставя
се до главата на болния, а на другата сутрин се взема и се отива на гроба на
„едномесечето.“ Баячката носи и веригата от огнището.
Болният сяда върху гроба така, че да си допре гърба до надгробния кръ­
ст, и бабата го завързва с веригата. След това застава срещу него, обелва яй­
цето, разчупва го на две равни половини така, че да има жълтък и в двете, и го
захранва накръст — т.е. кръстосва си двете ръце и му дава да си хапне малко
първо от дясната, после от лявата ръка, след което ги поставя една до друга и
пак му дава да си хапне първо от дясната, после от лявата ръка. Остатъкът от
яйцето се оставя върху гроба — на място, където е главата на мъртвеца.
Докато се извършват тези действия, не се говори.
После бабата сяда наблизо и двамата чакат да дойде някой, за да го „отклю­
чи“, т.е. да отвърже веригата. След като го „отключат“, болният става, дава дар
и на този, който го е „отключил“, и на баячката, като го хвърля до гроба, и си
тръгва по друг път. Баячката си прибира веригата и също се връща по друг път.
77
№ 232
Това се нарича „хващане на побратим против едномесече“.
Взема се „пуста верига и пуст ключ от запусната къща“ и с тях се заключ­
ва болното дете на кръстопът извън селото. Оставя се ключът до него, за да
може първият, който мине, да го отключи. Много често се уговарят някой
комшия да дойде да го отключи. Ако е момче болното, трябва да е мъж, ако
е момиче — жена, „щото да се не смесва, щото може да им се случи да се взе­
мат, а кръвта им вече е едно и не бива“.
Като дойде човекът, отключва веригата и я оставя на земята. Дава на бол­
ното дете да глътне една капка кръв от безименния пръст на дясната си ръка.
То му целува ръка и казва:
— Ти си ми побратим!
А той отговаря:
— Господ здраве да ти дава!
После побратимът го взема на ръце и го занася у дома си. Ако болният е
възрастен човек, го води за ръка.
В това време баячката и майката (на детето) занасят веригата и ключа
там, откъдето са ги взели. Майката си е приготвила предварително дар и оти­
ва у побратима. Дава му дара и си взема детето. Ако е възрастен, това се пра­
ви от друг негов роднина.
 Носи се дар на побратима на всеки Великден като на кръстник. Много
често той наистина става кръстник на сватбата на вече порасналото дете и на
децата му, които се кръщават на негово име — поне първото дете. Ако е въз­
растен човек, просто тачи побратима с дарове до края на живота си.
77

№ 233
Това е „заключване от едномесече“.
Ко е едномесече, че го заключиш детето с пуст ключ и пуста верига на са­
дена върба. Да го отключи, кой мине, и да го фане за побратим. После да му
стане кръстник. Че му носи дар — колач, перашки, на секи Великден и така.
Вечерта че го премериш с един жлт и един червен конец и че му вржеш
жлтио на десната ръка. Че откинеш парцал от некоя дреха д а завиеш един ка-
мик — колко ока да е — да си го тури до главата и да спи на него. И кат стане,
да иде на гробо да си смени конците и да зарови камико и дреата до главата
му на умрелио, че да го остави, да го не трси вече.
Болният носи червения конец на ръката си, „докъде го затрие“.
77
(Други видове баяния за „едномесече")
№ 234
Този вид баене от „едномесече“ се прави в деня на погребението, когато се
знае, че човекът, който е умрял, е „едномесече“ с някой от живите си роднини.
Извикват живия роднина и го накарват да застане отляво на ковчега, до
главата на умрелия. Баячката премерва „боя“ на човека с ж ълт и с червен ко­
нец. Слага червения конец в ковчега до главата на мъртвия, а жълтия завързва
на лявата на ръка на живия роднина. Като отидат на гробищ ата, малко преди
да затворят ковчега, за да го спуснат в гроба, баячката разм еня конците —
жълтия слага в ковчега, а червения завързва на дясната ръка на живия
роднина. При това три пъти тихо казва:
Гробо д а трсиш,
И в а н д а не трсиш!

След това се обръща и повече не го поглежда.

82
№ 235
Когато умре някой човек, ако има „едномесече“ от живите му роднини, то
веднага трябва да иде при баячката — до 40-ия ден след погребението, за да се
„откачи от мртвио“.
Баячката отива в сряда вечерта и донася малко пръст от гроба на „едно-
месечето“. Дава я на живия роднина да спи върху нея три нощи. После той й я
връща пак. Тя я слага в едно шише и сипва вода от герана. После започва да
преобръща шишето накръст между четирите ъгъла на стаята и многократно
да повтаря:
П ръ ст си бил,
на пръст д а ста неш,
И в а н да оставиш!
 Три пъти приви кръст през стаята.. После отива на гроба на умрелия и из­
сипва съдържанието на шишето по цялата дължина на гроба. Захвърля там
шишето и си отива, като се връщ а по друг път — не по този, по който е дошла.
82
№ 236
Взема се „кулен“ (царевица), който не трябва да има връх — „да нема
връх, да нема празно, на навсекъде — зърне“. През нощта срещу сряда или
срещу събота болният преспива върху него, а на сутринта преди изгрев слън­
це тръгва към реката, като по пътя рони зърната. Когато стигне до реката,
счупва „кулена“ на две и го хвърля във водата, като казва три пъти:
Б р а т сакаш , те ти брат;
сестра сакаш , т е ти сестра.
Това се прави, когато „едномесечето“ е незнаен роднина. Ако се знае кой
точно от родата е „едномесече“ с болния, тогава „куленът“ се хвърля на гроба
му, а не в реката.
И в двата случая болният трябва да се върне по друг път, а не по този, по
който е ронил зърната на царевицата.
72

№ 237
Най-напред се проверява с кого от умрелите си роднини болният е „ед­
номесече“. Вземат се три или пет въглена — един „жив“, а останалите — уга­
снали. „Живият“ се пуска за болния, а угасналите — за умрели негови родни­
ни. При пускането на всеки угаснал се споменава името на някой умрял и се
казва:
Ако Иван е едномесече с Пена,
д а се фане у него;
ако не е — д а се не фане.
Ако няма такъв роднина, се нарича на незнаен роднина и обредът продъл­
жава по следния начин:
Вземат се три червени цвята от „големо цвекье“ и три жълти от същото
цвете. Трите червени цвята се завързват с червен вълнен конец, а трите жълти
се завързват с черен конец. Трите червени цвята се занасят на гроба на „едно­
месечето“ или на незнаен гроб и се оставят да пренощуват там през нощта
срещу сряда или срещу събота. Трите жълти цвята остават при болния, който
преспива върху тях същата нощ. Преспива също така и върху камък, взет от
реката, който се слага до жълтите цветя.
На сутринта „пред слнце“ болният става, взема трите жълти цвята и ка­
мъка и без да се обръща, тръгва към гробищата. Отива на гроба на „едно­
месечето“ (или на незнаен гроб) и го обикаля три пъти, като започва откъм
краката на мъртвия, от ляво на дясно, и всеки път по три пъти казва:
Ти си роб и гроб.
Ти че робуваш за мене,
д а не робувам я за тебе!
На третия път оставя трите жълти цвята и камъка, на които е спал, до гла­
вата на умрелия, а взема трите червени цвята оттам и малко от зелената тре-
вичка на гроба. Връща се вкъщи по друг път и се изкъпва с вода, в която е сло-
жил червените цветя и тревата. След това изхвърля водата заедно с всичко в
нея, „дето се не гази“.
71
№ 238
Когато човек се чувства отпаднал, той може да отиде на гледачка да му
каже от какво е болен. Ако се окаже „едномесече“, отива при баячката и тя го
научава да постъпи по следния начин:
Взема от „барата“ камък, голям колкото човешка глава. Занася го вкъщи
и си го слага отляво на главата, за да преспи така една нощ. Сутринта преди
изгрев слънце става и отива при баячката. Тя му дава една „турта“ (малко
кръгло хлебче), което е опекла същата нощ. Той взема „туртата“ и камъка и
отива на гробищата. Оставя камъка и „туртата“ до кръста на гроба на „едно-
месечето“ (ако знае с кого точно от умрелите си роднини е „едномесече“) или
на незнаен гроб (ако не знае с кой от умрелите си роднини е „едномесече“) и
казва три пъти:
Брат с а к ат , те ти брат;
сестра сакаш, те ти сестра!
След това тръгва, без да се обръща, и се прибира вкъщи по друг път — не
по този, по който е дошъл.
77
№ 239
Преди да започне лечението, се проверява с кого от мъртвите си роднини
болният е „едномесече“. Това става така:
Взема се зелена пръстена паница, три „живи“ въглена и три „мъртви“
(угаснали). Най-напред се пуска „жив“ въглен, наречен на болния, а след това
— угаснал, наречен на някой умрял роднина, и се казва:
Ако е едномесечета,
мртвио да затисне жйвио;
ако не е — да бега от него!
Ако „мъртвият“ въглен залепне върху живия, значи именно този роднина
е „едномесечето“, ако не се залепи, се проверява със следващия. Последният
въглен се нарича на незнаен роднина.
После баячката завързва на лявата ръка на болния жълт конец, а на кръс­
та на гроба на „едномесечето“ (знайно или незнайно) — червен. На другия ден
сутринта преди изгрев слънце отиват отново на гроба, за да размени конците,
като този път червеният конец се завързва на дясната ръка на болния. Същата
нощ той е преспал и до камък, голям колкото човешка глава, който си е доне­
съл от реката. Сутринта, когато тръгва за гробищата, си го взема, за да го за­
несе там. Камъкът се слага до кръста на гроба и чак след това баячката разме­
ня конците. Докато завързва жълтия конец на кръста, казва:
Ти си сакал роднина до тебе.
Те ти кончето и камико,
а ти на него живот и здраве!
Думите се повтарят три пъти, след което двамата си тръгват, без да се об­
ръщат назад.
77
 № 240

Лекуването става в сряда или събота. Вечерта срещу сряда или събота
трябва да се премери „боя“ (височината) на болния с жълт конец и да му се
завърже на китката на дясната ръка, за да преспи през нощта с конеца. В съ­
щото време червен конец се занася и се завързва на надгробния кръст на „ед-
номесечето“ — над рамената на кръста. Взема се малко пръст от гроба около
мястото на главата и един камък, „колко едно кило да тежи така и да е колко
главата му на живио“. Пръстта и камъкът се занасят на болния да преспи на
тях — пръстта се слага под възглавницата, а камъкът — до нея.
На сутринта преди изгрев слънце трябва да се отиде на гроба, за да се
разменят конците, да се върне пръстта пак на мястото, откъдето е взета, и да
се сложи камъкът до надгробния кръст.
Жълтият конец се сваля и се завързва червеният конец на китката. Болни­
ят трябва да го носи три дни и след това да го хвърли в реката или да го за­
върже на плодно дръвче и „ше се откачи от едномесечето“.
77
№241
Когато умре „едномесечето“, човекът отива до 40-ия ден на гроба, заста­
ва прав и с гръб към надгробния кръст, хваща го, „сецва“ се леко през кръста
и казва:
Д а сецам я тебе,
д а не сецаш ти мене!
После си тръгва, без да се обръща.
77
№ 242

Проверката за това дали човекът е болен от „едномесече“ и кой точно от

умрелите му роднини е „едномесечето“ става с вода и въглени по следния на­
чин: в зелена пръстена паница се сипва „мртвечка“ вода, т.е. хладка, само ле­
ко затоплена вода, без да е кипяла, а само да е „умртвена“. В нея се пуска един
„жив“ въглен, който се нарича на името на болния човек. След това се пуска
един угаснал, който се нарича на някой от умрелите му роднини — „ако иде
при живио, значи е „едномесече“, ако кръжи отгоре — не е“. После се проверя­
ва с втория въглен, а третият се нарича на незнаен роднина. Ако никой от въг­
лените, с които се проверява, не иде при „живия“, значи човекът въобще не е
болен от „едномесече“, а от нещо друго, за което има други лекове.
Ако човек не знае кой е гробът на „едномесечето“ (т.е. при проверката
въгленът, наречен за болния, се е лепнал за въглена, наречен на незнаен род­
нина), болният трябва да спи през нощта срещу сряда върху царевичен „ку-
лен“, а на сутринта преди изгрев слънце да тръгне към реката и да рони по
пътя зърна от царевицата, като започне откъм върха. Като стигне до реката,
трябва да счупи кочана на три парчета и да го хвърли на три различни посо­
ки, например: „на София, на Видин и надолу по реката“. На всяко хвърляне
казва:
П ращ ам те на София,
там д а седиш,
там д а ядеш,
 там д а пиеш,
там д а се жениш,
там да си къщ а праиш .
Я съм усрна,
при мене д а не идваш ,
мене да остаиш .

Същото се повтаря и за Видин:

П ращ ам те на Видин...

Когато е за реката, казва:

П ращ ам те по реката,
д а идеш у турско,
там д а седиш , там д а ядеш,
там да пиеш,
там д а се жениш,
там д а си къщ а праиш.
Я съм усрна,
при мене д а не идваш ,
мене д а остаиш .
След това се връща по друг път.
Ако човекът знае кой е гробът на „едномесечето“, т.е. при проверката за
него се е лепнал въглен, наречен с името на някой умрял о т рода, то тогава
отива там, сяда на гроба, „тоцка си главата у камъко“ и казва:
Рода сакаш — род а ти д авам ,
мене д а остаиш!

После си пийва от водата и виното, които е донесъл на гроба, и се връща

по друг път. Взема си и малко пръст от гроба (оттам, където е главата на мър­
твеца) да се изкъпе с нея и каквото остане във водата от пръстта, трябва да се
върне на същото място, а водата — „у барата“. Освен това същ ата нощ чове­
кът трябва да сложи до главата си камък и като отиде на гроба, д а го зарови
„до главата на умрелио“, като каже:
Глава сакаш - глава ти давам .
Глава за глава.
Ти мене, аз тебе.

77
№ 243
Проверката за това дали човекът е болен от „едномесече“ и кой точно
от умрелите му роднини е „едномесечето“ става с вода и въглени по същия
начин:
При пускането на въглена се казва:
Ако сте едномесечета,
д а се сфанете!
„Ко са истина едномесечета, мртвио фаща живио и го изважда отгоре, ако
не — падат и двата на дното.“
Тази проверка става срещу сряда след залез слънце. След това баячката
отива да търси по роднините на болния „40 връхчета от садена върба“. Дона­
ся ги и ги завързва накуп с червен конец. Човекът преспива през нощта върху
тях, а на сутринта преди изгрев отново ги занася на баячката. Тя ги взема и за-
едно с болния отиват „д о б а р ат а“. Х върля връхчетата във водата д а ги отнесе
течението, като казва:
К о са к аш б р а т — т е т и б р а т ,
ко сак аш с е с т р а — т е т и сестра!

После двам ата се п р и б и р ат по различни пътища.

77
№ 244

Когато ум ре човек, за който се знае, че е „едн ом есече“ с някой о т р од а-

та, в деня на погребението му, но преди ощ е д а е изнесен о т къ щ ата, тр яб в а
да се донесе пръчка о т трен даф и л и д а се п рем ери с нея ковчегът. В еднага
след погребението ж ивият родн и н а тр яб в а д а се провре три пъти през с гъ ­
натата на венец тр ен даф и л о ва пръчка, д а си взем е п р ъ ст о т гр о б а н а п о ч и ­
налия и от ощ е два незнайни гроба — д а стан ат общ о три, и д а се въ р н е в к ъ ­
щи по друг път. Б аяч ката или р о д н и н ата, която го лекува, заб и ва т р е н д а ф и ­
ловата пръчка до главата на м ъ р твец а и съ щ о се п р и б и р а по д р у г път, з а д а
„запои“ живия с п р ъ с т т а и м ал ко вода. „З ап о й в ан ето “ став а в с р е д а т а н а
реката и о стан ал ата п р ъ ст и во да се х в ъ р л ят в р ек ата д а ги о тн есе т е ч е ­
нието.
77

№ 245
Човекът сам трябва да извърш и следното: д а взем е о т тр и къщ и ц ветя и
да ги върже на китка. Срещ у сряда или събота трябва д а слож и ки тката д о
дясното си рам о и да преспи така, а на сутринта д а я вземе и д а оти де н а ня­
кой мост. О ттам той трябва да хвърли китката в реката, като каже:
Те ти бракя,
те ти сестри,
те ти цел а р о д а.
Н е м а м к р ъ в н а връ зка с тебе.
О т м ен е се махни,
тях си ги взем и.
В о д а та д а ви отнесе
и д а ви занесе.

След това трябва д а отиде на гроба на „едном есечето“ (ако го знае кой е),
или на незнаен гроб (ако не знае) и да си чукне няколко пъти главата в н ад ­
гробния кръст (девет пъти), докато казва същите думи. П осле да вземе м алко
пръст от гроба („дека са краката на умрелио“), да отиде „у барата, на столо-
вън камък — дека го не м ое извади и го не носи водата, им а малко трапче о т ­
горе си“, да застане срещу слънцето, да гребне малко вода от трапчето на к а­
мъка и да я смеси с пръстта от гроба, за да се „запои“ там . О статъка от п р ъ ст­
та и водата изхвърля във водата с думите:
В си ч кото л о ш о в о д а та д а отнесе!
Ако се случи д а ум ре някой, за когото той знае, че му е „едном есече“,
трябва да иде до ковчега и да си чукне няколко пъти главата в главата на ум ре­
лия, като произнася пак същ ите думи.
77
 № 246

Като умре „едномесече“, на неговата ръка се връзва червен конец, а на

ръката на живия — жълт. И двамата пренощуват така, а на другата сутрин кон­
ците се разменят с думите:
Ти д а ж ълтееш , я да червеем!

От три места на гроба на починалия се взема пръст, слага се във вода и с нея
трябва да се изкъпе живият роднина, след което да я хвърли в реката с думите:
Айде, д а врви сичкото из водата надоле
и на мене живот и здраве!
78
№ 247
Дали е „едномесече“ се познава, като на едно „влакно“ се завържат залък
хляб и дървено кръстче, хваща се другият край на „влакното“ и се оставят
вързаните неща да висят свободно надолу над паница с вода. В двата края на
паницата са сложени два въглена — един, който е бил „жив“ (наречен на бол­
ния), и един, който е бил „мъртъв“ (наречен на „едномесечето“). Ако хлябът и
кръстчето се заклатят в посоките на двата срещуположни въглена, значи
болният е „едномесече“, ако се заклатят в другите две посоки, значи не е „ед­
номесече“ и трябва да се смени угасналият въглен, като се нарече на друг ум­
рял роднина.
Въгленът се сменя девет пъти, като последния път се нарича на непознат
човек. Ако вързаните неща не се заклатят, значи човекът не е болен от тази бо­
лест и трябва да се търси друг лек.
Като се открие кое е „едномесечето“, баячката дава на болния залъка и
той отива на гроба му. Удря си леко три пъти главата в надгробния кръст, за­
равя хляба до него, отчегъртва си малко от кръста и бързо избягва оттам. Ни­
що не казва.
Като си отиде вкъщи, извиква някой комшия и отиват на реката комшията
да го „запой“ с това, дето болният е отчегъртал от кръста. После носи дар, за да
се „откупи“ от човека, който го е „запоил“, и се опрощават. Болният му целува
ръка, а другият му казва: „Просто да ти е!“, и се уважават цял живот.
78
№ 248
Проверява се с въглени и дървено кръстче с кого от умрелите роднини
болният е „едномесече“. Кръстчето се пуска на дъното на паничка с вода, си­
пана през веригата на огнището. След това се хваща един „жив“ въглен
(наречен на болния) и се държи на огрибката над водата. Н а конец се завърз­
ват залък хляб и угаснал въглен, който се нарича на някой умрял от родата.
Ако се заклатят към „живия“, въглен значи са „едномесечета“, ако се заклатят
в друга посока — не са, ако въобще не се заклатят, то тогава човекът не е болен
от тази болест. Проверява се поименно и за незнаен роднина.
След като се установи кой е „едномесечето“, се отива още същата вечер
на гроба му и се завързва червен конец на надгробния кръст, оставя се черве­
но цвете и се взема от там камък. Н а болния се завързва жълт конец на врата,
слагат му се до възглавницата камъкът и едно жълто цвете.
 На сутринта се отива на гроба, разменят се конците и цветята, а камъкът
се заравя до надгробния кръст, като се казва:
Н е м а д а тр с и ш Иван
ни за б р а т, ни за сестр а;
ш е тр си ш кам ико, кончеца и китката
за б р ат, за с е ст р а
и за цела влака!

След това човекът бързо си тръгва, без да се обръща.

79
№ 249
„Кога ум ре едномесечето, му се връзва на десната ръка червен конец, а
на живио — жлт“. Н а другата сутрин конците се разменят, като живият произ­
нася:
Ти д а ж лтееш ,
я д а червеем !
След като се зарови починалият, се взема пръст на три места от гроба му
и се „запойва“ с нея болният.
78

№ 250
Ка некой кат умре, дето е с него роден у един месец и он нищо му нема,
ама само спи и му е така, лошо. И до 40 требва да се излекува, ако се не леку­
ва, по-зле става. Едномесечето щ ом умре, до 40-то (от погребението) требва
да се излекува. Непременно. А после мине ли, значи че умре.
Ка зайде слънце и от кръстопът ше земе камъчета три. Некой близък човек
ше ги земе. Може и он да ги земе, и он да ги пущи, ма може и друг да ги пущи. И
камичетата са земат, мънички камичета, колко бърбончици, ей така и ше ги уви­
ят у черен парцал. И сабале пред слънце, докато не е изгрело слънцето, се носи
у воду. Ако нема вода, ако е например у София, ко има чешмичка, да тече така
водичка, ше пущи парцалчето с таковата (камъчетата) и ше каже:
Те ти рода,
роду д а не тражиш !
Три пъти. И ше плюне и ше пойдеш и нема да се обръщ аш назад.
98
№ 251.
Че земеш кончък о т дрехата, от потник, от комбинезон или от ризичка. И
ка га пущиш у водуту у панйчкуту, оно две сенчици има. Нали ка пущиш е една
сенкя, а едномесече ли е, две су сенките — на един кончъц, па две сенки. И ка
пущиш углень с името му, например И ванка, от под ньега па две сенки праи,
ко е едномесече. Ти първо че спущиш углень от Бога, а после од ньега и че му
га кажеш името и ка пущиш угленчека, оно под ньега пак две сенки праи едно­
месечето. Така че разбереш едномесе има ли. П ървото го наричаш да йе от
Бога, другото от тая, дека му гасиш воду, и ако тва, дека е ньеговото, има две
сенчици, и тва, кончъцът, има две сенчици, значи е едномесече. Тая, дето ми
гаси на мене, така праи: „Пущи, рече, кончъца, два сенки. Чекай съга да пущим
за ньега.“ И пущи от Бога, пущи за Иван и рече: „Гледай, ето две сенчици. Ед-
номесече е. Веднага га лекувайте.“ (А познава ли с кого точно е едномесече?)
А бе, то може, ама не можеш да знаеш баш. Ама ти като га лекуваш от едно­
месече, то нема значение от кога е точно. Ама пита ме: „Имаш ли от род не-
кой да е умрел?“ Реко, свекърва ми почина. „От нея, рече, е едномесече. Айде,
лекувайте га.“ Ама може, ко пущи и за ню (свекървата) угленче и оно се залепи
за ньега (на когото гаси вода), значи от ню е едномесече, може и друг да спу-
щи с друго име и от кога йе, оно се залепи. Ко е от Бога, оно се залепи, дека е
наречено (въгленчето) за Бога. И така.
И това става. Като е на обед сълнцето и като стане над водуту, нали има
такова, сенкя. И сенкята точно над горе. Он ше земе така и едно толкова (по­
казва колко дълго) колченце (пръчица), малкъчко заострено така, и у водуту,
че го зачука да стои. И он че стои. Да обкрочи (обкрачи) така водичката, дека
тече (между краката му), и он че стои така право. Ти кат застанеш така, и оно
сенкя дава. И точно у сенчицата че се закове клечката и че се каже:
Те ти рода,
роду д а не тражиш!
Три пути. И ше плюне и он, и тоа, дека иде с ньега, и замине.
(От какво дърво трябва да е колчето?) От де да е. Дръвченце да е. Клечи-
ца. Че га заковеш, че га ковнеш, че го чукнеш с ено камиченце и че кажеш три
пути:
Те ти рода, роду да не тражиш!
И че плюне и че пойде, и това лекува от едномесече. Ама да е на обяд, точ­
но у 12 часа, кога пада сенкята под ньега. Тогаз ше го кове. И д а си гледа към-
то слънченце. Оно си тече отдоле водичката. Клечицата там си остане, а он да
се не обръща назад.
98
№ 252
И така може. На гроба, у краката. Мочка у шишенце или нещо друго. Да
се измочка (изпикае) у шишенце, да сипе и водичка оня, дека е едномесечето, и
ше го отнесе до краката на тоя, що е умрел, едномесечето. Че га сипе там, че
чукне у кръсто и че рече три пути:
Те ти рода , роду да не тр ажиш!
Че залупи там шишенцето, на граба, у краката му, че плювне и че си пойде.
98
№ 253
Ка умре човек, от покрова че отцепи, нали га прекриват с покров, и се на
краката (откъм краката на мъртвеца) зареже и отцепи. И че си га дигне.
И кога не знаш какво е, що е, ама е от едномесече (не знаеш кой точно е
„едномесечето“ и може да е умряло и по-отдавна), че га узмеш да се провреш
под покрова и че га върлиш у барата и па така че кажеш:
Те ти рода,
роду да не тр ажиш!
И така че плюнеш и че си пойдеш.
 (Как ще се провреш под това парче от покрова?) Ами оно нали ка отце­
пиш така по-широчко, па после че отрежеш у средата с ножичките — озгоре,
та до доле — оно стане цепка у средата да мож да минеш. И го наденеш през
главата до ногьете и се провреш целата. Може и оздол — че ступне и ти му на-
гор че го изнесеш, па че ступне, и нанагоре — о-оп — че го изнесеш — три пути
така. Дома че се провре и че го изнесеш, после да го върлиш у барата.
Ко знаш че това е едномесечето, дека е умрелото, от ньеговио покров че
откйдаш и ко се разболиш, да се провреш. Ко не, че си го дигнеш, та ко ти ста­
не така, лошо, да мож да са опрайш.
И това помага.
Я поне така съм патила и на кога съм казала, секи се е излекувал.
98

БАЯНИЯ ЗА „САМОДИВСКО НАГАЗЕНО“ („СТЪПКАНО“, ВЪНКАШНО“,

„ПОДМАМЕН ОТ САМОДИВИ“, „СТАРЕЦ-САМОДИВАН“,
„САМОДИВСКА БОЛЕСТ“, „ЮДИНСКА БОЛЕСТ“,
„ВЕТРИЩА“, „ВЯТЕР“)

В този раздел са включени баяния, които имат различни названия, но са

за една и съща болест. Названията са регионално определени, но като прави­
ло това са варианти от Западна България. Тук влизат баянията за „самодивско
нагазено“, „самодивска болест“, „нагазуще“, „стъпкано“, „вънкашно“, „юдин-
ска болест“, „подмамен от самодиви („самодиван“), „самодивско наказание“,
„ветрища“, „вятер“. Най-общо „самодйвско нагазено“ това е, когато е стъпил
човекът на самодивското хорище, където самодивите играят под звуците на
гайда и тъпани, или на трапезата им. Най-страшно е обаче да се настъпи ня­
коя самодива. Те са сенки и не се виждат. Животните ги виждат и се пазят от
тях, но хората — не. Кучетата не ги лаят, но бягат от тях. Самодивите кладат
огньове нощем, когато играят, и по пламъците човек може да се ориентира къ­
де не бива да ходи, но през деня нищо не се вижда и може, без да иска, д а им
напакости, а те веднага го разболяват за наказание. Понякога се виждат следи
от изгоряла трева и поникнали „самодивски лъжици“ и „самодивски паници“
(билки) или „самодивски блъвоци“, които приличат на пържени яйца с извара.
Болестта се познава по това, че човекът се оплаква от „главобол“, тежест
в гърдите, обща отпадналост, изпотяване или пък нещо му се е схванало из­
веднъж — устата или някой крайник.
Ето за илюстрация думите на самите баячки:
„Да не погазиш самодивска трапеза или игрище — голямо и прилича на
гувно (харман). Особено на синията им! Животните виждат самодивите и не
искат да минават оттам, но хората не виждат и минават.“
60, с. 184

„Ако човек стъпи на место, къде са играли самодивите или дека им е била
трапезата, те го разболеват — разчепят му устата и се сфаща нещо. И повече
че се сване ако е пикал на такова место. Они се не видат денем и он може да е
стъпил на такова те лошо место, дори да е настъпил некоя от них и да не ю е
видел, па она го фане, та го разчели.“ Самодивското игрище най-често е „по-
ди горунь“ (дъб), а също и трапезите си правят там. Около три-четири метра
в диаметър от „горуня“ трябва да се внимава. Освен да стъпи на игрището
им човек може да стъпи на трапезата им, да се изпикае на нея или да настъпи
някоя самодива, без да иска. Може да им счупи сватбената „фиргулица“ (зна­
ме) или да им бутне невестата, да бутне люлката с бебето на някоя от тях и т.н.
— все прегрешения, които той прави от незнание.
77

„Коги човек нагази самодйвско, нещо трапеза или игрище, или па сгази
некоя самодива, дека не я е видел, они го разболеват и нещо му се сфане на
човеко.“
82

Баянията от „ветрища“ и „вятер“ са също включени в този раздел, защо­

то „ветрищата“ са самодивите, самовилите, „ю дите“ и всички други „вири се-
какви, дека летат око нас и ги не видим, та ги нагазим или стъпнем некъде —
по игрище, по тарпеза, по нещо. И они се разлютят, та ни натиснат.“
72

Човек се разболява от „ветрища“, когато направи някоя пакост на само­

дивите, самовилите и други такива митични същества.
„Нощем нещо ти тежи, притиска те, потиш се, не мож да спиш.“
72

„Вятер е — ко та боли цалото тело — да та върти, да та мести, да та сфата.“

17, с. 410

Същото се отнася и за случаите, когато човек настъпи „вънкашно“, т.е.

пак самодивско игрище, трапеза и т.н. „М омчето са е, вика, пикал пред
смоквата, вика. Сички са съгласни, вика, да му простат. С ам о една, вика, не е
съгласна от тия (става дума за самодивите). И казва сега: „Д а блажите там със
захар." М омчето е стъпкало „вънкашно“. Вънкашното (самодивите) са яли
там и той е стъпил на тяхната трапеза, изпикал се е там .“
2, с. 214-216

Старецът-самодиван“ е сравнително рядко явление, но той си отмъщава

по същия начин, ако някой го тревожи. За него има отделно баене.
„У един брест, дето не ражда рожба, живеял един старец-самодиван и
кой мине там, он му разчели устата и го умори.“
71
(На подмамен от самодива)
№ 254
Този, който е подмамен от самодива, излиза от къщи и се свестява на ня­
кое далечно място, след като са пропели първи петли.
Дядото взема коси от три махали, защото „трите са косили на различни мес­
та различни треви — комуника, вратика, синя тинтева, айтос, файтос“. После взе­
ма калена паничка с вода и с бяла памучна кърпа, натопена във водата, изтрива
върха на острието на трите коси. Чака да се утаи водата и тя става зелена.
Вечерта идва болният и застава отвън на прага, а дядото отвътре му дава
да изпие шест капки от зелената вода, които е сипал в обикновена вода с дър-
вена лъжица. П осле ощ е ш ест и ощ е шест — на три пъти. След това хвърля лъ­
жицата през главата му. С нея не може да се яде повече. И така — три вечери
поред с три различни лъжици.
Накрая събира трите лъжици и ги хвърля в реката заедно с остатъка от
зелената вода, а косите ги връщ а на хората, от които ги е взел.
74
(За „вънкашно")
№ 255
„Нощем нещо ти тежи, притиска те, потиш се.“
Баячката обикаля последователно с три бучки сол в кръг място (около сър­
цето) на предната част на дреха, с която след това болният трябва да спи през
нощта. (Кръгът се върти от ляво на дясно.) С всяка от трите бучки обикаля по
три пъти, като същ евременно три пъти повтаря и баянето. После мокри с вода
мястото на дрехата и челото на болния. След това хвърля трите бучки сол в
течаща вода с думите:
М или майки, м или сестри,
п ростете й на Иванка !
О т гори ле сте, ливади ле сте,
езере ле сте, п ати щ а л е сте,
д о м о в е ле сте?
П р о стете й на Иванка ,
м аан ете се от нея!
Накрая завършва:
М н ого ви м оля, м аанете се о т нея!
2, с. 217
(За самодивска болест)
№ 256
Човекът „иш ъл у воденицуту и там самодиве, каракондже — сварили го у
спанье и го удушиле“. Тогава човекът „оградисвал“. Това е самодивската бо­
лест. Лекуват я, като пръскат със захар мястото, където е спал човекът, а има
и „самодивска трева“, с нея трият болния.
„Караконджа, тенъц — се едно е.“
5, с. 175
(За самодивско)
№ 257
„Да не погазиш самодивска трапеза или игрище — голямо и прилича на
гувно (харман). Особено на синията им! Животните виждат самодивите и не
искат да минават оттам, но хората не виждат и минават.“
За лекуване от самодивско пръскат с мед мястото, където на човека му е
станало лош о.
60, с. 184
 № 258

И мало един старец в селото, който ходел по поляните на Спасовден рано

сутринта, „докат не се е дигнала ощ е р о сата“, и събирал някакви буболечки,
които се появявали само на този ден.
Там ходели всякакви болни да берат росен и да леж ат в р о сата за здраве,
защ ото росенът е билката на самодивите и на този ден сутринта те минават да
й прекърш ат връхчето и да я направят лековита. Те пускали и тези буболечки,
но не всички хора знаели, че това са буболечките на самодивите.
Д ядото събирал буболечките и ги пазел изсушени. К огато някой човек
стъпи на самодивско хорище или на самодивска трапеза и сам одивите му раз­
чекнат устата, той отивал при дядото, който го „запойвал“ под дървото на са­
модивите (дървото, където живеят самодивите) с тези буболечки и хората се
оправяли.
82
(За „русалска болест'', „самодивска болест ")
№ 259

От тази болест се разболява човек, ако работи през Русалската неделя.

П рави се китка от „бели лук“ (чесън) и пелин и болният сяда на двора, на
земята. Баячката обикаля около него в кръг, бае и дъвче о т китката. П осле пак
бае и пак дъвче — изяжда цялата китка. О ставя сам о коренчетата, които дава
на болния да ги хвърли на кръстопът.
Докато дъвче китката, говори:
С ам оди ви, самовили,
ю ди и вири секакви,
щ о стори Иван!
С ам одивски паници,
самодивски лужици
на сам оди вска трапеза.
С ам одивско оро
и сам одивска невеста
на сам оди вско игрищ е.
О н не види.
П р остете му!
А ко сте м ъж е, бракя сте му,
ако сте жени, сестри сте му.
П р остете му!
82
(За „самодивско нагазено")
№ 260
Коги човек нагази самодивско, нещо трапеза или игрище, или па сгази
некоя самодива, дека не я е видел, они го разболеват и нещо му се сфане на
човеко. Тя бабата си бере през Русаля пелин и некаква ж лта трева, май че
еньовка се вика. И самодивски лужици си бере — едни такива кафени и са като
лужици напраени. Праят се на китка и се бае:
Змия из гора,
самодива у гора,
 Зм и я у дупка,
б о л ка по нея.

(Цялата китка накрая се завързва някъде нависоко в къщ ата и не се пипа,

докато не се разпогуби сама.)
82
(За „ю динскат а" болест)
№ 261
За тази болест баячката трябва д а си е приготвила „ю динска трева“ *, за­
щото „това е от ю дите и самодивите, във вихрушката като се дигне, те са там ;
те фащат детето“ . Взема същ о брадва, м етла и отива с детето на дръвника.
Преди д а започне лекуването, баячката проверява къде точно са „убили“
детето юдите и самодивите. Това става така: взема бяло яйце, счупва го вни­
мателно и започва да търкаля ж ълтъка по гърдите на детето. Там, където се
пукне жълтъкът, там то е „убито“.
После отиват на дръвника.
Детето сяда на „кютука“ с лице към слънцето, баячката сяда о т дясната
му страна, а м айката на детето — от лявата.
Баячката слага метлата на дръвника, „сече“ я с брадвата веднъж и казва:
— Б йна раб а.
Майката повтаря след нея същ ото като ехо:
— Б й н а раба.
После баячката казва:
— К ош гит!
Майката повтаря:
— К ош гит!
Това се повтаря три пъти, после детето се „запоява“ с отвара от „ю дин­
ската трева“, т.е. дава му се да пийне с три различни лъжици, всяка о т които
се прехвърля след това през главата му назад.
Майката и детето си тръгват, без да се обръщ ат назад.
85, с. 29
(За „ветрища")
№ 262
Преди да започне лечението, се проверява какво точно е направил чове­
кът на самодивите и къде му е станало лошо. Това става с пом ощ та на три или
пет „живи“ въглена по следния начин:
Баячката сяда до огнището, а болният — срещу нея. Тя взема зелена пръсте­
на паница с вода от „брод“. Х ващ а първия въглен и започва да прави с него
кръгове над водата от дясно на ляво, докато изговаря текста на „басенката“:
С ам одй ви , сам овйли,
къде сте одйли,
какво сте правйли?
К ъде бехте?
Н а о р о ли бехте,
на сватб а ли бехте,

* „Ю д инската трева цъфти едро и розово.“

 на к р ъ щ ен е ли бехте?
Що ви сто р и И в а ?
Д ал и ви т ан ец прекина,
д ал и ви невеста бутна,
д ал и ви д ете из кош че и зф ъ рл и ,
д ал и ви на тр ап еза од и по вънка?
О п р о стете й!
О н а не види къде оди.
А ко сте жени, сестр и сте й,
о п р о ст е те й!
А ко сте м ъ ж е, б р а кя сте й,
о п р о ст е те й!
А ко сте п о -стар и , б ащ а и м акя,
буба и д е д а сте й,
о п р о с те те й сви чките!

„Басенката“ се казва по три пъти на всеки въглен. След като се пуснат

и петте, се гледа как са се подредили във водата. Ако се наредят в редица
о
(о о о о о; о о о), това означава, че на болния му е станало лошо на път,
о
т.е. или е прегазил хорището на самодивите и самовилите, или е ходил
о о
„по вънка“ на трапезата им. Ако въглените се съберат накуп ( о ), това означава,
о о
че под дърво му е станало лошо, т.е. болният се е спрял под дърво, на което живе­
ят „ветрищата“, и е настъпил някое от тях, без да го види, защото те виждат хора­
та, но хората тях не ги виждат и могат да им направят някоя пакост, без да искат.
След това баячката дава на болния да си пийне три пъти от водата и да си
измие лицето. Въглените се връщат пак в огъня да „оживеят“, че да „оживее и
човеко“, а водата се изхвърля край плета, „дето се не гази“.
Човекът хвърля приготвения дар за баячката на земята, а тя казва: „Айде,
да е на здраве и живот!“, и той си тръгва, без да се обръща назад.
72
(За „вятер")
№ 263
Ко та боли цалото тело — да та върти, да та мести, да та сфата —па съ­
щото (както и за пришка) се бае за вятера. Па такова конченце се зема от тебе,
па със зелентийка, па така жъ го носиш. Ама само тея двата светеца няма да
споменаваш. И па са казва три пъти по три пъти — напреж три пъти, на кончен-
цето три пъти и сетне, като дам мускичката, три пъти — и става девет пъти.
17, с. 410
(За „самодивско нагазено")
№ 264
Според бабата самодивите и русалиите са едно и също нещо и затова лече­
нието също е еднакво, още повече че признаците на болестта също са еднакви.
Самодивите се виждат само нощем — облечени са в дълги бели дрехи и
са с дълги разпуснати коси. Денем се крият по дебелите дървета, а под тях си
правят трапезите.
 Ако човек стъпи на м ясто, където са играли самодивите или им е била т р а ­
пезата, те го разболяват веднага — изкривява му се устата и се схваща. Ощ е по-
лошо се схваща, ако е пикал на такова място. Самодивите не се виждат през де­
ня и затова човек може да стъпи на такова място, дори д а настъпи някоя о т тях.
Тяхното игрище най-често е „поди горунь“ (дъб), а също и трапезите си правят
там. Около 3- 4 м етра в диам етър от „горуня“ трябва да се внимава.
Ако се случи някому да стъпи там и му се изкриви устата, отива при баяч­
ката. Тя веднага, ощ е същ ия ден вечерта, пресява брашно, като държ и ситото
зад гърба си и наопаки, и с вода, донесена от три м еста (река, кладенец и дру­
го място на реката или от три кладенеца, от „три брода“ и пр.), ом есва три
„турти“ — малки кръгли питки без шарки по тях и пресни (т.е. неквасени). Взе­
ма също така малко ориз, захар или м ед (за предпочитане е м ед, изваден в
деня на Св. П рокопи П челар), м алко вода в котле и китка босилек, увита с чер­
вен конец. Занася всичко това на м ястото, където е „нагазил“ човекът.
Най-напред наръсва с китката босилек о т водата, след то ва разп ръ сва
ориза и накрая захарта (ако е мед, той си остава върху „туртата“), оставя една
от „туртите“ под дървото и казва три пъти:
А ко сте м ъж е — бракя сте,
ако сте жени — сестри сте,
и на Иван ж и вот и здраве!
Това се прави три вечери поред и се оставя по една о т „туртите“, д а се
„откупи“ болният от самодивите.
След като се върне от „самодивското м есто“, баячката отива в къ щ ата на
болния, за да го „кади“ и „полива“. Това става така:
Слага в керемидка „самодивските трави“ — „синя тентева“, „вратика“,
„куманика“, „самодивски свещи“, „самодивски лъжици“, „сам одивски панич-
ки“ и „гръмотрън“ (билките трябва да са седем), малко въгленчета и като за­
димят, болният се навежда да диша дима, за да се „накади“. Това се прави в
трите поредни вечери, когато се носят „туртите“ и останалите нещ а н а „ с а м о ­
дивското место“.
„Самодивските трави“ се изваждат от йованския венец — венеца, който
бабите билкарки и баячки вият в деня срещу празника на Св. И ван Бильобер
преди изгрев слънце и в който всички билки са лековити. Венецът стои закачен
под стряхата и когато потрябва, се изваждат билки о т него.
От същите билки се взема и за „поливка“. „Поливката“ се прави същ о тр и
пъти, но не в трите поредни вечери, когато се носят „туртите“ на „сам оди вс­
кото място“, а в най-близките сряда, събота и сряда или събота, сряда и съ бо­
та, защото това са „самодивски дни“. Билките се варят срещу събота или сря­
да след залез слънце в голям бакърен котел на огнището и се оставят н астр а­
ни, докато настъпи „потайна доба“. Върху котела се слагат червен вълнен п ар­
цал от женска фута, огрибката, машите, ножът и м етлата — да пазят билките
от самодивите. „У сред нощ“ се събужда човекът и заедно с баячката отиват
на „барата“.
Човекът се съблича и се обръщ а с лице към течението на реката, а бабата
застава до него. Слага от дясната си страна котела с билките и маха оттам
всички предмети. Взема в лявата си ръка едно решето, което също си носи от
къщи, а в дясната — пръстена паничка, требва с паничката вода от котела и я
изсипва върху човека през решетото. Седем пъти го полива така и казва:
А йде живот и здраве!
Свите болести барата д а ги отнесе!
 След това двамата си тръгват, но се прибират в къщата на болния по раз­
личен път. Човекът се преоблича в други, прани дрехи, а тези, с които е бил, ги
изпира майка му или жена му и ги простира наопаки да съхнат. След това той
си ляга да спи, а бабата сяда до главата му — „додека се проспи (наспи), се­
диш да го вардиш; ти си го поливала, ти ше седиш да го вардиш“.
Когато човекът се събуди, тя си тръгва. После идва за следващата
„полйвка“.
Дарът за нея се оставя от близките на болния на земята след последната
„полйвка“.
Същото нещо се прави и ако човек не е спазил забраните на Русалската
неделя, заспал е през деня или не си е сложил пелин и чесън под възглавница­
та. Пелин и чесън е добре да си носи и в джоба. Това се прави, за да не го хва­
нат „русалиите“ да му изкривят устата и да „залудее“. Ако се случи човекът да
мине покрай тях през Русалската неделя без пелин и чесън в джоба, дори и
без да е стъпил точно на трапезата или на хорището им, те го хващат и раз­
боляват.
77
№ 265
Вечерта срещу сряда след залез слънце баячката вари от самодивските
билки — „дзвънйка“, „куманйка“, „бела и желта вратйка“, „твърдец“, „само­
дивски свещи“, като прибавя във водата и малко кожа, отрязана от крака на
човека, който е нагазил самодивското хорище или самодивската трапеза.
Човекът идва в сряда сутринта преди изгрев слънце и баячката го „запой-
ва“ от тази отвара до огнището с дървена лъжица, която после прехвърля през
главата му.
Второто „запойване“ става същия ден на обяд, „кога слнцето е на плад­
не“, но този път на прага, като болният застава с лице навън.
Третото „запойване“ е същия ден вечерта „след слнце“. Сега то се извър­
шва на дръвника, като двамата застават от двете му страни, така че болният
да гледа в посока към слънцето.
След третото „запойване“ бабата му дава остатъка от отварата да я пие
40 сутрини преди изгрев слънце на гладно, до което време той се оправя от бо­
лестта.
77
№ 266
Най-напред се проверява със „самодивски повит“ и сребърно кръстче да­
ли мястото е „самодивско“ или не. Пуска се най-напред билката в паничка с
вода и ако се образуват мехурчета, значи е „самодивско“. След това се пуска
кръстчето. Ако на него се образуват мехурчета, значи е „уроци“. В този случай
трябва да се бае от „уроци“ с кръстчето.
Ако обаче се окаже, че е „самодивско“, трябва да се наберат „самодивски
треви“: „самодивска свещ“, „самодивска паничка“, „самодивска лъжичка“, „са­
модивска синйя“, „самодивско гърненце“, „самодивски блювоч“ (прилича на
пържени яйца с извара) и „живачни корени“. Всички тези треви трябва да се
накиснат във вода, донесена от „самодивско кладенче“ („дека они пият вода и
се гледат у водата“), и да пренощуват до огнището, покрити с кърпа и ръжен
отгоре, в нощта срещу събота или сряда.
 На другата сутрин преди изгрев слънце баячката отива да напръска
„самодивското место“ с ориз и захар. Това е „нечисто место и требе да се
очисти. Он сигур им е пикал на синията и са го разчепили самодивите.“
След това се връща да „запои“ болния с отварата от „самодивски треви“.
„Запойването“ става под орех и останалата отвара се излива в корените на
дървото.
77
(„Старец-самодиван")
№ 267
У един брест, дето не ражда рожба, живеял един старец-самодиван и кой
мине там, он му разчели устата и го умори.
Имаше един старец, живееше там близо. Он разпраяше. Требва да се за­
пои при един друг старец с „ветровитата трева“ у едно гърне, дека не е сла­
гано на огин. Кога да пеят први петли, тогива са запойва — на четири дръв­
ника.
Та тоа старец му рекъл, че ако бил по-млад, щел да го умори самодивана,
а той поне е старец и само му чепел устата. Йован се е казвал тоа самодивана.
Имал е длга бела брада и у бели дреи е одел с цървен пояс. Не прай пакост,
само не дава да му одиш около бресто, че он си там живее и може да му сга­
зиш нещо — я трапеза, я овце нещо. Они се не видат и че ги сгазиш. После он
се ядоса и ти разчепи устата.
71
(За „нагазуще")
№ 268
Нагазил е нещо на лошо место и му стане лошо и че земе обущата. И че
ги туриш навънка некъде на височко. По-рано на черемидете (керемидите) ги
слагахме. На кочината или на кокошарника, или на клозета. И че сипеш водич-
ку отвънка, дека стъпваш (на подметките), и че туриш захарчица па на подмет­
ките оздоле и че ги похлопиш наобратно, да са с подметките нагоре да гледат,
и че кажеш... Тоя, дека е нагазил, че каже, ако е например оставил обущата на
клозета, че каже:
Тебе шербет и благо,
а на мене — живот и здраве!
Три пути и че си пойде.
Ама ка зайде слънце вечер, че га отнесе да пий, а сутрин пред слънце че
си ги обуй. И тогая че рече:
Тебе шербет и благо дадох,
ти на мене — живот и здраве!
И че си оди и това минава.
98
 БАЯНИЯ ЗА „УРАМА“ („ВРАМА“), „ПОТРОШ ЕНО“,
„СКО РО САНО“ , „ОПАЛЮ ВАНЕ“

Б аянията от този раздел са източн и ят вар и ан т на „самодивско нагазено“,

„ветрищ а“ и пр., защ ото те са докум ентирани преди всичко в източните краи-
щ а н а страната. Б олестта е пак същ ата, но назван ията са различни — „урама“,
„врам а“, „потрош ено“, „скоросано“, „оп алю ване“ .
Е то пак няколко при м ера за изказвания о т сам и те баячки, засягащи приз­
наците и същ ността на тази болест:
„Н якоя витруш ка са свий, грам н е пелнй те или стъп и ш на тва място и
врадй сваш . Е дно врем е и м ал о някакви сам одйви, т ал ас ъ м и , като диви хора,
свети огън... Р азболяваш са — м ож д а станеш сакат, д а ослепееш , да онеме­
еш. И ш е ходиш д а са лековаш . Д окторите ако не м о га т, бабите могат!“
7, с. 3 5 9 -3 6 0

„Р азболява са: обринва устата, главата боли, тр еск а тресе. Тва става
витруш ка га го повяй, на някое лош о м ясто га стъп н е — някои самодиви иг­
р ал и там .“
7, с. 364

„С ега му викат „дървения вятър“, м а ний му викам е „жиклима, урамата“

— надува му са на човека главата, стане червена, надуена. О т храна някой път
станува, от уплаш ване, от истинка. И дат при докторето, ам а те, докторето,
нищ о не м огат... И ли пък някой м инал през ло ш о м яс то , „урадйсал“. Мина­
ли са сам одиви там , н ям ало пители и той отиш ъл там , т а пикал. Или фърля-
ли са сапунида там , излял той там , та са разходил, н я м ал о питли и го скруса-
ло нящ о.“
14, с. 271

„Боли та сичкото — снагата, главата. Д е д а зн ам къде съм урадисала.“

16, с. 226

„К ато му са изкривят устата на човяк, лош о му става, не мож да приказва“

16, с. 229

„О т вятер са ващ а урам ата. И ли някъде си стъп н ал н а лош о място, или

на л ош о м ясто си пикал. То знае ли са къде е хубавото м ясто и къде лошото -
не са знай. Витрушка дето са вяй някъде, дето дълбай някъде — там са явява
лош о м ясто. К ато урадйсаш на лош о м ясто, и са разболяваш . Очите ти са из­
въртат настрана, устата ти са извъртат настрана, и злизат петна, търкала чер­
вени и сини по снагата, по краката...“
17, с. 387

„Н а, сега дето викаме „То го фанало удар! О т удар умира!“ — той не е

удар. Тва е урама! О т самодивите!“
22, с. 183
 (За „врама”)
№269

Някоя витрушка са свий, грамне пелнйте или стъпиш на тва място и вра-
дйсваш. Едно време имало някакви самодйви, таласъми, като диви хора, све­
ти огън... Разболяваш са — мож да станеш сакат, да ослепееш, да онемееш. И
ше ходиш да са лековаш. Докторите ако не могат, бабите могат!
И тогава баят бабите:
Т ръгнали са седем десе и седем вери —
полвинта турци,
полвинта българи.
К о го то стреш иали,
него ударили.
С тр еш нали Мария —
нега ударили
в краката,
ръкйте,
снагата,
в главата,
в ушйте,
в мозъка,
очйте,
вежките,
носа ,
бърните,
б рад ата.
М ария викна до Бога:
— Бре, Боже,
бре, мили Боже,
ням а ли някой отнейде,
отнейде д а м а отърве?
Де га чули
Господ и с’та Богородица,
те на Мария казали:
— М ълчи, Марийо , не плачй.
Ний жъ та заведем
в пуста гора зелена,
д ето петел не пей,
дето куче не лай.
Та га завели
в пуста гора зелена,
д ето петел не пей,
д ето куче не лай.
Тва три пъти ше го изкарам и тогава са прави ляк. Докато бая, зема ено
с’та богородично босйлче и махкам с него на снагата. Първия път като изка­
рам, три пътя дувна и три пътя плювна. И втория път, и третия път. И най-по-
дире са прекръстя три пътя.
Бае се секи ден — когат ти дойде.
7, с. 359-360
 (За „урама")
№ 270

С ъ б р а л и са,
набрали са
тр и ста ю ди,
сед ем д есе и сед ем вери.
С ед ем д есе и седем вери
з а д у м а л и са.
Н а заем б р аш н о зем али,
с бял бакър вод а допели,
сладка са м ан д ж а сготви ли;
и с а и зл я л и
на високите поляни,
на ш и роки те м егдани ,
на сам оди вско сборищ е.
З л атн а тр ап еза курдйсали,
с е д н а л и д а я д а т и д а п и ят.
М инала К ат я,
т а т р а п е з а т а р а зт у р и
и им м андж ите разляла,
и им вин ото разл яла,
т а и м т р а п е з а т а р а зв а л и .
Р а з с ъ р д и а са,
р а з л ю т и а са,
триста ю ди,
тр и ста сам одиви,
п о л о в и н а т а ц и ган и .
У д ар и х а й с е д е м д е с е п р ъ т а ,
сн агата й потрош йа,
к о к ал и й р а зк ъ р ш и а .
Т ам м и н а св. Б о г о р о д и ц а .
— Защ о плачеш , К а т я ?
— П л а ч а , м и л и ч к а св. Б о г о р о д и ц а .
У дариха м а седем д есе пръта,
снагата м и потрош йа,
кокали м и разкъ р ш й а.
— Е й ви т р и с т а ю д и ,
т р и с т а сам одйви!
К а т я м ъничка,
К а т я гл у п ав а.
Т я н е зн а е гд е м и н ав а ,
з а т о в а ви т р а п е з а р а зр у ш й .
О д те к ъ д е о д те,
т р и с т а к а д а л ъ к а д а у б й е те ,
н а К а т я л ек д а д о н е с е т е ,
К а т я д а о зд р а в е е т е .
Д а са о т ъ р с и к а т о р ъ ж е н кл а с ,
д а са очи сти като ч и ста п ара,
к а т о п е т е л н а б оклук.

(Целият ритуал на баенето не е документиран, затова тук е представен са-

мо словесният текст.)
8, с. 361-363
 (За „врама, потрошено")
№ 271

Разболява са: обринва устата, главата боли, треска тресе. Тва става витруш-
ка га го повяй, на някое лошо място га стъпне — някои самодиви играли там.
Идва болния при мене и иска да му бая за врама. И я са прекръстя три пъ­
ти и казвам:
Господ и св. Б огородица
на пом ощ на М а р и я —
д а му помогнете
д а са отърси
като гора от роса,
д а са очисти
като чисто стребро.
И зема енна суха шумка от мише, от церово дърво и замахкам пред него
така (хоризонтално на височината на лицето) и казвам:
Тръгнали са
кумови, сватови,
зъльви и д евери,
моми и момци
да отиват
за м лада булка.
Колкото стовяа
тяй кумови, сватови,
зъльви и девери,
моми и момци
при таа булка,
толкова да стовй
и таа лошотия
на тва дяте.
Кът са пръснаа
тяй кумови, сватови,
зъльви и девери,
моми и момци,
стари и млади,
мальки и големи,
така да са пръсне
и таа лошотия
от тва дяте —
от главичката,
от сърцето,
от дамарчетата,
от седемдесе и седем екчета —
да са пръсне,
да са разтури,
да са погуби;
да му отлекне,
да му отблагне,
да са отърси
като гора от роса,
да се очисти
като чисто стребро.
Кога са сепне, събуди —
да му отлекнило,
да му отблагнало.
Тва първия реч. Ся втория:
Т р и с та ю ди,
т р и с т а сам од и ви ,
т р и с т а злинй!
К о сте по го р а —
от гора д а дойдете;
ко сте по вод а —
о т во д а д а дойдете.
Завърница,
повърница!
Д а п р о сти те па тв а д яте,
на т в а име.
Д а идете у гора зелена —
т а м и м а зл атн а тъ рп еза,
бяли лябови —
д а ядете, д а пийте,
д а са ш епите,
д а са веселите,
д а му п рости те на тв а дяте.
Д а му излязнете
о т главичката,
о т косичката,
о т очичките,
о т стърнйчките;
о т сърцето,
о т д ам ар ч етата,
о т екчетата.
Д а му отлекне,
д а м у отблагне.
Д а са отъ рси
като го р а от роса,
д а заспи
кат ягне д о майка,
пиле п од м айка.

Тва втория реч. Ся третия:

Т ръгнали са
седем десе и седем вяри,
п олви н ата цигани.
Зели са
седем десе и седем пръта.
К ъд е т стйгнали — ударили,
къ дет стреш нали — ударили.
С тигнали са Иванка,
ударили га
седем десе и седем пъти —
снага й потрош йли,
жильки хи искумнйли.
Заоф кала Иванка ,
запъш кала Иванка.
К ъде га зачу
Господ и с’та Богородица:
— О ти ревеш , Иване ?
О ти плачеш , Иване ?
— И, Бож е миличък!
Кък д а не рева,
 кък да не плача,
къто ма стрешнаа
седемдесе и седем вяри,
полвината цигани,
със седемдесе и седем пръта.
Снага ми потрошйа,
жильки ми искумнйа.
—Мъльчи, И ва н к е, недея плака!
Ти же идеш
при М а р и я басматарката —
тя же го земе с благи думи,
с леки ръки,
да го занесе у гора зелена,
под клоните,
под петалите —
на тебе да отлекне,
да отблагне;
да са отърсиш
като гора от роса,
да са очистиш
като чисто стребро,
като леко перо.
Пу-пу! Хайде...
На три речи е. След сяка реч са прая, че плюя така, над него. Свършвам и
чиляка стане и си пойде. И отлекне му.
За самодивите и юдите... да върят из гората, да са пръснат там, че там по
не ходят хора. Де да ги знам, ама така са говори: триста юди, триста самоди­
ви, триста злини...
7, с. 364-368
(За „урама", „опалюване")
№272
Сега му викат „дървения вятър“, ма ний му викаме „жиклима, урамата“
— надува му са на човека главата, стане червена, надуена. От храна някой път
станува, от уплашване, от истинка. Идат при докторето, ама те, докторето,
нищо не могат.
Или пък някой минал през лошо място, „урадйсал“.
Минали са самодиви там, нямало пители и той отишъл там, та пикал. Или
фърляли са сапунида там, излял той там, та са разходил, нямало питли и го
скрусало нящо.
И жъ доде да опалювам.
Я жъ зема едно червено парче тъкано, една хута тъкана постеля и той лег­
не. И жъ зема да направя девет търкалца от канополь — първото опалюване —
девет търкалца от канополь, второто — пет, третото — три, се тек да са.
И той жъ легне. Я жъ зема, жъ нйправя тия търкалца и едно по едно жъ ги
турвам. Жъ тури цървения парцал на образа му и по една търкалце жъ туря на
образа му върху парцаля. И жъ зема едното, доде не е изгоряло, и жъ турвам
другото. И бъркам с тоя нож, дет не са използва за нищо, фърлен нож. И доде­
то изгорят деветтях търкалца, жъ бая:
П рем енила са булка Калина
с дървен дюльбень,
с дървена риза,
 с д ъ рвен а хута,
с д ървен сукм ань,
с дървени ж орапи,
с дървени обувки.
Ч е уш ла в гора зелена,
д е то м и пиле не пяе,
д е то ми куче не лае,
д е то ми човяк не ходи.
Ч е го разн есл а тва л о ш о то ,
та д он ела на то а човяк
здраве, сила, ж ивот —
д а разп и лее б о л ес тта н ататъ к.

И колкото са тие канопольчета, толкова пъти го казвам — девет, пет, три.

За един ден са прави. Н ям а значение къв ден е. У тринта дойде, на обеди
вечерта свърш вам — утринта деветто, на обед п етте и вечерта трите. И
свърш ува.
14, с. 27 1 -2 7 2

№ 273
Кът са разболяят, викат: „Тва урам а.“
Я бях ходила на една баба, като булка. Тя силно бае. И я о т нехи си го за­
помних тва. Ама досега не съм баяла. И ся зеха д а дохудат такъи мънинки дяца.
Боли та сичкото — снагата, главата. Де д а зн ам къде съ м урадисала.
За урама в петък, в сряда бая. А ма га заболяе човек — всяки ден баят. Мо­
же и на човяка да са бае, и на някоя дреха.
Я бая с цвяте. Зема три цвятчета — цъфнали д а са, о т китка. Но някои са
бае със соль.
Държа ги в лявата ръка. И зем а с дясната едно и каж а една басма. И с вто­
рото цвятче — втора басма. С третото — трета. Три цвятчета — три басми са
казват. Държа цвятчето и пред него въртя и си викам:
С ъ б рал и се
сто и петдесе диви,
д и ви и сам одиви.
О тиш ли с а в го р а зелена,
слож или зл а тн а терпеза.
О тд е д о й д е едно п ал аво д яте,
т а им н ап ращ и зл а т н а тер п еза.
Те го нагрубили,
наскърбили.
Той са за с р ам и л о
и са р азб олял о.
Д а се съберете
сто и п етд есе диви,
диви сам одиви,
д а д ойдете
д етето д а отъ р вете
о т т а а болесчйца —
той не е зл о дяте,
той е д о б р о д я те —
д а му извадите ураките
от главичката,
от сърцето,
от р ъкичките,
 о т ногичките,
о т петичките.

Тва последното (от „Да се съберете сто и петдесе диви...“ до края) три пъ­
тя го казвам — да стане девет пътя общо.
Като свърша едната басма — фърля цвятчето в шопата. Някои и са про­
зяват, ма я не мога да са прозявам. И го наплюя три пътя.
И зема другото цвяте.
И като свърша, фърля ги и трите цвятчета вънка, къдет завърна. И дятето
да подбягне навънка — да избягало от таа болест.
И със соль бая. Със соль га бая, в огъня га фърлям — тя пука, да са пукне­
ла болестта.
За да стане ляк, остаят пара на земята. Викат: „Да стане ляк!“
16, с. 226-228

№ 274

Като му са изкривят устата на човяк, лошо му става, не мож да приказва.

Че тогава го бая.
Кой гато дойде, го бая — вечер, дена.
Па със соль бая. Зимам три круса соль и с лявата ръка бая, със сяки крус
отделно:
Диви самодиви,
по жельти цветове,
по бели цветове д а ходите —
там д а са съберете,
д а идете на кръстомпъть
д а седнете.
К ой отд ето мине,
д а са веселите,
д а ядете,
д а пийте
за негово здраве —
по зелени,
по сини,
по бяли,
по розови,
по лилави,
по фрезови цветове.
Три пътя са повтаря. И трито пътя духам и плюя. Фърлям после солта в
печката:
У рам ата д а са пръска!
16, с. 229
№ 275

От вятер са ваща урамата. Или някъде си стъпнал на лошо място, или на ло­
шо място си пикал. То знае ли са къде е хубавото място и къде лошото — не са знай.
Витрушка дето са вяй някъде, дето дълбай някъде — там са явява лошо място.
Като урадйсаш на лошо място, и са разболяваш. Очите ти са извъртат
настрана, устата ти са извъртат настрана, излизат петна, търкала червени и
сини по снагата, по краката...
 И ше дойде при мене, я ше го обая и той ше оздравее.
Я не гледам никакъв ден — кой гат дойде, тогава го бая. Не избирам вре-
еич.
м
С тимян бая, с три круфчета. Те са три басми, на сякоя басм а — круфче.
Държа ги тия круфчета в лявата шопа. И с дясната ръка зим ам едно круф-
еи бая пред лицето му:
ч
Бре, Боже, бре мили Боже,
де са сбрали
седемдесе и седам вяри и половина —
полвинта турци, полвинта българи,
полвинта черни цигани и желти евреи!
Тей дигнали
седемдесе и седем пръта и полвина,
тръгнали по пътища и по друмища.
Когото на път стрешнали,
когото на път стигнали,
се го ударили,
се го потрошили,
се го посломили,
та му здравето отзели.
Х оденто отзели,
носенто отзели,
яденто отзели,
пйенто отзели.
Кольо на път стрещ нали —
него са ударили,
него са потрош или,
него са посломили,
та му здравето отзели;
ходенто и носенто,
яденто и пиенто,
и спането.
Той хми са моли:
— Седемдесе и седем вяри и полвина,
полвинта турци, полвинта българи,
полвинта черни цигани и желти евреи,
ко сте мъжки — брати да ми сте,
ко сте женски — сесри да ми сте;
дайте ми здравето,
дайте ми ходенто,
дайте ми носенто,
дайте ми яденто,
дайте ми пйенто,
дайте ми спането!
Д а въря, кък съм ходял,
д а нося, кък съм носял,
д а ям, кък съм ял,
д а пия, кък съм пил,
д а спя, кък съм спал!
Тогава седемдесе и седем вяри и полвина,
полвинта турци, полвинта българи,
полвинта черни цигани и желти евреи,
тяй сичките
с цяла ръка зй м а т,
вода му пръскат
и здраве му дават.
 И така, оставя първия круф и пръскам три пъти с ц ялата ш опа вода. И зе-
ма втория круф и продълж а д а бая:
Т о гава ч ер н и я ц и ган и н , ж е л ти я евреин,
о т него н я м а по -п р о к л е т и п о -зав и д л и в ,
т о й с ъ с ц я л а р ъ к а в о д а не зи м а,
во д а не п р ъ с к а
и зд р а в е не д а в а —
с а м о с д в а т а п р ъ с т а во д а зел ,
вода пръснал
и з д р а в е не д ал!

И оставя второто круфче тимян. С ам о с двата п р ъ ста пръскам . И зем а

третия круф да бая:
Д е с то ял Г о сп о д и с ’т а Б о го р о д и ц а,
и с’т а Н ед ел я, и с’т а П етка?
Те като сто в яли
и слуш али, и гледали,
тий каил не станали,
ти й са извикали:
— С ед ем д есе и седем вяри и полвина,
п ол ви н та турци, п олви н та българи ,
п о л ви н та черни цигани и ж елти евреи,
защ о синките с ц ял а р ъ к а
в о д а не зи м ате,
вод а не п ръ скате
и зд р аве не д авате?
Х ай д е сега,
сичкитие с ц ял а ръка
во д а ки зем ете,
в о д а ки п ръсн ете
и зд р аве ки му дадете!
Ж ъ идете
в т а а го р а зелена,
во д а студена,
д е то куче не лае,
де петел не пяе,
де човяк не ходи,
де слънце не гряе.
Т ам ж ъ ядете,
т а м ж ъ пийте,
т а м сватб и ж ъ правите,
т а м бульки ж ъ венчавате,
т а м д яц а ж ъ кръ щ авате,
т а м тъ р п ези ки слагате,
та м ж ъ са веселите.
Тий то гав а синките
с цяла р ъ к а вод а зели,
во д а пръснали,
зд раве му дали,
о тт а м са м ахнали.
С танали, та са отиш ли
в та я гора зеленаа,
вода студена,
дето куче не лае,
де петел не пяе,
д е човяк не ходи,
 д е слън ц е не гряе.
Т ам са яли,
там са пили,
там сватби са праили,
там бульки венчавали ,
там дяц а кръщ авали,
т а м тъ р п ези слагали ,
там са весели ли.

Тука третото круфче оставям и пръскам пак с цялата шопа. И тогава поч-
вам за деветто жени. За тях няма тимян.
Б ре, Б ож е, б ре м и л и Б ож е,
д е са с б и р ал и
д ев ет ж ени завй д н и ц и ,
д ев ет ж ени п очудн и ц и ?
К о го т о на път стр еш н ал и ,
на път стигнали,
се м у зав и д ел и ,
се м у п о ч у д е л и .
К ольо н а път стреш н ал и ,
на път сти гн али —
на нега зави д ел и ,
на нега почудели.
Т ой с а р а з б о л я л ,
ч е не о з д р а в я л .
Ч и ф чи я н а път стреш н али ,
на път стигнали —
н а н е г а за в и д е л и ,
на нега почудели.
Той о ти д е о р а н д а оре,
с я м е н ася — с я м е не д о ся .
К о л ар н а път стр еш н ал и ,
н а път сти гн али —
н а н е г а за в и д е л и ,
на н ега почудели.
За д ъ р в а о ти д е — д ъ р в а не д о к а р а .
Говедар на път стреш н ал и ,
н а път сти гн али —
н а н е г а за в и д е л и ,
н а нега почудели.
Г оведа и зкара —
го в ед а не д о к ар а.
Т ел ьч ар н а път с тр еш н ал и ,
на път стигнали —
н а н ега зави д ели ,
на н ега почудели.
Т ельчар тельц и и зкара —
тельц и не д о к ар а.
О вч ар на път стр еш н ал и ,
на път сти гн али —
н а н е г а за в и д е л и ,
н а н е га п о ч у д е л и .
О вчар овци и зкара —
о в ц и не д о к а р а .
Б ре, Бож е, бре м и л и Б о ж е
какви са ж е н и з а в й д н и ц и ,
 какви са жени почудници?
Н ека синките д а му д а д а т
здравето, ходенто,
носенто, яденто,
пйенто и спа нто —
д а ходи, кък ходил,
д а носи, кък носил,
д а яде, кък ял,
д а пие, кък пил,
д а спи, кък спал!
Я зн ам д а бая,
Господ и с’та Б огородица
д а д а в а т здравето!
Ако е урамясан, ки са прозяваш. То си казва още от първата басма. И ура-
ките е същото — или на женската басма, или на мъжката.
Кът бая, ма е боляла главата. Като е силно фанато — боли. И после давам
от таа водичка на човяка, та три пъти пийнува. И са умива с таа водичка, па
кът е малко — я го мия. Па с тимяна го прикадям — да бягали дяволите, само­
дивите.
Избая по един път. Само ко иска някой — бая го три пъти.
17, с. 387-394
№ 276

На, сега дето викаме „То го фанало удар! От удар умира!“ — той не е удар.
Тва е урама! От самодивите! Мълчешна вода зимат от чушмите, от три чуш-
ми. Сайбията който е в къщи — мъж да е, жена да е, кой ще да е. Мълчешката
иде, земе от три чушми вода, занесе га в къщи. Че слагат малко ечемик, пета­
ла, босиляк, червен конец. И стои на звездите. И момиче било, жена било, де­
те било — тури го на звездите, умие му очите и слабините. Умие му лицето на
тръсене с ръката, под мишниците на слабината.
И стои таа вода на звездите. И станем сабалем и идем, ръсим там, на
къро. М ястото ръсим, където е отишъл по вън. А па ко е тука, в село — вечер
са ръси. Кът си легнат ората, тогава са ръси чак.
П асъл овцете. Убаво, ама отишъл по нужда там, до кладенчето. Отиде
там до едно кладенче, в едни тръни. И кът доде — не мой да стане. Ухото го
боли.
Чичо дума:
— Къдет си пикал — там да идете да ръсите!
И пак зем ем сабалем едно шише мляко. То срам ма е — овчар и млада
булка, кък да ида! Отйдах, забрах са. И къдято одйл по нужда — пръска. И до­
де д а стана, оздравя. П ръска млякото, захар малко и мляко. И казвам:
А ко е о т сам одивите,
н а сам одивите д а иде!
А ко е урам а,
д а си го п рием ат тва м ляко —
м ъж а м и д а оздравее!

22, с. 183— 184

 № 277

Е, тя тъз болка дъртити ора й казват „урама“. К ат залязва слънциту, тя

пък тогаз са цери.
Слагаш у инъ паничкъ удъ. Слагаш инъ лъжицъ маджун, ама да е много
ветав, стар, от две години, от тир, има някои задърж ат гол. (Ама такъв ли ма­
джун или този, дето е за ядене?) За ядене дето й, маджун за ядене. Само да йе
стар. Наливаш инъ лъжица маджун, разбъркваш го, вземаш ина стара чубри­
ца. Щ ото м ладата не става за цяр. С тара чубрица, от две-три години. Аз, е-е
имам там и за цяр. Вземаш един клон от нея ветавата чубрица, тръгваш сига
из двора, из пътеките, до товалетната одиш, до дам а одиш, д о курника одиш...
Тръгваш из двора из синките пътеки. Топваш и ръсиш , топваш и ръсиш. Тука
тъй, натопяваш чубрицътъ у вудътъ, дето я носиш (в лявата ръка), и маджуна
вътре. И зимаш нея чубрица, стара чубрица — въриш и ръсиш , въриш и ръ­
сиш... Там, дет са свърши вудътъ, ш ъ слагаш чубрицата и захлюпваш паничка-
та върху нея чубрица. Е-е подир малко шъ идиш да я земиш паничката. Уми­
ваш я, занясваш я у къщи. Тя пък тъй са лекува.
То ш ъ си я ръси жината у тях. Аз не отивам д а й ръся. Аз й казвам како шъ
напраи. Пък болния ш ъ му думам... Како шъ кажи жината? Ши въри и шъ ръ­
си там. То това ги улавя повече старите ора, м ладите не ги улавя такоз. (За­
щ о?) Е, чи де да знам, но са старите хора. Това е. Ей такоз ставал. (А чубрица­
та под паничката ли я захлюпваш?) Аха, слагаш чубрицата на земята и зах­
люпваш паничката там, дет са й свършила вудътъ, и захлюпваш паничката. (И
нищо не се казва?) Т я ко ши кажи жината, тя си ръси у тях. Аз ни отивам да й
ръся из градината. Аз й казвам да земи туй и туй и д а въри и д а ръси — из дво­
р а ли, из градината ли, дет одят ду туалетна, до дам а, до курника... да въри и
да ръси. Там, къдет свърши удътъ, слага чубричката и захлюпва паничката. И
е-е подир малко ше иди да я земи паничката, да я премие и д а си я занесе у къ­
щ ата, да си я тури на мястото и туй то.
43
(За „скоросано", „потрошено")
№ 278
През дупката на бундрука ке туриш водата и ке баеш три пъти:
Прости ми, Боже,
тръгнала съм на път,
скоросало ме нещо в краката.
Защ о м е скоросал о?
„С ко р о сал о та,
защ о то си м и н ал а
хорото н а сам одивите.
Девет моми хоро играеха,
девет моми-самодиви.
Синките прощ ават,
сам о тая, д е то води,
тая не п рощ ава.“
53, с. 7 2 6 - 7 2 7
 БАЯНИЯ ЗА КЛЙНИ

Баянията за „клйни“ също варират в наименованията си — „клйни“, „клйнье“,

„клинове“, „клйнци“, „клиновйто“, „клиняво“, и се наричат съответно: „за-
клйняне“, „заклйнване“, „завъртане на клйни“, „дигане на клйни“, „запойване
за клини“, „сечене на клини“ и др.
Под „клини“ най-често се разбират две основни болести — болки в коре­
ма (стомаха) и/или бездетство при жените.
Ето и примери, в които баячките описват каква болест са това „клините“:
„Която булка няма дяца...“
15, с. 275

„Гато го боли корема — тогава са бае за клини. И ковято не мое да забре-

меняй. То е и за дяте, което плаче много — те го стягат клините.“
19, с. 301

„Която жена няма дяца, ако има клйни — не мож да забременяй. И малко
дяте кът го боли корема, га са намяри — па го лековат за клини.“
19, с. 307

„Церят се клинави деца и жени, които не м огат да забременеят.“ „Болни­

ят чувствува болки в корема, в слабините.“
46, с. 26

„Ако е м омиче клиновито, като порасне, не може да забременее, ако не

пие от тази трева.“
59, с. 182

„Кога му не врви на човек, се лекува от клйнье. То се казва дйгане на

клйнье.“
82
№ 279
Която булка няма дяца, зема едно дръвче и три пъти го пускам през паз­
вата и го зем ам отдолу. Три пъти казвам басмата:
С ъ б р ал и са д в а криви леви овчаря,
зем ал и са д ве криви леви брадви,
оти ш ли в крива лява гора,
насякли криви леви дърва,
напрайли крив ляв чердак,
зем али криви ляви ведра,
н адоили криво л яво мляко,
т а го запели на крив ляв пазар;
п род али го на крива лява булка
с червен сукман,
с червена хута,
с червени обувки.

15, с. 275
 № 280

Гато го боли корема — тогава са бае за клини. И ковято не мое да забре-

меняй. То е и за дяте, което плаче много — те го стягат клините.
То са праи сутрин, напреж обед. И гледат да е стряда или петък, гат са
случи. От бабите така сме запомнили и така лековаме.
Зимам от сама градинка колче. И си дода в къщи. И стъкам огина, нато­
рявам го малко.
И от краката карам нагоре, към главата. Булката, ковято е, пита:
— Ко дигаш?
Я викам:
— Изюльме, клини дигам!
Тя вика:
— Дигай, да ги дигнеш!
И така три пъти. И зимам колчето и на същото място, дет съм го зела, па
жъ го бучна.
Прави са три пътя: на новина, на пълнеж и на кратеш.
Мясеца като хи спре на бабата, и тогава лекова. За клините тва най-важи.
19, с. 301
№281
Която жена няма дяца, ако има клини — не мож да забременяй. И малко
дяте кът го боли корема, га са намяри — па го лековат за клини.
Петък и сряда напреж пладне лековат. И мясчината гледат: на новина
(ама малкичко кът са подпълни), сетне гат ване да са краща, и га са свърши.
В къщи лековам. Зема едно колче от сама градинка или от фиданка имйш.
И стъкам огина. И на тва колче жъ го нагоря върха му само. И с тва колче за-
вана да лековам.
Отивам срещу жената и колчето жъ го допра до корема. Тя пита:
— Ко дигаш?
Яз казвам:
— Изюльме клини дигам. Дигнах ги!
Така три пъти. Друго тя нищо не казва. Ама наум са приказва, не с глас -
никой да не чуе.
Тва колче после жъ го зобучи па там, на същата виданка. И трите пъти с
него жъ лековам.
Таа жена жъ сложи парата на земята — за ляк. Не га дава в ръките.
19, с. 307
№ 282
На мене една копанарка ми баеше за клини. И думите й ги чух, ама не съм
баяла.
Трябало да сляеме на пътя. Че да намяри една треска тя. И къкто съм пра­
ва, на сраде пътя ми бае с тая треска — яз стоя наведена, тя над мене бае:
М иличък Господ
и св. Богородична,
елате при Еленка —
братя хи бъдете,
сестри й бъдете,
земете хи болката
 и га пръснете
по пусти гори,
по пусти води —
на Еленка здраве донесете!

Няма значение къв ден е. Копанарката на която къща иде, тогава бае.
24, с. 232

(На дете)
№ 283
Носят детето на кръстопът в тъмни зори. Разпъват детето, разрязват жа­
ба и я слагат на корема му.
Информаторката предполага, че е имало и словесна част („басна“), но не я знае.
5, с. 170
№ 284
Вари се травица: от девет травици сберем, в ново гърне ги сложим и ги
засипем с водица. Докато се вари, я изленем на двор (това става след полунощ).
Травиците смо брали две недели до Богородица: чешьки здравец, очин-
ска трава, орлове нокте, клинаве травици.
Взема се отварата от тревите, излиза се на двора (след полунощ) и се казва:
К оя д звезда е на Иван — име рек,
она коня д а окачи,
свето д а обиколи
и лек д а му найде,
тука д а га сваримо,
а утре че га запоимо.
Тъгай отидемо, па така ако на вратата застанем, она (майката) оттам със
детето, а я оттам, те и му дадем тека капчето сал — що кат е мининко и че га
задръгнеш, запои се. Я сал пипнем у лъжичкуту. А къга е па яко мининко, я със
тие пръст, безимен пръст, е така пипнем у лъжичкуту и му турнем у устанца
три пути. И тъгай на веригуту, где си се слушамо, я подигнем нагоре и речем:
Сту назад, лоше!
И подигнем и проврем лъжичкуту круз веригуту. Като се подигнем, и тъ­
гай му па капнем три лъжичке, три капчице. И на едън праг, и на веригуту и
пак на друг праг, та дой три-девет пут, на три-девет места му капнем.
На много деца съм варила и но си премине.
4, с. 222
№ 285
Майката взема детето и го занася до дърво с дренки. Обръща го надолу с
главата. Взема бургията и там, където му стигат краката, върти дупка в дърво­
то. Събира тресчиците, които изпадат от дупката, и ги занася у дома. Сварява
ги, оставя водата да изстине, прецежда я през кърпичка и дава да пие на детето.
„Запойва“ го също и с тревица, брана на „Ивандън“, защото, ако е моми­
че клиновито, като порасне, не може да забременее. Тази тревица се вари на
дръвника и там се „запойва“ детето.
59, с. 182
 № 286

Баячката взема нов, неръждясал пирон.

В началото на баенето тя и детето са в стаята от вътрешната страна на
вратата. Баячката държи пирона в ръка и прави кръстчета (+ ) на „късъчета-
та“ (сгъвките на ръцете и краката) — по три на сгъвка, и говори. Първото не­
що, което казва, преди още да е взела пирона в ръка, е:
Во имя Отца и Сина и Светия Дух!

Прекръства се три пъти и после взема пирона в дясната си ръка. След то­
ва започва да прави кръстчетата и казва:
Как се отваря вратата,
така да се отваря сърцето на Иван\
После излизат с детето отвън и то застава до вратата, но от външната й
страна. Обляга се на външната стена и гледа към слънцето. Баячката прекарва
пирона от главата до петите му три пъти — започва от върха на главата, про­
дължава през лицето, гърдите и до така долу. В това време казва:
Кум садешкиде уша
ата сидешкиде инима на Иван).
Бабата поясни, че това са същите думи, само че на румънски език: „Как
се отваря вратата/, така да се отваря сърцето на И ван!"
След като го направи три пъти и каже тези думи на всяко прекарване по
три пъти, баячката забива пирона в земята и тя и детето веднага се разделят—
баячката влиза бързо вътре, а детето си тръгва, без да се обръща.
Същото нещо може да се прави и с билката „клинявиче“. Тази билка има
две разновидности — мъжка и женска. Ако се бае на момиченце, се взема от
женската билка, но се държи в ръката и една сребърна или златна паричка.
Действията и думите са същите. Само накрая билката се вари и се пие, а па­
ричката се връща на майката на детето, която я е донесла за баенето. Ако е
момченце, се взема от мъжката билка, а заедно с нея в ръката се държи и едно
малко дървено бастунче, направено специално за тази цел от баячката. Бас-
тунчето се забива в земята като пирона, а билката се вари от майката и се дава
на детето да я пие. Обикновено майката води болното дете и тя оставя на зе­
мята паричка за баячката.
84
(Завъртане на „клини")
№ 287
Това е баене за бездетство.
Баячката завежда бездетната жена в полето при самотно, но задължител­
но плодно дръвче. Премерва й „боя“ (височината — от върха на главата до пе­
тите) с червен копринен конец. После обръща конеца обратно, така че този
край, който е бил откъм главата, да е откъм краката, доближава го до дървото
и провърта там дупка с желязно свределче. След това отрязва три пъти коса
от главата на жената и нокти от ръцете и краката. Косата и ноктите слага в
малка паничка от восък, засуква ги в нея и я пъха в дупката на дървото. Зачук-
ва ги вътре с дървено клинче така, че да не стърчи клинчето навън. В това вре­
ме между тях се води следният диалог:
 Болната:
— Какво въртиш?
Баячката:
— На Иванка клините.
Болната:
— Върти, върти, та ги завъртй!
После завързва сребърна паричка на горния край на червената „жица“ и
на най-близкото до дупката клонче. Дръпва го леко надолу и го пуска да се
вдигне. В това време между баячката и болната се води следният диалог:
Болната:
— Какво дигаш?
Баячката:
— Н а Иванка клините.
Както се дига туй клонче,
тъй да се дигнат нейните клини!
Д а й олекне като леко перо,
да се очисти като чисто сребро!
Този диалог се повтаря три пъти. Накрая баячката отвързва сребърната
паричка и я дава на жената да си я носи, зашита на пазвата. Двете си тръгват,
без да се обръщат назад.
66
(За „клйнье")
№ 288
Кога му не врви на човек, се лекува от клйнье.
Отива до ено дрво крушово и го обръщат с главата надолу. Там, дето
му стигат краката, го забележат и с един свърдел изкарат манко трески и
дадат да пие с вода. У ена паница — зелена да е. И после се сипе водата па
на дрвото.
82
(„Заклинване" на малко дете)
№ 289
Информаторът го знае от дядо си. Това се прави обикновено от мъже.
Дядото занася детето и го слага да легне до коша за кукуруз.
Премерва го от краката към главата с червен вълнен конец. После изпра­
вя детето и провърта дупка в дирека на коша, който обикновено е дъбов. Дуп­
ката трябва да е точно на височината на детето —докъдето е стигнал конецът,
когато дядото е мерил с него. След това прави дървено чепче и с него набива
конеца хубаво в дупката. Треските, които са изпаднали, когато е провъртал
дупката, ги събира. „Стркам ги тъй у ръцете, сипна манко водичка у една лъ­
жичка и му дам да пийне на детето.“ Това става вече в стаята. Майката държи
детето, а дядото го „запойва“ веднъж.
Не се говори през цялото време. Само накрая дядото пожелава:
Да е на живот и здраве!
Цялото действие се повтаря три пъти в три поредни дни, като трябва да
се започне в сряда. Най-хубаво е да се „заклинва“ дете на „добри дни“ — на
Спасовден, на Гергьовден, в неделя, на Русаля. „Н а голем и празници най е уба-
во, щ ото добър ден, на лек отива.“
82

(„Сечене" на „ к л й н я ”)
№290
Съблича се детето голо и дядото, който бае, му връзва краката с въже, обръ­
ща го надолу с главата и го завързва за гредата на тавана д а виси. Слага „перу­
ката“ (бухалка) върху стъпалата му, а с дясната ръка чука по нея с брадвата.
М айката пита:
— Що сечеш?
Той отговаря:
— Сека, клйня сека.
Майката:
— Сечи, та ги отсечи!
След това отвързва детето, извежда го пред прага, очертава с нож лявото
му стъпало, издълбава очертаното място и го посипва с м орска сол. После пак
го затрупва с пръст и го изравнява.
Докато го затрупва, казва:
— Тук да остане болестта!
85
№ 291

Бае се след залез слънце срещу сряда и събота и преди изгрев слънце в
сряда и в събота.
Вечерта се сваряват в джезве три вида билки — „орлови нокти“, „прекип“
и „неделенка“. Към билките се прибавят и клечки о т пет лескови пръчки*.
Петте лескови пръчки се нацепват на клечки, за да м огат д а се съберат в джез-
вето. След като се сварят, джезвето се покрива с червен вълнен парцал, огриб-
ка, нож и стръкчета от метлата и се оставят да пренощуват.
Н а другата сутрин баячката и болният отиват на реката преди изгрев
слънце и там тя го „запойва“, т.е. дава му да пийне три пъти със стара лъжица,
която после изхвърля в реката, като казва:
Айде да го отнесе!
Остатъкът от водата с билките и клечките му дава да пие по три лъжици
седем сутрини.
„Запойването“ може да стане „и на прагу, и на дръвнику“. Тогава се запой­
ва три пъти — по една сряда или събота в месеца — „на три месеца по три пъ­
ти, та да станат девет пъти, и она че зачене“.
77

№ 292

Бездетката се „запойва“ с отвара от билката „клинавиче“ на три места една

сутрин рано преди изгрев слънце: на дръвника, на подпорна на плета, като „лъ­
жицата се подава поди подпорната“, и на „столовън камък у барата, дека се не
вйди“. Последното „запойване“ е с вода, която се е събрала на самия камък.

* Пръчките от леска се използват в селата за опъване на агнеш ки кожи.

 Ако е през зим ата, м ож е д а се „запоива“ само веднъж — пред огнището
със същата отвара.
Във всички случаи лъж ицата се заравя на мястото, където става „запой-
ването“. По време на „запойването“ не се говори.
77
№ 293
Детето много плаче нощ ем.
„Дървесна пепел зема, сложи у ситото — наопаки у ситото — кръга обръща
наопако. (Сее с ръцете зад гърба си пепел.) И зема, та върза у тензух пепелта.
И като земах да къпем детето, тя пусна пепелта у коритото. И като изкъпах
детето и го пових, тя разреза пепелта и те тогава ми косата настръхла — то дело­
то косми. Това е било на детето у коремчето и затова то плаче. Тя е баела.
И утре нека бащ а му да го забръсне.“
(И мъжът й се обръснал с бръснача след окъпването на детето, драснал
го по гръбчето и излезли черни косми — това били болките на детето.)
(Словесният текст на баенето не е документиран.)
91
№ 294
Бае се срещу сряда.
Баячката взема три игли за шиене, три тръна от глог и три тръна от
„шип“. Всяка тройка се връзва с червен конец и се оставят през нощта в люл­
ката на детето, в пелените му, за да ги напикае.
На сутринта баячката взема детето, изнася го на реката, топи последова­
телно трите тройки игли и тръни във водата и прави кръгове на коремчето му,
докато се бае:
Д и гай те се, клини,
и и д ете у пусти гори
и п усти пустиняци.
Това се повтаря с трите тройки. Накрая иглите за шиене връща вкъщи, а
тръните хвърля в реката.
71
№ 295
„На разсип се бае, да се разсипе болката (как се разсипва месецо, така да
се разсипе болката) и у събота — че тогая се разтура неделята, че се разтури и
болката. Само кога се поливаш за здраве, е на пълен месец, че сакаш да се пъл­
ни, а не д а се разсипва здравьето.“
Вземат се три пирона, три игли за шиене и три черни тръна — всяка тройка е
вързана с червен конец. Оставят се през нощта при детето да ги напикае в пеле­
ните и на сутринта се отива на реката. Правят се с иглите кръгове по коремчето
му, топят се във водата, пак се правят кръгове и накрая се изхвърлят в реката.
Бае се нещо, но информаторката не знае думите.
После детето се „занойва“ с „петопръсник“ и „още две-три трави“ „три
пути — на дръвнико, на секо и на праго“. Накрая се прехвърля лъжицата през
главата му с думите:
— Айде, на живот и здраве!
 БАЯНИЯ ЗА БОЛНИ ОЧИ

В този раздел са включени баяния за болни очи, които също имат различ­
ни названия, макар че често признаците на болестта се припокриват — зачер­
вяване и сълзене на очите, болки в очите и недовиждане. Това са баянията за
„металкя“ (разпространени най-вече в Северозападна България), „наметалка“,
„наметка“, „наметало“, „намица“, „намигой“, „очи“ (за останалите райони на
страната). Отделно са баянията за „ечемйчка“, „пъпки на очите“, които са раз­
пространени навсякъде. Понякога с „намигой“ и „наметалка“ се назовава имен­
но „ечемйчката“ в очите. В някои случаи признаците се смесват, особено в ба­
янията за „металкя“.
Тези баяния са отделени в два подраздела: 1. Баяния за „металкя“, от кои­
то разполагаме с повече варианти, и 2. Отмйтане, „наметалка“, „наметка“,
„намица“, „намигой“, „бчи“, които са представени с по-малко варианти.
Ето и примери с изказвания, характеризиращи този вид заболявания:
„Очите се зачервяват, излизат пъпки по клепачите (металкя).“
82
„Това е баене „от очи, щото болят очите (металкя).“
82
„Това е, кога окото сълзи и кърви и човек ослепева, не види (металкя).“
72
„За очите, ако са налеени с кръв (наметалка).“
18, с. 296
„Свекърва ми пак баеше и за дето излизат на очите ечемйчки, за наме­
талка.“
24, с. 229

БАЯНИЯ ЗА „МЕТАЛКЯ“

№ 296
Баячката взема нож в дясната си ръка, застава срещу болния и като го
размахва лекичко пред болното око, сякаш че сече, казва три пъти:
Изскочи, металкя,
изскочи на И в а н из ногьете,
из пръстите,
из ноктйте, изподи ноктите,
из глежни, из колена,
из преди, из мешйна,
из чрева, из дробове,
из жлъчка, из сърце, из кръв,
из очи, из уши, из нос,
из език, изподи език.
Изскочй!
С остри ножеве че те разсечем,
с буйна вода че те удавим,
с буен огин че те изгорим,
че те откарам у пуста гора,
 д а се схванеш на дрво и камик у скалите,
у венците, у пещ ерите.
Там, къде пиле не пее,
там , къде куче не лае,
там , къде конь не цвили,
там , къде човек не мйнва.

Накрая баячката „сече“ рязко три пъти с ножа по земята, за да „иде у зе­
мята болката“, и го хвърля.
Болният си отива, без да се обръща.
72

№ 297
Баячката си приготвя зелена пръстена паничка с вода и три връхчета зе­
лена тревичка. Слага във водата и малко „ума“ (хума). Топи едно по едно връх­
четата от тревичката във водата с хумата, маже лишеите на болния и бае:
Запалили се цареви сараеви
и горели три дни, три години,
и никой не мое да ги угаси.
Едно момче дърва носило,
едно момиче вода носило,
гасили, гасили
и най-после угасили.
След това три пъти размахва връхчето пред окото с думите:
Д а изметем металкя
на И в а н из окото.
После го прехвърля през рамото на болния назад. И така — с трите връхчета.
Остатъкът от водата с хумата и тревичките се изхвърлят в барата.
Болният си отива, без да се обръща.
70

№ 298
Бае се с три връхчета от метла. Баячката сяда от лявата страна на болния
и като го потърква лекичко с връхчето на метлата, казва:
Запали се царева църква,
та тли, та гори.
О тд о л е и д ат три -девет моми.
Н о с а т три -д евет търнокопе.
Н о с ат три -д евет метли.
Н осат три-девет лопати.
Д а и зкоп ат ц арева църква.
Д а изрйнат царева църква.
Д а изметат царева църква.
Д а угасят царева църква.
Баячката търка болния по лявото коляно и после прехвърля връхчето
през лявото му рамо.
Така с трите връхчета се бае три пъти, след което болният си отива, без да
се обръща. Дарът се хвърля на земята до вратата на излизане, за да „има лек“.
70
 № 299

Баячката взема три връхчета от метла. Сяда от лявата страна на болния

и като го потърква лекичко с връхчето на метлата по лявото коляно, казва:
Запали се царева църква,
нема жив човек д а я угаси.
О тдоле идат три-девет невести
и три-девет младоженци;
носат три-девет търнокопа,
три-девет мотики,
три-девет лопати
и три-девет метли.
С търнокоп д а откона,
с м отика д а о тр й не,
с лопата д а отфърли,
с м етла д а отм ете;
със студена водица д а пороен,
д а пороен, да угаси.
В момента, в който казва „със студена водица д а пороси/да пороси, да
угаси“, бабата взема от реката (ако са седнали там) или от паничка с вода (ако
са в стаята) малко вода и измива лицето и ръцете на болния. Накрая прехвър­
ля стръкчето назад през лявото му рамо. И така — с трите стръкчета. На вся­
ко стръкче произнася текста по три пъти. Болният бързо си отива, без да се
обръща.
70
№ 300
Бае се с „бели лук“ (чесън). Баячката взема три скилидки чесън в лявата
си ръка. Хваща първата с дясната и като я размахва наляво-надясно пред око­
то на болния, казва:
Бегай, металкьо, бегай,
че белио лук че те изяде!
П а върви у пусти гори,
дека петел не пее,
дека кокошка не кряка,
дека м анара не сече!
П а се фани за суо д рво,
па се угъргорй!
След като свърши и с третата скилидка, ги сдъвква и трите и духа три пъ­
ти в болното око.
69
№ 301
Очите се зачервяват, излизат пъпки по клепачите.
Бае се със сини метлички, които цъфтят по полето. Берат се през лятото,
увиват се с лико и се сушат, за да има за баене и през зимата.
Баячката и болният отиват пред курника. Болният сяда отпред, но така,
че да има достатъчно място около него да се минава. Баячката обикаля около
него и мете в посока от човека навън.
 Болният:
— К акво метеш , бабо?
Баячката:
— М еталкя.
Болният:
— М ети, мети, та я измети.
Три пъти се провежда този диалог.
После баячката запалва няколко стръкчета от метличката на керемидка и
я държи така, че димът да влиза в очите на болния.
Остатъкът от метличката се забожда на курника и стои там, докато из­
съхне и се разпилее от сам о себе си.
82
№ 302

Баячката и болният са в помещението с огнището.

Болният сяда на един стол, а тя взема метла, с която дълго е метено и
почти е изхвърлена от употреба, и мете около него. Обикаля го надясно, но
мете с лявата ръка. Между тях се води следният диалог:
Болният:
— Какво премйташ?
Баячката:
— Металкя.
Болният:
— Мети, мети, та я премети!
После баячката слага метлата пред краката му, сяда срещу него, взема
нож или „манарче“ (брадвичка) и сече метлата накръст. Пак говорят:
Болният:
— Какво сечеш?
Баячката:
— Металкя.
Болният:
— Сечи, та я отсечи!
Баячката:
— С ечем, сечем,
ше я отсечем!
Изскочи, металкя,
из глава, из срце, из нодзе,
иди у пусти гори,
д ето петел не пее,
д ето човек не оди,
д ето вод а не тече,
д ето комин не дими.
Сечем, сечем
и я отсичам!
Всъщност като сече накръст с ножа, баячката насича метлата на три пар­
чета и накрая забива ножа пред краката на болния.
Дава му по една сламка от всяко парче да ги хвърли в три различни посо­
ки на кръстопът, а тя хвърля останалото от метлата на селското бунище.
82
 № 303

Бае се на дръвника, където се секат дървата, в сряда или събота след за­
лез. Баячката си донася метла, „манара“ (брадва) и нож.
Най-напред мете в кръг около човека и водят следния диалог:
Болният:
— Какво метеш?
Баячката:
— Метем металкя.
Болният:
— Мети, мети, та а отмети!
-После баячката замахва заплашително срещу него с „манарата“ и пак:
Болният:
— Какво сечеш?
Баячката:
— Сечем металкя.
Болният:
— Сечи, сечи, та а отсечи!
После тя реже с ножа по дръвника и пак:
Болният:
— Какво режеш?
Баячката:
— Режем металкя.
Болният:
— Режи, режи, та а отрежи!
Всеки диалог се повтаря по три пъти.
Всички предмети се оставят на дръвника и човекът си тръгва, без да се об­
ръща.
82
№ 304
Това е баене „от очи, щото болят очите“. Бае се с три клечки от метла —
„у пойето, дека расте синкьо ено такоз, по междите на нивите расте“, с „бели
лук“ (чесън и) „едно ножле“.
Баячката хваща метлата и ножа в дясната си ръка, а чесъна го дъвче. Оби­
каля около човека, като влачи метлата по земята. В същото време „джвака“
чесъна и говори тихо, но рязко и сърдито:
Ти глог и я глог.
Ти глог и я глог.
Ти глог и я глог.
Ти кучка и я кучка.
Ти кучка и я кучка.
Ти кучка и я кучка.
Я по-врла от тебе!
Я по-врла от тебе!
Я по-врла от тебе!
След това се изправя, духва чесъна в болното око и пак почва да влачи
метлата с ножа в кръг и да говори същото. Човекът трябва да се е преместил
малко. Три пъти го обикаля и говори така и три пъти духва в окото. Изяжда
чесъна „само душата (дъхът) отива там, в окото“. И трите пъти човекът се
помества малко назад.
 След третия път баячката „кльоцва“ с ножа и съсича клечките три пъти.
После ги взема пак и ги занася на прага. Застава от вътрешната му страна
(болният е зад гърба й), съсича ги още три пъти и там ги оставя. Ако болният
е на двора, тя ги съсича, като остава от външната страна на прага и болният е
пак зад нея. Клечките остават там, докато се разпилеят от само себе си. Бол­
ният, където и да се намира (в стаята или на двора), трябва да гледа „къде
слънцето“, докато бабата сече метличките с ножа. После той й хвърля парите
на прага за лек и бързо си отива, без да се обръща назад.
Бае се вечер, „коги се враща стоката, да се сбира здравьето“.
82

№ 305
Бае се в събота „пред слнце“. Баячката застава от външната страна на
прага, а болният — от вътрешната и гледа навън през отворената врата. Отна­
чало тя взема метла и известно време, без да говорят, я размахва заплашител­
но срещу него. После започва да мете с нея срещу него, но в посока отвътре
навън. Между тях се води следният диалог:
Болният:
— Какво метеш?
Баячката:
— Металкя.
Болният:
— Мети, та а отмети!
След това бабата взема „манарче“ и заедно с болния отива до „пенюга-
та“ (дръвника). Той сяда, а тя сече около него по дървото в кръг от дясно на
ляво с манарчето. Диалогът в този случай е:
Болният:
— Какаво сечеш?
Баячката:
— Металкя.
Болният:
— Сечи, та а отсечи!
Болният е седнал така, че да гледа срещу слънцето.
Всеки диалог се повтаря по три пъти.
Накрая баячката взема „бели лук“, дъвче го и три пъти „дуа в окото“. Бол­
ният си тръгва, без да се обръща назад, и до прага на външната порта хвърля
парите на земята.
82
№ 306
Бае се насред „собата“. Баячката взема нож или „манарче“ (брадвичка) и
го размахва лекичко наляво-надясно пред очите на болния. После започва да
го обикаля в кръг три пъти в посока, обратна на часовниковата стрелка. В то­
ва време между тях се води следният диалог:
Болният:
— Какво сечеш, бабо?
Баячката:
— Металкя.
Болният:
— Сечи там, сечи!
 И тя „сече“ по земята около него.
После взема метла, пак я размахва известно време пред очите му и започ­
ва да го обикаля и да мете около него в кръг. Обикаля го три пъти, а през това
време говорят следното:
Болният:
— Какво метеш, бабо?
Баячката:
— Металкя.
Болният:
— Мети там, мети!
След това баячката взема „бели лук“, сдъвква го, изплюва го. Отваря бол­
ното око и „ухва“ в него три пъти.
След като свърши баенето, болният бързо си отива, без да се обръща назад.
75
№ 307
„Сядаш на дръвнику и гледаш къде слнцето. Она сече срещу тебе с мана-
рата (срещу очите прави движение, сякаш че сече нещо) и ти питаш сега:
— Какво сечеш?
— Металкя.
— Сечи, сечи, та га отсечи!
Па после сече отдесно на тебе (на дръвника) и па така я питаш и най-сет­
не — отлево, и толко.“
Диалогът се води общо три пъти — докато баячката „сече“ пред лицето
на болния, отдясно на него на дръвника и отляво, като, за да се придвижи, тя
не минава пред болния, а обикаля в кръг около дръвника от дясно на ляво. На­
края човекът става и си тръгва, без да се обръща, като й оставя парите на зе­
мята до дръвника.
77
№ 308
Я магерим така: само у среда и у събота става лек. Он че седне тука те на
дръвнику, па я че сечем срещу него с манарчето и че почнем така:
Айде, Боже, помози
на И в а н живот и здраве донеси!
Изскочи, металкя, изскочи,
из очите, из клепните,
из косата, из веждите,
из главата;
из носо, из устата,
из зъбите;
из костите, из телото,
из месото;
из ръцете, из нозете,
из ноктите, из све!
Иди у пуста гора,
дека моми не пеят,
дека жени не тъчат,
дека мъже не сечат,
дека ергене не орат,
дека пилци не пеят,
 дека говеда не реват,
дека вода не тече,
дека тр ева не расте,
дека м анара не сече.
Там да останеш,
там да живееш,
там да седиш,
там да едеш,
там да пиеш.
И в а н да пуснеш,
да му дадеш живот и здраве!
Сетне обикаям така и чукам по дръвнику, до него така, па он ме пита:
— Какво сечеш, бабо?
— Сечем металкя, сечем.
— Сечи, сечи, та я отсечи!
— Сечем, сечем, да я отсечем!
И после от другата страна още един път, и от другата страна още един
път, та да станат три пъти. И това е те.
77
№ 309
Ше сечеш три пъти — на дръвнико, на праго и нади огино. Ше клъцнеш та­
ка три пъти с манарчето и он ше те пита:
“ Какво сечеш?
—Сечем на Иван от металкя.
— Сечи, сечи, та я отсечи.
— Сечем, сечем, ше я посечем и отсечем.
Пред слнце ше сечеш на дръвнико, на пладне — на праго и подир слънце
—къде огино. Ше сечеш на очите, ше клъцнеш долу и ше зафърлиш назад ма­
нарчето, а он ше бега да не види.
79
№ 310
Земаш три връхчета от метлата и още три, и още три, та да станат девет.
Земаш така у десната ръка трите и така че праиш (маха ги лекичко наляво на­
дясно пред окото) и че викаш, ма он да те не чуе:
Бегай, металкьо!
Ако си суа, на суо да идеш;
ако си водна, у вода д а идеш!
На йз рт слазат тънки рти,
оздол иде бесен влк,
озгор иде бесна мечка.
Къде де сретнаа,
там се сдавйа.
Дигнаа крвава река от окото,
та стана како бела пеня по морето.
Остаяш ги настрани и земаш другите три и па така. И като го каеш и три­
те пъти, зафърлиш метлите на бунището и се свършва.
71
 БАЯНИЯ ЗА „НАМЕТАЛКА“, „НАМЕТКА“, „НАМИГОЙ“,
„НАМИЦА“, „ОЧИ“

(Отмйтане)
№ 311
Зема една паничка вода, една метла и една шопка просо и идем при
кошкиния елак, дето пият вода котките. И седне човяка стрещу слънцето и
държи напреж паничката с водата. И жъ покрия със скутника главата на чо­
вяка.
Първо с метлата пръскам просото от шопата — тряба да падне някое
просо в паничката, и по земята се пръска, и казвам:
Къкто са пръска тва просо по таа земя,
така да са пръсне таа наметалка от очите,
от телото, от снагата!
И па жъ бръсна с метлата:
Къкто са носи тва просо по баиря
да са сяй, да са пръска,
така да се пръсне наметалката
от очите, от телото, от снагата!
И па жъ бръсна с метлата:
Къкто са скубе просото,
та са пръска пръстта,
така да са изтърси таа наметалка от очите,
от телото, от снагата!
И така се пръсне просото.
Прави са вечерта един път, га кошките лягат. И утринта втори път — га
кошките стават и са пръска сичкия добитък. И трети път, другата вечер. Три
пъти са прави.
В къвто ден доодат — се ги лековам. И свекърва ми така. Само в недяля не
са бай. Ама като доде някой от чуздо село, па го лековаш, няма да го върнеш.
Бае се по мръкнало.
17, с. 399-400
(За „наметалка")
№ 312
Земам една шепа просо. Който го болят очите, си държи паничка с вода.
Яз като бая, жъ зема идна митла — в лявата ръка — просото, в дясната ръка —
митлата. С митлата махам на главата, пускам просото във водата и бая:
Стотйр отива за вода,
тиква носи на глава.
Стотйр са тръсна,
тиква са пръсна.
Кък са пръскат
тяа говеда
от тва игрище,
така да са пръска
таа намиталка!
Кък са пръскат
 тяа сам о д и ви ,
така д а са п р ъ с н и
т а а н ам и талк а!
О т м ен е м ал к о ,
о т Г осп од я м ного!

Басмата три пъти са повтаря. К ато обая, м итлата я фъргам зад гърба. Тва
просо, дет изтече с таа вода, болния си измива очите три пъти, фърля водата и
казва:
Кък са п р ъ сн и т а а вода,
така д а са п р ъ с н и т а а н ам и талка!

Ако е наметалка, м инава, ако не е — не минава.

18, с. 296

№ 313
Свекърва ми пак баеше и за дето излизат на очите ечемички, за наметалка.
Няма значение къв ден е — когато дойде човяка. И сутрин, и вечер — няма
значение. И в недяля може, сигурно и вторник е баела.
Зима леща в лявата шопа. И с дясната ръка зима лещ а и на дятето под
окото бае три пъти:
— К акво м яташ ?
— Н ам еталка м ятам .
— М ятай, д а га преметнеш!
И га хапне тая лещ а и бруфне (плювне) дятето в очичките. И ужким тая
болка са изплашвала. Сетне пак земе три зърна леща, сетне ощ е три...
24, с. 229
№ 314
Зема в ено канче мъничко водица, зема от градината ена тревичка (ква да
е), пък зимата от м етлата ено стръкче. Дръжа стръкчето с лявата ръка, с дяс­
ната — канчето и въртя стръкчето във водата от дясно на ляво. И къто я обая,
пръсна с лявата ръка вода къде очите с пръстите. Пак га обая, пак пръсна —
тъй до три пъти. Сетня й полея да си умий очите и готово — оздравявала. Га
свърша третия път, наплю вам три пъти срящу него. Бая тъй:
Н а м е та л о , отм етало,
сти га я И в а н ,
сти га пи И в а н \
А йди д а идете в гори зелени,
т а м и м а суо д р ъ в о —
о т к о р ян а му са наеж,
о т върха му са напий!
С тар и баби в черкови,
м л ад и булки диван стоят,
м алки м ом и хоро играят.
О вци на егрек,
кош ки на легало,
пител на боклук,
п р о со през трусало.
Б аба И вана,
тя й к р ъ с т н а и м и р о с а на,
п р ез черкви п р и п ед яна;
 тя знай д а ги обай, д а ги избай.
В пусти гори д а идат,
та м и м а треви зелени,
т а м и м а сенки д ебел и ,
на сенки д а са н алеж ат,
на во д а д а са напият!

Три пътя бая и три деня. Ко ни м ой д а иди болн ата на втори я и третия ден,
баячката саде бай у тяй си на името на болната.
И прясно сирене са туря на окото, в дю лбенче връзано.
33, с. 135-136

(За „нам ица")

№ 315
Пък за наметка, значи, тъй е:
Тръгнала е кикеница да развали очите.
Срещнала я св. Богородица и я питала:
— Къде ходи?
— Ходих да разваля очите!
— Скоро — рекла — да са върнеш и да правиш — казва — очите! Бялото
като гледало, черното като череша!
Св. Богородица срещнала я, върнала я д а направи очите, д а ги направи
значи, щ ото тя ги развалила. „Н амица“ са казва. Зачервяват ти се очите и те­
кат. И мало една тревичка. Бели са, бели зрънца и ш ъ ги обеля и ш ъ ги скукам
със сребърна пара в една бяла, чиста лъжичка и ш ъ капнем човеш ко мляко и
три пъти са налей във очите и оздравя то очите. Н ам ица са казва.
37, с. 150
(За болест на очите)
№ 316

Баенето се прави на деца с цвете. Баячката държ и цветето в дясната си

ръка и с него обикаля три пъти лицето на детето в посока о т дясно на ляво и
говори:
К оцка, м ац ка —
котката я б о л ят очинките,
детен ц ето не м у са боляли очинките.

„Цветето се казва „котка“. То живее на Горно Ляски в баи ра и сме са рад­

вали, кога донесе бащ ата такова цвете, и сме правили:
Коцка, м ацка —
котката я боляли очинките,
детенцето не му са боляли очинките.

На три пъти очинките сме така правили и не са ни боляли очинките.

(С коя ръка го правиш? Защо?)
Ама с десната, с десната ръка, епендик да не ги болят децата очинките. С
десната, нали с нея се храним. Как?! С лявата ръка нито са кръсти, първата
копка са копнува с десна ръка — ами с десната ръка, ами как?“
1, с. 154—155
 (За „м реж ене" на очите)
№ 317

Информаторката не знае как се нарича тази болест, но признаците и са

трепкане на клепачите, образуване на турели и „мрежене“ (премрежване) на
очите.
Баенето помага, ако се прави от жена, която вече няма менструация.
В зелено листо от билката слез се вплита клечка от метла, така че да се
оформи букетче. С него три пъти се погалват очите от ляво на дясно, като все­
ки път се произнасят следните думи:
П р е м р е ж и л а е червена м реж а
и б ела
н а Иван на очите.
Дунул е силен ветър
и одунал червена м реж а
и б ела
на Иван о т очите.
61, с. 177

(За ечемик на окото)

№ 318
Баячката взема в лявата си шепа зърна от ечемик. В дясната взема три
зрънца и обикаля с тях окото три пъти от дясно на ляво, като казва:
Ечемиче-наметйче,
д а те изядат селските говеда!
С елските говеда
д а ги и зяд ат вълците!
Вълците
д а се п ръсн ат по горите
и д а го разн есат
п о гори и по води,
по д ъ ж д и по вятър!
Зрънцата, с които обикаля, се хвърлят на кръстопът или в реката, а оста­
налите се прибират за друг път.
84
(За „намигой", „ечемичка" на окото)
№ 319
Три пъти го чукна (ечемичката на окото) с пръсти, после три пъти на зем-
лята и пак така на окото и река:
Н ам иго й у польето,
здраве на детето!
Девет пъти така и оно мине.
83
 (З а очи)
№ 3 20

Когато някой го заболят очите, трябва да нам ери човек, който се казва
Стоян (за мъж) или Стояна (за жена). Тя или той си порязват средния пръст на
лявата ръка и му капват малко кръв в окото. Не се говори. О т този ден му ста­
ва побратим или съответно посестрим а и излекуваният всяка година на Коле­
да и на Великден трябва да носи дар.
82
(За „учобол")
№ 321

Сутрин преди слънце са отива на реката. И са изправям срещу слънцето от

дясната страна на реката. Вземам тревичка, която се люлее в реката, откъсвам от
нея. И тоз, когото водя да му бая, почвам с тревата — търкам очите му и казвам:
Запалили са царю ви двори
и царю ви порти.
Н ищ о ги не е угасило.
У гасило ги зелена трева
и студена вода.
Казвам го три пъти и хвърлям тревичката. П рави са три сутрини.
65

(За „наметки")
№ 322

Бая и за наметки, така някой окото го заболи, и за уроки, и за уплаха бая,

за сичко. Някой така наметка кат са фане или кат урчаса и дойде д а м у бая. (Ще
ми кажеш ли как баеш за наметки?) О, нека ти кажа как, м а н ям а д а го запов-
ниш. Ше ги кажа. Така:
Засекоа зелен явор,
загради л б и стр а вода.
Ф оркнало треска,
удари Ива в окото.
Т я си рукна, заплака.
— Н ед ей плачи, недей цвили,
яз и м ам тр о и ц а б р атя
с т р и н ож лета —
златени и сребрени;
един ж илите реж е,
един кръ вта ближе,
един човеко чува.
Д а се разн есе
по върш е и по коренье,
по друм и щ а, по патищ а,
по гора, зеленйщ а.
К ъде не м исли,
на н ам д а отиде!

Ей така. И накрая дуаш — три пътьи към окото.

С ръка маха лекичко пред окото, докато говори и не държи никакъв предмет.
94
 № 323

Н аметка се метна,
удари Ива у окото.
Ива викна, цвйлна, заплака.
— Не плачи си,
не цвили си.
Ние сме тройца бракя.
Ше зем еме три ножлета златени,
три ножлета сребрени.
Ше пресечем зелен явор.
Едиио човечеца чува,
едино жйлиците реже,
едино кръвчйцата ближе.
По коня, по гриве,
по коня, но копита,
по друмища, но патища,
по гора Гаралейска.
Къде не мислило,
натам заминало.
Повтаря се три пъти, като се духва лекичко към окото и се маха с ръка
пред него.
Наметка се метна,
Ива си удари в очите.
Тя си рукна, та си цвйлна.
— Не плачи си, не цвили си.
Ние сме троица бракя.
Ше земеме три ножлета златени,
три ножлета сребрени.
Ше пресечем зелен явор.
Едино човечеца чува,
едино жнлйците реже,
едино кръвчйцата ближе.
П о коня, по грйве,
по коня, по копита,
по друмищ а, по патища,
по гора Гаралейска.
Къде не мислйло,
натам заминйло.
С едно ножче от домакинството се бае. Баячката и болната жена седят ед­
на срещу друга. Баячката размахва ножчето срещу очите на болната наляво-
надясно, все едно че реже „наметката“. Това е ножчето, с което баячката си ре­
же хляба. „Се едно, че е златно тва ножче. То окото му кръвясало и ако не се
бае, оно отиде навътре към човечецо (зеницата) и става лошо. Мене мойта
майка така ми е казвала и аз от нея съм се научила. Пък нашта баба не знам
откъде знае.“
После баячката ми разказа как една лекарка била излекувана от майка й и
после лекарката поискала да си запише баянето, за да може и тя също да леку­
ва очите.
94
 № 3 24

За наметка знам да ба. Тя кат дойде наметката, те очите чуркат солзи,

глождят, сърбят, чуркат солзи. И ше го забаш.
От сичкото сърце ше баш. И турце, и бугаре, и цигане, и помаце — със
сичко сърце ше лекуваш. Тъй са м а учили и аз тъй ти казвам, д а знайш.
К ат ше дойде, дет го болят очите, ше ба и ше й дууна у устата (духа). Ше
ба и ше й дууна към ньег (духа). П а ше ба и па ше дууна (духа). (А в ръцете си
държиш ли нещ о?) Не. А ма у една паничка ше туриш вода — о т девет места
ше я сбереш. И червен конец ше спуснеш у водата. И ше го забаш:
Б и ссм и л ей И брахим!
Т ъ р н ав а Х ата на вод а д а иде,
ф бр к н ал о тр еска в окото.
Рукнава Х&та, запл&кава.
М блчи, сестро, не плачи!
Н ие см е три брйта,
три б р а та и три сестри.
Ше зем ем е три калъча,
три калъча и три пушки.
Ше идеме в елова гора,
ше отсечем е въровете,
въровете и коренете.
Б елкото си белко,
чоранкото да са очисти!
И ше земеш пепелец, да го забаш, който дойде, да му забаш очите с ньег.
И ше речеш ей тъй на (наплюнчи си десния показалец):
П епель на език,
м и р на сърце!
Запиши го тука тъй. И па ше речеш тъй. (На неговия език ли д а го сложа?)
Н а когот ше забаш (започваш да баеш), когот ше забаш за очите, нему ше ту­
риш на устата и ше речеш:
П епель на език,
м и р на сърце!
Н а ньег ше туриш. Заповни ли? Три пъти требва да му туриш пепелеца.
Ко щеш, запиши го и ньег’ тука (сочи касетофона). И после ше речеш тъй към
ньег (духва към лицето му). Ше дуунеш тъй. После ше пйвне от таа вода, ше се
умие и дето остане у шишето, ше туриш да му дадеш. Ше си я носи с ньег’. Ут­
ринта па да пийне и да са умие. Ко не мой да са опрай от еднаж, ше дойде па и
второ. П а мой да дой, та до три пътье. И като му баш, веке нема да му глож­
дят очите, нема да делят веке солзи.
95

(За болни очи)

№ 325
Вадиш си жарта, слагаш я на керемидката, слагаш отгоре смил да пуши и
да се накадиш навсекъде:
Додека се кадим, дотам да е,
после да щукне.
 И готово. И вер н о м и н а в а . Н а в ъ н к а н е м а д а го ф ъ р л и ш . П а в о гъ н я че го
върнеш. Тая билка р а с т е , д е к а о р л и т е ж и веят, т а м я и м а.
100
№ 326

Баенето се прави с м е с о , к о е то м о ж е д а б ъ д е р азл и ч н о — агн еш ко или

свинско, сурово или п ечен о . Н я м а зн ач ен и е чи е е м е с о т о , н о за п р ед п о ч и тан е е
да си го донесе б о л н и я т. П а р ч е т о е м ал к о , го р е-д о л у к о л к о то орех. Б а я ч к а та
го разкъсва н а т р и м а л к и п а р ч е та .
Баенето м о ж е д а се и зв ъ р ш в а с а м о су три н или „п о м р ъ к н а т о “, н о н и к о га
„посред бял ден“ . Б о л н и я т се о б р ъ щ а срещ у сл ъ н ц ето , б а я ч к а та се п р е к р ъ с т ­
ва и с дясна р ъ к а с п ъ р в о т о п ар ч ен ц е м е с о п р ави тр и к р ъ га о к о л о б о л н о т о око,
без да го докосва. Д у м и те п р о и зн ася ш еп н еш ком или наум , к ато с а м о м ъ р д а
устни:
— Господ и св. Б о го р о д и ц а д а ти д а д а т ляк и легчина. Г о сп о д и св. Б о г о ­
родица да ти сп о м о гн ат, д а ти в зем ат болката!
Това се п о в тар я и с о стан ал и те п арчен ц а м есо. М н о го е важ н о б а я ч к а та
да не сбърка п а р ч ен ц ата и зато ва п ъ р во то парченце сл ага м еж ду п а л е ц а и п о ­
казалеца на л я в а та си р ъ к а, в то р о т о — м еж ду п о казал ец а и ср ед н и я п р ъ с т ,
третото — м еж ду ср ед н и я и безим енния. С лед то в а о ти ва в гр ад и н ат а и заб о ж ­
да парченцата на т р и кола, без д а се интересува повече о т тях. И зм и в а си р ъ ­
цете, като казва:
— Т ака д а се см и е и болката!
Болният и два д а м у бае тр и пъти.
Начинът, по кой то се бае, се пази в тайна, тъй като в п роти вен случай губи
лечебната си сила. А ко баячката е на преклонна възраст, м ож е д а научи някое
младо м ом иче д а бае, което обаче н ям а право д а го върш и , п реди д а е у м р я л а
баячката. В краен случай м о м и ч ето придобива то ва п раво и п реди с м ъ р т т а й,
ако баячката м у п лю н е т р и пъти в устата, за д а му предаде си л ата си.
101
(М олит ва за болки в очит е)
№ 327
Ей туй сега: С яка сутрин седем пъти, седем дена, по 10 м инути туй ш е го
молйтбаш н а А ллаха (чете н а арабски и превеж да). С едем пъти, каза, ако че­
теш тоз м олитба, м ож д а ти пом огне А ллаха, о т очите м ож д а ти зем е б о л е ­
стите, каза. Ей тез м олитба. Ей я къде е. Тука пише. Сичко пиш е тука.
99

БАЯНИЯ С „ОБИРАНЕ“ ОТ „ЛОШАТА“, „ОПАСНАТА БОЛЕСТ“

С дум ата „обиране“ се назовава не сам ата болест, а начинът на лечението

й — чрез „обиране“, т.е. отрязване на косми и нокти, за д а се вземе „си л ата“ на
човека или ж ивотното; с „обиране“ се лекува „теж ката болест“, „оп асн ата б о ­
лест“, „лош ата болест“, „м ръсната болест“. Н ай-често болестта се х арактери ­
зира така: „К ога човек започне да запада.“
77
 № 328

Кога човек почне да запада, требва да се земат пет, седем или девет сви­
лени конци от различни вери (цветове). Освен това — връх от коса, с която ве­
че не се коси, или нож с черна дръжка и восък, който се оформя като малка
паничка. „Обирането“ става по следния начин:
Мъжът баяч отрязва накръст по малко косми от главата на болния, нок­
тите от дясната ръка, от левия крак, от десния крак и от лявата ръка, малко от
миглите и веждите. Всичко това слага в паничката от восък заедно с ножа, кон­
ците (с които предварително е премерил „боя“ на човека) и дава на болния да
преспи една нощ върху тях. Рано сутринта занасят паничката с нещата в нея
далече извън селото на самотен „горун“ (дъб) или „кйселка“. Човекът застава
до дървото и където достигне главата му, дядото пробива дупка със „свър-
дел.“ Натиква „обраното“ вътре и замазва с кал и тресчиците, които са падна­
ли при пробиването на дървото. С останалите тресчици „запойва“ болния три
пъти с нова дървена лъжица, която после изхвърля в реката.
„Обраното“ може да се сложи и в жаба, която се хваща в трапа, където са
„седели гръсти“ (коноп), или в тихо вирче и се занася вкъщи в ново гърне. В
този случай към всичко останало се прибавя и една игла за шиене.
През цялото време задължително се мълчи.
77
№ 329

Според информатора само мъж може да „обира“. Той се е научил от дядо

си, „доде не се е венчал, че да има лек“. „Обиране“ се прави, когато човек за­
почне да слабее и да линее ей така, без причина.
Баячът и болният отиват на „ебрекина“ —дърво, което не ражда плод. Ба-
ячът го обикаля три пъти от дясно на ляво и кара болния да седне до дървото,
така, че да е обърнат към слънцето. Дядото сяда срещу него и започва да
„обира“. Отрязва ноктите на дясната ръка, на левия крак, на лявата ръка и на
десния крак на болния; от косата — отзад, отпред и над ушите; от веждите,
миглите, „от срама“ и под мишниците. Всичко това се слага в паничка, напра­
вена от „чист восък“, „дето не е работено с него нищо друго“. След това бая­
чът кара човека да легне на земята и започва да го мери на дължина и ширина
три пъти със снопче от пет или седем „свилени конци“, които са в различен
цвят. Задължително сред тях трябва да има жълт и червен. След като го пре­
мери, завързва конците на възел и ги напъхва също във восъка при „обрано­
то“. Изправя човека и премерва височината му на дървото и я отбелязва. Там
пробива със свредел дупка. Слага восъка с всичко в него в дупката и с клонче
от същото дърво я запушва. Свредела си го прибира за друг път.
До дървото се оставя някаква дреха, върху която човекът е преспал пре­
дишната нощ. В корена му се забива ножчето, с което баячът е „обирал“. И
дрехата, и ножчето са дар за дървото. Болният и дядото си тръгват, без да се
обръщат.
Баячът е взел триците, които са паднали от дупката, и седем сутрини по­
ред „запойва“ болния с тях.
През цялото време задължително трябва да се мълчи. „Това е мъжка ра­
бота и требе да се мълчи. Они жените говорат там много.“
Бае се, „кога се пълни месецо (луната), да се пълни и човеко, дека е болен.
Най-убаво е на Великия четвъртък.“
 Първата нощ след баенето баячът трябва да стои до главата на болния и
да го гледа през цялото време, докато спи.
Ако не се оправи до 40 дни, пак му се бае. И така — три пъти през 40 дни и
накрая непременно се оправя.
Важно е да се знае, че на едно и също дърво баенето не се повтаря. Дър­
вото може и да е круша или „горун“ (дъб), „ама да нема сенкя около ньего и
да не фърля семе, да е самострчно такова“.
Информаторът „обира“ и добитък.
78
№ 330
Старец само требва да обира.
Кога се пълни месецо, ше земеш девет вери свилени конци — бел, червен,
зелен, сал жлт да нема, и ше му премериш боевете на болния надлъж и нашир.
Сетне ше идете у польето да трсите ебрекина — дрво, дека не ражда. Отивате
там и ше му резнеш с ено ножле, ама ново да е отсекъде, къде има косъмца —
от връо главата до петите. И от срама ше отрежеш, отсекъде. Ше му земеш и
ноктите от ръцете и от нозете и сичко ше свиеш у чист восък. Ше ухнеш така с
уста отгоре и ше го свиеш на топче да стане. Сетне ше премериш на дрвото с
конците и ше отбележиш доде е стигнало, и ше провртиш една дупка там.
Сичко ше туриш у дупката и ше я затвориш с малко тревица и земница там.
Ше забиеш ножлето у кореньете и ше събереш треските у еднр парцалче да му
ги дадеш. Да ги гори у къщи си и да ги лиже 40 дена.
Обираньето се у чужд топракь се праи, за да не се минава сетне край тва
дрво, че ше се поврне болестта.
Нищо се не говори. Тва жените говорат, кат баят. Тука нема да се говори.
78
№ 331
„Обиране требва да се прави кога некой старец самодиван ти разчели устата.“
За това баене са необходими усилията на две баячки. Те вземат болния и
го завеждат на „ебрекина“ (неплодно дърво) „у чужд топрак“ (в землището на
съседното село). Болният застава прав до дървото и те премерват докъде му
е височината, за да направят там дупка в стеблото. После и двете едновремен­
но от двете страни го „обират“, т.е. отрязват му ноктите на ръцете и краката и
коса от три места на главата. Всичко „обрано“ напъхват в дупката и я запуш­
ват пак с дървесина. Събличат дрехите на болния и ги заравят при корените
на дървото, а него самия го обличат в нови дрехи. След това всички се приби­
рат в селото по друг път. През цялото време трябва да се мълчи.
71
№ 332
Бае се срещу сряда или събота след залез слънце и в сряда и събота пре­
ди изгрев слънце.
Вечерта дядото дава на болния червено вълнено парцалче от женска фу­
та, старо (изхвърлено от употреба) ножче с черна дръжка или връхче от коса,
„дека е запасната“, и пет, седем или девет (тек) вида „свилени конци“ (копри­
нени конци) с различни цветове (с изключение на черно), с които му е преме­
рил „боя“ (височината) от главата до петите, поръчва му да преспи върху тези
 нещ а и на сутринта преди изгрев слънце да ги вземе и д а иде при него за „оби­
р ан ето “
Д ядото и болният отиват някъде извън селото, където им а самотен
„горунь“ или „кйселка“ (дива ябълка), и започва „обирането.“
„О бирането“ става със същ ото това ножче или връхче от коса по следния
начин: отрязват се ноктите о т дясн ата ръка, после о т левия крак, от десния
крак, от лявата ръка; отрязва се по м алко коса „н акръст“ о т върха на главата,
после „н акръст“ от главата, косми от „ср ам а“ и двете м иш ници, после по ед­
но косъм че „накръст“ от веждите и миглите на двете очи. Д ядото си е доне­
съл и пчелен восък от прокопсии м ед (мед, изваден в деня на Св. Прокопи
П челар), който оф орм я като паничка. Във восъчн ата паничка слага всичко
„об ран о“ и ножчето, с което е „обирал“. С лед това взема „свилените конци“, на
единия край на които е вързал предната вечер възелче за знак кой край е бил го­
ре (при главата) и кой долу (при краката) при изм ерването на „боя“. Сега ги об­
р ъ щ а така, че онова, което е било долу, да отиде горе и обратно и отбелязва с
конеца височина на болния на дървото. П рибавя и конците към восъка, свива го
на топка и го увива с червеното парцалче. С лед това със „свърдел“ пробива дуп­
ка на дървото на м ястото, където е отбелязал с конците, и натиква в нея пар­
цалчето с восъка и всичко, което е в него. Н акрая зам азва дупката с кал.
Д о този м о м ен т никой о т двам ата не бива д а проговаря. Е два сега дядото
казва:
С и ч к а та б о л е с т тук за м а зв а м ,
н е м у ж и в о т и здраве!

Д яд о то съби ра тресчиците, които са паднали о т д ъ р во то , когато е проби­

вал дупката в него, и заедно с болния оти ва в къ щ ата на д я д о то . Т ам той „сго-
р я в а “ тресчиците и с м алко вода от кладенеца д ав а н а болн и я с лъж ица д а си
пийне три пъти. Д окато му дава д а пие, три пъти казва:
Живот и здраве нему,
а болестите —у дупката!
Н акрая прехвърля лъж и ц ата назад, през главата м у к ъ м в р атата. Болният
сл ага д а р а на зем ята и си тръгва, без д а се обръщ а.
77
№ 333

О тр я зват се н а четири м еста косм и о т косата, проби ва се дупка в самотен

б р я с т и се напъхват косм и те там . С треските, кои то са п ад н ал и п ри пробива­
нето, се „зап о й ва“ болн и ят и то й се оправя.
77
№ 334

К огато д е те е м н ого зле о т „лош а болест“, „обират“ го, т.е. о трязват му „нак­
р ъ с т “ коса о т четири м еста н а главата, нокти о т ръц ете и краката и косми от веж­
дите, м иглите и „ср ам а“ и ги слагат в паничка, направена о т пчелен восък.
С л ед т о в а н а м и р а т ж аба, ко ято я е н а л а п ал см о к, н о в се о щ е н е я е т ъ т ­
н ал. Т р яб в а д а я и зв ад я т ведн ага, за д а заш и я т во съ ка с „ о б р а н о т о “ в устата й
с червен конец. С т о зи конец п р ед в ар и тел н о е и зм ер ен „ б о я “ на детето. Пус­
к ат ж аб ата в реката. „О н а м ъ ч н о че ум р е, т а и м ъ к ата д а у м р е .“
77
 № 335

Отива се при дърво, в което не е слагано друго „обрано“ и е „чисто“. Из­

мерва се детето с три или пет „свилени конци“ от три или пет различни цвята
—няма значение какви, но непременно трябва да има червено и жълто. След
това се „обира“ с ножче, „дека е вече зафърлено“, като му се отрязва „на-
кръст“ коса от главата, ноктите от ръцете и краката, косъмчета от веждите и
миглите и всичко това се слага във восъчна паничка. Прибавят се и конците,
восъкът се натиква в една дупка на дървото, която е на височината на детето,
и дупката се затваря с дървен клин. Ножчето се заравя под дървото.
Ако детето не се оправи, напъханото в дупката трябва да се извади и да се
хвърли в реката.
77

№ 336
Вземат се „седем вери конци“, т.е. седем различни цвята копринени кон­
ци, достатъчно дълги за цялото мерене, което се прави с тях. Усукват се и в
единия край се връзва възел. Взема се също така старо, изхвърлено или съв­
сем ново ножче и малко пчелен восък, който се оформя като паничка. След
това баячката и болният отиват да търсят „дива крушка у чужд топрак“. Там
най-напред баячката „м ери“ болния с конците — т.е. премерва обиколката на
главата му и връзва възел, после премерва дължината от върха на главата до
пръстите на краката и връзва там втори възел, накрая премерва дължината на
разпънатите встрани ръце и връзва трети възел. Обръща конците „с главата
надолу“, така че първият възел (който е за тав ат а) да отиде към краката, и от­
белязва на дървото докъде стига височината на човека, за да „провърти“ там
една дупка със свредел. След това навива конците на кръгче и ги напъхва във
восъка.
Едва сега започва самото „обиране“: баячката взема ножчето в дясната си
ръка, реже по малко от косата, миглите, веждите, ноктите и т.н. и през цялото
време мърмори:
Р еж ем т и о т косм и (на косата),
р еж ем т и з а лек;
р е ж е м т и о т тр еп н и (на дясното око),
р е ж е м т и з а лек;
р е ж е м т и о т тр еп н и (на лявото око),
р е ж е м т и з а лек;
р е ж е м т и о т веж ди (на дясното око),
р е ж е м т и з а лек;
р е ж е м т и о т веж д и (на лявото око),
р е ж е м т и з а лек;
р е ж е м т и о т п р с т и (на дясната ръка),
р е ж е м т и з а л ек;
р е ж е м т и о т н окти ,
р е ж е м т и з а л ек;
р е ж е м т и о т п р с т и (на лявата ръка),
р е ж е м т и з а лек;
р е ж е м т и о т н о к ти ,
р е ж е м т и з а лек;
р е ж е м т и о т п р с т и (на десния крак),
р еж ем ти з а лек;
р еж ем ти о т нокти,
 реж ем т и з а л ек;
реж ем т и о т п р с ти (на левия крак),
реж ем т и з а лек;
реж ем т и о т н о к ти ,
реж ем т и з а л ек.

О тр я зв а по тр и к о съ м ч ета и тр и н окътчета о т всяко м я с то . С л ед това ги

н ап ъхва въ в во съ ка при конц ите и го свива на то п ка, за д а го нати ка в дупката
н а д ъ р в о т о . В с ъ щ а т а дупка н ати ква и нож чето, с което е „о б и р ал а“, и замаз­
в а дупката с м ал ко п р ъ ст и плю нка. П р ед и д а си т р ъ гн ат, б аяч ката събира в
червено парц ал ч е тресчи ц и те, които са п адн али при п р о в ъ р тан ето на дупката
в д ъ р в о то .
Т р ъ гв ат си и се п р и б и р ат по друг път. П о пътя тр я б в а д а н ам ер я т орех, от
кой то вече е взем ан о нещ о за лек. Б аячката н акарва болн и я д а си отчупи една
п р ъ ч к а с връх и д а каже;
— Л ови м те за побратим!
З ан асят трески те и п ръчката в къщ ата на баячката. Т ам тя и згаря трески­
те н а пепел и ги сварява с вода. Д ава тази вода на болн и я — то й тр ябва да я
пие 40 сутрини п о р ед и при всяко пийване д а отбелязва по едн а резка върху
ор ех о вата пръчка.
Н а 40-ия ден тр яб в а д а занесе каквото е о стан ало о т трески те и водата и
п р ъ ч к ата на реката, д а ги изхвърли там и д а каже:
— С ичко д а се занесе и да се не врне!
77

№ 337
Б аяч к ата взем а го л я м а зелена ж аба и „ш ест вери конци“. И зм ер ва човека
с конците — най-н ап ред обиколката на главата, после ви сочи н ата — о т т а в а т а
д о п р ъ сти те на краката, и ш ирочината на разпънатите встрани ръце. С лед то­
в а зап о ч в а д а „о б й р а“ със стар о или ново нож че м алко о т косата, веждите,
м и гл и те и ноктите н а ръц ете и краката, като се казва:
Реж ем т и о т к о с м и (н а косата),
реж ем т и з а лек;
реж ем ти о т тр е п н и (на дясното око),
реж ем т и за лек;
реж ем ти о т тр еп н и (на лявото око),
реж ем ти за лек;
реж ем т и о т веж ди (на д ясн о то око),
реж ем т и за лек;
реж ем т и о т веж ди (на лявото око),
реж ем т и за лек;
реж ем т и о т п р с ти (на дясната ръка),
реж ем т и за лек;
реж ем т и о т нокти,
реж ем ти за лек;
реж ем ти о т п р сти (на лявата ръка),
реж ем ти за лек;
реж ем ти о т нокти,
реж ем т и за лек;
реж ем ти о т пр сти (на десния крак),
реж ем т и з а лек;
реж ем ти о т нокти,
 реж ем ти за лек;
реж ем ти от прсти (на левия крак),
реж ем ти за лек;
реж ем ти от нокти,
реж ем ти за лек.

Отрязва по три косъмчета и три нокътчета от всяко място. Слага „обра­

ното“ във восък и заедно с ножа го напъхва в устата на живата жаба. Зашива й
устата с конците и се дава на болния да иде да хвърли жабата в реката, да я
носи водата. Като я хвърля, той казва:
—Излекувал съм се!
Тръгва си, без да се обръща. Когато жабата умре, тогава той ще се оправи.
77

№ 338
Взема се голяма водна жаба от тихо вирче или от трап, където са „седели
гръсти“ (коноп), и се слага в гърне, завито с червена кърпа.
След това се приготвят „чист восък“ и „три вери свилени конци — чер­
вен, жлт и бел от меунки“ (завити буби), „едно ножле — клепач, дето да се фър-
ли сетне“, или ново и игла за шиене. „Обира“ се детето, като се отрязва три
пъти от косата, по едно косъмче от клепките, веждите, „мишките и срам а“,
ноктите на ръцете и краката. „Обраното“ се слага във восъка.
С конците се измерва „боя на детето и надлъж, и нашир“ и се свиват на
топка, за да се напъхат във восъка. Във восъка се слага и ножчето. След това
восъчната топка се зашива в устата на жабата с иглата и един бял конец и жа­
бата се слага обратно в гърнето. В гърнето се поставя и камък, голям колкото
главата на детето, и гърнето се спуска пак във вирчето или трапа, от който е
взета жабата. Само при спускането се казва:
— Тука да остане!
Един ден след „обирането“ детето не трябва да се мокри и негови дреш ­
ки да не се перат.
77
№ 339
Информаторът знае от дядо си как да „обира“.
Може да „обира“ само човек, който не е „обиран“, и то само от Велики
четвъртък до Спасовден.
Ако има нужда, може да се „обира“ и „коги месецо се е менил и не се е
огледал младио месец и нема никакъв месец“.
Болният сам си донася ново ножче, „дека не е резало“, и пчелен восък, върху
който е пренощувал същата нощ. Донася си и „седем вери конци — червен, зелен,
син, бел. Черни да нем а“ Ако няма копринени конци, донася едно „лудо лико“,
един кълчищен конец и един бял вълнен конец — „свите да са колко боя му д т и “.
Старецът и болният отиват „на дрво, дека не ражда плодове, що после не-
кой ко апне от тех, че се разболи“. Старецът премерва „бойовете“ на болния с
конците — „надълго“ и през кръста. След това се обръща към слънцето, прек­
ръства се три пъти бавно и започва да го „обира“ с ножчето — отрязва по един
път от ноктите на десния крак, на лявата ръка, на дясната ръка, на левия крак;
косъмчета от дясната и лявата вежда и „от тило три пути“. Слага всичко това
във восъка. Провърта дупка в дървото, която е на височината на човека, и сла­
га там восъка с „обраното“, конците и ножа. Прибира си „свърдела“ и събира
трескчиците, които са паднали, докато пробива дупката. През цялото време и
двамата мълчат.
Преди да си тръгнат, болният си оставя долната дреха на дървото, като я
хвърля със замах върху него, и отново си облича горната.
После се прибират и със ситните трески дядото го „запойва“ на прага, а
едрите му дава да ги сложи във водата и да се изкъпе с нея. После болният
трябва да изхвърли водата в реката.
Ако няма наоколо гора, отиват на реката до върба и тогава дрехата се ос­
тавя на върбата или се хвърля в реката. „Запойването“ в този случай става с во­
да от реката, която тече непосредствено до върбата, където става „обирането“.
Може да се иде да се „запойва“ и на дрян, и на дръвник.
Човекът застава с гръб към дървото или дръвника, а старецът е срещу него.
Ако „обира“ малко дете, тогава дядото не мери с конците мястото на
дървото за дупката, а обръща самото дете с главата надолу и докъдето му
стигнат краката, отбелязва и там провърта дупката.
Ако „обира“ бременна жена, тя трябва да остави на дървото освен своя
дреха и малко от основата, която е сложила последния път на стана да тъче, за
да се предпази после и от силни родилни болки. Ако жената междувременно
получи болки, без да й е дошло още време за раждане, й зашиват полите от­
пред и отзад между краката и болките спират.
„Запойването“ може да се прави и на три места — на дрян, на дръвник и
на праг, но трябва да е на другия ден — сутринта, на обед и вечер.
80

БАЯНИЯ С ОБРЪЩАНЕ

(„Обръщанъе на вода за булка, коя нема м леко”)

№ 340
В този случай някой близък на „булката“ (най-често майка й) налива вода
от „три гераня“ и в петък след залез слънце я носи на баячката в шише. На сут­
ринта преди изгрев слънце се „превърта“ водата (т.е. шишето) накръст из
„собата“ в посока „къде слнцето“. Докато го превърта, баячката произнася не­
що като молитва:
Боже милостиви,
св. М акя Богородице,
помогни на тоа!
Ж ена си била,
майка си била,
деца си гледала.
Знаеш колко е тежко
д а не мож детето д а нараниш.
Съживи го!
Не отмъщ авай на милата рожба!
Съжали се над него!
О бръщ ам водата.
Нека таа вода д а се превърне
на майчино млеко!
(Текстът се повтаря три пъти.)
 Водата се „ п р е в ъ р т а “ , т а к а ч е д а се н а п р а в я т о б щ о т р и к р ъ с т а с ш и ш е т о
из стаята, и при всяко о б р ъ щ а н е с л о в е с н и я т т е к с т се п р о и з н а с я п о т р и п ъ ти .
После м а й к а та з а н а с я в о д а т а н а „ б у л к а т а “ и й д а в а т р и п ъ ти д а п и й н е о т
нея и да се изм ие.
Може д а се бае и в сряда, н о не и в остан али те дни, защ о то са н а „п устиняци“ .
82

№ 341

Ако ж ената н я м а м л я к о , т р я б в а д а й се „ о б р ъ щ а “ в о д а , з а д а й д о й д е м л я ­
кото.
Н алива се в о д а о т „ т р и б р о д а “ в ш и ш е и т о се „ п р е в ъ р т а “ п о д ъ л ж и н а т а
си три пъти н а к р ъ с т из с т а я т а , в к о я т о ж е н а т а спи. А ко „ о б р ъ щ а н е т о “ се п р а в и
в къщата на б а яч к а та , т о се и з в ъ р ш в а в п о м е щ е н и е т о с о г н и щ е т о . К а з в а се:
К ак т о се о б р ъ щ а во д ата,
так а д а се о б ъ р н е м леко то
и д а си д ой д е.

П осле тази в о д а се п и е т р и су тр и н и п о р е д н а гл а д н о п о т р и л ъ ж и ц и .
82

(„ П р ео б р ъ щ а н е на н е в е с т а , к о я н е м а д е ц а ")
№ 342

Този вид б аен е м о ж е д а се п р а в и с а м о н а П р е о б р а ж е н и е , з а щ о т о п р а з н и ­

кът съдърж а в и м е т о си ц е л т а н а р и т у а л н и т е д е й с т в и я .
На този д е н с л е д о б е д а , к о г а т о с л ъ н ц е т о за п о ч н е д а з а л я з в а , н е в е с т а т а
трябва д а излезе н а д в о р а и д а з а с т а н е д о п л о д н о д р ъ в ч е с л и ц е к ъ м с л ъ н ц е т о .
След това т р я б в а д а с е „ п р е о б ъ р н е “, т .е . д а н а п р а в и к ъ л б о н а п р е д с р е щ у
слънцето т р и пъти, к а т о н а в с я к о „ п р е о б р ъ щ а н е “ , казва:
Какво се е преобърнало Преображдане,
така да се преобърне и мойот живот!
С ъщ ото т р я б в а д а н а п р а в и и н а д р у г и я д е н с у т р и н т а , к о г а т о з а п о ч н е д а
изгрява, сл ъ н ц ет о и д а п о в т о р и с ъ щ и т е д у м и т р и п ъти . И с л е д т о в а „ о н а ч е се
сдобие с р о ж б а “ д о с л е д в а щ о т о П р е о б р а ж е н и е .
77

БАЯНИ Я С „П О Л И В К И “ , П ОЛИВАНЕ
(„Поливки")
№ 343

За п о л и в ан е то . Ту й п о л и в а н е се п о я в я в а о т н а й -р а з л и ч н и р а б о т и . И м а ,
първото нещ о, к о е т о е, п о м и я и з л и в а м е т у к а - т а м е и к а т о м и н е н о щ н о в р ем и
през него, м о ж е и у д а р д а п о л у ч и . Н и й к а зв а м и : „ А л о с а л с а .“ П ъ к д р у ги т е к а з­
ват: „Удар п о л у ч и л .“ П ъ к б а б и т е к а зв а а : „ М и н а л п р е з л о ш а о м я с т о , а л о с а л са,
парализирал с а .“ И п е п е л , и п о м и я н е б и в а д а се х в ъ р л я т у к а -т а м е , д а е на е д н ъ
странъ, д ето ни с ъ га зи . И д р у г о н е щ о — е д н о в р е м и ж е н и т е р а ж д а а м н о г о д е ­
ца. Някой път с а м и с а р е ш а в а л и д а а б о р т и р а т . И з а р а в я л и ги т а м е-е п о д п л е ­
та, уж н астр ан а, а м а т о й п л е т п ъ р т е н , т о й и з гн и в а . М о й д а м и н е и д е с е т г о д и ­
 ни, ам а се пак колко и да е, душичка е, там де, може да е толкоз така (показва
ми с пръсти), ам а — душа. И през него м ясто кат са мине и то не е хубао, и то
не е хубаво. Него лекувам тъй: събирам си билки, иднътъ са казва дилянка, ид-
нътъ съ казва пчелник, иднътъ са казвъ срещ ищ и, и о т щ ъркел от гняздото,
там малко клечки ли, сламки ли и от лястовичка гняздо. И тез пет работи сла­
гам ги у котела. С амо у сряда и у събота поливам. У събота кат ша поливам,
от свечера си напраа вудътъ, у петък вечерта а напраам, турям я, сварявам я у
един котел. (А водата откъде я взимаш ?) О т чеш мата. С лагам я сред двора,
запалям огъня, сварявам тез билки, от щ ъркел от гняздото клечки и от лясто­
вичка гняздо — пръст, перца, там, дето й вила гняздото, им а и клечки, има и
перца, има и кал, и трите билки, от щ ъркела две-три клечки, и те там, сваря­
вам ги, снема ги. Вечерта, кат са мръква вечи, кат са прибирам, слагам котела
там е-е на звездите, на ачиклък:
Синките звезди да ядат и да пият,
И в а н к и н а т а звезда не да яде,
не да пие;
да ходи, да търси,
на И в а н к а цяр да намери.
Седи котела там. Сутринта, кат стана ощи, прецеждам я, то има листен-
ца, боклучета, прецеждам я там. К ат дойди болното, слагам най-напред на зе­
м ята един найлон, да ни капи тука така, в стаята. Водътъ я слагам да са стопля
колкото трябва. Болното са съблича, клеква у коритото, тъй ш е клекни (показ­
ва как) с гърба към вратата и да гледа към печката и с канчето изливам ей тъй,
туй. канчи й затуй (показва кое е канчето). Вземам от котела, котела тука на ид­
на книга сложен да н’черни, да н’цапа, вземам сега идно канчи — о т главътъ ду
у долу. Вземам второ канче — от туй рамо до онуй, н а гърба, накръст. Друго
канче взимам — плесвам му сърцето тъй, на коленете наливам. П осле прегъни
си ръкътъ тъй, наливам тука на рамото да тече от лакътя, умива си очите с
другата ръка, сетне слага другата ръка и от тука тече пак, близне си, т ъ т н е си,
тя не е лош ава вода, каквото има отвътре, и то да са махни. И носи си идна
чиста кърпа, кърпа ли ши и, пишкир ли ши и, чиста, неупотребявана. Постелям
го там до коритото, кат излези от коритото, да стъпи на чисто. И си донясва
чисто комбинезонче, чисто пликче, обличе ги. Тез, дет ги събличе отгоре си,
кат си иди, с мъничко студена вода без сапун ше ги прекара през студената во­
да и ше ги тури да изсъхнат и като изсъхнат, може да ги пере сетне. И идна
седмица няма д а са къпи, аз докат ни свърш а — у сряда, у събота и пак у сряда
— за пет-ш ест дена няма да са изцапа толкоз, със сапун няма д а са мий. И три
пъти поливам ей тъй — да кажем сега у събота, сетне у сряда и сетне пак у съ­
бота. Или пък почваоми от сряда, събота и другата сряда, тъй наред-наред.
Тъй поливам. А вудътъ изливам на идно място, дет ни са гази, да ни съ минава
през нея вудъ, тя не е убава вудъ, като стъпи там, и са получава какот не тряб­
ва. (Аз сега, ако стъпя в тази вода, ще хвана ли тази болест?) Охо-охо, става,
майка, болката отива на тебе. И зарад туй, там не се оди. (А думаш ли му не­
що, като го изливаш?) Същ ите думи. (Кои същ ите?)
Полйвки ако има на И в а н к а ,
да излези на кърпата,
чи я ударило у глъвъ, у крака,
у сърце, у снъгъ,
да го избаим, да го измерим,
да го изпроодим у пуста горь,
по студени ги камъ не,
 п о гн й л и ти чукан и ,
по зе л ен и т и д ъ р в е т а ,
д е т о х о р а т а не о д я т ,
д е т о а гъ н ц а не б л еят,
д е т о с тй ч к и ти ни ф ър к а т .
Д а са р а зп и л ей ,
к а то прах и п еп ел д а с та н и .

И кат свърш вам пак, кат са обличе, идна сл ам ка — п о л в й н ата з а д м о й т а

глъвъ, полвйната зад неговата, поутрййм и челуту — н ап лю н ч а си п р ъ с т а , нап-
раам идно кръстче тука на челото натъй -н атъй и п рез гъ р д и те съ щ о н атъ й -н а -
тъй. (А слам ката откъде я взи м аш ?) Ей там и м ам и дн о пликчи, т а м сл а га м . Ч и
де шъ ида да тъ р ся тука. Т я, ж ината, седи тука, аз ш ъ и д ъ д а т ъ р с я сл ам ки .
Слагам си ги у идин плик. К ат са свърш ат — пак. И восъка кат л ея, пропуснах
да кажа, едно парцалче взем ам , и м ам нарязани п ар ц ал ч ета тука (и зваж д а д р у ­
го пликче да м и покаже), тука тъй нарязвам , и м ам един д р и п ав ко м би н езон , и
като излея восъка вече третия път, докато й топ ъл восъка, н ап р аам и д н ъ с в е ­
щника, ей така (показва как я прави о т парцалчето и восъка), з ап а л я м я тука д а
изгори първия път и втория път. Третия път кат лея, н ап р аям д ве свещ ички —
иднътъ тука изгаря, иднътъ зи м ат у тях. Ши я тури п о д глъвътъ си, саб ал е к ат
стани, ши я запали, д а изгори за И ванкиното здрави. Тъй. (А тази , к о я то о с т а ­
ва тука?) Запалям я ощ и докату й тука тъй. Н ай -н ап ред нея зап ал ям , т я д а го ­
ри, аз шъ умия ръцете тука, коленете, сърцето... д а пие м ал ко , а т я п р ез туй
време си гори, свещ ичката догаря.
43
№ 344

Между Великден и Гергьовден всяка сутрин преди изгрев слънце баяч ка­
та отива на ливада извън селото, нам окря си ръката в ро сата, изм и ва си ч ел о­
то и откъсва листа от девет „тю рлии“ (девет туфички различни билки), занася
ги вкъщи и ги изсуш ава. С тях се полива човек, стъпил на „лош о м ясто “ — на
хорището или на тр ап езата на самодивите, и се е разболял.
Това става по следния начин:
Приготвя се „м ълч ан а вода“, т.е. баячката отива след залез слънце и н а­
лива вода от „три чуш ми“, т я м ълчи и докато я налива, и докато я носи към
къщи, и докато я слага д а заври. Ч ак когато во дата кипне, м ож е вече д а гово­
ри. „И да ме питат нещ о, аз си м ъ л ч а “ С варява билките и п рестояват една
нощ във водата. Те са в котел, а върху него са слож ени м аш а и метла, за д а ги
предпазват о т „лош отии“ .
На другата сутрин идва болният и заедно с баячката отиват на пусто м яс­
то, където не м инават хора, за д а пада т а м водата, с която се полива, „за д а я не
тъпчат“. Болният си съблича дрехите и или ги заравя под себе си, или ги приби­
ра да ги извари вкъщ и с вряла вода. Баячката го полива от горе до долу три пъ­
ти. През цялото време, докато тр ае поливането, трябва д а се мълчи. С ам о нак­
рая, когато човекът се облече в новите дрехи и си тръгне, тя казва три пъти:
А йде д а отива л ош ото по дъж д,
п о в я т ъ р , п о р ек и , п о с и н о р и и п о гори!
След това и тя се прибира, но по друг път, не по този, по който е дош ла.
Останалата о т поливането вода не бива да се „изтърсва“ на дръвче, „защ о
дръвчето расте, а не бива д а расте туй, дето е у тебе“, т.е. болестта д а „не расте.“
84
 (За „ м р ъ д н а ли ч и в и и ")
№ 345

В зем ат се билки, брани н а Е ньовден, „о т и са н ай -л ек о вн и за т в а “ — „врто-

л й ка“, „кам енйка“, „звъника“, „б ел а и ж ел та тен тева“, „к о м а н й к а“ и „равнец“.
Д о н ася се „м ъ л ч ан а в о д а о т тр и б р о д а“ и в н ея се в а р я т б и л ки те след залез
слънце „спроти среда“ в един котел. О ставят се д а нощ уват, п окри ти с решето.
♦ Н а сутринта „п ред слнце че се дигнеш д а и д еш д а се п о л и в аш н а барата“.
Д окато се носи в о дата с билките към реката, тр я б в а д а се в н и м ав а д а не падне
н ито една капка п о пътя, за д а „не и м излезе леко“ и з а д а не я н астъ п и някой,
„щ о ако щ ръпне отгоре, и че му м р ъ д н ат чивиите п а н а н его “.
П оливането става през реш етото, а човекът гледа в п о со к а къ м слънцето.
„И н ем а д а се говори ич, че д а не щукне леко.“ Т ри пъти се п оли ва, а остана­
л а т а в о д а се и зл и ва в р ек ата. В еднага сл ед т о в а ч о в ек ъ т се п реоблича в
д ру ги п р ан и дрехи, а тези , с кои то е д о ш ъ л , ги о с т а в я п о д н як о й камък в
р ек ат а. О ти ва си, без д а се о б р ъ щ а. Б а я ч к а та си п р и б и р а к о т е л а и си отива
по д р у г път.
78

(За зл и н и от зм ей )
№ 346

Зм ейо се превръщ а на свекакво. И м ож е д а гърм и , д а светка, влачи моми

и жени, лю би ги и па се превръщ а па на друго нещ о. И ак о некой зм ей идва
при тебе, че се поляеш със змею витите трави — и м а ед н а зм ею вй та, ветровита
т р ава, она е асъл за тва, ам а че туриш и вратика и ком уника. Ч е ги свариш
спроти ср ед а и че идеш д а се поляеш некъде, дека се не гази, щ о то ако некой
нагази тея поливки, че се разболи. Змейо го е н ай -стр а о т ветр о ви тата трава,
ам а вратиката и комуниката го праят на пихтия. Он като се спихтош е, и вече
не м ое д а гърм и и д а треска и д а идва начъска вече при тебе.
Е дна ж ена така се поляла, ам а влезнала у чужда гр ади н а и другата се раз-
болела, отвъ р н ал а й вода и първата, таа, дека се п оляла, ум рела. Н ема да
одиш на о р ата по градините, ам и че идеш н а б ар ата или н а некое разкръсье да
се поляеш . И че се о праиш — он че се спихтош е и н ем а д а те ди р и вече за жена.
71
(„Л ош аво" м яст о и „ поливки")
№ 347

То така, като се мине, д а речем, през лош ао м ясто и тр яб в а д а се полива и

... (Какво е то ва лош аво м ясто ?) Д ето се ф ърля пом ия, д ето се ф ърля боклука,
дето се не гази, покрай плета. Б аба м и казваш е, ам а я беш е ср ам , дето едно
врем е жените м ного раж дали и като зарови покрай п лета някое бебе, а той,
плета, пъртен и се събори и хората м инават натъй-натъй, и то колко човек е,
ам а душичка е, ей толкоз кръв, ам а душ а (и показва с пръсти колко му е ду-
шичката) на два-три месеца. И там като стъпи човек, и трябва да му се правят
„полйвки“. То не винаги хваща. П рез злите часове сам о, ам а де да знам кога е
— преди петли ли, не знам. Тя баба знаеше. Баба беше от Д ряновец и от там са
й и байлките.
43
 БАЯНИЯ ЗА „СУГРЕБ“ („СУГРЕБЕ“, „СУГРЕБИ“)
Баянията за „су гр еб “ , „сугребе“, „сугреби“ са характерни п р еди всичко за
западните к р аи щ а н а с т р ан ат а. Т ова е вид обрив по кож ата, който п р и ч и н ява
силен сърбеж и т р я б в а в ед н ага д а се лекува.
Ето как се х в ащ ат „сугреби “ :
„Кога човек н а га зи , д е то са одйли дивите ж ивотни.“
82
„Те на то в а д о к то р и т е м у викат копривна треска. А м а он о се ф ащ а, коги
стъпиш там , д е то се зап л о ж д ат ж ивотните, и оно е м р ъ сн о т а м .“
83
„То е, коги н а га зи ш , къ д е са се ерйли (снош авали) м ачки, кучета, в р а б ­
чета...“
83
„Сугребе се ф ащ ат, кога човек нагази, дето ровят и серат кучета и м ач ета.“
77

№ 348

„Сугреб“ — т о в а е обрив, който се получава, „кога човек нагази, д е то с а

одили дивите ж ивотн и “ .
Този начин н а баене о т „сугреб“ е характерен за м ъж кия лечи телски р е ­
пертоар на С евер о зап ад н а България. Д ядото завеж да болния на к р ъ стоп ът из-
вън селото и го кара д а се обърне „къде слнцето“. С лед то в а го к а р а д а „реве
като всекаква гад и д а р ови като добиче с левио крак и д а ф ъ рля назаде. М ож е
и като кучето с д в ат а крака.“ В то ва врем е трябва д а вика: „Ау! Мяу! Пиу! И е-
е!“ (като кон) и т.н. д а и м и ти р а каквито ж ивотни се сети п о тр и пъти. Н ай -м н о ­
го е от „кучета и м а ч е т а “ . К ато крава обаче не м ож е д а мучи, „защ о о н а не
копа да прави сугреб.“ О вц ата и козата — същ о. Биволица, свиня и п етел — с ъ ­
що. Кокошката н ап р и м ер рови, но сугреб не прави. С ам о диви ж ивотни се ви­
кат — „мачета, кучета, ли си ц и (она л ае като куче), вл ци (и оно като куче, ам а
големо)“. „К оа и ф ъ р л я зем ята назаде, защ о оно ж ивотното, като е ровило, е
фърляло, и то назаде. С етн е зи м а м айко зем ня и се трка навсекъде. С етн е си
отива у дом и у ед н а п ан и ц а ту р а в о д а на курника отгоре, д а нощ ува и д а гледа
дзвездите. К ато я ту р а и тр еб в а д а каже така:
Отде е дошло, там да врвй! (три пъти)
И сутрин, коги че стан е, тр еб в а д а се м ие с таа вода и д а я ф ърли сетне на
дръвче или дека се не гази. Т ребва и д а си напари дреите със жежка вода. И
минава. С ам о ведн ъж го п р аи ш и м инава. А м а най-добре е п ред слнце и д а не
е у петък или неделя. Н ай -убаво е у ср ед ата д а го напраиш .“
82

№ 349
Те на това д о к то р и те му викат копривна треска. А ма оно се ф ащ а, коги
стъпиш там , д е то се зап л о ж д ат животните, и оно е м ръсн о там .
Че земеш греб енец, д е то се свлачат кълчищ а, и дарак, дето се чепка въ л ­
на, и от некоя н евеста дреха (венчална дреха, връхна). И он (болният) че седне
пред курнико на едно столче да гледа къде слнцето и ти така отпред и че
стъпнеш там и че викаш:
Ако е от куче —ау!
Ако е от мачка —мяу!
Ако е от врабче —цър!
Ако е от гъска — гьър!
Ако е от кокошка — пиу!
Ако е от крава — му-у!
Ако е от влк —ау-у!
Ако е от лисица —кян!
Ако е от гарван — га!
Секи път се по девет пъти че кажеш така. И он че се опраи.
(Баячката стърже с гребенеца и дарака по земята пред болния, а с дрехата
— по гърба му.)
Вечер че баеш, кога зайде слнцето. Само у петък и у неделя не може, защо
това си е кръст Божи и не фаща.
83

№ 350
То е, коги нагазиш, къде са се ерйли (сношавали) мачки, кучета, враб­
чета... И он че седне (болният) пред курника на едно столенце и она (баяч­
ката) отлево. П рекръсти се веднъж така и с гребенец или с дарак така че
стържеш:
Ако е о т мачка — мау, мау!
Ако е от куче — ау, ау!
Ако е о т кокошка — кудкудек!
Ако е о т патица — пак, пак!
Ако е от гъска — фъс, фъс!
Ако е от врабче — чик, чик!
Ако е от ластовица — е, е!
Ако е от сврака — кяк, кяк!
Ако е от гарван — кяк, кяк!
Ако е о т конь — ньи, ньи!
Ако е о т вол — му, му!
Ако е от овца — ба-а!
Ако е о т коза — ма-а!
Ако е о т бивол — ма-а! (брецаш така)
Ако е о т свинье — гррк, гррк!
Ако е о т заек — мъц, мъц!
Ако е о т мечка — ма-е, ма-е!
А ко е о т вл к — ау-у-у!
Ако е от лисица — е-е-!
Ако е о т глиган — гр, гр!

Отпърво са тия, дето живеят с ората (питомните животни), а после тия,

дето са у гората (дивите животни).
Я баем у понеделник, у среда и у събота. Кога я изкарват стоката, баем и
кога си иде стоката вечер, пак баем.
83
 („О т грибане" от „сугребе")
№ 351
Сугребе се ф ащ ат, кога човек нагази, дето ровят и серат кучета и м ачета.
Че баеш поди дуня (дю ля) те така. Ч е земеш козиняв човал или козинява
връв некаква, он (болният) че се съблече и че клекне така поди дун ята и че гле­
да къде сднцето. Т ъркаш отгоре с козинявото, па он че те пита така:
— К акво отгрйбаш ?
Па ти че речеш :
— О тгр й б ам н а И ван от сугребе.
О тгр и б ам о т тйш чени сугребе.
И он тогая:
— Муц! (б о л н и я т чурулика или и зд а в а х а р а к те р н и я звук н а п т и ч к а — к а к ъ в -
то може, но д а е хуб ава и м и т а ц и я )
Па я: — П ер ата д а й отпаднат!
И па така че ги каж ете свите:
Болният: — К акво отгрй баш ?
Баячката: — О тгр й б ам на И ва н о т сугребе. О тгр и бам о т влчи сугребе.
Болният: — Ау-у-у! (в и е к а т о вълк)
Баячката: — К о зи н ата д а м у отпадне!
Болният: — К акво отгрй баш ?
Баячката: — О тгр й б ам н а И ва н о т сугребе.
О тгр й б а м о т кучеш ки сугребе.
Болният: — Бау-бау! (л а е к а т о куче)
Бячката: — К о с ъ м д а м у слетй!
Болният: — К акво о тгр й б аш ?
Баячката: — О тгр й б а м н а И ва н о т сугребе.
О тгр и б а м о т м ачеш ки сугребе.
Болният: — Мя-Я-у! (м я у ч и к а т о к о т к а )
Баячката: — К о с ъ м д а й слетй!
Болният: — К а к в о о тгр й б аш ?
Баячката: — О т г р й б а м н а И в а н о т сугребе.
О т г р й б а м о т п и леш ки сугребе.
Болният: — П иу-пиу! (п и с у к а к а т о п и л е )
Баячката: — П е р а т а д а м у о тп адн ат!
Болният: — О тгр й б а й , о тгр й б ай ,
т а ги о тгр еби !
Баячката: — Д а и д а т у п у сти гори ,
д е к а м а н а р а н е сече,
д е к а п и л е н е пее,
д е к а ч о в ек н е м йнва!
След то ва б о л н и я т с т а в а , о б л и ч а се б ъ р зо , х в ъ р л я п а р и т е н а б а я ч к а т а н а
земята и си т р ъ г в а , б ез д а се о б р ъ щ а .
77

№ 352

Отиваш поди дунята и он (болният) че клекне така отдолу. Ти че се прек­

ръстиш къде сл нцето, па че фанеш да го търкаш така те от горе до долу. С ед­
но козиняво парче че тъ ркаш и че баеш:
 Ако е о т вл к — виу-у!
Ако е о т м а чка — ма-ау!
Ако е о т пиле — пиу-пиу!
Ако е от куче — ань-ань!
Ако е о т врана — га-га!
Ако е о т мечка — р-р-р!
Д а идеш у пусти гори,
дека петел не пее,
дека кокошка не крека,
дека пиле не писка,
дека м анара не сече,
д а донесеш лек на Иван\
После козинявото парче баячката си го прибира за друг път.
77
№ 353
Баячката взема парче от „козиняв чувал“ и завежда болния под дюля. Той
се съблича и тя започва да го търка навсякъде с парчето, като през цялото вре­
ме изрежда животни, от чиито „сугреби отгриба“, а той издава съответните
звуци:
Баячката: — Отгрйбам на Иван от сугребе.
Отгрибам от кучешки сугребе.
Болният: — Ав-ав-ав!
Баячката: — Отгрибам на Иван от сугребе.
Отгрибам от мачешки сугребе.
Болният: — Мау-у-у!
Баячката: — Отгрибам на Иван от сугребе.
Отгрибам от тишчени сугребе.
Болният: — Пиу-пиу-пиу!
Баячката: — Отгрибам на Иван от сугребе.
Отгрибам от влчи сугребе.
Болният: — Ау-у-у!
Баячката: — Отгрибам на Иван от сугребе.
Отгрибам от лисичи сугребе.
Болният: — Як-як-як!
Най-напред изрежда домашни животни, а после — диви.
Освен че издава тези звуци, болният трябва да рие по земята като съот­
ветното животно или да извършва други движения, които са характерни за
него.
Накрая диалогът завършва така:
Болният: — Отгрйбай, отгрйбай, та ги отгреби!
Баячката: — Отгрйбам, отгрйбам и ги изгрибах!
После болният става и си облича новите дрехи, които носи със себе си, а
старите ги прибира да ги изпере. Оставя на баячката пари на земята под дю­
лята и бързо си тръгва, без да се обръща. Баячката се прибира по друг път, та­
ка че да направи кръг.
77
 № 354

„Като м ал ка бех и о т и ш л а съ м с б р атята си, и н агази л а съ м некакви суг­

реби.“
Лекуването става п о следн и я начин: „н а колата н а укръс (о т колелата) че
земеш, че зем еш и к атр ан , и там ян , и н а Бож ич — о т колачето. И н а едно раз-
кръсье че го накадиш .
И до вечерта оди дох д а си и граем — начи оправиха м и се ти е раб о ти . Н а ­
газила съм вълчи сугреби — къ де е вълк д р ал или котка д р ал а.“
91

№ 355

Са ше излезеш т ъ й на звездите и ше речеш:

Сега се дзве-е-езди и сугреби,
утре ни дзве-е-езди, ни сугреби!
И слушай и друго д а ти кажа. Ше застанеш тъй и ше викаш:
Ако е от куче —ау!
Ако е от овци —бе-е!
Ако е от говедо —му-у!
Ако е от котка —мяу!
Оти не знаеш о т щ о са сугребите и тъй требва д а се рука. Вечер така ке
рука. И две-три вечери тр еб а д а рука и да се търка с козиняво парче. И оно ке
се опрай. Оно там кат гребе и она кат стъпи, и сугреби фане. Н али тъй? И тр е­
ба така да рука и д а рови там с крака и д а търка с туй... с козинявото парче.
Така се рука, сине.
94
№ 356

То кат минеш , д ето са таковали мачки, и се изреваш , м ръсно дето й.

И една бабичка и м аш е тука и я викне, който й уплаш ен. И она посред
ноч ни водеш е н а к о ч и н ата д а окам о. И се окачим одгоре, ам а у тъм но веке и
окамо:
Грънци, грънци,
грънци, грънци,
грънци, грънци!
Ей така викам е, д а са р азтурят тва, пъпките. О на седи долу. Нищо не
прай. Само седи. А ние викам е и гледам е у м есечината. Три пути окамо така и
слезнем.
И после ни н атъ р ка с такова, с парче от ри зата на булка, дето й била, дето
се е венчала с нея, н атъ рка, н атъ рка и они изчезнат. М оже и от булото да е, от
невестинска п рем ян а д а е парче.
Нищо не приказва, сам о тъ р ка там , дето са пъпките. А ма и туй требва да
е у среда, кога зао д и сл нце и у събота. У тъм н о веке.
98
 БАЯНИЯ ЗА „СЪРМА“ („СУРМА“)

Баянията за „сърм а“, „сурма“, „мртва кост“, „боята“, „оток“ са включени

в един раздел, защ ото се отнасят за една и съща болест — твърда подутина,
оток, м ъртва кост, която се появява някъде по човешкото тяло. Разбира се,
признаците са различни и понякога се припокриват, а друг път изобщо не съв­
падат в обясненията на различните баячки.
Ето някои обяснения за болестта:
„Това е, коги се дигне нещо на ръка ли, на нога ли...“
72
„Дигне се буца и стане червено. Може да се дигне на стока, може на жена
на бозката, на крава на вимето — тва му викат мастит сега.“
71
„Това са буци, които се надигат на сгъвките на ръцете и краката.“
82
„Сурмата“ — това е голям оток, който започва като „кукурузено зърно“ и
„сетне колко едно яйце бере.“
74
„Сурма — разширени вени.“
4, с. 217
„Ако някой е настъпил „мртвечката вода, дека са къпали некой мртвец,
че му се дигат сърми.“
77
„Буци, дека се надигат на спрегата (сгъвките) на ръцете и нозете.“
78
(За „боята”, „сурма”)
№ 357
„Това е, коги се дигне нещо на ръка ли, на нога ли...“
Баячката си приготвя костен гребен, нож, „разтъркалкя“ (точилка), буч­
ка сол и зелена пръстена паничка с вода. Предметите се вземат последовател­
но един след друг, всеки се потапя във водата и после се обикаля с него около
отока, докато се бае, и се оставя пак там, откъдето е взет.
С острието на ножа се притиска леко подутото място, като че ли се реже:
К ак реже ножлето,
така д а пореж е сур м ата.
С точилката се прави движение, което имитира точене върху подутото
място:
К акво се суче разтъ ркалкята,
така д а се разсуче сурм ата.
С бучката сол се обикаля само три пъти мястото:
К акво се топи солта,
така д а се стопи сурм ата.
 С гребена се „реши“ отокът и се обикаля:
К ак гребе грабено,
така д а изгребе сурмата.

Накрая всички предмети се прибират на местата, откъдето са взети, а с

водата от паничката се мокри пак подутото място, след това водата се изнася
да се плисне на фиданка.
72
№ 358
Баячката слага до себе си следните предмети: нож, брустче („дето се то­
чат косите“), точилка, костен гребен, „ума“ (хума, глина), сол и зелена паничка
с вода, налята с едно гребване срещу течението на „барата“. Всичко това по­
ставя от дясната си страна, а само паничката — пред себе си. Сяда на трикра-
ко столче. Взема всеки предмет в реда, по който са описани по-горе, топва го
във водата и обикаля с кръгови движения подутото място, като казва три пъти:
И м ал а С ъ рм а тройца брйкя —
един нем, един елен, един сакат.
Д окъде слепио да види,
оно се разнело
по върш йщ а и долищ а.
Д окъде немио да окне,
оно се разнело по върш йщ а и долйща.
Д окъде сакатио д а постигне,
оно се разнело по вършйща и долища.
С ножчето обикаля три пъти и прави няколко леки резки върху подутото
място, без да го наранява. След това оставя ножчето от лявата си страна. С
брустчето обикаля и потърква отгоре подутото място, с точилката също оби­
каля и го удря три пъти лекичко, с гребена обикаля и „реши“ отгоре, с хумата
и солта обикаля и намазва мястото. Всички неща после оставя от лявата си
страна. След това баячката става и казва:
Айде, д а е на живот и здраве!
Човекът си тръгва, като оставя някоя пара за цяр до вратата на излизане.
72
№ 359
Баячката взема камъче от реката и двамата с болния сядат на брега. Тя
обикаля с камъчето подутото място и го връща пак там, откъдето го е взела.
Ако е студено, се бае вкъщи, но тогава двамата трябва да седнат от двете
страни на прага и камъчето да е взето от двора. След това се връща пак там.
Докато обикаля с него, баячката казва:
Сурмице, сестрице, бегай из бели зъби,
бегай из бели меса.
Иди у горица,
там им а студена водица.

След като приключи баенето, човекът си тръгва, без да се обръща.

83
 № 360

„Сурмата“ това е оток, който се дига най-вече по сгъвките на краката. Бае

се с перо, „защо перото е леко и ше мине леко“. Поглажда се лекичко с него по
отока и се казва:
С урм а се засурмила, пра се се зап ра сило...

(Баячката не си спомня повече думи.)

После перото се пази за следващото баене.
Бае се вкъщи „насред собата“ в понеделник или в сряда „пред слнце“ три
пъти.
82
№ 361
Баячката взема „посвърнйк“ (просфора — дървено печатче с надпис
„Исус Христос Ника“) и като натиска с него подутото място, казва:
И м ал а С ъ рм а троица бракя —
един нем, един слеп, един сакат.
Д окъде слепио да види,
оно се разнело
по върш ищ а и долища.
Докъде немио д а окне,
оно се разнело по върш ищ а и долища.
Докъде сакатио д а постигне,
оно се разнело по върш ищ а и долищ а.
После си прибира „посвърнико“ и човекът си отива.
82
№ 362
Бае се в сряда и събота „след слнце“.
Баячката взема три камъчета от барата и мас. Маста слага във вода „у ена
зелена земнена паничка“, а камъчетата овъргалва в маста.
Баячката и болният отиват „на лочняку, дето е за свиньете“, и сядат така,
че болният да е с гръб към него, а тя — „срещу очи“, т.е. срещу болния. Баяч­
ката взема първото камъче с дясната ръка и обикаля в кръг около подутото
място — два пъти надясно и един път наляво, като казва:
С урм и це, сестрице,
защ о се д овлече?
К ак м ож а сега д а м и д ой д еш
и сега д а м е н ам ериш ?
Н е м ислех д а се карам
и лек д а д ав ам ,
а м а н ал ага се д а се кар ам
и лек д а д авам .
Н еел ото д а бега,
д о б р о то д а дойде,
кът т е нам аж ем .
С ъж али човеко!
О тд ет си дош л а,
там д а врвиш!
 След това хвърля едно кам ъче „назаде, да се не връщ а болестта“, и
взема другото. И така — с три те камъчета. Х върля ги, без да гледа зад гър­
ба си.
Докато бае, взема м ас от паничката и маже накръст четирите кьошета на
„лочняка“, като започва от горния ляв ъгъл. После взема от тази мас (дето е
намазала на „лочняка“) и маже с нея болния. Останалото го хвърля на свинете
да го изядат.
Освен това „при секо баене така се прозеваш, че слзи ти капат. Ако не ти
се бае, не се прозеваш и нема лек тогива.“
Човекът хвърля парите за дар до „лочняка“ и бързо си отива, без да се об­
ръща.
82
№ 363
Това са буци, които се надигат на сгъвките на ръцете и краката.
Бае се на „лочняка“ с три камъчета. Вечер след залез слънце баячката и
болният сядат и тя си нарежда камъчетата на лочняка. Взема първото, търка с
него по сгъвката и казва:
Троица овчари сурма пасат —
един кьорав, един нем, един кьопав.
Д окъде кьорав д а погледне,
вл к сурм а отнесе;
докъде нем д а продума,
вл к сурма отнесе;
докъде кьопав да прооди, .
вл к сурма отнесе.
Три пъти казва тези думи, оставя камъчето и взема другото. И така — с
трите камъчета. После ги занася пак там, откъдето ги е взела.
82
№ 364
Бае се с „камиче пешчаниче“ („камиче, дето има червено и бело и дето се
не рони“) вечер след залез слънце. Баячката застава от вътрешната страна на
прага, а болният — от външната. Тя държи в дясната си ръка камъчето, обика­
ля веднъж болното място от дясно на ляво и казва:
А-а-а, сурма продавам,
а-а-а, сурма без пари-и-и!
Вика силно три пъти. След това си допира камъчето до устата и го хвърля
„къде слнцето“.
Болният си отива, без да се обръща.
82
№ 365
Баячката и болният застават на прага на външната врата или отиват до
дръвника. Когато са на прага, и той, и тя гледат навън, а не навътре. При това
болният обикновено е седнал на прага, а баячката седи до него или стои нра­
ва. Тогава тя трябва да е стъпила от вътрешната страна на прага, но пак задъл-
жително гледат и двамата навън. Когато баенето се извършва на дръвника —
и двамата седят така, че да са с гръб към къщата.
Баячката държи бухалка (стара, с която вече не се пере) в дясната ръка си
и удря с нея лекичко по китката на ръката на болния, докато казва следната
„басма“:
Ц анила С рм а трим а душе овчаре —
един нем, един глух, един кьорав.
Докъде глух прочул,
С рм а у влци изедоа;
Докъде нем протича,
Срм а у вл ци изедоа;
Докъде кьорав прогледа,
С рм а у вл ци изедоа.

Текстът се повтаря три пъти. Накрая баячката прави с бухалката кръг от

ляво на дясно и нагоре и я хвърля на земята. Веднага след това болният се по­
мества или направо избягва, като хвърля парите или какъвто и да е дар за бая­
чката на земята „за лек“.
71
(За „сурма", мъртва кост)
№ 366
Бае се с „керкезка кощйна“, т.е. кост, кокал от умрял „керкезин“ (черке­
зин), който се изравя от стар гроб на човек, за когото се знае, че е черкезин.
Взема се кокал от ръката му и когато на някого се надигне мъртва кост, баяч­
ката я разтърква така, че отначало прави кръст, а после очертава около отока
три окръжности, та „да не расте повече“, и казва:
Сту, сту — да не расте!
Какво се е стркал умрелио,
така да се стрка и болката!
Какво се е окостил кокала,
така да се окости и болката!
Да не върви напред,
а да върви назад.
Повтаря се три пъти, след което баячката си прибира кокала — „да си го
чувам (пазя) у дрвени заструзи“ (нещо като затворен с капак солник), за след­
ващия път.
71
№ 367
Бае се с овчарска гега на прага на вратата. Баячката застава отвътре, а
болният — отвън. Тя го удря лекичко по китката с тоягата и казва три пъти:
Айде, Сурмо, с говеда!
Болният бързо хвърля дара за баячката на земята и си тръгва, без да се
обръща.
71
 (За „боята”)
№ 368

„Дигне се буца и стане червено. Може да се дигне на стока, може на жена

на бозката, на крава на вимето — тва му викат мастит сега.“
Баячката взема един „брусък“ (бруст) и започва да го маже отгоре с чер­
вена боя, разтворена в плюнка. Докато го маже, бае:
Бойце ле, сестрйце ле,
заручила е макя ти да идеш
у П алианска гора.
Там им а медена трапеза,
златни паници и сребърни лужици.
Д осега не си кръстено и миросано,
сега си кръстено и миросано,
и у черква носено.
Д а идеш там на мирно,
дека м ан ара не сече,
дека пиле не пее.
Н а м ирно д а седиш,
д а ядеш и пиеш,
и там да си останеш!
След това размазва боята със средния пръст на дясната си ръка.
Взема намазания „брусък“, прави три кръга около зачервената бучка, пра­
ви три кръста и казва още три пъти текста на „басмата“. „И гручката нема да
се дига повече.“
Брустчето и боята се скриват някъде на тайно място, за да се скрие и бо­
лестта.
Няма значение къде и кога се бае — „къде сврнеш, там баеш; когато доде,
тогива баеш.“
Човекът хвърля парите за баячката на земята и си тръгва, без да се обръ­
ща — „да не види де че скутам брусъко“.
71
№ 369
Баячката и болният застават до огнището. Баячката наплюнчва десния си
палец и леко разтърква с него подутото място. В това време тихо говори:
Трим а пасли сурма.
Един бил кьорав,
един бил глух,
един бил нем.
К ьоравио не видел,
глуио не чул,
немио не окнал.
И сурмата избегала
у пусти гори,
там , къде човек не мйнва,
там , къде м анара не сече,
там, къде магаре не реве.
Сам о Бог наглежда.
П о в т а р я се д е в е т пъти и н ак р ая б о л н и я т и зб ягва, б ез д а се о б р ъ щ а.
77
 № 370

„Сурмата“ — това е голям оток, който започва като „кукурузено зърно“ и

„сетне колко едно яйце бере“.
Баячката отива в къщата на болния в сряда рано сутринта. Той ляга на
леглото си, тя се прекръства три пъти и казва три пъти: „Боже, помози!“ След
това си наплюнчва палеца на дясната ръка и започва да разтърква болното
място. В това време казва:
О прасила С урм а девет пра сци.
Ц енила трои ц а овчаре —
един кьорав,
един кьопав,
един глух,
един нем.
Д ойде вл к,
отнесе сурмата.
К ьоравио не видел,
кьопавио не стичал,
глувио не чул,
немио не окнал.
Вл к отнесе сурмата.
Текстът се повтаря три пъти.
Баячката бае три дни или три пъти по три дни, или три пъти по девет дни,
докато отокът съвсем спадне.
74

№ 371
Според бабата „сурма става, кога се надигне буца на бозката или на при-
гъва на нодзете; кога на жената й се яде нещо, па не й дават“.
Баячката взема „точалка“ (точилка), сол в една бяла кърпичка и сапун,
„джоруляк“ (дървен уред за разбъркване на качамак, коприва, боб и пр.) и „ка-
чамйлче“ (дървена бъркалка за качамак) и след залез слънце отиват с болната
на реката. Сядат на брега, баячката взема сапуна в дясната си ръка, натопява
го в реката и като търка с него леко по буцата, казва:
К во се топи сапуна,
така д а се стопи сурмата!

(три пъти)
После взима „качамилчето“, натопява го и прави движения над буцата,
сякаш бърка качамак, и казва:
К во трка качамйлчето качамако,
така д а се стрка сурмата!

(три пъти)
Същото се прави и с джоруляка:
К во трка джоруляко качамако,
така д а се стрка сурмата!
С точилката имитира разточване на тесто и говори:
К во се суче разтривалката,
така д а се разсуче сурмата!

(три пъти)
 Навлажнява солта и с нея същ о търка буцата:
К во се то п и со л та,
та к а д а се сто п и сурм ата!

Накрая сапуна и солта хвърля в реката, а останалите предмети измива и

си ги прибира.
Бае се три вечери подред, без значение в кои дни се падат.
78
(За „сурма”, разш ирени вени)
№372
Като изкарва сутрин говедата, говедарят казва на болния:
А йде, сурм о, у говеда,
ай д е съ с говеда,
айд е у паш у.

И докосва болното м ясто с тоягата си.

4, с. 214

№373
Бае се в неделя и във вторник при изгрев слънце:
С ъ г слънце изтйча,
теб тук д а не затича!
Сту, сурм о, сту, С тано!
И д и у К осово полье,
та м им а кръв д а пиеш,
т а м и м а жиле д а одиш,
та м им а хрушчине д а глоджиш.
С ъ г слънце изтича,
теб тук д а не затича!
Е дна сурма,
д ве сурме,
т р и сурме,
четири сурме,
п ет сурме,
ш ест сурме,
седем сурме,
осем сурме,
д ев ет сурме.
О сем сурме,
сед ам сурме,
ш ест сурме,
п ет сурме,
четри сурме,
тр и сурме,
д ве сурме,
ед на сурма,
ни една.
Сту, сту, сурмо!
С ъ г слънце изтича,
теб тук д а не затича!
Ти си зла,
 м а я съм по-зла.
Иди у Косово полье,
там има кръв да пиеш,
там има месо да едеш,
там има жиле да одиш,
там има кошчине да одиш.
4, с. 215-216
№ 374
Сега слънцето изтича,
тебе тука да не затича!
Сту, сурмо, сту,
сту, Стано!
Иди у Косово полье,
тамо има крв да пиеш,
тамо има месо да ядеш,
тамо има кошчине да глоджиш.
„Казва се девет пъти, след т о в а се връща обратно.“
(Ритуалните действия не с а документирани.)
4, с. 217
(З а „ с у р м а ”, о т о к н а л и ц е т о )
№ 375

Когато на някого му се появи оток на лицето, който е твърд и не се зачер­

вява, баячката му бае с изсушен гущер. Търка с гущера накръст и в кръг около
отока по три пъти и три пъти казва:
Кво е изсъхнал гущеро,
така да се изсуши и болката!
После си прибира гущера за следващия път.
71
(За „ сур м а ”, буца на р ъ к а т а )
№ 376

Баячката търка буцата с дясната си ръка и три пъти казва:

Четрима бракя сакали да делат сурмата.
Единио сакал, другио сакал,
не можли да я разделат.
И дошли вл ците, отнесли сурмата.
Н а единио глава да го заболи,
на другио крак да се строши,
на третио мешйна да се подуе,
на четвртио очи да му изпръснат.
И дошли влците, отнесли сурмата
и я разкинали, и я развлекли
парче по парче.
И сърмата никва я нема.
77
 №377

Ако някой е настъпил „мртвечката вода, дека са къпали некой мртвец, че

му се дигат сърми“. Тогава трябва да чака следващото погребение и след като
измият мъртвеца и го сложат в ковчега, да отиде там и без никой да види, да
хване дясната му ръка, да се търка с нея по „сърмата“ и да каже три пъти:
К акво е м ртав човеко,
така д а се умртви и сърмата!

След това трябва да си тръгне и след погребението да отиде на гробища­

та и да изрови от незнаен гроб кост от дясната ръка на някой мъртвец. С нея
също се търка „сърмата“ и се казва три пъти:
Какво се е окостил човеко,
така да се окости сурмата.
М ртва кост — мртва сърма!
И после буците се скриват.
77

№ 378
Когато на някого му се дигнат буци на „пригъвите“ на ръцете и на крака­
та, се казва, че има „сърма“ и трябва да му се бае по следния начин:
Баячката взема малко кал изпод стомната за вода, допира си лявата ръка до
стомната, а с дясната маже калта върху буците. Преди да започне да маже, се
прекръства и казва: „Айде, Боже, помози!“ След това маже от горе на долу и говори:
От 9 сурми на 8,
от 8 сурми на 7,
от 7 сурми на 6,
от 6 сурми на 5,
от 5 сурми на 4,
от 4 сурми на 3,
от 3 сурми на 2,
от 2 сурми на 1,
от 1 — нема ни една.
На всяка буца се казва този текст по девет пъти и в това време се маже с
калта.
Накрая се измива ръката с вода от същата тази стомна, като се внимава
водата да пада на прага и да се стича навън.
Може да се бае три пъти в един ден — преди изгрев, „на пладне“ и след
залез, и три дни поред — няма значение в кои дни.
78
№ 379
Баячката взема едно камъче, обикаля подутото място и казва:
С ка м и к че баем ,
н а ка м и к д а стане!

П осле с второ и трето камъче повтаря същото, като и трите пъти думите
се произнасят по три пъти.
Накрая оставя камъчетата пак там, откъдето ги е взела.
76
 БАЯНИЯ ЗА КОЖНИ ЕКЗЕМИ И РАНИ
БАЯНИЯ ЗА „РУСАТА“

„Русата“ е вид кожна екзема.

Ето обясненията на баячките за болестта:
„Русата — тва са пришки, дето човек фаща, ако работи, кога е Русаля
(Русалската неделя)“. Пришките могат да бъдат „водни“ и „сухи“ („дето не
пускат вода“).
70
Според информаторката болестта се хваща от мръсотия или ако се рабо­
ти през Русалската седмица.
61, с. 178
„Изрева се човеко. Има „суха“ и „мокра рус а “ — при „мократа руса“
пришките пускат вода и сърбят.“
72

№ 380
„Русата“ са пришки, екзема, която човек хваща, ако работи през Русалс­
ката неделя. Пришките могат да бъдат „водни“ и „сухи“ („дето не пускат во­
да“). Описаният тук вариант за лекуване е за „водни пришки.“
Баячката трябва да дебне кога в селото ще се „хваща жив огън“, за да
вземе от него. Такъв огън „се хваща“, когато е имало чума по добитъка и
трябва да се „провират“ здравите животни за здраве. Това става по следния
начин:
Двама души на име Стоян „хващат“ огъня, като търкат две липови дър­
вета едно в друго, докато припламне искра. В това време други няколко мъ­
же от селото изкопават на някоя височинка дупка в земята, през която да мо­
же да мине едно говедо. Дупката може да се изкопае и под корените на го­
лям орех. Двамата Стояновци се събличат голи и след залез слънце застават
от двете страни на дупката — там, откъдето излизат животните. Говедата
минават едно по едно и като излизат от другата страна, Стояновците парват
говедата веднъж по гърбовете с главня, запалена от „живия огън“. Това
обикновено се прави все в една и съща местност, чийто релеф е удобен за из­
копаването на такава дупка. Докато се прекарват животните, всички огньове
в селото са изгасени и трябва да се запалят накрая отново от „живия огън“,
хванат от двамата Стояновци. Точно този огън „се хваща“ и за баенето от
„русата“.
Вземат се няколко въглена от него, натрошават се, още докато са „живи“,
и се посоляват върху пришките, като се казва три пъти по три:
Жив, жив, жив!
След това се завързват на ръката или където са пришките да постоят та­
ка три дни, след което се занасят пак в огън.
70
 № 381

Тъй като „ р у с а т а “ е б о л е с т , к о я то се хващ а, ако някой наруш и забраните

за работа през Р у с а л с к а т а се д м и ц а, т я м ож е д а се лекува с венчето от „лепка“
(билка), което се п р а в и н а Р у сал ск и я понеделник. То се пази за цяр и ако някой
се разболее, се с т ъ р к в а м а л к о о т н его въ в в о д а и се и зм и ва болното м ясто. Д о ­
като се мие, н и щ о н е се го в о р и .
70
№ 382

„Русата“ се хващ а, ако някой р аб оти през Русалската седмица. В този слу­
чай е хубаво човек д а си сп ом н и с какво точно е работил и д а си пази малко от
него за всеки случай. А ко н ап ри м ер някоя жена е плела, трябва д а си пази малко
от преждата, ако е ш и л а — м алко о т конците, и т.н. И ако се разболее от „руса­
та“, трябва д а и згори и д а посоли пришките с пепелта. Н ищ о не се говори.
70

№ 383

„Р усата“ е кож н а екзем а. С п оред инф орм аторката болестта се хващ а от

мръсотия или ако се р аб о ти през Русалската седмица.
К огато и н ф о р м ато р к ата е била по-млада, е водила болните на „б ар ата“.
Сега взи м а в о д а в п аница, топ ва някаква зелена трева (каквато и д а е, но д а е
зелена; м ож е и д а е коприва) във водата и с нея „пребрисва“ кож ата на м еста­
та, където и м а екзем а, произнасяйки следното баене:
Р у с а , Р у с а л й я,
Р уса девойка,
п еч печй,
к о л а ч печй,
н е п еч й , Р усо,
н е м е с й колач!
О с т а йл а м а й к а
св. Б о г о р о д и ц а
със десна ръка
д а се о тб а е
н а с ту д е н а в од а
с ъ с зе л е н а т р ева.
С ъ с б л ага д у ш а
д а се од уа.

Т ри пъти се повтаря. П ри последните думи се духва към болния.

61, с. 178
№ 384

Бае се със здравец. В зелена пръстена паничка се сипва вода от барата. Здра­
вецът се топва във водата, после се мокри изринатото място и се казва три пъти:
О й ле, Русе, б е ла Русе,
б ела ли си, ж ел та ли си?
М ай ка ти на път т е нам ери л а,
и на път д а те о стави
д а си сйдеш !
 Бае се по три пъти на ден — всеки ден, докато оздравее болният.
Здравецът, с който се е баяло, се залепва върху изринатото място и пресе-
дява така един ден и една нощ. Водата се хвърля или на кокошките, или на
„маче (коте) „да се отрси, че да се отрси и болката“.
„Русата“ може да се лекува и с билките от венеца, който се вие в деня на
Св. Иван Бильобер. Стъркват се няколко от тези билки и се посоляват върху
изринатото място.
69
№ 385
Бае се на барата с тревица „острица“, която се топи в студената вода и
леко се търка изринатото място с нея. Тревата расте точно до барата и винаги
е потопена във водата. Като свърши баенето, тревицата се хвърля пак в река­
та. През зимата вместо в барата „острицата“ се топи в паничка с вода, взета
от същото място на барата, където е расла. После водата се изхвърля край
плет, „там, където се не гази“. Тревицата — също.
Докато се търка с „острицата“ мястото на обрива, се казва:
Печ, Руса пече колач.
Че угасймо
със зелена трева непрепасана,
със студена вода ненапйена.
Повтаря се три пъти, след което болният бързо си отива, като хвърля па­
рите на земята, ако иска да плати на баячката.
72
№ 386
Баенето става на барата. Баячката взема три камъчета от барата. Дига
първото с дясната ръка и започва да го върти в кръг надясно над изринатото
място, казва „басмата“ и „Русе излиза“:
Излазай, излазай, Русе,
из главица, из ръчйца, из нозйца;
из оченца, из устенца, из носленце.
Отивай надалеч!
Че са ти готвили, Русе,
че са ти месили.
Големо че те срещат,
голема радост ти носат.
Бог да помилва,
на човеку д а мйнва!
Излазай, излазай, Русе!
След като се пребае на всяко камъче, то се хвърля обратно в реката. Бол­
ният бързо си отива, без да се обръща.
69
№ 387
Бае се при барата със зелена тревица — „острйка“. Тревата трябва да е
„непрепасана“, т.е. да не са я пасли говедата, и всяко стръкче, с което се бае,
трябва да има връхче. „Иначе немой да е за лек.“
 Баячката взема първото стръкче, потърква леко с него мястото на обрива
и казва: Леле, Русо, бела ли си,
бела ли си, желта ли си?
П р ев ар ам т е зар ан р ан о
пред кони, п ред говеда,
п р ед лугье,
п ред овци,
п ред свйни.
Додй вода ненапйена,
д од е т р ева непрепасана,
д о д е колач ненарезан,
със студена вода д а те угасим
и със зелена тр ева.

После хвърля стръ кч ето отново в реката.

Бае така с тр и стръ кч ета и на всяко о т тях се казва по три пъти „басм ата“.
Баячката си о ткъ сва м алко о т тревата, слага я на веригата на огнището
да изсъхне, за д а и м а с какво д а бае през зимата.
70

№ 388
И ма „суха“ и „м ок ра руса“ — при „мократа руса“ пришките пускат вода и
сърбят. И за д в а та вида се бае еднакво.
През зи м ата се бае с китка босилек, която се топи в паничка с вода и по­
сле се мокри изри натото място. Водата се донася от реката, като единствено­
то условие е д а е н ал ята отведнъж, за да е „от едно место — сам о о т барата“.
Докато се м окрят пришките, три пъти се казва следното:
Руса-русйла
колач месила,
със зелена тр ева
и студена вода
люти рани гасила.
Н акрая босилекът се пуска във водата и заедно с нея се изхвърля под фи­
данка или в реката, за да „отвлече болката“.
П рез л ято то баячката и болният отиват при реката и сядат на брега —
там, където и м а тревица „острйца“, която през цялото време се плакне във
водата. Б аяч к ата се прекръства, откъсва едно стръкче, мокри с него приш ­
ките и казва същ ите думи. П осле го хвърля в реката, пак се прекръства, о т ­
късва друго стръкче и пак бае — така общо с три или пет стръкчета от тази
трева.
И в д вата случая накрая се прави превръзка с хума и оцет.
72
№ 389
Баячката взема малко люспи от сварен боб и отиват с болния на барата.
Там сядат на брега, където има трева „острйка“, която непрекъснато се плакне
във водата, откъсва една тревичка, мокри с нея пришките и казва:
Запали се царо сарай.
Никой го не мож а угаси.
С ам о че угаси сп. макя Богородица.
 Ч е умеси Богу пеш и кола ч
и че дойде д а угаси царо сарай.

И така — с три стръкчета тревица и с три лю спици от боба.

И тревицата, и лю спите се хвърлят в реката, за „да отнесе болестта.“
72

№ 390

Баячката си пази венеца, изплетен от нея на Русалския понеделник — из­

сушен и дигнат на гредите. Когато някой се разболее от „русата“, тя откъсва
няколко стръка от венеца и отива да преръси с вода къщ ата му и най-вече мяс­
тото, където спи. П осле завежда болния на барата д а му бае с тревица — „ос-
трица“. М окри изринатото м ясто с тревицата и казва:
Д а пороси, д а пороси
със студена водица
и зелена тревица.

С три стръкчета прави така и после ги хвърля обратно в реката.

72
№ 391

За това баене се пази венецът от „лъпка“ („лепка“), който жените и моми­

те носят на главата си и около кръста, за да се пазят от „русалйите“. И когато
някой се изрине от „русата“, бабата стърква малко от този венец в малко во­
да, мие обрива и казва:
Русальке, русальке,
иди си, русальке!
И ди у д рво големо,
иди у вода студена,
и се тука вече не връщай!

После изхвърля останалата вода в корените на орехово дърво.

71

БАЯНИЯ ЗА ИЗРИНАТО, ИЗПРИЩЕНО, „РАНЬЕНО“ (ЕКЗЕМА)

В този под раздел са включени баяния за различни видове кожни екземи с

изключение на „русата“.
(На изринато дете)
№ 392

М айката занася изринатото дете у баячката. Баячката отива с бебето на

боклука, взема на „кърг“ жар от огнището и го дава на „чисто“ момиченце (на
внучката си) да го носи на рамо. Момиченцето трябва да хвърли жарта през
бебето, да го грабне на „кърга“ и да тича при бабата, като носи „кърга“ пред
себе си. Майката донася малко пепел от същ ата жарава и баячката окъпва де­
тето с вода и пепелта.
Майката е донесла две парички. Едната момиченцето връзва на бебето, а
другата майката връзва на момиченцето. Бабата на информаторката казвала:
жаравата назад да се носи и да се хвърли през бебето, за да замине болестта
през него, а то да се носи напред, за да е здраво вече.
Водата от къпането се излива под трендафила, за да не я нагази някой.
Парите за баячката се хвърлят на земята. И нформаторката като м о м и ­
ченце е участвала в практиката. Н е помни баба й да е баяла, когато е къпела
детето.
40, с. 107
(За изприщ ване)
№ 393
Ако устата ти се изрине, отиваш извън селото и вземаш вода в канче от
някоя чешма. Докато отиваш и се връщаш, трябва да мълчиш — „мълчеш ка
вода.“
На вратата те посрещ а майка ти или баба ти с маш а и въглен и пуска
въглена във водата.
После оставящ канчето с водата на двора. То стои там цяла нощ под звез­
дите и на сутринта „се промиваш“ с нея.
52, с. 132

(На „ранъено” дете, екзема)

№ 394
Завеждат детето в сряда или в събота на реката. В гърне носят живи въг­
лени, които се гасят на реката, а детето диша парата.
5, с. 171
(За обрив по челото)
№ 395
Взема се малко босилек, бран в деня на Св. Макавей, и се отива на реката.
Требва се малко вода от „столовън камик“ и се намокря с нея китката боси­
лек, която е вързана с червен конец. Потърква се леко обривът с китката и той
веднага изчезва.
73

БАЯНИЯ ЗА „ПОДЛЮТА“

Баянията за „подлюта“ са баяния за рана, която не оздравява — възпаля­

ва се и гнои, „подлютила“ се е.
С думите на баячките обяснението на болестта „подлю та“ звучи така:
„Това е коги се зачърви рана и са подлюти.“
82
„Га имаш някоя рана, че га са подлюти — бая га “
17, с. 407
 № 396

Баячката взема бяло перо от кокошка, което е паднало на земята. Не се

отскубва, трябва само да си е паднало. Увива го с „ален кончък“. Хваща го с
дясната си ръка и леко гали с него раненото място, като говори:
Иванка оди уз поле, низ поле
и рове, та са пребйва.
Рони слзй д о земо,
пущи глас д о небо.
Уз р ече иде св. макя Богородица
и го пита:
— Що ревеш?
— Що съм се убола
на орлови нокти,
на глогови трънье
и на змйени кости.
Па ми се рани разлю тили,
разлютили, развредили.
Г ору като огън,
ручу като река.
— Не ревй, не ручй,
не пущи глас до небо,
не рони слзи до земо!
Че идеш при Ана басамница —
с бело перо че пребае,
с блага дума че отдуа.

След третото произнасяне на текста болният си отива, без да се обръща.

73
№ 397
Бае се с бяло перце, усукано с червен вълнен конец. Докато баячката каз­
ва „басенката“, гали леко раничката с перцето.
П ош ла Пена у градина
за лук и за мерудйя,
па се убола на змйени кости
и орлови нокти,
па си пущила глас до небото
и слузи до земята.
Дочула я св. макя Богородица
и на Пена казала:
— Тай си, Пено, не реви!
Я че ти пребаем
с бело перо и дървен конец.
Че го изкарам
из ногьете, из пръстйте,
из ноктите, изподи ноктите,
из глежни, из колена,
из спреди, из мешйна,
из чрева, из дробове, из жлъчка,
из сърце, из кръв,
из очи, из уши,
из нос, из език, изподи език;
че те откарам у пуста гора,
 д а с е схванеш н а д р во и кам ик
у ск ал и те, у вен ц и те, у пещ ерите.
Т а м , к ъ д е п и л е не пее,
т а м , к ъ д е куче н е л ае,
т а м , к ъ д е конь н е цвили,
т а м , к ъ д е човек н е м йнва.

След като каже тези думи три пъти, баячката прехвърля перцето назад
през главата н а болния и чак когато той излезе, отива да си го прибере за след­
ващия път.
72
№ 398
Бае се с бяло кокоше перо, увито с червен вълнен конец. Баячката го държи
в дясната си ръка и го размахва наляво-надясно над раната, като казва три пъти:
П о ш л а М ар и я за м ерудйя,
п а се у б о л а на чрн тр н .
В икн ала М ари я д а плаче.
Ч у л а я св. м акя Б огородица,
па й рекла:
— М ъ л ч и , М ари й о, не плачи,
я че ти болки избаам .
После сменя конеца на перото и произнася текста още три пъти. Отново
сменя конеца и пак казва същите думите. Общо словесният текст се произнася
девет пъти.
Накрая изгаря трите кончета и с пепелта от тях и със специални билки
(баячката не знае наименованията им, само ги познава на външен вид) прави
превръзка на раната.
П ерото дава на болния да го носи в пазвата си и да го хвърли на първия
срещнат кръстопът.
82
№ 399
Това е, коги се зачърви рана и са подлюти. Че земеш едно бяло перце от
кокошка, че го вържеш с червен кончъц и така че праиш, че го въртиш на гла­
вата му отпред и че баеш:
П о ш л а Ива у градина
за лук и за м ерудйя,
па се уб ола на зм иени кости
и н а орл ови нохти;
п а й се рани разлю тиха,
разлю тиха, развредиха.
Я иди при Й онка ба сенкята,
д а ти пребае с десна ръка,
с д е сн а ръка, с леко перце;
д а ти олекнее, облехнее
като м л ад о агънце на зелена тревичка.
П а че туриш сетне перцето на младо дръвче или на шамширец (чемшир)
и оно че си го отвее ветъро.
82
 № 400

Баячката взема едно бяло перо, увито с червен конец, и го върти надясно
над раната, като леко я докосва. В това време три пъти произнася следното:
Ива влезна у градинка
д а си набере м ерудийка.
Н е н аб ра м ерудийка,
ам и се убоде на орлови нокти
и на зм и е ни кости.
Л ю та се р а н а подлю ти,
ем србй, ем боли.
Я сен си гласец Ива и зд аде
чак д о синьо небо.
И я дочу Б ож а м акя,
и я попита:
— Щ о варечеш ?
Що лелечеш , Иво?
— Улезнав у нова градинка
д а си наберем мерудийка.
Я не набра мерудийка,
ам и се убодох на орлови нокти
и на зм иени кости.
Л ю та се ран а подлю ти,
ем србй, ем боли.
П а м е дочу Б ож а м айка,
па м е попита:
— Що варечеш ?
Що лелечеш , Иво?
К ак д а не варечем,
как д а не лелечем,
като влезнах у градинка
д а си бера мерудийка.
Я не н аб ра мерудийка,
ами се убодох на орлови нокти
и на змиени кости.
Л ю та се р ан а подлю ти,
ем србй, ем боли.
— И ди при Васила басм адарка,
д а ти побае с десна ръчица,
д а ти од уа с бела душица,
д а ти олекне като леко перо,
д а се очистиш като чисто сребро.

След това болният си тръгва, а баячката занася перото на бунището и го

изхвърля.
82
№ 401
Бае се в стая в къщата на баячката. Тя взима бяло перо, на което завързва
червен вълнен конец. Държи го с дясната ръка и докато изговори „басмата“,
обикаля с него в кръг около раната. Може и леко да я докосва.
П ратйла м омиче макя у градина
за лук и за мерудйя.
П а рипнало о т плотове,
 п а се у б ъ ц к ал о н а гл о го ви т р ъ н е ,
н а зм й е н и к о с т и и о р л о в и н окти.
П у щ й л а глас д о н еб о,
п о р о н и л а с ъ л зи д о зе м о .
П а я ч у л а св. м ак я Б о г о р о д и ц а ,
п а я п и та л а :
— Щ о в й к аш , щ о п л а к а т ?
— Щ о м а к я м е п р а т и у гр а д и н а
з а лук и з а м ер у д й я .
П а я ри п н а о т плотове
и се у б о д о н а гло гови т р ъ не,
н а зм й ен и к о с ти и о р л о в и нокти.
— П а д а и д еш п р и б а б а Кат а б а сеница!
С б е л о п е р о ш е т и п р е б ае,
с б е л а д у ш а ш е пред уа,
с б е л а п л ю нк а ш е п р еп л ю ва.

Текстът се повтаря три пъти — тихо, м онотонно и ритмично.

Болният хвърля д ар а за бабата на зем ята и си отива, без д а се обръщ а, а
тя си прибира перото за друг път.
70

№ 402
Га имаш някоя рана, че га са подлю ти — бая га. Гат дойдат, бая. То асъл
деня га върви напреж — тогава са бае. В недяля не може, илач не ставало. А м а
кът дойдат — бая.
Зимам три ръж ени класа и една бяла перка, с червено конче вързани. И с
дясната ръка м ахкам пред лицето му и на болния викам:
Т р ъ гн ал и с а д е в е т б р а т а
д а ку м о ват, д а сноват.
Т р ъ гн а л а е п о д и р е с е с р а и м Б ойка,
т а с а разгн еви л а,
р а з к ър ви л а, р азл ю ти л а.
Т и а са в ъ р н ал и
д а га м о л я т , д а га д о р я т:
— М ъ р стой , сеср о , н е м ой съ рб я,
н ем о й къ рвя, н ем ой боля!
О лекни к а то л ек а перка,
и зтъ р сй с а като р ъж ен клас,
иди в т а а го р а зелена,
д е т о куче не лай,
д е т о петел не пяй!

И жъ дуфна три пъти, и ж ъ плю вна три пъти.

Бае се три пъти така. А м а като го бая едина път, чакам д а поседи м алко,
да мине полвин час, че тогава пак го обая. И след полвин час — пак.
И де д а знам о т басм ата ли е — ам а прозявам са.
Сетне перцето и класчетата туря си ги на едно м ясто. И га д ойде друг н я­
кой — па бая.
17. с. 4 0 7 -4 0 8
 № 403

П о ш л а Стана (им е рек) уз пут, низ пут;

пищ и и цвили.
С р етал а гю св. м акя Б огородица,
па гю питала:
— Щ о пищ иш и щ о цвилиш ?
— Заболела м е л ю та рана.
— Н е бой се, че ти пратим
три-девет девойкье
с три -д евет ергенье
и три-девет м ладож енци
с три-девет м анаре
и с три-девет мотике,
и с три-девет лопате,
и с три-девет метле.
Ергеньете че ги отсечу,
м ладож еньете че ги изкопу,
невестете че ги отрину,
а девойкете че ги измету.
И больките че отмекну,
и че заспиш
како вакло ягнье
при зелену траву
и студену воду.
4, с. 225
№ 404

Когато на човек не зараства раната и се подлюти, трябва да му се бае.

Бабата взема три пъти пресято брашно и го слага в зелена пръстена па-
ничка. Взема по малко от него, ръси по раничката и казва:
Шайка-ба йка,
баяла му м а йка,
баяла му Врба от подлю та.
Д а мине, д а олекне,
да се очисти и д а оздрави.

77
№ 405
Информаторката не знае за какво точно е баенето. Смесва баенето за „по­
длюта“ с баенето за „русата“.
Баячката откъсва тревичка покрай плета, защото там не се стъпва и тре-
вичката е „чиста“, или я взема от мястото до реката, където ще се провежда
самото баене.
Топи тревицата във водата, мокри изринатото място и казва три пъти:
Запали се царево сараю,
че го угасиме със зелена тревица
и студена водица.
После, ако е взела тревичката от реката, я хвърля там — „от вода зело, у
вода врнало“, а ако е покрай плета, връща се и я оставя на същото място.
71
 № 406

На барата се бае със зелена тревица — „острика“. Топи се тревицата във

водата, мокри се ран ата и се казва:
Запали се царево сараю.
Никой го не може изгаси.
Изгаси го зелена тревица
и студена тревица.
Казва се три пъти и после тревата се хвърля във водата „да врви на из вода“.
71

БАЯНИЯ ЗА „БАБИЦИ“

„Бабиците“ са болест преди всичко при малките деца, от която те се раз­

боляват, когато преядат. Може и възрастен човек да „бабичаса“, но по-рядко.
Това е болест от преяждане. Човек го боли коремът и повръща. Тогава се бае
за „бабини“, „бабясало“.
Ето как обясняват „бабиците“ самите баячки:
„Бае се за диария, за бабини — га бабичаса, га преяде.“
7, с. 365
Това е болест по малки деца — „кога прецйца детето и почне да повръща“.
82
„Оно се знае, че е бабичасало, кога уригва на яйца.“
77
№ 407
„Бае се за диария, за бабини — га бабичаса, га преяде. Кът са разболян —
тогаз.“
Бабата търка с палеца ръката (на мястото на пулса) и казва:
Д евет баби,
о с а м баби,
седем баби,
ш ес баби,
пет баби,
четри баби,
тр и баби,
д ве баби,
енна баба!
Тръгнали девет баби,
отиш ли в зелена гора
д а б ерат бабини бйльки,
т а увили девет китки,
т а ги завили на Ирининия пъп;
та й сбирали пъпа.
Та яла, къкто яла,
т а пила, къкто пила.
„Праи са три пъти на ръката и три пъти на пъпа.“
7, с. 365
 № 408
С а б р а л и с а с е д ъ м д е с е т и с е д ъ м ал и ,
и зп и л и н а И ван (име рек) оч и ,
и зп и л и м у веж ди,
и зп и л и м у л и ц е,
и зп и л и м у в р атн еж и л е ,
и зп и л и м у ц е л о то т е л о .
М о л и м ви с е и п р е к л о н и м ви се,
ви, с е д а м д е с е т и с е д а м ал и ,

(но и сам одиви ги речу, и врачки ги речу — речу ги така свекакво)

п ущ ете м у вратн еж и л е,
п ущ ете м у петн еж и л е ,
п ущ ете м у убави очи,
п ущ ете м у лице,
п ущ ете м у снагу.
А й д е, я че ви в о д и м ,
че ви каж ем
куде ч е д ’и д ете
у го р у Т аралеску.
Т ам за вас и м а
м о м е девендж икье,
ко ето че ви стою ;
т а м и м а п екл о ва ракия,
т а м и м а пеклово вино.
Ш е пи ете и ш е ви сто ят
ср е б ъ р н е лъж ице,
ср е б ъ р н е панице,
свилене п о стел ье
и то п л е завивкье.
Д а ви вод и м .
Т а м п тиче не пое,
т а м тупан не тупа,
т а м че будете м и р н е и тихе,
н е м а никой д а ви дразн и ,
т а м че си ви р а б о те те квото искате.
Ви сте д о б р е сам од и ве,
ви сте ум не сам од и ве,
че ви се м о л и м и преклоним :
А й д е съ с м ене,
д а ви я каж ем куде д а оти д ете,
а остевете Ивана (име рек) д а озд равее,
то й не е л о ш е дете.
5, с. 162
№ 409
Бае се с лъжичка, „чуркало“, вретено. С лага се на огъня гърне с вода и
след като кипне водата, се прибавя пепел. С тази вода се „запоява“ детето.
С ъб р а л е се с ед ем д есет и с е д е м вере,
изпиле м у очи (име рек),
изпиле му снагу,
изпиле м у ведже,
изпиле м у руке.
 Молим ви се и преклоним ви се,
седемдесет и седем вере,
пуснете му очи,
пуснете му ведже,
пуснете му снагу,
пуснете му руке.
Отидете у гору Таралеску,
тамо има сребрни лъжице,
тамо има сребърни панице,
моме девенджикье.
Тамо че ви стою,
приготвиле ви пладне,
там че ви пеу песне,
че ви свире свирке,
че ви игру оро.
Отидете там, че ви постелю
свилени постелье и меки завивкье.
5, с . 166

(За „б а б я с а ло " дет е)

№ 410
Ночнице-майчице,
девет сте.
А к о с и н а й -с т а р а ,
м а й к я д а м и б уд еш ,
ако си средн а,
с е с т р а че м и б удеш ,
а к о си м л а д а ,
д ъ щ е р я че м и б удеш .
О т п у ш е т е м у яд ен ье,
о т п у ш е т е м у сп ан ье,
о т п у ш е т е м у и гра.
О т п у ш е т е м у ручица,
о т п у ш е т е м у н ож ица,
о т п у ш е т е м у срце,
отпуш ете му дроб,
о т п у ш е т е м у грбину.
И д е т е у р ек у
п о д и зл а т е н м о с т
и з л а т н а вр б а.
Т а м о и м а зл а тн и панице,
т а м о и м а зл а т н и луж ице,
п а т ъ г а й и д е те у зелену гору.
Т а м о и м а зе л е н а трави ц а,
т а м о и м а сту д ен а водица,
че я д е те , че пиете
и се наспете.

Б ае се т р и пъти: н а гл ав ата, на крак ата и на к р ъ ста на детето.

4 , с. 226
 № 411

Това е болест по малки деца — „кога прецйца детето и почне да повръща“.

Взема се „една зелена земнена паница, ено манко гърненце колко юмрук,
три дървени лужици, три вретена, един джоруляк, дека бъркаме с него копри­
вата, огрйбката от нощвите и ножлето за хлеба“.
В гърнето се сипва вода от герана. П осле се сипва в паницата, като се зах­
лупва вътре и гърнето.
М айката държи детето в ръце и стои пред огъня. Баячката взема в дясна­
та си ръка всички предмети и започва да тропа по дъното на гърнето и да бае,
докато всичката вода от паницата влезе в гърнето.
И нформаторката не знае думите на баенето.
След това баячката взема от тази вода и измива детето три пъти. После
взема от огнището „манко пепелец с петата на вретената, не с пъпката дето е,
а обратно, и сипе и него у водата“. И земе манко още пепелец с опашките на
лужиците и на джоруляко, и го сипе и него там “. Разбърква го с трите лъжици
едновременно.
Взема по малко с всяка лъжица от тази смес и дава на детето да пийне,
след което прехвърля всяка лъжица през главата му назад. После по същия на­
чин му дава от сместа и с трите вретена и с джоруляка и ги прехвърля през
главата му.
М айката хвърля парите до вратата и бързо излиза с детето навън.
82
№ 412
„Оно се знае, че е бабичасало, ко га уригва на яйца.“ Баячката взема глине­
но гърне, в което се вари боб.
И зравнява с ръка пепелта в огнището и прави „пътечка“, широка колкото
е дъното на гърнето. После хваща гърнето и започва да прави с „дупето му“
дупки по „пепелявата пътека“ — общо девет дупки, и на всяка дупка брои от
едно до девет и обратно:
1, 2, 3 , 4, 5, 6, 7, 8 , 9, 8 , 7, 6, 5 , 4, 3, 2, 1.
В същото време в бакърен тиган ври вода. Във водата пуска пепел с девет
лъжици от деветте дупки, направени с гърнето. После захлупва гърнето в ти­
гана и го дръпва настрани.
Баячката хваща в дясната си ръка и деветте лъжици, а освен това — един
„джоруляк“ (дървена бъркалка за коприва) и един нож. Започва да тропа с
тези предмети върху гърнето, като го мести, така че най-напред д а е над гла­
вата на детето, после — над сърцето и накрая — над коленете. Докато „клопа“,
казва три пъти следните думи:
Бабиците на Иван
д а врват у чужд топрак,
у пустиняк на бук д а се з а лепат,
д а се запилеят у незнайни гори,
по незнайни води,
къде бивол не бреца,
къде конь не цвили,
къде куче не лае,
къде петел не пее,
къде стока не реве,
къде дзвънци не дрънкат,
 къде кози не блеят,
къде влк не вие,
къде мечка не реве,
къде тъпан не бие,
къде кавал не свири,
къде оро не играй,
къде човек не пей.
Там да врвй
и там да остане.
Да се залепи на пуста бука
и да се угъргорй.
Оттам е дошло
и там да си иде,
и там да остане.
Част от водата влиза в гърнето, а от тази, която остава в тигана, се „запойва“
детето по следния начин: с дръжката на осем от лъжиците се взема по малко от
водата с пепелта и се сипва в деветата лъжица. Добавя се и вода, взета с дръжка­
та на ножа и „дж оруляка“. С ъбраната вода се дава на детето и се събира още
два пъти, така че д а стане три пъти „запойването“. На третия път лъжицата се
прехвърля през главата му назад и майката го извежда, без да се объща.
Баячката прибира лъжиците, ножа и „джоруляка“, изсипва останалата во­
да с пепел в гърн ето и отива д а я изхвърли на „барата“. Докато я изсипва, каз­
ва три пъти:
Какво е дошло,
така да си врвй!
П осле си прибира обратно гърнето, „да си слуша с него“ в къщи.
77

БАЯНИЯ ЗА БРАДАВИЦИ

№ 413

Баячката взем а левия преден крак на къртица и завежда болния на буни-

щето извън село след залез слънце. Застават до бунището и тя започва да
„драпа“ с крака върху брадавицата, като нарежда:
Д а щ укнат и д а идат
у пусти гори,
д ека петел не пее,
д е к а човек не минва.
Д а щ укнат и д а м инат.
П овтаря текста три пъти, после хвърля крака на бунището и двамата с
болния се прибират по различен път.
71
№ 414

Я ги бая брадавиците с хляб, с трошички. Те си носят. Като не доне, дам им

две-три залъги да хапнат. И трохичките от полата му же ги зймам. И викам:
Кът са рон ят тия трош ички,
така д а са изронят тия брадавици,
 Тия трош ички,
когато стане цял самун,
тогава та а брадави ца
д а фане дълб ок корен!

И това три пътя по три пътя же го повториш. И после ги водя на гробето.

И на незнаен гроб — де га не знаеш мъж ли е, жена ли е. Тоа гроб нали срещу
слънцето гледа и ти же му са спреш до главата, независимо от лява ли, от дес-
на ли страна. И же седна от едната страна, болния же седи до лявото ми коля­
но. И тогавана той като седи, тая пръстчица же зимам от гроба и же га роня
по брадавицата. И же наричам:
К ъкто са рони тая пръсчйчка,
така д а са изрони тая брадавица.
К огато стане —
м ъж ли е, жена ли е —
д а иде в д о м а си,
д а са задоми
с жена мъж,
тогава тая брадавица
д а фане дълбок корен!

Пак наричам три пъти по три.

Я не избирам деньовете. Ама повечето е хубаво съботата — кратен ден.
К рата се деня, да са крати и болката. Може и във вторняк и в петък. Оти и
вторняка е лош ден — кото и да зафанем да кроим, гледаме да не е във
вторняк.
9, с. 245—246
№ 415
От мойта майка знам. Ако имаш брадавица, видиш ли новена мясчина,
без да мърдаш, клякаш и пикаеш. Вземаш от мократа пръст и си триеш ръки-
те. Казваш:
К акто са рони тая пръст,
така д а са изронят тия брадавици!

Казваш го три пъти. Помага.

13, с. 226
№ 416
Баенето обикновено се прави от мъж.
Болният му занася лико, дълго колкото неговия ръст. Баячът преброява
брадавиците и после започва да връзва възелчета на ликото, при което отново
ги брои, но отзад напред — например: десет, девет, осем и т.н., колкото са бра­
давиците, толкова са и възелчетата.
Накрая дава ликото на болния да иде да го хвърли в реката и да каже:
А йде д а си върви с водата!
84
 № 417

Един дядо бае.

Взема черен конец и го вдява в игла. Обикаля три пъти брадавицата с иг­
лата от ляво на дясно, „къкто играй орото“, и завързва възел в края на конеца.
После прави няколко движения с иглата над брадавицата, „се едно, че шие“.
После пак обикаля, връзва втори възел и пак се прави, сякаш че шие. Това се
повтаря три пъти и се връзват три възела. Ако брадавиците са повече, всичко
това се прави на всяка брадавица поотделно.
През цялото време и дядото, и болният не обелват нито дума.
След като „върж е“ и „заш ие“ всички брадавици, болният си тръгва, а
дядото отива да пусне конеца в реката или да го остави под някой камък, та­
ка че болният да не знае къде е оставен и „брадавиците да не могат да го на­
мерят“.
84

№ 418
Баячката взема червен конец и измерва „боя“ на човека, когото ще леку­
ва, откъм гърба му — от главата до петите. След това му преброява брадави­
ците и започва да ги „връзва“ на конеца — по един възел за всяка брадавица.
Това става така: най-напред връзва пет възела, като казва:
П ет души връзвам тука!
О т тука д а не мръднат!
Ако брадавиците са повече, започва да „ги прибавя“ една по една отдяс­
но на тези пет — 5+1, 5+2, 5+3 и т.н. Ако са десет — на две места по пет и пос­
ле 10+1, 10+2, 10+3 и т.н.
Ако са по-малко — 5- 1, 5- 2, 5- 3 и т.н.
На всяко възелче казва по три пъти:
Тука че те вржем,
от тука д а не мръднеш!
След като „навърже“ всички брадавици, отива да остави конеца под ка­
мък, който се намира в средата на реката и е достатъчно тежък, за да не пов­
лече водата конеца поне толкова дни, колкото брадавици е „навързала“. Кога­
то го оставя там, казва три пъти:
Тука т е остаям ,
о т тука д а не мръднеш!
Тук им а вода д а се къпеш,
тук им а слънце д а се топлиш,
тук им а ветар д а диш аш .
Тук те остаям — тук д а живееш,
о т тука д а не мръднеш!
След това си тръгва и „додето да си стигна у къщи, брадавиците щукнали“.
77
№ 419

Б аячката взема червен копринен конец и завързва на него толкова възли,

колкото са брадавиците. После слага конеца под камък, а брадавиците маже с
мъзга, която е взела от корена на орех през пролетта.
 Когато връзва възлите, брои в обратен ред, като започва всеки път с едно
по-малко. Ако например брадавиците са седем, на първия възел брои:
7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 — ни едно!
На втория: 6, 5, 4, 3, 2, 1 — ни едно!
На третия: 5, 4, 3, 2, 1 — ни едно!
и т.н. до 1— без едно!
77
№ 420

Всеки сам си го прави.

Като види брадавиците за пръв път, трябва да ги поплюва три пъти и да
каже бързо:
Съга съм ви видела,
никога вече да ви не видим!
И те ще се скрият.
77
№ 421
Навързват се на червен копринен конец толкова възелчета, колкото са
брадавиците. После конецът се поставя под камък и се казва:
Кога камико дое дом,
тогава и брадавиците да д оат при мене.
Камъкът трябва да е толкова голям, че сам човек да не може да го пре­
мести.
78
№ 422
Кога има мъзга от дуд, тогава са прай тва. Зимам една бела пръчка и й
одирам ликото. Връзвам възли, колкот са брадавиците, и го навивам на коло.
После го свивам под камик, дека се не подига, до барата и река:
Там да се сдуа!
И они щукнат подир тва.
78
№ 423
Дядото държи в лявата си ръка ралник и кълчища, а в дясната — хими­
чески молив. Плюнчи молива и очертава всяка брадавица.
След това навързва възли на кълчищата — толкова, колкото са брадави­
ците, като ги брои от едно до колкото са и обратно до едно. Кълчищата слага
под голям камък, за да останат там брадавиците.
Н а ралника слага толкова въглени, колкото са брадавиците, изгаря ги и
пръсва пепелта в четирите посоки на света, като започва от изток.
През това време не се говори нищо.
Дядото казва, че е научил баенето от прадядо си, който пък го бил научил
от един американец.
79
 № 424

Гледаш да е такава субота, дека нема никакъв месец. Отиваш да се миеш,

къде се събират две води — барата и дола или две бари. И се заврташ срещу
водата (срещу течението), кога се миеш.
Преди да се измиеш, че се прекръстиш по водата (по течението) и после,
като се измиеш — па.
Докат се миеш, нема да си гледаш у ръцете и у водата. Ча на другио день
моеш да ги погледнеш.
Кога се миеш за брадавици, да нема ни слнце, ни месец. (През цялото вре­
ме се мълчи, а ръцете се поглеждат чак в неделя следобед.)
У среда па че идеш у Стоянов плот да ги намокриш с некоя капчица там
по клечките дето е останала, и там ше си остане (болката).
71

(Молитва за „темре” (пъпки, брадавици)

№ 425
Най-напред четеш три пъти (следва молитвата на арабски). След това пет
п ъ т И знайш ли како? Темре, ако имаш темре, три пъти, пет пъти, седем пъти
и най-напоследък, четвъртия ден — 40 пъти. Е този молитба, ей къде я (сочи
ми съответния пасаж, чете на арабски). Виж какво казва: „Или в ръцете, или в
лицето, или в краката, темре ако имаш и ако тез молитби праяш три сутрини,
Аллаха мож да ти помогне, той темрето може да очисти.“ Тоз това е. Отва­
ряш, прочиташ и заминаваш.
99

БАЯНИЯ ЗА „КЪРТИЦИ“, „КЪРТЙЧИНИ“

Ето описанието на болестта „къртици“ с думите на самите баячки:

„Къртйци“ — това са ранички, които се подуват.“
83
„От свекърва си басни научих за къртйчина — излизат едни пъпки по че­
лото на човека, по слабините.“
17, 397
„На мен ми течеше кръв от бозките — суха къртйчина са вика. Пикала съм
на такваз къртичина, кът съм била непразна.“
23, с. 187
„Кьртйци“ — това са пъпчици „като чир, ама пука се и тече кръв.“
82
„Подуто зад ухото и бере.“
81
„Къртйчина“ — това е, „кога ти се дигне буца некаква.“
71
 № 426

„Къртици“ — това са ранички, които се подуват.“

Бае се само в събота „пред слнце“. Баячката взема в дясната си ръка
предния десен крак на къртица и като драска леко с него по подутото място,
казва:
Ровила кртица по чужди то п р аци.
Тука нам ерила на И в а н бело м есо.
М есо се развредило, почнало д а работи.
И злизай, излизай из бело месо.
Ровила кртица в пойе широко,
па пребегнала у И в а н о в о бело месо.
И злизай, излизай из бело месо,
иди у пусти топ раци;
там и м а какво д а ровиш ,
там им а с какво да се раниш.

Повтаря се девет пъти.

След това баячката взема „земня“ (пръст) от три къртичини, намокря я с
вода, донесена от девет „брода“, и прави девет „валци“ (топченца). Взема пър­
вото топче в дясната си ръка и прави с него три пъти кръстен знак върху ра-
ничката. В това време отново казва горния текст девет пъти. И така с деветте
топчета.
След като свърши и с деветото топче — те са се събрали отляво на една
купчинка, отива да донесе бял или червен конец, нанизва топчетата на гердан-
че и закачва наниза на веригата на огнището. Там той стои, докато се разпадне
от само себе си.
Н а раничките се „тура листче от шекерче (билка) да тегли сокървицата“
(гнойта).
По време на баенето бабата се прозява непрекъснато, което е добър знак,
че лечението върви успешно.
83
№427

От свекърва си басни научих за къртйчина — излизат едни пъпки по чело­

то на човека, по слабините.
Болния дохуда. И яз зема от кошка, дет насада яйца, едно яйце запъртък
(развалено яйце, дето лопа), и чесън лук, изтивнял — кух вътре, от миналата
година. Ко нямам яйце — тогава стар лук.
И жъ търся дупката на къртицата, дето рови. Жъ намяря дупката и с тва
яйце жъ заобиколя три пъти дупката и след това жъ забиколя човяка три пъти.
И пак после долу три пъти и горе три пъти. И пак долу три пъти и горе три пъ­
ти. Д а стане по девет пъти — дупката и човяка. И като обикалям дупката и чо­
вяка с яйцето, казвам:
К акто изтю ф нява тв а яйце,
така д а изтю фней т а а болеж ка о т човяка!
Общо осемнайсе пъти се казва.
И сетне от таа дупка жъ земъ пръст една шопичка и жъ га вържа в една
кърпичка. И жъ га дам на тоа човяк. Кът си иде вкъщи, жъ га накисне с водич-
ка и жъ намаже болежката.
 Кът зема пръстта, жъ мушна яйцето в дупката и жъ кажа:
Д евет б р атя и девет сесри,
д а одите, къдет одите —
илач д а д он ете на Н и к о л а \

Тва един път са казва — да го слагаш. И яйцето тамо жъ го заровя.

И мож да е една стотинка, ама пара са оставя. Викат — за илач.
В сряда и в събота са прави. Когат ще да е — деня не са загуби. Случвало
са е и по мръкнало да дохудат. То и в друг ден дохудат от други села — няма
да го върнеш човяка, пак жъ го лековаш. Само в недяля да не е.
Гледат и мясчината. Тва (къртичината) го лековат, мясчината га са фане,
на новина. Ко не замине от първия път, три пъти го лековам — втория път, га
са напълни мясчината, цялата да са изпълни; третия път е, га остане мърнин-
ка, вече га са крата. Щот не са знае га е изляло на човяка.
Ама които хора са дошли, и съм ги лековала — рятък съм повторила, от
еднъж минава.
17, с. 397-398
(За „суха къртичина”)
№ 428
На мен ми течеше кръв от бозките — суха къртичина са вика. Пикала съм
на такваз къртичина, кът съм била непразна.
Ша ма водят в Малка Левка на четирсто ден да ма бай.
Тя насяка наръч дърва, донесе една престилка пръст от къртиците. Турна
четирсе зърна черен боб. Зарови го в жарта и го опука. Зема тая къртичина,
наля вода в дупката на къртичината, разбърка го като каша. Зема тая пръст и
почна да бае на двете ненки. И с бакла (боб) ги бая. Зема кашата и намаза на
три места баджата. Зема бобо и го турна на същото място. Турна и тая пръст
там. Напрай го купчинка.
Тва бяши. Дадох й педесет лева. Оздравях.
23, с. 187
№ 429
Баячката си има приготвен изсушен преден десен крак на къртица. Драс­
ка с него по подутото място и казва:
К ърти ц е, сестри це, бегай из бели зъби,
б егай из бели меса.
Я та драскам
д а врвй ш у горица,
т а м и м а студен а водица.

После прави девет топченца, замесени с пръст от къртичина и вода от

девет гераня. Докато ги прави, по три пъти на всяко казва горните думи. След
това обикаля с всяко топченце подутото място и накрая ги закача в комина.
Стоят там, докато се изпогубят от само себе си.
83
 № 430

„Къртици“ — това са пъпчици „като чир, ама пука се и тече кръв“.

В сряда вечерта след залез слънце баячката отива да си „забележи“, т.е.
да остави червени кончета под камъчета на девет къртичини, а до тях забива и
по една клечка. На сутринта отива и от деветте взема по малко „земня“, връ­
ща се вкъщи и я замесва с малко вода от кладенеца. Прави девет топченца.
Човекът идва и тя му бае последователно и с деветте топчета, като обикаля
пъпките и прави кръстчета върху тях:
Ровила кртица у чужди топраци,
па нам ерила бело м есо за ядене
и ясни кърви за пиене.
И дете у пусти гори,
там им а бело месо за ядене
и ясни кърви за пиене.
Там, къде петел не пее,
къде м анара не сече,
къде човек не оди
и оро не води.
Там да ядете бело месо
и д а пиете ясни кърви,
И в а н да остаите
и д а го не трсите.

После отива и оставя топчетата пак на същите къртичини, от които са

взети, а червените кончета, с които са били „бележени“, ги дава на болния да
ги зашие в дрехата си и да ги носи, докато не се махнат „къртиците“. После
той трябва да ги изхвърли в реката „за здраве и аир“.
82
№ 431
Из полето се бае.
Баячката и болният тръгват из полето и търсят къртичини. Трябва да наме­
рят девет къртичини. На всяка от тях се спират и клякат от двете й страни. Баячка­
та взема малко пръст, търка подутото място с нея и брои в обратен ред три пъти:
9, 8, 7, 6, 5 , 4, 3, 2 , 1 - без 1.
После оставя пръстта точно там, откъдето я е взела, и отиват при следва­
щата къртичина.
След като ги обиколят и деветте, си тръгват в две различни посоки.
77
№ 432
Девет къртичета или мишлета трябва да се натопят в олио и да се превър­
жат с тях „къртичините“ с бели кърпи. Докато се прави превръзката, се казва:
Ровила къртица у чужди топ раци.
Бело м есо развредйла,
ясни кърви изпйла.
Дигай се оттука,
че тука нема месо да ядеш,
тука нема кърви д а п и е ш .
77
 № 433

Взема се от девет къртичини пръст и с малко вода, сипана през решето от

„барата“, се правят три пъти по девет, т.е. 27 топчета. С всяко топче се обика­
ля три пъти или девет пъти около болното място и се брои в обратен ред от
девет до едно.
След това всички топчета се връзват в бяла кърпа и се слагат „у коминя,
у черното, да не се пипат, доде не се изгубят сами“.
79

№ 434
Мястото зад ухото е подуто и бере.
Взема се първото червено яйце от Велики четвъртък — което е първо сне­
сено от червена кокошка („ама да нема бело перо по нея“) и е първо боядиса­
но на „червена перашка“. После в събота преди изгрев слънце се взема ляво­
то предно краче от малко къртиче и на Малка Коледа от прасето „заколника“
(„дека пищи“) и „джорйяка“ (зурлата). Оставят се да изсъхнат.
Като се дигне „къртицата“, с всяко от тези четири неща се обикаля поду­
тото място по три пъти, „ухва“ се с уста на него, оставя се, взема се следващо­
то и т.н.
Прави се в понеделник, сряда и събота.
81

№ 435
„Къртйчина“ — това е, „кога ти се дигне буца некаква“. „Че земеш от кър­
тица земя и лопатката на левата й ножица (краче).“ Слагат се върху кърпа и с
нея се превързва болното място. Докато се превързва, се казва:
Сту, сту, д а не расте!
Повтаря се многократно. След това човекът си тръгва, без да се обръща.
Превръзката се сменя три пъти — в сряда, в събота и пак в сряда, като се
повтарят същите действия.
71

БАЯНИЯ ЗА БУЦИ
№ 436
Това е, „кога нещо тврдо се надигне у ръката“.
Баячката и болният отиват на „барата“ (реката). Тя носи със себе си „ко-
калче от копилче“, което е взела от гроба на заровено преди повече от 18 години
незаконно родено дете. Ако няма такова кокалче, взема камък от „барата“.
Двамата сядат на брега, бабата държи кокалчето (камъка) в дясната си
ръка и обикаля с него болното място от дясно на ляво, като казва:
Кога порасте кокало (камико),
тогива да порасте и тва!
Амин!
Под „тва“ се има предвид „буцата“, която се лекува.
 След това оставя камъка на мястото, откъдето го е взела. Ако е кокалче,
го оставя за малко на земята, но после си го прибира обратно за следващия
път. Болният си тръгва, без да се обръща, като хвърля дара на земята.
77
№ 437
Взема се кокалче от мъртвец — от същото място на тялото, където е по­
дутината на болния човек. Изравя се от стар незнаен гроб. Нагрява се в огъня
и се парва три пъти „буцата“ с него, като се казва три пъти:
Д а се стопи, д а изгори,
д а отиде и д а се не върне!

После човекът си тръгва, без да се обръща.

84
№ 438
Вземат се три стари ореха и с всеки от тях последователно се обикаля „бу­
цата“, като се казва:
Н а първия:
Т р и м а ста р ц и тр ъ гн ал и ,
д в а м а ста р ц и сти гн али,
еди н ста р е ц остан ал .

Н а втория:
Д в а м а старци тръгнали,
един старец стигнал,
ни един старец не останал.

Н а третия:
Е дин старец тръгнал,
ни един не останал,
ни един не се върнал.

Н акрая трите ореха се хвърлят на кръстопът и „кой ги намери, дупе да му

е яко“.
77
№ 439

Когато се надигне „буца“ на някого и той дойде при баячката, тя изважда

от своите „тъкъми“ паричка от мъртвец. С нея обикаля „буцата“ веднъж от­
вън навътре и веднъж отвътре навън, без да каже нито дума. „Буцата“ изчезва
бързо.
Паричката, която използва, е същ ата онази паричка, която се слага в ус­
тата на мъртвеца, за да си плати да го прекарат през реката на оня свят. Най-
често тя е златна или сребърна. Баячката я открадва, без да забележат родни­
ните на умрелия, защото иначе няма „да има лек с нея“.
84
 № 440

Бае се с 40 ореха. С всеки поотделно се обикаля „буцата“ и се казва:

С ту, сту, д а се не дига,
С ту, сту, д а се не дига!

77

(За буци, подуто)

№ 441
Взема се кокалче от мъртвец — от същото място на тялото, където е по­
дутината на болния. И зравя се от стар незнаен гроб. Нагрява се в огъня и се
парва три пъти подутото м ясто с него, като се казва три пъти:
Д а се стопи, д а изгори,
д а оти д е и д а се не върне!

После човекът си тръгва, без да се обръща.

84

№ 442
Взема се кост от каквото и да е животно или от човек, обикаля се подуто­
то място с нея три пъти в кръг от дясно на ляво и се казва:
К ога оживее тва животно (назовава се точно кое),
тоги ва д а п орасте и тва!
След това костта се оставя или откъдето е взета, или под голям камък,
който не може да се премести от сам човек, като се казва:
К ога се пом ръдне тоа камик
д а се отм ести самичък
и д а дойде у дом ,
тогива д а дойде и тва!
Това се прави или „пред слънце“, или „след слънце“ в сряда и събота.
78
№ 443
Бае се с „керкезка кощина“ и първото снесено и боядисано в червено яйце
на Велики четвъртък.
Първо се обикаля и потърква с „кощината“ (кокалче от умрял керкезин),
после с яйцето и се казва три пъти:
Д а се око сти,
д а се не дигне,
д а щукне,
д а се не дигне!
Кокалчето и яйцето се прибират за „друг път“.
71
 БАЯНИЯ ЗА ЦИРЕИ („ЦЙРЮВЕ“, „ЧЙРОВЕ“)
№ 444

Това баене трябва да се прави, „кога нема никаква месечина“ (луна). При­
готвят се кълчища и кибрит и баячката и болният отиват на кръстопът да ча­
кат появяването на месечината. В момента, в който тя се появи, болният вед­
нага трябва да застине неподвижен, баячката го обикаля с кълчищата, като
прави кръг около него и ги запалва. Докато тя прави това, болният тихичко
трябва да произнесе три пъти:
Д а се опалим я за здраве,
д а се м а нат тия чйрове от м ен е.

После и двамата си тръгват, без да се обръщат.

71
№ 445

Яз тва знам от свекърва си.

Кът изляят цирюве, девет боба (черен боб, бакла, дет му викат) жъ ги опе­
чеш да изгореят хубаво, да изгореят вътре сърцата им. И с тея думи (с които
се бае за пришка — № 464) с деветто боба жъ заобиколя цирея и жъ го обая. И
накрая жъ заобиколя цирея с деветто боба наеднъж, жъ ги събера в шопата си
и па жъ ги кажа три пъти тия думи — и става дванайсе пъти.
Гато ги събера деветто боба, жъ му дам на тоа с цирея да плювне на тях,
кът свърша басмата. И жъ ги дам на тоа, който га лековам, и жъ му поръчам
да иде да ги зарие в земята под самострък глог (само едно стръкче да е, едно
клонче самичко) — долу до корена му жъ изкопае една дупка и жъ ги зарие там.
А ма в чузда мерия тряба да е — Димитровче, Мустрак, Пъстрогор, Младино-
во... И жъ каже болния:
Тая квачка, когато опили тия пилци,
тогава д а са опилят на Никола тия цирюве.
Еднъж жъ каже тия думи, зарие ги и са върне.
Което време са лекова, тогава и жъ иде да ги зарий.
17, с. 411
№ 446

Бащ а ми баеше.
Сряда и събота са правеше преди слънце — докът не е барал огин тоа, дет
бае, докът не е пушил.
Едно червено конче ползваше и един пирон. Мърмореше си нещо и на въ-
зелчета го връзваше това конче. После с ноката го върти това конче и па си
бае. И го дава на човяка да го върли в някоя вода, дет тече. И гато изпрати
болния, земе един пирон и го зачука в един бедем на двора. Удари го три пъти
силно с теслата и каже:
К огат изляе тоа пиронь,
тогаз д а изляе тоа цирь!
Който е от другаде — един път. Па който е от село — два пъти. Един път
на новина и един път на кратеш. Зависи първия къде е излязал. Първия цирь
лекова — другите са губят от само себе си.
19, с. 297
 („В а д е н е " на „цйрю ве")
№ 447

Мойта си б аб а б аеш е и викаш е, че м ного пом агало — за вадене на цирю-

ве. Ма яз не съм го п р ав и л а.
Вадел цйрю ве някой човяк. И дохуда при баба м и да го бае. И тя почва.
Няма значение, гато д о й д е — сутрин ли, вечер ли, делняк, празняк.
Зима едно яйце. А м а повече д а е пролог, развалено. И отиват на една кър-
тичина. И с тва яйце заоби коли три пъти тоа цир. Върти се надясно. И сетне го
земе тва яйце, тургаа го в купчината, в пръстта. И го зарие там, и вика три пъти:
Черна квачко,
когато опилиш тва яйце,
тогава да изляе цирь
на тоа човяк!
24, с. 230

№ 448
Баячката взем а ябълка или друг някакъв плод, ако няма ябълка, и обикаля
с него три пъти цирея надясно, „къкто играй орото“.
После п р евъ р зва цирея с билката „Дебела М ара“.
Не се говори.
Болният си тръгва, без да се обръщ а, а баячката изнася ябълката д а я
хвърли на „к ръстом п ът“. Ако някой я изяде, на него му излиза цирей. Затова
не се яде плод от улицата.
84

(Баене за „чирове")
№ 449
Д ядото бае сам о в събота преди изгрев слънце. Завежда болния под дива
круша някъде из полето, отчупва три тръна от крушата и с всеки от тях обика­
ля цирея, като с последния трън го пробожда. Не говори нищо.
Н акрая завързва и трите тръна с червен конец и ги дава на болния да ги
зашие в дрехата си и да ги носи, докато не изчезне циреят.
79
№ 500
Всеки сам мож е да си го направи.
Взема черен конец, връзва си го на кръста, преспива една нощ и на сут­
ринта (в сряда преди изгрев слънце) отива на „секу“ (мястото, където се кръс­
тосват гредите в четирите външни ъгъла на къщата), отвързва конеца и го за­
вързва на „сека“, като казва три пъти бързо:
Н а секу д а се разсече,
на се ку д а остане,
о т м ен д а се м аане.
И си тръгва, без да се обръща.
71
 БАЯНИЯ ЗА „ДЕТСКАТА БОЛЕСТ“

„Детската болест“ същ о не е много точно определена, защ ото или се смя­
та за детски паралич, или за епилепсия, или просто за тежка форма на урочас-
ване.
Ето примери от описаните тук баяния:
„Дятеш ката болест“ (детски паралич — В.С.).
12, с. 225
„И тя става от уроки. Като урочаса детето, тъй става у несвяст.“
43
„Детската болест“ — епилепсия“.
36, с. 82
(Провиране за „дятешката болест ")
№ 451
За дятешката болест (детски паралич) лековат с едно мъжко и една женс­
ко дяте, м а първо и последно дяте. И да няма друг с такова име в селото. И ги
карат на плетищата. И през някоя кучешка дупка в плета ги мушкат децата —
три пъти го прекарват през тая дупка. Праят го сутрин, преди д а огрее слън­
цето.
12, с. 225
(„Детинската болест ”)
№ 452
И тя става от уроки. Като урочаса детето, тъй става у несвяст. Него и не­
го ше кажа как го лекувам. Седем деца съм церила тука у селото. И оздравиха.
Земам барут една чаена лъжичка, на майката дясната обувка, слагам него ба­
рут у обувката и две скилиди чесън, изчуквам го, имам едно таквоз желязо, из-
чуквам го, събличам детето голо ей там на креватя, едно одялце отдолу, да н
пада по земята, събличам го голо и започвам от краката, от стъпалата отдолу
кръстосвам по-нанагоре, тука под коленете. (Правиш кръстчета с ръка ли?)
Аха-аха, кръстосвам. Вземам от барута и прая кръстчета — под мишничките,
тука тъй, тука на глъвътъ, обървам сетне по очи и тука на кръста, на гърба,
кръстосвам тъй. (Само на свивките ли?) Навсякъди го кръстосвам, и под ко­
ленете и тука тъй, и под стъпалата, тука шепичките, тука тъй кръстосвам (през
цялото време ми показва как точно масажира). К ат свърша с туй нещо, май­
ката го облича, давам му ей тъй да смръкни чесъна, той, колкот и да е е лютив,
отърся го, отърся него одеялце, пак иднъ сламка му хвърлям. Онуй нещо у
нужника отивам и там го изсипвам, дет е паднало от барута, от чесъна. Пущам
го там у тоалетната. И отива си жината. Някой път двадят от тука, ма зимат с
колата, там го церя, кат не мож да са движи. (А за какво ти носят здравец?) А,
туй китка от черквата. Не го й знам от Великден ли й, нали хората се отиват на
църква, носят си китки там, цветя. И иднъ жина, аз й бях поръчала, рекох: „От
църквата ши донесеш иднъ китка.“ Ама туй става за уроки. Като урочасат
малко ей тъй. Давам им по мало срещищи, имам тука ей тъй и тъз китка. Да са
пушат за уроки — от туй да турат малко, от онуй да турат малко (двете билки)
и да са пушат.
 № 453

Друга более има. Тя ни е тъй лошава кат туй, ама и тя ни е хубава. (Как се
нарича тази болест?) Ами и тя, детинска болест, не е от най-лошавото, ама ни
е и хубаво. Нея церя така: шъ доньсе детиту тука, шъ доньсе седам вида кон­
ци, шъ довиде детиту с нея, дълги бойови шъ премеря, колкото й дълго (дете­
то). Ина й казао, тя носи толкоз те по-къс (показва ми с пръсти колко е по-къс
конецът). Свиди й да откъсни. „Абе откъсни по-дълъг, аз дето отрежа, дето
остани, ше ти го дам на нея, на мени ни ми трябва.“ Иска цяр да стани, па й са
свиди. Седам вида, само чер да няма, че не е на убаво. Бял, червен, син, зилен,
мастилен, седам вида. Дълги да са, аз седам болови шъ премеря (боя, височи­
ната на детето), ина носна кърпичка новичка. (Трябва ли да са копринени кон­
ците?) Абе чилета там, дет шият. Е-е чилетата там на стената (посочва ми ед­
но избродирано ковьорче на стената), дето й ушито туй, чилета. Ина носи ини
дебели вълнени конци. Чи мя доядя-я: „Абе, чи послушай, какот ти казвам. Що
ми са тез вълнените, ей кат пръста ми дебели. Аз ти казао, реко, ей такоз.“
(Всичките накуп ли връзваш?) Аха-аха, прегъвам го сетне тъй, на два-три
ката и постилам тъй кърпичката, дето й донесла. Аз слагао от мен (кърпички),
слагао, щяа да м ’донсат, нищо не ми донесва, и им рекох: „Ако м’доньсат, шъ
ги церя. Аз нямам магазин тука за кърпи. Слагам кърпичката, слагам нокътче-
тата там, с него восъче обирам, обирам, обирам нокътчетата... (С кое восъче?)
С едно парче восък, с восъка ги приирам тяо нокътчета, турям ги въз конците,
напрая ги тъй, турям на кърпичката, и него завия, завия, свържа ги тъй на въ-
зель. Пак хвърлям ина сламка и думам: „Тъз кърпичка шъ я заровиш пуд ино
дърво да е самичко, да н’гу достигат други сенки, самичко да е. Разкопаваш
ино трапчи, слагаш кърпичката, заравяш го, стъпваш отгоре му: „Иванината
болка тука да остани!“, и заминаваш. Ама да ни е у вас или да седи у вас една
седмица, чи от там насетне да го ровиш, до вечерта да го заровиш. Ина дой-
ди: „Бабо Донке, аз шъ го заровя у дома.“ Одио, гледао, никъде не намерила
дърво. Реко: „По къра малко са дърветата самички.“ Ей тука над дома има
един орех, там ги пращам хората. Като й лошаво времето, като й кално, не мо­
же да са иде, ама... у дома го заровила. Заровио го, ма как да н’съм го зарови-
ила (надсмива й се). Ей тъй, хубао обяснявам, ама не могат ма разберат. (А ду­
маш ли му нещо, докато го връзваш?) Пак ей тез думи, само че болката сме­
нявам. Чакай да видя как беши, аз кат завана да работя, тогиз ми двадя на ума.
Кат му мятам чумберя:
Л ош аво ако има на Иван
д а излези на кърпата,
чи го ударило у глъвъ, у крака,
у сърце, у снъгъ, у кокале...
И така нататък, нареждам (вж. „Мятане на чумбер“). И кат има, ще го
изцеря.
43
№ 454
Като се разболеят децата от „детската болест“, майката трябва да почне
да ги лекува веднага, в момента на пристъпа на болестта.
Тя се съблича съвсем гола, взема „вилачка“, „новци“ и „гледало“. Отряз­
ва козина от черно прасе, от костенурка — „кората“, взема босилек и просо и
обикаля три пъти от дясно на ляво детето.
 Счупва „вилачката“, съблича детето голо, завива в дрехите му тези пред-
мети, кади ги с козината и отива на реката.
Там ги хвърля отвъд реката. Който намери такъв вързоп, не го взема, за­
щ ото болестта ще премине в него.
К ато се връщ а о т реката вкъщи, майката не бива д а говори.
36, с. 82

БАЯНИЯ ЗА „ДОБРА“

Самите баячки описват „добрата“ така:

„Д обра е, кога се надигнат плюски у устата.“
82
„Д обрата е более една такава, като плюска дето излиза, синя плюска.“
82
№ 455
„Д обра е, кога се надигнат плюски у устата.“
Баячката и болният застават до огнището. Баячката държи в дясната си
ръка китка „макавейски босилек“, омотана с червен вълнен конец. Пред нея,
на земята има зелена пръстена паничка с вода от „три брода“. Баячката прави
кръгови движения с китката над паницата и от време на време я потапя във
водата, като прави кръстен знак. В това време говори:
Господи помили,
Д обрйце мила!
Ти си ми добра,
ти си ми медена,
ти си ми м аслена.
Д а ти баем добрата,
д а те изкарам
из срце, из уши, из зъби.
Ч е си ми най-добра,
че си ми най-медена,
че си м и най-м аслена.
Д а идеш у пусти гори,
по пусти плетищ а.
Там ти е послано нашироко,
наш ироко и надебело.
Там о тупан не тупа,
та м о свирка не свири,
та м о м ан ара не сече,
та м о коза не врещ и,
там о петел не пее,
там о кокош ка не крека.

Текстът се повтаря три пъти по три пъти, като всеки път се правят по три
кръста във водата. Ако болестта е в тежка форма, може да се повтори и три пъ­
ти по девет пъти с по девет кръста във водата. Накрая болният си пийва от во­
дата три пъти, а баячката изнася босилека и го хвърля на първия срещнат кръс­
топът. За следващото баене си прави нова китка от „макавейски босилек“.
82
 № 456

„Добра“ е, „кога се надигнат плюски у устата.“

Бае се в сряда и събота преди изгрев слънце. Баячката взема три залъчета
хляб, натопени в сол. Всяко залче взема с дясната ръка, допира го лекичко до
болното място и девет пъти произнася следното:
Д об р й ц е, сестрице,
изскочи из б ел о месо!
Н и са под лю твай ,
н и са пощ енвай!
О зд ол е и д а т влаа,
н о сат м отики д а копат,
н о с а т л оп ати д а ринат,
н о с а т м ан ар и д а сечат.
' Б ез р ъ ц е ш е те ф анат,
без кра ка ш е те стигнат,
без нож ш е те закойят,
без огин ш е те опечат,
б ез уста ш е те изедат,
без дупе ш е те изсерат.
К во си се подлю тила,
под л ю тила, почървила?
К ато курва на пазар,
като конье у егър,
като квачка под мининки пилета.
След деветия път баячката дава залчетата на болния да ги изнесе и из­
хвърли на кръстопът. Той трябва да е с лице към слънцето и при хвърлянето
на всеки залък да каже:
Айде, да е на живот и здраве!
83
№ 457

Според бабата това е „синята пришка“. Трябва да се намери билката

„клобче“ или „плюсковиче“, защото тя има червено зрънце в розова „чушка“
(шушулка) и прилича на самата пришка.
Болният и бабата сядат пред курника. Тя взема билката в дясната си ръ­
ка, търка с нея лекичко по болното място и казва:
Сус, сус, Добро!
П р, пр, Добро!
Н е м а щ о д а те удобри,
д а те удобри сол и леб!
После хвърля червеното зрънце на кокошката и пришката веднага изчезва.
70
№ 458

„Добрата е более една такава, като плюска дето излиза, синя плюска.“
Бае се „насред собата“ със залче хляб, което се разделя на три части. От­
начало и трите парченца са в лявата ръка на баячката. Тя взема първото, на-
топява го в сол и като го размахва леко над плюската и я докосва от време на
време, тихичко говори:
 Д об ро, Д об ро, д о б р а си,
д а идеш при м акя си
и при б ащ а си!
Ч е та м им а честна трапеза,
кръ стат м есал,
ж лта бъклица
и бел камик.
Тук д а не седиш ,
че им а тр ъ н ье и гложе.
Т ам д а седиш ,
т а м д а лежиш ,
д а ядеш и д а пиеш.

Думите се повтарят три пъти.

„Кога да почнем, требва да се прекръстя за леко. Иначе нема да стане леко.“
После същото се повтаря и с останалите две парченца хляб. Накрая и три­
те парченца се изнасят и се оставят „под бел камик, че добрата там да седи“.
Бае се в събота, защото „у събота е най лек, у неделя най не може, най не
е на лек, оти е празник.“
82
№ 4 59
Баячката взема бяло перо с червен конец, залък хляб и сол. Едно по едно
всяко от тези три неща ги върти над зачервеното място и бае:
Д обрйце, сестрице,
бегай из бели зъби,
бегай из бело месо.
И ди у горица,
там им а хладна водица.

Солта и хляба хвърля на „стоката“ да ги изяде, а перото си го прибира за

друго баене.
83
№ 460
Бае с китка босилек, омотана с червен конец. Баячката си приготвя вода в
зелена пръстена паница и прави кръгове и кръстове в нея с босилека, докато
казва думите на „басенката“:
Д обрйце ле, сестрйце ле,
излез из глава, из крака,
из кости, из жили.
Иди у пусти гори,
къде петел не пее,
къде кокошка не крека,
къде м анара не сече.
Тука е опйкано место,
тука е лош о место,
там о е убаво место за тебе.
Дава на болния да си пийне на три места от паничката, а китката босилек
— да спи върху нея една нощ и на сутринта да я хвърли на кръстопът.
82
 № 461

Бае се с хляб и сол. Обикаля се в кръг около плюската с три зал чета и три
бучици сол, като се казва!
Д об ри ц е, сестрице,
кът си д о ш л а,
бъд и д о б р а
и не м ъч и човека!
Кък си сладка,
тъ й си ми м едена.
И ди у пусти гори,
пусти гори Галилейски!

Накрая хлябът и солта се дават на прасето да ги изяде.

82

БАЯНИЯ ЗА ПРИШКА
№ 462
Баячката се потърква с безименния пръст на дясната ръка от долу на горе
по „срамните места“, след което потърква пришката или цирея (защото може
така да се бае и от цирей) и казва:
Ако се бае сутрин:
Какъв гост ми е дош ъл,
такава гозба му давам —
закуска му давам,
обед д а си иде на друго место!
Ако се бае на обед:
К акъв гост ми е дош ъл,
такава гозба му давам —
обед му давам,
вечеря д а си иде на друго место!
Ако се бае вечер:
Какъв гост ми е дош ъл,
такава гозба му давам —
вечеря му давам,
ручок да си иде на друго место!
Всеки път текстът се повтаря по три пъти.
72
№ 463

Болният и баячката отиват на „барата“ (реката). Тя взема оттам камъче,

хваща го с дясната си ръка и започва да обикаля с него пришката, като казва:
К ръст не си имало, та си воевало.
К ръст ти турам, да не воеваш!
К а з в а го т р и пъти, к а то н а к р а я н а всяко и зго вар ям е п р ави с к ам ъ ч ето
к р ъ стен зн ак върху болн ото м ясто.
 На третия път оставя камъчето на същото място, откъдето го е взела, и
казва:
Тук съм те намерило,
тук че те оставям ,
болката тука д а остане.

Болният се връща по друг път вкъщи.

70
(За пришка в устата (за зъб)
№ 464
Кат те боли, което и време да е:
Оглавил са Павел,
оглавйл са Петър,
сйчките калесал
на сватба да дойдат.
Вярна болежка,
ней не калесал.
Тя му й догнияло
и й докривяло.
Тя загновяла,
тя засърбяла.
Отговаря Павел,
отговаря Петър:
— Вярна болежко,
недей сърбя,
недей боля!
И тебе ша калесаме
на сватба да дойдеш.
Ами ти отмекни
като леко перо,
като мед и масло.
Текстът се повтаря три пъти. През това време баячката държи скилид-
ка чесън — хванала го с три пръста, духа в него и обикаля около зъба от­
вън.
10, с. 254
№ 465
Пришката е от притеснение, щом са притесниш — излиза. И така викаше
мойта свекърва: научиш ли са еднъж да баеш от пришката, щом са притесниш
след това — веднага тряба да са обаеш.
Има и друга пришка — лудата пришка. Тя само кокала върти по лицето.
Същото са бае.
Зема едно лябче, една трохичка ляб жъ зема. Зема и една тревичка, каква-
то и да е зелентийка — яз имам карамфилче, та от него зимам. Жъ зема и
мишан от тебе, от твойте дрехи искам мишанче — една конче, парче плат.
Ляба жъ зема първо. Тв а лябче е на Господя телото, с тва лябче са рани
цалия свят. С лявата ръка го държа и въртя си го в пръстите, па с дясната ръ­
ка не са кръстя, ами само нагоре-надолу махкам. И бая — три пъти жъ и пов­
торя думите. И кът го обая три пъти — оставям го.
 И зимам мишанчето, конеца. И па три пъти жъ го направя. Ама тука два­
та светеца няма да казвам. Конеца го тегля с двете ръце — насам и натам. И
накрая на две места го връзвам и с ножа го въртя на земята с дясната ръка —
тогава казвам третия път. И след това вържа вътре тревичката, намотая коне­
ца. И тва ки си го носи винаги с него — тва кът мускйчка го носят. Ко е мъж, в
портмонето си ки го носи, ко е жена, тя си го зашива на дрехата или връзва го
на кърпата си. И като дам мускичката, па го обая три пъти. Ама сега вече об­
що, цялата басма. Щ ото девет сестри съдят едно, па св. Ристос и св. Илия —
друго.
Га е скоро приш ката — прозяваш са, надува ма да са прозявам. П а ко не е
отскоро — не. Щом не е отскоро да го боли, думите са гелпят — кажа едното,
другото заватам.
И ко иска, оставя за илач някои стотинки.
Ко не замине, мож да не е за таа пришка. Яз му казвам да дойде пак сут­
ринта. Мойта свекърва тъй викаше:
— Ко усетиш малко помощ, па ки додеш! Ко не усетиш, няма да идваш.
Като доде пак, жъ го обая три пъти. И става дванайсе пъти. Ама тоа път
ни мишанче му давам, ни нищо.
(Информаторката не пожела да каже думите на баенето.)
П, с. 395-396
№ 466
Някой път устата заболява на човяка. Тва без нищо са бае, има думи само:
Господи Боже,
Г осподева майко
св. Богородице!
Б лага, блага болница —
блага дош ла,
блага да си иде.
М ър, бяла белице,
червена червендйно,
щ о си хукнала,
та си букнала
като петел на кокошка,
като куче на кучка,
като коч на овца,
като пърч на коза.
М и иди в гора зелена
край вода студена,
дето куче не лае,
дето петел на пяе.
Там им а за ядене, за пиене;
там да ядеш, там да пиеш!
Т р и п ъ ти с а п о в т а р я . М о ж д а с а д ухн е т р и пъти.
Т р и п ъ т и с а б а е . М о ж е и в е д и н д е н д а е, а м а д а с а м и н а т д в а ч а с а .
В н е д я л я б и л о н а й -х у б а в о д а с а б ае. И в п е т ъ к . У ж б и л о б у л к а — н а л и б ъ л ­
гар с к а та булка в н ед ял я са венчае, п а ту р ск ата — в петък.
19, с. 303-304
 (За п р и ш к и на ези ка )
№ 467

Всеки си бае сам.

Човекът става през нощ та, поглеж да къ м ед н а звезд а и д о к ато я гледа,
казва:
Е д н о , д ве, тр и , п тю (плюе) плеснице,
Е д н о, д ве, тр и , п тю (плюе) м ръснице!

П овтаря го три пъти и си ляга.

74

БАЯНИЯ ЗА КОКОШИ ТРЪ Н

№ 468
К ато им а някой да го боли коши трън, идем на къща, дето са забикаля. И
тоа човяк стои стрещу ръба на къщата, с лице натам. И яз ки тръгна о т кише-
то и ки забиколя къщ ата три пъти и ки сбера четиресе камънчета о т земята —
въря и броя да станат четиресе. И тогава ки ида на кишето. И с една чопичка
ки копая дупка там. А тоа човяк ки пита:
— Б або, ко копаеш та м ?
— К оп ам , праа тука гнязда на т а а квачка — д а га насадя!

Три пъти така пита същото.

И после, къкто са у шопата ми камънчетата, туря ги в таа дупка и викам:
Т аа квачка гато изпили тия пиленца
оттука д а тр ъ гн ат подир нея,
тогава та а болеж ка д а излее н а то а човяк!

А той стои прав и си гледа ръбчето.

И накрая кажа:
О т Господя здраве д а търсиш !

И тва са праи, гат дойде човяк. Само в недяля не са лекова.

17, с. 403
№ 469
„Ено дядо бае за тва.“
Дядото взема седем „лика, дето се връзва лозето“, и обикаля кокошия
трън от ляво на дясно с върха на всяко лико седем пъти и връзва седем възела
— на всяко лико по един.
През цялото време не обелва и дума.
Накрая ги занася да ги сложи някъде под камък и само тогава казва:
Тук д а остане!
Болният не трябва да знае къде е камъкът, за да не го „намери“ кокошият
трън.
84
 № 470

Бае се с живо пиленце. Д о п и р а м у се дупето д о болното м ясто и се казва:

И д и у п усти го р и
и пусти д о л и щ а
и т а м го за н е си ,
и т а м го о с та в и .

Накрая пиленцето се пуска д а избяга и д а „отнесе трън а“.

78
№ 471

Кога удари кам баната подир залез, га боцкам с ено трънче и го обикалям
и му викам:
9 сту, 8 сту, 7 сту , 6 сту, 5 сту,
4 сту, 3 сту, 2 сту, 1 сту,
без 1 сту.
С ту, сту, сту!

Три дена така и оно се мане.

78

БАЯНИЯ ЗА „ГАГАЛЬКИ“
№ 472
Малко дяте га е, излизат гагальки — обринва му са устата. И м ой та све­
кърва ги баеше.
Те вечер само са баеха, по зайдено слънце само, по мръкнуване. К овято
вечер дойде — тогава.
Занесе дятето на чороба, на кошкиния чороб. И яз зимам три перущунки от
кокошка, три стръкчета от кошкината трева и три стръкчета ръжанка. И зем а
по едно от трите работи и ги бая над водата (кръстосва така X над водата):
— Како баеш?
— Гагальки бая.
— Бай, да ги обаеш.
Кажа три пъти тия думи, туря тая китчица пред устата му и га ф ърля над
главата му. И зема другата китка, сетне третата.
И си отива вече дятето с жената.
На мое дяте ко бая — нищо не слагам. Пък едно време свекърва ми казваше
за баба си, че тургала една лъжица на кръста си. На кръста га забучвала, че да ста­
ва ляк. Ако било лошо нящо — отивало на желязото, можело да бае на нехния си
човяк. Ама свекърва ми нищо не правеше и яз такова нящо не съм правила.
24, с. 227
№ 473
Като видят, че на детето устата му побеляла, че са подсирва — тогава до-
худат да бая за гагальки. Три вечера поред дохудат.
Дохудат вечер, по мръкнуване — хайваните гато дохудат. М айката държ и
детето. И я зема един ръжен клас и двя перушини от кошките, вързани с едно
червено конченце. И топя ги в кошкината поилка три пътя, мажа на детето
бърничките и казвам три пътя:
Тяй гагальки бяха на т в а дяте,
ся на то а клас д а идат,
н а перушинките д а идат!

Че после зема една сребърна пара. И топя в кошкината поилка три пътя и
на бърничките му търкам:
Тяй гагальки бяха на тв а дяте,
ся на т а а п ара д а идат!

Последния път с парата казвам:

К ъкто е чиста и пъстра таа пара,
така д а са очистят тяй гагальки о т тва дяте!
Д осега бяш е на тв а дяте,
отсега на куче и коте д а иде!

И са хвърля парата зад гърба на детето, през рамото. И трите вечера

така.
27, с. 53

БАЯНИЯ ЗА ГЛАД
№ 474
От свекърва ми научих и баснята за глад — дет са мършави децата, мънинки.
Босилек ки зема — ки откърша от сух босилек от стъблото девет клечич-
ки. И съблечат детенцето голичко. И жъ туря два-три въглена живи на една ло­
патка.
Като чупя клечичките, викам:
К ък са ч упят тяй клечички,
т а к а д а с а пречупи т а я с л а б о т и я ,
д а с а п р е к ъ р ш и о т т в а д я т е веке!

Тогава жъ зема една клечичка, жъ га нагоря и начерня на влъгенчето и жъ

га допра на челото, на носа, на брадичката, на дясната буза, на лявата буза —
на кръстче. И казвам:
Б о с и л е к а к ъ к то са сяй,
к ъ к то с а п р ъ с к а с е м е то ,
т а к а д а са и зп р ъ с к а
о т ч ел о т о м у с л а б о т и я т а .

Тва три пъти са казва. Сетне с втората клечичка жъ допирам цялата десна
ръчичка, къдет са превиват кокал четата, и три пъти жъ кажа:
К ък са суш и т о а б оси лек,
та к а д а изсъхне т а а сл аб о ти я!

Сетне с третата клечичка — на лявата ръка. Казвам па същото три пъти.

С четвъртата клечичка — на дясното краче. И па същото три пъти.
С петата клечичка — на другото краче, лявото. И па същото три пъти пов­
торя.
Сетне жъ надупя детето. И с шестата клечичка жъ допирам детето отзад,
на дясната плешка. И кажа три пъти:
 Кък избухнува босилчето,
та израснува;
така д а избухне дятето,
т а д а израсте!

Със седмата клечичка на лявата плешка. И три пъти казвам същото.

С осмата клечичка на десния крак кокалчетата жъ допирам. И същото па
казвам три пъти.
С деветата клечичка допирам на левия крак кокалчетата. И кажа същото
три пъти.
Босилека бавно никне, па бързо расте — затова лековат с босилека.
Тва в стряда и в петък са прави сабалем, напреж слънце. Вкъщи са прави.
И тяй дрешки на детето жъ ги съблече майката и жъ ги фърли и нови жъ му
облече. И няма да го къпят дента — да не са измиело лековането.
Правят го три пътя: на новина, на пълнеш и на кратеш (на месечината). От
не са знае кога е загладено.
17, с. 4 01 -4 0 2

№ 475
Като е слабичко детето, ки го съблекат чисто голо. И бабата, която бае,
ки земе двайсе и една клечки босилек. И майката ки ги палнува по мърнинка
на огъня. Бабата земе първата клечка и бучка на ноктите на лявата ръка и дес­
ния крак. Три пътя така. И казва:
Тоа глад досега бяше у тоа бебе,
сега на то а босилек д а иде!
И ки га остави клечката в долната ризка на детето — майката ги събира
там.
Сетне втората клечка — на дясната ръка и левия крак. Третата и чет­
въртата — на слабините му, на ръката и на крака. На гърба, на плешките и
на задничето — па накръст. И ки са повтаря — докът са свършат сичките
клечки.
Майката ки ги събере в долната му ризка и ки иде на реката и сичките му
дрешки ки ги изпере. И клечките ки пусне и ки каже:
К ъкто тече таа вода,
така д а изтече тоа глад
о т наш то бебе, от Иван!
И сетненка, кът го окъпе вкъщи, ки опере и дрехите в топла вода.
Тва гледат да го правят три съботи: първия път месчината га почва да са
увеличава, втория път — да увеличи, третия път — да почне да са свършува.
Сутрин преди слънце гледат — тогава е най-хубаво.
27, с. 52

БАЯНИЯ ЗА ГЛАВОБОЛ, „СЯКАВИЦА“

В този раздел са представени баянията за главоболие, които обаче се раз­

личават от баячките като баяния за различни болести и имат съответно раз­
лични названия — главобол, „глава“, „ставяне на раздвоена глава“, „върбали-
че“, „зорнйца“, „опал“, „прйпал“, „сякавица“. Обединява ги само общото опи­
сание — болки в главата.
 (За „гл а в а ", „врбаличе")
№ 476
Бае се само на Великите четвъртъци — от Великден до Спасовден (Възне­
сение Христово).
Баячката и болният са „у оджако, дека е огино“. Тя си е приготвила за ба-
енето три парчета изсъхнали волски лайна и три стръка от билката „врбали-
че“, за да „опали“ с тях болния. Това става така: най-напред взема първото
парче и първия стрък от билката, запалва лайното в единия край, за да не й
опари ръката, и то започва да пуши, без да гасне и без да се пали с пламък. Ба­
ячката „опушва“ с парчето болния, т.е. прави кръгови движения от дясно на
ляво с него пред лицето му, и бае:
И злази, Врбаличе,
из глава, из очи, из нос;
из зъби, из уста, из език;
из ръце, из крака, из стомах.
Как е Великден убав ден,
така и човеко д а е убав.
Помогни му д а се излекува!
А ти иди у пусти гори!
Тамо ще убаво намериш.
Тамо гори високи,
там о ливади големи,
там о вода студена.
До насита ще пиеш,
жив ще живееш.
Остави Иван
и си иди!
Текстът се казва три пъти. После баячката мокри лайното и прави с него
кръст по лицето на болния. Стръкчетата (те се държат в ръката, без да се па­
лят) ги взема болният, за да се измие три пъти с тях — по веднъж на всяко
стръкче. Той си тръгва, като оставя дара за баячката на земята, а тя излиза да
изхвърли лайното, „дето се не гази“.
82
(За главобол)
№ 477
Като плачат децата, като ги заболи главата, и ги бая:
Еня, охто, евта, еки, теде,
тетера, трие, дио, ена!
(Броене на гръцки: девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно.)
Три пъти го бая. Плюя на десния палец и търкам по челото, докато броя.
21, с. 262
№ 478
Зима са ръжен клас, перо от кокошка и два залчета хляб, натопени със сол.
На тоз, който ше баеш, отиваш с него под някое дърво със спуснати клонки. Да­
ваш му двете залчета хляб — по едно в ръка, в пръстите. И така хваща клонки да
са държи. А аз с перото и с класа почвам над главата му да нареждам:
 М ари Е рм е, Е рм енко,
къде си тр ъ гн ал а в кървави пъти,
в кървави д рум и ?
Научил съ м Катерина,
че глава я боли.
Д ’ида глава д а й отрежа,
очи д а й извъртъ.
— Върни са, Ерм е, Ерменко,
тя е Б огу предадена
и светей Богородици.
М иром м иросана,
кръстом кръстосана.
Д а олекне като леко перо,
д а са отръси като ръжен клас.

Докато бая, стоя зад гърба на човека. Човекът фърля залъчетата, хляба и
си отминава.
Прави са пак сутрин преди слънцето. Прави са три сутрини.
65
(„Ставяне" на „раздвоена глава”)
№ 479
Боли те главата и идваш да ти бая.
Имам си тука ена зелена паница и земам вода. От чешмата. Зимам и малько
къльчища, да ти ги туря на главата ей така. От дъртите го знам. Те ни са сметали,
ни са учили нищо, ама те така са правили и аз така. Мене майкя ми така праеше.
Турям си тука у един котель вода да стопля и туря паничката вътре и тя
да са сгрей. Къльчищата обикалям така и ги турям на тавата (като шапка пра­
ви от кълчищата) и туря паничката отгоре, да те сгрее, да усетиш топлина, ама
да не те прежижа (пари) така. После па я пусна да са нагрей паничката у вода­
та и па я турям на главата да топли. Не е да я награйм да не мож да я търпиш,
ама да та стопли само. Три-четри путье така. Држим с двете ръце и само, я
много не говорим, ама така си бам само:
Това, което е дошло в главата,
д а отиде в гората, във водата,
в зем ята
и тука д а ни са връщ а
повече при нас.
Д а отиде далеко у гора,
у вода, у земя,
д а се не връщ а у глава.
И кат напрайш така, и ша има лек. Нищо, че са бабини деветинини! Три
пъти така кат напрайш, и през всичкото време шъптеш. Държиш паницата на
главата и шъптеш, нагрейш я и па — три путя.
98
(За „опал”)
№ 480
„Опал“, „опал“ са казва, тъй са казва болката. И опалям я там, дето я бо­
ли глъвътъ, слагам един парцал, слагам малко кълчища, малко просо отгоре и
 тъй. (Моля те, обясни ми по-подробно как става.) Вземам кълчищата, тъй, де­
вет пъти дръпвам тъй и го завивам тъй, като гньездо става. Баячката ми по­
казва как става. Взема кълчища и ги слага в лявата си ръка. С дясната дръпва
девет пъти и колкото се е събрало, го оформя като „гнездо“. Така прави пет
или седем или девет „гнезда“. „Едното да е тек.“ Във всяко „гнездо“ слага по
малко „умно просо“. Това просо е с едри зърна и е за хората. Защото има и
„лудо просо“, което е за фураж на добитъка. После взема две клечки от копри­
ва и острие от сърп. Запалва „гнездото“ със свещ от три страни и то започва
да гори. Докато гори, тя го бърка последователно с едната клечка, със сърпа и
с другата клечка. В това време болният трябва да е легнал с глава към огни­
щето (печката). Върху болното място му е сложила вълнен парцал, а върху не­
го — памучен, намокрен, и най-отгоре — горящото „гнездо“. Докато не е изго­
ряло едното „гнездо“, слага върху него следващото и така — докато изгорят
всичките. Докато ми показваше как бърка „гнездата“, за да изгорят, произнесе
три пъти следните думи:
Иванкино опал
да излези
ут глъвъ, ут крака,
ут сърце,
да го изпроодим
у пуста гора,
по студените камъни,
по гнилите чукани,
по зелените дървета.
Д а се разпилей,
като прах и пепел д а стани.

После я помолих отново да ми каже текста, за да го запиша на касета, и тя

ми каза следното:
Опал ако има на Иванка,
да излези на кърпата.
Чи я ударило у глъвъ,
у крака, у сърце,
у снагъ, у кокале.
Д а го избаим,
да го изпроодим у пуста гора,
по студените камъни,
по гнилите чукани,
по зелените д ървета
дето ората не одят,
дето агънца не блеят,
и стйчките не фъркат.
Д а са разпилей,
като прах и пепел д а стани,
д а й олекни като леко перо.

„Думите са тез.“
Отначало започна да ми ги казва бавно и с раздвижена интонация, но нак­
рая се забърза и интонацията стана по-равна.
После ми обясни, че тя всъщност казва текста неограничено число пъти,
докато изгорят „гнездата“.
„То, като видя, че шй угасней, слагам другото. Бъркам, бъркам и думам.
Докат изгорят. Три ли са, пет ли са... (А колко обикновено ги правиш?) Ами
зависи от кълчищата — къту й по-много кълчищата, напраям пет, къту й малко
кълчищата... какоту дуньсат ората, туй. (Кълчищата те ли си ги носят?) Аха,
аха, донясват си кълчищ ата. Аз отдя шъ им зема толкоз кълчища. Ха-ха-ха!
Ако ми донесат кълчищ а, ш ъ ги церя. После изгаря кълчищата, прибирам тъй
парцаля (сгъва горния парцал), тука тъй вътре изгорели топките, и прибирам
го тъй, то тука й топло и дето боли, тъй, тъй, тъй, тъй и докат изстини (допира
го до болното място). И то угася вече вътре. Седни болния, аз земам сега тука
от туй черното (дето е изгоряло), напраям тука тъй идин кръст (на челото?),
на косата тъй, щ ото ше му очерни челото, и вземам идна сламка, полвината
хвърлям зад него, полвината — зад мойта главъ, и наплювам челото, напраям
тука един кръст с пръст, занасям туй навън. Има там един камък и: „Иванки-
ната болка тука да остани!“, и кът си иди жината оттам насетне, отърсвам го,
опирам си го, приготвям го за другия, следващия. (Да. Значи ти парцалите и
клечките си ги пазиш и само кълчищата ти носят?) Аха, кълчища носят. Иди
някоя, носила бяла, някоя носила по-черна, имат хората кълчищи. Чували, чу­
вали, не можели да я опредат. Ей туй е „опала“. Ама тоз „опал“ става от тре­
вога, от кахър. К ат са ядоса човек, като са разтревожи. Има някои си развод
има, има някои си умира, някой тревога има, някои си детето болно, не оздра­
вя. И тъй, всеки поотделно си има мъки, по различному. Я виж колко хубаич-
ко съм си го опрала (парцала)! (А просото, и него ли си го носят хората, или си
го имаш вкъщи?) И него донясват. Аз, има тука ина жина, викам й, Гана ли бе-
ши, Гано мари, кълчища има, донесли ората, шъ туря, ама просо няма. Имам
ина тенекия на тавана. Донеси, ама два килограма донеси. И то са кади на Бъд­
ни вечер, слага се у една чиния, нали, сваряваме жито, боб, туй-онуй и запаля-
ме една свещичка и с темян кадим. То ставало за цяр. И тъй две-три години
наред кадим. Сега имам де. (И сега като го прикадиш на тази Бъдни вечер и
до другата все с него ли цериш?) Аха, аха. И кату са свърши, сетне пак. К ъту
намалей, като видя далеко още другата година, сипвам от онуй и са смеси та­
ка. (Смесваш кадено с некадено, така ли?) Аха, аха, да има от онуй, каденото.
(А клечките къде си ги пазиш?) Ей на оная дъска ги слагам. Кът изсъйни пар­
цала, увивам ги там и другия път, като дойде ред, зимам си ги. Не да го търся
навън, насам-нататък, всичко да ми е прибрано, да ми й подръкъ. Ей тъй си
изваждам по мъничко просце, да н’съ разпилява, да н‘става зян, щото и то го
няма тъй. Миналата година сях там при фазаните, доди една жена: „Бабо
Станке, аз шъ церя, ама просо нямам.“ Каза: „Бабо Донке, аз шъ ти дунисъ.
Един турчин, наш приятел, каза, той държи семето, дето там сеят за фазани­
те.“ И тя донесе, ей толкоз. (Ами то като не е кадено?) Ами смесвам го с каде­
ното. Няма да кадя секи ден. Ха-ха-ха! Слагам там да са размеши и сетне... И
тоз парцал, него турям най-отдолу. То много боклук прави, щото има много
козина отвътре...
43
(За „прйпал”)
№ 481
То се т у р я там едно бело, едно червено и едно чърно... такоз кръпици. И
туря т ърнакова боринка. И л енище. Й пали бориката и вика.
Ке те йзмамя,
ке те йзлъга
да се манеш.
Ке те йзмамя,
ке те йзлъга
 да се манеш.
Ке те измамя,
ке те излъга.
Това се повтаря девет пъти или три пъти по девет пъти, докато изгори
почти цялата борика.
Н а главата на човека се слагат трите кърпички — червената, бялата и чер­
ната. Върху тях — ленената кърпа. Бориката се запалва о т огнищ ето и както си
гори и пуши, се допира до главата през всички тези кърпи и се казват горните
думи. П осле човекът става и си отива. К ърпите се изпират и прибират за друг
път, а бориката се хвърля в огъня д а доизгори.
94

(За „сякавица")
№ 482

Сякавица. Там слагам инъ коричка хляб. (Къде там ?) Н а булката искам да
кажа де, взем ам тука ина коричка хляб, слагам м алко соль... („Сякавицата“
каква болка е?) И тя, кат тъ боли глъвътъ. И тя от тревоги става. То тез болки
се от тревоги стават, от хубао не стават. Седним сред двора, там им ам идин
чукан. (Какъв чукан?) Пън. (Където сечеш дървата?) А... Ше седни болния сре­
щу слънци, тъй си простира краката (показва м и как си п рости ра краката). И
седи на чукана. Аз сига вземам ножа, започвам от стъпалото, о т пръстите.
С лагам коричката и с ножа тъй отгорье. И му казвам: „Ш ъ питаш : „К ако се­
чеш ?“ Той пита: „К акво сечеш ?“ Д а кажим: „И вановата сякавица.“ Наред-на-
ред, наред-наред, тъй до тъз страна. (Покажи ми, м оля те. А з седя сега на чу­
кана и какво да правя?) А, пусни краката най-напред тъй. Тъй. Чукана нали й
нисък. В земам ножа и инъ коричкъ хляб. Сега. Чакай д а взем а нож а д а ти обяс­
ня, д а т ’стани по-ясно. (Става за ножа.) Сега, д а кажим, туй представлява ко­
ричката. А, аз м инавам о т тъз страна. Чакай д а стана, инак н ям а д а стани (зас­
тава м и отдясно). Ей туй й хляба. П очвам сига тъй. Ти м ъ питаш : „К акво се­
чеш ?“ (Какво сечеш ?)
И ванкинат а сякавица
да излези ут глъвъ,
ут крака, ут сърце,
ут снъгъ, ут кокале.
Да го избаим, да го измеерим,
да го изпроодим у пуста...
П ак питай! (Какво сечеш?)
И ванкинат а сякавица
да излези ут глъвъ,
ут крака, ут сърце,
ут снъгь...
В ръщ ам са назад по същ ия начин.
С тав а го р е болния. В земам ножа. Тъй на тр и м еста ударям на чукана. И
коричката натъй-натъй . Забож дам нож а там , и м а такоз наоколо. Забождам
ножа (на чукана), взем ам коричката, хвърлям я на пътя и пак инъ сламка взе­
м ам там от зем ята, хвърлям и инъ сламка. Туй е, сякавицата са казва. И тя е
о т тревоги.
(С ам ото „сечене“ го прави така: застава ми до десния крак, като в лявата
ръка държ и коричката хляб, а в дясната държ и ножа. „С ече“ върху коричката,
която е почти до п р ян а д о м ен е, като започва о т п ръстите на десния крак и през
три-четири пръста р азст о я н и е п р о д ъ л ж ава нагоре през тялото, рам енете, гла­
вата и надолу д о леви я крак. П олучава се като кръг. И докато „сече“ така, се
провежда диалогът, о п и сан п о-горе.)
Освен това доп ъ л н и , че са м о поливането и леенето на восък се п равят по
три пъти, а всички о ст ан ал и болки по един път ги цери.
43

№ 483

Болният ляга на зе м я та д о огнищ ето или пред прага с лице към слънцето.
Баячката слага на ч ел о то м у б ял а кърпа, а върху нея — треска. П осле взи м а
брадвата, чука лекичко с нея по треската и казва:
И ванкинат а сякавица,
да я сечем с брадвата,
да я изметем с метлата,
да я изгребем с треската
из И в а н к и н и т е кокале,
из очите, из пъпа, из телото;
да й олекне като леко перо,
да й светне като ясно слънце,
да се очисти като чисто сребро.
След т о в а о с т а в я б р а д в а т а и в зе м а кл еч к а о т м етн а. „ М е т е “ л е к и ч к о с н е я
по треската и п р о и з н а с я с ъ щ и т е д у м и . Н а к р а я „и згр е б в а “ с т р е с к а т а „ с я к а в и -
цата“ и казва за т р е т и път с ъ щ и т е дум и .
Баячката си п р и б и р а б р а д в а т а , а м етл и ч к ата и т р е с к а т а д а в а н а б о л н и я д а
иде да ги хвърли в р ек ат а. И гл а в ат а вече не го боли .
67

Б А Я Н И Я ЗА „ З О Р Н И Ц А “

№ 484

Коги щ е д а е з а д р у г и т е , н о з о р н и ц а т а се л еку ва т ъ й , п р е д и д а е и з г р я л о
слънцето. К а р у ч к а д а и м а , и н а к о р и ч к а х л яб , м а л к о с о л ь н я н е я к о р и ч к а .
Отиваш на к о л и ч к а т а н а п р е д н о т о к о л е л о . (К ъ д е т р я б в а д а с е д и к а р у ч к а т а —
на пътя или н я к ъ д е в д в о р а ? ) Д е т н а м е р и ш кар у ч к а. Е й го , т у к а и м а у к о м ­
шиите. Тез хора... м о м ч е т о к а к б е ш е ? (Д а н ч е т о и Р у м е н .) Р у м е н л и б е ш и ?
Ху-убао м ъж , й е д ъ р , г о л я м : „ Б а б о , г л ъ в ъ т ъ м н о г о м ъ б о л и .“ И м е т н а о ч у м -
беря — и страх и м а , и з о р н и ц а и м а . К а т д о д в а а с н ея б у л ка. К а з а : „ Б а б о , м о -
жим да д о д и м к ъ м о с е м ч а с а .“ Р екох: „ Д а йе!“ С е су т р и н н а л и й. Н е м о ж и м ,
каза, м ного р а н о д а д о д и м . Х у б ао . Д о д в а а . С ч у п и о и н а к о р и ч к а х л я б , т у р и о
малько соль, о т и д о о м и у к о м ш и и т и , д р ъ п н а о к а р у ч к а т а с р е д д в о р а : „ А с и га ,
на булката н а й -н а п р е д . (С т а в а д у м а з а к о л еж к а о т н а ш а т а гр у п а за р е г и о н а л ­
ни проучвания и з а ш о ф ь о р а н а к о л а т а , с к о я т о с м е д о ш л и в к о м а н д и р о в к а .)
Мини сега тукач ка т ъ й . Н а п р е д н о т о к о л е л о т ъ й .“ (Л я в о т о и л и д я с н о т о ? ) К о -
ят ще д а йе. П р е д н о т о , с е тн е н а д р у г а т а с т р а н а — з а д н о т о , с е т н е н а д р у г а т а
страна — п р ед н о то , и н а д р у г а т а с т р а н а — за д н о т о . Н а к р ъ с т д а д о д и . „ А с е ­
га, хайди, Д ан ч ето л и б е ш е т я ? (Д ан ч е то .) А сега, Д а н ч е, е л а .“ Н а й -н а п р е д тя.
О тидооми на п р е д н о т о к о л ел о . „С л о ж и к о р и ч к ата на глан и н к ата т а м , д е т н а ­
бити краката. Н а с р е д а т а н а к о л е л о т о .“ Т у р и о м и к о р и ч к ат а. „А си га ц ал у н и
 коричката, цалуни и главйнката. А сига на зад н о то колило иди!“ С едя наст­
р ан а и ком андвам . „Тури сега пак коричката. Ц алуни коричката, цалуни и
главйнката. А сега на п редн ото колило на другата стр ан а.“ Три пъти заоби-
колиом и каручката. „А сега, иди ф ърли кори чката н а пътя!“ Ф ърли я. „А си­
га, Румене, ила тука.“ А м а слуш а м о м ч ето , м а. „С ега, вика, бабо, ко да
п р а я ? “ А м а, при ятн о м о м ч е, п ри ятн о. „А сега, Рум ене, ти ви дя как. А сега
м ини н а п ред н о то колило.“ (Н ещ о дум аш ли през то ва в р ем е?) Не, те си ца-
луват сам о. А з кат баям , тоги з ду м ам . И сега, слож и ом и коричката: „А сега
цалуни коричката, цалуни и главйнката. А сега на д р у гат а стр ан а, на задното
колило. Ей тъ й на ди агон али д а е. А сега туй, а сега...“ . И т о дод и при каруч­
к ата три пъти. „Х върли го сега там , е-е, на пътя!“ Х в ъ р л и го, д о д и и по инъ
сл ам ка м у х върли о тукъ, н а главътъ. Й тука съ м си ту р и л а сл ам ки тъ й у един
плик д а н ’съ разп и л яват, д а са м и пуд ръкъ. (П о к азва м и как т о ч н о тр ябва да
се х въ рл я сл ам ката.) Ей тъй, сига, ино парче за д м о й т а глава, а така, и ино —
за д твой та. Ей тъ й ти н ап р авам един кръст. (П лю е си т р и пъти н а п ръ ста и
м и п рави к р ъ с т на ч ел о то и през гърди те. (Тъй. Туй е з а зо р н и ц ата, д е т са
казва. (Всеки цяр ли го завърш ваш так а съ с с л а м к а та ? ) А ха, аха. И т ъ з слам ­
ка знайш за ко са хвърля? К а т тъ з сл ам ка д а м у одлекн и н а болн и я. Виж тъз
сл ам к а колку й лекичка. К а т тъ з слам ка... „А м а, бабо, ам и сега, щ о ? “... тя
си слагащ и , щ о т о п о д р о го зк ата д а й н а лесн о, пуд р ъ к а... „ Б аб о , ам и сега,
щ о х въ р л яш тъ з сл ам ка, в а ? “ К аза: „А м а, м ай ка, т ъ й кът т ъ з с л а м к а д а му
одлекни на б о л н аво то .“ (А на болния то в а казваш л и м у г о ? ) Е, чи ко д а му
казвам . А з, о тк ъ св ам тъй, н а м ене хвъ р л ям пулви н ата, п у л ви н ата — н а ньегу.
Н а п р а а м у по ино к р ъ стч и н а чьелуту, тука тъ й (п рез гъ р д и те ) и... К р ъ с т а , на
И суса Х р и ста кръста. Ч е той, той цери демек.

№ 485

Б аячката е „и зтърсак“. Води болната на тр и дъ р вета, чука с нож по дъ р­

вото тр и пъти и по главата на ж ената три пъти и казва по тр и пъти:
Съга дзвезди и глава,
утре ни дзвезди, ни глава!
Т ова го прави вечер слез залез слънце, „кога м есеч и н ата се к р ата вече“.
Н а сутри н та, п реди д а изгрее слън ц ето, пак ходи и п ак н а ти я тр и те д ъ р ­
в ет а т р я б в а д а чука с н ож а тр и пъти и на гл ав ата н а б о л н а т а т р и пъти и да
каже:
Съга зорница и глава,
утре ни зорница, ни глава.

Б о л н а та седи п р ава до д ъ р в о то и е о б ъ р н ат а с ли ц е къ м слънцето.

„В ечер се ходи н а дзвезди , а сутрин — на зо р н й ц а.“
Т ри пъти се ходи така — вечер сл ед залез слъ н ц е, „н а звезд и “ и сутрин,
п р еди д а изгрее зо р н и ц ата, и главата м инава.
Т ри те д ъ р в е т а тр я б в а д а са р азп олож ен и н ак р ъ ст, н а „к р ъ сто м ач к и “, и ка­
то ги обикаля, б аяч ката п рави движ ение н ак р ъ ст м еж ду д ъ р в е тата. И трите
д ъ р в е т а са в нейния двор.
94
 (Обръщане на стъпка)
№ 486

Кат си се уплашил и го боли глава, ше станеш и ше земеш едно такоз

дръвче и ше идеш д а обърнеш стопката (стъпката), крако.
Ше го заведеш човеко на дръвче, ше прайш тъй (показва) и ше викаш тъй:
— Како ш а ищеш, И ване?
Росица ли щ еш или зорнйца?
А оня ше вика тъй:
— Росица йща, не щ а зорница.
И ше чукнеш на дървото така — три пъти (показва ми как с дръвчето, ко­
ето носи от вкъщи — от дървата за печката взето или от двора, или на пътя зах­
върлено, но по-дебеличко и здраво да е — трябва да чукне силно по дървото,
под което е застанал човекът):
— Н е щ е зорнйца, йще росица!
Ше чукнеш така на дръвчето, па:
Чуеш ли, чуеш ли?
Й щ е росйца, не ще зорнйца.
Чуеш ли, мъри, чуеш ли?
Не ще зорнйца, ище росйца.
На коренете ше чукнеш така и ше му викнеш силно, да та чуе дръвчето.
Тъй ше чукнеш и тъй ше му кажеш, и па. Тъй да станат три пътье. На три пътье
ше чукнеш и ше викнеш.
После ше стъпи тамка, да обърниш стбпката (стъпката), стбпчицата
(стъпчицата) да обърнеш. Там под дървото. С папуци как си е, ей тъй да стъ­
пи, после тъй (един път е с лице към дървото, а един път — с гръб към него).
Един път въровете (върховете, т.е. пръстите на краката) гледат към дръвчето,
а после са обръщ ат напред. Да станат три пътье (веднъж с гръб към дървото,
веднъж с лице, третия път — пак с гръб) и си търгва вече. И ти ше си дойдеш.
Туй йе най-лесното, да обърнеш стопката.
95

БАЯНИЯ ЗА НАПИКАВАНЕ
(Н а д ет е, к о е т о се н а п и к а в а )
№ 487

Те това може да се лекува с три вери бурени, ама може и така. Като че си
ляга детето, майката му подава веригата от огнището. Детето се хваща за нея и
казва:
Св. Рангеле*,
Ангеле-бангеле,
кога пойдеш да пйкаш
и мене д а викаш.

74
 № 488

Когато някое дете до късно се напикава, го завеждат на огнището, покланя

се на огъня три пъти, стъпва с десния крак „у една чирепня“ и казва три пъти:
А нгеле-бангеле,
кога пойдеш д а пйкаш
и мене д а вйкаш.

Това се прави вечер след залез слънце.

82, с. 96

№ 489
Ако се напикава някое дете, се зема от четирите края на собата (дето е огъ­
ня) малко пръст. От четирите страни на хасъра (рогозката) се земат перушинки.
От каруцата, от колелата — малко катранче. От чужда мерия са зема гняздо. Ка­
то накадат детето три вечера, му минава. Може и да не го доведат при мене.
15, с. 276

БАЯНИЯ ЗА „НАЧНЙЦИ“
№ 490
„Начнйци“ — това е, „кога детето не може да спи нощем". Майката извик­
ва баячката през нощта срещу сряда или срещу събота да дойде при детето.
Баячката го взема в скута си, наплюнчва си палеца на дясната ръка и като раз-
търква леко детето по челото, казва:
Дигайте се, еврекини,
еврекини, чифуткини!
Дигайте се от детето!
Стига сте яле бело месо,
стига сте пили ясни кърви!
И дете у пусти гори,
поди диви лески!
Там да ядете бело месо,
там да пиете ясни кърви.
Че детето е кръстено,
кръстено и миросано
и у църква носето;
че тука петли пеят,
че тука овци блеят,
че тука говеда реват,
че тука свини грдат.
И дете у пусти гори!
Там им а свилени постелки
д а си постелете
и свилени завивки
да се завиете.
Текстъ т се произнася три пъти и в това време детето заспива спокойно.
71
 № 491

Това е безсъние п ри д ец а.
Баячката си д о н а с я в к о тел в о д а о т три м еста — о т „три брода“ на реката
или от три кладен ец а и л и о т „ б р о д “, кладенец и локва. Взема метлата, бърка
във водата и бае:
Б родниц и ли сте,
вечерници ли сте,
д и гай те се о т д етето,
идете у пусти гори,
идете у длубоки вирове,
идете у пусти пустини.
О тд ето сте дош ли,
та м си връвете,
д етето оставете!

Д окато бае, м а й к а т а д ъ р ж и детето така, че сянката му д а се отразява на

стената и б аяч к ата гледа с ам о в сянката. Н ито веднъж не трябва д а поглеж­
да детето, за щ о т о т о га в а щ е се развали баенето и трябва д а започне пак о т­
ново.
К ато свърш и , м ай к ата изнася бързо детето, за д а го приспи, а бабата оти­
ва да изхвърли м етл а та н а бунищ ето и водата в реката.
71

№ 492
Взема се д ар ак и „черен чеш лян“ (гребен).
Б аячката застав а срещ у човека, реш и косата му, после „реш и у дерака“ и
пак така — тр и пъти. Н акрая човекът се отмества и си тръгва.
(И н ф орм аторката не знае думите на баенето, защ ото сам о го е виждала,
но не го практикува.)
71

БАЯНИЯ ЗА „ПЕСЦИ“ („ПЕШЧАВО“, „ПЯСЪЧИВО ДЕТЕ“)

В зави си м ост о т региона, където се практикува съответното баене, дете,

болно от „песци“, или „пеш чаво дете“, може да бъде слабичко дете или дете,
което м н ого плаче, косм ато, луничаво.
„Е дно врем е, га се роди детенце, ам а е слабичко и много плачело, го на­
ричат „пеш чаво“: „С лабо, ма, пешчаво, марй! То му са отляпа кожичката!“.
10, с. 255
„П есчаво значи слабичко, космато.“
40, с. 108
„За пясъчиво (луничаво) дете — утрина и тва го праят.“
27, с. 55
 № 493

Едно време, га се роди детенце, ама е слабичко и много плачело, го нари­

чат „пешчаво“: „Слабо, ма, пешчаво, марй! То му са отляла кожичката!“
Викат: „Това дете има песци“ и вече търсят такава жена, дето лекува.
Като го донесат, и запалят огин в огнището и закачат един „пуст“ черен ба-
кър, да не го знаеш чий е. Земем го чисто голичко и бабата го държи с пельнич-
ката над бакъра (който е закачен). В него има малко вода. Пък майката държи
три клечки от слива (клечките са сурови) и стои на вратата, и пита бабата:
— Бабо, кво вариш?
Тя се обада:
— Песци, песци варя.
Тя тогава вика:
— Вари, та ги свари!
И отива при огъня и скършва първата клечка, и га бутне в огъня, и пак са
върне при вратата. А бабата през това време бае.
Това три пъти се прави и счупва и другите две пръчки.
Бае се за „песци“ „преди огрев слънце в сряда“.
10, с. 255

№ 494
Песчаво значи слабичко, космато. Ако майката, докато е трудна, теши
платно, като навиваме, или ако прескочи или ритне котка ли, куче — детето ще
се роди песчаво.
Кат са роди песчаво, лекуват го за песца. Носят го на баячката. Тя през дупка
го провира, през дупка на плета, дето са минавали кучета. Три пъти го провира и му
бае. А от другата страна трябва да го поема чисто момиченце. Като го поеме, по­
дава го пак на бабата през плета и бабата пак го провира. Тя бае: „Песцата да избя­
га...“, а момиченцето, като го поема, трябва да каже: „Чистичко, здравичко го земам.“
(После майката си взема момиченцето и му връзва сребърна пробита па­
ричка. А на баячката хвърля пари на земята и оттам тя ги взема.)
40, с. 108, 156
№ 495
За пясъчиво (луничаво) дете — утрина и тва го праят.
Напраят в гюбрето една дупка, че постилат една стара дреха и турват бе­
бето. И коритце отгоре турват. Върху коритцето — три червени кончета.
И гюбре по малко с мотичката ки зима бабата, връз коритцето го слага.
Майката ки пита:
— Какво зариваш?
— Дяте песъчиво.
Три пътя така.
И сетне тва гюбре три пътя ки го перне с мотичката:
— Какво отриваш?
— Червен, бял трендафил.
И тва е така: ко е момче —две петъка и една сряда, ко е момиче —две сря-
ди и един петък.
И сетне майката ки иде вкъщи и ки го окъпе, ки опере дрехите. Червените
кончета там остават, на гюбрето.
27, с. 55-56
 БАЯНИЯ ЗА ПЛАЧ
№ 496

Като плаче м ного детето, го донисват.

Га са мръкне — тогава са бае. Къвто и ден да е, само по мръкване да е.
Наторявам три главнйчки, дръвца. И със сяко жъ река по няколко пъти та­
ка (от долу на горе пред детето) и го фърля. И жъ река, ко е момче:
— Горице, сесро-о-о, м ойто момче плаче за твойто момиче...
Па ко е момиче:
— Горице, сесро-о-о, м ойто момиче плаче за твойто момче...
Трите главнички кът ги фърлям, се така жъ река.
На двора са праи. И ф ърлят са главничките на пътя. Три вечера са праи:
на новина, на пълнеш и на кратеш.
19, с. 302

№ 497
Когато малките деца много плачат и ги донесат майките им, излизам със
три хапки хляб на пътя, на кръстомпът, дет има, и когато се връща добитъка
от къра. Ф ърлям по една апка и викам:
Да иди в пусти гори зелени,
дето птички не пеят,
дето пилци не пеят, дето кучета не лаят.
Досега детето плачеше,
сега самодивите да плачат!
И хвърлям до три пъти хапките и туй си продължавам на децата де, за плач.
При нас колички, колички имаше да чакат ред. В сряда и събота лекуваме.
37, с. 151

№ 498
Ама тъй, кат додат да им побая, значи, тъй им думам:
„В пусто гори да иди, там да яде, там да пие; дет няма кокошка да оди,
дет няма петел да пей, дет няма кучи да лай.“
Ама де оди — питат я значи, — де оди — баснарката срещнала, значи, тъз,
ама пита я: Къде оди? „А чи, одюу еди-де, у Станкини ли, у Анкини ли... Уля-
зох — казва — у сърцето!“ Тъй като бае:
„Кой улязъл в главъта, у сърцето, у костите, да излези!“ Тъй с чумбера:
„Да излези, да върви, там да иди в пусто гори, там да иде, там да пие!“
И тъй, толкоз.
37, с. 152
№ 499
Коги се връщ а стоката, че гледаш и че го люшнеш детето срещу слнцето
и че кажеш три пути:
На ти тебе рев,
дай мене мир!
И оно нема да реве.
(Баенето се отнася за малки бебета до 40 дни.)
83
 № 500

За такива случаи се пази кръвта от гергьовското агне, която е пръснала

върху венеца му от цветя. Тя изсъхва, но когато стане нужда, се смесва с мал­
ко вода и се дава на детето да пийне от нея и то престава д а плаче.
75
№ 501
Баячката винаги има при себе си костички от крак на вълк. Когато дойде
майка да се оплаче, че детето й много плаче, тя стрива една такава костичка
на прах и му дава да я изяде. Минава му веднага и най-често не се налага пак
да идват.
75
(„Нахвърляне" на плачове)
№ 502
Когато детето много плаче, майката го занася на баячката да му „хвърли
плачовете“. Баячката го взема на ръце и го залюлява три пъти „къде слнце“ и
три пъти „къде пладне“. След това го подава на майката да го люлее, а тя взе­
ма ситото. Пресява малко брашно, като го държи зад гърба си, и нахлупва си­
тото на главата детето. Докато седи така със ситото, баячката донася малко
вода от герана в една паничка и сипва вътре пресятото брашно. Разбърква го
и отива при комина. Взема малко от кашичката с дясната ръка, хвърля нагоре
през комина и казва:
Нахвъргам рев у гората,
да не реве И в а н .
Нахвъргам рев у гората,
да не реве И в а н .
Нахвъргам рев у гората,
да не реве И в а н .
После отива при детето, маха ситото от главата му и го хвърля на земята —
ако ситото се обърне нагоре, значи детето бързо ще оздравее; ако се „захлю-
пи“ — по-бавно. После „запая“ детето с кашичката, направена от вода и браш­
но — „запая“ го три пъти „къде изток“ и три пъти „къде пладне“. Майката об­
ръща детето в съответната посока, а бабата му дава по малко от кашичката.
Докато му дава да си „кусне“, казва:
Откъде е дош ъл (плачът),
натам да отима;
кой го е нафърлил,
д а му се враща!
В случая баячката има предвид, че някой лош човек с магия е „напратил“
плача към това дете и тя му го връща с тези думи.
В думите, които произнася пред комина, тя има предвид „нахвърлянето“
на самия плач към гората.
Накрая хвърля лъжицата над главата на детето и казва:
— Айде, да иде към айр!
Майката й оставя пари до вратата и бързо си излиза.
 Баячката си прибира ситото, а останалата кашичка дава на свинете да я
изядат.
Ако майката иска, може да и даде останалата кашичката на нея да я дава
три дни поред на детето, докато се оправи.
82
№ 503
Баячката си има кръст, донесен от Света гора. Когато дойде при нея де­
те, което много плаче, тя си приготвя „мълчана вода“ в зелена пръстена па-
ничка, слага в нея кръста и оставя паничката през нощта на курника „да
престои на звездите.“
На другия ден рано сутринта измива детето с водата. Не говори нищо
през цялото време.
85

№ 504
Вземат се „от три вратника трески“ и се „запойва“ детето с тях.
Освен това същата вечер се взема повоят му и се слага на пътя, за да пре­
минат говедата през него, после детето се повива с него.
Във водата му за къпане се слага яйце, което е стояло една нощ „на дзвез-
дите“ в пръстена паничка върху курника.
„У петък и у неделя се не лекува. Они са клети дни и не става лек.“
77

БАЯНИЯ ЗА „ПРИПАДЛИВО“, ПРИПАДЪЦИ

№ 505
Когато човек припадне за пръв път, трябва да се заколи черно пиле.
Заколва се на мястото, където е припаднал, за да може кръвта на пилето да
го облее. После човекът не трябва да се пипа, докато стане. След като се
съвземе и стане, пилето се заравя от мъжа баяч там, където е паднал чове­
кът, и в трапа се хвърлят огледалце, ножче с черна дръжка, девет цвята
копринени конци, с които предварително е измерен „боят“ на болния, и
златна или сребърна пара. Всички тези неща ги носи дядото (баячът) с изключе­
ние на ножа, който се дава от майката и бащата на болния и с него се коли
пилето.
Докато се извършват тези действия, всички задължително трябва да мъл­
чат, а после започват да наричат болния с друго име в продължение на 40 дни.
На 40-ия ден го завеждат на междата между две села, където го поливат със
„змеювити“ билки за здраве и след това му се връща името. След поливането
болният се облича в нови дрехи и се прибира вкъщи по друг път, а не по който е
дошъл.
През тези 40 дни пази диета, определена от дядото. „Оно е много лековно
да се не яде, кога човек пада. Иначе нема да се опраи.“
82
 № 506

Когато човекът припадне, трябва веднага да извикат баячката. Слагат го

внимателно да легне на легло и изкопават под леглото, още докато е в безсъз­
нание, трап, дълъг колкото самия човек. Дължината му се премерва с черен
конец и след като се изкопае трапът, конецът се хвърля в него.
Баячката заколва черно пиле над трапа, за да се стича кръвта вътре. Коли
го с нож с черна дръжка. Хвърля пилето заедно с перушината в трапа, а също
и ножа. Хвърля вътре (където е главата на пилето) и едно огледало, като гледа
да не се счупи, за да не умре човекът.
Зариват трапа и постилат отгоре рогозка. Върху рогозката постилат
връхна дреха от припадналия човек.
Докато се прави всичко това, никой не говори.
40 дни след това дрехата се изнася от майката на болния или от жена му и
се хвърля в реката „да я завлече водата за здраве.“
84
№ 507
„Кога човек почне да пада“, трябва да се убие змия (водна) и да се изсу­
ши. После се взима главата й и „се прекарва“ през нея „неначната вода“ три
пъти. Водата пада в поставеното отдолу котле.
След това се дава на болния да пие от тази вода три пъти с дървена лъжи­
ца. На третия път лъжицата се прехвърля през дясното му рамо и той си тръг­
ва, без да се обръща.
Докато трае лечението, не се произнасят никакви думи.
Само на тръгване баячката казва:
— Да е на живот и здраве!
Баенето се прави в сряда, в събота и пак в сряда след залез слънце. Баяч­
ката и болният стоят прави в стаята така, че той е с лице към огнището.
Преди да си тръгне, болният оставя дара за баячката на земята.
75
№ 508
Баенето трябва да започне в момент на пристъп. Баячката идва в дома на
болния. Донасят й черно пиле, три пръчки от трендафил, три — от къпина, и
три — от шипка.
Някой мъж от къщата изкопава трап на мястото, където е припаднал бол­
ният, а него самият го отместват внимателно на друго място. Над този трап,
който е „гроб“ за него, баячката коли черното пиле така, че кръвта му да пада
вътре. Хвърля пилето в трапа заедно с перушината и деветте пръчки. Пуска
вътре и дрехите, с които е бил облечен болният, когато е припаднал. Докато
извършва тези действия, всички (включително и тя) трябва задължително да
мълчат. Трапът отново се зарива с пръст и се изравнява.
Болният в това време се изкъпва от някой близък човек — мъж или жена,
в зависимост от това дали той е мъж или жена. Ако е дете, трябва да го изкъпе
майка му. Облича се в нови дрехи и баячката му слага на челото малко кръв от
закланото пиле.
След това до 40-ия ден майката прави питки като за помен и ги раздава из
махалата. „И вече не идва болестта.“
66
 № 509

Когато припадне за пръв път детето, там, където е паднало, се коли черно
пиле. Майката държи детето, а бащ ата коли пилето така, че кръвта му да пада
върху детето. Не пипат детето, докато не стане. После заравят пилето там, къ­
дето е припаднало детето, като хвърлят в трапчето огледалце, сребърна па­
ричка и върбова пръчка, с която е измерен „боят“ на детето. По време на тези
действия не се говори нищо.
На 40-ия ден детето се преоблича в нови дрехи.
82

(За епилепсия)
№ 510
Това е незнайна болест и няма лекарство за нея, но моят баща я леку­
ваше така: вземе м алко кръв от дъждовник (ако припадналият е мъж — от
мъжки дъждовник, ако е жена — от женски дъждовник, но много малко ко­
личество), смеси я с вино и даде на човека да пие по една лъжичка сутрин
на гладно.
Ако човекът обаче е падал и има белег, не може да се лекува по този на­
чин, защото белегът пречи на лека.
Може вместо кръв от дъждовник да се нареже дроб от змия или от вълк и
пак да се смеси с вино, но те по-рядко се намират. Кръвта на дъждовника е
отровна и затова от нея се взема съвсем малко.
Този цяр го е научил от един габровец през войната и от опит знае, че мно­
го помага.
87
№ 511
Хвърля се вълнена дреха на припадналия върху кълбо змии и после се ре­
же от нея и се „кади“, а от „стореното се запойва с малко вода и че мине“.
77
№ 512
Когато човекът припадне, трябва да се донесе черно пиле и да му се от­
късне главата с ръка над главата на падналия. Кръвта, която се стича, се съби­
ра, за да се „запои“ с нея болният, когато се свести. После пилето се прехвър­
ля над него и се изнася да се хвърли в реката.
„Запойването“ става на прага, след което се слага на дясното ухо на чо­
века китка здравец с червен конец.
77
№ 513
Да пие вода, прекарана през змийска глава. Главата й да е превързана
една нощ преди това с кърпа, която после болният си слага на главата и ще
му мине.
74
 № 514

Да изяде сърцето на черно пиле, в което след това се зашива жива змия
или жаба и се погребва на мястото, където е припаднал човекът.
74
№ 515
В това баене участват две баячки.
Едната взема черно пиле и го затваря в кошница.
Другата взема девет „свили“ — различни на цвят копринени конци.
После болният застава между двете баячки и тръгват заедно, за да оти­
дат на междата между две села — тяхното и някое съседно. Там едната „оби­
ра“ болния с едновръхче от коса — отрязва накръст от косата му и от ноктите
на ръцете и краката. Другата го премерва „със свилите надлъж и нашир“. По­
сле първата баячка свива „обраното“ в едно черно парцалче и със свилите го
завързва на шията на пилето.
„Пускат пилето с обраното у чуждо село. Оно е черно и че занесе болест­
та у другото село.“
71
№ 516
Првио път човек га падне, че отрежеш една врбова пручка, да го пре­
мериш, и че фанеш една жаба. Отместиш малко човека, разкопаш земята
поди ни и закопаш там пручката и жабата, жива. П осле като връщ аш земя­
та, я обръщ аш наопако и така зареваш. Докат да го мериш, никой д а не пи­
па човеко, и доде зареваш. Сетне да го турат там да легне на едно чердже и
да му викат на друго име 40 деня (например ако се казва Иван, да го нари­
чат Петър).
На 40-ия ден да се полива у чужд топракь за здраве и тогая да му се врне
името.
71
№ 517
Взема се „чрн щърк, дека е захапал жаба или змия и да нема никъде бело.
Он е много лековен.“ Изсушава се и се бае с месото, накиснато във вода.
Болният се „запойва“ с дървена лъжица три пъти, като всеки път се казва:
— „Да даде Господ живот и здраве!“
82

БАЯНИЯ ЗА „ПРЕСКРЙПВАНЕ“
№ 518
Тва прескрйпване са получава или да стъпнеш нейде накриво, или да диг­
неш някоя тежест, или да та удари някой в кръста.
Жъ идеш сутринта при някоя жена, дето има близнаци, преди да изгрее
слънцето. И жъ легнеш на къщата на прага — вратата жъ е отворена. Ти жъ
легнеш отвън къщи пред прага (успоредно на него). И таа жена, дето има близ-
нета, жъ земе мотовилка и лекичко ки стъпне на кръста с единия крак, десния.
И жъ каже:
— Близнакова майка ли носиш или
прясекничова?
Тоа, който е болния, той жа рече:
— Близнакова майка нося,
прясекничова не нося!
И тя жъ го надкрачи, така три пъти жъ го надкрачи.
Като пита, бабата жъ стои в къщата, през прага — от къщи навънка жъ
надкрачва. Подпира са на крака и с мотовилката и после го надрипне. И па до-
де в къщата и па същите думи — три пъти така.
Къвто ден да е — прави са. Само напреж слънце да е.
От мойта майка го знам, и тя имаше близнаци. Бях голяма, петнайсе-шес-
найсегодишна бях. Майка ми викаше: „Мари момичета, яз съм стара, жъ умра
- на да ви кажа мойта басма.“
И яз си га записах. Ама гат са ожених, близнаци гато имах, тогава зех да
лековам и яз. Тя умря, че яз тогава зех да лековам. Га е жив който ти казва, не
ставало илач.
17, с. 415
(„Пристъпуване ")
№ 519
Кът са навехнеш, тряба да та пристъпи човяк. Ама тряба да е близнакова
майка.
Няма значение кога са прави — кът са изкълчиш, и додеш, веднага.
За пристъпуване зъ додеш три пъти — сутринта, на обед и вечерта.
Болния легне на земята, накъдет му е болката — на гръб ли, на очи ли, на
ръка ли. Ако е ръка, зъ я протегне настрани. И яз зъ стъпна три-четири пъти
на него с дясния крак и зъ го прескокна. Ама са подпирам или на машата, или
на мотовилката. И питам:
— Близнакова майка ли носиш?
Той тряба да отговаря:
— Близнакова майка!
Три пъти така зъ го скокна и зъ кажа тия думи.
Тва сутринта и на обед, и вечерта пак.
21, с. 265

БАЯНИЯ ЗА РАЗВИТ ПЪП, „Ш П А К “

Това са баяния за болки в корема или стомаха.
„Га та боли корема, га са развие пъпа...“
7, с. 336
 № 520

Га та боли корема, га са развие пъпа — и я зимам енно каръче, енна пръч­

ка. И въртя надесно:
Господи, Сйне и с’т и Дух,
и св. Ристос,
д а духне о т Марининия корем.
Н а пъп кол д а забием,
зм ия д а утрепем,
на Марина пъп д а завием.

Три пъти са бае на пъпа. И го давам търкалцето от каръча три деня да го

носи на пъпчето. И да падне — няма да го зима.
Тоа кол е, дето га боли. Усойката зима болестта. Тва е да плашиш пъпа.
7, с. 336
№ 521
Къкто са вият
жерав’ти в нибето,
тъй д а са вий
на Иван пъпа.
Къкто са вият
пиляата пред майка си,
пуд квачката,
тъй д а са вий
на Иван пъпа.
Ж ер ав’ти,
Иван ,
пъпа,
пиляата под майка си,
жерав’ти в нибето,
къкто са вият,
тъй да са вий
на Иван пъпа!

Жъ земиш ена лозова пръчка — педя и четири пръста, с лява ръка. Мери я
по ръката — от лявата през гърба, чи до дясната. Сетне зема един конец, да го
преграбчи през кръста (усуква го три пътя с лявата ръка, зема я с дясната и с
лявата три пъти натиска корема (пак върти отпред, пред корема на болния, пак
три пъти и пак три пъти натиска — тъй по три пъти). Сетня засуква десния край
на пръчката три пътя с дясната страна на конеца и три пъти с лявата. Приближава
я до корема и остая с клечката да поспи. И минава й корема. Ама се наричаш.
31, с. 29-30
(За „ п у п а к " , „ р а з б и т " с т о м а х )

№ 522
Едно от възможните лекарства е „калемът“ — адски камък. С него се на­
мазва болното място.
Друг начин: кипва се вода в гърне. След като заври, водата се излива. В
празното гърне се поставя засукана кърпа и в нея се забива запалена свещ. Зах­
лупва се гърнето върху стомаха. Ефектът е подобен на поставянето на венду­
зи. Парата „издърпвала“ стомаха.
5, с. 169
 (З а р а з в и т п ъ п )

№ 523

Баячката слага в паничка оцет и пепел. Върти (усуква) с дясната си ръка

паничката няколко пъти „надясно, накъдето играй хорото“. След това хваща с
дилафа малко пепел и прехвърля три пъти пепелта над паничката. Накрая бол­
ният изпива сместа.
Вместо пепел и оцет могат да се смесят оцет и сол. Словесният текст на
баенето не е документиран.
87

б а я н и я за „Ус т р е л “

Баянията за „устрел“ същ о са за болести, чиято признаци се смесват, и

поради това не е м ного ясно от думите на бабите за коя болест става дума.
„Устрел“ — това е, когато рязко го „приболи“ човек главата.
72

„Когато на жена кърмачка й се прииска нещо за ядене и не хапне от него,

забира й гърдата.“
3, с. 103

№524
„Устрел“ — това е, когато рязко го „приболи“ човек главата.
Баячката си приготвя хума, стар гребен, лой от добиче, шепа сол и стар
нож. Болният сяда срещу нея, тя взема последователно всяко едно от тези не­
ща и като го държи в дясната си ръка и прави кръгови движения над главата
на болния, казва „басенката“:
Сви устреле на война —
ножлето, умата, лойта;
грабено, солта.
Сви устреле не се върнаа,
само се върна гребено да гребе.
Текстът се казва по три пъти на всеки предмет, след което предметът се
оставя настрани и се взема следващият. Последен се взема ножът, който заед­
но с гребена се прехвърля зад дясното рамо на болния и се казва: „Със здра­
ве!“ Лойта се хвърля в огъня да се стопи. Солта — във водата да се разтвори.
Хумата се занася „на барата“ и се хвърля във водата да се размие. „И болката
че се мане.“
72
№ 525
Когато на жена кърмачка й се прииска нещо за ядене и не хапне от него,
забира й гърдата. Тогава „земе се от куче глава кошчйну и га туримо у стар
плод“. Оставено е предварително от баячката навън няколко години да го ва­
ли дъжд и да го грее слънце. Баячката „с ньега стуца“ по гърдата три пъти. На­
мира се това, което се е приискало на жената за ядене. Пребайва се с него три
пъти:
 Д а оти де у пусту гору,
т ам , д ето пцета не лая,
там , д ето слнце не грее,
там , д ето ветар не дуа.
Там и м а златни панице,
там и м а сребърни лъжице.

Като си тръгва, жената хапва от храната, останалото хвърля на куче. Вяр­

ва се, че веднага след това й минава.
3, с. 103
(За „усов " или „устрел", „червен вят ър”)
№ 526
Ако се бае сутрин и отокът има червен цвят, се казва:
Д обро вечер, болькьо,
како е съга вечер,
така и ти тука д а седиш.
Ти си зла, а я съм по-зла.
Д ош ла црвена квачка,
довела црвени пиленца,
със клюничките разклюцали,
със ноктичките разчепчали,
със крильцата размели.
И больките одмекнуле, одблагнуле
и си отишле, отгде су дошле.
И но че заспи детето ко вакло агньенце
при зелену травицу,
при студену водицу.
Ако се бае сутрин, се казва „Добро вечер, болькьо!“, а ако се бае вечер, се
казва „Добро ютро, болькьо!“
4, с. 209
№ 527
Ако се бае вечер и отокът има червен цвят, казва се:
Д обро ю тро, болькьо,
како е съга ю тро,
така и ти тук д а седиш.
Ти си зла, а я съм по-зла.
Д ош ла црвена квачка,
довела црвени пиленца,
със клюничките разклюцали,
със ноктичките разчепчали,
със крильцата размели.
И больките одмекнуле, одблагнуле
и си отиш ле отгде су дошле.
И но че заспи детето ко вакло агньенце
при зелену травицу,
при студену водицу.
4, с. 210
 № 528

Ако се бае сутрин и отокът има бял цвят, се казва:

Добро вечер, болькьо,
како е съга вечер,
така и ти тука да седиш.
Ти си зла, а я съм по-зла.
Дошла е бела квачка,
довела бели пиленца,
със клюничките разклгоцале,
със ноктичките разчепчале,
със крильцата размеле.
И болькете одмекнуле, одблагнуле
отишле где су си дошле.
Но да заспи ко вакло ягне
при зелену травицу,
при студену водицу.

4, с. 211
№ 529
Ако се бае вечер и отокът има бял цвят, се казва:
Добро ютро, болькьо,
како е съга ютро,
така и ти тука да седиш.
Д ош ла е бела квачка
и довела бели пиленца,
със клюничките разклюцале,
със ноктичките разчепчале,
със крильцата размеле.
И болькете одмекнуле, одблагнуле,
отиш ле где су си дошле.
Н о да заспи ко вакло ягне
при зелену травицу,
при студену водицу.

4, с. 212
№ 530
Д обро ю тро, болькьо!
К ако е съга ютро,
така и ти д а седиш.
Ти си зла,
ам а я съм по-зла от тебе.
Ако се бае вечер, се казва „Добро ютро, болькьо!“, а ако се бае сутрин,
казва се „Добро вечер, болькьо!“
4, с. 213
 БА Я Н И Я ЗА ЗАУШ КА

(Очертаване на бележката)
№ 531
От свекървата га знам. Я слушам, ама тя вика: „Бульче, яла слушай, че ка­
то съм жива, ляк не става, ама като умра, ляк става.“
Отивам в градината и зимам една суха тресчица, кокалче и камънче. Идва
детето и го завеждам в градината. Откъдето си га взел камънчето, тресчицата
и кокалчето, там трябва да го оставиш. Затова беляжиш в градината. С камън­
чето въртиш около сливицата. Баснята е:
Това камънче
га порасне,
гат стане голямо,
тогаз и таз болежка
д а порасне
и стане голяма.
Натисне сливицата с камънчето до три пъти и увръкне след секи път. Пос­
ле земе тресчицата:
Тая тресчица,
гато пусне м ъзга и клоне,
тогава тая болежка
д а пусне корени.
Три пъти го повторя и увръка след секи път. После зима кокалчето:
Къкто не се знае
това кокалче
о т къв добитък е,
га то пусне месо и кръв,
тая болежка
тогава ш а порасне,
ш а пусне м есо и кръв.

Три пъти го повторя и увръка след секи път.

Три дена идва — къвто ден се случи. Три поредни дена. Ами гат се случи
— през деня.
10, с. 252—253
№ 532
Тия са просурясват с просурник заушките.
Просурясвам на кръст на четири места първо пепелта в огнището — топ-
кам в пепелта. И тогава на човяка болежката просурясвам на кръстче пак. И
казвам сабалем, кът дойде:
Кът са дига тв а слънце,
так а д а са дигне тая болека о т И в а н !
К ък са пръскат говедата по б аи р я,
кък са п ръ ск ат о т гроб ето к о л ач етта,
така д а с а п ръсн е т а а зауш ка о т И в а н !

Така три пъти са изряда сутринта — направя кръстче с просурника на ра­

ната и сетне га просурясам.
 Вечер кът дойде па тика.
Кък зауда тва слънце,
така да залезе таа болека от Иван!
Кък са пръскат говедата по баиря,
кък са пръскат от гробето колачетта,
така да са пръсне таа заушка от И в а н !
Два пъти го бая — сутрин и вечер. Деньовете не избирам ич.
17, с. 409

№ 533
Зима се листо от земята (кат са е отделило от дръвце), обикаля са с него
около образа три пътя, сторва са кръст:
В името на Отца и Сина,
и Светаго Духа!
Амин!
И са оставя листото на същото място:
Както е това листче паднало,
така от И ва н д а се махне!
После се прави па същото с камънче и перце по три пътя. Откъдето са зи-
мат, там са оставят.
Камънчето са зима от стряхата:
Както капе от стряхата,
той така да окапе!
А за перцето:
Както перцето се отделило,
и той да се отдели!
54, с. 546

№ 534
Баячката поставя детето да седне до огнището. Нагрява на огъня прос­
фора —дървено печатче, взето от църквата. По три пъти поглажда с него гър­
лото и около ушите от двете страни. После прави същото с точилката. През
това време го „обайва“.
(Словесният текст на баенето не е документиран.)
86
№ 535
Три пъти се обикаля около зачервеното място с химически молив или с
мастило, намазано на пръста, с бяло и с червено перо. Накрая се залепва лис­
тче, на което е изрисувано онова, което е изрязано в дървото на „просфора­
та“, и се казва три пъти на глас:
Исус Х ристос Ника.
76
 БАЯНИЯ ЗА „Ч Е РВ Е Н К А “ , Ч Е Р В Е Н В Я Т Ъ Р

(За „червенка ")

№ 536
Признаците на болестта според информатора са зачервяване и подуване
на кожата, най-често около лицето, но това не е „заушки“.
Баячката застава в средата на стаята с огнището (в нейната къща) с ли­
це към вратата, а болният застава срещу нея така, че да гледа към огнището.
Тя взема девет ореха, които трябва да са стари, и ги слага до себе си. Навеж­
да се, взема първия орех с дясната си ръка и започва да обикаля около бол­
ния, като казва: „Една крупа.“ С втория орех: „Две крупи“, и т.н. „до девет
крупи.“ След това обикаля около болния още девет пъти, като брои: „Девет
сту, осем сту, седем сту, шест сту, пет сту, четири сту, три сту, две сту, едно
сту, ни едно сту.“
После болният й хвърля дар на земята за здраве и си тръгва, без да се об­
ръща, а баячката излиза да зарови орехите до плета, „дето се не гази“.
76
№ 537
От земята зема тресчица, едно кокалче незнайно (не се знае от що е), едно
каменче. Девет пъти се казва тихо:
П рем енила се К алина
с червена риза,
с червен сукман,
с червена хута;
та отиш ла в д олн а градинка,
та е набрала сякакви китки.
Ако бъде от червен вятър,
червени рози земи;
ако бъде жълто,
желти рози земи;
ако бъде бели,
бели рози земи.
С ъбрали са
деветдесет и девет
диви и самодиви.
Х одите, търсите
И в а н ляк му донесете!

15, с. 273
№ 538

„Земаш девет фунийчици от канопъл, слагаш върху болния червен парцал

и зимаш каврамата.“
Подред слага върху парцалчето всяко колелце от „канопъла“ и го бърка
с каврамата. Изгаря ги едно по едно. „К ат са зазнои раната, тогава ша има
файда.“
Събира в кърпичката изгореното. Взима сух „гьозум.“ „Стронява го“ и го
слага в малко блага водичка (със захар). Слага в чашката всичко и изгорелия
„канопъл“ и маже болния. Докато ги гори, казва „басм ата“.
 Първия ден казва „басмата“ девет пъти, втория —седем, третия —пет пъ­
ти. Прави се, за да не се „повръща“ болестта.
Пременила се Калина с чернена риза,
с червен сукман.
с червена хута;
та отишла в долна градинка,
та е набрала сякакви китки.
Ако бъде от червен вятър,
червени рози земи;
ако бъде жълто,
желти рози земи;
ако бъде бели,
бели рози земи.
Събрали са
деветдесет и девет
диви и самодиви.
Ходите, търсите
Иван ляк му донесете!
15, с. 277
№ 539
Бае се с бяло кокоше перо и червен конец, с който се увива перото.
Баячката го държи в дясната си ръка и като обикаля надясно в кръг за­
червеното място, казва три пъти:
Червенке, сестрице,
кът си дошла,
бъди добра
и не мъчи човека!
Кък си червена,
стани зелена
и си иди!
Иди у пусти гори,
пусти гори Галилейски!
82
№ 540
Бае се с бяло перо и червен конец. Перото е увито с конеца и боднато на
метличка.
Баячката взема метличката с перото в дясната си ръка, прекръства се три
пъти, плюва на перото три пъти и започва да го върти в кръг над „шпоската-
червенка“, докато бае:
Господи помйли,
о т червенка баем,
с д есн а ръка баем,
с бело п еро баем,
с червен кончец баем,
с метла-метличка баем ,
че м и се подлю тило,
че м и се разсърдило,
че м и се огла сило,
че ми се окостило;
 че ми е червенката най-червена,
че ми е червенката най-добра,
че ми е червенката най-медена,
че ми е червенката иай-маслена.
О т червенка баем,
д а те заведем у пусти гори,
по пусти полени,
по пусти плетищ а,
дека тупан не тупа,
дека свирка не свири,
дека коза не врещи,
дека петел не пее,
дека овца не блее.
С туртица д а те заведа
в ш арена торба турена.
Там ти е постлано
наш ироко и надебело.
Тук нем а какво д а ядеш
и какво д а пиеш.
Там да те заведа,
че си ми най-добра,
че си ми най-червена.
Изскачай, червенке,
на човеко из главата,
из срцето, из очите,
из мозъка, из ушите.
Червенке, сестрице,
секиму си п ом агала
и нему д а помогнеш!

След като го каже веднъж, баячката „мъцка“ три пъти с уста и човекът
трябва да се помести назад. Тогава започва второто казване, пак „м ъцка“, пак
човекът се помества и пак така — общо три пъти.
Н акрая дава на болния перото с метлата да ги захвърли н а първия срещ­
нат кръстопът.
82
№ 541

Маже се м ястото с три-четири зрънца от „калина“ и се казва тр и пъти:

Т ръ гн ала е Р ед ийка
д а бере черна м еруди йка.
С рещ нали я тр и жени
и са я попитали:
— К ъде идеш , Редийке?
— С естр а м и М а р и я
о т червен ветар е заболела.
О ни п а са я питали:
— К аков лек й носиш , Р ед ийке?
— Л ек не знам , лек тр си м .
О ни то гая й казали:
— Н аб ери калинка,
налож и я с калинка,
о т калинка че м ине.
77
 № 542

Бае се с „режен“ или с „огрйбка“. Нагрява се в огъня и като се размахва

лекичко над зачервеното и подуто място, се казва:
Ти, червенке,
ти, бела русе,
иди у пусти гори,
дека гарван не грачи,
дека тичка не пее,
дека магаре не реве,
дека кон не цвили,
дека нема никви гадини,
дека нищо не минва.
Разнеси се от тва тело!
Три пъти се повтаря, като на всяко повтаряне отново се нагрява огрибката.
Накрая се прави превръзка с „мерудия, ума и рекия“ или със смес от ба­
рут и белтък на яйце, която се залепва върху червеното с цигарена хартия. Ма­
же се с червено перо.
80

№ 543
Обикаля се с китка босилек, омотана в червен конец, около болното мяс­
то и се казва:
Червенке, стани зелена,
отиди в гора зелена,
там има трева зелена,
вода студена и хубав, чист въздух.
Махни се от човешкото тяло,
то е затлъстено
и тук не мое да вирееш!
Повтаря се три пъти. След това върху мястото се слага билката „плюска-
виче“ и болният трябва да може да я вземе само с уста, без да я пипа с ръце, и
да я изяде. „Плюскавичето“ расте по каменливи места и има червено зрънце.
Яде се само зрънцето.
Бае се три поредни дни и на третия ден китката се дава на болния да я из­
хвърли в реката или някъде в гората.
74

БАЯНИЯ ЗА УХАПАНО ОТ ЗМИЯ

(„ Ч ет ен е" за з м и и )

№ 544

Ако човек (или животно) е ухапан от змия, която не е от усойниците и „пе-

пелениците“, трябва да му се бае. Идва самият човек или негов познат. Когато
баячката разбере, че идват при нея да бае за ухапано от змия, тя започва да се
кара с дошлия. Плюе три пъти на земята и казва: „Я връви на майната! Какво си
мазаувивал? (Заувивам някого — карам настойчиво някого да направи нещо.) А
после, след като му се скара, рече: „Ка я викат, бе? (пита за името на ухапания).
 Баячката обяснява поведението си така: „Карам съ, защоту зъмята е ло-
ше нящо и трява лоше да се отнесеш.“
После започва самото „четене“. Текстът на „басанката“ е следният:
Над журни то р н и
ислют дюп золть
сили петлики меруди
хайдуди, Йе йе еленъ,
инислер якорон.
Бабата казва, че това е арабски текст, но тя не знае значението на думите.
Якорон според нея е име на цар.
Тя знае басенката от баща си, който като войник намерил книга, откъдето
я научил. „Знайъ я на вода от бащъ си. Азе съм паметарин.“
93
№ 545
Когато те ухапе змия, отиваш при него и не му казваш нищо освен: „Уха­
па ме змия.“ Трябва да застанеш със събрани пети и да не се преместваш от
мястото си. Дядото сипва в чашчица вода, взема от три места около краката
ти пръст, слага я в чашката и те „записва“ (наум си говори няколко думи, кои­
то само той знае). След като те „запише“, трябва три пъти да отпиеш от чаш­
ката. След няколко часа отокът от ухапаното се разнася.
(Словесният тест на баенето не е документиран.)
51, с. 127
№ 546
Едно време, когато змия ухапе някое добиче, го водели при един дядо,
който знаел да бае от много работи. Дядото отивал при добичето и започвал
да вика:
— Марш! Марш! Защо си дошел?!
Ти си негодник, ти си такъв, ти си онакъв...
Викал и се карал така, а после се прибирал и на добичето му минавало.
Информаторът не си спомня какво точно е викал дядото, а само това, че
се е карал на добичето.
82

БАЯНИЯ ЗА ПРОГОНВАНЕ НА ГРАДОНОСЕН ОБЛАК

№ 547
Първото яйце, снесено на Великия четвъртък, боядисано първо от сто­
панката, се запазва. През лятото, като гърми, изнасят „перистията“ (пирустия,
саджак — желязна трикрака стойка, под която се запалва огън, а на нея се пос­
тавя съд за готвене), обръщат я нагоре с краката и в средата й се поставя яй­
цето — „да се обърне облако!“ Всичко това се прави насред двора. И ще „при-
гърми“, т.е. ще престане да гърми.
36, с. 79
 № 548
Прави се на двора. С ножа се сочи към облака и се нарежда:
Св. Русалн,
разпилей си руси коса,
па си покрий облака!
Не дожалн ли ти за сираци,
не дожалн ли ти за сиромаси?!
Си. И лийо,
върни си облака
по планините,
по горите,
дето пиле не фърчи,
дето фтичка не пее!
Не дожаля ли ти за сираци,
не дожаля ли ти за сиромаси?!
Загражда се едно „търкало“ с ножа и в него се слага ножът с острото (ос­
трието) нагоре.
Баячката бае полегнала.
58, с. 464

№ 549
Когато се зададе градоносен облак, няколко стари жени от селото се съ­
бират и започват да викат срещу облака:
Е-хе-хей, пренеси го,
М а р и й к о , пренеси го, сайбийо,
остави за децата грозгье,
ябълки, круши, лебец.
Они не са виновни.
Ако им а нещо лош о, назе накажи!
Маринко е името на самоубиец в селото. Вярва се, че той води градонос­
ните облаци, защото, след като се е самоубил, не може да отиде на небето, а
виси между небето и земята. Той може да води облаците накъдето си иска и те
го молят да ги отнесе далеч от тяхното село.
Във всяка къща е обърната върху дръвника манара (брадва) с острието
нагоре, за да разсече облака и да не бие град.
69

„ОБРИЧАНЕ“ ЗА ЗДРАВЕ

(„Хващ ане" на светец за болен)

№ 550
Ако човек се разболее тежко, може да се „обрече“ колач на някой светец и
светецът ще започне д а го закриля и пази. Това става по следния начин:
Майката или някой друг близък на болния взема трикрако столче (или
„триногата“), обръщ а го нагоре с краката и на всеки крак запалва по една
свещ. Всяка свещ се нарича на името на някой светец. Обикновено се избират
трима поредни в православния календар светци, и то най-често тези, чийто
празник е през зимата. В този момент болният трябва да е извън стаята, за да
не знае на кого са наречени свещите. Майката е омесила предварително и
„турта“ (питка), която поставя до столчето върху кърпа. Извиква болния и той
избира една от свещите. Която свещ хване, на този светец трябва д а прави
курбан и да меси колач до края на живота си.
Когато се разчупва коланът за курбан, на този, който го е обрекъл, му се
дава „цветето“* да го изяде и после се раздава останалото от хляба.
75
(„Хващане " на оброк за здраве)
№ 551
Когато някой е тежко болен или пък просто иска да си „хване“ оброк за
здраве, той извършва определени действия (вж. № 549).
След това отива на поляна, където расте самотно дъбово дърво (и може
да няма дърво, но поляната трябва да е на неговата земя. Болният поставя там
каменен кръст, който е поръчал да му изработят в най-близката каменоделска
работилница. Н а кръста не бива да пише нищо, но все пак трябва д а се знае,
че този кръст е за дадения светец.
Това е личен оброк и затова на него ходят само човекът, който го е „хва­
нал“, и неговото семейство, но в деня на празника на съответния светец. На
поляната се носи хляб, който се замесва от майката на болния или от жена му
рано сутринта на деня на светеца — преди изгрев слънце. Н оси и заколено пи­
ле или шиле. Оставя се и китка червени цветя — без значение какви. Хлябът и
пилето се разчупват на поляната и там се изяжда само една част. Друга част
се оставя на оброка, а трета се връщ а обратно вкъщи и се канят роднини и
комшии на гости, за да се изяде всичко останало.
Така се „хваща“ оброк и за цялото семейство, род. Най-често след смъртта
на човека този оброк става оброк на семейството и рода, но се знае, че е „хва­
нат“ за здраве.
76

БАЯНИЯ СЪС ЗАОРАВАНЕ

(Заораване против чума на м яст о за селищ е)

№ 552

Ж ителите на село Хухла заболявали три пъти о т чума. К ато минавала чу­
мата, измествали мястото на селото, за да се предпазят о т чумата за в бъде­
ще. Това става по следния начин:
Две жени с име, което не се повтаря в селото, се събират и за една нощ
изпридат, изтъкават и ушиват дреха. С ъщ ата нощ се изработва „бруюндрука“
(хомотът) на ралото. Това става през нощ та, за д а не види чумата.
Преди д а изгрее зората, човек с име, което не се повтаря в селото, с два
вола, родени в една нощ, изорава три пъти избраната м естност. Там вече чу­
м ата не може д а влезе.

* Ц вете — направена о т те с то украса з а о б р ед ен хляб, к о я т о с е п о с та в я в ц ен тъ р а на кръга

(коланът винаги е кръгъл). О коло нея се р а зп о л ага т о с т а н а л и т е ф и гури , н ап р авен и с ъ щ о о т тесто.
 Така след идването на чумата заорават ново място — Селището, което би­
ло вековна гора. Преместили се там хората и заживели. След 50—100 години
отново дошла чумата. Отново изорали и се преместили на сегашното място
на селото, където също имало гора. Търсели гориста местност, защото „там,
където имало шума, нямало чума“. Бабата на информатора (той знае за заора-
ването от нея) помнела последното преместване.
Според вярването чумата е стара жена, която мори хората.
36, с. 75

(Предпазване на селото от чума)

№ 553
Когато се заселва селото, жителите му вземат два вола близнаци и две
момченца „близнета“ и заедно с тях обикалят да заорат цялото село с рало,
направено от дърво близнак (от един корен — две дървета) — „та да не улази
чумата“.
71
(Заораване с кокалче от „копилче" за намаляване на чуждо село)
№ 554
„Ено време те така е напраено на нашто село, та да се затрие. Она (става
дума за една стара жена от село Бързия, което е голямо и хубаво село) е
сакйла, щото они да са на големо, па ние...“
Заораването е станало преди много години. Бабата е взела кокалче от
„копилче“ (извънбрачно дете) и в „потайна доба“ е обиколила веднъж селото,
но не в посока както се прави заораването, а наобратно — наляво, и там, къде­
то се е „склопил“ кръгът, е закопала кокалчето. Това е попречило на село
Цветкова бара да се разраства, а впоследствие даже започнало да намалява и
според информаторката може би ще изчезне съвсем. Сега там живеят само 58
души.
Бабата, която заорава с кокалчето, не се съблича, но е с разпуснати коси и
с обърната наопаки дреха.
Информаторката не знае дали трябва да се говори нещо по време на заора­
ването и в какъв ден трябва да се извърши то. Предполага само, че бабата
много бърза — обръщ а си дрехата бързо и се прибира, за да не я види някой.
79

(Заораване за намаляване на чуждо село)

№ 555
Дядото го е чувал от бащ а си.
„Някое село, като м рази друго — с два вола близнаци, нощно време, ни­
кой да не види — заорават една бразда около това село. Това село немало да
наддава, толко, колко си е, толко си остане, а и надолу слази“ (т.е. започва да
намалява броят на жителите му).
42, с. 16
 БАЯНИЯ И ЛЕКУВАНИЯ ЗА БЕЗДЕТСТВО
И НЯКОИ „ЖЕНСКИ“ БОЛЕСТИ

(Н а бездет на ж ен а)
№ 556

Баячката отива в къщата на бездетната жена. Взема накръст от четирите

кьошета на „тюфлека“ („дето спи, пълно е със слама“) и я „запойва насред
собата, после на лочняка и най-подир на външната порта“. И на трите места
„запойването“ става с нова, неупотребявана лъжица. При последното „запой-
ване“ жената застава от външната страна на прага, а бабата — от вътрешната.
Бабата хвърля лъжицата през главата й и казва:
Я л о в и ц а т а д а о с т а н е н а м ен е,
б р е м е н н о с т т а д а д о й д е н а тебе!

На следващия ден жената идва отново и бабата я завежда на курника, „де­

то я разпиня като Христос“ и й „туря“ колчета между пръстите. Д ава й да
пийне отвара от билката „клинавиче“ пак с нова, неупотребявана лъжица и
казва:
Св. м ак я Б о г о р о д и ц а
зе м и ял о в о т о ,
д ай й детето!
Ж ен а си била,
м ай к а си била,
п о м о гн и й!

На третия ден пак се прави „запойване“ както първия път със слама от
„тюфлека“. След три седмици пак в три поредни дни се прави същ ото и след
три седмици — отново. „И она стане трудна сетне.“
82
№ 557

Самата жена си го прави.

Провира се три пъти под женско животно, което е раждало или е бремен­
но в момента, като тръгва в посока към изток и казва три пъти:
Ти д е ц а и я деца!

78
№558
Иде да се провре три пути поди ена крава, дека не се е телила, и рече:
Д а се т ел и м я,
д а се не т ел и ш ти!

Три пути рече така и она кравата се обрка, та жената да си има дете.
71
 (П овдигане на бездетна ж ена)
№ 559

Ако некоя жена неми деца, требва да доде тука да я повдигна. Тука доваж-
дат много жени.
Нека да ти кажа како д а прайш и ти дува ше ми даваш (ще си ми благо­
дарна), додет съм жива. Д одет съм жива, мене халал ше струваш.
(Докато говореш е, извади от торба, която висеше закачена на стената,
голямо парче ластичен бинт — о т най-ш ирокия разм ер — ом отано отгоре с тъ­
нък канап.)
Като доди жена, ше завърджиш и ш е усучиш ей таквозика (показва ми бин­
та), може и плат д а е, ам а тъй твърдо д а стани. И кат ше легни ей тука (на легло­
то), тя матката се преместила ей тука (отдясно, встрани на корема) и треба да
се намести. Н е мой д а стани така бебето. Щото матката тука, накриво (посочва
къде е). И ше чукнеш тука, на пъпа тъй, и ше натиснеш тъй да я наместиш (под­
пира с бинта отстрани, за да върне м атката на мястото й в средата на корема).
И ше я овържеш после с тоя бинт през корема, ей тъй, да не се мести пак матка­
та, да не е накриво, докат... И ше й кажеш да не става веднага, след като такова...
с момчето, да не тече м аята по джоглете. И туй е, свършено.
Тука не са бае, не са приказва, само така ше подпреш, да са намести матката.
95

(На „ерменясала" родилка)

№ 560

Когато жената роди и много я боли глава, трябва д а извикат баячката в до­
ма й да й бае за „ерм енясало“. Баячката взема червен вълнен конец и й премер-
ва „боя“ в посока от главата към краката. Ж ената е седнала до огнището. След
като я премери, баячката я „загражда“ с конеца — прави кръг около столчето й
с конеца, като му прихлупва малко краищата, така че кръгът да е затворен.
П редварително баячката си е донесла малко от билката „черна метла“ и
нож с черна дръжка. Застава срещу болната жена, слага с лявата си ръка бил­
ката върху конеца, а с дясната замахва с ножа, сякаш че я сече. К азва кратко:
— Сеча!
„Ерменясалата“ жена три пъти отговоря:
— Сечи, да го отсечеш!
Накрая баячката прибира конеца, като постепенно отваря кръга, докато
стане на права линия зад гърба на жената, а след това го навива на пръстите
си. Слага го върху керем идка заедно със стръкче от „черната м етла“ и три
въгленчета. Ж ената трябва д а се „накади“ с димящ ата билка и конеца, а как-
вото остане, се заравя край плета, където не стъпват хора.
84

(За лесно раж дане)

№ 561

Взема се „ри зата“ на зм ия, нарязва се с нож и се слага върху един „сач“
(плитка тава) с жар д а „напуш и отдолу булката д а ражда по-лесно“.
84
 (Молитва за лесно раж дане)
№ 562
Айде, св. макя Богородице, да ми помогнеш, да ме побутнеш, кога раж­
дам!
78
(Баене за „кога забира бозка")
№ 563
Кога забира бозка, е-е големо стане като яйце, че вржеш червен конец (на
гърдата) и че го туриш на бравата. П а че мушнеш тъй три пути с кобилицата,
тъй на три места да е, и че речеш:
Айде, у гората! (три пъти)
Три дни си го носи конеца у себе си в джеба и сетне го ф ърля на кръсто­
път.
83

(За забрала гърда)

№ 564
Бае се до реката с нож, „джоруляк“ („дека се брка копривата с ньего“) и
камък, който се взема от мястото, където са застанали болната и баячката.
Най-напред се обикаля с ножа около гърдата три пъти и се правят над нея
три кръстни знака. След това се обикаля с „джоруляка“ и се прави движение,
сякаш че се бърка с него, т.е. хваща се за дръжката с две ръце и се върти и в
двете посоки. Накрая се обикаля с камъка и леко се допира, където е най-силна
болката. Обикалянето се прави винаги от дясно на ляво, „накъде врти орото“,
и с дясната ръка.
На всеки предмет по три пъти се казва следното:
С нож ш е те режем,
с дж оруляк ш е те разтрием ,
с камик ше те окам еним .
Застраш и се, развали се, окам ени се!

Накрая камъкът се оставя на мястото, откъдето е взет, а останалите пред­

мети се прибират, за да се използват отново в дом акинството.
77

(За задърж ане на деца)

№ 565
Когато на някоя жена й умират често децата, тя тр ябва д а заколи „желкя“
(костенурка), да й вземе главата и краката, д а ги изсуш и и д а ги сложи в легло­
то на детето си, за да живее дълго като „желкята“.
Говори се нещо, но информаторката не си спом ня какво.
71
 (С м е н я н е н а м а й к а за з а д ъ р ж а н е на д е ц а )
№ 566
У местността Джанкерица има един камик — висок, отгоре изкопано като
кладенец, у барата. И там се задойва дете, дека макя му длго не е имала дете,
та да се задржи. Друга жена требва да го задои и она му става макя. Сетне таа
оди да се откупва от ни с дарове и веке нема да й мрат децата.
78

РАЗНИ БАЯНИЯ И ЛЕКУВАНИЯ ЗА ДЕЦА

(На теж ка болест по децата)

№ 567
Когато децата заболеят тежко, жена, чието име е единствено в селото (т.е.
не се повтаря), трябва за една нощ да изпреде прежда, да изтъче платно и да
ушие риза.
Сутринта преди изгрев слънце цялото село излиза на синор между две ни­
ви. Там провират всички деца през приготвената през нощ та риза. П осле оти­
ват накрая на селото, където има стара фурна. Същ ата жена, която е пригот­
вила ризата, бута децата по три във фурната. След това запалва пред фурната
огън от ръженина (събрани там листа и съчки). Щом се закашлят децата от
дима, ги изваждат от фурната.
Същата сутрин жената е сварила черна кокошка заедно с перушината и
„запоява“ всички деца от тази чорба.
36, с. 77

№ 568
Детето се захлупва с „връшняк“ и отгоре се „сече“, „мете“, „боде“ и т.н.,
като всяко действие се описва на глас по три пъти:
С м ан а ра т е с е ч е м ! (сече отгоре с брадвата)
С м ан а р а те сечем!
С м ан ар а те сечем!
С м етла те метем! (мете отгоре с метлата)
С м етла те метем!
С м етла те метем!
С коса те к о с и м ! (коси отгоре с косата)
С коса те косим!
С коса те косим!
С реж ень те изревам ! (изрива с ръжена)
С реж ень те изревам!
С реж ень те изревам!
С огрйбка те гребем! (гребе с огр и бката)
С огрйбка те гребем!
С огрйбка те гребем!
С оструж ка т е стърж ем ! (стърж е с ж елязото)
С остружка те стържем!
С остружка те стържем!
С в и л и ц а т е б о д е м ! (боде с вилицата)
С вилица те бодем!
С вилица те бодем!
 С лъжица те гребем! (гребе с лъжицата)
С л ъ ж и ц а т е гр ебем !
С л ъ ж и ц а т е гр ебем !
С с р п т е реж ем ! (жъне със сърпа)
С с р п т е реж ем !
С с р п т е реж ем !
И т е п р а щ а м у пусти гори!

К а т о баяч ката свърш и д а тр о п а с всички предм ети по „връш няка“, от-

хлупва детето, изкъпва го и го слага веднага д а спи.
77
(За м а га р еш ка к а ш ли ц а (на м ного деца)
№ 569
Д ве жени, чието им е е единствено в селото (т.е. не се повтаря), изтъкават
и уш иват р и за за една нощ . П рез същ ата нощ д в ам а м ъж е, чието име също е
единствено в селото, отиват на синор между две ниви, където и м а „карач“. В
него копаят, докато му „найдат корене“.
П реди изгрев слънце завеж дат децата от селото при тази дупка и двамата
м ъж е „изкарват нов огънь“ с „тасм й“, като слагат и прахан.
Н ам азв ат „ногата“ на всяко дете с катран и ги прекарват през дупката и
през уш итата през нощ та риза.
С лед това завеж дат децата при стара фурна извън селото, вкарват ги по
три във фурната и палят огън отпред.
36, с. 85
(За „за й к н и ц а ")
№ 570

И м а една гърлен а болест на децата — зайкница й викам е. К ат са появи,

ж ените реш и м кой ден ш е е. Гледаме д а е съботен ден.
В петък вечерта издоявам е карабурун м агаре — сиво, п а н а устата да е
черно. О т друго м агаре — не. И м а едно-две в село такива. Всяка жена на дру­
гия ден преди слънце си взим а детето и отива при дъ р во то . Е дин стар орех из­
вън село, край реката, в една бахча. О т самия корен ж илка е и зрасн ала и изму-
ш ена. И д ец ата се муш кат оттам . О т едната стран а аз го м уш кам , а от другата
с т р а н а ед н а ж ена му дава една лъж ица м ляко. С т ар а ж ена е, н ям а значение
и м ето й.
34, с. 25
(За к а ш ли ц а )
№ 571

В зем а се м ляко от кучка, която и м а м алки и сучат.

Д етето се занася о т баячката или о т м ай ката п ри плета, където има „куча
дупка“, т.е. дупка, през която е м инавало куче. М ай ката застава о т вътрешната
стран а, а баячката — от външ ната. М айката п о д ава детето през дупката, а ба­
ячката го п оем а о т другата стран а и му д ава д а си пийне едн а лъжица от ку­
чеш кото м ляко. Така — три пъти. Н е се говори.
84
 (За „опасна болест " (на много деца)
№ 572
При „опасна болест“ завеждат всички деца при фурна, която е на края на
селото, слагат вътре в нея децата по три и палят огън отпред, докато децата
почнат да кашлят от дима.
На същото м ясто колят черна кокошка, събират кръвта й и дават на деца­
та да пият от нея.
36, с. 86

(На болно дете)

№ 573

Ако детето е много болно, бабата взема от кладенчето вода и на връщ ане
слага в канчето три камъчета от различни места. Вкъщи слага канчето на печ­
ката да заври, да кипне водата. После й донасят тава и в нея тя излива врящ а­
та вода, а камъчетата остават на дъното на канчето и се поставят в центъра на
тавата с водата. Върху канчето слага гребен, огледало и „прешлене“. След то ­
ва околните сядат и слушат какво „ще прави“ водата. Ако детето е много бол­
но, тя пука, пука и отново влиза в гърнето. Гледат и камъчетата в канчето. Ако
са се разпръснали, болестта също се е разпръснала.
Ако цялата вода не влезе в гърнето, тази, която остане в тавичката, се из­
сипва върху котка. Ако котката се отръска, болестта ще се разпръсне, ако не
- няма да се излекува скоро детето.
От споделените от мен съмнения относно това врачуване за болест ин-
форматорката се обиди и каза, че у тях баба й неведнъж го е правила и че
нейният син същ о бил болен като дете и тя така е разбрала, че щ е се изле­
кува.
52, с. 130
(На залиняло дете)
№ 574

Ке откраднеш вода от три бунара от първоженки. Тряба да та не видят и

да мълчиш, додет я носиш — мълчешна вода. П осле ке прекараш водата през
40 каламе (цеви, около които се навиват конците, с които се тъче). П осле ке
скъсаш тревичка о т три синура и ке свариш водата с тревичката. К ато се сва­
ри, ке полееш детето. Рано утрин ке го смиеш.
54, с. 548
(На дет е, което „не върй", не раст е)
№ 575

Бае се в полунощ.
Детето се съблича голо и се полива със „седам вида билки“ от майката и
баячката. После дрехите му се изнасят и хвърлят на кръстопът.
72
 (Н а дет е, к о ет о п о вр ъ щ а )
№ 576

Бащата взема съд с вода — най-често котел, а м айката застава на три-че-

тири крачки от него и си подлага престилката. Бащ ата плисва в престилката
водата от котела и колкото се задържи в престилката, толкова трябва д а се из­
сипе в пръстена паничка и да се даде на детето да я изпие.
Докато се прави това, и двамата трябва да мълчат.
75

(„Хващане" на побратим за болно дет е)

№ 577
Това се прави на Йордановден, когато се „кръщ ава“ водата и всички се
мият с нея за здраве.
Майката трябва да стане рано сутринта, да вземе болното дете и д а го по­
несе към чешмата. Който пръв я срещне, ще стане побратим на детето. И мен­
но той трябва да го измие с „чиста“, „кръстена“ вода — очите и ръцете.
Побратимът носи здраве на болното дете. Затова след този ден всяка го­
дина на Йордановден трябва да му носи дар.
66
(Харизване на дете за здраве)
№ 578
Когато в едно семейство често умират децата или са хилави и м ного бо­
ледуват, майката и бащата решават да харижат детето, което искат д а е живо
и здраво, на църквата — най-често в Градешкия или Клисурския манастир. За­
насят там някакъв дар и обявяват на свещеника, че харизват детето си, за да
го споменава той в молитвите си. На третата година го откупват, като занасят
шиле на манастира. След това всяка година колят курбан за здраве на детето
в деня, когато се празнува патронът на съответния храм. К огато порасне ха-
ризаният, непременно трябва да се венчае в същата църква.
82
(Харизване на болно дете)
№ 579
Ако някое дете се разболее много тежко, тогава се харизва за три години
на манастира — Лопушанския или Клисурския.
На всяка от тези три години трябва да се носи дар н а свещеника и да се
меси колач (със завит навътре повой) за здраве и да се канят близки роднини и
комшии на гости да го изядат заедно с родителите на болното. Това се прави
точно в деня, в който е харизано детето.
На третата година родителите донасят агне и с него си „откупват“ детето
от манастира.
75
 (Д е т е , к о е т о н е м о ж е д а п р о г о в о р и )
№ 580

Завежда се детето на „лева воденица — дето върти камико налево“, и се

слага в коша, а „доле се врти камико и кречеталкята крече“. Завърта се три пъ­
ти и се казва:
К ак крече кречеталкята,
тако д а крече детето!
После се остъргва от „кречеталкята“ малко прах и с малко вода се дава
на детето да пие, „та да продума“.
77

(Провиране на „клекаво" дете)

№ 581
„Клекаво“ (изтощено) дете се провира три пъти в един и същи ден — сут­
рин „пред сднце“, на обед, „на пладне“ и вечер „след слнце“.
Първия път се провира през шипкова пръчка, разцепена на две и стисната
така, че да оф орм и нещ о като кръг. Три пъти минава през нея в посока „къ­
де слнцето“, като всеки път се прекръства и си казва наум: „Айде, Боже,
помогни! Ти пред мене, я след тебе!“, и пипва земята с ръка, след като се е
провряло.
Втория път м инава през лескова пръчка, а третия — през къпинова. Ако не
може да се раздвои къпиновата пръчка, трябва тогава да се свие на кръг, така
както си е цяла.
77
(Мерене на деца за изтровено)
№ 582

Те пак светците (св. Богородица, св. Петка и св. Неделя) казали на куми­
цата, дето аз требва д а м еря мальки деца. А ма само у събота и у среда. Други­
те дни — не. И докат си жива, рекоа, нема да отказваш. Ако откажа на некой,
па ше ми се върне оная болест в крака, дзето не моя да одя. И не см ем да от­
казвам. Щото тъй са казали светците.
(Как ги м ериш ?)
То кат са изтрови — сенки под очите и почва да жълтей. Стане под очите
синьо и кат завър ти м въжето, и то са оплете, оплете... Оно ако не се оплете,
значи не е изтровено. То туй е, когато е едномесече с некога и кат стане по-
тежко, и го удари на изтровено. К о е сам о едномесече, само спи, ко го остаи
и го не лекува, и стан е на изтровено. То па по въж ето се познава — ко не е
много оплетено, едном есече е, ко е м ного — изтровено е. К ато посинее вече
- изтровено е. То ако е голем човек, направо че умре, такова, ко се не опраи
до 40 дена.
Сега кат дод и детето, и го зем ем и идем на ябълка, на дървото. И нося
кобилицата и въженце. И една лю лка, цедило, нали знайш какво е цедило? И
още една лю лка, и тр и кам ика — откъдето ги зем ем , о ттам д а запомним да
ги върнем на същ ото м есто. И там д а отиде изтровеното. И на най-долнио
клон, че по-дебеличък, у ед н ата стран а увесим детето, а о т другата — ка-
мъньете, и като зав р ти м кобилицата, то са оплете. Разбираш ли? Я седим
срещу му. То е тъй, в лявата ми страна, а кам ъньете — в десната. И най-нап­
ред завъртам камъньете, после детето. (А въж ето къде е?) О т едната страна
е детето, от другата — цадилото с камъньете, въж ето си е у средата и се вър­
ти три пути — от десно на лево, обратно и па от десно н а лево. Оно въжето
се изплете, като женска плитка стане. Сакаш че човек го е плел. И по това се
познава, че детето се изтровило. И после о т Бъдни вечер квото е останало —
от баница, от колач, от всичко, дето е останало, и д а д ем д а го накадат. Ту­
рим у една торбичка от тиквеника, натрош им тъй и и м д ад ем — от Божия
колач, от погачата, от колачето на св. Богородица, д ет го м есим е, то сичко е
прекадено. От сичките лебове, дет сме ги месили за Б ъдни вечер, натрошим
и дадем. Майкя му да го прекади детето у дом а си. То я си п ази м от сичко, от
сичко отчупим на Бъдни вечер и си имам цела година д а д авам тъй за цер да
се кадат. Оно по мъничко се троши тъй. (Колко пъти тр ябва д а го прекади?)
Е, сега у събота кат доде да го премерим и че го прекади, п осле у среда пак
че го прекади и другата събота — пак. Три пути д а станат. М ине се седмица,
две, току се обадат, че детето се оправило. А оно се изтровило, та станало
синьо.
(Сутрин или вечер го мериш?) Сутрин пред слънце и вечер, кога слънце
заоди. По два пути у среда и па така — у събота. И на другата среда па, та да
станат три пути да га премерим, и оно се опрал веке.
И кат почнем, прекръстим се три пути и си казвам:
Св. Петко и св. Богородице,
(шьптим така).
Бог да разтури квото й
зло станало на детето.

И са прекръстим па три пути и па са помолим тъй. Три путя кат стане и

оно веке... Най-много си ги тачим тия, св. Богородица и св. Петка, защо они са
ми отболили кракът. И они ми помагат. И я съм ги виждала. Тука те.
Един пут седим си тука. Сама. Ама страх ма беше. И по ено време са от­
вори вратата. И оттам додоха тука така при мене. И тука ми стиска. И я окам.
Нема да окаш, вика, я не съм сестра ти (тя си мисли, че е ум рялата й сестра),
я не съм сестра ти, вика, я съм св. Петка. Па я я обърках. Защ о идеш, викам.
Додох да та видя и да ти кажа, че веке ти прощавам. П рощ авам ти веке и нема
да си болна.
И така мерим.
Ама свойе дете нема да мериш. Ко требва да мериш, требва една лъжица
да забодеш тука (от лявата страна на кръста, на престилката) и тогава че ме­
риш. Иначе не мой. Наопаки така са туря, да е залупена така навътре (с вдлъб­
натата част към тялото на баячката) и само така може на свойто да мериш.
Иначе нема да има лек. Нема да са фане лек. И д а мериш , когато не се переш
(нямаш мензис), иначе не фаща. Светците и туй са казали на това, на кумица­
та. И она ми каза. Доди и ми каза, че ми прощ ават веке и че ше почна да меря
мальки деца.
(Накрая дават ли ти някакъв дар?) А, кумицата, като м и каза да мерим
мальки деца, каза — кой каквото остаи. Ти нема да искаш нищо, немой да ис­
каш пари. На земята го остай, до ябълката тъй и си отива.
98
 (На деца, „дет са ли га вят ")
N8 583
За деца, дет са лигавят, зи м ам един гребен. И държа детето в ръцете си и
викам:
К огат додеш над м оя елак
д а с а в и д и ш н а е л а ка,
т о га в а т в о й т е л и ги д а изтекат!

Гребена го топя в кокош ия елак и от тая вода му тургам в устата с гребена,

Тва сутринта са прави, преди изгряно слънце. П рави са в сряда и в събота.
Днеска сряда — три пътя зъ додеш : сутринта, га не е изгряло слънцето, по обед
и вечерта, га е зайдуло слънцето. И в събота три пъти зъ додеш. И свършува.
21, с. 264
(За колики)
№ 584
За колики сега т р ъ ся т най-м ного.
Като го боли д етето долн ото коремче, донесат го утрина. Ко е женско —
две сряди и един петък, ко е мъж ко — два петъка и една сряда.
Я го зимам в ръки те и на леглото ки го търкуля. И зема едно живо ице —
майката жъ го донесе, една главичка чесън лук и мърнинка просо.
Просото туря д а са пече на печката на лопатата, дето м етат жените смет­
та. И с ножиците, и с нож а са ряже. И думам:
К ък т о с а р я ж е т в а п р о со ,
т а к а д а с а о р я ж а т кол и ки те о т Иван).

Три пъти го каж а тва.

Като са опече п р о со то , ж ъ го туря дятето д а легне на леглото. Долното
коремче да е голо. И п р о со то в една книжка жъ го сложа и жъ въртя три пътя
на долното корем че и ж ъ казвам тр и пътя:
Д о с е г а т я й ко л и ки бяха у Иван,
с я д а и д а т н а т в а просо!

Сетне същ ото н ап равя й с лука:

Д о с е г а т я й колики бяха у И ван ,
ся д а и д а т н а т о а лук!

Накрая зем а ицето:

К ъ к то е ч и с т о и п ъ с т р о т в а ице,
т а к а д а са о ч и ст и о т тя й колики т в а дите!

И после п росото, лука и ицето на улицата са зариват — на края, дето не са

движат много хора. И река тр и пъти:
Г ато и зн и к н е т о а лук и т в а ице, и т в а просо,
т о г а в а д а и зл е я т т я й коли ки у т в а дяте!

И майката си зем е д етето , и си го отнесе. И тяй дрехи сичките тряба да ги

опере на реката ли, на кладенеца л и ...
три деня са праи: две сряди и един петък или два петъка и една сряда.
27, с. 50—51
 (За „дъна")
№ 585
Когато детето се подува, майката го занася да му баят за „дъна“.
Баячката слага детето да седне на прага така, че да се облегне с гръб към
едната греда на вратата и да гледа навън, към слънцето. М айката застава пра­
ва срещу него. След това баячката донася трион и започва да търка с него над
главата на детето, а майката пита:
— Какво тркаш?
Тя отговаря: — Тркам на Иванчо от дъна.
М айката пак: — Тркай, тркай, да я оттъркай!
Този диалог се води три пъти.
Накрая баячката събира падналите стърготини, сварява малко от билка­
та „подъбиче“ и слага стърготините в отварата. „Запойва“ детето три пъти с
отварата на дръвника и на третия път прехвърля лъжицата през главата му на­
зад. Ако лъжицата падне „надупена“, на детето трябва да се бае ощ е два пъти,
ако „гледа нагоре“ — ще се оправи веднага.
77

РАЗНИ БАЯНИЯ И ЛЕКУВАНИЯ НА ДОБИТЪК

(Провиране на добитък за здраве)

№ 586
Когато се появи болест по „стоката“, на високо тревисто м ясто, което се
намира между два дола, се прокопава дупка. Д вама души — мъж и жена на име
Стана и Стоян, стоят прави, докато се копае дупката. С лед това се прекарват
всички говеда през дупката — през това време Стана и Стоян същ о стоят край
нея. Провира се чорбаджията и си мами овцете. П ровират се същ о и „ора за­
късали“.
3, с. 106
№ 587

Когато им а някаква епидемия по добитъка, той трябва д а се провира за

здраве.
И злизат на междата със съседното село. Събират добитъка накуп. Едно
момиченце, „майчино и бащино“, т.е. с живи родители, което ощ е не се
„пере“, т.е. няма менструален цикъл, се съблича голо и обикаля добитъка мъл­
чешком три пъти от ляво на дясно.
В това време двам а мъже на име Стоян или К ам ен (да стои болката, да
е здрав като камък добитъкът) „хващ ат нов огън“ с „рогачка“ (трева), а дру­
ги двам а, за които ням а особени изисквания, изкопават дупка в зем ята — го­
лям а колкото д а мине през нея добиче. Започват д а вкарват животните от
единия край на дупката, а на излизане двам ата С тояновци ги „накадяват“ с
дим а от огъня, за д а избяга болестта. О гънят гори о т двете страни на изхода
на дупката.
Всичко това започва д а се прави преди изгрев слънце, за да не ги хване и
хората болестта, докато минат всички говеда.
75
 Л& 588

Изкопава се дупка в склон. След залез слънце всеки стопанин закарва до­
бичето си до тази дупка. И згасяват се всички огньове в селото и никъде не
трябва да има никаква светлинка.
Дупката се копае обикновено до оброка на св. Илия, защото този оброк е
сложен в селото, когато през една година измрели много крави и стопаните им
„хванали" оброк (вж. „Х ващ ане“ на оброк — № 550).
Като се съберат всички, двам а мъже на име Стоян („за да стои болестта")
се събличат голи и си оставят дрехите под оброчното дърво, което в случая е
дъб. После „хващат жив огън" с липови пръчки и козя връв и наклаждат ог­
ньове от двете страни на дупката, откъдето ще излизат говедата. Вземат в ръ­
ка по една дъбова пръчка о т дървото и чакат.
Стопаните започват да вкарват говедата в дупката, а на излизане двамата
Стояновци ги парват леко по гърба с нагорещената в огъня пръчка. Докато
трае провирането, всички трябва да мълчат.
Като минат животните, хората си вземат по малко от огньовете и от тях
си захващат отново огъня в своите огнища вкъщи.
На другия ден се ходи на оброка да се колят агнета — курбан за св. Илия,
и да се месят колачи „за добър ден“ с „отворен повой“ (т.е. тестеният обръч
върху хляба е с отворени краища).
79

(Провиране на добитъка против чума)

№ 589
Близо до гробищ ата има поляна, в средата на която е поставен каменен
кръст — оброк на св. Харалампи. Там се коли курбан на чумата, за да не идва
в селото. М естността е такава, че има много ровове и е удобна за този обред.
Двама мъже на име Стоян изкопават дупка от един до друг ров — голяма,
колкото да мине едно говедо. Това го правят по тъмно. След това се събличат
голи и „хващат нов огин“ с вълнена връв и липово дърво. В това време всички
огньове в селото са загасени и хората чакат.
Добитъкът е струпан пред единия край на дупката и едно момче (15—16-
го д и ш н
о ) на име Липко обикаля животните в кръг един път. То също е голо и
се облича чак когато всичко свърши.
Когато се запали огънят с триене, двамата мъже запалват от него големи
огньове пред другия край на дупката — където ще излизат животните. Едини­
ят застава на входа и ги вкарва едно по едно в дупката, а другият ги чака на
изхода, за да ги парне лекичко с липовата пръчка по врата. Те се „накадяват“ и
от дима на запалените огньове.
След като минат всички животни, мъжете се обличат и пращат по момче­
то хабер в селото да дойдат хората и да си вземат от огъня, за да запалят ог­
ньове в огнищата си.
69
 (Провиране на овца през „зев " и „синка")
№ 590

Кога се разболи овца некоя, провираш я под зев (на стан) и през венец от
гергевска синка (билка), свита така, на венец. Три пути през зева и три пути
през венеца и я остаиш. Она че се опраи.
71
(На болна овца)
№ 591

Като видиме, че некоя овца е болна, земем капата и три пути провирам
капата под нея — между предните и задните крака, и я ф ърлям нагоре и викам:
„Оздравей!“
И готова работата. Тва го знам от тата и тъй прая.
71

„ХВАЩАНЕ“ НА ПОБРАТИМ ИЛИ ПОСЕСТРИМА ЗА БОЛЕН

(На побратим за болен)

№ 592
Когато някой се разболее тежко, го завързват с дебело въже или с верига­
та от огнището на кръстопът извън селото. Лежи така, като че ли е разпънат
на кръст, с лице „къде слнцето“.
Скриват се някъде наблизо и гледат кой ще мине да го отвърже — трябва
да е случайно минаващ човек. И този човек му става побратим. Н а всеки праз­
ник оздравелият му носи дар и колак, а ако побратимът ум ре преди него, на
погребението носи най-големите дарове — кърпи, чорапи, нещ а, които почи­
налият е обичал приживе, и пали най-голямата свещ за „Б ог д а прости“.
Побратим и посестрима са и кръстените в едно корито. Те също се тачат
един друг цял живот като роднини.
75

№ 593

Когато човек залинее, трябва да си „хване“ побратим. Б абата или майка­

та на болния го завежда на кръстопът или под сам отно дърво и го „заключва“
с „пуста верига и пуст ключ“. Който мине да го „отклю чи“, трябва да му кап­
не малко кръв от китката си в устата и да му стане побратим . Болният му це­
лува ръка и казва:
— Прости ми, побратиме!
Той отговаря:
— Да ти е просто, побратиме И ване!
След това ключът се хвърля или се заравя под корените на дървото, вери­
гата се прибира, а човекът отива у побратима си. Стои там , докато майка му
или баба му не дойде с дар и колач да го „откупят“ от него.
След това те са вече в кръвна връзка и си разм енят дарове всяка година
на Великден и Коледа.
78
 РАЗНИ БАЯНИЯ И ЛЕКУВАНИЯ
(За „поревка")
№ 594

С брали са м алки м ом и и
м л а д и б у л к и п о д ч е р в е н а калинка
д а си ш и я т ш и т е с и т н о б о д о .
Д е ги з а г л е д а п е д я ч и л як ,
п ед я ч и л я к — л а к ъ т б р а д а .
Той ги п р о к л е л ю т а клетва:
— М алк и м о м и , м л а д и булки,
д а с а з а д а д е гр а д о б и й и и н а ,
д а ви у д а р и в ъ в гр ъ д и т е ,
във г р ъ д и т е и в ъ в м ам и те!
А-хо-хо! И-ху-ху!
П е д я ч и л як — л акъ т б р ад а,
ко с а з а д а д е гр а д о б и й и и н а
д а н а у д а р и в ъ в гр ъ д и те,
във гр ъ д и т е и във м ам и те,
ние ш е зе м е м греб ен със ума,
ш а са п р е б а й м д е в е т пъти;
д е в е т пъти с ъ с д е с н а ръка,
д а ни о л екн е н а гърдите,
н а г ъ р д и т е и н а м ам и те.

И то са бай три пъти.

(Целият ритуал на баенето не е документиран.)
62
(Лекуване гърдата на „лауса")
№ 595
„Като ундиса лоусата“ и я заболи гърдата, вземат от три къщи, дето м и­
ем съдините (парцала), ще ги изгори, ще обърка пепелта с масълце, ще нало­
жи гърдата и щ е мине.
37, с. 147
(За бодеж)
№ 596
О тиват н а воденицата — таратайката, нааште просте воденичкье доле
има — и зимат... Они там отиват и носат брдо — брдо знаеш ли кво е, сине?
Носат брдото и натопет брдото там у таа вода поди камика, дето... у дно се
врти камика, та не у гньездото. И тогава брзе с брдото тича за дом си. И колко
воду докрепе у къщ ата, изцеде п о у нещо, с брдото колко донесе. И с таа вода
лекуват пнемония, бодеж, те това.
5, с. 160
№ 597
Срещу сряда или събота взема пет чорапни игли и ги измива в зелена
пръстена паница. Дава му да пие от тази вода
77
 (За т р е с к а )
№ 598

Зема са мотовилка, застава са до детето и са чупи от коляно, да са стрел­

ни детето. Сетня са зима нишан от дреата му и са зар авя в корените на само
дръво — дето сянката му сама пада, ни срящ а друго дръво. П ък детето же го
прикарат през къпина дваж набучана — от единия край корена, от другия, връо
зараснал о земята. Бащ ата го вкарва отдолу, м ай ката го изкарва. Бащ ата го
вкарва, майката го изкарва — три пъти. Га свърш и три тя пътя, плю ва (майка­
та) три пъти срещу болния.
33, с. 140

№ 599

Баячката взема памучен конец (само д а не е черен) и го увива седем пъти

около едно яйце. После пробива яйцето и мушка в дупчицата нокът от човека,
на когото бае. Не говори през цялото време, а накрая хвърля яйцето на кръс­
топът или в реката.
87
№ 600

Вземат се „стрелй“ — „къде е треснато дрво о т гр ъ м “. И зстъргва се мал­

ко и се вари, за да се „запойва“ човекът с тях. „Запойването“ става на прага,
като баячката е от външната страна, а човекът — о т вътреш ната.
77

(Баене за всяка болест и гадаене с „кит ка" от Б о ж и гроб)

№ 601

Бабата на информаторката е донесла китка (ръчичка) о т Бож и гроб за

всякакъв лек. Като я натопи, тя разцъфва. Всички цветчета приличат на
„захарче“ (билка).
С тази „китка“ може да се гадае на жена дали щ е роди лесно. Ако разцъф­
нат всички цветчета, значи ще роди лесно, ако не са разцъф нат — значи ще се
мъчи.
С „китката“ може да се лекува всичко. Н атопява се и докато е във вода­
та, баячката казва:
П ом огни ми, Бож е,
д а и д а на Бож и гроб!
Веднъж съ м ходила,
лек съм донесла.
П ом огни му, Боже,
д а повярва, че щ е му мине,
д а повярва, че щ е оздравее!

После измива лицето на болния човек с тази вода и я излива върху трен­
дафил.
84
 (З а „ б о я т а " )
№ 602

Взема се б я л а и ч е р в е н а хум а и кокош е перо. П ер о то се то п и в хум ата, м а ­

же се болното м я с т о и т р и пъти се казва:
Б о й ц е л е, се ст р и ц е ле,
б е л а л и с и , ц р в е н а л и си ,
у стр ел ч и н а л и си,
л а б а т к и н а л и си ,
л ю б етки н а ли си?
И д и у п у ста гора,
т а м , д е к а к у к а в и ц а н е кука,
т а м , д е к а п и л е н е п ее,
т а м , д е к а м а н а р а н е сеч е,
т а м , д е к а ч о в е к не о д и .
Т ам д а си к ъ щ а н ап р аи ш
И та м д а седиш .
Д а и д еш на н ек р ъ стен о и н ем иросано
и на ц ъ р к в а неносено.

71
(За б о лк и в гърба)
№ 603
Болките м о г а т д а се п о л у ч а т в сл ед ств и е н а п р е у м о р а, н о с ъ щ о и ак о е н а ­
правена м агия. И н ф о р м а т о р к а т а п о л у ч и л а б о л ки в ед н ъ ж в к ъ щ а т а н а е д н а ж е ­
на, която ж и в еел а с б о л н а т а си о т с ъ щ о т о н ещ о щ е р к а (б о л я л о я гъ р б ъ т). П о ­
канили я на г о с т и , н о н а в р а т а т а й се н а л о ж и л о д а м и н е м еж д у тях. П о т о з и
начин се и зл ек у в ал а щ е р к а т а , н о т е „ н а п р а т и л и “ б о л е с т т а н а г о с т е н к а т а си .
Л екуването с т а в а п о с л е д н и я н ачи н :
Трябва д а се о т к р а д н е „ с п р о т и с р е д а “ (ср ещ у с р я д а ) я й ц е о т ч о в е к н а и м е
Цеко или Ц ен о , „ ч е и м а у и м е т о си ц е р “ . В зе м а т се и з е л е н а п р ъ с т е н а п а н и ч к а
и нож. Я й ц ет о м о ж е д а г о о т к р а д н е и б о л н и я т , н о м о ж е и б а я ч к а т а . О с т а н а ­
лите нещ а с а си н а б а я ч к а т а .
Д окато н е е з а л я з л о о щ е с л ъ н ц е т о , б а я ч к а т а з а н а с я я й ц е т о , п а н и ч к а т а и
ножа „на секу“ ( м я с т о т о , к ъ д е т о с е к р ъ с т о с в а т г р е д и т е н а к ъ щ а т а ), „ д е т о ч е
се разсече б о л к а т а “ , и т о н а и з т о ч н а т а с т р а н а , з а щ о т о „ л е к у в а н ь е т о е с в е к ъ д е
изток“. С ч у п в а я й ц е т о в п а н и ц а т а з а е д н о с ч е р у п к а т а и с л а г а о т г о р е н о ж а .
„Басмата“ се к а з в а в м о м е н т а , в к о й т о с е ч у п и я й ц ет о :
Сви дзвезди да стоят,
мойта да оди,
да оди и да скита,
лек да ми дири,
че много се мучим.
Да премине планини високи
и морета дълбоки,
бистри извори
и гори високи,
поля широки
и кладенци дълбоки.
Да обиколи све и свя,
лек да ми дири,
 лек да намери
и тук да го донесе.
К а з в а я т р и пъти, п р е к р ъ с т в а се т р и п ъ ти и з а к л е щ в а п а н и ц а т а с яйцето и
н о ж а, за д а п р е н о щ у в а т н а „ с е к а “ .
Н а с у т р и н т а п р е д и и згр е в с л ъ н ц е („ ч е н о в о т о с л н ц е д а т е ср етн е с доб­
р о “) се к а ч в а т а м и к а к в о то н а м е р и в п а н и ц а т а — п а я к , б у б о л е ч к а и пр. — го
д а в а н а б о л н и я и м у з а р ъ ч в а д а го сл о ж и з а е д н о с я й ц е т о в т о п л а вода. След
т о в а т о й т р я б в а д а се и зк ъ п е с в о д а т а и д а си и з п е р е д р е х и т е , с кои то е бил,
к о гат о се е р а з б о л я л . В о д а т а се х в ъ р л я „ т а м , д е т о се н е г а з и “ , н а й -д о б р е „у ба-
р а т а , че о н о , ако я н а с т ъ п и ч о век, ч е се р а з б о л й и че у м р е “ .
С ъ н я т , к о й то съ н у ваш п р ез н о щ т а , в к о я то п а н и ц а т а и н о ж ъ т са на „сека“,
е м н о го п о к азател ен . С а м а т а и н ф о р м а т о р к а с ъ н у в а л а , че е л е г н а л а з м и я върху
н о ж а и се е р а зп о л о в и л а , а сл ед т о в а се е с ъ е д и н и л а и с т а н а л а о щ е по-дебела.
З м и я т а — т о в а е н ей н и ят д у ш м ан и н — ж ен ата, к о я т о й е н а п р а в и л а м аги ята да
се р а зб о л е е . И н а и сти н а н а д р у ги я ден , к о гат о о т и ш л а д а х р а н и св и н я та, жена­
т а б и л а т а м и я „ р ъ г н а л а в г ъ р б и ц а т а “ . Т я б и л а „ м а д ж а р к а “ и п р а в е л а „брата
д а се п о б ъ р к а т “ .
К о г а т о б о л е с т т а е р е зу л та т о т н а п р ав ен а м а г и я , н я к о и е л е м е н т и в ритуа­
л а се п р о м е н я т и се п р ав и „ м а ги я з а о т в р ъ щ а н е “ (вж . п о -н а т а т ъ к „М агия за
болки в гъ р б а “ и „М аги я з а о т в р ъ щ а н е н а м а ги я з а б о л к и в г ъ р б а “).
71

(За б о лк и в о ч и т е и о б р и ви п о у с т н и т е )
№ 604
В ъзрастна жена, която ням а „м есечно“, до н ася о т д о м а си ед н а паничка шер­
бет и със зелена китка пръска три пъти о т него в л и ц ето н а б о л н и я и п о цялата къ­
ща. Н а китката се връзва м алко о т косата на болния и парчен ц е о т дрехата му (те
служат за негова „бележка“). К ато изпръска ш ербета, ж ен ата и зли ва останалото в
паницата, налива чеш м яна вода и оставя паницата навън п р ед прага.
В това врем е болният три пъти бърка с ръж ен а в огнищ ето, взем а м алко жар,
излиза навън и я пуска в паницата. О тпива тр и пъти о т водата, сл ед т о ва разбива
с пръст угасналите въгленчета и се н ам азва тр и пъти п о бо л н о то м ясто . Паницата
се оставя три нощ и подред навън п од звездите, като се покрива, за д а не пийне от
нея отровен гущер. М иенето и отливането се п о втар ят всяка сутрин.
50, с. 129

(За „ в р а г и ”)
№ 605

Т ова са „буци, дека се д и гат на сп р егата н а с т о к а т а “ . „ К о га е на човек, се

викат съ р м и , кога е н а сто ка — в р а ги.“
Б ае се с д евет кам ъ чета, дон есен и о т „ б а р а т а “ . В зем а се п ъ р во то камъче,
обикаля се с него в кръг о т д ясн о н а л яв о о к о л о бу ц ата и се казва девет пъти:
О т 9 в р а ги на 8,
о т 8 в р а ги на 7,
о т 7 в р а ги на 6,
о т 6 вр а ги н а 5,
о т 5 вр а ги на 4,
от 4 вр а ги на 3,
 о т 3 враги н а 2,
о т 2 вр а ги на 1,
о т 1 — н е м а ни една.

После се обикаля с второто камъче, с третото и т.н. с деветте, като на вся­

ко обикаляне се казват по девет пъти тези думи. Накрая всички камъчета се
връщат пак там , откъдето са взети.
78

(За „гелендж ик")

№606
За геленджик се бае. То излиза по дяца и по големи хора — червено стане и
почне да дълбй, раничка да става. Излиза по краченца, по петичките на краченца-
та, на мъжките много излазя по слабините. Получава се така... от самото нящо.
И довадат дяца... бая им. Няколко думи са и с енно ножче, с енна чекийка
бая. Ножчето държ а го ги и го махам така (с дясната ръка от дясно на ляво и
от горе на долу — В.С.). И казвам:
А р аб ая бендй м ,
а м а н а я гю тю р д ю м ,
гетй екм ее,
нерекедж ем геленджик.
Н ерекеж еем оркоола,
актй м ч ак ъ т бектйм ,
нерекеж еем геленджик.

И тя думи са повтарят дванайсе пъти, дванайсе пъти са изреждат на енно дяте.

Тва от нашта баба. Тя го е научила от някоя кадъна. И тя си го запомнила
и го баеше. Майка ми — не. Баща ми го написа, ама не рачй да го бае. Че я
земах тва лисче от него. Яз слушах баба, ама като дяте, тогава не обръщаме
внимание.
Мойта майка казваше ми го на български: че някой си отивал да жене, че ка­
рал жито с биволите да га продава. Ама не знам кво значи, не мога да превеждам.
7, с. 364

(За „гущер")
№ 607

Кога ти се надигне гущер (оток) на образо (лицето), се лови зелен гущер

между двете Богородици — Голямата и Малката — и се умъртвява от глад. Ко­
га умре, го земаш, допираш му главата там (върху отока) и се молиш и на две­
те Богородици да ти помогнат, за лек.
М оли м ви се Б огородици,
д ай те лек н а И ван!
Зелен гущ ер дойде,
зелен гущ ер д а ум ре.
В ърнете му зд р авето и доброто!

Три пъти че обиколиш така и че си го туриш па у дрвените заструзи (дър­

вен солник) да го заклопиш. Че си го дигнеш на полицата, никой де не го пипа.
И като ти дойде па човек да го лекуваш, па така.
71
 („Сечене" на далак)
№ 608
Съблича се детето голо и дядото, който бае, му връзва краката с въже, об­
ръщ а го надолу с главата и го завързва на гредата на тавана да виси. Слага
„пералката“ върху стъпалата му , а с дясната ръка чука по нея с брадвата.
Майката пита: — Що сечеш?
Той отговаря: — Сека, далак сека.
Майката: — Сечи, та го отсечи!
След това го отвързва, извежда го пред прага, очертава му с един нож ля­
вото стъпало, издълбава го и го посипва с морска сол. После пак го затрупва
с пръст и го изравнява.
Докато го затрупва, казва:
— Тук да остане болестта!
85
(За диария)
№ 609
Откъсва се трева „петопръстица“, като майката на болното дете колени­
чи и я откъсва със зъби. След това казва:
Досега е дете срало,
съг я съм те опасла
и то нема вече да сере.
Хапва от тревата.
4, с. 223
(За „дрйсък")
№ 610
Бае се вечер след залез слънце. Леко се разтрива т а в а т а на болния отзад
и челото с ръка, а през това време той гледа към прозореца. Казва се:
Д а не ми е кръста пръста,
лявата плешка и десния крак;
да не ми се м ае главата
и д а м е остави пустия му д р исък.
Ш а ида в гората
и ням а д а се върна!

Ж ената не си спомня подробности, защото не го е правила, а само е гле­

дала и слушала баба си.
90
(На дупе (за шега)
№ 611
Информаторката разказва за един дядо Илия, който бил сакат куц. Той
баел така:
Б ай, бай, байца,
д а оздравйца!
Колкото на м орето пясъка.
 толкоз на дупето вр ясъка;
колкото в го р а та кю тю ците,
толкоз на дупето м илю ците.

Детето се надупва, а в това време той върти чобанската си сопа в кръг от

ляво на дясно и говори. Накрая удря детето по дупето със сопата и казва:
- Айде, да отиде у гората!
Дядото казва, че правел за шега това и за да седят децата край него.
84

(За „жлюки")
№ 612
„Жлюките“ са „кога се надигне нещо в гърлото“. Баячката научава чове­
ка да си бае сам, но може да го прави и тя, ако той не иска.
Взема се „шйляк“ (старо, изхвърлено от употреба вретено). В сряда след
залез слънце човекът излиза на двора (ако си го прави сам) или отива в двора
на баячката (ако го прави тя). Болният гледа към звездите, а баячката „ръчка
с тупото у гърлото" и казва:
С ъ га дзвезди и жлюки,
а утре ни дзвезди, ни жлюки!
Преди да започне да говори, трябва да „ухне“ три пъти нагоре, към звездите.
71

№ 613
Бае се с първото боядисано червено яйце на Великия четвъртък, което се
пази „у дрвени заструзи“ (дървен солник) за лек.
„Кога се надигне жлюка на човек или на стока, че потркаш с тва яйце, че
го обиколиш три пути и че речеш:
Съ га дзвезди и жлюки,
утре ни дзвезди, ни жлюки!
И че гледаш къде дзвездите, кога баеш, та да се фане.“
Това става срещу сряда и срещу събота, в момента, в който се покажат
звездите на небето.
После яйцето пак се прибира за друг път.
71
(За „ за с и п и в о ”)
№ 614
Баячката взема вехта счупена лъжица, която после не се връща вкъщи, и
ново гърне, което още не е използвано. Заедно с болни отиват на кладенец или
локва, където няма постоянно вода — „дека пресъхва и ту има вода, ту няма“.
Баячката гребва три пъти вода с лъжицата и я сипва в гърнето, после дава на
болния три пъти да пийне и накрая прехвърля гърнето и лъжицата зад рамото
му. До този момент не се говори, а сега бабата казва само: „Тук да си остане
болката!", и двамата си тръгват, без да се обръщат.
71
 №615

„Запойва“ се на прага с п р ъ ст о т тр и незнайни гроба.

76
(За забравяне)
№616
Б олният се провира три пъти — през ди ва лоза, през ш ипка и през разце­
пена леска. Н а всяко о т тях завързва после по един свой „белег“ — парченце
о т дреха. Т ръгва си, без д а се обръщ а.
77
(„Кога човек нещ о се за м у ч и ")
№ 617

Трсиш камик, дека има дупка и там е прорасла тревица некаква. Откинеш
я, вариш я и да я пие за лек три деня.
71
(„Кога засъъне човек")
№ 618
Баячката намира коса от „копилче“ (извънбрачно родено дете) и я изгаря
на керемидка.
Болният застава в средата на стаята с лице към вратата и баячката го
„запойва“ три пъти с пепелта от изгорената коса, размесена с малко вода. След
това хвърля лъжичката през рамото му и я оставя там, докато се оправи човекът.
Бае се в събота или „кога се пълни месецо, че да врвй на айр“.
82
(За здраве с пръстен от м ърт вец)
№ 619
Сипва се вода през пръстена и после се пие за здраве.
77
(За „издат")
№ 620
Това е издут стомах.
С нож се „сече“ срещу стомаха и се казва:
И зд атко, братко,
иди у пусти гори,
къде м ачка не оди,
къде куче не оди,
къде петел не пее.
Накрая ножът се забива в земята до болния. После се вади и това се пов­
таря 4—5 пъти.
Информаторката не помни добре текста на баенето.
96
 (За „курдушанк", сърбел)
№ 621

Бае се на „боклука“ - на селското бунище или „дето ровят кокошките и

се къпят“.
Болният сяда в средата на боклука. Баячката взема в дясната си ръка пе­
пел оттам и тръгва да обикаля около болния три пъти от ляво на дясно, „кък-
то играй орото“. На третия път сипва малко от пепелта на главата му така, че
да пада назад, на боклука, а болният пита:
— Какво сипваш?
— Курдуншак.
— Сипи, сипи, та го изсипи!
И така — три пъти. После двамата се връщат по друг път, не по този, по
който са дошли.
84
(З а „ к ъ с о к р а ч и ц а ")

№ 622
„К ъсокрачицата. К ъсокрачицата тъй церя: постилам идин чаршаф, ляга
си човека по очи, главата към печката. Тука тъй е възлавничката. Постилам
чаршафа, щ ото тия лика, кат ги нарежа, то са набива там и не може метлата да
го помете. В зем ам сига него лико, то дълго, премервам му бою, тъй както ле­
жи, ут глъвътъ ду краката. (С ликото ли го мериш?) С него лико. (Ликото той
ли си го носи?) Н е, идни хора бява донесли и аз кат остани, дигам го там за
следващия. И п рем ервам му бою. Сетне прекрачвам го тъй, премервам и ръ­
цете ей тъй, разп ерени от там до тука. Почвам сига: взимам, нагъвам го, нагъ­
вам го тъй на такоз ньещ о. Вземам ножиците. Почвам от тука, от главъть.
Клъцвам м алко, по-надолу клъцвам... (Какво клъцваш?) Ликото, с ножички-
те. О трязвам (О т сам ото лико ли отрязваш?) Отрязвам, парченца такиз... Сет­
не там на ръкътъ, тука тъй... (Ама ликото върху човека ли си стои, като ходиш
да го реж еш ?) А з го вземам ликото отгоре. Само премервам боя, премервам
му и ръцете тъ й и свързвам там по ино възельче, къдя доде, и го нагъвам тъй.
(Значи в четирите краищ а свързваш по едно възелче?) Аа свързвам по ино въ­
зельче, н агъвам го него лико ей тъй. (Започва да ми го показва.) Ей го, свърз­
вам по ино възельче и дотам е боя му. Прекрачвам го тъй, почвам сига от ръ­
кътъ, о т пръстите там и премервам на тъз ръкъ до пръстите. Премервам го и
него. И т ам свързвам по ино възельче. Дето артишаат ликата, отрязвам ги,
хвърлям гии там на инъ стрънъ. Туй, дето е след възельчето, отрязвам го и го
слагам т ам е-е, настрана. (Защо на кръст го мериш, бабо Донке?) Чи де да
знам, ва. Тъй м ъ й учила баба. Казао: практика имам, теория нямам. Баба, ни е
кат сига д а седни да ти обясни. Ама па и то де да знай. И нейната баба тъй е
церила и тъй я учила. Сега, какоту ми й казала, такоз прая, пак... Ей га, мятам
чумберь сига, думите, кат започна да рабтя, знам ги, наред-наред ги казвам.
Кът завана тъй само, да седя и да казвам — забраам ги. Сига, до де стйгнаоми
ний? (До там , докъдето го премери накръст.) А, премервам боя му, премер­
вам и ръцете, къкту са тъй разперени, премервам и тяв, свързвам по идин въ-
зель там, додето й стигнало ликото, колкот му и боя, и с просо го заобикалям
тъй и почвам, ликата ги нагъвам, нагъвам, нагъвам... (Просото го пускаш пре­
ди да нагънеш ликото, така ли?) Най-напред с ликата премервам и сетнье кат
мина и с просото, нарязвам сига ликата. Почвам ут главътъ. Тъй, тъй, тъй на-
ред, наред и режа по мъничко, по мъничко. К ат са свърш и ликото и кат мина
и с просото... (Колко пъти го обикаляш човека?) Веднъж. Веднъж с просото и
веднъж с ликото. А тъй. И: „Ганчо, стани сега, седни. П ростри краката тъй.“
Вземаам инъ слъмкъ. Хвърлям полвинката зад м ойтъ глъвъ, полвинката —зъд
ньеговътъ, поотрия му челуту. „Седни сега там на стола!“ Аз прегъвам чарша­
фа, изнасям го навън. Какту й сгънат, слагам гу там и слагам ино камъчи има
отгоре му. Кат си заминат хората, отърсям чаршафа, дигам го за следващия
който й. (А защо трябва да си простре краката, преди д а му хвърлиш сламка­
та?) Ами как да седни? Да е коленичил — не става. П ростира си краката ей тъй
на тъй и аз хвърлям сламката... и тъй.
(Късокрачицата е болка, при която човек се мъчи д а върви напред, но кра­
ката му вървят назад. Лекува се по следния начин. Болният ляга на земята с
глава към печката и с разперени настрани ръце, баячката взема дълго лико и
го премерва — най-напред на дължина, после на ш ирина — о т пръстите на ля­
вата ръка до пръстите на дясната. С по едно възелче отбелязва докъде е стиг­
нал „боят“ на дължина и на ширина. Тя нарича общ о двата „боя“ „бойови“.
После нагъва и двете лика заедно няколко пъти и започва д а обикаля болния
от ляво на дясно, като отрязва с ножицата по малко от ликото над главата, ръ­
ката, кръста, краката и така стига пак до главата, в кръг. П осле започва да пус­
ка по малко просо, като отново обикаля болния в кръг от ляво на дясно. По­
сле той става. Баба Донка хвърля половин сламка през неговата глава напред
и през своята — назад. Три пъти плюе на палеца си и му прави кръст на челото
и на гърдите. След това сгъва чаршафа с ликото и просото в него и го слага
под камък в двора с думите: „Ивановата късокрачица, тука да остани!“ Кога­
то си тръгне болният, тя излиза да си прибере чаршафа.)
43
(За лиш еи по ръцет е)
№ 623
Някой път, като има такова напукано по ръцете, като лишеи, бая на мес-
чината. Като е нова месчината, се там гледам — ам а хич да не мигна. И бая:
Н ио фегар
паликар,
иртес
тита парс,
то боно
ксеризоменос.
Кинос
по м ето ипе
петани.
А т о и тен суо
наяни!

(В превод от гръцки означава: „Нова месечина, момче (ерген) дойде. Как­

во ще вземеш? Да ми вземеш болестта! Която ми казала — умряла. Аз го каз­
вам, да стане лек!“)
Пак три пъти. Гледам месчината, без да мигна, зимам пръст от земята и
търкам ръката.
21, с. 259
 (За мъртва кост)
№ 624
Като се дигне м ъртва кост, баячката прави така:
Чака да умре човек — ако болният е мъж, да умре мъж, ако е жена —жена,
и да започне да удря камбаната за умряло.
След това баячката взема веригата от огнището и когато удари кам ба­
ната, веднага удря с веригата по м ъртвата кост. При всеки следващ кам б а­
нен звън отново удря по м ъртвата кост — и така, докато бие камбаната. С лед
последния камбанен звън удря по мъртвата кост още три или пет пъти и каз­
ва:
Д а се окостиш ,
д а се не дигнеш!
Повтаря тези думи същ о три или пет пъти и пуска веригата, а болният
веднага си тръгва.
На другия ден болният отива пак, баячката взема камъче, откъдето и да е,
обикаля три пъти мъртвата кост и казва:
За 24 часа се е дигнало,
за 24 часа д а се развали!
Последното баене може да го направи и друг човек, стига да не е виждал
до този момент „подигнатото.“
81

(Провиране за „недъгаво”)
№ 625

Когато човек има някакъв траен недъг, може да се опита да се лекува с

провиране.
Най-напред се провира през венец, направен от „дзвънци-клопарци“
(хлопки), които се слагат на шиите на овните. Баячката държи венеца, човекът
се провира три пъти през него, като тръгва в посока към слънцето, и на всяко
провиране бабата казва: „Бог да помогне, здраве да ти даде!“
След това човекът се провира по същия начин през веригата от огнище­
то, оформена като кръг, като тръгва пак в посока срещу слънцето.
На третия път се провира през „йованския венец“: венец от билки, брани
на празника на Св. Иван Бильобер.
77

(За „нежйт")
№ 626

За баенето от „нежйт“ (възпаление на венците) се взема бяло перо от

много стара патица. Баячката го държи в дясната си ръка и през цялото вре­
ме, докато трае изговарянето на словесния текст, го размахва лекичко от дяс­
но на ляво пред лицето на болния.
Айде, Н еж о, със мене!
К аним те с руйно вино,
и с ж елта бъклица,
и с бела погача.
 Там да те водим в гора Галилейска.
Там има златна трапеза,
златни лужици, златни паници.
Тамо е место за тебе.
Тамо, дето кукавица не кука
и м акара не сече.
Там д а седиш,
там да си къща праиш.
Текстът се повтаря три пъти. Накрая перото се прехвърля през главата на
болния и той си тръгва, без да се обръща, като на излизане хвърля дар до вра­
тата (най-често железни монети) на баячката.
Може да се бае и навън, не в стая и тогава дарът се оставя до някой камък
наблизо, но пак на земята.
71
(З а „ н е ф е л а т а " )

№ 627

„Нефелата е лоша болест. На човеко му се врти главата и пада.“

Баячката взема червен вълнен конец и кара болния да стъпи на прага с ли­
це навън. Премерва му „боя“ с конеца от т а в а т а до петите, накъсва конеца на
три части и двамата мълчаливо се запътват към гората. Бабата завързва с три­
те конеца три храста. С първия завързва леска, с втория — къпина, а с третия
— шипка. Това става, като се хващат два клона от двата края на храста за вър­
ховете и се завързват така, че да образуват обръч. Болният застава с лице към
слънцето и започва да се провира през обръча. Тръгва „къде слнцето“,
провира се през обръча, завива наляво, минава зад гърба на баячката, която
стои от лявата страна на обръча, и пак тръгва да се провира. И така — три пъ­
ти на всеки храст. На всяко провиране бабата се прекръства три пъти, пипа с
ръка земята пред обръча три пъти и казва:
Къпйнчице ле, сестрице ле,
ти майка, ти баща,
дай живот и здраве на Иван!
Д а иде нефелата
у пусти гори,
дека моми не пеят,
дека мъже не сечат,
дека ергени не орат,
дека пилци не пеят;
дека вода не тече,
дека трева не расте,
дека м ан ара не сече.

Думите се повтарят по три пъти на всяко минаване — общо девет пъти на

храст.
Когато болният се провира под леската и под шипката, обръщението се
сменя съответно на:
Лесчйце ле, сестрице л е . . .
и на:
Ш йпчице ле, сестрице л е . . .
Болният си тръгва, без да се обръща, и се връща по друг път.
 Бае се три пъти сам о в ср яд а — общ о три среди. П ъ р в ата ср я д а бо л н и ят
трябва да „дари“ п о следн о то храстче, през което се е проврял, с дреха, върху
която е преспал съ щ ата нощ , като казва:
Я тебе д ар и м с дар,
т и м е н е — ж и в о т и зд раве!

Втората ср яда п р о ви р ан ето п рез храстч етата става в друг ред, така че
последното храстче д а е друго о т предиш ното провиране. Б олният „д ар я в а“
него по същия начин. Т р етата сряда „д арява“ и третото храстче.
Конците, с които са завързани храстите, стоят, докато падне първият дъж д
и ги измие. Щом като те п аднат и клоните се изправят, болестта ще си отиде.
Баячката се д ар яв а чак на тр етата сряда с пари или дар, който се хвърля
на земята. Тя не го взем а, докато човекът е при нея, а сам о казва:
Ти м е н е д а р ,
я тебе ж и в о т и зд раве!

Тя не ги иска и човек м ож е и да не й даде дар, но е хубаво да остави нещо

„за лек“.
77

(На п иян иц и)
№ 628
Взема се кокалче от десния крак на мъртвец, което се изравя о т незнаен
гроб. Това се прави от баячката или от жената на пияницата, която й го занася.
Изгаря се върху керемида, като се разбърква с пръчица от неплодно д ъ р ­
во, и се говори:
К а к т о не ходи тука т о я човек,
та к а д а не ходи в к р ъ ч м и те Иван!

След това пепелта се сипва тайно в яденето на пияницата и той вече няма
желание да ходи и д а пие в кръчм ата.
84

(Л екуване на пож ълт яване с кит ка от м ърт вец)

№ 629

Жлт човек кога стане, тр еба д а се къпе с мртвечка китка и че се опраи.

77
(За „ полунощ ник”)
№ 630

Кат не мож д а спиш , аз х о р ата церя, аз двадя ред тъй да ни м ога да заспи­
вам, боже. Стискам си очите, стискам , въртя се, не ставам мокает да ида да си
събера там малко боклучета, д а туря на една керем идка и два-три въглена, да
са позапуша тъй м алко.
(Обясни ми п о-п одробн о какво се прави, когато не м ога да заспя?)
Сега, кат им аш „полунош ник“ са казва, не мойш да заспиш, отиваш сред
двора, да кажем, то вий и д во р ням ати многу, у тия апартам енти де двор, ама
се кат излезиш по къро насам-наатам, пък или из улицата кат вървиш, има ня­
къде някоя сламчица, някой перце ут животно е фръкнало на шосето, да ка­
жем, ади, сега катой в двора, аз мога да ти събера две кила боклук. Събирам
тъй мъничко боклучеета тъй, туряш на ина керем идка два-три въглена, то и
въглени нямати вий, ама, да кажем, ше скъсаш идин вестник и у банята ли, на­
вън, на терасата ли, то шъ съ запали, нали? И ш ъ туриш тяо боклучета, над
него пушек да мойш ей тъй, да мойш да са поопушиш. П а тия въгленчета шъ
ги угасиш, шъ ги загъниш у иднъ книжка, ш ъ ги туриш под главата, да спиш
отгоре им, и сабаале шъ ги зафърлиш на пътя. П а вий нямате ни въглени...
(Ами като нямам въглени, вестникът какво да го правя?) А, нищо, той вятъра
ше го издуха... (Него ли да си сложа под възглавницата?) А, чи то како ши ос­
тани, то изгоряло, то изгаря са се боклука там. Ни е къкто въглените, ама кат
иска човек — можи. Ина жина каза: „Бабо Донке, у апартам ент живейми, ама
мога, каза, да запаля пет-шест клечки, каза, колкот д а стани, огънчеч да стани.
Да можим да угасим тяо въгленчета, да ги турим под главътъ. (Е, и станал ли
е цяр?) Станал бе, майка, станал. Вестника запушва, ам а можи... Не е като въг­
ленчета, да ги туриш под главата, да спиш отгоре им. То изгаря, ама...
43

(За пъпка, рана)

№ 631
Взема се кокалче (лопатка) от гергьовско агне и се обикаля с него пъпката
с кръгови движения. Кръгът мислено се разделя на четири.
Ако раната е на жена, нарича се на имената на четири сестри. Ако е на
мъж — на четирима братя.
Три пъти се обикалая пъпката. Първия път се казва: Това на първия, това
на втория, това на третия, това на четвъртия.“
Втория път се нарича: „Това на втория, това на третия, това на четвъртия,
това на първия.“
Третия път: „Това на третия, това на четвъртия, това на първия, това на
втория“, за да се струпа на четвъртия.
58, с. 463
(За „русалии")
№ 632
Преди десетина години една не дойде на черква на Петдесятница, ам залови­
ла са да чепка вълна. И паднала — ни жива, ни умряла. И викат тогава улася, вла­
си. Те играят с хлопки, със звънци. Над нея, да изгонят русалиите. То е дух -
мъжки, женски дух ли е — не зная — дух. И на нея й мина. А на други не им минава.
Улася (власи) ги търсим от Виноград. Кат има случай. Те ходят както си
им е носията. Хлопки носят, каквито връзват на кравите. Хлопките ги държат
в ръце. И около нея играят и пеят: „Ой, Русаля, Русаля!“
Аз не съм виждала, само съм чула от хората. Били три-четри мъже и же­
ни. Дойдат и почват да играят. К ато почнат — звънците в ръцете им. Тя об­
тегната жената тука, жената, дето е болна, тя не може нито да приказва, нито
нищо. И те сега, кат са наредят, и почват:
— Русале, Русале, друс-друс, дрънкат. Русале-е-й! Русале, ако може, излез
си! Излез си! Русале, Русале! Излез! Излез! Успокой жената, Русале, Русале! Ру­
сале, излез, излез, излез!
 И спират. Ей туй то цялата работа.
(Информаторката възпроизвежда (с голямо увлечение) „песента“ на „ула-
сята“ според това, което са й разказвали присъствалите на лечението.)
40, с. 109
(За „слаботия”)
№ 633
Била слаботията три брата — първи брат, втори брат и трети брат. Зато­
ва се бае три пъти:
С л аб о ти ята зим ам — първи брат.
Зим ам му сянката,
зи м ам го, изгорявам го,
д а ням а слаботия в това дете.
С лаб отията зим ам — втори брат.
Зим ам му сянката,
зи м ам го, изгорявам го,
д а ням а слаботия в това дете.
С лаботията зим ам — трети брат.
Зим ам му сянката,
зи м ам го, изгорявам го,
д а ням а слаботия в това дете.
Гори се сянка: „на врата или на дувар ке го изпраиш детето и с една торе­
на прахан от черна черница“. Очертава се сянката му и после „му се изгорява
(на сянката) сърцето, стомаха, ръките и ногите, и се казва баснята“.
54, с. 546
(За „тежка болест”)
№ 634
При „тежка болест“ баячката взема пръстено гърне и отива за вода. Тряб­
ва да донесе вода от три места: от „барата“, където се сливат „три води“, от
Боровата чеушма и от Горни бунар. Докато носи водата, баячката не бива да го­
вори, дори някой срещнат по пътя човек да я заговори — това е „мълчана вода“.
Взема китка босилек, увит с червен конец, „суха захар“, сипва захарта във
водата и с „босильняка“ пръска „потана“. Събира „шуште“ от двора и от тях
прекадява болния.
Всичко това се прави три пъти.
36, с. 83
(За „топче")
№ 635
„Топче“ — твърдо подуто място, най-често на ръката.
Баячката взема камъче и без да проговори нито дума, обикаля с него три
пъти подутото място — първия път отвън навътре, втория отвътре навън и
третия — пак отвън навътре. След това оставя камъчето на мястото, откъдето
го е взела, и двамата с болния се връщат по къщите си, като минават по раз­
личен път, от който са дошли.
84
 (За „устоболъ ")
№ 636

Като ти се изринва езико и боли, требе д а го поръсиш с вода от венчето

на св. Иван Бильобер (т.е. да намокриш венчето, изплетено на този ден, и с во­
дата, която пада отдолу, да наръсиш изринатото) и д а речеш само:
Д а въри у пусти гори,
дека петел не м йнва,
дека овца не м инва,
дека коза не минва,
дека говедо ие минва,
дека нищ о не минва.

И тва е то.
72
(Баене и гадаене на ж ена, която се м ъчи да раж да,
или на човек, който ум ира)
№ 637
Баячката има китка, донесена от Божи гроб. Тя е Божа китка, суха. Доне­
съл й я е един дядо, който ходил на „аджилък“.
Баячката взема китката и я натопява в паничка с вода. П рави с китката
три кръста във водата и после я оставя в паничката. Д окато прави кръстовете,
казва три пъти:
— на човек, който умира:
Ако оздрави, да цъф не,
ако умре — да не цъфне.

— на жена, която се мъчи да раж да:

Ако роди, д а цъфне,
ако не роди — да не цъфне.

След това наблюдава китката — тя не цъфти, докато ж ената не почне да

ражда или докато човекът не започне да оздравява. Н о когато ж ената започне
да ражда или човекът да оздравява, китката цъфва и колкото по-здрав е човекът
или по-лесно е родила жената, толкова повече цветчета се появяват по нея.
84
(Берекет казанж дуасъ — молит ва за гурбет )
№ 638

Тоз молитба праиш, когат отиваш да печелиш. К ат отиваш на гурбет.

Пак почваш сега:
Бисмилля (х) иррахманиррахим! (Помниш Бога!)
Аллах рабин, Джебраил, виж Джебраил каза тука — най-големия ангел.
Джебраил, Микаил, Исрафил, Азраил, и четримата ги казва. (Продължава да
чете на арабски и да превежда.) Ако помниш тези, може да ти помогнат да
спечелиш много пари.
Сяка сутрин по 10 минути 7 дена да четеш туй и ше молитбаш на Аллаха.
99
 (М о л и т в а п р ед и т р ъ гва н е за М ек а )
№ 639

То да прайш н а м а з (м о л и т в а ) в М еккя — н ай -убавото н ещ о . П р а в о о т и в а ш

в рая. Затова и о р а т а о т и в а т в М еккя д а п р а ят н ам аз. То не м о ж и си н ки , а м а н а
кой е писано едно в р е м е о т Б о га д а отива, им а къ см ет, т о й о т и в а с а м о . Ч е т е ш
туй и отиваш вече (чете н а ар абски ).
99
(М олит ва, п р ед и да за п о ч н а т да я д а т п р ез Р а зм а за н а )
(Ю ф т ар дуасъ)
№ 640

То е, когато ний п р а й м е 30 д ен а Р ам азан — не я д ем л я б , н а л и , н е я д е м . И

вечерта, когато п о ч в а м е д а я д ем е, п р ай м е тъ з м о л и тб а. Ей го: „ Б и с м и л л я (х)
иррахманиррахим! А л л а а екбер ...“ (чете на арабски). Т уъ п ак с ъ щ о т о зн а ч и .
Пак молиш на А ллаха, д е т о ф ан ал си Р ам азан , д а п о вяр ва Б о га, д а п р и е м а з а
чисто. Е и праи са т о з м о л и т б а за А ллаха, д ето не ядеш 30 д е н а. П о ц я л д е н
да стоиш гладен. И д а т а п р и ем е, че си чи сто вече. Т ова е. То е п и р и з (п о с т )
туй.
99

(П рогонване на „д ж и н н й ", „ дж и но ве”)

№ 641

Тез джиннйте пък не са виж дат. Виждат са сам о ш ейтаните. Н як ой човек,

когото мамят, ги виж да — като куче, като бивол, като ж ивотни. С а м о н а к о го ­
то искат да са покаж ат. И д в ат и те докарват вече при дж иннйте. То туй е р а б о ­
тата на шейтана — д а т а п р и м ам и и д а т а докара вече при дж и н н й те. А ко и с ­
каш, да кажем, да ф анеш някой заек, и той бяга н асам -н атам и те д о к а р а п р а в о
там. Това е ш ейтан. К а т стигнеш вече на тяхното м ясто — при н а й -с та р и те к ъ ­
щи, запустели, стари тоал етн и , бани, помии, на н ай -м ръсн и те м еста. Т ам с е ­
дят джиннйте и чакат д а та до кар а ш ейтана при тях.
Шейтана д о т ам д о к ар в а тебе и те викат подир тебе. И ти зем ат акъла. Ф а-
щат те и твоя акъл е вече с тях. Ти ставаш като ш ейтан. Н е знайш къде о ти в аш
и какво прайш вечи. И згубваш се вече. Те, където те закарат, т а м одиш . М о гат
да та накарат д а ходиш гол тъй, чисто гол, а ти въобщ е не виж даш себе си. Те
са много и им ат р азл и ч ен характер. Те влизат в тебе сичките и като се ск ар ат
помежду си, и ти си изгубваш акъла, объркваш се така. К акто х о р ата и м а т р а з ­
лични характери, так а и те. И не м о гат да са разберат, щ от са м ного, и те п о д ­
тикват да върш иш нещ а, кои то ти вод ят до зло. Те различни лош и нещ а те к а­
рат да правиш и ти за т о в а се сбъркваш накрая и одиш като такоз. Единия к а­
же така, другия каж е др у го и н акрая те объркват. М огат да те н акарат да ск о ­
чиш в някой трап или д а се ф ъ р л и ш в някой кладенец. А ко са м ахн ат за м о ­
мент от тебе, и ти са о съ зн ай ш и виждаш , че си гол или седиш до кладенеца и
така. Могат да те н а к ар а т д а видиш някой сватба в кладенеца и ти гледаш и
виждаш как излизат и вл и зат сватбари, музикантите, булката и искаш д а идеш
при тях. Или ти п о казват друго, дето ти аресва на тебе — каквото ти ж елаеш ,
за каквото ти е м ерак, и го виж даш . Те те теглят там и ти върш и с тях заедно.
На един тука му п о казват гола жена да са лю би с тях.
 Едни черни хора му я показвали. И оня станал, ам а му се пикало и те му
казали, че е вече в тоалетната. И като се събудил, видял, че се напикал. Котка
минала и избягала. То шейтан било.
Мойто бащ ата пък ги видял на бостана. П азач бил там . Н ощ но време. И
една вечер почват да пеят зурните, тъпана, почват д а играя. И кучето скимти
от страх. Щото то сигурно вижда. Наближава вече тъй до него, чува се гласа,
ама не се вижда. Той се уплашил и почва да пее молитба. И тогаз вече свърши­
ло. Те до първи петли одят и след туй вече свършва. Не идват. Събират са ве­
че и си отиват.
Ама тогаз трябва да одиш на ходжата да ги изгони. М ойто дядото беше
ходжа и пее молйтби, и праи муски. К ато го фанат джинните, и лекари не мо­
гат да помагат.
Идват. Два-три пъти видях. Вързан го водят. Той не иска д а иде при ход­
жата. Щото тез джиннйте му казват да не ходи, че това е лош о място. Те нали
са у него. Наближава вече, а при дядото нали не м огат д а влизат джиннй и
шейтани, щото той се пее и молитби се четат там. Там не м огат да влизат те.
Дори в двора не могат да влизат. Мойто дядо имаш е сложен в двора глог. Че­
тири пръчки глог беше забил на четирите ъгъла в двора, за д а не влизат джин­
нй там. С острото надолу ги забива, с връхчетата надолу. И то се едно че е
преграда и вече не могат да влизат там джиннй и шейтани.
И тоя вече приближава, а тез, джиннйте, го дърпат назад. К ато го вкарат
на дядото в стаята, и вече се успокоява тоз човек. К ат влиза, дъ рп а са, вика
тъй: „М-м!“, а кат почне да му чете (арабски молитви) и подухва тъй с уста към
него, и те избягват, гони ги тъй с духа (дъха) си. И три пъти като пее върху не­
го тъй, духа и казва да го освободят. И вече въобщ е не бяга то з човек. И почва
да приказва с ходжата, разказва какви случки е преживял. Вече си спомня сич-
ко. И ги няма вече джинните у него.
Вкарват го с голям зор, а си излиза тъй спокойно. Даже целува на ходжата
ръцете: „Берекет версйн, че ме отърва!“
После идва още два пъти. И дар носи — дрехи, агне, пари, какото искат.
Ама само до 4 часа след обяд. По-късно не може.
Накрая му дава муска и у него вече не влизат таквиа работи. Се у него я
носи и няма страшно.
И се махват вече тез работи — нито джиннй, нито ш ейтан.
99
(За „усов ")
№ 642

Тя и Станой баят за усов (мастит). „Като й се прияде нещ о и не го хапне

(снаха й), излиза й усов“. Баячката ми написа баенето на лист, но не пожела да
ми го каже устно, защото, ако го каже, няма да може да лекува след това.
 И сту б и ч е н е с и л и се,
ус п ол я и д е о д р а н б и (к).
Б ез р ъ ц е го в а н а л и ,
без н ож г о за к л а л и ,
без с о л г о с о л и л и ,
б ез о гъ н го п екл и ,
б ез у с т а го (и з) ял и .

И събираш девет кам ъ н чета, и като изкажеш думите, фърлиш към слън­
цето едно камънче. П о сл е издум аш към запад — на укръс ги фърляш — после
на север, после на ю г, и всеки път фърляш камънче. И със сите камънчета така
че направиш три пъти — сутрин, обед и вечер.
Само да не се допусне д а бере — почуства ли се така, веднага да се бае. Не
мож да разбере тия думи и от м ъка пука и са разтура.
91

ПРЕДПАЗВАНЕ
(Предпазване от урочасване)
№ 643
За да предпази една майка детето си от урочасване, трябва да го
„смърсй", т.е. да се пипне „долу“, после да се потърка по корема и да каже:
К оги са види тва,
то ги в а д а са л о вят на детето уроци.
Освен това трябва да сложи на шапчицата му синьо и червено мънисто.
Това се нарича „пужинок“.
По същия начин може да се предпазва от урочасване и „стоката“, т.е. до­
машните животни.
69
№ 644
„Койту прочете космиците на дедету, той да го урочаса!“ — казваш и дър­
пащ косицата на детето.
93
№ 645
„Който ми прочете космите на куклата, той да урочаса детету!“ — казваш
и „прескочиш“ така детето (прекрачваш го).
93
(Дамгосване на дете)
№ 646
Едно време и на децата праеха дамга за хорото. Кът е мънинко дятето,
майката напран му дамгичка — да не урчаса. И завива го и отива на хорото.
Гат е мънинко, кът не са го видяли още хората на хорото — така праят. До
пет, до шест месяца. Да не урчасва.
Дамгата земат нящо черничко от печката, от тиганя — мърнинко, меж
вяжгите. Майката с мънинкото пръсче на дясната ръка га праи.
16, с. 235
 № 647

К ато е лехуса, връзват м аш ата с червено конче и я сл агат пред вратата,

на прага (не може д а го надкрачи) — д а не стане нящ о н а детето.
П раят го, когато ш а им а балгур, в стаята, д ето ж а е балгуря.
К ато се роди детето, слагам е на десна ръчи чка червено конченце с три
сини синчета и сребърна паричка. Гледаме д о 40-то д ен а ш а са напълни ли
връзчичката с месце — ша напълнее ли детето.
За ураки слагаме на шапчичката до челцето алтънче с тр и синченца. И сега
слагаме, кога тръгам е да идем на хоро, на сватба, слагам е една черна топчица
от кибритена клечица — да са заглавят у топчицата, д а н урочасват детето. Като
са върне от хоро ли, от сватба ли, вечерта, когат приспива детето, майката земе
малко водичка в шепи и три пъти го търне по челото — за ураки. Ако не й са
станва, зема от измото. Ако детето е заспало, тя с език казва три пъти:
К ош ш ута лиж е тел ен ц ето си,
па я лиж а д етен ц ето си.
17, с. 386

№ 648
П реди да излезе от къщи, майката трябва д а пипне зем ята с палеца и
средния пръст и да направи една хоризонтална черта, а със средния пръст —
вертикална, после по същия начин д а направи на челото на детето и д а каже
бързо три пъти:
К ой м ое д а прем ери зе м л я т а
у д л го и у преко,
тоя д а ми урочи детето.

С лед това трябва да си наплюнчи палеца и д а му п отърка челото или

само да плюне лекичко по челото му три пъти. Чак тогава м ож е д а излезе и да
не се страхува, че ще й урочасат детето.
73
№ 649

Когато излиза с детето на улицата, докато прекрачва прага на двора, май­

ката трябва да си пипне престилката и да каже три пъти:
К ой м и м ож е преброи
н апреко и н ад ъ л го
ниш ките н а предняку,
то я д а м и уроч аса детето!

69
№ 650

Ака им а черно (сажди) на челцето, няма д а урочаса. „И като да го прис­

пиш, му казваш тез думите за Богородица (седнала Радка на път, на кръстопът
— вж. № 65), умиваш му очичките и тъй. А ма преди туй, ш а напран тъй с трите
пръ
ста на гла в и ч к а т а — 123: „В името на Отца, Сина и Святого Духа! — после
ше си шептиш на ума, ше триеш така челцето, ше плюнеш три пъти и готово.
Всяка вечер тъй и няма да урочасва детето.“
66
 № 651

Трябва всички да си н о с я т китки с червени конци и сини „синци“ (мънис­

та): мъжете - на калпака, ж ените — на кърпите, децата - на пазвичките, бебе­
тата - на шапчиците.
66
№ 652

Майката го прави. „Пипнеш се долу, пипнеш на детето челото и речеш така:

К ой м и м о е п р еб р о и влакната,
т о я д а м и у р о ч ас а детето!
77
№ 653

Фаща са ръкава на дясната ръка и са казва:

К о га с а с ъ б ер ат
от д евет села девет сестри,
т а п р е б р о ят на ръкава
вътъка и основата,
на небето звездите,
н а м о р ет о пясъка,
на р еш ето то дупките,
т о г а в а и Катерина да урочаса.
Ше са обаят три зърна черен пипер и ше са вшият в ръкава да не уро-
часват децата.
65

№ 654
Майката си наплюнчва десния палец, потърква челцето и очичките на де-
тето си, „поплюва“ го три пъти и казва:
Д а поплю вам я за други!
71
№ 655
Когато майката носи детето по пътя и види, че много го заглеждат хора­
та, тя трябва да плюне три пъти леко и да каже три пъти:
П осрали те кокошките!
А на шапчицата му винаги да има зашито перо от сойка.
71
П редпазване от р а зли ч н и зли н и
(О т „ в е т р и щ а " )
№ 656
„Ветрища, вйрушка, вихрушка - оно са самодиви, самовили и свекакви
гадове, дека летат по въздуха и праят пакост на човека.“
 Когато човек види, че се дига „вирушка, и върти около него“, трябва да
плюе три пъти, да се завърти три пъти от дясно на ляво и да каже три пъти:
Я съм п осрна и пом очна,
а вие сте златни и сребърни.

Ако не каже така, „ветрищ ата че го фанат и че м у разлепят устата“.

71
(За „урадйсване")
№ 657
И по вънка да излееш, гледаш да не идеш д а пикаеш, дето изфърлят пе­
пел, такъви работи. Урадисвало са, събирало са някоя болест — подуваш са,
обриви, такъви работи... И сапунйда, дето ф ърлят — тряба д а са чуваш. Пак за
болест. И вечер, като изляят да пикаят, плювнуват — плювнуват, че тогава. Да
не та ване болестта, да не та ванат ураки, урама, д а не урадисаш. А ми кък?!
Имах едно момченце. Умря. Викат, че минали самодиви и то минало през
тях. И го сдробили, и падна, и умря.
12, с. 222
(П одхвърляне на дете за предпазване от лош късм ет )
№ 658
Н а някоя си жена децата не жиеха. Като не жият децата й, те са принуж­
дават по стар обичай да го фърлят на пътя. О ставят го н а пътя, завито в пеле­
ните. И който пръв мине оттам, му казват:
— Тва дяте е на твой късмет! Прибери го.
И той го зима и си го кръщава там вече на негов късмет — става като не­
гово собствено дете. То пак си е при майката, но на негов късмет.
Е тука една булка — тя е дадена на мой късмет. И сега нехното м омче — и
то е дадено. И ма досега четри-пет дяца на мой късмет. Д ават ги — и са жгиви
и здрави.
Даже едно — от вяра ли е, от кво е — на умиране детето. Дойдоха тука:
— Бай Ристьо, няма да бързаш да отиваш на баиря, така и така... жъ зе-
мем какиното дяте да го донесем на твой късмет...
Така са присънило. Хубаво, ам а трябвало да го откраднат от нехи... да не
знаела тя, че го зимали.
И го донесаа тука и са запази тва дяте. Не й жиеха децата де. А запази са
тва дяте. Тва така го донесоха, открадено го донесоха.
16, с. 236
(„Завързуване" за предпазване на добитък от чакали)
№ 659
Имаше много чакали по нас. И като остава добитък по баира — овца, коза
— да не го изяде, завързват го, бае са.
Зема една въ за. И казвам:
Господи Боже,
Господева майко!
Св. Гьорги качил са
 на висока бърчйна,
на медено кумно
и засвирил с меден кавал,
та събрал сичките чакали
и сичките вълци
да не чуят и да не видят.

И връзва възелчето. Т ри пъти са бае, три възелчета са връзват.

Гледа звездите и вързува. К о няма звезди — на жар са бае. Захлюпи жар с
една паничка и бае. Ако угасне ж арта — уж бил изяден добитъка.
По мръкнуване са бае.
19, с. 305

(Заклинание срещ у нещо лошо, което се говори)

№ 660
Когато се говори за нещо лошо, трябва след това да се каже:
Ту, п ом ен уло се, не поврнуло се!
Това се прави, за д а не дойде злото.
3, с. 43

(За болки в кръста)

№ 661
За да не боли кръста, връзват на пояса отстрани плешка от коруба жаба.
„Както жабата не га боли кръста, така и човека да не го боли.“
Кът фанат д а крякат жабите пролетта, фанат да са търкалят за кръст. На
тревата са изтъркаля човека и вика:
Ж а б а к р ъ ст боли —
м ене д а не боли!
Три пътя тряба да са каже.
28, с. 192
(На булка от магии)
№ 662
За да не направят на булката магии, трябва дрехите и всичките й накити
да се скрият до 40-ия ден след сватбата. Това го прави деверът или зълвата.
Когато й ги върнат на 40-ия ден, тя трябва да ги дари и да ги почерпи с нещо
сладко.
84
(На дете от инат)
№ 663
За дете, което много плаче, решават, че ще бъде голям инат. Ето защо го
занасят на място, където се е търкаляло магаре — да се отъркаля там, че да
няма „магарешки инат".
84
 (З а м а г и и )

№ 664

Х ващ а се „жив огин“ с две липови тресчи ц и , п рескача се, взем а се въглен­
че о т то зи огън и се скрива някъде вкъщ и, за д а пази о т м агии.
С ъ щ о так а на Е ньовден се коси с коса, която п осле се и зм и ва и с водата
се „запойва“ човек на реката, за д а не го л о вят м агии.
77
(На деца от „вет рищ а")
№ 665
К огато слага детето в дървената лю лка, м айката трябва д а прехвърли
един „жив“ въглен през нея, за да изплаши „ветрищ ата“ и те д а избягат и да не
см ущ ават съня на детето.
71
№ 666
Ако се случи на някоя майка да внесе пелените на детето вкъщи след за­
лез слънце, трябва да ги нагрее на огнището, „че ако и м а ветрищ е некакво да
се е лепнало у тех, да избега“. В противен случай „ветрищ ата“ щ е се прехвър­
лят върху детето и ще го разболеят през нощта.
71
№ 667
П реди да роди, жената трябва да иде да седне в билката „гръмотрън“ и
тогава „ветрищ ата“ няма да могат да й „уморят“ детето, когато се роди.
Н а информаторката така й се случило, че чула малко след раждането на
дъщеря си как самодиви си говорели под ореха в градината й: „Н ие щехме да
умориме и това дете, м а она беше седнала у гръмотрн!“
71
(На новородено, за да не умре)
№ 668
Вземат се три капки кръв — една от циганче, една от куче и една от „ма-
че“, и с тях се „запойва“ таку-що роденото дете, за да не умре. „Крв от три ве­
ри взета е по-силна и оно че се засили.“
71
(За всякакви болести)
№ 669
Взема се пръчка от трендафил на Гергьовден, свива се на обръч и се за­
вързва с червен вълнен конец. После човекът, който прави обръча, трябва да
се провре веднъж през него срещу слънцето, да отвърже пръчката и да я оста­
ви над вратата до следващия Гергьовден.
Това пази и него, и къщата му от болести.
71
 (З а „ б р о д н и ц и " )

№ 670

Бродниците са самодиви. Они идат начъска на белиските (места за пране

на реката) и се купат, а после щукнат.
И затова, като идат жени да перат на белиските, фъргат камик или дръв­
це, шумка нещо у ни. Ако не фърли камик — разболее се жената. А като фърли,
значи на камико е отишло злото.
71

АМУЛЕТИ

(Против уроки)
№ 671
Нанизват се на червено конче три семки от краставица, три сини копчета
или конски мъниста, три скилидки чесън и един кестен. Зашива се това на шап­
чицата на детето или някъде по завивките на леглото му, за да не урочасва.
77

( А й м а л и я п р о т и в „ с т ъ п к а н о ”)
№672
Прави се аймалията от против стъпкано. Там тя (това се е случило със
сестрата на информатора) е стъпнала в лошото и попаднала в лош час. И
отива вече, треба да се отиде до попо. Попа казва, чи: „Вашта дъщеря е била
здрава на сърцето — попа понеже аймалия за да прави, той знае от какво е
станало с нея това лошото. — За да стигне до дома, тя е била здрава във сър­
цето. Иначе те са го ударили да си останеше на место, да не си идваше до
дома.“ Така са го ударили тия, дето са самодивите. Обаче тя е здрава, идва и
почва вече у дома... разстройство, кръв от устата, кръв от носа, почва да ри­
та и тогава, казва попо, че тя е здрава била, за да доде до дома. Иначе тя е
ударена там още да остане, на место, понеже им изпикала на трапезата на
тия, яз нали казах преди малко (на самодивите), обаче тя е била здрава. След
три дена тя изчезва, умира.
Д.Д.: От какво се прави аймалията?
А.А.: Аймалията се прави за стъпване.
Прави се от съберена кръв от трима братя. Само трима трябва да са, ни-
то повече, нито по-малко. Трима, тек трябва да са. Зима се по малко кръв, зи­
ма се покривката на змията — нали има облекло змията — и от него се слага.
Слага се от девет братя съберени по малко парче ноктък, колко се отреже от
това, слага се там. И попа го прави това.
Даже и с това са казвали и на фронт да отидеш.
Праи се триъгълник обаче във малък обем. Вътре се слага сичко обшива
се от трите края с лента от плат. Обаче си го носиш под сички дреи, да опира
на голото месо.
На мен ми земаха даже в казармата такова.
2, с. 203
 (А м улет за предпазване от „лош ат а б о л е с т ")
№ 673

Взема се ризата на змия и се заш ива в дрехата (от вътреш ната страна на паз­
вата) — никога не се маха о ттам , за д а не се разболее човек о т „лош ата болест“.
84
(П рот ив зли н и и кур ш ум и )
№ 674

Взема се пъпната връв на „копеле“ (извънбрачно дете) и се зашива в дрехите,

„до сърцето“, да пази човека от всякакви болести, а войниците — от куршуми.
77
(За предпазване на войник)
№ 675
Взема се ризата на змия и се зашива в друга кожа — като амулет. Амуле­
тът пък се зашива в дрехата на войник, когато се изпращ а в казармата. Този
амулет го пази, „къкто зъмя пази къщата“, защото всяка къща си има змия „сто­
панин“, който я пази, и ако някой от рода я убие, голямо нещастие се случва.
Змията „стопанин“ тя живее някъде под прага и понякога й оставят мля­
ко там.
84
(За предпазване на войник с „мъртвешка р и з а ”)
№ 676
Взема се от ръба на ризата на мъртвец — отпред на гърдите, и „коги не-
кой отиде на война, се зашива на ризата отпред и го пази от куршуми“.
82
(Муска за глава, т.е. против главоболие)
№ 677
Кат го боли глава, муска давам. Слагаш във водата. Вечерта слагаш и ця­
ла нощ остава във водата и на луната. От шейтанете ти е дошло и трябва да
ти напрая тоз муска. Вънка да седи на луната и муската вътре. Сутринта земаш
и пийш. 7 дена пийш водата. И мож да готвиш с тоз вода. Накрая слагаш тоз
муска и тоз вода в един голям казан или, да кажем, кофа и къпиш са с тоз вода.
Слагаш ощи вода при нея и къпиш са. Фърляш водата вънка. Това е. В шахта­
та я фърляш и това е. (А муската?) То, каквото й писано в муската, за седем
дена водата зема неговата сила. Там пак молйтба пише, от тез, дето ги пише
тука. И те са си предали силата на водата вече и на тебе, кат я пийш и кат са
окъпиш. В книгата вече нищо не е останало. И затуй и муската се фърля нак­
рая, след седем ия ден.
Ама трябва да вярваш в Бога от сърце. Ако вярваш, тогава помага Алла-
ха, ако не вярваш, хиляда оджи да додат, пак не могат ти помогна. Трябва да
вярваш, за да има файда.
99
 (За предпазване от всякакво зло)
№ 678

„Земи туй да та пази. Тури си го някъде в къщата или на работата си го

окачи. То от сичко ше та пази. Тука пише: „Напишете 35 пъти Аллах и закаче­
те където работите!“
Дядото го свали о т стената на павильончето, в което работи и където го­
ворим в момента, за д а ми го даде. Това е едно листче, на което пише на тур­
скиезик следното:
„Her bu besmeleyi-şerafi 35 defa yazlmlşini evine veya iş yerine asarak tatbik ederse
Allahu Teala hazretleri o duanın bulunduğu ev veya iş yerini cin şeytanin ive (hile)
sinden şerrinden korur ayni zamanda evin ve iş yerinin feyiz ve bereketi artar Allahu
Tealla her türlü bela ve musibetten zalimlerin şerrinden saklar ve muhafaza eder.“
(Всеки) ако приложи свещения израз „В името на Аллаха Всемилостивия,
Всемилосърдния“, изписан 35 пъти и закачен в дома или на работното място,
Всевишният Аллах ще пази този дом или работно място, където се намира та­
зидума, от злите духове и злото и измамите на дявола. И едновременно с това
сеувеличават берекетът и благодатта на този дом и работно място. Всевиш­
ният Аллах предпазва от всякакви беди и защитава от злината на подстрека­
тели и злодеи...
Превод Йорданка Бабина
Самата молитва никъде не е преписана и никъде не е закачена. Дядото
счита това указание за самата молитва.

(Муска против страх)

№679
Преди да започне да прави муската, дядото си „взе аптез“ —ритуално из­
миване при мюсюлманите. Обяснява ми начина на измиването — „най-напред
ръцете мийш, три пъти хубаво тъй, после на устата три пъти земаш вода да
глътнеш, после на носа теглиш, да са изчисти хубаво, после на лицето три пъти
тъй хубаво, после на главата, ей го тъй, от горе до челото тъй, от трите (части
на главата — лява, дясна и средна) една трябва да взема тъй, после на ушите,
хубаво ги мийш отвътре и отвънка, после на врата, сетне дясната крака и ля­
вата крака и кат свършиш тез работи, мож да четеш Коран, мож да молитваш.
Туй е то аптеза. Трябва да са умия, че да мога да напиша туй муската и да има
файда от него. Без вода не мога да са вземат тъй на ръка тез работи.“
Ей го сега, земам големия мусаф (голямо издание на Корана на арабски с
превод на турски език). Виж тука пише, а тука ни обясняват (на турски език)
какво иска да каже. Донесо го преди две години, като бях у Турция (извади го
от една торба с пискюлчета и бродерия отпред, където си държи религиозни­
те книги). И търся сега. Къде го беше туй сега. Тука се молитби има. Кой за
какото дойде. Отвори и започва да преписва избраната молитва на арабски
върху едно листче от тетрадка:
„Bismi-llahi-rrahmanı-rrahim.
Kala Rabbi-srah li sadrı ua yassir li amri ua-hlul ugatan mil-lisani yafgahu
gauli, ua-djal li uaziran min ahil Haruna ahi, -usdud bihi azri ua asrikhu fi amri kai
nusabbihaka kathiran.“
„В името на Аллаха, Всемилостивия, Всемилосърдния.
Рече: Господи, разкрий гърдите ми и делото ми облекчи, развържи езика
ми - да вникнат в моите думи; от моя род ми дай помощник — Харуна, брат
ми и силата ми укрепи с него, и направи го съучастник в делото, за да Те сла­
вим много.“
Коран, Сура „Тиха“, 25—33
П ревод М ая Цолова
Сега туй листче ше го пусниш във вода и ше пийш седем дена водата. Ня­
ма да го сгъваш. (А молитвата?) М олитвата й туй:
— Бисмилляиррахманиррахим!
(Само това ли?) Само туй. Молитвата туй. И пускаш на водата. После ше
пийш таз вода седем дена. Напоследък вече прайш тъй по парче (накъсвам го
на парчета) и трябва да глътниш. Ако искаш и наведнъж тъй цялото, ако ис­
каш по парче.
(Накрая все пак сгъна листчето седем пъти, уви го в найлон и сложи тик­
со отгоре, като ми обясни, че това се прави, за да не му „избяга силата“, дока-
то го занеса да го пусна във водата. Преди това ми каза, че когато се прави
муска, се завива седем пъти с кожа или мушама, за да не излезе силата на на­
писаното и да не влязат джинните в нея, докато ходи човек до тоалетна или на
друго място, където те живеят. Защото джинните м огат д а минат през шест
ката, но седмия ги спира, а иначе — „Излезе ли един път съдържанието от­
вътре, и край.“ Самата муска се увива във формата на триъгълник.
99
МАГИИ
 МАГИИ ЗА ЛЮБОВ
№ 680

Разравя се гробът на незнаен мъртвец и се взема пръстенът — венчалната

халка на починалия. С него жената трябва да „прогледа“ мъжа, за когото иска
да се омъжи (или съответно мъжът да „прогледа“ жената, за която иска да се
ожени). Да „прогледа“ означава да го огледа три пъти от горе до долу през
дупката на пръстена, като държи пръстена с лявата ръка. След като го „прог­
леда“ с „мртвешкио“ пръстен, слага пръстена под левия си крак и казва:
Д а газим я тебе,
д а не газиш ти мене!
Повтаря думите три пъти, след което скрива пръстена в пазвата си и си
го носи там.
Това се прави в сряда или събота в „потайна доба“.
71

№ 681
Тази магия се прави, когато някой иска да накара друг да го обикне и да се
ожени (омъжи) за него. Тогава той отива при магьосницата и й казва какво ис­
ка, но и сам може да направи магията.
Хваща се прилеп през нощта срещу сряда на „нов месец“ (когато луната за­
почва да се „пълни“, за да стане кръг). Заколва се с жълтица. Непременно трябва
да е златна пара, защото е скъпа и „ти да си скъп“ на този, който искаш да те
обикне. Със същата жълтица се отрязва и малко от дясното крило на прилепа и
се слага някъде нависоко вкъщи да се изсуши. Докато се реже, се казва:
К акто е слеп прилепа,
така д а си слеп по мене!
След като изсъхне, крилцето се зашива в пазвата — „на срцето“ и се носи
така, докато човекът се влюби в този, в когото иска.
Отрязва се малко и от другото крило и се заравя под прага, за да предпази
дома от магии за зло, които освен това могат да объркат и магията за любов.
Вземат се крилата на прилепа и се слагат във вода, донесена о т "девет бро­
да“ в нощта срещу сряда. С тях се измива човекът и по този начин не само се га­
рантира действието на магията за любов, но той става и невредим за лоши магии.
От тялото на прилепа се накълцва малко в храната на добитъка, за да го
предпазва от магии за болест.
71

№ 682

За този вид магия са необходими „водни буболечки“. Това са буболечки,

които постоянно се въртят в някой вир.
Момите ловят „водните буболечки“ на първия Горешник през лятото и
вечерта, когато накладат огън, за да направят седянка, ги пускат в огъня, за да
се въртят момците около тях както буболечките в огъня.
Вирът, в който се ловят буболечките, трябва да е в долчинка. В реката те
не живеят.
71
 № 683

Когато умре човек с отворени очи, му се слага восък на очите, който се

нарича „слеп катанец“. Тоя восък „маджарката го зема, преди да закопат ум-
релио, и го дига“, пази го за магии.
Когато дойде при нея човек, който иска да накара някой друг да се влюби
в него, тя му дава восъка, като предварително го оформя като „търкуло“
(кръг). Той го взема и срещу сряда или срещу събота издебва този, на когото
ще прави магията, за да го обикне, „прогледва“ го три пъти от горе до долу и
казва три пъти:
Д а те прогледам,
че по мене д а теглиш.
Може да го направи и три поредни среди или съботи, докато се постигне
желаният ефект.
71
№ 684
Тази магия може да я направи всяка жена на мъжа си, ако иска той да я
обича повече. За целта само е необходимо, когато му полива да се мие, дока­
то е с насапунисана глава и не вижда, да хвърли малко сол върху него и да
рече:
Кво се топи солта,
така да се топиш ти за мене!
Казва се само веднъж и много тихо, за да не я чуе той. Солта ще се стопи
от водата, с която той се мие, и всичко ще бъде наред.
71
№ 685
Магията се поръчва на магьосницата и не може да си я прави човек
сам.
Могьосницата отива в църквата, помолва се пред иконата на нейния ли­
чен светец покровител или, ако няма такъв, пред иконата на Исус Христос и
тайно взема 9 или 40 недоизгорели свещи. Взема ги от свещниците, а не от пя­
съка, където се пали за умрелите.
Прибира се вкъщи и след залез слънце сяда до огнището и прави от восъ­
ка, който леко разтопява на огъня, восъчна фигурка на човек или петолъчна
звезда. Оставя я да пренощува и на другия ден я дава на човека, като му за­
ръчва да я топи малко по малко в продължение на 9 или 40 дни. Докато се то­
пи восъкът, трябва да каже три пъти:
Как се топи во съко,
така д а се топи И в а н по мене.
На 9-ия или 40-ия ден трябва да направи от восъка кръгче и да „прогле­
да“ три пъти през него от горе на долу този, на когото прави магията.
Накрая заравя восъка под прага на къщата му или на друго място, през
което той със сигурност минава всеки ден.
71
 (За любов и брак)
№ 686

„Маджйи су старите прайли, за да си сберу децата. Некакви кравайчета су

месиле с една дупка по средата“.
През това кравайче трябва да „прогледне“ стара жена — да види през не­
го момата и момъка. След това те ще се съберат. Затова се нарича магия за
„сбиранье“. Комшийката, баба Велика, така направила, защото внучката й би­
ла сбъркана и момчето не искало да я вземе. Тя обаче направила магията и на
другия ден момчето взело внучката.
Девойките, като видят пръв клас, откъсват го и го слагат на огнището —
„да им иду ергенье“.
3,с. 86
(За мерак)
№ 687

Ако искаш някой да та хареса, ша земеш мляко от майка и дъщеря, дето

кърмят. Ша го омесиш с брашънце и ша го опечеш. После ша погледнеш през
него с дясното око тоа, дето го искаш, и ша кажеш:
Както м айката от дъщ ерята не се дели
и м лякото им не се дели,
тъй и ти от мене
д а не можеш д а се отделиш!
(Прави се три пъти.)
54, с. 547
№ 688
Хваща се прилеп и се заколва със сребърна пара. Изсушава се и се пази.
Когато дойде някой и иска такава магия, магьосницата зашива малко пар­
ченце от крилото на прилепа в дрехата на двамата, които трябва да се заоби-
чат. „И те шъ съ земат и няма да съ разделят веки.“
84
№ 689
Жената, която иска да я обичат всички мъже, трябва да си намери крилце
от прилеп — някъде на пътя, вече изсъхнало. Зашива си го от вътрешната стра­
на на пазвата и после „може да избере когото си сака“ мъж.
69
(За възвръщане на съпружеската любов)
№ 690
Когато жената разбере, че мъжът й не я обича вече, трябва да си отреже
няколко косъмчета „от срама“ да ги сложи върху керемидка да ги нагрее в
огъня. След това да му ги сложи, без той да види, в готвеното или в чашата с
вино и „мъжът й вече нема да погледне друга жена“.
69
 № 6 91
Ако някоя жена иска да направи магия за любов, трябва сама да улови
жив прилеп, д а го заколи със златна или сребърна пара, да го опече и да му
стрие м есото на прах. П осле на три пъти слага от това месо във виното или
яденето на мъж а, като казва по три пъти:
Д а с е л е п и к а т о п рилеп!
Д а се л еп и к а то п рилеп!
Д а се л е пи к а т о прилеп!

82
(На Горешниците)
№ 692
Всички момичета берат билката „горешник“ на този ден, „за да горат
м ом четата по тях“. Правят ги на китки и ги пращат на момчетата. „Примерно
сега някоя знае, че либовника й е отишъл на горната седенкя при друга. И она
му прави китка и му я прати, че да се сети и да дойде при нея.“
82
(Със „слепо куче")
№ 693
Изсушава се „слепо куче“ и се стрива на прах. Слага се от него малко в
яденето или пиенето на мъжа и се казва:
К ак сл еп ото куче е слепо,
не види и рови,
т ак а и он д а се заслепи за мене.

Може и да изгори стрития прах, ако няма достъп до яденето на този, ко­
гото омагьосва.
82
(С прилеп)
№ 694
Изсушава се прилеп и се стрива на прах. Слага се в яденето или пиенето
на мъжа. Казва се:
К ак п р и л еп а се л еп и за д р в о то ,
т а к а и он д а се зал еп и за мене.

Ако жената не живее в една къща с мъжа, който тя иска да я обикне, тряб­
ва д а изгори праха на керемидка със същите думи.
82
(За любов меж ду мъж и жена)
№ 695
Че земеш клечки и курешки от щърково гнездо и че ги унесеш у къщи, да
се прибира семейството. Дигаш ги на гредите и казваш така:
 Оди щ ърко далеко
и пак си дойде.
Неговите курешки
и неговото дръвче
се тука си седят.
Н а Иван дреите са тука
и Иван че си дойде.
82
№ 696
Момата сама трябва да си направи тестено кравайче. Кравайчето се за­
месва с брашно, взето от две къщи близнаци (залепени с едната си стена една
задруга), с вода, налята от два ръкава на една и съща река, с мляко от две кър­
мачки —майка и дъщеря, които кърмят, и яйце с два жълтъка. След като опе­
че кравая, трябва да го омотае с червени конци и да издебне удобен момент, в
който може да вижда мъжа, на когото прави магията, без да я вижда той са­
мият. Поглежда го три пъти от главата до петите през дупката на кравайчето,
после слага кравайчето под десния си крак и там го заравя. После момъкът се
влюбва в нея, без да знае как е станало това.
Същото „проглеждане“ може да стане и с кост от очната кухина на м ъ р т­
вец, която се изравя от незнаен гроб.
77
№ 697
Носи се зашито в дрехата „кокалче от копилче, що оно от любов се е зело
на тойо свет“.
77
№ 698
Жената (или мъжът) трябва да гребне девет пъти вода от „лева воденица“
ида се напръска този, който иска да я заобича.
След това трябва да вземе вода от девет манастира и пак да го полее.
Накрая трябва да го полее с вода от девет къщи, в които живее човек със
същото име - малкото му име съвпада или го носи във фамилията си.
77
№ 699
Взема се мляко от майка и дъщеря, които кърмят, и се замесва с него с
брашно от две къщи на един род и с три плюнки „туртичка“ (малка питка).
Върху нея се завързва с червен конец билката „обйчник“ и по една тресчица от
хурка и вретено, на които им а вълна, т.е. не е довършена къделята и не е на­
пълнено вретеното. О ткъсва се трохичка от питката и се дава на този, който
поръчва магията, д а си я заш ие в дрехата, а всичко останало се заравя там , от-
където много пъти ще мине този, на когото се прави магията.
Ако „не хване“ веднага, м агията се повтаря три пъти през 40 дни.
Хубаво е да се даде трохичката да я изяде този, на когото се прави м аги­
ята, но ако това е невъзмож но, д а се прави само заравянето.
77
 № 700

Ш е зем еш ен а т р ев а, л у д а ти ква се вика. Ш е и д е ш на кръстопът извън се­

л о и ш е н а п ал и ш огинчец. Ш е я зе м е ш л у д а т а т и к в а у д е с н а т а ръка, ше обико­
л и ш т р и пъти о ги н а и ш е речеш :
Какво лудее тиквата,
така да лудее и он по мене!
П о с л е ш е я ф ъ р л и ш у оги н о и п а ш е речеш :
Какво гори тиквата,
така да гори и он по мене.
И о н е вече твой .
78

№ 701

П р а в и се „куф рй г“ (кравай че) с т е с т о , зам е с е н о с м л я к о о т майка и дъ­

щ е р я к ъ р м а ч к и , и с н его се „п р о гл еж д а“ тай н о он зи , н а к о го т о се прави ма­
гията.
78
№ 702
За тази м агия е необходима билката „ом разниче“, защ о то това е магия, с
ко ято се унищ ож ава ом разата и се предизвиква лю бов.
„О м разн и чето“ се бере на първия Горешник и се п озн ава по това, че сем­
к ата му прилича на човеш ка глава.
С рещ у сряда „у потайна доба требва д а го опикаеш , д а го фърлиш у оги­
но и д а речеш:
К а к го р и т а а т р е в а ,
т а к а д а г о р и и о н п о м ене!

И така че стане.“
71
№ 703

Ч е зем еш две парчета месо от прасето, че го туриш под двете мишки и от­
долу и че го опечеш сетне на м ъж а си, да гледа се у тебе и д а се не сеща за дру­
га жена.
71
№ 704
Ч е чекаш д а доде среда. Земаш малко браш но и го пускаш с десната ръка
така у пазвата — д а тече надолу и да изпада под полата. Отдолу држиш сито­
т о с левата ръка, така обърнато наопак го држиш. И браш ното да пада в него.
С тва браш но че замесиш леб на мъжо си, да се не кара с тебе и се у тебе да
гледа.
71
 № 705

Тва се прай н а П р ео б р аж ен е само.

Ставаш ран о п р е д сл н ц е и отиваш на барата д а фанеш една риба, дека
има сребърно у нея си. Т у р аш я отдолу (посочва с ръка) д а седи т а м м алко.
Прибираш се, н аго твяш я н а м ъж о си да я изяде и он вече нема д а се кар а с
тебе и само за тебе ч е м и сл и , кога е навънка.
71

№ 706

Чекаш д а ти д о й д е ж енското, кога се пълни месецо, зем аш три капки от

таа крв и ко зараниш м ъ ж о си с нея, он че те обича много.
71

№ 707
Тази м агия се п о р ъ ч в а н а м агьосн и ц а и човек не може д а си я п рави
сам.
Магьосницата т р я б в а д а издебне да вземе сърцето на агонизиращ о ж и­
вотно (най-вече говедо) м алко преди да умре, но така, че никой да не р азб е­
ре, че именно тя го е взела. П осле трябва да го занесе вкъщи и да го разреж е
на две половини и д а ги опече на керемидка с жар. Едната половина я д а в а
да я изяде човекът, който й е поръчал магията, а другата трябва д а се слож и
тайно в яденето на другия, който се омагьосва. Ако то ва не е възм ож но,
трябва да му се зарови н якъде под леглото, където му се пада сърцето, и „он
че си дири другата п олви н а н а срцето и нема да м иряса, доде я не н ам ери
дека й“.
71

№ 708
Взема се конец о т покрова на мъртвец и се разрязва на две равни полови­
ни —едната се завързва на китката на този, който прави магията, а другата се
зашива някъде в дрехите на другия, за когото е предназначена магията, и „он
че умре, доде не събере двете полвини“.
71

(С „обйчник")
№ 709
Умиваш жената с дули леб (обйчник). С десна ръка поливаш, с лева рука
миеш:
Д а у м и ем гл аза о т о м раза!
Д а у м и е м г л а з а о т о м р а за!
Д а у м и е м г л а з а о т о м р а за !

И сипеш, та попръскаш дреите му малко. Ко не м оеш, изливаш у двора

му и он сетне само у тебе че гледа.
71
 (С к л е ч к и от „щ ъ р к о в о " гн езд о )
№ 710

Н а Гергьовден се в зем ат клечки о т „щ ъ р к о в о “ гн езд о , н а „ч р н щ ърк гнез­

д ото“, а на св. И лия „п ред слнце“ се „н ап ал ват“ и „н ап у ш в ат“ с тях дрехите на
м ъж а — „и той се бие за сем ей ството си като щ ъ р к .“
71

МАГИИ ЗА СДОБРЯВАНЕ

№ 711

Е дно о т задълж ителни те нещ а, които м агьо с н и ц ата д ъ р ж и ср е д вещите

си, е „кокал на ж ена о т ср ам а“. Т я го е и зрови ла о т с т а р ж ен ски гроб. Отиш­
л а е в ср яд а през нощ та, разрови ла е гроба и е взел а с р а м н а т а к о с т н а умря­
л ат а ж ена. Т я е кр ъ ш а, с дупка в ср ед ата и п рез нея м о ж е д а се „прогледва“
всеки, който тр яб ва д а бъде накаран д а не м р ази то зи , ко й то п р ави м агията с
тази кост.
Това се прави същ о в сряда. М ного често снаха „п р о гл ед в а“ през този
кокал свекър и свекърва или м ъж а си, или някой д р у г о т р о д н и н и те си, за­
щ ото се вярва, че който е „прогледай“ по този начин, вече н я м а д а я м рази и
да се кара с нея. Т рябва сам о д а се вн и м ава д а не я в и д и т о зи , когото
„п р о гл ед в а“, за д а не се развал и м аги ята. П о сл е в р ъ щ а к о к а л а п ак на м а­
гьо сн и ц ата.
71
(За одобряване и задърж ане на м ъж ,
който иска да напусне ж ена си)
№ 712

Може да се направи от самата жена. Тя зашива в подм етките и подгъва на

дрехите на мъжа си парченце восък, в който е слож ила няколко негови косъ­
ма, няколко свои, „белег“ от негова и от нейна дреха, както и едно или три
стръкчета от билката „обйчник“ или билката „сбйрник“. Ако той не ги намери
и изхвърли, магията непременно ще задейства. Ако не м ож е д а вземе косми от
косата му, тогава трябва да сложи парченце от чергата, на което е стъпил, или
пръст, откъдето е минал.
Ако някой иска да ги скара още повече, достатъчно е д а изхвърли всички
тези неща в реката или да ги изгори на кръстопът.
71
№ 713
Ако магьосницата иска да сдобри двам а души, трябва д а намери начин да
им сложи малко от билката „дули леб“ („обйчняк“) във вода и от тая вода да
сипе във водата, с която те се къпят.
71
 (З а с д о б р я в а н е на съ сед ки )

№ 714

Жената, к о я т о и с к а д а се с д о б р и с ъ с съ с е д к а та си, т р я б в а д а с и н а п р а в и
сама или д а о т и д е п р и м а г ь о с н и ц а д а й о м е с и м а л к о к р а в а й ч е о т т е с т о , т .е .
хлебче с дупка в с р е д а т а . Б р а ш н о т о з а к р а в а й ч ет о т р я б в а д а е в зе т о о т „ л я в а
воденица“, т.е. в о д е н и ц а , ч и й т о к а м ъ к в ъ р т и н а л я в о , а в о д а т а , с к о я т о с е з а ­
месва тестото, д а е н а л я т а о т „ т р и б р о д а “ н а р е к а т а в п о т а й н а д о б а . О с в е н
това, когато се н а л и в а в о д а т а , т р я б в а д а се в ъ р в и о т „ б р о д “ н а „ б р о д “ с р е щ у
течението на р е к а т а . Д о к а т о се н а л и в а в о д а т а , т р я б в а д а се м ъ л ч и — т о в а е
„мълчана вода“ .
Самото за м е с в а н е с т а в а в с р я д а и л и с ъ б о т а сл е д з а л е з с л ъ н ц е п р и п ъ л н о
мълчание. Ако ж ен а та , к о я т о з а м е с в а , п р о го в о р и п о н як ак ъ в п о в о д , т р я б в а о т ­
ново да си н абави п р о д у к т и т е и д а зап о ч н е о т н о в о д а м е с и к р а в а й ч е в с л е д в а ­
щата сряда или с ъ б о т а .
След като з а м е с и к р а в а й ч е т о , ж ен ата го о м о т а в а (так а, к а к т о е с у р о в о и
оставено леко д а и зсъ х н е н а к е р е м и д а ) с чер вен в ъ л н ен ко н ец п р е з д и а м е т ъ р а
му. От двете с т р а н и н а к о н е ц а о с т а в а т дупки, п рез к о и т о се ви ж д а.
На сутринта т я о т и в а и с е с к р и в а н я к ъ д е, т а к а ч е д а н е я в и д и с ъ с е д к а ­
та или някой о т н е й н а т а к ъ щ а . В секи ед и н п о о т д е л н о т р я б в а д а с е „ п р о г л е ­
да“ през ед н ат а и д р у г а т а д у п к а н а к р а в а й ч е т о п о т р и п ъ ти о т г л а в а т а д о
петите.
След това к р а в а й ч е т о се х в ъ р л я в д в о р а н а съ се д к а та , з а д а г о н а м е р и , и
готово — те щ е се с д о б р я т .
69

(За сд о б р я ва н е на с ъ п р у зи )
№ 715

Жената, к о я т о и с к а д а с е с д о б р и с м ъ ж а си , в з е м а в к о т л е в о д а о т г е р а ­
на и я носи на д я д о т о д а я о б а е . В о д а т а п р е с т о я в а т р и д н и у д я д о т о , з а щ о ­
то той чак на т р е т и я т р я б в а д а се с р е щ н е с ъ с С а т а н а т а . Н а т р е т и я д е н о т и ­
ва на яза и ви ж д а С а т а н а т а в ъ в в о д а т а , ск а ч а п р и н его , а С а т а н а т а и з б я г в а
още по-надолу и се м ъ ч и т а м . П о с л е д я д о т о се в р ъ щ а в к ъ щ и и в о д а т а в е ч е
е омагьосана.
Жената в зем а т а зи в о д а и к а т о се в ъ р н е вкъщ и , си н а п ъ л в а у с т а т а , ж аб у р и
се и държи в о д ата в у с т а т а си, д о к а т о се въ р н е м ъ ж ъ т й. К а т о т о й се в ъ р н е , т я
го изчаква д а д а д е зо б н а „ с т о к а т а “ (д о б и тъ к а). П р е з т о в а в р е м е тя се д и „ з а д и
прага, зади в р а т а т а и к о га о н вл езе, о н а п л ю в а в о д а т а зад и в р а т а т а и н е м а в е­
че да се карат о н и “ .
82

№ 716

Вземат се клечки о т щ ъ р к е л о в о гн ездо и ж ен ата ги заш и ва в сво и те дрехи

и в дрехите на м ъ ж а си, а с л а й н а о т гн езд о то се н а м азв ат д р ех и те на ж ен ата,
която ги мрази и и м п р ечи д а ж и веят сговорно.
Може д а се зап ал и щ ъ р к е л о в о т о л ай н о в стаята, в която с п я т съ п р у зи те,
и да им се накадят др ех и те, з а д а се съ б е р ат отново.
77
 № 717

В зем ат се крак и тр и п ера о т кокош ка, очна кост о т м ъ ртвец , изровена от

незнаен гроб, и тр и конеца — червен, ж ълт и зелен (конците се навиват и про­
бож дат с една игла). Всичко то ва се заравя п ред п рага н а този, с когото искаш
д а се сдобриш .
Д окато заровените предм ети стоят там , н ещ ата щ е вървят добре. Ако ня­
кой прави м агия за скарване и човекът, на когото се прави, успее с тази магия да
я изпревари, м агията за скарване н ям а д а хване, а който я прави, щ е осакатее.
77

М А ГИ И ЗА СКАРВАНЕ, РАЗДЯЛА

(За скарване на б лизки хо р а )

№ 718
О трязва се м алко козина от куче и „м аче“. „А м а под опаш ката, покрай ду-
пето, дето оди на повънка и е м ръсно, защ о дупето е на о м р аза.“ Вземат се три
стръкчета и от билката „ом разниче“. Тези три нещ а се д о н асят на магьосни­
ц а та или тя си ги набавя сам а и в нощ та срещу сряда ги слага в керемида на
огъня д а изгорят. Разбърква ги леко с м аш ата и три пъти казва:
Д а се с м р а зи т е като куче и м аче!
Д а се гон и те като куче и маче!

С лед това събира в кърпичка пепелта, носи я със себе си и дебне хората,
които иска да скара. К огато ги завари някой път, че сядат н а трапезата, тя ги
обикаля и без да я видят, посолява м алко от пепелта върху тях. „И они че се
см разят и че се гонят цял живот като куче и маче.“
71
(За р а зд яла )
№ 719

М агьосницата прави тази м агия най-често по поръчка н а някого. Тя иска

от него д а й донесе парченце от дрехата на човека, н а когото щ е прави магия­
та, и от този, с когото трябва да го скара. И згаря ги н а керем ида и ги слага в
кърпичка. В същ ата кърпичка слага и лю спа от зм ия или костичка от главата
й, добавя и стръкче от билката „разтурник“. Завива всичко това като бохчичка
и казва:
Д а се см рази те,
д а се разтури те,
д а се разпилеете!
След това дава бохчичката на човека, който е поръчал магията, за да я за­
шие някъде из мебелите в къщ ата на тези, за които се прави. Ако те не я наме­
рят, магията щ е действа.
Ако я намерят обаче, те м огат да развалят м агията, като изнесат бохчич­
ката извън селото и я заровят под сам отно дърво. То ще изсъхне, но доброто
ще се върне при тях.
77
 (З а с к а р в а н е н а м ъ ж и ж ен а )

№ 720

Магьосницата в з и м а о т в о д а т а , с която е къпан м ъртвец. А ко п рави м аги ята

на жена, взема о т у м р я л а ж ен а в о д ата, ако е на м ъж — о т ум рял м ъж . Т ова е
„мртвечка вода“ и с н е я ч е с т о се п р а в я т м агии. Д о статъ ч н о е д а се н а п р ъ с к а т
стените на к ъ щ ат а о т в ъ т р е и м ъ ж ъ т се о тб л ъ св а о т ж ена си и иска д а и зб я га о т
този дом.
На такава м а г и я се о т в р ъ щ а , к а т о се н ам аж ат стен и те в к ъ щ ат а с „п и к н я “
от други мъже, к о и т о ж и в е я т т а м . Н а м е с т а т а , където е б и л а м ъ р т в е ш к а т а в о ­
да, избиват ч ер в ен и и л и ч е р н и п е т н а и м аги я т а се разваля.
72

(З а с к а р в а н е на съ п р узи )
№ 721

Взема се с в а т б е н а т а св е щ н а б у л ката и ли китката й и се увива с ко зи н а о т

опашката на р у н т ав а „ м а ч к а “ и р у н тав о куче и отго р е зд р ав о се усуква с ч ер е н
конец. Заравя се п о д п р а г а н а с т ая т а, къ д ето съ п ругата спи с м ъ ж а си, и л и в
двора, откъдето се зн а е , ч е м ъ ж ъ т м и н ава. Зар авя се ч есто свещ (и ли ки тка).
Казва се три пъти, к о г а т о се зар авя :
Д а с е с м р а з й т е к а т о куче и м а ч е ,
д а се г о н и т е и д а с е н е с ти гн е те !

Това се п рави ср е щ у с р я д а в „п о та й н а д о б а“, за д а не ви ди никой.

77

(За о м р а за )
№ 722

В парцалче се за в и в а т ко сти ч к а о т вълк, козина о т куче и котка, к о сти ч к а

от мъртвец, п арче с т а р сапун, з а п ъ р т ъ к яйце, зм и й ска ко ст и ко сти ч ка о т ч е р ­
на кокошка. В сичко т о в а се о м о т а в а с черни конци и се зак о п ав а н якъ д е „и з
дуваря на ония о р а “ .
Ако те н а м е р я т „ н а п р а в а т а “, т р я б в а д а я и зн есат н а кр ъ сто п ъ т и т а м д а я
прободат с игла за п л е т е н е н а ч о р ап и . И гл ата е бяла, но вед н ага п о ч ер вен ява и
по това се познава, ч е е н а п р а в е н а м аги я за о м р аза. С ъ щ а т а игла т р я б в а д а се
постави под м и ш н и ц а т а и к а то се в ъ р н е ж ената, д а я заби е „у д у в ар я н а о н ая,
дека е сторила м а д ж й я т а “, за д а й я въ р н е н а нея. А о с т а н а л о то си о с т а в а на
кръстопътя д а се р а зн е с е о т с а м о себе си.
77

№ 723

Ше му закоп аш у д в о р а ко сти ч к а о т вл к и б р а т а ш е ви кат п о н его к а т о п о

влко.
78
 (З а ска р в а н е)
№ 724

Ако магьосницата иска някой да бъде намразен о т останалите в къщата

или селото, трябва, докато спи, да го завие с вълча кожа. И после хората ще
почнат да викат по него като по вълка, който е убит.
71

МАГИИ ЗА БОЛЕСТ*
(За осакатяване)
№ 725
За тази магия е необходима билката „влчи жили“. Тя се сгърчва като сви­
ти човешки пръсти, а шумата й прилича на бяла акация.
Когато някой направи пакост (каквато и да е) на някой друг, тогава дру­
гият (или магьосницата) трябва да откъсне от тази „трева“ в сряда сутрин в
„потайна доба“. След това се връща веднага вкъщи и я слага в огъня, но не
направо, а в „црепня“ (чирепня, керемидка) заедно с малко пепел и жар. „Въл­
чите жили“ започват да горят бавно и да пушат. М агьосницата ги разбърква
леко с клечка от метла и говори:
Како гори тревата,
така д а изгори тоа,
дето ми е направил това и това.
(Споменава се конкретната пакост, която е направена.)
Текстът се произнася три или девет пъти в зависимост от това колко е го­
ляма сторената пакост. Подразбира се, естествено, че тази пакост е направена
също с магия и не може да се оправи по друг начин.
След като изгори билката, пепелта от нея веднага се изнася и се изхвърля
на кръстопът. След известно време този, който е направил злото, осакатява.
71
(За болки в гърба)
№ 726
Тази магия се прави, когато някой има болки в гърба и ги прехвърля по
магичен начин на някой друг, когото мрази. Това става по следния начин:
Поканва се човекът, на когото ще се прави магията, на гости и когато той
се зададе, болният и някой негов роднина от същия пол застават от двете
страни на вратата. Когато гостът минава между тях, роднината трябва да го
докосне леко отзад по гърба с върха на нов нож така, че човекът да не усети
нищо, и да каже тихичко три пъти:
Н а тебе сек,
на мене здраве.
И когато човекът си тръгне от тази къща, веднага усеща болки в гърба и
трябва да му се бае.
71
* Магиите за болест са документирани като „О твръщ ане на магия“ .
 (З а б о л е с т )
№ 727

Зем а е д и н к а м и к о т н е з н а е н г р о б и г о о б и к о л а т о а , д е к а г о м р а з а . Д а н е
види. С етн е м у г о ф ъ р л а у т е х , у с о б а т а и о н о м у н е в р в и н а п р е д , а н а н а з а д . Ч е
реве, че р е в е , а м а н е м а д а с е о п р а и .
М ое и н е к о я с т о т и н к а д а м у з е м е ш и д а я ф ъ р л и ш у г р о б и щ а т а . Ч е п о р о -
веш (п о ревеш , п о п л а ч е ш , о п л а ч е ш ) м а л к о н а н й (н а с т о т и н к и т е ) и ч е г и ф ъ р ­
лиш. Че у м р е з а т р и м е с е ц а и л и т р и г о д и н — к а к м у г о р е ч е ш .
71

МАГИИ ЗА СМЪРТ*
№ 728

Сутрин, кога м етеш рано пред слнце, требе да исфърлиш кам ъньете и д а
ги оставиш на кръстопът. И че думаш така:
Те т у к а е п у т и р а з к р ъ с ь е .
Тука свеки м й н ва.
И кой м е м р а з и ,
и кой м е н е м р а з и
т у к а п о п у то че м и н е.
Н а то а, кой м е м рази ,
кам ън ьете м у турам
д а м у се с б и я т н а гл а в а т а ,
д а се р а з б о л й и д а у м р е.
М е н е д а си д о й д е зд р а в е т о ,
д о б р о т о и в е н ч а в к ат а .
Т ой м е н е п а к о с т,
я нем у натем йя.
Така че праиш 40 сутрини. П о три кам ичета че носиш сека сутри н и че се
опраиш. Я така м агер и м и сейбйята м и помага.
„Сейбйята“ — т о в а е личен светец на м агьосницата, който й се е п р и с ъ -
нил и й е дал д а р б а т а д а лекува и д а прави магии. В този случай то в а е св. И в ан
Бильобер, чийто празник е на 21 юни и който прави билките на този ден л еко ви ­
ти. В други случаи „сей бй ята“ мож е д а бъде св. Рангел (Архангел М ихаил), св.
Мина (който се см ята за ж енска светица) и други или сам ият И сус Х ристос.
71

№ 729
Когато се вие ки тката н а ум релия със свещ, конците са черни и се къ сат
така: „единият д лг д а е, а други ят — д о сам ата китка“.
Който иска д а н ап р ави магия, отрязва конците на еднакви на дълж ина и
тогава другият о т съ п рузи те (мъжът или ж ената на м ъртвеца), който е о с т а ­
нал жив, непременно щ е п оследва покойника и щ е ум ре и той скоро.
71
 (За болест и см ъ рт )
№ 730

Магьосницата взема венчалните китки от булката, докато сватбата още

не е свършила. Занася ги вкъщи, напръсква ги с вода, в която са седели цяла
нощ „змеювйти“ билки, и ги завързва с черен конец така, че да стане възел и
конците да са равно подрязани. В това време казва три пъти:
Д а се венчиш за камик,
д а пра иш дом у гроб!
След това занася китките до дома, в който ще живее бъдещ ата невеста, и
ги оставя на прага. Ако някой от домашните ги внесе вътре, магията веднага
се задейства. Ако не — няма да стане.
На тази магия трябва да се отвърне веднага, като се вземат китките от
свекървата и се изхвърлят в реката или се изгорят на кръстопът и пепелта им
се изхвърли в реката.
77
№ 731
Това е една от малкото магии, за които е необходимо изработването на спе­
циален предмет. Трябва да се направи малък ковчег от восък или олово. В друг
вариант може да се направи мъжка или женска фигурка от восък или олово в за-
мисимост от пола на човека, на когото се прави магията. При направата на тези не­
ща се произнасят най-обикновени клетви като: „Да се провалиш вдън земя дано!“.
Направенят ковчег (или фигурка) трябва да се зарови на такова място
(най-често под прага), където се знае, че човекът непременно щ е стъпи някой
ден. Магията започва да действа от момента, в който ковчегът (или фигурката)
се настъпи от съответния човек.
На тази магия може да се отвърне, като се изхвърли ковчегът (или фигур­
ката) в течаща вода — най-добре в реката, и се каже:
Я тебе натемйя,
ти мене живот и здраве!

71
№ 732

Магията винаги се поръчва на магьосница и не може да си я направи из­

цяло човек сам.
Магьосницата отива в сряда в църквата, помолва се пред иконата на своя
личен светец покровител (в случая св. Мина) или пред иконата на Исус Хрис­
тос и взема 40 недоизгорели църковни свещи. Взема ги не от свещниците, а от
сандъчетата с пясък, където се палят свещи за умрелите.
Занася восъка вкъщи и като го нагрява леко на огъня, прави от него во­
съчна човешка фигурка. Оставя я до огнището (печката) да стои една нощ и
на сутринта я дава на този, който е поръчал магията.
Той трябва да я занесе в къщата си и да я топи бавно всеки ден по малко в
продължение на 40 дни всяка вечер след залез слънце.
Докато се топи восъкът върху керемидка, казва три пъти по девет следното:
Както се топи восъко,
така да се стопи Иван!
 На 40-ия ден м агьосн и ц ата пробожда фигурката с игла и я заравя п о д п р а­
га на човека, на когото се прави магията, или на друго м ясто, за което съ с си­
гурност знае, че той м и н ава всеки ден. Ако няма тази възмож ност, трябва д а я
зарови в незнаен гроб д о главата на мъртвеца.
Човекът щ е ум ре след 40 дни.
71

№ 733
Когато някой иска да направи на друг магия за см ърт, отива при ходж а.
Ходжата му „взем а“ сянката, т.е. премерва сянката му н а дълж ина с черен ко­
нец, прочита над конеца нещ о от Корана (информаторката не знае какво т о ч ­
но) и отива да закопае конеца под самотно неплодно дърво. Човекът зап очва
да съхне и умира.
84
(С вграж дане на сянка)
№ 734
Това не е убаво, ам а и м а едни ора, дето... М ери така с една дудова п ръчка
(от черница) или с клчищ ен конец сенкята на човека и се зазида у некоя къщ а.
Кога се строи къщ ата. И он съхне, съхне, па умре. Може и д а не ум ре веднага,
ама коги умре, се упълтва и се явява у тая къща, дека му е зазидана сенкята.
Не се види, сам о глас се чуе.
(Ти знаеш ли за такива случаи в село?) Ами знам та. А м а те не зази ж дат
на секиго. Не м огат зази да дете или некой стар човек. И жени не зази ж дат —
по ги уважават жените. А м а на мъже повечето. Д ето ходи по чужди ж ени —
развален мъж, битанка, шувркав дето е, на него му зазиждат.
(На животни зази ж дат ли сянката?) Не съм чувал за животни. Ш о щ е за ­
зиждат на животни? Те щ о са прегреш или животните? Требе некой... д а не е
убав човек тоя, дето го зазиж дат.
(Какво правят хор ата в къщ ата, когато той започне д а се явява т а м ? ) Ше
викат оня, Глога, д ето е видвал плътениците, он ше се опраи. О н се е р о д и л в
мръсните нощи и требва д а го извикат. Он ше провери дали е тоя, дето са з а ­
зидали, ил е други некой. Он ше го види, ше го подгони и ше го чака т а м н а
гроба. Като си улезне у гроба, ше разрие гроба и ш е м у забоде игла. О н е ч ер ­
вен и подут, плътеник де, нали е... И ш е се спихтоше там и нема д а се яви пове­
че у къщата.
83
(За болест и смърт )
№ 735
Когато някой е н ап р ав и л някому нещо лошо, той мож е д а си о тм ъ сти
чрез следната м агия:
Намира кокалче о т у м р я л о „копилче“ и в „потайна доба“ го заравя на п ъ ­
тя, по който е сигурен, че щ е м и н е човекът, на когото прави м агията, за д а го
настъпи.
След като го н астъ п и , човекът започва да „съйне“ и умира.
69
 (За болест и см ъ рт с вгр а ж д а н е на ся н к а )
№ 736

Когато някой мрази някого, може да му „зазида сенкята и он че умре“.

„Може да е неговата, па може и на добичето му сенкята да земе. С един черен
конец че я земе и я зазижда. Мери го от главата до краката, сенкята му мери и
тоа конец го зима и го зазижда некъде, къде се строи къща. Навива се конеца
на кълбенце или тъй само и са тура там между камъните и човека умира поле­
ка. Или добиче — каквото е там.“
82
№ 737
Ко дадеш на некой да пие от мртвечкото вино или го накадиш с мртвечка
свещ, он че умре. Само че речеш:
Д а се не дигнеш, да се окостиш,
д а се сплуеш, на земя да станеш!
Ко му намажеш стените с мртвечка вода, они че се смразят, доде не я на-
мерат.
78
№ 738
Взема се малко от билката „некрг“, слага се във водата, с която се къпе
човек, и се казва:
Или крг,
или некрг!
Това ще рече „или умира, или остава“. Почти винаги обаче човек, който
се е изкъпал с тази билка, умира.
71
(За болест и смърт)
№ 739
С тази магия може да се „обере“, т.е. да му се вземе силата, животно или
човек.
Трябва да се настриже „накрст“ малко козина от гърба на животното или
от косата на човека. „Обраното“ се занася вкъщи, слага се на веригата на ог­
нището, заклаща се веригата три пъти, взема се „обраното“ отново и се отива
при вратата. Там се прави кръст наобратно — от долу на горе, и като се за-
клещва „обраното“ отляво на вратата, се казва:
Обирам го и му земам
късмета и берекета,
здравьето и живота.
На човек може да се вземе малко и от ноктите, и от пръстта, на която е
стъпвал, и от плюнката, и пр. В този случай „обраното“ се заклещва на самата
верига и „човеко по-брзо че изсъъне и че умре“.
71
 Л!? 740

Кога сакаш некой да умре, носиш едно кило зехтин у черквата да го да­
деш за кандилата. С ам о като го даваш, речи:
К акво се пржи зехтина,
така д а се прж ат м оите душмане!

Они го сипат у кандилата да го палат и он докат изгори, човеко че умре.

Най-лови у петъко пред Цветница — кого прокълнеш тоа ден, нема отърване.
71

№ 741

Че земеш 20 свещи и че ги носиш у черквата. Тия, дето са за близките, се

палат горе, а тия, дето са за маджия — долу. Обрщаш ги с конецо надолу, та
да отидат (душманите) у земята, оплиташ ги свите свещи две по две и ги заби­
ваш у песъко. Докато ги палиш от опакото, требе да речеш:
С вите душ мане да са отминат,
д а им се сбие лош ото у главата
и д а идат у земята!
Гледаш ги малко, доде погорат. Може и да поровеш (поплачеш) — че ста­
не по-брзо. Какво кажеш, това че ги стигне. Ако кажеш да се разболеят, че се
разболат и нема да оздрават никога. (На нея насън й се явява какво д а им „по­
желае“ и в кой ден ще ги постигне — най-често около някой празник — Видов-
ден, Цветница и др.)
Убаво е да ги палиш поди иконата на св. Мина, оти она е най-силна от
светците и най че помогне да стане, дето го мислиш.
Три пути че го напраиш това, ама че гледаш който ден е бил првио, се тоа
да е и другите два пути (например сряда, сряда и пак сряда).
Ако они са виновни, природата ги дири и нема отърваване, ма ко не са, че
стигне тоа, дека е правил магията, и че му се врне подир девет годин три пути
по-голема, ко дотогива не са му я врнале майсторките. И деца да не помена-
ваш, че е грешно.
71
№ 742
Взема се тухла и се слага под улука на къщата, „дето капе“. Върху тухлата
в четирите й краища се палят четири свещи, обърнати с фитила надолу. Дока­
то се палят свещите, трябва най-напред да се споменат имената на „душма­
ните“ — по прякори, по името на рода или по името, с което всички ги знаят в
селото, и после продължават думите на магията:
Иван, Петко, Рангелд
Мария, Гина, Ката и т.н.
и знанй и незкани душмане,
кои са ми пакост прайли,
да изгорат и да се стопат,
да умрат и да се одърват;
да станат на туула,
д а станат на земя!
Св. Мина и св. Богородица,
и Всевишнио да ин ги не прости!
 П осле тухлата с останалото по нея о т свещ ите се изхвърля на кръстопът
извън селото.
„Св. М ина е най-силна от светците. Она м ного пом ага, кога връщ аш нап­
рава. Сутрин требва да й се молиш и она че те пази о т зли ора.“
71

№ 743

Кога некой умре брзо (внезапно), требва да му земеш опинките и да изро­

виш срцето (може д а е сърце на вол, пиле или на човек, които са умрели вне­
запно).
П робиеш една дупка на опинките, прогледаш некогото, дето мразиш, и
речеш:
Д а се ум ртви като опинците,
д а не глчи зл о и да м е не мрази!

И сърцето тъй — обиколиш ги и они че се разтурат ората, че се смразят.

Ко го пробиеш, моеш да прогледваш некой да тегли по тебе. Н ищ о се не гово­
ри. Само го прогледаш и си идеш.
71

(На жената, с която ти изневерява м ъж ът )

№ 744

Ко прекадиш със свещ краката на мъжа си, кога оди по чуждо, а ти си не-
маш работа с него, она че умре.
71
(С „обйранье")
№ 745
Когато човек иска да направи на някого тази магия за смърт, трябва да
вземе шест, осем или десет свилени конци от различни „вери“ (цветове), но да
има черен и бял... Освен това се вземат връх от коса, с която вече не се коси,
или нож с черна дръжка и восък, който се оформя като паничка.
„Обирането“ става по следния начин.
Отрязват се накръст малко косми от главата на човека, нокти от дясната
ръка, от левия крак, от десния крак и от лявата ръка, косъмчета от миглите и
веждите. Най-често в този случай този, който „обира“, казва на човека, че го
прави за негово здраве, тъй като има и лечение с „обиране.“ „Обраното“ се
слага в паничката от восък заедно с ножа и конците, с които предварително е
премерена тайно сянката на човека или пък е премерена височината му с него­
во знание до някое дърво в двора на къщата му.
После могьосникът си тръгва, като казва на човека, че отива да сложи
„обраното“ в някое дърво, а всъщност го слага на веригата на огнището, пок­
лаща го три пъти и го оставя там да изсъхне, „та да изсъъне и човеко“. Може
да зарови „обраното“ и в незнаен гроб, за да го повика умрелият по-бързо при
себе си.
77
 № 746

Кога сакам некой д а ум ре, я магерим така: напраим един кръст от тесто
- дека месим на Б ъдни вечер коланите, остаим го да изсъъне у комино и го
фърлим у двора м у или у собата, дека си лега да спи:
Те ти кръст!
Турам ти го на главата,
да се разболйш и да умреш!
71

ОТВРЪЩАНЕ (РАЗВАЛЯНЕ) НА МАГИЯ

(Със сребърна пара)

№ 747

Този начин на отвръщ ане на вече направена от някого магия инф орматор-
ката е научила от една циганка. Циганката правела така: връзва в кърпа сре­
бърна пара или парче восък. Държи кърпата в ръка и води диалог с човека, на
когото разваля магията.
Това е по-скоро разговор „ехо“, при който човекът трябва да повтаря все­
ки ред на заклинателния текст, след като го произнесе м агьосницата.
Например:
Магьосницата: — Бела пара, речи!
Човекът: — Бела пара .
Магьосницата: — Ако е от Бога, речй!
Човекът: — Ако е от Бога.
Магьосницата: — Бела да си седи, речй!
Човекът: — Бела да си седи!
Магьосницата: — Ако е от душманье и направа, речй!
Човекът: — Ако е от душманье и направа.
Магьосницата: — Връщ ам ти я, майсторке, речй!
Човекът: — Връщ ам ти я, майсторке!
Магьосницата: — Д а се стопи, речй!
Човекът: — Д а се стопи!
Магьосницата: — Н а прах да стане, речй!
Човекът: — Н а прах да стане!
Магьосницата: — Н а пепел да стане, речй!
Човекът: — Н а пепел д а стане!
Магьосницата: — Да се пръсне, речй!
Човекът: — Д а се прасне!
После м агьосницата се прекръства три пъти и казва три пъти: „Боже,
поможе!“, „муцка“ (църка) три пъти с уста и плюе три пъти върху кърпата.
След това отвързва кърпата и гледа какво е станало с парата или восъка в нея.
Ако е имало магия, парата става на стружка или се стопява, а восъкът става на
змийче и магията е развалена. Ако е нямало магия, парата и восъкът остава!
непроменени.
71
 (С „отклапяне" на верига)
№ 748
Най-напред се проверява кой точно е направил магията, а след това се
прави „отклапане от направа“.
Взема се зелена пръстена паничка с вода от „три брода“, която трябва да
е „мълчана вода“, т.е. магьосницата трябва да мълчи, докато я налива и дона­
ся в котел вкъщи. После се вземат и три, пет или седем „живи“ въглена. Пър­
вият от тях се нарича на човека, на когото е направена магията, а всеки след­
ващ се нарича на онзи, за когото се предполага, че е направил магията. Най-
напред се пуска въгленът, наречен на пострадалия човек. След това се взема
следващият и се казва:
Ако е от Иван (името на предполагаемия магьосник)
направата — да се сфане;
ако не е — да се не сфане!
Ако в случая магията е направена от Иван, неговият въглен ще се залепи
за въглена на пострадалия човек, ако не е — ще кръжи наоколо, без да го доб­
лижи. Ако му е приятел, ще отиде в другия край на паничката. Така се пускат
всички въглени и се определят кои са „душмане“ и кои „приятели“.
След това се донасят три върбови пръчки от „садена“ (не саморасляк)
върба или две върбови и една дрянова пръчка. На дряновата се прави само ед­
на резка с нов нож, като се споменава името на човека, на когото е направена
магията. На върбовите се „нарйжат“ имената на „душманете“:
Те това е за Иван,
нарйжам го на пручките,
пручките да дири,
Пена да не дири.
Който е „нарйжан“ на върбовите пръчки, непременно ще го сполети ня­
какво нещастие.
После човекът взема нарязаните пръчки, слага си ги в леглото надлъж и
преспива върху тях през нощта срещу сряда или срещу събота. На сутринта
става „у тъмно“, взема ги и веднага, без да се обръща, излиза от стаята. Отива
на първия срещнат кръстопът и ги „разфърля“ — една нагоре, една надясно и
третата наляво. Ако има дрянова пръчка, нея не я хвърля, а я занася вкъщи, за
да я държи у себе си, докато го „отклапят“.
Може да се „отклапя“ на реката, на прага или на дръвника. Когато се „от-
клапя“ от „направа“, най-често е на прага. Човекът, на когото е направена ма­
гия, сяда на прага с лице навън и с изтегнати напред крака. Магьосницата до­
нася веригата от огнището, омотава го три пъти около кръста и и след това
започва да го размотава. В това време човекът пита:
— Какво отклапяш, бабо?
Тя отговаря:
— Отклапям Пена от направа.
И така —три пъти. Накрая човекът се преоблича в новите дрехи, които си
е донесъл от къщи, а тези, с които е бил, докато го „отклапят“, ги заравя пред
прага на този, който му е направил магията. Ако предварително се знае кой е
сторил това, тогава се открадва някоя негова дреха и човекът седи върху нея,
докато го „отклапят“, а после тайно му я връща. „И че го натиснат свекакви
болести и че умре.“
71
 (" О т в р ъ щ а н е " н а м а г и я за болки в гърба)
№ 749

За да се „о твъ р н е т а зи м аги я, е достатъчн о сам о малко да се видоизмени

баенето за „болки в г ъ р б а “ (вж. по-горе). Н еобходимо е дрехите, с които се е
разболял човекът, и в о д а т а , с ко ято се е къпал след баенето, да се занесат в
двора на този, който е н ап р ав и л м агията. Дрехите се заравят под прага, а во­
дата се плисва върху тях с дум ите:
Ти м е н е п а к о с т ,
я теб е натем йя!

Това се прави „с п р о ти среда у потайна доба“, преди да пропеят първи

петли.
71

("О т връщ ане " на м а ги я за разделяне на невеста от м ъж а й)

№ 750
М ного п р а я т м а ги и д а р а зд е л а т н евеста о т м ъж а й. Р еж ат й я о т коса, я о т
Дреха, я н ещ о , д е т о е я л а , н о с а т на були д а баят нещ о и го ф ъ р л ят там .
Т ребва д а се в зе м е т о в а нещ о, д ето си го н ам ер и л а ж ен ата, и д а го п р о ­
дупчи с п р ъ ч к а о т ш и п ка н а тр и м еста. П осле д а го п р о го р и н а тр и м еста, т р и
дупки д а с т а н а т . П о с л е д а го реж е на три м еста с нож и д а иде д а го ф ърл и н а
Дрво с тр и р азк л о н ен и я. У гората. И тва на пълен м есец д а го пран, че д а стане.
83

(„О т връщ ане" на м агия за булка)

№ 751
А ко о т р еж а т н а н евеста о т дрехата или о т булото или о тр еж ат о т к о сата и
или о т ч е р г а т а , к ъ д ето е би ла с м ъж а си п ъ рвата б рачн а нощ , за д а го о б а я т и
хвърлят о б р а т н о в д в о р а й, м ож е д а се отвърн е по следни я начин:
А ко се заб ел еж и д о тр и дни след сватбата, веднага тр яб ва д а се гр ъ м н е с
пуш ка п р е з к о м и н а. О м агьо сан ата вещ се пробива на тр и м еста — о н о ва „ н е ­
щ о, д е т о е р а п н а т о за м адж и я“, и като се зап речва н а ком и на, се стр ел я п рез
него о щ е ведн ъж . П о сл е се н ам и ра о т кое м ясто точно е о тр язан о и о ко ло него
се и зр я зв а м ал к о п о-н авътре (ако е коса, се о тр язва н а тр и м еста о т к о сата н а
н евестата), с л а га се пак н а ком ина и се прострелва.
Н и щ о не се говори , докато се извърш ват тези действия.
С а м о т р я б в а д а се вним ава д а не види ж ената, за която се п р ед п о лага, че
е н ап р ави л а м аги ята, за д а не направи нова, която те н ям а да м о гат д а заб ел е­
ж ат н авр ем е.
82
(С вода от „девет брода")
№ 752
Когато някой разбере о т гледачка. че му е направена м агия, оти ва при м а ­
гьосница и и поръчва д а я развали. М агьосницата иска о т човека някоя негова
д р еха (потник или комбинезон) и три бучки захар. Той ги д о н ася сл ед залез
слънце срещ у сряда и си тръгва.
 М агьосницата отива с котле и зелена п р ъ стен а п ан и ц а „н а б ар ата“ да взе­
м е „п овърната вода“ от „девет бр о д а.“ „П о в ъ р н атата в о д а“ се налива така, че
д а се върне м алко водата нагоре, срещ у течението н а реката, като се внимава
в паницата да попадне само върн атата вода, а не тази, ко ято си тече спокойно
надолу. „Ч е внимаваш да повърнеш м алко во да н аго р е и то гая д а сипеш. Три
пути че сипеш у котлето. Сетне вървиш н агоре (срещ у течен и ето на реката) да
сипеш па от другио брод, и от третио — о т девет б р о д а така че повърнеш во­
да, че сипеш у котлето и че я събереш в о д ата.“ Така м агьо сн и ц ата по три пъти
се връщ а на всеки брод, налива в паницата вода н агоре срещ у течението, из­
сипва водата и трите пъти в котлето и отива на следващ и я „б р о д “ — пак сипва
вода — така общ о девет пъти по три. С лага паницата вътре в котлето и се при­
бира вкъщ и по друг път — пътят на отиване и на вр ъ щ ан е тр яб в а д а опише
кръг. П рез цялото време мълчи.
С лед като се прибере, отива да вземе яйце, снесено о т черна кокошка, и
го счупва във водата. Д окато чупи яйцето, казва тр и пъти:
П р о к л е т д а е, кой го е сторил!
Н ем у д а д о й д е тр и пути п о толко,
на Иван д а д о й д е к ъ см ета и берекета,
зд р авето , д о б р о т о и венчавката!
Три пути че о тв ъ р н ем и че повърнем !
П р о к л ет д а е и д а го м ътн ата занесе!
Три пути че о тв ъ р н ем и че повърнем !

Завива котлето с бяла памучна кърпа, слага го в реш ето и го занася да но­
щ ува „на кокошйняка“ (на курника). Върху кърпата слага угаснал въглен и
кръстосани нож и маш а. До реш етото с котлето слага дрехата, която е доне­
съл човекът, и трите бучки захар.
Н а сутринта човекът идва преди изгрев слънце и тя му д ава д а пийне и да
се измие с тази вода — „а оно станало като варено (яйцето), ако им а маджйя
напраена“. Той трябва веднага да си облече дрехата, която е нощ увала там, а
трите бучки захар да ги яде на гладно три сутрини поред преди изгрев слънце.
М агьосницата си прибира кърпата, а остатъка от во дата и яйцето занася
д а ги изхвърли в реката, като отново кълне:
П р о к л ет д а е и
д а му се върне тр и пути по толко!
О т в р ъ щ ам и повръщ ам !

77
(За „свързване" на м ладож енец)
№ 753

Това е магия, която някой е направил на младож енеца в деня на сватбата,

за „да не мое да си върши мъж ката работа“, т.е. „свързали са го“.
Може да я „отвърне“ и магьосницата, и сам ата невеста.
Взема се невестинската риза — ризата, с която невестата е била в първата
брачна нощ, и се занася на „лев камик“, т.е. воденица, чийто камък се върти
наляво. Пуска се да се завърти три пъти и, след което невестата бързо я граб­
ва и я облича. Докато се върти ризата, казва:
Д а се завърти акъло н а то а,
дека е направил м агията!
77
 (З а с к а р в а н е н а съ п р узи )
№ 754

Ако невестата н а м ер и увита свещ или китка с козина от котка и куче,

трябва веднага д а ги х вър л и в огъня и д а каже три пъти:
К ой т е е п р а т и л ,
д а и зго р и к а т о опйнец!
77

(Н а „лява воденица")
№ 755
Взема се риза о т човека, на когото се отвръщ а магията, и той заедно с м а­
гьосницата отива на „лява воденица“, т.е. воденица, чийто камък се върти наля­
во. Магьосницата пуска ризата върху колелото през улея и човекът варди отдо­
лу да я грабне и бързо да я облече. Трябва да си пийне и малко от капките, които
се разпръсват от ризата, когато пада. „Напратеното вече губи силата си.“
77

(Ако нам ери предмета)

№ 756
Ако човек намери предмет, от който разбира, че му е направена магия, тряб­
ва да го разкъса, прободе, изгори или унищожи и разнесе по пътищата, като каже:
К ой м и е п р а ти л нап равата,
д а м у се сб и е у т а в а т а !
У чуж до с е л о д а иде н ап р авата
и по чужди друм и щ а;
м ен е д а си д о й д е здравето,
д а м и се вр н е венчавката!

(За „обиране" на ж ивотно)

№ 757
При този вид м агия пак трябва да се отреже по малко козина о т главата,
гърба и опаш ката на животното, което щ е се омагьосва, но в обратен ред (най-
напред от опаш ката, после от гърба и главата) и да се каже три пъти:
Б е л а птичка летеш е,
б ело м леко носеш е,
у бели к ам ъ н ье го пръскаш е.
Д а се п ръ сн е тоа,
щ о е о б р а л кравата;
д а се пръсне,
д а се не събере!
„Обраното“ се закопава под прага на обора, за да не мож е никой повече
да „обира“ животното.
Всъщност този заклинателен текст е смесица между текст на магия и баене за
уроки, но бабата не знаеше да бае за уроки и не се знае как се е получило смесването.
77
 (С „ж и в а ц и ")
№ 758

Ако някой заподозре, че са му закопани под п рага или някъде другаде

„живаци“, за да го яде нещо отвътре и да умре, трябва д а отиде при гледачка,
за да разбере къде точно е м ястото, и д а го посипе с ж ар или пикоч, като каже:
О ткъде е д ош л о,
т а м д а врвй!

След това трябва да си изпере всичките дрехи и д а ги п ростре да съхнат

наопаки, за да се отвърне окончателно магията.
77

(„Отвръщане на вода")
№ 759
„Отвръщане на вода“ означава отвръщ ане на магия, която е направена
някому и той иска да си я върне на този, който му я е направил.
Трябва да вземе билката „отврт“, да я сложи в пръстена паница или кот­
ле, а може и в чаша и да иде за вода. Водата взема от „три брода, дека мина­
ват говедата“, и от шест чешми на кръстопът, „дека м инава м ного стока (до­
битък)“ — общо от девет места. Водата се гребва с д е в е т р азл и ч н и лъжици,
които са вече изхвърлени от употреба (или нови), и се си п ва при билката.
През цялото време се мълчи, защ ото това е „м ъ л ч ан а в о д а“, „за маджйя
вода“ .
След като се вземе и от последното м ясто вода, м агьосницата се връща
вкъщи, слага една свещ на края на съда, в който е водата, и я гледа непрекъс­
нато, докато изгори. През цялото време шепне:
Како гори свещ та,
така да изгЬри тоа душ манин
ИЛИ: ...така д а изгори Иван (ако го знае кой е).
После взема малко „макавейски босилек“ (босилек, бран на празника на
Св. Макавей), вързан с „ален кончъц“, топи го във водата с кръгови движения
и казва:
Кой ми е направил лош ото,
д а му се сбие у главата!
Връщам му направата и лош ото,
мене да си дойде доброто,
здравето, погодлъка и венчавката.
Връщам ти го, майсторке!
След това „заклопва“ (затваря) съда (най-често котел) със сито или реше­
то. Всичко това трябва да се направи срещу сряда след залез слънце.
После магьосницата ляга да спи. Става пак у „потайна доба“, дига ситото
(или решетото) и гледа дали има нещо във водата — ако е паднала вътре ня­
каква буболечка, това означава, че е паднала „душ ата на душманина“, която
магьосницата е извикала с магията.
Докато е правила предишните неща, водата и билката са „сторили така,
че она (душата на душманина) да стане на таа живинка и да ти доде у коте­
ло“. Трябва веднага да й откъсне главата, „да я умориш , че да умре и душ­
манина, дека е пратил направата“. Хвърля буболечката обратно във водата
яизнася котела, за д а и з х в ъ р л и в с и ч к о о т него, или в двора на "душманина“,
ако знае кой е, или н а к р ъ с т о п ъ т , и ли н а „столовън камък у барата“ (голям
камък, който не м о ж е д а се о т м е с т и о т сам човек), ако не знае кой е напра-
вил магията.
„Тва с деветте в о д и се п р а и с а м о веднъж, че е много силно и он веднага
чеумре — нем а щ о д а се п о в т а р а .“
71

(С „трите води")
№ 760

М агьосницата с е п р е о б л и ч а в стари дрехи и срещу сряда „подир

слнце“ отива з а в о д а с к о те л . В зем а вода о т един „брод“ на реката, връщ а
се, пак се п р е о б л и ч а в д р у ги стар и дрехи и пак отива за вода. Втория път
взима вода о т еди н к л ад ен ец , „дека минава много стока“. Пак се връщ а да
се преоблече и о т и в а т р е т и път за вода — този път взема вода от воденица.
След като се в ъ р н е , о тн о в о се преоблича. И трите пъти косата й трябва да
е разплетена в д о л н и я к р ай и д а няма нищо вързано по нея. Водата, която е
донесла, похлупва с м а ш а , ръж ен и нож, за да не „улазят (влязат) вирушки
в нея.
Накрая събира „трите води" в един по-голям котел, запалва на ръба му
свещ, гледа свещ та, докато изгори, и повтаря през цялото време:
К а к о го р и свещ та,
така да изгори тоа душманин
или: .„ т а к а д а и зго р и И ван (ако го знае кой е).
После взем а малко „макавейски босилек“, вързан с „ален кончъц , топи
го във водата с кръгови движения и казва:
В р ъ щ а м л о ш о т о н азад и надоле,
т а м , о тд ето е дош ло,
т а м д а с и иде,
а м е н е д а си д о й д е
д о б р о т о и венчавката.
В ращ ам лош ото назад и надоле.
С л ед т о в а м агьо сн и ц ата отново „затваря“ съда с маш а, ръжен и нож.
П осле л я г а д а спи и става пак у „потайна доба“. Вдига ситото (или реш етото)
и гледа д ал и и м а нещ о във водата — ако е паднала вътре някаква буболечка,
то ва озн ач ав а, че е п адн ала „душ ата на душманина“, която м агьосницата е из­
викала с м аги ята.
Д о к а т о е п р а в и л а предиш ните нещ а, во дата и би лката са „с то р и л и т а ­
ка, ч е о н а (д у ш а т а н а душ м анина) да стане на таа ж ивинка и д а ти д о д е у
к о т е л о “ . Т р я б в а ведн ага д а й откъсне главата, „д а я ум ориш , че д а у м ре и
д у ш м ан и н а, д ек а е п р ати л н ап р авата“. Х върля я о б р атн о във в о д ата и и з ­
н а с я к о т е л а д а изхвърли всичко в него или в д в о р а на „д у ш м ан и н а“, ако
зн ае кой е, или на кръстопът, или на „сто л о въ н кам ък у б а р а т а “ (го л ям
кам ъ к, ко й то и не м ож е д а се о тм ести от сам човек), ако не знае кой е нап-
р а ви л м аги ята.

среда."Тва
Оносне
трите водисилно,
е толкоз се прай
матри пути - спроти
на третио среда,
пут он че умре.спроти събота и пак
 (За „обиране" на крава)
№ 761
Когато хората намерят вързани червени конци на вимето на кравата, раз­
бират, че й е направена магия.
Тогава вземат конците и „првото млеко, дека се мъзе, и го носат у барата
на столовън камик (дека го не носи водата и има дупка отгоре му)“, сипват го
в дупката и покриват камъка с дреха — с дреха на този, който отвръща магията.
На другата сутрин отиват пак там и „каквато живинка намериш паднала у
млекото, че й откинеш главата и на оная че й умрат говедата“. П осле конците
се изгарят, за да умре и тази, която е направила магията.
71

(На овце)
№ 762

Магьосницата взема дъска и отива на „брод“ на реката. „Запираш вода да

се врне нагоре и от таа вода, дека са врща, гребеш с лева рука три пути. Одиш
на три брода и се така праиш. И като гребеш, викаш три пути:
— Отвръщам зло за добро!
После занася „отвърнатата вода“ вкъщи и слага в нея билката „отврт“,
малко сол и трици. Разбърква я с „макавейски босилек“ и говори:
Да си врви, отдето е дошло,
а мене да си дойде берекета.
Връщам направата
и викам късмета.
Да си ми оздрави стоката,
а да умре нййната.
Връщам направата
и викам късмета,
късмета и берекета.
„С лева рука се брка у котело. Сетне че заклопиш със ситото и че запалиш
една свещ да изгори, та да изгори лошото.“
Сутринта напръсква с водата мястото, където спят овцете, и им слага ос­
таналото в кърмата.
71
(С „отврт")
№ 763

40 зарани се миеш с отврт (билка). С десна рука поливаш, с лева рука се

миеш:
Какво врви водата,
така да врви клетвата!
Плиснеш водата да се врне малко, гребеш, миеш се и пуснеш тревицата у
пазвата (билката, която остава на дъното). Напоследък идеш да плиснеш на
место, дека брзи водата и минава стока, ора.
К аква брзи водата,
така д а брзи клетвата
да се сбие на Ивана у главата!
71
 (Против безбрачие)
№ 764

„Кога некоя сака да се ожени, па й е напраена маджия, да си опикае риза­

та и да я отнесе на лева воденица, дека колото й се врти налево. Да тури став-
лялото (дъска, с която се отбива вода) да се повърне водата нагоре, да се
прекръсти и да пусне ризата:
С десна ръка си праена,
с левата че отврнем.
Да дойде мене доброто
и венчавката!
Отдоле да чека момата — като се заврти ризата на колото и плисне вода­
та, да я фане у ено котле.“
После момата се прибира вкъщи, изкъпва се с водата, която е „хванала“ в
котлето, и облича ризата. Водата, с която се е къпала, я изхвърля в реката.
Същото може да се прави и за „отвръщане на магия“ за болест, но тогава
се казва:
Отвръщам вода за здравье!
71
(За „обиране " на крава)
№ 765

Вари се „отврт“ (билка) и с отварата се мокри вимето на кравата, като

преди това кравата е отведена до края на плета, за да не настъпи някоя друга
крава водата, която пада. Жената, която „отвръща“, мие вимето и казва три
пъти следното:
Черна крава
черно теле отелила
и го пасла на кръстопът.
Минували млади моми,
минували стари баби
и обрали бело млеко.
Ако е млада мома —
руса коса да слети,
ако е стара баба —
у църна земя да влезе.
От същата отвара дава на кравата да пие и млякото й се връща.
76

„МАМНИЦИ“, „БРОДНИЦИ “

(„Мамници")
№ 766

Слушах мойта майка, че вика...

Тука имахме една баба Ирина. Че куту идеш при ней, тя мирише на лошо,
на ако мирише. Викаме:
— У-у ма, от си така миризлива, ма?
 — А, така ви са види. Н е съм , ма!
А па тя въдела м ам ници. З и м ал а ице с д в а ж ълтъка. И тва ице го носи в
пазвата си — се на топло. Д од е са опилят. То са опйлва една пиле с две глави.
И куту израсне мъничко, то фръкне.
Куту зем е ицето, и го тури в п азвата си д а го стоп ли , д а са пили, и от мър-
сотато, о т акото хапкала по един п р ъ ст сяка сутрин. П и л и го, колкото ицето
са пили — двайсе дена.
И са изпилило тва пиле с д в е глави. И тя си го гледала. Израснало и
мамник са извъдило. И той фърчи вече. И тя, куту и ска д н еска нещо, днеска
тва хи тряба, па бедна, не м о й д а го зем е (а тя беш е м н о го бедн а жена, де) — и
заръчала на мамника:
— Д онес м и тва!
Зъ му поръча нящо, квото хи й нужно. И то й къ де ходи, кво праи, кво стру­
ва — зъ го намери и зъ го донесе. Зъ хи го остаи вкъщ и.
А м а как — не знам. Тъй чувам, тъй казваш е м о й та м ай ка. О т чузди хора зъ
го земе. Зима и носи — каквот д а й, каквот д а бъ де — б и л о з а ядене, било дру­
го, растение нящо, имйш и, пари... сичко носело.
С ам о тва знам, де... М ойта м айка го разп раяш е. Б а б а И р и н а миришеше.
П а тя въдела мамници.
За м лякото — тва срещ у Гергьовден. К оято ж ена иска д а зем е максула, ку­
ту отива сю рията, куту са връщ ат овцете д а ги д о я т, т я о ти ва, турва малко
сол, кърма, там . И те, овчарите им, без д а ви дят, м и н а т п р ез т а а сол, таа
кърма. И куту минат, тя си го земе, закърм и тяхната сю ри я, нехните овци. И
тогава ония овци максула им дохуда н а ти я овци.
Тва съм го чувала. М ойта м айка вика: „С рещ у Г ергьовден пазете, много
праят такъви работи...“ О т ней съм го чула, че го п равели . Я з л и ч н о не повия
да сме го правили. О т старо врем е тва.
26, с. 2 6 9 -2 7 0

№ 767

Едно време на свекъра м и дядо му бил д я д о адж ия, о д й л н а аджилък. И

кът са върнал, им ал само едно момченце. То са сгоди ло з а ед н а м о м а о т Лев-
ка. И ката вечер с коня ходел при таа м о м а на седян ка — д а га извида, да га
кара на седянката.
Една вечер куто отиш ъл, пръснала са седянката. И то й са качува на коня
да си дохуда. Арно, м а фъркат м ам н ици по небето. И то й би л ловдж и я — изка­
рал пушката и куто гръм нал, улучил един м ам н ик, у тр еп ал го. И си дош ол ту­
ка — м а до четиресто — и умрял. К ъкто бил сгоденик...
Тея мймници — от йейца с два ж ълтъка. Ч е ги н о сел и у п азви те си четире-
се деня. Сутрин апкали м ръсн о, ако — таа ж ена ч ети р есе д ен я к ата заран зъ
апка. И сетненка тва пиленце кут са оп и лело — с д в я глави. О ти ицето с двя
ж ълтъка. И ставали м амници. И куто ф ъркали — н а т а а ж ена, ко ято го изпили­
ла, която го напраила, дони сали на тях им ане. С и чко в ъ р в я л о хи — и м ат мно­
го добитък, им ат овци, и м ат сичко. В ърви хим, н о сел о хим и м ан е.
За предпазване — не зн ам . Те не м о га т д а ги п ъ д ят. Те си ф ъ р кат. Н а, ко го
утрепат тъй. И те викат — не са т р епели. У трепеш ли го — у м и р аш .
То те не м огат... Секи м ож е л и д а изпили м ам н и к? И м а такъ ви жени — ре­
ш ават са. Секи не м ой д а са реш и тъ й д а прави. Те са р ед ки и з а т в а и мамници-
те са редки.
26, с. 271-272
 № 768

Срещу Гергьовден излизали тия мамници.

Една жена земала яйце с два жълтъка и го пилила в пазвата си 40 деня.
Ставало пиле с две глави. Все болна се правела. Пилето ходело в тъмно да
примамва и викало: „Фиу-у-у у-у!“
И който го чуе, трябва да вика:
— Да ядеш лайна! Чума да та удари!
Кат не го чуйш, и ти зема берекетя.
34, с. 24
№ 769

Ина жина ино време носила 40 деня ино яйце в пазвата си. И това ице са из­
пилило пиленце. Тва пиленце кат са изпилило, и прифръкнало. На ковяту нива иди
ино зрънци да донисе, то зъ го донисе тука при майка си. Нали тя мамница вечи.
Тя примамвала, майката. Тва зрънци, дето зъ го зима таа жина, в тях става голям
берекет. А оня човек, дето зъ му земе от нивата зрънциту, нивата му изтощява.
В кошарата иди, от видрото да сръбни ина капчица мляко, зъ гу донисе.
Ония овци им присъйнува млякото. Ина заран, къту изгрялу слънциту, тва пти-
ченце да иди срещу слънци и да свали слънциту на зимятъ. Птиченциту го сва-
лилу на земять. Примамник! Нищо ни го напрайло и пак са дигнало слънцито.
Тва сига, мами ни, като одим на попрелка. Ний сми дяца, мами ни, като
хортуват, те пък тейните майки са го разправяли тва нещо.
А чи тоа примамник най-лошото, вика. Да мъти ице в пазвата си 40 деня!
Хич да ни го вади от пазвата!
За жълтъците ни знам, ама ни казуват, дето го носила таа жиняа 40 деня.
Те кокошките мътат, на 19-иу ден вече са пилят. А пък тва — 40 деня! Де
да го водиши тоа мамник, де да го знайш!?
То птица — де да го знаш тоа мамник къв е?
Овчарите най ги беши страх да ни иди някой птичи да локне от ведрото му.
29, с. 243
(„ Б р о д н и ц е " )
№ 770

„Се прае жене на броднице. Съблачу се нощно време голе и у рекуту улез-
ну три, се вртат около къщуту на човека." Те носят китки босилек и с него
„бау" (т.е. баят). Те го викат и ако той се обади, умира веднага. Ако той излезе
и те го видят, бягат в реката. Те бягат, защото той, ако хвърли с камък и улучи
някоя от тях, тя ще умре. Ако пък не я улучи, той ще умре.
3, с. 82
( П р е в р ъ щ а н е н а ж е н а в „б р б н я ч а " )
№ 771

„Бръбняча“ е нещо като жена вампир.

Има жени, които могат да се превръщат в „бръбняци“. Това става така:
Ж ената, която иска да се превърне в „брбняча“, 40 дни трябва да мъти под
лявата си мишница пиле. Като се излюпи, трябва веднага да му откъсне глава­
та и да се натърка с нея под мишниците. Натърква се и с „люлките“ от яйцето,
което е мътила. Освен това, когато почне да се излю пва пилето, тя трябва да е
запалила да пуши лула с „див тутун“ и сега с лулата същ о трябва да се натър-
ка. Димът от лулата веднага излита през комина н а покрива, а след него и же­
ната, която вече е станала „брбняча“.
Вечер вика този, когото мрази, и ако той се обади, тя му изпива кръвта и
той умира. П осле „брбнячата“ се връщ а на огнищ ето, откъдето е излетяла, и
повръщ а кръвта, а после отново отива д а търси друг. А ко се обади животно
на повикването, тя изпива неговата кръв.
Бабата разказва как един човек тръгнал н а воден ицата си и чул една
„брбняча“ да го вика. Той не се обадил, а се скрил при конете. Н о конете се
обадили, тя изпила тяхната кръв и те умрели.
Друг човек пък успял да удари една такава „брбняча“, а тя викала: „Удари
ме още един път!“, но той не я ударил и тя ум ряла.
Трябва да се знае, че ако удариш „брбнячата“ един или три пъти, тя уми­
ра, но от два пъти — не.
„Брбняците“ м огат да „обират“ и чужд берекет. Те о ти ват при чуждите
крави и без да ги усетят, пият от млякото, а после го и зп лю ват във ведрото на
своите и то се увеличава. Така „обират“ и ж итото — „сдъ вкват царя и царица­
та“ на нивата и ги изплюват в своя хамбар, та когато започне върш итбата, той
да е пълен, а чуждият — празен.
„Брбняците“ се събират нощ ем заедно, яхат едно кросно, возят се с него
по пътя и крещят. Тогава хората не бива д а им се показват пред очите и да от­
говарят, ако ги извикат. К ато пропеят първи петли, „брбнячите“ отново
влизат през комина и стават обикновени жени.
71
(„Джадъ")
№ 772

Това от човек става, от жена.

Да кажим, ти си жена. Вземаш едно яйце и слагаш п о д миш ницата. 21 де­
на никак не излизаш вънка, не гледаш чужди мъже. Д ърж иш го д а са мъти. То
са излюпва едно пиленце. И гледаш тоз пиленце, пазиш го, докато стане два
кг, три кг кокошка. Колиш тая кокошка или петел, какото й там . Вариш. Оби­
раш маслото. Слагаш в един буркан. Стане ли 6 часа вечерта, вземаш половин
лъжица м асло и са мажиш по цялото тяло. Н ам азваш си тял о то и! Тялото у
къщи спи, духът излиза. Отива на богатите хора, съ би р а на хората богатство­
то. А ма докато пее петела. До първи петли тр ябва д а са върни у къщи духа.
(На какво прилича духът?) Н а муха. Н а муха м я за и ти не я виждаш нея
никак. Оттука влези и излези. Един муха как влиза и излиза? Н о като влезе вът­
ре, става пак човек и гледа там. П осле пак става н а муха и излиза вече.
(А как взема богатството?) То не взем а сичкото. М алко зим а, берекетя зе-
м а от къщите. О т сяко нещ о сам о берекетя зим а. Н ал и и м а, д а кажем, избийш
мляко да стане сметана. Той зем а м алко о т т а а см етан а. О т твой та паница къс-
метя отива в къщ ата му. Берекетя в неговата къ щ а отива, а за тебе няма. Твой­
та крава не дава бита мляко. С една игла, ей така, зи м а м алко, ам а берекетя
баш. Зим а от паницата и като отива вкъщ и, сл а га у н его вата паница. Твойта
крава д а отива д а пасе, дето дава 20 кг м ляко, веч ер та д ава 5 кг мляко. Тя из-
горя-я, не дава мляко. Или циците стават кървави.
А м а сига джадий няма. Те едно вр ем е бяа тез ж ени. Ей тука имаше две
парчета. У тоз село. П реди 15 години починаа. Те бяя стан али джадии. Аз от
едната питал съ м : „ С т а н а л а с ъ м , кай, м ом че, ам а вече ст а р а съ м , не м о га .“ И
тя ми разказа туй з а п и л е т о . „С т а в а м на муха и вл и зам секъде, а м а с а м о д о
първия петел. П е е л и п е т е л а , свъ р ш и “, каза.
(Защо не м о ж е м ъ ж д а с т а в а д ж ад ъ?) Н е може. И м а ед н а так ав а вера:
един мъж н а 40 н е м о ж е д а го спечели една вера, честна вера. А м а ж ените п е­
челят. П о -тъ рп ел и ви са. Виж сега, един мъж, без д а види булка или м о м и ч и ,
не мож д а ж ивей 20 д е н а, а ед н а жена — може. Та то в а е. Т я е ч и ста. Т я
джадътъ не м о й д а се д о б л и ж ав а д о м ъж ич, а м ъж а не м ож д а у тр ай толко.
Разбра ли сега? Той ш а ви ди ед н а ж ина и край битта, р азвал я са сичкото.
(А д ец ата?) Н е м о ж е. О т 30 години по-нагоре д а е трябва. Т ова е то за
джадиите.
99

МАГИИ ЗА „ОБИРАНЕ“ НА ЧУЖДО ИМУЩЕСТВО

(За „о б и р а н е" на ж ит о)
№ 773

И мало такава ж ен а в селото, която „обирала“ ж итото н а хор ата по Гер­

гьовден. О ти вала н а н и в ата по тъм н о и носила сурово яйце с д ва ж ълтъка.
Събличала се гола, р а зп л и т а л а си косата и тръгвала д а обикаля нивата. Три
пъти обикаляла и н а всяко кьош е отрязвала по малко жито и го слагала в це­
дило. И викала: „Д ой дох д а прибера м ойто, па зим ам и чуждото!“. Е дни хора
я били чули, ам а не п осм ел и д а се обадят.
И на третия път зар о в и л а на кьош ето яйцето и се изправила д а гледа. Т я и
други работи е говори ла, ам а какви точно, не се е чуло. Баяла, баяла и по едно
време цялото ж ито п олегн ало и останал д а стърчи сам о един раздвоен клас —
„царо на нивата“ .
И тя го взела и го слож и ла в нейното жито заедно с това, дето е р язала от
кьошетата. И то гава о т м алко снопи тя им а много жито, а на хората, дето е
„обрана“ нивата, о т м н о го снопи — малко жито.
72
№ 774

Дядото е чувал, че и м ало жени едно време, които „обирали“ житото. Идва­
ла жената сутринта в деня на Св. И ван Бильобер (Еньовден) преди изгрев слън­
це на нивата, която щ е „оби ра“, и започвала да цвили като кон. П осле яхала ед­
но кросно и викала: „Д обрутро, Иване, нъл знаш за какво съм ти дошла!“ После
режела от четирите края н а нивата класове и вместо тях хвърляла китки боси­
лек с червени конци. Класовете ги занасяла вкъщи да ги сложи при нейните — ко­
гато започне вършитбата, житото от „обраната“ нива „идвало“ при нейното жито.
82

№ 775

Житото се „оби ра“ в деня на Св. Иван Бильобер (Еньовден). М агьосница­

та отива рано сутринта „у тъм н о“ на чуждата нива, съблича се гола и си раз­
пуска косата. С лед т о ва запалва свещ и обикаля веднъж или три пъти нивата в
кръг от дясно на ляво, като „чете молитва на св. Иван“:
 Св. Йоване,
направи така, че
сичкото жито да си иде оттука
и да доде при мене!
На третия път, „като склопи кръга“, м агьосницата вижда как всички кла­
сове се навеждат, полягат и остават да стърчат сам о два в средата на нивата.
Това са „царя и царицата на ж итото“. Тя ги откъсва, излиза о т нивата и заравя
свещта там, където е сключила кръга при обикалянето.
Облича се и занася двата класа в къщ ата си.
„К ато дойде време, я че си ожнем м ойто си жито, м а че слож а и тия двата
класа. И като почнем да вршеем, м ойто жито че се увеличава, а неговото (на
който е обрала нивата) че намалева. Сичкото жито е д о ш л о у м ене.“
71
(За „обиране" берекета на н ивит е)
№ 116

Когато цъфтят класовете, жени магесници м огат д а о б и р ат берекета.

Имахме голяма нива с ръж. Майка ми отиш ла и видяла, че ръж та е кръсто­
сана и в средата имало голямо валявище. М агесница е ходила д а превзем а бе­
рекета. Ж ената се съблича гола, сяда в нивата и нещо бае. Н и вата ляга, остават
прави само матиците с два класа. Магесницата прежнава и зи м а матиците.
Дайма си я прежнаваа таа нива. И майка го съ бра п реж н атото, един го­
лям фат и го донесе в село. Една жена я научи преж натото д а го изгори сутрин
рано на разкръсница и „ке замине коя го е прежнавала“. И м ай ка го подпали и
една жена замина, за коя се слушаше, че прежнава. И ло ш о то ке си и де по нея,
по която прежнава. И така стана — лош ото си отиде по нея.
Магесниците добро не виждат. „Н е го мисли на ком ш ията, че ке ти дойде
на шията.“
63
(За „обиране" на ж ит о)
№ 111
Н а Еньовден жените одиме да си забиколим нивите, сетбите преди слън­
це. Сека ке си отиде.
Магесниците, щ о са били, одат по тем но срещ у Еньовден. Те голи обика­
ляли нивата и кросно в ръце носили. К е забиколи н и вата гола.
В село имаш е две етърви — баба М ария и баба Ц вета Я ким ките. Те беха
магесници. И житото на връш илото, и него м о гат д а зем ат.
Не знам какво говорат и какво прават.
64

(За „обиране" на ечем ик)

№ 118

Бащ а ми научил, че му е направена м агия н а н и вата и о ти ш ъл д а види.

Там намерил една четалеста пръчка, накитена с чесън, червена вълна и цветя.
П ръчката била забучена в средата на нивата.
Той разбрал, че някой от завист му е направил магия, за д а му вземе ечемика.
88
 (За „ обиране" на коноп)
№ 779

Пак се прави ран о сутринта в деня на Св. Иван Бильобер (Еньовден).

Магьосницата отива на нивата, отрязва от четирите й края по три класа и на
три места от средата — същ о по три класа. Това рязане се прави, „да му се обере
силата“. Обикаля два пъти нивата — преди да реже от нея и след това.
Прибира се вкъщ и, връзва класовете с червен конец и ги закачва в хам ба­
ра - обраният коноп щ е дойде при нея, когато му дойде врем е д а се прибира
от нивата.
На въпроса, дали тр яб ва да се съблича гола, бабата каза: „К ога обираш
чуждо, винаги се събличаш , а кога пазиш свойто — нема д а се събличаш , м а че
си туриш едни стари дреи.“
71
(За „о б и р а н ь е " на „ м аксул")
№ 780

Баба Ж и вка „ о б и р а л а “ го вед ата и кош ерите. Т я оби кал ял а о к о л о г о в е д а ­

та, плюела на п р ъ с т т а си и тр и ел а челото н а ж ивотното. П о сл е м л я к о т о и л и
медът „п рем и н авал и “ п р и нейните крави и пчели.
3, с. 82-83
(За „ обиранье" м ля к о т о на говедат а)
№ 781

На „м л ад м е с е ц “ „м агьяр к и “ „об и рали “ м лекото на го вед ата — „ о б и р а т “

го от чуждите го вед а, т а д а оти де при техните. „М агьярката“ се съ б л и ч ал а г о ­
ла, сваляла м есеч и н ата, п о д л агал а котел под нея и я дояла.
4, с. 82
(К радене на „м аксул")
№ 782

Жена оти ва п р ез н о щ та в чужда кош ара и настригва о т чуж дите овце (от
три овце) вълна. О тн ася в ъ л н ата в своя дом . Така „максулът“ н а овцете „п р е­
минава“ у нея.
И нф орм аторката п осочва конкретна жена в селото, която все се чудела как
другите хора и зкар ват то лк о ва м алко м асло, а тя — толкова много, и казвала:
„Как тъй да не изкарвате м а с л о ? “ И менно тя крадяла м аслото на хората.
36, с. 76
(За „ п р евзем а н е" на м ля к о т о и за болест по добит ъка)
№ 783
Ти я неща, д е то ги баят, ги вр ъзват с трици и сол и ги слагат там , откъде-
то ще мине сурията, т а п о сл е ц ялата сурия няма м ляко. Тия правенета се п р а­
вят от нарочни ж ени и те си зн аят как ги правят.
С правене м ож е и д а се развали млякото. И тогава, както и д а го биеш , п о ­
вече от една лъж иц а м ляко не мож еш извади.
 Тия жени пилят едни пеперуди с големи очи — мамници се казват. И като
ги пуснат в дама или на нивата, те м огат да превземат млякото и житото. Каз­
ват, че ги мътели под мишниците си.
Виждала съм такива пеперуди и сме ги трепали, та да разтурим магията.
54, с. 541
(За „обиране" на чуждо ж ит о и м ляко)
№ 784
Това става срещу Гергьовден. Магьосницата отива гола на чужда нива. С
червен вълнен конец „бележи“ две треви — „отврт“ и „масленка“, т.е. връзва
им червения конец долу ниско, при коренчето. „Захлопва“ тревите с пръсте­
ния гювеч, който носи със себе си. Върху гювеча пак връзва трева от нивата с
червен конец и хвърля цедило „връз“ тревата и гювеча.
Докато връзва тревите, казва три пъти:
В ръзвам си м ой то,
п ри б и рам и чуждото,
и заклапам .
На сутринта още „у тъмно“ отива пак на нивата и „обира“ всичката тре­
ва, която е захванало цедилото, както и „двете бележени трави“, занася тре­
вата вкъщи и кърми с нея „стоката“. В кърмилото трябва да сложи и от двете
билки — „отврт“ и „масленка“.
„Така мойш да обираш колкот си сакаш чужди ниви и маджиарката (т.е.
магьосницата) ще има много мляко, а те (собствениците на нивата, където
се прави магията) — няма да имат мляко, щото стоката залинява, не яде и
млякото се изгубва. И житото че дойде при тебе, кога му е време да се
вршее.“
71

(За „обиране" на мляко)

№ 785
Магьосницата изчаква момента, когато кравите се прибират от паша,
избира си тази, която ще „обира“, и й взема шумките около устата, които са
останали от пашата. Занася ги вкъщи и ги дава на своята крава, като казва
три пъти:
М лякото при шумките!

Може да вземе и друг някакъв белег от чуждата крава — най-често отряз­

ва на три места от козината. Усуква я с червен конец и я завързва на опашката
или на рогата на своята крава, но така, че да не се вижда. В този случай казва,
докато ги завързва:
Сичкото млеко тука д а дойде,
сичкото млеко и сичкио берекет!
И после млякото на чуждата крава намалява или изобщо спира, а на ней­
ната се увеличава, защото тя е взела берекета на чуждата крава с магията и го
е дала на своята.
77
 № 786

За да се в зе м е м л я к о т о н а чуж дата крава, тр я б в а д а се о т р е ж а т м а л к о

косми от о п а ш к а т а и о т г л а в а т а й, д а се зави ят в бял о или ч ер вен о п а р ц а л ­
че и да се сл о ж а т в с е н о т о , к ъ д ето леж и д р у гата крава, к ато се и зр еч е т р и
пъти:
Сичкото млеко да дойде тука!
Може д а се сл о ж а т и п о д п р ага или над вратата на обора. Д окато тези
косми са там , ч у ж д ата к р а в а н ям а д а им а мляко, защ ото то щ е е „д о ш л о “ у
кравата на м агьо сн и ц ата. И когато се опитват да доят чуж дата крава, о т ви ­
мето й ще потече с а м о кръв. О свен това тя може д а остане ялова и д а се н а л о ­
жи да я заколят сл ед вр ем е.
77

№ 787

Старецът „о б и р а“ така:
Взема един „си д ж й м “ (въже, с което се стяга каручката) и започва д а о б и ­
каля каручката и д а я о въ р зва, докато останат два края еднакви на дълж ина,
хваща ги и прави движ ение с ръка, все едно че дои, и казва:
С ъ г а о т о н а я с т о к а (и посочва с глава),
с и ч к о т о м л е к о д а д о е п ри мене!
Посочва с т о я щ и т е н абл и зо чужди овце, крави или кози. П о сл е п о д л а га
два котела под к а р у ч к а т а и по д в ата края на въж ето п оти ча м л я к о — о т в ъ ­
жето в съдовете — и ги н ап ъ л н я. Така може да „об и р а“ всяко ср е щ н а то с т а ­
до.
Веднъж обаче м у се случило, следното: дядото пак така „оби рал“, а м а
„стоката“ била ял о ва и в м есто с м ляко съдовете се напълнили с кръв и „с то ­
ката“ умряла.
Накрая д я д о то заклю чи: „Га и м а млеко за обиране — добре, ам а га н ем а
—лошо“ (няма какво д а се „о б и ра“).
82
№ 788

Идеш на чуж да стр ъ га, съблечеш се и обиколиш с ена свещ. М олиш се на

св. Мина. И като склоп и ш кръга, угасиш свещ та и се облечеш в други дреи.
Оно само че дое п р и тебе.
71
№ 789

М агьосн и ц ата в з е м а ч е р в е н кон ец и о ти в а п ри к р а в а т а , която щ е

„обира“.
Съблича се го л а и оби каля един път кравата от дясно на ляво. П осле пре-
мерва с конеца д ъ л ж и н ата н а оп аш ката и „сйските“. Връзва по едно конче на
4-те „сйски“ горе високо, за д а не се виж дат конците. Конеца, с който е прем е­
рила опашката, го зан ася вкъщ и, прави кръст с ръката, в която го държи, на
вратата на обора, к ъ д ето са говедата, и слага конеца над вратата. И чуждата
крава вече ням а м л як о и не м ож е „да си чува телето“.
 Д о к ато в р ъ зв а кон ц и те н а „с и ск и те“, казва:
Да оберем сичкото млеко,
от нея на мене да дое
и мое да стане!
О блича се ощ е т а м и се п р и б и р а.
71

МАГИИ НА БУЛКА И МЛАДОЖЕНЕЦ

(За смърт на невеста и младоженец)

№ 790

Тази м аги я се п рави п о врем е на сватба. „О б и р а“ се н е в е стата или м ладо­

женецът, т.е. отрязва и м се м ал ко коса и и м се п р е м ер в а сян к ата с черен ко­
нец. Конецът се откъсва д о там , до където е дъ л ж и н ата н а сян ката. „О браното“
се слага под кам ък или се зар авя в корените н а и зсъ хн ало д ъ р в о „и он че
изсъхне така“ . Н е се говори.
72
(За см ърт на б улка )
№ 791

Тази м агия се прави на булка. Взема се м алко п р ъ ст о т „стъ п ката й“, т.е.
от м ясто, където е стъпила, за предпочитане с левия крак. П р ъ с т т а се занася
на гробищ ата и се заравя до плета, за д а ум ре и булката.
Н а тази м агия може да се отвърне, като се взем е о т свекър вата н а булката
пръст изпод дясната стъпка и когато говедата излизат н а п аш а, се хвърли по
гърбовете им, за да изнесат м агията о т къщ ата.
72
(С венчални дрехи за подуване на ли ц е т о )
№ 792

Дядото е чувал, че реж ат „некакви триъгълници“ о т венчалните дрехи на

булката, за да й правят магии, от които й се подува лицето.
За да се „отврне“, трябва д а се запалят дрехите на булката н а двора.
82
(За смърт на м ладож енци)
№ 793

П равят се от восък или от орехово дърво м ъж ка и женска фигурка и се

слагат в дървено сандъче като ковчег. В сандъчето се прибавят и мъртвешка
китка, вързана с черен конец, орех, яйце —“запъртък“, и дървено кръстче,
направено същ о от орехово дърво.
Сандъчето се заковава и се заравя на кръстопът, през който е сигурно, че
ще минат младоженците, когато отиват на гости у м айката на булката, или под
външния праг на къщата, където живеят.
82
 (На две невести)
№ 794

К огато н я к о я н е в е с т а н я м а д е ц а , ч а к а т д а и м а с в а т б а в с е л о т о и д е б н а т
момента, в к о й т о с п о р е д о б и ч а б у л к а т а м аж е с м е д в ч е т и р и т е ъ г ъ л а н а в р а т а ­
та, за да в з е м а т о т м е д а . З а н а с я т го н а ж ен ата, к о я то н я м а д е ц а , и я з а х р а н в а т
с него до к у р н и к а. Н е в е с т а , н а к о я т о с а й взел и м е д а , и л и щ е се р а з б о л е е , и л и
пък тя н ям а д а и м а д е ц а .
Ето за щ о , к о г а т о н е в е с т а т а м а ж е с м е д , н яко я б а б а о т р о д а т а н а м о м ч е т о
върви след н е я и с ч е р в е н о п а р ц а л ч е о б и р а м е д а и й го д а в а д а си го п р и б е р е ,
за да не й го в з е м а т з а м а г и я . О с в е н т о в а т о зи м е д е л е к о в и т и с н е го се з а х р а н ­
ват децата й, а к о м н о г о п л а ч а т .
77
(За бездетство на невеста)
№ 795

Ако сакаш н е к о я м л а д а н е в е с т а д а н е м а дец а, че зем еш ко н ч е о т п р ед н я к у й

и че го и згори ш , к а т о н а р е ч е ш з а ко л ко годи н д а е д а н е м а д е ц а и л и д о д е е ж и в а.
77
(З а с м ъ р т н а н евест а )
№ 796

Ако сакаш д а си отреж е невестата т а в а т а и д а умре, че й отреж еш парче о т бу­

лото на сватбата, че го туриш на острото н а м анарата д а се скине надве и че речеш :
Како се реже туй було,
тъй да се отреже нййната глава!
Сетне че го и з г о р и ш н а к е р е м и д а и че речеш :
Како гори туй було,
тъй да изгори и она!
77
(За б о лест на невест а )
№ 797

Ако сакаш д а се р а з б о л и невеста, тр ебе д а отреж еш п ар ц ал ч е о т д р е х а т а й

или от китката й д а о тк и н е ш м ал к о , д а го п р о вр еш нади в р а т а т а и д а го зав р еш
некъде в к о ш ар ат а д а съхне, т а д а изсъхне и н евестата. С л а га т го и н а в ер и гата
(на огнищ ето) д а съхне и п а т ак а че изсъхне и н евестата. И че р еч еш т р и пъти:
Како съъне туй парче,
тъй да изсъъне и она!
М оже д а се зе м е и м а л к о п р ъ с т о т стъ п к ата й, дека е х о д и л а н а с в а т б а т а ,
и да се зарови в г р о б и щ а т а у некой незнаен гроб. И о н а че л и н ее и че у м р е.
Како се е озъбил тоа тука,
тъй да се озъби и она!
Може д а й д а д е ш д а п и е и ж ивак.
77
 (За болест и см ърт на невест а)
№ 798
Ч е отрежеш на невестата о т косата и че я закопаш у незнаен гроб и че
речеш:
Както не мож се дигна ти,
така да се не дигне и она!
И она че се разболи и че умре.
77
(За болест, бездетство и смърт на невест а)
№ 799
До Гергьовден младата невеста трябва много да си пази дрехите, „да не
ги докачат маджиярките“, защ ото могат да й вземат парче от булото, цвете от
китката, косми от косата, някои от накитите или ризата.
Ако вземат някое от тези неща, могат да го завърж ат с черен конец в че­
рен парцал, да го „закопат у брег“, т.е. стръмен дол, и д а кажат:
Какво се събаря брего,
така да се събаря снагата!
И невестата ще съхне, няма да има деца, а м оже и д а умре.
По същия начин се „отвръща“ на магия, ако се знае кой я е направил и се
вземе от неговите вещи.
77
(На булка и младож енец)
№ 800
Ако прорежат булото й, она че боледува сетне. Ако фърлят игла пред ни,
кога да мине, и она я престъпи, нема да има деца.
Ако ти земат китката и я прогорат — болест че я стигне. Ако земат на
момчето капата и я фърлат у огина, че се разделат сетне.
Затуй, кога си невеста, требва да си обуеш левио чорап наопак, а деснио
на лице, да не могат да ти праят нещо.
Га отвръща, с прорезаната дреха да е облечена, иначе не лови.

МАГИИ ЗА ПРОГОНВАНЕ НА ЗМЕЙ

(За отблъсваме на змей и „направа”)

№ 801
„Направата“ е магия за зло — за скарване, болест или смърт, и на нея мо­
же да се отвръща със същ ата магия, която прогонва и змея, защото и „напра­
вата“, и змеят бягат от „змеювйтите билки“, които се използват тук. Тези бил­
ки магьосницата нарича и „змеювйти“, и „ветровйти“, и „самодивски“ — за
нея тези думи са синоними, защ ото „оно змей, самодива, ветар, оно е све ед­
но, све едно летат, све са ветрищ а“.
 Ако някоя ж ен а съ н у в а, ч е п р и нея и дват н ощ ем м ъж е и я „ д и р а т з а ж е н а “ ,
това означава, че я е з а л ю б и л зм ей . Т огава тр яб в а д а се „п о л и в а“ съ с „ з м е ю -
витите“ билки и з м е я т щ е у м р е н якъ д е из п лан и н ата и н я м а д а и д в а п о в еч е н о ­
щем при нея. О с о б е н о м н о г о з м е я т го е страх от „в р а тй к ат а“ и „ к а м е н й к а т а “ ,
защото те го п р е в р ъ щ а т н а п и хти я и го о безси л ват — „не м о й д а г р м и и д а
святка из о б л ац и те, д а в л а ч и м о м и и жени, д а се п р е в р ъ щ а н а свекак во “ .
„П оливането“ с т е з и б и л к и се съ сто и о т две части:
а) бележ ене н а „ з м е ю в и т и т е “ треви ;
б) поливане с тях.
Кои са „ з м е ю в и т и т е “ т р е в и ?
Н ай-важ ните „ в е т р о в и т и “ тр ев и са пет — „вр атй к а“ (б ял а и ж ъ л т а ), „к а-
менйка“ (бяла и ж ъ л т а ), „ з а г о р с к а тен т ев а“, „сел й м “ и „п ел й н “ . И м а и е д н а
„ветровита“ т р е в а , б е з к о я т о с ъ щ о не м ож е. Т я е „с о б ств ен о с т“ н а „ в е т р и щ а -
та“ и за да се и зп о л зв а , т р я б в а съ щ о по м агичен начин те д а се о м и л о с т и в я т .
Играе се сп ециален т а н ц , к о га т о се б ер ат билките н а п р азн и ка н а С в. И в а н Б и -
льобер.
Други „ в е т р о в и т и “ т р ев и са: „луда тиква“, „обйчняк“, „дули л е б “, „ с а м о ­
дивски свечи“ , „ж и в а ч к а т р е в а “, „м етви ц а“ (риган), „ г р м о т о т р н “, „ р у й “
(смрадлика), „т р е п е т л и к а “ и т.н . — „седем д есет и сед ам вер и т р а в и “ . П о в еч е-
то от тези билки се и зп о л зв а т за разли чн и видове лечения.
За „п олйвките“ се в з е м а и „кучеш ки чеш ляк“ („б ял о го вн о “ н а куче) и
„жлт кокошйняк“ („ ж ъ л т о го вн о “ н а кокош ка).
Как се б ел еж ат „ зм е ю в и т и т е “ треви ?
Това става ср ещ у Г ергьовден . Б ележ ат се по д ва-тр и ст р ъ к а о т в с я к а б и л ­
ка, т.е. завързва се п р и ко р ен ч ето н а би лката червен вълнен конец, захлуп ва се
със зелена п р ъ стен а п а н и ц а и се сл ага д о него м ал ко м асл о . М н о го е в аж н о п а ­
ницата да е зел ен а и з а т о в а , ако н я м а зелена, в п ан и ц ата се сл а га н якак ва зе л е ­
на шумчица (н ай -ч есто зд р ав ец ), за д а се п ревърн е т я в м аги чески р и т у а л е н
предмет. П р ед и д а зав ъ р ж е конеца, м агьосн и ц ата обикаля тр и пъти с а м о т о
стръкче от дясн о н а л я в о и говори:
Ти си селйм, ти си пелйн,
можеш да разселиш и разцвелиш све душмане.
Ти си селим, ти си пелин,
я съм те бележйла
да разселиш и разцвелиш све душмане.
Както се ви ж да, н ай -важ ен е селймът, защ о то после, като се къпеш с него,
„не те гонят никакви в е т р и щ а “ (ветри щ а — „све са тия, дето л е т а т п о н еб о то
- мъртъвци, сам о д и в и , сам о в и л и , строфкини, лефуткини, цицаркини — све са
невидими вери“) и „н а т еб е т и врви напред, а н а душ м ане — н азад.“ С ел й м ъ т
се пази отделно о т д р у ги т е билки, като се слага „н ади в р атата“ .
Как се п о л и ва с т е зи билки?
Срещу ср я д а п о т ъ м н о се о ти в а и се взем а вода о т „тр и б р о д а“. Д он ася се
вкъщи в котел и за д а не „у л езн ат в етр и щ ата д а у м ъ р сят в о д ата“, върху коте­
ла се поставят к р ъ с т о с а н и нож и м аш а. П реди то ва във в о д ата са слож ени
„петте треви“, кучеш ки ят „ч еш л як“ и ж ълти ят „кокош йняк“ .
Водата се п р и т о п л я леко и човекът, който щ е се „п олива“, ляга д а спи, а
магьосницата о с т а в а б у д н а д о котела. С лед два-три часа (към 2—3 часа през
нощта) тя го буди и и зл и за т в гр ад и н ата да го „полива.“ Н ай-често то ва е ж е­
на, залюбена о т зм ей и ли н а ко ято е направена м агия за б олест или см ърт. Ж е­
ната поваля ед н а ф и д ан к а (сли ва) и сяда на нея, а м агьосницата н астъпва вър-
ха й и полива ж ен ата и ф и д ан к ата едновременно.
 С лед това ф иданката щ е изсъхне, зм еят щ е се „изгуби“ и жената няма да
сънува повече кош м ари нощ ем и щ е се оправи. Ако се полива от „направа“
(м агия), ф иданката щ е изсъхне, щ е „изсъхне“ същ о и този, който е направил
л ош ата м агия, а ж ената щ е добрува.
Н е бива д а се полива човек в чуж да гради н а, освен ако не иска да напра­
ви м аги я на човека, в чиято гр ад и н а е влязъл, защ о т о кой то настъпи място­
то, където е п ад ал а в о д ата о т поливането, н еп рем ен н о щ е м у се случи нещо
лош о. И то гава пък той тр яб в а д а „о т в р ъ щ а “ на „н ап р ав а“ . И нформаторка-
т а си сп ом н я един случай, в който едн а ж ена се п о л ял а в чужда градина и
д руга ж ена „сгази л а полйвките“. П осле тя „ о т в ъ р н а л а в о д а “ и п ървата жена
у м р ял а.
71
(За прогонване на зм ей )
№ 802

Зм ейо ено врем е се праил на убав ерген и начъска о владее некоя убава мо­
м а на сън. И свека вечер си долита, а он им а крила. И м о м а т а зем е д а жлтее,
фане се поразуе. И они, дом аш ните, а пи тат щ о ж лтее, а о н а и м каже: „Така и
така, така и така.“ И майкя й отива при некоя бабичка, дека се н е пере вече,
чиста жена, коя м ое да бае.
И таа жена набере треволяко — тодорка, загорска тен тева, ком аника, вра-
тика и го свари през деньо у ено гърне. О ни си р а с т а т по о р м ан о тревите. И по
потайно врем е м айкята и бабичката водат м о м а т а на реката, н а беликата. А
м о м ата там я сублечат гола. И бабичката гребе с чаш а о т гъ р н ето и я пойае
три пути. И се таят, м и рват си. Н ем а д а говорат. О на, м о м а т а , се сепне и зме­
йо не м ое вече д а оди при м ом ата, о ти м ериш е н а т о а треволяк.
И накрай бабичката строш и гърнето на некой камите у б а р а т а и рече:
Вода донело,
вода занело!
Се пукне грнето — се пукне и змейо.
Така се слагат и на коловете на плето на д в о р о строш ен и гъ р н ета — да се
пукне злото.
71

РАЗНИ М А ГИ И

(За „ н е в и д и м о " и л и к а к да ст анеш н еви д и м )

№ 803

Този, който иска д а стан е невидим , в зем а чер н а котка и в „п отаен замък“
(„потайна д о б а“) я зан ася на кръстоп ът н акрай селото. С ъ с себе си носи и въ­
же, котел с вода, взета о т „три б р о д а“ (м еста, на които се п р ем и н ава реката),
като гребе срещ у течението, и „сед ем вери зм ею ви ти т р а ви“) седем вида бил­
ки, с които м ож е да се п рогон ва зм ей, но и с които се лекуват болести , причи­
нени от сам одиви, русалии и пр.).
К ато стигне на кръстопътя, оставя на ср ед ата котела с водата и билките,
а котката държ и в ръка, „че бега“ . С л ед то ва о ч ер тав а с въж ето един но-голям
кръг, почти колкото целия кръстопът, и след като „склоп и “ (склю чи) въжето,
започва д а о б и к а л я п о н е г о т р и пъти о т дясн о н а л яво , като въ р ви п о с а м о т о
въже.
После в л и за в к р ъ г а , з а п а л в а огън в ц ен тъ ра м у (о гъ н ят е с т ъ к н а т о щ е
преди да зап о ч н е д а о ч е р т а в а к р ъ га с въж ето и сега сам о тр я б в а д а го зап а л и ),
сяда до него, с л а г а в к о т е л а с в о д а билките и зап очва д а вари к о тк а та ж ива.
„И идват свйте д з в е р е т й н и о т го р а т а — влци, мечки, лисиц и, ам а т и н е м о й д а
се боиш, оти о н и н е м о г а т м й н а въж ето!“ Те идват, о б и к ал ят н ао ко л о , р ъ м ж а т
и вият, но не в л и за т в к р ъ га . Ч овекът, който прави м аги ята, т р я б в а д а м ъ л ч и
през цялото в р ем е.
Когато п р о п е я т „ п ъ р в и петли“, ж ивотните си оти ват. Т огава т о й в з е м а
сварената котка, з а н а с я я н а „ б а р а т а “ (реката) и я пуска във в о д ата, к а т о в н и ­
мателно гледа какво с т а в а т а м . К о тк ата се повлича н адолу п о теч ен и ето, а с а ­
мо едно-единствено к о к ал ч е т р ъ гв а срещ у течението н а р ек ата. Той б ъ р зо г о
хваща и си го с л а га в л е в и я дж об.
И когато п о и с к а д а ст ан е невидим , сам о тр ябва д а сти сн е ко к ал ч ето в р ъ ­
ката си и то ва щ е стан е.
Водата о т к о т е л а я и зси п ва в реката, а въж ето и к о тел а си ги з а н а с я о б ­
ратно вкъщи.
74

№ 804

Туриш си съ р ц ет о н а в о л а у п азвата и си обикаляш , д е то сакаш — н и к ой

нема да те види и д а т е усети.
71

(За о си гурява н е на изневяра)

№ 805

Жената, която и ска д а изневери н а м ъж а си, отива п ри м агьо с н и ц ата и т я

я научава какво д а н ап рави . А то е следното.
Жената тр яб в а д а взем е „слеп о куче“, „дето рови п о д зем ята“, и д а го и з­
пече върху керем ида. К о гат о го слага д а се пече, казва: „Д а си сл еп к а т о
слепото куче!“ С л ед т о в а слага нарязаното в яденето на м ъж а си и п р о и зн ася
пак същите думи.
„Сетне м ож е д а п р ави какво си сака и он нем а д а знае, защ о е сл еп к а то
слепото куче.“
71

(За п р и сп и ва н е бдит елност т а на р евн и в м ъ ж )

№ 806

Взема се връвта, с която се връзват краката н а м ъртвеца, дава се на ж ен а­

та, която иска д а п р ави м аги ята, и тя я слага под прага на вр атата на стаята, в
която спи мъж ът й. Д о к ато я слага, не бива д а говори.
„Тогива м ож е д а п р аи какво си сака тя и него не го е еня, защ о он като м и ­
нава нади тази врв, ни щ о не знае.“
71
 (За осигуряване на достъп до всичко)
№ 807

За т о зи ви д м аги я е н еобходи м о д а се в зе м а т „оп и н ки те“ н а човек, който е

у м рял внезапно. М агьо сн и ц ата си ги зан ася вкъщ и и к о гато някой й ги поиска,
м ож е д а м у ги д а д е или с а м а та т я д а ги обуе. С п о р ед и н ф о р м ато р к ата човек с
таки ва „оп йнки“ „м о ж е д а о ди къде сака и секи й п р ави път. Д о р и д а идеш на
цару н а в р ат а, никой н е м а д а те сп ре.“
71

(За възвръщане кърмата на жена)

№808
Тази м аги я се прави, когато на р од и л ка й е сп р ял а к ъ р м а т а и тя подозира,
че т о в а е в р езу л тат н а м агия. В този случай тя о ти ва п р и м агьо сн и ц ата и нау­
ч ав а о т н ея какво тр я б в а д а направи. А т о е следн ото:
Вечерта срещ у сряда ж ената тр ябва д а отиде н а „л я в а воден и ц а“, т.е. на во­
деница, чийто кам ък върти наляво. Т рябва д а носи със себе си браш н о, сол и за­
хар. Застава д о кам ъка наблизо и взем а тр и пъти с л я в а та р ъ к а с тр и пръста по
тр и щ ипки о т браш ното и солта. Зам есва браш н ото и п р ави д евет „туртички“,
колкото топченца, изпича ги н а огън, който кладе т а м н а м ясто , и заедн о със за­
х арта (три бучки) ги слага в торбичка д а висят н а „н о вал о то “ (там , където пада
зърното), д а пренощ уват там . Н а сутринта отива, п р екр ъ ства се тр и пъти и каз­
ва три пъти: „Бож е, помогни!“ С лед то ва изяж да всичко и т р и пъти си измива
лицето на „ж леба“ (там, където п ада водата). П р азн ат а то р б и ч к а в р ъ щ а вкъщи
и я закача някъде нависоко д а виси, докато й се възвърн е к ъ р м а та .
71

№ 809

С рещ у ср яд а „бележ и“, т.е. вр ъ зв а червен конец п р и к о р е н ч ет о н а билка­

т а „и зтровн и че“, после „уха“ на един зал ъ к хляб и сл а га и н его д о стъбълцето.
С лед то в а го „заклап я с ена зем н ен а п ан и ц а“ и го о с т а в я т а к а д а пренощ ува.
Н а сутринта п реди изгрев слънце о ти в а н а т о в а м я с т о , с л а г а си ръцете
за д гърба, за д а не п и п а нищ о, навеж да се, б у та с у ста п а н и ц а т а н астр ан и , гриз-
в а м ал к о о т тр ев и ц ата и хляба и ги ш ъ тв а н аведн ъж . П о с л е в зе м а с р ъ к а оста­
н ал о то о т хляб а и „б ел еж ен ата“ билка, з а д а и зкъ п е с тях д е т е т о си. А ко на хля­
б а е д о ш л а буболечка, червей или др у го н ещ о, т о в а е н а хубаво. И н его го сла­
га във в о д а т а на д етето . В од ата, с к о я то го е к ъ п ал а, т р я б в а д а х в ъ р л и н а м яс­
то, „д ет о се не гази “, и к ъ р м а т а й се в ъ зв р ъ щ а .
71

(За приспиване на стопаните)

№ 810
Тази м аги я се п рави , к о гато н якой и ска д а к р а д е и т р я б в а д а приспи сто­
паните, за д а не го ви дят.
П р ав и се сл ед зал ез сл ъ н ц е. „ З и м а се л е в а т а р ъ к а н а о т д а в н а ум рял чо­
век. О б и к ал я се еди н път д в о р а с нея — т а м , къ де човека сака д а крадне, и ора-
т а ги л о ви такъ в сън, че не м о га т д а се д и гн ат. И сетн е си вли за и си пр а и как-
во си сака у тая к ъ щ а.“
 Според д я д о т о д а се п р ави тази м агия е м ного опасно, защ о то то зи , к о й ­
то я е направил, п о с л е п о л у ч ав а „свиш е“ голям о наказание. Той си сп ом н я, че
имало в селото ед и н човек, кой то правил такава м агия, и внучката м у се р о д и ­
ла без лява р ъ к а д о лакътя.
82
(С котка за суша)
№ 811

„Котка се копа, з а д а и м а суша. Е но врем е дядо, като п равеш е тугли, м у

викаа, че е закоп ал ж и ва м ач к а и ше иде берекета.“
82
(Със „сваляне" на месечината)
№ 812

М агесницата о т С т а р а м аса, Ц ървищ а, сваляла м есечи ната д а я д о и и р е ­

вяла. Сваляла я лесн о, но м н о го м ъчно я дигала. И са увирили х о р а м н о го ,
утишли да я вардят. Д а я в ар д ят д ’виим как ш е я свали и м и си чи н ата о тго р е
да спадни на зем ьъта д а свети. И сетне я дигала, какво я ди гал а там , глас и зд а­
вала, не знам щ о.
Д.Д.: Защ о я свалял а?
М.П.: Д а я доят.
(И нф орматорката не знае повече подробности около свалянето н а м е с е ­
чината.)
2,с. 221
(За безбрачие)
№ 813

Ако сакаш некой д а се не ожени, требе д а го издебнеш и д а го тупнеш т р и

пути с разтривал к я та (точилката) по гърбината и д а речеш:
М о м ч е си б и л о —
з е т д а не стан еш !

Ако е за м ом иче:
М о м а си б и л а —
н е в е с т а д а н е стан еш !

И он нема д а се ож ени, д од ека не м у върн ат напраеното.

77

(За деца)
№ 814

Занася се невести н ската р и за на „лева воденица“ и се пуска д а м ине през

улея. После н евестата си я облича. Ако не се закачи ризата — невестата щ е им а
деца, ако се закачи — н я м а д а има.
77
 (За дъжд)
№ 815

Ако не вали дълго време, трябва д а се зарови ж ива котка в земята, но ако
започнат да валят проливни дъж дове, трябва д а се изрови.
Освен това, за да завали, брем енна жена тр ябва д а изм ие нощви, огрибка
и кръг и да ги изнесе навън. Ако започнат д а валят проливни дъждове, тези
предмети ще ги спрат.
77

(Против дъжд)
№ 816

Когато започнат да се правят тухлите за постройка, не трябва д а вали, за

да м огат да изсъхнат. Тогава се взема едно „клекаво м агаре (изтощено) и се
закопава „у брег с четирите крака нагоре — и м ъж кото му д а е нагоре, да не
вали“. Когато искат отново д а завали дъжд, го откопават и завалява.
77

(За побеждаваме в съд)

№ 817

На първия Горещник трябва да се откъсне билката „ом разниче“ — „сем­

ката му прилича на човешка глава и она е много силна трева“.
Достатъчно е, когато отиваш в съда, д а я стискаш в ръка и винаги ще по­
бедиш този, с когото се съдиш.
71
№ 818

Туриш си ено петлово перо у крпата, ам а да се не види, и отиваш . Нема

кой да те победи у суда.
71

(За спечелване на уважение)

№ 819

На Илинден трябва да се занесе на оброка „колач“ и сирене. Освен това

се занася и „големо цвекье, за да ти им ат уважение, д а станеш богат и чорба­
джия“. Носят се три цвята от това цвете, които същ ата вечер се прибират от
оброка и се „дигат некъде високо в гредите, та да си на голем о“. Ако носи
човек друго цвете, трябва да го остави там , защ ото то си е за оброка, а не за
магия.
„Св. Илия много пази маджиярките, ам а не требва да се супрекиняш със
сейбията, оти он веднага че те тресне. Една така беше дигнала нож да го зап­
лаши и я удари гръм веднага.“
71
 (За добро отношение към човека от страна на когото си поиска)
№ 820
Тази м а г и я се п о р ъ ч в а н а м агь о с н и ц а, за щ о т о е м н о г о т р у д н о ч о в е к с а м
да си набави н е о б х о д и м и т е п р е д м е т и за нея.
М агьосн и ц ата си е с ъ б р а л а п р е д в ар и т ел н о 40 св ещ и о т 4 0 „ н е з н а й н и г р о ­
ба и „папали о т л е в а в о д е н и ц а “ (к ак во то о ст ан е п о к о ш а о т м л я н о т о ), в з е т и
точно на Г ер гь о в д ен р а н о с у т р и н т а п р е д и и згр ев с л ъ н ц е и п р е д и д а з а р а б о т и
воденицата.
Когато н як о й й п о р ъ ч а т а з и м аги я, тя тр я б в а д а си н а б ав и и к ъ р м а (40 к а п ­
ки) от м айка и д ъ щ е р я , к о и т о к ъ р м я т ед н о вр ем ен н о .
След т о в а з а м е с в а „ т ъ р к у л о “ (кр авай че с дуп ка в с р е д а т а ) о т с в е щ и т е ,
„папалите“, к ъ р м а т а и м а л к о в о д а о т съ щ ат а воден и ц а и го о с т а в я н а с л ъ н ц е ­
то да се „зап еч е“ . П о с л е г о д а в а н а човека и му казва, че „ к а к в о т о п р о г л е д а с
тва търкуло, си ч к о п о б е ж д а в а и секи го д и р и за д о б р о “. М о ж е д а „ п р о г л е д а “ с
това „търкуло“ к о г о т о си и с к а, м о ж е и всички хора о т с е л о то , ак о и ск а. М о ж е
да „прогледа“ и н я к о я в е щ н а ч о в ек а (н ап р и м ер дреха, яден е), а н е с а м и я ч о в е к
и магията „п а ш е ф а н е “ .
С ам ото „ п р о гл е д в а н е “ став а, като се взем е „тъ р к у л о то “ в д я с н а т а р ъ к а и
през дупката м у се о г л е д а о т го р е д о д олу тр и пъти човека и л и н е г о в а т а в е щ .
Казва се:
Д а те п рогледам за добро,
з л о д а н е д и р и ш з а м ен е!

В ъздействието н а т о в а „тъ р к у л о “ е д о 40 дн и , сл ед к о ето т р я б в а д а с е

хвърли в р ек ата и л и д а се д а д е н а п р а сет ат а д а го и зяд ат.
71
(За добро от нош ение)
№ 821
П ървата с л ъ н ч о гл ед о в а п и та се реж е на П реображ ение.
Като я о тр еж е, ч о в ек т р я б в а д а н ап рави дупка в ср е д ат а , д а „ п р о г л е д а “
(огледа от го р е н а д о л у ) х о р ат а, „т а д а гледат“ къ м него, и д а каже:
К а к с е о б р ъ щ а с л н ч о г л е д о к ъ м сл н ц ето ,
т а к а б р а т а д а се о б р ъ щ а т к ъ м м ене!

П овтаря се т р и пъти.
Така м ож е д а „ п р о гл е д а “ ко го то си иска, м о ж е и ц я л о то село, м о ж е и к ъ ­
щите.
71

№ 822
Рано су тр и н та н а П р ео б р аж ен и е ж ената, която е н асад и л а „ о б р н и к о “
(слънчогледа), о т и в а н а н и в ата, съ бл и ч а се гола, обикаля я тр и пъти, за д а се
обръщат х о рата к ъ м н ея, о б л и ч а се и то гава о тр язв а п ъ р в ата сл ъ н ч о гл ед о ва
пита за тази година.
71
 (За осигуряване на мъжка вярност)
№ 823

О трязва се парче от кърпата, с която е завързана устата на мъртвеца, за

да не се отваря. О трязва се малко, преди д а го изнесат от къщ ата.
Парчето се зашива в подгъва на връхната дреха на мъжа, без той да знае,
и той няма да изневерява, докато парчето стои у него.
Докато се зашива, се казва три пъти:
К й к о с е з а т в а р я н е г о в а т а у с т а (на мъртвеца),
т а к о д а т е з а т в о р и м я т у к а (вкъщи)!

(За добро в семейството)

№ 824

Вземат се клечки от лястовиче гнездо, две билки — „сбйрник“ и „разтур-

ник“, сол и захар. И петте неща се вързват в бохчичка и която жена иска да е
добре семейството й, трябва винаги да ги носи в себе си — „доброто да се сби­
ра, а злото да се разтуря“.
71
(За да стане детето гадател)
№ 825

К огато се роди детето, м айката веднага тр яб ва д а зак о л и ч ер вен о пиле,

да вземе „коняко“ (гръдната кост), д а му пробие дупка и п рез н ея д а зад о и де­
тето за първи път на лявата си гърда.
И после, когато детето порасне, то щ е познава всичко по „кон яко“ — за
болест, за време, „чак в чужда држ ава вижда“.
Бабата на информаторките била така „задоена през коняк“ и к о гато синът
й бил в Гърция, винаги м ож ела д а види „дали е заграден, или е свободен“.
71
(За разтваряне на всичко затворено и заключено)
№ 826

И м а една трева, която не е истинска трева, ам и м ал ко човече с корени.

Н арича се „разковник“.
„Разковнико си е човек, ам а мъничък — колко един показалец. И м а ръце
— тънки като клечки, нозе като сламки и забити у зем ята — кореньете му. Има
си глава, цървена шапка, дреи и цървен пояс — сичко си и м а, сам о д ето е мъ­
ничък и не м ое д а приказва. Е на м оя тетка беше нам ерила разковник, у карто­
фите го намерила. К ато копала, видела го и го ф анала д а не бега, ам а разков-
нико си развил поясо и избегал.
Ко си намериш разковник, сичко моеш д а разковеш с ни, сичко разковава,
дека е заковано — катанец. С ам о ако го доближиш и се отклю ча, банката с па­
рите без ключ разтваря. Сичко разковава и отваря, ам а трудно се намира.
Можеш да го намериш сам о с таралеж. Че заградиш на таралеж а малките
с камънье, д а не мое да иде големио при тех. Тогива он че почне да трси раз-
ковник. Н амира го и го донася да разгради камъньете и да влезе при мальките
 си. Ти го чекаш т а м и к а т о в и д и ш д а н о си разковн и ко, ф ащ аш го б р зо и гл е­
даш да си не р а зв и е п о я с о и д а и збега. В рж еш м у п о ясо и го д р ж и ш у р ъ к а. И
квото сакаш , си ч к о ч е р а з к о в е ш , че о тк л ю ч и ш и че р азгр ад и ш . О н о е м н о г о
убао нещо р а зк о в н и к а .“
71
(За виждане на всичко скрито)
№ 827

Бабата с ъ н у в а л а е д и н съ н ср е щ у В и довден. Е д н а ж ен а й се я в и л а и й к а за ­
ла, че Видовден е „ н а й -г л а в н и я т “ в го д и н а т а за би лки те и р а н о су тр и н та т р я б ­
ва да се н абере „ в й д о в с к а т р а в а — синя, б ел а и д ъ р в е н а “, „ с п о р и ш “, „ т р е н д а ­
фил“, „здравец“ , „ ж л ч к а “ , „ ч е ш л и к “ , „ о ч о б о л “, „с е л й м “, „п ел й н “, „б ел ск р и м “ ,
„латинка“ („ д а л и т н е л о ш о т о и д а и зб е га“). П о сл е й к а за л а, че т р я б в а д а в зе м е
вода от „ ч е ш л и к а т а , д е т о си е с ъ б р а л а “ („о н а ч еш л и к ата си с ъ б и р а в о д а в
чашката си п о в еч е о т е д н а ш е п а, сека ш ум ка си съ б и р а в о д а т а — и м а л о д ъ ж д ,
немало, у ч е ш л и к а т а в о д а и м а “), и д а си д о н е с е в ед н о котле в о д а о т „ е д и н
брод“ на р ек ата. Д а с л о ж и в си ч к и би лки в ти я д в е води , к о и т о са с ъ б р а н и в еч е
в котлето, и д а ги с в а р и „ с п р о т и с р е д а “. „ Д а се окупеш с ти я т р а в и , ч е д а в и ­
диш какво се п р а в и с т е б е — си чко че ви ди ш . С векъд е, н а к ъ д е п о гл ед н еш , н и ­
що скрито н е м а з а т е б е . З н а е ш к в о с т а в а и кой кво т и м и с л и и к ъ д е к в о е с к р и ­
то, сичко.“
И тя се и з к ъ п а л а н а В и д о в д ен с ти я тр ев и , както й к а за л а ж е н а т а в с ъ н я
(„она орй зн и да т р е б е д а е б и л а “), и в и д я л а в ед н ага м ъ ж а си с н я к а к в а ж ен а .
Направила й м а г и я и я р а з д е л и л а о т него.
71
(За сила с „опинки" от мъртвец)
№ 828

Едни о р а се с б р а л и д а б и я т ед н о го , че и м сп и р ал в о д а т а н а в о д е н и ц а т а и
не я пропущ а п р е з н е г о в о т о си м е с т о . С е с т р а м у зе л а т ея о п и н к и и о б и к о л и л а
един път о р а т а и те, к а к т о се сб р а л и д а го би ят, се п р ъ с н а л е , ч е и в о д а н е м у
дирили п овече. Т а к ав а е с и л н а т а я м аги я.
71

МАГИИ НА ЖИВОТНИ
(На невестулка)
№ 829

Тази м а г и я се п р а в и н а н е в е с т у л к а т а , к о гат о за п о ч н е м н о г о ч е с т о д а и д в а
и да яде н еч и и п и л е т а . С ъ с за к л и н а н и е т о се ц ел и д а се п р о г о н и , н о с м о л б а .
„Говориме й к а т о н а ч о в ек , з а щ о о н а е б и л а н е в е с т а ен о в р е м е .“ В я р в а се, ч е
невестулката е п р о и з л я з л а о т ж ен а — о т н е в е ст а, к о я т о е н а р у ш и л а и зи с к в а н е ­
то за сп азван е н а р о д о в и т е н о р м и и не се п о д ч и н я в а л а н а с в е к ъ р и н а с в е к ъ р ­
ва. Те я п р о к л е л и и т я се п р е в ъ р н а л а в н евесту лк а. З а т о в а н е в е с т у л к а т а м н о г о
лесно се с ъ р д и и т р я б в а д а се в н и м а в а какво й се го в о р и .
С в е к ъ р в а та о т и в а в ку р н и к а п р и п и л е т а т а , з а с т а в а н а п р а г а с л и ц е н а в ъ н и
казва:
 Н евесто, невестулчице,
невестулчице, невесто,
иди, невесто, у ком ш иите.
Там и м а убави п илета за тебе.
М ани м ойте, че са м ъненки
и м и тр еб ат д а ги колям .
Н евесто, невестулчице,
бегай оттука,
че м иш ките се канят
д а ти скъсат кожуха.

Това се казва три пъти и „она като се разсърди и почне по мишките, па ос-
таи пилетата“.
79

№ 830

„Кога невестулка много яде пилетата, се слага пред курнико вретено и

вълна да преде. Она е хитра като невеста.“
Тази магична практика е свързана с вярването, че едно време невестулка­
та е била невеста, но нещо прегрешила пред свекъра и се превърнала невес­
тулка. Дядото не помни какво точно е прегрешила, а само това, че е била не­
веста и затова, като види вретеното и вълната, невестулката ще се спре да пре­
де и няма да яде пилетата.
Дядото си спомни и един случай, който доказва колко умно и съобрази­
телно животно е невестулката.
„Един си копал на лозето и преместил малките невестулчета. Невестул­
ката, като се върнала и видела, че ги нема, се окачила на дрвото и поврнала
отрова в гърнето, дето е гозбата на човека. Добре, ама после ги намерила и за
да не се отрови човека, она преапала врвта, дето било вързано гърнето за
дрвото и оно се строшило. Она е много умна.“
82
(Н а д о б и т ъ к )
№ 831
Много често се прави магия, с която майката престава да обича малкото
си, пъди го и не му дава да яде.
Взема се сурово яйце, настригва се по малко от космите на майката и де­
тето (например биволица и турме, крава и теле, кобила и конче, овца и агне
и др.), завиват се в черен парцал и се заравят пред прага на обора. Не се го­
вори.
Докато не се изкопае заровеното, майката не обича малкото си.
75
№ 832
Кога некой мрази некош, може да му обере добичето и то не дава (мля­
ко) на малкото си и го пъди. Настриже там манко козина ей тъй накръст от
гърба му и го изгори в огъня или го закопа некъде и това е то. И добичето
нема млеко.
82
 (За възвръщ ане м лякот о на крава)
№ 833
Когато е направен а м аги я на кравата да няма мляко, трябва да се п о стъ ­
питака: взема се м асур (о т тъкачния стан) и се надява на чекръка. П осле се д о ­
нася в шише вода о т „тр и бр о д а", като при всяко наливане на водата ш иш ето
се обръща по тр и пъти. Т ази вода се изсипва ту от едната страна н а м асура, ту
от другата и се казва:
Оттука се излива млекото,
от тука се враща пак.
Девет пъти така се сипва от едната страна (откъдето се излива м лякото) и
от другата (откъдето се вр ъщ а млякото) страна вода, след което м лякото на
кравата се възвръщ а.
След изливането на водата на кравата се дава бучица сол.
82

(„Обиране" на крава за смърт)

№ 834
Че земеш на кравата влакна от бозките и челото и малко млеко — неколко
капки — от вимето. И че идеш у гробищ ата д а ги закопаш у некой стар гроб.
К а к т о с ъ й н а т ти я вла кна,
тъ й д а и зсъ й н е кра вата!
А за млекото че речеш:
Н а ти д а пиеш ти,
д а не пие тел ето.
Млекото се дава на умрелио, дека е там да го земе, а влакната че изсъхнат
и те като него и кравата и она че изсъхне и че иде при умрелио. А ма докат е
жива, телето нем а д а оди при нея, че бега, нема да бозае. Сетне м лекото че
щукне, че го зем е он (мъртвият), а най-подир и влакната че изсъйнат, т а д а
умре и она (кравата).
77
(На козел)
№ 835
Тази магия се прави, за да умре козелът.
Отрязва му се скриш ом от брадата и се закопава „у незнаен гроб“, до кра­
ката на мъртвеца. Д о 40 дни козелът умира.
77
(На овце)
№ 836
Магьосницата взема „муцо“ яйце и го носи 40 дни в пазвата си, „а оно крваво“.
И на 40-ия ден отива да го зарови под вратата, откъдето излизат и влизат овцете.
И те до 40 дни изм и рат от неизвестна болест.
71
 (Н а м а га р е)
№ 837

Това се прави сам о н а празника на Св. М акавей и е за магарето на този,

когото м разиш .
„Требе д а станеш у тъм н о, д а идеш у обрнико (слънчогледовата нива). Че
зем еш ена тояга (стебло о т слънчоглед) и че я разп ори ш надве, д а се провреш
— три пути че се провреш и че речеш:
Я д а м и н ем ,
ти д а не м йнеш !

Ч е ги отнесеш къде вратата (откъдето излиза м агарето) и че ги туриш от

двете страни — д а се не виждат. А на търкулото (слънчогледовата пита) че му
провртйш дупка и че го заглавиш нади вратата.
И оно (магарето) се загубва, умира — м ай че слнчасва, оти е магерено с
обрник (слънчоглед).“
71

ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ „ОБИРАНЕ“ С МАГИЯ

(На коноп)
№ 838
Като се насеят „гретите“ (конопът), трябва да се направи магия за пред­
пазване от „обйрането“ им от този, който прави м агията за пренасяне на бере­
кета в къщ ата му. Предпазната магия може да се прави о т всеки или да се по­
търси помощ та на магьосница.
М агьосницата взема „шйляк“ (старо вретено, което вече не се използва) и
яйце — „запъртък“, и отива на нивата с конопа. Обикаля я веднъж от дясно на
ляво и там, където се „застави“, т.е. сключи кръгът, закопава яйцето, забожда
„шйляка“ и се изсира, след което казва три пъти:
Кой м и м ое изяде говната,
то а д а ми обере грсниците!
Веднага след това си тръгва, без да се обръща.
71
(На ж ито)
№ 839

Когато покълне житото, стопанинът, отива на нивата, обикаля я три пъти

в кръг и казва:
Д а си обиколя нивата,
д а я не обиколи друг!
Там, където се сключва кръгът, „че се изсереш и че кажеш“:
Кой м и м ое изяде го вната,
тоа д а ми обере житото!
После отрязва от три места по един клас и си ги прибира вкъщи, да пазят
„силата“ на житото у дома му.
71
 (На градина)
№ 840

Като човек си н асее н ещ о в градината, винаги трябва да го предпази от

„обиране“. Това става така:
Взема „ш йляк“ (с та р о захвърлено вретено) и яйце — „запъртък“, и обика­
ля веднъж м ястото, което щ е предпазва. Там, където се „застави“ кръгът, за­
равя яйцето, забож да „ш и ляка“ и казва:
Кога се излюпи пиле от тва яйце,
и кога цъфне, та врже тоа шиляк,
тогая да ми оберат градината!
После бързо се п р и би р а и се преоблича с други дрехи.
71

(На мляко)
№ 841

Срещу Гергьовден стопанинът слага пясък и вода в една „ператна чаш а“

(която се използва при пране), обикаля веднъж кошарата, като тръгва от вра­
тата наляво, прави един пълен кръг и се връща пак при вратата. К ато сключи
кръга, се изсира на това м ясто, изсипва там пясъка и водата и казва:
Кой ми мое преброи песъко у чашата
и капките у водата,
и кой ми мое изяде говната,
тоа да ми обере млекото!
Захлупва там и чаш ата и си тръгва.
71

№ 842

Има на челиита майка. Която не иска гърнето да си вързе, мартеница нап­

ран, вратика тури, челиова майка вързе наоколо, около гърнето. И тогава веке
(млякото) не го фата магия. И мало ли такова вързано — не можело магия да
фата. Едно време го праехме. Тогаз жъ е — кът фане първия максуль. Овците,
козите — фане д а са фата млякото и си вързеш с челиова майка и вратика и лук,
зелен лук, вързано с бяло и червено конче — вързано наоколо гърнето. И ня­
кой си, който иска да не подмамюват, зимал и турял барабошки под гърнето
- да не го подмамят.
14, с. 280

РАЗКАЗИ ЗА БАЯНИЯ И МАГИИ

В този раздел са представени разкази за баяния и магии, в които се описва

магичният ритуал така, както е преживян от самите участници в него. Хората
разказват и от позицията на „потърпевшия“, и от тази на наблюдателя, преда­
ват своето отношение и лична оценка за детайли от процеса на лечение (или
„магерене“) или за него като цяло, и най-вече за постигнатия или не ефект от
протичането му. Това са разкази и на баячки, и разкази на техни пациенти, и
преразкази на чужд опит. Този тип разкази ни дават възможност да видим ин­
дивидуални интерпретации на магичните ритуали, чийто облик е резултат от
множество фактори (личната съдба, значимостта на преживяното, разказано
за дадения човек, неговия характер и взаимоотношения с другите хора в село­
то, ситуацията на общуване със записвана и т. н.), но достатъчно добре илюс­
трират свързването на инвариантните текстове (извадени в този сборник) с
действителното им възприемане и битие в реалния жизнен път на човека.

(Учене на баене)
№ 843

Една чужда баба м а учеше мене, чужда баба.

М ойот човек (мъжа й) пийваше малко. Тя вика, нищо не зна. Тъй викаше.
Тя л оже (лъже), нищо не зна. Иди я повикай, кажи й: „Хайде у нас, че мойот
човек го боли корема, да не му се е изместил попа (пъпа), да го върджиш.“
Иди, вика, да опитам. Иска да види дали не лъже хората да й дават пари. Аз
му викам, че не моя да ложа, а той: „Иди, че ше изедеш ш амара.“ Отйдо там:
„Старо Кбрчовице, старо бабо! Бабо Кьорчовице!“ „Кой вика?“ Реко, аз съм.
Викам: „Старо, нашия човек го боли корема, ела виж дал не му са й изместил
по па.“ Излога я (излъгах я). Тя вика: „Аха, той ложе, вика, л оже. Нищо го не
боли.“ Викам: „Не знам го. Свива са у дома, викам, на леглото. Той рече да та
извикам.“ Тя па тъй рече: „Е, а да дода да видя“, рече. „Може па да го боли.“
Дойди тя и го гледа, дето лежи на кревата й: „Ох, ох!“ Лъжи. А тя о т вратата и
вика: „Аха, ти ложеш. Нищо та не боли.“ Той па тъй, пъшка, боли го, пъшка.
„Е, аде па да ти видя, вика, аде!“ Доди там, побара го тука, тука (по корема) и
па: „Нищо та не боли, вика. Твойта пърдня та боли, вика. Пърди, вика и нема
нищо.“ Ей тъй рече му. И той стана, та чука на дърво. „Докторе, нищо ма не
боли, ма аз рекох да та опитам, оти много ора идат у вас, да ги не лъжеш току
тъй.“ „У Нани, брата идат от м ока (мъка), сякой доважда от м ока. И аз ги поба
(побая) и те току се оправят. Оправят са.“ И тъй. Тя беше стара много. Ама
умря.
Снайте не рачиха да й земат занаята, срам ги било. И аз викам: „Старо, де
кажи мен! Научй мен! К ат не рачат твойте снаи да лекуват, де научи мен!“ Ви­
ка: „Рачиш ли, сине?“ Викам: „Рача!“ „Със сичкото сърце ли рачеш ?“ Със
сйчко сърце рача.“ Тя вика: „Зепни (зяпни, отвори си устата)!“ Пу-пу-пу!
(Плюе й три пъти в устата.) Даде ми йзим, йзим ми даде, д а лекувам. Даде ми
да лекувам. И па ма попита: „Рачиш ли със сичкото сърце?“ „Рача със сйчко
сърце.“ И па ми плюна — пу-пу-пу. Па още еднъж ма попита и па ми плюна —
три пътье. И вика: „Оттук нататък ти давам йзим, йзим ти давам. Ама да знаш!
Оттук нататък ше дохаждат секакви хора при тебе — и турце, и бугаре, и цига-
не, и помаце. Ма със сйчко сърце ше ги лекуваш! И куче да не дръжиш, че да
не ги е стрй хората да доваждат при тебе. Кой дойде, да речеш: „Немаме куче,
влизайте, влизайте!“ Тъй ма учи жената и аз тебе тъй уча. Ше си доволна от ме­
не. Тя тъй викаше и аз тъй на тебе. И ше викаш: „И деня, и ноща, свещи да й
светят, дето е дала тоя занаят мен!“ Който доде, може и шбпа (шепа) фасул и
парче да ти даде, и пари да ти даде. Ше си доволна. Те идат от зор и ше ги по­
каниш и ше ги лекуваш убаво. Те не идат от хубао при теб. Тя тъй ма учи и аз
теб тъй. Мене халал ше струваш!
(Последните думи са обръщение към мен — И. Т.)
95
 (Моралът на лечителя)
№ 844

Баба ми едно врем е много лекуваше, за всичко лекуваше — за гърло, за

очи. Даже имам и яз и тревичка такваз, която се слага у очите.
И тя ми казваше: „М оже някой да ти е враг, да сте се карали, но когато
доди да го лекуваш, ням а да връщаш, Господ ще му върне! Ти зло за зло няма
да връщаш!“
Веднъж един възрастен човек свикнал бил на майка ми да са лекува, дойде,
добре, ама времето беше много противно и яз имах каква работа, не можах на чо­
века да му кръстосам сол. И вечерта го сънувах. И през деня отидох и помолих
дядото, викам: „Аз дойдох да ти направя лекарство, защото тъй, тъй!“ Човекът каз­
ва- минало му, като му направих аз лекарство. И то му минало, щото бил свикнал.
37, с. 150
(О бяснение на болест )
№ 845

Информаторката била вече възрастна, когато се разболяла. Една вечер си

работила в градината, после вечеряла и си легнала — била си здрава.
Като се разбудила — точно било започнало да се съмва — видяла двам а
души на средна възраст, които не познала. Единият държал манара (секира), а
другият —голям чук. Били се приготвили и й казали, че ще я ударят. Единият
яударил с чука в свивката (лакътя) на дясната ръка, а другият — с манарата по
кълката отстрани на левия крак. Оттогава тя не може да работи с дясната р ъ ­
ка и трудно ходи.
Според лекарите е получила удар.
61, с. 185
(Баене за едномесече)
№ 846

С брат ми сме родени у един и същи ден, у една и съща дата. Той в чет­
въртък вечер и аз в четвъртък вечер. Ама през две години.
И като почина брат ми, ми казаха да зема един конец, бял конец. Преме-
риа ме от главата до петите, една жена ме премери и ми го даде да го сложа
до главата му. Откъм гърба ме премери и го сложих при него, да ме не завлече
у гроба и мене.
98

№ 847

Сино ми беше войник и вика: „Нищо не ми е, само спим!“ И бабите тука ви­
кат, едномесече е. И требва да бързам, щото до 40 дена ко не успея, нема да ста­
не, ше си умре и това е. Едномесечето само до 40 дена се разтуря. После веке...
Та тука една бабичка имаше. Она ми изгаси въглени тука и рече, че е едно­
месече. Пусна неговото въгленче, пусна на баба му и оно веднага го гони и се
лепна у него. Ами сега, то има още 10-тина дена до 40-то! А он ча у Сливен
служи. И го нема тука. И она ми рече да зема сини сливи и да закопая там, на
гроба на бабата (с която е едномесече болният й син), до кръстот. И те (сли­
вите) пренощуват там до кръстот и тея сливи да му ги дадем требва да ги изя-
 де. Три сливи закопах и пренощуваа там. От левата страна да е на кръстот, до
главата й да нощуват. И на другио ден отйдо преди слънце, та ги земах и доде
са стъмни, отидох и му ги дадох, та ги изеде. То три дена требва да се закопава
тъй по три сини сливи и на сутринта да ги яде, ама аз — един пут, че нема вре­
ме. Дадо му и водата, дето бабичката угаси въгленьете, да пийне, да се умие
тъй. У едно шише я занесо. (Ами въглените?) А, она ги фърли тях, на кръсто-
пут ги фърли и само водата ми даде. И кат ги изеде това, сливите, и са уми, и
на сутринта викам: „Сега добре ли е?“. „Добре е“, вика. И са опрай, до вечер­
та са опрай. До 40-то като мина, сичко са опрай веке.
98

№ 848

Мойо мъж едномесече беше с майка си. И она умре и он така — легне на
кревата и само лежи. „Стани бе, душко, защо лежиш! Стани!“ А он: „Не мога,
бе, вярвай отпаднал съм, немам сили за пет паре да стана.“ И лежи цел ден на
кревата. И я отидо при едну женичку да му угаси воду. Беше циганка тая жена.
М ъжот й беше ковач. И я отидо при нея — да му угаси въглени, да види какво
му е сега, не знам какво му е. Она пуща угленчици и рече: „Д. (казва името му),
мъжо ти, е едномесече. Требва веднъга да го лекуваш!“ Е па, реко, како да га
лекувам? И она ми рече: „Д. (казва името му) нека да се изпика. Щом е с майчу
си едномесече, гробо го знаете. От жените нема лек. Жена да га не лекува.
Мъж да й, кай. Некой комшия да йе. Или роднина.“ Ко е жена едномесечето,
жена требе да лекува. И я окнао каку. Реко: „Како, каза циганката, мъж ми е
едномесече с мама. Каза да се изпйка и каза да носиш да изсипеш на гроба то­
ва. Нали знаеш къде е гроба. И да речеш три пути:
— Те ти рода, роду да не тражиш!
И она рече: „Добре!“ И щом се изпика и кака отиде и изсипа на гроба тва
с малко водичка, залупи шишето, и нема нищо. Веднага се движи и си оди и
нема нищо.
98
№ 849

Една се разболела от едномесече и нико ю не може помогне. И окали про­

фесори и они не може да помогне. Тва на снахата й дъщеря. И она дошла при
ею лелю. Дошла при ню и рекла: „Кико да прайм, лельо? Много е болна девой-
кята ми. И лекари, и професори окааме, окааме, окааме и само лежи — ни яде,
ни нищо и така си е.“ „Чекай, рекла, тука имам комшийку, гаси воду. Да му уга­
си, да видимо от що е.“ И ка му угасила воду и рекла: „Едномесече е. Едномесе­
че е, лекувайте га“, и казала така за водуту, що ти казуйем (№ 251). И она рекла:
„Айде, я че идем да га напрайм. Ти не можеш, майкя си, я че идем.“ И отишле
със снахата ми, изведе девойченцето, така го изправиле над водата, она побила
колчето и така казала, и така казала и до вечерту се прогледало и рекло: „Майко,
дай да апнем!“ И она, Люба се каже, лелята, дето я лекувала. И снахата рекла:
„Прекръщавам га, името му е вече Любка!“ А сега има она унучета.
Значи било е, лекари й каже, не може да я излекува, а тая я опрайла. И она
рекла: „Лельо, от съга натам твойто име че носи, Любка!“ От благодарност,
дето я излекувала.
98
 (Излекувана на църквище)
№ 850

Откакто се р азб о л ял а н а 15 години, сковала се, не м ож е д а ходи... К у м и ­

цата (кръстницата) я зим а, „д а я води по черкви“.
Дойде кумицата саб&ла и айде там , на църквищ ето. Те копали и р а з к о п а ­
ли там, където е бил о л тар ъ т на една черква, и след това са и згради л и ч ер к в а
отгоре. Но после та м дош ли войници и всичко разбили. И я зем ах д а ч и сти м
така, скубем трева, кам и чета събирам... И почна едно тако ва к ато б р ъ б й н ц и
(мравки) по кожата. И я каза н а кумицата. И се надигнах. Реко: „К ум ице, я п о ч ­
на да си одим.“„Ако, каза, добре. Виде ли! Ади ощ е м алко д а п оч и сти м , па...
Тати закара колата... Ше си о д и м пеш а“, вика. И чистийм е д о вечерта, д о п ет и
полвина, и си търгнах с кум ицата и дом а си дойдо здрава и права. За ед и н д ен .
Сутринта отидох, чистих т а м и вечерта си дойдох у пет и полви на вече с ъ м се
дигнала. Че м а водйа пак, м а на друга черква. О брочищ е и м а та м . И т а м ч и с­
тийме. И на трето одй, дето на П етровден се изнасят курбанете. То и ч ер к в а
има там. И там чистих. К ум ицата вика: „Кой кво щ е д а прай, н ем а д а се о т к а з­
ваш, да те не повтори.“ И аз одя — та цела година. (А ма всеки д ен л и х о д и ш ?)
Не, само у петък и среда. С ам о тея два дена, ам а цела година одйх. Зи м а, л ете,
за нас нема зима, нем а такоз, се си одили...
Па стана на 22 години и тогава са ожених. Тогава са м и простили... (К о и
са ти простили?) Е па това, светците. Дето им одим д а и м чистим . И св. П е т ­
ка, и она. Ма немам я (на икона), каза на свещеника д а м и донесе, а м а т о н ем а.
(Защо точно св. П етка искаш ?) Е па, така ми беше казано. Д а си и м а м ви н аги
икона на св. Петка. Она си ме закриля мене. Така е. Тя м е е освободи ла (о т б о ­
лестта) и така требва. П осле ми казаха петък, среду нем а д а прайш , н е м а д а
работиш. Отка са ожени това. Светците така ми казаха. С ам о по черквите м о ­
жем да одим и па тъй, да чистим там. Те на кумицата се явяват тъй и к азват за
мене. И св. Богородица, и св. Петка, и св. Неделя се явяват тъй и казват. И тя
идва и казва: „Айде д а одиме да чистиме, оти они додоа и казаа: „И ди, кай, д а
кажеш на кръстницата, че, такова, требва да идити “ И отивами... И после й к а ­
зали да меря мальки деца.
98
(Б а ен е за „н а г а з у щ е ")
№ 851

Га нагазиш н а га зу щ а , н а га зи ш н а л о ш о м е с т о — д е т о так в й я , с а м о д и в и и
таквия работи и м а л о т а м . Н екакв и д зв ер о в е са т а м и гр а л и и я б а ш т а м с ъ м
стъпила.
И я оди т а к а д о н а п л а с т е н ь е и я о т и д о д о еди н т а к а т р н о ч е к (д о е д и н
трън) и си лего, т а п о с п а. И се д й го , и ка се д й го , не м о ж е м д а п л а с т и м , н а
пластеньето там . Н е м о ж е м д а п л а с т и м . Л о ш о м и , теж ко м и , е д в а д о й д о . И л е ­
го, и лоше, и л о ш е, и л о ш е . И е д н а ко м ш и й к а идва. Реко: „Е л ен о , б егай , р е к о ,
при баба И. (казва и м е т о й), ц и ган к ата, го р е д а т и гаси во д у д а ви д и к а к в о м и
е. Много съ м зл е .“ И о н а д о й д е и рече: „Д ай бележ е (м а л ъ к б е л е г).“ О т к й д о
(откъснах) от к о м б и н е зо н а к о н ч ъ к и й д ад о . И он а п у щ и л а т а м и к а за л а о т к а к ­
во е, от щ о е, о т н агазу ш к у е, к а за л а. У зм ете так а о б у щ а и так а и т ак а ч е н ап -
райте и че ю (й) м и н е. В еч ер ту т а в а н ап р аи м е, щ о к азал а (вж. № 268). И у т р о т о
зе, че си ги обу о б у щ а т а и си п о ч е (започнах) о д и м н а го р -н ад о л и н е м а н и щ о .
 Она ка ми угасила воду и рекла: „От нагазушка е.“ Спущи кончъц от мене,
белег да е, спущи угленче за мене, на мойто име. И после спущи угленче да ви­
ди едномесече ли е, от Бога ли е, от нагазушка ли е, от стра ли е, от уроци ли е.
С угленчетета се познава от що е. (Въгленчетата се наричат на съответните бо­
лести и която болест се „лепне“ за „болния“, значи от нея е болен, т.е. което
въгленче е наречено на съответната болест, се залепи за въгленчето, което е на­
речено с името на болния, от тази болест е болен и трябва да се лекува по съ­
ответния начин). Она много познаваше на брата болестите и много помагаше.
И ми разпраяше — така, така че прайш, да знаеш, каза, и да помагаш на брата.
И я те така знам и кой се оплаче, казвам му така да прай, да му помогнем.
98
(За „сугреби")
№852
Една моя сестра, у София женена, фана сугребье. И лекари не може нищо
да й помогне и некоя жена й казала да излезе на пут пред сунце и да рове (ре­
ве), да блей, да лае кико куче, значи от секакво така животно да прави и че ю
мине. И она излезнала и: ав-ав, бау-ау, мау-ау, мучала, баучала. А една мину-
вала, пошла на работа жената и рекла: „А, ле-ле, тая жена откачила!“
И арно, ма не му минува. Па се оплаче при мою дъщеря, а она й рекла:
„Тетко, сугреби су. Я че ти пребаем от сугреби.“ Пребала й и она после й рек­
ла: „Да си жива и здрава! Що ми пребая, и нема нищо “
А оная другата, кат отишла на работата, и казала: „Жени, една же&а е от­
качила. Лае кико куче, рове кико магаре, вищи се кико конь, кико мачка мауче.
Окачила бе!“ А она, жената, от зор. Така й казали и така напрайла.
Я съм го забоварила кико беше, ма с такова, с гребен се зима. И прай така,
уж че реше (срещу гърдите и гърба), и каже тава, думите, и минава. М а съм за­
боварила како беше. Имам га негде записано и че го тражим и че ти го кажем.
Она и дъщеря ми каже: „Майко, тебе ти казуваю жени, записала си. Оти не
найдеш тия бележки да ни кажеш. Па ти че се прекараш, па да си знаемо. Че ги
найдем и че ти га кажем.“ Убаво е така, човек да знае и на човека да помогне. Уба-
во е. Нали ти кажем, она одила по лекари, тога, онога и нико не помогнал. Каже,
она тава казала, она га вършила и кат отишла на работата, и казала, откачила съм
била. И така. И от уроци, и от стра, от сви съм записувала. Че ги найдем.
98
(За „уроки”)
№853
Един път доди ина жина, дитето урчасало.
Събрао от къщата тъй тревичка, нье тия, дето аз ги употребявам тревите.
Ей от тука откъсна, от там откъсна и тез, кочината нали й там, то зимно времи
има много стйчанца. Около свинята са въртят. Дет накацали тъй по дървото,
по тарабите на кочината, курешки. С два пръста тъй ги събрао. Отидо, сложих
на една керемида тъй два-три въглена: „Я го дай, Надке, тука!“ Каза: „Бабо
Донке, аз ни съм чувала за тебя.“ Тука тъй, иднъ педя място. „Ела!“ Опушио
го, уми му ръцете, очите, чумберя му мятам... „Сига, ш ь гу туриш, Надке, да
спи.“ То ощи тогиз отпу-усна са. Тя го пусна у люлката, заспа. Аз на другио ден
у единайс часа отидо да видя: „Какб стана?“ (Произнася шепнешком въпро­
са.) Като чух, то ощи спи. „Ей го, бабо Донке, три пъти ставам. Нито ма събу-
ди, нито заплака, нито нищ о“. Реко, туй дети пък да н’умря. Ни е ревало, ц яла
нощ спи. И сега, казва, ощ и спи. Не смея, каза, да го събудя. „Е, то кат са н ас­
пи, шъ стани“. И (пауза) прем ина му. Сетне кат отидо: „М ър, бабо Донке, ам а
ти що ни каиш, кай, дет цериш “ „М ър, майка, чи как д а кажа, ти ни си л и чула
толко?“ „Ни съм чула, кай.“ Ш ест деца има. И сетне, оттам насетнье нито
имам намерение, ам а лап н ала ш апката му. Ний ш ъ си лягам и, ам а ш и иде:
„Бульо Донке!“ „Кой вика?“ „Спиш ли, ва?“ „Е, чи каня са д а заспивам . К ако
има?“ Ставам. Д ръпна (не се чува от лентата) горе си. „Абе, лош ичко. И н ъ
шапка. Спах малко. Виранлък имами.“ „Ила.“ О мятам, ом ятам (чумбира), д а м
малку тривъ. „Върй пуши там!“ Тя да си го опуши там. Тури въглените н а ке­
ремидата, тури малко тревичка, то запушва там. Н ад него пушек ш е го о м я та
там над него пушек, д а са опуши. Угаси тяв въглени... (Изми ли го с вод а?) Н и
гу мия тогиз. С амо го напушвами. И въгленчетата наквасвами, угася ги. Те н а­
ли живи. Кат гори тривътъ, и то пуши. Над него го опушва. И сетня зйм я тяв
въгленчета, угася ги. С удъ ги залива. Завива ги в идна книжка д а н’съ пилеят и
туря под главата му, под възланничкътъ... (Само въглените ли слага там ? И з­
горялото?) Аха, аха, то изгоряло. Въгленчетата само. Угася ги, туря ги п од гла-
вътъ му. Сабале кат стани, на пътя си зафърля.
43
(За „ уроци")
№ 854

Дошла беше една жена с две дечица близнаци. П а дойде свекървата, зас­
паха. Тя хми шупти, лизнува ги по челото, па плювне три пъти на другата стр а­
на. С лявата ръка ги сукнува по челото и бае:
Ч ерн а крава
черн о тел е носи,
но не го зн ае
м ъ ж к о л и е, ж е н с к о л и е.
К а к т о т я н е г а н е зн а е ,
И ван и т и у р о к и д а н е знаеш !
К а к т о п л ю н к и т е с а п р ъ с н у в ат ,
така и уроките д а пръснат
н а л я в о и н а д я сн о !

За уроци и друго има.

Ша земеш три тю рлии цвете и с тях ша баеш и ша ги фърлиш: К акто те не
могат да се върнат на коренчето, така и уроките да не хванат!
54, с. 543-544

(У рочасване)
№ 855

С по-големия син отидох на хорото. В ръце го носих. Той беше тогава бе­
бе. Една жена погледна детето и викна: „Въх, какво хубаво дете имаш!“ В това
време почна детето да плаче и само плаче, реве и аз се върнах. С лагам го на
гърдата да суче — не ще. Рев! Д а видиш какъв рев! Тогава свекървата вика:
„Дай това кръстче* д а му полеем вода!“...

* К ръ стчето г о и м а о т б а б а си. Д о н е с е н о е о т Б о ж и гр о б . П р е д с т а в л я в а и з р я з а н о к р ъ г ч е о т
волски рог, н а к о ето и м а ф и гу р к и — о т д в е т е с т р а н и р а зл и ч н и .
 Измиват го (кръстчето) и му дават д а пие. Трябва д а умиеш очите, ръцете,
ам а детето д а не е приспано. Ако е приспано, цял живот щ е и м а болки на тавата.
49, с. 102
№ 856

Случи м и се с една козичка.

Х одили д о близката градинка д в а м а т а с м ъ ж а й д а с е я т тю тю н . Свекърът
дойде, за д а пасе козичката си. В ърза я за кола и т я п рескочи плита и влезе в
чуждата градинка. О ттам м ина една жена и п и та чи я е тази коза. К азахме, че е
наш а: „Д а опустее тази коза, д ет прави беля!“ И като го каза, козата падна и
почна д а трепери. Беш е на ум иране. С векъ рвата м и каза: „И д и вземи тези
кръстчета д а ги потопим във вода“ (ако е урочасан а, и зл и зат тум болчета), а
жената казала: „Върни се, върни се!“ И казала: „Я , К ольо, нап и кай й главата.“
И я почукала тр и пъти по главата и козата станала.
И м а такива „лош и очи“. И с дец а стават таки ва нещ а.
49, с. 103
(Умряло от „уроки" дете с крилца)
№ 857

В съседното село К опиловци и м ало едно д ете с кри лца. И к а т о се зададял

градоносен облак, то отивало д а се бие. К оце се казвало. С а м о д у ш а т а м у оти­
ва и горе на небето се образува на кон, а тял о то м у о с т а в а н а зем я та . В това
врем е м айка му го държ и захлупено с ли цето надолу, за д а н е се о б ъ р н е, защ о­
то „алата, дето кара облака, змея, че го тресн е и че го п о б ед и “ .
Веднъж били с м ай ка си на сено. З ад ал се о б л ак и т о к а з а л о н а м ай к а си,
че щ е го извика при тях и зм еят щ е е на д о р е с т кон, а м о м ч е т о — н а зелен.
М айка му да му п ом ага — с ви лата за сеното д а н ати с к а д о р е с т и я , д а го зас­
лепява, че д а мож е м о м ч ето в това врем е д а п обеди . Т ака и с т а н а л о и те пак
победили.
Друг път обаче м ай ката и м ом ч ето о ти ш л и н а р е к а т а и м о м ч е н ц е т о се
съблякло д а се къпе. И едни хора със зли очи го ви дели, у р о ч а с а л и го и то вед­
нага умряло. О ттогава н ям а кой д а отклон ява гр ад о н о с н и т е о б л ац и и н ад не­
говото село често п ад а град.
71
(Умряло дете от „уроки")
№ 858

И м ах ед н а д ъ щ ер я , а м а и зп и сан а. И ск ах д а и д а н а с в а т б а , а м а д а го зем а
д я тето . А м а св е к ъ р в ата не д аваш е: „И -и , ш е с а н а г о л е м я в а ш веке, о т и са ху­
бави д ец ата!“ А м а о ти д о х н а св а т б а т а . И д о в а д а ед и н ч о в я к о т тука и м а
сряш ка:
— Ей, тва тв о й то д я д е то л к о в а хубаво, н ац ъ р в ен и л а си г о д а стан е по-ху­
баво.
О тидахм е, д о й д ах м е си. Д е т е т о са р а з б о л я о щ е съ щ и я д ен . О ти д охм е при
д о кто р а, то й го п р егл ед а — д е т е т о м н о г о теж ко б о л н о . И у м р я . В икат — от
уроки.
 (Излекувано от „уроки" конче)
№ 859

И на овце съм баяла, н а крави съм баяла, на конье, на магарита, на свини...

Доди веднъж... А м а н ям аш и нищ о в ръцете му. „М ър, буьо Донке, купио
сиидно кончи. С ам о д е т о ни знай да приказва. А м а красиво, ам а кат идна (м о ­
ма?). Играй. К ако д а ти каж а, каза, хубао животно. О прегнао го, каза, да въря
вградината. П ък у ли ц ата, ш о сето де, пред тях, повредена. И застана, каза, тъй
да гледа.“ „Абе, како стан а с туй кончи?“ „К ат зима да са блъска у земята и да
рита, и да ляга, и д а става... Ш ъ умре, каза, ва. И кат си легни у дам а вечер,
рита, блъска са... Та м и казаа, каза, вчера, церяла си за лош ао...“ Церя. Ти, ре-
ко, нещо не си ли н о си ш “, реко. „Е, чи не си нося.“ „Шъ си идиш, реко, ш ъ зе-
миш малко смески, зоб, кото му дава да яде, ино килце. И идно шише водъ шъ
земиш, шъ ми д о н ь сеш тука тъй."
Улавям чум берю пак, обайвам го зоба и шишето с водата. Оттулям му за-
тулката, обайвам го. „С и га кат си идиш, шъ налейш малку вудъ у някой панич-
ка, шъ му дадеш д а пийя, зем аш от нея вудичка, от муцунката, тъй-тъй-тъй, по
гърба и опаш ката, чак тъй до долу. Три пъти го измива. С водата. Н ам окря си
ръката и тъй-тъй-тъй, по гърба, чак до опашката долу. Сетня (пауза) тъз зоб-
чица шъ я забъркаш с тъ з водичка. М алко шъ забъркаш (от шишето, дето е
обайвано) да яде. Ше премине. Н а и от тъз тревичка малко, Тури там на идна
керемида два-три въгленя... А м а шъ внимаваш, реко, да нь’падни на зим ята и
на слама туй-онуй, д а са запали. Шъ внимаваш много. Н а и тъз трева. Шъ я ту­
риш на въгленьите, ш ъ го сгориш тъй, шъ го опушиш малко.
Напраил човяко. Н а другио день напъльнил идно шише вино, напъльнил
и идно шише ракия: „М ър, бульо Донке, да си жива и здрава, ва! К аква ръка
имаш! Укроти са ж ивотното.“ А то... м а ш а умре, ва. Блъска са, както й право,
кат са блъсни на зем ята, сърцето м а боли, каза. Ч и много пари каза, дадо. Е м а
как? (Пита как го е оправила.) Е, как! М ър, майка, то има чалъми, то има кра­
сота. Хубао.
43
(Излекувана от „уроки" свиня)
№ 860

Идин доди: „Б ульо Донке, свинята м и ш ъ умре.“ Сига, каза, тя голяма, ка­
за. Купих идно м агари. Слож их го у зъвнйка, до свинята. Комшиите са извър­
вяха да гледат него м агари. Уж м агарито ш ь гледат, а пък се у свинята. „Е-е,
ба Петко, ба го л ям а свиня, ва!“ Ч и тя годенясала, кочината напълнила. Голяма
свиня. „Е-е, ба П етко, го л ям а свиня, ва!“ Отйдоа си ората. На другио ден
отйдооми, кай, д а ран и м свинята, пъшка, слети, температура... Рекох, шъ ум­
ре свинята. Тъй м у рекъл доктора. Сложил инжекция. Минали комшиите и тъй
праят: „Тц!“ (демек, н ям а д а я бъде). Д ош ла идна комшийка. Тъз зела да са оп­
лаква: „Мър, тъй стана, тъ й отиди...“ Рекла: „Ни е умряла ощи нашта свиня.
Иди, на буля Д онка зан ес м алко зоб и малко вода да ги обая. Шъ премине.“
Тя, тъз комш ийка, и тя въри. М инала през тях и иди: „Бульо Донке, бульо
Донке!“ „Който й, д а върй“ (отговаря баба Донка). „Ко стана?“ „Мър, бульо
Донке, свинята тъй стана, тъй отиди.“ О мятао чумбер на него зоб и нея вудъ...
Сега кат си идиш най-напред, реко, ш ъ си налейш на рък ьтъ малку вудъ, у г му­
цунката тъй-тъй-тъй по гърба до опашката. Два-три пъти. Шъ и у м и т и тъй
муцунката, шъ й дадеш о т тъ з водичка да пие, шъ и забъркаш мьнинко зобчи-
ца, манко ш ъ забъркаш , ни са знай ш ъ изяде ли, н ям а ли. П рясна да е, по мъ-
нинко забърквай там да яде. Тъй стана, ам а П етко пак викал доктора, сложил
ощи идна инжекция, ам а ням а ф айдъ о т инжекция. Рекъл: „П етко, слушай, и
сега ш ъ й сложим инжекцията, къту мине, ш ъ мине, кат не мине, рекъл... Друго
не може. Тъй.“ Димка зим а ш иш ето. К акто й разпраив напрайла. Забъркала и
зобчица, и останала водичка, и зоб, и на другио ден оти ш ла пак. И кат риче:
„Ма, бульо Донке, дано д а оздрая, ш ъ ти дон и съ м есо!“ Е дна година го носи.
(Произнася последното изречение с низходящ а и нтонация н а завършване и
започва да се смее добродуш но.) Реко: „Виж ко, тя сви н ята д а оздрави, пък
дет шъ носиш месо...“ Тез хора са бам бъш ка, тез хора. М ина са день, два, пет,
десет, ни съ чу нищо. Д али оздравя, дали ум ря? И дин день доди идна жена
от нея махла. И как стана дум а тъй за П етка. С рещ н ала П етка, отадал да й
мери на свинята. К ат каза тъй, реко: „О , значи тъй, значи ни е ум ряла.“ Кат
отивал да я храни, начи ни е умряла. Ч е се пом енувам , д е то щ ява да носят
месо. Ха-ха-ха!
(Баба Донка ми обясни, че на всяко животно се бае о т уроки по същия на­
чин. Най-напред му се обайва с чумбера зоб и вода, като в думите на „басната“
се изговаря името на животното или ако няма име, се казва наприм ер „Ивано-
вото конче, магаре и т.н.“ П осле се измива с водата о т главата през гърба до
опашката и задните крака три пъти и му се дава о т зобта и вод ата три пъти да
хапне и пийне. И така, три дни подред. Ж ивотните м огат и д а се „опушват“.
Това също се прави както на хората, като се казват техните собствени имена.)
43
(У м ряло от „ ур о к и " ко н че)
№ 861
И добитък може да умре от уроки. И маме една жена в село, баба Мария,
със сини очи е, като дете е закърмена повторно, от нея м ного урочасват. Ако я
видиш, кат тръгнеш на нива, трябва да се върнеш, че ням а д а ти върви.
Видяла веднъж, че едно момче кара конче, и казала: „К акво хубаво конче!
Какво хубаво конче!“ И то умряло от уроки.
38, с. 83
(И злекува н о от с т р а х м о м и ч е )
№ 862

У Вършец мене м ъ оперирава. Двайсет и седам години м инаа о т тогава. И

(пауза) отидо у Вършец на почивка. Излязоми. Отвън им а пейки, насядаоми там,
приказвами... задади съ инъ жинъ с дъщ еря си, жината ху-убува, красива, но
умъчняла, дъщ еря й — сестра у болницата, оперирана у София, сега на преглед.
Как я оперирали, страх, не мож да спи. Четири месеца стана, каза, сън няма. Как
и да е, седим ний, зададвао съ тез майка и дъщ еря. О щ и с йдванито при нас:
„Добър ден, бе другарки.“ „Добър ден.“ „Да знайти някой баба ли, някоя жина,
някой лелка да церй, нещо за страх туй-онуй. С естра ми и тя там . Тя седи на дру­
гата пейка, аз седя на другата. Сестра м и каза: „Е-ей тая баба цери.“ Доди тъз
жинъ въз мени, прегърна ма, каза: „Ти цериш ли ?“ „Ц еря, ва. Церя, ама тука ня­
м ам нищо. С ко ш ъ церя?“ Каза: „Ей туй ми й дъщ еря. Разболя са, каза, отидох­
ме у София, направиа й операция, операцията зарасна хубаво, сън няма за цяр,
сън няма. Страх колкото искаш. Отидохме сега на доктора, каза, прегледа я, аз
кай, разпраям му. Той, кай, си тури тъй устата близко до ухото ми: „Шъ идиш
 при баба. Д а м у бай за стр ах “ (Това м и го ш епне тихичко, за д а м и п о к аж е к а к г о
е пошапнал до кто р ъ т.) Т олкоз м и приш епна, каза и сега, к аза и д и м о т С о ф и я , к а ­
за. Сега, рекох, тука то л к о з м н о г о н арод. С е ш е и м а н якоя б а б а и л и д а з н а я т н я ­
кой баба, де д а зн а й м н а к ъ д я и м а. Рекох: „А , д а и д и м горе!“ (Т ова с ъ щ о г о ш е п ­
не.) Отйдооми горе. Н я м а н и кой в стаята, синките навън. М я т а м ч у м б е р ю , р е ­
кох: „Много страх и м а тука, ва!“ „И м ам , кай, ни с ъ м м и гн ал а, у м р я л а с ъ м .“ А ,
от тука близко й к ъ щ а та, б и л а бр ато вч ед ката й н а т ъ з ж и н а (п ак за ш е п н а ), т а м ,
каза, шъ нам ерим , каза. Рекох... (А м а какво д а н ам е р и ? ) А , сега ш ъ я п у ш а и ш ъ
лея восък. Т я купила ед и н т о п восък. Н о си го у ч ан тата. (Н а й -н а п р е д щ е я п у ­
шиш за „полунощ ник“ л и ? ) А ха-аха, п осле ш ъ лея. А , и м а ш е и д н о к аф езч и с д е ­
сетина пйлитъ, тъ й , и и д н ъ козичка и м а, т а м стои ко зата. „И д и , рекох, с е г а е -е
там, въз нея козйчкъ, д в е -т р и сл ам к и зем и , т а м и м а п й л и тъ . О т т а м , р ек о х , н я ­
кой перце, някой с л а м ч и ц а зем и ...“ Ш ъ и д и м сега у б р а то в ч ед к а й. К а т с а н а х р а -
ними, отивами. С ед н ао м и . Н я м а м сита у како д а и зл ея во съ ка. Т уй т и г а н ч е м ъ ­
ничко (показва м и н ей н о то ти ган че), р азто п ява са. О ти д и т а я ж и н а, д о н е с и и н ъ
чинийкъ, ина дуп чи ц а и м а н ак р ая, а м а аз я тури о н а котлон а, к ак то и д а е, л я в
восък. (В чинийката?) В чи н ий ката. Н а ти, реко, туй восъ ч е, ш е го т у р и ш , д о в е ­
чера кат спиш, ш е го ту р и ш пуд гл ъ в ъ тъ си. Там , у стаята. И л я о м и в о с ъ к , и р е ­
кох: „Утри пак ш ъ д о й д ъ , т р и пъти ш ъ ти л ея восък, ш ъ и м а в о съ к .“ О т й д о о м и у
стаята, ама ни к азвам и н а н и кого д е см е оди ли , кво п р ай м и .
На другио ден, к а т са н ахраниим и, о тй д о о м и пак. У б р а т о в ч е д к а т а й. Р а з -
топйоми восъка пак, тя сп а о тго р е му, р азто п и о м и го, и зл я о в о съ к а , п ак... п у ш и -
оми я пак. И дин път се д я о м и т а м , д о к а т м ръкни. О п уш и ом и я и о т й д о о м и в с т а ­
ята. Два пъти кат й л я о в о съ к и к ат я пуш ио, н а о б ед л егн ао м и д а сп и м .
Аз тъй, н аб ли ж и веки д а стан и м . М ай ката, с е д н а л а д у гл ъ в ъ тъ м и . П о и н о
времи открих о д е а л о т о , п о к р и в к а т а свалих, каза: „С п и ш л и ? “ Р ек о : „ Н а с п а с а
веки, шъ став ам .“ П о гл ед н а: „А ха.“ В и дяо я коя й ж и н ата, с т а н а о и с е д н а о . К а т
завана да м а ц елува и д а м а п р е гр ъ щ а . „М ъ р м а л е , д е й д е т и т у с и т а ? “ „ С т а н а
веки два вечера, к а т за с п и у ч ети р и , с а б а а л а м с а съ б уж да. М х м , к а к о б е ш и т у й
чуду?“, кай. Рекох: „Ш ъ о з д р а в и .“ „ Б а б о Д он ке, б л а г о д а р я т и “, к а зв а . „ Е й г о ,
каза, не й сляпо, не й с а к а то , не й кьо р аво . Б ез к ъ см е т. 32 г о д и н и н а п р а и , к а з а ,
никой отникъде ни с а й о б а д и л , каза, с м о м ч е т а д р у ж б а н я м а , к а к о й т у й н е щ о ,
какой?“ „Н и щ о, т о ш ъ м у и зл е зи к ъ см етя . Ти н ед ей п л ак а. Н е д е й п л а к а . К о г и
ше е, какъв ш е е...“ (Д о к а т о м и р а зк а зв а ш е т о з и р а з г о в о р , б а б а Д о н к а п л а ч е ш е
при думите н а ж е н а та .) П о п р и к а з в а о м и си тъ й . Т я к аза, к а т щ я а м и д а т р ъ г в а -
ми, тя каза о т к о й е с й е л о б и л е, к а т щ я а м и д а т р ъ г в а м и , каза, и н о м о м ч е , л е ­
кар, завърш ило й, н а зн а ч е н о , к аза, в сел о . З а в ъ р т я се, к аза, д в а -т р и п ъ ти о к о л о
нея, каза, и го п р е м е с т и в а , к аза, н е з н а м н а к ъ д я го п р е м е с т и л и . М а й н а с а , к а з а ,
от село и са ни в и д я ... Н я м а м и , кай , к ъ с м е т ь . Реко: „В иж кво. Н я к о г и с а п о з а ­
бавя късметя.“ О п л а к в а с а ж и н а т а , м ъ к а й е. А з о т т а к о з н е р а з б и р а м , а м а , о п ­
лаква ми са. М ай к а, н а л и е м а й к а , т р е в о ж и са. Н а хубава р а б о т а й, н я м а у р у с-
пулук на гл авата си. Т о н я к о й си с урусп ул ука си п еч ел и , п ъ к н як о й си с д о б р о ­
то си добро н е в и ж д а. Т а и з ц е р й о га, о п р а и са, за в а н а п о м ъ н и ч к о д а сп и , п о у с ­
покои са. То стр ах , в а , т о т р я б а д а с а ц ер и . С трах. Е та , и д и и д и н д е н , д а куп и
два метра п л ат, т ъ й к а т м и д о й д и н а у м , т ъ й д а т и к аж а о т р а д о с т л и , о т к а к о
ли, става м и тъ й н я к ак н а с ъ р ц е т о . Д о н е с и н его п л а т , каза, ей т ъ й (п о к а зв а м и
как го разгъва и п ак й с е п о н а с ъ л зи х а оч и те): „ К а т си и д и ш о щ и , к аза, ш ъ си
напраиш, каза, и н ъ б л у за. Ш и го н о с и ш “, каза... ч ак ай д а в и д я к ако б е ш и и м е т о
й. То ино м ъ ч н о и м и б е ш и . Н я м а д а м и д о д и на у м а се га . М о м и ч е т о х у б ао ,
майка, хубао м о м и ч и . Н е й н я к о й гр о зн о , н е й сл я п о , не й с а к а т о , а м а б ез к ъ с ­
мет човек.
 „Та, кат си идиш, каза, ш ъ напраиш , каза, „блуза“, каза, ш ъ я износиш, ка­
за, за наш то здрави.“ Реко: „А, д а сти живи и здрави, кат сега “ Радвам са на
него плат, слагам го. Н а другио день донеси инъ кърпа, с етикета както й, но­
ва. Купила я от магазина. Та радваом и са. Те м алко поседява там. Иднъ сед­
мица поседява, десетина дена ли. Не бяа с карта ли, на частно ли, как беши та-
коз, ам а малко поседява. Та тъй са разделйом и, целува м а, прегръщ а ма. „Ба­
бо, да си жива и здрава!“ Аз и не бяо баба тогйз. (П озасм я се малко.) „Ше те
поменувам, докат съм жива.“ Ч и како напран, не знам . Ожени ли са момичен­
цето? Не знам. Та тъй.
43

(Леене на во съ к — описание по наблюдение)

№ 863

Отидохме при баба Донка, за д а лее восък на ш оф ьора на джипа, с когото

дойдохме тук. Той се оплака пред нея ощ е предния ден, че м н ого го боли гла­
ва, като в същ ото врем е й разказа, че неотдавна е и м ал пътно-транспортно
произшествие. Тя прецени, че е необходимо да му се лее, защ ото се е уплашил
от преживяното тогава. Пристигнахме около 10 часа сутринта и баба Донка ни
посрещ на на вратата с радостни възгласи. Беш е се приготвила. Восъкът и
всичко друго бяха извадени и сложени върху м асата. В еднага н акара Ж оро
(шофьора) д а легне на леглото с краката към вратата и започна д а топи восъка
на печката. Докато го топеше, ни разказваш е за братовчед си М илко — ясно­
видец от с. Нисово. Той бил ни жив, ни умрял три дни, през което врем е се
възнесъл, и оттогава станал ясновидец, лечител (особено за бездетство), пра­
ви и разваля магии. Той излекувал например Ф ериде о т с. Езерче, която 14 го­
дини била луда. След това я е обучавал девет месеца в зан аята и сега тя има
голяма клиентела. Те двамата обаче не са добри билкари и затова, когато препо­
ръчват билки, препращат пациентите си в с. Полски Тръмбеж при дядо Михал.
През цялото време баба Донка говореш е за тези нещ а, докато се стопи
восъкът, след това започна да го излива в паничка н ад главата на Ж оро. В този
момент каза около веднъж и половина текста на „басната“:
Страх ако има на Гьорги,
да излези на кърпата,
чи гу ударило
у главй, у крака,
у сърце, у снагй,
у кокале.
Че покъртило
и на смърт обърнало.
Рече Божа майка:
—Да повикаме баба баснарка,
да премери три лахти платно.
Д а го избаим,
да го измерим,
да го изпроодим
у пуста гора;
по студените камъни,
по гнилите чукани,
по гнилите дървета;
дето хората не одят,
дето агънца не блеят,
 дето стички не хвъркат.
Да са разпилей,
като прах и пепел да стани,
да му олекни като леко перо.
Восъкът се изля, но не заприлича на нищо „От сичко са й уплашил човека.
Тонасън като се уплашиш, е най-лошаво.“
После баба Донка пак започна да го топи и отново ни разказа за братовчед
си Милко колко много хора ходят при него да търсят помощ и тя винаги е
виждала големи върволици коли, които чакат. Даже някои хора търсели къде да
преспят, защото той не може да ги приеме същия ден. За това как тя веднъж
отишла и не чакала, ами веднага влязла при братовчед си, защото освен че са
роднини, те са малко нещо и „колеги“, как заварила една жена, която била мно­
го угрижена, а ясновидецът й казал, че й е направена магия, но няма страшно,
той ще я развали и тя пак щ е се сдобри с мъжа си. Една магия струва около 300
лева. После ни разказа колко много й се е зарадвал той и как са си говорили за
всичките си близки и за някои от неговите и нейните случаи на пациенти.
Восъкът пак се стопи и баба Донка започна да го излива над корема, но не
доизказа „басната", ами се разприказва за днешната скъпотия по цветята, де­
то хората ги вземат и за сватби, и за умряло. После продължи да обяснява
колко много обича цветята и започна да приказва с Жоро. Заразпитва го дали
е женен, или не е. Той й каза, че не е, и тя много разочаровано поклати глава.
Когато сложи восъка да се топи третия път, си довърши „басната“ от „да
са разпилей.. “ до края и веднага започна да говори за времето: „Като работи
Марта, има берекет. А сега — сухо!“, и се закъхъри за гладните години. Този
път восъкът се „направи“ на човек и по-точно — на мъж и жена в следната по­
за тя - права, а той — седнал срещу нея. И тогава Ж оро си призна, че то си е
така. Той иска да се жени, а тя — не, и бабата веднага му каза, че от тая тревога
именно го боли главата. Докато изливаше восъка третия път, пак каза „басна­
та" само от началото „Страх ако има Гьорги... до „...кокале...
След това направи от восъка свещичка и я сложи върху едно дърво: „А д а
изгори за Гьоргьовото здраве!“ „Пийни си три пъти от водичката. Т я ни йе
лошава вода!“ След това започна да го маже с тази вода — най-напред по сгъв-
ките на дясната и лявата ръка, после — сърцето („А да нагласим сърцето, да
ни са плашиш вече!“, и накрая — коленете. Маже по три пъти и плю е по три
пъти върху мястото, което е намазала. Междувременно пак си говори с Ж оро.
Разпитва го за мартеницата му: кой му я е дал, защо я носи толкова дълго (ве­
че е началото на април). Той й обяснява, че тази мартеница му е подарък от
неговото момиче и му е нещ о като талисман. Носи си я при всяко пътуване и
явно му е жал да се раздели с нея.
Докато си говори с Ж оро, баба Донка става и отива да вземе сламката,
счупва я на две. Едното парче го хвърля през дясното му рам о, като го духва
лекичко, а другото — назад, през нейното дясно рамо. След това му потърка
три пъти челото и го преплю три пъти. Направи му с палец кръст („X “) през
гърдите и пак плю три пъти.
След като свърши с тези действия, каза: „А, със здраве!“, и отиде в двора,
до оградата, за да изсипе остатъка от водата. Върна се, даде на Ж оро остатъ ­
каот свещта, като му поръча да спи върху „него восък“ и да й го донесе пак за
следващото леене.
Ж оро остана да седи върху леглото, а тя се зае с моя „опал“, който вчера
установи, че имам и трябва да цери.
 (Леене на восък)
№ 864

(Може ли да се прави магия от името на Бога?) Ако е от името на Бога,

да. За здраве, за добро, за сближение на хората. Трябва д а бъде всичко само с
Бога. Които вярват, имат сила. Както например баба Ванга — тя чрез Бога каз­
ваше. Ей тука имах една комшийка. Тя лекуваше пак тъй, с баене, восък лееше
за страх. Тя ми е казвала: „Отче, аз туй само с молитви към Бога го прая. Ни­
що друго не прая. Така са м а учили, кай, да прая и така прая. Така е!“ (Вие бих­
те ли благословили нейната работа?) Да, да! Дори аз съм ходил. Аз като ка­
тастрофирах с колата, бях се уплашил така и тя м а видя: „Ти си болен, каза.
Ела!“ Аз викам: „Не съм.“ Не вярвах. П осле отидох и направо се появява на
восъка така — смачкана ламарина. Аз с кола се ударих челно и отсрещ ната ко­
ла беше се смачкала много. Тя стопи восъка, тури го у водата и то излези.
Просто, получава се резултат — положителен. Н а три пъти кат са лей, и се
опрая. (То на третия път ли чак излиза?) Още първия път. Н а втория път се поя­
вява по-малко в таз вода, дето после ти я дава да пиеш. То нали във вода се лее
восъка. И на третия път вечи изчезва това нещо. Ама не в един и същи ден — на
период така, през няколко дена. Чак на третото леене изчезна. И се почувствах
добре.“ (А тя какво говори през това време?) Тя си го казва наум. Не се чува.
97

(Лекуване за страх)
№ 865

Деспина я било много страх. Нещо се я притискало и тя му слагала бакър-

че в стаята си. Върху бакърчето слагала едно гребенче и сапунче. „Една вечер
ако не му сложа, дохуда, вика, притиска ме. Не можеш д а видиш какво е, като
въздух“, казвала тя.
52, с. 133

(Баене за „стъпкано”)
№ 866
Човекът разказва истинска случка. Това станало с неговия племенник пре­
ди две-три години, когато им е бил на гости през ваканцията.
Знае се, че баба Фида бае за „стъпкано“ с пресно яйце. Чупи яйцето в чи­
ния с вода и гледа на яйцето, за д а познае къде е стъпкало. И бабата казва, че
детето е пикало край „смокинява“ в двора и това м ясто трябва д а се „набла-
жи.“ М омчето действително потвърждава, че се е изпикало край смокинята.
В този случай вечерта мястото се „блажи.“ Освен захар се слага също и
хляб и сол. Хвърляш го на местото и не се обръщ аш назад.
Разказът е представен в интервюто със записвана: Отидехме при баба Фи­
да с яйце, нашо яйце. И тя му гледа — на яйцето там си праи нейхни работи.
Л. Попов: Яз не съм бил. С естрата беше там . Тя го носи това. И с голяма
мъка изговаряла, нали, понеже тя вижда там нещо.
А. Алиев: Действителността вижда.
Л. Попов: М омчето (името му не се разбира на записа — Д. Д.) са е, вика,
пикал пред смоквата, вика. Сички са съгласни, вика, да му простат. Само ед­
на, вика, не е съгласна от тия (става дума за самодивите — Д. Д .) . И казва сега:
„Да блажите там със захар.“
 А. Алиев: Със захар са блажи.
Д. Д.: М естото се блажи?
Л. Попов: М естото там се оставя, вечерно време, кога вече притихне дви­
жението, д а не се минава оттам.
Д. Д.: И друго какво?
Л. Попов: Благо там. Благо — захар. Ма и друго нещо има ли, нема ли?
Нема май.
А. Алиев: Захар се фърля. Местото се наръсва така.
Л. Попов: Сеа д а вярваш ли, да не вярваш ли?! Ей тука става на, на на­
шия парцел. Ей тука летно време ваканцията изкарва. И яде смокини, слиза
долу, изпикава се и няма го. Целия изобразен, изприщване, сичко, уста, тука,
сичко.
М омчето е стъпкало „вънкашно“. „Вънкашното“ (самодивите) са яли там
и той е стъпил на тяхната трапеза, изпикал се е там.
Л. Попов: Сетне наближаваме, на другия ден не е същият. (В смисъл, че
обривът изчезва и момчето оздравява — Д. Д.)
2, с. 2 14 -21 6
(Наказание на самодиви за „стъпкано”)
№ 867
Това се е случило на баба Гела от същото село (вече не е жива), когато е
била момиче. Тя го е разказвала на информаторката.
„Женени така, нали, стари, млади и момичето отива да се пикае около ку­
пи, снопе имало. И в момента става му лошо, нали, изприща са и нема го дете­
то. И са чудат какво да го прават. Добре, ама вечерта на майката се сънува
какво да го прави.
— Нема да се боите —казва. — Отивате — сънува се какво са искали само­
дивите.
Отиват, наблажават, до сутринта нема нищо. Наблажават на снопите, къ­
де е пикало точно детето, и там.
Д. Д.: Какво е сънувала точно?
М. Д. Еми, аз не знам какво е сънувала. Какво са искале самодивите.
Самодиви и юди е едно и също."
2, с. 218
(Наказание на самовили, понеже
им е счупена сватбената „ф ируглица")
№868
Донкова: Сме слушали от старите. Като некогаш сме на полето и гле­
даш нещо — айде, задига се багаж. Това го казват самодивите че минават. Оба­
че ние не може да ги виждаме... И ние само сме научени от старите да мълчиш
и да плюниш така. Към вихрушката да плюниш, а да си траиш, нищо да не
приказваш във момента.
Д. Д.: Защо?
М. Д.: Що? Щото случвало са нящо в момента и затова.
Л. Попов: Имаше нещо... кой го е разправял на нас. Така, кога се е случва­
ло такова, вихрушка пак минавало и нещо музика, тъпани и тоя, рекъл да си
такова, па случил уж фируглицата счупил, та не знам кво станало.
 Л. П.: Имали сватба, нещо, слуша само музиката. И тоя си е бил джим-
бушлия човек, мераклия на тъпани, на такова и рекъл: „Па музика щом има,
дай...“ — ше се размаха така малко, ше се повъртм и счупил фируглица една.
М. Д.: Сватба кога прават, в петък вечер са прави фируглица — цветя та­
ка, със знаме такова.
Обаче самовилите имали фируглица и нали тоя рекъл да са повесели, ка­
то слуша музика.
Д. Д.: Без да иска?
М. Д.: Без да иска. Той не вижда. Той играе, слуша на тъпана музика. И
счупва и са случва пак същото с него. Разболява се. Обаче се сънува после да
му направят фируглица. И те събират там старите китки, като фируглица нап­
равят. И занася на същото место и край. Оздравява човека.
2, с. 219

(Как излекувала дете от „детинската болест”)

№ 869

Ина улашка доди, купила едни калерчета, дет рокли, дет поли шият, такиз
калерчета от магазина. Кай, де шъ искам от хората да м а чуват. И донесла се-
дам калерчета. Аз като премерио, като отрязао, рекох: „Ето, миличка, прибе­
ри си сега калерчетата, те на мене не ми трябат“. „Бабо Донке, що ми са на
мене? Дигни ги там, кат доди някоя жина кат мене, кат няма, ши й туриш пък
на нея за нашто здрави.“ И аз ги прибрао, кат доди някоя жина, кат няма. Де
шъ въри да са лута жината да търси, ади... (Тя идва с детето си, нали?) Аха,
аха, нали детиту шъ церя, що ми й тя “ (Смее се). Чи от тука ши му отрежа от
двете ръчички по две нокътчета и тез конци премервам му тъй боя, направя
сетне ръцете и на найнак (разперва си ръцете настрани и му мери и тази дължи­
на), кат на гимнастига, свързвам и там, отрязвам и там, хвърлям нейните конци
да си ги прибере, свързвам и в двата края по ина възельче, нагъвам го тъй.
43

(Излекувано дете от „детинската болест”)

№ 870

Доди ино дите на три години. Ама красиво — сини очи, червено лице, къд­
рава косичка. Те, ръчичиките, орязани били тука нещо, ама... Майката — детска
учителка, учи у Русе, детска учителка. Сига бабата му облякла ина бяла ризка и
идни червени гащички и го взема, то много хубаво. Излиза на пътя. Комшийката
им много лошави очи има. Тя много урочасва. (Защо са й лошави очите?) Ами,
ей таквиз очи има, урочасва много. Когото погледне, устрелява го. Хубао де:
„Мале-е, ко хубао дети, сякаш йе кукла!“ (думите на комшийката). Седяоми мал­
ко, бабата разправя, седяоми малко, тя си отиде... И (пауза) шъ идят да садят
пипер. Зели туй дети, шъ гу остаят у бабини му. Тя на горния етаж живей. Те оти­
ват онез да садят. Майката я няма, тя — у Русе. По ино времи бабата излязла.
Имат крави да гледат. Туй дети плачи, ама ни е на себе си. Отишла, гледала, гле­
дала, то загубено детиту, ни е свистя. (И какво му е станало?) Ами урочасало и
станало детйнската болест. Отива, намира ги там у пипера: „Върети, вижти ко
шъ гу прайти туй дети, нйе е добре. Сядат на колата, занясват го у тяв, оставят
дитету и отиват за майката у Русе. Занесли и майката, събрали са, десет жени
бява, с бабата. Майката го носи из къщи. Носи го из къщи, налива му у устата
водъ, тя тиче от две страни. Додоа ма зеа с колата. Отидо аз, майката го мята из
 ръцете си из къщи. Реко: „Величке, ш е го опраим , ва.“ „А м а ний му даами вода.
Доктора каза в гъ р л о то м у инф екция ням а. Н я м а нищ о в гърлото му.“ Сига
доди баща му на детиту: „Таце, я иди м и нам ери м алко барут. Инъ лъжица.“
"Буле, на бабата, д а и д и м у д о м а, у д о м а им а.“ Одили, не мож ли да намерят. Ре-
ко: "Иди у метесето, зап и тай ги т а м н ям а л и ? “ О тива у метесето, няма. Те жени,
детотам, иднътъ им ала: „А бе, щ о не каза? У д о м а им а, аз ш ъ идъ да д о н ь съ “
Амаразкарва хората. „Ч ак ай д а и да д а видя. У д о м а м ай имаш и.“ И донеси. По-
дерйо го. На другия ден ь д о д в аа , пак м а зеа с колата, п а го поцерио. А м а аз ка-
заона жените: „Ади, въ р ети си, м ан ете се о т тука.“ (Защ о ги изгони?) Ами ко ш ъ
мипраят там? О т тяо н я м а нуж да. Т ретио път кат додваа, кат м а зеа с колата, аз
нимога да въря. П ък н я м а м и вудъ... К а т отй доом и третия път, то станало, чи
мъпосреща на вратата: „Б аб о , бабо, бабо...“ Е, и трети я път го поцерио, оздра-
вио. Идин път кат го видох, а м а т о м и н ал о б а я т врем и, станало човек голям, ста­
нало ху-у-убао момче...
43
(„Опал", „опаляне" — описание по наблюдение)
№ 871

Този път не говори то л к о в а м н о го „странични нещ а“ , защ ото действията

йса повече.
Направи гнездата (пет), п усн а в тях п росото и м е н акара д а легна на пода
сглава към печката. Т я за с т а н а о т л я в ата м и страна, слож и м и вълнената кър-
пана челото (то м е б о леш е) и върху нея — една друга памучна, която беше на­
мокрена. След това слож и п ъ р в о то гн ездо върху вто р ата кърпа, запали го с
кибритена клечка и зап о ч н а д а го р азб ъ р к ва с копривената клечка. П реди да
догори, сложи върху него в т о р о т о гнездо и по същ ия начин го запали и р аз­
бъркваше с копривената клечка. П о сл е тр ето то , ч етвъртото и петото. Р азбър­
кваше все с тази клечка.
В това време м ъ р м о р е ш е д у м и те н а „б асн ата“ (вж. п о-горе „баене от
опал“), но невинаги ги д о в ъ р ш в а ш е докрай .
След това м е н ак ар а д а сед н а и т я м и п од ъ рж а н а челото сви тата в м ок­
рата кърпа пепел. Д аде м и д а глътна едно зръ н ц е п росо. П осле отвори кърп а­
та, взе малко от п еп ел та и м и я н а м а за в ко сата н ад челото, за д а не м и изцапа
челото. После този п а р ц а л и ч ар ш аф а , върху кой то лежах, ги занесе вън на
двора, захлупи ги п о д к ам ъ к . А з ходех сл ед нея, за д а гледам . Т я рече: „И вина
опал тука да остане!“, и б ъ р з о се п р и б р а в стаята. А з слож их м о н ета до вр ата­
та, както ме научи б а б а Д о н к а, „ц я р д а и м а “, и казах: „М н ого благодаря, б а­
бо!“, а тя: „Не струва, м ай к а , н е струва!“
Личеше си, че м н о го се р а д в а , за д е т о щ е м е изцери, но не пропусна д а ка­
же: „Аз се добро и ск ам д а п р а я , а м а и Б о г м и п о м ага.“
43
(Как се лекува „лауса", когато й се „поще")
№ 872

Лауса съм на едн а н ед ел я л и , н а д в е л и бяа, тей на д в е-тр и недели трябва да

съм била, дойди свек ъ р вата у д о м а и п ри казвам е, п ри казвам е, ванала, тъй кай:
—Яде ми се, кай, тиквеник! В иж ти квен и к — кай — м и се яде!
Рекох:
 И тя си отиди. Мариии, сякаш някой тъй ми тури значи огъня е тука на
гърдата, значи! Огънь! Въъъ, зех котела и отидох на прочката, тогаз лаусата не
оди за вода у майлъта и буля зе котела, донесе. Рекох:
— Знайш ли каква гърда ма боли, тука, значи огън туриа! — рекох.
— Ами, зъмни — кай — майлъта митка, че напари!
Земау, париу, из майлъта и како ни прау, няма ей, няма, не оздрава. Ама
то голяма болежка, отресе ма. Замесй ляб, като не мога да го опека. Нямам
етърва, нямам никой, значи етървите ми те у майлъта, жената и тя си има ра­
бота. Аз у къщи нямам никого. К ат няма никой тястото у нощвите. То време
месвайми ляб. О, Боже, че додаа си вечерта мъжа ми и баща ми, чи баща ми
оди на Саламаново, извика майка ми, дойде, значи да примеси ляба, чи го оме­
си пак отново. Ама голяма болежкаа беши, то аз щях да умра, значи! Кат поч­
на вечи и тъз ми гърда вечи се зачервява. А че сетне одюу да се лекувам на ед­
на баба. К ат ми казаа лекарството... карамиди. Счуквам карамидите, пресявам
ги през ситото, с оцет значи карамидите. И туй нещо са оздрави, дет с кара-
мидите, дет и ракия и тясто. Ракия и тястото и него омесвах, и него слагам. Ос­
тана толкуз тей, точно първия път дет забрало, тука точно като огледало оста­
на, не оздрайва. Веки реваа, земъта дери веки. А сетне мойта майка кат доди,
питала ората, че ората й казват: една ябълка, сега туй времи беши точно, една
ябълка, казва, у мървата тъй да я заровя, да я разрежа и малко захар вътре да
туря и кат са поопече малко, кат поизстина, топличка, кат турийме тъй тука на,
тя топчица, значи, толкуз тей стана, огледало, ама не са пуква. И кат турийми
туй нещо до среднощ съм плакала, значи съм ревала и то кат са изпробило, и
тогаз съм позаспала малко, значи. И сетне яйце белина тъй, белината със за­
хар, тургам, тургам и оздрави. Такваз болежка незапомнена, значи!
37, с. 1 4 9 -1 4 9

(Баене за „ прехвръ кнало” м л я к о )

№ 873

Веднъж пък млякото ми префръкна. Дятито изрева в два часа и аз са сеп­

нах. Отидох при чешмата, пускам да тече водата по ръката до лакътя. С друга­
та ръка земам и сръбвам. Три пъти са прай. Един път с десна ръка, един път с
лява, един път с десна. Не ми дойде млякото.
Сънувам, че една жена ми вика: „Слушай! Що, кай, не пусна сол в шопата.
Три грузки като пийш вода, и я фърлиш!“
Напрайх го и ми дойди млякото.
23, с. 189

(Баене за „повърнат о н а з а д " дет е)

№ 874

Едно дяти върна назад. Майка ми каза:

— Идете недялята на Долап дере и земете кокали!
Там фърляха умрелите животни. Ние двете зимаме една маша, кокали и
вета дрешка. М ама зема две окй (паници), проби им три дупки. Върза им ур-
кузунчета (като кантарчета). Турнахме дятито. Колкото тежи дятито, толкова
кокали, кви да са, турихме в другата паница. Събота ги теглихме. На другата
събота пак го теглихме дятито в същ ата пелна и същите дрехи. Три пъти го
теглим тъй. Третата събота още кокали сложихме. Оздравя. От кокалите е.
23, с. 190
 (Меморат за лекуване на овце — „закърмване в чужд топрак")
№ 875

Една година м н о го у м и р ал и овцете и реш или д а ги зак ъ р м я т в „чуж д т о п -

рак“ (самият и н ф о р м ато р съ щ о е ходил със своите овце). Това се прави , за „ д а
излезе болестта оттука, д а иде у друго село, д а м ори техните овце т а м .“
„Донесът во д а от леви о улей, левио камик, дека се въ рти налево. С н ея з а ­
бъркат трици — срещ у некой ден среда, събота, ги вод ат — и слагат тр е в а ус-
трелниче, дека бие у стр ел н о то (името на болестта).
Кат се стъм ни убаво, всеки с овцете си, всички заедно оти ват у чужд топ -
рак (в землището на с. С панчевци — В.Г). Там ги закърм ят. П о еднъж д а зем е
е достатъчно и след то в а ги прибират.“
42, с. 18
(Проверка с чумбера за болест на съседката й Гина)
№ 876

Докато разговарям е с баба Донка, идва една нейна съседка — Гина, която,
като разбира за какво говорим, изявява желание баба Донка д а провери за нея
с чумбера дали им а някаква болест и съответно — нужда о т лечение. Б аб а
Донка веднага започва д а проверява по описания по-горе начин. Н ай-напред
започва да проверява за уроки.
У д а р и л о Гина у р о к и у глава,
у крака, у сърце,
у с н а г а , у к б к а л е.
Ч е покъ р ти л о
и на см ъ р т обърнало.
Р е ч е Б о ж а м ай к а:
— Д а повикам е баба баснарка
д а п р е м е р и т р и л а х ти п л а т н о .
Д а го и зб у и м ,
д а го и зм е р и м ,
д а го и з п р о о д и м
у п у с т а го р а ;
п о с т у д е н и т е к ам ъ н и ,
п о гн и л и т е чукани,
п о гн и л и т е д ъ р в е т а ;
д е т о х о р а т а не о д я т,
д е т о а г ъ н ц а не блеят,
д е т о сти ч к и не х въ р к ат.
Д а са р а зп и л е й ,
к а т о п р а х и п еп ел д а стан и ,
д а й о л е к н и к а т о л еко п ер о (лека пауза).
Завършва с дум ите:
О т м е н е б а сна,
о т Г о с п о д а зд раве!
На това м ясто тя се спира, за д а м и обясни, че без Господ д а й пом огне, тя
не може да даде цяр. С лед това м и казва, че вярва в Господ, но не вярва в
Христос, защ ото едно врем е, когато била малка, по Закон Божи я учили, че
Христос се родил т а м в пещ ерата на 14 януари, а после й казали, че било на 25
декември и оттогава не вярва. Н о към Господ винаги трябва да се обръщ а чрез
тази фраза, защото без него лек не става. След това започна да проверява за
„почуди“ и тогава изведнъж се оказа, че за тази болест има отделен текст, кой­
то се произнася при мятането на чумбера:
Почудили са на Г и н а ,
почудили, помаяли,
по пътищ а, по друмищ а.
Ако йе о т жена,
д а й слети руса коса,
ако д а йе о т мъж,
д а му слети рус перчем!
Че ги изпрооди у чужда гора,
че загради чужда кошара,
че запря чужди овци,
че запря чужди кози,
че издои чуждо сирени.
Кой йеди, пръсна са,
кой ни йеди, пръсна са.
К о йе от жена,
д а й слети руса коса,
ко йе от мъж,
д а му слети рус перчем.
(Почудите се лекуват по същия начин както уроките — с опуш ване, но
преди лягане.)
П ри проверката се оказа, че Гина „им а почуди“ и се уговориха д а дойде
на другия ден да я цери.
След това й провери за страх:
Страх ако им а на Гина,
д а излези на кърпата,
че я ударило... (вж. по-горе същ ия текст)
След това й провери за зорница:
Зорница ако им а на Гина,
д а излези на кърпата... (вж. по-горе)
След като плюе на кърпата и я хвърли на земята, отново казва „басната“
от „да му олекни като леко перо...“ до края и м ърмори, докато стане, вземе
сламките и ги хвърли и двете парчета. После й провери за „поливки“ и като
установи, че няма, Гина каза: „Слава Богу!“, а после започна да се смее.
43
(В р а ж а лк а )
№ 877
В стопанството на семейството на информаторката баба Верка започна­
ли да измират овцете. Те отишли (жените) при вражалка (врачка) да им каже
защ о умират овцете. Вражалката рекла: да идат дом, на десното кьоше на къ­
щ ата с лице към реката да копнат.
Те изпълнили всичко това и като копали, намерили парче от гърне, свещ,
китка и червен конец. Баба Верка смята, че това е направила баба Живка.
Вражалката дала някаква трева да накърмят овцете и казала да ги отде­
лят, за да не минават с другите овце или покрай хора две-три седмици. Захра­
нили овцете с трици и с тази трева и им минало.
3, с. 83
 (За о т нем а н е на ж ит от о)
№ 878

А пък за ж и тото т о зи , то й пък във обед, кат си били, и нивата не му и м ала

толку жито. Ж и то и м а л а , а м а сл аб а нива така. И като работили, овчара, тоа
нашия, си седи т а м , н а с т о л о в ет е си седят и гледат, по-отгоре е нивата му. И
гледат го във обед — слън це грее, а отгоре са сипува, като дъжд, като градушка
са сипува. И той гологлав — ха-ха, фърля, събира купи и накопява копени жито.
И му казват сетн е о в ч ар ете, пак ги е страх да не хми направи нящ о магия,
таквия работи.
—Дядо М ари н е — вика, — м ного, м ного жито ти изкара — казва. — И зи м ­
ниците — казва, — и х аси щ и то си изкара.
— Аха! И зкарах. П у сн а — казва. — Имах. И маш и житци, м ного хубав хляб
имаши — казва, — н ’зн а м щ о.
И са почудили х о р ата. Тогаз са уверили, чи той знае това нящо.
Д. Д.: Той п р и м а м в а ж ито от друга нива?
М. П.: П р и м а м н ю в а о т друг ж итото, прим ам ню ва го на него.
А сетне тука яз съ м д о ш ъ л и (обръщ а се към присъстващ ите). — Ефтим гу
помниш, Ефтим гу п о м н и ш тукана. Той беше кметски наместник, яз бех п о л с­
ки пазач. И със И л и я Г ерм анов бехме пъдари двам ата, другаре бехме. За Гер­
гьовден, на Гергьовден пак и м аш е магесница — баба Стана. Б аба С тана, поръ-
чувал ни е Е ф тим н а Гергьовден утринта, много да вардиме и д а отиваме:
— Ако а ф атите, д а а докарате тук!
И баба Кулевица, на А лекса м айка му. Тия били такви пак, за Гергьовден
по росътъ какво са раб оти ли , какво са правили, и тия пак префърлят.
Д. Д.: К акво прехвърлят?
М. П.: П реф ъ р л ят ниви, и жита. Негувуто като д а е хубау, другото ж ито
да си е сам о сл ам а. Н а Гергьовден, на деня.
Д. Д.: А как то чн о са го правили?
М. П.: Н е зн ам как го д а правили. Н ас кметския наместник, о т ги знаеха
тия тука, м естни беха, и кметския наместник ни е заръчувал това н а Гергьов­
ден утринта д а вар д и м м н о го ти я жени. Ако ги фатиме навънка, д а ги д о к ар а­
ме при нег. Н ачи ти я ги са знаели, чи я работят тая работа. Та как я работят, не
мога да ти кажа.
2, с. 222
(„М адж иянец ")
№ 879

Едън човек, д ед а Й оца, им ал косаче. Косачьете ручали, а он запитал:

— Очете ли д а намузем е млеко д а едете?
— Очемо.
А се почудили отдека, като немало там стока.
Деда Й оца иде на краищ ето (краят на ливадата, д о който и м а гора, нари­
ча се още и меджак). И д ед а Й оца иде там и он бае и му се наплне рукава с
млеко. Таа стока била м ного далече. Добре, м а стоката била ялова. Он баял,
баял, баял, наплнил се рукавът. И кат рекъл д а изсипе, оно се изсипе крв. И он
тъгай рекъл:
— Е, изедо едни голем и лайна.
Той обяснил на косачите, че стоката била ялова и ням ала мляко. Д о б и тъ­
кът бил на километри от ливадата.
 Д е д а Й о д а би л м адж и ян ец .
(И н ф о р м а то р ъ т твъ р д и , че то в а е д е й ств и те л ен случай, и по този повод
отбелязва: „Щ о се говори , се и м а н ещ о .“)
3, с. 85
(„ С ва л я н е " н а м е с е ч и н а т а )
№ 880

Б аби ком ш ийки — Ц еца К оц ина и Н ай д а Ш уркина — се с ъ б р а л и и реш или

д а св ал я т м есечи н ата. „О ти ду т а м у сокак д о рекуту, т а улезну д о кьош ету у
градину, па принеле котъл бел с во да, па п ри н еле р е ш е т о с ч у р кал а (де се
дж урка коприва), вретена, р астак ал к я (точи лка з а ко р и з а бан и ц а), качем илка
(дървен а бъ ркал ка за качам ак, като къса точи лка), б о си л ьо к и го л е м о цвекье
н а китка с червен конец. И баяле кво зн аял е — п оред. П о с р е д н о ч м есечи н ата
п ад л а у водуту. И закачиле, т а обикалю голе и си р азп л ел е к о сете.“
С л ед т о в а реш или д а вди гн ат м есечи н ата. З е м я т а ц елуват, б а я т — „п о сп ­
р а т се и л и зн ат о т гоен ото. Рекле:
— Д а си о см р ад и м о душуту, сам о така м есеч и н ата че се д и гн е.“
Всичко т о в а се прави, за д а докаж ат, че зн аят всякакви м аги и : д а се р азд е­
л и ж ена о т м ъж , д а ум ре дете, д а „о б ер ат“ доб и тъ ка.
3, с. 83-84
(Баене за „ сва лян е" на м есец а )
№ 881

И м ало една жена в село, която м ож ела д а сваля м есе ц а и д а г о д о и . Вед­

нъж така като баяла и го свалила и стан ало тъ м н о н авсякъде. П о с л е п ак бая­
ла, ам а той не се вдигнал. И тогава тя си оти ш ла и п о ср ед н о щ о м е с и л а един
колач с два повоя един срещ у друг с подвити навътре кр аи щ а и о т и ш л а пак на
нивата. С еднала с голо дупе на колача, та м есец а се д и гн ал и п ак светн ало .
72
(М еморат за излекувана бездет на ж ен а )
№ 882

Ей тая жена, дето беш е тука сега, м о м а т а й р аб о те ш е в С е п т е м в р и (гр.

Септември). К ато тебе м лада, ам а 8 години си нем а деца. Р а б о т и в болн иц ата.
И майка й рекла: „А йде, ш е те водя в н аш то село, в Д р аги н о во . Н а ш т а к о м ­
шийка, бабата, тя ба. Тя познава, д а види щ о н ем аш д ец а и ба. И д о в ед е я. С
кола дойдоа. И м ъж от й дойде. И аз го веке и зп ъди о отвън . „Ти м и не требваш .
Х оди си отвън!“ И аз зео ж ената и тука тъй легн а на в ъ зглавн и ц ата, н ап р ай тъй
коленете (показа ми как си е свила коленете) нависоко. А з й викам : „Н едей са
срамувай! Аз съм жена и ти си жена. Що са ср а м у в аш ?“ Т я са н аб й р а (свива
се), че я срам от мен. Л егна тука ж ената и аз из тука седнах. И ком ш ийското
м омиче, и то тука. И аз викам: „Д а си купила един бинт, о т ш и р о к и те бинтове.
О т болницата д а си купила“, са рекох, „ей тъй, т а д а та в ъ р д ж а“, викам . Е, ста­
на от тука и отиди във В елинград д а зем и бинт. О ти тука н ем а на наш то. О ти­
ди бинт д а зем е и дойди пак. Върдзах я и викам: „С луш ай сега! К а т о са барате
с м ом чето, като станеш , тече ли по дж оглите (бед р ата) м а я т а ? (сп ер м ата). К ат
та отпусне м ом ч ето , тече ли м ая та по д ж о гли те?“ С ещ аш ли се како ти каз-
вам? (към мене). Вика: „Тече, бабо. Всичко по джоглете тече.“ Т ъй м и казва.
Медицинска сестра е. Вика: „Вечеря — при мен, хапва — при мен, води — п ри
мен и докторе — при м ен, ам а нема нищ о да стана у полож ение.“ „С ега ш е т а
върджа и ше са съ берете довечера с момчето. Сещ аш ли се? (С м ее се.)
95

(М ем орат за излекувана бездетка от Р акит ово)

№ 883

Една м л ад а ж ена дойде. Ей тъй кат теб. П омачка. И синките д о й д о х а —

свекор, свекорва, м ъж . И викат: „Сичко ни й вика, хубао, а м а си н ем ам е бебе!
Та ни казаа да дойдем при теб д а я върджеш.“
Ако не стане, викам, ш е легна ей тук, отсечете м и главата. Е й т ъ й викам .
Ако не мога да я опрая...
Те викат: „Д евет години стана нема дете!“ О, викам, те са девет ден я. К о л ­
ко жени, викам, са дохаж дали, по колко години не са им али дете, п а сега. Ш е
стане, викам, не бойте са. Те са видели в чудо хората.
И аз изпъди м ом чето. Д а се не срамува жената де. Викам, въри ти о твъ н
да върджа м ом и чето и п а ш е дойдеш . Зехте ли бинт? Викат: „Н е см е зеле
бинт.“ И аз откачих и извадих тука от сандъка тензух о т яш мак. И викам : „ У т ­
ре като дойдете, ш а купите бинт, от широкия бинт ша купите. И ш а до н есете и
па ше я върджа.“ Те викат: „Н ий утре ше ти донесеме яш мака, то я белия, д е т о
го свали.“ Викам: „Н ем а д а го носите, ами кат се роди бебето, ш е го п ови ете в
ньег. В ньег ше го повиете.“ Тъй реко. „Ше го изперете и ш е го усучете в ньег.
Да йе живо и здраво и д а расте като мен“ (тя е на 101 години в м ом ен та).
И я върдзах в тоя яш мак. Н а утрето па додоа хората. С кола доваж дат. И
купили бинт. И па я върдза. И викам: „К ат са сберете с м ом чето, тече л и по
джоглете?“ „Тече, бабо! И на чарш ава тече, и по джоглете тече.“ И аз викам:
„Нема да ставаш бърдже. Ше поседиш един сахат така (със свити в коленете
крака), да иде м аята там , в м атката.“ Вика: „Добре.“ К ато дойде на тр ети о ден,
вика: „Нема вече да тече надолу.“ Викам: „Не бой са сега.“
И стана бебето. Та перде донесоа (посочва ми пердето в стаята, което й е
подарък от тази жена), та ориз донесоа, та пари донесоа — чанти, чанти, чанти
(с подаръци от благодарност). И па дойде бабата (свекървата) с ней и вика, че
Айшето питала колко са д олги пердетата, да ми ги уший и д а ми дон есат п ер ­
де. Оти немах пердета.
Тъй стана с тая жена.
То и оня ден сънува една жена, ам а много висока — като дж ам ията. Гола
бе. Аз съм, вика, м ного отдалече, ам а ида да та видя, да тъ потъча (уважа), оти
ти е много долга роката (защ ото раздава всичко на хората и затова й е дъ лга
ръката). И си отиде. И като са събуди, и нема я жената.
95
(„ С илат а” на ходж ат а)
№ 884
Един човек ходил н а гледачка и тя му казала, че му е направена магия. Ч о ­
векът отишъл при ходж ата и го завел в къщ ата си, за да му каже къде е м агия­
та и да я развали после. И ходжата му казвал, че е в една тръба на дворната
врата. „И наистина, о ттам излиза муската!“ — добавя отецът (християнски све­
щеник). Човекът и преди това е ходил д а му правят магии за добро, за събира-
не на семейството, но при друг човек и знаел, че муската е скрита във възглав­
ницата му. „И ходжата отива и направо от възглавницата му вади муската.
А ди, каза, за другото можех да си мисля, че ме лъже, може д а я пусне там у
тръбата, ама той отива и и направо от възглавницата вади туй, муската, дето
за добро е напраено. Значи, каза, има нещ о там , дето той отгоре го разбира
това нещо. И като влезе, може би чувства, като тези... екстрасенсите. Усеща
някак.“
97
 Р Е Ч Н И К НА БОЛЕСТИТЕ

Това е твърде своеобразен речник, доколкото в него са включени не само названията на бо­
лестите, за които се бае, по азбучен ред, признаците, по които се разпознават отделните заболя­
валия, но и някои вярвания, свързани с тяхната същност, симптоматика и т.н. Всички обяснения
са дадени така, както са записани о т самите лечители, а част от тях са разгърнати и във ф орм ата
на самостоятелни разкази.
болестите (въобще) — „И м а болести, дека са пратени от дедо Господ (вж. чумата и холера­
та) и болести, дека не са пратени от него. Они (болестите) си помагат една на друга. Н а чумата
помага холерата, оти они са един род. Чумата е по-силна от холерата.
На туморо помага рако, оти они са бракя. Рако е по-силен от туморо.
Има болести, дека не са пратени от Господ — примерно да ти кажа грипо — он иде о т вре­
мето, от облаците.“ (74)
„Свйте болести имат мъжки и женски и се плодят като ората. Ранят се като умрелите — с
миризмите. К арат се, гонат се, мразат се. Они стават на ора само кога требва. Они са си ветрища.
Живеят в небесата и се ранят тогива с ветар, като рибите — как се ранят от водата, къде си
живеят они. Като станат на ора, вече не ядат.“ (71)

Приказка за болестта и доктора

Веднъж б о л е с т т а с е д я л а д о б а р ат а. О н а се н ап раи ла на жена и чека некой д а я п рен есе, о т и
она не смее д а м и н е п р ез в о д а та . И т е го д о к т о р а — иде о т съш ио път.
— Д ъб р а срещ а! З а щ о с то и т е тук?
— Д ал Б о г д о б р о ! С т р а а м е е д а м и н а реката.
— Ела, я че т е п р е н е с а н а гръб .
Оте знае, че о н а е б о л ес т . И о н а не знае, че он е д октора. И се качи на гъ р б а м у. Н а с р е д р е ­
ката она га пита:
— Кои сте Вие?
— Я съм д о к то р . А В ие?
— Я съм б о л естта.
И он я ф ъ р га у б а р ата.
Затова она се бои о т него. Б ои се и от водата. (74)

бабици — „Б ае се за д и ар и я, за ба бици — га бабичаса, га преяде“ . (7, с. 365)

Това е б ол ест по м ал ки д ец а — „кога прецица детето и почне д а п овръ щ а“. (82)
„Оно се знае, че е б аб и ч асал о , кога уригва на яйца.“ (77)
бугурач, гутурач — б о л ес т по конете
буци — Това е, „ к о га н ещ о тв р д о се надигне у ръката.“ (77)
ветрища — „главоб ол, теж ест в гърдите, общ а отпадналост... Човек се разб о л яв а о т „ в етр и -
ща“, когато направи някоя п акост на сам одивите, сам овилите и др. такива.“ (72)
враги — Това са „буци, д ека се д и гат на спрегата на стоката.“ (77)
„Кога е на човек, се викат сърм и, кога е на стока — враги.“ (78)
врбаличе — „гл ав а“ („в р б ал и ч е“) (82)
вятер — „К о т а боли ца л о то тел о — д а т а върти, д а та мести, д а та сф ата — па съ щ ото (както
и за пришка — В.С.) се б ае за вятер а.“ (17, с. 410)
гагальки — „ М ал к о д я те га е, и зли зат гагальки — обринва му са устата.“ (24, с. 227)
„Като видят, че н а д е т е т о у стата м у побеляла, че са подсирва — тогава дохудат д а бая за
гагальки.“ (27, с. 53)
геленджик — „З а гелендж ик се бае. То излиза по д яц а и по голем и хора — червено стане и
почне да дълбй, р ан и ч к а д а става. И зл и за по краченца, по петичките на краченцата, на м ъж ките
много излазя по сл аб и н и те. П о л уч ава се така... о т сам ото нящ о.“ (7, с. 364)
глад — „О т свекъ р ва м и научих и баснята за глад — д ет са м ърш ави децата, м ънинки.“ (17,
401-402)
„Като е слабичко д етето ...“ (27, с. 52)
гущер — „К ога ти се надигне гущ ер (оток) на образо“ (71)
детската болест — „Д ятеш к ата б ол ест“ (детски паралич). (12, с. 225)
„И тя става о т уроки. К ато урочаса д етето, тъй става у несвяст.“ (43)
„Детската б ол ест — епилепсия.“ (36, с. 82)
добра — „ Д о б р а е, кога се надигнат плю ски у устата.“ (82)
„Добрата е б о л ее ед н а такава, като плю ска дето излиза, синя плю ска.“ (82)
душ ата, болестта и с м ъ р тт а — „Секи човек има звезда на челото и 40 деня преди д а падне
она, той умира. 40 д е н я па преди д а ум ре човек, там , къде че му е гробо, зем ята се пука. К о на
човек му излезе д уш ата, преди д а е ум рел, он вижда телото си. Д уш ата е като п ара такова.“ (71)
 дъна — Когато детето се надува, майката го занася да му баят от „дъна“. (77)
едномесече — умрял роднина, с когото болният е роден в един и същи месец и който иска
да го вземе при себе си в гроба. Баенето цели освобождаване на живия от властта на едномесече-
то.“ Признаците на болестта са отпадналост, неработоспособност, сънливост.“ (72)
„Когато почине някой в рода, той иска да „завлече“ и онзи от живите си роднини, който е
роден с него в един и същи месец и е с него „едномесече“ или в един и същи ден и е с него „едно-
денче“. Живият роднина залинява, отслабва и ще умре, ако не му се бае от „едномесече“. (82)
„Когато се роди дете и се установи, че се е родило в един и същи месец с някой умрял род­
нина — до трето коляно — трябва да му се бае от „едномесече“, за да не го завлече той в гроба
още докато е бебе“. (83)
„Когато умре някой човек, ако има „едномесече“ от живите му роднини, то веднага трябва
да иде при баячката — до 40-ия ден след погребението, за да се „откачи от мртвио“. (82)
„Когато умре човек от рода, този, който е роден с него в един и същи месец, започва да ли­
нее и трябва да се лекува бързо, за да не умре и той.“ (77)
ерменясало — главоболие
жлю к и — „Жлюките“ са, „кога се надигне нещо в гърлото“. (71)
зайкница — „Има една гърлена болест на децата — зайкница й викаме.“ (34, с. 25)
засипиво — „кога на човек му дере и грома нещо у гушата“. (71)
зорнйца — главоболие
издат — „Това е издут стомах.“ (96)
клйни — „Която булка няма дяца...“ (15, с. 275)
„Гато го боли корема — тогава са бае за клини. И ковято не мое да забременяй. То е и за
дяте, което плаче много — те го стягат клините.“ (19, с. 301)
„Която жена няма дяца, ако има клини — не мож да забременяй. И малко дяте кът го боли
корема, га са намяри — па го лековат за клини.“ (19, с. 307)
„Церят се клинави деца и жени, които не могат да забременеят.“
„Болният чувства болки в корема, в слабините.“ (46, с. 26)
„Ако е момиче клиновито, като порасне, не може да забременее, ако не пие от тази трева.“
(60, с. 182)
„Кога му не врви на човек, се лекува от клинье.“ (82)
„Детето много плаче нощем.“ (91)
„Клини —колики.“ (71)
„Родът ни е такъв, да заклиняме. Аз съм взела ръката на баба ми. Дядо й, баща на баща й,
заклинаше мъже. Баба си даде ръката на мене и аз лекувам деца, които се напикават. Якия им пра­
ва и спират да се напикават. Заклиням и бездетни булки. Едно и също казвам. Сънувала баба си,
че уж умряла, и научила тогава какво да казва. Отишла сутринта при баба си и казала: „Бабо, ти
казваш ли тия думи?“ Тя я попитала откъде ги знае. Оттогава започнала да заклиня. Баба й каза­
ла: „На тебе ще си дам ръката!“ От ръката е.“ (38, с. 82)
курдушанк (сърбел) —сърбеж по кожата на главата
къртици, къртичини — „това са ранички, които се подуват“ (83)
„От свекърва си басни научих за къртйчина — излизат едни пъпки по челото на човека, по
слабините.“ (17, с. 397—398)
„На мен ми течеше кръв от бозките — суха къртичина са вика. Пикала съм на такваз кърти-
чина, кът съм била непразна.“ (23, с. 187)
„Къртици“ това са пъпчици „като чир, ама пука се и тече кръв“ (82)
„Подуто зад ухото и бере.“ (81)
„Къртичина“ — това е, „кога ти се дигне буца некаква.“ (71)
късокрачица —„Късокрачицата е такава болка, при която ти се мъчиш да вървиш напред, а
краката ти — назад. “ (43)
металкя, наметалка, наметка, намигой — „Очите се зачервяват, излизат пъпки по клепачи­
те.“ (82)
Това е баене „от очи, щото болят очите.“ (82)
„Това е, кога окото сълзи и кърви и човек ослепева, не види.“ (72)
„За очите, ако са налеени с кръв“ (18, 296)
„Свекърва ми пак баеше и за дето излизат на очите ечемички, за наметалка.“ (24, с. 229)
миш — болки в стомаха
начнйци —Това е, „кога детето не може да спи нощем“. (71)
„Това е безсъние на деца.“ (71)
нежйт — „Кога боли те тука (венците) и тече крв“. (71)
нефелата — „Нефелата е лоша болест. На човеко му се врти главата и пада.“ (77)
обйране —с думата се назовава не самата болест, а начинът на лечението й — чрез „обира­
не“, т.е. отрязване на косми и нокти, за да се вземе „силата“ на човека или животното; с „обира-
не“ се лекува „теж ката болест“, „опасната болест“, „лошата болест“. Най-често болестта се ха­
рактеризира като: „кога човек започне да запада“ (77)
опал, прйпал — „кога го боли главата човек“ (43), (94)
песци, пеш чаво дете — „Едно време, га се роди детенце, ама е слабичко и много плачело, го
наричат „пешчаво“: „С лабо, м а, пешчаво, мари! То му са отляпа кожичката!“ (10, с. 255)
„Песчаво значи — слабичко, космато.“ (40, с. 108)
„За пясъчиво (луничаво — В.С.) дете...“ (27, с. 55—56)
повърнато назад дете — което расте бавно и е болнаво
подлюта — „Това е, коги се зачърви рана и са подлюти,“ (82)
„Га имаш някоя рана, че га са подлюти — бая га.“ (17, с. 407—408)
полунощн ик — „К ат имаш „полуношиик“ са казва, не мойш да заспиш.“ (43)
прескрйпване — „Тва нрескрйпване са получава или да стъпнеш нейде накриво, или д а ди г­
неш някоя тежест, или д а т а удари някой в кръста.“ (17, с. 415)
прехвръкнало мляко — изчезнала кърма
пупак — „разбит стомах“ (4, с. 169)
развит пъп — „Га та боли корема, га са развие пъпа...“ (7, с. 336)
редусчйнките — епидемичните болести. „Болестите ги прачат, кога некой сгази нещ о или
сгреши нещо. Редусчинките (епидемиите) се ранят от миризмата на еденето и о т тава, дека съ­
нуваш.
Редусчинята оди и рове и носи дете, и оно рове, и она стене и пъшка, и оди по путо. П ъш ка,
оти я гонят и е изм ръзнала. И м а и мъже редусчини — с шапка и крака, тънки като клечки и слаби
много били. (71)
русата — „Русата“ — това са пришки, екзема, която човек хваща, ако работи през Русалска-
та неделя. Пришките м огат д а бъдат „водни“ и „сухи“ („дето не пускат вода“). (70)
„Русата“ — кожна екзема. С поред информаторката болестта се хваща о т м ръсотия или ако
се работи през Русалската седмица.“ (61, с. 178)
Изрева се човеко. И м а „суха“ и „мокра руса“ — при „мократа руса“ пришките пускат вода и
сърбят.“ (72)
самодивска болест, оградйсване — „Самодивската болест, оградисването — така наричат
менингита. И нф орм аторката твърди, че човек като отидел на воденица, там ставало течение и
настивал,“ (4.С .175)
самодивско нагазено, стъпкано, вънкашно — „Самодивско нагазено — да е стъпил човекът
на тяхното хорище, където играят с гайда и тъпани, или на трапезата им, или — което е най-
страшно — да е настъпил някоя самодива. Те с а сенки и хората не ги виждат. Ж ивотните ги виж­
дат и се пазят от тях, но хората — не. Кучетата н е ги лаят, но бягат от тях. Те кладат огньове но­
щем, когато играят, и по огньовете човек може д а с е ориентира къде не бива да ходи, но през д е­
ня нищо не се вижда и може да им напакости, а те веднага го разболяват за наказание. П онякога
се вижда изгоряла трева и поникнали „самодивски л ъ ж и ц и “ и „самодивски паници“ (билки) или
„самодивски блъвоци“, които приличат на п ъ р ж е н и я й ц а с извара.“ (77)
„Ако човек стъпи на място, където са играли самодивите или им е била трапезата, те го раз­
боляват веднага — изкривява му се устата и се схваща. Още по-лошо се схваща, ако е пикал на
такова място. Те не се виждат през деня и затова човек може да стъпи на такова място, дори да
настъпи някоя от тях. Тяхното игрище най-често е „поди горунь“ (дъб), а също и трапезите си
правят там. Около 3- 4 м етра в диаметър от „горуня“ трябва да се внимава.“ (77)
„Момчето са е, вика, пикал пред смоквата, вика. Сички са съгласни, вика, да му простат. С а­
мо една, вика, не е съгласна от тия (става дума за самодивите — Д.Д.). И казва сега: „Д а блажите
там със захар... М ом чето е стъпкало „вънкашно". Вънкашното (самодивите) са яли там и той е
стъпил на тяхната трапеза, изпикал се е там... Оплакване: нощем нещо ти тежи, притиска те, по­
тиш се.“ (2)
„Когато някой човек стъпи на самодивско хорище или самодивска трапеза, и самодивите
му разчекнат устата.“ (77)
„Коги човек нагази самодивско, нещо трапеза или игрище, или па сгази некоя самодива, де­
ка не я е видел, они го разболеват и нещо му се сфане на човеко.“ (78)

Как се разпознава самодивското хорище

—> по края на кръга е трева с червен цвет („самодивски свещи“); вътре е зелено и там
играят самодивите; „и наоколо сичко да изгори, там е зелено, сякаш току-що е поливано“ (78)
 Как се берат самодивските билки
Рано сутринта на празника Св. Иван Бильобер бабите баячки и билкарки излизат из полето
да берат билки, защото на този ден те са лековити. От тях се плете „йованския венец“, през който
после всички от селото се провират за здраве.
„Самодивски трави са йованската трева, дето за сичко помага, отврт, дето е за отвръщане
на вода, душичинка, дето е за душата на човека, вратйга, комунйга, тентева, дето са за полйвки,
некрг, дето е за смрт — 77 вери трави “
Като се наберат билките, трябва да се струпат върху едно цедило и всички цедила трябва да
се подредат в кръг. Бабите се хващат „на коло“ (сключено хоро), обикалят с ходене и през три
стъпки правят много лек подскок около билките. Три пъти обикалят така, като може и леко да се
провикват: „Иху-ху-у!“.
После си вземат цедилата, прибират се и почват да вият венеца. „Самодивите искат да се
прай така, оти това са техните трави.“ (71)

Как се берат билките в деня на Св. Иван Бильобер

„Бабите идат, та наберат билки, оти на тоа ден опи са най-лековни. Сетне ги струпат у сред
и се наловат на оро. Обиколат три пути налево, одат, одат, доде три пути се премине тва место,
дека си тръгнал, и млчат. Сетне вият венец и свите ора се провират през ньега за здравье.“
(Минават по брода, като леко вървят срещу течението на реката и се разпръсват изведнъж
на края.)
„Они трйвите са си у цадилата, ама на едно место са сбрани, че да ги откупиме от самоди­
вите, да станат за лек. Они свичко лекуват тея трави — овчарската трева, загорската тентева, ка-
мунйката, вратйката“, се са лековни.“ (76)
смъртта — „Смъртта също е въздух, ветар. Може да се прай на мъж, на жена, на животно
некое — куче, маче, гъска. До 40 деня се прай, а сетне си губи силата.“ (71)
сугреб, сугреби — „Сугреб“ наричат обрива, който се получава, „кога човек нагази, дето са
одили дивите животни.“ (82)
„Те на това докторите му викат копривна треска. Ама оно се фаща, коти стъпиш там, дето
се заплождат животните, и оно е мръсно там “ (83)
„То е, коги нагазиш, къде са се ерйли (т.е. сношавали) мачки, кучета, врабчета...“ (83)
„Сугребе се фащат, кога човек нагази, дето ровят и серат кучета и мачета.“ (77)
сърма, сурма — „Това е, коги се дигне нещо на ръка ли, на нога ли...“ (72)
„Дигне се буца и стане червено. Може да се дигне на стока, може на жена на бозката, на кра­
ва на вимето —тва му викат мастит сега “ (71)
„Това са буци, които се надигат на сгъвките на ръцете и краката.“ (82)
„Сурмата“ е голям оток, който започва като „кукурузено зърно“ и „сетне колко едно яйце
бере.“ (74)
„Сурма —разширени вени.“ (5, с. 217)
„Ако някой е настъпил мртвечката вода, дека са къпали некой мртвец, че му се дигат сър­
ми.“ (77)
„Буци, дека се надигат на спрегата (сгъвките) на ръцете и нозете.“ (78)
сякавица —„И тя кат тъ боли глъвътъ. И тя от тревоги става. То тез болки се от тревоги ста­
ват, от хубао не стават.“ (43)
Топче — твърдо, подуто място, най-често на китката. (83)
урама, врама, потрошено, скоросано — „Някоя витрушка са свий, грамне пелнйте или стъ­
пиш на тва място и врадйсваш. Едно време имало някакви самодйви, таласъми, като диви хора,
свети огън... Разболяваш са — мож да станеш сакат, да ослепееш, да онемееш. И ше ходиш да са
лековаш. Докторите ако не могат, бабите могат!“ (7, с. 359—360)
„Разболява са: обринва устата, главата боли, треска тресе. Тва става витрушка, га го повяй,
на някое лошо място га стьпне — някои самодиви играли там.“ (7, с. 364—368)
„Сега му викат „цървения вятър“, ма ний му викаме „жиклима, урамата“ — надува му са
на човека главата, стане червена, надувна. От храна някой път станува, от уплашване, от истин-
ка. Идат при докторето, ама те, докторето, нищо не могат... Или пък някой минал през лошо
място, „урадйсал“. Минали са самодиви там, нямало пители и той отишъл там, та пикал. Или
фърляли са сапунида там, излял той там, та са разходил, нямало питли и го скрусало нящо.“
(14, с. 271-272)
„Боли та сичкото — снагата, главата. Де да знам къде съм урадисала.“ (16, с. 226—228)
„Като му са изкривят устата на човяк, лошо му става, не мож да приказва." (16, с. 229)
„От вятер са ваща урамата. Или някъде си стъпнал на лошо място, или на лошо място си
пикал. То знае ли са къде е хубавото място и къде лошото — не са знай. Витрушка дето са вяй
някъде, дето дълбай някъде —там са явява лошо място. Като урадйсаш на лошо място, и са раз­
боляваш. Очите ти са извъртат настрана, устата ти са извъртат настрана, излизат петна, търкала
червени и сини по снагата, по краката... И ше дойде при мене, я ше го обая и той ше оздравее."
(17, с. 387-394)
„На, сега дето викаме „То го фан&ло удар! От удар умира!“ —той не е удар. Тва е урамй! От
самодивите!“ (22, с. 183—184);
уроки, уроци, почудища — „Някой кът го погледнел и имал лоши очи, та давал към човяка
—глава го заболяе. Или пък рекува: — „Въх, тая много хубава... Боже, глей на таа жена дятенцето
какво е убавичко!“ И може да урочаса... Дятето майката кът го суче и го отбий и го повтори пак да
суче —уж тоа човяк бил повторно бизял. И от него много урочасвали. Викат: „Ух, тоа прибизял
два пъти, та лоши бчи има.“ (24, с. 217—220)
„Има такива очи. От сини очи са урчасва най-много. Те фърлят очи най-много. И мъже има
такива, и жени има такива. Който е урчасан, глава го боли, стомаха фане да са преобръща. От ур-
часване човяк мож да умре. В къвто да е ден — бае са, няма значение. Те думите се са същите. В
два часа да ма дигнеш вечерта да та бая — се същото.“ (21, с. 262)
„Урочасва, който е засукало, след като е отбито. Урочасват и големи хора. Има и хора с ло­
шави очи и като те погледне, като че стрели ти се забиват в тялото. Немой секи да урочасва. И
като каже: „У-у, колко е хубав този човек, тая жина!“ и тоя се поболява.“ (43)
„Някой като погледне детето и има лоши очи и са почуди: — И-и, кво хубаво тва дяте! И ма
някой, дето два пъти засуква — и очите му стават лоши. И от него урчасват.“ (2 8 , 189)
„Урочасва дете, което е отбито от майката и след една нощ отново започне да суче.“ (66)
„То майките като повторят някое дяте да бизяе, и то вече има лоши очи. И като погледне —
случвало са лош час. От бабите сме чули така. Я от не ги вярвам тия работи, ама така сме чули,
останало между народа...“ (10, с. 247—248)
устрел, усов — „Устрел“ —това е, когато рязко го „приболи“ човек главата." (72)
„Когато на жена кърмачка й се прииска нещо за ядене и не хапне от него, забира й гърдата.“
(3, с. 103)
„Усов или устрел“ (червен вятър). (5, с. 210)
„Тя и Станой баят от усов (мастит) — „Като й се прияде нещо и не го хапне (снаха й), излиза
йусов.“ (91)
червенка — „Признаци на болестта според информатора са зачервяване и подуване на ко­
жата, най-често около лицето, но това не е „заушки“. (76)
чумата и холерата — „Они са млади жени с дълги руси коси, но с огнени очи. Могат д а ги
видят родените на Великата събота и да кажат на хората да бягат от тях в друго село.“ (77)
„Чумата и холерата се наричат „самела“. Они са болести, пратени от дедо Господ. Он кат
почне да прави нещо — я манастир, я нещо друго, му требват пръкье, греди, пироне, мертеци. И
праща тея болести да морат — ергените са му мертеци, женените са му греди, млади невести са
му пръкье, децата са му пироне. Они са жени — черни и грозни. Живеят в небесата. Менингитът
примерно е мъж — ражда се от нечистотиите и оди по мръсните къщи.“ (74)

Р азказ за чумата и билката

Едно време чумата много морила добитъка в село. Една жена сънувала една нощ как чума­
та й казала, че не смее дя влузу у Ерците (името на рода й), нищо, че имали много добитък, защо­
то на една бяла крава „у цапуня“ имало закачена „чумена трева“. На сутринта тя станала и като
проверила, оказало се, че наистина е така, и всички си зашили в дрехите от тая трева, за да не вли­
за чумата при тях.
Дядото лекува чума по добитъка именно с „чумената трева“. С тази билка може и д а се
предпазва от чума — и човек, и животно — ако си я носи някъде в себе си. (69)

Договор с чумата („чумой“)

В нашто село морой (вампир) не става. И чумата не идва. Мене ми е разправяла баба — на
майка ми майка й. Защото нашто село така е преправено от три бабички, съблечени голи и с раз­
плетени коси. Едно време дълги коси са имали. И са се качили на... стана, дето тъкат... онова де­
белото (кросното), дето са навива туй... Качили са се на него като на конъ и с три черни биволи
родени в събота... не биволи, ами такова, бикове... с три черни бика и са обикаляли три нъти наш­
то село в събота. И по никой начин не става туй нещо. Щото то ено време нашто село изгоряло.
Три пъти е горяло нашто село. После пък кат дошли турците, и всички са избягали в Сърбия. Са­
мо един старец останал, да не запалят турците сичко... И да знайш, че турците нищо не са му нра­
вили на стареца и не са изгорили ни хамбари, ни нищо. Житото останало... И след това са се вър-
нали от Сърбия. И тогава трите баби правят това. (Обикалят ли имотите?) Не, бе, само къщите
тука тъй заграждат. Три пъти завъртат кръга в събота през нощта и край.
И има едни тука, Дръчовите им викат. Станало така. Някога са дошли чума. Чумата е толко
те човек, малък човек, нисък човек и черен. (Мъж или жена?) Мъж, бе, мъж. И тука на края на се­
лото, нагоре тъй, един път застанал там чумата, чумой ние викаме, мъжко. Седи там до оградата,
ма го страх, щото кучетата лаят, те го чувстват, че дошъл, и лаят, и ше му скъсат туй отзад на
краката (сухожилията на глезените). Те, кучетата, като му го скъсат туй, и то умира. Та затуй се
плаши от кучетата. Стърчи там и иде един стар човек от ония, Дърчовите, и казва: „Кой си ти, бе?
Кой си ти, бе?“ „Аз съм чумой. Не се страхувай от менье. Вземи ме на гръб да не ме изядат куче­
тата. И да знайш, че вашто село никога няма да страда от чума. Никога!“
И до днеска човек в село не е умрял от чума.
(Къде е занесъл старецът този „чумой“?) На края на селото и заминал. Оставил го по пътя
за Винарово, там в ония дупки и край. (102)
* * *

болестите (въобще) издат

бабици, бабясало изтровено
бездетство
бодеж клйни
болки в гърба колики
болки в очите и обриви по устните курдушанк (сърбел)
боята къртйци, къртичини
брадавици късокрачица
бугурач , гутурач
буци лигавене (на деца)
лйшеи
ветрища лоша болест, тежка болест
враги
врбаличе магарешка кашлица
вятер металкя, наметалка, намигой, отмйтане
миш
гагальки мъртва кост
геленджик
глад начнйци
град (против) недъгаво
гущер нежйт
нефелата
далак
диария, дрисък обйране
детската болест опал, прйпал
деца (за тях)
джиннй, джинове (прогонване) песци, пешчаво дете
добра пияници (против пиянство)
дупе повърнато назад дете
душата, болестта и смъртта подлюта
дъна полунощите
едномесече поревка, пощяване
ерменясало почудища
предпазване
прескрйпване
животни (за тях) прехвръкнало мляко
жлюки припадливо, припадъци
зайкница пупак
залиняло дете, клекаво дете, засьънало дете пъпка-рана
заушка
засипиво развит пъп
здраве редусчйнките
змии (ухапано от) русалйи
зорнйца русата
самодивска болест, оградйсване
самодивско нагазено, стъпкано, вънкашно
слаботйя
смъртта
сугреб, сугреби
сърма, сурма
сякавица

топче
треска
урама, врама, потрошено, скоросано
уроки,уроци
устоболь
устрел
усов
цирей, чир
червенка, червен вятър
чумата и холерата
чумой
 РЕЧНИК НА МАГИИТЕ ЗА:

болест обиране на чуждо имущество

брак (против) осигуряване на изневяра
булка и младоженец (на тях) осигуряване на мъжката вярност
осигуряване на достъп до всичко
виждане на всичко скрито отвръщане, разваляне
възвръщане кърмата на жена
побеждаване в съд
да стане детето гадател предпазване (от)
деца (за сдобиване с) приспиване (на стопаните)
добро приспиване ревността на мъжа
добро отношение
дъжд (за) разтваряне на всичко затворено и заключено
дъжд (против)
сдобряване
змей (прогонване) сила
скарване
животни (на тях) смърт
спечелване на уважение
невидимо (как да станеш невидим) суша
 РЕЧН И К
НА Ц И ТИ РА Н И ТЕ Б И Л К И И Д РУ ГИ Л ЕК О ВИ ТИ
(М А Г И Ч Е С К И ) РАСТЕНИЯ*

бели лук (чесън) — Alium vineale L. (див); А1. звъ н й к а, д звъ н й ка — Hyrericum L,
sativum (култивиран) зд равец — Geranium L.
босилек (м ак авей ск и ), с ’т а б о го р о д и ч н о бо- зд равец (чеш ьки , т.е. кучеш ки)
силче —Ocimum basilicum зм ею вй га тр ев а, зм ею вй та т р а в а — Poryeala
бъз - Sambucus L. amara L.
зм ею вйти треви — Verorica thacica
ветровита трева, в етр о ви та т р а в а — Jrula en si- зм йсни кости
folia
ветровити треви (си н он и м н а зм ею ви ти треви ) изтровниче — Asplenium trichomota L.
- Polycala amara L.
видовска трева (синя, б я л а и ч ервен а) — йованска трева — (еньовче) Galium L.
вратйка (бяла и ж ъ л т а ), в р а т й га , вр тол й ка,
вълчи жили — Тапасешт к ал й н а — Viburnum L.
върбаличе, врб ал и че — Glechoma hederacea L. кам енйка, ком унйка, куманйка, команйка, ко-
м унйга, кум анйга (бял а и ж ъ л т а ) — M elilotus
гергевска синка albus; Melilotus officiralis (ж ъ л та м ед и ц и н ск а)
гергьовска трева (п ред п ол ага се гергьовче) кам ш й к а — Agrimoria L.
глог —Cvataeous oxyacactha клинавиче, клинявиче (мъжко и женско) —A s­
голямо цвете, голем о ц векье — Galerdula offic L. tragalus
горешник, гореш няк — Aioga gebeversis клинави тревици — Orchis m ono
гръмотрън, гръм отрн, грм отрн , грм ото трън — клобче (плю скавиче) — Silene L.
Ororis L. коноп, кан оп ъл, гръсти — Carrabis L .
гьозум, джодж ан — Mertha L. коприва — Urtica L.
котка — Aremone pulsatilla
дебела М ара — Sedum maxima Slit. кош ки н а трева — Valeriana offic; Ajuea chamae-
дива метла — Kochia scoravia rytis
дива чубрица — Satliveja круш а — Pirus domestlica L.
дилянка — Valeviata Adars къ л ч и щ а, к ь л ь ч й щ а — Acoritum cammarum
дрян — Coralis L. къ п и н а — Rublis L.
дули леб — неидентиф ициран
душйчинка — Thymlis serpyllum л ати н к а — Tropoeolum
дълга М ара л еп ка, л ъ п к а — Arctium Lappa
дюля, дуня — Cydoria Tara леска — Corylus Touva
лико
еньовска трева, ен ьовче, ен ьо в к а — Galium л ипа — Tilia
лоза — Vitis L.
живачка трева — Mercuriali L.
луда ти к в а — Bryoria alba L.
живачни корени — Radix Mercurialis (предпо­
лудо лико — Daphre merereum L.
лага се)
лудо просо — вж. п росо — Setaria italica
жито — Trirucum L.
лук (червен) —Alium сера L.
жлъчка — Cichorium L.

загорска тентева (ти н тява) — вж. тентева (тин­ мерудйя — Petroselirum sativum
тява) — Gerthiapa м асленка — Boletlis lutelis
захарче — вж, ш екерче — Lathyrus м етвица (риган) — Origarum L.

* За латинските названия н а билките и другите лековити (магически) р астен и я са ползвани

следните библиографски източници: Речник на названията на лечебните растения. В арна, 1987;
Материали за Б ългарски ботан и чен ь речникъ. С ъбрани оть Б . Д авидовъ и А. Яваш евь. С ., 1939;
Флора иа България. С., 1948.
Не са отразени латин ски те названия на билките, за които ням а данни в п о сочен ата л и те р а ­
тура.
 метличини (полски, сини) —Certalivea L. самодивска лъжичка, самодивски лъжици, са­
мушмула —M espillis L. модивски лужици
самодйвска синия
неделенка самодивско гърненце
некръг, некрг —A lussum calycinum самодивски повит
самодивски блювоч
обйчник, обйчняк —Thalictrum L. сбйрник
обърник, обрник, слънчоглед—H eliarhtus селйм —Levisticum
овчарска трева —Capsela скрйм, скрин (бял)
омразниче —Orosima L. смил — H elichrysum
орлови нокти —вж. клинавиче Astragalus слива — P runus dom estica
острйка, острйца —L a rex L. спориш —Serecio
отвърт, отврът, отврт — Spiraea filipendula срещище, срещищи — A juga L.
очинска трева (сиия и бяла, мъжка и женска) — страшнйк — A carthus L .
очобол — Potentila L.
твърдей —Potentilia
пелин — Artem isia L. тентева (синя, желта и бела, загорска), тин­
п ето п р ъ сти ц а, п е то п р ъ стн и к — PotehtiUa reptars тява, теитява — G ertiara
п л ю с к а в и ч е — вж. кл о б ч е — Silere L . тодорка —D ahlia varialilis
п о д ъ б и ч е — Teucrium L. трендафил —R osa centifolia L.
прекип трепетлика — P opulus trem ula L.
прозориче —Potertilla L. троскот — Cyrodon doctylon
просо (умно, лудо) — Paricum m ailiaceum L. трън — C arduus
пчблник — M arrubium L. трън от дива круша —Pirus amygdariformis cardnus

равнец — Achillea m ilifolia L. умно просо — вж. просо — D anicum m illiaceum

разковник —M arsilia L.
разтурник челйова майка
рогачка —Trapa natars чемишр, чнмшнр, ш амш ир, чемширец, шам-
росен —D ictam nus L. ширец — B u xu s senpervirens
руй (смрадлика) —C otynm чесън — вж. бели лук — A llliu m sativlim
чешлик, чеш лика —D ipsacus
русалска трева —H eracleum L. (предполага се
черен пипер, чер пипер —P iper nigrum
д евеси л)
черен трън, чрн трн — O nonis spinosa L.
ръж — Secale cereale
черна метла — Sarotham nus scoparitlis
ръжанка
чумина трева — предполага се
самодивска трева — D ictam nus albus шекерче — вж. захарче — L a th yru s
самодивски треви, самодивски трави (сборно шипка —Rosa
понятие)
самодйвска свещ, самодивски свещи, само- юдинска трева — A juga la xm a n eri
дивски свечи — Equisetum m axim un
самодйвска паничка, самодивски панички ябълка (дива) —P irns m allis
 Р Е Ч Н И К Н А Н АЙ -Ч Е С Т О С РЕ Щ А Н И Т Е
Д И А Л Е К Т Н И Д У М И И И ЗРА ЗИ

абер — вест (тур.) разпознават по вдигнатата вихрушка около

абдест, ап тез, а п т е с — р и т у а л н о и зм и в а н е (п р и човека
мю сю лманите) влака — род, рода
апка — хапка, з а л ъ к вода ненапиена — вода, от която още не е пил
арът — ч ас т о т в о л с к а т а к о л а : п р ъ тъ т м еж д у никой човек или животно
двата вола връшняк — капакът на подницата
ачиклък (н а а ч и к л ъ к ) — о т к р и т о ( н а о т к р и т о ); въза, въжа — въже
където се виж да; н а в ъ н
геч — късно (тур.)
ба, поб а — б ая, баях; п о б а я , п о б а ях гелпя — бъркам, обърквам нещо
баш — баеш гергевска свещ — свещ, запалена върху рогчето
бала съм — б а я л а с ъ м на агнето, което се коли на Гергьовден за курбан
баджа — ком ин гит — звукът, с който се пъди добитък
балгур — булгур гледало —огледало
бара - река (о б и к н о в е н о м а л к а р е к и ч к а) глог — човек, който може да прогонва тенци
басма (басна, б а с н я , б а с е н к а ) — с л о в е с н а т а за ­ (вж. тенец) и пълтеници (вж. пълтеник)
клинателна ф о р м у л а н а б а е н е т о ; с л о в е с н а т а гръсти — коноп
част на лечеб н и я м а г и ч е н р и т у а л ; о б р е д н о т о гувно — гумно, харман
слово гьозум —джоджен
бачйя — о во щ н а г р а д и н а
белег (ниш ан) — н е щ о м ъ н и ч к о , к о е т о е п р и т е ­ дам — обор
жание на човек и л и ж и в о т н и — н а й -ч е с т о ч а с т дамар — мускул
от дрехата (н а п р и м е р кон ч е), к о с а т а (к о зи н ата) дермань —помощ (тур.)
или ноктите н а ч о в ек и л и ж и в о тн о ; зн ак з а д а ­ джадъ, джедъ — магьосница, мамница (при
дения човек и ли ж и в о тн о ; з а м е с т и т е л н а човек мюсюлманите)
или животно в м а г и ч н и я р и т у а л , к о й т о се м и с ­ джигер —дроб
ли тъж дествен н а ч о в е к а и л и ж и в о т н о т о , о т джин, джиннй, джинове —зъл дух, духове (при
който е взет мюсюлманите)
бели лук — ч есъ н джогли — бедра
берд&м - заед н о , о б щ о , в с и ч к и накуп (тур.) джорйяк — зурла (на прасе)
бйзка (бозка) — г ъ р д а (н а ж е н а и л и ж е н с к о ж и ­ джоруляк —дървен уред за разбъркване на ка-
вотно) чамак, коприва, боб и др.
ббй - ви сочина (н а ч о в е к и л и ж и в о т н о ) о т в ъ р ­ дйрка — диря, следа
ха на главата д о п е т и т е добър ден — празник
бойове — височина (вж. б о й ) и ш и р и н а та н а р а з­ дувар — дворна ограда
перените встрани р ъ ц е и л и о б и к о л к а та на к р ъ ста дуня — дюля
брег — склон дърт — стар
бруськ — б руст, к а м ъ к з а т о ч е н е н а н о ж о в е, к о ­
си ебрекиня, ебрекина — дърво, което няма плод
бруфне — п л ю в н е; и зп р ъ х т и едноденче — който е роден с друг човек в един
бръбйняци — м р а в к и и същи ден
брундрук, бун д рук — х о м о т едномесече — който е роден с друг човек в един
и същи месец
ВАЛЦИ — то п ч е н ц а ешав — четен, чифтен
вери1 — ви д о в е (м н о г о ч е с т о з а о б о з н а ч а в а н е
на различни ц в е т о в е о т е д и н и с ъ щ п р е д м е т ) жа, жъ — ще
вери2 — вж. ви р и , ви х р у ш к и желкя — костенурка
ветав — стар , вехт жйли — корени на растение
вилачка — хурка жйльки — сухожилия
вири, в и х р у ш к и — в с и ч к и в и д о в е с а м о д и в и , жувак — бял камък
сам овили, ю д и и д р ., к о и т о н е с е в и ж д а т , а се жълт кокошйняк — жълто говно на кокошка
за, зъ — щ е
забизяло — забозало, засукало, започнало д а
суче (бебе, теле..,)
захлопва — захлупва, затваря
зап ъртък — развалено яйце; нисък човек
заструзи — дървен солник
заувйвам — кандърдисвам , карам настойчиво
някого д а направи нещ о
земня — пръст, зем я
зъм я — зм ия
йзим — благословия (тур.)
изтю ф нява — изветрява, изсъхва
йлач — лек, лекарство
им иш — плодове (тур.)
искум ня — изскубна
йормс — мреж а
кай л , не ставам каи л — не се съгласявам
калам е — цеви, около които се навиват конци­
те, с които се тъче
кйрач, каръ ч е — бряст, пръчка о т бряст
кастрон — паница
к ач ам й л че, качем йлка — дървена бъркалка за
качамак
керкезка кощ йна — кокал че о т умрял черкезин
(вж. кощйна)
к и кеница — лош а жена
кйселка — дива ябълка или слива
киш е, кьош е — ъгъл
клекав — изтощ ен
кокош йнка — троскот
кокош йняк — курник
копилче, копеле — извънбрачно дете
кора — коруба, черупка (на костенурка)
кош — звук, с който се вика добитък
кощ йна, кош чйна — кокал
коруба жаба — костенурка
костеник — тенец (вампир), който се е „окос-
тил“, т.е. добил кости и плът
крата се — съкращ ава се, намалява
кратеш , кратеж — когато „нам алява“ луната
крус, крусче; круф, круфче; грух, груф, груфка
— къс, късче, залче, бучка, парче
кръстак — където се събират два плета на двора
кръхна — вдигна
кукла — женски полов орган
кукурйг — кукуряк
кулен — кочан от царевица
кундя — обръщ ам , преобръщ ам, правя кълбо
напред
курдуш анк — сърбеж .
курбан — жертвопринош ение (тур.)
кучеш ки чеш ляк — бяло говно на куче
кърг, кръг — дървена лопата, с която се м ята
(и вади) хлябът в пещ та
лауса — родилка
лочн як—където се изсипва помията на прасетата
маджар — резе (халка) на вратата
маджун — сладко, приготвено от тиква
м акавей ски босилек — босилек, бран в деня на
Св. М акавей
м аксул — м лякото и м асл о то на овцете
м ам а (сиса, бозка) — ж енска гъ рд а
м анара, м анарче, м ан аре — брадва, брадвичка,
брадви
м аче, м ач ка — коте, котка
май — сп ерм а
м ерйя, м ера — ливади, о б р аб о тваем а зем я
месец — луна
м еш йна — стом ах
м еунки — копринени буби
м илю к — корен, чукан
м йнва — м инава, прем инава
м и тка — п арц ал за съд ове
м иш е — вид д ъ б
м ъ л ч аш ка, м ъ л ч ан а вода — вода, приготвена
по следния начин: взем а се стом н а, в която д о ­
сега не е наливана вода, и канче или паничка —
същ о глинена. Рано сутрин преди изгрев слън­
це се отива на седем различни и зво р а и без д а
се продума на човек или н а ж ивотно, с канчето
се налива вода в стом н ата, д о к а т о се напълни.
О тнася се вкъщи. С крива се д о веч ер та в м азе­
то или ако ням а м азе, се за р а в я в пясък или в
земята. И зчаква се идването н а вечерта, тогава
стом ната се изравя, изнася се навъ н и се слага
на покрива — „н а звездите“. А ко н ям а звезди,
се чака звездна нощ — чака се д в а , тр и д о пет
дни. Ако същ ата н ощ не е звезд н а, във в о д а та
се слага сребъ рн а п ара, „ т а д а н е се р а зв а л я “.
„Н а звездите“ во д ата сто и д о п ъ р в и петли, ко­
гато се взем а и се внася в к ъ щ а т а д о огни щ е­
то. С том н ата м ож е д а п и п а с а м о та зи ж ена,
която е взела „ м ъ л ч аш к ата в о д а “. Н а сутрин­
та се потапя босилкова китка в д р у га в о д а и се
изчаква д а изсъхне о т вод ата. К о га т о изсъхне,
се отнася стом н ата на баячката заедно с кит­
ката.
мърва — пепел
мъртъв — угаснал (за въглен)
м ъртвечка вода — хладка, сам о леко затоп ле­
на, „умъртвена вода“, но без д а е кипнала
м ртвечко вйно — виното, което е о стан ал о от
преливането на гроба и е оставено та м за ум ­
релия след извърш ените пом енни практики
м ртвечка свещ — свещ , която е сто ял а между
пръстите на ум релия и е палена до 40-ия ден на
гроба му
м ртвечка вода — водата, с която е къпан м ъ р т­
вецът или с която е преливан гробът (и двете се
използват еднакво в тази м агия)
назарь — уроки (при м ю сю л м ан и те)
нам аз, к л ан ям н ам аз — м оли тва, правя м олит­
ва (при м ю сю лм аните)
на укръс — накръст
направа — м агия
натем йя — клетва, проклятие
н ачадйвам (се) — накадявам , напуш вам (се)
н ен ачн ата вода — вода, о т която не е вземано
за друго освен за дадения м агичен ритуал (вж.
и вода ненапиена)
 нишан (белег) — вж. белег разтьркалкя - точилка за разточване на тесто
новина — новолуние росица — умал. от роса
новци — ножици ръжен — маш а

образ — лице садж ак — вж. пиростия

обърник, обрник — слънчоглед саде — само
огрйбка — железен п редм ет, с който се изстър- сач — плитка тава
гва (огриба) б раш ното от нощ ви те, в които се свйлен — копринен
замесва тесто за хляб се и ся — все и вся; всички и всичко
ожег себеи — добро, полезно дело (тур.)
олоа — волове сек — мястото, където се кръстосват гредите
От’чат — отсекат на къщата
орота — приказки, говорене синец — мънисто
откйдо(х) — откъснах сйрище — мая за сирене
от куче глава кощйну — кокал от главата на куче склопва — затваря, сключва
скутник — престилка
патерика — патерица сокървица — гной
пенюга — дръвник, пън, на който се секат д ъ р ­ сраде, срадсто — среда, средата
вата стйчка - птичка
пералка, пералня — бухалка за пране на дрехи стока — добитък
и черги столовън кам ик — камък (най-често в реката),
перашка — б оядисано великденско яйце който отгоре е или плосък, или леко вдлъбнат
перй — вид дух (при м ю сю лм ан ите) и е задържал вода върху себе си
перчйк — перчем (на коса) сгрения — стресне, да се стресне, уплаши
пипи — пуйки стронявам — строш авам, натрош авам
пирйз — пост (при м ю сю лм ани те) ступам — чукам (на вратата)
пирустйя, перистйя — ж елязна трикрака Стой­ суха захар — захар на кристали
ка, под която се зап алва огън, а на нея се по­
ставя съд за готвене тайно гори — дими, пуши
побой — направен от тесто допълнителен кръг тасм й — каиши
или полукръг, който се слага като украса на об­ темре — пъпки (при мю сю лм аните)
редните хлябове тенец — вампир, таласъм
повърната вода — вода, която се налива на ре­ тйш ка, тйш чени — птичка, птичи
ката така, че в м о м е н та на наливането д а се топ — топка
върне (повърне) м ал ко о т нея обратн о на тече­ топрак — вж. мерия, м ера
нието на реката и д а се вним ава в съда да по­ точалка — точилка за разточване на тесто
падне именно от въ рн атата вода, а не о т тази, тояга — стебло на слънчоглед
която тече надолу по течението тринога, триножник — вж. пиростия
подница — глинена тава з а печене на хляб турта, турти чк а, туртица — пита, п и тк а
поддовйло — подоило, задоило, закърм ило (кръгла)
полюбя — д а целуна тьркуло — колело, кръг; кълбо
потаен зам ък — вж. потайна д об а търляк, тьрляци — кош ара, кош ари за овце
потайна доба — врем е о т денонощ ието, което тю флек — пълнен със слам а дю ш ек
обхваща часовете след залез слънце д о „първи
петли“ укръ с — кръст
потана — стопанска пристройка в двора, пред­ ума — хума
назначена за воловете уратня — врата
предник — престилка о т женска носия
прежйжа — пари, гори фируглица — сватбено знам е
припадливо — припадъци фута — фуста
превъртам — пробивам със свредел
пролог — развалено (за яйце) хасър — рогозка
проспивам се — наспивам се
прочка — портичка цалунь — копито
пуст — стар, изоставен
пустал — клачол (на панталони) челийв — о т челия — вид тръни, с които се за ­
пълнеш, пълнеж — когато се „п ълни “ луната; граж дат дворовете
пълнолуние чеш лян — гребен
пълтеник — тенец (вам пир), който се е „опъл- чеш ьки здравец — кучешки здравец
тил“, т.е. придобил тяло, плът чйрепня, црепня — керем ида
човек, човечец — зеницата на окото
разкръсье — кръстопът чопа, чбпнчка — м алка мотика, м отичка
разтривалка, разтривалия — вж. раз търкаля чороб — курник
чувам — пазя, съхранявам шейтан —дявол (при мюсюлманите)
чумбер — кърпа за глава шеня се — веселя се
чуркал — бъркалка шйляк —старо, изхвърлено от употреба врете­
чушка — шушулка (на боб) но
шопа — шепа
шамшйр, щамшйрец —чемшир, чемширец шуште — сламки, клечки
шапурки —мехурчета, балончета (във вода) щукне — избяга, изчезне

Забележка: Повечето от обяснените в този кратък речник значения на думите и изразите са

дадени от самите информатори.
 Д О К У М ЕН ТА Л Н И ИЗВОРИ НА
ПУБЛИКУВАНИТЕ В КНИГАТА БАЯНИЯ И МАГИИ*

I. МАТЕРИАЛИ, К О И Т О СЕ СЪХРАНЯВАТ В АРХИВА НА ИНСТИТУТА

ЗА Ф О Л К Л О Р П Р И БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

1. АИФ 69, II, с. Л яск и , Б л аго ев гр ад ск о , 1979, зап. Е. Мицева.

2. АИФ 74, III, с. Д ж и гурово, Б лагоевградско, 1978, зап. Д . Добрева.
3. АИФ 12 6 ,1, с. К о п и л о в ц и , М ихайловградско, 1979, зап. М . Беновска.
4. АИФ 126, II, с. Г орни Л о м , В идинско,1979, зап. М. Беновска.
5. АИФ 126, II, с. Д о л н и Л о м , В идинско, 1979, зап. М . Беновска.
6. АИФ 152, с. О п ан , С та р о заго р с к о , 1980, зап. В. Кузманова.
. 7. АИФ 225, II, „С ак ар ск и ф олк лор. С ело Черепово“, 1981, зап. В. Симеонов.
8. АИФ 225, Н , „С а к а р с к и ф олклор. С ело Ч ерепово“, 1981, зап. Н. Ангелова.
9. АИФ 227, „С акарски ф олклор. С ело И зворово“, 1981, зап. В. Симеонов.
10. АИФ 227, „С акар ски ф олклор. С ело И зворово“, 1981, зап. Н. Ангелова.
11. АИФ 229, „С акар ски ф олк лор. С ело О вчарово“, 1981, зап. В. Симеонов.
12. АИФ 233, „С акарски ф олклор. С ело Оряхово“, 1982, зап. В. Симеонов.
13. АИФ 233, „С акар ски ф олклор. С ело Оряхово“, 1982, зап. В. Ганева.
14. АИФ 235, „С акарски ф олклор. С ело Доситеево“, 1982, зап. В. Симеонов.
15. АИФ 235, „С акарски ф олклор. С ело Доситеево“, 1982, зап. В. Ганева.
16. АИФ 237, „С акарски ф олклор. С ело М омково“, 1982, зап. В. Симеонов.
17. АИФ 239, II, „С акарски ф олклор. Село Левка“, 1982, зап. В. Симеонов.
18. АИФ 241, „С акарски ф олклор. Село М ладиново“, 1982, зап. Н. Рашкова.
19. АИФ 241, „С акарски ф олклор. С ело М ладиново“, 1982, зап. В. Симеонов.
20. АИФ 241, „С акарски ф олклор. Село М ладиново“, 1982, зап. Н. Ангелова.
21. АИФ 243, „С акарски ф олклор. С ело Сладун“, 1982, зап. В. Симеонов.
22. АИФ 246, „С акарски ф олклор. Село М аточина“, 1982, зап. В. Симеонов.
23. АИФ 246, „С акарски ф олклор. Село М аточина“, 1982, зап. В. Ганева.
24. АИФ 251, „С акарски ф олклор. Село Райкова могила“, 1982, зап. В. Симеонов.
25. АИФ 251, „С акарски ф олклор. Село Райкова могила“, 1982, зап. В. Ганева.
26. АИФ 253, „С акарски ф олклор. Село М устрак“, 1982, зап. В. Симеонов.
27. АИФ 256, „С акарски ф олклор. Село Димитровче“, 1982, зап. В. Симеонов.
28. АИФ 257, „С акарски ф олклор. С ело Радовец“, 1983, зап. В. Симеонов.
29. АИФ 259, „С акарски ф олклор. С ело У стрем“, 1983, зап. Н. Рашкова.
30. АИФ 262, „С акарски ф олклор. С ело П рисадец“, 1983, зап. В. Ганева.
31. АИФ 264, „С акарски ф олклор. Село Радовец, село Планиново и село Устрем“, 1983, зап. Н.
Ников.
32. АИФ 271, „С акарски ф олклор. С ело Сакарци“, 1983, зап. В. Ганева.
33. АИФ 272, „С акарски ф олклор. С ело Българска поляна“, 1983, зап. Н. Ников.
34. АИФ 275, „С акарски ф олклор. С ело Дрипчево“, 1986, зап. В. Ганева.

* Справка за пълните данни (трите имена, година и място на раждане, образование и профе­
сия) на хората, от които са записани публикуваните материали, може да се направи в Архива на Ин­
ститута за фолклор при Б ългарската академия на науките или (за неархивираните материали) лич­
но при автора на тази книга чрез И нститута за фолклор. Тези данни не се публикуват в книгата съ­
образно с желанието на повечето от хората, които са споделили с нас своето знание и практика. Те
са готови да разговарят с нас по тази проблематика, но не искат да се публикуват имената им. Ето
защо даните м огат д а бъдат предоставени само на специалисти със строго определен научен
интерес в тази област на хуманитарното познание и с условие да не ги публикуват.
Записите са направени в периода 1975—-1993 г. от мъже и жени на възраст между 60 и 90 го­
дини. П о-голямата ч аст о т тях са живели или живеят в селата, където са документирани публику­
ваните тук баяния и магии.
35. А И Ф 285, II, „С акарски ф олклор. С ел о Д о си теев о “, 1982, зап. Е. М и цева.
36. А И Ф 287, с. Х ухла, К ъ рд ж али й ско, 1979, зап. М . Б ен овска.
37. А И Ф 2 9 0 ,1, с. З л а та р , Ш уменско, 1979, зап . В. К узм ан ова.
38. А И Ф 292, с. Е нево, Ш уменско, зап. В. К узм ан ова.
39. А И Ф 296, с. Т од орово, П левенско, 1982, зап. С. Я нева.
40. А И Ф 297, II, с. К опривец, Русенско, 1982, зап. Б. А л ексан д рова.
41. А И Ф 331, с. Б усм ан ц и , С о ф и я-град , 1977, зап. В. С и м еон ов.
42. А И Ф 327, с. Ц веткова б а р а, 1983, зап. В. Г арнизов.
43. А И Ф 9 2 ,1, с. О сенец, Р азград ско, 1990, зап. И . Т од орова.
44. А И Ф 26, II, с. Ш иш м аново, Х асковско, 1976, зап. Д . М атеева.
45. А И Ф II, 26, V, с. Ш иш м аново, Х асковско, 1976, зап. А . А нчев.
46. А И Ф 46, II, с. Д рагневци , Габровско, 1978, зап. Т. Е встати ева.
47. А И Ф 51, П , с. Е нчевци, Габровско, 1978, зап. Т. Е встати ева.
48. А И Ф 63, II, с. Д онкино, Габровско, 1978, зап. Т. Е встатиева.
49. А И Ф I I , 70, II, с. М ан дри ц а, К ърдж алийско, 1979, зап. Н . А нгелова.
50. А И Ф I I, 71, И , с. Б я л а поляна, К ърдж алийско, 1979, зап. М . Н езн ак о м о ва.
51. А И Ф II, 71, II, с. Б я л а поляна, К ърдж алийско, 1979, зап. Н . Д елева.
52. А И Ф II, 71, II, с. Б я л а поляна, К ърдж алийско, 1979, зап. Н . А н гелова.
53. А И Ф 75, II, с. М алко Г радищ е, Х асковско, 1980, зап. А. К исьова.
54. А И Ф II, 78, V I, с. М езек, Х асковско, 1980, зап. А. К исьова.
55. А И Ф II, 78, VI, с. М езек, Х асковско, 1980, зап. К. Т одоров.
56. АИ Ф 121, II, с. Кондуфрей, П ерниш ко, 1981, зап. Е. Б алдина.
57. А И Ф II, 125, II, с. К раводер, Врачанско, 1984, зап. К. Рангочев.
58. А И Ф II, 141, V, с. К лим ент, П ловдивско, 1975, зап. Фл. Б адал ан ова.
59. АИ Ф II, 142, II, с. Горна Лука, М ихайловградско, 1981, зап. М . К остова.
60. АИФ II, 142, II, с. Горна Лука, М ихайловградско, 1981, зап. Е П етрова.
61. АИФ II, 142, II, с. Горна Лука, М ихайловградско, 1981, зап. А. Георгиева.
 II. НЕАРХИВИРАНИ М АТЕРИАЛИ
62. М атериали от с. Раздел, Ямболско, 1977, зап. В. Кузманова.
63. М атериали от с. Пирин, Благоевградско, 1979, зап. В. Кузм анова.
64. М атериали от с. Игралище, Благоевградско, 1979, зап. В. Кузм анова.
65. М атериали от с. Кръстевич, Пловдивско, 1980, зап. В. Симеонов.
66. М атериали от с. Просеник, Бургаско, 1981, зап. И. Тодорова.
67. М атериали от с. Козичино (Еркеч), Бургаско, 1981, зап. И. Тодорова.
68. М атериали от с. М артиново, М ихайловградско, 1981, зап. Р. М алчев.
69. М атериали от с. Меляне, М ихайловградско, 1982, зап. И. Тодорова.
70. М атериали от с. Говежда, М ихайловградско, 1982, зап. И. Тодорова.
71. М атериали от с. Главановци, М ихайловградско, 1982, зап. И. Т одорова.
72. М атериали от с. Дълги дел, М ихайловградско, 1982, зап. И. Тодорова.
73. М атериали от с. Дива Слатина, М ихайловградско, 1982, зап. И. Тодорова.
74. М атериали от с. Котеновци, М ихайловградско, 1982, зап. И . Тодорова.
75. М атериали от с. М еляне, М ихайловградско, 1983, зап. И. Т одорова.
76. М атериали от с. Еловица, М ихайловградско, 1983, зап. И. Тодорова.
77. М атериали от с. Бързия, М ихайловградско, 1983, зап. И. Тодорова.
78. М атериали от с. Ягодово, М ихайловградско, 1983, зап. И. Тодорова.
79. М атериали от с. Цветкова бара, М ихайловградско, 1983, зап. И. Т одорова.
80. М атериали от с. Пърличево, М ихайловградско, 1983, зап. И. Тодорова.
81. М атериали от с. Замфирово, М ихайловградско, 1983, зап. И. Тодорова.
82. М атериали от с. Владимирово, М ихайловградско, 1984, зап. И. Тодорова.
83. М атериали от с. Кобиляк, М ихайловградско, 1984, зап. И. Тодорова.
84. М атериали от с. Богдан, Толбухинско (Добричко), 1985, зап. И. Тодорова.
85. М атериали от с. Воден, Ямболско, 1984, зап. И. Тодорова.
86. М атериали от с. Сноп, Толбухинско (Добричко), 1985, М.А.М.
87. М атериали от с. Лява река, Старозагорско, 1986, М.А.М.
88. М атериали от с. Конаре, С тарозагорско, 1986, М.А.М.
89. М атериали от с. Тетово, Разградско, 1986, зап. П. Бочков.
90. Материали от гр. София, 1989, зап. И. Тодорова.
91. М атериали от с. Долна Секирна, Брезнишко, 1989, зап. М. Беновска.
92. М атериали о т с. Гецово, Разградско, 1991, зап. И. Тодорова.
 93. М атериали о т с. Б р е ст н и д а, Л о веш к о , 1991, зап. М . Д и м и т р о в а .
94. М атериали о т гр. В ели н град , 1992, зап . И . Т о д орова.
95. М атериали о т с. Д р а ги н о в о , В ел и н град ск о, 1992, зап. И . Т о д о р о в а .
96. М атериали о т с. Р акови ц а, В и дин ско, 1992, зап . А. Н ен ч ев.
97. М атериали о т гр. З авет, Р а згр а д ск о , 1992, зап. И . Т о д орова.
98. М атериали о т с. В л ад и слав ц и , С оф и й ско, 1993, зап . И. Т о д орова.
99. М атериали о т с. П о д а й в а , И спери хско, 1993, зап. И . Т о д о р о ва.
100. М атериали о т с. Г орн о У й но, К ю с те н д и л с к о , 1993, зап. И . Т о д о р о в а .
101. М атериали о т с. О с т ъ р кам ъ к, Х ар м ан л и й ск о , 1993, зап . С . И в а н о в а .
102. М атериали о т с. Г ъм зово, В идинско, 1994, зап. И . Т о д о р о ва.

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРА Щ ЕН ИЯ К Ъ М Д О К У М Е Н Т А Л Н И Т Е И З В О Р И
АИФ — А рхив н а И н сти ту та з а ф олк лор при Б А Н
зап. — записван (човекът, кой то е д о ку м ен ти р ал съ о тветн и я текст)

ДА Н Н И ЗА П Р О М Е Н Е Н И Н А И М ЕН О В А Н И Я Н А С Е Л И Щ А
гр. М ихайловград — гр. М о н тан а
гр. Толбухин — гр. Д об ри ч
 БИ БЛ И О ГРА Ф И Я

А л е к с и е в а , М . Лекуване о т уплаха и п си хотерап и я в К ю с те н д и л с к о . — Д о к л а д , изнесен на III

Н ационална конференция по н ар о д н а м ед и ц и н а, 9—11.IX . 1984 г., К ю стен д и л.
А н г е л о в, В. У рочасване или ом айване. — С б Н У 12, 1895.
А р и а у д о в, М . Н яколко дум и за н арод н и те баяния. — Р о д о п ск и п реглед, 1930, № 1 ,2 3 —27.
А р н а у д о в , М . Б аянията. — Ескулап, 1934, № 6—7.
А р н а у д о в , М . П ринципи на контагиозната и и м и та ти в н ат а м аги я. — В: С туд и и върху българ­
ските обреди и легенди. Т. 1. С., 1971, с. 270.
А р н а у д о в , М . С тудии върху българските об реди и леген д и . Т . 2. С ., 1 9 72,157—215.
А т а н а с о в , А. О треагиращ ото психотерапевтично н ачал о в б ъ л га р с к а т а н а р о д н а медицина. —
Трудове на Н И П И , т. 4 ,1 9 6 6 ,1 3 5 -1 3 9 .
А т а н а с о в , А. П роучване върху българските о треаги ращ и нсихолечебни м е т о д и — репродук­
ция и декапсулация. Д исерт. труд (ръкопис). С., 1969, 30—49.
А т а н а с о в , А. Е п и л еп си ята в б ъ л гар ски я б и т и ф о л к л о р . — Т р у д о в е н а Н И П И , т. 2, 1956,
5 5 -5 7 .
А т а н а с о в, П. Баяния, врачувания и лекувания о т Д обричко. — СбН У, 7 ,1 8 9 2 ,1 4 1 —144.
А р х и м а н д р и т Е в т и м и й , Н ародни поверия, обреди и обичаи. М атер и ал и п о истори ята на
религиите. — ГСУ. Богосл. фак., 20, 1942—1943, 67—68.
А я н о в, Г. С трандж а. Е тнограф ски, географ ски и и стори ч ески п р оуч ван и я. С ., 1 9 3 8 ,2 2 3 —224.
Б а й р а к т а р о в , Г. Баяния, врачувания и лекувания о т Д р а го м а н (Ц а р и б р о д с к о ). — С б Н У 16—
17, 1900, 263-2 6 5 .
Б а к а л о в , И. М атериали из областта на бъл гарската н ар о д н а м ед и ц и н а. — С б Н У 12, 1895,
349-358.
Б а с а н о в и ч , И. М атериали за санитарната етнограф ия н а Б ъ л га р и я (Л о м с к и я т окръг). —
СбНУ, 5, 1891, 183-186.
Б о г д а н о в а , Л., А. Б о г д а н о в а . Л ю бените от змей — душ евно б олни (Е д н о н ар о д н о знание,
отразено във фолклора). — И ЕИ М , т. 14,1972, 239—260.
Б о ж е в, С. Баяния, врачувания и лекувания от Д ем ир-Х исарско. — СбНУ, 4 ,1 8 9 0 ,1 0 5 —108.
Б о ж к о в, Ст. Баяния, врачувания и лекувания от Н еврокопско. — СбНУ, 12, 1895,145—150.
Б о н ч е в, Б. Зли очи. — Ескулап, 1934, № 6.
Б о н ч е в , Ив. Сънотълкувания, баяния. — Б ългарски народ, 2, св. 1 ,1 9 4 7 ,1 7 —18.
Б о т е в а, С. Н ародна психотерапия от селата по течението на р. Вит. — Д о к л ад , изнесен на III
Национална конференция по народна м едицина, 9—11.1Х.1984 г., К ю стен д и л.
Б о я д ж и е в , 3. Баяния, врачувания и лекувания от П ирдопско. — С б Н У 11,1894, 87—88.
Б о я д ж и е в , 3 . Баяния, врачувания и лекувания от Софийско. — С б Н У 11,1894, 89—90.
Б е н о в с к а , М . З а специфичното в систем ата от представи на бъл гари н а за света. — В: Ф олклор
и история. С., 1982, 171—178.
Б о е в а, А. Растения о т народните ни песни в полза на лекарствознанието. — П р о б л ем и на ф ар­
мацията, 14,1986, 72—7 8 .
Б у к о в и н о в а , В. Н ародна психотерапия от Я м болски окръг. — Д оклад, изнесен на III Н ацио­
нална конференция по народна медицина, 9—11.1Х.1984 г., К ю стен д и л.
Б у р м о в, Ал. Н ародни умотворения от с. Б ела черкова, Търновско. — СбНУ, 38, 1930, с. 189.
Българско народно творчество. 12. С., 1963, 585—596.
В а к а р е л с к и , Хр. Бит и език на тракийските и м алоазийските българи. — В: Тракийски сбор­
ник. Кн. 5. С., 1935, с. 282; 2 8 9 -2 9 2 .
В а к а р е л с к и , Хр. Етнография на България. С., 1977, 431—433; 564—565.
В а т е в, Ст. Н ародната ни медицина и народните ни лекари. С., (б.г.).
В а т е в, Ст. Урочасването. — Великотърновски окръжен вестник, V I, № 6, 31 м ай 1930.
В а т е в, Ст. Вярвания о т Софийско. — С бН У 9, 1983, с. 126.
В а т е в, Ст. М атериали по народната медицина в Б ългария. — СбНУ, 21,1905, 1—22.
В ъ л ч и н о в и , Цв. и В. Баяния, врачувания и лекувания о т Соф ийско. — СбНУ, 8,18 9 2 ,1 5 3 —156.
Г е н ч е в, С. Добруджа. Етнографски, фолклорни и езикови проучвания. С., 1974, 268—269.
Г е н ч е в, С . М аги и . — В: Е н ц и кл оп ед и я Б ъл гари я. Т . 4. С., 1985, с. 9.
Г е о р г и е в , М . М аги чн и п р ед стави за болестите. — А теистична трибуна, 1979, № 4 ,3 5 —37
Г е о р г и е в , М . М аги ч н и те лекувания в б ъ л гар ската народ н а м едицина. — БЕ, 1980, № 3( 17_28
Г е о р г и е в , М . Ролята на б ол н и ка в б ългарски я ф олклор. — БФ , 1982, № 4, 54—70.*
Г е о р г и е в , М . О сн овн и ч ерти на староб ъ л гарск ото медико-биологично познание (IX—XIV в )
—Исторически преглед, 1988, № 7, 50—62.
Г е о р г и е в , М . Българските народни представи за болестта. — В: Етнографски проблеми на на­
р о д н а т а духовна култура. С., 1989, 9 7 -1 2 1 .
Г е о р г и е в , М . Т р а д и ц и о н н а та м едицина в полето на етнологията (Ръкопис).
Г е о р г и е в а , И в. Б ъ л га р с к а н арод н а м итология. С., 1983.
Г е о р г и е в а , И в. Б а ян и ята като косм огонична концепция в българската народна култура (П ри­
нос къ м с е м ан ти ч н ата им интерпретация). — Векове, 1990, № 6, 5—18.
Г е р о в , Н . Речник н а б ългарски я език. Ч. 1 . 0 , 1975-1978, с. 7 2 ,8 6 ,1 5 3 ,2 4 3 ,2 6 5 ; Ч. 2, с. 94; Ч. 3,
с. 20, 8 4 ,1 0 2 ,1 2 3 .
Г е р ч е в, В. В ярван ия и оби чаи в с. Ш ейтаново. — Родопски преглед, 1933, № 4, с. 139.
Г и н ч е в, Ц . Н як о л к о д ум и за наш ите народни баяния. — Труд, В. Търново, 1887,1, с. 286—289.
Г и н ч е в, Ц. Б аян и я, врачувания и лекувания от Търновско. — С бН У 2,18 9 0 ,1 7 2 —173.
Г и н ч е в, Ц. Б аян и я, врачувания и лекувания от Търновско. — СбН У 4 1890, 97—102.
Г и н ч е в, Ц. Б аян и я, врачувания и лекувания от Търновско. — СбН У 8,1892,144—153.
Г и н ч е в, Ц. Б аян и я, врачувания и лекувания от Търновско. — СбН У 10,1894,128—132.
Г и н ч е в, Ц . Н е щ о по българската народна медицина. — СбН У 3, 1890,70—136.
Г и н ч е в, Ц . П о няколко дум и (за занаятите, билкарството и поверията на българския народ). С.,
1988, 2 4 -1 0 7 .
Г о е в, А. Л еене на курш ум за страх. — БЕ, 1981, № 3—4 ,5 7 —64.
Г о е в, А. О бразът на баячката в българската народна представа. — Изв. на музеите о т Северна
Б ъ л гар и я, 9, 1983,139—143.
Г о е в, А. Б аен е з а страх в българската народна медицина. — БЕ, 1984, № 1,29—37.
Г о е в, А. Б ъ л га р с к а та народн а представа за „урочасан“. — Год. на музеите о т С еверна България,
11, В арна, 1987, 165-175.
Г о е в, А. У рочасващ ият в българските народни вярвания. — Год. на музеите о т С еверна Б ълга­
рия, 11, Варна, 1988.
Г о е в, А. С труктура на урочасването като зловредна магия. — БЕ, 1988, № 3 ,3 —11.
Г о е в, А. К ом ичните елементи в българската народна сватба като средство за предпазване от
уроки и зловредно въздействие. — В: Смехът във фолклора. С., 1987, 290—298.
Г о е в, А. О бщ обългарски черти и локални особености на народните предохранителни средства
против уроки и зловредно въздействие. — V Национална конференция на българските
етнографи. Етнографски проучвания на Габровски окръг, Габрово, 1988,290—298.
Г о е в, А . О бредното лечение чрез баене в българската народна медицина. — В: Етнографски
проблеми на народната духовна култура. С., 1989, 122—150.
Г о е в, А . П редпазване от уроки при раждане. — В: Етър. Т. 1. Габрово, 1989,115—162.
Г о е в, А. У рочасването. Български народни вярвания. Кн. 1. Габрово, 1992.
Г о л е м а н о в . Г . М атериали по народната медицина из Горнооряховско. — СбНУ, 21,1905,63—68.
Г о л е м а н о в , Г М атериали по народната медицина из Горнооряховско. — СбНУ 30,1914,1—48.
Г ъ л ъ б о в, С. Баяния, врачувания и лекувания от Пловдивско. — СбНУ 9,1893,137—140.
Г ъ р н е в , Г Баяния, врачувания и лекувания от с. Либяхово, Неврокопско. — СбНУ, 36, 1926,
161-163.
Д а к о в а, М. Н ародно лечение на някои детски заболявания (По материали от Толбухински ок­
ръг). — Изв. нар. музей. Варна, 19, 1983, 142—149.
Д е р ж а в и н , Н. Болгарския колонии в России (таврическая, херсонская и бессарабская губер­
нии). - СбНУ 29, 1914, с. 112.
Д е ч е в а, Л. Етнографски материали от с. Смядово, Преславско. — Изв. на семинара по славян­
ска филология, VII, 1931, 424-427.
Д и м и т р о в, М. Баяния, врачувания и лекувания от Троян. - СбНУ 11, 1894, 90—91.
Д и м к о в а, Г. Народни лечителки-баячки. — БФ, 1980, № 2, 53—63.
Д и м к о в а , Г Н ародните вярвания в българските баяния. — Год. на Висшия пед. институт — Шу­
мен, 5-А, 1981, 25—47.
Д и м к о в а , П М орфология на българските паралелистични баяния. — В: Наука и общество.
Сборник в памет на акад. Е. Георгиев. С., 1986, 389-420.
Д и м к о в а , Г Структура на българските епически баяния. — Год. на Висшия педагогически
институт — Шумен, 11 А, 1987, 81—106.
Д и м к о в а , Г Поетика на българските баяния. — В: Втори международен конгрес по българис­
тика. Доклади. 15. Фолклор. С., 1988, 83—90.
Д и н е к о в П . Български ф олклор.С ., 1980, 373—421.
Д и ч е в, С, Н. Хайтов. Село Манастир, Смолянско. С„ 1965, 184—185.
Д у й ч е в, Ив. Един ръкописен свитък с апокрифни молитви и заклинания. — В: Проучвания вър­
ху средновековната българска история и култура. С., 1981,249—257.
Ж е л е з к о в , М. За завистта. Кн. 18. С , 1894.
З а х а р и е в , И. К ю стендилското краищ е. — С бН У , 3 2 ,1 9 1 8 ,1 2 4 —127; 148—155; 555; 593—594.
З а х а р и е в , Й. К ам еница. Географ ско-етнограф ско изучаване. — СбНУ, 4 0 ,1 9 3 5 ,4 1 2 —416.
З л а т а р о в , С. Баяния, врачувания и лекувания о т Конуш ко. — С б Н У 12,18 9 5 ,1 5 0 —153.
И в а н о в а, М. Билколечение на остри заразни болести и ф олклорът о т Л овеш ко. — Год. на музе­
ите о т С еверна Б ългария, 9 ,1 9 8 3 ,1 4 5 —153.
И к о н о м о в , Т . Баяния, врачувания и лекувания о тР ех о в о . — С б Н У 13, 1896,176—178.
И л и е в, А. Растителното царство в народната поезия, обичаите и повери ята на българите. —
СбНУ, 7 ,1 8 9 2 ,3 1 1 -4 1 2 .
И л ч е в а, М. Баяния, врачувания, лекувания. — СбНУ, 5 ,1 8 9 1 ,1 1 4 —116.
И л ч е в а, М. Баяния, врачувания, лекувания. — СбНУ, 6 ,1 8 9 1 ,9 8 —100.
К а р о в, Д. Н ародни умотворения из Одринско и Родопите. Н ародни баяния о т с. Широка лъка.
— Родопски напредък, 6,1908, № 1, 30—32.
К а р о в, Д. Н ародни умотворения из Одринско и Родопите. Н ародни баяния о т с. Широка лъка.
— Родопски напредък, 6, 1908, № 8 - 9 , 220-225.
К е п о в, И. Н ародописни, животописни и езикови м атериали о т с. Б обош ево, Дупнишко. —
СбНУ, 42, 1936,135—152.
К и р ч е в а, Е, Някои особености в народната психотерапия — баяния от с. Лозен, Софийско. —
Доклад, изнесен на III Национална конференция по народна медицина, 9—11.IX. 1984 г.,
Кюстендил.
К о в а ч е в, Й. Н ародна астрономия и метеорология. — СбНУ, 30 ,1 9 1 4 ,6 6 —68.
К о л е в а, М. Н ародни вярвания и лекувания от Хасковско. — Изв. на музеите о т Югоизточна
България, 10, 1987,125—142.
К о с т о в, Ст. Л. Амулети против уроки. — Изв. на нар. етногр. музей, 2,1921.
К о с т о в, Ст. Л., Е. П е т е в а. Селски бит и изкуство в Софийско. — М атериали из историята на
София, 8, 1935, с. 61.
К р и с т а н о в , Цв., Ив. Д у й ч е в. Апокрифни формули и заклинания против болести и страда­
ния. — В: Естествознанието в Средновековна България. Сборник о т исторически изво­
ри. С , 1954, 536-556.
К ъ р с т п а т о в , В. Баяния, врачувания и лекувания arc. Чепеларе, Рупчоско.—СбНУ 1, 1889, 0. 92.
Л. Н ародни баяния и вярвания из Ш ирока лъка. — Родопски напредък, 2, № 8—9, 1904,
263—264.
Л о з а н о в а , Г. Лекуване на „едномесеци“ в обичаите при погребение у българи и сърби. — Б Е
1989, № 2 ,1 7 -2 7 .
Л ю б е н о в, П. Цв. Баба Ега или Сборник от разни вярвания, народни лекувания, магии, баяния
и обичаи в Кюстендилско. Търново, 1887, 41—48; 52—59.
Л ю б е н о в, П. Цв. Самовили и самодиви. С., 1891,4—14; 126—129.
Л ю б е и о в, П. Цв. Сборник от разни народни умотворения от Кюстендилско. С., 1896,1—3.
М а д ж а р о в , П. Баяния и заклинания в репертоара на една носителка на фолклор от източния
дял на Странджа. — БФ, 1978, № 1, 50—56.
М а д ж а р о в , П. „Сториньнята“ и „правиньнята“ (магията) във фолклора и бита на странджан-
ци. - БФ, 1985, № 4, 51-59.
М а д ж а р о в . Д . Магии и магьосници. — Българска реч, 5, 1930—1931, № 6, 201—206.
М а н о в а, Цв. Обичаят „Къпане в роса“ в град Перник. — БФ, 1982, № 1,106—108.
М а н о в а, Цв. Народни лечебни практики с жаба в Пернишко. — БФ, 1984, № 4, 76—80.
М а н к о в а, Й. Средства и похвати за лекуване на болестта епилепсия от народни лечители във
Врачанско. — Изв. на муз. от Северозападна България, 4,1979,131—148.
М а р и н о в , Д. Избрани произведения. Т. 1. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С.,
1981, 106-113; 248-292; 339-347; 741-746; 754-761.
М а р и н о в , Ал. Народописни материали от Граово. — СбНУ 49,1958, 665—666.
М е д н и к а р о в а, П., Ст. Ш и ш к о в. Народни баяния и врачувания из Рупчоско. — Родопски
напредък, 2, № 3, 1904, 93—94.
М и ц е в а, Е. Баен>ето Kaj ]жните словени. — Спектар, 1991, № 17,171—179.
М i t s е v а, Е. Old-Time Wizards and Presnt-day Extrasenses. — In: The Magical and Aesthetic in the
Folklore o f Balkan Slavs. Belgrede, 1994, 157—164.
М и р ч у с к и , C. Баяния, врачувания и лекувания от Широка лъка. — СбНУ, 1,1889, 90—92.
М о л е р о в и , братя Димитър и Костадин. Народописни материали от Разложко. СбНУ, 48,
1954 406—407.
М л а д е н о в,М . Наблюдения върху езика на баянията - В: Език и поетика на българския фолк­
лор. С., 1980,96—100.
Н е й к о в а , Н . Н а р о д н а психотерапия о т селищ ата към град София. — Доклад, изнесен на III Н а­
ц и он ал н а конф еренция по народна м едицина, 9—11.IX. 1984 г., Кю стендил.
Н и к о л о в а , П . Н ар о д н и баяния из с. Ю гово, С таним аш ка околия. — Родопски напредък 8
№ 1, 1910, 2 8 - 3 0 .
П а л а ш е в, Г. И з ж и вота и обичаите н а банатските българи. — С бН У 25,1 9 0 9 ,1 2 —13.
П а ш е в, Г Н арод н и баяния, лекувания и суеверия о т с. Лавелско, Станимаш ка околия. — Родоп­
ски напредък, 5 ,1 9 0 7 , № 3, 172—174.
П а ш е в, Г. Н ар о д н и б аяния, лекувания и суеверия о т с. Л авелско, С танимаш ка околия. — Родоп­
ски напредък, 5, 1907, № 5, 225—226.
П е т к а н о в а-Т о т е в а, Д . А покрифна литература и фолклор. С., 1978.
П е т к а н о в а-Т о т е в а, Д . Ф олклорът в апокрифните молитви. — БФ , 1976, № 2 ,2 8 —40.
П е т р о в, Т. С анитарното и икономическо състояние на Орханийската околия. — СбН У, 22,1906,
с. 66.
П е т р о в а, Л. Н арод н и практики на лечение на някои заболявалия в Североизточна Б ългария. —
И зв. Н ар. музей — Варна, 24,1988, 157—172.
П е т р о в а , Р. К ъм проучването н аб ая н и я т а в Сливенско. — В: Регионални проучвания на б ъл ­
гарския ф олклор. Т . 2. Ф олклорната традиция на Сливенския край., С., 1989,144—150.
П о п о в , А л. Баяния, врачувания и лекувания от Хаджиеллеската околия. — СбН У 1,1889,78—90.
П о п о в, Р. Б ългарски народни вярвания за магьосниците. — Векове, 1985, № 6 ,4 2 —47.
П р е д о в, Н . П сихотерапия — многовековен лечебен метод на българската народна медицина. —
Д оклад, изнесен на III Национална конференция по народна медицина, 9—11.1Х.1984 г.,
К ю стендил.
П р е д о в, Н . П редхристиянски традиции в Средновековната българска м анастирска психиат­
рия. — П ърви национален конгрес по история на медицината, Шумен, 1981.
П р е д о в, Н ., М . А п о с т о л о в . Н овото в българската манастирска психиатрия през С реднове­
ковието и нейната приемствена връзка с древната психиатрична практика. — В:
С борник о т научни трудове и материали по история и теория на науката и техниката.
Т . 2. С., 1983, 2 1 3 - 231.
Р а д е в а, Л. Н ар о д н а медицина. — В: Пирински край. С., 1980,478—488.
Р а д у л о в, П. Баяния, врачувания и лекувания от Добричко. — СбН У 2,1890, с. 174
Р а н о в, М. Ф олклор от с. Горна Крушица, Светиврачка околия. — Изв. на сем инара по славян­
ска филология, т. 13, 1939, 226—228.
Р а ш к о в Г. Н ародни баяния от с. Гинци, Софийско, като средство за психотерапевтично въз­
действие върху болния. — Доклад, изнесен на 1П Национална конференция по народна
медицина, 9—11.IX. 1984 г., Кюстендил.
Р у с а к и е в , С. Н ародни песни и приказки от Нови пазар и с. Еньово, Новопазарско. — С бН У 47,
1956, 454-4 5 5 .
Р у с а к и е в , С. Н ародни песни н ам ал оази й ски теб ъ л гари в Н овопазарско. — С бН У 47,1956,
с. 209.
Р у с е с к и, Г. Баяния, врачувания и лекувания от Стара Загора. — СбНУ 16—17,1999,265—266.
С а в о в, В. Ловчанските помаци и техният говор. — Изв. на семинара по славянска филология, 7,
1931, 17-18.
С а р а н о в, Н. Баяния, врачувания и лекувания от Орхание. — СбНУ 3,1890,144—145.
С е д а к о в а , И . Към изучаването на българската обредна терминология (словосъчетания о т ос­
новите б а б - , дед- и стар- в терминологията на коледно-новогодишната обредност на
българите). — БФ, 1984, № 1, 45—46.
С л а в е й к о в, П. Р. Български притчи или пословици и характерни думи. С„ 1972, 81—82.
С л а в е й к о в , Е Български народни обичаи и вярвания. Общодостъпно изложение. С., 1924,
114-115; 117-118.
С т а л и й с к и , Ц. Баяния, врачувания и лекувания от Ломско. — СбНУ, 7,1895,142—145.
С т а м а т о в , П. Народописни и фолклорни материали от с. Ясъюг, Гюмюрджинско. — СбНУ,
50, 1963, 228-229.
С т а м б о л и е в , С. М атериали по народната медицина в България. — СбНУ, 21, 1905,41—56.
С т а н ч е в, Н. Баяния, врачувания и лекувания от Котленско. — СбНУ, 14,1897,101—103.
С т о и л о в, А. П. Магии за любов и вреда. — ПСп., 11,1988, № 45—46.
С т о й к о в, Д. Баяния, врачувания и лекувания от Софийско. — СбНУ, 3,1890,142—144.
С т о й к о в, Д. Баяния, врачувания и лекувания от Софийско. — СбНУ 5,1891,117—120.
С т о й к о в, Н. Баяния, врачувания и лекувания от Казанлък. — СбНУ, 3,1890,145—147.
С т о й к о в, Н. Баяния, врачувания и лекувания от Казанлък и Габрово. — СбНУ, 5,1891, 121—128.
Т а ш е в, Г. Село Петково. С., 1966, 118—121; 328.
Т а щ е п е л и е в а, П. За знаковата символика в баянията на тронкската етнографска група в Гру-
довско. — Изв. на музеите в Ю гоизточна България, 9, 1986, 145—149.
Т е л б и з о в , К., М. В е к о в а - Т е л б и з о в а . Традиционен бит и култура на банатските българи
— С бН У , 51, 1963, 2 0 2 -2 1 1 .
Т е н е в, Т Баяния, врачувания и лекувания о т Ч ипровци. — СбНУ, 16—1 7 ,1 9 0 0 ,2 5 9 —263.
Т о д о р о в, Цв. С еверозападните български говори. — СбНУ, 4 1 ,1 9 5 6 ,4 5 2 —453.
Т о д о р о в а , И. Обредът-лечение. — Д оклад, изнесен на Н ац и он ал н а конф еренция на младите
ф олклористи, Копривщ ица, 1983.
Т о д о р о в а , И. Култът към слънцето и огъня в м агичните ритуали. — Д оклад, изнесен на Наци­
онална конференция на м лад и те ф олклористи, Велико Т ърново, 1984.
Т о д о р о в а , И. С им воликата на магичните ритуали. — I II Н ац и он ал н а конф еренция на младите
научни работници и специалисти, Ш умен, 1987.
Т о д о р о в а , И. П редставата за двойника в баянията и м агиите. — БФ , 1987, № 3, 55—63.
Т о д о р о в а , И. Баяния. — Енциклопедичен речник „К ю стен ди л “. С , 1988,46—47.
Т о д о р о в а, И. Баяния и магии (По м атериали о т М ихайловградско). — В: Регионални проучва­
ния на българския ф олклор. Т. 1. О т Тимок до И скър. С , 1989, 61—77.
Т о д о р о в а , И. М агичното слово като средство за комуникация. — Д оклад, изнесен на I Между­
народна конференция по проблеми на „Разказването“, Будапещ а, 1992.
Т о д о р о в а , И. Л ичностни измерения на културата (разсъж дения върху една ср ещ а с баячка от
Разградско). — БФ, 1993, № 3, 32—50.
Т о д о р о в а , И. Баяния, магии и сеанси при екстрасенс: ритуални въплъщ ения на представите за
двата свята и взаимоотнош енията между тях. — БФ , 1993, № 5 ,5 6 —68.
Т о д о р о в а , И. В ластта на „тайното знание“ в нейната културно-антропологическа интерпре­
тация. — БФ, 1994, № 2, 30—39.
Т о д о р о в а , И. M araja и ритуал — ,оедномесечи“ и „енергетски двощ ик“. — В: Расковник, пролет
— лето 1994, 79—92.
Т о д о р о в а , И. Култът към м ъртвите в магичните ритуали на Б алканите. — Д оклад, изнесен на
сипозиум „Фолкорът на Балканските народи“, Охрид, 1994.
Т о д о р о в а , И. Болното тяло: стари и нови представи. — БФ , 1995, № 3, 65—78.
Т р и ф о н о в, Тр. Баяния, врачувания и лекувания от Ловченско. — СбНУ, 8, 1892,156—159.
У р у м о в, Ив. М атериали по българска народна медицина. — Сб. Б А Н , 22, 1926,45—66.
X а й т о в, Н. Село Яворово, Асеновградско. С., 1958,172—175.
Ц в е т к о в а, Л. Преди петляно време (Народни практики за предпазване о т болести и бедствия).
— Отечество, 7,1982, № 20, с. 41.
Ц е п е н к о в , Й. Баене за уроци. — СбНУ, 15,1898, с. 75
Ц и ц о в, Н. Баяния, врачувания и лекувания о т Костурско. — С бН У 4 ,1 8 9 0 ,1 0 8 —109.
Ч а р а к ч и е в , И. Баяния, врачувания и лекувания от К ю стендил. — СбНУ, 7 ,1 8 9 2 ,1 4 5 —146.
Ч о л а к о в, В. Български народен сборник. Болград, 1872,114—118.
Ч о л а к о в, В. За урочасването. — Български книжарници. Ч . 1,1895, № 1.
Ш и п к о в е н с к а , Ю ., Н. П р е д о в. Български м анастирски среди щ а за психиатрична помощ
— 26-и международен конгрес по история на м едицината, П ловдив, 1978.
Ш и п к о в е н с к и , Н. Психиатрията в българските зем и през хи лядолетията и съвремието. —
Международен симпозиум по социална психиатрия, С лънчев б ряг, 1981.
Ш и ш к о в, Ст. Баяния, врачувания и лекувания о т А хър-Челебийско. — СбНУ, 2,1890,170—171.
Ш и ш к о в, Ст. Баяния, врачувания и лекувания о т А хър-Челебийско. — СбНУ, 4,1890,102—104.
Ш и ш к о в, Ст. Народни баяния из Рупчоско. — Родопски напредък, 1,1903, № 9—10,381—382.
Ш и ш к о в, Ст. Н ародни обичаи из с. Пишман-кьой, М алагарска кааза, О дринско. — Родопски
напредък, 7,1909, № 10,269—270.
Я в а ш о в, А. Принос към българската народна ботаническа медицина. — СбНУ, 21,1905,59—63.
Я н а к и е в а , Ж., Й. Г а д ж а л о в а . Н ародното лечение в Сливенския край. — О кр. истор. музей,
Сливен (б.г.), 5—7.
Я н а к и е в а , Ж., И. Г а д ж а л о в а . Лечение чрез баене в Сливенския край. — Изв. на музеите в
Ю гоизточна България, 7,1984,201—206.
T o d o r o v a , I . Magic and Ritual. — In: The M agical and Aesthetic in th e Folklore o f Balkan Slavs. Bel-
grede, 1994,139-148.

Забележка: Непубликувани материали за баянията и м агиите се съхраняват в Архива на Институ­

та за фолклор и Архива на Етнографския институт с музей при Б ългарската академия
на науките, в ръкописите на дипломни работи в библиотеката на СУ „Св. Кл. Охрид­
ски“, т. 1—315, които съдърж ат раздели, посветени н а тази тем а, архивите на етног­
рафските и историческите музеи в страната, в някои библиотеки и лични архиви. Тях­
ното систематизиране и издаване щ е обогати значително картината за разпростране­
нието на магичните ритуали по българските земи.
 И ЗП О ЛЗВ А Н И СЪКРАЩ ЕНИЯ К Ъ М БИБЛИОГРАФ ИЯТА
БЕ — сп. „ Б ъ л г а р с к а е т н о г р а ф и я “
БФ — сп. „ Б ъ л г а р с к и ф о л к л о р “
И Е И М — И з в е с т и я н а Е т н о г р а ф с к и я и н с т и т у т с м у зе й
С бН У — С б о р н и к з а н а р о д н и у м о т в о р е н и я , н а у к а и к н и ж н и н а
 T R A D IT IO N A L H E A L IN G R IT U A L S
A N D M A G IC A L P R A C T IC E S
(Summary)

The book “Traditional Healing Rituals and Magical Practices” was prepared
for publication at the end of 1993 and only small changes have been made alter that.
It contains research and empiric materials devoted to traditional magic rituals
practiced in Bulgaria. They are presented as three main parts of the book.
Part I of the book is a monographic study of the magical rites. They are analyzed
in different aspects of their meaning and function as significant elements of the Bul­
garian folk culture. Some of the most relevant peculiarities of the magic rites are con­
sidered in separate chapters: The Secret; Traditional Healing Rituals: Classification
and Regional characteristics; The Magical Practices; The Magical between Two
Worlds, Magical Transformation and Ritual technology; The Magic Rite: Structure,
Semantics, Function, and Cultural Metamorphoses; Space, Time, Participants, and
Communication in the Magic Rites; Magical Words, Objects, Actions; Magic Rituals
- Existence between Two Cultures; Scattered Knowledge and the Texts of this book.
The analyses made in this part aim to present the complex nature of the magic
rites as structure, as human knowledge and experience, and as function in various
cultural context. The main focus is on the dynamics of the magical transformation
as well as on its diachronical dimensions, i.e. the need to see the changes in the ritual
components when adapting to different cultural environments.
Part II of the book contains about 1000 descriptions of healing rituals and
other magical practices. These rituals and magic practices have been documented
in Bulgaria during the second half of the 20th century. This collection has been part
of my field research for more than 15 years and of my work with different archival
resources. I obtained some of the examples through the courtesy of my colleagues.
To facilitate those working with this book, the magic rites are classified in groups.
The healing rituals are grouped according to the illness being treated, or pro­
tection of the people against them: uroki (evil eyes), strah (fear), ednomeseche (born
in the same month), sugrebi (skin eczema), syakavitsa (headache), etc. Within each
of the groups there are given enough examples outlining regional differences per­
taining to some of the specifics of their Christian and Muslim versions. The magic
practices are also in groups depending on their goals: love magic, magic for people
to be reconciled, magic of discord and parting, magic for stealing, magic to become
invisible, magic for chasing away a dragon or hail clouds, etc.
In a separate chapter are some stories of people who were participants in these
rituals.
In Part III of the book there are different indexes. These facilitate the work with
the texts: Illnesses Index, Herbs and other magical plants. Index, Index of the magic
practices, Index of the Dialect Words and Phrases. In this part there is also a full list
of the Resources, as well as the Bibliography.
This book is meant to be used by specialists in the humanitarian disciplines
(folklorists, ethnographers, anthropologists, psychologists, historians of literature
and others). It is also meant to be useful for anyone who wants to deepen his/her
knowledge of these types of Bulgarian folk rituals.