Професор Йохан Галтунг, роден на 24 ноември 1930 г.

в Осло, Норвегия, е един от авторите на съвременните

изследвания на мира. Преподавал е математическа
социология в Колумбийския университет, Ню Йорк,
основал е първата катедра по изследвания на мира в Д
университета в Осло. Автор е на повече от 80
книги и над 1000 академични статии. Приносът му в
науката обхваща дисциплини като социология,
психология, икономика, културология и
международни отношения. Носител е на много
академични награди и отличия от водещи
университети в света.

Когато единственият инструмент,

с който разполагаме в чукът,
всеки проблем изглежда като пирон
За да покаже как се разрешават спорове, Иохан
Гаптунг започва с МИКРОКОНФЛИКТИ на личности
равнище в дома, на работното място, между
съпружески двойки, родители и деца, учители и
ученици. След това преминава към следващоп»
равнище, наречено МЕЗОКОНФЛИКТИ, къдею
проблемите възникват между половете, поколения т,
расите, научната и алтернативната медицини.
Следват МАКРОКОНФЛИКТИ между държави и
нации, между етнически групи, борещи се »а
независимост и автономия. И накрая идва ред на
цивилизационни МЕГАКОНФЛИКТИ между Изток и
Запад, Север и Юг, ислям и християнство.

www.mobilis.bg
Поредица новата

ера в
общуването
Разрешаване
на конфликти
И двете
плюс още

нещо:Увод

към работата
с конфликти

Това е най-добрият учебник

за справяне с конфликти на всички равнища
© 2004 by Johan Galtung

© Стефан Николов, превод от английски

© Любомир Бориславов Пенов, художествено оформление, на корицата
София•2005
© СНЕЛА - СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
ISBN 954-649-705-3
 Иохан Галтунг

РАЗРЕШАВАНЕ
НА КОНФЛИКТИ
И ДВЕТЕ ПЛЮС ОЩЕ НЕЩО:
УВОД КЪМ РАБОТАТА С КОНФЛИКТИ

Това е най-добрият учебник

зa справяне с конфликти на всички равнища
и за решаване на спорове

Сиела
 СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ......................................................................................................... 7

ПОНЕДЕЛНИК
МИКРОКОНФЛИКТИ - ВЪТРЕ- И МЕЖДУЛИЧНОСТНИ................... 14

ВТОРНИК
МЕЗОКОНФЛИКТИ - В ГРАНИЦИТЕ НА ОБЩЕСТВАТА.................. 67

СРЯДА
МАКРОКОНФЛИКТИ МЕЖДУ ДЪРЖАВИ И НАЦИИ........................ 105

ЧЕТВЪРТЪК
МЕГА-КОНФЛИКТИ МЕЖДУ РЕЛИГИИ И ЦИВИЛИЗАЦИИ........... 164

ПЕТЪК
ДЪЛБОКА КУЛТУРА, ДЪЛБОКО ПОВЕДЕНИЕ,
ДЪЛБИННА СТРУКТУРА.............................................................................203

СЪБОТА
КРЕАТИВНОСТ, ДИАЛОГ, ПРЕГОВОРИ.................................................223

НЕДЕЛЯ
МЕТОДЪТ ТРАНСЦЕНД: ОБЗОР.............................................................. 248

МАЛКО ЛИТЕРАТУРА.................................................................................. 260

 ВЪВЕДЕНИЕ

Драги читателю, всичко, от което се нуждаете сега, е ивица хар­

тия, примерно 20 см дълга, 2 см широка, и молив. В горната част на
ивицата напишете А, и в долната, но от другата страна - В. И след
това си пожелайте две неща, докато накрая ги почувствате:
- Аз искам линия, не е нужно да е права, от А до В.
~Аз искам тази линия да не пресича ръба на ивицата.
Проблемът ви има формата на противоречие между две цели.
Вие можете да прокарате линия от А до В, но тя ще пресече ръба,
даже ако вие съберете така двата края на ивицата, че да се получи
нещо като поничка: А и В все още ще се намират на противопо­
ложните страни. Вие можете да избегнете пресичането на ръба,
но в този случай няма да стигнете от А до В. Можете да опитате и
някакъв вид компромис, от А почти до ръба, след което преобръ­
щате, и продължавате почти от ръба до В. Но в този случай вие се
мамите - линията не преминава без прекъсване. Можете да се раз­
сърдите и да се откажете изобщо да прокарвате линия (Индия), да
бомбардирате книгата (САЩ), да пропуснете тази страница, да
упрекнете автора, че е високомерен (Норвегия) - накратко, да се
откажете да постигнете каквото сте замислили. Или - можете да
продължите четенето, ако не принадлежите към тези, които вече
са чували за Мьобиус1, или притежавате това, от което посредни­
ците при конфликти се нуждаят повече от който и да било друг:
въображение, креативност. Хванете ивицата във въздуха и я из­
въртете в единия край, преди да позволите на двата края да се
срещнат. А и В сега са от една и съща страна - фактически, всич-*

' А. Мьобиус, немски математик, известен с т. нар. „лента на Мьобиус“ -

едностранна повърхнина, която се получава чрез отъждествяване на двете
противоположни страни AD и СВ на правоъгълника ABCD по начин, че А и
D съвпадат съответно с С и В. Б. пр.
ко се намира от една и съща страна. Противоречието е преодоля­
но, трансцендирано2, няма го вече. Извъртане, преобразуване на
поничката, и проблемът е решсн.
Но това не беше конфликт! Така е, но коренът на конфликта е
тук: противоречието. Представете си сега, че едната ви страна
казва: „Нека да пресечем този ръб!“, друга страна казва: „Изобщо
не е толкова важно линията да не се прекъсва!“, трета крещи: „Ком­
промис“!, четвърта мърмори: „Нелеп проблем, ние си имаме тол­
кова по-важни неща за вършене!“ Четири пътя да се избяга от
предизвикателството. Но има и пети, който призовава - нека да се
опитаме да изследваме с Мьобиус (ивицата носи неговото име)
основното положение на всяка трансцендентност: и двете плюс
още нещо. Даже ако това изисква малко изкривяване.
И тук ние достигаме до основната идея на тази книга. Тя е
проста, но постепенно ще стане по-сложна в хода на изложение­
то. Смисълът е в това да обхванем основните идеи, а не да „ви­
дим“ решението незабавно.
Но нека отначало да добавим няколко думи за целите и стра­
ните в конфликта. Целите могат да бъдат положителни или отри­
цателни, някои могат да се преследват, а други - да се избегнат.
Целите и животът - живите същества, хората и животните, ра­
стенията и микроорганизмите, вие и аз - са неразделими. Само
живото има цел. Ако то повече няма цел, това значи, че животът е
секнал. Една от последните цели на умиращото човешко съще­
ство може да бъде самата безцелност, вечният покой. Целите не
ни оставят нито за миг. Няма предел за дейнос тта, която ние пред­
приемаме, за да постигнем или удовлетворим нашите цели.
Където има цели, там често има и противоречия, в рамките на
същия организъм или между тях; тук и сега, тук или там, сега или
по-късно. „Има хора без противоречия. Те се наричат трупове“,

2 Трансцендиране, трансцендентност (лат. trans- - над и scandere - из­

качвам се, катеря: отивам отвъд границите на нещо, надхвърлям). При Кант
трансцендентното е „нещото в себе си“ (Ding am sich). У Галтунг смисълът
на понятието е по-опростен: става дума за търсене на решение или изход
отвъд непосредствено очевидното, за креативен, творчески подход. Б. пр.
казват китайците. Животът, целта и противоречието са нераздели­
ми. „Предотвратяването на конфликта“, премахването на конфлик­
тите, е безсмислено3. Но „предотвратяването на насилието“, пре­
махването на насилието - това е изключително значимо и полезно
нещо. Намерението на тази книга е да допринесе тъкмо за това.
Ако кажем, че планината има за цел да расте нагоре, тогава
ние приписваме живот на тази планина. „Осло“ или „Норвегия“
също нямат цели, това са организации, а не организми. Но кмето­
вете, министър-председателите и ръководителите на организаци­
ята на фирмите имат цели. Те са живи същества.
Когато дадена личност или група се изказва за целите на гра­
дове или държави, те често използват думата „интереси“. Като
постъпват така, те посочват, че става дума не за произволно изва­
дени от каталога цели, а за нещо дълбоко вкоренено в организация­
та, в самото й основание.
Но интересите често представляват твърде прикрити форму­
лировки на целите на лидерите - например, че страната, градът,
организацията трябва най-добре да бъде голяма и мощна. Може
би те мислят, че това ще направи самите тях големи и мощни.
Някои цели имат приоритет над други, защото те са абсолют­
ни, необходими условия за оцеляването на отделните организми.
Ако те не са удовлетворени, животът и човешкото достойнство не
са възможни. Оцеляването - благосъстоянието - свободата -
идентичността са такива основни потребности. Те са по-дълбо­
ки от ценностите. Те са над ценностите. Ценностите, които ние
можем да изберем, и изборът на ценност са част от нашата свобо­
да. Ценностите стават част от нашите идентичности; да притежа­
ваш точно тези ценности, е само по себе си ценност. Но основни­
те потребности - това е нещо друго. Вие не можете да избирате
своите основни потребности - тъкмо обратното, основните по­

3 Галтунг предпочита да говори за трансформиране на конфликтите,

т.с. за избягване на прерастването на конфликта в насилие, тъй като конф­
ликтите в най-общ смисъл са естествен спътник на човешкото развитие и по
тази причина е неправилно да се говори за тяхното преодоляване, премах­
ване или окончателно разрешаване. Б. пр.
требности избират вас. Тяхното удовлетворяване е процесът, който
ни прави възможни. Ако се откажете да удовлетворявате собстве­
ните си или на някой друг основни потребности, то вие осъждате
себе си или другия на живот, недостоен за хора. Вие осъществя­
вате насилие. За целите и ценностите е възможно да се преговаря,
но не и за основните потребности. Основните потребности тряб­
ва да се уважават. Те не подлежат на обсъждане.
В известен смисъл удовлетворението на основните потребно­
сти представлява единствено легитимният, валиден интерес за
„Норвегия“ „Осло“, „фирмата“. Другите „интереси“ като мощ и
размер не са обезателно средства за удовлетворяване на основни­
те потребности. Но това, което ние можем да изискваме от тях, е
да не накърняват основните потребности. Ако те допуснат това,
тогава нещата стават сериозни. Накърняването на основните по­
требности се нарича насилие.
Основните потребности регулират отношението между вас и
вашата среда; това е, което влиза и излиза през осемте отверстия
на човешкото тяло (не забравяйте кожата!). Кой контролира това?
Вие или някой друг? И това не е само въпрос на тялото, но така
също и на душата, като място за съхраняване на възприетите
впечатления и чувства, понякога изпуснати във вид на словесни
изрази.
И така достигаме и до духа, способността да разсъждаваме за
това колко дълбоко програмирани са тялото и душата ни и да вна­
сяме промени в програмите. Ние не приписваме такава способ­
ност на животните, растенията и микроорганизмите, но ги раз­
глеждаме също така като програмирани за самата цел, посредством
„инстинктите“. Основните потребности не подлежат на каквото и
да било обсъждане. Вие оскърбяваме потребностите на животни­
те и растенията, като ги използваме и дори ги унищожаваме. Хар­
монията = взаимно удовлетворяване на основните потребности е
нещо, което ние постигаме само с нашите домашни любимци.
Конкретните примери сега ще ни отведат до понятията и тео­
риите за конфликта. Ние ще започнем с вътреличностните конф­
ликти (дилемите) и междуличиостите конфликти (разногласията).
Вие ще ги разпознаете. Това се отнася и за конфликтите между
такива групи като полове, класи, раси. Но опитайте се да мислите
по същия начин и за конфликтите между държавите и нациите, между
регионите и цивилизациите. Вие четете - слушате - виждате ги в
медиите, представени като игра между държави и между корпора­
ции. Но те ви безпокоят, както безпокоят и всички читатели - слу­
шатели - зрители. Демокрацията призовава за вашия интерес и по­
знание. Това е послание от крупните народни бунтове на нашето
време, от движението за мир и движението от Порто Алегре4, от
движението срещу смъртта и мизерията, срещу силовите игри на
държавите и корпорациите. Тези движения представляват удар сре­
щу тези, които се опитват да пренебрегнат основните потребности
на милиони хора. Но днес противоречията между държавата/капи-
тала и обикновените хора се глобализират и излизат на мега равни­
ще - между регионите, между цивилизациите.
Нека се задържим в централната точка на конфликта. Има цели,
които не могат да бъдат удовлетворени. Те са блокирани. С други
думи, налице е фрустрация. Това е нещо много лошо. Но конф­
ликтът прави още една крачка по-нататък. Налице са поне две
цели. Едната цел стои на пътя на другата и неин носител е някой
Друг. Отношението към целта става отношение към този Друг. И
този Друг може дори да бъде част от самите нас - в този случай
ние говорим за дилема. Както се е изразил Гьоте - „В гърдите ми
има две души“. „Защо само две?“ - би добавил някой французин.
Отношението след това бързо ще се изпълни със силни чув­
ства от ненавист до апатия и възмущение от собствената измяна,
ако дадена цел е изоставена, или ако просто сме избягали. Мозъкът
се спуска долу в стомашната област и разговаря с диарията и
напъните за повръщане с чувство на отвращение, с присвити
вътрешности. Вие кипите. Ръцете, които можете да използвате, за
да галите любимия човек, се свиват в юмруци. Вие пребледнява­
те. Мозъкът горе в главата ви изключва точно тогава, когато се
нуждаете от него повече от когато и да било, за да обработва голе­
ми количества факти и цели за устойчиво решение, което може да
бъде прието и подкрепено.

4 Антиглобалисткото движение. Б. пр.

 Конфликтът засяга всичко в нас, чувствата и мислите. Конф­
ликтите изискват от нас всичко, което сме в състояние да предло­
жим. В противен случай чувствата лесно могат да се изразят като
насилие, оскърбяващо основните потребности на другите - сло­
весно, физическо насилие или и двете заедно.
Както вече споменахме, в тази книга ще изследваме четири­
десет случая от реалния живот. Но нека да започнем лека загрявка
с малкия хубав стар пример с портокала, написан и публикуван
като приказка, Летящият портокал ни разказва, илюстриран от
Андреас Галтунг.
Веднъж използвах този пример в Лондон на една конферен­
ция за насилието между деца, техните родители и учители. В зала­
та имаше десет маси, по двама души на всяка маса и по един пор­
токал на всяка маса. Започнахме от най-младия участник и стиг­
нахме до най-възрастния, за да получим от всеки мнение за това
как гледа на тази „ситуация“. Преднамерено избягвахме думата
„конфликт“. Първият изказал се беше осемгодишно момиченце,
най-добрата ученичка в цяла Англия за нейната възраст през тази
година. „Ще обеля портокала“, каза тя, „и ще преброя колко са
парчетата. Ако се получи четно число, ще ги разделя на две - и
тогава можем да си поделим парченцата; ако се получи нечетно
число, тогава също ги разделям на две и внимателно ще разрежа
останалото късче на две равни части“.
Напълно правилно, но също така нетворческо, както правят
тези, които веднага пристъпват към разрязване с нож - обикнове­
но така дейсзват мъжете; жените са по-склонни да обелят плода и
да го разделят на парчета, а след това с облизване да си поделят по
една половинка всяка. Други прибягват към изстискване на сока и
го разпределят по равно в две чаши. Добро начало за преподаване
на математика, физика и химия.
Има и такива, които биха искали да се хвърли жребий. Както
и такива, които казват „Аз купувам портокала!“ Едно момче иска­
ше да се пребори, за да получи портокала. Но това беше неправи­
лен отговор. Ние се стремяхме да постигнем резултати, които да
бъдат приети и от двамата участника - нещо устойчиво и за в бъде­
ще, което да осуети всякакви мисли за отмъщение и/или реванш.
 След известно време започнаха да изникват по-творчески пред­
ложения. Някои деца поискаха просто да си поиграят с портокала.
Две момичета от Индия искаха само да погледат портокала, той
им изглеждаше толкова красив, „че дори само като го гледаме за­
едно, ние вече го споделяме помежду си“. След това бяха тези,
които искаха да си направят чашки от кората, други - да използ­
ват кората за направа на торти, които после да бъдат продадени,
включително чрез наддаване на търг или в томбола. И накрая -
тези, които пожелаха да засадят семената и да съберат реколтата
след двадесет години. Поне шестнайсет качествено различни ре­
зултати. Но само малцина бяха в състояние да се сетят за повече
от шест или седем възможности.
Колкото е по-широк спектърът на решенията, толкова повече
са алтернативите на насилието. И това е най-важното за предот­
вратяване на опасностт а конфликтът да се подхлъзне към фазата
на насилието: използвайте енергията на конфликта, за да достиг­
нете до творчески, креативни решения.
 ПОНЕДЕЛНИК
МИКРОКОНфЛИКТИ - ВЪТРЕ-
И МЕЖДУЛИЧНОСТНИ

В известен смисъл е странно, че човечеството не е изпаднало

дори в още по-лоша ситуация.
Това, че нашите цели понякога са нереални и че ни се налага
да живеем във фрустрация1, вече е достатъчно лошо. Но това, раз­
бира се, е изкуството на живота - да държим лъка толкова високо,
че стрелата да прелети дълго разстояние и да достигне целта, но
все пак не толкова високо, че стрелата да падне наблизо или да
скъсаме тетивата.
Но тогава се появява и проблемът с несъвместимите цели. И
ние си задаваме въпроса каква е моята цел като човек? Дали целта
е богатството, да съм богат, в смисъл да притежавам вещи, или да
имам богат вътрешен живот, в смисъл какво представлявам аз? И
двете, но какво да правим, ако те взаимно се изключват? Дали
трябва да бъда любезен и да помагам на своя конкурент, или да
бъда амбициозен и да го надвия? И двете, но как? Зад всеки подо­
бен избор стоят някакви принципи, които, взети заедно, изграж­
дат нашата житейска философия. Някои от тях могат да издържат
на дневната светлина по-добре от други. Може би не е лоша идея
да вземем лист хартия и да напишем най-горе „Моята жизнена
философия“, да запълним листа и да прочетем написаното сери­
озно. Как ще ви се отрази подобно упражнение? Възможно ли е
да имате поне две души в гърдите си, всяка със своя собствена
житейска философия? Това може да се окаже вредно за вашето
умствено здраве, особено ако се опитвате да потиснете едната от1

1 Фрустрация (от лат. frustra - напразно). Психологическо състояние

вследствие на неуспешно действие, непостигната цел или незадоволено же­
лание. Б. пр.
тях. По-добре се опитайте да модифицирате, смекчите, посредни­
чите между даете или ги свържете с мост помежду им.
Но какво да кажем за целите, които ни тласкат към борба с
другите? Кажете ми какво е поведението ви в условия на конф­
ликт и аз мога да ви кажа много за това имате ли душевен мир или
не. Изригването на вулкана, „изговарянето на всичко“ може да
попрочисти въздуха. Но какво да кажем за онзи, оказал се жертва
на това изригване? Ако вашата „холерична личност“ ви стане на­
вик, тя може значително да усложни проблемите, които и без това
си имате.
Тогава не се вълнувайте, не позволявайте нищо да излезе
навън, дори не го признавайте пред себе си, и хората ще ви оби­
чат, защото вие никога не ги предизвиквате. Но ако това ви стане
навик, тогава вашата „оптимистична, безгрижна личност“ може
да се превърне в проблем за самите вас. Разочарованието във
връзка с неосъществената цел, или вашето негодуване или всич­
ко, което постоянно се изправя на пътя ви, може да доведе до грозни
реакции у вас самите и към другите. Лесно ще се оказвате посто­
янно „обиден“.
Вашият стил на поведение при конфликт може да бъде при­
критие на някаква крайно неприятна за вас случка, около която
вие сте изградили целия си живот, без да успеете да я преодолее­
те; това е цяла епидемия в интровертните култури, каквито са нор­
вежката и японската. Холерикът, вулканичният тип, се спасява от
това, когато чувства, че „правото е на негова страна“ и той може
да се потопи в собствените си избухвания като в източник на ща­
стие. И по такъв начин експлоатира тези, които са жертви на из-
бухванията му.
Стиловете на конфликта не се свързват единствено с холе­
ричните и оптимистичните личности. Това са само два начина на
емоционално поведение, замразени в персоналните стратегии за
оцеляване в конфликт. Общото между тях е невъзможността да се
справят със самото противоречие, корена на конфликта. Стилове­
те са на повърхността на конфликта, в езика на тялото, в това,
което наричаме словесно насилие, както и в по-крайните случаи,
физическото насилие. Високата температура при холеричната и
ниската при сангвиничната личност - това са две форми на пора­
жение по отношение на основната задача: да се приеме предизви­
кателството, да се разреши конфликта, да се прекара мост между
противоречията.
И това ни кара да се обърнем към друг ресурс, с който разпо­
лагаме всички ние - нашите интелектуални способности. Конф­
ликтите могат да бъдат анализирани, те могат да бъдат разбрани.
Конфликтите се отнасят до всичко у нас - чувствата, мислите и
така нататък. И така, ние трябва да се опитаме да се насочим към
интелектуалната сфера, да не се ограничаваме до чувствата. Нуж­
даем се от профилактична интелектуална работа преди чувствата
да вземат превес и мозъчето в стомаха да надделее над главния
мозък, при високо температурно равнище като в Босна, или при
ниско температурно равнище като в лошите решения, залегнали в
основата на политиката в Босна (виж Сряда, Югославия).
Това, което предлага тази книга, е интелектуална техника за
този тип профилактична работа при конфликти на всички органи­
зационни равнища. Изследванията на мира и конфликтите се про­
стират над цяла област и не са, както някои изглежда се заблужда­
ват, някакъв вид левичарско отношение към външната политика.
Нека да започнем от там, където хората се чувстват най-добре, с
простичък пример от ежедневния живот.

ЛЕТЯЩАТА ДВОЙКА

Една двойка, мъж и жена, често пътешестват със самолет на

дълги разстояния - по десет, дванайсет часа. Те обичат да седят
един до друг, за да могат да се чукнат с чаша вино, да си говорят за
това колко отвратителна е храната, предлагана в самолета, колко
безумен е станал светът. За всичко.
Но те имат и проблем - десет часа са твърде много. Понякога
им се приисква да протегнат краката си, понякога да се разтъпчат
с разходка до тоалетната. Това е по-лесно, ако мястото ви е до
пътеката, тогава не се налага да се извинявате на когото и да било.
Но кой ще заеме това място до пътеката?
Мъжът: Това трябва да е моето място. Добре известно е, че на
мъжете, особено когато понатрупат годинки, им се налага
да посещават тоалетната по-често.
Жената: Аз си мислех, че съществува нещо, което по света се
нарича вежливост, че мъжете биха могли да бъдат по-галан-
тни, че биха могли да бъдат кавалери, че биха могли да ни
предоставят едно малко предимство...
Мъжът: Ха! За да можем да ви използваме даже още повече, со­
циално, икономически?
Жената: Не, не, не това. Но защо вие мъжете винаги искате да
заемете местата до пътеката? И защо ние винаги трябва да
се извиняваме?
Посредникът в конфликта: Добре, това е конфликт. По дефини­
ция „конфликтът е противоречие между целите“ - в този
случай „място до пътеката за мъжа“ и „място до пътеката за
жената“. Страните - това са мъжът и жената, целите - мес­
тата до пътеката, налице е противоречие, тъй като има само
едно място до пътеката, а двамата искат да седят заедно.
Имате ли някакви предложения за решение?
Мъжът: Бихме могли да си сменяме местата. По средата на пътя.
Или на всеки следващ полет.
Жената: Не мисля, че това решава проблема. И в двете възмож­
ности има доста плюсове и минуси. В такъв случай бих пред­
почела да се откажа от полета.
Мъжът и жената едновременно, изведнъж: Ами можем да сед­
нем от двете страни на пътеката! Разстоянието не е голямо,
но контактът, виното и...
Жената: И може би по-малко ще обсъждаме безумния свят?
Мъжът: И може би по-малко ще се вълнуваме от трудносмилае-
мата храна, предлагана на борда!
Посредникът в конфликта: Поздравления, вие стигнахте до
удовлетворителното и за двама ви: твърде много хора са
така втренчени в тесния смисъл на „сядането един до
друг“, че не виждат през пътеката, не забелязват, че мо­
гат да опитат местата от двете страни на пътеката, а не
всеки следващ път, като летят, да си сменят местата от

17
/ Ас < П
 една и съща страна на пътеката, или да летят по-рядко. С
други думи, хитростта се състои в това да избягаме от
затвора на мисълта!

РОКЛЯТА

Разказът на майката: Аз съм на 43 години. Преди двадесет

и пет години завърших гимназия и тази вечер се срещаме със съу­
чениците, за да отпразнуваме годишнината. Много се вълнувам
от тази среща. Смятам да облека рокля, която очевидно е прекаде­
но младежка за моята възраст. Малко повече по тялото, малко по-
късичка. Колебая се. Но затова си имам дъшеря, която е на 18
години, колкото бях аз тогава. Извиках я и я помолих да се съсре­
доточи върху две важни цели в живота: Бъди деликатна! Бъди че­
стна!
И така, аз облякох роклята, почуках на вратата и я поканих да
влезе в стаята. Ето я моята красавица, мислех си аз, тя се готви за
устен изпит. Тя знае, че това е важен за мен ден. Аз направих
няколко крачки и се спрях, наблюдавайки я с влажен поглед, про­
сещ за малко нежност. И след това промълвих тихо, но ясно: „Какво
мислиш?“
Посредникът в конфликта: Добре, как ще ни посъветвате да
постъпим - да не забравяме, отговорът трябва да бъде едновре­
менно деликатен и честен, не само едно от двете. И това трябва да
стане бързо. Имате пет секунди. Ако се колебаете, тогава изнер­
вената майка лесно ще се облее в сълзи Какво й е на роклята?’
Толкова зле ли изглеждам?!
Разказът на дъщерята: И тогава майка ми влезе, докато аз
седях и се опитвах да науча всички тези неща наизуст. Тя е забе­
лежителна, добра майка, но малко изнервена. Поиска аз да й кажа
нещо за роклята й, която всъщност би ми стояла на мен много по-
добре. Какво да й кажа? Най-лесно е да се измъкна с деликатен
отговор: „Мамо, ти изглеждаш прекрасно, всичко ти отива!“ Но
тя не е толкова глупава, че да се хване толкова лесно. Или мога да
бъда честна и да й кажа: „Мамо, ти да не отиваш на карнавал,
където всички ще са облечени като теб както си изглеждала тога­
ва, преди колко години, двайсет и пет ли?“
През цялото време страшно ми се иска GSM-ът ми да звънне,
за да не трябва да отговарям веднага и да спечеля малко време, за
да обмисля какво да отговоря!
Дъщерята: „Мамо, наистина е много хубава, но може би не съв­
сем ти отива на твоята... да, много ми харесва, но от друга
страна...“
Майката: „Кажи, кажи, искаш да кажеш, че съм остаряла? Про­
сто ми го кажи!“
Дъщерята: „Не, не това имам предвид, ти си винаги толкова мла­
да! Ти изглеждаш прекрасно, но защо не си сложиш шал?“
Майката: „Значи все пак нещо не е наред, с друга думи, просто
кажи ми го ясно!“
Дъщерята: „Не е така, всичко е наред, но може би синята рокля е
по-подходяща?“
Майката: „Синята рокля ли! Тя е толкова старомодна. Така зна­
чи - ти мислиш, че тя ми подхожда най-добре. Аз наистина
започвам да се чудя каква дъщеря имам!“
Посредникът в конфликта: Случи се това, че дъщерята положи
усилия да разреши конфликта. Тя се бори вътре в себе си
между честността и предпазливостта. Целите се борят в ду­
шата й, защото тя е интернализирала и двете. Тя не може
просто така да се откаже от която и да било, независимо коя
от двете. „Лоша съвест“ -- това е малката стреличка, която
поразява дълбоко нашата „душа“, независимо какво точно
разбираме под това понятие - „ум“, или „дух“ или и двете.
Тя иска да се измъкне от цялата ситуация и да бъде спасена
от GSM-a и по този начин да предаде и двете цели. След
това се опитва да прибегне до някакъв компромис, смесвай­
ки честните и деликатните изрази в надежда, че заедно те ще
й помогнат да улучи верния тон. Тя е изпълнена с хубави
намерения. Но нито едно от тях не е удовлетворително как­
то за нея, така и за нейната майка.
 И зад тази дилема стои нов конфликт, между майката и дъще­
рята. Дъщерята прави всичко възможно, за да бъде честна, без в
същото време да постъпва необмислено, или да бъде деликатна,
без да е в същото време нечестна. Но майката просто не харесва
отговора. Тя става агресивна към дъщеря си.
Конкретна ситуация и ясно противоречие, конфликт между
две цели. Има ли нещо, което би могло да преодолее това проти­
воречие, обединявайки целите? С извъртане, подобно на ивицата
на Мьобиус?
Преди няколко години това беше въвеждащо упражнение в
три курса за посланици на Обединените нации в Женева, на анг­
лийски, френски и испански. Участниците трябваше да намерят
фраза, „дипломатичен отговор“, нещо, което дипломатите се очак­
ва, че умеят по силата на професията им. Но те се оказаха неспо­
собни да намерят фразата.
Други курсисти, далеч по-малко образовани, главно жени,
скръстват ръце и казват приблизително следното: „Мамо, ти си
толкова изтънчена личност и аз мисля, че синята рокля подчерта­
ва твоята личност много добре.“
Нека да обърнем внимание на трите аспекта на този отговор,
който, освен че е деликатен, е и честен, като се вземе предвид, че
описанието на личността на майката е правилно:
(1) Първоначалното протаворечие между майката и нейната рок­
ля, намерило отражение в противоречието между деликатност­
та и честността, изобщо не се споменава. Предложеното из­
речение отива отвъд, трансцендентира, това противоречие.
Катастрофалната думичка „но“ в думите на дъщерята „но
може би синята рокля“, отричаща, че „всичко е наред“, кое­
то предшества „но“, е избегната. Вместо това е използван
съюз - „и“. Избягвайте отрицанията.
(2) Изречението е ориентирано към бъдещето, а не към на­
стоящето или миналото.
(3) Изречението е конструктивно, с ясна директива за действие.
Ако майката сега приема тези думи, значи е напипано устой­
чиво решение па проблема за намиране на такъв отговор, който да
удовлетвори и двете цели.
 Нужен е известен талант, за да се достигне бързо до такива
формулировки, които да успокояват напрегнатата ситуация, без да
бъдат лишени от съдържание, подобно на лесното „Мамо, щом се
чувстваш добре в тази рокля, значи тя е най-подходящата за теб.“
Как да развием такъв талант? Нужно е:
- да определяте много бързо проблема, за да намерите и отго­
вора, който удовлетворява и двете цели
-да проявявате креативност, за да намирате отговори от такъв
тип
- да представяте решението като предложение, а не като ул­
тиматум
И всичко това в рамките на по-малко от пет секунди, за да из­
бегнете въпроса на майката „Къде е проблемът?!“ Общественият
опит от аналогични ситуации е полезен, с други думи - по-добре е
да си преживял повече, не само да си прочел много книги - това е
обичайният проблем на студентите, които често са прекалено мла­
ди и често са натрупали повече знания, отколкото са натрупали жиз­
нен опит. Нужен е не само социален интелект, но също и стандар­
тен интелект, за да се разпознае образеца, опирайки се на „това ми
напомня проблема, с който се сблъсках миналата седмица“. Преди
да продължим по-нататък, нека обърнем внимание на отговорите
от типа нито-нито - нито деликатни, нито честни, които ще ни по­
трябват много по-нататък:
Дъщерята: „Мамо, защо да не си направим една хубава вечеря
заедно утре?“
Теорията за конфликта трябва да предлага повече, а не просто
да идентифицира възможностите, от които остро се нуждаем. Ние
се нуждаем също така от метод, който може да бъде използван от
тези, които още не са успели да развият у себе си тези способно­
сти. Нуждаем се от метод, който да е систематичен, а не само да
обозначава резултатите, до които конфликтът може да ни доведе,
да ни помага да направим обзор на процесите, които ни водят към
тези резултати. Така, един от дипломатите предложи - и това само
частично трябва да се възприеме като шега, - че е нужно да се
образува международно представителен комитет, на който да се
възложи да намери формулата, която да развърже възела. За щас­
тие, има по-добри, при това доста по-евтини, достъпни методи!

С цел да представим нещата като карта, нека да използваме

координатната система на Декарт с двете оси, която познаваме от
гимназията. Това е много необходимо и ще ни послужи и по-на­
татък в изложението. Читателят ще се изненада колко много мо­
жем да извлечем от тази малка графика. Но нека си свършим ра­
ботата, като проверим всички точки в трафиката.
Върху хоризонталната ос ние разположихме степента на реа­
лизацията (нищо - нещо - всичко, или 0 - - 1) за целта чест­
ност, а на вертикалната ос - същото за целта деликатност. Върху
диаграмата след това можем да разположим всичките девет ком­
бинации. Но ние ще се спрем само на петте най-важни, а те са:
Основна диаграма в теорията за конфликта- Две несъвмес­
тими цели, пет резултата

Деликатност
Всичко
[2] (0,1)
[5] (1,1)

Нещо
[4] ('A’/i)

Нищо
[3] (0,0)
[1](1,0)

Нищо

Нещо

Всичко
 Честност
Конфликтът се състои б честността и деликатността, които
очевидно са взаимноизключващи се. [5] е невъзможно. Решение­
то се намира в демонстрацията, че с минимално завъртане те вече
не са взаимноизключващи се. [5] става възможно.
Нека сега сравним множеството формулировки на тези пет
точки, всяка от които съдържа някакво послание и ни казва нещо:

№ Позиция Резултат Процес Сума Дейност

[1] 1,0 Или-или Победа Борба 1 1
[2] 0,1 Или-или Победа Борба 1 1
[3] 0,0 Нито-нито Отказ Отлагане 0 2
[4] 50-50 Компромис Преговори 1 1
[5] 1,1 И двете Трансцендентност Диалог 2 0

[!] и [2] са ясни. Те са всъщност едно и също: едната цел е

постигната, другата - не. Но ние ги представяме отделно една от
друга. Зад тях се крият две различни цели или две различни стра-
ни/лица с една и съща цел, както в слушая, когато се наслаждават
на един единствен портокал, намиращ се на масата.
Ние използвахме понятия от езика на войната, като „победа“
и „борба“. Победата означава наличие на победител, а победите­
лят предполага и губещ. Но приемливостта и устойчивостта са
несъвместими със загубата, освен ако победата не се вижда като
израз на Божията воля. Губещият често е обладан от единствена­
та мисъл за мъс т (нанасяне на вреда/поражение на другата стра­
на) и реванш (преразпределение, но този път в своя полза). От
своя страна, победителят лесно придобива съшия лош навик - това
е стремежът да побеждава отново. И пак. Да побеждаваш е толко­
ва приятно. Но победата може да се окаже твърде скъпа, когато
неудачникът и победителят се настървягат един срещу друг и така
тръгва познатата история за вендетата. По този начин САЩ и тех­
ните съюзници биха могли да се запитат какво означава „победа“
за САЩ срещу това, което днес се нарича „тероризъм“, и кое
всъщност е отмъщение/ре занш за кой/кои губещ(и).
 Ние ще покажем по-нататък, че както победата, така и борба­
та могат да имат ясен ненасилствен характер и че те са, при някои
условия, необходими и възможни резултати в конфликта.
[3] може да означава няколко неща. „Не му е дошло времето“ -
това е формула, която често се използва от политиците, които са­
мите не са узрели или не са се издишали до проблема, но изчакват
„времето“ да бъде лицензирано като , достатъчно назряло“.
Но това може да бъде също и начин да се признае, че ние
всички сме неспособни в настоящия момент. Ние не сме „дорас-
ли“, т. е., „готови“. Нека сложим проблема във фризера, като се
опитаме да съгласуваме помежду си проблема за срока на отлага­
не и толкова!
Нито-нито също може да бъде решение, както в случая, когато
ООН казва „нито ти, нито ти“ на двете сражаващи се страни и пое­
ма админис трирането на една територия като Косово. Ние нарича­
ме това „негативна трансцендентност“ - подобно на споменатата
по-горе дъщеря, която предлага ,да вечеряме утре заедно“.
[4] е така прехваленият компромис: „Ако и двамата направят
малки отстъпки, те ще намерят решение“, „Той е човек на комп­
ромиса“, „Преговорите достигнаха до задънена улица, тъй като
липсваше каквато и да било воля за компромис“.
В тази книга за метода ТРАНСЦЕНД „компромис“ съвсем не
е положително понятие. Потърсете тази дума в испанския или ита­
лианския речник и двойственият й смисъл ще ви стане много ясен:
склонност да отстъпиш, но също и склонност да предадеш себе
си. Компромисът е удобството на бедния, на онзи, който знае тол­
кова малко за това какво може да постигне в конфликта и поради
това вярва, че компромисът е единствената алтернатива. Всъщност
се случва това, че се постига резултат, който не удовлетворява
никого, често и двете страни се надяват, че другият е поне също
толкова неудовлетворен и обединявайки се около колективното
неудовлетворение, взаимно се поздравяват, пият шампанско в чест
на това взаимно неудовлетворение.
[5] е положителната трансцендентност, ключът към преобра­
зуването в метода ТРАНСЦЕНД. Много се изисква за това. Зада­
чата се състои в това да се сътвори ситуация „както и“, дори кога-
го такава възможност не съществува - не 50:50 компромис, нито
победа, нито отказ, - дори когато при някои обстоятелства всички
останали резултати също могат да влязат в употреба. Прицелвай­
те се високо, пригответе се за скок. Но за това се изисква въобра­
жение, творческа сила. Масата за преговори с другата страна -
която, освен това е често и неприятел, който е убил някого от
собствените близки само на няколко метра разстояние - не е мяс­
тото. С други думи, нужни са други методи - нужно е да се създа­
де нова реалност.
Налице е здрава връзка между компромиса и преговорите в
много култури на конфликт. Ние съвсем не отхвърляме компро­
миса и преговорите напълно, но ги разглеждаме като по-
песъвършени в сравнение с трансцендентността, отиването отвъд,
и диалога.
Цифрите под рубриките СУМА и ДЕЙНОСТ ни дават идея за
това докъде сме стигнали и колко ни остава, за да си свършим
работата, при всеки резултат. Това е все едно да умножаваме ико­
номическия ръст по икономическото разпределение (с 0 за общо­
то неравенство и с 1 за общото равенство), за да получим извест­
на идея къде се намира тази страна от икономическа гледна точка.
10% ръст по 0.5 при разпределението дава 5, което би могло също
да означава 5% ръст с отлично разпределение.
За петте точки, до които достигнахме:
[ 1 ], [2] Ако изберем борбата, тогава ние можем да постигнем
победа, удовлетворяваща едната цел, което означава, че е свършена
само половината работа; това значи също и риск победата да се
окаже всъщност твърде скъпа. Победата може да донесе със себе
си стремеж към отмъщение, реванш, високомерие.
[3] Ако изберем отлагането, тогава никоя цел не е удовлет­
ворена. Сума 0 означава, че е останала работа 2, т. е., максимум.
Всичко е отложено. Конфликтът е все още там и може да бъде
сравнен с цирей, защото целите не са постигнати. Непостигнатата
цел по определение води до фрустрация и ако тази цел освен това
е свързана с основна потребност, това може да изтласка на заден
план всичко останало. Фрустрацията може по-нататък да доведе
до агресия. Играта на отлагане може да стане като играта с огъня.
Но аргументът тук не е справянето с фрустрация с цел да се из­
бегне насилието. Аргументът е, че трябва да се справим с основ­
ната потребност, например мизерията в Третия свят, независимо
дали това е заплаха за „нас“, или не.
Отлагането, както и оттеглянето, много рядко водят до устой­
чивост. Но негативната трансцендентност може да бъде понякога
приемлива и да доведе до устойчивост, доколкото е постегната
нова реалност.
[4] Ако изберем компромиса, тогава шансовете за устойчи­
вост са значително повече. Но устойчивостта ще бъде временна,
тъй като конфликтът е все още там, хвърлящ искри, но не избух­
ващ, защото противоречията са се притъпили. Отново половина­
та работа си остава несвършена. Но това е съвсем различна поло­
вина в сравнение със случаите, показани под [1] и [2] по-горе. [4]
е поне симетричен: и двете страни страдат.
[5] Ако достигнем до позитивната трансцендентност, тогава
работата е свършена. Но тук може да се окаже проблем това, че
сме отишли много надалеч в усилието си да „превъзмогнем“. Пред­
ложението вероятно е било прекадено творческо, за да бъде раз­
брано, да не говорим за възможността да бъде прието. Решението
е прекадено необичайно.
Нека сега се върнем в ситуацията с роклята. Лесно е да фор­
мулираме както честно, така и деликатно предложение. Но пред­
ложението, което е както честно, така и деликатно, не се удава
толкова лесно. В даден момент може да се окаже, че формулиров­
ката е блокирана. Но въпреки това ние вече сме направили скок.
Препятствието или бариерата е преодоляна с „Мамо, та си толко­
ва изтънчена личност и аз мисля, че синята рокля подчертава тво­
ята личност много добре“. Конфликтът у дъщерята между честно­
стта и деликатността се е сблъскал със своето „както това, така и
другото“ и просто е прескочил целия проблем с роклята, дости­
гайки до друг критерий и друга рокля. И по този начин дъщерята е
преобърнала целия конфликт.
Наистина, няма гаранция, че решението на майчиния конфликт
между „Аз все още съм млада“ и „роклята не е съвсем подходяща за
мен“ е прието от нея като достатъчно устойчиво отвъд момента на
приемането. Дали наистина тя ще облече роклята? И дали наистина
гази рокля ще бъде напълно подходяща за нея? Биха могли да възник­
нат и проблеми със синята рокля. И майката би могла също така да
си има друга, по-дълбоки проблеми. Възможно ли е тя да се стреми
да получи от дъщеря си, а и от друга, общо потвърждение, че първата
рокля е най-подходяща за пея? Защото тя самата е перфектна и така
се събират две съвършенства заедно?
Ние постигнахме това, че посредством трансцендентността
преобразувахме конфликта, като го направихме по-управляем. Ду­
мата „разрешаване“ е прекалено абсолютна, подобно на решението
на ясно определените математически задачи. Реалният живот е по-
сложен. Но чрез преобразуването в посока към синята рокля кон­
фликтът някак си изчезва, както изчезва росата на слънцето сутрин.
И майката скача в преобразуването, защото на нея й се иска да се
измъкне от ъгъла, в който се е напъхала сама, поставяйки дъщеря си
под натиск. Един моден аксесоар би могъл да реши проблема със
старомодната синя рокля. Щастлива, тя се отправя за тържеството,
добре подготвена за 25-та годишнина. Или поне така се надяваме.
И дъщерята се обажда на гаджето си, за да му съобщи, че „хо­
ризонтът е чист“.
И дали ще заживеят щастливо след това, майката и дъщерята?
Може би, докато възникне някакъв последващ конфликт. И тога­
ва възниква въпросът, научили ли са те нещо. Възможно е поот­
делно или заедно да са се върнали към първоначалния конфликт.
Възможно е майката да размисли защо не е избрала от самото
начало синята рокля и защо е трябвало да подлага дъщеря си на
този натиск, А дъщерята - защо не е намерила отговора по-бързо.
Само когато това се случи, конфликтът е „обработен“ и трансцен-
дентността го приема толкова безусловно, че ние можем да гово­
рим за устойчив резултат. Всяко преобразуване е само временно.
Първоначалният конфликт е все още там, докато не изкипи, под­
ложен на топлината от добрата обработка.
Друг пример, извън роклята: GSM-ът. Изключително невеж-
лив, необразован, отблъскващ е онзи, който държи включен теле­
фона си по време на хубав обяд, събрание, лекция, театрално пред­
ставление, концерт, опера - например, насред „Аида“ в операта,
да кажем, в Тбилиси. „Очаквам много важно съобщение“ - отлич­
но, много добре, но остани си вкъщи или излез на улицата, докато
чакаш съобщението.
Въпросът е как да кажем това на двайсет и пет - трийсет енер­
гични участници в работна група. Ето някои норми и правила:
- Трябва да защитите групата и самите себе си срещу такива
нарушения!
- Не бива да бъдете прекалено нападателни и трябва да избяг­
вате морализаторския тон!
С други думи, вие трябва да кажете това, без да го изговаряте.
Съобщение в писмена форма, езикът на тялото (показвайки как
изключвате вашия собствен телефон, с усмивка), все пак звучат
морализаторски.
Моят приятел, прекрасният норвежки изследовател на мира
Йорген Йохансен, е намерил удачно решение: „Не забравяйте да
си включите GSM-a след семинара, за да не пропуснете някое важ­
но съобщение!“ Отлично. Конструктивно и в същото време ори­
ентирано към бъдещето - така намекваме, че телефонът трябва да
бъде изключен, за да можем да го включим отново.
Съобщението е прието с усмивка и се чува клик, клик, клик.

И отново същият въпрос, как да се научим на подобни неща?

Животът е училище, добре; но в такъв случай много хора още
не са тръгнали на детска градина. Моят собствен опит сочи, че
най-развитата страна в социално отношение е Северна Америка,
вероятно защото тамошното плуралистично общество заставя
хората да намират формули, които водят към разрешаване на кон­
фликти, или поне не създават конфликти. Като казвам това, съвсем
не искам да кажа, че всички американци са еднакво компетентни.
Същото важи и за половете: жените са по-добри, не само „по-
съобразителни“, но и социално „по-способни“. Дали мъжете раз­
бират такива неща, само ако им се кресне в ушите, или им го из­
дигнем написано с големи букви пред очите?
Трансцендентността, накратко казано, е изкуство за достигане
на формулата „както единият, така и другият“. Като постъпим така,
ние преобразуваме конфликта, защото сме модифицирали и извърте­
ли целите съвсем леко. Ако това преобразуване е прието и ако, ос­
вен това, то е устойчиво, тогава можем да говорим за „разрешава­
не“. Една скъпа рокля далеч отвъд икономическите възможности
на майката е неприемлива, т. е. не решава проблема. Ние също така
трябва да изминем известно разстояние, за да видим дали за всички
страни е по-лесно да живеят с преобразувания конфликт. Но неща­
та могат също така и да получат по-лош обрат: преобразуването
може да ни доведе от пепелта към огъня: „Майка ми беше облечена
с тази синя рокля в деня, когато почина“. В този случай ние можем
да говорим не за преобразуване, а за „подпалвачество“ на конфлик­
та. Конфликтът влиза в задънена улица. Креативностга е добро нещо.
Но дълбоката емпатия2 също е нужна.
Накрая: да не започнете сега да виждате противоречие = кон­
фликт навсякъде:
Студентът: Аз толкова много искам да имам богат вътрешен
живот! Искам да медитирам, да чета мистиците, да живея с мис­
тиката. Но аз също обичам скейборда и поршетата. Трудно ще ми
бъде да живея без тези неща.
В Норвегия не е рядкост да кажат за някого: „Той отдаде себе
си на света“, или за друг, че „е отдал себе си на Бог“, и ето ви
конфликт между тези начини на живот. Но не и в Калифорния,
САЩ. Там вие можете да медитирате върху скейборда и в порше-
то. Материалните веши са дреболия за мнозина и по тази причина
разумът не е задължително да се намира в противоречие с духов­
ното. Начините на живот се смесват. Всичко зависи изцяло от това
къде, кога и как е направено.

2 (от гр.) ■- привличане, съчувствие, съпреживяване, умение да поста­

виш себе си на мястото на другия. Б. пр.
 СЛЪНЦЕТО

Имало едно време двама съседа, А и В. Те живеели в своите

хубави къщи е красиви градини, които изглеждали по следния начин:

А и В са фундаменталисти, но от различен тип.

А е фундаменталист на тема храсти и съвсем наскоро е за­
садил малък храст пред дома си. Той обича да наблюдава как този
храст расте, подобно на животинче, постепенно набиращо сили и
изпълващо кожата си. В е фундаменталист на тема кафе и за
него зенитът на деня е кафето по залез, което му напомня хубавото
старо време, когато неговата къща е била единствена, без съседи.
Читателят вече усеща надвисването на трагедията. Храстът
се разраства отвъд всички предели, на височина и ширина, във
всички посоки, включително и в дълбочина, за да изсмуква колко-
то е възможно повече хранителни сокове за целия си ръст, засен­
чвайки всичко наоколо. А се наслаждава на пълната реализация
на целта си - напълно избуял храсталак. В същото време В вижда,
че неговата цел - кафето по залез, не просто кафето - се свива до
размерите на сянка на своето някогашно „аз“.
Посредникът в конфликта'. Моля, продължавайте да търси­
те такова преобразуване на конфликта, което предлага решение
за двете страни, с други думи, нещо приемливо и устойчиво за
цялата система АВ. Има, разбира се, традиционен резултат
(САЩ?): В си купува резачка със заглушител, промъква се през
нощта и срязва до корен избуялия храст, след което измъква и
корена, докато А се усети и успее да грабне пистолета си от свое­
то нощно шкафче - може би предназначен за жена му и/или за
себе си и убива В. Устойчиво, но едва ли взаимно приемливо.
Усещаме незабавно неадекватността на компромиса. Храстът
е оформен, орязан и пропуска бледото слънце до В, докато А, мра­
чен, опечален, наблюдава своята осакатена рожба. Както вече ка­
захме, (почти) всички компромиси притежават характеристиката
на нещо неосъществено - дори ако компромисът понякога е един­
ственият резултат, приемлив за всички страни.
В този пункт участниците често се разделят на две групи. Има
такива, които са разбрали смисъла и мислят, че това е въпрос на
скок направо в трансцендентносгта с помощта на интуицията, и
че резултатът зависи от малко гениално осенение. Понякога, да.
Но другата група е разбрала смисъла още по-добре. Те започват
да чертаят основната диаграма с двете оси и петте точки и всяка
от тях крещи: кой съм аз, всъщност? Какво означавам аз в този
конфликт? Тази основна диаграма е носител на системния метод,
наричан от философите евристически, а от математиците - алго­
ритъм. Нека само набързо добавим, че няма никаква гаранция, че
диаграмата винаги и неизбежно ще произведе устойчив резултат,
който може да бъде възприет. Но нали щом нещо съществува, то­
гава то обикновено може да се опише посредством петте точки.
Припомняме си една стара китайска пословица за това как да по­
могнем на хората, изпаднали в беда: аз мога да ви дам риба, но
чце по-добре е да ви науча как да ловите риба. Добре казано, но
не е ли все пак добре да разберем първо дали в езерото или в
реката има риба.
Да започнем, като идентифицираме крайните точки на диаг­
рамата - точките, в които всеки фундаменталист получава това,
което иска, и нищо повече Щастието на А и неудовлетворението
на В лесно могат да бъдат описани, същото се отнася и за обрат­
ния случай. Но щастието на В ще бъде недълготрайно, защото
растежът на храста е нещо „естествено“ и по тази причина в очи­
те на А е нещо, с което той би могъл да се съгласи. Отсичането на
храста все пак е престъпление срещу природата, а също и пре­
стъпление срещу собствеността на друг човек и по тази причина е
неприемливо. Екстремистите често представят себе си като „ес­
тествени“.
Тази малка точка „нито единият, пито другият“ долу вляво е
важна. Тя може да ни отведе до решение или дори до няколко ре­
шения. Така например, друг съсед, С, може да поговори по чо­
вешки и с двамата и да ги накара да се откажат от целите си в
полза на изучаване на библията в дома на С. Или, той може да
приеме както храста, така и кафето, и да покани и двамата да се
наслаждават спокойно на навиците си в своята значително по-го-
ляма градина. Или, заедно със съседите D и Е, той може да заеме
и двете градини, да премахне храста и масичката за кафе в съот­
ветствие с Глава VII от Хартата на ООН за мироналагането, а не
мироопазването. И А и В послушно ще изоставят и храста, и ка­
фето като цели.
Всичките три варианта са трансцендснтни, доколкото създа­
ват нова действителност. Но те също така са негативни, тъй като
отричат, отменят оригиналните цели, дори ако това изглежда по­
ложително за страните.
Какво ни остава - [5]: както единият, така и другият, с малко
извъртане. Налице са няколко възможности. В би могъл да изме­
ни своя вкус и да обикне утринната светлина, като по този начин
обърне гръб на ужасния храст и се наслаждава на кафе по изгрев
слънце вместо на кафе по залез. Това решение е важно, изкарвай­
ки ни от традиционното предположение, че ,двете страни трябва
да отстъпят, отказвайки се от нещо в името на работещо реше­
ние“. Симетрията не е цел сама по себе си и всъщност е част от
философията на конфликта на бедния човек. Нашата цел не е ра­
венство в бремето, а да намерим нещо, което е приемливо и за
двете страни и е толкова устойчиво, че става убедително, само-
очевидно. Подобна нагласа към приемливостта и устойчивостта
трябва да е налице у страните, а не в посредника отвън, натъпкан
с предразсъдъци за симетрията. Най-общо, симетрията е добър
отправен пункт, а асиметрията - лош. Но не в този случай.
Повечето хора биха видели и друго решение: масичката за кафе
да се използва като мост през границата между парцелите, на севе-
роизток от храсталака. А и В се срещат за кафе и сутрин, и вечер. А
ще седи от северната страна, за да може пълноценно да се наслаж­
дава на своя напълно израснал храст; В е от южната страна, все
още някак си алергичен към растенията. Нищо не засенчва слънце­
то. И едното, и другото: храст и слънчево кафе. И освен това те
печелят от хубавата околност, може би дори дружба.
И двамата заживели щастливо оттогава? Добре. Но предста­
вете си, че В не обича да става рано призори за кафе по изгрев
слънце, че А изобщо не обича да пие кафе и че нито един от два­
мата не иска да пие кафето си с другия. Решението носи известна
промяна, независимо дали са достигнали до него сами или с по­
мощта на посредник в конфликта. Да, имаме малко „нова действи­
телност“, може би даже прекалено много. Какво още имаме?
С може да излезе на сцената отново със своите идеи. Но те
едва ли са устойчиви дори да бъдат приети: С трябва да пожертва
повечето от времето си и по-голямата част от своята градина.
Съществува също възможност ст раните да изоставят своите цели,
вместо да предават конфликта си на С. А може да се откаже от
своя храст, да го изкорени; В може да изостави кафето си и да
махне масичката. И двамата са нещастни, но могат да извлекат
известно удовлетворение от обстоятелството, че това „нито еди­
ният, нито другият“ е симетрично. И двамата са почти еднакво
нещастни. Още един пример за негативна трансцендентност.
В този момент посредникът в конфликта отново излиза на
сцената, за да стимулира по-дълбок диалог. Диалогът винаги оз­
начава питане, търсене. Но в същото време посока. Съсредоточа­
ваме се вече не върху диагнозата, обозначаваща конфликта - ние
допускаме, че към този момент всички познават основната диа­
грама твърде добре. Нито пък търсим терапия, решения, резул­
тати, които могат да бъдат възприети - те вече са на масата. Ние
сега изследваме прогнозата, перспективите. Ако А действително
настоява да запази напълно оформен храст, за посредника в кон­
фликта е удачно да попита:
- А, как мислите, как ще реагира В в дългосрочна перспектива?
- Той трябва да се примири!
- Вие бихте ли направили така на негово място?
 - Разбира се, не! Но аз съм реален човек, а той - не!!
- Мислите ли, че от тази кавга могат да произтекат добросъсед­
ски отношения?
- Възможно е да не произтекат, но това няма значение. Това
си е моя градина, мой храст!
- С други думи, вие сте готов да живеете години без съсед,
който би ви помогнал в някакъв спешен случай?
- Хм. Имате право. Ако стане пожар, например?
Повратният пункт в диалога обикновено настъпва, когато дру­
гата страна заменя възклицателния знак с въпросителен. Изглеж­
да А си пада малко егоист като характер и въпросът го е улучил в
болното място.
Няма нужда да казваме, че посредникът в конфликта трябва
да разполага със схема, с основната диаграма в главата си, и във
всеки момент да е в състояние да разположи всички резултати с
цел да ги разиграва и съпоставя. Това често води до добри резул­
тати и ковкото повече добри решения изникват, толкова по-доб­
ре, както в този случай.
Значително по-зле е, ако конфликтът е за храста и кафето само
на повърхността. За да видим дали това е така, не е нужно да про­
никваме в дълбинните слоеве на душите на A if В или да търсим
конфликтите с други, X, Y и Z, които се намесват в ситуацията.
Има друг конфликт, който много често служи ката фон на конф­
ликта, който е задействан. И този конфликт не е за храста или
кафето, независимо от това колко важни са те. Това е конфликтът
за правотата, или - на чия страна е законността. Вече не такива
конкретни цели като храста и кафето са във фокуса, а оправдание­
то, легитимността на тези цели. Например:
А: Това е моят двор, тук решавам аз и храстът е от моята
страна!
В: Да, наистина се намира от вашата страна, но сянката е в
моя двор и страдам аз!
Чия теза би била поддържана от един съдебен процес? За да
дадем отговор, трябва да отидем в съда, за да видим как ще по­
стъпят адвокатите и съдията. Съдебното дело е тъкмо за наммра-
не на праведния, невинния, този, който не носи отговорност - и да
го противопостави на неправедния, виновния, носещия отговор­
ност. Това е важно.
Но съдебният процес не е подходящо средство за грансцен-
дентността и преобразуването. Двете страни не могат да бъдат
едновременно прави, нито - частично прави. Както трансцен-
дентността, така и компромисът са неприложими в съдебните
дела. На нас всъщност ни остават три възможности: класическа­
та „А е прав, а В - не“, „В е прав, а А - не“ и прекратяване -
..Делото е прекратено“ и/или „Страните са помолени да намерят
сами решение“. С други думи: „А победи“, „В победи“ - сякаш
става дума за дуел, турнир, война - или „нерешено/те са се отка­
зали“. Съдилищата разполагат с ограничен набор резултати в кон­
фликтите - само три от пет. Законът е за легалността, не за ре­
шението.
Какво се случва тогава със страната, която губи делото? Може
да обжалва. Но когато тази възможност е изчерпана, тогава как­
во? На теория съдебната сист ема е по своята същност достатъчно
легитимна, за да легитимира едно решение за законността. Но нима
е лесно да бъдеш съсед на някой, който е спечелил съдебно дело
срещу теб и с наслаждение повтаря без задръжки: „Аз бях прав“.
Това „устойчиво“ ли е? За да стане едно съдебно решение устой­
чиво, е необходимо то да бъде приемливо и да се изправи на пътя
на отмъщението и реванша от губещата страна. Но един резултат
също така определя и социално отношение между страните. И
лошото социално отношение може на свой ред да доведе до ниска
приемливост и снижена устойчивост.
Устойчивостта в социалните отношения, най-общо, е несъвме­
стима с конфликтните процеси, в които определят победители и
губещи. И със съдебните дела в частност. Този аргумент може да
не е съвсем валиден в случай, че страните нямат намерение да се
срещат след съдебния процес, както е например в бракоразводни­
те дела. Техните срещи най-често ще бъдат краткотрайни, бурни,
разрушителни. Накратко: има силни аргументи, че съдебните дела
между съседи трябва да се избягват, а вместо това е по-добре да
се пристъпи към трансцендентност/преобразуване.
 Да вземем като пример наследството. Ако това е въпрос на
просто разпределение между роднини по формула, приета от
всички, то тогава няма особен проблем. Но ако всички те на­
стояват „да получат най-много“, тъй като родителите „са ги оби­
чали най-много“, тогава ще бъде трудно да се превъзмогне про­
тиворечието. „Най-много на X“ логически изключва „най-мно­
го на ¥“.
Добре - напълно ли сме сигурни в това? Възможно е наслед­
ството да се подели на две части - недвижима и движима собстве­
ност, включително парите. Те могат да си вземат всичко, което им
е най-близко на сърцето. Целите могат да бъдат подразделени на
подцели. С неголямо диференциране дори логически непримири­
ми противоречия могат да бъдат разхлабени.
Момче: „Обичам дядо си (90), той разказва по-хубаво от татко
(50)“. „Добре, но какво да кажем за лова на риба?“ „Е, наи­
стина, там татко е по-добър!“ „Тогава може би ще прекараш
половината лято с баща си, а другата половина - с дядо си?“
Плосък, симетричен компромис. Но през следващата годи­
на всички си вземат отпуск заедно. Бащата лови риба. Дядо-
то разказва своите истории. Момчето се радва и на двамата.
И те всички се радват един на друг.
Възможни са още много варианти на темата за слънцето. Нека
да разгледаме отначало дъждовния вариант. Нашата схема е все
още вярна, но градините сега са разположени на с тръмен терен и
градината на А е разположена по-високо В района е настъпило
много дъждовно време, но почвата попива влагата и я пропуска до
подпочвената вода. Един ден обаче А решава да асфалтира част от
градината си или да сложи плочки - така е по-красиво, казва той.
Храстите са пресадени в саксии, добре напоявани от дъжда. Но
дъждовната вода вече не попива в земята, а изтича в градината на
В и превръща градината му в прогизнало блато. Неговото избено
помещение изведнъж е наводнено от близо половин метър дъждов­
на вода.
Едната възможност тук е познатата ни от конфликта с храста­
лака и кафето: А и В буквално се оттеглят. На тях са им омръзна­
ли дългогодишните кавги и те се преместват от своите домове,
като един прекрасен ден, когато слънцето сияе красиво, ги прода­
ват на предложилите най-висока цена. Грубо казано, всичко каза­
но по-горе, важи и за този конфликт. Но трансцендентността трябва
да бъде много конкретна. Така например, двамата биха могли да
ползват съвместно воден резервоар. Една система от канавки, дре­
нажи и тръби, извеждащи водата от А извън градината на В, е
нещо, което ще предотврати вредата за В. Но това е в по-малка
степен свързано с творчество и сътрудничество, отколкото съвме­
стният воден резервоар.
Нека да вземем и разгледаме друг вариант. Сега А е разполо­
жен по-ниско от В и по-близо до океанския бряг. Слънцето, което
залязва на запад, не е просто всяко слънце, а слънцето, казващо
„лека нощ“ в Норвежко море, отвъд западния бряг. В и неговите
родители, но преди тях неговите баба и дядо, са се наслаждавали
на този дивен изглед чак до деня, кога го става ясно, че А планира
да построи гараж с покрив между В и залеза на слънцето. Няма
друго място за гаража, дворът просто е много малък.
Едно възможно решение лесно се разпознава от някои, а от
други - по-трудно или дори никога не се забелязва - гаражът да се
вкопае в земята в най-долната част на парцела. Двамата съседи
биха могли да намерят начин да си поделят разходите. И те, раз­
бира се, биха могли да направят гигантски купон, за да отпразну­
ват гаража откъм морето. И да заживеят щастливо оттогава. До-
като една от съпругите не дочака своята 25-та годишнина...

ГАРДЕРОБЪТ

Иохан (изследовател на мира, посредник в конфликти): Ние

имаме къща в Испания, където често ни навестяват при­
ятели, обикновено двойка, той и тя, и обикновено с пре­
носим компютър. В постмодерния живот много се търсят
електрически контакти и телефонни кабели, за да се ели­
минират географските разстояния. Когато рошихме да си
построим малка къща в градината за такива гости, с лег­
 ло, маса и модеми за двама, с кухненска пейка, баня с то­
алетна и всичко това в една много малка градинка, мебе­
лите бяха доставени предварително.
Фумико (японка, съпруга на Йохан, изследовател на мира и по­
средник в конфликти): Идеята беше хубава. Но когато раз- ;
гледах чертежа, веднага забелязах, че нещо липсва и неза­
бавно попитах: А къде е гардеробът? Беше ясно от гласа на
Йохан и от неговите хвърлящи искри очи, че той е забравил
това, но като всеки мъж не иска да си признае Той започна
да дава странни отговори:
Йохан: Гардероб ли? Това е Испания, на тях едва ли ще са им
нужни каквито и да било дрехи освен гащета за плуване и
бански костюм - басейнът е непосредствено до къщичката!
Фумико: (Мълчи, гледа красноречиво.)
Йохан: Е добре, може би ще им трябват някакви дрехи. Но те мо­
гат да си ги сложат в един или два куфара и след това куфа- j
рите ще влязат под леглата!
Фумико: (Мълчи, гледа красноречиво.)
Йохан: Е добре, ще им трябва гардероб. Но там няма достатъчно j
място! И аз не мога да махна масичката, защото тогава всич- I
ките ни приятелки феминистки ще си помислят, че според ,
нас те не се готвят да използват компютъра си! Катастрофа.
Но ние имаме гардероб в гаража, те могат да излязат от
къщичката, да се спуснат по стълбата, да влязат в гаража и
там могат да си окачат дрехите!
Фумико: Типично за мъжете изобщо и за Йохан в частност! (И
отново красноречивият поглед.)
Настроението е мрачно. Легнахме си, като се разбрахме да
отложим споровете до сутринта.
Проблемът беше, че сънят не помогна както обикновено за
намирането на добра формула, която да удовлетвори и двете стра­
ни. Фумико сънуваше гости, разхождащи се наоколо със затворе­
ни куфари. Йохан сънуваше как гардеробът-чудовище нахлува в I
къщичката, изяжда една масичка, след което се въргаля на пода.
На следващата сутрин дърводелецът Хосе или Пепе, както
го наричат испанците, идва от съседното село. Той трябва да
поправи нещо на кухненската пейка. Йохан му казва, „Пепе, има­
ме проблем“ и описва конфликта за оскъдното пространство меж-
чу компютърните масички и гардероба, без да персонализира кон­
фликта от гледна точка на отделните участници. Само след две
секунди:
Пепе: Проблем? Аз не виждам какъвто и да било проблем. Всич­
ко, което трябва да направите, е просто да...
Посредникът в конфликта: Да, какво е казал Пепе?
Крайните позиции са ясни: Йохан настоява на своето, никакъв
гардероб (като допълнителни „решения“ - куфар или га­
ражът;; Фумико настоява на своето, гардероб, тя още че е
решила къде точно, и масичките изчезват, и двете. Напълно
ясен е също и възможният компромис: един много мъничък
гардероб, две съвсем малки масички. Достатъчни, за да се
поместят преносимите компютри, но не и за хартия и книги.
И самият гардероб ще бъде прекадено миниатюрен, за да
поеме достатъчно на брой закачалки. Всеки би останал не­
удовлетворен Къде е трансцендентното решение?
11якои хора виждат незабавно решението, други - не. То изглежда
очевидно веднага, шом е формулирано, и носи със себе си нова
архитектурна реалност:
Пепе: Използвайте стените. Разположете вертикални шкафове до
тавана за ризи и блузи, за чорапи и бельо; с няколко метал­
ни пръта, на които да окачите закачалки за роклите, саката и
други подобни.
Извод: Йохан и Фумико имат повече социално, отколкото архи­
тектурно въображение, за разлика от дърводелеца Пепе с
неговата професия и опит както с къщите и с техните соб­
ственици, така и с техните гардероби.
Двамата посредници в конфликти очевидно са били насочили
вниманието си към подовете, към двумерното, а не към триизмер­
ното пространство, вероятно подсъзнателно. Твърде неловко за
Йохан с неговото математическо образование. Още повече, защо­
то тей толкова обича да разказва две истории, едната за човека на
Южния полюс, другата за бедната мишка.
 Имало едно време един човек на Южния полюс, който чул
строг глас от небето: „Трябва да се преместиш десет сантиметра,
но без да пристъпваш на север. Ако не успееш да направиш това,
ще бъдеш замразен завинаги!“
Всяка крачка напред е крачка на север. Алтернативата да се
превърне в ледена статуя изглежда напълно неизбежна, докато не
му казват: „Направи десет сантиметра подскок на място.“
Имало едно време едно мишле, което садист психолог вка­
рал в лабиринт, за да измери „поведението под кръстосан на­
тиск“. Пред всички изходи поставил привлекателни парченца
сирене и месо. Но по пътя до тях имало киселина, електрошо-
кове, горящ огън и други негативни цели, блокиращи позитив­
ните късчета удоволствие. За щастие, мишлето имало GSM и
извикало посредник в конфликта, за да получи някакъв съвет
за това как да достигне да позитивните цели и как да избегне
негативните цели. Посредникът в конфликта попитал веднага
дали лабиринтът е покрит. Не бил. „Тогава тичай“, казал той,
„тичай бързо, скачай!“ И мишлето достигнало невредимо до
лакомствата.
Всички тези три примера представляват важни източници на
креативност: да се идентифицира забравено измерение или про­
менлива. Във всичките три случая това измерение е тривиално и
геометрично: височина, нагоре. Всичките три илюстрират колко
сме обвързани с двумерния под, ледника, земната повърхност. Ако
Айнщайн е използвал четириизмерното пространство, за да фор­
мулира своята теория на относителността - превъзмогвайки кла­
сическата нюгонова физика, привързана към триизмерното евк-
лидово пространство - то тогава ние, останалите, би трябвало поне
да сме в състояние да погледнем нагоре и да мислим в категории­
те на триизмерното пространство.
По-горе разгледахме два източника на креативност. Първо,
припомнете си от своя опит конфликт с добре известно решение
съгласно принципа „това ми напомня за“, а след това го преведете
в друг конфликт. Второ, задайте въпроса дали биха могли да съще­
ствуват някакви общи неща между участниците в конфликта и дали
те не блокират креативносгта? Такива неща обикновено са твърде
очевидни, нещо тривиално, което дори не си струва да се форму-
иира. Те са подсъзнателни. С други думи, посредникът в конфлик­
та трябва да се научи да чува това, което не е изговорено, и да
вижда невидимото. Да идентифицира предположенията и да ги
извърта внимателно.

ИЗНЕВЯРАТА

Преминаваме от гардероба към изневярата, два възможни ком-

। юнента на брака.
Жената'. „Това е продължило няколко години, и то с моята най-
добра приятелка! Оказва се, че само аз не съм знаела. Един
ден той беше забравил за изтрие съобщението на телефон­
ния секретар къде и кога да се срещнат. Женски глас, който
разпознах. Аз отидох на мястото, скрих се зад едно дърво и
най-лошите ми подозрения се потвърдиха. Аз изпаднах в
такава ярост, че можех да ги убия и двамата, но нямах оръ­
жие. И сега всичко рухна, всичко - а ние имаме такива забе­
лежителни деца, добри родители, приятели, съседи, колеги,
прекрасен дом...“
Мъжът: „Моята жена е най-добрата в света, но станалото - ста­
нало. Напълно ясно е, че я нараних много, моята жена, но не
съм искал да й причиня това. Просто така се случи. Психо­
логически е напълно възможно да обичаш две жени, а физи­
чески е напълно възможно да си влюбен в две жени едно­
временно. Но социално това е невъзможно. Знам това, раз­
бирам го. И сега всичко рухна, всичко. А ние имаме такъв
прекрасен дом, забележителни деца, добри родители, при­
ятели, съседи, колеги - аз загубих всичко, две прекрасни
жени, само заради този идиотски телефонен секретар!“
Другата жена: „Той предаде своята жена, а аз предадох своята
най-добра приятелка. Не знам кое е по-лошото. Чувствам се
омерзена, смачкана. И се чувствам така от доста време, но
не бях в състояние да кажа не. Той беше толкова нежен,
така добре се отнасяше към мен и ми казваше за нея, че си­
 гурно и тя си има някого На мен ми беше удобно така. Той
никога не ни сравняваше двете, но твърдеше, че ни обича и
двете. И това ми беше удобно. И двете с нея бяхме най-
добри приятелки още в детската градина, споделяхме си всич­
ко, така че аз си мислех - възможно е всичко да се нареди. А
сега всичко рухна, техният брак, паша та дружба. Аз съм най-
презряно същество. Това, което ми се иска най-много, е про­
сто да изчезна. Но аз съм прекадено голяма страхливка!“
Това е първият случай, когато насилието излиза наяве, с ясни
мисли за убийство и самоубийство сред хората, които страдат, и
пряко или косвено са навредили и наранили другия. Другите при­
мери бяха по-скоро като ребуси, по-лесни или по-сложни, но не
твърде емоционални. На тези трима души трябва да им се помогне,
особено на жената и мъжа, които виждат, че техният брак рухва.
Въпросът е как. Понякога е било моя задача като посредник в
конфликти по цял свят да имам работа и с такива конфликти. На­
трупал съм известен опит и гой може да бъде споделен с другите.
В работните семинари възникват множество отговори, от не­
забавния развод до незабавното помирение, с извинения и проща­
ване. Но както обикновено, ние трябва да се опитаме да бъдем
систематични. Пито един конфликт не е свешен. Нито един конф­
ликт не може да избяга от тази неголяма диаграма. Всичко, което
трябва да направим, е да изясним целите на страните, но в този
случай споменатите по-горе три формулировки е възможно да за­
сенчват въпросите, вместо да ги изясняват. И тримата участници
изобразяват себе си прекадено опростено.
Например жената също би могла да си представи някои вол-
ности с мъже, включително с най-добрия приятел на съпруга й? И
може би тогава моралното пресмятане би имало по-положителен
баланс, ако мъжът продължи да изневерява, за да може тя да
потърси убежище?
Възможно е също така и съпругът да е ревнуват най-добрата
приятелка, просто защото зя се е радвала на твърде голямо дове­
рие от страна на жена му.
А не бива да се изключва, че макар и да са били най-добри
приятелки, те са били в конкурентни отношения още от детство.
Нейната приятелка се сдобива с най-големия красавец в града, най-
привлекателния, с най-успешна кариера, най-голяма къща, най-го-
ляма кола. А тя си остава стара мома. В самоописанието й като
„най-презряно същество“ може да присъства и жилото на триумфа.
Накратко, целите може би не са чак толкова прости, когато
нещата се погледнат по-дълбоко. Но ако вземем предвид всичко
това, няма ли да навлезем в областта на психоанализата?
Да, ако вярваме, че пътят към мира преминава през процеса
на разкриването на миналото. Но в метода ТРАНСЦЕНД пътят
напред трябва по-скоро да преминава през образите на конструк­
тивното бъдеще.
Нека да започнем отново с главното правило в работата с кон­
фликти: вземете като изходен пункт собствените представи на
страните и техния собствен анализ. Нека използваме ясен при­
мер: ако страната представя себе си като „фронт за освобожде­
ние“, тогава посредникът в конфликта не бива да ги нарича „теро­
ристи“. Ето какво получаваме:
Жената: Бракът е истински, само ако се основава на вярност.
Мъжът: Бракът се нуждае от известно освежаване чрез малко
изневяра.
Другата жена: Иска ми се да бях казала „не“.
Нека използваме това като отправен пункт, дори и ако жената
е в някаква степен прекалсно абстрактна, съпругът - прекалено
новатор в усилието си да избегне какъвто и да било упрек („Аз
постъпих така заради нас самите, за да вдъхна повече живот в
нашата връзка“), а другата жена - просто недобросъвестна. Сек­
суалният глад е мощен дразнител, дори повече от обикновения
глад. Женската сексуалност може да е по-всеобхватна, може да не
е свързана единствено с половите органи. Но всичко това засил­
ва, а не отслабва тезата за безчестието.
Нека изключим другата жена, за да пристъпим и се съсредо­
точим върху съпружеската двойка. Верността изключва измяна­
та, целта на жената изключва целта на мъжа, така че сме изправе­
ни пред явно противоречие. Може ли то да бъде превъзмогнато,
трансцендирано? Възможен е добре известният компромис: мъжът
ограничава своята невярност до X седмици в годината, а жената -
своята вярност до 52 - X седмици, или нещо подобно. Жената
става по-малко абсолютист, а мъжът от друга страна, сега вече
действа под по-силно самоналагано ограничение. Те могат да въве­
дат някакви допълнителни правила като „Не с някой, когото по ­
знавам“, „Не искам да знам кой е той“, „Никога каквито и да било
подробности“, „Първият приоритет е - винаги заедно“.
В този случай може да се възрази, че жената отстъпва повече,
отколкото мъжът. В противоположния случай мъжът се завръща
в семейството си, отказва се от удоволствията в името на само-
развитието си и любовта към собствената жена.
Но това не е грансцендентност, тъй като противоречието меж­
ду верността и изневярата е прекалено значимо и логично. Ние
бихме могли, разбира се, да извъртим малко понятията, като въве­
дем верността в триъгълник - нека другата жена влезе в отноше­
нието и така да преобразуваме изневярата в брака във вярност в
рамките на „menage a trois3“. Но представете си, че и тримата, два­
ма от тях или дори само един от тях не приема тази формула -
тогава какво?
Нека се върнем към общото правило за логическите конфлик­
ти по-горе и направим диференциацията. Засега ние следвахме
обикновения език в нашата едностранчива култура и интерпрети­
рахме изневярата сексуално: изневяра на тялото - или малка част
от тялото. Нека да излезем от тази рамка Какво да кажем за изне­
вярата на ума, духа, за икономическата и социалната изневяра?
Какво трябва да направи посредникът в конфликта, за да раз­
шири изходната рамка? Много глупав метод е да извика брачните
партньори в офиса си, да придаде сериозно изражение на лицето
си, доброжелателно да се наведе към двамата и да произнесе с
глас, изпълнен с дь.тбока печал: „Я ми кажете сега какво всъщност
се случи“.
Първо, това ще ги настрои един срещу друг и ще подготви
сцената за словесен дуел, за който те вероятно вече съзнателно и
подсъзнателно много старателно са се подготвили.

3 (фр.) Съжителство в тройка, т. е. съпруг, съпруга и любовник (-ца).

 Второ, те могат да станат недобросъвестни, тъй като сега раз­
полагат с внимателно слушаща публика - посредника в конфлик­
та. Тъй като жените обикновено говорят повече, по-гладко и no-
убедително на емоционални теми, отколкото мъжете, съпругът
може да използва проста стратегия: да я остави да говори колкото
е възможно повече и след това да намигне красноречиво на по­
средника в конфликта - „Вие разбирате моя проблем, нали?“ Же­
ната би могла да има съответната стратегия „Първо ти“ и да очак­
ва, че съпругът й ще бъде толкова неразговорлив, толкова прими­
тивен, толкова недобросъвестен и толкова прозрачен, както обик­
новено. И в подходящ момент ще намигне красноречиво па по­
средника в конфликта -- „Вие разбирате моя проблем, нали?“
И най-важното, трего: чрез негативно фокусиране в близкото
минало ние твърде много се отдалечаваме от положителното, конст­
руктивното бъдеще, което, както споменахме вече, е основната цел в
метода ТРАНСЦЕНД. Трансцендентносттта предполага надежда и
надеждата се намира във визиите за положителното, конструктивно­
то бъдеше, а не в предъвкването па 'травматичното минало.
Това, което посредникът в конфликта е длъжен да прави, е да
даде началото па дълбоки диалози, а не на дискусии, със съпру­
жеските партньори, но само поотделно. Граматически той/тя трябва
да говори в „бъдеще, конструктивно“ време, а не в „минало, раз­
рушително“:
— Каква е вашата представа за добрия брак?
- С него е невъзможно повече да бъдем заедно заради поведе­
нието му!
- Добре, нека оставим това настрана за известно време, после
ще се върнем на тази тема. А сега ми кажете, как си представяте
добрия брак?
Там трябва да има вярност, той не може да има други!
- А жената?
- Разбира се, това също се отнася и за нея!
- Вие искате да кажете, че ако има сексуална вярност от двете
страни, всичко останало ще бъде наред?
- Не, но това е условие. Там също така трябва да има любов.
- Какво разбирате под това?
 - Топлина в душата, не само в тялото.
- Звучи красиво. Споделяне на чувства, спомени, очаквания --
за това ли става дума?
- Точно така. И съюз на телата като потвърждение.
- А какво ще кажете за общата цел? Нещо, което вие наисти­
на можете да постигнете заедно?
- Но това е очевидно - устройване на дома, възпитание на
децата!
- Но домът може да се превърне в рутина. И децата рано или
късно ще напуснат гнездото. След зова какво?
- Да, наистина, не съм мислила за това. И това е тъкмо наши­
ят случай, ние сме в средата на четиридесетте...
- Какви са вашите проекти сега?
- Ами, моят мъж има своята кариера, и бизнесът му върви
добре. Аз започнах да се интересувам от религията, от будизма.
- Нещо съвместно?
- Не, ние се движим поотделно, по различни пътища - това ли
имате предвид, според вас това ли е причината за неговата изне­
вяра?
- Нека продължим засега да говорим изобщо, не само за два­
ма ви.
Мнозина ще кимнат с разбиране на по-голямата част от това.
Любовта е съюз на тялото и душата на две човешки същества. Но
хората притежават също и дух, способен да разсъждава за тялоз о
и душата и да поставя нови цели, да се „препрограмира“ (преот­
крива) сам. Проблемът не винаги се състои в това, че неправилна­
та програма ги тласка в неправилна посока. Проблемът може да е
в това, че те изобщо нямаз' програма. Съвместният жизнен
проект, изготвен след като децата са напуснали гнездото, но пре­
ди съвместния проект за взаимно опазване на двамата живи, кол-
кото е възможно по-дълго.
Разбира се, двамата могат да имат свои индивидуални проек­
ти, също и проекти заедно с други хора. Но ако това е заместител
на съвместния съпружески проект - в културно, религиозно, по­
литическо, икономическо, социално отношение, - тогава ние сме
близо до духовна изневяра. Партньорът в брака би трябвало да
бъде първият избор за партньор в духовния съюз. В противен слу­
чай двамата ще търсят в своите авантюри нещо доста повече от
съюза на телата и близостта на душите - общ проект. Началото
може да бъде „изневярата“ като проект. „Това е само секс“ се
превръща във формулировка, на която трябва да гледаме със зна­
чителна доза скептицизъм. Те сигурно търсят нещо повече.
- Вие обичате мъжа си въпреки всичко това?
- Да, и това е толкова мъчително! Но той не ме обича.
— Как разбрахте това?
- Той ми изневери, нима би могъл да постъпи така, ако ме
обичаше?!
- Напълно сигурна ли сте? Може би вие просто нямате дос­
татъчно общи неща за богат съвместен живот? Какво ще ми каже­
те за икономическите проблеми? Социалните аспекти? Управля­
вате ли дома си като съвместно предприятие, напълно прозрачно?
Без никакви тайни банкови пари или скрити фондове? Подкрепя­
те ли се взаимно социално пред приятелите и колегите?
- Аз получавам своите „семейни пари“ от него, те ми стигат
да спестявам по малко и да си имам своя частна сметка, тя е само
моя. И аз го подкрепям всячески, макар че неговият бизнес съвсем
не ме интересува. А той само ми се подиграва за моя будизъм!
Достатъчно. Очевидно е, че те имат много други проблеми. И
след това предстои съответен диалог с мъжа - не само да устано­
вим неговия възглед за сексуалната изневяра, по също така и не­
говата съпружеска философия и как той гледа на технит е взаимо­
отношения, когато вниманието е насочено към повече аспекти на
брака.
От1 сексуалното стигнахме до пет типа вярност и изневяра (тя­
лото, душата, духът, икономическата и социалната сфера). С два­
мата партньори получаваме десет цели. Като направихме това,
пол учаваме три неща.
Релативизирахме сексуалната изневяра, поместихме я в такъв
контекст, че да не доминира самостоятелно над цялата сфера.
Ние достигнахме до модел за добрия брак, където е налице
по-голяма вярност; и модел за лош брак, където изневярата пре­
обладава над верността. От +10 до -10.
 И поставихме основата за конкретен съвет от типа:
- Не приемайте тази изневяра прекадено сериозно. Всичко
останало е о’кей, не позволявайте едно такова събитие да
унищожи нещо хубаво, естествено. Вие чувствате взаимна
топлота, имате съвместен жизнен проект, управлявате до­
макинството си като фирма напълно прозрачно и се под­
крепяте взаимно във всички възможни ситуации.
- Моногамията, към която се придържате, е сексуално недо­
статъчна. Вие се хващате за нея, защото всичко останало е
тръгнало зле. Вие или грябва да започнете да дълбаете дълбо­
ко в другите четири измерения, или иначе моят съвет е да се
разделите, преди да се е случило нещо наистина лошо въпре­
ки сексуалната вярност. Това е станало съвместен проект, с
който вие се гордеете - но това също така е част от някаква
хладина и взаимен контрол, които доминират вашите взаи­
моотношения и се подхранват от религиозни формулировки,
в които нито един от вас всъщност не вярва.
Тежки думи? Може би те трябва да бъдат отнесени към стра­
ните в диалога. Но тук има нещо по-лошо от тежките думи. Два
живота протичат безполезно в затвор, където и двамата са едно­
временно затворник и пазач.
А какво да кажем за другата жена? Всички сякаш са се наго­
ворили да забравят за нея. Вниманието ни беше съсредоточено
върху брачните партньори. Именно те търсят съвет и помощ от
приятели, съветници, в краен случай от съда, за да бъде установе­
но кой е невинният. Другата жена вижда, че в неин интерес е да се
притаи. Според нашата култура тя ще бъде възприета като змията
в рая, която съблазнила този нещастен мъж със своите прелести.
Но тя не би трябвало да бъде забравена, ако посредникът в
конфликта си върши работата. Да проведе диалози с всички стра­
ни в конфликта е задължение на посредника в конфликта, да от­
крои техните цели, да стимулира креагивната сила на страните, да
им предложи креативни варианти. Възможно е нейните отноше­
ния с мъжа, като се вземе предвид всичко, да се окажат по-перс-
пективни от съпружеските отношения. Но нека допуснем, че слу­
чаят не е такъв. Ако посредникът в конфликта е взел участие в
спасяването на брака, какво да кажем за спасяването на дружес­
ките отношения? Не би ли могло това също да е здрава връзка, в
трите от измеренията, която си струва да бъде запазена?
Но как? Като се изследва, много внимателно, дали тримата в
една или друга точка нямат визия за бъдещето, където биха могли
да оставят всичко това зад гърба си, да погледнат нещата с малко
хумор и да градят както брака, така и дружбата помежду си.
Възможно е даже да ги формират заедно, в триъгълник, обогатен
с дълбоко, дори травмиращо, изпитание. Не е лесно. Но много
обогатяващо.
Приятелството е някак си по-просто от брака. Но ние можем
още да разговаряме за три от петте измерения - душата, духа и
социалния аспект. Да споделяш лечал и радост, да разполагаш с
проект - дори той да не е чак толкова дълбок, да се подкрепяте
взаимно социално, - всичко това и дори повече е част от приятел­
ството. И пътят напред не се нарича „времето лекува всички рани“.
Ако видимите рани са станали по-малко видими, то възможно е
гова да е така, защото сега те са разположени по-дълбоко вътре в
душата. И тъкмо там трябва да бъдат извършени ремонтни рабо­
ти. Съвместният жизнен проект е неизбежен. Ние изследваме бъде­
щето, за да сме в състояние по-лесно да се завръщаме в миналото.
11ътят напред трябва също така да преминава през помирението,
през истината и прошката за всички страни. Но как?
Нека отначало да разгледаме понятията. Да простим не озна­
чава да забравим; дълбоките рани не могат да бъдат забравени.
11о съществуват някои отлични формулировки като: „Нека оста­
вим това зад гърба си“, „Нека да преодолеем това и да продължим
напред“, „Да отворим нова глава/страница в нашите взаимоотно­
шения“. Това може да бъде разбрано като взаимно съгласие да не
се повтаря лошото, неправилното и да не се ровим повече в мина­
лото, ако не искаме то да бъде повторено.
„Съжалявам“, казва един от тях. И той или тя може да добави:
„Можете ли вие да приемете моето извинение?“ „Да, аз мога“.
Прости думи, но понякога е много трудно да бъдат изречени. „Мо­
жете ли да ми простите?“ отива дори по-дълбоко и е дори в по-
голяма степен ориентирано към бъдещето. В християнската кул­
тура това напомня на хората Божията молитва „И прости нам гре­
ховете ни, защото и самите пие прощаваме на всеки наш длъжник“4.
Това е молитва за помирение в триъгълника: „Ако аз прощавам,
мили Боже, ще ме възнаградиш ли и Ти със своята прошка?“ и/
или „След като Ти ни прощаваш, тогава и ние също трябва да про­
щаваме“. Ако това помага, прекрасно. Но извинения га, прошката,
дори някакъв вид компенсация, даже ако се свежда само до букет
цветя, не предполагат каквато и да било вяра в Бога, който води
сметка за всеки и всички. Напротив, религиозното измерение може
понякога да се окаже на пътя на прякото опрощаване и помире­
ние, тъй като „само Бог може да прости“. Затова има много хора,
които формират живота си около травмата, която веднъж са по­
несли и която ги е обидила, вместо да я извадят на открито, да
поискат и да получат извинение и прошка, добавяйки някакъв ри­
туал за помирение като ръкостискане с контакт с очите, здрава
прегръдка или още по-добре - хубаво тържество. Двете страни
могат след това да изправят глава, облекчени от падналото бреме.
За да се случи това, на масата очевидно трябва да се постави
някаква истина. Но цялата истина може да направи нещата дори
още по-зле. Саморазбиращото се често е по-добре да се остави
неизречено. Злото вреди дори още повече при излизането от зло­
намереността, затова може би е по-добре да не бъде прекадено
явно. И малко внимателно поднесен хумор може също да бъде
полезен.
Ние сме изправени пред множество в ъзможни решения и също
така пред множество възможни подходи и методи. Нещата могат
да се усложнят с привличането на децата, родители те (вкл. на свекъ­
ра и свекървата), приятелите, съседите, колегите. Какво означа­
ват те за двойката: i двойката за тях? Една безразлична среда може
да бъде аргумент за разделяне, ако връзките между партньорите
са износени или дори отсъстват. Социалната среда със силен и
здрав интерес към поддържане на взаимоотношението трябва да
се възприема сериозно, като съвместен „обществен капитал“.

4 Евангелие от Лука, стих 4. Б. пр.

 Тук ние се докосваме до важен теоретичен, и по тази причина
важен за практиката, пункт: нищо не е толкова важно за практика­
та, колкото добрата теория. Думата „усложнява“ вече беше спо­
мената. В теорията за конфликта това е положително понятие. Най-
1 ревожните конфликти са логическите между две страни, напри­
мер двамата съпрузи с верността/изневярата като цели. Всичко
става твърде разголено, няма възможност за отстъпление в което
и да било направление, няма нищо, което може да бъде обсъдено
или изтъргувано срещу нещо друго. Цялата умствена дейност,
всички чувства са насочени към това драматично противоречие и
двете страни се преживяват като Адам и Ева, сами в света.
Въведете повече цели, по възможност чрез диференциране на
вече наличните цели; въведете повече страни, за които резултатът
от конфликта е достатъчно важен, за да стане цел, и тогава ние
можем да се доближим плътно към трансцендентността и преоб­
разуването.
Като мярка за сложността можем да използваме сумата от
броя на страните и броя на целите. Това са нещата, които трябва
да имаме в главата си, когато изобразяваме конфликта. Или сума­
та от всички цели за всички страни, защото това ще ни бъде необ­
ходимо, когато стигнем до броя на наличните цели. Колкото по-
голяма е сложността, толкова повече са възможностите за проти­
воречия. Но по-големият брой противоречия означава повече
възможности за пазарлък между страните („Добре, аз обещавам
да бъда верен, ако вие започнете да се интересувате повече от моя
бизнес“). Но тук ние спираме. Тази книга е посветена главно на
елементарните конфликти, с две цели. Теорията за сложните
конфликти е точно такава -- по-сложна.
 СМЕСТА И ФИЕСТА5

Той е японец, тя - филипинка; те току-що са встъпили в брак

и живеят в Токио. Бракът потръгва много добре в понеделник,
вторник, сряда, четвъртък, петък и събота. В неделя обаче настъпва
катастрофа.
Той смята, че след като се е трудил упорито през цялата седмица,
има право на малка релаксация - на дивана, дремейки пред
телевизора, с малко храна, която лениво да взема с пръсти
пред себе си. Накратко казано, сиеста.
Тя смята, че след като се е трудила упорито през цялата седмица,
има право на малка релаксация. Нейната представа за ре­
лаксация е купон с десет-двайсет приятели, продължаващ
от десет сутринта до четири следобед, с питиета и топла хра­
на, песни и танци, веселие. Накратко казано, фиеста.
Следващата неделя наближава. Двамата мислят с ужас за това,
което знаят, че ще се случи, а именно: нищо, само един нерешен
проблем като тъмна сянка между тях, подобно на чудовище в ъгъла
на хола.
Съпругът'. Така постъпваме тук в Япония, където ние живеем. Ос­
вен това, макар че никак не би ми се искало да казвам това,
тук мъжът командва!
Тя\ Така постъпваме във Филипините. Аз съм добра японка шест
дни през седмицата, което би трябвало да е достатъчно. Дните
на патриархата са преброени, аз имам право да решавам поне
един ден!
Посредникът в конфликта'. Добре, какво правим сега?

Крайните позиции са ясни:

Неговата неделя'. Тишина пред телевизора, очите и телевизорът
проблясват в сумрака, той бавно се отпуска па дивана, под­

5 Сиеста (исп.) - следобеден сън, отдих; фиеста (исп.) - празник, праз­

ненство, тържество. Б. пр.
 ремвайки след дългите пътувания по влаковете, работните
дни, посещенията в бара.
Нейната неделя: Живот и смях, цвят и звук, щастливи хора.
Той отива в спалнята, преди да дойдат гостите.
Компромисът, както обикновено, е неудовлетворителен и за
двамата: половината неделя за всяка от дейностите или всяка вто­
ра неделя за него, следващата — за нея. Същото се отнася и за
негативната трансцендентност - разходки в парка всяка неделя.
Но затова ние се обръщаме към положителната трансцендент­
ност. Като посредник в конфликта имах късмет, че този случай ми
напомняше за един друг. В Хонолулу, на Хаваите, имаме прияте­
ли, двойка, той е професор по английски език и по теория на био­
графията, тя е адвокат на хора в непривилегировано социално
положение.
Той обича да гледа американски „футбол“ с отборите, нахлу­
зили каски и други своеобразни средства за защита на тялото и
иска всички да се събират тържествено около телевизора веднъж
в годината, в неделята на суперкупата, Superbowl6, неделята на
финалите. Той кани своите приятели-професори, всичките вече
па възраст. Те седят с чаши уиски в ръце, поощряват героите си -
„Дръж го!“ „Ето сега, сега!“
Тя, подобно на мен, мрази американския „футбол“, мачизма7,
насилието и кани свои приятели на парти в същия ден, в същата
стая. В средата на стаята е телевизорът и мачът се наблюдава от
дивана, докато партито се вихри в ъглите на стаята, с вкусни мал­
ки лакомс тва, аромати и цветя, както това винаги се прави в Хава-
ите, асортиментът на питиетата включва много повече от различ­
ни марки уиски, подреден е бюфет. Какво се случва, е лесно да си
представим: постепенно започва някакъв обмен между Неговата
и Нейната секции от партито. Някои от присъстващите се при-

6 Superbowl или суперкупата - така се нарича ежегодният финален мач

между двата най-добри отбора по американски футбол. Б. пр.
' От исп. macho - мъжкар, самец. Култ към мъжката сила, мускулите,
юмруците. Б. пр.
сламчват към телевизора с цел да потвърдят своите предубежде­
ния. Други се присламчват към ароматите и цветята. Като цяло,
страните се струпват около суперкупата или партито. Но те всич­
ки са настроени доброжелателно помежду си.
И така, това е предложението, което правя, с тази разлика, че
в Токио телевизорът се помещава в ъгъла, и диванът е обърнат с
гръб към останалата част на стаята. Има твърде малко простран­
ство за фиеста, доколкото тя трябва да се съчетае с елемент от
сиестата - без сън, при всички случаи. Обменът между страните
се осъществява често; той взема малко участие, тя научава от те­
левизията някои новини и прогнозата за времето.
Всичко това действа, защото общото предложение включва­
ше негативна трансцендентност (3) в парка следващата неделя,
компромис (4) със сиеста втората неделя и фиеста третата неделя,
и накрая положителната трансцендентност (5) - заедно в същата
стая четвъртата неделя. Целият главен диагонал, мирният диаго­
нал (3) + (4) + (5) става меню на преобразуването. Накрая те се
приземяват на (5), И заживяват щастливо през цялата седмица.

ПОЗНАЙ КОЙ ЩЕ ДОЙДЕ ЗА ВЕЧЕРЯ?

Тя, японка от Хаваите, блестяща студентка с отличен японски

език, дойде в моя кабинет и ми разказа какво се е случило:
- Баща ми е бил въдворен в концентрационен лагер след Пърл
Харбър, както повечето японски американци в САЩ. На японски­
те американци гледали като на потенциални изменници, освен това
като на хора, които биха могли да бъдат използвани за размяна с
американски военнопленници. След края на войната ги освободи­
ли. Но трябваше да минат петдесет години, докато президентът
Клинтън поднесе извинения и бъде отпусната известна компенса­
ция на тези, които все още бяха живи.
Баща ми беше много активен в тази борба. Неговият аргу­
мент беше, че макар и да сме от японски произход, ние сме толко­
ва добри американци, колкото всеки друг, и че целият концентра­
ционен лагер е бил расистки, създаден само, защото ние изглеж­
даме различно. Накрая тези аргументи оказаха влияние във Ва­
шингтон. Конгресът прие закон за компенсациите.
Вчера стана нещо ужасно. Попитах дали моят приятел би могъл
да дойде на гости за вечеря и моите родители казаха да, с удовол­
ствие. Той е чернокож, афроамериканец, бил е военнослужещ тук
на Хаваите, докато не отказал да бъде изпратен във Виетнам, и се
записал студент. Баща ми отвори вратата. Когато видя моя тъмно­
кож приятел, той закрещя: „С този ли си се хванала! Марш отгука
и двамата и никога не се връщайте!“ Подобно на това, което се
случва със Сидни Поатие във филма „Познай кой ще дойде за
вечеря“.
Ние излязохме. Баща ми беше изпаднал в истерия. Моят при­
ятел беше изненадан, но заедно с това и смутен, тъй като той не
би искал да създава проблеми за мен. Аз много го обичам и нямам
намерение да го оставя за нищо на света, дори заради бащината
любов. Сега нещата изглеждат така - аз трябва да изоставя един
от тях, моя баща, или моя приятел. Можете ли вие да намерите
някакъв изход от това положение - нали на това са посветени ва­
шите лекции!?
Авторът. Добре, драги читателю, можете ли вие да намерите
някакъв изход? В диалога „пито единият, пито другият“ - да изо­
стави както приятеля, така и баща си, като проява на някакъв вид
протест, е най-долу в списъка. Компромисът - да ги вижда и два­
мата рядко, не повече, е отхвърлен незабавно. Тъй като конфликтът
има твърде абсолютен характер, „Вие трябва да избирате между
него и мен“, трябва да започнем с диференциране.
В този пункт възникват протести: Позицията на бащата е
невалидна, незаконна! Той е расист, макар че точно в това обви­
нява правителството във Вашингтон. Той трябва да се вгледа в
себе си и да признае собствения си расизъм, и този път той е
< ози, който трябва да се извини и да помогне на младите да се
окопитят!
Гази реакция е разбираема, но едва ли е добър отправен пункт
за решаване на конфликта. Да хванеш друг човек в противоречие
между обвиненията срещу другите в расизъм и след това да прак­
тикуваш същото, принадлежи на културата на дебата, а не на кул­
турата на диалога. Дискусията представлява борба с вербално, не
с физическо оръжие (на френски battre = бия, удрям). Победата
обикновено е на онзи, който успее да хване другия в повече про­
тиворечия „Преди пет минути вие казахте това и това, а сега гово­
рите тъкмо обратното“; „Казаното от вас не съответства на най-
новия доклад на ООН“. Диалогът, dia logos - чрез думата, изпол­
звайки думата8 - е нещо съвсем друго. Липсва конкуренция, стре­
меж за победа в словесната битка. Страните работят заедно, за да
намерят решение на проблема. И първият ход не е триумфално да
посочим противоречието, а да попитаме как според него би из­
глеждал добрият брак за неговата прекрасна дъщеря. Конструк­
тивно и ориентирано към бъдещето.
Но рано или късно диалогът трябва да се насочи към случило­
то се вчера. С миналото обаче е много по-лесно да се борави, ко-
гато работата за установяване на приемливо бъдеще вече е свърше­
на. Много по-лесно се работи в тунел, когато вече се вижда про-
блясъка на светлината в далечината.
„Какво бихте желали за вашата дъщеря?“ е по-добър отпра­
вен пункт, отколкото въпроса „Какво не харесвате в този приятел
на дъщеря си?“ И тогава много бързо става очевидно, че той же­
лае нейното лично щаст ие. Но той също така би искал тя, подобно
на него, да бъде носител на японската култура в американското
общество, внуците му да научат японски и да бъдат културно ком­
петентни - както в японската, така и в американската култура.
Проблемът с приятеля не е цветът на кожата му, пито „смесване­
то на кръвта“. Но бащата приема като даденост, че цветнокожият
човек би възприемал по-трудно японския културен проект и не би
могъл да се отнася положително към него, както и че дъщеря му
ще стане „само“ американка.

8 Диалогът, пояснява Галтунг, не означава, както обикновено се прие­

ма „разговор между две и повече лица“ - dia- погрешно се свързва с цифра­
та две, а всъщност значи „чрез“, както и „отделно“. Следователно, диалог
буквално означава „чрез думата, мисълта“. За повече подробности относно
разбирането на Галтунг за диалога, за разликата между диалог и дебат и
защо известните „Диалози“ на Платон всъщност не са диалози, тъй като
резултатите от тях са предварително заложени, вж. Galtung, 1988. Б. пр.
 Останалото е въпрос на убеждаването му, че нещата стоят
тъкмо обратно. Чернокожият американец също живее в две кул­
тури - обичайната американска култура и афро-американската
култура, със своя собствена музика и изкуство, травматични спо­
мени, митове. Това не е нов проблем. Но двойката трябва да бъде
три-, а не двукултурна. Богата комбинация, с други думи. Възмож­
но е също така той да постави условие, че техните деца трябва да
бъдат носители както на афро-американската, така и на японската
култура, и по такъв начин да бъдат в състояние да се придвижват
удобно в твърде разнообразното обществено пространство в САЩ.
Но как да се предаде това послание на бащата, когато кон­
тактът с дъщерята и нейния приятел е прекъснат, а нейният съвет­
ник е норвежец, значително по-млад от бащата? Решението беше
да се покани японски дзен-свещеник, по-възрастен от бащата и
дълбоко образован в същата култура. Той предостави на бащата
време, от което той се нуждаеше, да достигне до решение. В япон­
ската патриархална култура пътят към неговото сърце не преми­
нава нито през неговата жена, нито през неговата дъщеря, а идва
отгоре и се предава от един човек на друг.
Ключът към трансцендентността бе да разберем, че сърцеви­
ната на проблема не е расата, а културата. Бащата иска да има
внуци, които също биха могли да бъдат носители на японската
култура, без да е задължително да са с японски цвят на кожата. И
по този начин конфликтът е приключен.

РОДИТЕЛИТЕ, ДЕЦАТА И ХУБАВИЯТ ДОМ

Драга Ен Ландърс,
Как да постъпя със своите родители? Те никога не ме оста­
вят на мира. Те непрестанно ми напомнят, „Окачвай дрехите на
закачалките“, „Подреждай си стаята“, „Стига си висял на теле­
фона, и другите искат да се обадят“. Додяват през цялото време,
никога не ме оставят на спокойствие. Моля, помогнете ми, какво
да направя?
Лишен от покой
 Драги Лишен от покой,
Окачвай дрехите на закачалките. Подреждай си стаята. Поз­
волявай и на другите да се обаждат по телефона.
Ен Ландьрс

Хубави отговори по простата причина, че родителските цели като

„подреждай си дрехите, подреждай си стаята, телефонът е за всички“
много често са законни цели. Целите на децата „Ще правя какво го си
искам с моите дрехи, стаята си е моя, трябва да говоря с приятелите
си“ не винаги са на това равните на легитимност. Какъв тип процес
лепни мира целите на родителите у децата им е друг въпрос. Това
често се нарича „заставяне на децата да растат“. Стряскащ израз.
Нещо като издърпването им? Откъде? Накъде? За косите?
Често явление по време на пубертета е децата за известен пе­
риод от време да възприемат целите, които техните родители им
поставят, като незаконни:
Дъщеря/син, 16 годишна възраст: Те се месят даже в най-дребни­
те неща - как сме облечени, с кого излизаме, кога се приби­
раме вкъщи вечер, кога да си лягаме да спим, кога да загас-
ваме лампата. Аз просто не мога да приема такъв свиреп
контрол над всичко възможно. Аз съм достатъчно голям/а,
за да мога да се мия. Ясно е, че ще допусна някои грешки.
Но това са мои грешки и аз мога да си направя съответните
изводи от тях. Аз не мога до безкрай да продължавам да
бъда зависим от хората, с които съм живял досега. Аз се
изнасям, ще живея сам, леля има малка стаичка.
Баща/Майка, около 40 годишни: Проблемът е там, че той/тя още
не е достатъчно пораснал/а. Децата не са достатъчно зрели,
за да знаят къде минава границата между похвалното п глу­
павото, неприемливото и напрано незаконното. Тя/той мра­
зят да си стоят вкъщи, да си лягат и така нататък. Но послед­
ствията, ако им бъде позволено да решават сами за себе си,
може да бъдат катастрофални, особено за нея. Ние не мо­
жем да й/му позволим да живее при леля си колкото и да им
се иска това - рано или късно ще възникнат проблеми,
свързани с парите, яденето, прането...
Посредникът в конфликта: Твърде познато. Какъв съвет се гот­
вим да им дадем? Да изчакаме, докато проблемът се разре­
ши някак си, нали те така и така някога ще трябва да се пре­
местят, за да учат, или заради работата? И децата не са съвсем
честни. Те искат да са независими, но в същото време са и
малко наплашени. И родителите също не са съвсем честни.
Те се боят, че ще загубят контрола върху децата си, те се
боят, че децата ще им липсват и накрая, те се боят от само-
тата, ако останат само двамата.
Децата искат да се отделят, за да имат възможност да упраж­
няват независимостта си. А родителите искат близост както за да
контролират децата си, така и за да отдават и получават любов
„както когато те бяха малки“. Разстоянието и близостта изглеж­
дат до голяма степен логично взаимно изключващи се.
Една възможна трансценденция на това противоречие е чисто
технически-архитектурна: неголяма стая в апартамента със свои
собствени баня и тоалетна, може би малка кухничка и хладилник,
врата към останалата част от дома/апартамента, но също и соб­
ствена външна врата. Много често срещано в САЩ разрешение,
по-рядко в Япония и в европейските страни. Настина, това струва
малко повече пари, но все пак по-малко от разходите по едно пре­
местване, да не говорим за социалните разходи, възникващи кога­
то две поколения съжителстват заедно твърде плътно.
Декларациите за независимост от страна на подрастващите, апар-
таментите/къщите, обитавани от две поколения, ще стават все по-
често явление. Същото ще се случва с решенията, свързани с три
поколения, защото пенсионната възраст намалява, а очакваната
продължителност на живота расте. В миналото решението в селски­
те райони беше малка къща встрани, но днес това би означавало пре-
калено разхищение на земя. Балансирането между контрола и взаим­
ната помощ отпада, но принципът, че разстоянието и близостта тряб­
ва да бъдат примирени, остава. Психолозите не трябва да се чувстват
засрамени, ако прибегнат към архигектурни/технически решения. Но
те би трябвало да се засрамят, ако не знаят нищо за тях.
Проблемът е същият, когато се отнася за две и три страни в
пределите на една държава. Автономията, самоуправлението, пред­
полагат собствена територия (стая). Но тези територии могат да
се намират в същата страна (апартамент, къща), с относително
открита граница (но почукайте първо на вратата!). Но със соб­
ствен изход към околния свят. Движенията за национално осво­
бождение често настояват за достъп до океана или до други стра­
ни. Затворените „анклави9“ не са популярни. Ако родителите/сгра-
ните желаят да предоставят на децата/страните равно достойнство,
„да се отнасят към тях сериозно“, да се вслушват в това, което
казват, тогава техният добронамерен съвет би трябвало да бъде
по-лесно приет. Както например е при саамите и тамилите!0.

ЖЕНАТА, МЪЖЪТ И ХУБАВИЯТ ЖИВОТ

Жената: Моят проблем може лесно да бъде формулиран: Аз

съм алчна!
Аз искам всичко. Искам да продължа своята кариера като уни­
верситетски професор, да правя изследвания, да чета, да пиша
книги, да посещавам конференции, семинари, за да стана експерт,
да ми бъдат възлагани официални мисии. Освен това бих искала
да имам съпруг, с който да се гордея, който да ме обича, както аз
го обичам. Не желая да изпитвам икономически затруднения. Но
повярвайте ми, аз не мисля само за себе си, аз бих искала също да
работя в политиката за другите. Мечтая да живея в красив, но така
също и практичен дом, който може да стане притегателен център
за нашите приятели и за нашите красиви, умни деца. Мога да про-* 10

4 (от фр. enclave) - букв. заключен, затворен. Територия на една цьржа-

ва, заобиколена от други държави и нямаща излаз на море. Б. пр.
10 Саами - самоназвание на лапландците, обитаващи обширна област
(около 300 х. км2) в Северозападна Европа на териториите на Швеция, Нор­
вегия, Финландия и Русия - западната част на Мурманска област. В Шве­
ция, Норвегия и Финландия се ползват със значителна автономия. Тамили -
народ в Индия, основно население на щата Тамилнаду, живеят и в северната
част на Шри Лаика, като се борят за независимост, използвайки терорис­
тични методи („Тамилските тигри“). Б. пр.
чета в очите ви въпроса, който искате да ми зададете: а мечтаете
ли и за някоя авантюра от време на време?
Искам да попътувам, да видя света. Искам да се наслаждавам
на изкуството, литературата, музиката, на изложбите. И - не на
последно място - искам да се обогатя вътрешно. Аз съм все още
дете, което е пренебрегнало вътрешния си живот, и още не знам
какво да правя.

Продължавайте, опитайте се да намерите решение за тази жена,

което да я удовлетвори напълно!
Мъжът'. Моят проблем може лесно да бъде формулиран: Аз
съм алчен!
Аз искам всичко. Искам да продължа своята кариера като биз­
несмен. Но целта ми не е да съм богат. Нищо подобно. Целта е да
смачкам другите, да овладея пазара, дори това да е е цената на
кръвопускане. Искам жена, дом и деца и всичко от този род - не
искам прекалено много в това отношение. Мога да прочета в очи­
те ви въпроса, който искате да ми зададете: а мечтаете ли и за
някоя авантюра от време на време!
Искам да попътувам, да видя света. Искам да се наслаждавам
на изкуството, литературата, музиката, на изложбите. И - не на
последно място - искам да се обогатя вътрешно. Аз съм все още
дете, което е пренебрегнало вътрешния си живот, и още не знам
какво да правя.

Продължавайте, опитайте се да намерите решение за този мъж,

което да го удовлетвори напълно!
Посредникът в конфликта'. Не е толкова необичайно. И при
двамата целите се подреждат в някаква последователност.
Както обикновено, ние трябва да започнем с анализ на конф­
ликта и да доведем проблема, двойната алчност, в нормалната
форма, изисквана от метода ТРАНСЦЕНД-диаграмата. Ако нещо
пречи, това е недостигът. Те имат своите дилеми и класическото
решение е да се откажат от нещо, може би дори от много неща -
„Не можеш да имаш всичко в този живот“. Няма много мъдрост в
този тип поговорки. Те звучат повече като думи на богаташ, кой­
то казва на бедните да се задоволяват е малкото, да не са прекале-
но алчни. Или както бедните разговаря! помежду си за същото.
С изключение на проблематичната изневяра няма нищо в цели­
те на жената и мъжа, които взаимно да се изключват в какъвто и да
било логически смисъл. Мъжът е по-егоистичен, аз-мой-мен; жена­
та проявява повече солидарност с децата и, другите“, ние-той-наши.
Но като цяло те са твърде аналогични. „Вътрешният живот“ е тема
отчасти нова. Тя не бива да се омаловажава. И примерът от Кали­
форния по-горе показва, че няма абсолютен, независим от контек­
ста конфликт между богатия външен и богатия вътрешен живот.
Проблемът лежи повече във взаимоотношението между всич­
ки тези цели и в нещо, което ние обикновено наричаме ресурси.
Парите са едното: пътешествията и изкуството са финансово ин­
тензивни. Времето - другото: както външният, така и вътрешни­
ят живот може да изисква време. Енергията е третото: Убедени ли
сте, че можете да се справите? Способността да се самооргани-
зирате - четвъртото. И тук следват въпросите, на които трябва
да бъде даден отговор: какво, защо, как, къде, кога, с кого и неряд­
ко - против кого и ето къде започва конфликтът. Ние говорим за
стил на живот и това е верига от външни и вътрешни действия,
изплетена чрез всичките тези малки думички, които, взети поот­
делно, изглеждат толкова невинни. Богатият живот изисква твърде
много от нас - гъвкава административна способност за самоорга-
низиране, подреждане на целите, за да не се сгромолясат върху
защитните сили на нашата душа, завоювайки и опустошавайки ни.
Ето къде е разположен основният проблем. Проблемът е пси­
хологически и се намира в нашите ограничени възможности на
психиката. Целите се подреждат. Но стремежъ т е към удовлетво­
рение, дори към обогатяване - не само да го направиш, да отидеш
там, да го видиш. Ако целта е да се фотографирате с компанията
спътници на фона на Айфеловата кула, тогава снимката доставя
това удовлетворение. Ако целта е да се насладим на Айфеловата
кула, на нейната конструкция, на панорамата, на обяд в ресторан­
та високо в кулата - добре, но в този случай фотографирането
може дори да попречи, да блокира целта.
 И тъкмо това виждаме в описания тук случай: целите могат да
се блокират взаимно, намалявайки насладата от всяка една поот­
делно. Формулирано по този начин, ние завършваме с избор меж­
ду множеството цели от една страна, и с избор на степента на
удовлетворение - от друга. Отказваме се от някои цели и още по­
вече се наслаждаваме на тези, които са ни останали. Изживейте
днешния ден.
Неправилно! Индийската мъдрост гласи, че това противоре­
чие може да бъде преодоляно чрез вкарване на забравеното изме­
рение: времето. Не точката на наслаждение във времето, kairos, а
потокът на времето през живота, chronos" като дневен ред, днев­
ник, план за месеца, годината, жизнен план. Индийската филосо­
фия разделя живота на че тири фази - dharma, artha, kama, moksha11
12
и животът се фокусира последователно върху една, след това -
върху друга цел: възпитание/познание, икономическа дейност, на­
слаждение, мъдрост/освобождение. Тази мъдрост след това се пре­
дава на децата. На Запад имаме също четири фази, детство-обра­
зование-работа-пенсия, ДОРП. Д и П идват без конкретни задъл­
жения и са ориентирани към наслаждението, но с известно споде­
ляне на мъдросгга във фаза П. Над и навън.
Двете правила на индусите за това как да живеят, регулират
последователността на целите, разпределящи ги във времето:
Винаги помнете четирите цели като ръководство на целия
ви живот, а не само една от тях. Ако се стремите само към
една от тях, няма да постигнете дори само нея. Те са взаимно
свързани.
Без да губите нито една от целите от полезрението си, вие
изменяте точката на тежестта в течение на живота си от
една в друга фаза, от dharma в artha, после в ката и накрая в
moksha.

11 chronos (гр.) се нарича физическото време, a kairos (гр.) — субектив­

ното, биологическото. Б. пр.
12 (санскр.): dharma - дълг, artha - притежание, ката - удоволствие,
moksha - освобождение. Б. пр.
 Никога всички наведнъж, никога само една от тях. Няма лоша
формула за щастието. И това става цел за двете страни в конфлик­
та, а и тази цел не стои на пътя на щастието на никоя от страните.

ФРОЙД и животът
КАТО ТРАНСЦЕНДЕНТНОСТ

Ние разгледахме някои вътре- и междуличностни конфликти.

Ако ги погледнем отблизо, ще видим, че всички те са от двата
типа. Страните имат своите цели. Но те живеят толкова плътно
един до друг, че имат също представа за целите на Другия. Дори
ако те едностранчиво преследват своите собствени цели, те не са
слепи за другия.
И това ни довежда до Фройд. Нашата цел тук е да изследваме
това, което той действително е имал намерение да каже. Нашата
цел е да противопоставим най-известните от всичките негови мис­
ловни конструкции, борбата между „Свръх-Аз“ и „То“13, между
културата/структурата и природата - Другото в самите нас - с
диаграмата.
На едната ос са изискванията на обществото, нормите на кул­
турата и ограниченията, наложени от структурата, социалната
тъкан. Те направляват човека в някои насоки и го държат далеч от
други. На другата ос са биологично вкоренените основни потреб­
ности, „подбудите“, природата, които оказват въздействие. По сво­
ята същност не особено оригинален образ. Религиите обикновено
се основават на борбата между доброто и злото, възнаграждение
има за тези, които се намират от добрата страна, и наказание за
онзи, който се поддава на злото. Тесният и широкият път, с други
думи. Бог и Сатаната са други имена за същото; Фройд ги описва
като „Свръх-Аз“ и „То“.

13 В психоанализата: id (лат. - то) - част от психе-то (душата), която е

източник на психическата енергия; super-ego (лат. - свръх-Аз, „над“-Аз) -
част от психе-то (душата), която е източник и крепител на моралните стан­
дарти. Б. пр.
 Но Фройд не е враждебно настроен към подбудите, нито пък е
склонен да приема по безусловен начин „обществото“, заповеди­
те, нормите. Основна насока в неговото учение са последиците от
възможността „Свръх-Азът“ да доминира над „То“ до точката на
разрива. В буржоазна Виена той се съсредоточава върху потис­
кането на сексуалността, не върху това, което се случва в низини­
те на обществото, когато безработният в дълбокото си нещастие
не успява да открадне твърде примамливия комат хляб и умира от
глад. Фройд би трябвало да отиде по-нататък, ако беше приложил
своя гений към целия спектър от основни потребности. Напри­
мер, какво се случва с монахинята, която се отдава на Бог и се
отказва от сексуалността, раждането и кърменето? Или с жените
изобщо, които се отказват от раждане и кърмене?
Както обикновено, крайните позиции са твърде ясни. Човек
без каквито и да било подбуди е такава рядкост, каквато е и човек
без задръжки и самоконтрол. Можем да намерим подобия на чо­
век без подбуди в някои манастири, а на човек без задръжки - в
условия на пълно опустошение. Но тогава възражението би мог­
ло да бъде, че аскетизмът в манастира може да се развие в потреб­
ност и че опустошението се регулира от нормите на реванша и
отмъщението, а не само от подбудите. Такива крайни точки в чо­
вешкото поведение са определени ниши в пространството за
първия пример и ниши във времето за втория пример. Ако се прак­
тикуваха навсякъде и по всяко време, те биха означавали отрица­
ние на човешкия живот. Опустошението е премахнало миналото и
настоящето. А манастирите правят бъдещето бездетно.
Отказът както от подбудите, така и от нормите не може да се
нарече другояче освен смърт. Дори ако човешкото тяло техни­
чески би могло да бъде запазено живо, то би функционирало на
по-ниско равнище от растение. Новороденото е нещо съвсем дру­
го, то е изпълнено с потребности, и нормите бавно се вграждат у
бебето чрез обвързването им към удовлетворението на тези по­
требности.
Компромисът е животът, който повечето от нас живеят, с от­
клонения в посока на крайните точки. Умерено подчинение на
нормите, умерено подчинение на подбудите. С времето образецът
се развива - личността, която Фройд обозначава като Его, Аз-ът.
Поведението става привичка. Когато възникват отклонения, за­
почва да мига предупредителен надпис „възбуждащо, но рискова­
но“ или „правилно, но скучно“. Вариациите ще произтичат от пре­
хвърлянето на вниманието между двата сигнала.
А какво да кажем за трансцендентностга? Не мисля, че Фройд
има какьвто и да било отговор. Противоречието То - Свръх-Аз
има ценност по своята същност, противоречие, с което бихме мог­
ли да живеем, борба, която може да направи така, че да израснем.
Богатият и обогатяващият се живот е цел на този растеж, с разумно
Аз, имащо разумно отношение както към душата, така и към тяло­
то. В любов и солидарност с хората от нашата черга. Процесът е
цел. Ние всички трябва да намерим нашите отговори и да се учим
един от друг. И Uber-Mensch на Ницше, Свръхчовекът, някакъв
тип супер-супер-его отвъд доброто и злото, превъзмогващ (транс-
цендиращ) всички норми, предписани на обикновените хора (или
на обикновените народи), е неправилен отговор. Разбира се.
 ВТОРНИК
МЕЗОКОНФЛИКТИ - В ГРАНИЦИТЕ
НА ОБЩЕСТВАТА

Сега преминаваме от микро в мезо1, от персоналното в соци­

алното, от психологията в социологията, икономиката, социална­
та философия, политиката.
Какво означава това? Ние все още имаме работа с хора. „Раса“
и „класа“, икономически и политически „сили“, отбранителни,
учебни и здравни „алтернативи“, „пол“ - всичко това са социални
конструкции. Осемте противоречия, които ни предстои да изучим,
са също така разделителни линии в обществото. С какво една тео­
рия на конфликта, достойна за името си, може да допринесе тук?
Нашият фокус вече не са индивидуалните лица и техните про­
тиворечия, а категориите, групите лица и техните противоречия с
други групи. Ние имаме някои идеи за тяхната същност и за това
как те се съотнасят към другите групи. Ние казваме за индивиди­
те: „Вие принадлежите към тази група, вие - към онази“ и им при­
писваме множество характеристики. Занимаваме се с абстракции
и обобщения. И дехуманизираме. Нещо повече, създаваме опас­
ност от геноцид, а това се определя като масово унищожение.
Но ние също така обобщаваме и личното. Психолозите имат
описания на личности и ги нагаждат към конкретни лица. Можем
ли да живеем без обобщения - за себе си, за другите, за времето?
Решението лежи в диалога като начин за проникване по-дълбо­
ко в конфликта. Диалогът е с лица, а не с категории. Ние дехума-
пизирамс личното 'Ги, разглеждайки личността като представителна
категория, То. А дали така не изменяме отношението Аз-Ти в диа­
лога в отношение Аз-To? Отговорът е в провеждането на множе­
ство диалози Аз-Ти и в откритостга както към общото между тях,

1 (от гр. mesos „среден“). Като първа съставка на сложни думи означа­
ва средна величина или положение в средата. Б. пр.
така и към личните особености. Взето заедно, всички те може да
покажат някои решения, както ще видим по-нататък.
Нека сега разгледаме осем социални противоречия. Изходни­
те позиции са ясни, добре познати. Нашата задача е да изследваме
какво може да предложи мирният договор на трансцендентността
и преобразуването.

УЧИЛИЩЕ, СТРАДАЩО ОТ ЦВЕТНА СЛЕПОТА

Годината е 1958 и ситуацията е взривоопасна в Шарлотсвил,

щата Вирджиния, в града на Томас Джеферсън, град, който навре-
мето е бил символ на новите, независими Съединени американски
щати. Върховния! съд обявява на 17 май 1954 г., че отделните
училища за бели и цветнокожи никога не могат да бъдат равно­
стойни и налага интегриране на държавните училища на юг
„възможно най-бързо“. Ето как „възможното“ разделя населението
на три групи със следните цели:
Афроамериканците\ Решението на Върховния съд има силата на
закон, интегрирайте се!
Белите интеграционисти2'. Решението на Върховния съд има
силата на закон, интегрирайте се!
Белите сегрегационисти3'. Не тук, не сега, не по този начин: ние
не сме готови!

2 Привърженици на движението в САЩ през 50-те и 60-те години на

XX в. за премахване на бариерите, наложени от сегрегацията върху расо­
вите групи и в перспектива - премахване на сегрегацията изобщо. Б. пр.
3 Привърженици на сегрегацията (от лат. segregatio - разделяне, отде­
ляне). Форма на расова дискриминация, практикувана в южните щати на
САЩ до средата на 60 -те години, при която цветнокожите биват заставени
да живеят в отделни квартали (гета, резервати) и им се забранява да посеща­
ват обществени, културни и др. заведения, предназначени за бели, лишени
са от право на свободно движение; забрана на бракове между лица от раз­
лични раси. Още по-строга разновидност на сегрегацията е същест вувалият
от 1948 г. до началото на 90-те години в ЮАР апартейд (от англ. apart -
отделно, настрана). Б. пр.
 И така, това е конфликт с три страни и две цели, и със значи­
телно мнозинство, стоящо по средата, заело изчаквателна пози­
ция, както обикновено. Белите са организирани в „Съвет за чо­
вешки отношения“ и „Съвет на белите граждани за щатски права
и индивидуални свободи“ - първите, за да създават повече бли­
зост, вторите - за да поддържат разстоянието, отдалечеността и
да отложат неизбежното колкото е възможно по-дълго.
Налице е също така и друго различие между двете бели групи.
Интеграционистите най-често са имигранти от Севера, интелигенти
без местни корени. Сегрегационистите са фермери и обикновени
хора, които са живели на Юг поколения наред. За тях този град е
техен, интеграционистите са имигранти, пришелци, а цветноко­
жите. които някога са били необходими, днес са ненужни и час­
тично опасни, нещо зло.
Имало едно важно изключение: Сара Пейтън Бойл, принадле­
жаща към т. нар. първи семейства на Вирджиния. Въпреки това тя
била суперактивна интеграционистка. Под прозореца й Ку-клукс-
клан4 една нощ запалва кръст като предупреждение. Тъмна бурна
вълна от насилие надвисва над конфликта.
Тогава чувствата и споменът за робството и метежите, граж­
данската война, победите и пораженията са все още твърде силни.
Сегрегационистите са обладани от идеята, че могат отново да
загубят гражданската война, и се сражават с всички видове хитро­
сти срещу неизбежното, частично водени от стремежа да не капи­
тулират без борба.
Интеграционистите опитват, не без проблеми, да демонст­
рират добър модел за междурасови отношения, с което да пока­
жат на другите, че няма защо да се боят от близостта. Никой не

4 (от ip. kyklos - кръг и англ. от келтски клан - родова община, група
роднини). Тайно расистко, антисемитско и антикатолическо общество в
САЩ, ползващо и терористични методи, линч (от собств. име) - ликвидира­
не от тълпата на лица, набедени за разбойничество и престъпни деяния, най-
често чрез обесване, без законен процес и присъда. Известни са с конусо­
видните си маски, с които крият лицата си; събирали са се нощем край до­
мовете на набелязаните лица, където запалвали голям кръст. Днес съще­
ствува повече като отживелица и екзотика. Б. пр.
се осмелява да каже публично нещо, което би могло да предиз­
вика силни реакции. Позицията на сегрегационистите е незакон­
на, дори противозаконна след решението на Върховния съд. Не­
подчинението може да предизвика действие от страна на феде­
ралните власти. Позицията на другите е законна, дори напълно
легална, но би могла да инициира насилие отдолу. Всичко това
се отнася за чернокожите хора, но те нямат пълномощия пито за
единия начин на борба, нито за другия. По места те изчакват. Те
са добре организирани ог Ню Йорк (NAACP5) и от Атланта,
Джорджия (SLC6). Всички те изчакват. Върховният съд също
изчаква, години наред. И сега изведнъж всички са принудени да
изразят позицията си в действие. Известно време се говори за
компромис, обсъжда се да се превземат първо университетите, а
едва след това останалото; да се започне там, където „условията
са назрели“, и след това на другите места. Това би могло да от­
неме поколения наред.
Сегрегационистите са тези, които прибягват до трансцендент-
ност, при това ненасилствено: те организират частни училища, за
да не „подлагат децата си на расово смешение“ в държавните учи­
лища. Това се отнася само за тези, които разполагат с достатъчно
пари и се придържат към устойчив расизъм. Другите, по-малко
състоятелни и не толкова непоколебими в своите расистки убеж­
дения, капитулират пред неизбежното.
Приносът на автора бе да направи групите видими помежду
си и чрез изследванията на общественото мнение да покаже, че
хората разглежда! интеграцията като нещо неизбежно, че никой
не се стреми към насилие, и че частните училища са жизнеспособ­
но, макар и временно, решение.

5 Национална асоциация за напредъка на цветнокожите. Една от първи­

те успешни организации на афроамериканците в САЩ, създадена през 1909 г. с
цел съпротива с легални средства срещу расовата дискриминация, подпо­
магане с филантропски фондове и дарения образованието на чернокожите.
Има умерен, дребнобуржоазно-либерален характер. Б. пр.
6 Южна конференция на (християнското) ръководство - организация,
създадена през 1957 г. от свещеника Мартин Лутър Кинг, оглавила масови
походи и движението за неподчинение по примера на М. Ганди. Б. пр.
 Решенията понякога могат да излязат от там, където най-мал­
ко очакваме. За сегрегационистите се смята, че са твърди и не-
отстъпчиви. Но те успяват да отидат отвъд конфликта чрез въвеж­
дане на нова социална реалност: частните училища.
Ние можем да зададем въпроса доколко успешно е това. Тази
алтернатива се проявява все повече и повече в дискусиите в САЩ
и в американската действителност. Богатите не само спират деца­
та си от държавните училища, но също така изискват част от зап­
лащаните от тях данъци във вид на ваучери, купони и т. н., които
биха могли да бъдат осребрени в частните училища.
На френските жп прелези често се среща предупредителен знак:
Un train pent еп cacher ип autre -- Един влак може да скрие друг. Един
влак идва отдясно, преминава, но скрива от погледа идващия отляво
влак. Радостта, че сте успели бързо да пресечете линията, защото
влакът отдясно току-що е преминал, може да трае твърде кратко.
Конфликтът може да скрие друг последващ конфликт, който
едва се събужда. Една реакция би могла да бъде: „Нека се захванем
за новия конфликт, когато той се появи. Ние не можем да отлагаме
грансценденцията/преобразуването на един конфликт само защото
дру1 може да последва след него“. Ако сме прекадено втренчени в
обществото като силно взаимосвързан механизъм, тогава ще се
окажем парализирани и няма да можем да се захванем с него („да го
поправим“) или да кажем: „Тук ше трябва да се разчисти всичко от
долу до горе“, но ние не сме в състояние да направим каквото и да
било или нямаме смелост, за да се намесим. Резултатът при всички
случаи може да бъде, че нищо не е направено. По-добре е предва­
рително да си дадем сметка за тази опасност и да се опитаме да се
заемеме с малко профилактика, без да изпадаме в състояние на па­
рализа, подобно на някои комунисти/христаяни, очакващи светов­
ната революция/Месията.
Шарлотсвил страдаше от „плуралистично незнание“, незна­
ние за реалните нагласи на хората, и преувеличен страх. Данните
за общественото мнение, до които се добра авторът за разделено­
то, но по същество мирно население, способстваха за десегрега-
цията. Данните за омразата и подготовката за насилие биха могли
да доведат до кошрамерки и евентуално до насилие.
 БЕЗКЛАСОВАТА ФИРМА

На сцената е класически класов конфликт. Малка фирма със соб­

ственик и работник, това е всичко. Средствата за производство при­
надлежат на собственика, а на работника се плаща от приходите от
продажбата на произведеното. Проблемът е в това, че условията за
труд са мизерни: стаичка па течение, изпълнена с лошо миришещи и
опасни токсини. Белите дробове са изложени на влиянието па отров­
ни газове и на студен, влажен въздух. Работникът е в лоша форма.
Но когато той излиза в отпуск по болест, работата спира, приходът
спада, а това е основата за мизерното заплащане - което все пак е по-
добре от липсата на каквото и да било заплащане изобщо.
Работникът'. Условията за труд са скандални; ако не ми се осигу­
ри елементарна вентилация и дупките и пукнатините на сте­
ната не се ремонтират, тогава обявявам стачка и ще обясня­
вам на всеки каква е работата при такива условия!
Собственикът'. Ето поръчките, които сме получили, и отчетните
ни документи.
Изводът е очевиден: няма достатъчно налични пари за необ­
ходимия ремонт!
Не са малко работниците, чули подобни оправдания. В някои
случаи това може и да е вярно. Противоречието между собстве­
ника, който не желае да подобри условията за труд, и работника,
който иска да ги промени, са вградени в системата. Този конф­
ликт може да бъде трансцендиран негативно чрез закриване на
фирмата; в този случай нито работникът, нито собственикът ще
спечелят каквото и да било. А победата за единия означава оче­
видно поражение за другия. Няма никакво пространство за комп­
ромис: собственикът би могъл да подобри някои малки „нещица“,
а работникът би могъл да приеме тези „нещица“ за известно вре­
ме. Но в нашия случай компромисът е отхвърлен както като пре-
калено малко за единия, така и като прекалено скъпо за другия.
Стачката вече се очертава на хоризонта, а с това - и закрива­
нето на фирмата, което е значително повече от уволняване на един­
ствения работник. Край.
 Спешно е необходима трансцендентност, не само за двамата,
но също и за третата страна, клиента, и четвъртата - доставчици­
те. Възможно ли е ключът към грансцендентността да се крие в
някоя от тези страни?
Посредникът в конфликта разговаря и с четирите страни и
намира силен интерес у всички за запазване на фирмата, но не
достатъчно силен, за да осигури заем. Работникът разбира твърде
малко от делата на фирмата, а собственикът познава зле работата
на работника и неговите проблеми. Въпреки минималния размер
на фирмата, те живеят в два различни свята.
Трансцендентност: Различието между работника и собстве­
ника се отстранява чрез встъпването на двамата във фирмата
като равни, превръщайки я в кооператив. Предишният собстве­
ник ще прекарва четири дни седмично с машините и ще добие
по-добро познание за същността на работата от гледна точка
включително на миризмите и течението. Предишният работник
ще прекарва един ден седмично в малкия офис и ще му стане
ясно колко малко разбира той от надеждните доставки, предана­
та работа и клиентите, създаващи достатъчен паричен поток, за
да се заплаша на двамата, и при това да остава нещо. Той ще
разбере също, че няма достатъчно работа за служител на пълно
работно време в офиса, след като фирмата е инвестирала в кратък
курс по счетоводство за него и в технология за предишния соб­
ственик. С други думи, фирмата е за реорганизация, например
осем дни в цеха и два в офиса всяка петдневна работна седмица,
вместо предишните пет плюс пет. Значителен ръст на произво­
дителността и производството, както и материален приток в ед­
ната посока и паричен приток - в другата.
Конфликтът не винаги намира толкова успешна положителна
трансцендентност и е възможно предишният собственик да изпол­
зва новата си позиция за сметка на предишния работник, когато
печалбата е добра. Може би това е по-лесно да се направи в мал­
ките фирми. Но по-лесното проникване през границите в иконо­
мическия цикъл е добра обща формула за по-добро протичане на
цикъла и оттам - за преобразуване на конфликтите около този
цикъл изобщо.
 ИКОНОМИЧЕСКИ АЛТЕРНАТИВИ

Нека сега разгледаме големия икономически дебат и борбата,

които наложиха своя белег през миналия век и които но всичко
личи, че ще продължат с пълна сила и през този век. Дали соб­
ствеността върху средствата за производство и финансите ще бъде
частна, индивидуална или колективна (както в кооператива), или
публична, в ръцете на държавата? Собствеността включва право­
то за решаване къде и как тези блага трябва да бъдат използвани в
икономическия цикъл от природата през производството до по ­
треблението. Собственикът разполага с някакви ресурси. Как и
къде той ще ги инвестира? Ще позволи ли пазарът да решава, да
разкрие пътищата към максималната печалба, независимо дали
става дума за производството или за финансовия отрасъл? Или
ще позволи на основните човешки потребности, на личността и/
или колектива да решават?
Дискусията е твърде добре позната, може би дори скучна.
Въпреки това, или точно по тази причина, ще бъде интересно да
се види колко примитивна всъщност е тази дискусия и как ако
използваме нашата диаграмка, може да открием нови перспекти­
ви за преобразуването на икономическите конфликти.
Нека първо отбележим, че проблемът за собствеността не
е аналогичен с проблема за управлението на фирмата. Разбира
се, частният собственик може да планира, поставяйки в центъ­
ра човешките потребности, а не само търсенето. Държавата
също може да управлява фирмата така, че във фокуса да бъде
печалбата. Но обикновено държавата легитимира себе си чрез
ориентация към основните потребности и благосъстоянието за
всички, а частният сектор се радва на гаранцията, за която се
предполага, че е дадена от Адам Смит, че неговата егоистична
ориентация към печалбата ще бъде в интерес на всички, че един
милион егоизми -- алтруизъм, особено ако основните потреб­
ности бъдат отчетени.
Нека сега опростим това до частно-пазар-печалба, в конф­
ликт с държава-план-потребности. Позициите на двете страни
са формулирани по-горе. Ние говорим за това, което се нарича
десни и леви сили, ако използваме тези отчасти изтъркани думи.
Но зад тях се крият конкретни хора с плът и кръв. Мезоконфлик-
тите лесно се свеждат до микроконфликти.
Звучи ли ви старомодно? Възможно е. Но ако някой узурпира
,дясната идеология, бори се за частното-пазара-печалбата с надеж­
дата, че силно редуцираната държава все пак ще бъде в състояние
да управлява печалбата в посока към основните потребности, и
нарича това Трети път, тогава някои предишни леви партии вне­
запно ще станат десни. Важно е какво правят те, а не как наричат
себе си. Като крадат програмите на десните партии, те също така
отвличат избиратели от тези партии и ги лишават от програми,
поне докато самите партии не започнат да преосмислят ситуация­
та. Демократичната дискусия не печели от стесняването на поли­
тическия спектър. Тогава не е ли по-добре да вдъхнем малко нов
живот в това „старомодно“.
Двадесети век бе свидетел на придвижването на политическо­
то махало по диагонала от пазара към планирането, през социал­
демократическия компромис на смесената икономика, и след това
обратно. И после отново. Но това са само три от пет позиции.
Какво се случва с негативната и положителната трансцендентност?
И какъв тип диета за бедния човек предлага това - меню със само
три от пет ястия?
Икономическата политика, изградена през двадесети век, се
базира на национално, местно или дори глобално равнище (през
90-те години), което означава, че оттеглянето от конфликта включ­
ва местните икономики. С други думи, традиционна селска иконо­
мика? Оттеглянето = да се върне назад часовника на историята?
Добре, защо не? Може би е рационално да се върне назад часов­
ника, когато се намираме в друг часови пояс и може би тъкмо там
се намираме ние. Но смисълът е не да спорим, а да направим от­
състващите две позиции в дискусията значими - вербално и кон­
цептуално.
Но все още остава въпросът какво е това положителна транс-
ценденттност? Най-добрите емпирични примери са вероятно
японската и източноазиатските икономики, които преди САЩ
настояха за реорганизация, в смисъл на еднозначно изменение в
посока частно-пазар-печалба. Тази вълна сега обхваща цял свят
под името „приватизация“ - с други думи, една от двете крайни
позиции.
Японското „и двете плюс още едно“ бе пазарна икономика,
микроуправлявана от държавата чрез планиране и стимули. Па­
зарът има последната дума за вътрешния икономически цикъл;
държавата - за световния пазар. За основните потребности на ра­
ботниците се грижат и двете. Едва ли остава съмнение, че микро-
контролът и субсидията/стимулите понякога отиват прекалено
далеч. По-голямата част от това, което не би оцеляло в чисто кон­
курентната пазарна икономика, се поддържа изкуствено. Но сис­
темата е способна да удовлетворява основните потребности по-
добре от чисто пазарно-ориентираната икономика и създава по-
висок икономически ръст от чисто планово-ориентираната ико­
номика. Веднъж един съветски икономист ми каза: „Тези прокле­
ти японски капиталисти са по-добри в икономическото планиране
от нас“. И той и неговите американски колеги биха могли да доба­
вят: „Тези проклети японски социалисти са по-добри в пазарната
икономика от нас“. През 2003 г. нещата не изглеждат съвсем така.
Пека се върнем отново назад в годините, когато Япония намери
пътя обратно към своето собствено Аз.
И така, ние се приземяваме на основния диагонал, (3) + (4) +
(5), далеч от крайните позиции Пазар и План като най-добрите
три ястия от менюто за преобразуване на конфликта. С други думи,
сложна, смесена икономика.
Тази икономика трябва да включва традиционен местен сек­
тор, особено за основните потребности, за храна (със свеж въздух
и вода), за жилища и облекло, първично здравеопазване (местни­
те поликлиники), основно образование, например образователни ­
те кафенета, свързани с интернет кафенетата, като училищата в
класическия смисъл вероятно бавно ще изчезнат. В голяма степен
това ще бъде базирано на обмен, а не на парични отношения, а
ако се основава на пари, то е най-често в местна валута.
Националният сектор би могъл да бъде смесена икономика
от социалдемократически тип, произвеждащ средства за произ­
водство и за потребление за нуждите на вътрешното търсене.
 Третият компонент би могъл да бъде комбиниран сектор на
високо равнище и подобно на класическия японски образец тряб­
ва да бъде насочен към износа в глобалната икономика (виж Мир
с мирни средства, раздел III).
И преобразуване го на конфликта трябва да бъде комбинация
от всичките три компонента.

ПОЛИТИЧЕСКИ АЛТЕРНАТИВИ

Нека сега да видим до какво води този подход към конфлик­

та като последствие за политическите системи, за „начините на
управление“, които подобно на „икономиките“ са в множестве­
но число.
Днес мнозина считат, че дебатът и борбата между Пазара и
Плана са спечелени от Пазара. Ако това са двете единствени дос­
тъпни алтернативи на твърдия диск на мозъка и те се наричат „ка­
питализъм“ и „социализъм“, това би могло да бъде правилен из­
вод. Но ако включим другите три възможности, нещата стават по-
сложни.
Противоречието между демокрацията и диктатурата обаче
беше недвусмислено спечелено от демокрацията. Диктатурата
е нелегитимна. На практика ние все още имаме диктатури, осно­
вани на пол, поколение, раса, класа и нация, но никой не се обявя­
ва в тяхна защита. Патриарсите, старейшините предпочитат ти­
шината. Същото се отнася до расизма, който някога е бил в коре­
ните на колониализма. „Диктатурата на пролетариата“ също има
неколцина защитници днес въпреки факта, че .диктатурата на бур­
жоазията“ все още е широко разпространена в практиката. И дори
ако почти всички многонационални държави се управляват от една
доминираща нация, съвсем малко от тях биха защитили това като
принцип - с изключение на евреите в еврейската държава Израел.
Но пека разположим „начините на управление“ на диаграмата
н какт о обикновено да проверим дали мирният диагонал би могъл
да ни предложи нещо интересно. Защото дори в самата „демокра­
ция“ са налице различни позиции и дълбоки противоречия.
 Крайните позиции са ясни: демокрацията означава управле­
ние на всички, а диктатурата -управление на някого, по-точно на
един човек, обикновено мъж. Това, че двете са взаимно изключва­
щи се, изглежда повече от очевидно. Но тук всъщност е налице
една исторически важна положителна трансцендентност - управ­
ление на един човек, който се възприема като въплъщение на ко­
лективната воля, „1а volonte generate“7: един човек, комуто хора­
та желаят да предадат цялата си власт, когото те са готови да след­
ват през огън и вода. Такъв е Мандела, когато дойде краят на
апартейда, Нкрума8, когато дойде краят на колониализма и може
би Наполеон, когато дойде краят на терора. Но обърнете внима­
ние: мандатът може да бъде взет обратно. От тримата само Ман­
дела разбра, че не разполага с неограничено време.
Днес най-близо до разбирането за демокрацията като „управ­
ление на всички“ би могла да бъде швейцарската пряка демокра­
ция - не само с референдума, по също и с инициирането му в
смисъл, че гражданите чрез подписите си могат да поискат рефе­
рендум. В другите демокрации се работи с компромиси. Хората
имат право на глас по обшия курс па управление, представен в
пакети, наречени партийни програми. Но този глас се чува едва
веднъж на четири години. Прозорецът се отваря само за един или
два дни, наречени „избори“. Подробностите са оставени на една
олигархия, управление на няколко органа, например политически
партии, често наричани „политическа класа“, или „каста“, особе­
но когато е самонабираща се. Тези избори на политическа класа
са това, с което разполагаме при непряката демокрация, която
по тази причина е по-добре да се назовава със своето правилно,
макар и по-непривлекателно, име. парламентокрация. Но дори
при пряката демокрация всичко може да бъде направено още по-
пряко чрез референдуми, особено на местно равнище.

7 (фр.) Обща воля. Б. пр.

8 Нкрума (Nkrumah), Кваме (1909-72) - ръководител на движението
за независимост на Гана, б. Златен бряг, пръв президент на републиката
(1960-66), радвал се на голям авторитет в Африка и цял свят, свален с
военен преврат и починал в изгнание. Б. пр.
 Диктатурата е изключена от нашите разсъждения като неле­
гитимна. Но всички останали предлагат богато демократично меню,
в сравнение с бедното меню от две ястия: диктатура - демокра­
ция. Въпросът е - какъв тип демокрация?
Демокрацията, при която цялата власт е предоставена на един
човек, който се радва на доверието на всички, може да бъде важна
във време на криза. Така Норвегия, окупирана от нацистка Герма­
ния, нямаше такъв човек по време на войната. Кралят беше най-
близо до тази роля, но не разполагаше със съответния мандат.
Имаше министър-председател в изгнание, който разполагаше с
мандат, но не беше такава личност. Имаше политик от опозиция­
та, който имаше повечето от необходимите качества за това, но
нямаше мандат. Куислинг9 разполагаше с властта, но в никакъв
случай не и с мандат. Той гледаше на тази власт като на средство,
за да отиде отвъд традиционните норми на демокрацията, създа­
вайки свои собствени норми като легитимация. Принципът на Фю­
рера, с други думи, под сянката на Ницше.
Последната възможност, нито демокрация, нито диктатура,
обикновено се нарича анархия10. Политическата структура е пре­

9 Куислинг (Quisling), Видкун (1887—1945) - организатор (1933) и ли­

дер на фашистката партия в Норвегия. Спомага за окупирането на страната
от нацистка Германия (1940). Министър-председател (1942-45), назначен
от окупаторите на страната, екзекутиран след освобождението. Името му е
нарицатнелно за колаборационизъм през Втората световна война. Б. пр.
10 Анархия, анархизъм (фр. anarchisme от гр. anarchia- безвластие). Без-
властие, своеволие, непризнаване на авторитет и дисциплина, неподчинение,
отричане на установената власт. Като социално-политическо течение и идео­
логия възниква в средата на XIX в. и е свързано с имената на М. Щирнер, М.
А. Бакунин, П. А. Кропоткин и др. Неговите основни характеристики са ин­
дивидуализъм, субективизъм и волунтаризъм, отказ от всякаква държавна
власт и политическа организация; защита на дребната частна собственост и
отхвърляне на едрото производство, независимо дали е частно или държавно;
прилагане на авантюристична тактика на „прякото действие“, стремеж към
незабавна социална революция „на всяка цена“, чиято непосредствена задача
е унищожаването на всяка държава, установяване на абсолютна свобода на
индивида и федерации на автономните асоциации на производителите. Б. пр.
станала да действа. Социалната тъкан става много тънка, стига до
точката на скъсване, а онова, което остава, са културните норми и
основните потребности. Ако и нормите също са престанали да
действат, това се нарича анемия". Останали са ни основните по­
требности и егоистичният анализ „кое е изгодно“. Постмодерно
общество?
Нашата цел тук е, както при „икономическите алтернативи“,
да покажем отново колко можем да получим от основната диагра­
ма. Където имаме две сили, насочени една срещу друга, както при
демокрацията и диктатурата, там винаги ще има пет възможнос­
ти, не само две. Получаваме обеднен, дори идиотизиран дебат,
ако сведем нещата до .демокрация срещу диктатура“ или „капи­
тализъм срещу социализъм“. Под слънцето могат да се открият
много повече неща, като въплътена демокрация, пряка демокра­
ция, косвена демокрация и анархия. Те могат да бъдат обединени
по начини, които по-добре отразяват какво сме имали в миналото,
да не говорим какво можем да получим в бъдеще.
Проблем могат да създадат дълбоките култури, които нена­
виждат числото 5 и харесват числото 2. Такива дълбоки култури
се наричат дуалистични, позволяващи само две категории, като
правилно - неправилно, добро - лошо. Такъв е без съмнение слу­
чаят с по-голямата част от нашата западна култура и особено с
американската и руската култура.
Така, типично американската формулировка ще бъде, че ви­
наги са съществували само две политически системи, диктатура и
демокрация, и демокрацията е спечелила. Имало е само две ико­
номически системи, социализъм и капитализъм, и капитализмът е
спечелил. Първото се е случило след Втората световна война, а
второто - след Студената война. Прекадено опростено.

11 (фр. от гр.). Беззаконие, липса на цел, идентичност. Нарушаване на

законите, отслабване на регулативната им сила, неефективност на социални­
те правила и норми, характеризиращо преходните състояния на обществото -
революции, дълбоки социални реформи и преобразувания. В социологията
терминът е въведен от Е. Дюркем за обозначаване на разнообразни видове
нарушения на ценностно-нормативната система на обществото. Б. пр.
 В Краят на историята Франсис Фукуяма достига до извода,
подобно на Маркс и Енгелс, че праисторията на човечеството ще
приключи и че реалната история ще се основава на електоралната
демокрация и пазарния либерализъм. Ако се използва дуализмът
като ръководство, това е възможно да изглежда точно така. Чис­
лото 5 също не е много голямо. Но то открива значително повече
възможности, отколкото този затвор за мисълта - числото 2. За
Горбачов изглежда е било почти невъзможно да обясни на руския
народ смисъла на „социалдемокрацията “. Той успя да представи
по-голямата част от този смисъл преди да бъде свален от власт и
сега си остава още председател на малка партия с това име. Но
мисленето на руснаците също се свежда до две категории и те
достигнаха до същите изводи като американците: ако социализмът
е бил неправилен, тогава капитализмът трябва да е валиден, тъй
като има само две категории. Основният проблем се намира в
дълбоката култура, т. е. там, където нещата трябва да търсят ре­
шението.
Защо демокрацията в Третия свят е толкова проблематична?
Защо има толкова много преврати и контрапреврати? Има много
обяснения, но едно може да се открои като особено убедително.
Демокрацията изобщо и изборите в частност са част от теорията
за държавата. Въпросът е кой за ограничен период от време - че­
тири или осем години - ще управлява държавните блага, ще има
достъп до жилищата за министрите, автомобилите, ще решава данъ­
ците и митническите сборове, природните ресурси, възможности­
те да продава достъпа до тях на чуждестранни фирми срещу пари
от корупция. Добавете към това контрола над армията и полиция­
та. Колкото са по-бедни хората, толкова повече това трябва да
изглежда като подобие на рая на земята, нещо като неизчерпаем
ресурс. И всичко за един човек - политика, избран от хората.
Правителството може да използва държавни ресурси, за да ку­
пува гласове. Опозиционните партии знаят това и организират пре­
врат, за да „прочистят страната от корупцията“. Те сега са изправе­
ни пред проблема, че също искат по-добър достъп до държавната
баница. За да вървя т напред, те представят себе си като спасители
на страната, като тези, които действително биха искали да почистят
всичко - и след това извършват същите престъпления, докато след­
ващото поколение спасители не се появи със същото оправдание.
Как могат да се избегнат превратите? Богатите страни имат
свои методи. Тези, които са избрани, получават достатъчно висо­
ко заплащане, за да изпълняват своите задължения в законодател­
ната, изпълнителната или съдебната власт, но не толкова високо,
че тези облаги да станат самоцелни В бедните страни средната
заплата не е достатъчна, за да се упражняват такива задължения и
освен това да се изпълняват представителни функции. Отговорът
не е, че струва много по-малко да се плаща на един-единствен
диктатор, отколкото на цяла демократично избрана политическа
класа. Отговорът е демокрация.
Дори повече демокрация. Но без прекадено много облаги на
върха. Как? Като се изравни малко пирамидата и се децентрали­
зира държавата, като се предложи повече власт на местно равни­
ще, по-малко облаги за избраните представители на народа. И в
същото време като се оставят повече решения на самите хора в
местни и национални референдуми.
Преди няколко години стоях на площада в Лилехамер, град в
Норвегия, и слушах двама кандидати за министър-председател на
бъдещите избори. Двама умни, изкусни, опитни политици излага­
ха своите позиции, но и подчертаваха несъгласията помежду си.
Аз също така главно обмислях нещата, с които не бях съгласен.
Доколкото те бяха в основни линии съгласни по въпросите на нор­
вежката външна политика, този аспект на политиката беше оста­
вен незасегнат. И тъй като избирателите се стремят да формират
мнението си около въпросите, по които няма съгласие, резултатът
беше деполитизация на външната политика. Това се нарича
„Външната политика е над партиите“.
Представете си, че вместо да дебатират, като се опитват да се
преборят един друг с думи, те използват своето красноречие за
диалог, имащ за цел да разкрие как техните противоречия биха
могли да бъдат грансцендирани, а техните гледни точки да бъдат
обединени в по-висше единство. Това, за което те се обявяват,
никога не е било чак толкова неправилно, че в него да няма нищо
хубаво, но може би не и чак толкова добро, че да няма нещо не­
правилно. С други думи, ако те се допълваха, вместо да си проти­
воречат взаимно, биха могли да издигнат Норвегия, вместо да по­
зволяват на страната да се колебае подобно на махало между из­
вестни позиции. Но за да се случи това, силните страни на про­
тивника трябва да се разглеждат като възможни средства за пре­
одоляване на собствените слабости. Проблем ли е това?
Избирателите биха могли да настояват за търсещи, трансцен-
диращи диалози, а не за кучешка борба, като след това гласуват за
кандидата, който е най-способен да се учи от своя собствен про­
тивник = партньор. В Австралия има движения, насърчаващи ав­
стралийските избиратели да правят тъкмо това.
Демокрация на диалога, а не на дебата. Моите мисли ме водят
към големия математик Дейвид Хилбърт, който веднъж каза, че
хората имат повече или по-малко широк хоризонт пред себе си. У
някои хора този хоризонт се свива до една единствена точка, което
те след това наричат своя гледна точка. Възможно ли е да свършим
малко съвместна работа, за да разширим този хоризонт, защото това
ще донесе повече полза на демокрацията, отколкото парада от по­
зиции и гледни точки? Правителството би било в този случай ня­
какъв вид коалиция, съсредоточена върху диалога. Защо не?

АЛТЕРНАТИВИ ЗА ОТБРАНАТА

Дошло е времето на политиката на сигурността. Държавите,

страните и другите групи взаимно се нападат, понякога с насил­
ствени средства, от юмруци до ядрено оръжие, и причиняват трав­
ми на тялото, ума и духа. Средствата, които не позволяват това да
се случи, се наричат отбрана. Въпросът е как, а това води до добре
известни конфликта по проблемите на сигурността. Нека опитаме
малко да преобразуваме този конфликт, както той е намерил израз
в дебатите за отбраната и да видим докъде можем да стигнем.
Крайните позиции в традиционния дебат за отбраната са:
Чисто военна отбрана'. С насилствени средства, за да се унищо­
жи разрушителната мощ на другата страна. Съществуват четири
метода или военни доктрини:
 (1) Офанзивна нападателна, без каквото и да било конкретно
подозрение, просто защото „той е зло“;
(2) Дефанзивна нападателна, превантивна война, изолиране
на противника;
(3) Офанзивна отбранителна, отговаряща на удара с удар, на
територията на противника;
(4) Дефанзивна отбранителна - приемаме войната, но на наша
собствена територия.
Проблем: офанзивната нападателна, дефанзивната нападателна
и офанзивната отбранителна предполагат наличието на дългобой-
но оръжие, способно да нанася удари на територията на против­
ника, а наличието на такова оръжие може да се разглежда като
провокация, независимо от намеренията, и да предизвика нападе­
нието, което то се предполага, че предотвратява.
Чисто ненасилствена отбрана', с ненасилствени средства,
за да лиши другата страна от плодовете от нападението. Има три
основни метода:
(i) Отказ от сътрудничество и гражданско неподчинение,
включително диверсия срещу материални обекти с цел
лишаване на противника от социални, икономически и по­
литически цели;
(й) Постигане на неуязвимост чрез изграждане на хоризон­
тални мрежи, снабдяващи с храна, лекарства и т. н.; на­
кратко казано, добра подготовка;
(iii) Отказ от нанасяне на вреди на другата страна, поддържане
на приятелски отношения с нея, с диалог, но без компро­
миси там, където става дума за отказ от сътрудничество.
Крайните позиции биха ут върдили и практикували една и само
една от тези две алтернативи. Първата, чисто военната защита,
днес заема господстващи позиции приблизително в 170 страни в
света. 30 страни нямат армии, с други думи „оттегляне“ от про­
блема, гъй като те нямат каквато и да било, включително и нена­
силствена, отбрана. Около половината от тези 30 страни имат от­
бранително споразумение с някоя друга страна. Последната, чис­
то ненасилствената отбрана, не се среща в нито една страна. С
други думи, само два от пет възможни резултати са използвани.
 Тук ще се съсредоточим на компромиса и трансцендентност-
га. Компромисът е известен също като „комбинирана отбрана“.
Армията е на границата и ако това не е достатъчно за спиране на
атаката, тогава невоенната отбрана преобладава в страната. И ако
това не е достатъчно, другата страна печели.
За да преобърнем тази дилема, която е предизвикала остра
словесна разпра между тези, които представляват военните и па­
цифистите12, ние трябва да се вгледаме в позициите, които са раз­

12 Пацифизъм (от лат. pacificus - миротворен). Движение, проповядва­

що пасивна съпротива срещу всяка война. В класическата античност сто­
иците-от Зенон (322-264 г. пр. н. е.) до император Марк Аврелий се изявя­
ват като противници на войната. Подобна традиция се наблюдава при юдеи­
те (шалом), а оттам и в ранното християнство. Но най-древната религиозна
пацифистка система, изградена изцяло върху отрицанието на войната, е
будизмът. Император Ашока (274-236 г. пр. н. е.), след години завоевател­
ска политика, довела до създаването на огромна империя от Мадрас до Аф­
ганистан, приема будизма и налага принципите на мирното развитие в държа­
вата. Крайна форма на пацифизма е индуската религия на джайнизма, която
забранява дори причиняването на вреда на насекомите. Самото название на
исляма произхожда от арабското салаам, т.е. мир: благосъстояние и хармо­
ния с всички себеподобни и с аллах. Пацифистката интерпретация на исля­
ма е особено застъпена сред мюсюлманите суфити. Съвременният фило­
софски и светски пацифизъм датира от XIX век. Той дължи много на учени­
ето на Паскал за културния релативизъм и абсурдността на причините за
война, както и на Кантовия идеал за Вечния мир. Първото пацифистко дру­
жество е основано през 1815 г. в Ню Йорк от презвитерианеца Дейвид Лоу
Додж, като още през същата година подобни сдружения възникват в Охайо,
Масачу сетс и на други места, а през следващата - в Лондон. Основателят на
социологията О. Конт счита пацифизма като неделима част от рационална­
та, научна система за организиране на обществото - позитивизма. Паци-
физмът оказва влияние върху Дж. С. Мил, Хенри Д. Торо, Лев Толстой, а
откривателят на динамита А. Нобел учредява ежегодна награда за мир, но­
сеща неговото име. Редица християнски секти - адвентистите (особено събо-
тяните), Свидетелите на Йехова, мстодистите-перфекционисти, свободните
методисти, уеслейнците, назаряните и петдесятниците възкресяват ранно-
християнската традиция на пацифизма. Американският съюз за граждански
свободи е създаден с първоначалната основна цел да защитава правото на
тези, които се противопоставят на войната и които са преследвани от зако-
положени по-дълбоко. Швейцарският психолог Жан Пиаже13 пра­
ви разлика между абсолютизма и реципрочността, представени
тук като Абсолютно и Реципрочно, като два начина за възприема­
не на Другия, добре познато от класовата борба, борбата между
половете, Студената война, съюза САЩ/Запада срещу останалия
свят след терора на 11 септември в Ню Йорк и Вашингтон, и така
нататък. Или от всеки насилствен конфликт.
Абсолютният възглед представя противника просто и безус­
ловно като зло. Какво сме направили ние няма никакво значение в
случая. В злонамереността си той се възползва от всяка допусна­
та от нас слабост, за да ни причини някакво зло. Единственият
изход е да го обезвредим, като използваме доктрини (1) - (4), осо­
бено (1) и (2).
Реципрочното, по-зрялото начало ще се запита дали има
нещо, което сме направили, и което би могло да предизвика на­
силието на Другия, и какво бихме могли да направим, за да на­
малим неговата склонност към насилие. Например приятелска
нагласа, да му позволим да се изкаже и да изслушаме неговата
версия. Накратко казано, диалог, а не дебат, който лесно може
да стане продължение на войната със словесни средства. Диалог
от такъв тип, където всички страни могат да поговорят за своите
намерения и да формулират целите си, би могъл да доведе до
преобразуване на конфликта, ако противоречията могат да бъдат
трансцендирани. Ако насилието вече се е случило, тогава поми­

на чак до 1934 година. Пацифизмът се разпространява особено много по

време и след Втората световна война и прераства в световно антивоенно и
антиядрено движение, начело на което застават учени като А. Айнщайн, Р.
Опенхаймер, Лео Сцилард, Б. Ръсел и много други, както и народни водачи
от ранга на М. Ганди, М. Л. Кинг, Далай Лама. Б. пр.

13 (1896-1980)-швейцарски психолог, философ и логик. Разглежда ин­

телекта като система от операции (вътрешни действия на субекта вслед­
ствие на външни материални въздействия). Създател на генетичната епис-
темология. Дава предимство на логическото в психологическия анализ на
мисленето. Б. пр.
рението също е необходимо - процес, който е дори по-сложен от
преобразуването на конфликта.
Но някаква отбрана също е необходима. Проблемът възниква
когато (1), (2) и (3) провокират, защото офанзивните оръжия мо­
гат да бъдат използвани и за нападение. Това води до (4) като
отбранителна доктрина: с други думи, до конвенционална отбра­
на на къси разстояния, и/или до милиция/партизанско движение.
И към това добавяме ненасилствената отбрана, всичките три по­
зиции взети заедно, (i), (ii) и (iii).
Една страна от този тип трябва да разполага с тройна сила, да
може да разчита. Ако някоя от силите откаже да действа, остават
още две сигурни опори, с които може да се оцелее дълго време,
без очевидна победа/поражение. Основният проблем не е в отбра­
нителната политика, а в дълбоко залегналата култура, която тлас­
ка по посока на абсолютизма и далеч от взаимността, към дилема­
та милитаризъм или пацифизъм, а не към варианта „както едното,
така и другото“. И това ще бъде темата в петък.

УЧИЛИЩА И АЛТЕРНАТИВНИ УЧИЛИЩА

Ученик А, побойник'. Ненавиждам училището. Учене, дисциплина,

принуда. Аз страдам, скучно ми е до смърт. Понякога ми се
иска да запаля всичко, заедно с някои от най-гадните учители.
Ученик В, тормозен'. Аз обичам училището. Научавам толкова
много всеки ден -- език, история, математика. Само да не
беше това момче, което винаги ме измъчва. Той не може да
разбере, че някой просто обича училището.
Посредникът в конфликта: Вярно ли е това, А, че вие нападате
В, защото той толкова обича това, което вие ненавиждате?
Училището е толкова здраво, вие не се осмелявате да посег­
нете на него. Вместо това посягате на В. Той не може да ви
отвърне и вие добре знаете това!
Ученик А. побойник: Както искате го наричайте. Аз нямам наме­
рение да ненавиждам по-малко това училище по тази причи­
на. Продължавайте е вашия анализ, просто продължавайте!
Посредникът в конфликта'. Добре, какво да правим сега? При­
мерът е от Япония, но явлението е глобално. Става така, че
побойниците ги анализират и наказват, тормозените ги ана­
лизират и им се помага, отношенията между едните и други­
те се анализират и подобряват. „Училищната система“, „об­
ществото“ (имат се предвид висшите елити) обикновено дей­
стват като побойника, с желязна ръкавица, с „нулева толе­
рантност“. Примитивна, незряла индивидуализация на един
твърде дълбок проблем.
Цитираното по-горе сочи самото училище като проблем. Тра­
диционното училище устройва В много добре. А си намира обик­
новена работа, присъединява се към моторизирана банда и отпада
от училището. Строгият учител ще позволи А да бъде наказан.
Мекият учител ще свика събрание на класа, след това ще започне
да посредничи между А и В. Но всичко това има една обща черта:
фокусът не е училището като такова. Фокусът са А и В.
Нека започнем с първия скок: вместо да разглеждаме А и В
като виновник и жертва, перспектива, която също е необходима,
да погледнем на тях като на двама политици в училище.
А е прав', училището е дисциплиниращо, внушаващо уваже­
ние към пространството (сградата, стаята, чина), времето (учеб­
ният час, междучасието) и ръководството (учителят, властите,
учебният план). Преподаваното обикновено съвпада с мъжката
идеология, висшата и средната класи и доминиращата нация. Лип­
сата на избор означава авторитаризъм. И в резултат се развиват
масово алтернативни училища.
Но В също има право', мнозина процъфтяват в училище, з ако­
ва, каквото е то.
На А изглежда му се иска училище с по-голяма свобода на
избора, където насочеността не е само към знанието и способно­
стите, по също към къде-кога-как. £3 изглежда е привърженик на
ясните ръководни принципи, които също съдържат и къде-кога-
как. Алтернативно училище за А, включващо курс за ремонт на
мотоциклети, и традиционно училище за В? Но дали конфликтът
наистина ще бъде разрешен, само защото целите на двамата са
удовлетворени? Не напомня ли това малко семейството, летящо
поотделно, или сиестата за съпруга в спалнята и фиестата за
съпругата в хола? Ние правим конфликта прекадено лесен, ако
игнорираме връзката между страните, идеята да бъдат заедно.
Търсим едно училище, където и двамата ще се чувстват като у
дома си, а не традиционно училище за В и специално училище за
А. Ние искаме положителна трансцендентност, а не компромис,
нито негативна трансцендентност, премахваща всички училища.
Слабата положителна трансцендентност би им предоста­
вила ваучери, които биха могли след това да бъдат осребрени в
други училища, съгласно техния собствен избор, придвижвайки
се в годините на училищното обучение - бързо за някои, бавно
като сироп за други, които се стремят час по-скоро да дочакат
края на това финансирано от държавата страдание. Една година в
друг тип училище в чужбина днес обикновено се признава. Защо
не година в друг тип училище в собствената страна, дори в соб­
ствения град?
Силната положителна трансцендентност трябва да фор­
мира повече типове училища (традиционни, Щайнер/Валдорф, ек­
спериментални най-общо) в една и съща училищна сграда и така
да им позволи да разцъфтяват заедно, да позволи на учениците да
си избират класна стая и сами да решават искат ли да останат или
да продължат да търсят. Разбира се, това може да стане хаотично.
Но и пчелата, летяща от цветче до цветче смуче мед от множество
места, и може да опраши дори още повече по още по-хаотичния си
маршрут. Ако имаше министерство на меда, то вероятно би раз­
решило само един нормален маршрут за всички пчели. Но може
би пчелата научава повече, откривайки сама пътя?
Проблемът е „или-или“-то на културата на дебата. По-плу-
ралистичното общество би следвало да използва „и двете плюс
още нещо“-то на диалогичните култури, за да позволи на чо­
вешкото многообразие да се проектира в многообразие от об­
ществен тип.
 АКАДЕМИЧНА МЕДИЦИНА
И АЛТЕРНАТИВН А МЕДИЦИНА

Дебатът за здравеопазването напомня твърде много дебата за

училищата. Общопризнатата институция за образованието е извест­
на като училище; общопризнатият подход към здравеопазването е
известен като академична медицина. Тя се преподава в акредитирани
учебни заведения, където се присъждат разрешителни за практику­
ване. Алтернативата обикновено се нарича алтернативна медицина.
Посредникът в конфликта'. Отново проблемът се състои в това
да установим противоречието между академичната и алтернатив­
ната медицина. И за двете целта е здравето, дори ако определенията
отчасти се различават. И двете използват диагноза-прогноза-тера­
пия като мисловна схема. И двете считат, че пациентът зрябва да
има здравето като своя цел, да сътрудничи и работи упорито за по­
стигането на тази цел (дори повече от основното изискване за вяра
особено сред алтернативистите). Академичната медицина все още
е свързана в мисленето с конкретни случаи и на пациента се гледа
повече като на случай, носещ съвкупност от симптоми. Алтернати­
вистите се фокусират повече върху целия човек и върху контекста.
Академичната медицина:
Частгг. Организмът е система от органи и функции, терапията
трябва да бъде точна и да е насочена към специфичните орга­
ни и функции.
Необратимост'. Там, където природата се оказва недостатъчна,
терапията се състои в прецизно хирургическо вмешателство,
използване на химия и на съвременната наука изобщо, за да
помогнат на природата. Ние не се боим да направим нещо
необратимо.
Оценка'. Терапията X трябва да се съсредоточи върху съвкупността
от симптоми Y и да бъде оценена чрез проверка до каква
степен X има какъвто и да било ефект върху Y.
Алтернативната медицина:
Съвкупност: Тялото, умът, духът и контекстът се разглеждат за­
едно, те са здраво свързани помежду си. Диагнозата, про­
 гнозата и терапията трябва да включват всичко това, като
пациентът разказва за собственото си страдание в общия
контекст. Смисълът е именно в съвкупността.
Обратимост: Вмешателството трябва да бъте многоизмерно, де­
ликатно и да не подлага пациента на нещо необратимо, от­
части зашото ние можем да сгрешим, отчасти заради връзки­
те в цялостния организъм и отчасти, за да се стимулира слож­
ният капацитет за самоизлекуване на всяко човешко съще­
ство.
Оценка-. Терапията може да има фокус, но трябва да действа хо-
листично14, по тази причина оценката трябва да покрива мно­
го области.
Академичната медицина: Специфичното, конкретното ни пра­
ви научни, докато вие говорите и действате общо, без каквато и да
било прецизност.
Алтернативната медицина: Многоизмерният метод е неза­
меним за истинското и стабилно здраве, докато вие ограничавате
лечението само в една малка точка или две.
С други думи, ние имаме работа с основоположни различия, не
само в начина на действие, но също и в мисленето. Оценката трябва
да бъде коригирана според тези различия. Изводите ще бъдат раз­
лични, тьй като изходните позиции са напълно различни.
Доколкото ние имаме работа с основна ценност, здравето,
близка до самия живот и по тази причина до „по-висши сили“,
често ще използваме твърде силни думи. Академичната медицина
гледа на алтернативистите като на „знахари“; алтернативистите
гледат на академичната медицина като ръководена от стремежи за
надмощие и печалба. Те се стремят към надмощие, управлявайки
здравето; и към печалба, като продават скъпи противоестествени

14 Холизъм (англ. holism от гр. holos - цял). Учение за целостта, основ­

на философска позиция през всички големи епохи в историята на филосо­
фията: Аристотел, Тома Аквински, Г. Лайбниц, Ф. Шелинг и Хегел. Застъп­
ва тезата, че сферите на действителността (физична, органична, психична)
въпреки принципната разлика помежду им съставляват неделимо цяло във
вид на стъпаловидна последователност. Б. пр.
вмешателства, работейки срещу самолекуващите сили на приро­
дата. Академичната медицина се ползва с поддръжката на държа­
вата и фармацевтичната промишленост в триъгълно сътрудниче­
ство и лесно забравя, че и тя някога е била алтернатива.
Победата може да доведе до монопол. Академичната медици­
на е близо до това, но много алтернативисти биха могли да поис­
кат същото и за себе си. Борбата е за достъп до пациентите и чрез
тях до заплащане, директно или чрез социално осигуряване, както
и до лицензи, между другото също и до достъп до фондовете за
социално осигуряване. Компромисът би съдържал известни про­
центни отстъпки от монопола на академичната медицина и предо­
ставянето им на алтернативистите. Подобно на случая с училища­
та, това вероятно ще се отрази главно на националните групи, които
могат да настояват, че тяхната медицинска практика е част от на­
ционалната им култура. Резултатът би бил паралелни системи на
здравеопазване вътре в страните, а не само между тях.
Но това не е трансцендентност. Не е създадена никакава нова
социална реалност. Налице са само две паралелни, съвместно съще­
ствуващи реалности. За трансцендентност може да говорим, по­
добно на случая с училищата, ако се предостави на пациентите
напълно свободен избор, след това ако се вградят двете форми
или методи в една и съща клиника и болница и ако те бъдат интег­
рирани чрез припокриващи се перспективи, като през цялото вре­
ме се поддържа свободата на избор на пациента. В по-дългосроч­
на перспектива пекарите трябва да бъдат обучавани и в двете на­
соки. И би могло да им се предложи също така процедура за вза­
имна оценка. Защо не?
Ние се придвижваме в тази посока. Но или-или все още е по-
силно от както това, така и другото.

ЖЕНИТЕ, МЪЖЕТЕ И ДОБРОТО ОБЩЕСТВО

Нека се върнем към конфликта между половете. Мъжете и

жените са създадени от Него. Но Битието, първата книга на Биб­
лията, е посветена повече на противоречията, отколкото на лю­
бовта. Въпросът е как ние бихме могли да преформулираме про­
тиворечието между жените и мъжете, в множествено число този
път, олицетворено в безчет конфликти на микроравнище. Любов­
та и противоречието между един мъж и една жена вероятно е най-
чест о срещаната тема в световната литература. И противоречие­
то жена-мъж изобщо в много страни е изпреварило по важност
като ос на социалния анализ дори класата. Властта на патриарха­
та над жените сега се проявява още по-видимо, както Маркс няко­
га показа властта на буржоазията над пролетариата. Но от това не
следва, че е толкова просто да се изрази с думи противоречието
между жената и мъжа.
Като изходен пункт нека отбележим грубия цифров баланс,
50:50 и в същото време властовия дисбаланс между половете. Има
противоречие между цифровия баланс и властовия дисбаланс. Но
за какъв тип власт говорим тогава?
Ако малко поразсъждаваме, възникват две интерпретации.
Първата е проста, дори тривиална, но изключително важна: осъ­
ществяването на формална социална власт; заемане на позиции в
ръководството; прехвърляне в социалните ниши, водещи към вла­
стта и ръководството.
Втората интерпретация е по-дълбока, но в същото време -
по-проблематична. Ако ние интерпретираме „жените“ като „жен­
ско“, а „мъжете“ като „мъжко“, би ли могло това да се разглежда
като противоречие между две социални култури? Първата интер­
претация лесно може да бъде представена в числа и ни води до
важни таблици с процентни дялове жени и мъже във всички типо­
ве измерения. Другата интерпретация не толкова лесно може да
бъде представена количествено. И мнозина биха могли дори да
възразят, че този разговор за „мъжко“ и „женско“ е „елемента­
рен“, не подлежи на количествено измерване и освен това е поли­
тически подозрителен, защото подвежда под общ знаменател ог­
ромни категории хора, приписвайки им постоянни атрибути, без
отклонения във времето и пространството и от една личност до
друга. Присвояването на същност има тенденцията да стане нор­
матив: в зависимост от това, дали сте такъв или не, вие сте - или
не стс - реална жена/реален мъж.
 Ние бихме могли, разбира се, да възразим, че това също се
отнася до основните потребности в тази книга, разглеждани пове­
че като постоянни характеристики на хората. И тук не се допуска,
че отклонения в „женското“ и „мъжкото“ липсват. Всъщност, би
било интересно да узнаем повече за това как хората изобщо гле­
дат на различието жена/мъж и в каква степен те виждат някакви
противоречия.
Нека започнем с първата интерпретация - за макрообщество-
то. Двете крайни позиции са добре известни. Те се наричат патри­
архат и матриархат. Първата днес е преобладаваща. Но втората
може също така да бъде открита в някои по-малки общества, на­
пример в южните склонове на Хималаите.
Посредникът в конфликта: Както обикновено, основното е
да се изяснят другите три позиции. Те са по-интересни, защото
могат да ни доведат до по-дълбоко вникване. Ние трябва да си ги
представим колкото е възможно по-ясно, след което да извлечем
от основната диаграма това, което има смисъл.
50/50 е тук. За това говорят всички - равенството. Но 0/0 също
е някакъв вид равенство, само че по-първично. Надмощието нито
на мъжете, нито на жените би могло да означава надмощие на де­
цата и/или възрастните хора. Социалната власт може да бъде пре­
доставена на сексуално по-слабо активните, за да могат активни­
те да се съсредоточат изцяло в своите занимания. Негативна транс­
цендентност, с други думи.
Но какво да кажем за положителната трансцендентност? Ло­
гически невъзможно, не може да се даде 100% власт на жените и в
същото време 100% власт на мъжете.
Отговорът трябва, както обикновено, да бъде намерен чрез
разлагане на „властта“ на нейните компоненти. По такъв начин
може да бъде показано, че в Япония и Индия мъжете разполагат
с (почти) цялата власт в обществото, а жените с (почти) цялата
власт у дома, над семейния бюджет (така например, продавачите
на автомобили в тези страни отиват направо при жената), семей­
ното планиране, външната политика на семействата. Семеен мат­
риархат в патриархално общество. И след като това е очевидно,
какво е по-важно, макрообщество или общество на домакинства ­
та, oikos'-l Очевидно е, че властта има много измерения, че мно­
го общества са патриархални както на мезо-, така и на микро-
равнище, и че съвсем малко общества са магриархални и на две­
те равнища.
Бихме могли също така да си представим властта в макрооб-
ществото, разпределена между министерства с министри, които
обикновено са мъже или жени, което вече съществува. Дали това
е последната барикада на патриархата? Жените не могат да бъдат
спрени, нека тогава им дадем най-маловажните министерства, в
никакъв случай външните работи и отбраната. Или се смята, че
жените могат по-добре да се справят с определени сектори от об­
ществото? Нещо свързано със старата идея за женски и мъжки
професии?
Едва ли можем да възразим, че това са стратегии, имащи за
цел да поддържат патриархата, „йерархия, при която мъжете на
върха осъществяват структурно, а често и пряко насилие над же­
ните отдолу, легитимирано чрез културното насилие“. Но възмож­
но е също да поговорим за нещо, свързано с женското/мъжкото:

Женско Мъжко
Ценностна култура Основни потребности Абстрактни потребности

Мотивационна култура 16
Холистична, емпатична15 Специфична, дедуктивна
Форма на контрол Чрез близост, хоризон­ Чрез разстояние, верти­
тална, ненасилствена кална, често насилствена
Форма на санкция Любов и отсъствието й Дисциплина
и отсъствието й

Има нещо тук, което отвежда нашето мислене към разделение­

то на труда и разделението на ролите, към отношението между

15 (гр.) дом, домакинство. От там икономика - букв. „управление на

домакинство". Б. пр.
16 (от гр. cm- - в и pathos - чувство). Привличане, съчувствие, съпрежи-
вяване; умение да поставиш себе си на мястото на другия; емоционална иден­
тификация с другия. Б. пр.
половете, а не към абсолютните, „основополагащи“ различия С
други думи, към обществената структура. На мезоравнище изме­
ненията както в разделението на труда, така и в разделението на
ролите, са бавни процеси. На микроравнище за него и за нея е по-
просто да си поделят чистенето, готвенето, грижата за децата и
семейния доход повече или по-малко 50:50. Типът образование,
което може да произведе различията, показани в таблицата, и по­
вишаването на съзнанието за такива възможности трябва да бъде
лесно. И обществото трябва да разбере това, рано или късно.
Но тогава идва ред на големия въпрос: какво става, ако устано­
вим, че „женското“ е легитимно и също толкова правилно, че иска­
ме да го запазим такова, каквото е, и да променим „мъжкото“ в тази
насока? Какво става, ако „женското“ е повече, а „мъжкото“ - по-
малко легитимно? Да погледнем на това от гледната точка на тази
книга, Увод към работата с конфликти. Акцентът в по-голяма
степен е поставен на емпатилта, не като дълбоко вникване - това
също е важно, - но като дълбоко чувство, като способност да се
изпитват чувствата на всички страни, тяхната фрустрация във връзка
с недостъпните цели, тяхната агресия към тези, които се изправят
на пътя, техните чувства на безпомощност, апатия, безвластие, тях­
ната многообещаваща радост, когато се появи светлинка, и тяхната
понякога силна защита срещу разбирането на чувствата на другата
страна. Налице е фокусиране върху ненасилието, не само като аб­
страктен отказ от насилие, но като чувство на отвращение и съот­
ветна радост, когато има любов - собствена или на другите. Налице
е и фокусиране върху използването на собственото мислене и това
на другите до възможния максимум, с креативност, за да се стиг­
не до трансцендентност - негативна или положителна.
Тези три неща не са нито специфично женски, нито специ­
фично мъжки. Но първите две изискват усещане за основните по­
требности и с това - отказ от насилието, тъй като то засяга тъкмо
основните потребности; солидарност с всички страни; емнатия,
близост, обич и към онези, които са отблъскващи. Моят личен
опит сочи, че жените са доста по-силни във всички аспекти на
човешкото. И по тази причина са също и по-добри посредници в
конфликти.
 Извод: нека „ женското “ преобладава, нека „мъжкото “ от­
стъпи. Компромисът може само да размие отличните характерис­
тики на женското в таблицата, по-развита дясна страна на мозъка,
по-малко развита - лява. Разбира се, двата пола имат потенциал в
тези направления. Но трансцендентността от типа както това,
така и другото в противоречията между половете е прекалено
уравнителен, прекалено симетричен подход. А нито едното, нито
другото е равносилно на колективно самоубийство. Ние ще се
върнем към това отново след като бегло се запознаем с Маркс.
Целите също могат да бъдат нелегитимни. В този случай нека те
бъдат потиснати.

ШВЕЙЦАРИЯ КАТО ТРАНСЦЕНДЕНТНОСТ

Нека сега направим нещо напълно различно: да приложим тази

перспектива към конфликта, за да прочетем историята отзад на­
пред, за да погледнем настоящето като трансцендентност, а исто­
рията като разказ, в който конфликтите са били източници за при­
емливи и устойчиви типове трансцендентност. Да вземем Швей­
цария. Резултатът ни е известен. Но какви са били проблемите,
конфликтите, които са довели до Швейцария?
Там високо в Алпите, европейската водонапорна кула, откъде-
то водата се стича в четирите големи реки на Европа (Рейн, Ду­
нав, По и Рона), живеели три селски народа, които не желаели да
станат периферия, съответно на Залцбург/Берлин, Милано и Па­
риж. Те намерили съвместна независимост. Докато Австрия/Гер-
мания, Италия и Франция постоянно воювали помежду си, тези
народи били принудени да наложат известни ограничения върху
своето участие, за да не бъдат разкъсани на части с разделени
лоялности. Военното участие станало невъзможно и така възник­
нала първата неутрална държава в света, Швейцария.
От една страна, те искали да защитят своята страна, а от дру­
га, не искали да провокират своите съседи. И така създали военна
машина, основана на отбрана вътре в страната - нещо повече, от
обикновена защита на границата, защита повече на късо разстоя­
ние, отколкото с дългобойно въоръжение. Постъпвайки така, те
станали първата страна с ясно изразена отбранителна отбрана,
и въвели тази военна доктрина.
За да бъдат корените на тази отбрана на географското про­
странство локални и за да се намали опасността от използване на
армията срещу народа, военната служба става задължителна и ба­
зирана локално. Четири месена подготовка, две седмици ежегод­
но военна служба в течение на дванадесет години. Войниците па­
зят пушките си вкъщи и по този начин се превръщат в армия, ко­
ято е някакъв тип безкласово народно опълчение.
По същия начин те не искат да бъдат доминирани от тези стра­
ни, обединени заедно в Европейския съюз. По тази причина те са
против преговорите за членство, но са за сътрудничество в рам­
ките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа
(ОССЕ), Организацията за икономическо сътрудничество и раз­
витие (ОИСР), Съвета на Европа и ООН. които или не изискват
военни задължения към тях, или се основават на консенсус, с дру­
ги думи, на възможност за вето.
Но те не искат и да станат периферия помежду си, особено на
немскоговорящото мнозинство. По тази причина те създават сис­
тема с вътрешна автономия и съвместно съществуване на езико­
вите групи (70% немски, 25% френски, 4% италиански и 1% за
четвъртата група, „туземците“, реторомански). Швейцария става
първата многонационална страна с равенство между нациите.
За да останат тези групи равнопоставени, Швейцария е кон­
федерация до 1848 г. и става федерация от 1874 г., със съвместна
външна, отбранителна и финансова политика; останалото се ре­
шава на местно равнище.
В Швейцария селските бунтове в течение на столетия са дове­
ли до традицията на пряката демокрация, основана на референ­
думи, отначало само за мъжете. Швейцария, която представлява
нищожна част от световното население, е провела 60% от нацио­
налните референдуми през XX век.
За да бъде демокрацията здраво вкоренена сред хората, хора­
та могат да поемат инициативата правителството да проведе ре­
ферендум в срок от две години на базата на 100,000 подписа.
 За да бъдат решенията действително местни, административ­
ните подразделения не трябва да бъдат лрекалено големи. По тази
причина Швейцария не е разделена на четири части, а на 23 канто­
на (три от тях подразделени на полукантони) - един ретороманс­
ки, един италиански, четири напълно и два частично френски.
Останалите са немскоговорящи и доста малки.
За да се избегне доминирането на един народ в правителството,
неговите седем членове не само представляват партиите, но също
така и четирите народа (Zauberformel, магическата формула). Това е
всъщност постоянно коалиционно правителство, отговорно пряко
пред народа, а не пред отражението му в националното събрание.
Независимост за четирите, а не само за един народ, неутрали­
тет, отбранителна отбрана, народно опълчение, международни
организации, където могат да участват неутралните, егалитарна17
мултинационалност, федерация, пряка демокрация, инициатива,
кантони и магическата формула - това е швейцарската трансцен­
дентност. Огромен принос. Благодарим ти, Швейцария!

МАРКС И ИСТОРИЯТА
КАТО ТРАНСЦЕНДЕНТНОСТ

Въпреки всичко ние решихме да четем Маркс, който ясно видя

противоречието между средствата за производство и начините за
производство като централна движеща сила зад големите социал­
ни промени. Нови средства за производство взривяват огранича­
ващите рамки, определени от стария социален режим на произ­
водство. Трябва да възникне нова социална формация. Така съвет­
ската планова диктатура беше съвместима с мегазаводи и мегако-
оперативи, с хиляди работници и хиляди селяни. Но милиони мал­
ки самиздати, самонаправени, не само издателства за авторите,
но и градинки за фермерите, се оказаха способни да избягат от
диктатурата на планирането.

17 (от фр. egalite - равенство). Почиващ на всеобщото равенство; урав­

нителен. Б. пр.
 И след това дойде ТО18, информационната технология, и про­
мишленото планиране и производството на микроравнище стана
възможно. Огромната пирамида, контролирана от Партията отго­
ре надолу, стана мрежа от големи и малки пирамиди, контролира­
ни от Капитала. И в това се състои ядрото на марксисткото обяс­
нение за провала на социализма и възникването на капитализма в
Съветския съюз.
Всяка система обича да показва колко е умна при решаването
на проблемите и посрещането на предизвикателствата. Възмож­
ностите на капиталистическата система да произвежда изглеждат
безгранични, с едно изключение - благосъстояние за всички Но
за да се разреша т противоречията, необходими са трансцендент­
ност и преобразуване. Ние вече посочихме множество примери
на микро- и мезо равнище; макро- и мегапримерите предстоят ско­
ро. Маркс работи върху големите мезопреобразувания, и негови­
ят гений откри обща формула за движещите сили, покриваща пре­
хода от примитивния комунизъм към робството, от него към фео­
дализма, после към капитализма, към социализма и към комуниз­
ма: нови средства за производство, предизвикващи изменение в
начина на производство.
Тъй като е свързан със западната теория за прогреса, гой би
трябвало да разглежда руското връщане в капитализма като вре­
менно. Други биха забелязали повече фактори в картината, като
политическа структура, демокрация вместо диктатура като дви­
жеща сила заедно с икономическите дълбинни структури, които
служат за основа на теорията на този гений. И също на неговата
едностра нчивост.
Нашата цел обаче е да противопоставим Маркс и диаграмата.
И така, ние поместихме средствата за производство на една от
осите, а начина на производство - на другата. Но това не е ли
несъвместимо с принципа, че само живото може да има цели? Не,
ние мислим за тези на върха на стария начин на производство,
като например аристокрацията и нейния конфликт с носителите

18 Непреводима игра на думи. На английски съкращението на „инфор­

мационна технология“ - information technology, IT - означава „то“. Б. пр.
на новите средства за производство, капиталистите, които търсят
евтина работна ръка за своите заводи. Това не ни пречи да рабо­
тим с абстракции дотогава, докато знаем за какво става дума.
Противоречието е ясно, дълбоко, експлозивно. Но защо би
трябвало промяната в средствата за производство винаги да има
този взривяващ ефект върху начините на производство, а обрат­
ното не е валидно? Защо да не може обществените отношения да
се изменят първо, а средствата за производство - след това? Така
например, един милион германци, според някои съобщения, биха
желали да се заселят край Средиземно море в течение на следва­
щото десетилетие или две. В същото време те си остават герман­
ци с връзки в собствената си страна. Двете души в една гръд на
съотечествениците на Гьоте очевидно имат два адреса: един в
СредиЗемноморието и един в Германия. Климатът, кухнята,
спортуването, начинът на живот са мотивиращи. И Европейският
съюз създава необходимите условия.
Ние говорим все по-малко и по-малко за пенсионерите и по­
вече за тези, които искат да произвеждат, без да ходят на работно
място в сграда някъде в Германия. Отговорът за все по-нарастващ
кръг от професии са ИТ, компютрите, мобилните телефони. Ясно
е, че средстват а и начините на производство взаимно са си въздей­
ствали, както е станало в Съветския съюз. Противоречието меж­
ду новите начини на производство и старите средства за произ­
водство бяха трансцендирани с телекомуникационните техноло­
гии и ИТ, твърде различни от марксисткия технологизъм.
Маркс, също така, няма особено чувство за компромис и от­
тегляне. Новата обществена формация трябва да бъде артикули­
рана напълно и докрай, а не частично и отчасти. Нито това, нито
другото означава да се върне часовникът на историята назад, ко­
ето е несъвместимо с неговата вяра в прогреса. Но неговият тех­
нологизъм има и пророчески смисъл. Няма да е лесно да бъдат
прекратени новите гении технологии например, освен, може би,
чрез масови народни движения.
Маркс е също така добре известен със своите трудове за про­
тиворечието между двата фактора за производството, капитала и
труда, като природата е третият. Ако се разглежда като властово
противоречие между капиталиста и работниците, между тези, ко­
ито купуват и тези, които продават работна сила, това противоре­
чие може сравнително лесно да бъде овладяно. Ние видяхме това
при „безкласовата фирма“ по-горе. По-честият случай обаче е
борбата.
Солидарната капиталистическа класа може да изправи прода­
вача на работна сила пред твърдия избор между приемането на
цената, предложена за неговия труд, или гладуване. Или емигра­
ция, но тогава капиталистическата солидарност и натискът върху
работната сила може също да се глобализира.
Солидарната работническа класа може да направи същото и
да изправи капиталиста пред избора между приемането на цената
на труда или закриването на фирмата. Или напускане, но тогава
работническата класа, намираща се на или под линията на гладу­
ване, ще срещне повече 'трудности с глобалната солидарност, за
да постигне ефективен натиск върху капитала.
Ние все още сме в разгара на тази борба, която често е реше-
на посредством крайната сила на държавата, използваща полиция
и армия срещу работниците, никога обратно. И силата на народа,
който по принцип може да използва демократичното мнозинство,
за да сложи някакви спирачки на капитализма. Последното може
да доведе до социалдемократична съгласувана икономика, която
не е лош компромис. Но намирането на стабилно равновесие по
средата не е толкова лесно.
Работническата класа може да използва повече власт, за да
премахне капиталистите като класа и да постави бюрократи на
тяхно място, с други думи, държавен капитализъм. Капиталисти­
те могат да използват своята власт, за да автоматизират производ­
ството и да плащат още по-високи заплати за повишаване на про­
изводителността на труда, като по този начин съдействат на ра­
ботниците сами да премахнат себе си като класа. Това са двете
крайни позиции, заредени с диктатура/неефективност и безрабо-
тица/гладуване.
Производството на принципа „пито едното, пито другото“,
нито капитал, пито труд, би ни върнало образно към природата с
ловците/събирачите и ранните форми на традиционното селско
стопанство. Много „тъмнозелени“ са привлечени тъкмо от това.
Но то е трудно да се разглежда като нещо повече от ниша. Мнози­
на се наслаждават на продуктите, произведени от съвременния
капитализъм, и ако някой харесва целите, ще има трудност да пре­
махне средствата.
Но къде е положителната трансцендентност? Нима е
невъзможно да се премахне различието между работниците и ка­
питалистите или поне да се притъпи?
Първо усилие: кооперативите, трудът и капиталът ръка за ръка,
работещи заедно както в безкласовата фирма. Конфликтът е пре­
образуван посредством преобразуване на работата.
Второ усилие: плътни, прости мрежи от множество малки
фирми, малки парчета земя, множество малки предприятия, транс­
порт, магазини. Притъпяваие на противоречията чрез смаляване-
то им.
Трето усилие: работниците получават или закупуват акции във
фирмата и обединяват мотивацията на капиталиста със своята соб­
ствена.
Тези три метода не са взаимно изключващи се. Но принцип те
биха могли да имат също и разпределителен ефект, както можем
да видим на много места, където първите два играят основна роля.
Капиталистът може да инвестира капитал и след това неговата
мрежа би могла да бъде достатъчно гъвкава, за да хваща сезонна­
та безработица. Проблем може да бъдат мегафирмите с толкова
висок пазарен дял, че страдат силно от конкуренцията, принудени
са да ограничават производството и да уволняват хиляди излишни
работници. Не е толкова просто. Но бъдещето, и особено за раз­
виващите се страни, може удачно да бъде разположено в тази по­
ложителна трансцендентност, обединяваща трите метода.
Нека сега добавим трета интерпретация на противоречието
между капитала и труда: противоречието между капиталово ин­
тензивното и трудово интензивното производство. Трудово ин­
тензивното производство на обувки е известно като обущарски
занаят. Ако много занаятчия са настанени под един покрив, това
се нарича производство. С нарастването на инвестициите за обо­
рудване на всеки един работник, то расте, създава се промишле­
ност, като в края на краищата достигаме до автоматизацията. Про­
мишлеността, с други думи, е компромис.
Нито крайните позиции на занаятчийството, нито на автома­
тизацията, нито едното, нито другото са приемливи. Но какво
да кажем за трансцендентносгта? Това е японският модел (който
тъкмо сега се предаде на американската „ефективност“) с капита-
лово интензивно производство за количество и трудово интензив­
ното производство за качество. Япония обединява и двете в как­
то това, така и другото. Производителността на труда е по-
ниска, отколкото в САЩ. Но общото благосъстояние е по-високо.
Кое е по-важно?
 СРЯДА
МАКРОКОНфЛИКТИ
МЕЖДУ ДЪРЖАВИ И НАЦИИ

Нека започнем днешния ден, а също и утрешния, като се по­

светим на геополитическите конфликти, обхващащи целия свят,
като кажем няколко общи думи за държавите и нациите. Държа­
вите са географски определени територии, а нациите - културно
(исторически, лингвистично и религиозно) определени групи с
привързаност към някакво географско място. Ако повече нации
имат привързаност към една и съща територия, тогава е налице
конфликт за зова кой ще управлява и можем да очакваме поне
вербално насилие. Днес в света има 200 държави и около 2000
нации, ако използваме горната дефиниция, но само 20 национал­
ни държави, обитавани до голяма степен само от една нация. С
други думи, имаме по принцип 1980 нации, намиращи се в конф­
ликт в границите на 180 държави.
Швейцария е единствената държава, където успешно е решен
този проблем. И можем да очакваме, че този тип конфликти рано
или късно ще придобие насилствен израз поради една проста при­
чина: хората изглежда предпочитат да бъдат управлявани от
себеподобни (дори и тези себеподобни да са диваци). Така напри­
мер, на норвежците не им харесва да бъдат управлявани от хора с
датско произношение или шведски акцент, но неизвестно защо очак­
ват, че югославяните трябва да бъдат значително по-толерантни.
Вместо да развием тази тема по-нататък, има и друга, която
трябва да бъде спомената, преди да продължим с десетте макро-
и десетте мегаконфликти, или общо двайсет конкретни и доста
известни конфликти, по които ТРАНСЦЕНД е работил, и за ко­
ито може да твърди, че има известен опит. Държавата е твърде
особен тип организация. Повечето държави (170 от 200) имат
въоръжени сили и монопол върху тях. Мирът от Вестфалия на
24 октомври 1648 г.1 дава на държавите правото на война при
условие, че я обявят (Япония е лишена от това право след 1945 г.,
което е записано в чл. 9 на Японската конституция). Държавите
са възникнали, за да водят война, а не да налагат мир.
Държавниците и дипломатите имат монопол върху мирните
преговори и пазят своите национални интереси, включително и
тайните. Те ги пазят и когато тези интереси се простират извън
държавните граници, в „сферата на интереси“, и когато техните
интереси накърняват основните човешки потребности.
Вместо да застанат против тази безсмислена ситуация, има
хора, които твърдят, че „хармонията на интересите“ е единстве­
ният реалистичен път към мира.
Действителността обаче е различна. Най-напред в дневния ред
на държавите са посочени „националните интереси“, както са оп­
ределени от елита в доминиращата нация в съответната страна, и
които, ако е необходимо, се постигат чрез насилие. Мирът е доста
по-надолу в списъка с приоритети и се предпочита, разбира се,

1 Вестфалският мир, сложил край на Тридесетгодишната война, слага

началото на т. нар. Вестфалска система на международния ред. Този модел
просъществува цели три столетия, до 1945 г. Той предвижда световна общ­
ност, съставена от съвместно съществуващи при минимално взаимодействие
помежду си суверенни държави, уреждащи различията помежду си чрез тайни
преговори, а нерядко и чрез сила. Тази концепция намира теоретичното си
обоснование чрез социалния дарвинизъм - т. е., „естественият подбор“ - и
липсата на каквито и да било правни ограничения срещу използването на
сила в международните отношения. През този период са налице три типа
насилие между държавите: 1. Между т. нар. „велики сили“ помежду им или
срещу други държави с цел уреждане на сметки, придобиване на територии,
разширяване на сферите на влияние, предотвратяване на някаква заплаха
или защита срещу друго насилие чрез военна сила-т. е., война; 2. Насилие
с цел завоюване на колониални територии извън непосредствената юрис­
дикция на европейските „велики сили“, включително конфликти помежду
им за преразпределение на колониалните придобивки; 3. Политически мо­
тивирани насилствени действия от страна на отделни лица или групи (това,
което днес бихме нарекли „тероризъм“), характерно най-вече за втората
половина на XIX в. /Тостпвестфалската система идва на смяна с приемането
на хартата на ООН. Б. пр.
ако е съвместим с националните интереси. Понякога мирът се из­
качва и по-високо, например, когато държавата може да постигне
известен международен престиж чрез миролюбието си. Но липс­
ва както организация за постигане на мир с добре обучени и ком­
петентни хора, така и министерство на мира, и университетско
образование, което да дава петгодишно обучение за специалисти
в сферата на мира, какъвто, например, е случаят със здравните
работници, обучаващи се в медицинските учебни заведения. Но
дори и това, което стои доста надолу в списъка с приоритетите, и
е зле разбрано, също е монопол на държавите.
Тази книга е опит да се разруши този монопол. ТРАНСЦЕНД
прави предложения на базата на диагноза, прогноза и терапия за
това как макро- и мегаконфликтите могат да бъдат трансформира­
ни и как да се изгради мирът. Това се основава на съвсем същия
метод, с който читателят се запозна вчера и завчера на микро- и
мезо- равнища: чрез безброй диалози със страните в конфликта, а
не за тези страни; със сродни човешки същества с различни пред­
стави за миналото, настоящето и бъдещето, с представители на
висшата, средната и долната класи в обществото.
Университетската традиция се ограничава най-често до диаг­
нозата, наричана още анализ. Изследователят е стъпил върху ин­
формацията, която притежава, и изучава историческото развитие,
но не продължава по-нататък. Прогнозите са натоварени с неси­
гурност, а предложенията за терапия са оставени на държавници­
те и дипломатите. В поръчковите изследвания този, който плаща,
поръчва музиката, а заключенията често се засекретяват и не се
публикуват. По този начин „изследователят“ вече не извършва
изследване. Изследването трябва да се намира в публичното про­
странство и публикацията е критерият за това. Тези хора са се
превърнали в слуги на държавата или капитала, в „момчета на
повикване“, и трябва да се наричат тъкмо така. Не изследователи.
В изследването, основано главно върху данни, миналото го­
вори с висок глас, защото само то може да произвежда информа­
ция. Но миналото също така е произвело конфликта, често с наси­
лие в утробата си. Ако трансформацията на това противоречие е
била възможна в миналото, то тя би трябвало да донесе мир. Това
се случва с повечето от конфликтите. Те или се разтварят, или се
разрешават на базата на това какво е станало и какво е състояние­
то сега, а не на базата на това какво би могло да се случи. Но за
трудните и дълбоки конфликти, които се проточват във времето с
големи периоди на насилие, знанието само за миналото е недо­
статъчно. Опитът от посредничеството в макро- и мегаконфлик-
тите показва, че страните се намират в дълъг; тъмен тунел. Те са
неспокойни, объркани и искат да намерят някаква светлина в края
на тунела, в градивното бъдеще, а не в някакви анализи на скита­
нето в лабиринта на деструктивното минало. Но и двата подхо­
да са необходими.
Диалозите по повод на предложенията за терапия винаги са
свързани с питане, е търсене, винаги са в условна форма. Какво
би станало, ако? Дори ако перспективите са предписани в импера­
тивна форма - направете така и така - те винаги са временни. Те
ще се променят в светлината на новите данни, ценности и диало­
зи. Но всички те допринасят за културата на мира, изпълнена с
конкретните предложения за по-добро бъдеще.
Читателят сега е поканен на околосветско пътешествие по
конфликтите от Тихия океан до Средиземноморието, като внима­
нието ни е насочено върху решението и мира. Но с педагогически
скок назад към източна Гренландия, за да разберем едно важно
послание на историята.
Микро- и мегаконфликтите са избрани от близо петдесетте,
върху които работи ТРАНСЦЕНД, виж www.transcend.org . На ­
шата гледна точка към конфликтите е ориентирана към разреша­
ването им, така че читателите, които искат да научат повече за
историята на тези конфликти, трябва да се насочат към енцикло­
педиите и книгите за тези страни. Нашата култура, особено наша­
та медийна култура, отдавна описва мегаконфликтите като ги от­
нася до корените на конфликта, както метастази от първоначал­
ния тумор. Тук вниманието е насочено към негативните нагласи =
омраза и към негативното поведение = насилие; много по-малко
внимание се отделя на корените на противоречието.
На нашата култура й липсва диагнозата за корените на конф­
ликтите, прогнозата за това, което ще се случи, и предложенията
за терапия; ДПТ, стълбовете на ТРАНСЦЕНД. Стълбът на меди­
ите е насилието и репортажите за насилие понякога се наричат
„обективност“. Много журналисти изглежда се нуждаят от бом­
би, вместо от будилник.
Първото, което правим, е да идентифицираме крайните пози­
ции в конфликта. В култура като нашата числото 2 и тенденцията
да работим с две алтернативи вече е зададена в думата „алтерна­
тива“. Тези позиции след това се използват, за да се изгради ос­
новната диаграма за начина, по който страните схващат проблема
за себе си. След това започваме да търсим интересни интерпрета­
ции иа другите три позиции, в частност „нито-нито“ и „и двете“.
Читателят може да не повярва, но наистина е невероятно колко много
враждуващи страни по света започват да си дават сметка за нещата,
когато по време на диалога с неправителствени организации (НПО),
с хора от опозицията, с президенти и от двата пола, върху салфетки
започнат да чертаят основната схема и 2 изведнъж става 5.
Колко пола? Два? Поне пет! Вземете една салфетка, порису-
вайте малко и можете да се справите и сами.
Обикновено сме поканени от една от страните или от някоя
организация като ООН, ОССЕ и т. н. Обикновено страните в кон­
фликта с охота използват възможността да представят своята глед­
на точка и обикновено разговарят по-свободно с външни парт­
ньори, отколкото с партньорите си в преговорите. И така се очер­
тават перспективите, ао ако не се получи, опитайте още диалози,
като привлечете повече посредници в конфликта. Както в повече-
го случаи, свързани с творчеството, траясцендентностга често се
появява през нощта, за да се изпише ясно на бледата светлина на
зората.
Основната формула за добра работа по конфликта е да се из­
бяга от тиранията на числото 2, дихотомията само с две възмож­
ности. Но условието за това е да има нещо основателно, валидно
и за двете крайни позиции, нещо, за което можем да се хванем по
време на диалога и да градим нататък. Изразът „във всеки човек
има нещо добро“ намира друго изражение в ситуация на диалог:
„за всяка позиция има нещо валидно“. Така валидното в позиция­
та па Хи тлер е критиката на Версайския мирен договор от 1919 г.
Ако Съюзниците бяха използвали тази валидност, може би щяха
да избегнат Втората световна война.
Днес използваме международното право и човешките права
като компас, за да сме сигурни, че вървим в правилната посока. И
когато този компас има отклонение на Запад, тогава трябва да из­
хождаме от основните потребности.
Това, което се появява тогава, е креативно, ново, необичай­
но, гъвкаво и понякога усложнено, особено ако съчетаем еле­
менти от целия мирен диагонал. В идеалния случай предложе­
нието не бива да провокира никого, освен ако не са робували
твърде дълго на дихотомията, за да могат да се освободят сами.
И тъкмо това е случаят с много движения за независимост. Ако
те се борят срещу напълно нелегитимен, уродлив колониализъм,
тогава не говорим за компромис или трансцендентност, а за ос­
вобождение. И предложението би било в общата рамката на мира
чрез мирни средства, което в този случай означава ненасил-
ствена борба. При повечето страни в конфликта има нещо ва­
лидно. Задачата ни е да изградим приемлива и устойчива транс­
формация върху основата на нещо валидно, дори и това „нещо“
да е минимално.
И тогава тези перспективи ще бъдат засети като семена в
полето, което е ничие, необработено, вместо да попаднат върху
асфалта, те са под него. Някои семена ще разцъфнат бързо, дру­
ги се нуждаят от поливане. Някои от тях нямат сили за живот.
Ще има и противопоставящи се сили от статуквото като зако­
равелите роби на дихотомията, чиято представа за света се състои
от идеята, че „няма никаква алтернатива“ (ННА, лозунгът на
Маргарет Тачър).
Тези перспективи допринасят за културата на мира. Една ис­
тинска култура на мира ще създаде разкошен букет от перспекти­
ви за мира. И при демокрацията всички ние сме градинари. Никой
няма монопол върху мира.
Това въведение може сега да завърши по един съвсем класи­
чески начин:
- Имам една лоша и една добра новина.
- Нека започнем с лошата!
 - В политиката между държавите и нациите има невероятна
липса на креативност, на новаторски умения!
- А добрата новина?
- Също толкова невероятно е колко лесно е да се научим да
бъдем по-креативни.
Десетте конфликта на макроравнище, които изследваме, са от
различни части на света. Те са разнообразни, но имат някои общи
черти помежду си. За да разберем сериозността на това, което ще
изследваме, трябва да си зададем един основен въпрос - какво
означава да живеем в зона, обраснала от дълбок конфликт? На­
пример в Хаваите, Колумбия, Руанда, Ълстър, Страната на бас­
ките, Югославия, Израел-Палестина?
Първо, налице са опасения за насилие, с пет ясни аспекта:
- Политически - да се наложи волята на извършителя;
- Засяга и невинните, мирното население, цивилните;
- Предизвиква паника, унижение и терор;
- Непредсказуемо е при избора на време, място и/или жертва;
- Извършителят ще се опита да се защити от ответна реакция.

Има два типа извършители: против държавата и в защита на

държавата; терористи и държавни терористи. Петте пункта са ед­
накво валидни и за двата вида. Тревогата за това да не се превърнеш
в жертва, въздейства на тялото, ума и душата и редуцира човеш­
ките същества неузнаваемо в сравнение с това, което те биха мог­
ли да бъдат. Същото важи и за извършителя, който предизвиква
страдание и разрушение. Травмата, която се поражда от травми­
рането на другите, може да бъде значителна.
И насилието между извършителя и жертвата е само малка
част от общото насилие. В обичайното комюнике на военния щаб
се съобщава: брой убити, брой ранени, материални щети - тол­
кова заблуждаващо и неточно, колкото и картината, поднасяна
ни от медиите за икономическата (чети: фондовата борса) дей­
ствителност. Тези, които понасят лишенията, рядко се спомена­
ват: семейство, приятели, съседи, колеги. Средно може би около
десетина души за всеки убит; десет души, изпитващи своята лична
болка и съхраняващи я в бъдещето; десет души, изпитващи рас­
тяща омраза; десет души, настояващи за реванш и/или изпадащи
в апатия и отчаяние. Актът на насилие се преражда и превъплъща-
ва ежедневно.
След това идва ред на тези, които не са били нито убити, нито
видимо наранени: изнасилените, разселените извън или вътре в
страната, бежанците.
Всички те могат да градят живота си върху омразата си Но
това никога няма да стане истински богат и креативен живот. Все­
ки ден можем да чуем на микро- и мезоравнище истории за наси­
лие от хора, белязани завиват и от конфликт и насилие. Те са били
обидени и са изградили живота си около несправедливостта, коя­
то чувстват, че са преживели. Те се превръщат в мрачни и навъсе­
ни хора, без каквото и да било излъчване. Те са като черни дупки
в социалната вселена, вместо да са източник на светлина, която да
осветява собственото им лоно и околните.
Но историята на насилието е също и история на природата,
която е бомбардирана, минирана, изнасилвана и унижавана и се е
превърнала в гигантски контейнер за военни отпадъци, някои or
които токсични .
Едно общество, с труктурирано за насилие, се превръща в ка­
рикатура на самото себе си, независимо дали насилието идва от
върха на стръмната пирамида на властта или от малки партизан­
ски трупи, като държавен тероризъм или като тероризъм, идващ
от низините. Културата става хранилище на дълбоки рани, път
към колективната памет и душите на тези хора, рани, които се
използват за изопачаване на всичко, вместо да се използват за
търсене на нови подходи.
Накратко: насилието създава хора, неспособни на помирение
и обединение, по-пригодни за възмездие.
И сега идва ред на самия конфликт, на несъвместимостта, на
целите, които взаимно се блокират. Това означава преди всичко,
че целият политически живот е парализиран. Конфликтът се пре­
връща в тумор, смучещ енергия от целия социален организъм,
например от разпространението на икономическите ресурси. В со­
циалния живот конфликтът забива огромен клин между страните,
а на личностно ниво придобива формата на омраза, разяждаща
сърцата на хората. В културно отношение жертвите мечтаят за
отмъщение и реванш, а извършителите - за повече победи, при
което те са неизменните победители.
Социалното и личното благородство се смалява до много малък
спектър на личната справедливост и на представите за злонамере­
ността на другата страна, без каквато и да било емнатия и състра­
дание. В същото време се очаква с надежда и страхопочитание
освобождението да дойде по пътя на насилието.
Времето е застинало. Обществата не се развиват. Както и
хората, освен ако не приемем за развитие подготовката за наси­
лие, омразата, героизма - с риск да убиваш и да бъдеш убит - и
унищожението. Нашите общества стават карикатури на самите
себе си, дори ако можем да кажем нещо позитивно за сплотено­
стта на двата лагера. Хората също са станали карикатури, като
сенки в чакалнята на историята. Конфликтът затваря хората, гру­
пите и цялото общество в тази чакалня и ги оставя на садо-мазо-
хистите. Пътническият влак стои на гарата, изложен на ветрове­
те и бурите. По другия коловоз профучават елегантните експре­
си. Те не спират на тази гара, пътниците сочат с пръст към ча­
калнята, към тези бедни хора, достойни за съжаление. А тези в
чакалнята отчаяно се надяват някой да дойде отвън, да отстрани
садо-мазохистите, да отвори вратите и да подкара влака отново.
Тяхната собствена креативност е нещо, което са изгубили много
отдавна.
Трите характеристики, толкова важни в тази книга - емпатия-
га и креативността в търсенето на решение и ненасилието, чрез
което да се осъществяват първите две, са били унищожени или им
е наложен „контрол върху раждаемостта“, подготвяйки почвата
за жестокостта на самото насилие. Загубено е не само страдание­
то, причинено от насилието, но в същата степен и щастието от
пълноценното развитие, лично и социално.
Следователно, конфликтите трябва да бъдат трансформирани
по такъв начин, че страните да са в състояние да живеят креатив-
но и по ненасилствеп начин и насилието да се избягва. Страните
трябва да разрушат поляризацията вътре в себе си и помежду си,
тъй като тя прави емпатията, диалога и креативността също тол­
кова невъзможни, колкото и дълбокото разбиране и диалога с ви­
русите на ебола2 и СПИН или с бактериите на холерата или чума­
та, със скорпионите. Изграждането на мира = деполяризация +
хуманизация, иначе е немислимо.
Щом като е налице насилие, тогава е необходимо и помире­
ние, за да можем отново да започнем на чисто. Трудно е, но само
по себе си това не може да бъде извинение за страданието поради
липса на способност или на воля да се намери истинско решение.

ЕКВАДОР-ПЕРУ: ДВУНАЦИОНАЛНА ЗОНА,

С ПРИРОДЕН ПАРК

„Много креативно“, каза бившият президент на Еквадор, ко­

гато чу предложението за решаване на пограничния конф­
ликт в зона от 500 кв. км, довел до три войни между Еква­
дор и Перу. Това предложение се състои не в очертаването
на каквито и да било граници, а в превръщането на зоната в
„двунационална, с природен парк“. Досега никой не беше
предлагал подобно решение!
„Но, продължи той, прекадено креативно. Ще минат най-
малко 30 години, докато свикнем с идеята и още 30 години,
за да я приложим на практика. Както и да е, позволете ми
един въпрос: как стигнахте до тази идея?“

Аз можех, разбира се, да отговоря, че това не е защото позна­

вам историята и имам собствени впечатления от моята Латинска
Америка, но преди всичко поради това, че имах конкретна диагра­
ма, здраво имплантирана в моя мозък, така че моят съвет беше
доста предсказуем Те бяха практикували отлагане и оттегляне в
период от 54 години с безкрайни преговори. Те бяха опитвали също

2 (мед.) Хеморагична треска у човека, причинена от вирус. Среща се по

поречието на р. Ебола в Централна Африка, откъдето идва названието й.
Проявява се с треска, обриви, масивни кръвоизливи; смъртността надхвърля
50%. Б. пр.
и тоталната военна победа. Правени са били опити за компромиси
чрез очертаване на нови граници, разделящи териториите. Един­
ствената останала възможност беше трансцендентността, а най-
простото решение „и единият, и другият“ бе двунационалната зона.
Но моят отговор беше по-обстоен:

„Аз имам един прост метод и той се състои в това да се вслуш­

вам в неизказаното, недоловимото. Нито Вие, нито Вашият
колега сте казали нещо относно начина, по който трябва да се
начертаят границите, може би защото мислите, че това е пре­
кадено очевидно. Вие и двамата по всяка вероятност сте на
мнение, че всеки квадратен метър от нашата Земя принадлежи
само и единствено на една държава. И това наистина е така
почти 100%. Методът се състои в откриването на аксиоми на
вярата, които не се обсъждат, дори не се формулират, и след
това започваме да ги докосваме, да ги човъркаме, да ги разкла­
щаме, да поставяме думата „не“, да ги отричаме, така че всич­
ко да стане по-гъвкаво. По общо правило това ще ни доведе до
нещо, което може да бъде променено. Но, както Вие самия т
казахте, това лесно може да стане прекадено креативно, точно
поради факта, че се засягат основни елементи на вярата.

Ние се разделихме като приятели след една хубава вечеря,

без каквито и да било ангажименти.
Но това стана основна идея на мирния договор между Еква­
дор и Перу три години по-късно, през есента на 1998 г., след като
Еквадор беше предложил именно „двунационална зона, с приро­
ден парк“. Предсказанието на бившия президент се оказа погреш­
но. Не бяха необходими 30+30 = 60 години, а само три. Страните
се зарекоха да достигнат до споразумение през 1998 г. и това се
превърна в трансцендентност в съответствие с метода на ТРАНС-
ЦЕНД. Нещо толкова просто отне 57 години след първата война
през 1941 г. И след това имаше още три войни и опит да се начер­
тае линия, използвайки вододел, който стана прекалено сложен, а
реката ту изчезваше, ту се появяваше пак в зависимост от темпе­
ратурата и валежите. И границата беше само компромис.
 Хронологично, интерпретацията на „и единият, и другият“ в
пограничен конфликт като „зона и на единия, и на другия“, като
„двунационална зона“, е твърде проста. „Нито единият, нито дру­
гият“ - предоставянето на зоната на ООН, например, също е про­
сто, но беше неприемливо. Поради тази простота дори и хората,
добре запознати с историята, международното право и възмож­
ните прецеденти (правенето на изводи от подобни случаи), беше
лесно да приемат предложението, макар и под формата на словес­
на война, наричана „преговори“, с множество трикове, скрити и
явни. Разбира се, от полза беше и това, че зоната беше ненаселена
и бедна на ресурси.
Два други фактора също изиграха роля.
Толкова много време беше минало след 1941 г., че двете стра­
ни бяха опитали и законните, и, когато те не свършиха работа -
военните решения. Техните усилия се основаваха върху много ог­
раничен репертоар от решения: единият от двамата печели; дело­
то се прекратява; или спиране на огъня и границата се начертава
по протежение на фронтовата линия. Манията да се чертаят гра­
ници блокира трансцендентността. И на всичко отгоре, те не са в
състояние дори да начертаят граница.
Поради това точката във времето беше правилната. Всичко
това се беше превърнало в скандал. Те бяха много уморени от
целия конфликт. Ключът не беше погребан в някаква историческа
легитимност от миналото, а в малко повече креативност за бъде­
щето. И не в добрата химия между тях, а вътре в тях.
Успешната трансформация на конфликта изисква малко креа­
тивност, което не струва много. Диалогът с бившия президент на
Еквадор струваше само 125 долара за престоя в Кито и една но­
щувка в хотел - доста по-малко, отколкото правителствата обик­
новено харчат за дипломация. В сравнение, обичайният подход на
военната намеса за овладяване на насилието струва милиарди до­
лари. Мирната трансформация на конфликта преди избухването
на войната, мирното изпреварване на войната, може да спаси много
животи. И да позволи на обществото да се придвижи напред.
 ИЗТОЧНА ГРЕНЛАНДИЯ: НОРВЕГИЯ-ДАНИЯ
„ЗАБРАВИХА“ ЗА ИНУИТИТЕ3

Сега ще разгледаме един случай, малко опростен, от Светов­

ния съд в Хага през 1933 г. между Норвегия и Дания за Източна
Гренландия, населена с инуити:
Норвегия: Тази земя е наша. Ние я открихме, ние бяхме първи­
те, чиито очи са я видели. Дойдохме, видяхме, победихме — vent,
vidi, vici. Земята принадлежи на този, който я е открил.
Дания'. Вярно е, че норвежците бяха първи; норвежците пъту­
ват много. Ние дойдохме по-късно. Ние ги покръстихме, дадохме
им азбука, дадохме им писменост, библията, дадохме им закони и
правосъдие, съдилища и наказание, научихме ги на нови начини
да добиват храна и да строят жилища. Накратко, ние ги цивилизо­
вахме. Земята принадлежи на този, който я обработва.
Тук имаме не само позициите, но и обосновката, ясно изразе­
ната легитимност. Решението на Съда бе единодушно в полза на
Дания заради това, че са проявили animus occupandi, дух на при­
тежаване чрез отговорност, 1рижа и развитие. Норвежците про­
сто дойдоха и изоставиха своето „откритие“.
Посредник в конфликта'. Добре, какво имат да кажат участ­
ниците?
Пламенен, но малко наивен участник'. Решение тип „и еди­
ният, и другият“ както за Еквадор-Перу! Норвегия и Дания ще

- Инуити - самоназвание (означава букв. „хора“) на група народи, на­

селяващи арктическия регион от Източен Сибир до Гренландия, вкл. Кана­
да и Аляска. По-известни са с названието „ескимоси“, навлязло в междуна­
родна употреба чрез френски език. В Гренландия се наричат още калаалити
и съставляват 85% от 55-хилядното население на най-големия остров на
Земята, намиращ се под датска юрисдикция. Говорят на местен диалект, един
от двадесетте диалекта на ескимоския език. Препитават се с лов и риболов в
тежки климатични условия — средногодишна температура около 0° С. През
последните десетилетия се засилва движението им за самоопределение осо­
бено в Канада и Гренландия. Б. пр.
притежават и развиват земята заедно. Те могат също да поканят и
други северни страни като Исландия, която всъщност е зелена, за
да помогнат на Гренландия4, която се състои главно от лед.
Посредник в конфликта'. Съжалявам, но вие попаднахте в ка­
пана, подготвен за вас поради представянето на този пример точ­
но след Еквадор-Перу. Винаги трябва да се помни, че първото
нещо, което се прави в анализа на конфликта, след като сме очер­
тали страните, целите и противоречията, е да се разделят целите
на легитимни и нелегитимни. Но, разбира се, вие с право можете
да запитате как да разберем дали една цел е легитимна или нелеги­
тимна?
Ето едно практаческо правило: ако реализацията на дадена
цел е против основните човешки потребности и права, тогава тя е
нелегитимна. А основните потребности са оцеляването, доброто
физическо състояние, което означава, че биологическите потреб­
ности са достатъчно добре задоволени, живот на свобода с иден­
тичност и значимост. Човешките права отразяват това - не
напълно, но доста добре. Затова използвайте основните човешки
потребности като показател.
Проблемът се състои в нуждите на инуитите и тяхното фун­
даментално право на свобода, което означава независимост/су-
веренитет и право на идентичност/значимост така, както е де­
финирана в тяхната собствена култура, дори и ако останалите
две основни потребности са добре задоволени от страна на Да­
ния. Правата са обективни, те са независими от субективното
им осъзнаване. Тези права съществуват, дори ако инуитите не
настояват за тях.
Ние пак можем да използваме същата диаграма, но ще тряб­
ва да преобърнем осите. Сега целта е „не принадлежи на Норве­
гия“, „не принадлежи Дания“ и със сигурност „не принадлежи
на двете заедно - на Норвегия и на Дания“, което би било равно­
значно на двоен колониализъм. Това ми напомня за ситуацията
в Таити („френска“ Полинезия) от 15 юни 1989 г. Там се нро-

4 Непреводима игра на думи. Названието на Исландия означава букв.

„Ледена земя“, а на Гренландия - „Зелена земя“. Б. пр.
веждаха избори за парламента на Европейската общност. Поли-
незийците, според които колониализмът на 12-те страни (броят
на членовете на ЕС по това време) не е по-добър от колониализ-
ма само на Франция, бойкотираха изборите. Десните - Нацио­
налният Фронт на Льо Пен - спечели пълна победа сред мало­
бройното бяло малцинство.
Има две очевидни интерпретации на „нито Норвегия, нито
Дания“:
(1) Инуитите притежават Източна Гренландия (или упражня­
ват много високо равнище на автономия);
(2) Източна Гренландия се администрира от Лигата на наци­
ите.
И двете са ярко негативни трансценденции на оригиналния
конфликт. Случаят започна като Норвегия срещу Дания; инуити­
те и Лигата на нациите изобщо не са включени.
Ограничеността на стриктното прилагане на закона пролича­
ва ясно от този пример. Това е въпрос на уреждане между две
страни. Мнението „нито единият, нито другият“, отнасящо се до
правото на самоопределение, добре познато през 1933 г., макар и
само за белите нации, би могло да има като последствие обявява­
нето на съдията за душевноболен. Компромисът и грансцендент-
ността са отвъд тази правна парадигма. А прекратяването на де­
лото означава капитулация на съда като механизъм за разрешава­
не на конфликти.
Възможна трансформация би могла да се надстрои на базата
на комбинацията от всичко, което беше споменато, с изключение
на крайните позиции. Целта е независимост за инуитите. Но сред­
ствата може да включат и елемент на норвежко-датско сътрудни­
чество под егидата на Лигата на нациите, с Норвегия като експерт
по риболова и Дания - по земеделието. С други думи, отново це­
лият главен диагонал. Мирният диагонал.
 ХАВАИТЕ:
СУВЕРЕНИТЕТЪТ КАТО ПРОЦЕС5

Хаваец, гражданин на Хаваите: Целият хавайски архипелаг,

всичките 8 острова, ни принадлежат. Белите заселници ни коло-
низираха още след първия контакт през 1778 г. Бизнесмени и аме­
риканската морска пехота извършиха първия военен преврат в
Тихия океан срещу хавайската монархия през 1893 г. Те присъе­
диниха Хаваите през 1898 г. и Хавай стана щат на САЩ под но­
мер 50 през 1959 г. Всичко това беше нелегитимно, идващо отвън
и отгоре, за сметка на хавайците. Ако повече от 50% от населението
беше хавайско, Хаваите щяха да бъдат деколонизирани след 1945 г.
Но те ни избиваха по толкова много разнообразни начини и за­
селваха бели и жълти хора, докато не станаха достатъчно, за да
бъдат мнозинство. Те наричат това демокрация.
Те изкупиха нашата земя и лишиха много от нас от средства
за прехрана. Те ни донесоха болести, за които нямахме имунитет
и нарекоха това „Божие наказание“. Мисионерите отнеха децата
от родителите им и ги изпратиха в Америка да ги учат на англий­
ски език, християнство и бейзбол, за да станат добри американци.
Те ни лишиха от нашата култура, направиха ни бездомници. Ние
станахме лесна плячка на алкохола, наркотиците, кражбите, зат­
вора, инцидентите и затова живеехме кратко и нещастно. Те на­
ричат това пост-травматичен стрес, ПТС.
Ние бяхме 800 000, когато ни „откриха“, както те се изразя­
ват. В крайна сметка са останали само 8 хиляди чистокръвни ха-
вайци. Тези хора постоянно говорят за геноцид. Ние знаем какво
значи това. Днес около 20% от населението може да се нарече
хавайско, а белите са около 25%. Останалите са основно из гочно-
азиатци, които са доведени, за да бъдат грубо експлоатирани като
земеделски работници; те ги използваха, за да обработват наша­
та земя за себе си.

5 Й. Галтунг, който е бил професор в университета в Хонолулу, Хавай­

ските о-ви, е убеден привърженик на независимостта на тази страна, сега
щат на САЩ. Б. пр.
 Заселниците използваха земята за плантации, само за да си
съперничат с Мексико. Военните бази ни докараха японски напа­
дения. Техният туризъм изопачава нашата култура. Ние, наисти­
на, станахме богати. Но земята си е наша. Искаме си я обратно и
ще се отнасяме по-добре към тези, които живеят там, отколкото
те се отнасяха към нас.
Бял гражданин на Хаваите'. „Е, добре де. Ако не бяхме дош­
ли, вие все още щяхте да се катерите по кокосовите си палми.
Наистина някои от нас бяха малко по-пламенни. Но намерението
беше добро. И всичко това ви беше от полза. Сега можете да му се
наслаждавате напълно, ако спазвате законите и работите здраво,
както правим и ние.
Посредник в конфликта'. Класически случай. Исторически
погледнато, Хаваите принадлежат на хавайците; според демокра­
тичните принципи те принадлежат на мнозинството, което не е
хавайско, но е придошло с цел да остане. Така бъдещето се пре­
връща в копие на настоящето, където местното население са граж­
дани втора класа в собствената си страна.
Но след това дойде ноември 1993 г. с „извинението към мест­
ните хавайци от името на САЩ за извършения преврат срещу крал­
ство Хаваи“ от президента Клинтьн. (Държавен закон 103-150).
Добре. Хавайците изправиха гърбовете си. Но опасността е, че
това ще бъде последвано от американската идея „нация вътре в
нацията“, добре позната от резерватите за американските индиан­
ци, от кошмара с южноафриканския апартейд. Извинение, малко
земя, върната обратно на хавайците, и малко компенсации не са
достатъчни. И имигрантите не могат да бъдат изгонени. Много от
тях са живели тук от поколения.
Негативната трансцендентност, даването на архипелага на
други, е безсмислена. Това, което ни остава, е компромисът и по­
зитивната трансцендентност.
Да се раздели архипелага на две части? „Щат вътре в щата“?
Не е невъзможно. Но те живеят редом един до друг и всеки иска
да има достъп до целия рай. По сила на какво право хавайците -
„малцинството“, според срамната демократична теория - трябва
да живеят по милостта на мнозинството в част от собствената си
страна? Те всички трябва да живеят заедно, но с повече права за
хавайците, отколкото днес.
Два проблема трябва да намерят разрешение: отношенията с
континенталните САЩ и отношенията между хавайците и други­
те жители на Хавай.
Ако превратът през 1893 г. и анексирането през 1898 г. са
били незаконни, тогава решението е автономия на външната и фи­
нансовата политика и на политиката по сигурността. Интересен
модел е Хонконг по отношение на Китай, което би означавало
нито класическа независимост, нито федерация, а някакъв вид кон­
федерация със САЩ. И с останалата част от Полинезия, с Рапа
Нуи (Великденски острови), Таити, Самоа, Аотеароа (Нова Зе­
ландия). Умерено решение с предимства за всички. Законодател­
но събрание с две камари — едната демократична за всички граж­
дани, втората - историческа само за хавайците е също възмож­
ност, със самоопределение и право на вето за всичко, което засяга
хавайската култура. Хавайците могат също да си възвърнат голя­
ма част от Хаваите като архипелаг на „свети места“ и да увекове­
чат с календар „светите времена“ в памет на травмите и триумфи­
те от миналото. Дълбокото уважение към хавайската култура би
трябвало да бъде основно правило. С хавайски и английски като
официални езици.
Че нехавайците ще трябва да приемат такива фундаментални
аспекти от културата на Хаваите, като уважението към природата
и към другите нации, е самоочевидно. И повечето вече го правят.
Такива Хавайски острови биха могли да съчетаят здрава финан­
сова икономика, силно ориентирана към основните потребности,
самоиздържаща се произвеждаща икономика. Те биха могли да
градят връзки с цялата Тихоокеанска хемисфера. И биха могли да
изградят сигурността си върху добрите отношения с всички, да
премахнат армията и да използват многото военни бази за разпо­
лагане на войски на ООН.
 КОЛУМБИЯ: ИЗГРАЖДАНЕ НА ОБЩЕСТВО,
АНЕ САМО НА ДЪРЖАВА

Колумбиец, от социално бедните 70% в обществото, цвет­

нокож: Работата ни е недостатъчна, за да задоволи основните ни
потребности, и от ден на ден става все по-зле. На село, със или без
парче земя, в градовете, със или без мизерна работа, животът все
едно е кратък, изпълнен с мизерия, болести и насилие. Всичко,
което искаме, е устойчив, достоен и сигурен живот. Ако един­
ственият начин да се погрижа за семейството си минава през от­
глеждането или продажбата на наркотици, за да посрещнем ог­
ромното търсене сред грингось в САЩ, или през кражбата от бо­
гатите, които имат повече от достатъчно, или през насилствена
революция, тогава ние ще направим едно, две или всичко от спо­
менатото.
Колумбиец от социално богатите 30%, бял: Нашият живот
е застрашен от цялото това насилие наоколо и заплахата нара­
ства всеки ден. Нашата държава е станала център на производ­
ството и продажбата на наркотици. Кражбите, вземането на за­
ложници за изнудване, са ежедневие. Дори убийствата са почти
100% безнаказани. Полицията и съдилищата не функционират.
Ако пътят към сигурността минава през насилие, военно или по­
лувоенно, с помощта на САЩ и в най-лошия случай през дирек­
тна военна инвазия от страна на САЩ и някои съюзници, тогава
ние го подкрепяме.
Посредник в конфликта: Това са някои неща, които могат да
бъдат трансцеидирани. Колумбия е гротескно разделено общество
с остри класови и расови противоречия. Със сигурност не е като
хомогенните северни страни, където работници, земеделци и ри­
боловци заедно градят своето благополучие, като облагат с данъ­
ци богатите и дават на бедните. Пека чуем мненията на шестима
колумбийски експерти, всеки от тях със собствена диагноза:

6 Презрително название на чужденец, главно англичанин или америка­

нец, в Латинска Америка. Б. пр.
 А: Отявлен случай на poderes fdcticos (cleros, latifundistas,
militares)1 на власт, крайна йерархичност и експлоатация. Ако си
член на профсъюзите, земевладелците ще те изхвърлят, военните
ще те убият, а духовниците ще пратят душата ти в ада. Резултатът
е насилие отдолу (партизаните от FARC/ELN7 89) и контранасилие
отгоре (полувоенни формации) и променящи се фронтове на граж­
данската война.
Б: Имаме двупартийна система с идеология от XIX в., неспо­
собна да абсорбира в публичното пространство и в политическия
дебат социалната демокрация, зелените, комунизма (партизани­
те) и фашизма (полувоенните формации).
В. След убийството на профсъюзния лидер Гаитан на 9 април
1948 г. се разрази гражданска война (la violencia*), безнаказано се
убиват избиратели на конкуриращата партия.
Г: Отявлен случай на трафик на наркотици, където Колумбия
е снабдител; печалби за ключови фигури от властта и разпростра­
нение в рамките на бурни икономически цикли.
Д-. Публичното пространство е деградирало до анархистично
бойно гюле с корупция между групите, описани от А до Г. Краен
случай на аномия, разпадане на социалните норми, ценности и
култура, регулиращи поведението в публичното пространство чрез
безнаказаността на убийствата. И изключителен случай на апю-
мизация, разпадане на социалната тъкан, на структурата на пуб­
личното пространство чрез фрагментация и атомизиране. Тези ус­
ловия водят до насилие, корупция, наркомрежи, където ние сме
производители и дистрибутори, а потребителите са в САЩ, фор­
миране на секти с насилствени групи подобни на секти, в които
хората откриват своите водачи и социална тъкан. Накратко - то­
тална социална криза. Това вече не е истинско общество.
Е: На всичкото отгоре се подготвя и американско нашествие,
като използват Г като претекст, за да спрат А, освен ако колум­

7 (исп.) Фактически, действителни власти - висш клир, латифундисти и

военни, Б. пр.
8 Левичарски партизански групировки в Колумбия, които си служат с
методите на терора. Б. пр.
9 (исп.) Насилието. Б. пр.
бийското правителство успее да им свърши работата, при това
само с участието и на други латиноамерикански държави. САЩ
не искат да действат самостоятелно.
Посредник в конфликта'. Експерти, това беше диагнозата.
Имате ли някакви предложения за терапия?
Л: Парадигмата за пакт между правителството и партизаните
предполага, че сплотените култури уважават обещанията и спло­
тените структури се обвързват помежду си. Това не е така в слу­
чаи на аномия и атомизация. Освен това, тук е налице изкушение
да разглеждаме пакта като цел, а не като средство. Основно пра­
вило: нека да имаме повече факти и по-малко пактове. Трябва да
имаме по-малка, а не по-голяма вяра в пактовете.
Б: Многопартийната политическа парадигма може да се осуе­
ти също и чрез превръщането на изборите повече в ритуал, а пар­
ламента - в безмислена институция.
В: Правната парадигма с повече държава, повече полиция и
повече наказания предполага сплотени структури и култури в пуб­
личното пространство, а те просто не съществуват.
Г: Паради! мата „война с наркотиците“ има смисъл, само ако
целият икономически цикъл, чиято основна причина е търсенето,
аномията и атомизацията в страните-потребителки като САЩ, са
ефективно конфронтирани, както и такива фактори като химика­
лите и въздушния транспорт. Единият от проблемите е как да на­
мерим икономически заместители, които да направят мира дохо­
доносен. Признание на страните-производители на американски­
те усилия да се премахнат причините за търсенето на дрога в САЩ?
Д: Институционалната парадигма, която има за цел да осигу­
ри на публичното пространство ефективни и справедливо действа­
щи институции, е неутрализирана от аномията, атомизацията и от
крайно съмнителните полиция и военни.
Е: Парадигмата „План Колумбия“, която оставя задачата да
бъде решена във все по-голяма степен на САЩ и ОАД10, може да
създаде продължителна зависимост и колониализъм.

10 (съкр.) Организация на американските държави. Създадена през 1948 г.

в Богота (Колумбия) със седалище във Вашингтон. Включва САЩ и страните
от Латинска Америка без Куба, изключена през 1962 г. Б. пр.
 Посредник в конфликта: Два извода от този дебат около
кръглата маса: вие самите не вярвате на предложенията, които
следват от фактора, посочен от вас самите. И през цялото време
споменавахте два основни фактора - аномия и атомизация. Ос­
новният проблем е изграждането на общество. Но за да направим
това, се изисква здрава работа:
-Против анемията: (пре)създаване на чувство за непреодо­
лими норми и ценности; много предизвикателна задача за
църквата и по-специално за по-младите свещеници, и за учи­
лището и семейството като основни агенти на социализация­
та в обществото. Става дума за (пре)създаване на правилата
за движение в публичното пространство, като се започне с
норми от рода „Не убивай“ и „Не кради“ и с ценности като
солидарност към бедните, отхвърляне на егоистичния ана­
лиз на приходи-разходи и на материалистичния индивидуа­
лизъм. Крайно необходими са социални и световни водачи.
- Против атомизацията: (пре)създаване на социалната тъкан
в публичното пространство, изтъкаване на здрава мрежа от
кръстосващи се неправителст вени организации от различни
типове, на различни равнища, без да забравяме роднински­
те, приятелските, религиозните, колегиалните отношения,
служещи като проводник на нормите на солидарността.

Тогава:
[1] Увеличете капацитета за справяне с конфликтите на
всички социални равнища, като разширявате репер­
тоарите на конфликта и използвате ежеседмичното хо­
дене на църква, училището и телевизионните курсове
за борба срещу неграмотността в сферата на конф­
ликтите.
[2] Упълномощавайте все повече жени и млади хора като
посредници в конфликти/работници по мироопазване-
то, като им предлагате подходяща подготовка.
[3] Въведете обучение по мир и конфликти в училищата,
като подготвите текстове с 50-100 разкази за успешно
ненасилствено и креативно справяне с конфликти, кои­
 то могат да останат като наръчници за различни житей­
ски ситуации.
[4] Въведете мирната журналистика в медиите, която да се
съсредоточи върху корените на конфликтите и възмож­
ните резултати и процеси, а не върху насилствения ме-
таконфликт и върху това кой е победител; вглеждайте
се повече в обикновените хора и по-малко - в елитите.
[5] Изграждайте свободни от оръжие мирни зони във вид
на федерации от общини, след това надграждайте тези
зони и въвеждайте международна защита на зоните.
[6] За целите на международното мироподдържане, с по­
мощта на съседните страни, използвайте идеите на Сун
Дзъ", а не на Клаузевиц като доктрина. Прилагайте не-
насилие и посредничество. Направете така, че максима­
лен брой миротворци да са жени. Отхвърлете всяка на­
меса на САЩ.
[7] Създавайте комисии за установяване на истината и по­
мирение по южноафриканския, а не центрапноамерикан-
ския модел, като използвате съда, църквата, психологи­
ята, телевизията.
[81 Създавайте фирми (напр., кафенета) по съвременен об­
разец със значително по-висока възвращаемост за работ-
ниците/производителиге, без участие на посредници.

11 Сун Дзъ (Sun Tzu ping-fa - Изкуството на войната на Сун Дзъ).

Название, използвано от неизвестни китайски автори за гениален трактат
по философия, логистика, шпионаж, стратегия и тактика. Датиран е от 500-
320 г. пр. Хр. Основният текст вероятно е писан от едно лице - според ня­
кои историци, генерал Сун By от държавата By - по време на разширяващи
се феодални междуособици (453-221 г. пр. Хр.). Впоследствие към него са
добавени множество коментари от по-късни китайски философи. Оказва
голямо влияние върху китайската, виетнамската и японската военна мисъл,
днес се ползва с голяма популярност сред бизнесмените. Ударението в трак­
тата се поставя върху непредсказуемостта на сражението, изненадата в боя,
тясната връзка между политика и война, високата цена на войната, невъзмож­
ността да се намерят сигурни и бързи правила за водене на война. Според
Сун Дзъ, най-добрата битка е спечелената без бой. Б. пр.
 [9] Укрепвайте устойчивата икономика с микрокредити,
адекватна технология, кооперативи и т. и. успоредно с
икономиката на ръста и печалбата.
[10] Атакувайте непрекъснато патологиите в колумбийска­
та култура, например мачизма и култа към насилието,
като част от борбата срещу анемията.
[11] Създавайте по-високи равнища на вътрешна сигурност
чрез обучаване на полицаите и военните за изпълнение
на всички задачи, описани по-горе.
[12] Използвайте правата на човека, включително икономи­
ческите, социалните и културните права, като морални
ръководни принципи за жизнената демокрация.

И всичко това трябва да се извърши паралелно/синхронизи-

рано, не едно след друго. За да се създаде общество, в което този
дълбок класов конфликт може да бъде преодолян.

РУАНДА/ ГОЛЕМИТЕ ЕЗЕРА:

ФЕДЕРАЦИЯ НА ДВАТА ОКЕАНА

Има много фактори, стоящи зад геноцида през 1994 г. И човече­

то от тях са извън Руанда. Етикетите „тутси‘7“хуту“12, заедно с „уме­
рените хуту“, ни отвеждат към расата, класата и хората, уплашени от
загубата на власт и печалба. Някои от корените намираме в германс­
кия колониализъм и Rassenkunde („науката“ за расите), отдаващи
предпочитания на тутси пред хуту и на двете групи пред „пигмеите“,
тъй като са по-високи. Белгийските приемници на германските коло-

12 Тутси или Ватутси - скотовъдно племе в Централна Африка, особе­

но в Бурунди и Руанда; известни още и като Ватуси или Батуси. Преди око­
ло четири века са мигрирали от Етиопия на юг към ез. Киву, където основа­
ват кралствата Руанда и Бурунди. Държат продължително време земедел­
ците Бахуту, или Хуту, в подчинение. През 70-те, 80-те и 90-те години, въпре­
ки опитите за интегриране на двете култури, двете племена водят кървави
междуособици в Бурунди, Руанда и Конго (Заир). Тутсите са особено висо-
низатори след Първата световна война фаворизират мнозинството
хуту, „числата над сантиметрите“, тъй като демокрацията „влиза“.
След колониализма идва икономическият неоколониализъм и Западът
залага на хуту, изплашен, че ще загуби Заир/Конго.
Друг аспект на конфликта е проекцията на англо-френските
европейски племенни вражди върху лингвистичните, културните
и икономическите влияния в Африка. Англофилите - Уганда/тут-
си/Кабила са противопоставени на франкофилите хуту/Мобуту,
при което западните медии по традиция се доминират от францу­
зите като „специалисти в областта“. Но тенденцията е в полза на
разпространението на английския език, тъй като повечето от по­
литическите събития се управляват от ООН на английски. Френс­
кият език и римското право губят почва, както изглежда, докато
английският и британското обичайно право напредват на запад, с
всички последствия за законите за собствеността.
Трети аспект е ролята, която играе помощта за развитие, и
особено швейцарската. Агенциите за развитие се стремят да по­
стегнат успех и затова залагат на доминиращите групи в обще­
ствата, като по този начин укрепват класовите отношения, които
могат да се окажат взривоопасни. Бедният не вижда никаква ал­
тернатива на миграцията; свръхпривилегированият не вижда ни­
каква алтернатива на изпреварващото насилие срещу бедните. Ре­
зултатът е емиграция, геноцид и нахлуване.

ки - често се срещат мъже до 2-2.10 м. Хуту, също наричани Бахуту или

Вахуту, са една от трите етнически групи, съставящи населението на Бу­
рунди и Руанда. Наброяват околи 12-13 милиона и представляват 90% от
населението на Руанда и 85% от това на Бурунди. Заселват се по местата,
обитавани от тях и до днес, около 1 в. сл. Хр., като изтласкват в планините
пигмейските племена Тва, препитаващи се с ловуване. В средата на 90-те
години избухва гражданска война между тутси и хуту, в която са изклани
десетки хиляди, още повече бягат в Конго. Хуту успяват да надделеят над
тутси и създават свое правителство. Мнозинството хуту живеят в села и се
занимават със семейно фермерство. Пигмеи (от гр. pygmaios - „голям кол-
кото палец или юмрук“) - название на група племена в Централна Африка,
както и в Югоизточна Азия и Океания, които се отличават с много нисък
ръст: жените до 125-130 см, мъжете - до 150 см. Б. пр.
 Ако условията, пораждащи геноцид,, са разположени в струк­
турата на руандийското общество и в културата на насилие, тога­
ва те трябва да бъдат изменени. Но трибуналите локализират при­
чините, посочвайки за виновни злонамерени актьори, които после
премахват чрез екзекуции или затвор. Същите условия ще произ­
ведат същия резултат, вече с нови лица.
Ако разглеждаме това като конфлик т между две групи, тогава
петте резултата са ясни, но нито един от тях не е особено окура­
жителен:

[ 1 ] Цялата власт на хуту - с която те разполагат преди граж­

данската война.
[2] Цялата власт на тутси и на умерените хуту - каквото е
сегашното положение.
[3] Цялата власт в ръцете на международна или африканска
администрация.
[4] Компромис, избори, маневриране между [1] и [2]
[5] Съдействие за възникването на обща руандийска идентич­
ност.

Последните две изглеждат добри на хартия. Но [5] е утопия, а

[4] означава партийна система, изградена върху националните
идентичности, което би могло да замрази ситуацията. [1] и [2]
поставят една група в привилегировано положение спрямо друга­
та. Остава някакъв вид отрицателна трансцендентност.
Посредникът в конфликта'. Една отправна точка би могъл да
бъде въпросът дали изобщо разполагаме с какъвто и да било тра­
ен резултат в пределите на тесните граници на Руанда. Има прека-
лено много ненавист на квадратен километър.
Така едно семейство успява да намери решение на своите про­
блеми отвъд пределите на тесните граници на техния апартамент
(забележете - „отделно“13). И решението за руандийския проблем
би могло да се намери отвъд пределите на Руанда.

15 Непреводима игра на думи. На английски apart(ament) означава „от­

делно“. Б. пр.
 Един възможен подход би могъл да бъде конфедерация на
два океана, от Индийския до Атлантическия океан, включваща
Уганда и Танзания, Руанда и Бурунди, двете Конго и може би
още някои страни. Тази конфедерация би могла да търгува на
изток и на запад, със Западна и Южна Азия и с Централна и
Южна Америка, както и на север и юг. Границите ще бъдат от­
ворени за хора и идеи, за стоки и услуги, без да ограничават
хората с традиция на вражда в една малка територия. Япония, с
нейните разширени програми за Африка, би могла да съдейства
с жп/шосейна инфраструктура и услуги между изток и запад. Нова
енергия би могла да бъде привлечена, като се използват възмож­
ностите на двата океана, подобно на това, което умело прави
Република Южна Африка.
Би било също така полезно, ако Германия, Белгия, Франция и
Швейцария, САЩ, а не само ООН, поемат своя дял от отговорност­
та за геноцида, допринасяйки за помирението, като поразтоварят
от колосалното бреме. Това бреме е прекалено голямо за една тол­
кова малка страна. По-добре вкарайте други участници, иденти­
фицирайте причините, подгответе масивни програми в културата
на мира, създайте нова геополитическа действителност, помиря­
вайте, мобилизирайте всички сили за мира. Ново бъдеще е важно,
по и миналото също трябва да бъде уредено. И никакъв трибунал
не е способен да свърши всичко това.

ЪЛСТЪР: ФУНКЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМОСТ

Нека започнем с три твърдения и три ясни цели, формулирани

в Дъблин, Ирландия, през август 1997 г.:
Протестант, Северна Ирландия'. Аз обичам Англия. Оби­
чам рационалността, ясния анализ, а не разгорещените, лепкави,
сълзливи думи, песни, музика. Обичам английското разнообра­
зие, дебата, напрежението. Ненавиждам монотонността на Римс­
ката църква, където вярата, мисълта и думата са едно и съшо. Ако
те вземат властта, резултатът ще бъде диктатура, край на рацио­
налността, на разнообразието. Аз никога няма да дам децата си в
техните училища. Освен това те не се спират пред нищо, за да
постигнат целите си. Те са опасни. По тази причина ние се нужда­
ем от оръжие, за да се защитаваме сами.
Католик, Северна Ирландия: Аз обичам Ирландия. Обичам
хората, които не се боят да изразяват чувствата си в стихове, му­
зика, песни, в чиито вени не тече рибешка кръв14, които не нари­
чат студенината си „рационалност “, а дребните различия между
тях - „разнообразие“. Не желая моите деца да учат в техните учи­
лища. Те имат власт и зад тях е английският колониализъм. Те
имат своите полувоенни формирования, техни са 93% от полици­
ята, RUC15, те разположиха своята британска армия в нашата стра­
на. Те са опасни. По тази причина ние се нуждаем от оръжие, за
да се защитаваме сами.
Умерен, „ълстърец Обичам Ълстър. Протестанти или като­
лици, това е наша земя. Фундаменталистите с техните убийства
представляват само малък процент от населението, както и онези,
които майсторят бомби. Садисти, които наказват тези, които по­
вече не желаят да ги следват в тяхното безумие. Аз самият бях
един от тях, няма значение на коя страна. Сега знам, че ненасилието
е не само път, но е единственият път. Всеки, който се е родил тук,
има същото право да живее тук. Нека заедно да построим нов,
още по-независим Ълстър, заедно с уелсците и шотландците.
Стандартната грешка, която правят медиите, е редуцирането на
конфликта (страни, цели, противоречия) на арената на конфликта,
където има омраза и насилие, например на Шанкхил Роуд (протес­
тантите) и Фолс Роуд (католиците) в Белфаст. Страните са намалени
до 2, просто число, с което може да се работи лесно. И противоречията
са сведени до религията. Класата изчезва, разбира се. Двете страни
се боят да не загубят своята религиозна идентичност в океана на про­
тестантското мнозинство в Ълсгьр и Обединеното кралство, и в ка­
толическото мнозинство в обединена Ирландия. Целта и ролята на

14 Т. е., студенокръвни, без емоции, безчувствени като змия. Б. пр.

15 Royal Ulster Constabulary - полицейските сили на Северна Ирлан­
дия. Б. пр.
Лондон са преднамерено невидими, но добре известните цели на две­
те групи са съвсем прозрачни: Обединеното кралство Великобрита­
ния и Северна Ирландия за протестантите (юнионистите), а Обеди­
нена Ирландска република от 26 графства на юг и 6 на север, 26+6=1,
за католиците (републиканците). Ето как традиционните медии ус­
пяха да завоалират възможните решения.
За Лондон Ирландия беше първата колония, а Северна Ир­
ландия вероятно ще бъде последната. Загубата ще бъде травмира-
ща за някои. След това идва Дъблин, където старата мечта за обе­
динена Ирландия тъкмо сега е латентна. След това е ирландската
диаспора в САЩ, също важна, защото САЩ са важни. И след това
една основна страна в конфликта, която е преднамерено невиди­
ма, умереното мнозинство, може би 85% в Ълстър, изразител на
третата, трансцендиращата възможност, която не е интересна за
некомпетентните журналисти, изкушени да правят репортажи за
бомби и насилие.
Двете крайни сектантски позиции днес са все по-неадекватни.
Хората са изморени от насилието. Те търсят комбинации по мир­
ния диагонал и се стремят към намаляване на насилието като ре­
зултат от открити, честни споразумения, а не от тайни съглаше­
ния зад затворени врати.
Това предложение на ТРАНСЦЕНД, съчетаващо точките от
мирния диагонал, бе представено в Цеигъра Гленкрий край Дъблин
през август 1997 г. и в Камарата на общините в Лондон през март
1998 I’. като ръководни принципи за мирен резултат:

[1] Преходен англо-ирландски кондоминиум16 вместо съще­

ствуващия статут на Северна Ирландия с цел възможно
най-високо равнище на автономия/независимост за Ълстьр
след X години. Нито „Великобритания“, нито „Северна
Ирландия“, дават автономия.
[2] Шестте графства ще съставляват Ълстър като субект -
всъщност, 6 от 9 графства в Ълстьр заедно с останалите в

16 (от лат. con/cum - с, и dominium - владение). В международното право -

съвместно управление на дадена територия от две и повече държави. Б. пр.
 Република Ирландия - без вътрешни граници, като през
преходния период биха могли да се считат като територия
както на Англия, така и на Ирландия. Всеки от жителите
ще може да избира между британски или ирландски пас­
порт. Правото на глас и някои други права в Англия или
Ирландия се придобиват с получаването на паспорта; това
включва гласуването и други права в Ълстър.
[3] В крайна сметка правото на самоуправление на ълсгърци-
те трябва да бъде признато. По дефиниция, „ълстърец“ би
могъл да бъде този, който се самоопределя като такъв, без
да се обвързва с кръвна принадлежност, културни нави­
ци, или продължителност на местопребиваване. Уваже­
нието към Ълстър, неговите граждани и чувството за ро­
дина ще бъдат по-важни.
[4] Парламентът, Стормонтьт, съществува вече за Ълстър като
субект, с правителство, което е отговорно пред парламен­
та; несектантските партии трябва постепенно да се вклю­
чат във властта.
[5] Би могло да бъдат избрани два парламента, по един за общ­
ностите на протестантите и католиците, с право на вето
по въпросите, имащи отношение към тяхното наследство,
и местната полиция/съдилища.
[6] Би могло да се учреди Управляващ съвет с петима членове
- един представител на Лондон, един от Дъблин, един от
протестантската общност, един от католическата общност
и един от ълстърския парламент, за да управлява процеса
на непрекъснато разширяване на автономията и за да по­
средничи между общностите.
[7] Ълстър трябва след това постепенно да постигне между­
народна идентичност:
[а] Ълстьрският паспорт трябва да бъде признат отначало
в пределите на Британските острови и Европейския
съюз, а след това и в цял свят, в добавка към британс­
кия или ирландския паспорт (ЕС). По такъв начин все­
ки ълстърец има право на два паспорта, но може да
избере само един.
 [б] Британската и ирландската лири би трябвало да се при­
емат навсякъде.
[в] Еврото би могло да има местна версия със същата стой­
ност (ълстър?). За да се стимулира местният бизнес,
би могла да се обмисли отстъпка за тези, които изпол­
зват ълстър. Инвестициите в най-модерните производ­
ства и услуги би трябвало да бъдат насърчавани.
[г] Бюджетът за Ълстър би трябвало да се основава на
допълнителни източници на приходи (мита, ДДС), как­
то във всяка страна от ЕС, със субсидия от ЕС; мони­
торинг пад разпределението между общностите.
[д] Специални договори би трябвало да регулират отно­
шенията между Лондон и Дъблин, осъществявани от
Управляващия съвет, съдържащи членове за преглед,
гарантиращи ревизия всяка Y година (Y=X=25?).
[е] Територията трябва да бъде демилитаризирана, отказ­
вайки се от правото да поддържа отделна армия. Си­
гурността й трябва да бъде гарантирана съвместно от
Англия и Ирландия, в сътрудничество с ОССЕ и ООН.
[ж] Британската армия трябва да бъ де изтеглена, RUC - да
отхвърли сектантството, а ИРА/ЪСО17 - насърчени да
се разоръжат двустранно.
[з] На Ълстър би трябвало да се предостави статут на на­
блюдател в Европейския съюз, другите европейски
организации и ООН.
[и] Щедрата помощ от Европейския съюз, другите евро­
пейски организации и ООН би могла да се свърже пря­
ко с напредъка към мира.

17 ИРА - Ирландска републиканска армия: терористична организация,

стремяща се към незабавно и безусловно изтегляне на британските войски
и институции от Северна Ирландия и обединяване на провинцията с Ирлан­
дия, ЪСО (Ълстърски сили за отбрана, DDF) - нелегална терористична орга­
низация на лоялистите в Северна Ирландия (Ълстър), противодействаща на
ИРА и свързана с други подобни полувоенни формирования, напр.
Ълстърската доброволческа армия. Б. пр.
 [й] Независимостта не бива да се изключва, ако тя се под­
крепя от мнозинство в двете общности.
[к] Известни промени на някои граници също не бива да
се изключват, като се използва местен референдум на
общинско равнище, подобно на датско-германския мо­
дел за Шлезвиг-Холщайн през 1920 г.

С други думи, трансцендентността е негативна: нито Лондон,

нито Дъблин. Необходима е сериозна работа.
И още - няколко ръководни принципи за мирния процес:

[1] Като се даде приоритет на разрешаването на конфликта,

може да се постигне устойчиво намаляване на насилието,
а като се даде приоритет на контрола върху въоръжаване-
то/насилието, може да нарастне насилието. Освен това,
един нерешен конфликт може само да поощри насилието.
Няма абсолютни истини в теорията и практиката на конф­
ликтите, но това по-скоро е чисто практически извод, от-
колкото твърдо правило. Даването на главен приоритет
на контрола върху насилието („бламиране“) означава да
се остави топката в полето на насилниците, които могат с
една бомба да провалят всяко споразумение. Нещо пове­
че, защо насилниците да се откажат от своите средства за
насилие, ако не виждат разрешаване на конфликта на хо­
ризонта. И двете страни се безпокоят за собствената си
сигурност. Но най-добрият подход е да се намерят изходи
от конфликта, които са ясни, приемливи за всички страни
и разумно устойчиви, а привържениците на насилието ве­
роятно ще бъдат твърде малко и лесно управляеми с меки
методи. Ако създадете у тях впечатление, че контролът
върху насилието е главният ви приоритет, те веднага ще
укрепят фронтовете си, при това не само сред малцината,
които се занимават с насилие заради самото насилие.
[2] Нека разцъфнат 1000 диалога. Разрешаването на конфлик­
тите, засягащо милиони по най-непосредствен начин, е пре­
калено важно, за да бъде оставено на шепа политици/дип­
 ломати/държавници, то е елементарна истина при демок­
рацията, преодоляваща остатъците от феодалните време­
на в нашата история. В края на краищата, хората, главни­
ят суверен в демокрацията, трябва също така да получат
възможност да изразяват мнението си на референдум. Но
гласуването не ограничава творческата сила на народа.
Организирайте диалози, не само дебати, навсякъде, в мал­
ки групи, обърнете внимание на всички идеи, позволете
им да текат в общ поток в един Общ национален резерво­
ар за идеи (ОНРИ) и подхранвайте с тях процесите на взе­
мане на решения в полза за всички.
[3] Дайте повече възможности на умереното мнозинство и по-
малко на изявените републиканци и юнионисти. Умере­
ните носят по-малко негативен багаж от миналото в бъде­
щето.
[4] На маршовете на Оранжевия орден трябва да бъде сложен
край, или те трябва да бъдат балансирани с маршове на
„Зеления орден“18. Католиците също така трябва да се на­
учат да реагират ненасилствено и да не се поддават на
провокации толкова лесно.
[5] Налице е необходимост от лечение, помиряване, затваря­
не на страницата. Ето някои полезни съвети:
[а] Събиране на групи, разположени високо или ниско в
обществото, публично видими или не, където страни­
те, които са извършили насилие една срещу друга,
обикновено се срещат. Те биха могли да споделят опит
и чувства, безпокойства и страхове. Би могло да има
елементи на уреждане на щети и извинения/прошка.

18 Маршовете на Оранжевия орден са провокационни манифестации на

привържениците на оставането на Ълстър в рамките на Обединеното крал­
ство, които се провеждат ежегодно през август. Участниците в тях носят
специфично облекло и отличителни знаци за лоялност към британската ко­
рона, съпровождани са от оркестър, изпълняващ британски маршове и на-
ционалистични песни. „Зелен орден“ не съществува - зеленият цвят е отли­
чителен за ирландците. Б. пр.
 Но преди всичко за такива групи би могло да бъде
много полезно да направят следното:
- съвместна реконструкция: страните, заедно, възстано­
вяват някои от нанесените материални щети, а не оста­
вят това изцяло на строителни фирми, които искат да
сключат договори (такива също няма да са излишни);
взаимопомощ за лечение на рани, рехабилитация на фи­
зически и духовно ранените, вместо да се оставя това
изцяло на професионалисти (това също е необходимо).
- съвместно решаване: страните заедно разработват под­
робностите за разрешаването на конфликтите в своя­
та област
- споделена мъка: страните, заедно, посвещават време, за
да отбележат трагедията на случвалото се, като час или
ден за размисъл, да помислят и за това какво би могло да
бъде направено и какво все още е нужно да бъде напра­
вено, за да се предотврати завръщането на насилието
[б] Свидетелски показания. Жертвите, включително тези,
които са загубили близки, са многобройни; техните
разкази не бива да бъдат забравени. Техните свиде­
телски показания трябва да бъдат събрани и направе­
ни достъпни, за да възпират бъдещите поколения от
подобни действия.
[в] Комисия за установяване на истината и за помирение,
следваща южноафриканския модел.

ЕУСКАДИ:
ФУНКЦИОНАЛНА НЕЗАВИСИМОСТ

Както беше споменато, журналистите и политиците много

често правят грешка, като виждат само две страни на арената на
конфликта, мястото, където бомбите на ЕТА намират своите цели,
а Мадрид отвръща на удара. Противоречието между ЕТА и Мад­
рид, между целите за независимост и статуквото с неголеми
промени за Pais Vasco, Страната на баските, е реално. Но много е
изпуснато: френските баски, Париж, испанците в испанската Pais
Vasco, французите във френската Pays Basque, и много хора и на
двете места, които, когато ги запитат, казват „soy Vasca у soy
espanola“19. С тези добавки имаме вече осем страни, и по-сложна и
по-адекватна картина на ситуацията.
Старата цел на баските - четири provincias (в Испания) + 3
provinces (във Франция) = 1, Обединената страна на баските, Еус-
кади. Париж успя до известна степен с якобинския модел на цент­
рално управление на Франция, който не предполага каквито и да
било национални линии на отклонение, след Френската Револю­
ция. Франко опита същото през 1936-75 г., но със значително по-
малък успех. Крайните позиции доминират в конфликта и пози­
циите отвъд пълната независимост, от една страна, и Pais Vasco
като една от 17-те „автономии“ на Испания, от друга, са много
редки. И по този начин насилието продължава. ЕТА убива с бом­
би. Демократичен Мадрид при Фелипе Гонсалес20 и социалистите,
с тайната програма GAL, уби значително повече, отколкото Франко
за същия брой години в края на диктатурата. Прекратяванията на
огъня са част от картината. Но без култура на мира, наситена с
представени в публичното пространство възгледи, те си остават
само интервали между прилагането на насилие, може би дори из­
ползвани, за да подготвят по-добре насилствените действия. Ис­
панската култура, с бикоборството като метафора, където един
противник е победен с технически умения, също е блокираща. Бас­
ките в известен смисъл са най-големите испанци сред испанците.
Налице е ограничено пространство за оттегляне, компромис или
трансцендентност. Засега те се занимават с паралелна борба с
бикове. Без инжектиране на креативност това може да продължа­
ва поколение след поколение, дори векове.
Ключ към трансцендентността и оттам към преобразуването
на конфликтите е възприемането на баските като баски и едно­
временно с това като испанци или французи:

19 (исп.) Аз съм баск и испанец. Б. пр.

20 Министър-председател на Испания през 1982-1996 г., ген. секретар
на Испанската социалистическа работническа партия (1974-97). Б. пр.
[ 1 ] Правото на баските на самоопределение е признато. Де­
финицията за „баск“ би могла да бъде самоопределение­
то като баск, свързано по-малко с кръвна принадлеж­
ност или лингвистични способности, отколкото с кул­
турна идентификация, и чувството за родина.
[2] Трите provincias и четирите provinces са определени като
Страна на баските, Еускади, без вътрешна граница, в
ЕС, докато в същото време те продължават да бъдат ча­
сти на Испания и Франция.
[3] Еускади ще бъде триезикова с еускара като официа­
лен език; испански или френски също са официални
езици.
[4] Сега съществуващите управляващи органи на равнище
autonomia и departement (basque) ще продължат да съще­
ствуват.
[5] За цялата общност трябва да бъде избран парламент, с
правителство, отговорно пред събранието.
[6] Трябва да има събрания за испанците и французите, жи­
веещи в Еускади, с право на вето по въпросите, имащи
отношение към тяхното наследство, също местни съди­
лища и местни полицейски сили.
[7] Еускади би могла постепенно да постигне по-голямо
международно признание чрез:

[а] Паспорт, който би могъл постепенно да бъде при­

знат в пределите на Франция/Испания, Европейския
съюз, цял свят. Всеки гражданин би трябвало както
преди да има право па френски или испански (ЕС)
паспорти. Една възможност би могла да бъде един
паспорт, в който е вписан Европейският съюз, Ис­
пания или Франция и Еускади.
[б] Подобно на паспорта и гласуването, всеки гражда­
нин би могъл да разполага с един глас в Еускади и
един в Испания или Франция.
[в] Еврото би могло да има местна версия със същата
стойност (еускади?). За да се стимулират местните
 икономики, би могла да се предвиди отстъпка за
търговия с еускади.
[г] Бюджетът за Еускади би трябвало да се основава на
съвместен бюджет за autonomia-ча и departement-ma
с някои допълнителни източници на приход (мита,
ДДС) както във всяка страна от ЕС и със съответен
образец на разходната част.
[д] Специални договори би трябвало да регулират от­
ношенията с Париж и Мадрид, с клаузи за преглед/
ревизия в период от N години (N=25?); или когато
неограниченото право на самоопределение е упраж­
нено.
[е] Еускади би трябвало да бъде демилитаризирана,
да се откаже от правото да поддържа отделна ар­
мия. Външната сигурност ще бъде гарантирана
от Испания и Франция, в сътрудничество с ОССЕ
и ООН.
[ж] Еускади би трябвало да получи статут на наблюда­
тел в ЕС, другите европейски организации и ООН.
[з] Еускади постепенно развива собствена външна по­
литика.
[и] Двойното гражданство, де факто и де юре, би могло
да се има предвид.
[й] Независимостта, федерацията, конфедерацията, асо­
циацията и т. н. са все възможности, които се включ­
ват в правото на самоопределение.
[к] Известни промени на някои граници биха могли да
се обсъдят, като се използва местен референдум на
общинско равнище, подобно на датско-германския
модел от 1920 г.
[8] Процесът би трябвало по всяко време да поддържа ре­
зултата открит.
[9] Процес на помирение трябва да бъде предприет.
[10] Процесът означава участие както на елитите, така и на
всички хора.
 Има модел на Пиренеите: Андора1'. Мадрид и Париж би тряб­
вало да се научат, че светьт няма да се свърши, ако един френско-
испански кондоминиум води към независимост. И ЕТ А би тряб­
вало да се научи колко по-далеч може да се стигне без насилие.

ЮГОСЛАВИЯ: РАВНО ПРАВО

НА САМООПРЕДЕЛЕНИЕ

Посредник в конфликта'. Какво всъщност искате вие? Какви

са целите?
Словенец'. Ние сме нация със същото право като всяка друга,
искаме чрез самоопределение за пръв път да имаме своя собстве­
на държава. Не искаме да ни управляват нито от Виена, нито от
Белград, а от Любляна и, в по-широк европейски контекст, от
Брюксел. Нашите малцинства могат да се чувстват сигурни в де­
мокрация с човешки права.
Хърватин'. Ние сме нация със същото право като всяка друга,
искаме чрез самоопределение отново да имаме своя собствена
държава. Не искаме да ни управляват нито от Виена, нито от Бел­
град, а от Загреб и, в по-широк европейски контекст, от Брюксел.
Нашите малцинства могат да се чувстват сигурни в демокрация с
човешки права.
Сърбин в Хърватин: Хърватите могат да си имат своя соб­
ствена държава, но те нямат право да вземат сърбите в Хърватия
с тях. Ние не искаме да ни управляват от Загреб тези, които ни
убиваха по време на войната, в съюз с нацистка Германия.*

21 От 1278 г. малката държавица Андора се управлява съвместно от

Испания в лицето на Урхелския епископ и Франция (отначало графовете
Фуа, от 1607 г. - от френския държавен глава). През 1866 г. е приета първа­
та конституция, през 1982 г. е избран първият министър-председател, през
1986 г. е образуван Изпълнителен съвет (правителство), а през 1993 г. чрез
референдум е одобрена конституция, установяваща парламентарно управ­
ление и страната става член на ООН. Б. пр.
 Босненец'. Ние сме нация със същото право като всяка друга,
искаме чрез самоопределение отново да имаме своя собствена
държава. Не искаме да ни управляват нито от Истанбул или Вие­
на, нито от Белград, а от Сараево и, в по-широк европейски кон­
текст, от Брюксел. Нашите малцинства могат да се чувстват си­
гурни в демокрация с човешки права.
Сърбин в Босна (БиХ): Босненците могат да си имат своя соб­
ствена държава, но те нямат право да вземат сърбите с тях. Ние не
искаме да ни управляват от Сараево тези, които ни убиваха по
време на войната, в съюз с нацистка Германия.
Хърватин в Босна (БиХ)'. Босненците могат да си имат своя
собствена държава, но те нямат право да вземат хърватите в БиХ
с тях. Ние сме част от Хърватия.
Сърбин в Сърбия'. Нека егоистите си ходят, където си поис­
кат. Но никой сърбин няма да бъде управляван от Загреб, Сараево
или Прищина от тези, които ни убиваха по време на войната, в
съюз с нацистка Германия и фашистка Италия.
Албанец в Косова22: Ние сме нация със същото право като
всяка друга, искаме чрез самоопределение да имаме своя собстве­
на държава. Не искаме да ни управляват нито от Истанбул, нито
от Белград, а от Прищина и, в по-широк европейски контекст, от
Брюксел. Нашите малцинства могат да се чувстват сигурни в де­
мокрация с човешки права.
Сърбин в Косова: Албанците могат да си имат своя собствена
държава, но те нямат право да вземат сърбите с тях. Независи­
мост или високо равнище на автономия.
Македонец: Ние имаме същото право като всяка друга нация
да си имаме своя собствена държава.

22 Косова е албанското название на Косово, наричано от сърбите още

Косово и Метохия. Й. Галтунг употребява обикновено двете названия като
взаимозаменяеми: Косово/Косова. Б. пр.
 Албанец в Македония: Македонците могат да си имат своя
собствена държава, но те нямат право да вземат албанците с тях.
Независимост или високо равнище на автономия.
Черногорец: Ние сме нация със същото право като всяка дру­
га, искаме чрез самоопределение отново да имаме своя собствена
държава. Не искаме да ни управляват нито от Истанбул, нито от
Белград, а от Подгорица и, в по-широк европейски контекст, от
Брюксел. Нашите малцинства могат да се чувстват сигурни в де­
мокрация с човешки права.
Албанец в Черна гора: Независимост или високо равнище на
автономия.

Това резюме, само с тринадесет страни, е, разбира се, опрос­

тяване. Но западното опростяване в политиката и в медиите до
„сърбите срещу всички останали“ беше абсурдно. Разделителни­
те линии от 1054 г. и 1095 г. между католиците, православните и
мюсюлманите (славяни или албанци) са историческа реалност. До
голяма степен тя не е преодоляна. Циничните лидери се възполз­
ват от това. И циничните външни страни (Ватикана - Австрия -
Германия - ЕС, Русия, Турция - Саудитска Арабия) се възполз­
ваха от циничната злоупотреба на циничните лидери с ужасното
историческо наследство. Като капак на всичко дойдоха САЩ, ко­
ито искаха, и получиха, военна база и нефтопровод.
Посредникът в конфликта: Обикновено има три фази при
работа е конфликти:
- Обзор на целите - за вътрешните и за външните страни;
- Разделяне на целите на валидни/легитимни и невалидни/не-
легитимни;
- Построяване на мост, трансцендентност, между легитимни­
те цели.
В случая става дума за основна потребност, идентичност. Един
аспект на идентичността на човешкото същество е някакъв тип
идентификация с управляващите. С други думи, това е въпрос на
правото да бъдат управлявани от лица от собствения им вид, не от
други, дори ако тези други представляват доброжелателно, демок­
ратично мнозинство. Индивидуалните права на човека са нещо
хубаво, но са недостатъчни. Отгоре на всичко идва историята на
Югоизточна Европа, между Хабсбургската (Виена) и Османската
(Истанбул) империи. Нападани, завземани, анексирани от двете.
900 години, подобно на Афганистан през последните 140 години.
Всички империи в края на краищата западат и рухват. Но те оста­
вят след себе си катастрофи и за това биват обвинявани „Балка­
ните“ - добра причина за избягване на тази дума и за използване
на Югоизточна Европа.
Това, което се случи в Югославия след 1990 година, беше нова
глава в дългата история на насилствена намеса отвън. В тази точка
има много цели, като консолидиране на Католическата църква, ре­
ванш за поражението в Първата световна война, за поражението
във Втората световна война, за усилията за преустрояване на сфе­
рите на влияние след югославската независимост при Тито. И след
това идват вечните базови и нефтени интереси на САЩ, насочени
към контрол над Евразия (и останалата част от света). Ключът към
грансцендентността се съдържа в разкриване на всички усилия на
външните страни да ловят риба в мътна вода като нелегитимни и в
концентриране върху тринадесетте вътрешни цели.
Но дали тези тринадесет цели са съвместими? Да, с формула­
та в рамките на четири думи: еднакво право на самоопределение.
За всичките тринадесет. Резултатът би трябвало да бъде незави­
сима Словения, каквато имаме; независима Хърватия без сръбски­
те територии, възможно като федерация; независима страна на
босненците със столица Сараево; Република Српска, която сама
решава своите отношения със Сърбия; хърватската част от БиХ,
интегрирана с Хърватия; Сърбия, продължаваща като независи­
ма страна; независимо Косово като федерация с два сръбски кан­
тона; независима Македония, каквато вече имаме, но евентуално
като федерация, и независима Черна гора, евентуално също като
федерация.
„Еднаквото право на самоопределение“ представя страната
като китайски кутии. Страната има право на самоопределение, но
това също се отнася и за малцинствата в нея. И тук се натъкваме
на мощни интереси сред външните сили. Вземете Франция като
пример: гази страна не желае да предостави право на самоопреде­
ление на своите шест малцинства, а ключовият „експерт“ за спра­
вяне с югославския конфликт беше французин. Uti possidetis се
нарича един международен закон - „границите остават същите“
(т. е„ непроменени). Това означава минимални изменения, с ката­
строфални резултати, например в Африка. И в Югославия.
Резултатът от всичко това би бил бивша Югославия със Сло­
вения каквато е сега, Хърватия, включваща хърватската част на
БиХ, Косово, Македония и Черна гора като федерации, две нови
страни (Република Српска и Косова), и БиХ редуцирана до мю­
сюлманската част - босненски град-държава. И освен това някой
би трябвало да експериментира с една общност на тези нации на
южните славяни - нито прекалено близки, нито прекалено далеч­
ни, базираща се на братството (bratstvo) и сестринството, но не и
на единството (jedinstvo).
Днес само един проблем е решен - Словения. Всичко остана­
ло е по-зле отколкото преди. Има нови слоеве на насилие, травма
и омраза, натрупани над старите. И повече намеса от външни стра­
ни, отколкото дори по времето на господството на Виена и Истан­
бул. Там, където нищо не е решено, насилието ще се появи отново
след известно време.
Извод: Лоша работа с конфликта.
През 1992 г. ТРАНСЦЕНД издигна следното предложение,
което беше публикувано на редица места, точно като пример за
пропуснатите, но не и завинаги, възможности:

[ 1 ] Конференция за сигурност и сътрудничество в Югоиз­

точна Европа, КССЮИЕ, организирана от ООН и
ОССЕ; Съветът за сигурност на ООН е прекалено дис­
танциран, ЕС - прекалено пристрастен, като допълне­
ние към процеса - конференции в Лондон/Женева. Всич­
ки заинтересовани страни (вкл. на поддържавно, над-
държавно и недържавно равнище) трябва да бъдат по­
канени, с всички важни теми в дневния ред; възможно е
процесът да продължи три до пет години. Външните за
региона страни биха могли да бъдат представени като
 наблюдатели с право да се изказват, там няма да има
незаинтересовани външни държави. Една възможна
дългосрочна цел: Югоизточноевропейска конфедерация.
[2] Работни групи на КССЮИЕ по най- приоритетните об­
ласти, които да обсъдят:
- Босна и Херцеговина като тристранна конфедерация;
- Косово като република със същия статут както за
сърбите в Крайна (не Клин) и с уважение към сръбска­
та история;
- Македония: Македонска конфедерация не бива да се
изключва, но може да възникне в пределите на по-ши­
рока цялост ([1]);
- Бивша Югославия: като дългосрочна цел, този път кон­
федерация.
[3] Да се увеличи съставът на ЮНПРОФОР 10 пъти, или
повече, с 50% жени, създавайки плътен син килим, за да
се контролират примирията и за да се стабилизира си­
туацията. Войниците трябва да бъдат адекватно подгот­
вени за полицейски функции, както и да преминат съот­
ветно обучение за ненасилие и уреждане на конфликти,
за действие съвместно с гражданските компоненти за
поддържане на мира. Да се избягва участието на свръхси-
лите, както и на външни сили с история на намеса в ре­
гиона.
[4] Плътна мрежа от общинска солидарност с всички части
на бивша Югославия - за бежанци, спасителни работи,
реконструкция: Gemeinde gemeinsam, Cause commune,
Съвет на Европа.
[5] Местни мирни конференции, местни групи за помощ и
форум във Верона за мир и помирение на територията
на бивша Югославия.
[6] Международни мирни бригади като заложници за мир,
невъоръжени чужденци, професионалисти, каквито са
лекарите (СЗО/IPPNW/JIeKapn без граници), които ра­
ботят в застрапгените области, служат за връзка, изтлас­
кват насилието.
 [7] Утвърждаване на екуменическата инициатива за мир, по­
строена върху ненасилието и мирните традиции в като­
лическото и православното християнство и исляма. От­
правяне на предизвикателство към религиозните учреж­
дения, придържащи се към твърда линия в региона.
[8] Постоянен контакт между лицата, групите и държавите,
борещи се за мир в пределите на държавната система
([1]-[3]), общинската система ([4]) и системата на граж­
данското общество ([5]-[7]); нека идеите текат свобод­
но. Да се проведе „Мирна конференция на жените“ ус­
поредно с конференциите на ръководителите на воен­
ните формирования в Лондон/Женева в Двореца на на­
циите.
[9] Изисквания към медиите за повече професионализъм,
по-малко насилие, елитизъм и предразсъдъци; за по-за-
силено внимание към обикновените хора и мирните уси­
лия.
[10] В духа на бъдещото помирение - прекратяване на санк­
циите, те засягат невинните и втвърдяват конфликтите;
разпускане на Съда за военни престъпления - освен като
морален индивидуален съдник - няма път към бъдещето
чрез реванш и наказание, които се прибавят към всички
травми и създават нови мъченици;
- осигуряване на вътрешни и външни специалисти, кои­
то да търсят разбиране за това защо нещата са тръгна­
ли на зле, кое е позитивното в опита от миналото и
настоящето, което може да вдъхнови общо, макар и
по-разделено, бъдеще;
- използвайте стремежа на югославските народи да се
обединят отново, макар и в името на bratstvo-то, даже
ако това би означавало по-малко jedinstvo.
 ИЗРАЕЛ-ПАЛЕСТИНА:
БЛИЗКОИЗТОЧНА ОБЩНОСТ

Посредник в конфликта'. Какво всъщност искате вие? Какви

са целите?
Израелец'. Ние сме народ със същото право както другите на­
роди отново да имаме своя собствена държава, Израел, на наша
историческа земя, осигуряваща сигурността на евреите държава,
в която всички евреи да могат да се завърнат. Със столица в Йеру­
салим. В демокрация с права на човека.
Палестинец'. Ние сме народ със същото право както другите
народи отново да имаме своя собствена държава, Палестина, на наша
историческа земя, осигуряваща сигурността на палестинците държа­
ва, в която всички палестинци да могат да се завърнат. Със столица
в Западен Йерусалим. В демокрация с права на човека.
Това е опростен вид на казаното с безброй повече думи, зна­
ем това. Но нека се опитаме да погледнем и на този конфликт от­
горе, като от птичи поглед, за да видим основните линии.
„Два народа, една територия“ има пет добре познати резул­
тата:
(1) Унилатерален I: Една държава, само Израел, „зрансфер“
на палестинците
(2) Унилатерален II: Една държава, само Палестина, израел­
ците вън.
(3) Негативна трансцендентност: Трета страна (Високата пор­
та, Великобритания, ООН) доминира
(4) Двустранен компромис: Две държави, Израел и Палести­
на
(5) Позитивна трансцендентност: Двата народа влизат симет­
рично в една държава
- като федерация (модел: Швейцария)
- като унитарна държава (модел: ?)
Ние преминахме през това на по-ранните етапи в тази книга.
Както (1), така и (2) не ни дават нищо, безнадеждни са. Какво да
кажем за мирния диагонал, (3) + (4) + (5)?
 Трета страна може да изиграе мироопазваща роля за кратко
време. Но (3) е без съмнение формула от миналото и също така
безнадеждна.
Остават (4) и (5). Но възможната дата за (5) е някъде далеч в
бъдещето - например в деня, когато босненците, сърбите и хърва­
тите се ус тремят към една и съща страна, за да живеят заедно един
с друг - което може би ще се случи приблизително в този ден, кога­
то ирландците, уелсците, шотландците и англичаните започнат да
се чувстват у дома си в също толкова унитарна държава.
Остава (4). На тази възможност беше даден силен тласък на
15 ноември 1988 г., когато Палестинският национален съвет гла­
сува в полза на решението за две държави на Западния бряг, Газа
и Източен Йерусалим. Почти безпрецедентна готовност за комп­
ромис. Но Израел продължи да настоява за своя проект с държа­
вата за всички евреи, а Палестина също искаше да си върне някои
територии от Израел. И двете страни имаха своето право. Но не
всяко право носи мир.
Представете си сега, че страните бяха отстъпили малко по тези
точки и че „процесът от Осло“ беше свързан с решение за две
държави, а не само за прекратяване на огъня, като Палестина иг­
рае ролята на някакъв вид бантустан. В този пункт става ясна още
една причина защо решението за две държави, за Израел-Палес-
тина вероятно няма да функционира. Тази книга е увод към рабо­
тата с конфликтите. Нека за малко хвърлим поглед на една тясно
свързана тема, теорията за мира и работата за мир.
Ако основният ключ към конфликта е креативността, къде
тогава да търсим основния ключ към мира? Само една дума, моля,
без разговори! Тази дума е равенство. Тази дума казва много:
равенство между другите неща пред закона, като правосъдие за
всички, реципрочност, симетрия. Това значи - какви мъже и жени
се свързват помежду си, за да създадат здрав брак и да станат
родители на деца в хубави семейства. Вграденото в „мирния диа­
гонал“ е равенство, което не може да бъде установено в другите
два резултата, оттам и названието. Но това не означава, че всички
резултати по протежение на този диагонал задължително водят
към мир. Възможно е да действат и други фактори.
 Страните могат просто да са прекадено неравни помежду си.
Да вземем един пример от Западна Европа след Втората световна
война. Нацистка Германия беше разбита, оръжията замлъкнаха.
Мир? Още не. Но вместо да потискат и унижават Германия, френ­
ските политици Моне и Шуман23 издигнаха простата идея за мир,
основан върху справедливо сътрудничество. Но сътрудничество­
то между Германия и Люксембург, или с бившето германско кня­
жество Лихтенщайн, няма да доведе до мир. Формалното равен­
ство между „суверенните държави“ не е напълно достатъчно. Гер­
мания е голяма държава, а другите две са сред най-малките в Ев­
ропа. Мирът се основава на взаимност, която, от своя страна, се
основава на равенство, равни права и равно достойнство. В дълго­
срочен план размерът също е от значение. Възможно е да се из­
ползва терминът баланс, дори баланс на мощта. Но в такъв случай
мислим за мощ за решаване, мощ за оказване на влияния, конст­
руктивна мощ, политическа, културна и икономическа мощ, не само
за разрушителната военна мощ на „реалистите“.
За да бъде Германия балансирана, Бенелюкс, Италия и Фран­
ция, този солиден бастион на арогантността, създават някакъв вид
конфедерация - от влизането в сила на Римския договор на 1 яну­
ари 1958 г. Не минало без проблеми, но сработило. Гигантски при­
мер за успешна мирна работа.
Германия опитва едностранно решение, Neuordnung, опреде­
ляйки себе си като център, разбира се, но опитът е точно такова
мъртвородено като едностранните мерки от „пътната карта“, с

23 Жан Моне (1888-1979)-френски икономист и дипломат, създал през

1947 г. план за модернизиране на френската индустрия, наречен с неговото
име. Той е първият президент на Европейското обединение за въглища и
стомана - първообраз на Общия пазар и впоследствие - ЕС, а от 1956 до
1975 г. ръководи Акционния комитет за Съединени щати на Европа. Робер
Шуман (1886-1963) - френски държавник, министър-председател (1947—
48), министър на външните работи (1948-52), заемал и други правителстве­
ни постове. През 1952 г. издига план, носещ неговото име, за обединяване
на ресурсите и производството на каменни въглища и стомана в Европа.
През 1958-60 г. оглавява Събранието на Европейската икономическа общ­
ност - известна още като Общ пазар. Б. пр.
която през пролетта на 2003 г. ни занимават Израел и САЩ. Има
елемент от двустранна ос Германия-Франция, която в крайна смет­
ка става централна ос в Европейската общност. Но това решение
беше многостранно, не двустранно.
Посредникът в конфликта'. Като Западна Европа, като Близ­
кия Изток? За всеки, който е следил този конфликт в течение на
почти 40 години, с диалози по всевъзможни проблеми, не са не­
обходими повече доказателства за това, че едностранните и дву­
странните резултати не работят. Близкоизточна общност, съста­
вена от Сирия-Ливан-Палестина (Си-Ле-Пал), Израел, Йорда­
ния и Египет, този солиден бастион на арогантността, би могла
да функционира. Трансцендентността започва от uni-1 и bi-2 и
стига до multi-6.
Нека сега преминем от елементарната теория за мира към по-
прецизна версия на реципрочностга: всичко, което искате за себе
си, трябва да го предложите и на другата страна, ако тя го
поиска. Израелска държава? Тогава същото и за Палестина. Сто­
лица в Йерусалим? Тогава същото и за Палестина - Западен за
едните, Източен за другите. Право на завръщане за евреите? То­
гава същото и за палестинците - къде и колко, е предмет на прего­
вори. Процесът от Осло не познава подобна реципрочност. С други
думи, това не е мирен процес. В най-добрия случай - процес на
прекратяване на огъня. И даже като такъв е провал.
Израелец'. По-лошо сравнение, отколкото с нацистка Герма­
ния, едва ли можем да се представим! Освен това, тази страна е
била победена от военна гледна точка.
Посредник в конфликта: Фундаменталистки, ционистки Из­
раел сега се движи тъкмо в тази посока. Израел не е преживял
военно поражение, но подобно на Германия е победен морално,
изчерпвайки своя морален капитал. Сигурността не може да се
основава на експулсирания и репресии, а само на сътрудничество,
ръководено от равенството.
Палестинец: Нима нашата независимост ще бъде сведена до
някакъв тип общност?
 Посредник в конфликта'. Това би могло също да бъде затвър-
дено чрез строителство на хубави пътища, транспорт, търговия,
свободен поток през границите, възкресяващи културната общ­
ност, каквато някога е съществувала в Близкия Изток.
За Израел и Палестина няма сигурност в края на сегашния
път на насилие - само още повече насилие и неувереност. Израел
сега се намира в най-опасния период в своята история: все по-
милитаристичен, участвайки във войни, в които няма победител,
все по-изолиран и с повече от когато и да било врагове, подложен
на насилие и бойкот отвътре и отвън, като САЩ рано или късно
ще обусловят подкрепата си за Израел с неговите отстъпки.
Фундаменталната промяна в Южна Африка, отвътре и отвън,
може да послужи като модел:
- Израелският морален капитал бързо се обезценява, което
вероятно е негатив в повечето страни, променя се бавно и в
САЩ;
- Израел страда от де факто военен преврат, като предлага на
избирателите да избират между генерали с ограничени про­
грами;
- Израелското насилие и липса на гъвкавост мобилизира
съпротивата и борбата в арабския и мюсюлманския свят,
ако не в смисъл на междудържавна война, то поне в смисъл
на постмодерния тероризъм срещу израелския държавен те­
роризъм. Притокът на високомотивирани доброволци, же­
лаещи да участват в тази борба, не секва нито за миг;
- Рано или късно това ще включи 18-те процента израелски
араби;
- Рано или късно това може да доведе до масивна ненасил-
ствена борба, например 100,000 арабски жени в черно, ма­
нифестиращи в Израел;
- Икономически бойкот на Израел може да бъде въведен, по­
добно на Южна Африка - иницииран от неправителствени
организации и последван от местните власти и, подобно на
Южна Африка, по-важен морално, отколкото икономически;
- Отново подобно на Южна Африка, политиката на САЩ може
се промени: икономически, защото Израел се превръща в
 бреме, предизвикващо търговски/ нефтени проблеми с араб­
ските страни, които вече не желаят да виждат в САЩ неут­
рална трета страна; с неизбежни бойкоти и натиск, че ще
изтеглят инвестициите си; от военна гледна точка, доколко-
то Израел може да вкара САЩ в двусмислени войни, а бази
има и на други места (Турция, Косово, Македония); и поли­
тически, доколкото Израел е бреме за ООН; ЕС и съюзни­
ците от НАТО не могат да легитимират насилствена наме­
са. САЩ може да предпочетат разумно споразумение за
подкрепа на губещата страна, както постъпиха с шаха и с
Маркос.
Би ли могъл следният мирен пакет да се окаже по-привлекате­
лен за разумните хора, ако контекстът се промени по начина, пред­
виден по-горе?
[ 1 ] Палестина е призната като държава по силата на резо­
люциите 242, 338 на Съвета за сигурност на ООН, в
границите от 4 юни 1967 г.;
[2] Столицата на Палестина е в Източен Йерусалим;
[3] Близкоизточна общност с Израел, Палестина, Египет,
Йордания, Ливан, Сирия като пълноправни участници,
с вода, въоръжение, търговски режими, основани на мно­
гостранен консенсус; и Организация за сигурност и
сътрудничество в Близкия Изток с по-широка база;
[4] Общността се подкрепя от ЕС, Северния съвет и АСЕ-
АН както финансово, така и за експертиза за изгражда­
не на институциите;
[5] Египет и Йордания предоставят за ползване допълни­
телно земя в Палестина;
[6] Израел и Палестина стават федерации с 2 израелски кан­
тона в Палестина и 2 палестински кантона в Израел;
[7] Двете съседни столици стават градска конфедерация, ко­
ято е също домакин на важни регионални и църковни
институции на ООН;
[8] Правото на завръщане също и в Израел се приема по
принцип, броят на завръщащите се подлежи на прегово­
ри в рамките на формулата на кантоните;
 [9] Израел и Палестина разполагат със съвместни и равно­
правни икономически предприятия, съвместно образова­
ние по въпроса на мира и съвмес тни погранични патрули;
[10] Масивно разполагане на мониторинг сили на ООН;
[11] Процес на установяване на истина и помирение.
Посредник в мирния пакет не бива да бъде отделна страна,
или група страни, а уважавана личност или група такива лица, с
ЕС, Северния съвет и АСЕАН като модели.

В заключение, няколко думи, написани през 1993 г., за Спо­

разумението в Осло в светлината на теорията за конфликта и мира:

СПОРАЗУМЕНИЯТА ОТ ОСЛО: ОТ ПОГРЕШЕН ПРОЦЕС

КЪМ ПОГРЕШЕН РЕЗУЛТАТ

I. ПРОЦЕС
[1] Екстремистите, по-точно Хамас и Ликуд/ортодоксални-
те евреи, бяха изключени. Споразумението беше между
ООН и Партията на зруда/светските, умерени евреи; ве­
роятно това има отношение към идеята на норвежката
социалдемокрация - „разумът е по средата“. Това рабо­
ти в умерена Норвегия, но не и когато повече от 50% от
хората могат да се почувстват изключени. Те също имат
свои концепции за мира. Когато биват изключени, те се
заявяват сами (като например убийството на Рабин, са-
моубийствените взривове).
[2] Актьорите /движенията за мир от двете страни също бяха
изключени. Интифадата и Мир Сега дори не бяха при­
знати, а техните действия бяха необходими.
[3] САЩ, основният актьор от израелска страна, не поста­
виха своя подпис като „трета страна“. Осло ли замества­
ше САЩ?
[4] Общо подценяване на поляризацията в Палестина и Из­
раел; надценяване на степента, в която споразумението
е обвързващо.
 [5] Ненужна степен на секретност, никакъв диалог с широ­
ката публика.

II. РЕЗУЛТАТ; СТРУКТУРА

[6] Липса на симетрия: споразумението не определя две
държави, а една държава и една „автономност“, чийто
статут фактически е на по-ниско равнище, отколкото на
бантустаните в Южна Африка от времето на апартейда.
[7] Необвързващи: отношенията между двете страни не са
формулирани от военна, политическа, икономическа,
културна гледна точка.
[8] Палестинската държава не е дефинирана: не става ясно
как тази държава ще се съотнесе към Израел от военна,
политическа, икономическа, културна гледна точка, на­
пример като конфедерация (с Йордания?)
[9] Прекадено съсредоточаване върху изпълнителната власт
и институционализма, никакво усилие да се приобщят
двете граждански общества.

III. РЕЗУЛТАТ; КУЛТУРА

[10] Подценяване, вероятно вследствие на секуларизма на
норвежците, на силата на религията, която управлява по­
ведението на народа - например убийството на ми­
нистър-председателя, масовото убийство в Хеброн на
празника Пурим и четвъртият етап на джихада - Све­
щената война.
[11] Подценяване на светостта на много обекти за евреите
(Жабутински), ограничаване до политически/икономи-
чески фокус.
[12] Подценяване на възможностите за екуменическа рабо­
та между евреите, мюсюлманите и християните за из­
тъкване на положителните, миролюбиви аспекти на ве­
роизповеданията за сметка на непримиримостта.
Тези недостатъци бяха очевидни още през август/септември
1993 г. и последствията след подписването в Белия дом лесно мо­
гат да бъдат проследени. Контрааргументът се състои в това, че
алтернативата беше да няма никакво споразумение. Но нима е тол­
кова очевидно, че едно сериозно сбъркано споразумение е по-добре
от никакво споразумение?
Извод: Лоша работа с конфликта.

МАНДЕЛА/ДЕ КЛЕРК/ТУТУ: УСТАНОВЯВАНЕ

НА ИСТИНА-ПОМИРЕНИЕ-МИР Z*-- -

Южна Африка, 1994 г., почти три и половина века след фа­
талното пристигане на християнските фундаменталисти/терорис-
ти, както бихме казали днес, от Нидерландия през 1652 г. Черно-
кожите побеждават. Белите капитулират след жестока и неравна
война - с тероризъм, държавен тероризъм и мъчения, подкрепяни
от мощните западни страни. Насилието на чернокожите до голяма
степен е насочено срещу материални неща като електростанции;
насилието на белите хора - срещу други човешки същества.
Невъзможно бе да се гради бъдеще, без да се обработи, изчисти
това жестоко минало. Действащият президент, Мандела, и него­
вият предшественик, де Клерк, и двамата юристи, бяха съгласни,
че всеки процес трябва да бъде неутрален/сляп за цветовете.
Нека се опитаме да възстановим техните позиции (във вид на
беседа):
Нелсън Манделсг. Ние сега строим демокрация и управление
на основата на закона в Южна Африка. Виновниците за насилие­
то трябва да бъдат призовани в съда и наказани, ако бъдат наме­
рени за виновни.
Фредернк де Клерк'. Ако това се случи и повечето обвиняеми
са бели, тогава ние можем да кажем сбогом на нашето мирно спо­
разумение. Белите никога няма да приемат това. Много по-добро
решение би било амнистия за всички.
Нелсън Мандела'. Ако това се случи, тогава ние можем да ка­
жем сбогом на нашето мирно споразумение. Черните никога няма
да приемат това. Твърде много ужасни неща са се случили, за да
изтрием истината. Гласовете на жертвите и опечалените трябва
да бъдат чути.
Фредерик де Клерк\ Белите също се придържат към мнението,
че са се борили за кауза. Те настояват тяхната страна на проблема
също да бъде изказана без страх от наказание.
Това, за което настоява Мандела, е „твърд мир“ при съблюда­
ване на всички изисквания на закона и наказание за политически
престъпления, което преди всичко би засегнало белите. Това, за
което настоява де Клерк, е „мек мир“ с амнистия за всички. И
двамата разглеждат своите гледни точки като условие за солиден,
стабилен мир. Мандела чувства, че линията на де Клерк означава
невъзможно начало за Южна Африка като правова държава и
държава на реда и демокрацията, че жертвите имат правото да
известят за своите страдания и те трябва да бъдат съхранени в
колективната памет на обществото. Де Клерк счита, че линията на
Мандела ще предизвика белите отвъд точката на разрива и ще ги
превърне в ненадеждни партньори в новия обществен договор.
Отстъпките, законът и редът от една страна, и амнистията за
всички от друга страна, не са възможни. Оттеглянето без какъвто
и да било процес, нито твърд, нито мек мир, също не е възможно.
Бъдещето ие би могло да бъде градено върху гнило, необработе­
но минало. Ако те бяха избрали очевидния компромис, Мандела
за тежко провинилите се и де Клерк за останалото, тогава светът
не би направил никаква крачка напред. За щастие, те не допуснаха
това. Чрез диалога те се оказаха в състояние да намерят положи­
телната трансцендентност, която влезе в юридическата история:
амнистия в обмен на пълно, публично установяване на истината и
усилия за постигане на истинско помирение.
Комисията за установяване на истинатата и помирение­
то администрира процесите под ръководството на третия гений
на мира, архиепископ Дезмонд Туту. Той призова жертвите да
простят на виновниците, ако те разкажат цялата истина за своите
престъпления, извинят се и освен това предложат някаква ком­
пенсация. А държавата се отказва от правото си да наказва и дава
„амнистия“, ако условията са изпълнени. Признанието и извине­
нието изглеждат като нещо дребно и лесно, за да получиш прошка
и амнистия за понякога абсурдни престъпления. Но тъкмо защото
виновниците получиха порицание без да бъдат хвърлени в затво­
ра, други форми на наказание проработиха по-силно: вътрешната
персонална вина и външният социален смисъл на срама.
Чрез обвързването на истината с помирението тези хора се
надяваха да постигнат излекуване на раните в ума и духа, оста­
вяйки тялото на лекарите. Надяваха се, че това трябва да доведе
до закриване на конфликта, подобно на затворена книга, която ще
бъде отворена само ако престъпленията бъдат повторени. Вие
правите признания и ще ви бъде простено, но това, което сте сто­
рили, няма да бъде забравено. Дайте компенсация и няма да ста­
нете жертва на мъст. Но внимавайте какво правите. И ако след
това опитите за мъст са малко или изобщо липсват, въпреки кърва­
вите дела, извършени в миналото, няма да има никакво частно
уреждане на сметки.
Жертвите вече не са забравената страна в отношенията меж­
ду държавата и виновника, не са останали само с удовлетворение­
то, че виновникът страда. Спиралата на насилието е разбита, за­
щото страните действат по проблема пряко, лице в лице. Няма
съмнение, че това трансформира техните отношения по начин, не­
постижим за абстрактното отношение, изградено около стените
на държавния затвор. Но дали това преобразуване е устойчиво?
И какво все пак се случва с правото? Нима наистина толкова
лесно престъпниците ще се отърват? Не се ли оказва по този на­
чин, че миротворчеството е било купено чрез помирение, за смет­
ка на законността чрез наказанието? Не сме ли пожертвали едно­
то заради другото?
Конфликтът между твърдия и мекия мир е преодолян, траис-
цендиран. Но няма ли да се окаже, че на негово място е възникнал
друг конфликт, между бъдещето и миналото, за сметка на минало­
то? Нека приемем за мотив аргумента, че наказанието не предот­
вратява престъплението. Но няма ли нещо недоизказано, нещо,
което не сме взели предвид, когато правосъдието не си е свърши­
ло работата?
 Това, че традиционната легална машинария на правото,
дълбоко вкоренена в нашите общества, би използвала такива ар­
гументи, когато се почувства заплашена, че нейната социална
задача може да бъде изпълнена по-добре от други, е очевидно.
Но този аргумент има също така и дълбоки културни корени.
Око за око, зъб за зъб, услуга за услуга, quid pro quo - това са
все изрази, каквито намираме във всички езици. Изтъкването на
този аргумент вероятно е следствие на стремежа към баланс.
Точно както искаме положителен баланс, когато купуваме и про­
даваме, така също искаме баланс на отрицателните величини,
каквито са травмата и наказанието. Проблемът с вината и срама
се състои в това, че виновникът може да се втвърди и срещу
двете, и ако е достатъчно умен, може дори да трансформира пре­
стоя си в затвора от страдание до радост. Проблем е също, че
срамът и вината не могат да бъдат измерени като затвора и нака­
занието. Как бихме могли да разберем, че ние ще управляваме
равностойния обмен с една и съща монета? Как бихме могли да
разберем дали срамът на виновника действително съответства
на страданието на жертвата?
Една възможна трансцендентност на този конфликт би могла
да бъде тази, че Комисията осъжда някои от виновниците да пре­
стоят известно време в затвора като очакването е, че те ще изпол­
зват това време в затвора за подготовка на извинението си към
жертвите и ще обмислят каква компенсация могат да предложат.
В Южна Африка трансцендентността беше използвана не само
за разрешаване на конфликта между двамата основни политици, а
за намиране на решение, което би могло да доведе до продуктивен
мир отвъд Мандела/де Клерк и дори значително отвъд Южна
Африка от 1994 г.
Нека бегло се запознаем с микро-, мезо- и макроконфликтите,
които обсъдихме. Ние разгледахме имплицитно силни личности, под­
държани от пола, класата и расата, силни актьори от средите на
капитала и държавата и държави и народи, силно подкрепени от
регионите и цивилизациите. Твърде често статуквото е подложено
на изпитание. Историята съобщава, че предизвикващите често би­
ват по-нататък предизвиквани от борбата и в края на краищата по-
беждават. Когато те стават част от статуквото обаче, те могат да
загубят, като станат жертва на своята собствена победа и успех.
Думите „печеля“ и „губя“ са дълбоко вкоренени в нашата кул­
тура, използват се при войните, футболните мачове, съдебните
дела. В приемната на един американски сенатор веднъж видях
неговата диплома на юрист, снимката му в пълна екипировка като
участник в отбор по американски футбол, както и като млад вой­
ник във Втората световна война с по-скромна външност. Негови­
ят модел за това, как да се действа при конфликтите, беше крис­
тално ясен: борба до победа. До голяма степен примитивен начин
за решаване на конфликт.
Това е начин, който също така произвежда много губещи. Це­
лите вътре в нас са потиснати, хората губят, и някои от тях губят
толкова често и толкова много, че започват сами да считат себе си
за пълни неудачници. Колко добри идеи пропадат, само защото тех­
ните носители са се оказали на губещата страна. Полове, поколе­
ния, раси, класи, нации, държави, региони и цивилизации са посто­
янно потиснати, а понякога унищожени или разкъсани на части.
Нека вземем един от тези примери - държава, която използва
войната като механизъм за вземане на решения, и да разгледаме
това малко по-подробно, на фона на Нюрнбергския и Токийския
трибунали. Войните са свързани с такива жертви като земя и до­
битък, жени и роби, грабежи, хора, които загиват, или стават не­
трудоспособни. Войната като „продължение на политиката с дру­
ги средства“ прави победата повече политическа. Победителят
става съдия (обикновено англосаксонец), който наказва губещия
и го осъжда да заплати компенсации независимо от сложността на
причините за войната; всичко това съгласно договора, който ос­
вен това често се нарича „мирен договор“. И като връх на всичко
идва усилието да се накара победената страна да приеме полити­
ческото верую и система на победителя. Победата не се огранича­
ва само до тялото и собствеността, но е също и над ума и духа.
Да кажем, че целта на победителя е твърд мир, с наказание,
компенсация и преобразуване. Да кажем, че той се надява да уве­
ковечи победата, наказвайки населението чрез компенсация, ли­
дерите чрез наказание, а бъдещето чрез преобразуване. И че цел­
та на загубилия е била мек мир - добре, ние загубихме, това е. Но
ако капитулацията е безусловна, както САЩ винаги изискват, за­
губилият едва ли може да се надява на мек мир, независимо дали
замисля отмъщение и реванш или не. Възможно ли е това проти­
воречие между твърдите и меките договори, между твърдия и ме­
кия мир да бъде превъзмогнато, трансцендирано?
Вторият Версайски договор от 1919 г. предава Елзас на побе­
дителката Франция, след като Елзас е предаден на победителката
Германия съгласно първия Версайски договор от 1871 г. След това
Германия отново побеждава през 1940 г. и Alsace става Elsass, за
да стане пак Alsace през 1945 г., когато Франция побеждава. Днес
това е френска област в Европейския съюз. Нека погледнем какво
се случва, след като всички предшестващи уредби имат за цел да
бъдат „за вечни времена“. Версай II също налага военни рестрик-
ции на Германия и високи компенсации, но без каквото и да било
допълнително наказание за лидерите на губещите германци. Гер­
манският император абдикира, но най-общо, наказани са хората,
а лидерите - освободени.
Ние обикновено, и вероятно правилно, свързваме този тежък
Версайски мир с победата на Хитлер на изборите през 1933 г. За да
се избегне повторение, стратегията през 1945 г. става наказание за
лидерите като военнопрестъпници и престъпници срещу човече­
ството, но без да се наказват хората, които биват считани за жертви
на лидерите, ако самите те лично не са извършили престъпления.
„Да накажем лидерите и освободим от отговорност хората“ става
компромис между твърдия и мекия мир след войната.
От „заграбване, грабеж“ през „компенсация и наказание“, до
„наказване на лидерите за извършените от тях злини“ е изминат
дълъг път. Разбира се, всички лидери в миналото принадлежат към
една и съща аристокрация, докато новите лидери произхождат от
или представляват „опасните класи“. Но трансцендентността на
твърдия/мекия конфликт трябваше да изчака създаването на Коми­
сията за установяване на истината и помирение в Южна Африка -
засега само в една страна. Други, в Латинска Америка, се опитват
да постигнат установяване на истината без помирение, но резул­
татът не е убедителен. Подарък за човечеството от Южна Африка!
 И това ни пренася към основната идея на трансцендентността:
подход към конфликта, ориентиран към конструктивно бъдеще, а
не към разрушителното минало. Наказанието е деструктивно, съсре­
доточено към миналото, и е свързано с надежда за превенция,
сдържащ ефект за в бъдеще; хипотеза, която не е потвърдена осо­
бено добре вътре в страните, и дори още по-зле между страните.
Апетитът за мъст и реванш не изчезва с наказанието, което сипва
още малко сол в отворените рани на поражението. Времевият хо­
ризонт на отмъщението може да бъде много дълъг. Народите могат
да засрамят дори слоновете по степен на злопаметност.
Както се изразява датският изследовател на мира Ян Оберг,
помирението = да кажем „сбогом“ на отмъщението, става
твърде важна част от общата теория за мира.

Да резюмираме:

Изследванията на конфликтите ни позволяват да посрещ­

нем конфликтите с емпатия, ненасилие и креативност.
Изследванията на мира ни позволяват да предотвратяваме
насилието чрез равенство и равнопоставеност.
Изследванията на помирението ни позволяват да предотв­
ратяваме бъдещото насилие чрез лекуване и „затваряне“ след на­
силието в миналото.
Лекуването и „затварянето“ се отнасят към насилието, както
трансцендентността и трансформирането към конфликта: пробле­
мите се разрешават. И колкото по-малко е структурното насилие
в обществото - с потискане, експлоатация, „разделяй и владей“,
изключване, и колкото по-малко е културното насилие - с усилия­
та за легитимиране на структурното и прякото насилие, - толкова
повече е мирът. Мирът също е профилактика. Мирът ни позволя­
ва да посрещаме новите конфликти мирно. Мирът прави хората
велики, защото те са по-малко жертви на структурното и култур­
ното насилие между половете, поколенията и расите, между кла­
сите, държавите и нациите, между регионите и цивилизациите.
 ЧЕТВЪРТЪК
МЕГАКОНфЛИКТИ МЕЖДУ РЕЛИГИИ
И ЦИВИЛИЗАЦИИ

Както винаги, най-напред няколко думи за значението на „мега­

конфликтите“.
Ние започнахме с личности в конфликт със себе си и помежду
си. Те често се осъзнават като членове на групи или като предста­
вители на категории с отделна култура, означаваща нация, ако ос­
вен това са разположени на отделни територии. Ако съберем заед­
но подходящи комбинации от групи и категории, ще получим об­
щество. Ако това общество има част от територия, ние го предста­
вяме като държава и то може да стане член на ООН. Вътре в държа­
вата има обикновено една нация, която доминира над другите.
Сега вече се издигаме на мегаравнището, равнище 4: отноше­
нията между регионите с държави като членове и между цивили­
зациите с нации като членове и отношения между двете. На равнище 3
бяха отношенията между държавите и между нациите и отношени­
ята между двете. На равнище 2 бяха отношенията вътре в държави­
те, с други думи, между категориите и групите. На равнище 1 бяха
отношенията вътре в категориите и групите, съставени от личности
с техния вътрешен живот и отношенията им един с друг. Всякакви
конструкции. Но достатъчно приложими конструкции.
Регионите са съставени като правило от държави, граничещи
в пространството. Като Изток-Запад през Първата студена война
(1949-1989) и още един път през Втората студена война (САЩ/
НАТО/...срещу Евразия). Регионите могат да бъдат дефинирани
от гледна точка на класа, с други думи, мощ на страните като Се­
вер-Юг.
Цивилизациите обхващат като правило нации, които са близ­
ки по същност, като различни християни и различни мюсюлмани.
Ние ще видим, че християнството гледа на себе си като алтерна­
тива за целия свят, алтернатива на „езичниците“ и „неверниците“.
А за китайците има четири типа варвари - западни, северни, из­
точни и южни.
Отново трябва да предупредим, че държавите и нациите мо­
гат да бъдат повече или по-малко членове на регионите и цивили­
зациите, които днес образуват блокове в така глобализирания свят.
Линиите на делене не винаги са толкова ясни.
За десетте мегаконфликта, които ние изследваме, можем да
кажем почти същото като за макроконфликтите. Нерешените кон­
фликти работят като спирачки не само за държавите и отношенията
помежду им, но и за целия свят. Това не е динамичен свят, където
хората, независимо от пол, поколение, раса, класа, нация, държа­
ва, цивилизация и регион работят заедно, за да създадат достоен
живот за всички, а свят в застой. Като прегряла машина без мас­
ло, която експлодира, а не придвижва човечеството напред. Транс-
цендирането и трансформирането означава смазване на световна­
та машина. Друг много лошо развиващ се конфликт е този на САЩ
и Великобритания с Ирак.
Да вземем Първата студена война като пример. Тя стига до
своя край без някакъв голям сблъсък благодарение на съвместни­
те действия на обикновените хора в дисидентските движения на
Изток и движението за мир на Запад, когато те накрая се обединя­
ват. Да живееш под ядрения дамоклев меч не е нормален човешки
живот. Хората, живеещи в страх от бъдещето, което може да се
превърне в радиоактивна пустиня, не са свободни. Също така, нека
помислим за загубената творческа сила. Съветският комунизъм
притежаваше преимуществото, че основните материални потреб­
ности бяха скалата, върху която се градеше. Преимуществото на
западния капитализъм е в това, че пазарът предизвиква креатив-
ността на всеки човек. Комунизмът и капитализмът можеха да се
съединят в един висш синтез. Вместо това има див, безграничен
пазар и милиони и милиарди безработни, лишени от надежда, ли­
шени от бъдеще хора.
Представете си една Втора студена война с големите три -
Русия, Индия и Китай, хванати в клещите на Съединените щати.
От това няма да излезе нищо добро, само още една ядрена опас­
ност и прахосване на ресурси, от които ние се нуждаем за по­
добри цели. Същото се отнася за конфликта Север-Юг, с който
всички ние сме запознати отблизо, свързан с проблемите на ус­
тойчивото развитие и глобализацията. Животът при пазарна ико­
номика за по-малко от долар на ден не е достоен човешки живот.
Промяната в курса на долара променя системата и обратно.
Преди половин хилядолетие (зад мегаконфликтите често от­
криваме мегавреме) един папа испанец започва това, което по-
късно става известно като колониализъм и империализъм с неиз­
разими страдания и геноцид. Ние не приемаме, че една личност
може да ограбва имуществото на друга личност и постепенно се
приближаваме до твърдението, че никоя личност не може да ог­
рабва друга личност и да я превръща в роб. Дълго време обаче
сме приемали, че една държава може да ограбва друга държава с
всичко в нея - човешки същества и материални ресурси. Дори
Норвегия без колонии прави добри пари като съставна част на
системата. Това е важно, защото винаги има някой, който печели
от конфликтите, дори от насилието, и поради това стои на пътя на
трансценденцията и трансформацията.
Зад тези международни класови конфликти се таи друг ци-
вилизационен конфликт - между християнството и исляма. Ис­
лямът е атакувал и окупирал някога християнска Испания. Хри­
стияните правят една крачка по-нататък и обявяват брутална
война срещу исляма - Кръстоносните походи, продължили два
века. Няма мирен договор, просто милиони хора чакат, някои
може би се надяват, нещо да стане, Голяма Свещена Война или
Голям Свещен Мир. И после нещо голямо се случва - 11 септем­
ври 2001, голямо, защото стана в големите САЩ, дори във Ва­
шингтон и Ню Йорк. Поне половината от човечеството е засег­
нато от това и можем да очакваме нови актове на тероризъм и
държавен тероризъм в това съчетание от класов и цивилизацио-
нен конфликт, изпълнен с ожесточено насилие - цикъл на от­
мъщение, а след него нови отмъщения.
Но има блестящи примери като Мандела/де Клерк и Ганди.
Според тях нерешените конфликти и насилието означават прахос­
ване на човешки ресурси. Те искаха да изведат регионите, расите,
държавите извън застоялите води и да ги вкарат в потока на исто­
рията. За добро или лошо. В бъдещето ни чакат много нови конф­
ликти. По-добре е да бъдем добре подготвени.

ПЪРВА СТУДЕНА ВОЙНА: ПОЛЯРИЗИРАН

ДИАЛОГ ЗА ДЕПОЛЯРИЗАЦИЯТА

Ние се връщаме пак в Студената война с нейните огромни

проблеми и противоречия. Страните получиха глупави орнито-
ложки имена като ястреби, сови и гълъби, агресивни птици, по­
знати със силата на кълване. Нашата задача тук е поляризацията/
деполяризацията и изясняване на позициите:
Поляризация'. В борбата „демокрация срещу диктатура“ и „ан-
тифашизъм срещу империализъм“ не може да има компромис. Ние
трябва да се борим здраво, докато другата страна се предаде или
загуби войната.
Деполяризация'. Студената война = поляризация + надпрева­
ра във въоръжаването и това може да доведе до война, която да
означава край на човечеството. „Надпревара във въоръжаването
или човешка раса“1. Трябва да се деполяризираме и разоръжим.
Тези диаметрално противоположни позиции не се откриват
само вътре във всеки блок или всяка страна, включително в из­
точния блок, но в частност и в църквите, в университетите и т. н.
Поляризацията намери място и у отделни индивиди, на върха,
включително в Съединените щати, независимо, че САЩ говореха
повече за война и поляризация, а Съветският съюз - повече за
мир и деполяризация.
Компромис доста често беше постиган на срещи на високо
равнище. Драматично, защото логиката на поляризацията беше
безкомпромисно против всяка такава среща. Противникът има в

1 Непреводима игра на думи: race на английски означава надпревара,

надбягване, но също и раса. Б. пр.
главата си само една мисъл - да ни унищожи! Поради това трябва
да му попречим да упражнява каквото и да било влияние върху
нас (поляризация) и да бъдем достатъчно силни, за да го възпрем
и да спечелим всяка война (въоръжаване, модернизация). Ние
можем да вярваме само на нашите лидери. Оттук срещите на ви­
соко равнище.
Очакванията за това, какво могат да донесат тези срещи, бяха
много далеч от резултатите. В изследователския проект на Евро­
пейския съвет през 1967 г. в 19 министерства на външните работи
от Вашингтон до Москва и от Осло до Атина авторът на тази кни­
га постъпи малко по-различно. Диалозите бяха организирани със
само една среща всеки път и темата беше как Европа може по-
добре да бъде организирана за сътрудничество. Бяха предложени
определен брой теми за сътрудничество и организационни моде­
ли и диалозите се провеждаха по цялото проблемно поле. Но само
с една личност, по правило ръководителите на политическите сек­
ции на министерствата.
Моделът на сътрудничество, който съответства на най-висо­
кото равнище на консенсус, е Икономическата комисия на Обеди­
нените нации. Проблемът обаче се състои в това, че тези служи­
тели на високо равнище са повече загрижени за проблемите на
сигурността. Някои от тях предлагат чиста поляризация, докато
другата страна отстъпи. Други предпочитат поляризация, съчета­
на с взаимно и балансирано разоръжаване. Трети пък залагат на
едностранно разоръжаване. Почти никой не показва интерес към
разрешаване на конфликта между капитализма и социализма. По­
чти всички се надяват на някакъв тип конвергенция, насочена към
центъра като процес на компромиси.
Нищо не струваше да се съчетаят тези две идеи в конкретно
предложение през 1967 г.: постоянната комисия на ООН по си­
гурността за Европа преди конференцията в Хелзинки се движе­
ше точно в тази посока (но без ООН); отваряне на всички про­
блеми на сигурността, при това за всички държави в системата.
Но това става в рамките на поляризацията около конфликта на
Студената война, отразен в конструкцията и дневния ред на Ко­
мисията.
 Съветът на Европа беше враждебен дори към тези умерени
идеи:
„Мосю Галтунг ни предлага да седнем и да дискутираме про­
блемите на Европа с комунистите! Аз бих искал да кажа само
едно - всеки, който казва нещо подобно, е комунист!“, заяви
френският председател на комитета. Историята за това, как
тази идея изигра положителна роля в края на Студената война
е разказвана другаде, в книгата ,JB търсене на мира“1.
Трансценденцията се състои в използване на поляризиран ди­
алог, за да се подпомага деполяризацията чрез намиране на нещо,
което е в интерес на двете страни. Комисията би се разграничила
от Срещата на високо равнище, защото всички държави биха уча­
ствали и на по-ниско равнище. И това би било по-различно от
конференциите по разоръжаването, доколкото е ориентирано по­
вече към конфликта, отколкото просто към оръжията
Както в конфликта между Еквадор и Перу, трансценденцията
беше лесно разбрана. Отново имаше изтощителна работа и чув­
ство за срам. Основата за предложението беше широка серия от
диалози с всички страни. Това беше проект, в който се роди
ТРАНСЦЕНДЕНТНИЯТ метод. А посятото семе даде плод две
десетилетия по-късно.

ВТОРА СТУДЕНА ВОЙНА:

ДЕМОКРАТИЧНАТА ООН КАТО
ТРАНСЦЕНДЕНЦИЯ

„Реалната задача на армията на Съединените щати е да под­

готви света за нашето икономическо и културно настъпление. За
постигането на тези цели са позволени определен брой жертви
(пише Сюзан Джордж, в „Мечтите на корпоративната утопия“,
Световна търговска организация и глобалните военни системи,
Сиатъл, ноември 1999 г.).*

2 J. Galtung and Carl G. Jacobsen. Searching for Peace. The Road to

TRANSCEND. London, Sterling, VA: Pluto Press, 2000. Б. np.
 Авторът: Световна хегемония + държавно насилие = гео-фа-
шизъм.
Съединените щати имат геополитически дневен ред е корени
в XIX век, сега пренесен в XXI век чрез глобалната експанзия па
НАТО на Изток (досега с членството на Полша, Чехия и Унгария)
и АМРО, Договора за сигурност между САЩ и Япония, на Запад.
Така видян от северозападния ъгъл на световния властови център -
САЩ, Евразийският континент действително е голям източник на
геополитически злини. Латинска Америка е заден двор, лесно кон-
тролируем. Африка е незначителна. Евразия е за САЩ врящ ко­
тел, от който идват популизмът, войната и тероризмът, милиарди
цветнокожи с различни възгледи за живота, а също така фунда-
ментализъм. Освен това, в Южна Азия има две ядрени сили - Индия
и Пакистан. В Централна Азия има петрол и предмостия за Съе­
динените щати. Освен това да не забравяме Югоизточна Азия,
която към днешния ден има много силен икономически растеж.
Всичко това е Евразия.
Същото със сигурност важи за Русия, с Белорусия и Украйна,
и за Китай, без да отбелязваме проблематичните Евразийски пе­
риферии - Корейския полуостров и Югоизточна Европа. „Гло­
балната нация с глобалния интерес“ (САЩ) има своите причини
да създава съюзи до фундаменталните, експлозивни линии на раз­
деление: между католици и протестанти, от една страна и орто­
доксално-православни, от друга, между шинтоистка Япония, от
една страна, и останалата Азия, от друга. Тотално защитената
Япония не е заплаха за никого. Но сътрудничеството с най-мо-
билната военна мощ в света изпраща различен сигнал за съседите.
Двойната експанзия с „котвите“ от двете страни на Евразия
(съюзът САЩ-Турция-Израел и съюзът САЩ-Япония-Южна Ко­
рея) води началото си логически от директива JCS570/2 на Руз-
велт, „Основната Библия“. Един поглед върху картата показва как
двойната експанзия може да бъде възприета като затваряне в кле­
щи на трите големи: Русия, Индия и Китай с 40% от човечеството.
Първата студена война беше между САЩ, НАТО, АМРО и
Съветския съюз, Варшавския договор. Съветският съюз и Вар­
шавският договор се разпаднаха. САЩ, НАТО и АМРО станаха
по-силни. Това можеше да бъде встъпление към негативна транс-
ценденция: нито Варшавски договор, нито САЩ, НАТО, АМРО и
общо разоръжаване. Но интерпретацията, поддържана от САЩ,
беше победа и сега те се готвят да прибират плодовете.
Втората студена война е между САЩ/НАТО/АМРО и Ру-
сия/Иидия/Китай. През пролетта на 2003 г. САЩ умно успяха да
елиминират останалите три и да дадат приоритет на борбата сре­
щу мюсюлманската автономия (Чечня, Кашмир, Синцзян).
Това едва ли ще трае дълго. Втората студена война е със сил­
на структура на конфликта.
Ако Русия и Китай разрешат своите конфликти, Русия склю­
чи ново споразумение с Индия, Китай с Пакистан и се присъеди­
ни към тези, които САЩ наричат враждебни държави, като Сърбия,
Либия, Ирак, Иран, Северна Корея, континентът ще се обедини
срещу САЩ/НАТО/АМРО. Един малък инцидент покрай пробле­
матичните граници между Полша и Украйна или па Корейския
полуостров в триъгълника Северна Корея/Южиа Корея/Япония,
и тези линии ще експлодират, ще бъдат разтърсени като от земет­
ресения, заобиколени от държави с ядрени сили. На практика няма
неутрални страни, които биха могли да служат като буфер, какви-
то бяха Финландия-Швеция-Австрия-Югославия през Първата сту­
дена война.
Евразия под ръководството на САЩ („голямата партия шах“
на Бжежински) е лудост, както и САЩ, подчинен на Евразия. Ста­
рият компромис „сфери на интереси“ е нещо по-добро, ако прие­
мем, че САЩ ще се оттеглят от това, което педантично построиха в
Източна Европа, Близкия Изток и Източна Азия. Целият свят като
сфера на интереси се нарича още мегаломания. Позитивната транс-
ценденция, в смисъл на световна диктатура на пет велики сили -
САЩ-ЕС-Русия-Индия-Китай, твърде много напомня на Съвета за
сигурност с четири християнски и една копфуцианска страна, без
да са представени 56 мюсюлмански страни-членки на ООН.
Много по-добра трансформация е възможна чрез негативна
трансцеиденция без суперсили:
(1) Отменете правото на вето, разширете Съвета за сигур­
ност, за да се превърне в нещо представително, като Ев­
 ропейския съюз и Организацията на ислямската конферен­
ция станат членове.
(2) Народно Събрание на Обединените Нации (НСОН) с един
представител на всеки един милион жители в страните-
членки, директно избран чрез свободно и тайно гласува­
не. Както в случая с Източна Гренландия, „негативната
трансценденция“ може често да работи позитивно, а „по­
зитивната трансценденция“ - негативно, според ценност­
ната гледна точка.
(3) И след това е възможна първата стъпка: Обединените На­
ции извън САЩ и САЩ извън Обединените нации, ако те
не могат да приемат световната демокрация на държавно
и личностно равнище.

СЕВЕР-ЮГ: ОСНОВНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ КАТО

ЦЕЛИ; ДЪРЖАВА-КАПИТАЛ КАТО СРЕДСТВО

Посредник в конфликта'. Съвременното общество се опира

на три стълба: Държава, Капитал и Гражданско общество (местни
власти и неправителствени организации). Всеки от тях изисква
„развитие“. Какво означава тази цел за всеки от вас?
Държава'. Политическа, икономическа, военна и културна
власт и растеж.
Капитал: Благосъстояние, оборот и растеж.
Гражданско общество: Задоволяване на основните потреб­
ности за всички, чувство за достойнство и растеж.
Посредник в конфликта: Каквото и да означава това, всички
вие изглежда искате повече растеж. Но ако искаме все повече
държава, капитал и хора в този краен материален свят, тогава рано
или късно ще си ударим главите в една външна граница. Но дали
също така има и вътрешна граница, минимум, дъно?
Държава/Капитал: Не, ние искаме повече!!
Гражданско Общество: Да, има: основните потребности.
 Посредник в конфликта'. С други думи - оцеляване, благосъсто­
яние, свобода и идентичност. Ние, човешките същества, сме оцеле­
ли доста дълго време без Държава и Капитал, но никога без Приро­
дата, а Природата е оцеляла доста дълго и без трите. С други думи,
най-напред са потребностите на Природата, след това - на човеш­
ките същества и чак тогава - на Държавата и на Капитала. Можем
да приложим концепцията за развитието към Природата и човеш­
ките същества, така че те и двете да се разтворят като цветя. Чо­
вешките същества се нуждаят от храна, вода, въздух, дрехи, дом,
сън, здраве, секс, деца и образование. Свободата и идентичността
се градят вътре в структурата и културата и не струват много пари.
А ключът към оцеляването се намира в трансформацията на конф­
ликта, така че конфликтите да не водят към смъртоносно насилие.
Което също не е скъпо.
Но Държавата има склонността да вижда властта в скъпите
дворци, паметници и армии. А Капиталът трябва да купува и про­
дава, да прави оборот, за да богатее все повече. Те и двете са сил­
ни и могат да вземат това, което желаят, от Природата и човешки­
те същества. Резултатът обаче е смърт и страдание.
Проблемът не е в отношенията Север - Юг, а в отношенията
между Държава - Капитал и Природа - човешки същества. Държа­
вата и Капиталът са толкова силни на Север, че могат дори да
вземат ресурси от Природата и човешките същества на Юг. Но
това е политика и власт, а не география. Освен това, Държавата и
Капиталът съществуват по-добре в симбиоза, като Капиталът пла­
ща данъци на Държавата, а в замяна получава военна и полицейс­
ка защита. Хората и Природата не се чувстват толкова добре в
симбиоза в днешното общество.
Имаме общество, където Държавата и Капиталът доминират,
докато Природата се изтощава и замърсява, а хората страдат. Тряб­
ва да се върнем назад в периода преди зараждането на Държавата
и Капитала, за да открием обратния модел. От друга страна, ни­
кой няма да отрече, че Държавата и Капиталът също са от полза
за поощряването на общия растеж. Концепцията за развитието,
подхранвана от икономистите, брутният национален продукт на
глава от населението, е всъщност взетата от бизнеса концепция за
счетоводството. А на основните потребности беше обърнато вни­
мание преди едно десетилетие в Индекса на човешкото развитие и
в Годишника за човешкото развитие на ООН.
Позитивната трансценденция би означавала социален дого­
вор с Държавата и Капитала, в центъра на който е поставено удов­
летворяването на основните потребности на гражданите. Човеш­
ките същества и техните потребности би трябвало да бъдат мярка
за всички неща, а не абстракции като мощта на Държавата и бо­
гатството на Капитала. Но за да се случи това, хората трябва да
разполагат с контрол върху Държавата и Капитала. Компромисът,
като минимум, би бил разумното съотношение между заплатите
на министрите на Държавата и управляващите Капитала, от една
страна и работниците - от друга. Докато негативната трансцен­
денция - нито Държавата и Капитала, нито Природата и човешки­
те същества - би означавала, разбира се, край на историята.
Какво се случи със „Север - Юг“? Географската ориентация
ни накара да вярваме, че разстоянието между бедните и богатите
може да бъде намалено, ако Държавата и Капиталът на Север си
сътрудничат с Държавата и Капитала на Юг заради „войната с
бедността“. Но тази „война“ обикновено води до богатство на
Държавата и Капитала, като и двете стават дори още по-богати.
На практика това се превръща във война срещу бедните и срещу
Природата.
Позитивната трансценденция между Държавата - Капитала
на Север и Държавата - Капитала на Юг чрез създаването на още
многостранни организации също не е решение. Също така не по­
мага, ако една от тях доминира над другата. Компромисът под фор­
мата на масивни трансфери от Държавата на Север към Държава­
та на Юг (помощ за развитие) ще обогати Държавата на Юг и
понякога ще помогне на човешките същества и Природата. Но
трансферите от Капитала на Юг към Капитала на Север са много
по-големи.
Решението на този конфликт е в негативната трансцен­
денция чрез пряко сътрудничество между Гражданското об­
щество на Север и Гражданското общество на Юг. Местните
общности и тяхната продукция за основните потребности на хо­
рата ще трябва да укрепнат и да се увеличат, а това най-добре
може да стане чрез сътрудничество между неправителствени орга­
низации, подпомагани от Държавата и Капитала, но не и част от
тях. Процесът в Порто Алегре сочи в тази посока.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ: ДА, ОТ НИЗИНИТЕ,

ДЕМОКРАТИЧНО

В процеса на глобализация ние ясно виждаме какво се случва,

когато Капиталът контролира Държавата и когато те двете заедно
контролират човешките същества, като се събират при затворени
врати. Капиталът възприема света като безграничен пазар и зали­
чава местните пазари; Капиталът отнема икономическата актив­
ност от Държавата чрез приватизация', нещастието се увеличава,
понеже човешките същества вече не могат да получават това, от
което се нуждаят - своите основни потребности като храна - чрез
своята работа, а трябва да го получават срещу пари, монетариза-
ция', пари могат да получат чрез работни места, които всъщност
липсват поради високата производителност на труда. Сърев­
нованието между Капитала и Капитала води до по-ниски цени, но
също и до безработица, като се намаляват разходите за труд. Тези
четири фактора заедно водят до по-ниска покупателна способност
на хората, банкрути в Капитала и дефлация. Това се отнася и за
Севера и за Юга, но Югът е дори още по-уязвим. Така се стига до
огромен брой протести срещу срещите на елита при закрити вра­
ти и до Световния Социален Форум в Порто Алегре, през януари
2003 г. със 100 хиляди участници и 1 700 семинара.
Световната пропаст между бедни и богати се увеличава. Бро­
ят на екологичните, икономическите, политическите, военните и
културните бежанци също така се увеличава, през 2030 година
може би ще има 1 милиард бежанци, както и постоянно растящи
стени за „сигурност“ около и вътре в богатите страни. Ниските
или отрицателни данъци, „стимули“, намаляват приходите на
Държавите и местните общности. В същото време някои хора в
Капитала стават фантастично богати.
 Постоянно растящата пропаст в покупателната способност ще
доведе до спекулации, които от своя страна ще доведат до крах на
фондовите борси, когато цените на стоките излязат от рамките на
нормалното. Международният валутен фонд се превръща в лекар
с една единствена терапия: независимост на компаниите от Държа­
вите (приватизация, ниски данъци, девалвация), от работниците
(гъвкавост, наемен труд), от страната (репатриране на печалба­
та), от човешките същества (никакви субсидии за човешките по­
требности, никакво облагане на луксозните стоки). Изправени са
една срещу друга напълно нелегитимната система и напълно ле­
гитимните основни потребности на човешките същества.
Законната глобализация трябва да мобилизира и двата пола,
всички възрастови групи, всички раси, класи, нации и държави в
опит да се работи съвместно за достоен човешки живот за всички.
Само усъвършенствани Обединени нации могат да направят нещо
подобно, а те вече са направили много в тази посока. Но в момен­
та ние наблюдаваме една карикатура, управлявана от мъже на сред­
на възраст, от и за белите хора, от и за по-висшата икономическа
класа, с участието на англо-саксонците заедно с някои други на­
ции. А САЩ доминират чрез Световната банка за Международ­
ния валутен фонд и Световната търговска организация.
В конфликт като този, между легитимност и не легитимност,
трябва да се избира между алтернативи, а не трансценденция:
Преоткриване на местните общности: производство за за­
доволяване на основните потребности на местно равнище
или с конфедерация на местни общности, за да се гаранти­
ра, че тези потребности се задоволяват, и за да се получават
такива позитивни странични ефекти, като местна креатив­
ност, местни мрежи и по-малко замърсяване на околната
среда поради по-малките разстояния за транспорта.
Преоткриване на Държавата: производство на стандартни сто­
ки в рамките на Държавата или конфедерация от държави, за
да се постигнат позитивни странични ефекти като намаляване
на замърсяването, за да се осигури по-добро разпределение и
в допълнение да се направи публичното пространство сигур­
но, достъпно за всички, по-естетично и споделено.
 Преоткриване на фирмите', фирмите трябва да дават най-
висок приоритет на производството за задоволяване на ос­
новните потребности на приемлива цена, да поемат по-го-
ляма социална отговорност и съответно да бъдат награжда­
вани (girlcott) или наказвани (boycott) от клиентите.
Преоткриване на икономическата теория ', тя се базира върху
основните потребности и тяхното удовлетворяване, а не
върху търсенето и предлагането.
Преоткриване на гражданското общество: основна задача
ще бъде диалогът с местните власти, с Държавата и пред­
приятията, така че да бъдат организирани награждаването
или бойкотирането на предприятията чрез повишена съзна­
телност от страна на потребителите в свободния пазар.
Преоткриване на медиите: като се освободят от всякакъв
вид цензура от страна на Капитала и Държавата и като се
насочи вниманието им върху икономическите проблеми и
оттам върху основните потребности, а не върху фондовите
борси, прихода и растежа.
Преоткриване на световното управление: чрез огромни гло­
би за спекулация и чрез удовлетворяване на основните по­
требности като основни човешки права. И като се създаде
Народно събрание на Обединените нации, което ще пред­
ставлява пряко избиран световен демократичен парламент.

УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ: ЧОВЕЧЕСТВОТО

КАТО ТРАНСЦЕНДЕНЦИЯ

Цветето се развива, като разкрива своя потенциал, а не чрез

стремеж да стане най-голямото цвете. Човешките същества пра­
вят същото, като не трупат повече тегло, за да станат най-тежкото
човешко същество. Нито цветето, нито човекът растат постоян­
но. Развитието има свои граници.
Как стоят нещата при човечеството? Човечеството също се
развива, разкривайки своя потенциал - за зло или за добро. Ние не
знаем докъде ще ни доведе това. Но нямаме ли известен ангажи­
мент да позволим на този процес да продължава? Целта ни е, ако не
вечен живот за човечеството, то поне за известен период. С други
думи, устойчиво развитие, за да се осигури възможността за живот
на Земята за следващите поколения и възможност за човечеството
да постига и следващи цели. Ние смятаме, че хората имат възмож­
ност сами да се препрограмират в положителен аспект и затова имат
задължението да се самосъхранят. Ако смятахме, че сме тръгнали
непоправимо надолу, че Бог е бил убит от Злото (както е бил убит
Балдур от Локи в старата скандинавска митология), тогава евтана-
зията би била по-добро решение, отколкото устойчивостта.
Глас от Настоящето: Но бъдещето не е направило нищо за
мен!
Глас от Миналото: Ако всички мислеха като теб, тогава дори
и ти не би съществувал!
Глас от Бъдещето: Ние сме пътят, който трябва да извървиш
за по-нататъшно развитие!
Конфликтите между поколенията действат диахронно3. Тео­
рията и практиката за конфликтите се основава най-вече на конф­
ликтите между страни, съществуващи едновременно във времето,
синхронно. Всяко поколение има своя представа за благосъстоя­
ние. Всяко поколение се опитва да задоволи свои собствени ос­
новни потребности, които вече съществуват. Ние сме потопени
изцяло в днешния ден.
Конфликтът се появява, когато едно поколение застане на пътя
на следващите поради невнимание:
Икономически, чрез замърсяване и изтощаване на околната
среда;
Военно, чрез стимулиране на веригите на насилието, в търсе­
не на отмъщение и слава;
Политически, чрез непреобразувани конфликти и чрез непоп­
равими действия;
Културно, чрез приемането на култури с такива последствия.

3 (от гр.). Историческа последователност на развитието на явленията

във времето. Б. пр.
 Концепцията за устойчивост трансцендира икономиката и еко­
логията и разкрива нещо отвъд това. Ние говорим за предаване на
света на следващите поколения в добро състояние, с околна сре­
да, изпълнена с многообразие и симбиоза, с човешки същества,
които не са толкова наранени от насилието и толкова извратени
от стремежа да се управлява чрез насилие, с конфликти, преобра­
зувани по начин, че да могат да се решават креативно и без наси­
лие, и с такива световни култури, които да приемат подобни по­
слания. Стремежът към помирение също ще бъде много важен в
тази връзка.
Но това, което става на практика, е замърсяване и изтощава­
не на ресурсите, увеличаващо се насилие, така че мъдростта, с
която конфликтите се решават, изглежда намалява и страните, ко­
ито се противопоставят на всичко това, са елиминирани. Бремето
на нерешените проблеми ще притиска идващите поколения, един­
ственото изключение е това, че ще има по-добър материален стан­
дарт на живот за по-горните класи по света. Прогнозата е за пови­
шено насилие, за масова имиграция в разпръснати населени зони
и за четирите злини от Откровение 6:1-7 от Новия завет: завоева­
ние, война, глад и чума. Какво можем да направим срещу този
егоцентризъм и липса на солидарност с бъдещите поколения и
срещу краткосрочните перспективи за блокиране на добруването
на идните поколения?
Отличен е съветът на американските индианци - „мисли за
последствията от своите действия върху идните седем поколения“,
защото сочи това, което днес се нарича учение за бъдещето. Но
ние говорим за перспективи доста отвъд тесния времеви хоризонт
на повечето подобни учения. Такива учения могат да бъдат и оп­
равдание за небрежността, защото внушават вяра в способността
на света да понесе още повече натиск. За да сме спокойни, по­
гледът към бъдещето трябва да бъде обвързан със солидарност
във времето и в пространството тук и сега.
Един пример може да е домакинство (pikos), където три или
четири поколения живеят заедно, толкова близко, че солидарнос­
тта се е превърнала в ежедневна необходимост. Солидарността
също така работи и в обратна посока - към родителите и прароди­
телите, което лесно се забравя, защото твърде егоистично се на­
бляга само върху насочената към бъдещето солидарност, където
старите хора се изпращат в старчески домове против волята им.
Друг пример може да бъде промяната във властовия баланс в
обществото, промяна насочена към групи, които са известни със
своята мъдрост, в смисъл, че имат по-холистични възгледи и по-
глобална ориентация. И повече респект към основните човешки
потребности. И преди всичко към времето. Това означава насоче­
ност към по-възрастните хора и жените. Жените днес се насочват
към позиции във властта, а по-старото поколение се насочва в
друга посока. Първата тенденция трябва да се подкрепи, а втора­
та трябва да се преобърне.
Масовото образование и мобилизацията на религиозните орга­
низации, ориентирани към вечността, също трябва да се проявят
като преносители на солидарност през пропастта на поколенията.
Устойчивостта означава потребност от метафизично легитимира­
не. Краткосрочните егоистични анализи на печалби и загуби во­
дят до прибързаност, понеже условията за обмен между поколе­
нията са твърде асиметрични. Идните поколения не могат да на­
правят нищо за нас, докато ние можем да решим тяхното съще­
ствуване, изчезване или благосъстояние.
Или поне така си мислим. Но ние вече показахме потребност­
та от метафизика. Позитивната трансценденция между нашето и
идващите поколения се намира в трансцендиращото понятие -
човечество. Не е истина, че идните поколения не са направили
нищо за нас. Ние им даваме нашия опит. Чрез приемането на този
подарък те ни приемат и колкото повече го правят, толкова пове­
че можем да им предложим. Опитайте се да подарите коледни по­
даръци без да има кой да ги получи и ще видите, че човечеството
е организъм от взаимодействие, разтеглено във времето. Ние се
нуждаем един от друг, минало - настояще - бъдеще. Ние се нуж­
даем от вяра в човечеството.
 ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСТВО:
ИСТИНАТА, КОЯТО БЕШЕ ЛЪЖА

Ще цитирам един от най-важните, и поради това най-малко

известни, документи за западната цивилизация - папската була
„Inter Caetera“ от 4 май 1493 г. Папата - Александър VI е бил
испанец - хвали нашия „много скъп син/дъщеря в Христос“, los
reyes catolicos\ Фердинанд и Исабела за
- разпространението на християнската религия, така че „вар­
варските народи са победени и приети във вярата“;
- славославянето на божественото име във възстановяването
на кралство Гранада от робството на сарацините4 5;
- избора на нашия обичан син, Христофор Колумб, да извърши
похода към тези отдалечени и неизвестни земи и острови по
морета, където досега никой не е плавал;
- откриването на някои много отдалечени острови и дори земи,
които досега не бяха открити - където много хора живеят в
мир, ходят необлечени, не ядат плът и са предразположени
да приемат католическата вяра и да бъдат възпитани в нрав­
ственост;
- построяването на добре оборудвана крепост, където разпо­
ложи гарнизон от истински християни, негови спътници, ко­
ито ще търсят други отдалечени и неизвестни острови и земи;
— па островите и страните, които вече са открити, е намерено
злато, подправки и много други скъпоценни неща;
- вземането под свое попечителство споменатите земи и ост­
рови с местните жители и обръщането им в католическата
вяра.

Веднага след това той, Александър VI, предоставя на los reyes

catolicos и вашите наследници и приемници, крале на Кастилия и
Леон завинаги

4 (исп.). Католическите крале. Б. пр.

5 (гр. от арабски, букв. източен, дошъл от изток). Арабин, мавър, мю­
сюлманин (ост.). Б. пр.
 - всички права над всички острови и земи, както откритите
вече, така и тези, които предстои да бъдат открити;
- назначава ги за техни господари с пълната и свободна власт
и юрисдикция от всякакъв вид (курсивът е на автора);
- затова нека никой не нарушава и с неразумна самоувере­
ност не оспорва тази наша поръка, подарък, дарение, назна­
чение, постановление, упълномощение, декрет, мандат, заб­
рана и желание; ако някой се осмели да стори това, нека
знае, че ще понесе яростта на Всемогъщия Бог и светите
апостоли Петър и Павел.
Накратко: Земята принадлежи на Бог, Папата е божият на­
местник на земята и той има правото да делегира цялата юрисдик­
ция на кралете на Испания. Като прави това, Александър VI уза­
конява за много поколения напред огромното насилие на колониа-
лизма и империализма и създава продължителен конфликт между
тези, които страдат от тази нелегитимна папска була, и тези, кои­
то не я отменят.
Авторът'. Това не изисква трансценденция, а алтернатива, от­
стъпчива християнска папска була, например:
Ние, Александър VI, слуга на слугите на християнския Бог,
към католическите крале на Кастилия, Леон, Арагон и Гранада:
На нас ни е предоставен забележителен дар: да пътуваме с
кораби, ръководени от всемогъщите звезди, през обширните оке­
ани към далечни острови и земи, различаващи се от нашите в Ев­
ропа, и освен това населени от хора, различни от нас в Европа.
Ние Ти благодарим, наш Майка и Баща Бог, Син и Свети Дух,
за дадената ни прекрасна възможност да бъдем обогатени от не­
очакваната среща с Другите, като приемем тяхната покана, като
се радваме на разнообразието на хората, на любимите ни живот­
ни и растения, на моретата и бреговете и планините под велико­
лепното небе, осветявано от божественото слънце.
Ние ще се учим от техните Истини, от начина, по който те
виждат света и всички чудеса, намиращи се на тези земи. Ние ще
им предложим нашите Истини, за да опитат и оценят техните пло­
дове. И заедно ще вървим напред, духовно, материално, учейки се
един от друг чрез словото, dia logos, чрез размяна на нашите про­
дукти. „Какво чудесно предизвикателство за всички нас е да из­
следваме тези по-дълбоки истини, до които никоя обособена част
от човечеството не би могла да се добере самостоятелно.“
Ние, Александър VI, слуга на слугите на християнския Бог,
ви нареждаме, крале на Кастилия, Леон, Арагон и Гранада:
Да се отнасяте към тези хора, които сме открили, и които
ще открием в бъдеще, с дълбоко смирение и уважение -
никога не им се налагайте чрез какъвто и да е вид сила или
заплаха за използване на сила, чрез подаръци или обещания
за подаръци, а вместо това встъпете в приятелска размяна,
ръководейки се от реципрочност, ако те са съгласни. Ако не
желаят това, оставете ги да живеят в мир, кажете им къде
могат да ви открият, ако си променят мнението. И ги попи­
тайте какво може да промени решението им, за да разберете
техните причини да не ни приемат така, както ние ги при­
емаме.
Да се учите от тези хора. Ние научихме, че те живеят в мир,
ходят голи и не ядат месо. Опитайте се да научите от тях
знанието и мъдростта, които ги ръководят да живеят в мир,
което толкова много липсва в нашата част на света. Дали
това по някакъв начин е свързано с другите два въпроса?
Помолете ги скромно да бъдат ваши учители в трудното из­
куство на хармонията.
Да не строите укрепени крепости или гарнизони, а ги помо­
лете за разрешение да живеете сред тях, на свой собствен
риск, а не на техен.

Вие изпъдихте мюсюлманите-сарацини, понеже те бяха неза­

конно окупирали вашата земя, и еврейските Moriscos6. Аз ви на­

6 (исп.). Маври, християнизирани след Християнската Реконкиста (XI-

XV в.) в Испания. Отначало приемането на християнството става добро­
волно, при което мнозина запазват религията си, а други, въпреки че са при­
ели християнството, тайно практикуват исляма. След потушаването на въста­
нието в Гранада (1500-1502 г.) започва насилствено християнизиране, но
реждам да поканите отново ковкото може повече мюсюлмани и
евреи, желаещи да населят вашите земи, за да ви обогатят с раз­
лични идеи за посланието на Светото писание, и да продължат
прекрасните диалози между Авраамовите религии в Алхамбра, в
Гранада с надеждата да постигнем по-високо и по-задьлбочено
разбиране на Създанието, което обединява всички нас.
Проблем'. Папското християнство от 1493 г. не би могло да
създаде нещо подобно. Но може би след опита за покушение, кой­
то му даде нова духовност, папа Йоан-Павел Втори е способен на
това. Или може би следващият папа, или този след него?

ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ:
ИСТИНИТЕ НЕ СЕ ИЗКЛЮЧВАТ ВЗАИМНО

Посредник в конфликта: Как така и двамата мислите, че при­

тежавате единствено истинното учение?
Консервативен християнин: Понеже Бог-Отец се разкри пред
Мойсей, даде му Закона, Десетте Божи Заповеди и изпрати Сина
си на земята, за да можем да постигнем вечния живот чрез вярата
в Него. Ислямът отхвърля Христос.
Консервативен мюсюлманин: Понеже Аллах се разкри пред
пророка Мохамед и му даде Корана. Муса (Мойсей) и Иса (Исус)
са месии, „Наби“, но не са истински пророци, „Расул“. Единстве­
ният истински Бог е Аллах и Мохамед е неговият пророк.

новопокръстените продължават да практикуват тайно исляма. Нещо пове­

че, те са заподозрени, че снабдяват османските турци е разузнавателна ин­
формация, с което спомагат за техните нападения по испанското крайбре­
жие. Преследвани от инквизицията и предмет на силно ограничаващо пра­
вата им законодателство, маврите въстават през 1568-71 г., но са жестоко
смазани от Филип II е помощта на Йохан Австрийски. Въпреки преследва­
нията, маврите просперират и спомагат за напредъка на испанското земеде­
лие, търговия и индустрия. През 1609 г. Филип III нарежда изгонването им
от Испания както по религиозни, така и по политически причини. Б. пр.
 Посредник в конфликта'. Вашите религии са религии на от­
кровението. Юдаизмът е основа на Християнството, а двете заед­
но са въплътени в Исляма.
Заедно'. НЕ! Нашето откровение е единствено истинното!
Посредник в конфликта'. Може ли да чуя по-либерални мне­
ния, моля?
Либерален християнин'. Ако изключим учението за Христос,
религиите ни са доста сходни.
Либерален мюсюлманин'. Ако изключим учението за Хрис­
тос, религиите ни са доста сходни.
На 27 ноември 1095 г. във френския град Клермон папа Ур-
бан Втори призовава Християнството да предприеме първия
кръстоносен поход, за да „освободи“ Свещената земя. През 1291 г.
завършват кръстоносните походи и християните се оттеглят. Но
никога не е подписано истинско мирно споразумение. Кръсто­
носните походи се превръщат в пример за използването на рели­
гията, за да се узакони война, която има също така политически
и икономически аспекти. Това заляга в колективната памет за
християнските кръстоносни походи. Както и „синдромът на За­
лива“ в страната Ирак, която има най-жестокия опит с кръсто­
носните походи - багдадското клане над мюсюлманите през 1258 г.
от внука на Чингиз хан - Хулаку, с благословията на папата;
същото се повтаря през 1991 г. и през 2003 г. (но без благосло­
вията на папата).
Посредник в конфликта: Става дума за две доста сходни ре­
лигии. Консерваторите, екстремистите и от двете страни искат да
господстват еднолично. Либерално настроените показват, че мо­
гат взаимно да толерират другото учение, да приемат и църкви, и
джамии, а може би и да поддържат диалог. Наблюдаваме много
ясно изразена негативна трансценденция: нито едното-нито дру­
гото, добре известна като секуларизъм или преобръщане в други
религии, без съмнение също инспирирано от жестокостта на ре­
лигиозните войни, например зверствата на Тридесетгодишната
война. Но къде е позитивната трансценденция?
 Девет века по-късно, на 26-27 ноември 1995 г., бе организи­
ран диалог в Швейцарския институт за развитие в Биел-Биен, къде-
то се събраха заедно ръководни представители на християнската
и ислямската вери: аятолах Мохамад Тагхи Джафари, професор
от Техеран; шейх Ахмад Куфтару, главен мюфтия на Сирия, от
Дамаск; архиепископ К. Дж. Раубер от Берн; митрополит Дамас-
кинос, епископ от православната църква в Женева; както и други
учени и духовници. Авторът - изследовател на мира и директор
на ТРАНСЦЕНД, беше инициатор и посредник в диалога.
Папа Йоан-Павел II изпрати своята благословия и послание
до симпозиума чрез кардинал Анджело Содано - държавен секре­
тар на Светата епархия: . .Уместно е да се отразят тези събития,
за да си извадим жизнено важни поуки за днешния ден. Негово
светейшество подновява зова на Втория ватикански събор, който
подтикваше да бъде направен този искрен опит да се постигне вза­
имно разбиране, така че християните и мюсюлманите заедно да
пазят и разпространяват мира, свободата, социалната справедли­
вост и моралните ценности в полза на всички“.
Комюнике'. „Последователите на Исляма и Християнството
предлагат следното на членовете на техните съответни вери и на
всички останали:
- да се опитат да разберат другите религии по начина, по кой­
то ги разбират самите последователи, това е условие за ис­
тински диалог;
- да се създаде учебен материал по история, гражданско обу­
чение и религиозно обучение и по-конкретно материал за
двете религии, приемлив за всички страни;
- да не се злоупотребява със свободата на речта, когато се
говори за други религии;
- да работят заедно, за да установят, развият и приложат на
практика вдъхновяваща етика на мира, свободата, социал­
ната справедливост, семейните ценности, човешките права
и достойнства и ненасилствени форми на разрешаването на
конфликти;
- да се организират постоянни вътрешно-религиозни съвети
за по-добро взаимно уважение и разбирателство;
 - да си сътрудничат по религиозните граници в Босна, за да
възстановят страната;
- да се обсъждат с хората в медиите по-отговорни, миротвор-
чески форми на журналистика
На този ден, девет века след началото на кръстоносните похо­
ди, ние призоваваме християните, мюсюлманите и всички остана­
ли да отидат отвъд обикновената толерантност. Ние трябва да от­
ворим нашите сърца и умове един за друг. Вместо да чувстваме
опасност, когато някой е различен, нека да бъдем изпълнени с ра­
дост от възможността да се учим, да се обогатим и да бъдем обо­
гатени, да живеем в мир и да създаваме мир. Както и всичко оста­
нало, така и двете най-големи религии на света също са предмет
на развитие. Докато пазим основното послание за преданост, нека
да намерим нови пътища, действия и думи. В свободната интер­
претация на всяка отделна религия е заложена възможността за
развитие на истинско уважение към другите религии. Нека след­
ващите 900 и повече години бъдат ера на активния мир, изграден
в нашите сърца и умове, и проявен чрез нашите действия.“
Трябва да подчертаем, че освен срещата на историците в Клер-
мон, диалогът в Биел е единствената конференция на тази тема в
Европа, докато в мюсюлманските страни са се провели вече ня­
колко. Също така е важно, че медиите не проявиха никакъв инте­
рес. А чрез седемте конкретни предложения, цитирани по-горе, и
по-конкретно чрез петото, 11 септември 2001 г. можеше да се из­
бегне.
Посредник в конфликта'. От гледна точка на теорията на конф­
ликтите това е само компромис, търпимост, среща между либерал­
ното и не толкова консервативното. Формулировките сочат към
позитивна трансценденция („ние трябва да отворим сърцата си и
душите си“; „ нека бъдем изпълнени с радост от това, че имаме
възможност да се учим, да обогатяваме и да се обогатим“). Но няма
отчетливо и продължително „и двете“, „и единият, и другият“.
Освен ако не кажа като французите - ,je prends mon bien oil je
le trouve“ - аз взимам своето, където и да го намеря.
Например, аз мога да взема три прекрасни идеи от християн­
ството:
 разликата между peccato иpeccatore, между грях и грешник;
- опрощение и любов вместо отказ и омраза;
- лична отговорност на всеки индивид, а не криене зад другите.
И мога да взема три отлични идеи от исляма:
- закат - давай на тези в нищета;
- Коран 8:61: ако другата страна клони към мира, постъпи и
ти така;
- Сала’ам - ислям - мюсюлманин: подчини се на посланието
за мир.
По този начин аз посочих шест водещи принципа за моя соб­
ствен живот. Други биха направили друг избор и биха се спрели
на други източници на мъдрост, за да постигнат по-добра основа,
върху която да застанат. Важното тук е да се отхвърли идеята, че
смесването, еклектизма, амалгамите са някакъв вид грях. И да се
отхвърли фундаменталисткия подход към двете учения, който ги
разглежда като две учения, които противостоят едно на друго, а
изучаването и на двете е показател за някакъв вид психическо раз­
стройство. Глупости. Истината е точно в съчетаването, във
възможността да се ползваме от цялата мъдрост на света, където
се намира истинската трансцендентност.

САЩ, ЗАПАДЪТ И ОСТАНАЛИТЕ:

ОСНОВНИ ПОТРЕБНОСТИ,
СЛЕД ТОВА ТЪРГОВИЯ И РЕЛИГИЯ

За САЩ и Запада 11 септември 2001 г. беше събитие, с което

започна нова ера; подобно на изстрела в Сараево на 28 юни 1914 г.,
11 септември 2001 г. послужи за започването на масираната „вой­
на срещу тероризма“, а 28 юни 1914 г. направи същото за Първа­
та световна война, сякаш това бяха единствените причини. Зад
тези събития Западът виждаше Злото, Осама бин Ладен и Гаври­
ло Принцип. Злото се приема като обяснение само за себе си. При­
чината и следствието се срастват в злото, което проявява себе си.
Няма нужда от допълнителни обяснения. Терапията е очевидна:
да се идентифицира, да се открие местонахождението му и да се
унищожи чрез американския антитероризъм и австрийския ан-
тисърбизъм. Западът няма нищо общо с това; причината е в Дру­
гото, в Злото. Западът е невинен.
За тази безсмислица едно малко дете, цитирано по американ­
ската телевизия точно след 11 септември 2001 г., каза това, което
трябва да се каже: „Какво сме направили, че ни мразят толкова
много, че направиха такова нещо?“. Реалността може да се разбе­
ре по-добре като част от причинна верига; дълги вериги, много от
тях кръстосващи се и със затварящи се краища. Но такива вериги,
където всички причини имат своите причини и всички следствия
имат своите следствия. Един пример може да бъде веригата на
отмъщението според принципа, че насилието поражда насилие.
Нищо не е причина на самото себе си.
Но това е твърде общо. Извършителите бяха араби, повечето
от тях от Саудитска Арабия, а целите бяха някои доста специфич­
ни сгради:
Саудитец, уахабит1: Те накърниха нашата свещена земя по
икономически и военни начини, докарвайки други религии,
свърхпотребителство и корумпирайки Кралското семейство!
Американец: Споразумението между Рузвелт и Ибн Сауд през
1945 г. ни даде достьп до пе трол при условие, че пазим Кралското
семейство. Както и при корупцията, нужни са поне две страни!
(Авторовата интерпретация на 11 септемри е, че двата центъра на
американската икономическа и военна сила бяха публично екзе­
кутирани от млад уахабит от Саудитска Арабия78).
Посредник в конфликта: След 11 септември конфликтът се
разпространи. Каква е целта?

7 Член на ортодоксална ислямска секта, за чийто основател се смята

емир Ибн Сауд, положил началото на Саудитска Арабия и управляващата
династия в тази страна, въпреки че корените му се проследяват още от XVIII в.
Свързана с крайни и войнствени тенденции. Предполага се, че Осама бин
Ладен принадлежи към това течение, от него произхождат афганистанските
талибани, има влияние сред чеченските терористи и на други места. Б. пр.
8 Т. е., Осама бин Ладен. Б. пр.
 Американец'. Целта е свободна търговия без граници, глоба-
лизирана, да задоволим всяко търсене на стоки по целия свят.
Свободата е възможността да се купува и продава каквото, къде-
то и когато и да е.
Мюсюлманин'. „Целта е зачитане на нашата религия, виждай­
ки в търговията дълбоко човешко взаимоотношение, което далеч
надхвърля срещата между търсенето и предлагането, както и ти­
пичната за Запада размяна на пари и стоки без какъвто и да е ви­
зуален контакт“.
Разрешение за 11 септември би могло да има, ако световното
общество накаже извършителите за техния криминален акт, като
САЩ се извини и напусне икономически и военно Саудитска Ара­
бия. Всяко нежелано навлизане и трансформация на която и да
било чужда страна е нелегитимно.
Но по-широкият конфликт между свободната търговия и ува­
жението поражда повече проблеми. И конфликтът със сигурност
не се формулира като конфликт между толкова конструктивни цели
като свободната търговия и уважението:
- Какво искат страните? Свободна търговия! Уважение!
- Какво е легитимно и какво - не в тези две цели?
- Възможно ли е да се изгради мост между легитимните стра­
ни на тези цели?
Но вместо такъв вид опити страните се опитват да реализират
деструктивните цели чрез унищожение и убийства в Манхатън и
Вашингтон на 11 септември и в Афганистан на 7 октомври. И ме­
диите ги следват.
Основната диаграма трябва да се разшири така, че да включва
и негативните цели:
 Диаграма на конфликта от 11.IX+7.X.2001

И едното, и другото = Търговия,

Другият: Уважение но с удовлетворяване на осн.
на религията потребности за всички

7 октомври:
Отмъщение
Наказание
Лишаване САЩ: Свободна
от права търговия, под
военна закрила

11 септември:
Унищожаване
на две сгради
И едното, и другото = ВОЙНА
Срещу тероризма
Срещу държавния тероризъм

Това спокойно може да продължи 500 години и никой не знае

как ще свърши. Но ние знаем, че журналистите и политиците са
склонни да се хващат за долния ляв квадрант, ръководени от двата
въпроса на класическата военна журналистика: Къде е насилие­
то? Кой печели? Буш продължава да говори за изкореняване на
злото, а Бин Даден - за справедливост и възмездие.
Нека сега насочим поглед върху горния десен квадрант с два­
та въпроса на мирната журналистика: За какво е този конф­
ликт? Има ли решения с приемлив и устойчив изход?
Ако Другият беше осъзнал своята цел, щеше да има изолира­
ни групи в пустините на Саудитска Арабия, може би и по край­
брежието, живеещи, както са живели векове наред, отдаващи го­
лямо значение на духовните ценности и религиозните традиции.
Има и други подобни групи като Амиш в Пенсилвания9. Може би
това е решение за тях, но за света като цяло е напълно неприемли­
во, например за жените, потискани от някои от религиите.
Ако САЩ достигне целта си, светът ще стане доминиран от
тях, военно охраняван (и бомбардиран) търговски център, едно­
странно ориентиран към материалните ценности, вещите, соб­
ствеността, консумацията, а другите култури ще останат в
периферията на обществото и в края на краищата ще изчезнат.
Може би това е решение за някои, но за света като цяло то е
напълно неприемливо. Свободната търговия убива, след като е
неспособна да удовлетвори основните потребности от храна и
здравеопазване в долната част на обществото. И тези, които се
борят срещу нея (свободната търговия), биват убивани от „во­
енната охрана“ - например през първия 11 септември, този през
1973 г., - интервенцията и победата в Чили срещу демократично
избраното правителство.
Компромисът може да се изрази в зони, свободни от глоба­
лизация, където населението не е готово или не желае да се вклю­
чи в глобалния пазар, понеже търговията без граници с монетари-
зацията и приватизацията убиват тези, които нямат средства.
Позитивната трансценденция утвърждава позитивните аспекти
на религията, като придава значение на живота и позитивните ас­
пекти на търговията, които увеличават нашия избор на стоки,

4 Религиозна група в САЩ и Канада. Най-старата - Старият Орден

Амиш - наброява около 16-18 хил. души в Ланкастър, Пенсилвания.
Придържат се към смирение, семейни ценности, минимални контакти с
външния свят, отказ да ползват съвременните технически постижения като
електричеството и автомобила. Децата им учат в килийни училища до VIII
клас, след което до сключване на брак помагат в селскостопанската рабо­
та на родителите си; обличат се с домашно приготвено облекло. По произ­
ход са холандци. Свързани са с менонитите, част от ранното анабаптистко
движение в Европа по време на Реформацията. Названието им идва от
швейцарския епископ Якоб Аман, който скъсва с менонитите в началото
на XVII в. Преселват се през 20-те - 30-те години на XVIII в. в Пенсилва­
ния като част от „свещения експеримент“ за религиозна толерантност на
основателя на щата Уилям Пен. Б. пр.
свързвайки човешките същества през границите. Злото в религията
и търговията е това, което трябва да бъде елиминирано, и то се
постига най-добре чрез удовлетворяването на човешките основни
потребности от оцеляване, благосъстояние, свобода и идентич­
ност и чрез гарантирането на основните човешки права за всички
като мерило за всички неща и като първи приоритет.

СТРАНИ В КОНФЛИКТА
И КРАДЦИ НА КОНФЛИКТА:
ТРАНСЦЕНДЕНЦИЯ ЧРЕЗ ДИАЛОГ

Теорията за конфликтите изобилства с конфликти за това как

трябва да бъдат решавани те, коя е най-добрата, най-солидната
теория за конфликтите. Но централният конфликт е между вътреш­
ните и външните посреднически страни.
Вътрешните страни'. Конфликтът трябва да бъде решаван
от нас отвътре, заедно. Само ние знаем какъв е проблемът и рабо­
тейки заедно за решаването му, ние ще притежаваме не само кон­
фликта, но и решението. Заедно ние ще се развием и ще придоби­
ем чувство за споделена отговорност. Всеки, който се занимава с
този конфликт отвън, го отнема от неговите законни собственици
и се превръща (според брилянтната формулировка на Ниле Крис-
ти) в крадец на конфликта.
Външните страни'. Конфликтите трябва да бъдат решавани
отвън, защото вътрешните страни разполагат с прекалено ограни­
чена перспектива. Те не съзнават, че в постоянно променящия се
свят конфликтите са свързани с всички нас, дори принадлежат на
всички нас. Освен това, вътрешните страни са заслепени от емо­
ции и не притежават интелектуалната способност да развиват за­
дачата поради своя конфликтен егоизъм.

И двете мнения са силни и до определена степен имат валидни

аргументи. Често се прави справка с психотерапията, както и с
„непрякото консултиране“ на Карл Роджърс, което помага на кли­
ента сам да достигне до диагнозата, прогнозата и терапията. Зиг-
мунд Фройд казва на пациента каква е диагнозата и прогнозата и
предписва терапия. Аргументите за и против са почти същите.
Преминавайки от конфликтите вътре и между човешките
същества до конфликти между региони и цивилизации, устано­
вяваме, че по-голяма власт в конфликта обикновено се предос­
тавя на външните страни, например в Югославия. По-конкрет­
но, великите сили често са убедени, че именно те трябва да ре­
шават макро- и мегаконфликтите. Само те имат достатъчно добър
поглед, включително и свои собствени интереси. С помощта на
техните тайни „служби“, които саботират, провокират и се на­
месват, те се опитват да направят така, че техните предложения
да се реализират от само себе си. Големите страни се боят от
конфликти, засягащи цели държави-нации, които искат автоно­
мия, защото всяко решение може да окуражи техните собствени
малцинства. Макроконфликтите винаги ще отслабват държавна­
та система по един или друг начин, а големите страни ще се опит­
ват да доминират в преговорите, за да вземат базите, ресурсите,
пазарите, клиентите и т. н. За да заемат централно място на ма­
сата, те искат насилието да продължава, докато вътрешните стра­
ни не „узреят“ (изтощят) и не започнат да се молят на колене за
помощ от външните страни.
Има силни аргументи в полза на контрола от вътрешните стра­
ни на микроравнище. А отговорът отвън е предсказуем: Добре,
продължавайте, но няма да се справите по никакъв начин.
Авторът: Стигнахме до централната точка в метода ТРАНС-
ЦЕНД. Именно този конфликт между вътрешните и външните
страни ние искаме да трансцендираме. И двете страни имат добри
аргументи, което означава, че тук трябва да има основа за транс-
ценденция. Лесно е да изпитаме симпатия към вътрешните стра­
ни, наблюдавайки как външните страни не трансформират, а „зле
формулират“ целия конфликт в своя полза. Но дали вътрешните
страни, оставени сами, ще могат да се трансформират?
За трансценденцията е необходима креативност вътре и сред
вътрешните страни. Ако условията около масата за преговори са
добри и ако страните се опитат да бъдат по-малко враждебни едни
към други, тогава меките, преки преговори могат да доведат до
резултати. Проблемът е, че силните емоции ще ги карат да гледат
назад към миналото, вместо напред в бъдещето, и да наблягат на
деструктивното вместо на конструктивното. Деструктивната ори­
ентация към миналото, особено ако е взаимна, може да парализи­
ра цялата креативност.
Поради това са нужни такива външни страни, които няма нито
да „изопачават“, нито да крадат. Методът ТРАНСЦЕНД се опит­
ва да стимулира креативностга на тези страни, като поддържа ди­
алог с всички тях, но последователно във времето. Резултатът може
след това да бъде използван като материал за следващия кръг от
преговори. Посредникът в конфликта съчетава няколко роли в една
личност. Той/тя благоприятства, опитва се да накара страните да
се възприемат в по-позитивна светлина. Но той/тя се въздържа да
внася по-нататъшни предложения, до които страните не са стиг­
нали сами. Той/тя може да стимулира и да предлага, но винаги с
въпросителен знак и без да настоява за нечие предложение. Този
метод представлява диалог със задаване на въпроси, а не дебат
със заявяване на позиции. Изкуството се състои в стимулиране
без пришпорване на процеса и незабавно организиране на прес­
конференция, за да се съобщи на света предложението, което раз-
връзва възела. Страните първо трябва да се срещнат сами на „малка
маса“ за диалог без посредник, за да бъдат готови да се срещнат
около „голямата маса“ за преговори.
Страните имат позиции, които противостоят една на друга.
Нека наречем тези позиции по старата даоистко-диалектическа
традиция от Китай през Матео Рици, Лайбниц и Хегел до Маркс и
техните последователи теза и антитеза. Ние срещнахме много
такива позиции в тази книга. Понякога те са много силно проти­
вопоставени една на друга, както показват и самите думи. Но ду­
мата синтез не е много приложима, тъй като тя не прави разлика
между компромиса, позитивната и негативната трансценденции.
Задачата на посредника в конфликта не е да спре диалектика­
та, като изисква от страните да се откажат от своите позиции, ос­
вен ако те не са напълно нелегитимни. Задачата му е да ги накара
да избегнат плоския компромис без никаква креативност, без нищо
ново, без нищо променящо реалността. Посредникът в конфликта
изслушва диалектиката, за да намери заедно със страните пози­
тивна трансценденция, която да изгради мост между целите им,
или негативна трансценденция, която да отхвърли и двете.
Задачата на посредника в конфликта е да стимулира страните
да достигнат до нови идеи и мисли, които да ги вдъхновят да на­
правят скока към обновяването на реалността, където всички те
могат да намерят своето място, горди от факта, че са го създали
със собствените си ръце. С малко помощ и много окуражаване.
В този процес посредникът в конфликта поставя своите цели
открито на масата. Тези цели са съпричастие, дълбоко разбиране
на всички страни, техните цели и целите им зад тези цели; креа-
тивност и ненасилие, за да достигнат до нещо ново, което е при­
емливо и устойчиво. Поради това нещо старо трябва да бъде изо­
ставено или дори унищожено, понеже там може да има семена на
насилие. Затова новото не трябва да е толкова ново, че да бъде
неразбираемо или дори застрашително.
Този процес на раждане трябва да бъде подпомогнат по един
любящ начин. Налице е огромен резервоар от енергия във всеки кон­
фликт, който може да бъде използван за трансформацията на конф­
ликта към по-високо равнище, в посока креативност и ненасилие.
Трябва да се избягва трансформацията на конфликта към по-ниско
ниво - към агресия и насилие, чрез плоски компромиси или чрез ма­
лодушието на оттеглянето; нека оставим борбата за екстремистките
позиции. Посредникът в конфликта е акушерката на този процес, както
винаги е подчертавал сицилианският Ганди - Данило Долчи.

НЕНАСИЛИЕТО НА ГАНДИ:
СЪПРОТИВЯВАЙТЕ СЕ НА ЗЛОТО,
ПАЗЕТЕ ХОРАТА

Фройд персонализира конфликтите и ги поставя вътре в нас,

не като борба между Бога и Сатаната, а като борба между норми­
те и ценностите отвън, от родителите и другите и от подбудите
вътре в нас. Само чрез пълното почистване на историята от тази
борба, утаила се в нашето подсъзнание, можем да се надяваме
някога да управляваме нашите лични конфликти.
Маркс социализира конфликтите и ги поставя в отношенията
между класите, не в различията между тях. Това не е въпросът за
Роба и Господаря, учещи се как да се отнасят един към друг, както
предлага Хегел, а за промяната на отношението между тях. Само чрез
пълното очистване на нашата дълбока социална структура можем да
се надяваме някога да подобрим нашите социални конфликти.
Мандела и де Клерк се съсредоточиха върху проблемите,
създадени от насилието. Само чрез пълното изчистване на отно­
шението между извършител и жертва, чрез истина и помирение,
ние можем да се надяваме да подобрим отношението, което хвърля
тъмни сенки върху западната съдебна традиция и на теория, и на
практика.
Борбата на Ганди със себе си, продължила през целия му жи­
вот, го поставя в първата част на тази книга - на микро-ниво. Не­
говата борба срещу потискането на жените, расизма, кастите, ек­
сплоатацията на работниците и селяните го издига на мезо-ниво.
Неговата борба за мир и помирение между индуисти и мюсюлма­
ни го поставя на макро-ниво. И неговата борба против английс-
кия/западния империализъм за самоуправление - сварадж - го по­
ставя на мега-ниво. Той трансцендира противопоставянето меж­
ду английския колониализъм и сварадж. Вътрешното „самоуправ ­
ление“ като компромис беше отхвърлено по два начина. Единият
беше негативният - нито едното, нито другото под формата на
селска автономия - панчаят радж. Другият беше позитивният - и
едното, и другото - рама радж, неговият израз за „божието цар­
ство на земята“, за всички, включително за англичаните, но като
приятели, а не като колониалисти.
Ние предоставяме последния конфликт в тази книга на Ганди,
с неговото ненасилие, валидно за целия спектър - микро-мезо-
макро-мега, чак до борбата между цивилизациите.
Какъв бе неговият проблем, неговата „конфликтна“ дилема?
Теза: Проблемът на Ганди беше да защити човешките съще­
ства и в същото време да се бори със злото в себе си, в групите,
държавите, нациите и цивилизациите. Всичко човешко съдържа
нещо добро и нещо зло. Най-прост би бил дуалистичният поглед
към човешкото същество като тотално добро или тотално зло. Или
намирането на междинна позиция.
Позитивната трансценденция на Ганди, неговото ненасилие,
съчетава гражданското неподчинение и отказа от сътрудничество
с нелегитимното и в същото време защитата на човешките съще­
ства, легитимното, което също му противостои. Пример: той от­
казва да съдейства на англичаните като колониалисти, но в също­
то време се среща с тях като с хора извън тяхната работа, като с
цивилни, като с трети страни. Той бойкотира английския текстил
и в същото време събира пари, за да не страдат семействата на
търговците. С други думи, както ясна съпротива срещу потиска­
щите и експлоатиращи структури, без никакво насилие, способно
да навреди на основните човешки потребности, така и позитивна
подкрепа за легитимните потребности на другата страна като чо­
вешки същества. Защото, човешкото същество трябва винаги да
се чувства в безопасност. Ганди е приятел на всичко човешко, което
е легитимно.
Като използваме думата „зло“, ние обрисуваме Другия в чер­
ни краски, неговите мисли, думи, постъпки, общества, държави и
нации, структури и култури. Ние издаваме лиценз за унищожава­
не, Гулаг, Аушвиц, Хирошима, за бомбите на терористите и
държавните терористи. Като използваме думата ,добро“, ние ри­
суваме себе си в бяло, дори се извисяваме до позицията на богове.
Дуализмът познава само два цвята. Западът често нарича тази
нагласа „реализъм“ и заклеймява Гаиди като „идеалист“, отдале­
чен от реалността. Въпреки това същността на англо-саксонския
реализъм се разтопи от топлината, която излъчва съчетанието у
Ганди между борба и състрадание. Кой беше реалистът? Кой има­
ше недостатъчен контакт с човешката реалност? Този ли, който
не само се бореше с колониализма, като в същото време защита­
ваше колонизаторите, и като видя собствените недостатъци, се
включи в проект за самоусъвършенстване, продължил през целия
му живот? Или колонизаторите с техните наказателни експеди­
ции и затвори за , дръзките“?
 „Ненасилие“ не е точната дума. Ганди използва сатяграха,
което означава придържане към истината. За него Истина, Любов и
Бог са три различни израза за едно и също нещо. Истината е това,
зад което заставаш, Любовта е начинът, по който посрещаш друга­
та страна, а Бог - това, което ни обединява в едно човечество.
Дали конфликтът е със съпруга, друга класа, друга държава
или друг регион по света, насилието трябва да бъде отхвърлено.
Ако нараниш Другия, тогава нараняваш и себе си. Ние всички сме
част от единното човечество. Всеки може да тръгне в грешна по­
сока. Проблемът не е Другият. Можеш да го обезвредиш, така че
да е неспособен да достигне своите зли цели. Но това няма да
разреши противопоставянето на по-дълбоко ниво, което ще над­
живее и теб, и него. Всичко, което си сторил, е, че си убил едно
човешко същество, отнел си живот.
Християнската теология, особено католическата версия, пра­
ви великолепно разграничение между греха и грешника. Грехът в
помисъла, словото и действието са напълно отхвърлени. Но ipeui-
никът може да бъде опростен и възкресен, ако самият той отхвърли
своя грях и се пречисти чрез покаяние. „Погледни към мен със
снизхождение, бедни грешнико...“ Прекрасно, понеже сочи към
ядрото, което може да бъде спасено, вместо да се отхвърля, да се
отнема живот, да се унищожава всичко чрез смъртно наказание,
убийство, война, тероризъм и държавен тероризъм. Църквата прак­
тикува това по-добре от съдилищата чрез милост. Чрез доживо­
тен затвор, да не говорим за смъртната присъда на грешника, съди­
лищата отказват да приемат това разграничение, освен когато по­
милването е разпоредено от държавния глава, който по този на­
чин въздига себе си до равнището на Бог.
Целта е да се насочи борбата срещу действието, думата, може би
също и срещу мисълта, а не срещу личността. Вземи топката, а не
играча. Борбата е срещу антагонизма, а не срещу антагониста. Сре­
щу диктатурата, а не срещу диктатора, както правят вулгарните де­
мократи. Срещу капитализма, а не срещу капиталистите, както пра-
вяг вулгарните марксисти. Сругцу грешните идеи, защото „ние сме
избрани от Яхве/Бог/Аллах и поради това сме над закона“, а не сре­
щу носителите на тези идеи, както правя т вулгарните терористи.
 Но дали същото важи и за Хитлер, горчивия тест на ненасили-
ето? Традиционното разбиране за Хитлер е, че той е чудовище,
зло до мозъка на костите си. Сигурен кандидат за унищожаване,
за екзекуция. Той извърши самоубийство, за да лиши другите от
тази възможност, а не заради това, че се е смятал за зло.
Но нека погледнем на Хитлер като на носител на група от шест
крайно лоши идеи, намерили в него пресечна точка, както микро­
организмите и паразитите намират своята плячка:
На Франция трябва да бъде даден урок, с други думи, педа­
гогика на наказанието, много често срещана в училищата, когато
Хитлер е бил дете;
Всички германци трябва да бъдат обединени в една държа­
ва, с други думи, философията на националната държава, развита
от такива германски философи като Хердер и Фихте;
Германия също има право да има колонии, като Испания и
Португалия, Англия и Франция, Холандия и Белгия и т.н.
Славяните, особено руснаците, са завинаги no-низши и под­
ходящи за колонизиране, като робщ с други думи, същото пре­
зрение към славяните, което можем да открием при Маркс като
„неисторически хора“;
Евреите са напаст, с други думи, същата бездънна омраза,
която виждаме например при Мартин Лютер - бащата на герман­
ския протестаитизъм;
Вредителите трябва да бъдат изтребени, с други думи,
същата нагласа към живота, каквато виждаме при Байер АГ към
микроорганизмите (те са атакувани с антибиотици).
Четири от тези шест идеи са германски. И четирите намират у
Хитлер пресечна точка.
Унищожаването на Хитлер ще доведе, както при микроорга­
низмите, до появата на нови носители. Защитата от крайното на­
силие е в способността на имунната система да отхвърля подоб­
ни идеи. Но германо-австрийската дълбока колективна култура,
обкръжаваща Хитлер, е отлична подхранваща почва. Как да ук­
репим човешките същества срещу такива неща? Как да изградим
имунна система срещу подобни идеи? Чрез укрепване на кул­
турния мир и на дълбокия културен мир. В началото на 30-те
години на миналия век това би означавало масирана съпротива
срещу нацистките идеи за унищожаване и срещу крайното наси­
лие, отказ от съдействие и в същото време пряк диалог. Масов
икономически бойкот и в същото време помощ и подкрепа за
тези, които страдат. Но такива показатели са част от теорията на
мира. Нека да продължим да изследваме теорията на конфликти­
те на Ганди.
Ганди трансцендира противопоставянето между либералите,
които са против директното насилие, но не и против структурната
експлоатация и марксистите, които са против структурната експ­
лоатация, но не и против революционното насилие. Ганди се бори
и с насилието, и с експлоатацията като действия на злото, струк­
тури на злото и кул тури на злото и предпазва човешките същества
и от двете чрез своето извисяване.
Ако Бог е това, което ни обединява в единно човечество, тога­
ва посланието на Бога трябва също да е в известна степен единно.
Истинската сърцевина е в това, че Бог е любов. Това не е съвмести­
мо с наказващия Бог, който говори на един език само с избрания
народ и изключва всички останали, които не изповядват неговото
учение. За Ганди изключващият Бог е лъжа. Той възхвалява включ­
ващия Бог, четейки от Библията, Корана, Бхагавад Гита, като вина­
ги избира меки, ненасилствени текстове. За лингвистично компе­
тентния Ганди тезата, че Бог е Истина и Любов и поради това пра­
ви себе си разбираем за всички човешки същества от всички култу­
ри, трябва да е била очевидна. С неговия богат и прекрасен англий­
ски и неговите отлични познания по санскрит, хинду/урду и гуджа-
рати, той е много подходящ за гигантската задача, възхвалявана
тук: екуменизмът на Ганди. Обединението на живота, обединение­
то на човечеството трябва да намери израз и в обединение на по­
сланието, така че човешките същества по всички разделителни кон­
фликтни линии да могат да се възприемат взаимно като свещени и
достойни и да насочат усилията си там, където трябва.
Трансценденцията на Ганди на твърдите, изключващи рели­
гиозни „или, или“, в полза на включващите „и едното, и другото“
отива отвъд обичайното „хайде заедно“ на протестантите, хрис­
тияните или Авраамовите религии, известни на Запад по-скоро
като екуменическо движение. За Ганди „Бог е вътре в нас“ и „Ние
всички сме в Бога“ са били синоними, по този начин трансценди-
ращи противопоставянето между иманентната и трансцендентна-
та концепции за Бога. Ганди е полирелигиозен, не само полиглот;
той е по-скоро органично въплъщение на позитивната трансцен-
денция, а не се опитва да достигне само до някакъв вид есперанто
за всички религии, до общ знаменател. Неговата разделителна
линия не минава между религиите, а между твърдите и меките ас­
пекти на всички тях. Благодарим ти, Ганди!
 ПЕТЪК
ДЪЛБОКА КУЛТУРА,
ДЪЛБОКО ПОВЕДЕНИЕ,
ДЪЛБИННА СТРУКТУРА

Често изпитваме чувството, че има нещо скрито под или зад

казаното.
Всяка страна в конфликта на всяко равнище, която съобщава
нещо за конфликта, произвежда „текст“. За обществените науки и
историята винаги е било много полезно да споделят как литератур­
ната наука прави анализ на текста. По такъв начин ние можем мълча­
ливо да вкараме подтекстове, надтекстове и контекстове, за да раз­
берем по-добре какво е казано в оригиналния текст. Ние четем за
значението на помощта за албанците в Косово по хуманитарни при­
чини, но в същото време има подтекст, държан в тайна, за значени­
ето да се поддържат военни бази в тази област и за подсигуряване­
то на нефтопроводите от Каспийския регион до Адриатика. На дру­
го място има незабележим надтекст за значението на поставянето
на нова задача пред НАТО и на лоялността към НАТО и САЩ.
Налице е по-голям геополитически контекст, където, както беше
споменато, контролът над Евразия е фундаментален.
Да бъдем честни, означава да вербализираме под-, над- и кон-
текстовете заедно с текстовете. В дългосрочен план честността
може да бъде по-устойчива, но за някои честността също изисква
много време. Освен това, държавната система издига безчестието
до равнището на „държавническо изкуство“. Ако даден текст на
министъра на външните работи съвпадне с действителността, това
би било чиста случайност, защото текстовете днес се изработват
от такива „майстори на извъртането“ с цел да произведат по-при-
емлив образ на действителността, а не да отразят какво действи­
телно се случва.
Но това е тривиалният аспект на „има нещо скрито там“, съзна­
телната манипулация. Нас ни интересува повече подсъзнателно­
то, дълбоките текстове, насочващи страните, без те самите да са
напълно осведомени за това, което се случва, защото то е потис­
нато, защото е станало навик или просто защото то изглежда тол­
кова очевидно като израз на нещо, което е нормално и естествено,
че остава невербализирано.
В тази книга ние изследвахме три компонента на конфликта:
нагласа, поведение и противоречие, НПП1. Сега казваме, че в допъ­
лнение към НПП има дълбоки нагласи, дълбоко поведение и дълбо­
ки противоречия. По правило те не са вербализирани. Те са това
„нещо скрито там“ и са абсолютно решаващи, за да бъде разбран
конфликтът и да се извърши добре трансцендентността и преоб­
разуването. По тази причина трябва да се приближим повече, може
би и като ги назовем с други имена.
Една нагласа обикновено може да се изпише като правило, като
някакъв вид предписание за това как да се действа в определени си­
туации, които са описани. Кант смята, че такива правила трябва да
бъдат „универсализируеми“ - с други думи, не само нещо правилно
за вас точно сега, а за всички в същата ситуация. Вие можете да след­
вате Кант в този пункт, като регистрирате правилото, което изразява
вашето действие, като го разглеждате и видите дали можете да го
приемете като общо правило, като „максима“. Нелоша идея.
Каква тогава е позицията на Кант за „нещо-то скрито там“?
Защо правилата трябва да бъдат универсализируеми? Представете
си, че човечеството е подразделено на цивилизации, които на свой
ред се подразделят на култури, и че всички те имат собствени възгле­
ди за много неща. В някои култури, например, живогьт е по-све-
щен, отколкото в други. Представете си, че Кант смята, че който е
отнел живота на друг човек няма право на собствен живот - с други
думи, одобрява смъртното наказание - и оправдава тази позиция с
универсализируемостта. В неговата собствена цивилизация - не­
мската, християнската, западната - да, възможно. А за будистката
култура в източната цивилизация - определено не. Възможно е са­
мият Кант да е също неосъзнат говорител на западната дълбока
култура и па нейното пристрастие към универсализацията, разглеж­

1 На английски attitude, behaviour, and contradiction, ABC. Б. np.

даща всичко западно като универсално и Западът като движеща сила
на човечеството, и по тази причина универсализира самата универ-
сализация? С други думи, бъдете внимателни.

ДЪЛБОКА КУЛТУРА

При двата колоса в разбирането на човешката същност, Фройд

и Юнг, се наблюдават известни различия. Фройд вижда по-дълбоки
нагласи под нагласите на личноста, Юнг вижда по-дълбоки нагласи
под нагласите на колектива. И двамата виждат двете неща. Работа­
та на Юнг за нагласите, които не признаваме, че притежаваме и
работата на Фройд за монотеизма са добри примери. Нека назовем
тези дълбоки нагласи индивидуално подсъзнание и колективно под­
съзнание. „Колективът“ не е нещо загадъчно, той се отнася само
към дълбоките нагласи, които изглежда се споделят от участниците
в определена категория. Предположението е, че аналогични впе­
чатления са ги формирали повече или по-малко еднакво, след като
са били изложени на едни и същи впечатления: тук изобщо не става
дума за каквато и да било „колективна душа“ или нещо подобно.
Нека използваме израза дълбока култура за колективното подсъзна­
ние, което културата много често не признава.
Това обаче става прекалено абстрактно. Нашата задача е да
покажем, че дълбоката култура играе роля, и то важна, за фор­
мирането на нагласите и поведението в конфликта. С други думи,
културата на конфликта трябва да бъде включена в работата
по конфликта. Като пример нека да сравним конфликтите за ав­
тономията, включващи три страни с различни култури на конф­
ликт на Иберийския полуостров: Кастилия с център в Мадрид2,

2 Castilla (Кастиля) - кралство в Сев. Испания, осн. през 1035 г. със

столица Валядолид. През XI—XIII в. с прекъсвания се обединява с кралство
Леон (включващо и областите Астурия и Галисия), а през 1479 г. и с крал­
ство Арагон (включващо Барселона, Валенсия, Майорка, Сарагоса, Сици­
лия, Сардиния и др.) чрез брака на Фердинанд II Арагонски и Исабела I, с
което се поставя началото на единната испанска държава. Наричана е поня­
кога „Същинска Испания“, а книжовният испански език —кастилски. Б. пр.
Каталуния3 с център в Барселона, и Еускади = Страната на бас­
ките4. И конфликтите са за автономия/независимост между Ка­
талуния и Кастилия, и за автономия/независимост между Еуска­
ди и Кастилия.
Нашето безпокойство е свързано с влиянието на дълбоката
култура върху културата на конфликта. Ако например дълбоката
култура вече е заела позиция, и още повече ако това е силна пози­
ция, по въпроса кой/кои от петте резултата в конфликта по-горе
около две несъвместими цели е/са за предпочитане/ фаворизиран/,
тогава това, без съмнение, е от решаващо значение за прогнозата
и терапията.
Страните след това ще бъдат тласкани към този резултат или
тези резулгати дори без да съзнават какво се случва, тъй като то е
вече съхранено в подсъзнанието, и то без какъвто и да било протест,
тъй като това подсъзнание се споделя от всички или от повечето.
Тъй като общото между двата конфликта е Кастилия, нека
започнем тук с кастилската дълбока култура.
Тезисът е, че кастилската дълбока култура ще привилегирова две
екстремистки позиции с победител и губещ, а слабата страна е в от­
теглянето, компромиса и траисцендентносгта (мирния диагонал).
Това не предполага задължително насилие, макар че специ­
фичната култура на конфликта е съвместима с насилието. Ние
имаме работа с типична аристократична дълбока култура с коре­

3 Историческа област в Североизточна Испания е център Барселона,

населява се от етническата група каталунци, говорещи каталунски език, вли­
защ в групата на романските езици, както и испанският, но отличаващ се от
него. Съществува богата каталунска литература. Областта се ползва с авто­
номия със собствен парламент и правителство в рамките на Кралство Испа­
ния. Б. пр.
4 Баските населяват Северна Испания и Югозападна Франция и гово­
рят на специфичен баскийски език, който някои учени отнасят към афри­
канския клон на афроазийските езици, които включват арабски, берберски,
кабилски, както и отмрелите староегинетски, арамсйски и др. От векове бас­
ките се борят за независимост, като екстремистите от терористичната орга­
низация ЕТА не приемат предоставената през 1978 г. на областта Баския
ограничена автономия. Б. пр.
ни във феодалното Средновековие, с дуели, турнири и битки, нещо,
което всъщност не е типично само за Кастилска Испания. Същото
се среща в много части на Европа.
Но има и други начини за доминиране (Dominus = Господар)
освен меча. Единият метод е да се задейства конфликтът вербал­
но, като се използва съдът като арена, след като юридическата
дълбока култура също привилегирова крайните позиции („А е
виновен, В - невинен“); с малка вратичка за оттегляне: „Делото е
прекратено“.
Вторият метод включва използване на пари за купуване на
победата, което означава също корупция. Има и друг начин за оп­
ределяне на победителя - чрез гласуване, където простата арит­
метика освобождава страните от трудната задача да намерят ком­
промис или трансцендентност, запазваща „отлагането на пробле­
ма“ като възможност за оттегляне.
И тук трябва да споменем още един фактор, който е от особе­
на важност в Кастилия: харизмата, властта, произтичаща от из­
лъчването на личността, често издигаща този човек до статуса на
дои5 (ако Дон Жуан е пример за специфичен тип излъчване). Донът
влиза в стаята. Той е посрещнат с мълчание. Насядали около ма­
сата, хората представят своите възгледи. Постепенно вниманието
на всички се фокусира върху него. Той говори последен, негова е
последната дума, обобщението, заключението. Много от тези хора
живеят в Мадрид.
Независимо от приложения метод или механизъм, конфликтът
е решен чрез определяне на победителя.
Как става това? Може би можем дори да говорим за дълбока
дълбока култура, фундамент под фундамента, силна обвързаност
с числото „2“, и силна вяра, че Бог/Справедливостта говори чрез
резултата с ясен глас. Тази божествена яснота ще изчезне в без-
личието на компромиса, малодушието на оттеглянето и човешка­
та креативност на всяка трансцендентност.
Ако Бог искаше трансцендентност, тогава Той не би оставил
на Своите испански поданици толкова много форми на конфрон­

5 Титла на дворянин в Испания. Б. пр.

тация. Той би показал, че трансцендентността може би вече се
съдържа в Неговия акт на Създанието. Вместо това Той предос­
тавя на испанците възможността да изразяват Неговата воля като
побеждават, независимо как.
Но вярват ли испанците в такива неща днес? Те могат да вяр­
ват и без да осъзнават това, доколкото фундаментът под фунда­
мента е дори още по-слабо достъпен. Вярата в „2“ (резултатите),
може да надживее вярата в Бог и да бъде пренесена във вярата в
Справедливостта. Plus qa change, plus c 'est la meme chose, както
казват французите - колкото повече се променя, толкова си оста­
ва същото. Плъх „2“, скачайки от потъващия кораб на аристокра­
тичните дуели преди много време, не скача във водата, за да се
удави, а да намери друг кораб. И този плъх „2“ от известно време
се е оказал обитател на съдебните зали. Оттам идва и твърде удач­
ният израз „съдебен дуел“.
Но съществува друг, също така мощен носител на тази дълбо­
ка култура в Испания: коридата, бикоборството, с двама актьо­
ри, Toro (бикът) и Матадорът6 (убиецът). И само два резултата.
Матадорът убива почти винаги, a Toro се отправя към касапите.
Много рядко Toro успява да качи Матадора на рогата си и да из­
прати Матадора в болницата.
Toro и Матадорът обявяват стачка, седят, единият яде, други­
ят пуши трева - това без съмнение е оттегляне, но ще бъде опре­
делено като малодушие. Компромисът, само докато Toro не е ра­
нен, може да бъде добър за женчовците и ревльовците, като фран­
цузите и португалците.
Трансцендентността като договор за самоубийство, Toro и
Матадорът, бягащи успоредно, един срещу друг, е нещо отврати­
телно. Но негативната трансцендентност в смисъл Toro и Мата­
дорът, бягащи заедно, атакувайки съдията, или публиката, е инте­
ресен вариант. Но във всеки случай едва ли много реалистичен.
Той е само едно еретично предложение, направено от зрител-нор-
вежец.

6 Toro (исп.) - бик; матадор — главен борец между тореадорите, който

убива бика като кулминация на борбата с бикове, коридата. Б. пр.
 Бикоборството е като текст, един дълбок текст при това, как­
то вече беше казано: конфликт, който има два и само два резулта­
та. Нормално, естествено. Нещо като живота. И ще си остане така.
Но има и още един, много подходящ дълбок текст.
Тото притежава една много видима и доста често споменавана
част, cojones, тестиси. На същото място Матадорът има плътни
копринени панталони, които не оставят никакво съмнение, че и
той има нещо между краката. Изводът: това е борба „или-ти-или-
аз“ - между мъже. Истински мъже.
Преди няколко години, на арената се появи една много опитна
жена-бикоборец като явно предизвикателство към дълбоката кул­
тура. Много скоро тя беше накарана да съжалява. Ако се беше
посветила на борба с крави, мъжете биха преглътнали, макар и
неохотно. Биха приели, че тя си е намерила своето място.
След това има и трети дълбок текст: Toro - това е суровата,
грубата природа; черното, цветът на тъмнината, от най-дълбоки ­
те пропасти на действителността, цветът на Сатаната. Матадорът
не е само човек, но и красив, привлекателен; той е сила, умение,
техника, стил. Той танцува естетически балет на смъртта около
Toro. Не само човек срещу звяра, но и култура срещу природа,
това тържествува в тази смъртоносна култура на конфликта.
И тук стигаме до Каталуния. Те са граждани на все същата
испанска държава, но имат много различна дълбока култура, осо­
бено що се отнася до конфликта. Компромисът е предпочитаният,
разумен резултат, място по средата за разумните страни. Носите­
лите на тази дълбока култура са дори по-важни от бикоборството:
търговците, които купуват и продават, пазарят се, преговарят на
пазара, за да постигнат възможно най-доброто, което означава
приемливо и устойчиво, чрез пазарлък. В идеалния случай това
трябва да стане без принуда или заплахи, при което и двете стра­
ни се чувстват като победители, избягвайки противопоставянето
слава - победа, позор - загуба. Временното оттегляне от процеса
е възможно. Независимо от това какъв е резултатът, здравият
смисъл (на каталунски: seny) преобладава.
Но няма трансцендентност. Преговорите за постигане на ком­
промис са определени от страните и техните позиции. И опреде -
леното трябва да подлежи на делене, за да бъде възможно подска­
чането и приплъзването нагоре и надолу. Цената, в новички моне­
ти, е идеална за тази цел.
Алтернативата е търговия с коне, замяна на нещо неделимо за
нещо друго, което е също неделимо.
Това характеризира цялата нация. Компромисът на търгов­
ците е толкова нормален и естествен, колкото борбата на арис­
тократите. Нивото на осъзнатост е ниско и в двата случая, освен
когато има противопоставяне на конфликтния стил на другата стра­
на. И дори Мадрид е принуден да води преговори. Може би Мад­
рид се чувства по-естествено с по-войнствените баски?
Стереотипи ли са това? До известна степен, да. Но те не мо­
гат да бъдат опровергани от изследванията на общественото мне­
ние, които обхващат само съзнаването. Ние сме в сферата на кул­
турната антропология, компонент на интердисциплинарните из­
следвания на конфликта. Методът е наблюдение, участие, емна­
тия. И преди всичко - внимателни, опипващи диалози, за да се
постигне разбиране за това как противопоставените страни в кон­
фликта го възприемат, дълбоко навътре.
Идва ред и на баските. Една проста формулировка: Кастилия
in extremis, по-испанска от самите испанци. Игнаций Лойола и
неговата Compania de Jesus (йезуитите)78стават по католици от
самия папа. Изправете ги срещу Кастилия и резултатът е ясен пред­
варително: две паралелни битки с бикове. Тяхната тежка обща
история е история на борби за надмощие. Фраикистка Espana, ипа,
grande, libre*, предполага кърваво потискане на баските. И техни­

7 Орденът на йезуитите е основан през 1534 г. в Париж от И. Лойола

(1491-1556), който е негов ръководител (генерал) от 1541 г. до смъртта си.
Членовете на ордена не напускат светското общество, но спазват строго
чинопочитание и смятат, че всички средства за постигане целите на църква­
та са позволени. Главна сила в защита на католическата църква в борбата й
срещу Реформацията. Прониква в Индия, Китай, Филипините и Латинска
Америка (главно Парагвай). През XVIII в. е забранен поради грубата му
намеса в политиката, но през XIX в. е възстановен и през XX в. става водещ
сред католическото духовенство. Б. пр.
8 (исп.) - Испания - единна, велика, свободна - девиз на франкисти-
те. Б. пр.
ят отговор е да се противопоставят на режима на Франко с екс­
плозии, в крайна сметка постигайки известна автономия, но не и
желаната от ЕТА независимост. Експлозиите продължават. Со­
циалистическото правителство отговаря с убийства, използвайки
тайната полиция. Консерваторите отговарят с поляризация, изо­
лация. Двама лидери на ЕТА получават над 1000 години затвор. И
политическата партия на баските е забранена.
Това е култура на борба, с насилие, поляризация и дихото-
мии, с цели като „независимост“ и „в рамките на испанската Кон­
ституция“ (което означава статукво). Няма алтернативи. Страни­
те са свързани с два екстремни резултата. Оттеглянето е малоду­
шие. Компромисът е измяна. И трансцендентността изисква не
само креативност, но също и готовност да видим нещо валидно в
другия, което е блокирано от мощните задръжки, които дълбоката
култура налага на културата на конфликта. Хората, които знаят
малко за конфликта, често са убедени, че съвместната култура ще
ги обедини заедно, но това зависи от културата. Ако насилието се
притаява непосредствено под повърхността, тогава насилието,
извършено от един, е потвърждение на дуализма към другия и тех­
ният съвместен живот никак няма да е щастлив. Завинаги ли?
Да се надяваме, не. Но пътят към по-положително справяне с
конфликта преминава през болезнения процес на осъзнаване на
дълбоката култура. Там трябва да има известно осъзнаване на по-
дълбоката динамика, управляваща колективите, като се хванат
отрицателните аспекти на колективното подсъзнание, така да се
каже, за шията и се изхвърлят. Разбира се, това се отнася за двете
страни и вероятно повече за мъжете, отколкото за жените, и пове­
че за хората в центъра, отколкото за тези в периферията.
В същото време Каталуния пълзи към по-високи равнища на
автономност със своите две крачки напред, една назад. Политикът,
управляващ този процес, Пужол, се отклонява от вечния въпрос
на журналистите, „Целта независимост ли е?“ Той не може да каже
„Да“, защото това означава да въведе дуалистичната култура на
конфликта, и не може да каже „Не“, защото това означава да из­
пусне важна за пазарлъка карта. Оттеглянето от този конфликт е
умен ход.
 Между Страната на баските и Каталуния, високо в Пиринеи-
те, има една малка страна, Андора, столетия наред управлявана от
невероятен дует: Краля/президента на Франция, и епископа на Ур-
хел, неголямо градче в Испания. Днес страната е независима и
членува в ООН. Култура? Каталунска, разбира се. Малки крачки.
Без експлозии. Един модел от няколко за баските? Съдейки по
резултата, несъмнено - да, но като метод - по-проблематичен.
Всичко това - мирните преговори, отхвърлящи явната победа, по­
бедоносно маршируващите в Сан Себастиан (Доностиа)9 в крайна
сметка не съответства на дълбоката култура, проявяваща се също
с експлозии и бомби.
Една страна, поне три нации. Костенурката Каталуния ще
постигне висока степен на автономия преди попадналата в капана
на културата Ахилесова Баския. Трудно е да спекулираме за тол­
кова далечно бъдеще, но това би могло да изправи Мадрид срещу
Барселона не на равна нога, а от по-висшестояща позиция, защо-
то Мадрид остава в плен на глупавата двойна борба с бикове със
Страната на баските. Идеите за национална автономия изглежда
никога няма да умрат. Лидерите могат да бъдат убити, движения­
та могат да бъдат раздробени. Но идеята да бъдем управлявани от
сънародници, ще се запази, здраво вкоренена в дълбоката култу­
ра на всяка нация.
Нека вземем друг пример, този път повече геополитически.
Културата на конфликта е, несъмнено, важна, и още по-важна е
дълбоката култура, намираща се в основата й. В дълбоката култу­
ра = колективното подсъзнателно, архетипите на Юнг наподобя­
ват атоми от подсъзнателен смисъл, един пример за което е мно­
гократно обсъжданата досега ,двойственост“. Архетиповете мо­
гат да се съчетават в молекули с по-висока сложност, „синдроми“
и „суперсиндроми“, нещо като протеиновите молекули, ако се
придържаме към метафората за молекулата.
Един такъв синдром е силното убеждение за Избраните хора
(И), със Славно минало и/или бъдеще (С), които в същото време
страдат от безчетни Травми (Т). Това формира синдрома ИСТ,

9 Доностиа е баскското название на гр. Сан Себастиан, Испания. Б. пр.

който е сред най-проблематичните в макро- и мегаконфликтите.
На равнище личност това ще бъде човек с мандат от Бога, очак­
ващ слава в бъдещето, но също така дълбоко белязан и повреден
от травмата, реална или въображаема, нанесена му от другите. В
това има определена вътрешна логика. Този, който е белязан от
Бог на челото си, е предопределен за нещо голямо, но той също
предизвиква огромна завист, и другите искат да го смажат.
На персонално микроравнище такъв човек явно страда от ма­
ния за величие и параноя и подлежи на психиатрично освидетел­
стване за нарцисизъм/параноя. Но на държавно макроравнище тази
национална патология все още понякога се класифицира като пат­
риотизъм, като любов към отечеството и е горещо приветствана.
Като дълбока култура това ни изправя пред огромни пробле­
ми. Държава, движена от доминиращата нация с подобен вид ба­
гаж в своята дълбока култура, разполага с огромен стимул да под­
чинява другите, което е основният показател, отличаващ запад­
ния колониализъм. Но как такива Избрани нации се отнасят по­
между си? Нека разгледаме четири случая.

САЩ Израел Ирак Сърбия

Избран от Бог от Яхве от Аллах от Бог10
Слава след Втората Израел I Давид Шумер, Вавилон 28 юни 1914 г.
световна война Израел II 1947-? Абасиди Югославия
Травма Виетнам Шоа" Багдад 1258 г. 28 юни 1389 г.
11.09.2001 г. колониализъм 28 юни 2001 г.

Богът на западните и източните християнски църкви, Яхве на

юдаизма и Аллах на исляма - Авраамовата троица - всички те
имат своите самозвани Избрани Народи. Те имат своята слава от
миналото и своите дълбоки травми. Таблицата подлежи на вся­
какви обсъждания, но синдромите ясно имат някакво сходство.
Всичките четири държави/нации базират своята легитимност върху

10 Галтунг използва в оригинала славянската дума Бог. Б. пр.

'1 Шоа е названието на иврит на холокоста - масовото изтребление на
евреите от нацистка Германия през Втората световна война. Б. пр.
богове с универсални претенции. Но има и една важна разлика:
САЩ разглеждат себе си като неизменно прави, но същото не би
могло да се каже за Израел, Ирак и Сърбия. Те могат да бъдат
регионални сили, но САЩ са световна сила, дори световен модел
в собствените си очи, както и за много други.
И така, те се движат към сблъсък. Хитлер вижда своя народ като
избран от „Провидението“ и преживял и слава, и травма. Курсът към
сблъсък с евреите е поет преди много време, особено след като зак­
летият антисемит Лютер придава на християнския Бог германски
профил. Това, че САЩ не се включват в сблъсъка с Израел е обус­
ловено от силната позиция на евреите в САЩ след 50-те години на
XX в. Ако иракчаните и сърбите бяха способни да си оситурят ана­
логични позитщи в САЩ, войната в Залива, както и бомбардировки­
те на Югославия биха били немислими. Двете страни биха имали
солидно представителство в Държавния департамент. Ние знаем как
стояха нещата в действителност и какво се случи. Ние също така
знаем кой е един от корените на свръхнапрежението между Израел и
Ирак. Техният проблем е същият като на Сърбия. Проблемът не е
Шарон, Садам Хюсеин или Милошевич, а патологичната дълбока
култура, която може да надживее всичките тези личности.
Разбира се, може да бъде казано още много и читателят ще
намери повече по този въпрос в книгата „.Мир с мирни средства“'2,
част IV, Теория на цивилизацията. Има нещо различно в гледните
точки за времето и пространството на различните цивилизации.
САЩ, Западът in extremis'3, имат неограничена космическа перс­
пектива, която включва не само планетата Земя, но дори цялата
вселена. Но времевата перспектива е ограничена, като „преди Деня
на благодарността/Коледа“ или „в мандата на тази администра­
ция“. Сърбия е контрастът - Бог, православният Господ й е възло­
жил мисия като защитна стена срещу настъплението на мюсюл-
маните/османлиите, заели позиции в малки територии в Косово,
Босна и Хърватия. Християнството, което те са били избрани да

12 Johan Galtung, Peace by Peaceful Means, London, Thousand Oaks, New

Delhi, SAGE, 1996. Б. np.
13 (лат.). Краен, екстремен. Б. пр.
защитават, се обърна срещу тях обаче, възненавидя ги и се зае да
ги унищожава, „от завист“. Но Сърбия, подкрепена от Бог, ще се
извиси отново от пепелта, и отново, и отново, след поражението и
отстъплението; вечни теми в сагата на страстите сръбски. Пора­
жение, отстъпление, завръщане.
Ирак има аналогична разширена перспектива във времето,
включваща поражението па Вавилон и Абасидите; клането в Баг­
дад през 1258 г. от монголите, подкрепени от Папата; Османската
империя; измяната през 1916 г. на Сайкс/Пико (британския и френ­
ския министри на външните работи, които обещават свобода на
арабите, ако те се борят срещу турците, но вместо това ги превръщат
в колонии); провинция Кувейт е отнета от Ирак през 1898 г.; и Вой­
ните в залива. И въпреки това Ирак упорстваше и продължи да упор­
ства. Вашингтон е много нетърпелив. Но онзи, който има по-дълго­
срочна перспектива във времето, в края на краищата ще победи.
Освен това, има и друг показател, произтичащ от културата
на иракските бедуини. Войната е не само въпрос на победа, на
постигане на целите „с всички необходими средства“, предотвра­
тявайки опитите на неприятеля да осуети това да се случи. Това е
съвременната война, войната на Клаузевиц, така нареченото
продължение на политиката с други средства. Победата над Ирак
през 1991 г. беше отпразнувана в САЩ, тъй като Кувейт всъщност
престана да бъде окупиран от Ирак и получи отново свободата си.
Интересното тук беше, че резултатите от войната бяха отпразну­
вани също и от Ирак през февруари 1991 г. Но могат ли и двете
страни да са победители? Разбира се, това е възможно, ако те во­
юват в две различни войни, дефинирани в пределите на две раз­
лични култури. САЩ и водената от тях коалиция се сражават в
съвременна война и спечелват. Ирак се сражава в традиционна
война, вкоренена в дълбоката култура на бедуините и в иракската
дълбока култура в частност. Те също побеждават, защото в допъл­
нение към военната победа имат още три други перспективи: вой­
ната като начин за демонстриране на кураж, като начин за пости­
гане на чест и достойнство. Ако побеждавате от военна гледна
точка, прекрасно - но ако не успеете, то все пак ви остават още
три възможности.
 Колкото повече съюзници има от другата страна, толкова по­
вече войници, колкото по-мощни оръжия, толкова по-добре. Кол­
кото по-голямо е надмощието на другата страна, толкова повече
смелост може да бъде демонстрирана и толкова повече чест и дос­
тойнство ще бъдат пожънати. Рано или късно ще трябва да се обя­
ви капитулация - за да се предотврати унищожението. Но между­
временно моралната победа е завоювана, противно на наивните
„реалистични“ теории за баланса на силите, според които
превъзхождащата разрушителна мощ трябва да сдържа, а не да
изкушава. Един пример за това, докъде може да ни доведе универ-
сализацията без познаване на дълбоките културни различия.
Ако Ирак е избран народ, може би повече от арабската нация,
отколкото от Аллах, ако той има много дългосрочна перспектива,
и може да пожъне традиционна победа въпреки съвременното по­
ражение, то на всички тези, които имат различен културен про­
фил, ще бъде трудно да се справят с иракския народ. Войниците в
(пост-)модерната война са страхливци, убивайки от над 4000 м
височина беззащитни цивилни в Ирак, Сърбия и Афганистан. Те
побеждават, но пожънват малко чест и още по-малко достойнство.
Кой тогава ще победи в по-дългосрочен план?
Както вече споменахме, много повече би могло да бъде каза­
но по въпроса. Дълбоката култура е една необходима основа за
обяснение на поведението от конфликтен тип. Но това не е дос­
татъчно, то е само един показател сред многото други.
Още един синдром: ДМА — Дуализъм, Манихейство, Арма-
гедон.
Кратка версия на Библията и произлизащите от Авраам рели­
гии: има две сили в света, Добро и Зло, представени от Бог и Са­
таната, и непримиримите противоречия трябва според закона на
природата да завършат с финалната битка, Армагедон. Извод от
гледна точка на конфликтната култура: озтеглянето, компромисът
или мирната трансцендентност са напълно безсмислени. Самата
борба е трансцендентност. Твърде бедно меню на конфликта, пред­
ложено от тези религии.
„Непримиримостта“ означава „или ти, или аз“. Механизмът на
вземане на решения е в насилието; не в съдебния процес, корупци­
ята, гласуването или харизмата. Фундаменталистите във всичките
три религии, и техните светски приемници, блокират всички мерки,
за да не се допусне разширяване на културата на конфликта с оглед
включването на мирния диагонал. Те се стремят към насилие.
Но синдромът ДМЛ има други, също толкова разрушителни
последствия.
Поляризацията в двата блока, при което двете страни казват
само добро за себе си и приписват на другия само лошо, е обща
черта при протяжен конфликт, особено когато той е свързан с та­
кива важни цели като основните потребности. Но този, който стра­
да от синдрома ДМА, вече е свръхполяризиран. Всичко, от което
той се нуждае, е добър неприятел, така че те могат взаимно да се
допълнят. Те се разбират помежду си без думи.
Поляризацията облекчава осъществяването на насилието, за-
щото ДМА вече дехуманизира Другия. Поляризацията също така
улеснява страданието при насилие. Насилието, извършено от Зло­
то, идва, за да потвърди собственото ни морално превъзходство
макар и да ни носи унижение и презрение. ДМА също така блокира
всяко реално разбиране на Другия. Ако Другият е Зло, тогава защо
трябва да се опитваме да разбираме неговите цели? Достатъчно е
да покажем неговата грозна натура, няма нужда да се чува неговият
глас, да се показва неговото лице. Ако това го прави отчаян и си­
лен, то само доказва нещо, което ние вече знаем: той е зъл. Кой ще
пожелае да знае целите на Сърбия в конфликта във и около Юго­
славия, когато Сърбия е просто зло? Или трудностите на Джакарта
във връзка с Източен Тимор? Подобно знание ефективно се изтри­
ва от синдрома ДМА. Омагьосан и много проблематичен кръг.

ДЪЛБОКО ПОВЕДЕНИЕ

Това е поведение в латентна форма, някъде дълбоко навътре,

което си прокарва път навън и нагоре. Ние трябва да го иденти­
фицираме с действието, произтичащо от основните потребности.
Един пример: диалог с водещ съветски функционер през 70-те
години на XX в. за военните доктрини. След един хубав разговор,
аз установих, че той гледа часовника - не своя собствен, за да
види колко е часът, а моя. След малко изчакване той не успя да се
въздържи да зададе въпроса, който напираше - къде съм си купил
този часовник и колко струва той. Часовникът беше дигитален,
голяма рядкост по онова време. Необходимостта вербалното дей­
ствие да излезе навън има отношение към идентифицирането на
това, какво става в този момент на Запад. Това, което изпълва
сърцето, устата трябва, рано или късно, да изрече.
Смисълът на разказаното е в това, че дълбокото поведение влияе
на повърхностните действия и понякога ги изопачава. Затова на
дипломатите се предлагат подаръци като разкошни обеди и секс с
надеждата, че това може да насочи тяхното поведение на масата за
преговори към Да. Ако те са изморени от разкошни обеди, но не и
от секс, тяхното вербално поведение може лесно да стане Да.
„Мирен договор“, който потиска такива основни потребнос­
ти като идентичност, свобода и благосъстояние, е антимирен до­
говор. Дълбокото поведение ще намери своя път към дневната
светлина, подобно на семената под асфалта, и ще изригне като
мощен взрив, подобно на замръзналата вода в пукнатините. Като
казваме това, ние не искаме да кажем, че самото насилие е основ­
на потребност. Ако това беше така, би имало повече насилие, при
това не толкова лесно обяснимо от гледна точка на блокираните
основни потребности, дълбока култура и дълбинна структура.
Насилието ще бъде насочено срещу всичко, което блокира
основните потребности, но може също така да бъде изместено във
всяка посока. Ако насилието беше пушек, тогава блокираните ос­
новни потребности биха били огънят. Една от тях е идентичност­
та, а част от идентичността означава контрол над собствената си­
туация. Но ако конфликтът е със суперсила или с мнозинство,
страдащо от ДМА, тогава няма разбирателство, защото другата
страна няма намерение да слуша. ДМА произвежда насилие, за­
щото поляризацията прави човека глух. Диалогът няма алтерна­
тива при намирането на мирно решение.
Основно правило: Audiatur et altera pars, изслушайте всички
страни. Уважавайте ги. Дайте им възможност да се изкажат. За­
щото трансцендентността може да се намира зад ъгъла (виж диа­
лога с индонезийския генерал в Събота).
 ДЪЛБИННА СТРУКТУРА

Дълбоките противоречия са разположени в дълбинната струк­

тура. И това ни кара да се обърнем към друг учител от XIX в.:
Карл Маркс. Той използва противоречията, за да разбере струк­
турата, особено класовата, най-вече икономическата, и още по­
точно казано, противоречието между тези, които притежават, и
тези, които не притежават средства за производство и по тази при­
чина се намират в опорната точка на историята.
Нека разширим тази перспектива и разгледаме някои други
дълбоки противоречия, дълбоки в смисъл, че можем да говорим
за „тектонични“ плочи, пораждащи социални земетресения, и то
не само в пределите на обществото от личности, но също и в све­
товното общество от държави. Вижте таблицата на стр. 220:

Всички тези дълбоки противоречия са вертикални, между ви­

соко и ниско равнище, и те всичките са потенциални носители на
структурно насилие. Но можем ли да кажем, че държавите имат
пол? Ако използваме груба формулировка, подобно на противо­
речието между „насилник“ и „насилен“, тогава несъмнено - да. И
САЩ се опитват да бележат ненормалните (девиантните) държа­
ви, като използват понятието ,държава-мошеник“ - израз, който
днес все повече подхожда за тях самите.
Конфликтите могат, би трябвало, трябва да се разбират също
и на фона на противоречията в дълбинната структура. Фройд,
например, е изучавал хистеричните жени, които са имали огром­
ни затруднения със самите себе си и със своята среда, и психо-
логизирайки тяхното поведение по добре познатия му маниер,
търси дълбинната структура на душата. Той не е виждал дълбо­
ката социална структура. Момичетата учели до гимназия, след
което трябвало да седнат до прозореца и да бродират, докато
напълнят своите ракли, с надежда да си намерят ухажьор. Но
братът, често по-малко надарен, продължавал да учи. Сестрата
би могла да се прокрадне в неговата стая, да чете неговите кни­
ги, когато родителите спят. Блокирането на тази потребност от
идентичност чрез знание би трябвало да доведе до насилие сред
 На равнище личности На равнище държави
По отношение на природата Замърсяване, захвърляне, убиване Замърсяване, захвърляне, убиване
Между половете Насилници и насилени Насилници и насилени
Между поколенията Най-възрастни, средно поколение, Най-възрастни, средно
най-млади поколение, най-млади
Между расите Бели,цветнокожи Бели, цветнокожи
Между класите Властимащи-безвластни Властимащи-безвластни
- политически Власт за вземане на решения Власт за вземане на решения
- военно Власт за потискане Власт за потискане
- икономическо Власт за възнаграждаване Власт за възнаграждаване
- културно Власт за убеждаване Власт за убеждаване
По отношение Нормални-девиантни Нормални-девиантни
на девиантностга Соматично болни Соматично болни
Психично болни Психично болни
Престъпници Престъпници
Между нациите и
цивилизациите Изток-Запад Изток-Запад
По отношение на страните, Център-периферия, Център-периферия,
териториално вътре и между държавите вътре и между държавите
мъжете; при жените насилието е насочено срещу тях самите.
Фройд нарича това хистерия.
Норвегия, която познава добре Сърбия и дружи с нея след
Втората световна война, и Испания, която няма нито познание,
нито дружба, изведнъж се оказаха настроени срещу Сърбия. Ис­
пания бомбардира страната, Норвегия я подкрепи страхливо. Ар­
гументите звучаха неубедително дори на самите правителства. Но
фактите бяха прикрити, а ДМА и елементи от ИСТ - мобилизира­
ни, за да легитимират убийствата на сърбите. Дълбоката световна
структура и дълбоката световна култура заедно се захващат да
изопачат действителноста: Норвегия и Испания са послушни пе­
риферни страни от НАТО; колкото до ЕС, Испания е член на Съю­
за, а норвежкото правителство иска да се присъедини към него.
Съзнанието е обусловено от тези структурни принадлежности и
по тази причина е фалшиво по отношение на Сърбия. Правител­
ствата на двете страни си бяха научили урока, че за да бъдат доб­
ри членки на НАТО и ЕС, готовността да убиват сърбите трябва
да стои в дневния им ред. За да решат какво да правят, те гледат
към Вашингтон и Брюксел, а не към Сърбия.
На някои тези думи може би ще прозвучат твърде тежко. Но
те са просто реалистичен анализ на това, какво действително е
станало и става. Това не означава, че ръководителите на външна­
та политика на страните трябва да отменят членството и стремежа
си към членство в организациите, за да изменят политиката. Но те
ще се нуждаят от много силни аргументи и солидарна поддръжка
от други участници, за да постигнат това. За това се иска полити­
чески кураж, твърде рядка стока в периферията.
И след това идва дълбинната структура на пола. Аз бях
веднъж, през 1994 г., посредник между кюрдски фракции в дво­
реца Рамбуйе в покрайнините на Париж. Техният проблем не
беше, че кюрдските жени, облечени в черно, отправили се на
мирен поход към Анкара, няма да бъдат забелязани. Проблемът
беше всъщност, „Какво ще се случи с нас, мъжете? Жените ще
надделеят!“ По-добре да си останем със старото мачо поведе­
ние. По-добре патриархат и без свобода, отколкото паритет на
свободата и пола?
 Дълбоката култура и дълбинната структура подлежат на про­
мяна чрез процеси, които обикновено изискват значително време.
Но дълбокото поведение произхожда от основните потребности,
които не могат да бъдат променени, докато хората не бъдат подло­
жени на генетична обработка. Защо тогава да се безпокоим толкова
много за това, когато ние все едно не можем нищо да направим?
Този въпрос е основан на недоразумение. Не е необходимо да
променяме силата на земното притегляне, за да го използваме в
наша полза, например, за да раждаме, или за да се спускаме със
ски по пистата. Основното е да познаваме силата, но не за да я
премахнем, а просто както е добре да се познават рифовете в мо­
рето, за да не се окаже корабът ни на високо и на сухо. Свободата
означава осъзнаване на необходимостта, както са отбелязали много
философи. Но реалната свобода е осъзнаване на достатъчността,
при което достатъчното е да променим тези сили.
Тъй като страните в конфликта най-общо не осъзнават дълбо­
ките аспекти на своята собствена ситуация, и особено на своите
собствени култури, те се нуждаят много от диаграмите на посред­
ника в конфликта, където рифовете би трябвало да са обозначени.
Задача на посредника в конфликта е да се опита на базата на това,
което тези страни казват и като се отнася към тях сериозно и с
уважение, да ги накара да се осведомят по-добре за това, което се
намира под повърхността. Ако попитаме как партньорите в диа­
лога гледат на конфликтите изобщо, често получаваме много ясни,
понякога прекадено ясни, отговори. „Ако ние не постигнем комп­
ромис, тогава ще започне война“ - с други думи, въвличат се само
3 точки във военния диагонал. Никаква лекция няма да направи
особено впечатление. Но добрите примери от собствената култу­
ра на личността за други начини, по които може да се постъпи,
често имат някакво влияние. По-добре се запознайте с тях.
Добра идея е също да се повиши съзнанието на страните в конф­
ликта за своите собствени потребности. Така ще изпитат по-голямо
уважение към потребностите на другата страна. „Не мислите ли, че
това е също така важно за другата страна, както и за вас?“, е полезен
въпрос в диалога, който често служи за отваряне на очите, често води
до красноречива тишина, означаваща неохотно съгласие.
 СЪБОТА
КРЕАТИВНОСТ,
ДИАЛОГ, ПРЕГОВОРИ

КРЕАТИВНОСТ

Креативностга е разположена в граничната зона между инте­

лигентността и емоционалното. Знанието и чувствата се изтласк­
ват взаимно и внезапно се появява трансцендентността, по същия
начин, както това се случва с творците в изкуството - например в
архитектурата и проектирането. Думата „изкуство“ е важна тук и
много често - оправдана. Добрата идея възниква първоначално
като чувство дълбоко вътре в човека, сама си прокарва пътя наго­
ре, достига до главния мозък, където се вербализира и завръща
отново в гръбначния мозък, създавайки чувство на оргазмично
освобождаване. Подобно на истинската любов, това не се случва
често. Но когато се случва, е нещо изключително.
Чувствата са движещите сили, интелектуалността - инстру­
ментът. Това очевидно противоречие е преодоляно, трансценди-
рано в работата с конфликта чрез страстно придържане към цен­
ности като емпатията, за да познаваме истински страните, креа-
тивността, за да бъдат те в състояние да окажат каквато и да
било помощ, и ненасилие, което придвижва основните потребно­
сти, като никога не им пречи. Работата с конфликта трябва, както
беше отбелязано, да има дълбоките си корени в тези ценности,
които, от своя страна, биха могли да бъдат сложени открито върху
масата. Един безчувствен посредник в конфликта няма да свърши
добра работа. Мотивацията е прекадено слаба. Посредничеството
не е работа за индиферентни хора.
Да погледнем в тази книга четиридесетте предложения за
трансцендентност и трансформация. Те са там, отпечатани, гле­
дат ви в очите. Те могат да се окажат отчасти тривиални. Къде е
крсативността в това, можете да попитате. Тя не беше там, когато
работата започна. В даден момент този знаменит скок в неизвест­
ното и необичайното е бил извършен.
Никъде ние не сме казали това, което мнозина казват: „Стра­
ните трябва да се обединят“. Това е толкова лесно да се каже и
толкова безсмислено, колкото е да се каже на човек, изпаднал в
беда, „Трябва да се стегнеш“. Във всички ще се зароди големият
въпрос защо, какво ще излезе от това? Ние вече опитахме това и
то не помогна! Ето къде е нужен посредникът в конфликта - да
покаже слабо мержелеещата се светлинка в края на тунела, която
може да запали известно чувство на надежда.
Човекът, от който се очаква да се „стегне“, също знае това.
Проблемът е: как, къде, кога, с кого, против кого, и какво ще ме
накара да повярвам, че този път това ще сработи? На човек, който
е паднал във водата и не умее да плува, няма нужда да му съобща­
ваме, че трябва да се научи да плува. За да помогнете, трябва да
знаете точно какво е нужно и да допринесете с някакви идеи, кои­
то дават някаква опора за надежда при дадената ситуация.
„Липсва политическа воля“ - ето още една много лоша фор­
мула, на същото ниско равнище, както и „липсва взаимно дове­
рие“. Разбира се, на двете страни им липсва всичко това, не защо­
то те са генетично неспособни за добра воля и доверие, а защото
конфликтът прави тези отлични качества недостатъчни. Онова,
което липсва, почти винаги са „добрите идеи“. Именно тук е зав­
ръзката.
Но има също и ситуации, където дори най-добрите идеи са
безполезни. На една от страните просто не й се иска, няма воля,
защото вижда шанс да победи. Тази страна след това трябва да се
убеди, че победата може да се окаже много скъпа и може да я
доведе до ситуация, когато тя рано или късно ще предпочете транс-
цендентност, която да даде и на другата страна повечето от това,
което иска. Американският призив „победа, победа“ е неприем­
лив, защото не сочи скока, трансцендентността, към качествено
нова реалност. Този призив не е сериозен.
Предложенията в тази книга са усилия да бъдем креативни,
без да прекаляваме. Предложенията трябва да съответстват на
конфликта такъв, какъвто е известен на страните. Те трябва да
припознаят своята собствена реалност. Новото трябва да
присъства в старото, и старото - в новото. Понякога предложения­
та са просто изброяване, в което можем да разчетем мирния диа­
гонал без каквато и да било особена трудност. Но много често има
елемент на изненада под повърхността, нещо повече от сумата от
трите точки.
Възможно ли е да се научим на креативност? До определена
степен, да. Онова, което може да се научи, е нещо, което всеки
може да направи, а което всеки може да направи, е общо достоя­
ние и едва ли заслужава епитета „креативно“. Нужно е нещо по­
вече, една стрела, сочеща бъдещето. Тъкмо тази способност идва
с опита. Първите сто случая са най-трудни.
Не допускайте креативносгта да бъде мистифицирана. Креа-
тивността е скок. Но има също и трамплини като следните три:
1) „Това ми напомня за“. Паметта се основава на личния опит
и на опита на другите. Има два начина за „ напомняне “: като иден­
тичност и като изоморфизъм', структурна идентичност.
Дърводелецът много пъти е монтирал гардероб на стената и
след това прехвърля своя опит в конфликт за това, къде гарде­
робът се предполага да стои. Отговор: това е идентичен случай,
закачете го на стената. Една нация иска високо равнище на авто­
номия, дори независимост от държавата, която вижда като свой
затвор, и търси в историята и географията нещо аналогично. В
този случай има голяма вероятност, че този, който търси, ще на­
мери. Но винаги ще има някои възражения: това изобщо не е иден­
тично, това е нещо друго. „Те не могат да бъдат сравнявани“ е
странен израз, използван често от мнозина, когато това, което са
направили, е напълно сравнимо, но правят извод, че случаите не

1 В математиката - еднозначно обратно съответствие между две съвкуп­

ности, което пренася без изменение определени съотношения между еле­
ментите на едната върху съответните елементи на другата. В химията-свой­
ство на близки помежду си по химически състав и структура кристални ве­
щества да образуват кристали със смесен състав, както и способност на
вещества с близък химически състав да се отделят от разтвор или стопилка
във вид на еднородни кристали с променлив състав. Б. пр.
са идентични. Въпреки това възражението трябва да бъде взето
сериозно. Трябва да се идентифицира какво е различно, какво е
подобно и какво означава, когато примерът е използван като мо­
дел, който трябва да бъде критично изследван.
Така например, обикновено възражението срещу прилагане­
то на скандинавския модел в други части на света е „Без съмне­
ние, това работи при вас на север, вие сте толкова миролюбиви!“.
Един кратък курс по история на скандинавските войни трябва да
обори това възражение. Но две неща остават: за да се постигне
този модел, необходима е упорита работа и солидно гражданско
общество. Ако нещо трябва да бъде използвано като модел, тога­
ва всички важни характеристики трябва да бъдат включени. „Ва­
шите езици са сходни“. Хубаво, опитайте се да кажете това на
фински. На исландски. Или на саами. Опитайте същото в Швейца­
рия. Опитайте се да разработите потенциала на „еднакви или сход­
ни езици“ (популярна идея сред тези, които знаят твърде малко)
върху темата за Гражданската война в САЩ. Или за Първата и
Втората световни войни.
Идентичността може да функционира добре само в пределите
на едно от четирите равнища, докато изоморфизмът, структурна­
та идентичност, може да се използва също и между равнищата.
Идентичността не е в страните, а в тяхното отношение помежду
им. Не А=Х и B=Y, а А:В = X: Y - А към В е подобно на X към Y.
Две страни решават своя граничен конфликт, като определят
съвместна, двунационална зона. По принцип, двама съседи могат
да сторят същото със своите градини. Изоморфизъм, структурна
идентичност, работа в пространство. Но дали това се отнася и за
времето? Съседите ще имат наследници, защото не могат да жи­
веят вечно. Тези, които са наследявали съвместна собственост,
може би не са изпитали радостта от трансформирането на конф­
ликта. Или могат да бъдат продавачи и купувачи, които настояват
за „ясни линии“ без ограничения за продажбата на парцела.
И тогава може да се случи, че двете страни са достатъчно умни
да прокарат границата: „ние намерихме съвместно решение, но
може би трябва също, като резерв, да подготвим и отделно реше­
ние“. Държавите също могат да имат наследници, това е важен
проблем в международното право. Но дори ако държавите са мно­
го устойчиви, правителствата имат по-кратък срок на живот от
човека и могат също да намерят причини, за да не бъдат обвърза­
ни от дадено споразумение. Следователно, по-добре е да се мисли
за това непрекъснато.
И тук виждаме голямата сила на този метод: прехвърлянето
между А,В и X,Y дава много идеи - не само за това, което може
да бъде направено, но също така и за проблемите, които биха
могли да възникнат. По тази причина винаги е по-разумно да се
провери дадена добра идея на друго равнище на конфликта. Как­
во би означавало, ако проблемът не е между класите в обще­
ството, а между регионите в световното общество или между
съпрузи? Има ли нещо, за което би трябвало да внимаваме, за
което не сме подозирали?
Евристика е думата за този метод, произвеждащ идеи. Ме­
тодът на изоморфизма е още по-добър от метода на идентичност­
та, тъкмо защото можем да бъдем на едно, две или три равнища от
отправния пункт и там може да има дори повече разлики, върху
които да разсъждаваме. Освен това, ние трябва да настояваме, че
това е нещо, което всеки може да направи, стига да има необходи­
мата подготовка.
„Обикновените“ хора правят подобни неща непрекъснато.
Казват същото като посредника в конфликта: „Ние бихме могли
да опитаме това, което те са направили в...“ и получават в отго­
вор въпроса: „Но не е ли това съвсем различно, защото...?“
И след това диалогът вече тече. Какво по-добро от това? Те
могат да обсъдят конфликт, както се обсъжда в китайския театър,
като огледално отражение на някой друг конфликт.
2) Комбинирайте познатите елементи по нов начин. Няма
нищо неправилно в предизвикателството, дори настояването от
страните във въоръжен конфликт да спрат огъня, да преговарят
и да подготвят планове как да действат в конфликта. Но подреж­
дането на тези три елемента точно в този ред работи лошо. Има
добри причини да приемем, че отначало трябва да се планира,
след това да се проведат някакви преговори, след като те са „опоз­
нали взаимно зъбите си,“ и накрая да се стигне до спиране на
огъня, съчетано с изваждане на някои зъби, в смисъл - унищо­
жаване или предаване на оръжие. С други думи, в обратен ред.
Или още по-добре: извършете и трите действия успоредно, едно­
временно.

Но ако противниците дойдат с оръжието си на масата за пре­

говори? О да, те могат да направят това. Аз бях преподавател по
методология в Хаванския университет, Куба и бях поразен, кога­
то студентите идваха на лекции с автомати, които дори не поста­
вяха, а хвърляха на масите. Те идваха направо от тренировки в
милицията. Удивително е колко бързо човек привиква към такова
поведение. Значително по-зле щеше да бъде, ако студентите сяда­
ха на масата без идеи. По-добре носете както оръжие, така и идеи,
отколкото нито едното, нито другото.
Има историческа традиция, но не и здрав разум при избора на
реда, споменат по-горе - да се започва с преговори за спиране на
огъня, както обикновено постъпват великите сили и ООН. Както
бе споменато няколко пъти, защо някой трябва да се откаже от
оръжието си, което според него би могло да му донесе военно
решение, или в краен случай, да му позволи поражение с чест, ако
този някой не вижда никаква светлина в края на тунела, никаква
трансформация на конфликта?
С други думи, креативността понякога означава да се проме­
ни редът във времето. Това означава, че не е възможно да се пре­
калява с креативността, защото елементите вече са известни. И
това, което може да бъде направено с времето, може да бъде на­
правено с пространството. Вижте как кухнята е разположена днес
в сравнение с разположението й преди един век, когато тя е в пе­
риферията на апартамента или къщата, към задния двор. Сега тя
много често е в центъра, стените частично са премахнати (както и
домашната прислужница). Онзи, който приготвя храната, участва
във всичко и вижда всичко. Креативно.
3) Идентифицирайте колективните аксиоми на вярата.
Това е ефективен метод, но не винаги толкова лесен за практику­
ване, ако не знаем какво би могло да е разположено „отдолу“. Пред­
ставете си, че всички страни в конфликта страдат от синдрома
ИСТ, и че Бог за един е Сатана за друг, така че тези, които виждат
себе си като избрани от Бог, биват виждани от другите като инст­
рументи на Сатаната. Прогнозата е мрачна. Но има възможност
да хванем бика за рогата, като просто ги накараме да си дадат
сметка за своето суеверие, за безсмислието, което ги свързва.
Всяка страна ще протестира, че само другата е суеверна, а тяхно­
то не е суеверие, а чиста истина!
Един добър драматург би могъл да общува по-добре от който
и да било друг с двете страни, използвайки това като тема за пие­
са. Но тези, които разбират от такива неща, обикновено не пишат
пиеси, а тези, които пишат пиеси, граничещи с политиката, знаят
прекадено малко за политиката, и особено за световната политика.
Те може да са прекадено увлечени от героите, персонажите, т. е.,
микроравнище.
Към синдрома ДМА може понякога да се подходи, като се
отбележи следното:
- В този конфликт имаме работа с повече от две страни;
- Другият мисли, че вие сте зло и вашата задача е да го убеди­
те, че това не е така, след като сте се запитали сами какво
Другият трябва да направи, за да ви убеди, че той не се е
родил като вечно зло;
- Има аналогични ситуации, които не са завършвали задъл­
жително с Армагедон.
ДМА като непоклатима вяра трябва да бъде разклатена. Не е
лесно, когато вярата е толкова едностранна, каквато е при твърдо-
линейните марксисти. Разбира се, в повечето конфликти има еле­
менти на класова борба. Но е възможно също така в повечето от
тях да има борба между половете и между поколенията, и между
нацията и държавата. Истински вярващ е този, който е построил
своя представа за света около само един такъв фактор, и след
това вижда всичко в светлината на тази монофакторна теория.
Можем да видим това много ясно в опростената представа на
Запада за конфликтите във и около Югославия. Тези, които вяр­
ват в ДМА, прегръщат монофакторната теория „Милошевич“. Те
са удовлетворени от нея и който „отнеме монофакторната теория
от един среден човек, в същото време ще му отнеме щастието“.
Както при разделянето на света на две части, буржоазия и проле­
тариат, вкопчени в смъртоносна прегръдка, неизбежно водеща
към Армагедона на световната революция, и оттам към рай на
земята. Чист ДМА - направо от Авраамитските религии.

ДИАЛОГ

За диалога може да бъде казано много и много вече беше ка­

зано в тази книга. Нека отначало покажем начина за организиране
на диалог.
Ние често говорим за диагноза, прогноза и терапия като три
пътя, имащи отношение към конфликта, който отказва да изчезне.
Диагнозата е описателна, основава се върху данни за нещо, което
вече се е случило в миналото. Прогнозата също е описателна, но с
подскок към бъдещето - както диагнозата поема риска да скача в
дълбокото, от повърхностния признак към нещо по-дълбоко, към
заболяването. Както диагнозата, така и прогнозата се нуждаят от
теория, за да предприемат този преход. И те често са спорни.
Терапията е нещо друго. Тя също е ориентирана към бъдеще­
то, подобно на прогнозата, но нормативно, предписващо. Тя не
спира до това, какво се готви да се случи, а се фокусира върху
това, какво трябва да стане. Терапията може, разбира се, да бъде
оставена на самия човек. Ние се отказваме от думата „пациент“,
защото тя вече определя една роля на човека, а в английския език
тя има също съпътстващо значение „търпелив“. Защо пациентът
трябва да бъде търпелив, може да попитаме? Независимо дали
полагаме усилия, за да постигнем мир или здраве, можем само да
се надяваме, че съответните специалисти разполагат с добра тео­
рия за това, което правят, както и че не просто премахват симпто­
мите или свалят температурата, а неумолимо се стремят към мира
и здравето.
Аналитично подготвеният човек незабавно ще забележи, и
преди всичко ще почувства, че нещо е пропуснато: нормативът,
приложен към миналото. Прекалено късно е, за да се направи нещо.
Но никога не е прекалено късно да се попита какво би трябвало да
се направи, за да не се случва станалото пак. Терапия на миналото
като мисловен експеримент, с други думи.
Диалогът се базира върху задаването на въпроси. Но може да
отнеме известно време, за да накараш другата страна също да за­
почне да задава въпроси. Вътрешното настроение може да пре­
дизвика възклицанието: „Това е най-глупавото нещо, което аз ня­
кога съм чувал!“ или „Само някой, който не живее тук, би могъл
изобщо да пита нещо подобно!“
Това напомня за въртене около паница с гореща каша. Рано
или късно човек трябва да достигне до собствена диагноза за „ситуа­
цията“ и за това какво мисли той за диагнозата на другата страна.
Но би било по-разумно да се започне с терапия на миналото, напри­
мер, „Кога нещата са тръгнали зле, и какво би могло/би трябвало да
бъде направено тогава?“ Опитът показва, че този тип разговор про­
тича сравнително лесно. Миналото не е толкова заплашително, ков­
кото настоящето. Вината обикновено се хвърля на някой друг, не
на себе си. Но въпреки това е възможно високо равнище на консен­
сус за това, което е трябвало да бъде направено, като например
необходимостта от въздушна поддръжка от НАТО за войските на
ООН в Сребреница, Босна (каквато липсваше).
От „минало нормативно“ вече можем да пристъпим към про­
тивоположното, „бъдеще описателно“, с други думи, към прогно­
за. „И как мислите, че това ще се развива по-нататък, след като
нещо, което е трябвало да бъде направено, не е било...?“ Отго­
ворът е: „Кой знае?“ Всичко това сега е закотвено в конфронта­
цията, която вече е съществувала между двете страни за това как­
во се е случило и какво е могло да бъде направено, както и във
възможната вина за пропуска.
И сега настъпва времето да скочим право в горещата каша -
„минало описателно“, диагноза; „И какво лежи в основата на всич­
ко това?“ А след това - право в центъра, „бъдеще нормативно“:
„И какво може да бъде направено в този случай?“
Методът на четиридесетте конфликта е диалектиката между
миналото и бъдещето, и между описателното и нормативното.
Диалогът и страните в него се блъскат между тези два полюса.
Дневният ред гарантира, че най-релевантните аспекти ще бъдат
покрити. Отделете от времето си, бъдете уверени, че всяка тема
ще бъде повече или по-малко изчерпана преди да се продължи с
друга. Но, разбира се, вие можете да се върнете на предишен
въпрос: „Защо да не се върнем на първия въпрос за това, какво е
могло да бъде направено, в светлината на казаното сега?“
След това стигаме до трансцендентността и трансформацията
и до елемента креативност. Четирите точки по-горе обикновено
водят към някои нови формулировки на вече добре известни пози­
ции. Тук основната диаграма би могла да бъде полезна. „Как най-
общо се решават конфликтите?“ е добро въвеждащо изречение.
Посредникът в конфликта след това трябва да преподаде ня­
колко урока, без да показва, че това са уроци, и по този начин да
стимулира креативностга. Един възможен начин е: „Това, на кое­
то често се натъкваме, са две или няколко крайни позиции, толко­
ва крайни, че могат да бъдат удържани или постигнати единстве­
но чрез насилие. Ако те са единствените резултати, конфликтът е
предопределен да бъде насилствен. С други думи, ние трябва да
намерим нещо друго и по-добро, което може да бъде прието от
двете или от всички страни. Дали тази малка диаграма няма да
бъде полезна в този конфликт?“
В общи черти, нещата се движат плавно от тази точка нататък,
но все пак е нужно да разполагаме с добра информация и идеи,
свързани с идентичността и изоморфизма.
Най-важният момент в диалога ще настъпи, когато всичките
четири програмни точки се свържат помежду си, което означава
терапия на миналото с диагноза на миналото и прогноза за бъде­
щето и терапия за бъдещето. Особено когато се свържат после­
дните две.
Посредникът в конфликта трябва да помни всичко това наи­
зуст. Воденето на бележки не е много добра идея, освен ако стра­
ните в конфликта не са съгласни с това изрично; при никакви об­
стоятелства не се правят записи, както и не се допускат изследо­
ватели, събиращи данни. Помнете, това е разговор. И отношение­
то между двете бъдещи позиции може да бъде изключително де­
ликатно. От една страна, въпросът е какво страната в конфликта
съобщава, че според нея ще се случи, и какво тя мисли, че втора­
та, третата и четвъртата страни предсказват, и след това, от друга
страна, нови идеи за трансцендентността и трансформирането.
Страните имат своите съмнения през цялото време, но надеждата
е, че „нещо може да излезе от това“. Има все още останала извест­
на надежда за победа, или поне за загуба на другата страна. От
друга страна, новите идеи също са интересни, може би дори при­
влекателни.
Има една стара теза, свързана с това, че ако двете страни (нека
опростим нещата до две) се придържат към една и съща прогноза,
тогава насилствената фаза на конфликта скоро ще приключи и кон­
фликтът е всъщност решен. Ако А мисли, че ще победи, и В също
мисли, че ще победи, защо тогава да продължават?
Лоша теза. В би могъл, например, да желае да бъде победен,
за да си помислят съмняващите се хора, че той се е сражавал с
голяма смелост срещу непреодолима сила. Като постъпва така,
той също натрупва значителна травма в световната банка от трав­
ми, за да я използва по-късно. И дори ако такива фактори в дълбо­
ката култура не би трябвало да бъдат важни, възможно е да се
окаже много трудно това да бъде съобщено на другата страна,
както и да се признае пред себе си, че се върви към поражение.
Бихте могли да опитате всички други комбинации, но те водят
най-общо към същия извод. Тезата е прекалено рационална.
Двете страни през цялото време ще сравняват своята собстве­
на прогноза с това, което според тях предсказва другата страна. В
този пункт посредникът в конфликта не бива да забравя, че това е
диалог, а не дискусия, където целта е да се хване другата страна в
противоречие. Посредникът в конфликта ще зададе въпроси и
напълно легитимният, важен въпрос ще бъде: „Представете си, че
се окаже прав и вашите хора победят. Как ще противодействат
другите? Ще приемат ли вашата победа завинаги или ще започнат
да обмислят отмъщение и реванш?“
С други думи, какво се случва с прогнозата, ако въведем и
начина, по който другата страна приема ситуацията, особено в
по-дългосрочен план? Това често се забравя. И последствията може
да бъдат много неприятни предизвикателства към дълбоко вкоре­
нените убеждения.
 Ако двете страни стигнат до извода, че трансцендентността
трябва да бъде предпочетена пред всички други възможности (не­
прекъсната борба, оттегляне и компромис), тогава това е за доб­
ро. Но би било дори още по-добре, ако грансцендентносгга е тол­
кова привлекателна, че другите четири резултата просто бъдат
отстранени и цялото внимание се съсредоточи към придаване
съдържание на грансцендентността.
Всичко това трябва в най-добрия случай да произлезе от
вътрешното убеждение или от вътрешното възприемане. Третата
страна, най-често велика сила и „политици-реалисти“, е далеч от
действителността в своя „реализъм“, когато ограничава себе си
до другите две форми на власт - наказание и възнаграждение. „Ако
не постъпите така, както аз ви казвам, тогава ще получите бомбен
килим“ или „Ако постъпите така, както аз ви казвам, тогава ще
получите златен килим“. Ясно е, че от такъв натиск може да про­
изтече и спиране на огъня, но основано на горчивия вкус на стра­
ха или на сладостта на подкупите, а не на вътрешно убеждение.
Великата сила постига своята воля, но това не става по начин,
трансформиращ конфликта, позволяващ на страните да живеят с
него ненасилствено и креативно, в мир.
Посредникът в конфликта пренася в диалога своите общи по­
знания за конфликта, използвайки идентичността, изоморфизма и
своите способности. Страните в конфликта носят със себе си
дълбоко специфично знание за този конфликт. По този начин те
се срещат като равни. Всеки от участниците има какво да даде на
другия.
Всичко това става dia logos, чрез словото. Езикът е прост,
въпросите се задават не като на изпит, а с равен и приятен от­
тенък на гласа. Опитайте се да избягвате всички отрицания като
„не“, „но“, „обаче“; те предизвикват другата страна към защита.
И контролирайте своя език на тялото! Никакво изражение на ску­
ка, като си поглеждате часовника, и не заемайте учителска поза,
като изправяте гърба си, гледате изкосо към някоя от страните,
или агресивно, като се вторачвате в нея с поглед или дори я сочи­
те с пръст, или накланяйки тялото си напред, подобно на животно
пред жертвата. Негативните чувства не бива да се показват чрез
езика на тялото. Седнете в непринудена поза, облегнати назад като
в хубава зала за разговор, краката прибрани или кръстосани. И
облеклото трябва да бъде неутрално.
За да се избегнат усложнения, добре би било диалозите да се
водят поотделно за мъжете и за жените.
Така например, тук е част от диалога между индонезийски ге­
нерал, ИГ, и посредника в конфликта, ЙГ, взет направо от дей­
ствителността:

ЙГ: Благодаря за поканата към мен за този разговор. Мо­

жем ли да поговорим за бъдещето на Индонезия?
ИГ: Бъдеще!! Вие си играете с думите! Индонезия няма
бъдеще!
ЙГ: Няма бъдеще?
ИГ: Комунистите са навсякъде, разделят страната!
ЙГ: Комунисти? Имаше референдум в Източен Тимор,
където с голямо мнозинство хората се обявиха за не­
зависимост. Те всички комунисти ли са?
ИГ: Може би не всички. Съмишленици. Комунистите за­
почнаха от Ангола и Мозамбик, след това отидоха в
Лисабон, но не успяха да завземат властта. Те завър­
шиха тук.
ЙГ: Генерале, как изглежда военното бъдеще на Индоне­
зия?
ИГ: Ха! Американците ще дойдат! Ето плана на Кенан2
след войната: флотът на САЩ, е в Индонезия и конт­
ролира Южна, Югоизточна и Източна Азия! Един ден
след като Източен Тимор стане свободен, както те се
изразяват, САЩ ще имат военна база. Помнете ми ду­
мите!
ЙГ: А алтернативата?
ИГ: Сигурността в този архипелаг е наша, само наша задача!

2 Джордж Ф. Кенан (род. 1904 г.) - американски дипломат, политически

анализатор и съветник, посланик в СССР и Югославия. Разработил стратегията
за сдържане на съветската експанзия след Втората световна война. Б. пр.
 ЙГ: Как изглежда според вас икономическото бъдеще на
Индонезия?
ИГ: Ха!! Австралия идва! Те наричат това „поддържане
на мира“! Поддържане на петрола - ето какво е това.
Те искат целия нефт между Тимор и Дарвин. В деня
след „независимостта“, както му казват, те ще бъдат
навсякъде, точейки нефт. Помнете ми думите!
ЙГ: А алтернативата?
ИГ: Всички ресурси на архипелага са наши, само наши!
ЙГ: Какво ще кажете за културното бъдеще на Индоне­
зия?
ИГ: Вие имате предвид религията? Добре, аз съм мюсюл­
манин, но не харесвам фундаменталистите. На нас ни
е нужна религия; тя прави моите войници по-дисцип-
линирани. Вероятно и мен също! Аз не харесвам ми­
сионерите, натрапващи своята религия на другите. На
следващия ден след като Източен Тимор стане свобо­
ден, както те наричат това, Ватикана ще бъде там да
„евангелизира“. Помнете ми думите!
ЙГ: А алтернативата?
ИГ: Да живеем заедно както ние най-добре си знаем. В то­
лерантност.
ЙГ: А какво ще кажете за политическото бъдеще?
ИГ: Всичко се разпада, ние нямаме бъдеще! Първо Източен
Тимор, след това Асе, Малаккас, Папуа-Ириан Джая3 и
още няколко, за които дори не знаете! Ние сме живели
заедно векове наред, същата плът и кръв, здрави връзки,
женили сме се помежду си. Всичко това се разпада за­
ради шепа комунисти и фундаменталисти!
ЙГ: А алтернативата?

3 Асе, Аче, Атже - о-в Суматра, най-големият индонезийски остров,

както се нарича на местния диалект от движението за независимост; Малак­
кас - Молукските о-ви, архипелаг, част от Индонезия; Папуа-Ириан Джая
(Западен Ириан) - западната част от о-в Нова Гвинея, окупирана през 60-те
години на XX в. от индонезийските войски. Б. пр.
 ИГ: Ние бихме могли да си живеем заедно на този архипе­
лаг.
ЙГ: Л какво ще кажете за федерация, всяка част със своя
собствена култура, с отворени граници с обща външна
политика, сигурност и финансова политика?
ИГ: Нещо като Съветския съюз? Ние знаем какво се случи
там!
ЙГ: Това беше фалшиво, защото цялата власт беше в ръце­
те на руснаците. Швейцария?
ИГ: С часовниците с кукувичка? Но нали Източен Тимор
иска независимост?
ЙГ: Те биха могли да бъдат свободни и свързани с индо­
незийската федерация. Подобно на Швейцария-Лих-
тенщайн. С меки граници.
ИГ: Федерация? Свързани? Хм. Я ми кажете, можете ли да
дойдете в моя офис утре в 8 сутринта? Аз имам някол­
ко приятели, бихме могли да си поговорим.

Посредникът в конфликта се придържа към „?“ и запазва спо­

койствие, без да засяга съмнителния пункт за „комунизма“. Стра­
ната в конфликта започва с „!“.

Пробивът идва, когато страната в конфликта преминава към

„?“. В този момент започва реалният диалог, взаимното търсене и
откриване. Прекрасен опит.

ПРЕГОВОРИ

Съвет като този важи също и за преговорите.' Масата, около

която страните се срещат, може да има всякаква форма. Противо­
положните страни могат да бъдат разположени една срещу друга,
с водачите на делегациите по средата, по дължината на дълга маса,
с посредника в края на масата. Множество страни могат да се срещ­
нат около кръгла маса, чието предимство е, че няма позиция в
средата или в края; всеки е равнопоставен. В центъра обикновено
се разполагат преводачи и секретари. Зад двата типа маси може да
има външен ред/кръг консултанти и т. н..
Ако има три, четири, пет или шест страни, може да бъде из­
ползвана триъгълна, четириъгълна, петоъгълна или шестоъгълна
маса. Ако конференцията се използва за преговори, както често
се прави в Обединените нации и в парламентите, с много страни,
тогава обикновено има подиум за ръководството на конференцията
(президенти, сътрудници), а долу са участниците, които ще гово­
рят или от местата си, или от трибуната. В допълнение към това
се предвиждат стаи за отделните комисии с маси с всевъзможни
форми. Но най-доброто помещение обикновено е кафене, където
малките маси могат да бъдат преместени, събрани, и т. н. В орга­
низациите на ООН очите на делегатите заблестяват.
Съществуват и други възможности. ТРАНСЦЕНД има своя
позиция по отношение на масите: най-добре е да ги избягвате.
Диалогът се осъществява в разговори лице в лице и може най-
добре да се проведе с два стола поставени по диагонал. Стол, по­
ставен срещу друг стол, е неудачен символ на противопоставяне­
то, точно като дългата маса, за която стана дума по-горе, а стол
успореден на друг стол е просто неудобно. Два дивана, разполо­
жени под ъгъл 90°, с масичка по средата за напитки, е чудесно.
Обзавеждането на стаята е важно; понякога вътрешното обзавеж­
дане влиза в конфликт с трансформирането.
Понякога много хора влизат едновременно в кадър. В този
случай са подходящи малки маси, кръгли, квадратни, дълги, с
възможност да седнат около тях четири до шест души, разположе­
ни в полукръг, за да може всеки да вижда и чува какво се случва в
центъра и лесно да се обърне, ако всяка маса трябва да стане и
група за диалог. На практика групата за диалог става също група
за преговори за това как може да бъде решена задачата. Граница­
та между семинара и преговорите е преодоляна. И тъкмо това е
целта; добрият семинар е добър модел.
Нека сега направим разлика между меките и твърдите прего­
вори. В едно много полезно ръководство за преговори от Реймънд
Сейнър, „Експертът по преговорите“, тактиката на преговорите е
изложена накратко под заглавието „Зад линията на врага“:
 Никой генерал или командир не атакува сериозен враг ди­
ректно. Това би било най-малкото глупаво и вероятно са-
моубийствено. Значително по-добра тактика е да се ата­
кува незащитения фланг. Снабдителните линии на про­
тивника също са сравнително уязвими, ако ние можем да
достигнем до тях с нашите собствени сили. Във военната
сфера тази задача се постига с тактически ракети или из­
ползване на десантни части. В дългосрочен план психо­
логическата война чрез пропагандни материали, пускани
над цивилните зони, или радиопредавания е доказала ви­
соката си ефективност. На масата за преговори еквива­
лентна функция би трябвало да бъде осъществена чрез
странични действия, ако се атакуват трупите за поддръжка
на другата страна, или се подсилят нейните опоненти.

Точно това е в корена па скептицизма в тази книга за прегово­

рите, като оставим настрана, че най-доброто, което обикновено про­
изтича от преговорите, е това, което ние наричаме „плосък компро­
мис“, с други думи, без скок нагоре към трансцендентностга. Про­
блемът не е в използването от автора на войната като метафора.
Проблемът е, че това е правилна метафора за твърдите преговори.
Те са продължение на войната с други средства. Фронтовите линии
се наричат позиции, където става сражение за терена между тях.
Колко е готова страната да пожертва и колко желае да отстъпи, се
държи в тайна. Победата идва за тази страна, чиято първоначална
позиция е най-близо до резултата от преговорите.
Друг пример, от по-малко полезния Наръчник на преговаря­
щия: Шест тактики, за да направите вашите аргументи по-ефек­
тивни:
- подкрепете вашите аргументи с документи, за предпочитане
печатни
- доведете експерти, за да подкрепят вашата позиция; колко-
то по-авторитетни са те толкова по-добре
- избягвайте да предявявате необосновани претенции
- признайте по-слабите аспекти на вашето предложение, пре­
ди другата страна да стори това
 - ако не сте в състояние да опровергаете нещо казано, опи­
тайте се да прехвърлите вниманието към нещо друго
- изберете правилно момента, като че ли неочаквано сте про­
менили настроението си, за да закриете пазарлъка
Съчетание от изтъркани истини и малки, евтини хитрости. Но
не и каквото и да било усилие двете страни да се срещнат, за да
създадат нова реалност.
Също известна, и много интересна, е книгата за преговорите
Как да стигнем до ДА: Водене на преговори за споразумение без
да отстъпваме, от Роджър Фишър и Уилям У ри от Харвардския
проект за преговори. Като се има предвид ролята на Харвард като
мозък на свръхдържавата САЩ , тази книга трябва бъде четена с
любопитство и скептицизъм. И това се потвърждава от двама по­
средници в конфликти от диаметрално противоположни части на
земното кълбо, които казаха на автора на книгата, която държите
в ръцете си: „Фишър беше тук и ни обеща пари от посолството на
САЩ, ако обещаем, че ще използваме само неговия метод, само
неговата книга и ще отбелязваме това публично“.
Сред изследванията на конкретни случаи, използвани от ав­
торите, са преговорите между САЩ и Иран през 1980 г. за осво­
бождаването на 52 дипломати и персонал на посолството, задър­
жани като заложници в Техеран от войнстващи студенти. Те пред­
ставят позицията на САЩ, освобождаване на заложниците, сби­
то, просто, правилно. Но това е последвано от психологически
модел на онова, което може да накара студентските лидери да ка­
жат да или не. Но нищо не се споменава за постоянната намеса на
САЩ във вътрешните работи на Иран, преврата, властта, дадена
на шаха, организирането на съпротивата срещу Хомсйни от по­
солството на САЩ, потвърдено с документи, които персоналът
на посолството не успява да изгори, след което те са отпечатани и
разпространени навсякъде в Иран като протоколи.
Доколкото е известно, 52-та все оше са под клетва за мълча­
ние, но позицията на студентските лидери се знае каква е и се
състои, най-общо, в следното:
- САЩ трябва да признаят своята намеса във вътрешните ра­
боти на Иран;
 - САЩ трябва да се извинят;
- САЩ трябва да обещаят да се въздържат от подобни дей­
ствия в бъдеще.
Дръзки искания към свръхдържава, но не много креативни.
Президентът Картър, който познава слабо Иран, пита Държав­
ния департамент дали има нещо вярно в тези обвинения. Те вероят­
но са били доста изнервени в усилието си да обосноват своето „не“.
САЩ извършиха доста неудачна и унизителна намеса в пус­
тинята в Иран. Но накрая заложниците бяха освободени срещу
съответно заплащане по начин, който позволи на Рейгън да се оки­
чи със слава, а не на Картър. С други думи, никаква перспектива
за двете страни. И конфликтът САЩ-Иран продължава, както е
добре известно.

Какво би препоръчал ТРАНСЦЕНД? Освобождаване срещу

извинение, комисия по установяване на истината и помирение,
както бихме казали днес. И, ако САЩ не се извинят, тогава раз­
пространете иранската истина в цял свят и освободете заложни­
ците по хуманитарни причини, без да искате каквото и да било в
замяна. Светът знае как да си направи необходимите изводи.
По-важното обаче е цялата теория за преговорите. Основната
идея е в това да се вземат като изходен пункт интересите на стра­
ните, а не техните позиции. А най-дълбоките интереси са това,
което отразява основните потребности на хората. Позициите чес­
то са формулирани императивно. Но основните потребности като
физическото благосъстояние и идентичността са императиви. Ако
те са загърбени или пренебрегнати, тогава преговорите ще дове­
дат само да обща несигурност. Ако основните потребности са удов­
летворени, тогава резултатът би могъл да бъде обща сигурност. В
интересите не е задължително да има повече гъвкавост, отколко­
то в позициите, по-скоро тя е по-малка.
След това се въвежда малко теория', страните трябва да оправ­
даят теоретически, че техните позиции ще поемат грижата за техните
истински интереси. Този тип упражнения обаче предава картите в
ръцете на по-добре надарената в теоретично отношение страна и е
въпрос на позиция и контрапозиция. Другата страна няма - подобно
на посред ника в диалога на ТРАНСЦЕНД - да помага на всички стра­
ни да формулират своите позиции. Нещо повече, тя по-скоро ще
потърси уязвимите места в теорията, съответно, в отношенията на
позициите към интересите. Като поръчано за някой от Харвард.
Авторите, изглежда, вярват, че страните могат да ревизират
своите позиции, ако теориите, свързващи техните позиции към
техните интереси, не издържат критика. В този пункт вероятно
съществува интересно културно различие между САЩ и конти­
нентална Европа, що се отнася до“теорията“.
Един американец може лесно да погледне на теорията като на
средство и ако теорията не работи, тогава сменете инструмента.
Но европеецът, особено ако е германец или французин, ще има
съвсем различен възглед по въпроса. Да се оспорва неговата тео­
рия, че позициите произтичат от неговите интереси, лесно може
да доведе до теоретичен конфликт, толкова дълбок и неразрешим,
че първоначалните позиции дори ще бъдат забравени. Всичко това
е много различно от приемането на позициите като отправен пункт,
разчупването им малко по малко, след това трансцендиране и
трансформация. Моделът на ТРАНСЦЕНД е непринуден, дълбок
и търсещ разговор. Моделът на Фишър-Ури изглежда като напрег­
нат семинар на Харвардския университет.
Друга книга, която си струва да се спомене, може би повече
заради името на автора, Едуард де Боно, отколкото заради
съдържанието, е Конфликти: По-добрият начин да ги решава­
ме. Тази книга е преди всичко дълъг аргумент за подзаглавието,
като използва наистина забележителното съвместно мислене на
автора като средство, за да достигне до креативни решения. Но­
вак в областта, той няма какво повече да предложи за жизнените
цикли на конфликта, което другите не са казали значително по-
добре, дори поколения назад. Той има предложение, което е пове­
че е организационна същност: той иска да създаде НОНМ, Надна-
ционална организация за независимо мислене, като форум, къде­
то страните в конфликта могат ежедневно да провеждат постоян­
ни диалози помежду си, пряко. Добре, защо не?
Едуард де Боно дава пример за своето съвместно мислене с
конкретен конфликт, а както е добре известно, дървото трябва да
се оценява по неговите плодове. Отново става дума за Иран и кри­
зата със заложниците. Един телевизионен журналист му задава
прям въпрос, „Какво предлагате?“, напълно оправдан въпрос към
човек, който сам се представя като специалист по конфликтите, и
нещо, за което движението за мир трябва винаги да бъде подгот­
вено много добре. Ако самите му членове няма какво да кажат,
тогава те нямат никакво право да се оплакват, че медиите и поли­
тиците са толкова бедни на решения. И така, де Боно казва:

Струва ми се, че основното при иранските студенти, които

държат заложниците, е, че това силно притеснява САЩ.
Ако ‘някакси’ САЩ биха могли да сигнализират търпение
и да покажат, че отказват да бъдат изнудвани по този на­
чин, тогава не би имало много смисъл от задържането на
заложниците. Такъв сигнал би изглеждал много безсърде­
чен и лекомислен към заложниците (макар че по този на­
чин би могло да се постигне по-скорошното им освобожда­
ване). Затова аз предложих всеки заложник да получи 1 000
долара на ден от правителството на САЩ като компенса­
ция за това несправедливо затворничество. Всеки ден за­
ложникът би трябвало да знае, че нещо полезно се случва и
че търпението има поне известно възнаграждение.

С предложение като това той поставя себе си значително отвъд

очертаните граници. Подобно на Фишър-Ури, той не може да си
представи, че студентите са могли да имат цел, дори валидна цел.
Тази мисъл е допустима и без да се съгласяваме с тях. Като пред­
ложение за по-малък конфликт между Вашингтон и самите залож­
ници, решението е креативно. Но за големия конфликт между САЩ
и Иран то е просто нелепо. А това е коренен конфликт.
Последният пример в същата насока е от книга, която съдържа
много ценен материал за общуването и някои от най-добрите съве­
ти за значението на емпатията, а не само на интелектуалното раз­
биране, за общуването - Ненасилственото общуване на Маршал
Розънбърг. Авторът описва един случай в джамия в лагера за бе­
жанци във Витлеем, където има около 70 палестинци мюсюлма­
ни. Отношението към американците е твърде негативно, като един
човек изведнъж скача и закрещява на Розънбърг „Убиец!“ и вед­
нага след това се чува хор от десетки други гласове, крещящи „Уби-
ец!“, „Детеубиец!“
Розънбърг се съсредоточава върху това как се чувства този
човек и какво иска той, и казва:
- Вие сте сърдит, защото бихте искали моето правителство да
използва своите ресурси по друг начин?
- По дяволите, бесен съм! Как мислите, на нас нужен ли ни е
сълзотворния газ, произведен в САЩ? Трябват ни машини
за поливане, не вашия сълзотворен газ! Трябват ни жили­
ща! Трябва ни нашата собствена страна!
- Значи, вие сте бесен и ще бъдете признателен, ако получите
подкрепа за осигуряване на по-добър живот и политическа
независимост?
- Вие знаете ли какво е да живееш тук 27 години така, както аз
живея с моето семейство - деца и всичко? Вие имате ли поне
най-слаба представа какво значи това за нас?
- Личи си, че се чувствате много отчаян и се съмнявате дали
аз или някой друг може действително да разбере как вие
живеете при тези условия.
С други думи, Розънбърг не взема страна, но превежда на­
силствения език на другия на по-ненасилствения език на „съчув­
ствието“.

„Веднага щом човекът изпита задоволство, аз разбрах, че

той е способен да изслуша моите обяснения за целта на
посещението ми в лагера. След един час същият човек,
който ме нарече убиец, ме покани в дома си за обяд за
Рамадан.“

И с това микроконфликтът между двете лица е решен. Но как­

во да кажем за макро-, мегаконфликта между САЩ и Палестина?
Това е редукционизъм на микроравнище.
Има ли концепция за преговори, която е напълно съвместима
с метода ТРАНСЦЕНД? Да, и точно това се разбира под меки
преговори. По-конкретно, това се подразбира: вместо да има ем­
натия, ненасилствени, креативни диалози с посредник в конфлик­
та, който се опитва да подготви страните за масата за преговори,
това звено от веригата е отрязано и страните провеждат такива
диалози директно една с друга.
Диалогът може все още да бъде между две лица, по един от
всяка страна, трима, ако страните са три, на шест очи, за да се
избегне прекаленият театрален ефект. Те трябва да се опитат да
влязат под кожата на всеки от другите и на самите себе си като
задават въпроси, а не като налагат дисциплина в дебата.
Ако всяка делегация се състои, да кажем, от пет участника,
тогава един начин за започване трябва да бъде с пет двойки за
диалози, възможно организиран по такъв начин, че да срещнат
своя съответен партньор: президент с президента, помощник с
помощника, министрите на външните работи помежду си. На след­
ващия ден те могат да продължат по същия начин или могат да
сменят партньорите си, за да се даде възможност на всички да
изтанцуват своите диалози помежду си, общо двадесет и пет двой­
ки. Накрая резултатите от цялата тази мозъчна атака трябва да се
съберат заедно. Много малки ручейчета трябва да станат една го­
ляма река. И за да се случи това, те вероятно ще имат нужда от
посредник в конфликта.
Ако има много страни, тогава се препоръчват кръгли маси
без ясно обособени център и периферия. И ако времето е ограни­
чено, тогава няколко маси могат да действат едновременно, всяка
с представители на „противоположните страни“, и всяка маса с
една и съща тема и ограничена времева рамка. Всяка маса след
това избира докладчик, който представя резултатите пред всички.
Идеалното разположение на всички тези маси би било някакъв
вид банкетна зала. Редът, по който масите биват призовавани да
вземат думата, би могъл да бъде произволен или поне да се проме­
ня всеки път, за да не се ползва една и съща маса всеки път с пре­
димствата или недостатъците, свързани с изказването пръв, в сре­
дата или последен. Започнете с някакви общи упражнения, далеч от
конкретния конфликт, като след това се приближавате все повече и
повече. Поне това е начинът, по който действа ТРАНСЦЕНД.
 С други думи, имаме постепенно спускащ се преход от се­
минара на ТРАНСЦЕНД, където целта е да се научи повече за
трнсформирането на конфликта, към семинари със силен еле­
мент на преговори. „Ние мислехме, че сме дошли тук само да се
учим, и внезапно установихме в края на седмицата, че всъщност
сме обсъдили сами много добри предложения за конфликтите в
региона, и в същото време извлякохме полза от коментарите на
всеки един и на ръководителите на курса“ - ето един типичен
коментар. Това може да се постигне най-добре, ако темата не е
„конфликтите във и около Афганистан“, а „бъдещето на Афга­
нистан“. За Близкия Изток най-добре е групи журналисти от всяка
от страните - Израел, Палестина, Йордания и Египет (както по­
стъпи ТРАНСЦЕНД през юни 2000 г.), да обсъждат „Близкият
Изток, където аз бих желал да живея“, вместо „конфликтът в
Близкия Изток“. Опитайте се да говорите конструктивно за бъде­
щето, не деструктивно за миналото, особено когато конфликти­
те нараняват дълбоко душата. Рано или късно, миналото трябва
да бъде все пак разгледано.
Големият въпрос е дали участниците в преговорите на високо
равнище желаят, искат и са в състояние да направят нещо подобно.
Някои от тях могат да решат, че това е под достойнството им.
Те са готови да следват предписанията на най-старите дипломати­
чески церемониали, където начинът на разговорите, облеклото,
храненето и пиенето следват строги правила, но чувстват, че „тряб­
ва да играят твърдо“, че „сме дошли тук да печелим преговори, а
не да правим екскурзии в страната на мечтите. Ние знаем за какво
става дума - или техните интереси, или нашите“. Точно заради
такива нагласи подготвителният диалог с посредник в конфликта
е препоръчителен.
Способни ли са те да превключат от опитите да убеждават към
опитите взаимно да се обогатяват, от дебата към диалога, от възкли­
цанията към въпросителния знак, от императивното към условното
наклонение? Разбира се, всеки поотделно е способен да направи
това, ние говорим за много интелигентни, умни хора. Но като група
дали са способни да преминат от антагонизма към сътрудничество­
то? В присъствието на свидетели? Проблематично.
 Читателят, разбира се, вече е разбрал, че тези страници са
усилие да се превъзмогне, трансцендира противоречието между
диалога и преговорите. Двете крайни позиции са диалог с една от
страните по едно и също време и твърди преговори с цел побе­
да. И трансцендентността предвижда преки диалози между стра­
ните, а не дебати, за да се развиват идеи, а не за да се побеждава;
и не само по двойки, а и в групи. Диалогът е ключов елемент. Той
наподобява добрия университетски семинар и добрия разговор.
Дипломатите са цивилизовани хора, буржоа, така че би трябвало
да знаят това. Проблем би могла да бъде инструкцията, залегнала
в техните мозъци, на министерството на съответната страна: за­
щитете националните интереси! Това отношение е вертикално,
често даже в закодиран вид, не очи в очи. За да се проведе диалог
с министерството за тези инструкции, необходимо е участниците
в делегациите да имат висок статут.
, Меките преговори, разбира се, са по-добри, отколкото твърди­
те. Но не би ли могло твърдите преговори да бъдат предпочетени
пред войната? Да, думите могат да бъдат много твърди, да оскър­
бяват, но те не са смъртоносни. Проблемът е по-скоро, че когато
преговорите протичат, хората са преизпълнени с измамни очаква­
ния. Това е добро оправдание вратите да са обикновено затворе­
ни, защото онова, което се случва зад тези врати, често не може да
издържи дневна светлина. Проблемът не е задължително в това,
че преговарящите са емоционално обременени, а по-скоро, че те
понякога са прекадено студени, за да изпитват изобщо чувства, и
даже се гордеят с това. Понякога може дори да бъде предимство
разкриването и изразяването на чувствата, както доста често ста­
ва в съдебната зала: „Той се срина“, „Тя започна да плаче“.
Проблемът често е интелектуален. Не разполагат с техники да
структурират проблемите и противоречията. Не владеят основните
факти. И страдат от абсолютен дефицит на емпатия и креативност,
защото са разумно ненасилствени около масата. Наградата лесно
ще бъде спечелена от страната, която се е подготвила най-добре. И
името на тази страна на международните преговори най-често е
САЩ. Което не означава, че САЩ задължително имат най-добрите
идеи, а че другите трябва да се опитат да действат заедно.
 НЕДЕЛЯ
МЕТОДЪТ ТРАНСЦЕНД:
ОБЗОР

Две възрастни дами са пострадали тежко от камион на селски

кръстопът. Шофьорът е бил под напрежение да не закъснее, а да­
мите са искали това, което всеки иска - необезпокоявано да си
живеят живота. Езикът на конфликта не изразява дълбочината на
трагедията. Но той помага да поставим въпроса как постъпваме в
такъв случай?

Три подхода към проблема:

- Извикана е бърза помощ, двете дами умират по пътя за бол­
ницата, съдебно дело, присъда и наказание, по-добри пре­
дупредителни знаци на кръстопътя;
- Извикан е пътен инженер, пешеходен надлез, обиколен път,
„легнал полицай“, обходен маршрут;
- Организиран е системен дебат, със сериозна критика срещу
капитализма изобщо и автомобилите в частност, срещу на­
тиска да се купува, да се бърза, срещу сроковете, срещу
натиска на времето изобщо.

Какво е отношението на ТРАНСЦЕНД към такъв тип ситуа­

ции?
Втората алтернатива би трябвало да бъде предпочитаната.
Първата не решава какъвто и да било конфликт, а само пренареж-
да нещата след силния метаконфликт. Третата алтернатива е доб­
ра, ако тя води към конкретни идеи, които могат да се осъществят
в пределите на разумна времева рамка. Но втората алтернатива
има това предимство, че може да бъде осъществена тук и сега по
устойчив начин, ако бъде приета от участниците в конфликта, ко­
ето значи не само шофьорите и пешеходците, но също така държав­
ните агенции и политическите партии. Съвременното общество е
бедно откъм институции, които организират такива срещи по на­
чин, свързващ всички помежду им в пряк диалог; косвените мето­
ди са за предпочитане.
Мостът за пешеходци, разбира се, буквално говори за добра
трансцендентност. Но обиколният път е по-креативно решение.
Скоростта е намалена, по-добре е за околната среда да се сведе до
минимум празният ход на двигателя, това е по-евтино, отколкото
поставянето на светофари, и дава на автомобилите повече от три
възможности на традиционните кръстовища. Обиколният път може
също така да бъде изграден естетически, както умеят във Фран­
ция. Въпрос на инженерно изкуство.
ТРАНСЦЕНД може да бъде възприет като либерал - в смисъл,
че поощрява малките крачки; като марксист - в смисъл, че разчи­
та на трансцендентноста и диалектиката на противоречията; и като
будист - в смисъл, че за него основните човешки потребности са
фундаментално ръководство. Както всеки може да се увери от тази
книга, предложенията дори за разрешаването на мегаконфликтите
могат да бъдат креативни, но едва ли и революционни в конвенци­
оналния смисъл.
Зад това стои една основна нагласа. Светът се нуждае от
промяна и съществуват предложения за решаването на много
проблеми. Но предложенията могат също така да създадат нови
проблеми. Ние знаем с какво разполагаме, а не какво получава­
ме. Следователно, по-добре е да пристъпваме внимателно с не­
големи крачки, отколкото с големи, изискващи много време
проекти, подлагащи големи части на света на нещо, което ни­
кога не е било проверено в по-скромен мащаб. Защо? Защото
ние можем да сгрешим.
По тази причина, ако кажем за едно споразумение, че е излято
от стомана или изсечено в камък, това не е комплимент. За добро
споразумение можем да говорим, когато то е обратимо, кога­
то може да бъде отменено. Правете само това, което можете да
отмените. Възможно е да излезете от федерацията след разумен
предупредителен период. Една федерация трябва да бъде устрое­
на по такъв начин, че излизането да е разрешено. Разбира се, на­
деждата е, че трансценденцията е толкова успешна, че става нова
обществена действителност, която, на свой ред, произвежда свои
собствени противоречия, които след това подлежат на трансцен­
денция, и така нататък. История, с други думи. Но ако това е неус­
пешно, тогава все още трябва да има път назад към изходния пункт,
не само пътища, насочващи към други посоки.
Ценностите са фундаментални. Те определят посоката. Но
теорията също е необходима като карта на неизследвана терито­
рия. И данните са незаменими, за да узнаем къде сме. Всички ис­
тински изследвания са изследвания в действие. Всяка истинска
политика е експеримент, където ценностите и насочваното от тео­
рията действие се съпоставят с фактите на човечеството. Такова
изследване протича в триъгълника между ценностите, теорията и
фактите, които взаимно се регулират.
За някои от тези предложения читателят може да е покла­
тил глава и да е казал или да си е помислил: „Е, хубаво, но това
никога няма да заработи“. Мъдри глави казаха точно така във
връзка с Еквадор-Перу, Първата студена война и всички други
примери в тази книга. Но това почива върху неправилно раз­
биране. Няма гаранция, че всичко ще работи, след като е раз­
положено по оста на мирния диагонал. Тезата е, че ако нещо
работи, тогава тъкмо там ще бъде открито решението. Това, че
конфликтът се нуждае от време за трансформиране, е очевид­
но. Колкото по-дълбоко в основните потребности е разполо­
жен конфликтът, толкова по-солидни са корените. Посредникът
в конфликта сее семената на трансцендентноста за трансфор­
миране на конфликта, идеите, които могат да избуят високо
около конфликта и накрая да го затъмнят.
Идеите са като семената. Те трябва да имат отношение към
идеалния свят на страните и ако е възможно, да произхождат от
тези светове, а посредникът в конфликта да бъде като стимула­
тор. Понякога той може да направи синтез, който е екстраполация
от техния идеален свят, и да им предложи този синтез. В този труд,
семената би трябвало да бъдат напоени достатъчно много - и тъкмо
тук е мястото, където журналистиката и образованието трябва да
поемат ролята си. Ако една основана върху емпатията креативна
идея трябва да бъде осъществена по ненасилствен начин, то тя
трябва да е достъпна в общественото пространство. Идеята ще
спечели от обществения дебат. Не може да имаме доверие в идеи­
те, родили се зад затворени врати, които си остават затворени преди
всичко, за да скрият, че никакви добри идеи не са се появили. За
да се появят добри идеи в общественото пространство, в медиите,
в залите за събрания, около масите, те трябва да бъдат формули­
рани и след това предлагани на пазара. За да бъдат те облечени в
думи, някой трябва да изговори тези думи. И хората трябва да
бъдат подготвени за казаното от Шопенхауер, че всеки, който из­
рече нова мисъл, първо ще бъде осмян, след това ще бъде пре­
следван, докато накрая не се появи някой, който ще каже: „Аз ви­
наги съм бил убеден, че това е така“. Това е бреме, което човек
трябва да бъде подготвен да поеме. Фактически, то е леко бреме.
Включващо мълчанието. Шопенхауер забравя за него.
В тази книга бяха казани много мрачни неща за числото 2.
Целта на книгата е да ни накара да обърнем гръб на двамата екст­
ремисти, налагайки им да приемат компромиса, но и да го транс-
цендират, да се издигнат над него, като го трансформират. Но са­
мата диаграма има 2 оси и конфликтът често се формулира така,
сякаш е между 2 страни.
По-сложните конфликти и тяхното трансформиране са обаче
отвъд пределите на тази книга. Но книгата не е двуизмерна, макар
че отправният пункт обикновено са две страни. Ние започваме с
две, защото така правят много хора по света. Ние лесно се подава­
ме на бойките слова на силните страни: Това е борба за „пълна
независимост“ срещу „живот в робство“. Patria о muerte\ „По-
добре мъртъв, отколкото червен!“, или обратното, както някои
повтаряха, докато течеше Студената война. Много ясно.
Нашата задача е в това да разхлабим възела, да поставим
екстремистите на диаграмата и след това да намерим креатив-
ни отговори на трите точки, задаващи въпроса, шепнейки или
крещейки: Кой съм аз? И тогава се случва това, което видяхме
много пъти, например в северноирландския случай, че зад вся­
ка точка на мирния диагонал стоят повече или по-малко съзна­
телни нагласи, а зад нагласите стоят страни, които могат да
бъдат мобилизирани, ако получат малко по-голяма увереност,
че онова, което отчасти мислят, отчасти изговарят, е устойчи­
во и би могло да бъде прието от повечето хора, след като здра­
вата се потрудят.
Диаграмата помества поне пет отговора на въпроса Кой съм
аз?, не само два. Възражението може да бъде това, че книгата е
изтласкала екстремистите в ъгъла, без да им дава дължимото
признание, че са първите, които изнасят конфликта на светло и
го правят достояние на публиката. Конфликтът често е латен­
тен, той назрява на слаб огън. Екстремистите излизат на арена­
та като носители на ясни цели и правят конфликта публичен.
Проблемът е, разбира се, че насилието бързо следва тяхното
събуждане, а щом се стигне до насилие, няма никакво устойчи­
во решение. С други думи, трансцендентността и трансформи­
рането са призвани да свършат работата. И това изисква реал­
на работа в конфликта далеч отвъд това, което екстремистите
могат да предложат.
Не е ли книгата прекадено оптимистична? Добре, какво лошо
има в морала и идеализма на оптимиста, ако все пак има известен
реализъм, запазен в ума? Необходима е перспектива във времето,
но не прекалено продължителна. Необходима е креативност, но
не прекалено голяма.
Идеологът, който иска да трансцендира и трансформира всич­
ко, и всеки с изключение на самия себе си, не е посредник в кон­
фликта.
Изследователят, който изучава действителността и я аранжи­
ра красиво в книга, може би дори в усмирителна риза, наречена
закони и закономерности на социалните науки, също не е част от
работата с конфликта. Тази усмирителна риза има своето име във
философията на науката, тя се нарича позитивизъм. На практика
това означава, че всичко, което е могло да се случи в миналото, и
всичко двусмислено ново, което би могло да се случи в бъдеще, с
изключение на продължаващото от миналото и от предишните на­
соки, надхвърля непосредствените задачи на изследователя.
Но в работата с конфликта задачата е тъкмо да се създадат
нови реалности. За това е нужно остро зрение, както и поглед да­
леч напред и за по-продължителен срок, но не и телевизия1 - тази
последна забележка, е насочена срещу това как телевизията в цял
свят не успява да направи нищо добро за мира с мирни средства.
Изследователят трябва да излезе от кулата от слонова кост, може
би идеологът трябва да влезе в тази кула. Изследователят на „меж­
дународните отношения“, както заблуждаващо се наричат „меж­
дудържавните отношения“, ще бъде поразен, ако види колко стра­
ни има, или може да бъдат създадени, в този свят. Само малка
част от тях са държави, много от тях - страни. Позитивистичният
анализ на държавната система е негодно ръководство. Трябва да
бъдат създадени нови актьори.
Но въпреки всичко предлаганото просто може да не функцио­
нира! По всяка вероятност работата е в това, че ние сме се оказа­
ли неспособни да обхванем целия цикъл на формиране на конф­
ликта. Така например, една или повече от страните могат да имат
като цел сама по себе си напрежението от конфликта и гъделичка-
щата възбуда от насилието. Обикновено ние можем да намерим
добри обяснения в дълбоките култури и/или в дълбинната струк­
тура - както беше показано по-горе. Затова е нужна повече ком­
петентност. И тя може да се придобие.
По принцип, да. Но погледнете датския вестник „Моргенави-
зен-Юландпостен“ от 19 януари 2002 г.: „Полицията се въоръ­
жава за срещите на високо равнище на ЕС“. Дания председател­
ства ЕС за половин година от 1 юли 2002 г„ така че ние говорим
за 11-12 срещи. Очакват се мощни демонстрации. Четири хиляди
полицаи преминават специална подготовка. Автомобили, радио­
станции и друго оборудване е закупено за 40 милиона крони, „в
зависимост от вида на заплахата“. Съдии, съдилища и затвори са
готови. Общите разходи са оценени на 125 милиона крони.
Защо има толкова много насилие на срещите на високо равни­
ще на Световната бапка-МВФ-СТО, Г8 и ЕС, а не на големите
конференции на ООН? Защото всичко става зад затворени врати,
с елитна публика, която слуша само себе си.

1 Игра на думи. Телевизия буквално означава „гледане, виждане нада­

леч“. Б. пр.
 Какви са целите на страните? Правителствените елити искат
да работят в мир и тишина, което е напълно легитимно. Но хора­
та, управлявани от тях, биха искали да чуят и да участват във взе­
мането на решения, които ги засягат непосредствено. Известно
като демокрация, това искане също е легитимно.
Как да се прокара мост през тази пропаст? Точно това ООН
показва как се прави от времето на конференцията за околната
среда в Стокхолм през 1972 г. чрез провеждането на алтернати­
вен форум на световното гражданско общество паралелно с пра­
вителствената конференция, със същия дневен ред. Трябва да има
връзка между двете конференции и това обикновено е задача на
журналистите. Но трябва винаги да има някой с достъп до двата
форума, който би могъл да има посредническа функция.
Подходът „и единият, и другият“ би спестил 125 милиона кро­
ни. Добавете към това приходите за Копенхаген от хиляди предста­
вители на неправителствени организации. Градът би могъл да раз­
пъне палатки на тяхно разположение в своите отлични паркове и да
осигури малко полицейска охрана. Това е начинът, по който зрели­
те хора биха постъпили при тази ситуация. Но някъде в мозъците
на Световната банка е издигната бариера срещу възприемане опи­
та на ООН, която също е включила икономиката и средствата за
живеене в своя дневен ред. ООН би оказала значително съдействие
за развитието на демокрацията със своите открити форуми. Но СБ-
МВФ-СТО-Г8-ЕС все още живеят във феодализма.
Друг случай, „Уошингтън Поуст“/“Джапан Таймс“, 1 но­
ември 1999 г.
Протестантите и католиците от дълго време се борят с про­
блема, възникнал, когато на 31 октомври 1517 г. Мартин Лютер
представя своите 95 тези. Те все още са силно, хубаво четиво.
Ключовият пункт е теорията за спасението чрез Божията ми­
лост.
Просто казано, католиците настояват, че пътят към спасение­
то минава през вярата и добрите дела, докато протестантите (лю­
тераните) вярват в спасението само чрез вярата, която се подхранва
ежедневно. Ние говорим за вечност в небесата, така че входният
билет е важен. Доктрината е изкована в Аугсбург през 1530 г.
Двете християнски течения не помръдват, докато третото, право­
славието, набляга на Божията милост. Взаимната ненавист нами­
ра израз в течение на тридесет години жестока война, 1618-1648.
След тридесет години преговори, 482 години по-късно, на 31
октомври 1999 г. в Аугсбург, двете християнски течения се обе­
диниха в следното:
Заедно ние признаваме: чрез милост само, с вяра в Хрис­
товото спасително дело, а не заради каквато и да било зас­
луга от наша страна, ние сме приети от Бог и получаваме
Светия Дух, който обновява нашите сърца, като едновре­
менно ни подкрепя и призовава към добри дела.
Дълго и не много решително предложение, убедително реше­
ние, целящо постигане на компромис чрез преговори. Освен това,
едностранното преминаване от вярата чрез милост към добри дела
показва отстъпление на лютераните.
Анализът на ТРАНСЦЕНД показва, че „нито единият, нито
другият“, отрицателната трансцендентност, преобладава по вре­
ме на секуларизацията и развитието на другите религии в Европа,
като исляма и будизма. Просвещението също е вдъхновено от же­
стокостта на двете течения в християнството през 1618-48.
Възможно ли е „както единият, така и другият“? Може би, ако
погледнем външното действие и вътрешната вяра отгоре, през
очите на Бог, като две страни на един и същ човек: Чрез добри
дела, основаващи се на вярата, и чрез вярата, подхранвана от доб­
ри дела, ние намираме спасение чрез Божията милост.
Просто, но може би прекалено симетрично. И все пак - пробив.
Подобно на въпроса на Ниле Бор - „Светлината вълна ли е или час­
тица? Отговор: и едното, и другото!“ - понякога наричано „wavicle“2.

2 Неологизъм, създаден от съчетанието между английските думи за

„вълна“ (wave) и „частица“ (particle). Ниле Бор (1885-1962)-един от осно­
воположниците на съвременната физика, създал модела на водородния атом,
дал теоретично обяснение на периодичния закон на химическите елементи,
допринесъл за развитието на квантовата механика, квантовата теория на
атома, теорията на металите, на атомното ядро. Обявил се против ядреното
оръжие. Нобелов лауреат (1922 г.). Б. пр.
 Наистина, тези формулировки не са толкова епохални, че да
са необходими 482 години, за да бъдат намерени. Едно обяснение
е, разбира се, че конфликтът има по-дълбоки корени, отколкото
теологичните формулировки - пътят към икономическите и поли­
тическите дълбинни структури от Рейн/Северно & Източно море
срещу Средиземноморието, и Северна Европа срещу Хабсбургс-
ката империя/Римокатолиците.
Теологичният конфликт е за правото на интерпретация на
Божията воля. Конфликтът се разтваря през „както едните, така и
другите“, което съхранява двата възгледа, но ги разглежда като
частично разбиране. Но това упражнение е интересно само ако
„както едните, така и другите“ е повече от сбора на частите. При­
мерите от теологията и физиката служат, за да ни напомнят, че
хората лесно биват обсебени от едната страна на проблема, като
„вътрешната“ или „външната“, а трябва да се научат да погледнат
проблема от по-високо. Да бъдат малък Бог, създателят на хората
и светлината, за когото делението между външния и вътрешния
човек и между вълновата и частичната природа на светлината са
детайли от съвкупността от Човеците и Светлината.
И така, това беше неделната медитация над всичките четири­
десет конфликти, изучени в тази книга. Погледнете съдържанието
и проверете как „както едните, така и другите“, и понякога „нито
едните, нито другите“, улавят съвкупност зад детайлите, които
завладяват въображението на страните.
На 6 април 2003 г. започва масираното нападение на САЩ/Ве-
ликобритания с цел завоюване на Ирак и контрол върху нефта и ре­
жима. Кюрдската автономия и Израел/Палестина също влизат в кар­
тината. ТРАНСЦЕНД е твърдо за Близкия Изток, преустроен чрез
КССБИ, Конференция за сигурност и сътрудничество в Близкия
Изток; федерация за Ирак, кюрдска автономия в части от четирите
страни Турция-Сирия-Ирак-Иран, с конфедерация от тези автоно­
мии. И една близкоизточна общност Сирия-Ливан-Израел-Палесги-
на-Йордания-Египет би могла да бъде сред възможните резултати.
Но това изисква холистичен поглед, който най-често присъства в све­
товното гражданско общество и много рядко в правителствата. Изис­
ква също така от САЩ да уважават международното право.
 Накрая, обзор на метода ТРАНСЦЕНД за мир с мирни сред­
ства. Методът се създава, той не е готов продукт. Но ето няколко
основни характеристики след десетилетен опит.
Насилието има нормална история', преминава през нетрансфор-
миран конфликт и поляризация. Преди насилието наблюдаваме обик­
новено поляризация с дехуманизация на възможните антагонисти.
Ако освен това има въоръжаване, физическо и/или словесно, тогава
можем да говорим за студена война и да използваме този термин
също на микро- и мезоравнища. И преди тази поляризация някъде
обикновено има нерешен, нетрансформиран конфликт, абсцес.
Насилието има нормално бъдеще', повече насилие. „Насили­
ето ражда насилие“ е една от най-сигурните закономерности, кои­
то познаваме. С други думи, проблемът е как да прекъснем тази
закономерност. След насилието не остава само желанието на жер­
твата за отмъщение и реванш в конфликта, но вече с напълно раз­
личен резултат. Налице е също така желанието на победителя за
още победи: вкусът на победата е толкова хубав, че води до при­
страстяване.

Оттук е лесно да бъдат изведени основните програми на

ТРАНСЦЕНД:
- Трансформиране на конфликта, за да бъдат отслабени кон­
фликтите;
- Мирно строителство, срещу поляризацията и дехуманиза-
цията в нагласите и поведението;
- Мироопазване, за да се потуши насилието с меки методи;
- Помирение, лечение и затваряне, за да бъде прекъснат ома­
гьосаният кръг на насилието.

Освен това има подкрепящи програми в журналистиката и

педагогиката с цел да се привлече населението чрез диалог за пред­
ложения за мир и за сродни въпроси. И всичко това осъществено
в напрегнатата зона между противоречието, поведението и нагла­
сата, с дълбока култура, дълбоко поведение и дълбинна структура
в по-дълбоките слоеве на душата, тялото и обществото.
 Това е интригуващо. И всеки може да вземе участие. Хвърле­
те поглед в сайта www.transcend.org и започнете. Обслужвайте се
сами, крадете колкото ви се иска!
Само една кратка, но важна забележка накрая. Не всички
несъвместимости и противоречия трябва да бъдат трансцендира-
ни, превъзмогвани, разтрогвани и разрешавани. Математиката е
маниакално враждебна към противоречията. Две несъвместими
тези са сигнал, че има нещо сбъркано. Но както при Мьобиус,
това е и предизвикателство за трансцендиране чрез откриване и
изобретяване на нова математика.
Но какво да кажем за третата възможност: с това противо­
речие можете да живеете, да продължавате да работите за
трансцендиране, но без да ставате жертва на прекалено лесни
отговори.
Как тогава вездесъщият, всезнаещият, всемогъщ и любящ Бог
е могъл да допусне толкова много зло в света? Един възможен от­
говор би бил да се отмени едно или повече от тези четири Божи
проявления, друг - да се потърси по-дълбокият смисъл, съвместим
с тези проявления. Може би Бог е искал да ни накаже? Да ни накара
да научим нещо? Или може би всичко това е дело на Сатаната?
Аз лично възприемам начина, по който будисткият монах по­
ставя проблема:
Прав сте, че има противоречие между двете тези в будиз­
ма: „Вие нямате вечна, постоянна душа“ и „Вие ще се ро­
дите пак след смъртта“. Но можете да живеете с това про­
тиворечие. Продължавайте да се стремите към трансцен-
дентността, но не позволявайте да станете жертва на какъв-
то и да било лесен отговор. Вие можете да отмените първа­
та теза и ще се почувствате удобно с християнско/мю-
сюлманското възраждане, горе на Небето, или долу в Ада.
Вие можете да отмените втората теза и да станете атеист.
Намерете нещо по-добро, върнете се пак след 20 годи­
ни...

Аз съм възроден чрез своите деца, аз съм възроден чрез про­

дуктите на своя труд, аз съм възроден в спомените, които оста­
вям, аз съм възроден чрез вдъхновението, което се опитвам да
давам на другите. Ние можем да градим нашия живот около всич­
ките тези четири възможности. Но може би вниманието би тряб­
вало да бъде съсредоточено върху обстоятелството, че възражда­
нето може да бъде на по-високо или на по-ниско равнище. Нашата
задача като хора е да се преродим на по-високо равнище. Добрата
работа с конфликта има за цел тъкмо това.
И това ни довежда до края на пътя. Седмият ден е също хубав
ден за отдих за тези, които са изминали този дълъг път. И утре вие
ще започнете отново, осъзнали повече за това, което може да се
направи с конфликтите.
 МАЛКО ЛИТЕРАТУРА

By Johan Galtung:
There Are Alternatives! Four Roads to Peace and Security.
Nottingham: Spokesman Press, 1984 (публикувана на седем езика)
Methodology and Development. Essays in Methodology. Volume III.
Copenhagen: Ejlers 1988. (по-специално главата за теорията на диалога)
Peace By Peaceful Means. London, New York, New Delhi: SAGE, 1996
Conflict Transformation By Peaceful Means, Geneva: UN 1998,
стр. 37.
(With Kai-Frithjof Brand-Jacobsen), Searching for Peace: The Road
to TRANSCEND, London: Pluto Press, 2nd edition, 2002.
Conflict Transformation By Peaceful Means, Geneva: UN, 2000,
стр. 189.
(With Arne Nass), Gandhi’s Politiskeyetikk, Oslo: Tanum 1955, Pax 1986

От други автори:
Edward de Bono, The Use of Lateral Thinking, London: Penguin, 1971
Edward de Bono, Conflicts, A Better Way to Solve Them, London:
Penguin, 1985 (цитатът е от стр. 89)
Julius Fast, Body Language, New York: PocketBooks, 1971
Roger Fisher & William Ury, Getting to YES: Negotiating Agreement
Without Giving In, New York: Penguin, 1991 (цитатът е от стр. 44-48)
George Fuller, The Negotiator’s Handbook, Paramus NJ: Prentice Hall,
1991 (цитатът е от стр. 67-68)
Arne Nsess, Livsfilosofi: Et personlig bidrag om faelelser og fornuft,
Oslo: Universitetsforlaget 1998
 AmeNress, Gandhi and Group Conflict, Oslo: Universitetsforlaget, 1974
Marshall B. Rosenberg, Nonviolent Communication: A Language
of Compassion, Del Mar CA: Puddle Dancer Press, 1999 (цитатът е от
стр. 11-12)
Raymond Saner, The Expert Negotiator, Haag: Kluwer Law
International, 1997 (цитатът е от стр. 145)