Когато чуят нещо ново, нещо което се докосва до изначалната същност на човека…,

хората съвсем (без)мислено отричат същото това нещо, игнорират го, отхвърлят го – за
да не им се налага да мислят. Много хора, постарали се да избягат от (без)мислието,
осмелили се да експериментират върху себе си методиките, разяснени в тази теория,
виждат, че „най-труден е пътят към себе си!”. За да тръгнеш по този път е необходимо
да хвърлиш всички патерици, да загърбиш всички учители и авторитети, да оставиш
настрана всички книги. Не да ги отречеш, за ги изхвърлиш, да ги обявиш за ненужни, а
просто да ги оставиш настрани, щом вече си извлякъл от тях необходимата информация.
Когато си преодолял стъпалата на отричане и нечестност, стигаш в подножието на
собствения си Храм. Теорията на Когиталността поверява в собствените ни ръце
собствения ни живот. А това е отговорност – отговорност пред себе си за самия себе си,
отговорност за решенията, отговорност за живота, който живеем. Може би затова
Теория на Когиталността изглежда „страшна”… Тя олицетворява дълбоко вкоренения
страх да се поеме отговорността на всеки (пред себе си) за самия себе си. Да, наистина е
страшно, когато за първи път погледнеш в себе си отвътре... Защото виждаш и
постепенно осъзнаваш как осакатяваш собствения си живот, живота на децата, на
близките хора… Страшно е... Единствено осъзнаването, че тази ситуация може да се
промени е светлина в края на тунела. Теория на Когиталността ни води до мястото, от
което можем да видим светлината. Води ни чрез отдадеността на люботворящата
когиталност през най-тъмните кътчета на холограмната ни същност, помагайки да
преодолеем непреодолимото, осъзнали силата, стаена в нас и безкрайните творчески
възможности, които чакат да бъдат проявени. Е, това не е ли страшно – да извикаш с
пълно гърло: „Аз Съм!”, „Аз Мога!”, „Аз съм прекрасно и съвършено създание, дошло на
Земята за да изпита Щастие, Любов, Опиянение, вкусвайки от еликсира на вечната
мъдрост…?” Страшно е, докато стоиш свит на кълбо, заклещен под тежестта на
собствените си Его-смисли. В момента, в който се изправиш, в мига, в който разпериш
криле, огряваш със Светлината си и твоя живот, и изпълваш със Сияние светът около теб!
Как ще продължим пътя – с патерици, ровейки се в прахта или с разперени криле, полетели
високо над човешката суета и (без)мисленост е въпрос, на който можете да отговорите
сами... Дали ще превърнете (раз)мислите (без)страстни в мисли страстни, е право на
избор...

Този, който знае Всичко,

и не познава себе си,
е пропуснал всичко.

Този, който разкрие значението на тези думи,

 няма да вкуси смърт.

Нека този, който търси, не се спре в своето търсене,

докато не намери. Когато намери, той ще се смути.
И когато се смути, Той ще се изуми от възхита и ще царства над Всичко.

Думи на Иисус - Евангелие на Тома

Когиталност (сogito, лат. - мисля) - това е мисловност, менталност изобщо.

Всепроникваща субстанция. В необятността на Всичко, което Е!

Теория на когиталността е една вълнова симбиоза от черното и бялото в живота.

Комбинация между честотите, които определят собствената ни индивидуалност,
трептенията, които приемаме от околната среда и вибрациите на космоса. Едно зведно
море, носещо лодките на индивидуалността в светлината на Любовта и Живота. Веднъж
на гребена, а в следващия миг загледани във върховете, Животът и Любовта са винаги в
играта. Игра на шах с осем основни принципа, редуващи се ту в черното, ту в бялото. 8 х 8.
Безкрайност по безкрайност. Върху дъската на Когиталността... С танцуващите фигури
на Любовта и Живота в ритъма на музиката на безкраен кръговрат. Игра, навлизаща в
необятните измерения.
Тази вълнуваща светлинна феерия от звуци трансформира нас и всичко окло нас.
Трансформира Живота в... Любов. Дъската за шах се променя в... куб. И намерението ни
завърта този рубикон, заедно с фигурите. Според принципите на миналото. В емоцията на
настоящето. С убеденост в бъдещето. Събрани в Единението на безкраен кръговрат от
възможности...
Миг, събрал време и пространство в нулева точка, отваряща необятния портал на
перспективата...
Портал на възможностите... Върху шахматния куб на Когиталността...
Игра на вероятности, в която... всяка пешка вече е цар!

За тези, които няма да прочетат тази книга...

 За тези, които няма да прочетат тази книга...
Какво се случва в тази книга? Ще разкажа приказната игра за това как върху шахматната дъска на
живота всяка пешка може да е цар... Защо? Нали пешката става царица? Такива са правилата...
Ако сте си взели вече това четиво е нужно да сте наясно, че тук няма правила, които са като рамки.
Има вселенски принципи, които работят за всички и най-вече за тези, които притежават свободата на
полета на мисълта. Затова, четейки книгата, е нужно да излезете извън стереотипа на „материалното“
виждане за живота, защото тук ще докажем, че всичко, абсолютно всичко е мисловна-
информационна енергия. При това в постоянен и неизменен кръговрат. Кръговрат, при който всичко
е двойствено, всяко нещо притежава два полюса и всяко нещо има своя противоположност. В същото
време еднаквото и различното са едно и също, а противоположностите са еднакви по своята природа
(като в основата си те са мисловност). В теорията ще разберете защо всички истини са полуистини
и всички парадокси могат да се помирят… Ще видите как всяка причина има свое следствие и ще
стигнете до извода, че всъщност всяко следствие се явява причина за причината (кокошката и
яйцето).
Ще се проследи как древните писания, съвременните научни изследвания и теория на
когиталността се допълват последователно и логически обосновано, за да се стигне до извода, че
всичко е ментално и мисловността изгражда цялото съществуване. Така се оказва, че мисленето е
съществуване и съществуването е мислене… А мисловността и съществуващото са в постоянен
кръговрат... Толкова много думи може би объркват, но в крайна сметка казаното дотук се илюстрира
с една картинка. Плюс и минус, добро и лошо, мисловност и материя, движение и покой са в един
безкраен кръговрат - без начало, без завършек - кръговрат на Когиталността.
Каква е реалната взаимосвързаност между мисловност и съществуване („материя”) ?
Как се осъществява кръговратът между тях?
Разгадана ли е мистерията на „материята“…?
Емоция!
Високочестотните вибрации на емоцията предизвикват движение в мисловността. Чрез това
движение се проявяват „продуктите на мисловността“ - саморазвиващи се и самообучаващи се
холограми, възприемани (поради наличието на защитно поле) като материя. Защитното поле и
резултата от нея (емоция) са причина за ново движение в когиталността. Така кръговратът е
налице...
В пълен покой частиците на когиталността притежават пълната енергия и информация.
Движението им предопределя „загуби на информация“ (енергия). Всъщност загуби няма - тя се
излъчва като светлина, дошла… от самата себе си (от самите частици). Взаимодействието на
получените електромагнитни полета и вълни, в едно с когиталността създават саморазвиващи се и
самообучаващи се холограми с намалено знание, които изпитват високочестотни емоции,
предизвикващи движение в мисловността... и т.н. и т.н. И това е една люботворяща безкрайност,
чийто цикъл е затворен. Плюс и минус не съществуват. Еднаквото и различното са едно и също.
Добро и лошо са еднаквости. Смърт няма!
Сложно ли изглежда? Сега ще поясня...

Представете си пространство. Огромно, всеобхватно, изпълнено... с... нищо. От теорията на

относителността е известно, че с увеличаването на скоростта, времето започва да тече по-бавно.
Тоест, колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно за нас тече времето. Това е така
нареченият парадокс на близнаците – ако единият от двама братя - близнаци тръгне на пътешествие
със скорост, близка до скоростта на светлината, при завръщането си, той ще е доста по-млад от брат
си. Подобен експеримент е правен реално с двойка синхронизирани атомни часовници и така
практически това хипотетично допускане е доказано и вече не е само идея.
Покоят: Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно „тече” времето. И обратното.
Колкото по-бавно се движим, толкова по-бързо ще „тече” времето. Какво би станало, ако спрем
изобщо? Времето ще започне да тече толкова бързо, че един миг за системата в покой, ще се явява
безкрайност за която и да е движеща се система. Или за „частица“ в покой, един миг ще е цяла
вечност. Така тя ще притежава цялата съществуваща в мирозданието информация, което значи, че
съдържа в себе си и безкрайна енергия. „Частица“ в случая е абстрактно понятие. Това е „място“ с
нулев радиус и огромна енергия. Японски учени наскоро доказаха, че 1 бит информация е равен на
енергия от 3.10 -21 J. В света на безкрайните енергия и информация, може да се каже, че те съвпадат.
Или енергия = информация. Но щом „частица“ притежава безкрайната енергия, то тя би притежавала
и безкрайна гравитация. Тоест, цялата енергия ще се свие в точка (частица) с нулев радиус. Така се
получава т.нар. нулева точка (наричат я още Източник, Акаша и т.н.)
Да обобщим - щом една „частица“ е в пълен покой, тя има цялата информация. Друга такава
частица, на друго място в пространството при пълен покой би притежавала същата информация и
енергия. Третата също и т.н. Милиарди частици, взети заедно, ще притежават толкова информация,
колкото и една. Или: частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта. Каквато и нова
информация да се появи, при това където и да е в „пространството“ на такива частици, те ще я
усвояват мигновено. Там времето ... липсва. И всички параметри на всички частици са еднакви...
Тоест, липсва и пространство... Всички точки могат да се приемат за една и всяка една точка да се
приеме като съвкупност от милиарди такива...
Движението: От друга страна всяко движение на такава частица ще предизвика промяна в
нейното информационно-енергийно състояние (колкото по-бързо се движи, толкова по-бавно за нея
ще тече времето, което означава да загуби информация и енергия). И тъй като според закона за
запазване на енергията, тя не се губи, следва, при движение, частицата да излъчи енергия - вълново
поле и/или фотон. Тази светлина, дошла Сама от Себе си (евангелие на Тома), всъщност се появява
от „нищото“ на вакуума. Движението пък на милиарди частици с различни скорости би
предизвикало феерия от светлини, които ако можехме да наблюдаваме отстрани, щяхме да
оприличим на Голям Взрив. Полученият „мисловен продукт“- отделената от частиците енергия - ще
съдържа в себе си всякакви вариации на електромагнитно излъчване – гравитация, вълнови полета,
светлина. И количеството на отделената информационна енергия, е пряко свързано с нейната
скорост. Колкото по-голяма скоростта, толкова повече е и отделената енергия.
Причината: Естествен е въпросът „защо?“. Защо е необходимо частици, които имат пълното
знание да „пожелаят“ да го загубят, тръгвайки да се движат?... Защото нещо от знанието им липсва.
Звучи парадоксално, нали? Как може нещо от информацията да им липсва, щом имат пълното
знание?
Щом притежават цялата информация, то на частицата (или частиците –както желаете - защото
всички могат да бъдат приемани като една и всяка една от тях да се приеме като съвкупност от
милиарди такива) е известно, че докато съдържа в себе си пълното знание, няма как да „знае“ какво
е да нямаш знание. И за да го „научат“, е нужно сами себе си да поставят в такава ситуация. Тогава
ще „усетят, изпитат, преживеят“ това състояние и опознавайки го ще имат пълната информация за
всичко... При това цялата схема може да се извърши без никаква „загуба“, ако се затвори цикъла,
тоест опознаването на незнанието да се изживява в кръговрат – всяка частица се привежда в
движение, „губи“ информация, „изживява“ (изучава) незнанието и отново се привежда в покой,
придобивайки за себе си информация и за състоянието без знание. Така тя ще се превърне в пълнота,
цялостност и съвършенство. Тоест стремежът към съвършенство е причината, която кара
частиците да търсят незнанието. В името на пълното знание, те елиминират самото знание. Важният
момет тук е, че не могат да се приведат в движение едновременно всички. Тогава всички биха си
„изгубили“ знанието. И кой би им посочил как обратно да се върнат към покоя? За да се елиминира
този момент, „половината“ от тях се „откъсват“ от знанието. „Половината“ на безкрайност е пак
безкрайност, нали?... Така се проявява дуалността...
Следствията: Привеждането в движение води до поява на полета, вълни и светлина. Различната
скорост допринася за разнообразието на тези параметри. „Страничен“ ефект от това движение се
явяват появата на пространство и време (колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно за нас
„тече“ времето).
Излъчените от всяка частица светлина и енергия си взаимодействат – проявяват се като
интерференция и дифракция. Резултатите от тези явления се „запаметяват“ върху ментални полета,
зададени предварително от „знаещите“ частици в покой. Това е „холограмната плака“ (фантомна
архитектура на формата според Пьотр Гаряев), която проявява определена холограма в полето на
движещата се частица. Понеже разбирам, че звучи сложно, ще го опростя още с пример. Ако
множеството когитални частици е сапунена вода, фантомната архитектура – гривничката, която
топим в сапунената вода, а светлината и енергията – въздуха, който духаме през гривничката, то
появата на мирозданието в неговата цялост може да се оприличи с правенето на сапунени балони.
Ако гривничката „помни“ формата „дърво“, то сапуненото мехурче ще прилича на дърво, ако
„помни“ тревичка, ще е тревичка, ако „помни“ човек, ще е човек. Във всички случаи обаче, ще е
производно на сапунената вода. Иначе казано - всяка холограма е Индивидуализирана Мисловна
Единица (съкратено ИМЕ). Индивидуализирана – заради различната от всички останали скорост на
движение и съответно индивидуална загуба на информация, продукт на мисловността, базиран и
изграден от собствената си излъчена светлина като самостоятелна холограма в пространството.
Тоест всяка „материя“ следва да се разглежда като мисловно-светлинна холограма, загубила своето
знание. Незнание, което от своя страна е причина за поява на особени високочестотни трептения,
които наричаме емоция. Сега става ясен текста от древните Упанишади:
Когато откъснеш тревичка, цялата Вселена потръпва...
Емоцията (E-motion – в превод: енергия в движение) като вибрация е причина за високочестотно
трептене във вакуума, което от своя страна предизвиква появата на фотони (светлина) от „нищото“.
Тази светлина води до образуване на холограми, които изпитват емоция, която е причина за поява на
светлина и т.н. и т.н. Цикълът се затваря и в този парадоксален на пръв поглед кръговрат се
осъществява пълнотата, целостта и съвършенството на когиталността. Знанието опознава само себе
си като знание и незнание. Така еднаквото и различното са едно и също. Доброто и лошото са
еднаквости, преливащи в процеса на тази цикличност. Енергията на холограмата човек се
трансформира в нелокалната свързаност на мисловността. Цялото е ум, а светът на материята е
ментален... Единени в едно цяло без начало и край. Смърт няма!
Не светът съществува и затова разсъждаваме върху него. Точно обратното - светът е мислен и
сега го мислим и това поражда съществуването. Но ограничената информация създава погрешната
представа, че неговата проява определя мисленето ни. Парадокс, от който е крайно време да се
откажем. Защо е наличен парадокса ли? Поради ограничената пространственост на гледната точка.
Една шега изяснява това:
 Две кръвни телца (бяло и червено) се срещнали около сърцето и се разговорили:
- Чух - казало едното, - че има нещо като човек. Да знаеш нещо по въпроса?
- И аз подочух подобни слухове - отговорило другото. - Но не, не съм наясно. Хайде да обиколим
целия свят и да проверим! Ще се видим тук след година.
И така..., двете кръвни телца обиколили целия си свят, преровили навсякъде, питали къде ли не.
И когато отново се срещнали, със съжаление констатирали факта, че подобно нещо като човек
няма и не би могло да съществува.

Извод: Потопени в света, в който живеем, ние не сме в състояние да го оценим и видим истински,
дори и той да е изцяло сътворен и зависим от самите нас. За да можем да го направим, е
необходимо да излезем от него. Ако поне едно от кръвните телца беше отишло извън човека, като го
погледне отстрани, то щеше да разбере заблудата си. Щеше да осъзнае, че неговият свят не само
съществува като форма, наречена „човек“, но тази форма е и изцяло зависима от кръвоносната
система, изградена от него и останалите кръвни телца. Когато след продължително търсене успеем
да излезем извън стереотипа на „стандартното“ виждане за живота, ще можем да осъзнаем, че онова,
което наричаме живот и свят е точно фактът, че тази система е изцяло сътворена и зависима от
самите нас. Ние сме пешките, които в края на своето „материално“ пътуване върху шахматната
дъска на живота неизбежно ставаме царе, за да царстваме над всичко...
Нека този, който търси, не се спре в своето търсене,
докато не намери. Когато намери, той ще се смути.
И когато се смути, Той ще се изуми от възхита
и ще царства над Всичко.
Думи на Иисус - Евангелие на Тома

Защо е необходимо да се знае това?

Всеки от нас се базира на собствена опитност и ако нещо не му е познато, то го плаши. Как тогава
да осъзнаем собствената си същност, ако тя ни плаши? Същото като това да си звероукротител. Ако
животните те плашат, няма как да работиш с тях. Не само това – по принцип ще стоиш далеч и може
само да се радваш на онези, които демонстрират, че е възможно да се работи и показват дори разни
номера с тях.
Ако не сме запознати с това, че всичко около нас е мисловност и енергия, то никога не бихме се
докоснали до собствената си същност, не можем да осъзнаем възможностите си и ще обявим тези,
които го правят за „избрани“, за „просветени“. Дори няма да стигнем до елементарния извод, че щом
„съществуваме“ в този информационно-енергиен модел по начина, по който изглеждаме, то ние
ВЕЧЕ сме „избрани“. За да повярваме в подобна теза, желаем това да е минало през собствената ни
опитност, да е факт. Но няма как да повярваме, ако сами не сме го проверили, ако не е преминало
през собствената ни опитност. А не го проверяваме, защото ни е непознато и се страхуваме и т.н.
Парадокси на ограничен откъм информация начин на мислене...
Какво е информация?
Според Теория на когиталността информацията е мисловност в несъществуващи материално
части (частици с нулев радиус), съдържащи цялото и енергията на мирозданието изобщо. Цялото
от своя страна се съдържа във всяка несъществуваща материално част. В тази мисловност
(наречена когиталност) пространство и време не са налични и затова приемаме, че тя е в пълен
покой (което само по себе си не е вярно, тъй като в нея има и движение и „материя“). С други
думи, Нищото, за да самоосъществи себе си, е нужно да се самоелиминира (иначе не би било
Нищо, нали?). Този акт на самоунищожение обаче превръща Нищото в Нещо…
Японски физици за първи път успяват да превърнат информация в енергия. Изследване е базирано
на теоретичните изчисления на Лео Сцилард (1929г.) и е публикувано в списание „Нейчър“.
Доказано по време на експеримента е станало преминаване на информацията в енергия и обратно.
Както бе споменато, един бит информация е равен на енергия от 3.10 -21 J (Джаул). В света на
безкрайните енергия и информация, може да се каже, че те съвпадат. Или енергия = информация.
Извод: Информацията е енергия и енергията е информация.
За да има усещане за цвят е нужно да има светлина. „Материята“, която излъчва светлина по
естествен път би била „видима и цветна“. Но как стоят нещата с „материя“, която не свети? Според
акад. Пьотр Гаряев всички „живи“ същества светят. Рибките светят, жабките светят, бактериите и
вирусите също светят. По принцип бялата светлина съдържа целия спектър на цветовете. Дълго
време се смяташе, че когато попадне бяла светлина върху предмети, те поглъщат голяма част от
спектъра, а един или друг цвят отразяват. Оказва се обаче, че нещата са по-сложни. Цветът не само
се отразява, но и се акумулира (запаметява). Тоест, обектът притежава памет - енергия, каквато е и
при светлината. Предметът се „храни“ със този спектър. И това, което „му е в повече“, се отразява.
Погълната информация се трансформира чрез дълбоки фотохимични процеси, които протичат в
повърхностните слоеве на веществото. Има резултат от взаимодействието на различни видове
енергия.
Какво представлява процесът на отразяването според съвременната физика? Ако дължината на
вълната на атома, излъчващ квант (енергия или поле), и на атома, поглъщащ квант, съвпадат за
известно време, атомът ще се окаже във възбудено състояние. Той „поглъща“ допълнителна енергия,
за да я излъчи веднага отново. Ако вместо един квант, в атома постъпват порция след порция
енергия, на него ще му се наложи да прехвърля все по-голямо количество електрони на максимално
разрешените електронни орбити. Така атомът ще започне да „набъбва“. От друга страна, ако рязко се
спре притокът на енергия, атомът на порции излъчва излишната енергия. Така се „получава“ цветът.
Цветоусещането при човека е възприемането на акумулираната в предмета енергия и последващото
ѝ високочестотно предаване - през въздуха до окото, а после по невроните, за да достигне
централната нервна система. Всъщност цветът се явява интерпретация на енергия, достигнала до
мозъка през сензора „око“ и предаден по кабелите, наречени неврони. Но е възможно да се
„изработи“ усещане за светлина или радиовълни и без „визуален“ датчик – например в ръката…
Енергия и емоция
Щом в „неживата материя“ (напр. предмети с определен цвят) може да се локализира светлинно-
вълнова енергия, същото може да се направи и с психическата енергия. Енергията е носител на
информация. Това включва и информацията за предадени и приети честоти. В това число се вписват
и емоциите. Така енергията „предава“ емоционална информация навсякъде и нейното възприемане
може да се определи като ръководство за екплоатация към приемащия. Магията е пример за това Тя е
честотна информация, която се използва за трансформация на енергия с цел прекодиране на събития
и факти в живота на човек. Енергия, съдържаща силно наситена емоционална информация. В много
култури използват различни предмети, но самият предмет не е магия. Той е информационен носител,
приел определени вибрации, например, чрез изричане на думи. Ако се „приемат“ тези честоти, те
започват да играят роля на ръководство за действие. При отхвърляне, информацията е отразена и
няма въздействие. Затова е нужно човек да внимава как и какво говори. Силата е в мисълта и словото.
Според Пьотр Гаряев структурата на речта и на ДНК са идентични. Онова, което мислим и говорим
се имплантира в ДНК и предопределя развитието на собствения ни организъм.
При наличие на движение информацията-енергия предизвиква промени в пространството,
гравитацията и времето... В този план понятието „преобразуване на информация“ изключва
възможността за нейното съхраняване за неопределено дълго време. Представете си обща книга, в
която всеки читател внася свои корекции постоянно – подобно изглеждат нещата и в общото
глобално информационно-енергийно поле. „Преобразуване“ не означава информацията да бъде
деформирана или изкривена. Тъй като всичко е вълни, тяхното взаимодействие следва
забележителна закономерност. За сметка на наслагването на мощностите на отделни вълни (в случай
на резонанс) или на тяхното взаимно погасяване, в общото електромагнитно поле се наблюдава
допълване на информационните запаси до максимум или затихване до нула. Допълването също не е
изкривяване. Общото поле работи като грамадна кибернетична машина на вълнови принцип.
По този начин, ако енергията на електромагнитно излъчване от околна среда се възприеме като
информация, то това възприемане предизвиква вълново усилване или затихване. Това важи както за
физиологичните процеси, така и за психиката. Енергията на околната среда (например аура), смесена
с високите честоти на емоциите, възбужда появата на огромни мощности. Всяко емоционално
сътресение (или наситена с емоция мисъл) се смесва честотно с енергията от аурата и рязко
увеличава мощността на излъчването на обекта. Затова „живите“ светят по-интензивно. Процесът се
предизвиква от претоварване с информация. Промяната на честотите в аурата води до „отваряне“
или „затваряне“ на информационния поток на енергията. Ниските честотни вибрации на гняв, страх,
агресия, ревност и т.н. „затварят“ потока, а съответно честотите на любов, състрадание, прошка,
честност и т.н. го „отварят“. Енергията присъства винаги, но при определени условия тя
„преминава“ в информация и обратното. (Това е един постоянен кръговрат: например изнасянето на
лекция за лектора е излъчване на енергия, а за участника в семинара е информация. Същевременно
задаването на въпрос от участника е отдаване на енергия за него, а за лектора – постъпване на
информация.) Чрез опознаването на природата на вълните, полетата и енергията, всеки от нас може
да открие собствената си същност (енергия), която няма да е вече нещо непознато и плашещо.
Тогава човек дори би използвал същата тази енергия, за да промени в себе си нещата, които не желае
или не харесва... За да усети свободата да бъде себе си...
Стройните доказателства относно причините за появата на светлина, Големия взрив,
телепортирането на фотоните и обяснението за мигновеното предаване на информация между тях
(т.нар. парадокс на Айнщайн-Розен-Подолски), „необяснимите“ събития на „прераждането” и
наличието на мисловна библиотека - Акашови хроники - намират логически и обоснован смисъл в
Теория на Когиталността. Стига и се и до революционната връзка между мисловност и материя
като се „преоткрива“ по нов начин наличието на вторично мисловно поле в пространството на
аурата – Его, представляващо менталност, която помни и „защитава“ формата на съществуващите
„материални” обекти. То е „фантомна“ мисловна дифракционна решетка, която трансформира
светлината в „материя“. Време, пространство и гравитация не могат да съществуват отделно от
материята. Физическите обекти не се намират в пространството, а са пространствено
протяжни (като поле). По такъв начин концепцията „празно пространство” губи смисъла си.
Самата трансформация се доказа с ефекта на Цайлингер*. И точно Егото „чертае“ (емоционално)
създаването, творенето на материята във Вселената...
 В този смисъл всеки един от нас е част от цялото, което се съдържа в него (разбирай по образ и
подобие). Тоест всеки от нас е ... БОГ (Благодарно Отдаден на Глобалността), люботворящ цялото
мироздание...
Квантовата физика ни разкрива една Вселена, изградена от енергия. Енергия с различни
честоти, а именно честотите определят качествата и функциите на съответните вълни,
изграждащи вселената. Всеки кварк има своя честота, която отразява енергийния потенциал
на действителността. Кварките заедно изграждат атомните ядра, а когато тези ядра се
комбинират с електрони, изграждат частиците на атомите. В зависимост от енергийните
специфичности на градивните частици на атома, отделните атоми имат определени качества
и свойства. Така различаваме водородни и въглеродни атоми, хелий, деутерий и цялата
Менделеева таблица. Познатите ни досега градивни елементи изграждат всичко доловимо -
от човешкото тяло до звездите. Атомите се групират в молекули и изграждат изключителни
структури от съвсем прости до невероятно сложни системи, какви са нашите тела, например.
Изглежда почти невероятно как тези „топки“ енергия, тези кварки, правят атоми, атомите -
молекули, молекулите се групират в живи клетки, които на свой ред оформят брилянтната
хореография на „материята”. Битието и цялата действителност, която виждаме с очите си и
която ни заобикаля е една енергийна структура - от липсата на размер при кварките до
макро-мащабите на звезди и галактики. Тези измерения са взаимосвързани на енергийно
ниво. Разбирането на природата и осъзнаването на нейната изключителна същност, ни
помага да оценим и себе си като част от Цялото. Материята, в своята фундаментална основа,
е изградена от енергия. Схващането, че материално е онова, което е твърдо и веществено, е
ограничено възприемане в рамките на много малък диапазон от спектъра. Ако се взрем в
микроскопичните нива на парче метал, ще открием една трептяща молекулярна структура.
Атомите и молекулите, които изграждат материята, са в непрестанно движение. Вибрират
непрекъснато и не познават състоянието на покой (Нищо не е в покой; всичко се движи;
всичко вибрира. Хермес, Кибалион).
Има конфликт между действителността такава, каквато е, и... начина, по който я
възприемаме сетивно. В квантовата теория има един елемент, който е абсолютно необходим
и съществен във валидирането ѝ - това е необходимостта от наличието на наблюдател. Един
известен експеримент недвусмислено показва странното поведение на елементарните
частици (експеримент на Янг или двойния процеп). Устройство, което прецизно „изстрелва“
единични фотони в конкретна посока, е насочено към непрозрачен картон с две резки по
средата, от където да преминават фотоните. Зад картона е фоточувствителен екран. Чрез този
експеримент е утвърдена двойната природа на светлината - като частици фотони и
същевременно като електромагнитна вълна. Интересното е, че опитите да се наблюдава
точно през кой процеп преминават отделните фотони сякаш въздействат върху поведението
на частиците и те нарушават закономерността, която иначе следват. От тук и известната
максима „Процесът на наблюдение променя поведението на наблюдаваното“. Този принцип е
верен и за „живата” (всяко живо същество изменя поведението си, знаейки, че е
наблюдавано) и за „неживата материя“.
Всичко е едно енергийно цяло. Не просто взаимосвързана съвкупност от елементи, а една
многоизмерна енергийна структура, която създава илюзия за обособеност на обекти и
разстояния. Честотата е универсално качество на енергията. Именно честотите са това, което
оформя действителността в нашите възприятия за нея. Различните честоти носят различна
информация. Комбинациите на тези енергийности правят нещата различни. Звукът има своя
честотен диапазон, светлината - нейния. Видимата светлина, която осветява земния ни ден и
звуците, които можем да чуем с ушите си, са в една тясна зона от общия честотен диапазон.
Освен тях съществуват ултразвук, инфрачервена и ултравиолетова светлина, които не са част
от възприятието ни за действителността. Сетивността е настроена към приемането само на
определен честотен диапазон от всичко онова, което ни заобикаля. Физиологично е
невъзможно да възприемаме честоти отвъд спектъра на сетивните възможности.
Електромагнитните вълни са импулси-енергия, излъчвани от източник, които се пренасят
като енергийна вибрация през квантовото измерение на средата, в която се движат.
Характеризират се с дължина на вълната - разстоянието между отделните пулсове (херци).
Приетата скорост на разпространението на тези пулсове-вибрации в пространството е тази на
светлината.
Принципът на електромагнитната вълна е донякъде като този на доминото - източника на
импулс е действието, което задвижва първото блокче, а последващите пренасят това
движение. Звуковите вълни на Земята, например, се смята, че се пренасят чрез трептенето на
молекулите на въздуха и затова науката казва, че в космоса не би могло да има звуци.
Електромагнитните вибрации по същество, могат да се провеждат от всички медиуми и дори,
подобно на фотоните, да пътуват в пространството, осцилирайки автономно. А именно тези
осцилации, или повтаряеми преноси на първоначалния пулс, оформят вълната. Така, колкото
по-голямо е разстоянието между отделните импулси, излъчени от източника, толкова по-
малка е честотата на вълната, която образуват, измервана в херци. Един херц е една
осцилация. Общата култура на всеки е добре да включва знание и в тези области, още повече,
че това допринася съществено за разбирането на света изобщо.
Честотите от непознатия ни спектър, са енергия, отвъд всичките възприятия. Наричаме я
тъмна материя, енергия или вакуум. Тъмна е не защото е страшна, а защото е неопозната. По-
голямата част от „пълнежа“ на космоса е непознат за нас. Действителността е много повече
от това, което ни изглежда. Дори от гледна точка на привидно статичното е установено, че
всяко тяло излъчва електромагнитни вълни. Движението на мускулите създава
електромагнитен поток, ритъма на сърцето, дишането, емоциите, мислите - всичко това е
енергия, която се разпространява в пространството. Биофотониката разкрива, че живите
клетки излъчват фотони светлина. Всеки физически обект излъчва енергия в
електромагнитния спектър поради непрестанното движение на частиците, които го
изграждат. Мозъчната активност също е източник на електромагнитни вълни.
Електрохимичните процеси в невроните пораждат електромагнитно поле - така наречените
мозъчни вълни. В мозъчната кора на всяко живо същество се вихри непрестанна
електрическа активност. В човешкият мозък са установени четири основни електромагнитни
диапазона, съответстващи на различни ментални състояния - алфа, бета, делта и тета вълни.
В началото на ХХ-ти век, Никола Тесла проучва наличието на планетарен
електромагнитен резонанс, като размишлява и над възможността електричеството да се
пренася безжично. Тази технология понастоящем (2013г.) все още е в експериментална фаза
и предимно се набляга на военни приложения. През 1952 г. Уинфрид Шуман разработва
математически модел, изчисляващ електромагнитния резонанс на Земята. Явлението,
наречено Резонанс на Шуман, се случва между повърхността на Земята и йоносферата,
където се образуват огромни „стоящи вълни“, които резонират на определени честоти по
цялата планета. Забележително е съвпадението на тези резонантни честоти с честотите на
мозъчната активност у човека. Пиковите моменти на резонанса на Шуман са 7.83 (8 Hz е
мозъчна активност), 14.3, 20.8, 27.3 и 33.8 Hz. Това „съвпадение” е еволюционната адаптация
на обекти към дадена среда.
Честотата на средата също се променя. Руското издание “Наша планета” публикува през
2013г. задълбочен анализ с цифри и факти. На 21 декември 2012 година, според изданието,
вибрацията на Земята е била 13,67 Hz, а през март 2013 е 14,12 Hz. Земята пулсира ритмично,
танцувайки своя вибрационен танц в когиталността. Движението поражда звук, чиято
честота прониква във всичко. Всяка частица и клетка, е в синхрон с тази честотата и се влияе
от нея. Преходът е бавен. Това е своеобразен квантов скок в когиталността. Успешно ще
преминат тези, които носят в себе си вярата. Авторите на материала за квантовия скок
сравняват времето, в което е живял Исус Христос, и сегашната действителност. Преди две
хилядолетия вибрацията на човека е била 7 Hz, (на Земята -7,8 Hz). Апостол Петър е
достигнал до 16 Hz, Апостол Павел - до 17,5 Hz, Йоан Кръстител имал 47 Hz, а самият Исус
Христос - 105 Hz. Според авторите на хипотезата за квантовия скок началото на човешкото
пробуждане е при 14 Hz, на същинското - 15,5 Hz, а преходът към висше съзнание - 18 Hz.
През последните няколко години честотата се повишава много по-бързо и в началото на века
е била вече 9,2 Hz. Адаптирането към новата реалност става чрез повишаване на мозъчната
честотата до 19 Hz. Хората „материалисти” трептят с ниска честота. Според изданието през
януари 2012 г. те са били 78% от населението на Земята; юли 2012 г. - 70 %; август - 69 %.
През периода 2013 - 2015 г. ще са не повече от 10 %.
Космосът е океан от вибрации. За да еволюира съзнанието, съвременният човек е нужно
от консуматор да се превърне в творец. Като откаже остарелите модели на мислене и
преодолее страха и завистта. Генерална стъпка в тази посока е Теория на Когиталността…
Фотонният вълнови спектър е неограничен в своята същност, той е навсякъде и във
всичко, без начало и без край. Той е съвкупността от всички честоти във вселената и е
безграничен. Всяка индивидуалност е част от този спектър. За всяка същност има различна
честота, която е в постоянна връзка с други честоти. Честоти, които са всъщност част от
цялото, в което е и самата същност. Всичко съществуващо е една неограничена лента от
честоти. Всеки един от нас има собствена вибрация, както и всеки предмет, всяка прашинка,
всяко живо същество. И никога не е напълно еднакво едно с друго. Дори да се различава с
мили херци, всеки индивид е уникален и носи свой собствен енергиен отпечатък и честота.
Да си представим един неограничен път с много същества - милиони хора, птици, животни и
предмети, и всичките те са на този път. Ще открием, че всеки е уникален сам по себе си и се
различава от другия, но върху обща платформа - пътя. Това всъщност е фотонния спектър.
Всички сме части от самия него, но с различен и уникален енергиен отпечатък. Много и
различни честоти.
Чрез експерименти е доказано, че ДНК генерира радио излъчване като на лазерен лъч,
което създава информационна холограма. Клетките на ембриона, получавайки по вълните
информация, създават своеобразен чертеж, който указва къде и как да растат главата,
краката, очите, носа. Необходимо е да си представим нашия организъм като огромна
клетъчна държава, която се състои от милиарди клетки.Всяка от тях обменя с останалите
данни за своето състояние. През 1997 г. австрийски учени експериментално доказват, че
фотонът мигновено се пренася от едно място на друго, като съхранява съдържаща се в него
информация. А нашата ДНК и хромозоми работят с фотони. Клетките комуникират
помежду си с безкрайно голяма скорост, т.е. накратко понятието „време” там изчезва –
информацията достига мигновено. Учените стигат до заключението, че всяка клетка
притежава разум и предназначение и общува съзнателно. Докато провежда изследвания върху
лек за рака, немският физик Фриц-Алберт Поп открива, че всички живи същества излъчват
миниатюрни „пакети“ светлина, които той нарича „биофотонни емисии“. Според него
живите системи поддържат крехък хармоничен баланс светлина, като отклонението от това
равновесие означава болест. Изследователят открива, че съществува и „отложена
луминисценция“ - осветени, живите клетки поглъщат светлината, а след време започват да
светят по-силно. Ако е изложена на твърде много светлина, тя отблъсква излишъка. Тази
функция потвърждава идеята за отражението. Светлината, която „идва в повече“ на дадена
клетка или организъм, бива отблъсната. Тоест, информацията, която не е необходима на
дадена система, се връща обратно. Фриц-Алберт Поп проучва биофотонните емисии в
продължение на години (към Международния институт по биофизика в германския град
Нойс). Открива, че хилядите химични реакции в тялото контролират всяка молекула във
всеки един момент. Тези реакции се направляват и координират от нискоинтензивна
ултравиолетова светлина (380 nm). Светлината се явява информационен носител, който
предава импулса за реакция на и между клетките. Стотици милиарди клетки „общуват“
мигновено чрез светлинна информация. А фотоните са в „свързано състояние” и това е ключ
за обяснението на тази мигновена комуникация. Всички клетки са свързани в една голяма
холограмна структура. Това, което знае едната клетка, го знае и другата. Няма значение къде
се намира, дали е на крак или от очната структура. Същия механизъм откриваме и във
вселенски план. Всеки от нас е свързан с другия като клетки от тази вселена. Равни сме и в
същото време уникални сами по себе си. Фотонната мрежа между нас се явява „свързано
състояние“. Всичко във вселената, дори и най-малката прашинка, контактува с нас и всичко
останало чрез фотонната мрежа.
Всеки е съвкупност от честоти. Молекули, клетки, органи имат собствена честота на
трептене. Съвкупната честота зависи от много фактори - състоянието на организма,
качеството на храната, вредните или хигиенни навици, връзката с околната среда, климата,
сезоните и времето, емоциите, чистотата на мислите и... т.н. Вибрациите се понижават много
от негативните чувства - страх, завист, гняв, алчност... Когато са налични ниски вибрации,
постоянно в живота се проявяват отрицателни явления и негативни ситуации. Колкото
повече любов излъчва човек, толкова е по-свободен и радостен. Състоянието на радост и
щастие идва при разкриване на творческите способности. То резонира в околните и осветлява
живота им. Това състояние определя и бъдещето, честотно взаимодействайки си с
когиталността. Резултат има, когато поемем отговорността да творим. Превръщаме се в
съТворци – осъзнаваме свободата да изявим таланти и неразкрити способности, подобрява се
самочувствие, здраве, възможности...
Изобретението на д-р Роял Райф
Бактерии, вируси и паразити също имат собствена честота на трептене. Ако е известна,
патогенът може да се унищожи като се облъчи с по-голяма амплитуда от собствената му.
Стените на мембраните се разрушават и патогенът умира. Това откритие на д-р Роял
Реймънд Райф през тридесетте години на миналия век предизвиква сензация - всяка болест,
причинена от патоген (бактерия, вирус или гъбички), може да се излекува. При това не се
засягат здравите човешки клетки, защото функционират на различни честоти. Честотния
генератор на Райф се използва като средство срещу СПИН, ревматизъм, грип, астма, шарка,
епилепсия, туберкулоза, сифилис, проказа, стрептококи и др. Подходящата честота, която
унищожава мембраните на патогена, ученият нарича „смъртоносна осцилаторна стойност“.
Модерните електронни микроскопи убиват всичко, което е под тях, и изучават само
мумифицирани остатъци. Изобретеният от Райф микроскоп „виждал“ и движението на живи
вируси, докато си променят формата, за да се нагодят към околната среда. Той дори
наблюдавал процеса на преобразуване на здрави клетки в туморни. Всеки микроб има
индивидуален спектроскопен подпис. При изследване на микроорганизма с кварцови призми
(принцип, използван във вирусния микроскоп за филтрация на монохроматична светлина -
противовъртящи се призми на Райсли), върху обекта се фокусира светлина с точно
определена дължина на вълната. Тази дължина на вълната резонира със спектроскопния
честотен подпис на микроба и разрушава стените на мембраната му. За да докаже тезата си,
изследователят се наел да излекува шестнадесет болни в крайна фаза на рак. През 1934г.
Южнокалифорнийският университет назначил изследователска комисия, която да проследи
лечението и след деветдесет дни да прегледа пациентите, ако те са все още живи. Три месеца
по-късно лекарите констатирали, че четиринадесет от пациентите са излекувани. След още
четири седмици и другите двама били напълно здрави.
С откритията си Райф спечелил уважението на колегите си. На 20 ноември 1931г.
четиридесет и четирима от най-уважаваните медици в страната дават банкет в негова чест
под надслов „Краят на всички болести“. Но през 1939 г. АМА (Американската медицинска
асоциация) се възползва от всички средства и цялата власт, с която разполагала, за да спре
изследванията и работата с уреда на Райф. Почти всички от тези изтъкнати лекари и
изследователи се отрекли, че някога са го срещали, а в навечерието на конференцията, на
която се очаквало да бъдат обявени резултатите от изследванията на д-р Райф, неговият
дарител д-р Милбанк Джонсън (бивш президент на Южнокалифорнийската Медицинска
Асоциация) е смъртоносно отровен и документите с резултатите изчезват безследно.
След като се запознал с постиженията, шефът на АМА по това време - Морис Фишбейн,
предлага на Райф да откупи патента над изобретенията му за период от осем години. При това
АМА би придобила изключителни права над съответния метод и би решавала как да го
използва (или да не го използва под различни предлози). Райф отказва, но е принуден да
прекрати дейността си, защото АМА възбужда съдебен процес срещу него и методите му.
Голяма част от документацията с изследванията била открадната, а микроскопите са
изпотрошени. В същото време лабораторията „Бърнет Лаб“ в Ню Джърси, която узаконява
изследванията на Райф, е опожарена. Единствената компания („Бийм Рей Корпорейшън“),
произвеждаща частите за микроскопа и уреда, използван за лечение, чрез скалъпен съдебен
процес е принудена да фалира. Последният удар за Райф идва, когато полицията незаконно
нахлула в лабораторията му и конфискува всичката останала информация, обхващаща
десетилетен труд. Лекарите, прилагащи неговия метод, са заплашени с отнемане на правото
да практикуват и дори със затвор, а тези, които опитали да го защитят, са подложени на
финансови репресии. Артър Кендал, директор на „Северозападно Медицинско Училище“,
който работи с Райф върху раковия вирус, приема предложение срещу двеста хиляди долара
(които за онова време били значителна сума) „да се оттегли в пенсия“ и заминава за Мексико.
Д-р Джордж Док, друг сътрудник на учения, също замлъква, получавайки голямо парично
дарение и най-големите почести, които би могла да му предложи АМА. Нито един
медицински журнал не публикува трудовете на Райф. Единственото издание, промъкнало се
през цензурата, е това на Института Франклин.
Д-р Немес, който има копия на някои от творбите на Райф, умира при мистериозен пожар,
който унищожава всички изследвания. През 46г. Реймънд Райф е принуден да разпродаде
каквото е останало от лабораторията в Сан Диего. Умира беден и забравен през 1971г. -
годината, в която правителството на президента Никсън обявява „война на рака“.
Медицинската индустрия се постарава името на Райф и работата му да потънат в забрава,
като никъде в научните списания не се допускат статии от него или за негови разработки.
***
***
Не обръщаме внимание на нещата, които ни заобикалят. Приемаме ги за даденост. В
същото време живеем в собствен свят, изграден върху нашия опит. Това е познанието,
натрупано през годините и моделът, който сме получили от родителите. Не желаем да
мислим и анализираме. С годините се „пристрастяваме” към подобен род поведение и то
става наша същност. Приемаме го за даденост. Не търсим причините, които са ни довели до
това положение. Много биха помислили, че подобни въпроси си задават всекидневно, че
такъв анализ не им е необходим, че имат „достатъчно други проблеми”, за да се занимават и
с това. И светът за тях... остава материален. Свикваме да приемаме реалността като
даденост, защото така е по-лесно! Разтваряме се в рутината и тривиалността,
осъществявайки важната си мисия „живот” и... когато все пак решим да се замислим, се
самозалъгваме, че е прекалено късно да предприемем каквото и да е. Наблюдаваме
необясними явления, но ги отминаваме с безразличие - те така или иначе са необясними! На
моменти съумяваме да уловим парадоксите, които възникват от „срастването” ни с логиката.
По-любознателните тръгват по пътя на познанието и стигат до констатацията на Соломон -
трупаш мъдрост, трупаш тъга. Най-упоритите успяват да продължат и да надскочат
илюзията, че са даденост. Игнорирайки холограмното си съществуване, те отправят взор
към енергията във вселената. Следва най-големият парадокс – точно тези личности, след
хиляди преживени истини, започват да търсят Истината. Тук отново има и такива, които се
отказват. Справят се онези, продължили по пътя. И я откриват - осъзнават, че тя –
ИСТИНАТА - е вътре в нас, в нашето мислене, световъзприятие, емоционалност.
Постигнали това, всъщност откриваме себе си... И Истината!

Истината, че сами творим събитията и света, в който живеем! Истината, че

смъртта не е пустота, а трансформационен преход в цикличността на безвремието.
Истината, че сме необходими за познанието. Истината, че сме част от цялото –
част от когиталността...

Светът като такъв

В края на миналия век се появяват две идеи, които преобръщат тогавашните представи за
света, вселената и неврофизиологичните процеси в мозъка. Това са:
- идеята за холографската природа на вселената, изказана от физика Дейвид Бом;
- идеята на неврофизиолога Карл Прибрам за холографската природа на съхраняване на
спомените в мозъка.
 Иначе казано, има данни, които навеждат на мисълта, че нашият свят и всички неща в
него - от снежинките до кленовите дървета, от падащите звезди до въртящите се
електрони - са също само призрачни образи, прожекции от едно равнище на реалността,
което е толкова отвъд нашето, че буквално е отвъд времето и пространството. Главните
архитекти на тази изумителна идея са двама от най-изтъкнатите световни мислители:
ученият от Лондонския университет Дейвид Бом, един от най-уважаваните квантови
физици, насърчаван в развитието си лично от Айнщайн, и Карл Прибрам, неврофизиолог от
„Станфорд“ и автор на невропсихологическото ръководство „Езици на мозъка”.
Любопитното е, че Бом и Прибрам достигат до своите заключения независимо един от
друг и при това работят в две твърде различни направления. Бом се убеждава в
холографската природа на вселената едва след дългогодишна неудовлетвореност от
неспособността на стандартните теории да обяснят всички феномени, срещани в
квантовата физика. Убедеността на Прибрам идва като резултат от неуспеха на
общоприетите теории за мозъка да обяснят различни неврофизиологични загадки.
След като достигат до своите възгледи обаче, Бом и Прибрам бързо осъзнават, че
холографският модел обяснява и редица други мистерии, включително очевидната
неспособност на всяка теория, без значение колко обхватна е тя, да даде обяснение на всички
природни явления; способността на хора, които чуват само с едното си ухо, да определят
посоката, от която идва звук; както и нашата способност да разпознаваме лицето на човек,
когото не сме виждали много години дори ако междувременно той се е променил значително.
Майкъл Толбот, „Холографската вселена“
На пръв поглед рационалността представлява същността ни - човекът не само мисли, но и
чрез мисълта си активно действа за преобразуването на света. От каменното оръдие на труда
до компютъра се простира цяла вселена, „изтрила“ естественото състояние на природата. Не е
останало място, в което нещата да бъдат автентични и естествени. Навсякъде (пряко или
косвено) човешката намеса е преструктурирала реалността. Материалистическото разбиране
предполага, че човешкото мислене е породено от материя, която остава естествена и
неизменна. Затова често материализмът бива наричан „догматизъм“ (тогава, когато той спазва
своята логическа схема). Не съществува реалност, „независима” от мисленето. Всяка
действителност, дадена чрез опита, представлява въплъщение на интелектуална, логическа и
психотична материалност. Ако светът ни изглежда автономен от собствения ни разум, а той
непрекъснато демонстрира своята зависимост от него, това е по-скоро резултат от
екзистенциални* по своя характер обстоятелства. Това означава, че участваме в процеса на
опредметяване на мисълта. И непроницаемо, чуждо и негативно, е нашето мислене. В това се
състои трагичната дилема на рационализма – това, което влияе на мисленето, не е реалност.
Цялата схема за обществено развитие се основава върху отричане на обстоятелството, че
хората създават техника и решават какво да правят с нея. Например, компютрите могат да се
използват и за отоплителни уреди, ако се съсредоточим единствено върху тази тяхна функция.
Светът е мисловен и поради тази причина той съществува. Но сами си създаваме
илюзията, че неговата проява определя мисленето. Защото ни е страх, че самите ние сме
илюзия. Парадокс, от който е крайно време да се откажем. Следващият пример може би
частично ще отговори на този въпрос:
 Тереза Нойман е стигматик* и е родена през 1898 г. в малкия баварски град Конерсрьот.
Когато е на двадесет години, пада от дърво и остава частично парализирана. Здравето ѝ се
влошава и през 1919 г. тя губи зрението си изцяло. Следващите години момичето прекарва без
да става от легло и само в молитви. През 1923 г. по чудо младата жена възвръща способността
си да вижда, а две години по-късно е излекувана и от парализата. На 4 март 1926 г. получава и
първата си стигма – раната е близо до сърцето и е една от най-редките при стигматиците –
тази от копието, което пробожда Христос. На Разпети петък същата година изведнъж се
появяват и петте рани, а от очите на Нойман потичат кървави сълзи. Раните кървят в
продължение на четиринадесет дни, през които хиляди богомолци от Европа се стичат да
видят жената. От въпросната нощ до смъртта ѝ през 1962 г. раните на Тереза кървят 780 пъти.
С кървави сълзи плаче само през Страстната седмица, а кръвотечението е най-силно на
Разпети Петък.
Нойман проявява и инедия (способност да се живее без храна). През 1923 г. тя „пренася”
заболяване на гърлото, което имал млад свещеник, върху себе си, след което преживява
единствено на течности няколко години. През 1927 г. се отказва напълно от храна и вода.
Когато епископът в Регенсбург научил за гладуването, изпратил комисия в дома ѝ, за да проучи
случая. От 14 до 29 юли 1927 г., под ръководството на д-р Зайдл, четири монахини-
болногледачки от францисканския орден следили всяко нейно движение. Водата, която
използвала за миене, била внимателно измервана. Сестрите открили няколко необичайни неща.
Тя никога не ходила до тоалетната (посетила я веднъж за период от шест седмици, а
екскрементът, изследван от д-р Райсманс, съдържал малко количество слуз и жлъчка, но
никакви следи от храна). Жената не показвала признаци на обезводняване, макар че обичайно
човек излъчва средно по 400 грама вода дневно с въздуха, който издишва, и още горе-долу
толкова освобождава през порите. Теглото на Тереза си оставало постоянно. И макар, че губила
приблизително четири литра кръв по време на седмичното отваряне на нейните стигми, теглото
ѝ се връщало в нормата ден-два по-късно.
В края на изследването д-р Зайдл и сестрите били напълно убедени, че Нойман не е яла
или пила нищо през тези четиринадесет дни. Проверката изглежда убедителна, защото
докато човешкото тяло може да оцелее две седмици без храна, то рядко може да преживее и
половината от споменатото време без вода. Все пак това е нищо за Тереза - тя не яде и не пие
каквото и да било през следващите тридесет и пет години. Изглежда, че не само
материализира огромното количество кръв, изтекло от нейните рани, но редовно
материализира вода и хранителни съставки, потребни ѝ, за да е в добро здраве.
Ако съществуваме без храна и вода, ако от нищото възстановяваме кръвта си... не е ли
тогава човешкото тяло една илюзия? Следствие от мисловност, проявеня по особен начин?
Материя или Нищо?
Може ли нищото да е нещо без съдържание? Дори да приемем, че назовава онова, което не
виждаме, не разбираме или не възприемаме и то е нереално за нас, как да го дефинираме,
щом го няма? (Подобна дефиниция е направо парадоксална: Нищо - категория, произлязла,
за да даде наименнование на нещо, което е без характеристики, липсващо.) Ако решим, че е
просто отрицание, че е с обратен знак на нещото, то пак трябва да е съществуващо. Дори да
допуснем, че е енергия, знаем, че тя никога не се губи, а преминава от една форма в друга.
Може да се каже, че нищото е нещо, което се е видоизменило, но тъй като не може да
изчезне, то пак е нещо. Всъщност за да самоосъществи себе си, нищото е необходимо да се
самоунищожи. И тогава единствената му алтернатива е да е нещо. Нищото може да се
приеме като отсъствие на действителност. Творението (нещото, битието), от друга страна, да
се разглежда като придаване на форма, подреждане и структуриране на материя. Тези
разсъждения са в хармония с интерпретациите на квантовата физика, според която
елементарните частици притежават едновременно и информационна (тоест нищо от гледна
точка на материалността), и материална природа. Микросветът не се обяснява чрез законите
на класическата физика. Квантовата механика описва свойствата на материята като
ентропиен (хаотичен) ред. Отделните частици са едновременно и частици, и имат свойствата
на вълни. Едно от откритията на квантовата физика е, че ако разбиваме материята на все по-
малки части, ще стигнем до положение, в което последните най-дребни фрагменти
(електрони, протони и др.) вече не притежават отличителните черти на материален обект
(напр. кварките, които нямат размер).
Как си представяте елементарните частици - като сфери, които се въртят в кръг? Далече
сте от истината. Макар и наречени така, те въобще не са толкова елементарни. Имат
поведение на материален обект, но и на вълна, движеща се в пространството. Ако се изстреля
елементарна частица към екрана на изключен телевизор, когато се удари върху повърхността
му, тя взаимодейства с фосфоресциращите химически вещества, които покриват стъклото, и
на мястото на съприкосновението се появява светеща точка. (Както когато хвърлим камък
срещу гладка ламарина, върху нея остава следа от удара). Но тя може да се прояви и като
вълна. Ако такава частица бъде изстреляна към преграда с два процепа, може да премине
едновременно и през двата. Двете частици са свързани - едната „знае” какво прави другата.
Разглеждани като вълни, те създават и интерферентна картина*. Това е типично за всички
елементарни частици - имат характеристики едновременно и на вълна, и на частица. Тази
способност е присъща и на всичко, за което някога се е смятало, че се проявява
изключително като вълна. Светлината, гама лъчите, радиовълните, рентгеновите лъчи могат
да се променят от вълни в частици, и обратното, затова не следва да бъдат класифицирани
само като едно от двете, тъй като са винаги и двете. Всички те са наречени „кванти“
(„quantum“ означава „дял, част“, но също така и „количество, сума“).
Най-уникалното е, че единственото време, в което квантите се държат като
частици, е... когато ги наблюдаваме. Експериментални открития показват, че ако
елементарна частица не е под наблюдение, тя е вълна. Това изглежда повече като илюзия,
отколкото като поведение на обект от материалния свят. Уникален е примера с топката за
боулинг в книгата „Холографската вселена“ на Майкъл Толбот - топката оставя следа „права
линия“, докато я гледаме, и „лъкатушеща“, щом отклоним очи от нея.
Как ще се чувствате, ако всичко около вас се „вълнува”, но погледнете ли го, то се
превръща в твърда материя, а след това отново започва да „плува“ в пространството?
Вибрационният модел на света се самоосъществява чрез трептенията, които сам предизвиква.
В този грандиозен план на движение всичко е базирано на един безкраен кръговрат от
вълнови взаимодействия и свойства. Материята е илюзия, стъпила върху решетката на
ограниченото знание... Светлина, гравитация, холограма, магнитни и електромагнитни
взаимодействия, вятър, вода, звуци, дишане, електричество, атоми, мисловност – всичко е
част от този вибрационен енергийно-информационен модел. Нашите състояния, дейностите
на тялото и тези в реалността са вибрация. Следствие на вълнови функции. Светът е една
вибрационна вълнова илюзия...
 Разбирането за света, практическо приложение и осъзнаване на промяната към
разбирането
Разбирането е в основата на нещата. С него започва пътят. Пътят... към себе си.
Екстровертното разбиране води до интровертно осъществяване. Но то не означава нищо, ако
не са налице след това осмисляне, практическо действие и осъзнаване. Човек се плаши от
непознатото. Затова е разбирането - да приобщим неизвестното към себе си, да ни стане
познато (с цел да го изживеем).
Нещата не могат да се базират само върху разбирането, ако е налично желание за промяна.
Останали на повърхността на разбирането, можем да достигнем най-много до осмислянето на
определени страхове, което... донякъде е добре. В същността си страхът е полезно нещо. Той
е индикация и провокация за прогрес чрез неговото преодоляване. Той е и най-подходящата
възможност за проява на свободната ни воля (казвам си: „Страхувам се, но въпреки това ще
го направя”).
Разбирането винаги остава ограничено, защото е следствие от собствените ни представи за
света. Възможно е да сме наясно с дадена ситуация или със себе си, но това все още не ни
отвежда никъде. Дали ще прочетем една книга, или ще слушаме известен лектор (колкото и
добре да вникнем в същността на казаното) – то си е за момента на четене или слушане.
Мозъкът е така устроен, че помни емоцията, която лично сме изпитали. Събитието, изживяно
емоционално като опитност, се складира в паметта. Разбирането и дори осмислянето на това
разбиране, все още не е причина за съхранение в паметта. Тоест, без реално действие, без
сами да сме „изпробвали“ нещо или ситуация, няма как да ги помним.
Не може да има и осъзнаване, което да следва разбирането. Преди това се стига до анализ,
до осмисляне на разбраното. Това осмисляне е трансформираното през собствения поглед
разбиране. Но като такова, то е филтрирано спрямо нагласите на индивида и не води до
промяна.
Всяко действие ни носи информация. Ако се абстрахираме от поставянето на етикети
(добро и зло), ще видим фактите. А те са красноречиви. „Стъпките“ към трансформация
могат да са в различни направления (ако преди това е налице истинско разбиране). Те могат
да се случат като логическа необходимост или да са интуитивна проява. Но затова е
необходимо да присъства открита готовност да приемаме случващото се. Без да
оценяваме и филтрираме събитието през собствените си интерпретации. Просто факт... Факт,
при който „отделяме“ себе си от събитието. Разглеждаме случващото се така, сякаш участник
е друг, при което анализираме, без да влагаме емоционално „съдържание“.
Вторият важен момент при действието, водещо ни към промяна, е неговата
категоричност. То не е нещо обикновено. Най-подходящото действие е това, което
преобръща собствената ни парадигма (рамката, или иначе казано - начинът на мислене) и
провокира някакъв вид катарзис. На практика какво означава това? Да направим нещо,
коренно противоположно на типичните за нас постъпки. За експеримент. За опитност.
Тогава може да се получи като резултат различно възприятие на действителността - нов
смисъл в нея, друго тълкувание. Често пъти това е твърде драстично, без значение дали сами
сме го предизвикали или сме позволили да ни бъде наложено. Резултатът е катарзис, който е
контролируем и следствието от него е емоционално състояние, трайно запаметено като
личен опит.
 Тривиално позната ни е констатацията, че оценяваме нещо, само когато го изгубим. Но
понякога точно в познатите неща се съдържат най-важните истини. Но не ги забелязваме. В
този план, всяка загуба на статукво или близък, ни води винаги до тяхното преосмисляне, до
преоценка – именно това е смяната на парадигмата. И е без значение дали сами сме
отхвърлили нещо или то ни е отхвърлило. Важно е единствено случването на промяната
(вече в един „истински план“), емоционално преживяна и запаметена като опитност. Чак след
преживяване на това действие, идва анализ на резултата от него. Този безпристрастен анализ
е „осъзнаване“. Какво точно е безпристрастния анализ?
І. Анализ на дадено събитие – мислим си, че това е нещо е елементарно и сме го
овладели. Дали обаче анализите ни са обективни? Дали не са такива, каквито на нас ни
харесва да бъдат? И доколко по този начин се „изкривява” истинското събитие? За да
осмислим това, е необходимо да разгледаме собствените си разсъждения като отделни точки:
1. Разбиране – считаме, че прочетена книга или чут семинар са ни изяснили изложените
идеи. Но дали е така? Дали сме си задали основните въпроси – какво, защо и как? Бързо
можем да им отговорим, ако се опитаме да преразкажем прочетеното или чутото. Така
разбираме колко сме разбрали... Когато говорим за събитие, разглеждаме ли го от всички
гледни точки (дори онези, които са „неудобни” за нас)?
2. Осмисляне на разбраното – при една перфектна памет, може да се преразкаже всичко.
Като папагал да се повтори. Изградена ли е, обаче, логическата последователност, която е
ползвал писателят или лекторът? Можем ли да убедим някого в онова, което ние сме
възприели? Ако ни провокират и зададат въпроси, свързани с текста, можем ли да
отговорим? Какъв би бил нашия отговор? Съвпада ли той с онова, което сме прочели или
чули, или се различава, макар и малко? Когато става дума за събитие, дали сме потърсили
всички възможности (дори онези, които изглеждат странни, неестествени)?
3. Практическото действие. Дали сме готови да го приложим, или се задоволяваме с това,
което сме разбрали? Какви чувства изпитваме, докато прилагаме прочетеното от книгата или
чутото от лектора? Ако споделяме с някой изпробваното събитие, влагаме ли наша собствена
интерпретация? Доколко се придържаме към казаното или прочетеното. Дали сме изпълнили
точно указанията?
4. Анализ и извод (осъзнаване). Този анализ ни дава възможност да проследим събитията
и осмислим емоционалните си състояния, без да оценяваме и филтрираме през собствени
интерпретации, които обикновено са удобни за доброто ни самочувствие. Дали сме способни
да разглеждаме себе си извън зоната на комфорт. По начин, който е достатъчно критичен - все
едно се отнася за някой друг. Всички грешки ли виждаме? Склонни ли сме да ги оправдаем?
Относно извода... Можем ли да приемем тезата, че какъвто и да е резултатът, винаги има
полза. Ако е онова, към което сме се стремили, прекрасно. Ако ли не е, значи сме научили
нещо, получили сме допълнителна опитност - разбрали сме какво можем и какво не.
ІІ. Практика след анализа - дали „прилагаме“ достатъчно дълго време извода, който
сме направили за себе си от този анализ (толкова дълго, че да го превърнем в свое
убеждение, в собствен мироглед)?
В посочения ред е добре да изградим мисленето си за всяко нещо, докато
самоосъзнаването се превърне в същност на съществуването ни. Спомняте ли си
последователността? Май вече забравихте? - разбиране; осмисляне на разбраното;
практическо действие, неразривно свързано с емоционално преживяване на същото това
действие. След случването разглеждаме факта неемоционално (като че се отнася за някой
друг), обследваме от всички други възможни гледни точки получените резултати, като
достигаме до извод. Този извод прилагаме практически достатъчно дълго време – толкова
дълго, че го превръщаме в наша същност. Изброените стъпки спазваме за всяко нещо,
докато самоосъзнаването се превърне в същност на съществуването. Едва тогава
започваме да изживяваме истински живота си...
Самото анализиране на проявеното действие, на причините и следствията от него, вече е
осъзнаване! Но тайното място в стаята със съкровищата е, че и осъзнаването има свое
следствие. И то е свободата! Свободата да сме себе си! А какво е тя? Може би споделената
епитафия на Никос Казандзакис дава отговор на този въпрос: „Не се надявам на нищо, не се
страхувам от нищо, свободен съм!”.
Какво произтича от всичко това...? Нов начин на мислене? Нов начин на приемане? Нови
възможности? Нали това е Свободата да изживяваме „себе си” и живота си по естествен
начин! В Люботворено Единение с всичко. Единственият път, отвеждащ ни към бленуваното
щастие, заради което сме тук – да изживеем емоционално живота си! Ако може –
осъзнато. Всичко е... въпрос на стремеж.
В този план на мисли разбирането на един енергийно-вибрационен модел не е достатъчно.
Да, това ще доведе до неговото осмисляне и осъзнаване, което означава да съумеем
практически хармонично да станем част от този модел, да се слеем с него. За да се случи
това, обаче, е необходимо да го разберем, осмислим, експериментално да го проверим и
изживеем, за да го осъзнаем. Нека започнем тогава със събирането на базата данни, които
биха се явили като основа за разбирането.

Мозъкът – състояния и активност

1. Подготовка - включва настройка на мозъчната активност.
2. Активиране - изразяване на посланието и запечатването му.
Подготовка
Мозъчната активност може да се променя с помощта на няколко фактора: дишане,
умствено и емоционално преживяване, въздействие върху сетивата, хранене, влияние на
химични субстанции и др. Науката разграничава четири вида вибрационни активности на
мозъка:
- бета-състояние - висока степен на бодрост, активно съзнание, при което мислите са в
постоянно движение, не можете да се спрете или да се концентрирате върху нито една от тях.
- алфа-състояние - отпусната будност, намалено ниво на стрес, което води до повишена
способност за запаметяване. Състоянието се наблюдава при мечтание, визуализация -
усещаме тялото си, но външният свят сякаш изчезва, заглъхва.
- тета-състояние - транс, дълбока медитация, появяване на образи (без осъзнаване на
тялото). Проявленията са: усещане за творческо прозрение, за знание, скрито дълбоко в нас и
напиращо да излезе.
- делта-състояние - информационно просветление със силна емпатийност
(съпреживяване).
„Врати“ към ума
- Концентрация - селективно фокусиране на вниманието върху едно нещо, като се
изключва или намалява интересът към всичко останало.
 - Внимание - често най-големият проблем е, че хората не са фокусирани върху настоящия
момент. Те мислят за миналото или за бъдещето.
- Визуализация - добра идея е да визуализираме мислите си, тъй като мозъкът борави с
образи, с „картинни“ символи и концепции.
- Асоциация - свързването на новопостъпващата информация с предишни спомени прави
извикването ѝ в бъдеще по-лесно. В тази посока може да се допълни следното: музиката е
прекрасен стимулатор за предизвикване на асоциации.
- Въображение - бъдете изобретателни, когато правите асоциации или визуализации.
За тези врати към ума можете да намерите универсален ключ – музика, дишане,
медитация. Честотите на лична вибрацията могат да бъдат синхронизирани с тези на
когиталността. Изследванията показват, че музиката може да породи възникването на
различни емоции, да подтиква към действие или отпуснатост, да стимулира умствената
дейност или да я потиска. Разработена е програма (Моцартина) за ускоряване умственото
развитие при децата, което започва още в периода на бременността. Дишането имплантира
честоти от средата (жизнена енергия) и допринася за синхронизиране на ляво и дясно
полукълбо на мозъка. Това води до възприемане на информация от когиталността и
активиране на „виждащото“ енергията „око“ - епифизата. След което... всичко става
възможно...
Известни факти и практически съвети за активиране на мозъка
1. Цветовете помагат на паметта. Избирайте цветни пособия и инструменти във вашата
работа.
2. Ефективната концентрация трае до двадесет и пет минути (при възрастни). Затова е
добре да се прави няколкоминутна почивка на всеки половин час (при сериозна и
изтощителна умствена работа). За да запомня бързо и да реконструира качествено
съхранената информация, е необходимо мозъкът да е отпочинал. Преди да започнете с
умствена дейност, изискваща запаметявате, се отпуснете и релаксирайте десет-двадесет
минути на фона на приятна за вас музика.
3. Коефициентът на интелигентност зависи от начина на хранене. Внимавайте какво
консумирате!
4. Електро-химичната дейност изисква наличие на водни ресурси. Ако сте дехидратирани,
липсва достатъчно водна среда за протичане на тези реакции. Мозъкът се фокусира върху
набавянето на тази течност и запаметяването става по-трудно. Пийте достатъчно вода!
Соковете, кафето, содата и другите напитки не са заместител. Често главоболията са
свързани с обезводняване.
5. Когато при възприемане на информация възникнат въпроси, мозъкът автоматично търси
отговори, което прави запаметяването по-лесно. Затова си задавайте въпроси по-често.
6. Мозъкът и тялото имат собствен ритъм. Изследвайте състоянията си и определете
частите от денонощието, когато тези честоти съвпадат. Така пестите време, като учите през
резонансните периоди. Ако тялото ви е отпуснато, това е съобщение „Не е важно” и мозъкът
не обръща необходимото внимание на случващото се. Когато учите, сядайте леко наклонени
напред, за да поддържате ума си в готовност.
7. Влияние върху паметта имат и миризмите. Изследвайте при кои аромати работите и
помните по-добре. Пробвайте с мента, лимон, канела.
 8. Мозъкът се нуждае от кислород. Излизайте да се разхождате и упражнявате.
Необходима е и организация на пространството около вас. Деца, които израстват в спретнати
домове, се представят по-добре при обучение. Мозъкът привиква да подрежда
информацията. Това прави реконструкцията и актуализацията ѝ по-лесни. Представете си как
бихте намерили книга в абсолютно разхвърляна библиотека!
9. Стресът предизвиква „ударни, шокови състояния” за мозъка. Все едно изведнъж
напрежението в електрическата мрежа да се увеличи 3-4 пъти в цялата страна. Дали
електроуредите на всички домакинства биха издържали? Същото е и въздействието на
стреса. За да избегнете последствията от него, е добре да имате запас от серия физически
упражнения с които да се отпускате.
10. Мозъкът не знае какво не можете, докато не му кажете. Той не възприема думичката
„не”. Вслушайте се във „вътрешния си диалог”. Спрете негативното в него и го заменете с
положителна нагласа.
11. Вашият мозък е мускул - колкото повече тренира, толкова е по-добре. Откажете се от
умствения мързел. Ако няма за какво да мислите - измислете си!
12. Мозъкът се нуждае от повторение. Кратки фрази с позитивна насоченост, водят до
сигурен успех.
13. Мозъкът реагира и разбира по-бързо, когато посочвате, отколкото когато само четете.
Затова можете да използвате молив или някакъв вид показалка, за да „водите” очите си. По
този начин им помагате да се „научат” да следват реакциите на мозъка. Достатъчно е да са
верни първата и последната буква в думите и мозъкът ги подрежда. Прочете текста, за да
изживеете това сами.

Зантее ли, че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бкува от

дмаута да бдаът на мсятото си. Мжоете да рзбъракате мстеата на отсанаилте бвуки и
все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Приичнтаа е в нчиана, по котйо
виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае
кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.

14. Мозъкът се нуждае от движение, особено ако запомняте предимно механично (има три
типа запаметяване: визуално, звуково и механично).
15. Мозъкът търси модели за подражание, шаблони и взаимовръзки. Когато учите нещо,
създавайте такива: „На какво ми напомня това?” (виж т. 5). Така се подпомага процесът на
запаметяване, защото новата информация се свързва със старата по асоциативен път.
16. Смехът и положителните емоции са стимул за паметта. Помним изключително сложни
неща като ги свързваме с асоциации, вицове, шеги, които са предизвикали смях.
Методи за навлизане в състояние
Вдишване на жизнена енергия
Образувайте с ръцете си нещо като сфера. (За да е по-лесно, си представете, че държите
топка - виж снимката) Раздалечете ги и след това ги съберете с леко пружиниращо
движение. В момента, в който ги приближавате една към друга, се усеща леко
съпротивление. Почувствате ли го, задръжте в това положение. Сега сте „хванали“ жизнената
енергия. Ако премрежите поглед и разфокусирате очи, гледайки през пространството между
ръцете, ще забележите движеща се мараня. Това е енергията (по-добре се вижда, ако фонът
под вас е тъмен).
Застанете удобно. Приближете лице към образувалия се отвор между палеца и показалеца.
Вдишвайте равномерно през носа, като изпълвате с въздух дробовете с повдигане напред на
горната част на гърдите. При последното движение коремът леко се свива, което дава
известна опора на дробовете и помага да се изпълни горната им част. Вдишването е
непрекъснато и цялата гръдна кухина (от диафрагмата до най-издадената точка на
гръдния кош в областта на ключиците) се разширява с едно движение. Желателно е да се
стремите към редовен и непрекъснат дихателен акт. Задръжте поетия дъх няколко секунди.
За да стане това, си представете как минава въздухът през вашето тяло. Насочете въздушната
струя нагоре към челото, след това към тила. Спуснете я надолу по гръбнака и я оставете да
тръгне по диафрагмата. После преминава нагоре към дробовете, завихря се, изпълвайки ги
изцяло. Бавно издишайте през устата. Автоматизирайте процеса с многократни повторения.
Практика и времетраене: Добре е да прилагате упражнението сутрин след събуждане и
вечер преди лягане (с продължителност от три до пет минути). Това е напълно достатъчно,
за да се „заредят“ клетките с жизнена енергия. Усеща се бодрост, жизненост в началото на
деня. В края на деня пък се дава възможност на организма да работи със „заредени батерии“ и
да се възстанови през нощта така, че да настрои отново всички системи за нормална дейност.
Резултати: Повишава се тонусът, засилва се имунната система. Нормализира се
метаболизмът на тялото. Постига се отслабване (при наднормено тегло) или напълнявне (ако
килограмите са под нормата). Подобрява се работоспособността на мозъка (през деня той е
по-ефективен). А през нощта се осигурява спокоен сън. Човек се събужда отпочинал. Важно е
да се отбележи, че прана-дишането само за три месеца възстановява еластичността на кожата,
изглажда бръчките и „подмладява“ с пет-десет години.
Няколко минути напрегнете ума си и се концентрирайте върху нещо - мисли, с които да сте
ангажирани. Отпуснете се и продължете с дълбоки вдишвания. След това се „изключете“ - умът
престава да се фиксира върху конкретни мисли и те „отплуват“. Достигнали сте до състояние на
пълна релаксация.
Пример: Направете няколко дълбоки вдишвания. Представете си блестяща, пулсираща
сфера в гръдния кош (тук отпуснете въображението си да работи на воля). „Накарайте“
тази светлина да засвети ярко и я придвижете към гърлото. След това нека излезе през
главата и спре над вас. Оставете я за малко там и плавно я върнете обратно. Продължавайте
дишането. Задръжте няколко секунди. (Лесното извършване на този процес става като
визуализирате преминаването на въздуха през вашето тяло.) Условието е постоянно да
осъзнавате енергията на движение на въздуха през целия му път. Умът се успокоява, тялото
се отпуска и навлизате в дълбока релаксация.
Аудио-въздействие
Търсейки звукови вибрации и честоти за подобряване запаметяването по време на сън,
справянето със стреса и с безсънието, в края на 70-те години Робърт Монро, с група свои
приятели учени, прави революционно откритие. Наричат изобретението „Hemi-Sync”
(hemispheric synchronization) и го патентоват в САЩ, а американските тайни служби го
използват в програмите си за психически шпионаж срещу тогавашния Съветски съюз. Идеята е
проста, но гениална - чрез звукова стимулация да се научи мозъкът да работи синхронично.
Принципът е приблизително следният: ако в лявото ухо се пусне например звук с честота 500
Hz, а в дясното - 518 Hz, мозъкът отговаря на този стимул с електроимпулс, равен на разликата
между звуковите честоти в лявото и дясното ухо (тоест с 18 импулса в секунда едновременно в
двете мозъчни полукълба). Тези 18 Hz в момента отговарят на новите честоти на вибрация на
Земята. През 70-те години те са били 8 Hz. Няколко учени в САЩ, независимо един от друг,
достигат до заключението, че такъв тип аудио-стимулация би могла да бъде използвана за
предизвикване на съзнателно желани състояния на мозъка - сън, концентрация, бодрост и т.н.
Клиничните изследвания в тази област показват, че синхронизирането на мозъчната
дейност води до засилване на паметта, укрепване на имунната система, преодоляване
на вредните зависимости, подобряване на съня, лечение на неврози, „пробуждане“ на
пси-способностите. Въпросните изследвания демонстрират оперативните възможности на
мозъка, който като структура иначе е около 90 % вода. Това означава, че водата активно
участва и има съществена роля за проявяването на тези възможности.
Резултати: При слушането на такава музика с имплантирани в нея честоти се повишават
тонусът и концентрацията. Нормализира се работата на двете полукълба, без приоритет само
на логиката. Това допринася за постигане на удоволствие от работата и за разгръщане на
творческия потенциал.
Вода и въздействие
В края на миналия век беше направен опит да бъде разгадана голямата тайна на водата -
последните научни изследвания преобърнаха представите за нея. Учените стигнаха до
извода, че течността се проявява като жива субстанция. Резултатите от експериментите,
проведени в различни страни, доказват, че водата възприема и запечатва всяко въздействие,
запомня всичко, което става в обкръжаващото я пространство. (Проф. Антонов, 1992; д-р
Игнатов, 1998; проф. Зенин, 2002.) Дотогава господства мнението, че е важен нейният
химичен състав. Но сензацията идва от новината, че това е илюзия. Структурата на водата е
много по-значима. Тоест определящ е начинът на подреждане на нейните молекули. Те се
обединяват в групи, наречени „клъстери“*, като най-малкият им структурен елемент е от
пет водни молекули, свързани помежду си с водородни връзки. Петмолекулните агрегати са
своеобразен носител на паметта и в тях, като на магнетофонна лента, се записва онова, което
водата „вижда, чувства и усеща”. Достатъчно е само да се докосне до друго вещество, за
да „попие“ неговите свойства и да ги съхрани.28 (Дали са се досещали за това нашите
предци, когато са превръщали обикновената вода в лечебна, използвайки сребърни съдове?
Днес сребърната вода е най-мощният антисептик, широко използван в цял свят.)
Запечатвайки информацията, тази течност придобива нови свойства, като химичният ѝ
състав остава непроменен – Н2О.
Живите организми (и човекът в частност) са сложни самоорганизиращи се системи
(Антонов, Гълъбова*, 1992), които се наричат още „отворени системи“, защото
непрекъснато обменят вещества и енергия с обкръжението си. Промените в тях са
относително устойчиви във времето. Водата също е отворена и самоорганизираща се
система.26 Чрез спектрален анализ Антонов и Гълъбова доказват това. Течността и живите
организми реагират чувствително на енергийни потоци и съхраняват информация от
околната среда. Промените, които се получават във водните клъстери* в резултат на външни
въздействия, могат да бъдат относително устойчиви във времето. Колкото клъстерната
формация е по-голяма, толкова по-дълготрайно се запазва информация за повлиялия ѝ
физически или химически фактор. Получават се устойчиви самоорганизиращи се структури,
които могат да носят бъдеща информация за живата материя. Така при наличие на външни
въздействия водните молекули се преструктурират и предават информацията за
промененото си състояние на съседните чрез водородните връзки.
Японският учен д-р Масару Емото20 успява да покаже визуално подредбата на молекулите
в клъстери. Той замразява водата след разнообразни въздействия върху нея, а нейните
кристалчетата се подреждат по съответен начин. Ледът „помни” предисторията на течната
фаза на водата след като е имало някакво влияние върху нея. Емото провежда експеримент,
при който „обработва“ водата с различни честоти. Интересното е, че колкото честотата е по-
висока, толкова „картините“ при замръзването са по-ясни. Това доказва, че водата реагира
различно при промяна на вибрационно-вълнови въздействия.
Със зараждането и еволюцията на живата материя, водните молекули, клетките и
тъканите обменят помежду си биофизични полета (разбирай информация). (д-р Игнатов,
2005)
В зависимост от тяхното енергийно състояние, енергия от околната среда или се получава
в живите организми (режим „отдаване”), или се губи (режим „отнемане”)21 (д-р Игнатов,
доц. Цанева, 1995). Учените установяват, че и в двата случая става преразпределение на
енергии между водните молекули, като при това трайността на съхранената информация
е четири месеца. Доказани са честотите на биорезонанс между биофизичните полета и
водни молекули, клетки и тъкани. Изследването е направено с прибора на проф. Антонов. (д-
р Игнатов, проф. Антонов, инж. Гълъбова, 1998)

Резултати: Сравнително слаби електромагнитни и биофизични полета предизвикват

значими биофизични и биологични ефекти върху живите организми. Основните честоти на
биорезонанс се намират в електромагнитния диапазон, в който Земята получава енергия от
Слънцето. А тази енергия преструктурира биокомпютъра „вода“. Съществуват вече
интересни доказателства, че няколко молекули от дадено вещество могат съществено да
променят структурата на водните клъстери. Хомеопатията е класически пример.
Експерименти за това са извършени под ръководството на известния френски имунолог
Бенвенист. Принципът на хомеопатията е възпроизведен върху биологични модели. При
добавяне към един от типовете имунни клетки при човека на специфични, взаимодействащи
с тях антитела се наблюдава реакция на клетките. При намаляване концентрацията на
антителата при някои разреждания има ефект, а при други той изчезва. Такова изменение
на биологичната активност на „разтворите” се наблюдава и при концентрации, когато
вероятността да има дори и една белтъчна молекула е пренебрежимо малка. Така се стига
до предположението, че предаването на биологичната информация се дължи на „паметта”
на водата.26
Д-р Игнатов
Структурата на водата, подобно на нервна система, реагира на дразнение. Със съвременна
апаратура е установено, че в най-малкия елемент (група от пет водни молекули) на
клъстерите има 440 000 информационни панела, всеки от които отговаря за своя вид
взаимодействие с околната среда. (Учудващо е съвпадението с човешката самоорганизирана
относително стабилна отворена система. Ние също сме структура от невронна мрежа с
пет сетивности.)
 Както отделната клетка носи в себе си информация за един организъм, така и един
минимален съставен фрагмент на водата съхранява информация за цялата ни планетарна
система. (Частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта. – доп. коментар) Тази
информация се предава на останалите звена в клъстерната верига, което води до промяна на
информационно-фазовото състояние на системата.24 И както многоклетъчният организъм
(човекът) не е механичен сбор от съставящите го клетки, а е единно цяло, в което те
функционират строго съгласувано, обменяйки помежду си вещества, енергия и информация,
така и молекулите в клъстерите се намират в подобна тясна връзка. Ако разглеждаме клъстера
като група от точно определени молекули, то неговият живот е кратък (какъвто е и този на
човека). Ако говорим за клъстерната група като за формация (общество), която молекулите
да напускат или към която да се присъединяват, то тя може ефективно да съществува дълго
време. (Животът на индивида е кратък, но този на общността е устойчиво
продължителен, независимо от това кой си тръгва или влиза в нея.)
Стабилността на клъстерната група потвърждава хипотезата за способността на водата да
„запечатва” информация. Водата е като единствен по рода си компютър, който можем
използваме само, ако сме наясно как протичат процесите в него. (Ако не познаваме буквите,
няма как да съставяме думи. Молекулярната структура на водата е нейната азбука.
Когато я научим, ще сме способни не само да изграждаме, но и да променяме изречения.)
А върху водата влияние могат да окажат редици агенти: химични и механични фактори;
техногенни въздействия (например електромагнитни полета), излъчване на монитори и
екрани, мобилни телефони, микровълнови печки, високоволтови електропреносни мрежи
(далекопроводи и други); присъствие на различни обекти, включително и човешко (чрез
молитви, мисли, думи, емоции). Хората не подозират, че дори при включване или изключване
на светлината водата се променя. Когато структурираме водата, ние всъщност активираме и
възможностите на мозъка. Получава се уникален кръговрат – мозъкът (чрез мислите)
въздейства на водата, тя увеличава неговия потенциал от възможности и способността му да
ѝ влияе, с което отново се повишават възможностите и т.н.
При светената вода се случват неща, непостижими за човешкия ум. Защото простата
молекула на водата след освещаването ѝ е в състояние да образува генетични структури – и
то от само себе си! От молекули на водата, свързани по определен начин, може да се изгради
ДНК, вируси, даже и пълно водно копие на човек!
Оказва се, че водата може да разпространява информация. А щом е така, то човешката
реч може да се „отпечата” в структурата на водата. В отговор на молитвите и
песнопенията на свещеника, който извършва водосвета, тя образува структури, подобни на
ДНК. Щом пием от тази вода ние се самопрограмираме, защото нашият организъм се
състои седемдесет на сто от вода. Когато е бил кръстен Христос, в този миг водата
действително се е преобразила.
Пьотр Гаряев, основоположник на вълновата генетика

Активиране
Интересен е моментът с практическото действие за активиране. Това е комбинация от
всичките методи - използват се музика, вода, дишане, аромати и подходящи послания...
 Пример: Тренирате дишането няколко дни. „Зареждате” си водата с думите любов,
благодарност и мъдрост. (Написват се върху бутилката, а междувременно е добре човек
да вложи цялата емоционалност, на която е способен, да „изпита”, да „преживее” трите
думи. Точно този емоционално-мисловен процес „програмира” течността. Можем да
пожелаем тя да лекува, да пречисти организма от токсини, да регулира функцията на
клетки, тъкани и органи. За да стане това, е нужно поне да знаем какви процеси се
извършват в човешкото тяло.) Палите си ароматна свещ. Подбирате приятна, неотвличаща
ви музика. Концентрирате се върху пламъка и разфокусирате погледа... Вече сте достигнали
едно от състоянията... Важно е да се осмисли, че клетките са градивни части от общия
организъм и имат строго определени роли, подчинени изцяло на контролните функции на
мозъка. Всяка команда, дошла от него, се изпълнява безпрекословно. Затова и активирането
става с нареждане, изпълнено с любов. Все пак тази заповед е към и за нас. Нареждане,
окрилено с вярата, че всичко е един хармонизиран свят на единението. Животворенето като
процес изисква изпълнението на тази заповед да премине през всички нива на системата.
Хармоничното единение синхронизира самата система.
Практиката показва, че на клетъчно ниво посланията се приемат пъти по-бързо, ако са в
римувана, лесно запомняща се форма. Това не значи, че изказани нормално, няма да бъдат
приети. Римите на посланието обаче вибрират по особен начин, възприемат се с „мелодична”
лекота и въздействието е експресно. „Изпълването” на заповедта с чувство поражда емоция,
която като енергиен катализатор ускорява процеса и превръща намерението в резултат.
Колкото по-емоционално обвържете посланието, толкова по-бързо ще се извърши
активирането. В края на упражнението, поместено по-долу, е употребена дума, която може да
не ви говори нищо (но има съществено значение) - болъгар. Идва от прабългарите и означава
да пребъдеш. Използването ѝ придава особен смисъл на посланието. В момента на
произнасянето (Тук и Сега) се включва цялото познание на прабългарите (завет от
миналото) и в същото време е отправено (като пожелание за постоянство) в бъдещето.
Вибрационно се елиминира измерението „време“, унищожават се границите между
периодите и се осъществява директното докосване до съдържанието на момента ТУК и
СЕГА, обединил в себе си и предходното и предстоящото. Безсмислено е да си пожелаваме
занапред по-добро минало, или пък бъдеще с неясната тръпка на напрегнато очакване...
В когиталността (мисловната същност) време няма. То е следствие от движението. А ние
сме в постоянно движение. Затова времето е „бариера“ към нулевата точка на безвремието,
към когиталността. И го елиминираме.
Тук и Сега!

Упражнение 1:
Създадената мисловна команда може да изглежда така (Първият ред се изказва като
утвърждение преди стихотворението.):По моя воля и в синхрон с възнамереното активирам
процеса на животворене сега:
Нека видя себе си - енергия... И следвам своя път.
От сливането в светлина
с любов животворя.
Активирам в единение:
мен, от мен, в самия мен. Сега!
 Единение... Един е ние. Направено. Завършено
Приемам радостта
И давам себе си - животворя...
В хармония аз себе си творя...
И вярвам - с този чар -
от мен възнамерено
единението тук е сътворено...
Един е ние като дар...
във минало било е...
Така Сега е...
И нека да пребъде,
болъгар!
Подобна активация допринесе за „спомнянето“ и написването на настоящата Теория на
Когиталността (ТК), до откриване и синхронизиране на взаимовръзките между науки като
психология, философия, теология, вълнова генетика и квантова физика (която пък от своя
страна е неразривно свързана с математиката). Неслучайно ТК бе определена още в
самото начало като психологическа, квантово-теологична философия с конкретно
приложение в живота на всяка личност и света като цяло...
Легенда или истина...
Майя току-що била родила Безименен в прохладната пещера в Аркадия. Била щастлива и
доволна, защото знаела, че дава живот, който хиляди години щял да е основа за
съществуването на всички. Този живот идвал от самата нея, от името ѝ, което всички
знаели, че означава МЕН самият или АЗ. Майя знаела, че няма как да кръсти детето си,
защото мислела единствено и само за себе си. Това пак идвало от името ѝ, но така или
иначе това било решението на боговете, които я били нарекли по този начин, защото
самите те в продължение на милиони години мислели за себе си и собственото си
съвършенство. Затова Майа решила да остави детето си Безименен и да му даде самата
себе си, като го остави то само да открие името си. Когато Безименен пораснал, си
помислил: „Наученото от МЕН (майя) няма да ми даде име”, и казал на майка си, че иска да
тръгне по широкия свят, за да открие името си.
- Добре – отвърнала Майя, - нека само ти кажа, че най-лесно би направил това, като
ползваш всичко, което са научили другите. А него можеш да откриеш под камъните, които
пътешествениците оставят по пътя. Тези камъни се наричат херми, което значи мъдрост.
- Как така камъните притежават знание? –попитал Безименен.
- Пътешествениците са хора, които са обикаляли и знаят много. А традициите
повеляват, когато някой пътува, да остави знанието си като камък край пътя. Та в тези
камъни, в тези херми, е знанието. От там можеш да получиш много повече информация,
защото аз съм ти дала само МЕН, което както знаеш определя и моето мислене само за
мен си.
- Благодаря, Майя. Тръгвам! - рекъл Безименен и поел по пътя.
Много пътища извървял той, като се спирал и изучавал всеки камък, докато дирел името
си. Така разбрал за мерките, числата и азбуката, усвоил красноречието, научил същевременно
манипулирането и измамата. За него дори тръгнали слухове, че е крадец, измамник и лъжец, а
той просто бил въплътил в себе си духа на кръстосването, на размяната, пренасянето,
престъпването, духа на един преход, преминаване или завой… А всяка от тези дейности
представлявала някаква форма за развитие и израстване в известен смисъл.
За да си спести време, Безименен започнал да пита всеки срещнат по пътя си какво
знание носи със себе си, а не да го чака да остави камъка, който той после да усвои като
знание. Самият той оставил множество херми, които другите да ползват. Все по-често
онези, които срещал през време на пътешествията си, започнали да го асоциират със
самите херми и да го наричат Носител на мъдростта. Защото знаели, че където и да
минат, ще видят оставената от Безименен херма, която ще им е много полезна. Дори
започнали да търсят точно тези херми, защото те притежавали изключително много
информация.
Така един ден Безименен решил да събере всичко, което знаел, и да го напише, за да е по-
лесно преносимо и за да не е пръснато по целия свят. Цялото знание се събирало в една
торба с папируси, която той самият нарекъл Кибалтон. „Ки” – така се наричала
жизнената енергия, която го вдъхновявала да събира все повече и повече херми. „Ба” - това
буквално означава осем, защото осем били правилата и принципите, по които се движи
светът. „Лтон” – това била комбинацията от „логос” (което значи „слово”) и буквата на
този, който му позволил да събере всички херми на едно място, а имено буквата „Т” (от
„теос”- „Бог”). Безименен не знаел, че развивайки езика си в аркадокритски диалект от
областта, от която произлизал, буквата „Тсан” се използвала само в Аркадия и била със
звучене на кирилското „и”. Но това за него нямало значение. Важното било да дари на
другите събраното знание, за да могат те лесно да го ползват. Но хората започнали да
говорят за Кибалион на Хермес като за сборник на мъдростта. Тогава Безименен разбрал, че
има име и то е Писарят на хермите, или Хермес, което значело мъдрец.
Знанието - пишел той - е затворено в къща със седем стаи, заключени със седем ключа.
Те са разпръснати из стаите и е нужно да ги откриеш, за да стигнеш до всичко. Докато си
вътре в тях, ти получаваш знанието, но си оставаш винаги затворен. За да се освободиш и
усетиш тази свобода, е необходимо да откриеш осмия ключ, ключът към пълната свобода и
щастие...
Минали години.
Езотеричното, практическо познание достигнало до нас като седем основни принципа.
Тяхното дълбоко разбиране и прилагане във всички сфери на живота е една библиотека на
мъдростта…

Принципи на Живота (Кибалион, Хермес)

Първи принцип: ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален.
Принцип на съответствието: Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе.
Принцип на вибрацията: Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира.
Принцип на полярността: Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса;
всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също;
противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен;
противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси
могат да се помирят.
 Принцип на ритъма: Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и
отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването
надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява.
Принцип на причината и следствието: Всяка Причина има свое Следствие; всяко
Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност
не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на
причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона.
Принцип на рода: Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски
принцип; Родът се проявява на всички нива. 38
Ключът към тази къща, към тази Библиотека на знанието, обаче, бил загубен. В стремежа
да го открием си „спомнихме” теорията, която ще ви представим - Теория на
Когиталността.
...Освен наши, собствени, спомените могат да бъдат и чужди. Реални или въображаеми.
Спомените са твърде несигурна материя, за да търсим опора в тях. Паметта е склад,
всеки притежаващ ключ може да остави стоката си там. Най-старите души усещат най-
много младост в себе си. Съвършенството е стръмнина с невидим връх. Когато някой си
въобрази, че е изкачил Планината, за него Пътят свършва. Стълбата има край, но хиляда
живота трябват за нейното изкачване. Защо мислиш, че живееш хиляда и първия? Когато
се умориш да постигаш, се вглеждаш в постигнатото. Дошло е време за почивка.
откъс от Алтомъ (книга на отговорите)

Причини за препрограмиране на мисленето

13 мисли, които замислят и… осмислят.

1. Миналото може да открадне бъдещето, ако му позволиш. Дори да прекараш дни и

седмици, седейки сам в тъмна стая, анализирайки ситуации от миналото, които са били, за да
съединиш парченцата заедно и да си представяш какво евентуално би могло или не би могло
да се случи, миналото е непроменимо (поне досега)... Кое е по-добре? Да се самосъжаляваш,
гледайки назад, или да търсиш промяната, вървейки напред…Защото ти си там, където
мислите и възприятията ти от миналото са те отвели. А утре ще бъдеш там, където ще те
отведат. Винаги бъди готов за промяна, ако желаеш нещо да се промени.
2. Не всички и всичко в живота остава. Животът е постоянно развитие и промяна. Случват
се неща, които не желаем, но трябва да приемем. Приемане, приемане, приемане…
независимо дали ни харесва или не. Онова, които не разбираме, не ни допада, понякога е
нужно да го научим (опознаем). Хората, без които си мислим, че не можем да живеем, е
нужно да пуснем на свобода. Защото всеки има право на избор. Така се освобождаваме и от
желанието за притежание, което ограничава свободата на тези около нас. Този акт на
уважение към другите ни прави по-силни хора.
3. Щастието не е липса на проблеми, а способност да се справяш с тях. Винаги гледай към
това, което имаш, а не към това, което си изгубил. Каквото търсиш, това и ще намериш… И
точно затова, каквото и да направиш с притежаваното от теб сега, то и занапред ще е
позитивно, ако в момента го изживееш по този начин. Притежавано е не само имуществото
ти, а и твоите виждания, разбирания, възгледи…
 4. Понякога е нужно да дадеш максимално най-доброто от себе си и да се оставиш на
всичко останало, като вярваш, че хора, факти и събития ще се подредят по най-добрия за
всички начин. Защото ти си всичко и всичко е в теб. Един-Е-ние. Дори да вярваш, че не
вярваш, ти пак вярваш...
5. В живота си контролираш само собствените си избори. Всички останали правят същото.
Пътят към щастието не е положен върху контрола, а върху свободата да бъдеш истински себе
си. Помни, че най-добрата защита е да нямаш никакви защити.
6. Приеми, че това, което е правилно според теб, може да е погрешно според другите. И
обратно. Позволи привилегията другите да мислят за тях самите, освен ако не те помолят за
помощ. Всички танцуваме живота в ритъма на собствените си честоти.
7. Някои хора ще откажат да те приемат такъв, какъвто си. Винаги оставай верен на себе
си. Бъди себе си. Дори с риск да предизвикваш присмех. Дори да сме най-красивата вкусна
червена ябълка в света, пак ще има хора, които не обичат ябълки.
8. Истинските връзки съществуват само върху солидна основа от истина. Може да се
замислищ върху фразата - не сме честни (дори пред себе си), че не сме честни. Когато има
пробив в общуването изобщо, винаги следва тежък разговор.
9. Светът се променя, когато ти се променяш. Ако приемаш светът такъв, какъвто е, и не
влагаш смисли, оценки и очаквания, които да го изкривяват, филтрират и деформират, ще
виждаш всяко събитие в този свят като РЕЗУЛТАТ. Резултат, от който могат да се направят
съответните анализи и изводи. Тогава същото това събитие няма да се окачествява като успех
или провал! Упражнявай се истински да виждаш това, което гледаш. Да чуваш и виждаш
съдържанието, а не форми и думи. Нужно е да прогледнеш в тъмнината, за да видиш, да се
вслушаш в тишината, за да чуеш...
10. Можеш да вземаш решения, или да се оправдаваш. Животът е продължително
упражнение по творчески избор на възможности. Грешката не е провал, докато не откажеш
да я коригираш.
11. Обикновено са необходими само няколко отрицания, за да сринеш мечтата на един
човек. Изследвай, но не отричай. Приемай, но не притежавай. Давай само, когато желаят да
получат. В живота нещата се откриват и вземат. Не се крадат и не се дават наготово. Стани
търсач, за да... царстваш над всичко.
12. Понякога да си тръгнеш е единственият начин да спечелиш. Не губи време да
обясняваш защо си постъпил така. Защитавай интелигентността си с постъпки, не с
обяснения.
13. Действието с пълна отдаденост към, на и за другите е важно, а не мисленето при
взаимоотношенията ти със света около теб. Когато чуеш съвети от другите, първо мисли и
после действай. Когато получиш послание от Когиталността – първо действай, после мисли.
Уеднаквяване на понятията при навлизане в пространството на познанието

Прието определение за енергия (гръцки - ένέργεια - активност, работа) - способността на

дадена система да променя състоянието на заобикалящата я среда или да извършва
определена работа за дадено време.
Според новите открития и Теория на Когиталността
Енергия = информация.
 Японски физици направиха експеримент, в който нагледно показват увеличение на
вътрешната енергия на дадена система с увеличаване на информацията в нея. Възможността
за получаване на енергия от информацията за първи път предлага през 1867 г. шотландският
математик и физик-теоретик Джеймс Клерк Максуел. Той предложил мислен експеримент, в
който хипотетично същество, използвайки само информация, е могло да променя вътрешната
енергия на системата. В мисления експеримент се използва съд с газ, разделен с преграда, а
съществото изпълнява ролята на вентил, като пропуска в едната страна бързите (горещи)
молекули на газа и не пропуска бавните (студени). След известно време в различните части на
съда се струпва горещ или студен газ, което подразбира намаляване на ентропията на
системата и дава възможност да се използва разликата в температурите за получаване на
енергия.
Светлината е особена и уникална информационна енергия. През 1997 г. професор по
физика от Университета в Женева създава двойка свързани фотони и ги пуска да преминат
поотделно по дълги оптични нишки. Когато един от тях попадне върху огледалата на
отчитащото устройство и е принуден да направи случаен избор в каква посока да продължи,
двойникът му (намиращ се на 11 километра от него) винаги действа в унисон и взема същото
решение. В експеримента реакцията на „близнака“ била най-малко десет хиляди пъти по-
бърза в сравнение с времето, необходимо на светлината да измине тези 11 километра.
Квантовата теория предсказва, че свързаната частица „знае” какво прави нейният двойник и
моментално действа според това „знание”, дори ако двете частици се намират в различни
галактики и са на разстояние милиарди светлинни години. Тоест, светлината е „знаеща”,
мисловна енергия на едновременност, която съдържа в себе си информация. И затова
светлина и информация не могат да се разглеждат отделно.
Светлината може да активира регенеративните и балансиращи възможности на тялото,
като по този начин му позволява само да упражни своя лечебен потенциал. След като е
достигнала до тъканите, светлинната енергия стартира процеса на биостимулация (това
означава, че подадената информационна енергия подсилва функциите на организма). След
повече от петнадесет години клинични изследвания по цял свят се разбра, че светлината има
принос за подобряване на състоянието на пациенти с остри и хронични заболявания, както и
на такива със следоперативни рани. С оцветени стъклени филтри (обогатени с
биоинформация) Институтът по биоинформация в Цюрих разработва структурирани
регенеративни информационно-честотни образци, получени от растения, скъпоценни
камъни, метали, минерали, микроелементи, инертни газове, ферментиращи субстанции и др.
Приложени върху енергийната система на човека, тези резонансни импулси превръщат
цветните филтри в ефективни терапевтични прибори, които „комуникират” с организма и
„пробуждат“ способността му да се самовъзстановява. Тази „модулирана” светлина е без
риск за здравето. Биоинформираните филтри оказват положително въздействие и върху
настроението, а това предлага неподозирани житейски хоризонти!
Водата: В Русия е извършен следният експеримент: въздействат върху вода със
свръхслаби импулсни полета, които са десетки хиляди пъти по-слаби от земното магнитно
поле. В така обработената течност пускат рибки. Поколението им се различава от другите им
роднини. По повърхостта на коремчетата на всички млади мъжки екземпляри се появяват
едновременно сиви ивици и допълнителни цветни петна. Подобно нещо не е било
наблюдавано преди. Нарича се „фенотипно изменение“. Измененията се появяват не само
при някои рибки, поставени в обработената вода, а при всички, които са в нея, при това
едновременно. Опитът показва още, че се променя не само външният вид, но и поведението.
Те започват да реагират еднакво на външни дразнители. Като че ли целият рибен пасаж е
придобил колективен разум! Водата формира промяната на поведението и на фенотипа!
Основната част от мозъка ни е вода, която участва при съхраняването на паметта. Водата
присъства в абсолютно всички органи (сърце, бели дробове, мускули, мозък, всичко). Ако
човек консумира обработена вода, тялото му усвоява информацията и променя неговото
състояние. Изследвана е кръв, с долепени червените кръвни телца. Образуванията изглеждат
като подредени една до друга монети. Тези слепвания спират деленето на клетките и
причиняват сърдечни болести, артрит, белодробни заболявания и други. Дванадесет минути
след изпиване на структурирана вода, се изследва нова проба кръв. Дори за това кратко
време клетките са се оживили, станали са по-енергични, възстановили са електрическия
заряд и са започнали да се отблъскват. В това си състояние те вече могат да пренасят
кислород и да се размножават. Ето какво споделят във връзка с това тибетски монаси: „Ние
не лекуваме с вода, защото човешкото тяло - това е вода. Ние просто четем мантри, за да
преструктурираме лошата вода в себе си.”
При всички световни религии присъства освещаване на храната преди празници. Откъде
произтича увереността, че така е правилно? Честотата на вибрациите при молитвите (на
каквото и да е вероизповедание, на какъвто и да е език!) е била осем херца, което
съответства на тогавашната честотата на земното електромагнитно поле.
Природната концепция съвпада с хармоничността на молитвата. Затова молитвата формира
хармонична структура във водата, намираща се в храната. Емоциите се запаметяват във водата.
Агресията причинява структурни промени в паметта ѝ и може да доведе до подобно поведение у
иначе спокойни хора (особено при децата.) Равнодушието, ненавистта, гневът и
раздразнителността действат отрицателно, а излъчващите негативни мисли замърсяват
собствения си организъм. Така влияят зле и на себе си, и на всички останали, на цялата вселена.
Да! Това не е преувеличение.
В много лаборатории е проведен експеримент, даващ идентични резултати. Разделят се две
части вода от един съд. Върху едната се оказва въздействие, което променя структурата и
свойствата ѝ. След известно време водата от втория съд придобива същата структура и
свойства. Тоест, информацията, запаметена от водата, се предава (след определен
период) в цялата вселена.
Медицината разглежда тялото като строго механично устройство, изградено от
биохимични елементи и гени. Ако функционирането на тялото е затруднено, медицината
използва лекарства и химия, за да го лекува. В квантовата вселена се признава, че невидимите
енергийни полета и физически молекули си сътрудничат в създаването на живота. В
действителност квантовата механика приема, че невидимите движещи сили на полетата са
определящите фактори при формирането на материята. Учените, занимаващи се с най-
новите достижения на днешната биофизика, също приемат, че телесните молекули са
всъщност контролирани от вибриращите енергийни честоти, така че светлината, звукът и
другите електромагнитни енергии дълбоко повлияват върху всички функции на живота.
Новото прозрение за способностите на енергийните сили осигурява разбиране за това как
азиатската енергийна медицина (т.е. акупунктура, фън шуй), хомеопатията,
хиропрактиката и другите допълнителни лечителски практики повлияват на здравето.
 Д-р Брус Липтън

Общуването между клетките е хармонично (синхронизирано) и едновременно с това е

подчинено на общата функция на целия организъм. При водата информацията достига до
всяка нейна молекула. Същият принцип важи и при клетките (съставeни сами по себе си ¾
от вода). Информационното общуване е валидно и за „условията” (тоест средата), в които
се намират самите клетки. Част от тази „среда” са и мисловните и емоционални вибрации.
Мислите сформират енергийни полета, които оказват влияние върху клетките, оформят
тяхната „енергийно-информационна” среда.
Общото между светлината, водата и мисловността е изначалната същност на
„знаене”, на информационна глобалност, която е и енергия. Тази същност е
КОГИТАЛНОСТ. За да продължим нататък, нека уточним и уеднаквим понятията, с
които ще боравим.
понятиятата
Когиталност - от латински (сogito - мисля) - това е мисловност, менталност изобщо.
Въпросното понятие означава съвкупност от когитални частици, които са изпълнили изцяло
това, което познаваме като „необятно пространство“. Те са в пълен покой и измеренията
пространство и време за тази същност са невалидни. Всичко е Тук и Сега. Тези свойства
предопределят енергийно-информационната еднаквост на частиците, които я изграждат,
т.е. информацията, която притежава една от тях, присъства едновременно във всички, и
обратното. В основата е принципът: частта съдържа цялото и цялото се съдържа в
частта.
Когитални частици - мислещи частици, изпълнили абсолютния вакуум, с маса, различна
от нула. Намират се в абсолютен покой и им е присъщо пълното познание, което в общия
случай се явява и пълна информационна енергия.
Емоция - състояние, предизвикано като следствие от движение на енергия. Неразривно
свързана с филтрите (дифракционни решетки, ограничаващи информацията). Връзката е
право пропорционална: повечето филтри увеличават „защитата“ и като следствие се
засилва емоцията. Зависимостта емоция-познание е обратно пропорционална: повече
познание - по-малко емоции, и обратното.
Интуиция - нефилтрирана информация, при наличие и на активно логическо мислене.
Сънища - символна нефилтрирана информация, получавана от когиталността при липса
на логическо мислене. Разбирането на даден символ е смисълът, който определен индивид
влага в него. Това определя информацията като строго персонална, тъй като е свързана с
натрупаната опитност. Като послание представлява информация за препоръчителни
действия, свързани с трансформациите, които е необходимо да извърши личността, за да
разгърне своя потенциал.
ВП - временна памет (съзнание, логика) - познанието, което притежава индивидуализирана
саморазвиваща се и самообучаваща се мисловна същност (ЕГО) за периода на съществуване
като холограмна форма. Това е база данни, въз основа на която се извършват сравнително-
оценъчни операции (опитност), свързани със събития и състояния от „преживяната“
действителност.
 ЕГО - индивидуализирана мисловна същност, която е своеобразно елекромагнитно поле,
задържащо в определена конфигурация проявена холограмна форма. Казано иначе, ЕГОТО е
архитектура на формата. Това поле притежава две основни функции - задържане и защита
на формата в определено пространство от една страна (защитна функция), и излъчване
(отдаване) на вибрации при състояние емоция, от друга.
АЗ - зона на смесване (суперпозиция) на вълните. Всяко движение на когитална частица
води до проявата на такова поле. В зависимост от скоростта, посоката и т.н. то
притежава уникални параметри и свойства, което го прави индивидуално за самата
частица. Полето взаимодейства и с излъчени от всички останали частици в движение
вълни, което го прави база данни за огромно количество информация.
ПП - постоянна памет (колективно несъзнавано, акашови записи, когиталност) -
енергийно-светлинна информация, която една частица притежава в собственото си поле.
Това е база данни на Аз-а.
Филтри - електромагнитни полета, явяващи се полупропусклива мембрана за енергия и
информация. Това са дифракционни решетки, които Егото самоизгража, вследствие
натрупана опитност.
Любов - пълна отдаденост към, на и за себе си, както и към, на и за всичко останало.
Истина - пълна отдаденост към, на и за себе си, както и към, на и за всичко останало.
Честност - пълна отдаденост към, на и за себе си, както и към, на и за всичко останало.
Намерение - изначално задание, което една когитална частица има, поради което тя
предизвиква своето движение и проявление.
Воля – осъзнат процес на осъществяване на намерение.
Свободна воля – правото за осъществяване на свободна трансформация.
Избор – готовност за осъществяване на свободна воля. Намерение за развитие в
генерална посока. Изборът изисква действие, работа за изпълнение на намерението.
Избегор - илюзорен „избор“ на Егото. Избор, който е съобразен само с вътрешните
убеждения (филтри) и обикновенно индивида си създава илюзия за действие по него
(самосугестиви оправдания за (без)действие.
Решение – желание за осъществяване на събитие, като следствие на избор, с цел
постигане на конкретен резултат. Самото решение не е резултат.

Известното до наши дни - общото в различието - религии

Религията е система от възгледи и обичаи на голяма маса от хора, основани на вяра и
ритуали, морални норми, институции и правила. Названието произхожда от латинския глагол
„religare“ (re-ligare) и означава „свързвам отново“. В основата си идеята за възникване на
религията е възможността отново да се свържем с истинската си вътрешна своя същност.
Духовни практики – път към себе си.

Юдаизъм (ХІХ в. пр.н.е) – еврейска религия, първата монотеистична. Принципи на

вярата: единен бог Яхве, който е съвършен, благ, любящ; богоизбраност на евреите;
превъзходство на духа над материята; равенство на всички пред Бога; вяра в Небесен спасител,
святост на духовните книги.
 Духовна практика: Кабала (ХV в. пр.н.е.) - окултна система с произход от юдаизма;
мистичен смисъл на думите - истинското божие слово; свързване на буквите с числа (подобно
на нумерологията).

Християнство (30 г.) Религия, базирана на вярата в Исус Христос, изучавал духовни
практики от Индия, Китай, Персия и др. Демонстрацията на редица чудеса, на даването
полезни и необходими знания, полагат фундамента на бъдеща религия. Учението твърди,
че Бог е всемогъщ, благ и любящ; човешката душа е безсмъртна ценност, умира само
тялото; духът господства над материята. Новосъздадената общност (църквата) отначало е
преследвана като секта, но претърпява развитие и от 313 г. християнството става държавна
религия на Римската империя. Редица знания (като тези за прераждане и карма) са
отстранени, а са добавени (с цел обслужване на властимащите) правила. Увлечените в
надлъгване за надмощие управници или фанатично упорстващите в приемането и
спазването на безсмислени догми многократно са се разделяли и отцепвали. Така се
появили и основните направления (деноминации):
1. Православие (от 1054 г. - след Великата схизма) - признава седем тайнства; основата е
Светата троица - Бог Отец, Бог Син, Свети Дух (произхожда от Отца); приема Възкресение,
Второ пришествие и др.
2. Католицизъм - Светият Дух произхожда от Бог Отец и Бог Син; възможност за
индулгенция (купено опрощение); приема непогрешимостта на папата; обожествява Дева
Мария; не допуска развод.
3. Протестанство (Германия, 1530 г.) - основано на учението на Мартин Лутер,
възникнало като реакция на разкоша на католицизма. Изповядва пет истини: признава само
Христос (без божи наместник - папа), само Библията; има 2 тайнства - кръщение и
причастие; позволява единствено насъщни вещи, без икони, без пищни храмове; минимум
молитви; всеки може да проповядва, което определя създаването на множество
самостоятелни църкви: на лутерани, менонити, адвентисти, баптисти, квакери и др.
4. Англиканска църква (Англия, ХVІ в.) - междинна католико-протестантска църква.

Ислям (620 г.; мюсюлмани – вярващи в исляма) – религия на подчинението. Пророкът

Мохамед, получаващ Божии напътствия, дава основата на исляма. Главен принцип е Джихад -
борба с несъвършенството. Морално-правните норми, определени в религията (Шериат), са
законодателството в някои държави. Характерни са строгите молитви, поклонничеството в
Мека, пост от един месец - от изгрев до залез (Рамадан), последван от три дни празници
(Байрам).

Индуизъм (около 5000 г. пр.н.е.; наименнованието означава „вечен път“) - приема всеблаг
Абсолют или комбинации на божества и полубогове - деви и аватари. Религията е базирана
на най-древните свещени книги - Ведите. Основни принципи и понятия са: пет Аз-а, три от
тях висши (манас, будхи, атма); карма (свободна воля в рамките на съдбата); самсара (верига
от реинкарнации (прераждания) и умирания) - светът е безкрайно създаване и разпадане;
невидим свят от божествени същества; учител (гуру) е задължително необходим; животът е
свещен; уважение към всички религии. Извежда четири главни цели в живота: кама
(удоволствие), артха (благосъстояние), дхарма (хармонично поддържане), крайна цел -
мокша (освобождение от самсара чрез нирвана). Поддържа кастовото разделение.
Направления – вишнуизъм (Кришна-съзнание), шиваизъм, шактизъм, смартизъм.

Будизъм (V в. пр.н.е. Буда е титла - „пробуден“) - философско учение, опозиция на

индуизма. Сидхарта Гаутама, първият Буда, роден в кралско семейство в Непал, се отказва от
богат живот. За няколко години изучава известните мъдрости, но остава недоволен от тях и
чрез медитация постига най-високи нива на просветление. Негово е правилото за Средния
път, за Златната среда. Формулира осемдесет и пет хиляди мъдрости в сто и осем тома. Цел е
освобождаването от страдание и постигане на просветление (нирвана). Кармата (санскр. -
„сбор, сума“) може да се промени чрез учение, морални избори, медитация. Има четири
благородни истини: страданието, произтичащо от желанията, от привързване към
приятните и отблъскване от трудните неща. Самото страдание може да се елиминира
чрез осемстепенен път на правилност относно: възглед, намерение, реч, действие, храна,
усилие, съзнаване, концентрация.

Сикхизъм (ХVІ в.) – учение на гуру Нанак - Индия (Пенджаб). Всемогъщ, непознаваем,
любящ, ненаказващ бог, абсолютен, но и във всекиго. Поклонение - чрез медитация. Няма ад,
рай, страх от смърт. След смъртта душата се разтваря и се връща в Твореца, но същината ѝ се
запазва косвено - като карма и прераждане. Волево се променя характерът и се неутрализира
миналото. Оптимизъм и доброта към всеки.

Китайски традиционни учения (около VІ в. пр.н.е) - създадени като философии,

впоследствие възприети като религии: даоизъм (народна) и конфуцианство (елитарна).
Характерни идеи са: жизнен път, етика, уважение към естествения ред; начална всеобща
субстанция, чи-енергия, енергийни меридиани; баланс на противоположности, хармония на
енергии, на дух и тяло; необходимост от хармоничност между физическо и духовно,
осъществима чрез музика, човечност, любезност, простота, скромност.

Зороастризъм (около VІ в. пр.н.е) – учение от Иран (Персия) на пророка Зороастър,

съдържащо призив за мир, честност, труд; отхвърля се насилието. Основано е на
дуалистичната природа, представена от всеблаг бог (Ормазд) и зъл демон (Ариман).
Материалният свят, също свещен, е по-добър от духовния. Душите по свое желание са в
телата, за да отстранят злото. Добродетели са благите мисли, думи, дела. Всеки сам определя
кое е правилно чрез Съвестта. Характерна е борбата с нечистотиите (духовни и материални).
В рая отива този, който има повече благородни дела, отколкото лоши.
Сциентология (1954 г.; създадена от писателя-фантаст Л.Рон Хабърд (Л. Роналд Хабърд) -
приложно-религиозна философия за усъвършенстване на човешкия дух. Сциентология
означава „знание за това как да знаем”. Съществуват осем движещи сили (динамики)– Аз,
Семейство/Секс, Група, Човечество, Живот, Физическа вселена, Духовна вселена, Върховно
същество. Хората са безсмъртни духовни същества (тетани, създадени преди билиони
години), които живеят многократно, впримчени в земните тела, като целта е да оцелеят. Има
разделяне на тяло, душа и дух. Приема се, че съществува своеобразна реинкарнация, а също
и карма, от която могат да се освободят най-висшите. Опериращ тетан, достигнал осмо ниво
(ОТ 8), има пълна власт над материята, енергията, пространството и времето. Основен ритуал
е одитингът – система за освобождаване на съзнанието чрез въпроси и отговори. Курсовете
за обучение програмират съзнанието. Използва се специален уред - Е-метър, който
осъществява проверка на курсистите чрез контрол на кожна проводимост.
Еднакви моменти при всички религии:
1. Илюзорност на материалния свят.
2. Съществуване на духовен свят.
3. Всеможещи, всеблаги богове, създатели на света, имащи пълното знание за него.
4. Безсмъртна същност на душата, която се усъвършенства в условията на материята.
Тленното е преходно и поради това ценността му е за обслужване на безсмъртната душевна
същност.
5. Цикличност (кръговрат) на съществуващото, зависеща от индивидуалния избор.
6. Ограничаването и овладяването на емоциите ни връща към Твореца.
7. Дуалност на света.
8. Любовта - осъщественият избор в стремежа към съвършенство.
Основно послание на всички религии: Хармония на ума и тялото с вселената. Завръщане
към себе си.
Обща основа: Всички сме създадени от Бог(ове), но призивът е да бъдем себе си, да изпитаме
хармония!
Известното до наши дни - общото в различието – учения и духовни практики
Всички учения, методики и практики са за постигане на хармония със себе си и света, за
духовно просветление и развитие на мисловната сила. Главната им цел е да намерим себе
си. А реализирането на стремежа към съвършенство се крие именно в това. Така ни „съветва“
и прочутият надпис на храма в Делфи: „Познай себе си!“. В процеса на търсенето ще
изпитваме много емоции, които може да са противоречиви. Но когато осъзнаем факта, че
притежаваме достъп до абсолютното познание, ще се възхитим, че сме способни да творим
света, в който пребиваваме. Абсолютното познание (Източникът, Когиталността,
Вселенският разум) е едно, само пътищата към него са различни. Основата, на която стъпват
практиките, произлиза от този Източник и затова е неизменна. Базирайки се на неясни,
„дадени априори” фундаменти, едва ли бихме могли да продължим напред по свой начин,
независимо кое учение следваме. Е, има някои, които са успели да го постигнат (например
Буда, Христос). Останалите ще имаме „здрава почва” под краката си, само ако съществува
изградена и свързана със заобикалящия ни свят основа, върху която да „строим“ собствения
си мироглед. Преди да посочим тази основа, да разгледаме някои от най-разпространените
духовни практики, с цел да забележим общото в тях:

Херметизмът е философия, присъстваща във всички религии и духовни учения. Неин

създател е Хермес, наречен по-късно Трисмегист, защото бил велик и в трите свята:
физически, духовен и божествен. Живял е през първите дни на най-старите династии на
Египет (много преди Моисей). Смятан е за „баща“ на окултната мъдрост. Основател е на
астрологията и алхимията, която е не само превръщането на неблагороден метал в злато и
сребро, а и трансформирането на ума от едно състояние в друго, което води до промяна на
формирането на Света. Тази промяна е наречена „ментална трансмутация“.
 Менталната Трансмутация (МТ) означава изкуството на промяна и преобразуване на
психичните състояния, форми и условия в други. Тъй като Светът е ментален по своята
природа, МТ представлява изкуството на промяна на условията на Света, наред с промяната
на Материята, Силата и Ума. Душата може да се преобразува (трансмутира) точно така,
както металите и елементите-от едно състояние в друго - от градация към градация, от
условия към условия, от полюс към полюс, от вибрация към вибрация. Истинско Херметично
превръщане се явява Изкуството на Разума. (Кибалион 18)

Рейки е форма на алтернативна медицина, разработена (преоткрита) през първата

половина на ХХ век от д-р Микао Усуи. Извън Япония рейки също добива широка
популярност. („Рей“ означава „вселена, дух, душа“; „Ки“ - „енергия, живот“ - универсална
жизнена енергия.) В процеса на разработване на тази система Усуи събира и адаптира
древната мъдрост от някои етични, духовни и лечителски традиции. Рейки принципи:
Точно днес не се гневи.
Точно днес не се тревожи.
Уважавай родителите си, учителите си и по-възрастните.
Изкарвай прехраната си честно.
Бъди благодарен за всичко.
Според учението всяко нещо във вселената притежава рейки. Същността на
съществуването, наречена още „ВЪЛНАТА НА ЛЮБОВТА“, внася хармония в природата.
Жизнената енергия е излъчвана от Висшето съзнание и се разпространява равномерно в
различните посоки. Всяко съществуване е вълна и се характеризира с индивидуална
честота на вибрация, споделяйки обща основа. Ние се чувстваме добре, когато сме в
хармония с вибрацията на вселената.
Послание: Хармония на ума и тялото с вселената.
Обща основа: Всички сме едно, с призив да бъдем себе си, да изпитаме хармония!

Йога е древна система, описана във Ведите като ключ към хармоничния живот и
постигане на по-висше съзнание. За да се случи това, е необходим баланс между тялото, ума
и душата, като се обърне внимание на:
Хранене
Дишане
Начин на живот (аюрведа)
Умствен баланс
Целта на йога е духовното осъзнаване. Усъвършенстването на физическото състояние и на
менталния потенциал води до възможност по-ефективно да управляваме ума, което е ключ
към щастието. Медитацията е практика за умствения баланс и премахва страха и
напрежението, стимулира себеконтрола и ясната мисъл. Пранаяма (дихателна практика)
въздейства върху мозъчните полукълба. Ако контролираме дишането, контролираме и ума,
способни сме да го успокоим. Правилното дишане помага и за издигане на съзнанието.
Послание: Хармоничен живот и постигане на висше съзнание чрез баланс между тялото,
ума и душата.
Обща основа:Да се открият балансът и хармонията в материален и ментален план. Да
бъдем себе си!
 Фън Шуй - Всичко около нас в същността си е енергия. Фън шуй е наука за средата, в
която живеем, работим, забавляваме се, отглеждаме децата си, като стремежът е да я
преобразуваме така, че тя да ни осигурява щастие и успех. Важно е да знаем как се увеличава
или намалява енергията в определено време и в човека, и в неговия дом; да определим най-
доброто място за хората и най-подходящото разположение за мебелите и предметите (т.е. да
открием оптималната позиция в пространството). Фън шуй е само част от цялостното
изкуство да живеем.
Послание: Всичко около нас в същността си е енергия - Светлината, Космосът, въздухът,
цялата материя, която използваме в бита си, дори мислите ни. Енергията е и в самите нас.
Обща основа: В същността си всички сме енергия, която можем да овладеем и ползваме!

Дъновизъм – Паневритмия („пан” - „всеобщ, космически“; „ев” - от лат. „еу“ -

„истински, висш“ и „ритъм”) - уникална българска система от упражнения, съчетание на
музика, движение и поетичен текст. Движенията поставят човека в синхрон с ритъма и
енергиите на Природата. Принципите на паневритмията са свързани с:
Взаимодействието между Природата и Човека.
Зависимостта между физиологическите и психическите процеси.
Съответствието между идеята, мисълта и движението.
Упражненията са непрекъснат процес на усъвършенстване на съзнанието.
Основната идея е тази за Бога, за Великото, за Вечното, за Разумното.
Опорните точки: Природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. Умът се
успокоява и се издига към свят, в който цари хармония. Една динамична медитация за
сливане с вселената.
Послание: Между природата и вселената има взаимодействие чрез менталните процеси.
Обща основа: Да стигнем до хармонизиране на емоцията, осъществявайки себе си!

Махатма означава „Енергията на Всичко, което Е“. Групова енергия, която е

всеобхватна, отвъд съществуващото, проявеното, сътвореното, отвъд всяко съзнание и
създание в този Космически Ден. Махатма е енергията на Източника и всяка форма
произлиза от нея, носи я в себе си. Махатма отразява същност, която е за да преживеете себе
си като Цялостност. Напълно реализирани и интегрирани Съ-Създатели, Светлина от
Източника, вие винаги сте били в това състояние като своето Аз Съм Присъствие. Чрез
Махатма изразявате Светлината и Любовта, Силата и Съзидателността на Източника. В
себеразпознаването ще намерите силата. Само чрез Любовта ще разберете себе си и въобще
онова, което Е.
Послание: Махатма е енергията на Източника. Всяка индивидуализация я носи в себе си и
произлиза от тази енергия. Любовта е всичко, което Е.
Обща основа: Ние сме индивидуализирани форми на Светлината, проявления на
Източника, които се осъществяват като бъдем себе си и изпитваме любов!

Еднакви моменти при различните учения и практики:

1. Всички сме едно цяло (като познание и памет).
 2. За да се изразим пълноценно, е необходимо да бъдем себе си.
3. Да живеем Тук и Сега, изживявайки осъзнато емоциите.
4. Хармоничен живот и постигане на най-висше съзнание чрез баланс между тяло, ум и
душа.
5. Светът е с ментален произход.
6. В същността си всички сме енергия (Бог или мисъл).
7. Между природата и вселената има взаимодействие чрез менталните процеси.
8. Можем мисловно да животворим светът хармонично.

Основно послание при учения и практики: Ние сме енергийно проявление на мисловния
потенциал на вселената. Индивидуализирана саморазвиваща се част от цялото познание,
осъществена чрез движение на енергията. Ние сме сътворци на света в който живеем.

Основно послание при религиите: Произхождаме от Бог(или богове, които могат да се

приемат като непозната енергия). Религияга е авръщане към себе си от една страна, а от
друга - съюз .с тази непозната енергия. Постигане хармония в самите себе си - на ума и
тялото с вселената и Бога (енергията, която той Е). Силната вяра е пътя за постигането ѝ. Ние
сме сътворци с Бог(или боговете).

Общото в различното (от религии, учения и практики): Всички сме едно цяло като основа -
енергия (мисловност, според Теория на Когиталността). Призвани сме да бъдем (или да се
завърнем към) себе си и изживявайки осъзнато емоциите, да осъщесвим хармония между
противоположностите в себе си и дуалния свят! Силната вяра и постоянство е пътя за
постигането на тази хармония. Произхождащи от обща енергия, заедно с нея се явяваме
сътворци на света, в който самите ние сме.

Илюзия на сетивата Илюзия на сетивата

50.) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:

Ние идваме от Светлината, където Светлината дойде от Себе Си.
Тя почива, появявайки се в техния образ.
Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете:
Ние сме Негови Синове, и Избраното от Живия Отец.
Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете: Движение и покой.
Евангелие на Тома

В основата на Теория на когиталността движението и покоят са предпоставките,

необходимото условие за възникването на света. В покоя на „нищото“ се създава движение,
което предизвиква разпространяващи се енергийни вълни. Така преминаването на „нищото”
в „нещо” става чрез изменение на състоянието му, чрез собственото му самоунищожение (от
покой към движение). Промяната обуславя трансформацията на „нищото” и го превръща в
„нещо“ - вълни, които интерферират помежду си и образуват необятна картинна комбинация
от интерферентни взаимодействия. Те, ограничени в определени енергийни полета и
осветени със същата тази (дошла от себе си) Светлина, не са нищо друго, освен... холограмни
образи. (Светлината „почива“, появявайки се в техния образ.) Така неопределеното „нищо”
се реализира. Това води до превръщането му в „нещо” – в илюзорно-мисловен вълново-
холограмен „материален” свят, основан на интерференцията между движение и покой. Един
изключителен, многоизмерен, образен свят на мисли, вълни и... холограми.
Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира.
Хермес - Принцип на вибрацията - „Кибалион“ 18
Съзнанието е отражение на заобикалящия ни свят. В повечето случаи мирогледът ни е
изграден върху теорията за материята като основа на съществуващото. Но материята не само
не е първопричина, но дори не е и причина, а следствие от вълновия характер и наличието на
наблюдател. През живота си човек е „очевидец“ на всичко само в мозъка си. Образите, които
виждаме, са „двойници“ на предмети, „разположени” в мозъка, а не обратното. Но ние
приемаме, че обектите съществуват извън нас. Не можем да знаем до каква степен
въпросните копия приличат на действителните, за които пък не сме сигурни дали въобще
съществуват. Немски професор по психиатрия, материалист, признава този факт:
Без значение как излагаме аргумента, резултатът не се променя. Това, което стои пред
нас в завършен вид, и това, което очите ни виждат, не е „светът”. Това са само негови
образи, подобие, проекция, чиято връзка с действителния свят е отворена за дискутиране.
Хоимар фон Дитфюрт
Дали е така?
Светлината не минава през черепа. Не е възможно тя да проникне във физическото
пространство, в което мозъкът е разположен (там е тъмнина). В този абсолютен мрак
наблюдаваме един светъл и пъстър свят. Колоритните природни красоти, бляскавите гледки,
всичко е създадено в мозъка. Светлината, която приемаме отвън, поражда определени
действия на очните клетки и се изгражда образец, от който се появяват зрителните ни
възприятия. Това, което според нас е светлина във външния свят, се състои от
електромагнитни кванти, наречени „фотони“. Когато достигнат до ретината, се образуват
импулси, които „съставят“ в мозъка светлината такава, каквато я знаем. Ето как се дефинира
тя чрез езика на физиката:
Терминът „светлина” се използва за назоваване на електромагнитните вълни и
фотоните. Същият се употребява и във физиологията в смисъл на чувството, което човек
изпитва, когато електромагнитните вълни и фотоните проникнат в ретината на окото.
Както от обективна, така и от субективна гледна точка „светлината” е вид енергия,
появяваща се в окото на човек, която той усеща с помощта на ретината чрез
ефектите на зрението.
С очите си ли виждаме?
Всички сме свикнали с представата, че очите са отворените към света прозорци. Науката
показва, че не виждаме чрез тях. За да се осъществи „виждането”, милиони нервни клетки,
разположени в очите, е необходимо да изпратят съобщение, като по кабел, до мозъка.
Светлинните лъчи, които пътуват от предмета до окото, преминават през лещата, намираща се в
предната част на зрителния орган, там се пречупват и падат в обърнат вид върху ретината,
намираща се в задната му част. След известен брой химични операции, извършени от
пръчиците и колбичките на ретината, образът се превръща в електрически импулс, който се
изпраща посредством нервната система в задната част на мозъка. Мозъкът превръща този поток
в смислен триизмерен образ. Следователно „виждаме“ светлината в резултат на ефекти, които
електромагнитните вълни предизвикват у нас като определена мозъчна интерпретация.
Светлината е само енергия с вълнови свойства, която, след като достигнат до нас се
преобразуват и „наблюдаваме“ един цветен, ярък и изпълнен със светлина свят. Достигналата
до окото вълна преминава през вътреочната течност. А водата има памет и запомня всичко,
което сме си помислили, утвърдили в себе си и приели като убеждение. Ако приемем, че
червеното не съществува, тази информация ще „филтрира“ чрез окото всички нюанси на
червения спектър. До нас ще достигне всичко, без червено. Този цвят ще е невидим - също
както в момента е инфрачервеният или ултравиолетовият спектър.А те съществуват като вълни
и енергия. Така излиза, че виждаме само онова, което сме се настроили да виждаме. Всички
вълнови трептения в света се трансформират в мозъка ни, за да придобият „определена
настройка”, за която можем да кажем, че е плод единствено на дейността на мозъка. Това
изобщо не означава, че тази визия е същата и за вълновия свят.
Цветът сам по себе си не присъства във външния свят; той съществува единствено в
окото и мозъка на виждащия. Предметите отразяват много различни по дължина вълни от
светлина, но самите светлинни вълни нямат цветове. (Р. Орнщейн и Р. Ф. Томпсън38)
Звук и слух
Звукът е трептенето на материя, възприемано чрез слуха. Обикновено чуваме трептения,
които се предават по въздуха, но звукът се предава и през газове, течности и твърди тела.
Външното ухо събира наличните звуци чрез ушната мида и ги отпраща към средното ухо, то
към вътрешното ухо (като ги усилва). От вътрешното ухо сигналите се отправят към мозъка,
преминавайки през ушния охлюв, който е... пълен с течност. Органа на Корти трансформира
тези импулси в електрически сигнали. Така тези съобщения биват „транспортирани“ в
слуховия център на мозъка, където се интерпретират като звук.Тоест, „чуването” се
извършва в слуховия център на мозъка. До него реална звукова върна не достига. Така, както
и при окото, импулсите преминават през течност, която „запомня“ какви честоти да пропуска
и какви не. Тази предварителна филтрация определя „чуваемост“, която е предварително
зададена от мозъка. Тоест, ще чуем само онова, което желаем да чуем...
Миризми и обоняние
Ако ви попитат как усещате миризмите, най-вероятно ще отговорите: „С носа си”.
Всъщност не е така. Нашето обоняние работи посредством механизъм, подобен на този на
всички останали сетивни органи. Единствената функция на носа е способността му да действа
като входен канал за улавяне на молекули. Летливите молекули, като миризмата на ванилията
или на роза, попадат върху рецептори, разположени върху косъмчетата в част от носа,
наречена епител, и започват да си взаимодействат с тях. Резултатът достига мозъка под
формата на електрически сигнали, които биват възприети като аромат.
Изводите за предварителна филтрация, определена от начина на мислене, важи с пълна
сила и тук.

Вкус
Вкусът се разпознава от рецептори, които се намират на вкусовите луковички върху езика (G-
протеинно свързани). Най-малко два от рецепторите е нужно да бъдат активирани, за да може
мозъкът да регистрира усещане за вкус. След верига от процеси вкусовите луковички превръщат
това сравнение от регистрацията в електромагнитни импулси и ги препращат към мозъка, който
ги оценява като вкус. Или - това, което изпитваме, когато се храним, е процес на интерпретиране
на електромагнитни сигнали в мозъка.
Изводите за предварителна филтрация, определена от начина на мислене, важи с пълна
сила и тук.
Осезание
Що се отнася до осезанието, когато натиснем масата с върха на пръстите си, това
според квантовата физика е електрическо смущение на електроните и протоните на върха
на пръстите ни, породено от полето, създадено от електроните и протоните на масата.
Ако същото смущение на върховете на пръстите ни възникне по някакъв друг начин, ние ще
имаме същите усещания, въпреки че там няма да има маса.
Бертранд Ръсел 38
Мислим, че пространството е празно, а материята - плътна. Но се оказва, че тя е просто друг
вид празнота. И идеята за нейната плътност е напълно илюзорна! Да разгледаме един атом.
Представяме си го като плътно топче. Атомът е ядро, наобиколено от „неустановени облаци” от
електрони (вълни), които ту се появяват, ту изчезват. Може би тогава ядрото е от наистина
плътна материя?.. Но и то също е изградено от „неустановени облаци” от вълни, притежаващи
съответната информация, които ту се появяват, ту изчезват. При това „се появяват“
единствено и само, когато ги наблюдаваме (мислим за тях)... Но всяка от тези вълново-
материални частици имат размер. Навлизайки все по-навътре в тайната, наречена материя,
достигаме до кварките. И тук... зацикляме. Кварките нямат размер... Но са пълни с енергия...
Тоест, онова, което категорично можем да кажем за тази илюзорна материя е..., че тя прилича
по-скоро на мисъл - наподобява концентрирани парченца информация. Тоест материята е
изградена от „неустановени облаци” от идеи, мисли и информация. В този план квантовата
физика доказва, че докосване няма. Принципно електроните на един обект създават
елекростатично поле..., което се отблъсква с подобното на него поле, обусловено от
електроните на другия обект. И много преди да има докосване се проявяват магнитните
свойства. А можете ли да допрете два силни магнита, които се отблъскват? Докосване няма!
Рецепторите на кожата отчитат натиск, температура, налягане и т.н. Трансформират тези
данни и ги предават като електрически импулси към мозъка, където те се интерпретират.
Разбира се, тези рецептори са разположени в около 78 % вода и изводите за предварителна
филтрация, определена от начина на мислене, нагласите, страховете и т.н. важи с пълна сила и
тук.

Илюзията, наречена материя

Материята (според физиката) е всичко, което има маса и обем, като в това число се
включват и полетата. Материя - субстанцията, от която са съставени атомите и молекулите.
Известни са пет агрегатни състояния, които тя съществува: твърдо, течно, газообразно, плазма
и Бозе-Айнщайнова кондензация (агрегатно състояние на физична система от бозони с
температура много близка до абсолютната нула. Така свръх охладените атоми изпадат в
квантово състояние, много близко до основното, при което квантовите ефекти стават видими
на макроскопично ниво). Материята е само 4% от познатата вселена, останалото е 23% тъмна
материя и 73% тъмна енергия. Тъмна материя е понятие, означаващо материя, която е
недостъпна за наблюдение със съвременните методи (нито излъчва, нито отразява
достатъчно електромагнитни вълни) и е с неизвестен състав, но може да бъде индиректно
засечена заради гравитационните си въздействия върху видимата материя. Тоест, във
Вселената има нещо, което не се вижда, но е с много голяма маса, която личи само по
неговата гравитация (според Теория на Когиталността - това са когитални частици).
Материя (според философията) е обективна реалност, съществуваща извън човешките
възприятия, което до голяма степен се припокрива с казаното дотук от физиката.
Думата вещество е нужно да се разбира условно, защото различията между веществената и
полева форма на материята са размити и в един момент престават да съществуват. „Тъмната”
материя и енергия са обекти с неизяснена физическа природа. Има и виртуални частици, които
се разглеждат като такива само в състояния на взаимодействие на реалните елементарни
частици. Виртуалните частици определят и свойствата на физическия вакуум, който в
съвременната физика придобива атрибут на материална среда.
Преди да направим една ретроспекция на познатото до момента за „частиците” на
материята, е редно да отбележим един интересен факт. Колкото повече е симетрията в една
система от частици, толкова по-малко свобода има тя. Скалата на изграждащите материята
елементи, според досегашните открития на науката изглежда така (виж схемата):
Кварки - вид елементарни частици, считани засега за неделими или „най-елементарни”,
единствените частици с дробен електричен заряд. Според съвременните представи цялата
материя е изградена от лептони* и кварки. Всички досегашни опити да се изолират отделни
кварки са завършили с неуспех, но съществуват убедителни косвени експериментални
доказателства за тяхното съществуване. Кварките нямат размер, но притежават квантово
състояние. Те са по-скоро енергия. Наскоро шведски физици измислиха как може да се
провери хипотезата за елементарност на кварки и лептони. Те допускат, че кварките и
лептоните не са истински елементарни частици, а се състоят от преони. Ако преоните
съществуват, може да се търсят във Вселената устойчиви сгъстявания от преонова материя.
Такива сгъстявания може да не са много масивни, не повече от 100 маси на Земята, но са
много малки, под 1 m в диаметър. Долната граница на размера им не е установена.
Квантът има безкраен потенциал и енергия, но никаква големина. Първата стъпка на
еволюцията на енергията към форма е гравитацията, следвана от фотона, който има
милиарди електронволта енергия. Той може да пътешества във всяко направление със
скоростта на светлината ~ 300 000 km/s. Фотоните имат много свобода и движението му
засега не може да се предскаже.
Следват електроните, които се счетат за елементарни частици. Те се движат на двойки с
противоположен спин. Електронът е най-леката от субатомните частици с маса
9,11 × 10−31 kg, отрицателен електрически заряд и размер, прекалено малък, за да бъде
измерен с известните днес техники. Засега точната позиция на електрона не може да бъде
предсказана, даже, когато е обвързан в атом, и направлението на движението му се свежда до
ограничената обвивка на атома.
Частици в ядрото - ядрените частици имат полу-спин и са заредени положително,
отрицателно или неутрално. Протоните имат положителен заряд и свободна маса, 1836 пъти
по-голяма от тази на електроните. Неутроните нямат електрически заряд, а свободната им
маса е 1839 пъти по-голяма от тази на електроните. Неутроните и протоните имат сравними
размери, около 2,5 × 10−15 m, макар че нямат строго определена външна повърхност. Протоните
и неутроните са съставени от кварки. Ядрените частици имат повече симетрия и по-малко
свобода от фотона. Всички протони и неутрони в атома образуват компактно атомно ядро, в
което е съсредоточена 99% от масата на атома, и се наричат нуклеони.
Следва атомът с ядро и седем обвивки. Неговата енергия е около 10 eV. Съществуват
стотина атома с различни химически особености. Атомът има повече симетрия и по-малко
свобода от ядрените частици.
В края на този процес на развитие е молекулата, която има средно енергия около 1/25 eV.
Тя има пълна симетрия и има безброй разновидности. Молекулярното ниво е нивото, където
се сменя направлението и се заражда животът – започва все по-малко симетрия и повече
свобода.

Същност на Теория на Когиталността

Представете си пространство. Огромно и всеобхватно. Изпълнено... с... нищо. От теорията
на относителността е известно, че с увеличаването на скоростта, времето започва да тече по-
бавно. Тоест, колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно за нас тече времето. Този
факт е известен като парадокс на близнаците. Това е мисловен експеримент, илюстриращ
едно от следствията на теорията на относителността, а именно, че времето тече с различна
скорост в неподвижна и движеща се отправна система. При скорости, близки до тази на
светлината, разликата е голяма. Същност на експеримента: Нека единият от двама братя -
близнаци тръгне на междузвездно пътешествие със скорост, близка до скоростта на
светлината. При завръщането си след година полет, той ще се окаже с около 10 години по-
млад от брат си. Подобен тест, доказващ забавяне на времето, е правен реално с двойка
синхронизирани атомни часовници. При качване на единия от тях на изкуствен спътник на
Земята (скоростта на спътника е между 8 и 11 km/s (или 28 800 и 39 600 km/h), часовникът
изостанал спрямо другия, оставен на Земята. Въпреки малката разлика в скоростите,
изоставането било налице.
Тоест, колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно „тече” времето. И обратното.
Колкото по-бавно се движим, толкова по-бързо ще „тече” времето. Да се запитаме тогава:
какво би станало, ако спрем изобщо да се движим? Времето за нас ще започне да тече
изключително бързо - толкова бързо, че ще клони към безкрайност. Един миг ще е цяла
вечност. При това състояние би следвало да притежаваме цялата информация за случващото,
при това веднага (толкова бързо, защото времето клони към безкрайност). Тоест, в покой ще
притежаваме пълното знание. Без да му е известен този факт, френският философ Рене Декарт
издигнал мисленето в същност на съществуването и познанието изобщо. Сентенцията „cogito,
ergo sum“ - „мисля, следователно съществувам“, ни ориентира към един изначален въпрос:
Защо съществувам? Мисля, защото съществувам, или съществувам, защото мисля. Ето и
отговора на Декарт:
Отличителната форма на мисленето е самообосноваващият се факт, за чието битие не е
нужно съществуването на нещо друго. А това е вече определение за субстанция
(самостоятелна единица на битието, която съдържа различни определения - качества), за
опора на нещата, за несъмненост. Мисленето е главният аргумент за наличието на
съществуващото. Мислене и съществуване са така обвързани, че съвпадат. Мисленето е
съществуване и съществуването е мислене. То (мисленето) е в самото начало на нещата.
Рене Декарт
 Сега да се върнем на пространството. Ако мисленето е в самото начало на нещата, то
огромното, изпълнено с... нищо пространство, не е празно. Там, в самото начало е мисленето,
което в покой, би следвало да съдържа в себе си пълната информация. Едно математическото
доказателство потвърждава тази теза:
За да са валидни законите на квантовата физика,
е нужно масата на абсолютния вакуум да е различна от нула величина.
Питър Хигс
Да „запълним” пространството изцяло с частици, които са... когитални (сogito – мисля).
Частиците определяме като такива поради факта, че „Мисленето е главният аргумент за
наличието на съществуващото. То е в самото начало на нещата.“ Освен това можем да се
позовем на оставеното преди около 6000 години от Хермес Трисмегист. До нас са достигнали
седемте основни принципа, върху които е основано неговото учение. Тяхното дълбоко
разбиране и прилагане във всички сфери на живота е ключът към Мъдростта. Още първият
принцип на Хермес Трисмегист гласи: „Цялото е ум. Светът е ментален.” Как това се
вписва в идеята за частици, запълнили цялата вселена. Нека да направим малък анализ. Да
допуснем, такива частици има. Намиращи се в пълен покой, те притежават пълното знание.
Всяка от тези частици го съдържа в себе си. И всяка от тях в това състояние има еднакво
количество информация, което е безкрайно. Тогава всички те взети заедно, като цяло, ще
притежават пак същата тази информация. Или чисто информационно - частта ще съдържа
цялото и цялото ще се съдържа в частта. Освен това във всяка точка от пространството ще
има една и съща информация. Една точка (частица) притежава толкова информация, колкото
и милион други, взети заедно. Дали ще разглеждаме една точка или безкрайно много други, е
едно и също. Не само това. Ако една точка от това безкрайно множество научи нещо ново,
другите ще го знаят след… нула време, тоест веднага. Това означава, че информацията от
единия край на вселената до другия ще пристига моментално. Тоест, всяка точка може да се
разглежда и като една и като безкрайно много…Обезсмислят се параметрите за пространство
и време. На практика - както за цялата съвкупност, така и за всяка частица пространството и
времето не съществуват. Всичко е в едновремие, съдържащо огромно количество
информация. Но от друга страна информация и енергия съвпадат (японските учени доказаха,
че един бит информация е равен на 3.10-21J).
Допуснахме, че в празното пространство съществуват „частици”, удовлетворявайки
известното до момента (от гледната точка на математиката и от гледната точка на
философията). Ще го доразвием, за да видим дали се потвърждава и в „реалния” свят, който
познаваме. Ако получим такова потвърждение, следва допускането ни да е вярно. Какво би
се случило, ако някои частици започнат да се движат?
Квантовата физика и експерименталните изследвания показват, че когато електрони преминат
от по-високо към по-ниско енергийно ниво, се отделя определено количество енергия. Тази
отделена енергия се излъчва под формата на вълни (това е възможно да са вълнови полета,
фотони, или енергия изобщо). Следвайки тези принципи, можем спокойно да приемем, че това
се случва и с когиталните частици. В пълен покой те притежават цялата информация (а
следователно и цялата енергия). При движение, те биха загубили част от информацията (времето
за тях ще тече по-бавно и не могат да притежават същото количество информация. При това
колкото по-бързо се движат, толкова по-малко знание ще притежават). Тоест, при движение
ще загубят и енергия. Но според Закона за запазване на енергията, тя не изчезва, а се
трансформира по определен начин. Отделя се под формата на вълни, полета и пр. Различните
скорости на частиците ще определят и различна енергийна загуба. Онова, което би било съвсем
видимо за нас, е светлината и енергия, която тя притежава. Но освен нея, може да има и
гравитационни полета и вълни, вълни на вибрации (звук), електромагнитни вълни и полета, както
и други невидими и непознати за нас форми на енергия. Видимата светлина би била... Светлина,
която идва... от Себе Си... Когиталните частици излъчват тази енергия заради попадането на по-
ниско енергийно ниво. В първия импулс на движение се проявява стремежа да се задържи
възможно най-голямо количество информация (енергия). Тоест проявява се гравитацията (10 -43
сек. след импулса). Веднага след това се проявява светлината (10 -35 сек. след първоначалния
импулс). Веднага се отбелязва и една съществена променлива – времето. Информацията, която
движещата се частица получава, вече пристига с ‘ по-бавно от заобикалящото я време. Този ‘
отрязък от време е толкова по-голям, колкото по-висока e скоростта на частицата. Тоест за всяка
от тях времето тече по-бавно, но с различна степен на забавяне. Имаме измерение - време.
Появяват се и различни параметри – за определено време информацията достига до определено
място. Проявява се и пространството... Но в основата си частиците остават пълни с информация
(мислещи и съдържащи информация). Всеки „продукт”, проявен от движението, е
информационно мисловен, взаимосвързан с останалия „свят” от мисловни такива, както и с
първоизточника – Когиталността. Да припомня, че когиталността можехме да разглеждаме като
безкрайно множество от частици, но и като една единствена частица. Тя в себе си съдържа и
цялата информация, и цялата енергия. Тоест, съдържа в себе си и цялата гравитация. Колко
„голяма” би била подобна „частица”, съдържаща в себе си цялата гравитация изобщо?
Познанията в науката до момента дават отговор, който може и да е частичен – гравитацията би
„събрала” всичката тази информационна енергия в… нулева точка. Ако частицата при движение
излъчва светлина и енергия, то при спиране би следвало да я „прибере” по обратната схема. Така
би се образувало място в пространството, в което частицата забавя все повече движението си и
поглъща енергията. Такива обекти учените са нарекли „черни дупки”. Последното, което ще се
прибере в рамките на 10-35 сек. е светлината и за 10-43 сек. гравитацията, която ще „пакетира”
събраното в нулева точка.
Ако има много частици, които са тръгнали едновременно с различни скорости и в различни
посоки, излъчената от тях вълнова енергия ще е в огромен честотен диапазон. Това ще са най-
различни светлини, звуци и полета - феерия от полета, светлина, звук. Ако го наблюдаваме
отстрани, това би приличало на...
Голям взрив
Без да търсим, стигаме до идеята за Великото начало на вселената - Големият взрив (тази
книга само частично „осветява“ тъмната ера след взрива). При анализа логично се
изясниха и причините за появата на измеренията пространство и време. И това е следствие от
две състояния - движение и покой... Откъс от един апокриф, наречен „Евангелие на Тома”,
открит в пещера в областта Кумран през 1947 г., потвърждава казаното. Ето думите на Исус
Христос към учениците му, записани от Тома:
50.) Ако ви попитат за вашия произход, отговорете:
Ние идваме от Светлината, където Светлината дойде от Себе Си.
Тя почива, появявайки се в техния образ.
Ако ви попитат за вашата самоличност, отговорете:
 Ние сме Негови Синове, и Избраното от Живия Отец.
Ако ви попитат за знака на вашия Отец, отговорете:
Движение и покой.
За да доразвием или опровергаем тази теза, нека разгледаме малко по-подробно вълните,
техните свойства и взаимодействия. Според съществуващото определение, вълната е
периодична или непериодична промяна на физическите параметри на дадена система,
причинена от действие или взаимодействие, което се разпространява с крайна скорост,
зависеща от характеристиките на средата.
Основни характеристики на вълната се явяват нейните дължина ( λ) и амплитуда (y) (виж
схема 1).
Взаимодействие на вълните:
Интерференцията се получава в резултат на наслагване на две или повече вълни. От
значение е вълните да се намират в една и съща част от пространството, за да могат да си
взаимодействат. В резултат се получава увеличаване амплитудата на резултантната вълна в
някои точки и намаляване в други (интерферентни максимуми и минимуми). По този начин
се образува интерферентна картина, която е устойчива във времето ако вълните се
създават от източник, който не спира да трепти по един и същ начин. Пример за такава
картина е явлението, което се наблюдава при хвърляне на две камъчета върху гладка водна
повърхност. След като те докоснат водата, се получават две серии вълни, които се
разширяват и преминават една през друга. При това на някои места са по-високи, а на други -
затихват (стават по-ниски - схеми 2 и 3). Интерференцията възниква и при разделяне на лъч
светлина на два лъча при преминаването му през тънък слой. Когато слоят е с определена
дебелина, лъчът се отразява двукратно - от неговата вътрешна и преди това от неговата
външна повърхност, като отразените лъчи могат да интерферират.
Вълноподобните обекти могат да създадат интер ферентна картина. За пълното
разглеждане на интер ференцията (взаимодействие) е необходимо да отра зим и един неин
частен случай - дифракцията. Тя е отклонението на вълни от праволинейното им
разпространение в пространството. Пример за дифракция е промяната в посоката на
разпространение на вълната при преминаване през отвор. Дифракцията се наблюдава при
всички вълни, независимо от техния характер.(схема 4)
Комбинацията от двете явления - интерференция и дифракция - може (при съответните
условия) да пре дизвика образуването на холограма. Най-елементарно обяснено, холограмата се
получава при взаимодействие на вълни, които създават интерферентна картина върху филм с
фоточувствителен слой. Картинката прилича на концентричните кръгове, които се образуват,
когато хвърлите шепа камъчета върху водна повърхност. Щом плаката се „освети” с лазерен
лъч, се проявява дифракцията и като резултат се „появява” и триизмерен образ на „снима ния”
обект. Триизмерността и илюзията за реалност са изключително убедителни. Можете да
обикаляте една холограма и да я разглеждате от различни ъгли – по същия начин като при
реален обект. В действителност няма материалност в смисъла, в който я познаваме. Образът е
илюзорен, но видим. Ако прекараме ръка през него обаче, ще се убедим, че това е просто
илюзия.
Холографията (гръцки: όλος (холос) - цял + γραφή (графе) - пиша) е науката, която се
занимава със създаването на холограми - форма на изобразяване, която позволява
записването и възпроизвеждането на триизмерни образи с помощта на лазерна светлина.
Холографската техника може да бъде използвана също и за съхраняване и обработка на
информация.
Теорията на холографията е създадена през 1947 г. от унгарския учен Денис Габор в хода
на изследвания, провеждани с цел усъвършенстване на електронната микроскопия. В
основата на откритието е методиката за възстановяване на вълновия фронт на светлината,
отразена или преминала през обекта на изобразяване. Практически холографията се развива
едва в началото на 60-те години, след създаването на лазерите, които са мощни източници на
кохерентна светлина. Тя е необходима за получаване и възстановяване на холографските
образи. Лазерът е изобретен от Теодор Мейман. Концентрацията и излъчването на
интензивна и чиста (кохерентна) светлина се използва във всички области. Може да замени
скалпела, да записва и чете звук и образ от оптични носители, да запалва „огъня” за сливането
на ядрото при ядрена реакция, да възпроизвежда релефни изображения и др. Светлината на
Слънцето, която наричаме „бяла”, е съвкупност от няколко едноцветни (монохроматични)
светлини в диапазона от червен до син цвят, които се допълват. Светлината на лазера е
едноцветна. Вълните се различават една от друга по своите дължини, които са конкретни за
всеки цвят. Бялата светлина е съставена от множество дължини на вълната, а лазерната - само
от една. Тази светлина е кохерентна, т.е. всички вълни, които я изграждат, са еднофазови.
Бялата светлина е некохерентна, подобна е на движеща се тълпа. Светлината на лазера е
концентрирана, насочена и по-мощна от тази на другите източници.
Когато един атом получи енергия от страничен стимулатор (например топлина), неговите
електрони абсорбират тази енергия като променят орбитите си: говорим за „възбудени”
електрони. Те са променили енергията си и се явяват в нестабилно (неравновесно) състояние.
При връщане в равновесно състояние, те отделят (излъчват, като при това я и
трансформират) приетата от външния стимулатор енергия като светлина (също енергия). В
зависимост от материала, който се използва, е и различният цвят светлина на лазера.
Обикновено холограмите са в цвета на светлината на самия лазер. Неговите реални цветове
трудно могат да бъдат видени. Първите практически използваеми холограми от съвременен
тип („дебела плака”) са създадени от Юрий Денисюк (съветски физик). При тях се
наблюдават реалните цветове на обекта.
Принципна схема на холограма: разделяме лазерната светлина на два снопа лъчи. Първият
е насочен към обекта (който искаме да бъде холографиран (сниман), и от който този сноп
се отразява. Вторият, насочен към и отразен от огледало (нарича се „опорен“), си
взаимодейства с отразената от обекта светлина, а появилата се в резултат на това
интерферентна картина се „записва” върху носителя със светлочувствителен слой
(холографска плака).(на схема 5). Холограмата е „паметта“ на взаимодействието на
електромагнитни вълни на основния сноп и отразения от обекта.
Освен триизмерност, холограмите притежават още важни характеристики. Ако плаката е
стъкло и съдържа образ на обект, при счупването ѝ и осветяване с лазер, всяка парче от
стъклото ще съдържа цялостния образ на обекта. Дори ако късчетата отново и отново се
разделят, от всяка част може да се възстанови образът на целия обект, въпреки че той става
все по-неясен с намаляването на частите. За разлика от нормалните снимки, всеки малък
фрагмент от холографския слой съдържа пълната информация, записана върху плаката.
Тоест, тук е валиден принципа частта съдържа цялото и цялото се съдържа в частта.
 Друго важно свойство на холограмата е възможността ѝ да съхранява огромен обем
информация върху особено малка площ. Чрез промяна на ъгъла става възможно
„запечатването“ на множество различни образи върху една и съща повърхност. Създаденият
по такъв начин образ, може да бъде възстановен, като се освети фотоплаката с лъч под същия
ъгъл, под който е бил записан. Прилагайки този метод, изследователи са изчислили, че върху
квадратен инч филм (6,45 кв. см) може да се съхрани толкова информация, колкото се
съдържа в петдесет Библии! Това е причината да се спре Карл Прибрам на холографията при
обясняване възможностите на мозъка за съхранение на много спомени върху малко
пространство. От друга страна фактът, че всеки фрагмент от холограмата притежава цялата
информация, обяснява защо при отстранени части от мозъка, не се проявява загуба на
определени спомени. Джон фон Нойман (физик и математик от унгарски произход)
пресмята, че при средно дълъг живот мозъкът запаметява информация от порядъка на
280х1018 бита. Това е потресаващ обем и редица изследователи се стараят да открият
механизма, който обяснява подобни възможности. Холограмите дават отговор за този
механизъм.
В обобщение: Холограмата има триизмерност и чисто визуално не можем да определим
дали една холограма е реален обект или е изображение. Само когато прекараме ръка през нея,
разбираме, че тя не е „реален” обект. Но, ако около холограмата съществува енергийно
поле, което да не позволи на ръката да мине през него? Тя спира на границата на полето.
Това предизвика съответните импулси (налягане, температура, натиск) в рецепторите на
ръката, които предават на мозъка, че на това място има преграда. Импулсите са различни в
зависимост от свойствата на „докоснатото” поле. Но те се интерпретират като плътност -
„материя”, която има съответни характеристики - мека, твърда, еластична, гладка, топла и т.н. А
„докоснато” е ограничителното поле, интерпретирано от мозъка като материя. Очите също
подават импулс, че „виждат” отражение, интерпретирано като цвят. Холограмата се превръща в
реално съществуваща „материя“, с определени характеристики, параметри и свойства...
Има ли полета около „материалните обекти”? Да сте чували нещо за аура? За
биополе?... Образът, наблюдаван в това енергийно поле, е холограма, получена вследствие
интерферентната картина на излъчената от движещите се частици светлина. Границите, в
които се „задържа” холографският образ в пространството е обемен, измерим и...
„материален”. За него априори „са зададени“ и измеренията време и пространство. Поле,
съдържащо пълната светлинна информация (ДНК) за „индивидуална материалност” се
наблюдава и около „живите”, и около „неживите” материи. Но съществува! И е продукт на
притежаващата движение когиталност. Тоест, „материята“ във всичките си форми е...
мислеща!
Още за материята:
Според физиката вещество е една от двете формите на съществуване на материята, която за
разлика от полето се характеризира с маса в покой. Веществото се състои от елементарни
частици, сред които най-често срещаните са електрони, протони и неутрони. Последните две
образуват атомно ядро, а всичките три - атоми, молекули, кристали и т.н. Веществото се
характеризира с маса. Телата се привличат със сила, пропорционална на техните маси -
гравитационни сили. В ежедневния живот приравняваме масата с тегло, което е всъщност
мярка за гравитационната сила между даден обект и Земята. Светлината не е вещество, макар
че променя пътя си в гравитационно поле. През двадесети век се открива, че веществото може
да се превръща в енергия и обратно (експеримент на Антон Цайлингер, 1999г. ). Механизмът на
това превръщане все още не е установен, но е прието, че всичко е енергия…
Поле във физиката е форма на съществуване на материята, характеризираща всички точки
на пространство-времето и притежаваща безкраен брой степени на свобода. Във всяка точка
от пространството полето се характеризира с определена физична величина, която като
правило се променя при прехода от една точка към друга. В зависимост от математическия
вид на тази величина има скаларни, векторни, тензорни и спинорни полета. В зависимост от
своята природа полетата се делят на електромагнитни, гравитационни, вълнови (квантувани)
и полета на ядрени сили. Полетата се проявяват като взаимодействие между телата, което е
преносимо и се осъществява с крайна скорост (при това силата на взаимодействие се
определя от различни характеристики на телата: маса - при гравитационно поле,
електрически заряд - при електромагнитно поле и т. н.). В квантовата физика механизмът на
взаимодействие се обяснява с обмена на частици, специфични за всяко поле (фотони за
електромагнитното поле, хипотетични гравитони за гравитационното и т. н.). Дълго време се
е считало, че полето е само едно нагледно теоретично обяснение на такива явления като
светлинните вълни, докато през 1887 г. Хайнрих Херц не доказва съществуването на
електромагнитното поле експериментално.
Съвременна наука и материалност:
При корпускулярния (квантов) модел, ЕМИ (електромагнитно излъчване) се квантува като
частици, наречени фотони. Този модел представя светлината като дискретни порции (пакети
- кванти) енергия, които образуват излъчването. Енергията на фотоните зависи от честотата
на излъчването. Тъй като тези порции енергия се излъчват и поглъщат от други заредени
частици, фотоните играят ролята на преносители на енергия. Според електронната теория на
Лоренц, светлината преминавайки през някаква среда, възбужда трептения на електроните в
атомите на веществото. Под влияние на падащата светлинна вълна електроните извършват
принудени трептения с честота, съвпадаща с честотата на падащата вълна. Знаем, че
амплитудата на принудените колебания зависи от съотношението между собствената честота
на трептене и честотата на принудителната сила. Честотата на трептене на светлинните
вълни е сравнима (близка) с честотата на трептене на електроните в атомите, поради което
взаимодействието на светлината с веществото зависи съществено от дължината на вълната на
светлината, следователно диелектричната проницаемост на средата зависи от дължината на
вълната.
Енергийните нива на електроните в атомите са дискретни. Фотон, погълнат от атом,
възбужда даден електрон и той преминава на по-високо енергийно ниво. Ако енергията е
достатъчно голяма и електронът достигне достатъчно високо енергийно ниво, така че да може
да избяга от притеглянето на положителното ядро, протича процес, наречен йонизация. И
обратно - електрон, който се спуска на по-ниско енергийно ниво в даден атом, излъчва фотон с
енергия, равна на разликата между енергиите на нивата. Тоест атомът излъчва или поглъща
квант електромагнитна енергия при преход на електрона от едно стационарно състояние
в друго.
Електронът изчезва от една орбита и се материализира в друга, без да пресича
пространството между тях. Този ефект се нарича „квантов скок”. Напоследък изразът често
се използва в смисъл на „внезапно подобрение”. Електроните се движат нагоре и надолу по
орбитите на дискретни скокове – от една разрешена орбита на друга, подобно на слизане и
качване по стълби. Ако един електрон прескача на по-ниска орбита, той губи енергия и
следователно излъчва квант светлина – фотон с фиксирана енергия и дължина на вълната.
Фотони с различни енергии различаваме по цвета им – нагрята в огън медна жица свети в
синьо, а натриевата лампа – в жълто. Този модел на атома нарушава логическата цялост - от
една страна се използва нютоновата механика, а от друга – участват чужди на нея правила за
квантуване, при това, противоречащи на класическата електродинамика. Тоест с този модел
не може да се обясни прехода на електрона от едно ниво на друго. Това през 1924 г. прави
може би единственият аристократ във физиката – маркиз дьо Бройл. Той формулира връзката
между импулса на квантовата частица P и дължината на вълната λ, като P е импулса на
частицата, който отразява корпускулярните ѝ свойства, а λ - основна характеристика,
описваща вълната:
P = m.v е импулса на частицата; m - маса на електрона; v - неговата скорост;
h - константа на Планк, h=6,62.10-34Js,
λ е дължината на вълната (разстояние между два съседни върха на амплитудата с един и
същи знак)
P = h/λ или λ = h/p
Това съотношение означава, че вълновите и корпускулярни свойства на квантовата
частица са фундаментално взаимосвързани. От една страна, разглеждаме квантовия обект
като частица, имаща импулс p , а от друга страна, се разглежда и като вълна с дължина λ .
Тези вълни са наречени вълни на материята или вълни на Дьо Бройл.
Дължината на вълната на дьо Бройл е толкова по-малка, колкото е по-голяма масата на
частицата и нейната скорост. Например, на частица с маса от 1 грам, която се движи със
скорост от 1 м/сек., съответства вълна на де Бройл е λ≈6,62.10 -31м, която е доста извън
пределите, достъпни за наблюдение. Тоест, вълновите свойства са незначителни в
механиката на макроскопични тела.
Според електронната теория на Лоренц, светлината преминавайки през някаква среда,
възбужда трептения на електроните в атомите на веществото. Под влияние на падаща
светлинна вълна, електроните извършват принудени трептения с честота, съвпадаща с
честотата на падащата вълна. Амплитудата на принудените колебания зависи от
съотношението между собствената честота на трептене и честотата на принудителната сила.
Честотата на трептене на светлинните вълни е сравнима с честотата на трептене на
електроните в атомите, поради което взаимодействието на светлината с веществото зависи
съществено от дължината на вълната на светлината. Иначе казано, диелектричната
проницаемост на средата зависи от дължината на вълната.
Когато две трептения взаимодействуват помежду си, техните честоти се отместват една
спрямо друга и в спектрите се появяват две ивици на известно разстояние една от друга.
Понеже трептенето е смесено, не може да се каже коя от ивиците на дублета към кое от
трептенията трябва да се отнесе. „Разцепването“ на ивиците е толкова по-голямо, колкото
честотите на взаимодействащите трептения са по-близки по стойност и колкото връзките са
разположени в молекулата по-близо една до друга. Най-силно вибрационно взаимодействие
се наблюдава, когато две еднакви връзки са свързани с един и същи атом. Такива са
например взаимодействията в молекулите на CO 2, CS2, ален и производните му, и други. Във
всички тези случаи се проявяват две трептения - антисиметрично и симетрично. Повечето
сложни молекули нямат равнина и център на симетрия и са хирални (гр.- ръка) – това е
несъвпадение на дадена структура с нейното огледално отражение. Хиралните вещества имат
две форми - лява и дясна. В органичните молекули хиралността се определя от т.нар.
асиметричен въглероден атом. С изключение на глицина всичките останали 19
аминокиселини са хирални. Поради своята хиралност биополимерите въртят равнината
на поляризация на линейно-поляризираната светлина. Ако при наблюдение срещу
посоката на разпространение на линейно-поляризираната светлина завъртането на равнината
на поляризация става по часовата стрелка, те са дясноориентирани (D-форма) и обратно (L-
форма). Удивително свойство на живата природа е фиксирането на една определена
конфигурация в организмите. Сега е известно, че всички белтъци на нашата планета са
изградени само от лявоориентирани аминокиселини, глюкозата има D-форма, а фруктозата
е лявоориентирана. Молекулата ДНК е дясно-ориентирана спирала. Въглехидратите в
ДНК също са винаги в D-форма.
В доказателство:
Проф. Робърт Йън до пенсионирането си бил декан и завеждащ на катедрата по Техника
на аеронавтиката и космонавтиката в Училището по инжинеринг и приложна наука към
Принстънския университет (Принстън, САЩ). В лаборатория, създадена за изследване на
физически аномалии, с асистентката си Бренда Дюн и други сътрудници, ученият изследвал
причините за всякакви паранормални и парафизични феномени. В дългогодишни,
финансирани от големи американски фирми експерименти, той успял статистически да
обхване и документално да докаже съществуването на телепатични импулсни фактори като
телепатия, далечно възприемане, прекогниция („виждане” в бъдещето - бел. на автора) и т.н.
Основната му заслуга била в откритието, че тези (привидно) аномални явления са
провокирани от въздействието на мисълта върху одушевени, респективно физически системи
- нашия материален свят. Следователно телепатично импулсните феномени не са нещо
нетипично за съзнанието, те са влияния на процесите на наблюдение и мислене - „мозъчен
материал” (материал на мисловността, мисловни полета). Възниква следният въпрос:
Притежава ли светът както енергийна (тоест информационна), така и материална
природа - нали микросветът не се поддава на обичайните причинно-следствени обяснения,
които познаваме от класическата физика?
Теорията на относителността показа, че електрическите и магнитните сили изобщо не
са реални. При тях става дума само за присъщите ни мисловни построения, дължащи се на
напразните ни усилия да се опитваме да разберем движенията на частиците. Същото
важи и за силата на гравитацията на Нютон, енергията, моментите и други понятия,
въведени, за да разберем активността на света. Всички се оказаха голи мисловни
построения, неиздържащи дори теста за обективност.
Сър Джеймс Джийнс, „Физика и философия”, Кеймбридж, 1943 г. 38
Квантовата физика описва свойствата на материята като ентропиен (хаотичен) ред, в който
отделните частици притежават и свойствата на вълни. Тази наука определя и
вероятността за присъствие на дадена частица в определена точка. Единственото време, в
което елементарните частици (материята на микро ниво) се проявяват като частици, е... когато
ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че когато такава частица не е под
наблюдение, тя винаги е вълна. Каква е връзката между мисъл и материя?
От философска гледна точка празнотата („нищото”) би трябвало да се възприеме не
просто като празнина, а като отсъствие на нещо. Творението („нещото”) от своя страна се
разглежда като придаване на форма (може би точно на нищото), подреждане и
структуриране на материята. Но се оказва, че и това не е вярно. Дори учените поддържат
мнението, че единственото, което е истинно за тази илюзорна материя е..., че тя прилича по-
скоро на мисъл. От квантово-механична гледна точка материята представлява вибрационни
трептения от концентрирани парчета информация.
Това ни изправя пред главния Въпрос на Битието - за Смисъла. Имаме желанието да
открехнем завесата към отвъдното и имагинерното. Но размислите в тази посока винаги са
„тревожни” заради неясното и необяснимото, което носят. Непознатото, неизвестното
притеснява. Затова Битието (Смисълът) преминава в бит-ежедневие, което ни кара да се
смятаме за малки, жалки, слаби и... безполезни. Това ли ще се случи, ако трупаме знание за
самите себе си? Мъдростта, постигната от нас за нас, носи удовлетворение, а тогава човек в
никакъв случай не може да е нещастен. Той разбира Смисъла на собствения си живот,
съзнава, че щастието не е в това да си решил битово-ежедневните проблеми. Щастието е да
си в хармония със себе си и света, който те заобикаля. Ето как ми бе обяснено това преди
тридесет години:
Когато наблюдаваш себе си поради желанието за промяна, значи си тръгнал да ставаш
разумен. Когато наблюдаваш света около себе си, заради желанието си да го променяш,
значи си станал умен. Когато светът около теб е в хармония със самия теб, и го приемаш
без желание за промяна, си вече мъдър.
Какво превръща „нищото” в „нещо”, знанието в емоция, покоя в движение? Отговорът
идва от само себе си. И той е стремежът към съвършенство. Ако притежавате цялото
знание (вие сте цялостна единна мисловност в глобален план - когиталност), но не сте
изживели състоянието емоция, значи нещо липсва. Липсва знанието за преживяване на това
състояние. Тоест, не сте цялостни в собственото си знание. Стремежът към съвършенство би
ви накарал да го изучите като го преживеете. Би ви провокирал да „отделите” част от себе си
(и тази част да е с намалено знание, за да е възможно да изживее емоция), но така, че да
останете в абсолютно, свързващо и неразрушимо единство с и в себе си. По този начин ще
притежавате и в цялостност познанието (една част от вас притежава знанието, друга може
да изпитва емоция и двете са единението, целостта, която всъщност вие самите сте).
Като следствие от движението на „отделената“ ваша част (мисловността в движение), се
появяват и други вторични продукти (вълнови полета, светлина и др., задържащи част от
информацията в себе си). В основата си те са „сътворени”, копирани „по образ и подобие”
на изначалната мисловност, съдържаща в себе си порива за съвършенство. Тези вторични
продукти са част от цялото, но и едновременно с това вибрационно различни от него. Така в
стремежа към съвършенство се превръщате във вечни търсачи на емоция и знание...
Нека този, който търси, не се спре в своето търсене, докато не намери.
Когато намери, той ще се смути.
И когато се смути, Той ще се изуми от възхита и ще царства над Всичко.
Евангелие на Тома
Какво точно е необходимо да търсим? Като вторичен продукт на мисловността,
преживяващ състояние емоция, ние се стремим „по образ и подобие” на изначалната
мисловност към липсващото, което за нас е знанието. И няма да се откажем, докато не го
постигнем. Това е вечният стремеж към откриването на все нови и нови неща, които за нас
може да изглеждат дори непонятни. Опитваме да им дадем име, да ги обясним. Достигнали
част от знанието, ще се смутим. Защо? Защото ще осъзнаем, че сме фрагмент от абсолютна,
свързваща и неразрушима когитална система, че цялото се съдържа в нас и е в
зависимост от нас. Смущаващо е, защото започваме да разбираме, че можем да творим
света, в който живеем. Но е и изумително. И тогава изживяваме възхитата от факта, че
действителността е плод и на нашите собствени усилия, ние я формираме, определяме и в
крайна сметка царстваме над нея... И все пак... какво знание е нужно да търсим? Стих 67 от
същото евангелие отговаря:
Този, който знае Всичко, и не познава себе си, е пропуснал всичко.
Евангелие на Тома
Онова, което е необходимо да намерим, е... самите Себе си. Един огромен парадокс, който
сега звучи логично. Ако открием собствените си възможности, разбираме, че сме част от
цялото, че то се съдържа в нас и всъщност притежаваме знанието, което сме търсили. Но ако
не се опознаем като част от същото това цяло, ще пропуснем именно знанието и за цялото. А
иначе: Цялото познание вътре в нас е (Сократ). Разглеждано в този аспект може да се каже,
че докато търсим себе си, ще изпитваме много емоции, някои от които ще са доста
противоречиви. Но когато стигнем до осъзнаването на факта, че притежаваме достъп до
абсолютното познание... ще се възхитим, че можем да творим света, в който пребиваваме.
Извод: „Нищото” се превръща в „нещо” от... светлината, която дойде от Себе си.
„Празнотата“, изпълнена с когиталност, се трансформира вследствие на движението в
„материален свят”, който е съвкупност от холограмни образи, получени от взаимодействието
на полета и вълни. Цялото от покой се самоосъществява в себе си чрез движение. Въз основа
на движението се проявяват измерения пространство и време. Така се отваря и вратата на
емоциите, оказали се в пряка зависимост от знанието. Открива се и важната връзка,
съществуваща между „холографската материалност” и когиталността като цяло. Връзката е
неизбежна, защото всичко произлиза от една и съща основа - когиталност, или мисловно-
информационна свързаност.
Цялостно обобщение според Теория на когиталността:
Материята е мисловно поле, съдържащо в себе си гравитация и фотони, проявени
вследствие на предизвикано движение на мисловни (когитални) полета-точки.
„Първоначално” тези полета-частици се намират в пълен покой и притежават цялата енергия
и информация (пълното знание). Размерът им е нула, а свойствата им могат да се сравнят с
тези на плазмата. Вътре в себе си те „плуват”, но огромната гравитация, която съдържат, ги
„задържа” в нулева точка. Всяка високочестотна вибрация ще предизвиква нарушаване на
равновесието в тези обекти. При това нарушение е възможно импулсно излъчване на двойка
фотони. Ако фотоните са предизвикани от случаен импулс, те се самоелиминират. Ако
импулсът е подходящ (взаимно допълващи се и преливащи едно в друго полета –
гравитационно поле и поле на намерение (ментално поле), които имат и единна посока), се
случват поредица от събития. Самото възнамеряване е импулс за мисловното поле - частица,
който предизвиква движението на това поле-частица. Веднага след задвижването се отделя
енергия - гравитация и светлина. Мисловното поле на частицата изгражда чрез
гравитационното предварително възнамерената форма. Тя е съществуваща във вакуума и
недима в същото време. „Двойката фотони” (това всъщност са двойни спирали, получени от
поредица импулси) излъчена светлина интерферират и интерферентните картини от тяхното
взаимодействие (предопределени от намерението) се „лепят” върху гравитационното поле-
форма. Образува се светлинна дифракционна решетка, залепена върху възнамерената форма.
Преминаването на светлина през тази решетка образува холограмен образ, който също е в
съответствие с намерението.
Ако едновременно се предизвикат множество възнамерени импулси, отделената светлина
на една частица ще се смесва с тази на останалите и ще промени взаимодействието и
интерферентните картини. За да се запази индивидуалността на всяко намерение, е нужно
менталното поле да играе роля и на защитно поле. Така то ще пропуска определени честоти и
полета, други не. Защитното ментално поле е в пълна симбиоза с гравитационното.
Образуваната холограма е възможна и защитена. Тя е готова да посрещне
предизвикателствата на произволна околна среда…
Холограмата, притежаваща защитно поле, възприемаме и интерпретираме като реална
материя…

ДНК
В продължение на векове се е знаело, че тялото може да се препрограмира с помощта на
думите, емоцията и мислите. Сега това е научно доказано и обяснено. Руски лингвисти откриха,
че генетичния код следва същите правила като речта. Стигнаха до извода, че речта се е появила
като отражение на вътрешната структура на ДНК. Нашата ДНК не само отговаря за строежа на
тялото, но и е средство за съхранение на данните и взаимодействията с околната среда ( в това
число и общуването).
Пьотр Гаряев открива, че ДНК по някакъв начин успява да поглъща всички фотони светлина
и да ги съхрани в един много малък мащаб. Като че ли се създават вихри, които увличат и
поглъщат в себе си светлината. Не сме свикнали да мислим, че светлината може да се съхранява
по някакъв начин. Уникалното в случая е, че дори когато физическата ДНК е отстранена от
мястото на изследване, светлината продължава да се събира спираловидно в … нищото. Нещо
достатъчно силно и невидимо задържа светлината във формата на ДНК. Единственото
рационално обяснение е, че съществува енергийно поле, което се „обединява” с ДНК.
Всъщност, най-важната задача на ДНК се явява функцията да съхранява светлината
едновременно във физическото тяло и в този невидим неин двойник. Ако се залее този
„фантомен двойник” с течен азот, поглъщането на светлината временно спира, но след 5.8
минути процеса се възобновява отново. Експериментите са повторени и в САЩ. „Фантомната
ДНК” се оказва неелектромагнитна структура. Това е друго енергийно поле, с различни
свойства от електромагнитното… Гаряев успява да „измери” двойника в лабораторни условия.
Той прилича едно към едно на холограмата на вашето физическо тяло, при това копирано до
последната клетка. Това прекрасно кореспондира с Теорията на Когиталността и наличието на
когитални частици в покой. Но нека да започнем отначало:
Известното до момента:
Според д-р Липтън фундаменталните генетични фактори са осъзнаването и възприятието:
„... начинът, по който възприемаме реалността, контролира пряко активността на нашите
гени“. Положителните представи наистина подпомагат лечебния процес, повишават
жизнеспособността и себереализацията. Нашите клетки поемат в себе си сигналите от околната
среда и се променят, за да ни адаптират към нея. Д-р Глен Рейн смята, че „... въображението и
намерението са най-съществените компоненти на съзнанието, способни да предизвикат
определен биологичен ефект“. Учените стигат до заключението, че всяка клетка притежава
собствен разум и предназначение и може да общува съзнателно (вижте малко по-нататък
доказателствата на Фриц-Алберт Поп). Способността ни да комуникираме с клетките е в
основата на самолечението и себеовладяването. Последното развива нови способности,
активира приема на информация от когиталността (творческо състояние), премахва
емоционалния стрес, съмненията, страха, изостря усета към истината (интуицията).
Контактуването на клетките е синхронизирано помежду им и подчинено на общата дейност
на организма. Клетката е структурна и функционална единица на организмите и понякога е
наричана „най-малката единица на живот“. Тя може да се самообновява, саморегулира и
самовъзпроизвежда. Основните нейни части са: ядро, клетъчна обвивка (мембрана),
цитоплазма, вакуоли, пластиди и др. Клетките се хранят, дишат и отделят непотребни
вещества. Ядрото, което в случая ни интересува, съдържа в себе си хромозоми, всяка от които е
съставена от ДНК-молекули, образуващи нишки, които от своя страна са преплетени в снопчета,
формиращи хромозомите.
Делене на клетката
Броят, формата и размерите на хромозомите в телесните (еукариотни) клетки от един вид
имат характерна отличителна особеност. По време на интерфазата, предхождаща същинското
клетъчно делене, се извършва процес на репликация. Удвоява се количеството на генетичния
материал. Това е хроматин, състоящ се от дълги и тънки хроматинови нишки, изградени от
ДНК и ядрени белтъци. Тези нишки са силно преплетени едни в други. Преди деленето на
клетката възниква процес на деспирализация на нишките на ДНК, при който те се разплитат
едни от други (ще бъде обяснено подробно по нататък). Чрез напредване на процеса се стига
до етап на свръхспирализация и създаване на хромозомите. Всяка хромозома е съставена от
две части, които се наричат хроматиди.
Те са напълно идентични помежду си и са резултат от удвояването на ДНК чрез процеса
репликация. Всяка хроматида съдържа една молекула ДНК. При клетъчното делене става
разграничаване на хроматидите и всяка от тях се обособява като хромозома за съответната
дъщерна клетка. Мястото на свързване на двете хроматиди се означава като центромер. Там
се намира и така нареченото първично преплитане, което разделя хроматидите на две рамена.
Те могат да са с еднаква или различна дължина. Крайните участъци на рамената се наричат
теломери (за тях и теломеразата също ще говорим малко по-късно). При някои хромозоми
се наблюдава и така нареченото вторично прищипване, което се определя като организатор
на ядърце. Чрез вторичното прищипване се формира и участък от хромозомата - сателит. В
него са съсредоточени гените за РНК, които образуват ядърцето на интерфазното ядро.
Размерът на рамената, броят и местоположението на вторичните прищипвания, както и
формата и големината на сателита, представляват специфичната морфологична
характеристика на всяка хромозома.
Репликация на ДНК е удвояване на молекулите на ДНК при участието на специфични
ензими и белтъци. Основен ензим в случая е ДНК-полимеразата. Целият комплекс от ензими
и белтъци се нарича белтъчен комплекс на репликацията. Процесът осигурява точно
копиране на генетичната информация и предаването ѝ от поколение в поколение. Това
означава и удвояване на хромозомите, в основата на което е репликацията на ДНК. Като се
спазва правилото за съответност, срещу азотната база А (аденин) от едната полинуклеотидна
верига се разполага Т (тимин), а срещу Г (гуанин) застава Ц (цитозин) или обратното. Ако
всеки „новодошъл“ нуклеотид се свърже с предходния, ще се получи нова полинуклеотидна
верига - допълнително копие на изходната. Този уникален и същевременно прост механизъм
стои в основата на процесите на съхраняване и предаване на генетичната информация във
всяка клетка. Процесът, при който се удвоява ДНК, казахме, че се нарича репликация и
протича в ядрото. Като всеки процес тя изисква енергия, която се доставя от изходните
нуклеотиди (градивни мономери на ДНК). Те съдържат богати на енергия химични връзки.
При обединяването им се отделя енергия, която се използва за синтеза на полинуклеотидната
верига на ДНК.
Сумарното уравнение за синтез на ДНК ни дава възможност да видим, че наред с общите за
всички анаболитни процеси изисквания (наличие на изходни вещества, ензими и енергия), в
конкретния случай задължително е необходима матрица (основен участък от ДНК).
Биосинтезата на ДНК се отличава и с редица други особености, които са необходими да
осигурят бързина и точност на процеса. Допусканата грешка е едно на милиард. Основният
ензим - полимеразата - следи и отстранява грешките. За разлика от други процеси, които имат
значение за клетката само докато тя съществува и крайните им продукти не се предават в
потомството, ДНК се синтезира само когато на клетката предстои делене, за да се предаде
клетъчната програма непроменена в дъщерните клетки. Грешките могат да доведат до смърт
на клетката или до нарушения в нея (и респективно в организма). Като резултат се появяват
наследствени болести или еволюция (тоест тези отклонения от нормите могат да бъдат и
полезни). Всеки процес, необходим за живата клетка, е „запечатан” в молекулата на ДНК,
което определя нашия ген, а като следствие и нашия фенотип...
Генотип е генетичната идентичност на даден организъм, която е невидима навън. Тоест
това е конституцията, архитектурата на неговото (на организма) ДНК - колкото по-подробно
я разглеждаме, толкова по-ясно ще е „виждането“ ни по отношение на генотипа.
Повърхностно охарактеризиране на генотипа е определяне на вариантите от комбинация на
гените. Най-детайлната форма на описание би била „прочитането“ на всеки нуклеотид от
двете нишки на ДНК, откриване на словосъчетанието като послание и информация,
мелодията, която ДНК създава, връзката с когиталността и т.н.
Генът е участък от ДНК с конкретна нуклеотидна последователност, която носи
информация за изграждането на една или повече полипептидни вериги (ППВ-протеин,
белтък). Той е най-малката единица за наследственост и е функционално неделима част от
генетичния материал. Влиза в състава на хромозомите. Съвкупността от всички гени в
организма съставя неговия генотип.
Фенотип означава разпознаване на ограничен брой черти, които могат да бъдат
наблюдавани и оценени в рамките на една популация. В този смисъл се говори за фенотипна
проява на избраните черти. Като примери могат да се посочат: фенотип „син цвят на очите“;
фенотип „кафяв цвят на косата“, без да се споменават други особености на индивида, като
например ръст или цвят на кожата. Съвкупността от всички възможни специфики
представлява фенотипа на индивида в широк смисъл. Някои фенотипни характеристики са
резултат единствено от гените, които носи организмът, като например цветът на очите. Други
са повлияни от взаимодействието на организма с околната среда – например еднояйчните
близнаци могат да се различават по ръст, тегло и т.н., въпреки че носят едни и същи гени.
Това се дължи се на влиянието на средата в течение на индивидуалния им живот. Повечето
фенотипни признаци се детерминират от няколко гена, както и от средата, което прави
изключително трудно (а понякога и невъзможно) предсказването на даден фенотип по
информацията, налична от един или няколко гена. Учените обикновено правят изводи за
генотип при наблюдаване на фенотипа, както и чрез изследване на родословното дърво.
Фенотипната вариация (дължаща се основно на генетичната вариация) е главна
предпоставка за еволюцията при намесата на естествения подбор. Приспособимостта на
организмите е пряко свързана с характеристиките, които притежават, тоест със специфичния
фенотип. Ако нямаше разлики между фенотиповете, всички биха били с еднакви шансове за
оцеляване. Факторите, от които се обуславя фенотипното разнообразие, са генетичната
програма (генотип), условията на средата и честотата на случайната вариация, резюмирани в
следната зависимост:
генотип + околна среда + случайна вариация → фенотип
Случайната вариация се определя от възнамеряването (суперпозиция от честоти на
въображение, желание и логика, тоест, това са енергийно-мисловните полета на
средата).
Наличието на клетъчен разум е важен фактор и за съществуването на клетъчна памет, в която
цялата тази триединност (генотип, околна среда, случайна вариация) би следвало да може да
сформира начина на работа на самите клетки. Те съвсем съзнателно биха синхронизирали тази
дейност - от една страна помежду си (като индивидуалност със собствена конкретна цел,
организирани в обща структура), а от друга - да предадат това ментално послание към
собствените си изграждащи единици, тоест към ДНК-структурите.
За да се осмисли казаното дотук, е необходимо да се придържаме към общия принцип на
холограмата - частта се съдържа и повтаря цялото, но и цялото се съдържа в частта.
След това остава да се докаже чисто експериментално дали това е вярно или не. Ако
филтрите на клетъчно ниво са по-слаби от тези, които ние създаваме с нашето логическо
мислене, би следвало кодираните в клетката послания да работят пъти по-бързо и по-добре
от самите нас (при тях не би присъствала и оценка на информацията и етикетирането ѝ
като нещо добро или лошо, а просто ще се следва изпълнението на решения, подчинени и
съгласувани за общия организъм). Посланието се предава (неизкривено от мисловността на
самите клетки) към хромозомите и от там - в молекулите ДНК. Колкото повече навлизаме
в квантовата същност на собствената си холограма, толкова по-слаби са филтрите и по-
директна е връзката с когиталността.
Д-р Франсис Колинс, бивш ръководител на проекта „Човешки геном“ (международна
изследователска програма), твърди, че към днешна дата е изследвана цялата ДНК. Много от
учените смятат, че значителна част от нея е просто „отпадъчна“ и поради тази причина -
неактивна. Според последните открития на вълновата генетика голяма част от човешките
възможности се крие в ДНК-структурите, които са в „латентен период“. Но в „сянката“ на
собственото ни логическо и обществено-логическо мислене (филтри, които сами сме
създали и приели), те са „заглушени“. Всъщност всеки един процес, необходим за живата
клетка, е „запечатан” в изключително сложната молекула. Всички те - молекулите на ДНК -
съдържат главозамайващо количество информация. Записана, тази информация лесно би
запълнила цяла библиотека с енциклопедия от хиляди томове. Ако развием всяка нишка ДНК
от тялото си и ги наредим една след друга, последната молекула ще се окаже на разстояние
приблизително двеста милиарда километра от първата. Съхраняването и наличието на такова
количество информация е постигнато чрез няколко редуващи се в молекулата органични
компонента (нуклеотиди). Компютърни програми, специализирани да извличат информация
чрез разделянето на геномната последователност на милиони части, различават
миниатюрните секвенции (всяка поредица от произволен брой нуклеотиди, по-голям или
равен на четири се нарича секвенция) като „думи” от голяма енциклопедия. Подчинявайки
тези „думи” на Закона на Зипф*, учените са смаяни от откритието, че генетичният код
следва същия закон. Приблизително 97 % от целия геном е на пръв поглед безполезен – не се
въвлича в никакви дейности, които да са от значение за клетката. Тази значителна генетична
част е идентична за всички организми и може да се смята, че служи като историческа
библиотека. „Езикът”, съхраняван в този сегмент, играе важна роля в живота на организма,
свързва го с история и произход, дава информация, игнорира пространство и време. И
последно – само като факт - през януари 2007 г. официални членове на проект „Човешки
геном” заявиха, че ДНК не би могла да възникне чрез обясними химични процеси.
Молекулата като че ли се е материализирала от нищото за една нощ...
Нека сега съпоставим всичко това с едно единствено твърдение:
Цялото познание вътре в нас е...
Необходимо е да добавим и още едно звено към представата си за хромозомите и връзките,
които те имат с ДНК и клетките. В края на всяка хромозома съществува „капаче“, което се
състои от белтък, произведен от самата клетка. То отговаря пряко за стабилността и
устойчивостта на хромозомата. Тази „обвивка“ учените са нарекли теломери. При делене на
клетката краищата на хромозомите могат да се оплетат, защото теломерите се повреждат или
изчезват. Това води до неправилно протичане на процеса (деленето или се увеличава много, или
спира напълно), което е един от факторите нормалните клетки да спрат своето делене след
определен брой репликации (докато има делене на клетките, организмът има живот).
Ензимът, който възстановява здравината на теломерите и увеличава вероятността за
правилно делене (на практика удължава живота на човека), се нарича теломераза и също
се произвежда от клетката. Активирането на този ензим възстановява дължината и
еластичността на теломера, което от своя страна нормализира клетъчното делене.
Така се забавя или спира (дори може да се обърне в обратна посока) процеса на стареене и
на клетките, и на организма като цяло.
Отделихме доста време, за да се покаже и осмисли функцията на ДНК, взаимовръзката с
клетките и организма. Защо е всичко това?
1. Когато се променя нещо, е необходимо да се набави нужната информация за него, за
да е ясно какво и как точно работи и дали е възможно работата му да се подобри.
2. Принципите на животворене са едни и същи, независимо на какво ниво се намираме -
дали се създават вселени или организми (сами по себе си те са вселени).
Нека разгледаме подробно втора причина: Определянето на фенотипа (завършен и
уникален организъм) е следствие от три фактора - генотип, околна среда и случайна вариация
(информация, съдържаща се в ДНК (97 %). Факторът случайна вариация е определен от
практическата опитност на самия организъм в съответна среда). Ако генотипът е зададен,
фиксиран, то за формирането на фенотипа остават като променливи компонентите околна
среда и општност, които са взаимосвързани. Първоначално основно е влиянието на околната
среда (планета, дата на раждане, родители, роднини, общество). Постепенно активно се
намесват случайните вариации (човек се осъзнава като част от средата). Предизвикан от
средата, индивидът започва активно да я променя. Но и се влияе от нея. Получава се
кръговрат от взаимодействия, които в крайна сметка определят характеристиките на
личността (фенотипа). Познанията са резултат от натрупван опит при общуване с тази среда
(включват се защити). Задейства се и механизъм за прогнозиране на вероятностни възможни
събития, който отново гради защити срещу несъществуваща заплаха. В същото време се
получава информация когиталността чрез сънищата и интуицията (тук вече се намесва и
връзката на смесване: генотип → случайна вариация). Така както оставяме своя отпечатък
върху околната среда при контакта си с нея, е осъществимо и обратното. За генотипа е
валидно същото - той влияе върху случайната вариация и тя влияе върху него (дори
първоначално да сме приели генотипа за даденост). Тоест, генотипът не е фиксиран, а е
зависим от средата и идеята за заплаха. Иначе казано средата влияе на една холограма и
обратното - идивида въздейства на себе си (ДНК) и околната среда. Характеристиките на
холограмата се определят от наличието на филтри, които се „лепят“ върху решетката на
формата - от случайните вариации и околната среда. Всяка промяна в системата ще води до
рефлектиранесъстоянието на холограмата. Всяка допълнителна филтрация, вследствие
взаимодействие с околната среда, би оказала съществено влияние върху нея.
Самоосъзнаването също е премахване на защитни филтри и така се подобрява „чистотата“ на
случайните вариации.
В доказателство:
Практическа проверка, че човек е холограма, се получава чрез прост експеримент: поставяте
под петата си парче лук и ходите с него. След известно време ще усетите дъх на лук в устата
си...
Извод: Клетките „приемат“ информация от лука и я „предават“ на останалите клетки в
организма, като там тя се „трансформира“ от „осезание“ до „вкус“ и „мирис“.
-------------
Изследвания на д-р Гордън Дугъл показват въздействието на светлина върху човека.
Излъчваната от специален шлем светлина създава предпоставки за лечение на Алцхаймер.
Твърдението се основава на изследвания в Университета Съндърланд (Североизточна Англия).
Според тях редовното излагане на ниски равнища на инфрачервена светлина (1072 нанометра -
дължина на вълната, която се среща и при слънчевата светлина), би могло да подобри
способността за учене. Равнищата, които получаваме при нормално излагане на слънце, са в
състояние да „рестартират“ познавателната и паметна функция на мозъка...
Извод: Мозъкът е в „затворена материално-плътна кутия“, която не пропуска светлина и би
могъл да се повлияе от нея единствено, ако е от същата „съставка“, а именно - светлина (самият
той да е холограма)...
-------------
Докато провежда изследвания върху лек за рака, немският физик Фриц-Алберт Поп стига до
откритието, че всички живи същества излъчват миниатюрни „пакети“ светлина, които
той нарича „биофотонни емисии“. Според него живите системи поддържат крехък
хармоничен баланс светлина, като отклонението от това равновесие означава болест.
Изследователят открива и така наречената „отложена луминисценция“ - осветени, живите
клетки поглъщат светлината и след известно време започват да светят по-силно. Когато жива
система е изложена на твърде много светлина, тя отблъсква излишъка. Тази функция на
клетките обяснява защо светът е „шарен“. Светлината (бялата светлина съдържа целия
спектър), която „идва в повече“ на дадена клетка или организъм бива отразявана. Тоест,
информацията, която не е необходима на дадена система, се връща обратно. Фриц-Алберт Поп
проучва биофотонните емисии в продължение на години (към Международния институт по
биофизика в германския град Нойс). През този период той открива, че хилядите химични
реакции в тялото контролират всяка молекула във всеки един момент, направляват се и се
координират от нискоинтензивна ултравиолетова светлина (380 nm). Светлината се явява
информационният носител, който предава импулса за реакция на и между клетките.
В търсене лекарство против рак, Фриц-Алберт Поп осветил канцерогенни клетки с
ултравиолетова светлина. Той открил, че бензапирена* поглъща светлината, а после я
изпуска обратно с коренно различна честота и дължина на вълната. В процеса на изследвания
се „оформила” базова дължина на вълната (380 nm), към която се „стремяли” канцерогените.
Принципно можете да унищожите 99 % от клетката с ултравиолетова светлина, но ако после
ѝ се подаде какъвто и да е слаб импулс от 380 nm, клетката се възстановява напълно –
буквално за 1 ден. Този процес е известен като „фоторемонт”.
Следователно, когато когиталността приема потоци енергия от нашата действителност,
нейният „електромагнитна подпис“ е най-силен при дължина на вълната 380 nm. Много
важно свойство на когиталната частица е нейното вътрешно състояние - тя се „държи“ като
плазма (притежава свойствата на течност!!!) – в нея може да се създаде резонанс, за да се
получи по-силен ефект. Тоест, при 380 nm в нейното поле се създава резонансна вибрация,
която способства възстановяването на жизнената енергия в клетките и самите те получават
видим ефект на съживяване. Увлечени от идеята, Поп и негов студент - Бернард Рут, създават
прецизен детектор на фотони. С този уред те започват изследвания, с които отчитат, че
всичко, което съществува, излъчва фотони. Излъчванията били крайно хармонични, с висока
степен на структуризация, както е при лазера.
Те установяват, че поразената ДНК започва по-силно да свети. Колкото по-засегната е
молекулата, толкова по-силно е излъчването. Поп стига до заключението, че способността да
се съхранява и излъчва светлина е ключов аспект на ДНК, който по-късно открива и Гаряев.
Интересно е, че нисшите животни или растения излъчват повече светлина от хората. Това е
височестотна светлина с дължина на вълната от 200 до 800 nm, отново хармонична, като при
лазера. Живите клетки отначало поглъщат, а след определено време изпускат като
интензивен импулс нова светлина. Поп нарича ефекта забавена фотолуминисценция. Гаряев
доказва впоследствие, че ДНК съхранява светлината. При това не само светлина се съдържа в
ДНК, а на практика се явява „акумулатор“ - съхранява и е източник на енергия и
жизнеспособност. При получаване на по-голямо количество светлина, организмът се
„избавя” от ненужното. Разликата в честотите и дължината на вълната на входа и изхода
определя, че самата светлина вече съдържа друга информация. Светлинните пулсации от
всяка клетка пренасят кода за развитие, ред и равновесие в цялото тяло. В стресови ситуации
се изпуска значително повече светлина и не се приема допълнително. Много болести се
проявяват вследствие на стрес или на негативни емоции. Тоест, при тези състояния се губи
жизнеподдържащата светлина, съхранена в ДНК. Изследвайки водни бълхи (дафния), Поп
открива, че когато едната излъчва, другата приема. Тоест, дори излъченото от телата,
независимо от добавената или трансформирана честота и дължина на вълната съдържа в себе
си и пълната информация на подадената жизнена енергия.
-------------
Биохимикът от Лондонския университе Глен Рейн, т, открива, че ДНК реагира на
човешките мисли. Само да припомня - когато клетката е повредена, спиралите на ДНК са
разделени и се съединяват, когато се излекува. Ползвайки ДНК от плацента, Рейн я поставя в
деминерализирана вода и изпробва какво е въздействието на мислите при дълбока
концентрация. Контролните проби (на които никой не въздействал) се променят около 1 %, а
другите – между 2 и 10 %. Хората с хармонични вълни могат да променят структурата на
своето ДНК. При силно възбудени индивиди (разгневени, ядосани, сърдите) се наблюдава
излъчване с дължина на вълната около 310 nm – дължината на вълната, която е способна да
предизвика рак. При дистанционно наблюдение също се излъчват импулси светлина. Когато
няма желание за промяна върху ДНК, независимо от състоянието, тя нито се съединява, нито
се разединява. Всичко се случва, само когато е налично намерение. Това въздействие не
зависи от разстоянието – дори от хиляди километри, влияние има. Според Рейн, качествената
енергия, която е способна да създаде хармонични мозъчни вълни и да влияе на ДНК е…
Любов. Любовта може да се разглежда като базов принцип за полето на първоизточника –
когиталността. Тя е ключ към универсалната енергия.
-------------
Друго изследване показва взаимозависимостта между светлина и емоционално състояние.
Десет пациенти са изложени на светлина със сила десет хиляди лукса по половин час дневно
в продължение на пет дни. Вследствие на тази високоинтензивна светлинна терапия нивата
на депресия при тях се понижават значително. На практика след интензивното облъчване
половината участници вече не покриват критериите за депресия. Нещо повече - установява
се, че колкото по-депресиран е един пациент (по Скалата за гериатрична депресия), толкова
по-голямо е неговото подобрение.
Извод: Връзката между психическото състояние и светлината показва идентичност на
техния произход.
-------------
В началото на деветдесетте години руския физик Владимир Попонин завършва в САЩ
поредица от експерименти. Според него веществото, изграждащо вселената, са малки пакети
енергия - фотони, или частици светлина. Целта на опитите била да се докаже, че съществува
взаимодействие между ДНК и светлината. В стъклена тръба, с изтеглен от нея въздух до
вакуум, остават единствено частици светлина. Разпределението на фотоните в нея е
равномерно, което е очаквано. При поставяне на молекули ДНК в тръбата, фотоните в нея се
оказват „подредени“. Тоест, ДНК е оказала пряко въздействие върху тях!
-------------
Втори експеримент доказва връзката между човешка ДНК и емоциите. Взема се проба от
ДНК от устата на доброволец и се поставя в устройство, което може да измерва наличието на
отклонения от нормалното ѝ състояние. „Донорът“ и пробата ДНК от него се намират в
отдалечени едно от друго помещения. Доброволецът е подложен на силна емоционална
стимулация - радост, мъка, страх или гняв. Когато донорът има емоционални върхове и
спадове, при ДНК се отчитат същите емоционални отклонения по същото време.
Още един експеримент потвърждава връзката между ДНК и емоциите. Проведен е в
началото на 1990-те години в Института HeartMath (изследователска организация в Северна
Калифорния, занимаваща се с проучване на човешкото сърце). Изследователите откриват, че
сърцата ни са източник на силно електромагнитно поле, което има въздействие, простиращо
се далеч извън тялото.
 В експеримента се изолира човешка ДНК и се измерва начинът, по който тя отговаря на
ясни емоции - на любов, признателност, състрадание, гняв и омраза. Откритието е, че в
присъствието на емоциите признателност, любов, състрадание, прошка, ДНК става
изключително спокойна. В присъствието на емоциите гняв, омраза, ревност, ДНК се стяга
като малък възел.
Извод: Взаимовръзката и взаимодействието между емоционално и психическо състояние,
ДНК и светлина показва идентичността на техния произход. ДНК има директно влияние
върху външния свят, а мислите, емоциите и речта са причината за промяна на нейните
свойства. Честотите на вибрация от околната среда оказват също много съществено влияние
върху изграждане и формиране на една холограма. Сформираната вече холограма оказва пък
съществено въздействие върху съществуващата около нас „материя“. „Материята“ от своя
страна въздейства чрез сетивата върху емоционалното състояние... Един безкраен кръговрат
и сила, която люботвори света...
-------------
Чисто енергийни (виртуални мисловни форми) влияят на материята, здравето, психиката.
Мандала - от санскрит: „същина“ + „има“ или „съдържа“, а също се превежда като:
„кръг-обиколка“ или „завършване“; „кръг“ и „съдържа“ се отнасят за видимия външен
свят, а „същина“ за вътрешния свят. Мандалата е графичен символ на вселената, божествена
сфера, изобразена като диаграма. Първоначално терминът се появява в Риг Веда, а след това
се пренася в различни индийски религии, особено в будизма, като има духовно или ритуално
значение. Мандалите се използват като символи за медитация, закрила и лечение, за
премахване на страх или болка. Могат да бъдат нарисувани или изработени от различни
материали: хартия, цветен пясък, издялани от камък, рисувани върху стъкло. Всеки може да
направи мандала - изисква се само желание. Като диаграма, мандалата се използва за
фокусиране вниманието, тоест, тя е един инструмент за навлизане в транс. Предназначени са
за лекуване. Карл Юнг вижда мандалата като „символ на несъзнателния аз“ и вярва, че
рисуването на мандали му позволява да работи за постигане на цялостност на личността.
Мандалата е водач в намирането на отговорите на търсения, въпроси и желания, помога за
приемене на света, който те заобикаля. Рисувана или редена, мандалата е същността в човека -
кръг на желанията, на вътрешното истинско Аз.
Структура - представлява център с периферия. Различават се в зависимост от целите -
молитва или желание. Когато целта е постигната, мандалата се разрушава. Този акт
символизира непостоянството на формите. Мандалата е мисловен текст, който да бъде
разбран по интуитивен път. Мандалите са инструменти за „изравняване” честотите на
вибрации на „материята” с тези на когиталността. Когато се наблюдава мандала, мозъкът
интегрира светлината и постига хармонизация при работа на ляво и дясно полукълбо. Това е
нефилтрирано, неизкривено от логиката приемане на информацията. Биофотонните емисии,
осъществяващи комуникацията на клетките, я предават на хромозомите, които от своя страна
са ДНК формация на индивидуализиран светлинен код на движението. На всяко число
съответства буква и цвят. Числата се свързват с честотна картина, даваща възможности за
определяне на поведенчески насоки за личността, спестявайки ѝ излишни страдания в
материалния свят. Във ведическата нумерология индивидуалността на всяка личност се
формира от съвкупността на трите основни числа на душата, съдбата и името (датите на
раждане и името на всяка личност). Тези цифри носят информация за индивидуалните
характеристики и са ключ към разгадаването на минало и бъдеще. Съществува взаимовръзка
между мандалата (енергийна виртуална конструкция на мисловност) и клетката (холограмен
модел на мисловността). Хармонизирането на вибрациите практически влияе на клетките
като оптимизация на работата им (подобно на това на имплантиране на стволови клетки).
Доказателство за това е метода на Урсула Ирганг. Експериментално (по този модел) тя
открива мандали за лечение на псориазис, диабет втора степен, камъни в бъбреците, мигрена,
възстановяване на зрението и др. Този метод в продължение на години успешно се прилага в
Германия и Австрия.
Съществуват различни мандали - някои са триизмерни, други плоски (направени от цветен
пясък), едни редени, други рисувани. Освен „материалните”, съществуват и етерни мандали,
които са енергийни полета, ментално изграждани чрез мисловност, но дават същия
резултат.
Извод: Взаимовръзката и взаимодействието между енергийно-мисловно, емоционално-
психическо състояние, ДНК, светлина и материя, показва идентичността на техния произход.
Мислите и емоциите са причината за промяна на свойствата и състоянието на „материалния”
свят. „Материята“ от своя въздейства върху емоционалното състояние... Един безкраен
кръговрат...
-------------
Електронните организми също притежават ДНК. С помощта на такива може да се създаде и
виртуална индивидуализирана мисловна същност (подобно на мисловен модел на мандала),
която е способна на самостоятелно развитие, подобно на биологичните организми. Вече
съществуват „дигитални организми”, които са в състояние да мислят и да изпълняват редица
функции, присъщи на човешкия мозък. Те имат свои собствени „ДНК“. Американски учени
залагат в тези „ДНК“ способността за мутации и възможността самостоятелно да
придобиват нови знания и способности (обучение и самообучение). Както се оказва,
цифровите организми се научават да използват тази функция, характерна по принцип само
за биологични структури. Освен това тези организми могат сами да се размножават, като
всяко ново поколение става все по-интелигентно и адаптивно. В резултат на това, пише
списание New Scientist, светът вече е навлязъл в напълно нова технологична ера.
Развитието на цифровите организми се осъществява в особена среда – компютърното
пространство Avida, създадена от университета в Мичиган. Сега учените вече правят мобилни
блокове с изкуствен интелект, с които се оборудват роботи. В резултат на това последните имат
възможност съзнателно да изпълняват своите функции, да научават нови неща постоянно и да
ги предават на следващите поколения.
По принцип може да се каже, че всяка индивидуализирана мисловна същност анализира
входните данни и структурира модел за решение. На тази база преди повече от тридесет години
са създадени така наречените експертни системи. Идеята при тях е да се задават въпроси и на
основата на една предварително натрупана база от знания да се вземат решения. Асоциацията,
която се прави, е разпознаването на лица, предмети, говор, ръкописен текст и други.
Показателен е проектът Natal на Майкрософт, който обещаваше да революционизира
индустрията с игрите. Проектът е основан на изглеждащи фантастика алгоритми - да
нарисувате нещо на хартия и виртуалният герой, с когото общувате, да вземе нарисуваното от
листа и да го вгради във виртуалната си вселена. Друго направление в самообучаващите се
системи са така наречените невронни мрежи. Всъщност те са математически модел на нашето
познание за работата на мозъка като мрежа от неврони. Най-общо казано схемата е - вход,
елементарна обработка и изход, на свързани в матрица неврони, понякога всеки с всеки (както
е изградена невронната мрежа при мозъка).
Дали тези проекти, системи и мрежи в крайна сметка не са преследване на едно
неизпълнимо желание? Ние се водим мислещи, интелигентни същества (според нашите
критерии) със собствено самосъзнание. Водят се много спорове, изтъкват се научни
доказателства, но никой не е могъл дори да даде данни за локализиране на център на
съзнанието в мозъка. Психологията сама по себе си се занимава с него (съзнанието), но
нейната роля е по-скоро на статистическо отчитане и създаване на стереотипи за големи
групи хора. Навлизайки в дебрите на психо-физиологическото, тя не стига много далеч.
Съпоставката между индивидуализирана мисловност и изкуствен интелект дава
възможност да осмислим процесите на изграждане и развитие на една самообучаваща се
същност. Разсъжденията биха били аналогични и за двете. Изкуственият интелект (от
английски език - Artificial Intelligence) е дял от съвременната информатика, изучаващ
възможностите на изчислителни системи да осъществяват анализ на данни, да формулират
решения въз основа на този анализ, да се самообучават и самоусъвършенстват чрез оценка на
резултатите от взетите решения. Естественият път на развитие на концепцията за изкуствен
интелект води до създаване и използване на нови, специални алгоритми, които са основани на
сходство с протичащите в човешкия мозък мисловни процеси на биологично и логическо
ниво.
Самото понятие интелект може да се дефинира като сбор от познания от всички
достъпни области, тяхното рационално използване, рационално и ирационално
развитие, както и съхраняване и пренасяне на тези познания с помощта на подходящи
информационни носители, независимо от тяхната форма – биологична памет, хартиен
носител, електронна памет и др.
Ядрото на съвременните експериментални системи с изкуствен интелект представлява
комплекс от сложни компютърни програми, осигуряващи работата на следните три основни,
относително независими и едновременно с това взаимодействащи, компонента:
- осигуряване на „сетивност” на интелигентната система, т.е. чувствителност към
настъпващи събития и тяхната регистрация – временна или постоянна;
- формулиране на самостоятелно решение въз основа на анализ на регистрираните
настъпващи събития и избор на реакция (действия) в случаите, когато това е необходимо;
- обучение и самообучение на системата чрез оценка на следващите събития,
предизвикани като резултат от взето решение и предприета реакция.
По отношение на „сетивата” съвременната техника бележи сериозни успехи. Съществуват
различни датчици и сензори, които могат да регистрират почти всички събития от
заобикалящия ни свят и които дори превъзхождат човешките сетива – камери, работещи в
различни честотни диапазони, свръхчувствителни микрофони, топлинни датчици, сензори,
реагиращи на допир, анализатори на химичния състав на флуиди и твърди тела и др. С други
думи, всички основни човешки сетива могат да бъдат изкуствено симулирани с помощта на
технически средства и данните от тях да бъдат „преведени” на езика на компютрите.
Далеч по-трудно е да се „научи“ разпознаването на настъпващи събития и определянето на
тяхната важност - кое изисква незабавна реакция и кое може да бъде анализирано на по-късен
етап. Кое събитие да се запази и кое може да бъде „забравено”? Съхраняването в този случай
има един акцент - компресирането на данните (с или без загуба на информация), възможността
за тяхната вътрешна обработка, апроксимация (приближение) с прости математически функции
с цел предвиждане на бъдещи данни.
Анализът на данни (особено аудио и видео информация) и на вземането на решения от
системите през последните години бележи забележителни успехи в световен мащаб.
Разработени са алгоритми, които осигуряват бързи, точни и надеждни решения. За да бъде
една система добра, е необходимо да може да се обучава, самообучава и самоусъвършенства,
тоест да натрупва „опит” (така, както е при човека – чрез наблюдение, сравнение и оценка,
експеримент и анализ). Оттам нататък е възможно да се развива и без помощ, тъй като
самостоятелността е задължителен елемент на интелекта.
Процедурите за вземане на самостоятелно решение се осъществяват чрез два основни
подхода – конвенционален и изчислителен (оценка и сравнение). При конвенционалния
подход се използват методи, основани на специален формализъм и статистически анализ. На
тази основа са изградени експертните системи (Expert System), системите с използване на
аналогия с предишни случаи (Case-Based Reasoning), вероятностни (бейсови) мрежи (Belief
Networks) и др. Изчислителният подход се свързва с използване на обучение на системите,
основано на емпирични данни и асоциирани с тях „гъвкави” изчисления (вероятни
възможности). Основни архитектури от подобен тип са невронните мрежи (Neural Networks),
системите с размита логика (Fuzzy Logic), генетичните алгоритми (Genetic Algorithms) и др.
Някои от изброените подходи предвиждат и възможност за самообучение на системата по пътя
на итерационни* процедури с минимизиране на предварително избран оценъчен критерий за
допустима грешка. Това е итерационна процедура, при която входните вектори, наречени
родителски гени, се комбинират и променят (мутират) на всяка стъпка на случаен принцип.
Новополучените вектори (новото поколение) се оценяват - „най-добрите” в смисъла на някакъв
критерий се запазват непроменени (елит), „най-лошите” се отхвърлят (естествен подбор), а
останалите (родители) се рекомбинират отново при следващата итерация.
Ако дадено виртуално изображение се „преобразува” във входен вектор и се подаде на
входа на независими невронни мрежи*, всеки неврон приема „сигнал” под формата на числа,
извършва някакви действия, определени от неговата функция на активация (степен на
възбуда) и резултатът се предава по изходящите връзки (синапсите) към следващите
неврони.
Всяка връзка има тегло, което умножавайки се със сигнала, определя неговата значимост
(сила). Теглата на връзките са аналогични на силата на синаптичните импулси, предавани
между биологичните неврони. Отрицателна стойност на теглото съответства на потискащ
импулс, а положителна – на възбуждащ. Невронните мрежи се състоят от един, два или
повече отделни слоя, които могат да бъдат организирани в различна топология (нива).
Невронна мрежа с повече от един слой с достатъчен брой неврони може да моделира
поведението на всяка съществуваща функция. Теглата на връзките между невроните
определят функционалността и поведението на невронната мрежа. Съществено предимство
на невронните архитектури е възможността те да се самообучават. Това се постига чрез
промяна на теглата на връзките между невроните и се осъществява чрез правила, които
определят как да се променят тези тегла. Най-разпространен е методът на обратното връщане
на сигнал за грешка (back-propаgation), където за всеки изходен неврон се изчислява
разликата от желаното му поведение, като се формира сигнал за грешка, който се движи
назад към входния слой и по пътя си променя теглата на връзките така, че при следващата
активация на мрежата грешката да бъде по-малка от регистрираната.
В заключителния етап от процедурата по разпознаване се използва „система с размита
логика”. С това понятие се означава математически модел на система за обработка на
информация, при която са в сила правила, подобни на тези, които използват хората в своята
реална мисловна дейност. Тук е възможно да се дефинират понятия и категории, които нямат
точни числови измерения, като например „добро”, „не много добро”, „много добро” и т.н.
Подобен начин за представяне на информацията е много по-достъпен за хората и лесен за
интерпретация. Например при разглеждане на обект самолет, резултатите от невронните
мрежи дават оценка за някои специфични негови свойства – големина, разположение на
двигателите, форма на крилата, брой на съвпадащи пиксели от изображението в сравнение с
еталонните матрици на заложените модели и др. На финалния етап от разпознаването
получените резултати се подават като входен вектор на система за идентификация,
използваща размита логика, която осъществява крайна обобщаваща оценка за степента на
съвпадение на наблюдаваното изображение и еталонните модели.
Защо разсъждаваме върху подобни съпоставки между индивидуализирана мисловна
същност и изкуствен интелект? Защото това може да ни даде възможност да осмислим
процесите на изграждане и развитие на една самообучаваща се същност. Тогава при
изграждане на виртуална мандала могат да се „заложат” в намерението (нейният център)
параметри за саморазвитие, обучение и самообучение. Изградените външен и вътрешен кръг
(приемане и отдаване, или вход-изход, ако желаете) позволяват получаването на
индивидуализирано мисловно поле. Поставено в определена среда, то би могло да се развива
и самообучава (както при дигиталните организми във виртуалната среда). Ако
предварително бъде зададена и фантомна информационно-виртуална ДНК-архитектура за
изграждане на холограма, върху чиито опорни точки да се базира, да стъпи и да тръгне
развитието на тази индивидуализирана мисловна същност, ще е сътворен интелигентен
холограмен самообучаващ се „материален продукт” за тази среда...
Извод: Идентичността между мисловна същност и изкуствен интелект показва общата
основа на техния произход. Мисли, емоции и „материя” са различни състояния на енергия,
обвързана в безкраен кръговрат... Няма живо и неживо, изкуствено и истинско. Всичко е в
един-е-ние...
-------------
Какви параметри бихме могли да заложим в една виртуалната мандала, за да бъде тя
самообучаваща се и саморазвиваща се? Вглеждайки се в света, откриваме, че това е
пентаграмната структура, която е неповторяема и уникална, но е подчинена при
изграждането си на реда на Фибоначи и златното сечение. Вземете една ябълка например. Ако я
срежете през средата (перпендикулярно на дръжката), ще установите пентаграмното
разпределение на семената. Откъснете зърно от грозде и отново ще видите пентаграма в
мястото на свързване с дръжката. Всичко в природата следва този модел и ние самите сме
доказателство за неговата уникалност (Витрувианският човек, сетивата, клъстерната
структура на водата и др.).
Може би единствено за кристалите подобна структура не е валидна. Дали обаче е така?
Оказва се, че главозамайващите мотиви по керамичните облицовъчни плочки, познати от
ислямските средновековни мозайки, са създадени чрез използването на геометричен метод,
„открит” от съвременните математици едва преди тридесетина години. Създателите на
арабеските получавали задача „от горе” да създадат комбинация от геометрични фигури,
която едновременно да замъглява ума и да отваря сърцето на вярващите поданици. Така
древните дизайнери създали шаблони за украсата на облицовъчни плочки, с които покрили
стените на обществените сгради из целия средновековен ислямски свят. Този стил на
декориране е известен като „гирих” (girih). Той е изключително труден за изпълнение. За да
се напаснат добре многооъгълниците, е необходимо да се спазва почти съвършена симетрия -
в противен случай шарките ще изглеждат криви и вместо да „отварят“ сърцето, ще
предизвикват смях. Историците са на мнение, че за създаването на тези сложни шаблони
средновековните дизайнери са се мъчили с линийка и пергел. Докторантът от Харвардския
университет Питър Лу се поровил из архивите в Ирак, Иран, Турция и Афганистан и открил
ръкописи от XIII век, в които имало чертежи на точно пет многоъгълни форми, които се
наложили като стандартни модели за създаване на „гирих”. Свитъците били използвани като
наръчници, преписвани и предавани от майстор на майстор. Чрез тази система на
комуникация стените на арабския свят били покрити с „квазикристални” плочки. За разлика
от периодично повтарящ се набор от геометрични елементи, квазикристалните модели
никога не се повтарят, но притежават ротационна симетрия. Западната наука достига до
описанието на квазикристалния модел в началото на седемдесетте години на миналия век,
когато е открит от математика Роджър Пенроуз, и става известно като „мозайка на Пенроуз”.
Пенроуз доказва, че два типа („дебел” и „тънък”) ромбовидни плочки могат да покрият
равнина, създавайки непериодичен (апериодичен) модел с петорна ротационна симетрия.
Десет години по-късно други изследователи откриват, че атомите в някои материали имат
склонността да се групират в подобни непериодични структури, наречени „квазикристали”.
Идеята за квазикристалите стъпва върху модела на Пенроуз.
Конфигурацията е смятана за невъзможна и тяхното откриване променя разбирането на
химиците за твърдата материя. На 8 април 1982 г., под микроскопа на Даниел Шехтман, се
появява изображение, „противоречащо” на познатите законите на природата. Във всички
твърди тела атомите са „опаковани” в кристали в симетрични модели, които се повтарят.
Според учените тази повторяемост е необходима, за да съществува кристал. Изображението
на Шехтман показва, че атомите в неговия кристал не могат да бъдат повторени. Подобни
модели са смятани за толкова невъзможни, колкото и създаването на футболна топка само от
шестоъгълници при условие, че са необходими и петоъгълници. Апериодичните мозайки,
като тези в средновековните ислямски мозайки в двореца „Алхамбра” в Испания, са
помогнали на учените да разберат как изглеждат квазикристалите на атомно ниво. В тях
моделите са симетрични и следват математически правила, но никога не се повтарят. За
квазикристалите на Шехтман, специалистите използват ред на Фибоначи* и златно сечение.
След откритието на Шехтман учените са произвели квазикристали, а са открити са и
естествени квазикристали в минерални образци, взети от река в Русия. Изследователи от
Мичиганския университет демонстрират как пирамидални форми могат спонтанно да се
самоорганизират в комплексни квазикристали (тоест има заложена в тях „мисловна“
фантомна ДНК-архитектура). Това явление накара учените да преосмислят ролята на
ентропията в самоорганизиращите се структури. Ентропията се свързва с хаоса, но тя е причина
за спонтанно появяване на ред в някои системи. „Тетраедрите са най-простите обикновени
твърди тела, докато квазикристалите са сред най-сложните и красиви образувания в
природата. Удивително и напълно неочаквано е, че ентропията сама по себе си може да
произведе такава степен на сложност”, казва Шарън Глотзер, професор от университета.
-------------
Връзката между светлина, ДНК, дифракционна решетка и кристална структура е нужно да
бъде доизяснена. Бъкминстър Фулър разработва още през 30-те години на миналия век
теоретична основа за трансформацията на енергия. Той допуска, че тороидното поле на
електромагнитната енергия може да се представи и като кристална решетка, която е кръстена
на негово име – сферичен фулерен. Структурата на такъв фулерен изглежда като на схемата.
Когато изстреляме молекула с такава форма (въглерод 60) към процеп с два отвора, се
наблюдава уникално явление. Молекулата преминава и през двата отвора и се превръща във
вълна. Развиването на самия фулерен е точно копие на структурата на ДНК. Този експеримент
е осъществен действително още през 1999 г. от Антон Цайлингер. Малко след преминаването
през двата отвора, фулерена „превключва” и се превръща отново в частица (молекула).
От доказаното в Теория на Когиталността се вижда, че теоретичната основа на Фулър е
вярна. Онова, което е пропуснато, е „обличането” на двойната вълнова спирала ДНК в полета,
които са взаимно „противоположни” - привличащото гравита ционно поле и отблъскващото
(защитно) ментално поле на формата. В изходната си позиция и двете полета са ментални.
Върху гравитационното поле се „лепи” дифракционната решетка, образувана от
взаимодействието на двете спирали на кохерентната ДНК. През тази решетка преминава
самата ДНК, като при това се „обръща” с „хастара навън”. Ако допуснем, че светлинната
ДНК е синя отвътре и червена отвън, след преминаване през решетката, залепена върху
гравитационното поле, образувалият се фулерен е червен отвътре и син отвън (виж схемата).
При самото преминаване през решетката, всяка порция светлина се „облича” в двете полета -
гравитационно и защитно. Така фулеренът притежава цялата информация, съдържаща се в
светлинното ДНК. Всичко това се случва в пространството на тороидното поле на намерение,
зададено изначално. Тоест, в това поле се следва спираловидното движение на светлината
(спирала на Фибоначи). Хроматиновите форми, които се образуват, изграждат хромозомата,
която е в основата на зараждащия се живот.
-------------
Резултатите от експерименти с ДНК на руския учен Пьотр Гаряев потресоха даже самите
учени: след унищожаването им, гените не изчезват, а оставят фантом (памет), който
съхранява информация. Информацията, заложена в ДНК, никога не изчезва безследно.
Гаряев открива, че ДНК по някакъв начин успява да поглъща всички фотони светлина и да ги
съхрани в един много малък мащаб. Като че ли се създават вихри, които увличат и поглъщат в
себе си светлината. Не сме свикнали да мислим, че светлината може да се съхранява по
някакъв начин. Уникалното в случая е, че дори когато физическата ДНК е отстранена от
мястото на изследване, светлината продължава да се събира спираловидно в … нищото. Нещо
достатъчно силно и невидимо задържа светлината във формата на ДНК. Единственото
рационално обяснение е, че съществува енергийно поле, което се „обединява” с ДНК.
Всъщност, най-важната задача на ДНК се явява функцията да съхранява светлината
едновременно във физическото тяло и в този невидим неин двойник. Ако се залее този
„фантомен двойник” с течен азот, поглъщането на светлината временно спира, но след 5.8
минути процеса се възобновява отново. Експериментите са повторени и в САЩ. „Фантомната
ДНК” се оказва неелектромагнитна. Това е друго енергийно поле, с различни свойства от
електромагнитното… Това поле е известно в духовните и езотерични практики като поле на
„Източника”, или нулева точка. Гаряев успява да „измери” двойника в лабораторни условия.
Той прилича едно към едно на холограмата на физическо тяло на човека, при това копирано до
последната клетка. Това прекрасно кореспондира с Теорията на Когиталността и наличието на
когитални частици в покой (които са в този случай поле на Източника, или нулевата точка).
Изследователската група на Гаряев доказва, че с този метод хромозомите, увредени от Х-
лъчи например, могат да бъдат поправени. Уловен енергиен модел на здрава ДНК може да се
прехвърли в друга, като по този начин се препрограмират и клетките в друг геном.Екипът
учени успешно трансформират жабешки ембрион в ембрион на саламандър като просто
изпраща информационния светлинен шаблон на ДНК! По този начин цялата информация се
прехвърля без нито един от страничните ефекти, които се срещат при нормална генна
модификация, при която част от дадено ДНК се присажда механично към друго такова. Тези
експерименти показват огромните възможности на вълновата генетика.
Езотеричните и духовни учители знаят от хилядолетия, че нашето тяло може да се
препрограмира чрез език, думи или мисъл. Това сега вече е научно доказано и обяснено.
Разбира се, честотата е нужно да бъде точна. И затова не всеки е успешен при прилагането.
Всеки е необходимо да работи над вътрешните процеси и зрялост, за да създаде съзнателна
комуникация с ДНК. Тоест да открие Себе си!
Руски учени откриват, че нашата ДНК може да произвежда модели във вакуума, като по този
начин произвежда магнетизирани „червееви дупки”. Тези дупки (тунели) са микроскопични
еквиваленти на така наречените мостове на Айнщайн-Розен в околностите на черните дупки.
Това са тунелни връзки между различни части на вселената, през които може да бъде пратена
или получена информация отвъд времето и пространството (така наречената хипер-
комуникация). ДНК привлича тези битове от информация и ги съхранява. Връзката и
предаването на тази информация към съзнанието (логиката) става лесно, когато се намали
влиянието на емоционално-вибрационните защити, явяващи се поле на действие на Егото
(всичко това е описано в част ІІ на настоящата книга). Тези процеси на хипер-комуникация
са най-ефективни когато мозъкът е в тета-състояние (вибрации в моменти на релаксация,
медитация, сънуване, интуитивност, молитва). Стреса разрушава способността за
свръхобщуването с когиталността (телепатия, телекинеза, интуиция и т.н.). При такова
общуване често се наблюдават необясними електромагнитни полета около хората, които го
извършват. Електронните прибори могат дори да спрат да работят в продължение на няколко
часа. В действителност полето, което се получава не е електромагнитно, а торсионно (има
форма на автомобилна гума). След редица експерименти вече е известно, че нашата ДНК
може да:
- качва данните в мрежа;
- тегли данните от мрежа;
- установява контакт с други участници в мрежата;
При определени условия могат да се образуват устойчиви пространствено-времеви тунели,
които впоследствие образуват вакуумни сферични самоосветяващи се области (плазмен
йонизиран газ) – образувания, в които гравитацията може да се преобразува в електричество.
Те излъчват вълни с ниска честота, подобна на тази от мозъка ни. Заради това сходство,
сферите реагират на нашите мисли. Да се „влиза” в подобни сфери на холограмно ниво е
неразумно, защото енергията (антигравитацията) може да доведе до нарушаване притока на
кръв през сърцето, което води до летален изход. Различното гравитационно и енергийно поле
може да предизвика и генни мутации.
В природата хиперкомуникацията се осъществява от милиони години. Организираният
начин на живот при насекомите доказва това. Генетиците са убедени, че развитието на всяко
живо същество е програмирано чрез информацията, записана в хромозомите, която не се
съхранява другаде. Но как се синтезират белтъците, за да може да изградят органите? И как
всеки орган е точно на място, взаимодействайки си с останалите в единен организъм. Според
академик Пьотр Гаряев това става на вълново ниво чрез електромагнитни и акустични
излъчвания. Проведеният от Гаряев експеримент след това се извършва и в много други
лаборатории, като на практика винаги дава един и същ резултат.
Да сложим жабешки хайвер в така наречената пермалоена бомба. Това са метални
екранирани клетки, в които са създадени всички нормални условия за развитието на клетките
с изключение на едно – външното електромагнитно обкръжение е намалено, изкривено, така
да се каже. Тоест, там има аномално електромагнитно обкръжение, има само
гравитационно поле, което не се променя, а всичко останало е променено. И се оказва, че
ембрионите в такива пермалоени бомби се превръщат в мутанти. Външното
електромагнитно обкръжение е вид вълново регулиране, което идва от Космоса.
Пьотр Гаряев
Цялостната програма на един организъм се съдържа в структурата от течни кристали на
ДНК. Съчетанието на нейните хромозоми образува холографски решетки, холограмно поле. В
зададена програма се създават вълнови образи - биологични рисунки във времето и
пространството. Тези вълни съществуват зададени още при деленето на човешките клетки в
ембриона. А това е развитие на клетка под въздействието на генетична информация от външна
енергия. И материалната основа на вълновия геном на това външно енергийно поле е
физическият вакуум между атомите, изпълнени с частици – микролептони и техните вълни.
Всъщност от такива микрочастици се състоят човешките мисли.
Енергийните вълни се зараждат във вакуума и когато вълновите им холограми се
„облекат“ в защитно поле, се изгражда материята. По този начин могат да се обяснят и
древните митове, в които се говори, че посветените в тайното познание могат с енергията на
мисъл-формата да сътворяват зачатие, без да влизат в досег с биологична структура от друг
пол. При хората са известни около шестнадесет случая на непорочно зачатие (в Африка и в
Европа)...
... нашата молекула ДНК представлява своего рода антена за космическа информация. При
това не само молекулата на ДНК, а и белтъците, защото имат в състава си метал и този
метал също е като антена, насочена към Космоса. Така се приема някаква управляваща
космическа информация. При отделяне на молекула ДНК от фокуса на лазерен лъч и сондиране
на празното пространство, то се държи така, сякаш там има молекула ДНК. Освен това
молекулата на ДНК във водна среда издава постоянен звук (и в клетката звучи така) - сложна
мелодия с повтарящи се музикални фрази - интересна и хубава. Само по себе си, това е
впечатляващо явление. След облъчване с ултразвук, вместо сложната мелодия звучи една
унила нота!
Пьотр Гаряев
ДНК молекулите представляват във физически аспект течни кристали, които могат да се
организират в определени физически структури от типа на холограмата. Ако към нея се насочи
лъч, то ще се появи обемен светлинен образ. Този образ може да е човек, животно или растение.
Основното свойство на холограмата е частта съдържа цялото и цялото се съдържа в
частта, но е опростено да се мисли, че в оплодената яйцеклетка има готов образ на възрастен
човек. Всяка система и всеки организъм се градят по програма. Ако няма предварителен
архитектурен план за строежа или той се промени, се получава генетична мутация. Генетиците
твърдят, че „гените мутират” и 97 % от ДНК е „генетичен боклук”. Но тук е необходимо да се
отбележи, че в кодирането основно на белтъците участват едва 2-3 % от гените, като някои от
тях наистина мутират, но това е рядко. Освен тях има гени, които определят морфогенезата,
тоест структурата на организма. Тя се осъществява на два плана. Първият план е холограмата,
която задава пространствената структура, образа, по който като по схема се изгражда
организмът. Също така се оказва, че в хромозомите (ДНК) има текстови програми, които засега
са неразбираеми. Но е известно, че те се подчиняват на същия принцип като човешката реч
(закон на Зипф). Тоест, ДНК представлява текст, а белтъците фактически са копия,
прекодирани от един език на друг - от ДНК-езика (език на кохерентната светлина) на езика на
белтъците (език на холограма). Ако остатъчната ДНК - тези 96 - 97 % - е боклук, дали ще
„разпознаем“ текста от три процента (отговарящи за създаването на белтъците), които можем
да изследваме?
И Гаряев и Будаковски доказват, че не са нужни донори при възстановяване работата на
един организъм. Пренасянето на ДНК-код от здрав организъм възстановява холограмата на
болния. Дори заразени с радиоактивност семена от Чернобил, след облъчване с мека лазерна
светлина, съдържаща информацията от здрави растения, се възстановяват и стават годни да
израснат като здрави растения. Гаряев и колегите му изследват и вибрационното поведение
на ДНК. Изводът е следният: „Живите хромозоми функционират като холограмен
компютър, използващ ендогенно лазерно излъчване.” Това означава, че е възможно да се
модулират конкретни честоти (звук) във вид на лъч (подобен на лазерния), което да променя
генетичната формация. Още Глен Рейн открива, че ДНК се свива при негативни емоции и се
отпуска при позитивни. Това е потвърдено и от института HeartMath, Северна Калифорния.
Стига до извода, че на ДНК влияе речта, мислите и емоциите, а не наблюдателя. При това
структурата на речта и ДНК са идентични. Речта има такава структура, защото кодът е
заложен като информация още в светлинната ДНК.
Основни изводи:
1. ДНК е светлина и може да бъде „прехвърляна” на други обекти като задание. Това
задание „предава” както определен активиращ код, така и емоционална информация
навсякъде. Нейното възприемане може да се определи като ръководство за експлоатация към
приемащия. В реалността носител на тази запаметена енергия може да е звук(думи, музика),
вода, мисъл, храна, кристали, растения, животни, планети, съзвездия. Всичко от
заобикалящата ни среда. Всеки един от нас предава и приема информация. Това става
посредством ДНК. Тя създава вихри и успява да погълне всички фотони светлина,
съхранявайки ги в един много малък мащаб. Дори когато физическата ДНК липсва,
светлината продължава да се събира спираловидно в … нищото. Теория на Когиталността
допълва това, като доуточнява, че става въпрос за когитални „частици”, притежаващи
мисловно поле, съдържащо в себе си гравитация и фотони, проявяващи се при движение.
Когиталните частици са обща база за съществуване на света. Размерът им е нула, а свойствата
им могат да се сравнят с тези на плазмата. Възнамеряване или емоция (когато са
високочестотни) е импулс, предизвикващ нарушаване на относителния им покой. Вследствие
движването се отделя енергия (гравитация и светлина), която в същото време започва и да се
поглъща. Процеса на отдаване и приемане се извършва в образувалото се тороидно поле.
Причината за този безмислен на пръв поглед процес е попълване на знанието. При пълен
покой, частиците „знаят” всичко. Всъщност не знаят какво е състоянието и какво се случва,
когато „не знаят”. И за да се елиминира този парадокс, се „създават” илюзорни незнаещи
форми - холограми, които да осъществят това. Връзката, съществуваща във вакуума между
когиталните частици е съществуваща и непозната. Незнанието се реализира чрез защитна
дифракционна решетка. Това създава за „незнаещите” илюзията за материя и наличието на
„съществуващ” априори свят. Излъчената в тороидното поле светлина, поглъща честотните
вибрации на други, намиращи се близост „незнаещи” (те се явяват околна среда).
Гравитационното поле „прибира” тази информация в когиталната частица и попълва нейното
знание. Вариациите на защитното поле могат да са безкрайни, уникални, но винаги в
съответствие с намерението. Така когиталността самоосъществява сама себе си... Илюзорните
светлинни обекти - холограми, притежаващи заданието, (съдържащо се в светлинната ДНК),
имат задържащо и отблъскващо поле, което се възприема и интерпретира като реална,
обективна материя…
2. Архитектурата на формата, или иначе казано „паметта” на многообразието от
„материални” форми (т.нар. според академик Гаряев „фантомно ДНК”), се съдържа във
вакуума. В Теория на Когиталността под вакуум се разбира съвкупността от „нулеви” по
размер когитални частици (нулева точка), съдържащи енерго-информацията на мирозданието
изобщо (виж т.1).
Според физиката веществото е една от двете формите на съществуване на материята, която
за разлика от полето се характеризира с маса в покой. Но през двадесети век се открива
превръщането на вещество в енергия и обратно. Механизма на това превръщане според
учените и науката не е установен, но се приема, че всичко е енергия… В Теория на
Когиталността е изяснено и това превръщане (експеримент на Цайлингер). Двойната вълнова
спирала ДНК се „облича” в полета „противоположните” полета – привличащото
гравитационно поле и отблъскващото (защитно) ментално поле на формата. В изходната си
позиция и двете полета са ментални. Върху гравитационното поле се „лепи” дифракционната
решетка, образувана от самата светлинна ДНК. Защитното поле на формата е същото като
гравитационното, но с други функции. Двете полета образуват ментална решетка с двузначна
функция - привличане и отблъскване. Преминаващата през нея кохерентна ДНК огъва
решетката, от натиска в нея се „обръща” с „хастара навън” и се „откъсва“ като сфера,
затворена в защитно-гравитационно поле. Образувалият се фулерен е хроматинова форма,
която изгражда хромозомата в ядрото на клетката.
3. Електромагнитните излъчвания (ЕМИ) влияят при развитието на формата.
Човек е изграден от енергийните вълни и полета, които прочитат, запомнят и препредават
генетичната програма. Тоест генетична информация от един биологичен вид на друг може да
се предава по вълнов път. Цялата информация се съдържа в когиталността. Но в
когиталността пространство и време не съществуват. Това означава, че принципно е
възможно организмът да се развива от една клетка под въздействие на предадена по вълнов
път генетична информация. Как се появява живо същество? Взаимодействието на светлинни
вълни води до образуване на холограми. „Материалната” основа на това холограмно поле е
физическият вакуум. Там е запаметеното фантомната ДНК - когиталните частици, които имат
цялата информация. Когато вълновите холограми се обвият („облекат”) в енергийно поле с
функция за защита на форма и индивидуално намерение (Его), се получава „материя”. Всяко
ЕМИ може и си взаимодейства с това поле и така му влияе и го предопределя.
4. Структурата на речта и ДНК са идентични. Според Пьотр Гаряев заради тази
идентичност словесните „сътресения на въздуха” оказват влияние върху ДНК. Злобните и
лоши думи променят ДНК и организмът може да се разболее. А добрите думи поддържат в
норма структурата на ДНК и по този начин удължават живота. Гаряев създава устройство,
което „превежда” човешките думи на „езика” на електромагнитни вълни, като след това
изследва как тези колебания (добри или лоши думи) засягат молекулите на наследствеността,
тоест ДНК.
Оказа се, че думите може да бъдат по-лоши и от бомби: те се „взривяват” в генетичния
апарат на организма, нарушавайки наследствените програми, което води до мутации,
предизвикващи дегенерация. Мощността на думите е толкова голяма, че е възможно дори
да разкъса цели хромозоми. Пьотр Гаряев
В рамките на няколко седмици (по 3-4 часа на ден) магнетофон в близост до семена на
растението Arabidopsis „рецитира” груби фрази и думи. В резултат семената загиват. А
оцелелите се превръщат в генетични мутанти. От друга страна, когато от апарата звучат добри
и „топли” думи, дори разкъсаните спирали ДНК зарастват и семената „оживяват”. От
растения до хора на пръв поглед има разлика. Изследванията обаче показват, че генетичният
апарат на всичко съществуващо работи по универсални закони.
Всяка изречена дума не е нещо друго, а вълнова генетична програма, която променя
живота – казва Гаряев. - Понякога думата може да работи като убиец и да причини рак, а
друг път да лекува.
Експериментите на Глен Рейн и институт HeartMath показват, че мисълта и емоциите са
също част от вълнова генетична програма, която променя живота. Излъчените честоти на
мисъл и емоция са в постоянно взаимодействие с честотната ДНК и я променят всеки миг.
Както и за честотите на всичко, което е около нас. В тороидното поле на аурата се
осъщесвява суперпозиция на тези вибрации. От менталното защитно поле на формата (Егото)
и имплантираните там филтри зависи дали дадена честота ще бъде приета или игнорирана.
5. Заложените като информация честоти на емоция в речта се „имплантират” в
ДНК и се проявяват като „филтри” (защита) за възприемане на информацията. Същото важи
и за мисли, които се генерират с цел защита. Енергията на околната среда (звезди, планети,
местности, хора, растения и т.н.), оказват влияние при адаптирането на дадена същност към
съответната среда. Всичко това, смесено с високите честоти на емоциите, възбужда появата
на огромни мощности. Всяко емоционално сътресение (или наситена с емоция мисъл) се
смесва честотно с енергията от аурата и рязко увеличава мощността на излъчването на
обекта. Процесът се предизвиква от пренасищане с определена информационна честота.
Промяната на честотите в аурата води до „отваряне” или „затваряне” на информационния
поток на енергията. Ниските честотни вибрации на гняв, страх, агресия, ревност и т.н.
„затварят” потока, а съответно честотите на любов, състрадание, прошка, честност и т.н. го
„отварят”. Това е един постоянен кръговрат. Чрез опознаването на природата на вълните,
полетата и енергията всяка индивидуалност може да открие собствената си същност
(енергия), като я опознае така, че да е вече нещо познато. Тогава тази енергия няма да е
плашеща и честотите на емоция няма да я „затварят”. Индивида може да използва същата
тази енергия, за да се адаптира към света около себе си, влияейки му чрез собственото си
емоционално електромагнитно излъчване.
Според акад. П. Гаряев всички „живи” същества светят. Рибките светят, жабките светят,
бактериите и вирусите също светят. И тук се появява един въпрос - дали неживата материя
свети. Оказва се, че това е точно така. Тоест, енергията, излъчена от „материята” винаги носи
и информация за емоциите. По този начин се „предава” емоционална информация навсякъде
и нейното възприемане може да се определи като ръководство за експлоатация към
приемащия. Магията е пример точно за това. Тя е емоционална информация, която се
използва за трансформация на енергия с цел прекодиране на събития и факти в живота на
даден човек. Енергия, съдържаща силно концентрирана емоционално информация.
Честоти на емоция и „материя”
Защитното поле, което определя формата (дадено тяло, предмет или саморазвиваща се
същност), е и фина дифракционна решетка, образувана при интерференцията на ДНК. Когато
започва да се „изгражда” формата, под основната защитна решетка, се наслагват нови,
различни по честота слоеве, които са следствие на „опитността” при взаимодействие със
средата. Тези честотни „филтри” са възможност да се „опознае” пригодността към тази среда.
Първоначалната решетка е „прозрачен” за информация от средата „материал”. Вследствие
взаимодействието с честотите от средата реагира и защитното поле. Така се образуват
допълнителни защитни слоеве под първата решетка. Всеки следващ слой се стреми да
защити, запази състоянието на формата от средата. Така той действа като ограничителен
филтър за следваща информация от същата среда. Взаимодействието предизвиква изолиране,
„затваряне“ относно активностите на средата. Подобно състояние на реакция, получена
вследствие на взаимодействие с дадена среда, наричаме емоция. Тоест всяка „форма на
материята”, независимо каква е тя, изпитва чувства.
Филтрите са точно „копие” на вибрацията на трептене на основната решетка, но са
отместени на разстояние от нея, в зависимост от честота, с която са „запаметени”
(създадени). При наличие на нискочестотните вълни на емоция, преминали през решетъчните
слоеве, се предизвиква резонанс между вторичните решетки и силата на Казимир „слепва”
решетките една към друга. Тази „изолация” „затваря” пропускливостта на решетката. При
човека, всеки изблик на завист, злоба, негодувание и др. затваря пропускателния режим.
Получава се „огледало”, стопиращо влиянието на средата, но и информационния енергиен
поток. В зависимост от броя филтриращи решетки (запаметена опитност), постъпващата
енергия (информация), е все по малко. При високочестотни вибрации резонанс липсва,
ефекта на Казимир отслабва и решетките се раздалечават, като информационият поток се
усилва. Това слепване, стягане, или отпускане се отразява веднага и в чисто „материален”
план на молекулите ДНК:

В присъствието на емоции признателност, любов, състрадание, прошка ДНК е

изключително спокойна. При гняв, омраза, ревност ДНК се стяга като малък възел.
Институт HeartMath, Сев. Калифорния
 Всеки човек е съвкупност от вибриращи частици, молекули, клетки, органи и има
собствена честота от вибрации. Съвкупната честота зависи от взаимодействието на няколко
отделни вибрации:
индивидуални (материално проявени) - състояние на организма, качество на храната,
вредни навици и логически изградени филтрации и ограничения;
външни - взаимодействието с околната среда, климата, сезоните и времето,
електромагнитното поле на планетата, на която се намира и т.н.
независими (нематериално проявени) - емоции, чистота и посока на информационния
поток, филтрация и ограничаване на информацията и др.
Както според Теория на когиталността, така и съгласно квантовата теория на полето,
вакуумът не е абсолютна празнота. От плуващата течна енергийна плазма на нулевата точка
постоянно се раждат и изчезват свързани двойки частица-античастица, които са
предизвикани от постоянните колебания на свързаните с тях полета. В частност това се
случва и с фотоните на ЕМ поле. Във вакуума се раждат и изчезват виртуални фотони,
съответстващи на всички дължини на вълните от ЕМ-спектъра. Но в пространството между
две огледални повърхности ситуацията се променя. При определени резонансни дължини
(когато между огледалата се нанасят цяло или полуцяло число дължини на вълните), ЕМ-
вълни се усилват. За всички останали дължини на вълната, които са повече на брой, действа
принципа на вакуума, тоест там се раждат и изчезват свързаните двойки частица-
античастица, но без резонансната дължина на вълната, останала между огледалата (на
практика се потиска общият брой раждания на съответстващите им виртуални фотони).
Тоест, в пространството между огледалата могат да съществуват само стоящи вълни, чиято
амплитуда върху самите пластини е равна на нула (или, иначе казано, там липсва налягане на
лъчението). Налягането между пластините се оказва по-малко от това извън огледалата,
където раждането на фотоните не е ограничено от нищо. Колкото по-близо са повърхностите,
толкова по-малко дължини на вълните се оказват в резонанс и толкова по-голям е броят на
потиснатите двойки. В резултат на всичко това, компонентите на полето, които предизвикват
привличане, леко превъзхождат другите, причиняващи отблъскване. Появява се сила на
привличане, различна от гравитационната. Тази допълнителна сила е предсказана за пръв път
от датския физик-теоретик Хендрик Казимир през 1948 г. и днес носи неговото име, а това
състояние на вакуума е познато като ефект на Казимир.
Силата на Казимир зависи само от фундаментални константи – от константата на Планк и
от скоростта на светлината. И докато за огледала (пластини), намиращи се на разстояние
няколко метра едно от друго тази сила е твърде незначителна, то тя на субмикронни
разстояния се явява най-голямата сила, действаща между два неутрални обекта. Даже в
идеалния вакуум при абсолютна нула съществуват флуктуиращи полета, известни като
„флуктуации на вакуума”, чиято средна енергия съответства на половината от енергията на
един фотон. Тези отклонения оказват наблюдаеми последствия. Например един възбуден атом
не остава в това си състояние безкрайно дълго, а чрез спонтанно излъчване на фотон се връща
в основното състояние. Този преход е следствие от флуктуациите на вакуума. Силата на
Казимир е най-известният ефект от флуктуациите на вакуума.
Всички електромагнитни полета притежават спектър, съдържащ много и различни
честоти. Когато вакуумът няма граници, всички честоти са еднакво важни. Въпроса какъв
ефект ще предизвика силата на Казимир в една отделна куха сфера е все още предмет на
оживени дебати. Учените не са на едно мнение по отношение на това, дали тази сила се
стреми да свие или да раздуе сферата. Самият Хендрик Казимир е разглеждал този проблем
още през 1953 г., докато е търсел стабилен модел на електрона. Когато говорим за две
концентрични сфери на много малко разстояние една от друга, силата на Казимир ще се
окаже значителна. При определени честоти на вълните, излъчени от вътрешната сфера, двете
сфери биха се привлекли, а при други честоти биха се отблъснали. И ако си представим двете
сфери като стъкло и сребро, в единия случай (на привличане), ще имаме огледало, а в
другият полупропускливи отделни повърхности. Всичко зависи от честотите на излъчените
от вътрешната сфера вълни…Пренесено върху модела за формата, тези взаимодействия
могат да бъдат отнесени към честотите на емоция и влиянието им върху изграждащите я
полета - Те ще играят ролята на клапан, който „отваря“ или „затваря“ съдържанието на тези
полета (холограмата) за информация от Когиталността. Не само това - ако нискочестотните
вибрации, които затварят и изолират обекта от околната среда, преминат определена граница,
натрупаните насищания на вълни с дължина около 380 (без точно тази фиксирана дължина),
водят до обезмисляне съществуването му и предизвикват неговото самоунищожение.
Причината е, че не предава и не приема - функцията му за Когиталността е изчерпана...

Част ІІ
Егото и неговите възможни невъзможности

Известно е от психологията, че емоция е понятие, изразяващо психологичното състояние

на индивида, повлияно от различни субекти и обстоятелства. Това състояние може да бъде
положително, отрицателно и състояние на безразличие (апатия). Пак според психологията
емоцията е процес, свързан с вътрешни състояния на организма, вследствие физиологични
промени и има външна наблюдаема страна.
От доказаното дотук в Теория на когиталността е видно, че процесът е по-скоро обратен –
физиологичните промени и външните им прояви са следствие от взаимодействието между
вълновия електромагнитен обмен, създаден от околната среда и онези честоти, предизвикани
от собствените мисли, запаметени емоционално (това са филтрираните от самите нас
убеждения и рамки). В момента на натрупване на опитност на Егото (тоест запаметяване на
информация), се правят сравнения и оценки, които да класифицират тази информация по
определен начин. В зависимост от това дали съвпада с нашите оценки за добро и лошо
(филтри), класификацията може да бъде положителна, отрицателна и безразлична.
Съвкупните честоти са в постоянна суперпозиция (взаимодействие, обмен и
трансформация) – те се понижават от негативните чувства - страх, завист, гняв, алчност...
Когато са налични ниски вибрации, се филтрираме спрямо тях, приемаме ги за „даденост”
(собствена реалност), вследствие на което търсим сравнението и оценките, съобразно тези
критерии. Така постоянно в живота се „проявяват” отрицателни явления и негативни
ситуации. Всъщност, ние сами го търсим и е естествено да откриваме само онова, което
предварително сме си „програмирали” да намерим. Обратното е също валидно – филтриране
към високи честоти на признателност, любов, състрадание, прошка, ще води до тяхното
търсене и откриване и тогава човек се чувства по-свободен и радостен.
Дали тази филтрация е предварително определена? Естествено, че не.
 Фундаменталните единици на естествения подбор - основните елементи, които могат или
не могат да оцелеят в дадена среда, наричаме репликатори. Те формират последователна
серия от приблизително еднообразни копия, които обикновено се групират в по-голяма
общност – защитен механизъм с цел запазване и оцеляване на репликаторите. Тези общности
се явяват „носители” (например клетката - носител на хромозоми). Носителите не се
репликират, тяхната функция се състои във защита на репликаторите. Репликаторите
от своя страна не извършват действия, не възприемат околния свят, не хващат и не
бягат. Тяхната функция е да изграждат носители, които правят всичко това. В този
план, репликатор и носител действат в една взаимно допълваща се и еднакво важна схема,
затворена в постоянен кръговрат. В основата си обаче, те са едно и също…
Свойството на суперпозицията (към полето, дължащо се на движението на дадена частица
или променливо във времето електромагнитно поле, се прибавя поле, възникнало от други
причинители, напр. околна среда) е особено важен момент, защото този принцип е заложен
при влиянието на емоциите (високочестотни вълни) върху кохерентната ДНК
(индивидуализирана светлина), както и влиянието на честотите на околната среда при проява
на светлината като „материя”. Емоциите се явяват „възбуждащи импланти” в светлината,
която пък се трансформира в молекули ДНК. Това се отразява на клетките и целият
организъм, което от своя страна води до нови емоции и т.н. Принципът е същият, по който
променливото електрическо поле поражда магнитно поле, а осцилиращото електрическо
поле създава трептящо магнитно поле, което от своя страна създава вибрации като
електрическо поле... Кръговрат между причината и следствието всяка причина има
следствие, а всяко следствие се явява причина за причината (като кокошката и яйцето).
Иначе казано – онова, което мислим да осъществим в живота си (следствието), всъщност се
явява първопричината, за това, че изобщо го мислим...
Честотата е универсално качество на енергията, израз на енергийното ѝ ниво, и именно
честотите са това, което оформя действителността в нашите възприятия за нея. Различните
честоти носят различна информация, а комбинациите им водят до различни проявления.
Всяка елементарна частица има определен енергиен заряд и честота, които определят
нейната същност. Човешкият ум и сетива са настроени в определен честотен диапазон и
цялото ни преживяване за действителността е породено него. Звукът има своя честотен
диапазон и светлината има своя. Но съществуват още ултразвук, инфрачервена и
ултравиолетова светлина, които не са част от възприятието ни на действителността.
Настроени сме към приемането само на определен честотен диапазон от всичко, което ни
заобикаля. Физиологично и сетивно, приемаме една нищожна част от познатия ни
електромагнитен спектър.
Всяко тяло е електромагнитен осцилатор и излъчва честоти. Движението на мускулите,
ритъма на сърцето и дишането, емоциите, мислите - всичко това създава енергия,
електромагнитен поток, който се разпространява в пространството около нас. Биофотониката
разкрива, че живите клетки излъчват фотони светлина в резултат на тяхната активност. И тези
фотони не са някакъв вторичен продукт на клетката, а носят междуклетъчна информация
(доказателствата на Фриц Алберт Поп). Всеки обект излъчва енергия в електромагнитния
спектър, поради непрестанното движение на частиците, които го изграждат. И всички
честоти, „прихванати” чрез суперпозиция, се оказват запаметени върху електромагнитната
вълна, намираща в полето около тялото. Преминаването им през дифракционната решетка на
формата, тези честоти се предават на репликатора ДНК, който кара клетката да затрепти по
нов начин – с новите запаметени честоти, и фотонно това се предава в целият носител –
тялото. Събирайки тази информация с възприетата от околната среда информация от вълни с
техните честоти, стигаме до мозъка и неговата функция за смесване на честоти. При
взаимодействието си с околната среда всеки индивид обогатява информацията чрез
преживяната опитност. За да се съхрани това знание, е нужно да се сортира и чак тогава да се
запази. Това става чрез оценка, сравняване и интерпретация. Последното също е източник на
електромагнитни вълни. Съхраненото и сортираното знание се ползва като база данни за
всяко ново взаимодействие със средата. Системата се самообучава, като се базира на
емпиричните данни и асоциирани с тях „гъвкави” изчисления (вероятни възможности). На
практика се осъществява изграждане на виртуални механизми за контакт със средата, които
отново са защитни. Този процес е „материализация” на собствените си емоции, при това сами
в себе си. За да се излезе извън границите на собственото поле и да извършим
„материализация” в околната среда, е нужно да преминем отвъд нискочестотната граница на
вибрация. Високите честоти на люботворенето предизвикват появата на движение и фотони
във вакуума. Когато тези параметри имат посока - нестандартно и различно от
съществуващото изобщо намерение (безусловно, изпълнено с Любов, неегоистично желание),
самото то се оказва в суперпозиция с флуктуациите на вакуума (когиталността) и се извършва
процес на взаимообмен с когиталността за изграждане на нова ментална дифракционна
решетка (нова форма). Тоест извършва се процес на материализация…
В мозъчната кора се вихри непрестанна електрическа активност. В ежедневието си,
навсякъде и през целия си живот сме потопени в един информационен басейн от преплитащи
се електромагнитни вълни. Всичко около нас излъчва и тези вълни се носят в
пространството. Всичко е във фотонната част от геномната структура, влиянието на
честотите и как ще се овладеят носкочестотните вибрации. Честотата на клетката се предава
чрез ДНК в когиталността. Тя е антена за връзка, но не изчиства филтрите на самата клетка.
Това се случва с пренастройка на нагласите (убежденията, които вече сме приели) и
умствените честоти. В тази симбиоза участват всички честоти. Откриването на мегатронната
честота ще е една от първите стъпки за регулиране на нискочестотния потенциал на човека.
Тя има функция, свързана с клетките и се управлява при развитие на интуитивните
способности (активиране на червеевите тунели) на дадения индивид. Управлението на този
процес е комплексна величина. Между нуклеутидните връзки на двойната спирала ДНК има
пространство, което вибрира на тази мегатронна честота. Взаимодействието ѝ с честотното
вълново движение на посоката (намерението) предизвиква усилване на сигнала и активиране
на червеевите тунели. Наричам го интерференция на намерението. Суперпозицията на
тези честоти може да се предизвика съзнателно чрез активиране на епифизната жлеза.
Последващото синхронизиране с индивидуалната за всеки информация от когиталността
води до изчистване и активация на лиденовата жлеза.
***
Динамиката между мисловните същности Аз - Его - Когиталност е очевидна. Тя може
спокойно да бъде съпоставена с друга подобна триада: Отца - Сина - Свети дух. Дотолкова,
доколкото Аз-ът е мисловност в движение, проявена чрез Светлината в Когиталността,
връзката помежду им е ясна. В същото време Аз-ът е същност, използвала творческия си
потенциал за сътворяване на поле, осъществяващо съществуване и защита на формата. В
стремеж към съвършенство се осъществяват взаимозависимостите между три същности,
които в основата си са една цялостна когиталност...
Духът, Бащата на всички същества, който е живот и светлина, създаде един Човек по
свой образ и подобие и пламна в любов към него, към своето собствено дете. Защото
Човекът като образ и подобие на своя Баща, беше много красив. Така Бог започна наистина
да обича своя собствен образ и го дари с всичките си творчески сили.
Корпус Херметикум
Духът - живот и Светлина, създал дете по свой образ и подобие и пламнал в Любов към
него. Но след това започнал наистина да люботвори своя собствен образ, дарявайки го с
всичките си творчески сили... От представения цитат можем да заключим, че същността,
създадена по „образ и подобие” на създателя, би следвало да съвпада със самия него. Или...
да са една и съща същност с различни „образи” (разбирай мисловност в две състояния –
движение и покой). Дарен с всички творчески сили, Аз-ът перфектно изпълнява своята
функция – сътворява с любов същност, чието енергийно проявление е форма.
Всичките тези мисловности са неделими една от друга (частта съдържа цялото и цялото
се съдържа в частта). При това „йерархията” при тях е равнопоставена: „най-голямата”
същност - когиталността, се съдържа в най-малката (тъй като говорим все за мисловност).
Принципите на подобно сравнение и изграждане са абсолютно еднакви и се проявяват
навсякъде. При това те са валидни и за „всяко ниво“ (Бог е в нас и ние сме в него).
Ограниченото откъм знание Его притежава изключително важна характеристика -
осъществява вибрацията, наречена емоция. Но когато то (Егото) не е осъзнато, емоцията
става определяща за формата, наречена човек. Това води до допълнително „затваряне“ и е
повод Егото да се идентифицира с човека. Тази причина е и в основата на това голяма част
от психологическите теории да разглеждат личността като „изчерпваща се” с Егото.

Психологията и какво знаем за нея

Психологията (от гръцки: ψυχή (психе) - душа, дух, пеперуда, λόγος (логос) - наука) изучава
умствените процеси и поведението на хора или животни, като често прилага научния метод
при лабораторни изследвания. Психолозите се стремят да разберат ролята на умствените
процеси в индивидуалното и в общественото поведение, както и причиняващите ги
физиологични и неврологични процеси. Тя обхваща прилагането на това знание в различни
сфери, включително проблеми от ежедневния живот, или лечение на психически заболявания.
Основни обекти на изследване на психологията са възприятията, познавателната способност,
вниманието, емоциите, мотивацията, функционирането на главния мозък, психологията на
личността, поведението и междуличностните отношения. Някои учени, особено
привържениците на дълбинната психология, включват в този списък и несъзнаваното. В своите
изследвания психолозите използват емпирични методи за определяне на причинните и
корелационни връзки между различни психосоциални променливи. В допълнение, или вместо
емпиричните и дедуктивни методи, някои клинични психолози разчитат на интерпретация на
символи и други индуктивни техники. Макар че психологическото познание обикновено се
използва за оценка и третиране на проблеми с психическото здраве, то служи и за разбиране
и разрешаване на проблеми от много други области. Голямото мнозинство от психолозите
работят в областта на клиничната, консултативната и училищната психология. Има и
индустриална, и организационна психология, а също така възрастова, спортна, медицинска и
юридическа.
Психологията има корени във философията, митологията, медицината, физиологията,
физиката и астрономията. Те са повлияли върху историята ѝ по сложен и често индиректен
начин. Трудно е да се прецени началото на писаната история на психологията. Един от най-
ранните известни документи, занимаващи се отчасти с психологически въпроси, е
Хирургическият папирус Едуин Смит. Този египетски документ, който датира може би от
3000 г. пр.н.е., описва поведенческите ефекти на нараняванията на главата и мозъка с
неговите гънки. Смята се, че психологията възниква около 5 в. пр.н.е. в древна Гърция, или
поне до там може да се проследи историята ѝ.
Първото философско учение за душата се нарича анимизъм (от лат. anima - „душа“). В него
душата е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи
и неживи предмети и има нематериален произход. Според това учение всичко, което
съществува в света, притежава душа.
Обикновено, когато говорим за личността на някого, имаме предвид онова, което го
отличава от другите хора и го прави уникален. Този аспект на личността се нарича
индивидуално различие. Според класическата дефиниция, личност е „човекът като индивид,
лице с присъщите му духовни качества“. Първичната употреба на понятието се свързва с
древногръцката философия, която въвежда термина „просопон“ - лице, тоест актьорската
маска, употребявана в гръцките трагедии. По-късно в римската философия се въвежда
понятието „persona“, чиято етимология отново е свързана с театъра - „per sonare“, „звуча“ -
заради отвора на маската, през която се чувал гласът на актьора.
Определянето на една личност като такава в психологията е комплексен въпрос. За да бъде
разбран по-лесно, той може да бъде разглеждан в няколко последователни стъпки:
индивид - притежава всички общи свойства на човека като организъм (да, но ако вникнем
внимателно в последните достижения на психологията, ще открием, че се разглежда
единствено маската);
индивидуалност - определя специфичността на отделния човек. Тази специфика може да
има наследствен или случаен характер. Според психологията не всички хора притежават
индивидуалност (например малките бебета. Последните открития на вълновата генетика
опровергават това).
личност - представлява резултат от процеса на възпитание и самовъзпитание (не просто
маска, а маска с имплантирани в нея филтри на социума за „правилно” и „неправилно”). Не
всички хора могат да бъдат личности. Тези, които не осъзнават своята индивидуалност, не
могат да бъдат. Такива са например хората с психически отклонения. (Затвърждава се
тезата, че психологията разглежда единствено маската.)
Интересно е да се отбележи, че във времето психологията измества фокуса на изследване
от идеята за „независимата същност, отделена от тялото и способна да управлява
всички живи и неживи предмети” към „умствените процеси в индивидуалното и
обществено поведение, както и причиняващите ги физиологични и неврологични процеси”.
Първоначалният стремеж към изследване на душата (да припомним, психология е наука за
душата - психе) „прераства“ в преориентиране на вниманието единствено и само върху
маската (Его, с присъщите му смисли за „правилно и неправилно“, или логика, които не са
еквивалент на душата). Това води до разминаване в обекта на изследване, както и до
странни заключения. В определен смисъл психологията сама „бяга” от същността си като
наука за душата. Осъществява се смесване на понятията „психе” и „маска”, което от своя
страна води до корелации, чиито изход не е известен. Това е нормално, имайки в предвид
достиженията в тази посока и на останалите науки.
Теория на Когиталността разграничава двете понятия (психе и маска) и търси баланса и
взаимовръзките между тях. Това разграничаване цели не да отделим понятията едно от
друго, а да намерим допирните им точки. Само по този начин може да се осъзнае тяхното
сливане. Разглеждането на чаша с вода от позицията на това, че е наполовина пълна, или пък
от „факта”, че е наполовина празна, свежда акцента до някоя половинка на чашата (тоест и в
двата случая разглеждаме само водата). И колкото повече „се задълбава” в тази част - вода,
толкова по-малко „се вижда” какво има в другата част от чашата - въздуха. Дори е възможно
да се отрече съществуването на въздух. Това не осигурява глобален поглед. А само извода, че
има съд с налична субстанция - вода. Тоест, „разглеждаме” познатата част - водата - и дори
започваме да даваме оценки за нея (чашата е или пълна или празна). Така и в психологията се
говори за Егото само от гледната точка на самото Его (причината е, че всички, които
говорят за него, го притежават). Тази рамка не позволява признаване на неизвестното, на
непознатото. И не само това - то се обявява за несъществуващо, или се пропуска. Като при
притчата за двете кръвни телца, които няма как да „видят“ съществуването на човека (стр.
10).
***
Всички теории и методики от психологията – допълващи се, или „противоречащи си”,
могат да бъдат обединени, хармонизирани и по този начин преосмислени, като се има пред
вид, че:
Егото е граничното поле на саморазвиваща се холограмна форма, продукт на Аз-а
(светлинна ДНК, проявена вследствие появата на движение в когиталността),
създадено с цел адаптация към дадена среда. Затова то притежава две основни функции
- защита и отдаване. Защита на формата (холограмата) и отдаване на вибрациите на
емоция, които то самото изпитва.
В процеса на развитие психолозите правят различни класификации и модели, с цел
разграничаване и опознавани на определени реакции на Егото. По този начин са се
дистанцирали от собствените си корени, отдалечили са се от същността. Когато търсим
отговори на парадокси, откриваме само... парадокси. При това понеже не е възможно да се
излезе от света, в който сме потопени, търсим причините в него. Но определо извън нас. А в
същото време ние творим света, в който сме... Затова може би представителите на отделните
направления в психологията поддържат различни становища за значимостта и приложението
им. Някои от школите дори „воюват” помежду си като разглеждат едностранчиво идеите и
приноса на другите (тоест отново се наблюдава единствено познатата част на чашата).
Ако разгледаме по-задълбочено промените в психологическите възгледи от началото на XX в.
до днес, можем да забележим по-скоро „еволюция” в тях, отколкото „противопоставяне”.
Разгледани по този начин, теориите дискутират едни и същи елементи на човешката личност,
свързани с нейното развитие, мотивация и цели. Стремежът на психолозите е към разкриване
на механизмите, чрез които се осъществява въпросната мотивация. При това се въвеждат
разнообразни понятия и термини, привидно разграничаващи се и противоположни едно на
друго. В основата им обаче стои именно желанието за опознаване на механизма на
„функциониране” на личността, на индивида. Тоест, те са ориентирани към Его-същността на
човека (чиито прояви са единствено прояви на личността - на филтрираната от социума
маска), към формата и съобразените с нея желания, мотивации, сравнения и оценки. Това ги
прави близки и сходни, разкрива възможности за тяхното разглеждане в по-обхватен и
същевременно задълбочен план (макар самите теории да изглеждат „затворени” за това).
Отговорът на въпросите, които поставят учените, може да се намери при едно глобално
връщане към основата, осмислянето на посочените до момента доказателства, свързани
именно с формата и взаимовръзките на тази холограмна форма с мисловността (в глобален и
локален за временната памет на формата план). Тоест, необходимо е да се отчете, че:
съществува независима същност, отделена от тялото (холограмата) и способна да
управлява всички живи и неживи предмети;
всички досегашни теории са насочени към изследването на маската;
съществува преплитане между маската и онази „същност, отделена от тялото и
способна да управлява всички живи и неживи предмети.
Теория на когиталността представя нов начин за разбиране и осмисляне на тези факти. Това
води до възможности за практическо приложение и реално осъзнаване. Сложният прогрес
при такова изследване е точно излизането от „рамките”. Това може да се случи като се обърне
внимание не само на причините, факторите и ситуациите за проява на тези филтри (рамки,
бариери), но и се открие способ за преодоляването им. При разглеждане на личността филтрите,
оказващи разрушително влияние, са негативни мисли, отричане, неразбиране, очаквания,
нагласи, колебания и съмнения, емоции, перфекционизъм, самообвинения, капанът на минало и
самосъжаление, веригите на привързаност и зависимост. Изпитваните от индивида чувства се
намират в непосредствена зависимост от неговите мисли, от смисъла и значението, които той
придава на дадено събитие или случка. Връзката събития - мисли и вярвания - чувства, както
и параметрите на тази връзка в действителността, се определят от приписания смисъл (Его
смисъл, индивидуален за всеки) към събитието. А самото събитие е константа. Единствено
неговата интерпретация подлежи на изменение и влияе пряко на чувствата. В този план важни
са следните моменти:
- събитието не притежава смисъл в себе си. Егото приписва смисъл;
- чувствата, които изпитваме, зависят от смисъла, който е приписан;
- чувствата се променят, когато се промени смисълът, начина на мислене, нагласите.
Дадена ситуация винаги задейства верижна последователност от мисли, които могат да
бъдат полуосъзнати, неосъзнати, необосновани. Може да са виртуални образи и въпроси,
свързани с очакванията. Тези мисли са продукт на сравнения и оценки, вследствие
собствения опит и емоция, запаметена от минали преживявания. В този план те вече са
филтрирани в Егосмисли. Самите филтри са дифракционни решетки, които изкривяват
всяко следващо събитие и по този начин се самоутвърждават. Когато нещо сме оценили като
негативно, във всяко следващо събитие търсим точно това, с цел да се защитим. И го
откриваме... По този начин затвърждаваме негативната филтрация. Следва последователност
от други смисли (мисли, които вече са предопределени от смисъла, който сме вложили в
тях). Филтрите черпят сила един от друг, самоподдържат се и създават разрушителни
модели. Неусетно, незабележимо и бързо тези защити рефлектират върху начина по който
виждаме света, а оттук и върху поведението. Всяка ситуация може да се разгледа в два
аспекта - позитивен и негативен. Обикновено сме свикнали само с единия - негативния.
Правим го с цел защита. Но това води и до отричане на другия аспект на събитието. Не го
виждаме, пропускаме го и сме готови да защитаваме тезата, че лирсва...
Разпознаване на негативните смисли и филтрации се извършва чрез въпроси, насочени към
себе си. Тези въпроси е необходимо да са „независими” – като от непознат страничен
наблюдател. Тоест, ние самите наблюдаваме себе си с „очите“ на безпристрастен непознат.
Съмнението и противопоставянето не водят до промяна на нагласите. Неразбирането също
е пряк резултат от опита ни, от „рамките”, които сме си наложили - границата за осмисляне,
нежеланието да приемем, както и нечувствителност към неизвестното. Очакванията са
„вратата в полето”, с която се сблъскваме. Тази врата е проектирането на убежденията ни за
бъдещето, под закономерността на филтрите, заложени в Егото. Тези смислови нагласи (най-
вече негативни) водят до предубеденост, неосъзнатост и резултират в разрушаване
желанието за творчество и развитие, след което опредено се чувстваме нещастни. Изпадаме в
порочен кръг, че не можем да отворим вратата, а именно зад нея е щастието. Но притиснати
от желанията, не се отделяме от рамката на тази врата, за да „прозрем” в един момент, че
вратата не съществува и се намираме в полето на същото това търсено от нас самите
щастие...

Его...
Его - от латински означава аз. Но в Теория на Когиталността се изяснява, че това е само
онази енергийна част, която съдържа логиката и собствената опитност. Същото е и според
психологията - Егото започва своето развитие с раждането. Но реално то е защитна решетка,
изградена още с възникването на идея за форма... Изначалното намерение дава движение на
когиталните частици и е в основата на формиращата се индивидуалност. Така, Егото се явява
градивната енергия за достигане на съвършенство в когиталността по отношение на пълното
познание. Аз-а (или аурата) е една по-глобална информация, която съдържа в себе си и
индивидуалните опитности на Егото плюс логиката, цялата информация за контакта му с
произволна околна среда, както и обогатяващото го знание на останалите частици от
когиталността.
При движението си всяка когитална частица излъчва енергия. Излъчените вълнови фунции
са разнообразни и взаимосвързани. Наличието и на Светлина в определено поле може да се
разглежда и като светеща сфера. Светлина, проявена от движението, с индивидуални параметри
за това движение (индивидуалните параметри на ДНК). Тези параметри и самата светлина
определят предпоставките за наличието и образуването на холограма. Холографската плака,
върху която се „запаметява” интерферентна картина от взаимодействието на светлината е
защитно-гравитационно поле, съхраняващо формата. А дифракционна решетка се изгражда от
самата интерферентна картина на двойната спирала ДНК. Светлината, преминала през тази
„решетка - символична плака”, проявява образ. В общия случай той ще е резултат от
взаимодействието на светлината вътре в полето. Образа на тази холограма става „материален”
при преминаването на светлината през дифракционната решетка. Така се осигурява задържане
и съхраняване и защита на формата и отдаване на енергия като реакция при взаимодействие с
околната среда. Тази двупосочност е в пряка зависимост от защитната функция на полето.
Границата на полето е необходимо да притежава сетивност - инструменти, които да „отчитат”
промяна в състоянията на околната среда при взаимодействие с нея.
 Липсата на знание в комбинация със случайната вариация на собствените мисли
предопределят същността на Егото. И тъй като собствените мисли са базирани опитност от
взаимодействие със средата, Егото няма как да излезе извън рамките на „съществуващата
материалност“.
Защитните функции на Егото
1. Его – индивидуализирано защитно поле, съдържащо параметри на формата.
Говорим за мисловност само в рамките на временната памет и опитност на съществуване
на холограмата. Потопени в една система, няма как да мислим глобално за нея, освен ако
чисто абстрактно не излезем извън рамките на самата система. Спомнете си двете кръвни
телца, които търсят човека...
Въображение, интуиция, сънища и т.н., са „необясними” от гледната точка на тази рамка.
А необяснимите неща, „плашат”. Тоест, ако нещо е непознато, то е по-добре („за сигурност”)
да се изгради защита, вместо да се обяснява. Така действа Егото, изпълнявайки една от
основните си функции. Гради защити срещу неизвестното (съществуващо или илюзорно
създадено) като търси сравнение и оценка с познатите му „реалности” – ситуации, събития и
среда, определени от собствената му опитност.
2. Егото изпълнява перфектно своите функции – отдаване и защита. Уповавайки се на
ограничена от знание опитност, стига до крайности – отдава се на защитата. Тоест, оценява
света спрямо известното, или илюзорно предполагаема възможност. Това е повод за нови
защити и т.н. Стремежът към защита предизвиква изживяване на емоции по естествен път.
Това е изживяване на холограмата като такава, каквато е налична и е придобиване на
информация за емоцията. Егосмислите (илюзорно предполагаема възможност) са
допълнителна, вторична филтрация, която Егото създава, опитвайки се да обясни и изживее
холограмата по свой начин. Използвайки инструментите на граничното поле на формата
(сетива), това изживяване, макар и илюзорно, става „многообразно”. Изгражда се „представа”
за среда, в която е необходима „огромна работа” по защитата – сравняване, оценка, обратна
връзка, ново сравнение... и т.н. Така Егото се „ограничава” в изживявания, предопределени
единствено от смислите, които то привнася, които самото то е „създало” в процеса на
саморазвитие... Тоест, допълнителната филтрация (Егосмисъла е вероятна, а не
съществуваща реалност) води до нови защитни решетки. Механизмите за изграждане на
тези защити се задействат, независимо от това дали причинителят е реален или илюзорен.
Дори и да изпитаме удоволствие от някакво постижение или придобивка в холограмен план,
дори и убедени логически, че е добро за нас и ни носи успех (тълкувайки го според смисъла,
който Егото влага), то всъщност не ни носи удовлетворение. Тоест, щастието може да се
изпита по пътя към целта, защото постигната, тя вече не носи емоция - става част от света, в
който сме, даденост. И колкото повече постигаме в „реалния“ свят, толкова повече желаем да
постигнем. От друга страна, в така наречения духовен план, каквото и усещане да изпитаме в
„енергийния свят“, отново се усеща неудовлетвореност. Пространство на разширение на
личността, в което се усеща полъха на необяснимото и непонятното, е изживяване, за което
липсват думи. Но... я няма реалната (според Егото) информация за изпитаната емоция. А
ако емоцията не е изпитана, изживяна, почувствана... тя е непълна.
Единствено сливането на двете състояния може да изпълни съществуването на Егото със
съдържание. И тогава се осъществява и целта на Когиталността - стремежа за познание в
пълнота. Егото е фактор, който подпомага това изживяване на холограмата. Колкото повече
се премахва вторичната филтрация на Егото, толкова повече се слива с изначалното
намерение. Толкова повече се постига и хармония и удовлетвореност! Тогава изразите: „Бъди
себе си“; „Не прави планове за живота, а го изживей“; „Изживявай всеки миг като
удоволствие...“ добиват друго измерение – разбираемо, осмислено, осъзнато! Приемайки
всичко за свой избор, постигаме пълнота и така бленуваното „духовно израстване”... Защото
осъществяваме своята мисия към когиталността, към самите себе си, както и за цялостно
изучаване на незнанието. Само така се постига пълнота, цялостност и съвършенство...
3. Сравнения и оценки - единствената пречка за тази хармония са смислите, които Егото
влага за всяко нещо. Това са сравнения, въз основа на които се дават оценки. Докато е налично
сравнението, съществува относителна стабилност в дуалния свят на Егото. Изграждането на
оценки пък е следствие от сравнението. Изпълнението и практическото действие, обаче, се
уповават на фиксиране върху едностранното собствено отношение към ситуацията. Онова,
което носи причини на Егото за осъществяване на главната му функция (защита), го
удовлетворява – оценка положителна. Всичко останало е заплаха, с която не се е справило -
оценка негативна. Но само една е посоката, която то следва при собственото си развитие... То
не само, че не открива хармонията, а дори когато тя е налична, то я оценява, като по този начин
я разполовява, окачествявайки я с категориите „добро и лошо”, „възможно и невъзможно”, „да
и не”, „плюс и минус”. При това се фиксира върху онази част, която има нужда от защита.
Разделяй и владей – това е неговият девиз. В крайна сметка то елиминира самата хармония,
създавайки си проблеми, които се стреми да реши... Като резултат е нещастно, понеже е
осъществило собствената си реализация (защита на формата), но всъщност точно по този
начин е избягало от изначалната си функция (отдаване на емоция). Самата защита води до
ограничаване на отдаването. Тоест, Егото се е отдало на защитата. Така цикълът се затваря...

Его и смисъл
Когато сме попаднали в дадена ситуация, мислите веднага се задействат: Едно закъснение
на важен за нас човек поражда смисъл: „Явно не иска да ме вижда”. Това са мисли, които се
появяват от царството на Егото и неговите тълкувания от минала опитност! Всички те
преминават мълниеносно, без дори да ги забележим. Първоначално изпитаното
разочарование се задълбочава, създава се потиснатост, защото потокът от мисли е достигнал
до границата, в която е възникнал спомен или настроение, че никой не иска да бъде с нас и че
сме обречени на самота, тоест ние вече сме придали смисъл на събитието. Тези смисли
толкова бързо завладяват съзнанието, че още преди да сме осъзнали какво се е случило, вече
се чувстваме зле. Самите те имат свойството да черпят сила една от друга, да се
самоподдържат и по този начин създават разрушителни кръгове. Всички притежаваме
негативни мисли. И когато се намираме в ситуации, които ни разстройват, тези мисли се
задействат и придават смисъл. В процеса на използването на смислите, те оказват все по-
силно власт над постъпките и действията. Като следствие смислите пораждат чувства, но и
чувствата предизвикват смисли. Ако изпитваме гняв, това може да ни накара да се
чувстваме виновни и да мислим за себе си негативно, да се самообвиняваме. Егото постоянно
намира обяснение, което го обслужва! Негативните мисли се пораждат и от действията.
Това, което сме направили или не, също може да породи в съзнанието такива смисли. Обзети
от тях, ставаме подозрителни, лесно раними, започваме да се засягаме и в търсене на
оправдание като защита, обвиняваме най-често другите. Породените от неприятности
чувства отварят спомени от миналото, които се свързват и сравняват с подобни
неприятности. Съзнанието се изпълва с мрачни предчувствия и убеждението, че всичко е
безнадеждно, че нищо не може да се направи.
Опознаването на начина, по който мисли човек, води до познаване на принципа по който
се класифицира всяко събитие. Ако този принцип е познат, животът може да се превърне в
статистика.
РАЗБИРАНЕ - събиране на база данни
Считаме, че когато сме прочели дадена книга, или сме слушали някой лектор, сме изцяло
наясно с изложените идеи. Но дали е така? Ако се опитаме да преразкажем прочетеното или
чутото, ще разберем колко и какво сме разбрали... Когато споделяме отношението си към
дадено събитие, дали го разглеждаме от всички гледни точки (дори от онези, които са
„неудобни” за нас)? Дали съществуват и други възможни гледни точки? Колкото повече от
тях „събираме”, толкова по-пълна е базата ни данни. Нужно е да се отчете, че самото
натрупване на тази информация може да бъде предварително филтрирано в определена
главна посока – или само позитивна, или негативна. В този аспект възприятието като
„емоционално съзнание” е повече от обикновено сетивно възприятие. То се приема като
връзка между ограниченото и неограниченото. На тази основа се формира едно златно
правило Постъпвай с другите така, както би искал и те да постъпват с теб, но все още не
е налична постъпка или действие.
Пример: Създаваме или харесваме дадена идея. Събирайки информация за това дали е
възможна, неусетно изграждаме около нея въображаема структура от последващи събития,
които предизвикват приятни усещания за собствения ни успех. Тези очаквания са съобразени
единствено с практическата опитност, която притежаваме и огромното желание да се случат
събитията, които очакваме, при това по начина, по който очакваме. Това е филтрация в
определена позитивна за нас посока. Натрупването на база данни изисква разглеждане на
всички фактори – негативни, позитивни, честно отчитане на практическата опитност –
нашата и на много други, писали, творили и действали в области, свързани или доближаващи
се до харесаната от нас идея.
ОСМИСЛЯНЕ - задаване на въпроси върху разбраното
При добра памет може да се преразкаже онова, което е прочетено или чуто по темата.
Изградена ли е обаче, онази логическа последователност, която е ползвал писателят или
лекторът? Можем ли да убедим някого в онова, което сме възприели? Ако ни провокират и
ни зададат въпроси, свързани с идеята, можем ли да отговорим? Разглеждаме ли в нашият
отговор и онова, което ни допада, и това, което не харесваме? Дали са потърсени всички
възможности - дори онези, които изглеждат странни, неестествени?
Разбирането е като анализ на съществуването за да се стигне до разбирането за „Аз-а”.
Достигането до библиотеката на знанието е определено чрез вяра за природата на цялото и
как тази вяра прави връзка между ограниченото и неограниченото. Но до тук (т.1 и т.2)
нещата са само теоретични, защото филтрирането на събраните данни се задълбочава.
Неудобната или непозната, неразбрана част се пропуска и това ни води до една илюзорна,
удобна за очакванията ни позитивна картина. При търсене на възможности във всички
посоки, неусетно осмисляме, че е възможен и негативен резултат. Тогава кой от двата
резултата ще се реализира? Единственият начин да проверим е…
ПРАКТИЧЕСКО ДЕЙСТВИЕ, или елиминиране на илюзията за знание
 Готови ли сме за това да приложим идеята практически, или се задоволяваме с мисленето
за нея? Отчитаме ли собствените си очаквания, докато прилагаме прочетеното от книга или
чуто от лектор? Влагаме ли собствена интерпретация (филтрация) в осмислянето? Готови ли
сме да приемем и двата резултата - негативен и позитивен - по един и същи начин?
Практическото действие е формирането на света, в който живеем чрез участие в
структурираната реалност. Всички, които избират да участват, го правят, поемайки
отговорност за собствените си действия. Редно е да се замислим можем ли да излезем
практически от стандартните „модели на поведение”, които могат да се окажат „догма” в
един момент. Тази част от практическото действие се нарича
АНАЛИЗ И ОСЪЗНАВАНЕ – въпроси след собствена опитност
Този анализ дава възможност да проследим събитията и емоционални си състояния, без да
оценяваме и филтрираме. Да разгледаме себе си по начин, който е критичен - все едно се
отнася за някой друг? Как е изпълнено действието? С недоверие ли сме подходили към него?
Имали ли сме съмнения? Какви? Или пък увлечени от очакването за безапелационен успех,
сме пропуснали нещо, което се е оказало важно за крайният резултат? Имаме ли търпението
да пробваме отново, ако съществуват пропуски?
Относно резултатите от действията - каквито и да са те, винаги има полза. Ако е онова,
към което сме се стремили, прекрасно. Ако ли не е – значи сме научили нещо, получили сме
допълнителна опитност - разбрали сме какво можем и какво не. Тоест натрупали сме нова
база данни. Тях също започваме да осмисляме, прилагаме и анализираме и т.н. и т.н. Цикълът
се затваря в един кръговрат.
Обобщаването на всички точки до момента в едно цяло, повтаря цикъла на ново ниво.
Най-важното е да се разбере, че сега този цикъл не започва от предишната позиция, от която
е започнал. Има „ново осъзнаване”, дължащо се на предишните нива в цикъла. Следващият
цикъл от кръговрата е издигнат спрямо предишният до ниво на едно по-дълбоко разбиране,
една по-голяма база данни - основа за едно ново развитие. То е много повече от механичен
процес на затворена система. Няма начална и крайна точка в цикъла, всеки етап е на по-
високо ниво от предишния. Развитието е зависимо от броя филтриращи елементи. Ако кръгът
се прекъсне (нямаме желание, струва ни се трудно, липсва убеденост и вяра и т.н.), то в
действителност няма развитие. Остава се ниво, което се явява фундаментален застой.
Пример: Прочитаме книга за велосипеда и неговото устройство. Разбираме (натрупване на
база данни), че съоръжението притежава кормило, рамка, педали, верига, седалка и т.н.
Осмисляме, че чрез прилагане сила върху педалите, веригата и двете зъбни колела предават
въртеливо движение върху задното колело, което, благодарение на триенето, придвижва
уреда, заедно с човека върху него напред.
Сега възниква въпросът: След прочетената и осмислена информация за велосипеда, знаем
ли вече да го караме? Не. Разбирането не ни води до практическа опитност. Осмисламе и
решаваме да проверим това. Но в информацията не е казано, че е нужно да запазим
равновесие върху колелото. И падаме, когато се опитаме да го изпробваме, тоест при
действието. Самата опитност ни води до осъзнаване и анализ. Виждаме къде сме сгрешили
повтаряме опита. С търпение, в едно от поредните упражнения, ще усетим, че вече се
движим и не падаме. Ако в този момент, вдъхновени от възможностите си, завъртим рязко
кормилото, ще паднем отново. Няма база данни (разбиране), а и осмисляне, че така предната
гума ще изиграе ролята на препятствие и това ще ни накара отново да се окажем на земята…
 В енергийните практики ситуацията е същата. Докато не изпробваме дадена методика,
няма как да твърдим, че я познаваме или владеем. Дори и когато сме я изпробвали веднъж.
Също толкова абсурдно е като това да твърдим, че можем да караме колело, защото един път
сме седнали на седалката. Когато започнем да усещаме удоволствие от това, което
практикуваме, едва тогава можем да заявим, че сме започнали да го опознаваме…Примерите
за подобни ситуации са много. Свиренето на пиано е усилие в началото, а после –
удоволствие. Това се отнася и за спорта, четенето на книги, заниманията в дадена област на
науката, управление на автомобил, компютър или друга техника, взаимоотношенията…
Ползвайки собствената си натрупана опитност, Егото „предвижда“ определени събития, с
цел да си осигури пледварителната защита. Тези „предвиждания“ са базирани и на
изградените вече филтри:
Аз си мисля, че той си мисли, че не съм важна за него!
Аз си мисля, че тя си мисли, че аз съм ѝ длъжен!
Аз си мисля, че другите си мислят, че аз съм глупак!
Причина: Очаквания, че предположенията могат да се окажат истина. И идва ред на
самовнушението.

Чувство за собствена важност (ЧСВ)

Ако се дразниш от високомерието, значи в теб има високомерие. Ако някой ти досажда -
в теб има досадност. Щом си възнегодувал от гнева - в теб има гняв, и т.н. В този смисъл
използването на хората като огледала може да разкрие собствените добре прикрити
понякога характеристики. Достатъчно е само да отбележиш факта на дразнене. После
можеш да си затвориш очите, или да си дадеш сметка какво си ти.
Теун Марес, Учението на толтеките

Егото гради филтри и защитава холограмата. Но за да осъществи това е необходимо

самото то да знае, че може да го направи. И тук възниква въпросът за границите. До каква
степен ЧСВ е полезно за човека и собственото му позициониране сред другите и кога започва
да пречи?
При Индивидуализираната Мисловност Его (ИМE) се проявява страх от неизвестното,
ужас от унищожение, гняв вследствие на непризнаване и т.н. Те са следствие от незнание и
ограниченост, както и от липсата на възможност за по-глобален поглед. Това изгражда
дифракционни решетки за защита - филтри. Заедно с допълнителната филтрация, създадена
преди това (сетивност, правила и норми на обществото и др.), се получава слепване и
„затваряне“ - парадоксалната огледалност на Егото. Всеки следващ импулс с подобни
честотни характеристики, се отразява в огледалото и се връща обратно. В момента на
отразяване импулсът получава и определена „полярност”, свързана с логиката и опитността
на „обекта”. Отразената поляризирана вълна се „сравнява” от Егото с тази, която е излъчило.
Това сравнение се запомня като оценка. Повторена многократно спрямо различни ситуации,
оценката се превръща в убеждение за света и функциите, които изпълняваме в него. На този
принцип се появява „усещането” за уникалност и неповторимост на Егото. То излъчва и
отразява само себе си. Започва да се възприема като законодателя при тълкуването на
света... Вибрацията на това усещане се „запаметява”. Следва ново ментално изпращане, ново
приемане, ново запаметяване... До седмата си година Егото дотолкова добре усвоява тази
техника, че започва да се идентифицира с Творец на този свят.
Принцип на огледалото
Това е практика, която помага да открием проявите на ЧСВ. Същността е в това, че околният
свят и хората, с които се срещаме, отразяват нас самите. Казано по-точно, в тях можем да
разгледаме себе си. Целият околен свят - ситуации, събития, случайни срещи, хората около нас
- служи като своего рода огледало, в което се отразява вътрешният свят на човека. Може да се
каже, че обкръжението ни е своеобразна проекция на нашия вътрешен свят върху
външния. Светът по един уникален начин е съгласуван с нас. Настройва се към нашите мисли,
чувства, начин на живот, отношение към себе си и околните. Едно от най-очевидните и в
същото време - най-непонятни неща за света, е фактът, че при активност на желание и
внимание в дадена среда, се извършва енергообмен с нея, което влияе на събитията и причинно-
следствените връзки в света за конкретния индивид. Тоест ситуациите са отражение на онова,
което ние сме излъчили.
Външният свят и другите са това, което са. Стремежът ни не е да променяме другите, а
собствената си представа за тях. Именно тук осъзнаването на принципа на огледалото идва
на помощ. Освобождаващо е приемането на факта, че другите не са виновни с нищо, ако не
сме съгласни с тяхна гледна точка или позиция относно определено събитие. Нашата
представа, Его смисълът, който влагаме, е причината, която всъщност променя нещата. Или,
огледалото е собственият ни Его-смисъл, според който тълкуваме света и действията на
останалите. Той определя начина, по който възприемаме околната действителност. Този
смисъл е част от нашата същност, мисловен модел, лупа, през която се гледа светът. И той
изгражда собствената ни реалност. И доброто и злото в живота са резултат от мисловните
модели, които определят преживяванията. Ако сте си купили наскоро автомобил от марката
„Форд”, например, без да искате започвате да виждате все повече коли от тази марка
навсякъде около вас. Другите не ги забелязвате или не ви правят впечатление. Подобен
пример съществува и за дамите. По време на бременност една бъдеща майка забелязва колко
много бременни има наоколо. Но ако се замисли, ще си спомни, че преди това изобщо не е
отчитала този факт. Тоест, ако мислите негативно, то и „виждате” само негативни неща. И
обратното... Това е принципът на огледалото. Като извод:
Отворим ли си очите, те се включва филтъра на Его-смисъла, който сме приели за света.
Ако този филтър е негативен – виждаме негативно. И обратното...
Между индивидите съществува постоянен мисловно-емоционален обмен, обусловен
главно от емоция. Тя тласка всеки да класифицира определено събитие по свой собствен
индивидуален начин. Ограничени в знанието за света, се проявява и желание за защита от
вероятност за събитие - страх от неизвестното, ужас от унищожение, гняв, вследствие на
непризнаване и т.н. Заради незнание и ограниченост... При наличието и на допълнителни
филтри (закони, правила, норми и др.), се проявява парадоксалният огледален кръговрат на
Егото – или принцип на огледалото. Желанията генерират импулс на излъчване и движение
на енергията, който наричаме емоция. Излъчен, той достига до полупропускливата решетка
(явяваща се и полупропускливо огледало). Част от този лъч на емоцията се отразява,
достигайки огледалото, и се връща обратно, а друга част преминава и се предава
вибрационно в пространството. Каквото и друго да е излъчено, то достига до решетката. При
наличие на резонанс, действа силата на Казимир и решетките на защитите се „слепват“.
Огледалото става непропускащо. Всеки следващ импулс се отразява огледалото и се връща
обратно. Въз основа именно на този принцип гняв, злоба, ревност и други нискочестотни
емоции превръщат слепват решетките и ги превръщат в перфектна отражателна повърхност.
Всички общоприети като „негативни“ емоции, затварят пропускливостта. Ако излъчената
емоция „срещне” близко по честота поле на друг индивид, тя преминава през този честотен
„портал“ и вибрациите на тази енергия се предават и на него. Отразената от решетката на Его
2 вълна има различни характеристики от излъчената. В момента на отразяване тя получава
определена „полярност”, свързана с филтрите на приемащия. Его 1 засича отразената вълна и
я „сравнява” с тази, която е излъчило. Сравнението е принципно и се запомня като оценка.
Повторена многократно спрямо различни ситуации, оценката се превръща в убеждение за
стабилна характеристика на околната среда.
Егото придава смисъл на нещата. То определя дадена ситуация като приятна или
неприятна, положителна или отрицателна. Оценява и ситуацията, и другите, като ги „вкарва”
в собствените си рамки. Тоест, Егото се нуждае от друго Его! В противен случай е
безпочвено. Негова задача е защитава. Затова то придава смисъл, оценява, сравнява. Ако
липсва обект, с който то да се съизмерва, на практика не може да се самоосъществи! Оттук и
всички теории за човека като „социално същество”, за реализация в обществото на другите!
Необходимо е да осъзнаем паралела между двете части на целостта съвместност-разделение.
Усещането за единение произлиза от стремежа към сливане с изначалното намерение.
Единственото твърдение, в което Егото и Аз-ът са единодушни, е признанието на факта, че се
нуждаем от другите. Дали ще изберем да сме в единение с тях или ще се дистанцираме,
давайки им оценки, зависи от самите нас. Ако все още не сме наясно, бихме могли да се
изследваме. Анализа е добре да е от гледната точка на страничен наблюдател. Защото,
опознавайки света при взаимодействието си с него, Егото приема единствено това, което
„вижда”. То копира, смятайки, че формира собствено разбиране. Така определя и ситуирането
си в този свят. Но при определени убеждения относно дадена ситуация, Егото не „вижда”
никакви възможности (освен онези, които предварително си е задало) - тоест, то не
предполага каквато и да е дуалност! То „избира” това, което присъства в паметта. Така, за
него дуалността бива изключена... изборът също! Погледнато повърхностно действията на
Егото в една от възможните посоки изглеждат като избор. Но в действителност това е невярно
поради две причини:
Първо - поради смислите, които носи със себе си, Егото отчита и извършва действия само
в една плоскост, в една посока от милиони възможности. „Изборът“ е свързан с това, което
на самото него ще му хареса и ще бъде класифицирано като положително...
Второ - в Когиталността оценка и сравнение няма - всички събития са просто факти. В
този план на мисли илюзията за избор на Егото, в резултат на която то счита, че прави
реални избори и дори усеща гордост от това, може да се нарече избегор - илюзорен избор
на Его. Всъщност, избегор се припокрива с решение, поради нагласите на Егото - то не
вижда събитията във всичките им аспекти. Като се базира единствено и само на собствената
си опитност, то е приело една посока на развитие и оттам и един ограничен модел за
изпълнение на решения.
Принцип на махалото
Можем ли да избегнем непрекъснатото люлеене в различни посоки и да намерим
неподвижната точка? В стремежа си към хармония и равновесие се лутаме между двете
крайности на махалото. В тези моменти идентифицирането с Егото води до най-големи
отклонения вляво и вдясно, най-силно преживяване на противоположните състояния. Дали
ще се движим към + или – зависи от собствените смисли, които то влага относно нулевата
точка на равновесие. Светът е основан на вибрационен принцип и колкото и малки да са
отклоненията от точката на равновесие, те винаги ще съществуват... И колкото и да се
стремим да ги овладеем, резултатът не е възможно да бъде фиксиран към това положение.
Начинът за постигане на баланс е в актуализацията (настройката) на „виждането” ни за
равновесно състояние.
Да приемем, че относно дадена ситуация се намираме в позиция 1 (виж фигурата). В
съответствие с избора, който прави Аз-ът, отместваме махалото в положителна посока. Егото
приема да изпълни като решения този избор, подчинявайки се на свободната воля на Аз-а.
При това дори гради структурни, логически защити, които да определят решенията му само в
една посока (в нашия случай – надясно). Всяко движение на махалото в обратна посока
предизвиква негативни емоции. И тъй като такова задържане като равновесие в света на
вибрации и вълнови взаимодействия е невъзможно, тези чувства се появяват и ни съпътстват
постоянно. Ако се възприеме и осъществява на практика редовната адаптация на собствените
нагласи в съответствие с промяната на света около нас, се измества равновесната точка. По
този начин се удовлетворяват и решенията на Егото да движи махалото само в една посока и
негативните усещания за тези решения не присъстват. Получава се така, че отрицателната
точка винаги съвпада с предишна положителна! И това е основното, което се прави -
„актуализира” се равновесната точка, оставяйки избраната посока „на дясно” непроменяема и
винаги в посока плюс. Така се осигурява постоянна положителна вибрационна среда, в която
условието е да се търси и прилага актуализация.
Принцип на ролите
Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея -
влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли...
Уилям Шекспир
Копирайки един или друг модел на поведение, Егото през целия живот играе роли – на
съпруг, родител, ръководител, работник и др. Като негови творци, сме повече от ролите,
които то изпълнява. Нещо повече – ние сме и сценаристът, и режисьорът и собственикът на
театъра, взети заедно в едно цяло. Егото е част от това цяло, като цялото се съдържа в него.
Осъзнаването на този факт ни кара да се замислим и погледнем на себе си и ролите на Егото
по нов начин! Защото проблемите винаги настъпват, когато започва вживяване в ролите и се
забравя изначалната същност кои сме в действителност. Тоест, когато до такава степен се
приоритизират ролите, че на практика се осъществява срастване с тях. Превръщаме ролята в
навик, в илюзия за действително съществуване. Егото вгражда в себе си маската (решетките)
на съответната роля и това става негова същност. А тогава се губи изначалното
направление...
Приемане
1. Приемане на следствията, предизвикани от смислите на Егото – прошка.
Разбере ли се какво представлява Егото, идва времето и да се осмисли. Проверката на
всичко дотук може да е прошката - като приемане на индивидуализираната мисловна
същност, наречена Его, такава, каквато е. То (Егото) е ограничено в знанието за своите
решения, затова можем се отнесем към него с разбиране и да простим! Егото е изпълнител на
решенията, следващ посоката на Аз-а! Прощавайки на Егото, приемаме действията си и ги
анализираме безпристрастно. Приемаме проявлението на свободната воля! Акцентът е един –
ПРИЕМАНЕ!
Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Баща ще
прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият небесен
Баща няма да прости вашите съгрешения. (Матей 6:14-15)
Тълковен речник - Прошка е мисловният духовен и емоционален акт на освобождаване
от чувства като гняв, раздразнение и негодувание, насочени към друг индивид, заради
сторени от него нежелани действия или нанесени обиди.
Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълно освобождаване от
тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства. Следствието е
намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя. Прощаването има
значение най-вече за прощаващия, тъй като го освобождава от негативните емоции и той
добива възможност за обективна преценка на фактите, свързани с човек, ситуация или
поведение. Прошката е приемане и елиминиране от Егосмислите. Те (вероятните
възможности) тласкат към липса на отговорност, предизвикват реакции на защита -
чувстваме наранени и жертви на ситуации, създадени от самите нас (парадокс, който дори не
виждаме). Прошката освобождава от „грешките“ на миналото. Тя е приемане на настоящето
и поемане отговорност за отношение към околния свят. Негативна емоция е отказване от
свободата да си себе си, вживявайки се в ролята на жертва. Роля, която те ограничава да
„видиш“ света без филтъра на Егосмислите.
Егото, обслужвано от логиката, създава фалшиви защити за външния свят като влага
собствен Егосмисъл в житейските ситуации. И се чувстваме наранени, обидени и
пренебрегнати. Осъзнаваме, че е необходимо да простим, за да се освободим от натрупаните
смисли. Но възниква основният въпрос - на кого да простим? На другите ли, които постоянно
ни дават повод за това? Или да потърсим причината в себе си, защото отразяваме външния
свят в собственото огледало, изградено от филтрирани убеждения? Виждат се грешките на
другите - тоест често има повод да се прощава. Прошката не е да се оправдаят техните
действия. Тя не е илюзията, че следващият път ще е различно... Залъгване, примирение, отказ
да се види истинската причина и да се поеме отговорност - такава „прошка” е страх - от
самота, от загуба, от непознато, неувереност в способностите, зависимост от думите на
другите... Тоест, такава „прошка“ е доброволно принасяне в жертва. Самовнушението, че
нещата се правят от любов води до зависимост от желанието да сме жертва. Истинската
прошка е приемане. На предимства и недостатъци, на света - без оценка за добро и лошо, без
сравнения, компромиси и зависимости от каквото и да е. Истинската причина да виждаме
поводи за прошка са нагласите и убежденията, че светът е прекрасно място и нашето
съществуване в него има смисъл, необходимо е.
Понякога мислим, че сме простили, но вътрешно негодуваме. Залъгваме се, че сме приели
действителността такава, каквато е. Но продължаваме да сме недоволни. Необходимо е да
приемем, че всеки има право да има право. Това ни освобождава от „призрака“ на
зависимостите - негодувание, гняв, вина, безсилие. Грешките са уроци в училището на
живота. Чрез тях се научаваме как да ги виждаме, анализираме, трансформираме. Те са и
мотивът, който ни тласка по пътя на търсенето и развитието.
 Какво е нараняването? Всъщност - това е мнение, различно от нашето, което не приемаме.
Но е мнение. Всеки вижда света според нивото си на развитие. И това е негово право. Може да
греши - така, както и ние. Прошката означава да приемеш правото на другите да притежават
собствено мнение.
Егото се стреми да оцени, да сравни и едновременно с това да свали отговорността за
дадени решения от плещите си. Като резултат - гради защити както към света, така и срещу
намесата на всеки. Дори срещу създателя си... Ограничено в своята логическа рамка, то
създава все повече филтри и бариери, които в един момент се оказват и преграда за самото
него. Изолирано, то се чувства самотно и дисбалансирано, без възможност да получи
енергия. Стремежът към защита е изградил крепостни стени и е спрял движението на
енергията и в двете посоки. Загубата на енергийния поток влошава функционирането на
организма. Егото, като ментална същност разбира това и изпада в безизходица. Да защитава
или не? Този катарзис преобръща нещата. Кризата или самоунищожава Егото или го
принуждава да започне изграждане на защити срещу... собствените си защити... Започва
търсене на информация за хармония и баланс. И, естествено, който търси - намира онова,
което търси. Оказва се, че информацията е съществувала непрекъснато - в самото него и
около него. Но, отдало се на изграждането на защити, то се е изолирало дори от нея... От
енергийно-информационната си връзка с Когиталността...
Като ментално поле, което съдържа архитектурата на формата, Егото е неразривно свързано
с нея. В моментите на отслабване и ограничаване защитното действие на Егото, информацията,
която е налична навсякъде около него, става достъпна (интуиция, медитация, сънища,
регресия, „присъствие“ в събития, които са извън параметрите на логиката). Получава се
обмен на знание между когиталността и Егото. Разбирането и осмислянето на този факт е
важна крачка към постигането на баланса. Аз-ът (източника, когиталността, нулева точка)
притежава и постоянно подава огромно количество информация. Но какво Егото се е
„научило“ да приема..? Като адаптиращо се към средата ментално поле, то може да бъде
„превъзпитано“. Егото се базира и влияе от собствената си опитност. И за да се научи, е нужно
практическо доказателство, действие, което да се запамети като преживяна опитност.
Принципно всяка ситуация може да се разгледа в поне два аспекта - плюс и минус. Егото
има опитност, фиксирана върху негативността. И се ситуира около нея, преекспонира всяка
ситуация съобразно този познат филтър. Ако на практика му се покаже, че другото,
непровереното като опитност, е също отлична възможност, Егото се оказва в ситуацията на
Буридановото магаре* - между две копи сено, които с еднаква вероятност биха задоволили
глада му. И понеже Егото не избира, а изпълнява решения, то така да се каже, ще умре от
глад, изправено пред абсолютно еднаквите перспективи (копи сено), които са му
предоставени. Без подобна опитност, то ще се обърне за информация и указание какво да
прави към създателя си. Този подход дава възможност за хармонично сътрудничество.
Пример: Ако въз основа на определена опитност, сме стигнали до извода, че един човек е
лош, то той каквото и да стори, Егото търси доказателства, че това е така. И тъй като - който
търси, намира, Егото винаги ще открива начини да определя тази личност в негативен план.
Ако обаче се търсят и позитивни характеристики, те също ще бъдат открити. Ще е налична
опитност и с позитивен резултат и тогава конкретен Егосмисъл не може да бъде вложен.
Егото се лута между двете посоки, за да се фиксира върху една от тях, която впоследствие да
изпълнява. Ако такава не му бъде дадена, то по принуда се обръща за помощ към Аз-а. Тоест,
като резултат Егото „елиминира” собствената си досегашна оценка и оставя правото за избор
на посоката на Аз-а. Така то само „свива” полето си на действие. Пак прави сравнения и
оценки, но предоставя изборите на Аз-а, тоест започва да живее в хармонична симбиоза с
него...
„Да кажа истината е лошо, защото след това ставам уязвим и ще ме наранят...“
(разпространен Егосмисъл). Проверката на обратната версия - в продължение на една година
да казвам само истината - показва, че животът е без излишни натоварвания, без „творчески”
легенди за себе си и измислени ситуации, без оценки. Егото чисто практически осъзнава
красотата на подобна позиция. И предоставя избора на когиталността, която не оценява.
Изборът се базира на честотното вибриране на дадено събитие и вероятните възможности. И
предопределя посоката за по-нататъшни решения на Егото. То маха част от собствените си
защити и допуска информацията. Така се увеличава пропускливостта на решетката.
Егото преминава този катарзис и се затваря отново. Този порочен кръг може да продължи
до елиминиране на холограмата... Методите да се избегнат подобни периодични кризи е
приемането! Да научим Егото да приема информация. Всяко приемане, „измива
огледалността”, дава възможност за движение на енергията в двете посоки. Получило
информация, Егото осмисля себе си и започва да търси и допълнителни начини за получаване
на информация, „разчупвайки“ огледалото на собствената си негативност.
2. Приемане на когиталността – вяра.
Осъзнали себе си като част от енергийната общност, е нежно да се слеем с нея. Тоест, да
приемем, че като част от ЦЯЛОТО, то се съдържа в нас. Че ние сме цялото! Какво тогава
всъщност представлява вярата? ... вярата е жива представа на това, за което се надяваме, и
разкриване на онова, що не се вижда. (Евр. 11:1) или ... вяра е това, на което се надяваме и
увереност в невидимото. (св. Йоан Дамаскин)
Мечта - Вяра - Факт. В ежедневието си смесваме тези понятия. За да имаме успех, е
необходимо първо да изясним към какво се стремим. Каква посока сме избрали. И тук важното
е да се отдадем. Веднъж избрали, да сме убедени, че ще продължим докрай, независимо дали ни
харесва или не. Едва тогава започваме да търсим инструментите, необходими ни за постигане
на целта.
Мечта е силно желание, идеализирана цел и стремеж към щастие. На някои езици думата
съвпада с тази за сън, което показва, че мечтата е всъщност сън в будно състояние. Тя е тясно
свързана с трепета на очакването и въображението. На мечтателите обикновено се гледа като
на мързеливи и откъснати от действителността хора. Всъщност в областта на науката и
изкуството именно мечтите, съчетани с въображение, водят до идеи и открития. Мечтата е
желание. Осъзнаваме ли обаче това състояние? Не! В повечето случаи искаме. Има
съществена разлика между желание и искане: Желанието е свързано с намерение за нещо,
което да бъде дадено... на всички. Това е стремеж към реализиране на идея, която да
задоволи общи потребности, а не за лична изгода. Искане е обвързано с претенция за
притежание. Това е задоволяване на лични потребности, обвързани със защитата на Егото.
Същите разсъждения можем да направим и за приликата и разликата между инат и
амбиция. Инат - стремеж да докажем нещо (каквото и да е), за да се почувстваме важни и
значими в собствените си очи. Тоест това е стремеж към лично облагодетелстване и
индивидуална зона на комфорт. Амбицията е стремеж да докажем нещо (каквото и да е), за
да се ползва от много хора така, че да се разшири индивидуалната им зона на комфорт. Тоест
и в двата случая това е стремеж да докажем нещо (каквото и да е). Различното е посоката. В
единият случай е навътре - към нас. В другия - към всичко останало... Очевидна е разлика в
енергийната посока и искане и желание. В единият случай е навътре - към нас. В другия -
към всичко останало... За да се реализира дадена мечта е нужно желание и действие. В
обкръжаващия ни свят има норми, правила, които да спазваме. Има и хора, които не могат
като нас да се вдъхновят и пожелаят тази идея като нас (все пак тя си е наша, нали?).
Правила и хора ни провокират и „убеждават“, че е необходимо да сме „реалисти” - обвързани
с норми, които ще доведат до ограничаването и „кастрирането“ на идеята. Затова, за да се
сбъдне желанието (мечтата) е нужно към него да добавим и убеденост, вяра, с която сме
готови да задвижим неговата реализация. Тази вяра е всъщност приемане на идеята за
действие, преплетено с търпението относно резултата.
Извод: Мечтата е желание, съчетано с въображение, без практическо действие за
осъществяването. Тя е състояние, при което е налично желание за резултат, без
предприемане на реални действия, които да осъществят практическа опитност.
Факт е ситуация или събитие, чиято истинност може да бъде
доказана научно или логично. Факт обикновено е нещо, което се е случило
в действителност и чието съществуване е безспорно и не подлежи на съмнение. Факт,
истинността на който е доказана, се нарича доказан, истински факт или истина. В науката
факт е обективно проверено (тоест потвърдено експериментално) наблюдение, за разлика
от теорията, която е обяснение или тълкувание на факти. Не бива да се забравя обаче, че
факт, който се смята за истински, може да бъде опроверган след определен период.
Аналогично, опроверган факт може да се окаже истински. Тоест върху възприемането на
фактите има голямо влияние смислите, които Егото влага. Хората са склонни да „виждат“
факти, които потвърждават тяхната позиция и да игнорират такива, които ѝ противоречат. В
обичайната реч думата „факт“ може да се свърже със следното:
Честна и обективна статистика, потвърдена от широко уважавани наблюдатели.
- не са рядкост грешки при тълкуването на значението на наблюдаваното.
- могат да се използват властови механизми за налагане на определено тълкуване при
наблюдение.
Повтарящо се нееднократно събитие.
- еднократно наблюдение на даден феномен не го прави непременно факт. Съгласно
общоприети норми обикновено се изисква повторно наблюдение.
Нещо, за което се смята, че е действително, за разлика от измисленото.
Нещо конкретно, използвано като база за по-нататъшна интерпретация.
Информация за конкретен предмет.
Извод: Факт е логическото тълкуване на Егото за дадено събитие в илюзорния свят на
ограниченото откъм знание негово съществуване. Поради тази причина е възможно факт,
който се смята за истински, да бъде опроверган, но също така и опроверган факт да се
окаже истински.
Вяра е твърда убеденост в неща, които не се виждат. Според Библията и всички
монотеистични духовни книги, енергийната действителност има пряка видимост и достъп до
материалната. Но за да може „материалната“ действителност (или неин ограничен откъм
информация представител) да усети какво се случва в енергийното пространство, е
необходима вяра. Защо е необходимо да вярваме?
 Мислене от типа „уверен съм, че мога” генерира и желанието, и силата, умението и
енергията, необходими за постигане на успех. Когато вярваме, тогава отговорите на въпроса
„как да постигна” идват сами! Онзи, който вярва, че може да направи нещо, намира начин да
го постигне. Защото търсещият винаги намира пътя… Остава само да го извърви…
Вярата е термостат, „регулиращ” постиженията в живота. Ако човек вярва, че заслужава
малко - получава малко. Убеден, че е неспособен на велики дела, не ги търси, не се стреми
към тях. Всичко, което върши, е белязано от убеждението в собствената му незначителност.
Това е Егосмисъл, който е „внедрен“ в начина, по който говори, жестикулира, действа. С
времето човек става все по-незначителен (посока, педантично следвана от Егото). Другите
виждат в него това, което той вижда в себе си. Така се обезличава и в очите на околните.
Тоест, вярата е необходима единствено и само на Егото! Тъй като знанието му е ограничено,
то не съзнава, че:
като част от цялото притежава огромна информация, зададена като потенция.
е възможно влизането в библиотеката на знанието и ползването на общата информация за
търсене, развитие и творене в холограмно-материален план. Дори е желателно...
е необходимо да ограничава защитите, за да е възможно усвояването на информация.
парадоксалната мисъл: мащабните цели и планове се оказват по-лесно достижими от
идеите на дребно, е вярна. И това е така, защото Егото ползва енергия, която му е
непонятна, но без да се съмнява в нея. Докато шофирате, мислите ли за работата на
двигателя?...
Извод: Вярата е състояние, при което съществува безусловно убедено приемане на
информационно-енергийната същност, без съмнение и търсене на доказателства.
Преградата, която пречи приемане на когиталността, е защитата на Егото. Колкото повече
защитни филтри се поставят в името на „сигурността“, толкова по-малка е и възможността за
приемане на информация.
В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното
царство? А Той повика едно детенце, та го постави посред тях и рече: Истина ви казвам,
ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното
царство. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното
царство. (Матей 18:1-4)
Какво означава да станем като децата?
Колкото „по-осъзнати” ставаме, толкова по-завършена Егосмислова визия градим за
правилата и толкова по-убедителни стават нашите Его-истини за света. Увеличаваме
ежедневно и изискванията за тяхното спазване, както и бариерите срещу промяната им.
Оценяваме събития и неща като добро и лошо, структурираме правила, обграждаме се със
„защитни стени” на логиката и „разумността“, като така създаваме естествени прегради за
всичко, което е извън тях. Онова, което противоречи на „здравия разум“ (собственият ни
минисвят и закони, които го „пазят“), отхвърляме като безсмислено, ненужно и
невъзможно. Всеки, пренебрегнал този минисвят, бива обвинен в липса на прагматизъм. В
същото време този „свят” е валиден единствено и само за нас. Защото ние сме го създали и
там сме властелини, там сме онези, на които е необходимо да се подчиняват. Ежеминутно
Егото развива законите и правилата в собствените си крепостни стени, като все повече стават
и несъгласните с тези правила. И един ден... се оказваме царе в царство без поданици. При
това - оградени с крепости-защити, които сме творили. Няма кой да ни величае, няма кой да
спазва правилата, а и не „виждаме” какво става отвън, защото сме развили страха, че извън
„защитената зона” е опасно. Няма и към кого да се обърнем, защото всеки, доближил тази
зона, става потенциално опасен... Започваме да се гневим, че сме самотни и светът не ни
разбира...
Да станем като децата! Те не поддържат такива защити и стени, отворени са за новото,
нямат страхове от неизвестното. У тях съществува винаги предизвикателството и
любопитството на търсещия... Те се доверяват на всичко, ескпериментират, пробват...
Тяхната същност е доверие! Вярват - без съмнение и логически анализи. Известният пример
за бащата с малко дете разказва, че слизайки в избата, казал на детето си: „Скачай вътре, аз
ще те хвана!” Детето отговорило: „Аз не те виждам в тъмното!” Родителят го подканил:
„Няма проблем, аз те виждам и ще те хвана!” Детето се хвърлило без да умува,
доверявайки се напълно, и се намерило в прегръдката на баща си. За тази вяра и доверие
става въпрос! Детето не разсъждава логически дали го лъжат или не, дали исканото от него
се подчинява на правила и закони на логиката, то просто приема, на доверие! Детето не
отчита слабостите и грешките на хората, то просто ги приема – на доверие! А какво е
доверие? До-верие, до-вярата, тоест една стъпка преди вярата! Самата тя е живата
представа на това, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда (Евр.
11:1)!
Тоест, вярата присъства там, където логиката отсъства! Ако последната беше налице, то
обектът на вярата щеше да е факт! Тогава не говорим за вяра, а за факти, които са налични...
Едното напълно елиминира другото. Затова приемаме, че вярата е поглед към
неизвестното... (Йоан Златоуст). А онова, което стои в предверието на вярата, е доверието.
Следващата притча може би ще изясни това понятие:
Един въжеиграч прекосил Ниагарския водопад по въже. След като слязъл на отсрещния
бряг пред смаяната публика, попитал: „Колко от вас вярват, че мога още веднъж да мина
по въже, но с ръчна количка, в която има човек?“ Хората го аплодирали възторжено. Били
сигурни, че може да го направи. Логически оправдано било да считат, че след като веднъж
го е направил, ще може и втори път! След това въжеиграчът задал отново въпрос: „А кой
от вас ще ми има доверие да дойде и седне в количката?“ Настъпила „мъртва”
тишина. Всички в миг осъзнали, че има огромна разлика между вяра и доверие! Едно е да
вярваш, че количката ще мине успешно над бездната, друго е да си вътре - да довериш
живота си.
Има ли тогава конфликт между логика и вяра? Не! Но Егото, ограничено в знанието си,
търси логика във вярата. Приемайки себе си за център на съществуващото, то в крайна
сметка преобръща статуквото като вяра в логиката! Дори не осмисля, че това е един
уникален парадокс! Логиката е ход и последователност на разсъжденията, закони и форми
на мисленето, които сами създаваме. Логиката е стремеж към фиксиране и задържане на
онова познато състояние, което е известно. А вярата е убеденост в неизвестното... Поглед
към новото. Желание за информация. Стремеж към развитие, неразривно свързано с
изначалното намерение на мисловността. Затова е необходимо да сме като децата - само те,
лишени от защитните приоми на Егото и неговите смисли, допускат, че всичко е възможно.
Дори не смятат да обмислят логически дали това е добре за тях или не! И се доверяват!
Да се върнем в началото - всеки край е начало на нещо. Преливането на едното в другото
осъществява истинския кръговрат на живота! Развивайки логиката, потискаме интуицията, с
което елиминираме възможностите за получаване на информация. Развивайки логиката,
увеличаваме съмнението и затваряме вратите на вярата. След това залостваме и портите на
желанието към развитие, с което се изолираме и... елиминираме себе си. В този план -
„унищожаваме” усета, способността си за проникване в същността на явленията. „Убиваме”
вътрешното си предчувствие, „премахваме” възможността за непосредствено достигане до
истината… Срутваме проходите и подстъпите си към Библиотеката на пълното знание.
В процеса на този анализ става ясно, че за да отворим отново вратите на информацията, е
необходимо да освободим логиката. За да се случи това е нужно да се доверим на
когиталността, при това безусловно, с една изключителна отдаденост – като деца на
когиталността – да се слеем със същността, от която сме се проявили... И първата стъпка към
всичко това е... да приемем!
И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за
своето... (Матей 6:31-34)
Любовта като емоция и произход
Материята е взаимодействие на вълни и честоти, които са следствие на движението на
ментална частица в когиталността. Това движение е своеобразен индивидуален код за
възпроизвеждане на холограма - индивидуализирана триизмерна картина. Информацията,
свързана с този код се отнася не само за събития и факти, свързани с триизмерния обект в
момента на негото проявление. Тази информаци включва всичко, свързано със самия код.
Всичко е вибрация, такт и симетрия, които имат и математически изказ. Реално не може да се
различи вибрацията на музиката и словото от тази на математиката. Знаейки кода, е
възможно да се „прочете“ поезия, музика или информация от „забравеното далечно минало“.
Слово, музика, щрих, математика – всичко е едина многосъставна индивидуализиран код.
Една красота от вълни, вибрации, звук. Изваян танц на потенциала на когиталността.
Всичко, което Е, е информационно-вибрационна дуалност в кръговрат. Така се
осъществява преливащ взаимообмен, който води до ново качество. Така е във вселената -
топло и студено, черно и бяло, положително и отрицателно - всичко е когиталност. В
когиталността няма време и пространство. Това е информационно-енергиен ред, в който
дадено събитие е било, в момента е и съществува в бъдещето едновременно. Информацията е
налична без точна датировка от гледна точка на събитието. Представата за него може да се
придобие чрез мисловна абстрактност и така, като функция да се дефинира във времето.
Дори да се датира. Но всичко се случва в едновремието Тук и Сега. Минало, настояще и
бъдеще съществуват паралелно. Възможните или минали събития присъстват и текат в
момента. В основата на движещото се битие, съдържащо се в самата когиталност, стои
причинно-следствената връзка. И там времето е налично.. Пространството също.. И всяка
причина поражда следствие, но всяко следствие всъщност е... причина за причината (като
яйцето и кокошката). Това се случва в един безкраен затворен цикъл от тороидни полета.
Всяко тороидно поле се движи по спирала (къто светлината) в поле, което е отново тороидно.
То се движи спираловидно в ново такова и т.н. Безкаен кръговрат...
Самото движение е предпоставка за загуба на информация, която се трансформира в
светлина, вълнови енергии и полета. Това е и първопричината за поява на незнание, което
води до емоция. Първоначалната емоция е енергията, съдържаща пълна отдаденост към
проявленията си - Безусловна Любов.
 Емоцията се простира във вечността. И аз съм тази вечност. Още преди да помисля
каквото и да е, в мен се надигна толкова могъща енергия, че никакви думи не могат да я
опишат. Вихрушката от плуващи цветове на спокойствието напомня за други светове.
Успявам само да помня, че всичко е игра на светлини. Тъмнината се разтвори за нея, а от
другата страна в пространството всичко бе в пълен покой, съдържащ в себе си огромната
мощ, търсеща да сбъдне всички възможности. Започна бързо и силно, в главата си чувствах
натиск, изтласкващ ме в пространството, където чистата жива енергия придобиваше
форма. Видях процеса на отделящото се съзнание. Осъщественото от никъде движение
излъчваше светлина. Забавянето създава формата и съзнанието. Преди това го няма.
Енергията е мисъл - действителна, самотворяща - сама си е субстанция в единение.
Разпростряна между покой и движение, се забавя в периферията, придобива форма.
Безкраен поток на люботворене, който като необятен процес го поема в покоя отново,
осъществявайки се сам в себе си. Велик покой и блаженство, вплел в себе си движение,
творение, светлина...
„преживяни спомени“ от автора в нулевата точка
Когиталността е мисловност, индивидуализираща се чрез движението, тоест реализираща
Себе си в холограмния свят на материята. Защото, само като мисъл, не може да се
себеосъществи. Необходимо е движение, за да се оформят нови холограми и събития, които
от своя страна създават обогатена емоционално-мисловна информация. Тя, съдържаща се и
едновременно с това слята в когиталността, е отново вибрационна мисловност,
самоосъществяваща себе си – един мьобиусов* кръговрат на безкрайността...
„Материя“ е енергийно светлинно трептене, което се движи с различни скорости,
осъществявайки се в пространството. Мисълта и „материята“ като вибрационни трептения се
различават. Светлината (продукт на мисловност) е „изпълнителният творец“ на холограмата.
Концентрираната в задържащото я поле светлина, наречена материя, се проявява
едновременно на различни места (в когиталността не съществуват пространство и време
– всичко е Тук и Сега). Съществува динамична връзка между мисли, енергийни полета и
битие. Мисловността може да се прояви материално и точно тази динамика е една от
причините, поради които чрез вяра и концентрация се предизвиква появата на белези и рани
върху тялото (стигми). Постоянната концентрираност и мисловна наситеност са причина за
отражение върху холограмното тяло (стигматици). Същата тази взаимосвързаност обяснява
и паранормалните явления.
В самото изначалие е стремежът към енергийно-информационно усъвършенстване,
намерението за пълнота и цялостност на знанието. Намерението предизвиква светлинно
излъчване и индивидуализиран „материален облик“ на информацията. Движението генерира
Светлина - многосъставна вълнова функция с глобална честотна съвкупност от енергийни
вибрации - безусловна Любов. Това е пълната отдаденост на когиталността в стремежа към
съвършенство. Всеки „следващ продукт” на движението притежава в същността си вълновата
информация с целия набор от честотни характеристики. Когато говорим за „материя“,
индивидуализирането на тези полета е в едновременност с процес на генериране на защитна
дифракционна решетка. Честотните характеристики на светлината също като нея диспергират и
това е причина за разлагането на основната съвкупност от честоти (безусловната любов) на
„вторични“ такива - страх, състрадание, ревност, обич, завист, гордост, отчаяние, извисеност и
т.н. Многообразието се увеличава едновременно с „усещането” за неповторимост... Тази
вибрационна схема е уникално, глобално развитие...
В ограниченото знавие на холограмния свят това е един омагьосан кръг! В зависимост от
филтриращите решетки, околния свят се приема през призмата на тези филтри - собственото
ни разбиране за света. Сетивността на граничното поле предава информацията от
взаимодействието с околната средата към мозъка, където тя се складира, класифицирана
според оценката - „приятно“ или „неприятно“, добро - лошо и т.н. Тоест, временна памет на
опитността е отражение на защитното отношение към околната среда. Онова, което
„регистрираме“ като свят, е предварително филтрирано от взаимодействието, от „досега“ ни с
него. И е проекция на защитната настройка към тази среда.
1. Тъй като Егото не притежава механизъм (като собствени нагласи) за приемане на
различни от неговите настройки послания, то по презумпция винаги остава на пласта на
регистриране и акумулиране на собствените си смисли (тоест дори нещо да е с
положителен знак, Егото няма да го регистрира, защото самото то е „настроено“ да
вижда знак минус).
2. Чувствата са резултат от начина на приемане и класификацията. Този начин е следствие
от нагласите. Колкото повече вибрира човек около това да отстоява приетите вече нагласи
(защити), толкова повече отхвърля възможността да „вижда“ всички нюанси в света. Този
избирателен метод фиксира възприятието по-интензивно и по-устойчиво върху „познатото”!
И се възприема като глобална истина...
Ако се вгледаме честно в себе си, се осъзнава, че Егото е изпълнител, който (поради
незнание) заблуждава и интерпретира. Необходимо е елиминиране на очаквания и „търсене” на
дуалност в събитията. Няма само „+“ или „-“. Те са винаги в хармонична симбиоза, винаги са и
двете, независимо за какво става дума - дали събитие, обект или субект. Ако събитията се
приемат като факт, се приема и правото на другите да са това, което те сами са пожелали за
себе си. Стига се до истинско приемане на фактите - такива, каквито са. Без филтриране от
Егосмисли, защото всеки факт е само проекция на собствено възприятие и няма нищо общо с
онези, към които е насочен (Аз си мисля, че те си мислят, че аз съм идиот! Кой всъщност ме
мисли за такъв?). Когато се реагира на нискочестотна вибрация с високочестотна, втората
асимилира (поглъща) първата и така се предотвратява слепване (получаване на огледало) на
дифракционните решетки.
3. Приемане на самите себе си – самооценка.
Имало някога каменоделец, който бил недоволен от себе си и от работата, която
вършел. Един ден той влязъл в магазина на заможен човек. Видял купувачите, суетящи се
около отрупаните със стока рафтове.
- Ех, ще ми се да съм като този късметлия! – казал си каменоделецът.
В този момент, за голямо негово учудване, заел мястото на търговеца, спечелвайки както
имането му, така и завистта на онези, които били по-бедни от него. Новоизлюпеният
богаташ бил щастлив, докато не се случило така, че покрай дома му минал знатен
велможа, придружаван от прислужници и войници. Всички му се кланяли, независимо от
възрастта и социалното си положение. Тогава нашият герой си пожелал да бъде велможа и
тутакси станал такъв. Хората му се подчинявали и задоволявали капризите му. Веднъж
обаче го заболяла глава от августовската жега. Той погледнал начумерено към небето и си
помислил:
 - Колко е мощно слънцето! Искам да съм слънце!
В същия миг се превърнал в небесното светило. Гледал отгоре целия свят и му се
наслаждавал, докато голям буреносен облак не застанал пред него.
- Облакът притежава повече власт от мен! - рекъл си той. - Нека да съм облак!
Трансформирал се за пореден път и... запроливал дъжд над околността. Изведнъж усетил,
че нещо по-силно го избутва и разбрал, че това е вятърът. Веднага решил да е вятър и да
бушува над гори и поля. Когато и това желание се сбъднало, той се блъснал в нещо, което не
можал да помръдне – огромна, величествена скала.
- Колко е могъща тази скала! - помислил си. – Иска ми се да съм като нея!
Тогава се превърнал в здрава канара, по-твърда от всичко на земята. Както се извисявал
спокоен и непоклатим, чул звук от клин, забиван в снагата му, и почувствал, че се троши.
- Какво би могло да бъде по-силно от мен? - запитал се той.
Погледнал...
И там, в ниското, съзрял... един каменоделец...
При приемане на нещата като факт,а не като оценка, всяко действие води до резултат. Ако
е това, което сме търсили или очаквали – добре. Честната самооценка ни тласка към по-добри
резултати. Ако не е онова, който сме целили – пак добре. Добиваме опит как да се справим
по-добре следващия път. Това е опитност от една страна и от друга, е урок, предизвикващ
търсене на повече възможности... Да се концентрираме само върху един детайл само защото
така е по-удобно, или повече ни харесва, означава да пропуснем да видим огромното
пространство от възможности:
Веднъж един учител направил черно петънце на един бял лист и го показал на учениците.
- Какво виждате? - попитал учителят.
- Едно черно петънце! - отговорили всички в хор.
- Видяхте петънцето, което е толкова мъничко, а никой не видя големия бял лист! -
констатирал той.
Не рискувайте да изгубите големия бял лист в следване на черните петънца на
ежедневието. Животът е низ от моменти. И не успяваме да ги изживеем всичките. Но ако сте
само наблюдател в когиталността, какъв ли е ще е неустоимият копнеж да преживеете
каквато и да е ситуация? Замислете се над това...
Как практически да осъзнаем, че категориите добро и лошо са определени от самите нас?
1. Най-напред приемаме, че сме „стъпили“ здраво на негативизма като основа.
2. Тогава за всяка ситуация ще ни е нужен анализ, в който търсим позитивното - осмисляме
и откриваме неща, които водят до положителна оценка. Най-общо: всяко събитието е
прекрасен житейски урок.
Пример: Дали сме на заем пари, които не ни връщат. Прекрасно! Срещу някаква сума
сме се дистанцирали от човек с некоректно поведение. Тоест, осигурили сме си
спокойствие...
Светът е дуален. Всяко нещо е едновременно и двете - и доброто и лошото. Ако сме
избрали едната посока, без значение коя, ние я следваме... Дори си търсим потвърждения за
това, че е вярна. И всяка следваща задача ще се изпълни съобразно този избор. Ако
направлението не е фиксирано категорично и ясно, се лутаме безпътни, загубени между две
копи сено...
 Ако променим посоката, Егото ще прояви всички известни му защити и похвати срещу
този нов поглед. Всяка новост е неизвестност, която плаши... Затова процесът на промяна
изисква постоянство, упоритост, търпение и желание. Като защитник на формата, всички
решения, които Егото изпълнява, водят до въвличане и на холограмата (формата) в
този процес. Разбирането и осмислянето на взаимовръзките между мисъл и действие може
да стане след детайлно разглеждане на цялата система за „управление” на соматичното -
мозъка и невронната мрежа.
Съответствие между мисъл и действие
Учени потвърдиха, че емоционалната травма (на мисловно, ментално ниво) предизвиква в
мозъка същата реакция, както и физическата. При раздяла между влюбени или хора с
продължителна връзка се изпитва същия тип болка, каквато е тази от изгаряне например. В
мозъка се активират едни и същи центрове на болка, независимо каква е тя. Мозъкът не
прави разлика между физическата и емоционалната травма.
Всички сме изпитвали присвиване в стомаха, когато сме под психично напрежение или
стрес. Съществува пряка връзка между мисловните нагласи и емоциите, както и между
начина на мислене и физическото (телесно) състояние. Защо, например, успяваме да се
движим в пространството и да пазим равновесие? Или защо, когато вървим, не се блъскаме в
предметите, които ни заобикалят? Защото съществува една много ефикасна система
(ретикуларната активираща система - РАС), която модулира нашите възприятия за
пространството. Тоест, сигналите, които получаваме в мозъка като следствие от сетивността
на тялото, следват определена логика. И когато нещо не съвпада - мозъкът сравнява, оценява
и дава логическа интерпретация, която се базира на натрупаната опитност. Същото важи и за
емоционалните ни състояния - не може да твърдим, че сме щастливи, а в същото време
физическото ни поведение да излъчва обратното. Мозъкът не приема тези несъответствия и
търси начини да хармонизира, да установи равновесие между посланията, които получава
като емоционално и физическо проявление. Например: декларираме пред хората
непрекъснато, че всичко е наред и се чувстваме щастливи. През цялото време обаче, в
стомаха се е стаила една топка от напрежение дали другите биха повярвали на това... Това
вътрешно противоречие води до нестабилност, объркване и експанзивни състояния. И като
краен резултат – ниска самооценка, която е причина за още по-голямо объркване и така до
безкрай.

Оценката на Егото за самото себе си влияе върху функционирането на

ретикуларната активираща система и в същото време е пряко следствие от нея!

Структура на РАС
Таламус
Таламусът е структура от междинния мозък, която отговоря за обработката и разпределяне
на импулсите към кората на главния мозък. Това е информация от сетивните органи, която
под формата на сигнали постъпва в ядрото му. Благодарение на силните връзки между
таламуса и мозъчната кора, той играе роля за регулирането на сънно и будно състояния,
възбуда, степен на съзнание. Увреждането на таламуса може да доведе до перманентно
състояние на кома. РАС подава „заповеди” на таламуса, а той е отговорен за тяхното
разпространение по-нататък.
 Хипоталамус
Това е онази част от мозъка, която управлява цялата автономна нервна система. Тази
малка част от мозъка играе две важни роли: обединява психосоматичните функции и е
отговорна за поддържането на хомеостазата - свойството на живите организми да регулират
вътрешната си среда така, че да поддържат стабилно постоянно състояние чрез многобройни
динамични корекции, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми. В този план
хипоталамусът регулира редица основни функции на организма - телесната температура и
обмяната на веществата. Той получава информация от външния свят посредством сетивно-
двигателните зони от кората на главния мозък. Както външната среда, така и вътрешните
психически стимули, преминаващи през хипоталамуса, предизвикват умствени и
емоционални реакции, които ускоряват автономните и хормоналните реакции във всички
физиологични системи на тялото. Хипоталамусът е свързан чрез нервни влакна с
„емоционалните центрове” на лимбичната система и амигдалоидните ядра в основата на
мозъка. Тази връзка се влияе пряко от емоциите ни. Хипоталамусът образува част от
възходящата ретикуларна активираща система, тоест оказва въздействие на цялата
ендокринна система и оттам на целия организъм.
Амигдала
Амигдала представлява набор от ядра в мозъка, изграждащи тясно сътрудничество помежду
си. Това е онази част от лимбичната система, която е отговорна за регулиране на
емоциите. Амигдалата най-често се свърза с емоции като страх и тревожност, с чувството на
удоволствие в отрицателен смисъл - тоест на агресия. Амигдалата реагира и в отговор на
неприятни гледки, усещания, миризми. Благодарение на нея се активират състояния като гняв,
защитни реакции и др. Тя е отговорна и за задействането на наследствените признаци на стреса.
Лошото функциониране на амигдалата е свързано с тревожност, аутизъм, депресия,
нарколепсия, посттравматичен стрес, фобии и шизофрения.

Следствието…
Филтрацията от възприемане на света, се осъществява в нашия мозък. Според
общооприетото схващане така се въздейства върху целия организъм. РАС отсява стимулите,
които да подаде или игнорира, въз основа на предварително приети от нас дълбоки
убеждения! Например за една майка, която може да проспи гръмотевична буря, но се буди
от плача на детето си, функционира убеждението: „Детето е много важно за мен.“ Това е и
причината, поради която някой може винаги да се проваля, а друг (със същите стартови
възможности) - да успява. Да вземем за пример предприемач, желаещ да създаде фирма. Той
прави бизнес план, намира финансиране и стартира. Ако в РАС има програмирано
убеждението „Аз се провалям“, то РАС подава и регистрира ситуации и събития, които водят
към крах. Така от всички сетивности се допуска информация само за клиенти, които са
нередовни, и се игнорират възможностите за разширяване и развитие на бизнеса. Ако
записът в РАС е:„Аз винаги успявам”, светът около него се променя. Същият човек е на
парти и разговаря. Като цяло РАС му подава само думите на събеседника и игнорира
останалите разговори, които достигат до него като далечно жужене. Ако сред близко
разговарящите до тях някой спомене, че дава склад под наем например, тогава РАС „улавя“
сигнала и „съобщава”: „Чуй това, защото ти търсиш склад под наем!“ Ориентиран към
успех, човекът бързо наема склада и бизнесът му се разраства.
 На база на отсяването на стимулите и възможностите, РАС, управлявана от Егото, може да
определя всичко в живота ни – финансовия и професионалния успех, резултатите в личния
ни живот и т.н. В зависимост от нагласите, мотивацията, целта, която в момента си е
поставило, и убежденията, които притежава вследствие натрупания опит, Егото определя
Поле на Действие на РАС – какво да виждаме, чуваме, харесваме, приемаме! Заложило
параметрите, то задейства „системата” и определя „случките и ситуациите” в собствения ни
живот! Сега вече може да се обясни защо „виждаме“ навсякъде марката и модела на
автомобила, който наскоро сме закупили, или бременните жени, ако ни предстои раждане...
Връзките сетивност - ретикуларна формация - кора на главния мозък са двупосочни. Чрез тях
кората контролира сетивността, а от друга страна чрез чувствеността и ретикуларната
формация се променя възбудимостта на определени области от мозъчната кора.
Тук е основната грешка. Желанието за защита (и респективно контрол) е толкова силно,
че съзнателно се самозалъгваме, че мозъчната кора конролира сетивността.
И както посочихме още в началото, това е валидно не само за телесното изживяване и
интерпретация, а и за емоционалните такива, при това със същата сила. Тоест, колкото силна е
една болка от изгаряне, толкова силна е и болката от „загуба” при любовна връзка... При това
скоростта на действие е уникална. Всяка реплика, повторена три пъти (дори и несъзнателно,
но с убеденост в нейната истинност), е заповед за РАС и задейства системата за по-малко от
десет секунди... Това се отразява на тялото, на сетивността му и на начина, по който
„съществува“ светът.
Извод: Усещането за материалното влияние на света върху нас е тотална илюзия
(самозаблуда по отношение на материалност, на болка и страх, на уникалност и
неповторимост, на зависимост и т.н.).

4. Приемане на предизвикателството за промяна – утвърждения. Същност и

неврофизиологични причини за проявата им. Приемане на утвържденията като
същност – убеждения.
Ако старата програма на собственото ни поведение не води до успех, това означава, че е
време да я заменим с нова. Механизмът за това е чрез промяна на нагласите, които да доведат
до подходящи заповеди към РАС. И тя, като подизпълнител на Егото, ще активира новата
информация във всяка клетка от поверената ѝ институция . Казахме, че ретикуларната
активираща система се задейства от Егото на логическо ниво. От него зависят заповедите,
подадени за изпълнение. Тези заповеди може да са случайни фрази, които употребяваме
несъзнателно, но често повтаряме. При решение да вземем случващото се в ръце е необходимо
да осмислим, че добрата „заповед” отново е логически осмислена, пак е „нормативно”
издържана (отговаря на собственото ни законодателство – убежденията), но е вече осмислено
полезна – отвежда ни до реакции, които наистина желаем за себе си! Утвържденията са
началото на осмислената промяна. Повторени отново и отново, те се превръщат в
убеждения. За да се случи това по-лесно, можем като основа да приемем Теоремата на
Гьодел:
Независимо колко се разширява базата от аргументи, доказателства и аксиоми,
винаги ще има факти, които са истинни, но не могат да бъдат доказани.
Идеята е доразвита от Алън Тюринг (британски математик, логик и криптограф, който
успява да адаптира теоремата на Гьодел към своята област – компютъра). Той доказва, че
колкото и да се развива една машина, винаги ще се появяват проблеми, които не само,
че не могат да бъдат решени, но и не могат да бъдат предвидени. Тоест, реалността
винаги ще съдържа твърдения, които никога няма да бъдат доказани нито като верни, нито
като неверни. Спомнете си определението за факт и тезата, че факт, който се смята за
истински, може да бъде по-късно опроверган, но също така опроверган факт може да се
окаже истински. Изясняването на този процес може да ни доведе до извода за важността на
утвържденията - те са само филтър за информация. Това осъзнаване е важно, особено за
случаите, при които приети вече утвърждения (превърнали се в несъзнателни убеждения)се
използват несъзнателно. Възприемаме ги като даденост и използваме като случайни фрази в
ежедневието, които повтаряме, без да се замисляме. Но според акад. Пьотр Гаряев
структурата на речта и ДНК са идентични. Според Пьотр Гаряев заради тази идентичност
словесните звукови „сътресения на въздуха“ оказват влияние върху ДНК. Злобните и лоши
думи променят ДНК и организмът може да се разболее. А добрите думи поддържат в норма
структурата на ДНК и по този начин удължават живота. Гаряев създава устройство, което
„превежда“ човешките думи на „езика“ на електромагнитни вълни, като след това изследва
как тези колебания (добри или лоши думи) засягат молекулите на наследствеността, тоест
ДНК.
... думите може да бъдат по-лоши и от бомби: те се „взривяват“ в генетичния апарат
на организма, нарушавайки наследствените програми, което води до мутации,
предизвикващи дегенерация. Мощността на думите е толкова голяма, че е възможно дори
да разкъса цели хромозоми. (Пьотр Гаряев)
В рамките на няколко седмици (по 3-4 часа на ден) магнетофон в близост до семена на
растението Arabidopsis „рецитира“ груби фрази и думи. В резултат семената загиват. А
оцелелите се превръщат в генетични мутанти. От друга страна, когато от апарата звучат
добри и „топли“ думи, дори разкъсаните спирали ДНК зарастват и семената „оживяват“.
От растения до хора има огромна разлика. Изследванията и всичко посочено и доказано до
тук показва, че генетичният апарат на всичко съществуващо работи по едни и същи
универсални закони. Всяка изречена дума не е нещо друго, а вълнова генетична програма,
която променя живота – казва Гаряев. - Понякога думата може да работи като убиец и
да причини рак, а друг път да лекува. Заложените като информация честоти на емоция в
речта се „имплантират“ в ДНК и се проявяват като „филтри“ (защита) за възприемане на
информацията. Енергията на околната среда (например аура), смесена с високите честоти
на емоциите, възбужда появата на огромни мощности. Всяко емоционално сътресение (или
наситена с емоция мисъл) се смесва честотно с енергията от аурата и рязко увеличава
мощността на излъчването на обекта. Затова „живите“ светят по-интензивно. Процесът се
предизвиква от претоварване с информация. Промяната на честотите в аурата води до
„отваряне“ или „затваряне“ на информационния поток на енергията. Ниските честотни
вибрации на гняв, страх, агресия, ревност и т.н. „затварят“ потока, а съответно честотите
на любов, състрадание, прошка, честност и т.н. го „отварят“. Енергията присъства винаги,
но при определени условия тя „преминава“, а в друге не. Този процес беше вече изяснен
(ефект на Казимир за решетките). Чрез опознаването на вълните, полетата и енергията
всеки от нас може да открие собствената си същност (енергия), която няма да е вече нещо
непознато и плашещо и тогава няма да я „затваря“. Човек може да използва същата тази
енергия, за да промени в себе си нещата, които не желае или не харесва..., както и светът
около себе си, влияейки му чрез собственото си емоционално електромагнитно излъчване.
Това е възможно, защото енергията не само се отразява от обектите, но и поглъща. Става
дума за взаимодействие - на материално ниво това се обяснява като дълбоки фотохимични
процеси, които протичат в повърхностните слоеве на веществото. Тоест в „неживата
материя“ (напр. предмети) се локализира светлинно-вълнова енергия и се излъчва от тях по
същия начин, както енергията, излъчена от „жива материя“. Тоест, тя винаги носи и
информация за емоциите. По този начин се „предава“ емоционална информация навсякъде
и нейното възприемане може да играе роля на ръководство за експлоатация (действие) към
приемащия. Магията е пример точно за това. Тя е емоционална информация, която се
използва за трансформация на енергия с цел прекодиране на събития и факти в живота на
даден човек. Енергия, съдържаща силно концентрирана емоционална информация. В много
култури използват различни предмети (амулети, талисмани), като самият предмет не е
друго, освен информациония носител на тази енергия. Тези честоти влияят, само ако бъдат
„приети“ от получателя. Ако не са в резонанс с приемащия, те не му влияят. Затова е
нужно човек да внимава как и какво говори, как и какво мисли. Да се търси съдържанието
на дадена дума, дори причините за нейният произход. Силата е в мисълта и словото и
влияе глобално на заобикалящия ни свят. Онова, което мислим и говорим определя
честотните характеристики на средата, което пък е предпоставка за дефиниране и на
развитието на даден организъм.
Новият поглед към реалността, новото тълкувание, което вълновата генетика налага,
изисква и ново съдържание, нов смисъл на влаганите и използвани известни понятия
досега. Начинът, по който тълкуваме съществуващото, в никакъв случай не е
революционно, а по-скоро фундаментално – т.е. възвръщане към изначалната основа на
нещата. В дългия си цивилизационен процес, човечеството по-скоро е избягало от
истинската същност на словото и вместо да изяснява все по-ясно понятията, думите, които
вербализират мисленето, е влагало нов смисъл в тях. И така, поколения наред. Този
смисъл, обикновено е отговарял на точно определени изисквания на дадена епоха, регион и
манталитет – обслужвал е различни институции. Фрапиращ пример в тази посока е думата
С-БОГ-ОМ, която поколения наред се е употребявала като позитивно послание към
тръгващия - остани (изпращам те) с Бога и истината! Съществуващият нов смисъл е за
раздяла, при това - окончателна. Какъв парадоксален дисбаланс за едно и също нещо... Да
отхвърлим ненужното и оставим същността!
Етимология (от гръцки etymon - истинско, действително значение, и logos - наука) е наука
за произхода и развитието на думите. В нея се изследват в исторически план по-ранните
форми на думата, измененията в значението, както и значението и произхода на морфемния ѝ
състав. Следи се разпространението на думата в чужди езици и влиянието от тях, повлияване
на значение от употребата и значението на други думи. Етимологията всъщност изучава
произхода на думите, но не като система, а като отделни явления. Получават се интересни
парадокси. Думи, които при своето създаване са били изцяло с позитивно изражение,
впоследствие стават негативни. Ето примери за някои от често употребяваните думи в
българският език, които смислово разбираме в съвсем различен, често негативен аспект:
Единение - Един-е-ние - Всички сме едно цяло, един цялостен организъм... Едва ли сме
осъзнавали този факт - Един е ние...
 Съмнение - Съм-не-ние - Не причислявам себе си като част от цялото (капсулация). По
скоро съмнението се приема за нещо положително, за необходимост.
Благодаря - Благ-дар-ра - Благ дар от бога на Слънцето (Ра). Едва ли по този начин
изразяваме благодарността си...
Природа - При-рода - При корените, рода към който принадлежим...
Живот - Жив-от... - Живи от ... Светлината, която дойде от... Себе си.
Чудо! Вижте! - обикновено употребяваме свързани двете думи - чудовище
Отречено, отказано – приема се като отхвърляне и неприемане, а всъщност е онова,
което е речено или казаното от самите нас и кодирано честотно с собственото ни ДНК…
Мозък
Човешкият мозък разполага с около сто милиарда неврона и близо 150 000 км. кръвоносни
съдове, използващи около една пета от кръвта. За неговата дейност е необходим и 25 % от
общия кислород в организма. Мозъкът има способността да обработва 10 000 трилиона
операции в секунда! Общият им брой за един средностатистически живот е 1 с шест
милиона нули, или около 6 млн. тома литература. Тоест капацитетът му е неизчерпаем!
Затова сме с неограничен потенциал за учене. Интересен е моментът, че мозъкът е активен
повече през нощта, отколкото през деня. Ключовата идея, която неврологията предлага, е
възможността за приспособимост или пластичност на мозъка. Науката доказа, че мозъкът е
като мускул. Ако го упражняваме и използваме качествени техники за развитието му,
резултатът е успешен, независимо от възрастта. Мислите, като негова функция, са съвсем
истински! Това са електромагнитни импулси. Съвременната апаратура вече може да ги
засече и измери. Активността на мозъка може да бъде регистрирана и дори визуализирана с
диаграма. Още през седемдесетте години на ХХ век учените откриват, че той функционира в
диапазона основно на четири честоти: алфа, бета, тета и делта, които се явяват различни
нива на вибрация на тези импулси.
Съзнание и познание – съзнавано и несъзнавано
Съзнанието са онези 17 % от префронталния мозъчен кортекс, с които мислим и действаме
активно. Останалите 83 % науката нарича несъзнавано. Колко ли мисловни операции се
извършват там във всеки един момент между стоте милиарда неврона? Известно е, че във
всеки един момент в мозъка се обработват около четиристотин милиарда бита информация.
Скромните 17 % означават, че осъзнаваме 1/2000 от нея! Несъзнаваната част от
информацията (тоест останалите 83 %) е активна и през нощта. Това е причината много хора
да си „спомнят” гениалните прозрения в съня си. Тази несъзнавана информация контролира и
„естествените” процеси като дишането, двигателните функции, отделителните функции.
Освен това взема и голяма част от решенията в ежедневието - така не осъзнаваме, че до 97 %
от времето всичко, което правим - действията, думите, дори изводите ни за живота, са на
автопилот!
Кой решава какво да е запаметено?
Преди всичко, това е Егото. Според някои от най-широко приетите теории в психологията
95 % от нагласите, убежденията и възприемането на света се „записват“ в периода до седмата
година. Дооформянето и затвърждаването на тези знания и убеждения се случва до 13 - 14
годишна възраст. Изследванията показват, че малко хора след тази възраст предприемат
забележими промени в мирогледа и изобщо в живота си!
 В ранна детска възраст съзнанието ни е като отворена купа, в която всички наливат,
каквото имат под ръка. Телевизионни предавания, семейни скандали, роднини, изнервени
учители – всичко това дава стартовата информация за това кои сме, къде сме, какво можем да
си позволим в живота, какви са правилата и до къде можем да стигнем. След седмата година
възможностите намаляват драстично и затова се приема, че натрупаното дотогава остава като
устойчива представа за света. Тя определя нашето бъдеще. Доказано е, че повече от 85 % от
хората повтарят почти дословно живота и резултатите на родителите си. Повтарят нагласите
им. Ако сте израснали в среда на песимисти, е трудно да се чувствате и държите като
оптимист. Минали през мелницата на финансовата оскъдица, вероятно се чудите как да си
платите сметките. В среда на враждебни взаимоотношения е нормално и личният живот да
изобилства от такива.
Убежденията и вярванията, записани при израстването, предопределят собствения ни
мироглед. По живота в момента можем да съдим за устойчивите си идеи и нагласи, както и за
това какво мислим за самите себе си. Всичко, което харесваме или не, има първопричина.
Несъзнаваното действа във всяка клетка от тялото. Всяко събитие, която Егото е приело за
истина, е било фиксирана като опитност във временната памет и изразено след това по
някакъв начин в нашата реалност. Голяма част от реакциите ни са запаметени като
съвкупност от факти и чувства - разбирането ни преминава през емоцията, преживяна при
събитията в миналото. И тази емоция остава като катализатор фиксирана там. Тя ще
продължи да се изразява в живота ни без каквото и да е съзнателно участие в процеса.
Убежденията са пример за това. Сборът от всички наши убеждения и вярвания плюс
колективните убеждения и вярвания, наследени от средата, както и собствените виртуални
интерпретации за всички тях, са цялостната парадигма – рамката, която определя
параметрите на собствения ни живот!

Мозъкът не прави разлика между това, което „вижда“ наоколо, и това, което си спомня,
защото се задействат едни и същи невронни мрежи. Той е съставен от мънички нервни
клетки, наречени „неврони”. От тях, като пипала, излизат разклонения, които достигат и се
свързват с други клетки, образувайки по този начин невронната мрежа. Всяка връзка, която
формират, се превръща в мисъл или спомен. Мозъкът изгражда всичките си понятия въз
основа на асоциативната памет. Всички идеи, мисли, чувства са вградени и взаимосвързани в
тази невронна мрежа и между тях има сродство.
из филма „Мистерията на живота”

Когато електрохимичен сигнал премине по невронната мрежа, между някое от

разклоненията и „магистралата” на мрежата „прескачат“ импулси. Да приемем, че
въпросните „магистрали” са две – за негативни и за позитивни мисли (виж схема 12).
Разделението е условно, защото мозъкът не разграничава импулсите (това го прави Егото).
При наличие на отрицателна мисъл разклонението отива към съответната „магистрала“.
Честото изпращане на импулси към нея води до интензивно взаимодействие. Идва момент, в
който разклонението се слива или срасва с нея (така има по-малко съпротивление). Тогава се
наблюдава пристрастяване към определено поведение, изрази и начин на разсъждения като
цяло. Какво би се случило, ако е необходимо да се отклоним от познатата ни негативна схема
и се наложи да дадем положителен отговор за нещо? Разклонението „опитва” да се откъсне
от негативната „магистрала” и да подаде импулс към позитивната. Но, свързано с първата, то
не може да осъществи преместване и отправяне на сигнал към втората. Зададен и
програмиран да достигне до определена положителна зона обаче, импулсът тръгва по
единствения си възможен път и след поредица от преминавания и прехвърляния в мрежата,
се озовава в този положителен сектор.
Резултатът на практика е такъв, че на въпрос, на който желаем да отвърнем
утвърдително, отговорът, който се сформира и чува, е: „Става”, „Бива”, „Добре е” и т.н.
Но не и: „Да, отлично!”, „Превъзходно!”. Свикнали веднъж с негативни послания, дори не
обръщаме внимание, че те стават част от нашата същност и че даваме неподходящ пример
на околните. Може да не сте съгласни с това, но се замислете, че запитат ли ни: „Как си?”,
обикновено изричаме по инерция: „Горе-долу” - низходяща градация, която провокира
понижено самочувствие и самооценка.
Ние формираме свои модели за действителността. И колкото повече данни трупаме,
толкова по-точен става моделът ни. В крайна сметка съчиняваме и си разказваме приказка
за това какъв е светът около нас. Всяка информация, която обработваме и която
получаваме отвън, е неизменно оцветена от миналите ни преживявания и от
емоционалната реакция на възприетото от нас. Кой ни направлява, когато се поддаваме на
емоции или когато ги контролираме? От физиологията знаем, че нервните клетки, които
изпращат импулси заедно, са съединени. Ако правите нещо отново и отново, тези нервни
клетки образуват стабилни връзки. Ако всеки ден се ядосвате и се разстройвате,
страдате, намирате си оправдание да се правите на жертва, вие създавате нови връзки и
ежедневно градите вашата невронна мрежа. И тя вече е здраво свързана с всички онези
други нервни клетки на така наречената „самоличност“...
из филма „Мистерията на живота”
Може ли тази връзка да бъде прекъсната?
По същия закон нервните клетки, през които не протичат едновременно импулси,
престават да са свързани. Те губят постоянните си връзки, защото всеки път, когато
прекъсваме мисловния процес, който предизвиква химическа реакция в организма, тези
нервни клетки по малко разграждат връзките си.
из филма „Мистерията на живота”
Разградените по този начин връзки бихме могли да „пренастроим” (от позиция 1 към
позиция 2). Как става това? Започваме да променяме собствените си нагласи с помощта на
утвърждения. Всички негативни убеждения, които сами сме си създали, променяме в
позитивни. Често не си даваме сметка, че имаме такива, или направо отричаме тяхното
съществуване в начина ни на мислене. При добър анализ обаче, можем да ги открием. Най-
често срещаните негативни убеждения са: „Нямам време“, „ Нищо не зависи от мен“, „Нямам
пари“, „ Нямам приятели“, „ Не мога да си го позволя“ и т.н.
Да обобщим казаното дотук – чрез утвърждения променяме нагласите на Егото и по този
начин определяме Полето на Действие на Ретикуларната Активираща Система. Самите
утвърждения и Полето на Действие са в тясна взаимовръзка: утвържденията създават
убежденията в полето, а полето предопределя какви ще бъдат утвържденията! От този
омагьосан кръг е възможно да излезем единствено ако осмислим себе си и своите желания –
към какво точно се стремим! При конкретна яснота в тази посока формулираме правилните
утвърждения, които повторени многократно са заповеди за РАС. От този момент нататък
процесът се автоматизира, утвържденията се „срастват“ като убеждения в системата и по
естествен път ни отвеждат до целта. Самата пренастройка е в наша власт, зависи изцяло от
нас!
Разбирайки себе си, осмисляме Егото и неговите влияния, овладяваме го с промяна на
самооценката чрез утвърждения, които са заповеди към РАС. Тя пък черпи информация от
собственото си Поле на Действие - убежденията ни. Така, намерили се, сливаме ИМЕ’ с
ИМЕ” и се трансформираме в хармонизирана индивидуална холограмна същност! Слети в себе
си, вече е възможно да се приобщим към общата енергийност, защото всички сме Едно!
Остава... да приложим тези стъпки на практика...! Не бива да се забравя, че Егото обръща
внимание и се съобразява единствено и само със собствената си опитност. Какво имам
предвид?... Ако нещата само ги четем, разбираме и осмисляме, само увеличаваме полето на
действие на Егото, без да се промени практически посоката на неговото изпълнение. За да се
случи това е необходимо практическо действие в посока на осъществяване на утвържденията.
И идва осъзнаването...
Осъзнаването включва общия Анализ - анализ на разбирането, осмисляне на това
разбиране, практическото емоционално действие, разгледано впоследствие неемоционално
(като факт за някой друг), обследване на резултатите от всички възможни гледни точки и
достигане до извод. Извод, който сме направили за себе си от този анализ. След това
практически отново го прилагаме достатъчно дълго време - толкова дълго, че го превръщаме
в същност, в убеждение, в собствен мироглед. И следваме тази последователност за всяко
нещо, докато самоосъзнаването като такова стане същност на съществуване...
Едва тогава започваме да изживяваме истински живота си... За да Е!
Притча разказва за орлово яйце, което по някаква причина попаднало в полог с кокоши
яйца. Било мътено заедно с останалите. Излюпило се орлето и квачката го отгледала
заедно с другите си пиленца.
Орлето, убедено, че е кокошка, ровило в земята с клюн, за да намери червеи, и правило
всичко останало, което се очаква да прави една кокошка. Понякога обаче, когато над двора
прелитали птици, то изправяло глава към небето и душата му се изпълвала с един непознат
копнеж... Искало да лети – там горе във висините. Да се рее на воля в простора..., но знаело,
че това не е работа за птиците от неговия вид - кокошките не правели такива неща. Не били
родени за полет във висините… Макар и след триста години, орелът приключил жизненият
си път... като кокошка! Умрял... без да разбере, че е роден за полет! Разпознахте ли някого
в тази притча? Може би се запитате дали сте родени за висините или да се ровите в
прахта...
5. Приемане на общността като необходимост за Егото – взаимоотношения.
Никой не ме разбира?
Може би има разлика между онова, което мислите за себе си, и това, което всъщност сте.
Или не живеете, както бихте желали. Не правите нещата по начин, който би ви удовлетворил.
Затова околните не ви виждат в истинската ви светлина. Съдят за вас по вашето поведение, а
вие предпочитате да ви оценяват по намеренията, вижданията и идеите ви.
Успокояващо е да смятате, че никой няма представа за проблемите и неприятностите ви и че
просто не ви разбират правилно: Хората не ме харесват (факт) - следователно те не ме
разбират (оправдание, а не причина). Ако мислехте, че другите ви познават отлично и не ви
одобряват, това би било смазващо. Затова Егото търси отговор, който да носи спокойствие, а
именно: обкръжението ви е сбъркало при оценката за вас. И дори не се замисляме, че
грешката е в нас. Ако имаме нужда от обяснения, успяваме да си ги сътворим. Оправданието за
произволна ситуация е като дупето – всеки си го има и си го носи. И колкото и да мирише –
негово си е! Така е, но не е ли по-добре да приемем факта, че не е възможно всички да ни
обичат?
Егото изтъква като довод своята уникалност. И затова подвежда, че неразбирането е
неповторимост. Може и така да е. Но подобни идеи отдалечават от откриването на истинската
същност. Един анализ, безпристрастен и критичен, с проверка (неизкривена обратна връзка),
би показал как реално стоят нещата.
И все пак каква е практическата възможност да стане това?
Егото смята, че винаги определя верния критерий за правилност и коректност. Дали е
така? Какво приемаме от света около нас? Единствено онова, което Егото, чрез РАС, е
допуснало да се приеме в мозъка. „Чуваме” онова, което предварително Егото е решило, че
ни интересува. „Виждаме” само нещата, които Егото е решило да видим и така нататък. В
крайна сметка Егото прави оценки според собствените си смисли, оформили
световъзприятието му. Ако е постигната някаква взаимност в дадена ситуация, Егото ни
тласка към притежание и върши всичко възможно да го отстоява. Резултатът - никога не сме
доволни и удовлетворени! В момента, когато открием хора, с които се разбираме, и
осъществим добри взаимоотношения, започват сформирани от Егосмислите проблеми и
скоро всичко приключва. Това се случва поради оценките на Егото, водещи до желание за
притежание и очаквания за осъществяване. Заблуждаваме се, че имаме взаимоотношения, а
всъщност обслужваме единствено Егото. Така виждаме у другите това, което отговаря на
нашата представа за тях, чуваме това, което желаем да чуем, и приемаме като цяло всичко,
издържано в смисъла, вложен от Егото. Самото поле на действие на Егото стига още по-
далеч - изтласква ни постоянно към необходимостта да се чувстваме жертва, защото тогава
неговите защити биха били оправдани. И започваме да се оплакваме, че другите не ни
разбират, че сме самотни. А как биха могли, след като липсва взаимно отношение. Налично
е единствено Егоотношение, излъчено и прието от самото Его. Основна причина за
усещането за самота!
Варианти на практическо действие
Честността е най-хубавият навик.
Древноиндийска поговорка
Да открием честността в себе си. Това дава възможност да осъзнаем собствените си
силни и слаби страни. Има ли смисъл от това да изучаваме недостатъците си? Естествено.
Само когато познаваме дадено нещо или състояние в дълбочина, можем да го анализираме.
Кой може да каже за себе си, че е напълно честен? Освен това, не съществува общоприет
подход към честността. „Малката лъжа” присъства във всички сфери на живота ни.
Честността се свързва предимно със словесния израз на човека. Действията, които се
отклоняват от конкретна необходимост в даден момент, рядко се разглеждат като нечестност
– например усмивката, когато се чувстваме тъжни. Потискаме яростта, гнева и агресията,
защото са неприемливи за възрастния зрял човек. Приемаме покани, които не ни доставят
удоволствие. Всичко това има отношение към честността.
Да бъдем честни означава не само да казваме истината, но всичките ни постъпки да
съответстват на истинското ни състояние, да изразяваме онова, което всъщност усещаме.
Желанието да говорим за себе си и да покажем своите недостатъци само откъм тази
страна, от която ни е най-изгодно - ето главната причина за нашата неискреност.
(Ларошфуко)
Предпоставка за честното поведение е осъзнаването и признаването на това, което се
случва. За много хора това се оказва трудно. С години сe потискат безпокойство, гняв, тъга.
Замаскират се и не е чудно, че възприятията след това се променят. Много по-лесно е да се
създават и поддържат нужните състояния, изисквани от социума, отколкото да възприемаме
честно себе си. Това е в приоритетите на Егото – да гради защити и маски. Но при това
„изграждане” се стига да момент, в който сме се „защитили” дори от себе си. А как можем да
очакваме от другите да ни приемат, ако ние сами не можем да приемем себе си? Тук
честността опира до приемането, за което вече стана дума. Желаем да бъдем приети, но не сме
готови да приемаме. Желаем да говорим за вътрешния свят на другите, но не сме готови да
отворим портите на собствените си крепостни стени. Как можем да очакваме другите да
признаят вътрешния ни свят, ако не си позволяваме дори да го изразим? А не го правим
заради страховете... Уникални парадокси на Егото!
Честността е качеството на човека да приема и произтича от самия човек. Честността е за
човека. Тя е единично отношение към, на и за себе си. С въпроса за честността е свързано
нежеланието ни да допуснем това, от което се страхуваме. Всяка нечестна постъпка е израз
на страх. Разбира се, намират се различни „разумни” обяснения за оправдание на постъпката
(например „вниманието” към околните, които да не нараняваме, дори да имаме основание).
Имаме желание да бъдем честни с хората, които харесваме, но срещу гаранция, че те ще ни
обичат такива, каквито сме (това прилича повече на търговия - даваме, за да получим, но
първо другите дават, защото съществува страх, че ще излъжат). И желаем първо другите
да дадат тази сигурност, а чак след това сме склонни да покажем и предоставим истинския си
вътрешен свят. Мнозина чакат другите да направят първата стъпка. И ако това не стане, те -
другите - биват определяни и оценявани като виновници за собствените ни нещастия. Тоест,
прехвърля се отговорността за определено състояние, за даден мироглед върху другите. Но
прехвърлили я, изпадаме сами в зависимост от техните правила, виждания, убеждения. И тъй
като са техни, им нямаме доверие...
Колкото е по-честен човек, толкова по-малко подозира другите в безчестие. Низката
душа подозира най-низки подбуди дори и в благородните постъпки.
Цицерон
Честността се явява функция и на доверието. Доверие към, на и за себе си, както и към, на
и за всичко останало. Само онзи, който вярва, може да е честен. Честността е приемане.
Ненагласено, неилюзорно приемане на себе си и света. Честността е функция на Его,
прибрало полето си на действие, за да остави място за информацията от когиталността.
Информация, която приема с доверие...
А справедливостта е оценка, егосмисъл, който е предопределен от собствените нагласи и
убеждения. Справедливостта е сравнение - между истинските факти и филтрираното от
Егото собствено възприятие. Справедливостта е функция на Егото, което разпростряло
полето си на действие, не преотстъпва място за друга информация. То се съобразява
единствено и само със собствените си правила. Правила, ограничени и филтрирани, които
Егото очаква да бъдат спазени от всички останали...
Разликата между справедливия и честния човек е очевидна...
 Можеш ли, обаче, да бъдеш справедлив, ако вътрешно в себе си не си честен?
Извод: Причина за липсата на честност са страховете. Ако желаем да сме честни, е
необходимо да се изправим пред тях. Когато ги срещнем и ги приемем, ще разберем, че са
безполезни, че в действителност са илюзия. Честността разрешава проблемите. Честността се
явява пълна отдаденост към, на и за себе си, както и към, на и за всичко останало... Но нека
не забравяме, че
Чистосърдечната искреност може да строши и камък.
Китайска пословица
***
Осъзнавайки себе си като енергийна същност, включваща в себе си собственото си
творение - Егото, вече сме успели да се идентифицираме като Индивидуализирана
Мисловност Единица - получили сме ИМЕ! Различията между нас - като начин на
възприемане на самите себе си и света - предопределят и вариациите на взаимоотношенията
ни. И ако те се базират основно върху Егосмисъла, който влагаме в тях, резултатът винаги е
компромис, което означава вътрешно неприето съгласие с външно събитие, тоест
вътрешно противоречие в Егото. Компромисът обезличава участниците в събитието и не
позволява разкриване и разгръщане на истинската им същност. Как да елиминираме
компромисите, а в същото време да трансформираме негативните си усещания в позитивни,
за да сме щастливи?
Правим точно обратното на онова, което Егото смята, че ни обслужва... Егото смята, че
винаги сме прави – приемаме версията, че винаги грешим. Егото търси доказателства, че сме
отворени и „широко скроени” и възприемаме света истински. Допускаме обратното - че сме
капсулирани и затворени и винаги пречупваме видяното през грешен филтър. Тоест правим
всичко онова, което да накара Егото да се усъмни в самото себе си. И го правим дотогава,
докато не започнем да „гледаме” на себе си като нещо извън нас... Целта е да „отделим“
Егото от истинската си същност, за да го опознаем и анализираме безпристрастно. Това,
естествено, е свързано с болка (разбираме, че не сме идеални), с много разочарования (всички
мислят, че сме „изкукали”), с много промени – запознанства и раздели, които носят тъга.
Хората, които сте харесвали (защото са били като вас), вече не ви допадат (мислят
различно, негативно), а за нови контакти не се чувствате готови. Бавен, катарзисен процес.
Процес, който всъщност не продължава повече от три месеца... И може би това е най-
доброто. Защото

по-добре да се мъчим 89 дни и след това 89 години да се чувстваме щастливи,

отколкото да се мъчим 89 години, от които може би евентуално ще сме щастливи 89
дни.
ivomir
Когато „отделим“ Егото и го анализираме безпристрастно, то разбирането, осмислянето
и осъзнаването водят до хармонично приемане на промяната от самото Его. То допуска и
пожелава тази промяна и е възможно „грешните“ убеждения от оценени емоционално
събития в миналото да бъдат трансформирани. Новоизградените убеждения вече ще
определят Полето на Действие на РАС (основен изпълнител на решенията на Егото). Така се
осъществява сливане на знанието на Аз-а с опитността на Егото - хармонично единение с
изначалното намерение на когиталността!
 Истинската хармония е възможна при сливането вътре в себе си – осъзнаване на
истинската същност на Аз-а - индивидуализираната мисловна единица (ИМЕ*), включваща в
себе си индивидуализираната мисловна енергия (ИМЕ‘ - информационната част от
когиталността) и индивидуализираната мисловност Его (ИМЕ“ - холограмната част от
когиталността - материализирано проявление).
Малко преди Коледа млад мъж се спрял да купил елха. Докато разглеждал дръвчетата,
видял познат, дошъл за същото, и решили да пийнат. След почерпката мъжът се запътил към
своя дом и за да не загуби дръвчето, го вдигнал и държал пред себе си - да му е пред очите...
Чашките, които били малко в повече, го карали да залита и той сновял по шосето между
двата тротоара. Група весели младежи го видели и му се присмели:
- Гледайте го този как ходи ту в една, ту в друга посока...
- Какво се смеете, бе - обидил се човекът с борчето. - В тази гъста борова гора и вие ще
се объркате...
Това правим през целия си живот. Вземаме си борче (Егото с неговите нагласи и
убеждения, сътворено според смислите Така правят всички), поставяме го пред себе си, за
да не го загубим (желание за притежание) и поемаме по пътя към щастието си, жалвайки се
(приели ролята на жертва) от горите (оправдания, за които са виновни другите), които ни
пречат да видим красотата на света... Смешно и... тъжно...
За да не се лутаме в създадената от самите нас борова гора, нека овладеем Егото чрез:
Осъзнато очакване на промяна без действие - все чакаме някой да ни помогне,
изживявайки се в същото време като жертва в жестокия свят...
Осъзнато-принудителна промяна само вътре в себе си - четем, обучаваме се,
ходим по семинари, но не прилагаме наученото на практика. Така се самозалъгваме, че
осъществяваме промяна, която не извършваме, но можем да говорим за нея,
декларирайки модерни, добре заучени фрази...
Осъзнато-принудителна промяна вътре в себе си, чрез упорити, последователни
и търпеливи практически действия - така реално, на практика определяме
разрешената зона за изява на Егото и откриваме себе си, възможността да творим и
по този начин да сме щастливи. Промяната е един постоянен процес... Ако спрем
движението си, тя спира да съществува!
Приемането, честността, търсенето на възможности „отварят” решетката на Егото.
Премахват голяма част от неговите филтрации. Важно е да се разбере, че тези филтри са
поставени и приети от самите нас в името на някаква сигурност. И понеже са си „наши”,
функцията за притежание е особено силно развита. Това „натрупване” на сигурност може да
затвори решетката за външна информация. Но окончателното затваряне на решетката на
Егото предизвиква код самоунищожение на холограмата (неизлечима болест, инфаркт,
внезапен инсулт и т.н.). След известен период (само според линейно протичащото време на
холограмата), холограмата се проявява отново, за да изпълни задачите, които в предишното
проявление не са били завършени. В когиталността пространство и време не съществуват,
затова самите проявления могат да са с различен интензитет и продължителност. Тоест,
смърт няма. Има само промяна на състоянията. Характерен момент е, че при смяната на тези
състояния, холограмата губи своята памет за предишни такива. Точно както е при водата –
при преминаване от едно състояние в друго, тя губи своята памет. Основен приоритет при
всяко проявление се дава на временната памет – онази, която се базира на собствената
практическа опитност на холограмата в това ѝ проявление.
Изпълнението и практическото действие при Егото се уповават на фиксиране върху
едностранното индивидуално отношение към дадена ситуация. Онова, което носи причини на
Егото за осъществяване на една от главните му функции (защита), го удовлетворява –
оценка положителна. Всичко останало е заплаха, с която не се е справило - оценка негативна.
Тоест, посоката, която то следва при собственото си развитие е еднопосочна... То не само, че
не открива хармонията, а дори когато тя е налична, то я оценява спрямо зададените
еднопосочни критерии. По този начин разполовява хармоничното разглеждане на фактите,
окачествявайки ги с категориите „добро и лошо”, „възможно и невъзможно”, „да и не”,
„плюс и минус” и т.н. При това се фиксира върху онази част, която има нужда от защита.
Така елиминира самата хармония. Парадокса на подобно събитие е краен - създава си
проблеми, които се стреми да реши... Но това е едната възможност, при която човек
остава на повърхността – нищо съществено не се случва като промяна… Другата
възможност е Егото да развива и доусъвършенства този парадокс - осъществявайки
собствената си реализация (защита на формата), защитата стига до крайност, която го
изолира от света и обезсмисля неговото съществуване. Така то няма вече от кого да се
защитава. Но зададеното направление - защита - продължава да се изпълнява. Парадокса
стига до там, че в един момент, се започва изграждане на защити срещу самите защити.
Иначе казано - за да има смисъл и нужда от защита, се премахват защитите, които са
изградени. Промените в живота на човека стават драстични, защото Егото, незнаейки какво
да прави, премахва най-напред защитите, които му пречат да получава информация от
когиталността. Тази информация, правилно оползотворена, води до уникални, нестандартни
решения и изводи. И такива личности обикновено останалите наричат просветени или
гении...
Всичко казано до тук за Егото, неговите очаквания, смисли, страхове и парадокси
предизвиква въпроса Възможно ли е да се излезе от тази схема. Докато се задълбава във
всеки детайл, в анализирането му и разглеждането от всички гледни точки, се изпуска от
поглед глобалната картина. Посочената таблица предлага различен и радикален подход за
решаването на проблемите.
По принцип винаги се стремим към определена „сигурност”. Най-общо класическото
схващане за сигурността се свежда до „…усещане за свободно от страх и опасност
състояние…”. Сигурността е функционалното състояние на дадена система, което осигурява
неутрализирането и противодействието ѝ на външни и вътрешни фактори, които оказват
влияние или могат да въздействат деструктивно на системата (влошаване организационното
състояние на системата или невъзможност за нейното функциониране и развитие). От
подобно разбиране произтичат два аспекта на понятието. Първият, физическият аспект, се
свежда до възприемане на сигурността като физическо условие за живот. То повдига въпроса
за определяне какво точно е физическо безопасно състояние. Това разбиране дава основа и на
класическото определение за сигурност. Безопасното състояние е състояние на отсъстваща,
липсваща заплаха. Най-често то се свързва с очевидни, базови определители на сигурността -
една картина на спокойно съществуване, която благоприятства и облекчава развитието.
Вторият, психологическият аспект на понятието, се свежда до обстоятелството, че страхът е
субективно усещане. Различното усещане за страх ражда „дилема за сигурността”, която
възниква в два различни „субекта”. При единия развитието на тезата за сигурността като
функция на външните условия води до отричане, оправдание, отлагане и т.н. При втория
възниква разбирането, че усещането за страх е функция и на собствените решения и
действия. Така се проявяват две „посоки” на развитие на една и съща личност. И тази
дуалност е валидна, докато не се осмисли и осъзнае, че двете направления са едно и също
нещо, при това в постоянен безкраен кръговрат... Тоест търсенето и желанието за сигурност е
в пряка зависимост от усещането за страх. Но страхът е илюзорно състояние на самото Его.
Защото вместо да любопитства (пита с Любов) и да елиминира незнанието си (следствие на
незнанието е страха), то започва парадоксално да гради защити, като по този начин
увеличава броя на страховете…
Тоест, за да усетим свободата като наистина свободно от страх състояние, е нужно да не
градим защити. Най-добрата защита е да няма никакви защити. Достигането до
удоволствието от постоянна промяна е процес на елиминиране на желанието за „сигурност“,
осъзнавайки факта, че тя е илюзия. Най-напред е нужно да пристъпим към две „закоравели“
форми на Егото - отричането и притежанието, като ги заменим с приемане и отдаване.
Лабиринта през който е необходимо да преминем, за да се осъществи замяната е свързан с
четири възлови точки:
1. Да приемаме събития и факти, ситуации и предизвикателства, независимо дали ни
харесват или не. Това не означава да се подчиним напълно на някого. Означава да признаем,
че подобно събитие, факт, ситуация, или предизвикателство съществуват, има ги Да
допуснем възможността за това. Без да сме изпробвали или усвоили дадено нещо, няма как
да го отричаме. Приемането има следните стъпки: Подготовка: Идея за допускане
(вслушване + чуване); Допускане за/на вярна възможност (въпреки убедеността в
противоположното); Признаване на съществуването ѝ (без приемане)
Същност на приемането (свързано с действие): Етап 1: съпротиви при действието – с
различна степен (водят до съкращаване/ удължаване на „агонията“); Етап 2: действие –
свързано с очакванията и посоката, която сме избрали; Етап 3: резултат (анализ + извод);
2. Да сме честни - много често дори пред себе си не сме честни, че не сме честни.
Възможно е да се греши относно нещо, в което сме убедени. Честно да се изпробват нови
опитности (без предварителна оценка или нагласа), като така се трупа все повече
информация.
3. Да сме търсачи и изследователи - винаги да се търсят нови и нестандартни
възможности за промяна, а не да се базираме на общоизвестното;
4. Да сме готови да се откажем от онова, което притежаваме. Това не означава да се
откажем от разни материални придобивки. Да се откажем от всичко постигнато като
мироглед. Да осъзнаем, че е възможно да сме приели неща, които не ни „пасват“. От това е
необходимо да се откъснем в името на промяната в самите нас. Собствената филтрация и
желание за притежание на нещата, които сме изграждали в себе си - някои от тях с години...
Ние сме такива и така си се харесваме. е едно от основните неща, от които е редно да се
променим ( може и да лъжа от време на време, ама то е за добро). Качествата, които
притежаваме са наши и ни харесват, затова се опитваме да ги оправдаем, или прикрием, но не
и да се откажем от тях... А това не би довело до истинска промяна. Само би удължило
агонията, от която така или иначе желаем да се откажем. Агония, страдание? Или промяна и
щастие, комбинирани с уникални възможности? Тук всеки има право на собствен избор...
 Част ІІІ
ІІІ. Практика на сливането
Единение - основи за неговото осъзнаване. Всичко е мислещо.
Интуиция - търсене за приемане.
Сънища - осъществената търсеща връзка с несъзнаваното за „себе си”.
Осъзнато сънуване.
Медитация - енергийно навлизане в „себе си”.
Регресия - енергийно търсене в дълбочината на Библиотеката.
Акашови записи - енергийно писане в Библиотеката.
Осми принцип - принцип на когиталността.

Всичко е живо, мислещо, чувстващо...

В Румъния камъните, наречени трованти, на пръв поглед не се отличат от обикновените
камъни. Децата често играят върху тях. Според местните хора това са „живи камъни“. В
повечето случаи тези камъни имат закръглена или обтекаема форма и са лишени от остри
ръбове. На външен вид малко се отличават от останалите камъни, които в тези райони са в
изобилие. Но след дъжд с тровантите започва да се случва нещо уникално: те като гъби
започват да растат и да увеличават размерите си. Всеки тровант с тегло от едва от няколко
грама може след време да порасне и да тежи повече от тон. Младите камъни растат по-бързо,
като с възрастта им нарастването им се забавя - точно както е и при хората. Повечето от
растящите камъни се състоят от пясъчник. Вътрешният им строеж също е необичаен – ако се
разцепят наполовина, както при дърветата, могат да се различат отделни пръстени около
неголямо твърдо ядро. Може тези пръстени да са свързани с броя на годините, които е живял
камъка. Някои от тях се приплъзват дори от място на място. Строежът на новите трованти е
същият както и у другите – по-стари камъни. Във вътрешността също има ядро, в което е
заключена основната загадка за учените. Ако растежът на камъните може по някакъв начин
да се обясни от научна гледна точка, то процесът на деление на каменното ядро не се връзва с
никаква логика. Целият процес на размножаване на тровантите напомня за пъпкуване,
поради което някои специалисти сериозно се замислят над въпроса не са ли тези камъни
неизвестна досега неорганична форма на живот. Тоест, освен че растат, трованти са способни
и да се размножават. Това става след като повърхността на камъка се намокри и на нея се
появява неголяма издутина. След време тя се разширява и когато теглото на новородения
камък стане достатъчно голямо, той се откъсва от майката. Необичайните свойства на тези
камъни са известни на местните жители от преди повече от 100 години, но те не им обръщат
особено внимание. Днес тровантите са защитени от закона. Странността на тровантите кара
някои специалисти да се замислят дали тези камъни не са някаква неизвестна досега
неорганична форма на живот, но учените така и не са успели досега да разкрият тайната
напълно...
Живите камъни от Долинната на смъртта
Долината на смъртта се намира в източната част на Калифорния, почти на границата с
Невада . Тя е най-ниското място в Западното полукълбо (86 метра под морското равнище) и е
най-горещото място на Земята. В южната част на Долината на смъртта е разположена плоска,
глинена равнина, която е дъно на пресъхналото езеро. Тя се нарича Долината на движещите се
камъни (Racetrack Playa). През последните десетилетия са наблюдавани стотици камъни с
размери от футболна топка до половин тон, които се движат в различни страни, оставяйки
видими следи: завои или пресичане на собствените си следи, единично или на групи, а в групи
те се движат паралелно. Тези бягащи камъни оставят бразди след себе си, еднородни по
своите геометрически параметри, което показва за постоянство на прилаганата към камъните
сила, равномерен натиск и др. Те се движат нагоре по слабо наклонена повърхност със
скорост около половин миля за час. Следите от движението им се запазват до седем години.
Дъждовете в долината са голяма рядкост, а следите оставени от камъните, често са насочени
срещу посоката на ветровете в долината!
Феноменът на пеещите цветя е документиран в Даманхур – място в Северна Италия,
където живеят хора, посветили се на живот в неразривна връзка с Природата. Вече 40 години
изследователи експериментират с растения, за да ги разберат. За целта се измерват разликите
в електрическия потенциал на листата и корените на съответното растение. Тези разлики
могат да бъдат трансформирани в измерими и видими ефекти - музика, включване на
светлина, движение на част от растението. Това, което се чува, са прекрасни музикални
композиции (като „ангелска“ музика). Растенията реагират на всичко около себе си. Но това,
което впечатлява, е усетът и отношението им към хората. Голямата тълпа край растението,
кара музиката му да замре, сякаш то се притеснява от публиката. Експериментите показват,
че растенията определено се радват, когато се научат да използват музикални гами. Дори
творят своя собствена музика с помощта на синтезатор. Когато се премахнат електродите от
растението, то спира да пее. Този експеримент доказва, че растенията са интелигентни
(мислещи) създания. Опитана е възможността да се „разговаря” с тях. Резултатът е не просто
отговор „да“ или „не“, или реплика „живо съм“. Те разговарят с нас… чрез нещо като
телепатична връзка, „четат“ и разбират емоциите ни. Едно много сложно изразяване, което
на практика е проверено чрез музиката като универсален език. Ако си припомним
изследванията на акад. Гаряев - молекулата на ДНК във водна среда издава сложна мелодия
с повтарящи се музикални фрази - интересна и хубава. Може би те са по-напред от
разбирането на подобни послания, които определено са директна връзка с космоса и
вселената. Език, който ние все още не разбираме... Така или иначе растенията мислят, могат
да се изразяват и дават обратна връзка при подобно общуване...
Растенията обичат музиката и своята собствена музика. Така че… колкото повече
създават и слушат музика, толкова по-щастливи са. А те определено умеят да го правят.
Учим ги, като им пускаме за 2-3 седмици да слушат класическа музика и медитираме заедно
с тях… След този период те вече създават собствена музика... И са щастливи...
Обикновено ги вземаме, когато правим концерти наоколо, или желаем да създаваме музика с
дърветата. Поставяме „музиканта“ близо до дървото (като има връзка между
растението и дървото) и знанието на музикалното растение веднага се предава на
дървото. Това телепатично предаване и свързаност са уникални. Дървото веднага започва
да създава музика. По този начин организираме концерти в гората. Три-четири растения,
които създават музика събираме заедно с музиканти-хора, певци, танцьори… Това създава
една много вдъхновяваща и особена атмосфера. И така… растенията са интелигентни
създания, които просто имат различен начин на съществуване, различен начин на
изразяване, различна логика… - споделя една от изследователките.
 С помощта на съвременни свръхчувствителни прибори стана възможно твърдо да се
установи, че растенията различават хората, че са чувствителни към музиката, че имат памет и
възприемат чувства като ненавист и любов. Увеличават се доказателствата за това, че
растенията изпитват и болка, радост, страх. Вече в новото хилядолетие немски учени
създадоха прибор, с помощта на който може да се чуе как растенията изразяват своите
чувства. В състояние на стрес, те активно отделят газ етилен. Апарата „интерпретира“
концентрацията на този газ, трансформирайки го като звук. Журналисти, присъствали на
демонстрацията на уреда разказват, че когато от орхидеята откъсвали вечелистче тя буквално
квичала от болка.
Много опити, проведени в различни лаборатории по цял свят, потвърдиха, че растенията са
сложни организми, които имат памет, мускули, нерви и ... музикални способности. Те страдат
от простуда, от лошо храносмилане и от… скука. Затова са и толкова емоционални и
щастливи, когато им се обръща внимание и имат контакт.
Въведение
Основата на „материалния“ свят се оказа нематериална. Когиталността е библиотека с
информация и памет за всяка вибрация - мисъл, чувство или преживяване - холографски
запис на всичко, получено или създадено от проявените форми на същата тази когиталност.
Библиотеката няма врати и няма нужда някой да ги отваря. Не е нужно да се чака пред
вратата в полето илюзиите, за да влезете в университета на енергията живот. Съществуват
модели на достъп, но по принцип входът е свободен за всеки. Нужно е желание и убеденост.
Принципите на вселената, са валидни за всяка една проявена в битието частица - от най-
голямата до най-малката - всичко е устроено по един и същ модел и се подчинява на едни и
същи закони. Методите за влизане в библиотеката на познанието са различни. Но при всички
присъства обща схема и тя е да се „изключи” логиката и да се излезе извън рамките на
Егото. То се явява ключов фактор, защото играе ролята на смесител на информацията от
Постоянната памет (когиталността) и тази от Временната памет (преживяна холограмно-
емоционално опитност). Причината за това са основните негови функции:
1. Да съхранява и защитава съществуването на холограмата в когиталността, което
води до оценки и сравнения, предопределени от неговата собствена ограничена опитност и
знание.
2. Предаване на вибрацията на предизвиквани и преживявани емоционални
състояния към когиталността, получени чрез оценки и сравнения, предопределени от
неговата собствена ограничена опитност и знание.
Осъзнаването на тези две позиции определя смисъла на настоящата книга. От началното
реализиране на формата (зачатие на ембрион) Егото се „учи“ как да се „впише“ в дадена
среда. Когато говорим за самообучаваща се система, е необходимо тя самата да притежава
определена размита (вероятностна) логика. Колкото по-размити са границите на тази логика,
толкова по-добро е и саморазвитието на тази система. Разширяването на вероятностните
параметри на логиката е безсмислено, ако защитите ѝ са фиксирани. Стига се до извода, че ако
не се лимитира защитата, самообучаваща се система се „самонастройва“ да определя и
саморазвитието си, и параметрите на собствена защита спрямо средата. Затова Егото е без
лимитирани граници на защита. На практика то се самообучава в посока съществуване чрез
нарастването на защитните функции които се базират върху практическата му опитност.
 Да се „изключи” Егото не означава премахване му изобщо. Това означава да се „настрои“
по начин, по който ще е възможно индивида да възприема и запаметява, освен собствената
опитност, и информация от когиталността. До определен момент Егото е изграждало защити.
След това достига до самоосмислянето, че защитите са толкова много, че е необходимо (в
името на това да се съхрани формата) да започне изграждане на защити срещу защитите.
Или, иначе казано, да се премахнат част от тях. При този етап на развитие е по-добре
първоначално да се положат усилия за възприемане на посланията от когиталността, като
логиката, базирана върху собствената опитност присъства в една много малка степен. Тоест,
почти се „изключва” тази логика на Егото. Това ще даде възможност да се получи повече
знание, повече информация. Стимулира се в нов план развитието на самообучаващата се
система. Тоест, хармонизираният баланс между защитата за съществуване на формата и
информацията от библиотеката на знанието е най-добрият начин за развитие на тази система.
Иначе „виждаме“ винаги само едната част от чашата с вода и игнорираме съществуването на
другата. Ако не познаваме методите за получаване на информация от библиотеката на
знанието, винаги ще останем в затвора от защити на Егото.
Не обръщаме внимание на нещата, които ни заобикалят. Приемаме ги за даденост. В
същото време живеем в собствен свят, изграден върху нашия опит. Това е познанието,
натрупано през годините и моделът, който вземаме от родителите. Не желаем да мислим и
анализираме. С годините се „пристрастяваме” това поведение и то става наша същност.
Приемаме го за даденост. Не търсим причините, които ни довеждат до това положение.
Много биха помислили, че подобни въпроси си задават всекидневно, че такъв анализ не им е
необходим, че имат „достатъчно други проблеми”, за да се занимават и с това. И светът за
тях... остава материален. Свикнали да приемаме реалността като даденост, се разтваряме се в
рутината и тривиалността, осъществявайки важната си мисия „живот” и... когато все пак
решим да се замислим, се самозалъгваме, че е прекалено късно да предприемем каквото и да
е. Наблюдаваме необясними явления, но ги отминаваме с безразличие - те така или иначе, са
необясними! На моменти съумяваме да уловим парадоксите, които възникват от
„срастването” с логиката. По-любознателните тръгват по пътя на познанието и стигат до
констатацията на Соломон - трупаш мъдрост, трупаш тъга. Най-упоритите успяват да
продължат и да надскочат илюзията, че са даденост. Игнорирайки холограмното си
съществуване, те отправят взор към енергията във вселената. Следва най-големият парадокс
– точно тези личности, след хиляди преживени истини, започват да търсят Истината. Тук
отново има и такива, които се отказват. Справят се онези, продължили по пътя. И я откриват
- осъзнават, че тя – ИСТИНАТА е вътре в нас. Постигнали това, всъщност откриваме себе
си... И Истината!
Истината, че сами творим събитията и света, в който живеем! Истината, че смъртта не е
пустота, а трансформационен преход в цикличността на безвремието. Истината, че сме
необходими за познанието. Истината, че сме част от цялото – част от когиталността...

Акашови записи
Акашовите хроники (или записи) са информацията изобщо за всичко, което Е. Но самите
те не са някъде там – в космоса или в далечното минало, или в необозримото бъдеще, а са
свързани и в пряка зависимост от свободната воля на всяка индивидуализирана същност в
настоящето. И тази зависимост е в един постоянен кръговрат, който като цикъл на
проявление на материята се осъществява в момента ТУК и СЕГА, тъй като в когиталността
пространството и времето не съществуват. Така мигновено се проявяват и връзките в тази
циклична енергийно-информационна система. Хроники Акаша всъщност са налични като
информация във всяка кохерентна ДНК. ДНК на всеки Човек съдържа индивидуални записи
на енергийната мисловност. Чрез нея все повече разбираме себе си като част от
Цялото. Времето и пространството са елементи от идеята за Безкрайното и не са реални.
Но чрез движението се проявяват, оставайки в единение. В тороидните полета на
пространствено-времевия континуум двойната спирала на кохерентната светлина
образува мислещи холограми. Между двете нишки на тези спирали са Акашовите хроники.
Те са резултат от движението на всяка мисловност в нейния път - проявената от
когиталността форма. За да се „чете” от библиотеката, е необходимо да се премахне
филтрацията, която всеки при взаимодействието си със средата натрупва. Така получената
информация отвън (чрез сетивата), ще е винаги филтрирана.
Едгар Кейси зазва за Акашовите хроники, че приличат на гранче прежда точно котж
хромозомите, които са в нас. Всеки един процес, необходим за живата клетка, е
„запечатан” в изключително сложната молекула. Всички те - молекулите на ДНК,
съдържат главозамайващо количество информация. Записана, тази информация би
запълнила цяла библиотека - енциклопедия от хиляди томове. Ако развием всяка нишка
ДНК от тялото си и ги наредим една след друга, последната молекула ще се окаже на
разстояние приблизително двеста милиарда километра от първата. И това е постигнато
чрез няколко редуващи се в молекулата органични компонента (нуклеотиди). Около
деветдесет и шест процента от целия геном може да изглежда на пръв поглед безполезен,
тъй като не се въвлича в никакви дейности, които да са от значение за клетката. Но тази
значителна генетична част е идентична за всички организми. Тя е библиотеката за
информация. Тя е предавателят и приемникът, свързващ ни с други проявени холограмни
същности. Една библиотека на мисловността, на знанието като цяло... Намираща се във
всеки от нас... И в същото време, в Един-Е-Ние с Цялото.
Цялото знание вътре в нас е...
Интуиция...
В Библиотеката на познанието, може да се влезе с помощта на няколко метода и един от
тях е интуицията. Тя е валидна там, където логиката липсва. Логиката, базирана само и
единствено на собствена опитност, стеснява хоризонта и се явява ограничение за
информацията от когиталността.
известното: Интуицията е онази част от знанието, която пристига като информация,
когато сме в будно състояние. Наричаме я още „предчувствие“, „шесто чувство“, „вътрешен
глас”. Когато следва интуицията си, човек взема решения, хрумват му идеи и прозрения. Те
му помагат по-лесно да намира най-краткия и безпрепятствен път между желанието и
неговата реализация.
интуиция - идва от латински и означава „наблюдавам”.
според философите - в идеалистичната философия - непосредствено достигане на
истината без помощта на научния опит и логическите умозаключения.
според психолозите - интуицията е подсъзнателно преработване на информация. С
практиката мозъкът свиква да оценява определени комбинации от входни въздействия
(зрение, слух, сетивност и др.) и да генерира спонтанна реакция, или най-малкото стратегии
за оцеляване. И доколкото тези реакции или стратегии не са продукт на съзнателно
обмисляне, говорим за интуиция.
според ТК - интуицията е нефилтрираната информация, която получаваме от
когиталността, докато е активна филтриращата дифракционна решетка на формата.
Егото си служи със знанията и опита, натрупани в миналото. Базирайки се на тях, човек
предполага логически какво ще се случи в настоящ или бъдещ момент. Така то може да
изгради определени очаквания, вероятности, да се опре на статистически и други
проучвания. Логиката работи с предишни събития в настоящето, филтрирани от
нагласите и убежденията на самото Его. Но предположенията може да са грешни,
статистиката от минали събития да е следствие от въображаеми догадки, а очакването да е
„полученият“ във временната памет филтриран „резултат“ от направени от нас вероятностни
предположения. Иначе казано, логиката е очакване за по-добро минало! А интуицията е
непосредствено достигане до истината... Поради наличието на филтри и липсата на
синхронизация при работата на лявото и дясното полукълбо, само малка част от
информацията, минаваща през мозъка, достига до съзнанието - три до пет процента.
Всекидневната съзнателна мисловна логическа дейност може да включва разбиране само за
личните ни преживявания и умения, а когиталността е цялата информация. Интуицията е
един от ключовете за достъп до пълната база данни от когиталността.
Споменем ли „логика”, което ще рече „ход и последователност на разсъжденията, закони
и форми на мисленето”, разбираме, че става въпрос за определена опитност и емоционалните
взаимозависимости, базирани на тази опитност. Това е онази част от нас, която осмисля,
изяснява и се стреми да обяснява случващото се. Крайният резултат е сравнение или оценка,
дадена въз основа на собствения опит („записан“ като сформиран Его-смисъл). Да си
представим човек с Его, ограничено при изпълнение на решенията до определен минимум.
Ако го анализираме, може би ще успеем да го разберем. Нека си припомним моменти от
живота, когато сме били радостни, спокойни, хармонизирани и свързани с всичко - без
никаква причина за това, без мисли, без търсене на обяснения, без влагане на определен
смисъл... просто сме дишали, усмихвали сме се и сме се радвали. Изживявали сме мига такъв,
какъвто е. В тези моменти полето на действие на Егото е било минимално! Също като дете,
което така се е заиграло, че нищо друго не съществува за него освен играта. Тоест тогава,
когато напълно сме се концентрирали в онова, което вършим, до степен на напълно
сливане с него, тогава полето на действие на Егото е сведено до полезен минимум. А това е
едно хармонично сливане между желание и действие, характерно за децата. Но с годините,
опознавайки света, докосвайки се до него, приемайки правилата на социума и подчинявайки
се на собствените си желания, сме постигнали две неща:
Първо - усвоили сме законите на логиката, определяйки причинно-следствените връзки на
целия свят единствено върху ограничената си налична опитност. С това и с желанието да
изглеждаме важни и значими, сме изпълнили със съдържание полето на действие на своето
Его. Това означава, че сме поставили себе си, своята оценка за света като единствено
възможната, елиминирайки вероятността да „чуем” или „видим“ каквото и да е друго. До
такава степен се отдаваме на това състояние, че започваме да градим защити, ако някой не е
съгласен с нас. В желанието си пък да се почувстваме значими, се стараем „от девет
кладенеца вода да носим”, за да убедим и други в тази „истина”. Всички тези „толкова важни
ангажименти“ ни карат да елиминираме посланията от когиталността.
 Второ - отдалечили сме се от онази безусловна отдаденост, която сме притежавали.
„Забравили” сме доверието си към неизвестното. Дори повече – започнали сме да се
страхуваме от него. Изпаднали в незнание, страхът става „пътеводна светлина“ при
„възприемане“ на средата. Това предизвиква „поставянето“ на нови защити, които още
повече ограничават информацията, увеличават страховете и т.н.
По принцип приемаме информацията, която не произлиза от сетивата, като „указателни
табели”, насочващи ни към някакво решение. Факт е, че подобни неща се случват. Да се
опитаме да анализираме подобна ситуация на интуитивно възприемане на информацията в
нейната хронология.
Първо - виждаме, усещаме, чуваме или по някакъв начин, забелязваме нещо. Решаваме, че
това е важно, фокусираме се върху него и започваме да го тълкуваме. Как? Чрез
Егосмислите, които притежаваме, чрез убежденията, които Егото вече е сформирало. Така то
е изпълнило ретикуларната активираща система със съдържание. И освен това съдържание,
дори не се и досещаме за друго. Тогава няма как да търсим нещо различно. Търсим логическа
обосновка и „нагласяме“ получената информация (съгласно досегашните филтри и
настройки на Егото), като я запаметяваме, считайки я за особено важна „табелка”! След това
РАС, като един перфектен подизпълнител, трансформира информацията, пропускайки само
онази част от нея, която отговаря и намира основание (съгласно заданието на Егото) на
съдържащото се в Полето ѝ на действие! Получава се „омагьосан кръг“ – Егото изкривява
информацията, тълкувайки я логически, РАС я доизчиства, пропускайки само определена
част от нея, и така до безкрай!
Достигналото до нас послание е оскъдно и деформирано. Егото отново се намесва и го
сравнява с „пълната и добре подредена“ информация на преживяната от нас опитност.
Самото то ни подтиква към това да отхвърлим подобни „нелогични и неразумни“ сигнали. В
96 % от случаите, това и правим...
Как да избягаме от капаните на Егото?
Нали то възприема и селектира информацията, осмисляйки я по логически път и
оценявайки я по важност! Тази е най-голямата заблуда! Макар и да изглежда абстрактно, е
възможно отделяне от Егото, поглеждайки го като страничен наблюдател. Можем да го
анализираме и контролираме, без да се идентифицираме с него. За това са необходими
тренировки, които променят невронните връзки в мозъка и тогава улавянето на тези послания
се превръща в наша същност. Дори с риск да сгрешим, нека поне пробваме на практика да
направим не онова, което ни диктува логиката като „разумно“, а нещо различно. Търсейки
позитивните нюанси в резултата, ще покажем демонстративно (тоест с практическо
действие) на Егото, че има и други прекрасни решения, които ни носят удоволствие, освен
„логически-разумно издържаните“. Това осъзнаване и отделяне на Егото ни позволява да
свием и ограничим полето му на действие. Така правим възможно приемането и
„разчитането“ на цялата информация, без дефектно изкривяване или „орязване“. Естествено,
нещата не стават от един път. Но ако сме убедени, че това е вярната за нас посока, след третия
пореден опит Егото се подчинява и започва да „пропуска“ цялата информация.
Сънища...
известното: Сън е състояние, присъщо за всички бозайници. За сънища обикновено се
смятат серията от образи, чувства, звуци и цветове, които се появяват по време, когато се
„изключва” логическото мислене. Най-често това се характеризира със забавяне на някои
дейности на тялото - отслабват двигателните функции, както и частично се намалява
реакцията към външни стимули. Обикновено сънуването и спането са несъзнателен процес.
Но е възможно събуждане по време на сън, без това да нарушава дейността му. Сънят
продължава ненарушен, но съзнателното сетивно възприятие, отражение на нещата в
съзнанието чрез сетивните органи, съществува. Това е така нареченото съзнателно сънуване.
Неврофизиология при сънищата
Съзнателните мисли и дейността на нервите в будно за организма състояние се определят
от Егото. Този процес е реакция, контролирана от определена част на хипоталамуса (жлеза,
отговаряща главно за емоционалното състояние). Тя се нарича свръххиазматично ядро и
управлява цикъла на заспиване и събуждане. Освен това нейната синхронизация с околната
природа се задейства от епифизата, която пък си взаимодейства с няколко други жлези при
управлението на големия брой различни хармонизиращи функции на организма. Например
мостът от нервни влакна (Pons) и продълговатия мозък си взаимодействат с хипоталамуса и
епифизната жлеза, за да регулират дихателния ни ритъм.
Част от средния мозък, наречена черно вещество - субстанция нигра (Substantia nigra),
която произвежда хормона на любовта (допамин), си взаимодейства с хипоталамуса и
главния мозък при регулирането на способността да виждаме „без да гледаме”. Все още не е
изяснено кои части на мозъка са въвлечени в сънуването, тъй като става все по-ясно, че то е
комплексно явление и не може да бъде локализирано в една определена зона. Активността на
мозъка е сходна с тази по време на бодърстване, но при сънуване зоните, взаимодействащи с
линеарно, последователно мислене (логиката, или лявата половина на мозъка), се прекъсват,
като се наблюдава повишена активност в зоните, определяни или асоциирани с емоция и
фантазия (дясната половина на мозъка). Някои невротрансмитери не се активират и
моторните неврони не се стимулират - тялото е със занижени двигателни функции.
Езикът на символите
В много книги има описани техники за това как да приучим мозъка и себе си да помним
съновиденията. Тук ще обърнем повече внимание на тълкуването им, на разгадаването или
по-точно създаването на индивидуален език за комуникация при получаване на информация
от Библиотеката. В тълкуването на сънищата огромна роля играе дълбоката
заинтересованост, желанието да получим информация, както и истинското намерение да я
приложим. Празното любопитство не води до резултати. Не, че информацията от хрониките
е неточна. Но невярно, оскъдно и изкривено ще е разчитането, тъй като посланията пристигат
чрез езика на символите. И ако не се отдадем изцяло на това да го разберем, каквато и
информация да получим, тя ще е за нас като йероглифно писмо – интересно, но
неразбираемо. Езикът на съновиденията се отнася по-скоро към областта на киноизкуството,
защото картините са основно средство, предоставящо ни различни данни и емоции. За да
тълкуваме вярно, е необходимо:
Първо – да приемем информация и да осмислим факта, че можем да я ползваме.
(обикновено тя предизвиква страх или неразбиране и в най-общия случай се правим, че тази
информация не е толкова важна...)
Второ – тя е знание, превишаващо безкрайно информацията, получена вследствие на
временната ни опитност. Това предопределя вяра относно истинността ѝ. (обикновено се
съмняваме във всичко и само собствената опитност върху дадена ситуация може да
елиминира това съмнение)
 Да изпълним, осмисляйки, тези две точки е особена задача, защото ЧСВ (чувството за
собствена важност, което е основен приоритет на Егото) работи против нас. То ни
подтиква да мислим, че знаем, че в света, в който сме, нещата зависят и се контролират от
нас. Неприемането по един или друг начин е основната форма на съпротива - когато някой
ни даде съвет, първата реакция е да го отхвърлим. Дори не сме склонни да анализираме
препоръката, да проверим дали все пак ще ни е полезна. Особено силно неприемането на
различното се проявява, когато вече притежаваме дадена информация от личност,
считана за авторитет. Тогава сме готови да спорим и защитаваме нещо, на което не сме
свидетели, което не сме пробвали, нямаме опитност, но сме повярвали, че е вярно (заради
наличието на авторитет, който го е заявил). Харесало ни е. Било е в съответствие с личните
ни нагласи. Самоубедили сме се, че е така - без проверка. Приели сме го... И пренебрегваме
всичко, което е в противоречие с тези представи. Понякога игнорираме ценни данни, защото
те показват слабости, а ние желаем да изглеждаме важни и значими в очите на другите. С
годините това става навик (убеждение, че по този начин изглеждаме перфектно) и отричаме
нещата, които не съвпадат с възгледите ни. Когато чуем истината за себе си, я отхвърляме,
защото се боим, че рискуваме да уязви ЧСВ и тогава се усещаме не толкова значими в
собствените си очи. Така излиза, че предпочитаме илюзията на самозаблудата пред истината.
По абсолютно същата схема отказваме да се вслушаме в изключителните, безпристрастни
и верни съвети от когиталността, тъй като тя не е авторитетът, доказал себе си в обществото.
Постъпваме грешно и това води до резултати, от които се чувстваме нещастни. Съмнението и
отричането ни водят по пътя на стресиращи грешки, които ни отчайват все повече. В
подобно състояние на постоянно съмнение просто не сме себе си. Но заради мързел и ЧСВ не
правим нищо, за да променим статуквото... Е, това е право на избор за всеки... Тоест, всеки
има право да страда толкова, колкото желае...
Разгадаване на символните послания
За да уточним езика, на който е възможно да четем информация от Библиотеката на
знанието, е необходимо да осмислим няколко неща:
Когиталността е източникът за всичко съществуващо. Принципите, по които се
люботвори самата тя и всичко в нея, са едни и същи на всички нива.
Информацията е енергия. Тя има огромен цикличен потенциал и е постоянно в
кръговрат.
Честотната вибрация на тази информационна среда на знанието е безусловната Любов
- една пълна отдаденост към, на и за себе си, както и към, на и за всичко останало.
Всяка честота, различна от тази (тоест, което и да е друго чувство, усещане или
претенция), води до появата на полупропусклива отражателна граница, която
ограничава достъпа до тази информация.
Като енергия, когиталността не разполага със сетивен апарат, но го съдържа в себе си.
Не притежава чувства, но познава вибрациите на огромен брой състояния, които е в
състояние и да предизвика.
Не може да говори, но знае всички езици.
Изпълнена е с безусловна Любов към всички свои проявления, без категоризация за добро и
лошо.
За когиталността не съществуват измерения - всичко е Тук и Сега. Това е причината да
е възможно получаването на информация - както за минало, така и за бъдеще.
 Осмислянето на посланията изисква определена асоциативност. За да разберем това и
онагледим достатъчно точно принципите на тълкуване на символите, предлагам да обърнем
процеса. Да се поставим в ролята на когиталността, имаща знание, изпълнена с безусловна
Любов в себе си и към всичко...
Представяме си, че не можем да говорим, но разполагаме с една огромна база данни от
картини, които имаме възможност да подредим в последователност от кадри и да представим
като филм. Той е нашето послание, той е онова, което е необходимо да споделим, да
разкажем, за да помогнем, изпълнени с Любов. Какви кадри бихме монтирали, за да обясним
на някого, че се нуждае от спешна хирургическа намеса? Например - операция за
отстраняване на камък в бъбрека, като ни е известно (като когиталност имаме пълното
знание), че ако се осъществи, резултатът от нея ще е положителен.
Сценарий: Времето е слънчево. Романтична природна картина. Искрящо поточе,
свежозелена трева, нежен полъх на вятъра... Внезапно земята започва да трепери подобно
на земетресение. От скалата над човека се откъртва камък, който пада върху него, но
изведнъж се превръща в бобено зърно, което моментално пониква от земята и стъблата
му оплитат човека, стягат го като в примка и започват да го задушават. В стремежа си
да се освободи от хватката на растението, човекът посяга към колана, хваща дръжката
на ножа (учудващо, той се оказва скалпел) и разрязва с един замах растението. От
стъблата плиска кръв, която оцветява водата в потока. Земетресението спира. Отново се
появява романтична природна картина. Човекът вижда пътека пред себе си, весело
играещото до нея ручейче. Пътеката, по която тръгва, се губи някъде в далечината на
хоризонта, а човекът е изпълнен с усещане за свобода...
Сега да отгатнем как седят нещата от другата страна. Човекът, към когото сме отправили
това послание, се събужда и си казва: „Боже, какъв кошмар...“ Става, облича се и... отива на
работа. По-нататък? Сънят се повтаря (случаят е спешен), след това отново... Докато
ситуацията не се промени. Под промяна се разбира следното: вариант 1: човекът получава
бъбречна криза и го оперират успешно; вариант 2: незаинтересован от посланието, човекът
не обръща внимание, ситуацията се влошава и отива към летален край (сънуваният кошмар
свършва, но се появява друго послание); вариант 3: човекът осмисля посланието, отива на
преглед, но пожелава да избегне хирургическата намеса (кошмарът свършва и посланието се
заменя с информация как да се избегне операцията).
Сега едно последно уточнение преди да посочим как да си изготвим речник на този
символен език:
Онзи, който притежава информацията, сме самите ние в друго енергийно състояние!
Нужен е сериозен анализ на това изречение. В когиталността не съществуват пространство
и време и сме в енергийно състояние на покой. Тоест, притежаваме пълното познание.
Холограмната ни същност е с ограничено знание. Как се чувствате, когато разбирате, че
сами денонощно се опитвате да си помогнете, но холограмната структура, управлявана
от Егото, не приема съвети, или не ги прилага, защото счита това за безсмислено или
дори за пълна глупост!?
За да се съгласува начина за комуникация, е необходимо да си изготвите речник. Този
речник изисква да уточните как, по какъв начин, сега, в това си състояние, в тази
холограмна интерпретация, вие разбирате символите. Символ „къща“ за един ще означава
домашен уют, за друг - сигурност, за трети... спокойствие... и т.н. Важно е отбелязването и
на емоционалното състояние във всеки момент от съня. Това е допълнителният ви
тълковен речник за разгадаване значенията на символите. Чувствате ли облекчение,
неувереност, отчаяние? Може да сънувате, че сте станали свидетел на убийство, но вместо да
се изплашите, сте усетили радост и възбуда. Вече буден, сте изпитали неудобство от
реакцията си. Въпросът е Каква част от живота или каква черта на характера е нужно да
бъде променена (убита)?
Разгледайте и отразете в речника вашето разбиране за отделните символи. Когиталността
възприема и запаметява всичко. И всяко следващо послание ще бъде все по-точно и ясно,
защото е в съответствие с холограмното (материалното) ви разбиране. Тоест, ще е съобразено
с нагласите и убежденията, натрупани в Егото. Тези филтри и нагласи, определящи
собствения ви мироглед, са строго индивидуални за всеки. Това показва, че и посланията в
сънищата са индивидуални, насочени единствено и само към вас самите. И няма „съновник“,
който може да ги „преведе“ по-добре от вас... И още нещо при тълкуването:
всички действащи лица в съновиденията - това сте вие или някакъв аспект от вашия
характер.
Грешка е търсенето на буквализъм в символите. Например виждате ваш приятел. Как ще
го охарактеризирате с една дума - сприхав?, стиснат?, мълчалив?, затворен?... И сте го
убили? Посланието ви е - нужно е да убиете в себе си вашата собствена сприхавост?,
стиснатост?, мълчаливост?, затвореност?

Футуро-ретроспективна методика...
Теория на когиталността доказва, че „преражданията“ съществуват и са напълно
закономерно явление в когиталността. Временната памет е притежавана в настоящия
момент информация, която е резултат от натрупана опитност. Цялата информация е
постоянна памет (ПП), несъзнавано, Акашови записи, жизнена енергия и т.н. Когато
Егото не може да се справи с нещо, се задействат механизми на информационно-енергийната
мисловност (когиталността). Колкото по-малко е участието на ВП (логиката), толкова по-
активна е когиталността (закон за запазване на енергията). Всяка информация от там, може
да бъде „прочетена”. В това се състои принципът на действие на футуро-ретроспективната
методика. Когато се ограничи действието на логиката, се предизвикват автоматично
задействане на механизмите за подаване на информация от когиталността. Първоначално се
задават параметри (на съзнателно ниво) на търсения проблем или отговор (например
причината за страх, който няма логическо обяснение или как е приключило последното
прераждане). Ограничава се енергията на съзнанието (логиката), без организма да е в
състояние на сън. Тоест, тялото е максимално отпуснато, със забавен пулс, ритмично и
успокоено дишане – точно както при сън. Но човекът не спи. Слухът регистрира всеки шум в
помещението или извън него, сетивата са до голяма степен притъпени, но напълно изключено
е само физическото зрение, защото очите са затворени. По време на регресия личността не
губи ориентация къде е и какво прави. Но концентрира вниманието си към вътрешните
усещания и преживявания. В това състояние спокойно се наблюдава подаваната от ПП
информация, оформена като реални филмови кадри. За провеждането на подобен сеанс са
необходими няколко етапа:
1. Определяне на проблема.
2. Симптоми на състоянието и инициирането им.
 3. Девет степенен преход към информация от когиталността.
4. Достигане до резултат (изход).
5. Връщане в състояние „тук, сега” и анализ.
Ще разгледаме стъпките поотделно.
1. Определяне на проблема.
Този етап е разговор, необходим, за да се дефинира конкретният проблем - може да се търси
причина за проява на страх, който не е бил определен с познати психологически или
терапевтични схеми. Възможно е да желаете определени отговори (например какъв сте бил/а в
предишни холограмни проявления) и т.н.
2. Симптоми на състоянието и инициирането им (в сегашното холограмно
проявление).
Някои от основните физически реакции при наличие на страхов проблем са: сърцебиене;
повишаване на кръвното налягане; стегнатост на мускулите; изострена чувствителност;
разширени зеници; изпотяване.
Необходимо е да се представи и обясни какво се случва, когато е налично стресовото
състояние. Как се усеща - като „буца в гърлото“, „свиване на стомаха“, кои мускули се
напрягат и т.н. За да е осезателно може да се „визуализира“ проблемната ситуация. И в този
момент подробно се описва всичко. Детайлите са важни. Когато се навлезе в състояние, е
необходимо да се знае какво да се търси и наблюдава като реакция. Не се мисли за самите
картини - дали са верни, или не. Просто се наблюдават и разказват.
3. Деветстепенен преход към информация от Библиотеката.
На схема 13 са представени графично девет точки. Стъпките са плавен преход за намаляване
на логиката за сметка на увеличаване информацията от когиталността. Кръгчетата, с които са
отбелязани ВП и ПП, изобразяват количеството информационна енергия, която ползваме при
осъществяване на процеса.
стъпка 1 - най-яркия спомен от живота ви, който помните най-добре.
стъпка 2 - най-далечния спомен от детството - на границата на възстановяването на спомените.
стъпка 3 - спомен от периода, в който сте били шестмесечно бебе.
стъпка 4 - спомен от периода като четиримесечно бебе.
стъпка 5 - спомен от периода като двумесечно бебе.
стъпка 6 - спомен като ембрион.
стъпка 7 и 8 - смаляване до елиминиране на усещането за материалност.
стъпка 9 - картини (кадри) от когиталността, даващи информация за конкретен въпрос, без
символика.

4. Достигане до изход или резултат.

Точното „обрисуване“ на събитията и усещанията е необходимо, за да е правилно
насочването в конкретния момент, който е в основата на търсения проблем. При регресия
картините от миналото са свързани с ключов момент (може да е наблюдаването на
„собствената физическата смърт“). В ПП съществува такава информация. В някои случаи
тези моменти могат да бъдат бавни и продължителни. Ролята на водещия е да ги оцени и да
„придвижи“ пациента напред във времето, като по този начин ускорява и самия процес.
Желателно е точно преди „края“ (леталния изход) да се възприеме и анализира обстановката,
онова, което участващият вижда и чувства, да се обърне внимание на детайлите. За подложения
на терапия изображенията са много ярки, изключително живи и реални. Дълбоката
концентрация върху тези картини и вътрешните усещания и преживявания го прави
„изключен“ от емоционални влияния наблюдател. Затова в момента на леталния изход се
изпитва не ужас, а облекчение, свобода.
Грешка е участващият да си задава въпроса дали нещо е наистина такова, каквото го вижда,
или не. Така се концентрира върху логиката, а не върху информацията от когиталността. Тези
мисли го ориентират към логика, сравнения, оценки и включват защитните решетки, което
блокира информацията.
5. Връщане в състояние „тук, сега” и анализ.
След като отвори очите си, преминалият регресия се „връща“ в състояние на активна
логика. Нужно е известно време, за да стигне до осъзнаване, че това е информация от
миналото, която в момента „тук, сега“ не може и не влияе. Уникалността на този метод е в
това, че независимо дали са приети причините или не, проблемът изчезва. Източникът на
стресовото състояние става ясен. А когато нещо е известно на Егото, то не го счита за
плашещо. Освен освобождаването от страх, физическа или психическа травма, чрез регресия
човек може да възстанови и празни полета в паметта си.
Преживяването на ФРМ води до осъзнаване, че имаме постоянен достъп до информация от
когиталността... В момента, в който потърсим начини за усвояване на тази информация, тя е
достъпна.
Разликата между информацията от сънища и ФРМ е в начина на получаване на
информация и за какво е тя. Чрез сънищата получаваме съвети, препоръки, които пристигат
под формата на символи и се отнасят за един бъдещ период. При регресия - виждаме в
момента ТУК и СЕГА фактологическо проявление на паралелен свят - от миналото или от
бъдещето (в нулевата точка няма пространство и време - всичко е в момента „сега“). Тази
информация е несимволична и е отговор на конкретен въпрос.
Същите стъпки, които се прилагат при ФРМ, могат да бъдат използвани и при
индивидуално навлизане в Библиотеката (авторегресия или автопрогресия). Човек сам да се
насочва и води. След определен брой опити и тренировки, е възможно осъществяването на
целия процес. Тогава сте едновременно участник и зрител. След подобен сеанс, установих, че
мога да наблюдавам събитията - онова, което се случва, но не виждам лицето си. При
осъзнаването на този факт, можете да потърсите място, в което да се огледате. Но... бъдете
готови да видите всичко - отражението може да ви изненада...
Медитация...
Мeditatio (от латински) означава „размишление“, „съзерцание“, в същото време и
„молитва“. В древната ведическа традиция използваните понятия са дхарана, дхяна и
самадхи, а в будизма нирвана.
Абсолютната реалност е мисловност (когиталност), която е всичко, което възприемаме, и
то съществува едновременно тук и сега в нея. Човекът е холограмно индивидуализирано
проявление на тази мисловност и като такова, той не е откъснат от реалността, не е
субективна „фантазия” или илюзия, а продукт на същата тази мисловност. Процесът
„медитация” е взаимодействие на когиталността при „общуване” с холографската реалност на
всички нива на битието, независимо от пространство и време. Процесът „медитация” е
взаимодействие и на холограмата с когиталността. Ако холограмата изпитва страх или
проявява каквито и да е защитни функции, решетките се слепват и до комуникация с
когиталността не се стига. Тоест, холограмата не приема. Два важни момента предопределят
тази енергийна връзка:
В медитацията се нуждаем единствено от себе си! Елиминирайки логиката, смислите и
защитите на илюзорната сигурност, навлизаме дълбоко в енергията на информацията, на
безмълвието, което ни изпълва и е около нас. Без логика отпадат заглушаващите честоти и
филтрации и връзката се осъществява директно. Като резултат от този контакт, се получават
отговорите на всички въпроси.
Медитацията не е концентрация на ума! Концентрацията и фиксирането върху
съзнателно предизвикани визуални картини задейства механизмите на логиката. Това е
визуализация. Медитацията е отдадено сливане с мисловността, чрез безусловно отпускане,
без очакване за каквото и да е. Тя не е ритуал! В подобно състояние се изпада дори когато
сме се загледали се в необятността на небето, или разтваряйки се в играта на водата,
вдишвайки красотата на утрото, потъвайки в дълбините на листата... Медитацията е
честотата на мисловност при изключени вибрации на форма. Потъването в медитацията
елиминира сетивността. Честото навлизане в това състояние приучва мозъка да го
предизвиква по желание - най-вече за да получим конкретна информация, която в общия
случай, е филтрирана!

Принцип на когиталността: Всичко е мисловност. Всичко е част от цялото и цялото е във

всичко. Възможностите са безкрайни. Когиталността е навсякъде и всяко нещо е нейно
индивидуализирано проявление. Процесът е цикличен и едното прелива в другото.
Безкрайност е всяко проявление.
Стремежът към... каквото и да е, люботвори същото това... каквото и да е... наполовина,
и тяхното сливане Е пълнота, цялостност и съвършенство!
Люботворено Единение на хармония от и в Когиталността.

Принцип на когиталността от холограмна гледна точка:

Стремежът към... каквото и да е, елиминира същото това... каквото и да е... наполовина,
и единствено тяхното сливане осъществява пълнота, цялостност и съвършенство!
Хармония от и в Когиталността.

Когиталността съдържа в себе си покоят на знанието и движението на емоционалността,

потенциала на информационната енергия и ограничеността, филтрацията на илюзорните
индивидуализирани холограмни същности. Затова по отношение на нея коментираме, че тя е
цялостна, тя е Цялото. Какво е тогава за нея стремежът към съвършенство? Та тя е Цялото. За
какво по-съвършено става дума? И нали, според този осми принцип, стремежът на цялото
към съвършенство, би го разполовило, от една страна, и дори би го превърнало в
несъвършенство, от друга? Защо?
Когиталност... Мисловност в покой. Знание само по себе си... За да е съвършено знанието,
е необходимо то да притежава и вибрациите на преживяна емоция. Така безкрайността в
покой се разделя на две, осъществявайки движение в себе си. Отново безкрайна, тя
притежава и допълнението, което осъществява нейното съвършенство - движението.
Следствия от него пък са честотите на светлината и емоционалните вибрации на
индивидуализираните мисловни същности. Мисловни форми, които чрез собственото си
незнание творят знание. Знание за движение, проявено в покоя на мисловността. Единени в
когиталност... Простота и съвършенство...
Този Осми принцип на Херметизма (Принцип на Когиталността) и кръговратът,
заложен в него, са валидни за всичко. Дори за Егото. Например, ако слеем в себе си
осъзнаването на онази част, която харесваме, и тази, която отричаме, игнорираме, не
одобряваме, ставаме цялостни. Къде е тази част - непознатата, коя е? Защо обикновено не я
виждаме? Какво означава да я осмислим? От гледна точка на ТК нещата изглеждат така:
обикновено разбираме, че притежаваме негативни - за себе си и другите - личностни аспекти
на характера. Но не осмисляме, че във въпросното сливане е необходимо да „видим” и онази
част от нас, която ни е неизвестна (като кръвните телца, които търсят човека)... Тази част
е решетката-огледало, което обгръща формата на холограмата. Онова, което се излъчва
(емоция, енергия, мисъл), достига до нея. Ако генерираното е негативно, огледалото се
„активира” и лъчите се отразяват от гранична повърхност, връщат се обратно през
холограмата и я зареждат отново и отново с излъченото... „Активирани“ с негативност,
ставаме все по-негативни, изолирайки се от „страшната и непозната“ наша същност. Ако
елиминираме „защитите, които ни пазят“ и излъченото от нас е пълна отдаденост с
безусловна Любов, решетката на Егото „пропуска” и генерираната енергия се слива с общото
знание в безкрайността на когиталността...
Полупропускливото огледало на тази индивидуалност притежава променливи
характеристики, които са в директна зависимост от направлението, което сме задали на
Егото. Самото то се явява и критерий за промяна на качествата на решетката. При
елиминиране на желанието за „сигурност“, се отдаваме на информацията от източника и
знаем, можем да творим, в хармония сме със себе си и Когиталността - мястото, от което
идваме... Колкото повече се отдаваме на опитността на Егото, толкова повече са защитите
и е по-малка възможността за получаване на информация - затваряме пропускливостта на
решетката (увеличава се капсулацията и притока на жизнена енергия)...
Точката, сформираща „центъра“ на тези сфери, е намерението, стремежът към...
Центрирани в себе си, се сливаме с Цялото и можем да „поръчаме” всички желания.
Реализацията е осъществима единствено при сливане на „ограничеността” с когиталността.
Условия за „случване“ на желаното, се наричат вяра (в когиталността) и търпение (без
очакване).
Така прилагането на осмия принцип става чрез осъзнаване. Сливането, за което се говори в
него, е необходимо да се извърши на всички нива. Означава да слеем проблема с таланта.
Ограничените знания в защитите на Егото заради илюзорната сигурност, спират енергията и
информационния поток от когиталността. Спират жизнената енергия към нас самите и това
води до болести, липса на цели и мотивация. Води и до следване на познатото, тоест
унищожава творческото търсене. Ако отричаме нещо, в когиталността се открива вариант за
приемане. Ако сме приели нещо за даденост, в другия свят - зад решетките - се открива
неговото развитие... Колкото повече се раздалечават решетките, толкова по-възможно е
сливането. Колкото излъчваната любов към всичко съществуващо нараства, толкова се
редуцира и отражателната способност на защитата. Увеличената пропускливост е отдаване
като емоция, за да се приема знание! Изисква се търпение и желание, приемане и отдаване,
но най-вече люботворено намерение за това. Този процес на места се определя като
смирение. За да се смирим е нужно да помним:
 Стремежът към... е промяна. Промяната не е даденост! В момента, в който приемем
промяната за същестуваща априори, тя спира да съществува. Промяната осъществява себе си
единствено, ако е в движение, ако е процес. Желанието е обобщена формула: отдавам се
безусловно на всичко, което Е, защото съм част от самото него... Така то е в постоянен
процес на промяна и осъществява стремежа към...
Стремежът към... е посока. Каква е разликата между инат и амбиция? Фактологически
разлика няма. Единственото съществено различие е в ориентирането на резултата. Инат -
резултатът от постигнатото е насочен към лично облагодетелстване. Това обслужва
функциите на защита и затваря възможностите за развитие. При амбицията посоката е навън
– към всичко останало... Една пълна, безусловна отдаденост. Люботворим, без да очакваме
дивиденти. Така и мотивацията е постоянна. Когато обслужваме само Егото, в момента на
приближаване към целта, мотивацията започва да намалява, да се губи. Ако целта е
достигната - направо изчезва. Когато се отдаваме за другите - винаги има някой, към когото
да насочим усилията си. И не е един. Процесът продължава, мотивацията е налична.
Промяната и развитието на света естествено водят до актуализация на целта - още един
стимулиращ елемент за съществуването на мотивацията. Това балансира защитите на Егото и
се хармонизира процесът в съответствие с осмия принцип. Колкото по-голяма е тази
отдаденост към, на и за всички, толкова по-велика е хармонията...
Стремежът към... е осъзнаване на противоположностите. Там, където са най-големите
„проблеми“, могат да се открият талантите и възможностите. За да открием мисията си, е
нужно да преодолем катарзиса на собственото си преоткриване. Не просто да го разберем.
Разбирането да прочетем нещо или да ни го разкажат. Осъзнаването е свързано с
практика...! Егото се основава на собствена опитност. И само реалното, практическо
действие, води до приемане. И тогава е възможно осъзнаването, откриването и реализацията
на възможностите. За да се навлезе в осъзнаване е нужно да се мисли глобално, извън
рамките и стандарта, да се анализира. Този общ глобален Анализ, съдържа следното:
1. Разбиране - това е съхраняване на знания във временната памет - каква е била
информацията, какво сме успели да приемем, какво не сме, какви са принципите и защо
точно по този начин и т.н.
2. Осмисляне - разглеждане на възможни вероятности, основани върху разбраното - имало
ли е други възможности, дали ли сме оценка или сравнение. Има ли филтър действието,
което сме извършили?
3. Практически преживяна емоционално действие - само това помни Егото. Тоест, ако
не изпробваме на практика разбраното, ако не го извършим във всички вариативни
възможности, достигнати чрез осмисляне, Егото игнорира тази информация. И така нито ще
сме разбрали, нито ще сме осмислили. Единствено преживяното действие се складира в
паметта, контролирана от Егото.
4. Обследване на резултатите (от т.1 до т.3) - от възможно повече гледни точки. След
като преживеем на практика някаква информация или събитие, е редно да ги разгледаме
впоследствие неемоционално (като факт за някой друг) - да се анализира постъпка, емоция,
сетивност. Анализира се влиянието на емоциите върху тялото и обратното... В процеса на
самото обследване достигаме до извод, който сме направили за себе си. Извод, който ще ни
мотивира да търсим нова информация за разбиране, връщайки се в т.1. Тази новост е
необходимо да осмислим... и т.н. (кръговрат на развитието)
 Всичко от точка 1 до точка 4 практически е нужно да прилагаме достатъчно дълго време –
толкова дълго, че да го превърнем в наша същност, в убеждение, в собствен мироглед. И
тогава сме готови да получим истинската, директна информация от когиталността, от
Библиотеката на знанието. Дори и отново да я филтрираме, поради даденостите на Егото,
което макар и „свито”, не изчезва, ситото вече е различно... Осъзнаването е функция на
приемане и практика. Ако приемем, че априори нищо не ни е известно и го проверим на
практика, пречупвайки през собствената опитност, изпробвайки всички възможни начини за
неговото изживяване, винаги се достига до осъзнатост, която... отново е частична... Но в този
план на разсъждение, осъзнаването Е стремеж към...
И накрая Стремежът към... е търсене и изследване, откриване и даване, сливане и
разграничаване. За да стъпим на пътеката на нестандартното, непознатото, нетрадиционното.
Пътека, отвеждаща ни към Любовта - уникална, изключителна отдаденост към, на и за себе
си, както и към, на и за всичко останало... Пътека, въвличаща ни в кръговрата на
безкрайността...
Нека този, който търси,
не се спре в своето търсене,
докато не намери.
Когато намери, той ще се смути.
И когато се смути,
той ще се изуми от възхита
и ще царства над Всичко.
Думи на Исус - Евангелие на Тома
Методика?
Методиката е изпълнена с егосмисли и филтри на този, който я дава. Как да се изгради така,
че да може да бъде осмислена и приета, без да се вложи логика и лична филтрирана
обремененост? Затова е добре да се зададе само посоката и стъпки, които да са базата, върху
която да се работи. След това всеки (при желание) може да си изгради индивидуализирана
програма, която да приложи конкретно за себе си. Да следи за посоката (глобално позитивна,
насочена към себе си в името на останалите), като се самонаблюдава безпристрастно. И най-
вече като търси възможности в невъзможностите. Онзи, който търси - намира...
Разбира се, стандартните стъпки като основа са: разбиране, осмисляне на разбраното,
активно действие, съгласувано с разбиране и осмисляне, и накрая анализ на самото действие
без категоризация добро-лошо. Забележка: при фиксиране върху параметрите на дадена
схема едно по едно, стъпка по стъпка, Егото изпада в детайлизъм и автоматично „забравя”
глобалните принципи. Ако пък „вижда” мащабно дадена ситуация, се пропускат детайлите.
Тоест, то определено действа еднопосочно. И се обърква, когато му е необходимо да
комбинира... В тази обърканост започва един стремеж за „връщане” към „стари и познати”
състояния (там си ми беше добре – за какво ми трябваше да се захващам с това?),
предизвикват се сравнения (другите не правят така – що да не съм като тях?), възникват
оценки (аз за по-малките неща се справям, ама за големите ми е трудно), активира се
мързелът (имам много работа, сега не му е времето да се занимавам със себе си) и т.н.
Нежеланието да приемем води до съмнения в „обективността” изобщо. Съмненията са начин
Егото да не променя посоката, по която се движи. И това е най-голямата спирачка към
осъществяване на практическо действие.
От друга страна процесите на трансформация са необратими. Усетили красотата на
определени позитивни преживявания, всеки добива желание и се стреми към тях. Така може и
да се изпадне в парадокса на Егото – хем ти се иска, хем не ти стиска... Затова каквото и да ви
казвам или напиша - не ми вярвайте. Проверете го... Най-напред е необходимо да сме честни
със самите себе си. Като децата... Без оправдания, без сравнения с другите, без смислите на
Егото (какво ще си помислят хората за мен, май полудявам, да – бе то е така, ама.., а
дано..., може би..., обаче – виж сега... и т.н.). Честност... Дори когато това не ни допада...
Честност... Дори когато си „мислим”, че това може да ни „навреди”, защото ни „прави” слаби
и беззащитни пред другите... Честност... За да сме сигурни, че не се самозалъгваме (което
много често се случва), е добре да търсим обратна връзка чрез другите. Внимание: реакцията
ни при тази обратна връзка може да е отново самозалъгване! Постигнали това, е необходимо
да приемем... че не сме толкова важни и значими, за колкото сме се мислили. Едновременно с
това да осъзнаем, че щом съществуваме, сме нужни и истински важни. Не за някого или
нещо. Не! Важни сме за самите себе си - като част от цялото, част от когиталността. И тук
настъпва още един продължителен процес на преодоляване на филтрите. Декларацията, че
сме приели, а поведението не се променя. Продължава се с оценки и сравнения, приемайки
Егосмислите си за абсолютната и единствена истина... – е нали все пак нещо приемаме?!)
Важен момент е да приемаме информацията като такава. Което означава да чуваме, когато
слушаме. Като това най-вече важи за онази информация, за която „си мислим”, че знаем или,
че имаме опит; за онази информация, която ни дразни (съветите на някой по-възрастен,
например); онази информация, която за нас е необяснима и непонятна (сънища, интуиция,
послания от Акаша...). Приемането е необходимо да се извърши с любопитство и желание да
я разгадаем, да я разберем. Когато това стане - да се постараем и да я осмислим. Оставяйки
нещата до тук обаче, резултатът ни ще е нулев. Защото Егото се уповава единствено и само
на опита, тоест на извършено практическото действие. Ако такова няма, няма и резултат.
Освен това, ако действието е осъществено само веднъж, то какъвто и да е резултатът, скоро
бива игнориран. Затова е необходимо поне тристепенно практическо действие. И за да
подобрявате резултата всеки път, след самото извършване си правете анализ – какво се е
случило, как точно сте подходили, кога се е получил резултатът и т.н. Актуализирайте
(коригирайте) своите действия след анализа и го изпълнете отново. Пак анализирайте и т.н.
Нещата са строго индивидуални, но по принцип след всяко трето действие в една и съща
посока, Егото „приема” да следва това направление...
Как да разберем верността на една информация? Единственият начин, познат на Егото, е
сравнението. Но с кого да се сравни? Спомнете си теорията на Леон Фестингер – Егото прави
следните сравнения:
1. Оценка от обективен източник - Егото има вродена потребност да се самооценява,
което го кара да търси информация от външни източници за задоволяването на тази своя
потребност.
2. Сравнение с другите - Егото търси информация за своята самооценка и от социални
обекти, от другите хора, т.е. сравнява се с другите хора.
 3. Сравнение с малко по-неуспешните - Егото се самооценява и се сравнява с другите не
само, за да бъде действително успешно, но и за да се преживее като такова. Поради тази
причина то търси за сравнение малко по-неуспешни от него.
Точно тук е добре да се спомене следното: ако човек е честен, истинен със себе си и се е
научил да приема, той ще сравнява, стремейки се да достигне параметрите и качествата на
Източника, с ясното съзнание, че докато съществува като холограма и форма, намираща се в
движение, това е само стремеж...
Сравнението, което води до оценки (ще рече Егосмисли), обслужва защитните функции на
Егото, тоест разширява полето му на действие. Ако при сравнението се окаже, че има разлика
(а то винаги има, защото иначе бихме били еднакви), в единия случай Егото се смазва от
констатацията (оценка, която е собствен егосмисъл), че не е толкова съвършено като другите,
и респективно гради защити срещу това да изпадне в ситуации, които биха потвърдили тази
несъвършеност. В другия случай изпитва превъзходство към „по-нисшите” (оценка, която е
собствен Егосмисъл) и отново гради защити срещу това да не бъде повлечено в тяхното
обкръжение и да стане като тях.
Съвсем по друг начин стоят нещата, ако се стремиш към... Приемаш, че всяка ситуация
или събитие е принос в собственото ти развитие и изграждане, което те приближава с една
малка стъпка до осмислянето на Източника. И именно стремежът към... осмисля
съществуването. Необходимо е само да си честен и да приемаш.
Тук идва на преден план един особено интересен момент. Превръщането на „дефектите”
на Егото в „ефекти”. Те са дотолкова „дефекти”, доколкото се влага определен Егосмисъл в
тях. Затова нека се разгледа идеята „Егото сравнява“ и да се възползваме от тази му
възможност, без да се дава оценка.
Колкото повече се „защитава”, толкова повече се ограничава истинската същност.
Защитава се формата, което е кодирано във функцията на Егото и се извършва
несъзнателно... Защитава се от болката (без значение физическа или психическа)... Градят
филтри за хубавото и лошото (толкова добри, че чуваме, виждаме и усещаме само онова,
което е предварително заложено)... Сътворяват се прегради срещу социума (вечно недоволни
от съществуващото, което сами сме изградили)... „Размишлява” се логически до такава
степен, че се изключват възможностите за поглед към неизвестното и нестандартното.
Иначе казано – спира се търсещото мислене. Парадоксалния на пръв поглед извод е, че най-
добрата защита е... да няма защити. Защото, преди да започне да „работи” като гард,
индивидуализираната мисловна същност е приела тази длъжност, съгласила се е да е това и
се е отдала на тази си функция. Тоест преди защитата, която е необходима да извърши като
дейност от нейна страна, е налице приемането. Но естествено, това скоро се забравя поради
потопяване в задълженията и отговорностите. След години изграждане на филтри се стига до
„критична маса” от прегради, които започват „да пречат”. Това налага изграждането на
защити срещу защитите. Момент в нашия живот, който наричаме катарзис...
Къде остана отдаването? Към изначалното намерение, към когиталността, към страстта,
към работата, към това... да бъдем себе си. Щастието е в отдаването... Когато сме изградили,
утвърдили и заложили в себе си защити срещу себе си, заради илюзорната сигурност, може
да се изпита само страх, да се предизвика спиране на жизнената енергия, което води до
болести, или нещастие. Вършим каквото и да е, но само срещу нещо (в общия случай срещу
заплащане). Не го правим заради удоволствието от самото действие, насладата от него, а
защото „така е редно” („какво ще кажат другите”, или „така ми харесва и кой си ти, че да
ми се бъркаш”). Дори се пишат книги, правят се филми, рисува се, „твори” се по задължение
или поръчка. А творческият процес е

удовлетворението да се отдадеш на състояние, приемайки нестандартното,

неизвестното, което Е стремежът към сливане с когиталността. Към всичко, което Е.
И което всъщност си самият ти. Една изключителната еуфория от това, че... си себе
си... и цялото...
В Един -Е Ние!
Епифиза. Упражнения за активиране. Връзка с когиталността.
Епифизата, наричана още пинеална жлеза (corpus pineale), шишарковидно тяло или трето
око, е малко образувание, което се отнася към междинния мозък. По форма прилича на
шишарка с размери от няколко милиметра, леко приплесната в предно-задна посока.
Епифизата достига своето пълно развитие към седмата година от живота. Тя е обвита от
тънка съединителнотъканна обвивка (капсула), от която в дълбочина проникват преградки,
разделящи я на делчета. Делчетата се изграждат от два вида клетки: пинеалоцити и
невроглия. Част от Част от влакната на жлезата образуват синапси с пинеалоцитите (връзка с
холограмата). Невроглиалните клетки са астроцити, които играят ролята на своеобразни
„шлюзове“ между нервните тъкани и кръвоносния поток, недопускайки пряк контакт между
тях. Освен това епифизата съдържа калциеви зърна, наречени още мозъчен пясък.
Рене Декарт предполага, че очите и епифизата са свързани със „струни” и тя е
интерпретатор на виждането. Той смята, че жлезата поражда мислите и ги отделя в ликвор-
а*. Нарича я „седалище на душата.” В наши дни изследванията на този орган кара учените да
изпадат в религиозно настроение, защото откриват уникалните ѝ възможности. Едно от тях е,
че тя съдържа свръхминиатюрни магнитчета и това я прави изключително сложен
биоелектронен сензор. Хормоните от тази жлеза са много, но най-известен е хормона на съня
- мелатонина. „Произвежда“ се нощем, и отговаря за много процеси, свързани с имунитета
(защита на формата). Рецептори за хормони от пинеалната жлеза има дори в мускулите. Като
сензор за електромагнитни сигнали вече е доказано експериментално, че епифизата улавя и
реагира на изключително слаби електромагнитни полета - все едно да чуете шепот от
километри разстояние. Така реагират и рецепторите. Тоест, тя се явява синхронизатор на
физиологични процеси, хармонизиращи организма с външните геофизични и космически
фактори (електромагнитни влияния на средата). Липсата на „независима“ връзка с
когиталността „обърква“ нейната синхронизираща функция. Например - късното лягане. В
Англия е извършен експеримент с доброволки (бременни жени), които нарочно са лягали да
спят след полунощ. Резултатите показват категоричен спад на важни хормони, влияещи на
имунитета.
На практика, епифизата контролира фокуса на наблюдение – или върху светът на
енергиите, или към света на холограмата (физическата сетивност). Способността да се
синхронизират честотите помага да се настрои мозъка към възприемане на информация от
когиталността, без да се губи връзка с „реалността“. Главният мозък е източник на
електромагнитна енергия за тялото. Епифизата е контакт, изпълняващ ролята на невронно-
ендокринен превключвател, осигуряващ многоканално информационно зареждане към
хипофизата. Тя на свой ред приема информацията, разпространявайки я в мозъка. Има и
връзка между половите хормони, отделяни от половите жлези и епифизата. Активността на
епифизата се изменя синхронно и с фазите на менструалния цикъл на здрави жени.
Хормоните на епифизата потискат биологическата активност на мозъка и нервно-психичната
дейност, като се получава сънотворен, противоболков и успокояващ ефект. Определено
влияние епифизата оказва и върху някои тумори. При премахването ѝ ускорено се е получава
меланом - най-злокачественият тумор на кожата. В същото време екстракт от епифиза има
противотуморен ефект. Това се свързва със стимулиране на структурите, чрез които се
реализира имунитетът. Високата чувствителност към измененията на магнитното поле пък
играе ролята и на един своеобразен „компас“, ориентиращ в пространството. Кристалите в
епифизата излъчват фотони с различни цветове. Функционирането е холограмно и такива
образи се проектират. Епифизната жлеза не е част от мозъка, тоест, тя не е защитена от
мозъчната тъкан. Намира се в приблизителния геометричен център на мозъчната маса,
притежава кух интериор, пълен с водниста течност, и получава повече кръв, отколкото която
и да е друга част на тялото освен бъбреците.
Това упражнение за „отключване“ на епифизата съдържа в себе си няколко стъпки,
завършващи с медитативна връзка с когиталността. Целта е да се „тренира“ епифизата да се
активира по желание. Още миналият век д-р Марсел Джоузеф Фогел демонстрира влиянието
на човешката мисъл върху растежа на кристалите. Всеки от нас мисли чрез модели, които
имат собствена честота. Енергийните вълни на мислите се разпространяват с определена
честота, като принципът на суперпозицията остава в сила. Това смесване на мисловните
вълни и електромагнитните излъчвания (ЕМИ), съдържащи емоционалните честоти се
извършва в аурата и се предава чрез трептенията на микрокристалите, които се намират в
епифизата. Неслучайно калциевите зърна в нея се наричат още „мозъчен пясък“. Кристалите
смесват мисловните модели с вълново-честотните вибрации от околната среда, подобно на
кристален радиодетектор. Участват и честоти, излизащи извън рамките на човешкото
възприятие. Тази смесена съвкупност от енергийна информация се интерпретира от мозъка
като цветове, звуци, символи. Преобразуването в светлинни сигнали се базира върху
собствената опитност на холограмата (тялото). Импулсите от когиталността се „нагаждат“
към тази индивидуална опитност. Затова и посланията от нея са лични. Ако се допуснат и
приемат, при срещата на две честоти, по-високата честота повишава вибрациония резонанс
на по-ниската. Така се пренастройва и честотата на тялото (приети като опитност от
средата и логиката) към тази на Когиталността (високи честоти). Затова при осъществено
взаимодействие, вибрационните честоти на тялото се повишават. Решетките на защитата се
раздалечават и пропускат лесно в двете посоки. Има пълен взаимообмен между енергията и
честотите на тялото и среда от една страна, и Когиталността - от друга. Епифизата е
контакта, изпълняващ ролята на невронно-ендокринен превключвател. Микрокристалите
генерират заряд при натиск („дава“ се контакт за включване на холограмата), или той
липсва, когато няма натиск (състояния на сън, дълбока медитация, регресия или кома).
Епифизата намалява размера си през деня (има натиск) и го увеличава през нощта (липсва
натиск). Катализатор за този процес може да е и светлината (светло-тъмно). Увеличеният
размер отслабва натиска върху кристалите и „контакт“ липсва. Един вид холограмата „не е
включена“. В този момент не съществуват нормалните „защити“ на Егото и
електромагнитните излъчване на тяло и мисловност си взаимодействат. Осъществяването на
този смесителен за честотите процес става чрез ликвор-а.
 Препоръки при изпълнение на упражненията:
1. Овладяване на мисълта - свободата да приемаш всичко...
2. Овладяване на емоционално действие – концентрация и анализ.
3. Непоколебимост – вяра, убеденост.
4. Идентифициране с по-високи идеали – за всичко, което Е.
5. Доказателство за мисията. Конкретност при задаване на въпроса.
6. Доказателство за духовен стремеж - енергията, която Е (звук и светлина)
7. Свобода от възмущение.
8. Вяра в Когиталността.
9. Доверие в себе си – отговорност за намерение.
10. Готовност за действие - пълна отдаденост.
Овладяване ма мисълта и емоционалното действие
Колко иронично и парадоксално е, че от едно и също събитие логиката може да създаде и
ада, и рая. Реакциите, отговор на дадени събития, в действителност са много слабо свързани
със самите събития. Осъзнаването, че каквото и да става, ти си този, който създава
емоционални реакции и чувства, с които реагира. И всеки носи отговорността си за тях. Има
две нива на възприемане - едното може да се види и усети със сетивата и реакциите са
емоционални. Другото - възприемане на енергийния свят, с единствено емоционално
състояние в него - Безусловна Любов. Едните състояния се приемат като чистилище, в което
индивида е „измъчван“ от демоните на своята привързаност към страхове, болки, гняв,
самосъжаление, вина, тъга. В светът на енергията човек се чувства удовлетворен, центриран,
балансиран. Тези две полярни състояния - небето и ада, са в самите нас. Те са взаимно
преливащи се противоположности, които преминават едно в друго. Когато се овладеят
невидимите енергийните потоци, е възможно да се управляват и балансират по-добре вътре
в себе си. В емоцията има звук и светлина. Мисълта е невидима. Но при този процес се
открива причината за емоцията. Синхронизирането на мислене и емоция отваря вратите на
знанието… А липсата на хармония се проявява като резултат на видимо ниво... Черният дроб
например, често съдържа в себе си потиснат гняв. Бъбреците задържат страх. Белите дробове
си пълнят с потисната скръб и т.н. Когато между различните елементи в една система
възникне вибрационен дисбаланс, е налице дисхармония в работата на самата система.
Изчистването е възможно, ако се активира мощна енергийна струя, която да „продуха“
всички енергийни центрове или потоци в холограмата. Най-мощната енергия, която със
сигурност се притежава и не се филтрира е... сексуалната.
От енергийна гледна точка всички хора са едновременно мъже и жени. В свят от енергия
всички са потенциално андрогини. Тава означава да е налице равновесие между сексуалните
полюси на един индивид. Не е нужно да имаш партньор, за да използваш сексуалната
енергия. Чрез приемането на себе си (като тяло и когитална мисловност), се улеснява
сливането на мъжките и женските аспекти. Половото въздържание е бягство или потискане,
което няма нищо общо с каквото и да е разбиране за важността на сексуалната енергия.
Упражнението за активиране на сексуалната енергия и епифизата стимулира жизнената сила,
издигайки я от коренния и половия център. Затова няма опасност да намалее сексуалното ви
желание, а по-скоро ще се засили заедно с увеличаване на жизнената сила. Когато
освободената енергия се издигне, тя „отпушва“ енергийните центрове (чакри) и
възприемането на информация от когиталността се улеснява. Основен аспект е приемането
на емоция. Истинските чувства не са положителни или отрицателни. Те са съобщения за
случващото се в заобикалящата среда. Честотите на емоция са импулс, задействащ
епифизата. Те се възприемат в светлинната ДНК (тя поглъща всички фотони) и могат да
трептят хармонично (раздалечават се защитните решетки), или да резонират (слепват се
решетките). Резонансната реакция е бариера за информацията а енерго-информационната
субстанция е основа за съществуване на „материята“. Отнемането на тази жизнено важна
съставка води до залиняване. Ако е отнета насилствено, предизвиква аналогично проявление
в системата. Гърчещите се елементи на тялото предизвикват спазъм в целия организъм. Така
резонансните емоции предизвикват силна физическа реакция – болка, спазъм, блокиране
дейността на определени органи, цялостно самоунищожаване на организма и т.н. И колкото
по-непропусклива е „блокировката”, толкова по-силно е физическото усещане. В случая,
когато емоционалните решетки са раздалечени, енергията се движи свободно. Тя нахлува във
всеки елемент като глътка живот. Това се отразява и на цялата система. Затова тази енергия я
наричат още жизнена енергия (чи, ки, прана, ка и др.). Вибрационно поле „безусловно
приемане” или „безусловна любов” са сила, която раздалечава и дори премахва блокиращите
решетки. Така се създава хармонично трептене, който задейства директния обмен на
информация с когиталността. Клетките, както и целия организъм имат нужното количество
информационния поток, необходим за функционирането им. Тренировките за сливане това
поле влияят на всички нива – нагласи, начин на мислене, физическо (клетъчно) тяло. Когато
енергията на безусловно приемане се движи свободно, тялото и всички елементи в него
функционират нормално. Тогава сме и здрави и усилията се насочват към развитието на
пълния капацитет от собствени възможности - непознати и неподозирани. Хармонизирането
на звукова, светлинна и мисловна вибрации са основата за „безусловно приемане” и
„безусловна любов”. Те могат да се управляват, ако се опознаят... Нужна е практика…
Продукти, които е нужно да си осигурите:
Преди или по време на упражненията – структурирана вода. По време на
упражненията често се налага консумацията на течности. Желателно е да си структурирате
вода, с която да утолявате жаждата. Начин за структуриране на водата: Поставяте ръцете
около бутилка вода и си казвате мислено (може и на глас): Благодаря за Любовта и
Мъдростта на водата, енергията, Когиталността… (може да се изкаже и друго, удобно за
вас твърдение, което да ви дава максимално вяра в когиталността и собствения успех). Така
водата е заредена с личното желание или намерение. В момента на „мисленето“, ако е
възможно емоционално преживейте силата на Любовта и преклонение в Благодарността.
След упражненията – бадеми или бадемово мляко за подхранване
След упражненията е добре да сте приготвили и подходяща хранителна добавка за мозъка
– бадеми, които е желателно да са сурови и обелени. След упражнението е добре да се
консумира или поне 8 бадема или чаша (100 мл.) бадемово мляко. Бадемите или млякото
подхранват епифизата и понижават нивото на вредния холестерол. Това се дължи на
съдържащите се в тях ненаситените мазнини и на антиоксидантното действие на витамин Е.
Подобрява се и храносмилането, поради високото съдържание на фибри. Те предпазват и от
диабет, защото намаляват вредното въздействие на свободните радикали. Ципата се отделя,
заради наличието на цианид, съдържащ се в нея.
 Рецепта за бадемово мляко: Състав: 1 ч.ч. сурови бадеми; 2-3 ч.ч. вода; банан – по
желание; захар или мед - на вкус; 1 с.л. растителна мазнина - най- добре без характерен вкус
и аромат.
Приготвяне: Накисвате бадемите за около денонощие в студена вода. Съхраняват се в
хладилник, за да мога после лесно да се обелят. Обелените бадеми поставете в блендер.
Добавяте 2-3 чаши сруктурирана вода и пускате на средна скорост. Добавяте растителната
мазнина и подсладителя, който се избрали. Увеличавате скоростта до постигане на гладко
мляко. Може да се консумира веднага.
Упражнения за подготовка
Подготвителните упражнения се прилагат в различна продължителност: за мъжки
индивиди в рамките поне на 13 дни; за женските - поне 21 дни. Ако се очаква през периода
месечен цикъл, започвате когато е свършил, или е в крайна фаза, за да няма прекъсване на
периода. Нужно е всяко от упражненията да се прилага без ползването на инструкции към
него, като се „напасва” самостоятелно от всеки. Това сработване е интуитивно, така, че
упражненията да носят удоволствие и желание.
1. Точков масаж на палци на краката или ръцете за
честотно активиране на епифиза.
Крака: на схемата са посочени точките, които при масаж активират епифизата и някои
други жлези. Точките се масажират с натиск (импулсен, почти до болка). Добре е да сте
настроени позитивно. Когато масажирате точката създавате връзка с епифизата! Тя се
активира и е възможно да се получи леко замайване. Изчезва впоследствие. Точките се
масажират с натиск в продължение на 2-3 минути.
Ръце: това е малка вдлъбнатина (на ъгъла на нокътя) на палеца. Важи и за двете ръце.
Периодично на едната и другата ръка точките се масажират с натиск (импулсен, почти до
болка) в продължение на 2-3 минути. Другите условия за масаж са като при тези на краката.
2. „Завихряне“ на енергията. Изправен стоеж, с ръце, изпънати хоризонтално встрани.
Пръстите на ръцете са прибрани, дланите са отворени, дясната е обърната надолу, лявата
нагоре. Завъртате се около оста си по посока на часовниковата стрелка. (ако обърнете главата
си надясно, то това е посоката, в която е нужно да се въртите.) Избирате си предмет в стаята,
върху който да се фокусирате, или пък се съсредоточавате върху водещата (дясна) ръка, за да
се избегне замайването. Дишате контролирано и осъзнато. Повторяте завъртането двадесет и
един пъти без прекъсване.
Когато приключите с въртенето, заемате изправен стоеж с прибрани крака и ръце на
хълбоците. Поемате пълно и дълбоко въздух, като вдишвате през носа. Издишвате през
устата. Поемате повторно въздух и го изпускате по същия начин. Изпълнението на
упражнението за пръв път предизвиква виене на свят. Не се напрягайте. Упражнението
укрепва вестибуларния апарат (механизъм на равновесието, разположен във вътрешното
ухо). С редовната практика замайването изчезва, а въртенето става леко и плавно, дори и при
голяма скорост.
Това упражнение влияе активно и на коленете, половия център, черния дроб, далака,
щитовидната жлеза, хипофизата и епифизата, подобрява работата на чакрите. С желание и
постоянство се подобрява енергийния баланс на тялото, регулират се функциите на голяма
част от органи и системи. Ако в допълнение се преработи и хранителния режим, като се
вземат практики мерки за прочистване на физическото тяло от шлаки и натрупвания, съвсем
скоро се забелязва балансиране на теглото и подобрение на здравето. Противно на
очакванията, след упражнението се усеща бодрост и повишена енергетика.
3. Откриване на собствената вътрешна светлина – прилага се еднократно.
При затворени клепачи се предизвиква лек натиск върху очната ябълка с пръста на ръката.
Натиска се създава в горната част на окото, близо до носа, в областта на събирането на
веждите. „Погледът“ (гледате вътре в окото си, зад затворените клепачи) е насочен
диагонално в противоположна посока. Ще видите концентричен кръг светлина. Това е
вашата собствена вътрешна енергия. В общият случай като цвят е бяло-жълта, но може да е
бледо зелена, светло синя, оранжева и в редки случаи червена. Светлината се променя при
промяна на емоционалните състояния. Осъзнаването и „виждането“ на тази светлина е
полезно за следващото упражнение. (виждат се и се управляват по-лесно енергийните
форми…)
4. Активиране на менталната енергия. Затваряте очи и си представяте бяло-жълтата
светлина като светеща топка на около 40 см над главата. Мислено можете да придвижите
кълбото – най-напред леко нагоре-надолу, а след като усвоите движението, до областта на
сърцето и отново нагоре – извън главата. Когато сте убедени, че контролирате движението на
тазиенергийна плазмена сфера, ускорявате скоростта. При това увеличавате и разстоянието -
от точката над главата да половите органи. Продължавате упражнението около минута-две.
След това задръжте топката в средата на главата в областта на епифизата. Концентрирате се
и си представяте как излиза лъч от главата, който на около метър напред да заискри като
бенгалски огън (виж картината).
Диск и Колона от ментална енергия. Завъртате мислено лъча хоризонтално, за да се
получи светещ диск. Този диск може също да се движи. При преместването му надолу-нагоре
около цялото тяло, се усеща топлина и спокойствие. Увеличаването на честотата на
движение на диска води до образуването на колона от светлина, започваща от земята и
издигаща се в пространството. Както сте със затворени очи, погледнете нагоре и после
надолу. Лъчът пронизва тъмнината в двете посоки и отива някъде в безкрайността.
Следствие: Предизвикване на енергийна самоиндукция.
5. Активиране на собствена звукова резонансна честота по гръбначен стълб и в
ликвор-а.
Звуковите честоти и дъха на всяка индивидуалност са като дактилоскопичните отпечатъци
на пръстите. Звукът, резонансът, който се предизвиква в гласните струни и дъхът носят
енергийно-честотната индивидуалност на всеки. Тези вибрационни характеристики е нужно
да бъдат „приобщени” към общия честотен спектър. Постигането става с резонансно
трептене на гласно и негласно „Анкх”:
Тръгва се от гласното продължително „А”, прибира се езика, докато звукът се превърне
в резонансно мънкане в гласните струни („НК”) и се завършва с почти беззвучно издишане
през носа („Х”).
Забележка: Упражнение е желателно да се запамети добре и да се прави „автоматично”,
по навик. Използва се при качване на сексуалната енергия до епифизата.

Упражнения за ефективно активиране на епифиза и лиденова жлеза.

1. Активиране на енергията и задействане на енергиен кръговрат.
2. Завихряне и активиране на самоиндукцията.
 3. Диск и Колона от светлина.
4. Сфери за синхронизация на честотите.
5. Активиране на лиденова жлеза - връзка с когиталността.
- за мъжки индивиди – изпълняват се поне 21 дни. Нужно е упражненията да не се
прекъсват през този период. Ако това се случи, направете кратка пауза (3-5 дни) и започвате
отначало.
- за женски индивиди - изпълняват се поне 21 дни. Ако се очаква през периода месечен
цикъл, започвате, когато е свършил или е в крайна фаза, за да няма прекъсване. Ако това се
случи, се прави пауза (3-5 дни) и се започва отначало след края на месечния цикъл.
забележка: В състояние на медитация на даден въпрос се дава обширен отговор.
Пригответе въпроса предварително. Събитията, същностите и ситуациите в това
състояние са без съзнателна визуализация и в това състояние едва ли ще съумеете да
формулирате въпрос. Непредизвиканите събития представляват „контакт“ с човек или
същество, което изниква спонтанно. Взаимоотношенията и ситуациите след това е нужно
да анализирате. В зависимост от зададения въпрос, проявявената същност или личност,
дава отговорите. Може да получите съвети, които е желателно да изпълните. Възможно
е да се посочат корекции в упражненията, които са конкретно за вас и свързани с вашата
индивидуална настройка. Променете ги съобразно инструкциите и продължете
упражнението до края на минималния период.
1. Активиране на енергията и задействане на енергиен кръговрат.
Упражнението задвижва сексуалната енергия към епифизата, която при това освобождава
енергийни блокажи по гръбначния стълб, ако има такива. Тази енергия „отпушва“ кундалини
и синхронизира вибрациите на тялото с тези на когиталността. Упражнението съдържа
няколко етапа:
Заемате изправен стоеж с ръце на хълбоците, като стъпалата са раздалечени на границата
на рамената. В тази поза поемате продължително и дълбоко въздух, като вдишвате през носа.
Изпускате въздуха през устата, като звуково изпълнявате „анкх” (от упражненията за
подготовка). При издишването да се задейства резонансно трептене „кн”, докато се навеждате
напред и се подпирате с ръце на коленете. Това силово изкарване на въздуха предизвиква
интензивна резонансна вибрация на гърлото, ликвора и тялото. Приведени, изкарвате всичкия
въздух от тялото в резонанс („кн”) и с допълнително стягане на корема издишвате през носа
(„х”). Без да поемате дъх, с прибран корем, започвате импулсни (като при хълцане) стягания
на корема (21 на брой), като при тези свивания мислено „изтегляте енергия“ от перинеума
(през ануса и половите органи) нагоре. Тоест, стремите се рязко и импулсно да стегнете тези
части, заедно с корема. След 21 импулса се изправяте и вдишвате дълбоко въздух, като се
отпускате. Упражнението се повтаря 21 пъти. Първоначално едва ли ще е възможно да се
„уцели“ собствен ритъм на стягането, но след трети-четвърти опит се получава. Ако не
успеете да стегнете 21 пъти, започвате с 8 или 13, докато постигнете 21 (примерно 3 дена - 8,
после 5 дни -13 и т.н. Когато са постигнати 21 стягания, 21 пъти за едно упражнение, тогава
започва и реалното броене на дните). Усещането е за топлина по гръбначния стълб (дори след
4-5 повторения започва обилно потене). Може въздухът да не достига. Почивате, като правите
2-3 пъти дълбоки вдишвания, докато се успокои тялото. И отново – „анкх”, 21 стягания,
изправяне, поемане на въздух. Не забравяйте стягането на седалищните мускули и тези около
половите органи.
 2. Активиране на менталната енергия
Затваряте очи и си представяте светеща топка (с цвета на собствената вътрешна светлина)
на около 40 см над главата. Придвижвате кълбото между точката над главата и половите
органи, минавайки по гръбначния стълб. След минута-две такива движения (енергийно
прочистване на гръбначен стълб)задържате топката по средата на главата, изпращате лъч,
който завъртате, за да се получи диск. Ускорявате движението на диска до образуването на
колона (от подготовката това упражнение е вече усвоено).
3. Активиране на лиденова жлеза - връзка с когиталността.
3.1. Бази на главните честоти. Седем основни зони (бази, или събирателни енергийни
центрове) изграждат архитектурната конструкция за пространствената енергийна решетка на
Егото (тоест на тялото). Светлината, излъчвана от нас (ДНК), се събира (и отразява) в тези
зони като в магнитни полюси. Всяка база е суперпозиция от честоти. Тя постоянно е под
въздействие на лични холограмни вибрации, честотите на околната среда и трептенето на
когиталността. Така базите сформират седем главни честоти. Самите събирателни точки на
зоните са извън тялото:
Първа база е отговорна за мегатронната честота. Намира се на около 20 см. разстояние
пред сърдечната област - тя е канала за преминаване на нискочестотния диапазон от
мегатронната (виж схемата).
Втора база се намира на около 20 см. от задната част на сърдечната област. Както първа
база, тези бази са много еднакви и се преплитат една друга.
Трета и четвърта база са на около 20 см. разстояние под средата ходилата - въвеждащи
бази.
Пета и шеста база са също взаимно свързани. Те са на около 20 см. разстояние от ръцете,
когато те са широко разтворени, съответно от лявата страна на едната ръка и от дясната
страна на другата.
Със седма база се завършва схемата за концентрация на енергийния поток и сливането на
всичко заедно. Тя се намира на около 20 см. разстояние над главата.
3.2. Кръгове за синхронизация. Синхронизацията на честотите при преминаване през
базите и енергийните потоци от околната среда става чрез оформянето на три кръга и
тяхното ментално завъртане.
Първи кръг: от седмата база се тръгва минава се от ляво и от дясно през петата и шестата,
като се завършва с четвъртата и третата (кръг около пентаграм - 7-5-3-4-6).
Втори кръг: той е перпендикулярен на първия - от седма база през първата отпред и
втората отзад на сърцето (кръг около триъгълник - 7-1-2).
Трети кръг: перпендикулярен на първите два кръга - през първата, втора, петата и
шестата (кръг около ромб - 1-5-6-2).
3.3. Синхронизация на въртене: всеки кръг е необходимо да се завърти около собствената
си ос (виж схемата). Най-важна е посоката на въртене. Добре е упражнението да е запомнено -
практикува се по памет и затворени очи:
- първи кръг - от ляво надясно;
- втори - от дясно на ляво;
- трети (фигурата е по-скоро елипса) - от долу нагоре. Често този кръг се самозавърта в
обратна посока - отгоре надолу. Спира се мислено и се завърта в правилната посока.
 Честотна синхронизация (скорост на въртене): кръговете се завъртат така, че да се
превърнат в сфери. Скоростта на въртене се увеличава, докато вече не се „вижда“
първоначално образувания светещ кръг - той се е слял в повърхността на равномерно
светеща сфера. В схемата - за улеснение сферите са нарисувани с различни цветове, с
паралели и меридиани. По принцип се появяват в един цветови нюанс на енергията - този,
които си е за момента на вътрешната енергия. Но са ясни и лесно разпознаваеми.
- за мъжки индивиди -
Синхронизирането чрез сферите води до освобождаване на някои честотни защити (филтри
на Егото). Когато този процес е завършен, през първа и втора база спонтанно „тръгва” сноп
светлина, преминаващ през гърдите. Основната вертикална колона си е там, вижда се и
светещият диск около епифизата. Този втори сноп се излъчва непредизвикан от каквито и да е
действия. Гледано отстрани е оформена фигура от светлини - лиден (енергийна лиденова
жлеза). Терминаът идва от комбинацията между думите Лъч-Диск-ЕНергия и изглежда като
кръст с кръг отгоре. Според египетските йероглифи това е „анкх” – символът на вечен живот.
Мислено преплитате двата лъча (от колоната и от гърдите, както двойната спирала с криле -
вж. схемата), докато се обединят в един общ, който заедно с вашето „присъствие“ (важно е да
се движите по и с лъча) преминава през светещия диск на епифизата (собствения лиден).
Това може да не се получи, ако опитате да минете перпендикулярно през диска. Но при опит
под ъгъл от 45 градуса е винаги успешно. В тъмното пространство се появяват и други
лидени. Всяко събитие, състояние, индивид или форма притежава лиден. „Активирайте“ ги,
като преминете през тях. Колкото повече - по-добре. Може да извикате мислено собственото
си икономическо състояние и да го „активирате“. Ако лиденът не е чист, има „ръжда“,
пробиви и др., почистете го, като го „изтъркате“ с лъча няколко пъти.
След активиране на лидени и тяхното почистване, е възможно задаването на въпроси,
„покани” за разговор с определени личности, същности и т.н. Възможна е спонтанната поява
на някои от тях. Не бива да се страхувате или притеснявате. Питате кой е (или какво е), защо
е там и какво е нужно да направите. Ако не ви харесва външният вид, го помолете да се
промени. В света на енергиите нещата се случват веднага, всичко е възможно и е въпрос на
избор и свободна воля. И е прекрасно и уникално...
Интерпретацията на дадено събитие се определя от самите нас. Ако ни допада, се изпитва
въодушевление, ако се оцени като лошо, се изпада в депресия, гняв, или модела, характерен за
индивида. Ако се изживее ситуация в когиталността, тогава се докосват неща отвъд
физическото. Свобода да сте себе си, е, когато усетите истината, криеща се тази свят. В
египетската символна система способността да се възприема истината, стояща зад илюзията, е
известна като маат. В ТК я наричаме послание от когиталността. По своята същност всяко
послание е тихо и спокойно, не се променя. Самата когиталност е състрадателна,
доброжелателна и любяща. Тя е фундаментален аспект, който съдържа всички честоти. С
посоченото упражнение човек постига интуитивно настройване към тези вибрации. Той
синхронизира честотите на тялото, мислите и околната среда с тези на безусловната любов в
когиталността. Постигнатата хармония му дава възможности във всички аспекти на развитие –
телепатия, левитация, телепортация, телекинеза, лечение с плазма (светещото кълбо),
трансформация на материята.
„Конфликта” между енергия и материя се проявява, когато липсва „комуникация”,
„диалог” между тях. Егото е ограничено в своето знание. Допълнително (пак заради
незнанието) е изградило и защитни стени (филтри) срещу „шанса” да получава информация.
Това предопределя неговото поведение, изразяващо се като желание за контрол – над всеки и
над всичко. Добило навика в тази посока, то издига само себе си в култ и спира да вижда,
докато гледа, както и да чува, докато слуша. Тази схема му харесва и то я изпълнява, докато
се „срасне” с нея. Последствията са… трагични. То спира да слуша дори посланията от
когиталността, които се явяват съвети за неговото собствено развитие… Нежеланието да
чува критики, или да разбира, че има недостатъци, кара Егото да „игнорира” посланията от
когиталността. То „спира” да си помни сънищата, да се „вслушва” в интуицията, както и да
вярва в нещо, до което не се е докоснало. И се проявява „конфликт” между знание и
незнание. И ако Егото не приема факта, че не знае, то никога не може да стигне до знанието.
Египетската символика е представяне на пътя към знанието. Пак по този начин са посочени и
грешките, които можем да направим по този път. Символното разглеждане казва, че всичко е
енергия... За да я овладеем е нужно да елиминираме зависимостта си от „материалното”. Това
са страховете (пъдпъдък), които не могат да са стимул за продължително летене. Лешоядите
се явяват чистачите на природата, а и полета и зрението им е прекрасно. Съд, в който може
да се постави някаква реколта е връзка със „материалното”. Обърнатия съд – енергията.
„Симбиозата” между енергия и материя в египетската символика е съществото Тот-Хор.
Тот - човек с глава на ибис е символа на утрото, на новото начало, което предшества
изобилието. Той е египетския бог на мъдростта, науката, магията и луната. Когато стигнем до
осъзнаването, че всичко е едно, че няма добро и зло, се превръщаме в съществото Тот-Хор.
Това сме ние в хармонична осъзнатост и единение с когиталността. Както всеки притежава
вибрации Анубис-Хор, така всеки е и Тот-Хор.
Мисленето на мъжа също преминава през две противоположности - отдаденост (съм
семейството и света) и индивидуализъм (на мъжа, властимащия закрилник), но двете не са в
симбиоза. Нужно е обединяващо равновесие. Всеки човек е способен да установи баланс в
собствения си андрогин. И тъй като е мъж, е нужно да активира женското начало в себе си и
да ги прелее в хармония. Разглеждането на Египетските символи дава отговор за начина, по
който може да се случи това. Чрез издигането на сексуалната енергия до епифизата и
синхронизация честотите на решетките.
Ключът е правилно използване на намерение (мисъл), светлина и звук. Триадата позволява
синхронизация с вибрациите на когиталността. Цялата материя е вибрационна по своята
същност. Енергията резонира и „влиза в диалог” с личните трептения на намерението,
светлината от медитация и звукът на вечния живот. Когато тези вибрации се хармонизират,
разполагате с мощна сила, която променя физическите параметри на пространството и
времето.
- за женски индивиди -
След въртенето на сферите, си представяте, че се намирате в голяма пирамида, висока
около 3-4 метра. В тъмното пространство тя придобива очертания от светещи линии. Може
да е прозрачна, или с млечно светещи стени. Възможно е да е „покрита“ с цветя или цветове.
Влизате в нея - точно по средата - на равни разстояния от върха и нейната основа. Самото
влизане става като го пожелаете. Когато сте вътре, се огледайте. Възможно е на дъното на
пирамидата да видите змии, гадинки, същества или други неприятни за понасяне неща.
Редом с тях може да откриете и нежни, красиви и прекрасни създания. Възможно е да видите
плуваща многоцветна енергия, която плува като разноцветно море под вас. Преодолейте
страха и желанието да избягате. Усетете емоция на любов към всичко - всичко което се
намира по пода, светещите ръбове на пирамидата, стените, енергията. Любов към себе си... и
всичко останало. Безусловната любов е съвкупност от всички нюанси на емоцията – не е
само блаженство и наслада, а съдържа в себе си страх, неориентираност, съмнение,
жестокост, ревност, нежност, състрадание, злоба, прошка, доверие, честност, вина, болка и
т.н. – всичко е вплетено в общия сноп на енергията безусловна любов. Точно затова може да
се види всичко - и прекрасното и неприятното... - един уникален, но хаотичен танц на
емоциите. Всичко това е само енергия - неподредена, хаотична неконтролирана разпиляност
в самите вас. Със силата на желанието може да се синхронизира всичко в един общ енергиен
лъч. Най-напред се завихря като мощен единен кръг до основата на пирамидата, допирайки
всяка нейна стена. Получава се светлинно торнадо (като това на схемата), което се стеснява
към върха на пирамидата. Тази спирала се покачва нагоре и преминава през вас,
продължавайки да се вихри до точката на върха. Енергията като лъч се изстрелва от върха
като сноп светлина. Това е многократно усилена, генерирана от вас и емоциите светлинна
енергия. Заедно с този лъч, в „празното пространство“, се оказвате и самата вие. Необятната
пустота се оказва не толкова празна... Огледана с истински, жив интерес, се оказва, че е
изпълнена със множество светлинки и точки - един нов, необятен космос... Светлинни
кръгове, които се виждат са лидени на други индивиди. Пожелайте си който и да е от тях. С
вашият мощен лъч можете да преминете през всеки от тях. Преминете през някой...
Огледайте го отвсякъде. Може би има нещо за чистене. Не свети целия. или има паяжина.
Пуснете лъча от там... Така активирате и лидените, и себе си. Оставете се да бъдете водени от
енергията и да виждате каквото ви се представя. Не е нужно да предизвиквате образи.
Отпуснете се. Достатъчно е само да сте си задали предварително въпроса. Същности идват.
Не ги оставяйте сами да се представят – бъдете готови да приемате всичко… образи,
послания, усещания… Питайте кои са. Защо точно те ви дават тази информация. Какво да
направите...
В края на медитацията си представете 7 светлинни диска, наредени по дължината на цялото
тяло – вие сте „в дупките“ на дисковете, т.е. те са около вас. Представете си как въртите диск
1, 3, 5, 7 отляво надясно, а диск 2, 4, 6 отдясно наляво. Задръжте движението известно време, а
след това сменете посоката на въртене на дисковете. Диск 1, 3, 5, 7 вече се въртят отдясно
наляво, а 2, 4, 6 се въртят отляво надясно (отново задръжте до 3-5 минути). Оставете се отново
на усещанията си, на образи, ако се появяват такива, на послания… Когато усетите, че е време
да излезете от медитация, просто отворете очи…
Женското начало се възражда. От пепелта изплуват мистериите на Египет. Познание е
помощ за бъдещето, което извършвате Тук и Сега. Сливането на минало и бъдеще с настояще
в един космичен танц, дава възможност да се открие знанието. Какво правите с него е въпрос
на избор и свободна воля. Концепцията за повторното събуждане на Хатор води до
андрогинно сливане в себе си и с когиталността.
***
Хат(х)ор е богиня на любовта и хранителка на фараоните. Също е властелин на далечните
страни. Изобразена е като жена с рога на крава и слънчев диск. В началото е била
персонификация на Млечният път. Изобразяват я с рога, с които издига Слънцето на небето.
Тя е и съпруга на Хор. Сватбата им е толкова почитана, че всяка година нейната статуя и тази
на Хор са изнасяни от храмовете за годишнината.
 Египтяните вярвали, че Хатор дава храна и вода на изгубилите се в пустинята. Рогата на
главата са символ за андрогинност. Хатор притежава едно самостоятелно, енергийно
независимо съществуване, което е архетипен модел на човешкия вид. Тя е когитална сила, с
присъщи характеристики любов, екстаз, блаженство. В процеса на еволюция мисленето
преминава през две противоположности – нежността, грижовността (на майката) и
самостоятелността (на мъжа, бащата). При развитието на човешката цивилизация двете не се
обединяват. А е нужно е Един-Е-Ние, за да са в равновесие. Всеки човек може да установи
хармония със собствения си андрогин. За целта мъжкото и женското е нужно да бъдат
балансирани. При жената – да се активира мъжкото начало и обратното – при мъжа –
женското. Това възстановява равновесието като принцип в индивидуалността на една
андрогинност. Озирис и Изида, биха могли да се опишат като силови енергийни полета в
движението на покоя. А целия Египетски пантеон е символна картина на тези полета. Точно
както когиталността ни дава информация чрез символите в сънищата за собственото ни
индивидуално развитие, така и древните посветени са ни оставили послание. Послание, което
само по себе си съдържа андрогинноста. От една страна символите са азбука, а от друга –
символно картинно послание, съдържащо принципите и стъпките за една вселенска
комуникация. Хатор, в първото си проявление е енергийна същност, която по-късно
претърпява метаморфоза в ума на хората. В началото се асоциира с небето и през този период
се разглежда като проявление на Божествената любов и екстаз. След това започва да се
асоциира с плодородието и Земята (в това число секса и радостта). Дейността на жриците в
храмовете на Хатор била с двойно естество. Външната дейност на храма е за плодовитост и
зачеване. Езотеричната дейност била използването на практики за издигането на сексуалната
енергия до високите енергийни центрове на тялото.
Ключът е „Анкх” - намерение, светлина и звук. Ключът е синхронизация на лични честоти
с вибрациите от когиталността. „Анкх”- вечният живот и отдаденост… Цялата материя е
вибрационна по своята същност. Енергията резонира и „влиза в диалог” с личните ви
вибрации, което събужда богинята във вас и е отражение на новото космическо женско
начало. Трептенията на този звук се единяват с прекрасните светлинни вибрации в
пирамидата на личното намерение. Този танц на сливане, отдаденост и хармония е
люботворяща мощна сила, която променя енергията във Вселената. Осъзнаването и
овладяването на тази мощ е първата стъпка към контакта с нови светове.
Защо е това упражнение?
1. Събиране на времето и пространството в една точка - позата, която сме застанали,
изпяването на „Анкх” и всичко останало, са „инструменти” от древни времена. Всеки, който
ги изпълнява, го прави ТУК и СЕГА, в момента. А самата работа, прилагането на
упражнението е... заради собственото ни бъдеще. Тоест, при изпълнение на това упражнение,
се събират минало, настояще и бъдеще в една точка. Такова единение, при което времето и
пространството липсват и всичко е едновремие, се случва само в Когиталността. Тя е и
Източникът и нулевата точка, и Нищото, и Всичко. Ако се замислим - ежедневно правим това.
Вземаме минали събития от собствената ни опитност, мислим ги в момента, като съжаляваме
или се ядосваме, че не са се случили по различен начин, за да сме по-добре за в бъдеще.
Събрали минало, настояще и бъдеще в една точка препращаме във всеки момент ТУК и СЕГА
разочарованието, самосъжалението или гнева си за в бъдеще. И после се учудваме, че точно
това ни се случва. А то наистина се случва. Но не вярваме, че е възможно да мислим
положително и то именно да се случи.
2. Емоцията е двигателят за което и да е желание! - колкото по-силно се изживее
емоцията на случване на дадено събитие, толкова по-бързо се реализира самото то. Вярата и
търпението са основните неща, които оформят материализирането на желанията...
Пожелаваш го, изживяваш го като вече случило се и... го забравяш. Защото ... това желание е
вече факт. Колко факта около вас не забелязвате и не им обръщате внимание? Защото вече
са... даденост. Помните ли колко силно желаехте да... ? А сега дори не го забелязвате... Не му
обръщате внимание. Забравили сте силното си желание да го постигнете. Припомнете си го.
Върнете страстта на намерението в себе си. И светът ще бъде... различен!
3. Колективизация на желанието - когато един човек пожелава нещо, може да чака
доста време. Тогава е нужно търпение и отдаденост. Спиралата на това намерение е
единична и материализацията (без двойна спирала ДНК) би била изключително трудна.
Статистиката показва, че намерение отправено от поне двама души се реализира сравнително
бързо. А когато е от повече - почти веднага. Нужно е всеки да е отдаден на онова, което
прави. В света на енергиите индивидуализъм се допуска само, ако е насочено отдаден към, на
и за всичко останало, за всичко, което Е... Тук бихте казали: Че къде ще открия такива хора?
Те не вярват! Какво ли пък остава да си обединят желанията в една посока...
Дори да вярваме, че не вярваме, ние пак вярваме… (ivomir)
Хората не вярват? По-вярно казано - хората вярват, че не вярват. И толкова силна е
вярата им в неверието, че са успели да го слеят със себе си, да го направят своя същност,
без да подозират това. Каква силна вяра, нали!? Представете си какво се случва в света,
когато всички повярват, че… вярват…
Това е нашият свят - светът на възможностите. Заслушайте се в духът на историята, в
тропота на могъщите конница, вярвали в себе си и успеха, и ще прогледнете! Загледайте се в
единението и целостта на природата и хармонията, която е там, и ще почувствате. Извисете
се с енергийният глас на вярата в себе си и вече сте... самата Любов. Която Е! И ще пребъде!
От светлината в очите. От светлината на избраните се ражда светлината на избиращите. И
дава възможности. Възможности за живот. Или живот от възможности. Всичко е едно. Един-
Е-Ние... Това е вихрения танц на минало и бъдеще, изпълнен сега… Възможностите, които
получава всеки, докоснал се до тези уникални звуци от мъдростта, са безгранични. Там, в
когиталността, в себе си, всяка пешка… става цар…
Навлизане в Акаша - в много отношения информацията от библиотеката пристига като
парченца от пъзел, които е добре да събираш методично. Парченцата не се дават подред, но
всяко едно от тях е важно. В началото може дори да няма никаква връзка между отделните
елементи. Към края (кога е това се усеща) един елемент „свързва“ част от парченцата и
„проглеждаме” за малък детайл, който вече можем да подредим. Разбираме дори, че редим
картина, при това огромна. И само 2-3 парченца да липсват, пъзела ще изглежда незавършен.
Това е свързано и с настоящата книга. Може би изглежда незавършена. И е така и не е.
Написаното до тук (при желание и упоритост) ще ви доведе до самостоятелно развитие на
способности. И след това тази книга става ненужна. Тя е изиграла ролята си като връзка
между двата свята - енергийния и холограмния...
Ченълинг - В много отношения да си канал, това е да ползваш енергия при различна
степен на вибрация. Всички сме канали, които помагаме за трансформирането на тази
енергия от едно ниво към друго, от една вибрационна среда към друга. Каква е разликата
между ченълинг и Акаша. Няма разлика. И двете състояния са като конферентен разговор по
мрежата. В единия случай (Акаша) се получава информация, която е за общо ползване и
можеш да говориш с много хора заради един конкретен резултат. При ченълинга е като да
говориш с точно определен човек...
Лечение - плазмената топка (златната сфера). Топката може да бъде насочва по желание
както към нашето тяло, така и към всеки друг. Насочена с Любов, тя излъчва фиксирани
фиксирана дължина на вълната и съживява работата на всяка клетка. Дори мъртвите клетки
започват да работят нормално. Ако си представите контурите на своето тяло като светещи и
помолите сферата да излекува всички недобре работещи органи. Тя си знае къде да отиде и
какво да прави. Вие сте просто наблюдател. Ако това не е вашето, а друго тяло - ефекта е
същия.
Кундалини - занимаващите се с йога знаят, че активацията на кундалини изисква
продължителен период. С настоящото упражнение от Теопия на когиталността, кундалини се
активира за пелиод между 8 и 89 дни. По време на активацията е възможно да усетите неща,
които определено не са приятни. Абстрахирайте от тези явления. Позволете на енергията да се
усилва, като загърбите неприятните мисли, чувства и усещания. нека те да бъдат отнесени от
енергията. Индусите го наричат изгаряне на натрупан психичен товар. Всеки има филтри и
страхове, през които е нужно да проправи път за енергията. Кундалини измъква всичко това,
защото е чиста. Тя е първичната жизнена сила в нас. Степента на нейната проява зависи от
собствените усилия. И се събуждате за един нов, изпълнен с ярки изживявания свят.
Сънища - може да постигнете резултат, ако ги ползвате и отделно. Важно е след това да
спазвате съветите. А това обикновено се пропуска. При последното цялостно упражнение, те
(сънищата) биват припомняни в детайли и дори тълкувани, за да са разбрани.
ФРМ - може да постигнете резултат, ако се ползва и отделно. При глобалното упражнение
може да се „извика” личност, която желаете и да разговаряте с нея „на живо”. Да
„присъствате” дори на произволно, избрано от вас историческо събитие... Време и
пространство в когиталността няма... Всичко е в паралелно едновремие.... Това е и причината
да са налични паралелни светове. Бъдещето е част от това паралелно съществуване - нещо,
което можете да видите. Тогава идва разбирането и осъзнаването, че то не е нещо
предопределено. Концентрирано е - при това на... 97 %. Но има 3 % вероятност, която
съществува в необятността на нулевата точка, даваща възможност да го промените. Всичко е
въпрос на желание, търпение, намерение, практическо действие и... вяра.

Когиталност, ти, която сме и аз,

аз, във който сме и ние,
ние, дето сме ЕДИН-Е-НИЕ,
и от цялото сме част,
и от цялото сме вдъхновени
отвъд всичко, но отвътре в мене...

Ти и аз сме произход
и сами от себе си сме в ход –
ти си аз – от празнотата проявена,
 аз съм ти – от светлината в мене...
Мисълта ни обща е безвремие,
моят код е светлина-прозрение...

Ти и аз сме свободата в плен,

ти и аз сме кръговрат от нощ и ден,
ти си аз -
от мълчалива тишина,
аз съм ти -
в завихрената светлина...

Ти си знание, покой, търпение,

аз – емоция от холограмно сътворение....
Ти си вечната игра на шах,
аз съм пешка, претворила страх
в избор свой – Любов към Любовта,
получавайки от тебе... Мъдростта.

И сега аз вече имам

себе си, от себе си –
един вълшебен Дар,
който в себе си открива:
всяка пешка може да е цар!

За спомнянето на това знание взеха участие:

Акад. Павел В. Симонов
Алберт Айнщайн
Ангел Колев
Бертранд Ръсел
Бренда Дюн
Вадим Зеланд
Весела Стамболиева
Владимир Попонин
Гери Паунова
Даниел Шехтман
Дейвид Блейн
Дейвид Бом
Денис Габор
Джон Адамс
Джон Бейнс
Джон Кехоу
Джон Хагелин
Джоузеф Луфт
Дон Мигел Анхел Руис
Доц. Цанева
Д-р Албърт Писчингер
Д-р Алексей Шадрин
Д-р Брус Липтън
Д-р Глен Рейн
Д-р Гордън Дугъл
Д-р Джиинджу Чанг
Д-р Игнат Игнатов
Д-р Константин Коротков
Д-р Масару Емото
Д-р Робърт О. Бекер
Д-р Франсис Колинс
Д-р Фриц-Албърт Поп
Д-р Х.У. Лудвиг
Едгар Кейси
Едуин Смит
Ейбрахам Маслоу
Елена Блаватска
Елтимир (боил колобър)
Емилия Стойчева
Екхарт Толе
Жан Буридан
Зигмунд Фройд
Иван Петърнишки
Иисус Христос
Илия Вълков (Юл Браун)
Имануел Кант
инж. Гълъбова
Карл Густав Юнг
Карл Прибрам
Карлос Кастанеда
Катя Кючукова
Кевин Дж. Тодеши
Конфуций
Леон Фестингер
Леонардо ДаВинчи
Леонардо Фибоначи
Луис Карол
Майкъл Толбот
Нерис Де
Нийл Доналд Уолш
Нилс Риберг Финсен
Петър Дънов
Питър Лу
Питър Хигс
Проф. Антон Антонов
Проф. Зенин
Проф. Й. Намбу
Пьотр Гаряев
Рене Декарт
Рик Страсман
Робърт Йън
Робърт Монро
Роджър Пенроуз
Руслан Селенов
Слава Севрюкова
Сократ
Станислав Гроф
Стивън Лаберж
Теодор Мейман
Тереза Нойман
Тома (последовател на Иисус)
Уилям Джеймс
Урсула Ирганг
Хари Ингам
Хермес Трисмегист
Хоимар фон Дитфюрт
Цар Соломон
Шарън Глотзер
Шри Чинмой
Юрий Денисюк

1. Холографската вселена - Michael Talbot, изд. Изток -Запад, 2003 г.

2. Mind Power Into The 21-st Century - John Kehoe, Zoetic inc., 2003 г.
3. Mind Power - Home Study Program - J. Kehoe, Zoetic inc., 2005 г.
4. Psychologische Typen - Karl Gustav Jung
5. Psychology And Religion: West And East - Karl Jung
6. Jung on Christianity - Karl Gustav Jung
7. Dreams - Karl Gustav Jung
8. The Development Of Personality - Karl Gustav Jung
9. Тайният език на сънищата - Нерис Де, изд. Енигма, 2002 г.
10. Поръчки до вселената - Бербел Мор., изд. Кибеа, 2004 г.
11. Библия - Синодално издателство, 1991 г.
12. Едгар Кейси: за акашовите хроники - К. Дж. Тодеши, изд. Хермес, 2009г.
13. Эмоциональный мозг - Академик Павел В. Симонов
14. Наука и жизнь (бр. 4-9,1998г.) - Академик Павел В. Симонов
15. Лекции о работе головного мозга - Академик Павел В. Симонов
16. Social Indicators Research (бр. 10.2008)
17. ДМТ - молекулата на духа - Рик Страсман, изд. НСМ-медиа, 2004 г.
18. Кибалион - Тримата посветени, изд. Аратрон, 2003 г.
19. American Journal of Physics (1992)
20. Тайните послания на водата - Масару Емото, изд.Аливго, 2006 г.
21. Medical Biophysics Biophysical Fields of Man - Ignatov, I., Antonov, A., Galabova, T., -
Gea Libris, Sofia,1998г.
22. Biophysical and Medical Effects in Cases of Bioresonance Interaction of Biophysical
Fields - Ignatov, I., Energy Biomedicine, Gea Libris, 2005 г.
23. Biophysical and Medical Effects in Cases of Bioresonance Interaction of Biophysical
Fields, Part I, VI International Congress, Folk Medicine of Russia - Ignatov, I., Moscow,
2005 г.
24. Energy Biomedicine, Biophysical and Medical Effects in Cases of Bioresonance
Interaction of Biophysical Fields - Ignatov, I., Gea Libris, ENIOM, Sofia, Moscow, 2006 г.
25. Energy Biomedicine, Frontier Perspectives - Ignatov, I., Philadelphia, 2005 г.
26. Resonance and Bioresonance Interactions in Homeopathic Solutions, Conference in
National Center for Public Health Preservation, Ministry of Health - Delinick, A., Ignatov,
I., Sofia, 2006 г.
27. Self-organization and „Memory” of Water, Their Importance for the Possible Processes
of Structuring of the Living Matter - I. Ignatov, A. Antonov, T. Galabova, S. Stoyanov
28. Research of the Nonequilibrium Processes in the Area in Allocated Systems, Thesis for
Awarding of the Degree ”Doctor of Physical Sciences” - Antonov, A., Blagoevgrad – Sofia,
1995 г.
29. Biophysical and Medical Effects in Cases of Bioresonance Interaction of Biophysical
Fields, Gea Libris, Institute for Creative Healing - Ignatov, I., Energy Biomedicine, Munich,
2007 г.
30. Четирите споразумения - Толтекска книга на мъдростта - Дон М. А. Руис, изд.
Кибеа, 2007 г.
31. Умението да обичаш - Дон Мигел Анхел Руис, изд. Кибеа, 2008 г.
32. Отвъд Страха - Дон Мигел Анхел Руис, изд. Шамбала, 2005 г.
33. Медитация: Съвършенството на човек в Божието удовлетворение - Шри Чинмой,
изд. Шри Чинмой Център, 2009 г.
34. Криле на радостта - Шри Чинмой, изд. Шри Чинмой Център, 2009 г.
35. Разговори с Бога - Нийл Доналд Уолш, изд. Дар - Логос, 2006 г.
36. Колелото на живота - А. Шадрин, изд. Феникс Дизайн, 2009 г.
37. Atlas of Neuroanatomy Neurophysiology - изд. Икона, 2002 г.
38. Неврофизиология - А. Вейн – под ред. на И. Георгиев,1987 г.
39. Физиология на висшата нервна дейност – А. Райнов, 1956 г.
40. The Black Book - ivomir, изд. Феникс Дизайн, 2010 г.
41. The White Book - ivomir, изд. Феникс Дизайн, 2011 г.
42. Седемте духовни закони на успеха - Дийпак Чопра, изд. Бард, 2009 г.
43. Силата на настоящето - Екхарт Толе., изд. Кибеа, 2004 г.
44. Науката за любовта - Джон Бейнс, изд. Екслибрис, 2009 г.
45. Ябълките падат от небето - Вадим Зеланд, изд. НСМ-медиа, 2007 г.
46. Дипломна работа - Е. Стойчева, МАПТ - ръководител К. Кючукова, 2011 г.
47. Дипломна работа - Р. Селенов, МАПТ - ръководител К Кючукова, 2011 г.
48. Алтомъ - http://www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php?articleid=220

***
Какво е дъгата, ако не прикритие на Небето?
Какво са звездите, ако не път към Надеждата?
Какво е живота, ако я няма Смъртта?...
Мълчанието ражда безкрайна тишина...
 Люботворя – мълчаливо, ти тихо мълчиш...
В молитвено мълчание те моля да простиш.
От мъдрото мълчание на мълчаливата Луна-
люботворя, превърнат в мълчалива тишина...

The Black Book...

Една книга за живота...
Противно на общото схващане, материята съществува единствено и само тогава, когато я наблюдаваме.
Всичко, което „виждаме” е вълна и вибрация на вълни, холограма в свят на илюзии. Целта на тази книга е да се
опитаме да „излезем” от стандартната схема и да „видим” нещата от един различен квантово-теологичен и
философски ъгъл. За да достигнем до психологическа трансформация на собственото Аз.
Тази теория доказва, че всичко в този холограмен свят е мисловност, че смъртта не съществува (тя е само
преминаване в друго състояние) и няма смисъл да се страхуваме от нея. Доказва, че сме част от цялото и
знанието вътре в нас е. И всичко това - в постоянния кръговрат между познание и емоция. Кръговрат,
обясняващ „необяснимите” случки на прераждането.
Смисълът от съществуването е фактът, че можем да творим света около себе си с любов. Да
ЛЮБОТВОРИМ! Като Цялото! Като когиталността! Като себе си!
Като единението, в което сме! Единение! ЕДИН - Е - НИЕ!
И люботворим!

The White Book...

Една книга от Любовта, дарена с Любов!
Забързани в „неотложното” ежедневие, пропускаме красотата на живота! Ако все пак случайно сме
успели да спрем за миг и стъпим на пътя към себе си, то тогава идва следващият парадокс - СТРАХЪТ!
Знаем вече как, но ни е страх да бъдем себе си – „какво ще си помисли той или тя, какво ще кажат
другите…” – безкраен безсмислен списък, „бетониращ” собствената ни нищета и актуализиращ
нещастието!
Една съвсем мъничка крачка – малко смелост да осъзнаем кои сме, още малко - да се приемем, малко повече – да
решим, и самата смелост - ДА ЗАЯВИМ открито кои сме и какво наистина желаем! Мотивация, която отвежда
право в целта – откритието „Аз съм”!
Тази книга има желание да докосне тези, които имат необходимост от това, и така, бидейки провокирани от
собственото си докосване, да стъпят на пътя към себе си с ЛЮБОВ!
Изумявайте се от себе си! Намерете се! Люботворете се!
Изживейте ЛЮБОВТА!

ПОД ЛИНИЯ
* Експеримент на Антон Цайлингер (1999 г.) - той трансформира молекула на въглерод 60 (Сarbon 60) във
вълна При преминаването на молекулата през реална дифракционна решетка, от другата страна на
решетката молекулата е вече „вълна“ от „вида“ двойна спирала (като ДНК), при това „обърната“ с
хастара навън.
* Екзистенциализмът може да се определи в най-общ смисъл като „философия на съществуването“.
Той е най-влиятелното философско течение (Киркегор, Ницше) през първата половина на ХХ век.
Фундаменталната идея, върху която се крепи екзистенциализмът, е: „Съществуването предшества
същността“.
* стигматици – силно вярващи хора, върху телата на които се появяват раните на Христос.
Съвременната наука не отрича съществуването на феномена стигматизъм, но счита, че в основата му
лежат свойствата на човешката психика. Специалистите предполагат, че появата на раните се дължи на
самовнушение и емоционална предразположеност на някои хора да преживяват болките на Иисус Христос.
* взаимодействието на две и повече вълни се нарича интерференция. Картината, която се получава,
вследствие на това взаимодействие се нарича интерферентна картина.
* Клъстерът може да се квалифицира като общност, която работи за една цел.
* Проф. д-р на физическите науки Антон Антонов и инж. Гълъбова през 1992 г. доказват експериментално
чрез спектрален анализ, че водата е самоорганизираща се система. Тя и живите организми реагират
чувствително на енергийни потоци и съхраняват информация от околната среда. Двамата учени прилагат
метода на диференциалния неравновесен енергиен спектър (ДНЕС).
* Някъде в науката ги наричат микролептонни полета и вълни - микрочастици, от които се състоят и
човешките мисли.
* Според този закон във всички човешки езици се наблюдава специфичен модел на повтаряща се употреба,
известен в лингвистиката като главен принцип за целокупността на човешките езици. Законът на Зипф
гласи, че във всеки един текст, било то книга или статия, най-повтаряната дума ще се среща много повече
пъти от вто
* Бензпирен, или бензапирен е химическо съединение от семейството на полицикличните ароматни
въглеводороди, вещество с най-висок клас на опасност. В околната среда се образува при изгаряне на течно и
твърдо гориво и в по-малка степен при изгаряне на газообразно гориво. Той е опасен, защото е
биоадаптивен. Химически устойчив, бензапирена може дълго да мигрира от едни обекти в други, като
причинява мутации.
* Видим спектър или видим диапазон на светлината се нарича онази част от електромагнитния спектър,
която може да се възприеме от човешкото око. Електромагнитното излъчване с дължина на вълната в
този обхват се нарича видима светлина. Цветът на даден обект е този на отразяваната или излъчвана от
него видима светлина. Няма точни граници на видимия спектър. Приема се, че човешкото око е
чувствително към дължини на вълната от 400 до 750 nm, но някои хора са способни да възприемат малко
по-широк диапазон - от 380 до 780 nm. Пресметнато в честота, това отговаря на интервала от 400 до 750
терахерца. Привикналото към светлината око е най-чувствително на вълни с дължина около 555 nm, т.е. в
зелената област на видимия спектър. Няма рязко определени граници на цветовете от видимия спектър,
тъй като те преливат от един в друг. Все пак могат да се разграничат отделни области. Видимият
спектър не съдържа всички цветове, които човешкото око може да различи. Така например от него
отсъстват кафявото, розовото и пурпурното, а бялото се получава при смесване на всички видими цветове,
докато черното е липса на видима светлина.
* Итерацията (от латински iterare - повтарям) е най-общо казано „повторението на даден процес” и се
използва в различни области на науката като машиностроене, информатика, числени методи в
математиката, лингвистика, история, философия и др.
* Това са математически модели на система за обработка на информация, организирана по подобие на
анатомичното устройство на човешкия мозък. Математическият модел на биологичната невронна мрежа е
изграден от множество от взаимосвързани прости изчислителни елементи (неврони).
* Това е редица от числа, при която всяко следващо число е сума от предишните две. През 1202
г. Фибоначи изчислява репродуктивния цикъл на двойка зайци и показва, че те следват модела 1-1-2-3-5-8-13-
21. Всяка бременност продължава месец, а зайката отново може да зачене след още два месеца, така че
репродуктивният цикъл следва поредицата на Фибоначи. Съотношението на всяко число от реда към
предишното е пропорция, която е приблизително 1,618 (златно сечение).
Този ред се среща в изкуството, музиката, архитектурата, природата. Има го при подреждането на
семките в слънчогледовата пита, в спиралата на черупката на охлювите и в начина, по който листата на
дърветата се подреждат, за да получат повече слънчева светлина. Математиците го откриват при
строежа на пирамидите, в естетиката, създаваща удоволствие от картините, а също така и в музиката.
Моделът се открива при Моцарт и Бетховен. Дори при финансовите пазари, числата на Фибоначи се
използват, за да се определят параметрите на цените като процентна или пазарна корекция.
* Най-простият пример за „стояща вълна” е движението на струна нагоре и надолу, с два фиксирани края.
Това движение е резултат от факта, че вълната се наслагва една върху друга. В случая има само две
неподвижни крайни точки, наречени възли. За разлика от обичайната „бягаща вълна”, стоящата вълна не се
премества в пространството и не пренася енергия. Енергията се предава само от една точка на струната
до друга. Очевидно е, че на струна с фиксирани краища, дължината на стоящата вълна не може да бъде
каква да е, а само такава, на която се вмества цяло число полувълни. Това число може да бъде само цяло и
може да се изменя само скокообразно, не непрекъснато, а дискретно. В противен случай вълната гаси сама
себе си.
*Митотичното делене е характерно за еукариотните организми. То протича с образуване на сложен
апарат за разделяне на генетичния материал, наречен делително вретено. Чрез него хромозомите се
раздалечават в противоположните полюси на клетката, след което протича и разделяне на тялото на
клетката. Този начин на делене е най-добре изявен в клетките на меристемните (образувателните) тъкани
на растенията.
* Тъй като Егото е индивидуализирана мисловна същност, с вторично движение в полето на Аз-а, то на
практика самото то представлява ментална, мисловна „дифракционна решетка“, при която се извършва
„трансформиране“ на светлинната вълна в материя и обратно. Доказателство за подобна схема са
експериментите на Антон Цайлингер (1999 г.) за трансформацията на въглерод (Сarbon 60 - вид сферичен
фулерен) във вълна при преминаване му през реална дифракционна решетка от 100 нанометра. На този
принцип се сформира „материалната“ холограма. Наслоеното с филтри от вътрешната страна
полупроскливо поле на Егото предопределя пък един от основните негови принципи - принципа на огледалото.
* Жан Буридан (1300 - 1358 г.) е френски философ, поставил началото на религиозния скептицизъм в
Европа. Най-често се свързва с мисловния експеримент (предложен от негови критици), известен като
„буриданово магаре”. Според него, освен в случаите на невежество или външни пречки, човек, изправен пред
алтернативни действия, винаги би избрал по-доброто. Но ако човекът се е превърнал в конформист и се е
отказал от правото си на свободна воля и избор, ще попадне в ситуацията на магаре, изправено пред две
еднакво желани и достъпни копи сено – обмисляйки твърде дълго решението си, то би умряло от глад!
*„Един от изходните семантични човешки механизми започва от възможността да бъдеш „само себе
си” (собствено име) и същевременно да си „представител” на групата, един от многото (нарицателно име),
от възможността да изпълняваш ролята на друг, да заместваш някого или нещо, да бъдеш не това, което
си.” [Юрий Лотман, 1998, с. 43];
„Ако под „индивидуално” разбираме способността да увеличаваме броя на разликите, да намираме
различното в едно и също нещо, то, разбира се, това е едно от основните завоевания на културния прогрес.
Трябва обаче да отбележим, че способността да виждаме в единичното различията, а в различията –
едното, е единен прогрес на съзнанието, представен чрез тези две, неотделими една от друга, страни.”
[Юрий Лотман, 1998, с. 167]
*Гръбначно-мозъчната течност, още известна като ликвор, е безцветна физиологична течност, която се
произвежда от мозъка и циркулира в централната нервна система. Мозъкът „плува“ в церебрално
гръбначната течност, изцяло обгърнат от непропусклива твърда външна ципа - дура матер (латински -
твърда майка). ГМТ заема пространството между мозъчните обвивки арахноид (паежиновидни влакна) и
пиа матер (латински - нежна майка), като изцяло изпълва вътрешността на вътрешно-мозъчните
вентрикули (от латински: стомахчета), както и централния канал на гръбначния стълб. Ликворът е
приблизително изотонична течност (с осмотично налягане - процесът на еднопосочно спонтанно
преминаване на молекулите на разтворителя през полупропусклива преграда между два разтвора на едно и
също вещество от разтвора с по-ниска към разтвора с по-висока концентрация се нарича осмоза, а
налягането – осмотично налягане)

Под картинките
 Осезание: Рецепторите за допир отчитат само основните показатели като натиск, температура и
моментните вибрации върху кожата. Те провеждат тази информация под формата на нервни сигнали към
мозъка. Мозъка интерпретира тези импулси като топло, меко, влажно, мазно и т.н. съобразно собствената
си опитност.

Електромагнитното излъчване (ЕМИ) е разпространяваща се вълна с електрическа и магнитна

компонента. Електрическото и магнитното поле проявяват свойството на суперпозицията. Това означава,
че полето дължащо се на дадена частица или променливо във времето електрическо или магнитно поле се
прибавя към полето възникнало от други причинители. Като резултат ЕМИ се проявява в явления като
пречупване и дифракция. Разпространяваща се вълна през специфично разположение на атоми индуцира
осцилации в атомите и причинява те да излъчват собствени вълни. Тези емисии взаимодействат
(интерферират) с вълната причинител и променят формата ѝ. Важен аспект на вълновата природа на
светлината е честотата. Честотата на вълна е степента ѝ на трептене. Светлината обикновено обхваща
диапазон от честоти, чиято сума формира резултантната вълна.

В много страни в света кирлиановата фотография се използва за диагностика на някои болести и като
обективен метод за проследяване на резултатите от проведено лечение. Прилага се и за ранна диагностика
на ракови заболявания. Кирлиановият ефект се използва и за определяне на емоционалното и физическото
състояние на човек, на неговата трудоспособност, например дали даден хирург е в състояние да оперира в
определени дни.

Жабки, родени при наличието на различно от земното електромагнитно полета -

съответно само с два задни крака, четири предни, или четири задни.

Шива - развита при различно от земното електромагнитно поле същност.

бъкибол = фулерен. Трансформиране на светлината в “материя” при применаване през решетката

на защитното поле

събитието е такова, каквото е...

Ние го оцветяваме при сравнения и оценки, или въз основа на убеждения и очаквания в честотните
нюанси на емоцията.
и то вече не е същото...
Думите може да бъдат по-лоши и от бомби. Те се „взривяват” в генетичния апарат на организма
и могат да разкъсат цели хромозоми.

свободата и сигурността ни изграждат, но се отдаваме само на едното и забравяме за другото.

По този начин се чувстваме винаги непълни.
ИМЕ = ИМЕ‘ +ИМЕ“
Осъзнаването навътре, чрез практически преживени действия,
извършени с безусловна отдаденост, е пътят за осъществяване на промяна!
Сливането в себе си, чрез осъзнаване с безусловна Любов, е хармония...

Позата е също от особено значение. В тази позиция с горна ръка нагоре, а долна надолу, по време на
медитация се усилва информационния поток. Формата е съществена за холограмния свят. При промяна на
формата на ракови клетки, те изведнъж възстановяват нормалните си функции. При това почти веднага...