Magyosnik Na Realnostta

Когиталност,
Ти, която сме и аз,

аз, във който сме и ние,
ние, дето сме ЕДИН-Е-НИЕ,
и от цялото сме част,
и от цялото сме вдъхновени
отвъд всичко, но отвътре в мене...
Ти и аз сме произход
и сами от себе си сме в ход -
ти си аз - от празнотата проявена,
аз съм ти - от светлината в мене...
Мисълта ни обща е безвремие,
моят код е светлина-прозрение...
Ти и аз сме свободата в плен,
ти и аз сме кръговрат от нощ и ден,
ти си аз - от мълчалива тишина -
аз съм ти - в завихрената светлина...
Ти си знание, покой, търпение,
аз - емоция от холограмно сътворение....
Ти си вечната игра на шах,
аз съм пешка, претворила страх
в избор свой - Любов към Любовта,
получавайки от тебе... Мъдростта.
И сега аз вече имам
себе си, от себе си -
един вълшебен Дар,
който в себе си открива:
всяка пешка става цар!
Така било е! Така да бъде! Еми,
И нека да пребъде: Болъгар!
ivomir
86 Помагало 3 в 1 за Всичко, което Е!
Аз съм и Пътят
и Източникът
и Животът...
И Силата
стремяща се
да ги преодолее...
Въведение...
ivomir 87
Кибалтон, Хермес и Менталната Трансмутация

В древността е създаден сборник, представящ основните принципи за трансформация на енергията,
предавани от учител на ученик, известен като „КИБАЛИОН“. Значението на думата Кибалтон (Τέ е буква
от гръцката азбука, срещаща се само в Аркадия*, със звучене на кирилското „и“) се транскрибира просто:
Ки - Ба - Л - Тон
Жизнена енергия - Осем - Логос (слово, наука) - Тон (честота, вибрация)
И така, в превод „Кибалион” е:
Слово, наука за жизнената енергия, представяща в осем принципа нейното трептене
*Поради отдалеченият си планински релеф, Аркадия винаги е била класическо убежище. По време на До-
рийската инвазия (Микенска Гърция била заменена от дорийска Гърция по крайбрежието на Пелопонес),
културата на Микенска Гърция се запазила в Аркадия, развивайки езика си в аркадокритски диалект от
класическата Античност. Аркадокритският диалект не се запазил като диалектен език и за неговото
съществуване се знае от надписи. „Тсан” е буква от гръцката азбука, срещаща се само в Аркадия, със звучене
на кирилското „И“. Планината Ликеум в Аркадия е родното място на Хермес - син на Зевс и Майя (тракий-
ска принцеса, но в същото време и относителността на света, обгърнат от булото на Майя – мировата
илюзия, пречеща на човека да съзре и разбере истинската си същност). Децата на пршълците, родени от
земни жени, били отвеждани. По тази причина, бременната от Зевс „тракийска” принцеса (по това време
не са се наричали още траки, но е от тези земи), се покрива в Аркадия, за да спаси детето. Този „пропуск”
е открит след години от самите пришълци, но се приема като възможност за развитие на човечеството
и впоследствие става традиция… Така се появяват н човешката история редица „богоизбрани“ и „гении”,
които осигуряват тласък в развитието и осъзнаването, в осмислянето на света…
Хермес е основател на астрологията и алхимията (не само трансформиране на материята, а и преобра-
зуването на ума от едно състояние в друго, от вибрация във вибрация, което довежда до промяна на форма-
та и условията в Света). Тази трансформация е наречена Ментална Трансмутация.
„Менталната Трансмутация означава изкуството на промяна и преобразуване на психичните състоя-

ния, форми и условия в други. Тъй като Светът е ментален по своята природа, Менталната Трансмутация
представлява изкуството на промяна на условията на Света, наред с промяната на Материята, Силата
и Ума. Менталната Трансмутация наистина е магия.“ Кибалион
Хермес живял около 300 години. Името му съответства на думата „херма“ („граничен камък, пресе-
чна точка“). Хермес въплъщава духа на откривателството - носи в себе си размяна, пренасяне, престъп-
ване, превъзходство, преход, преминаване, завой - всяка от тези дейности представлява някаква форма
за изминаване на път. Това обяснява връзката му с преходите на съдбите, с размяна на богове, професия,
тълкуване, риторика, писане... Единствен, който влиза и излиза от Подземния свят безпрепятствено.
Сборникът „Кибалион“ дава ключът към всички врати, тайните за живота, магията за преобразуването
на света. Това знание никога не е било тайна, но можело да се разбере от малцина.
„Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на разбирането.“ Кибалион
Херметизмът е учение, което не е обвързано Бог, а знанията, които дава, тепърва се откриват и по-
твърждават от най-новите изследвания на науката. Това знание утвърждава осем принципа, в които се
съдържат основните взаимодействия на Творението, те са Мъдростта...
„Принципите на Източника са осем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния
ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят.“ Кибалион
1. Принцип на менталността - ЦЯЛОТО е УМ, Светът е Ментален.
Цялото е безкрайно знание, информационно поле. А светът, който познаваме е енергия, получена в
резултат на движение, трептене, вибрация на мисълта. Връзката вежду знание (информация) и енергия
бе доказана още през 2010 г. от група японски учени, докато търсят отговор на задачата за „демона на
Макдуел“. Дори откриват коефициента на трансформация между информация и енергия:
1 bit = 3. 10 -21 J
Когиталността (глобална мисловност, Универсален ум, хигс бозон, нулева точка и т.н.) е глобалната
ivomir 89
перспектива на „Всичко, което Е”. Тя е информационен потенциал, Божествено съзнание, Творец,

Източник, който представлява само единия аспект на тази глобалност. Проявление, мултивселени,
материя и антиматерия са другият аспект. Щом информацията е енергия, то следва и че мисловност-
та е материя и едното прелива в другото в един безкраен цялостен кръговрат, без начало и без край.
Когиталността е енерго-информационно поле, което не предопределя положителен или отрицате-
лен смисъл. Обстоятелствата и събитията, съществуването изобщо не са натоварени с какъвто и да е
смисъл. Ние, проявленията, сме тези, които придават смисъл на всичко - оценяват, сравняват и кате-
горизират. При една по-глобална гледна точка, се вижда много по-добре самото Творение и се осъз-
нава взаимодействието между отрицателно и положително. Когато проявленито се мотериализира и
става част от „Всичко, което е”, не е възможно да се заглуши или отрече целостта на когиталността.
Тя разгръща реалността чрез потивоположности, което не е просто една дуалност и полярност, а три-
единство, защото винаги преминава през центъра - Източника. Този център позволява неутрално да
се наблюдават тези две страни, а след това активно да се избере какво точно да се преживее. Така се
дава право на всяко нещо да има право. Има голяма разлика между това да се формира една морална
оценка и да се предпочете нещо като отражение на енергийната структура, като честота, вибрация,
зависима от естествената природа на околната среда. Затова не отричайте нещата, които не желаете.
Дайте право за съществуване на всички аспекти, на което и да е отражение на Творението. Без едната
страна, другата не би могла да съществува. Творението е редно да се приема като цяло… В рамките на
Съществуването има нещо, което можем да наречем просто Един-Е-Ние. То е Всичко и е хомогенно,
синхронно цяло. Точно поради тази причина когиталността няма отражение и не може да се сравни
с каквото и да било друго. Цялото няма абсолютно никакво преживяване на себе си и няма никакво
самосъзнание. То Е това, което Е. Но има аспект на Един-Е-Ние-то, който е „Всичко, което е”, и това е
аспектът, в който Цялото осъзнава себе си като Един-Е-Ние. Осъзнава себе си като Всичко, което съ-
ществува, като проявление. Когиталността няма самосъзнание - проявлението осъзнава, че е „Всичко,
което Е”. Когиталността е непроявен потенциал, концентриран в пресечната нулева точка, а проявле-
нието е реализацията на този потенциал, проявяващ се като безкрайни вероятности на Творението.
В нулевата точка, която е в пълен покой, времето тече с безкрайна скорост и всичко се случва в един
миг. Връзката движение-време идва от Парадокс на близнаците, посочен в теория на относителността
(ТО) на А. Айнщайн: „Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето“. Тогава, при пълен
покой, времето ще тече безкрайно бързо. Тоест, в покоя всичко съществува едновременно… Миналото
и бъдещето съществуват в едновремие с настоящето. Спомнете си и теоремата на Джон Бел, която е
практически доказана: няма изолирани системи! Всяка частица е в мигновена връзка с всяка друга
частица… („Когато откъснеш тривичка, цялата Вселена потръпва“, Упанишади). Така миналото и бъ-
дещето са успоредни реалности от настоящето и всички хора от тези светове, се явяват наши отраже-
ния на самите нас. Минало и бъдеще също притежават свои отражения в това, което считат за свои на-
стоящи времеви рамки, съпоставими в сегашната наша реалност. Те функционират като отражения за
тези наши версии, които съществуват едновременно с техните и с които сме свързани. Наши различни
успоредни версии съществуват паралелно в „други времеви версии” на Земята, които приличат или не
приличат на нищо, с което сме запознати. Но това са паралелни реалности, които може да осъществим.
Възможно е да имаме версия в паралелна реалност, която е направила избор, различен от този, който
сме направили ние спрямо дадено събитие. Така стигаме да извода, че ние сме всеки друг… Всеки друг
сме ние и всеки от нас е всеки друг. Въпроса: „Какво щеше да стане, ако бях направил друго?” се обез-
смисля, защото някой (който сме ние) вече прави другото. И това е част от преживяването (ни) в друга
паралелна реалност. Клишето „всички сме едно” става реален факт. Идеята за други животи, с които сме
свързани в други светове и измерения, са паралелни реалности на настоящата ни физическа реалност.
Тоест, имаме вероятни проявления, принадлежащи на чужди цивилизации, и версии на самите нас,
проявяващи се едновременно в когиталността… И сме свързани... Всичко е едно голямо нулево Цяло,
месловност, Ум, свързани в единения кръговрат на еднаквостите и различията ва Всичко, което Е!…
ivomir 91
2. Принцип на съответствието - Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе.
Светът е холограма (интерференция и дифракция на светлината) и всяка нейна част съдържа ин-
формация за цялото. Фракталът пък е структура, за която се установява нетривиално самоподобие
със собствените ѝ части. Най-често фракталът се генерира от повтаряща се схема – принцип. Прин-
ципите могат да включват повторяемост на елементи, цикъл или период, което позволява повтаряне
на характерни особености - самоподобност и възпроизвеждане на цялостната структура, независимо
дали е увеличена или намалена. Примери за приблизителни фрактали са природни обекти - облаци,
планини, водни басейни, кръвоносни системи и др. Фракталът е самоподобна повторяемост на прин-
ципи при развитие или размножаване на нещо. Няма значение дали говорим за обект или характерис-
тика, за материя, или емоции и навици. Каквото горе, това и долу, каквото долу, това и горе.
3. Принцип на вибрацията - Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира.
Покоят е Потенциал (нулева точка, хигс бозон, Абсолют, Вселенски разум и т.н.), около който всич-
ко е в движение. Връзката движение-време (ТО, А. Айнщайн – „Колкото по-бързо се движим, толкова
по-бавно тече времето“, Парадокс на близнаците) предопределя, че при пълен покой, времето ще тече
безкрайно бързо. Тоест, Всичко, което Е, ще е налично в покоя Тук и Сега (темата се развива подробно в
книгата Енциклопедия Когиталност - Всичко, което Е). Всичко съществува едновременно… Мина-
лото и бъдещето съществуват в едновремие с настоящето. Всяко проявление е в „очакване” да затрепти
и завибрира. Всичко е вероятни възможности на настоящето, които в този момент още не са избрани.
Неизвестност, която съществува като потенциал, но не е предизвикана да се прояви. Така самият по-
тенциал е Съществуващото Цяло, имащо пълната информация, но не и проявява. Проявлението прави
избори за да предизвика вибрация, която да реализира Творенето в Потенциала. Така всяко проявено
твори новото, но в същото време няма потенциал... Затова проявление и Потенциал са винаги в еди-
нение, в комбинативно взаимодействие. Проявления, позволили си да черпят информация, ще „имат”,
ще творят повече. Насочени към себе си проявления, сами затварят възможността и вероятността да
ползват Потенциала. Щом нещо е проявено, то така или иначе трепти и вибрира… Това осъществява
движение около нулевата точка на Потенциала (в пълен покой Източникът е с нулев размер, няма прос-
транство и време), което забавя получаването на информация от движещото се (т.е. губи енергия) и това
води до про – явяване на светлина, гравитация, протонно поле и т.н. Взаимодействието между полетата
предизвиква про-явяване на холограма със защитно поле – материя. Про-явилото се трепти и вибрира
на индивидуална и уникална за Цялото честота.
4. Принцип на противоположностите - Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса;
всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противополож-
ностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се при-
вличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.
Енергията образува дифракционна мрежа, която се „разделя” (при движение през нулевата точка, дви-
жещата се енергия преминава през себе си и образува
форма - бутилка на Клайн) и се движи в противопо-
ложни посоки от едната страна („дъно” на бутилка-
та) и едни и същи от другата („дръжка” на бутилка-
та). Тоест, енергия се обръща с „хастара наопаки“ в
резултат на дифракцията. При трептенето през себе
си и протонното поле, енергията прелива отново в
себе си. Този процес образува форма „бутилката на
Клайн” и осигурявя безкрайния кръговрат. Двете
части на бутилката преливат една в друга, като оси-
гуряват „две части”: ако наречем едната „нормална”,
то другата се явява нейна противоположност (обър-
ната с „хастара наопаки“). При това, всяка от тези
ivomir 93
части има и своите полярности (плюс и минус). Така трептенето на енергията формира проявления,
които имат винаги две състояния. Всяко проявление, следвайки принципите, като фрактал повтаря тази
реалност. Ако Потенциала е „нефизическа” информация (дръжката на бутилката), то проявлението
(като излъчващо протонно поле) предизвиква в Потенциала активиране, трептене на защитата (протон-
но поле) за нови творения, които се реализират аналогична в енергоинформационния потенциал на
Източника. Получава се Материята на реалността – Вселената, която познаваме. Дотолкова, доколкото
става дума за преливане на една и съща енергия, еднаквото и различното са едно и също и противо-
положностите са еднакви по своята природа. Тоест, Източник и проявление са едно и също нещо и
следват едни и същи принципи... Например - съмнение и доверие. Съмнението не е отсъствие на дове-
рие. Съмнението е 100% доверие в незние, при което няма избор. Съмнението е вяра в условностите, в
липсата на избор. Отсъствие на вяра не съществува. Дори да вярваме, че не вярваме, ние пак вярваме. Зато-
ва преживяваме реалността, защото вярваме, че я има. Въпросът не е: „Как да се науча да имам доверие?”,
а: „В какво вярвам – в нещо, което не желая, или в нещо, което избирам и предпочитам?” И в двата случая
поценциала на Източника ще се активира, за да прояви тази вибрация. Дори да приемем, че не приемаме,
ние пак приемаме. Дори да сме честни, че не сме честни, пак сме честни. Истината, че нещо не е истина, е
отново истина. Винаги има проявление. Въпрос на избор е да изберем...
5. Принцип на ритъма - Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи;
люлеенето на махалото присъства навсякъде; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на
залюляването наляво; ритъмът се уравновесява.
Това е принцип за глобалността и стремежа. Тя - когиталността, е балансирано състояние на
противоположности, което включва и техните полярности, симетричност и асиметричност, както
и равновесната точка между тях. Така, когиталността се явява балансираната перспектива, равно-
весието (при махалото) на всичко това. Детайлизирането на този принцип обезверява и отчайва –
колкото „добро”, толкова и „зло”, „щом печеля, значи ще загубя“ и т.н. За да опознаем една система, е
нужно да се отделим от нея. Въпреки, че разбираме полярност-

та на половинките, се фокусираме върху едната и „забравяме”
за другата. Непрекъснатите колебания в разни посоки ни ка-
рат да се лутаме между двете крайности на махалото. Изборът е
„непостоянна посока“, което дава тези резултати. Глобално, ко-
лебанията ни ограничават в определена зона (зона на комфорт
- съкр. ЗК) и зъдржаме действията си около опорната точка на
махалото - посоката е навътре – към запазване, защита и сигур-
ност около центъра.
За да премахнем това ограничение нека изберем да осъществя-
ваме чрез действия редовна адаптация и регулиране на отноше-
нието си към света, като по този начин се измества равновесната
точка ва махалото. При промана на гледната точка (регулиране на
отношението), предишната положителна позиция се оказва начало за движението на махалото в посока
на новата вибрация, на избора-промяна, който сме направили. Щом привикнем да адаптираме и регули-
раме опорната точка, осъществяваме и постоянен стремеж да търсим и откриваме новото и неизвестно-
то. Посоката е навън - извън зоната на комфорт и стандартното люлеене на махалото. Този стремеж, тази
готовност да търсим непознатото осигурява радостта от откривателството - щастието…
6. Принцип на причината и следствието - Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие
има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго,
освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се
изплъзва от Закона.
Принципът подсказва, че време и пространство не съществуват. Когато се измени вибрацията на
едно проявление, то „се премества“ в друга паралелна реалност, с други честоти, в които може да съ-
ivomir 95
ществува. Тоест, проявление и среда са взаимосвързани. Променяната честотата на проявлението

променя и средата. И обратното - щом се промени трептенето на средата, се променя и проявление-
то (като мислене, и като форма). Тези процеси се определят като преместване, защото се променя
околната среда. Вибрирането в Потенциала милиарди пъти в секунда създава тази илюзия за „пре-
местване“ в пространството на последователни успоредни реалности. Страничният ефект от това е
придобиването и на илюзия за време. Всъщност преживяването на време е движението на гледната
точка през милиарди илюзорни паралелни реалности, всяка от които е малко по-различна от пре-
дишната. Пример, макар и представен доста опростено: Ако наблюдаваме кадри с малка разлика меж-
ду тях и те се сменят с огромна скорост, у нас остава усещането, че се движим. Колкото повече е натру-
паната информация, толкова по-лесно възприемаме и „усещаме“, че „времето“ се забавя... И тогава...Всяка
Причина има свое Следствие. Но в нулевата точка всичко е Тук и Сега и самата причина се проявява в
едновремие със следствието, тоест, следствието е първопричина за причината, или казано кратко…
всяко Следствие има своя Причина. Вибрацията, на която трепти проявлението (избор на свободната
му воля), активира реалността*, която превръща в действителност*. В същото време околната среда
(действителността) влияе върху начина, по който трепти проявлението. Изборът на проявлението
активира реалността и случващото се, и обратното е валидно със същата сила. Случайности няма.
Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат.
7. Принцип на рода - Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип;
Родът се проявява на всички нива.
Фракталната природа на Съществуването, както и дуалността, проявена като противоположности
се допълват от принципа на рода. Няма крайности – само плюс или само минус. Не е възможно да се
прояви еднозначно състояние или съдържание - всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски прин-
*ареа - пространство; ~ност - суфикс за всеобхватно; реалност - всеобхватно пространство, потевциал за действие
*действие - синоними: движение, отражение, резултат, приложение, процес, развитие, сила; ~ност - суфикс за всеобхватно;
действителност - всеобхватно пространство, върху което е приложено действие, движение в процес, сила, за да се създадат
като резултат отражения в развитие.
цип - всяко нещо съдържа и в себе си и своята противоположност. По образ и подобие, като фрактал се
генерира самоподобие във Всичко, което Е - повтаряща се схема – принцип не само на физическо, но и
на ментално ниво. Двойствеността на ум, емоция, или действие, е толкова валидна, колкото и това, че
всичко е двойствено и всяко нещо притежава своя противоположност , като и двете имат своите
полярности, но в същото време, еднаквото и различното са едно и също. Така всяко от тях съдържа и
притежава и се прелива в другото. И това важи на всички нива, за Всичко, което Е...
8. Принцип на Цялото - законът, който не е познат. Принцип на когиталността - Стремежът
към... определена вероятност… люботвори, създава същата тази... определена вероятност... чрез
противоположността на тази вероятност и тяхното преливане едно към друго, слято в непрекъс-
нат поток Е пълнота, цялостност и съвършенство! Това е Всичко, което Е - безкраен кръговрат на
съществуващи и несъществуващи противоположности с техните полярности в Нищото на Цялото.
В Съществуването, в Цялото има само едно нещо - единна и хомогенна енергия. И толкова! Всяко
проявление е тази енергия. Всички сме информационни вибрации, движещи се около нулата... Резултатът
е проявления – индивидуални и уникални, защитили се от самите себе си. Всичко е Едно и също нещо, от-
разено по различни начини, с малки отклонения. Това са отражения на същото Нещо, което преживява
себе си по безкрайно възможни начини. Така че, различното е в действителност едно и също. И Всичко е
вътре във всяко. Всяко е Всичко… Отвън няма нищо. Съществува илюзия за отделеност и се преживява
отделеност, но от механична гледна точка такова нещо не съществува. Има едно Съществуване, само
едно. Има само мигът Сега в Съществуването, един единствен. И всичко е Един-Е-Ние. Едно Цяло…
Това, което се възприема като различни моменти, е същият единствен момент, от различна гледна точка.
Няма парчета, които са свързани. Едно Съществуване с вградена единна преливаща свързаност в него.
Всяко привидно различие само изглежда различно. То е едно и също, а не друго или отделено... Това е
привидно различие, защото е само преживяване на различие. Ментално, мисловно преживяване на илю-
зорно различие. Ако си Цялото в кръговрат, в непрекъснат цикъл, ще се прекъснеш ли някъде? Нали
ivomir 97
тогава няма да си Цяло? Ако си цялата истина, може ли нещо да е отделено? Тогава ще е цялата истина
без нещо... Ако съдържаш Всичко, ще отделяш ли каквото и да е от себе си? Тогава няма да се Всичко...
Когиталността (глобална мисловност, Ум – от лат. сogito - мисля) е глобалната перспектива на „Всич-
ко, което Е”. Онова, което наричаме Цяло, Вселенски ум, информационен Потенциал, Божествено
съзнание, Творец, Източник, Универсален разум и т.н. е само един аспект от тази глобална мислов-
ност. Проявлението, мултивселените, материята и антиматерията са друг аспект, която е движеща-
та се, трептяща част на същата тази енергия (1 bit мисловност = 3. 10 -21 J енергия). Следователно,
материята е движеща се мисловност - проявена енергия, която като цяло е една и съща. Енергията,
мисловността прелива сама в себе си от едно състояние в друго в един безкраен цялостен кръговрат,
без начало и без край. Схващането, че тези два аспекта преливат един в друг симетрично около да-
дена точка, е ограничено. За да е изпълнена глобалността, е редно да съществува както симетрията,
така и асиметрията, както покоя, така и движение-
то. И за да не се „разпилее” този потенциал, той
остава в Себе си (ЗЗЕ - Енергията не изчезва, а се
трансформира). Движението се окъществява като
трептене около точката на покой. Вибрацията, съ-
четаваща всички тези характеристики е вълнова
енергия. Тя се движи спираловидно, вретеновидно
и пулсиращо, а за да остане в Себе си, началната и
крайната точки е нужно да съвпадат. Ако на тази
вълна се „съберат” началото и края (като единия
край се „огъне“ отвън на спираловидната вълна, а
другия отвътре), получената странна форма се явя-
ва „бутилка на Клайн”. Тя представлява двумерна
повърхност, която всъщност има обемно триизмерно проявление; съдържа в себе си симетричност и
асиметричност на преливащ в себе си в безкраен кръговрат, който преминава през една точка и остава
в себе си. Освен това съдържа и полярностите „ляво” и „дясно”, „горе” и „долу”, „вътре” и „вън”. Ойле-
ровата характеристика* на тази форма е нула. Потенциалът (Нищото) затрептява в себе си, като тази
вибрация притежава всички възможни характеристики - вълново спираловедно, пулсиращо движение
около точка в покой, през която преминава, симетрия и асиметрията, „ляво” и „дясно”, „горе” и „долу”,
„вътре” и „вън” и т.н. Вследствие на интерференция, енергията образува дифракционна мрежа, която
се „разделя” и се движи в противоположни посоки от едната страна („дъно” на бутилката) и едни и
същи от другата („дръжка” на бутилката). Тоест, енергия се обръща с „хастара наопаки“ в резултат на
дифракцията. Интерференцията и дифракцията на движещата се енергия водят до поява на холограма с
протонното защитно поле - проявление. То (Нещото, про-явеното) е фрактална холограмна структура
и съдържа цялата енергия в Себе си. Всяко проявление съдържа Цялото (енергията) и самата коги-
талност Е, представлява което и да е проявление. Няма отделяне на едното от другото, защото едното
прелива и Е другото: бог е (в) нас и ние сме (в) него; съществуването е мислене и мисленето е същест-
вуване. Най-голямата грешка, която се допуска, е отделянето на проявлението от Цялото. Ние сме
Цялото, всичко е Цялото. От тази гледна точка понятията „добро” и „зло” придобиват напълно различ-
но качество и предизвикват напълно различно преживяване. Когиталността е енерго-информационно
поле, което не предопределя положителен или отрицателен смисъл. Но в същото време, колкото повече
се отдалечават от нулевата точка (която е в покой), толкова повече се усещат и положителното и отри-
цателното. Но самите обстоятелства и събития, съществуването изобщо, не са натоварени с какъвто и
да е смисъл. Проявленията сме тези, които придават смисъл на всичко, оценяват, сравняват, съпоставят
и категоризират. От глобална гледна точка Творението се осъзнава като взаимодействие и преливане
между две противоположни състояния. Проявлението не заглушава, нито може да елиминира целостта
* Ойлерова характеристика - При подредени фигури върху дадена повърхност, броя върхове - ръбове + страни = вина-
ги на едно и също число, което е едно и също, независимо какво се подрежда върху формата – триъгълници, квадрати
или произволни други фигури или обекти. За бутилката на Клайн тази характеристика е винаги НУЛА.
ivomir 99
на когиталността. Тя е цяло, проявяващо реалността чрез дуалност и полярност, в триединство на

Всичко, което Е (третото е цантъра – нулевата точка). Това позволява неутрално „наблюдение“ на
противоположностите, а след това избор какво точно да се преживее от тях. Изборът дава право на
всичко да има право – това е свободна воля. Има голяма разлика между оценка на проявено и стремеж
за преживяване на проявеното като честота, вибрация, взаимодействаща с трептенето на околната
среда. Оценка няма. И затова отрицанието не съществува. То е просто аспект, отражение (разбирай
движение, действие в Потевциала) в Творението. Без едната страна, другата не би могла да съществува.
Творението е съществуващо и цяло само в единение с отражението си… В хомогенна, синхронна пре-
ливаща цялост. Поради тази причина когиталността няма отражение и не може да се сравни с каквото
и да е друго. Тя няма абсолютно никакво преживяване на себе си и няма никакво съзнание. Тя Е това,
което Е. Аспектът „Всичко, което е” е отражението , в което Цялото се отразява. И осъзнава себе си
като Всичко, което съществува, като проявление. Когиталността няма самосъзнание - проявлението
осъзнава, че е „Всичко, което Е”. Когиталността е непроявен потенциал на необятно пространство
от вероятности, който потенциал е концентриран в нулевата точка на покоя, а проявлението е реали-
зацията на този потенциал, проявяващ се като безкрайни версии на тези вероятности в Творението.
Осъзнаването на „Всичко, което Е” изисква сравнение с тази противоположност. От една страна е
нужно наличие на отражение - на това, което тя не е, за да може да опознае себе си чрез противопоста-
вяне. Това като първо. От друга страна, тя е нещо интегриращо, колективно, привличащо, свързващо и
свиващо като фрактал на глобалното енерго-информационно поле. Затова е необходимо да се разгледа
и отражението, където тя е разделяща, откъсваща, отблъскваща, разширяващата се. Тази втора отража-
телна функция е полярност. Първото разпознаване и осъзнаване е и първото „отделяне, изолиране“ -
първото отражение „огледалото“ Съществуване. Проявени от мисловност, всички форми на Творение-
то са автономни и всяко нещо притежава самосъзнание. Тогава и всяко отражение притежава такова.
Нещо, съставено от съдържанието (мисловност) на самото Съществуване. Така първото ниво на самоо-
1 0 0 Помагало 3 в 1 за Всичко, което Е!
съзнаване, което „Всичко, което е” притежава, е идеята, че тя - когиталността, е балансирано състояние

на Всичко, което включва полярностите на двете отражения-противоположвости, плюс симетричност и
асиметричност на тези отражения (и полярности), както и равновесната точка между тях - Потенциала.
Така когиталността се явява балансирана перспектива, равновесието при махалото на всичко това. Тя
е видимото и невидимото, с техните полярности, симетричност и асиметричност, тя е общо, глобално
Един-Е-Ние на преливащите помежду си противоположности. Посоченото единство има пряка анало-
гия с идеята на символа ин-ян. Ин-ян изразява идеята за полярности със своите тъмна и светла страни,
които имат портал за преливане на едното в другото. Независимо от честотата, на която вибрира, всяко
проявление има свободата да избира да премине от другата страна. И когато разпознае огледалната си
страна, то е успяло да предизвика себе си и да се приеме в същото време. Защото в неутралното, нулево
положение, покоя, е мястото, откъдето могат да се „наблюдават“ вероятните проекции в едновремие.
Но само излизането от баланса дава шанс да се преживее с положителни и отрицателни отражения, при
това в техните полярности, които притежават симетричен и асиметричен план. Така нарушаването на
баланса води до осъзнаването му. Изборът да се фокусираме върху една противоположност-отражение,
преживява и изследва само нея. Преживяването отговаря на избора. А за да опознаем една система, е
нужно да се отделим от нея, да я разгледаме отстрани и глобално. При този поглед, откриваме, че въпре-
ки, че разбираме полярността на половинката, върху която сме се фокусирали, „забравяме” да разглеж-
даме другата половинка. Така, фокусирани върху проявлението, с неговите противоположности и по-
лярности, „забравяме” и... че сме Източника. Единството на проявление и Потенциал, с което директно
се борави в Творението, е отражение на изборите на това единство в себе си. И отново има дуалност:
единството и отговаря, защотото е следствие на избора, и в същото време е отражение-противополож-
ност, която се явява причина за избора. Готовността да преживеем проявеното в Себе си от самите Себе
си, този стремеж да люботворим Творението в единство с Творението, потопени в покоя - мигът Тук и
Сега, в безкрайния кръговрат на Всичко, което Е - това е законът, който не е познат...
ivomir 101
Трансмутацията
Трансмутацията е преобразяване, което върви основно в няколко аспекта:
- Аспект Мислене
„За да премахнете нежеланата честота на менталната вибрация, задействайте Принципа на проти-
воположностите и се концентрирайте върху противоположния полюс на този, който искате да потисне-
те. Убийте нежеланото чрез промяна в неговата противоположност.“ Кибалион
Начинът, по който мислим, не винаги отговаря на начина, по който вършим и правим нещата. Това
е вид конфликт и когато го осъзнаем, тъй като сме го направили сами, винаги намираме възможност
да избягаме от него – чрез оценки, сравнения, самосъжаление, гняв, като се изкарваме жертви и т.н.,
за да „оправдаем“ пред себе си съществуването на този конфликт. В същото време не сме готови да
приемем факта, че конфликта е постоянно вътре в нас и той идва от наличието на граници, в които ми-
слим – зоната на комфорт. За да избегнем този конфликт, е редно да нарушим собствената си зона на
комфорт, като се потопим в противоположната страна на тази зона – неизследвано, неизвестно, ново,
нетрадиционно. Това може да се случи само и единствено, ако посоката ни е насочена навън – към,
на и за всичко останало, освен нас. Дали ще мислим как да помагаме или творим за всичко около нас
и в негово име, или ще задържаме тези наши възможности единствено и само в нас е въпрос на избор
и посока. Всяко задържане, всяко желание да бъдем удовлетворени или да притежаваме, да бъдем ха-
ресани или обгрижени, е посока навътре. Единствено посоката навън в името на другите е онова,
което може да трансмутира начина ни на мислене. По този начин се налага да бъдем честни, да
говорим истината, която сме открили за самите себе си (без да я защитаваме), да приемаме истините
на всички останали (без коментари, условности и забележки), да вярваме в неизвестното и невидимото,
неосъщественото и нетрадиционното. Относно вярата – ако мислим, че е редно да видим, за да повяр-
ваме, то тук вече говорим не за вяра, а за проявен (съществуващ) факт. Повярнай, за да видиш - само
по този начин се отваряме за Любовта, единствено така люботворим Всичко, което Е...
Изразите, които много добре подчертават горепосочената трансмутация са следните:

Дори да приемем, че не приемаме, ние пак приемаме.
Дори да сме честни, че не сме честни, пак сме честни.
Истината, че нещо не е истина, е отново истина.
Дори да вярваме, че не вярваме, ние пак вярваме.
Любовта съдържа в себе си всичко и е единственият от всичките пет елемента, който отговаря на
честотите на Източника, на Потенциала. Любовта няма отрицание. В този план на мисли Любовта е:
Пълна отдаденост към, на и за Всичко останало, както и към, на и за себе си.
Тогава приемане, честност, вяра и истина носят същата определеност: приемане, честност, ис-
тина и вяра са... пълна отдаденост към, на и за всичко останало, както и към, на и за себе си.
А какво е пълната отдаденост? Това са деветте способности, с които всяко проявление, чрез потен-
циала на Източника, може да преживее само себе си вътре в Себе си. Тези девет способности са:
да приемаш
да избираш
да действаш
да преживяваш
да отразяваш (взаимодействие с околна среда)
да разсъждаваш (използване на познато и непознато (въображение и комбинативност))
да учиш и да се развиваш (да преживяваш непознатото с любов и отдаденост)
да се възвисяваш (да надскочиш себе си, като излизаш извън рамките, които си приел в дадена среда)
да забравяш (да преоткриваш себе си отново и отново, без да помниш предишното си преоткриване,
да се развиваш и възвисяваш, виждайки света от нова перспектива - с нови идеи, възможности за избор и
действие, преживявания, отражения, поуки и учения – това е непрекъснат кръговрат - велик, грандиозен,
вдъхновяващ, люботворящ и… безкраен)
ivomir 103
- Аспект Емоция
„За да промените своето настроение или ментално състояние, променете вибрацията си. Всеки може да
промени менталните си вибрации с усилие на Волята в посоката на целенасочено фиксиране на Вниманието
върху някакво по-желано състояние. Волята насочва Вниманието, а Вниманието променя вибрацията.“
Кибалион
На практика най-напред е нужно да направим избор. Когато имаме този избор и той е насочен с
посока навън (като това не е самозалъгване), се изисква усилие на волята, за да започнем да следваме
практически направения избор. Това е като да се учим на нещо – знаем, че не можем, но с усилие на
волята, търпение и упоритост, спазване на принципите, които ни дава някой „можещ“, или ги търсим
като „опит-грешка“. Един ден постигаме успеха. Този успех е, че умеем нещото. Това вече насочва вни-
манието ни към това да търсим места, в които да проявим, да изявим нашите умения. Колкото повече
проявяваме новонаучените умения, толкова повече търсим удоволствието от това да ги правим. След
тренировки, насочени към другите, изпълнени с „удоволствие и оргазъм“, разбираме, че сме промени-
ли вибрацията си. Страхът от „нещото, което не можем“ е трансмутиран в екзалтирано удоволствие.
Това важи за всички форми и честотни вибрации. Бягаме и се страхуваме единствено от нещата, които
не познаваме. В момента, в който те бъдат опознати достатъчно дълбоко, със страстта и отдадеността
на самото преживяване да ги правим и практикуваме, страхът, бягството и отлагането се трансформи-
рат в удоволствие. Обикновено, още преди да ги изучим и да се потопим в преживяването им, обаче,
мисловно преувеличаваме и измисляме „основателни“ причини, за да не се стремим към направения
избор. Тоест, променяме избора. Избираме да мързелуваме, да се ограничим и да не правим нищо. По-
соката „избор – насочен навън“ се сблъсква с посоката „ограничаване, поради основателни причини“ и
по този начин се форматират границите на зоната на комфорт в нашето мислене. Всичко, което е извън
тази зона, има „основателни причини“ да не е правилно и правено. Ограничаваме се да изпитаме екста-
за и удоволствието от единството с Източника, с резултат Творение, което ние сме избрали.
- Аспект Действие
„Мъдрият се подчинява на закона и разбира неговото действие, той го използва, вместо да бъде негов
сляп роб. Точно както добрият плувец се обръща насам и натам, променяйки посоката по свое желание,
вместо да се носи като дънер по течението, така прави и мъдрият в сравнение с обикновения човек – и все
пак той е едновременно и дънерът и плувецът. Този, който разбира това, е на Пътя на Майсторството.“
Кибалион
Тъй като всичко в Творението е индивидуално и уникално, няма как принципите да бъдат методика,
т.е. да ги следва всеки като „сляп роб“. Принципите е нужно да бъде адаптиран съобразно развитието,
опитността и средата на всяко проявление, на всеки индивид. И понеже всяко проявление е индиви-
дуално и уникално, не е възможно да съществуват методики, практики, идоли или авторитети. Всяко
проявление е Източника. Бихте ли отговорили: Коя методика или практика да следва Източника? Да
препоръчате някой авторитет или просветен, който да му „отвори очине“? Дори и тази книга, която че-
тете в момента, не е панацея, хапче, зетодико, или каквото и да се сетите. Тя е комбинативна опитност
с много „тествани“ вероятности от много повече проявления (Платон,, Сократ, Хермес, Исус, Моцарт,
Юнг, Фройд, Гаряев, да Винчи, Тесла, Гребенников, Айнщайн, Жул Верн и т.н.). Когато приемем, че всеки
е прав, единственият начин да изследваме доколко тази правота е валидна за самите нас, е като я пре-
живеем самите ние практически. Не съществува вариант, при който проявлението, което сме избрали
да сме, да ползва наготово опитността на което и да е друго проявление. Погледнато по този начин, в
глобален аспект, стигаме до извода, че няма гурута, просветени, авторитети и идоли… Всъщност всеки
е и учител и ученик, но в същото време и алхимик, който може да се превръща, да се трансмутира и
използва и вдъхновението на ученика и знанията на учителя.
Затова още тук, в началото ви предизвиквам:
Каквото и да прочетете, не ми вярвайте – преживейте го!
ivomir 105
Състоянията в Цялото са дуални: едното е сетивно и тогава реакциите са емоционално-защитни,

а другото има единствено емоционално състояние на отдаденост - безусловна Любов. Едното е „чис-
тилище“, в което сме „измъчвани“ от демоните на своята привързаност към страхове, болка, гняв, са-
мосъжаление, вина, тъга... Като Потевциал сме центрирани, балансирани, отдадени. Тези две полярни
състояния са „адът“ и „раят“ в самите нас. Това са преливащи се противоположности, видимото и не-
видимото, които преминават едно в друго и се допълват взаимно. В емоционално-защитните реакции
има сетивност, звук и светлина – Око да види, ръка да пипне. Мисълта е невидима... И…за да опазим
себе си (посока навътре – към себе си) - проявлението, слагаме решетките на отблъскване, за да се
„защитим” от… собсвените си отражения - околната среда. Отразявайки създаденото, виждаме проя-
вени решетки, които „някой” е поставил за да ни „пречи”. И роптаем срещу изградения от нас затвор...
А всеки носи отговорността си при избор… Ако няма избор, няма и проявление, няма околна среда,
няма Съществуване. Всъщност, липсата на избор е избор „да се оставим на другите” и затова все тър-
сим някой, който или пречи, или е виновен. Преживяването на този избор е действителност, в която
сме се самоотделили от реалността. В същото време, тъй като се избира липса на промяна, това и се
реализира. Отделянето от реалността и липсата на промяна е в обратна посока на онази, с която сме
се проявили – да изследваме и преживеем създаденото от нас. И преживяваме проявлението на свои-
те страхове, поради собствения отказ за поемане на инициатива за избор. И колкото повече бягаме,
толкова вероятностите „съмнения и проблеми” се проявяват – при това в затвореното ни собствено
пространство на „сигурността”, ограничено като зона на комфорт.
При нов избор - посока навън – към Всичко, което Е, освен себе си – изследваме и преживяваме съз-
даденото от нас Творение. Това изисква постоянна промяна, адаптация и регулация, които активират
„магическо“ съчетание на обстоятелства и превръщат всеки в Магьосник на реалността. Тогава по-
соката е пълна отдаденост към, на и за всичко останало - безусловна Любов, чрез която проявяваме
Творението в Потенциала - себе си и света около нас. Този избор активира реалността и твори действи-
телността. Това са и Пътят... и Източникът, и Животът... и Силата, стремяща се да ги преодолее.
1 0 6 Магьосникът на реалността, на Всичко, което Е!
ЧАСТ I
Аз съм и Пътят...
ivomir 107
Размисли за мисленето
РАЗБИРАНЕ - събиране на база данни.
Считаме, че когато сме прочели дадена книга или сме слушали някой лектор, сме изцяло наясно с
изложените идеи. Но дали е така? Ако се опитаме да преразкажем прочетеното или чутото, ще разбе-
рем колко и какво сме разбрали или не сме разбрали... Когато споделяме отношението си към дадено
събитие, дали го разглеждаме от всички гледни точки (дори от онези, които са „неудобни” за нас)? Дали
съществуват и други възможни гледни точки? Колкото повече от тях „събираме”, толкова по-пълна е
базата ни данни. Нужно е да се отчете, че самото натрупване на тази информация може да бъде пред-
варително филтрирано в определена посока – или само позитивна, или само негативна. В този аспект
възприятието като „емоционално съзнание” е повече от обикновено сетивно възприятие. То се прие-
ма като връзка между ограниченото и неограниченото. На тази основа се формира златното правило
„Постъпвай с другите така, както би искал и те да постъпват с теб“.
Пример: Създаваме или харесваме дадена идея. Събирайки информация за това дали тя е възмож-
на, неусетно изграждаме около нея въображаема илюзорна структура от последващи събития, които
предизвикват приятни усещания за собствения ни успех. Тези очаквания са съобразени единствено
с практическата опитност, която притежаваме и огромното желание да се случат събитията, които
очакваме, при това по начина, по който очакваме. Това е филтрация в определена позитивна за нас
посока. Натрупването на база данни изисква разглеждане на всички фактори – негативни, позитивни,
честно отчитане на практическата опитност – нашата и на много други писали, творили и действали
в области, свързани или доближаващи се до харесаната от нас идея.
ОСМИСЛЯНЕ - вероятни възможности от разбраното
При една перфектна памет може да се преразкаже всичко, което е прочетено или чуто по темата.
Изградена ли е обаче при читателя онази логическа последователност, която е ползвал авторът? Мо-
жем ли да убедим някого в онова, което сме възприели? Ако ни провокират и ни зададат въпроси,
свързани с идеята, можем ли да отговорим? Разглеждаме ли в нашия отговор както това, което ни до-
пада, така и онова, което не харесваме? Дали са потърсени всички възможности - дори онези, които
изглеждат странни, неестествени? Тук филтрирането на събраните данни се задълбочава. Неудобната
или непозната, неразбрана част се пропуска и това ни води до една илюзорна, удобна за очакванията
ни позитивна картина. При търсене на възможности във всички посоки неусетно осмисляме, че е въз-
можен и негативен резултат. Тогава кой резултат се реализира? Единственият начин да проверим е…
ПРАКТИЧЕСКО ДЕЙСТВИЕ – елиминиране на илюзията за знание наготово
Готови ли сме за това да приложим идеята или се задоволяваме с това, което сме разбрали? Ако
прилагаме на практика самата идея или научената методика, отчитаме ли собствените си очаквания
или сме „слепи роби“? Влагаме ли собствена интерпретация (филтрация) и очаквания в практическото
действие или изследваме процеса, за да се адаптираме? Готови ли сме да приемем и двата резултата - и
„стана, случи се!“ и „не се получи“? Доколко сме безпристрастни странични наблюдатели в това изслед-
ване, наречено практика? Грешката е провал, само ако не потърсим нов начин за постигане на прием-
лив за нас краен резултат. Всъщност, всеки резултат е верен - този, който ни удовлетворява, и неговата
противоположност. Ако резултатът е вторият случай, значи има какво още да изследваме и търсим... И
продължаваме. Към всички резултати от практическото действие се прилага
АНАЛИЗ И ОСЪЗНАВАНЕ – въпроси след собствена опитност
Този анализ дава възможност да проследим събитията и емоционалните си състояния, без да оценя-
ваме и филтрираме. Да разглеждаме себе си по начин, който е критичен - все едно се отнася за някой
друг. Как е изпълнено действието? С недоверие ли сме подходили към него или с доверие? Същест-
вували ли са съмнения? Какви точно? Или пък увлечени от очакването за безапелационен успех, сме
пропуснали нещо, което се е оказало важно за крайния резултат? Имаме ли търпението да пробваме
отново, ако съществуват пропуски?
Относно резултатите от действията - каквито и да са те, винаги има полза. Ако е онова, към което сме
ivomir 109
се стремили, прекрасно. Ако ли не е – значи сме научили нещо, получили сме допълнителна опитност и
нова база данни. Тях също започваме да осмисляме, прилагаме и анализираме като подходим и под друг
ъгъл. След това отново и отново. Цикълът се затваря в един кръговрат до откриване на индивидуално-
то и уникално наше решение. Спазваме единствено посоката - към, на и за всичко останало.
Пример: Посока - навън: да открием как всеки може лесно да се научи да управлява велосипед. За
целта да проучим целия „механизъм“ както на устройството, така и на възможностите за управление
на това устройство. Прочитаме книга за велосипеда и неговото устройство. Разбираме (натрупване
на база данни), че съоръжението притежава кормило, рамка, педали, верига, седалка и т.н. Осмисляме,
че чрез прилагане на сила върху педалите, чрез веригата и двете зъбни колела се предава въртеливо
движение върху задното колело, чрез което, благодарение на триенето със земята, уредът се придвиж-
ва напред, заедно с индивида върху него. Извод: Триенето помага за движение с велосипед.
Сега възниква въпросът: След прочетената и осмислена информация за велосипеда, можем ли вече да
го управляваме? Не. Защото в информацията не е казано, че е нужно да запазим равновесие, когато
се качим върху него, какво да правим, когато има неравности по пътя и т.н. Ако тази база данни не е
налична, то ние ще паднем, когато се опитаме да го изпробваме. Падането (болката, сблъсъкът с окол-
ната среда) води до осъзнаване и анализ. И при повторния опит ще внимаваме. Ако сме търпеливи,
в един от поредните експерименти вече се движим и не падаме. Ако в този момент, вдъхновени от
възможностите си, завъртим рязко кормилото, ще паднем отново. Това се случва, защото нямаме ин-
формация в базата данни, че при това движение предната гума ще изиграе ролята на спирачка (благо-
дарение на триенето) и това незнание ни „хвърля“ отново на земята…Извод: Триенето вреди, пречи
на движението с велосипеда.
Кой от двата извода е верен?
И двата. При опознаване на „вредното триене” и внимателно трениране и приложение, стигаме до
удоволствието да завиваме в желаната от нас посока. Анализът ще ни доведе до принцип – всичко е
полезно, стига до е опознато като практическо преживяване. В живота ситуациите са идентични. До-
като не изпробваме дадена методика, няма как да твърдим, че я познаваме или владеем. Това е абсурдно,
дори и когато сме я изпробвали веднъж или два пъти. Толкова абсурдно като това да твърдим, че можем
да управляваме велосипед, защото един или два пъти сме седнали на седалката и сме държали кормилото.
Когато започнем да усещаме удоволствие от това, което практикуваме, едва тогава можем да заявим, че
сме започнали да го опознаваме… При това е нужно да опознаем и параметрите, оценени от нас като
„вредни”. Може да се окаже, че точно тези параметри носят удоволствие. Ние ги товарим с този смисъл,
защото или се изисква усилие (а нас ни мързи), или е нужно да отделим повече време (а искаме да стане
веднага), или просто защото не ни допада идеята (това пък за какво ми е?)… И полагаме сто пъти повече
усилия да открием заместител... Всяко развитие изисква усилие и след преживяване доставя удоволст-
вие. Това е смисълът на съществуването – стремежът към… Тоест, винаги да търсим, да не се спираме в
своето търсене, докато не намерим, а когато намерим, да приложим и… да продължим да търсим...
Стъпки към…
В търсенето на възможности се „отварят” решетките на Егото. Разширява се зоната на комфорт (ЗК).
Това, което преди време е било неприемливо, в един момент става дори красиво и приятно. Онова, кое-
то не сме разбирали, изведнъж придобива смисъл. Пренастройват се голяма част от филтрациите-убеж-
дения, които сме приели. Тези филтри са приети от самите нас в името на някаква „сигурност“ – това е
смисълът, в който сме ги обвили, за да ги приемем. Подобно „натрупване на сигурност” е решетка, която
„затваря” стремежа за получаване на информация. Спираме изучаването на средата, заради което изу-
чаване всъщност сме се проявили. Това е свързано фрактално и с последващи естествени психологич-
ни преживявания - Емоция (енергия в движение; от англ. emotion-емоция: E = енергия, motion = движение).
Емоцията е подвижна, плуваща информационна енергия и затова често я оприличаваме с водата – „да се
потопиш надълбоко” в емоциите е като дълбокото потъване под повърхността на морето. Да си позволиш
да отидеш в глъбините на собственото си аз – Източникът, чрез който да разгледаме емоцията без емо-
ivomir 111
ция. Правим анализ за потапяне в дълбокото: Какви са причините за това състояние, какъв е анализът,
резултатите? Правим статистика за някой... Тази информация не е обвита в смисъл, няма полярност.
Може да означава безкрайно много неща. Ти търсиш и откриваш какво означава за теб, какъв смисъл
ще ѝ придадеш. Това се случва, като изследваш практически самите емоционални компоненти. Когато
избереш какъв смисъл им придаваш, ги затвърждаваш или регулираш. В първия случай самоубеждаваш
себе си, че това ти е нужно и ги повтаряш, за да ги превърнеш в убеждения. Така изпълнението и прак-
тическото действие се уповават на фиксиране върху едностранното индивидуално отношение към да-
дена ситуация. Във втория случай регулираш смисъла, който им придаваш, и пак пробваш практически.
Докато откриеш нужното.
Причините, поради които дадено проявление прави защити, е за да запази нещо, което предпочита и
желае. То е в зоната му на комфорт. Всичко останало е заплаха. Всъщност заплаха няма. Тава е смисълът,
който се придава на нещо, което не е практически изследвано и прието от проявлението. Онова, което
е познато - задържаме, а останалото - откриваме „обективни обстоятелства и причини“ да не го изслед-
ваме... Така изчезва и желанието за откриване на хармонията. Дори когато тя е налична, бива оценявана
спрямо зададените критерии – смисъл и филтрация, които вече са приети. По този начин хармоничното
се отъждествява с приетия индивидуален смисъл за „добро и лошо”, „възможно и невъзможно”, „да и
не”, „плюс и минус” и т.н. При това се фиксираме върху онази част, която има нужда от защита. Липсва
глобалния поглед и се елиминира самата хармония. Парадоксът на подобно събитие е краен - създава се
проблем, които се стремим да решим, за да се създаде проблем, които да решаваме и т.н. ... Това е въз-
можност, при която някак „все пак се оцелява“. Другата възможност е, когато проявлението развива този
парадокс (защита на формата) до крайност, която го изолира от света и обезсмисля неговото съществу-
ване и то няма от кого повече да се защитава. Но създаденият навик се превръща в убеждение и в един
момент започва изграждане на защити срещу самите защити. С други думи, за да има нужда от защита
- проявлението премахва защитите, които само е изградило. Създава проблем, който да реши и т.н.…
Трансформация на защити, нагласи, филтрация

Всичко, което говорим и мислим, се „записва“ в нашата светлинна ДНК, преминава през холограм-
ното защитно поле (протонно поле) и създава верижна последователност от информационни кодове.
По принцип ДНК е доста стабилна молекула в живата клетка. Изградена е от структурни единици,
наречени нуклеотиди (аденин, гуанин, тимин и цитозин), които са подредени по специфичен начин.
Съществува техника, която позволява да се определи специфичното подреждане на нуклеотидите по
дължината на ДНК. Така се откриват и различията при отделните хора. Комбинациите на подреждане
за един човек определят неговият ДНК профил. Той се изразява с буквено-цифров код, който е уни-
фициран в световен мащаб. Нуклеотидите са строителните тухли, подредени по определено правило
- винаги аденин се свързва с тимин, а цитозин с гуанин. От тези ”букви” се образува „текст” на цялата
генетична информация, записана в ДНК. Този запис съдържа “сценария”, по който функционират и
работят клетките, определя поведението и структурата им. Това е информация, която представлява
инструкция за клетките – какво, как и кога да работят. Този запис се съхранява и като памет - например
прекарани или текущи заболявания, предразположеност към болести, пристрастеност към алкохол или
наркотици, психично характеризиране и редица други. Така излиза, че информацията ДНК – това е
история и инструкция – като мислене, думи, действия, които използваме или сме използвали. Не само
това – записват се и психологическите характеристики на чувствата, с които ги мислим, казваме и пра-
вим. Една честотна ДНК-модулация, за която всички клетки имат рецептори, памет и съзнание... Като
отговорни структури в една цялостна система, клетките изпълняват всяко задание на проявлението.
Намерението, творчеството, емоциите и звукът са вълни, които са в суперпозиция (наслагване), как-
то с изначално зададените от проявлението, така и с тези от околната среда. Пьотр Гаряев доказва, че
вибрациите от околната среда влияят и стимулират начина на развитие на един организъм, на една сис-
тема. Гаряев прави експеримент с попови лъжички, които се раждат като жабки с различна форма при
различни честоти от околната среда. Проявяват се с по пет предни крайника, четири задни, въобще без
ivomir 113
предни и така нататък. Честотата на средата е тази, която е повлияла на формата на самото проявление.
Аналогично, преди това проявлението е повлияло на средата. Всичко е в безкраен кръговрат. Така и ние
създаваме цялата околна среда, която после ни влияе. Следователно начинът, по който мислим, опреде-
ля средата, а нейните вибрации определят нашите емоции и поведение
Пример: Жега, лято... Клетките (които предварително сме научили как да действат в такива ситу-
ации - чрез ДНК записа, съдържащ “сценария”, по който те да работят) започват да извършват охлаж-
дане на тялото, за да го запазят в тази среда. В резултат се отделя вода по кожата – потим се. Получен
е недостиг и клетките изпращат импулс към мозъка да бъдат снабдени с вода. Тогава усещаме жажда
- започваме да мислим за вода, търсим я, като намерението ни е тя да се появи. През това време хиля-
ди клетъчни функции отговарят за това да се синхронизират процесите и ментално и физически да
се подготвят за прием на вода. Мислим „вода, бутилка, магазин“, активираме импулс в реалността на
Потенциала с излъченото от нас протонно поле и се реализира трептене в Потенциала с информация
„магазин, бутилка, вода“ и изведнъж... го откриваме. В покоя няма пространство и време и всичко се
случва в едновремие. Този кръговрат се повтаря отново и отново…
Извод: За да се извършват дадени действия, е нужно задание. Дори клетките не могат да изпълнят
нещо, за което нямат „програма”. Суперпозицията на информационния код на ДНК (съвкупност от
мисли, усещания, вибрации на околната среда, вяра, звукови вибрации-говор, заедно с натрупана фил-
трация от предишна опитност и т.н.) е „програмата”, която сме задали. Този код от една страна активи-
ра Потенциала, за да прояви „магазин, бутилка, вода“. От друга страна се записва в светлинната ДНК,
преминава през решетката на протонното поле (заедно с натрупана филтрация от предишна опит-
ност) и създава хроматиновите форми в определена последователност. (Всички детайли, отразяващи
този процес, са описани в „Енциклопедия Когиталност - всичко, което Е!“)Това е общият генетичен
код, който дава периодични инструкции за работа на даден жив организъм - геном. Той е съвкупност
от всички гени и се съдържа в ядрото на всяка клетка. В него е цялата информация за организма - от
цвета на очите до пръстовите отпечатъци. Подредените хроматинови порции информация образуват

линейни нишки, наречени хромозоми. Чрез думи, мисли и вибрации упълномощаваме себе си (и всяка
клетка) да реагира по съответен начин към околната среда. Естествено в тези честоти и трептения ще
се включат и вибрациите на средата - на растенията, предметите, хората с които разговаряме и т.н. Но
приоритетът и най-голямата отговорност се пада върху нас – как сме настроени, какво мислим, какво
говорим, какво е отношението ни към околната среда и света.
СТЪПКА 1: Самозалъгването и собствените заблуди!
Много често се смятаме за положително настроени. В същото време все някой пречи, все от нещо
сме недоволни. Такива мисли минават през главата и биват изразявани гласно. Затова се дебнете като
хищник за всяка условност или негативност, вслушайте се какво говорите. Ако това е трудно, запишете
се…(Тоя к’во ми философства! Той ще ми каже дали съм позитивен или не! Че кой е тоя бе, а? Върти, суче –
ей на, вижте ме аз какъв съм, пък вие какви сте... Че кой си ти бе? Аз съм си готин, какъвто съм си. Който не
ме харесва – няма вкус…Завъртяха ли ви се вече подобни мисли?)
Дори и да не са същите, защото сте „добре трениран”, със сигурност в речника присъстват условнос-
ти като „горе-долу”, може би, съмнявам се, възможно е, евентуално, ако, понеже, обаче… и т.н.
Затова да си създадем правило, критерий за негативно и позитивно:
НЕ - Всяка условност или липса на яснота
при изказване или мислене, колебливост или нерешителност,
съмнение или неувереност
ПРИЕМАМЕ за твърдо „не”!
ДА - Всичко, което е ясно изразено становище,

категоричност и съгласие
ПРИЕМАМЕ за твърдо „да”!
ivomir 115
Упражнение 1: Ако сте си мислили или сте се хващали да казвате нещо негативно три пъти, запишете
го. Така изготвяте списък с използваните отрицателни фрази и утвърждения, условности и съмнения:
Пример: Животът е труден. Нямам време. Не ми стигат парите. Може би.. Едва ли… Дано…Дони-
къде няма да го докарам, то се е видяло... Всяка зима съм болен. Има достатъчно време. Ако е възмож-
но... Случайно стана... Без да искам... Очаквам, че… Колебая се... Дали пък... и т.н.
А сега сте вие:
Прочетете целия списък. Той отразява начин на мислене. Вие изживявате това, което сте казали или
помислили. Проверете дали няма още какво да допълните към изброеното.
ivomir 117
Вариант 2: Вземете си диктофон, който да записва всичко, което казвате в рамките на деня. Мо-
жете да си го вържете на врата и цял ден да е включен. Вечер си припомнете моментите, в които се е
случило нещо по-съществено – раздразнение, скандал, дори несъгласие при разговор на кафе. Пус-
нете записа, дори само от тези събития, и прослушвайки го, запишете всички отрицателни фрази и
утвърждения, отричания, условности и премълчавания. Припомнете си и мислите в тези моменти и
допълнете списъка.
СТЪПКА 2: Миналото вече го няма, бъдещето още не е дошло, но следва. Вие сте тук и сега. Мо-
жете ли да се върнете назад и да „прекроите“ отново събитията, които са ви се случили?... Често хората
се опитват да изживеят живота си със задна дата. Нямам предвид да го „изтриете“ изобщо. Но винаги
можете да се научите да гледате на него като на вестник, в който честно и безпристрастно някой е
описал вашата история. Какво печелите от това?
Първо – наблюдавате и правите анализ на собственото си поведение, независимо дали резултатът
ви хареса или ви разочарова. Постигате обективност, докато изследвате себе си. Запитайте се: „Ако
това, което съм направил тогава, ми се случваше сега, как щях да реагирам?” Ако отговорът е честен,
разбирате къде сте сбъркали и следите да не повторите тази грешка. Обикновено се опитваме да про-
меним миналото си, да го направим такова, каквото бихме искали да бъде, т.е. мечтаем за по-добро
минало! Можем ли да постигнем това? Е, тогава що се пънем? За да изглеждаме добре в очите на дру-
гите? Това ще ни направи ли по-щастливи? Хубаво е да осмислим, че когато се оплачем на някого, ще
получим известна доза съчувствие, ще ни се обърне внимание. Ясно е, че това е за момент, за кратко.
Защото всеки се интересува от себе си, от собствените си занимания и отговорности. Отговорете на
въпроса: „Как бих се чувствал, ако някой постоянно се вайка и ми се жалва? Няма ли в един момент да
ми писне?” Може би ще спрете да слушате – пак по същата причина.
Затова погледнете в миналото си безусловно. Възможно е да видите полезното дори в една непри-
ятна ситуация. Най-малкото – това е натрупан опит.
Второто - очакванията отпадат. Докато безусловно разглеждаме и анализираме грешките си,

признаваме пред себе си, че винаги има възможност да сбъркаме. Така сме способни да се справим
с всяка ситуация. Не очакваме да ни се случва най-доброто, а внимаваме да не допускаме старите
грешки. Така нереалистичните очаквания, които обикновено имаме, отпадат.
Зрителната информация, която навлиза в нашия мозък, е редактирана и видоизменена от темпо-
ралните лобове (там е паметта за филтрите), преди тя да премине към зрителната ни кора. Някои
изследвания показват, че по-малко от 50% от това, което ние „виждаме”, е действително основано
върху информацията, която „влиза“ в очите ни. Останалите 50% и отгоре се добавят от очакванията
ни какъв би трябвало да бъде светът (и може би от други източници, като например полетата реал-
ност). Очите може и да са органи на зрението, но мозъкът е този, който вижда.
„Холографската вселена“, Майкъл Толбот
Какъв е проблемът с очакванията? Защо да ги няма? Нашата гледна точка досега е изкривената
реалност, която сме ПРИЕЛИ за себе си. Това е филтърът на логическото мислене и дори по навик
търсим доказателства за приетите от нас убеждения. Как да подходим?
Един стандартен вариант е да сменим самите убеждения, като ги трансформираме в други чрез
утвърждения. Решението за промяна ни води към следните практически действия: Сдобивам се
максималното количество информация по съответната тема – разпитвам хора, които са запознати,
търся в Интернет, отивам до библиотеката, за да прочета каквото има и там. Приемам честотите,
които могат да ми помогнат (музика, медитации, честотно лечение). През това време си утвържда-
вам, че хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за всички начин. След това си определям
практическите стъпки , които да следвам. 1. ... 2. ... 3. ... Започвам да ги изпълнявам, като продължа-
вам да повтарям споменатото вече утвърждение. БЕЗ ОЧАКВАНИЯ!
Ще се случат ли точно нещата, които сме си набелязали и то по начин, по който самите ние ис-
каме. Какво става, ако не се получи така? Разочароваме се, смятаме, че е пълна глупост да опитваме
ivomir 119
и... се отказваме. Нима се научихте да карате велосипед с едно-две пробвания? Или взехте шофьорската
книжка по този начин? Не позволявайте на инерцията на миналото да ви повлече. Кое е от значение
за вас? Да се сдобиете с желаното по точно определен начин или да реализирате задачата, която сте си
поставили, независимо от начина? Предпочитате да стигнете по една конкретна, избрана от вас, пътека
до къщата на щастието? Или е по-добре да сте там, пък ако ще да летите до нея? Очакванията всъщност
ни провокират да стигнем до резултат по точно определен начин. Още тук е наличен конфликт, който
сме създали вътре в проявлението с утвърждаването на хора, факти и събития се подреждат по най-
добрия за всички начин.
Ако сте приели, че хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за всички начин, това отго-
варя ли на начина, по който вие като проявление желаете да „подредите“ резултата? Този начин е въз-
можно да не е добър за всички, а само за вас и/или хора от вашето обкръжение. Какво точно желаете?
Да има краен резултат, който е добър за всички, или ей тъй - на инат, да го постигнете, както вие сте си
решили? Дали най-доброто за вас е да се вкопчите в предварителните си представи? Не изпадате ли в
противоречие с утвърждението? Хем да е най-доброто за всички, хем пък и да стане, точно както сте си
наумили? Не е ли по-удачно да постигаме желанията, без да се фиксиране върху начина?
Оставете когиталността да подбира и предоставя възможностите в най-подходящия порядък... Как-
вото и да се случи (ако ние сме си повтаряли утвърждението и сме се стремили с цялата си емоционал-
ност в тази посока), то явно е най-доброто за всички. И е безсмислено да мислим, че знаем и имаме по-
вече информация от Когиталността. Нужно е постоянно да подобряваме действията си, като открием
кое ни е било от полза, но в първоначалния си анализ не сме го забелязали.
Упражнение 2: Вземете всички словесни условности, които употребявате от списъка в упражнение
1, и ги заменете с категорични изявления. Отразете промяната в нов списък:
Пример:
Бива, става, може би, евентуално – подменете ги с твърдо ДА или НЕ
Не съм сигурен - най-добре да посочите решението, което сте взели.

Не мога… нещо - Мога… нещото, но не съм пробвал/Когато пробвам, ще мога да си кажа мнението
Нямам време – Разпилях си времето/Мързелът се оказа по-силен от желанието
Страх ме е от… – направете безусловен анализ и ще стигнете до извода, че страхът е вид мързел
Всякакви оправдания – заменете ги с отговорност, за да не се оправдавате
Боли ме глава – това е прекрасно, защото се променят нагласите и негативни връзки в мозъка
А сега сте вие:
ivomir 121
Това е един от начините да усетите навлизането в нови паралелни реалности, наречени щастие. Това
на практика не променя реалността, но променя отношението ви към действителността. Това е им-
пулс, който да ни активира още по-усърдно да работим…
Промяната се усеща осезателно, след като направите ясен и категоричен избор, който приемате за
факт. Пожелавате си нещо, което си „втълпявате“, че вече се е случило. Всички ваши практически дейст-
вия стават такива, че да се „съобразите с наличния факт“. Можете да водите дневник, на който си за-
писвате избора и практическите крачки, които „доказват“, че вярвате в него. Самонаблюдавате се дали
всички действия следват и отговарят на направения вече избор. Той е факт и вие е редно да го приемете
като вече случил се. Всяко връщане на негативно отношение означава, че вие не приемате този факт.
Тогава е редно да регулирате поведението си съобразно това, което сте избрали, т.е. „съществуващия“
факт. Всяко обстоятелство, което ви „доказва“ или „демонстрира“, че този факт не съществува, следва
да бъде прието като предизвикателство. Това е напомняне от истинското ви „аз“ на проявеното „аз“ за
това, че е нужно проявлението да работи повече, за да вижда и потвърждава този факт непрекъснато.
Така можете да „надхитрите“ съмнението в себе си, като постоянно си доказвате обратното и търси-
те потвърждения за него. Това означава да търсите вие какво да правите, какво да върши и действа в
избраната посока проявлението, което сте. В следващите редове напишете категоричните си избори и
„затворете вратата“, за да сте сигурни, че ще ги реализирате.
ivomir 123
ivomir 125
СТЪПКА 3. Следвайте пътя, като приемате „критиката отвън“ или „вътре в себе си“. Всеки се
интересува единствено и само от себе си. Всъщност критиката е желанието на другите да ви приоб-
щят към тяхното състояние, за да не са сами. Така те или желаят да ви направят жертви, каквито те
самите се чувстват, или искат да покажат превъзходството си над вас, тъй като всеки вътре в себе си
усеща, че е индивидуален и уникален. С маскираната честност, без да проследяваме детайли в поведе-
нието на другите и средата около тях (т.е. без потапяне в тяхната околна среда), измисляме доводи,
които наричаме „честна критика“ - уж, за да помогнем на другия. Това отпада лесно, ако осъзнаваме,
че тези, които ни критикуват, желаят да ни приобщят в своята среда, но самите те не разбират, че го
правят. Затова е добре да превръщаме критикарството в забава, като това забавление да е повод след
забавата все пак да се замислим какво можем да направим за промяната в себе си.
Пример: „Ти си дебела.“ Спокойно можем да трансформираме определението „дебела“ като „di
bella” (два пъти хубава). Енергията, бушуваща като гняв, обида, вина, самосъжаление, възмущение и
др., е по-добре да бъде впрегната в желанието да отслабнем. Така можем да стигнем до извода, че чо-
век пълнее не от много храна, а от задържана енергия, която клетките не могат да усвоят. Примерни
варианти за усвояване на тази енергия: 1. „Каквото и да ям, отслабвам.“ – това утвърждение е добре
да се прилага по всяко време, всеки миг, като се забавляваме, че прилагайки самото утвърждение даже
в момента, в който си го помисляме, ставаме „di bella”. Това би предизвикало усмивка върху лицето и
спокойствие, с което да продължим утвърждението. Всяко желание за контрол върху обстоятелства
или ситуация, свързани с това утвърждение, биха довели до обратен ефект. Затова играйте, забавлявай-
те се, като по този начин реализирате самото утвърждение. Клетките натрупват тази информация като
клетъчна памет и каквото и да хапнете, самите клетки реагират с отслабване. Разбира се, този процес
изисква търпение и упоритост, тъй като ние „случайно“ забравяме да „пуснем контрола“ и наистина
да се забавляваме. 2. Преодоляваме мързела и започваме да приучваме тялото и клетките към горепо-
соченото утвърждение. Това става постепенно с увеличаване на натоварването. Започваме с разходка
1км, след това 2км, за да стигнем до прекрасните 9км преди закуска. Ускоряването на процеса става, ако
разходката превърнете в джогинг или в бягане, при което последните етапи да са с ускорено, натоварено
темпо. След това под душа комбинираме с утвърждението от вариант 1. 3. Свръхбърза методика – 9-36
дни без вода. Този вариант изглежда стресиращ, но всъщност е приятен. Когато клетките не могат да си
набавят количеството вода, с която са свикнали, те преработват всичко излишно в тялото, за да го тран-
сформират в нужната за тях течност. Получава бързо абсорбиране на излишните натрупвания в тялото.
Когато процесът приключи, клетките вече не се нуждаят от първоначално зададените параметри за во-
дата. Те са се приучили да обработват излишните неща в организма и да ги трансформират във вода. За
да не се стресират, всички, които използват този метод, е редно да знаят, че тъй като водата има памет,
всички наши филтрации се задържат като честотен филтър именно в нея. Докато тази памет не бъде
променена, те ще работят по стария начин, независимо от това колко диети или утвърждения прилагаме.
Отново желанието за контрол, дори това да контролирам процеса и да го овладявам, води до обратен
ефект. През периода „без вода“ можем да консумираме плодове (без фрешове), зеленчуци, да преседя-
ваме повече време под душа или да използваме „техниката“ на футболистите – плакнем устата с вода и
плюем. По този начин „лъжем“ рецепторите на езика и те подават импулс към мозъка, че сме пили вода.
Всеки може сам да приложи подобни варианти и техники към себе си, като винаги търси постигане
на желания ефект, а не метода, който му е удобен. Това не е битка или борба, а е забавление с идеята
да станем като децата. Всички възможни варианти, които търсим, е нужно да изживяваме като малко
дете, което постоянно си задава въпроса „А какво ще стане, ако…“ и пробваме толкова продължително,
че да почнем да изпитваме удоволствие от това, че пробваме. Универсални варианти, методики и под-
ходи няма. Всеки е индивидуален и уникален, неповторим сам по себе си, и затова е нужно да открие
и неповторимия за себе си метод, който да работи. Дори общоприета методика, която със сигурност
работи, е редно да я прилагаме индивидуално, като не забравяме да се забавляваме със самите себе си.
На следващите страници дайте „рецепти“ на самите себе си...:
ivomir 127
Сами създаваме негативните убеждения и сами можем да ги трансформираме! Става, като преос-
мислим отношението си към „негативното“ изобщо. То е такова, докато не го опознаем. Опознатото
негативно е всъщност позитивно. С други думи, непознатото позитивно е негативно. Когато опоз-
наеш дадена ситуация, дадено събитие или характеристика, ти откриваш всичките ѝ положителни
черти. Тогава тя (характеристиката, ситуацията и т.н.) спира да изглежда негативно. В същността си
всичко съдържа и плюс и минус и ние го определяме като плюс или минус въз основа на собственото
ни отношение към него. Ако то ни харесва, се фокусираме върху плюса, ако не ни допада и е извън зо-
ната ни на комфорт, нямаме желание и да го опознаем – то се превръща за нас в безсмислено, ненужно,
непотребно и като следствие – в негативно. Така погледнато, негативното не е нещо лошо, а е нещо,
с което по една или друга причина не желаем да се занимаваме, да работим с него и да го опознаваме.
Помните ли как научихте таблицата за умножение? Сега веднага пресмятате колко прави 6 х 6 или
8 х 7, тъй като отговорите са се „вклинили“ в ума ви чрез многократни упражнения. Чрез множество
повторения сте задавали информационен код и памет на клетките – постоянно повтаряйки думи и
фрази, поправяйки се сами или с чужда помощ. Сега говорите родния си език без усилие, защото той е
дълбоко запечатан в ДНК. Всяка нова информация може да бъде запечатана в ДНК (дотогава - повта-
ряй, повтаряй...). Влюбете се в промяната! Възторгът от новото ще ви предизвика да отидете по-далеч
в действието, да смените предишните състояния, за да тръгнете по новия път.
Припомнете си: Истинската промяна се усеща, след като направите ясен и категоричен избор, който
приемате за факт. Пожелавате си нещо, което си „втълпявате“, че вече се е случило. Всички ваши прак-
тически действия стават такива, че да се „съобразите с наличния факт“. Можете да водите дневник, на
който да си записвате избора и практическите крачки, които „доказват“, че вярвате в него. Самонаблю-
давайте се дали всички действия следват и отговарят на направения вече избор. Той е факт и вие е редно
да го приемете като вече случил се. Всяко връщане на негативно отношение означава, че вие не приемате
този факт. Тогава е редно да регулирате поведението си съобразно това, което сте избрали, т.е. „същест-
вуващия“ факт. Всяко обстоятелство, което ви „доказва“ или „демонстрира“, че този факт не съществува,
следва да бъде прието като предизвикателство. Това е напомняне от истинското ви „аз“ на проявеното „аз“
за това, че е нужно проявлението да работи повече, за да вижда и потвърждава този факт непрекъснато.
Така можете да „надхитрите“ съмнението в себе си, като постоянно си доказвате обратното и търсите
потвърждения за него. Това означава сами да откривате как да „надхитрите“ съмнението в себе си, като
наблюдавате (като страничен наблюдател) какво върши проявлението ви и дали следва избраната от вас
посока. Приемете, че проявлението не сте вие, а някой, който дистанционно е нужно да направлявате.
Предизвикайте себе си, за да работи проявлението така,
както сте си го избрали вие като вътрешно съдържание и убеждение.
Защото вие сте и проявлението и съдържанието!
Способни сте съзнателно да заложите всяка мисъл, идея или убеждение. Мозъкът ги възприема,
когато ги поднесете с убеденост и ги подкрепите с практическо действие, изразено като многократно
повторение. „Колко време е нужно, за да си подменя убежденията (или филтрите)?“ Та вие искате да тран-
сформирате живота си! Колко според вас е необходимо? Ден, два, пет... И щом се окажат повече, вие
се отказвате, извинявайки се със заетостта си. Ако пък са по-малко, считате, че нещо не е наред. И в
единия, и в другия случай - все е зле... Това ли е вашият избор? Да сте зле?
Ако не е така, доказахте ли си обратното? Или „забравихте“, че това е напомняне от истинското ви
„аз“ на проявеното „аз“ за това, че е нужно проявлението да работи повече, за да вижда и потвърждава този
факт непрекъснато. Добре, както желаете - всеки има право да има право!
Животът си е ваш - правете с него каквото искате!
В личен план ми трябваха 40 дни, за да открия, че процеса за промяна е възможен; 6 месеца, за да
си потвърдя тази възможност и да набележа собствена стратегия, по която да се развивам; 1 година, за
да усетя къде допускам грешки - какво още е необходимо да променя. Сега, 11 години след избора на
нова посока, продължавам да я следвам, независимо от обстоятелствата. Когато те са „негативни“, това
ivomir 129
означава, че не съм работил достатъчно и е редно да „регулирам“ нещо. И увеличавам „оборотите“.

„Клин, клин избива“ - така не се самозалъгвам, че съм „постигнал“ нещо. Ако пък обстоятелствата са
„позитивни“, пак увеличавам „оборотите“, щастлив от постигнатото, знаейки, че е редно да доразвия
постигнатото. Това означава да търся още нови и нови варианти за съкращаване на времето на едни
и същи процеси, което ще рече – с по-малко работа да върша повече неща. Това също е увеличаване
на оборотите. Щастието е в пътя, в търсенето, а не в постигането на каквото и да е. В този план не е
важна каквато и да е цел, а посоката при следване на избора.
По-добре да се мъчим 89 дни и след това 89 години да се чувстваме щастливи,
отколкото да се мъчим 89 години, от които може би евентуално ще сме щастливи 89 дни.
Мисленето е рожба на навика. Време е да подмените всички самоунищожителни убеждения, „от-
глеждани“ в продължение на години. Вие сте ги приели! Вие можете да ги подмените!
Упражнение 3: Допълнете списъка с утвърждения, които ви изпълват с ентусиазъм и вдъхнове-
ние! Насочете ги към другите – в името на останалите, а не за обслужване на вас самите! Създайте
утвърждения, които ви стимулират да прилагате и упражнение 2.
Пример:
1. Хора, факти и събития се подреждат по най-добрия за всички начин – дори и нещо да не става
според предварителните ви представи, с утвърждението карате себе си да приемате нещата такива,
каквито са, и онова, което ще се случва занапред, ще е най-доброто за всички.
2. Организираност, спокойствие, удоволствие за всичко и всички – в забързаното всекидневие
e нужно да се внесе организираност и спокойствие. С това утвърждение започвате да чувствате удо-
волствието от работата. Вече сте свежи и удовлетворени в края на деня, готови за още промени, което
да ви прави усмихнати и щастливи, отдадени към другите.
3. Проблемът е възможност за моята готовност – утвърждение за преодоляване на всякакви пре-
пятствия. Така разглеждането и анализирането на събитията води до това да се открият и приемат
1 3 0 Магьосникът на реалността, на Всичко, което Е!
повече възможности при новия избор на посока. Всеки проблем всъщност е неразработена още въз-
можност. По този начин се усеща щастието и се вижда красивото.
4. Мойто проявление
е изпълнено с търпение.
Когиталността ме учи
как чудесно да се случи.
Това е римувано утвърждение, което учи на търпение. Преди желаех нещата да стават „за вчера”, т.е.
бързо и веднага. Увлечен от възможностите, се ядосвах и нервирах, че не се случват толкова скоростно,
защото имах очаквания. Когато започнеш - довършвай нещата. Винаги можеш да се върнеш в предиш-
ното си състояние. Така практически разбрах, че е необходимо да съм упорит, търпелив и да си изчак-
вам случването. Резултат винаги има!
5. Сега сте Вие :
ivomir 131
Ние сме Цялото и съдържаме всичко. Единствено посоката ни определя начина на взаимодействие
с околната среда. Ако нещо се приема като обвинение или критика, това означава, че считаме нещо
за несправедливо или лошо, независимо дали става въпрос за нас или за средата, т.е. ние не желаем да
приемем нещо. Нежеланието ни да приемем е всъщност ограничение, спирачка, затваряне спрямо сре-
дата. Следователно в този момент посоката ни е навътре (егоцентрична). Ако се „отворим“ с желание
и интерес да чуем какво ни казва нашето отражение в огледалото за нас самите, тогава всяка критика се
превръща в прекрасен съвет. Всяко обвинение се превръща в уникално, точно попадение, което ние си
знаем, че е вярно, но ни мързи да работим, за да го поправим. Поради тази причина го „крием“ от ос-
таналите, крием го и от себе си, не сме честни със себе си. Така излиза, че не сме честни, че сме честни.
ЧЕСТНОСТ
Дефиниция (лат., от финиша – края); Определение (кир., от-предела):
Пълна отдаденост към, на и за всичко останало, както и към, на и за себе си
С горепосочените думи уточняваме, че всичко, което пишем, произтича от ограниченото ни знание
за безкрайността като такава, за Цялото. Дефиниция и определение са две понятия, които дават инфор-
мация за нещо - каквото и да е то - от ограниченото поле на собствената ни опитност
СТЪПКА 1 – да станем честни. Често пъти представата ни за самите нас е изкривена. Лъжем себе
си честно, така че да си повярваме, че сме честни. В същото време не сме честни, че не сме честни. За
някои неща смятаме себе си за по-неспособни, отколкото сме в действителност. Причината за това е,
че ни мързи да се самоусъвършенстваме. Считаме, че това е изключително много работа и „нямаме вре-
ме“ за подобни глупости. Това е едната полярност на нашето проявление, която сме избрали. Другата
полярност е, че всъщност всички имаме умения, които ни правят единствени, уникални и неповтори-
ми. Когато е нужно, ние изтъкваме пред себе си именно това, като „удобно“ забравяме в този момент
собствената си неспособност. Удобното за нас комбиниране между двете полярности води до това, че
по този начин се измъкваме и условничим за едно, а показваме „самочувствие“, „честност“ и „способ-
ivomir 133
ност“ за друго. Така приучваме мозъка си, при какъвто и да е досег с околната среда, да използва или
качествата на жертвата или показността, която демонстрираме като „нещо повече“ от другите. След-
ствията от това са, че ние винаги се представяме или като жертва, която има нужда от помощ, или
като уникалност, която не може да бъде достигната. Всъщност ние съдържаме всичко и естествено
съдържаме и жертвата и уникалната и неповторима индивидуалност. В общия случай работим с тези
възможности (избори), за да се покажем силни пред по-слабите и жертви пред по-силните. В първия
случай правим това, за да демонстрираме властта и силата си, а във втория случай се изживяваме като
жертви, защото ни мързи да работим. В тази маскировка ставаме толкова добри, че в един момент не
знаем дали ние сме маската или сме истински. Всичко това ни обърква и ни кара да правим миналото
си такова, каквото бихме искали да бъде, а не такова, каквото всъщност е. Въпросът не е в това дали си
жертва или властващ, а е в посоката, в която се фокусираш. Посоката е важна, защото когато търсим
внимание (жертвеност или власт), ние вървим в посока срещу средата. При посока навън ние търсим
изучаването на средата и своето (с ограниченията, които ние самите имаме) адаптиране към нея. Тази
посока навън е и посоката на Източника, на Цялото, на Когиталността (от-дадеността). Единствено в
този случай е възможно да сме честни, защото тогава сме отдадени на тази среда – да я изучим и да се
впишем в нея. Всяка друга версия и всяко условие, което поставяме, всяко ограничение, оценка или
сравнение ни превръщат в не-от-даденост, т.е. в тези случаи няма как и е невъзможно да бъдем честни.
В 97% от времето си ние мислим единствено и само за себе си и не наблюдаваме другите. Дори когато
„условно“ мислим за другите, ние всъщност зад събития и обстоятелства, причини и фактори (всичките
все външни) демонстрираме мислене за другите, като всъщност отново мислим за себе си.
Упражнение: наблюдаваме другите, за да видим какво у тях ни дразни, какво коментираме за тях,
като дори не се замисляме, че това, което коментираме и ни дразни, всъщност го виждаме, защото го
съдържаме в себе си. Онова, което не съдържаме в себе си, не притежаваме честотните вибрации да го
усетим, и именно затова не го виждаме. Какво виждам в другите? - вие сте авторите на тези редове:
ivomir 135
СТЪПКА 2: Помолете петима ваши приятели да напишат негативните качества, които те считат, че
притежавате. Сравнете двата списъка (вашият от СТЪПКА 1) и този на приятелите си. Анализирайте
резултатите. Запитайте се: „Защо смятам, че имам много отрицателни черти? Наистина ли съм лош или
просто искам да изглеждам като жертва, за да бъда обгрижван/а? Има ли ситуации, в които смятам, че
превъзхождам другите? Съвпадат ли част от тези качества (които смятам за свое предимство) с нега-
тивните черти, посочени от приятелите ми?” Замислете се: Кои ваши положителни черти са негативни
за другите и кои ваши негативни черти са изключително полезни за тях? Дали това не е кръговрат на
противоположностите с техните полярности?
Упражнение: приемане на нежелани реплики и коментари?
Изслушвайте отсрещната позиция открито - без да мислите, че събеседникът ви критикува или обви-
нява. Не изпадайте в смисли, че не ви харесва. Помислете за вероятността, че може да извлечете полза от
казаното, може да сте на „далавера” от дадената информация. Дори неприятни за вас думи и изрази може
да са ни от полза… Процес, при който се отразяваме и ни отразяват. Това, което виждаме, е отражение
на нас самите, а онова, което виждат другите в нас, отразява самите тях...
Упражнение: Съберете се с приятели, на които имате доверие. Уговаряте се, че групата се събира за-
ради постигането на определена задача – постигане на искреност, честност и, разбира се, отговорност.
Всеки от участниците изброява какви лоши, негативни черти вижда у другите. С отговорност пред
себе си! Чрез жребий може да се избере кой ще бъде „изследван“ пръв. Останалите говорят. Следва
вторият и така нататък. Записвате споделеното и го анализирате. Около вас са най-добрите ви прияте-
ли, които ви казват истината и желаят да помогнат. Грешката е провал, само ако не се оправи, ако не се
регулира... Регулираната грешка е стъпка към успеха… А сега... Споделете какво казват другите за вас:
ivomir 137
Упражнение: Какво ще правим, когато имаме всичко?

Пример: Пожелавам си цялото знание - готово - имам го. Пожелавам си цялата енергия, полета
и възможности, с всички вероятности и вариации- готово - имам го. Пожелавам си всички видове
материални неща, цялото време и пространство, с всички вероятности и вариации- готово - имам
го. Сега съм Цялото и Всичко, което изобщо Е. Какво ще правим, когато имаме всичко?
ivomir 139
Какво се случва, ако имате нсичко наготово?

За мишките и хората
В началото на 60-те години американският етолог Джон Калхун провежда редица експерименти с
мишки. Целта му е да установи въздействието на свръхпопулацията върху поведението на индивидите.
Най-известната поредица експерименти са познати като „Вселена 25“ или „Мишият рай“.
Експериментът: Доктор Калхун и екипът му създават помещение, което теоретически би трябвало
да могат да обитават 3840 мишки. Осигурени са ветеринари, за да няма заболявания. Мястото е ис-
тински рай: гигантска кутия, разделена на „главен площад“, а после - на нива с рампи, които отиват до
256 „апартамента“ - всеки с капацитет за 15 мишки и винаги заредени с вода и храна. По разчетите на
изследователя постоянно подаваната храна би стигнала за 9500 екземпляра.
Първата фаза трае сто дни - осем мишки са пуснати в контролираната среда. В този период гриза-
чите се приспособяват, обособяват си територии и си създават „гнезда“.
Втората фаза продължава около 250 дни. След като вече редът е установен, мишата популация се
удвоява на всеки шейсет дни, достигайки около хиляда индивида. В този период използването на ресур-
сите става неравномерно, въпреки че всеки сектор предоставя еднакви възможности.
Третата фаза продължава около 300 дни, в които популацията достига до 2200 индивида и престава
да расте - това е периодът на „поведенческото потъване“. Мишките създават свой собствен апокалипсис.
Повечето млади индивиди остават неприети в „общността“. Цялото жизнено пространство и ресурси се
управлява от по-възрастните. Насилието става осезаемо. Младите мъжки се борят за одобрение и прие-
мане от другите, някои от тях стават жертви на постоянни атаки. Женските също стават агресивни към
мъжките. Не раждат или не се грижат за новородените, при които смъртността достига 96%. Именно
те, а не мъжките, започват активно да защитават своите територии. Множество самци са прогонени на
„главния площад“, където прекарват всяка минута от живота си в компанията на други неприети в „общ-
ността“. Скоро сред тях започват да се проявяват поведенчески отклонения: прекалена пасивност или
хиперагресивност и нападение над други мишки, пансексуално и хомосексуално поведение.

В този период се наблюдава и нарастване на броя на друга група самци, които Калхун нарича „кра-
савци“. Тези мишки не се бият за женски или за територия, не проявяват активност към чифтосване и
само се хранят, спят и си чистят козината. Колега на Калхун пренася няколко женски и „красавци“ в
отделно, по-спокойно място, но и там не се появява интерес към размножаване.
Последната фаза - мишата популация изчезва. На практика, започвайки с осем мишки, числеността
на популацията достига максимум от 2278 екземпляра. През юни 1972 г. Калхун завършва експеримен-
та. В „мишия рай“ има само 122 мишки, които вече са на възраст, която не позволява възпроизводство.
По-нататъшни проучвания на различни учени доказват, че резултатите, получени от експериментите,
се дължат не на големия брой индивиди, а на свръх-социалното напрежение, породено от съвместното
съжителство. Самият Калхун смята, че няма логични причини социалните ефекти от експеримента да
не са валидни и за човешкото общество. Той стига до извода, че при пренасищане и запълване на всич-
ки социални ниши, се достига до смърт на духа, на мотивацията и желанието, което води и до смърт на
физическото тяло. Изчезнал е стремежът към…
Да се върнем на въпроса:
Какво ни се случва, ако имаме всичко наготово?
Цялото като Всичко: При наличие на всичко, се достига до липса на мотивацията, на желанието,
на стремежът към… Имам всичко, но точно поради тази причина, всъщност нямам Нищо. Пълен три-
умф на Нещото, на имането, при което се... губи всичко, превръщаш се в... Нищо. Когато имаш всичко,
ставаш безсмислен, защото изчезва търсенето, стремежа. Само излизането от баланса дава шанс да се
преживее баланса. Ако съществува дисбаланс, с положителни и отрицателни отражения, с добавени в
тях полярности, които да притежават симетричен и асиметричен план, тогава щe съществува винаги
търсене на липсата, на онова, което нямаш. Нарушаването на баланса води до Съществуването му.
Докато имам Всичко, нямам Нищо. Когато нямам Нищо, всъщност, притежавам Всичко. Фокусиране-
ivomir 141
то върху една половина, елиминира самата половина. Затова е нужно да съществуват и двете, да има
движение между тях, трептене, при което едната половинка да прелива в другата. Не просто да съ-
ществуват с вибрация - аз да съм и двете и тяхната вибрация. За да опозная една система, е нужно да
се отделя от нея, да я разгледам глобално. Откривам, че ако помня, един ден ще разбера и полярност-
та на половинката, и противоположностите и пок ще достигна до Всичко... По-добре да „забравям”...
Да „забравя” дори... че Съществувам. Преживявам половинките извън себе си, трептя в противопо-
ложности с техните полярности около себе си, но оставам в себе си. Внедрен във всяко проявление, с
готовността да преживявам проявеното в Себе си от самия Себе си. Вграден навсякъде, във Всичко!
Тогава ще съществува винаги стремеж да търся и люботворя Творение в самото Творение. Чрез пре-
живяване на Всичко, което Е като проявление, самоосъществявам Себе си... За да съм! Да бъда
и Пътят, и Проявлението, и Жинотът! Да съществувам, без да съществувам, с пълна отдаденост към
Проянлението, в безкрайния кръговрат на Нищото, което е Всичко, което Е...
Цялото като Проявление: Приемане, Честност, Истина, Вяра и Любов да са стремеж, практичес-
ки стъпала по пътя към пълната отдаденост. Да са свързани с промяна на настройката, на смисъла,
който придавам на събитие или дума, на действие или поведение. Когато тръгвам по тези стъпала,
промените в живота ми да стават драстични. В първия момент аз-проявлението, ограничено от свои-
те защити, да съм забравил какво да правя. След това да премахвам защитите, които ми пречат да по-
луча информация от себе си. Премахването на защитите да извършвам по два начина - осъзнато или
„принудително“. Така винаги ще се връщам в себе си. Ако аз-проявлението сам потърся себе си чрез
излизане извън защитите, които слагам, да няма болка. Щом, обаче, не направя избор да се свържа
със себе си, да си предизвикам събития, обстоятелства и ситуации, които да ме „принудят“ да напус-
на илюзорната си зоната на комфорт, за да осъществя връзката със себе си. Дори тези обстоятелства
да изглеждат несправедливи, тежки, или жестоки и мъчителни. Да си ги предизвикам, за да обърна
посоката си, да се отдам навън - към себе си, да изследвам, а не да се ограничавам. Когато посоката
е избрана осъзнато, нека тогава да ми е лесно - обстоятелства, събития и ситуации да изглеждат като
магически и подпомагащи движението ми в тази посока. Когато еднопосочно се завихрям между себе
си и проявеното „аз“ да се образува енергийно торнадо, което да изглежда като чудо, като откритие,
изобретение или магия. Да имам безкрайни такива възможни вероятности. В това състояние да съм
си Магьосник на реалността...
Аналогично ограниченията, решетките, които си поставям, също да са безкрайни. Да отразявам
всичко около себе си, всичко, което като Магьосник съм създал. Да го отразявам, дори без да анализи-
рам, осмислям и осъзнавам. Да го обявя за априори съществуващо. А щом е такова, значи е даденост и
аз-проявлението съм този, който е привилегирован да го ползва. Така дори няма да му обръщам вни-
мание… Ще развия тези ограничения до съвършенство… Когато имам, по презумпция да приемам
придобитото за даденост и да искам, да искам, да ИСКАМ Всичко… Още и още да ставам ненаситен
в желанието да притежавам. Да получавам, разбира се, за да искам отново и отново… да получа. Но
Всичкото да остане само в мен, Цялото, като Нищо. Така винаги, като аз-проявлението, имам „асо в
ръкава” – да искам да получавам, да приемам за даденост, за да искам отново и така до безкрай…Ха,
подобен „кръговрът“ да сложа и за възможностите...Пък и да преплета възможности и претенции пак
в същата безкрайност, като има-няма (ин-ян) …
И от Творец, съдържащ всичко, се превръщам в консуматор на Творението, което сам създа-
вам. Но и Творец, Магьосник на самото Творение… Прокарвам път безкраен между тях – Пътя на
ПАРАДОКСИТЕ… И започвам да ги изследваме, за да опозная тези безкрайни вероятности на
консумацията, на ограничения Творец, да ги слея и двете в себе си, и да достигна безкрайността...
Постоянно да „запомням“ данните от това изследване в Себе си и да се „връщам“ обратно в аз-про-
явлението да довърша работата. Ще преливам постоянно от едното в другото. Тъй като вероят-
ностите са безкрайни, това е постигната безкрайност в Себе си - чрез изследване на Всичко, което
Е като аз-проявлението - самоосъществявам Себе си в безкрайността...
ivomir 143
ПОСОКАТА
Този, който знае Всичко
и не познава себе си,
е пропуснал Всичко.
Думи на Иисус - Евангелие на Тома
Всички парадокси могат да се помирят, дори когато се приеме, че разглеждаме и оценяваме
САМО спрямо зададените еднопосочни критерии – смисъла, филтрацията, която е придобита опит-
ност (вградена, внедрена), изградена от самите нас през годините. Да допуснем и обратната версия
- доброто за нас може да не е добро за останалите - ще осъзнаем, че всъщност за всички е така. И всич-
ко се „дели“ въз основа на отношението ни към него, а не защото самото то става или е различно... Не
нещата са различни, а нашето отношение към нещата е различно!
В Съществуването, в Цялото има само едно нещо - единна и хомогенна енергия. И толкова! Всеки
един от нас е това нещо. Всички сме тази енергия... от различна гледна точка, проявена по уникален
начин. Едно и също нещо, отразено по различни начини, с малки отклонения. Това са само отраже-
ния, различно изглеждащи отражения на същото Нещо, което вижда себе си по безкрайно възможни
начини. Така че, различното е в действителност едно и също. Как е възможно то да не е свързано, да не
е това, което Е? Всичко е вътре в теб. Ти си Всичко… Отвън няма нищо. Съществува илюзията за отде-
леност, преживяването на отделеност, но от механична гледна точка такова нещо в действителност не
съществува. Има едно Съществуване, само едно. Има само един момент Сега в Съществуването, само
един. И всичко е в Един-Е-Ние. Като едно Цяло… Това, което се възприема като различни моменти, е
същият единствен момент, от различна гледна точка. Няма отделни неща, които са свързани. Едно Съ-
ществуване с вградена единна свързаност в него. Всяко привидно различие само изглежда различно.
В действителност то не е друго или отделено... Това е привидно различие, защото е преживяване на
различие. Ментално, мисловно преживяване на различие. От механична и физична гледна точка обаче
съществува само едно нещо. Един очевиден факт: Цялото ще отдели ли нещо от себе си или ще допусне
ли нещо да се отцепи от него? Тогава няма да е цяло...
И стигаме до осмия принцип на когиталността:
Стремежът към... определена вероятност… люботвори (твори с любов) същата тази... определена ве-
роятност... чрез противоположности, чието сливане Е пълнота, цялостност и съвършенство!
от холограмна* гледна точка:
Стремежът към... каквото и да е елиминира същото това... каквото и да е... наполовина
и единствено тяхното сливане осъществява пълнота, цялостност и съвършенство!
***
Едно важно проучване показва погрешното ни схващане за приятно усещане и щастие. Филтри-
раната, неправилна представа ни кара да изпадаме в порочен кръг от заблуждаващи твърдения, които
с времето се превръщат в убеждения. „Привикнали” веднъж с този си свят, го превръщаме в навик,
в „пристрастяване” към това поведение, и не желаем да бягаме от него, защото се „чувстваме добре”.
Всъщност това са навици, които сами сме създавали, познаваме ги много добре и изграждат в нас илю-
зия за спокойствие и сигурност. За какво става дума?
Според специалистите гледането на телевизия създава приятни емоции за кратко време. В дългосро-
чен план обаче води до общо усещане за потиснатост и неудовлетвореност. Оказва се още, че сред при-
оритетите на щастливите хора е да четат или да се срещат с приятели. Това разкрива над 30-годишно
изследване на американски социолози от Университета в Мериленд. Резултатите сочат, че индивидите,
които определят себе си като „нещастливи”, прекарват 30% повече време на ден пред синия екран, от-
колкото „много щастливите”. Доволните от живота гледат телевизия около 19 часа седмично, а остана-
лите над 25 часа. Партньорите с неуспешни бракове също сядат по-често пред малкия екран. За разлика
от тях щастливите двойки правят 30% повече секс, по-активно посещават религиозни служби и четат.
Личностите от втората група предпочитат да се отдават на любов, четене на книги, социални контакти,
ivomir 145
както и да отделят време за семейството си или да се включват в общественополезна дейност.

Парадоксално е, че за гледащите телевизия това е „универсално занимание”, директно, пряко свър-
зано с убеждението за приятно усещане. Повечето анкетирани го оценяват с осем по десетобалната
система. Тази липса на елементарен усет и интуиция за факторите, които ни влияят благотворно, е
потресаваща. Абсолютно непознаване на собствените емоции и състояния, преплетени със самоу-
спокоението, самозалъгването, че „си прекарваме добре”!
Според специалистите това занимание няма дълготрайна полза за човека и изяжда времето, което
може да се посвети на различни активности. Всяка друга дейност, дори разходката в парка, е далеч по-
обогатяваща в дългосрочен план.
Удоволствието всъщност е кратко. Колкото по-дълго седите пред телевизора, толкова повече нара-
ства рискът след това да станете с чувството на неудовлетвореност, тежест и тревога.
Джон Робинсън
Телевизията не изисква прекалено напрягане на мозъка, не е трудно и ангажиращо занимание и е иде-
ално за хора, които имат проблеми със социализацията или ограничени възможности за други дейности,
като спорт и т.н. Освен това хроничното усещане за нещастие може да бъде травмиращо в социален и
личен план и да се отразява зле на способността за работа и общуване, но дори и най-потиснатият човек
може просто да включи дистанционното и да се остави да бъде пасивно забавляван или поне отвличан от
мислите за нещастието си. Така че се получава нещо като омагьосан кръг - самото усещане за неудовлет-
вореност води към дивана пред телевизора като своеобразен отдушник.
Social Indicators Research (октомври, 2008)
Честото заседяване пред синия екран е бягство от действителността и води до зависимост. Недо-
волни и неудовлетворени са хората, които нямат посока за развитие в живота си, или не намират дос-
татъчно сили и мотиви да творят. Затова прибягват до подобни „безобидни“ зависимости.
Цялото е Ум, светът е ментален, казва Хермес. С мисловните си процеси градим собствената си ре-
алност. Каквото и да ни се дава наготово, го приемаме за даденост и не го уважаваме. За нас, даденото

наготово, няма никаква стойност. Защото друг гради тази действителност... Мозъкът е необходимо да
бъде трениран, за да работи качествено. А телевизията се оказва стимулатор на… умствения мързел.
Там се „сервира” един готов свят, в който сме единствено затлъстяващи зрители. Не вземаме участие в
него, не ни нараняват. Наблюдатели, които са „сигурни“ в регистрацията на „реалността“. Изследвани-
ята показват, че се чувстваме нещастни, ако самите ние не участваме в творенето на дадена реалност.
Когато сме избрали друг да гради нашата действителност, тя става чужда, агресивно натрапена отвън и
се стремим да избягаме от нея, от агресията... Но не се сещаме сами да я изградим, защото това изисква
усилия, работа... Затова сядаме отново пред телевизора... За да избягаме. И попадаме в собствения си
капан... Отиваме и потъваме в блатото, от което желаем да избягаме. И ставаме зависими - състоянията
на отчаяност, безотговорност, липса на целенасоченост, тревожност, стрес, депресия и т.н. се завъртат
в един порочен кръг, което ни тласка отново към бягство и така до безкрай. Всъщност - до края...
1. Да осмислим и осъзнаем посоченото тук изследване - ПАРАДОКСЪТ ва собственото ни мисле-
не - докато чакаме готово щастие, ставаме все по-нещастни. Попадаме в капана на дадеността - всич-
ко, което е даденост, приемаме за априори съществуващо, за незначително и незабележимо. Спокойно
можем да кажем, че ако нещо е дадено, губим интерес към него, нямаме тръпка. Много от целите дори,
които си поставяме, стават несъществени за самите нас, щом ги постигнем... Всичко това е следствие от
приемането за даденост. Всяка постигната цел, вече е даденост. Всеки подарък е априори съществуващ,
всяка нова рокля е прекрасна, докато я няма в гардероба. И щом е там - вече няма какво да облечем -
оплакваме се... Приемането за даденост е липса на откривателство, липса на изненада, на тръпка към
новото. Мозъкът придобива този навик и „спира да цени“ всичко, което е „наготово“. Започва да пази
притежаваното, но без да му се радва, защото е даденост... Пази натрупания опит, филтрите, придобити
по време на тази опитност, за да се „самоизлъже“ и поне за миг да е доволен. Така пази и копнежа към
непознатото и различното. Това е сблъсък отвътре, който е причина и да изпитва тъга и недоволство...
ivomir 147
Самозалъгване на проявлението. Избори.

1. Нещата са предопределени (кармични). - Всъщност проявеното „аз“ прави избори спрямо среда-
та, в която се намира. Тези избори предопределят онова, което залагаме да се прояви. И го проявяваме чрез
Потенциала. Казано иначе, чрез Себе си - Цялото, ние творим света около Себе си (като проявление)
и няма как нещо да е предопределено, фиксирано или зададено. След направен избор се променя и
отношението ни към околната действителност и следователно - честотата, на която трептим, което
води автоматично и до промяна на средата. Тогава следим и търсим определени от нас неща, а всичко
друго някак спира да е в полезрението ни или поне въздействието му върху нас намалява. На практика
едно проявление съществува в определено пространство, защото е създало среда около себе си, която
е в хармония с него. Ако то промени вибрациите си, хармонията с околната среда ще е нарушена и то
- проявлението, се проявява на друго място, където може да съществува, ще е в хармония. така всяка
промяна на отношението, всеки нов избор предизвиква и смяна на реалността. Тогава е невъзможно
нещо да е предопределено от друг, освен от самите нас.
Моделът на самозалъгване „Нещата са предопределени, кармични“ представлява избор на нежела-
нието ни да поемем отговорност за изграждането на света около себе си. „Щом нещата са предопреде-
лени, защо е нужно да се трудя?“ Така оставяме избора и отговорността за този избор на останалите. И
тъй като обикновено не сме съгласни с избора, който другите правят вместо нас, сме все недоволни - и
от себе си, и от околния свят. Тогава защо не правим собствени избори? Защото ни мързи да поемем
тази отговорност да творим света около нас. И, освен това, тогава можем да се „сърдим“ само на себе
си. Не е възможно да „обвиним“ който и да е друг. Това не е изгодно и удобно... Тогава нещата се ре-
шават генерално със самозаблудата „Нещата са предопределени (кармични)... и зависят от някаква
невидима сила, която избира и решава вместо нас.“ Така сме спокойни и се самозалъгваме, че нищо
не зависи от нас, а от тази сила...
Сега опишете сами: Какво направих, за да проуча и разбера има ли карма или не?
ivomir 149
2. Аз съм си такъв и нищо не мога да направя по въпроса. Ситуацията е идентично с тази от т.1.
Разликата е в това, че не сме достатъчно нагли, за да прехвърлим отговорността на „някаква сила“, а
предопределяме себе си и средата около нас, че толкова са ни възможностите. Примиряваме се, че сме
ограничени като потенциал и възможности и всъщност това е причината за нашия мързел. Не, че не
желаем, но сме си ограничени... Това означава, че не зачитаме самите себе си като съдържание, сила
и възможности и с това е оправдан мързела. Сега вие опишете: Как доказах на себе си, че съм нещо
повече от това, което мисля за себе си?
3. Така правят всички. Сравнението с останалите е оправдание за собствения мързел - да не се

„напъваме“ да измисляме нови неща, да Творим. Понеже и „общата маса“ са такива, това ни успокоява
и самозалъгва, че няма нужда да се прави нещо повече. Тоест, оправдаваме мързела за творчество. На-
пишете най-често употребяваните реплики, които ползвате, без да се замисляте, когато разговаряте:
ivomir 151
4. Не се справям отлично, но съм доста добре. Нали все пак правя нещо. Това е т.нар. „асо в ръ-
кава“. Не съм съгласен да правя някои неща и затова съм „ги пробвал“, за да имам „доводи и доказател-
ства“ да не ги правя. Истината е, че ме мързи, но съм намерил прекрасен начин да съществува оправ-
дание, което ми позволява да мързелувам. Почти същата е ситуацията с репликата „Ти не разбираш“...
„Нека ти обясня“ и т.н. Привидното желание, че имам желание е една висша форма на самозалъгване,
че все пак работя, правя нещо... Зад тази привидност се крие огромен мързел, нежелание за отговор-
ност, действие и отдаденост. Опишете накратко: Какво наскоро обещахте и не направихте?
5. Нещата не са прекрасни, но нали вървя по пътеката. Признавам, че не работя достатъчно и ня-

мам резултати. Но точно поради тази причина (честен съм и си признавам) съм вътрешно убеден, че
се справям по-добре от всички останали. Подобно самозалъгване елиминира възможността да открия
грешките си и да осъзная, че мързелувам. Илюзорната откровеност за света около мен ме обгръща с чес-
тотите на „заблудата“, че вървя по верния път... Всъщност светът е отражение на самите нас. Ако ние сме
агресивни, светът също е такъв към нас, ако ние сме любящи и нежни, светът също е такъв към нас. При-
помням, че използваме „фактите“ в наша полза. Правим нещо добро, за да докажем, че ще ни се отвърне
по гаден начин и представяме себе си за жертва. А щом сме такива, значи има външни причини, които са
ни „доказали“, че на доброто всеки отвръща с неблагодарност. Тоест, ние предварително сме заложили
какво да докажем. Манипулираме ситуацията, за да мързелуваме. А всяко обстоятелство, което „доказва“
или „демонстрира“, че избраното от нас не съществува, следва да бъде прието като предизвикателство. Това
е напомняне от истинското ни „аз“ на проявеното „аз“ за това, че е нужно проявлението (тоест самите вие)
да работи повече, за да вижда и потвърждава този факт непрекъснато. Така съмнението изчезва и посто-
янно си доказваме обратното, като търсим потвърждения за него. Това означава сами да търсим какво да
правим, какво точно да свършим, за да се отрази към нас такова, каквото сме го дали за другите около нас.
Това, че си мислим, че даваме добро, а се връща лошо, е самозалъгване и оправдание за собственото по-
ведение. Защото в стремежа да мързелуваме, винаги правим миналото си такова, каквото бихме искали
да бъде, а не такова, каквото всъщност е... Честно, кого или какво „изкривихте“ за да спечелите?
ivomir 153
6. Признаването на фактите не е резултат. Считаме, че след като сме достатъчно честни да признаем
дадено събитие, това означава, че вече работим за поправянето му или че дори сме го овладели. Всъщ-
ност признаването на фактите не е резултат. Това е модел на самозалъгване, който е един от най-опас-
ните подводни камъни, защото води до затвърждаване на филтрацията и маската, че работя и постигам,
докато всъщност бездействам. Ако нещо се е случило, то това не означава, че „някой“ се е погрижил да
поправи нещата. Мързелът и нежеланието да поемем отговорност за оправянето на подобни ситуации
водят и до самозалъгването, че нещата ще се „оправят от само себе си“... Кои са тези ситуации при вас?:
ivomir 155
7. Отлагането на събитието за по-подходящ момент. – Лъжем себе си, че ще го направим в по-

подходящ за нас момент. Статистиката показва, че в момента, в който сме го отложили, вече сме го
забравили като задача и усилие пред себе си. Така проточваме и натрупваме поредица от събития,
които „сме отложили“. И един ден... всичко ни се стоварва върху главата. При това с пет пъти по-голя-
ма сила, защото количествените натрупвания на отлагането са се превърнали в качествени промени
на единичен мощен „удар“. Това естествено ни се струва крайно несправедливо... Помислете - ако
ставаше дума за кредит от банка и отлагате неговото връщане... вземате нов и отново отлагате и т.н.
В един момент натрупаното ви се стоварва като чук (от най-големите) върху главата. Напишете, но
не само свързаните с вас или работата, а като цяло - семейство, деца, приятели: Кои са нещата, които
отложихте за по-късно и не сте довършили?
ivomir 157
8. Твърдението „Правя всичко възможно“ се ползва като оправдание за мързела – ако правя
всичко възможно, винаги имам резултат. Ако резултатът не е наличен, значи не са изчерпани възмож-
ностите. Изразът „Тук са възможни няколко варианта”, означава, че предварително сме ограничили или
спрели търсенето… Споделете си: Какво не правите, смятате за налудничаво, или се измъквате?
9. Допълнете още варианти за самозалъгване, като ползвате собственото си поведение:

ivomir 159
Извод за действие при самозалъгване: Елиминирането на всички варианти на самозалъгване

може да стане и по един единствен начин – правим избор „или – или“. Всеки знае какво е нужно да
направи, тъй като съдържа всичко като информация. Какво прави е съвсем отделен въпрос. Тук идва
изборът – или правя онова, което знам, че е редно да направя (за целта търся и откривам нови и нови
варианти, докато постигна успех), или приемам версията, че съм това, което съм, и не правя нищо.
Всъщност пак е нужно да правя - да спра да се вайкам, самосъжалявам, оплаквам, защото сам съм
направил този избор. Докато се четат тези редове, всички мислим, че действаме на принципа „или-
или“ и затова е добре да внесем едно малко уточнение. Мозъкът е изключително гъвкав и адаптивен
към нашите мисли и околната среда – толкова гъвкав, че се замислете: дори в момента сте сигурни, че
има обективна реалност около вас - материя - и тя е даденост. Дори за миг, в този миг, не допускате
мисълта, че точно вие създавате тази реалност. Но сте сигурни, че реагирате на тази реалност,
отразявате я… И тук идва парадоксът – убедени сме, че реалността е даденост, че ние реагираме
съобразно обстоятелствата и ситуациите, но не сме готови да допуснем, че ние създаваме тази реал-
ност. С други думи, фиксираме се и винаги живеем в света на отраженията, като забравяме, че ние сме
оригиналът. Няма как да накараме отражението в огледалото да се усмихва, ако ние сме намръщени.
Нужно е да изберем да се усмихнем, за да се усмихне и отражението. Няма как да се възмущаваме
на отражението и да желаем то да изглежда щастливо и доволно, ако оригиналът е вечно недоволен.
Няма как да контролираме и манипулираме отраженията – редно е да подадем сигнал на щастие, до-
волство, баланс, отдаденост и благост, за да открием, че когато това е направено, те излъчват същото.
Разбира се, необходимо е време, за да настроите собствените си рецептори да „виждат“ честотите,
отразени от огледалото. Тъй като мозъкът е адаптивен, но до момента не е настройван на тези често-
ти, ще са необходими тренировки. Не заради това, че отраженията не се променят, а защото ние сме
тези, които не възприемаме честотните вибрации на щастие, доволство, баланс, отдаденост и благост.
На практика ние сме и тези, които не излъчваме тези вибрации, а се самозалъгваме, че ги излъчваме.
Примерът, който можем да дадем, е с електрическа крушка, която свети с бяла светлина. Това е наша-
та епифиза, източникът. Слагаме червена сфера около бялата светлина. Всичко, което ще излъчим, е в
червения диапазон, но онова, което няма да приемем, е точно червеният диапазон. Принципът на от-
ражението се състои в следното - всеки предмет отразява само онези честоти, които са му в повече, и
точно тези честоти не приема, въпреки че ги съдържа в себе си. Да се върнем на лампата – ако ние сме
сложили червена сфера около нашата светлина в бяло, целият ни свят ще е червеникав. Да, там отново
ще има някакви нюанси на цветове, но основно ще говорим за червен цвят. Характерният момент е, че
когато направим избор да излъчваме бяла светлина (благост, безусловна любов, щастие), сферата, фил-
търът на лампата остава червен. Но изборът ни е бяла светлина и така, както всяко нещо, изложено на
слънце, избелява в един момент до бяло, така и този честотен филтър избелява. Колкото повече избеля-
ва, толкова по-реален, с истински цветове ще бъде светът около нас и червеникавите нюанси ще са все
по-слаби. Сложността при подобна промяна всъщност е свързана с търпение. Възнамерили и избрали
бялата светлина, отдадеността и щастието, е необходимо да излъчваме в този диапазон, независимо от
това как „изглежда“ все още светът около нас, независимо от това какъв филтър сме си сложили. Щом
сме избрали да излъчваме бяла светлина, постепенно променяме отношението-филтър избледняват и
„виждането е безфилтрово“ - всички отражения „стават, настройват се“ на тяхната истинска честота.
Ако червеният цвят, който бяхме избрали като филтър, е цветът на възмущението и гнева, ние щяхме
да виждаме света като възмутен и гневен. Но ако продължително време излъчваме любов и отдаденост,
гневът и възмущението с времето избледняват и започваме да виждаме истинската красота, щастие,
благост в същия този свят. Светът остава същият, но филтрите към него са други и виждаме цялото му
цветово многообразие. Тогава светът става пъстър, шарен, ако дотогава е бил червен, гневен и възму-
щаващ. Всеки би попитал колко е времето за избледняване на даден филтър – отговорът е, че всеки е
индивидуален и уникален и затова не може и няма как да се даде еднозначен конкретен период. Но кол-
кото по-дълго време излъчваме щастие, радост, благост, отдаденост, толкова по-бързо се „променят“ и
ivomir 161
филтрите. Тук идва и интересният момент за среща с хора, които „светят“ в бяла светлина. Колкото
по-често се срещаме с такива, толкова по-интензивно „свикваме и приемаме“ техните честоти, които
„избледняват“ и филтъра. Колкото повече мислим за това (щастие, благост, отдаденост…), толкова по-
бързо се настройваме да виждаме многообразието и красотата на света. И обратното - колкото повече
се затваряме в себе си, толкова повече „задържаме промяната“ на своите филтри. Тук отново (за по-
реден път) идва напомнянето за избор на посока. Затворени в себе си (в ЗК), с посока навътре, светът
за нас остава филтриран и независимо от разширяването на ЗК и знанията, които придобиваме, той
винаги ще остава такъв. Отдадени навън от себе си, търсим варианти да помагаме и да сме благодарни
(т.е. да излъчваме бялата светлина към всичко). И тогава, независимо от това, че ще виждаме филтрите
на другите, филтрите на нашите собствени отражения, лека – полека тези филтри ще „изсветляват“ и
все по-интензивно ще приемаме и ще се сливаме с вибрациите на щастие, радост и безусловна любов.
Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за
това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките ѝ отговаряли:
- Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!
Малко по-късно в капана се хванала змия и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват,
сварили на жената супа от кокошката. После заклали овцата, за да нахранят всички пристигнали да
навестят болната. И накрая заклали кравата, за да нахранят гостите, които дошли на погребението. И
през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем,
докато не станат твой!“
„За мишките и хората“, Джон Стайнбек
Животът е преживяна опитност. Ако се уповаваме само на вече преживяното, разполагаме с един
ограничен набор от вероятности за преживяване. Става ни скучно и… тъпо. За да се предизвикаме за
нещо ново, е редна да правим избори, които да излизат извън рамките на собствената опитност. Тоест,
увеличаването на възможни вероятности за нестандартно изживяване са възможните избори, които

правим. Когато сме малки, всички избори се правят от хората, които се грижат за нас. Пораснали,
правим изборите самостоятелно, но винаги в рамките на тясната ивица от набор, който притежаваме
като опитност. Това са преживявания, които помним, познаваме и са ни известни крайните резултати.
Обикновено ги наричаме „зона на комфорт”. Те са известни, независимо дали са позитивни или не. А
нас ни плаши неизвестното…
Затова и изборите ни са в зоната на познатото. Така продължаваме да трептим на честотите, с които
сме свикнали… Сигурно много пъти сте се питали как щеше да протече животът, ако в миналото сте
взели различно решение. Или кое решение, избор ще ви отведе до желан резултат и желана реалност…
Тук идва темата и въпросът за посоката. В началото ние тръгваме да усвояваме, да се адаптираме към
околната среда и правим това с пълна отдаденост. Стремежът ни е да се адаптираме бързо и да „оцеле-
ем“ в тази среда. Така нашият ориентир като посока след проявлението ни (появата ни на бял свят) е
навън – навън от това, което ние сме, с основна задача изучаване на средата и усвояване на определени
опитности с цел адаптиране към нея. Най-добрият модел в този момент за адаптация се явяват нашите
близки, тъй като те са нашият околен свят, те са нашето обкръжение. Започваме да продължаваме на
тези, които ни обслужват – научаваме се да ходим, да се храним, да се мръщим или усмихваме, да гово-
рим, за да се адаптираме към тази действителност.
Натрупали известна информация и опитност, разбираме, че освен тази среда, която се явява твърде
близко обкръжение, съществува един доста по-широк и многообразен свят. Разбирайки това, тръгваме
да се адаптираме и към този външен свят, отново отдадени с посока навън. Така започваме да подра-
жаваме на деца, които имат различни умения от нашите в детската градина, научаваме нови думички и
придобиваме нови практически умения за собственото си тяло. Като посока обаче ние продължаваме
да подражаваме, усвоявайки всичко това, т.е. отново сме отдадени навън. Осъзнаваме, че съществуват
и допълнителни правила, които е редно да спазваме, за да сме „добре“. Осъзнаваме, че в тази среда
ivomir 163
съществуват и наказания, ограничения, които да ни принудят да приемем правилата на средата. На-

рушаването на свободната ни воля да изразяваме себе си започва да трансформира подражанието в
притежание. Ако до момента сме подражавали с цел да се впишем в самата среда, сега започваме да
изразяваме себе си с претенцията за придобитите от нас неща. Разбираме, че около нас съществува
конкуренция, която благодарение на правилата и ограниченията ни „заплашва“ да изразяваме себе си.
Осъзнаваме, че някои се адаптират по-добре в тази среда и в този план изглеждат „по-силни“. Така под-
ражанието води до желание за притежание, в следствие на самите ограничения. Посоката на нашата
отдаденост за адаптация се обръща наопаки. В същото време продължава да съществува и желанието
за адаптация. Така се оформя желанието за адаптация като изучаване на околна среда и поведение
– посока навън. Така се оформя зона в нашето адаптиране, която е едновременно насочена навън и
навътре. Посоката ни навътре е желанието за притежание, а посоката навън – стремежът към адапта-
ция и усвояване на умения. Тази зона, с противоположни посоки, в началото е колеблива и плуваща,
но в процеса на нашето развитие става все по-стабилна. Именно тази зона наричаме зона на комфорт.
Всъщност зоната на комфорт е границата, предела, който си разрешаваме при изучаване на непозната
и „враждебна“ среда и допуска за притежание, определен от ограниченията на морал, правила и прин-
ципи на същата тази среда.
Всяка „материя“ е облечена в протонно защитно поле холограма. Когато наблюдаваме нещо, ние
излъчваме това поле-защита. Всяка вълна, взаимодействаваща с полето, се обръща с „хастара наопаки“
и от вълна с „невидима“ защита (Потенциал) се превръща в защита, съдържаща в себе си вълната-ин-
формация. Образува се „материя”. Когато защитно поле е излъчено в определен вълнови потенциал,
то предизвиква активиране на защитата на потенциала. Всеки поглед, всяка емоция, всяко действие е
мощно излъчване на протонните полета в съществуващия общ потенциал на Цялото. Това активира
защитните полета на този потенциал – проява на свят. Затова и протонно поле си нарича жизнена
енергия (прана, ки, чи, ци и др.). Този свят приемаме за съществуващ и го отразяваме, докато го съз-
даваме. Забравили, че сме го създали, оставаме с илюзията, че живеем в проявен априори „враждебен”
свят и интензивно се защитаваме от него.
Излъчената честота на защитното поле предизвиква трептене на Потенциала в диапазона, в който
е излъчена. Така се „вижда“ онова, което преди това е било невидимо. Щом то, проявеното, вибрира с
излъчената от вас честота, то става видимо за вас. Енергията винаги е съществувала, но е невидима, ако
не трептите в приеман и за двете страни честотен диапазон. Като проявление на Потенциала, всички
честоти са налични във вас (без вашата), но изборът определя честотния диапазон, който приемате за
видим. Енергийния спектър на Потенциала съдържа всички възможни честоти, а видимият спектър
за ограниченото поле, което сме избрали, е една нищожна част от тях. Създали средата на видимия
спектър, виждаме само онова, което е в нея. Всичко останало (рентгенови лъчи, инфрачервени, радио
честоти и т.н. и т.н.) остава невидимо. Диапазонът на честотната характеристика, която всеки е при-
ел, определя „видимите“ за него неща. Изборът да се разшири или свие честотния диапазон зависи от
границите, които си поставяме – зоната на комфорт. Извън зоната е непознатото, а в нея - познатото.
Като потенциал съдържаш всичко и правиш избори, които реализираш с пълна отдаденост. Ако нещо
остане невидимо (например успехът, вниманието или щастието), това е, защото този честотен диапа-
зон не е допуснат, не е приет в твоите собствени вибрации и трептения. Всеки от нас непрекъснато
свива или разширява честотния си диапазон (зоната на комфорт). Затова определяща в развитието
се явява посоката. Щом нещо не се проявява (не го виждаш) в твоя диапазон от честоти, причината
е, че ти самият не си в честотния диапазон да го получиш. Самозалъгването „Не е сега моментът“ или
„Не му било писано“ води до мързел и прехвърляне на отговорността. Това примирение е избор - нищо
не зависи от теб. Този избор затваря и задържа честотния диапазон в тесни граници. Ако състоянието,
което търсиш, се появи в момент на тесни честотни граници, то или няма да го видиш (то остава неви-
димо), или си се отказал от него („Не му било писано“). Нужно е да предизвикаш себе към разширяване
на честотния диапазон, при което да си напълно в състояние да приемеш и оползотвориш съответното
ivomir 165
проявление, събитие или обстоятелство. Само посоката на-

вън може да разшири диапазона.
Ако изборът на посоката е навътре, всяко нещо се прие-
ма като обвинение или критика, за несправедливо или лошо,
независимо дали става въпрос за нас или за средата, т.е. ние
не желаем да приемем нещо. Това е ограничение, затваряне
спрямо средата. Това е и посока срещу изначално зададената
– към изследване, откривателство и творене с Любов. Ако не
търсим – оставаме в зоната на комфорт. Ако се стремим да
запазим нещо - оставаме в зоната. Ако негодуваме - оставаме в
ограниченията. Отлагането е бездействие, което значи, че не
творим, тоест задържаме досегашното положение - оставаме
в зоната на комфорт. Обиждаме се – не желаем да се променя-
ме - оставаме в зоната на комфорт…
Потенциалът заедно с избора и действието на проявле-
нието са Един-Е-Ние-то, което формира, форматира и из-
гражда Всичко, което Е. Играта поединично е невъзможна.
Сама по себе си логиката е просто опитност в проявеното
без възможности за творене. Ако изпълняваме задача, схема,
работа или каквото и да е друго БЕЗ отдаденост за всички,
посоката ни е ориентирана срещу тази на Източника и няма
проявление. Самият потенциал пък е честотен диапазон,
който не може да се самоактивира. Затова Проявление и По-
тенциал са в комбинативно взаимодействие. Щом си позво-
лите да получавате информация от когиталността, увеличавате диапазона си, с което и възможностите

да „виждате” и творите повече неща.
Връзката индивидуалност-цяло твори всичко, което избирате. И нещата, които ви радват, и тези,
които не желаете. Дори никой да не вярва, че нещо е възможно, с пълна отдаденост към, на и за всичко
останало, то може да бъде постигнато. Щом сте без очаквания, без претенции и настояване за контрол
и конкретен резултат, както и за начин, по който това да стане, Потенциалът го проявява. Защо не
става, ако желаете силно нещо за себе си? За себе си – тук е отговорът. Затворена, задържаща честота.
Посоката е навътре – срещу Потенциала. Няма взаимодействие, а противопоставяне. Ако посоката е
за всички и всичко – вие се отдавате на възможностите на Потенциала по начин, по който стимулирате
широк диапазон от люботворяща енергия. Тогава невидимото става за вас видимо, несъществуващото
се превръща в съществуващо, а невъзможното става действителност…
Тялото (формата) е илюзорна рамка в защитно поле за възприемане на илюзията „преживяване”.
Ако вие фокусирате своята енергия в това ограничително протонно поле, сте ограничили преживяване
само в познатото пространство на това поле. Посоката е навътре – срещу Потенциала. Затова и старе-
ем. И когато няма какво повече да изучим в това поле или не желаем да учим, се подменя холограмата.
Когато посоката е навън - към изследване на всичко около вас, то това се съотнася хармонично към
Потенциала и реалността, и той материализира вашия избор – да се превърнете в Магьосник на тази
реалност. За това е нужно да имате идеи, желания и стремеж, насочени навън – кам Всичко, което Е.
Не е възможно да сте в състояние на пълна отдаденост към, на и за Всичко останало и да вибрирате,
да мислите за недостиг и липси. Вие сте Пътят – нужно е само да изберете посока… При творенето
с Любов, с пълна отдаденост, всичко трепти от благодарност и изобилие. Съществуват всякакви ва-
рианти и версии, които реализират тази магия. Изборът с… пълна отдаденост към Всичко, което Е, е
единствената осъзната посока, творяща илюзорната реалност, наречена Живот. Изберете да избирате,
за са превърнете в избраник на Себе си – Източника.
ivomir 167
В утвърдените норми на съществуващия свят училището,

работата, взаимоотношенията с другите все по-интензивно
регулират и затвърждават ограничената зона на комфорт. Ко-
гато един ден е редно да започнем да правим самостоятелни
избори, тъй като сме вече „пораснали“, ние имаме изградена
ясна и точна преценка (зоната на комфорт), с която е редно да
се съобразим. Така всъщност спираме да изучаваме средата и
започваме да се движим само в границите на зоната си на ком-
форт. Това на практика е окончателно затваряне към изуча-
ването на средата. Малките опити за отклонение и изучаване
на нещо непознато и нестандартно водят до сблъсък с общо-
приетите лимити на същата тази зона от всички останали. То-
гава ние започваме да се сравняваме с другите, за да останем
адаптивни, приети в средата. Всяко излизане от тези граници
всъщност бива заклеймявано от подобните на нас в тази среда.
Това всъщност спира и собственото ни развитие. Ние „прие-
маме“, че „такива са ни възможностите“ и сами се спираме да
развием безграничния потенциал, който всъщност сме. На
практика „забравяме“, че притежаваме такъв потенциал. Каза-
но накратко – ние спираме да творим света са, ограничаваме
се в любовта и изчезва вярата в безкрайността и потенциала.
А вярата е възможността да допуснеш невидимото, да из-
следваш непознатото, т.е. посоката е отново навън. Така се
проявява конфликтът между ограничената среда и стремежът
към… Всъщност когато достигнем до подобна ситуация и обстоятелства, е редно да направим избор.
Този избор не е свързан с някаква цел, а е свързан единствено и само с посоката. Целта е копирана вер-
сия на дадено достижение и като проявена такава тя съдържа в себе си и плюса и минуса. В този план
на мисли, достигнали веднъж целта, самата цел се обезсмисля и ние губим отново стремежа към… За
да избегнем тези конфликтни, катарзисни ситуации, е желателно да осъзнаем, че нашият избор е редно
да се фиксира и фокусира върху посоката, а не върху целите. Ако имаме посока с пълна отдаденост за
изучаване на непознатото, неизвестното и новото, всъщност ние вярваме в изначалната посока на без-
крайния потенциал. Да приемем и изследваме новото и непознатото с отдаденост е вяра и любов.
Вярата е пълна отдаденост
към, на и за всичко останало, както и към, на и за себе си.
Така изучаването на средата получава красив и безкраен приоритет. Добивайки навика да изучаваме и
изследваме непознатото и новото, ние постепенно се влюбваме в този навик и така изпълняваме безкрай-
ния стремеж на потенциала. В другата версия нарушаваме основната си изначална функция да изследваме
и усвояваме средата, т.е. влизаме в сблъсък със самите себе си. Това определено води до катарзис.
Любовта е пълна отдаденост
към, на и за всичко останало, както и към, на и за себе си.
Пълната отдаденост е съвкупността от всичките девет способности - способността да приемаш, да
избираш, да действаш, способността да преживяваш, да отразяваш и разсъждаваш, способността да
учиш и да се развиваш, способността да се възвисяваш, и най-мощната от всички тях – способността
да забравяш. Да започваш на чисто, за да имаш усещането, че откриваш и прилагаш всичко отново, за
да създаваш и преживяваш собствена реалност и всичко, което Е! И когато си позволиш това прежи-
вяване – да изучаваш средата с любов, да откриваш и съзидаваш, отново, отново и отново, да преми-
наваш през тръпките на новото и неизвестното, но по нов, индивидуален и уникално единствен начин
– всичко това те прави творец. Онемяваш от възхита при едновремието на възбудата, вдъхновението,
отговорността и преживяването как всеки път за първи път СИ всичко съществуващо, всеки път за
първи път ТИ си Всичко, което вече Е!
В същото време желанието да се различаваш, без да се променяш, развива единствено егоцентри-
зма. Когато се затвориш в ограниченото поле на индивидуалната си опитност – зоната на комфорт.
Затова промяната и изборът са зависими единствено от посоката – навътре (за обслужване на егото
и в търсене на сигурност) или навън – в търсене на непознатото и откриване на нови хоризонти…
Способности, определящи отдадеността:
да приемаш
да избираш
да действаш
да преживяваш
да отразяваш (взаимодействие с околна среда)
да разсъждаваш (използване на познато и непознато (въображение и комбинативност))
да учиш и да се развиваш (да преживяваш непознатото с любов и отдаденост)
да се възвисяваш (да надскочиш себе си, като излизаш извън рамките, които си приел)
да забравяш (да преоткриваш света отново и отново, без да помниш предишното си преоткриване, да се
развиваш и възвисяваш, виждайки света от нова перспектива - с нови идеи, възможности за избор и действие,
преживявания, поуки и учения – това е кръговрат - велик, грандиозен, вдъхновяващ и… безкраен)
Способности, ПРЕИНАЧЕНИ, трансформирани в границите „Зона на комфорт“:
да притежаваш (вместо да приемаш)
да избираш (в смисъл да сравняваш, оценяваш, очакваш и търсиш сигурност – посока, обратна на за-
дадената)
да действаш (важи само за зоната на комфорт, без да се отклоняваш от нея)
да преживяваш (преживяванията не се приемат като урок и удоволствие от наученото, а емоция,
определена от посоката навътре – далавера, притежание)

да отразяваш (съобразено с посоката на защита - взаимодействие с околна среда, само заради…)
да разсъждаваш (притежание, което предполага и въображение за увеличаване на притежаваното)
да учиш и да се развиваш (да спазваш правилата и матрицата на зададеното от някого)
да се възвисяваш (някой да ти даде възможности, без да се полагат усилия)
да забравяш (съобразено с посоката - преоткриваш каква жертва си, без да помниш успехите, виждайки
света от нова перспектива – разрушаване на идеи и възможности, които все някой друг е реализирал)
***
Желанието за защита ни самозалъгва, че можем да притежаваме… или да елиминираме. Самозалъг-
ваме се, че притежаваме дадени убеждения и нагласи, защото сме ги проверили и изследвали. Само-
залъгваме се, че ТРЯБВА да махнем нещо, за са сме по-добре. Всяко убеждение, което изказваме или
мислим, всъщност съдържа убеждението и неговата противоположност.
Парадокс на лъжеца…
Прекаленото пристрастяване към дадена идея дава по-скоро обратен резултат или обстоятелства.
Всъщност резултатът е винаги добър, но ние „виждаме“ само обратното, заради самото вкопчване и
претенции към резултата. Цялото това многослойно обяснение е казано съвсем простичко в Библията:
Прекален светец и богу не е драг. Това означава, че влизаме в парадокса на лъжеца. Изразът „Аз съм лъжец“
води до следните изводи: Ако аз съм лъжец, то казаното от мен е лъжа. Щом е лъжа, следва, че аз самият
съм нелъжец. Но ако съм нелъжец, казаното следва да е истина, т.е. аз съм лъжец и т.н. и т.н. Всъщност
този парадокс изяснява всяко изказване, например – Аз съм умен, Аз съм глупав, Аз мога или Аз не мога…
Единственият начин да се балансира всичко това е да се Приеме версията, че мога и не мога едновремен-
но, с една и съща сила, по един уникален и неповторим начин. И всеки друг може и не може по неговия
уникален и неповторим начин. Защото сме приели да сме уникални и неповторими в ограничението си,
ivomir 171
въпреки че съдържаме целия потенциал, всичко. Единственият „метод“ този баланс да бъде осъзнат, е
да се преживее. Тук мога да посоча само личен пример: Човек с широки пръсти, който си повтаря, че е
стиснат, става такъв и цепи дори стотинката на две. Но ако си пожелае отново обратното, се превръща
в обратното. Това е възможно да се случи, само ако сме ПРИЕЛИ и двете версии за еднакво възможни,
за допустими. Ако се фиксираме върху едното, колкото и да тренираме другото, ние сме вътрешно убе-
дени, че сме едното и другото не би могло да се постигне. Тогава балансът е нарушен. Тъй като ние сме
дуални и съдържаме всичко, сме винаги и двете – едното, което и да е то, и неговата противоположност.
Всъщност тези две противоположности притежават свои полярности, които имат противоположно-
сти с полярности и т.н.. Затова е добре да „тренирате” всевъзможни опитности и да приемате всичко.
Всъщност тренировките е добре да са в областта, която не притежаваме, в неопознатото, неизвестното.
Така че наистина става дума за Приемане. С обогатената си чрез преживяване индивидуална опитност
на естествената си природа (зона на комфорт), увеличаваме „видимостта“ на собствените си способно-
сти (които глобално се явяват ограничения). Всяка открита способност е радост, но е и ограничение на
щастието от откривателството да я откриеш тепърва.
Принципно, което и да е съществуващо, за да Е такова, е нужно да прелива между противоположно-
стите си. Иначе няма да съществува. Това значи, че относно убежденията и нагласите няма от какво „да
се отървем“ или „да придобием”, няма методика като това да се откажем от нещо, за да спечелим друго.
Не се борим, за да премахнем или придобием определени качества. ИЗБИРАМЕ да преживеем едно
или друго състояние от всички състояния, които сме… Ние сме всички състояния, но не всички сме
преживели. Те са потенциал, който очаква да бъде открит… Правим сами Избор какво да приемем и
изживеем от тези вероятности, които са безкрайно много.
А зоната на комфорт (добре направен израз) всъщност не е комфорт, а спирачка, защита. Всъщност
на английски думата „comfort“ означава утеха, облекчение, но също така и юрган - тежка завивка, пълна
със стари парцали и конци, облечена в мека добре ушита цялостна опаковка. Видяхте ли себе си, прояв-
лението, в това определение? Още ли търсите зона на комфорт (зоната на утеха, в която сме жертви) или
предпочитате „завивката“ от стари парцали, поставена в добра опаковка? Тази защита ни самозалъгва,
че от и с онова, което познаваме, можем да изградим нещо ново и сигурно. Тогава изчезва желанието за
търсене и откриване. Единствено непознатото е това, което предизвиква, и ние можем да изберем да го
изследваме. Ако направим този избор (да изследваме неизследваното), преживяването на откритието, на
изненадата, на неочаквания резултат ни правят щастливи. За да стигнем до тях, е редно да вярваме, да се
отдадем на посоката навън към изследване на това неизвестно и непознато. Версията да преживеем щас-
тие, което е вече изживяно, ни прави тъжни, нещастни, безполезни… Радостта, страстта и екстазът от
откритието и изненадата е избор. Не съществуват неща, които да е нужно „да заслужим“. От безкрайния
потенциал, който сме, има неща, които ние ИЗБИРАМЕ, че можем да изживеем.
Самозалъгването „Когато му дойде времето… Явно не съм още готов… Когато открия идеята и мето-
диката как да съм щастлив… Когато го почувствам, ще работя да го заслужа и… ЩЕ ГО ПОСТИГНА“ е
всъщност вашият избор, който ще изживявате. Този избор е всъщност предопределен от вашата посока
да се движите в известната ви и позната зона на комфорт. Само вие ИЗБИРАТЕ и създавате привиднос-
тта, че не сте заслужили щастието си, като предприемате поредица от стъпки и действия да „заработ-
вате“, да „постигате заслугата“, да „се мъчите” и чак тогава, накрая да я преживеете… В действителност
не процесът, чрез който сте „заслужили“, ви радва. Вие сте решили, избрали, използвайки процеса на
„задълженията“ да изживеете тази радост. Всички критерии и параметри, целият „товар“, е поставен от
вас и единствено от вас. Дори да изберем да не избираме, ние пак избираме лимита и ограниченията,
зоната на комфорт на всички останали.
За да излезем от рамката на подобно мислене, има един единствен възможен вариант – да изберем по-
сока навън, на пълна отдаденост и изучаване на „стресиращата“, „враждебна“, „неизвестна“ и „непозната“
ivomir 173
среда. Когато тръгнем по тази пътека, в тази посока, изведнъж се оказваме в ролята на откриватели и
вместо стрес, тъга, самосъжаление и отчаяние, ние усещаме радостна възбуда, вдъхновение, възхита
и щастие. Независимо от обстоятелствата, стремежът е посрещане с радост на новото и непознатото.
Това е посока навън от Потенциала, за да се изследва избраната реалност. Идеята е да осъзнаем, че
всеки един от нас като проявление е редно да се отдаде на това да изследва средата, да изследва всичко,
което Е, за да достигне чрез изследване на всичко без себе си до опознаване на себе си. Тази посока е
единствената посока, която елиминира конфликта вътре в нас. Само в тази посока можем да сме щаст-
ливи. Игнорирайки себе си, загърбваме ограничението, наречено зона на комфорт (в която всъщност
се противопоставяме на самите себе си), и се отдаваме на страстта, наречена вдъхновение. Превръщаме
се в истински изследователи на всичко, което Е. Точно по този начин безкрайният потенциал изследва
себе си. Така получаваме информация и за знанието и за всички вероятни възможности на незнанието.
Тогава всяка нова вероятност е изненада за проявлението, а преживяването на тази вероятност – изне-
нада и вдъхновение за самите нас като Потенциал от възможности. И точно това ни прави щастливи…
II. Да приемем безпристрастно фактите, които наблюдаваме.
Упражнение: Нека всичко около нас е изследване в името на посоката. Тогава нещата и хората,
които ни харесват, няма да приемаме според симпатии или обвързаност с тях. Ще ги гледаме като въз-
можности - помагат ли ни или не в следването на посоката, която сме избрали. Така ставаме стотици
пъти по-ефективни, креативни и можещи. Опишете собствените си идеи:
Хората пък, които не харесваме, ще отсяваме на същия принцип - ако дадени техни качества биха
ни помогнали да следваме по-ефективно посоката си, какво ни пречи да ги „заемем“ (за известен пе-
риод от време)? Така отпадат оценките „харесвам“ и „не харесвам“. Трансформираме ги в две други,
но доста по-полезни - „помага“ или „не помага“ (и тук става въпрос за качества, а не за субекти). Така
и търсенето ни се ориентира в посока към това да усвояваме и придобиваме нови честоти и качества,
като ги подобряваме и адаптираме към себе си. Запълваме липсващи опитности и увеличаваме зона-
ivomir 175
та си на възможности, с което и зоната на комфорт. Превръщаме се в „търсачи на добрите качества“,

които са готови да ги приемат, за да се развиват и успяват. Така правим всички онези трансформации
в навик - начин на мислене, който би осъществил постоянния стремеж към щастие.
3. Промяната е избор на посока. Необходимо е да се научим да поемаме отговорност, когато пра-
вим избор или вземаме решения. Това е и следващият ключ. Можем ли да следваме посока, ако не пра-
вим избори? Лутането между различни възможности, които имат своите предимства и недостатъци,
ни прави нерешителни, мързеливи и... безотговорни. Така „движението“ в зоната на комфорт може
да се приеме като лашкане от едната приета крайност към друга. Затова... избираме да не избираме
и... сядаме пред „екрана“, за да „изчезнат“ тъгата, вината и самосъжалението от това, че сме такива...
Всъщност всичко това са следствия на бягството от отговорност. А да поемем отговорност означава
да осъзнаем, че всеки от нас като проявление съдържа и Цялото, всички възможности. Поради това
всяко събитие и обстоятелство е „програмирано“ и „проектирано“ от самите нас, от избора, който
сме направили, както и от практическите крачки, за да осъществим дадена възможност. Няма дори
външни фактори, които да не съдържаме и притежаваме. Истинският интерес и анализ на събитията
и обстоятелствата може да ни доведат до причините, поради които сме създали същите тези събития.
Тъй като тези причини са в нас, ние можем да ги трансформираме. Ние ги създаваме – ние ги проме-
няме. Сравнението, оценката, (само)обвиненията и отчитането на самите наши действия като греш-
ка са всъщност бягство от отговорност. Обвиняването на другите/ външните фактори за влияещи е
прехвърляне на отговорността. Сравнението с това какво правят другите е идентифициране пък с
безотговорността. Оценката, че нещата не са чак толкова лоши, е самозалъгване за поета отговорност,
която всъщност е отхвърлена. Отчитането на нашите действия като грешка, водеща до провал, ни
вкарва в процеси на самообвинение и самосъжаление, което отново е игнориране на отговорността
да открием възможен вариант за промяна на събитията и обстоятелствата. Грешката е провал, само
ако не поемем отговорността да я поправим.
Упражнение: Всеки ден вземаме стотици решения – от това какво да закусим, какви разговори да
проведем... до това дали ще живеем с някой, как да се отнасяме с деца, семейство, екип и т.н. Ежедневно,
осъзнато или не, правим преценки, за да приемем избор, съобразно който да продължим развитието си.
В повечето случаи това се случва под влияние на емоциите - без да е изяснена ситуацията, без да се от-
читат всички възможности, или без да се обмислят голяма част от последствията. Затова и много често
изборите водят до нежелани резултати, след което се налага да вложим усилия, за да ги поправяме. Така
си правим проблеми, за да ги решим - наливаме „от пусто в празно“.
Адекватното глобално изясняване на дадена ситуация или обстоятелство и поемането на отговор-
ността за промяна може да стане сравнително бързо и лесно с метода „квадрат на Декарт“, който е из-
ключително ефективен, стига да не ни мързи и да съумеем да овладеем първия спонтанен изблик, пър-
вичния импулс, който ни повежда в оценъчна, ограничена и обикновено емоционално грешна посока.
Коя е причината? Емоцията означава, че ние сме вкарали обстоятелствата в зоната си на комфорт, за да
ги изследваме по-лесно. А това елиминира ролята на адекватен наблюдател.
За да спрем това преливане „от пусто в празно“ и преминем към промяна в живота си, е важно най-на-
пред да сме категорични в избора си на посока. Ако вътрешно в себе си пожелаем да сме щастливи, този
избор може да бъде само един – пълна отдаденост към, на и за всички останали и чак тогава – към, на и
за себе си. При това разсъжденията ни е редно да бъдат в следната последователност: Ако се постарая
всички около мен да са добре и да се чувстват щастливи, то аз самият ще се развивам и живея в една изклю-
чително прекрасна и щастлива среда. Ако при това евентуално моето настроение е различно от щастие,
средата ще е тази, която да съдейства за това да се впиша в нея. Казано накратко – ако средата ми е щас-
тие, е невъзможно аз да съм нещастен. Имайки това в предвид, всички мои действия следва да бъдат
ориентирани към това средата около мен (другите) да са щастливи. Наблюдението и оценката доколко
се справям с това да правя средата си щастлива, като изключа собствените си настроения, може да бъде
извършена като се приложи „квадрат на Декарт“. Така разглеждаме събития, обстоятелства и ситуации,
без условия, ограничения и емоционални отклонения. Необходими са четири въпроса, които дават
възможните вероятности на дадено събитие:
Какви са плюсовете за всички, ако ... ГО направя (нещото)?
Какви са минусите за всички, ако ... ГО направя (нещото)?
Какви са плюсовете за всички, ако ... НЕ ГО направя (нещото)?
Какви са минусите за всички, ако ... НЕ ГО направя (нещото)?
Приложение: Записвате всички възможни отговори, за които се досетите. Колкото повече плюсо-
ве и минуси се запишат, толкова по-добре. Дори „дребните детайли“ са важни, защото могат накрая
да изиграят решаваща роля.
Предварително зададените параметри на въпроса Какви са плюсовете за всички, ако... изключват
възможността да мислим егоцентрично за себе си. Щом посоката е навън - в името на всички остана-
ли, лесно бихме овладели емоционалното състояние. Това го правим за другите и емоцията е потуше-
на, заглъхнала... Умът търси наистина най-добрите варианти...
Освен това, така се забелязват детайли и подробности, които иначе се пропускат. По време на
концентрация относно четирите въпроса се анализира ситуацията от всички възможни вероятно-
различни гледни точки. Излишните емоции утихват, а умът се успокоява. Тогава лесно се вземат и
правилните решения. Когато си създадете тази практика като навик, тя не изисква и много време. В
допълнение е възможно да използвате квадрата на Декарт, за да разберете всички плюсове и минуси,
както на положителното, така и на отрицателното решение на всеки проблем. Не задълбаваме в дадена
полярност, защото липсва оценка на това дали тя е харесвана или не. Докато обработваме плюсовете и
минусите на предполагаемото решение, както и плюсовете и минусите от отказа от това решение, не
изпадаме в самозаблуди, очаквания или каквито и да е пристрастия. Просто правим избор за щастието
на всички, който е редно да изпълним и практически по най-добрия начин.
Когато посоката е навън, няма грешки и обиди. Появява се желание за ПРИЕМАНЕ - да получим
Какви са плюсовете за всички, ако ... ГО направя (нещото)? Какви са минусите за всички, ако ... ГО направя (нещото)?
++ -+
+- --
Какви са плюсовете за всички, ако ... НЕ ГО направя (нещото)? Какви са минусите за всички, ако ... НЕ ГО направя (нещото)?
ivomir 179
максимум корекции, за да осъществим извадка от най-много мнения за това кое е добро за всички...
Така не грешим, а регулираме поведението и изборите си. В името на щастието на останалите, непо-
знатото е това, което предизвиква, а изборът да го изследваме, води до преживяване на изненадата.
Тръпката, емоцията от неочаквания резултат ни правят щастливи. Посоката навън, с отдаденост към
търсене и изследване на това неизвестно е излизане от рамката на ограниченото мислене. В началото е
възможно да приемаме, че посока навън, на пълна отдаденост, е изучаване на „стресиращата“ и „враж-
дебна“ околна среда, която много добре познаваме... Когато тръгнем по пътека, в тази посока извън
рамките на собствените си индивидуални ограничения, изведнъж се оказваме в ролята на откривате-
ли и вместо стрес, тъга, самосъжаление и отчаяние, тръпнем от възбуда, вдъхновение, възхита и щас-
тие. Разширяването на зоната на комфорт, далеч извън познатото „старо мислене“, увеличава честот-
ния диапазон в едната посока.
Автоматично се увеличава и
зоната в другата посока. Идва
момент, в който толкова сме
се устремили, отдали „навън“,
че в другия си край честотния
диапазон „влиза“ в полето на
Потенциала - сливаш се с не-
говата информация. Изборът
остава на проявлението, а въз-
можностите - на Източника...
Готови ли сте да бъдете Тво-
рци на Творението, на самите
Себе си и на Всичко, което Е?
ЧАСТ II
Аз съм... и Източникът...
ivomir 181
ПАРЧЕНЦА ПРЕЖИВЯНА РЕАЛНОСТ
Внезапно нещо се отдели от нищото. Частта бавно се изплъзва от хватката на тъмнината и се спу-
ска стремглаво надолу, към мраморния шахматен под на осъзнатостта. Троши се на парчета. Импресия
от стъклено разграждане. Светлините се пръскат и се разпиляват. Времето застива в недоумение. Мал-
ки парченца реалност посипват необятността от незнание. Чувствам раздразнение. Казват, че тялото
започва да боли, за да усетиш, че изобщо го има. Нуждаем се от болка и от доказателство за болката, за
да започнем да се употребяваме по предназначение. Очите, вперени в светлината, не виждат. Ушите, заг-
лъхнали от тишината, не чуват. Вибрацията на гласните струни е застинала в напрегнатото очакване
на безмълвен вик. Тялото, изтръпнало от светлинната вибрация на безмълвната тишина, сменя перс-
пективата, като се обръща с хастара навън. За да се усети, за да го има. Парченцата стъкло отразяват
разпиляната ми мисловност. Събирам ги в кутийката на пъзела. Едно от тях ме убожда до кръв. Капките,
стекли се по набръчканите бразди на пръста, напомнят за илюзията време, което се развива по спирала-
та на собственото ми проявление. Болката ме създава. И ме прави цял, усещащ, истински... Продължавам
да се събирам в безвремието на изтръпналата тишина... Търсех подредба, която бе от неизвестни като
сглобка и конструкция парченца пъзел. Търсех себе си... Разбрах, че всяко парченце има своето място, говори
ми и свети заедно с мен и в себе си... С огромна отдаденост и благодарност към това се събрах. Смутих се,
защото разбрах, че МОГА. Удивих се от възхита… Погледнах себе си... Хиляди уникални триизмерности
изплуваха от тишината на собственото си изтръпнало мълчание... Някои вече помагаха и на изоставащи-
те да се съберат. Защо беше всичко това? Цялата тази болка, хаотична разпръснатост и отчаяние от
осъзнатост? Не разбирах... Мраморният под си бе все същият... Къде сме? Кои сме? Защо?...
Погледнах към нищото... През спуканото стъкло на болката видях непознати и уникални парченца пъ-
зел. И тогава прозрях... Всеки от нас бе част от изтръпналата вибрация на безмълвната тишина, която
в болката откриваше и изграждаше сама себе си... Бяхме парченца от пъзел на цяла многоизмерна кар-
тина от абсолюта. Картина от болка и безмълвие в Един-Е-Ние... Цялостното нищо на безкрайността.

Болката ме създава. И ме прави цял, усещащ, истински... Продължавам да се събирам в безвремието на
изтръпналата тишина. Търсех подредба, която бе от неизвестни като сглобка и конструкция парченца
пъзел. Търсех себе си... За да се отдам... на свободата. На свободата от това, че съм себе си. Прашинка от
цялото, съдържаща Цялото в себе си. Свободата да си себе си е нещо уникално. Тя е крещящата тишина,
която сменя перспективата. Ако си притиснат, можеш да намразиш полета, да отхвърлиш себе си, да се
уплашиш, от това, че можеш... Или заради съпротивата да си различен. Свободата е правото да бъдеш
различен и все пак, да си люботворен. Свободата не е вериги, не е настойчивото желание някой да сподели
собствените ти ограничения. Свободата означава да позволиш да те отхвърлят, да се откъснат от теб,
когато пожелаят това. И да се завърнат, когато чувстват, че това им е нужно. Свободата е безусловна
любов... Свободата е когиталност... Ако мразиш или отхвърляш, проклинаш или страдаш, винаги тър-
сиш. Ставаш търсач, експериментатор, творец... Когато откриеш себе си, ще си готов да се посрещнеш
отново. Като земята, която приема семена... Каквото посееш, това ще пожънеш... И тя винаги е готова
да те приеме отново, макар и различен. За да пораснеш различен. Сигурността слага решетките на (без)
действието. Ти мислиш, че имаш нужното, втълпяваш си, че работиш за него, но си все в орешетената
клетка на ограничението. Спираш да търсиш. Ако си приел тази сигурност, как ще ти хрумне да търсиш
новото? Като например свободата на полета... Всеки има нужда от това да бъде приет, да сподели с ня-
кого неразбраната си индивидуалност... Но може би има повече нужда от това да бъде отхвърлен. Тогава
той идва в Себе си, открива се, разбира, че е сам, в Един-Е-Ние с всичко останало и после си отива. За да се
завърне отново, излъчвайки безусловна любов към всеки и всичко, което Е! Винаги можеш да срещнеш някой,
който експериментира с омраза. И това е същата енергия – понякога тя сякаш дори свети по-ярко. Омра-
зата е предисловие към свободата. Тъмнината е това, което ни кара да търсим светлината. Открили я
– вече можем да полетим... В безкрайния кръговрат на Когиталността да създадем пъзела на собствената
си реалност... В нея откриваме и свободата от страховете. Онези, които сковават, понасяйки участта
ivomir 183
от спасение, или падение. Всеки е Тук и чака себе си... За да е свободен. А свободата е пълна със страхове.
Страхът учи как да продължиш към свободата, когато се срещнеш лице в лице със Себе си. Тази среща
не е страшна. Страшно е да спреш, да се откажеш да търсиш. Страшна е парализиращата инерция на
немисленето. Люботвори се... За да полетиш в спиралата на безвремието. Докато се откъснеш и усетиш
свободата на полета. Открил Себе си и всички в единението на Цялото. Всички сме парченца от пъзел,
пръснати в необятността. Събрани с вдъхновение, отдаденост и Вяра, в една вълнова симбиоза от черно и
бяло, наречено живот. Комбинация от честоти, определящи собствената ни индивидуалност, и трепте-
ния, които приемаме от околна среда, галактика, космос, от Цялото... Едно звездно море, носещо лодката
на индивидуалността в светлината на двойната спирала на Любовта и Съзиданието. Веднъж на гребена,
а в следващия миг загледани във върховете, като парченце пъзел, или фрагмент от Цялото, сме винаги в
играта. Игра на шах с осем основни принципа, редуващи се ту в черното, ту в бялото. 8 х 8. Безкрайност
по безкрайност. Върху дъската на паралелните реалности, създадени от самите нас и Когиталността...
Игра, навлизаща в необятните измерения, защото докато редим всяка дъска реалност, осъзнаваме, че ня-
кой е създавал своята плоскост под друг ъгъл и шахмата се е превърнал в... куб. Точно, когато сме поставили
решетките на илюзорната си сигурност върху собствената реална плоскост, нечие намерение завърта
този Рубикон заедно с фигурите. И тогава се изправяме отново пред неизвестността на несъществува-
щото. Запазили собствените си принципи от миналото. В индивидуалната емоция на настоящето. С ко-
дираната от самите нас убеденост в бъдещето. Събрани в Единението на безкраен пъзел от възможни
избори и вероятности в пространството на Цялата Когиталност – нулевата точка... Нулева точка,
отваряща необятния портал на потенциала на Цялото... Портал от възможности... на всяка пешка, на
всяко строшено парче, съдържащо пръснатите и разпилени светлини в импресия от стъклено изграждане
на Един-Е-Ние-то... Болка, в която... всяка пешка вече е цар!
И очите, отразили светлината, започват да виждат. Ушите, запълнени от тишина, чуват. Вибраци-
ята на гласните струни затрептява с магията на Твореца и насочва разпиляната мисловност в стре-
межа към съзидание... Истината е парченца от пъзел, пръснати в необятността. Дори едно да липсва,
тя вече не е цялата Истина. Събрана и Приета с Вяра, Честността на собствената ми Отдаденост, се
прояви от Нищото. И тогава, сред празнотата, действието, глаголенето* на Нищото ме сътвори от
неговия Избор. Така Прозрях Себе си. Нищото, за да познае Себе си, се самоотрече – превърна се в Нещо, в
проявление, което бе парченца от преживяна реалност. Тогава, в безкрайността на тази уникална инди-
видуална реалност, познах Себе си…
*Думите и звуците, азбуката и писмеността, която споделяме, са въпрос на избор. Всички те са проявления, съдържа
щи в себе си честотите на кръговрата, безвремието, възможностите на протоннато поле (жизнената енергия), както и
информация, че Цялото е покой, а самите ние сме Източника… Глаголицата говори: …
Азъ, Буки, Веди Глаголи! Добро Ест Жичье Дзело Земля! Иже (Йота) Како Люди Мислите, Наш Он Покой. Ръци Слово
Твръдо! Ук, Фрът, Хер! Ща! Ци Ча Ша! Еръ, Ер, Ери! а(е)н Ун (Анун)! Йин йан! Юс! Ят!
На съвременен български език звучи така: Азъ (в превод от прабългарски означава памет, цялостно знание, алем –
първи; а(кх)ан* - бог) Творя, Воден от Движението! Доброто Живее с Дела на Земята! И малкото, което си Мислите,
потъва и се проявява в покоя (ние сме в покоя и покоят е в нас). В Ръцете Словото е Твърдо (протонното поле (най-
активно в ръцете и очите) е сила, която твори Твърдостта - материята около нас)! Да Лети (ук – знание на ученика, но
още и удоволствие) Може (фрът) Всеки (хер)! Творческата (ща - божественият (ограничен в поле) потенциал) Жизнена
енергия (ци) е триединно ограничена (ча - триединство с линейна рамка) за да твори неограничено (ша - божествения
неограничен потенциал)! Човече (еръ), Деца (ер), Хора (ери)! Единното (а(е)н - бог, божествено) Знание (Ун – знание,
цялостно) с вяра (ин) и посока (ян) (едното (женско) прелива в другото (мъжко)) ни води Към (Юс) Безкрайността
(Ят – бога, който е и всеки от нАзъ).
Глобално: Ят (безкрайност, Потенциал) ни връща в началото, като обяснява и обръщането „с хастара наопаки”, което
е преливането в безкраен кръговрат. локално: НА-зъ - свързаност и обръщане „с хастара наопаки”; НА (даване, отдава-
не) – АН (бог, божествено) и съюза, сливането „с“ началото – нАзъ (даденото ни на нас)...
Анкх – Ан - бог, кх - проявление, богът, който проявява; и още: ключ към Потенциала, божествено дихание; кхАн –
проявеният бог - обърнатата „с хастара наопаки”, „материализирана” енергия, проявлението, имащо знание! Ан-Ун-Анкх
- анунак -Бог, имащ ключ към Потенциала; ра-ки-я - Ра -бог на слънцето; Ки - жизнена енергия; Я - аз, който обединявам
и двете; Ято - безбройно, затворено в общност; намеря - нам (на нас, ние), ер - дете, я - аз - ние сме детето (на Източни-
ка) в Себе си...;
ivomir 185
ИЗБОРИТЕ
Аз съм и Пътят, и Източникът, и животът…
приемането, вярата и честността.
И силата, стремяща се да ги преодолее,
Люботворене на СебеТворението в Любовта…
ivomir
Колко иронично и парадоксално е, че от едно и също събитие логиката, тази защитна решетка на
Егото, може да създаде и ада и рая. Смятате, че не е така? Че логиката не е решетка? Далеч сте от
истината… Ето ви пример: „Здрасти бе, кретен!“. Голяма част от вас, които четат това, осъзнават, че
при чуването на подобно обръщение, най-напред ще се запитат „Тоя към кого ли се обръща?“ и ще се
огледат. Ако не видят никой около себе си, ще се ядосат: „Значи на мен ми го казва!!! Ти за к’ъв се ми-
слиш, бе!“ и т.н. А на колко от вас ще им хрумне да благодарят? (Ей сега вече сте ми теглили една дълга
каруцарска без запъване… Не стига, че ме обиждат, ами че и да му благодаря!!!)
Анализ: Кретен – думата идва от английски и е с корен creative – творчески. Ten – пак от английски
– означава десет. Чудесно – човекът ви е поздравил, като ви се е поклонил, че сте творчески настроени
на десета степен… Това е прекрасно, а не обидно… Ей – голяма съм КУЧКА – Красива, Умна, Честна,
Креативна и Амбициозна. Е, по-добра реклама не могат да ви направят, нали? Логиката се обижда, за-
щото решетките на Егото филтрират значението на думата по различен начин. Така логиката се оказва
ограничение, което може да създаде и ада и рая…
Реакциите-отговор на дадени събития, в действителност са много слабо свързани със самите съби-
тия. Всеки сам създава емоционални реакции и чувства, с които реагира. Всеки носи отговорността си
за тях. Има две нива на възприемане. Едното може да се види и усети със сетивата и тогава реакциите
са емоционални, а другото (възприемането на енергийния свят) има едно единствено емоционално
състояние - Безусловна Любов. Едните състояния приемаме като чистилище, в което сме „измъчвани“
от демоните на своята привързаност към страхове, болки, гняв, самосъжаление, вина, тъга... В света
на енергията се чувстваме удовлетворени, центрирани, балансирани. Тези две полярни състояния -
„раят“ и „адът“ - са в самите нас. Те са взаимно преливащи се противоположности, които премина-
ват едно в друго. Когато се овладеят невидимите енергийни потоци, е възможно те да се балансират
по-добре вътре в нас. В емоцията има звук и светлина. Мисълта е невидима... Синхронизирането на
мислене и емоция отваря вратите на знанието… А липсата на хармония, скачането от една крайност
в друга при мисленето, се проявяват като резултат на видимо ниво... (Черният дроб например често
съдържа в себе си потиснат гняв; бъбреците задържат страх; белите дробове се пълнят с потисната
скръб и т.н.) Когато между различните елементи в една система възникне вибрационен дисбаланс, е
налице и проблем в работата на самата система. И тогава говорим за деление, за ад и рай, за добро и
зло. А всъщност това са окови, които самите ние сме поставили. Може би затова е толкова трудно да
разберем, осмислим и открием... свободата да сме себе си. Слагаме решетките на Егото и започваме
да роптаем срещу изградения от нас затвор...
Необходимо е да се научим да правим избор на реалност. Всеки си носи отговорността при избора
на нова времева линия… Как става това? Като се взимат решения, когато се правят избори, но не въз
основа на собствените страхове или настроения, а избори, продиктувани от вдъхновение и желание
за свобода. Повечето хора имат сериозни задачи за изпълнение. Това означава, че ще бъдат изправени
пред сериозни предизвикателства и избори, от които ще зависи генерално изборът на времева линия,
свързана с преминаването на Земята като планета в една по-приемлива и подходяща за развитие реал-
ност. Преживява се момент на преход, което е израз на собственото ниво на развитие. Това е реалност
с големите промени, които още не са се случили. Но докато няма истински избор, няма и проявление
на тази реалност. За мнозина преживяването на подобна реалност ще се случва безкрайно дълго –
толкова дълго, че те могат да се окажат хванати в капана на собственото си очакване. В същото време,
тъй като не избират самата промяна, тя може да не се случи. Такъв катарзис би бил израз на отказ
ivomir 187
от поемане на отговорност за това, че всички имате силата да промените нещата и посоката. И това
изисква смелост, защото свободата и отговорността вървят ръка за ръка. Както се казва - безплатен
обяд няма. Или иначе - всяка причина има следствие... Това обаче не е отговорността, която си нала-
гате и мислите, че имате пред обществото, пред другите, пред близките. Това е отговорността, която
е нужно да поемем за собственото си съществуване. При това без да търсим сигурността на това да
знаем предварително как точно ще се случи всичко. Необходимо е само да възнамерим промяната и да
започнем да действаме, да правим стъпки към нея - всяка секунда, всеки миг. Останалото идва от само
себе си - от когиталността. Чистото намерение подрежда необходимите обстоятелства. Всеки твори
тази реалност, която е най-близка до истинските му стремежи. Какво би станало, ако откажем да по-
емем отговорност и да направим своя избор за промяна? Какво би станало, ако се откажем от силата
да творим собствената си реалност? Ще преживяваме реалностите на своите страхове, поради собст-
вения отказ за поемане на инициатива. Това може да не се случи веднага, но колкото повече бягаме,
толкова по-голяма е вероятността собствените съмнения и проблеми да ни застигат, докато не решим
да се изправим срещу тях, и докато не разберем, че те са напълно безпочвени и кухи. При положение,
че сами избирате собствената си реалност, от какво има да се страхувате? Единствено от самите себе
си. Всеки избор е от ключово значение - за вас, живота и планетата. Всеки нов избор е съпроводен с
„магическо“ съчетание на обстоятелства. В момента, в който го направите, сами ще се учудите колко
лесно става всичко, без предварително да знаете пътя. Всички сме преживявали случайности или как-
то по-често се наричат - „синхроничности“. Помисляме си за някого и след това случайно го виждаме
някъде. Или си помисляме за някоя песен и минута по-късно тя тръгва по радиото.
Когато се свържем с когиталността, откриваме, че тези синхроничности започват да се случват и
по-често и в по-широк мащаб. Забелязваме, че „интервалът“ от време между момента, в който пожела-
ем нещо, и момента на проявяването намалява. Този обмен е постоянен енергиен кръговрат. Връзката
между нас и когиталността е непрекъсната, но ние сами се филтрираме към нея и изкривяваме инфор-
мацията, поставяйки какви ли не защити. Уж, за да се съхраним… Според Теория от Когиталността

най-добрата защита е да нямаш никакви защити. Защото се пазиш от… самия себе си. Всеки от нас
гради собствената си реалност, като преди това е проявил и себе си. Всички тръгваме от едно пълно
с енергия място (Източник, нулева точка, Хигс бозон, черна дупка, вакуум, когитална частица и т.н.)
и проявяваме (индивидуализираме) себе си и света около нас. Всичко е енергия и дори квантовите
физици вече са убедени, че „нашите мисли творят нашата реалност“. Но как точно работи това?
Ако мислим за песен и пет минути по-късно тя звучи по радиото, дали сме предизвикали прояв-
лението или интуитивно сме знаели, че ще прозвучи по радиото? Може ли да сме постигнали виб-
рационно подравняване с времевата линия, в която този резултат е съществувал? С други думи, дали
бъдещето ни е предопределено или ние творим всичко в живота си, докато преминаваме през него…?
„В действителност, във всяка минута живеем в милион паралелни реалности.“
Марина Абрамович
В живота си разполагаме с един ограничен набор от вероятности. Тези възможни вероятности са
възможните избори, които правим. Когато сме малки, всички избори се правят от хората, които се
грижат за нас. Пораснали, правим изборите самостоятелно, но винаги в рамките на тясната ивица от
набор, който притежаваме като опитност. Това са преживявания, които помним, познаваме и са ни из-
вестни крайните резултати. Обикновено ги наричаме „зона на комфорт”. Те са известни, независимо
дали са позитивни или не. А нас ни плаши неизвестното…
Затова и изборите ни са в зоната на познатото. Така продължаваме да трептим на честотите, с които
сме свикнали… Сигурно много пъти сте се питали как щеше да протече животът, ако в миналото сте
взели различно решение. Или кое решение, избор ще ви отведе до желан резултат и желана реалност…
Според Теория от Когиталността, щом можем да си представим реалност, имаме и силата да я осъ-
ществим. В действителност тази реалност вече съществува като вероятност в някаква различна време-
ва линия. От нас зависи да я проявим. Един електрон се превръща в частица единствено и само тогава,
ivomir 189
когато го наблюдаваме (или фокусирано мислим за него)… Тогава как да проявим реалността, която
желаем? Нужно е да правим избори, които вибрират в синхрон с времевата линия, в която желаем
да проявим. Това означава, че от значение е… честотата, на която трептим самите ние. Да настроим
честотите, които чуваме, виждаме и усещаме, като тези на средата, в която желаем да сме. Все едно, че
вече сме там… Това, което усещаме, е индикатор за честотите на времева линия, с която се синхрони-
зираме. За мнозина това може да се окаже непосилна задача, защото са свикнали да вибрират само на
познатите за тях честоти. Ако настоящ момент не ни допада или ни предизвиква да се чувстваме зле,
то тогава резонираме с вибрацията „чувствам се зле“. И си пребиваваме в тази реалност. Тогава почва-
ме да търсим „нови” вероятности, които обаче е добре да са ни познати… За да не сгрешим отново…
И си вибрираме на същите познати честоти „чувствам се зле”. Това ни задържа в трептенето на старата
паралелна реалност, държи ни заседнали, арестувани в тази времева линия. Щом сменим собствените
стари трепети с честоти на благодарност и щастие, независимо от това как изглеждат нещата, можем
да сменим паралелната реалност веднага. Вибрацията, в която се задържаме най-продължително, на
която трептят мислите ни, е честотната характеристика на времевата линия, в която живеем и същест-
вуваме. Затова е добре да наблюдаваме собствените си практически действия. Така следим себе си
постоянно – дали сме във вибрацията, която ни допада.
Пример: Да поставим една честотно чувствителна сфера в позиция А върху единия край на маса.
Измерваме честотата на сферата в тази позиция и я записваме. След това по същия начин записваме и
вибрацията на сферата в другия край на масата (позиция Б). Ако в позиция Б направим така, че сфе-
рата да завибрира с честотата на позиция А, сферата се телепортира до това място или най-малкото се
придвижва дотам. Всяка част на съществуващото притежава негова собствена индивидуална честотна
характеристика. И ако знаем честотата на дадено място, винаги е възможно да се телепортираме там.
Същият е и принципът за пътуване във времето или както по-горе е споменато - преместване (теле-
портиране) в различни времеви линии (паралелни реалности).
Когато сме сменили честотите и паралелната си реалност, е добре да приемем, че ще „изчезнат” хора,
места и събития, които не резонират с новата ни вибрация. Това е желаната от нас реалност и е нужно
да вярваме в избора си и когиталността. Защото отпадането на дадени личности може да означава, че
онова, което сме си мислили за тях, не е вярно и те не са в синхрон с новата ни реалност. Ако новата
времева линия ни харесва, то всичко е с цел да е най-доброто за нас, т.е. синхронизирано с желанията ни.
Егото не знае кое е най-добро за нас в дългосрочен план и е желателно да оставим напасването на
реалността в ръцете на когиталността, вярвайки, че резултатите са по-добро от всичко, което преди
сме пожелавали и мечтали.
„Светът е енергия и това изчерпва всичко, което може да се каже по този въпрос. Синхронизирайте се с
честотата на реалността, която желаете, и вие със сигурност получавате тази реалност. Винаги е било
така. Това е физика, не философия…“ Башар
Често новата реалност не е онова, което сме очаквали, и се проявяват страх и съмнение дали не сме
сбъркали. За да не се проявят старите ви честоти, търсете неща, които ви предизвикват да се чувствате
добре, без да се връщате към стария начин на мислене. Радвайте на всичко – на това, в което сте успели
и на онова в което не сте, защото вече сте го видели и имате възможност да откриете вероятност да
успеете и там. За да сте безпристрастни наблюдатели на себе си по всяка време, честичко си задавайте
въпроса: „Сега това защо го правя (казвам)? Това, което правя или казвам, какви честоти на вибра-
ция предизвиква в мен?” Все пак сте в новата реалност и там всичко е доста пъти по-добро и лесно за
самите вас. Нали вие сте си я сътворили. Значи тя вибрира според собствените ви стандарти. Но ако
вибрирате на старите си честоти, как ще останете в новата си реалност?
Колкото повече люботворим себе си, реалността в нас и около нас, толкова повече се синхронизира-
ме с нея. С отдаденост откриваме, че хора, места, ситуации и Всичко, което Е, стават все по-прекрасни и
изпълнени с Любов. Това резонира в нас - в начина ни на мислене, в клетките - отново и отново. Така ви-
наги се задържаме в тази реалност, която сме пожелали. Онези, които са избрали други честоти, отпадат
ivomir 191
от живота ни и се заменят от личности, трептящи в синхрон с новата паралелна реалност. Затова е добре
да вибрираме с честоти на Благодарност към Когиталността, като се изпълним с търпение. Така окол-
ният свят все по-малко ни предизвиква да включваме старите филтри и защити, да се връщаме по навик
към стари усещания и състояния. Ако помним, че настоящият момент твори бъдещето, тогава винаги го
ценим, изпитвайки благодарност и Любов. Всеки наш избор е следващата ни паралелна реалност и така
се прераждаме всеки миг. Това е уникално. Ако вярваме и люботворим реалностите си мъдро и всеки
миг, изпълваме Всичко, което Е с любов и благодарност. И самоосъществяваме сами себе си…
В този контекст е безсмислено да се търси перфекционизъм, защото ние сме точно онова перфект-
но нещо, което е всеки един момент. Така когиталността самоосъществява себе си и Всичко, което Е.
То, Цялото, Източникът, Вселената е изградено от ВСИЧКИ възможни варианти, а не само от онези,
които се харесват на ума. Във всеки един момент ние сме перфектната репрезентация на дадена идея
в конкретния отрязък. Всички други версии на вас и онова, което „можете да бъдете“ (от линейна
гледна точка), също съществуват СЕГА. Затова е нужно да избираме. Всеки момент е единственият
момент, който съществува. Осъзнайте и оценете неговото място. В „следващия миг“ е различно и
„старият“ момент изчезва. Безвъзвратно загубен. Затова е тъпо да го пропускаме. Следващият момент
също е перфектен. Единствен и уникален! Изпитвате отчаянието до крайния му предел? Хубаво! На-
сладете се! Това е част от Всичко, което Е, и щом съществува – от него има смисъл. Когиталността не
създава излишни творения. Тя е Всичко, което Е! Затова бъдете себе си. Само филтрацията на про-
явлението търси „съвършенство“. Когиталността, свободният ум, търси следващото проявление, без
значение какво е то...
Илюзорните действия на механизма на линейния ум (логиката на проявлението) са просто жела-
ние за контрол. Дори когато настъпва неговото предполагаемо „пенсиониране“ и изборът е времеви-
ят калъф (холограмата, тялото) да спре да работи, дори тогава, когиталността продължава кръговрата
в себе си. Мисловният модел на Когиталността не позволява това да приключи. Нужно е да осъзнаем,
че при това е невъзможен какъвто и да е контрол. И в това е красотата на избора – да пуснеш контро-
ла, като свободно търсиш следващото проявление, за да го преживееш! Всяко желание, всеки избор
води до различно направление – паралелна реалност, която сам си определил в информационното
поле! Но това карма ли е? Или предопределение, от което не можем да избягаме? Това е възможност
за създаване на много реалности - преминаване през всевъзможни трагедии и възходи на човешкото
преживяване в едно проявление или „прераждане“. Ето защо водещ мотив в живота остава идеята,
която се заключва в мъдростта: „Познай другите”. Всъщност
всеки избор, всяка причина води до вероятните следствия. То-
гава кой живот или избор е правилният? ВСИЧКИ!!! Защото
всеки избор е мьобиусова лента – символ на безкрайността, на
вечния кръговрат и единство на противоположностите. Все-
ки край е ново начало във вечно повторение. Причина и след-
ствие... Приключването на даден път или процес е и начало.
Мьобиусова лента и по-скоро бутилка на Клайн е затвореният
и циклично протичащ процес на преобразуване на мисловност-
та в материя и обратно. Бутилката на Клайн е многослойна по-
лярност: „Познай другите“ е и толкова мощно, колкото и него-
вото постоянно отричане:
Аз съм и Пътят, и Източникът, и Животът...
И силата, стремяща се да ги преодолее...
Това е Източникът, който опознава сам себе си от различни
гледни точки, откривайки нови и нови свои проявления и ас-
пекти. Затова всеки един от нас е уникален. Толкова уникален
и индивидуален, колкото всеки друг... Но едно е да преживееш
ivomir 193
историята си, друго е да я слушаш, разказана за първи път от собственото ти Аз като страничен на-
блюдател… Така си и не си… самият Източник – той преживява и проявява в себе си собствената си
история, която вече Е, но въпреки това я преживява отново, през нови очи, през нови вероятности и
избори, които създават нова перспектива, от която следват нови избори... и така до безкрай. Преживя-
ването на една паралелна реалност не е самата реалност - това е част от когиталността, от Всичко, което
Е… Чрез всяко проявление и избор си причиняваме всичко – и любов и щастие, и безкрайна мъка и
болка… Сами творим реалността си и играем живота във всички възможни вероятности на изборите,
които правим. Концепцията за „добро“ и „лошо“, за „ад“ и „рай“ се размива в духа на фракталната при-
рода на съществуването. Всяко проявление чрез изборите „отново ражда себе си”. То е освободено от
миналото, защото си е и баща, и майка – няма начало и няма край, защото не се е раждало и не може
да умре - съдържа най-доброто и от двете поляризирани проявления. И наистина – ако се опитаме да
отговорим на самите себе си коя е първоначалната точка, която създава времевия парадокс, липсата на
време и пространство в когиталността – ще ни е трудно да направим това. Защото цялата концепция е
кръговрат. Точно както Всичко, което Е - няма начало и край. Концепцията за „начало“ и „край“ е про-
дукт на дуалния ум. Времето и пространството са следствие от движение. Емоцията не е нищо друго,
освен движение на енергията (Е (енергия)-motion(движение)). Те съществуват като концепции във
Всичко, което Е, а самото Всичко, което Е, е зависимо от тези концепции. Времето е илюзия, възникна-
ла от движението в Когиталността. Но самата тя не се движи. Върти се сама в себе си. Тогава в глобален
план движение няма, както и време, както и пространство. Именно това обезсилва въпроса „Откъде
произхожда Източникът?“ Източникът винаги е съществувал. Той не е частичен и затова е безсмисле-
но да търсим начало и край. Един-Е-Ние - без индивидуализма на изборите, всички сме интегрирани в
това начало без край - Когиталността. Това е и Пътят на самия Източник към себе си в наше лице. Така
той стига до себе си и безусловната любов по всички възможни начини, чрез разгръщането на всички
възможни съдби, представени от безкрайните индивидуални форми на съзнание в Себе си, които оба-
че в крайна сметка са проявления в единността. Появата на двойка фотони (спираловидно светлинно

ДНК) във вакуума вследствие на високочестотни вибрации е открито още през 2011 г. в институт Чал-
мърс. Взаимодействието на фотоните, преплетено със защитно индивидуално поле, образува хологра-
ма, която наричаме материя. Това проявление е част от мисловността (Цялото е УМ. Светът е ментален.
- Хермес). Тази индивидуализирана част от Източника изпитва емоции, които се явяват високочестотни
вибрации, водещи до появата на нова двойка фотони, която създава ново проявление и т.н. и т.н. Всеки
наш избор предизвиква нова поява на паралелна реалност в когиталността. Така творим света около
нас, себе си и Източника. Без него нямаше да съществуваме, а без нас той не може да се самоосъществи.
На практика Цялото (Източник, Хигс бозон, божествена частица, нулева точка, Акаша, Универса-
лен разум, Бог и т.н.) взаимодейства с различни свои версии. Това е връзката между вътрешното ни
същество и околната реалност в лицето на „другите“ като отражение на тази вътрешна връзка. Това е
отражение на аспекта, който когиталността преживява в проявленията си - чрез безусловна любов към
Всичко, което Е! Защото изборите да преживяваш Себе си в илюзорното време и да „забравиш“ истин-
ската си същност водят само до едно – сливане… със себе си. Така осъществяваш Цялото и цялостно
Себе си чрез безусловна Любов - пълна отдаденост към, на и за себе си, както и към, на и за… Всичко,
проявено в Себе си…
Безусловната любов
Безусловна любов е всъщност вибрацията, честотата на самото Съществуване. И ако погледнете в
речника, ще видите, че „безусловен” означава без всякакво условие. Тоест, вибрационната честота на
самото Съществуване е безусловна любов, безусловно отдаване, безусловно приемане и когато проявя-
вате всичко това в собствения си живот, ще сте в пълен синхрон със самата природа на Съществуването,
ще изявявате проявлението си по-пълно чрез индивидуалната си вибрация и ще преживявате тази ви-
брация в процеса на самото съществуване. А То е всичко, което Е! И всичко, което Е, е твое отражение.
Когато люботвориш своето проявление, ти твориш с любов и всички свои отражения. Тогава е лесно
ivomir 195
да изразиш идеята за безусловна любов, отразявайки се във всичко, което Е, виждайки себе си във вся-
ко свое отражение. Ако откриеш трудности при изявяването на идеята за безусловна любов, тогава
има някакъв твой аспект, отражение, което не си приел и не изпитваш безусловна любов към него.
Когато говорим за безусловна любов и безусловно приемане, това не означава, че изчезва дарбата да
разпознаваш желанията си и онова, което не предпочиташ. Също така това не означава, че не можеш
да наблюдаваш и разпознаваш, неутрално, когато някой прави нещо, което от механична гледна точка е
отрицателно, разграничаващо или отблъскващо. В същото време ти можеш да проявиш съпричастност,
като отчетеш факта, че съответното лице може да не знае как да постъпи по друг начин. Можеш да му
предложиш възможност, някаква идея за това как би могло да смени посоката си, като това ще доведе
със сигурност до повече безусловна любов. Смяната на посоката
ще го изкара от състоянието да се чувства изолиран, нещастен и да
обвинява за всичко другите или външните обстоятелства. Така ос-
новни компоненти на безусловната Любов се явяват приемането
и посоката – пълна отдаденост към Всичко, което Е – към всички
твои отражения в съществуващото около теб.
Ако видиш някого в негативна светлина, ти виждаш по този на-
чин себе си. Това не означава буквално отражение. Някой прави
нещо отрицателно, но това не означава, че ти притежаваш това
качество. Ти наблюдаваш този човек по определена причина. Това
е честотна вибрация, която те е привлякла. А те е привлякла, за-
щото имаш нещо общо с тази вибрация. Много често се наблюда-
ват отрицателни неща просто, за да определите, че това е нещо,
което не предпочитате, не ви харесва. И за да получите по-ясна
идея какво точно не ви допада, имате желание да преживеете или
най-малко да наблюдавате отрицателните неща, които да дадат по-ясна идея какво не желаете. Имен-
но поради това, за да не ви се случва на вас, започвате постоянно да следите за това отрицателно със-
тояние. Толкова свиквате да го наблюдавате и търсите, че това се превръща в навик, в убеждение, във
филтър. С други думи, не всичко е буквално отражение, но винаги ще съществува някаква степен на
приемане или някакво отхвърляне между това, което ти преживяваш, и това, което другите преживя-
ват в една и съща ситуация. Нужно е всеки сам да определи кое е вярно по отношение на собствената
си ангажираност и обвързаност със съответното преживяване. За целта е нужно да се мисли доста
повече. А обикновено се пускаме по инерцията на случващото се без да виждаме, без да усещаме себе
си в тази ситуация. Ние това просто не го правим - правят го само останалите… Но това е условие,
което приемаме, без да сме проверили дали и за другите е така, т.е. дали и другите са съгласни с него. А
и щом съществува някакво условие, къде отива безусловното отношение? И дали люботворим себе си
достатъчно безусловно, за да изследваме и открием какво е това условие? Ако си безусловен към себе
си, ще помогнеш на другите да открият повече от това, което те са. Тогава им предоставяш възмож-
ност да видят в теб пример за безусловна любов и те биха могли да го последват. Ако те го последват
и станат безусловни, други ще последват и тях. Всичко това се натрупва и превръща един ден живота
на всички в безусловност.
Първият съвет е да си зададеш въпроса ЗАЩО. Защо да се придвижваш в тази посока на безуслов-
ност. Това ли ти е посоката и коя е причината. Не говорим за цел, а за посока. Нужно е да решите да
сте щастливи заради самото щастие. Това е посока. Без условия и условности. Не е възможно да ре-
шиш да бъдеш щастлив, защото ще получиш нещо. Това се нарича очакване на краен резултат. Защото
поставяш условие за щастието си. Ти си щастлив, защото това е състоянието, към което се стремиш, и
не ти пука какво, как и по какъв начин се случва. Каквото и да се случи, е отговор на стремежа към…
и следователно, ще ти е от полза. Така, че няма значение какво се случва. Истинското доказателство
за промяна е не промяната в околната среда и света. Истинското доказателство за промяна е, че ТИ
ivomir 197
РЕАГИРАШ различно, дори действителността да остава същата. Ти си този, който търси промя-
ната и когато този процес е налице околната среда и светът ще отразят тази промяна. Но ако се
променяш, за да получиш нещо, ти не си се променил, защото все още очакваш промяната отвън, а
не в себе си. Външното отражение се променя вследствие на твоята промяна, а не обратното.
Ако няма никаква друга причина да бъдеш щастлив, освен факта, че това е състоянието, към
което си устремен, не създавай никакви други условия. Щом не създаваш никакви други причини
и условия, тогава всичко, което това твое щастие отразява, се проявява в живота ти. Но не защото
се нуждаеш от проявлението, а защото света отразява промяната в теб. Може ли да се гледаш в ог-
ледалото и да желаеш отражението ти да се усмихне преди теб? Ако не ти пука за отражението и си
усмихнат, то също ще се усмихне, защото отразява това, което ти си. Не се усмихва, защото имаш
нужда да видиш усмихнато отражение, а защото отразява теб.
Има много голяма разлика между това да се придвижваш към нещо и да се придвижваш надалече
от нещо. Ако се придвижваш надалече от нещо, това може да е резултат от някои твои отрицателни
убеждения относно нещо и така няма да стигнеш до добър край. Ако наистина се придвижваш към
нещо като естествен израз на вътрешното си желание, то живееш живота и следваш своето намере-
ние. Тогава ти неминуемо пристигаш автоматично, от само себе си там, където желаеш. Така че кое
от двете предпочиташ – движиш се към… или бягаш от…?
Ако живееш живота си, следвайки посоката и намерението си, нещата се случват по най-добрия
за всички начин, а това е най-доброто и за твоето проявление. Приеми нещата да се развиват спря-
мо посоката, която си избрал, и ако вярваш в тази посока, те ще се осъществят и разгърнат наис-
тина по най-добрия за всички начин. Когато посоката ти е към всички, лесно можеш да си всичко.
Всяка мисъл, че „можеш“, че „си постигнал“, че „знаеш“... е ограничаваща, обезверяваща и те кара
да обръщаш посоката към себе си, вместо към всичко останало. Спира се търсенето за развитие в
посока към всички твои отражения, към всичко, което Е.
Разширяването на зоната на комфорт (ЗК) към всичко около теб увеличава способностите ти в
двете полярности – както в посока навън (към всичко, което Е), така и в посока навътре. Ако се отка-
жеш от посоката навън, „срутването“, „падането отвисоко“, ще е твърде болезнено. Затова е редно да
продължиш с посока навън и в един момент диапазонът на отдаденост навън ще е толкова голям, че
неговата полярност навътре ще „стигне“, ще „влезе“ в зоната на Източника, на нулевата точка. Дости-
гайки до това състояние, позволяваш да се разшири възприятието и тогава можеш да проявяваш всеки
миг себе си по начина, който желаеш, т.е. можеш да се проявиш във всеки един от аспектите си (от
всичко, което Е) по всяко време.
Какво да правим, когато се появява „табелка” - събитие, обстоятелство или ситуация, които не сме
очаквали? Тогава възниква въпроса: „Вървя ли в правилната посока?“ Стресирани, шокирани от „та-
белката”, действаме импулсивно и това ни изкарва извън релси… И човек се затваря и изолира в зо-
ната на познатото… Тук е моментът да се обърне посоката - да се зарадваш на изненадите в живота
си, най-малкото за да не е скучен… Тогава приемаш с готовност и дори с вдъхновение неочакваните
„табелки” по пътя. Редно е да си на „седмото небе“, че не си отделен и забравен от Източника, че ни
се напомня, че Той и ти сте едно. Така подобни „табелки” започваме да приемаме за внимание и гри-
жовност от страна на Източника и няма да ни извеждат извън релси. Реакции въз основа на старите
филтри ще има само до определен момент. Емоциите всъщност помагат да установиш какви точно са
убежденията (филтрите), които ги генерират. Лесно се стига до извода, че първопричината е убеж-
дението, филтърът. Не реагираш емоционално, ако не си убеден, че нещо е вярно за теб. Ако чувстваш
определена емоция, тя ти казва, че притежаваш убеждение, което я е породило. Ако не предпочиташ
емоцията, открий какво е нужно да приемаш за истина и промени филтъра, като го търсиш и повта-
ряш всеки миг, докато не се затвърди като убеждение. Тук идва най-съществената част - колко дълго
ще продължиш да работиш върху това (разбирай мислиш), вместо просто да го използваш, за усетиш
и преживееш промяната…? При някои индивиди това трае цял живот… Фокусирани само върху слу-
ivomir 199
чаите, в които използваме филтри, които са познати, не е възможно да открием, да видим различното.
Изследването ни изисква да установим защо правим разлика между случаите, в които използваме фил-
тър, и случаите, в които не го използваме. Единствената причина да не се използва непрекъснато, е, че
в изградената система от убеждения (комбинация от филтри) се прави разлика между едната и друга-
та ситуация. За да стане по-разбираемо, нека го кажем така: Когато си създал определени навици, ти
винаги реагираш по един и същ начин - не е възможно „да излезеш от кожата си“. Например, щом си
свикнал да спориш, ти ще спориш и вкъщи и на работа, и с приятели... Онова, което е редно да откри-
ем в случая, е Причината за споренето. Това е нежеланието да приема чуждо мнение, защото вътре
в себе си съм убеден (ето го филтъра), че винаги греша и поради тази причина желая да доказвам на
всичко и всички, че съм прав. Решението е: да приема, да се съглася вътре в себе си, че винаги бъркам
и тогава би ми било интересно да изследвам всички ситуации, за да разбера (ей така на шега) кога пък
точно съм прав. Това е умението да възприемеш, да преживееш нещо, което преди това е било немис-
лимо за теб, но всъщност е присъствало винаги.
Упражнение: В продължение на девет дни приемете, че каквото и да кажете, то е винаги грешно.
Заредете се с търпение и когато някой започне да доказва теза, обратна на вашата, се съгласете с него.
В същото време запишете в следващите редове тази случаи и потърсете специалисти в дадената тема,
за да откриете кой е прав. Резултатите ще ви изненадат.
ivomir 201
Затова следвайте своето намерение, избора на посока, във всеки възможен момент,
влагайки всичките си способности, докато изчерпите възможностите за действие...
Без ДОПУСКАНЕ, МАНИПУЛИРАНЕ или ОЧАКВАНИЯ за крайния резултат!
Очакването изчезва, когато разбереш, че мозъкът ти разглежда като краен резултат вероятности,
много по-малко от това, което когиталността може ти донесе! Безмислено е ти да ги „разработваш и
визуализираш“. Очакването е ограничение, комбинирано с контрол как, какво и по какъв точно начин
да ти се даде желаното. Ака посоката е навън, просто се радваш на изненадите.
И тогава да повторим отново:
Избирате да сте щастливи, заради самото щастие. Щастието заради нещо или някого е очакване на
краен резултат. Това е условие за самото щастие, което само по себе си го ограничава. Следователно, то няма
да е пълно. Ти си щастлив, защото това е посоката, която си избрал, без значение какви събития се редуват
по този път. Обстоятелствата, които не ти допадат, са предизвикателство, за да продължиш по пътя, или
напомняне, че вървиш по този път. А обстоятелствата, които ти допадат, са всъщност „малките върхове“,
които покоряваш, следвайки тази посока. Важното е да се радваш на това, че се намираш на пътя на щас-
тието. Когато постоянно откриваш, че си на този път, осъзнаваш, че път няма. Ти си станал и Себе си, и
Пътят, и посоката... Слял си се с Потенциала и твориш не просто нещо, а Всичко, което Е. Ти си
и Пътят, и Източникът, и Животът…
Каквото и да се случи, е отговор, отражение на стремежа ти към... Затова и ще е от полза. Ако е
нещо непознато – значи е прекрасна изненада, ако е познато – потвърждава правилната посока. Ако е
нещо, което ти допада – великолепно, ако не ти допада – тава е прекрасен урок, който те учи какво още
е нужно да променяш… Така че няма значение какво се случва. Истинското доказателство за промяна
е, че РЕАГИРАШ различно, дори когато събитията се повтарят. Който търси промяната, я намира,
и когато я открие, околната среда и светът се променят. Но ако се стремиш със старите си настрой-
ки, убеждения, филтри и ограничения да видиш нещо различно, то това няма как да стане. Външното
отражение е резултат от твоята промяна, а не обратното. Ако създаваш причини и условия за своето
щастие, то се проявява. Ако не правиш нищо за него, то спира да съществува. Проявлението отразява
теб, а ти отразяваш проявлението. Ти, проявление и Потенциал, творите Всичко, което Е.
ivomir 203
Изводи:
• Миналото „краде“ настоящето ти, ако му позволиш и му се отдадеш. Тогава живееш в миналото,
съединяваш парченца от него и си представяш какво би могло или не би могло да се случи. По навик -
цялото си бъдеще градиш на несбъднати вероятности от миналото. Да мечтаеш за по-добро минало?!..
• Всичко е възможно. Онова, което не желаем, е урок, който сме избрали да научим и да приемем.
Нежелание е 100 процента желание на обратното. Всеки и всичко има право на избор. И правото да
го прояви. Предизвикателството да преодоляваш те прави мъдър и приемащ. Смисълът е в това, че
без едното е невъзможно да откриеш другото. Ако няма нощ, как ще познаеш деня? Противополож-
ности и парадокси няма – еднаквото и различното са едно и също. Защото едното прелива в другото.
И всички парадокси могат да се помирят…
• Щастието е вдъхновението да търсиш и откриваш непознатото, да люботвориш Всичко, което
Е. Щом гледаш как да помагаш на другите и го правиш, без да очакваш похвала или награда, си щаст-
лив. Приеми предизвикателството да се стремиш без умора. Притежаваното можеш да комбинираш,
оползотвориш или кажеш по начин, полезен за всички. Ако се справиш – всички печелят. Ако загубиш
– губиш само ти…
• Нужна е пълна отдаденост във всичко, което твориш. Да го твориш с Любов, с посока към други-
те, като изключиш себе си и се оставиш с пълна Вяра и Благодарност на когиталността. Тя си ти и с
готовността на всичките си способности, се отдай…
• Пътят към щастието е пълна отдаденост на мига (на онова, което правиш в този миг), като забра-
виш всичко останало. В следващия миг се отдаваш на следващото и т.н. Без контрол, без очакване или
оценки, връщай се периодично към започнатото, за да го ДОВЪРШИШ или ПОДОБРИШ.
• Приеми, че правилното според теб може да е грешно за другите. Всеки има право да има право.
Наблюдавай другите и прави това, което е добро и полезно за тях. Добро и полезно може да не съвпа-
да с приятно. Мисли за всички и позволи на останалите привилегията да мислят за себе си.
• Вслушваш се в себе си (в Потенциала), като утвърждаваш, съпреживяваш и търсиш. Стремежът

към посока вън от теб, към отдаденост, да се превърне в постоянен навик. Така преживяваш всичко,
което Е! И прекрасното и неговата противоположност. Защото ти си всичко…
• Истинските връзки съществуват върху честност и вяра. Честността е избор, който можеш да напра-
виш навик. Спираш да се криеш, да градиш защити, да се отделяш и започваш да преживяваш всичко, до
което се докосваш. Сливаш се с околния свят, който сам си изградил. И го преживяваш. Предизвиквай
се да градиш отново и отново. За да го преживяваш отново. В това е смисълът - да изследваш новото,
неизвестното, нестандартното.
• Светът се променя, когато се променяш. Истинското доказателство за промяна е, че ТИ РЕАГИ-
РАШ различно, дори действителността да остава същата. Ти търсиш промяната и когато се си променил,
околната среда и светът започват да отразяват тази промяна. „Мисля си, че виждам“ не означава, че
виждам наистина. Упражнявай се да виждаш истинското това, което гледаш. Иначе си там, където мисли-
те и филтрите от миналото са те отвели. Утре ще си мястото, което люботвориш сега. Отражението се
променя, ако ти се промениш, а не обратното.
• Действията да са на принципа или - или. Или избираш и правиш, или се оправдаваш и бягаш. Жи-
вотът е игра по креативност – комбинираш възможности. Грешката е провал, само ако откажеш да я
поправиш. Не мога и не знам са проекции на мързела. Ако не те мързи, няма грешки... Има предизвика-
телства. Не търси цел, а посока. Имаш ли посока, целите се подреждат.
• Без оценки, стани крадец на прекрасни качества. Открадни всяка черта или способност, която
ще е от полза за всички. Докато я усвояваш – подарявай ги на всеки, минал покрай теб…
• Защитавай тезите си с постъпки и резултати, не с обяснения. Докато обясняваш защо си постъпил
така на онези, които не желаят да чуят, можеш да помогнеш на други. Но периодично пробвай да те
чуят отново - и така - до 77 пъти по 7. Познай другите, за да познаеш и себе си. Винаги идва момент, в
който разбираш защо не те разбират. И тогава осъзнаваш, че те са разбрали…
ivomir 205
Как да правим осъзнати избори?

Ако само мислим за събития и неща, медитираме или визуализираме, то това е обикаляне в собст-
вената зона на комфорт (ЗК). Самозалъгване за действие. „Мисля за действие“ е илюзия на мозъка за
такова, без самото действие да е осъществено. Защото този процес не ни предизвиква към нищо ново.
Предварително си отсяваме „доброто и лошото” и си се вмъкваме, без да се усетим, в ограничението,
наречено зона на комфорт. Това е „избор” във вече избраното. Избор, който не излиза от ЗК. Но тази
зона е нещо старо, вече преживяно, което не носи възможности за творчески осъзнат избор. В случая
става въпрос за използване на готови механизми за реакция, които са много добре познати. Необхо-
димо е да приемем, че събитията е нужно да бъдат изживени различно, а не да разчитаме на старите
механизми за реакция. Желанието да притежаваш готовите си навици, да ги носиш със себе си и да ги
ползваш наготово е доста обсебващо. Но настоящето може да е урок, познание, което да придобием,
дори когато „дарителят” не ни е по вкуса. Непознатото обикновено не ни е приятно. Дори ни плаши.
Ако работим само с познати неща обаче, не научаваме нищо ново. Затова познанието се предава чрез
някой или нещо, които се докосват до нас в живота ни. И това са неща, обикновено непознати за
нас. Да приемем това докосване означава да се „сблъскаме” с протонното (защитно) поле, но и да се
потопим в него, за да го опознаем и изучим, да го изследваме... В резултат веднага се осъществява и
съответната реакция – от рецепторите протича информация към мозъка, която е нужно да сравним с
вече позната и приета от нас. По този начин се стремим да сведем непознатото до нещо познато, което
всъщност е вписване в ограничената ни ЗК. Така ние не излизаме от познатия комфорт, за да изслед-
ваме непознатото, а се стремим да „вградим“ това непознато в досегашните си ограничени рамки. В
по-общ план стремежът ни не е да се впишем и адаптираме към нова среда, а да накараме средата да се
впише, да отговори на нашите разбирания и представи, като продължим да си седим в сигурния ком-
форт на вече изследваните пространства. В този момент няма промяна – изследваме вече изследвано-
то… От промяната боли, защото излизаме извън зоната на сигурност. Разбира се, имаме право да от-
казваме промените. Или се отказваме, или откриваме „обосновани” причини да не вземаме този урок.
Тогава обаче самите ние оставаме статични. Без промяна. По този начин и без избор. Истинският
осъзнат избор е предизвикателството сами да се натиснем да изследваме непознатото. Най-интерес-
ното е, че тогава, когато сами сме решили и избрали да изследваме нещо, болка няма... Болката идва,
когато се пробваме да „натикаме“ енергията на околния свят в ограничението на полето, наречено
зона на комфорт, което желаем да остане същото. Получава се „напрежение“, което е редно да „избие“
отнякъде. Точно това усещане за напрежение наричаме болка. Ако с осъзнат избор се предизвикаме
сами да разширим полето, да го увеличим, като изследваме непознатото, енергията не се „натиква“ и
„напрежение, налягане“ няма. Сами сме направили място да приемем още от информацията. Когато я
приемем, се усещаме „разширени“ и „големи“. Това пък усещане наричаме щастие. Тоест, ако правим
нещо, каквото и да е то, и не сме съгласни, винаги има напрежение и болка. Ако сами изберем да го
правим, винаги успяваме, като сме възхитени от лекотата, с която го постигаме.
Накратко:
Осъзнат избор е да правим неща, които никога не сме правили, като търсим удоволствието
от това и се забавляваме, докато ги правим и изследваме, без да се уповаваме на стари усещания,
оценки или сравнения, без да ги „натикваме“ в ограничената си зона на комфорт.
Пример: Ако досега в менюто ни е присъствало месо - ставаме вегетарианци. Това не ни променя,
ако постоянно мислим за времето, когато сме били месоядни. Това не ни променя и ако винаги „де-
монстрираме различието” си от останалите. Различието е налице, ако допуснем, че на „нашия остров”
(паралелна реалност, която творим) просто няма нищо друго освен зеленчуци и плодове и е редно да
определим кои са онези, които ни допадат, кои не, кои ни дават сили, кои ни приспиват, кои ни активи-
рат, кои са само деликатес, кои ежедневно бихме си позволили и т.н. Тогава ще пробваме всичко – дори
„бурените и корените”. Продължителната им консумация ще комбинираме с други възможни проду-
кти, като ги съчетаваме по всякакви начини. Тогава именно започват „откритията”, идва „просветле-
ivomir 207
нието” и т.н. Еднократни проби и опити не биха ни довели до подобни резултати…

Същото важи и за плуване, каране на колело, свирене на пиано, готвене, говорене пред аудитория,
миене на съдове, чистене… всяка дейност, която за нас се явява неизследвана област. Ако я отхвърлим
или работим, за да я отречем или опровергаем, едва ли ще ни носи удоволствие, страст към експери-
ментиране и търсене. Не вземате нещо наготово, не чакате да ви се даде, няма и място за отчаяние,
защото на „вашия остров” сте само вие. Всяко открито различие е разширяване на ЗК.
Извод: Осъзнатият избор изисква търпение и отдаденост, комбинативност и продължител-
ност на изследванията и експериментите в търсене на непозната и нова информация, която да
„добавим“, по наше желание към вече усвоената и проверената.
Като месоядни или вегетарианци сме създали две затворени системи – всяка от тях прекрасна в
своята ограниченост, защото сама за себе си е ЗК. Истинската промяна идва цялостно, ако успеем да
обединим двете зони на комфорт – на месоядеца и на вегетарианеца в едно ново, неизследвано досега
пространство, в което отново да се превърнем в търсачи на удоволствията. Иначе просто сме заме-
нили една рамка с друга – да, това е различие, но не и промяна… Чак тогава се явява и възможността
за избор – щом имаме цялостно опознати системи и зони на комфорт, избираме във всеки миг коя да
приложим. Във всяка от тях има удоволствие и красота и имаме тръпката да проявим и двете. Започват
да се появяват и вероятности за комбиниране на едната и другата – това са и нови възможности, към
които ще подходим със страст към експериментиране и търсене… Така увеличената ни вече зона на
комфорт носи усещането, че сме щастливи... Затова е прекрасно да се отдадем напълно на новото.
Упражнение: В следващите редове запишете нещата, които не сте пробвали и наистина желаете да
„добавите“ към зоната си на комфорт. След като ги пробвате (поне 21 пъти), отчетете при кои от тях
сте изпитали болка или дискомфорт и коя е причината за това:
Еми 209
Специално за дамите
Всичко, което четете дотук в „Магьосникът на реалността“ са принципи, общовалидни за всич-
ки. Принципи, основани на една основна теза – изборът на посока отдаденост навън… В общия
случай въпросът за избора се явява „костелив орех“ за дамите, защото основната теза, която повтаря-
ме от хилядолетия и добре сме затвърдили в колективното несъзнавано, е… „Като жена, няма да правя
избор!“. И докато при мъжете изборът обикновено е „да“ (и го правя) или „не“ (и не го мисля изобщо
повече), то при дамите съществува непрестанно преминаване от едната крайност в другата, без кате-
горично решение… и така (понякога) с години. Практически лесно ли е обаче да вземем избор и да
вървим в посоката на отдаденост? Зависи кой какво ще избере – за някои ще е лесно, за други – не,
защото: „…ако правим нещо, каквото и да е то, и не сме съгласни, винаги има напрежение и болка. Ако сами
изберем да го правим, винаги успяваме, като сме възхитени от лекотата, с която го постигаме“.
Трудни мисли на една дама за илюзията, контрола, очакванията и избора…
Когато като жена сте поставена пред избор, обикновено си казвате „Искам и двете!“, защото „за
дамите правилата не важат“. Ако се забавляваш с подобни тези, значи все още не желаеш да напра-
виш избор. Свикнала да криеш недостатъците си, за да изглеждаш „перфектна“ (като филтрирано
проявление), забравяш възможностите и потенциала, който си самата ти (като Източник). И тогава
избор няма. Започва лутане, маскирано като „Аз добре ги разбирам нещата, но…“, „Още малко време ми
е нужно…“, „Като свърша едното, веднага започвам…“ и т.н. до безкрай. А това е самозалъгване, което
се явява и най-голямо бягство от избора.
Всъщност има едно нещо, което ние, жените, признаваме наистина за „избор“ – да приобщаваме
света вътре в собствените си разбирания. След като сме навършили около 16 г., започваме да пре-
тендираме за това светът да влезе в нашите рамки. Така почваме да мечтаем за принца от приказките
(който да дойде отвън), за да го задържим за себе си (вътре). Търсим да се отдадем (навън) в името
на това да имаме лична облага, „далавера“ (само за нас, навътре). И тук идва парадоксът – всичко,
което желаем да дойде „отвън“, след това търсим как да задържим като притежание „вътре“. Отвън
навътре, отвън навътре, отвън навътре... Навътре.., навътре..., навътре… и заболя. Дошлото от-
вън, което изглеждаше толкова прекрасно, а изведнъж така се промени, че вече не мога да го позная.
Прекрасната рокля вече не става, новите обувки все пак не са чак толкова добри, а мъжът ми… о, той
отдавна е в графа „даденост“. Всяко нещо, което приемеш за даденост, се превръща в болка, разоча-
рование и проблем, за който е най-добре да се оплачем, вместо да потърсим решение, правейки избор
за промяна… Така се случва в отношенията с мъжете ни, с децата, с колегите… с Всичко, което Е. И
тук стигаме отново до въпроса за избора – носи ли болка всяко нещо, което е дошло (наготово) отвън?
Да, несъмнено. В същото време всяко нещо отвън, което сме пожелали, предизвикали и приели… ще
води до… оргазъм. Защото ние сме го избрали, защото сме изявили желанието си, защото сме се отда-
ли в името на посоката навън.
За да направиш избора посока навън, е необходимо да си честна, виждайки както предимствата,
така и недостатъците си (припомни си главата „Честност“ и отново направи упражненията, този път
не само с любопитство, но и с отдадена честност към себе си – кривокрака, грозна, чорлава, плашеща…
но истинска). Дори този първи сблъсък с „огледалото на честността“ да не ни допада, той е първата
крачка към поемането на избора и отговорността да направим този избор на практика. Не като жертви,
а като можещи и творящи създателки на собствената си реалност. И ако досега си творила хаос около и
вътре в себе си, то в този миг можеш да направиш избора за (пре)подреждане на една съвършено нова
паралелна реалност – твоята!
Ние избираме да допускаме вътре в себе си и своя свят - Всичко, което Е. И щом ние сме го избрали
и досега сме откривали с огромна страст проблема в него, то можем да използваме същата тази страст,
за да открием бликащата красота от всяко едно нещо, събитие, човек… Женската ни същност по пре-
зумпция е създадена да приема навътре и затова ни е толкова трудно да се отдадем навън... Но там,
където са най-големите съпротиви, съществува и най-големият потенциал.
Еми 211
За да го „активираме“, е нужно да се вгледаме и да изследваме взаимоотношенията си с околната

среда (взаимодействието вън-вътре). Всяко едно събитие, проявление и човек, който е в нашата пара-
лелна реалност, е създаден от нас самите. И нещо повече - всеки, когото възприемаме като друг отде-
лен човек е всъщност… нас самите! Чрез него ние взаимодействаме с наша собствена версия, която
сме избрали и изградили. Така имаме илюзорното преживяване, че взаимодействаме не със себе си, а с
други. На практика външен свят няма… и ти си единствена в своята вселена. Просто създаваш пред-
стави за другите същества, за да изиграеш
играта на взаимодействие с тях в твоята
действителност. Така ти общуваш едно-
временно с другите, които си самата ти. И
щом е така, каква реалност желаеш да из-
градиш? Ако избереш отдаването, сътво-
ряваш реалност, в която има проявления,
желаещи да приемат това отдаване...
По презумпция обаче смятаме, че щом
сме се „отдали“ на дадени проявления
(мъж, дете, приятели…), ние трябва и да
ги притежаваме чрез контрола, който за-
почваме да им налагаме. Фокусирани върху
този контрол и чувството за притежание забравяме, че всеки има право да има право, защото всеки
един е толкова Източник, колкото и всеки друг. Вземайки това предвид, е редно да отбележим, че няма
как друг да ни даде нещо, защото всеки твори своята собствена паралелна реалност. Всяка от нас е
нужно да протегне ръка извън зоната си на комфорт, за да вземе желаното… Това означава посока
навън. Редно е сами да излезем от зоната си на комфорт, за да разберем, че само по този начин мо-
жем да „притежаваме“ повече (идеи, възможности, опитност…). И когато добавим още нещо към тази
зона, да не го приемаме за даденост, както сме правили досега, а да търсим непрестанно красотата в
него, удоволствието и… оргазма. Изпитали вдъхновението, започваме отново да протягаме ръка извън
зоната на комфорт, за да изпитаме отново тръпката на това излизане. След това започваме да излизаме
и с единия крак, за да открием красотата на всичко, което е извън тази зона. Така в един миг се оказ-
ва, че светът отвън винаги е бил прекрасен, но просто ни е било страх да го видим, да си го вземем. А
страхът… той не е нищо повече от мързел. Досега сме били в лапите на собствения си страх, самосъ-
жаление, жертвеност… които всъщност са били просто перфектните оправдания на мързела. Сега, в
този миг, нека пожелаем другото - да станем жени, като протегнем ръка, крак и цялата си същност в по-
соката навън… Тогава разбираме какво означава истинска, тотална наслада и удоволствие – една
пълна отдаденост към, на и за всичко освен себе си. Звучи страшно и заплашително (сякаш ще изгубим
себе си), защото досега не сме изпитвали истинско удоволствие, не сме си потапяли в него – безрезерв-
но, отдадено, трептящо… До момента, в който пуснем контрола и просто се отдадем на тръпката на
отдаването… Тогава всички рамки и граници падат и поемайки дъх, сякаш за първи път в живота,
усещаме, че „притежаваме непритежаваното“ - Всичко, което Е…
Пътеката на отдадеността е като спираловидно извита стълба, преминаваща през реалностите на
избора. Всяко следващо стъпало ти разкрива още и още възможности, но за да продължиш да вървиш
по тази стълба, е нужно да се изпълниш с търпение и постоянство. Нужна е САМОДИСЦИПЛИНА.
Всеки миг започваш да следиш себе си, да се дебнеш – отдадена ли си навън или преживяваш само
вътрешно задоволство, което пазиш… отново за себе си (навътре, навътре, навътре… боли!)? Запле-
нени от възможностите по пътеката на отдадеността, често забравяме, че въпросът е не егоцентрично
да се вдъхновяваме от тези възможности, а да ги насочваме в излизането от зоната на комфорт и в
усвояването на нови и нови неща, с които да помагаме на всичко около себе си, на цялата заобика-
ляща среда... Без обратна връзка от средата, на практика не можем да осъществяваме кръговрата на
Еми 213
преливане на енергията и връзката проявление-потенциал-околна среда-проявление. Ако тази връзка

липсва или е прекъсната дори само от една страна, ние продължаваме да се чувстваме непълни и неу-
довлетворени, дори и да преживяваме субективното вътрешно „щастие“. Като дами (почти) винаги
се интересуваме от това, което преживяваме във вътрешния си свят, а не от случващото се около нас.
Затворени в себе си смятаме, че вътрешното ни преживяване е всичко и ако то е прекрасно – значи и
целият свят е нужно да се съобрази с това субективно състояние. Ако имаме доброто отношение и
прекрасното настроение, за нас всичко върви по перфектния начин и дори другите наоколо да стра-
дат… е, това си е техен проблем… (като в „за мишките и хората“). А в същото време единственият
начин да се отдадеш навън е като търсиш непрестанно обратната връзка от средата, защото „пози-
тивното“ за един може да е „негативно“ за друг... Връзката със средата се извършва тогава, когато не
отлагаш и не се пазиш от „сблъсъка“ с нея, а напротив – „смело“ излизаш от себе си (зоната на ком-
форт) и превръщаш това излизане в навик. Отлагането, в името на това да не изпиташ разочарование
и болка, води до най-голямото разочарование и най-силната болка. Отлагането е агония на безиз-
борното съществуване, в което просто чакаме… нещата някак да се подредят. Унесени от уюта на
бездействието, продължаваме да чакаме и очакваме желаното да стане „от само себе си“ и някой да ни
поднесе щастието… на тепсия. Но ако продължим с това насилствено „натикване“ на света в собстве-
ните си рамки, тогава не стигаме ли отново до ситуацията „навътре… навътре… навътре… боли!“ :
Болката идва, когато се пробваме да „натикаме“ енергията на околния свят в ограничението на по-
лето, наречено зона на комфорт, което желаем да остане същото.
Несъгласието с околната среда и желанието да я „контролираме“ изразяват вътрешното ни про-
тиворечие. Сблъсък отвън всъщност няма и не е имало, защото ние сме си и проявлението, и среда-
та с действащите лица, и Потенциалът… Защо тогава, сътворила веднъж като Източник средата си,
негодуваш срещу нея като проявление, базирайки се само на ограниченото си знание и опитност,
затворена в зоната на комфорт? Ако смяташ себе си за „по-добра“ и заслужаваща „повече“, тогава е
навън
навътре
нужно просто да излезеш от рамките си, реализирайки избора си отдаденост навън (за да „покажеш“
възможностите си)… Ако пък смяташ, че си „неможеща“, то същият избор ще ти докаже, че можеш…
Можеш да си силна, когато ти се плаче, трансформирайки емоцията си в правене за другите. Можеш
да си смела, когато те е страх, насочвайки „съдържанието Себе си“ извън зоната на комфорт - в името на
Всичко, което Е. Можеш да направиш дори „невъзможното“, когато вярваш на Потенциала-Себе си, а
не на ограничението, което си приела…Тогава, навлизайки във всяко подобно състояние с желанието
на малко дете, което изучава тепърва, започваме да разбираме... Опознавайки другите и средата, раз-
бираме кои си, какви са възможностите ни, желанията, поривите, вдъхновението, страховете… Разби-
раме как всичко е свързано и подредено по най-хармоничен начин. И ти си там - вътре в този „пъзел“,
Еми 215
който непрестанно се преподрежда и отново остава… хармоничен. Тогава спираш да се отделяш от

другите… и разбираш и преживяваш това, че другите – това си ти! Никога не ти е било нужно нещо
отвън – ти съдържаш всичко, ти си всичко! Осъзнавайки това, се отдаваш – за да опознаеш и люботво-
риш всеки свой аспект, удивена от красотата на това преживяване… И тогава идва въпросът - готова
ли си да замениш тази красота, само заради ината да останеш затворена в зоната си на комфорт? Го-
това ли си да смачкаш крилете на полета си, за да можеш „мъничко“ да се самосъжалиш, „мъничко“ да
помързелуваш, „мъничко“ да си починеш, „мъничко“ да забравиш всичко, което си…?
Ако изборът ни за посока навън е „краен и категоричен“, то възможно ли е „от време на време“ да го
„забравяме“? Възможно ли е от време на време да го променяме… лекичко, на около… 180 градуса?
Ако това се случва, значи изборът е променен и тогава цялата ти паралелна реалност, в рамките на се-
кунди, се сменя! Изпадаме в собственото си противоречие и буквално „не знаем къде се намираме“. Но
и това е прекрасна възможност и доказателство, че именно ти си създателка на своята реалност, че си и
творецът и разрушителят й, и градящият и унищожителят… че си Всичко, което Е... В такъв случай, ако
категорично си избрала коя паралелна реалност желаеш, е нужно да приемеш само едно: Когато прие-
мам посоката навън, правя този единствен избор – посока навън! Вървейки в тази посока, в един миг
осъзнавам, че съм станала цялостна вътре в себе си. И тогава споделям всичко, излизайки от което и да
е отношение на контрол, зависимост или притежание. Не търся одобрение или неодобрение, а само
обратна връзка за това дали моето отношение към изградената от мен паралелна реалност е в синхрон
с нея и нейните нужди. Оглеждам се в своите отражения, за да потвърдя и споделя пълнотата им, а не
за да „получа“ нещо от тях. Всяка мисъл, че имам нужда от някого или нещо (посока навътре), за да
съм цялостна; че имам нужда от обгрижване (посока навътре), за да съм щастлива; че имам нужда от
неща, които да ми бъдат дадени (посока навътре)… означава да приема, че не съм достатъчна, цяла,
можеща… Тогава е нужно да спра за момент и да се запитам честно - накъде съм се насочила, не избя-
гах ли от посоката? Изглежда парадоксално, но посоката навън, пълната отдаденост, означава свобода
от външното, свобода от зависимостите и от каквито и да е роли на подчинение. Ти просто даваш пра-

вото на всички да бъдат прави… и приемаш това с отдаденост, с радост. Така всяко следващо приемане
разширява зоната ти на комфорт, разширява възможностите ти и всичко, което си…
Когато избереш отдаването навън, ти отваряш себе си и към истинското приемане, към своята съ-
щинска природа на жена… Тогава приемаш, че си всички останали, че си дървото под прозореца, че си
рибата в морето, че си въздухът, мълнията, познатият и непознатият… прекрасната и унищожител-
ната Ти! И всеки друг е същото. Затова, ако принуждаваш което и да е свое проявление (отражение)
да страда, да се подчинява, да се съжалява, същото се случва и с теб. Да се отдадеш изцяло навън означа-
ва да приемеш посоката на пълна отдаденост, което пък означава да приемеш… ролята на Източника.
Тогава получаваш пълен контрол, но и пълна отговорност да изпълниш едновременно безброй много-
то роли, в които се превръщаш… Тогава, ако ще контролираш всички тези проявления, готова ли си
да играеш всички роли едновременно, стиска ли ти? Ако не – да се измъкнем по типично женския ни
начин – елегантно, завоалирано и условно. Да отидем в другата крайност – да не играем и собствените
си роли от Живота - на майки, съпруги, жени… да не играем ролята дори, че съществуваме, че ни има...
Стиска ли ви? Ако и двете версии са неприемливи, е редно да изберем посоката на пълна отдаденост,
в която винаги ще бъдем… себе си. Премахнали контрола върху другите проявления, изпълнени с лю-
бов към тях, пуснали претенциите и очакванията… за да бъдем това, което сме - истински отдадени,
влюбени във Всичко, което Е, жени.
Правиш това, защото си избрала да го правиш - без условности, без „облаги“, без търсенето на ин-
терес за себе си и най-вече - БЕЗ ДА СЕ ОТКАЗВАШ от това, което правиш… Насочена вън от зо-
ната на комфорт, непрестанно откриваш нови и нови възможности. И щом продължаваш безспирно,
винаги стигаш екстаза на преживяното съществуване... Тогава ставаш истинска – отдадена на пъзела
Живот, който сама твориш – прекрасна и вдъхновена, можеща и окрилена магьосница на реалността -
твориш и създаваш, любиш и отдаваш към всичко, което Е…
Еми
ivomir 217
Пълната отдаденост е съвкупността от всичките девет способности - способността да приемаш,

да избираш, да действаш, способността да преживяваш, да отразяваш и разсъждаваш, способ-
ността да учиш и да се развиваш, способността да се възвисяваш и най-мощната от всички тях
– способността да забравяш. Да започваш на чисто, за да имаш усещането, че откриваш и прилагаш
всичко отново, за да създаваш и преживяваш създадената действителност – това е щастие! Готов-
ността да приложиш всички тези способности, за да изследваш Всичко, което Е, всичко, което са-
мият ти си създал, е възвисяване. И когато си позволиш това преживяване - на себе си и сътвореното
- чрез преживяване на преживяването, да откриваш и съзидаваш, отново, отново и отново, да преми-
наваш през тръпките на ученика, учителя и алхимика, но по нов, индивидуален и уникално единствен
начин – всичко това ти спира дъха. Онемяваш от възхита при едновремието на възбудата, вдъхнове-
нието, отговорността и преживяването как всеки път за първи път СИ всичко съществуващо, всеки
път за първи път ТИ си Всичко, което вече Е!
Кой съм Аз?
След като провежда многобройни изследвания, в книгата си „Биология на убежденията” д-р Брус
Липтън стига до извода, че – противно на общоприетите факти – ДНК не контролира биологичните
процеси в тялото ни. Тя е събиращо и адаптиращо устройство. Тя се явява носител, записващ сигнали
(полета и вълни) извън клетката, включително и енергийните потоци на мислите и околната среда.
Различните клетки реагират на обкръжаващата ги среда и това се записва в ДНК, като предопределя
впоследствие техните реакции. По идентичен начин и ние, изградени от трилиони клетки, сме под-
властни на същия принцип. Точно както при отделната клетка, твърди Липтън, качеството и на нашия
живот зависи от записа на вибрации в гените, които включват и реакциите ни спрямо сигналите на
средата - отношение, емоции, какво мислим и говорим и т.н. Този изключителен синтез в областите
на клетъчната биология и на квантовата физика се смята за огромен научен пробив. Той показва, че
можем да променим изцяло живота и физиката си – като отдадем мислите си в избрана посока. След-
вайки принципа на клетките, можем да приемаме и „допълним“ към зоната си на комфорт енергията
на всяка среда - било то личност, камък, растение или обстоятелство. И това допълнение - на каквато
и да е вибрация - става единствено като сами изберем да преживеем това трептене, тези честоти.
Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах… Конфуций
В стремежа да запазим ограниченото си пространство (защото ни е страх да не го загубим) сме
изкривили посланието на великия българин така:
Чух и забраних(отрекох). Видях и се усъмних. Не преживях, защото си има причини…
Упражнение-игра – да отговорим на въпроса „Кой съм аз?“. Записваме всички отговори, които
ни идват на ум през следващите 2-3 минути. Много от записаните отговори ще изглеждат така - аз съм
учител, бизнесмен, ученик, студент, майка, татко, пенсионер и т.н.
Да се задълбочим:
1. Какво ще се случи, ако загубя работата си и изведнъж престана да бъда този, за когото се смятам?
2. Ако притежавам друг начин на живот (например съм в неравностойно положение – инвалид), това
означава ли, че ще спра да съществувам и да живея?
3. Ако бях роден на непознат за цивилизацията остров, щях ли да желая бизнес и лукс или щяха да ме
интересуват други неща?
Продължение:
1. Пожелаваме си да не мислим. Минута след това записваме всички мисли, които ни идват на ум.
Не пропускаме нищо, просто пишем.
2. Почивка. И отново си пожелаваме да не мислим, следим и записваме след минута-две всичко.
Задачата е да записваме всяка появила се мисъл.
Сега си задаваме следните въпроси:
1. От къде се взимат всички мисли в главата?
ivomir 219
2. Ако сам си създавам мислите, защо не мога по собствено желание да се откажа от тях?
3. Защо околната среда предизвиква мисли в мен? Кои са мислите, които средата предизвиква и кои
са тези, които възникват от само себе си? Защо не ги различавам? Има ли мои и чужди мисли?
Подозренията относно появата на мислите – дали са наши или не – можем да проверим, като за-
пишем всички мисли, които възникват в главата ни в продължение на един час. Анализът им ще ни
разкрие много. Част от мислите ни лъжат най-безогледно - не знаем почти нищо за хората, които
обсъждаме в ума си. В същото време имаме убедеността, че знаем много повече. Не е възможно да се
провери истинността на онова, за което си
мислим, но настръхваме, щом усетим исти-
ната. Внимателното наблюдение разкрива,
че щом възникне мисъл, в същия този миг се
проявява и нейната противоположност. Коя
е причината? Отговор: в дуалността едно-
то не съществува без другото. Не съществу-
ва светлина, ако я няма тъмнината, липсва
покоят, ако изчезне движението, пропада
Един-Е-Ние-то, ако не се прояви Съм-Не-
Ние-то… Едното е немислимо без другото
и непрекъснато преливат помежду си като скачени съдове. Заедно те са цялото… Тогава и ние също…
стигаме да „второ ниво” - отново задаваме няколко въпроса:
1. Как чуваме мислите? Как разбираме какво ни говорят, какво е посланието? Сънищата мисли ли
са? А интуицията? Как да се доверим изцяло на мислите и съмнението, че не са истински? Дали те са
и Аз и не-Аз и дали преливат в себе си, за да изградят Цялото?
Ако успеем да се абстрахираме, да се отделим от мислите, то е сигурно, че ще усетим кое е истина
и кое лъжа. Защото тогава Цялото прелива в нас, за да уравновеси съдържанието в скачените съдове и
ни дава информация (интуиция). Необходимо е да се отпуснем, да игнорираме мислите и да приемем
преливането от Цялото в празнотата на безсмислието си…
Кой съм аз в действителност? Нещото и неговата противоположност, защото едното не съществу-
ва без другото. Няма как да съм едното, ако липсва другото.
Аз съм Цялото – съвкупност от скачените съдове на знание и незнание с канал между тях,
по който тече енергията на проявената невъзникнала още вероятност на проявлението…
Когато вярваме в информационното поле, вярваме в Източника на енергия, който сме самите ние.
Притча за опита
Попитали когиталист за тайната на успеха и щастието. Той отговорил, че всичко е въпрос на пра-
вилни решения.
- А коя е тайната за правилните решения?
- Опитът…
- И какво е методиката, хитростта за трупане на опит?
- Поредица от неправилни решения – въздъхнал когиталистът…
Материята
Когиталността е глобалната перспектива на „Всичко, което Е”. Тогава онова, което наричаме Цяло,
Вселенски ум, информационен Потенциал, Божествено съзнание, Творец, Източник, Универсален раз-
ум и т.н. представлява само единия аспект на когиталността. Проявлението, мултивселените, материята
и антиматерията са другият аспект, като едното прелива в другото в един безкраен цялостен кръговрат,
без начало и без край. Приемането, че тези два аспекта преливат един в друг симетрично около дадена
точка, е също ограничено. За да е изпълнена глобалността, е редно да съществува както симетрията,
ivomir 221
така и асиметрията. Тук се появява елементът, който съчетава всички тези

характеристики – бутилката на Клайн. Тя представлява двумерна повърх-
ност, която всъщност има обемно триизмерно проявление; съдържа в себе
си симетричността и асиметричността на преливането в себе си в безкраен
кръговрат. Ойлеровата характеристика на бутилката на Клайн е нула. Така
потенциалът, проявлението, симетрията, асиметрията, фракталната холог-
рамна структура се събират в едно. Всяко проявление прелива в когитал-
ността и самата когиталност е, което и да е проявление. Няма отделяне на
едното от другото, едното прелива в другото: бог е в нас и ние сме в него;
съществуването е мислене и мисленето е съществуване. Най-голямата греш-
ка, която допускаме, е, че отделяме себе си от Цялото. А ние сме Цялото.
„Като човек, който е посветил целия си живот на най-чистата наука, мога
да ви кажа като резултат от моите изследвания следното: Не съществува
такова нещо като Материя. Цялата материя произлиза и съществува един-
ствено чрез силата, която кара частицата на атома да вибрира и държи в
този конкретен момент цялостността на слънчевата система на атома.
Ние трябва да приемем, че зад тази сила съществува един съзнателен и интелигентен ум.“ Макс Планк
От тази гледна точка понятията добро и зло придобиват напълно различно качество и предизвик-
ват напълно различно преживяване. Когиталността е енерго-информационно поле, което не предо-
пределя положителен или отрицателен смисъл. И колкото повече се разгръща познанието, толкова
повече се признават и усещат както положителното, така и отрицателното. Обстоятелствата и съби-
тията, съществуването... изобщо не са натоварени с какъвто и да е смисъл. Ние сме тези, които при-
дават смисъл на всичко това, оценяват, сравняват, съпоставят и категоризират съобразно посоката
на собственото си развитие. Когато се придобие една по-глобална гледна точка, се вижда много по-
добре самото Творение и се осъзнава взаимодействието между отрицателно и положително. Това не

означава, че се преживяват нещата, които се наблюдават в отрицателен смисъл, но се открива повече
от тяхното съществуване. Когато се сливате в своята версия на „Всичко, което е”, не е възможно да
се заглуши и отрече целостта на когиталността. Тя е едно цяло и докато се разгръща реалността чрез
положителните и отрицателни енергии, се осъзнава Творението – то не е просто една дуалност и по-
лярност, а триединство, защото винаги преминава през центъра. Този център е точка на равновесие
ivomir 223
между двете крайни гледни точки. Така се формира трета перспектива - тази на триединството, която
дава възможност на положителното и отрицателното да съществуват в състояние на равновесие. Това
позволява неутрално да се наблюдават тези две страни, а след това активно да се избере какво точно
да се преживее. Така се дава право на всяко нещо да има право. Има голяма разлика между това да се
формира една морална оценка и да се предпочете нещо като отражение на енергийната структура,
като честота, вибрация, зависима от естествената природа на околната среда. Затова не отричайте не-
щата, които не желаете. Дайте право за съществуване на всички аспекти, на което и да е отражение на
Творението. Без едната страна, другата не би могла да съществува. Творението е редно да се приема
като цяло… В рамките на Съществуването има нещо, което можем да наречем просто Един-Е-Ние. То
е Всичко и е хомогенно, синхронно цяло. Точно поради тази причина когиталността няма отражение
и не може да се сравни с каквото и да било друго. Цялото няма абсолютно никакво преживяване на
себе си и няма никакво самосъзнание. То Е това, което Е. Но има аспект на Един-Е-Ние-то, който е
„Всичко, което е”, и това е аспектът, в който Цялото осъзнава себе си като Един-Е-Ние. Осъзнава себе
си като Всичко, което съществува, като проявление. Когиталността няма самосъзнание - проявление-
то осъзнава, че е „Всичко, което Е”. Когиталността е непроявен потенциал, концентриран в пресе-
чната нулева точка, а проявлението е реализацията на този потенциал, проявяващ се като безкрайни
вероятности на Творението.
Осъзнаването на когиталността като „Всичко, което е” изисква сравнение с нейната противопо-
ложност. От една страна е нужно наличие на отражение - на това, което тя не е, за да може да опознае
себе си чрез противопоставяне. Това като първо. От друга страна тя е нещо интегриращо, колективно,
привличащо, свързващо и свиващо като глобално енерго-информационно поле. Затова е необходимо
да се разгледа и отражението, където тя е разделяща, откъсваща, отблъскваща, разширяващата се. Тази
втора отражателна функция нека да наречем полярност.
Първото разпознаване е и първото отделяне - първото отражение в самото огледало на Съществу-
ването. Тъй като всички форми на мисловност са автономни и всяко нещо притежава самосъзнание,
то и всяко отражение притежава такова. Нещо, съставено от съзнанието на самото Съществуване.
Така първото ниво на самосъзнание, което „Всичко, което е” притежава, е идеята, че тя - когиталност-
та, е балансирано състояние на Всичко, което включва полярностите на двете отражения, плюс симе-
тричност и асиметричност на тези отражения и полярности, както и равновесната точка между тях.
Така когиталността се явява балансираната перспектива на всичко това. Тя е видимото и невидимото,
с техните полярности, симетричност и асиметричност, като едно единство на противоположности.
Посоченото единство има пряка аналогия с идеята на символа ин-ян. Ин-ян изразява идеята за
полярности със своите тъмна и светла страни, които имат портал за преливане на едното в другото.
Независимо от вибрацията, на която трептим, винаги имаме свободата да изберем да преминем от
другата страна. В този план Луцифер е „дявол”, чието име означава „светлотворец” - „този, който тво-
ри светлина”. Иначе казано, когато разпознаем рефлективната страна на когиталността, сме успели да
предизвикаме себе си и да се приемем. Огледалното отражение прави възможно лесно да се видим,
огледаме и в близък и в далечен план, да се поддадем на голям възторг и на голям страх. Неутралното,
балансирано положение е ключът – мястото, откъдето идваме и можем да преживяваме своите проек-
ции в едновремие. Съществува едно условие – да излезем от баланса, за да го видим и разгледаме като
положителни и отрицателни отражения, при това в техните полярности, които пък имат симетричен
и асиметричен план. Тоест, нарушаването на баланса води до осъзнаването му. Ако се фиксираме вър-
ху едно от отраженията, ще преживяваме и изследваме само него. Така преживяванията отговарят на
това, върху което се фокусираме, което приемаме за вярно, което е и собствен избор. И докато не се
отделим от една система, не е възможно да я опознаем. Въпреки че разбираме полярността на поло-
винката, върху която сме се фокусирали, „забравяме” да разглеждаме другата половинка. А системите
от вярвания/убеждения, които градим, се самоподдържат и правят така, че всяко противно убежде-
ние да изглежда невъзможно. Потопени в „положителна“ енергия, имате силни преживявания на реал-
ivomir 225
ност и природа, и на същества, и на съзнание, които отразяват истината на идеята за „положителната

страна“ на Творението и на „Всичко, което е”. Но ако работим с „отрицателни“ вярвания/убеждения,
получаваме също толкова силни усещания и преживявания на тази действителност. В същото време
единственото, с което директно се борави, са отраженията на изборите в себе си. Тези проекции про-
излизат от фокуса върху крайностите.
Проявявайки свободата на избор, откриваме и красотата и недостатъците на крайностите в техните
полярности. Така нараства възможността да осъзнаем равновесието, което преживява „Всичко, което
е”. Синхронизирането с тази енергия на „Всичко, което е” винаги дава шанс за избор - вибрация, в която
да се потопим, изхождайки от равновесието. Без отричане (даваме право за съществуване на всичко,
което и да е) се проявява способността и силата, която притежаваме - да изберем с осъзнаване…
Така Единното съзнание на Творението съществува чрез всички форми и проявления. Те сами
по себе си са автономни и имат свое право на
избор. Всичко е право на избор на самите про-
явления. Вибрацията на съществуване е винаги
въпрос на избор. Пламъкът на една свещ се виж-
да лесно, когато е заобиколен от тъмнина. Свет-
лината създава сенки и напомня за тъмнината.
Подобно на символа ин/ян, всичко се движи и
върти, и създава цикли и кръговрати, преживя-
вания и полярности, за да създаде отново цикъл
на полярности... и така непрекъснато се преми-
нава през разгръщане и свиване, което позво-
лява преоткриване на себе си отново, отново,
отново и отново. Балансираното състояние
позволява избор и проява на правото на свободна воля. По този начин се единявате, сливате с Тво-
рението, като избирате да изразите уникален аспект. Не сте просто проявление, а самото Творение в
собствен избор…
Още през 1949 г. изследователите Енрико Ферми, Паста и Улам изучават нелинейните системи -
системи за колебания, вибрации, чиито свойства зависят от процесите, които протичат в тях. Тези
системи при определени условия се държат необичайно. Проучванията показват, че при определено
въздействие, информация се съхранявала в тях дълго време. Типичен пример за това е ДНК молеку-
лата, пазеща информационната памет на организма. Търсейки отговори на въпроса как се запазва
информацията с такъв обем в една молекула, учените стигат до загадъчните солитони.
Солитоните са структурни устойчиви вълни, намираща се в нелинейни системи. Тези вълни се дър-
жат като разумни същества. С помощта на специални инструменти учените са в състояние да просле-
дят пътя на тези вълни във веригата на ДНК. Преминавайки през веригата на ДНК, вълната напълно
разчита информацията. Това може да се сравни с четене на отворена книга, само че стотици пъти по-
точно. Но защо солитоните се държат така и кой им дава такава команда?
Учените продължават изследванията си в математическия институт на РАН (Руска академия на на-
уките). Те опитват да въздействат на солитоните с човешка реч, записана на информационен носител.
Под влияние на думите солитоните направо оживяват. Изследователите изпращат вълни към житни
зърна, облъчени с такава радиация, при която нишките на ДНК се прекъсват и стават нежизнеспособ-
ни. След въздействие с излъчените солитони, пшеничните семена покълват. Изследванията потвърж-
дават възстановяване на ДНК-нишките, разрушени от радиацията. Това означава, че човешка реч вър-
ху солитон съживява мъртви клетки. Тези резултати са потвърдени многократно и от други страни
- Великобритания, Франция и САЩ. Разработена е специална програма, при която човешка реч се
трансформира в честотни вибрации и се наслагва върху солитони, с които се въздейства върху ДНК
на растения. В резултат се ускоряват растежът и качеството на растенията. Проведени с животни екс-
ivomir 227
перименти пък показват подобряване на кръвното налягане, нормализиране на пулса и подобряване

на телесните показатели. Това доказва значимостта на мисълта и чувствата при проява на избор. Така
се потвърждава способността да влияем и творим света и околната среда. По този начин кодираме и
прекодираме и себе си и Всичко, което Е - човешките мисли създават и унищожават. Изборът е това,
което предопределя тяхната функция. Това е посоката, в зависимост от която човек (пък и което и да
е проявление) или ще твори, или ще въздейства отрицателно върху другите, околната среда и себе си.
Въпрос на тренировки е този избор да се прави осъзнато. Създаден като навик, чрез осъзнат избор
всяко проявление се превръща в Творец – Източник на Всичко, което Е!
ЧАСТ III
Аз съм... и Животът...
ivomir 229
ПРИЕМАНЕ И ПАРАДОКСЪТ НА ЖЕЛАНИЯТА В ЖИВОТА

Истината минава през три фази - първо я смятат за абсурд,
после ѝ се пречи, бива спирана, а накрая е приета като нещо очевидно.
Шопенхауер
Ако до този момент сме се питали кои сме и откъде идваме, то сега за първи път в историята на чо-
вечеството имаме отговори. Множество парченца от пъзела, събирани през вековете, изграждат сега
ясната картина на една стройна и подредена логически схема – всичко е мисловност и от нея идваме.
Днес философия, езотерика и наука си подават ръка и всяко ново откритие ни изумява ежедневно с
това, че всичко е едно… и всичко е мислещо! С мисловността си творим и претворяваме света - с всеки
избор, във всеки миг. Тогава остава само един въпрос – ЗАЩО сме тук? Търсим мисията си, призва-
нието, пробваме всякакви варианти… или не пробваме... А през цялото време отговорът стои пред
очите ни – тук сме, за да изпитаме щастие. То - щастието, е смисълът на живота! Винаги, когато стане
въпрос за щастие, разсъжденията започват с необходимостта от вяра. За илюстрация на това - за каква
вяра става въпрос, да си припомним една притча:
Персийски шах, който много харесал изобретената игра шахмат, повикал откривателя и го попитал:
- Каква награда ще поискаш за чудесната игра?
Ученият отвърнал, че не желае нито злато, нито някакви облаги, а само зрънце жито на първото квад-
ратче на шахматната дъска, две - на второто, четири - на третото и така нататък. Ако обаче се по-
ставят зрънца по този начин, се стига до експоненциално (степенно) нарастване или комбинаторен взрив.
(2 на степен 63 е равно на около десет милиарда килотона зърно!)
Зрънцето жито е съществуваща паралелна реалност – етап или идея в живота ни. Желанието да
останем в играта удвоява залога. Геометричната прогресия на всяка възможна реалност се разраства и
накрая стигаме до комбинаторния взрив, в който безкрайно много вероятни комбинации съществуват
в един миг - Тук и Сега.
Коя от тези комбинации и паралелности е вярната?

Всичките… Всеки път е верният път. И води към Цялото, към Когиталността, към Всичко, което
Е… За да се прояви отново като експоненциално нарастване на съществуващия вече комбинаторен
взрив от възможни реалности. Така затваря кръговрата на вечността. Важното в случая е да се осъз-
наят принципите на този процес. Тръгне ли по пътя си веднъж, всяка пешка „израства“ до цар. Всяка
възможност е правилната. Тя е онази реалност, която съществува вече, но очаква да бъде почувствана.
Това изживяване твори нов ход върху съществуващата, изградена от самите нас игра. Така прежи-
вяваме с пълна отдаденост сътвореното от самите себе си. Отдаденост, която наричаме вяра. И тук
сентенцията „Повярвай, за да видиш“ важи с пълна сила. Не виждаме реалността, за да я преживеем, а
вярваме в съществуването ѝ, с което я проявяваме, за да я живеем.
Разбирате ли парадокса тук? Проявяваме нещо и живеем н него, за да разберем и преживеем проя-
веното. Творим и преживяваме Творението. Нещата, които наистина са необходими в Творението, се
проявяват винаги точно тогава и там, където и когато е нужно. Ако живеете в собственото си прояв-
ление с желание и вдъхновение, всичко, което е нужно, се проявява, а нещата, които не се проявяват,
са тези, от които не се нуждаете. Абсолютно всички възможности, като потенциал в Източника, са
налични. Както се казва в квантовата физика, всички вероятности съществуват едновременно и са
еднакво възможни. Ние сме тези, които определят коя от тези вероятни възможности ще бъде про-
явена. По принцип тя съществува, а нашият избор и практически действия я правят реална, видима.
Всяка вероятност, всяка възможност е неизменна част от потенциала на Цялото, от цялостната енер-
гия, от цялостната вибрационна честота, т.е. самите възможности са вече ФАКТ, но като вероятност.
Проявление не означава докарване или преместване на нещо от едно място на друго. Проявлението
е про-явявам – нещо невидимо да стане видимо за всички. То не е чудо, не е създаване на материя от
друга такава, не е манипулиране на обстоятелства или събития, не е подреждане на свят. Проявле-
нието е предизвикателството дадена възможност да се „яви“. Тази вероятност, която е предизвикана
ivomir 231
от желание или намерение (всъщност това е избор), започва да трепти в Потенциала с определена
вибрация. Това е движение, което предизвиква отделяне на енергия. Отделената енергия съдържа чес-
тотата, която е предизвикана от даденото желание, дадения избор, тоест отделената енергия трепти
на фиксираната честота на избора. Тази честота се явява честотен филтър за поле, което същото време
е и защита на точно тази честотна вибрация.
Това простичко може да се обясни с електрическа крушка. Тя свети в бяло, когато стъклото е прозрач-
но. Ако стъклото е зелено, тя ще свети в зелено за околната среда. Това не означава, че самата крушка
свети в зелено. Тя продължава да свети в бяло, но филтъра, който сме сложили към околния свят е зелен.
Ако крушката не свети (това означава да я наблюдаваме чрез външен източник), ние ще я виждаме зелена,
защото тя (стъклото) ще отразява само зеленото, а останалите цветове, ще бъдат погълнати.
Забележка: светлинният филтър маже да е различен по отношение на излъчване и отразяване, въпреки
че източникът може да е един и същ.
На практика протонното поле (защитна енергия, която задържа светлината в определено простран-
ство) се явява пазещо филтъра на избора (който е направен и не е познат, докато не е направен), което
от своя страна създава илюзията за материя и материалност. То отблъсква всички честоти, освен тази,
която защитава (когато става дума за външни източници). Тогава самото протонно поле (като при све-
тещата крушка, но наопаки) пък ще пропуска за излъчване всички останали честоти, освен тази, която
защитава. Така това поле от една страна остава невидимо за излъчващия. От друга страна то пропуска
за излъчване всички останали честоти и те „активират“ защитите на околното потенциално простран-
ство, като по този начин създават среда или казано иначе - „свят“. Тези вълни, които се излъчват от
проявленията, наричаме жизнена енергия или прана. Това се потвърждава от факта, че един електрон
се превръща от вълна в частица единствено и само тогава, когато го наблюдаваме...
За учените не е тайна, че всичко, включително и неживите предмети, притежават енергийно поле.
Това е доказано от д-р Коротков чрез т. нар. „кирлианова фотография“. Тази технология заснема енер-
гийното поле, което излъчва произволен обект. Тоест, щом нещо е проявено, то има и защита (мате-
рия) и едновременно с това излъчва. Искрящата светлината, която се излъчва, е точно тази протонна
енергия – енергията, която дава живот – от там и жизнена енергия (прана, ки, чи, ци). Когато го-
ворят за светене на „жива” материя, учените са нарекли това явление „биофотонно излъчване“. Силата
на светлината, излъчвана от биофотоните е около 10 пъти по-слаба от дневната светлина. Биофизикът
Фриц Алберт Поп разработва уред за регистрация на това излъчване и установява, че и ДНК излъчва
фотони на различна честота (сега науката е още по-напред - руски учени доказаха, че ДНК притежава лу-
минисценция, а плазмата при криогенно охлаждане образува структури и форми на ДНК*). По аналоги-
чен начин всяко проявление изгражда система и перфектна комуникация чрез вълни, които предават
защитена с протонно поле (индивидуална) информация. Това излъчване притежава уникални кохе-
рентни свойства и когато се смесват честотите на индивидуалното поле с друго, което не е в синхрон с
индивидуалното и околната среда, се нарушава кохерентността на биофотоните и се намалява тяхната
способност да предават информация. Отношението ни към средата (емоции), мислите, гласовите ви-
брации и сетивността също влияят на кохерентността.
Ние идваме от светлината, където светлината дойде от себе си.
Тя почива, появявайки се в техния образ. (Думи на Исус, Евангелие на Тома)
* Руски учени направиха експеримент, при който поставиха плазмени кристали във вакуум. Този опит се извършва в орби-
талната станция „Мир”, а плазмата се задържа в специален „съд” (черна бъчва), който може да се отворя към вакуумното
пространство. Поведението на плазмата
е като на „разумно същество”. В условия-
та на гравитация се наблюдава създаване
на триизмерни обемни структури и спи-
раловидно завихряне – модел на създаване
на галактиката. При отваряне на шлюза,
при свръхбързо охлаждане до температура,
близка до абсолютната нула, плазмата об-
разува структурата и формата на ДНК.
ivomir 233
Всяка „материя“ съдържа протонно защитно поле. Когато наблюдаваме нещо, ние излъчваме вълно-
ви протонни емисии, съдържащи тази защита. Всяка вълна, взаимодействаща с това поле, с тези еми-
сии, поражда явлението дифракция, което обръща с „хастара наопаки“ вълните в Потенциала. И „неви-
димото трептене“ (съдържащо непроявена, неактивирана защита) в Потенциала, се превръща в защита,
съдържаща в себе си вълната-информация (тя почива, появявайки се в техния образ). По този начин вся-
ко защитно поле, излъчено в определен вълнови потенциал, предизвиква проявата на защитното поле
на потенциала (материализация). Всеки поглед, всяка емоция, всяка практическа крачка в определена
посока е мощно излъчване на протонните полета в съществуващия общ потенциал на Цялото. Това
предизвиква проява на защитните полета на този потенциал – появява се свят. Веднъж приели този
свят за съществуващ, а не за създаван, ние започваме да го отразяваме, докато го създаваме. Това е като
радар за засичане на „материя“ – излъчваме протонно поле (жизнена енергия, прана, ки, чи, ци), кое-
то започва да вибрира в потенциала на
Цялото, където се „отразява“ в защит-
ното поле на този вълнови потенциал
и се връща обратно. Самото достигане
до защитния потенциал активира за-
щитата на този потенциал и ние прие-
маме, че тази „материя“ е вече същест-
вуваща. До нас достига отразеният
лъч, който самите ние сме изпратили,
честотно променен в съответствие със
защитното поле на потенциала. Рецеп-
торите ни възприемат отразения вече
лъч, т.е. факта, че там някъде (накъдето
сме насочили защитното си поле) материята е вече съществуваща. Забравили, че сме го създали, в нас
остава илюзията, че живеем в проявен априори свят и започваме интензивно да се защитаваме от него.
Излъчената от вас вибрационна честота на защитното поле предизвиква трептене на Потенциала в
точно тази честота, която вие сте излъчили. Така „виждате“ онова, което преди това не е било видимо.
Щом вибрирате с неговата честота, то става видимо за вас и се нарича проявление или материали-
зация. Всичко това винаги е съществувало като енергия, но тя остава невидима, ако не трептите на
нейните честоти. Всъщност, тъй като вие сте самия Потенциал, всички честотни характеристики са
налични във вас, но изборът е този, който определя честотния диапазон, който приемате за видим.
За да стане по-ясно, можем да разгледаме енергийния потенциал такъв, какъвто е. В него се съдържат
всички възможни честоти, а видимият спектър за ограниченото поле, което ние сме избрали, е една
мултимилиардна част от тези честоти. Така, потопени в средата на видимия спектър, ние виждаме
само онова, което е в този честотен диапазон. Всичко останало остава невидимо (рентгенови лъчи,
инфрачервени, радио честоти и т.н. и т.н.). Тогава от диапазона на честотната характеристика, коя-
то всеки е приел да притежава, се определят „видимите“ за него неща. При определени настройки
всеки може да вижда всичко и това зависи единствено от избора му да разшири или свие честотния
диапазон (ЗК). Задълбоченото разбиране на този принцип е, че всъщност не е необходимо да молиш
за каквото и да е, който и каквото и да е (ти притежаваш всички честоти). Тъй като съдържаш всичко,
нещата не ти се дават, а ти вземаш от себе си онова, което желаеш да получиш, т.е. правиш избори и
ги реализираш след това с пълна отдаденост. Всъщност става дума за това, че излъчваш индивидуална
вибрация, уникална за всеки, която отразява точно онова, което е в съответствие с тази честота и се
проявява съгласно избора ти. Ако остане невидимо (например успехът, вниманието или щастието),
това е защото този честотен диапазон не е допуснат, не е приет в твоите вибрации и трептения. Ние
непрекъснато свиваме и разширяваме честотния си диапазон (ЗК). Затова възприемаме едни и същи
събития и обстоятелства в различни моменти по коренно различен начин. Ако търсиш дадено състоя-
ivomir 235
ние, но желаеш да го постигнеш на всяка цена или си се вкопчил в него като удавник за сламка, то от-
ново няма да има резултат. Причината е, че в този момент сработва осмият принцип на когиталността:
стремежът към, каквото и да е…, „елиминира“ същото това, каквото и да е… наполовина
и единствено тяхното сливане дава пълнота, цялостност и съвършенство.
Ние творим себе си и всичко около себе и притежаваме естествената проявителна сила на Източ-
ника. Ние сме тези, които творим собствените си паралелни реалности и всичко, проявено в тях. Това
се отнася за всички и всичко, което Е. Всеки е уникален. Толкова, колкото всички останали… Следо-
вателно, ако приемеш осъзнато, че щом нещо не се проявява точно сега (не го виждаш), то за това има
причина. Ти самият не си настроен да го получиш. Самоуспокоението „Не му е дошло времето“ или
„Не съм готов“ е крайно и грешно. То води до мързел и прехвърляне на отговорността. Всъщност това
не е приемане, а примирение, че нищо не зависи от теб. Може ли нещата да не зависят от теб, ако ти
си всичко, което Е? Нещата се появяват винаги тогава, когато си готов за избор. Ако не съществуваха
като възможности за проявление в Потенциала такива, каквито си ги представяш, би ли могъл изоб-
що да се сетиш за тях? Възможно ли е да проявиш реалност, която не си пожелал, или обратното – да
пожелаеш нещо, която вече не съществува като реалност? „Всичко е възможно“ не е клише, а истина,
в която всичко зависи от избора, който ще направиш – да бъде или да не бъде… това, което желаеш.
Ако все още не виждаш желаното, то значи не вибрираш на честотата, която да „допуска“ собственото
ти виждане или най-малко – пълноценното изживяване на желаното.
Нужно е да предизвикаш себе си да натрупаш повече житейски опит за кратко време (повече опит-
ност за неща, които досега са били непознати), за да достигнеш до онова разширяване на честотния
диапазон, при което си напълно в състояние да приемеш и оползотвориш съответното проявление,
събитие, обстоятелство. Всичко зависи от теб – от това колко често се изправяш срещу неудобните,
нехаресвани и „неприятни” за теб преживявания.
Общото мислене и отразяване на създадената от всяка индивидуалност реалност се преплитат и
пресичат непрекъснато, като реализират и определени взаимодействия помежду си. Съвпаденията

при еднопосочни емоции (отражения) и мисли на група проявления (излъчвания) водят до създаване
на проявление, породено от тази група индивидуалности. Това проявление притежава самостоятел-
но съществуване и е защита на тази колективна мисловна еднопосочност. Всъщност това е автоном-
на психична същност, която на свой ред е способна да взаимодейства и влияе върху създателите си
и тяхната околна среда. Тази същност притежава временно концентриран волеви заряд (докато са
еднопосочни мислите и емоциите на отделните индивидуалности) и еквивалент на съзнателност. Тя
е енергийно-информационна структура, запазваща състоянието на колективното. На някои места я
наричат егрегор (от древногръцки ἐγρήγοροι - страж, пазител), а на други - колективно несъзнавано.
Обвързаността между индивидуалността и новосъздадената същност е доста гъвкава. От една страна
това е проявление на „колективен групов ум“, създаден от индивидуалности. Но индивидуалността обу-
славя и уникалност, тоест „разграничаване от масовото мислене”. Ако човек се съгласи да играе на шах,
той приема да използва определена дъска и да спазва определени правила. Приема и да използва дадени
елементи за фигури, които се явяват част от играта. Те може да са всякакви, стига лицето, с което ще
се играе, да се съгласи на това – даден предмет е да царица, друг да е цар, трети - кон и т.н. Приемат се
общите правила на колективното, но всеки играе с каквото и както желае. Така животът в обществото е
стандартна дъска на приети от всички правила, но съществува променлива вариативност да се играе с
фигури, базиращи се на индивидуален опит и натрупана филтрация. Тук идва неразбирането за Цялото
и индивидуалното - една фигура ли е всеки индивид или цялата игра? Всъщност всеки е винаги всичко - и
играчът, и фигурата, с която играе във всеки момент, и дъската, и правилата, които сам определя.
Всичко е енергия - вълнова комбинация между логика и когиталност, между филтрация и информация,
между черното и бялото. Едно море, носещо лодките на Любовта и Живота. Веднъж на гребена, а в след-
ващия миг загледани във върховете, Животът и Любовта са винаги в играта. Игра на шах с осем основни
принципа и безкраен брой комбинации и ходове, редуващи се ту в черното, ту в бялото. 8 х 8. Безкрайност
ivomir 237
по безкрайност. Приели правилата на егрегора, с принципите от вечността и неизброимите ходове на

логиката, тази игра се превръща в куб - триизмерна безкрайност, в която самите ние периодично раз-
местваме местата на квадратчетата като при куб на Рубик. Всяка наша мисъл променя и проявява
уникална и единствена нова комбинация и сме просто късметлии, че не ни се налага да мислим за това...
С любов творим играта живот, в която... всяка пешка всъщност е цар!
Когиталността и проявлението са Един-Е-Ние-то, което формира, форматира и изгражда Всич-
ко, което Е. Играта поединично е невъзможна. Ако се играе само с логиката, информацията от ко-
гиталността липсва и не се твори новото, няма потенциал... Самият потенциал е Съществуващото
Цяло, което има пълната информация, но само по Себе си не я проявява. Проявление и Потенциал
са винаги в единение, в комбинативно взаимодействие. Затова, ако си позволите да получавате ин-
формация от когиталността, тогава шахматната фигура, която сте самите вие, се придвижва по
дъската много по-умело и успешно и с доста повече информация. Можете да гледате и глобално,
и от позицията на фигурата на дъската, както и да усетите как се чувства дъската, докато се играе
на нея. Така сте и играчът, и фигурата, с която играете, и дъската, и глобалният поглед на Цялото.
Тогава тази гъвкавост на връзката индивидуалност-цяло е правопропорционална към всичко, кое-
то се случва около вас. Нещата, които истински ви радват, са пътеката, по която е нужно да вървите.
Това е всъщност люботворящото послание от когиталността – наричаме я страст, любов, творчест-
во, намерение, хъс, ентусиазъм. Когато работите в такава среда, вие се чувствате щастливи. Това е
уникалната комуникация между вас и когиталността. В тези моменти работите в синхрон, съвмест-
но. Самата когиталност разбира, че вие сте готови за още и още, докато животът се превърне в екзал-
тирана експлозия от осъзнато пожелани синхронности. Тоест, взаимодействието индивидуалност-
цяло е гъвкавата синхронизация между глобалната мисловност и автентичната ви индивидуалност.
И дори обществото да не вярва, че нещо е възможно, с пълна отдаденост към, на и за всичко оста-
нало, както и към, на и за себе си, то може да бъде постигнато. Щом сте и без очаквания, ще сте и без
претенции и настояване за някакъв конкретен краен резултат. Не бихте определяли и начина, по който
това да стане... Отдавате се на възможностите на Потенциала по начин, по който да горите и да се сти-
мулирате в тази люботворяща енергия. Вие сте всичко и притежавате всички възможни вероятности и
честоти. Това състояние, задържано дълго време, ви прави по-приемащи към непознатото и нестандарт-
ното. Тогава невидимото става за вас видимо, несъществуващото се превръща в съществуващо, а невъз-
можното се проявява като реалност… И тази реалност става много по-податлива, по-гъвкава... и тогава
проглеждате през истинската ѝ същност – един сън, една проекция, една идея, която идва от самите вас.
Тялото (формата) се явява пространствено-времева илюзорна рамка за възприемане на преживяването.
Чрез това ограничително протонно поле, наречено форма, вие фокусирате своята енергия така, че да
имате преживяване на самото пространство-време и да преоткривате себе си като енергия в друга перс-
пектива. По този начин срещате нови и нови предизвикателства, които да ви помогнат да научите повече
кои сте. Преоткривате себе си от нова гледна точка. Вярата в когиталността (в Себе си, в Източника, в
Потенциала) е ключът. Тя е тази, която ви позволява да преодолеете колективната зависимост към илю-
зорната физическа реалност. Когато посоката е към изследване на енергията около вас (околен свят), вие
осъзнавате, че реалността е сън, илюзия, и колкото по-осъзнати ставате в този сън, толкова по-осъзнато
материализирате всичко в него, щом то се съотнася хармонично към реалността, която сте избрали.
За това е нужно да имате идеи, желания и стремеж. Нужно е да приемете процеса на собственото си
изследване като вътрешна същност и природа, която ви подтиква да питате непрестанно себе си „Сега,
в този момент, честен ли съм?“. И тук отново се появява въпросът за честността – дали не маскираме по
уникално „качествен“ начин своя мързел, негодувание и егоцентризъм под формата на вдъхновено жела-
ние да се отдадем с любов, нежност и добро отношение към другите? Дали не лъжем (себе си) в избора
на посока? Ако има дори едно нещо, което отхвърляме; едно нещо, което ни дразни; едно нещо, от което
се страхуваме… тогава истинска ли е посоката ни на отдаденост? Мнозина са тези, които не са честни,
че не са честни… Всъщност не можете да излъжете себе си - Източника. Повечето се самозалъгват, че
ivomir 239
правят нещата с отдаденост, а в действителност търсят сигурност, базираща се на страха от новото и

неизвестното. Те си мислят, че мислят в зоната на други вибрации, но трептят в честотния диапазон на
самосъжалението и жертвеността, вибрират единствено в зоната си на комфорт. Не е възможно да сте
напълно отдадени на нещо и да вибрирате, да мислите за недостиг и липси. Още повече, ако знаете, че
съдържате всичко! При творенето с Любов всичко трепти от благодарност и изобилие. Съществуват
всякакви варианти и версии, които дори (не) можете да си представите. Има безкраен брой паралелни
реалности, които съществуват точно Тук и Сега, едновременно - заедно с тази, която преживявате сега.
Пространство и време: Вие не променяте реалността около вас. Вие променяте вибрацията на
своята индивидуалност и „се премествате“ в друга паралелна реалност - планета Земя с всичко на нея,
което отразява в по-голяма степен вибрационната промяна, която сте извършили в себе си. Всъщност
приемате да трептите на други честоти, които определяте като преместване. Това е така, защото всич-
ко проявено трепти на уникална индивидуална честота. Следователно, в различни среди вие трептите
по различен начин. Например в позиция А трептите с 5 херца. Ако трептите с 5, 000000001 херца,
това означава, че средата не е същата, тоест има преместване. Това е и принципът на телепортацията...
Следователно вибрирането в Потенциала милиарди пъти в секунда създава илюзията за пространство
и успоредни реалности. Страничният ефект от това е придобиването на илюзия и за време. Всъщност
преживяването на време е движението на гледната точка през милиарди паралелни реалности, всяка от
които е малко по-различна от предишната. Тогава, каквато и да е вибрацията, в която сте, тя автома-
тично определя реалността, която проявявате и преживявате. Дори и да се съгласите с колективното
мислене, винаги можете да извлечете положителен ефект от ситуация, която някой друг преживява
като отрицателна. Дори всички да приемат като страдание дадено събитие, можете винаги да го пре-
откриете с… пълна отдаденост към, на и за себе си, както и към, на и за Всичко, което Е! Една екзал-
тирана експлозия от осъзнато пожелани мисловно-енергийни синхронности..., проявени в илюзорна
реалност, наречена Живот.
упражнение: Да видим „негативно в позитивното“ и „позитивно в негативното“.

Стъпка 1: Добре е това да приложим първоначално като „тренировка на сухо“. Да опишем кои от
нещата, които не ни допадат, всъщност могат да бъдат добри за останалите. По същия начин да дадем
противоположното на нещата, които ни харесват.
Стъпка 2: Да наблюдаваме себе си и да „тренираме“ същото това упражнение, но вече в реална
ситуация - по време на спор, в емоционално възбудено състояние и т.н. Ясно е, че за мнозина тази
втора стъпка ще се окаже изключително трудна. Поради тази причина препоръчваме, макар и „пост
фактум“(след събитието) да опишем „негативно в позитивното“ и „позитивно в негативното“ в по-
ведението на всички участници, включително и най-вече на своето. Идеята е да открием и анализи-
раме собствените си състояния, при които ние си мислим, че сме изразили себе си (защитили сме
дадена своя позиция, право или нещо, което смятаме за справедливо). Тази „позитивност“ е допринесла
за негативно преживяване на останалите участници в събитието (те са се разгневили, разсърдили,
ядосали, обадили или са се почувствали наранени). В същото време ние сме се почувствали важни, зна-
чими в собствените си очи, че сме успели да „удържим фронта“, т.е. ние сме изпитали задоволство от
това, че сме наранили някого.
Стъпка 3: Случаите и преживяванията от Стъпка 2 са често срещани в нашето ежедневие. Сега,
макар и мисловно, нека да разменим ролите - да си представим, че ние самите сме на мястото на раз-
гневените, обидени, разстроени участници, а някои от тях е на нашето място с цялото задоволство от
това, че е отстоял позицията си. Помислете и запишете как се чувствате на негово място, потопете се
максимално в тази „роля“ и я преживейте. Това е т. нар. принцип на огледалото - каквото излъчваме,
това и получаваме. Помислете и опишете дали си спомняте случаи, при които сте се почувствали ва-
жни и значими, но малко след това или на другия ден „ви се е върнало тъпкано“ в идентична ситуация,
при която обаче вие сте били на мястото на потърпевшия.
ivomir 241
По този начин можем да изследваме себе си и своето поведение не само към „живите“ обекти, а и
към „неживите“ (автомобил, компютър, електроуред и т.н.). Ще открием, че телефонът ни започва
да звъни, точно когато не желаем да отговаряме или говорим по дадена тема; компютърът започва да
прави проблеми, защото сме недоволни от него; автомобилът се чупи, поради наличието на вътрешни
съпротиви, злоба или негодувание.
Паралелни реалности и избори

Всичко съществува едновременно… Миналото и бъдещето всъщност съществуват тук и сега, в едно-
времие с настоящето. Така наречените минали и бъдещи животи също съществуват сега, в собствените
си честотни полета, наред с настоящето. Всичко е вероятни възможности на настоящето, които в този
момент не сме избрали или не сме фокусирани върху тях. Неизвестност, която още не сме познали и
изживели. Това не означава, че тези вероятни реалности не съществуват, а че просто функционират на
различни честоти, на които не сме настроени. Това упражнение помага да се настроим към тези различ-
ни честоти и по този начин да получим повече умения. Полезно е да се извлече информация от някоя
конкретна ера или успоредна реалност, защото така се учим да се фокусираме върху образи, които из-
глеждат немислими. Това позволява и разгръщане на сетивата, разширяване на зоната на комфорт (ЗК).
Тогава усещането за натрупаната опитност, логиката приема различните едновременно съществуващи
реалности. Така все повече се настройваме и на честотите на Източника, на Цялото, на Когиталността.
Преди всичко сме фокусирани върху конкретния си живот, конкретната си идентичност и въплъще-
ние. Но всичко в индивидуалната ни реалност е всъщност отражение на самите нас от една глобално-
различна гледна точка. Всичко в изградената от нас действителност е отражение на това, което излъчва-
ме. И макар околната среда да е от автономни холограми, реални сами за себе си, и в определен смисъл
различни, те са отражения на едно и също (Източника). Някои имат повече или по-малко съпостави-
мост, някои са пълна противоположност, но всички функционират като действителен израз на успо-
редни виртуални проявления. Те са съществуващи едновременно с идентичността, която вярвате, че
сте, и върху която сте фокусирани в даден момент, в конкретно въплъщение. Така паралелни реалности
съществуват даже в собствената ни времева рамка, в собствения ни живот и представляват отражения на
всички други хора. Това са наши отражения в реалности, съществуващи едновременно с нас тук и сега.
В това едновремие са вписани и миналите и бъдещите паралелни реалности. От линейната прос-
транствено-времева перспектива на индивидуалния кръговрат и честотно въплъщение считаме, че тези
ivomir 243
виртуални отражения и преживявания не се случват едновременно, но от перспективата на когитал-

ността (Цялото) те са също Тук и Сега. Няма различни времеви рамки, случили се отдавна или тепър-
ва предстоящи. В нулевата точка, в когиталността или Източника времето тече с безкрайна скорост и
на практика всичко се случва в един миг. Спомнете си теоремата на Бел (подробности в енциклопедия
Когиталност, Всичко, което Е): няма изолирани системи! Всяка частица е в мигновена връзка с
всяка друга частица… Така миналото и бъдещето са успоредни реалности вътре в нас и всички хора
от тези светове, подобно на различните хора от настоящето ниь също са наши отражения. Миналите
и бъдещите животи също притежават свои отражения в това, което считат за свои настоящи времеви
рамки, съпоставими в успоредни реалности за нас. Те функционират като отражения за тези наши
версии, които съществуват едновременно с техните и с които сме свързани. Лесно се стига до идеята,
че наши различни успоредни версии съществуват паралелно в „други времеви версии” на Земята, кои-
то приличат или не приличат на нищо, с което сме запознати. Но това са паралелни реалности, които
може да осъществим. Възможно е да имаме версия в паралелна реалност, която е направила избор,
различен от този, който сме направили ние спрямо дадено събитие. Така стигаме да извода, че ние сме
всеки друг… Всеки друг сме ние и всеки от нас е всеки друг. Тогава въпросът „Какво щеше да стане,
ако бях направил друго?” се обезсмисля, защото някой вече прави другото. И това е част от преживя-
ването в друга паралелна реалност. Клишето „всички сме едно” става реален факт. Идеята за други
животи, с които сме свързани в други светове и измерения, са паралелни реалности на настоящата ни
действителност. Тоест, имаме вероятни проявления, принадлежащи на чужди цивилизации, и версии
на самите нас, проявяващи се едновременно в когиталността… И сме свързани с тях... Всичко е едно
голямо малко цяло, свързано в единния кръговрат на еднаквости и различие…
В енергийния свят няма такива бариери, каквито съществуват във физическия свят. Протонните
бариери отпадат, когато навлизаш в нефизическата реалност. И тъй като там съществуват всички
честоти, действителността става прозрачен за енергийния. Ако говориш на същества от „отвъдното”
и даже ако мислиш за тях, те знаят това. Получават съобщенията и изпращат непрекъснато информа-
ция, но затворени в честотните си бариери, ние не подозираме, че тя идват от тях. Посланията могат
често да се появяват и като синхронни събития в живота. По-лесно е да се изпратят съобщения чрез
неща (наричаме ги табелки), които са пред очите ти, отколкото по друг начин. Проявленията се фо-
кусират върху материята – „око да види, ръка да пипне”. Така всеки от нас формира връзки и близки
отношения и всъщност никога не ги прекратява (всички сме едно Цяло), освен ако вземе такъв избор
или има преживяване за това, че прекъсването е направено. Навлизането в „отвъдното” е като събуж-
дане от сън и тогава се осъзнава точно какво представляваш. Всички тези същества са тук и сега през
цялото време, но холограмата не ги възприема, защото те са на различна честота от тази, на която са
настроени сетивата на който и да е индивид. Кратък откъс от ченълинг с Башар потвърждава това:
Башар: Тези, които обичаш, можеш видиш по най-различни начини, когато преминеш от физическия в
нефизическия свят и усещането ще е като от много ясен сън. Когато умреш, усещането е подобно. Тогава
осъзнаваш, че всички тези същества съществуват през всичкото време, но просто ти не ги възприемаш,
защото те са на различна честота от тази, на която са настроени сетивата ти. Когато преминеш в
нефизическия свят, нещата се виждат по-ясно, защото ще възприемеш приятели и семейство с честоти,
валидни за техния свят.
Участник: Последният път, когато разговарях с теб, ти ми каза, че имам 157 едновременно протичащи
живота.
Башар: Това бе тогава.
Участник: Питам се колко са те сега.
Башар: 142 ... 183 ... 194 ... 137. Всичко зависи от целта на съвместно осъществяваните контакти.
Участник: Значи зависи какъв вид реалност избирам във всеки следващ момент?
Башар: Да, защото когато ставаш нов човек, всеки нов човек осъществява различен брой връзки, които
са релевантни за този нов човек. Затова казваме, че когато ставаш нова личност, ти имаш и нова исто-
ivomir 245
рия, както и ново бъдеще. И ако знаеш това, и знаеш как да го използваш, ти можеш да преживееш голяма
трансформация, защото всяка трансформация и всяка промяна е тотална промяна. Ти обаче трябва да я
преживееш по този начин, да знаеш какво се случва. Намираш ли смисъл в това?
Участник: Да, прекрасно. Можеш ли да ми кажеш колко са женските и мъжките личности, с които
имам контакт в този момент?
Башар: В този момент? Или в този момент? Или в този момент? (смях в залата)
Участник: В настоящия момент.
Башар: О, в този, но той току-що премина. Защо ти трябва да знаеш?
Участник: Просто искам да си съставя една схема.
Башар: Да си съставиш схема? Схема на твоите въплъщения в успоредни реалности? Добре, отново:
зависи от това кой си във всеки отделен момент. В общия случай обаче, става дума за тебе като вероят-
ност, която се променя 30-40% от двете страни на 50/50. Твоите избори определят кой си ти в момента
и правопропорционално се променят и твоите въплъщения в паралелните реалности. С други думи, мисли
си за половина мъже и половина жени, с колебания от 20% в двете посоки от центъра. В зависимост от това
кой си ти като вероятност, какъв е изборът ти във всеки отделен момент, понякога може да са 60% мъже
и 40% жени или обратното...*
*Говори се за златно сечение (61,8 /38,2). При 50/50 имаме златно сечение с по 19,1% от двете половинки.
Люботворене - творене с Любов
Когато енергията се проявява, тя се „разделя” (в бутилка на Клайн) и се движи в противоположни
посоки. С други думи, обръща се с „хастара наопаки“ в резултат на дифракция. Преминавайки сама
през себе си и протонното поле, тя прелива отново в себе си. Този процес образува бутилката на
Клайн и осигурява безкрайния кръговрат на енергията. Двете части на бутилката са в равновесие и
преливат една в друга, като осигуряват положителна част с нейната противоположност, симетрич-
ност и асиметричност и т.н. При това, всяка от тези части има и своите полярности. Така при трепте-
не на тази енергия се формира холограма с протонно поле, която има илюзия за движение и преживя-
ване на това проявление като реалност. Когиталността (нулевата точка, Потенциалът, Цялото) остава
като „нефизическа” информация (дръжката на бутилката), за да отдава енерго-информационния си
потенциал на холограмата, която да Твори нови и нови вероятности във всеки миг при това проявле-
ние. Проявлението (холограмата) активира Потенциала на Източника като излъчва протонно поле,
съдържащо всички честоти, без неговата собствена (тя остава като индивидуална защита на хологра-
ivomir 247
мата). Това предизвиква активиране на протонните полета на всичко съществуващо, благодарение на

енерго-информационния потенциал на Източника. Така се получава Матрицата на реалността. Това
е мястото, където Източник и проявление люботворят (творят с Любов) съвместно и конструират
схемата на физическата реалност, която ще се прояви като физическа действителност на холограмата.
Протонното поле, благодарение на което се реализира тази схема, наречена Живот, се явява факто-
ра, без който тази реализация е невъзможна. Затова и протонната енергия се определя като жизнена
енергия (прана, ки, чи, ци и т.н.). Без потенциала на когиталността пък, нещата биха изглеждали като
осакатени копия, защото холограмата не би излязла от защитното си поле (зоната на комфорт). И два-
та „вятъра“ на енергията биха останали само „вятър работа“, ако не се единят в общата, едновременна
мощ на торнадо, наречено СВЯТ. Това важи за всички състояния, за всяко проявление...
Дотолкова, доколкото става дума за преливане (без значение как е „обърната“), преминаване ва един
и същ енерго-информационен поток, то става ясно, че това е и една и съща енергия, трептяща около
нулевото си състояние. Тоест, Източник и проявление са едно и също нещо...
Дори когато сте в състояние на сън, в определен смисъл се попада в Матрицата на реалността и ако
осъзнаете, че сънувате, вие всъщност може да използвате тези структури на единението на Източник
и проявление чрез Матрицата на реалността, за да пренаредите и реорганизирате собствената си фи-
зическата реалност, в която се връщате след събуждането. И колкото по-осъзнати сте в това състояние
на сън, толкова по добре можете да реорганизирате физическата действителност. Тогава е възмож-
но да се промени схемата на физическата реалност, за да е по-близка до честотите на Източника. В
състояние на осъзнат сън мозъкът работи на вибрации „сънувам“, но логиката те държи в състояние
„буден“, поради което на практика не спиш. Живееш в съня. И съня става реалност, която е напълно
осъзната. Колкото повече си в състояние „осъзнато сънуване“, толкова повече можеш да създаваш
физическа реалност, която е по-осъзната в осъзнатия сън. В един момент това елиминира различието
между двете състояния, докато те се слеят в обща реалност.
Излиза, че Всички реалности са реални. Всичко, което можем да си представим, е плод на реално
преживяване, защото е невъзможно някой да мисли отсъствие на съществуване. Нашите мисли са от-
ражение на действителността. Ако не съществува такава, е невъзможно да съществува и отражение.
Всяко нещо, което може да е мислено, притежава някакво реално съответствие някъде. Въпросът не е
дали дадено мислене е реално, а дали може да бъде прието. Свободната воля е тази, която решава дали
то е такова или не е. Защото ако една частица се движи с честота милиарди пъти в секунда около нуле-
вата точка, тя непрекъснато се премества в различни версии на Земята, за да създаде ефект, който се
определя като пространствено-времеви континуум. Тоест, всеки миг частицата се намира на различна
Земя с различна история. Всяка индивидуалност решава коя версия на Земята да преживее. Това се на-
рича избор. Ако дадена паралелна реалност не е в синхрон и в съответствие с индивидуалната честота
на частицата, тогава винаги има друга, която да съответства. Всяка версия е еднакво вероятна и вярна,
но индивидуалността (холограмата) си избира някоя, която да изследва. Няма грешна вероятност. Има
избор и преживяване на този избор. При тази честота на трептене на частицата съществуват безброй
версии на всяко нещо, което може да се избере като паралелна реалност. Реалността е тази, която е в
най-голямо съответствие с избраната от частицата вибрация. Самата честота на трептене е основана
на филтрите (убежденията), които си е създала съответната холограма. В същия миг обаче, останалите
вероятности също съществуват. Но се преживява онази, което е в съответствие с изборите, които са
направени. Това е причината тя да се усеща като единствена вероятност. Филтрите не позволяват да се
„види” друга. Всяка система от убеждения е структурирана така, че изключва възможността от същест-
вуването на нещо, което е в противоречие с нея. Докато не направиш избор да я промениш...
Когато се притежава способността да се забравя, всеки мисли, че няма връзка със Себе си (Източни-
ка). В същото време е свързан в неразривна, постоянна връзка. Всяко проявление получава информа-
ция от всички преживявания, които съответстват на избора му. Важно е да се осъзнае тази свързаност
на системите, а не да се изживяваме като жертви, отритнати от Бога. Когато знаем, че сме свързани
ivomir 249
като скачени съдове (бутилка на Клайн), то това предопределя и въз-

можностите, които ние решаваме или си разрешаваме по отношение
преживяването на тези връзки. Защото, ако знаем, че сме свързани
с Източника и приемем това като даденост, няма да се налага да се
„опитваме“ да се свържем с него. Няма да има безцелното лутане на
„не мога”. Опитите да се свържеш, докато си във връзка, е като да се
пробваш да запалиш електрическа крушка, която е постоянно вклю-
чена… Щом всичко съществува едновременно в действителността
тук и сега, то е ясно, че всичко и всички са свързани. Всичко е едно и
всичко се свежда до едно единствено нещо... от различни гледни точ-
ки. Една когиталност и различни проявления. Цялото е едно и е в по-
стоянна и неразривна връзка със себе си… Едно неразривно Цяло, в
един миг Тук и Сега. Различните моменти са илюзията на различните
гледни точки. Всяко различно нещо е привидно илюзорно различие,
преживяване на различие. От обемно-времева-механично-простран-
ствена гледна точка обаче съществува само едно Нещо – Нищото…
Темпорално-протонната двуполюсност на импулса (заряда енергия, отделен вследствие на движение-
то), „избит” с намерение от нулевата точка, води до определяне на моментен цикъл (мигът Тук и Сега
или кадър), което е една вероятност от паралелното ниво на съществуване. Миналото и бъдещето се
оказват резултантни вероятности на избора. Единственото „съществуване“, обаче е Тук и Сега. Кога-
то в даден миг правим избор, се предизвиква поредица от следващи „реалности“ (една от безкрайните
вероятности на избраната паралелна реалност), която активира Потенциала и се проявява. Ако си
представите една филмова лента, то кадрите в нея са нашите вероятни избори. Щом „фиксираме“ (из-
берем) даден кадър, мигновено, той се „разтегля“ в перпендикулярната на филмовата лента (кадъра)
посока, като създава вероятността за миналите и бъдещите събития на избраната от нас вероятност.
В когиталността няма пространство и време и там всички паралелни кадри или мигове съществуват
едновременно. Ние избираме единствено коя от всичките да се прояви. Притежавайки ограничена оп-
итност, сами лимитираме версиите и възможностите до определен „предвидим“ релативен резултат.
Така винаги оставаме в сферата на „предвидими стандартни“ избори, които не ни носят удовлетворе-
ние. Тръпката от откривателството (наричаме я щастие) е правопропорционална на отклонението от
стандартността. Ако изборът е „предвидимо стандартен“, отклонението от предвидимостта е също
малко и щастието е слабо. Ако проявим бъдеща вероятност, различна от възможните „предвидими
стандартни“ избори (около 95%), които дават вероятностно състояние от предвидим релативен ха-
рактер, се променя и миналото и бъдещето за същата тази паралелна плоскост на задаване на промяна-
та. С други думи, ако променим нещата Тук и Сега по нестандартен начин, се променят и паралелните
мигове (кадри) за целия затворен цикъл минало-настояще-бъдеще по същия нетрадиционен модел на
избора. Това ни кара да сме щастливи в тази „различност“. Промяната на честотните вибрации на сре-
дата предопределят и промяна на мисленето и формата на избиращия. Ставаме различни, променяме
мисленето си, което ни създава илюзията за „преместване“ в друга паралелна реалност...
При цялата тази последователност от избори, едно единствено нещо Е определящо - посоката.
Само посоката навън - към нестандартното и неизвестното - ни прави щастливи. Ако протонните
честоти задържат холограмата в зоната на комфорт, а филтрираните ни избори (като настройка, вслед-
ствие на опитността) концентрират енергията и я ускоряват, но в същото време спират информация-
та от когиталността, тогава оставаме неудовлетворени от тези избори. Разбира се, подобни състояния
притежават и своята положителна полярност. По този начин се „регулира“ поддържането на системите
да не навлизат неконтролирано в нови паралелности, а филтрите на ограничението да не позволяват
извършване на действия и избори, водещи до свръхглобални промени... Осигурява се „балансирана
различност“, определена от индивидуалните възможности, желания и избори, както на отделни про-
ivomir 251
явления, така и на цели групи или системи...

Честотните вибрации са определящи при преминаването в различни паралелни реалности. Феноме-
нологията, свързана с „пътуване във времето“, не е нещо повече от честотна промяна-преместване
в успоредна реалност, която съществува едновременно. Защото наистина няма такова нещо като пъту-
ване във времето, тъй като всичко съществува в мига Тук и Сега. Даже когато си мислиш, че отиваш в
своето минало, това не е твоето минало, а друга паралелна реалност, която изглежда като твое минало.
Вибрационните промени могат да образуват честотни портали - някои от тях са многоканални,
мощни, а други – в по-тесен диапазон. През големите многоизмерни портали могат да преминат мно-
го проявления. Тези, които знаят как да го използват, и знаят как да изградят резонансно поле, за да
го използват, могат да управляват движението си през него до други места и измерения. Онези, които
преживяват само съвпадението на дадена резонансна честота с общата честотна тоналност на това
поле, установят, че са се преместили в друга реалност или измерение, без да знаят как са се озовали
там. Няма да знаят и как да се завърнат обратно. Понякога това може да изглежда като пътуване във
времето, понякога да прилича на антигравитация или левитация. Но винаги става дума за смяна на
реалности, която промяна може да се прояви по различни начини. Винаги съществува застъпване и
преплитане на тези реалности-измерения. Това зависи от резонанса и преплитането на хармоничните
трептения на различните енергийни полета, които определят преживяванията в този портал. Всъщ-
ност порталът е подвижен канал, който непрекъснато изменя посоката си, в зависимост от това с какви
честоти е свързан и към какво е „закотвен”. Честотните резонансни тоналности на порталите приличат
на музиката - има места, където хармонията ни допада, и такива, които за нас звучат като дисхармония,
макар това да е твърде опростено определение. Всеки нов избор на което и да е проявление променя
нещата и затова честотите в портала варират. Щом принципите на тази хармония се опознаят, те могат
да бъдат и използвани с цел пътуване или за най-различни други цели. Така могат да се създадат и ус-
тройства, настроени на точната честота, в конкретна портална област, които да позволят да се наблю-
дават образи от други паралелни реалности. Такива могат да се явяват определени кристални форми –
истински кристали, камъни, варовици и др. Съществуват много артефакти, които са портали, изрязани
в каменни блокове, или система от каменни блокове, подредени по определен начин. Тези портали са
различни по вид. Някои от тях са изпълнявали функции, подобни на тези, за които говорим. Когато от-
ворите са изрязани в даден минерал и в определени пропорции, те съдържат определен резонанс, който
позволява на хората, които са в състояние да се настроят на тази честота (шамани, жреци, колобри и др.),
те могат да виждат вероятни паралелни реалности (нарича се ясновидство). Ако дадено устройство е в
оригинален вид или бъде възстановено, или пък бъде направено отново с всички правилни пропорции,
тогава медитирането (настройване на честотата) в това пространство, както и синхронизирането с
гама честотата, е възможно да осъществи този процес на „пътуване”.
Има индивидуални устройства (огледала на Козирев), които позволяват да се надникне в енергийния
свят или да се упражни чувствителността спрямо този свят. В малка стая или малко пространство се по-
ставя огледало, което „гледа” към празна стена, така че в огледалото да не се оглежда нищо друго освен
празна стена. Помещението се осветява от много слаб източник или една свещ. Застава се срещу огле-
далото и индивида се взира в него. Взирането е в кристал, но отразява вътрешните вибрации на самия
индивид. В резултат се наблюдават форми, сенки и картини, които са форми на съзнание, проявяващи се
в други паралелни реалности. Добре е да се отбележи, че всички устройства (камъни-руни, карти таро,
талисмани, кристали, мегалитни съоръжения и т.н.), подпомагащи този процес, се явяват „патерици”.
Всички сме Източникът и в този план съдържаме всичко, включително порталите за които говорим. Едва
ли е нужно тогава да се ползват „патерици”…
Честотните резонансни портали включват и паралелните реалности „минало” и „бъдеще”. Необхо-
дими са няколко застъпващи се честоти, за да се впише вибрацията на един индивид в резонансния
модел на даден портал и да се получи ефектът, за който говорим. Всеки землянин може да започне с
вибрацията на Земята (20.9 херца в секунда) и когато започне да изследва порталите с добре настроен
ivomir 253
инструмент, започва да вижда форми, сенки и картини, които са форми на съзнание, проявяващи
се в други паралелни реалности. Не се ползват „патерици”. Добре настроен инструмент се явяват
течни кристални кухи структури (ДНК), които всеки сам за себе си може да настрои. Така на-
стройките на определена честота се извършва не от устройство, а от индивида, проявлението, като
и в двата случая това се случва в честотните параметри на портала. Всеки нов избор променя и на-
стройките на портала. В този план ИЗБОРЪТ като индивидуална настройка предопределя и пара-
лелната реалност, в която ще съществувате, и онези „разтеглени“ от кадъра „минало” и „бъдеще”, кои-
то сте избрали. В този план няма нищо предопределено. Всеки сам кодира в ДНК (течни кристални
кухи структури) своя избор и отношение към околната среда и се настройва за съществуването си
в определената реалност, която сам той е избрал и потвърждава или отхвърля всеки миг с всеки нов
избор. Кармата, съдбата и предначертаното е всеки сам за себе си, с изборите, които прави.
Извод: При промяна на избора се променя и паралелната реалност, в която „пребиваваме“, и
отговарящите на този избор паралелни реалности „минало” и „бъдеще”.
Футуро-ретроспективно упражнение
Това упражнение е методика за настройване към честотни резонансни портали и за изследване на
възможните вероятни паралелни реалности „минало” и „бъдеще”.
Всяко проявление съдържа Цялото и самата когиталност е, което и да е проявление. Няма отделяне
на едното от другото, защото едното прелива и Е другото: бог е (в) нас и ние сме (в) него; съществуване-
то е мислене и мисленето е съществуване. Най-голямата грешка, която се допуска, е, че проявлението
се отделя от Цялото. Ние сме Цялото, всичко е Цялото. От тази гледна точка паралелните реалности
„минало” и „бъдеще” придобиват друг смисъл и могат да са напълно различно преживяване. Когитал-
ността е енерго-информационно поле, което съдържа всички вероятности. В същото време, когато про-
явлението прави избор, се активира енергията на Потенциала, за да про-яви този избор, това намерение.
Самото проявление няма цялата информация, но от глобална гледна точка самото Творение се осъзнава
като взаимодействие и преливане между Себе си и Източника. От закона за запазване на енергията (ЗЗЕ)
следва, че ако намалее енергията в едното, се увеличава енергията от другото и така балансът съществува.
Затова, ако се намали информацията (х 3.10 -21 дава енергия) на проявлението относно дадено състояние,
от когиталността тази липса бива веднага запълнена. Проявлението е фокусирано върху това да започне
да вижда форми, сенки и картини, които са форми на съзнание, проявяващи се в други паралелни реално-
сти. Настройките на определена честота се извършват с въпроси, на които проявлението няма отговор.
От Потенциала, като при скачените съдове, започва да приижда енергия (информация), за да се запази
балансът. По време на процеса индивидът не губи ориентация къде е и какво прави. Но концентрира
вниманието си към вътрешните усещания и преживявания. В това състояние спокойно се наблюдават
форми, сенки и картини, които са форми на съзнание, проявяващи се в паралелните реалности „минало”
и „бъдеще”. Колкото по-фокусиран е индивидът, толкова по-добре се преживяват паралелните реалности,
приличащи на реални филмови кадри. Точно там започва и изследването на отраженията, които увелича-
ват диапазона от честотни вибрации и на индивида и на отраженията, които изследва.
ivomir 255
Пътуването във времето започва с произволна картина, която индивидът може да си представи.
Това е нещо, което е познато на проявлението. Започва детайлизиране на елементите, като всеки след-
ващ е по-малък от предишния. В един момент логиката не съумява да възпроизведе отговорите на
въпросите и да „визуализира“ мястото и събитието, тъй като липсва и опитност и познание. В този
момент времето е елиминирано и като резултат се увеличава енергията от Източника. Индивидът
„допуска“ честотните вибрации от него, защото сам търси отговори и желае да „види“. Оформя се
честотен портал, чийто резонансен диапазон е само за наблюдение. Когато премине през него, се
про-явява картина, която е пейзаж от друга паралелна реалност. Въпросите, които следват, ориенти-
рат участника наблюдател към познати форми, които да „потвърдят“ на съзнанието му, че се „намира“
в паралелна реалност „минало” или „бъдеще”. Колкото повече се задържа и наблюдава тази реалност,
толкова по-лесно се ориентира и адаптира участникът - започва да приема честотите и да си „спомня“
коя е годината, къде се намира, как се казва, има ли семейство и т.н. Възможно е участникът дотолкова
да приеме честотите, че да възпроизведе и езика на самата действителност, в която се намира в мо-
мента. Важен момент за осъзнаването на този процес е леталният край на холограмата, наблюдавана в
другата паралелна реалност. Така се „усеща“ и „вижда“, че „смъртта“ не е нищо друго, освен смяна на
опаковката, смяна на защитно поле, което се явява енергията, която всички сме...
Упражнение: Медитация за честотна настройка към паралелни реалности
Застанете се удобно, освободете се от мислите за ежедневието, позволете на тялото да се отпус-
не, успокойте дишането. Отпуснете главата, раменете, таза, бедрата… Гледайте в центъра, докато
светлините избледняват. Позволете си да приемете връзката с всичко, което вече съществува между
живота ви и всички едновременно протичащи реалности. Позволете си да видите всички връзки, всички
нишки, информацията, съдържащи се в светлината, свързваща ви с Източника, с разбирането на себе си
като проявление. Стоите в центъра на зала, пълна с огледала, заобиколени от собствените си отраже-
ния - отгоре и отдолу, от всички страни, простиращи се в безкрайността, във всички посоки... Безкрайни
вариации, версии и преживявания на всички различни персонажи, които представлявате и които могат да
бъдат проявени в Творението. Нищо не е пропуснато. Всичко, което е плод на мисъл, сън, вероятност или
въображение, е тук. Тези вероятности се преживяват от някоя ваша версия – ваше отражение - някъде,
някак, някога, в едновременния момент на безкрайното тук и сега на Цялото, на Потенциала, на Всичко,
което е. И тъй като всяко проявление е индивидуално и уникално, тези безкрайни версии-отражения се
различават от вас. Дори, може да изглеждат като други хора, от друго време, но са ваши отражения, а вие
сте техни. Независимо дали изглеждат подобни или много различни, независимо дали са близо или далече,
размити или изчистени, те са ваши. Огледалата се простират до безкрайността. Завихрете всичко това
в обща светеща топка пред вас. Завихрете я по всички възможни начини, по които преживявате себе си,
като енергия и мисловност, като същество или съзвездие, като ситуация или състояние, като избор. И
сега поставете топката на мястото на сърцето си. Усетете тръпките на сливане, трептене и прежи-
вяване. Усетете камъка и скалата, въздуха и ефира, тревата и дървото, животните и птиците, рибите,
насекомите, пясъка, водата, земята, ядрото и атомите, планетите, Слънцето и галактиката, всички
Вселени и създания. Вие сте Всичко, което Е. Вдишайте това познание и му позволете да се приюти в енер-
гията на личната ви вибрация, за да усетите как паралелните реалности преминават от една в друга, да
почувствате материя и нематерия… Вие сте Източникът, който съдържа всичко. Вие сте и Творение-
то, което гледа чрез всички свои отражения, съществуващи в Един-Е-Ние. Вие сте реализацията на това
Цяло, преливащо в отраженията на Всичко, което Е!
Всичко е създадено от вас, проектирано от вас, преживяно от самите вас. И сте проектирали това
физическо преживяване, за да преживеете промяна, растеж, откривателство, изненада, възхита, докато
преминавате през милиарди паралелни реалности в секунда, докосвайки се до огнената страст на жела-
нието да потънете в дълбоката празнота на самотата, да извървите всички пътища... към перспекти-
вата, която създава пътя... Вашият избор е следващата паралелна реалност. Вие активирате безкрай-
ни реалности, които съществуват и взаимодействат, преливайки през сърцето ви една в друга. Това се
ivomir 257
отпечатва във вас, във всяка клетка, пренарежда невронните ви мрежи, преобразува ви. Вие променяте
своята форма непрекъснато, безкрайно, в безкрайни вариации и комбинации, в безкрайно разнообразие.
Преминавате през състояния на възторг, изненада, смущение и възхита. Това са безкрайни преживявания
и познание в един единствен миг от вечността, в пространството на безкрая. Почувствайте безкрая
в неговата цялост, защото цялото Съществуването е тук и сега и няма нищо отвъд, няма начало или
край. Всичко се съдържа тук и сега; всяко вероятно преживяване се съдържа в Съществуващото и всичко
и всеки сте вие… Всеки ваш избор взаимодейства с всеки друг ваш избор по всички начини, които дават
всички перспективи по най-добрия възможен за всички начин...
Почувствайте енергията на този резонанс с цялото си същество. Защото вие сте самото Съществу-
ване ... вие сте... Всичко, което Е - и Пътят... и Източникът... и Животът…
Що е епифиза, лиден и енергиен свят?

Епифизата, наричана още пинеална жлеза (corpus pineale), шишарковидно тяло или трето око, е
образувание, което се отнася към междинния мозък. По форма прилича на сърце и е с размер няколко
милиметра (6-12), леко сплесната в предно-задна посока. Обвита е с тънка съединително-тъканна
обвивка, от която в дълбочина се образуват преградки, разделящи я на делчета. Във всяко от тях се съ-
държат калциеви зърна, наречени мозъчен пясък, и течност, наречена ликвор. Рене Декарт предполага,
че очите и епифизата са свързани със „струни” и тя е интерпретатор на виждането, което е вярно като
принципна позиция според ТК. Декарт разглежда епифизата като пораждащ мислите орган, който ги
отделя в ликвора, затова я нарича „седалище на душата.” В едно едновремие на съзидаване, творене
от една страна и възприемане на сътвореното от друга, би се загубила илюзията за и от простран-
ствено-времевата преживяемост на сътвореното. Това би ограничило възможните вероятности за
изживяване на различни състояния в незнанието – неизвестната част от когиталността. Мисленето е
съществуване и съществуването е мислене (Декарт) изисква времево забавяне, за да се осмисли същест-
вуването… Мисленето създава „свят” (Мисленето е съществуване). Съществуването в този свят пре-
дизвиква емоционален поток от мисли (Съществуването е мислене), които отново създават, сътворяват
нови реалности, в които да се предизвикват преживявания и т.н. Създаваме си свят, за да го изживеем,
пресъздадем отново и т.н. Това е безкрайният кръговрат на преражданията… И едното прелива в дру-
гото – теза, която сме склонни да пренебрегваме…
В наши дни изследванията на епифизата кара учените да се доближават все повече до тази истина
на Декарт, защото откриват уникалните възможности на този орган. Епифизата съдържа свръхмини-
атюрни магнитчета, което я превръща в сложен биоелектронен сензор. Тоест, тя се явява „реле” за
превключване на състояния, които са неразривно свързани едно с друго и едното прелива в другото:
- Холограмно - за създаване и приемане на Творението - защитните индивидуални протонни полета,
наричани материя и материален свят. Приемането предизвиква съответните оценки и изводи за „оце-
ляване” на холограмното състояние, които „пренастройват” рецепторите за възприемане на честотите
на Творението съобразно свободната воля на самата холограма…
- Енергийно – за честотен портал с Източника (Себе си) – енергията без протонна защита. Същест-
вуването на Творението е обусловено от правото и волята на останалите полета в него и тази съгласува-
ност е нужна за глобален поглед, за реална хармонизирана отдаденост на правото на Всичко, което Е …
Според учените превключването на състоянията от епифизата става от една страна чрез биоелек-
тронните магнити в нея (глобално) и хормоните, които отделя, от друга (локално за холограмата при
възприемане на околния свят). Така тя се явява синхронизатор между физиологични процеси, хармони-
зиращи организма с външните геофизични и космически фактори (взаимодействие с Творението) и гло-
балните енергийни процеси в Източника (права и обратна връзка с когиталността). Нарушаването на
първата - „независимата“ връзка с енергийният свят (когиталността) „обърква“ (всъщност променя)
нейната синхронизираща функция съобразно глобалната балансираност (напр. късното лягане, липса-
та на сън, или промяна на средата). В Англия е извършен експеримент с доброволки (бременни жени),
ivomir 259
които нарочно лягат да спят след полунощ. Резултатите показват „нарушаване” (всъщност промяна)
и на втората връзка - спад на важни хормони, влияещи на имунитета. Хормоните от епифизата вли-
яят на цялата холограма, защото рецептори за хормони от тази жлеза има навсякъде. Най-известен е
хормонът на съня – мелатонин. Той се произвежда нощем и отговаря за много процеси, свързани с
имунитета (защита на формата). Като сензор за електромагнитни сигнали вече е доказано експери-
ментално, че епифизата улавя и реагира на изключително слаби електромагнитни полета – все едно
да чуете шепот от километри разстояние. По този начин реагират и самите рецептори. На практика
епифизата контролира фокуса на наблюдение – или върху света на енергиите (Мисленето създава
„свят”, тоест Мисленето е съществуване), или към света на холограмата (физическата сетивност).
Възможността едно проявление да се настрои за възприемане на информация от когиталността, без
да се губи връзка с „реалността“, се реализира с честотно-резонансен портал.
Мозъкът е източник и приемник на електромагнитни импулси за и от тялото. Епифизата е кон-
такт, изпълняващ ролята на невронно-ендокринен превключвател, осигуряващ многоканално инфор-
мационно зареждане към хипофизата, която приема информацията, разпространявайки я в мозъка.
Така се реализира правата и обратна връзка между проявлението и Източника. За реализиране на
кръговрат и постоянна цикличност при този процес има и конкретна връзка между отделяните от
половите жлези хормони и епифизата. Така например активността ѝ се изменя синхронно с фазите на
менструалния цикъл при жените. Хормоните на епифизата потискат биологичната активност на мо-
зъка и нервно-психичната дейност, като се получава сънотворен, противоболков и успокояващ ефект.
Пинеалната жлеза определено влияе и върху тумори – клетки, които работят по несинхроничен
(съобразно средата) начин. При премахването ѝ ускорено се получава меланом (най-злокачественият
тумор на кожата). Екстракт от епифиза пък има противотуморен ефект. Тоест, тя стимулира струк-
тури, влияещи на имунитета. Високата чувствителност към измененията на магнитното поле играе
ролята и на един своеобразен „компас“, ориентиращ в пространството. Епифизната жлеза е единстве-
ната част от мозъка, която няма мозъчна кора. А точно там се концентрират параметри, резултати и
анализ от „сблъсъка ни с околната среда”, които се явяват наша опитност. Самата епифиза се намира
в приблизителния геометричен център на мозъчната маса, притежава кух интериор, пълен с водниста
течност (ликвор) и получава повече кръв, отколкото която и да е друга част на тялото освен бъбреците.
Упражнението за „настройване“ на епифизата има за цел да „синхронизира“ честотите на Из-
точника с тези на проявлението в съответната среда. Още през миналия век д-р Марсел Джоузеф
Фогел демонстрира влиянието на човешката мисъл върху растежа на кристалите. Всеки от нас ми-
сли чрез модели, които имат собствена честота. При това и растежът на кристалите при всеки ин-
дивид е уникален. Така и пречупването на енергията при преминаване през тези кристали ще е с
единствена честота. Това определя уникалността на всяка холограма. Енергията от Източника се
преобразува, като се обръща с „хастара наопаки” и така всяко проявление се „материализира”. Това
се доказва от експеримента на А. Цайлингер (1999г.), в който молекула (въглерод 60) се превръща
във вълна, когато преминава през обикновена дифракционна решетка. При това, „…като че ли ця-
лата молекула се обръща с „хастара навън“…” (А. Цайлингер). Когато светлината се движи, защит-
но-гравитационното ѝ поле е „отвътре”, а информацията „отвън”. При трептенето през нулевата
точка тя преминава през дифракционната решетка, появила се от интерференцията на нейното
защитно-гравитационно поле. Всичко се преобръща наопаки – информацията остава отвътре, а
защитно-гравитационното поле – отвън. Това е процес „материализация” на енергията, пресъзда-
ден най-елементарно. Създадените „материални обекти” (поради незнание) възприемат Всичко,
което Е като сътворено априори (изначална даденост). Тогава се приема и че светът отвън влияе
на самите обекти. Отвън навътре… Възприемаме материята като свят и считаме, че тя е първоп-
ричината за нашите мисли и емоции… Отвън навътре… Съществуването е мислене… В същото
*Магнитното поле на Земята във всеки един момент не надвишава 0,5 Гауса, а се генерира от йоносферата. Това е слой от
атмосферата, съдържащ електрически заредени частици - между 90 и на 160 км над повърхността на планетата.
ivomir 261
време микрокристалите, които се намират в епифизата, приемат вълново-честотните вибрации от

Източника. Тоест, процесът на проявление се осъществява отвътре навън… И тъй като Цялото
е Ум, то следователно Мисленето е съществуване.
Индивидуалните честоти на всяко проявление са уникални и взаимодействието с други холог-
рами предизвиква реакция – отблъскване или приемане на съответната вибрация. Така се проявя-
ват категории „добро” и „зло”, „полезно” и „вредно” за различните взаимодействия. Тази катего-
ризация е вследствие на незнанието, че едното прелива в другото. Индивидуалното определяне на
защитно-пропусквателния диапазон на честотите се нарича избор или свободна воля. Всъщност
при всяко взаимодействие се „натрупват” дифракционни решетки – филтри на енергията, които
самите проявления определят като опитност. Това е филтрация и логика, предизвикващи промяна
на „настройката” на честотно-резонансния портал „проявление-Източник”. Всяка промяна, все-
ки нов избор води до наслагване на защитни решетки или приемане на определени честоти. И в
двата случая защитата на проявлението реагира. Тази реакция се определя като емоция. Адапта-
цията към средата ориентира проявлението или към допълнителна защита, или към приемане на
определени честоти и вибрации. В първия случай се прекъсва честотния портал към Източника.
Проявлението „забравя”, че е самият Източник. Във втория случай честотите от Източника се
допуснат и приемат. Така се получава регулиране на защитата към по-широк честотен диапазон.
По този начин „настройките” раздалечават дифракционните решетки на защитното поле (ефект
на Казимир) и се пропуска още информация и в двете посоки. Подобни индивиди определят като
„просветени”. И в двата случая индивидуалният честотен портал на всяко проявление притежава
и индивидуален ключ. Точно епифизата се явява контактът, който изпълнява ролята на невронно-
ендокринен превключвател:
вариант 1: Микрокристалите (мозъчния пясък) в епифизата генерират първоначален заряд при
натиск (като при пиезокристал) и „дават“ контакт за „включване“ на холограмата, на защитното поле,
ivomir 263
което включва цялата натрупана опитност (филтрация) от взаимодействието със околната среда.
вариант 2: Липсващото или пренебрегнато активно взаимодействие с околната среда превежда за-
щитата на филтрите и рецепторите в състояние „stand by” - сън, дълбока медитация, саматхи, регресия,
хипноза, кома. Прекъснатият кръговрат „проявление-Източник” на енергията означава разрушаване
или летален край на самото проявление.
вариант 3: Настройване на честотния портал на режим „постоянно включен” - тогава осъзнат из-
бор на проявлението активира състояния или реалности, които самото проявление предпочита.
При светлинен импулс (от окото) рецепторите реагират и подават сигнал, който кара епифиза-
та да се свие почти два пъти. Върху микрокристалите се осъществява натиск и се включват всички
защити към средата. При липса на светлина жлезата се увеличава, натискът изчезва и филтрите към
средата се изключват - липсват дифракционните „защити“ и информацията „тече” свободно за нова
адаптация.
***
Енергия, която със сигурност използваме и не филтрираме, е… сексуалната. Вдигането на сексуал-
ната енергия към епифизата осъществява постоянен кръговрат на енергията през честотно-резонанс-
ния портал „проявление-източник”. Щом кръговрата се реализира, отприщената енергия „отпушва“
енергийните центрове (чакри) и проявлението се прелива към честотите на източника. Честотния ди-
апазон се увеличава, както и „възможностите” на проявлението.
Основен аспект е приемането на емоция. Истинските чувства не са положителни или отрица-
телни. Те са „съобщения“ за индивидуалното приемане или отблъскване на честотна информация
от околната среда. Честотите на емоция са импулс, задействащ епифизата – или „включват „защи-
тите” или ги „изключват”. Те се възприемат в светлинната ДНК (която поглъща всички честоти
от околната среда) и могат да трептят хармонично (защитните решетки се раздалечават) или да
ivomir 265
са в дисхармония (решетките се слепват). Дисхармоничната реакция е бариера за информаци-

ята, при която енерго-информационният поток се блокира. А той е основа за съществуване на
„материята“ и неговото блокиране предизвиква нарушаване на нормалното функциониране на
проявлението. Дисхармоничните емоции предизвикват остра физическа реакция – болка, спазъм,
блокиране дейността на определени органи, цялостно самоунищожаване на организма и т.н. Кол-
кото по-непропусклива е „блокировката”, толкова по-силно е физическото усещане. При хармо-
нично трептене филтриращите решетки са раздалечени и енергията се движи свободно. Това се
отразява и на живота на цялата система. Затова тази енергия е определена като жизнена енергия
(чи, ки, прана, ци и др.). Вибрационно поле „безусловно приемане” или „безусловна любов” (съ-
държат широк честотен диапазон) е вибрация, която раздалечава блокиращите решетки. Създава
се директен обмен на информация с когиталността. Проявлението получава нужното количество
информационен поток, необходим за адаптация към избраната среда и реалност. Тренировките
за усвояването на това поле влияят на всички нива и дават безкрайни възможности за адаптация и
развитие. Хармонизирането на звукова, светлинна и ментална вибрации са пътят към „безусловно
приемане” и „безусловна любов”.
На практика най-напред е нужно да направим избор, че желаем да работим. Когато имаме този
избор, следва да проверим дали е насочен с посока навън (към всички, освен към себе си). Тогава
с усилие на волята започваме да следваме направения избор. С търпение и упоритост, спазване на
принципите, един ден постигаме успеха. Този успех е, че имаме възможности. Това вече насочва
вниманието към търсенето на места, в които да изявим своите умения. Колкото повече се изявява-
ме, толкова повече изпитваме удоволствие от това да прилагаме тези умения. Един ден разбираме,
че сме променили вибрацията си и реалността „страх, бягство, самосъжаление и отчаяние” се е
трансмутирала в паралелна действителност „щастие”. Посоката „избор – насочен навън“ гарантира
винаги това. Започваме да изпитваме екстаз и удоволствие от сътвореното, от Всичко, което Е.
Упражнение за настройка на честотен портал (прилага се поне 21 дни)

Важно: Когато навлизаме в света на безкрайните възможности, оставаме изумени. Затова приготве-
те си въпросите предварително. Събитията, същностите и ситуациите в това състояние са непредизви-
кани и е толкова интересно, че едва ли ще ви дойде наум там да формулирате въпрос. Непредизвиканите
събития и същности изникват спонтанно, когато дават отговори. Възможно е да се посочат корекции
в упражнението, свързани с вашата индивидуална настройка. Променете ги съобразно инструкциите
и продължете упражнението до края на минималния период. Тъй като всичко в Творението е инди-
видуално и уникално, няма как упражнението да е методика, която да следвате сляпо. Упражнението
е нужно да се адаптира съобразно индивидуалната вибрация. Когато приемете, че всеки е прав, един-
ственият начин да изследвате доколко тази правота е валидна за самите вас, е като я преживеете. Не
съществува вариант, при който да ползвате наготово опитността, на което и да е друго проявление.
Няма просветени, авторитети и идоли… Всъщност всеки е и учител и ученик, но в същото време и ал-
химикът, който адаптира и използва себе си, за да се отдаде изцяло на всичко останало.
Упражнението съдържа няколко етапа:
1. Смесване и синхронизиране на индивидуални честоти: звук, дъх, сексуална енергия
Звукова техника „Анкх“- звуковите честоти и дъхът на всяка индивидуалност са като дактилоско-
пичните отпечатъци на пръстите. Звукът, предизвикан в гласните струни, и дъхът носят енергийно-
честотната индивидуалност на всеки. Тези вибрационни характеристики е нужно да се „приобщят”
към общия честотен спектър. Постигането става с резонансно трептене на гласно и негласно „Анкх”:
Тръгва се от гласното продължително „А”, езикът се прибира, докато звукът се превърне в резонансно
мънкане в гласните струни („НК”) и се завършва с почти беззвучно издишане през носа („Х”). Упраж-
нението е желателно да се запамети добре и да се прави „автоматично”, по навик.
Сексуална енергия и активиране на енергиен кръговрат - задвижването на тази енергия към епи-
физата „отпушва“ кундалини и синхронизира вибрациите на тялото с тези на звука и сетивността:
ivomir 267
Заемате изправен стоеж с ръце на хълбоците, стъпалата са раздалечени на нивото на рамената. В

тази поза поемате продължително и дълбоко въздух, вдишвайки през носа. Изпускате въздуха през ус-
тата, като звуково изпълнявате „А”. „НК” се получава, когато издърпате езика назад и запушите трахея-
та (езикът не лепва за небцето, а само се издърпва назад). В този момент дори може да усилите звука, за
да усетите вибрациите чак на тила и по гръбнака. Целта е при издишването да се задейства резонансно
трептене „НК”, като в същото време се приклякате с право тяло и се подпирате с ръце на коленете.
Това силово изкарване на въздуха предизвиква интензивна резонансна вибрация на гърлото, ликвора и
тялото. Изкарвате всичкия въздух от тялото в резонанс („НК”) и с допълнително стягане на корема из-
дишвате през носа („Х”). Без да поемате дъх, с прибран корем, започвате импулсни (като при хълцане)
стягания на корема (21 на брой). При тези свивания мислено „изтегляте енергия“ от перинеума (през
ануса и половите органи) нагоре. Стремите се рязко и импулсно да стягате корема, като търсите собст-
вен ритъм. След 21 импулса се изправяте и вдишвате дълбоко въздух, отпускате се. Цялата серия на
упражнението се повтаря 21 пъти. Първоначално едва ли ще е възможно да се „уцели“ собствен ритъм
на стягането, но след трети-четвърти опит се получава. Ако не успеете да стегнете 21 пъти, започвате
с 8 или 13, докато постигнете 21 (примерно три дни – 8, после пет дни -13 и т.н. Когато постигнете 21
стягания, 21 пъти за едно упражнение (серия), тогава започва и реалното броене на дните). Важното
е да си „уцелите” ритъма. Усеща се топлина по гръбначния стълб - дори след четири-пет повторения
започва обилно потене. Ако въздухът не достига, почивате, като правите два-три пъти дълбоки вдишва-
ния, докато се успокои дишането. И отново – „анкх”, 21 стягания, изправяне, поемане на въздух. Регу-
лирайте ритъма до откриване на идеалния за вас.
Важно за дамите: По време на менструация вдигането на сексуална енергия не се изпълнява, а се
пристъпва директно към посочената по-долу медитация.
Медитация „честотно-резонансен портал с Източника“ - след изпълнението на „анкх“ и вдигане на
сексуалната енергия, сядате в удобна за вас поза. Може позата да е подобна на посочената, но удобна за
вас. Едната ръка е нагоре, другата надолу. Пускате музика за дълбоко те-
та-състояние (~ 21 минути) и се отпускате в медитация, за да хармони-
зирате честотите и отворите индивидуалния си портал към Източника.
Чрез портала добивате огромен обем от информация, която след това е
добре да изявите. Защото единственият начин да придобиете опитност
за нещо, е като го преживеете многократно чрез практика…
Медитация: Затворете очи, отпуснете се и си представете светеща
плазмена топка на около четиридесет сантиметра над главата. При-
лича на слънцето – трепти и пулсира, хвърля искри и светлина. Мислено
можете да придвижите кълбото – най-напред леко нагоре-надолу, а кога-
то усвоите движението – до областта на сърцето, после – нагоре извън
главата. Щом сте убедени, че владеете движението на тази енергийна
плазмена сфера, ускорете скоростта. Увеличете и разстоянието на дви-
жение на топката – от точката над главата до таза и обратно. Може
на места плазмата да се забавя. Това е нормално, защото честотният
диапазон в тези зони е свит. Колкото по-бързо движите, толкова по-лесно
преминава сферата. Ускорете толкова, че да се получи стълб от светеща
мъгла. В тъмното пространство над и под вас този стълб изчезва някъде
в безкрайността. Продължете действието още около минута... Сега си
позволете да поставите сферата в средата на главата - в областта на
епифизата. Концентрирайте се и пуснете от плазмата лъч напред, кой-
то да заискри на около метър пред челото като бенгалски огън. Всичко
се случва с позволение и пожелаване… Ако не успявате – бъдете настоя-
телни и търпеливи. Сега завъртете лъча хоризонтално – като периферия
ivomir 269
на шапка около главата. Получава се светещ диск, който също може да

се движи. Пуснете го да затрепти надолу-нагоре около цялото тяло. Въз-
можно е да усетите топлина. Увеличаването на честотата на движение
води до образуването на колона от светлина, която се губи в нагоре и на-
долу в пространството – към безкрайността. Тунелът, каналът, който
се образува, е директна връзка с Източника, който сте самите вие... Това
е гърлото на бутилката на Клайн, а осъщественият процес е така наре-
ченият ченълинг. Някои могат да осъществят директен контакт още с
това упражнение. За останалите е нужна честотна синхронизация.
Нека дамите сега си пожелаят голяма пирамида. В тъмното простран-
ство, след пожелаването ѝ, тя придобива очертания. Може да е прозрачна,
с млечно светещи стени, огледална, тъмна и т.н. Позволете си да се видите
в нея – точно по средата – на равни разстояния от върха и от основата.
Осигуряването на честотен портал изисква включването на всички
енергийни потоци - от околната среда, от мисловните ни модели и убежде-
ния, от рецепторите и клетките, от протонното поле и всички остана-
ли вълнови вибрации. Нека си позволим да ги приемем, защото те са част
от нас самите. Цялата синхронизация ще извършим с две сфери и един
елипсоид. Представете си своето тяло като светещ контур с разперени
настрани ръце. Пуснете обръч около ръцете, главата и краката… За-
въртете го отляво надясно до образуване на сфера. Ускорете движението,
докато обръчът се превърне в светеща мъгла. Пуснете втори обръч през
гърдите, който да мине пред лицето и се затвори към гърба. Завъртете
обръча отдясно наляво до образуване на сфера. Ускорете движението отно-
во до светеща мъгла. Сега да допълним триадата

с третия обемен елемент – елипсоид, отговарящ
за решетките и протонните полета. Пожелай-
те си мисловна елипса - около ръцете, пред и зад
гърдите. Тя се явява перпендикулярна на първите
два кръга. Елипсата ще се завърти сама. Усетете
въртенето и при тези, при които се върти отгоре
надолу, от главата към корема, се пожелайте да
спре, а после я завъртете отдолу нагоре, от коре-
ма към главата. Полученият елипсоид ускорете до
момента, в който елипсата изчезва и се превръща
в светеща мъгла. Сега си позволете пълна честот-
на синхронизация на всички елементи - да се ускорят по такъв начин, че да се слеят с честотите на плаз-
мената сфера. Стълбът от светлина, тунелът, двете сфери и елипсоидът да се синхронизират честотно
с вибрациите на когиталността. Там всички честоти са налични и синхронизацията води до поглъщане и
сливане на тези вибрации в едно цяло, в общата пълнота на Потенциала. В този момент от гърдите на
мъжете „тръгва” сноп светлина. Позволете тунелът и съдържащият се в него стълб да се слеят зад гърба ви
с лъча през гърдите, а лъчът пред вас да се оплете като корабно въже с тунела и снопа под вас. Усещането се
променя, защото в този миг се превръщате в лъча и преминавате през тъмното пространство. Огледайте
се - движите се с огромна скорост през пространството. Ви сте лъч и летите, осветявайки всяко нещо, което
профучава край вас. Забавете ход и открийте лиден – портал към енергийния свят. Ако не виждате – позво-
лете си го. Прилича на огледало на Венера - кръст с кръг отгоре, „анкх” – индивидуалният ключ за портала
към безкрайните възможности...
Да продължим и с дамите: След стълб и колона от светлина, след синхронизираните три овални фи-
ivomir 271
гури, дамите си позволиха до се видят в пирамида. Сега е нужно да си по-

желаете седем диска, разположени един под друг, наредени около овалните
светлини и вас самите. Дисковете си позволете да се разширят така, че да
излязат извън сферите и да ги обградят отвън. Вие сте в средата на този
светещ свят. Синхронизирайте получените енергии отново - пожелайте
завъртане на седемте диска. Дискове 1, 3, 5 и 7 завъртате отляво надяс-
но, а 2, 4, 6 - отдясно наляво. Задържате въртенето около минута, като
„усетите“ продължителността. След това обърнете посоката на върте-
не - дискове 1, 3, 5, 7 се завъртат отдясно наляво, а 2, 4, 6 - отляво надясно.
Отново„усетете“ продължителността. После си позволете кръстосване-
то на седемте диска, подобно на Х-хромозома (едната част на тази „хро-
мозома“ е от дисковете 1, 3, 5, 7, а другата – от 2, 4 и 6). Нужно е да ги
преплетете с пожелаване така, че двете редици дискове (1, 3, 5, 7 и 2, 4, 6)
да се „заварят“ едни към други. Полученият от всичко това „Х“ завъртате
първо отляво надясно, а след това отдясно наляво. На практика самите
дискове представляват честотно двойната решетка на ДНК при дамите.
Отново„усетете“ продължителността - тя е точната за вас като време
на въртене. Може дисковете да се удвоят или да „запеят“, може да получи-
те съвет, за да направите нещо. Приемете случващото се и си го позволете.
Та това сте вие...
От този светещ кръговрат погледнете към основата на пирамидата.
Всичко, което видите там - вода или кристали, змии или същества, свет-
линни вълни или топлина - е собствената ви Любов към себе си и всичко,
което Е… Безусловна любов на блаженство и наслада, на страх и неори-
ентираност, на съмнение и жестокост, на ревност и нежност, на състрадание и злоба, приемане, доверие,

честност, вина, болка – всичко е вплетено в общия сноп на енергията Любов. Затова в пирамидата се вижда
всичко – както прекрасното, така и неговата противоположност – като един уникален съпреживяващ
танц на емоции. Всичко е енергия – неподредена, хаотична, неконтролирана разпиляност в самите вас.
Приемете го в себе си и усетете любовта, желанието да се слеете с всичко в общо завихряне, което засмуква
енергията и нещата в основата на пирамидата. Докосвайки всяка нейна стена, това Светлинно торнадо
се компресира към върха на пирамидата и като Спирала се издига нагоре, преминавайки през вас. Това е
многократно усилен енергиен поток, сноп светлина, генериран от страст и емоции, от Всичко, което Е.
Озовавате се в „празното пространство“, в необятната пустота на енергийния свят. Осъзнавате се като
лъч… Огледайте се - изпълнената с множество светли точки тъмнината става близка, приятна и инте-
ресна. Светлините са лидени - портали към огромния Потенциал от възможности…
Сега преминете през този честотен портал под ъгъл 45 градуса. Позволете си го и нещата се случват ведна-
га. В тъмното пространство се появяват още множество лидени. Всяко събитие, състояние, индивид или фор-
ма притежават индивидуален лиден. „Активирайте“ ги, запознайте ги със собствените си трептения, като
преминете през тях. Колкото повече, толкова повече синхронизирани честоти. Тук може да извикате дори
лидена на здравето и да го „активирате“ и приемете. Ако лиденът е замърсен, има „ръжда“, пробиви и други,
почистете го със себе си – светлината, която сте. Вече сте в енергийния свят… Усетете вибрациите тук, на-
сладете се на бликащата Любов, щастие, мъка, тъга и жестокост… Всичко се слива и всички възможни често-
ти преливат в едно цялостно, спиращо дъха усещане… Дамите се сливат със своята идеална високочестотна
същност – бледо проявление с форма на жена, което трепти и излъчва любов. Образът е нежен и красив, лю-
ботворящ и отдаден навън. Сливате се с това проявление, като си позволявате то да стане част от вас, като
пулс на сърцето, като жизнен сок, който блика навън и се завръща обратно, като отдадеността, която е ваше
съдържание... Сега извикайте кадри от настоящия си живот, преживяното досега, и си позволете да усетите
всички мигове на това проявление – израстването от миналото (от бебе до юноша), сегашните събития, пред-
ivomir 273
стоящите занапред, които не сте преживели още, но някак знаете, че са вашите. Позволете си да „видите”
членове на семейството, приятели и познати, с които сте се срещали или ще откриете в това пътешествие,
където няма време. Позволете си да преживеете всеки индивид като огледално ваше отражение. Обкръжени
от огледалата, виждате себе си във всяко от тях, но с различен облик, с образа на някой, когото познавате.
Усетете как огледалото отразява вас, с леко изменение и различие, с малко изкривяване, поради различната
вибрационна честота на всяко огледало. Все едно сте преобразени, с различни черти на лицето, полови и ра-
сови белези… Всяко отражение сте вие. Всички отражения са една когитална индивидуална частица. При-
емете всяко отражение и допуснете информацията, която те излъчват. Вижте нишката светлина, която
ви свързва с отраженията. Самите отражения също са свързани. Към тази информационно свързана мрежа
добавете образите-отражения от минало и бъдеще и се единете и с тях. Преминете в тях, веднага щом го
пожелаете. Позволете си го. Приемате вибрации от всички, които се появяват. Позволете промените да се
случват и във вас, защото така приемате честотите на всяка ваша паралелна реалност. Нека всичко и всеки
съществува едновременно във вас, за да извличате непрекъснато информация. Щом свикнете да виждате през
очите на другите, да получавате информация едновременно с тях, им позволете те да преживеят вас… Така
сте себе си и едновременно с това безкрайно много проявления в множество посоки и измерения, реалности и
честоти, минали и бъдещи животи, които съществуват едновременно с техния живот. Това е необятният
брой вероятни реалности на Земята, както и тези с вероятни проявления на самите вас, които преживяват
безкраен брой отражения на хора, които те познават в паралелни реалности. Всичко е различни версии на
това, което вие знаете, че сте. Това разгръщане и преплитане е енергийно-информационната мрежа, в която
всяка частица е свързана с всяка друга по един свръхпроводим начин в мигновена връзка. Това е глобалност,
която успява чрез вибрациите на вашите избори да изучи състоянието на незнание в дадено проявление. Ця-
лата информация е на разположение, като в същото време всяко проявление преживява себе си в центъра на
тази безкрайна мрежа от многоизмерни присъствия и преживявания на паралелни реалности. Изследвате и
позволявате вибрациите да попият във вас. Така осъзнавате, че всичко в тези паралелни реалности има свое
разбиране за времева рамка, както и вариации на множество свои версии в тези реалности… И всичко проти-
ча в едновремемие. Сливате се с Цялото, с когиталността, с Всичко, което Е. Преживявате всички реалности
едновременно и те преживяват себе си и вас в безкрайните паралелни реалности на минало, настояще и бъдеще.
В това Един-Е-Ние с Цялото, с Всичко, което Е, знаете, че сте уникалното себе си, запазвайки правото на
всичко да има право. Достигнали до Всичко, което Е, се сливате с Цялото и преживявате себе си като Всичко,
което Е. В това състояние, в тази вибрация, цялата информация от всяка конкретна вероятност и паралел-
на реалност, съществувала или съществуваща някъде и някога, протича едновременно точно сега и се слива с
вас автоматично, без усилие, точно когато е нужно, с пълно разбиране, в необходимата форма. Завихрете тези
честоти в общ вортекс от енергия и цялото това торнадо прекарайте през сърцето и епифизата, през всяка
клетка от себе си. В същото време се отдайте и излъчете този поток информация към всяка друга версия, във
всяка друга вероятна реалност - всичко това слято в Един-Е-Ние-то на Източника, който сте... Вдишайте
това сливане и го кристализирайте вибрационно в себе си. Сега сте Цялото, сега сте Когиталността, сега сте
Всичко, което Е… В този момент може „извикате” всекиго и всичко… Можете да се „видите и чуете” с Моца-
рт, Сократ, Исус, Конфуций, Айнщайн, Тесла, Леонардо или Вивалди, да поговорите с клетките си или някой
орган, да разберете и осъзнаете Цялото, защото вие сте Източникът и всяко негово проявление в Цялото, вие
сте Благодарността и Мъдростта, Приемането и Отдадеността, Безусловната Любов на Съществуването
и Всичко, което Е…
Какво направихме дотук?
Плазмена светлинна сфера - нулевата точка е единяващият момент на движението и покоя, на хаоса
и реда. Това е плазма на потенциала без про-явяване на този потенциал. Всяко проявление е фрактал
на Потенциала. Разклонената система от тръбички на трахеите, листата на дърветата, вените на ръце-
те, реките – това са фрактали (характеристики, които се повторят отново и отново). Подобни сами на
себе си, те са подобни и на всички нива, във всеки мащаб. Нещо, съставено от съзнанието на самото Съ-
ществуване. А когиталността е балансирано състояние на Всичко, което включват проявленията, както
ivomir 275
и равновесната точка между тях. Така когиталността се явява балансираната перспектива, равновеси-
ето при махалото на всичко това. Равновесната точка е плазма, събрала видимо и невидимо, с техните
полярности, симетричност и асиметричност, като Един-Е-Ние между тях. Тази плазмена нулева точка
изразява идеята за противоположности, които имат честотен портал, осигуряващ преливане на едното
в другото. Независимо от честотата, на която вибрира, всяко проявление има свободата да избира да
премине от другата страна. И когато познае огледалната си страна, то е успяло и да предизвика себе
си, и да се приеме. Неутралното нулево положение е мястото, откъдето могат да се наблюдават всички
вероятни възможности. Но единствено нарушаването на баланса дава шанс да се преживее всичко. Из-
лизането от баланса води до осъзнаването му. Като принцип и стремеж за цялостност, Източникът осъ-
ществява сам себе си чрез проявленията. Ние сме Източникът и той е нас (Бог е в нас и ние сме в Него)…
Самата нулева точка, Потенциалът, както и самите ние, сме вероятности с фрактална структура (по
образ и подобие божие). Обект, притежаващ сложна форма, получен в резултат на прост повтарящ се
цикъл. Това описание може да се предаде с няколко думи: „частта съдържа цялото и цялото се съдър-
жа в частта…” - основно свойство и на холограмата. В допълнение холограмата съхранява огромно
количество информация, бързо променяща се е и възприемчива спрямо отклоненията на вибрациите
в околната среда. Плазмената сфера е възловата точка, която осигурява протичане на енергията в бу-
тилката на Клайн, съобразно избора на проявлението. Така всяко проявление зарежда или игнорира
информационно себе си. Всичко е право на избор. Както и това, че всеки има право да има право….
Сливане на всички енергии в системата „проявление”. При суперпозиция на всички енергии в
системата тяло, реализирането на стълб от енергия при движението на плазмената топка освобождава
движението на енергийния поток в цялата система. Подобно на бобина се предизвиква активиране на
енергийно поле, много близко като съдържание до това на Потенциала. Същият процес се повтаря при
образуването и изграждането на енергийната колона. Между двете бобини (стълб и колона) възниква
взаимна енергийна индукция. Честотното колебание на енергията осъществява преливане в безкраен
кръговрат - както между отделните компоненти на енергията вътре в системата „холограма”, така и в
глобален мащаб – между Източник, околна среда и проявление. Това самосъгласувано превръщане и дви-
жение в системата тяло е „перпетум мобиле”, осъществяващо пълен кръговрат на енергията вътре в про-
явлението. Остава да се „добави” и кръговрат на енергията към… околната среда и Цялото. Защото, ако
се остане само на това ниво, индивидът ще е енергийно активен и здрав, но затворен към околната среда
и Източника. Ако се добави и кръговратно взаимодействие с околната среда, ще има идеална система
„проявление-планета”. Но тя ще е изолирана от източника, което е отново нарушен кръговрат. Само три-
единството „проявление-околна среда-Източник” осигурява пълен и безкраен кръговрат на енергията.
Проявлението е ключовият фактор за осигуряване на този непрекъснат цикъл. Защото то създава окол-
ната среда и паралелните си реалности. Източникът чрез проявлението опознава себе си, което определя
и неговата посока - априори той е насочен „навън” от себе си. Изборът на проявлението, неговата посока
на развитие или зарежда, или игнорира информационно себе си. И точно проявлението или прекъсва,
или осъществява постоянния кръговрат на енергията на Цялото. Единствено посоката „навън” осигу-
рява постоянния, непрекъснат поток от енергия.
Синхронизация с околна среда, логика и опитност (филтрации) - прилага се в медитацията, зато-
ва се изпълнява по памет и със затворени очи. Адаптиране и синхронизация с околната среда:
Позволете си да видите своето тяло като светещ контур с разперени настрани ръце. Пуснете светещ
обръч около ръцете, главата и краката… Завъртете го отляво надясно до образуване на сфера. Ускорете
движението, докато обръчът изчезне и се превърне в светеща мъгла. Пуснете втори светлинен обръч през гър-
дите, който да мине пред лицето и се затвори до гърба, перпендикулярен като равнина на първия. Завъртете
обръча отдясно наляво до образуване на сфера. Ускорете движението до светеща мъгла. Сега да затворим
триадата с третия обемен елемент – елипсоид, отговарящ за решетките и протонните полета. Пожелай-
те си светлинна елипса, обикаляща около ръцете, и минаваща пред и зад гърдите. Тя е перпендикулярна като
равнина на първите два обръча. От само себе си елипсата ще се завърти. При тези, при които се върти от-
ivomir 277
горе надолу, от главата към корема, пожелайте да спре и мисловно я завъртете отдолу нагоре, от корема
към главата. Получава се елипсоид. Ускорете и неговото движение, докато се превърне в светеща мъгла. Сега
пожелайте пълна честотна синхронизация между всички елементи - да се ускорят по такъв начин, че да се
слеят с вашите индивидуални честоти – тези на колоната и стълба.
първи обръч (взаимодействие с неща-
та около нас) – отляво надясно;
втори обръч (въздействие на логика-
та върху проявлението – това е начина на
мислене и приемане, филтрацията) – от-
дясно наляво;
трети елемент (елипса, отговаряща за
свободната воля, правото на избор и по-
соката, която сме избрали) – отдолу наго-
ре. Често този трети елемент се самоза-
върта в обратна посока – отгоре надолу.
Затова го спираме мислено и с мисловно
желание го завъртате в обратна посока.
Забележка: елементите са в един цветови нюанс, но са ясни и лесно разпознаваеми.
Осигуряването на честотен портал се извършва чрез синхронизация скоростта на въртене на об-
ръчите. Те се ускоряват до превръщането им в светеща мъгла. Това е размиване, дисперсия, високи
честоти на въртене, при което се осъществява лесно смесване с всяка допълнителна честота. Колкото
по-висока е честота, по-лесно е и смесването, както и по-широк честотния диапазон. За да се осъщест-
ви честотно-резонансен портал, е добре слеем всичко в Един-Е-Ние. Така се реализира кръговратно
взаимодействие с честотите на околната среда за да се слеят в постоянен цикъл способностите ни за
адаптиране в системата „околна среда” – да приемаш, да избираш, да действаш, да преживяваш, да от-

разяваш, да разсъждаваш, да учиш и да се развиваш, да се възвисяваш – готовността да надскочиш себе
си, като излизаш извън рамките, които си приел…
Честотен портал „лиден” и енергиен свят - Синхронизираните енергии вътре в проявлението и
на способностите за адаптиране в системата „околна среда” са подготовка за наблюдение и навлизане,
преживяване на енергийния свят. Когато сме „освободили” всички защити на протонното поле (прояв-
ление и околна среда), се превръщаме в това, което сме - сноп светлина, дошла сама от Себе си. Всяко
желание за задържане, контрол и притежание ни „изхвърлят” от тази среда. Всъщност сами се изхвър-
ляме, като не си позволяваме да „излезем” извън рамките на познатата ни филтрация.
В потенциала на Нищото (Цялото) се откриват светлинни фигури – ЛИДЕН, енергийни „портали”.
Това е комбинация от думи: Лъч(Информация)-Диск-ЕНергия. Има формата на „анкх”, но е извест-
но още и като „огледало на Венера”. За да осъществим еднозначно, еднородно преливане към енер-
гията на Потенциала, е нужно да слеем
всичко, което е свързано с протонното
поле – енергията в себе си и енергията
на взаимодействието си с околната среда.
Затова съединяваме колоната и стълба с
лъча, „освободен” от околните проявле-
ния. Съединяваме ги зад нас, а пред нас ги
сливаме в общ поток. Така „оставяме зад
гърба” си всички защити на протонното
поле и се устремяваме към същността си
– Източника. Позволявате си да „видите”
собствения си лиден-портал. Премина-
ivomir 279
вайки през него под ъгъл от 45 градуса, се вливате в нищото, потенциала на самия себе си. Всичко там
е в момента Тук и Сега. Питате, за да получите информация. Ако няма въпроси – няма и отговори. Без
значение е, дали ще „извикате” „живи” или „мъртви”, предмети или извънземни, състояния или ситуа-
ции. Получавате отговор за Всичко, което Е от Всичко, което Е.
Пирамида, дискове, лиден и енергиен свят за дами
a) Пирамида - След колоната от светлина и завъртането на сферичните форми, дамите си позво-
ляват да видят себе си в голяма светлинна пирамида. Да видим защо това е полезно. Молекулата на
водата не е просто H2O, а се състои от пет H2O, базирани по върховете на пирамида. Това е връзката
на енергийната пирамида с протонните полета, индивидуалността и уникалността на една холограма.
Химикът Линус Паулинг (Нобелова награда) открива, че във водата има два вида кристали: твърди и
течни. Вторите са образувани поради индукцията при водородното свързване (Н2). Тези кристали се
подреждат пирамидално, когато поставим вода в пирамида. Това има следните ефекти:
- увеличава до край повърхнината на водните кристали, премахва мономерите в „насипно състоя-
ние“ и избягва формирането на свободните радикали и други окислители.
- тялото чрез клетките асимилира жизнената енергия от първа инстанция. В Аржентина (Инсти-
тут за академични изследвания) е установено, че ензимите в клетките действат между 42% и 150% по-
ефективно, когато тялото се намира вътре в пирамида.
- ефект се наблюдава и върху нервната система и психиката. Мозъкът увеличава честотата на проце-
сите си и усвоява и работи по-бързо.
Освен това Земята действа като един голям сферичен магнит и магнитните ѝ полета влияят върху
работата на тялото и предметите. Всеки атом на веществото е малък магнит с поле, генерирано от
електрически компоненти. Следователно, материята и клетките също имат свои собствени електри-
чески компоненти. Има измерима разлика в потенциала между интериора и екстериора на клетъчната
стена, тъй като от вътрешната страна на всяка клетка е относително натоварено с отрицателен потен-
циал, докато от външната е с положителен потенциал. Всяка клетка е батерия със собствено магнитно
поле. Група клетки вибрират с определена честота, която е индивидуална за всеки. Пирамидата адап-
тира, синхронизира и унифицира всички тези честоти.
б) Ментална техника „седем диска“ - в пирамидата дамите си позволяват да видят седем диска,
разположени един под друг и наредени около тях и сферичните тела. Дисковете е нужно да са извън
сферите и да ги обградят отвън. Самите са в средата на сферите, дисковете и пирамидата. Всеки диск
отговаря за определени възможности. Нечетните – свързани главно с протонни полета, четни – с мен-
талните енергийно-информационни полета:
1 - обективното съзнание, съзнанието във физическата, материалната вселена. Управлява волята за
оцеляване, нуждата от сигурност, желанието за материални блага и избор на професия..
3 - разширеното съзнание и желанието за мощ. Символи-
зира раздвиженото съзнание и динамика. Свързана с воля,
его, индивидуалност, самодисциплина и интелигентност.
Нехармоничното активиране предизвиква борба за власт и
много болка.
5 - чистото съзнание и креативност. Управлява изразява-
нето, вдъхновението в речта, красноречието и усещането на
съвършеното. Символ на звука, сънуването и чистота.
7 - духовно отваряне към сътворяващата сила на Вселена-
та. Непрекъснато съзнаване, единство на противоположно-
стите, сливане с когиталността.
2 – отговаря за необикновени „способности“, дарби, таланти. Символ на спокойствието, безпри-
страстие, събуждане на художественото вдъхновение, способност за тълкуване на сънища. Отговаря
за сетивното съзнание, въображение, желание, халюцинации.
ivomir 281
4 - символ на съзнателна любов, емпатия, алтруизъм и призвание. Провокира събуждането в пое-

зията и творчеството.
6 - представлява съзнание, спомагащо за възприемане на невидимите светове, дава умствено про-
зрение, самоконтрол, ясновидство, интуиция и извънсетивно възприятие. Активира над 40 способ-
ности.
Синхронизацията на дисковете води до „пасване” на „разместените” индивидуални полета. При
дамите протонно и информационно поле сякаш нямат нищо общо. Ако се фокусират върху мечтите
си, това изключва логиката, и обратното. Упражнението елиминира този ексцентризъм и хармонизи-
ра противоположностите… Понякога е възможно да се получат интересни вариации – да се удвоят
дисковете, да се разпилеят, да звънят, да се дадат съвети и т.н. Проявете готовност да приемате случ-
ващото се - това сте си вие...
Взаимодействие и получаване на отговори в енергийния свят
Особености: преминаването през лидена е под ъгъл 45 градуса. Всяко събитие, състояние или про-
явление притежават индивидуални лидени. След преминаване през портала, можете да задавате въпро-
си, да „каните” определени (пожелани от вас самите) личности, същности и т.н. Възможна е и спонтан-
ната поява на някои от тях. Не се страхувайте. Питайте кой е (или какво е), защо е там и какво е нужно
да направите. Ако не ви харесва външният вид, помолете да се промени. В света на енергиите нещата
се случват веднага, всичко е възможно и е въпрос на желание. И точно това е прекрасно и уникално…
Упражнение за усилване на енергията - може да се прилага по всяко време. Започва с изправен
стоеж и ръце, изпънати хоризонтално встрани. Пръстите на ръцете са прибрани, дланите са отворе-
ни, като едната сочи нагоре, а другата – надолу. Завъртете се около оста си с посока от сочещата ръка
нагоре съм тази, която сочи надолу. Изберете си предмет в стаята, върху който да се фокусирате, или
пък се съсредоточете върху водещата ръка, за да избегнете замайването. Дишате спокойно. Повторете
завъртането 21 пъти без прекъсване. Когато приключите с въртенето, поемате дълбоко въздух, като
вдишате през носа и издишате през устата. Повтаряте процедурата... Така се укрепва вестибуларният
апарат, активира се енергията по гръбначния стълб (кундалини) и тя се усилва няколко пъти. Влияе
още на коленете, половия център, черния дроб, далака, щитовидната жлеза, хипофизата и епифизата…
С редовната практика замайването изчезва, а въртенето става леко и плавно, дори при голяма скорост.
Ако в допълнение се промени хранителният режим, се забелязва балансиране на теглото и подобрява-
не на имунитета. След упражнението се усеща бодрост и повишена енергетика.
Защо ни е упражнението за епифиза?
1. Усещане на потенциала - събиране на време и пространството в една точка. Позата, в която сме
застанали, изпяването на „Анкх” и всичко останало, са „инструменти” от древни времена. Всеки, който
ги изпълнява, го прави ТУК и СЕГА, в момента. Упражнението осигурява честотен портал за правди-
ва и по-глобална информация. С практиката се постига интуитивно настройване към тези вибрации.
В момента, в който желаем дадена информация, започваме автоматично да получаваме отговор. Така
връзката със Себе си се трансформира от „несъществуваща” в „постоянна”… А това дава възможности
за разгръщане на потенциала на индивида… Самото разбиране на възможностите не води до тяхната
реализация „от само себе си”. Нужна е работа и постоянство. Нужно е търсене в безкрайното прос-
транство от възможности. Нужна е отдаденост към Всичко, което Е!
2. Осъзнаване на кръговрата и свързаността - събирането на минало, настояще и бъдеще е мяс-
то за люботворене на реалността. Точно там Мисленето създава „свят” (Мисленето е съществуване),
собствената ни паралелна реалност. Съществуването и преживяването на този свят предизвиква емо-
ционален поток от мисли (съществуването е мислене), които отново създават и сътворяват нови реал-
ности, които да се преживяват, и т.н. Създаваме свят, за да го изживеем и пресъздадем отново - безкра-
ен кръговрат от прераждащи се съществувания в избрана от самите нас реалност…
3. Откривателството - стремеж за щастие - вярата и търпението са основите, които оформят ма-
териализирането на желанията… Пожелаваш го, изживяваш го като вече случило се и… го забравяш.
ivomir 283
Защото това желание е вече факт. Колко факта около вас не забелязвате и не им обръщате внимание?
Защото вече са… даденост. Помните ли колко силно желаехте да…? А сега дори не го забелязвате…
Не му обръщате внимание. Забравили сте силното си желание да го постигнете. Скучно ви е, защото
не глаголите (глаголя – правя, действам). Припомнете си действието. Върнете страстта на люботво-
ренето в себе си. И светът ще бъде… различен!
В това е тръпката – готовността да търсим неизвестното и непознатото с вяра, че този избор е
наш и по наша воля. Като го преживяваме със страстта на дете-изследовател… Пробваме, експери-
ментираме, търсим, пробваме отново, пак търсим, приемаме грешките, регулираме отношението си,
поправяме го на практика и отново пробваме… Тази готовност да приложим всичките си девет спо-
собности е стремежът, който ни прави щастливи… Не вече полученото нещо, а търсенето и тръпката
от това търсене е щастие. Ако спрем да търсим или ползваме готови „модели”, спираме да глаголим,
спираме да се движим, спираме да съществуваме...
4. Всички проявления сме самите ние – когато проявлението желае, то отдава към Всичко, което
Е. Самото то е Всичко, което Е. Тоест, каквото и да правите, го правите за другите. Те фрактално след-
ват този принцип и хиляди отдават към вас. Запазва се посоката от Източника и противопоставяне
липсва. Индивидуализъм се допуска само, ако е насочен, отдаден към, на и за всичко останало, за всич-
ко, което Е… Кръговратът на енергията се осъществява без съпротиви или филтри... Дори да вярваме,
че не вярваме, ние пак вярваме… (ivomir). Неверието е 100% вяра в това, което не предпочитаме...
5. Информацията – от тази безкрайна библиотека пристигат парченца от пъзел - на порции, които
е добре да събираш методично. Те не идват в последователен ред, но всяко едно от тях е важно. В на-
чалото може дори да няма никаква връзка между отделните парченца. Към края (усеща се кога е това)
един елемент „свързва“ всичко по такъв начин, че „проглеждаме” за цялата картина, която дори знаем
как да подредим. Осъзнаваме, че това е безкраен пъзел. Но следвайки посоката на пълна отдаденост,
винаги се чувстваме пълноценни и щастливи.
6. Ченълинг – колкото по-широка е честотната лента, толкова по-голям е и диапазонът на приемане,

тоест зоната на комфорт (ЗК). Колкото е по-широк този диапазон, толкова проявлението е по-адап-
тивно към най-различни честотни среди. Проявлението става все по-търсещо и всеприемащо, както и
по-щастливо. Естествено, нужно е да се прави разлика между ментално и практическо разширяване на
ЗК. Редно е да преживяваме съответните опитности, а не да четем за тях...
7. Лечение – наличието на портал позволява работа в няколко аспекта:
- лечение чрез плазмената топка. Сферата се насочва по желание, към което и да е проявление. На-
сочена с Любов, тя излъчва целия диапазон от честоти и съживява всяка клетка. Дори мъртвите клетки
получават импулс да работят нормално. Представяте си светещия контур на дадено проявление и пра-
щате сферата да осъществи честотен портал. Източник (плазмена сфера) „материализира“ направения
избор, съобразено с избора и честотния портал на получателя. Всеки има право да има право... При из-
граждане на липсващи или премахнати органи, „проявеното“ е редно да се „облече” с протонното поле
на приемащия - да адаптира органа към собствените
си индивидуални честоти, като пожелае изначално-
то възстановяване на връзките с всички останали
елементи на цялата система…
- лечение с протонно поле - прана, рейки, безкръв-
ни операции, екстрасензорните влияния и др. Порта-
лът увеличава протонните полета и дава изключител-
ни възможности при лечение за другите, при това с
готова адаптация към околната действителност…
8. Кундалини – кундалини се активира за период
между 8 и 89 дни, в зависимост от приемането и честотния диапазон на индивида. Ако усетите неща,
които не са приятни, то това е свързано с бързата промяна и настройка на клетките. Абстрахирайте се от
ivomir 285
тези явления. Позволете на енергията да се усилва, като имате вяра в Себе си (Източника). Кундалини
измъква всички филтри и страхове, защото е чиста. Нейният кръговрат зависи от проявлението. Ако по
навик продължавате да градите защити, те ще стават по силни. Което само по себе си е… безсмислено…
9. Футуро-ретроспективно упражнение и паралелни реалности– Честотните резонансни пор-
тали включват и паралелните реалности „минало” и „бъдеще”. Необходими са няколко застъпващи
се честоти, за да се впише вибрацията на един индивид в резонансния модел на даден портал, и се
получава ефектът, за който говорим. Инструмент за настройка се явяват течни кристални кухи
структури (ДНК), които всеки сам за себе си настройва, съобразно изборите, които прави. Всеки
нов избор променя и настройките на портала. В този план ИЗБОРЪТ като индивидуална настройка
предопределя както паралелната реалност, в която ще съществувате, така и онези реалности, „разте-
глени“ от кадъра, който е избран. Порталът дава възможност да получите информация за посланията
по време на сън. Индивидуалният избор и практическите действия ще „материализират” съответната
реалност. В този план „минало“ и „бъдеще“ се променят. Да „присъствате” на избрано от вас събитие
е право на избор и проява на свободна воля… Време и пространство в когиталността няма… Всичко
е в паралелно едновремие…. Това е и причината да се говори за паралелни светове.
Пропуски при упражнението
– Постоянство – колкото по-често осъществяваме честотно-резонансен портал с източника, тол-
кова по-лесно се оказва задържането на този „постоянен контакт”. Основна грешка е да започнем и
след това да открием „основателни” причини да не продължим. Първоначално упражненията отне-
мат между 35 и 60 минути. След известни тренировки, зависещи от желанието и постоянството на
практикуващия, упражненията се съкращават като време до 10-20 минути. След един до три месеца е
възможно да се влиза в енергийния свят, само докато пожелаете това и затворите очи. След още малко
тренировки получавате информация, докато разговаряте, работите и т.н. Преди да сте задали въпрос,
знаете отговора…
– Задаване на въпрос(и) – добре е да имате подготвени въпроси, които да задавате. Посоката на въ-
просите - да помагате на всичко и всички. Иначе може да не видите нищо, защото не сте „изхвърлили”
защитите. Всъщност, когато сте с посока „навътре“, вие просто се „затваряте” за информацията.
– Поза – позата е препоръчителна. Тя спомага за по-ясни картини. Вие сте тези,
които откривате най-доброто за себе си. Експериментирайте и споделяйте, за да е
от полза за всички.
– Откриване на собствен ритъм – броят стягания и вдишвания при вдигане на
сексуалната енергия е въпрос на индивидуален ритъм. Забавлявайте се с идеята да
търсите най добрите резултати. Случва се с лекота и носи вдъхновение и щастие.
– Преминаване през лидените – става под ъгъл 45 градуса, който не се „мери“, а
се пожелава. Минавайте през милиарди лидени, на които да пожелаете активиране.
– Същности – всички същности, с които се срещате, сте вие. Ако се страхувате,
затваряте портала. Благодарете си всеки път.
– Проява на логика – всяко активиране на протонни излъчвания (логика, желание
за контрол, завист, негодувание, тъга, самосъжаление и др.) води до затваряне на пор-
тала. Не контролирайте нещата, а си позволете да желаете и да наблюдавате, като оставите всичко да се
случва по начин, по който се случва…
– Времето – всичко „там” е Тук и Сега. Дали сесиите са продължителни или кратки, няма значение.
Щом излезете от състояние, проверите колко време сте получавали информация.
– Музика за навлизане в енергийния свят – музиката е помощно средство за по-лесната концентра-
ция при навлизането в себе си. В нея има честоти, които дават възможност за разширяване на честот-
ната зона и лесен „контакт”.
– ВАЖНО за дамите – по време на цикъл не се изпълняване упражнението вдигане на сексуална
енергия. За да не губите тренинг, е добре да се прави медитацията, като тренирате въпроси, които да
помагат на другите.
ivomir 287
Краят на началото
Не можеш да решиш един проблем от същото равнище, на което той е възникнал.
Алберт Айнщайн
Първо избираш да излезеш извън познатото и тогава виждаш отговора и решението. Нещата се по-
явяват винаги тогава, когато си готов за избор. Защото винаги ги е имало… Ако не съществуваха като
възможности за проявление в Потенциала такива, каквито си ги представяш, би ли могъл изобщо да се
сетиш за тях? Възможно ли е да проявиш реалност, която не си пожелал, или обратното – да пожелаеш
нещо, което не съществува? Всичко е възможно е истина, в която всичко зависи от избора, който ще
направиш – да бъде или да не бъде… това, което избираш. Ако все още не виждаш желаното, то значи
вибрираш на друга честота, която „допуска“ нещо различно от собственото ти виждане. Винаги нещо
ще се случва – без значение какво преживяване е. Всичко е Едно, всичко е Сега, всичко е Тук и всяко
преживяване, което ти се случва, се случва от гледна точка на твоя уникален избор. Всеки избор с посо-
ка навън – към Всичко, което Е освен себе си – е изследване и преживяване на създаденото в Себе си.
Това е и постоянна промяна, адаптация и регулация, съпроводена с „магическо“ съчетание на обстоя-
телства. Посоката ти е състояние на отдаденост - безусловна Любов, която проявяваш чрез Потенциа-
ла в Творението - Себе си и Творението - свят около теб. Ти си Магьосникът на реалността. Твоят
избор активира реалността и твори действителността. Това е кръговрат в самия теб, затова си
и Пътят... и Източникът... и Животът... и Силата, стремяща се да ги преодолее.
Дори „смъртта“ е преживяване в енергията, където възкликвате „О! Холограмата бе част от мен,
но сега ТОВА е, което съм наистина!“. Преминали в друга реалност, си казвате „Старото бе част от
мен, но ТОВА е, което съм наистина“. И дори при сливане с Цялото, мисленето е същото „Всичко
това е част от мен, но ТОВА е, което съм! И то е Цялото!“. И отново преживяваш... състоянията на
Цялото. Защото дори то, което е невъзможно да обхванете в неговата безкрайност, дори Източникът,
когиталността преживява Себе си в информацията на „Това е част от мен, но и ТОВА е, което съм!“.
Ти винаги си това, което си. Една вероятна възможност на Всичко, което Е. Това никога не се про-
меня, защото представлява твоята същност. Твоята идентичност е отражение на Всичко, което Е. Когато
преминаваш през този процес, разгръщаш Творенето си, като се сливаш и превръщаш в едно с Всичко,
което Е. Така идентичността се засилва и виждаш възможни вероятности от своята перспектива и когато
напълно се слееш с Всичко, което Е, осъзнаваш, че си Всичко, което Е и друго не съществува. Идентич-
ността е това, което остава. Така проглеждаш, че всичко, което съществува, е аспект от самия теб. И вина-
ги си там. Ти си единственото, което остава. И това ТОВА е отвъд разбирането... И е отвъд разбирането
на разбирането... Но е там. Съществуването е мислене и мисленето е съществуване. В необятната Без-
крайност на кръговрата между едното и другото. Сам по Себе си, си Себе си и съдържаш всичко и всички.
И си невъобразимо идентичен в кръговрата на безкрайността, защото си всеки и всичко. И си във всеки и
във всичко. Ти си Всичко, което Е. Източникът - това си ти…
ivomir 289
СЪДЪРЖАНИЕ
ТВОЯТЯ СИЛА, ПОДНЕСЕНА НА ТЕПСИЯ 3
МАГЬОСНИКЪТ НА РЕАЛНОСТТА 85
Въведение 87
Част I
Всеки е и Пътят 107
Част II
и Източникът 181
Специално за дами 209
Част III
и Животът 229
В края на началото 287

Magyosnik Na Realnostta

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Magyosnik Na Realnostta

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Когиталност,

Ти, която сме и аз,

Кибалтон, Хермес и Менталната Трансмутация

„Менталната Трансмутация означава изкуството на промяна и преобразуване на психичните състоя-

перспектива на „Всичко, което Е”. Тя е информационен потенциал, Божествено съзнание, Творец,

нужно да се отделим от нея. Въпреки, че разбираме полярност-

ществува. Тоест, проявление и среда са взаимосвързани. Променяната честотата на проявлението

на когиталността. Тя е цяло, проявяващо реалността чрез дуалност и полярност, в триединство на

съзнаване, което „Всичко, което е” притежава, е идеята, че тя - когиталността, е балансирано състояние

Изразите, които много добре подчертават горепосочената трансмутация са следните:

Състоянията в Цялото са дуални: едното е сетивно и тогава реакциите са емоционално-защитни,

Трансформация на защити, нагласи, филтрация

цвета на очите до пръстовите отпечатъци. Подредените хроматинови порции информация образуват

ДА - Всичко, което е ясно изразено становище,

Второто - очакванията отпадат. Докато безусловно разглеждаме и анализираме грешките си,

Не съм сигурен - най-добре да посочите решението, което сте взели.

означава, че не съм работил достатъчно и е редно да „регулирам“ нещо. И увеличавам „оборотите“.

Упражнение: Какво ще правим, когато имаме всичко?

Какво се случва, ако имате нсичко наготово?

хиперагресивност и нападение над други мишки, пансексуално и хомосексуално поведение.

както и да отделят време за семейството си или да се включват в общественополезна дейност.

алност. Каквото и да ни се дава наготово, го приемаме за даденост и не го уважаваме. За нас, даденото

Самозалъгване на проявлението. Избори.

3. Така правят всички. Сравнението с останалите е оправдание за собствения мързел - да не се

5. Нещата не са прекрасни, но нали вървя по пътеката. Признавам, че не работя достатъчно и ня-

7. Отлагането на събитието за по-подходящ момент. – Лъжем себе си, че ще го направим в по-

9. Допълнете още варианти за самозалъгване, като ползвате собственото си поведение:

Извод за действие при самозалъгване: Елиминирането на всички варианти на самозалъгване

увеличаването на възможни вероятности за нестандартно изживяване са възможните избори, които

съществуват и наказания, ограничения, които да ни принудят да приемем правилата на средата. На-

проявление, събитие или обстоятелство. Само посоката на-

лите да получавате информация от когиталността, увеличавате диапазона си, с което и възможностите

В утвърдените норми на съществуващия свят училището,

определена от посоката навътре – далавера, притежание)

та си на възможности, с което и зоната на комфорт. Превръщаме се в „търсачи на добрите качества“,

ПАРЧЕНЦА ПРЕЖИВЯНА РЕАЛНОСТ

тина от абсолюта. Картина от болка и безмълвие в Един-Е-Ние... Цялостното нищо на безкрайността.

мацията, поставяйки какви ли не защити. Уж, за да се съхраним… Според Теория от Когиталността

че в крайна сметка са проявления в единността. Появата на двойка фотони (спираловидно светлинно

• Вслушваш се в себе си (в Потенциала), като утвърждаваш, съпреживяваш и търсиш. Стремежът

Как да правим осъзнати избори?

нието” и т.н. Еднократни проби и опити не биха ни довели до подобни резултати…

За да го „активираме“, е нужно да се вгледаме и да изследваме взаимоотношенията си с околната

преливане на енергията и връзката проявление-потенциал-околна среда-проявление. Ако тази връзка

който непрестанно се преподрежда и отново остава… хармоничен. Тогава спираш да се отделяш от

от външното, свобода от зависимостите и от каквито и да е роли на подчинение. Ти просто даваш пра-

Пълната отдаденост е съвкупността от всичките девет способности - способността да приемаш,

така и асиметрията. Тук се появява елементът, който съчетава всички тези

добре самото Творение и се осъзнава взаимодействието между отрицателно и положително. Това не

ност и природа, и на същества, и на съзнание, които отразяват истината на идеята за „положителната

перименти пък показват подобряване на кръвното налягане, нормализиране на пулса и подобряване

ПРИЕМАНЕ И ПАРАДОКСЪТ НА ЖЕЛАНИЯТА В ЖИВОТА

Коя от тези комбинации и паралелности е вярната?

пресичат непрекъснато, като реализират и определени взаимодействия помежду си. Съвпаденията

по безкрайност. Приели правилата на егрегора, с принципите от вечността и неизброимите ходове на

правят нещата с отдаденост, а в действителност търсят сигурност, базираща се на страха от новото и

упражнение: Да видим „негативно в позитивното“ и „позитивно в негативното“.

Паралелни реалности и избори

виртуални отражения и преживявания не се случват едновременно, но от перспективата на когитал-

мата). Това предизвиква активиране на протонните полета на всичко съществуващо, благодарение на

като скачени съдове (бутилка на Клайн), то това предопределя и въз-

явления, така и на цели групи или системи...

Що е епифиза, лиден и енергиен свят?

време микрокристалите, които се намират в епифизата, приемат вълново-честотните вибрации от