You are on page 1of 4

Предмодерно и модерно

30 ноември 2020 г.
23:52
 
1. Мит и свят
a. От мит към логос
 мит - разказ за света
 логос - рационално обяснение
 Талев прави прехода между мит и логос
b. Митологично мислене
 основен признак - възможността за метаморфоза
 колективни и индивидуални представи (Емил Дюркен)
 френски социолог
 усещанията, възприятията на индивида - нещо единично; произлизат от неговия
индивидуален опит
 категориите на мисленето - общи; продукт на ,,колективното мислене"
 чрез индивидуалните усещания индивидът се ориентира към индивидуално
време и пространсто
 чрез колективни представи - колективното пространство(обща територия) и
време(религиозен календар)
 религията - основа на колективни представи
 основна опозиция "сакрално-профанно"/тоест колективно - индивидуално
 тотеми - хипостазирани колективни представи, които сакрализират цялото племе
и така го поддържат стабилно
 емблеми - изразяват социалната реалност
 колективно несъзнаване (Карл Густав Юлг)
 архетипи - първообраз, модел
 първото мислене (Леви Брюл)
 примитивно мислене - различава се от рационалното; не е чувствително към
противоречия
 Колективните идеи - метафори, символи на колективните състояния на племето;
предмет на вятва, а не на размишление; задължават индивида да спазва
определен начин на поведение; ирационални - доминира мистичното; водещи са
емоциите, които не допускат логика
 в мита доминира не логическият закон, ами този на партиципацията -
причастността - няма причинно-синкретизъм - сляност; света като едно цяло
между сакралното и профанното
 Митове в съвремието (Ролан Барт)
 митът - съобщение, дискурс, който оправдава; не скрива и не показва; има двойна
функция - да внушава и да обозначава
 внушението за ценност има предимство пред истината за нещото, към което
митът препраща
 Съвременен мит - появата на автомобила - трябва да се възприеме като
магически обект:
 да внуши съвършенство
 натрапчивост от стъкленото
 одухотворена машина
 одомашнена машина (прилича на домакинските уреди)
 
 
2. Религията
a. Реформация и модерност
 Макс Вебер
 Жан Калвин
b. Секуализация и размагьосване на света
 Секуализация - исторически процес, при който религиозната вяра и нейните
институции намаляват своето влияние в живота на хората
 Секуларизъм - идеологията, която цели да ограничи влиянието на религията
върху живота на хората
o Дехристиянизация - загуба на чувството за свещено
o Десакрализация - отслабване на християнската религиозност и култура в
обществения живот
 
 Кант - два вида вяра - ,,Трябваше да огранича знанието, за да направя място на
вярата"
 Историческа, църковна вяра
 Морална вяра, вяра на разума - само тя е абсолютно достоверна; може да бъде
вяра на всеки човек
 имат общо съдържание(принципи), но различна форма
 Разграничение на вяра, морал, знание
 знанието и вярата - не са конкуретни, ами се отнасят до различни области
 моралът - основава се на морален закон, но човешките морални сили не са
достатъчни, за да следва моралния закон, затова на помощ идва религията
Азът и модерният свят
1. Откриването на Аза
a. Сократ - вътрешен глас - ,,демон"
 още от дете чува вътрешен глас, който го съветва да не постъпва против доброто
 възниква конфликтът между гласа на индивида и ,,общата религия"
 вътрешният божествен глас е недостъпен за другите, тоест не вярват в неговото
съществуване
 за Сократ вътрешното в по-разумно, по-мъдро от външното
 
b. Павел и Аврелий Августин - вътрешен човек
 Павел
 разграничава ,,вътрешния човек" от ,,външния", ,,видимо" и ,,невидимо", което е
и морално, и метафизично
 вътрешно - невидимо, от там започват постъпките; вечно
 външното - видимо, но временно
 Аврелий
 вътрешният човек притежава разбиране, а външният - телесни усещание
c. Рене Декарт
 според него, ако някой източник на познание не е достоверен, няма как да му се
доверим - това са и сетивата, въображението, паметта
 единственият факт, който е винаги абсолютно сигурен е Аз мисля - ,,Аз мисля
следователно съществувам"
d. Джон Лок - либерализъм и емпиризъм
 сетивни възприятия - източник на знание
 знанието за света е възможно само чрез преживяванията, основани на нашите
сетива
 wissen pasteriori
 идеите не са вродени
 tabula rasa - раждаме се така - бял лист
 чрез нашето въображение, фантазия групираме сетивните възприятия в сложни
идеи - комбинирани прости идеи
 разумът
 не е източник на познание, ами е инструмент, чрез който се преработват
преживяванията
 логичен метод - индукция
 човек си прави извод от наблюдението на много единични случаи за един
общовалиден закон
 
a. Кант
 чист поглед - време и пространство
 емпиричен поглед - всичко, което ни се показва в опита
 
2. Личност/индивид и автономия
 
Светът като Космос и като В селена
1. Гръцкият геоцентричен и съответният свят
a. Древногръцкия Космос
 краен, но по-устойчив от безкрайното, защото има начала, среда, край
 постоянно преживяващ промени, но остава същото тяло
 властва съдбата и над хора, и над богове - непознаваема и всички и се подчиняват
 има 4 елемента и всеки от тях си има свое място в кръговрат:
 земя
 вода
 въздух
 огън
 съдба
b. Средновековният сътворен свят
 творение от ,,нищото" - първо и фундаментално чудо
 зависи от своя създател - Бог, който е благ, тоест и светът е благодатен, а не
враждебен
 Бог съществува преди света и затова не е нито в пространството, нито във
времето, които пък се появяват заедно със света
 няма научно обяснение
 и двете са крайни
 има някой, който властва
 лична връзка между хората
 свръхестествено
 всичко има свое място
 
2. Светът на Новото време
a. хелиоцентризъм
b. науката
 цел - да формулира научен закон, чрез които учените си обясняват природата,
което води до унифициране на природата - тя става ясна, разбираема, лишена от
тайнства
 отличителна специфика - експериментът, който установява обективни факти
 съществува това само което е научен факт, а не онова, което казват дадени
авторитети
 математизирано естествознание - природата е напълно опознаваема чрез
математиката - използва се експеримента, което води до обективни факти
c. възниква терминът ,,ценност" - идеални образци, към които човек трябва да се
стреми
d. обезбожествяване на света (Мартин Хайдегер)
 Поради механизирането на природата и математизицията на естествоознанието
се прогонва тайнственото в света
 Бог отстъпва пред обективността на науката
 
3. Безкрайна вселена
a. Математическа начала на естествената философия/всемирно привличане(Нютон)
 математиката - основен метод за изследване на природата
 дефинира 4 понятия - време, пространство, място и движение
 има разлика между тяхното абсолютно/истинно (математическо) значение и
относителното/привидното, което е дадено на сетивата
 заради безкрайността на пространството и времето съществуването на Бог става
ненужно и необяснимо
 

You might also like